Счетоводен и данъчен справочник

Възможностите за задълбочаване на парламентарното и икономическото сътрудничество между България и Судан обсъди председателят на Народното събрание Димитър Главчев с министъра на външните работи на Судан Ибрахим Гандур. Посещението на суданския външен министър е по покана на вицепремиера по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Председателят на парламента посочи, че отношенията между България и Судан са традиционно добри и доказателство за това е отбелязаната през миналата година 60-годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Димитър Главчев информира госта, че в 44-тото Народно събрание вече има сформирана Група за приятелство България – Судан, която ще подпомогне активизирането на двустранните отношения в различни сфери.

Суданският външен министър подчерта, че страната му оценява значението на България в Европа. Той отбеляза, че по време на председателството на Съвета на Европейския съюз страната ни ще играе важна роля за формирането на общите решения на страните от Съюза. Ще положим усилия за задълбочаването на парламентарното сътрудничество, добави той.

Повече от 2000 судански младежи са завършили висшето си образование в България и това е много добра основа за задълбочаване на двустранните ни отношения, подчерта председателят на Народното събрание. По думите му има неоползотворен потенциал за развитие на по-тесни контакти в търговско-икономическата сфера.

България оценява високо усилията и постигнатото от Судан в областта на сигурността, борбата с тероризма, проблемите на миграцията, както и за утвърждаването на ценностите на демокрацията, отбеляза Димитър Главчев. Сигурността и безопасността са изключително важни за инвеститорите, подчерта суданският външен министър. Той уточни, че страната му си сътрудничи със съседните държави и заедно работят за предотвратяване на прояви на тероризъм и за справяне с миграцията.

В срещата участваха председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова и председателят на Групата за приятелство България – Судан Десислава Атанасова.

Народното събрание прие единодушно декларацията относно Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. 206 народни представители гласуваха „за”, нямаше против или въздържали се.


ДЕКЛАРАЦИЯ


ОТНОСНО ПОДПИСВАНЕТО НА ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ


Водени от:

  • приемствеността в преговорния процес по Договора, провеждан от редица български правителства, представляващи целия политически спектър в Република България;
  • стремежа за по-нататъшно развитие на добросъседството и приятелството между Република България и Република Македония;
  • необходимостта от развитие на сътрудничеството във всички области на основата на взаимно уважение, доверие, разбирателство и зачитане на интересите на Република България и Република Македония;
  • желанието за активизиране на икономическите и културните връзки и близките контакти между гражданите на Република България и Република Македония;
  • разбирането, че европейската перспектива на Република Македония е гаранция за сигурността, стабилността и просперитета на региона,


Народното събрание на Република България:

  1. Оценява положително усилията на правителствата на Република България и на Република Македония за финализиране на преговорите по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и очаква подписването да бъде осъществено в съответствие с предварителните договорености между двете страни.
  2. Изразява готовност да стартира ратификационните процедури в най-кратък срок след подписването му.
  3. Очаква Договорът да постави на стабилна, принципна и прагматична основа отношенията между двете държави и да бъде от пряка полза за техните граждани.
  4. Предлага Министерски съвет да внася в Народното събрание ежегоден доклад за изпълнението на Договора, след неговото подписване, ратификация и влизането му в сила.

Основната цел на проекта на нов Закон за платежните услуги и платежните системи е въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2015/2366, включително:

  • Прецизиране на критериите и условията за предоставяне на платежни услуги, които попадат извън приложното поле на закона, което да уеднакви практиката на прилагането на закона;
  • Постигане на равнопоставеност между доставчиците на платежни услуги, чрез допълване на правната рамка с две нови платежни услуги, които към момента попадат извън обхвата на закона - услуги по иницииране на плащания и услуги за предоставяне на информация за сметка, както и регулиране на дейността на доставчиците, които ги предлагат;
  • Подобряване на регламентацията по отношение на лицензирането на платежни институции и дружества за електронни пари, упражняването на правото на установяване и свобода на предоставяне на платежни услуги в рамките на ЕС и сътрудничеството между надзорните органи;
  • Пълно гарантиране на правата на ползвателите на платежни услуги посредством  промени по отношение на информационните изисквания и правата и задълженията на доставчиците на платежни услуги чрез разширяване обхвата на платежни операции, за които те се прилагат, като са включени и операциите, при които само един от доставчиците на платежни услуги е на територията на ЕС и които се извършват освен във валутите на ЕС и във всички останали валути;
  • Въвеждане на хармонизирани изисквания за сигурност на плащанията чрез регламентиране на изисквания за ограничаване и контрол на операционните рискове, включително рисковете, свързани със сигурността, както и изисквания за сигурност на плащанията чрез извършване на задълбочено установяване на идентичността на клиента, когато плащанията се извършват отдалечено или в интернет среда.

Други цели:

  • Повишаване на информираността на потребителите относно характеристиките и възможността за откриване на платежна сметка за основни операции;
  • Премахване на трудностите и минимизиране на правната несигурност, свързани с упражняване на правото на свободно предоставяне на услуги в ЕС, пред дружество за електронни пари, което притежава и лиценз за платежна институция;
  • Подобряване на надеждността, устойчивостта и ефективността на платежните системи с окончателност на сетълмента и ограничаване на системния риск;
  • Съобразяване на размера на предвижданите глоби и имуществени санкции при извършени нарушения на закона и на подзаконовите актове по прилагането му, както и при извършени нарушения на Регламент (ЕС) 2015/847, на Регламент (ЕО) № 924/2009, на Регламент (ЕС) № 260/2012 и на Регламент (ЕС) 2015/751, с нарасналото значение на дейността по предоставяне на платежни услуги;
  • Подобряване на начина на извършване на паричен сетълмент по сделки с ДЦК от инвестиционни посредници;
  • Преодоляване на трудностите по отношение получаване на достъп от държавни органи до информационните системи на ЦКР и РБСС;
  • Привеждане на сроковете за издаване на акт за установяване на административно нарушение по ЗКИ и ЗПУПС в съответствие с голямата правна и фактическа сложност на казусите и значимостта на обществените отношения.
Отговорна дирекция:  "Регулация на финансовите пазари"
E-mail:   rfp@minfin.bg

 


Дата на откриване: 26.7.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 25.8.2017 г.
От 1 август 2017 година влиза в сила нова версия на ИС „Контрол на горивата“, която позволява подаване на данни за данъчна основа на доставката в левове при получаване и доставка на горива.

Министърът на икономиката занапред ще упражнява правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие, реши парламентът с приетите на първо и на второ четене промени в Закона за Българската банка за развитие.

Досега правомощията бяха на министъра на финансите. Мотивът на вносителя – Министерски съвет, е, че сред основните цели на банката са подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране и привличане на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси.

Парламентът прекрати пълномощията на народния представител от ГЕРБ Живко Мартинов. Той подаде оставка като депутат заради водено срещу него разследване по събрани данни от спецзвеното по антикорупция на прокуратурата. За оставката гласуваха 170 народни представители, трима бяха "против", а седем се въздържаха. Гласуването мина без дебати в пленарната зала.

26/07/2017 - 28/07/2017
1. Прекратяване пълномощията на народен представител (Подадена оставка от н. п. Живко Мартинов, 25.7.2017 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за държавните помощи (Вносител: Министерски съвет, 3.7.2017 г.) - продължение.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Вносители: Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков, 6.7.2017 г.).
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие (Вносител: Министерски съвет, 13.7.2017 г.).
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (Общ проект изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 30.6.2017 г. законопроекти с вносители: Корнелия Нинова и група народни представители, 1.6.2017 г.; Министерски съвет, 13.6.2017 г.).
6. Избор на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” и заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор (Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 28.6.2017 г.) – точка първа за четвъртък, 27.7.2017 г.
7. Избор на управител на Националната здравноосигурителна каса (Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 6.7.2017 г.) – точка първа за петък, 28.7.2017 г.
8. Избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита от дискриминация (Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 12.7.2017 г.) – точка втора за петък, 28.7.2017 г.
9. Проект на решение за приемане на Календар на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, 1 януари - 30 юни 2018 г. (Вносители: Джема Грозданова и Кристиан Вигенин, 24.7.2017 г.). – точка трета за петък, 28.7.2017 г.
10. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и проект за решение по доклада (Вносители: Румен Гечев и група народни представители, 25.7.2017 г.) и Доклад на Временната комисия за установяване на факти и обстоятелства при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и проект за решение по доклада (Вносител: Временната комисия, 25.7.2017 г.).
11. Парламентарен контрол.