Счетоводен и данъчен справочник

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се срещна с българската общност в Истанбул. Цвета Караянчева е в Турция за участие в срещата на председателите на парламентите на страните-членки на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Тя е по повод 25-ата годишнина от учредяването на Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС).

Председателят на Народното събрание обсъди с представителите на българската общност възможностите за по-активна политика на страната ни, насочена към нашите сънародници зад граница. Радвам се, че през последните години, благодарение и на добрата работа на Генералното консулство, все повече са кандидатите за българско гражданство, отбеляза Цвета Караянчева. Тя поздрави работещите в създаденото през 2015 г. българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ за усилията, които полагат за съхраняване на нашия език и култура. Имаме нужда от повече подобни инициативи, подчерта председателят на Народното събрание. Щастлива съм, че неделното училище се превърна в събирателен център за общността, допълни Цвета Караянчева по време на срещата.

Председателят на Народното събрание посети Желязната църква „Св. Стефан” в Истанбул, която е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. През 2011 г. започна еставрацията на църквата, която завърши в началото на 2018 г. Председателят на българския парламент разговаря с главния архитект на проекта по реставрацията Фикрийе Булунмаз.

В Истанбул е и ръководителят на делегацията на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество и вицепрезидент на ПАЧИС Петър Кънев.

16/05/2018 - 18/05/2018
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (Вносители: Данаил Кирилов и група народни представители, 4.5.2018 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции (Вносител: Менда Стоянова, 2.5.2018 г.).
3. Доклад за дейността на Временната комисия за установяване всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България и проект на решение по доклада (Вносител: Временната комисия, 11.5.2018 г.).
4. Проект на решение за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите (Вносител: Гергана Стефанова, 15.5.2018 г.).
5. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Вносител: Министерски съвет, 23.4.2018 г.).
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Вносители: Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов, 3.5.2018 г.).
7. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г. (Вносител: Комисията за защита от дискриминация, 30.3.2018 г.) – точка първа за четвъртък, 17.5.2018 г.
8. Парламентарен контрол.

Пламен Димитров, който до момента изпълняваше длъжността заместник-директор на дирекция „Контрол“ в Централно управление на НАП, е назначен от министъра на финансите за заместник изпълнителен директор. Ресорът на г-н Димитров включва дирекциите „Контрол“, „Фискален контрол“, „Управление на риска“, „Централно звено за връзка“ и „Интрастат“.

„Необходим ни е силен тласък в контролната дейност, който да я направи по-ефективна. Звената УР, ЦЗВ Интрастат имат значителен аналитичен потенциал, с който да се откриват несъответствия и нарушения на закона, като по този начин подпомагаме контролната дейност на Агенцията“, каза при представянето на новия си заместник изпълнителният директор на Агенцията Галя Димитрова и допълни, че очаква нови идеи и решимост от целия екип.

Пламен Димитров е с дългогодишен опит в системата на приходната администрация. Бил е началник на отдел „Контрол“ в Перник. По-късно, през 2007 г., е главен експерт по приходите в отдел „Управление на изпълнението“ в ЦУ на НАП. От юни 2012 г. е началник на отдел „Контрол“ в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", а от 2013 г. е назначен за заместник директор на Дирекция „Контрол“ в ЦУ на НАП.

Поставяйки си цел да бъде световен лидер в производството на енергия от възобновяеми източници, ЕС е избрал правилната посока, заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България Иван Иванов. Той беше ключов говорител на третата сесия на срещата на председателите на комисиите по енергетика на страните от ЕС - „Пазарна интеграция на устойчивите енергийни източници”.

В рамките на изминалия период България превиши целта, която й беше поставена и вече 18,2 процента от крайното потребление на енергия е произведено от възобновяеми източници, подчерта Иван Иванов. Той уточни, че едва 11 от 28-те страни-членки на ЕС са изпълнили своите цели към края на 2017 г.

Общо инсталираната мощност в България е малко над 12 хиляди мегавата, като от тях близо 40 процента са инсталирани мощности от възобновяеми източници, отбеляза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране. Той посочи, че страните като България могат да използват механизма за статистическо прехвърляне на произведена енергия от възобновяеми източници, което ще позволи не толкова получаване на финансови компенсации, колкото възможност за допълнително влагане на средства за развитие на този сектор.

Заместник-председателят на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на ЕП Яромир Кохличекотбеляза, че използването на възобновяеми енергийни източници изисква много големи инвестиции, защото в последните години се е увеличило потреблението. Целта ни е да спрем да използваме въглища и изкопаеми петролни продукти, посочи той и подчерта, че основният въпрос е как ще се пренася и по какъв начин би могла да се съхранява енергията, получена от възобновяеми източници.

Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Миглена Русенова говори пред участниците в срещата за възможностите и предизвикателствата за пазарната интеграция на възобновяемата енергия.

Пакет „Чиста енергия за всички европейци“ очертава съвсем нов дизайн на пазара на електрическа енергия за по-голям дял на възобновяемата  енергия и за цялостно управление на Европейския енергиен съюз, отбеляза Миглена Русенова. Новата регулаторна рамка поставя енергията от възобновяеми източници в центъра на енергийния микс, подчерта тя. Предложеният нов дизайн на пазара дава възможност за интегрирането на по-голям дял на енергия от възобновяеми източници, с което ще се постигне по-високо ниво на гъвкавост от страна на доставчиците и потребителите, смята председателят на Българската фотоволтаична асоциация.

Регионалната трансгранична търговия и гъвкавите пазари обаче няма да облагодетелстват само развитието на инфраструктурата на ключови мощности, но и регионалните икономики чрез допускането на нарастващ дял на ценово ефективни възобновяеми мощности, подчерта Миглена Русенова.
Европа трябва да има устойчивост на енергийните доставки. Това заяви Франц Фишер, член на Енергийната комисия в парламента на Германия по време на срещата на председателите на комисиите по енергетика на параментите на страните в Европейския съюз. Форумът е в рамките на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Според Франц Фишер до 2022 г. Германия ще престане да използва атомни мощности и ще затвори някои от централите, работещи с въглища. Този преход не бива да попречи на нашата конкурентноспособност, заяви представителят на Енергийната комисия вГерманския Бундестаг. Той заяви, че политиката на държавите-членки на ЕС е свързана с националните им характеристики по пътяза преминаване към чиста енергия. Целта е положителен подход към енергийната ефективност, към непрекъснатост на доставките, допълни Франц Фишер.

Депутатът от парламента на Румъния Силвия-Моника Данца представи опита на своята страна при преминаване към енергия от възобновяеми източници. Румъния се фокусира върху безопасна, устойчива и достъпна енергия, каза тя и допълни, че страните от ЕС трябва да се съсредоточат и в работата си по намаляване на глобалното затопляне.

Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков заяви по време на срещата, че усилията на ЕС по пътя за преминаване къмвъзобновяеми енергийни източници трябва да послужат за пример на неговите международни партньори. В този преход трябва да се отчитат нуждите на индустрията, на гражданите и по време на Българското председателство на Съвета на ЕС България има възможност да изслуша всички заинтересовани страни, допълни Жечо Станков.

През 2018 г. очакваме да видим резултатите от регионалното сътрудничество в областта на енергийната инфраструктура за сигурност на доставките в Югоизточна Европа. Това заяви ръководителят на отдел за мрежи и регионални инициативи на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Катарина Сиков – Магни пред участниците в срещата на председателите на комисиите по енергетика на парламентите на страните от Европейския съюз в София. Тя добави, че енергийната инфраструктура ще бъде и сред темите, които ще обсъди предстоящата среща на високо равнище, посветена на Западните Балкани, която Българското председателство на Съвета на ЕС инициира.

Работата по приоритетите на регионалното сътрудничество в областта на енергийната инфраструктура за сигурност на доставките в Югоизточна Европа започна преди три години и сега е подходящ момент да се направи равносметка на постигнатото, отбеляза Катарина Сиков – Магни. Тя подчерта, че все още в значителна степен сме зависими от един източник на природен газ, което води и до по-високи цени за потребителя. Ако този регион има достъп до природен газ на цени, сравними с тези в Западна Европа, ще можем да пестим по 4 милиарда евро годишно от сметките за природен газ, добавиКатарина Сиков – Магни.

Ръководителят на отдел за мрежи и регионални инициативи на Генерална дирекция „Енергетика“ към ЕК припомни, че сътрудничеството в областта на енергийната инфраструктура е започнало през 2015 г. и усилията са насочени най-вече към диверсификация на източниците на природен газ. Бяха определени 7 приоритетни проекта, които да бъдат изпълнени в региона, три от които ще отворят Южния газов коридор и ще помогнат за доставка на природен газ от Азербайджан, вече са в напреднала фаза, посочи Катарина Сиков – Магни. Очаква се през следващите месеци този коридор да бъде открит, добави тя. По думите й видими успехи има и в изграждането на коридора, който свързва България, Румъния, Унгария и Австрия.

Пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ ще зададе необходимата рамка, по която Европа ще ръководи бързия преход към чиста енергия, отбеляза Катарина Сиков – Магни. Благодарни сме на Българското председателство за това, че по много от законодателните предложения се работи усилено, заяви тя.

Депутатът от Европейския парламент и член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) Владимир Уручев посочи, че ЕС е най-големият вносител на енергия в света. Доставките на газ са една трета от целия европейски газов внос, а за няколко държави-членки Русия е основен източник на газ, подчерта той. Тази зависимост е съществена, а следователно всяко международно развитие може да повлияе върху сигурността на доставките, добави евродепутатът. По думите му тези предизвикателства са довели до единен отговор на ЕС, който прие стратегия и действия за създаване на Европейски енергиен съюз.

Владимир Уручев отбеляза, че в Европа трябва да се извърши нов революционен енергиен преход, при който постепенно да се изключат като източници изкопаемите горива. Новият двигател ще бъде задвижван от електричество, произведено по чист начин, посочи той. Според Владимир Уручев има две основни предизвикателства за реализирането на този преход – създаването на единен елекро-енергиен  пазар, който изисква добре интегрирана трансевропейска мрежа и политическата рамка за трансевропейските мрежи. От 173 проекта, включени в списъка на проектите от общ интерес за ЕС, 106 са в областта на електроенергията, подчерта евродепутатът, който направи основно изказване по първата сесия на форума – „Енергийна инфраструктура и сигурност на доставките”.

Българското председателство на Съвета на ЕС продължава действията за постигане на стабилен Европейски енергиен съюз и на резултати по приоритетните теми, сред които са инициативите от пакета със законодателни и незаконодателни предложения „Чиста енергия за всички европейци“. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която откри срещата на председателите на комисиите по енергетика на парламентите на страните от Европейския съюз. Форумът е в рамките на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС.


България се води от принципа за изграждане на Енергиен съюз, който да предоставя сигурна, надеждна, достъпна и нисковъглеродна енергия за всички европейци, отбеляза Цвета Караянчева. Тя изрази увереност, че Енергийният съюз може да бъде устойчив, само ако отразява спецификите на отделните държави-членки и се базира на равнопоставеност, недискирминационен подход и технологичен неутралитет.


Председателят на Народното събрание отбеляза, че срещата на председателите на Комисиите по енергетика на парламентите на страните-членки на ЕС е посветена на важни теми, по които България работи активно като предвидим и надежден партньор. Сред тях са енергийната инфраструктура в Съюза и сигурността на доставките, преходът към чиста енергия в Европа и пазарната интеграция на възобновяемите енергийни източници, посочи Цвета Караянчева. Ключови въпроси наБългарското председателство са изграждането на стабилен Енергиен съюз, законодателните предложения от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, целите за възобновяемите енергийни източници до 2030 г., както и осъществяването на поетапен и икономически обоснован преход към нисковъглеродна икономика, подчерта тя.


Насърчаването на регионалното сътрудничество и добрата междусистемна свързаност са жизненоважни за установяването на сигурна, добре функционираща и достъпна енергийна система, заяви Цвета Караянчева. Тя отбеляза, че европейският пример в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия е добра възможност за развитие на икономиките и на страните от Западните Балкани. Един от основните аспекти на този процес е завършването на междусистемната свързаност в региона, добави председателят на българския парламент.


Народното събрание е пример за отличен диалог както с изпълнителната власт, така и с неправителствения сектор – в търсене и прилагане на дългосрочни решения за енергийния отрасъл, през призмата на общоевропейските политики, отбеляза Цвета Караянчева и пожела на участниците в срещата ползотворна и конструктивна работа в София.


Председателят на Комисията по енергетика Делян Добрев определи срещата на парламентаристите като важно и интересно събитие в рамките на парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС. Темите, подбрани за този форум, са от голямо значение в хода на преговорите по приемането на документите от законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и ще допринесат за по-добрата комуникация и информираност за приоритетите в дневния ред на Европа, подчерта той.


Делян Добрев заяви, че България участва активно във формирането и осъществяването на енергийната политика на ЕС. Той подчерта, че Българското председателство на Съвета на ЕС се стреми към отразяване на основните елементи на общия подход и гарантиране, че държавите-членки няма да бъдат обременявани с допълнителна административна тежест, ще запазят гъвкавостта си при съставянето и изпълнението на националните си планове в областта на климата и енергетиката и същевременно гарантиране на европейските цели за изграждане на Европейски енергиен съюз. България се води от принципа за изграждане на Енергиен съюз, който да предоставя сигурна, надеждна, достъпна и нисковъглеродна енергия за всички европейци, декларира председателят на Комисията по енергетика на Народното събрание.


Ключови говорители по първата сесия на форума – „Енергийна инфраструктура и сигурност на доставките” са Владимир Уручев – депутат от Европейския парламент, член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на ЕП и Катарина Сиков – Магни, ръководител на отдел за мрежи и регионални инициативи, Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия.


Срещата се излъчва в реално време на Интернет – страницата на Парламентарното измерение на Българското председателство - https://parleu2018bg.bg/bg.

Проектът на Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика е разработен в изпълнение на Управленската програма на правителството. Социалната и солидарна икономика e форма на предприемачество, водещо до създаване на условия за по-добра взаимосвързаност на индивидуалните и колективни интереси, като преимущество имат социалните пред икономическите цели. В рамките на тази икономика съществена роля имат социалните инвестиции и социалноиновативните практики.

 

Нормативният акт цели развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл, което ще подобри достъпа до заетост и обучения на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство.

 

Законопроектът дефинира същността, мястото и ролята на социалните предприятия като стопански обединения с подчертано различна ценностна насоченост, постигащи висока икономическа и социална резултативност.  Нормативният акт урежда отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, както и условията, организацията и реда, при които социалните предприятия функционират и взаимодействат с държавата и общините, включително мерките за тяхното насърчаване.


Дата на откриване: 11.5.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 09.6.2018 г.
Националният осигурителен институт обяви размера на средния осигурителен и средномесечния осигурителен доход за страната за месец март 2018 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев. Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми народни представители! На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на решение по повод законодателния пакет за мобилност на европейската комисия. Вносители: Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Валентин Касабов и Гергана Стефанова на 5 май 2018 г. Предлагам това да стане точка втора за днешното заседание – 11 май 2018 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО. Вносители: Данаил Кирилов, Христиан Митев, Гергана Стефанова и Хамид Хамид на 10 май 2018 г. Господин Кирилов, заповядайте да ни запознаете с доклада на Комисията по правни въпроси. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-36, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Гергана Желязкова Стефанова и Хамид Бари Хамид на 10 май 2018 г. На свое заседание, проведено на 10 май 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-36, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Гергана Желязкова Стефанова и Хамид Бари Хамид на 10 май 2018 г. Законопроектът беше представен от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че с него се предлагат промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, свързани с удължаването на срока за подаване на декларацията за имущество и интереси за 2017 г. Господин Кирилов отбеляза, че поради големия брой обстоятелства, които трябва да се декларират и краткото време от утвърждаване на образеца от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, е необходим по-дълъг времеви период за събиране на информацията за деклариране от задължените лица. По този начин ще се създадат условия всички задължени лица по Закона, които трябва да подадат годишна декларация за имущество и интереси по чл. 38, ал. 1, т. 2 за 2017 г., да имат достатъчно време до 8 юни 2018 г., за да изпълнят изискванията на Закона. В обсъждането взеха участие народните представители Явор Нотев, Данаил Кирилов и Димитър Лазаров. В хода на дискусията народните представители повдигнаха на дебат въпроса относно предлагания срок, като се обсъди възможността, той да бъде абсолютно определен като календарна дата или да бъде относително определяем. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-36, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Гергана Желязкова Стефанова и Хамид Бари Хамид на 10 май 2018 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Има ли изказвания? Заповядайте. ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо народен… (шум и реплики), госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Да, госпожа Караянчева беше народен представител. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И сега съм народен представител. ТОДОР БАЙЧЕВ: Сега е председател. Не, не, казвам бяхте редови народен представител, а сега сте председател. Това още повече засилва усещането ми за „дежавю“ – вече видяно. Съжалявам, но с гласуването вече успяхте да го превърнете във вече преживяно. Какво имам предвид, колеги? Още с обсъждането на Законопроекта бяха заложени тези недостатъци, но ако за мен това усещане е неприятно, то за вносителите имаме пък една хубава новина, че един учен от американски произход, всъщност той е американски учен от японски произход, е открил всъщност отговора на явлението „дежавю“ и се нарича грешка в матрицата. И ако нашето законодателство е една матрица, то чипът антикорупционен закон, дава една постоянна грешка в законодателството ни. Трябва все пак да отбележим, че тези промени, които предлагате – това са вече вторите промени, се дължат именно на нескопосания закон, който беше изготвен и гласуван. Тук ще припомня думите на колега, който каза: „Дайте да приемем Закона, защото сме председатели и да се отчетем пред европейците“. Още тогава беше ясно, че той няма да се сработи и не е синхронизиран с останалата част от законодателството, за което говорят и поредните промени, които ние сега сме принудени да гласуваме. Другото, което е по-лошо, ние за пореден път се занимаваме сами със себе си и поправяме нашите грешки относно декларации, които сами трябва да попълним, и се оказва, че нямаме такава възможност дори чисто физически. Не сме се сетили сами да помислим за себе си. В такъв случай, кое гарантира на останалата част от нашето общество – болни, деца, възрастни, че ние можем и сме в състояние да се погрижим за тях? Ако се върнем леко назад, само с една седмица, по отношение на заплатите и нашето предложение, добре че, колеги, никой не се сети да обвърже нашите заплати с качеството на законопроектите, които предлагаме, защото тогава ще трябваше да караме само на пости и на гласуване. Ние ще подкрепим този законопроект, за съжаление (шум и реплики), но това е поредната поправка в недомисления законопроект, който предложихте и гласувахте. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев. Реплики към изказването на господин Байчев? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за изказване не само защото пропуснахме представянето на вносител, а и за да използвам възможността да дам пояснение. Защо е необходимо да се дадат пояснения? Защото или не се разбира текстът, който предлагаме, или се правят непрекъснати опити, тук ще кажа: от всички се правят непрекъснати опити, да се злоупотреби по един или друг начин с това предложение. Първо, искам да кажа това, че вносителите не си измислихме сами това предложение. Вероятно някои от нас дори са против това предложение, но това предложение беше наложено от обстоятелствата, от обективността, от факта, че имахме две процедури по публичен подбор за избиране на председател, на заместник-председатели и членове на Комисията за борба с корупцията. Двете процедури отнеха време. Критиците на това предложение, господин Байчев, правилно могат да кажат: Вие знаете тези неща поне от месец декември. (Реплики.) Да, да, каквото Ви е било неясно, имате достатъчно време, нищо че остават пет дни до края на срока да си свършите работата. Пак казвам, вероятно те биха имали основание в това си твърдение, но припомням следното обстоятелство: в този закон беше разширен кръгът на лицата, които са задължени да декларират тези обстоятелства. Най-общо ще ги опиша така: първата група сме лицата, които заемаме висши длъжности. Основанието за нашето деклариране го имаше в предния закон – има го и в корпуса на настоящия закон. Ние продължаваме да сме задължени да декларираме, но към тази категория лица има прибавени около 12, или по-скоро 15, нови категории лица, които сме посочили, че заемат висши длъжности. Освен това, колеги, припомням, че…( Шум.) Уважаема госпожо Председател, ако на залата не й е интересно, аз мога да прекратя изказването, но… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, продължете, господин Кирилов. Аз ще направя забележка и на който не му е интересно ще помоля да напусне залата, за да води диалога си навън. Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тези няколко дни имах усещането, че едва ли не това е най-драматичният въпрос. Затова смятам, че трябва да дадем обяснение – пояснение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е, особено като не Ви дадох думата за мотиви, така че имате думата за изказване, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Втората група, колеги, са категорията лица, заемащи не висши, но ключови длъжности в администрацията, във всички администрации. Това са категорията лица по § 2. Там също така имаме разширение на тези лица с членове на органите на управление на търговски дружества с държавно и общинско имущество, с разширяване кръга на лицата от местната администрация, включително и кметовете на кметства. Другата, условно я водя трета група лица, макар че тя също е в § 2, са държавните служители, които и досега подаваха такива декларации. По тази причина, колеги, въпреки че преценката и преброяването на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за задължените лица е около 2500 от категорията лица, заемащи висши длъжности, ние преценихме и се постигна съгласие между колегите от Правна комисия тези пет дни да бъдат удължени, респективно да се даде възможност както да заработи регистърът при новия орган, така и задължените лица да имат достатъчно време да реагират. Искам да припомня следното, колеги. В този формат декларациите не се попълват за първи път. Декларациите бяха приложени за първи път чрез изменението на Закона за съдебната власт по отношение на магистратите. По тази причина и в сегашното съдържание на декларацията виждате, че има обстоятелства, които бяха повлияни от дебата за това какво декларират магистратите. При прилагането на това правило по отношение на магистратите, по мое мнение, а сигурно и по Ваше, смятам, че имаше достатъчно правна дисциплина, спазваха се сроковете и като изключим един или два отделни случая на висши магистрати, които не подадоха декларации, няма да цитирам имена, общо взето, този процес премина без проблем. Апелираме към това, че хората, които заемаме висши длъжности и които работят в администрацията, трябва да предявим към себе си същия критерий и строгост на правна дисциплина, защото вече сме изисквали това, а бих казал и че сме го правили последователно до този момент. Естествено е първото прилагане, особено в преса от времето, да създаде напрежение. От нас и от Вас зависи доколко ще се поддадем на това напрежение. Повтарям – при всички положения тези, които ни избират, искат да гледат. Те искат да видят. По тази причина и ние трябва да изпълним задълженията си и да покажем. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Реплики? Господин Свиленски, заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Кратка реплика на господин Кирилов, аз и вчера му го казах в кулоарите. Колеги, нали приоритет и на правителството, а и на парламента, е електронното управление. Досега три години подавам декларация и не ми се е налагало никога да ходя в другата сграда да вземам служебна бележка за доходи, за универсален фонд и за какво ли друго не. Сега променяме законодателство, правим уж нещо по-добро, а се оказва, че не само ние – народните представители, а вероятно и всички хора, които ще трябва да попълват тези неща, трябва да тръгнат отново по бюрокрацията, по етажите, по кабинетите. Някъде се иска да пуснеш предварително заявление, за да ти дадат документа, при положение че това държавната администрация го има, че тези доходи са функция от основното възнаграждение. И всичко е публично и ясно. Молбата ми е към тези, които правят декларациите, да се направи препоръка да бъдат така направени, че да облекчават и хората, които ги подават. Аз разбирам, че има интерес да бъдат гледани и четени, но в крайна сметка нали вървим към електронно управление. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски. Втора реплика? Не виждам. Дуплика ще има ли, господин Кирилов? Заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Свиленски, аз ще повторя това, което и вчера Ви отговорих: абсолютно сте прав. За това сте абсолютно прав, но в тези дни срещам много и много различни тълкувания на отделните параграфи, които са следствие от записаното в Закона, за обстоятелствата, които трябва да декларираме. Тук ще повторя, че законодателят не иска да представяте документ за възнаграждението Ви като народен представител, защото то лесно може да се установи. Моето обяснение за посочване на общия размер на дохода е с оглед следното обстоятелство. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина! Заемете местата си. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като има възможност Вие да сте получили и други възнаграждения, които сте длъжен да декларирате в последната табличка, редно е да имате възможността да посочите общата сума, а изчерпателно или по-пунктуално би следвало да се посочат приходите от други източници. Пак казвам – това е мое тълкуване. Надяваме се Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество също да направи указания в тази връзка. Аз лично не смятам, че ще доказвам и няма да прилагам служебна справка за дохода, който е служебният ми доход. Също така няма да декларирам обстоятелства, които са служебно известни и касаят службата ми, която изпълнявам, защото, както Вие казвате, има множество регистри и институции, където това би следвало да се провери. Ако някой смята, че съм декларирал неправилно, има правната възможност по процедурата да направи проверка и тогава ще се види дали и какъв е размерът на възнаграждението от Народното събрание, какъв е размерът на получените доходи на други основания. Това имах предвид, когато казвах, че трябва да тълкуваме добросъвестно, не преднамерено. В декларацията аз не видях указания от рода „представете доказателства“. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): За да го декларираш, трябва да го изискаш и да го вземеш. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Трябва да го знаеш, а как ще го установиш – може да го установиш по разписките за месечното възнаграждение, може да го установиш и по телефона, като попиташ службата „Труд и работна заплата“. За да не удължавам, има много пояснения, има нужда от методическа и указателна дейност. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. За изказване – господин Янков, заповядайте. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От приемането на Закона за втори път се прави поправка на приетите текстове. Много обстоятелствено и напоително ни се обяснява, че Законът за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество трябва да бъде поправен заради техническа грешка, недоглеждане. Признава се от мнозинството, че има забавяне и затова е необходимо да се промени срокът за Декларацията за имущество и интереси за 2017 г. Записано в мотивите то е: поради големия брой обстоятелства, които трябва да се декларират, и необходимото време за събиране на информация за деклариране от задължените лица се налага удължаване на срока. Тези обстоятелствени обяснения на председателя на Правната комисия господин Кирилов, неговото виждане и неговото тълкуване на текстовете нямат нищо общо с това, което предстои да направи всеки един от нас, и всеки един, който е в обхвата на този закон. Повтарям – големият брой обстоятелства, които трябва да се декларират, и необходимото време за събиране на информация. Кого лъжете, господин Кирилов? Има грешка. И тази грешка, като е призната от Вас, трябва да бъде простена. Има грешка – има прошка! За такава грешка се носи отговорност. За всичките грешки, които Вие сте правили и сте губили пленарно време, губили сте време на всички народни представители да поправят Вашите грешки, знаете ли как се носи отговорност? Знаете, нали? Подава се оставка. Вашата некомпетентност, Вашето нехайство към работата, която Ви е вменена като председател на парламентарната комисия – Правната комисия, най-важната в този парламент, води до отношение (реплики от ГЕРБ) към цялостната работа на Народното събрание. И не подвиквайте, колеги! Това Ви е стилът! Ще използвате този орган, за да покажете цялата репресия, на която сте способни като изпълнителна власт. Удължаването на срока не може да замаже другите недъзи на текстовете в Закона, с които предстои отново да се сблъскаме. Какво ще постигнете? Ще покажете истината за обстоятелствата, които касаят всеки един от лицата от обхвата на Закона. Вие може да ги прикриете. Вие сте в изпълнителната власт. Назначихте този орган. Не приехте, че опозицията трябва да има представители и да може да контролира Вас – тези, които разполагате с публичните средства, тези, които само привидно се борите с корупцията. (Реплики от ГЕРБ.) Вие сте се облекли в тази власт, която мислите, че ще е вечна, и си позволявате бавно, напоително, тихо, спокойно да ни обяснявате. Вие предлагате само удължаване на срока, дами и господа от управляващите. Какво ни обяснявате? Че не трябва да събираме документи, че няма да поправяте повече този закон? Сигурни ли сте в това? Можете ли да го гарантирате? Това законодателство, което се приема в Народното събрание в този му формат, първо, че не е прецизно и е неясно, може да бъде квалифицирано само по един-единствен начин – то е лошо законодателство и тепърва ще бъде поправяно. Хаос в законодателството! Като започнем от този пример, можем да стигнем до примера защо няма инвестиции в България. Знаете ли защо? (Реплики от ГЕРБ.) Заради лошото законодателство, което Вие гласувате с мнозинство с малко прекъсване от 2009 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ: Няма да изплашите никого с този натиск, който се опитвате да приложите, с това, което – отново повтарям – е репресия на изпълнителната власт чрез този орган, в който, уважаеми дами и господа, се оказва, че има агенти, които не могат да си покажат лицата. Той не е разследващ, от кого си крият лицата? Видяхме го при ареста – първият, запомнящ се арест на този орган. Да очакваме, че заради декларации ще предстоят нови арести? Господин Кирилов, оставка се подава и заради грешките в закона, и заради самия закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков. Реплики? ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да приключим процедурата, господин Кирилов. Няма реплики. Лично обяснение – господин Кирилов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не че се засегнах от патетиката на колегата Янков, но трябва да има светлина – Гьоте го е казал, затова трябва да преповтаряме обективни истини. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Спомням си, господин Янков, 2008 г., спомням си онзи парламент, да, точно прожекторите. Там имаше колеги юристи, които сега доста говорят в интонацията и в гамата, в която Вие се опитвате да заговорите, които за първия Закон за конфликт на интереси три пъти бяха сменили формата на декларацията. Няма да казвам сгрешили ли са, както и няма да Ви се обяснявам има ли грешка тук, или няма, но ще подчертая – не се чувствам по никакъв начин виновен. Искам да припомня, че този законопроект е разработен от работна група, в която са участвали представители на всичките – условно ще кажа, Вие обичате думата „органи“, няма да кажа институции, които би трябвало да осъществяват този контрол над всички тези институции. Това са техни редакции, колега Янков. Аз предпочитам, тъй като това са компетентните органи, да следваме изискванията на тези органи. Пак казвам, когато нещо се прилага за пръв път, то има необходимо време, за да сработи. Ще повторя, очевидно този закон Ви плаши – по тази причина твърдите, че това е лошо или не знам какво законодателство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Процедура – заповядайте, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да прекратим тези безсмислени дебати, защото следващата точка е по-важна от тази – да подкрепим българския бизнес с нарочна декларация, а и има обективна необходимост да отложим срока, макар че нямаше никаква обективна необходимост да създаваме такъв орган и да приемаме такъв закон, както нямаше никаква обективна необходимост да приемаме Закона на БСП и на когото и да било. Впрочем не Ви казвам нищо ново – това беше позицията на ДПС от много години, откакто известни кръгове в България се опитват да налагат румънския модел, злощастния румънски модел в тази посока. В момента има обективна необходимост да поправим един закон, от който нямаше никаква обективна необходимост! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Предложението, което направи господин Цонев – Законопроектът е на първо четене, така че няма как да прекратим дебатите. Има ли други изказвания? Били сте убедителен, господин Цонев. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Гласували 157 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Господин Кирилов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника и тъй като не бяха направени предложения и заявления за предложения по обсъждания законопроект, моля да се подложи на гласуване предложение за преминаване към второ четене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предлагам Проект за второ гласуване: „ЗАКОН за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество § 1. В Преходните и заключителните разпоредби в § 4 се създава ал. 3: „(3) Декларацията за имущество и интереси по чл. 38, ал. 1, т. 2 за 2017 г. се подава до 8 юни 2018 г.“ Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от 14 май 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате изказване – заповядайте, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Поисках изказване, за да направя предложение за редакция на § 1 по отношение на ал. 3 на § 4 в следния смисъл. Предлагам ал. 3 да придобие следната редакция: „(3) Задължените лица по чл. 6, ал. 1 и по § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби, извън тези по ал. 1, подават декларацията за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 за 2017 г. в срок до 8 юни 2018 г.“ Прилагам текста. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е по-разширен вариант всъщност на ал. 3. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е по-обяснителен вариант на онова, което прочетох като текст на вносителите. Ще обясня защо се предлага. Тази редакция се предлага главно и с оглед на яснота, по-описателна е, но целта ѝ е да убеди всички – и юристи, и не-юристи, и четящи правни норми, и неможещи да прочетат правни норми, че това удължаване на срока обхваща всички, абсолютно всички задължени лица, които биха имали задължение да подадат имуществената декларация в срок. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. Първо ще подложа на гласуване редакционната поправка на господин Кирилов за създаване на ал. 3 със съдържание, което преди малко господин Кирилов изчете. Моля, режим на гласуване. Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, новосъздадената алинея 3 в § 4 и Заключителната разпоредба. Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преди да преминем към следващата точка, ще Ви изчета едно съобщение: Уважаеми народни представители, вчера, 10 май 2018 г., с вх. № 854-02-25 е постъпил Проект на решение по доклад за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, внесен от председателя на Временната комисия – народния представител Жельо Бойчев. Съгласно писмото, съпровождащо Проекта на решение, Временната комисия е приключила своята работа в срока, определен от Народното събрание – 10 май 2018 г., както и че поради технически причини, свързани с редактиране на приетия от Комисията доклад, същият ще бъде внесен до 11 май 2018 г. включително. Във връзка с това Ви информирам, че след постъпване на доклада същият ще Ви бъде предоставен на електронните пощи, заедно с вече внесения във връзка с него Проект на решение. Преминаваме към втора точка от дневния ни ред: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ПО ПОВОД ЗАКОНОДАТЕЛНИЯ ПАКЕТ ЗА МОБИЛНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ. Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения? Заповядайте, господин Ташков. ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Проект на решение по повод законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия, № 854-02-24, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Валентин Касабов и Гергана Стефанова на 10 май 2018 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 май 2018 г., бе обсъден Проект на решение по повод законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия, № 854-02-24, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Валентин Касабов и Гергана Стефанова на 10 май 2018 г. Предложеният проект на решение предвижда Народното събрание да възложи на Министерския съвет да обсъди законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия и да приеме недвусмислена позиция в подкрепа на исканията на българските превозвачи и в защита на техните и тези на българските граждани права и интереси. С предложеното проекторешение се отчита високият принос на транспортния сектор за икономическия ръст в Европейския съюз и България, както и мобилността на всички пряко заети в международния превоз на товари в Европейския съюз. В Проекта на решение е посочено, че с оглед на изключителната мобилност на работната ръка в сектора включването на международния транспорт и каботажа в обхвата на законодателството за „командированите работници“ не е обосновано и би имало силно негативно влияние върху транспортния сектор в Централна и Източна Европа. Прилагането на такъв тип законодателство за международните шофьори ще натовари диспропорционално както транспортните оператори, така и държавите членки. Голяма част от малките и средни предприятия ще бъдат изтласкани и пазарът ще бъде резервиран само за големите и крупни превозвачи. Целта на европейското законодателство в тази сфера е да позволи на транспортните оператори да се конкурират при равни условия, да се търсят механизми за приспособяване, а не да се налагат трудноизпълними изисквания, които да ограничат растежа на този икономически отрасъл. Друго съществено опасение е задължението за ползване на редовната седмична почивка извън борда на превозното средство, което от своя страна ще принуди шофьорите да оставят товара си, за който са лично отговорни, и ще им коства допълнителни разходи за застраховки и престой в хотел. Изискването за завръщане на водача „у дома“ на всеки три седмици също би поставило превозвачите пред сериозно предизвикателство. Предприятията ще бъдат принудени да предоставят допълнителен транспорт на служителите си, за да се върнат в страната, което би довело до сериозни финансови разходи и намаляване на гъвкавостта на разпределението на работните часове и часовете за почивка. В позициите си относно пакета за мобилност транспортните браншови организации изразяват своите опасения за възможността от необосновано нарастване на разходите на българските превозвачи в резултат на предложенията по пакета за мобилност в Европейския съюз. Членовете на Комисията се обединиха около мнението, че функционирането на Европейския пазар не би следвало да е обвързано с рестриктивни правила, които не отчитат спецификите на транспортния сектор и ограничават свободното движение на стоки и хора. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщения единодушно с 18 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение по повод законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия, № 854-02-24, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Валентин Касабов и Гергана Стефанова на 10 май 2018 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще прочетете ли решението, господин Ташков? Ето Проекта за решение, направо да е прочетен и след това ще дам думата за изказвания. (Председателят Цвета Караянчева подава документи на народния представител Атанас Ташков.) ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Проект! РЕШЕНИЕ по повод законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Като взе предвид високия принос на транспортния сектор за икономическия ръст в Европейския съюз и България, Като отчете мобилността на всички пряко заети в международния превоз на товари в Европейския съюз, Като се запозна с позициите на транспортните браншови организации в редица страни членки и отчете възможността от необосновано нарастване на разходите на българските превозвачи в резултат на предлаганите законодателни промени по така наречените пакети за мобилност 1 и 2, с които ще застрашат конкурентоспособността им, Като взе предвид заплахата от фалит на стотици български превозвачи в резултат на предложенията по пакета за мобилност в Европейския съюз, Като отчита, че някои от предложенията по така наречените пакети за мобилност 1 и 2 представляват вмешателство в свободни пазарни отношения и Като счита, че: - с оглед на изключителната мобилност на работната ръка в сектора, включването на международния транспорт и каботажа в обхвата на законодателството за „командированите работници“ не е обосновано и би имало силно негативно влияние върху транспортния сектор в Централна и Източна Европа, както и отражение върху цялата европейска икономика; - прилагането на такъв тип законодателство за международните шофьори ще натовари диспропорционално както транспортните оператори, така и държавите членки. Голяма част от малките и средни предприятия ще бъдат изтласкани и пазарът ще бъде резервиран само за големи и крупни превозвачи. Целта на европейското законодателство в тази сфера е да позволи на транспортните оператори да се конкурират при равни условия, да се търсят механизми за приспособяване, а не да се налагат трудноизпълними изисквания, които да ограничат растежа на този икономически отрасъл; - задължението за ползване на редовната седмична почивка извън борда на превозното средство ще принуждава шофьорите да оставят товара си, за който са лично отговорни, и ще им коства допълнителни разходи; - изискването за завръщане на водача „у дома” на всеки три седмици също поставя превозвачите пред сериозно предизвикателство. Предприятията ще бъдат принудени да предоставят допълнителен транспорт на служителите си, за да се върнат в страната, което би довело до сериозни финансови разходи и намаляване на гъвкавостта на разпределението на работните часове и часовете за почивка; - доброто функциониране на Европейския пазар не следва да е обвързано с рестриктивни правила, които не отчитат спецификите на транспортния сектор и ограничават свободното движение на стоки и хора РЕШИ: Възлага на Министерски съвет да обсъди законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия и да приеме недвусмислена позиция в подкрепа на исканията на българските превозвачи и в защита на техните и тези на българските граждани права и интереси.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ташков. Изказвания – господин Веселинов, после господин Свиленски. Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата съвсем накратко да заявя категоричната подкрепа на групата на „Обединени патриоти” към прeдложения Проект за решение. Имаме един от най-ярките примери за опит за ограбване, при това демографско ограбване на нашата страна, от наши по-големи европейски партньори. Нашето правителство трябва да даде ясен знак, че подобен стандарт и подобно отношение в Европейския съюз са абсолютно недопустими. Каква е целта на така наречения Проект „Макрон“ да принудят нашите шофьори – над 100 хиляди човека между другото, да прекратят дейността си с база България, да скъсат връзката с България и да отидат да работят в големите западни фирми, които са неконкурентни на нашите. Тоест чрез един административен похват да смачкат бизнес със сериозни мащаби за Източна Европа. Категорично да се противопоставим на това! Аз започвам даже да се замислям, ако този проект все пак мине в Европа, да задължим търговските европейски вериги един път месечно да си пренасят цялата стокова наличност до родината майка и да я връщат след това обратно! (Шум и реплики.) След като ще има подобен двоен стандарт?! Приветствам това завидно единство в българския парламент, което застава зад интересите на българските превозвачи. Заставаме непоколебимо и ние. Нека с всички лостове, които има всяка една от политическите сили в парламента, да се стремим да защитим националния си интерес! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Господин Свиленски, заповядайте. После господин Цонев след господин Иванов. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, и аз на свой ред искам да благодаря на Транспортна комисия, на браншовите организации, на Министерство на транспорта, които от седмици, от месеци работят активно в посока на подкрепа на българските превозвачи, на българските фирми, на българския бранш и на българските шофьори, разбира се, защото те са най-уязвими от тези поправки, които се предлага да бъдат направени. Благодаря на всички колеги от всички парламентарни групи и на председателите им, които подписаха Проекта за решение. Благодаря, че се съгласиха това да бъде Проект за решение, а не просто една декларация на българския парламент, защото, бидейки решение на българския парламент, това задължава оттук нататък българското правителство да вземе такива решения, че те да бъдат действително в защита на българските превозвачи. Днес чуваме различни позиции – и на министъра на транспорта, който даже беше готов да подаде оставка, и на министър-председателя в техни частни разговори, в техни срещи, но нямахме позиция на българското правителство. Надявам се след днешното приемане на това решение българското правителство час по-скоро да се събере, да вземе това важно за българските шофьори, за българските превозвачи решение и да отстоява техните интереси. Що се касае до двата пакета. Ако за първия пакет нещата вървят към финализиране и там действително борбата и битката ще бъде сложна за защитаване на българските интереси, то за втория пакет за мобилност, касаещ автобусните превозвачи, който е коренно противоположен на този за товарните превози, мисля, че сега е времето българското правителство отсега да вземе позиция и да бъде ясно артикулирана в Европа, да се знае, че България не приема този тип намеса в икономическите отношения. Още веднъж благодаря на господин Цветанов, госпожа Нинова, господин Карадайъ и господин Касабов за това, че подписаха това важно за България решение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И госпожа Стефанова. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И госпожа Стефанова, извинявайте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Господин Иванов, заповядайте. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз също ще се присъединя към благодарността за консолидацията в българския парламент. Искам да спомена обаче, че преди известно време отново по същия начин се обединиха всички български европейски представители в Европейския парламент около декларация, която изразява именно тази позиция в подкрепа на българския транспортен бизнес. С това днешно решение се надявам да бъдем чути и да се вземе национално отговорна позиция не само от правителството, ами и да бъдем чути, и тази позиция да бъде разпространена, и да бъде приета в Европейския парламент! Иначе българският бизнес ще бъде смачкан. Около 7 хиляди български превозвачи са с под 10 камиона, уважаеми дами и господа. Говорим за малкия бизнес. Малкият бизнес ще бъде не смачкан, ще му бъде отнето правото въобще да оперира на европейските пазари. Осем хиляди са превозвачите, които имат над 10 камиона, така че около 16 хиляди превозвача ще бъдат лишени от правото да оперират на европейския пазар. Около 1600 превозвача са автобусните превозвачи. На тези превозвачи с втория пакет мерки, които господин Свиленски спомена, по същия начин ще им бъде отнето правото да работят в Европейския съюз. Именно за това ние излизаме днес с ясното решение, че трябва да се борим да бъде премахната тази мярка и да бъдат оставени българските превозвачи на конкурентен принцип – да работят както всички останали. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Господин Цонев, заповядайте за изказване. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Аз от своя страна също искам да изразя подкрепата на „Движението за права и свободи“ за българския бизнес, за това решение в подкрепа на българския бизнес, и също да изразя задоволството на нашата парламентарна група, че има консенсус по тази тема. Въпросният проект – законодателен пакет за мобилност на Европейската комисия, няма нищо общо с европейските практики, нито с Договора за Европейския съюз. Това е едно от тези решения, които създават проблемите в Европейския съюз. Такъв тип решения са в основата на Брекзит. Точно такъв тип решения! Решения, които са в полза на една или друга страна и против нормалната реална конкуренция. Може би трябва да припомним на нашите европейски партньори, че цената на труда е също конкурентно условие в бизнеса. Ако на тях цената на труда на българските шофьори им се вижда ниска, това е проблем на конкурентоспособността. Със законодателни актове не бива да се намесваме там, където действа пазарът и основният принцип на пазара – конкурентоспособността. Иска ми се да отворя дума и за още нещо – за действията на българския парламент и правителството, когато става въпрос наистина да защитаваме българския бизнес. Тези моменти ще бъдат все повече и повече, и този консенсус, и тази воля да защитим българския бизнес ще бъде все по-нужна на българската икономика и българските предприемачи. И да отговаря на колегата Веселинов за веригите. „Движението за права и свободи“ в мое лице – в 2013 г. направихме законопроект, който целеше да регулира точно това предимство на веригите. И да се обърна към госпожа Нинова – бяхме с нея автори на този законопроект, заедно го внесохме, а напоследък слушам как БСП го била внесла, БСП била авторът на този законопроект и на последващия го?! Ние сме отворени да работим и по проблема за веригите. Политиката на „Движението за права и свободи“ винаги е била и ще бъде в подкрепа на българския бизнес, разбира се, при спазване на пазарните механизми и нормалните изисквания на нашите европейски партньори. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Други изказвания, колеги? Господин Шопов, заповядайте. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, изправени сме пред един много светъл момент за българския парламентаризъм във връзка с общото съгласие. Преди пет, шест или десет години това нямаше да бъде възможно. Спускат ни нареждането от Брюксел, обвито в добри намерения, и тук щеше да бъде гласувано единодушно. Само от „Атака“ щяхме да се опитаме да опонираме и щяхме да бъдем „наплюти“. Сега това, което ни се иска, обвито в добри намерения, защото грижата, разбира се, е за човека, в случая превозвачите, шофьорите, е ясно. То е рестрикция в полза на чужд национален интерес и да си го кажем кой – националният интерес на държавата Франция. Оттам идва „уйдурмата“, казано на един друг език. Ние от „Атака“ много пъти сме заставали в полза на българските превозвачи, когато, искам да напомня, имаше проблем с турската страна. Бяха много драматични събитията и тогава се решаваше въпросът дали българските превозвачи ще ги има. Тогава въпросът беше да защитим бранша и успяхме. Затова сега можем да отчетем този възход на товарните превози. България винаги е имала традиция в това отношение, ако щете и поради простата причина, че се намираме на кръстопът, на такова географско място, от което можем много успешно да осъществяваме тази услуга. Сегашният случай е типичен пример за това как от Брюксел, как от Европа идват и много лоши неща – опит да бъдем злепоставени, опит да се месят в нашите правила без каквото и да е основание. Какво европейско, какво брюкселско има в това, което се иска от нас? Затова тук всички ние гордо можем да застанем и да кажем: защитаваме българския национален интерес и правата на българските превозвачи с акта, който ще гласуваме. Оттук нататък да дадем много други подобни в бъдеще примери, всички единно и с консенсус да защитаваме българския национален интерес, както ще го направим днес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов. Изказване – господин Жаблянов, заповядайте. (Шум и реплики.) А, господин Вигенин иска реплика. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, използвам случая да кажа, че ние сме Европейският съюз. Нищо от Европейския съюз не идва тук, което да ни пречи, ние участваме във взимането на решения. В случая това е едно предложение, за чието решение се изисква и нашият глас. Днес българският парламент застава зад българския интерес и се опитва с едно решение, което има далеч по-голяма стойност, отколкото само позиция на министъра на транспорта, да изискаме този интерес да бъде отстояван, да дадем мандат на правителството и съответно на министъра, когато се съберат следващия път, да каже: „Имаме позиция на парламента, не можем да кажем „да“ на това, което предлагате.“ Следващият път ще бъде нещо, което е в наш интерес, и ще трябва да си го отстояваме. Говоря за други решения. Престанете да гледате на Европейския съюз и на Брюксел като нещо, което е там някъде, и тук ни се диктува. Ние участваме в този процес, вземаме решения и днес показваме как това може да става ефективно в интерес на българския бизнес. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин. Втора реплика? Няма. Дуплика – господин Шопов, заповядайте. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Не мога да разбера, господин Вигенин, защо беше тази реплика?! Вие като че ли се почувствахте притеснен и засегнат, че аз говорих за българския национален интерес, като че ли създавам някаква интрига и някакво противоречие с Европа. Може би Вие, като верен служител в Брюксел, но и проводник на брюкселските интереси, на евроинтересите в България, се чувствате засегнат и сте длъжен да се отчетете, да ми опонирате и да кажете: „Ние сме верни поданици, ние тук изпълняваме“ – така Ви схващам думите, Вие сте известен защитник на чужди интереси в България… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов! Господин Шопов, моля Ви! ПАВЕЛ ШОПОВ: ...лобирате, изпълнявате стриктно, точно. (Реплики от народния представител Кристиан Вигенин.) В момента сте и обиден. Така че Вие доста се различавате от колегите си от БСП, но това е част от схемата в БСП – БСП да бъде разнолика, да бъде многолика партия. Едни така, едни иначе – точно по този начин възприемаме Вашата реплика. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Лично обяснение или по начина на водене? Точно така, можете по начина на водене. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): По начина на водене, защото не виждам защо трябва да се обяснявам лично на тези глупости, които бяха изговорени от трибуната. Много моля, госпожо Председател, да не позволявате народни представители да се обръщат с обиди към други народни представители. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих забележка. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Тази реплика нямаше никаква връзка с това, което аз казах, тоест – дупликата. Много моля, когато се правят подобни реплики, внимателно да се слуша. Първо, да знае човек какво е казал, да слуша внимателно репликата и след това, когато прави дуплика, тя да е по същество, а не тук да се развиват някакви теории, които съществуват само в главата на господин Шопов и на част от колегите му. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин. Господин Жаблянов, за изказване. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаемо госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Както се вижда, дори и консенсусът поражда напрежение в нашето Народно събрание. Взимам думата, за да обърна внимание върху един факт. Темата, която дискутираме, е може би първият повод или първият акт на една нова икономическа политика, може би институционална на първо време, която започва в рамките на Европейския съюз. Това е политика на протекционизъм, без никакви уговорки по тази тема, открито заявена не само от френския президент господин Макрон, но и от други държавни ръководители на европейски държави. Може би транспортът е онзи бранш в България, който поради мястото, което има в нашия икономически и социален живот, е най-невралгичната точка. Заради това ние постигнахме бързо този консенсус. Това е тема за европейското икономическо пространство, която съм убеден, че през следващите месеци и години ще поражда непрекъснато напрежение, тъй като с различни актове на държавите започва ограничаване и нарушаване на основни принципи на свободния пазар в Европа. Струва ми се, че като политически сили, особено парламентарното мнозинство, което стои зад правителството, трябва да сме готови за ясно дефиниране на българския икономически и национален интерес в по-широк аспект. Защото, без да имаме разбиране за това, без да имаме яснота, ние ще изпадаме непрекъснато в ситуации, в които да реагираме адхок и може би не по най-добрия начин. В случая считам, че е уместно да се каже, че тук не става дума само за защита на българския бизнес и инвеститорите в международния транспорт, а става въпрос за 190 хиляди български работници. Сто и деветдесет хиляди български работници, заети в този отрасъл! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): И семействата им. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, и семействата им. Тоест тези въпроси не засягат само инвеститорите. Те са въпроси и от социален характер, които водят и ще доведат до тежки социални противоречия на европейския континент. Тази нова политика постепенно започва да се налага. Френският президент е изразител на тази нова политика. Той открито предлага нов институционален, нов пазарен ред в Европа, нов тип йерархия в Европа, общ европейски бюджет. Изреждам само част от предложенията, които са публично известни. Във връзка с това считам, че днешното решение, което е предложено, е стъпка в правилната посока, но на българското правителство трябва да му се даде мандат, а и то самото, както и парламентарното мнозинство, да проявят необходимата инициатива всяко решение занапред на Европейския парламент и на Европейската комисия, което засяга непосредствено български икономически и други интереси, да бъде предмет на задълбочено институционално и парламентарно обсъждане, когато това е необходимо. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов. Господин Цонев, заповядайте за реплика. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Жаблянов, прав сте, че става въпрос за икономическа политика на протекционизъм на големите държави в Европейския съюз, но не сте прав, че това е нова икономическа политика – политиката на протекционизъм в Европейския съюз е стара колкото Европейския съюз. Въпросът е, че сега става по-явна. Преди беше по-скрита. Затова нашата съпротива трябва да бъде по-явна и по-организирана, както е днес. Мога да Ви дам още примери, не само в транспорта. Така е във финансовия сектор, така е при банките. Там също има провеждане на политика през регулаторите спрямо местните банки в полза на големите банки от европейските страни. Така е и в небанковия финансов сектор. Така е, както вече казах, в търговските вериги. Това, че ние заявяваме тези неща, не означава, че не сме проевропейци. Нека да разсеем тази заблуда и опитите за критики, които ще дойдат от определени кръгове в България или от определени политически сили извън парламента. Да си европеец, да си проевропеец точно това означава – да се бориш с нещата, които пораждат центробежните сили в Европейския съюз, които разделят Европейския съюз на зони, скорости, големи, едри, малки и така нататък. Затова ние от ДПС, бъдейки проевропейска партия, ще се борим срещу тези неща в Европейския съюз, да се защитава бизнесът, всички страни да имат равни права, а да не е само на книга. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. За дуплика, господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър! Аз не схващам изказването на господин Цонев като реплика, а по-скоро може би като известно уточнение към това, което казах, или разширяване на темата. Искам да обърна внимание върху един друг факт, който също е важен. Това е нашето разбиране, нашата привързаност, след като България стана член на Европейския съюз, към общите принципи на изграждането на еврозоната. Ако си спомняме, все още един от тези ключови принципи е свободното движение на стоки, хора и капитали. Оказа се, че в този общ пазар България е конкурентна единствено с труда си. Тук мисля, че няма какво – то беше споменато някъде в изказвания. Оказа се, че нито капиталово, нито по друг начин, нито технологично българската икономика, инвеститори… Ще дам още редица примери за други сектори. В енергетиката да не би да няма протекционизъм в Европейския съюз? Колко български енергийни компании могат да работят в Италия, Франция, Германия, въпреки че са конкурентни по финансови и други показатели? В този ред протекционизмът в момента се отнася до онзи компонент на нашата икономика, който е конкурентен. Както се казва: ние едно нещо имаме, с което можем да се конкурираме, и него ни отнемат. За това става въпрос. Тоест онзи общ принцип на изграждане на европейското икономическо пространство не може да бъде парцелиран. Защото аз имам хипотеза, лично разбиране, че този принцип ще бъде парцелиран. Свободното движение на трудовия ресурс ще бъде ограничено и ще остане свободното движение на капиталите. Ще бъде модифициран този принцип и ние трябва да бъдем готови да го отстояваме в неговата цялост, защото той ни дава възможност за достойно участие на общия пазар. Преди години имаше едно такова понятие „разделение на труда“. Ние дори не си даваме сметка, че нашето стопанство по никакъв начин не участва или участва периферно в европейското разделение на труда. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване – подлагам на гласуване Проекта за решение по повод законодателния пакет за мобилност на Европейската комисия. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма. Решението е прието. (Ръкопляскания.) Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от седмичната програма: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Ще Ви запозная с новопостъпили питания за периода 4 –10 май 2018 г.: - постъпило е питане от народните представители Антон Костадинов Кутев и Михаил Ивайлов Христов към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно политиката за интеграция на хората с увреждания. Следва да се отговори в пленарно заседание на 18 май 2018 г.; - постъпило е питане от народните представители Георги Георгиев Михайлов, Георги Йорданов Йорданов, Георги Янчев Гьоков, Илиан Ангелов Тимчев към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно Националната здравна карта на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 май 2018 г. Общо са постъпили две питания. Писмени отговори за връчване – писмен отговор от: - министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос на народния представител Стефан Бурджев; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос на народните представители Георги Стоилов и Иван Иванов; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Георги Стоилов; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Николай Цонков; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов; - министъра на земеделието, храните и горите на Румен Порожанов въпрос от народния представител Иван Димов Иванов; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на три въпроса от народния представител Георги Гьоков; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Миглена Александрова; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков. Преминаваме към въпросите… (Шум и реплики.) За процедура – заповядайте, господин Кутев. Имате думата. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Нотев, аз отново съжалявам, че пак Вие водите заседанието, когато правя за втори път същата процедура от преди две седмици. Тогава говорихме за Законопроекта за лихвоточките и за гражданите със спестовни влогове, и затова че този законопроект от половин година не влиза в Комисията по бюджет и финанси с единствената цел да не мине. Най-лъжеморално депутатите от ГЕРБ гласуваха „за“ на първо четене и оттам нататък правят всичко възможно този законопроект да не влезе в залата, а за да не влезе в залата – не влиза в комисия между първо и второ четене. Искам да уведомя гражданите с жилищно-спестовни влогове, че ги мамят в момента и че се опитват да им вземат паричките. Разликата между този законопроект, който в момента е предложен, и сегашния действащ законопроект, е 190 милиона. 190 милиона, които държавата в момента не иска да изплати на гражданите, които имат възможност да се запишат отново и да се удължат сроковете за изплащане на лихвоточките, държавата да си ги плати. Господа от ГЕРБ, това е измама. Вие мамите избирателите си. Затова, господин Председателю, отново Ви призовавам да окажете необходимото въздействие върху Менда Стоянова в качеството й на председател на Комисията по бюджет и финанси, за да влезе въпросният законопроект в комисия, респективно след това – в залата. Използвам шанса, че съм взел в момента думата, за да приканя всички граждани, които това ги касае, а пак повтарям, че става дума за 190 млн. лв., които държавата се опитва да не им плати в момента, призовавам всички граждани да се организират и да излязат на протест пред Народното събрание, защото съм сигурен, че тази измама по друг начин няма как да бъде разрешена. Тя се прави умишлено. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев. Процедура? Заповядайте за още една процедура. ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз вземам тази процедура, за да изразя възмущението си и острото си несъгласие срещу нехайното, най-евфемистично казано, поведение на министъра на външните работи госпожа Захариева, която според мен проявява твърде небрежно отношение към една процедура по контрол на законодателната и изпълнителната власт, заложена в Конституцията, и детайлно описана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От три месеца имаме зададени въпроси, които не намират своя отговор, и затова Ви призовавам, господин Председател, да я насърчите да бъде по-редовна на тези заседания, първо, защото обратното обезсмисля нашата работа, тъй като въпросите в голяма степен вече губят своя актуален характер, и, второ, нейното поведение е още един елемент от тази политика или по-скоро от тази видима ерозия на институцията Народно събрание. Моля Ви, призовете я да идва по-често. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Витанов. Да преминем вече към дневния ред. Започваме с въпроси, зададени към господин Радев, министър на вътрешните работи. Първо е питането от народния представител Димитър Бойчев Петров и народния представител Диана Саватева относно превенция и противодействие на разпространяването на наркотици сред подрастващите. Госпожа Саватева ще развие питането. Заповядайте, имате думата. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Без съмнение противодействието на разпространението на наркотици е сред приоритетите на Министерството на вътрешните работи и това многократно е изтъквано. Пласирането е пряко свързано с употребата на наркотични вещества и в този смисъл това няма как да бъде приоритет и задача само на едно ведомство. Неслучайно в полицейските хроники има десетки случаи на задържани пласьори близо до учебни заведения. Налице е и друга тревожна тенденция, която се забелязва през последните няколко години – в полицейските хроники все по-често присъстват случаи на шофьори, които са задържани не само след употреба на алкохол, но и след употреба на наркотици. В повечето случаи това са млади хора между 20 и 30 години, които буквално вчера са били ученици, вчера са били в ученическа възраст и най-вероятно са посегнали към дрогата за първи път тогава и са продължили с това вече като пълнолетни граждани. Трябва да признаем, че противодействието на разпространението на наркотици не може наистина да бъде само приоритет на Министерството на вътрешните работи, защото превенцията е основна част от това противодействие и тук трябва да участват и други ведомства, но заедно с това няма как тяхното участие да не бъде със съдействието на МВР, като институция, като министерство, което е най-наясно и в дълбочина познава проблема. В този смисъл нашето питане е насочено към това: господин Министър, бихте ли ни казали какви са последните тенденции в разпространението на наркотици като видове, начин на пласиране, интензитет и каква е концепцията на МВР за противодействието на пласирането сред деца и младежи в ученическа възраст? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев! Права сте, разбира се, това е приоритет в работата на Министерството на вътрешните работи, особено разпространението на наркотиците сред деца. Каква е общата картина? През последните няколко години, включително 2017 г., на територията на страната няма единен централизиран пазар на наркотици, няма монопол на силно изявени, знакови лидери, характерни от близкото минало, няма и териториално разпределение на наркопазара. Разпространението на наркотични вещества на територията на България следва тенденциите на европейските наркопазари, като обемът е вече много по-малък. Основно се разпространяват няколко вида наркотични вещества – канабис, стимуланти, кокаин, амфетамини, екстази, и упойващи вещества – морфин, хероин, метадон, и други. Най-голям пазарен дял заема канабисът или марихуаната, следвани от амфетамините. Пазарът на хероин и кокаин се свива. Лидер по употреба е марихуаната. Разпространява се като цигари, топчета или залепващи се дози. Нарастващата употреба на канабис и благоприятните природни условия са мотивация за неговото отглеждане в някои райони на България. Съществуват и опити за производство в приспособени помещения. След марихуаната най-много на местния пазар се разпространяват амфетамини, като субстанция в малки пликчета или на таблетки, както и метамфетамини в значително по-големи количества. Масовият начин за разпространение е в нощни заведения и по време на големи концерти. Лекият спад в употребата на някои от традиционните наркотици се компенсира от динамичните промени в пазара на синтетични наркотични вещества, както и бързата поява и употреба на нови психоактивни вещества. Наблюдава се тенденция на употреба и продажба на нови психоактивни вещества, така наречените дизайнерски наркотици, които водят до интоксикация и често до летален изход. В Годишния доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманите, предоставен през 2017 г., като съществени проблеми се посочват продължаващата достъпност на нови синтетични наркотични вещества и увеличаващият се брой смъртни случаи след тяхната употреба. Само през 2016 г. са установени 60 нови вида психоактивни вещества. Как се противодейства на наркоразпространението от страна на Министерството? Голяма част от престъпленията, свързани с наркотиците, са част от латентната престъпност. Извършителите на престъпления с наркотици през 2017 г. попадат основно във възрастовата група 18 – 30 години, тоест около 57% от всички извършители, извършителите в училищна възраст, съответно под 14 години, са около 0,3%, а на възраст между 14 и 17 години са 13% от всички извършители на престъпления с наркотици. Полицейските органи на Министерството на вътрешните работи планират и осъществяват различни мерки с цел противодействие разпространението и употребата на упойващи вещества. Разработена е програма за работа на полицията с училищата, като се изпълняват конкретни цели, свързани с генерална превенция по отношение на децата в училищна възраст – изграждане на модели за безопасно поведение и създаване на положително отношение към полицията и нейната дейност в тази сфера. Провеждат се срещи и се изнасят лекции в учебните заведения, като се обръща особено внимание на употребата на наркотични вещества и вредата от тях. През 2017 г. с цел превенция на употребата на наркотици, тютюни и алкохол са отпечатани и разпространени, аз съм го казвал и друг път от тази трибуна, над 400 хиляди брошури. Във връзка с превенцията и пресичане разпространението на наркотични вещества в районите около училищата най-вече, се провеждат срещи с директорите на учебните заведения за съгласуване на съвместни действия и повишаване сигурността в районите на тези учебни заведения. Наблюдават се лицата със съмнително поведение около училищата, поддържат се постоянни контакти с представители на учебните заведения с цел своевременно и системно уведомяване на органите на МВР при констатирани случаи на престъпление с наркотични вещества. В цялата страна се провеждат специални полицейски операции, свързани с обезпечаване сигурността на децата в учебните заведения и на обществените места с цел ограничаване на престъпните посегателства от и срещу тях. При извършване на полицейски проверки се следи за установяване на малолетни и непълнолетни лица, пласьори на наркотични вещества, малолетни и непълнолетни лица, употребяващи наркотични вещества, проверяват се, разбира се, питейни, увеселителни заведения, особено тези, които са в близост до учебните заведения. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Госпожо Саватева, заповядайте, имате възможност за два уточняващи въпроса към министър Радев. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Господин Министър, това, което казахте като тенденция по отношение на разпространението, че през последните години елементът на организираност е значително снижен и няма такива големи организирани престъпни групи, които действат в тази посока, определено е позитивна тенденция. Заедно с това, разбира се, стоят все още доста неразрешени проблеми. Естествено, и при задаването на въпроса уточних, че няма как МВР да е единствената организация, единственото министерство и въобще структура, която да се занимава с противодействието на разпространението, но тя има водеща роля. Ясно е, че хероинът през последните години става екзотична рядкост, но заедно с това нахлуването на новите дроги е изключително опасно. Вие самият казахте, че са регистрирани 60 нови психоактивни вещества. Например миналата година през лятото в Бургаския регион имаше много случаи на проявена агресия след употреба на синтетика. Не бих ги изброявала, но на прима виста всеки един от нас може да посочи поне пет такива. Според психиатри и психолози новите дроги метафорично казано „изпържват“ мозъка и рушат личността, затова моят първи уточняващ въпрос е: има ли, забелязва ли се по-интензивно разпространение на новите синтетични дроги – дизайнерската дрога, която много често се подготвя от така наречените готвачи и всъщност не се знае точно какво съдържа, има ли, откроени ли са тенденции на разпространение на този тип нови дроги в някои региони на страната? Вторият ми уточняващ въпрос, въпреки че Вие отговорихте частично, е: може ли да споделите успешни практики за добро взаимодействие на МВР с други институции по отношение противодействие разпространението и употребата на наркотици? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Господин Министър, имате възможност за отговор в рамките на три минути, заповядайте. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев, така е, за районирането и разпространението – модерно в момента е, че се продават през интернет. Това е тенденция, следим я с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Там сме много активни, успоредно с активността, разбира се, на тези разпространители. Дизайнерските наркотици са във фокуса на нашето внимание. Аз подчертах, че има общо намаляване, но в големите градове е точно обратното и един от тях е Бургас, особено около туристическите курортни комплекси. Тук искам да дам един пример. Докато минавахме с колегите по време на анализите, които правеха отделните областни дирекции на МВР, няма да забравя един – не мога да се сетя точно селото, но е кмет на малко населено място, и той се изрази така: „Аз се връщам от чужбина – мисля, че каза Испания, бил е дълги години, сега е кмет, избран и каза – не съм вярвал, че като се върна в България, в това малко населено място ще се занимавам с дизайнерски наркотици като кмет. Откъде го знаят? Аз за първи път го чувам“. Малко населено място – дизайнерски наркотици! Човекът беше просто изненадан. Ако е за някакъв град, както Вие споменахте Бургас, очевидно там има откъде да влязат дори – през море или така нататък, но той се възмущаваше от това. Така че за районирането не мога да добавя много, но това, което Ви казах за интернет, е във фокуса на нашето внимание. Другият въпрос беше: с кого си взаимодействаме? Има Национален център по наркомания, Фокусния център по наркомания към Министерството на образованието и науката и не на последно място – с Агенция „Митници“. Работим много добре. И друг път от тази трибуна съм изнасял числа и съм казвал какво се случва с борбата с наркотиците, но тази битка, която заедно осъществяваме с Агенция „Митници“, може би е най-същественото в борбата с наркотиците и особено с тези нови видове – над 60, тъй като и специалистите по тях не са толкова много. Сега предстои среща с нашите американски партньори този месец по време на Председателството у нас. Ние бяхме там в края на миналата година. Там чух и аз от тях, и моите колеги, които бяха от професионалното ръководство, за нови наркотици, които заливат Съединените американски щати, и ние се подготвяме малко предварително за тях. Те сигурно ще стигнат и до нашата държава. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Госпожо Саватева, имате думата за отношение. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз Ви благодаря, господин Радев, че откроихте тенденцията за разпространение, особено на новите дроги през интернет, защото това е тенденция, която настина е тревожна и не познава географски граници. Очевидно трябва да се работи в противодействие в тази посока, което е доста трудно и изисква по-добро познаване на новите технологии от голяма част от хората, които работят в структурите на МВР. Освен това донякъде искам да Ви репликирам. Макар че организираността не е така подчертана както преди седем – осем години, все пак през последните две – три години, включително и миналото лято, бяха разбити няколко организирани престъпни групи. Аз си спомням специално, че през юни беше разбита една организирана престъпна група – имам предвид в Бургаския регион – и разследването й бе поето от Спецпрокуратурата, което всъщност е позитивен факт, защото в крайна сметка, когато има проблеми, те трябва да се поставят на масата и да се търси тяхното решаване. Макар и в по-малки количества, в много по-малки граници организираността по някакъв начин продължава да функционира. Според мен е важно да помислим и в друга посока – възможността за извършване на наркотестове на децата, които са в ученическа възраст. Такава практика беше въведена в Бургас преди няколко години, включително бяха направени проучвания сред самите ученици, за да се види какви са тенденциите в разпространението. Една голяма част от тях казаха, че могат да се сдобият с дрога в района на училищата. Това е информация, която е помощна и помага на МВР да действа по-адекватно. Бих дала и друг пример. Мисля, че специално Областната дирекция на МВР в Бургас много успешно работи с една неправителствена организация, която има структура и в София. Това е Сдружение „Рето“, което всъщност се занимава с бивши зависими от наркотици, ако мога така да се изразя, които работят и си помагат сами за преодоляване на тази зависимост, но това може да става в партньорство и в координация както с общините, така и с МВР. Надявам се, че МВР ще прояви по-активна позиция по отношение на идеята за наркотестове, защото тя трудно може да се осъществи, ако нямаме подкрепата на Министерството. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Саватева. Следващият въпрос е от народните представители Даниел Йорданов и Красимир Янков относно дейността на Областната дирекция на МВР на територията на община Крушари, област Добрич. Заповядайте, господин Йорданов, да развиете въпроса. ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, при провеждане на приемен ден в качеството ни на народни представители граждани от община Крушари споделиха притесненията си, че в цялата община няма постоянно полицейско присъствие. В състава на община Крушари влизат 19 на брой населени места, които са разположени на територия от близо 418 кв. км, което представлява почти 9% от територията на област Добрич. В тази връзка е и нашият въпрос към Вас, господин Министър, а той е следният: с какъв кадрови ресурс изпълнява задачите си Министерството на вътрешните работи на територията на община Крушари и обезпечена ли е тя с достатъчно полицейско присъствие, което да осигури спокойствието, безопасността и сигурността на гражданите в общината? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов, уважаеми господин Янков! Участък Крушари в структурата на Министерството на вътрешните работи е към Второ районно управление, то отговаря за него, община Добрич, при Областна дирекция на МВР – Добрич. Участъкът обслужва територията на община Крушари – област Добрич, с големина 417 кв. км, както казахте, 19 населени места и население малко под 5000 души. На щат в участък Крушари има 7 длъжности: един началник-участък, един полицейски инспектор и пет младши полицейски инспектори. В участък Крушари към момента работят шест служители: един началник-участък, полицейски инспектор и четирима полицейски инспектори. В участъка са обособени пет микрорайона, които се обслужват от териториални полицейски инспектори – младши полицейски инспектори. За обозначаване на обслужващата територия с достатъчно полицейско присъствие, обезпечаване, което да осигури спокойствието, безопасността и сигурността на гражданите, наличният полицейски състав изпълнява ежедневните си задължения, като съгласно утвърдения график извършва прием на граждани по населените места. Според оперативната обстановка в тъмната част на денонощието, както в празнични и почивни дни, се планират и провеждат специализирани полицейски операции с участието на смесени екипи от Охранителна и Пътна полиция. По този начин се цели ефективно противодействие на конвенционалната престъпност, осигуряване на пътна безопасност, профилактика на лица от контингента, представляващи интерес за полицията, и осъществяване на посещения и контакти със самотно живеещи възрастни хора. С оглед осъществяване на мониторинг на средата за сигурност на територията на общината в Областната дирекция на МВР – Добрич, е създадена организация за посещение на населени места по график от мобилни групи от ръководни служители от отделите Охранителна и Криминална полиция. Същите осъществяват срещи с органите на местната власт и населението за идентифициране на проблемите на местната сигурност и търсене на решения, особено и най-вече ако има сигнали. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Господин Йорданов, заповядайте за реплика. ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашия отговор. Във Вашето изложение споменахте отговора от 4 април 2018 г., в който посочвате, че на територията на община Крушари извършващите наблюдения полицейски служители са шест на брой – един началник, един полицейски инспектор и четирима младши инспектори. При задаване на въпроса споменах площта на общината. Обаче хората, които живеят на територията на община Крушари, по данни на сайта на общината са 7500. Проверете си я тази информация. На север община Крушари граничи с Република Румъния – това също е факт, който може би трябваше да споменете. Правя тези уточнения, за да придобиете представа както за територията, така и за жителите, населяващи общината. Информацията, която представих пред Вас, буди сериозни притеснения с оглед на това каква голяма територия трябва да покрият тези шест служители, която, пак повтарям, е 418 кв. км и е гранична зона с Република Румъния. На територията на община Крушари се намира и Гранично-пропускателен пункт „Северняк“. Това поражда доста въпроси. Дали Вие като водещ това ведомство имате визия за осигуряване на 24-часово полицейско присъствие, както и увеличаване на щата на редовите служители в МВР, предвид многократните сигнали, които получаваме от граждани, алармиращи за липсата на постоянно денонощно присъствие на служители на МВР? Гражданите очакват това от нас и от Вас, господин Министър. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов. Господин Министър, ще допълните ли отговора си? Заповядайте, имате думата. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, уважаеми господин Янков, Крушари, Добрич – споменах преди малко в отговор на друг въпрос, че имах възможността да обиколя седем или осем – трябва да ги проверя точно, областни дирекции на МВР. По разпореждане на премиера се срещнах с кметовете, включително и с кметските наместници. И във Варна бях, не бях в Добрич. Но Ви обещавам, щом се интересувате от това, следващия път ще проверя и там. Но на повечето места не чух забележки към присъствието. Говоря за онези повече от 1000 полицаи с постоянно присъствие във всички населени места – така започваше нашата програма, и по-надолу продължава изречението: че така ще осъществим бъдещата си работа – тогава казахме, когато започне Програмата и управлението на правителството – така ще разпределим хората, че навсякъде да има мобилни групи, или тогава казахме „присъствие“. После решихме да има мобилни групи. Всеки попълва информационна карта – къде и кога е бил, какви сигнали е получил и така нататък. Лично ще проверя какво става в Добрич, щом казвате, че има някакво напрежение или липса на 24-часово присъствие, както се изразихте. Дали обаче това денонощно присъствие трябва да го има там или не – това го решава професионалното ръководство. Аз само утвърждавам тези планове. Приемам Вашата бележка, но не забравяйте, че аз съм показвал многократно една интерактивна карта на България с тъмни и по-светли петна. Спомням си, че регионите на Варна и Бургас са особено тъмни, както и на София. Най-светли са Смолян, Кърджали. За Добрич нямаше такова нещо. Специално внимание ще обърна за Крушари, след като Вие като народен представител имате някакви забележки от срещите си с местните граждани. Със сигурност ще направя необходимото, но Ви казвам картината, както я вижда министърът и как достига до мен информацията за този регион. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Ако се обадите за проверките, ще дойдем и ние. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Не възразявам. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Мисля, че се стигна до рационално решение. Благодаря, господин Министър. Следващият въпрос към министър Радев е от народния представител Александър Сиди относно поредния битов инцидент в село Розино. Заповядайте, господин Сиди, да развиете въпроса. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми господин Министър, в приемната ми на народен представител получих множество сигнали за нарушаване на обществения ред в село Розино, община Карлово. Ежеседмични са сигналите за побоища и скандали. Напомням, че преди три години имаше убийство, а преди половин година – и побой над горски служители. През последния месец имаше няколко сигнала за тежки побои, последният е от предната седмица. След побоя в Асеновград от миналото лято беше изградено районно полицейско управление в махалата, което значително помогна за успокояване на напрежението там. Беше изградено районно полицейско управление и в една от циганските махали на Пловдив, което също спомага за реда. Ето защо отправям към Вас следните въпроси: Първо, предвижда ли МВР разкриването на допълнително полицейско управление в село Розино, в което живеят предимно хора от циганския етнос и има ежедневни битови престъпления? Второ, какви мерки ще предприеме МВР за гарантиране спокойствието на жителите на община Карлово, особено след убийството преди три години в село Розино и след побоя над горски служители и честите сблъсъци там? Трето, може ли бъде засилен контролът на техническата изправност на моторните превозни средства на водачите, които управляват такива без свидетелства за правоуправление, с отнети за нарушение книжки или след употреба на алкохол и други упойващи вещества, тъй като такива нарушения са масови сред населението на циганските махали в община Карлово? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря. Заповядайте за отговор, господин Министър. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сиди! Село Розино е част от територията на районно управление – Карлово, и има участък „Полиция“ в град Сопот. Към настоящия момент на територията на селото има изнесено приемно помещение в сградата на кметството, използвано от обслужващия населеното място полицейски служител на териториалната полиция. От началото на 2017 г. на територията на село Розино са регистрирани 25 престъпления от общ характер. Към момента от тях са разкрити 22. На 10 ноември 2017 г. е проведена среща между ръководството на Областната дирекция на МВР – Пловдив, и кметовете на населените места от обслужващата територия, включително село Розино, по въпроси, касаещи битовата престъпност в ромските общности. Съобразно направения анализ на криминогенната обстановка на територията на населените места с преобладаващо ромско население, може да се отчете необходимост от изграждане на самостоятелно приемно помещение в село Розино. Община Карлово е заявила готовност за съдействие, като предстои обсъждане за подходящо място на неговото позициониране, начините и формите за финансиране на проекта. Във връзка с противодействие на криминалната престъпност и подобряване на пътната безопасност, за която обърнахте внимание, на територията на Районното управление в Карлово ежемесечно се придават допълнителни сили и средства от различни структурни звена на Областната дирекция на МВР – Пловдив. От ноември 2017 г. в Областната дирекция на МВР – Пловдив, е създадена организация за ежемесечно сформиране на мобилни екипи от полицейски служители от отдел „Охранителна полиция“ и отдел „Криминална полиция“. При посещение в съответното населено място мобилните екипи осъществяват прием на граждани и срещи с представители на местната власт. В Областната дирекция на МВР – Пловдив, са проведени работни срещи с представители на местната власт от община Карлово и местните комисии по обществения ред и сигурността, като са обсъдени възможности за изграждане на система за видеонаблюдение. Редовно се планиран полицейски операции с цел подобряване контрола на пътното движение в района на Карлово, както и в малките населени места като селата Христо Даново, Слатина, Розино и други. Следва да се отчете подобрена пътно-транспортна обстановка за 2017 г. От направения анализ се вижда, че в сравнение с 2016 г. е отчетен спад на загиналите в ПТП с 4 броя, на ранените участници в движението – с 38, и на регистрираните тежки ПТП ¬– 38 броя. За отчетените добри показатели допринася и фактът, че през 2017 г. на Районното управление – Карлово, са зачислени нови служебни автомобили, оборудвани за извършване на проверки на водачи на МПС, както и тяхното тестване за употреба на алкохол и други упойващи вещества. Служителите по линия на „Транспортна полиция“ в районното управление на Карлово се включват също активно в контрола съгласно Закона за движение по пътищата. За 2017 г. са съставени 568 актове. Във връзка с гореизложеното през 2017 г. са съставени актове за установяване на административни нарушения, както следва: за констатирана техническа неизправност – 87 броя, за неправоспособност на водачи – 196 броя, пушене по време на управление – 31 броя, за употреба на алкохол или друго упойващо вещество – 112 броя. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Сиди. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Господин Министър, благодаря за отговора и за статистиката. Въпреки усилията, които съм убеден, че полага МВР, за съжаление, там населението няма как да бъде превъзпитано, защото продължат ежедневно и ежеседмично побоищата в циганската махала. Засега се бият помежду си, но от време на време започват и по-масови мелета, които са причината за този въпрос. Надявам се, че Министерството ще успее да вземе навременни мерки, преди да се стигне до поредния смъртен случай там. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря. Господин Министър, заповядайте да допълните отговора си. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Сиди! Взех думата, само за да допълня нещо важно. Казвате, че няма как да бъдат превъзпитани. Не съм съгласен с Вас. Всички граждани на нашето общество могат да бъдат превъзпитавани или поне с репресивния апарат на МВР да бъдат принуждавани да изпълняват законите. Нещо много важно, свързано с циганския етнос – правителството има много успешен механизъм чрез Министерството на образованието и науката – над 22 хил. деца от ромски произход вече са въведени в клас. Отговорността, за която ме питате и ме държите отговорен в момента, не е само на Министерството на вътрешните работи. Ние се появяваме на финала. Преди това има местна власт. Нека и те направят необходимото. Аз споменах само един от начините, с които може да се помогне – с камери. Да наслагат навсякъде! Има едно село в Бургаска област. Те казват: „Сложихме камерите – престъпност нула.“. И това – само за три години! Да направят нещо такова. Да сложат камери и да заснемат всички, които пристъпват закона. За нашите колеги там ще бъде тогава много лесно да ги разкриват, като отиват на местата, където трябва да бъдат, а не да продължават да правят онова, което Вие казвате. Този механизъм е много важен. Ние подкрепяме правителството и лично министъра на образованието и науката. Продължаваме да работим върху това. Повтарям, ние се появяваме накрая, но преди това много институции трябва да свършат своята дейност. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Искане за декларация от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте, господин Йорданов. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! Днес, 11 май, Българската православна църква почита светите равноапостоли братя Кирил и Методий. Най-ранният запазен спомен за отбелязване на тяхната памет е от XII в., а в по-новата ни история първото честване е през 1851 г. в град Пловдив по инициатива на Найден Геров. Няколко години по-късно – през 1863 г., 11 май е установен и за църковен празник. Това е датата, която през годините на българското Възраждане се превръща първо в училищно, а после във всенародно тържество, изразяващо стремежите към просвещение, към църковна и национална независимост на българския народ. За значимостта на делото на светите братя е писано много и ще продължава да се пише. Показателен е фактът, че близо 12 столетия по-късно споменът за тях не само не избледнява, а напротив, все повече хора в България и по света отдават своята заслужена почит. За колко от нас и хора от нашето съвремие ще си спомнят след две, три поколения, а за колко след 12 века?! Но когато говорим за двамата солунски братя, то те остават непреходни във времето, получили признанието си като създатели на глаголицата и заради многобройните обучени ученици, един от които – Климент Охридски, по-късно създава и кирилицата, наречена на името на Кирил. Канонизирани са за светци от църквата за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространението на християнството. Неслучайно през 1980 г. папа Йоан Павел II ги обявява за светци, покровители на Европа. На същия Апенински полуостров, където са обявени за светци, Константин-Кирил Философ приживе в беседа срещу триезичниците се е изправил срещу латинското духовенство, поддържащо теорията за трите свещени езика на християнството – еврейски, латински и гръцки, и им заявил: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво въздух всички? Как Вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате, защото всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи?“ За радост в началото на XXI в. нещата се промениха. С присъединяването на България към Европейския съюз кирилицата става третата азбука в рамките на Съюза, след латинската и гръцката. Българският език бе приет за официален. Вече само и единствено от нас зависи да запазим за бъдещите поколения това, което ни е завещано от двамата братя и техните ученици. Защото в началото бе словото! Но то е обречено на гибел, ако ги няма буквите, които да го запаметят завинаги за идните поколения. От тази гледна точка като народ, който живее от Дунава до Бялото море и от Охрида до Черното море, никой не може да ни отнеме приноса на солунските братя и учениците им към световната цивилизация. Това е и призванието и предизвикателството, което стои пред нас, народните представители от Обединени патриоти. Днес 300 милиона души по света пишат на кирилица и правят така, че делото на Кирил и Методий и техните ученици да съществува во веки. Дълбок поклон, български просветители, и честит празник! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Продължаваме с въпроси към министър Радев. Следващият въпрос е поставен от народния представител Тодор Байчев. Той е относно приложното поле на дейността на кадрите в Института по психология на МВР и възможностите за използване на тяхната експертиза и умения срещу футболните хулигани. ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър! Колеги народни представители, футболът е една красива игра, която, за съжаление, обаче е съпътствана от доста грозни сцени и това все повече се наслоява като тенденция. Това, което се случи на последния мач, и децата, които бяха изрисувани със свастики, с неприлични надписи, нацистки поздрави – всичко това е криминализирано и го има в Наказателния кодекс. От друга страна, в редица чужди сайтове България е рекламирана като страна, в която футболните агитки могат да си устроят едни бойни турнири помежду си и да премерят сили, за съжаление. Всичко това отблъсква почитателите на футбола, притеснява родителите да оставят децата си сами да ходят на футболни мачове и отблъсква и самите деца от спорта. Ние вместо да ги караме да спортуват, ги караме да гледат от телевизионния екран или ги насочваме към друга посока. Ето защо бих желал да ми кажете: по какъв начин използвате ресурса на Института по психология на МВР при ескалация на напрежението на футболните мачове? На един от последните бяха ранени двама полицаи, единият от които – жена, в окото? Ползвате ли указания, конкретно от специалистите в Института, в периода на разследване от началото до сега? Какви действия предприехте по препоръка на социалните и кризисни психолози, работещи в Института по психология на МВР, съответно за целенасочена работа с гражданите, както и за антикризисна интервенция на полицаите? Моят въпрос към Вас е: какво е приложното поле на действие на кадрите на Института по психология на МВР и възможностите за използване на тяхната експертиза и умение срещу футболните хулигани? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев. Господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, приложното поле на Института по психология, както Вие се изразихте, реализира следните основни дейности. Ще се опитам да ги синтезирам: изготвя личностен и поведенчески анализ на оперативно-интересни лица и провежда криминално-психологични изследвания за подпомагане на органите на досъдебното производство и на органите на МВР; изготвя психологични и съдебно-психологични експертизи; осъществява медиация и психологични интервенции при управление на кризисни ситуации, застрашаващи националната сигурност, обществения ред, сигурността и живота на гражданите; извършва, на следващо място, психологична профилактика, индивидуално, семейно и организационно консултиране; извършва дейности по управление на стреса след критични инциденти; осъществява специализирани психологична подготовка и обучение; извършва организационни и емпирични психологични изследвания; провежда индивидуални психодиагностични изследвания; създава, на последно място, адаптира и въвежда нови методики, критерии и стандарти за индивидуална и организационна психодиагностика. Един от приоритетите в работата на Института е превантивната дейност. Очевидно е, че добре подготвените в теоретичен и практичен аспект полицаи, които са и в добро психическо състояние, се справят по-ефективно в работата си, със задачите си, и с преодоляване на работния стрес. За 2017 г. в Института са преминали обучение 7312 служители, проведени са 3415 индивидуални психологически консултации и профилактични беседи, осъществено е организационно психологично консултиране в 8 структури на Министерството. Институтът по психология на МВР извършва дейности по управление на стреса след критични инциденти, както подчертах, с граждани в случаи на бедствия, аварии, наводнения, хора, заявили суицидни намерения. Със служителите на МВР, участвали в критични инциденти, задължително се провеждат психологични интервенции, дифузия, демобилизация и дебрифинг до 72 часа след произшествието, както и кризисни интервенции след тези във времевия период. Целта на прилаганите процедури е преодоляване проявите на остър стрес и превенция на посттравматично стресово разстройство. В процес на реализиране е Проект за разширяване на експертния капацитет на служителите на Министерството на вътрешните работи за превенция на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация. В рамките на заложените дейности по Проекта е предвидено изследване на около 800 униформени служители с цел проучване на агресия в контекста на полицейската работа, в напрегнати и конфликти ситуации. Въз основа на резултатите е разработена обучителна програма, материали и на следващ етап са планирани дейности по Проекта, предвиждащи интерактивно обучение на над 6000 полицейски служители. Както споменах, дейностите са насочени двупосочно не само към служителите, но и към тези, които са пострадали при инциденти. Припомням случая с обръщането на автобуса. Там имаше психолози, които говориха с полицейските служители, но и с роднините, които са участвали или са били свидетели на инцидента. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Господин Байчев, заповядайте за реплика. ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Слушах внимателно министър Радев. Това, което ми направи впечатление, е, че работата на Института е насочена повече към служителите на МВР и към жертвите и по-малко към превенцията. Вие правилно отбелязахте, че се прави личностен и поведенчески анализ на оперативно-интересни лица и мисля, че усилията трябва да бъдат насочени в тази посока с цел превенция. Също така бих добавил и едно Ваше изявление – аз споделям Вашето виждане, че няма нужда от специализиран закон за футболното хулиганство, тъй като хулиганството като цяло е криминализирано в нашия Наказателен кодекс и в Указа за борба с дребното хулиганство. На база препоръките на специалисти от Института по психология към МВР може да се променят сега действащите мерки и кодифицирани норми в посока, че освен възпитателно и възпиращо да действат и превантивно на така наречените футболни хулигани или на тази част от обществото, която вместо да се забавлява на футболните мачове, отива, руши и вандалства. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев. Господин Министър, имате думата да допълните отговора си. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байчев! Взех думата, за да допълня някои неща, защото в трите минути не може да се каже всичко. Разбира се, подчертах, че превенцията е много важна! Хората, които работят в Института, са много добре подготвени и от тях има – структурата им е такава, във всички областни дирекции на МВР. Футболното хулиганство стана особен фокус на вниманието им, след като на дербито, за което стана дума, бяха ранени двама полицаи, особено полицайката, която, поне засега, има проблем с едното око. Дано всичко мине добре. Това, което говорихте през цялото време – благодаря Ви, че ми задавате този въпрос и насочвате вниманието натам – Вие всъщност подчертавате доверието в Министерството на вътрешните работи. И натоварваме Института с очаквания едва ли не по-големи, отколкото трябва. Да, той се обръща към служителите и може би две трети от работата му или половината – не съм преценил точно, е работа със служителите, за да работят те по-добре с гражданите, казано най-кратко, да бъдат по-адекватни на ситуациите. Заедно с това, аз подчертах, че те работят и с другите – с тези, които са на терен, включително и с футболни хулигани. Нека не очакваме, че те ще подобрят или ще направят така, че тези хулиганства ще намалеят. Няма как да помогнем, след като обществото, обобщавам просто, всички институции по веригата не са помогнали и накрая ние едва ли не да ги превъзпитаме. Съгласен съм с Вас – това беше крайна мярка, и ние ще направим така, че да не се появява полицията там и тогава народни представители няма да ми задават въпроси за футболното хулиганство, ако то е извършено на футболния терен, освен в крайни случаи, когато ще влиза полицията вътре, разбира се. Ще се грижим само за обществения ред, който е извън територията на футболните стадиони или – да не казваме само за футбол, полицията се появява на спортни мероприятия, ако има нарушения на обществения ред. Тогава въпросите Ви ще бъдат добре насочени към нас. Засега, разбира се, те пак са правилни, защото така е устроен законът, но, както Вие казахте, съгласен сте, дано скоро нямаме нужда от такъв закон. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Преди да преминем към следващите въпроси, има искане за декларация от името на парламентарна група. Заповядайте, госпожо Нинова – имате думата. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мина една година от правителството на Борисов и миналата седмица дадохме оценка за работата му. Мисля, че няма нужда днес да се спирам отново на нея, тъй като хората най-добре могат да преценят как живеят, а и констатациите вече не са достатъчни, няма нужда от тях. Днес бих искала да Ви предложа различен поглед към тази една година: можеше ли да бъде различно, можеше ли България да се развива по друг път и народът да живее малко по-добре? Можеше! Ще Ви представя как щеше да стане това. Можеше, ако бяха приети онези 31 законопроекта на „БСП за България“ през тази една година, които олицетворяваха различна политика. Ето как: политика с грижа за здравеопазването. Можехме да спасим държавните и общински болници от затваряне или фалити, и това щеше да струва на България 500 млн. лв. – друга политика в здравеопазването е това. Можехме да провеждаме различна политика по отношение на децата и младите семейства заради страшната демографска криза, в която се намираме, ако бяхте приели, уважаеми управляващи, да се приспаднат до 50 лв. на дете месечно от дължимия данък общ доход на работещите родители. Щяхме да помогнем на 1 милион деца и щеше да струва на държавата 300 млн. лв. Можехме да помогнем на 38 200 деца, ако бяхме увеличили месечното парично обезщетение за отглеждане на дете от една до две години до размера на минималната работна заплата – 510 лв. Това щеше да струва на държавата 78 млн. лв. Можехме с малко да помогнем на демографската криза, като разширим помощта за началото на учебната година и за ученици от семейства с ниски доходи за втори, трети и четвърти клас. Държавата щеше да бъде в помощ и да прояви грижа за близо 40 000 деца и да плати за това 30 млн. лв. от бюджета. Можехме ли да имаме различна политика по отношение на социално слабите хора? Да, ако бяхте приели Законопроекта на БСП – да се разшири двойно обхватът на енергийните помощи с още 250 хиляди домакинства и щеше да струва 90 млн. лв. на бюджета. Можехме ли да бъдем различни в отношението си към възрастните хора? Да, ако бяхте приели предложението за Законопроекта на БСП за осъвременяване на пенсиите и намаляване на разликите между старите и новоотпуснатите пенсии, щеше да ни струва 810 млн. лв., но щеше да засегне всички пенсионери и да им помогне да живеят малко по-достойно. Можехме да имаме и различна политика по отношение на образование, наука и култура, ако бяхте приели предложението ни да увеличим бюджета за висше образование и наука с 95 млн. лв. Щяхме да помогнем на млади учени за научни изследвания със сумите, които представям; можехме да проявим грижа към възпитанието, образованието и културата на младите в България, ако бяхте гласували за чек за културни мероприятия на стойност 200 лв. за всеки младеж, навършил 18 години. Четиридесет хиляди млади хора щяха да гледат българско кино, да четат български книги, да отидат в библиотека, в читалище и това щеше да струва на бюджет 8 млн. лв. Ако бяхте приели алтернативата, уважаеми колеги, за тази една година щяхме да имаме основни държавни образователни стандарти; щеше да е отпаднало държавното финансиране на частните училища; щеше да бъде въведено правилото: един учебник в един клас за един предмет; да бяхме възстановили техникумите, от които имаме нужда заради професионалното образование; студентите и докторантите по-лесно щяха да получават кредити за обучение; щеше да има държавна регулация по отношение на качеството и произхода на храните и в търговските вериги щеше да се продава българска храна. България щеше да има ефективен орган за борба с корупцията, а не този, чиято цел сега е да прикрива корупцията, и не с този закон, който за един месец променяте два пъти. Текстовете за маловажност на престъпления щяха да са отпаднали и хората по селата вероятно по-малко щяха да страдат от битовата престъпност. Лечебните заведения – търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие в капитала, щяха да бъдат включени в обектите, забранени за приватизация, а не във Вашия списък, подготвен за приватизация. Порочната практика фирми със задължения предимно към Националната агенция за приходите и заплати на работници да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани щеше да е прекратена; щеше да бъде решен проблемът с белите и черни петна в ползването на земеделските земи и така нататък. Тридесет и един законопроекта, които изразяват различна политика, и тази година можеше да е различна. Искам да разбия четири мита, които постоянно повтаряте през тази една година, да не кажа, откровени лъжи. Ето как. Първо: „БСП са креслива опозиция, която не предлага нищо“. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Фактите: 31 законопроекта, които изразяват политики, различни от Вашите – конкретни политики, предложения и закони. Вторият мит: „Десните събират пари, плащат дълговете на левите партии, а левите само харчат готови пари и водят до финансова нестабилност“. Ето как, уважаеми колеги, става това. Дълг. Кой трупа дългове? (Реплики от народните представители Тома Биков и Станислав Иванов.) В 2009 г. – краят на управлението на социалистите, на мандата на социалистите – 9 милиона дълг; 2017 г., след осем години управление на Бойко Борисов – близо 25 милиона дълг. Официална статистика! Кой трупа дългове… ТОМА БИКОВ (ГЕРБ, от място): Милиарда. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Милиарда, да. Приемам бележката. Кой трупа дългове, и то с такава скорост и в такива размери? Как се харчат пари? Кой харчи повече и за какво? Вижте слайда, колеги. Ако бяхте приели политиките, които предлагахме през тази една година, 1 млрд. 911 млн. щяха да бъдат похарчени за политики, с които щяхме да подпомогнем живота на 3 милиона 632 хиляди и 500 българи. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) През 2017 г. не по този начин – чрез политики, не по законния начин – през бюджета, а с над 120 постановления на Министерския съвет за една година, сто и двадесет – по десет пъти на месец, Борисов раздаде 1,7 млрд. лв. Някой може ли да ми каже за какво и на колко българи помогнахте с тези пари? (Реплики, оживление.) Да, предизвиквам Ви! Един от Вас да стане като мен и да изброи: дадохме 1,7 млрд. за пенсионери, млади учени, деца, млади семейства… СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А заплатите на учителите?! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Сигурна съм, че никой от Вас не знае за какво Борисов изхарчи милиард и седемстотин. (Реплики от ГЕРБ.) Ето кой и как харчи пари! Кой трупа дългове, кой прави разходи! Следващият мит – „БСП предлага тези неща само когато е в опозиция, а когато управлява, се отказва от тях“. Фактите. По начина, по който предлагаме осъвременяването на всички пенсии днес и преизчисляването, по абсолютно същия начин това е направено през 2008 г., когато управлява БСП. Детските и тяхното обвързване с минималната работна заплата, така както предложихме тази година, абсолютно по същия начин е изпълнено през 2007 г. Енергийните помощи, увеличаване на обхвата на социално слабите, които да получават енергийни помощи, така както предложихме през тази година, е направено по същия начин през 2006 г. Облекчените лихви по кредити на млади учени, докторанти и студенти, което и сега искахме, сме го направили през 2008 г. Мога да продължавам така точка по точка, но времето ми свършва. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): До 2014 г. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Ето и третата лъжа, която цяла година повтаряте, която се опровергава от фактите и от истината. Четвъртият мит: няма алтернатива на ГЕРБ. Те са единствени, незаменими. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Точно така е. Благодаря, това е факт. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Мисля, че от всичко, което казах дотук, се видя. Алтернатива има! Ето я в действие, в законодателство. Но от алтернативата по-важно е, че ги има политиките – вместо политика за шест големи фирми, които са близки до властта, политика за малки и средни предприятия; вместо Банката за развитие да дава тъмно и скрито кредит на Гинка Върбакова за ЧЕЗ, да Ви го купи за Вас, щеше да подпомага малките и средните предприятия; вместо фалиране на държавни и общински болници – политика в здравеопазването; вместо подмяна на съдържанието на българските учебници и изчистване на автентични български автори, щяхме да имаме последователна образователна политика, обвързана с икономиката. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Вместо геноцид спрямо българските пенсионери, те щяха да имат преизчислени пенсии и малко по-достоен начин на живот. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Защото Вие ги окрадохте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да не пропусна и последното. Щяхме да дадем и най-малък жест на справедливост, ако бяхте приели да си намалите заплатите и да ги замразите, подобно на това, което направиха полските колеги вчера. Но и това не направихте, колеги. Затова нашата задача, на „БСП за България“, е да дадем възможност за избор на народа си – едното или другото, и ние това правим, а народът да прецени какво избира. (Председателят напомня, че времето е изтекло.) Вярвам, че съвсем скоро такъв избор ще се наложи да бъде направен и вярвам в разума и сърцето на българския народ, че ще поиска промяна на живота си и промяна за България. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Декларация от името на парламентарна група – народният представител Георги Марков. Заповядайте, господин Марков, имате думата. ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Отнасям се с уважение към декларацията на Българската социалистическа партия. Това е право на опозицията – да дава своите алтернативи. Лично се отнасям с уважение към госпожа Нинова. Все пак тя е председател на партия, която е втора на парламентарни избори, макар и четири пъти подред загубила избори от ГЕРБ, защото другарките и другарите от Европа са от трето място назад. Затова е добре за ГЕРБ да има такава силна опозиция. Много внимателно следях Вашия конгрес миналата година, в който дадохте няколко много тежки заключения за правителството като цяло, за премиера най-вече във външната и вътрешна политика. Във външната политика казахте: „Той води една хаотична политика, ходи само да се снима, да прави евтин пиар, играе ролята на „посредник“ и се връща тихомълком в България.“ От тези констатации е вярно само, че Борисов се прибира тихомълком. Скромен е човекът, скромността краси човека! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Тридесет години демокрация! Кой е българският министър-председател, който на тридесетия ден е приет в рамките на 48 часа от канцлера на Германия и президента на Франция, които управляват Европа? Защо трябва те двамата да управляват? Това е друга тема, някой път бих участвал в нея. Когато слизаше по стълбите в Германия, не го посрещна фото „Папакочев“ да го снима и да се връща, а госпожа Меркел с думите: „Скъпи, Бойко!“. „Скъпи, Бойко“ не казва на всеки премиер. Кога френски президент е приел български премиер, след един месец е бил в България и да му казва: „Мон шери, тук съм заради това, наред с всичко друго, че сме приятели.“?! „Посредник“ ли е Борисов? Миналата година юни месец отиде при Ердоган – един от най-силните държавници в момента, с най-силна армия в Европа, и турският президент му се изповядва: „Бойко, искаха да ме убият.“ Прави конгрес ГЕРБ и получава на часа телеграма: „Твоят избор за шеф на ГЕРБ е гаранция за нашето приятелство.“ Няма по-важно нещо за България от добрите отношения с Турция, защото Европейският съюз възложи, за зла участ, Турция да пази не само България, а и Европа. И Борисов успя да проведе среща Ердоган – Европейски съюз. За пръв път от 30 години демокрация български министър-председател успя да създаде Балканска или Варненска четворка с госпожата премиер на Румъния, госпожата премиер на Сърбия и комуниста Ципрас, за да може на 3 юли, когато дойде Ли Къцян тук, да излезем с общи балкански проекти. Кога се е случвало това? В скоби трябва да кажа, че домакинството на коприната, на китайския премиер не беше лесно? То беше в конкуренция с Чехия и Хърватия. Взе го България. Договорът с Македония. Благодаря Ви за подкрепата! Можеше много ловко Борисов да се измъкне, като каже: „Господа, Вие, които управлявате в момента Македония, сте загубили изборите партия, управлявате заради това, че Албанската партия е обърнала палачинката – нещо като Орешарски – постигнете си консенсус, ние не бързаме“. Въпреки това им подаде ръка, показа държавничество. Снощи гледам телевизия – пак Меркел и Макрон, и тя му каза: „Браво, Бойко! – това ти казва германският канцлер – Ти успя!“ На 17-и ще е тази балканска среща. Тя е историческа и историята й пише ГЕРБ и Бойко Борисов, защото ние ги докарахме тук. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И ще се подпише декларация. Интеграцията може да не стане бързо, но нали трябва да почне! И от къде почва? От София. При чие домакинство? На този, който четири пъти в България печели парламентарни избори, на име Борисов, и два пъти като управляващ. Много е трудно в балканска страна да печелиш избори като управляващ, най-лесно е да си опозиция. Казвате: „В робство била България“ – пак на конгреса. ГЕРБ ни заробил? Защо не ни освободи президентът? Нали е главнокомандващ? Впрочем, той е Ваш президент. България е парламентарна република, но с пряко избран държавен глава. ГЕРБ, заради калпавия избирателен закон, който българският народ отхвърли – само 500 хил. души гласуваха за него, четвърти път управлява и се налага да управлява в коалиция. Ако изборите бяха изцяло мажоритарни или смесени, резултатът щеше да е ала Орбан или почти. Управлява в коалиция, с коалиция от три партии, миналия път в коалиция с 5 и 6 и ГЕРБ е отворен към Българската социалистическа партия. Да оставим поканата на госпожа Нинова да заеме този висок пост. Това беше направено и към господин Миков. Но вижте фактите: Мая Манолова, Вашето острие, вдъхновителят на Костинбродската афера, омбудсман на България, добър омбудсман; Евгени Танчев – син на Петър Танчев, старата номенклатура, съветник на президента Първанов – в Люксембург адвокат. Десетки хиляди евра! Та нима Сашо Джеров не може и той да иде там?! Но прати Танчев. Сега Вашият кандидат-президент Калфин и той се е запътил далеч нагоре да отива. Ще оглави ли ОЛАФ? Ако може, винаги, когато може българин да оглави нещо, ще се радвам. ГЕРБ прелива от толерантност. (Реплики от „БСП за България“.) Колкото до икономическите показатели, скоро ги дадоха от Световната банка – 3,9 ръст тази година, 4 ръст догодина. Хубаво е, че давате алтернативи, това е Вашата работа. Аз разбирам, че на госпожа Нинова й е неприятно да връщаме топката назад, защото тя не е била тогава лидер на БСП и не може да носи отговорност, но все пак Вие не сте новоучредена партия. След 10 ноември имахте уникален шанс – единствената партия от бившите социалистически страни, която 1990 г. спечели изборите с абсолютно мнозинство за Велико Народно събрание. Никой не Ви пречи и да иска. Управлявайте, правете тези неща, още 1990 г. да се изтласкаме като унгарци, поляци и чехи. Вие направихте Лукановата зима. Втори път абсолютно мнозинство – втори исторически шанс – Виденов. Аз бях конституционен съдия – 3 долара заплата! След това дойде коалицията на господин Станишев, която доведе ГЕРБ. Тя роди Бойко – порции, работи, нищо, безвремие. И Бойко от самотен играч, самотен бегач, от несистемен стана любимец в Европейския съюз и член на ЕНП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Накрая дойде Орешарски за капак. Той отиде само във Виетнам, с цялото ми уважение към виетнамския народ, който се развива много добре икономически, да открие един ресторант. Тотална изолация на България! Казвате: „Ще има вот.“ Ами ще има вот, догодина ще има евроизбори, ГЕРБ ще се готви да ги спечели. След това ще има и местни. Това ще е вотът на българския избирател, но ми се струва, че е хубаво тази инерция, която имаме от Европредседателството, тази инерция… Вика: „Сега ще кацнат тук 400 китайци, то ще е страшна лудница.“ Аз го видях миналата година в Будапеща. Да използваме тази инерция като българи, да се закачим за този влак, да влязат пари на Балканите, защото много искаме тези Балкани да станат европейски, но те първо трябва да си променят и манталитета, че като влизаш с кола и минеш Соботица, почват неомазаните къщи, мръсните тоалетни, бездомните кучета и котки, и така нататък. Ние, ГЕРБ, се гордеем, че даваме на Балканите пример за политическа стабилност. Това е и Вашият принос, в случая с Македония. Какво искаме – да сме като Румъния, да си сменяме четири пъти за една година премиера; като Сърбия – да се лутаме между Путин и Европейския съюз, или като Гърция, където Ципрас отдавна е задминат в социологическите проучвания от партията „Нова демокрация“? Желая Ви успех като опозиция! Ние се гордеем с това правителство и ще продължим да го подкрепяме. Мерси! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте за процедура, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, искам да Ви обърна внимание на това как протекоха двете декларации. Току-що от един десен шаман чухме куп неща за Българската социалистическа партия. (Възгласи от ГЕРБ: Еее!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви, моля Ви! Господин Кутев, по начина на водене, моля Ви. АНТОН КУТЕВ: „Шаман“ за мен е добра дума. „Десен“ не е лоша, „шаман“ е добра дума. Ако не знаете какво е „шаман“, „шаман“ е човек, който знае повече от другите. За мен, господин Марков, с цялото ми уважение към него, като казвам „шаман“, влагам само добро в това. Та един десен шаман изговори куп дивотии за БСП и оттам не се чу нищо. Докато преди това, когато говореше Корнелия Нинова, тук двама, отзад трима, един куп хора, ето сега седи и се смее господин Иванов пред мен, господин Биков – също. Разкошни хора! Какво правехте преди това? Викахте като – няма да кажа как. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие мълчахте, защото господин Марков беше прав. АНТОН КУТЕВ: Трябва да има някакъв ред в парламента. Когато Ви се каже нещо, което не искате да чуете, Вие можете спокойно… (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Ето, за пореден път. Направете му забележка, моля. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Иванов… АНТОН КУТЕВ: Ето, в момента, в който говореше лидерът на опозицията, Вие се държахте точно така, както го правите и сега. Чухме куп неприятни неща от господин Марков, за който аз мога да говоря куп работи, но ние си мълчахме. Изслушахме Ви внимателно, чухме какво говори той с всичките ми забележки и към него, и към Вашата работа, но ние имахме уважението. При Вас го нямаше. Продължава същото. Затова правя тази процедура по начина на водене: моля Ви да въведем някакъв стандарт! Според мен този начин на водене на диалог, който имахме преди малко, е под нивото на парламента, надявам се и под Вашето лично ниво, защото не вярвам да сте паднали толкова ниско, просто емоции. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбрах Ви, господин Кутев, забележката е към мен, ще се съобразя с нея. Моля да прекратим наистина диалозите от място. Продължаваме с парламентарния контрол. Следващият въпрос е от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев относно санитарно-хигиенното състояние на граничните контролно-пропускателни пунктове. Заповядайте, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В продължение на изявлението на господин Марков преди малко, нашият въпрос е във връзка с лошото санитарно-хигиенно състояние на сухопътните граничнопропускателни пунктове по българската граница и преди всичко на Калотина. В нашите приемни постоянно идват граждани, които, образно казано, са притеснени от факта, че чужденци, които им идват на гости, формират първото си впечатление от състоянието на сухопътните гранично-пропускателни пунктове и то далеч не е в полза на държавата. На нас ни е добре известно, че на територията на тези пунктове оперират представители най-малко на четири институции – Министерството на вътрешните работи – през Гранична полиция, Министерството на финансите, на транспорта, на земеделието. Господин Министър, нашият въпрос към Вас е: планирате ли да подобрите координацията между гореизброените институции, за да се подобри санитарно-хигиенното състояние на тези пунктове, и пак повтарям, преди всичко на Калотина? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тимчев, господин Йорданов и госпожо Клисарова, организацията, дейността и управлението на граничните контролнопропускателни пунктове, разположени на вътрешните и външните граници, както и взаимодействието между службите на граничния контрол в държавата ни, са определени в Наредба на граничните контролнопропускателни пунктове, приета с Постановление на Министерския съвет май месец 2002 г. Съгласно един от членовете на тази наредба за граничните контролнопропускателни пунктове поземлените имоти, сградите и съоръженията в зоните на граничните контролнопропускателни пунктове са публична държавна собственост. Съгласно друг член от същия нормативен документ – строителството и преустройството на сградите и съоръженията в зоните на пунктовете се извършват след съгласуване със службите за граничен контрол на Междуведомствения съвет по въпросите граничния контрол – има такъв, при спазване на разпоредбите на друг чл. 141 и чл. 143 от Закона за устройство на територията, и други нормативни актове в тази област. В изпълнение на правомощията си, посочени в чл. 7 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове директорът на Агенция „Митници“ дава указания по изграждането, поддържането и преустройството на сградния фонд, съоръженията и терените в зоните на контролнопропускателните пунктове с оглед спазване на технологичния ред на работата. Директорът на Агенция „Митници“ управлява поземлените имоти, на които са изградени контролно-пропускателните пунктове, урегулираните поземлени имоти, определени за такива пунктове, сградите построени върху тях също, както и техническата инфраструктура, които не са предоставени за управление на министри или ръководители на други ведомства за изпълнение на функциите, свързани с извършването на граничен контрол. Агенция „Митници“ носи отговорност за опазването и защитата на държавната собственост, както и за осигуряване на дейностите по озеленяване, маркиране на пътна инфраструктура и почистване на зоната на гранично-пропускателните пунктове, включително и на обектите за обществено ползване. Вие подчертахте, че много институции са забъркани. Министерството на вътрешните работи и в частност Главна дирекция „Гранична полиция“ нямат правомощия по отношение на дейности, свързани с организация и подобряване на санитарно хигиенното състояние на граничните контролнопропускателни пунктове в страната. Информирам Ви само, че през месец ноември 2017 г. със средства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството тогава на Калотина, конкретно е посочено в запитването, има такова нещо, са монтирани и функционират нови обществени тоалетни. Районът е с обновена ВиК инфраструктура, с което са решени проблемите за недостига на вода на първо време поне. Това е кратката ми информация по въпроса. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Йорданов – за реплика, заповядайте. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Господин Министър, очаквах такъв отговор. Вие нормативно сте прав, но отидете на Калотина, аз Ви призовавам да видите обстановката с Вашето сърце. Аз Ви призовавам да бъдете стопанин на тази територия и наистина да разберете, че така не може да се влиза през западната граница на България, на нашия вход и изход към Западна Европа. В крайна сметка ние сме в Европейския съюз. Не може да продължава това положение повече. Ние се гордеем, че сме държава от Европейския съюз, хайде да не казвам какви са нашите гранични пунктове – и пак повтарям – Калотина. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов. Господин Министър, имате възможност за допълнение към Вашия отговор по повод репликата. Заповядайте. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тимчев. Колеги, задали въпроса, първо, да Ви благодаря отново за доверието към МВР и Вие го отнасяте към мен – добре, аз поемам ангажимента да се синхронизират действията ни допълнително с Министерството на финансите, тъй като към него е Агенция „Митници“ и не само Калотина. Аз ходя на Кулата, примерно и сега скоро минах оттам, ходих в Гърция, имаше посещение във връзка с Председателството, ако не е същата, поне е приблизително същата, сигурно същото е, и ако ги сравним с Капитан Андреево – малко по-добре, но там има други проблеми, така че не е само западната. И аз като Вас искам като влизах тук навремето ми казваха като минавам до Капитан Андреево, едно време беше обратното – идваме от Турция, влизаме – и влизаме в Европа. Сега, като че ли стана обратното – излизаме от България за Турция и „отиваме в Европа“ – в кавички казано. Съгласен съм, забележката Ви е правилна, благодаря Ви за това, че насочвате вниманието натам. Аз поемам ангажимента да говоря с министъра на финансите, да видим какво може заедно да направим и да инициираме. Ако трябва някакви нови отговорности, готов съм да ги поема като Министерство на вътрешните работи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Преминаваме към въпрос, поставен от народния представител Тодор Байчев. Той е относно броя на служителите в администрацията на МВР и на ръководените от министър Радев държавни комисии, изпълнителни агенции и други административни структури, създадени като самостоятелни юридически лица. Заповядайте, господин Байчев. ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин министър Радев, моят въпрос към Вас е провокиран от едно Ваше изказване във Враца, мисля, че на 2 април, когато заявявате, че в изпълнение на Програмата „Полицай във всяко населено място“ има новоназначени 2800 служители, като повече от 1340 имат полицейски функции, тоест останалите не се занимават или нямат полицейски функции. Това подбужда едни въпроси – какъв е броят на служителите в администрацията на МВР и не е ли прекалено голям и раздут щатът, и не изяжда ли той част от възнагражденията на полицаите, които пряко се занимават и са ангажирани с превенция и борба с престъпността? Постоянно се спекулира с броя на служителите в администрацията на Министерството на вътрешните работи от подчинените ведомства, включително и от народни представители в сегашното Народно събрание. Мисля, че е от значение за обществения интерес да се знае общият брой служители, които не изпълняват преки полицейски функции, но все пак служат на обществото. Моят въпрос към Вас е следният: какъв е броят на служителите в администрацията на МВР и на ръководените от Вас държавни комисии, изпълнителни агенции и други административни структури, създадени като самостоятелни юридически лица? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев. Господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, служителите в Министерството на вътрешните работи, които не са полицейски орган или органи по „Пожарна безопасност и защита на населението“, изпълняващи дейности на общата и специализирана администрация, съгласно Закона за администрацията, чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, са държавни служители, чиито статут се урежда от Закона за държавния служител и лицата, работещи по трудово правоотношение, чиито статут се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и Закона за Министерството на вътрешните работи. Към 26 април 2018 г. общият брой на служителите от специализираната администрация е 4611 броя. Отбелязал съм, че тук са причислени и служителите от Медицинския институт на МВР. Общият брой на служителите на общата администрация е 6942, специализираната – 4611. Тук се причисляват и служители, заемащи длъжности за лица работещи по трудово правоотношение, които изпълняват функции на обслужващ персонал за осъществяване на спомагателни дейности – почистване на служебни и складови помещения, поддръжка на сгради, прилежащите им площи, поддръжка на вътрешно водоснабдяване, канализация, отглеждане на служебни животни – кучета, коне, имаме и такива – в полицията, и други. Това са двете числа. Аз ги събрах – 11 500, общо около 24%. Имам и друго число – 13,5. Аз самият се опитвам да ги накарам да изчислят точния брой на администрацията. Поради различни начини за оформяне и записване в законите какво точно е администрация и различния начин на отчитане на броя на администрацията в другите ведомства, е трудно засега да направим това сравнение, но е възложена такава задача и колегите го правят. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Господин Байчев, имате ли реплика към отговора на господин Радев? ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Репликата ми ще бъде кратка. Господин Министър, благодаря Ви за коректния отговор и за коректно изнесените числа. За съжаление, сте прав – потвърждава се една тенденция, че все пак в България като един първенец на брой полицаи на глава от населението, ние и в областта на администрацията се очертаваме като първенец – 24% – това е почти една четвърт. Това все пак са хора, които не се занимават пряко с борбата с престъпността. Аз не отричам нуждата от администрация, включително униформена такава, но на всички ни е ясно, че администрацията само утежнява и не помага. По-скоро бих Ви насочил да се направи един функционален анализ на всяко едно звено в системата, неговата пригодност и ефективност, и да се състави план за реформа на системата, който да бъде съотносим със Стратегията за национална сигурност. Мисля, че едно реформаторско мислене би Ви подхождало и още повече, че в крайна сметка ние се опитваме да реформираме тази система, която се очертава като една доста закостеняла система и неподлежаща на промени. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев. Господин Министър, ще допълните ли отговора във връзка с репликата? Заповядайте, имате думата. МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, да, благодаря Ви за идеята, всъщност това го правим. Още, когато дойдох в Министерството на вътрешните работи, ние със синдикатите се разбрахме, че ще направим такъв структурно-функционален модел – първо, преглед на това, и ако има по голяма администрация, може да я намалим, ако няма или пък са по-малко, може да ги увеличим, въобще какво да се случва в Министерството. Да не използвам думата реформи, но тези промени ще бъдат направени, чакаме това да се случи – аз казах в средата на годината. В момента върви и работя върху по-голямата обществена поръчка – направили сме една стъпка, чакаме и втора, имаме информацията от Световната банка и това ще се случи. Както аз съм подготвил тук един отговор – не виждам господин Стоян Мирчев, който ми зададе въпрос. Аз винаги казвам: да, ако има нещо, което не Ви казвам в момента, ще Ви го дам писмено. Не знам на кой от Вас да го дам, ще го връча на него. Същото и на Вас Ви обещавам, ако не се наложи да отговарям тук на народни представители, лично ще Ви предоставя информация какво сме направили след работата и след привършване на работата по този структурно-функционален модел. За администрацията съм съгласен с Вас, но искам да подчертая, че не е лоша дума – зависи колко и как. Ние се сравняваме и с други държави. Тук е вицепремиерът, той сигурно лекция може да Ви изнесе за администрацията и какво прави ГЕРБ. Добре се справяме там. В МВР специално и аз очаквам с нетърпение да се приключи тази работа по структурно-функционалния модел и обещавам ще Ви дам лично допълнително информация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря за днешното Ви участие в парламентарния контрол. Преминаваме към въпроси, които са отнесени към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател. Първият от тях е въпрос от народните представители Атанас Ташков, Александър Мацурев, Димитър Иванов и Христо Гаджев. Той е свързан със свързаността на администрацията в така наречения електронен документооборот. Заповядайте, господин Ташков, да развиете въпроса. АТАНАС ТАШКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър! Въпросът ми, моят и на моите колеги е относно свързаността на администрацията в така наречения електронен документооборот. Уважаеми господин Дончев, по повод появилите се коментари в публичното пространство относно свързаността на администрацията в така наречения електронен документооборот и приетият в Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги краен срок от 1 ноември 2018 г., бих искал да ни запознаете с какви темпове на развитие върви този процес и какви са Вашите очаквания? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков. Заповядайте, господин Вицепремиер, имате думата да отговорите. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ташков, Мацурев, Гечев, Гаджев, дами и господа народни представители! Въпросът безспорно е навременен, защото, както упоменахте и Вие, тази година изтичат важни срокове, а най-важният, разбира се, е 1 ноември 2018 г. Аз се надявам, освен в днешната кратка парламентарна дискусия по темата, да ми зададете още един въпрос след 1 ноември тази година, за да може да видим как окончателно е приключил процесът и се надявам да Ви отговоря, че всички администрации са в състояние да обменят документи по електронен път. Как изглежда ситуацията към момента, с едно уточнение, каква е предисторията? Най-важният документ е Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета в края на предишния мандат на правителството, с която се задължиха всички административни органи да използват системи за електронен документооборот и да участват в електронен обмен на документи с други администрации. В същата наредба беше заложен ясен регламент и начин за осъществяване на този обмен, тоест определен от председателя на Държавната агенция „Електронно управление“ технически протокол. Последователните действия по отношение на нормативната база продължиха и в рамките на този мандат. Министерският съвет с Решение № 357 от 29 юни 2017 г. задължи административните органи в срок до 1 септември 2017 г. да приведат системите си за електронен обмен на документи в съответствие с техническия протокол. Разбира се, обменът на електронни документи се реализира чрез директна комуникация между системите за електронен документооборот на участващите администрации. Той се извършва между участници, регистрирани в така наречения административен регистър. В допълнение ДАЕУ – Държавната агенция „Електронно управление“, е създала и развива така наречената система за електронен обмен на съобщенията, така наречения СЕОС като абревиатура, към която всички административни органи трябва да се присъединят. Числа. До момента са подадени и обработени общо 430 заявления от администрации, желаещи да се присъединят към СЕОС – системата за електронен обмен на съобщения. Същевременно с изпълнение на нормативните разпоредби и въпросното Решение № 357 на Министерския съвет от миналата година, към системата вече са присъединени 250 администрации на централно и местно ниво, като реални участници в електронния обмен на документи. Останалите административни органи са в различен етап на подготовка на своите документни системи. Възможности да обменят документи помежду си вече имат всички министерства. Това е факт от месец и половина. Една голяма част от общинските и областните администрации, по-конкретно 59 централни администрации – тук към министерства добавяме агенции, комисии и 191 териториални администрации. Като процентно изражение, в обмена са 47% от общините, тоест малко по-малко от половината, и 75% от областните администрации. Разбира се, уточнявам, че процесът е изключително динамичен и дори в момента, в който Ви отговарям на въпроса, може би някоя администрация се е включила в системата за електронен документооборот. Няма нужда да уточнявам колко по-лесен, бърз, колко по-проследимо е всяко действие в една такава среда на електронен документооборот. Разбира се, системите за електронен документооборот на междуинституционално ниво съдържат и други предимства. Те позволяват в част от случаите, вместо да караме гражданина да се снабдява с документ от една администрация и да го носи в друга, подобна справка да бъде правена по електронен път, дори и да не е наличен дигитален регистър, който е най-високото ниво и крайната цел, към която се стремим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В допълнение, свързаността на системите за електронен документооборот е изключително важна и аз съм убеден, че всички администрации ще се справят в срок. Това не е единственият сюжет, това не е единствената цел. Най-високото ниво е пълна дигитализация на всички регистри, архиви и създаването на възможност за достъп по електронен път от една администрация към друга. Само тогава ще имаме истинско работещо електронно управление, но свързаността също е важна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вицепремиер. Вероятно ще има реплики и ще допълните. Заповядайте, господин Ташков, за реплика. АТАНАС ТАШКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Министър! Благодаря за изчерпателния отговор и цифрите, които споменахте. Благодаря за работата, която сте свършили. Разчитам и не се съмнявам, че ще продължите със същите темпове, както Вие се изразихте, до пълната дигитализация на процесите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще вземете ли отношение, господин Дончев? Да. Заповядайте, имате две минути. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, само краткото време в процедурата не ми беше достатъчно да Ви информирам за още някои данни, въпреки че сме в един преходен период. Както казах, според нормативната база задължението за пълен документооборот по електронен път произтича в края на годината. Въпреки този преходен етап, по предоставени данни от 103 участника, само за месец април са получени 15 423 и изпратени 18 211 документа по електронен път, чрез системата за електронен обмен на съобщения. Ако това е началото, то при всички случаи е обещаващо. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Ивелина Василева, Галя Василева, Димитър Лазаров и Андриан Райков относно очакваните темпове и приоритети по отношение на изпълнението на оперативните програми до края на годината. Заповядайте, госпожо Василева. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нашият въпрос е свързан с изпълнението на оперативните програми през настоящия програмен период – програмите, финансирани от европейските структурни инвестиционни фондове. Започвам с няколко безспорни факта. От Единния информационен портал ИСУН е видно, че към момента са договорени над половината, близо 52% от средствата по бюджетите на програмите, а разплатените средства са близо 17%, което спрямо предишния програмен период е добър показател. Същото трябва да се каже и при сравнение с останалите държави членки, България стои добре – някъде по средата по отношение на процента изпълнение. Важно е да се отбележи, че всички предварителни условия бяха изпълнени и одобрени от страна на Европейската комисия, което беше много важен тест и атестация за страната ни. Съгласно одитните органи системите за управление и контрол са стабилни и работят добре.От гледна точка на логиката на програмния период, настоящата година е година на договаряне, навлиза се в период на интензивно изпълнение и очакванията са, че плащанията ще нарастват и ще навлизаме във все по-зряла фаза на програмите. В същото време трябва да се отбележи, че 2018 г. е определено ключова година за програмите, защото следващата година, чрез годишните доклади, ще бъде отчетено изпълнението на индикаторите, постигнати към края на тази година, на базата на които пък ще се разпредели така наречения резерв за изпълнение. Освен това стои и предизвикателството за правилото n+3. Във връзка с това моля да ни информирате: какви са очакваните темпове и приоритети по отношение на оперативните програми до края на годината? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Господин Вицепремиер, имате думата за отговор. Заповядайте. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, госпожо Василева, госпожо Василева, господин Лазаров, Райков, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Василева, ние с Вас най-добре знаем, че темпът на плащанията не е всичко, че много по-голямо значение има ефектът от всеки похарчен лев или евро. Цел от по-високо ниво е да се стремим към максимизиране на ефекта и ползата от всички вложени пари. Разбира се, числата също са важни, доколкото средствата, които са разплатени и договорени, се актуализират в реално време и всеки може да направи справка на www.eufunds.bg, в секцията ИСУН. Подтекстът на въпроса е по-скоро анализ на ситуацията в сравнение с другите, в сравнение с България в предишния програмен период и евентуално прогноза за тенденциите. Във връзка с поставения от Вас въпрос относно ситуацията, очакваните темпове и приоритетите по отношение на изпълнението на оперативните програми до края на годината, бих искал да Ви информирам, че договорените средства към края на месец април са над 56% от бюджета на програмите, съфинансирани от европейските структурни инвестиционни фондове. Реално изплатените средства са над 19%. Ако погледнем само програмите от Структурните фондове, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, договореното е близо 60% от бюджета на програмите, реално изплатените средства близо 20%. За Програмата за развитие на селските райони договореното е близо 45%, а платеното е над 17%. Като цяло, както и Вие отбелязахте, този период в изпълнението на финансовите инструменти се характеризира най-вече с интензивен темп на договаряне и числата, които споделих, са още едно доказателство за това. Процесът на активно сключване на договори с бенефициенти определено е висок, ако се сравняваме с другите. Вие споменахте, че България се намира в средата. Това не е съвсем точно като справка. В зависимост от класацията по различните фондове, България се движи между пето и седмо място, което определено е над средата. Ако сравняваме ситуацията сега с предишния програмен период – договорени са над 58% от общия бюджет на програмите, при малко над 30% – за същата референтна дата за миналия програмен период, изплатени на бенефициентите са 20% от общия бюджет, при близо 15% за миналия програмен период. Разбира се, можем да правим доста по-сложен анализ, ако разделяме нещата програма по програма. Ако обърнем внимание примерно на Програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ в рамките на този програмен период, тя например е разплатила двойно повече средства спрямо предишния програмен период. Договарянето достига 87% при 37% от миналия програмен период, като при всички случаи това е едно добро постижение, особено за такава тежка инфраструктурна програма. При програмите, които работят с широк кръг бенефициенти – ОПИК, ОПРЧР, при които договореното достига 70%, 68% – при ОПРЧР, при сравнение с предишния програмен период можем да говорим за 24%, съответно 42%, за да може да направите сравнение. Разплащанията по „Развитие на човешките ресурси“ вече надхвърля 28%, докато в същия момент на миналия програмен период не са били достигнали и 10%. Данните са такива, каквито са. Относно прогноза, аз считам, че темповете от тук нататък само ще се ускоряват. Както добре знаете, единствената и най-силната предпоставка за голям обем плащания е значителното количество договорени средства. Това е факт към момента. Аз считам, че плащанията ще се движат според прогнозите, отчитайки факта, че програмният период все пак свършва през 2023 г. и обичайно за всички държави членки е характерно най-високият темп плащане, най-големият обем плащания да се концентрира в последните години. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Госпожо Василева, заповядайте за реплика. Заповядайте, имате думата. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря за отговора, който предоставихте, и детайлната информация за изпълнението на оперативните програми към момента. Аз съм убедена, че България има и опита, и експертизата, и административния капацитет за управление на европейските средства, за адресиране на рискове и справяне с предизвикателства. Първият програмен период е доказателство за това. Удовлетворена съм от постигнатото и наистина съм убедена, че темповете оттук нататък ще нарастват. Както и Вие казахте, изключително важно е да се фокусираме не толкова върху цифрите, важно е да се фокусираме върху ефекта от инвестициите и резултатите. Не на последно място, да градим и капацитет по отношение на програмирането и правенето на политики, подкрепени с европейско финансиране, особено в този период, когато вече започваме и подготовката за програмен период 2021 – 2027 г. Благодаря още веднъж и пожелавам успех! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Господин Дончев, ще се възползвате от двете минути за дуплика, за да допълните отговора. Имате думата. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Василева, плащанията безспорно са важни, защото без плащания в крайна сметка няма да можем да коментираме ефекта от какво ще максимизираме. Наред с това, ако ми позволите да направя един кратък анализ, техническото управление на парите отдавна не е предизвикателство за България. След като сме овладели този инструментариум, е редно да фокусираме огромна част от усилията си върху целите от следващо ниво. Аз споменах преди малко абсолютния фокус върху ефекта. Наред с това тази година, следващата година, вероятно и по следващата година, наред с добри темпове на плащания ние трябва да гоним няколко други цели. Първо, да се договори адекватен финансов пакет за периода след 2020 г. На второ място, справяне с всички реформи, които ще бъдат изисквани като предварително условие за ползване на средствата за периода след 2020 г. Знаете, че Европейската комисия е изключително амбицирана за плътното тясно обвързване на парите и реформите. И трето, в никакъв случай по важност, това е програмирането на всичко, което трябва да се случи, всичко което трябва да бъде инвестирано, всичко което трябва да се промени в България в рамките на следващия програмен период. Този път, според мен, България трябва да си постави още по високи цели и да бъде много по-амбициозна. Освен секторите най-тежкият въпрос, знаете толкова добре, колкото и аз, е така нареченият полиси микс – в кой сектор колко пари отиват. Наред с това не по-малко важен въпрос, даже бих казал проблем, е адекватна формула за регионалната дистрибуция на средствата, най-тежкото предизвикателство. За мен това е тема, която още не е коментирана, е създаването на мезо ниво на мислене, на планиране и на осъществяване на инвестиции. Към момента имаме инвестиционен процес на национално ниво и силен инвестиционен процес на местно ниво, осъществяван от местните власти. Това е чудесно. Губи се регионалният контекст. Част от инвестициите, част от проектите не са на национално, а са определено над локално ниво. Ние нямаме административна структура с такъв капацитет, с такива компетенции, която да осъществява подобни инвестиции, и това е най-тежката задача, която стои пред нас. Казвам като тема с продължение, защото абсолютно съм убеден, че за мерките, които в момента се изчистват, мислят и планират, ще ни е необходима и подкрепата на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер! Благодаря Ви за днешното участие в заседателния ден. Преминаваме към въпроси към министъра на земеделието, храните и горите – господин Порожанов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Започваме с въпрос от народния представител Димитър Данчев относно данните за разпределение на общините по процент на лесистост. Заповядайте, господин Данчев, да зададете въпроса. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На първо място, благодаря за отделеното време за днешния парламентарен контрол. На 11 август миналата година – 2017 г., беше публикуван за обществено обсъждане Проект на Наредба за прилагане на Подмярка 8.6. “Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Според заложените в Наредбата критерии за подбор един от основните приоритети е за проекти, които се осъществяват на територия на община с висока лесистост. Преценката се извършва съгласно Приложение № 6 – списък на общините с висока лесистост. Във връзка с направените в края на 2017 г. промени в Закона за подпомагане на земеделските производители на 28 февруари 2018 г. се проведе Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Програмата за развитието на селските райони. На него беше представен нов вариант на таблицата за разпределение на общините по процентност на лесистост. Управителният орган на ПРСР аргументира промените в съдържанието на таблицата с динамичност на процеса за установяване на процента на лесистост на общините и изтъква, че новата таблица е изработена с помощта на Изпълнителната агенция по горите и че тя е актуална към този момент – февруари 2018 г. На 16 март тази година управляващият орган на Програмата представи за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор по Подмярка 8.6. Точките, които се получават от проекти, които се осъществяват на територията на общината с лесистост, се определят съгласно Таблицата за разпределяне на общините по процентност на лесистост, която фигурира в приложенията за информация към условията за кандидатстване, като Приложение № 9. Не е необходим някакъв задълбочен поглед, бегъл преглед на таблицата показва, че за по-малко от един месец съдържанието й отново е сериозно променено за трети пореден път! Тъй като по същество данните в посочените таблици съдържат информация за състоянието на горите в България, то сериозните разлики в лесистостта за кратък времеви период породиха у мен сериозна тревога и в тази връзка, моля да ми отговорите, както следва: защо и как в рамките на половин година списъкът на общините с висока лесистост претърпява драматични промени по отношение на разпределението им? Моля, посочете източниците, на чиято база са съставени някои последователни варианти на таблицата за разпределение на общините по процент на лесистост, и има ли направен задълбочен анализ на причините за тези изключително тревожни промени в състоянието на Горския фонд на Република България? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев. Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Данчев! За втори път отговарям на този въпрос в рамките на месец и половина, затова отговорът ми ще бъде сравнително подобен. Съгласно националното законодателство процентът на лесистост се определя от съотношението на залесената площ в общината към общата площ на общината. Това е нормално и много лесно изчисляемо. Установява се при извършване на дейности по инвентаризация и планиране в горските територии. В този смисъл не може да се говори за субективизъм при определяне на приоритетни общини. При публикуване на 11 август 2017 г. на Проекта на Наредба за прилагане на Подмярка 8.6. „Инвестиции в технологии за лесовъдството и в преработка, мобилизирането и търговията на горски продукти“, е използван списък с лесистост по общини, като данните от този списък са от 2004 г. Още тогава казах, на предното, че дори да го кажем чиновническа немарливост, са сложили стария списък, който е бил от предния програмен период, поради което беше необходимо той да се актуализира. На десетото заседание на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони, проведено на 28 февруари 2018 г., беше представен актуализиран списък с разпределение на общините по процент лесистост, който е включен като приложение в публикувания на 16 март тази година Проект на насоки по Подмярка 8.6, както и в пакета Приложения за информация към условията за кандидатстване към стартиралата на 27 април процедура за подбор на проектни предложения по Подмярката. Актуализираният списък с разпределение на общините по процент на лесистост е разработен на база на информацията в края на 2016 г., предоставен е от Изпълнителната агенция по горите в началото на месец февруари, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за горите Агенцията създава и поддържа информационната система за горските територии и дейностите в тях. Направен е анализ на промените съгласно процента на лесистост на общините – не се променя драстично, разликите в списъците се дължат на факта, че данните за голяма част от тях се колебаят около граничните стойности на отделните групи според лесистостта и дори и малка промяна в стойността на дадена община, би могла да я прехвърли в една или друга група. Искам да Ви уверя, че няма тревожни промени в състоянието на горските територии в страната, дори напротив, тенденцията в последните пет години е горските територии да се увеличават с между 10 и 20 хиляди хектара всяка година. Например през 2005 г. горските територии в страната са били 4 милиона 76 хектара, от които залесени са 3 милиона 615, а към 31 декември 2017 г. са 4 милиона 243, от които 3 милиона 877 залесени горски територии. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаеми господин Данчев. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Благодаря Ви за дадения отговор. Въпросът, който зададох аз, наистина има някаква връзка с този, който е задаван от моя колега преди няколко месеца. Но моята тревога, пак казвам, не е свързана толкова с Програмата за развитието на селските райони и с критериите, по които се точкуват проектите по тази програма, колкото със състоянието на българската гора. Разбира се, използвам Вашия отговор, за да кажа, че за всички е ясно, че в този програмен период Програмата за развитието на селските райони разполага с по-малко средства, отколкото в първия програмен период и точната обективност на критериите, които се изискват за тези, които кандидатстват по Програмата, е от изключителна важност. Затова промяната на тези стойности по отношение на процента на залесяване, за които говорите, именно точно в граничната част на Таблицата и на точкуването по отделните проекти, е смущаваща, особено за общините, които са се готвили. Очевидна е за мен тенденцията, че по Програмата за развитие на селските райони често се подготвят наредби, респективно сега вече насоки за кандидатстване, с които да се създават изкуствени условия за подобряване шансовете за финансиране на проекти на определени общини и отнемане на шансове за финансиране на проекти на други общини. Имах възможност преди няколко месеца да дам такъв пример с Мярка 7.2. и да коментирам този проблем с Вас, сега го виждам и по Мярка 8.6. Процентът на българската гора, съгласно данните на Изпълнителната агенция по горите, нараства, но като гледам тези таблици, които прилагате в Мярка 8.6., имам съмнение, че тези данни са верни. Става въпрос за сериозна грешка на длъжностни лица, които подготвят документацията по проектите, грешка, която създава редица притеснения у нас като български граждани, като хора, които милеят за българската гора. Затова за мен не е само важно да чуя това, че се е случила някаква грешка, но наистина да разберем: има ли виновни лица за тази грешка, наказани ли са те и по какъв начин съответно са санкционирани? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Безспорно темата за българската гора е много голяма и ако проявявате интерес, както най-редовно каня и госпожа Янкова, така и Вас господин Данчев, сте винаги добре дошъл да обсъждаме всякакви теми по нея. Искам да Ви уверя, че по Програмата за развитие на селските райони, особено за този критерий, той е обективен. Да, знам го служителя, най-лесното ми е да го накажа, дали ще го накажа, дългогодишен служител е, проспал го е буквално, слагайки в Наредбата стария списък, това е установено и сме изискали актуалния списък. Проблемите в гората, разбира се, са много, много по-големи. Проблемите с борбата с болестите. Бих искал да отбележа, че от една година тя е приоритет и смятам, че добре се справяме, най-вече борбата с корояда. Има кризисен щаб, който ежемесечно заседава, и това, което отчитаме като справяне с темата, е повече от задоволително, да не кажа много добро. В момента разработваме и ще бъде готов Планът за залесяването, той ще бъде четири или петгодишен план за залесяване. Но има и много други теми, които са свързани с контрола по горите. Над 400 хиляди проверки сме направили. Ние ги изкарваме тези данни непрекъснато, но безспорно буди голямо притеснение. Затова ние ще предприемем също предложение за законодателни промени за тези контролиращи лица, не е нужно да споменавам случая от Ловеч, от вчера или от онзи ден, защото и нашите служители, които са контролиращи, те също са обект на недобро поведение от страна на агресивните набези в горите. Така че това е голяма тема и ние смятаме да предложим доста крути мерки в законодателството по отношение на бракониерите, както го казах. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към министър Порожанов е от народния представител Румен Георгиев и е относно предложените промени в Закона за марките и географските означения и подадените от Министерството на земеделието, храните и горите заявления за регистрация на географски означения, съгласно Регламент на Европейския съюз 11/51 от 2012 г. и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Имате думата, господин Георгиев, да зададете въпроса. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! В Народното събрание е внесен Законопроект за изменение на Закона за марките и географските означения, в който се предвижда прекратяване на националната защита на регистрираните в Патентно ведомство регистрации на географски означения, указания на селскостопански продукти и храни, включително и на традиционни продукти и храни като бялото саламурено сирене и българското кисело мляко. Вносителят на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения – Министерският съвет, посочва като основание за тази си дейност приетия Регламент 1151/1220 на Европейския парламент относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. С този регламент на практика са отменени два други предшестващи го регламента, а именно Регламент 509/2006 и 510 относно географските указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни. Всички тези регламенти са били хармонизирани в българското законодателство и най-вече в Закона за марките и географските означения след встъпване на България в членство в Европейския съюз. Този факт е отразен и в самия закон. Отделно, на основата на членството ни, е следвало страната ни да изработи и вътрешен механизъм за ефективното осъществяване на регистрациите на традиционните за България земеделски продукти и храни в Европейския регистър на земеделски продукти и храни със защитени географски означения. Такъв механизъм, за съжаление, е бил изработен едва през изминалата календарна година. Така въпреки своевременно въведената Наредба № 16 от 14 септември 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделски продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица, на практика поради липсата на подходяща нормативна уредба на процеса по регистрация традиционните ни земеделски продукти и храни със защитени досега географски означения, са застрашени от изчезване както от националния ни, така и от международния пазар. Предвид че според разработения механизъм повереното Ви Министерството се явява национален орган за осъществяване на процедурата по регистрация на земеделски продукти и храни в Европейския регистър със защитени географски означения, в тази връзка бихте ли ни отговорили, господин Министър, на следните въпроси: Колко заявления за регистрации на земеделски продукти и храни в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения са постъпили за периода от 2007 г. досега в повереното Ви министерство? За кои земеделски продукти и храни е налице висяща процедура по регистрация в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения? Кои традиционни български продукти ползват към настоящия момент национална закрила или временна такава по силата на националното ни и на общностното законодателства, и дали българското кисело мляко е сред тези храни? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, изключително актуален въпрос, за което Ви благодаря. От 2007 г. до момента в Министерството на земеделието, храните и горите са подадени четири заявления за регистрация на земеделски продукти и храни в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания и седем заявления за регистрация на храни в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер. Заявленията за защитени наименования за произход и защитени географски указания са на следните продукти: Горнооряховски суджук, Българско розово масло, Странджански манов мед, месо от Източнобалканска свиня. Два от тези продукти вече са вписани в Европейския регистър като защитени географски указания. Това са Горнооряховският суджук, регистриран през 2011 г., и Българското розово масло – през 2014 г. По отношение на храните с традиционно специфичен характер имаме пет вписани продукта в Европейския регистър, а именно: филе „Елена“, луканка „Панагюрска“, роле „Трапезица“, вписани през 2014 г., кайсерован врат „Тракия“ – през 2015 г., и пастърма „Говежда“ – 2017 г. Останалите две заявления се разглеждат на национално ниво, а именно: луканка „Троянска“ и суджук „Търновски“. Заявлението за вписване на Странджанския манов мед като защитено наименование за произход в Европейския регистър успешно премина националната процедура и беше изпратено за разглеждане от Европейската комисия, която предложи редакция в заявлението. Следващият етап е публикация от страна на Европейската комисия на редактираното заявление в „Официален вестник“ на Европейския съюз за предоставяне право на възражение на ниво Европейски съюз и трети страни. Заявлението за вписване на месо от Източнобалканска свиня като защитено наименование за произход в Европейския регистър беше разгледано от Министерството на земеделието, храните и горите, като до групата заявители на продукта са изпратени бележки за отразяване и се очаква техният отговор. По отношение на заявленията за храни с традиционно специфичен характер на продуктите: луканка „Троянска“ и суджук „Търновски“, съответните производители са в процес на анализиране на микробиологичните показатели на продуктите, за да се обединят около общи параметри в заявлението. Горепосочените вписани седем продукта в Европейския регистър имат национална и общностна закрила. Българското кисело мляко не е сред продуктите, защитени по тази европейска схема. В България съществува паралелна национална схема а защитени географски означения по реда на Закона за марките и географските означения, която е отделна и независима от европейската схема. Съгласно този закон Патентното ведомство поддържа Държавен регистър на географските означения, като становището на Европейската комисия обаче е, че държавите членки не могат да поддържат такава паралелна национална схема за защита на географските означения на земеделските продукти. Поради това от Министерството на икономиката е изготвен Законопроект за изменение и допълнение на същия закон, чрез който да се прекрати регистрацията на земеделските продукти и храни в Държавния регистър на географските означения на Патентно ведомство. Продуктите, които ще бъдат засегнати от тези промени, са 13, от които традиционни български продукти са: българско кисело мляко, българско бяло саламурено сирене – краве, овче и биволско, български кашкавал, лютеница „Първомай“ и други. Националното и европейското законодателства предвиждат предоставянето на временна национална закрила на продуктите, чиито заявления за защитени географски означения са преминали националната процедура и са изпратени за разглеждане в Европейската комисия. Към настоящия момент единствено заявлението на Странджанския манов мед отговаря на тези условия, но производителите не са заявили искане за временна закрила. Министерството работи в посока да не се допусне загуба на придобити права, докато засегнатите продукти от Държавния регистър като българското кисело мляко не се впишат в Европейския регистър. Министерството проведе редица срещи и семинари с членове на браншовите организации и компании, засегнати от отпадане на националната регистрация на географски означения с цел подготовката им за кандидатстване на европейско ниво. В резултат на това производителите от млекопреработвателния сектор подготвят в момента документация за кандидатстване, която се подпомага активно от Министерството. В допълнение, провели сме кореспонденция с Европейската комисия. В момента Млечният сектор – както „Ел Би Булгарикум“, така и от асоциациите, подготвят своите документи, тъй като не могат да излязат от една компания, а за производство на повече компании, така че те да минат по съответния ред и да бъдат представени. В допълнение на това, в Законопроекта, който е предложен от Министерството на икономиката, ние ще участваме в Комисията, която е следващата седмица, и ще поискаме да бъдат включени и допълнителни текстове, които да ни дадат възможност, да имаме дерогация за един определен период, но не безкраен, в който всички тези заявления да могат да бъдат обработени и изпратени на Европейската комисия при спазване на съответния ред. Така че тези 13 продукта, най-вече млечните – кашкавал, сирена от различните видове животни, включително и киселото мляко, да бъдат предоставени по съответна процедура за защита в Европейския регистър. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин министър. Уважаеми господин Георгиев, имате думата за реплика. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Наистина тези 13 продукта от Млечния сектор и основно за българското традиционно кисело мляко, което е с хилядолетна история, е недопустимо, ако държавата не направи всичко възможно, както казахте и Вие – тези срещи с Млечния сектор, да бъде регистрирано. Знаем, че през пролетта на миналата година едни гръцки компании бяха доста агресивни, така че да не стигнем момента, в който да загубим регистрацията на традиционното българско мляко по БДС – 12:2010. Тъй като споменахте за „Ел Би Булгарикум“, все пак „Ел Би Булгарикум“ е държавна фирма и е хубаво с министъра на икономиката по-активно – предполагам, че го правите – и с Млечния сектор, за да могат освен тях, по регистрация трябва да са минимум три компании, да се намерят още две компании и да започне процедурата по регистрация. Вие все пак обещахте от тази трибуна, че това нещо се прави и се надявам, че ние като държава ще си запазим тези традиционни за България български продукти, за да могат да се регистрират в Европейския регистър за защитени географски означения и качество на продуктите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Искам да Ви уверя в това, което Вие установихте, че правим всичко възможно – направили сме срещите, две са големите асоциации в Млекопреработвателния сектор, така че в по-голямата си част компаниите ще бъдат включени в тази процедура. Това, което е да запазим наименованието, но да запазим и качеството – просто отварям една лека скоба, Вие сте в течение на това нещо, че вече сме го качили за публично обсъждане, тук вече не е свързано с означенията, че млекопреработватели, които произвеждат млечни продукти, нямат право, не трябва да имат право – след един месец дерогация, след като излезе наредбата, да вкарват растителни мазнини. Защото в момента режимът създава предпоставка и за едното, и за другото. Това компрометира в определена степен качеството на българските продукти, а то се компрометира и навънка, и в България – компрометира се и възможността за изкупуването на млякото от българските животновъди при ползването на подобни продукти, така че всяка една преработвателна компания или мандра, да го кажа, ще трябва да се определи дали ще прави продукти от мляко, или ще прави имитиращи продукти. Това са две различни групи и смятаме, че по този начин ще бъде постигнат един много добър ефект както за животновъдството, така за качеството на продукта и като цяло. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. И отново към министър Порожанов – питане от народните представители Светла Бъчварова, Румен Георгиев и Чавдар Велинов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за развитието на сектор „Пчеларство“. Имате думата, господин Велинов, да зададете въпроса. ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Сектор „Пчеларство“ като подотрасъл на животновъдството има изключителна роля и значение за поддържане на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата, както и за получаване на нормални добиви от културните растения. Ето защо създаването и поддържането на необходимия брой пчелни семейства е от изключително значение и важност за земеделието. Освен това бих искал да подчертая, че секторът „Пчеларство“ има изключително висока социална стойност – осигурява висококвалифицирана професионална заетост на хиляди хора, в преобладаващата част млади. Водени от това разбиране заедно с професор Бъчварова и колегата Георгиев ние се отзовахме на поканата на Областния пчеларски съюз – Плевен, да участваме в една среща на пчелари от цялата страна, в това число и с участието на някои ръководители на национални браншови пчеларски организации. На срещата с голяма загриженост и тревога участващите пчелари подчертаха, че през последните години проблемите в сектор „Пчеларство“ стават все повече и все по-остри. Те се отнасят не само до неработещата правна рамка на Закона за пчеларството, но и при осъществяването на контрола от страна на държавните структури, като се посочиха за пример липсата на акредитирана държавна лаборатория за изследване на качеството на меда или за установяване на отравянията при пчелите. Наличието на специална програма и възможността за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони също не осигуряват възможност за устойчиво развитие на отрасъла. Водени от тази среща и от възникналите проблеми нашето питане към Вас, господин Министър, е: каква е цялостната визия и мерките на Министерство на земеделието, храните и горите за държавна подкрепа на сектор „Пчеларство“, и как ще се повиши контролът от страна на държавните структури при прилагането на Закона за защита на растенията? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велинов. Имате думата за отговор на питането, господин Министър. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, уважаеми господин Георгиев, уважаеми господин Велинов! Много чувствителен сектор, подсектор на животновъдството и тревогите са с основание. Не трябва обаче да разглеждаме само проблемите в сектора, има и много позитивни неща, които се случват. Аз ще спомена сега част от тях. Съвсем нормално, когато има срещи – дали с Вас, дали с Министерството, или с други, е да се споменават основно проблемите, за да се търси тяхното решение. Министерството на земеделието, храните и горите винаги е определяло пчеларството като значим традиционен земеделски сектор. Националната програма по пчеларство, одобрена с решение на Европейската комисия, е в пълно съответствие с политиката на Европейския съюз в сектора. Политиката е насочена към опазване здравето на пчелните семейства, осигуряване на качество и безопасност на пчелните продукти, подобряване на общите условия за производство и търговията с пчелен мед. Не на последно място, отчитайки обезлюдяването на селските райони, се стремим наред с развитието на професионалното пчеларство да осигурим и допълнителни доходи на населението в тях. Към 1 октомври 2017 г. пчелните семейства в страната са 765 хил. 800, което е с един процент и половина повече спрямо предходната година. Произведеният пчелен мед – 11 хил. 807 тона, е с 15,6% повече от 2016 г. Наблюдава се трайна тенденция за окрупняване на пчелините. От момента на присъединяването на Република България към Европейския съюз благодарение на европейското и националното финансиране средният брой пчелни семейства в едно семейство пчелни производители достига от 21,4 през 2007 г. на 57 през 2017 г. Държавата предоставя възможности за финансово подпомагане на сектора чрез следните национални схеми. Първо, държавна помощ от типа „де минимис“. Последните четири години, отчитайки неблагоприятните климатични условия, се предоставят финансови средства по схемата за държавна помощ от типа „де минимис“. През 2017 г. по схемата за подкрепа бяха осигурени 2 млн. 400 хил. лв. на 4 хил. 300 пчелари при размер на ставката на едно пчелно семейство от 4,77 лв. През предходните три години ставката за пчелно семейство през 2016 г. на подобна помощ „де минимис“ е била 11 лв., 2015 г. – 7,8 лв., 2014 г. – 3,45 лв. Схемата за компенсиране на материални щети по загинали селскостопански животни и на унищожени пчелини и посеви в резултат на природни бедствия стартира през 2015 г., като по нея единствено за сектор „Пчеларство“ се компенсират както унищожените пчелни семейства, така и унищожените кошери. През 2017 г. по схемата са изплатени над 11 хил. лв. за унищожени пчелни семейства и кошери. Държавната помощ за водене на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества. Чрез тази помощ осъществяваме индиректна подкрепа на пчеларите, като се подпомага дейността на развъдните организации, получили разрешение за развъдна дейност. Съгласно чл. 229б от Закона за животновъдството на двете развъдни организации през 2017 г. са предоставени 120 хил. лв. Следващата схема – кредитната схема на Държавен фонд „Земеделие“ за инвестиции в селското стопанство, направление „Животновъдство“. По тази схема могат да участват регистрирани земеделски производители за купуване на пчелни семейства, за оборудване, ново строителство на постройки и така нататък. По Схемата за държавна помощ и инвестиции за изграждане на търговски помещения и за купуване на търговско оборудване на земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Тази схема е нотифицирана и публикувана на официалната страница на Европейската комисия. Помощта по схемата за целия програмен период е 6 млн. лв. Освен със средства от националния бюджет, секторът се подпомага и с такива от европейските фондове. Чрез Националната програма по пчеларство и Програмата за развитие на селските райони – и двете програми имат също и национално съфинансиране. Първо, по Националната програма за пчеларство. Продължава прилагането на годишните национални програми за пчеларство, които се утвърдиха като най-достъпен и предпочитан източник за финансиране. Бюджетът за 2017 г. е 4,8 млн. лв., изпълнени по Програмата. Изпълнението по програмата е за подпомагане на 2 250 пчелни производители, сключени договори – 1882, изплатени средства – 3 млн. 253 хил. лв. По Програмата за развитие на селски райони има редица мерки, по които може да се кандидатства, въпреки че те са казали, че подобно нещо няма. Първо, мярката 4.1.2 – инвестиции в земеделски стопанства по тематичната Програма за развитие на малките стопанства; 6.1 – стартова помощ за млади земеделски стопани; 6.3 – стартова помощ за развитие на малки стопанства; 9 – учредяване на групи и организации на производителите; мярка 11 – биологичното земеделие. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Два уточняващи въпроса. Професор Бъчварова, заповядайте. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Неслучайно нашето питане е за политиката на Министерство на земеделието, храните и горите по отношение на пчеларския сектор като цяло и какво предстои от тук нататък, тъй като проблемите на пчеларите са изключително много – те са разнопосочни. Един от въпросите, които ние поставихме тук, е как се прилага Законът за защита на растенията, при който много от проблемите, които възникват в пчеларския сектор, е свързан с отравянията на пчелите. Искам да Ви информирам, може би и Вие знаете, че в България няма акредитирана държавна лаборатория, която да дава възможност при отравяне на пчелите да се направи съответният анализ и пчеларите по съдебен път да си търсят възможността за компенсиране именно на тези случаи, в които отравянето е причинено от неправилно пръскане и препарати за растителна защита. Това е един сериозен въпрос, поставя се на всички срещи, които сме имали с пчеларите. Факт е, че има различни направления на подпомагане. Средствата са недостатъчни да обхванат 16-те или 17-те хиляди земеделските стопани, които имат регистрирани пчелини по Закона за животновъдството, но в края на краищата като визия на Министерството е интересно да знаем какви са Вашите намерения по отношение на възможността пчеларската програма да бъде увеличена с 50 на сто. Месец февруари беше приет доклад в Европейския парламент, който препоръчваше на държавите членки да разширят възможността за прилагане на Програмата и за финансирането й. Това също ще даде възможност секторът да се развива устойчиво. Има ли експертен потенциал в Министерството за реализирането на такива програми за работа със сектора? По време на срещите с представителите на различните браншови организации – те са 10 или 11, те подчертаха, че в Министерство на земеделието се работи само с една браншова организация, тоест няма достатъчно голям консенсус по това какво се предлага и съответно какви са насоките на Министерството, когато работи в този сектор. И на последно място – позволете ми да попитам дали ще има промяна в Закона за пчеларството, тъй като една втора от текстовете в Закона за пчеларството въобще не отговарят на съвременните социални отношения и на формираните проблеми в сектора. Буквално в сряда отново променихме Закона за пчеларството във връзка със Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, но това са решения на парче, които не дават възможност за цялостно решаване на въпросите на пчеларството. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор на поставените уточняващи въпроси. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Въпросите бяха много и от най-различен характер, затова няма да коментирам всичките, тъй като не разполагам с достатъчно данни. По отношение на растителната защита, искам да напомня, че тази година не направихме дерогация за ползването на неоникотиноидите, което обаче беше направено миналия месец март, няма да казвам от кой министър, как и защо. По проблема с неоникотиноидите излезе доклад и вече знаете, че от съвсем скоро – вече от близо 10 дни, има решение на Европейската комисия за забрана на тяхното използване. Въпреки това преди това ние не дадохме подобно разрешение. Доколко те влияят върху болестите и смъртността при пчелите, в Доклада на ЕФСА (Европейски орган по безопасност на храните), който излезе, са описани доста подробно нещата. При нашите пчелари има и други проблеми, които те пропускат. Те са в правилната грижа за пчелите, защото много от пчелните семейства, когато не се грижат за тях правилно, когато няма съответната хигиена, пчелите също страдат от болести – не от това, че са пръскани или не са пръскани. Безспорно има какво да се повишава по отношение на контрола върху пръсканията като цяло и информацията, която всички големи производители, до които в близост има пчелни семейства, трябва да предоставят от гледна точка да бъдат затваряни кошерите. По отношение на самата Програма, в момента не мога да Ви отговоря, защото не искам да Ви подвеждам за едно или за друго. Държа на тази трибуна, когато кажа нещо, да бъде точно. Ще имам грижата да Ви информирам лично дали тя може да бъде надградена с допълнително финансиране – с 50%. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Вие ще вземете отношение по отговора, заповядайте, имате думата, господин Георгиев. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, за съжаление, да, има държавна политика, но тя не е достатъчна в сектор „Пчеларство“. Първо, по отношение на законовата, правната рамка – това, което и професор Бъчварова каза. Съгласно чл. 5 от Закона за пчеларството отговаряте Вие, но в същия закон е казано, че ако седем пчелари се обединят, подготвят устав и се регистрират, това вече е една организация. Има такива около 12 – 13 асоциации, но в самия закон е казано, че тази, която докаже 50 плюс един, тя има право да преговаря с Министерството. Това в зародиш е обречено, тъй като няма как да стане. Има изградена работна група по пчеларство, с която Вие комуникирате. За съжаление обаче, при тези преговори не става дискусия, не протича такава, от която да може да се вземе адекватна държавна политика в сектор „Пчеларство“. По отношение на научната и приложно-научната дейност в сектор „Пчеларство“. До 1989 г. имаше Опитна станция по пчеларство в Института по животновъдство в Костинброд, който сега е закрит. Имаше Научен съвет по пчеларство, който сега също не съществува. Аз се надявам това нещо с Ваша помощ да бъде възстановено, тъй като тогава имаше 40 научни работници и служители, които работеха, сега има един доцент с двама докторанти, които се занимават със сектор „Пчеларство“. Имаме пчеларски организации по това, което казахте – Националната програма по пчеларство. В мярка „Е“ тригодишните програми – 2011 – 2013 г., 2014 – 2016 г. Програмата допускаше да кандидатстват за научно-приложни проекти неправителствени организации и браншови асоциации. Сега в тази Програма 2017 – 2019 г. това нещо е недопустимо. Молбата ми е и от името на много от браншовите организации, ако може тази мярка да бъде променена, за да могат да кандидатстват, тъй като Вие в момента сте ограничили само университети и висши училища да кандидатстват. Проблемите в сектор „Пчеларство“ наистина са доста и аз се надявам, че това няма да бъде и последният разговор по тази тема. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. Благодаря и на Вас, господин Министър, за участието в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпроси към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Първият въпрос е от народния представител Иво Христов и е относно особени взаимоотношения в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Имате думата да зададете въпроса, професор Христов. ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Хареса ми Вашата формулировка за особените отношения, ще я запомня. Сега по същество. Въпросът е относно скандали в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Уважаеми господин Министър, като народен представител от Шестнадесети многомандатен избирателен район – Пловдив, бях сезиран за изключително тревожни процеси в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Адресираната до мен информация е с копие до Вас, затова няма да Ви повтарям сигналите, тъй като очаквам да сте добре запознат с тях. Обобщено, те са свързани с нарушаване на процедури по Закона за висшето образование и Правилника на Академията – неизпълнение на решение на Академичния съвет на Висшето учебно заведение и назначения, за които се твърди, че попадат в хипотезата за конфликт на интереси. Визираните сигнали сочат за отговорен по тези нарушения ректора на Академията. Към него са отправени и още обвинения от преподаватели, и студенти от Академията. В специална декларация против действията му се обявиха Съюза на българските музикални и танцови дейци и Международната федерация на музикантите. Формалните отговори, които сте давали до момента, конструирани върху формални проверки и подготвени от „заинтересовани“ лица, вече са изчерпани. Налагат се спешни мерки и спешни действия, защото скандалът от локален става международен, а Висше учебно заведение от мащаба на Академията не заслужава това. Господин Министър, смятате ли да направите задълбочена проверка? Кога? В какви срокове? С какъв външен за Академията екип? Какво извършихте до този момент по сигналите депозирани в Министерството на образованието във връзка с гореизложеното? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми професор Христов. Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, сигналите, за които говорите, бяха получени в Министерството на образованието и науката. С моя заповед беше определена комисия от експерти – служители в Министерството, които да извършат проверка по твърденията. Такава проверка беше направена между 11 и 13 април 2018 г. В предварителния анализ на установените факти и обстоятелства потвърди част от сигналите, но друга част от тях се оказаха неверни. По въпроса за легитимността на Факултетния съвет на Факултет „Музикална педагогика“ се установи, че в периода от септември 2017 г. до февруари 2018 г. численият му състав не съответства на изискванията на чл. 26, ал. 7 от Закона за висшето образование. На Общо събрание през месец февруари е взето решение съставът да се приведе в съответствие с изискванията на Закона. Към момента Факултетния съвет се състои от общо 25 лица, от които двадесет хабилитирани, четири нехабилитирани и един студент. Комисията установи, че твърденията за семейни и роднински връзки между членовете на Академичния състав и администрацията на Академията отговарят на истината. Факт е, че Васил Василев, който е главен асистент във Факултет „Музикален фолклор и хореография“, е син на ректора. Факт е също, че синът на Христина Колева – ръководител на финансовия отдел, е назначен на длъжност „асистент“ на основание срочен трудов договор. Роднинските отношения са очевидни. Министерството няма компетенция да установява наличието на конфликт на интереси, но Законът за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество дава възможност създадената от него комисия да установи наличието или липсата на такъв конфликт. Изпратили сме сигнала по компетентност. Факт е, че ректорът на Академията получава допълнително трудово възнаграждение за избран академик към Българската академия на науките и изкуствата, което е различно от Българската академия на науките, и няма статут на научна организация по българското законодателство. Това допълнително възнаграждение е в размер на 150 лв., независимо че такова звание не е регламентирано в нормативната уредба на Закона за висшето образование и Закона за развитие на академичния състав на Република България. Факт е също така, че ректорът единствен получава такова допълнително възнаграждение, договорено с анекс към колективния трудов договор, в който той, впрочем, е работодател. Той го е подписал от страна на работодател. В случая правомощията на Министерството се ограничават до извършената от нас проверка. Въз основа на констатациите ние ще изпратим препоръки към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Една от причините, поради която сме инициирали изработването на промени в Закона за висшето образование, е именно контролната дейност на Министерството. Във всеки частен случай има и системни измерения. Ние имахме възможност да говорим и на заседание на Комисията по образованието и науката по въпроса за академичното самоуправление, контролната дейност, която оказва Министерството. Факт е, че при този краен регламентиран модел на затворено академично самоуправление всички ръководни органи се избират отвътре, от академичната общност. Тя трябва да държи отговорни ректорите. От друга страна пък, ректорите трябва да държат отговорни представителите на академичната общност. Това води в някои случаи до липса на отговорност, в други случаи до липса на корективи и достатъчно механизми, които да коригират подобно поведение в рамките на модела на академичното самоуправление. Притеснителното за мен е, че ректорът е започнал дисциплинарно производство спрямо тези преподаватели за уронване на престижа. От наша гледна точка това е неуместно да се търси отговорност за това, че е изпратен сигнал. Надявам се, че с промените, които ще изработим и предложим, ще успеем да коригираме част от тези несъвършенства на модела. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика? Имате думата, господин Христов. ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, колкото сте в залата! Първо, искам да благодаря искрено на господин Министъра и това не в рамките на лицемерната дипломатичност. За мен това е първият човек, който знае за какво е на този пост и за какво си върши работата. Това, разбира се, ще му донесе и съответните негативи, тъй като става въпрос за система, вкоренена вече близо 30 години, и която под етикета за академична автономия, всъщност прикрива различни опити да бъде на върха на хранителната верига, за сметка на академизма и качеството на обучението и науката в България. Прав сте и в отговора си за това, че случаят с Пловдив е само частно определение на една обща характеристика, на обща закономерност, а именно, че под етикета за академична автономия всъщност се извършва злоупотреба. Злоупотреба – финансова, злоупотреба – персонална, дисциплинарна, властова, за сметка на качеството на българското висше образование, което меко казано е незавидно. Знам го от личен опит. Факт е, че сега действащата нормативна база – особено в лицето на Закона за висшето образование, не дава достатъчно възможности за противодействие. Факт е и това, че така наречената академична общност е само общност на хартия, поради простия факт, че тя не може да контролира тези, които уж са контрольори. Фактът, който Вие посочихте за предприети репресии по отношение на хората, които са имали смелостта да сезират Министерството, респективно народния представител, вече биват подлагани на репресии от уж свободно избрания академично ректор. На всичкото отгоре въпросният ректор е ректор в нарушение на всякакви нормативни изисквания, включително по отношение на пенсионната му възраст. Той вече я е надхвърлил и заема този пост. Факт е, че част от българските висши учебни заведения са се превърнали в лични васали на самозабравили се местни феодали, които назначават роднини до пето коляно. Това повече не може да продължава така! В България има 53 висши учебни заведения при 5 милиона и половина население. Къде го има това? Факт е, че част от българските висши учебни заведения са се превърнали в особени форми на задружна, престъпна дейност. Държавата трябва да влезе във функциите си не само финансово, защото една част от тези висши учебни заведения изхождат от презумпцията, че ние ще вземем вашите пари – сиреч моите и Вашите, на всички данъкоплатци, известни като държавни пари, но не ни питайте къде отиват тези пари, тъй като това било академична автономия. Така повече не може да продължава! В правото има една такава фигура, казва се: злоупотреба с право. Още веднъж Ви, благодаря, за предприетите действия. Второ, струва ми се, че трябва да бъдат взети мерки срещу самозабравили се ректори и други администратори, от всякакъв ранг, тъй като академичните общности не могат да ги санкционират по една проста причина – те зависят от тях. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов. Дуплика? Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Христов, Вие посочихте някои крайни оценки. Аз може би няма да ги споделя. Във всяка професионална общност имаме и статистически са неизбежни подобни случаи. Въпросът е доколко моделът на академично самоуправление ги стимулира. За мен проблемът на затворения модел за академично самоуправление е преди всичко в това, че в дългосрочен план, говоря по отношение на държавните висши училища, нямаме достатъчно добри стимули за развитие, добро стратегическо управление и затова е необходима промяна в този модел. Направихме сравнителен анализ – почти няма страни с такъв краен затворен модел на академично самоуправление. В още две бивши социалистически страни този модел е избран – и при тях, и при нас, още в началото на 90-те години. Бил е до известна степен реакция на страха, че ще се върнем към тоталитарната държава. Тогава висшите училища са били либералните общности, които се е предполагало, че трябва да бъдат с висока степен на независимост. От днешна гледна точка обаче не говорим толкова за автономия, а говорим за това, че собственикът на държавните висши училища е обществото и ние трябва да бъдем съотговорни за развитието на висшите училища. Обществото включва множество представители, може да включва и общината. В много случаи общините са заинтересовани за развитието на висшето училище. Може да включва и представители на работодателите. Имаме нужда от отваряне на модела на академично самоуправление. Фактът при този модел и това, което ми направи впечатление, са Вътрешните правила за работната заплата. Дизайнът на системата за работни заплати не е ориентиран толкова към развитието. Имаме голямо предизвикателство в системата с това да привлечем и задържим млади преподаватели, въпреки че често ще чуете от представители на академичните среди, че възнагражденията са по-ниски на младите преподаватели, отколкото на учителите. Средните заплати във висшите училища са два пъти по-високи отколкото в системата на училищното образование, но в същото време действително имаме тези ниски заплати на младите преподаватели, просто защото ножицата между едните и други е голяма. В много случаи, ако анализирате модела на заплащане ще видите, че той е по-скоро рентиерски, отколкото ориентиран към развитието. Това е малко или много проявление на този модел. В дългосрочен план нашето мнение е, че този модел няма да осигури добро развитие на системата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин министър. Следващият въпрос към министър Вълчев е от народния представител Йордан Младенов и е относно обявените конкурси от Регионалното управление на образованието – Пазарджик. Господин Младенов, имате думата да зададете въпроса. ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Със заповед № РД-06-135 от 16 април 2018 г. началникът на РУО – Пазарджик, Валентина Кайтазова обяви конкурс за заемане на длъжност директор само на шест училища на територията на област Пазарджик от общо 27 училища без титуляри. В регионална медия тя изяснява, че това е по разпореждане на Министерството на образованието и науката, и че тази година конкурсите ще се провеждат на етапи. Уточнява също, че след приключването на процедурата по обявените шест училища, от Министерството на образованието и науката ще поискат да им се подадат още и така до изчерпване, без да е посочен времеви график. Моят въпрос към Вас е следният: с каква Ваша заповед е утвърден начинът, сроковете и етапите на провеждане на конкурсите за директор на училища, след като делегирахте правото за провеждането им на началниците на РУО? По какви критерии началниците на РУО подбират кои училища, в кой етап да бъдат включени – по критерии за временно изпълняващи длъжността на директорите хора, които са от една, две, три години заемащи тези постове като временно изпълняващи директори? Защо в този първи етап не е включено и СУ „Христо Ботев“ в град Септември с директор – госпожа Ивелина Табакова? Става дума за същата директорка, която заедно с педагогическия съветник и ученици, участваха в учебно време в протести срещу задържането от Специализираната прокуратура на кмета на град Септември – Марин Рачев. Всички са наясно, че РУО – Пазарджик, бързо и своевременно уреди отпуската и то този ден, в края на първия учебен срок, когато задълженията на директора в едро средно училище са големи. Господин Министър, известно ли Ви е, че тази директорка е с повдигнато наказателно обвинение и наложена парична гаранция от 5 хил. лв. за умишлена безстопанственост в качеството си на заместник-кмет на община Септември? Същата вместо да излезе в отпуск до приключване на разследването, продължава да работи и да се разпорежда като второстепенен разпоредител с бюджета на училището. Да не говорим, че от морална точка на педагог мястото й в този момент не е там. Господин Министър, очаквам Вашия отговор и се надявам да ме убедите, че българското училище е деполитизирано от гледна точка на ръководните й кадри за управление. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Младенов. Господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Младенов, Законът за предучилищното и училищното образование дава правото на началниците на регионални управления на образованието да сключват и прекратяват трудовите договори с директорите на общински, държавни и неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете за подкрепа на личностното развитие, чиято дейност не се организира от училището. Конкурсите за заемане на длъжността директор в област Пазарджик са обявени със заповед на началника на Регионалното управление на образованието Валентина Кайтазова. Законодателят е вменил на началниците на регионалните управления по образованието задължението да осигурят законосъобразно, качествено и прозрачно провеждане на конкурсните процедури, като се съобразят с най-подходящия период за това. В техните правомощия е да преценят училищата, за които да бъде обявен конкурс, съобразявайки се с нормативните изисквания. Обявяването на конкурсите е процедура, при която, на първо място, следва да бъде преценен най-подходящият период за провеждането им с оглед ангажиментите на ведомствата за осигуряване на учебен процес. Също така следва да бъде отчетено изискването на чл. 217 от Закона за предучилищното и училищното образование, съгласно който в конкурсните комисии се включват, освен експерти от регионалните управления на образованието, и представители на други институции. Тези особености обуславят поетапното провеждане на конкурсните процедури, което, от своя страна, ще гарантира и запазване на нормалния ритъм на работа в образователната система. Към момента началникът на Регионалното управление на образованието – Пазарджик, е обявил конкурс за заемане на длъжността директор в шест училища. В пет от тях настоящите директори са временно изпълняващи длъжността, а директорът на Основно училище „Отец Паисий“ – град Батак, е на пенсионна възраст. В тези образователни институции до настоящия момент не са обявени конкурси за заемане на длъжността директор. Едно от училищата на територията на област Пазарджик, за което предстои да се проведе конкурс, е Средно училище „Христо Ботев“ в град Септември. Такъв е проведен през лятото на 2016 г., но е приключил без класиран кандидат. До 1 август 2017 г. длъжността е изпълнявана от дългогодишния директор на училището Янка Кметска. Когато трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие, настоящият директор на училището е назначен за срок на заемане на длъжността въз основа на конкурс. Няколко думи по допълнителните Ви въпроси. Министерството на образованието остави на преценка на началниците на регионални управления каква част за длъжностите, за които трябва да бъде обявен конкурс, да бъдат обявени на първия етап. Това е така, защото броят на директорите, които са навършили пенсионна възраст или са временно изпълняващи длъжността, е много голям в някои случаи, а провеждането на конкурсните процедури рискува или да прекъсне дейността, или да стресира системата, когато то е за много голям брой образователни институции. Не са давани указания по какъв начин да приоритизират кои да бъдат на първи етап, кои на следващ. Това е оставено на тяхната преценка. По отношение на наказателното производство не съм запознат, тъй като сега постъпва този въпрос към мен. Ще го проверя. Това е. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаеми господин Младенов. ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, във Вашия отговор Вие споменахте „с оглед ангажимента и заетостта“. Не мога да си представя как един директор е толкова ангажиран, за да не може да се проведе конкурс, а по същото време да си взема отпуск и да присъства на политически митинги в подкрепа на дадени кметове, без значение дали това е кметът на самата община. (Подава снимка на министъра.) Това е една от снимките, където така наречената директорка е присъствала на този митинг в подкрепа на кмета, като, естествено, си е пуснала отпуск във важно за училището и децата време. Също така проблемът не е само в СОУ „Христо Ботев“ в град Септември. СОУ „Климент Охридски“ в град Пещера също от 2016 г. е без директор. Има множество гимназии и средни училища, в които може би по политически причини, може би политическите партии не са си изяснили кой точно директор ще бъде назначен, не се провеждат такива конкурси. Затова моята молба беше: мога ли да получа времеви график, в който ще се проведат във всички тези 27 училища конкурси, за да могат там да застъпят директори, които да носят отговорност за образованието в самата област и в самите училища? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов. Господин Министър, дуплика? Имате думата. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Конкретно – да, можете да получите график. Лично моето мнение, не съм правил анализ на всички области, е, че тук процентът на училищата, за които са обявени конкурси на първия етап, е нисък. Можело е и за по-голям брой училища да се обявят конкурси. Следващият етап конкурси ще бъде през есента, така че ще обсъдим възможността, не съм сигурен дали са 21, колкото Вие споменахте, ще проверя отново, дали може за всички останали училища да бъдат обявени. Ако не – да Ви предоставим график. Следващият етап ще бъде през есента. Нашето желание беше по-голям дял от училищата, за които трябва да бъдат обявени конкурси, това да бъде направено на първия етап, но все пак решихме да подходим разумно и балансирано, като препоръчаме на началниците на регионални управления да преценят колко да бъдат обявени на първия кръг. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към министър Вълчев е от народния представител Ирена Анастасова относно педагогически и административни дейности в 97-мо училище „Братя Миладинови“ – град София, в нарушение на нормативната уредба в сферата на средното образование. Имате думата да зададете въпроса, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, моят въпрос е породен от факта, че до мен постъпиха два сигнала от учители и родители от 97 СУ „Братя Миладинови“ – град София, които в една част на тезите, които се излагат в тези сигнали, за мен са силно притеснителни. Затова въпросът ми е: Министерството на образованието и съответно подчинените му структури, наясно ли са с тези проблеми, съществуват ли наистина тези проблеми, правени ли са проверки, какъв контрол е осъществен върху дейността на ръководството на училището, в която според сигналите съществуват много сериозни нарушения на нормативната уредба в сферата на средното образование? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова. Имате думата, господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, до момента в Министерството на образованието и науката не са постъпвали жалби и сигнали за нарушения, свързани с организацията на работа и административно-управленската дейност на директора. Ние ще възложим проверка по поставените от Вас проблеми. Регионалното управление на образованието София-град е извършило две проверки в 97 СУ „Братя Миладинови“. Първата е направена на 19 март 2018 г. и е свързана със сигнал с твърдение, че в часовете по физическо възпитание и спорт треньор по плуване обижда учениците и допуска родител да присъства по време на тренировките. При проверката е установено, че твърденията в жалбата не се потвърждават. На основание моя заповед на 20 април тази година в училището е осъществена и друга проверка в регионалното управление, относно дейностите, практикувани в училището като иновативни и свързани със създаването на положителна учебна среда чрез прилагане на образователна платформа за стимулиране активността на учениците. В хода на проверката също не са установени нарушения. Регионалните управления по образованието осъществяват дейността си по утвърден годишен план. Контролната им дейност се осъществява чрез тематични и текущи проверки, съгласно този план. Извън него и след възлагане от Министерството, както и след сигнали и жалби, постъпили в съответното регионално управление, се извършват проверки по твърденията в тях. Моята инструкция към всички регионални управления и към колегите в Министерството, които осъществяват контролна дейност, винаги е била да реагираме на всички жалби. Мненията на регионалните управления са, че една много голяма част от тези жалби са видно изначално неоснователни, не казвам, че тази е от тях, но въпреки това ние нямаме право да се презюмираме, че сигналите, които са изложени, не са основателни. В конкретния случай са направени проверки по постъпилите сигнали. В една част от случаите не може да се установи и изтъкнатото в сигнала нарушение, тъй като може само на момента да се установи, не е свързано с документи или друго, от които може да е видно, че е налице нарушението. А интервютата, които правят проверяващите, невинаги потвърждават сигнала. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За реплика – госпожо Анастасова, заповядайте. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Министър, аз очаквах, че такъв ще е Вашият отговор. Разбира се, редно е да е такъв, защото, за да се обявят някакви констатации, трябва да бъде извършена проверка. Аз също не мога да кажа дали в сигнала посочените нарушения, някои от тях много сериозни, са основателни, и дали наистина това е така. Затова Ви моля за сериозна проверка и да бъда уведомена за резултатите от тази проверка. За да задам въпроса, аз бях притеснена от сериозността на нарушенията, защото става дума за назначаване на учители, и то не на един и на двама, а на 18 човека примерно без обявяване на свободни работни места. Става дума, че се провеждат извънкласни форми на дейност, вместо задължителните учебни часове; че учители преподават в паралелки, които са различни от тези, които са посочени в Списък-образец 1; че се събират средства за консумативи от учениците – мисля, че дори имаше Ваше писмо, с което на ръководствата на училищата това беше забранено; че се отстраняват ученици от учебни часове за седмици, без да са наказани, или без да има решение на Педагогически съвет; че не се заличават от админа деца, които са заминали в чужбина и така нататък, не искам да изреждам, аз изреждам една малка част. Това наистина изисква проверка. Аз Ви благодаря за отношението и ще разчитам, че ще бъда уведомена за резултатите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова. Дуплика ще има ли, господин Министър? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Ирена Анастасова, относно финансирането на училищата в системата на средното образование в страната. Заповядайте, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Въпросът ми е породен от факта, че, както е известно, от тази учебна година е променена схемата за формулата за финансиране на училищата. Акцент е даден не само на броя на учениците, а и на броя на паралелките, както се отчитат и редица други фактори при определяне средствата за дадено училище. Тъй като целта беше да се подпомогне развитието на училищата с малък брой ученици, както и училищата, които са принудени да работят в тежки условия, във всеки случай по-сериозно, отколкото в останалата част на страната, затова моят въпрос към Вас е: прави ли анализ Министерството как се възприема това, как се отразява на дейността на училищата този нов тип на финансиране? Има ли положителни промени и, ако има, то те какви са? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова. Заповядайте, господин министър, за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова! Въвеждането на новите стандарти дава по-добри финансови възможности в общия случай на малките училища и детски градини в сравнение с досегашния модел, при който средствата се определяха в зависимост само от броя на децата/учениците. При определянето на средствата от държавния бюджет са въведени регионални коефициенти, чрез които се увеличават средствата по стандарти за по-отдалечените и слабо населени общини и изоставащите региони. С промените в Глава „Финансиране и имущество“ на Закона за предучилищното и училищното образование се увеличи минималният размер на основния компонент на формулата от 80 на 85 на сто и се намали размерът на резерва за неотложни и непредвидени разходи на институциите, които първостепенните разпоредители с бюджет могат да отделят от получените средства по стандарта. С тези промени се увеличи гарантираният минимум от средства, разпределян на база основните компоненти на формулата. Със Закона за държавния бюджет за 2018 г. е въведено задължително изискване към първостепенните разпоредители с бюджет при разпределението на средствата по формула за 2018 г. да не допускат намаление на бюджетните средства на институциите спрямо това, което биха получили по стария модел. Съгласно промените в Закона за предучилищното и училищното образование детските градини и училищата ще получават допълнително финансиране за работа с деца и ученици от уязвими групи, издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии, при които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, и трето, за издръжка на защитени детски градини и училища. За прилагането на новия модел на финансиране и разпределение на средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по образование са разпределени допълнително 55 млн. лв. по стандарти. За да не бъде допуснат неблагоприятен ефект при нито един първостепенен разпоредител с бюджет от въвеждането на новия модел на финансиране, бяха предоставени допълнително още 6,8 милиона за компенсиране на отрицателните разлики при 88 общини. Тези разлики не е задължително да бъдат за всички дейности – могат да бъдат за една дейност. Това, което направихме като най-общ анализ, е, че при дейност детски градини 78% от общините – 208 общини имат положителни разлики, останалите нямат намаление, но нямат и увеличение. При дейност неспециализирани училища този процент е 82, при професионалните гимназии е 93%. Това е при равни други условия, без да отчитаме средствата, които допълнително бяха предоставени за целогодишно увеличение на възнагражденията в размер на 240 милиона. Бяха предоставени допълнителни средства и за увеличаване броя на психолозите и педагогическите съветници в размер на близо 7 млн. лв., както и за покриване на по-високия размер на минималната работна заплата на непедагогическия персонал. Средствата за общото увеличение на минималната работна заплата, което имаме, бяха в размер на приблизително 32 млн. лв. в системата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тези 55 милиона, които споменах, са над всички тези средства и те водят до увеличение при равни други условия, така че близо 490 училища и 390 детски градини да нямат намаление. Важно е да уточня, че ние имаме две нива на разпределение на средствата в системата. На първо ниво – към бюджетите на първостепенните разпоредители, това са 265 общини и пет министерства, а на второ ниво се разпределят средствата с механизма на формулата. Може би ще продължа по време на дупликата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Госпожо Анастасова, заповядайте за реплика. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Министър, от моите посещения в училища в страната, и в софийски училища, става ясно, че училищата, които са с деца под 200, продължават да изпитват недостиг на финансови средства, а училища, които са с деца между 250 и 500, са горе-долу добре. Моето притеснение беше, че част от големите училища, които са свикнали със сериозен бюджет в предни години, сега би се наложило да работят с по-малък бюджет. Да, има такива случаи, но те не са притеснително много, тоест това не е такъв проблем. По-скоро въпросът е: Министерството наблюдава ли тези процеси? Да, училищата в страната, които бяха в тежки условия, сега се чувстват по-добре финансово, но има много училища в градовете, които, образно казано, стягат сериозно коланите, за да могат да се впишат в тази рамка. Тоест Министерството на образованието и науката прави ли сериозен анализ и следи ли детайлно процесите, за да може примерно с финансирането на следващата учебна година да се отчетат недостатъците от приложението на новите постановки за тази година и да може там, където наистина се оказа, че има проблеми, да бъдат отстранени? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви за тези уточняващи въпроси. Ние имаме 2400 училища в системата, 2100 детски градини – как се променя тяхното финансиране година за година зависи от това каква формула ще бъде направена на ниво първостепенен разпоредител. Но при равни други условия ако проектираме това финансиране, което беше направено с разходните стандарти, образователните институции тази година са доста по-малко, които имат проблеми с финансирането точно заради това, че допълнителни средства бяха насочени към голям брой общини, в които са концентрирани по-малки училища, и по-отдалечени общини. Ние правим поне през няколко показателя такива анализи ежегодно, за да видим и какви са неравенствата в системата – неравенствата относно възможност за обезпечаване на учебния процес. Един такъв показател е средната брутна заплата. Факт е, че имаме някои сегменти в системата, някои видове образователни институции, в които тя изостава. Най-видимо е това между училища и детски градини – в детските градини е по-ниска средната заплата, в последните 10 години изостана относително. Затова в последните години бяха насочени повече средства, изпреварващо над ръста на стандарта, който имахме – средния, базовия ръст на стандарта за детските градини. Те бяха включени в Националната програма, по която се възстановяват обезщетения, което също е допълнителна подкрепа за тези институции. Сега правим анализ – имаме изоставане и по отношение на центровете за специална образователна подкрепа, бившите помощни училища. При други институции пък съответно имаме по-високи възнаграждения. Ние, разбира се, не се стремим към уравновиловка – училищата, които Вие споменахте, малко или много са нагодили разходите си към това финансиране, което се получава. Много е важно да нямаме тези отрицателни разлики – това беше целта, за да може всички училища да имат по-добри или равни възможности от тези, които са имали в края на 2017 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Другите показатели, по които ние ще следим – все още е рано да направим такъв цялостен анализ в кои образователни институции, къде не са изплатени допълнителни възнаграждения, не е изплатено работно облекло, но за това ще е необходимо да приключи поне тази година. В контекста на проектобюджета за 2018 г. по-скоро ще направим анализи на разпределението по формули, които имаме, в отделните общини. Факт е, че и за общините беше предизвикателство да разпределят по най-добрия начин средствата при тази промяна, която беше направена. Никога не са всички доволни. При една формула, по която разпределят, може би когато всички са еднакво недоволни, най-добре е разпределено от страна на общината. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следва въпрос от народния представител Кристина Сидорова относно бъдещето на сградите на Средно училище „Ангел Кънчев“ – град Плачковци, квартал „Късовци“, община Трявна. Заповядайте, госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, преди да развия въпроса си към Вас, ми позволете да поздравя работещите в българските библиотеки с техния празник днес. Има нещо знаково в това, че в Деня на светите братя Кирил и Методий с Вас отново ще обсъждаме едно българско училище. За съжаление обаче, това е поредното българско училище, което беше закрито миналата година. Става дума за Средно училище „Ангел Кънчев“ в квартал „Късовци“, град Плачковци, община Трявна. С Ваша заповед от месец август 2017 г. училището е закрито. Според т. 3 от заповедта Ви имуществото на училището е държавна собственост, което се прехвърля за управление на Регионалното управление на образованието в град Габрово. Към днешна дата не е ясна съдбата на прилежащите сгради към това училище. Там има общежитие, което е ремонтирано през 2011 г. – подменена е PVC дограма, вътре е направен основен ремонт. Още повече, че училището се намира на място, което е подходящо за лечение на сърдечносъдови и белодробни заболявания. В тази връзка въпросът ми към Вас е: каква е визията на Министерството на образованието и науката за бъдещето на сградите, които доскоро са били собственост на Средно училище „Ангел Кънчев“, а вече от една година са затворени и пустеят? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, съгласно § 8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование заварените към влизането в сила на Закона оздравителни училища продължават да осъществяват дейността си като средни училища. По силата на Закона имуществото, управлявано от Основното оздравително училище „Ангел Кънчев“ – град Плачковци, след 1 август 2016 г. е продължило да се управлява от Средно училище „Ангел Кънчев“ – град Плачковци. Средното училище „Ангел Кънчев“ – град Плачковци, е закрито през месец август 2017 г., както и Вие споменахте. Имуществото му е държавна собственост и съгласно действащата нормативна уредба същото е предоставено за управление на Регионалното управление на образованието – Габрово. С цел опазване на имота и сградния фонд в него началникът на Регионалното управление е сключил договор с охранителна фирма, в резултат на което към настоящия момент няма констатирани посегателства върху него. Поради отдалечеността на недвижимия имот от областния център, както и от град Плачковци, находящите се в него сгради към настоящия момент не се използват за нуждите на образователните институции в област Габрово. Становището на Регионалното управление на образованието е, че имотът не е необходим за нуждите на образователните институции в областта. С оглед на това Министерството на образованието и науката ще предложи на областния управител на Габрово и на кмета на община Трявна този имот да бъде предоставен за управление на областния управител или прехвърлен в собственост на община Трявна. Областният управител в качеството му на едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика, разполага с необходимата информация и компетентност, за да прецени съответните нужди на населените места и да предприеме действия за тяхното удовлетворяване. Местната общинска администрация също има ангажимента да осигури благоприятна жизнена среда за населението. В този ред на мисли също може да прояви заинтересованост относно бъдещото стопанисване на наличния сграден фонд на закритото средно училище. Накратко, Министерството на образованието и науката към настоящия момент няма друга потребност или инициатива и би подкрепило реализирането на всяка инициатива, свързана с ефективното управление на сградния фонд на закритото училище. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Госпожо Сидорова, заповядайте за реплика. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Благодаря за отговора, господин Министър. Искрено се надявам това, което казвате, да се случи и сградите на Средно училище „Ангел Кънчев“ да бъдат използвани. Може Министерството на образованието и науката да бъде един медиатор между Регионалното управление, областния управител и общината, сградите да бъдат превърнати примерно в зелено училище, да бъдат използвани за образование – за целта, за която е създадено това училище, за която са построени тези сгради. Предвид мястото, където се намира, и функциите, които доскоро е изпълнявало, вярвам, че това училище може да бъде от полза за българските деца – не само за учениците от област Габрово, а и от цялата страна. Надявам се да изпълните ангажимента, който поехте, и сградите да бъдат отново пълни с живот, с хора. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова. Дуплика няма да има. Колеги, на балкона на пленарната зала днес са ученици от Природоматематическата гимназия „Яне Сандански“ в Гоце Делчев – младежите, чието училище е посланик на Европейския парламент. Те са гости на госпожа Ева Майдел и наши гости, разбира се. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.) Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Георги Михайлов относно система за обучение в Медицинския университет в София по специалност „Медицина“. Заповядайте, професор Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Моят въпрос е твърде специфичен. При конструирането му го бяхме отправили, първо, към министъра на здравеопазването, но по компетентност след това беше насочен към Вас. Той касае въведена преди повече от 10 години циклична система в клиничното обучение на студентите от Медицинския университет – София, специалност „Медицина”, която – не само по мое професионално мнение, а и по мнението на много преподаватели, на самите студенти, до голяма степен осакатява тяхното образование. Медицината е една мултикомпонентна и синхронна дисциплина, с много сериозни интердисциплинарни области и е необходимо, както в решаващи университети в света, клиничното обучение да се води успоредно по различните специалности. Тази система е имплантирана в Медицинския университет – София, от друга европейска държава, но по един начин, който е абсолютно неподходящ, и не е така, както е реализиран там, където тя е създадена. Създава редица проблеми на студентите, тъй като те завършват един цикъл, буквално един тип обучение, взимат своя изпит и след това в рамките на няколко месеца изобщо забравят това, в което са се обучавали, а става дума за много сериозни, водещи дисциплини в областта на клиничната медицина. Това като цяло се отразява на тяхната квалификация при тяхното завършване. В известен смисъл аз мога да продължа и темата, която постави професор Христов в началото на Вашите отговори, че академичната автономия, респективно възможността за съставяне на една учебна програма, създава една възможност при не добър контрол за такава девиация, каквато според мен съществува в Медицинския университет – София. Моят въпрос към Вас е: как е възможно да бъде постигнат един професионален консенсус, за да бъде прекратена тази, според нас, порочна система на обучение? Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов. За отговор – заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, модулната или така наречената циклична система на обучение на студентите по специалност „Медицина“ от IV. до VI. курс е въведена през 1996 г. след проучения опит в пет европейски страни – Франция, Германия, Холандия, Белгия, Англия и САЩ. Целта е изграждането на съвременен модел на медицинско образование, внедряването на този иновативен за времето си модел за обучение, осъществено с решение на Факултетния съвет на Медицинския факултет и Академичния съвет на Медицинския университет – София, и практически е реализирано чрез финансиране по два европейски проекта по Програма „ТЕМПУС“ – между 1997-а и 1999 г. В рамките на тези проекти над 150 преподаватели и студенти са получили възможност да проведат различни по срок практики във водещи университети по света. Въвеждането на обучението за специалност по Обща медицина и Спешна медицина са в резултат на споделен опит с партньорите на Медицинския университет в София от САЩ. В основата на цикличното обучение в клиничните дисциплини е залегнал принципът на превес на практическата дейност, тоест студентите, изувайки определена клинична дисциплина, за определен период от време проследяват в ход приема на пациента, диагностиката, лечението и така нататък. Студентите активно участват в процеса на лечение, наречено още „До леглото на болния“, водени от своя асистент, като по този начин се подпомага формирането на клиничното им мислене с цел придобиване на умение за самостоятелно решаване на клиничния проблем. Продължителността на модула по дадена дисциплина е съобразена с хорариума по учебния план за специалността и включва за един учебен работен ден: два учебни часа лекции, четири учебни часа практически занятия и два учебни часа клинична практика. След изучаването на целия учебен материал по дадена дисциплина се полага изпит в съответствие с учебния план. Медицинският университет е висше училище с висока акредитационна оценка по професионалното направление. Тази акредитация е обхванала и този елемент на обучението. Досега в Министерството на образованието не са подавани сигнали, които да определят модулната система като по-малко подходящ начин за обучение. Очевидно е трудно да се постигне идеален модел на преподаване. С въвеждането на циклична система Медицинският университет е имал за цел да усъвършенства своя образователен модел в съответствие с водещите тенденции в медицинското образование. Вие може би имате по-добри наблюдения върху практическото реализиране на концепцията, а това, което аз Ви изчетох, е същината на концепцията. Надали можем най-добре да оценим този модел спрямо алтернативните. Този консенсус, за който Вие казахте, наистина трябва да се търси в рамките на академичното самоуправление. Тук говорим за академично самоуправление в тесния смисъл, което е безспорно и безалтернативно. Академичната автономия на висшите училища в тесния си смисъл се изразява преди всичко в тези чисто академични решения, свързани със свободата да определят учебните си планове, начините на преподаване. Факултетният съвет е органът, който по закон приема учебните програми на отделните специалности. Ръководството на Медицинския университет – София, респективно Медицинския факултет, има правото да анализира и прецени ползите и негативите от така наречената циклична система на обучение и при необходимост да направи промени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Професор Михайлов, заповядайте за реплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Вълчев, аз не съм и очаквал, че отговорът, който Вие ще дадете, няма да излезе от сферата на това, което са Ви предложили като информация. Безспорно, понеже споделихте, че аз имам преки впечатления като преподавател на Медицинския университет, трябва да Ви споделя, че независимо от Програмата „ТЕМПУС”, която тогава е била осъществена чрез два проекта, независимо от това, че при внесения модел няма нищо общо с моделите на циклично обучение в тези държави, които Вие цитирахте, резултатите са печални по моя професионална преценка. Заедно с безразборното раздаване на титлите в университетски болници през последните години на десетки лечебни заведения в България на практика студентите в Медицинския университет – София, са разпръснати в многото университетски бази, където не навсякъде съществуват реални условия за това, което Вие нарекохте „Обучение до леглото на болния“. На самите студенти не се обръща достатъчно педагогическо внимание, да не говорим за това, че разхвърляни из големия столичен град, те практически не посещават тези занятия, лекции, които Вие наричате, и хорариума, който Вие цитирахте. Събират се единствено при взимането на подписи. Да не влизам в детайли, които са много унизителни за мен – през годините, които съм наблюдавал. В крайна сметка, преснимайки диапозитивите от лекциите, слайдовете от лекциите, минават през този цикъл, няма даже това, което съществува в тези държави, които Вие цитирахте – първоначален колоквиум, който ти дава възможност да влезеш в цикъла, тоест, изисква се ценз на студента, познания по тази дисциплина, по която той се обучава, за да може да започне да бъде обучаван. Това тук въобще не съществува. Бидейки коректен към Вас, аз се свързах и разговарях и с ректора на Медицинския университет професор Златков, и с декана на Университета на Медицинския факултет. Те ми заявиха, че по свои лични убеждения също са против тази система, но тя вече върви, както Вие виждате, повече от 10 години. Инерцията, този инерционен момент, заедно с това, което Вие споменахте – тесният тип автономия, която не дава право на никой друг, освен на Факултетния съвет да предложи, води до тази инерция в начин на обучение. Да не влизам във всички останали подробности от близката историята на Медицински университет – София, която е доста печална и която много накърни неговия авторитет, едно от най-старите учебни заведения в България с над 100-годишна история. Затова моята молба към Вас е действително да използвате всички свои възможности и прерогативи като принципал на Министерството на образованието, заедно, разбира се, в съдействие със Здравния министър, и да се повдигне тази дискусия в Софийския университет, Медицинския университет имам предвид, а не СУ „Климент Охридски“, за да може този проблем наистина да бъде решен в полза на нашите деца, които се обучават в тази високо отговорна дисциплина, каквато е Магистратурата по медицина. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов. Дуплика ще има ли? Няма да има. Да благодарим на министър Вълчев за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме с въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Въпрос от народния представител Георги Гьоков относно правилото за максимален размер на получавани една или повече пенсии. Заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Ако се проследят действията на управляващите мнозинства и правителства назад във времето и особено на сегашните през тази една година на управление по отношение на пенсионната система, включително и нормативната база, по която се изчисляват и осъвременяват пенсиите в Република България, ще се забележат интересни моменти. Аз няма да ги анализирам сега пред Вас, но ще Ви обърна внимание на две от тях. Първо, забелязва се една перманентна грижа и протекция за лицата с малък доход, неработилите и такива, които са се осигурявали на минимален доход. Тази грижа е задължителна, но е недостатъчна и не е адекватна на очакванията на обществото. Въпреки това трябва да бъде адмирирана, стига да се спазва основният принцип „Равнопоставеност“ и всички останали с по-голям принос към осигурителната система да получават пропорционална протекция, респективно увеличение на пенсиите им. Вторият момент, на който искам да Ви обърна внимание, е отношението към хората, чийто принос към осигурителната система е значителен, даже е повече от значителен, към хората, които през последните години или въобще през годините на своята трудова дейност, са се осигурявали максимално. Факт е, че те са ощетени и не получават полагащата им се реална пенсия за положения труд и внесените средства. Обикновено това са хора с много дълъг трудов стаж – над 45 години и повече дори, работили са в областта на науката, отбраната, вътрешната сигурност, здравеопазването или са изпълнявали тежък физически труд, чийто относителен дял спрямо общия брой на пенсионерите е доста по-малък – около 50 хил. души. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, така нареченият таван на пенсиите, е въведен с Кодекса за социално осигуряване през 1999 г. като естествен регулатор на размера на пенсиите. От тогава до днес той е фиксиран на 35% от максималния осигурителен доход. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, и според Ваше изявление, господин Министър, таванът ще бъде премахнат за лицата, пенсионирани след 1 януари 2019 г., за всички останали пенсионери обаче се запазва, което очевидно е двойнствен режим, създаващ неравнопоставеност. Предвид разпоредбите на Конституцията на България подобно решение е противоконституционно, дискриминационно и сегрегиращо, и не на последно място, нарушава един от основните принципи на социалното осигуряване – равнопоставеността на осигурените лица. Въпросът ми, господин Министър, е: каква е Вашата оценка за запазването на така наречения таван на пенсиите на част от пенсионерите в контекста на неговото премахване за останалите, какъв е отговорът Ви на твърденията за противоконституционност и дискриминация и по какъв начин той ползва и подобрява българската пенсионна система? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Съгласно разпоредбите на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г. без добавките към тях, се определя, считано от 1 юли на всяка календарна година, в размер на 35 на сто, от 1 юли 2019 г. в размер на 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Увеличението на максималния размер на пенсиите от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход има важни финансови последици за бюджета на Държавното обществено осигуряване и значителни социални ефекти за немалка част от пенсионерите. Само за 2019 г. мярката ще доведе до допълнителни разходи за Държавното обществено осигуряване в размер на около 32 млн. лв. за второто полугодие на годината. Същевременно близо 55 хил. пенсионери, чиито пенсии към момента са ограничени на 910 лв., ще получат увеличение на изплащания размер на пенсията поради повишаването на така наречения таван на пенсиите на 1040 лв., като 25 хиляди от тях ще получат действителния размер на пенсиите си. Ограниченият размер на пенсиите, както и Вие посочихте, не е новост в осигурителното ни законодателство. През различните периоди от време е променяно нивото на ограничението в зависимост от конкретните финансови възможности. По въпроса за максималния размер на получаваните една или повече пенсии се е произнесъл Конституционният съд на Република България. Съдът с Решение № 21 от 17 юли 1998 г., по конституционно дело № 18 от същата година, постановява, че – цитирам: „Установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и на тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата система на пенсионно осигуряване у нас. Тя се квалифицира във финансово отношение като разходно-покривна. При тази система пенсионен таван е необходим. Той служи да гарантира изплащането на определен размер на минималните пенсии. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изискванията за социална справедливост, изразени в Преамбюла на Конституцията на Република България” – край на цитата. По този въпрос се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека, който в свое Решение от 2009 г. определя, че таванът на пенсиите в България не нарушава правото на собственост и не представлява дискриминация. В същия смисъл са и решения на Комисията за защита от дискриминация, постановени в периода 2015 – 2017 г. Въпросът за съществуването на максимален размер на пенсиите следва да се разглежда във връзка и с друга промяна в осигурителното законодателство, която влиза в сила през 2019 г. В разпоредбата на чл. 70, ал. 4, изречение първо от КСО е предвидено, че за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл. 70, ал. 8, изречение първо от КСО за пенсии, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява само от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1996 г. до датата на отпускането на пенсията. От посоченото дотук е видно, че пенсиите, отпуснати до края на 2018 г. и тези, отпуснати след тази дата се изчисляват по различни правила. Според трайната съдебната практика на Съда на Европейския съюз дискриминация на лице е прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагането на едно и също правило към различни положения. Идентична е концепцията за разпознаване на дискриминацията в практиката на Европейския съюз по правата на човека. Предвид гореизложеното считам, че разпоредбата на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване не нарушава принципа на равнопоставеност на осигурените лица и не представлява дискриминация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Господин Гьоков, заповядайте за реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния, коректен и всички определения мога да дам за отговора. Зарадвахме ли обаче хората, които ни слушат, или поне онази най-малка част от тях, която очаква по-друго решение на въпроса?! Защото аз от това, което ми казахте, разбрах, че няма дискриминация, че това, което правим, е законно, но дали е морално е друг въпрос. Дали стимулира към доверие в осигурителната система и кара хората да се осигуряват на реалните си заработки и получавани средства, е друг въпрос. Аз разбрах, че няма воля да се даде заслуженото на тези, които са с неотчетено голям принос към осигурителната система. За краткото време на парламентарния контрол – и на въпросите и на отговорите, съм сигурен, че в никакъв случай няма да изчерпим темата, но искам да Ви кажа няколко неща. Първото е, че от много срещи с такива хора, включително в приемните ми с инициативни групи, искам да Ви уведомя, че те събират подписки в подкрепа на искането за отпадането на този таван. Събират ги миньори, събират ги пенсионирани български учени, преподаватели, пенсионирани български офицери и все хора с дълъг трудов стаж и уважавани в обществото. Трябва да Ви кажа, че с тези действия предизвикваме тази година да има изключителен рекорд на нисък брой пенсионирали се хора, това го знаете, и рекордно висок брой пенсионирали се хора следващата година, тъй като никой, който е над тавана на пенсиите, няма да се пенсионира през тази година, а ще остави пенсионирането за следващата година, за да може да получи пенсия без таван. Мога да продължа, но ми свършва времето. Едва ли е нужно на Вас да обяснявам, че е необходимо доверие в пенсионната система, а така го губим. Принципно не съм абсолютен привърженик на отпадането на тавана на пенсиите, но този въпрос е изключително дискусионен. Може би трябва да убедим цялото общество в непремахването на тавана – това трябва да се случи. Иначе хората остават с впечатление за несправедливост. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Дуплика ще има ли господин Министър? Заповядайте. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, както е известно, в Преходната разпоредба на § 6, ал. 1, срокът за отпадане на тавана е удължаван няколко пъти. Първо, той трябваше да отпадне през 2009 г., след това се удължи на 2011 г. и така нататък. Предложението, което е направено и записът на текста в действащата разпоредба, е от 2015 г., когато бяха направени значителни промени в пенсионното законодателство. В отговор посочих, че това решение се свързва с влизането в сила от началото на 2019 г. на различни правила за изчисляване на пенсиите, отпуснати след 1 януари 2019 г. Бих искал да добавя, че автоматичният регулатор на размера на пенсията е въведеният през 1999 – 2000 г. максимален осигурителен доход. Той всъщност все повече действа и ще действа като автоматичен регулатор на размера на пенсията, и това е другата причина да се предложи отпадането на този административен регулатор, какъвто е въведеният таван на пенсиите. Това е логиката. Приемам, че това трябва да се дискутира, трябва да се дават аргументи, да се убеждават хората, защото съгласен съм, че това е важен въпрос за бъдещите, както и за предишните пенсионери. От разпоредбата на § 6, ал. 1 всички пенсионери ще спечелят, защото за първи път се увеличава процентът на заместване от 35% на 40%. Досега увеличаването на тавана като абсолютен размер вървеше като следствие от увеличаване на максималния осигурителен доход. Сега се увеличава и коефициентът на заместване, което е стъпка в положителна посока. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос е от народния представител Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева относно координационния механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици, и необходимостта от преразглеждане на процедурите за отпускане на семейни и други помощи спрямо индивидуалните потребности на децата и учениците. Заповядайте, госпожо Жекова. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Намаляването на дела на отпадащите от училище и преждевременното напускане на училище са едни от най-сериозните проблеми, които България трябва да реши. В тази връзка на 5 юли с Решение на Министерския съвет бе въведен Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Данните към 5 юли 2017 г. са, че 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали от училище или никога не са били записвани в детска градина или училище. С оглед на това бяха изведени резултати и към 1 март 2018 г. вече има 21 хиляди деца и ученици, които са записани във връзка със създадения координационен механизъм в детските градини и в училищата, но резултати не са добри с оглед на това, че около 10% от първоначално записаните вече са отпаднали от училище. Обобщени са и основните причини за отпадането на тези деца и ученици. Една от основните причини – най-голям процент и дял в това отношение има социално-икономическата причина или това, че тези деца са изложени на бедност и риск от социално изключване. Още по-тревожни са данните на Евростат, които излязоха в края на миналата година, във връзка с това, че 45,6% от децата на България са изложени на риск и социална бедност. Разпределението на доходите спрямо най-богатите и най-бедните е 8,2 пъти, което също рефлектира върху децата. Това налага извода, че трябва да има по-добра и по-ефективна социална подкрепа за тях и семействата им в този конкретен случай, за да бъдат обхвати в училище. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) През юни миналата година преди създаването на този механизъм от парламентарната група на „БСП за България“ предложихме да се разшири обхватът на еднократната помощ, но това не беше прието с аргумента, че липсват средства. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо, време е за въпроса. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Разбирам Ви. Очевидно е, че е необходимо преразглеждане на процедурите за отпускане на семейни и други помощи спрямо индивидуалните потребности на децата и учениците, с оглед ефективната реализация на координационния механизъм. В тази връзка въпросът ми е: като координационно звено и Вие в рамките на Вашата институционална компетентност в този Координационен механизъм, какви мерки ще предприемете в тази посока? Извинявам се за просроченото време ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаема госпожо Клисурска, Министерството на труда и социалната политика чрез Агенцията за социално подпомагане участва активно в прилагането на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. От въпроса Ви разбирам, че сте добре запознати с доклада на министъра на образованието и науката за изпълнението на Механизма, затова няма да цитирам изнесените вече данни. Ще се спра на друг негов аспект, пряко свързан с Вашия въпрос, а именно ролята на семейните помощи за деца. По предложение на Министерството на труда и социалната политика Министерският съвет с Постановление № 246 от 2 ноември 2017 г. прие промени в нормативната уредба, свързани с по-добрата обвързаност на предоставянето на семейни и социални помощи с редовното посещение на предучилищна и училищна подготовка. Регламентира се право на директорите на училищата и детските градини да предлагат вида на семейните помощи в натура за деца в училищна и предучилищна възраст. Въведе се възможност дирекциите „Социално подпомагане“ директно да заплащат пълно или частично такси за детска ясла или детска градина, когато помощта е в натура. Регламентира се обвързаност с редовното посещение на предучилищна и училищна подготовка на месечната социална целева помощ за заплащане на наем на общински жилища, когато се предоставя на самотен родител на дете в предучилищна или училищна възраст. Както знаете, месечните семейни помощи са обвързани с редовното посещение на училище от първото им нормативно регулиране през 2002 г., а от месец септември 2013 г. получаването на тези помощи е обвързано и с условие детето редовно да посещава подготвителните групи за задължителна предучилищна подготовка. Това ясно показва, че в областта на семейното подпомагане отдавна са въведени мерки за по-доброто обхващане в системата на образованието. Във връзка с посочения от Вас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 754-01-28, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители на 22 юни миналата година, Министерството на труда и социалната политика е изразило своето официално становище. Нашите притеснения не са свързани единствено с липсата на финансови средства в бюджета на Министерството на труда и социалната политика, но и със следните неизяснени въпроси в проекта: не е ясно на какъв принцип се определя, че именно децата до четвърти клас имат много по-сериозна нужда от подкрепа, в сравнение с останалите ученици, тъй като по информация от Министерството на образованието и науката най-голям е делът на отпадащите ученици в прогимназиалния и гимназиалния етап на образование. На второ място, основният риск от въвеждане на новия вид помощ е неравнопоставеността на учениците до 12 клас, тъй като, независимо от възрастта на децата, семейството на всеки ученик има съответните разходи за неговата подготовка в началото на учебната година. Не на последно място, принципно считам, че задържането на децата в училище не може да бъде осигурено само чрез финансова подкрепа. В тази връзка и с оглед на вече съществуващата сериозна обвързаност на семейните помощи с редовното посещение на училище и предучилищна подготовка, Министерството на труда и социалната политика не планира допълнителни законодателни промени в тази насока. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. За реплика, госпожо Клисурска, заповядайте. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Не съм удовлетворена от Вашия отговор в частта, в която не предвиждате нови политики, свързани със социалната подкрепа на децата, които са изложени на риск и социално изключване. Тревожните данни от края на миналата година говорят за това, че Министерството на труда и социалната политика трябва да има по-ефективна и по-целенасочена подкрепа за децата на България в риск. Защо казвам това? Защото цената на отпадането от училище на децата, които са изложени на риск и социално изключване, е изключително висока. По последни данни хората между 25 и 64 години с основно и по-ниско образование са над 700 хиляди, като половината са неактивни, тоест въобще не търсят работа, а 80 хиляди са безработни. Само за последните 10 години, заради ранното отпадане от училище, на пазара на труда са навлезли близо 150 хиляди лица с основно и по-ниско образование. Шансовете им да си намерят работа са изключително ниски, при 68% коефициент на заетост за хората със средно образование, за тези с основното е 33%, а при начално и по-ниско образование е едва 18 – 19%. И още нещо, което искам и което е важно да спомена. Във връзка с нашето предложение за изменение на Закона за семейни помощи за деца и за разширяване на обхвата на тази помощ за децата до четвърти клас, нашата единствена обосновка беше: до четвърти клас, защото е необходим допълнителен финансов ресурс, а предложението ни беше в средата на миналата календарна година. Вие много добре знаете, че между първо и второ четене на подобно изменение, след като е търсена по-голяма равнопоставеност на всички деца и ученици, би могло това да бъде промяна и обхватът на тази еднократна помощ да бъде върху всички ученици и, общо взето, да бъде върху тези деца, които наистина нямат социалната възможност да си закупят учебни пособия, да си закупят необходимите технически материали, за да ходят на училище. И само едно последно нещо независимо, че излизам от времето – от тези обобщени данни от доклада на министъра на образованието, около 30% показват заявено нежелание и неглижиране от страна на родителите точно поради тази социална предпоставка от риск и социално изключване. В тази връзка се надявам да преразгледате позицията си. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. За дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, моят отговор беше фокусиран главно върху мерките, които са предприети за обвързване на изплащането на семейните помощи за деца със задължението да се посещава училище и детска градина. И в тази посока смятам, че е направено възможното, за да се стимулират съответно чрез този механизъм, децата да бъдат в училище и детска градина. Това, с което ще допълня своя отговор, е, че Министерството на труда и социалната политика ще излезе със законово предложение за подкрепа на децата, останали без един или двама родители – въпрос, който от няколко месеца стои в публичното пространство, като всъщност ние ще предложим едно, според нас, принципно решение, свързано с въвеждане на нов вид месечна помощ по Закона за семейните помощи за деца, за децата останали без един или двама родители, което също ще бъде подкрепа за тях, включително и за това да могат да продължат и да посещават училище или детска градина, в зависимост от възрастта. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Да благодарим на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси на министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева. Въпрос от народния представител Анна Александрова, Алтимир Адамов и Кирил Калфин относно Службата на европейската прокуратура. Заповядайте, господин Калфин, да развиете въпроса. КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Във връзка с проведената в периода 26 – 27 март международна конференция, засягаща създаването на Европейската прокуратура, чиято тема е сред основните приоритети както на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, така и на Европейската комисия, въпросът ми към Вас е: на какъв етап е структурирането на Службата на европейската прокуратура, какво е българското участие и какви са очакванията Ви от създаването на тази институция? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Калфин. За отговор – министърът на правосъдието, госпожа Цачева. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Калфин, правилно казахте, че един от приоритетите в сектор „Правосъдие“ на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз е именно интензивна работа по реализиране на приетия вече Регламент за създаване на Европейска прокуратура. България е една от държавите, която участва в засиленото сътрудничество и можем със самочувствие да отбележим, че в целия този период на работа по Регламента до неговото приемане, и сега, когато той вече се изпълнява, ние сме една от водещите държави, тъй като отчитаме важността на тази нова служба на Европейския съюз за всички граждани на Съюза с оглед засиления контрол върху начина, по който се изразходват финансите на Съюза, всъщност това са нашите средства, на европейските данъкоплатци. Българското председателство работи приоритетно за предприемане на организационни и логистични действия, свързани с институционализиране на Службата на европейския прокурор. На тази тема бе посветен дебат, който се проведе на неформалния съвет тук, в София, в края на месец януари – 26 януари, на който Съвет бяха обсъдени въпросите, свързани със сътрудничеството и взаимните връзки между Службата на европейския прокурор с вече съществуващите институции като Евроюс, ОЛАФ, Европол. На тази тема посветихме и двудневна конференция, която се проведе тук, в София, на 26 и 27 март, с участието на представители на Европейската комисия, която е институцията на Европейския съюз, натоварена с възможността да издава делегирани актове в изпълнение на Регламента за Европейската прокуратура. Тук участваха и висши представители от Генералния секретариат на Съвета, както и много магистрати, много специалисти, представители на научната мисъл. Онова, което бе предмет на дебатите, и в присъствието на главни прокурори на държави – членки на Европейския съюз, бяха въпросите, свързани с конкретни избори: избора на Европейския главен прокурор, на европейските прокурори, европейските делегирани прокурори, адаптирането на националните правни системи за прилагане на Регламента, сътрудничеството с националните органи, системата за управление на делата, вътрешните процедурни правила и нещо много важно, което винаги е стояло като приоритет на нашето внимание: взаимоотношенията с онези държави – членки на Европейския съюз, които на този етап все още не са част от това засилено сътрудничество. Времето изтече. Ще продължа в дебата с това какво предстои от тук нататък. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. За реплика – господин Калфин, заповядайте. КИРИЛ КАЛФИН (ГЕРБ): Благодаря за отговора, госпожо Министър, изчерпателен отговор, който показва, че наистина Министерството на правосъдието и не само то, а и българското правителство работят усилено и се поставят основите за създаването и за работата на тази Европейска прокуратура. Смятам, че това е основен стълб в европейското ни сътрудничество, и смятам, че той наистина ще даде голям положителен резултат във всички държави, които участват в този процес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Калфин. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Калфин, няколко конкретни дати и години, свързани със структурирането на Европейската прокуратура. На 14 март се проведе първата среща на експертната група от представителите на държави членки за взаимодействие с Европейската комисия, която има за задача да изготви предложенията, процедурните правила за това как ще се осъществяват отделните избори на Европейски прокурор, на европейски прокурори, седалището им ще бъде в Люксембург, както и правилата за избор на делегирани прокурори, които ще са от съответните прокуратури на държавите членки, но ще работят в националните държави. Сроковете, така както са записани в Регламента, са: изборът за Европейски главен прокурор трябва да се проведе през 2019 г., като той ще встъпи в своята длъжност в март 2019 г., а Колежът на Службата ще бъде формиран през ноември 2019 г. Предвижда се европейските делегирани прокурори да бъдат назначени през септември 2020 г., а Европейската прокуратура да започне да функционира през месец ноември 2020 г. Мога да обобщя, че на този етап работата ни – на България, като председателстваща Съвета на Европейския съюз съвместно с Европейската комисия е в пълен синхрон, в срок, така както по Регламента са разписани отделните дати за конкретните процедури и избори се изпълняват, така че аз съм убедена, че този наш основен приоритет – наказателно-правната част на Българското председателство, ще бъде успешно изпълнена. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Иглика Иванова Събева, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева относно политиката на Министерството на правосъдието за облекчаване на административната тежест на гражданите и бизнеса. Заповядайте, госпожо Събева. ИГЛИКА СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, с колегите Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева представяме на Вашето внимание въпрос относно политиката на Министерството на правосъдието за облекчаване на административната тежест на гражданите и бизнеса. Безспорно един от основните приоритети в управленската програма на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 година е намаляване и облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите. Изявена е воля в насока изместване принципа на мълчаливия отказ от принципа на мълчаливото съгласие, както и закрепване на принципа „Една информация в една администрация“. Очертана е и насоката, в която трябва да се ориентират дейностите по намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, а именно прехвърляне на тежестта от бизнеса и гражданите към администрацията. Това ще се реализира като представителите на бизнеса и гражданите ще удостоверяват съответствието на изискванията по закон и ще дават съгласие обстоятелствата да бъдат проверени с попълване на декларация. За да извърши услугата, администрацията ще набавя сама нужните документи от съответната държавна или общинска организация. Към настоящия момент са предприети мерки в тази насока, включително чрез промени в отделни нормативни актове. Отчетено е, че поемането на административната тежест от администрацията косвено ще стимулира и самата администрация да въведе по-бързо електронни услуги и онлайн регистри с цел да си спести вътрешно-административни усилия за кореспонденция, като от ключово значение остава запазването на сроковете за всяка услуга. В общинските администрации, в областните администрации, както и в други ведомства бяха въведени определени електронни услуги за гражданите, както и бе допълнен съществуващия спектър от съответно предлаганите електронни услуги. Във връзка с реализирането на този основен за правителството на Република България приоритет е и нашият въпрос към Вас, а именно: какви електронни услуги се предвижда да бъдат реализирани от ръководеното от Вас ведомство и предоставени на гражданите и бизнеса в контекста на категорично заявената от правителството политика за намаляване и облекчаване на административната тежест? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева. За отговор – министърът на правосъдието, госпожа Цачева. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Събева, уважаеми народни представители! Министерството на правосъдието и политиките, които провежда, са в частност и в изпълнение на политиката на правителството като цялост, за облекчаване на административната тежест и въвеждане на електронни услуги за гражданите и бизнеса. Министерството на правосъдието вече реализира немалък набор от подобни електронни услуги, които са публично известни и достояние на обществеността като цяло. Например, предоставянето на електронно свидетелство за съдимост за служебни цели. Считано от март тази година е внедрена електронна услуга, чрез която има възможност за издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост, създадена е възможност чрез заявление по електронен път за всички администрации – централни, местни и общински, както и за Висшия съдебен съвет и съдебната власт, да се издава служебно по електронен път свидетелство за съдимост. Това е валидно само по отношение на граждани, които не са осъждани, в това число и такива, които имат наложена глоба по чл. 78а от Наказателния кодекс. По отношение на други четири административни услуги в момента се изпълнява проект „Съдебен статут“ съвместно с Министерство на правосъдието и Висшия съдебен съвет, където са планирани за реализиране четири вътрешно-административни електронни услуги. Това е електронна справка за съдимост, електронно уведомяване за променен съдебен статус, електронно уведомяване за настъпило време на реабилитация, електронен бюлетин за съдимост. Правителството внесе и вече е тук, в Народното събрание, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, с който е предвидено издаване на удостоверения в електронна форма и получаването им съответно по електронен път. Същевременно с промените в Закона за мерките за изпиране на пари ще се осигури възможност да се вписват обстоятелства по електронен път относно действителните собственици на физическите и юридически лица и други правни образувания в Регистър БУЛСТАТ. По отношение на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в момента се работи по проект, в който ще бъдат засегнати следните дейности: увеличаване броя на услугите, предоставени по електронен път за юридическите лица с нестопанска цел; създаване на Централен електронен регистър на особените залози; надграждане на Търговския регистър за връзка със Системата за взаимно свързване на централните, търговските и дружествените регистри; осигуряване на интеграция на Търговския регистър и Регистъра на юридически лица с нестопанска цел с Имотния регистър – нещо, което е голям проблем до момента; реализация на Единна входна точка за подаване на годишни финансови отчети. Агенцията по вписванията предвижда да бъдат реализирани минимум девет нови електронни услуги, които в момента се представят в цялата страна на широко обществено обсъждане. Вчера изпълнителният директор на Агенцията беше в Бургас, днес е във Варна. Минали са другите апелативни райони, така че по този проект също се работи много активно. Искам да Ви информирам, че през месец март в Агенцията по вписванията бе реализирана и нова безплатна електронна услуга, чрез която всеки може да провери по електронен път автентичността на издаденото му удостоверение за тежестите върху имотите, които притежава, и съответствие със съдържанието, което там има. В момента с изменение на Наредба № 1 от 1999 г. за промени в Закона за българските граждани се правят редица подобрения с оглед процедурата и сроковете по придобиване на българско гражданство, като основната цел е да се избегне представянето на документи на хартиен носител, максимално да бъдат облекчени гражданите, както и максимално да бъде скъсен срокът на цялото производство, като се държи сметка и за необходимите проверки, които се правят от системата на МВР и от Държавна агенция „Национална сигурност“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Госпожо Събева, заповядайте за реплика. ИГЛИКА СЪБЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за изчерпателния отговор. Определено от Вашия отговор стана ясно, че Министерството на правосъдието активно и последователно работи по реализирането на този основен приоритет на правителството на Република България. Изразявам задоволството си и адмирирам усилията на Министерството на правосъдието за намаляването на административната тежест на гражданите и бизнеса. Считам, че това ще ускори икономическия растеж на страната, като позволи на правните субекти да се концентрират и вложат повече сили и енергия в основната си дейност, без да се затормозяват с излишни натоварващи ги дейности. Благодаря Ви още веднъж и Ви пожелавам успех. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева. Дуплика ще има ли, госпожо Министър? Не. Преминаваме към последния въпрос за днес. Той е от народния представител Николай Тишев относно дейността на Агенцията по вписванията – Търговския регистър. Заповядайте, господин Тишев. НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! По силата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството всички регистрирани по Търговския закон търговци са длъжни да обявяват в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и други. Изключение е въведено с разпоредбите на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, съгласно коeто на търговците, неизвършили дейност, е вменено задължението да декларират това обстоятелство, обявявайки декларация в Търговския регистър. Тези обявления имат за цел да дадат публичност на съдържащите се във финансовите отчети данни, както и да дадат ясна представа за състоянието на съответния търговец. Тези данни са особено полезни в търговския оборот, тъй като представляват достатъчно информация за материалната и финансовата обезпеченост на съответния правен субект. При среща с избиратели в Бургаския избирателен район многократно бях алармиран, че отчетите в Търговския регистър не се обявяват своевременно, независимо че търговците стриктно изпълняват своите задължения, още повече че за неизпълнение на това задължение е предвидена сериозна санкция. В масовия случая заявления за обявяване на отчети през месец юни 2017 г. не са обработени към настоящия момент. Налице са парадоксални забавяния, като заявления за обявяване на отчети се обработват едва след като по партидата на търговеца постъпи последващо заявление. В голяма част от случаите разглеждането на заявленията, съответно обявяването на отчетите, се забавя с повече от година. Така отчетите, приети през 2017 г. за дейността на едно дружество, която е извършена през 2016 г., се обявяват едва през 2018 г. И докато това забавяне в голяма степен обезсмисля задължението за публикуване на годишни финансови отчети, то състоянието, в което се намира Търговският регистър понастоящем, в следствие на възникналите проблеми от изпълнението на задължението на търговците да подават декларации по реда на чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, е абсурдно. Заявления, с които са поискани вписвания на съществени за търговския оборот обстоятелства, като смяна на адреси, смяна на управители, прехвърляне на дялове, продажба на предприятия и други, не са обработени в продължение на повече от месец. Във всички случаи този проблем се мултиплицира, тъй като съобразно Закона за Търговския регистър заявленията се обработват по реда на постъпването им. Понастоящем в общия случай по една партида се натрупват три и повече последователни заявления, както следва: за обявяване на финансов отчет за 2016 г., който е подаден от 30 юни 2017 г., последващо за обявяване на декларация за неизвършена дейност, подадено до 31 март 2018 г., и последващо за вписване на промени. Именно последното заявление е от най-съществено значение за търговеца от гледна точка на дейността му. Търговецът може да поиска смяна на недобросъвестен управител, или да е поискал вписване на нов адрес с оглед обстоятелството, че се променя офисът, може да очаква съществени приходи от продажба на дялове и така нататък. Хипотезите са многобройни, но всяка една от тях може да доведе до значителни вреди и пропуснати ползи в резултат на несвоевременната и забавена обработка и вписване в Търговския регистър. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Очаквам въпросите, господин Тишев. Минахме над двете минути. НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Отивам към въпросите. В заключение, търговците ни алармират, че заявления, подадени в периода 15 март – 15 април за вписване на промени, не са обработени и понастоящем, като практически дейността на Търговския регистър е блокирана. В тази връзка имам два въпроса: колко на брой са към момента на входиране на настоящето питане подадените необработени от Агенцията по вписванията, съответно Търговския регистър, заявления, по които не е извършено произнасяне от длъжностно лице по вписване в срок по-дълъг от посочения в чл. 19, ал. 2, и колко са заявленията, по които не е извършено произнасяне от длъжностно лице по вписвания за срок по-дълъг от един месец? И втори въпрос: освен че е закононарушение, намирате ли за недопустимо затрудняване на търговския оборот липсата на своевременно произнасяне на подадените от търговците заявления? Ако отговорът е да, какви мерки ще предприемете за предотвратяване на подобно блокиране на дейността на Търговския регистър в бъдеще и спазване на чл. 19, ал. 2 от Закона за Търговския регистър? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев. За отговор – министърът на правосъдието госпожа Цачева. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Тишев, уважаеми народни представители! Аз благодаря за този въпрос, който е един от десетките, не, а от стотиците, които получавам от края на месец март до момента. Във връзка с цитираната от Вас разпоредба на чл. 19, ал. 2 от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел бих искала да отбележа, че заявленията за първоначална регистрация на търговци се разглеждат до края на следващия работен ден и своевременно се извършват вписванията в него. Вие сте прав обаче, че има забавяне, което с всички възможни средства се опитваме да наваксаме. Това към момента вече е факт, но към датата, когато сте ми задали въпроса си, действително имаше забавяне и причината за това е приемането на промени в Закона за счетоводството, които са в сила от 1 януари 2018 г., приети с § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно тези промени – чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона, за дружествата, които не са извършвали търговска дейност, се подава декларация. Това предложение и тази редакция е постъпила от народни представители между първо и второ четене в пленарната зала, без да е съгласувана с Министерството на правосъдието. Обратно – изрично Агенцията по вписванията е реагирала, че няма техническа и физическа възможност и тези декларации за нулеви дейности през предходна година да бъдат обработвани в същите кратки срокове, които и без това натоварват Агенцията по вписванията. И от отговора на предходния ми въпрос, както и от Вашата законодателна дейност, знаете, че в редица закони са предвидени регистри – нещо, което е правилно, което е добро, полезно за гражданите, за извършване по електронен път на обработка на информацията, но за това трябва да се държи връзка, и да се държи смисъл за възможностите на Агенцията. Знаете, че от 1 януари тази година Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел от Министерството на правосъдието също премина към Агенцията по вписванията и на практика там в момента има два формуляра – Ф-1 и Ф-2: две гишета, най-общо казано, на които, подавайки тези заявления, трябва да се държи сметка, такъв е софтуерът на продукта, че не може изпреварващо заявление, подадено в късния следобед на днешния ден, да бъде обработено преди това, което е подадено сутринта. Но на Вашия въпрос: какво правим, след като проблемът е идентифициран, работим по него. Преди всичко въведохме удължено работно време, както и работа в почивните дни, за да се навакса действително това струпване – с хиляди, на заявления, което физически не беше възможно да се обработи. Към днешна дата вече се обработват заявленията от 26 април, и съм убедена, че през следващата седмица ще влезнем в редовен график. Между това обаче, още на 18 април тази година с решение на Министерския съвет приехме промени в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, като се увеличи числеността на Агенцията със 75 служители, от които 14 нови бройки в дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“. Целта на това увеличение е да се осигури административен капацитет с оглед обема на работа, който, убедена съм, ще нараства, тъй като и в момента има идея за нови регистри в нови изменения, които народни представители предлагат в действащи сега закони, които отново да бъдат ситуирани в Агенцията по вписванията. В тази връзка с моя заповед от 16 март 2018 г., когато стана ясно, че обемът от информация, която постъпва и следва да бъде обработена в Агенцията, създадох работна група, която е на финала по изготвяне на Проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. Това е Наредбата за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел във връзка с нормативни промени в последните месеци, касаещи търговската регистрация и регистрацията на юридически лица с нестопанска цел. Това, което в хода на работата на работната група като проблем се очертава – две становища се застъпват, че за да се облекчи работата, е необходима нормативна промяна в законите и да се използва проектът, по който в момента се работи за Единна входна точка. Това е проект на Националния статистически институт. Другата група е, че бихме могли само с промени в Наредбата като подзаконов нормативен акт да направим така, че и в бъдеще да не се стига до подобно забавяне в обработката на документи, а иначе аз съм съгласна с Вас, че за всеки търговски субект е изключително важно обстоятелствата, фактите, които се вписват, своевременно да стават достояние и на трети лица. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Реплика, господин Тишев. НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Понякога оставам с усещането, че сякаш живеем в паралелни реалности. От една страна, както и в отговора на предния въпрос Вие заявихте, че правителството, управляващите предприемат мерки за намаляване на административната тежест, а сега от отговора излиза, че причините да бъде блокиран Търговският регистър и съответно обработката на заявленията е вследствие на законодателни промени, които мнозинството е приело, както и структурни промени в Министерството, които също са следствие на действия, предприети от мнозинството. Тоест, от една страна, гръмко заявяваме, че ние борим административната тежест върху граждани и фирми, от друга страна, бизнесът на практика е поставен пред пълна фактическа невъзможност да обслужва търговските си нужди чрез вписване в Агенцията. И още нещо. Вие дадохте доста конкретни отговори на моя въпрос, но аз не чух някой ще поеме ли отговорност за това, че има забавяне с месеци на вписване на заявления? А това са фирми – дали еднолични търговци, дали ООД, дали акционерни дружества. Някой ще ги обезщети ли, ще ги компенсира ли за това? Те са основните данъкоплатци на държавата, но на практика държавата не им е предоставила такива условия, че те да функционират нормално юридически. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев. За дуплика – госпожо Министър заповядайте. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Тишев, дами и господа народни представители! По въпроса за паралелната държава – аз нямам компетентността и експертизата, която притежавате Вие от Вашата парламентарна група, така че на тази реплика няма как да отговоря в дуплика. Не съм специалист. Що се отнася до останалите Ваши реплики – категорично те не се покриват с истината. Няма забавяне повече от един месец. Освен това за обезщетение на бизнеса и дума не може да става, защото за фактите, които се включват като обстоятелства, които трябва да се регистрират, за тях се държи сметка. В самото начало на моя отговор казах, че Вие сте поредният от стотиците, с които аз контактувам – и представители на бизнеса, и адвокати, и най-вече служителите, които работят. Ние ще продължим от правителството политиката, която сме поели за въвеждане на електронно правосъдие, електронни услуги, защото твърдо вярвам, че първо, по този начин се преодоляват корупционни практики, и второ, това е верният подход и той се аплодира както от представители на администрации и бизнес, но така и от българските граждани. По отношение на страховете и внушенията, които Вие правите към тях, мисля, че е некоректно, защото хората отчитат и виждат резултатите, които постигаме във вече реализираните електронни услуги. Уверявам Ви, че това ще продължи занапред. Неслучайно се спрях в малкото кратки минути, които имам да Ви отговоря, на проектите, които се разработват. Това, което правим, е изключително амбициозно. Бъдете сигурни, че ще го постигнем! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Това беше последният въпрос от днешния парламентарен контрол. Да благодарим на министъра на правосъдието – госпожа Цачева, за участието ѝ днес. Поради изчерпване на времето закривам заседанието. Следващото редовно пленарно заседание – 16 май от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 14,33 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов Джейхан Ибрямов