Счетоводен и данъчен справочник

България получи високи оценки за постигнатите резултати по време на Българското председателство на Съвета на ЕС в рамките на Срещата на председателите на КОСАК във Виена. Конференцията е начало на парламентарното измерение на Австрийското председателство на Съвета на ЕС, където Народното събрание на България се представлява от Ивелина Василева – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ).

Тема на първата сесия от Председателския КОСАК във Виена бяха приоритетите на Австрийското председателство на Съвета на ЕС, представени от Каролине Едщадлер - държавен секретар във Федералното министерство на вътрешните работи. Втората сесия беше посветена на бъдещето и перспективите за Европейския съюз, като ключови говорители бяха Франс Тимерманс - първи заместник-председател на Европейската комисия и г-жа Марийд Макгинес - първи заместник-председател на Европейския парламент.

В своето изказване Ивелина Василева изрази подкрепа за програмата и приоритетите на Австрийското председателство. Тя постави акцент върху европейската перспектива за Западните Балкани, подчертавайки, че през изминалите шест месеца, в рамките на Българското председателство, по този въпрос е направено много. България оценява факта, че работата ще продължи и по време на Австрийското председателство, каза заместник-председателят на КЕВКЕФ.

Ивелина Василева приветства постигнатото от Работната група по субсидиарност и пропорционалност, председателствана от Франс Тимерманс. Тя отбеляза, че очаква и доклада, който ще бъде представен от работната група.

Проектът на правилник е изготвен във връзка с приетия на 24 октомври 2017 г. нов Закон за държавните помощи (ЗДП) и на основание § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗДП, където е предвидено в срок до една година от влизането в сила на закона Министерският съвет да приеме правилник за прилагането му. Спрямо действащия правилник се запазва предмета на акта, а именно правилникът да определи реда и условията за прилагане на Закона за държавните помощи. Въведените основни нови моменти и процедури в проекта на ППЗДП, спрямо сега действащия правилник, са свързани изцяло с тези в ЗДП. Те поясняват начина на изпълнение на законовите задължения за страните в процеса на предоставяне на държавни и минимални помощи. Съдържащите се в проекта обособени части следват разделите на закона и регламентират основните дейности от момента на планиране, разработване и съгласуване на мерки за помощ, през изпълнението на процедурите по уведомяване, до задълженията за докладване, регистриране и съхраняване на данни.

 

Отговорна дирекция: "Държавни помощи и реален сектор"
E-mail: stateaid@minfin.bg

 


Дата на откриване: 06.7.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 05.8.2018 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Филип Попов и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието. Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка, като предлагам да стане точка първа за днешното заседание: Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител – Драгомир Стойнев, на 5 юли 2018 г. Гласуваме. Гласували 157 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Процедура – заповядайте, господин Ненков. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедура – да подложите на гласуване промяна в дневния ред и точка 8 – Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, да стане точка втора от дневния ред. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах – веднага след комисиите. Благодаря, господин Ненков. Моля, режим на гласуване на направената процедура. Гласували 169 народни представители: за 113, против 52, въздържали се 4. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка: ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ. „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Спас Янев Панчев като член на Комисията по отбрана. 2. Избира Васил Миланов Антонов за член на Комисията по отбрана.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 168 народни представители: за 148, против 10, въздържали се 10. Предложението е прието. Следващият „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Спас Янев Панчев като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. 2. Избира Йордан Стоянов Младенов за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 11. Предложението е прието. Преминаваме към втора точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗМЕЗДНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО СЪБИРАНЕ НА ПЪТНИ ТАКСИ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ. Вносител – Министерският съвет на 7 юни 2018 г. Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – господин Ненков, заповядайте. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, №802-02-16, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г. В заседанието на Комисията взе участие господин Дончо Атанасов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, който представи Законопроекта от името на вносителя. Със Споразумението се предвижда Агенция „Пътна инфраструктура“ да ползва експертизата на Международната банка за възстановяване и развитие за успешното изпълнение на Проекта за проектиране, изграждане и въвеждане на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа. Съгласно Споразумението консултантските услуги включват дейности по контрол и осигуряване на качество при внедряване на електронната система, експертна и техническа помощ в процесите по надзор и последващо тестване, анализ и определяне на тарифите за пътно таксуване и въвеждане на европейската услуга за електронно събиране на такси, както и техническа и комуникационна подкрепа за разясняване пред заинтересованите лица на електронната система за пътно таксуване. В хода на дискусията народните представители подкрепиха Законопроекта, отчитайки необходимостта от подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси. Господин Дончо Атанасов отговори на конкретни въпроси, зададени от членовете на Комисията, свързани с досегашните действия и резултати по изграждането на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 15 гласа „за“, без против и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси. Господин Иванов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г., № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г. На редовно заседание, проведено на 28 юни 2018 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г., № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г. Със Споразумението се предвижда Агенция „Пътна инфраструктура“ да ползва експертизата на Международната банка за възстановяване и развитие за успешното изпълнение на Проект „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (Тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т (електронна винетка)“. Консултантската услуга на Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на Агенция „Пътна инфраструктура“ включва следните дейности за успешното управление при изпълнение на дейностите по подписания договор с избрания изпълнител: 1. дейности по контрол и осигуряване на качеството при внедряването на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа; 2. експертна и техническа помощ в процесите по надзор и последващо тестване на цялата изградена електронна система; 3. анализ и определяне на тарифите за пътно таксуване и обхват на мрежата – за изпълнението на тази дейност ще бъде спазено европейското законодателство в областта на пътното таксуване, както и подпомагане на АПИ при въвеждането на Европейската услуга за електронно събиране на такси (ЕУЕСТ) в България с оглед осигуряване на оперативна съвместимост; и 4. техническа комуникационна подкрепа с цел разясняване пред обществото и заинтересованите лица представянето на електронната система за пътно таксуване. Международната банка за възстановяване и развитие има богат опит в предлагането на този вид услуга и е надежден партньор. Обстоятелствата, съдържащи се в Споразумението, подписано при условие за последваща ратификация, налагат ратификацията му със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г., № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Откривам разискванията. Изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет. Гласували 147 народни представители: за 105, против 36, въздържали се 6. Предложението е прието. Процедура на господин Ненков. ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България, от място): Отрицателен вот! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отрицателен вот – заповядайте. ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“ по няколко причини. Първо, това споразумение ще струва на българския бюджет 6 млн. лв. Второ, с приемането му ние заявяваме, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в частност – Агенция „Пътна инфраструктура“, нямат административен капацитет да администрират и въведат тол системата, при положение че повече от три години държавата се готви за нейното въвеждане. На трето място, в Споразумението липсва тази част – ако приемем, че специалистите от Международната банка за възстановяване и развитие са най-добрите в света, да обучат наши кадри, които да имат възможност след въвеждането на системата да я надграждат, да я развиват и разширяват. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев. Господин Ненков, заповядайте за процедурата си. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 – Законопроектът за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков. Моля да гласуваме така направената процедура. Гласували 145 народни представители: за 102, против 39, въздържали се 4. Предложението е прието. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие Член единствен. Ратифицира Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие. (Председателстващите заседанието се сменят.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 145 народни представители: за 103, против 36, въздържали се 6. Предложението е прието. Продължаваме със следващата точка от приетата програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ. Вносители – Светлана Ангелова и група народни представители. Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Заповядайте, доктор Адемов, да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова, Албена Найденова, Калин Поповски, Юлиян Папашимов, Клавдия Ганчева, Румен Генов, Павел Шопов, Руслан Тошев, Ралица Добрева, Галя Василева, Николай Сираков и Димитър Гечев на 29 юни 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители. В заседанието участваха: Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика, Виктория Тахова – заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“ в Националния осигурителен институт, Мая Манолова – омбудсман на Република България, експерти от администрацията на омбудсмана, представители на синдикални и работодателски организации, представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания, представители на протестиращите майки на деца с увреждания, госпожа Живка Стоянова, която е сезирала Върховния административен съд с иск за отмяна на текстове от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Светлана Ангелова. Според мотивите на Законопроекта изготвянето му се е наложило във връзка с окончателни Решения № 7271 от 1 юни 2018 г. и № 7706 от 11 юни 2018 г. на Върховния административен съд, с които се отменят разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. След влизането в сила на двете решения е необходимо да се извърши синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. Законопроектът предвижда отменените разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът за интеграция на хората с увреждания. По същество с Решение № 7271 от 1 юни 2018 г. по административно дело № 2858/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, се отменя разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (Правилника), като отпада изискването за представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника. В мотивите на съда е посочено, че разпоредбата в Правилника противоречи на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за нормативните актове и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Също така член 27, ал. 3 от Правилника поставя условие не за отпускане на помощта, а за нейното изплащане, поради което изискването на чл. 27, ал. 3 не може да се въвежда с подзаконов нормативен акт, след като съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания Министерският съвет е компетентен да уреди с подзаконов нормативен акт въпросите, свързани с определянето на размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката, но не и за нейното изплащане. Извън посочената законова делегация и в противоречие с изискванията на Закона разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника предвижда, че добавката за социална интеграция за обучение се изплаща след представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението. С Решение № 7706/11 юни 2018 г. по административно дело № 4602/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, се оставя в сила Решение № 1455/31 януари 2018 г. по административно дело №10020/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което се отменят разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с които се определя базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция, гарантираният минимален доход и размерът на месечните добавки за транспортни услуги и ползване на информационни и телекомуникационни услуги. Според съда обвързването на размера на месечната добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като водещият критерий според Закона за интеграция на хората с увреждания за определянето на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Това води до унифициране на размера на добавката и създава обективни пречки за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания. Това противоречи както на общите принципи, залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания, така и на чл. 28 от нея, където е посочен достъпът на лицата с увреждания до социална закрила. Освен противоречията, възникнали от двете решения на Върховния административен съд, в нормативната уредба е необходимо да се синхронизират разпоредбите на Закона за интеграция на хората с увреждания с Правилника за неговото прилагане, които се отнасят до процедурата по издаване на заповедта, с която се определят пределните размери (лимити) на целевите помощи за изработване, покупка или ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, като се регламентира, че пределните размери (лимити) на целевите помощи се определят и актуализират със заповед на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на здравеопазването. С внесения законопроект вносителите предвиждат да се регламентира процедурата по представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Ще се въведе и определянето на базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход. Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход се запазва. Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход също се запазва. С оглед отмяната на общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Правилника, според която базата за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, определян от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, вносителите предлагат в Законопроекта да се уредят и другите видове добавки за социална интеграция, а именно добавки за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти и достъпна информация. Техните размери също ще бъдат запазени. Към Законопроекта вносителите са приложили Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието. От нея е видно, че към 31 декември 2017 г. са предоставени месечни добавки за социална интеграция средномесечно на 500 016 лица с увреждания, от които 10 476 за деца. Към месец май 2018 г. броят на лицата с увреждания, които получават месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги, е 497 145 лица, а за информационни и телекомуникационни услуги е 70 608 лица. Към момента 89 лица получават месечна добавка за социална интеграция за обучение, 157 048 лица не са упражнили своето право за получаване на добавката за обучение. В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Асоциацията на индустриалния капитал в България. С изключение на последното, в което се правят предложения за нови норми по отношение на интеграционните добавки, всички останали са подкрепящи Законопроекта. В Становището на Министерството на труда и социалната политика, което беше представено от министър Бисер Петков, се подчертава, че с предложените промени в Закона за интеграция на хората с увреждания ще се уредят по законов ред и възникналите негативни последици от Решения № 7271 от 1 юни 2018 г. и № 7706 от 11 юни 2018 г. на Върховния административен съд, с които се отменят разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Освен това със Законопроекта ще се преуредят отменените разпоредби на Правилника към действащия закон и същевременно ще се синхронизира нормативната уредба в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. Също така със Законопроекта ще се ограничи рискът от отпадане на хората с трайни увреждания, получаващи месечни добавки за социална интеграция, и ще се уреди по-добро регулиране на изискванията за социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на техните права. Важно е също, че ще се осигури непрекъсваемост на получаваните до този момент месечни добавки, а също така ще се ограничи рискът от възникване на сериозно социално напрежение. Становището на омбудсмана госпожа Мая Манолова и представителите на неправителствените организации на хората с увреждания е, че с предложения законопроект няма да се осигурят правата на хората с увреждания по отношение на интеграционните добавки, тъй като според тях тези текстове са в противоречие с принципите на Конвенцията по правата на хората с увреждания. Те не възприемат хипотезата, че това е временно решение, намерено с цел да не бъдат ощетени хората с увреждания, неполучавайки интеграционните си добавки. Според тях вярното решение е реформиране на цялата система за интеграция на хората с увреждания, но са песимисти, че управляващите ще съумеят да я извършат. След представянето на Законопроекта и мотивите към него, както и на становищата на заинтересованите институции се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Хасан Адемов, Георги Гьоков, Николай Сираков, Милко Недялков, Весела Лечева, Юлиян Папашимов, Калин Поповски. Повечето от тях са убедени, че със Законопроекта се предприемат действия за спешна законодателна регулация поради създадения правен вакуум. Законодателната промяна е изцяло в интерес на хората с трайни увреждания, които са подали заявления-декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция след постановените съдебни решения, още повече че по информация на Агенцията за социално подпомагане от 12 юни 2018 г. са подадени около 11 000 заявления-декларации за получаване на месечна добавка за социална интеграция по отменените правни основания – чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. До приемането на законодателните промени на тези лица ще бъдат издадени разпореждания за спиране на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако Законопроектът бъде приет в бърз порядък, няма да бъдат застрашени интеграционните социални права на близо 500 000 техни бенефициенти. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 17 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Представяне на Законопроекта от вносител. Заповядайте, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промените, които предлагаме с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, е във връзка с две окончателни решения на Върховния административен съд – Решение № 7271 от 1 юни 2018 г. и № 7706 от 11 юни 2018 г., с които са отменени разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. По същество с Решение № 7271 от 1 юни 2018 г. по административно дело № 2858 от 2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав отменя разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, като отпада изискването за представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението като основание за изплащане на интеграционната добавка за обучение по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Съгласно този член месечната добавка за обучение в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение, извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Тази добавка не може да се ползва от лица, които се обучават в специални училища и лица, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта. Условието, което поставя оспорената от съда ал. 3 на чл. 27, е, че добавката се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението. Поради допълнителното условие, което Правилникът поставя – лицето да представя документ за продължителността на обучението, съдът намира, че всъщност не следва в подзаконов акт да се поставя такова допълнително условие. Всички обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание при решението за отпускане на добавката, тоест не е нормално да има отпусната добавка, която да не се изплаща поради допълнително условие за нейното изплащане. Изискването на чл. 27, ал. 3 не може да се въведе с подзаконов нормативен акт, след като съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания Министерският съвет е компетентен да уреди с подзаконов нормативен акт въпросите, свързани с определянето на размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката, но не и за нейното изплащане. На тези основания съдът отменя разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания и я счита за незаконосъобразна. По второто решение петчленен състав на Върховния административен съд с Решение № 7706 от 11 юни 2018 г. по административно дело № 4602 от 2018 г. отменя разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с които се определя базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 15% от гарантирания минимален доход и месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер на 20% от гарантирания минимален доход. Според съда обвързването на размера на месечната интеграционна добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като водещият критерий според Закона за интеграция на хората с увреждания за определянето на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Това води до унифициране на размера на интеграционната добавка и създава обективни пречки за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания, а също така противоречи както на общите принципи, залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания, така и чл. 28 от нея. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се цели да се извърши синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиките за интеграция на хората с увреждания. Предложението е отменените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът. Ще се ограничи рискът от отпадане на хората с трайни увреждания, получаващи месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и информационни и телекомуникационни услуги. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се предвижда да се регламентира процедурата по представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Ще се въведе и определянето на базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, като за месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход се запазва и месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход, която също се запазва. С оглед синхронизиране на нормативната уредба предлагаме в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят и другите видове добавки за социална интеграция, които са за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти и достъпна информация, като техните размери също се запазват. Към 31 декември 2017 г. са предоставени месечни добавки за социална интеграция средномесечно на 500 016 лица с увреждания, от които 10 476 за деца. Към месец май 2018 г. броят на лицата с увреждания, които получават месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги, е 497 145 лица, а за информационни и телекомуникационни услуги е 70 608 лица. Промяната в Закона за интеграция на хората с увреждания следва да стартира незабавно с оглед на обстоятелството, че с отменените разпоредби се засягат общественозначими права и интереси на широк кръг уязвими хора, които до този момент са получавали интеграционни добавки, а след влизане в сила на постановеното решение на ВАС същите следва да бъдат незабавно прекратени, тъй като не е налице правно основание за тяхното изплащане. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по представения законопроект. Господин Гьоков, имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! За да не се вълнува залата, аз още в началото на изказването си, преди да започна да говоря по същество, ще декларирам, че ще гласувам „за“ и ще подкрепя промените, които се правят с внесения от народните представители Проект за промяна на Закона за интеграция на хората с увреждания, само че не мога да си позволя да не Ви кажа какво правите и за какво подлежите на критика. Защо се налагат тези промени? Какво е видно от мотивите на вносителите и какво става ясно от представянето на Законопроекта? Тези промени се налагат заради създалата се ситуация след окончателни решения на Съда на петчленен състав на Върховния административен съд по жалбата на физическо лице, което прави невъзможно изплащането на така наречените интеграционни добавки, които са един от основните инструменти за социална интеграция на хората с увреждания. В това решение се отменят четири разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания – тези на чл. 24, ал. 2 – това касае базата за изчисляване на добавката, която е гарантираният минимален доход; чл. 25 касае интеграционните добавки за транспорт и телекомуникация; чл. 26 касае интеграционните добавки за информационни услуги и на края чл. 27, ал. 3, касаещ интеграционните добавки за обучение. В Закона за интеграция на хората с увреждания е записано, че тези интеграционни добавки се предоставят на лицата за допълване на техните доходи и за покриване на допълнителните разходи, които те имат. А отмяната на тези разпоредби по същество и на практика означава, че ще се прекъсне изплащането на интеграционни добавки, което от своя страна ще предизвика сериозно социално напрежение на фона на и без това незавидното положение на хората с увреждания в България. Такива добавки, които са основни плащания по този закон, се получават от около 500 000 хора с увреждания, а разходите в бюджета за тях са около 152 млн. лв. И какво се предлага сега? За да не се допусне прекъсване на плащането на отпуснатите добавки, трябва най-късно до средата на юли да се направят промени, които да дадат възможност на дирекция „Социално подпомагане“ да подготви съответната документация и добавките да бъдат изплатени в регламентирания законов срок. А същността на предложението е да се уредят нещата в Закона по аналогичен начин, както са в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, за да не се дава основание на Съда да смята, че с Правилника се допълва Законът или че Правилникът противоречи на основни положения в Закона. Тоест отменените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът за интеграция на хората с увреждания. Това е един интересен, но в кавички интересен подход и е оправдано единствено и само, ако това е една кратковременна мярка, която не цели решаване на проблема, а намаляване или по скоро овладяване на общественото напрежение, за да може да се осигури непрекъсваемост на изплащането на интеграционните добавки. Може да оправдавате тази промяна, тези предложения и с това, че в момента има работна група, която подготвя нов Закон за хората с увреждания, което прави евентуално една такава мярка и тези поправки временни. От никаква друга гледна точка няма оправдание. Държавата носи отговорност за обществените отношения за хората с увреждания и няма право да прави законодателство на парче, законодателство за запълване на дупки. Няма право да действа като пожарна команда, защото при гасенето на пожар пожарната играе основна положителна роля, но последствията за обекта са общо взето неблагополучни, не само от пожара, а и от действията на пожарната. Като че ли с тези си действия ние показваме, че ще неглижираме и заобикаляме решението на Съда, че след като водещият критерий в Закона са индивидуалните потребности, неправилно и незаконосъобразно е като база за определяне на добавките в Правилника за прилагане на Закона да се въвежда изчисляване на тези добавки върху величина, каквато е гарантираният минимален доход, и по този начин тези добавки да не се индивидуализират, а на практика да се унифицират. Тоест българският съд ни казва, че обвързването на добавките с гарантирания минимален доход като процент от него води до неговото унифициране, а не диференциране на тези добавки. Вносителите не се съобразяват с това и по елегантен начин го заобикалят. Аз няма да коментирам, че при приемането на този закон – Закона за интеграция на хората с увреждания, законодателят е вложил принцип за отпускане на добавките за интеграция според индивидуалните потребности и въпросът с диференциацията и индивидуализацията го е решил като възможност всяко лице с определен вид и степен на увреждане – двигателно, слухово, зрително и така нататък, да има право на различен вид и брой интеграционни добавки от седемте възможни. И както е видно от практиката, по-голямата част от хората с увреждания получават най много по три, а в повечето случаи и по две интеграционни добавки, като общата е сбор от отделните и достига до размер на плащането двадесетина процента от гарантирания минимален доход. Но щом и в българския съд има неразбиране по логиката на този закон, значи логиката не е правилна и трябва да се промени или да се промени принципът. Но промяната на принципа ще бъде неудачно действие, изключително неудачно, разбира се, защото хората с увреждания на всичките си протести на първо място поставят индивидуализирането на подпомагането и на предоставянето на социални услуги според индивидуалните потребности. Знам, че сме в средата на бюджетната година и ресурсът е разчетен, но другото, върху което искам да обърна внимание, е размерът на тези интеграционни добавки. Казах, че масово общата добавка е в размер на 15 – 20 лв. Вярно е, че на фона на големия брой хора, които ги получават – близо 500 000 човека, се формира една сериозна сума в бюджета в размер на 152 млн. лв., но хайде да направим една сметка: при размер на интеграционната добавка за транспортни услуги от 11,24 лв. при цена на билетчето на градския транспорт 1,60 в София и средно около 1 лв. в другите градове, колко пъти може да бъде ползван този градски транспорт? Или пък за такси при левче на километър, колко пъти може да бъде ползвано такси? Затова го споменавам, защото сега няма да решим въпроса с размерите на добавките, но за следващата бюджетна година трябва да променим тези неадекватни размери, които, между другото, се дължат на обвързаността на добавките с гарантирания минимален доход и неговия неадекватно нисък размер. Казах всичко това не да се заяждам в момента с вносителите, а по-скоро да насоча вниманието на тези, които готвят новия Закон за хората с увреждания, към работната група, за да се заложат текстове, които уреждат по недвусмислен, адекватен, стабилен и устойчив с времето траен начин тази финансова подкрепа, която получават хората с увреждания, за да е обвързана с индивидуалните им потребности. Другото ще е отбиване на номер. И последно, ще гласувам „за“ не защото правите нещо читаво от законотворческа гледна точка, а за да не оставим тези хора, които разчитат на тази сума и тя е от жизнена важност за тях, без нея. Оставам с надеждата за бъдещо синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиките за интеграция на хората с увреждания и нека те да получат това, което нашето българско общество дължи на тези хора, и да не забравяме принципа, че за зрелостта на едно общество се съди по отношението му към хората с увреждания. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Има ли реплики? Няма. Изказвания? Господин Панчев, имате думата. СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, доволен съм от това, което чувам от колегите и отдясно, и отляво, защото като родител на дете, което е изпаднало в нужда и познаващ този проблем, и защото темата касае над 500 000 български граждани, на мен ми се иска днес залата да приеме на първо четене предложението, което прави Светлана Ангелова и група народни представители за гласуване на допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, не само защото това ще намали напрежението в страната, а защото наистина тези хора имат нужда от това решение, което ще даде възможност те да получават регулярно тези добавки, които досега са получавали. Хубаво е, че въпросът не се политизира, защото ние сме свидетели как вече седмици наред има хора, които се събират на улиците и искат по-коректно, по-добро решение на проблемите на хората, които имат необходимост от помощ от държавата. На мен ми се иска следващата седмица, преди края, на второ четене да гласуваме този закон, а наесен, като се върнем на следващата сесия, да имаме възможност да гледаме заедно и новата идея за Закон за интеграция на хората с увреждания, Закона за социалните услуги, в пакет, и Закона, който припознаха колегите от „БСП за България“ и „Воля“, за личната помощ. Така бихме могли наистина да отговорим на проблемите в нашето общество, на проблемите, които изпитват хората в нужда, и Ви благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев. Има ли реплики? Заповядайте, господин Христов. МИЛЕН ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господи Панчев, слушах внимателно Вашето изказване, но, за съжаление, не мога да се съглася с Вас. С този закон почти няма да направим нищо, освен да не се спрат интеграционните добавки, размерът на които е максимум около 35 – 40 лв. Не мисля, че този закон ще реши какъвто и да е проблем на тези хора. Защото реално погледнато един човек със сто процента увреждане взима около 250 – 260 лв. пенсия, с добавките. Прагът на бедност в България е 321 лв. Това какво означава – че автоматично около 800 000 или 500 000 души в България са бедни. Казвали сме го много пъти в тази зала, че политиката на една страна се определя по отношението към хората с увреждания. Тези майки отвън ще продължават да седят и този закон наистина няма да реши техните проблеми. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов. Друга реплика? Няма. Уважаеми господин Панчев, имате думата за дуплика. СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Христов, разбира се, че не искам да влизам в спор с Вас. Това, което аз казах, е, че по този начин ние няма да дадем възможност на 500 и повече хиляди български граждани да не получат добавките си. И аз считам, че не е правилно те да прекъсват. В моето изказване казах, че в началото на следващата сесия ние сме длъжни да работим и е добре да работим в пакет по Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за социалните услуги, както и Закона, който Вие припознахте за личната помощ. Считам, че по този начин ще бъдат решени много от проблемите, а те са наистина сериозни. Аз си позволявам да Ви кажа, че от 15 години ги познавам добре и хората наистина имат нужда от работещ, сериозен закон, който да им даде възможност както да живеят в неравностойно положение със своите проблеми, така и да се търси изход от бедността, в която те се намират и живеят. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев. Следващо изказване – доктор Адемов, имате думата. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам, първо, да започна с това всъщност за какво става въпрос. Става въпрос за това, че Върховният административен съд, петчленният състав, е отменил със свое решение от 1 юни 2018 г., което влиза в сила от 15 юни тази година, текст в Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. И друго решение на Върховния административен съд, петчленния състав, от 11 юни, което влиза в сила от 22 юни, което отменя членове 24, ал. 2, 25 и 26. Става въпрос за различни видове интеграционни добавки. Какъв е проблемът? Проблемът е, че към края на миналата година 500 016 хора с трайни увреждания получават така наречените интеграционни добавки. Тук се говори за това, че интеграционните добавки не са в състояние да покрият нуждите на хората с увреждания. Разбира се, че това е така, но целта на интеграционните добавки е не да осигурят доходи за преживяване, целта е да им дадат възможност за интегриране в обществото, да им дадат възможност да допълнят своите доходи от труд или доходите от заместващи доходи от труд, така наречените инвалидни пенсии. В този смисъл какво предлагат вносителите сега? Вносителите на този проект предлагат отменените текстове от Правилника да влязат в основното тяло на Закона за интеграцията на хората с увреждания. Както по време на заседанието на Комисията заяви министър Бисер Петков, става въпрос за временна мярка, защото философията на сега действащия закон и на предложените мерки се различава от философията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и затова е необходима нова уредба. Законодателят е решил с този подход да даде възможност на хората с увреждания да могат да получават интеграционни добавки. Но има нещо много важно, колеги – няма спиране на 500 000 интеграционни добавки. Такова нещо няма, първо, защото решенията на Върховния административен съд влизат в сила след тяхното публикуване в Държавен вестник, респективно за отделните решения от 15 юни и от 22 юни. Тоест всички, които са подали молби-декларации до Дирекция „Социално подпомагане“ за социална оценка, техните производства са спрени, защото няма нормативни основания за това да получат интеграционни добавки. Това са 11 хиляди човека. На всички останали, на които са отпуснати интеграционните добавки по стария ред, за тях няма никакъв проблем до изтичане на техните експертни решения на ТЕЛК и до изтичане на заповедта на регионалния директор на Дирекция „Социално подпомагане“ за получаване на интеграционни добавки. Тоест според информация на Агенцията за социално подпомагане 11 хиляди човека, които са подали молби-декларации за получаване на интеграционни добавки, в момента са със спрени производства. Всички останали до 500 хиляди в един момент, ако не се приемат тези текстове, могат да изпаднат в ситуация, в която да изтече експертното решение на ТЕЛК, респективно заповедта на регионалния директор за получаване на интеграционни добавки, и тъй като няма текстове в Правилника, и ако ги няма в Закона, няма да има нормативно основание за това те да получават тези интеграционни добавки. Затова се правят тези предложения. Сега, на по-важния въпрос – дали те решават проблемите на хората с увреждания или не, важно е да се отбележи, че тази мярка е временна, докато Народното събрание приеме новия Законопроект за хората с увреждания, подготвен от Министерството на труда и социалната политика. Кога ще се случи това? Министър Петков заяви, че до края на месец юли Законопроектът ще бъде готов. Като имаме предвид факта, че има и съответни процедури по публично обсъждане, съгласувателни процедури, ще минат най-малко два месеца, което означава, че най-рано през месец септември или през месец октомври може да разчитаме на новия закон. Затова единият подход е този: проблемът да бъде решен в основното тяло на Закона. Другият подход е с преходна разпоредба да се каже, че тези текстове действат до края на годината, за да се успокоят тези, които смятат, че в момента има напрежение, има недоверие към междуведомствената работна група в Министерството на труда и социалната политика, че не могат да се справят до края на месеца с този проект. Това са възможните варианти. Аз съм убеден, че ако се приемат предложенията на колегите вносители на този законопроект, в рамките на няколко дни с една работна група ще дадем възможност да предложим на второ четене изчистени текстове, които да дадат възможност на хората да си получават интеграционни добавки по реда, по който се предлагат сега и да няма прекъсване на получаването на интеграционните добавки за тези производства, които са преди влизането в сила на решението на Върховния административен съд. Надявам се, че няма да създадем допълнителни проблеми на хората с увреждания. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Има ли реплики към доктор Адемов? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Няма други изказвания. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854 01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители. Гласували 133 народни представители: за 131, против 2, въздържали се няма. Приема се на първо четене. Процедура – госпожа Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам времето между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания да бъде намален на три дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Светлана Ангелова за намаляване на времето между първо и второ гласуване на три дни. Гласували 125 народни представители: за 122, против 2, въздържал се 1. Предложението се приема. Преминаваме към следващата точка от приетата Програма за работа: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. Вносители са Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. Приет на първо гласуване на 27 юни 2018 г. Имате думата, доктор Адемов, да представите Доклада на Комисията за второ гласуване. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители, приет на първо гласуване на 27 юни 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Приема се. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикалните и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.“ 2. В ал. 2 думите „съгласно предходната алинея“ се заменят с „по ал. 1“. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Вписванията се извършват при условията и по реда на глава петдесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.“ 4. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) В регистъра на синдикални и работодателски организации се вписват следните обстоятелства: 1. видът и наименованието на организацията; 2. седалището и адресът; 3. уставът на организацията; 4. органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи организацията; 5. прекратяването на организацията; 6. преобразуването; 7. имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите; 8. заличаването на организацията. (5) На вписване подлежат и промените в обстоятелствата по ал. 4. (6) Обстоятелствата и актовете по ал. 4 се заявяват за вписване, съответно за обявяване в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им.“ 5. Досегашната ал. 3 става ал. 7.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1. Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходна разпоредба.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 2 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Заварените до влизането в сила на този закон синдикални и работодателски организации запазват качеството си на юридическо лице без да се вписват в регистъра на синдикалните и работодателските организации към съответния окръжен съд по седалището им.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов. Има ли изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за наименованието на подразделението. Вторият текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 2. Двата текста се подкрепят от Комисията. Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1. Предложението се приема. Законопроектът е приет на второ четене. Имате думата за процедура. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, правя предложение срокът за промени между първо и второ четене по приетия в сряда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Николай Александров и група народни представители да бъде съкратен на пет дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чуколов. Не виждам заявления за противно изказване. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Десислав Чуколов за намаляване на пет дни на срока между двете четения на цитирания законопроект. Гласували 102 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 11. Предложението е прието. Продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС. Вносители – народният представител Данаил Кирилов и група народни представители. Продължаваме с изказванията. Имате думата. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, вчера парламентарното време свърши, когато обсъждахме ключов текст от големия проект, който разглеждахме… (Част от народните представители излизат от залата, друга група стоят прави и разговарят.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, господин Зарков. Моля народните представители да заемат местата си или да излязат от залата, за да дадем възможност на господин Зарков да завърши изказването си. КРУМ ЗАРКОВ: Става дума за промяна в размера на таксите, необходими за започване на касационно производство пред Върховния административен съд. Предложено е таксата, която към момента е 5 лв. за физически лица, да стане 70, а тази, която е 75 лв. за юридически лица, да стане 370. Предложено е също така такси да се определят спрямо материалния интерес по делото – нещо, което е прецедент в административното правораздаване. Искам да обърна Вашето внимание към факта, че чл. 126 от Административнопроцесуалния кодекс гласи: „съдебни производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурор“. Не се предвижда и не може да бъде предвиждан имуществен ценз за започване на производство. Да, такси може да има, но те могат да имат само един смисъл – да осигурят необходимия ресурс за функционирането на съдилищата, чиято услуга се дължи на българските граждани, самата тя е безплатна. Такси могат да бъдат мотивирани само посредством разходите, необходими за предоставяне на правосъдие. В мотивите обаче, които чухме и на първо четене, и на второ четене, и в Правна комисия, се говореше за мярка, която да разтовари Върховния административен съд, тоест за мярка, която ще доведе до по-малко дела пред него. Такъв мотив е конституционно недопустим. Още повече – начинът, по който се определят таксите, не би трябвало да намира своето приложение в закон. Действително вносителите се бяха опитали да обосноват начина, по който са стигнали до този размер. Беше ни предоставена таблица, която вземаше предвид два показателя. Най-общо казано единият беше минималната работна заплата, а другият – инфлацията, която е била през годините от 2006 г. насам. Тези показатели са произволно избрани. Очевидно те не са разходно ориентирани и нямат отношение към парите, които трябват, за да се гарантира функционирането на съда. Нещо повече – те са изменливи, те се променят всяка година, всяка година! Именно затова нормалният ред за определяне на таксите е тарифният план, който се изготвя от Министерския съвет. Моите уважаеми колеги Милков и Божанков вчера напомниха, че ако има необходимост да се вдигнат таксите, а такава може би действително има, то тогава трябва да се върви по този ред. Друг колега – уважаваният колега Митев, напомни, че това е опитвано да се прави през годините, но не е успявало, тъй като Върховният административен съд е отменял постановленията на Министерския съвет. Нека уважаемият Министерски съвет вземе законосъобразно и целесъобразно решение, с което да реши този проблем, а не да го закотвяме в Закона. Сега се опитваме да направим именно това: да избегнем възможността на заинтересованите лица да атакуват евентуалната нова такса, закрепяйки я в закон, чийто контрол може да подлежи само на Конституционния съд. Ако този текст все пак бъде приет, ние много внимателно ще обмислим възможността да се възползваме от правото си и да сезираме Конституционния съд по този, както и по други текстове. Още по-голямо недоумение буди идеята да се определя такса спрямо материалния интерес в това производство, където за разлика от гражданския процес трудно се определя цената на иска. Защо? Получихме много становища от институции, които се явяват по административни дела. Най-убедително беше това на Комисията за защита на конкуренцията. Как – питаха те – се определя материалният интерес по дело, което атакува тяхно решение, налагащо имуществена санкция? Имуществената санкция, глобата, сложена на някой картел, не е сама по себе си материалният интерес по делото. Големият интерес в делото пред административния съд е правилното прилагане на закона, а в Конституционния съд е спорът по правото. Там трудно се изчислява този материален интерес. Неслучайно предложението, което разглеждаме в самия закон, предвижда случаи, когато материалният интерес не може да бъде изчислен. В обществото също се разви голяма дискусия по тези въпроси и тя е еднозначна: всички се противопоставят на предвидената методика за таксите. Уважаеми господин Председател, имам 30 секунди поради нередностите в залата, ако позволите, разбира се. Това е замислено като мярка, която да спре гражданите от атака на незаконосъобразни според тях решения пред Върховния административен съд. Няколко пъти тук чухме, че трябва да си пазим съдилищата. Да, трябва да ги пазим, но не от гражданите, трябва да ги пазим от политически натиск, трябва да ги пазим от недоимък, трябва да ги пазим от различните напрежения, които се изсипват в тази система. Това, от което не трябва да ги пазим, е от граждани, които търсят справедливост пред тях. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Реплика – господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, взимам реплика, тъй като Вие се оплакахте, че няма да Ви стигне времето. Искам да изразя различно становище и да аргументирам защо пропорционалната такса в административното производство не е прецедент. Разходоопределяемостта в административното производство също има различна аргументация и мотивация. По отношение на конституционната недопустимост също ще споря и ще обясня двата критерия, които са във финансовите анализи – минималната работна заплата и инфлацията. Това ще го обясня в изказване, на което Вие да можете да ми направите реплика. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Втора реплика – господин Митев, имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Зарков, аз не съм съгласен с един основен пункт от Вашето изказване – че правосъдието, тоест достъпът до касационна инстанция едва ли не е безплатна услуга. Дори и сега, дори и с минималния размер това не е безплатна услуга. Ако не съм Ви разбрал правилно, ме поправете, но до този извод стигнах от това, което казахте. Що се отнася до минималните размери и до способност или неспособност на Министерския съвет, имайте предвид, че всъщност над 10 години няма промяна на таксите. Абсолютно всички – и Министерството на правосъдието, и Върховният административен съд, и административните съдии в административните съдилища в страната са консенсусни, стигнали са до консенсус, че увеличение на таксите следва да има. Следва да има, защото най-малкото разходите за заплати на магистратите, за заплати на съдебните служители, ако щете, за консумативи, ако искате, дори за електрическа енергия на офис техниката, която се използва, са се увеличили. Няма как да бъдат същите, дори използвайки точно цитирания от Вас разходооправдателен критерий. А що се отнася до това, че като мотив се изтъква да има възпрепятстващ ефект по отношение на жалбоподателя, тук съм абсолютно съгласен, че това не може да е мотив, тук се различаваме с колегата Кирилов. Аз не смятам, че размерът на таксите следва да бъде и да се определя само за да ограничаваме достъпа за оспорване на административните актове. Те действително трябва да бъдат съобразени със социално-икономическите условия, но и в никакъв случай да не се ползват като основен мотив за преграждане правото на защита. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Трета реплика? Няма. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, благодаря Ви за възможността да доразвия тезите си. Призовавам Ви във Вашето изказване да обясните защо, след като е имало обективни критерии и Вие сте се водили по тях, все пак между първо и второ четене сумите намаляха? Следователно Вие или сте имали някакво обективно искане, защото сте считали, че това е необходимо, или не, тъй като Вие приехме предложения, които намалиха тези суми, от една страна. По отношение на репликата на господин Митев. Аз твърдя, че правосъдието е безплатно. То е право и е безплатно. Неслучайно, когато спечелите делото, имате право и на разноски, част от които са и таксата, която предварително е трябвало да платите. И тази такса не може да бъде преграждаща на правото, не може да играе ролята на имуществен ценз. Припомням Ви, че в Комисията чухме, че се очаква тези промени да намалят натовареността на съда с 50%. Това ако не е преграждане, не знам как да го наречем! Особено са високи таксите и особено е отношението към юридическите лица, към организациите, които по една или друга причина могат да бъдат заинтересовани в тези дела. Истинските мотиви са ясни и сме съгласни, че те са недопустими. Проблемът за ресурса, необходим за качествено правораздаване, е много тежък проблем и аз съм готов да го обсъждаме в подробности. Не обвинявам този или предишен Министерски съвет. Явно има проблем и той трябва да се реши. Най-малкото не е това методът, защото, съгласете се, че след година, две, три тези такси ще трябва да бъдат променяни в една или друга посока и също ще сме свидетели на тромавата процедура по законодателството. Вие самият и Вашата група започнахте този дебат с такова становище. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Изказвания? Имате думата, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Действително този дебат може би е най-близко до възприятието на нашите избиратели, без да казвам, че те по един или друг начин предпочитат темата на този дебат. При всички положения бих призовал към обективност в преценката на аргументите, без да претоварваме аргументацията с опити за субективно изкривяване или за повлияване на публиката в една или друга посока. Ще започна моето изказване може би отзад напред. Не успях вчера да чуя другите колеги оратори от опозицията, но познавам техния аргумент по въпроса кой определя точния размер на таксите – дали това е законодателят в Закона, или е Министерският съвет, който приема тарифи. Господин Зарков даде един от аргументите на Комисията по правни въпроси, за втори или за трети път, да предложи на пленарната зала да уреди изрично въпроса с определянето на таксите. Такъв случай вече имахме в ГПК, такъв случай имахме и в ЗУСЕСИФ. Тук ще подчертая, че този, който може по-голямото, може и по-малкото. След като законодателят има право да делегира това си правомощие на Министерския съвет, то той може и да го упражни сам. Няма проблем законодателят сам да визира размера на конкретна такса. Господин Зарков пък сам обясни защо досега опитите на всички министерски съвети, които са приемали тарифа за таксите в административното производство, са срещнали една или друга форма на ревизия от самия Върховен административен съд. Ами съдът ги коригира или отменя, така че при този случай е още по-голяма отговорността на законодателя да реши въпроса с дефинирането на таксите. Каза се, че определянето на таксите било прецедент. Както вече казах: не, не е прецедент. Ние имахме много продължителен дебат по Закона за управление на европейските средства. Законодателното ни решение тогава показа, че то е ефективно и че е благоприятно за всички страни – както за частните субекти, които по един или друг начин са обвързани с договорите и с правоотношенията във връзка с управление на тези средства, така и за органите, които управляват тези средства. При това се преодоля една много сериозна неяснота, една много сериозна диспропорция. Трябва ли таксите да са разходообвързани? Да, трябва. Като принцип във всички други случаи, трябва. Въпросът е, че Ваш аргумент е, че в достъпа до административно правосъдие не е трябвало да има такава обвръзка, защото таксата щяла да придобие огромен размер и действително е така. Сигурен съм, че едно административно дело, на която ще да е инстанция, струва на държавата ни хиляди лева. Няма да предполагам колко точно, защото не сме го изчислявали изрично. Държавната такса за достъп е изключително минимална. Съгласен съм с принципа, че не може да има абсолютна тъждественост между държавната такса и стойността на процеса. Възразявам срещу логиката, която разви колегата Зарков, че производството било безплатно. Не, господин Зарков, производството е платено и разходите се поемат от губещата страна. Да, първоначално има значение кой ще стартира производството и ще поеме първоначално разходите, но губещата страна поема негативния резултат. Много аргументи не можах да развия пред Вас, но пет минути са си пет минути. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Реплика? Господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, трябва да Ви върнем жеста, да Ви дадем трите минути – шегата настрана, разбира се. Таксите са само част от финансите, необходими за функциониране на съдебната ни система. Тя по Конституция неслучайно има самостоятелен бюджет. Не може да очакваме от таксите да покрият целия разход. Това, което твърдим, че въобще няма нищо общо с Вашето предложение и с разходите, това предложение има друга цел. Тя е да ограничи достъпа до съда с идеята, че този съд е пренатоварен. Тази цел, този мотив не може да минава през таксите, още повече че заедно в този Административно процесуален кодекс правим достатъчно, за да разтоварим прекалено натоварените съдилища и да натоварим повече тези, които не са натоварени. Този метод се явява излишен и е концептуално неправилен. Това се опитваме да Ви убедим и бяхме на път да го направим в Комисията – мисля, че за един глас не отпадна това предложение. Имаме още малко време да размислим. Не става дума, че Народното събрание няма право да направи това, което предлагате, става дума, че не е редно да го прави. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Друга реплика? Няма. Заповядайте – господин Кирилов, за дуплика. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, благодаря Ви за възможността да допълня моето изложение. Ще отговоря следното: Вашият аргумент, че ограничаваме достъпа до правосъдие, ни принуди да обясняваме, че това не е така. В крайна сметка се стигна до едва ли не, тъй като само това говорим – достъпа до правосъдие, достъпа до правосъдие, достъпа до правосъдие, и се обясняваме по този въпрос, остава убеждението и усещането у хората, у журналистите, у публиката, че това ни е главна цел. Не, това не ни е главна цел! Главната ни цел беше да създадем пропорционалност и съответност в различните инстанции в административното производство. Главната ни цел, както Вие отбелязахте – да не претоварваме върховната съдебна инстанция в административното производство. Да, ако покрай тази мярка се премахнат или ограничат тези жалбоподатели, които имат огромен стремеж да пускат по 10 – 20 – 30 жалби месечно, по който въпрос си решат, да, това би бил един, бих казал: сравнително положителен ефект. Ние по никакъв начин не сме слагали и нямаме приоритетна цел ограничаване на достъпа до касационната инстанция. Вие правилно подчертахте, че това са такси само за касационната инстанция, тоест това е последната, най-висшата инстанция, когато вече в административното производство сме имали обжалване по административен ред, имали сме съдебно обжалване пред първоинстанционен съд, тоест съдът вече един път се е произнесъл със съдебно решение. Това е, образно казано, може би и неправилно, най-висшата съдопроизводствена екстра – върховни съдии, и то в множествен състав от трима или петима съдии, да разгледат спора по право. Всяка една от страните би следвало да съобразява дали същината на спора и сложността имат такава правна стойност, че би следвало действително да натоварват Върховния съд. Вие сами пледирахте и по другия кодекс, и по този кодекс, че основната работа на върховните съдии е по прилагането на правото, по уеднаквяване на правоприлагането, и по тълкувателна дейност. Това не става с претоварване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Господин Попов – имате думата, за изказване. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, преди известно време – той все още седи на дневен ред в обществото – говорихме, че таксите за правосъдие в гражданския процес, говоря за 4% такса, когато е определяем материален интерес, е една от най-високите в Европа. На практика прегражда възможността на голяма част от българското население, предвид икономическото и социалното състояние на държавата, предвид бедността, предвид липсата на заетост, прегражда възможността много голяма част от гражданите да имат достъп до правосъдие в гражданския процес. Тук в административния процес правите на практика същото. Обикновено има висок обществен интерес в тези дела в административния процес. Когато има висок обществен интерес и той е определяем, вярвайте ми, има голям материален интерес, на база на който Вие искате да определите тези такси. Записали сте 1700 лв. за организациите – максимално 0,8%, но не повече от 1700 лв. Голяма част от организациите, които защитават обществения интерес в административния процес и производството, са юридически лица с нестопанска цел. Те не извършват икономическа дейност, бизнес дейност, откъдето да могат да си набавят тези такси, за да отидат пред Върховния административен съд и да защитят там своите интереси. От една страна, увеличавате таксите, от друга, намалявате адвокатския хонорар на 50% под минималния, което два пъти удря на практика достъпа до качествено правосъдие. При 50% възможност да се определи хонорарът на адвоката на едната страна от съда, аз не мисля, че който и да е адвокат ще даде всичко от себе си, за да защити интересите на клиента си – това е едно. Второ, правите производството пред Върховен административен съд на практика закрито. Да, с възможност да бъде открито заседанието, но при поискване от страна на някоя от страните. Въвеждате три неща в законопроект, които наистина преграждат възможността на гражданите, на организациите да защитят обществения интерес пред съд. Няма как ние да подкрепим тези предложения. Вярвайте, 1700 лв. са твърде много предвид ситуацията в България – социална, икономическа, дори и демографска, бих споменал. Господин Председател, ако приемете, че влизам в Правилника, аз предлагам в ал. 3 на чл. 227а цифрата „1700 лв.“ да се замени с „200 лв.“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов. Реплика? Господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, не мога да се съглася нито с Вашите аргументи, нито с Вашето предложение за редакция в ал. 3 за промяна на число 1700 с 200 и ще обясня защо. Вие сами казахте и насочихте дебата към организации с нестопанска цел, които, видите ли, нямали никакви средства, за да платят държавната такса. Явно обаче си давате сметка, че такива организации практикуват в голяма част от случаите така наречения процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си. Нали този процес след една, две или три години – защото ние гледахме справка по Закона за околната среда, ако си спомняте, с колко години се бавят инвестиционни проекти за обжалване на ОВОС – тъй или иначе след три години съдът ще се произнесе. Нали презюмираме, че жалбата е основателна? Ако жалбата е основателна, ще се възстановят въпросните 1700 лв. за държавна такса. Вижте колко непропорционално съпоставяме обществения интерес и колко едностранно разсъждаваме, за да изкривим последиците! Пак казвам: лимитът – първо, пропорцията бих я нарекъл пределно символична – 0,8. Аз разбирам да бяхте казали 0,8 да го направим 0,3, но да коригираме лимита, който коригирахме три пъти и го сложихме на 1700 лв., за интерес над пет милиона?! Над пет милиона! ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Нула цяло и осем… ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да де, лимитът е 1700, а за над 10 милиона е 4500 лв. Ами, срамота! Бих казал: това е с жълти стотинки да саботираш държавния и обществен интерес. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Господин Митев – втора реплика. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Попов, аз не бих се притеснявал точно за тези неправителствени организации, за които ще се прилагат пропорционалните такси, и точно за тези производства. Повярвайте ми, те имат достатъчно голямо финансиране, някои от тях от презокеански фондации. Ще се справят. Не се притеснявайте за тях! Аз за тях нямам никакви притеснения. Те могат да платят много над 1700 лв. такса или много над 4500 хил. лв. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.) Не бих се притеснявал за тях. Искам да обърна внимание на нещо друго. Вие казвате прегражда се достъпът до правосъдие. Нека да се върнем и да си припомним малко съдопроизводството в административното правораздаване. На практика самият спор по отношение на оспорвания административен акт се развива изцяло в първата инстанция. Там се назначават експертизи. Там представяме всички доказателства, с които разполагаме за незаконосъобразно проведеното административно производство, а там таксите ги запазваме, ние не ги повишаваме. Мисля, че няма спор, че таксите в тази фаза, в този стадий на производство, са абсолютно достъпни. Бих искал да чуя повече за Вашето мнение по отношение на останалите такси, където ние направихме предложение за редуциране. Другото нещо, което ми се иска да чуя от Вас, е отговор на въпроса: Вие смятате ли, че сегашният размер на таксите е адекватен на разходите, които се правят, за да се администрира едно касационно дело пред Върховния административен съд? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Трета реплика – господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Попов, аз изразявам несъгласие да променяме ставките, тъй като считам, че мястото им не е в Закона. Благодаря Ви все пак за изказването, защото стана ясно, че вносителите не само искат да прекодират достъпа до правосъдие, но знаят точно на кого и защо го правят. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Господин Попов, имате думата за дуплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. По реда на репликите. Уважаеми колега Кирилов, Вие казахте, че „някои организации” или „организациите” на практика извършват рекет, рекет през свои права. Това, уважаеми господин Кирилов, не се нарича рекет, а се нарича права в една правова парламентарна република и всеки има възможност да осъществи тези права в една правова държава. Тук всъщност аз няма какво да добавя. Вие казахте защо се увеличат тези такси. Именно заради това, за да спрете тези организации или граждани от достъп до правосъдие. Затова им вдигате таксите. То, Вие го казахте тук, както се казва, ачик-ачик. Искам да Ви питам: ако три семейства заведат дело за това, че им се замърсява водата, колко ще е таксата, колко ще е материалният интерес, как ще ги съберете тези пари? Няма да успеете, вярвайте ми, в тези условия! По отношение репликата на колегата Митев. Уважаеми колега, Върховният административен съд не е пазар, нито правораздаването е създадено, за да генерира печалба. То има съвсем други функции, цели и задачи, а не да печели или да балансира на нула. (Шум и реплики.) Да, може да се каже, че настоящите такси към Върховния административен съд, към касационните жалби биха могли да се коригират. Питахте ме дали са адекватни. Биха могли да се коригират, но това, което предлагате в момента, е абсолютно неадекватно и не отговаря дори на някои основни конституционни изисквания. Достъп до правосъдие – всеки един български гражданин го има. Ами, той как да го има, като Вие на практика му го преграждате? Не му осигурявате заетост, не му осигурявате работа, не му осигурявате адекватни европейски доходи, но таксите, видите ли, ще бъдат европейски! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Дори и таксите не са европейски, уважаеми колеги, защото в Европа таксите нямат такъв размер. Там хората имат достъп до правосъдие, за разлика от тук. (Шум и реплики.) Именно това, което се опитвате да направите. Правите го в Гражданския, сега го правите и в Административния. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов. Други изказвания? Господин Милков, заповядайте. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Кирилов, Вие призовахте да бъдем обективни в анализа и да няма субективизъм. Аз ще се придържам към този съвет и ще бъда изключително обективен. Имало примери в законодателството в ГПК и ЗУСЕСИФ, посочихте Вие, за такава практика – посочване на таксите в закон или в кодекс. Карате ни да разсъждаваме, да вадим доводи от практиката, нарича се „id quod plerumque fit“ – „така обикновено става”. Не, така обикновено правите Вие и това не е правилно! Защото Законът за нормативните актове – и това е съществен въпрос, който колегите трябва да разберат, в закон се регулират трайни обществени отношения! Не е правилно в закон да се посочва размер в левове на такса. Тук го правим в кодекс, който е призван цялостно да регламентира материята в административното правосъдие, в издаването на административни актове и в административното правосъдие, тоест изобщо не е място да се посочват конкретни левове. Каква била причината? Имало тарифа, но тя била оспорвана. Като е оспорвана тарифата, не успявате да я промените?! Ами, не успявате да я промените, защото не се спазва редът за промяна на тази тарифа! Действително таксите трябва да бъдат завишени, но това трябва да стане обективно и не в кодекс или в закон. Обръщам се с въпрос: с какво административното дело, заведено от физическо лице, струва по-малко от административното дело по същия въпрос, заведено от юридическо лице? Как тук се изчислява стойността на правосъдието, което не било безплатно? Добре, не е безплатно, но защо дело, заведено от юридическо лице, сдружение, търговско дружество, е по-скъпо? Тук Вие можете да вадите единствено и само доводи от Вашите презумпции, че дружеството било по-богато, че въпросите били по-скъпи, но обективно поглеждайки самото дело, по нищо дело от физическо лице не следва да смятаме, че е по-евтино. За да има губеща страна, за която Вие говорите, трябва да има страни, трябва да има участници. Когато Вие считате, че в административното правораздаване като брой делата ще намалят с 50 на сто – ами, то няма да има печеливши и губещи страни, защото просто страните ще намалеят като обективна бройка. Тук таксите и въпросът за достъпа до правосъдието има конституционно измерение, защото в административното правосъдие инстанциите, априори, са с една по-малко. Още повече с този законопроект Вие с повече от 15 текста ограничавате допълнително инстанционността в специалните закони. Специални закони, по които е можело да се обжалва на две инстанции, се предвижда да стане на една, и именно поради тази причина въпросът с достъпа до правосъдие е изключително съществен. Това хората ще го усетят много бързо на гърба си, ако тези норми бъдат приети. Разтоварваме ВАС. Ами Вие, разтоварвайки ВАС, натоварвате гражданите и организациите, защото едно неполучено правосъдие навреме, едно изобщо неполучено правосъдие – къде остава товарът? И товарът, който е призван да носи съдът, като разреши поставените пред него правни спорове, в крайна сметка този товар ще остане в гражданите и в организациите, защото неразрешеният правен спор е проблем за тях, който те ще продължат да носят. ВАС бил правна екстра. Такова нещо нито съм чувал, нито съм чел, че ВАС е правна екстра. То, действително ще се превърне в скъпа правна екстра, до която ще се докоснат все по-малък брой лица – може би и няма да се докоснат, защото заседанията вече принципно ще бъдат закрити, и то наистина ще се превърне в правна екстра, и тепърва ние ще четем за тази правна екстра, и ще започне да се пише. И като заключение, по отношение на таксите. За мен те са: първо, определени волунтаристично, второ, неравноправно. Защо са волунтаристични? Защото обективно за този размер, който колегите от „Обединени патриоти“ сочат за техните размери, обективни данни няма. Имаше за първите, които бяха с по-висок размер, и сега се предлага те да се намаляват. Няма обосновка. Не било безплатно! Ами, кажете колко струва и така определете таксата! Така че те са волунтаристично определени! Неравноправни са. Защото, както Ви казах, с нищо дело, възбудено от юридическо лице, не е по-скъпо от дело за физическо лице. Спирайте процесуалния рекет с други законосъобразни и конституционносъобразни средства! Не с този механичен способ, увеличавайки таксите, и то в кодекс! Благодаря Ви. Няма да подкрепим текста. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков. Реплика – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Милков, Вие добре обяснихте голяма част от нещата, които дискутирахме и дебатирахме и в Правната комисия, и помежду си, но не зададохте основния въпрос, който според мен е логическо и философско предизвикателство пред тези, които ще гласуват „за“ увеличаването на таксите, и тези, които са го внесли. Как тези уважаеми дами и господа ще обяснят на българските граждани, че това е в тяхна полза? Трябваше просто да ги попитате! За мен е предизвикателство и съм много любопитен да видя как ще обяснят това този път. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов. Господин Кирилов, заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Поисках реплика, по много от нещата не съм съгласен с уважавания от мен колега доктор Милков, за да кажа накратко само следното: първо, таксите не са определени волунтаристично, а са определени в настоящото, последно предложение, минималистично. Минималистично! Това е третият вариант на понижаване спрямо основното предложение. По отношение на таксите направихме два пъти финансова обосновка, така че никой не е гледал в небето и да си е измислял предложения за такси. Категорично не съм съгласен да правите обвързване – и логическо, и да внушавате като възприятие, че, видите ли, заседанията стават закрити и скъпи. Всички сте съгласни и не отричате, че с четири думи на коя да е от страните в административния процес заседанието става открито. Тези думи варират, но най-кратката им редакция е: „искам открито заседание“ или „настоявам за открито заседание“. Значи може с три думи да си поискат и ответникът, и жалбоподателят, и прокурорът, и съдът. Така че моля Ви, не плашете. (Реплики от „БСП за България“.) Ще видим, да сме живи и здрави да бъде прието това предложение, нека да го изпитаме на практика – ще видите, че то действа конструктивно, а не преграждащо. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Господин Божанков – трета реплика. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Милков, в изказването си поставяте въпроса защо съдът отменя увеличаването на таксите. Естествено, защото са незаконосъобразни и това е същият този съд, за който таксите са направени. Тоест, съдът сам отхвърля увеличението на собствените си такси, естествено, защото са незаконосъобразни, тъй като в България таксата трябва да отговаря на един прост принцип – да покрива разходи. След това казвате и задавате резонно въпроса: защо за юридически лица таксата е една, а за физически – друга? Защото логиката е: бизнесът може да ги плати – работодателите, а гражданите не могат да плащат толкова. Абсолютно необективен критерий! Това също би паднало в съда, ако не бяхме приложили друго, на което във Вашето изказване много добре обърнахте внимание, и то е закрепването на таксите не в наредба, не в тарифа, а в закон, за да може българските граждани и българските работодатели да не ги обжалват повече и те да не падат в съда. Тоест, Вие сам дадохте отговора – защото е необективно и продължава да бъде необективно, то е в абсолютен синхрон с повечето такси в България, които нямат никаква връзка с реалността и не са справедливи. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков. Доктор Милков, заповядайте, имате думата за дуплика. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Бързо по репликите. Основният въпрос е: как да обясним на хората, че е в тяхна полза? Когато ограничиш броя на делата с 50 на сто във Върховния административен съд, когато вдигнеш сумите за държавни такси, когато промениш принципа на откритото съдебно заседание, действал още в Римското право, когато всички граждани могат, следва и трябва да гледат как се съдят хората в съда, и го обърнеш принципно в закрито, аз не мога да им обясня. Действително, пореден закон, на който може би „трябва да дадем шанс, за да видим как ще подейства“, но това не влиза в начина, по който смятам, че трябва да се законодателства. Минималистично, а не волунтаристично – за мен това беше водопад от такси, казах го и вчера. Изчисленията на първоначално предложените такси, след което пазарлъкът в Правна комисия, за да бъде подкрепена тази разпоредба, доведе до тези суми. Не мисля, че плаша хората, казвам своето становище като човек, който е работил това нещо само допреди няколко месеца, и считам, че възможността да бъде открито заседанието при всички случаи води до това гражданите да изискват от юристите да бъдат във Върховния административен съд, което в крайна сметка е в интерес на правото. Възможността принципно закритото да бъде открито заседание също мога да Ви оспоря, защото в чести случаи във Върховния административен съд може и се явяват юристи, които не са участвали в подготовката на жалбите и заседанията са много след като жалбата някога някой е подал. По отношение на това, че действително в тарифи таксите до момента са отменяни, аз го казах – явно таксите не са определяни законосъобразно. И според мен, ако същите такси бяха посочени законосъобразно, в тарифа, гъвкаво, те нямаше да бъдат отменяни. И това е редът, който следва да се прилага в законодателството, а не в кодекс да определяме левове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков. Имате думата за процедура, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С оглед напредване на времето – във вчерашното заседание беше обсъждан въпросът за таксите, днес продължи, правя предложение да прекратим обсъждането и да пристъпим към гласуване. Иначе ние бихме могли да продължим това обсъждане и като се върнем към римското правораздаване, където също са плащани такси. Към Бертолт Брехт можем да се върнем – „Кавказкият тебеширен кръг“, където съдията идва и първата му дума е: „Плащайте!“. Можем да говорим дълго. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Обратно мнение? Имате думата, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Аз предлагам дебатите да продължат толкова, колкото има нужда, защото таксите засягат всеки български гражданин. (Шум и реплики.) Явно за управляващите и за всички, които седят отдясно и срещу мен, таксите, с които ще натоварим всеки български гражданин, не са толкова важни, достатъчно сме говорили, макар че в някои държави с години приемат такива законопроекти, а за нас един парламентарен ден е много. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Данаил Кирилов. Гласували 122 народни представители: за 84, против 33, въздържали се 5. Предложението се приема. Продължаваме. Процедура – имате думата, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се към Вас, тъй като Вие току-що нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Колегата Кирилов във времето, в което следваше да бъде започнал парламентарният контрол – в 11,06 – 11,07 минути, направи това процедурно предложение и Вие го подложихте на гласуване. Вие следваше да прекратите заседанието по отношение на разглеждания законопроект и да преминем към парламентарен контрол. Вместо това, вече е 11,10 ч., Вие в нарушение на Правилника допуснахте тази процедура, което мисля, че строго нарушава Правилника, за спазването на който Вие трябва да следите. Затова Ви обръщам внимание и правя предложение да се отмени гласуването, което току-що беше направено, за да се спази Правилникът и да влезем в парламентарен контрол. Нека следващата седмица дебатите и дискусиите по този важен за българите закон да продължат. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов. Господин Кирилов, заповядайте за обратно становище. (Реплики между председателя Емил Христов и народния представител Данаил Кирилов встрани от микрофоните.) Благодаря за разбирането, господин Кирилов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги! Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Няма новопостъпили питания за периода 29 юни 2018 г. – 5 юли 2018 г. Писмени отговори от: - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министъра на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Радостин Танев; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Николай Иванов и Илиян Тимчев; - министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Пенчо Милков; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Стоилов; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Георги Стоилов; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Манол Генов; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Любомир Бонев и Димитър Данчев; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Станислав Владимиров; - заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Надя Клисурска Жекова; - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев; - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Христо Проданов; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов; - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Тодор Байчев; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Бошкилов. Парламентарен контрол – уважаеми колеги, първи ще отговаря Нено Димов, министър на околната среда и водите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Таско Ерменков относно решение на Европейската комисия, касаещо големите горивни инсталации. Преди това – заповядайте за процедура. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сред нас има народни представители, които се явяват броячи на гласувания в пленарната зала и тъй като има такива, призовавам Ви, госпожо Председател, първо да поканите народните представители в залата, но, второ, да поканите лидера на парламентарната група на „Граждани за европейско развитие на България“, защото ще има след малко декларация по важни въпроси, по които и той се е изказвал (шум и реплики от ГЕРБ), така че е хубаво да ги чуе, а не само да се броят гласове и гласувания. Тази сутрин лидерът на групата на парламентарното мнозинство се регистрира и не участва в гласуванията, затова го призовете да дойде и да слуша другите народни представители тук, от трибуната. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев. (Шум и реплики.) Само да отговоря на господин Ченчев – господин Цветанов в момента е на кръгла маса, може би с Ваши колеги народни представители, по представяне на Закона за борбата с футболното хулиганство. Той е в сградата на Народното събрание. Заповядайте за декларация. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Утре в София ще се проведе срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, по-популярна като „16 + 1“. Българската социалистическа партия от самото начало има положително отношение към този формат на сътрудничество и именно подкрепеното от БСП правителство за първи път през 2014 г. официално поиска Българя да бъде домакин на такава среща. Тази многостранна среща е и повод за двустранните срещи на китайския министър-председател Ли Къцян, който от вчера е в София. Сътрудничеството между България и Китай има здрава основа. България е втората държава в света, признала Китайската народна република. В годините след 1989 г. тези отношения преминаваха през различни трудности, но трябва да отбележим, че Българската социалистическа партия през цялото време, особено в най-тежкия период – до края на 90-те години на миналия век, запази здрава политическа връзка с управляващата партия в Китай, а с това и съхрани отношенията между двете страни. Нашите партньори ценят това. Благодарим, че и ГЕРБ го цени. Паралелно с нарастващата икономическа и политическа мощ на Китай, редица страни от Централна и Източна Европа съумяха да създадат работещи модели за взаимодействие, да предложат и да започнат реализацията на големи обекти, да привлекат сериозни инвестиции, паралелно да създадат силни политически отношения с Китай. България изостана много от този процес и в последните десет години това изоставане ставаше все по-видимо. В основата на сътрудничеството обаче е доверието – доверие, че партньорите знаят и могат да дефинират своите интереси, че ангажиментите се изпълняват и че има добре осъзната посока на политиката, че желанието за сътрудничество е реално и се търси съдържание, а не поза. Ето защо парламентарната група на „БСП за България“ в светлината на започващата среща отново призовава управляващата партия ясно да дефинира своето отношение към Китай и категорично да се разграничи от изявленията на председателя на парламентарната група и заместник-председател на партията ГЕРБ Цветан Цветанов, че, цитирам: „Русия и Китай са едни от основните заплахи за мира и сигурността“. Ние проявяваме разбиране, че в една партия може да има различия по определени въпроси. Разбираме, когато председателят на партията и премиер спира законодателство през медиите, и когато заместник-председателят и председател на парламентарната група го пуска отново пак през медиите. Разбираме също, че между старшия и младшия партньор има непреодолими различия, включително и по външната политика, и по въпросите на сигурността, и че единственото, което слепва тази лицемерна коалиция, са облагите на властта. Не можем да приемем обаче, когато съществени външнополитически противоречия се демонстрират по върховете на управляващата партия, което може да доведе до сериозни негативни последици за перспективите и възможностите за провеждане на адекватна външна икономическа политика към страни като Русия и Китай. Как се оказа, че по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Бойко Борисов посещава Москва, извинява се, моли за възобновяване на сътрудничеството по големите инфраструктурни проекти, а неговият заместник, от когото зависи животът на правителството, обявява Русия за основна заплаха за мира и сигурността? Ако няма реакция – на кого да вярваме? Каква е логиката правителството да кани Китай да финансира и изгражда ключови инфраструктурни обекти, като най-после демонстрира по-прагматичен подход, като в същото време парламентарната група чрез своя председател само дни преди визитата на китайския премиер обявява Китай за основна заплаха за мира и стабилността? Ако няма реакция – отново на кого да вярваме? Обръщаме се както към ГЕРБ, така и към управляващата коалиция: живеем в сложно време както на заплахи, така и на много възможности. Не пропускайте възможностите заради вътрешни противоречия! Изграждайте доверие към България, не го пропилявайте! Не позволявайте партиен егоизъм и неясни чужди интереси да пречат на перспективите на отношенията със страни като Русия и Китай. Все още не е късно България да се възползва от своето геостратегическо положение, да бъде вратата между Изтока и Запада и да гарантира за десетилетия напред националните си интереси. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин. Имаме декларация от парламентарна група. Заповядайте, господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички народни представители, които участваха в дискусията по предстоящите законодателни мерки, които предприема парламентарното мнозинство. Искам да благодаря на колегите от Българската социалистическа партия, които участваха в дискусиите за спортното хулиганство и за осигуряване на спокойствието и сигурността във връзка с предстоящото стартиране на новия футболен сезон. Искам да им благодаря, защото когато депутатите работят в интерес на обществото, могат да постигат и съответния политически консенсус, обаче в последния момент е взето политическо решение от страна на Българската социалистическа партия да не подкрепи този законопроект. Аз искам само да кажа, че обсъждането на този законопроект започна по инициатива на председателя на Спортната комисия и дава възможност с неотложни законодателни мерки да подобрим, да гарантираме сигурността на футболните събития. Това, което е изключително важно, е, че с въвеждането на принудителните административни мерки ще се даде възможност действително полицейските началници на районните управления да могат да предприемат действия за ограничаване и недопускане на фенове да посещават спортни мероприятия, които могат да застрашат живота и здравето на всички граждани. Тук говорим и за видеонаблюдението, говорим и за персонализирането на билетите, които ще бъдат купувани за спортни мероприятия. Казвам тези неща в началото на моята декларация, за да мога да оборя колегите от БСП, които само преди минути, както е обичайно, винаги манипулативно, спекулативно, могат да поднесат информация и да кажат: „Къде е Цветанов? С какво се занимава?“. Мога да Ви кажа, колеги, че от сутринта, откогато съм дошъл в парламента, съм упражнил правото си на глас по законопроектите, които бяха гласувани в пленарната зала, и след това се присъединих към инициативата, която беше предприета от председателя на Спортната комисия. БСП до настоящия момент не подкрепя Закона, поне това беше декларирано от Славчо Атанасов, но съм убеден, че в рамките на по-голямата градивност ще можем да постигнем този политически консенсус. Що се касае до изреченото от уважавания от мен господин Вигенин, за който винаги съм казвал, че е участвал много активно във всяко едно политическо събитие, което е свързано с международен отзвук, мога да го поздравя за неговата принципна позиция по евроатлантическата ориентация на страната. Излизането и произнасянето на тези неверни твърдения само преди минути от един проевроатлантически мислещ човек и това, че говори по този начин, буди недоумение. Искам да направя някои уточнения. Първо, искам да попитам колегите от БСП: това, което правите в момента, кризисен пиар ли е, за да избегнете поредното си обяснение за Таско Ерменков и за Крим, за изборите, които бяха проведени в Русия? (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Уважаеми колеги от БСП, искам да чуя Вашата позиция за анексирането на Крим, искам да чуя Вашата позиция за икономическите санкции срещу Русия. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да чуя позицията, която даде президентът на Република България на Варшавската конференция, на която участва с президентите от Югоизточна Европа, и Вие можете да направите съпоставката с казаното от мен – не „заплаха“, а „потенциална заплаха“. И нека да видим каква беше декларацията, под която сложи подписа си президентът на Република България! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Уважаеми колеги от БСП, аз разбирам Вашата кризисна ситуация, както заради вътрешните противоречия, които имате в БСП, и затова, че народни представители решават да правят бизнес и не можете да обясните това на обществото, защо критикувате тогава правителството, че средата за бизнес в България е замърсена?! Няма как да обясните напускането на Спас Панчев, няма как да обясните и напускането на втория народен представител, който е представител на Земеделския съюз, защото Вие приложихте всички възможни варианти, за да го върнете обратно при Вас, но с подобни силови действия няма как да се получи тази демократичност, която Вие държите, че я имате. (Силен шум и реплики отляво.) И това, което в момента имате във Вашата партия – дори да внесете вот на недоверие, не можете да обясните на Вашите избиратели къде бяха Вашите мотиви, къде бяха Вашите говорители, които трябваше да запълнят парламентарното Ви време като опозиция, която внася вот на недоверие. Ние не искаме вот на недоверие на това правителство, ние подкрепяме това правителство, а Вие, които внесохте вот на недоверие, нямахте абсолютно никакви мотиви или нещо, което да бъде казано ясно и категорично. Що се касае до събитието, което се проведе в Българския парламент, това беше 82-та среща на Европейския парламент, на Конгреса на Съединените щати. Знаете, че заедно със съпредседателите от страна на Европейския парламент и на Съединените щати дадохме съвместна пресконференция. Ако сте проследили внимателно цялата пресконференция, ще видите каква беше позицията и на нашите евроатлантически партньори по тази тема. И ако сте попитали и господин Вигенин, който присъстваше на тази среща, той също може да Ви обясни какви бяха коментарите там. Мога да Ви кажа, че бяхме изключително старателни да бъдем дипломати, за да можем действително да говорим за това, в което е силата на Европейския съюз, и за силната връзка, която трябва да я има между Европейския съюз и Съединените щати. Колеги от БСП, само да Ви уверя, че нито избирателят, нито силната и демократична европейска общност искат да имат нещо общо с Вашите позиции, които Вие сте ги изразявали както в предизборни кампании, така и с това, което Вие сте говорили през всичките тези месеци и сте насаждали тази омраза и противопоставяне. Това е Вашият стил. Аз не бих искал да влизам в тази си позиция, в тази си роля, защото съм председател на най-голямата парламентарна група, представлявам парламентарното мнозинство и мога да Ви кажа, че в много от законодателните промени, които се правят, получаваме и Вашата подкрепа. Много от народните представители умишлено са принудени да не подкрепят дадена добра законодателна инициатива само и само, за да можете да трупате някакъв имидж от тази конфронтация, която целите да има в Българския парламент. Днес искам да заявя следното: като председател на най-голямата парламентарна група, като заместник-председател на Политическа партия ГЕРБ винаги имаме диалог с председателя на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов и подобни внушения за противоречия между парламентарната група, премиера Борисов, който е и председател на Политическа партия ГЕРБ, са несъстоятелни. Това не е БСП! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) В БСП Вие си имате Вашия проблем и това, което в момента наблюдаваме, са говорителите Божанков, Зарков, но ние искаме да чуем и Мерджанов, искаме да чуем и тези демократични депутати, които в момента изразяват своето мнение, но не смеят да го кажат все още публично. Така че, колеги, недейте да се грижите за микроклимата в Политическа партия ГЕРБ! Той е на изключително добро ниво, на изключителна висота и Вие можете само и единствено да се стараете да постигнете поне 50% от тази среда на диалог, на уважение и на респект! Мога да Ви уверя, че и към настоящия момент ние подкрепяме форума „16 + 1“! Нека да заявя, дами и господа от БСП, и само да Ви кажа, че през всичките тези години сме имали официални срещи с китайската страна, имали сме и партийни срещи с китайската страна, и това, което в момента се прави в България – идването за първи път, не знам от колко години, на министър-председателя на Китай – е заслуга на днешното управляващо мнозинство, на стабилността, която има в държавата, и този формат на диалог, който се провежда между лидерите. Така че няма да влизам в обяснителен режим към Вас, не ми приляга. Нека да си спомним каква беше позицията на президента Радев по време на предизборната кампания. Тя съвпада изцяло с Вашата политика, която правите и Вие, но когато президентът на страната Румен Радев трябваше да отиде на Съвета на лидерите, той какво направи? Той подкрепи СЕТА, подкрепи продължаването на икономическите санкции срещу Русия и мога да Ви кажа, че мислим еднакво и с премиера, и мислим еднакво и с лидерите на Европа, и с лидерите на развитите демократични общества в Европейския съюз. Само преди дни Съветът на лидерите, на който присъства и премиерът Борисов, продължиха икономическите санкции срещу Русия. Уважаеми колеги от БСП, за Вас анексирането на Крим, спазването на международното право не е приоритет, защото Вие никога не можете да го приложите дори при Ваши управления, защото ние знаем, че когато Вие управлявате, Вие ни отдалечавате от Европейския съюз! Вие дори нарушихте… И помислете само за „Южен поток“, защото когато говорите за Русия, „Южен поток“ не беше успешен, защото Вие искахте да промените стандартите в Европа и да нарушите Третия енергиен проект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Знаем как правехте законодателството по офисите, как предлагахте то да бъде приемано тук, в Българския парламент. Колеги от БСП, мислете за Вашата парламентарна група, за Вашата партия! И, госпожо Нинова, желая Ви успех в тази трудна битка, която водите във Вашата парламентарна група и във Вашата политическа партия! Благодаря Ви! (Ръкопляскания отдясно.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Но, партия ГЕРБ има председател. Това е господин Борисов. И за да отговоря и на толерантността, и на точността, надявам се обаче да работим заедно по важните задачи и приоритети на страната! Благодаря Ви. (Ръкопляскания отдясно. Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. По начина на водене – господин Велков. СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля Ви да не проявявате двоен стандарт, когато водите заседанието. Онзи ден казахте точно обратното – че подхождате еднакво съм всички. Господин Цветанов просрочи значително времето, Вие си мълчите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И моля да му предадете, че не той е председател на най-голямата парламентарна група. Не е вярно това, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сложете картата! Къде е картата Ви? СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Най-голямата парламентарна група в света е китайската парламентарна група. (Смях и оживление в „БСП за България“. Реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков. Нямате карта. СЛАВЧО ВЕЛКОВ: И ако той иска да чуе господин Мерджанов, ние искаме да чуем… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нямате карта! Къде Ви е картата? Къде е картата? (Шум и реплики от ГЕРБ.) СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Китайците са на „Орлов мост“, Вие ми говорите за футболното хулиганство. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защо не си сложихте картата, господин Велков? Техническа е причината, не е в господин Велков. Лично обяснение – господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Караянчева. Нямаше как да не взема лично обяснение, тъй като господин Цветанов каза, че говоря неистини или нещо в този смисъл. Не съм казал нищо, което не е вярно. Цитатът е от медиите, беше брифинг пред журналисти, така че къде, какво някъде се е случвало, по никакъв начин не оправдава факта, че тези думи бяха изречени. Аз не възразявам и по-дълго да говори господин Цветанов, защото колкото повече говори, толкова по-добре е за нас и показва колко несъстоятелна е тезата му, тъй като всичките въпроси в стил „А Вие защо биете негрите?“ не отговарят на въпроса: „Какво е Вашето отношение към Китай и Русия и те заплаха ли са или не за световния мир и сигурност?“ И ако можем да приемем Вашето изявление като оттегляне на тези думи, добре, но ако не са оттеглени, ние все пак чакаме реакция. А ние не се грижим за микроклимата във Вашата парламентарна група, защото ни интересува толкова, а защото това е управляващата парламентарна група и от отношенията вътре във Вашата партия зависи и по какъв начин се управлява държавата. И тъй като тези противоречия не ги измисляме ние, Вие ги демонстрирате все по-често публично, това е въпрос за притеснение, когато между премиера и председателя на управляващата парламентарна група има проблем. Ние го поставяме, защото това е притеснение за държавата, а не толкова какво ще се случи с ГЕРБ. Благодаря.(Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин. Продължаваме с парламентарния контрол. (Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.) Какво има по начина на водене, господин Иванов? (Реплики от „БСП за България“.) Заповядайте. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, силно сме обезпокоени как тук, от тази трибуна, се допуска да бъдат обидени един милион български граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Господин Цветанов в своите твърдения и в своите изказвания обиди един милион български граждани… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как по-точно, господин Иванов, че аз не чух? ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …които са поставили тук 80 души. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Проблемите в управляващата коалиция да не бъдат прехвърляни от болната глава на здравата, защото проблемите с Крим трябва да ги търсят в собствената парламентарна група и господин Цветанов днес може би трябва да дължи обяснение на гостите от Китай за това какво той е обяснил – че те са врагове. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво имате да кажете към мен? Не се обръщайте към господин Цветанов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Госпожо Караянчева, не позволявайте от тази трибуна да бъдат обиждани 80 души и един милион български граждани (силен шум и реплики от ГЕРБ), защото проблеми в тази зала има вдясно, не вляво. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не съм позволила никой да бъде обиден, господин Иванов! Следях много добре изказванията и на господин Цветанов, и на господин Вигенин. Моля Ви да не вменявате по този начин вина. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Кажете към мен! ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Към Вас, госпожо Караянчева. В тази зала няколко пъти вече се отнема думата на опозицията. За пореден път се прави това нещо. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Нарушенията, които се правят от ръководството, разбира се, рефлектират върху работата на този парламент. Ненормално е в тази държава, където управлява това мнозинство, да се говорят такива неща от тази трибуна, защото последствията от това управление са навън. Те са в палатката, те всеки ден викат и крещят. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Хората умират, а Вие тук търсите и обяснявате кой народен представител къде мигрирал и как мигрирал. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е моята… ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не допускайте, госпожо Караянчева, по този начин да се говори и да се обиждат българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. Продължаваме с парламентарен контрол. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Какво искате, госпожо Нинова, не разбрах? (Реплика от народния представител Корнелия Нинова. Шум и реплики от ГЕРБ.) Заповядайте за лично обяснение. (Шум и реплики от ГЕРБ.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Не ме споменавайте, като не искате да взимам думата. Като ме споменавате, ще имате отговор, а той е следният. Благодаря на господин Цветанов за пожеланията да успеем да се справим с проблемите в нашата група. Уверявам Ви ще успеем по един и същи начин, който е принципен и ще бъде такъв от начало до край. Всеки, който иска колаборация и голяма коалиция с ГЕРБ от парламентарната група на БСП, е свободен да избира своя път. Политическото решение на БСП е да няма такова. Така че нека да Ви е честит господин Спас Панчев, който пред нас постави въпроса така: смята, че ние не водим правилна политика към ГЕРБ и трябва да бъдем заедно с Вас. Да Ви е честито! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) По същия начин ще си решаваме проблемите в парламентарната група, обаче не е това въпросът. Това, за което господин Цветанов говори и ме спомена, е много по-голямо от въпросите във Вашата или в нашата група. Това е за геостратегическия, външнополитическия интерес на България. Не за пръв път, господин Цветанов, имате сериозни разминавания с премиера, тоест с официалната външнополитическа линия на България. Всички тук си спомняме драмата по случая „Скрипал“, а аз си спомням и поведението Ви вътре в кабинета на госпожа Караянчева. В един и същи момент премиерът зае позиция, в която каза: няма да изгоним дипломати, докато Вие тук, от трибуната, призовавахте парламента да решим да ги изгоним. Това не е игра работа. Сега се случва за втори път по отношение на Китай и Русия. Когато премиерът е домакин на „16+1“, когато това диктува националния интерес на България и е възможност за цяла Европа, Вие, проевропейци – в кавички, вече Ви слагам такива, минирате този въпрос и този процес с абсолютно безотговорното си изказване, че Китай и Русия са заплаха или потенциална заплаха за сигурността. Такива изказвания са заплаха за националната сигурност на България и на Европа, а не събитието днес. Събитието днес е възможност и призовавам всички да направим така, че то да даде перспектива и за България, и за Европа, и да бъде връзка между Изтока и Запада в интерес на народите ни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение – господин Цветанов, после господин Панчев иска лично обяснение. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, първо, искам да кажа, че… (Шум и реплики от „БСП за България“.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Лично обяснение на лично обяснение как се дава? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – процедура. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Процедура по начина на водене. Лично обяснение на декларация, мисля, че това наруши Правилника. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Госпожо Нинова, понеже казахте отново поредните неистини в пленарната зала… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина! ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …аз ще Ви припомня случая „Скрипал“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Цветанов, да бъде. (Шум и реплики.) ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вие, госпожо Председател, присъствахте на този Председателски съвет и дискутирахме темата „Скрипал“. Тогава позицията на БСП беше – искаха тук да изнесем дебата в пленарната зала. Ние отказахме тази тема да бъде дискутирана в пленарната зала. Не беше ли така? (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина! ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По начина на водене – не го допускайте това да се случва, моля Ви. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина! Господин Панчев иска думата по начина на водене. СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е лично обяснение, а не по начина на водене. Бях споменат от госпожа Нинова. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ГЕРБ.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Той няма право. Лично обяснение на лично обяснение няма как. (Шум и реплики от ГЕРБ.) СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има право. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обърнете се към мен, господин Панчев. СПАС ПАНЧЕВ: По начина на водене. Госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че в тази зала, когато се нарушат правата на някои от народните представители, Вие госпожо Председател, трябва да отнемете думата, защото аз не съм участвал в дебата, бях засегнат. Бях засегнат, защото ми бяха приписани думи, които не съм казал. Затова пожелах да се изясня и Ви моля в бъдеще, когато дори и независим депутат бъде засегнат, да пазите неговите права, както аз пазя правата на избирателите, които са ме избрали, и съм против лъжи, които се изказват в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Панчев. Още един „начин на водене“ – заповядайте, господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, обяснете на госпожа Нинова, че нито сме на конгрес на БСП, нито се намираме на Бузлуджа, за да се изясняват тук въжделенията на БСП по отношение на коалиционната политика. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Биков, към мен, ако обичате. ТОМА БИКОВ: Дали в БСП искат да управляват с ГЕРБ е техен проблем. На конгрес на ГЕРБ беше взето решение, че ГЕРБ не иска да управлява с БСП по обективни причини. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е забележката към мен? Към мен, господин Биков. ТОМА БИКОВ: Второ, не сме на коалиционен съвет на БСП, за да си изясняваме отношенията в „Техноимпекс“, където господин Панчев е уволнен от СДС и на негово място е назначена госпожа Нинова. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Биков! Господин Биков, към мен, разбрах. Какво трябва аз да направя? ТОМА БИКОВ: Трето, госпожо Председател, обяснете на БСП… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз какво да направя? ТОМА БИКОВ: …че единствените моменти, в които китайски премиер посещава България, са моменти, в които управлява десницата, а не левицата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Биков. Колеги, предлагам да се успокоим и да дадем възможност на господин Ерменков да си зададе въпроса към министър Нено Димов. (Шум и реплики.) Заповядайте, госпожо Йончева – по начина на водене. ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, бих искала да Ви обърна внимание, че казаното преди малко от господин Панчев не отговаря на истината. За това има протокол, има и запис. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Защо не отговаря? ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Защото господин Панчев каза, че БСП… ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Изяснявайте го в парламентарната група. (Шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво е това? Какво към мен? ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: И бих искала да Ви обърна внимание, че това не отговаря на истината, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го проверя по протокола. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Господин Панчев каза, че не сме достатъчно критични към ГЕРБ. Това беше изказване на господин Панчев публично. Че ние сме прекалено критични към ГЕРБ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йончева. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По начина на водене ли, господин Кирилов? Заповядайте, господин Кирилов. Предлагам след това да прекратим тези процедури, за да можем да започнем да отговаряме на въпросите, които предстоят към министрите. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само към мен, господин Кирилов, без политически изказвания. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, тогава няма да се обръщам към народните представители. (Оживление.) Поисках думата, защото става спешно и крайно наложително да се гласува процедурно решение от този парламент, в което да вземем изричен регламент кога се дава думата за лично обяснение и кога се дава думата по начина на водене. Вие повдигнахте този въпрос на Председателски съвет, обсъждан е въпросът. Смятам, че парламентарните групи имат своите предложения как да се регламентира още по-детайлно. И сега този въпрос е регламентиран в Правилника – еднозначно, но се вижда, че дежурно се злоупотребява. Не може да има четири процедури по начина на водене, които всъщност са си политически изказвания и са глупави обръщения, извинявам се за израза, към водещия. Не може да си нищим партийните проблеми от трибуната, когато дебатът не е политически, а процедурен. Апелирам! Правилникът съдържа и наказателни разпоредби. Да, разбирам Вашето желание да бъдете пределно умерена и демократична, но докато не се активират наказателните процедури, няма да се стигне до ред и дисциплина в пленарната зала. (Реплики от „БСП за България.) Пак казвам: и сега мога да Ви предложа конкретни предложения по двете процедури. Ако настоявате, ще го направим и писмено в рамките на работната група. Моля Ви, при всяка злоупотреба – наказание! При всяка злоупотреба – наказание! (Реплики от „БСП за България“. Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. (Шум, реплики, възгласи от „БСП за България“.) ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е в полза и на опозицията, защото и Вие ще имате… (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви! Нещата просто излизат извън контрол. (Размяна на реплики между народните представители Данаил Кирилов, Филип Попов и Иван Валентинов Иванов.) Моля Ви, колеги! Това, което се получава в момента в залата, просто е смешно. (Народният представител Иван Валентинов Иванов иска думата по начина на водене.) По начина на водене? СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Накажи го, ако не е по начина на водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, но само по начина на водене – лично към мен. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Недопустимо е от трибуната да се говори и да допускате хора, които говорят за цензура. Преди малко взехте думата на народен представител. Господин Кирилов в момента прави предложение тук, открито, да бъдат цензурирани народните представители. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Къде ти е процедурата? Сядай си! (Шум, реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов! (Продължаващи шум и реплики.) Господин Иванов, нека малко да успокоим страстите. Господин Кирилов говори изключително коректно, по Правилника. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Налагането на правила, които да ограничат опозицията да може да взема процедурни изказвания, е поредната крачка към заглушаване на опозицията. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Моля, госпожо Председател, веднъж спряхте излъчването по основния канал – Националната телевизия, през Правилника, спряхте блицконтрола, сега искате да спрете и процедурите. Това вече минава всякакви граници! Изумен съм, че тук чух от председателя на Правната комисия предложение да бъде ограничена възможността да се правят процедури от народните представители. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Моля, не допускайте подобно нещо дори да бъде обсъждано на Председателски съвет, камо ли в Правилника. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не чух такова нещо от господин Кирилов. Господин Кирилов много коректно обясни каква е причината за неговото предложение, защото с процедурите по начина на водене се злоупотребява. Това беше неговото изказване. По начина на водене – заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Права сте, че накрая наистина стана смешно, но стана смешно, защото Вие допуснахте това нещо. През процедурни терикатлъци и хватки Вие, Вашето мнозинство от ГЕРБ, на практика си направи изказвания. Тук колегата Кирилов – съгласен съм с него, изрази несъгласие, но в същото време отново направи изказване. Той не се обърна към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво изказване направи? ФИЛИП ПОПОВ: Той не се обърна към Вас, защото процедурата по начина на водене значи несъгласие с начина на водене. Аз не чух от него с какво той не е съгласен по отношение на Вашето водене. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не съм съгласен, че не Ви наказва. ФИЛИП ПОПОВ: Нямаше такова нещо. (Реплики от ГЕРБ. Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ: Още нещо. Вие трябваше да обърнете внимание на господин Кирилов, че има и становище на Правния съвет по отношение на личните обяснения – и Вие сте запозната с него. Правилно дадохте лично обяснение на нашата парламентарна група, но след това лавината, която последва отдясно от страна на ГЕРБ… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Беше по начина на водене. ФИЛИП ПОПОВ: …беше по начина на водене, но нямаше нищо общо с начина на водене и нито за секунда Вие не прекъснахте или не предупредихте изказващите се да се обърнат към Вас. Те просто си направиха изказвания, за разлика от двойния аршин, който прилагате към нашата парламентарна група. Колегата Иванов – постоянно го прекъсвате, той не може едно изречение да направи, без да го прекъснете. (Реплики от ГЕРБ. Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Колеги, продължаваме с парламентарен контрол. Давам думата на народния представител господин Ерменков да зададе въпроса си относно Решение на Европейската комисия, касаещо големите горивни инсталации. (Разговор встрани от микрофоните между народния представител Таско Ерменков и председателя Цвета Караянчева.) ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Надявам се, госпожо Председател, че това, което говорихме току-що, ще го изпълните все пак. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако някой дойде на Председателски съвет, можем да разговаряме по темата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, въпросът, който Ви задавам, можеше да бъде писмен, но го задавам от парламентарната трибуна, защото се възползвам от случая, че имаме пряко излъчване по телевизията. Въпросът, който повдигам, касае съдбата на десетки хиляди семейства, които се занимават с добив на въглища и производство на електроенергия от въглищните централи. Знаете Решението на Европейската комисия за формулиране на заключение за най-добрите технологии при големите горивни инсталации, знаете какви са неговите последствия, знаете, че има становище, че когато цените на тока са несъразмерими с ползите за природата, имате възможност да поискате изключение при спазване на изискванията за защита на околната среда. В началото на месец април на страницата на Министерството на околната среда и водите беше публикувана информация за съгласие на Европейската комисия да се продължи работата на топлоелектрическите централи по сегашното законодателство. Вие споменахте, че в същата информация се споменава, че на 28 април ще има заседание на Комитета по чл. 75 от Директива 2010/75 на Европейския съюз относно емисиите за промишлеността и приемане на нови заключения по най-добрите налични технологии за големите горивни инсталации. За съжаление, след тази дата няма никаква информация, която да успокои хората, какво се случва в този бранш. Много Ви моля, господин Министър, именно заради притесненията на всички тези семейства да ми отговорите на въпроса: на какъв етап е процедурата по разглеждане на заявките и изискуемите документи от тези топлоелектрически централи и какви резултати очаквате от това разглеждане? Кога тези резултати биха могли да бъдат налични? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, благодаря, че въпросът не е писмен, а устен, защото това действително касае много сериозен кръг от хора и е добре да бъде чуто. Законът за опазване на околната среда определя Изпълнителната агенция по околна среда като компетентен орган за процедурите по издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Изпълнението на всички необходими мерки за постигане на съответствие с новите изисквания към инсталациите следва да се извърши в срок от четири години от публикуването на Решението на Европейската комисия. Нормативно определеният срок за процедури по издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни е три месеца от внасянето на документацията, която отговаря на изискванията за съдържание и включва едномесечен срок за достъп на обществеността в случаите, когато се иска дерогация от нивата на емисии на вредни вещества в околната среда, включени в заключенията за най-добри налични техники. Искането на дерогации следва да бъде обосновано с анализ за разходите и ползите, потвърждаващ, че прилагането на Решението за най-добри налични техники е свързано с непропорционално високи разходи спрямо ползите за околната среда поради една от трите възможности – географското положение на централата, характеристиките на околната среда в района или техническата характеристика на инсталацията. Независимо от този анализ съгласно нормативната уредба в разрешителните следва да се поставят такива емисионни ограничения, които не водят до значително замърсяване на околната среда, а осигуряват висока степен на опазването й. Към настоящия момент процедурите по преразглеждане на комплексните разрешителни за топлоцентралите от комплекса „Марица изток“, за което конкретно ме питате, са на етап преглед и оценка на внесената документация преди тяхното стартиране. В резултат от извършения преглед, при необходимост, Агенцията ще изиска допълнителна информация от операторите, след внасянето и одобравянето на която ще започне и окончателното гледане на въпроса. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За реплика, заповядайте, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за разяснението относно процедурата, но все пак искам министърът под формата на дуплика да каже какви са перспективите пред тези централи. Разискването, разглеждането, одобряването, окончателното възприемане, подписването, подаването и така нататък са неща, които са процедурни, но едва ли успокояват онези, които работят в мините, онези, които работят в ТЕЦ-овете, едва ли им дават ясен отговор ще ли работят в бъдеще, или ще трябва през 2021 г. да ги закрием, защото не отговарят на изискванията, или защото държавата, както е известно, няма възможност за инвестиции, както и самите инвеститори, които са там, за да постигнат тези нови изисквания, които в някои случаи дори технически са неизпълними в момента с наличните технологии. Господин Министър, ще Ви помоля все пак в дупликата с ясни думи, обърнати към тези, които работят, да им обясните, да ги успокоите и да им кажете какво смятате, какво е бъдещето на електроенергетиката ни в частта въглища и въглищно производство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Прав сте, господин Ерменков. Аз обаче не мога да предреша въпроса – ясно Ви е, че няма как. Това, което съвсем ясно мога да кажа: и в Директивата, и в българското законодателство от тези три параметъра, по които се изказах, тоест един от трите е достатъчен. Това, което вече знаем от предоставените от четирите оператора в „Марица изток“, е, че те имат и по трите. Тоест това е много сериозна предпоставка. Пак казвам: не мога отсега да заявя едно или друго, защото това е работа на експертите, но самата Директива дава възможност при едно от трите, а тук имаме, мисля, че и трите. Не искам да Ви излъжа от трибуната, не съм убеден дали бяха всичките, но това имам по спомен, което е много добра предпоставка. Също така си даваме сметка какво представлява за българската енергетика и за българската икономика това. Все пак, нека да оставим експертите да работят – ще отворя скоба – това се случва за първи път в България и почти няма опит в Европа за такъв тип дерогация. Тоест това е много пионерска работа. Може би с напредване на времето ще придобием повече опит и нашите експерти – повече увереност, но това е една от причините да няма нещо повече, което мога да кажа. Подчертавам: не една от трите, а и по трите в момента имаме основание, така че аз съм оптимист. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Ще Ви помоля да има повече обратна връзка. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, ще се опитам да има повече обратна връзка. Съгласен съм, че от месец април досега… Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – заповядайте, господин Владимиров. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, взимам процедура по начина на водене, за да Ви насоча вниманието към отговорите, които ми е предоставил господин Димов. В отговора към мен не само че няма никаква конкретика, но има и проявено, меко казано, неуважение с това да търся информация в интернет страница. Въпросите, които народните представители задаваме, не са някаква лична прищявка, а са въпроси и теми, поставени от хората, които са ни изпратили тук. Чрез Вас, госпожо Председател, искам да насоча вниманието на администрацията на господин Димов да проявява малко повече уважение и конкретика към въпросите, които задаваме. Искам чрез Вас да върна този отговор, защото той по никакъв начин не може да бъде от полза нито на мен, нито на хората, които са ме изпратили. (Връща отговора.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Ще го предам на господин Димов, за да го прегледа отново. Въпрос от народния представител Манол Генов относно промени в Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление на Министерския съвет, № 11/2013 г. Заповядайте, господин Генов. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! На интернет страницата на Министерството на околната среда и водите за обществено обсъждане бяха публикувани промени и нови ставки на определен вид продукти, които подлежат на събирането на така наречената продуктова такса. От какво са продиктувани те и какви са дългосрочните цели, какъв ще е ефектът от тях в обозримо бъдеще? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов. За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател. (Министърът взима от председателя върнатия въпрос от народния представител Станислав Владимиров.) Искам да се обърна към господин Владимиров, ако ми разрешите. Ще прегледам много внимателно. Последното нещо, което съм искал, е по някакъв начин да проявя неуважение. Ще проверя внимателно случая и лично ще се обърна към Вас. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, към момента Република България е изградила успешна система за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, включително излезлите от употреба моторни превозни средства. Страната успешно изпълнява целите по събиране, рециклиране и оползотворяване на всички потоци масово разпространени отпадъци. През този месец беше окончателно приет новият законодателен пакет „Отпадъци“, с който се поставят нови високи цели за рециклиране. Предложените промени целят оптимизиране на резерва от рециклируеми количества отпадъци, както и подобряване на ефективността на системите за управление. Досега тежкотоварните и пътническите превозни средства бяха извън обхвата на Наредбата и затова оставаха встрани от специфичния контрол, който се извършва по отношение на масово разпространените отпадъци и конкретно събирането, разкомплектоването на излезли от употреба моторни превозни средства от леките категории, за които се изпълняват целите. Това поражда две негативни тенденции. Първо, извършване на нерегламентирани и неекологосъобразни дейности по разкомплектоването на излезлите от употреба моторни превозни средства в категорията N-2, N-3, М-2 и М-3, в това число изоставяне, нерегламентирано натрупване на отпадъци, изгаряне на масла, изгаряне на пластмаси, изтичане на опасни течности, охлаждащи течности, фреони от климатични инсталации и други. Второ, поради липсата на нормативно поставени цели за висока степен на рециклиране, както при категориите М-1 и N-1 има интерес единствено към съдържанието на метала. По тази причина останалата част от тези превозни средства не се рециклира и така се губят значителни количества рециклируеми суровини. С цел екологосъобразно управление на излезлите от употреба моторни превозни средства от категориите М-2, М-3, N-2 и N-3 – осигуряване на по-голямо количество рециклируеми суровини и тяхното преработване в страната, се предлага въвеждането на разширена отговорност на производителя за тях, като се поставят и количествени цели по събирането, повторната употреба и високата степен на оползотворяване и рециклиране. Гарантира се не само екологосъобразното рециклиране като цяло, но и високата степен на рециклиране, надхвърляща чистия пазарен интерес под стойностите на основните материали и компоненти. Предложената цел е 96% оползотворяване и 94% рециклиране на един брой излязло от употреба моторно превозно средства. Резултатите, които се целят с промените в Наредбата, са да се предотврати изхвърлянето на опасни вещества, нерегламентираното третиране на компоненти и части от тези категории над 3,5 тона (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което е свързано с особено висок риск за здравето и околната среда. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Господин Генов, заповядайте за реплика. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бях задал подобен въпрос на тази тема и писмено и в него, господин Министър, и сега, Вие ми цитирате Закона. И аз, и всеки колега народен представител, тук, може да си направи труда да прочете Закона. Въпросът е: това вдигане, освен всички цели, които изброихте – процента на оползотворяване, процента на рециклиране, кого удря той? Отново товара в тази Наредба ще бъде насочен да се събират пари от най-бедните хора. Кой си купува кола над 15 години, над 10 години? Хората, които нямат финансовата възможност да го направят, ще го правят. Аз мисля, че тези цели – специално с продуктовите такси за автомобилите, трябва да бъдат обвързани още повече с опазване чистотата на атмосферния въздух. В отговора аз това не го чух. Казахте: общо въздействие върху околната среда. В крайна сметка един от основните замърсители на въздуха, освен битовите потребители на твърдо гориво, са и автомобилите. Всички тези емисии, които биват изпускани от тях, в крайна сметка намаляват чистотата на въздуха и не виждам никаква обвързаност всички тези продуктови такси да бъдат насочени за постигането и на една такава цел. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, целта на продуктовата такса е насочена към оползотворяването на отпадъците и високата степен на рециклиране. Тя не е насочена пряко към чистотата на атмосферния въздух. Аз споменах изрично – и това е косвеният ефект върху чистотата на атмосферния въздух, за нерегламентираното и безконтролното изгаряне на масла, пластмаси и прочее, което е един от проблемите, който, колкото по-малко се контролира, толкова повече всъщност има възможност тези отпадъчни вече продукти да бъдат изгаряни, а това е определено вредно за околната среда. Всъщност когато говорим за леките моторни превозни средства, които досега бяха обхванати, там има много ясна посока къде отиват тези масла и начин на проследяване, за да бъде предотвратено тяхното изгаряне. От друга страна, когато говорим за тези над 3,5 тона, които досега не бяха обхванати в Директивата, те можеха да бъдат изхвърлени навсякъде, включително да бъдат изгорени. Тук ефектът върху опазването на чистотата на въздуха е косвен, но той е много съществен. Ако ние предотвратим достигането до домовете на хората на вещества, които са вредни за въздуха, да бъдат изгаряни, това е една от стъпките. Когато говорим за качеството на въздуха, там има пакет от мерки, които ние прилагаме, и това е един от многото елементи, не единственият. Отново се връщам – продуктовата такса е еднократна. Тя се събира само при първа регистрация и цели накрая на цикъла на живот да има по-висока степен на рециклиране и на повторна употреба, което е цел. Той не може да бъде направен по чисто пазарен механизъм, защото металът очевидно има своите приложения. Почти всички останали части трябва да бъдат подпомагани по този начин. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Следва третият въпрос от народния представител Георги Гьоков относно дейността и работата на мобилна инсталация за изгаряне, която се ползва за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, установена на територията на село Калояновец, община Стара Загора. Заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът аз съм го описал – изложението по въпроса е много обширно и задълбочено. Надявам се да сте се запознали с него, защото две минути парламентарно време няма да ми стигнат да го повторя в същия вид, в който съм го написал. Общо взето в парламентарния въпрос става дума за една инсталация, популярна с названието „инсинератор“, която е предназначена за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях. Истината е, че зад това наименование се крие унищожаване на умрели и умъртвени животни и това при всички случаи притеснява хората, които живеят около такива инсталации. Тази инсталация е разположена според мен и според хората в селото, в рамките на селото. Въпреки че е в единия край, те се притесняват от това и подават сигнали. Аз се опитах да проведа там разговори с доста институции и всички те уверяват – аз знам, че инсинераторите са на отчет в Българската агенция по храните, а не към околната среда и водите, но така или иначе се правят проверки от Вашата институция и в момента, в който бях на посещение там, в селото на приемна, имаше двама служители и изключително любезно ми предоставиха информация за това, че са направили проверки, че не са установени нарушения. Напрежението сред тези 1000 – 1100 човека от селото остава и те смятат, че това е опасно за живота. Тъй като напредвам във времето, аз направо ще задам въпросите. Рискова ли е от гледна точка на спазване на законодателството в областта на опазване на околната среда и пряко върху опазването на околната среда и живота на хората дейността на въпросната инсталация? В какво ще се изразяват превенцията, текущият и последващият контрол върху дейността й? Колко сигнали за нередности в дейността на тази инсталация са постъпили на териториалната структура на Министерството на околната среда и водите – Стара Загора? Колко проверки са извършени по подадени сигнали извън тях? Какви са резултатите от тези проверки? Как биха могли да се подават сигнали извън работното време на подопечното Ви ведомство и гарантирате ли, че условията и редът, при които работи инсталацията, изключват риск за хората и околната среда? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! В уведомлението за инвестиционно предложение, внесено през 2017 г. от възложителя „ЕКО БГ – СЖП“ ЕООД се посочва, че при възникнала необходимост, включително и при спешни случаи на контрол и превенция, на епидемии и болести при болести при животните, се предвижда използването на инсталация, монтирана мобилна платформа при повикване на място в животновъдни обекти на територията на цялата страна, която да извършва дейности по обезвреждане на животински трупове на място в животновъдните обекти за достигане на националните ветеринарномедицински цели за контрол и превенция на епидемии и болести по животните и други установени в Закона за ветеринарномедицинските дейности случаи. Предложението не е свързано с извършване на строителни дейности или изграждане на инсталации или схеми за въвеждане и експлоатация на съоръжението. За нуждите на технологичния процес не е необходимо използването на вода. Не се предвижда използването на природни ресурси по време на експлоатацията на мобилната инсталация. Дружеството е уведомено, че съобразно специфичните характеристики на представените предложения същото не отговаря на дефиницията за инвестиционно предложение по смисъла на Закона за опазване на околната среда. За отпадъците, които се генерират от дейността на мобилната инсталация за изгаряне на животински трупове, е необходимо да бъде заверен работен лист за класификация от директора на всяка Регионална инспекция по околна среда и води, на чиято територия се образува отпадъкът. Предаването и приемането на тези отпадъци може да се извършва само въз основа на писмен договор с лице, притежаващо съответния документ. В тази връзка на 21 декември 2017 г. РИОСВ – Стара Загора, е утвърдила работни листи за класификация на отпадъците, които ще бъдат генерирани в мобилната инсталация на „ЕКО БГ – СЖП“ ЕООД. Във връзка с регистрирани сигнали, касаещи инсталацията в село Калояновец, община Стара Загора, от РИОСВ – Стара Загора, са извършени следните проверки: Първо, на 18 април 2018 г. е постъпил сигнал за замърсяване на въздуха с дим и неприятни миризми от дейността на мобилната инсталация. Проверката е извършена съвместно с представители на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора. Констатирано е, че в бившия стопански двор е разположена и работи мобилна инсталация за пълно изгаряне на странични животински продукти. По време на проверката при работеща инсталация не е установено наличието на неприятни миризми и дим от изпускащото устройство. Второ, на 26 юни 2018 г. в РИОСВ – Стара Загора, е получено писмо от областна администрация, с което към Инспекцията и Областната дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, е препратена жалба от кмета и жители на село Калояновец относно наличие на неприятни миризми от дейността на мобилната инсталация. В тази връзка на 2 юли 2018 г. РИОСВ – Стара Загора, извършва нова проверка на инсталацията, по време на която съоръжението не функционира поради техническа профилактика. Констатирано е, че липсва договор за наем със собственика на имота. Отпадъците от дейността на инсталацията са съхранявани в метални контейнери и се предават съгласно сключения договор на „Евесто“ ООД. На дружеството са дадени предписания да представи копие от договор за наем на площадката в село Калояновец, както и копие от документите, удостоверяващи предаването на отпадъците на външни фирми при смяната на местоположението на инсталацията. Редът за регистрация и разполагане на мобилни съоръжения за обезвреждане на странични животински продукти е регламентиран в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Дейностите по транспортиране, оползотворяване, третиране и съхраняване, включително контролът и мерките за недопускане на миризми, са в компетенциите на Българската агенция по безопасност на храните. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз благодаря за отговора. Той е професионално изработен. Знам, че в българското общество, а и не само в българското общество, навсякъде хората протестират против такива инсталации. Сега ме занимаваха в друго село в област Стара Загора за кариера. Хората са против това, защото смятат, че по този начин се влияе върху здравето, върху начина на живот и въобще върху всичко. Аз ще се хвана за една дума, която казахте още в началото на Вашето изложение, че тези мобилни инсталации трябва да отидат на повикване и едно такова трайно установяване в рамките на селото, мисля, че не е допустимо. Почти съм сигурен, че законово всичко е наред. Друг е въпросът защо кметът на общината, кметът на населеното място не е уведомен за това, въпреки че законодателно сигурно не са длъжни да ги уведомяват, но за да се смъква напрежението от това, което Ви казвам, може би когато се установяват такива инсталации, когато се правят такива неща, които са дразнител за местното население, това трябва да се популяризира, да се започне отдалече, ако е наложително тази инсталация да бъде там. Най-добре е, защото Вие казахте, че не се ползва нито вода, нито канализация, това да се прави извън населените места. Дори и за транспортирането на тези животински отпадъци – странични продукти, както ги наричат в законодателството, е по-добре инсталацията да не се намира в самото село. Не знам оттук нататък как ще се развие историята, но от медиите научих, че евентуално до два месеца те ще се преместят от селото, което ще успокои напрежението, но ще отидат на друго място и там ще се създаде напрежение. В случая заедно с Българската агенция по храните и Вашите подотчетни ведомства бихте могли да разработите някакви планове, да направите анализ на тези протести, за да може хората да са наясно. Не знам защо например за поставянето на една такава инсталация не се изисква оценка на въздействието върху околната среда и върху живота на хората? Не знам. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз съм съгласен с Вашите притеснения, но може би едно от нещата, с които могат да бъдат подпомогнати хората по места, е да знаят към кого да адресират въпросите си. Когато става дума за ветеринарномедицински проблеми няма как Министерството на околната среда да отговори – ние не сме компетентни в тази сфера, когато става дума за здравето на хората – също. Аз неслучайно подчертах, че по Закона за опазване на околната среда този тип инсталации не се считат за инвестиционно предложение. Така че правилно адресираният въпрос и търсенето в правилната администрация е ключ към решаването. Ние тук можем да отидем на проверка, за да видим дали се спазва екологичното законодателство, но голямата част от въпросите, които Вие ми задавате, са извън компетенциите, които има министърът на околната среда. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Народният представител Славчо Велков иска думата за процедура.) Имате думата за процедура, господин Велков. СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Бих искал да направя едно процедурно предложение към Вас и да поканите в залата да дойде поне един представител на най-голямата парламентарна група, на която господин Цветанов няколко пъти каза, че е председател, тъй като ние провеждаме парламентарен контрол. Тук има министри – досега бяха двама, сега е един, но това няма значение. Това е отношение на най-голямата парламентарна група към парламентаризма изобщо и към това, което ние правим, независимо че има посещение на делегация на Китайската народна република. Според мен би трябвало да има поне един представител и аз много Ви моля да направите това нещо. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков. Има един представител, беше зад Вас през цялото време, докато говорихте. (Реплика от народния представител Славчо Велков: „Той е председател.“) Ако влезна в тон, ще трябва да задам и аз въпроси. По-добре е да не го правим, а да продължим нататък с контрола. Въпрос към министъра на културата Боил Банов от народния представител Кристина Сидорова и Стоян Мирчев относно приемане на Национална стратегия за култура. Заповядайте, госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021 г. като ключов приоритет е записано изработването, финализирането, приемането и финансовото осигуряване на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културата и културния туризъм. Преди повече от година Вие поехте ангажимент до края на 2017 г. да има готов цялостен проект за такава национална стратегия, която да бъде представена на публично обсъждане. Към днешна дата такъв проект няма. В публичното пространство има информация, че срокът за изготвянето на проекта е удължен с още една година. Не е ясно и какво ще е мястото в Стратегията на творческото образование и специализираните училища в сферата на изкуството и културата. Знаете, че образованието в областта на изкуствата и културата има изключително значение за интелектуалното и емоционално изграждане на младия човек. Той играе важна роля в развитието на въображението, творческото мислене и способностите за себеизявяване. Професионалното образование по изкуства и култура допринасят съществено за съхраняване на традиционните културни ценности и културното многообразие на нацията ни. Благодарение на кадрите, подготвени в рамките на това образование, се осигурява успехът на културните и творческите индустрии в България. Въпросът ми към Вас е: кога ще бъде готов и представен за публично обсъждане Проектът за Национална стратегия за култура; каква е заложената визия за развитие на творческото образование и специализираните училища в сферата на изкуството и културата? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова. За отговор – министърът на културата господин Банов. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми господин Мирчев, със Заповед от 28 юли 2017 г. е формирана междуведомствена работна група за изработване на проект на Национална стратегия за развитие на културата. Формулирани са четири тематични направления за работа. За разработването им са формирани подгрупи, които включват експерти от Министерството на културата и представители на творческите съюзи и неправителствения сектор в сферата на културата. В хода на работата са разгледани налични материали от минали години, като е установена липса на разработки в отделни сектори на културата. Това наложи събиране на информация, анализ и създаване на изцяло нови текстове. Сформирана е подгрупа „Образование“, в която участват представители на ВУЗ-ове по изкуства в страната. По време на обсъждането бе прието визията за бъдещото развитие на образованието по изкуства и култура да се разглежда в контекста на стратегическите документи в областта на образованието, като водещи цели и приоритети са осигуряването на високо качество на подготовка, устойчиво развитие на училищата по изкуства и култура, подпомагане творческото развитие на младите таланти и подобряване на материално-техническата база. Очертаването на средата, в която ще се реализират културните политики, следва задължително да отчете подготвените през последните години нови правила на правото на Европейския съюз, които целят да приспособят авторското право към дигиталната среда. Това налага прецизиране и актуализиране на SWOT-анализа, върху който градим Стратегията. Предвид развитието на технологиите дебатът за бъдещето на културата, който следва да бъде отразен в Стратегията, все повече се разширява и предполага развитието на нови форми и политики за опазване и насърчаване на културното многообразие, творческата мобилност и защитата на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на културните и творческите индустрии, съвременните форми на културно изразяване и качественото образование в областта на изкуствата и културата. Адекватната оценка на рисковете и възможностите в сектор „Култура“ е ключова за планирането на ефективни политики. Към настоящия момент са налице актуализирани разработки, формулирани са основни стратегически цели за общия документ. Работата по комплектоване, обсъждане, обобщаване и прецизиране на текстовете продължава. При готовност Проектът ще бъде представен за обществено обсъждане по реда, регламентиран в Методологията за стратегическо планиране в Република България. Силно се надявам в рамките на месец октомври да можем да завършим този нелек процес. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За реплика – господин Мирчев, заповядайте. СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз съм силно разочарован, защото Вие току-що прочетохте отговор на писмен въпрос, който сте ми дали февруари месец тази година. Не чух нищо ново. Чух пожелания, общи постановки, повторения. Ще допълня малко хронологията, която Вие изчетохте: - 16 юни 2017 г. – това е преди около година, на моя въпрос за Националната стратегия за развитие на културата на тази трибуна Вие заявихте, че окончателният й проект ще е готов до края на 2017 г., ангажирахте се, че ще бъде сформирана работна група. Казахте, че вече е сформирана, за което Ви поздравявам, и посочихте Вашия заместник Румен Димитров като пряк отговорник. - Месец август 2017 г. при представяне на приоритетите на Вашата работа поставяте Националната стратегия като такава. Пак по Ваша информация от месец август 2017 г. над 120 човека са включени в тази работна група и една година по-късно резултат няма. За 2018 г. да кажа някои неща: - Във вестник „Строител“ през месец април 2018 г. заявявате за дейността по Проекта: „Бяха разпределени в работни групи по политики и сектори и в момента се обобщават“, тоест би трябвало да са на финала. Проблемът е, че няколко месеца по-късно, през месец юни 2018 г., заявявате, че наново осъвременявате. Тоест, както почти сте обобщили, че ще имаме Стратегия, изведнъж пак започвате да анализирате материалите, които преди една година уж били готови. Това развитие на нещата, за съжаление, на мен ми звучи познато, защото Вашият предшественик господин Рашидов беше направил през 2012 г. цял наблюдаващ комитет, чиято дейност приключи безславно, дори и без доклад какво се е свършило. Беше връчил творчески и научни трудове на 28 работни групи за обобщаване и финализиране на Проекта на стратегия на една неправителствена организация, която пак не изпълни своя продукт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Уточняващите ми въпроси: има ли, първо, заложени финансови средства и колко са те, за да имаме най-накрая такава стратегия? Каква административна отговорност ще понесе отговорният заместник, защото вече трябва да се носи отговорност за това, че са нарушени всички срокове и нямаме готова стратегия? Тъй като не ми отговорихте с конкретен срок, защото предполагам, че Ви е срам, тъй като бяхте обещали за края на 2017 г., а вече сме средата на 2018 г.: какви са гаранциите, че ще имаме нови срокове, кога ще бъдат те и кога най-накрая българската култура ще има своята стратегия? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми господин Мирчев, за да не влизам емоционално и аз в този важен и ключов въпрос за развитието на културата, а културата е основата за правилното развитие на страната и на държавата, ще Ви кажа нещо от вчера. Вчерашният ден – 5 юли, неуспешен опит да се гласува мандат на Европейския парламент за започване на преговори по проекта за Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Този неуспешен опит запазва изключителна неяснота по отношение на перспективите пред опазване на културното наследство, пред гарантирането на справедливи възнаграждения за авторите и изпълнителите, пред задълженията на интернет платформите като ползватели на защитено съдържание и механизмите за договаряне на права върху аудиовизуални произведения за разпространението в платформи за видео по заявка. Тези теми са неизменна, задължителна част от анализа на външните фактори на средата и са от изключително значение за качеството на SWOT-анализа, върху който градим Стратегията. Така че ако искаме не просто да представим някакъв документ, нагледали сме се на такива документи, за да казваме, че имаме Стратегия, ще направим документа такъв, че да съдържа качество, да съдържа перспективи, да съдържа яснота. Не сме много облекчени от европейските процеси, свързани с развитието на законодателството в областта на културата, но въпреки това ще работим и ако трябва – ще ги изпреварим. Поемам твърдо ангажимент, че Стратегията ще бъде изведена до успешен край, каквато е нашата визия на тази огромна работна група, казах го и в първото изказване: всичко възможно ще направим месец октомври да я представим. Изключително е ключово това, което става в Европейския парламент. Тази директива за авторски права, не е просто за някакви възнаграждения. Тя дава друга гледна точка на целия пазар на изкуства, на цялото развитие на културата. Благодаря за ангажираността Ви. Наистина въпросът е важен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Да благодарим на министър Банов за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме с въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Въпросът е от народния представител Надя Клисурска-Жекова относно по-високо заплащане и по-добри условия за полагане на нощен труд. Заповядайте, госпожо Жекова. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По време на приемни, последните в Белово, Пазарджик и Септември, хората поставиха въпроса за условията и заплащането на нощния труд. Тези проблеми обхващат повече от 400 хиляди български граждани, които полагат нощен труд. Проблемите са основно в две групи – от самото естество на този вид натоварване, умора, повишаване на заболеваемостта, увеличаване на инцидентите, трудови злополуки и текучество, социална изолация, повишаване честотата на разводите, демографски проблеми. Работата на смените се свърза и с повишен риск от диабет тип 2, инфаркт, рак, хипертония, наднормено текло. Другият проблем е действащата нормативна уредба. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата принципите за определяне на допълнителното заплащане за нощен труд не са осъвременявани от 2007 г. или повече от 10 години, когато минималната работна заплата е била 180 лв. Сегашният размер е 540 лв. За една нощна смяна на час ставката е 25 ст.! За един час, отработен през нощта, ставката е 25 ст., което прави 1,75 лв. Тази сума е недостатъчна даже и за транспортните разходи, които правят работниците за отиване и връщане на работа. Тя не е обвързана с минималната работна заплата, което е възможност да бъде осъвременена или обвързана с някакъв процент индексация към минималната работна заплата, но не само това са вариантите. Необходимо е преосмисляне на изчисляването на нощния труд и адекватно компенсиране на служителите. В повечето европейски страни на работниците се дължи 15 – 25% надбавка за нощен труд. А в случай, че той се полага постоянно, тази добавка нараства. В нашето законодателство, както споменах, регламентите свързани с нощния труд, са уредени в Наредбата, което е в юрисдикцията на Министерския съвет. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към министъра, госпожо Жекова. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: И в тази връзка каква е визията на Министерството на труда и социалната политика по отношение на регламентите, свързани с нощния труд? Ще бъде ли ревизирана формулировката и ставката, свързана с нощния труд, която не е променяна повече от 10 години? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Жекова. За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Жекова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трудовото законодателство регламентира специални изисквания към полагането на нощния труд, като са установени различни облекчения за работниците и служителите, които целят по-добрата им защита. Отчитайки неблагоприятните последици за здравето на лицата, в трудовото законодателство е въведена забрана за уязвимите групи работници и служители да полагат нощен труд, тоест забрани за лицата, които наистина не са навършили 18-годишна възраст, за бременните жени и такива в напредвал етап на лечение ин витро, за майки с деца до 6 годишна възраст и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им, за трудоустроени работници, служители, за такива, които продължават образованието си без откъсване от производството. Също така са въведени механизми за неговото ограничаване, като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, при нормална продължителност на седмичното работно време през деня е 40 часа. Работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до седем часа, докато нормалното дневно работно време, както е известно, е осем часа. По този начин се отчита тежестта на нощния труд, като основното трудово възнаграждение се запазва, въпреки намалената продължителност на работа през нощта. В Кодекса на труда съществуват и ограничения относно продължителността на извънредния труд, който може да се полага през нощта. Той не може да надвишава 30 часа дневен и 20 часа нощен труд през един календарен месец, както респективно и шест часа дневен или четири часа нощен труд през една календарна седмица. Въпреки въведените забрани и ограничения, функционирането на съвременното общество е невъзможно без полагане на нощен труд. Той се полага в непрекъсваеми производства и обществено значими сектори, като здравеопазване, опазване на обществения ред и други. Пълната забрана на нощния труд е немислима, поради което е приета допълнителна защита на тези, които полагат такъв труд. Предвидено е задължение за работодателите да провеждат предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите. Задължително е и осигуряването на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективното полагане на нощния труд. Редуцирането на работното време през нощта и завишените критерии към осигуряване на по-добри условия на труд са съчетани с въведени минимални изисквания за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час. С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малко от 25 ст., когато работата е между 22 и шест часа сутринта. Това възнаграждение е определено като минимален размер, но с Колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор може да се определи и по-висок размер. Практиката показва, че в предприятията, където има активен и конструктивен социален диалог, се договаря допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размери, които са значително по-големи от минимално определения с Наредбата. В заключение, бих искал да Ви уверя, че в трудовото законодателство са въведени принципите на Международната организация на труда и минималните изисквания на директивите на Европейския съюз за организацията на работното време, включително и тези, които се отнасят за нощния труд – работата на смени и свързаните с тях режими на работа. Независимо от това Министерството на труда и социалната политика продължава да полага усилия, за да насърчи прилагането на комплексен подход в предприятията при организацията на работата през нощта, в това число и за адекватното ѝ заплащане. Считам, че ефективни и балансирани решения следва да се търсят чрез колективното трудово договаряне, както на ниво предприятие, така и на ниво отрасъл и бранш, като се отчитат специфичните особености на работните места, на заинтересованите лица. Благодаря, за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Госпожо Жекова, заповядайте за реплика. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, нещата, които казахте в отговор на поставения въпрос, не бяха акцент върху това, което аз поставих като питане. А то е във връзка с минималната часова ставка, която не е осъвременявана от 2007 г. Надявах се, че Министерството все пак ще предложи някаква по-адекватна визия по отношение на тази минимална часова ставка. Много добре чух Вашия отговор, който е свързан с активния и конструктивен диалог в предприятията, в които го има, но в по-голям процент от предприятията всички се базират на тази Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която часовата ставка за отработен нощен труд е 25 ст. Наблягам на това, че към онзи период минималната работна заплата е била 180 лв., сега тя е 540 лв. Има по-ефективни инструменти и нашата парламентарна група в момента работи по такова предложение. То е свързано с ревизия на Кодекса на труда – както са регламентирани отчисленията, свързани с работа в официални и празнични дни, по този начин да бъдат завишени процентно и за работата по време на нощния труд. Надявам се Министерството да обърне внимание на тези наши предстоящи предложения, защото смятаме, че адекватната позиция на държавата по отношение на полагания нощен труд трябва да бъде не само с облекчения в трудовото законодателство, каквито ги има, не само с ограниченията за полагане на нощен труд за определена група хора, а и в ставките, и в адекватното заплащане на този труд. Смятаме, че повишаването на ставката за нощен труд би имала и един по-благоприятен ефект върху бюджета, защото в крайна сметка, ако се увеличи тя, приходите в осигурителната система биха били милиони допълнително. Ще спомена и едно предложение на синдикатите, което беше направено през месец април. Те предложиха нощният труд и нощната часова ставка да бъде индексирана с 0,5% върху минималната работна заплата, което също е добър и ефективен инструмент. Моето становище е, че това трябва да се случи през трудовото ни законодателство, за да бъде устойчиво решен този въпрос и тези обществени отношения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Жекова. Няма проблем. Това беше важно да се чуе. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Жекова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неслучайно в отговора си акцентирах, че чрез колективното трудово договаряне се договарят размери на това допълнително възнаграждение, които значително надхвърлят минималния размер, установен в Наредбата. Ще бъда по-конкретен. По данни на Националния институт за помирение и арбитраж в над 50% от обхванатите от Колективното трудово договаряне работници е договорен размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд, което значително надвишава минималния размер. Средният размер в колективните трудови договори за възнаграждение на един час нощен труд е 74 ст., тоест три пъти по висок от този, който е установен като минимален в Наредбата. Съгласен съм с казаното от госпожа Жекова, че решението на този въпрос би трябвало да се търси чрез трудовото законодателство, като част от решението на по-големия въпрос, който е въпросът за заплащането на труда. Уверявам Ви, че темата за заплащането на труда и колективното трудово договаряне са част от темите, които се дискутират между социалните партньори с участието на Министерството на труда и социалната политика. Така че се търси едно балансирано и взаимно приемливо решение в тази посока. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Това беше последният въпрос за днешния парламентарен контрол. Да благодарим на министър Петков за участието му днес. Закривам парламентарното заседание за днес. Редовно пленарно заседание на 11 юли 2018 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 12,43 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Eмил Христов Секретари: Филип Попов Сергей Кичиков

Парламентът ратифицира споразумението с Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България.

Предвижда се АПИ да ползва експертизата на Международната банка за успешното изпълнение на проекта за проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (Тол) и на база време за леки автомобили до 3,5 т (електронна винетка).

Консултантската услуга на МБВР включва и анализ и определяне на тарифите за пътно таксуване и обхват на мрежата, като за изпълнението на тази дейност ще бъде спазено европейското законодателство в областта на пътното таксуване.

Международната банка за възстановяване и развитие има богат опит в предлагането на този вид услуга и е надежден партньор, се посочва в мотивите към споразумението.

Председателите на парламентарните комисии по въпросите на децата, младежта и спорта и по вътрешна сигурност и обществен ред Славчо Атанасов и Цветан Цветанов бяха първите, които подписаха проекта за промени в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Законопроектът е изготвен от работна група, в която са участвали депутати от всички парламентарни групи, представители на министерствата на младежта и спорта и на вътрешните работи, както и на футболните клубове.

Председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Славчо Атанасов подчерта пред представителите на медиите, че законопроектът предвижда въвеждане на спешни мерки, които е наложително да бъдат регламентирани преди началото на футболния шампионат на 20 юли. Работната група ще продължи своята работа и ще подготви нов закон за спортното и футболното хулиганство, който се очаква да бъде приет от Народното събрание до края на тази или в началото на следващата година, уточни той.

Това са краткосрочните, неотложни мерки, които трябва да бъдат предприети преди началото на футболното първенство, за да имаме база, която да гарантира по-доброто и сигурно провеждане на спортните мероприятия, отбеляза председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов. Когато говорим за футболно хулиганство, за засилване на мерките за недопускане на рискове при провеждането на спортни мероприятия, на първо място трябва да се търси политически консенсус, но изключително важен е диалогът с представителите на футболните агитки и спортната общественост, посочи той. Ако не бъде изграден този мост на диалог, няма как да се приложат каквито и да било административни или наказателни мерки, добави Цветан Цветанов.

С краткосрочните мерки се въвежда възможността при наличие на достатъчно доказателства, включително и от видеонаблюдение, при извършване на престъпление полицейският началник да може да издаде постановление, с което да се ограничи възможността на спортното събитие да присъства лице, което застрашава живота и здравето на другите, подчерта Цветан Цветанов. Според него тази възможност ще повиши ефективността и ще позволи да се реагира много по-адекватно.

Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изрази надежда законопроектът да бъде обсъден в конструктивен тон и по него да бъде постигнат пълен политически консенсус. Футболното хулиганство по никакъв начин не трябва да бъде политически обвързано, заяви Цветан Цветанов.

Заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов и заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева отбелязаха, че техните ведомства подкрепят законопроекта и са готови да продължат да работят съвместно с народните представители при подготовката на изцяло нов закон.

 

Разработването на проект на Доклад по изпълнението на Националната програма за закрила на детето (НПЗД) за 2017 г. е в изпълнение на законодателството в областта на закрилата на детето. Координацията по разработването на Доклада е осъществена от Държавната агенция за закрила на детето.

 

              Проектът на Доклад по изпълнението на НПЗД за 2017 г. отчита реализирането на заложените в програмата дейности, предприети от страна на органите за закрила на детето и партниращите институции и организации. В Доклада е отчетено изпълнението на мерки за подобряване на политиките за подкрепа на децата и семействата, осигуряването на равен достъп до образование и здравеопазване, създаването на условия за развитие на подрастващите в сигурна и безопасна среда, повишаване ефективността на мерките за защита на децата от насилие и други форми на злоупотреба, насърчаване на участието на децата и други. Специален акцент в Доклада е поставен на мерките, свързани с мониторинг и подобряване на работата на системата за закрила на детето.

 

            Докладът съдържа изводи и препоръки за оптимизиране на провежданите политики с оглед осигуряване на най-добрия интерес на децата и спазване на техните права.

 

 

 

 


Дата на откриване: 05.7.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 03.8.2018 г.

noi 12На свое заседание, проведено на 5 юли 2018 г., Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) избра ново ръководство.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Ще започна с няколко съобщения, преди да преминем към точка първа от днешния дневен ред, която е: Проект на решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 29 юни 2018 г. Съобщения: В Народното събрание е постъпило Решение № 717 от 28 юни 2018 г. по преписка на КЗК № 301/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет секретен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в Република България. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по културата и медиите и Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията. На 29 юни 2018 г. с вх. № 824-00-6 и вх. № 824-00-7 в Народното събрание са постъпили: становище на Сметната палата по Доклада за финансовото управление и контрол на вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2017 г. и Годишен доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол на вътрешния одит на Сметната палата за 2017 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчет на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. В Народното събрание са постъпили отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влогове в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 май 2018 г. – 24 юни 2018 г. и Протокол № 28 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 27 юни 2018 г., на което отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът и протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността – май 2018 г., и Стопанска конюнктура – юни 2018 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Продължаваме с първата точка за днес: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ КАТО ЧЛЕН И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ. С мотивите на вносителя ще ни запознае господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, на 26 април 2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. С гласовете на 142 народни представители, в това число 70 народни представители от ГЕРБ, 45 народни представители от „БСП за България“, 7 народни представители от „Воля“ и 20 народни представители от „Обединени патриоти“ бе приет неговият § 7 с т. 6, на който се създава нова т. 23а в чл. 21, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно текста на приетия закон в компетентност и като правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране изрично се възлага разрешаването на действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа топлинна енергия или газ с оглед гарантиране на сигурността на доставките в защита на националната сигурност и обществения ред. На 28 юни 2018 г. – едва два месеца след приемането на посочения закон в Народното събрание, бе разгледан и Докладът за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г. В хода на обсъждането господин Иван Иванов като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране намери повод и направи тълкуване на нормата на новата т. 23 в чл. 21, ал. 1, наречена от него, цитирам: „бланкетен текст“, който не отговаря на няколко основни неща. Извън това определение от тълкуването на господин Иван Иванов стана ясно, че той няма намерение да спазва и да изпълнява Закона. Комисията за енергийно и водно регулиране е органът, който регулира дейността в енергетиката и във водоснабдяването. Като такъв той не тълкува, а изпълнява Закона. Законът за нормативните актове изрично и изчерпателно определя кой има възможност и правомощия да тълкува законите. И Комисията за енергийно и водно регулиране, в това число и нейният председател не са сред онези, които правят това. Правомощията и задълженията на Комисията за енергийно и водно регулиране са ясно дефинирани с нормата на Закона за енергетиката. Нямат нужда от тълкуване и всички те се свеждат и се изразяват в изпълнение на прилагане на Закона. Действията в посока тълкуване на норма на Закона и особено в опит да се даде обяснение защо не се изпълнява възложено с нея правомощие, е поведение недопустимо за член или председател на който и да е държавен орган, създаден по дефиниция за прилагане и изпълнение на закон или политика. Това в лицето на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов, без съмнение представлява тежко, фрапантно нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 125б, т. 5 от Закона за енергетиката. Ето защо ние представяме на Вашето внимание Решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов. Изчетете Проекта за решение. ФИЛИП ПОПОВ: „Проект! РЕШЕНИЕ за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и чл. 12б, т. 5 от Закона за енергетиката РЕШИ: Прекратява предсрочно пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. Господин Добрев, заповядайте за процедура. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 49, ал. 2 от нашия правилник на Иван Иванов, Евгения Харитонова, Пенка Трендафилова, Ремзи Осман, Владко Владимиров, Александър Йорданов и Георги Златев. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Моля, гласувайте направената процедура за допуск. Гласували 168 народни представители: за 143, против 16, въздържали се 9. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Откривам разискванията. Заповядайте за изказване, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма много голям наплив от изказващи се по отношение дейността на независимата Комисия и орган и това донякъде е разбираемо. Това донякъде е и така, защото подобна комисия, подобна институция правят чест на всяка една демократична държава. Тоест изискванията към тях, стандартът, в който трябва да работят, са обект на особена чувствителност и внимание. Големият въпрос е: такъв ли е нашият случай, такова ли е поведението, такава ли е дейността, такава ли е рамката, в която КЕВР осъществява дейността си? Оказа се – аз не си дадох сметка – че по-голямата част от колегите от КЕВР ги познавам лично. С някои от тях съм работил в цивилния живот, но тук не обсъждаме това. Тук обсъждаме нещо съвсем различно. Трябва ли ни такова демократично завоевание на независим орган и на независими органи, ако то не изпълнява Закона? Трябва ли ни такава структура, институция, такава част от администрацията, която тук, където законодателят взима решения, обяснява на самия законодател, че на този етап не възнамерява да спазва Закона, защото има претенции към него? Какви са големите изисквания, какви са основните въпроси, какви са задачите пред подобна институция? Имайте предвид, че тази независимост, която имат тези органи, предполага една аподиктична функция – ще го кажа на човешки език, те трябва да имат начин на работа и действие, която не зависи от нищо друго, а от самите тях и трябва да имат проактивна позиция по всеки един казус. От 2017 г. с казуса „ЧЕЗ – Гинка Върбакова“ имаме десетки основания да кажем, че публичният и национален интерес е нарушен. Имаме десетки основания дори и в старото законодателство да се предяви претенция или поне да се поиска предварително информация за това какво се случва. Имаме прекрасни примери от 2001 г. – Стратегията за енергийно развитие и Стратегията за раздържавяване на електроенергийния сектор, в които се вижда колко високи са били изискванията тогава. Не вярвам в тезата, че когато се раздържавява или приватизира, условията трябва да са едни, а когато има последваща продажба – да са други. Тоест не вярвам, че държавата постоянно трябва да намалява критериите си по отношение на защита на публичния интерес. Не го вярвам! Какво се прави в момента? Какво ни показват? Когато убиваш държавен служител, казваш на всички други: „Внимавайте, това ще се случи с Вас!“. Когато независима институция влезе и каже: „Няма да изпълнявам Вашия закон, защото според мен той не е съвършен“, се дава модел на действие на всички други държавни структури, в който се казва: Народното събрание в тази държава не струва нищо. Тези могат да си приемат закони, ние пък можем да не ги изпълняваме или чакаме някой да се обади и да каже какво да се прави и какво – не. Искам да благодаря от тази трибуна на българския министър-председател за вчерашното му решение да оттегли промените в Закона, които касаят акциза на бездимните изделия, но моделът… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, по темата, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, давам го като пример за илюстрация на модела. Това ли трябва да бъде моделът в една демократична държава? Така ли трябва да решаваме въпросите? Уважаеми колеги, имаме много други основания, много други доводи, имаме и още доста причини да поискаме оставката на господин Иван Иванов, който, между другото, според мен е добър професионалист. Тук обаче става въпрос за провеждане на държавната политика в сектор, който е сред малкото, които имат толкова висок публичен и национален интерес. Имаме доста писма от независими граждански организации и структури, които говорят и се възмущават от това какво означава съкратена процедура, без обсъждане, при вдигането на цените на ток, парно, на газ. Как е възможно това? Десетки са примерите. Искам, и с това ще завърша, да Ви върна към първото ми разсъждение. Имаме демократично завоювани позиции, институции, които правят чест на българската държава. Критериите към тях трябва да са безкомпромисни, ако уважаваме себе си като нация и като държава. Ето защо ние смятаме, че в този формат и функция господин Иванов върви против интересите на демократично завоюваните институции. Благодаря Ви. Поддържам нашите мотиви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Реплики към изказването на народния представител Атанас Костадинов? Не виждам реплики. Други изказвания? Заповядайте, господин Бойчев. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Нашите спорове, свързани с прилагането на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, започнаха, припомням, от обявяването на евентуалната сделка с активите на ЧЕЗ Груп в България. Още тогава ние твърдяхме и продължаваме да твърдим, че Комисията съгласно разпоредбите на Закона има достатъчно правомощия да се сезира и да поиска съответната информация за тази сделка. Имахме многократна кореспонденция с председателя Иванов по този въпрос. Ще припомня само част от твърденията, за да стане ясно на залата същината на дебата, който предизвикваме днес. По никакъв начин ние не приемаме твърденията на Комисията, че, видите ли, Комисията няма право и основание да се намеси при разпореждането с активите на електроразпределителните дружества в България. В тази връзка ще припомня разпоредбите на Закона за енергетиката. Там е казано: „Комисията разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в Закона, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие“. Вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие! Прехвърлянето на акции от капитала на горните дружества според Комисията на база на отговора, който сме получили, не представлява разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност по този закон. Първото голямо разминаване, което имаме, което обяснявахме на хората по следния начин: за да продадеш трафопост, беше необходимо разрешение на Комисията, да продадеш обаче цялото дружество Комисията не се намесва, защото, видите ли, това не било в обхвата на нейната дейност. Разпореждането с капитала на дружеството не било разпореждане с имущество на дружеството. Ние считаме, че духът и буквата на Закона е друг, че той е дал правомощия на Комисията именно да гарантира обществения интерес в такъв тип случаи. Забележете, в кореспонденцията, която имахме като народни представители – чета официална кореспонденция, отправена до председателя на Комисията, има едно много интересно твърдение относно нашите питания защо Комисията не прилага своите правомощия относно тази сделка? Първо, отново се твърди, че акциите ще бъдат заложени не от лицензираните дружества, а от бъдещия собственик на акциите, тоест не е налице сделка. Това че евентуалният бъдещ купувач ще заложи всичко, което придобива, не е сделка, тъй като никой нямало да заложи акциите на ЧЕЗ. Следващото изречение обаче е по-притеснително: залагането на акции не води до задлъжнялост на ЧЕЗ „Електро България“ или ЧЕЗ „Разпределение България“, доколкото „Инерком“ България не е лицензиант, а лицето, което ще плаща заема. Евентуалното неизпълнение от „Инерком“ България на условията по договора за заем може да доведе до удовлетворяване на финансовата институция чрез парични постъпления от продажбата на тези акции, тоест до прехвърляне на собствеността върху акциите на ЧЕЗ „Електро“ и ЧЕЗ „Разпределение България“ на трето лице. Това е официалният отговор, който господин Иванов е подписал до нас. С една дума, Комисията счита, че не се намесва в тази сделка, няма основание да се намеси в тази сделка, но ясно разписва евентуалната хипотеза, ако има сделка с „Инерком“ и ако в един момент тя не може да обслужва задълженията към финансиращите институции, те по същество могат да придобият акциите и оттам собствеността върху ЧЕЗ. С една дума, голямата роля на регулатора абсолютно се обезсмисля, защото ние можем да станем свидетели как трето лице ще стане собственик на тези дружества, без да имаме никаква роля, никакво участие върху този процес. Считам доводите на колегите, изнесени дотук, за правилни, защото в началото на 2000 г. държавата е започнала процес по раздържавяване на този сектор и тогава е поставила, струва ми се, европейски стандарти и критерии. Те са достатъчно високи. Стандарти, които да гарантират развитие на тази система, стандарти, които да гарантират сигурността на доставките. Няма логика години след това ние да сваляме тези критерии и стандарти сами. Това разбиране беше продукт и на дебата в залата, когато бяха направени последните промени в Закона за енергетиката. Виждате, че с последните промени в Закона за енергетиката изчистихме именно текстовете, съществуващи досега в Закона, които позволяваха на регулатора да твърди, че няма основание да се намесва. Законодателният орган беше категоричен и вмени това право оттук нататък на Комисията. И оттук нататък, господин Иванов, Вие и членовете на Комисията имате огромната отговорност за това как и по какъв начин ще прилагате Закона, а не да го коментирате. Как и по какъв начин ще го прилагате! Аз вярвам в независимостта на българските регулатори, обаче тази независимост може да се поставя само и единствено на Закона, разпоредбите на Закона и прилагането му с еднакъв аршин за всички. Между другото, сделката с ЧЕЗ ще бъде такъв атестат за регулаторите в България. Първият регулатор, през който минава Комисията за защита на конкуренция, три месеца не образува производство. Сега вече образува производство – ще видим какъв ще бъде резултатът. След това тази сделка трябва да влезе и при Вас. Ще видим и там какъв ще бъде резултатът. Моята молба наистина е: мерете с еднакъв аршин и спазвайте Закона и разпоредбите. Защото така даваме сигнал и към българските граждани, българското общество, даваме сигнал и към всички инвеститори за това. Прави ми впечатление, че едни сделки минават много бързо през регулаторите, а за други – или не се намесват, или въобще се правят, че не съществуват по един или друг начин. Надявам се днешната дискусия да бъде полезна в тази посока и наистина да покажем, че защитаваме обществения интерес в тези отношения и той е водещ в нашите действия. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания? Господин Сидеров, заповядайте. ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! В предложеното решение от БСП се иска освобождаването на председателя на КЕВР на база на Закона за енергетиката. Само че аз ще върна лентата малко назад, за да припомня как на същия този председател на КЕВР аз лично съм искал оставката поне три пъти досега. Това е документирано. Господин Иванов е тук, може да потвърди. Още при преформирането на КЕВР, когато стана независима Комисия, толкова независима, че никой не може да й се намеси, от 2015 г., от самото начало групата на БСП тогава подкрепи както създаването на органа КЕВР, така и състава, който беше предложен тогава – пред мен е текстът – отново с председател Иван Иванов и още осем човека. Как ги подкрепи? С изкуствена засада – БСП са доста умели – от 40 човека, двама души бяха в залата, когато се гласуваше съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране. От „Атака“ бяхме 7 души „против“, показват стенограмите. От БСП бяха двама в залата, от 40 човека – двама. Когато БСП предлагат алтернативен, друг председател на КЕВР – Еленко Божков, тогава от „Атака“ го защитихме повече – с 8 гласа, а БСП защитава своя кандидат само с 5 човека. Това говори, че групата на БСП тогава, госпожа Нинова също беше в тази група, на практика е подкрепила Иван Иванов и тогавашния състав на КЕВР. Докладът на КЕВР на 8 юни 2016 г. е гласуван със 114 гласа, от които 12 са на БСП, като два от тях са на Корнелия Нинова и Драгомир Стойнев. Същият Драгомир Стойнев, когато се представяше моделът на КЕВР, каза, че той е добър и трябва да бъде подкрепен, тоест ние имаме една непоследователност. В последния момент, сега, днес БСП излиза и казва: „Председателят на КЕВР трябва да се смени“. Аз веднага питам: като се смени председателят на КЕВР, до какво ще доведе това? Ще доведе ли до нова политика на Комисията? Не, защото в тази комисия решенията се взимат с повече от половината, с болшинство. Да предположим, че сега свалим председателя на КЕВР, за което аз съм „за“ с две ръце, то няма да доведе до промени на политиката, на работата на самата комисия. Тя ще продължи по същия начин да обслужва монополите в енергетиката, най-вече чуждите монополи. Дами и господа, затова предлагам нещата да се решат кардинално, по атакистки, а не по бесепистки. Тоест да се приеме поправка в Закона за енергетиката, която ние сме изготвили дори в два варианта. Ще я представим на всички парламентарни групи – прочетете я, запознайте се, нека да има консултации, най-вече към ГЕРБ се обръщам. Защото тази поправка предполага самият състав на ГЕРБ да се редуцира… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На КЕВР. ВОЛЕН СИДЕРОВ: Девет души за една Комисия, която – в момента има комисии, които са доста по-важни, с по пет, седем човека и така нататък. Това – едно, което предполага преизбиране на целия състав не само на председателя. След което ние предлагаме и клаузи, с които отчетността на КЕВР да стане истинска, защото в момента тя е никаква, тя е формална. Един годишен доклад, който тук се изчита, гласува, негласува, да или не, няма никакво значение, няма никакви санкции. Ако този доклад е обвързан с подаване на оставка на Комисията, ако не се приеме в залата, тогава наистина Народното събрание ще бъде контролен орган върху тези, които избира. В момента КЕВР е извън всякакъв контрол. Той е толкова независим, че просто няма такъв друг орган в държавата. И съдът, и прокуратурата даже не са толкова независими. Това трябва да се коригира и ние предлагаме, абсолютно градивно, абсолютно конструктивно, да се разгледат нашите два варианта на промяна на Закона, да се консултират парламентарните групи и да стигнат до истинско решение, в което КЕВР да бъде комисия, която да… (Народният представител Николай Александров подава документи на народния представител Волен Сидеров.) Да, благодаря, колегата ми представя тук двата варианта, които са направили. Те не са внесени още в Деловодството, защото аз искам, първо, да има консултации, да има мнението на всички парламентарни групи. Надявам се на подкрепата и на ГЕРБ, и на БСП, защото Комисията за енергийно и водно регулиране е много съществен орган и неговата работа се отразява на живота, хайде да не кажем живота, но на джоба и стандарта на много българи, на милиони българи. Лично аз и моите колеги от „Атака“ сме взимали много пъти участие в протести и пред самата сграда на КЕВР, когато е вдигана цената на тока. Сега това също е в ход. Цената на водата се вдигна в някои градове до 20%. В моя избирателен район – 20% се вдигна цената на водата, с одобрението на КЕВР. За пенсионери, за хора без възможности това е много силен удар по финансите. От 1 юли също започва да се повишава цената на парното и тока. Комисията за енергийно и водно регулиране не само не обяснява нищо по въпроса, а имаме чувството, че просто стои като един параван, за да обслужва интересите на големите монополи. За ЕРП-тата няма да говоря, през годините съм изнасял толкова много лекции, че мога в томове да ги събера. Това не са чужди инвеститори, това са чужди експлоататори. Има десетки доказателства, факти за това – тук съм ги представил на премиера тогава, цяла такава папка, в която има десетки фрапантни нарушения на ЕРП-тата през годините. Някои от тях си сменяха имената, но са чужди компании, които продължават монополно да събират парите за тока от джоба на българина и да искат непрекъснато увеличаване и увеличаване. КЕВР трябва да бъде комисия, която да казва не, да може да казва не на исканията на монополите. Тя в момента не е такава, затова хайде да сменим състава й, там да няма представители на партии, защото в момента начело на КЕВР стои представител на една партия, която трябва да…, те, партиите, не могат да бъдат обект на съдебно дирене, но партия, която е виновна за ограбването на България, имам предвид партията на Костов. Та, типичен и ярък представител на тази партия, който не крие своите политически пристрастия, тенденциозно, сега стои начело на КЕВР. Очевидно е каква политика ще изказва. Този, същият председател няколко пъти подред, когато беше депутат на Костовата партия, е изразявал критиките си, нападките си и буквално несъгласието си с тогавашните управляващи, които бяха вариант на сегашния кабинет, с основна партия ГЕРБ. Ние имаме политически лица, които стоят в регулаторен орган, и трябва да взимат решения, касаещи съдбата на милиони българи. Това в момента не е нормално, трябва да го сменим. Там трябва да застанат експерти и аз предлагам в поправката в Закона те да не бъдат от квоти на партии в парламента, а да бъдат експерти, обществено признати, одобрени и да бъдат избрани от Народното събрание с консенсус, за да няма партийни пристрастия. Това са моите предложения. Госпожо Нинова, ако искате, ще Ви запозная с тях, неделното училище продължава своята работа. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров. Реплики към изказването на господин Сидеров? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! През 2015 г., слава богу, с пълно единодушие променихме Закона за енергетиката и направихме така, че Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде избрана от Народното събрание. Това стана поради факта, че имахме опит във връзка със съмнения за оказване на политически натиск във вземане на решения, във връзка с това, че имаше голямо обществено недоволство спрямо решенията на Комисията и поради факта, че имахме големи препоръки от Европейската комисия този орган да се избира от Народното събрание, така че той да бъде абсолютно независим както от институциите, така и от партиите. Мисля, че абсолютно правилно и в съзвучие този орган започна да работи, беше професионален и беше абсолютно одобряван от Народното събрание. Този орган имаше много решения през тези две години. Аз гледах и статистиката във връзка с намаляването или увеличаването на цените на електрическата енергия, на парното, съответно на газа, който, за съжаление, се внася в България. Мисля, че той беше абсолютно хармоничен, защитаващ както интересите на дружествата, защото те започнаха да имат тази ликвидност, която им е необходима, за да предоставят качество на услугата, но не само – да имат и сигурността, която гарантира – особено за АЕЦ „Козлодуй“, и не само, разбира се, инвестиционния процес в тези дружества, и също балансира с интересите на хората, тоест не се съобразява с исканията на дружествата да се увеличават цените с размера, с който те искаха. КЕВР направиха доклад за 2017 г. Този доклад беше изчетен, нямаше забележки по него и беше приет от Народното събрание, както и единодушно в Комисията по енергетика. Изведнъж, да го кажем така, по народному, ни в клин, ни в ръкав се иска оставката на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, на един колективен орган. Забележете, това е колективен орган, който заедно взема решенията, тоест не господин Иван Иванов ги взема тези решения, и му се иска оставката. Обаче дали е ни в клин, ни в ръкав?! Знаем, че преди малко повече от два месеца, мисля, вече имаше избор както по Закона за енергетиката направихме, така че да има приемственост, избраха се нови четири члена на Комисията за енергийно и водно регулиране. Всяка една партия трябваше да номинира членове. БСП също имаше това право, имаше индикация, че ще номинират. Спрягаха се имена, както и да е, и в последния момент БСП казаха, че няма да номинират такъв член. Разбира се, ние като хора с опит в политиката веднага съзряхме, че това е подготовка за атака срещу Комисията за енергийно и водно регулиране. Това е подготовка във връзка с решенията, които евентуално ще вземе Комисията за новия ценови период. Това е атака, която беше продължение на атаката спрямо Комисията във връзка с одобряването, забележете, на бизнес плановете на водните дружества, на водните асоциации така, че те да могат да изпълняват, разбира се, тези бизнес планове и да могат да усвоят европейските средства за модернизация и обновяване на водопреносната мрежа. За последните две години и повече беше направена безпрецедентна атака, и то от политическа сила, която стои вляво от мен. Бяха направени протести, съответно имаше политически изказвания и натиск върху Комисията да не приема тези бизнес планове, които, забележете, са предложени от самите ВиК дружества, където участват ВиК асоциации, където участват кметове на населени места, областни управители, общински съвети и така нататък. Те ги предлагат, те само ги одобряват, но имаше политическа атака, натиск, демек това, в което ние вярвахме като в химера, че няма да има политически натиск върху независимия орган, вече беше осъществено. След това месец февруари 2018 г., няма как да го формулирам по друг начин, изненадващо чешката компания, а може би не толкова изненадващо за хора, които следят, като мен, който съм задавал въпроси, те са документирани, чешката компания ЧЕЗ продава бизнеса си в България и го продава на едно българско дружество. Разбира се, нормално е, логично е политическата сила заявява своите виждания по търговската сделка между две дружества, но съответно се използва това, за да атакува управляващата коалиция, но най-вече партия ГЕРБ, която е по-голямата част от тази коалиция, и лично премиера. Ние, поддавайки се на натиска, който политически беше упражнен, създадохме Временна комисия. Направихме така да имаме малцинство в тази комисия, съответно се съгласихме и председателят на Комисията да бъде от опозицията. Тази комисия трябваше да излезе с изводи, с разкрития как управляващите едва ли не са продали, или са казали кой да бъде субектът на тази сделка и така нататък. Оказа се, че няма такова нещо, поне Комисията не констатира такова нещо. Оказа се, че Комисията не констатира по някакъв начин българското правителство 2017 г. да е знаело или да се е месило. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това не е по темата. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не, по темата е, точно по темата е, защото е на база на тези Ваши питания към господин Иван Иванов дали спазва Закона, а именно по този случай. Аз искам да наложа фактически логиката, по която се случват нещата в този момент. Беше предложено изменение в Закона за енергетиката, което, съгласен съм, аз също гласувах, но с огромно „особено мнение“, че това е неработещ текст. То беше изразено и тук, от тази трибуна. Събрахме Подкомисията за наблюдение на КЕВР, единодушно всички участници в тази подкомисия се съгласихме, че наистина тези промени в Закона за енергетиката не могат да работят в този си вид. Трябва да се направи правен анализ, за да се сложат ясни критерии, неоспорими критерии, на базата на които Комисията да се произнася за всяка една такава сделка. Този правен анализ, поради факта, че Подкомисията и Комисията по енергетика не разполагат с този финансов ресурс, искахме да възложим на Консултативния съвет към Народното събрание, съответно и към министъра на енергетиката, те да дадат този правен анализ и евентуално предложения за критерии, които ние да припознаем и да внесем в Народното събрание. Устно съм говорил и с госпожа Караянчева, говорили сме по този въпрос, запозната е госпожа Петкова, тоест всички единодушно знаем, че тези законови промени не работят без конкретни критерии. Съответно господин Иван Иванов от тази трибуна на този въпрос отговори същото – че той няма критерии, няма как взето от въздуха да каже дали една сделка е правилна или неправилна. Искам да цитирам и друго нещо. Мисля, че март месец тази година беше казано, че ще се възложи на съда в Чехия или съда в България, ще се предложат 200 000 подписа от БСП, разбира се, и съответно тази сделка ще бъде развалена. Аз такъв иск досега не знам. На това отгоре тези събрани 200 000 подписа, не знам на кой законов текст, понеже това не беше референдум, бяха събрани и бяха внесени в Комисията за енергийно и водно регулиране, при условие че в Закона за енергетиката никъде не се споменава, че трябва да се събират подписи за това нещо. Ако това не е натиск, здраве му кажете. Това е огромен политически натиск, как да го кажа, и то нескромен! Този натиск в крайна сметка вече експлодира в тази оставка – на председателя на колективен орган, без ясни мотиви. Това, което е написано, смятам, че е абсолютно несъстоятелно. Добре, тази оставка дори да бъде приета, което се съмнявам и се надявам да не се случи, какво ще промени в Закона за енергетиката, така че Комисията за енергийно и водно регулира да се произнесе по тази сделка? Нищо, дами и господа! Ние трябва са си изпълним задачата тук и да дадем конкретни отговори и конкретни критерии. В крайна сметка, ако искаме един закон да се спази, законът трябва да ясен, точен, да даде възможност и инструментариум на органа, на който сме възложили да изпълни законовия текст. Но това не се случи, а ние все още сме в работна фаза, така че да направим този правен анализ, за да може и България да не пострада. На въпроса на господин Добрев: Вие бихте ли поели тежестта върху това, че упражнявате натиск върху КЕВР и на база тяхно решение можеше да бъде заведен арбитражен иск към България и много милиони да бъдат платени от българските данъкоплатци? В крайна сметка Вие казахте: „Ние само питаме, не че не внасяме 200 000 подписа против сделката и искаме да я спрем тази сделка, но ние не упражняваме натиск“, което очевидно не е така. Стигаме до извода, че ние се месим в колективен, независим орган по всякакъв възможен политически натиск и с всякакви възможни политически средства. Питам аз, при условие че БНБ не предостави на Комисията тези писма, защо не поискате и оставката на БНБ – на този независим орган, който обаче още по-строго се следи от Европейската комисия във връзка с неговата независимост, защото чувствителността за банките на европейско и на световно ниво е доста ясна? Дайте да поискаме и там! Ние можем да намерим доста основания и да поискаме оставката на всички органи в България, които са регулативни. Можем да намерим основания! А къде остава държавата, къде остават европейските принципи, върху които е основана тази държава и която е в Европейския съюз?! Няма ги тези принципи, защото ние ще си следваме нашите политически интереси! Искам да Ви кажа следното: че рано или късно всички тези камъни, които хвърляте, ще се обърнат и към Вашите глави, защото, ако не запазваме независимостта на тези регулатори, то в този случай ние ставаме гаранти за това, което ще се случи и което ще ощети държавата, а рано или късно Вие също ще станете управляващи. Аз се надявам, разбира се, по-късно, но и Вие ще станете, и Вие ще разчитате на тези независими органи. Тогава какво се случва? Този камък ще се върне обратно с по-голяма сила към Вас. Затова Ви призовавам и мисля, че здравомислието, което имахте и което постигнахме заедно – нека да не разваляме този социален мир и независимост на органите, нека да ги оставим да работят, защото в един момент всичко това ще се обърне към нас като институция. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. Реплики към изказването? Заповядайте, госпожо Янкова – първа реплика. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми членове на парламента, уважаема Комисия! Господин Николов, сигурно имате аргументи и всички ние тук, в парламента, имаме желание в България да има действително независими органи. Органи, които да пазят българската държавност и да арбитрират, особено когато се правят допълнителни финансови тежести върху българските граждани. С едно не мога да се съглася: с въпросите, свързани с водите и цената на водата. Вие, партия ГЕРБ и правителството, направихте така че в момента Комисията да е „гумен печат“, да валидира политическо решение. И ще кажа защо. Областният управител, който е носител на големия процент във Водната асоциация, има пълномощно от министъра, има политика за вдигане на цената на водата. Областният кмет, където на повечето места са Ваши кметове, активисти, дори и областни председатели на партията, също. Това прави мнозинство. Председателят или директорът на ВиК се назначава от министъра и съответно този човек носи папките, за да се увеличи цената. Е, как да не бъде увеличена цената и как те да не й сложат печата, че е увеличена, когато в момента Вие сте създали, тоест по създадения законопроект, политическа воля е да се сложат допълнителни тежести за водата? Така че по отношение на водата се издразних много. В момента Комисията е превърната в „гумен печат“ да се вдигне цената на водата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. Втора реплика – господин Добрев, заповядайте. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Николов, Вие трябваше да уточните, че в сферата на ВиК регулирането всъщност има представител на БСП, така че техните критики могат да ги обсъдят първо с техния представител, защото той професионално си гледа работата, по моя лична оценка. Аз обаче не разбрах нещо друго и искам да го повторите тук, от тази трибуна. Вие, доколкото разбрах, казахте, понеже аз не съм член на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР, че всъщност темата със законовата поправка е била обсъждана в Комисията за наблюдение дейността на КЕВР. В Комисията всички единодушно сте установили, че тази поправка не е действаща, без да бъдат дописани критерии към нея. Така ли е? Нещо, което ние твърдяхме още при приемането на поправката с измененията на Закона. И всички членове на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР сте решили, включително колегите от БСП, че трябва да се разработят критерии, за да може КЕВР да изпълни своите правомощия по закон, които към момента не може да изпълни, защото няма критерии. Още веднъж ще Ви помоля това да го изясните точно така ли е, защото, ако е така, аз не виждам основанията на колегите от БСП да твърдят, че някой нещо не е изпълнил, при положение че самите те са се съгласили и са казали, че това не може да бъде изпълнено. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Трета реплика ще има ли? Не виждам. Заповядайте, господин Николов, за дуплика. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, аз безкрайно Ви уважавам! Вие даже бяхте в подкомисията, когато разисквахме въпроса, и знам сигналите, които там се пуснаха. Разбира се, дори да склоня, че сте абсолютно права, това не обяснява какво правихте Вие като партия пред Комисията за енергийно и водно регулиране и протестирахте против този „гумен печат“, както Вие се изразихте, на КЕВР. Аз не мога да си обясня. Вие чисто политически искахте да съборите Комисията в този случай, ако е „гумен печат“, но аз не смятам, че е „гумен печат“. В крайна сметка всяко едно такова решение може да се протестира пред съда. Мисля даже, че има доста от решенията и бизнес плановете, които са оспорени в съда. Не съм проследил какво се е случило по-нататък. Знам, че господин Кочков, който безкрайно уважавам, той абсолютно професионално, а не политически действа по въпроса, изпълнява Закона такъв, какъвто е. Бих казал, че този закон е приет заедно с Ваша помощ в Народното събрание, но както и да е. Господин Добрев, абсолютно сте прав. Това не го изтъквам с цел да бъдат уязвими БСП. Казвам, че ние сме работили винаги в добра атмосфера и професионално в Комисията по енергетика. Обсъждали сме всички теми. Те са голяма част от вносителите в Закона за енергетиката, който ние подкрепяме – заедно с Вас и заедно с моите колеги, защото това е прагматизмът, това е нещо, което наистина крепи стабилността на системата. В подкомисията, която беше на закрито заседание неслучайно, за да можем да разсъждаваме трезво, а не пред камерите да влизаме в роли, изяснихме, че Комисията няма как да изпълни тези законови тестове, които приехме без ясни критерии. Всички единодушно се съгласихме и възложихме чрез Комисията по енергетика тези правни анализи. Това беше ясно и беше единодушно подкрепено и ние съответно сме възложили това нещо. Има разговори вече и чакаме съответните резултати. Това е категорично, има го в стенограмите и всеки може да го провери. Не виждам защо и точно в този момент да се иска от Комисията да изпълни нещо, което не е ясно? На всичкото отгоре ще бъде атакуемо както в съда, така, не дай си боже, и чрез арбитраж. В един момент може да платим повече пари. Дали това е целта, не знам?! Може и това да е целта. Но в крайна сметка българският потребител и данъкоплатец ще загуби, защото ние не правим нещата, както трябва. Давайте да ги направим както трябва! Нека да направим критерии, пък нека сделката да бъде прекратена. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. Следващо изказване? Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Моля за удължаване на времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете удължаване на времето на групата. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да изясня нещо: тук не става въпрос за какъвто и да било натиск към Комисията за енергийно и водно регулиране. Това трябва да е ясно! Това, че от опозицията искаме да се спазва Законът, не означава натиск, колеги! Смятам, че ние живеем в правова държава, държава – членка на Европейския съюз, където има върховенство на закона. Ако бъркам, поправете ме. Нашите мотиви за исканата оставка са именно, че председателят на Комисията ясно и категорично заяви тук, на тази трибуна, че де факто той няма да спази Закона, защото това е един бланкетен текст. Ако трябва, мога и да цитирам, че това е наистина един бланкетен текст. Само че този текст, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, Вие сте го гласували. Не приемам извинението, че, видите ли, имали сме някакви вътрешни терзания и сме го гласували под условие. В крайна сметка Вие сте гласували „за“, както сме се убедили всички в тази зала, да подкрепим именно този текст. Колеги, защо се стига до този текст, който, между другото, гласи следното: „Комисията за енергийно и водно регулиране разрешава действия – слушайте ме внимателно – по разпореждане с дялови акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност, пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките – подчертавам това – сигурността на доставките, защита на националната сигурност и обществения ред.“ Този текст се гласува тук, в залата, защото, както преждеговорившият Бойчев обясни много добре, на едно наше писмо до Комисията за енергийно и водно регулиране, подписано от председателя на Комисията, където се заявява, че прехвърлянето на акции от капитала не представлява разпореждане на имуществото. Тоест, когато прехвърляме капитала, това не представлява разпореждане с имущество и затова се стига до този текст, защото преди това Комисията също има право да се произнесе, когато става въпрос за разпореждане с имущество, което се управлява от дружества, които имат необходимите лицензи. Сега изведнъж да се обяснява, че, виждате ли, не може да се изпълни Законът, за нас е скандално. В крайна сметка това е наистина независима институция – не става въпрос за натиск, но в крайна сметка тази институция не може да си прави каквото иска. Нали така?! Говорим много за критерии – нямало критерии! Добре де, в Закона ли трябва да бъдат описани критериите? Аз сега, като седя и си мисля, мога да заявя: трябва ли да има критерии примерно за минимално количество продадена електроенергия за предходни години; трябва ли да има критерии за доказан опит при работа на либерализиран пазар; доказан опит при определяне на електропреносни мрежи от определен брой години; наличен капитал, кредитен рейтинг? (Реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Делян Добрев.) Толкова ли е трудно тези критерии в Комисията да бъдат изготвени с подзаконов нормативен акт или задължително ние трябва да запишем в Закона примерно какъв трябва да бъде кредитният рейтинг или какъв капитал трябва да има това дружество?! Колеги, ние живеем в един глобален свят! Знаем ли кога ще има прехвърляне на активи и продажби и каква ще бъде икономическата ситуация след пет, десет, петнадесет години? И трябва сега да променим законодателството и да сложим точно конкретна рамка, така че, видите ли, да се изпълнява тази рамка!? Ако така работим с всяка една институция, то тогава наистина няма смисъл от тези институции, дайте, както прави изпълнителната власт, да прехвърля всичко върху законодателството. И ние да бъдем в центъра на всеки един скандал, и ние да бъдем виновни за абсолютно всичко! Аз съм категорично против това нещо! В крайна сметка има и разделения на властите. Някои хора, ако не могат да си изпълнят работата, по-скоро да кажат: вижте, имаме проблеми с първо, второ, трето. Готови сме да я изпълним, но ни помогнете – трябва ни административен капацитет, не ни достигат средствата, за да си изпълняваме по закон дейността. Но когато се идва тук от трибуната и се казва, че, виждате ли – това, което сте го гласували, е бланкетно и нас не ни интересува, е тогава вече наистина това е скандално. Това показва, че човекът, който произнася тези думи, продължава да се изживява може би в ролята на политик, отколкото на човек, който е призван да осъществява тази своя дейност. И затова ние смятаме, че оттук нататък вече се губи доверието в самата институция. Тук, между другото, стана въпрос и за доверие към други институции като: Българска народна банка. Отварям скоба: колеги, влизането и желанието за присъединяване към Банковия съюз е ясен знак от Европейската централна банка за доверието в момента на управлението на БНБ. Какво по-ясно от това – само че Вие не искате да го преведете на езика на хората, защото ние като партия, която сме държавно отговорна, виждате, че не се произнасяме. Но Европейската централна банка да иска да прави стрес-тестове, вече трябва да говори за несвършена работа явно! Така че нека всеки в тази държава да си изпълнява задълженията, които има по закон! Законът в крайна сметка трябва да бъде над всичко. И това ние призоваваме от опозицията. Тук не става въпрос за конкретната сделка, за конкретната фирма. И затова казвам, че не е натиск. Ние казваме така: Комисията трябва да се произнесе, Комисията може да каже – сделката е перфектна, инвеститорът е най-добрият, той отговаря на еди-какви си критерии, които преди малко Ви изброих, което е нещо елементарно за всеки, който е в този сектор, и тогава сделката се осъществява и всичко приключва. Но когато се бяга от отговорност, ние от опозицията сме тези, които търсим отговорност, защото в тази държава трябва да се живее по правила. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Реплики към изказването? Заповядайте, господин Добрев. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Стойнев, Вие подписали ли сте тази подписка от 18 май 2008 г., внесена в КЕВР? Вашият подпис го няма на първа страница, може би на някоя от следващите страници, ще проверя, но и Вие можете да ми отговорите. Защото Вие писмено сте поискали от регулатора да не дава съгласие за разпореждане с имуществото на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“. Писмено сте оказали натиск и сте поискали от Комисията с Вашия подпис и с подписи, които събирахте от хора, които не знам дали им стана ясно какво правят. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): И какво от това? Натиск ли е това?! ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие писмено сте поискали Комисията, пак Ви го чета – прочитам изречението, прочитам Ви какво писмено сте поискали: „Призоваваме Ви да не давате съгласие за разпореждане с имуществото на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД. (Реплики от „БСП за България“: И какво от това?) Това, което правите в момента, господин Стойнев, не е да се опитате да накарате регулатора да изпълни определен законов текст, който Вие самите в Комисията за КЕВР сте признали, че не е работещ. Вие самите сте признали, че не е работещ текст. Ако беше работещ, ако не бяхте гласували в Комисията за КЕВР, че текстът е неработещ и трябва да бъде допълнен, тогава разбирам тук да имате претенции към регулатора. Само че Вие преди месец сте казали – ами да, не е работещ този текст, дайте да видим какво ще правим и да направим някакви критерии. Месеци наред не можете да измислите критерии, а тук ги четете от трибуната! Значи четете какви трябва да бъдат критериите и два месеца не сте ги внесли – знаейки, че без критерии този текст не работи! Та днешното мероприятие, което организирахте, е продължение ето на този писмен натиск, който сте оказали върху Комисията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Господин Николов, отказвате реплика. Господин Лазаров също. Други реплики има ли? Реплика иска господин Бойчев. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Стойнев, налага се да Ви направя тази реплика, тъй като останах с усещането, че не всичко от Вашите твърдения стана ясно. Бих искал да коментирате следната ситуация: след като Народното събрание, законодателният орган на Република България, е приело, че Законът за енергетиката е необходимо да бъде променен, след като особено колегите от ГЕРБ, промениха може би два или три пъти позицията си от законопроект, комисия, обсъждане в залата – припомням, помните прекратихме обсъждането и на следващия ден гласуване – вече имаха 180 градуса обратна позиция. Промениха тази своя позиция и законодателният орган стигна до ситуация, в която допълни Закона за енергетиката, и Вие прочетохте този текст. Въпросът ми към Вас е: тъй като не стана ясно след като една законодателна норма се гласува от Народното събрание, публикува се в „Държавен вестник“, тя следва ли да бъде спазвана или не следва да бъде спазвана? Аз не мога да разбера какво е това тълкуване на правото: „ама тази законодателна норма се нуждае от критерии и ние не можем да я прилагаме“. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Вие сте го казали! ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ама когато го гласуваме това нещо, господин Добрев, и когато и Вие го подкрепихте, тогава не знаехте ли, че са необходими критерии? (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Сега аз разбрах, че тогава не сте го разбрали… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Бойчев, не влизайте в диалог със залата. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: А господин Николов преди малко каза: „Аз с особено мнение, но го подкрепих това нещо“. Вижте, ние можем да водим дебат дали тези критерии трябва да бъдат разписвани допълнително в Закона, дали трябва да бъдат част от наредба, как и по какъв начин? Но това по никакъв начин не отменя законов текст, който трябва да бъде прилаган. Аз не знам какъв дебат водим, господин Стойнев, моля Ви, обяснете го това нещо! Стана ясно – кой може да тълкува дали да прилага един закон, или да не го прилага, или една законова норма? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев. Трета реплика – господин Кирилов, заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стойнев, аз възразявам срещу Вашата теза за неизпълнението на закона, представена по този начин. Припомням, че в нашето обществено пространство, за съжаление, битува една парадигма – съдебните решения не могат да се коментират, защото съдът е независим. Действително съдът е независим, но неговите решения могат да се коментират. Въпросът е: може ли да се коментира Закон, който ние сме изготвили? Въпросът е: може ли да се коментира Закон от орган, който ние избираме и за който се прилага и Конституцията, и от нашия правилник, когато разглеждаме неговия Годишен отчет? Този орган и неговият представител изказва своето си мнение по правоприлагането. Той казва: тази норма, която сте разписали и приели, не мога да я приложа. Защо го казва, няма да коментирам. Дали не е бил поканен в дебатите на Енергийната комисия, дали е бил поканен, изразил е това становище, но становището му не е било зачетено, но той казва – в тази редакция: „и тъй като аз се отчитам пред Вас, не мога да постигна целения от Вас резултат“. Друг е въпросът, че, тук наблягам на това, Вие не искате прилагане на нормата, Вие искате направо резултата, като го предпоставяте. Вие казвате: прилагането ще доведе до този резултат, трябва да доведе до този резултат. И затова колегата Добрев е много прав. Вие сте се подписали и сте дали указания дори на органа какво да реши. Затова не може да наказвате органа по правоприлагане, когато той ни критикува! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявам се, госпожо Председател, щях да завърша с това, че е наша работа да съобразим и, ако трябва, да се изправим. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дуплика, господин Стойнев. Заповядайте. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви за репликите. В крайна сметка, господин Кирилов, вчера господин Борисов даде изрични указания, и Вие сте длъжни да ги изпълните. Така че ние не искаме да следваме този начин на работа, в който Вие сте свикнали да работите. За нас е важно Законът – Законът да се спазва, а не да се тълкува. (Реплики от ГЕРБ.) Наистина той може да се коментира, но той трябва да се изпълнява! Защото тук се заяви, че, виждате ли – говоря за господин Иванов, който, между другото, всички да знаят, услужливо даде това листче на господин Делян Добрев чрез квесторите, за да го получи, за да може да има тази атака към мен. Така ли е, господин Иванов? Кимате одобрително. Отсега да Ви заявя, че виждаме перфектно взаимодействие между управляващите и една независима институция, която ние искаме да бъде наистина независима, а не по тази начин да тече комуникацията. Това още показва, че наистина председателят въобще не е независим, а изцяло зависим от управляващите. Тук не става въпрос за никаква атака, за никакъв натиск – това, че примерно сме искали да се произнесе, не означава да има натиск. Ние нямаме предпоставка за крайния резултат и не казваме какъв трябва да бъде крайният резултат. Аз много пъти заявих и от тази трибуна и ще го потретя. Нека да се произнесат, какъвто е крайният резултат, ние ще се съобразим с експертното мнение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Но, колеги, вижте какво е казал господин Иванов. Той казва, че общественият ред и националната сигурност не са обект на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Само че преди това услужливо не казва, че де факто в чл. 23а те трябва да се произнесат за предприятия с оглед гарантиране сигурността на доставките. Той това не го казва в речта си тук. Той говори само за защита на националната сигурност и обществения ред. Ето, това е разликата и това е различното тълкуване на Закона. Аз преди малко отговорих и господин Иванов се съгласи, че Ви е пратил лично по квесторите това листче, господин Добрев, така че тук вече е ясно. Но това по никакъв начин не означава да има натиск към Комисията. Пак казвам, понеже вече стана ясно на кого служи господин Иванов, може би по-скоро на ГЕРБ, отколкото на българското общество, за нас е важно следното: Законът трябва да се спазва! Трябва да се произнесат. Толкова ли е трудно тези критерии, които преди малко Ви ги изброих, Комисията да се събере и чисто експертно да кажат какви точно да бъдат, да бъдат количествено измерени тези критерии с оглед датата, икономическата и финансовата ситуация в страната, защото догодина ще бъде друга или след пет години. В крайна сметка някакви такива елементарни неща, с които трябва да се занимава българският парламент, защото дадена институция не може да си свърши работата, за нас изцяло е неприемливо, колеги. Затова искаме да се спазва Законът, завършвам, госпожо Караянчева, а не със заповеди Вие да гласувате така, както Ви се нареди и постоянно да си сменяте мнението. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Лично обяснение искаха господин Добрев и господин Николов. Заповядайте, господин Добрев. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Господин Бойчев, възразявам срещу това Вие да внушавате на пленарната зала, че аз не съм разбрал текст от Закона – точно обратното. При гласуването в тази зала, ще извадим стенограмата, аз Ви казах, че този текст няма да работи в този си вид, че към този текст трябва да бъдат добавени критерии. (Реплики от „БСП за България“: Защо го гласувахте тогава?) Гласувахме го, за да Ви угодим (възгласи „Еее!“ от „БСП за България“), защото Вие твърдяхте, че без този текст ние ще се опитаме да развалим, да прекратим или да пуснем сделка, или каквото и да било. Още тогава Ви казах, това е краят на април. Сега коя дата сме? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В началото на юли. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Сега сме почти средата на юли месец. Два месеца и половина Вие знаете, че трябва да допишете в Закона критерии и не сте го направили. Елементарно е, внесете едно предложение между първо и второ четене в някой закон или инициирайте ЗИД, който за два месеца и половина щеше да е минал отдавна през тази пленарна зала. Много добре знаете, че трябва да се допише този текст и нарочно не сте го дописали, за да може, от една страна, да атакувате регулатора и да оказвате политически натиск върху него с това, което правите и в момента, защото точно това правите, а, от друга страна, нищо не се случи със сделката, за да може да атакувате и правителството, че едва ли не е допускало или недопускало една или друга сделка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Господин Николов, заповядайте за лично обяснение. После за изказване – господин Аталай. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Бойчев, понеже ме споменахте във връзка със според мен неправилното интерпретиране на това, което изказах във връзка с гласуването на тези текстове, аз искам да подчертая следното: тези текстове бяха дадени от „Обединени патриоти“, а не от Вас. (Реплики.) А Вие от месец февруари сте тези, които застъпвате, че сделката не трябва да се осъществи, че и през съда – чешкия, българския, тя ще бъде прекратена, че ще съберете подписи, ще внесете в съда. Не знам, предполагам, не съм юрист, може би има някаква тежест във вземането на решението за тези подписи в съда и така нататък, но Вие не предложихте текстове – никакви. Може би тези текстове, които щяхте да предложите, щяха да бъдат по-добре написани от гледна точка на критерии, но не предложихте. Наистина не предложихте, въобще не бяхте активни в тази сфера, когато приемахме промените в Закона за енергетиката. Разбира се, поради тази причина гласувах, даже не съм сигурен, че съм гласувал – трябва да проверя (реплики), но подкрепих тези текстове, очаквайки от Вас – противниците на тази сделка, да внесат критериите. Не внесохте критерии, но се съгласихте, че те не работят. Между другото, накрая споменавам в заключение, че друг такъв орган като БНБ, че нямал доверие в Европейската комисия – ами, кой фалира КТБ, по кое време? Затова може би нямат доверие?! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Николов, моля за лично обяснение да се ограничим. Заповядайте, господин Аталай, за изказване. Извинете, господин Аталай, господин Христов беше преди това, мой пропуск. Заповядайте, господин Христов. ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Типично в мой стил и в стила на „Воля“ ще дам един малко по-страничен поглед, понеже отново започнахме да се губим в политическото говорене – частта от моето изказване, която беше по-скоро експертна, господин Добрев и господин Николов казаха всичко, което бих искал да кажа и аз. Това, което всички някак си избягваме, е да му обърнем внимание и аз ще си позволя да направя леко ретроспективен анализ на цялата ситуация. В случая имаме един недействащ закон – благодарение на управленията или управлението, или както щете го наречете, досега. Благодарение на този недействащ закон ние се изправихме пред проблема със сделката с ЧЕЗ. Опитахме се някак си бързо да предприемем някакви действия и създадохме комисии, изслушвания, извикахме кой ли не в Народното събрание да ни даде обяснения. И понеже не успяхме да получим никакви основателни причини да се противопостави – било Народното събрание, било който и да било орган – КЕВР, или който искате друг, на тази сделка като, пак казвам, няма да навлизам в детайли дали тази сделка би било допустимо да се контролира от КЕВР като сделка от частен характер, това ще го оставя на юристите, понеже не получихме нито една такава причина, всички ние приехме, включително и от „Воля“, тази – иска ми се да използвам една по-цинична дума, но ще използвам „ялова“ поправка в Закона… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Моля, госпожо Председател. …като я приехме с ясното съзнание, че тя трябва да бъде довършена в този си вид, в който казваме, че КЕВР има право да спира сделки, тя няма как да бъде работеща. Очаквахме от Патриотите, които бяха вносители на тази поправка, да си я довършат. И тук аз не съм съгласен и с господин Николов, и с господин Добрев, че БСП трябва да внасят критерии, които ние да одобряваме. Ами, Патриотите да си ги внесат, ако е възможно. От друга страна, не съм съгласен и с БСП, че КЕВР трябва с поднормативен акт да си измисля критериите, свързани с тази поправка, която така или иначе е недействаща. Това, което ние в края на краищата ще постигнем, уважаеми дами и господа, и което не ми се иска да го вярвам, но явно това е целта, е да имаме едно много удобно оправдание, когато КЗК след няколко дни разреши сделката и тя стане факт, да имаме едно много удобно оправдание и да кажем: „Не сме виновни ние, ние направихме Закон и казахме на ЧЕЗ да спре сделката. Иван Иванов отказа да го приложи и затова сделката е факт, но ние не сме виновни.“ Напротив, уважаеми дами и господа, виновни са всички, които са създали този закон досега, виновни сме и ние, че не го направихме така, че той да може да спре сделката. Пак казвам, не смятам, че може и да бъде направен да спре сделката. Особено цинично е… Вчера, когато разговаряхме с колеги във връзка с предстоящия дебат днес, аз бях убеден, че Вие, господин Бойчев, няма да се включите в дебата и много ми е чудно, че точно Вие, като председател на Временната комисия, която трябваше – казвам най-общо, да открие нещо, което да даде основание, пак казвам, на който и да било да се противопостави на тази сделка, и сами знаем, че Комисията свърши огромна работа, но не откри такива предпоставки, сега ние казваме: ами, ние не ги открихме като използвахме целия ресурс на държавата, изслушахме всички държавни органи и не можахме да се справим, сега казваме: „Ами, хайде КЕВР да измисли нещо друго, да направи някакво чудо и да спре тази сделка“. Как да стане? Аз не виждам как може да стане това нещо. Не знам защо, аз в началото на моето изказване очаквам Патриотите да свършат тази работа и да си дадат критериите, които да дадат истинския инструмент в ръцете на КЕВР, след като те работата си я свършиха. Те обещаха на хората, че ще бъде създаден инструмент за спиране на тази сделка, обещаха на пенсионерите 300 лв. пенсия и тяхната работа си я свършиха. Интересно е обаче защо всички ние не си признаем, че станахме част в целия този безсмислен опит да хвърлим прах в очите на хората и да кажем: ами, да, нямаме основание да спрем сделката с ЧЕЗ, да, променили сме Закона, но той следва да бъде доработен, ако въобще е възможно, и Патриотите да кажат как. Колегите, които са в Енергийната комисия и в Комисията за контрол на КЕВР, всички много добре знаем, че във всичките разисквания – и министър Петкова, и господин Иванов, единственото изречение, което казаха в дебатите, когато измисляхме тази стратегия за спиране на сделката с ЧЕЗ, която не може да се случи, единственото изречение, което те казаха, е: „Това е неработещо, това няма да работи.“ И сега ние излизаме и казваме: „Е, ние нашата работа си я свършихме, спрете Вие сделката.“ Това е цинично и е срамно! Така че нека всички да си признаем, че това, което всички сме гласували, е една поправка, която няма как да работи, и да не си измиваме ръцете с КЕВР или с който и да било друг. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. Първа реплика – господин Кирилов, втора реплика – господин Веселинов. Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Христов, като приветствам Вашата логика и се съгласявам с огромна част от Вашите разсъждения и заключения, аз искам да кажа с какво от Вашето изказване не съм съгласен. Не съм съгласен с това, че Вие не подчертахте ролята на тази атака спрямо независимия регулатор. Ясно е, че и по предния закон, и по настоящия закон КЕВР или има, или няма правомощията, силата да прекрати тази сделка. Но при всички положения КЕВР има достатъчно информация и данни, за да съобрази, че нито по стария, нито по новия регулаторен ред може да го направи. Но каква е целта? Вие казахте: срамна цел. Целта е да се въздейства на този орган, да се подръчне този орган, за да може той да вземе това решение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Втора реплика – господин Веселинов, трета реплика – господин Аталай. (Шум и реплики.) Господин Лазаров, не влияйте на народните представители върху волята им да се изказват. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Христов, единственото, което мога да кажа, че е цинично, когато с нравоучителен тон се говорят от трибуната глупости и с някакво менторско самонадъхване. „Обединени патриоти“ предложиха този законопроект. Той премина на четене, на практика по същия начин идентифицира проблема, както при отнемането на лиценз. Доколкото КЕВР има възможност да отнема лицензи на база зачитане на националната сигурност, на база на защита на обществените интереси, съответно гарантиране на доставки, дотолкова има възможност и да ползва този инструмент при одобряване на сделките. Така че в това отношение, ако има дефицит, той е на доста места в Закона, не само на това. Ясно е, че един орган иска всичко да му е разписано, да действа в условията на обвързана компетентност. Това невинаги е възможно и не такава е била задачата на „Обединени патриоти“. Нещо повече, ние сме предложили текстове, които да доразвият логиката на нашия закон, те са вкарани в Комисията по енергетика, били са предмет на обсъждане и в това отношение – че не сте се запознал с тях, е само Ваш пропуск. Разбира се, идеята на колегите от Комисията по енергетика, по-скоро на специалната комисия, която се занимава с КЕВР, беше тези текстове да се обсъдят в Министерството на енергетиката и съответно оттам насетне да се върви нататък. Най-лесно ни беше да ги внесем в залата и да кажем: „Ето, ние си довършихме работата, както твърдите Вие“. Молбата ми е: малко по-смирено и с малко повече уважение към колегите, защото за разлика от Вашата група ние все пак инициирахме нещо – не за да спрем сделката с ЧЕЗ, а да я контролираме и да докажем, че ако тя се случва, ако в края на краищата трябва да се случи, няма да навреди на държавата. Това ни е било целта. За част от аргументите Ви по отношение на конкретното искане за оставката на председателя, ги споделям, но излишният патос в определени посоки само показва некомпетентност. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Трета реплика – господин Аталай, заповядайте. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Господин Христов, аз имам един въпрос: Вие, Вашата парламентарна група, как гласувахте за този законопроект – изменението и допълнението? Защото имам чувството, че стремежът Ви да бъдете чисти, неопетнени, девствени и оттам – и ялови, ми се струва, че след една година присъствие в този парламент тази поза вече не Ви приляга. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай. Заповядайте, господин Христов, за дуплика. ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Първо, господин Кирилов, не сте прав, че не казах каква е целта според мен. Тя е ясна, целта е ние да си измием ръцете с КЕВР. Това е! Едно изречение казвам само. Господин Веселинов, няма как ние да проявим компетентност, запознавайки се с нещо, което трябва да подобри едно некомпетентно създадено такова. Господин Аталай, ние подкрепихме тази поправка с ясното съзнание, че тя трябва да бъде доработена. И ако обърнете внимание, точно поради тази причина в момента не търсим сметка на КЕВР защо не спазва Закона, защото ние осъзнаваме, че той не е пълен, за да бъде спазен. Така че нямаше да я подкрепим, ако ние знаехме, че тя ще бъде недоработена. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов. Господин Аталай – заповядайте за изказване. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, днес обсъждаме едно решение, внесено от колегите от БСП, което според мен е също така толкова безплодно, колкото и изменението и допълнението на Закона, който внесохте. Ще се опитам да направя малко ретроспекция как стигнахме до всичко това. Стигнахме една сутрин, когато след натиск на БСП премиерът да си подаде оставката, поради това че върви сделка между два частни субекта, последствие премиерът излезе и каза, че има едни „гадове“, има „непримирими и ред други обстоятелства, които ни карат да обследваме една частна правна сделка“, и протичайки така във времето, се оказа, че държавата иска 34% от 67%, които ЧЕЗ продава, и то това са акции. Впоследствие още малко развитие. После ГЕРБ се отказаха от тази идея, като разбраха, че не са прави и ще нарушат Конституцията. И така, вървейки по етажите, отнемайки възможността да се накара ГЕРБ да кажат знаят ли, какво знаят и ако знаят, защо знаят, че я има тази сделка, БСП направиха така, че изтеглиха цялата отговорност в парламента. Създадоха Временна парламентарна комисия, на която целта беше ясна, че тя ще бъде безплодна, защото и БСП са отговорна политическа сила и знаят, че ако прекрачат онзи праг, където вече ще нарушим Конституцията и няма да е добре за страната. Колеги, стигна се до положение, че след всичко това, което се случи, господин Жельо Бойчев си подаде оставката от управлението на БСП, обаче отговорността за приемането на този законопроект е лично на Народното събрание, с изключение на „Движението за права и свободи“. Преди малко чак се учудих, като слушах господин Добрев, че те не са били съгласни с този текст, но са гласували „за“. Ние, колеги, не бяхме съгласни и ДПС не гласувахме. Казахме аргументите си и ще ги повторя още веднъж. Няма как, когато има сделка между два частни субекта, да се намесва държавата. Всяка намеса на държавата, и то с приемане на Законопроект със задна дата, дава правно основание и двата субекта да отидат в съда и да предявят своите претенции. Независимо дали ще има сделка или не, ще си получат съответните финансови средства. Това е едната страна на въпроса, колеги. Още веднъж благодаря на господин Жельо Бойчев, да направим така, че да не дадем политическа възможност на една от страните да ползва като аргумент в арбитража и да спасим страната ни от загуба на около 630 млн. евро. Колеги, направихме така, че да спрем „Обединени патриоти“ в стремежа им с популизъм да представят пред обществото, че те са едва ли не най-чистите и могат да нарушат Конституцията, да не допуснем да има такова изменение и допълнение в чл. 21, т. 23а. Стремежът обаче да се представите пред обществото, няма да кажа популизъм, беше толкова силен, че господин Цветанов разпореди на тяхната си политическа формация да приемат такъв текст. Още веднъж обаче да Ви подсетя, че текстът беше отпаднал, не беше приет от Комисията. Тогава, не виждам колегата енергетик господин Таско Ерменков, който, за да блесне посред бял ден, написа един текст и го представи пред Народното събрание. Пак Ви казвам: тогава единствено „Движението за права и свободи“ със съжаление, с молба се обърнахме към Вас и Ви казахме: колеги, моля Ви се, не приемайте това нещо; не е текст, който приляга и вдига доверието в Народното събрание. „Движението за права и свободи“ го казахме. Вие обаче всички вкупом влязохте в казана. Сега, тъй като не можахте да се справите с премиера, с господин Цветанов и с господин Искрен Веселинов, моето съжаление към БСП, решихте, че най-слабият във веригата, който може да атакувате и от който може да направите така, че да имате определени дивиденти, се оказа господин Иван Иванов. Съжалявам. Господин Иван Иванов може би е допуснал грешка да коментира от тази трибуна Законопроект, който сте приели, колеги, който освен недоразумения, освен да накара държавата да влиза в допълнителни финансови загуби, с нищо друго не допринася. Той се осмели от тази трибуна да ни каже на нас, колеги, спазвайте законите, господин Бойчев, господин Стойнев и всички тук, които присъствате, спазвайте върховенството на Закона. Господин Иван Иванов ни каза: създайте закони, които да могат да се спазят. Не може Вие да прехвърляте отговорност на Комисията за енергийно и водно регулиране да дава мнения и становища за сделка, където се продават акции. По-добре да бяхте написали този текст например за Агенцията, където се занимават с риболов и краставите жаби. (Смях, оживление.) Несериозно е, колеги, несериозно е! Ако този текст не беше писан така в късна доба, ако имаше критерии, а не да чакаме сега господин Иванов да гледа тавана дали ще има дъжд, да бъде така добър да откаже сделката, ако има слънце – няма да откаже. Чисто и просто няма как без критерии, без закон, който трябва да излезе оттук с ясна, крайна цел – нашите институции да могат да го прилагат. Няма такова нещо. Затова за мен е некоректно, политическо е искането днес да отнемем възможността на една независима Комисия, която по една или друга причина, по стечение на обстоятелствата не създава проблеми нито на управляващите, нито на опозицията, защото господин Иванов е технократ, хората, които са в тази комисия в момента, не се проявяват като политически лидери, защото обществото стои тихо и кротко, поради това че плаща ниска енергия въпреки декапитализацията на производствените мощности, което впоследствие ще ни дойде на главата пак като бумеранг. Затова, колеги, не искам да определям кой е виновен, но ГЕРБ, БСП, заедно с ОП, с така наречените „Обединени патриоти“, създадохте този хаос и в момента се опитвате как и по какъв начин да излезете от тази ситуация. За дейността на Комисията говорихме миналата седмица много добре, достатъчно. Тогава приехте доклада, всички гласувахте този доклад. Дори и тогава БСП нямахте смелостта да гласувате „против“, мисля, че се въздържахте. Ако искате да вдигнем авторитета на народния представител и на Народното събрание, може и аз да бъда популист. Искам да предложа един законопроект: ако някой народен представител, дори и от Министерския съвет предложат закон или изменения и допълнения, които впоследствие допринесат щети на държавата, лично да си понесе отговорността – и финансова, и наказателна. Тогава нито господин Искрен Веселинов щеше да внесе този законопроект, нито господин Таско Ерменков, нито господин Цветанов щеше да разпореди на ГЕРБ против тяхната воля да гласуват такъв законопроект. Затова, колеги, смятам, че може би беше необходим такъв дебат, на който да дадем още веднъж доверие на Комисията за енергийно и водно регулиране да могат да изпълняват задълженията си независимо. Ако искате да спрете сделката с ЧЕЗ и с „Инерком“, тогава Ви задавам въпроса: защо, когато ЕНЕРГО-ПРО си продаваше акциите, не излязохте и не спряхте сделката на ЕНЕРГО-ПРО? Ако тази сделка отиде в Борсата само с акциите, тогава как ще спрете разпродажбата и продажбата на акциите по 10%, ако ги продаде? Излизате и казвате, че взимал отношение, когато се продавал трафопост, но той е от дейността, той е за самото предприятие – части от него да не се продадат, а не акциите, колеги. Юристите в БСП много добре осъзнавате това нещо. Убеден съм, че днес и Вие не го искате, не искате оставката на господин Иван Иванов – убеден съм в това. Това, което искате, колеги, няма да го постигнете по този начин. Има много трески за дялане в ГЕРБ. Има много неща, които докараха хората в страната в невъзможност да са свободни в мисленето и във взимането си на решения. Има неща, направени така, че предприемчивите вече са определени като крадци, а инвеститорите са под натиск да могат да обслужват управляващите, но за това нещо не е виновен господин Иван Иванов. Колеги, нека да бъдем на висотата на Народното събрание! Ако искаме Народното събрание да има онова високо доверие, което хората са ни гласували, да спазим и да вдигнем авторитета на институциите, особено на независимите! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай. Реплики? Не виждам. Изказвания? Госпожо Нинова, заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, който Ви няма. Дори и по този повод днес – разговора за дейността на КЕВР, господин Сидеров намери начин да ни покани в неделно училище. Тъй като това става сигурно за шести или седми път, особено към мен и към президента Радев поканата му е много честа, да му отговоря най-накрая, макар и във връзка с този дебат. Веднага ще отида на такова неделно училище, ако първият урок е за плана Сидеров срещу колониалното робство, в който пише: „Такава чужда колониална фирма е ЧЕЗ, както EVN и ЕНЕРГО-ПРО, те печелят милиарди годишно на гърба на обедняващия българин“. Ще ида на този урок в неделното му училище, ако ми обясни как този план Сидеров, докато беше в опозиция, го изпълнява сега, докато управлява. Ще отида, ако приеме в дневния ред на първия ни урок с президента Радев да бъде включена книгата „Метаморфозите“ на Овидий, в която пише: „Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела“. При този урок веднага отивам в неделното училище на господин Сидеров. А сега по същество. Уважаеми колеги, от дискусията днес ще остане впечатлението, че парламентът е виновен за това, че КЕВР не си изпълнява законовите задължения и не се произнася „за“ или „против“ сделката с ЧЕЗ – не определено по един начин, а „за“ или „против“. И, виждате ли, ние тук се самобичуваме за това, че сме приели един лош закон, който те не могат да изпълнят. Няма да си повтаряме юридическите тезиси, че няма лош или добър закон – законът се изпълнява. Това е ясно на всички. Но интересен е дебатът днес помежду ни. Една част от колегите от ГЕРБ казват: „БСП са виновни, че приехме такъв лош закон, без критерии“. Друга част от ГЕРБ обаче, друг колега депутат казва: „Обединени патриоти“ са виновни, защото те го предложиха“. Но, видите ли, ГЕРБ нямат отношение към тази работа, те така са го гласували. И тук забележете защо, един голям въпрос, който сигурно ще е иновативен в световната политика – ГЕРБ гласували този закон, за да угодят на опозицията! Значи ГЕРБ не управляват, за да управляват България, за да стане животът по-добър, за да има прозрачност в тези сделки – ГЕРБ управляват, за да угодят на опозицията. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Лошо ли е това? КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Интересна теза, която заслужава внимание, върху това защо и как се управлява държавата. Най-накрая опозицията получи и признание, че Вие управлявате, за да изпълнявате нейните очаквания. Това е принципен въпрос, който заслужава дискусия. Другото внушение, което днес се прави тук, освен че Законът е лош, е, че има политически натиск върху КЕВР, което е недопустимо. С какво се аргументирате, колеги? С искането за оставка на господин Иванов от една политическа партия – това било политически натиск, както и с подписите на 200 хиляди българи. Интересно ми е: защо никой от Вас не спомена един аргумент в защита на господин Иванов? А той е, че вчера работодателските организации, „AES България“, „КонтурГлобал Марица изток“, Асоциация „Хидроенергия“, Българска фотоволтаична асоциация и трите компании „EVN България“, ЕНЕРГО-ПРО и „ЧЕЗ Груп България“ застанаха като един в защита на господин Иванов. И това не се счита за натиск! Значи 200 хиляди българи да си кажат свободно мнението е натиск, политическа партия да поиска изпълнение на Закона е натиск, а онези, чиято печалба зависи от решенията на КЕВР, да се произнасят по този спор и да защитават КЕВР не е натиск! Всичко това сте го оформили под гръмкото заглавие „Защо всички от бизнеса обичат Иван Иванов, а Корнелия и Мая – не?“! Отговорете си защо. Не е ли конфликт на интереси, уважаеми колеги, когато фирми, чиято дейност и печалба зависят от решенията на уж независимия орган, като един застават зад него и го хвалят за дейността му? И на Вас това не Ви прави впечатление, изобщо не го споменавате. Кой ум можа да измисли това нещо?! И най-непредубеденият човек, който ни слуша, ще разбере за какво става дума. Големите в бранша застават зад КЕВР – 200 хиляди подписа на потребителите и Народното събрание нямат никакво значение, защото било натиск! Вижте, моля Ви, тези големи какво си позволяват да кажат. Те казват, че говорят от името на всички потребители! Цитирам: „В последните три години КЕВР е заслужила уважението на бизнеса като независим регулатор, защитаващ интересите на всички потребители“. Значи фирмите, които дават заявките, КЕВР, която им вдига цените непрозрачно – по това вече имаме произнасяне на различни органи, те си позволяват да говорят от името на потребителите, и то всички потребители, в защита на „независимия орган“! Това ли Ви е днес стонът – натиск върху независим орган, и то политически? Направете разликата между едното и другото – потребителите срещу едрия бизнес. Третият Ви аргумент – как така държавата ще се меси в една сделка между два частни субекта? Ние това го слушаме от три месеца или повече, откакто Комисията за ЧЕЗ работи. И няма критерии по какъв начин държавата да се произнася, а в случая – и КЕВР да се произнася. Уважаеми колеги, забравяте, че има един закон, едно Постановление № 181, в което пише кои дейности и кои обекти са от значение за националната сигурност, и една Конституция, в която пише, че държавата се грижи за националната сигурност. В тези закони и постановления, които са дело на парламента и на Министерския съвет, пише например – няма да ги изреждам дълго и много, че „преносът на електрическа енергия е елемент от националната сигурност“. Защо отричате конституционното задължение на държавата и правителството да се грижат за националната сигурност? Господин Иванов казва: „Няма критерии“ – напротив, в Закона един от критериите е националната сигурност. Той твърди, че никъде това не било разписано. Има и постановление, и Закон, и в него е казано, че тази дейност – дейността на ЧЕЗ, е елемент от националната сигурност, съответно държавата има своите функции там. И трите Ви аргумента не намират никакво основание! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Казах, че няма да го изчета цялото, колеги, защото е много дълго – имам го, ще Ви предоставя Постановление № 181. В заключение – не си посипвайте главата с пепел, че Законът, който сме приели, е лош. Не се опитвайте да прехвърляте тази отговорност на опозицията, защото все повече затвърждавате мнението, че опозицията управлява, а Вие просто гласувате, за да й угодите. Колеги, приехме Закон – всички, тук няма ГЕРБ, Патриоти, всички сме го приели с мнозинство, гласуван е. Комисията трябва да изпълнява този закон! Ако критериите не са й ясни, тя има правомощия да направи подзаконов нормативен акт, както е правила много наредби, с които е уточнявала процедурите, по които ще се произнася! Комисията не си е свършила работата, и правителството не си е свършило работата, защото пред нас господин Иванов каза: „Аз поисках външна юридическа помощ и на този етап не ми е дадена такава, за да си уточним критериите, по които ще се произнасяме“! Защо, уважаемо правителство, не сте осигурили юридическа помощ на Комисията за енергийно и водно регулиране? Умишлено или случайно? Правителство и КЕВР не си вършат работата – депутатите виновни, защото Законът не им давал основание! Категорично не сме съгласни с тази теза! Категорично не сме съгласни да разделяте по този начин нещата – българските потребители, ако искат нещо, е натиск; големите играчи, заинтересовани от печалбите си на гърба на българския народ, както казва Волен Сидеров, когато се произнасят, това не е натиск! Нищо друго да нямаше в този спор, само това да цъфне – писмото на всички играчи в енергетиката в защита на Комисията, която защитавала добре интересите на обществото, е достатъчно и за най-непредубедения човек да разбере за какво става дума. А става дума за нежелание на изпълнителната власт и на КЕВР да си изпълнят законовото задължение, защото искат да прикрият сделката с ЧЕЗ, зад която стоят частни интереси, подкрепени от правителството на Бойко Борисов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова. Реплики? Господин Веселинов, заповядайте за реплика. После ще дам думата за лично обяснение на господин Сидеров. Да приключим процедурата. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Нинова, мисля, че Вие можете да отчетете днешния ден за успешен – медиите ще напишат примерно: „Взеха“ или „Не взеха главата на Иван Иванов“, „БСП брани потребителите, защитава интереса на тези 200 хиляди граждани, които са се подписали в нейната подписка“. Това за партийна употреба е добре. Няма да се меся в темата „Борба със световния империализъм“, която разисквате с господин Сидеров. Не знам дали ревнувате от него в тази борба, или му завиждате, или желаете да се конкурирате. Искам да кажа две основни неща. Първо, говорим за това дали Законът е добър, или лош – Законът трябва да се изпълнява и мисля, че в това отношение всички сме на едно мнение. Въпросът е: дали е дошъл моментът да се изпълнява Законът? (Оживление, смях в „БСП за България“.) В това отношение е нещото, което дължите да разясните. Можете ли да осъдите един човек, преди да е извършил престъпление? Настъпил ли е фактическият състав, за да влезе в правомощията си Комисията? Според мен – категорично не. Докато не се стигне на практика до сделка, докато всички останали препятствия преди тази сделка не бъдат преодолени, както стана дума тук и за КЗК, Комисията не би следвало да се произнася, защото всъщност ние имаме ред спирачки. Комисията ще бъде последната инстанция, която ще каже „да“ или „не“ на тази сделка на база национална сигурност, защита на потребителите и прочее. В това отношение мисля, че Вашите юристи са Ви подвели и вкарвате едно правно нищо – просто за правене на шум. Второ, отново Вашите експерти са Ви подвели – не бъркайте преноса с разпределението, много Ви се моля, има съществена разлика. Според мен също е дефицит в това постановление и то трябва да се разшири, но пак се базирате в заключенията си на неща, които не са свързани с темата. Това искам да спомена. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Втора реплика – господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, аз също исках да уточня, че в доклада на Временната комисия, която разглеждаше сделката, в заключенията беше написано, че именно такива разпределителни дружества също трябва да влязат в това постановление. Тоест то в момента не е факт. Онова, за което говорите, не е електросистемният оператор, който си е държавно дружество, тоест там няма сделка, тоест не е обект от националната сигурност. Всъщност няма смисъл да ни убеждавате, че не е политически натиск. Понеже споменахте, не знаех, че толкова организации – и работодателски, и дружества, от които зависи решението на КЕВР, са изразили мнение. Разбира се, те имат функционалността и структурата да реагират, имат своите организации, за да могат да реагират на всяко нещо, което се случва. Всички имат нужда от стабилен независим орган. Вярно, потребителите могат да реагират единично, но те нямат създадените организации, за да могат да кажат „да“ или „не“, „за“ или „против“ са един орган. Въпросът е, че органът трябва да е независим и трябва да е балансиран. Самият факт, че от 2015 г. газът като цена, която е решение на КЕВР, е паднал с 33%, едва ли е в ущърб на потребителите. Разбира се, че е хубаво и за бизнеса, и за потребителите, и те искат ниска цена на газа. Факт е, че работодателските организации искат по-ниска цена на парното, на водата, на електроенергията, защото те потребяват тази енергия! Няма нищо лошо – те също са потребители, разбира се, по-големи, отколкото битовите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но в крайна сметка те са потребители и след като са изразили становище, че няма логика да се иска оставката на председателя, мисля, че това е показателен факт. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Трета реплика – господин Лазаров, заповядайте. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Госпожо Нинова, Вие приключихте изказването си с една мантра, която от януари някъде я пускате в публичното пространство. Поискахте Временна анкетна комисия – имаше Ваш председател. Комисията приключи с едно заключение. Тази мантра, този балон, който раздувате, няма нищо общо с онова, което говорите – правителството на Борисов стояло зад сделката с ЧЕЗ. Категорично! Е, последиците от това заключение ги видяхме – от работата на Комисията. Всички тук казаха, че свърши много работа. Миналата седмица дадохте трибунка, касаеща председателя на тази комисия. Второ, политически натиск. Видите ли, потребителите нямали право, тоест едните имали право да изразяват мнение, другите нямали право, защото били се занимавали с бизнес. Госпожо Нинова, Вие, Вашето е политически натиск. Всички тези бизнес организации, каквито искате организации, нямат конституционното право да внасят искане за оставката на председателя на КЕВР. Вие имате това право и Вие се възползвахте от него, внасяйки подписка и задължавайки КЕВР да развали сделката – това е Вашето искане. Е, това ако не е политически натиск?! Ама органът бил независим, ама трябвало да се произнесе да развали сделката. Да, Вие имате това право, а тук стои въпросът: защо? Преди малко някой от изказващите се спомена, че КЕВР бил „гумен печат“. Това не е искане, може би е отговор на въпроса защо Вие искате от КЕВР да развали сделката и тъй като под една или друга форма – няма да се спирам могат ли да се прилагат измененията на Закона, не могат ли, но Вие защо искате оставката на председателя на КЕВР, за да развали сделката? (Реплики от „БСП за България“.) Отговорът е: не гумен, златен печат искате да стане КЕВР. Ще го повторя: златен, ще го потретя: златен печат искате да стане КЕВР – може би в полза на една друга държава или в полза на едни други участници. Предполагам Вие – една част от Вас, добре знаят за какво става въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров. Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, по реда на репликите. Това, което ние правим, било в полза на партията или на партийните членове, беше първата реплика. Въпросът ми е: тези над два милиона клиенти на ЧЕЗ, всичките ли са членове и симпатизанти на БСП? Ако беше така, ситуацията в този парламент щеше да е различна. Така че, когато нещо засяга два милиона българи и Вие да кажете: „Това, което правите, си е Ваша партийна работа“, най-малкото не отговаря на никакви факти. Втората реплика – дали е дошъл моментът да се изпълнява Законът? Това е поредният принос в юриспруденцията не само в България, сигурно и в света. Народното събрание, което пише законите, коментира вътре, в Народното събрание, дали е дошъл моментът да се изпълняват тези закони. Ще влезем в световната история с такава позиция. (Реплики.) В цял свят законът влиза в сила в момента, в който се публикува, и разсъждения: „дошъл ли му е моментът“ показват не само ниска юридическа култура, а политическа заинтересованост. Трето, докато не стане сделката, Комисията да не се произнася. Такъв аргумент обръща наопаки цялата дискусия, която водихме досега. Досега Вашата теза беше: „Комисията не може да се произнесе, защото Законът е калпав.“ Сега изведнъж обърнахте нещата и казахте: „Комисията ще се произнесе, ама след като приключи сделката.“ Тогава Законът няма да й е калпав. След като приключи сделката, за какво ни е да се произнася Комисията? С това изречение показахте истинските си намерения. Не Ви е калпав Законът, а Комисията ще почака да приключим така някак си с тази далавера, пък тогава нека се произнася както иска. Четвърти аргумент в репликите: не сте знаели, че едрият бизнес или, изобщо бизнесът, който представлява този сектор, застава зад господин Иван Иванов. Госпожо Караянчева, упрекът ми е към Вас. Защо пазите тази работа в тайна от колегите си от ГЕРБ? Писмата, уважаеми, които репликирахте, че ние сме внесли писмено и официално, а те, видите ли, не са, са внесени до Вас в Народното събрание, до госпожа Цвета Караянчева, а оттам до всички групи. Защо тя не ги е разпределила на Вас от ГЕРБ си е нейна работа. До нас са стигнали. Какво ни пречи да кажем, че едрият бизнес, заинтересован от тази сделка, оказва натиск върху депутатите, като ни пише писмено да не приемаме оставката. Хайде, с Вашия аргумент по Вашите глави. Значи, когато потребителите внасят писмо в КЕВР, те оказват натиск. Когато бизнесът внася писма в Народното събрание, за да въздейства на народните представители при гласуването, видите ли, това не било натиск. Хайде, ако може, в цялата работа с еднакъв аршин да мерим и едното, и другото. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И накрая, правим го в интерес на други участници или държави. Няма да се уморим, колкото и да лъжете, да повтаряме: единственият ни интерес е българската държава да купи ЧЕЗ, ако собственикът я продава. Искаме развалянето на тази сделка, нова процедура и българската държава… (Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. Времето изтече. Господин Сидеров, за лично обяснение. Докато господин Сидеров идва, само да кажа, че получавам писмата и ги разпределям на всички парламентарни групи, госпожо Нинова. Заповядайте, господин Сидеров, за лично обяснение. ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател – лично обяснение. Знам, че четете плана „Сидеров“, освен това и го преписвате. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Преписвате го, редовно! Планът „Сидеров“ е един много добър план и той е предизборна програма на партия „Атака“, написан е през 2013 г. – същата година Вие излъчихте премиер. Но аз ще се върна малко по-назад, когато бяхте заместник министър на икономиката и енергетиката. През всичките тези години не можах да разбера, госпожо Нинова, Вие критикувате ли ме, или изтъквате моята роля в българската политика чрез плана „Сидеров“, защото, ако ме критикувате – няма за какво. Продължавам да твърдя, че България беше колонизирана и че на ЕРП-тата трябва да бъдат прекратени договорите. Това съм твърдял през годините. Но Вие като заместник-министър на икономиката и енергетиката и коалиционен партньор на НДСВ, които всъщност продадоха за без пари ЕРП-тата, не направихте нищо. Вие се коалирахте с тези, които продадоха ЕРП-тата за жълти стотинки на три чужди компании, и то държавни, общински. (Реплики от „БСП за България.“) Те не са и частни. Това беше наречено приватизация по един много перверзен начин, всъщност беше колонизация. И точно затова аз написах плана „Сидеров“, за да може такива като Вас да четат и да се учат. Специално на Вас Ви обещавам да увелича броя на учебните часове в неделното училище, за да може наистина, когато дойдем тук, да сме подготвени. Човек трябва да е подготвен. А аз продължавам да смятам това, което смятам и досега: „Атака“ не беше посочена от българския народ за управляваща партия и аз не мога да го критикувам. Беше посочена ГЕРБ. Ние в коалиция с ГЕРБ правим достатъчно и възможното. Политиката е изкуство на възможното, за да се движат нещата в посока на българския интерес. Ако българският народ реши един ден „Атака“ или „Обединени патриоти“ да бъдат управляващата партия и аз министър-председател, тогава ще седнем по плана „Сидеров“ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и ще го изпълним точка по точка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров. Не мога да дам лично обяснение на лично обяснение, госпожо Нинова. Вие бяхте споменали господин Сидеров и той коректно излезе да направи лично обяснение. Изказване на господин Добрев. По начина на водене – заповядайте. (Шум и реплики.) ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Обръщам се към Вас заради Вашето безмълвие, когато господин Сидеров дойде тук като бог, въздаде от колесницата справедливост и си тръгна. Но той въздаде справедливост, обиждайки народните представители от „БСП за България“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По какъв начин? ФИЛИП ПОПОВ: Цитирам: за да могат такива като Вас да четат моя план „Сидеров“ ли, какъвто той има (силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП), и прочие, и прочие. Вижте стенограмите. Вие дори не му направихте забележка за това цинично поведение, а е Ваше задължение. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, дебатът вървеше много добре и много спокойно. Моля да успокоим страстите! Господин Лазаров – по начина на водене, заповядайте. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само по начина на водене. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, към Вас е репликата. Призовавайте колегите все пак да слушат изказванията не само на единия говорещ, а и на другите говорещи. (Шум и реплики.) Това, че някои не са чели нещо, а някои други изказващи се – техни лидери са чели нечий си план, моля Ви нека това да не бъде основание за забележки. Ами, ако искате, го четете, ако искате, не го четете! Очевидно някой от Вашата партия – Вашата лидерка, го чете този план. По-начетена е. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров. По начина на водене – господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Обръщам се към Вас по две причини. Първата – моля да не допускате колеги народни представители да се държат неуважително. Не може те да подценяват и да смятат, че е обида четенето или нечетенето. Не може също така, госпожо Председател, и Ви призовавам още в зародиш, когато някой се опитва да злоупотребява с процедурите, Вие да подтиквате народните представители да не го правят. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров. Господин Добрев, за изказване. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Свидетели сме на безпрецедентен политически натиск от страна на опозицията към един независим орган в България. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-високо, господин Добрев! ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не знам дали друг път е имало подобно обсъждане в пленарната зала и подобна процедура за отстраняване на който и да е независим регулатор, но това, което се случва днес, според мен е прецедент. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още веднъж повтарям: прецедент, който представлява безпрецедентен политически натиск от опозицията върху един независим регулатор. През последните три години не чухме нито един експерт в тази държава да се изкаже критично към ролята, функциите и изпълнението на задълженията на регулатора. Точно обратното, всички експерти в България, всички политици от всички политически партии, колегите в Комисията по енергетика от БСП, колегите от ДПС нееднократно в Комисията, пред медиите, пред своите колеги, пред обществото са заявявали подкрепа към действията на Комисията, към независимостта на тази комисия и към работата, която тя върши. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нещо повече, има писмени документи от Европейската комисия, които хвалят работата на регулатора в България и го обявяват за независим. Поздравяват българския парламент, че е избрал такъв независим регулатор (ръкопляскания от ГЕРБ) и дават препоръка на този независим по своя избор и функции регулатор да бъде дадена финансова независимост, което ние направихме преди няколко месеца. Регулаторът вече е и финансово независим, освен независим от влияния на политиците. Това е Вашият проблем – защото в България има един наистина независим регулатор, който Вие не можете да манипулирате. Пуснахте писма, в които пишете на регулатора как да се произнесе. Внесохте 200 хиляди подписа, за да окажете натиск върху този независим регулатор. И тъй като този независим регулатор не се поддаде на целия Ваш натиск, Вие продължихте с натиска с днешното обсъждане в пленарната зала. Това е част от сценария Ви да притискате регулатора. Убеден съм не само, че регулаторът няма да се поддаде на какъвто и да е натиск, убеден съм, че пленарната зала няма да допусне Вие да оказвате какъвто и да е политически натиск върху него. И понеже цитирахте становища на работодателските организации, аз също ще Ви ги цитирам, защото според мен те са го казали най-точно. Асоциацията на организациите на българските работодатели, за яснота казвам: в тази Асоциация членуват четирите работодателски организации в България – и КРИБ, и АИКБ, и Българска стопанска камара, и Българската търговско-промишлена палата, тоест всички работодатели в България Ви казват писмено: „Под ръководството на Иван Иванов през последните три години КЕВР заслужи уважението на бизнеса като независим регулатор, който защитава интересите на всички потребители (ръкопляскания от ГЕРБ) – и битови, и индустриални. В този смисъл се обявяваме против опитите да се атакува един от работещите органи в държавата заради“ – забележете какво Ви пишат работодателите: „заради тесни и лични политически интереси и амбиции.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) От това по-ясно няма как да Ви се каже. Работодателите Ви казаха, че заради Вашите, цитирам отново: „тесни и лични политически интереси и амбиции“ ще съсипете един независим регулатор, който се е доказал с работата си през последните три години. Споменахте и становище на работодателите в енергетиката, тоест големите енергийни предприятия, които също се изказали в подкрепа на Иван Иванов. Знаете ли защо се изказаха в подкрепа на Иван Иванов? Защото 2015 г. Вие оставихте енергетиката рухнала. Рухнала! Осемстотин милиона лева тарифен дефицит на година! За пръв път в историята на енергетиката на България 2015 г. някои дружества теглиха кредити, за да платят заплати! Енергийните производители не бяха получавали парите си за шест, осем, десет месеца и така нататък. От страх да не се върне онова време тези енергийни предприятия излязоха със защита не лично към Иван Иванов, а към независимостта на регулатора. Те защитават независимия регулатор, а не личността на Иван Иванов! Ако прочетете внимателно тяхното становище, ще видите и това. В заключение искам да Ви кажа – не искам да бъда много обстоятелствен, мисля, че стана достатъчно ясна моята теза. Преди да завърша – работодателите също Ви пишат – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – всички работодатели: „Сектор „Електроенергетика“ беше в колапс”. Те Ви го казват, не аз. Аз Ви го казах, и те Ви го казват! Имаше натрупани задължения от 800 млн. лв. през 2015 г. само за една година. Те Ви казват също: тези средства бяха платени от българския бизнес, заедно с лихвите през цената „задължение към обществото“. Затова българските работодатели казват: ние ще се обявим против и се обявяваме против Ваши своеволия по отношение на натиск към регулатора и промяната му. Последно искам да Ви кажа – понеже някои колеги от пленарната зала се опитаха да бъдат емоционални – това, което съм забелязал, е, че злобната и деструктивна риторика не Ви вдига рейтинга, сваля го. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Господин Стойнев, заповядайте за реплика. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Първо, господин Добрев, забравихте, че при Вас имаше стачки и миньорите Ви целеха със снежни топки. Забравихте много добре, че мините дори не работеха. Забравихте много добре, че именно ВЕИ секторът, който Вие въведохте, беше основната причина за този огромен дисбаланс в сектор „Енергетика“. Сега енергетиката е толкова добре, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) не могат да си съберат на роудшоуто пари да съфинансират облигациите, че лихвеният процент е много по-лош от това, отколкото е държавният лихвен процент на суверенните облигации за седем години. Вие забравихте наистина какво се случи при Вас, защото ние трябваше да го спасим. Защото, ако не бяхме ние да прекратим делата срещу България по Ваши причини в сектор „Енергетика“ – и Вие много добре знаете, са изцяло наша заслуга. (Шум и реплики.) Много лесно забравяте неща, но хората ги помнят. Недейте с тези приказки как била енергетиката, защото никога не сме си отваряли устата! Защото Европейската комисия – това, което се случваше и в електроенергетиката, и за газта, са благодарение на нас. Кой създаде балансиращия пазар? Кой създаде енергийната борса? Защото това, хаосът, който бяхте създали, наистина беше под всякаква критика! Защото цялата система беше пропита от корупция! И Вие много добре го знаете! Трябваше ние да спасяваме всичко, което Вие оставихте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Втора реплика? (Народният представител Филип Попов иска думата.) Нямате време – 17 секунди имате, господин Попов. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Други реплики? (Шум и реплики.) Добре, за 17 секунди, заповядайте. Аз ще бъда стриктна! (Шум и реплики.) Без да се обръщате към мен, направо се изказвайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Направо ще се изказвам. Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Добрев, Вие заявихте, че натискът бил прецедент. Прецедент е, че независим регулатор, орган, не иска да изпълнява Закона! Това е прецедент. Законът, който Вие гласувахте! Защото, очевидно че за Вас е настолна книгата... (Председателят Цвета Караянчева изключва микрофоните. Възгласи: „Ееее! от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето! Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ: Много благодаря, уважаема госпожо Председател, за Вашата взискателност и точност на секундата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така съм към всички, господин Попов. (Възгласи: „Аааа! от „БСП за България“. Шум и реплики.) И на Вас Ви дадох няколко секунди повече преди това. Други реплики? Дуплика, господин Добрев? (Шум и реплики.) Кой има реплика? Господин Цветанов има реплика. (Шум и реплики.) Разсеяха ме от опозицията. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Добрев! Вие бяхте много дипломатичен, но това, което беше казано във въпроса, който Ви зададоха, е, че са спасили България или енергетиката от това, което те са направили в техния управленски мандат. Осемстотин милиона лева – това оправяне ли е? Кооперативна търговска банка (КТБ) и три милиарда и половина – това оправяне ли е? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Вдигнахте дефицита на 5,5% и сега в момента имаме излишък в бюджета заради политиката, която прави управляващото мнозинство, и независимостта, която сме дали на органите в България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов. Трета реплика? Не виждам. За дуплика – заповядайте. (Шум и реплики.) Нека да приключим процедурата. (Шум и реплики.) По начина на водене. Но само по начина на водене! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Прекъснахте колегата Филип Попов на 12-тата секунда и това е основание да Ви направя реплика по начина на водене. А господин Цветанов направи реплика към господин Добрев, говорейки за КТБ. Господин Добрев една дума не е казал за КТБ, една дума не е казал за 800 милиона… (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би сега ще каже. (Шум и реплики.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …за управлението на БСП… (Шум и реплики.) Вие него не го прекъснахте. Вие него не го прекъснахте! Нека да спазваме Правилника… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е реплика, която е отправена към преждеговорившия. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …както към Филип Попов, така и към господин Цветанов! Нали така? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов свърши за 35 секунди. (Силен шум, смях и реплики.) Моля за тишина в залата! (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! (Народният представител Йордан Цонев иска думата.) Сега, господин Цонев, видях Ви. Видях Ви, но искам да успокоя малко залата. Изказването на господин Цветанов свърши за 35 секунди. Заповядайте, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! ЙОРДАН ЦОНЕВ: По начина на водене към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Репликата на господин Цветанов нямаше нищо общо с темата! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В началото имаше. (Смях и реплики.) ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нищо общо нямаше! Да, в началото: „Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Добрев!”. Това беше общото! (Смях и реплики.) И Вие трябваше да му направите забележка! Разбирам, че Ви е трудно, защото все пак нали… (Силен шум, смях и реплики.) Трябваше обаче да му направите забележка и за друго: не само, че не е по темата, ами е и невярно съдържанието на репликата, защото въпросните милиарди и проценти от брутния вътрешен продукт за КТБ банките ги върнаха. Обърнете се към Менда Стоянова и към финансовия министър да Ви кажат… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие сега не говорите към мен, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз в момента опровергавам неверността на твърдението му, за да Ви докажа защо трябваше да му направите бележка. Така че ме оставете да си развия тезата! (Шум и реплики.) Не само че ги върна, ами бюджетът е на номинална печалба от лихвите за заема, който даде на Фонда за гарантиране на влоговете. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, моля Ви! ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това не е минус на предишното управление, господин Цветанов! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, друг път, независимо че е господин Цветанов, спазвайте Правилника! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Дуплика от господин Добрев – заповядайте. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Най-накрая дойде и моят ред. (Шум и реплики.) Не знам защо господин Стойнев се припозна в казаното от мен и стана така разгорещено да реди думи, защото аз не разбрах смисъла от думите, които бяха казани, но още веднъж ще повторя. Не съм критикувал, господин Стойнев, описах състоянието, в което заварихме енергетиката – 800 млн. лв. тарифен дефицит, тоест 800 млн. лв. загуба за годината – всяка година, 800 млн. лв.! Забравих да Ви спомена, че има три арбитражни дела благодарение на онова време и управлението на КЕВР, три арбитражни дела от трите ЕРП-та срещу държавата, които ЕРП-та ни съдят за милиарди евро, заради действия по онова време; че имаше моменти, в които по 10 месеца не бяхте плащали на производители на електроенергия, защото няма как да се покрие този тарифен дефицит от 800 млн. лв.; че Националната електрическа компания загуби, ако не се лъжа, над 500 млн. лв. през 2015 г.; че Националната електрическа компания е на печалба сега; че средствата в енергетиката стават все повече. И то знаете ли как? С реформи, а не с увеличение на цената на електроенергията. С реформи! Защото за последните четири години, чуйте ме добре, за последните четири години цената на електроенергията на регулирания пазар е увеличена с 3,6%. Знаете ли колко прави това? По 0,9% средно на година, ако за четири години увеличението е 3,6%. Тоест връщането на стабилността, на баланса в енергетиката не е с цената на увеличение на цената на електроенергията, а е след реформи, които намалиха разходите, увеличиха приходите, създадоха Фонд за енергийна сигурност, либерализираха пазара – над 70% от електроенергията в България в момента вече се продава на свободния пазар. Регулираният пазар е едва 30%. Заявявам пред всички народни представители като председател на Енергийната комисия, че ако не беше подкрепата, експертизата на Комисията за енергийно и водно регулиране, може би нямаше да се справим така добре, както се справихме. И не само това, те прилагат либерализирания модел и реформите, които ние като Народно събрание направихме в Закона за енергетиката. Затова е жалко – забравих си становището на работодателите, но ще ги цитирам по памет – заради лични и тесни партийни и политически амбиции да се атакува независимият регулатор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Няма да чета Проекта за решение, той беше прочетен коректно от господин Попов. Подлагам на гласуване Проекта на решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Гласували 191 народни представители: за 63, против 125, въздържали се 3. Предложението не е прието. Колеги, 30 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, започваме нашата работа по следващата точка от дневния ред. Моля квесторите настоятелно да призоват народните представители да присъстват в залата. Започваме работа по: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ. Ще чуем Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г. На заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представители: на Министерството на финансите – Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; на Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел – Маню Моравенов, председател; на Българската асоциация на управляващите дружества – Петко Кръстев, председател; на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници – Радослава Масларска, председател. Законът за дружествата със специална инвестиционна цел, който урежда секюритизацията на недвижими имоти и парични вземания в Република България, е приет от Народното събрание през 2003 г. Въпреки позитивното въздействие върху финансовия сектор в страната и утвърждаването на дружествата със специална инвестиционна цел като средство с безспорни преимущества за разширяването на инвестиционните възможности, налице е обезпокоителна тенденция на застой в развитието им. В Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2016 г. се посочва, че активите на дружествата със специална инвестиционна цел, извършващи секюритизация на недвижими имоти, отбелязват спад с 13% през 2015 г. и към края на 2016 г. намаляват до 1 412,6 млн. лв. Пазарът на недвижими имоти и строителството в България имат нужда от подкрепа в настоящата икономическа ситуация. Дружествата със специална инвестиционна цел могат да служат като алтернативен източник на финансиране както чрез публичното предлагане на ценни книжа на инвеститорите, така и чрез създаването на подходящи бизнес партньорства. Действащият закон забранява на тези дружества да инвестират в други дружества, освен до 10 на сто от капитала си в обслужващи дружества, включително и в такива, чиято основна дейност е свързана с недвижими имоти и строителство, като по този начин секторът е лишен от този вид финансиране и от по-голяма ефективност на неговите участници. Законопроектът предвижда възможността една трета от активите на дружеството да могат да бъдат инвестирани в други дружества, опериращи на пазара на недвижими имоти на територията на страната. Участието в такива дружества е взаимноизгодно – създава възможност за по-голяма специализация в избран пазарен сегмент, по-добри пазарни позиции и за привличане на допълнителен капиталов ресурс без използването на заемни средства, като същевременно се създава възможност за диверсификация на инвестициите. Либерализирането на ограниченията в инвестициите на дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи недвижими имоти, ще доведе до сериозен икономически ефект върху пазара на недвижими имоти и финансовите пазари, както и върху българската икономика като цяло. За да се гарантира, че фокусът на дейност на дружествата със специална инвестиционна цел ще остане непроменен, се въвежда изискването не по-малко от 50 на сто от активите на дружеството със специална инвестиционна цел, секюритизиращо недвижими имоти, да са инвестирани в основния предмет на дейност. За да се избегне както верижно участие на дружества със специална инвестиционна цел в други дружества със специална инвестиционна цел, така и рискът от концентрация, е предвидено подобен тип инвестиция да се ограничи до 10 на сто в рамките на общото ограничение от една трета от активите. Дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи вземания, от самото им възникване имат слабо представяне в България. В края на 2013 г. общият брой на лицензирани дружества със специална инвестиционна цел е 66, от които 58 са за секюритизация на недвижими имоти, и едва 8 са за секюритизация на вземания, от които 4 са работещи. Действащият закон поставя ограничения към вида вземания, които могат да бъдат секюритизирани. Вземанията трябва да са към местни лица и да не са предмет на правен спор, нито обект на принудително изпълнение от трето лице. Законопроектът предвижда изискването вземанията, които могат да бъдат секюритизирани, да не са предмет на правен спор да отпадне. Доходът, макар и отложен във времето, който генерира подобен тип вземания, може да се окаже дори по-голям, съотнесен към придобивната му цена, тъй като тя обикновено е дисконтирана. От друга страна, със Законопроекта се въвеждат изисквания за разкриване на информация по отношение на инвестициите, които да осигурят съответната прозрачност и информираност на инвеститорите за активите – предмет на секюритизация, и риска, който носят. Въвежда се изискване дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи вземания, да инвестират най-малко 75 на сто от активите си в покупко-продажба на вземания. По отношение на изискванията за минимален праг на инвестициите в основния предмет на дейност и за двата вида дружества със специална инвестиционна цел е даден срок от две години, в който да бъдат изпълнени. По отношение на заварените дружества със специална инвестиционна цел, с оглед осигуряване на равнопоставеност, е предвидена Преходна разпоредба, която отлага изпълнението на това изискване до 2020 г. Със Законопроекта се предвижда още дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в държавите – членки на Европейския съюз, или в друга държава, която е част от Европейското икономическо пространство; дава се възможност дружеството да продължи да съществува като публично дружество след вземане на решение на акционерите за прекратяване на режима на дружество със специална инвестиционна цел – отказ от лиценз; дава се възможност на дружествата със специална инвестиционна цел да използват банкови продукти и сметки в банки, различни от банката-депозитар; предлага се да отпадне задължението за извършване на оценка на притежаваните от дружеството със специална инвестиционна цел активи при определени извънредни обстоятелства. С предлаганите изменения и допълнения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел ще се създадат необходимите предпоставки за по-нататъшното развитие на финансовите пазари и като цяло на икономиката на страната. След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 19 народни представители, без „против“ и без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 20.06.2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Към трибуната сега ще се насочи уважаемият председател на Комисията по икономическа политика и туризъм господин Кънев. Заповядайте! ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел. С предложените изменения се цели по-голяма гъвкавост в инвестициите при дружествата, секюритизиращи недвижими имоти и увеличаване на кръга от активи, които могат да подлежат на секюритизация при дружествата, секюритизиращи вземания. Предвижда се дружествата със специална инвестиционна цел да могат да инвестират в държавите – членки на Европейския съюз, или в друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство. Дава се възможност дружествата да използват банкови продукти и сметки в банки, различни от банката депозитар. Предлага се да отпадне задължението за извършване на оценка на притежаваните от дружествата със специална инвестиционна цел активи при определени извънредни обстоятелства, поради неоправданото натоварване с разходи за ежегодна преоценка на техните имоти или вземания, особено когато разходът за това е близък по размер или дори по-голям от икономическата изгода, реализирана от съответния имот или вземане. На следващо място се създава възможност дружествата със специална инвестиционна цел да участват в проекти за развитие на недвижими имоти или в покупката на големи обекти от недвижими имоти чрез създаването на специални дружества. Законопроектът предвижда и възможността дружеството със специална инвестиционна цел да престане да бъде такова дружество, но да продължи да съществува в случаите, когато акционерите са взели решение за прекратяване на режима на дружеството със специална инвестиционна цел, така нареченият „отказ от лиценз“. Писмени становища в подкрепа на Законопроекта и с конкретни бележки по някои текстове са постъпили от Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел. В постъпилите становища от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор са изразени сериозни притеснения и принципни резерви по Законопроекта. Обръща се внимание на това, че измененията в законовата уредба на дейността на дружествата със специална инвестиционна цел следва да бъдат направени след задълбочен анализ на пазарните условия и при съобразяване с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г., които предстои да бъдат въведени в българското законодателство. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 10, без „против“ и „въздържали се“ – 6 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев. Ще има ли становище на вносител? Няма. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Има ли изказвания, уважаеми народни представители? Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем нормално е да има становище на вносител, за да разберем наистина основните мотиви за този законопроект, така че очакванията ни са вносителите също така да се изкажат, но още по-странното са становищата, които се получават по този законопроект, защото истината е, че всички ние желаем развитието на капиталовия пазар и, разбира се, правим всичко необходимо за неговото развитие, още повече че дори се бяхме обединили в конкретни законопроекти, така че наистина бизнесът да усеща нашата подкрепа. Но тук има един законопроект, който в момента гледаме, който минава в комисии, но предизвиква и съответните дебати – дебати, които ние като народни представители не можем да подминем с лека ръка. Само преди няколко минути тук от страна на управляващите се говореше как се гласуват закони, обаче, виждате ли, тези закони трябвало да бъдат преработени, не били достатъчно ясни. Тогава, питам аз: защо ги гласуваме? В момента като че ли на дневен ред е именно точно такъв законопроект и ще ми е интересно, уважаеми управляващи, как ще гласувате, защото истината е, че този законопроект, дори в Комисия стана ясно, че той трябва да бъде преработен и ще бъде преработен, тоест кое налага това бързане и още сега да се гласува Законопроектът, при положение че имаме едно огромно становище на Комисията по финансов надзор, която казва, че подобен законопроект ще бъде внесен от самата комисия, съгласуван с абсолютно всички и че има конкретни забележки по този законопроект, който сега се внася. Нещо повече, колеги. Ако Комисията е независим орган, Вие не контактувате с нея, не се съобразявате с нейното мнение, вижте какво пише Министерството на финансите по този законопроект: „По част от предложенията, включени в представения ни за становище законопроект, имаме сериозни притеснения и принципни резерви и считаме, че е необходимо да бъдат ревизирани“. Това не го казва опозицията, това го казва Министерството на финансите, съответно Вие сега ще приемете един законопроект с ясното съзнание, че той ще трябва да бъде преработен след два месеца, нещо повече – ще има и директива, която влиза в сила от 1 януари 2019 г. и ние трябва изцяло да се съобразим с нея, тоест ние ще правим преработка на преработката, и още една преработка. Докога? Какъв е смисълът на подобен род законодателство? Някой трябва да излезе и да обясни защо се бърза! Защото в крайна сметка ние имаме институции като Комисията за финансов надзор, една независима институция, която не приема този законопроект на този етап. Министерството на финансите на бюрократичен език Ви казва, че този законопроект трябва да се преработи и със сигурност ще има още една преработка. Защо тогава го правим сега? Или искате отново тук да имаме дебати, че за пореден път ще правим поправка на поправките, или може би се търси нещо лобистко? Не знам. Тук трябва някой да излезе и да обясни. В крайна сметка не виждаме представители на Министерството на финансите, чуваме за работни групи. Когато се бърза, стават дебатите, а после се чудим защо започват и взаимните обвинения, защо приемаме подобни законопроекти, които после ще преработваме? Финансите го казват в прав текст. Ние като опозиция ще подкрепим всички закони, които са изчистени, които са добри за българската икономика, които не са лобистки, които ще подпомогнат абсолютно всички, за да имаме свободна конкуренция. Винаги ще получите подкрепа в наше лице. Когато сериозни институции като Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите дават своите бележки и считат, че не е сега моментът да се преработи този законопроект, че има нужда от такъв законопроект, всички сме наясно. Но когато се бърза, това поражда съмнения. Така че най нормалното е да не бързаме с този законопроект, да видим точните и конкретни бележки, да изчакаме компетентните органи да си кажат мнението и да приемем законодателство, с което, пак казвам, да не правим промяна на промяната. Какво Ви пречи? Ако Вие не уважавате институциите, не уважавате собственото си Министерство на финансите, е друг въпрос. Ако смятате, че то е некомпетентно, тогава добре, кажете: „Финансите нищо не разбират, ние най-добре разбираме и затова предлагаме този законопроект“. Но те ясно казват: „Сериозни притеснения, принципни резерви и считаме, че е необходимо да бъдат ревизирани“. Няма опозицията да Ви върши работата! Ако Вие не можете да се справите – добре, но тогава трябва да обясните защо е това бързане. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев. Има ли реплики? Заповядайте, господин Добрев. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Стойнев, аз разбирам, че Вашето изказване по тази точка е провокирано от предходния дебат. Затова искам да заявя тук, пред цялата зала, че на предходния дебат аз не съм визирал господин Стойнев и съм нямал никакви критики към него. Казвам го съвсем официално пред всички. Моята критика беше по-скоро за предишни състави на регулатора, които с регулаторната си дейност допуснаха такива дефицити. Тези дефицити не се решават от министъра, те не се създават, не се и прекратяват от министъра. Така че не съм визирал господин Стойнев. Това искам да кажа официално пред всички, за да се успокои той, а включително и за стенограмата. По отношение на дадения законопроект и становищата на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, Вие знаете, че във всяко становище министерствата и комисиите дават коментари, дават редакционни бележки, дават предложения как между първо и второ четене да бъдат променени текстовете. В случая става въпрос точно за същото. За всеки законопроект, когато поискаме която и да е комисия от съответното министерство да даде становище по законопроекта, те изпращат становище, в което казват, че принципно подкрепят или не подкрепят. В случая и двете становища принципно подкрепят, но казват: „Имаме следните забележки и коментари по текстовете“. За да сте съвсем спокоен, господин Стойнев, не става въпрос за доработване или нови промени след два-три месеца, става въпрос за работна група, която между първо и второ четене да нанесе съответните коментари на Министерството на финансите и Комисията по финансов надзор. Затова вчера имаше работна група с представители на Министерството на финансите, на Съвета за развитие на капиталовия пазар, на Бюджетната комисия. Аз самият присъствах там. На работната група бяха уточнени повечето от текстовете. Аз разбирам Вашите опасения. Когато има коментари от едно министерство, те трябва да бъдат съобразени и взети предвид преди второ четене и ще бъдат взети предвид. Както самият Вие споменахте – по темата за капиталовите пазари всички в предизборните си програми сме записали, че ще подкрепяме развитието на капиталовия пазар. Затова в случая Ви предлагам – ако искате, участвайте в тази група, ако искате, заедно да направим промените между първо и второ четене, които са предложени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев. Следва втора реплика от госпожа Менда Стоянова. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колега, аз имам предложение към Вашата парламентарна група – да станете член на всички комисии, за да може да ни вършите работата, иначе, както се казва, сме се затлачили, никаква работа не можем да свършим. Това, разбира се, в кръга на шегата. Искам да кажа, че с този законопроект не се бърза. Създавате грешно усещане. Това е Законопроект, който е подготвен още 2013 г. и през всичките тези години той е ъпдейтван, но не е видял бял свят, защото нито един народен представител не се е заел да го внесе в парламента и да се разгледа на комисии и в пленарна зала. Изчакваха се въпросните институции, за които явно този законопроект и този капиталов пазар не бяха приоритет, имаха други приоритети, може би наистина по-важни. Ето например първото полугодие беше въпросното Европредседателство. Поставяйки този законопроект днес на масата, ние искаме да решим един проблем, който всички признавате, че съществува в нормативната уредба и който спъва развитието на капиталовия пазар. Подобна е тенденцията в Европа. В Европа няколко години – знаете, там дебатите са много дълги и много напоителни и не стават толкова бързо – се отчита и се търсят решения за стимулиране на капиталовия пазар. Особено след кризата се отчете, че икономиките на държавите членки са изключително зависими единствено и само от банковото финансиране и трябва да се търси диверсификация чрез стимулиране на капиталовите пазари. Ние не правим революция с тези текстове, ние правим няколко малки стъпки, които могат да подпомогнат и първоначално да дадат някакъв минимален тласък на този пазар. Вчера имаше работна група, доста дълга. Присъстваха пет човека от Министерството на финансите, специалисти в тази област, и достигнахме до консенсус по почти всички текстове. Всички мои колеги знаят, че аз съм човек, който зачита мнението на експертите в изпълнителната власт, защото на тях това им е работата. Те са в течение с цялото европейско законодателство, с европейските тенденции. Те участват в комисиите на Европейския съюз. Те са хората, които могат да дадат конкретни, точни текстове, така че да се постигне целта, без да се увреди интересът, в случая на тези, които инвестират на капиталовия пазар или на държавата. Да ни обвинявате в бързане, в лобизъм – това вече е много разпространено с този лобизъм, ама малко се прекалява по тази тема, струва ми се, да се вкарва в ония случаи, в които грам няма подобно нещо – мисля, че не е коректно от Ваша страна. Заповядайте в Комисията по бюджет и финанси на второ четене, за да може да разберете за какво точно става дума и да прецените дали това е полезно или е вредно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Това беше втора реплика. Има ли трета реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова, господин Добрев! Този закон наистина стои отдавна на дневен ред и когато се внася, нормално е да бъде съгласуван с всички институции. Когато е съгласуван с институциите и в същото време институциите при внесен законопроект имат бележки, значи има проблем. Ако примерно законът е написан вчера и е внесен днес, разбирам. Тъй като има бележки, следователно има напрежение между институциите. Вчера това пролича в Икономическата комисия. Не знам дали в Комисията по бюджет и финанси е имало някакъв проблем, но в Икономическата комисия забелязах, че има някакво напрежение между институциите. За да няма такова напрежение между институциите, ние като конструктивна опозиция искахме този законопроект да влезе във вида, в който е, и колкото се може по-бързо да бъде приет, защото бизнесът има нужда от подобен законопроект. За тази сфера, особено за финансовата част, за капиталовия пазар, знаете много добре, че ние подкрепяме предложенията и помагаме с каквото можем, както спомена Добрев – и за енергетиката, но това е съвсем друга тема, защото там решенията се случват когато има съгласуване, когато има ясна пътна карта. Тук, когато от две институции има подобни становища – ние можем и да се съмняваме, не отнемате това право на опозицията и да се съмнява – задаваме въпроси, затова гласуваме „въздържал се“, затова и ще гласуваме „въздържали се“. Вие участвайте в Комисията, направете най-хубавото предложение. Аз благодаря за поканата. Явно, ако не се бяхме обадили, Вие нямаше да ни поканите в Комисията. Ще участваме и Ви обещавам, че ще бъдем конструктивни. Факт е, че има нужда от такъв законопроект и е хубаво всички институции да бъдат обединени. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев. Има ли други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г. Гласували 123 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 20. Законопроектът е приет на първо четене. Заповядайте, госпожо Ангелова, за процедура. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля за процедура. Срокът между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, да бъде 11 дни – до 16 юли включително. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Има ли обратно предложение? Няма. Гласуваме процедурното предложение за удължаване на срока до 16 юли включително между първо и второ четене на току-що приетия законопроект. Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Срокът е до 16 юли включително. Продължаваме нашата работа по следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – продължение. Господин Кирилов, заповядайте – нов § 28. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Комисията предлага да се създаде нов § 28в: „§ 28в. Създава се чл. 142а: „Публикуване на протокол Чл. 142а. Протоколът от открито съдебно заседание се публикува на интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме създаването на нов § 28в. Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 33а: „§ 33а. В чл. 174 се създава изречение второ: „При мълчалив отказ на административния орган препис от съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване новия § 33а. Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 41а: „§ 41а. В чл. 203 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думата „незаконосъобразни“ се добавя „или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“. 2. В ал. 2 след думата „отговорност“ се добавя „по ал. 1“ и накрая се добавя „както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме създаването на нов § 41а, който току-що беше изчетен от господин Кирилов. Гласували 115 народни представители, за 102, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 43а. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 58, който става § 43а. Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С това изчерпахме обсъждането и гласуванията на отложените текстове от първа част на Доклада по Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Пристъпвам към Доклада – част втора, който е продължение на част първа. По § 64 – текст на вносител, има предложение от народните представител Христиан Митев и Емил Димитров. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 64 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 48: „§ 48. Член 217 се изменя така: „Разглеждане на делото Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. (2) Петчленните състави на Върховния административен съд разглеждат делото в открити заседания, които се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или определен съдия. Когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, делото се разглежда в открито заседание. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в закрито заседание, освен ако съдията-докладчик с разпореждане определи делото да се разглежда в открито заседание. Разпореждането не подлежи на обжалване. Когато страна поиска най-късно в касационна жалба или в отговор към касационна жалба делото да се разглежда в открито заседание, то се разглежда по този ред.“ (Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата! (Шум.) Моля за уважение към докладчика и работата на Комисията. Продължете, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. „(3) Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание, или когато съдът реши то да се разглежда по този ред, първото заседание се насрочва в срок не по-дълъг от четири месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът тече от отстраняването им. При открито заседание делото се разглежда с участието на прокурор. Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (4) Когато делото се разглежда в закрито заседание, решението се постановява в срок, не по-дълъг от 6 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстраняване на нередовностите. При разглеждане на делото в закрито заседание прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването му или в срок, определен от съда. (5) При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до два месеца, като редовно призованите страни сами следят за датата на следващото открито съдебно заседание. Съдът е длъжен да оповести датата на следващото открито съдебно заседание в 14-дневен срок в интернет страницата си. (6) Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна своето изказване по този текст, цитирайки българската Конституция. Според чл. 121, ал. 3 от основния ни закон: „Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго“. Действително конституционният законодател е предвидил възможност чрез закон да се направи изключение и да се закрият определени заседания. Като всяко изключение обаче, изключението от принципа има своите лимити. Познаваме причините, поради които заседания биват закривани. Това са, когато трябва да се защити висш обществен интерес, например има чувствителна информация – държавна класифицирана информация, или личният интерес на заинтересованите страни, тоест когато може да се разкрият данни за човека, който е пред съд, които са чувствителни по други показатели. Лимитът на изключението от принципа, без съмнение, е този принцип да не се обръща. В Конституцията ни е записано: всичко е публично с изключение на тези, които по определени причини са закрити, а в Закона, който ни предлагат, пише: делото се разглежда в закрито заседание, освен ако не се случи нещо друго. Това е обръщане на конституционния принцип на публичност на заседанията пред съда. Когато се прави такова изключение, то трябва да бъде обосновано и то не само с прагматични аргументи. Беше ни обяснено, че това се налага заради по-бърз процес, защото така и така тези заседания протичат по определен начин. Прагматичните аргументи тук не са достатъчни поради конституционния, който изтъкнах. И още нещо – върховните административни съдии, тези, на които вносителите се опитват да помогнат, казаха единодушно на пленум, че това няма да им помогне. Напротив, това ще създаде практически затруднения при тяхната работа. Ефектът, който се цели, дори най-добросъвестен да е той, няма да бъде постигнат. Поради всички тези причини текстът претърпя сериозна еволюция. Беше предложено доста по-радикално решение, което беше смекчавано във времето. В Комисията се отразиха много от становищата, за да стигнем в момента до текст, който оповестява принципа на закрито заседание, но прави доста лесни изключенията от него – всяка една страна може да поиска, включително и прокурорът има възможност, когато участва, да поиска заседанието да бъде открито. Последицата от това е, най-вероятно с висока степен на сигурност може да предположим, че повечето от заседанията, за които говорим, ще останат открити. И тогава: защо продължаваме да се инатим с обръщането на този принцип? Този инат не е полезен, тъй като щетите са големи. Щетите, от една страна, са, да не казвам имиджови, но са свързани с и без това, за съжаление, ниското доверие във всички институции, включително и в съдебните, за съжаление. И новината, която ще произлезе след гласуването на този текст – закриват заседанията, за да правят нещо на тъмно, или закриват заседанията точно там, където се съдят дела с висок обществен интерес – няма да помогне за издигането на престижа на съдебната ни система. Лошото е не само че заглавията няма да помогнат, но че те ще имат и своите основания. Делата в административното правораздаване много често, да не кажа винаги, не засягат само заинтересованите страни в процеса, те са дела по законосъобразното постановяване на актове и по дейността на администрацията, на властта. Това са дела, в които граждани оспорват властови решения. Тези дела имат обществен отзвук и обществен интерес. Закриването им ще предотврати не само цялостното право на защита и на аргументация, но и погледа на обществеността върху това как, кога и защо се решават определени дела. Бързаме също, съкращаваме сроковете, защото казваме: по-добре да се решават бързо. За хората е по-добре да им се решават делата по-бързо. Хубаво, само че в едно дело винаги има и губеща страна и когато губещата страна не е разбрала дори кога се е случило нейното дело (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), кога то е било решено, надали ще бъде много доволна от бързината на процеса. Приключвам, госпожо Председател – извинявам се, че надвиших времето, със следното. Тази поправка е конституционно спорна. Ще създаде полемика, от която никой няма нужда и практически ни беше казано от съдиите, че няма да им помогне. Следователно тя трябва да бъде отхвърлена. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков. Има ли реплики? Няма. Изказване на господин Кирилов. Заповядайте, господин Председател. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз се колебаех дали да поискам реплика на изказването на колегата Зарков, или отделно изказване, тъй като две минути за реплика не биха ми стигнали, затова поисках отделно изказване. Колегата ще има възможност да ме репликира. В моето изказване взимам повод от цялата аргументация на колегата Зарков, която подробно обсъждахме в Комисията по правни въпроси, и то няколко пъти. Първо, искам да кажа, че колегата Зарков не е прав, проектирайки обществената интерпретация на този институт, който действително е нов, действително сме го предложили със съзнанието, че правим много сериозна, голяма стъпка по отношение на устройството и организацията на съдебното производство в рамките на административния процес. Затова тук ще кажа някои от основните аргументи, които ние като вносители защитавахме в този дебат с опозицията. Това не е изменение, което го правим мимоходом, то е плод и резултат на задълбочено изследване, проучване на досегашната правораздавателна практика в касационната инстанция, която по административни дела е Върховният административен съд. Колегата Зарков каза, че основният ни мотив бил бързината на съдопроизводство и сме го налагали принудително дори на върховните съдии, които не искат тази промяна. Вярно е, че за тази предложена промяна Пленумът на Върховния административен съд има отрицателно становище, но тази промяна сме я направили и предложили главно с оглед дисциплина в административното производство в съдебната му фаза и то в последната му съдебна фаза, което касае касационното обжалване. Към настоящия момент откритото заседание в касационната инстанция протича кратко, да не кажа мигновено, но неговото времетраене е изключително кратко, при което най-типичното развитие на открито такова съдебно заседание е това, при което процесуалните представители на страните предоставят писмените си бележки. Казват: поддържаме жалбата или оспорваме жалбата и представят писмените бележки. На практика ние обсъждахме и темпоралното развитие на такъв процес в рамките на дневното насрочване на делата на един състав от върховни съдии и виждате, че секунди се падаха за средна продължителност на такова едно дело. Истината е, че страните не пледират подробно, задълбочено, изчерпателно пред върховната касационна инстанция. Това е обяснимо, защото касационното производство тук е контролно и то касае проверката на прилагането на правото в производствата до този момент. В огромната част от случаите е невъзможно да се представят, тоест да се релевират нови доказателства – да се събират и да се предявяват нови доказателства. При това положение делото би следвало откъм фактическа страна да е изяснено от по-долната инстанция, а върховните съдии само да се произнесат по правото. По това какво ще стане. Аз съм убеден, Вие правилно отбелязахте, че да, дали сме възможност всеки, който иска, всеки участник да може да открие заседанието и това ще е масовият случай. Първата година 95% от заседанията ще бъдат открити, но се надяваме втората, третата, четвъртата този процент да намалява. Съдиите се страхуват, че свръх ще се натоварят за един транзитен период, но и този въпрос го решихме в Преходните и заключителните разпоредби. Госпожо Председател, извинявам се за удължението на времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Напротив, имате още девет секунди. Благодаря Ви. Има ли реплики? Заповядайте, господин Митев – първа реплика. КРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Кирилов, аз не съм съгласен и не съм доволен от Вашето изказване, тъй като Вие не засегнахте детайлно частта, че всъщност тази норма е изцяло конституционносъобразна. Веднъж, че конституционният законодател дава възможност за изключение – това беше казано вече от трибуната, а чисто формално и юридически това изключение се закрепва чрез тази норма. На следващо място, действително този текст претърпя доста сериозна еволюция и промяна и от първоначално тотално въвеждане на принцип за закрито съдебно заседание, стигнахме до възможности, и то доста широки, на всяка една от страните да иска открито съдебно заседание, тоест всяка страна, която реши и прецени, че е важно, че желае да пледира, че иска да й се чуят аргументите от върховните съдии, ще има тази възможност да поиска и тогава заседанието е открито, без да има възможност за преценка на съдията-докладчик да бъде такова, или да не бъде. На следващо място, дори и никоя от страните да не изрази такава воля, е оставена като възможност самият съдия-докладчик също да прецени именно, ако става въпрос за надделяващ обществен интерес, заседанията да бъдат открити. Така че това трябваше да бъде ясно казано. На следващо място, пропуснахте да отбележите не само дисциплината, не само бързината, а тази норма всъщност помага на гражданите, помага на гражданите, помага и на юридическите лица, тъй като им спестява разходи тогава, когато те преценят, че не е необходимо да се явяват в открито съдебно заседание и да повтарят с минимум изречения, както се случва в момента – за 52 секунди, мисля, че бяха тезите, които са изложили много по-подробно и много по-задълбочено в касационната жалба, които към този момент не ги излагат по ред причини. Да не влизам в детайли защо не ги излагат. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев. Има ли други реплики към изказването на господин Кирилов? Заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Тъй като прекалих с времето миналия път, ще бъда съвсем кратък. Абсурдно е непрекъснато да твърдим, че се помага на хора, които ни казват в пряк текст: „Нямаме нужда от тази помощ, не ни помагате, пречите ни“. Това важи и за Върховния административен съд, това важи до голяма степен и за гражданите, ако може да кажем, че те се представляват от техните организации и адвокати. Разберете, може, като теглим чертата, да се пада за всички дела по 52 секунди, 30 секунди или 22. Между другото, тук е интересен аргументът, че след като става дума за няколко секунди, какво точно пестим като време, от една страна? Но другото е, че може да има едно, две, пет дела на година, които да имат висок обществен интерес, в които хора, изследователи, политици, журналисти, граждани, заинтересовани страни да искат да видят кой и как защитава своите интереси. Това са понякога дела, в които страните по делото биха искали да е закрито, но другите – ние, обществото, трябва да имаме поглед върху това, тъй като в делото пред административния съд и особено касационното производство не става дума просто за пари и за интерес, а за правилното прилагане на Закона. Правилното прилагане на Закона касае всички ни, то по дефиниция трябва да е публично. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков. Има ли трета реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Митев, аз Ви благодаря за това, че ми дадохте възможност, като ме репликирате, да отговоря на този въпрос, който действително пропуснах, но това беше с оглед на недостатъчното време. По тази причина сега имам възможността и потвърждавам следното: моето убеждение е категорично, че предложените изменения не противоречат на конституционната повеля. Ще повторя и становището ни в дебата в Правната комисия. Ако смятате, че изменението, което предвиждаме, е противоконституционно, смятам за уместно да внесете искане до Конституционния съд и да се направи изрична проверка на този текст, за да имаме яснота абсолютно всички страни и субекти – както съдиите във Върховния съд, така и в Народното събрание, така и институциите, които ще прилагат Кодекса по отношение на действията на тази норма, но смятаме, че с всички редакции, които направихме, правата на участниците са максимално защитени. Вие казвате, че има дела с обществен интерес, които изискват публичност. Колега Зарков, всяка страна може да поиска заседанието да е открито и финално самият съд може да разпореди открито заседание. А какво пестим? Пестим времето, усилията и разноските на участниците в административното производство, което си е проблем. Проблем е за жалбоподателя от Видин да си организира защитата в Софийския върховен съд и са разноски при всички положения. Много по-лесно е адвокатът му от Видин да напише касационната жалба, да я преподпише и да я изпрати по пощата във Върховния административен съд. При всички положения е по-лесно и гарантира достъпа до правосъдие. Освен всичко това, защото Вие няколко пъти посочихте несъгласието на върховни съдии, изразено в становището на Пленума, ще припомня нещо, на което Вие бяхте свидетел. Аз поисках подробно върховните съдии да разяснят какво ги притеснява в определението, което е предварително, и да вземат становища – открито или закрито съдебно заседание. С цялото ми уважение към съдиите, всички се убедихте, че ги притеснява това, че трябва да прочетат делото преди съдебното заседание. Колега Зарков, аз искам съдиите да го четат веднага, като го образуват – искам, настоявам и презюмирам като участник в производствата, че те са го прочели и дори, когато отида да пледирам пред тях, да съм сигурен, че познават детайлите на делото. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В момента делата се гледат в открити заседания. Мотивът, който стои зад това предложение, е ускоряване на процеса. Но трябва да държим сметка, че и доверието в съдебната система не е високо. Закритите заседания няма да помогнат в тази посока. В момента всеки адвокат може да се яви пред съдията-докладчик и двамата му колеги във ВАС, които да придобият преки впечатления. Със закритите заседания единствено съдията-докладчик ще решава делото. Това не е в интерес на открития процес, не е и в интерес на доверието към съдебната система. Тук самите съдии казват, че това не е без значение за самия процес, защото: „Ние като съдии имаме възможност да придобием преки впечатления“. Да, това не е валидно за всеки процес, но те самите казват, че е важно. Отделно от това казват: „Не ни помага този текст“ – не един съдия, а целият Пленум на Върховния административен съд. Този дебат много прилича на дебата, в който имаше предложение прокуратурата да влезе в частния бизнес. Работодателите казват: „Не, благодаря“, а законодателят: „Не, много е хубаво, ще го направим“. Тук имаме абсолютно същата ситуация. Професионалистите, гилдията казва „не“, а ние казваме: „Хора, много е хубаво, сега ще направим закрити заседанията“. Няма как да го приемем. Самият съд, ако мислеше за своя тесен интерес, за Вас би било много по-добре да гледа делата в закрити заседания, да вървят бързо и съдията докладчик да си ги решава. Тук чест прави на ВАС, че гледа не интереса на своя съд, а интереса на българското правосъдие. Би трябвало и ние, като народни представители, и като хора, които представляват гражданите, да го правим. Завършвам своето изказване с обръщение, което си позволявам няколко пъти да отправя към тази трибуна, към българската адвокатура. Големият отсъстващ от дебата е Висшият адвокатски съвет. Българската адвокатура трябва да се срамува, че в ключови промени в административния процес е големият отсъстващ. Явно това не е важно за нея. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Божанков. Има ли реплики към неговото изказване? Заповядайте за реплика, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Божанков, аз с възхита Ви слушах. Вие сте биологично млад, но използвате тактики и методи, които са много напред в апаратната манипулация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Биологично млад. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма как да не реагирам на това. Няколко интриги опитахте да завържете във Вашето изказване, затова искам да оспоря, затова поисках реплика. Това за големия отсъстващ – Висшия адвокатски съвет, е абсолютно невярно. Първо, Законопроектът е на обсъждане повече от една година. В последните заседания обсъждат двама топ адвокати, и то учени: професор Дончо Хрусанов, който освен доайен на Административноправната катедра се явява пред Правна комисия и като представител на Висшия адвокатски съвет. Плюс това Адвокатският съвет винаги четат законопроектите и становищата и ако желаеха, можеха да вземат участие в дебатите. Моля тук да не се интерполира такова внушение, защото ще тръгне обратна реакция от адвокатурата. По отношение на защитата на гражданите, пак повтарям: гражданинът е защитен на 100% – каквото поиска той. Ако иска открито – открито; ако не иска открито, тогава остава закрито, но всеки друг от участниците може да каже: „Да, ама аз пък искам да е открито“. Така на практика и обективно се запазва принципът на откритост. Предварително Ви се извинявам за „биологично млад“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Биологично млад, но оперетно обигран беше интересна формулировка. Има ли други реплики към господин Божанков? Няма. Заповядайте, господин Божанков. Не желаете дуплика. Заявено е изказване от господин Филип Попов. Заповядайте, имате думата. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Конституцията е най-висшият закон в една държава, всички го знаете. Той определя рамката, по която се ръководи обществото. Конституцията въвежда принципи. Тъй като този принцип касае високи обществени отношения, в Конституцията е залегнал принципът за открити съдебни заседания. Сега Вие въвеждате изключение от този принцип под формата, че, видите ли, зависи от волята на страните дали едно заседание да бъде открито или закрито. Този висш обществен интерес е залегнал в Конституцията – такива дела, изобщо дела в българския съд да бъдат в открито заседание, макар че има едно изключение и то се въвежда в законите и в самата Конституция, но то е изключение, а не е основен принцип. По отношение на това, че с тези предложения ще намалим разходите за едно съдебно дело, мисля, че са абсолютно несъстоятелни, защото тук от едната страна поставяте висш обществен интерес, от другата – разходи, които ще бъдат направени от страните. Знаете, че загубилата страна дори и по административни дела има възможност да си възстанови тези разходи. По тази логика би следвало всички съдебни заседания с оглед икономия да бъдат закрити, да се разменят едни книжа, писмени бележки и тогава разходите за едно водене на каквото и да било дело, независимо дали административно, гражданско или наказателно, ето и в наказателното има съдебни прения, неслучайно, не е случайно това, тогава разходите ще са много по-ниски. Не въвеждайте такова изключение, още повече че то няма да спести абсолютно някакво време. В Комисия представителите на Върховния административен съд категорично и ясно заявиха, че не са съгласни с въвеждането на това изключение, че те достатъчно бързо и добре работят и при сега действащите норми, когато съдебното заседание е открито. Даже напротив: изявиха становище, че това нещо може да доведе до удължаване на времето за съответните дела. Въвеждането на принципа това изключение да зависи от страните, ами, страната може да пропусне да поиска открито заседание и на практика да защити обществения интерес, не само своя. Защо във Върховния административен съд се изисква адвокатски, юридически стаж, за да можеш да отидеш във Върховния административен съд и там да водиш съдебни прения? Не може младши адвокат да се яви във Върховен съд. Това е записано в Закона за адвокатурата. Трябва да имаш определен стаж, за да се явиш във Върховния административен съд и да преподпишеш съответната касационна жалба. Именно това води до извода, че съдебните заседания, особено пък когато се касае за Върховния административен съд, за публични, обществени отношения, високо натоварени с обществени очаквания, следва да бъдат открити. Тук и колегите споменаха – има недоверие в съдебната система. Сега Вие спускате, образно казано, едно було при решаване на делата. Това ще доведе до още по-голямо недоверие и отрицание на съдебната система в България, включително и на тази във върховните съдилища и във Върховния административен съд, въпреки че съдиите в България, аз смело го твърдя, включително и Върховният административен съд, правят наистина неимоверни усилия, за да се достигне в крайна сметка до справедливи и законосъобразни решения. Тук се касае за контрол по законосъобразност на административни актове във Върховния административен съд и трябва да закрием заседанието, и да го оставим на волята на някоя от страните. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Попов. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Милков ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Според мен в този текст, който ние обсъждаме, има повече от един проблем. Вие чухте въпроса със закритите съдебни заседания, аз ще започна с него, но освен него има още два. Преди малко повече от година в едно чуждоезиково научно списание прочетох статия кои професии ще изчезнат много скоро, след като се появи изкуственият интелект. Една от тези професии за жалост беше моята – адвокатската. Явно съставителите на статията, изобщо мислещите в тази насока мислят по начина, по който мислят и съставителите на Закона. Вие чухте преди малко, че заседанията нормално протичали по петдесет и няколко секунди, че хората отивали само да си дадат писмените бележки. Смятам, че за много от моите колеги и за мен възможността да говориш във Върховния съд, възможността да тълкуваш и да интерпретираш правото е възможност, която може и обективно води до решения в състава, продиктувани и от това, което чуват. Така че не следва – и с това ще се огранича – да се въвежда в принцип, макар и за момента ограничен, закритото съдебно заседание. Именно върховните съдилища са мястото, където с риторически умения юристът може, интерпретирайки и тълкувайки правото, да предопредели до някаква степен решението. Освен този въпрос обаче, аз ще Ви помоля да видите ал. 5 и 6. В ал. 5 се говори, че вече страните в тези дела сами ще следят за следващи заседания и уведомяването ще става само в интернет. И ако при съобщаванията казахме, че за гражданите не е нужно да са електрифицирани, за да участват в административното правосъдие, тук виждаме, че за следващите заседания се налага те да се информират не откъде да е, а е записано „в интернет“. За да не съм многословен, третата алинея, третият въпрос, който аз виждам в този текст, гласи следното: „Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници“. Това е много хубаво – сроковете да изтекат след съдебната ваканция и да не е в ден на официален празник, но текстът продължава: „освен когато този кодекс или специален закон предвиждат по-кратки срокове“. Това означава според мен и текстът може да се тълкува по този начин, че когато сроковете са по-кратки от посочените в текста, в алинеите по-горе, те могат да изтекат по време на съдебната ваканция и на официални празници. По тези три причини ние няма да подкрепим редакцията на този текст. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков. Реплики има ли? Няма. Други изказвания? Господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Противно на колегите от БСП, аз ще Ви призова да подкрепите този текст в тази редакция. Стана ясно от дебата дотук, първо, че този текст не е противоконституционен. Точно обратното – той е съобразен изцяло с възможността, която конституционният законодател е дал в определени случаи съдебните заседания да бъдат закрити. На следващо място, текстът произтича и логиката му следва реалното протичане на едно заседание пред Върховния административен съд. Тук колеги описаха, бих казал, едни доста идеалистични моменти, които обаче в повечето случаи, за огромно съжаление, не са на практика реалност, когато се явяваш пред Върховния административен съд. Дали защото са прекалено натоварени до този момент върховните съдии, дали по други причини те невинаги имат възможността, желанието да изслушат по-продължителна пледоария от адвокати, които са се явили от дадена страна. Може би е добре и да се замислим за друга възможна интерпретация на въпроса. Представете си, че Вие по сегашния режим получите призовка. Доста страни и адвокатите им се явяват пред Върховния административен съд, защото уважават съда. Те уважават съда и не могат да откажат да се явят, макар че могат чисто процесуално да пуснат една молба, да си пуснат към нея писмени бележки, да дообосноват касационната си жалба, но въпреки това, уважавайки съда, те се явяват. Явявайки се обаче, не могат да развият в пълнота тези аргументи, които биха желали, не могат да акцентират на това, което допълнително биха искали да кажат извън аргументите, които са изложили вече в жалбата, веднъж; и втори път, ако съответно става въпрос за ответник в отговора на касационната жалба. Дадоха се примери как щяла да бъде изпусната възможността за явяване на откритото заседание. С въвеждането на задължително процесуално представителство от адвокат пред Върховния административен съд по касационни производства това няма как да се случи, тъй като адвокатът ще следи и ще съобрази тук изцяло интересите на своя клиент, респективно интересите на страната в този случай. Що се отнася до сроковете и до последната алинея, искам да обърна внимание, че тези по-кратки срокове, които са предвидени и за които беше основно дебатът, бяха основно по отношение на производствата по Изборния кодекс, където знаете, че имаме предвидени 3-дневни срокове за произнасяне. Там сроковете са изключително кратки и няма как да няма изключения. Нещо повече – този текст е аналогичен на текста, който приехме точно преди една година в Гражданския процесуален кодекс. Уважаеми народни представители, аз Ви призовавам да подкрепите този текст. Няма никакво основание за притеснение. Изцяло са защитени правата и интересите на страните в процеса, включително на обществения интерес през преценката на съдията докладчик. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Реплики има ли? Няма. Други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението от народния представител Крум Зарков и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 111 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 31. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 64, който става § 48. Гласували 107 народни представители: за 89, против 17, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 65 – „Предмет на касационната проверка“. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров: „В § 65, в ал. 1 на чл. 218 думите „Съдът по касационното производство“ се заменят с думите „Върховният административен съд“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 65 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване предложението от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 101 народни представители: за 15, против 39, въздържали се 47. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 65 по текста на вносителя. Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 66 – текст на вносител. Предложение от народния представител Данаил Кирилов: „Параграф 66 се изменя така: „§ 66. Чл. 219 се изменя така: „Чл. 219. (1) В касационното производство сe допускат само писмени доказателства, с които се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, новооткрити или нововъзникнали обстоятелства след разглеждане на делото пред първата инстанция, както и доказателства за установяване на нищожността или недопустимостта на обжалваното съдебно решение. Когато по реда на тази глава се разглеждат жалби срещу решения на несъдебен орган, който се е произнесъл по жалба срещу административен акт по силата на закон, се допускат писмени доказателства за установяване на касационните основания. (2) Не се допуска писмено доказателство: 1. което не е било приложено към касационната жалба съгласно чл. 212, ал. 3; 2. за което в касационната жалба липсва пояснение какво се установява с него; 3. което не е свързано с посочените касационни основания.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението от народния представител Данаил Кирилов, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 97 народни представители: за 6, против 19, въздържали се 72. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 66 по вносител. Гласували 96 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 2. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 67 – текст на вносител. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста на § 67. Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 68 – текст на вносител. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители: „Параграф 68 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 49: „§ 49. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението от народния представител Крум Зарков и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 96 народни представители: за 13, против 42, въздържали се 41. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 68 по вносител, който става § 49. Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 69 – текст на вносител. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 69 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 69 по вносител. Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 70 – текст на вносител. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 70 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 70 по вносител. Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 71 – текст на вносител. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 71 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 71 по вносител. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 72 – текст на вносител. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 72 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 72 по вносител. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 73 – текст на вносител. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 73 и предлага да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 73 по вносител. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 74 – „Такси в касационното производство“ – текст на вносител. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.5, предложението по т. 2.1, 2.3, 2.4 и 2.6 е оттеглено и не подкрепя предложението по т. 1,2.2 и 2.7. „2.2. Ако предложението по 2.1 не се приеме, предлагаме в чл. 227а, ал. 1 числото „90“ да се замени с „50“, числото „450“ да се замени с „230“, а изречение второ се заличава. 2.7. Ако предложението по т. 2.6 не се приеме, предлагаме в чл. 227а, ал. 4, числото „200“ да се замени със „100“.“ Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 74 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 50: „§ 50. Създава се чл. 227а: „Такси в касационното производство“. „Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса. (2) Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. (3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв. (4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. (5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Господин Божанков, имате думата. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Таксите са изключително чувствителна тема за обществото, защото това са разходите на всички български граждани, а в административното производство гражданите най-често не влизат по свое собствено желание. Тук говорим за отношение на власт и подчинение. Затова трябва да сме изключително внимателни, когато работим с тази материя. (Шум и реплики.) В случая говорим за таксите като за нещо изключително субективно. (Шум и реплики.) Господин Председател, може ли да Ви помоля за ред в залата, тъй като трудно чувам гласа си. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбира се, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, народните представители да заемат местата си и да запазят малко тишина! ЯВОР БОЖАНКОВ: В момента таксите в съда са изключително ниски. Те не могат да покрият разходите по воденето на делата. Това не е справедливо! А в момента предприемаме следния подход: правим таксите до 90 пъти по-високи и натоварваме българските граждани отново по необективен критерий. Какво имам предвид? Нашето право ясно ни казва: таксите трябва да бъдат разходоориентирани. Те трябва да отговарят на реално направен разход. Не може от такса администрацията да живее или да печели, не може от такса администрацията да губи. В случая определяме таксите, и ще го кажа най-грубо, като гледаме в тавана. Как определихме такса 1700, 4500?! Какъв точно разход покрива тази такса? Понеже сте много чувствителни на тема работодатели, прочетете становищата на всички работодателски организации! Всички до едно са отрицателни. Понеже държите на тяхното мнение, надявам се да се съобразите с тях и да не натоварите българските работодатели и българските граждани с подобни такси. Мога да Ви дам един много простичък и практичен пример: материален интерес по дело за оценка на въздействие на околна среда, с мотиви, че много хора жалели нелегитимно и нарочно да спират инвеститорски интереси. И на това трябва да обърнем внимание, защото основният мотив е, че много дела се водят. Тук прозира една омраза към жалбоподателя – много дела водят, сега ще им сложим тези такси и повече няма да ни се мотаят в краката някакви жалбоподатели! Е, това ли е решението – да ограничим българските граждани от правосъдие?! Как ще определяме материален интерес на оценка на въздействие на околна среда?! Какъв материален интерес има жалбоподателят – да спечели някакви пари, да загуби?! Какво означава за една организация 4500 лв., отделно адвокатски разходи и отделно другата инстанция? Това очевидно означава отказ от правосъдие! И тук идва неправителственият сектор, който явно недолюбвате, и това си личи с всеки законодателен подход. Ако мога да го обобщя: от едната страна са гражданите, работодателите и неправителствените организации, от другата страна – политиците, които искат никой да не им обжалва актовете: и ще им сложим едни големи такси! Забележете подхода в Закона! Не в тарифа, където гражданите могат да обжалват в административния съд и да търсят правата си – всеки български гражданин, а в Закона, където само народните представители могат да подадат жалба в Конституционния съд, за да е сигурно, че никой няма да може да защитава правата си в България. Това, ако не е стъпка към тоталитаризма, не знам кое е! (Шум, реплики, възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков. Реплики? Господин Митев, заповядайте. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Божанков, мислех да не Ви взимам реплика, но – как се изрази колегата Кирилов – биологично млад, но апаратно обигран. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) В заключителната част на Вашето изказване това действително пролича. Нито се въвежда тоталитаризъм, нито тези ефекти, които Вие казахте, ще се проявят. Защо? Първо, Вие смесихте няколко вида такси. Смесихте таксите по делата по Закона за опазване на околната среда по отношение на ОВОС с общия принцип, който определяме в § 74 по вносител. Доколкото си спомням, ние там таксите – мисля, че променихме текста. Изобщо текстът не остана в този вид, в който беше в първоначалната редакция. Това, първо. На следващо място, тук не говорим за такси, определяни по отношение на административно производство, не говорим за такси, за оспорване пред административен орган, не говорим даже за такси по оспорване при първоинстанционна съдебна инстанция. Тук говорим за такси в касационно производство. В касационното производство, знаете, че се развива спор по правото. Освен това, доколкото си спомням, и в заседанията на работната група, и в заседанията на Правната комисия не видях представители нито на работодателски, нито на синдикални организации, които да защитават тези тези. Може би те са ги променили. Нещо повече. Искам да подчертая, че вносителят доста е еволюирал от първоначалното си разбиране за размера на таксите и това се вижда, ако прочетете текста по вносител и редакцията, която Комисията окончателно е възприела. Още много мога да говоря, но ще си запазя останалите аргументи за изказване. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Друга реплика? Господин Божанков, не ползвате правото на дуплика. Други изказвания? Господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Първо, искам да оттегля т. 1 от нашето предложение и т. 2.7. Точка 1 съответстваше изцяло на тезата и на позициите, които развиха колегите от БСП, но нашият аргумент беше формално юридически. Формално юридическият ни аргумент беше, че досега таксите се определяха в тарифа. Защо обаче ние стигнахме до еволюция в нашето разбиране, че следва да оттеглим изцяло отпадането на увеличението на таксите пред Кодекс? Защото получихме информация от Министерството на правосъдието, че въпреки няколкото опита, които те са правили да увеличат таксите, защото таксите действително отдавна не отговарят и на социално икономическите условия, и съответно на разходите, които към този момент следва да се направят, за да се администрира едно дело във Върховен административен съд, въпреки опитите на Министерството на правосъдието да повиши тези такси, тези опити не са постигнали успешен резултат. След като не са постигнали резултат, ние няма как да разчитаме оттук нататък, че чрез тарифа ще можем да доведем до адекватни размери на таксите. Така че има логика в опита, който се прави чрез това изменение – таксите да бъдат установени в Кодекс, а не да се разчита само и единствено на тарифата. Съгласен съм и тук се различаваме вече с колегите от ГЕРБ, че тези такси специално по отношение на касационното производство, където не говорим за определяем материален интерес, са според нас доста по-високи от това, което е предложил вносителят. Затова аз поддържам това предложение, което ние направихме – за такси за физическите лица или за гражданите в размер на 50 лв. и такси за юридическите лица или за организациите в размер на 230 лв., които смятам, че са с адекватни, разходоориентирани и обосновани размери на таксите. В интерес на истината и на обективността на дебата ще отбележа, че това, което беше изразено от трибуната по отношение на начина на определянето и мотивите на вносителите на Законопроекта за таксите, че едва ли не са гледали в тавана, е дълбоко невярно. Защо е дълбоко невярно? Колегите от Правната комисия знаят, че имаше доста подробна аргументация в мотивите, имаше и доста подробна оценка на въздействието точно по отношение на размерите на таксите в този § 74, даже те заемаха една доста голяма част от мотивите, от оценката за въздействието като обосновка, като задълбоченост и анализ защо е необходимо и защо са тези размери. Въпреки това в резултат на становищата на работодателските организации, а и не само на работодателските, но и на други неправителствени организации, и на дебата, който протече по време на срока за предложения, ние виждаме, че вносителите все пак коригираха в посока надолу първоначалните си предложения за размери на таксите, като това се отнася както за тези без определяем материален интерес, така и за тези, които са с определяем материален интерес. Изказвам удовлетворението си, че тук колегите вносители от ГЕРБ се съобразиха и с нашето предложение по отношение на горните граници, които бяха намалени наполовина от първоначалното предложение. Трябва да подчертаем, че тези такси се отнасят основно до случаи и за обжалвания, където материалният интерес се изчислява в милиони левове – в единия случай до 10 млн. лв., когато таксата е 1700 лв., в другия случай над 10 млн. лв. материален интерес по съответното административно производство. И тъй като тук се цитираше много често Пленумът на ВАС, искам да подчертая, че Пленумът на ВАС излезе със становище в подкрепа на този параграф и на този принцип на определяне на таксите. Накрая искам да припомня на всички в тази зала, че преди демократичните промени от 1991 г. и възстановяването на административното правораздаване в България нямаше административни съдилища, а преди 70-те години изобщо за оспорване на административни актове и дума не можеше да става. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев. Едно уточнение. Останах с впечатление, че оттегляте предложение в… ХРИСТИАН МИТЕВ: Точка 1 и т. 2.7 и остава само т. 2.2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точка 2.2 остава за гласуване. ХРИСТИАН МИТЕВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Реплики? Реплика – господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Митев, правя Ви реплика, за да въведа теоретично и терминологично уточнение. Това, което Вие наричате „еволюция“ в Правната комисия и сега, е пазарлък. На чист български език – нищо повече или по-малко! И ако човек види Вашето предложение: „Ако не се приеме това – това, ако не се приеме това – това, ако не се приеме другото – по другото, то това, за което Вие твърдите, че имало обективни данни и обяснения за разходите, то беше за едни други такси, които ние още на първо четене ги оспорихме и там беше 90 лв. Защо сега е 70 лв. и защо Вие предлагате този водопад от такси: ако не е това – другото? Защо? То въз основа на кои разходооправдателни справки е обосновано? Репликата ми е базирана на това – на всички да стане ясно, че еволюцията е друго понятие. Тук имаше пазарлък. И няма как по такъв начин да се определят такси. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков. Втора реплика – господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев! Обръщам внимание на следното: Министерският съвет многократно опита, но не можа да увеличи таксите. И тук се обръщам не само към управляващите, но и към всеки народен представител, и към колегите от опозицията: трябва ясно да разберем защо Министерският съвет не е успял да вдигне тези такси? Защото когато системата е поискала вдигане на таксите, Министерският съвет политически е казал: „Не, благодаря, не на нашата глава това вдигане на таксите! Горещият картоф – в Народното събрание. Ако обичате, депутатите, вдигнете си таксите, за да може после Вас да обвиняват и народните представители да са черните.“ Точно това се случва в момента. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика? Няма. Господин Митев, заповядайте за дуплика. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми репликиращи! Колега Божанков, първо към Вас. Всичко, което казахте, не беше вярно, всичко! Ако си спомняте разясненията – те не са тайна, аз ще ги развия сега по подробно – които дадоха от Министерството на правосъдието, бяха следните: от момента на създаване на Административнопроцесуалния кодекс 2007 г., през всичките тези години досега различни правителства, с различни мнозинства, с излъчващи различни министри на правосъдието не просто са опитвали, правили са проекти за изменение на тарифата, не да не са отговаряли на исканията на системата, точно обратното – отговаряли са, правили са, но тази тарифа е била оспорвана, съответно е била по едни или други причини отменяна от Върховен административен съд. Така в продължение на 10 години, при положение че таксите продължават да са в тези ниски размери и да не съответстват. Това го признават не само върховните съдии, това го признават и от Асоциацията на българските административни съдии. Така че цялата всъщност общност на магистратите, които се занимават с административно правораздаване, признават, че тези размери, които сега съществуват, не са адекватни и навременни. Но тук няма вина Министерството на правосъдието – нито сегашното, нито предишните му ръководства назад във времето. Те са свършили това, което е било необходимо, но крайният резултат, за съжаление, въпреки всичките им опити при различни времена, по време на различни управления, не са довели до този резултат, който са целели. Що се отнася до репликата на колегата Милков, аз не бих казал, че става въпрос за пазарлък. Не бих го казал именно на база на дебатите, които проведохме в Правната комисия. Вносителят – колегата Кирилов, ясно заяви тогава, че той като вносител и неговите колеги са се съобразили със становищата и с дискусиите, които са се развили между първо и второ четене на Законопроекта и на тази база са направили предложението си за намаляване на таксите между първо и второ четене. По същата логика са направени и нашите предложения. Защо са при условията на евентуалност? Да, бяха при условията на евентуалност с оглед дебат за това кое е най-адекватно и най-удачно по отношение на размера на съответната такса. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев. Колеги, преди да закрия днешното заседание, ще Ви прочета съобщение за парламентарен контрол за 6 юли 2018 г.: 1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на три въпроса от народните представители Таско Ерменков; Манол Генов; и Георги Гьоков. 2. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Стоян Мирчев. 3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Георги Йорданов; и Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Георги Йорданов, Валентина Найденова и Илиян Тимчев; - министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос от народния представител Валентин Ламбев; - министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министърът на правосъдието Цецка Цачева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Тодор Байчев; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на четири въпроса с писмен отговор от народния представител Тодор Байчев. Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Поради ангажимент от международен характер, както и двустранно посещение на министър-председателя на Китайската народна република в България, което ще се проведе в периода 5 юли – 8 юли 2018 г., в настоящото заседание за парламентарен контрол няма да участват: министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът на икономиката Емил Караниколов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Закривам днешното заседание. Следващото редовно пленарно заседание е на 6 юли 2018 г. от 9,00 ч., съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,02 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Eмил Христов Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Симеон Найденов