Счетоводен и данъчен справочник

Предложените изменения и допълнения в Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18) могат да бъдат обединени в три основни групи:
1. Оптимизиране на процеса по осъществяване на данъчен контрол:
2. Създаване на възможност за лицата, които имат реализирани на територията на Република България инвестиции по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, надхвърлящи левовата равностойност на 5 000 000 евро, да могат да ползват и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) от тип 2.
3. Предоставяне на данни относно данъчната основа на извършените и получени доставки.

Отговорна дирекция:  „Данъчна политика”
E-mail:  taxpolicy@minfin.bg


 


Дата на откриване: 20.1.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 19.2.2017 г.

Парламентът въведе компесаторна такса за транзитно преминаващите през страната автомобили. Това стана с приетите на второ четене промени в Закона за пътищата.

Водач на пътно превозно средство, който се движи по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и по такива, които са извън нея или по техни участъци, без да е заплатил винетна такса, заплаща компенсаторна такса. Тя ще му даде право да довърши пътуването си в рамките на 24 часа след заплащането й. Размерът на компенсаторната такса ще се определя от Министерския съвет.

Пътно превозно средство, пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на България, без да притежава валиден документ за платена такса, може да продължи пътуването си само след заплащане на таксата в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен пункт.

С промените се въведе и тримесечна винетна такса. Така в зависимост от срока винетните такси ще са следните - годишна, тримесечна, месечна, седмична и дневна.

702-02-1 - Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно Центъра за координация на придвижването "Европа"19.01.2017

Слово на избрания за президент на Република България Румен Радев пред Народното събрание след полагане на клетва

Уважаеми господин Президент,
Уважаемо госпожо Вицепрезидент,
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание,
Уважаеми господин премиер в оставка,
Ваше Светейшество,
Уважаеми госпожи и господа членове на Конституционния съд,
Уважаеми членове на Министерски съвет в оставка,
Уважаеми народни представители,
Ваши превъзходителства,
Господа генерали и адмирали,
Скъпи съотечественици!

Позволете ми най-напред да благодаря за доверието да бъда президент на държава с 13 века история. Да бъда държавен глава на многолик народ, в който от столетия съжителстват етноси и религии, но отказват да се смирят политическите страсти.

Мнозина днес казват, че времената са трудни, но животът изглежда подреден само в застиналите страници на историята, когато е преразказан в минало свършено време. Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време. Тя зависи от способността на милионите граждани да осъзнаят общите си интереси, от лоялността на политиците към народа, от морала им да надмогват личната корист и егото си в името на обществения интерес, от волята им да отстояват дори непримирими позиции в името на добруването на България. Такава е логиката на демокрацията.

Държавност се гради с натрупване. Затова бих желал да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици – Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.

Всяко поколение има своите изпитания. Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени – приета бе нова Конституция. Тя установи демократичните принципи, плурализма и разделението на властите. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до превръщането на плановата икономика в пазарна. България постигна важни стратегически цели – членството в Европейския съюз и НАТО.

От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но панорамният поглед е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения гражданин вижда друго.

Свикнахме да гласуваме, ала мнозина днес не виждат смисъл да го правят. Примирихме се с изборните злоупотреби, имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на Прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня. А отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизма. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.

Проведеният през ноември 2016 година референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа, че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии. Отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания. Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши, да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите, да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че, лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори.

Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество. Тя е навред в драматичната пропаст между бедни и богати, в контраста между столицата и селата, в окаяното състояние на българския северозапад, в чувството за социална обреченост, в безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. Несправедливостта е сред основните мотиви за имиграция.

Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта. Тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани виждат едно и също. Правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност.

Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели. Бързо, справедливо и независимо правосъдие. Но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход, усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки.

В същото време съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни. Без обединените усилия на институциите, партиите и гражданските структури и без непримиримостта на обществото няма как да се справим с корупцията и престъпността.

Сянката на несправедливостта лежи и върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието. Проведените реформи не създадоха работещи механизми. Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор. В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент често се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени здравни услуги. Българските лекари масово имигрират. Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите, и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук, в България.

Образованието би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. Уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с формален учебен процес и доплащане. Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата.

Във висшето образование очевидно се налага оптимизация на многобройните висши училища. Местата за студентите са повече от кандидатите за тях. На трудовия пазар дипломите и научните звания без покрития имат вреден ефект, сравним с фалшивите пари в икономиката. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса за развитието на млади хора, които да посрещнат предизвикателствата на бъдещето не само с наизустени знания, а и с умения за самостоятелно творческо мислене и адаптивност.

Българската наука е сред недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното финансиране е плод на невежество. Собствената научна експертиза е елемент от националния суверенитет, без който поставяме страната в зависимост. Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизнено важни за обществото. Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на България чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми.

Културата, редом с образованието, е другият стожер на националната идентичност. Държавната подкрепа е наложителна за оцеляването и развитието на нашата култура в епохата на глобализация.

Българският преход съвпадна с триумфа на пазарната икономика в цял свят. Но пазарна ли е българската икономика към днешна дата, механизмите за защита на конкуренцията очевидно работят зле, картелизацията е осезаема в много сфери. Потребителската защита е недостатъчно обезпечена от закона. Административните тежести спъват бизнеса. Българската икономика изглежда устойчива. Данъците са ниски, растежът е налице, макар и далеч от необходимия, за да наваксаме общото си изоставане.

Но и тук погледът на обикновения гражданин вижда друго. Десетки хиляди българи са на гурбет, за да изхранват семействата си. Липсата на действаща регионална политика води до икономическа и социална некроза на обширни региони. В много села се завърна вересията. Корупцията и несигурната нормативна среда възпират чуждите инвеститори. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността.

Бизнесът има нужда от реална конкуренция и ограничена, но действена регулация, а българите заслужават достойно заплащане. Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронват средносрочната перспектива на обществото. Преходът е тежко изпитание за българите, но в пустинята на прехода не бива да изоставяме по-немощните и най-бедните. Сред тях са хората с увреждания и пенсионерите. Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото, трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност. Общество, което загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит. Нерешените проблеми на прехода прераснаха в опустошителна демографска криза. Тя може да бъде преодоляна само с комплексни мерки в областта на икономиката, образованието, здравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и общините и социални политики, ограничаващи бедността и изключването. Мерките за понижаване на смъртността и повишаване на раждаемостта не могат да решат проблема сами. Важно е да създадем условията, при които младите да остават в България, да създават семейства и да раждат децата си тук. А българите, живеещи в чужбина, да не късат духовната връзка с родината. Ще работя с всички сили сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижите на България независимо в кой край на света се намират.

Дами и господа,

Като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но и няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване. Осъзнавам ясно, че държавният глава по същество е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия. Но и никоя институция сама не е способна да постигне големи национални цели. Президентската институция съсредоточава широк кръг от функции и разполага с правомощия по отношение на трите власти.

Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институциите, политическите и обществените сили. Защото не партийният монопол върху институциите, а балансът и сътрудничеството между властите и диалогът с гражданското общество са гарант за демократичното развитие и просперитета на страната ни. Ще стимулирам обществени дебати по важни теми и ще търся максимално съгласие при вземане на решения. Ще следя институциите да работят за дългосрочните интереси на страната, а не да подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели.

Ще бъда президент на всички българи независимо от партийна принадлежност, религия и етнос. Ще отстоявам надпартийността на институцията и ще се противопоставям решително на опитите за разделение и поляризация на обществото ни.

Българската конституция отрежда на президента важни прерогативи в сферата на външната политика и сигурността. Националната сигурност е всеобхватна система. Тя започва от външната политика, продължава със сигурността на националните граници и завършва с осигуряването на реда в страната и гарантирането на спокойствието, свободата и достойнството на отделния гражданин.

България днес е член на Европейския съюз и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Той почива на споделени ценности и отговорности с останалите партньори. Но ефективното членство предполага ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства, с активно участие в изработването на общите решения. Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тази политика трябва да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове.

България има потенциал да засили активната си роля в Югоизточна Европа с инициативи и действия за повишаване на сигурността, сътрудничеството и икономическото развитие на региона.

Изминалата година бе белязана от британския вот за напускане на Европейския съюз и мигрантската криза. Двете събития поставиха на изпитание Съюза, нарастват антиевропейските настроения. Свикнахме да таксуваме като популизъм всяка остра критика към европейските институции и политики. Но от това броят на недоволните само нарасна. Убеден съм, че Обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значело непростима загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарните ни усилия за тяхното преодоляване. Предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз е предизвикателство, но и огромна възможност за България, изискваща отговорност и обединени усилия на всички нива.

Мигрантската криза изисква обща и решителна европейска политика. Засега имаме отделни действия, но не и цялостна политика. Предвид това считам, че са необходими решителни мерки за укрепване на границата, за пресичане на нелегалния трафик на хора и за ограничаване на броя на нелегалните имигранти на наша територия. България трябва да настоява за ревизия на Дъблинското споразумение, което отрежда на периферните държави от Съюза ролята на буферна зона.

Очевидна е кризата между Европейския съюз и НАТО от една страна и Русия, от друга. Засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. Студената война е печален опит от миналото. В този контекст смятам, че ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в САЩ и новата политическа конюнктура в света дават надежда за скорошно възстановяване на диалога.

Изминалата година бе белязана и от кръвопролитната война в Сирия, която покачи градуса на военното противопоставяне до исторически максимум в периода след Студената война. Тлее конфликтът в Източна Украйна. В съседна Турция бе осуетен опит за преврат. Терористичните атаки станаха част от печалните хроники в Европа и Близкия Изток.

Гарантирането на сигурността на България и българите се превръща в приоритетна задача. Приетата нормативна база за обособяване на единна система за национална сигурност е важна стъпка напред. Но все още остават редица въпроси относно задачите, структурата, функционалните връзки, управлението и взаимодействието между различните органи и структури, ангажирани с отбраната и обществения ред. Това води до проблеми в контрола и координацията, занижена ефективност и преразход на ресурси. Необходими са усилия за гарантиране на професионалната подготовка и мотивацията на служителите от МВР и службите за сигурност така, че те да работят ефективно в защита на националните интереси и особено в борбата с престъпността и корупцията. Израстването в йерархията трябва да става на основата на достатъчно опит и доказан професионализъм, а не на политическа лоялност.

Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждане на въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. След дълго протакане най-сетне можем да се похвалим с приети инвестиционни проекти и гарантирано финансиране за превъоръжаването на част от Българската армия. Ще следя отблизо действията на отговорните институции, защото в този сложен процес и от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности. Реализацията на проектите трябва да бъде от полза не само за отбраната, но и за цялото общество, да бъде съпроводена задължително с принос към икономическото развитие на страната чрез разгръщане на програми за индустриално сътрудничество, внедряване на високи технологии, създаване на нови работни места и стимулиране на българската отбранителна индустрия. Финансовото осигуряване на превъоръжаването не трябва в никакъв случай да снема вниманието от проблемите в отбраната. Придобиването на съвременно въоръжение е необходимо, но не достатъчно условие за модернизация на армията. Решаването на трупаните с десетилетия проблеми изисква прилагане на системен и всеобхватен подход. Необходимо е усъвършенстване на нормативната уредба на организационната структура на въоръжените сили, на системата на военното образование и обучение.

Трябва да е ясно, че граждански контрол не означава гражданско управление. Военната експертиза следва да заеме подобаващо място в процеса на планиране и развитие на отбраната.

Ще работя за подобряване на социалния статус на военнослужещите и преустановяване на придобиващия опасни размери отлив от военната професия. Ще настоявам за водене на реална бойна подготовка като най-важен елемент от съвременните отбранителни способности.

Уважаема госпожо председател,
Дами и господа,

От прекалена употреба думите се обезценяват. Моето кредо е малко думи, но резултатни действия.

Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декламация, а с точни диагнози и конкретни мерки. У нас все още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата. Фатализмът е друга наша слабост. Но нека не забравяме, че България е оцеляла 13 века на исторически и географски кръстопът. Какво по-убедително доказателство, че апатията не е наш вроден порок? Тя е слабост, с която ще се преборим.

Скъпи съотечественици,

Вие ми поверихте най-отговорната мисия. Вярвам, че да си българин не е участ, да си българин е чест. Заедно с вицепрезидента госпожа Йотова ще вложим всичките си сили, за да оправдаем доверието ви.

Убеден съм, че с таланта на нацията, с ясна визия, с разумни реформи и с общи усилия ще изградим по-справедливо общество и ще превърнем България в модерна, динамична, благоденстваща държава, в която свободни и достойни граждани ще сбъдват мечтите си.

Благодаря ви!

Изказване на председателя на Народното събрание Цецка Цачева след полагането на клетва от новоизбраните президент и вицепрезидент на Република България

19 януари 2017 г.


Уважаеми господин Радев,
Уважаема госпожо Йотова,

Позволете ми от мое име и от името на народните представители в 43-ото Народно събрание да ви пожелая успех. В настоящата вътрешнополитическа и външнополитическа ситуация това пожелание не е просто протоколна фраза. Вие встъпвате в длъжност в ситуация на подготовка за предсрочни парламентарни избори, както казахте още една седмица живот има 43-ото Народно събрание.

В първите дни от Вашия мандат ще изпълните конституционното си задължение да разпуснете парламента, да насрочите предсрочни парламентарни избори и да назначите служебно правителство. По този начин за няколко месеца президентската институция ще носи отговорност за цялата изпълнителна власт.

След разпускането на 43-ото Народно събрание служебното правителство няма да бъде контролирано и подкрепяно от работещ парламент. В тази ситуация Вие едновременно ще трябва да изпълнявате ролята и на негов коректив, и на негова опора. Това е огромна отговорност пред българското общество.

Заедно с всекидневните задължения, които ще трябва да изпълнява служебното правителство, то ще има и своя основна задача - да организира честни, демократични избори. Надявам се, чрез назначения от Вас служебен кабинет, да съдействате за намаляване на политическото напрежение, което съпътства естествено всяка предизборна кампания. Подобен подход би дал възможност след предсрочните парламентарни избори България да има легитимно, стабилно и работещо редовно правителство, което да сподели заедно с Вас и избраното 44-о Народно събрание отговорността за управлението и развитието на страната.

Днес България е изправена пред редица предизвикателства породени от международната нестабилност, в този контекст още от първия ден на своя мандат Вие ще имате задължението да се справяте с важни и всеобхватни задачи. От Вашите действия ще зависи защитата на националния интерес и сигурността на българските граждани.

Като новоизбран президент Вие имате легитимността на общественото доверие да взимате трудни решения. Желая ви да съхраните и разширявате това доверие през целия си мандат. То е най-важният инструмент за осъществяване на всяка политическа идея.

Пожелавам Ви да бъдете президент на всички български граждани без значение на техните политически пристрастия, етнически произход и религиозни убеждения. Още веднъж Ви желая успех, господин Радев, госпожо Йотова, защото успехът на вашият мандат ще бъде успех за всички български граждани!

Новоизбраните президент и вицепрезидент на Република България Румен Радев и Илияна Йотова положиха клетва пред Народното събрание.

"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се" - произнесоха двамата. Текстът на клетвата е записан в Конституцията и е същият, който изричат народните представители и членовете на Министерския съвет при встъпването им в длъжност.

В пленарната зала прозвуча националният химн и химнът на Обединена Европа.

Преди полагането на клетвата председателят на Народното събрание Цецка Цачева прочете решението на ЦИК, с което Румен Радев и Илияна Йотова се обявяват за избрани за президент и вицепрезидент на страната.

Формулярът за облагане с корпоративен данък с баркод е достъпен в рубрика "Документи - данъци", раздел "За бизнеса" . Фирмите подават декларации до края на март, като това е и срокът, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски.

Повече информация за декларирането и плащането на данъци и осигуровки има на сайта на НАП. Телефонни консултации се правят на цената на градски разговор в кол центъра на приходната агенция. Номерът е 0700 18 700.  

Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с БАРКОД за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2016 г., с приложения  

Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с БАРКОД (обр. 1010а -за лицата, НЕизвършвали дейност през 2016 г.) 

 

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за движението по пътищата, с които се регламентират санкции за навлизане в участък с временна забрана заради метеорологичните условия.

При отказ да се изпълни нареждане на контролния орган да не се навлиза в участък с временна забрана, се предвижда лишаване от управление на пътното превозно средство до три месеца и глоба от 1000 лева. Ако собственик допусне водач да наруши забраната, се спира колата от движение до три месеца, предвиждат измененията.

Малките казани за варене на ракия ще са с вместимост до 1000 литра обем, а не както досега до 500 литра, реши парламентът, който прие на второ четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. След гласуването на измененията всяко домакинство ще има право да произвежда в домашни условия не повече от 10 хектолитра чист алкохол на година от грозде и плодове собствено производство за лично потребление.

За издаване на лиценз за управление на данъчен склад да се подава писмено искане до директора на Агенция "Митници", което съдържа документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са закупени от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки, предвиждат промените. С тях се регламентира създаване на регистър на всички търговци, производители и вносители на съоръжения за варене на алкохол.

Народното събрание подкрепи продължаването на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лева.
18/01/2017 - 20/01/2017
1. Тържествена церемония по полагане на клетва от новоизбрания президент на Република България Румен Радев и от новоизбрания вицепрезидент на Република България Илияна Йотова – точка първа за четвъртък, 19.1.2017 г. от 10.00 ч.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (Вносител: Министерски съвет, 31.3.2016 г. Приет на първо гласуване на 12.5.2016 г.) - продължение.
3. Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв (Вносител: Министерски съвет, 15.12.2016 г.).
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (Общ проект изготвен от Комисията по бюджет и финанси, въз основа на приетите на първо гласуване на 27.7.2016 г. законопроекти с вносители: Валери Симеонов и група народни представители, 3.12.2015 г.; Петър Славов и група народни представители, 3.2.2016 г.; Менда Стоянова и група народни представители, 20.4.2016 г.).
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите (Вносители: Вили Лилков и група народни представители, 8.6.2016 г. Приет на първо гласуване на 19.10.2016 г.).
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2016 г. Приет на първо гласуване на 14.12.2016 г.).
7. Проект на декларация за приемственост между 43-то и 44-то Народно събрание на Република България относно подготовката и провеждането на парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, 1 януари – 30 юни 2018 г. – точка първа за петък, 20.1.2017 г.
8. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Вносител: Министерски съвет, 1.11.2016 г. Приет на първо гласуване на 20.12.2016 г.).
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (Вносител: Министерски съвет, 26.10.2016 г. Приет на първо гласуване на 16.12.2016 г.).
10. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (Вносител: Министерски съвет, 3.10.2016 г. Приет на първо гласуване на 7.12.2016 г.).
11. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (Вносители: Явор Хайтов и група народни представители, 18.11.2015 г. Приет на първо гласуване на 7.12.2016 г.).
12. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (Вносител: Министерски съвет, 20.9.2016 г. Приет на първо гласуване на 21.12.2016 г.).
13. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (Вносител: Министерски съвет, 4.11.2016 г. Приет на първо гласуване на 16.12.2016 г.).
14. Второ гласуване на Законопроект за концесиите (Вносител: Министерски съвет, 9.6.2016 г. Приет на първо гласуване на 8.7.2016 г.).
15. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 - 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.