Счетоводен и данъчен справочник

От 20 ноември и клиентите на администрацията с постоянен адрес/седалище на територията на община Велико Търново могат да попълват и подават в НАП онлайн декларация по чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил и тази за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили.

Новите услуги са достъпни с КЕП за тези, които са заявили и получили пълен или частичен достъп до услугата „Декларации, документи или данни подавани от физически лица“/„Декларации, документи или данни подавани от юридически лица“, както и с ПИК за физическите лица с предоставен достъп до услугата „Подаване на декларации, документи или данни“.

Чрез новите услуги на НАП, подадените данни по декларациите от ЗМДТ автоматично се прехвърлят към съответните отдели на община Велико Търново. Потребителите на Портала за е-услуги на приходната агенция получават съобщение за резултата от обработката на подадената декларация, придружен с информация за контакт на служител на общината.

Услугите станаха достъпни за клиентите с постоянен адрес/седалище на територията на Столична община от 1 февруари 2017 г. 

Заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев разговаря с председателя на Върховната сметната палата на Чешката република Милослав Кала. По време на срещата беше поставен акцент върху дейността и взаимодействието между институциите Сметна палата и национален парламент. Беше подчертана и много активната роля на Сметната палата на Република България в Европейската организация на върховните одитни институции (ЕВРОСАЙ).

Задачата на Сметната палата да контролира надеждността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, ефективното и ефикасното управление на държавните финансови ресурси е изключително важна, отбеляза заместник-председателят на парламента. Явор Нотев запозна чуждестранните гости с ролята на законодателния орган в процеса по контрол на публичните финанси, като посочи, че Народното събрание може да възлага извършването на пет одита извън утвърдената програма на Сметната палата в рамките на календарната година. Ежегодните доклади със становища за изпълнението на Държавния бюджет, на бюджета на Държавното обществено осигуряване, на бюджета на НЗОК, по бюджетните разходи на Българската народна банка се внасят и стават предмет на обсъждане и приемане от народното представителство, допълни Явор Нотев.

Председателят на Върховната сметна палата на Чешката република Милослав Кала оцени високо професионализма и авторитета на българската Сметна палата, поставяйки я наравно с другите европейски върховни контролни държавни учреждения. Оценката ми се основава на нашето отлично сътрудничество и ви уверявам, че имате пълното право да се гордеете с това каква институция имате, сподели той.

В разговора участваха още народният представител Николай Александров и председателят на Сметната палата на Република България Цветан Цветков.

Данъчните администрации трябва да преосмислят връзката си с гражданите и медиите - това заключиха висши служители на данъчните администрации и експерти от 35 държави на втората годишна конференция, посветена на доброто управление и сигурността на данните,  проведена през миналата седмица...
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Жаблянов и Явор Нотев Секретари: Николай Александров и Филип Попов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Откривам заседанието, има кворум. (Звъни.) Колеги, продължаваме с днешния дневен ред. Новопостъпили питания. Няма съобщения. Колеги, първа точка от днешния дневен ред е: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ ОТ ПОСТА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, внесено от група народни представители. „На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на Решение за предсрочно освобождаване на Димитър Борисов Главчев от поста председател на Народното събрание с мотиви към него.“ Заповядайте, господин Главчев. ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата по процедура, тъй като току-що внесох в Деловодството на Народното събрание своята оставка, така че тя трябва само да се съобщи в залата и няма смисъл от тази точка, която току-що започнахме. С това смятам, че ние от ГЕРБ демонстрираме различен, двоен аршин може да го наречете Вие, когато има някакъв проблем, ние веднага реагираме, за разлика от други. Още един път казвам: няма да се обяснявам въобще какво съм направил, тъй като мисля, че съм постъпил абсолютно в рамките на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Смятайте, че това е отново морален акт, както е всяка една оставка, разбира се, морален акт, и по този начин искам да се възстанови нормалната парламентарна обстановка в залата и по никакъв начин да не хвърляме сянка върху предстоящото председателство, тъй като виждате какви усилия се полагат, правителството работи добре, обстановката е добра. Смятам, че аз като досегашен пръв сред равни трябва да дам пример за възстановяване на парламентаризма в Народното събрание. Благодаря на всички, с които работихме – и тези, които ме подкрепят, и тези които – не, нормално е, има и опозиция, и управляващи. Ами това е. (Народните представители от ГЕРБ и ОП стават прави. Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Главчев. Аз също искам да благодаря за работата на господин Главчев като председател на Народното събрание. Той беше достоен колега, достоен председател, пръв сред равни. Благодаря Ви, господин Главчев. Ще Ви прочета заявлението от господин Главчев, народен представител от 23-ти избирателен район София: „Уважаеми господин Председател, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам, че желая да бъда предсрочно освободен като председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание. С уважение: Димитър Борисов Главчев.“ Колеги, според Правилника – ал. 5, т. 1, председателят и заместник-председателите на Народно събрание могат да бъдат предсрочно освободени: първо, по тяхно желание. Предвид на това, че господин Главчев е заявил желание да бъде освободен, преминаваме към ал. 3, в която се казва: в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява без да се обсъжда и гласува. Заповядайте, господин Цветанов, за декларация от името на парламентарна група. (Шум и реплики.) МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Да въведем малко ред в залата. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В интерес на истината нямах готовност да произнасям днес декларация, но във връзка с личния акт на доскорошния председател на Народното събрание Димитър Главчев, аз съм длъжен да го направя като председател на най-голямата парламентарна група в българския парламент. Искам да заявя пред всички, защото и народните представители не бяха запознати от последния един час какви бяха разговорите, които се водеха на Председателския съвет. Искам да благодаря за това, че господин Главчев днес направи извънреден Председателски съвет, на който присъства и министър-председателят и председател на най-голямата политическа сила в България господин Борисов. Разговорът беше максимално откровен между всички председатели на парламентарни групи. Всяка една от парламентарните групи изложи своите аргументи за това дали трябва да се върви към оставка на Димитър Главчев или да създадем едно твърдо ядро, което да защитава личността и председателя на българския парламент Димитър Главчев. Всички ние знаем, че председателят на българския парламент е първи сред равни, всички ние знаем, че председателят на българския парламент е този, който трябва да създава необходимата атмосфера и да може действително страната ни да бъде стабилна, парламентът да бъде работещ, и да може да има силното мнение както на парламентарното мнозинство, така също и на българската опозиция. Разбира се, че в последните няколко седмици имаше съзнателни опити за търсене на провокация. Не бих искал да бъда оценител на събитията, които станаха само преди няколко дни, но решението, което направи председателят на българския парламент да освободи от пленарно заседание председателя на най-голямата опозиционна партия, създаде действително усещането, че днешното мнозинство се старае максимално да потиска или да ограничава възможността за свободата, която трябва да имат депутатите от българската опозиция. Категорично мога да заявя, че никога, по никакъв повод нито е обсъждано в парламентарната група, нито пък председателят е изповядвал подобни сигнали, за да ограничава мнението на когото и да било. Винаги се е придържал към и спазвал Правилника за дейността и организацията на Народно събрание. Ситуацията днес обаче е доста по-различна и тук винаги мъдростта трябва да бъде водеща и държавата, която винаги трябва да ни бъде приоритет при взимането на всяко едно решение. Мога да кажа, че формиращото се парламентарно мнозинство беше на мнение да не се подава оставката на Димитър Главчев и тя да бъде отхвърлена. Но чухме аргументите и от опозицията, които казаха, че те няма да участват в парламентарната дейност и ще участват само избирателно в два-три законопроекта, които за тях са важни и с които смятат, че ще могат да отстояват принципната си политическа позиция. Но всички ние сме свидетели за това, което се случва в момента и подготовката на българския парламент, който има също и парламентарно измерение със съответното председателство, и това, което трябва да има като ангажимент българското правителство с министър-председател Бойко Борисов и съответните министри и разговорите, които трябва да се водят, и посещенията, които трябва да бъдат направени в България от членове на Европейската комисия и на Съвета. Разбира се, че в българския парламент се очаква следващата седмица да изнесе обръщение към Народното събрание председателят на Европейския парламент. Не бихме искали да си представяме, че ще дадем сигнал, с който половината от пленарната зала ще бъде празна, а председателят на Европейския парламент ще се произнесе по важни приоритети за Европейския съвет и за Европейския парламент. Това, което направи днес колегата Главчев, е постъпка, която смятам, че всеки един трябва достатъчно добре да оцени и тук, разбира се, трябва да имаме предвид каква е позицията на най-голямата парламентарна група, каква е позицията на председателя на българския парламент и, разбира се, всеки един, когато се изказва или поставя съответните ултиматуми, нека също така да има предвид какво той прави, когато изпада в подобна ситуация. Ние не бихме искали да осъждаме поведението на когото и да е било или решението на която и да е парламентарна група, но нека с тази оставка на колегата Димитър Главчев да няма спекулации! Той го прави само и единствено воден от националния интерес, той го прави само и единствено, за да възстановим нормалното състояние и работоспособност на българския парламент, за да може да бъде чут както силния глас на парламентарното мнозинство, така и на опозицията. Нека този акт на председателя на българския парламент да бъде много ясен сигнал за всеки: ние от парламентарната група на ГЕРБ и от парламентарното мнозинство не желаем да има дискредитиране на българската институция Парламент! Ние от парламентарното мнозинство не желаем да има лични нападки от тази трибуна към когото и да било. И нека действително с това, което беше и като разговор на Председателския съвет, всеки един от нас като председатели на съответните парламентарни групи да направим така, че действително колегите във всяка една парламентарна група да отстояваме принципната си позиция, да защитаваме тезите си, но да го правим аргументирано по дадените секторни политики, но не да влизаме в тези лични нападки, които действително дискредитират българския парламент и дискредитират всяка една от партиите. Повярвайте, че в днешната ситуация няма печеливши, всички сме губещи, защото самият факт, че обсъждаме оставката на председателя на българския парламент само шест месеца след като имаме формирано стабилно мнозинство и действащ Парламент, и за първи път ще бъдем председателстващи на Европейския съюз… РЕПЛИКА ОТ ДПС: Чак пък стабилно… ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз смятам, че всеки един от нас трябва да бъде достатъчно отговорен. Ние показахме, че можем да бъдем отговорни и Димитър Главчев показа нещо, което малцина биха направили – той подаде оставката си само и единствено воден от националния интерес и воден от истинския парламентаризъм, който трябва да има в българския парламент. Благодаря, колега Главчев, ние ще бъдем винаги с теб! Благодарим за това, което направи, защото ти сложи страната пред всичко друго, което би могло да провокира допълнително напрежение в българския парламент! Благодаря и на колегите от опозицията, че също намериха сили да се върнат в пленарната зала. Нека това, което говорихме през тези няколко месеца, да не го повтаряме и нека всеки един да допринася за авторитета на България и за силното представяне на страната ни в предстоящото председателство! България над всичко! Благодаря. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. От името на група – госпожа Корнелия Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешното решение на господин Главчев беше неизбежно и правилно. Но днешното решение е и горчив урок за цялата политическа класа и най-вече за управляващото мнозинство. Урок за това, че е нормално в правовата държава да има управляващи и опозиция, че е нормално да бъдем на различни мнения, защото представляваме тук различни групи от българското общество, че е нормално да има свобода на словото и взаимно уважение на различните позиции. Но краят на председателството на господин Главчев е и възможност за ново начало. То е предизвикателство пред всички нас, то е тест за политическа зрялост – дали сме готови да поставим ново начало на парламентаризма; дали сме готови дебатът тук да стане дебат по същество и с аргументи; дали сме готови да възстановим конституционни принципи, че в парламентарната република върховният орган на управление е парламентът и изпълнителната власт, от когото и да се представлява тя, се излъчва от този парламент и се контролира от този парламент; дали сме готови да гарантираме не само в тази зала, а в цялото българско общество свобода на мнения, на различия и взаимно зачитане на тези различия. Пред това сме изправени днес. И дано с тези няколко изречения, които четем от сутринта, да прекратим досегашния стил на работа на парламента. Чухме сутринта, че БСП иска да събаря държавата. Не, уважаеми колеги, искаме да възстановим принципите на правовата държава, на Конституцията и на държавността. Може би наистина губим от това, което се случи, както каза господин Цветанов, но печели правовият ред и демокрацията. Ние от „БСП за България“ ще бъдем гарант за това и най-вече българските граждани да се чувстват свободни, да имат мнение, да го отстояват и да се борят за своите позиции. Вярвам, че ние, като политическа класа, ще сложим началото на това, ще променим тона и ще издигнем парламентаризма във висша форма на управление на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Декларация от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Заповядайте, господин Карадайъ. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не обсъждаме народния представител Димитър Главчев, обсъждаме институцията Председател на Народното събрание. Основна грижа на председателя на Народното събрание е да работи за издигане на авторитета на парламента, да работи против омразата, агресията, ксенофобията, разделението и противопоставянето. Председателят на Народното събрание е призван да бъде пръв сред равни, да е носител на морал и ценности, които ни правят неделима част от европейското семейство. Цяла демократична Европа работи против омразата, разделението, противопоставянето, заклеймява ксенофобията, национализмите и радикализмите. Всичко останало е против Европа, против България, против конституционализма и демокрацията! Високо оценяваме личния акт на господин Главчев с подаването на оставката. Призоваваме следващия председател на Народното събрание да е на нивото на изискванията на институцията – Председател на Народното събрание в парламентарна република, съгласно Конституцията на Република България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ. Други декларации? Заповядайте, господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искаме да приветстваме това, което направи господин Главчев и жестът, който даде, но да използваме случая да обърнем внимание върху двойния аршин, с който се гледа на всички постъпки и на всички жестове на всеки един човек, като ние от „Воля“ сме едни от най-потърпевшите, и да използвам тона и начина, по който беше зададен въпросът, за да се стигне до целия този казус – харесва ли Ви така да се обръщат и към Вас? Да, факт е, че господин Главчев може би, във връзка с напрежението, не му издържаха нервите. Само че той можеше по същия начин, който Вие приветствате, да излезе и да каже едно сухо „Извинявайте!“ и всичко това да прекъснe. И аз искам да Ви попитам, уважаеми колеги от всички парламентарни групи, на Вас харесва ли Ви някой Ваш колега да Ви нарича – 80% от Вас „дебили“? РЕПЛИКИ ОТ ЛЯВО: Хайде, стига! ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Искам да попитам хората, които са зад камерите, хората, които са в момента наши гости – на Вас харесва ли Ви някой да нарича 80% от Вас „дебили“? РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не е това дебатът! ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Искам специално да се обърна към групата на БСП и към Политическа партия БСП – около 25-27 или 30% от българските граждани гласуваха за Вас. Нека да предположим, че за всички други парламентарни партии са гласували тези 80% дебили, но оказва се, че и част от българските граждани, които са гласували за Вас, включително за колегата Ви, който ни нарича така, също са гласували такива български граждани. Ние ще вземем ли отношение? Ще минем с едно сухо „Извинявайте!“, ще поддържаме този език на омразата, на разделението на касти, на висша каста, която счита себе си за нещо повече от българския народ. Докарахме я дотам, че във време, в което, по време и на Ваше управление, българският народ е оскотявал, доведен е до нищета. Два милиона българи са под границата на нищетата и по Ваше управление са доведени до това състояние, а Вие ги наричате „дебили“. Ние от парламентарната група на „Воля“ няма да участваме в нито едно заседание и ще напускаме винаги пленарната зала до момента, в който господин Иво Христов не си подаде оставката от българския парламент и (шум и ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ) в българския парламент няма хора, които обиждат българския народ, независимо за кого е гласувал, независимо симпатизант на коя политическа сила е. Благодаря Ви и се надявам на правилни жестове от всяка една парламентарна група. Ние от „Воля“ никога няма да си позволим да обиждаме нито един български гражданин, независимо дали е симпатизант на управляващи, на опозиция, на извънпарламентарни партии, дали ни харесва, или не ни харесва. Всеки български гражданин има право да изразява своето мнение и ние уважаваме всеки един такъв, независимо за кого е гласувал, дали ни подкрепя, или не. Благодаря Ви и се надявам наистина на нови морални жестове. Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“ и ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки. Колеги, продължаваме със Законопроекта от вчера – Второ гласуване на ЗИД на Закона за МВР. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Въведете ред в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура ли имате – за реда в залата? Заповядайте. РЕПЛИКИ: Почивка, най-добре почивка. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, излизайки от залата): Госпожо Председател, въведете ред в залата. Иначе ще коментираме председателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с второто гласуване на ЗИД на Закона за МВР – § 28. Господин Цветанов, заповядайте – § 28. Моля, колеги, заемете местата си в залата! Колегата независим, моля да седне на мястото, което е отредено. Моля Ви, колега! Благодаря Ви. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, преди да започнем с приемането на промените в Закона за МВР да гласуваме допуск на заместник-министъра Красимир Ципов в залата. РЕПЛИКИ: Той има от вчера. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не го виждам в залата, квесторите да го поканят за влизане в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, поканете го. Господин Цветанов, само че дойдоха процедурните правила за приемане за избор на председател на 44-то Народно събрание, така че ще продължим със Законопроекта малко по-късно. Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в седмичната Програма за работа на Народното събрание следните допълнителни точки: Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на председател на 44-то Народно събрание, вносител – Цветан Цветанов, да стане точка първа за днешното заседание. Избор на председател на 44-то Народно събрание да стане точка втора за днешното заседание. Моля режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 177, против и въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към така приетата първа точка за днес: ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБИРАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Вносител – Цветан Цветанов. „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект за решение за приемане на процедурни правила за избиране на председател на 44-то Народно събрание. Моля да разпоредите внасянето и разглеждането на Проекта за решение, съгласно установения ред. Вносител – Цветан Цветанов. „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на процедурни правила за избиране на председател на 44-то Народно събрание Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема процедурни правила за избиране на председател на 44-то народно събрание, както следва: 1. Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарните групи, регистрирани в 44-то Народно събрание и от народни представители. 2. Гласуването е явно и по азбучен ред на предложените кандидатури. То се извършва чрез компютризираната система за гласуване. 3. Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване някой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участват двама кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повечето гласове.“ Изказвания към така предложените процедурни правила? Няма. Подлагам на гласуване процедурните правила. Гласували 179 народни представители: за 179, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение да прекъснем заседанието за 15 минути, защото се пак трябва да преминем към точка втора за избор на председател и това е право на група народни представители или на председателите на парламентарни групи, които да направят съответното предложение. Така че смятам, че е по-резонно в рамките на 15 минути, за да може всяка една от парламентарните групи да изгради своята позиция, и да бъде готова за съответните предложения, които могат да бъдат направени. Ако се приеме така тази процедура, моля да дадете почивка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без гласуване – 15 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме. Моля, заемете местата си. Квесторите, поканете народните представители в залата. Продължаваме с точката: ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Господин Цветанов, заповядайте. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на ГЕРБ предлагаме за председател на българския парламент Цвета Вълчева Караянчева, родена на 25 февруари 1968 г. в гр. Болярово. Завършила е Техническия университет – София. Работила е и като общински съветник в Общински съвет – Кърджали. От 2009 г. е народен представител. Участва активно в законодателната дейност на Икономическата, Регионалната и Земеделската комисия. Като заместник-председател на българския парламент е избрана от 2017 г. Смятаме, че това е една достойна кандидатура. През всичките й години като народен представител винаги се е справяла със съответната законодателна дейност и е давала добри предложения за решения в дадени ситуации. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. Други предложения? Заповядайте, господин Жаблянов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги народни представители! Преминаваме към гласуване на направеното предложение за избор на председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание за госпожа Цвета Караянчева. Моля, гласувайте. Гласували 212 народни представители: за 138, против 3, въздържали се 71. Предложението е прието. Госпожа Цвета Караянчева е избрана за председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Честито, госпожо Караянчева! (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, „Обединени Патриоти“ и „Воля“.) Уважаеми колеги, пристъпваме към клетвата на новоизбрания председател на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева. (Всички стават.) Госпожо Караянчева, моля Ви, повтаряйте след мен. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, „Обединени Патриоти“ и „Воля“, единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Караянчева, имате думата за обръщение към народните представители. Заповядайте. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Първо, искам да благодаря за честта, която ми оказаха с номинацията, от моята парламентарна група. Благодаря на всички, които ме подкрепиха. Благодаря и на тези, които не ме подкрепиха. Ще работя така, че всички да се чувстваме равни. Тук е залата, в която трябва да се казват различните мнения. Тук трябва да казваме всичко, но то да бъде основано на базата на политики, а не на личностни нападки, защото ние сме политици, ние сме хора, избрани тук, за да представляваме определени райони от държавата. Всеки един народен представител представлява определени избиратели и всеки един от тези народни представители трябва да бъде уважен. Когато обаче прехвърчат личностни искри, когато тонът излиза от добрите рамки, трябва и някой да потушава тази емоция. И работата на председателя на Народно събрание е точно тази. Сигурно понякога ще има емоционални моменти, но ние трябва да проявим мъдрост, трябва да бъдем далновидни, защото това, което ни предстои в следващите няколко месеца, е рядък шанс, който получаваме само след 10 години членство в Европейския съюз. Затова, колеги, обръщам се към всички: нека да бъдем мъдри, смирени, нека високо да казваме своето мнение и да защитаваме своите тези, но винаги да мислим за България! Надявам се да оправдая доверието Ви. На добър час на всички! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи. Смяна на председателите.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, ще направя едно съобщение: Предлагам на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се приеме следното: „РЕШЕНИЕ Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 21 ноември 2017 г., вторник, от 14,45 при следния Дневен ред: Точка единствена. Обръщение на председателя на Европейския парламент господин Антонио Таяни към Народното събрание.“ Моля, гласувайте. Гласували 202 народни представители: за 199, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. Колеги, в 11,00 ч. ще продължим с разисквания по питане към вицепремиера Валери Симеонов. (Председателят Цвета Караянчева получава поздравления от народните представители.) (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, по програмата за днешния ден продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 10 ноември до 16 ноември 2017 г. няма. Постъпили писмени отговори от: - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова; - заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Полина Христова; - министъра на енергетика Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос на народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народния представител Дора Янкова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Свиленски; - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Александър Сабанов; - министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Чавдар Велинов; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев; - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов. Това са постъпили писмени отговори. Господин Вицепремиер, заповядайте. Продължаваме с точката от дневния ред: РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ ОТНОСНО ПОЛИТИКА ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СТРАНАТА. Господин Гьоков, заповядайте. Имате 10 минути на разположение, опитайте да се вместите в регламента. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Поставихме на Вашето внимание един изключително сериозен и остър въпрос – демографския, демографската катастрофа в България. Наред с отчайващата бедност и фрапиращи неравенства, това може би е най-съдбовният за България въпрос и преодоляването на негативните последствия и тенденции от него е от жизнено важно значение за страната ни. Стратегии, планове, статистики, доклади, анализи и какво ли още не, на световни, европейски и български официални институции, на експерти и корифеи в областта, и така нататък, сочат, че демографският проблем е общоевропейски. Статистиката, която се изготвя, се изнася по скоро, и размерите на проблема са крайно обезпокоителни. Населението на нашия континент драстично намалява и тенденциите са към задълбочаване на кризата. Европа има демографски проблем, но успява да го решава по-успешно от България. Трябва да сме наясно, че нацията ни се топи с всяка изминала година с най-бързи темпове в света. Като народ, като нация имаме много проблеми, но най-големият ни проблем е демографската катастрофа. Наясно ли сме обаче, и даваме ли си сметка, какви са размерите на тази катастрофа, и че скоро, много скоро, връщане назад няма да има?! Началото на демографските проблеми в България датират още с интензифициране на процесите на индустриализация и урбанизация у нас. Това води до миграция от селото към града, но по-големият проблем е, че води до промяна в поведението и начина на живот на милиони български граждани и още по-лошо – променя ценностната им система, което пък се отразява върху демографското им поведение и се отразява върху бъдещия модел на семейството в България. Въпреки това до средата на миналия век населението нараства средногодишно между 1,5% и 2% и това в началото е не само заради високите стойности на раждаемост, средно 4–5 деца в семейството, но и заради емиграцията на бежанци от други балкански страни към България и това продължава до 1989 г. От 1989 г. до 2013 г., само за 25 години, населението на България намалява от близо 9 милиона на малко над 7 милиона. За този кратък период България намаля с около 2 милиона българи с близо 20%, тоест средно около 70 хиляди българи годишно, все едно всяка година населението на един голям град по нашите стандарти е изчезвало, един голям град е заличаван от картата на България, и всичко това без някакви сериозни причини като война, масова епидемия, природни катаклизми или нещо друго подобно. В края на 2016 г. по данни на Статистическия институт сме 7 милиона 101 хиляди и 859 българи, а експертите твърдят, че сме още по-малко – около 6 милиона и 700 хиляди. Ако в края на миналия век, и първите години на настоящия, намаляването на българското население се дължи основно на силно отрицателното миграционно салдо, то в последните години определено се дължи на отрицателните стойности при естествения му прираст. Това се определя от експертите като депопулация. България е сред страните в света с най-нисък коефициент на раждаемост. Според данни на Статистическия институт броят на живородените деца през 2015 г. е 65 950 или коефициентът на раждаемост е 9,2 промила. През 2016 г. без малко да отбележим исторически антирекорд за най-малко родени деца през годината, откакто се води статистика по този показател в България. Живородените деца през тази година са 64 984, тоест малко леко сме над 1997 г., която държи първото място в отрицателна класация за най-малко родени 64 125. Освен това България е с най-висока смъртност в Европейския съюз и с най-ниската продължителност на живота. Основна причина за това са социално значими заболявания – сърдечно-съдови, диабет, хипертония, инфаркти, инсулти и злокачествени образования. Харчат се огромни пари за здравеопазване без видими резултати. Имаме най-лошото здравеопазване в Европа. Втората причина е затрудненият достъп до и без това лошо здравеопазване на най-нискодоходните групи. Проблем е, че около 20% от населението нямат здравни осигуровки. Тази група не ползва услугите на личен лекар, не провежда профилактични прегледи и няма ресурс да плаща медицинските услуги. Останалата част от населението независимо, че е здравно осигурено, плаща за здравни услуги с лични средства и то в размери невиждани и нечувани за Европа. Профилактиката, доболничната медицинска помощ, детското, майчинското и училищното здравеопазване, адаптирана подготовка на лекари-специалисти спрямо заболеваемостта в страната и по региони, развитието на алтернативните извънболнични грижи тотално липсват или не са на необходимото ниво, въпреки че те са предпоставка и условия, които могат да доведат до положителни резултати, що се отнася до здравето и продължителността на живота. Проблем представлява и застаряването на населението. Немалък принос за обезлюдяването на България и застаряването на населението има и емиграцията. Поради една или друга причина бяха принудени да емигрират близо два милиона души, за да търсят работа в чужбина. Това е сериозен проблем и защо една държава –членка на Европейския съюз, допуска това да се случи, е предмет на сериозни анализи и дебати. Фактът, че повече от милион – милион и двеста и петдесет хиляди от тях са млади, образовани хора, за чието образование, квалификация и подготовка страната ни е отделила, по сметки на експерти, повече от 120 млрд. лв. – все хора в трудоспособна възраст, които са жизнената сила на нацията, а държавата не успява да ги задържи да работят за България. Намаляването на населението у нас е съпроводено и с друго негативно явление – с концентрацията на население в шестте най-големи града в България: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Там вече живеят над 35% от българите, а неравномерното разпределение става проблем и за ефективното усвояване на ресурсите в една голяма част от територията на България, която на практика е обезлюдена. В последните години темпът на намаляване на населението е леко спаднал на около 0,4% годишно, но не заради някакви специални мерки от управляващите, а заради намалената емиграция, защото вече липсва демографски ресурс за нея. Няма съмнение, че картината е апокалиптична и България се очертава като страна с най-лошите демографски показатели в Европейския съюз. Ясно е, че сме шампиони по темпове на намаляване на населението и всички прогнози не ни дават и капка основание за оптимизъм. За етническата структура на българското население нито тогава, нито сега, ми се мисли и ми се повдига въпросът, защото близо 50% от новородените българчета през последните години не са етнически българи, което отново е сериозен проблем и ще доведе до момент, в който ще е трудно да твърдим, че това е българска държава. Наистина става актуален въпросът за физическото съществуване на българската държава, защото в средата на настоящия век населението й ще има коренно различна, и дори религиозна структура и облик, и всичко това за сметка на българския етнос. Няма човек, който да не е наясно, че България я грози опасност и е наложително да се предприемат мерки за смекчаване и впоследствие преодоляване на проблема. Няма трезво мислещ човек, който да не е наясно, че без спешни, макар и закъснели мерки, ни очакват още по-драматични социални и икономически проблеми. Бързо намаляващото население става проблем и е предпоставка за забавяне на темповете за социалното и икономическото ни развитие, за развитието на вътрешния пазар и за невъзможността да се осигурява работна ръка за икономиката ни. В много сфери на българската икономика има затруднения при набирането на работна ръка и ще има още по-големи в бъдеще. Трябва да сте наясно, уважаеми народни представители, че демографският проблем е заплаха. Заплаха е за националната ни сигурност, защото неминуемо води след себе си отслабване на държавата в политическо, икономическо, а със сигурност и във военно отношение. Заплаха за икономиката и развитието ни, заради сериозните настоящи и най-вече бъдещи проблеми при осигуряването на работна ръка за икономиката ни. Заплаха за социалната ни система, заради застаряването на населението и нарастване на социалните плащания през бюджета, което затруднява и ще затруднява икономическия ни растеж. Заплаха, заради намаляване на научния ни, икономически, творчески, културен и всякакъв друг потенциал. В демографската политика бързи решения, разбира се, няма, но е необходимо да се предприемат в съкратени срокове, последователни и целенасочени, най-вече решителни, нищо, че са относително закъснели, ако трябва дори и непопулярни решения и мерки, които ефективно да въздействат върху негативните тенденции, които влошават демографските характеристики, а резултатите ще очакваме да се появят най-рано след около десетина години. Ако щете ме наречете черноглед и предубеден, но аз до момента не виждам такива мерки да се прилагат от управляващите, или ако има такива, то те не дават очакваните резултати. Може да говорим с часове за последствията от демографската криза и катастрофа, въпросът е, да не си останем само с говоренето. От отговора на моето питане от страна на господин Вицепремиера аз усетих загрижеността му, но не останах с впечатление за цялостна адекватност на предприеманите мерки, доколкото ги има въобще. Не останах с впечатлението, че се знае какво се прави в джунглата на това управление. Останах обаче с впечатлението, че сега управляващите се опитват да решават проблема с демографската криза с предизвикване на емигрантски поток към България от трети страни първоначално като работна ръка, като се облекчава наемането на чужденци на работни места в българската икономика, а впоследствие с даване на българско гражданство. Не критикувам тези мерки, стига да не бъде застрашен българският пазар на труда, тоест да са изградени такива механизми, които да гарантират работните места преди всичко за българи. Наред с това не смятам, че този подход ще сработи, защото в момента България не може да предоставя атрактивни условия на труд и заплащане, които да привличат наистина квалифицирана работна ръка. Просто България ще бъде ползвана като междинна спирка по пътя за Европа. Няма я политиката по насърчаване на раждаемостта. С какво можем да се похвалим в тази посока? С атрактивни обезщетения… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гьоков, времето за представяне изтече. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Още минута… (Реплики от ОП: „Времето!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Бихме могли да включим отчитане на времето на групата, за да може да представите решението. (Реплики от ОП.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Няма я политиката по насърчаване на раждаемостта. С какво можем да се похвалим в тази посока? С атрактивни обезщетения и социални помощи при раждане и отглеждане на дете ли? С адекватна данъчна политика към младите семейства ли? С огромни заплати на стартиращи в трудовата си дейност младежи ли? Не! Далеч сме от истината. Затова сме по-зле от останалите страни в Европа. Истината е, че нямаме ясно формулирана ясна и ефективна демографска политика и ако я имаме въобще тя е сбъркана. А за решение в демографията ни е необходима коренно различна от досегашната политика. Тя трябва да е ефективна, комплексна, целенасочена, консенсусна, политика от страна на държавата чрез нейните органи и социални институции, или политика от страна на Народното събрание, изразяваща се в адекватни законодателни решения. Няма да пропусна, че имаме Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България. Смятам, че ако изхождаме от това изпълняват ли се дейности по стратегията, можем да сме снизходителни и с половин уста да кажем: „Да!“, защото те формално сигурно наистина се изпълняват. Покрай тази стратегия се предприемат мерки, които обаче не дават желания резултат и затова демографската криза в България вече не е криза, а катастрофа в контекста на близкото и по-далечно бъдеще на страната ни. А резултатите от стратегията с две думи са: от ден на ден по-добре, от година на година – по-зле. Даже и вицепремиерът по демографска политика не може да каже, че има някакъв видим напредък, защото фактите го опровергават. Затова, ако имаме уважение към себе си като институция, трябва да признаем, че стратегията не работи и ни е нужно нещо друго, по-ефективно, което да създава идеологически, правни, финансови и социални предпоставки за задействане на такива мерки и програми, касаещи раждаемостта и семействата, здравето и продължителността на живота на хората, емиграцията и имиграцията, и редица други аспекти за възходящо демографско развитие. Затова като първи стъпки в тази посока от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме на Народното събрание да възложи на Министерския съвет в срок до 15 декември 2017 г. – считайте това, господин Председател, за редакционна поправка в предложението за решение – да се изготви и внесе в Народното събрание документи, упоменати в предложението за решението, което предстои да гласуваме. Аз съм в очакване на един стойностен и адекватен дебат по проблема, защото е наистина сериозен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков. Това беше представянето на предложението за разисквания и проекта за решение от един от вносителите. Длъжен съм да обявя времето на групите, разпределено по чл. 105 от нашия Правилник, и правилата, по които ще протече разискването и взимането на решение. В процедура сме по разискване и вземане на решение по предложен проект. Един от вносителите ни запозна с питането. Продължаваме с разисквания по време, определено за парламентарните групи, както следва: парламентарната група на ГЕРБ – 19 минути, „БСП за България“ – 16 минути, част от които вече беше употребено, „Обединени патриоти – НФСБ, „Атака“ и ВМРО“ – 8 минути, „Движение за права и свободи“ – 7 минути, „Воля“ – 5 минути, нечленуващи в парламентарни групи народни представители – 5 минути. Всичко 60 минути разисквания. Времето, което има господин Симеонов по негово желание, е извън този час за разисквания. Разискванията – напомням – се провеждат само по темата на питането и неговия отговор. Могат да се правят предложения за промени в предложените решения. След приключване на разискванията ще преминем към гласуване на три внесени проекта за решения, съгласно чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105 от Правилника, по реда на тяхното постъпване, а това са: Проект за решение, внесен от 66 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, регистриран първи по време; Проект за решение, внесен от 6 народни представители от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, регистриран като следващо предложение; и на трето място, Проект за решение, внесен от 10 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Това е процедурата, по която ще работим днес. Господин Адемов, имате думата за становище като вносител. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Симеонов, ще Ви представя Проекта за решение, внесен от парламентарната група на „Движението за права и свободи“: „Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет до 31 декември 2017 г. да изработи и внесе в Народното събрание краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. 2. Министерският съвет в срок до 31 март 2018 г. да представи в Народното събрание информация за изпълнението на плана за 2017 г. на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България.“ Уважаеми колеги, най-впечатляващо определение за демографска политика е, че демографията е политика на политиките. Това е мултидисциплинарен феномен с хоризонтални измерения във всички секторни политики. В настоящата дискусия е особено важно обективно да оценим сегашните проблеми, да посочим причините, довели до тази катастрофална ситуация и да набележим мерки за преодоляване на днешната нерадостна демографска картина. Изключително важен и актуален е въпросът: кой може да реализира необходимите политики? Според нас успешна демографска политика с дълъг хоризонт могат да провеждат системните партии, които са освободени от изкушението да етнизират този национален проблем, защото участието на крайни формации във вземането на решения, свързани с демографията, неминуемо създава напрежение, несигурност и дискредитира в голяма степен разбирането, че българската нация представлява букет от етноси и че всички, родени на тази земя, сме и ще бъдем равноправни български граждани. Демографски проблем с прояви на криза има не само в България, а и в цяла Европа, но картината в България се различава съществено – докато в Европейския съюз населението застарява, в България към този негативен показател се прибавя и втори, а именно, че намалява със застрашителни темпове. През последните 25 години населението в България намалява с около 2 милиона или по около 80 хиляди годишно, което прави по около 9-10 човека на час. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече години са близо милион и половина – 20,7% от населението. Тревожна е тенденцията при възпроизводството на трудоспособното население. Съотношението между броя на влизащи и излизащи в и от трудоспособна възраст показва, че през 2016 г. 100 излизащи биват замествани от 63 влизащи. Само преди 15 години този показател е бил в съотношение 100 на 124. При тази стряскаща картина сме в очакване на драматични икономически и социални катаклизми със сериозен фискален натиск върху публични финанси. Кои са причините, довели до този резултат и с какви политики и инструменти можем да променим тези неблагоприятни тенденции? На първо място, ниската раждаемост. Тя не може да бъде преодоляна само с финансови стимули. Спорно е насърчаването на тридетния модел, при положение че статистиката отчита тотален коефициент на плодовитост: жени във фертилна възраст при 2016 г. – 1,54. През 2010 г. този показател е бил 1,49. Ако направим задълбочен анализ на графиката на раждаемостта и на тенденциите в динамичен ред, ще видим, че раждаемостта се увеличава не когато се увеличават социалните придобивки, а когато има очаквания за икономическа и социална стабилност. С други думи без сериозен икономически ръст на базата на инвестиции, без адекватна политика по доходите, без нормално функциониращ пазар на труда, без резултатни реформи в образованието и здравеопазването, трудно можем да разчитаме на рязък скок на раждаемостта. На второ място, високата смъртност – обща, в това число детска и перинатална детска смъртност. Увеличаването на средствата за финансиране на сектора за здравеопазване, за съжаление, не кореспондират с по-добро здраве на нацията. На трето място, проблемът емиграция. От 1990 г. до днес вследствие на емиграция населението в страната е намаляло с около 7%. Емигрират младите, изтичат образованите, обезлюдяват се цели региони от страната. Уважаеми колеги, днес е предизвикана една целенасочена, смислена дискусия по политики с надеждата да признаем, че имаме страховит проблем – сложна, тежка демографска ситуация. Наша е отговорността да приемем краткосрочни и дългосрочни мерки, надпартийни, държавнически, с висока степен на съгласие, за да има приемственост, независимо от това кой през следващите години ще управлява страната. И не на последно място, да не забравяме, че мерките, които предприемаме днес, ще дадат резултат след десет и повече години. Надяваме се да подкрепите нашия Проект за решение, който е изготвен с намерението да има повече прозрачност и яснота на взетите мерки, отчета за тяхното изпълнение и постигнатите резултати. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов. По третия проект някой от вносителите ще вземе ли отношение да го представи? Заповядайте за становище. Това е Проект за решение, внесен от парламентарната група на партия ГЕРБ. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И „Обединени патриоти“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да – и „Обединени патриоти“. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, ще представя Проекта за решение, подписан от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ и парламентарната група на „Обединени патриоти“ във връзка с разискванията по питане от народния представител Георги Гьоков към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, относно политика за решаване на демографските проблеми на страната. Демографската политика на България трябва да бъде национален приоритет за десетилетия напред. Мерките по демографската политика са комплексни и хоризонтални. Те зависят от усилието на правителството, всички министерства, гражданските организации, социалните партньори и могат да дадат резултати след години, когато се натрупат ефекти от подходящите секторни политики. В проекта на решение, който предлагаме, са застъпени три важни предложения, свързани с предоставяне на информация в Народното събрание от Министерския съвет относно политиката за решаване на демографските проблеми в България. Първото ни предложение е: „Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 30 ноември 2017 г. да внесе в Народното събрание Годишен отчет за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г.“ Отчетът е приет на заседание на Министерския съвет на 15 ноември 2017 г. Той дава изчерпателна рамка за предприетите комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложени в демографската стратегия. В условията на намаляване и застаряване на населението и на работната сила резерви за постигане на балансирано демографско развитие има не само в мерките за повишаване на раждаемостта, намаляване на смъртността и разумното управление на миграционните процеси, но и в мерки, свързани с развитието на качеството на човешките ресурси, повишаване на квалификацията, подобряване на образователния и здравния статус, уменията и мобилността на пазара на труда. Ключов елемент в българската демографска политика е развитието и повишаването на качествените характеристики на човешкия капитал, стандарта и качеството на живот. Като положителни тенденции през 2016 г. са отбелязани: намаляването на детската смъртност; задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните – членки на Европейския съюз; намаляването броя на починалите лица и коефициента на обща смъртност; увеличаването на очакваната средна продължителност на живота; подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот. В Отчета е направен преглед на мерките и дейностите, предприети и изпълнявани през 2016 г. от отговорните институции, граждански организации, социални партньори и академичната общност в подкрепа на изпълнението на държавната демографска политика. Акцентира се върху конкретни задачи, мерки и дейности за реализиране на стратегическите приоритети, които се предприемат и изпълняват в 12 основни направления. В изготвянето на Отчета е включена информация от министерства, държавни и изпълнителни агенции, НОИ, НЗОК, НСИ, Евростат, ООН, Европейската комисия и други. Второто ни предложение е свързано с възлагане на Министерския съвет на Република България в срок до 31 януари 2018 г. да изготви и внесе в Народното събрание Отчет за изпълнение на дейностите по мерките и преодоляване на демографската криза в Република България от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Защо е важен този Отчет? Защото той ще представи обхватна информация относно изпълнението на мерките за ограничаване на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес, и овладяване на негативните демографски процеси. Отчетът ще включи информация за предприетите действия на правителството за изпълнение на следните цели: 1. забавяне на негативните демографски процеси, свързани с намаляването на броя на населението, с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал; 2. създаване на условия за раждане, отглеждане, възпитание и социална реализация на деца в предвидима и сигурна семейна и обществена среда; 3. оптимизиране дейността на Центъра за асистирана репродукция; 4. подобряване на майчиното и детското здравеопазване; 5. насърчаване на активния живот на възрастните хора; 6. създаване на условия за равнопоставеност на жените и мъжете във всички сфери на обществения, икономическия и политическия живот; и не на последно място – подобряване ефективността на процесите по предоставяне на българско гражданство, осигуряване на подбор и приемане на имигранти, които са способни да се интегрират и реализират в приоритетни за развитието и благосъстоянието на страната области, в това число използване на демографския потенциал на традиционните български общности в чужбина. Третото ни предложение: Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 31 март 2018 г. да изготви и представи пред Народното събрание прогноза за демографското развитие на Република България до 2040 г. Прогнозата за развитие на населението до 2040 г. е необходима, за да се набележат и предприемат точни, навременни и адекватни действия и за по-ефективно управление на демографските процеси, свързани с намаляване и застаряване на населението, миграцията, осигуряване на устойчивост на социалната система, пазара на труда, социалноосигурителната система, системата за социално подпомагане и грижи, здравната, образователната. Поради силно инерционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции в България, подобно на много други страни от Европейския съюз, официалните прогнози за развитие на населението в следващите десетилетия не са благоприятни. Затова е изключително важно постигането на дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, смекчаващи негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот. Институтът за изследване на населението и човека към БАН изпълнява проект „Мерки за преодоляване на демографската криза“, като водещ изпълнител по проекта, възложен с Постановление на Министерския съвет № 347 от 8 декември 2016 г. Според сключения договор проектът включва три етапа. Целта на проекта е да предложи конкретни мерки за промяна на негативните тенденции в демографското развитие на България по отношение на ключовите процеси, засягащи възпроизводството на населението и формирането на съвременната демографска картина – раждаемост, смъртност, вътрешна и външна миграция, да предложи сценарий за развитието на населението в средносрочна перспектива с акцент върху измененията в числеността на работната сила и предложи мерки за оптимизиране на демографското възпроизводство, които са в основата на изготвените научни анализи и прогнози. Уважаеми колеги, демографските проблеми у нас са натрупани с десетилетия. Те не могат да бъдат решени за няколко години – необходим е продължителен период от време. Когато говорим за демографския фактор, всички тук трябва да си дадем ясна сметка, че това е политика за 30 – 40 години напред. Въпросът, който поставихте за разискване тук, в залата, е сериозен и се надявам днес да чуем и водим смислен, експертен дебат, защото това е важно за цялото българско общество. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Уважаеми народни представители, пристъпваме към разисквания по питането и предложените проекти за решение. Има ли желаещи за изказвания? По всяко време господин Симеонов може да вземе думата, разбира се. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предпочитам накрая. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ваше право е, господин Симеонов. Заповядайте, господин Тошев. РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! По прогнозни данни на различни институции населението на България през 2020 г. ще бъде под 7 милиона, а през 2040 г. – около 6 милиона, като някои прогнози дават малко над 6, други малко под 6. Отмина времето, когато демографската политика се отъждествяваше единствено и само с предприемане на мерки за повишаване на раждаемостта. Тази политика е съотносима с целия жизнен цикъл на човека, с потребностите, с очакванията, с проблемите на всеки етап от неговия живот, а не само с раждаемостта. В условията на продължаваща икономическа и социална трансформация при трайно и необратимо, поне през следващите няколко десетилетия, намаляване и остаряване на населението демографският дебат несъмнено трябва да включва не само темата за раждаемостта, смъртността и емиграцията, но и темите, свързани с качеството на живот, с ефективността на работната сила. В Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на Република България са посочени 12 основни демографски приоритета. Ще изброя само някои от тях: насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда за благоприятно раждане, отглеждане и възпитание на деца; подобряване на репродуктивното здраве на населението; подобряване на общата демографска информираност и сексуална репродуктивна култура; подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата преждевременна детска и майчина смъртност; разработване на адекватна миграционна и имиграционна политика; разработване на национална концепция за активен живот на възрастните хора; а също и въвеждане на задължителна оценка за въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменен или допълнен нормативен акт на държавата. Това го приехме в Четиридесет и третото народно събрание. Бих искал да оспоря тезата на един от преждеговорившите, че здравеопазването в България не е на ниво и здравната грижа е много по-лоша, отколкото в другите европейски държави. Не, не е така. Здравеопазването в България е на европейско и на световно ниво – просто лекарите правят чудеса с по-малкото средства, с които разполагат и за апаратура, и за лекарства, и за труд. Ще дам само един пример: през 1960 г. средната продължителност на живота в България е била 65 години, през 2000 е била 70, през 2012 е 74. Това е благодарение и на здравеопазването, и на новите технологии в него. По отношение на първото направление бих искал да отбележа, че за 2017 г. има утвърдена програма в рамките на бюджетния план за семейни помощи за деца, като там са включени средства над 5 млн. 700 хил. лв. Тук са включени всички еднократни парични помощи – за бременност, за раждане на дете, за отглеждане на близнаци, за обучение и така нататък, както и месечни помощи за отглеждане на дете, месечни помощи за отглеждане до завършване на средно образование, като бих искал да подчертая, че повечето от тези помощи се полагат, независимо от дохода, тоест бенефициенти са всички български граждани, които отговарят на условията. Друго финансово подпомагане представляват обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване за майчинство, което не е малко като сума и като възможност. Предоставят се и финансови средства по реда на Закона за закрила на детето. Данъчните преференции в Закона за данъците върху доходите на физическите лица също са известни: при едно дете – 200 лв., при две деца – 400, при три – 600. Има и данъчни преференции за деца с увреждания. По отношение на подпомагането при съвместяване на родителството с трудовите функции също имаме нормативни условия – да се насърчават работодателите за разкриване на работни места и за наемане на безработни лица, самотни родители или майки – осиновителки на деца. Знаете за привилегиите на бременните по Кодекса на труда, за отпуските и така нататък. По отношение на образованието, здравеопазването и социалното развитие на децата са заложени профилактични прегледи в рамките на Националната здравноосигурителна каса, има специална програма „Детско здравеопазване“. По отношение на подобряване на репродуктивното здраве на населението се осигуряват медицински грижи за бременни и родилки, наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“. Има и профилактични прегледи по отношение на децата над 18 години. Изброих тези мерки, за да покажа, че по отношение на нормативното осигуряване на изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на Република България е направено много. Практически по всички тези 12 направления има мерки, които са осигурени с нормативна база. Демографските промени – ниска раждаемост, висока смъртност, намаляване и застаряване на населението, високи миграционни потоци, имат икономическо и финансово отражение и измерение. Те се отразяват пряко върху устойчивостта на икономиката, върху стабилността на социалните системи – пенсионна, здравна и образователна, системата на социално подпомагане. Затова е важно в дългосрочен план да има държавна намеса по отношение на промяна на тенденциите, защото в противен случай биха били застрашени и публичните финанси. Направленията, в които трябва да се работи, са: постигане на високо качество на човешкия капитал, висока производителност и продуктивност на труда, съчетани с нарастване на доходите, високи технологии, иновации, развитие на икономиката и производство на висока добавена стойност. С оглед на казаното дотук смятам, че е редно да поискаме информация за изпълнението на мерките за преодоляване на демографската криза и оценка на тяхната ефективност. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. Има ли реплики към изказването на господин Тошев? Няма. Желаещи за изказване? Заповядайте, госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Заместник-председател на Министерския съвет, госпожи и господа народни представители! Ще доразвия мотивите към нашето питане от един друг поглед на демографските причини и проблеми в страната, от погледа на какво се случва, ако погледнем нещата от регионалната позиция в нашата страна. Цели региони безспорно се обезлюдяват – това го усещаме всички. Особено това звучи с голяма сила – Северозападът е най-бедният регион в България по статистика на Европейския съюз. Към този регион се присъединяват и планински, полупланински, Странджа-Сакар, Родопите, а може би знаем, че с отрицателен прираст са всички области – естествено отрицателен, с изключение на София, която има около 15,8 на хиляда прираст, и Варненска област. Уважаеми колеги, знаем какво се случва в страната след 1989 г. – повече от 185 селища изчезнаха, обезлюдени са. Паралелно с това сигурно всички си даваме сметка, че от 5329 населени места повече от 1262 са с население от 10 до 99 човека. Ние си даваме сметка, че всичките тези причини като социална бедност, здравеопазване – като съвременно развитие на България, действително сме в една нова качествена ситуация. Но според мен следва да подчертаем, че демографската катастрофа на България освен своите количествени характеристики, които тук многократно коментирахме, има и своите качествени характеристики с различни регионални измерения. От тази трибуна спокойно можем да кажем, че количествените и качествени характеристики, които настъпиха в страната в следствие на демографската катастрофа, довеждат до една дисфункционалност на социално-икономическото и техно-иновативното развитие на съвременна България. Паралелно с това мисля, че в този смисъл нашата страна функционира във все по-тесен ракурс на технически, икономически, интелектуален и социален потенциал. И ако не вземем мерки – с изключително голям ангажимент сте, господин Заместник-председател на Министерския съвет, в момента на изпитание е и самото правителство, че демографската криза може да стане демографска катастрофа. За нас има три групи причини и ние се надяваме, че Вие ще ги отчетете в последващите мерки в работата на правителството и в дейността на функционирането на държавата. Първата причина, това безспорно е раждаемостта, смъртността, загубата на жени във фертилна възраст, масовата имиграция и другите процеси, които се случват и тук на Балканите. Непреки причини има, спор няма – застаряването, бедността, безработицата, социалните болести. Изключително важно е да отчетем социалните неравенства. Има обаче една изключително важна причина, която, волю или неволю, няма как да я прескочим. Уважаеми колеги, след 1989 г. – по осъзнати или неосъзнати причини, ние влязохме в един друг свят. Едни казват: на пазарното стопанство, други казват, че влязохме в неолибералната социално-икономическа и политическа система. Това си даде ефекта на демографската криза. Ние стигнахме до определени дълбоки неравенства, до обедняване. И тук вече е въпросът за един национален дебат, който ние, социалистите, водим на нашите конгреси, водим го с българското общество, за това как да функционира съвременна България оттук насетне, как да функционира като развитие и като възможности? Защото, спор няма – можем да кажем, че бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, но бедността, обедняването, стесняват все повече социалните и професионални възможности за гражданска и обществена реализация на хората в България. И това е една причина за перспективата на нашата страна. Паралелно с това знаем, че голяма група от българите отидоха в чужбина по свой избор. Да, те имат своето право, но ние тук си даваме сметка – и ние сме хората, които трябва да създадем средата в България, по какъв начин българите могат занапред да реализират своя потенциал в полза на българското общество – виждат ли такъв път, виждат ли такова място, имат ли такава възможност? Поради тази причина ние искаме да се обърнем към Вас: разглеждайки внимателно предложенията, които сме направили в следствие предложението на групата народни представители за решение, за нас е изключително важно ние като парламент, правителството – дай Боже, да може, да създадем позитивна алтернатива за развитието на страната. Готови сме да влезем в такъв дебат, но по същество. Позитивна алтернатива, за да може тази трагична демографска картина да не отиде към демографска катастрофа. Ние знаем, че влошените количествени и качествени характеристики на населението в България няма да дават възможност занапред, а това вече се констатира от всички, да може да функционира българската държава и държавност като социално-икономическо и като държавно-политическо възпроизводство. Ние знаем какво е състоянието на хората, на тяхната професионална ангажираност, на образованието, на здравния статус. Затова смятаме, че стратегията за демографското възраждане на България – така би трябвало да бъде реализирана, трябва да бъде с основен акцент „Социално-икономически мероприятия”. Социално-икономически мероприятия на базата на възгледа за модерна, съвременна България, на базата на развитието на съвременните технологии и модерното земеделие, животновъдство, българското село да се възроди, а не да имаме възможности и да даваме право да имаме един избран кмет и да се обезсилва енергията на хората, които живеят. В нашия възглед, уважаеми госпожи и господа народни представители, в предложенията, които правим, се обръщаме действително да се направи оценка в т. 1 за въздействието на нормативната уредба на основните причини – национални, регионални и секторни. Но ние не бихме искали всяко ведомство да има стратегия, да се съберат на един междуведомствен съвет и там да кажат: да, всяка стратегия се развива, и да не води до никакво развитие на самата страна. Паралелно с това по отношение на мерките в краткосрочен и средносрочен план. Вижте предложенията, които вчера и миналия ден нашата група е внесла в Закона за бюджета. В краткосрочен план с този бюджет за изравняване на неравенствата, помислете, трябва ли да останем със същата данъчна база и данъчно облагане? По отношение на здравеопазването, трябва ли да стоим с този модел? Той полезен ли е? По отношение на образованието – заданието на държавата към образованието: към средното, към висшето, към науката, за модерна България държавата какво задание е направила и има ли изобщо такова задание, за да може по този начин да се окомплектова развитието на страната? По отношение на целенасоченото въздействие към определени региони. Ние предлагаме фонд „Индустрия“ и предлагаме фонд „Регионално въздействие“. Не мога да разбера, вие бягате от целенасочени инвестиции в определени региони! Тук препоръчваме, когато се формират и представят в Народното събрание мерките и действията за преодоляване на демографската криза в краткосрочен и средносрочен план, да ги видим всичките тези въпроси в комплекс. И накрая. За нас са изключително важни трудовата и социална сигурност, трудовата интеграция и социална сигурност, но в основата е пакетът от мерки за социалната перспектива, за социалното и икономическо развитие на страната. Това е проблемът! Задача на деня! Ние не бива да замитаме тази тема със стратегийки, доклади, материалчета. Мисля, господин Заместник-председател на Министерския съвет, че Вашата роля е ключова в Министерския съвет. Заемете я! Ние ще Ви подкрепим, но въпросът е: отчетете и предложенията, които Левицата прави. Те са полезни за последващото развитие на България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България”.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Янкова. Има ли реплики към изказването на народния представител Дора Янкова? Няма. Заповядайте за изказване. КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина провеждаме смислен дебат по отношение на демографската криза и на мерките за преодоляването им и аз искам да благодаря на всички колеги, които се изказаха за това, че въпросът определено не се политизира, а се поставят наболелите теми пред обществото. Безспорно проблемът с демографската катастрофа – нека да я наричаме така, е изключителен проблем и той може би е най-важният, който стои пред държавата. Ние утре може да сме по-богати, България може да просперира, може да постигаме големи успехи във всички жизнени поприща, но когато българският народ се стопява и когато изчезва, смятам, всички трябва да сме отговорни пред това. Бяха направени правилните констатации, че България е страната с най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в Европейския съюз, че тя е с най-голяма заболеваемост, бяха посочени големите регионални диспропорции. Всички сме свидетели на това, че София и няколко – може би два или три града, има положително развитие през последните 25 – 28 години, но всички останали региони и населени места в страната наистина са потърпевши от демографската катастрофа. По прогнозните изследвания през 2050 г. България ще бъде под 5 милиона души. Това наистина е страшно! Ние говорим тук за огромните промени, които настъпват в демографски, в етнически, в социален, в образователен аспект, проблемите с трудовата заетост, тъй като все по-трудно се намират хора, особено от професии, които са необходими за развитието на българската икономика, и определено трябва да се вземат спешни мерки. За съжаление, уважаеми колеги, не посочваме отговорността за това, което се случи. Смятам, че през годините на прехода демографската политика на всички български правителства не беше адекватна. През големи периоди се проявяваше незаинтересованост по този проблем. Той въобще не се поставяше нито на дискусия, нито нещо конкретно да се върши по него. Когато имаше все пак дебат, той беше свързан с констатации. Да, отчитаха се резултати, посочваха се проблемите, но почти нищо не се случваше за разрешаването им. Няма как и да приемем подхода, говорейки за демографска катастрофа, да се изсипват безцелно едни средства, които с нищо да не подобряват демографското състояние в страната, а много пъти се действаше точно по този начин – на парче и без цялостна стратегия. Разбира се, има и сполучливи примери, които можем да дадем. Макар и спорадични, до момента доста успешни се указаха мерките за създаване на Национален фонд „Инвитро“ или общински фондове за асистирана репродукция, които подпомагат семейства, които имат репродуктивни проблеми. В крайна сметка, това обикновено са високообразовани семейства, с висше образование, които наистина са един демографски потенциал, който всяка една страна иска да развива. Мерките за стимулиране на отговорното родителство са изключително важни и ние трябва да се насочим натам. Тук не говорим за количествени показатели, за цифри – колко трябва да бъде населението на България, говорим все пак и за държавна политика, която търси начин да се развива българското общество във възходяща линия. Смятам, уважаеми колеги, че няма нужда повече от констатации, няма нужда да правим някакви заклинания от трибуната на Народното събрание, а има нужда от конкретни мерки. И, слава Богу, настоящото правителство, разбира се, с огромната роля в тази посока на „Обединени патриоти“, предлага конкретни мерки за справяне с демографската катастрофа и ние може да назовем някои от тях. Те, разбира се, не са плод само на наши идеи, те са плод и на взаимстван опит от други държави. Много добър е примерът с Унгария. Мярката за отпускане на еднократни помощи за раждане на трето дете, например в Унгария, колеги, е 32 хил. евро за всяко семейство, което има трето дете. За сравнение – в България се раждат годишно около 5000 трети деца, и смятам, че възможността за една сериозна еднократна финансова помощ за трето дете би била не само доста полезна, но и не би изисквала толкова голям финансов ресурс. В тази посока може да посочим и мерките с отпускане на специална месечна помощ за раждането на трето дете; за предоставяне на нисколихвени или безлихвени жилищни заеми за млади семейства; за отпускане на такива за семейства в студентска възраст, които се обучават, или за семейства с висше образование; предоставяне на възможности и на финансови кредити на български младежи, които се обучават по професии в България или в чужбина, които са необходими за българската икономика. И не на последно място, въвеждане на модерна имиграционна политика. Ние тук говорим за наличието на огромни резерви от представители на българските общности в чужбина, в Украйна, в Молдова – това са изключително трудолюбиви хора, които искат, имат възможности и желаят своето развитие, за които дори жизненият стандарт в България е доста по-висок от страните, където живеят, и биха били изключително добър потенциал за нас. Разбира се, не трябва да пренебрегваме и общностите от Балканите, Западните покрайнини, Албания, Македония. Смятам, че до момента, в настоящия мандат са направени, при предишното Народно събрание са гласувани мерки, които са в подкрепа на моите думи. Например: издаването на документи за българско гражданство; увеличаването на приема на българи от чужбина в българските висши учебни заведения; увеличаването на стипендиите. Тези хора не идват тук, за да увиснат на врата на социалната система на България. Обикновено тези българи от чужбина идват и стават отлични специалисти. С високото си образование се вливат в българската икономика и спомагат за просперитета на нашата държава. Образованието е изключително важно и аз затова отворих и тази тема. В този смисъл трябва да приветстваме опитите на Министерството на образованието и науката да задържа децата в училище. Огромен проблем е, че много български деца остават извън системата на образованието, не получават никакви възможности след това да бъдат конкурентни на пазара на труда. Вие сами може да си дадете отговора с какви дейности могат да се занимават, след като нямат образование. Затова смятам и тази мярка за изключително успешна. Уважаеми колеги, в заключение на това, което казвам, приветстваме опитите на настоящото правителство да предприеме конкретни мерки и действия за подобряване на демографската ситуация, както и Вие – изказалите се преди мен, споменахте: това се мерки, които няма да се решат за месец, два или година. Това са дългосрочни мерки, може би демографският потенциал на една нация се развива със столетия, а нашата нация е претърпяла много големи крушения в предишни времена и в последните 28 години. Смятам, че, ако ние като отговорни български граждани, не предприемем нещо конкретно в този момент, наистина утре ще бъде късно. Благодаря Ви, за вниманието. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Богданов. Има ли реплики към изказването на народния представител Красимир Богданов? Не виждам желаещи за реплики. Други изказвания? Заповядайте, проф. Михайлов, имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Имам малко време, тъй като се изказаха преди мен колеги от групата. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Смятам, че днешният ден е изключително сериозен по отношение на вниманието на колегите от уважаваната аудитория към този дебат, тъй като той касае бъдещето на страната като цяло. Внимателно се запознах с Проекта на Министерския съвет за средносрочни и краткосрочни промени в областта на демографската политика. Той е написан доста професионално. Ще си позволя тук, във Ваше присъствие да цитирам една мисъл, която много ме обезпокои – на страница 78. Тя звучи буквално така: „Намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен и необратим социален процес в България“. Тук прекъсвам цитирането и отивам няколко реда по-надолу: „Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението, като неизбежна даденост“, край на цитата. Ако в един Проект на Министерския съвет се предлага подобна констатация, след многото аргументирани от двете страни на залата предложения и тревогите, които бяха изказани във връзка с демографската ситуация в България, аз мисля, че в този документ има едно противоречие, който с усилията на всички парламентарни групи и на Министерския съвет, трябва да бъде сериозно преосмислен като извод и действително променен. Понеже имам много малко време, бих се обърнал само към проблемите на здравеопазването. Без да ги сканирам, мога само да споделя, че в нито един показател от тези, по които се отчита необходимостта на здравеопазването, като започнем с обща смъртност; коефициент на ранна смъртност; детска смъртност, перинатална смъртност и данни за репродуктивност на населението, независимо че подобряваме своите показатели през последните 10 години, което е съвсем нормално за страна, която е членка на Европейския съюз, оставаме все още на много, много далечно ниво от това на средноевропейския гражданин. Това личи и независимо от така поднесените през последните 24 часа данни за увеличаване на средната продължителност на живота на населението в България, тя изостава средно с четири години от тази в Европейския съюз. За да не влизам в другите проблеми на образованието, което е много сериозен проблем в подготвения от Министерския съвет Проект, много добре се представят някои от тревожните тенденции и особено сред ромското население, където над две трети от населението между 16 и 24 години нито работи, нито желае да работи, нито желае да бъде обучавано, аз бих си позволил да поискам от Вас най-любезно да чуя Вашето мнение, тъй като представеният ни отчет преди месец – месец и нещо, за интеграцията на ромското население в България по моя скромна преценка, като лекар и като народен представител, беше с незадоволителен резултат. Какво е Вашето мнение за тази Програма, която е от много сериозно значение, при положение че ромското население представлява 10% в момента? Тенденциите, които сполучливо очертаха колегите изказали се преди мен, говорят, че цялата вътрешна структура на населението през следващите 15 години ще бъде сериозно променено. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Михайлов. Има ли реплики към изказването на проф. Михайлов? Няма реплики. Други желаещи за изказване народни представители? Заповядайте за изказване. ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Доклади и анализи на световни европейски официални институции сочат, че демографският проблем е общоевропейски проблем. Числата, които се изнасят, са крайно обезпокоителни за институциите на Европейския съюз. Според изследванията на ООН населението на нашия континент се топи драстично и тенденциите са към задълбочаване на кризата. Негативните тенденции в развитието на демографските процеси в последните десетилетия и настъпилите изменения в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху функционирането на основни системи на обществото: икономическа, образователна, здравноосигурителна, пенсионноосигурителна, система за социална защита, пазара на труда и други. В същото време характеристиките на икономическата и социална среда се отразяват в голяма степен върху демографското развитие. Взаимодействието между тези процеси е предизвикателство за всяко едно управление. Министерството на труда и социалната политика ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на демографското развитие, както и дейността на анализиране, оценяване, прогнозиране на демографските процеси в сътрудничеството си с други държавни органи, социални партньори и неправителствени организации, изпълнявайки дейности за организацията на координацията и мониторинга по демографска политика, което се изразява в поддържане на инстуционална рамка и национален механизъм за изпълнение на политиката. Осъществява координацията и ръководството на Междуведомствената работна група по демографски въпроси, в които участват представители на ключови държавни ведомства: Национален статистически институт, Национален осигурителен институт, Български Червен кръст, Национално сдружение на общините в Република България, неправителствени организации. Изготвят се ежегодни мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. Националният механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на хоризонталната междуинституционална и междусекторна демографска политика бе усъвършенстван и чрез създаване на Национален съвет по демографска политика. Текущата демографска ситуация в Република България се характеризира с продължаващо намаляваща раждаемост, задържащо се високо равнище на общата смъртност, намаляване и застаряване на населението. Съществена роля играе и миграцията. През 2014 г. в страната са регистрирани 68 хиляди 83 родени деца, от тях 67 хиляди 585 са живородените. В сравнение с предходната година, броят на живородените е увеличен с 1007. През 2016 г. в страната са регистрирани 65 хиляди 446 родени деца, като от тях 64 хил. 984 са живородени. В сравнение с 2014 г. броят на живородените намалява с 2601 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2016 г. е 9,1 на 1000. В България се забелязва тенденция към увеличаване средната възраст на майките, които раждат. До 2020 г. е предвидено, че тя ще се задържи в областта между 26 и 28 години, а след това даже ще има и леко повишаване на средната възраст – около 30 години. Значим социален риск крият също изключително ранните раждания на момичета под 15-годишна възраст, както и ранните раждания на девойки между 15 и 19 години. Тези случаи се нуждаят от специално внимание и превенция от страна на държавата. Необходимо е да се повиши и сексуално-репродуктивната култура на тийнейджърите в училищата. От 2007 г. до 2014 г. са родени 2912 деца от майки на възраст под 15 години, през 2014 г. майките под 15 години са 320. Става дума за раждане на първо дете, а за седем майки под 15 години – за раждане на второ дете. Ключов момент за решаване на демографските проблеми в страната е осигуряването на достъп до качествено образование. Майките, които раждат в България, трябва да бъдат образовани, за да предадат това и на децата си. Това е основният път за увеличаване качеството на човешкия капитал в страната. Затова обаче не е нужно да се задейства само Министерството на образованието. Социалното ведомство играе роля – в партньорство с другите министерства трябва да изготви механизъм, по който да стимулира раждаемостта. А за да се насърчат по-образованите, системата ще трябва да работи така, че да дава повече на тези, които получават повече. Така останалите също ще могат да бъдат насърчавани да се трудят повече. Ще се спра и на смъртността. През 2016 г. тя е 107 580 души, коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Спрямо предната година броят на умрелите се намалява с 2537, или това е 2,3%. Като положителни тенденции през 2016 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, намаляването броя на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност, увеличаване на очакваната средна продължителност на живота. От цифрите се вижда, че се раждат около 65 000, а умират 107 000. (Шум и реплики.) Нашата цел е тези цифри да се изравнят и населението ни да достигне един устойчив брой, тоест прирастът да бъде около нулата. Това е процес обаче, който ще се случи в следващите 10 – 15 години. Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света. Средната възраст на населението нараства устойчиво, като от 40,4 години през 2001 г. достига 43,5 в края на 2016 г. (Шум и реплики.) Средната продължителност на живот общо за населението на страната, изчислена през периода 2014 – 2016 г., е 74,7 години. спрямо периода 2013 – 2015 г. се е увеличила с 0,2 години. Трябва да се спра и на проблема с миграцията. Той също е много важен за намаляване броя на населението, като най-голям брой на миграцията е бил в периода 2000 – 2010 г. (Шум и реплики.) Много е направено, много се прави, но процесът на спиране на този демографски срив е твърде бавен. Ще посоча само някои от мерките: Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Програма „Работа“ – осигурява трудова заетост на 10 хиляди дълготрайни безработни, както и осигурява обучение, повишаване на квалификацията; „Родители в заетост“ – дава възможност на родители да растат кариерно, тя е на стойност 20 милиона; лични асистенти, увеличаващи се помощи за деца. Всичко това са мерки, които са предприети от правителството за решаване на демографската криза. (Шум и реплики.) Знаем, че процесът не е бърз, но виждате, че ние се стараем да спрем процеса на демографската криза. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Папашимов. Има ли реплики към изказването на народния представител? Не виждам. Желаещи народни представители? Заповядайте, господин Карадайъ, за изказване. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Симеонов! В приоритетите за управление пише: приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции. До момента система от мерки не е приета, не е и представяна! Сега ще докажа това твърдение. В Програмата за управление е записано: ограничаване на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес. Звучи добре по европейски, но какво следва? Следва дешифровка в отговора по питането на господин Гьоков от предишното заседание. Представени са шест мерки като решение: Първа – финансова помощ за трето дете само на отговорни родители, които нямат нарушения на своите задължения към първите си две деца. (Шум и реплики.) Противозаконна, необичайна, неадекватна, нелогична и твърде, твърде тревожна. Кой и как дефинира отговорни родители, преценява нарушения на задължения? Не е дешифрирано напълно, но прозира в отговора на следващия въпрос в същото заседание от миналата седмица, цитирам: „когато става въпрос за деца на малцинства, при които и родителските грижи не са на това ниво – традиционното.“ Втора мярка – месечна финансова помощ за трето дете до навършване на пълнолетие. Отпуска се също на отговорни родители. Повече от абсурдно предложение! Трета – жилищни заеми: нисколихвени, безлихвени. Не е ясно, но отговорът няма за цел да е прецизен, коректен, държавнически. Отговорът цели да се обещае нещо. Какво значение има, нали не се носи отговорност? Четвърта – аналогична на предходната мярка, но принципът за разделение важи в пълна степен и налага отделни мерки. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Само за минута... МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Петата няма да я коментирам… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Карадайъ, искам да помоля залата да запази тишина! Трудно се чува това, което говорите. Простете за прекъсването. Моля продължете! МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател. Шестата – въвеждане на модерна – в стенограмата е записано: „емиграционна“, предполагам, имате предвид имиграционна политика с поставяне на условие и критерий за подбор на потенциални „емигранти“ е записано, сигурно става въпрос за имигранти. Целта е увеличаване на числеността на българското население, като изрично в отговора се уточнява, че българите от нашата историческа диаспора имат предимство по показателя „способност за интегриране“. Ясен знак за етнически подбор! Обидно е да се коментира и е излишно да се търси държавническият подход при решаването на проблема с демографската катастрофа. Без коментар ще оставя самодоволната констатация, че туристическият сезон е спасен от 3 – 4 хиляди наши сънародници от българската диаспора, защото е нямало кой да работи. Ако това не е признание за истински провал на правителството, то поне е пълен провал с избора на въпросното лице за вицепремиер. Кой може да посочи обосновка – нормална и логична, против способността за интеграция априори на български граждани от друг етнически произход, родени и изгонени по политически или икономически причини от родината си? Къде са мерките към българските граждани от друг етнически произход, различен от българския, за българските граждани от Турция? Но ние тях не само че не ги каним, но ги блъскаме и бием на границата. Българската нация е букет от етноси и българският етнически модел отчита това. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Имайки предвид кой представя отговора, всичко това се очакваше и можеше да се прогнозира, но тези отговори нямат нищо общо нито с писаните приоритети, нито с Управленска програма, нито със Стратегията, ако изобщо е известна на въпросния вицепремиер. Само за този отговор дори нямате място във властта! А може би истината е съвсем различна – записва се едно за пред Европа, но дешифровката и изпълнението се предоставя удобно на националистите и проблемът с демографската криза се решава по сталински – няма човек, няма проблем! Както се подразбира, на свободни работни места няма да бъдат назначавани български граждани от небългарски етнически произход, като се приложат от държавата и от бизнеса по-специални критерии и по специален подход – последното е цитат от стенограмата – българско гражданство няма да получават, независимо от връзката със земя, дори родени в страната или техните наследници. Тях ще ги смачкате! Но думата ми е за демографската политика на правителството – има ли такава изобщо? Въпросът към ГЕРБ е: има ли правителството демографска политика, отрича ли се българският етнически модел, чиято основа е реална интеграция, съхранявайки идентичността, а не разделение и автономия? Да повторя за тези, които не са разбрали: не автономия, а реална интеграция. Цялостната политика на днешната власт е политика на двойните, различните стандарти, включително и за морала – осъден за ксенофобия, етническа омраза, отговаря за демографската политика. Ярък цинизъм! Много се наслушахме как незаконните постройки трябва да се премахнат. Но кои постройки, или по-скоро чии?! Не и свързани с въпросния вицепремиер строежи, нищо че има съдебни решения за премахването им, защото явно законът не важи за него. А може би точно затова е във властта?! Отговорът на вицепремиера няма нищо допирно с държавническа политика и ако това е правителството, то няма право да ни управлява, още повече при председателството. По дефиниция демографската политика е система от закони, икономически и социални мерки на държавата, с помощта на които се регулират демографските процеси. Къде е тук политиката на българската държава в този контекст? „Движението за права и свободи“ постави на първо място в предизборната си програма борбата с бедността и демографската криза. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, като основен извод от отговора на вицепремиера се налага липсата на всякакво разбиране на проблема (възгласи: „Времето! Времето!“ от „Обединени патриоти“) с демографската катастрофа и липса на адекватна държавна политика за справяне с този проблем. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. В случая на цялото българско общество стана ясно какво безпомощно управление имаме в тази сфера, и по тази причина продължаваме да настояваме за оставката на Валери Симеонов. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Карадайъ. Има ли реплики към изказването на народния представител? Не виждам желаещи за реплики. Други изказвания? Няма заявки за други изказвания. Господин Вицепремиер, ще се възползвате ли от възможността? Думата има вицепремиерът на Република България господин Валери Симеонов. Заповядайте, господин Симеонов. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Последното изказване, с неговия предизвикателен патос, агресия и неверни оценки, определено беше предназначено да предизвика адекватна реакция. Мисля, че въпросът, който обсъждаме в Народното събрание, е достатъчно отговорен, за да бъде обсъждан по този начин. Всъщност той трябва да бъде обсъждан, а не да бъде използван политически, така че на последното изявление отговор няма да дам. Естествено, че имаше много упреци, имаше и много верни констатации и анализи. Няма да вляза в полето на анализиране на демографската криза – тя беше много добре осветлена от представители на всички политически сили, които се изказаха, за което благодаря. Действително това е един от най-тежките проблеми на съвременна България. Не мога да приема някои упреци на представители на лявата част на залата, че едва ли не това се дължи на шестмесечното управление на коалиционното правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Това просто не е сериозно! Няма как процеси, които се развиват и се формират, бих казал, не с десетилетия, а петдесетилетия, да бъдат причинени или да бъдат обуславяни от управление в продължение на шест месеца. Това просто няма как да стане! Това също причислявам към изказванията и квалификациите с политическа насоченост, на които не трябва да се обръща особено внимание. Подминавам също така подхвърлянето, че едва ли не – момент да видя точния израз – „демографията трудно може да бъде решена с мерки, взети в джунглата на това управление“. Господин Гьоков, това най-малкото е некоректна квалификация, защото в такъв случай сега срещу Вас стои един звяр, излязъл от джунглата. Мисля, че нямате такова мнение за мен. Сега сериозно. За тези шест месеца отговорното управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ извърши немалко и ще се опитам да Ви го припомня. В момента, в който Ви стане безинтересно, по шума ще преценя, ще спра с изложението. Ще говоря конкретно, точно по Програмата за управление, която сме приели и по която работим. Приоритетите и мерките, които са свързани с демографията: Приоритет 6: Ограничаване на негативните демографски тенденции, в това число повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, балансирана миграционна политика, съобразена с потребностите на българския пазар. Нарастващите негативни тенденции са свързани най-вече със следните три обстоятелства – бяха изредени: ниска раждаемост, висока смъртност, емигриране. Емигриране! Емигриране! Правителствената политика е насочена към овладяване на негативните демографски процеси. Цел 19: Забавяне на въпросните негативни демографски процеси и намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал. Мярка 81: Оценка на изпълнението на мерките в актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. в контекста на противодействие на демографска катастрофа – мярката се изпълнява. Как? Вече е подготвен отчет за 2016 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България, който е съгласуван по чл. 32 с ведомствата и предстои внасянето му на 15 ноември – вече е внесен, приемане с решение на заседание на Министерския съвет. Най-скоро очаквайте да бъде приет. Мярка 82: Оценка на въздействието на законодателството за балансирано демографско развитие – мярката се изпълнява. В процеса на подготовка е изготвянето на Методика за оценка на изпълнението на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България. Най-вероятно този документ ще Ви бъде представен във връзка с исканията за решение. Мярка 83: Адаптиране на социалните системи и секторните политики към демографската промяна – мярката се изпълнява. Провеждат се консултации на централно и регионално ниво по координиране и синхронизиране на усилията и плановите ресурси на ведомствата за изпълнение на демографската политика и за адаптиране на социалните системи и секторни политики към демографска промяна. Взима се участие в регионални съвети за развитие, кръгли маси, семинари по синхронизация на мерките в различните секторни политики. В периода 13 – 17 ноември е проведена експертна работна среща за учредяване на транснационална експертна демографска мрежа в рамките на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Включени са страните България, Македония, Сърбия, Турция, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Албания, Косово, Босна и Херцоговина, Босна и Черна гора. Срещата е в изпълнение на ангажиментите, заложени в съвместна декларация на министрите на труда и социалните политики, приета на международната конференция на тема: „Посрещане на демографските предизвикателства в страните, участници в процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа“, проведена в София през месец май миналата година. Цел 23: Насърчаване на активния живот на възрастните хора. Мярка 92: Разработване на национална стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора – мярката се изпълнява. Разработен е проект на Национална стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България. Предстои актуализиране на проекта във връзка с получаването на нова статистическа и административна информация, след което ще бъде предоставен за обсъждане на заинтересованите ведомства и организации. Проектът на Националната стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора в България ще бъде внесен за приемане също с решение на Министерския съвет. Мярка 93: Постепенно изграждане на Индекс на активния живот на възрастните хора на национално и на регионално ниво –мярката се изпълнява. Индексът на активния живот на възрастните хора е инструмент, създаден от експерти на Европейската комисия и на Икономическата комисия на ООН за Европа за сравнителни анализи и бъдещи партньорски проверки в държавите – членки на Европейския съюз, в отговор на процеса на стареене на населението и на работната сила в цяла Европа. До момента България е участвала в една партньорска проверка в град Краков, Полша. Проведени са разговори с представители на Икономическата комисия на ООН за Европа за оказване на съдействие на България за изготвянето на пътна карта за въвеждане на Индекса, което ще доведе до подобрение на демографската политика на национално и регионално ниво. Мярка 94: Разработване на двугодишен доклад за степента на отразяване на Националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора 2012 – 2030 г. в секторните политики – мярката се изпълнява. Разработен е двугодишен доклад за степента на отразяване на националната Концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в секторните политики за периода 2015 – 2016 г. Внесен е за съгласуване по чл. 32 на 6 ноември 2017 г. Предстои приемането му с решение на Министерския съвет в средата на месец декември 2017 г. Прескачам по-незначимите мерки, акцентирам само върху по-сериозните със съответната резултатност. Увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда. Цел 26: Повишаване предлагането на подготвена съгласно потребностите на работодателите работна сила. Мярка 102: Обучение с бюджетни средства на най-малко 50 хиляди безработни – говоря за четирите години на управление – по списък с търсени от работодателите професии, изготвен на база информация от регионалните комисии по заетостта и разработените средносрочни прогнози за търсенето и предлагането на труда – мярката се изпълнява. Само през периода месец януари – месец септември 2017 г. са обучени 10 490 безработни лица. Мярка 103: Обучение със средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ най-малко на сто хиляди търсещи работа и неактивни лица от уязвими групи на пазара на труда – мярката се изпълнява. В операция „Младежка заетост“ са включени общо 13 897 лица. От тях в стажуване са включени 3 956 лица, като 1 022 лица са останали на работа при същия работодател. В обучение по време на работа са включени 9 941 лица, като 5 768 са лицата, успешно завършили обучение и останали на работа при същия работодател. По операция „Обучение и заетост за младите хора“ е осигурена заетост на 18 341 лица. От тях в директна заетост са включени 17 735 лица, в заетост след преминаване обучение са включени 606 лица. До момента по схемата са издадени общо 1 722 ваучера за придобиване на професионална квалификация и ключови компонентности. По операция „Обучение и заетост“ в директна заетост са включени 8 194 лица, издадените ваучери за включване в обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компонентности са за 1424 лица. Включени в заетост след вече преминатото обучение са 373 лица. В операция „Ново работно място“ са включени 4 748 безработни и неактивни лица. Към момента броят на безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа, е 37, а тези, които при напускане на операцията са придобили квалификация са 170. В операция „Активни“ са включени 3238 броя неактивни участници на възраст от 15 до 29 години, които са извън обучение и/или образование. От тях към момента 826 броя при напускане на операцията са ангажирани с образование, обучение, получават квалификация или имат работа, включително като самостоятелно заети лица. Мярка 106: Обучение със средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на най-малко на 150 хиляди заети лица – мярката се изпълнява. По процедура „Ваучери за заети лица“ до момента в обучение са включени 17 135 заети лица и са издадени общо 18 617 ваучера, от които за изучаване на чужди езици – 3 977, дигитална компетентност – 1575, процедури по обучение на заети лица и специфично обучение са в процес на оценка към настоящия момент. Цел 27: Повишаване на предлагането на работна сила и намаляване на „резерва“ от работна сила (неактивни, в това число обезкуражени и продължително безработни лица)“. Мярка 107: Изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта за осигуряване на действени мерки за активиране на безработните и неактивните лица и повишаване на ефективността на субсидарната заетост въз основа на резултатите от проведената през 2017 г. нетна оценка на ефекта на активната политика на пазара на труда – мярката се изпълнява. Нетната оценка е проведена през 2017 г. с финансиране по проекта Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Докладът е изготвен през месец октомври 2017 г. Предстои провеждане на конференция и обсъждане с оглед формулиране на предложения за изменение и допълнение на нормативната уредба с цел включване на мерки за активиране на безработните и неактивните лица и повишаване ефективността на субсидарната заетост. Мярка 108: Сключване на Споразумение за интеграция в заетост с всяко продължително безработно лице след профилиране на продължително безработните; Осигуряване на заетост на първичния пазар на продължително безработни лица на работни места, съобразени с потребностите и възможностите на безработното лице и с подкрепата на наставник, осигуряване на обучения за заемане на наличните свободни работни места в региона – мярката се изпълнява. Сключването на споразумение за интеграция в заетост с всяко продължително безработно лице е включено в правилника за прилагане с изменение и допълнение от 20 октомври 2017 г., като през периода януари – септември 2017 г., е осигурена заетост на първичния пазар на 22 202 продължително безработни. Мярка 112: Осигуряване на подкрепена заетост най-малко на 3 хиляди безработни лица с трайни увреждания – мярката предстои да бъде изпълнена, като за изпълнението на два пъти бе обявено обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнител на подкрепата за заетостта на безработни лица с трайни увреждания“. В предвидения и обявения срок за получаване на офертитакива не постъпиха, поради което изпълнението на мярката не е започнало. Мярка 113: Осигуряване на предпоставки чрез средствата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ най-малко на 40 хиляди лица с увреждания над 18-годишна възраст да започнат да търсят работа или да имат работа, включително като самостоятелно заети лица – мярката се изпълнява. През месец април Фонд „Мениджър на финансовите инструменти в България“ откри процедура с 13 обособени позиции по възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на финансов инструмент“ за микрокредитиране със споделен риск и така нататък, и така нататък. Мярка 115: Повишаване на ефективността на програмите и мерките за активна политика въз основа на резултатите от оценките през 2017 и 2019 г. на нетния ефект на участието на безработните в тях – мярката се изпълнява. Проведена е планираната през 2017 г. оценка на активната политика на пазара на труда, програмите и мерките. Финансира се със средства от държавния бюджет. Мярка 116: Включване в заетост по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет на над 65 хиляди лица и чрез мерки по оперативната програма – мярката се изпълнява. През периода месец януари – месец септември 2017 г., в заетост по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет, са включени над 25 403 безработни. (Шум, оживление.) Виждам, че интересът не е особено голям. Прескачам няколко страници. В заключение още веднъж искам да обобщя, въпреки липсата на някакъв сериозен интерес от задалите въпроса, че за изминалите шест месеца правителството е вложило сериозни средства от бюджета и е предприело доста значими мерки по ангажирането на безработни лица, по осигуряването на преквалификация. Изложих Ви цифрите. Става въпрос за десетки хиляди хора. Също така при отговора на въпроса на господин Гьоков в миналия петък разясних и мерките, които са извършени и които не са били извършвани до момента в продължение на 27 години, а това е по обезпечаване на работна ръка на трудовия пазар. В заключение, ако позволите, да направя обобщение, че въпросът с решаването на демографската криза въобще не е прост и елементарен и по никакъв начин не може да се обвърже пряко с доходите на населението, защото статистиката от изложените факти от моите колеги например за Унгария показва, че заплащането на еднократна сума от 32 хиляди евро на всяко трето дете в Унгария за последните четири, пет години не е донесло кой знае какво. Донесло е повишение на раждаемостта с част от процента. Мярката, която се прилага в Русия, за последните 10 години също не е донесла особено значим резултат. Общата тенденция за намаляването на населението, за отрицателните тенденции в демографските процеси, е характерна за всички развити държави, включително и най-развитите. Следователно, много трудно е да бъде изработена обща работна стратегия. Ще разчитам и на Вашето съдействие, но все пак искам в заключение да Ви обърна внимание, че тенденцията за демографски срив, която коментираме, всъщност не е от вчера, не е от 6 месеца, не е от 6 години, не е само и от периода на прехода, както беше намекнато в едно от изказванията, че едва ли не пазарната икономика е обърнала тенденцията. Не е така! Мога да Ви дам пример със статистиката за нашата родина: - през 1980 година естественият прираст е бил 3,4%; - през 1985 г. е бил 1,3%; - през 1989 г. естественият прираст е бил 1,1%. С други думи, за 10 години тенденцията е била около минус 2,3%. Като умножите по тези изминали 27 години, се получава точно толкова, колкото трябва да се получи към настоящия момент – около минус 5%, което означава, че това е една трайна тенденция в българското общество. Трайна тенденция, която определено не се влияе от това дали има преход от пазарна към планова и не знам си каква икономика. Това казва статистиката. В заключение, очаквам гласуването на Решение от Народното събрание. Ние сме Ваши служители и ще си свършим работата така, както я възложите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Справката за оставащо време на групите показва, че групата на ГЕРБ има 1 минута и 30 секунди; БСП, „Обединени патриоти“ и ДПС нямат време. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): А „Воля“ колко имат? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: „Воля“ има 5 минути, независим представител – също така. Не виждам заявки да се използват току-що докладваните времена. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Обявявам разискванията за приключили. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – предстои гласуване на трите проекта за решение и една поправка, предложена от господин Гьоков. Първо, подлагам на гласуване предложението за поправка в Проекта за решение на БСП с вносител господин Георги Гьоков – срокът, който е заложен в т. 1 „31 ноември 2017 г.“ да бъде променен на „15 декември 2017 г.“. Повтарям, промяна в срока – да не е „31 ноември“, а „15 декември 2017 г.“. РЕПЛИКИ: Месец ноември е 30 дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Така е записано в Проекта. (Шум и реплики.) Моля, режим на гласуване. Гласували 191 народни представители: за 86, против 91, въздържали се 14. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на трите проекта за решение по реда на тяхното внасяне в Деловодството на Народното събрание. Запознавам Ви с текста на първото: „РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане № 754-05-51 от 26 октомври 2017 г., от народния представител Георги Гьоков към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната РЕШИ: Ι. Възлага на Министерския съвет в срок“ – така е записано, съжалявам, ще го прочета – „до 31 ноември“… (Смях, оживление в залата.) Чета Ви дословно. „… 2017 г. да изготви и внесе в Народното събрание анализ на актуалното състояние и на прогнозите, според официалната статистическа информация, на основните демографски показатели на Република България. Анализът да съдържа и причините за влошаването на демографските показатели. ΙΙ. Едновременно с анализа по т. Ι, Министерският съвет: 1. Изготвя и представя пред Народното събрание оценка за въздействието на нормативната уредба и основните национални, регионални и/или секторни стратегии, програми, планове и политики за преодоляване на демографските проблеми. 2. Формулира и представя пред Народното събрание действията и мерките в краткосрочен и средносрочен план за преодоляване на демографската криза в Република България, включително адаптиране и/или разширяване на обхвата на действащи такива. 3. Разработва и представя пред Народното събрание интегрирани програми за подкрепа на районите с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 84, против 100, въздържали се 5. Предложението не е прието. Следващият: „Проект РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане № 754-05-51 от 26 октомври 2017 г. от народния представител Георги Гьоков към заместник-министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет в срок до 31 декември 2017 г. да изработи и внесе в Народното събрание краткосрочни и дългосрочни мерки в рамките на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на неселението в Република България (2012 – 2030 г.). 2. Министерския съвет в срок до 31 март 2018 г. да представи в Народното събрание информация за изпълнението на Плана за 2017 г. на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.“ Вносители са Мустафа Карадайъ и група народни представители. Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 59, против 95, въздържали се 35. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуването на третия: „Проект РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питане № 754-05-51 от 26 октомври 2017 г., внесено от народния представител Георги Гьоков към заместник-министър председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 30 ноември 2017 г. да внесе в Народното събрание Годишен отчет за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030) . 2. Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 31 януари 2018 г. да изготви и внесе в Народното събрание Отчет за изпълнение на дейностите по мерките за преодоляване на демографската криза в Република България от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. 3. Възлага на Министерския съвет на Република България в срок до 31 март 2018 г. да изготви и представи пред Народното събрание прогноза за демографското развитие на Република България до 2040 г.“ Вносители: народни представители от парламентарната група на партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 83. Предложението е прието, а с това и Решението, с което Ви запознах. С това се изчерпва дневния ред за днес. Следващо пленарно заседание, съгласно взетото днес решение, е извънредно – на 21 ноември 2017 г., вторник, от 14,45 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,04 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Валери Жаблянов Явор Нотев Секретари: Филип Попов Николай Александров
Председателят на Комисията по отбрана на Народното събрание ген. Константин Попов поздрави личния състав на 61-ва механизирана бригада в Карлово с бойния празник на Сухопътни войски - 19 ноември и връчи на командира на Сухопътни войски генерал-майор Михаил Попов почетен плакет на Народното събрание. Комисията по отбрана на Народното събрание проведе на 17 ноември 2017 г. изнесено заседание във военното формирование.

В Карлово народните представители се срещнаха с личния състав на 61-ва механизирана бригада, която е водещо формирование от състава на Сухопътни войски. Бригадата изпълнява задачи по оказване на съдействие на Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР по охрана на държавната граница, от нейния състав е и българският контингент в мисията "Решителна подкрепа" на НАТО в Афганистан.

Народните представители от Комисията по отбрана разгледаха въоръжението и бойната техника на бригадата в контекста на работата по проекта за модернизация на Сухопътни войски.

Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов и членовете на комисията посетиха община Карлово, където разговаряха с кмета на града д-р Емил Кабаиванов и с общинското ръководство. Представителите на местната власт подчертаха, че имат изключително добро взаимодействие с командването на формированието. На срещата бяха обсъдени възможностите за оптимизиране и по-голяма оперативност при вземането на решения за оказване помощ на населението при извънредни ситуации. Пет формирования от състава на 61-ва механизирана бригада се поддържат в готовност и почти ежедневно изпълняват неотложни задачи за овладяване и/или преодоляване на последици от бедствия (при промишлени аварии, гасене на пожари, наводнения, усложнена зимна обстановка, както и за разузнаване и унищожаване на невзривени боеприпаси).

Генерал Константин Попов поздрави кмета на Карлово за достойното отбелязване на 180-годишнината от рождението на Васил Левски. По думите му уроците по патриотизъм са жизнено необходими, за да се мотивират и в днешно време хората в униформа.

Народните представители положиха цветя пред паметника на Апостола в Карлово.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изразява най-дълбоки съболезнования и съчувствие към семействата и близките на жертвите и на пострадалите при тежката катастрофа край Ловешкото село Микре, при която загинаха и пострадаха български граждани.

Всички народни представители искрено скърбим за жертвите на този жесток инцидент, споделяме болката на потопените в скръб семейства и се надяваме за скорошно възстановяване на ранените, заявява още председателят на парламента.

Цвета Караянчева беше избрана за председател на 44-тото Народно събрание. За нея гласуваха 138 народни представители, 3 бяха против и 71 се въздържаха.

Председателят на Народното събрание Димитър Главчев подаде оставка като председател на 44-тото Народно събрание.

Той я е депозирал тази сутрин в деловодството на парламента.

С предложения проект на постановление на Министерския съвет се предвиждат промени свързани с усъвършенстване на процедурата по издаване на удостоверенията за регистрирани продажни цени на тютюневи изделия. В тази връзка се предлага прецизиране на образците на документи, които лицата подават по реда и при условията на Наредбата.

Предлага се да отпадне изискването за водене на хартиен носител на регистъра на цените на тютюневите изделия, като остава само електронната форма, която е публична и се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“.

 

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 16.11.2017 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 16.12.2017 г.
С проекта на Решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда, относно определяне на минималната работна заплата, може да се разглежда, като сериозна стъпка при въвеждането на международни...
СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ София, четвъртък, 16 ноември 2017 г. 9,01 ч. Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Цвета Караянчева Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Режим на регистрация. Няма кворум. След 15 минути – повторен опит. 9,15 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, моля заемете местата си. Режим на регистрация. Няма кворум, в 9,30 ч. – трети опит. Открито в 9,33 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Режим на регистрация, последен опит. Има кворум. (Звъни. Силен шум, възгласи и ръкопляскания.) Благодаря Ви, колеги! Осигурихте ми възможност да Ви направя съобщение. Уважаеми народни представители, във връзка с наложената на народния представител Антон Кутев дисциплинарна мярка отстраняване от две заседания на основание чл. 162, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на пленарното заседание на 15 ноември 2017 г. Ви информирам за следното: След преглеждане на експресната стенограма от заседанието променям дисциплинарната мярка, наложена на народния представител Антон Кутев, от „отстраняване от две заседания“ на „отстраняване от едно заседание“. Основанието за това е, че от фактическа страна в този случай е осъществен съставът на чл. 161, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Квесторите могат да поканят господин Кутев на днешното заседание. Продължаваме със Законопроекта, който започнахме вчера, а той е: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ – второ гласуване. „Раздел ІI – Изпълнение на концесионния договор“. Това е чл. 125. Кой ще докладва? ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „Раздел ІI – Изпълнение на концесионния договор“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма. Закривам разискванията. Процедура – заповядайте! ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, искам процедура по поименна проверка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искането Ви е допустимо преди гласуването. Поименна проверка: Явор Руменов Божанков - отсъства Явор Божилов Нотев - отсъства Юлиян Михайлов Папашимов - тук Юлиан Кръстев Ангелов - тук Чавдар Йорданов Велинов - отсъства Цветан Генчев Цветанов - тук Цветан Борисов Топчиев - отсъства Цвета Вълчева Караянчева - тук Христо Танчев Проданов - отсъства Христо Грудев Грудев - тук Христо Георгиев Гаджев - отсъства Христиан Радев Митев - тук Хасан Ахмед Адемов - отсъства Хамид Бари Хамид - отсъства Халил Реджепов Летифов - отсъства Хайри Реджебов Садъков - отсъства Филип Стефанов Попов - отсъства Тома Николов Томов - отсъства Тома Любомиров Биков - тук Тодор Байчев Байчев - отсъства Теодора Радкова Георгиева - тук Теодора Атанасова Халачева - отсъства Таско Михайлов Ерменков - отсъства Таня Тодорова Петрова - тук Танер Мехмед Али - отсъства Стоян Михайлов Мирчев - отсъства Стефан Ламбов Данаилов - отсъства Стефан Иванов Бурджев - отсъства Стефан Апостолов Апостолов - тук Станислава Красимирова Стоянова - тук Станислав Тодоров Станилов - тук Станислав Стоянов Иванов - тук Станислав Иванов Владимиров - отсъства Спас Янев Панчев - отсъства Спас Георгиев Гърневски - тук Снежана Георгиева Дукова - отсъства Славчо Стоев Атанасов - тук Славчо Георгиев Велков - отсъства Слави Дичев Нецов - тук Симеон Христов Симеонов - отсъства Симеон Георгиев Найденов - тук Сергей Манушов Кичиков - отсъства Севим Исмаил Али - отсъства Светлана Ангелова Найденова - тук Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства Руслан Здравков Тошев - тук Румен Петров Генов - тук Румен Николов Георгиев - отсъства Румен Василев Гечев - отсъства Росен Живков Иванов - тук Рамадан Байрам Аталай - отсъства Ралица Трилкова Добрева - тук Радостин Радославов Танев - отсъства Радослав Любчов Стойчев - отсъства Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук Пламен Трифонов Христов - тук Пламен Тачев Петров - тук Пламен Иванов Манушев - тук Пламен Дулчев Нунев - тук Петя Цветанова Аврамова - тук Петър Христов Петров - тук Петър Георгиев Кънев - отсъства Петър Бойков Витанов - отсъства Пенчо Пламенов Милков - отсъства Павел Димитров Шопов - тук Павел Алексеев Христов - тук Нона Кръстева Йотова - отсъства Николай Цветанов Сираков - тук Николай Кръстев Бошкилов - отсъства Николай Иванов Цонков - отсъства Николай Димитров Пенев - отсъства Николай Георгиев Иванов - отсъства Николай Веселинов Александров - тук Николай Асенов Тишев - отсъства Никола Илиев Динков - отсъства Нигяр Сахлим Джафер - отсъства Нели Рускова Петрова - тук Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства Мустафа Сали Карадайъ - отсъства Младен Николов Шишков - тук Михаил Ивайлов Христов - отсъства Милко Недялков Недялков - отсъства Милена Цветанова Дамянова - тук Милен Василев Михов - тук Миглена Дойкова Александрова - тук Менда Кирилова Стоянова - тук Мартин Владимиров Тинчев - тук Мария Йорданова Илиева - тук Маргарита Николаева Николова - тук Манол Трифонов Генов - отсъства Маноил Минчев Манев - тук Любомир Бойков Бонев - отсъства Лъчезар Богомилов Иванов - тук Лало Георгиев Кирилов - отсъства Кръстина Николова Таскова - тук Крум Костадинов Зарков - отсъства Кристина Максимова Сидорова - отсъства Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Красимир Христов Янков - отсъства Красимир Митков Събев - тук Красимир Любомиров Велчев - тук Красимир Илиев Богданов - тук Красен Георгиев Кръстев - тук Корнелия Петрова Нинова - отсъства Константин Веселинов Попов - тук Кольо Йорданов Милев - отсъства Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук Кирил Боянов Калфин - тук Калин Николов Поповски - тук Калин Димитров Василев - тук Йорданка Иванова Фикирлийска - тук Йордан Стоянов Младенов - отсъства Йордан Кирилов Цонев - отсъства Йордан Илиев Йорданов - тук Йордан Апостолов Апостолов - тук Ихсан Халил Хаккъ - отсъства Искрен Василев Веселинов - тук Ирена Тодорова Анастасова - отсъства Ирена Методиева Димова - тук Имрен Исметова Мехмедова - отсъства Илиян Ангелов Тимчев - отсъства Иглика Иванова Иванова-Събева - тук Иво Ангелов Христов - отсъства Ивелина Веселинова Василева - тук Иван Тодоров Ибришимов - отсъства Иван Стефанов Вълков - тук Иван Николов Миховски - тук Иван Киров Генов - отсъства Иван Ивайлов Ченчев - отсъства Иван Димов Иванов - отсъства Иван Валентинов Иванов - отсъства Ивайло Любенов Константинов - тук Запрян Василев Янков - тук Жельо Иванов Бойчев - отсъства Ерол Осман Мехмед - отсъства Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук Емил Маринов Христов - тук Емил Димитров Симеонов - тук Елхан Мехмедов Кълков - отсъства Елена Николова Йончева - отсъства Евгения Даниелова Ангелова - тук Евгения Бисерова Алексиева - отсъства Евгени Генчев Будинов - тук Драгомир Велков Стойнев - отсъства Дора Стоянова Христова - тук Дора Илиева Янкова - отсъства Донка Димова Симеонова - отсъства Димитър Стоянов Стоянов - отсъства Димитър Николов Лазаров - тук Димитър Николов Гамишев - тук Димитър Крумов Александров - тук Димитър Иванов Данчев - отсъства Димитър Иванов Гечев - тук Димитър Иванов Аврамов - отсъства Димитър Величков Георгиев - отсъства Димитър Борисов Главчев - тук Димитър Бойчев Петров - тук Дилян Станимиров Димитров - тук Диана Димова Саватева - тук Джема Маринова Грозданова - отсъства Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - отсъства Десислава Жекова Танева - отсъства Десислава Вълчева Атанасова - тук Десислава Ангелова Тодорова - тук Десислав Славов Чуколов - тук Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства Делян Славчев Пеевски - отсъства Делян Александров Добрев - тук Даниела Добрева Димитрова - тук Даниела Димитрова Малешкова - тук Даниела Владимирова Савеклиева - тук Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук Даниел Петков Йорданов - отсъства Данаил Димитров Кирилов - тук Гергана Желязкова Стефанова - тук Георги Янчев Гьоков - отсъства Георги Ченков Търновалийски - отсъства Георги Тенев Станков - тук Георги Страхилов Свиленски - отсъства Георги Колев Колев - тук Георги Йорданов Йорданов - отсъства Георги Запрев Динев - тук Георги Евдокиев Марков - тук Георги Димитров Андреев - отсъства Георги Георгиев Стоилов - отсъства Георги Георгиев Михайлов - отсъства Галя Стоянова Василева - отсъства Галя Енева Захариева - тук Волен Николов Сидеров - отсъства Владислав Тошков Николов - тук Владимир Цветанов Тошев - тук Владимир Славчев Вълев - тук Виолета Русева Желева - отсъства Веска Маринова Ненчева - отсъства Веселин Найденов Марешки - отсъства Весела Николаева Лечева - отсъства Венка Костадинова Стоянова - тук Велислава Иванова Кръстева - отсъства Вежди Летиф Рашидов - отсъства Васил Цветков Цветков - тук Васил Миланов Антонов - отсъства Валери Мирчев Жаблянов - отсъства Валентина Александрова Найденова - отсъства Валентин Мирчов Милушев - тук Валентин Кирилов Касабов - тук Валентин Георгиев Ламбев - отсъства Валентин Алексиев Николов - тук Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства Боряна Любенова Георгиева - тук Борислав Иванов Борисов - тук Борис Янков Ячев - тук Борис Петков Кърчев - тук Борис Вангелов Борисов - тук Богдан Емилов Боцев - отсъства Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства Атанас Славчев Стоянов - тук Атанас Петров Костадинов - отсъства Атанас Иванов Ташков - тук Ася Атанасова Пеева - тук Антон Константинов Кутев - отсъства Анна Василева Александрова - тук Анелия Димитрова Клисарова - отсъства Андриан Иванов Райков - тук Андон Димов Дончев - тук Ангел Илиев Исаев - тук Алтимир Емилов Адамов - тук Александър Тихомиров Симов - отсъства Александър Руменов Ненков - тук Александър Петров Александров - тук Александър Николаев Сабанов - тук Александър Маиров Сиди - отсъства Александър Койчев Иванов - тук Александър Иванов Мацурев - тук Александър Димитров Паунов - отсъства Албена Владимирова Найденова - тук Адлен Шукри Шевкед - отсъства. Явор Нотев е допълнително записан. Имаме кворум. Продължаваме заседанието. Гласуваме наименованието на Раздел II, членове 125, 126, 127 и 128 по доклада на Комисията. Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма. Наименованието на Раздел II и членове от 125 до 128 включително са приети. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 129 – текст на вносител, предложение от народния представител Пенчо Милков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 129: „Чл. 129. (1) При изпълнение на концесионния договор концесионерът води аналитично счетоводно отчитане за предоставяните услуги и за другите стопански дейности, включени в предмета на договора. (2) Годишният финансов отчет на концесионера подлежи на задължителен финансов одит от регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания. Моля да гласуваме чл. 129 в редакцията на Комисията. Тук е мястото да кажа, че няма да участвам в това гласуване. Няма да участвам в това гласуване поради конфликт на интереси. Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. Член 129 по доклада на Комисията е приет. От името на парламентарната група на Политическа партия „Воля“ – за декларация. Заповядайте, госпожо Георгиева. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искала да повдигна един въпрос, който сигурно ще Ви се стори маловажен, а на някои – дори и смешен. Сумите, за които ще говоря, са нищо на фона на милионите и милиардите, които се раздават всеки ден. В началото на месец октомври в Молдова се състоя поредната световна среща на българските медии в чужбина, организирана от БТА. Няма да се спирам на значението на такъв тип срещи за нашите общности по света и за медиите, които отразяват техните проблеми, а и внимателно следят ставащото в България. Моето изказване е за друго – седем народни представители бяха заявили желание да участват в тази среща. Във връзка с пътуването до Молдова парламентът е похарчил сумата от 10 165 лв. Толкова са стрували самолетните билети и хотелските стаи за всички. В крайна сметка се оказа, че на този форум като гост от Народното събрание присъствах само аз. Причината не е ясна… От разходите са възстановени само 1837 лв. Остават още близо 7 хиляди. Колеги, знам че за някои тази сума е смешно малка, но това са пари на българския данъкоплатец и ние нямаме никакво право да пропиляваме дори и стотинка, най-малкото защото така показваме отношението си към хората и техните средства. Още повече, че това е годишната заплата на един български гражданин. Господин Председател, предлагам напразно изразходваната сума да бъде възстановена от колегите, които заявиха участие и впоследствие се отказаха. Така ще дадем ясен знак, че като народни избраници ни е грижа за всеки лев, който парламентът харчи и че можем да носим отговорност за разходите, които тази институция прави заради нас. Аз силно вярвам в максимата, че както се отнасяш към стотинката, така се отнасяш и към милиона. Нека покажем, че сме разумни и отговорни хора и не харчим безотговорно парите на данъкоплатците. Колеги, ще завърша с един перифразиран цитат от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев: „Хората Ви познават. Вие сте народни люде. Народна пара няма да изядете, я!“. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Воля“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева. Аз мисля, че и случващото се днес дава обяснение защо са постъпили колегите тогава по такъв начин. Да продължаваме, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 130 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130: „Чл. 130. (1) За срока на изпълнение на концесионния договор не се допуска настъпването на основание за изключване както за концесионера и за членовете на неговия управителен или надзорен орган, така и за всяко лице, което има правомощия да представлява, да взема решения или да упражнява контрол в рамките на тези органи. Условието се прилага и за подизпълнителите, както и за третите лица – когато има такива. (2) Концесионерът уведомява концедента за настъпването на основание за изключване. Уведомлението се извършва в 30-дневен срок от настъпване на основанието за изключване или от получаване на информация за настъпването от концедента или от друго лице. (3) В уведомлението по ал. 2 концесионерът посочва мерките, които ще предприеме за отстраняване на последиците и за ефективното предотвратяване на бъдещи случаи на неправомерни прояви, както и срока за предприемане на мерките. Мерките може да са кадрови и организационни като: прекъсване на всякакви връзки с лица или организации, замесени в неправомерните прояви; мерки за кадрова реорганизация; внедряване на системи за отчетност и контрол; създаване на структура за вътрешен одит, която да следи за съответствието, както и приемане на вътрешни правила за търсене на отговорност и обезщетяване. (4) Когато основание за изключване е настъпило за подизпълнител, концесионерът е длъжен да прекрати договора за подизпълнение. В този случай в уведомлението по ал. 2 концесионерът посочва срока, в който ще прекрати договора за подизпълнение и начина, по който ще продължи изпълнението на дейностите по прекратения договор – от концесионера или чрез възлагане на нов подизпълнител. (5) Когато основание за изключване е настъпило за трето лице, концесионерът няма право да използва ресурсите му. В този случай в уведомлението по ал. 2 концесионерът посочва ново лице и представя доказателства, че ще има на разположение неговите ресурси за оставащия срок на концесията, като чл. 63, ал. 4 се прилага съответно. Концесионерът може да не посочи ново трето лице, ако с уведомлението по ал. 2 представи доказателства, че отговаря на изискванията за професионални или технически способности и/или за финансово и икономическо състояние“. По членове 131 и 132 Комисията подкрепя текста на вносителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване членове от 130 до 132 включително, по доклада на Комисията. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Членове 130, 131 и 132 по Доклада са приети единодушно. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР КИРИЛОВ: „Раздел ІІІ – Договор за подизпълнение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 133: „Чл. 133. (1) С договора за подизпълнение концесионерът възлага на посочено в заявлението или на избрано след сключване на концесионния договор лице изпълнението на конкретно определени дейности от предмета на концесията. (2) Договор за подизпълнение може да се сключи само с лице, за което не е налице основание за изключване и което отговаря на приложимите условия за участие, когато такива са посочени в обявлението за откриване на процедурата. (3) Концесионерът може да сключва договори за подизпълнение за дела от концесията и за видовете дейности от нейния предмет, които е посочил в заявлението. (4) Концесионерът отговаря солидарно с подизпълнителя за изпълнението на дейностите, възложени с договора за подизпълнение“. По членове 134 и 135 Комисията подкрепя текста на вносителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ΙΙΙ и текста на членове 133, 134 и 135, подкрепени от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Наименованието на раздела и членове от 133 до 135 включително по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Раздел ІV – Изменение на концесионния договор“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 136. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137. По чл. 138 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители: „В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „договорът може да се измени“ се добавя „включително относно срока на концесията,“. 2. Създава се ал. 5: „(5) При определянето на удължаване на срока на концесията над предвидения максимален срок се прилагат правилата на чл. 34.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138: „Чл. 138. (1) Когато след сключване на концесионния договор възникне обстоятелство, което концедентът не е могъл да предвиди при възлагане на концесията и което налага изменение на концесионния договор, договорът може да се измени, ако това не води до промяна на цялостния характер на концесията, до увеличаване на първоначалната стойност на концесията с повече от 50 на сто и до удължаване на срока на концесията с повече от една трета от определения с договора конкретен срок. (2) Увеличението до 50 на сто по ал. 1 се изчислява спрямо първоначалната стойност на концесията без натрупване на стойностите на предходни промени, независимо от тяхното основание. (3) Изменение на концесионния договор, което не отговаря на условията по ал. 1, е недействително. (4) При концесия за услуги, свързани с дейностите по Приложение № 2, концесионният договор може да се измени, независимо от стойността на промяната, ако изменението не води до изменение на цялостния характер на концесията.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Станислав Иванов по чл. 138. Гласували 88 народни представители: за 13, против 13, въздържали се 62. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ΙV и членове от 136 до 138 включително, подкрепени от Комисията. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Наименованието на Раздел ΙV и членове от 136 до 138 включително са приети по Доклада на Комисията. Заповядайте за процедура, господин Иванов. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедура, с която оттеглям всички направени от мен предложения, които не са приети от Комисията, тъй като систематично са отразени в други членове на настоящия Закон. Поради тази причина оттеглям всички направени от мен и неподкрепени предложения до края на Закона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Продължете, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на господин Иванов. По чл. 139 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители, което не е подкрепено, и той го оттегли преди малко. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139: „Чл. 139. (1) Концесионният договор може да се измени и когато след сключване на договора възникне необходимост от изпълнение на допълнително строителство и/или допълнителна услуга от концесионера, които не са предвидени с клауза за преразглеждане и не могат да бъдат възложени на друг концесионер поради икономически или технически причини, произтичащи от изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост с възложеното с концесионния договор строителство и/или услуги, или поради значително затруднение или съществено дублиране на разходи за концедента, до което би довело възлагането на друг концесионер. (2) Допълнително възложеното строителство и/или услуги не може да води до увеличаване с повече от 50 на сто на първоначалната стойност на концесията. Член 138, ал. 2 се прилага съответно. (3) В случаите по ал. 1 изменението на концесионния договор може да включва и удължаване на срока на концесията, определен с договора, при спазване на условието по чл. 34, ал. 1, изречение второ.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 141. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 143. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания. Подлагам на гласуване членове от 139 до 143 включително, подкрепени от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Членове от 139 до 143 включително са приети по Доклада на Комисията. Заповядайте, госпожо Атанасова. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Раздел V – Прекратяване на концесионния договор“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания. Подлагам на гласуване наименованието на Раздел V и чл. 144 по вносител, подкрепени от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Наименованието на Раздел V и член 144 по доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 145 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 145, ал. 2, т. 1 след думата „строителство“ се поставя точка и запетая и текстът до края – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 94 народни представители: за 6, против 59, въздържали се 29. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване чл. 145 по вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Член 145 по Доклада на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 146, 147, 148 и 149, наименованието на Раздел VΙ, член 150, по който е постъпило предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 150, като в ал. 1 думите „строителството или“ се заменят със „строежа или на“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151 и чл. 152. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване членове 146, 147, 148 и 149, наименованието на Раздел VΙ и членове от 150, 151 и 152, подкрепени от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Членове от 146 до 149 включително, наименованието на Раздел VΙ и членове от 150 до 152 включително са приети по доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 153 има предложение от народните представители Маргарита Николова и Николай Александров: „В чл. 153 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, извън случаите по чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 3, концедентът дължи на концесионера обезщетение в размер на невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, намалени със сумата, съответстваща на определената с финансово-икономическия модел норма на възвръщаемост за концесионера за целия срок на договора, но не повече от пазарната стойност на извършените от концесионера инвестиции в обекта на концесията към датата на прекратяване на договора, когато обектът е собственост на държавата, съответно на общината.“ 2. В ал. 5: думите „т. 1“ се заличават. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) При предсрочно прекратяване на концесионния договор по причина, за която концесионерът отговаря, концедентът не дължи обезщетение на концесионера, когато обектът на концесията е собственост на концесионера или на трето лице. В този случай концесионерът дължи на концедента обезщетение, в размер на възстановените в резултат от експлоатацията на обекта на концесия разходи за инвестиции в обекта на концесията, получени до датата на прекратяване на концесионния договор.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154, Глава V –наименование, за чл. 155, наименованието на Глава VI, наименованието на Раздел I, за чл. 156. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение в чл. 153 на народните представители Маргарита Николова и Николай Александров. Гласували 88 народни представители: за 23, против 5, въздържали се 60. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване членове 153, 154, наименованието на Глава V, чл. 155, наименованието на Глава VI, наименованието на Раздел I и чл. 156, подкрепени от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. С това членове 153, 154, наименованието на Глава V, чл. 155, наименованието на Глава VI, наименованието на Раздел I и чл. 156 са приети по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 157 има предложение от Данаил Кирилов, което се подкрепя от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157: „Чл. 157. (1) Жалба се подава в 10-дневен срок от: 1. публикуването в Националния концесионен регистър на обявлението за откриване на процедурата, съответно на обявлението за поправка; 2. съобщаването или уведомяването за съответното решение с изключение на решението на комисията за отстраняване на участник в открита процедура, срокът за обжалване на което започва да тече от уведомяването за решението за определяне на концесионер, съответно за прекратяване на процедурата; 3. узнаването на действие или бездействие по чл. 156, ал. 3, а когато лицето не е уведомено – от датата, на която е изтекъл срокът за извършване на съответното действие, но не по-късно от сключването на концесионния договор. (2) Жалба може да се подаде от: 1. всяко заинтересовано лице – в случаите по ал. 1, т. 1; 2. всеки заинтересован кандидат и всеки заинтересован участник – в случаите по ал. 1, т. 2 и 3.“ Член 158 е подкрепен от Комисията. Член 159 е подкрепен от Комисията. Член 160 е подкрепен от Комисията. Член 161 е подкрепен от Комисията. Член 162 е подкрепен от Комисията. Член 163 е подкрепен от Комисията. Подкрепено от Комисията е наименованието на Раздел II, както и текстът на вносителя за чл. 164. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 165: „Чл. 165. (1) Искане за спиране на процедурата за определяне на концесионер се прави едновременно с подаване на жалбата. Искането се мотивира, включително чрез прилагане на съответни доказателства. Искане, което не е направено едновременно с жалбата, не се разглежда. (2) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането по ал. 1 в закрито заседание с мотивирано определение в 7-дневен срок от образуване на производството по жалбата, като оставя процедурата спряна или оставя без уважение искането. (3) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането по ал. 1 след преценка на възможните последици от спиране на процедурата за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и за интересите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, с живота и здравето на гражданите, с околната среда, защитените територии, зони и обекти и с обществения ред. Преценката се извършва въз основа на твърденията по жалбата, мотивите, изложени в искането по ал. 1, становището на концедента, ако такова е подадено, и доказателствата, приложени от страните. (4) Комисията за защита на конкуренцията може да не уважи искането по ал. 1, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да бъдат увредени, надхвърлят ползата от спирането. (5) Произнасянето по искането по ал. 1 не обвързва КЗК при решаване на спора по същество и не засяга останалите искания на жалбоподателя. (6) Определението по ал. 2 подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 5-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдът се произнася по частната жалба в 14-дневен срок от образуване на производството в закрито заседание с определение, което е окончателно. (7) Обжалването на определението по ал. 2 не спира производството по жалбата. (8) Когато с жалбата е поискано спиране на процедурата за определяне на концесионер, процедурата спира до влизане в сила на: 1. определението, с което се оставя без уважение искането за спиране; 2. разпореждането, с което е отказано образуване на производство по жалбата; 3. решението по жалбата – в останалите случаи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване членове от 157 до 163, наименованието на Раздел II и членове 164 и 165, подкрепени от Комисията. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Членове от 157 до 163, наименованието на Раздел II и членове 164 и 165 са приети по доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 166: „Чл. 166. (1) Когато подадената жалба е срещу решение за определяне на концесионер или срещу решение за прекратяване на процедурата, което включва решение за провеждане на нова процедура за определяне на концесионер или за провеждане на повторна процедура, със становището си по жалбата по чл. 160, ал. 3 концедентът може да поиска допускане на предварително изпълнение на обжалваното решение. Искането се мотивира, включително чрез прилагане на съответни доказателства. Искане, което е направено след изтичането на срока по чл. 160, ал. 3, не се разглежда. (2) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането по ал. 1 с мотивирано определение в закрито заседание в тридневен срок от получаване на искането, като допуска предварително изпълнение или оставя без уважение искането. Искане по ал. 1, което не съдържа мотиви, се оставя без разглеждане. (3) Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение по изключение, за да се осигурят животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или когато от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, включително за обекта на концесията или за дейността, която трябва да се извършва от концесионера. (4) Не се допуска предварително изпълнение, когато искането се обосновава с икономически интереси, които водят до непропорционални последици, включително с разходи, които са резултат от отлагане изпълнението на концесионния договор или от провеждане на нова, съответно повторна процедура за определяне на концесионер, промяна на концесионера по договора или изплащане на обезщетения и/или други санкции. (5) Определението по ал. 2 подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 5-дневен срок от съобщаването му на страните. (6) Съдът се произнася в 14-дневен срок от образуване на производството в закрито заседание с определение, което е окончателно. (7) Частната жалба не спира производството по жалбата, но спира допуснатото предварително изпълнение.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 167. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 168, за чл. 169, за чл.170, за чл. 171, за чл. 172, за чл. 173. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV, както и текста на вносителя за чл. 174 и 175. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176: „Чл. 176. (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. (2) В срока за обжалване на съответния акт, КЗК, по искане на страните, може да допълни или да измени акта в частта му за разноските. (3) Комисията за защита на конкуренцията съобщава на насрещната страна за искането по ал. 2 с указание за представяне на отговор в тридневен срок. (4) Определението по искането по ал. 2 се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. Определението може да се обжалва по реда на чл. 177, ал. 2, съответно чл. 178, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 177: „Чл. 177. (1) Комисията за защита на конкуренцията с определение прекратява производството: 1. когато жалбата е недопустима; 2. когато жалбоподателят – физическо лице, е починал или юридическото лице е прекратено без правоприемник; 3. при оттегляне на жалбата. (2) Определението по ал. 1 подлежи на обжалване съгласно чл. 167 пред тричленен състав на Върховния административен съд в 5-дневен срок от съобщаването му на страните. Обжалването спира изпълнението на определението по ал. 1. Съдът се произнася в 14-дневен срок от образуване на производството в закрито заседание с определение, което е окончателно.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага редакция за чл. 178: „Чл. 178. (1) Решението на КЗК подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. (2) Върховният административен съд се произнася в едномесечен срок от получаването на жалбата и решението му е окончателно. (3) За неуредени въпроси относно производството по обжалване пред Върховния административен съд се прилагат условията и редът на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: До тук, защото после има предложение, което не е подкрепено. Колеги, изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване членове 166, 167, наименованието на Раздел III, членове от 168 до 173 включително, наименованието на Раздел IV, членове от 174 до 177 включително, наименованието на Раздел V, чл. 178 и наименованието на Раздел VI, подкрепени от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 5. Членове 166, 167, наименованието на Раздел III, членове от 168 до 173, наименованието на Раздел IV, членове от 174 до 177, наименованието на Раздел V, чл. 178 и наименованието на Раздел VI са приети по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 179 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 179, ал. 2 се правят следните изменения: 1. т. 3 се изменя така: „3. срокът е определен в нарушение на чл. 34, ал. 5“. 2. в т. 4 думите „максималния срок“ се заменят със „срока“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179: „Чл. 179. (1) Недействителен е концесионен договор, който е сключен: 1. без публикуване на обявление за концесия, а в приложимите случаи – на обявление за предварителна информация в „Официален вестник“ на Европейския съюз – при концесия с трансграничен интерес; 2. без публикуване на национално обявление в „Държавен вестник“ – при концесия без трансграничен интерес; 3. в противоречие с публикувано в „Официален вестник“ на Европейския съюз, съответно в „Държавен вестник“ обявление за откриване на процедурата; 4. без да е проведена процедура за определяне на концесионер; 5. когато въпреки наложено спиране на процедурата за определяне на концесионер са извършени действия по процедурата; 6. преди да започне да тече срокът за сключване на договора. (2) Концесионният договор е недействителен и когато: 1. концесията не е включена в съответния план за действие; 2. процедурата за определяне на концесионер е открита без одобрение от съответния орган; 3. конкретният срок е по-дълъг от максималния срок, посочен в обявлението за откриване на процедурата; 4. съдържа клауза за преразглеждане, която включва възможност за удължаване на срока на концесията над прогнозния общ срок на всички допустими удължавания, посочен в обявлението за откриване на процедурата; 5. при провеждане на процедурата за определяне на концесионер е възникнало основание за нейното прекратяване по чл. 117, ал. 2, изречение второ; 6. съдържанието на договора не съответства на минималното съдържание, определено в чл. 122, ал. 2, или противоречи на друго изискване на този закон. (3) Не може да се предявява иск за обявяване недействителността на концесионен договор, който е сключен въз основа на влязло в сила определение за допускане на предварително изпълнение. (4) Иск за обявяване недействителността на концесионен договор може да предяви всяко заинтересовано лице. (5) Искът по ал. 4 се предявява по реда на Гражданския процесуален кодекс в двумесечен срок от публикуването в Националния концесионен регистър на обявлението за възложена концесия. (6) Когато обявление за възложена концесия не е публикувано, искът се предявява в двумесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от сключването на концесионния договор.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 92 народни представители: за 6, против 63, въздържали се 23. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване чл. 179, подкрепен от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 10. Член 179 по Доклада на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Преди да премина към докладването на чл. 180, госпожо Председател, моля да ми позволите под формата на процедура да поздравя нашите гости от Разград, които са на балкона на Народното събрание. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре дошли и приятно прекарване в Народното събрание! Продължете, госпожо Атанасова. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По чл. 180 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180: „Чл. 180. (1) Всеки икономически оператор, който има или е имал интерес от провеждане на нова процедура за определяне на концесионер, може да предяви иск за обявяване недействителност на допълнително споразумение за изменение на концесионен договор на основание чл. 137, ал. 6 или чл. 138, ал. 4 по реда на Гражданския процесуален кодекс. (2) Искът по ал. 1 се предявява в двумесечен срок от публикуване на обявлението за изменение на възложена концесия в Националния концесионен регистър. Когато не е публикувано обявление, искът се предявява в двумесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от сключване на допълнителното споразумение.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 181. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 182: „Чл. 182. Всяко заинтересовано лице, което е претърпяло вреди от решение, действие или бездействие на публичен орган при провеждане на процедурата за определяне на концесионер, може да предяви иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VIII. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 184. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 185. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 186. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 187. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 188. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 189. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 190. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 191. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 193. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 194. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 199. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204. „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване чл. 180, наименованието на Раздел VII, членове 181, 182, наименованието на Раздел VIII, членове 183, 184, наименованието на Глава седма, членове 185 до 190, наименованието на Глава осма, членове 191 до 194, наименованието на Глава девета, членове 195 до 204 и наименованието „Допълнителни разпоредби“, подкрепени от Комисията. Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6. С това и членове 180, наименованието на Раздел VII, 181, 182, наименованието на Раздел VIII, членове 183 и 184, наименованието на Глава седма, членове от 185 до 190 включително, наименованието на Глава осма, членове от 191 до 194, наименованието на Глава девета и членове от 195 до 204 плюс наименованието на „Допълнителни разпоредби“ по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Георги Свиленски: „В Допълнителни разпоредби, § 1 т. 11 се изменя така: „11. „Пощенски услуги“ са услуги, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 1 думите „електронния подпис“ се заменят с „електронните удостоверителни услуги“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Свиленски. Гласували 94 народни представители: за 3, против 63, въздържали се 28. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 1, който е подкрепен от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 5. Параграф 1 по доклада на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 2, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, § 3 и § 4. Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4. Параграф 2, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“, параграфи 3 и 4 са приети по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 5 е постъпило предложение от народния представител Христиан Митев и група народни представители. Предложението е оттеглено. По § 5 е постъпило предложение от народния представител Пламен Христов и група народни представители: „В § 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 на края на изречението се добавят думите „и срок, без право на удължаване.“ 2. В ал. 2 изречение първо се изменя по следния начин: „Разпоредбите на този закон относно изпълнението, изменението и прекратяването на концесионни договори се прилагат за сключените до влизането в сила на закона концесионни договори, доколкото това не противоречи на уговореното с договора.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители. Предложението беше оттеглено в пленарната зала. Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. (1) Сключените до влизането в сила на този закон концесионни договори запазват действието си и се изпълняват в съответствие с договорените в тях условия. (2) Разпоредбите на този закон относно изменението, включително и на срока, и прекратяването на концесионни договори се прилагат за договорите по ал. 1. При изменение на договор по ал. 1 се публикува обявление за изменение на възложена концесия в съответствие с чл. 141, ал. 3. (3) Последиците от прекратяването на договорите по ал. 1 се уреждат по реда на приложимия закон към датата на сключване на договора. (4) Разпоредбите на този закон се прилагат и за подизпълнителите по договорите по ал. 1.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания? Заповядайте, господин Христов. ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В § 5 от „Преходните и заключителните разпоредби“ с предложението, което ние от „Воля“ сме направили, имаме за цел, когато един концесионен договор е сключен при условията на сега действащия Закон, тоест на стария Закон, да няма възможност да бъде удължаван само срокът му. Ако приемем, че ние в момента гласуваме един нов закон, който би следвало да се съобрази с европейската директива и, естествено, като по-добър такъв да замени стария, логично е да считаме, че едни концесионни договори, които са сключени при условията на стария договор и съответно техният срок е съобразен с тези условия, би следвало те да останат да действат при тези условия и със същия срок. След като вчера приехме промените в чл. 34 на Законопроекта, който в момента гласуваме, и там се дава възможност за по-дълъг срок при специални закони, да заключим заедно с Вас, че е по-добре тогава, когато един концесионен договор е сключен на базата на новия Закон, той да може да… малко по-дълго стана изречението ми, затова ще парафразирам, за да стане по-ясно. (Реплики.) Не знам дали ще започна отначало, но ще продължа оттам, докъдето съм стигнал. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Идеята е, ако имаме договор при стария Закон, той да действа със срока по стария Закон. Ако ние счетем обаче, че става въпрос за стратегически обект и той трябва да бъде с удължен срок по новия Закон, нашето предложение е задължително да се проведе нова процедура, която да бъде съобразена изцяло с условията на новия Закон и със сроковете, предвидени в него. Затова моето процедурно предложение е във връзка със становището на Комисията да подложим на гласуване една редакция в § 5 от предложението на Комисията, ал. 2 – да бъде заличено „включително и на срока“. Това да се заличи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, редакционно е, ще го подложа на гласуване, господин Христов. Реплики? Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега Христов, уважаеми гости! Взимам реплика не за да противореча, а всъщност да изясня какво се е случило, след като изменихме срока и го фиксирахме в чл. 34 – на практика и по новия, и по стария режим имаме идентичност. Запазваме действието на договорите, сключени при стария режим, тоест срокът, при който са сключени по стария режим, си остава такъв, какъвто е. Те не могат и няма да получат възможност за нови удължавания при действието на новия Закон. Това го казвам във връзка с предложението Ви по т. 1, което смятаме, че сме го изпълнили в редакциите на Комисията, както е в ал. 1 и в ал. 2. По отношение на второто предложение – „Разпоредбите на този Закон относно изпълнението, изменението, прекратяването на концесионните договори се прилагат за сключените до влизане в сила“ – това също сме го отразили в ал. 1. Аз смятам, че макар да е записано, че Вашето предложение тук не е подкрепено, то на практика е отразено изцяло в логиката, която сме заложили за прилагането и действието на новия Закон. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Друга реплика? Няма. Господин Христов, дуплика. ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, аз съм съгласен отчасти с Вас и затова не предложих като процедура да подложим на разделно гласуване предложенията и цялото наше предложение. Но предвид това изключение, което вчера допуснахме за срок, който е по-дълъг от фиксирания, както казахте, в специален закон, там стана ясно за всички, че той може да бъде такъв, какъвто е в специалния закон, и той ще бъде гласуван, но той може да е 35, 50, може и да е 100 години. Тогава, в тази ситуация, вече имаме изключение от правилото, което казвате, и затова аз предложих процедура за заличаване „включително и на срока“. Там според нас ще се породи такъв случай, в който един срок, гласуван в специален закон, ще може да се приложи към концесионни договори, които са сключени при условията на стария Закон. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. Изказване – господин Кирилов. Заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя изказване, за да продължа с уточненията, касаещи хипотезата – пак се връщаме в основния текст на чл. 34, ал. 1 във връзка с възможността, която е предвидена по принцип – някой друг закон да уреди друг срок. Ако възникне такава хипотеза, ако възникне такъв случай, ако в бъдеще се приеме друг такъв закон – вчера дадох за пример Закона за пътищата или Закона за ВиК услугите – това е действие в бъдещето. Това действие при всички положения ще бъде в обхвата на този Закон, а не на миналия. Параграф 5, който коментираме сега, касае онези договори, които са от миналото, те са заварени. Тях ги преуреждаме с този Закон. Няма как в миналото да е сключен такъв договор по бъдещия Закон за пътищата, примерно, който да бъде със срок, условно казвам 55 години, защото в миналото срокът е бил максимално 35 години. Затова в този случай § 5 не се прилага. Той урежда само действието на заварените. Пак, за да успокоя всички колеги, ако възникне такъв проект, решѝ се той да се осъществява под формата на концесия, изчислѝ се от предварителните анализи, че тази концесия не може да бъде в срока на основния Закон, тогава ще се наложи с чисто нов законодателен акт – примерно Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата или съответния закон, тогава да се приеме специален срок. Но това е бъдещо условно събитие и то е обусловено изцяло от решението на някой от следващите парламенти. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Реплики? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на господин Христов. Гласували 93 народни представители: за 12, против 6, въздържали се 75. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи господин Христов – в § 5, ал. 2 да отпадне „включително и на срока“. Гласували 91 народни представители: за 11, против 12, въздържали се 68. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 5, който е подкрепен от Комисията. Гласували 90 народни представители: за 81, против 7, въздържали се 2. Предложението е прието, а с това и § 5 по доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7 и § 8. По § 9 са постъпили предложения от Ивелина Василева и група народни представители, които са подкрепени от Комисията. Предложение от Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а“ и не го подкрепя по букви „б“, „в“, и „г“. А то е: „В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения: б) в т. 5, в новото съдържание на чл. 47а, в ал. 1 думите „Концесия за строителство, концесия за услуга или концесия за ползване на“ се заменят с „Концесии за“; в) т. 8 – отпада; г) т. 9 – отпада.“ Постъпило е предложение от народния представител Хамид Хамид. Комисията го подкрепя и е отразено на систематичното му място като нов § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В Закона за водите се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 17а, ал. 1 думите „по реда на Закона за концесиите“ се заличават. 2. В чл. 20: а) в ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „С документацията за концесия за добив на минерална вода, както и за водностопански системи и водностопански съоръжения – публична общинска собственост, се определят:“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) С концесионния договор се определят конкретните задължения на концесионера за осигуряване на общото използване на водите и водните обекти и на съществуващите права на използване на водите във водохранилището.“; в) в ал. 5 думата „предоставя“ се заменя с „възлага“. 3. В чл. 21 ал. 4 и 5 се отменят. 4. В чл. 47: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Концесия за добив на минерална вода – изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, се предоставя след извършване на подготвителни действия и провеждане на процедура. Редът за подготовката и провеждането на процедурата за предоставяне на концесията, както и за изпълнението, изменението и прекратяването на концесионните договори за минерална вода се определят с наредба на Министерския съвет. За неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за добив на минерална вода, мониторинга, управлението и контрола, финансирането на дейността и Национален концесионен регистър, се прилага Законът за концесиите.“; б) в ал. 2 т. 4 се отменя; в) в ал. 4 думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“, числото „30“ се заменя с „50“ и думите „се учредява концесионното право, при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите“ се заменят с „е разположен обектът на концесията“; г) алинея 5 се изменя така: „(5) Обект на концесията по ал. 1 е минералната вода от находище на минерална вода, разкрита с конкретно водовземно съоръжение, заедно с водовземното съоръжение и вътрешния пояс на санитарно-охранителната му зона.“; д) в ал. 6, т. 1 думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“; е) създава се нова ал. 8: „(8) От участие в процедурата по ал. 1 се отстранява участник: 1. за когото е налице определено със Закона за концесиите основание за изключване; 2. който не отговаря на определените с решението за откриване на процедурата изисквания към професионалните или технически възможности, или към финансовото и икономическото състояние на участниците.“; ж) в ал. 9 думите „на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на държавна концесия, съответно в решението на общинския съвет – за общинска концесия“ се заменят със „за откриване на процедурата“; з) алинея 10 се изменя така: „(10) Годишното концесионно възнаграждение е дължимо на база реално ползваното количество минерална вода, но не по-малко от 80 на сто от предоставения ресурс.“; и) създава се ал. 12: „(12) Концесия за добив на минерална вода се предоставя за срок до 35 години.“ 5. Член 47а се изменя така: „Чл. 47а. (1) Концесия за строителство, концесия за услуги или концесия за ползване на водностопански системи и съоръжения, включително за хидротехнически, хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, се възлага при условията и по реда на Закона за концесиите. (2) Водностопанските системи с комплексно предназначение, при управлението на които компетентните публични органи са различни, се възлагат като съвместни концесии. (3) Проектът на решение за откриване на процедурата за определяне на концесионер и обосновката на концесията за водностопански системи и съоръжения се съгласуват с министъра на околната среда и водите по отношение на съответствието с влезлите в сила планове за управление на речните басейни и плановете за управление на риска от наводнения.“ 6. Членове 47б и 47в се отменят. 7. В глава шеста наименованието „Раздел I Особено право на водовземане и на ползване на водностопански системи и съоръжения“ се заличава. 8. Членове 93, 94, 95, 96 и 97 се отменят. 9. Член 99 се отменя. 10. Създава се нов чл. 102: „Чл. 102. (1) Процедурата за предоставяне на концесия за добив на минерална вода се открива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите, съответно с решение на Oбщинския съвет по предложение на кмета на общината. (2) С решението по ал. 1 се определят: 1. предметът и обектът на концесията; 2. максималният срок на концесията; 3. началната дата на концесията; 4. условията за осъществяване на концесията; 5. основните права и задължения по концесионния договор; 6. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по поддържането му на подизпълнители; 7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения; 8. условията за плащане и размерът на концесионното възнаграждение, включително: а) размерът на еднократното концесионно възнаграждение, дължимо към датата на влизане в сила на концесионния договор; б) механизмът за ежегодно актуализиране на концесионното възнаграждение; в) редът за плащане на концесионното възнаграждение; г) максималният гратисен период, през който концесионерът се освобождава от задължение да заплаща годишно концесионното възнаграждение – когато такъв се предвижда; 9. условията и графикът за поетапно усвояване на предоставения ресурс; 10. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната; 11. условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти; 12. задължението на концесионера да застрахова за срока на концесията за своя сметка и в полза на концедента на обекта на концесията; 13. задълженията на концесионера за изграждане и поддържане със свои средства на инфраструктура и съоръжения за обществено ползване на свободните ресурси минерална вода, невключени в концесионния договор; 14. обстоятелствата от фактически или правен характер, настъпването или изменението на които може да доведе до нарушаване на определеното с договора равновесие между ползи и рискове за концесионера и концедента, както и последиците от нарушаване на равновесието; 15. други изисквания, свързани с характера на концесията. (3) Процедурата приключва с решение за определяне на концесионер, прието от Министерския съвет, съответно от Oбщинския съвет. (4) Решенията по ал. 1 и 3 се обнародват в „Държавен вестник“ и подлежат на обжалване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) В едномесечен срок от влизането в сила на решението по ал. 3 министърът на околната среда и водите, съответно кметът на общината сключва концесионен договор с участника в процедурата, определен за концесионер. (6) За неуредените въпроси по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионния договор за добив на минерална вода се прилагат съответно разпоредбите на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите. (7) Споровете относно сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на концесионен договор за добив на минерална вода се решават по реда на Гражданския процесуален кодекс.“ 11. В глава шеста раздел II, чл. 102а-102е се отменя. 12. В чл. 194, ал. 1, т. 4 думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“. 13. Член 195 се изменя така: „Чл. 195. За добива на минерална вода концесионерът плаща на концедента концесионно възнаграждение.“ 14. В чл. 198в, ал. 4: а) в т. 1 думите „избира ВиК оператор“ се заменят с „изпраща представители в комисията, която провежда процедурата за определяне на концесионер“; б) в т. 6 думите „концесионното плащане, ако такова е определено, или от“ се заличават. 15. В чл. 198г, т. 1 думите „или избира ВиК оператор по реда на Закона за концесиите“ се заличават. 16. В чл. 198д, ал. 4 думите „от концесионното плащане или“ се заличават. 17. В чл. 198п, ал. 2 думите „по чл. 46, ал. 1 от Закона за концесиите“ се заменят със „за провеждане на процедурата за определяне на концесионер“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В този параграф, както сами имахте възможност да се уверите, са предложени ключови промени в Закона за водите. Тези промени в Закона за водите са обвързани с текста в Закона, съгласно който концесиите по отношение на добив на минерална вода остава по стария ред. Но в дебата в Правна комисия на второ четене, за съжаление много късно – на 1 ноември 2017 г., беше получено писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройството. То се отнася за случаите, в които се концесионира ВиК оператор, по отношение на когото е образувана ВиК асоциация. Колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и самият Министър смятат, че по този повод се налага изричен регламент, който да отчете тази специфика. По тази причина на обсъждането в Правна комисия направих предложението, така както министърът го беше предложил в неговото писмо. То беше гласувано. Гласуването беше 10 гласа „за“ и 10 гласа общо „против“ и „въздържали се“. Тоест не беше подкрепено неговото предложение. Така си позволявам от трибуната да повторя предложението, така както е в писмото на министъра, като уточнявам, че всъщност то касае точка 14 от текста, така както беше гласуван от Комисията и отразен в Доклада. Предложението е в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби, които касаят изменение и допълнение в Закона за водите, да се извършат следните промени: „1. В чл. 198в, ал. 4, т. 1 думите „избира ВиК оператор по реда на Закона за концесиите“ се заменят с „взема решение като представител на концедентите за провеждане на процедура за избор на ВиК оператор по реда на Закона за концесиите“. 2. В чл. 198в, ал. 5 да се създаде нова т. 7. „7. При процедура за възлагане на концесия за избор на ВиК оператор: а) организира процедурата; б) назначава комисията по чл. 80 от Закона за концесиите; в) сключва концесионен договор с участника, определен за концесионер; г) представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на договора; д) организира контрола по изпълнението на концесионния договор.“ 3. Досегашната точка 7 става точка 8.“ „Мотиви. Съгласно разпоредбите на Закона за водите, управлението на ВиК системите се осъществява от асоциациите по ВиК, в които участват държавата и една или повече общини. Когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини, ролята на асоциациите е да осъществят правна и техническа връзка между собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения и лицето, което експлоатира тази собственост. Това е наложително предвид факта, че обектът на управление е именно ВиК инфраструктурата и е със сложна собственост. Тя покрива така наречените „обособени територии“, които обичайно съвпадат с границите на повече от една община. При това положение е необходимо да бъде въведен модел за управление, при който множество лица, упражняващи правото на собственост са в състояние да дефинират обща воля и решение по отношение на цялата съвкупност от активи, включително да комуникират с ВиК оператора на обособената територия като едно лице.“ Няма да мога да прочета останалите мотиви, тъй като времето изтече. Но, колеги, представям това предложение, което беше направено с това писмо на министъра на регионалното развитие и благоустройството на Вашата преценка с оглед, ако подкрепите предложението така, вероятно ще създадем регламент за концесиониране на ВиК асоциациите. А ако решим, че е преждевременно и непълно това предложение, тогава ще подкрепим текста, така както е предложен, но с ясното съзнание, че трябва да довършим в някой следващ момент тази работа. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика или изказване имате, господин Димитров? Заповядайте, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Искам да направя изказване по повод казаното от господин Председателя. Този Законопроект беше отдавна чакан, тъй като старият беше кръпка върху кръпка. Той беше внесен в Министерския съвет. Министър-председателят го е подписал и беше внесен за разглеждане в Комисията, където много дълго време – почти два парламента – продължи разглеждането му. В момента министър се е сетил, че нещо е трябвало още да се допише, да доредактира уважаемия господин премиер, мисля, че малко е късно. Цялата кореспонденция, която министрите или неправителствени организации водят с Правната комисия, няма никакво отношение в разглеждания днес Законопроект! Ами то може да има още едно ново писмо, което вчера да го е пуснал, а ние днес да не сме го отворили и да чакаме докато всички министри решат след премиера да се изкажат и те, да ги изслушаме и тях. Много се извинявам! Ако уважаемият господин министър има предложение, да направи ред, по който да го внесе в Министерския съвет, да го защити, както по този Законопроект той вече е правил много предложения, да направят един Закон за изменение и допълнение и да го внесат. Никой не би възразил. Но сега тук, в момента, кажете ми – това редакция ли е, допълнение ли е, промяна на точка, запетайка или цифра? Обаче виждате ли, понеже министърът много настоявал... Ами да го направи в Министерския съвет! Ще бъдем благодарни. Да дойде в Комисията да го обясни. Процедурата не беше такава. Дойдоха две женички, които не знаеше кой ги беше изпратил и размахват някакви документи. Това било писмо. Не е редно така да се пишат закони и то в последния момент. А иначе предложението може би е много добро, много състоятелно, много навременно, но аз помня думите на вицепремиера Томислав Дончев, когато дойде в нашата Комисия в предишния парламент и каза: „Господа, този закон трябва да бъде европейски, съобразен с всички норми. Старият вече не може да действа. Той е кръпка върху кръпка. Ние сме приготвили един нов, съобразен с всичко“. И новият, съобразен с всичко, се оказва в момента, че с писма го дописваме. Мисля, че не е редно да прескачаме и да дописваме уважаемия господин премиер тук, в зала, с процедура, която не съществува в Правилника. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров. Реплика ли, господин Кирилов? Заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Под формата на реплика всъщност заявявам, че оттеглям предложението, така както го прочетох. (Ръкопляскания от ОП.) Припомням обаче, че то беше дискутирано и беше гласувано в Комисията по правни въпроси. Очевидно е, че министърът на регионалното развитие ще следва да задейства отделна законодателна процедура по това. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Искам да изкажа благодарност на председателя – той е мъдър, както винаги. (Весело оживление в ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров. Колеги, други изказвания имаме ли? Не виждам. Подлагам на гласуване параграфи 6, 7 и 8, които са подкрепени от Комисията. Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1. Параграфи 6, 7 и 8 по Доклада на Комисията са приети. Сега ще гласуваме § 9. Първо, подлагам на гласуване неподкрепените от Комисията предложения от Корнелия Нинова и група народни представители по букви „б“, „в“ и „г“, защото предложението по буква „а“ е подкрепено по принцип. Гласували 95 народни представители: за 4, против 52, въздържали се 39. Предложенията не са приети. Подлагам на гласуване § 9 по основния текст – господин Кирилов оттегли своето предложение, подкрепен от Комисията. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Параграф 9 по Доклада на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.“ Предложение от народния представител Данаил Кирилов по § 10. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В Гражданския процесуален кодекс (oбн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 73, ал. 4 думите „една втора размера на таксата за опис“ се заменят с „една втора нейния размер“. 2. В чл. 365, т. 2 думите „концесионен договор или договор за публично-частно партньорство“ се заменят с „и концесионен договор“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12, като в т. 2 относно чл. 43б, ал. 5 думата „строителството“ се заменя с „летището“. По § 12 има предложение от Корнелия Нинова и група народни представители: „В § 12, в новия, заместващ текст думите „концесия за ползване“ и запетаята пред тях отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители за § 12, който става § 13. Гласували 86 народни представители: за 7, против 61, въздържали се 18. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване подкрепените от Комисията: създаване на нов § 10 и параграфи, с нова номерация, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Параграф 10, новосъздаден, и параграфи от 11 до 18 с новата номерация по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 18 има предложение от народните представители Вежди Рашидов и Станислав Станилов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 12, ал. 3 т. 3 се отменя. 2. В чл. 14, ал. 1 т. 10 се изменя така: „10. изпълнява правомощията на концедент при възлагане на концесии за недвижими културни ценности – държавна собственост;“. 3. В чл. 17: а) в ал. 1 се създава т. 3: „3. изпълняват правомощията на концедент при възлагане на концесии за недвижими културни ценности – общинска собственост.“; б) в ал. 2 т. 2 се отменя. 4. В чл. 81, ал. 2, т. 4 думата „предоставят“ се заменя с „възлагат“. 5. Член 86 се изменя така: „Чл. 86. (1) За недвижимите културни ценности – държавна и общинска собственост, може да се възлага концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване изискванията на този закон. (2) При възлагане и изпълнение на концесия за недвижима културна ценност се спазват режимите за опазване на културната ценност, както и условията за провеждане на интегрирана консервация. (3) Обект на концесия може да бъде една или повече единични или групови културни ценности или части от тях. (4) Концедентът определя концесионна територия, която покрива териториалния обхват на обекта на концесията, доколкото включените в този обхват имоти са държавна, съответно общинска собственост. Към обекта на концесията като принадлежност може да се включи и поддържаща зона, която представлява територия, необходима за извършване на дейностите по концесията, доколкото включените в нея имоти са държавна, съответно общинска собственост. (5) Концесионната територия и площта на поддържащата зона се определят с подробен устройствен план при спазване на режимите за опазване на конкретната недвижима културна ценност.“ 6. Член 87 се изменя така: „Чл. 87. (1) При концесия за недвижима културна ценност може да се извършва строителство на техническа инфраструктура, сгради или съоръжения върху концесионната територия и/или върху поддържащата зона. (2) Строителство може да се извършва само ако е съвместимо с режимите за опазване на съответната недвижима културна ценност и е необходимо за дейностите по концесията. (3) Когато изпълнението на строителство се възлага от концедента, концесията се определя като концесия за строителство и концедентът определя вида и обема на строителството и изискванията относно изпълнението му. (4) Независимо от предмета на концесията, при изпълнението на концесионния договор концесионерът може да поставя върху концесионната територия и върху поддържащата зона преместваеми обекти, свързани с изпълнението на концесията при спазване изискванията на този закон.“ 7. В чл. 88, в текста преди т. 1 думата „предоставя“ се заменя с „възлага“. 8. Член 89 се изменя така: „Чл. 89. (1) При извършване на подготвителните действия и в комисиите за провеждане на процедура за определяне на концесионер на концесия за недвижима културна ценност участва най-малко един представител на НИНКН, а когато обектът на концесията включва и археологически недвижими културни ценности – и представител на Националния археологически институт и музей при БАН (НАИМ при БАН). (2) Процедура за определяне на концесионер на концесия за недвижима културна ценност се открива след положително становище относно спазване на изискванията на този закон от Министерството на културата, а за археологическите недвижими културни ценности – и от НАИМ при БАН. Към искането за изразяване на становище концедентът прилага обосновката на концесията.“ 9. В чл. 90: а) в ал. 2 думите „територията на концесионния имот“ се заменят с „концесионната територия“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Концесията се възлага за срок до 20 години. Когато концесията е за ползване, срокът на концесията може да бъде продължен до 15 години, ако не се установи по надлежния ред неизпълнение на задълженията по концесионния договор. Когато концесията е за строителство или за услуги, изменението на концесионния договор, включително на срока на концесията, може да се извършва само при условията и по реда на Закона за концесиите, както и при спазване на изискванията на този закон.“ 10. В чл. 91: а) в ал. 1 думата „плащания“ се заменя с „възнаграждения“, а думите „при условията и по реда на чл. 81 от Закона за концесиите“ се заличават; б) в ал. 3 думата „плащания“ се заменя с „възнаграждения“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Колеги, подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 18, който става § 19. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Параграф 19 – новата номерация, е приет по Доклада на Комисията. Колеги, 30 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата, уважаема госпожо Атанасова. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 19 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 19 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. По § 22 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – в § 22, т. 1 да отпадне, а т. 2 – 8 стават съответно т. 1 – 7. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23. По § 23 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – в § 23 т. 2 отпада, а т. 3 става т. 2. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24. По § 24 има предложение от народните представители Илиева, Събева, Атанасова, Кирилов и Фикирлийска по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иглика Събева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като т. 2 е отразена на систематичното й място в § 29, т. 1 и 6, и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 13, ал. 1: а) създава се т. 8а: „8а. услуги, предоставяни на Българската народна банка, свързани със: а) обмен на финансови съобщения, комуникация и поддръжка на системи за обмен на финансови съобщения, както и свързани с тях лицензии и услуги; б) осигуряване на непрекъснат достъп в реално време до финансова и икономическа информация, включително средства за извличане и анализ на цени на активи и други икономически и финансови данни, както и на платформи за търговия и регистриране на финансови и други активи на международните пазари; в) производство на български разменни и възпоменателни монети;“ б) създава се т. 19: „19. за договори за осъществяване на охрана на обекти и за договори за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от служители на Министерството на вътрешните работи, сключвани на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи.“ 2. В § 2 от Допълнителните разпоредби в т. 47, буква „а“ след думата „концесиите“ се добавя „или на Закона за подземните богатства“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. (1) В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол или общинските съвети възлагат след конкурс на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка. (2) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и общинските съвети могат да възлагат на трети лица извършването на експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационен контрол, включително процесуално представителство, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Изготвянето на оценки се възлага на независими оценители съгласно Закона за независимите оценители.” 2. В чл. 22а, ал. 2 се създава изречение второ: „На Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да се възлагат и други функции, определени със закон.“ 3. В чл. 22б: а) в ал. 4 т. 10 се изменя така: „10. може да предявява искове, свързани със или произтичащи от сключени приватизационни договори, или от сключени спогодби, или споразумение по т. 8 във връзка с ал. 5 – 8, или от договори за доверителни сметки, банкови гаранции или други документи по сделките, както и може да бъде ответник по такива искове пред съд или арбитраж.” б) в ал. 5 след думата „неустойки” се добавя „и/или вземания за цена”, а след думата „решение” се добавя „или, за които е издаден изпълнителен лист”. 4. В наименованието на глава осма думите „концесии и“ се заличават. 5. Членове 36, 37, 37а и 38 се отменят. 6. В допълнителните разпоредби се създава нов § 8: „§ 8. При възлагане по чл. 5, ал. 1 и 2 не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 93 народни представители: за 2, против 68, въздържали се 23. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване параграфи 20, 21 и 22 по Доклада на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6. Параграфи 20, 21 и 22 по Доклада на Комисията са приети. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 95 народни представители: за няма, против 70, въздържали се 25. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 23 по Доклада на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 6. Параграф 23 по Доклада на Комисията е приет. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 96 народни представители: за 3, против 61, въздържали се 32. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване параграфи от 24 до 29 включително по Доклада на Комисията. Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3. Параграфи от 24 до 29 включително по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 29 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – в § 29 се създава нова точка 9 със следното съдържание: „9. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за подземните богатства се създава нов параграф, както следва: „§... (1) Министърът на енергетиката може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок до 35 години от влизането в сила на решението по ал. 4 скалнооблицовъчни материали от находища, от които не са предоставени: 1. концесии за добив и не са подадени молби за предоставяне на концесии за добив; 2. разрешения за проучване. (2) Списък на находищата по ал. 1 се публикува ежегодно до 31 декември на интернет страницата на Министерството на енергетиката. (3) Предоставянето на скалнооблицовъчните материали се извършва не по-късно от 31 януари на следващата година след подадено писмено заявление от кмета на съответната община въз основа на решение на Общинския съвет. 1. Общинският съвет определя с решение дали да бъде издадено разрешения за проучване на скалнооблицовъчните материали по ал. 1, или да бъде предоставена концесия за добив на скалнооблицовъчните материали по ал. 1; 2. Кметът на общината: а) сключва договорите за предоставяне на концесии за добив на скалнооблицовъчните материали по ал. 1; б) издава разрешения за проучване на скалнооблицовъчните материали по ал. 1; в) изпраща копия на издадените разрешения и предоставените концесии в Министерството на енергетиката и ги публикува на интернет страницата на съответната община; г) ежегодно до 31 март представя на министъра на енергетиката отчет за ползването на скалнооблицовъчните материали по ал. 1. (8) Финансовите условия, свързани с предоставянето на концесии за добив и издаването на разрешения за проучване на скалнооблицовъчни материали по ал. 1 по реда на този параграф от общините, са както следва: а) Предоставянето от общините по реда на този параграф на права за проучване или за добив на скалнооблицовъчните материали по ал. 1 чрез разрешение за проучване или чрез концесия за добив се извършва срещу заплащане. б) Кандидатите за разрешение за проучване и кандидатите за концесия за добив заплащат такси при подаване на заявленията. Таксата се събира за покриване на административните разходи по производството за предоставяне на разрешението или концесията, като редът за събиране и размерът на таксата се определят с акт на Общинския съвет. Сумите постъпват в бюджета на съответната община, възложила концесията. в) Титулярят на разрешението за проучване заплаща годишна такса за площ. Размерът на таксата се определя в зависимост от срока на разрешението, размера на предоставената площ и групата подземни богатства, за които се предоставя разрешението, като редът, размерът и сроковете за заплащане на таксата се определят с акт на Общинския съвет. Сумите постъпват в бюджета на съответната община, възложила концесията. (4) Министърът на енергетиката в срок до 14 дни от подаване на заявлението по ал. 3 с решение предоставя находището на скалнооблицовъчни материали на съответната община. Решението се публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката. (5) Кметът на общината стопанисва предоставените скалнооблицовъчни материали по ал. 1 в съответствие с изискванията, определени в този закон, като разпоредбите, касаещи предоставянето на концесии за добив и издаването на разрешения за проучване, се прилагат съответно, като: а) предвидените в чл. 24, ал. 2; чл. 26, ал. 2; чл. 29, т. 3; чл. 37, ал. 3; чл. 51; чл. 53, ал. 1; чл. 54, ал. 1, ал. 2 и ал. 4; чл. 54а; чл. 67, ал. 4 и чл. 68 правомощия на министъра на енергетиката се изпълняват от кмета на общината; б) предвидените в чл. 25, ал. 2; чл. 37, ал. 3; чл. 53, ал. 3 и ал. 4; чл. 54, ал. 4, ал. 5 и ал. 7; чл. 67, ал. 4; чл. 69, ал. 2 правомощия на Министерския съвет се изпълняват от Общинския съвет; в) в чл. 39, ал. 1, т. 3 съобщението за предстоящо предоставяне на разрешение следва да бъде публикувано на интернет страницата на съответната община, а не на интернет страницата на Министерство на енергетиката; г) в случаите по чл. 42, т. 3 конкурсът за предоставяне на разрешението за проучване на скалнооблицовъчните материали по ал. 1 се провежда от министъра на енергетиката по реда на Раздел II от Глава втора на Част втора; д) в случаите по чл. 69 разрешението или концесията могат да бъдат прекратени само с решение на органа, който ги е предоставил по негова инициатива или по искане от министъра на енергетиката; е) в случаите по чл. 75, ал. 2, ако не се постигне съгласие по ал. 1, заинтересованата страна може да отнесе въпроса за разрешаване пред министъра на енергетиката или пред кмета на общината, който го отнася пред министъра на енергетиката. (6) Общините имат право да ползват безвъзмездно наличната в Министерството на енергетиката информация за находищата на скалнооблицовъчни материали, предоставени на съответната община. (7) За ползването на скалнооблицовъчните материали по ал. 1: г) Концесионерът дължи концесионно плащане, размерът на което се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка. Принципите и методиката за определяне на концесионното плащане, както и границите на минималния и максималния му размер за различните видове и групи подземни богатства по чл. 2, ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет. Размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор. Концесионното плащане се дължи независимо от крайния финансов резултат от дейността на концесионера. д) За находища на подземни богатства с доказани неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики или за възстановяване на добива от находища с преустановен добив в района на общини с трайна безработица Министерският съвет може да приеме решение за освобождаване на концесионера от концесионно плащане за период до 5 години, или за намаляване размера на концесионното плащане до 50 на сто от вече определения за период до 5 години. Решението на Министерския съвет се отразява в концесионния договор или в допълнително споразумение към него. е) Паричните постъпления от концесионни плащания, неустойки, гаранции постъпват като приход по бюджета на съответната община, възложила концесията, която превежда 50 на сто от концесионното плащане по бюджета на Министерството на енергетиката. ж) Част от концесионното плащане в размер на 50 на сто се превежда по бюджетите на общините по местонахождение на площите по чл. 37, ал. 1, т. 1 и 2. Когато концесията е за добив от находище със запаси в обем до 500 000 куб. м, цялото концесионно плащане се превежда по бюджетите на съответните общини. Когато концесионната площ е разположена на територията на повече от една община, разпределението на отчисленията от концесионното възнаграждение за общините се прави съобразно пропорционалното разпределение на концесионната площ върху територията на съответната община. Общините отчитат по бюджетите си преведените суми като приходи от концесии. з) Разпоредбите в Част Втора, Глава Трета се прилагат съответно, доколкото не противоречат на предвидените в настоящата алинея правила. (9) Министърът на енергетиката не разглежда подадени в периода 1 януари – 15 февруари заявления за издаване на разрешения за проучване на скалнооблицовъчните материали по ал. 1. (10) В срок до 14 дни от постановяване на решението по ал. 4 министърът на енергетиката изпраща служебно подадените документи по ал. 9 по компетентност на кмета на съответната община. (11) Правото на управление и ползване на скалнооблицовъчните материали по ал. 1 се погасява при неупражняването му за срок 5 години.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Заповядайте. ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложените от парламентарната група на Движението за Права и Свободи промени в Законопроекта касаят живота и прехраната на хиляди семейства, които в продължение на много години са възпрепятствани от действащото в момента законодателство. Основният мотив за предложената промяна е, че в районите, където се добиват скалнооблицовъчни материали, сериозен процент от местното население е ангажирано с този поминък. Именно тези хора желаят опростена процедура по предоставяне на концесиите, за да работят и осигурят прехрана на своите семейства. С тези промени в законодателството ще дадем възможност на общините и местната власт да участват пряко в процеса по отдаване на концесиите с контролни правомощия. В същото време това ще осигури развитие на местната икономика, създаването на по-добра среда за малък бизнес, справедливо разпределение на ползите от концесията между държавата и общините. Предлагайки тези промени, парламентарната група на Движението за права и свободи застава зад интересите и прехраната на хиляди български граждани. Ние сме последователни в своята политика, а и по този начин всъщност насърчаваме заетостта в необлагодетелстваните райони и в такива, в които демографската криза е много видима. Всички констатираме, че младите и трудоспособните напускат страната, а не виждаме липсата на държавна политика за тяхното задържане. Пречупвайки проблема през тази призма би било напълно логично внесените от нас предложения да бъдат подкрепени от всички народни представители. Това означава осигуряване на поминък в рискови райони на страната, прехрана на хиляди семейства, живи села, развита инфраструктура, по-висок жизнен стандарт, млади семейства, а оттам живи детски градини и училища. Не на последно място да Ви припомним, че преди десетилетия за тази тежка работа са ползвани лишените от свобода граждани. Днес в европейска България обработката на камъни е основен поминък на хиляди български семейства, за които държавата не може да осигури друга алтернатива. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кълков. Има ли реплики? За реплика – народният представител Делян Добрев. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, предложението Ви по същество не е лошо, то реферира към Закона за подземните богатства. Там наистина има проблем, който трябва да се реши. Проблемът с подземните богатства, още повече с общоразпространените, скалнооблицовъчните, дори със строителните материали процедурата е изключително тежка, отнема години, множество решения на Министерския съвет, множество институции, които се занимават с темата в тази държава. Не мисля, че най-удачното е да бъдат прехвърлени на общините и да се загуби изцяло контролът върху това полезно богатство, което по принцип е изключителна държавна собственост. Без значение кой го дава, то е изключителна държавна собственост. Трябва да се мисли в тази посока и да се реши проблемът. Не мисля, че може да стане на парче с Преходни и заключителни разпоредби в Закона за концесиите. Трябва да се изготви цялостно предложение за промяна в Закона за подземните богатства. Ако приемете предложението, може да говорим с Министерство на енергетиката да създадат работна група, на която да възложим да ни предложи текстове в тази посока. И ние сме съгласни, че особено общоразпространените и скалнооблицовъчните трябва да вървят по изключително опростен ред, да има за тях така наречената „бърза писта“. А по отношение на приходите, те и сега са така. Ако си спомняте през 2010 г. ние направихме промяна в Закона за подземните богатства, обединявайки функциите на три отделни министерства – Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството в единно звено в Министерството на енергетиката. Тогава казахме със Закона, че за всички тези общоразпространени до 200 хиляди кубика запаси, ако не бъркам, 100% от концесионното възнаграждение се връща в полза на общината. Тоест парите сега ги получава общината. Тя не върши работата, но получава парите от концесионните възнаграждения, които плащат хората със законни концесии. От останалите над 200 хиляди кубика запаси – 50% от концесионното възнаграждение се възстановява обратно на общините. Идеята Ви е добра, там наистина има проблем, този проблем трябва да бъде решен, но според мен трябва да се помисли по-внимателно и да се направи изцяло нова промяна или нов Законопроект на първо четене за промени в Закона за подземните богатства, където им е мястото на тези разпоредби. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев. Други реплики? Заповядайте, господин Кирилов, за реплика. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега, по-скоро за уточнение вземам думата под формата на реплика. Прав е колегата Делян Добрев. Той говори за целия ресурс на скалнооблицовъчните материали. Ние изследвахме два конкретни случая, които касаят две находища, с оглед тяхната специфика и с оглед обстоятелството, че дейността там се осъществява от занаятчии. Находищата – така ги дефинираме по Закона, са труднодостъпни и високо в планината. Министерството на енергетиката направи няколко срещи и продължава да прави срещи в тези населени места. Поеха ангажимент от Министерството на енергетиката да търсят гъвкава и адекватна форма, така че да може да се приложи този режим. Ние смятаме, че занаятчиите, които добиват и оформят скалнооблицовъчния материал, би следвало да се обединяват – дали ще е под формата на кооперации, дали ще е под други форми, но да се обединят и да получат подкрепа, за да оформят книжата и документите си така, че да могат да участват в каквато и да е процедура по Закона за подземните богатства. Ние не смятаме, че този въпрос е решен. За съжаление, този въпрос остава към момента нерешен, но разчитаме на взаимодействието и на ангажимента, който са поели колегите от администрацията на Министерството на енергетиката. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Трета реплика – господин Чакъров. Заповядайте. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Кълков, споделяйки по-голямата част от това, което изказахте – съображенията Ви за това предложение, и подкрепяйки ги, искам да Ви обърна внимание, че не посочихте, че вече има прецедент в това отношение. Справката е: първият мандат на управлението на ГЕРБ. Няма да влизам в подробности, но казусът е с минералните води. Обръщам се към колегата, че в никакъв случай това, че ще имат правомощия и отговорности общините не занижават контрола. Децентрализацията, регионализмът са едни от основните принципи в европейската политика, така че компетенциите, които се възлагат на общините, в никакъв случай не трябва да се подценяват. След като има такъв прецедент, аз считам, че е редно предложението, което се прави от колегата Кълков, да бъде подкрепено. Вие трябваше да посочите именно този факт като сериозен аргумент с оглед намаляване на административната тежест. Това, което и Вие изказахте, колеги от ГЕРБ, аз също имам немалък опит в това отношение, и знаем, че процедурата е изключително сложна, дълга и тромава. Представете си хората, които едвам връзват двата края в балансите. Тук не става въпрос за някакви свръхпечалби и огромни печалби, както колегата Кълков посочи, в случая става въпрос за едно препитание. В това отношение ще бъде много важен тест за нас настоящото гласуване, с оглед на което аз се обръщам към Вас, да бъде подкрепено това предложение, защото излиза, че в единия случай е имало воля това да стане преди години, а днес можем да помогнем на тези хора да реализират тази процедура в рамките на общината. Колеги, Вие знаете, Вие сте бивш министър, колко пъти тези хора трябва да идват тук, да наемат експерти – това са все разходи, усложняване, утежняване на процедурата. Много е сложна и тромава процедурата. Докато има хора, които искат да се занимават с тази нелека физическа работа, аз апелирам да бъде подкрепено това предложение. Имайте предвид това обстоятелство, колега Кълков, и Вие. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров. За дуплика – заповядайте, уважаеми господин Кълков. Уважаеми колеги, имаме гости на балкона от гр. Стара Загора. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.) ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина това, което каза д р Чакъров, е така. Със сигурност хората не разбират това, което е по така предложения и досегашен ред за вземане на концесии. Искам да Ви обърна внимание, че на територията на Благоевградска област само в четири общини препитанието е за над 4500 семейства, които се занимават с този вид дейност. Хората очакват от нас да облекчим административната процедура, трудностите, а не физическите им такива, защото няма как да ни разберат. И това, че част от концесиите – по-малките, ще слязат на ниво територия на община, това по никакъв начин не означава, че общината няма да може да контролира този процес. И в момента общината пак контролира този процес. Мисля, че това не е основание да бъде отхвърлен този текст, още повече – още един път повтарям – че това е основният поминък за над 4500 семейства в района само на Благоевград, а сме направили проучване, че и в други части на страната е така. Очаквам да се получи подкрепа, за което хората ще бъдат доволни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кълков. Има ли други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 111 народни представители: за 21, против 24, въздържали се 66. Предложението не е прието. Прегласуване. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Господин Председател, моля за процедура за прегласуване. Колеги не можаха да гласуват. Колеги, с последните изменения в Наказателния кодекс криминализирахме деянието за добив на подземни богатства без надлежно разрешение по съответния ред. Тези скалнооблицовъчни камъни се третират като подземни богатства, макар че нищо подземно няма там. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Хамид, благодаря Ви. ХАМИД ХАМИД: Колеги, заради водите, заради една-две компании, заради едрия бизнес направихме изключение тогава, а сега заради толкова хиляди семейства, които тикаме да ги подгони съответната прокуратура, че заради два камъка ще получат обвинения, не можем да им помогнем?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Хамид. Ще реши някой, че Ви се подмазвам, като Ви оставям да излагате по същество аргументи. ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Приемам забележката. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Направо го отстранете от две заседания. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване. Гласували 115 народни представители: за 19, против 19, въздържали се 77. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29, който след одобрение от Комисията става § 30. Гласували 111 народни представители: за 93, против 14, въздържали се 4. Параграф 30 по Доклада на Комисията е приет. (Парламентарната група на ДПС напуска пленарната зала.) ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33: „§ 33. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 6 се правят следните изменения: 1. В т. 28 думите „и на основата на публично-частно партньорство“ се заличават. 2. Точка 35 се изменя така: „35. изпълнява правомощията на концедент за концесиите за морски плаж, които са с трансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите, включително организира и осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са възложени, съответно предоставени на концесия;“.“ По § 33 има предложение от народния представител Румен Георгиев: „В предложения текст на § 33, т. 1, б. „г“ на Преходни и заключителни разпоредби да се замени с „алинея 5 се отменя“ и навсякъде в текста и на Закона за концесиите и на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да отпадне възможността за предоставяне на морски плажове под наем.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Савеклиева и Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 34: „§ 34. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1 т. 3 се изменя така: „3. условията за управление на морските плажове и за предоставяне на плажни услуги.“ 2. В чл. 7: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория се управляват и поддържат чрез възлагане или предоставяне на концесия. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия за морски плаж, не може да бъде повече от 200 м. Срокът на концесията за морски плаж, независимо дали е със или без трансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите, е до 20 години. Когато възлагането, съответно предоставянето на концесия за морски плаж приключи след 31 април на съответната година, концесионният договор влиза в сила на първи януари следващата година.“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) С концесията за морски плаж на концесионера се възлага да извършва дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, наричани по-нататък „задължителни дейности“, както и да предоставя плажни услуги при условията на концесионния договор. Концесионерът осигурява свободен и безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.“; в) създават се нови алинеи 3 и 4: “(3) Концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение при условията на Закона за концесиите. (4) Морските плажове или части от тях, за които не е възложена или предоставена концесия, се управляват от министъра на туризма.“; г) алинея 5 се изменя така: „(5) Министърът на туризма може да отдава морските плажове по ал. 4 или части от тях под наем за срок до 5 години, при условие че прогнозната стойност на приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите и процедурата за предоставяне на концесия за морския плаж няма да приключи до 31 април на съответната година. Наемателят на морски плаж е длъжен да извършва задължителните дейности и да заплаща наемна цена. Отдаването под наем се извършва чрез търг при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.“; д) в ал. 7 думите „които не са предоставени на“ се заменят със „за които не е възложена или предоставена“, след думите „концесия или“ се добавя „не са отдадени“ и думите „официалната интернет страница“ се заменят с „интернет страницата“; е) в ал. 8 се създават изречения второ и трето: “Схемата се представя в срок до 31 април на съответната година. Извършването на водноспасителната дейност се възлага от министъра на туризма и/или от областния управител чрез обществена поръчка.“; ж) алинея 9 се изменя така: „(9) Морските плажове с прилежащата им акватория в границите на защитените територии по приложение № 2 към Закона за защитените територии, както и морските плажове за природосъобразен туризъм, включени в приложението, не може да се възлагат, съответно предоставят на концесия, или да се отдават под наем.“; з) алинея 10 се изменя така: „(10) Концесия за морски плаж, която е с трансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите, както и концесия за строителство за изграждане на изкуствени морски плажове върху имоти – държавна собственост, се възлага при условията и по реда на Закона за концесиите. Концесия за морски плаж, която е без трансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите, се предоставя и изпълнява при условията и по реда на този закон.“; и) алинея 11 се отменя. 3. В чл. 8: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Министърът на туризма: 1. изпълнява определените със Закона за концесиите правомощия на концедент за концесиите с трансграничен интерес; 2. извършва определените с този закон действия по предоставяне на концесии без трансграничен интерес, както и сключва и контролира изпълнението на концесионните договори за тези концесии; 3. открива търговете за отдаване под наем на морски плажове, както и сключва и контролира изпълнението на наемните договори.“; б) в ал. 2 навсякъде думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“, а думите „чл. 81 от“ се заличават; в) в ал. 3 думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“. 4. В наименованието на Глава втора „а“ думите „за морския плаж“ се заменят с „без трансграничен интерес за морски плаж“. 5. В чл. 8а, ал. 1 след думата „Концесия“ се добавя „без трансграничен интерес по смисъла на Закона за концесиите“. 6. В чл. 22а: а) в ал. 1 думата „плащания“ се заменя с „възнаграждения“ и навсякъде думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“; б) в ал. 2 думата „плащания“ се заменя с „възнаграждения“, а думите „гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие“ се заменят с „гаранции и обезщетения“; в) алинея 3 се отменя; г) алинея 5 се изменя така: „(5) Финансирането на дейностите по възлагане на концесии за морски плаж се извършва съгласно Закона за концесиите.“ 7. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 1 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Заповядайте. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, ще направя предложение за редакция на докладваните § 32, който става § 33, с промени в Закона за промени в туризма, и § 30, който става § 34, с промени в Закона за Черноморското крайбрежие. С оглед на отпадането на ал. 3 на чл. 25, която цялата пленарна зала подкрепи във вчерашното заседание, следва да бъдат редактирани и тези текстове, така че да бъдат приведени в съответствие с така гласуваното изменение. Затова предлагам следната редакция на текста, който се предлага от Комисията, а именно: „§ 33. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) в чл. 6 се правят следните изменения: 1. В т. 28 думите „и на основата на публично-частно партньорство“ се заличават. 2. Точка 35 се изменя така: „35. изпълнява правомощията на концедент за концесиите за морски плаж, включително организира и осъществява дейността по предоставяне под наем на морските плажове, които не са възложени на концесия;“.“ „§ 34. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1 т. 3 се изменя така: „3. условията за управление на морските плажове и за предоставяне на плажни услуги.“ 2. В чл. 7: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Морските плажове или части от тях с прилежащата им акватория се управляват и поддържат чрез възлагане на концесия при условията и по реда на Закона за концесиите и при спазване на изискванията на този закон. Широчината на прилежащата акватория, включена в обекта на концесия, не може да бъде повече от 200 м. Срокът на концесията за морски плаж е до 20 години.“ б) алинея 2 се изменя така: „(2) С концесията за морски плаж на концесионера се възлага да извършва дейностите по осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж, наричани по-нататък „задължителни дейности“, както и да предоставя плажни услуги при условията на концесионния договор. Концесионерът осигурява свободен и безплатен достъп на морския плаж и поставя указателни табели със схеми на отделните зони и условията на концесията.“; в) създават се нови алинеи 3 и 4: „(3) Концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение при условията на Закона за концесиите. (4) Морските плажове или части от тях, за които не е възложена концесия, се управляват от министъра на туризма.“ г) алинея 5 се изменя така: „(5) Министърът на туризма може да отдава морските плажове по ал. 4 или части от тях под наем за срок до 5 години, при условие че прогнозната стойност на приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите. Наемателят на морски плаж е длъжен да извършва задължителните дейности и да заплаща наемна цена. Отдаването под наем се извършва чрез търг при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.“; д) в ал. 7 думите „които не са предоставени на“ се заменят със „за които не е възложена“, след думите „концесия или“ се добавя „не са отдадени“ и думите „официалната интернет страница“ се заменят с „интернет страницата“; е) в ал. 8 се създават изречения второ и трето: „Схемата се представя в срок до 31 април на съответната година. Извършването на водноспасителната дейност се възлага от министъра на туризма и/или от областния управител чрез обществена поръчка.“; ж) алинея 9 се изменя така: „(9) Морските плажове с прилежащата им акватория в границите на защитените територии по приложение № 2 към Закона за защитените територии, както и морските плажове за природосъобразен туризъм, включени в приложението, не може да се възлагат на концесия, или да се отдават под наем.“ з) алинея 10 се изменя така: „(10) Концесия за строителство за изграждане на изкуствени морски плажове върху имоти – държавна собственост, може да се възлага при условията и по реда на Закона за концесиите.“; и) алинея 11 се отменя. 3. В чл. 8: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Министърът на туризма изпълнява правомощията на концедент, открива търговете за отдаване под наем, сключва и контролира изпълнението на наемните договори за морски плажове.“; б) в ал. 2 навсякъде думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“, а думите „чл. 81 от“ се заличават; в) в ал. 3 думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“. 4. Глава втора „а“ с чл. 8а до чл. 8п включително се отменя. 5. В чл. 22а: а) в ал. 1 думата „плащания“ се заменя с „възнаграждения“ и навсякъде думата „плащане“ се заменя с „възнаграждение“; б) в ал. 2 думата „плащания“ се заменя с „възнаграждения“, а думите „гаранции, обезщетения и от продажба на документации за участие“ се заменят с „гаранции и обезщетения“; в) алинея 3 се отменя; г) алинея 5 се изменя така: „(5) Финансирането на дейностите по възлагане на концесии за морски плажове се извършва съгласно Закона за концесиите.“ 6. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 1 се отменя.“ Призовавам Ви да ги подкрепите, тъй като те ще са в унисон с вече приетото отпадане на ал. 3 на чл. 25. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Има ли реплики? Няма. Подлагам на гласуване направените от парламентарната трибуна предложения от народния представител Христиан Митев. Първо, гласуваме § 33 с редакционните промени, които Ви бяха представени от господин Митев. Гласуваме предложените промени в § 33 по Доклада на Комисията. Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3. Подлагам на гласуване направените от парламентарната трибуна предложения за редакционни промени в § 34 от Доклада на Комисията. Предложенията бяха направени от народния представител Христиан Митев. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Промените, предложени от Христиан Митев в § 34, са приети. Подлагам на гласуване параграфи 31 и 32 по Доклада на Комисията, както и параграфи 33 и 34 от същия Доклад с вече направените и приети от нас редакционни промени, вследствие предложение на Христиан Митев. Гласуваме параграфи 31, 32 и 34. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Параграфите са приети. Гласуваме и предложение от народния представител Румен Георгиев по § 33, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 86 народни представители: за 6, против 57, въздържали се 23. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 34, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38. Предложение от Данаил Кирилов за § 39. Комисията предлага да се създаде § 39 и подкрепя предложението му: „§ 39. В Закона за Българската банка за развитие (обн., ДВ, бр. …) в чл. 4, ал. 2 накрая се добавя „както и дейностите по чл. 39, ал. 2, т. 4 и 5 от Закона за концесиите.“ Предложение от Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 40: „§ 40. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 75: „Чл. 75. (1) При концесия за защитена територия – изключителна държавна собственост, 50 на сто от паричните постъпления от концесионни възнаграждения за тази концесия се превеждат от съответното министерство по бюджета на общината по местонахождението на концесионната територия и на принадлежностите към обекта на концесията, определени съгласно Закона за концесиите. (2) Когато концесионната територия и/или принадлежност са разположени на територията на повече от една община, сумата по ал. 1 се разпределя пропорционално на разположението на площите на концесионната територия и/или на принадлежностите върху територията на съответната община.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 41. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване и респективно предложение касае § 38, който става § 41. Това е текстът за влизане в сила на Закона. Ние сме приели Законът да влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ и в т. 1 и 2 са посочени изключенията. Моето предложение е „тримесечен“ да бъде заменен с „едномесечен“. Обсъждахме след второто четене в Комисията по правни въпроси необходимостта да се съкрати вокацио легис на този Закон, който макар да е сложен, администрацията ще положи усилия да извърши подготвителни действия, така че в рамките на месечния срок да се извършат всички организационни, подготвителни действия, включително и по подзаконовата нормативна уредба. С това обосновавам предложението за замяна на „тримесечен“ с „едномесечен“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Също няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов, направено от парламентарната трибуна – в § 38 по вносител думата „тримесечен“ да бъде заменена с „едномесечен“. Става въпрос за § 38 по вносител, който в Доклада на Комисията става § 41. Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Подлагам на гласуване параграфи от 35 до 38 включително по Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 39 и 40 със съответното им съдържание по Доклада, както и § 41 след редакционната промяна, която вече приехме. Гласуваме параграфи от 35 до 41 включително по Доклада на Комисията. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Параграфи от 35 до 41 включително по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2, т. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1. Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2. Има постъпило предложение от народния представител Георги Свиленски: „В Приложение № 2, в т. 5б „бб“ се изменя така: „бб) „пощенски услуги“ са услуги, които включват събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки;.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски – то е за Приложение № 2 и не се подкрепя от Комисията. Гласували 82 народни представители: за няма, против 64, въздържали се 18. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за приложения № 1 и № 2, подкрепени от Комисията и фигуриращи в нейния доклад. Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. Приложения № 1 и 2 по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Приложение № 3 към чл. 8, ал. 3. Предложение от народния представител Весела Лечева: „В Приложение № 3, на ред втори, „Административни, социални, образователни, здравни и културни услуги", в колона „Код по СVP" думите „и учебно-тренировъчни" – да отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложение от народния представител Весела Лечева, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 90 народни представители: за 5, против 71, въздържали се 14. Предложението не се приема. Гласуваме текста по Доклада на Комисията за Приложение № 3. Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма. Приложение № 3 по Доклада на Комисията е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По Приложение № 4 има предложение на народния представител Весела Лечева: „В Раздел I, т. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова буква „з": „з) услуги, свързани с обучение по вид спорт; спортна подготовка; учебно-тренировъчна дейност; участие и реализация в спортни прояви; подготовка, квалификация и преквалификация на специалисти по вид спорт; управление на спортна дейност и спортна инфраструктура; организиране и провеждане на спортни прояви и състезания;." 2. Сегашната буква „з" става буква „и".“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 4. Приложение № 5 към чл. 60, ал. 2, т. 4, буква „б“. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 5. Приложение № 6 към чл. 73, ал. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 6, като в т. 8 думите „когато е приложимо“ се заличават, а в т. 9 думата „условия“ се заменя с „условията“. Приложение № 7 към чл. 75, ал. 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 7. Приложение № 8 към чл. 75, ал. 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 8. Приложение № 9 към чл. 114, ал. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Весела Лечева за Приложение № 4, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 6, против 77, въздържали се 9. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Приложения от № 4 до № 9 включително по Доклада на Комисията. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Приложения от № 4 до № 9 включително по Доклада на Комисията са приети, а с това и Законопроектът на второ гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Следващата ни точка от дневния ред е: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Законопроектът е под № 702-01-13 в Деловодството на Народното събрание, внесен е от Министерския съвет на 22 август 2017 г. и е приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г. С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще Ви запознае нейният председател – народният представител Цветан Цветанов. Имате думата, уважаеми господин Цветанов. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Преди да започнем гледането на второ четене на Законопроекта, моля да гласуваме за допускане на Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Моля, поканете заместник-министър Ципов в залата. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. Наименованието на Закона по Доклада на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По параграф 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 17 ал. 5 се изменя така: „(5) Органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват дейността по ал. 2, т. 3 в екип от минимум трима служители. В населени места с население до 5000 души се допуска осъществяване на дейността и в екипи от двама служители.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване § 1 и новия § 2. Двата параграфа са подкрепени от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Параграфи 1 и 2 по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. Глава трета „а“ с чл. 55а-55и се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. Създава се чл. 58а: „Чл. 58а. Полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват водолазна дейност при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 3, който става § 5, § 4, който става § 6, и създаването на нов § 7. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Параграф 5, 6 и новосъздаденият § 7 по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8: „§ 8. В чл. 77 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и лица, спрямо които е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България“; б) създава се т. 3: „3. лица, за които това е предвидено в закон.“ 2. В ал. 2 след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „и 3“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване § 5, който става § 8, подкрепен от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Параграф 8 по Доклада на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9: „§ 9. В чл. 81, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „или е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България“.“ Има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответното териториално звено на Главна дирекция „Гранична полиция“, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което е предадена или иззета. (6) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на Главна дирекция „Гранична полиция“, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.“ 2. Алинеи 8-12 се изменят така: „(8) Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. (9) Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. (10) За връщането по ал. 8 и 9 се съставя протокол. (11) Алинеи 8 и 9 не се прилагат, когато: 1. вещта е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; 2. вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването ѝ може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България; 3. притежаването на вещта е забранено от законите на Република България. (12) В случаите по ал. 11 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.“ 3. Създават се ал. 13 и 14: „(13) При предаване или изземване на бланки за официални документи, които са откраднати, незаконно присвоени или изгубени, издадени документи за самоличност, като паспорти, лични карти, свидетелства за управление на моторно превозно средство, документи за пребиваване и документи за пътуване, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 11, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, със заповед на съответния ръководител по ал. 6. (14) Вещ, която не е потърсена в 6-месечен срок от издаването на заповедта по ал. 8 и 9, се смята за изоставена в полза на държавата.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 6, който става § 9 и новия § 10. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Параграфите са приети. За протокола искам да кажа, че § 3 и новия § 4 също са приети преди малко. Заповядайте, господин Цветанов. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 7 да бъде отхвърлен. Комисията не го подкрепя. Гласували 91 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 8, който Комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен – разяснявам. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители: „§ 9 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението на народния представител Иван Иванов. Ще изчакаме малко, има проблем с гласуването в залата. Гласували 92 народни представители: за 6, против 60, въздържали се 26. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 9, който става § 11. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 10 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. Създава се чл. 106а: „Чл. 106а. (1) При осъществяване на правомощията си, за запознаване с основанията за предприетите действия и разясняване на правата на лице, което не разбира български език или е глухо, или нямо, полицейският орган може да ползва преводач или тълковник. (2) Ползването на преводач, тълковник или друго лице, владеещо съответния език, и определянето на възнаграждение се извършва при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията съответно § 10, който става § 12 и § 11, който става § 13. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Параграфите по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 12 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „Параграф 12 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. В чл. 128 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органите за пожарна безопасност и защита на населението в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Министерството на вътрешните работи въз основа на сключен договор със заинтересованите лица осъществява пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органи за пожарна безопасност и защита на населението на: 1. АЕЦ Козлодуй, Мини „Марица-изток“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и Летище София; 2. Сгради или части от сгради, ползвани от Българската народна банка. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1-3“.“ 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Договорите по ал. 1 и 2 се сключват от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, от ръководителите на териториалните звена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ или от оправомощени от тях длъжностни лица след разрешение на министъра на вътрешните работи.“ 7. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 8. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „ал. 1 и 2“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Гласували 92 народни представители: за 7, против 70, въздържали се 15. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 12, който става § 14. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Параграфът по Доклана на Комисията е приет. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 13 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15: „§ 15. В чл. 129, ал. 5 се правят следните изменения: 1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 лицата по ал. 1 подават писмено заявление, с посочен Единен идентификационен код (ЕИК), когато са регистрирани по реда на Търговския закон, към което прилагат:“. 2. Точка 1 се изменя така: „1. копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава по ал. 1 в легализиран превод на български език за юридически лица, регистрирани извън територията на Република България;“. 3. В т. 2 думите „и документи, доказващи собствеността или правното основание за ползването й“ се заличават. 4. Точка 4 се отменя. 5. В т. 6 думите „наетите лица“ се заменят с „лицата, които ще осъществяват дейностите по ал. 2“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 13, който става § 15. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Параграф 15 е приет в редакцията на Комисията. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията параграфи съответно по новата номерация 16, 17 и 18. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Параграфите са приети по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19: „§ 19. В чл. 140а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да осъществяват: 1. охрана и/или пропускателен режим в района на охраняван от МВР обект – сграда, комплекс от сгради или части от тях, съоръжение или част от него или обособен район с определени граници; 2. съдействие при наблюдение на държавната граница; 3. дейности по териториално обслужване на населението.“ 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Дейностите по ал. 1, т. 3 включват: 1. прием на граждани, регистриране на техните сигнали, жалби и предложения, връчване на призовки, съобщения, книжа и други; 2. придобиване на информация от явни източници за подготвяни или вече извършени правонарушения и нейното своевременно докладване; 3. изготвяне на анализи и доклади по проблеми, свързани със сигурността на местно ниво, и предложения за тяхното решаване. (3) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да задържат лице, което е нарушило: 1. охраната и/или пропускателния режим в района на охраняван от МВР обект; 2. граничния режим.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 3“. 4. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.“ Комисията предлага да се създаде нов § 20: „§ 20. В чл. 140б, ал. 1 думите „чл. 140а“ се заменят с „чл. 140а, ал. 3“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 17, който става § 19, и създаването на нов § 20. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Параграфите са приети по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 21: „§ 21. В чл. 160а, ал. 1 думите „В двумесечен срок след“ се заменят със „След”.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 18, който става § 21, гласуваме съдържанието на параграфа. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Параграфът е приет по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22. По § 20 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23: „§ 23. В чл. 173, ал. 4 думите „от които поне три години в структурата, в която са назначени“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепени от Комисията § 19, който става § 22, и § 20, който става § 23. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Параграфите са приети по Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 21 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. В чл. 179 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 5 се определя за всеки отчетен период със заповед на министъра на вътрешните работи.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В чл. 180 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно парична сума за облекло при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, и в размер, определян ежегодно с негова заповед.“ 2. Създава се нова ал. 7: „(7) Сумите по ал. 6 не се облагат с данъци.“ 3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават допълнително възнаграждение при условията на чл. 259 от Кодекса на труда и в случаите, когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 или ал. 3 или лице, работещо по трудово правоотношение, по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи, и в размери, определени с негова заповед.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26. В чл. 181, ал. 3 навсякъде след думата „служителите“ се добавя „по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3“.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В чл. 182, ал. 1, изречение второ се изменя така: „Условията и редът за предоставянето на сумите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът им – с негова заповед.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „служители“ се добавя „по ал. 1 и 2“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народния представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. В чл. 200, ал. 1, т. 4 думите „наркотично или друго упойващо вещество“ се заличават.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 203 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 15: „15. злоупотреба с наркотично вещество.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) Условията и редът за установяване на злоупотребата с наркотични вещества се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 31: „§ 31. В чл. 207, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „т. 2 – 14“ се заменят с „т. 2 – 15“.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 214, ал. 1 се създава т. 4: „4. когато се яви на работа в състояние, за което може да се предположи, че е след употреба на наркотично вещество; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава до установяване по реда на наредбата по чл. 203, ал. 3 на наличие или липса на злоупотреба с наркотични вещества.“ Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 33: „§ 33. В чл. 215, ал. 2 след думите „т. 2“ се добавя „и 4“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 21, който става 24, и създаване на нови параграфи от 25 до 33 включително. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Параграфите по Доклада на Комисията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 34: „§ 34. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 6 се изменя така: „6. когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини;“ б) в т. 10 след думите „чл. 128, ал. 1“ се добавя „и 2“. 2. Създава се ал. 9: „(9) Служебното правоотношение на служителя може да не се прекрати по ал. 1, т. 10, а служителят да се преназначи по реда на този закон, при сключване на нов договор за същия обект на основание чл. 92, ал. 1, чл. 94, ал. 1 или чл. 128, ал. 1 или 2, който влиза в сила непосредствено след прекратяване на предходния договор.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 22, който става § 34. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Параграфът по Доклада на Комисията е приет. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 35, като в него думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 36: „§ 36. Създава се чл. 257а: „Чл. 257а. (1) Който наруши правилата за достъп до стратегическа зона на стратегически обект или до зона, свързана с изпълнението на стратегически дейности от значение за националната сигурност, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. (2) За маловажни нарушения по ал. 1 органите на МВР налагат глоба 50 лв.” ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 23, който става съответно 35, и създаването на нов § 36. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Параграфите по Доклада на Комисията са приети. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 37. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 38: „§ 38. В чл. 263 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от 1000 до 10 000 лв.“ се заменят с „от 100 до 1000 лв.“ и думите „от 5000 до 50 000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 5000 лв.“. 2. В ал. 2 думите „от 10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 2000 лв.“ и думите „от 50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „от 5000 до 10 000 лв.“. 3. Създава се ал. 3: „(3) За маловажни нарушения лицата по ал. 1 се наказват съответно с глоба от 100 до 200 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.“ По § 26 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 39: „§ 39. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, т. 10 думите „Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)“ се заменят с „Регламент ЕС 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 77/1 от 23 март 2016 г.)“. 2. В § 2, т. 1 след думите „ал. 8“ се добавя „и 9“.“ Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 40: „§ 40. В Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 81 от 2016 г., доп., бр. 98 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.) в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграфи 73, 74 и 75 се отменят. 2. В § 76 думите „и 75“ се заличават. 3. Параграф 77 се отменя. 4. В § 78, ал. 1 запетаята след числото „69“ се заменя с „и“, а думите „и 73“ се заличават. 5. В § 79 запетаята след числото „69“ се заменя с „и“, а думите „и 73“ се заличават. 6. Параграф 80 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов. Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията параграфи съответно 24, който става 37; 25, който става 38; 26, който става 39; и създадения нов § 40. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Параграфите по Доклада на Комисията са приети. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 27 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 41: „§ 41. Приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 се изменя така: „Приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 Списък на обектите, които Министерството на вътрешните работи охранява с полицейски органи, включително със сигнално охранителна и друга техника: 1. Язовирната стена на язовир „Искър“; 2. Язовирната стена на язовир „Кърджали“; 3. Язовирната стена на язовир „Студена“; 4. Ядрено хранилище „Нови хан“; 5. Железопътни възли – София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна и Русе; 6. Летища – София, Варна, Бургас и Пловдив; 7. Административната сграда на комуникациите на Българската национална телевизия – София, ул. „Сан Стефано“ № 29; 8. Националния радио-телевизионен център – София, бул. „Цариградско шосе“ 111; 9. Регионалните телевизионни центрове – Пловдив и Варна; 10. Българското национално радио; 11. Сградата на администрацията на Президента на Република България – София, бул. „Александър Дондуков“ 2; 12. Сградата на Народното събрание – София, пл. „Княз Александър І“; 13. Сградата на Народното събрание – София, пл. „Народно събрание“ № 2; 14. Сградата на Министерския съвет – София, бул. „Александър Дондуков“ № 1; 15. „Изследователски реактор – ИРТ - 2000“ към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – Българска академия на науките; 16. Сгради или части от сгради, ползвани от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; 17. Национален музей „Шипка – Бузлуджа“; 18. Национален исторически музей – София; 19. Национална галерия Квадрат 500 – София, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19 февруари“ № 1. 20. Временните възпрепятстващи съоръжения по чл. 102, ал. 7.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов. Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 27, който става § 41, и наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“. Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. Параграфът и наименованието са приети по Доклада на Комисията. Колеги, ще приключим до тук с Доклада, утре ще продължим. Благодаря, господин Цветанов. Съобщение за парламентарен контрол на 17 ноември 2017 г., петък: I. Разисквания по питане: Разисквания по питането на народния представител Георги Гьоков към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов относно политика за решаване на демографските проблеми на страната. II. Отговори на въпроси и питания: 1. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Боряна Георгиева. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – на един въпрос от народните представители Николай Цонков и Антон Кутев; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев; и Крум Зарков; - министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Любомир Бонев; - министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Стоян Мирчев; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Полина Цанкова-Христова; - министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Николай Пенев; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса от народните представители Георги Михайлов; и Георги Йорданов, Анелия Клисарова, Георги Гьоков и Илиян Тимчев; - министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - два въпроса от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев; и Васил Антонов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков; - един въпрос от народния представител Георги Стоилов към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Валентин Радев и министърът на околната среда и водите Нено Димов. Уважаеми колеги, приключи времето за днешния пленарен ден. Утре редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,00 ч.) Председател: Димитър Главчев Заместник-председател: Цвета Караянчева Секретари: Александър Ненков Симеон Найденов