Счетоводен и данъчен справочник

Декларация, очертаваща възможностите на ЕС да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен, приеха ръководителите на делегации на парламентите на страните-членки на ЕС на Интерпарламентарната конференция за Общата външна политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана. На 16 и 17 февруари 2018 г. Комисията по външна политика и Комисията по отбрана на Народното събрание бяха домакини на форума, който е второто събитие от парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС. 

Председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова подчерта, че с приемането на заключителен документ се отправя ясно послание, че постигането на общ подход в областта на външната политика и гарантирането на сигурността на Съюза е възможно. 

С декларацията се потвърждава нуждата от стратегически фокус върху Западните Балкани и се приветства стратегията за разширяване на ЕС. Участниците във форума призоваха на срещата на върха ЕС-Западни Балкани на 17 май в София да се препотвърди европейската перспектива на страните от Западните Балкани. 

Представителите на комисиите по външна политика и по отбрана на националните парламенти на държавите-членки на ЕС приветстват създаването на Постоянно структурирано сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. 

Председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов посочи, че на форума е била проведена ползотворна и необходима дискусия, която разкрива стратегическата визия на парламентаристите за общата външна политика и политика на сигурност. Ние трябва да търсим и да намираме общи решения на общите ни проблеми, заяви той. Ясно показахме, че приоритетът на Българското председателство е да провежда активна политика към страните от Западните Балкани, подчерта ген. Константин Попов. Смятаме, че техните усилия за пълноправно членство в ЕС и НАТО заслужават нашата подкрепа, тяхното място в европейското семейство е запазено, отбеляза той. Единствено обаче от техния напредък в изпълнение на критериите за членство ще зависи кога ще заемат място в общия ни европейски дом, допълни председателят на Комисията по отбрана. ЕС предприема сериозни стъпки към засилване на своята политика и изграждане на отбранителния потенциал на Съюза чрез реализация на Глобалната стратегия, посочи ген. Константин Попов. Според него стратегическото партньорство с НАТО и сътрудничеството между ЕС и НАТО би следвало да е продължение на реализацията на Варшавската декларация. Вярвам, че конференцията постигна своите цели, тя осигури форум и рамка за обмен на информация и добри практики, каза в заключение председателят на Комисията по отбрана. 

Преди това в рамките на сесията „Състояние на Черноморския регион“ генералният секретар на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) Асаф Хаджиев посочи, че организацията му представлява уникална възможност за диалог между страните от региона. Черно море е мост между Европа и Азия, то свързва Европа с огромен пазар, Черно море е кръстопът, който може да осигури доставки на различни енергийни източници, има създадени и транспортни връзки, отбеляза той. Но не енергията и не транспорта, а хората с различни религии, националност и традиции, които живеят редом в района на Черно море, дават истинската стойност на този регион, добави Асаф Хаджиев. Генералният секретар на ПАЧИС подчерта, че страните от региона са подложени на риск и причина за това е, че докато в световен мащаб един на 110 души е бежанец, то в страните от Черноморския район на всеки 60 има по един бежанец, като в някои от тях това съотношение е един на всеки 9. Решението е в ръцете на международната общност, която трябва да положи общи усилия, за да се отговори на тази заплаха, подчерта Асаф Хаджиев. Той заяви, че и за вбъдеще ПАЧИС ще продължи да работи за това Черноморският регион не да разделя, а да обединява. 

Според Ивайло Калфин, специален съветник на еврокомисаря Гюнтер Йотингер и бивш министър на външните работи на България, не е в интерес на ЕС да пренебрегва Черноморския регион, защото той може да бъде голям ресурс, ако се използва правилно, за енергия, транспорт, комуникации. Ако искаме пряк път към изтока, той преминава през Черно море, допълни Ивайло Калфин. Сега ЕС има различни политики, които се препокриват и не са достатъчно ефективни, смята той. Нашият подход трябва да бъде включващ, да работим по въпроси, които са важни за нас - енергия, антитероризъм, транспорт, контакти между хората, посочи Ивайло Калфин. Това по думите му са въпроси, по които може да се намери обща платформа без да се изключва никой. Смятам, че това е начинът, по който трябва да формираме своите политики, подчерта той. Всички искаме стабилност, сигурност и мир в Черноморския регион, но проблемът е, че различните играчи може би виждат стабилността по различен начин, отбеляза още Ивайло Калфин. 

Всяко разширяване на Европейския съюз обогатява регионалната перспектива и регионалната гледна точка на съюза, заяви на форума изпълнителният директор на Европейската служба за външна дейност за Европа и Централна Азия Томас Майер-Хартинг. Инициативата Черноморска синергия дойде точно в момента, в който България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз, отбеляза той. Това е поредното доказателство, че всеки нов член на Съюза не само добавя своята уникална стойност, но и неговите съседи стават и съседи на всички страни-членки, коментира Томас Майер-Хартинг. 

Засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО и по-нататъшното развитие на отбранителните способности на ЕС, кибер защита и старегическите комуникации обсъдиха участниците в Интерпарламентарната конференция за Общата външна политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана в София.

Председателят на Комисията по отбрана на Народното събрание ген. Константин Попов отбеляза, че се очаква координираният годишен преглед на отбраната и планът за развитие на способностите да помогне за укрепване на отбранителните способностите и за идентифициране на нови области за съвместни проекти в рамките на ПЕСКО /Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната/.

Продължава работата по Европейския фонд за отбрана и приемането на регламента за Европейската програма за развитие на отбранителна индустрия  (EDIDP), които ще създадат възможност на всички държави- членки да участват в различни проекти, посочи ген. Попов. Той допълни, че трябва да бъдат създадени стимули за участие на малки и средни предприятия.

В контекста на съвременните предизвикателства пред сигурността кибер защитата и стратегическите комуникации добиват все по-голямо значение, отбеляза още председателят на Комисията по отбрана на Народното събрание.

Директорът на дирекция „Управление и планиране при кризи“ на Европейската служба за външна дейност Габор Иклоди заяви, че по-голямата интеграция по въпросите на отбраната и подобряването на сътрудничеството ще помогнат да се засили европейската отбранителна способност. В по-широк аспект това ще има и ефект на засилване на доверието на нашите общества в тези процеси, добави той.

По думите на Габор Иклоди днес политическото внимание отново е насочено към отбраната и тя е напред в дневния ред на Европа. Той отбеляза, че от края на миналата година съществува Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (ПЕСКО) и държавите, които участват в него, имат законодателна обвързаност и са задължени да увеличат разходите си за отбрана. Според него трябва по-добре да се разходват средствата за отбрана, защото тяхната полезност ще бъде ограничена, ако няма политическа воля.

Днес живеем в различен свят и взаимоотношенията ни с НАТО са много по-практични, по-прагматични през последните години, добави директорът на дирекция „Управление планиране при кризи“ на Европейската служба за външна дейност. Ние трябва да обединим усилията си, за да можем да предоставим ефективна подкрепа на нашите членове и на нашите съюзници, отбеляза още Габор Иклоди.

Заместник-ръководителят на Европейския център за политическа стратегия и бивш министър на отбраната на Румъния Михнеа Моток припомни тезата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че европейската отбрана и защита трябва да влезе в политическия дневен ред на ЕС. Неговото изказване доведе до създаването на пакет от мерки, които сериозно изградиха бъдещето на отбраната на Европа, подчерта Михнеа Моток. Според него е важно да се обсъди участието на правителствата и на отбранителната индустрия за по-задълбоченото сътрудничество в областта на отбраната. Това, от което имаме нужда, не е непременно пари и повече пари, защото тези финанси могат да бъдат неправилно разпределени, уточни Михнеа Моток. Необходимо е да се проучи дефицитът в европейските отбранителни способности и да се помисли по какъв начин да бъде избегнат, смята той.

Трябва да съсредоточим усилията си върху една от много сериозните области на отбраната – кибер отбраната, защото тя представлява заплаха, на която тепърва трябва да се даде стратегически отговор, подчерта Михнеа Моток. Кибер и хибридната заплаха засягат всички страни в и извън ЕС, никой частен или публичен сектор не е защитен от тях, добави той.

Бившият министър на отбраната на България и бивш посланик на страната в НАТО Бойко Ноев отбеляза, че страните от ЕС са изправени пред сериозни заплахи като миграция, тероризъм, кибер атаки и хибридна война. Това са проблеми, които трябва да бъдат разрешени и мерките трябва да бъдат действени, подчерта той. Според Бойко Ноев ЕС трябва да задълбочи стратегическото партньорство и сътрудничество с НАТО, трябва да се дадат нови възможности на операциите на НАТО в Европа и трябва да се разшири сътрудничеството не само с НАТО, но и със САЩ, Обединеното кралство, Турция и някои други държави.

Убеден съм, че имаме нужда от „член 5-ти“ на ЕС, да, в нашия договор има подобен член, но той трябва да бъде обогатен и към него да бъде добавена такава формулировка, която да включва социалните проблеми и икономическия живот, посочи Бойко Ноев. Трябва да бъдем по-решителни, когато обещаваме помощ в областта на сигурността, добави той.

Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев посочи, че стремежът към по-силна и повече европейска отбрана изисква обществена подкрепа и тя трябва да бъде устойчива. По думите му трябва да се осигури редовен годишен преглед на участието и приноса на държавите-членки и, ако се установи, че една или повече от тях не допринасят или са изключени от някакъв компонент на европейската отбрана, Европейският парламент може да приеме политики и да насърчава балансиран и по-равнопоставен принос на всяка държава-членка.

 За ефективното сътрудничество на ЕС с НАТО трябва да координираме своите процедури и планиране, но също така трябва да подобряваме сътрудничеството в различни области по отношение на роли и развитие на способностите за отбрана в рамките на ЕС и НАТО, отбеляза проф. Тагарев. Той посочи, че от европейските сили се иска да играят все по-разширени роли - да пазят от терористични операции, да охраняват границите, при масови безредици, за осигуряване на кибер защита на критични елементи от инфраструктурата, осигуряване на стратегически комуникации. Според него непрекъснато разчитане на военните за изпълнение на тези роли може да има негативен ефект върху правоохранителните органи, както и върху други единици.

По-рано участниците в Интерпарламентарната конференция участваха в работни семинари по различни теми.

Дискусията в рамките на работния семинар „Стратегическа енргийна и транспортна свързаност на западните Балкани“ обобщи  председателят на Комисията по външна политика на Народното събрание в периода 1997 – 2001 г. Асен Агов. На нея е било отбелязано, че много от хората на 40-годишна възраст искат да напуснат държавите от Западните Балкани, защото не виждат добри перспективи. Енергийната свързаност на държавите от този регион не е просто стратегическа цел, нейното осъществяване ще улесни живота на всички потребители в тези страни, е било посочено по време на обсъждането. Било е подчертано, че транспортните връзки между балканските държави не са добре развити, а те са основен фактор за растежа на икономиката и търговията и за разкриването на нови работни места.

 Президентът на Атлантическия клуб в България и външен министър на страната в периода 2001-2005 г. Соломон Паси обобщи дискусията в работния семинар „Отношенията между ЕС и Китай“. Необходимо е да се задълбочи сътрудничеството между ЕС и Китай по много въпроси, е било отбелязано по време на обсъждането. Участниците в семинара са се обединили около становището, че е необходимо ЕС да вложи усилие за организиране и участие в създаването на съвет Китай – ЕС.
Европейският път и перспектива на страните от Западните Балкани не е възможен без подкрепата на националните парламенти и на Европейския парламент, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Тя участва в Интерпарламентарната конференция за Общата външна политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана в София. Двудневният форум, организиран от Комисията по външна политика и Комисията по отбрана на Народното събрание, е второто събитие от парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Министър Екатерина Захариева подчерта, че европейската перспектива на страните от Западните Балкани е не само основен приоритет на Българското председателство, но и на Европейската комисия. Това уверение получихме вчера от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и отбрана Федерика Могерини, добави тя.

Най-важно е да намерим начин да подпомогнем реформите в страните от Западните Балкани, подчерта Екатерина Захариева. Тя уточни, че на срещата на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС в София е било постигнато съгласие, че европейската перспектива на страните от Западните Балкани е основен приоритет и той е свързан със стабилността, сигурността и просперитета на целия ЕС. В същото време се съгласихме, че ние като съюз трябва да сме готови да ги приемем, когато те изпълнят критериите за членство, добави българският външен министър.

Стратегията за Западните Балкани на ЕК е всеобхватна, дългосрочна, навременна, честна, без да дава напразни надежди, но и много стимулираща и мотивираща, заяви Екатерина Захариева. В нея има шест конкретни инициативи, които са основни и ще подпомогнат европейската перспектива на страните от Западните Балкани, посочи тя. Българският външен министър оцени като позитивна предвидената в стратегията възможност за участие на страните в различните формати на европейските институции. Това ще им позволи не само да се подготвят за членство, но и да имат възможност да изразяват становище и по въпроси, свързани с бъдещето на ЕС и с неговите политики, добави Екатерина Захариева.

В изказването си пред участниците в интерпарламентарната конференция Екатерина Захариева посочи, че само изграждането на коридор № 8 би увеличило с 6 процента брутния вътрешен продукт на държавите, през които минава и би създало 200 хиляди нови работни места.

Председателят на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС- Сърбия в Европейския парламент Едуард Кукан отбеляза, че по време на първото си председателство на Съвета на ЕС България има възможност да покаже лидерство и фокусът, който поставя върху Западните Балкани ще бъде последван и от австрийското и румънското председателство. Той посочи, че включването на Западните Балкани е високо в дневния ред на ЕС и изрази надежда това послание да се чуе ясно и силно и партньорите в региона да разберат, че е набрана инерция.

Условията и критериите за присъединяване са достатъчно ясни, подчерта Едуард Кукан и допълни, че Копенхагенските критерии от 1993 г. са самата тъкан на нашия общ проект и са валидни и днес. Той припомни, че първият критерий е свързан със стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, човешки права и съблюдаване на правата на малцинствата. По думите му подобряване на регионалното сътрудничество също е от ключово значение за бъдещото разширение на Съюза.

Едуард Кукан посочи, че на датата 2025 г. трябва да се гледа като на ориентир, а не като на някакъв задължителен и краен срок за приемане на нови членове в семейството на ЕС. Ако някой смята, че те автоматично ще се присъединят през 2025 г., греши, допълни той. Вместо да се концентрираме върху самата дата, трябва да се концентрираме повече върху реформите и върху това, което трябва да се направи, за да се подпомогне разширяването, смята председателят на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС- Сърбия в Европейския парламент.

Необходимо е да засилим сътрудничеството между страните от ЕС в областта на сигурността и отбраната, отбеляза в изказването си изпълнителният директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за Европа и Централна Азия Томас Майер-Хартинг.
Днес сме свидетели на икономически растеж и на намаляваща безработица, но те не са достатъчни за европейците, защото същевременно се увеличава несигурността в нашите държави, добави Томас Майер-Хартинг. Той подчерта, че една от най-важните задачи на парламентаристите е да разберат промяната в обществените нагласи. Гражданите по думите му искат нещо ново, искат сигурност. Те разбират, че ситуацията в света е различна, и новите времена носят нови опасности, които могат да разрушат това, което сме постигнали в Европа, допълни още Томас Майер-Хартинг. Като политици, ние трябва да разберем и да прегърнем идеята за Европа, която защитава, заяви той.  

Цялата среда по сигурността според него се променя и това изисква да се засили сътрудничеството в тази област, посочи изпълнителният директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за Европа и Централна Азия. Имаме нужда от ясен ангажимент от всички държави-членки за подобряване на нашето партньорство по тези теми, добави той. 

Томас Майер-Хартинг подчерта, че регионът на Западните Балкани също вече има своите проблеми с организираната престъпност и също е уязвим от влиянието на външни религиозни идеологии, той е и част от маршрутите на бежанците. Ето защо е много важно да намерим необходимите инструменти, за да направим така, че държавите от Западните Балкани да останат стабилни, допълни той. По думите му в момента е набрана политическа скорост в региона и тази възможност трябва да се използва. Особено важно е да гарантираме, че всички, които искат да влязат в ЕС, наистина споделят нашите европейски ценности и че техните политики съответстват на нашите, допълни Томас Майер-Хартинг и посочи като един от възможните подходи към тях провеждането на справедливи и отворени дискусии по въпросите на сигурността.

В Правилника за устройството и дейността на Националния съвет по въпросите на социалното включване е предвидено членовете да участват лично в работата на съвета и да не могат да упълномощават други лица да ги представляват. Това обстоятелство затруднява процеса на вземане на решения от съвета в случаите, в които не може да се осигури необходимия кворум за провеждане на редовно заседание.

 С предлаганите изменения в Правилника за устройството и дейността на Националния съвет по въпросите на социалното включване се дава възможност на членовете на съвета при невъзможност да участват в заседанията лично, да упълномощават свои представители. По този начин ще се улесни работата на съвета и той ще може ефективно да осъществява своите функции.


Дата на откриване: 16.2.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 18.3.2018 г.

Уважаеми клиенти,

За да Ви предложим по-добри и бързи електронни услуги скоро, е необходимо да извършим техническа профилактика на ИТ системите на НАП. Заради това в събота, 17 февруари, от 9.00 до 17,00 ч., е-услугите на НАП няма да бъдат достъпни.

Благодарим за разбирането!

 Търг с тайно наддаване № 1/2018 г. за възлагане преработка на отнети и изоставени в полза на държавата по ЗАДС акцизни стоки – алкохол и алкохолни напитки, обявява ТД на НАП Варна.

Акцизните стоки, които ще се възлагат за преработка, се съхраняват в бидони в склад, находящ се в Разград. Огледи могат да бъдат извършвани от 28.02.2018 г. до 02.03.2018 г. (включително) от 09.30 ч. до 16.00 ч.

 

Уважаеми клиенти,

Поради извършване на профилактика на електрозахранването ще бъде затруднено обслужването на клиенти в офис на НАП Монтана на 19.02.2018 г. /понеделник/ между 09:00 и 16:00 часа.

Предварително се извиняваме за причиненото неудобство.

Над 330 млн. лв. годишно са загубите за бюджета от неотчитане на търговски обороти само в девет от най-рисовите браншове, чиято дейност НАП наблюдава. Инспекторите от приходната агенция разкриха нови схеми за укриване на приходи с използването на компютърни системи с фискална памет в последните месеци.

Сред тях са печатането на касови бележки, които не се отчитат във фискалната памет, но приличат на истински фискални бонове. Друга често разпространена практика е манипулиране на софтуери, чрез които се управляват фискалните устройства, което води до неотчитане на действителните размери на приходите от продажби на стоки и услуги.

По време на летните и зимните контролни кампании на НАП са открити и софтуерни манипулации на фискални системи, при които устройствата са програмирани да отчитат например всяка втора или всяка трета продажба, вместо регистриране на целия оборот. Заради неиздаване на касови бележки, както и установени манипулации на фискални устройства, през миналата година са запечатани над 2000 търговски обекта.

С последните промени в законодателството, което регулира отчитането на продажбите, са въведени нови изисквания, според които всеки касов апарат трябва да предава по изградената дистанционна връзка и данни от всяка касова бележка към сървърите на НАП. На касовата бележка, която се предоставя на клиента, ще се отпечатва QR код. Чрез този код всяко лице ще може да провери отчитането пред НАП на издадената му касова бележка.

За да изпълнят новите изисквания, регистрираните по ЗДДС фирми, с изключени на тези, които използват Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД), трябва да надградят софтуера на съществуващите си фискални устройства до края на 2018 г. А нерегистрираните по ЗДДС и тези, които регистрират и отчитат продажбите си чрез ИАСУТД – до 30 юни 2019 г. От НАП уточняват още, че измененията могат да доведат до подмяна на устройствата, но в зависимост от техническите и функционалните параметри на използваните фискални устройства, те ще могат и  да се преработят, така че да отговарят на новите изисквания. Освен това, всички разходи за надграждането или подмяната на съществуващите фискални устройства се признават за данъчни цели.

В продължение на 2 години НАП провежда лотария с касови бележки с предметни и парични награди, в рамките на която са регистрирани близо над 60 млн. касови бележки на стойност 780 млн. лв. Вижте какви са задължителните елементи на законната касова бележка на www.kasovbon.bg. С въвеждането на QR код във всяка касова бележка регистрирането на фискални бонове в лотарията ще стане значително по-лесно, допълват от НАП.   

„Доброволното спазване на данъчните правила устойчиво се подобрява в последните години, но в някои браншове като заведенията за развлечения и хранене манипулирането на фискалните системи продължава. Това налага промяна в законодателството, към която ще добавим и по-сериозен данъчен контрол“, каза директорът на „Контрол“ в НАП Васил Панов.     

С общи усилия можем да подобрим защитата на гражданите на Европейския съюз, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя откри Интерпарламентарна конференция за Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и Обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Форумът се провежда в НДК на 16 и 17 февруари 2018 г. и е второто събитие от Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС. Домакини на конференцията са Комисията по външна политика и Комисията по отбрана.

Днес имаме нужда от един по-гъвкав и интегриран подход със засилване на връзките между държавите-членки на ЕС за ефективна борба с тероризма, проблемите с мигрантската вълна, гарантирането на киберсигурността, както и още по-активно сътрудничество в областите, свързани с отбраната, посочи Цвета Караянчева. Тя отбеляза, че участието на националните парламенти и Европейския парламент в прилагането и адаптирането на Глобалната стратегия на ЕС за обща външна политика и политика на сигурност е изключително важно. Председателят на парламента приветства участието в  парламентарния форум на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини и нейната готовност за търсене и намиране на решения на общите проблеми заедно с парламентаристите от страните-членки.
 
Днес, когато се сблъскваме с предизвикателствата на нашето време и  дискутираме за бъдещото развитие на европейския проект, ролята на националните парламенти е особено важна, посочи Цвета Караянчева. Тя отбеляза, че европейският проект е най-големият мирен проект на 20 век и европейските граждани трябва да си дадат сметка за това. Гордеем се с участието на България в първия конгрес на Пан-Европейското движение през 1926 г. във Виена, където българският представител проф. Иван Шишманов беше избран за Вицепрезидент на този първи европейски форум, отбеляза Цвета Караянчева. 

Вярвам, че можем да преодолеем всички трудности, изникващи пред нас, ако се изправим срещу тях заедно, заяви председателят на парламента и изрази надежда, че идеята за европейското единство е приета от всички европейци. Вярно е, че има различни гледни точки по това как, а не дали да се осъществява по-ефективно европейското сътрудничество, посочи Цвета Караянчева. Убедени сме, че диалогът е този, който формира общността, допълни тя.

Според председателя на парламента преди да говорим за скоростите, на които да се движи европейският проект, трябва да препотвърдим общата ни визия за неговата посока и цел. Обсъждането на този най-важен въпрос трябва да включва максимално широки кръгове от обществото, за да може европейските граждани да се чувстват съпричастни и да приемат като свой проекта за бъдещето, посочи Цвета Караянчева. Така можем да постигнем демократична сигурност и просперитет на нашия континент и най-ефективно да защитим интересите на нашите граждани, добави тя. 

Председателят на Народното събрание се спря и на приоритета на  българското председателство за провеждане на активна политика към страните от Западните Балкани. Нашето послание към тях е, че местата им в европейското семейство са запазени и само от техния прогрес в покриването на критериите за членство зависи кога ще дойдат да ги заемат, заяви Цвета Караянчева. Това е важно, както за нашия регион, така и за цяла Европа, нямаме нужда от нови разделителни линии в Европа, а от изграждане на мостове – в прекия и в преносния смисъл, свързване на инфраструктурите, свързване на хората от тези страни и специално на младежите, на които принадлежи бъдещето, смята тя. По думите й това в никакъв случай не означава омаловажаване на ангажираността на ЕС в сътрудничество със страните на изток и юг, които и занапред остават приоритет от изключителна важност за общата външна политика и политика за сигурност на Съюза.