Счетоводен и данъчен справочник

Грузия продължава да бъде приоритет в дневния ред на България и на НАТО, заяви председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов на среща с представители на грузински медии и Дипломатическия институт.

На разговора бяха обсъдени въпроси, свързани със сътрудничеството и развитието на страните от Западните Балкани и Черноморския регион, които са основни приоритети на предстоящото първо за България председателство на Съвета на ЕС. В неговите рамки през февруари 2018 г. София ще бъде домакин на голяма интерпарламентарна конференция по тези две теми, в която ще участват представители на всички държави-членки на ЕС, както и на страните от Западните Балкани, уточни ген. Константин Попов.

На въпрос на грузинските медии какво биха посъветвали своите колеги в Грузия членовете на Комисията по отбрана, Емил Христов, Запрян Янков и Слави Нецов, подчертаха, че е необходимо да има решимост и постоянство, за да бъдат постигнати желаните резултати.

На срещата присъстваха представители от Грузинската обществена радио-телевизия, Информационната агенция “Пирвели” и “Старвижън ТВ”.
Когато става на въпрос за отбрана и въоръжени сили, политическите цветове избледняват, заяви председателят на парламентарната Комисия по отбрана ген. Константин Попов пред курсанти от Националния военен университет “Васил Левски”. Народните представители от Комисията по отбрана на Народно събрание разговаряха с възпитаници на висшето училище.

В приветствието си към тях ген. Константин Попов подчерта, че тази година към бюджета на Министерството на отбраната са гласувани допълнителни средства в размер на 113 млн. лв. Те са предвидени за увеличение на издръжката на обучаващите се курсанти, за увеличение на заплатите на военнослужещите с над 10 процента и за назначаването на нови 1300 военнослужещи.

“Парламентът носи отговорност за това как армията трябва да бъде финансирана. Работим за издигането на професията офицер, носете с гордост пагона”, обърна се към курсантите председателят на Комисията по отбрана на Народното събрание.

Курсантите бяха поздравени и от заместник-председателите на комисията Борис Вангелов, полк. Владимир Тошев, доц. д-р Николай Цонков, както и от членовете на комисията адмирал Пламен Манушев, доц. Милен Михов, ген. Симеон Симеонов. Те изказаха благодарност към тях, че са тръгнали по този труден път и им пожелаха весело посрещане на предстоящия студентски празник.

Курсантите от Националния военен университет “Васил Левски” бяха на образователна визита в Народното събрание и имаха възможност да се запознаят с народните представители и дейността Комисията по отбрана.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева връчи годишната награда „Агробизнесмен на България” за 2017 г. Призът, който се присъжда от 1991 г. от вестник „Български фермер”, получи Николай Стефчов.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза, че българското земеделие е много важна част от икономиката, а с европейските средства, които получава,  има възможност да стане още по-модерен и добре развит отрасъл.

В приветствието си към участниците в годишната среща на агробизнеса с ръководствата на Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ председателят на парламента подчерта, че 73 процента от европейските средства се усвояват от българските земеделски производители. Стремим се максимално да улесним този процес и разчитаме на вас, ако има някакви проблеми, заедно да направим така, че тези субсидии да стигат по-бързо и по-лесно до всеки земеделски производител, отбеляза Цвета Караянчева.

Вестник „Български фермер” има своите традиции, той информира българските земеделци, зачита мнението им и задава темите от дневния ред на българския аграрен сектор, отбеляза Цвета Караянчева. Тя поздрави редакционния екип на вестника и пожела още дълги години изданието да помага на българските фермери и да им представя най-новите неща в областта на земеделието.

Наградата „Агробизнесмен на България”, която се присъжда от 1991 г., е за изявен и заслужил със своите идеи, проекти и иновации бизнесмен, чиито усилия помагат за това българското земеделие да бъде на нивото на сектора във водещите аграрни страни в Европа и по света.

Ценообразуването и реимбурсирането на биоподобните лекарствени продукти, тяхната роля за здравната система, както и възможностите за оптимизиране на социалните ползи от прилагането им бяха обсъдени на конференция в Народното събрание. Темата на форума, който е под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазването, беше „Биоподобните лекарствени продукти – настояще и бъдеще за устойчиво здравеопазване”. Конференцията беше организирана от Българската генерична фармацевтина асоциация (БГФармА) и Лекарства за Европа (Европейската асоциация за генерични и биоподобни лекарства).

Търсенето на възможности населението на България и Европа да живее по-дълго и в по-добро здраве е ангажимент на всички, правещи политика в сферата на здравеопазването, подчерта при откриването на конференцията председателят на Комисията по здравеопазването д-р Даниела Дариткова. Тя посочи, че решенията за осъществяването на тази цел трябва бъдат постигнати с консенсус между експертите, неправителствения сектор и индустрията. Крайните решения не са от полза на устойчивия здравен модел и затова бюджетната рамка за сектора е нужно да бъде балансирана, добави д-р Даниела Дариткова. Българската здравна система трябва да има дългосрочна визия и нашата задача е да дадем на пациентите достъп до качествени, ефективни и ефикасни лекарствени продукти, отбеляза тя.

Във форума участваха заместник-председателят на парламента Нигяр Джафер, народни представители, председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти проф. д-р Николай Данчев, председателят на Консорциума на Международната асоциация по фармакоикономика за Централна и Източна Европа проф. Генка Петрова и др.

Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че за да се осигури навременен достъп на повече пациенти, които имат нужда от съвременно лечение, е важно да има държавна политика, насочена към подобряване информираността на медицинските специалисти и пациентите за качеството, безопасността и ефикасността на биоподобните лекарства и към насърчаване на използването им. Биоподобните лекарства са възможно най-близки или подобни на вече съществуващи биологични лекарства (референтни лекарства), които са показали клинична еквивалентност по отношение на профила на ефикасност и безопасност. Те са нови биологични продукти, подобни и много близки по идентичност, на вече разрешени за употреба медикаменти. В Европейския съюз те влизат в употреба от 2006 г. като алтернатива на референтните лекарствени продукти.

Предстоящото първо за България председателство на Съвета на ЕС и възможностите за осъществяване на проекти за подобряване на транспортната свързаност на страните от Западните Балкани бяха основни теми на срещата на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и главния изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева.

25-ата годишнина от членството на България в групата на Световната банка е повод да търсим възможности за реализиране на проекти, чието изпълнение ще подобри транспорта между страните от Западните Балкани, отбеляза Кристалина Георгиева. Тя подчерта, че Световната банка е готова да инвестира по проект, който да ускори преминаването на тежкотоварни автомобили през държавните граници на страните от региона. Това може да бъде постигнато с въвеждане на единна система за плащане на такси и заявяване за преминаване на границата по електронен път, уточни главният изпълнителен директор на Световната банка.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева подчерта, че европейската перспектива на страните от Западните Балкани е един от приоритетите на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС. До скоро тези страни не бяха във фокуса на вниманието на ЕС, но с общи усилия успяхме да включим тази тема в европейския дневен ред, подчерта тя. По думите на председателя на Народното събрание реални резултати ще има, защото всички мислят и работят заедно за развитието на региона.

За първи път Световната банка има позиция главен изпълнителен директор, отбеляза Кристалина Георгиева. Тя уточни, че директорът отговаря за функционирането на най-голямата част от Банката, управлява 42 млрд. долара по различни програми, има 10 хиляди души персонал и офиси в 139 страни по света.

06/12/2017 - 08/12/2017
1. Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г. (Вносител: Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, 31.5.2017 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Вносители: Волен Сидеров и група народни представители, 26.5.2017 г.).
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (Вносители: Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид, 26.10.2017 г.).
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Вносител: Министерски съвет, 10.11.2017 г.).
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за измерванията (Вносител: Министерски съвет, 23.10.2017 г.).
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите (Вносител: Министерски съвет, 23.10.2017 г.).
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Вносител: Министерски съвет, 18.9.2017 г. Приет на първо гласуване на 18.10.2017 г.).
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Вносител: Министерски съвет, 1.8.2017 г. Приет на първо гласуване на 21.9.2017 г.).
9. Първо гласуване на Законопроект за Европейската заповед за разследване (Вносител: Министерски съвет, 10.11.2017 г.).
10. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения (Вносители: Анелия Клисарова и група народни представители, 1.9.2017 г. Приет на първо гласуване на 26.10.2017 г.).
11. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (Вносител: Министерски съвет, 29.9.2017 г. Приет на първо гласуване на 26.10.2017 г.).
12. Първо гласуване на Законопроект за платежните услуги и платежните системи (Вносител: Министерски съвет, 16.10.2017 г.).
13. Парламентарен контрол.