Счетоводен и данъчен справочник

31.05.2019

Парламентът избра Мария Белова за председател на земеделската комисия на мястото на Десислава Танева, която зае поста на министър на земеделието.

Георги Станков стана член на Комисията за българите в чужбина. На негово място в Комисията по отбрана влезе Джема Грозданова.

НС освободи Радостин Радославов от Комисията по транспорт, неговото място зае Митко Полихронов.

Васил Цветков бе освободен от Комисията по енергетика, състава й попълни Радостин Танев.

За член на икономическата комисия бе избрана Даниела Димитрова.

От социалната комисия бе освободена Лиляна Павлова, нейното място попълни Емил Тончев.

Ралица Добрева става член на комисията за взаимодействие с неправителствените организации.

В Комисията по европейските въпроси влиза Лиляна Павлова на мястото на Джема Грозданова.

Ивелина Василева бе избрана за заместващ представител на Постоянната делегация на НС в ПАСЕ.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Добре дошли на колегите от БСП! (Шум и реплики.) Моля да се регистрираме. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка – Проект на решение за попълване състава и ръководството на Комисията по земеделието и храните. Вносител е Даниела Дариткова на 28 май 2019 г. Предлагам това да стане точка първа за утрешното пленарно заседание – петък, 31 май 2019 г. Моля режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 188, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Колеги, след тази точка в утрешния ден ще продължим веднага с парламентарен контрол. Разпределение на Законопроекта за изменение на Закона за политическите партии, постъпил на 28 май 2019 г. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси. Съобщение: Заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил: изпращането на формирования военнослужещи с щатно оръжие, снаряжение, екипировка и техника от сухопътните войски за участие в многонационално учение, което ще се проведе на военен полигон Ожеше, Република Полша, за времето от 1 до 25 юни 2019 г. и изпращането на военнослужещи от сухопътните войски, военновъздушните сили и Военна академия „Георги Раковски“ за участие в многонационално учение, което ще се проведе в Република Полша за времето от 3 до 13 юни 2019 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомленията са постъпили на 29 май 2019 г. с вх. № 903 09 26 и вх. № 903-09-27 и са предоставени на Комисията по отбрана. Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ. Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене? Господин Кънев, заповядайте. (Частични ръкопляскания.) ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника моля да гласуваме допуск в залата от Министерството на икономиката Лъчезар Борисов – заместник министър, и Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 181 народни представители: за 177, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18. Внесен е от Министерския съвет на 8 април 2019 г. Приет е на първо гласуване на 9 май 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 168 народни представители: за 166, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В глава четвърта, раздел III се създава чл. 23а: „Чл. 23а. Единното звено за контакт и Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказват практическо съдействие и помощ на получателите на услуги във връзка с информацията по чл. 23, ал. 1.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2. Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 3. Гласували 153 народни представители: за 152, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като предлага в чл. 29б, ал. 2 думите „по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕС) 2018/302“ да се заличат. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 4, с редакционните поправки, предложени от Комисията. Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага да се създаде подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 5: „Допълнителна разпоредба. „§ 5. С този закон се предвиждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 5, като текстът на § 5 е съгласно Доклада на Комисията. Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието на подразделението. Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В глава пета, раздел III се създава чл. 129а: „Чл. 129а. Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите оказва съдействие на потребителите в случай на спор между потребител и търговец, възникнал от прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (OB, L60/1 от 2 март 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/302“.“ 2. В чл. 186, ал. 2 се създава т. 12: „12. Регламент (ЕС) 2018/302.“ 3. В чл. 191 се създава ал. 7: „(7) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител.“ 4. Създава се чл. 225г: „Чл. 225г (1) На търговец по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/302, който не спази изискванията на чл. 3, 4 и 5 от регламента в случаите, когато клиентът е потребител, се налага глоба от 500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 6000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 5, който става § 6. Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „§ 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 6, който става § 7. Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. С това завършихме точка първа за днешния ден от Програмата за работа. Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. Преминаваме към следващата точка: ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2018 Г. Вносител е председателят на Българската академия на науките. Заповядайте за представяне на Доклада на Комисията по образованието и науката. Госпожо Дамянова, имате думата. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля, преди да представя Доклада, да гласуваме допуск в залата на академик Юлиан Ревалски – председател на Българската академия на науките. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете академик Ревалски. Продължете с представянето на Доклада. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г., № 905-00-2, внесен от председателя на Българската академия на науките на 19 април 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. На заседанието присъстваха: Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, член-кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на Българската академия на науките, професор Евдокия Пашева – главен научен секретар на Българската академия на науките, която представи Доклада, и професор Лъчезар Аврамов – директор на Института по електроника в Българската академия на науките. През 2018 г. в Академията са работили 2728 учени. Публикационната активност включва 3101 заглавия в международни реферирани списания, като 36% са в най-високата категория Q1 при 28% за предходната година. Традиционно най-висок дял имат направление „Нанонауки, нови материали и технологии“ и направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“. Бюджетната субсидия през 2018 г. достига 99 млн. 448 хил. лв. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителни вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери през 2018 г. са 61,993 млн. лв. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, дарения и други. Към тях се прибавят и трансфери от Фонд „Научни изследвания“, от министерства и ведомства, от оперативни програми и други програми на Европейския съюз. Министерството на образованието и науката представи положително становище по Доклада и направи препоръки за по-активно представяне на обществените ползи от дейността на Българската академия на науките със специален акцент върху различните консултантски и експертни становища, които БАН е предоставила на министерства, правителствени и обществени служби, както и за по-детайлен отчет на работата на регионалните академични центрове, които са правителствен приоритет през следващите години. В дискусията се включиха народните представители Милена Дамянова и Станислав Станилов. Те отбелязаха необходимостта от преразглеждане на функциите на дейността на Съвета на настоятелите, за да бъде подобрена неговата работа, както и за намирането на справедлив баланс между възнагражденията на утвърдените учени и на младите учени, който да стимулира приемствеността в науката. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за” – 12, без „против” и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Уважаеми академик Ревалски, моля за представяне на Доклада. Имате думата. ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да Ви представя Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. Нека започна с един цитат от нашия първи председател професор Марин Дринов, който казва: „Навярно можем да очакваме, щото не подир много време да се превърне дружеството в българска Академия на науките и да стане един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука.“ Това е казано преди 150 години. Тази година Българската академия на науките отбелязва своята 150-годишнина като наследник на българското книжовно дружество, създадено през 1869 г. в Браила, Румъния. По-късно действително думите на професор Дринов се реализират и през 1911 г. дружеството прераства в Българска академия на науките. Годишният доклад следва едно съдържание, което е стандартно, така че днес няма да се спирам на него. Преди да тръгна обаче по точките на това съдържание и да Ви представя основни акценти от работата на Българската академия на науките ми позволете да спомена за няколко събития, които се случиха миналата година, които маркират някои по-важни елементи от нашата работа, извън чисто научната ни дейност. (Започва компютърна презентация.) По време на Българското председателство в България беше проведено Общо събрание на Федерацията на европейските академии (ALLEA), на което БАН беше домакин и съорганизатор на съпътстващото научно мероприятие, което беше посветено на „Обществено доверие, експертна и институционална отговорност“. Споменавам това събитие, защото то изразява волята на европейските академии да служат като основен фактор при експертните мнения в съответните страни или на ниво Европейски съюз и да подпомагат взимането на решения от политиците. Второто нещо, което бих искал да отбележа, е, че като следствие от Националната стратегия за развитие на научните изследвания, които Вие приехте през 2017 г., ние разработихме своя собствена стратегия, която се основава на Националната стратегия и същевременно отчита спецификите на работата в Българската академия на науките. Нашата стратегия също е за дълъг период – 2018 – 2030 г., и в нея сме маркирали основни етапи в нашето развитие, като, разбира се, целта е да се превърнем отново не само във водещ регионален лидер – в региона, в който се намираме, но и да сме на високо европейско ниво. Миналата година започнахме в някакъв смисъл тържествата за 150-годишнината с отбелязването на 180 години от рождението на един от основателите на Академията – професор Марин Дринов – с тържества, които бяха в София, в Панагюрище – неговия роден град, както и в Харков – Украйна, където той е бил професор. Традиционно една немалка част от нашите учени са носители на различни награди. На този слайд съм дал седем от нашите колеги, които миналата година получиха най-високата награда в България, която се дава от Министерството на образованието и науката – наградата „Питагор“. Те са в различни области на нашите научни изследвания и показват високото качество на работата ни в областта на науката и иновациите. Нека да отбележа още две неща. Младите ни хора също се радват на голямо признание. Миналата година един от нашите колеги – доцент доктор Мария Спасова, от лаборатория „Биологично активни полимери“ на Института по полимери получи висока, престижна международна награда за нейните разработки в областта на полимерите и особено на приложенията на тези разработки, които са в различни области, основно в медицината и биомедицината. Българската академия на науките се старае да стимулира силно и високите научни постижения. Поради тази причина ние вече традиционно, и занапред, ще учредяваме награди за най-високи научни постижения. Обикновено около 1 ноември, когато е Денят на будителите, те ще бъдат връчвани. Миналата година това се случи за първи път и, както Ви казах, ще се превърне в традиция в бъдеще, защото смятаме да го продължим, а именно да отбелязваме постиженията на най-добрите ни учени по тяхното признание в световната наука. Нещо, което е важно и искам да се спра на него, въпреки че няма да показвам много слайдове – само този, който е в момента. Ние искахме да разберем каква е ролята на науката в българското общество и респективно ролята на Българската академия на науките. Беше направено такова национално представително проучване и от него бих искал да отбележа три неща. Първото е: като цяло анкетираните отбелязват, че науката, както и в другите европейски страни, трябва да се превърне в приоритет. Забележете, че 66% от анкетираните се обявяват в подкрепа на тази теза. Аз се възползвам от случая да се обърна към Вас – народните представители, с апел да издигнете науката, научните изследвания, иновациите като приоритет, заедно с образованието. Винаги образованието и науката са вървели заедно. Не можем да си представим, в никоя страна не можем да видим, че само едното се поддържа, а другото не. Те винаги вървят заедно – или вървят заедно нагоре, или вървят заедно надолу. Моят апел отново е Вие, като народни представители, също да издигнете науката, научните изследвания и иновациите като приоритет, заедно с образованието. Второто нещо, което бих искал да подчертая, е, че почти 50% от анкетираните имат доверие в институцията Българска академия на науките, а само 5% нямат доверие. Тоест съотношението между тези, които имат доверие, и онези, които нямат – това го няма на този слайд, не е сложено, но го има в това проучване, съотношението между одобрение и неодобрение е 9:1, което говори за авторитета на Българската академия на науките. Третото нещо, което се вижда на този слайд, е, че голямата част от анкетираните – 67%, припознават Българската академия на науките като научен и повече от 50% като експертен център. Сега нека да започна по съдържанието. Традиционно започваме с дейността на Събранието на академиците и член-кореспондентите. Без да навлизам в подробности, мога да Ви кажа, че около половината от това академично тяло са работили и работят в институти на Академията, около половината са колеги, които са в други научни и културни институции. Дейността му се равнява и даже надхвърля дейността на един голям институт в Българската академия на науките във всяко едно отношение – както в публикационна дейност, така и в проектна, и в преподавателска, и в експертна дейност. Така че това събрание допринася съществено за издигане на имиджа на българската наука и на Българската академия в частност. Сега ми позволете да премина към четири стълба, общо взето, на нашата дейност, а именно публикационната, проектната, експертната и, разбира се, какво правим в духовната сфера, защото ние имаме претенцията да бъдем и духовен център на страната. Основното, което искам да отбележа във връзка с научните изследвания и с публикационната дейност, е това, че в работата си учените от институтите на Българската академия на науките се водят от основните наши документи, а именно Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която, както казах, Вие актуализирахте през 2017 г., и Иновационната стратегия за интелигентна специализация. Основното, което може да се отбележи по отношение на научната публикационна дейност, е, че от онези статии, които са публикувани от учени на БАН и които са видими в световната база данни, 36% са в първата четвърт – най-високата категория по тези бази данни, което е значително над средното световно ниво, което е около 25%. Мисля, че това е сигурен белег, че в Българската академия на науките се извършват изключително качествени научни изследвания на високо, световно ниво. От тези публикации съм отбелязал, че 26 оглавяват ранглистата в съответната научна област. На следващия слайд е дадено разпределение на тези 26 публикации по институти. Искам специално да отбележа две неща: имаме публикации, и то немалко – 5, за страна като България това е изключително много, в най-престижното научно списание в света – Science. Има два института, които имат такива публикации – Институтът по обща и неорганична химия и Институтът по астрономия, което е много радващо. Тук има една графика, която показва няколко данни, свързани с публикации – научни статии, монографии, учебници и учебни помагала, научнопопулярни произведения. Като бройка имаме лек спад по отношение на предходната 2017 г., но като качество имаме подобрение и това е радващо. Този спад се дължи и на това, че все пак ние устойчиво, макар и с по малко, всяка година намаляваме. На тази графика бих искал да отбележа само тенденцията през 2018 г. на засилване на броя на научни публикации, които са в най-високата първа четвърт на световните бази данни. Сравнете ги с 2016 и 2017 г. и ще видите, че процентът на тези, които са в първата четвърт, се е увеличил от 28 на 36%, което, както казах, е белег за повишаване на качеството на научните изследвания, което е наша първостепенна задача. Тук е картината в страната ни. Българската академия на науките, както виждате от този слайд, продължава да бъде научната организация, която произвежда повече от половината от научните публикации в България, които са видими в световните бази от данни, следвани от нашите колеги от няколко университета, които са дадени тук. Мисля, че това отново е характерно за Българската академия на науките. Ние сме около една четвърт от всички учени в България и с тази даже по-малко от една четвърт, както виждате, произвеждаме повече от половината научна продукция на страната. Когато се говори за наукометрия, винаги учените дават така наречената цитируемост, защото тя е белег за това как другите учени по света възприемат нашите резултати. Както забелязвате в тази графика, която е свързана с цитатите, имаме устойчиво нарастване в последните години на цитируемостта на публикации на учени от Българската академия на науките, което отново е белег на признание от световната научна общност към нашите резултати. Вторият стълб, който искам да дискутирам с Вас, е проектната ни дейност. Винаги сме казвали, че за нас проектите са приоритет и активността на Българската академия на науките в тази област е изключително голяма, както ще видите на следващите слайдове. На тази графика виждате проектната ни дейност като бройка на проекти. Първите три стълба са за Фонд „Научни изследвания“, вторите три стълба са от други източници от България и третата група от три стълба е от чужбина. Има нарастване – общият брой за миналата година е някъде над 1700 проекта – на броя на проектите в последните години, устойчиво, бих казал, се вижда това нещо. Мисля, че тази бройка е впечатляваща, при положение че ние не сме чак толкова много, както ще видите след малко, за Българската академия на науките. Проектната дейност – на тази графика – през миналата година ни е донесла допълнително 55,5 милиона. Има известна устойчивост – от време на време има малки разлики в последните четири-пет години, но това се дължи на факта, че по някой път има години, в които пристига финансиране по даден проект по-масивно, пък в следващите години няма. Миналата година беше много успешна, както забелязвате, защото 55,5 милиона от проекти никак не са малко. За успехите на Българската академия на науките в областта на проектната дейност говори фактът, че в проведения конкурс по Оперативна програма „Наука и образование“ се получиха резултати, в които ние сме водещи в два от четирите центъра за върхови постижения и сме в частта „Центрове за компетентност“ – също сме водещи в два от центровете. Същевременно имаме изключително активно участие във всички останали проекти – както центрове за върхови постижения, така и центрове за компетентност. Те са в модерни области, като мехатроника и чисти технологии, информатика и информационни и комуникационни технологии, индустрия за здравословен живот и биотехнологии, и отново – информатика и информационни и комуникационни технологии. На тази графика няма да се спирам много подробно – тя показва успеваемостта във Фонд „Научни изследвания“ по различни науки. Ще отбележа само, че имаме изключително висока обща успеваемост, която е около 60% – нещо, което действително е впечатляващо като резултат. Нека сега засегна нашето участие в европейски програми. Като цяло бих отбелязал, че в Програмата „Хоризонт 2020“ – тя още не е завършила, но имаме доста успехи. Миналата година бяха сключени 10 нови договора на стойност над 2 млн. лв., като по този начин общият брой на договорите нарасна на 66. През 2018 г. искам да отбележа, че най-активно участие беше по отношение на структурните фондове на Европейския съюз. Има известно намаляване, ако сравняваме с предишната програма, която предхождаше „Хоризонт 2020“. Тук специално искам да обърна внимание, че успехът на България като цяло не е много добър в тази програма и бих се обърнал към Вас, като народни представители, да се направи всичко възможно, щото за следващия програмен период да бъдат приети специални мерки по отношение не само на нашата страна, а и на тези 13 страни, които се представят по-слабо, за да може да се подобри тяхното участие в европейските научни програми. На тази графика виждате основните ни източници на финансиране по проектите, които са в допълнителните научни проекти, които са извън бюджетната субсидия. Както виждате, една голяма част идва от министерства и ведомства, друга идва от Фонд „Научни изследвания“, разбира се, има немалко постъпления от търговски дружества – над 8 млн. лв. От чужбина също имаме значителен успех – както Ви споменах, над 11 млн. лв. идват от чужбина, от които по програмите от Европейския съюз идват около 42%, от други организации – 28, и от търговски дружества, забележете, също имаме немалък успех – над 3 млн. лв. от проекти с търговски дружества, които са в чужбина. Мисля, че това показва, че Българската академия на науките е ценен партньор и за фирми от чужбина. Сега Българската академия на науките как се вписва в европейското изследователско пространство, както и в световното? Бих казал, че ние сме ценен и практически търсен партньор от редица организации от целия свят. На следващите няколко слайда е дадена една извадка, според нас от най-важните проекти, които имаме в международен план, и аз няма да мога всичките да ги изброя, защото не искам да отнемам много време, но искам да спомена, че диапазонът на тези проекти е изключително широк – практически покрива всички области на научни изследвания, които се извършват в Българската академия на науките. Като се започне от информационни и комуникационни технологии, мине се през физика, ядрена енергия, металознание, проекти в областта на химическите науки, нови материали, нови технологии, в областта на нанонауките, на биологията, биомедицината, геологията, геофизиката, космическите изследвания. Нашият институт продължава да бъде един много силен институт, който работи в областта на космическите изследвания, търсен партньор с разширяване на международното му сътрудничество, но също така и в областта на хуманитарните и социалните науки, и на литературата, и в областта на археологията, философията, социологическите науки, на демографските науки. Тоест виждате, че като отношение към международното сътрудничество нашето участие е изключително активно и сме търсен партньор, защото във всички тези проекти, които тук бяха изброени, ние сме партньор с други научни организации от Европа и от останалата част на света. Третият стълб, който е свързан с експертния ни потенциал, защото Българската академия на науките, извършвайки научни изследвания на високо ниво, формира специалисти, които са способни да дават експертни мнения на държавните институции в различни области. Ще спомена последните постижения. През изминалата година, както знаете, следвайки Националната стратегия за развитие на научните изследвания, Министерството на образованието и науката обяви около десетина национални програми, които са свързани с разширяване на проблеми, изискващи научни изследвания с голям обществен интерес. Ние активно участвахме в подготовката на тези програми и подпомогнахме Министерството на образованието и науката в тяхното изработване и бих искал да кажа, че в четири от тях, които са свързани с нисковъглеродна енергия и транспорт за бита, иновативни и нискотоксични биологични активни средства, опазване на околната среда, млади учени, постдокторанти – ние сме водеща организация, а в други пет сме основен партньор. Те са свързани отново с важни, както казах, проблеми с голямо обществено значение в областта на информационните и комуникационни технологии, здравословни храни, културно и историческо наследство, електронно здравеопазване и в областта на биотехнологиите. По отношение на патентната дейност, нека спомена само като числа, че имаме регистрирани 48 изобретения, които притежават патент и съответно 12 полезни модела, които имат потенциала да се превърнат също в изобретения с патент. Нека сега се спра на един изключително важен въпрос, а това е какво е състоянието на човешкия научен потенциал в Българската академия на науките, защото, както знаете, без този потенциал няма да има, разбира се, никаква дейност, колкото и инфраструктура да имаме. Първо, ще започна от младите. Ние сме една от организациите, която има право да обучава докторанти, и това го правим с успех, както ще видите на следващия слайд – в почти всички области на науката, използвайки съвременни методики и подходи. Това е една от дейностите ни, свързана с обучение. Второто нещо, което искам да спомена, е, че ние сме изключително притегателни с нашата уникална инфраструктура и с учените, които имаме за младите хора – имам предвид студентите, защото Българската академия на науките е абсолютен шампион по отношение на проблема със студентските практики. Над 2600 студенти в тази програма са преминали през институтите на Българската академия на науките, възползвайки се, както казах, от уникалната апаратура и от научния потенциал на нашите колеги. Както виждате, другите организации са доста след нас в това отношение. Това показва нашия потенциал за обучение на млади кадри. Ние имаме и съществено присъствие в областта на образованието в училищата. Ще се спра само на един акцент, няма да имам време да се спирам на всички дейности, които са свързани с образованието в училищата. Това е нашият ученически институт към Българската академия на науките, който дава възможност на ученици с интерес към изследователската професия, както и, разбира се, които имат афинитет към творчеството, както ще видите след малко, да представят свои проекти пред компетентно жури и съответно да бъдат оценени. Това, което е приятно и искам да споделя с Вас от миналата година, е, че освен традиционните природни науки се разшири към социалните науки. От миналата година има вече и участници в областта на изкуството и изкуствознанието, което придава един особен колорит на нашия ученически институт. По отношение на докторантите отново ще се върна – регистрирахме един известен спад през 2017 г. Сега нещата през 2018 г. идват на своето нормално състояние или тръгват нагоре – защитили са над 110 докторанти, и тук на тази графика може да видите разпределението им по различни науки. Това се превръща в изключително важен елемент от нашата работа, и не само при нас, а и във висшите училища. Тук отново искам да се обърна към Вас с апел да се направи така, щото стипендиите на младите ни колеги докторанти и редовни докторанти да бъдат значително завишени. Сега има стъпки в това отношение – в Министерството на образованието и науката, с постановление на Министерския съвет бяха дадени добавки към стипендиите, но формално те все още не са увеличени, а за да може да привличаме докторанти, все пак те трябва да имат възможност да имат стипендия, която отговаря на икономическото състояние на страната. Тази картина показва възрастовата структура на учените, които през миналата година са били малко над 2700. Както виждате на графиката, която в някакъв смисъл ние определяме като двугърба камила е притеснителна, защото след шест, седем години дясната част, която виждате – последните три стълба, това са колеги, които предполагам, че ще се пенсионират и виждате, че започваме да оставаме с критично малко учени, които да водят младите ни колеги. Апелът тук отново е, няколко пъти ще го отправя към Вас, да се формира една устойчива политика за развитието на научния потенциал не само в Българската академия на науките, ще подчертая, но и за висшите училища. Показвам Ви каква е картината при нас и тя е обезпокоителна. Висока е средната възраст и тази част, която, както казах, е в дясно – след шест-седем години това ще бъдат колеги, които ще са извън нашата структура. Нека накрая да кажа няколко думи, преди да мина към сухите числа на финансите, затова че ние все пак сме един от духовните центрове на България. Вие сте ни съседи тук и предполагам често виждате, че практически всеки ден в нашата сграда има някакво, да го наречем, мероприятие или събитие по-скоро, което е от характер, свързан с културата, изкуството, духовността. Няма да Ви изброявам всичко, което сме направили, но ние сме организация, която отбелязва редица годишнини на наши достойни членове и на редица изтъкнати българи както в областта на науката, така и в областта на изкуството, културата, държавници, общественици. Тук са изброени част от годишнините, които миналата година чествахме. Вие знаете, че ние имаме интересни неща за показване – редица изложби се организират. Знаете, че имаме четири музея, които са впечатляващи, три от които са тук в центъра – Археологическият, Ентографският, Природонаучният музей, така че кипи активен културен и духовен живот в Българската академия на науките. Правим изложби в чужбина, за да покажем достиженията на България в областта на науката и културата. Предполагам, че повечето от Вас със сигурност знаят, но все пак да кажа, че нашият съгражданин, знаменит алпинист – Боян Петров, беше и наш колега. Повече от двадесет години той работи в Българската академия на науките и миналата година представихме неговото научно творчество, защото уникалната колекция, която е получена по време на неговите експедиции, колегите от Природонаучния музей дълго време ще трябва да обработват, докато я класифицират, но тя наистина е уникална. Така че успяхме да се види и тази страна от живота на Боян Петров, който миналата година, както знаете, остана под единия от осемхилядниците. Нека сега все пак да кажа и няколко думи за частта, която е свързана със субсидията и приходите ни. На тази графика виждате субсидията на Българската академия на науките за периода 2013 – 2018 г. Като казвам субсидия, имам предвид бюджета, който Вие гласувате в пленарната залата, плюс допълнителните средства, които се превеждат от министерствата. За тази година, която виждате – 2018 г., имаше и допълнителни 15 млн. лв., отпуснати от правителството, едно съществено увеличение по отношение на 2017 г., но както ще видите по-късно, все още е недостатъчно. Важно е да се види и графиката, която показва общите наши постъпления. Тук е субсидията плюс всичко, което ние сами намираме по линия на проекти и договори. Както виждате, субсидията е около 60%, останалото е около 40%. Тази тенденция е устойчива в последните години. Общият ни бюджет миналата година е бил над 160 млн. лв. при 99,5 млн. субсидия и 60 към 40 субсидия собствени приходи. По-интересно е да видим тук за по-дълъг период какво е състоянието. Както ще видите в синьо, от 2008 г. до 2018 г. е дадена субсидията, тоест това, пак повтарям, получаваме като бюджет, гласуван от Народното събрание, плюс допълнителни трансфери от министерства, а в жълто са собствените приходи. Две неща ще отбележа. Първо, това съотношение 60 към 40 практически го има навсякъде, с малки пунктуации някъде, както ще видите през 2012 г. е било едва ли не почти равно. По-важното е да се отбележи, че като се увеличи субсидията, почти навсякъде се увеличават и собствените приходи. Тоест за всеки вложен лев от държавата ние намираме повече – ако вложите повече средства в Българската академия на науките, ние съответно намираме повече средства допълнително. Това е много важно да се знае – за да знаете, че когато гласувате бюджет, той ефективно допринася за намирането на допълнителни средства. Третото нещо, което искам да отбележа, е важно. Вижте, че 2018 г. е първата година след 2008 г. и 2009 г., в която имаме по голям бюджет. През всичките тези години след 2009 г. до 2017 г. ние сме имали по-малък бюджет, отколкото 2008 г. и 2019 г. по малка субсидия и съответно по-малко приходи, което показва, че все още се намираме в ситуация на недофинансиране, защото за 10 години си представяте какво стана, как се измени икономическата ситуация в България – минималната заплата, средната заплата. Това е важен елемент да се отбележи, въпреки че за тази и миналата година ние получихме повече отколкото през 2008 г. и 2009 г., все пак тенденцията за недофинансиране беше до 2017 г. и занапред трябва да се вземат мерки, за да се обере това изоставане, което е получено. Длъжен съм да Ви кажа как се разпределя и субсидията, защото тук е бюджетът, който гласувате Вие като народни представители. Както виждате, това в последните години е традиционно, и това вече не е много добро – над 66% всъщност са за работни заплати, и много по-малко остава, имаме много други дейности, голяма част от които покриваме със собствени средства, особено в областта на инфраструктура, научни изследвания, капиталово строителство, както ще видите по-късно. По отношение на капиталовото строителство картината също не се е променила. В последните години всичките ни разходи, свързани с капитално строителство, са от собствени приходи. Мисля, че може би вече е време да се мисли как и държавата да подпомогне тази част, защото ако в инфраструктурно отношение, свързано с научна апаратура, ние можем да намерим средства по програми и го правим, и можем да кажем, че сами може да се справяме що се отнася до капиталовото строителство, свързано с поддръжка на сградния фонд – не можем да намерим други средства. Ако държавата не ни подпомогне в това отношение, разбира се, с наша помощ също, ние няма да можем да се справим със сградния фонд, който имаме, който се нуждае от сериозни инвестиции, за да се подобри. Ние засега извършваме само аварийни и текущи ремонти, с които просто да го поддържаме. Какви изводи могат да се направят, така както Ви представих нещата, в кратко резюме? Първо, по отношение на научната ни продукция. Можем да отбележим, че имаме висококачествена продукция, защото сме значително над средното ниво по отношение на възможно най-качествените ни научни публикации. Както споменах, 36% е в първата категория от публикациите ни, които са в световните бази данни. Имаме изключително високи постижения, когато става въпрос да бъдем шампиони. Не е малко това, макар че числото изглежда малко – 26, да имаме 26 публикации, които да са на първо място, така да се каже, да бъдем шампиони в съответните области. Имаме, разбира се, устойчивост и затова няма да говоря за този h-индекс, защото ще отнеме малко време, за да Ви обясня, но този индикатор показва, че имаме устойчивост в това отношение – вървим устойчиво нагоре. Разбира се, нека да отбележа, че имаме и патентна дейност. Може би сме научната организация с най-много патенти. Не сме се сравнявали с другите, но съм сигурен, че сме с най-много патенти – 48 през миналата година. Нещо, което искам да отбележа, е, че ние съзнаваме нашата отговорност, че сме научна организация, която обучава само докторанти, тоест в сравнение с нашите колеги от висшите училища нямаме такава голяма педагогическа натовареност и затова искам да отбележа, че когато обсъждахме в нашето общо събрание Правилника за придобиване на научни степени и академични длъжности като следствие от Правилника, който беше приет от Министерството на образованието и науката, в частта, където бяха приети нови национални критерии за израстване, ние завишихме нашите критерии в сравнение с националните във всички науки, отново повтарям, съзнавайки нашата отговорност, че сме все пак изследователи, нямаме педагогическа натовареност и в този смисъл нашите критерии за израстване трябва да бъдат – в научно отношение говоря, а не в педагогическо – по-високи, отколкото в националните. По отношение на втория стълб „Проектното финансиране“. Отново ще спомена няколко ключови факта. Изключително висока успеваемост на национално нивото – 60%. Нашите успехи в партийната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, както споменах, в два центъра за върхови постижения ние сме водеща организация и в два центъра за компетентност. Отново в изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания на Република България, както споменах, Министерският съвет одобри национални научни програми, в четири от които сме водещата организация, а в пет сме основен партньор. В частта „Хоризонт 2020“, тоест нашата проектна дейност, по отношение на европейските програми отбелязваме отново ръст – 10 нови договора, както споменах, като общият им брой нарасна на 66 на стойност над 15 млн. лв. Няма да скрия – имаше един тежък момент през миналата година, това е безпрецедентно в нашата нова история, един институт пожела да напусне Българската академия на науките, като основната причина за недоволството беше недостатъчното му финансиране. Разбира се, в областта на климата, атмосферата и въздуха не можем да останем без звено за научни изследвания в тази част, така че ние създадохме пък и ново звено, което ще се занимава с изследвания в тази област. Какво ни предстои през 2019 г.? Като казвам предстои, ние го правим вече. Както Ви казах, навършват се 150 години от създаването на Българското книжовно дружество, което е предшественик на Българската академия на науките. Ще има, разбира се, редица дейности, и тържества, и мероприятия, които започнаха още от началото на годината, текат и в момента. Кулминацията ще бъде на 12 октомври, когато ще честваме на самия ден, на който е създадено Българското книжовно дружество. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че ние се опитваме, свързвайки го и с това, което Ви казах по време на анкетата, че голяма част от българското общество смята, че науката трябва да бъде приоритет, ние се опитваме, ще продължим и занапред, а не само през тази година, да убеждаваме обществото, всички Вас, че науката трябва да се превърне в приоритет. Науката, научните изследвания, иновациите трябва да се превърнат в приоритет наравно с образованието в България. Другото нещо, което ще спомена и което през последните години е наша непрекъсната грижа, е, че ще продължим и занапред с нашите усилия за повишаване на качеството на научните изследвания. Ние правим това, въвеждайки редица критерии и конкурсен принцип. Искам специално да подчертая пред Вас, че бюджетът на Българската академия на науките, който Вие гласувате, една част от него се разпределя по критерии, които са свързани с нашата дейност – научни, в областта на проектите, както и в областта на експертната дейност. Така че всеки лев, който е даден допълнително, знайте, че той се разпределя не просто поравно, както на редица места съм чувал да се казва, а по определени критерии, които са свързани с дейността на Българската академия на науките. И, разбира се, една дейност, която е от изключително важно значение, която в последните години също засилваме, това е популяризиране на нашите резултати сред широката българска общественост. Едно нещо, което все още не е на ниво, което желаем, е активизирането на връзките ни с бизнеса, за което, разбира се, сега особено ще помогне участието ни в центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, защото те са свързани с нашата стратегия за интелигентна специализация. Така че с тези центрове, както и с нашата национална академична мрежа, която имаме по страната, ние ще подпомогнем развитието на този процес. Експертният потенциал, разбира се, е нещо постоянно, което е в услуга на държавата. Ние сме готови под всякаква форма да предоставяме експертни мнения на наши специалисти във връзка с важни въпроси на българското общество. Младите учени остават и през тази година наш приоритет. Аз се надявам, и с Ваша помощ интересът на младите учени към науката ще бъде засилен, защото, повярвайте ми, имаме нужда от млади попълнения, които да продължат нашата работа. Не на последно място, нашите връзки с висшите училища и съвместната дейност са изключително добри в този момент. С всички водещи университети имаме съвместна дейност и това нещо ще продължи за в бъдеще – и в центровете за компетентност, и в центровете за върхови постижения, и в националните научни програми. Общо взето ще завърша с няколко изречения, които отразяват същността на Отчета, който Ви предоставих. Вие видяхте от това, което изложих като данни, че ние сме водещият научен център в България. Както споменах, с около една четвърт или даже с по-малко от учените ние произвеждаме повече от половината научна продукция в България. Тези научни постижения са на изключително високо, световно ниво според базата данни, които са световни и в които се отразяват научните постижения в цял свят. Видяхте, че всичко това е направено в последните десетина години при едно продължаващо недофинансиране на Българската академия на науките. Аз се надявам, че трендът, който беше започнат миналата година, на значително увеличение на субсидията на Българската академия на науките, ще продължи и занапред. Ние обаче държим високо летвата за академичното израстване на изследователите, както видяхте, за да може да се запази като „един от най-великолепните всенародни храмове на българската наука“, ако трябва отново да цитирам професор Марин Дринов. Времената си остават трудни, искам да го подчертая това, много все още има за правене, въпреки че, както Ви споменах неколкократно, ние сме доста успешни при привличане на средства за научна инфраструктура. В това отношение нещата се подобриха. Сега е време с общи усилия да подобрим състоянието на човешкия потенциал. Всъщност със заключението, което е на този слайд, искам отново да отправя апел към Вас, че един от най-съществените проблеми не само за нас, за цялата наука в България – имам предвид и във висшите училища, и за страната като цяло, е възпроизводството на научния потенциал на България. Винаги сме казвали, че разглеждаме наличието на висококачествен научен потенциал в една страна като част от националната сигурност. Всички ние имаме нужда от такъв научен потенциал, защото, когато дойде моментът и е необходимо някаква нова технология да бъде трансферирана в България, ново познание да бъде трансферирано, в този момент имаме нужда от висококачествен научен потенциал. А ние все още нямаме пълна визия и най-вече нямаме устойчива програма за финансиране на учените, нисък е социалният статус на изследователите, както видяхте от възрастовата графика – излизането от системата на високо квалифицирани учени поради възраст. И не на последно място, все още е много силен, както е модерно да се казва, brain drain – ние готвим млади хора, подготвяме ги на едно високо ниво и те след това напускат страната. Така че моят апел към Вас като народни представители, защото от Вас зависят почти всички тези неща, след като се започна със Стратегията, която я приехте през 2017 г., което е много добро начало, тя беше актуализирана, нека да продължим и напред – да възвърнем качеството и достойнството на българските учени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, това беше Годишният доклад за дейността на Българската академия на науките, който предстои да разгледаме. Откривам разискванията. Професор Станилов поиска думата. Имате думата, уважаеми господин Професор. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател на Академията на науките! Законодателният ред, по който Отчетният доклад на БАН се разглежда в Народното събрание, беше предложен от мен и приет с пълно единодушие преди години от Народното събрание. Това беше направено с умисъл, че като го разглежда Народното събрание, като разглежда тези доклади, ще обърне повече внимание на познанието в България, на което от промяната насам се гледа с определен негативизъм. Много пъти съм излизал тук пред Вас, не само когато се обсъжда докладване, когато се обсъжда законодателство, свързано с познанието, с науката, за да кажа, че в България познанието не е поставено на необходимото обществено равнище. Наскоро четох един американски анализатор, който твърдеше, че една заблуда цари в световното общество, че икономиката движи живота – казва той. Икономиката не движи живота, а живота го движи познанието и всичко зависи от познанието, икономиката само се възползва от неговите постижения. Защото, ако англичаните не бяха изобретили парната машина през XIII век, днес капитализмът нямаше да бъде развит в това състояние и човечеството нямаше да бъде това, което е. По Доклада на председателя на БАН. В тези доклади се изтъква положителното, което е в Академията, а отрицателното е на по-заден план – това донякъде е и правилно, и оправдано, но аз искам да се спра само на един-единствен въпрос относно този доклад: става дума пак за заплати и за пари. Много пъти съм излизал оттук да призовавам да се поправят, да се повишат заплатите на учените, правил съм сравнения със западните научни организации, носил съм документация и съм я чел от трибуната, когато беше вторият мандат на ГЕРБ, не, първият, да чета на финансовия министър – например в Германия в Групата „Макс Планк“ как науката се финансира. Обикновено в чужбина това е 80 – 85% държавна субсидия, 10% са проектите и 5% е частният бизнес. Това е устойчиво число, но у нас, както виждате, работата е изкривена. Но това не е въпросът ми. Въпросът е, че опираме пак до младите учени, тъй като аз продължавам да работя в Националния археологически институт при БАН, който е най-старата изследователска организация в България, и ако питате сега председателя, ще каже, че е един успешен институт, един от успешните институти на Академията – имам двама докторанти, участвах в журито за приемане на докторанти. Това, което каза председателят, е вярно, че започва да се качва качеството, но въпреки това е крайно незадоволително и причината не е в стипендиите, в парите, които получават докторантите, а в перспективата, която им предлага нашата държава. Сега с тази програма, за която председателят спомена и се предвижда увеличение на докторантските и постдокторантските пари – те са някъде от 1000 до 1500 лв., което в сравнение с останалото и досегашното е доста голяма сума, обаче се поставя следният въпрос – защо казвам, че цялата работа е изкривена, цялата политика и практика се изкривяват: този докторант, който постъпи срещу тези пари и ги получава три години, като стане главен асистент вместо 1500 лв. ще получи 750 лв. Затова той няма да постъпи в докторантура, а ще замине за чужбина, за да постъпи там, защото, като погледне класификатора на съответния институт, той ще види, че като стане професор ще получава 800 лв., тоест наполовина от това, което е получавал като постдокторант, и пак няма да постъпи и затова качеството на хората, които взимаме за доктори, не е високо и скоро не може да бъде толкова високо. Това трябва да се поправи. В Комисията много пъти съм разговарял с министъра, с неговите заместници и няма да се получи реално увеличение и реално заплащане в Академията на науките, докато не се изработи класификатор. Не знам дали всички знаят какво означава това. Общ класификатор на изследователската наука в България може да бъде направен и може да се отнася и за университетите, и за Академията. Разговаряйки със заместник-министърката, която отговаря за науката – скоро се разправяхме пак, тя твърди, че такъв класификатор се работи. Засега нямам особени реални наблюдения, че се прави нещо по този въпрос, а на каква база се прави е друг въпрос, но казвам, че без класификатор нищо няма да се случи, така че заплащането на учените в Българската академия на науките е крайно недостатъчно. Науката не може да се развива без кадри, които според един мъдрец са решавали всичко, и ако ние не вземем мерки в следващите години и не престанем да се отнасяме към изследователската наука по този начин, по който се отнасяме сега, всички усилия ще бъдат напразни – ще продължава да се говори, че икономиката движи света, докато света го движи познанието. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Професор. Има ли реплики? Не виждам заявки. Други изказвания? Заповядайте, господин Цонков, имате думата за изказване. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми академик Ревалски! Ние от „БСП за България“ ще подкрепим Доклада за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. и бихме искали да поздравим във Ваше лице ръководството на Българската академия на науките, както и цялата научна общност на Академията, за постигнатите научни постижения и резултати през 2018 г. Те са значими на фона на науката, която се прави в България, и състоянието на българската държава. Приетата Стратегия за развитие на Българската академия на науките до 2030 г. показва, че Вие имате воля, желание за развитие, мисъл за бъдещето в контекста на социално-икономическото развитие на държавата, още повече че Българската академия на науките е основният духовен и най-голям научен център в България. Това показват и данните, изнесени в Доклада – над 50% от цялата видима научна продукция в България, която е видима за европейската научна общност, е произведена точно при Вас в Академията. Разбира се, тук бих посочил и един коефициент, един показател, който е важен – съотношението на инвестираните средства за наука и каква е тяхната възвръщаемост, като по мои данни Българската академия на науките има висок коефициент, което показва и висока степен на научна ефективност, в случая дейността на Българската академия на науките. Тези резултати, без да ги омаловажаваме, могат да бъдат много по-големи, имайки предвид потенциала на Българската академия на науките, а те се дължат най-вече на дейността на Българската академия на науките. Тук моето разочарование идва от това, че не виждаме отношението на управлението на държавата към развитието на науката, към развитието на научните изследвания, което е важно. Трябва да се заздрави повече връзката държава и система на науката, бизнес – научни изследвания, което, за съжаление, не виждаме все още да бъде правено. Не виждаме и нещо друго, което е важно и е записано в Стратегията за развитие на научните изследвания, което е свързано с начина, по който се финансират науката и научните изследвания – основно конкурсния принцип, основно европейско финансиране и много по-малко национално, европейски проекти, а тук основна роля трябва да играе управлението на държавата за развитието на науката, а оттам и за икономическото развитие на България. Затова мога спокойно да кажа, че всъщност политиката на сегашното управление в областта на науката и научните изследвания показва една висша степен на лицемерие, защото в последните години по-скоро виждаме намаляване на разходите за наука от брутния вътрешен продукт, които са минимални – 0,2%. Ние знаем, че когато говорим за фундаментални, приложни изследвания, това изисква време и един период от три-четири години, в който трябва да се инвестира в тези изследвания, за да постигнем едни добри научни резултати и да направим научен пробив. Тук е мястото на държавата и на бизнеса, разбира се, да подпомогне този процес, а това не го виждаме. След като вече имаме готовия резултат, възвръщаемостта е в полза и на държавата, и на бизнеса. Затова казвам, че не може да очакваме само с европейски средства да развиваме на много високо ниво, макар и с всички условности, науката. Бих искал да взема отношение по Вашите думи за това, което подчертахте – че образованието е неразривно свързано с науката, но приетите наскоро приоритети за социално-икономическото развитие на България показват нещо различно, защото в тези приоритети и анализа, който е направен преди това, се казва, че учениците в образователната система трябва основно да развиват най-вече умения. Вие ми кажете: как ще правим, как ще създаваме млади учени и ще ги стимулираме да се развиват, как ще правим наука, когато развиваме само уменията? А знанията са много важни и са свързани с уменията, и трябва да вървят ръка за ръка. И в този ред на мисли, разбира се, не мога да пропусна въпроса за възрастовата структура на Българската академия на науките и за стимулирането на младите учени, привличането на младите учени. В последните години виждаме, че вследствие на недофинансиране, недооценяване на науката Българската академия на науките трудно задържа младите учени, още повече с ниските възнаграждения, които получават в контекста на българския пазар на труда, а да не говорим в контекста на общото европейско научно пространство. Всичко това зависи и от управлението на държавата, за съжаление, когато говорим за младите учени. Да, тук мога да похваля все пак управлението, че са отпуснали 2 млн. лв. по Програмата за подпомагане на млади учени в БАН, но това е работа на парче. Нямаме политика за цялостно решаване на проблемите, които в момента дискутираме, нямаме ясна стратегия, в която да се вижда и държавата – да подкрепя повече развитието на науката, Българската академия на науките, развитието на научните изследвания. И макар че БАН функционира в условията на много голяма конкуренция в контекста на европейското научно пространство, Вие все пак имате много добри резултати, но това не е достатъчно, за да се задържат висококвалифицираните кадри. В резултат на всичко това може да се заключи, че поради активното отсъствие на държавата и липсата на поставянето на науката като стратегически приоритет, който е свързан с икономическото развитие на държавата, БАН е постигнала високи научни резултати през 2018 г., но в условия на недофинансиране, в условия на изтичане на висококвалифицирани кадри и, разбира се, недооценяване на експертния труд на учените. Ние от „БСП за България“, пак казвам, ще подкрепим Доклада за дейността на БАН за 2018 г., но апелираме към управлението на държавата, към управляващото мнозинство да променят отношението към науката, към научните изследвания – само така може да се спаси България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, имате думата. ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми академик Ревалски! От Вашия доклад всички разбрахме, и това е безспорен факт, че Българската академия на науките е най-големият научен център в страната не само с потенциал, но и с налична съвременна и модерна инфраструктура. Дейността на Българската академия на науките се оценява високо от обществото според национално представително проучване, направено през периода май – юни 2018 г. Българските граждани оценяват водещата роля на Академията като научен център – 67,9%, но тя заема достойно място и като експертно-консултативен център – 52,6%. Над две трети от анкетираните споделят тезата, че постиженията на учените от БАН са повод за гордост и национално самочувствие – над 68%. Един от най-съществените проблеми, за които говори колегата преди мен, е проблем не само в Българската академия на науките, но и за страната като цяло и е възпроизводството на научния потенциал на България. Привличането и задържането на млади учени чрез включването им в атрактивни научни проекти и осигуряването на перспектива е водещата цел за годините напред. Това казахте в изводите и в насоките за развитието на Академията за следващите години. Проучване за проблемите сред младите учени откроява пет основни бариери: липсата на ментори със съвременни разбирания; трудното публикуване на научни статии; липсата на яснота какво се очаква от младите учени; липсата на яснота как да направят бизнес от получените резултати; и липсата на колаборация с други колеги учени. Като проблеми се поставят още – недостатъчното финансиране, недостатъчното популяризиране на научните постижения и проекти у нас, и слабото обществено позициониране въобще на научните работници. Не е за пренебрегване и самочувствието, тъй като младите учени не оценяват собствените си успехи. Мислейки за перспективите в развитието на науката, много важен аспект, който трябва де се подчертае, е смяната на поколенията и стимулирането на младите хора още от училище да се занимават с наука. Успешен модел за това, проект на академик Петър Кендеров, е Ученическият институт на Българската академия на науките, който дава възможност на ученици с интерес към изследователската професия, както и с афинитет към творчеството, да представят свои проекти пред научно жури и публика. По този начин от ранна ученическа възраст се придобиват умения и опит за събиране и анализиране на факти, ситуации, явления, получават се насоки и оценки от специалист за постигнатите резултати. Учениците презентират своите постижения по време на двудневно събитие на Българската академия на науките. През 2018 г. Петата юбилейна сесия на Ученическия институт беше включена и в Националния календар на Министерството на образованието и науката. Ученическият институт съдейства за провеждането на редовни консултации със специалистите на БАН по темите на изследванията. Нов момент за 2018 г. беше включването на изкуството и изкуствознанието сред областите, в които учениците могат да представят свои проекти. Годината, която отчитаме – 2018 г., в сесията на Ученическия институт на БАН взеха участие ученици от 15 града – Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Вършец, Вълчи дол, Гоце Делчев, Габрово, Кърджали, Монтана, Правец, Пловдив, София, Русе и Ямбол. Учени от Българската академия на науките, университетски преподаватели, признати специалисти в своята научна област, представители на бизнеса, ръководствата на фирми за производство на иновативна техника се включиха с желание в помощ на екипите с ученици. Отличените в Петата сесия на Ученическия институт на БАН получиха множество награди и специални грамоти. Тъй като имам лично пристрастие към математиката, и като народен представител от Варна, ще изброя отличените ученици от Варна за последната година. Тези ученици са ученици на Математическата гимназия и двама от тях са включени в Лятната изследователска школа по математика на Масачузетския университет – Виктор Велев и Марк Драгнев. Ако обобщим – негативният извод е, че относително малко хора в днешно време се интересуват от наука, което е съществен риск през следващите години човешкият потенциал в науката рязко да намалее, а с това и общата образованост и информираност на хората, което от своя страна да доведе до намаляване на подкрепата за развитието на науката. Позитивният извод е, че оптимизъм за бъдещето ни дават научните центрове, центровете за върхови постижения и институти като този, за който говорих, а именно: Ученическият институт на БАН с доказания си престиж в българското общество. Безспорно е, че всичко значимо, което правим, трябва да бъде споделяно, за да се проследи цялостният напредък и активността на младите хора, на българските учени и по този начин да се даде и обективна оценка за научния потенциал на страната ни. Благодаря. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Не виждам заявки. Закривам разискванията по обсъждания доклад. Ще Ви запозная с Проекта за решение, който предстои да гласуваме: „Проект! РЕШЕНИЕ по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г.“ Предстои гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2. Предложеният Проект за решение е приет. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател на Българската академия на науките. Поздравления за това. Поздравления и към всички, чиято дейност и работа е отразена с Решението в току-що приетия доклад. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) Уважаеми народни представители, предстои да се запознаем и да приемем решение по още един доклад – този на Комисията за енергийно и водно регулиране. Прекъсвам заседанието за 30 минути, след което ще пристъпим към разглеждането на Доклада. Работата си ще продължим в 11,10 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред: ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2018 Г. Вносител е Комисията за енергийно и водно регулиране. Господин Бойчев, заповядайте с Доклада на Комисията по енергетика. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица: Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Евгения Харитонова… (Шум и реплики.) „ДОКЛАД относно дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г., № 920-00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 май 2019 г., Комисията по енергетика разгледа и гласува Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г., № 920-00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2019 г. На заседанието присъстваха: от Комисията за енергийно и водно регулиране доцент доктор Иван Иванов – председател; госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Георги Златев, господин Ремзи Осман, господин Александър Йорданов, господин Владко Владимиров, господин Димитър Кочков и госпожа Пенка Трендафилова – членове; господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Ценово регулиране и лицензи“, и господин Ивайло Касчиев – директор на дирекция „ВиК“. Докладът беше представен от господин Иванов, който сподели, че през изминалата 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране проведе регулаторна политика, насочена към подкрепа на общите усилия на държавните институции за ускорено провеждане на реформите в българската енергетика. Основен фокус на усилията на регулатора беше стимулирането на по-нататъшната либерализация на електроенергийния пазар и развитие на борсовата търговия с електроенергия, създаването на предпоставки за регионална свързаност на пазарите на електроенергия и природен газ и в перспектива – включване и активно участие на страната ни в интегрирания европейски енергиен пазар. В сектор „Електроенергетика“ през 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране определи последователно премии за електрическата енергия от Възобновяеми източници и от ВЕКП, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 4 MW и над 4 MW, прогнозна пазарна цена по групи производители, в зависимост от първичния енергиен източник, както и прогнозна пазарна цена за технологични разходи на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. Промените в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници през 2018 г. наложиха промяна и в подзаконовата нормативна рамка и в тази връзка Комисията за енергийно и водно регулиране прие изменения в Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия и в Правилата за търговия с електрическа енергия. С цел постигане на трансгранична свързаност Комисията за енергийно и водно регулиране и Регулаторният орган за енергия на Република Гърция – RAE, приеха общо Решение за Споразумение за трансгранично разпределение на разходите за Проект от общ интерес „Нов междусистемен електропровод между „Марица изток 1“, Република България и „Неа Санта“, Република Гърция, даващо възможност „ЕСО“ ЕАД да получи безвъзмездно 58 млн. лв. по Механизма за свързване на Европа. За да бъде постигнат синхрон на национално ниво с европейското законодателство, Комисията прие и решения във връзка с прилагането на регламентите и мрежовите кодекси на единния европейски електроенергиен пазар. С промените в Закона за енергетиката в изпълнение на европейския регламент REMIT, Комисията за енергийно и водно регулиране придоби нови правомощия за осъществяване на мониторинг и контрол на борсовата търговия с електроенергия. Те откриват възможността регулаторът да провежда разследвания на сделки на енергийната борса с цел да се гарантира прозрачността и интегритета на пазара и в случаи на доказани манипулации – да налага ефективни санкции срещу пазарни участници. В тази връзка Комисията предприе действия за създаване на специализирано административно звено от експерти и предстои доставка и интегриране на специализиран софтуер за мониторинг на борсовите сделки. В сектор „Природен газ“ през 2018 г. Комисията за енергийно и водно регулиране изпълни ангажиментите си за приемане на необходимата регулаторна рамка с цел създаване на условия за конкурентност и за либерализацията на българския пазар на природен газ като част от пазара в Европейския съюз и в Източна Европа, за отваряне на националния газов пазар и за осигуряването на достъп до него за всички участници. Във връзка с изменението на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., включващо концепция за изграждане на газоразпределителен център – хъб, у нас Комисията за енергийно и водно регулиране прие решение, с което одобри документацията за провеждане на ангажираща фаза 3 от процедурата Open season за „Проект за развитие и разширение на газопреносната система на „Булгартрансгаз“ ЕАД“ от българо-турската граница до българо-сръбската граница. Българският регулатор даде принос за създаване на регионален газов пазар посредством изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктурни проекти в региона. В тази връзка Комисията прие окончателно съвместно решение с Регулаторния орган за енергия на Гърция и предостави временно освобождаване на „Ай Си Джи Би“ АД за интерконектора Гърция – България от изискванията на Директива 2009/73/ЕО и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Комисията през 2018 г. осигури регулаторна подкрепа за отлаганите реформи във водния сектор за постигане на европейско качество на предоставяните ВиК услуги. Регулаторът извърши голяма по обем и сложност работа по анализ на внесените 5 годишни бизнес планове на ВиК операторите за регулаторния период 2017 – 2021 г. През изминалата година бяха одобрени бизнес планове и цени на услугите на 11 ВиК дружества. С това общият брой на дружествата с одобрени бизнес планове достигна 27, което покрива над 77% от населението в страната. В изпълнение на изискванията на нормативна уредба регулаторът приложи ценообразуване, основано на изпълнението на заложените 29 показатели за качество на ВиК услугите и стриктно отчитане на прага на социалната поносимост на цените. Разглежданите бизнес планове на ВиК операторите бяха задължително одобрявани от съответните общински съвети и от Асоциацията по ВиК и едва след това бяха обсъждани от Комисията. Много от бизнес плановете бяха нееднократно връщани за преработка и по настояване на КЕВР от тях отпаднаха всички икономически необосновани разходи, което позволи регулаторът да ограничи повишението на цените на услугите. Отчитайки важността на работата с жалбите на гражданите и с цел подобряване на достъпа до информация и облекчаване на подаването на заявления, през 2018 г. КЕВР разработи и въведе специализиран Единен портал за предоставяне на информация и услуги. Той осигурява на потребителите 24-часов достъп по електронен път до административни услуги, в това число подаване на жалби и искания за достъп до обществена информация, проверка по статуса на подадена жалба, достъп до публични регистри на лицензи и договори и други. В изпълнение на мерките за облекчаване на административната тежест за бизнеса Единният портал дава възможност на дружествата да внасят заявления за издаване, изменение и прекратяване на лицензи, а ВиК операторите могат да подават изискваните от тях отчетни данни. Активното международно сътрудничество през годината в рамките на двустранните контакти с енергийни и водни регулатори и участията в европейските и регионални форуми показаха нарасналия международен авторитет на КЕВР. Продължи изпълнението на програмите съгласно действащите споразумения за сътрудничество с регулаторите на Румъния, Албания, Косово, Гърция, Македония, Черна гора, Грузия, Турция и Сърбия. През месец май КЕВР беше домакин на 15-ата среща на Общото събрание на Мрежата на водните регулатори в Европа (WAREG) с участието на водни регулатори от 22 държави. С цел разширяване на многостранното сътрудничество в региона КЕВР издигна инициатива за учредяване на Регионален форум на регулаторите от Балканите като постоянно действаща платформа за обмен на регулаторни практики и хармонизиране на регулаторните рамки за страните членки. След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“. В резултат на проведеното обсъждане и последвало гласуване, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г., № 920-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 май 2019 г.: „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Господин Председател, моля Ви да подложите на гласуване за допуск в залата на следните лица: господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, госпожа Евгения Харитонова – член, Владко Димитров – член, Пенка Трендафилова – член, Ремзи Осман – член, Александър Йорданов – член, Георги Златев – член, Димитър Кочков – член, и Светла Тодорова – член. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете членовете на Комисията в залата. Преди да открием разискванията, ще помоля председателя на Комисията господин Иванов да представи Доклада. Имате думата, уважаеми господин Иванов. ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В съответствие с чл. 20, т. 4 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно представя до 30 март отчетен доклад за своята дейност за предходната година. По този повод Комисията със свое решение от 28 март гласува и съответно представи в Народното събрание Доклада за 2018 г. Докладът, който прочетоха от името на Комисията по енергетика, до голяма степен показва в резюме нашата дейност. Затова аз ще си позволя да спра Вашето внимание върху няколко аспекти, които считам за най важни от дейността на КЕВР. На първо място, Комисията посвещава голяма част от своите усилия, решения, които взима, и подзаконови нормативни актове на действия, свързани с либерализацията на електроенергийния и газов пазар. Това е дейност, която ни приближава към създаването на обединен регионален пазар на електроенергия и природен газ. На второ място, Комисията създава предпоставки със свои нормативни документи за постепенно либерализиране и най-вече диверсификация на доставките на природен газ за Република България. В отделните сегменти на нашата дейност накратко искам да отбележа, че в областта на електроенергетиката през изминалата 2018 г. Народното събрание, тоест Вие, уважаеми госпожи и господа народни представители, гласувахте промени в Закона за енергетиката, които направиха възможни по-нататъшни действия в областта на либерализацията. По този повод Комисията в своите ценови решения извади на свободния пазар, а той в момента в България е единствено организираният борсов пазар на Българската независима енергийна борса, всички производители на електрическа енергия, които имат инсталирана мощност четири мегавата и над четири мегавата. Това повиши ликвидността на Борсата. От друга страна, нещо, което също е много важно за националния електропреносен оператор, както и за четирите електроразпределителни дружества, бяха въведени изисквания всичката енергия, която им е необходима, за да покриват своите технологични разходи, да се купува именно от Борсата. Резултатът беше, че чувствително се намали тази енергия за технологични разходи, която се консумира от отделните дружества. По отношение на един важен сегмент, а той е ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране, ще отбележа, че по същество тази дейност на Комисията би трябвало постепенно да отпадне при пълната либерализация и тя ще продължи след няколко години единствено да определя регулирани цени за енергийно уязвимите потребители – това, което е изискване на Европейската комисия и е заложено в Директивата още от 2009 г. Комисията за енергийно и водно регулиране в своите ценови решения винаги се ръководи от два принципа: решенията да бъдат прозрачни и, второ, да бъдат балансирани, защото, за да имаме една устойчива енергийна система, не трябва да се допуска да фалират енергийните дружества. Евентуален фалит на дружествата би довело до катастрофални резултати за обществото. Затова Комисията отчита в определена степен необходимостта те да поддържат и развиват мрежите, услугите, които предоставят. В същото време, отчитайки нивото на приходите на българските граждани, Комисията не допуска резки изменения на цените както на електроенергията, така и на природния газ и топлинната енергия. В днешния глобализиран свят искам да отбележа, че все повече тези цени ще зависят от фактори, които не са в национален аспект, а заедно с това са незаобиколими. Имам предвид цената на емисиите въглероден диоксид, които съгласно решенията на Европейската комисия всички енергийни дружества, работещи на въглища и на природен газ, са длъжни да купуват – цена, която нарасна близо пет пъти в рамките на година и половина, и цена, която по необходимост трябва да я включим в разходната част на бюджетите на тези дружества. Тя не може да не дава отражение и върху цената на съответната енергия за крайните потребители. Другият фактор, също незаобиколим, е цената на природния газ. Той е пряко свързан с цената на петрола на свободните международни пазари, а неговата цена зависи от редица събития извън България. Разбира се, това, което се случва около Иран, във Венецуела, в Либия и всяко сътресение в някоя от тези страни – големи производители на суров петрол, води до повишаване на цените на петрола и оттам на деривата мазут и газьол, които са ценообразуващи във формулата, по която „Газпромекспорт“ продава на България природен газ. Затова в нашите решения сме задължени да отчитаме и тези промени. По отношение на природния газ същественото, което искам да отбележа като направено през годината, е нашият принос нормативно да обезпечим изграждането на интерконектора с Гърция – Комотини – Стара Загора, изключително важен елемент от нашата междусистемна свързаност, защото ще позволи да изпълним изискването на Европейския съюз България да има три независими външни доставчици на природен газ. Едновременно с това, поради отпадането – всъщност, вече в тази година, навременните мерки за балансиране, Комисията съответно разглежда и понастоящем предстои да гласува промени в Правилата за търговия, Правилата за балансиране и Методиката за определяне на дневната такса за дисбаланс и таксата за неутралност при балансирането. По отношение на водния сектор. В изпълнение на изискванията на двата определящи закона за водата и за регулиране на ВиК услугите и двете съпътстващи наредби – едната особено е изключително важна – за качеството на водата за българските потребители – Комисията за енергийно и водно регулиране вече прие бизнес плановете на 27 ВиК оператори, като по този начин покри, с приети бизнес планове, 77% от населението на страната. Зная, че има упреци по повод на това, че все още има ВиК оператори, чиито бизнес планове не са приети. Комисията изпълнява стриктно изискванията на Закона, поради което многократно част от тези бизнес планове са връщани на заявителя за съответни корекции, докато стигне до фаза, в която те напълно отговарят на нормативните изисквания. И затова, когато тези бизнес планове се приемат, те наистина благодарят на експертите на Комисията за енергийно и водно регулиране за оказаната от тях експертна помощ. По отношение на международното сътрудничество. Комисията за енергийно и водно регулиране има двустранни и многостранни договори с почти всички страни в района на Югоизточна Европа. Това е до голяма степен в съответствие с политиката, която провежда Република България, с поглед към Западните Балкани. Нашите договори за сътрудничество със Сърбия, с Република Северна Македония, с Албания, с Косово, с Черна гора – всички тези страни, които не са членки на Европейския съюз, ни позволяват да им дадем добрите практики, които въвеждаме, и съответно да ги подпомогнем за изпълнение и хармонизиране на тяхното енергийно законодателство с това на Европейския съюз. В заключение, уважаеми госпожи и господа народни представители, бъдете сигурни, че и в настоящата 2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране в своите решения, във всички свои действия, ще защитава обществения интерес. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Откривам разискванията. Господин Шопов, имате думата. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, това, което изложихте, го слушаме всяка година в този регулярен, но доста банален доклад. Нищо ново. И е така, както казвате, и не е така. Но българските граждани трябваше да чуят от Вас ще се увеличат ли цените на тока? Това ги вълнува най-много. Аз Ви заявявам: не трябва да се увеличават, защото няма причини. А ако се увеличат, това ще бъде въпрос на несвършена работа, на приоритети, които не са осъществени, политиците не са си свършили работата. Трябва ясно и честно да си кажем, че за това да не се увеличават цените на енергоносителите има няколко неща, които трябва да се направят, или да се стремим да ги направим, или в годините оттук нататък да се свършат. Най-важният въпрос, на всички ни е ясно, е да се построи новата ядрена мощност в АЕЦ „Белене“. Правителството е тръгнало да го прави, и дано да стане, което, разбира се, е все още под въпрос. Защото трябва ясно да си кажем – не се ли случи, няма ли нов АЕЦ „Белене“, ние приключваме с последната останала ни висока технология, ставаме треторазрядна държава и отиваме, образно казано, при маймуните. Вторият въпрос. Не е толкова въпросът да минат интерконекторните връзки с Гърция през страната, откъдето ще получаваме хипотетичния течен газ или газопроводи, които с никого не са свързани. Спомняте си цялата история с „Набуко“ как безславно приключи. Хайде да не си правим илюзии, чудесно е да се открие газ по Българското Черноморие, но божа работа дали ще се случи, или не, това е друг въпрос. През България трябва да мине отново, както минаваше досега, газопровод, по който да тече руски газ, нито повече, нито по малко, без значение дали това се харесва на някои геополитически фактори, или не. Така както мина през Северно море – един, втори, така и през България трябва да мине газ, който да ни направи отново значими, защото в момента ние вече не получаваме онова, което получавахме за газа, който преминаваше през Украйна. Третият въпрос. Най-после да се реши и да се разцепи този цирей, който са двете американски централи, които качват, вдигат микса и въпреки 4,3 – 4,5 стотинки от на практика безплатния ток, който идва от „Козлодуй“, цената на тока е непрекъснато под въпрос, най-вече с оглед на тези два източника. Тук миналата година, това е отговорност на правителството, допуснахме още един теч и още една причина за увеличаването на цената на тока – топлият резерв във Варна, много се изписа по какви причини, беше харизан. Трябва оттук нататък да отчитаме, че цените на тока ще вървят нагоре и по тази причина. Във водното регулиране, ако не хвърлим масирано в близките пет-десет години няколко милиарда лева в изграждането на съоръжения, които да носят и да отвеждат вода, в много градове, като Враца – казвам един от най-хипотетичните, най-показателните примери – ще бъдат в ХХI век, в европейска държава, непрекъснато на режими. Време е този въпрос да се реши. Започва да се вижда краят на периода на концесията на „Софийска вода“. Дано цялата тази драма и това безчестие да бъде свършено, започнало по времето на управлението на разни така наречени демократични сили, усмихващи се премиери, в качеството на кметове, които са абсолютно оневинени от българските съдилища за извършени престъпления – знаете за какво говоря. И никой, хубавото е, че вече не смее, защото само допреди три-четири години въпросът беше актуален и на ръба – много хора в тази зала не си спомнят – да се започнат концесии и да се дават на наши и чужди гости водите по региони, на отделни градове и села. Това са големите проблеми. Така ще бъдат запълнени дупки, течове. Цената на тока и енергоносителите могат не само да останат същите, те могат да бъдат сваляни и надолу, стига да бъде постигнато да се работи по тези въпроси, другото е от Лукаваго. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Има ли реплики? Няма. За изказване – имате думата, уважаеми господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми комисари, колеги! Днес обсъждаме Доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране – това, което е свършено през 2018 г. Разбира се, Комисията е призвана да изпълнява Закона за енергетиката и в това си качество аз мисля, че те точно и ясно спазваха този закон. Но не само това, те трябваше да постигнат някакъв баланс на интересите си. Трябваше да постигнат баланс на интересите на участниците в енергетиката, така че те да не се декапитализират, да не се получи някакъв срив или да хармонизират и да балансират интересите както на потребителите, така и на доставчиците на електрическа енергия, на газ, на топлоснабдяване, във ВиК сектора дори. Ако започна да Ви говоря за ВиК сектора, понеже всички говорим за реформи, искаме да създадем някакви реформи на база Закона, който всички сме приели. Отчитаме, че тази реформа трябваше да бъде осъществена точно във ВиК сектора, така че да могат да бъдат усвоени и европейски средства, да се създадат тези ВиК асоциации и да се окрупни ВиК секторът. Но какво наблюдаваме? Виждаме едно голямо затруднение, съпротива именно в тези реформи. Съпротивата идва отдолу, идва на база интереси и виждаме колко време трудно се случват защитата на бизнес плановете в Комисията за енергийно и водно регулиране, въпреки че Комисията прави всичките усилия и помага, за да могат да бъдат създадени тези бизнес планове, защото на тази основа и на тази база ще могат те да получат и съответните средства за обновяване на ВиК структурите. Съпротивата е голяма, за съжаление трудно върви, но все пак върви. При условие че вече отчитат 77%, аз мисля, че това е един добър процент на база всичката съпротива, която, дори и политическа, съществува. Но ние нямаме друг път за развитие. Тази инфраструктура е тотално остаряла и тя се нуждае от обновяване, нуждае се от милиарди левове, за да могат потребителите да получават качествена услуга. Аз приветствам това. Разбира се, диалогът трябва да върви заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обещани са ни някои промени или нов закон за ВиК сектора, който ние чакаме. Аз се надявам това да стане бързо, за да можем да помогнем всичко това да се случи, да бъдат усвоени тези пари и качеството на услугата, разбира се, да бъде повдигнато многократно. В газовия сектор, слава богу, се направиха много добри неща. Не говоря от името на Комисията, а от името на правителството, което насърчи тихо и бавно, но 100% си свърши работата така, че да не бъдем заобиколени, да бъдем транзитираща страна. Вече виждаме, че се действа, имаме решение от онзиден на „Булгартрансгаз“ за преговори с втория участник, понеже първият не можа да изпълни всички по закон действия във връзка с подписването на договора. Надяваме се скоро да бъде подписан договорът и да бъде изградена тази инфраструктура, която ще доведе „Турски поток“ до вече известния „Балкански поток“, както го нарича и премиерът, за да може България да не бъде заобиколена от газовите потоци, които тепърва се създават на база геополитически интереси. Но не само това. Ние търсим и диверсификация. Знаем вече трасето, което е изградено с Румъния, направихме първа копка и с Комотини, където трябва да се свърже България с така нареченото Ай Си Джи Би с Посейдон, така че да може България да получава азерска газ. Ние вървим и вече е създадена компания, която е хъб „Балкан“ с платформа, на която ще се търгува и газ. Така че предстои пред парламента да извърви и следващата стъпка – да можем да създадем условията именно тази газова борса да се развива. Разбира се, че е необходимо на участниците в тази борса да бъдат дадени лицензии, защото те към настоящия момент нямат. Те могат съвсем свободно, като независими търговски дружества, да си търгуват по някакъв начин, нерегламентиран все още в закона, помежду си газ, не че в България все още има различни количества газ. Най големият доставчик на газ, разбира се, е „Булгаргаз“, на база договора, който е сключил с „Газпром Експорт“. Но предвид всичките връзки, които изброихме, предвид, дай боже, намирането на находища в офшорните зони на Черно море, ние се надяваме тази газова борса да заработи. Очакваме да имаме, както каза и господин Иванов, поне три източника на доставка, различни трасета, които именно ще създадат възможност да кажем, че газовият хъб „Балкан“ работи усилено. Това предстои – и аз мисля, че Комисията по енергетика трябва да бъде един от инициаторите да регламентираме цялата тази дейност в Закона за енергетиката. Ние трябва да ползваме един модел – освен на държавите, които имат добре развит газов пазар, този модел може да бъде, разбира се, електрическата борса, с която имаме вече достатъчно опит, и да я предлагаме в разработването на модела и за газова борса, така че предстоят промени и там. От гледна точка на либерализацията на пазара, където бих казал, че парламентът е и най-активният участник със своето законодателство, и където, мисля, че и цялата комисия, независимо от партиите, които подкрепят именно този модел и вървим към него, необходима е вече все по-голяма либерализация. Последната стъпка – либерализирахме всички участници и производители, които са над един мегават. Така или иначе обаче и домакинствата трябва да минат на регулиран пазар. Румъния вече доста усилено върви и е изпреварила в тази стъпка. От следващата година трябва да помислим дали да не направим част от процента на домакинствата да мине на либерализиран пазар. Като казвам процент от домакинствата, нямам предвид част от домакинствата, а имам предвид процент от сметките им. Или другият вариант, както и господин Ерменков е казал, ще го цитирам: „Другият вариант е съответно количество енергия, която защити уязвимите енергийно бедни потребители, да бъде защитена с конкретна цена от Комисията за енергийно и водно регулиране, а потребената над това количество да се дава от свободния пазар.“ Знаем, че ние, ако повишаваме цените, както КЕВР казаха в своя междинен доклад, със степента, даже и под степента на инфлация, в крайна сметка натоварваме по-скоро бедните хора, защото богатите се възползват от това кръстосано субсидиране и си греят големи къщи, басейни може би и така нататък, с ниска цена на електрическата енергия. Разбира се, ние трябва да поискаме по-бързо да бъдат идентифицирани енергийно бедните от изпълнителната власт. Евентуално да се създаде фонд, с който да могат да се обезпечат флуктуациите от свободния пазар и евентуалната по-голяма цена на свободния пазар, за да можем да защитим енергийно бедните, но всички други хора трябва да си плащат на пазарна основа и на конкурентната цена на електрическата борса. Ние трябва да разсъждаваме върху тази тема. Защитаваме енергийно бедните, но другите трябва да отидат на свободен пазар колкото може по-бързо, защото иначе чрез кръстосано субсидиране – дали бизнесът, дали енерго дружествата, ги субсидират, а това не е добър начин и добър модел. Предстоят доста смели решения, които трябва да се вземат в този парламент, може би и в следващите, но ние трябва да не се плашим от тези стъпки и трябва да вървим упорито към целта, която сме набелязали – пълна либерализация на пазара, защита на хората, които не могат да си позволят да посрещнат предизвикателствата на свободния пазар, търсене на енергоизточници – дали в газ, дали по друг начин, свързване със съседните страни в единен електроенергиен пазар и търсене на нови източници на енергия, основани на нови технологии и зелени енергии, така че да можем да защитим и околното пространство, и въздухът ни да бъде чист за нашите деца. Предстоят предизвикателства. Искам да благодаря на Комисията, че запазиха хармонията, слава богу, работи без скандали – винаги има очаквания от тях, явно успяха да балансират, колкото могат, интересите, така че да няма крайности, и това, че изпълняват стриктно Закона за енергетиката, ги прави абсолютно независими и устойчиви. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте – доктор Найденова, имате думата. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, искам да споделя, че няма да бъда доволна от днешния доклад в личен аспект, защото в този доклад нищо не чух за тези ВиК дружества, които не са консолидирани. През 2016 г. те, спазвайки закона, съвсем чинно внесоха своите бизнес планове за 2017 – 2021 г. Сега правите отчет за 2018 г. За съжаление, почти всички бизнес планове, касаещи държавните предприятия, държавните дружества, са разгледани, но има случаи, за които имаме сигнали, и то за такива дружества, които не са консолидирани, че Вие като Комисия или ги връщате, или не ги разглеждате. Вие споменахте, че една от причините да регулирате водния пазар е това, че смятате, че някои от цените са раздути. Ще дам пример, че това в някои изключения не е вярно. Примерно ВиК – община Троян, работи с цени от 2013 г., тоест те не са променяни, но в същото време Вашата Комисия не намира време да разгледа бизнес плана. Нямам предвид, че работната заплата от 310 лв. стана 520 лв. Ако така продължавате да задържате нещата, знаете, дружеството просто ще бъде притискано, и вече е притиснато икономически – нещо, с което ние не можем да се съгласим. Хубаво е, че отчитате 87% обхващане на ВиК дружествата, но Вие трябва да помислите и за тези, които все още не са обхванати, и да им дадете възможност да работят нормално. Ето защо не мога да бъда доволна от Доклада, съжалявам, въпреки Вашия висок професионализъм. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова. Има ли реплики? Няма. Заповядайте, господин Генов, имате думата. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаемо ръководство на Комисията за енергийно и водно регулиране, прегледах Вашия доклад подробно – Глава пета, за която стана въпрос. Колегата Николов спомена някои неща. Колежката прояви силна доза местен патриотизъм, сподели проблемите, които има ВиК Троян, но нейните упреци би трябвало да бъдат отправени и към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, не само към Вас. Тук преди малко господин Николов каза, че имало съпротива отдолу за неслучваща се ВиК реформа. Ами, господин Николов, аз имам само един-единствен въпрос: кой е принципалът на тези, които оказват съпротива, кой назначава ръководните кадри в този сектор? Казахте, че имало различни интереси. Аз ще Ви допълня, може би има различни икономически интереси по места тази ВиК реформа да не се случи. Години наред си говорим за нов закон за ВиК операторите. Две години вече станаха, откакто започна така активно да се пропагандира този нов закон. Спомням си и бившия министър, и бившия заместник-министър, събирали сме се тук, обсъждали сме, имали сте нашата политическа подкрепа за обезпечаване на социалната поносимост на цената, това сме го заявявали в тези дискусии предварително, но някак си повече от година този закон някъде събира праха. Да не би същите икономически интереси да държат този закон на рафтчето на някого, защото ще мине още доста време и ще прашаса повече?! По отношение на средствата. Колежке, тези, които не са в асоциациите, могат да кажат „Сбогом!“ на европейските пари. Парите от Оперативна програма „Околна среда“ са само за тези, които членуват в асоциациите по ВиК, тези, които имат регионални планове. Какво ми прави впечатление в Доклада? Някак си съвсем безучастно, господин Иванов, Вие ставате съучастник, като Комисия, в неслучващата се ВиК реформа. Според мен би трябвало да имате по-активна позиция. И то доста по-активна! Да кажете ясно и открито в този доклад някой комуникира ли с Вас, защото реформата трябва да я направи Министерството на регионалното развитие и благоустройството и неговото ръководство. Вие сте един страничен участник и контрольор. Ама, Вие сте много наясно какво ще се случи след години! Говорим за едни 10, 12, 14 милиарда, които трябват. Колко обезпеченост има по оперативните програми? Двайсет, трийсет процента. Никой не дава отговор другите откъде ще се вземат, как, по какъв механизъм ще стане това финансиране? Пълно мълчание. И не че това, което сте написали в Доклада, не е вярно, но той е, както каза господин Шопов, скучен, има променени цифри от минали години, слушали сме ги тези неща. Господин Иванов, относно ВиК реформата, мисля, че трябва да заявите една по-категорична и по-ясна позиция, за да стане ясно и на народните представители, и на българското общество кой и защо не си върши работата. Мисля, че от нашата група повечето хора ще се въздържим при приемането на този доклад и това ще е една от причините. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Генов. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Ерменков, имате думата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаемо ръководство на Комисията за енергийно и водно регулиране! Моето изказване ще бъде може би продължение на това, което преди мен говори господин Манолов, имайки предвид Доклада, който Вие сте ни предложили, като правим оценка на Доклада, а не на цялостната дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ще започна с едно сравнение, което сигурно няма да Ви хареса, но, господин Иванов, независима комисия не означава, че Комисията е такава, че от нея нищо не зависи. Вярно, че има една такава трактовка на „независимост“: независим е онзи, от който нищо не зависи. При Вас не е така. При Вас зависят много неща. И когато говорим за регулиране на обществени отношения, те включват не само тези, които предлагат услуги, и тези, които се ползват от тези услуги, те включват не само ценово регулиране, те включват цялостния комплекс от изграждането на тези отношения, започвайки от закони, през изпълнение, контролиране… И според мен във Вашия доклад, както беше казано от господин Шопов, както беше споменато и от моите колеги, Вие сте се ориентирали повече към статистиката, повече към това какво сте свършили – колко доклада, колко неща. Статистика от 140 страници, в която, като в онзи известен филм „Загубени в превода“, сме загубили проблемите, които стоят пред сектора. А те не са малко – и във водния, и в енергийния сектор! Аз тук съм си извадил Вашите правомощия според Закона за енергетиката и имам няколко въпроса, които според мен трябваше да намерят отражение в Доклада. Първо, преди малко беше споменато от господин Шопов за така наречените американски централи – ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3. В т. 6 на чл. 21 от Закона за енергетиката за Вашите правомощия е записано, че упражнявате контрол, анализирате, периодично разглеждате и имате право да поискате изменение и допълнение на механизмите за ценообразуване, когато те противоречат на правото на Европейския съюз и не са в съответствие с политиката на Европейския съюз. Във Вашия доклад не можах да разбера какво сте направили по този въпрос и във връзка с ТЕЦ-3. Помните, че през 2013 г., при един състав на Комисията преди Вас, беше изпратено писмо до Европейската комисия – аз знам, че отговорът е изпратен до Министерството на финансите, но във Вашия доклад не се вижда каква е била Вашата заинтересованост от кореспонденцията между Министерството на финансите и Европейската комисия и къде сте Вие в цялата тази роля! Следващото нещо, на което искам да Ви обърна внимание – ние даже правихме едно специално съвместно заседание на Комисията по енергетика, Икономическата комисия и Комисията по регионално развитие и благоустройство по повод така наречените Правила за присъединяване на малките и средни предприятия и безумната административна тежест, която стои върху тях. Сега, извинявайте, но в т. 6 е записано, че Вие определяте тези правила. Според мен трябваше най-малкото тук да споменете какви са пречките пред Комисията, за да може наистина да осигурим онзи инвестиционен климат и онези условия за работа на малки и средни предприятия, за да могат да имат лесен, бърз и качествен достъп до енергия. Това също не го виждам във Вашия доклад. Знам, че това е въпрос не толкова за Вас, колкото на законодателни промени и промени в съответните министерства, но Вашата роля е да сигнализирате като лампичка. По-нататък! Спомняте си, че точно преди една година тук, от тази трибуна, се разви драмата „ЧЕЗ“. Приехме съответно изменения в Закона за енергетиката и въведохме т. 23а към ал. 1 на чл. 21 от Закона за енергетиката, както Ви казах, където пише, че разрешавате сделки по разпореждане с дялови акции – да не Ви занимавам, тук всички колеги сме го гласували, знаем за какво става въпрос. В резултат на проведения тогава разговор и Вашия почти отказ да изпълнявате закона, защото нямате критерии, стигнахме до извода, че такива критерии трябва да бъдат разработени. Министерството на енергетиката пое ангажимента да разработи тези критерии. Оттогава мина една година, но нищо не се случва и това пак не е отразено във Вашия доклад. Извинявайте, но ЧЕЗ пак е на тезгяха! Утре ще дойде времето, когато Вие пак ще трябва да изказвате становище и сигурно пак ще ни заявите, че понеже не са заявени критериите нищо не можете да направите. Сигурно е така, но това трябваше да бъде отразено в Доклада като проблем пред Вашата дейност, който трябва да бъде решен. Няма го! Въведохме Ви правила и Ви възложихме ангажимента да контролирате сделките на независимата Електроенергийна борса. Дали са прозрачни, дали не са, но в края на 2017 г. възникна проблем с цената на тока, която скочи неимоверно много на независимата борса, макар че ние всички убеждавахме, че когато имаме свободен пазар, когато имаме борса, там цената ще е пазарна, ниска и не знам още какво. Тогава казахте, че нямате инструментариум. Сега имате този инструментариум и разбрахме, че вече сте организирали административната част на изпълнение на този закон. Извинете, но хората не ги интересува Вашата административна част, а ги интересуват изводите, препоръките и какво се е случило на борсата и какво ще предприемете, за да не се случва това и какво трябва ние, като законодатели, да предприемем, за да можем да Ви гарантираме необходимия инструментариум. Няма го в Доклада! Нещо повече, аз мислех, че във Вашия доклад като един от проблемите, който ще поставите и така нареченото възникване на новата борса, която искаме да направим в България, е така наречената Газова борса с хъб „Балкани“ и прочие правилата. Кой ще контролира сделките там и дали ще са прозрачни и дали ще са законосъобразни? Господин Иванов, наистина е една констатация на действията, но един доклад според мен за годишната дейност на една институция трябва да следва примера, който имахте преди малко от председателя на БАН – в него да бъдат поставени проблеми, не само статистически резултати какво, как, къде и как е направено, а да бъдат поставени онези проблеми, които според Вас са били идентифицирани от Вас през периода, които трябва да бъдат променени и да направите тези предложения, за да ги направим. Иначе наистина имаме една статистика, един доклад и аз не съм много сигурен дали господин Манолов беше прав, че ще се въздържим от приемането на този доклад. По-скоро мисля, че ще гласуваме „против“ него за съдържанието му, за пропуските, които са направени. Това е оценката на Доклада, който Вие ни предлагате. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков. Има ли реплики? Заповядайте, господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Ерменков, излизам не да Ви апострофирам, а да Ви благодаря за всичко, което казахте, защото сте абсолютно прав. След Вашето изказване и говорившите преди Вас Народното събрание заприлича на себе си. Това вече е Народното събрание. То наистина, както каза веднъж Волен Сидеров, работеше спретнато, но работата на Народното събрание е тук да има дебат. Такъв дебат щеше да има по много въпроси и много неща за България щяха да бъдат решени по друг начин, а не по този, по който бяха решени във Ваше отсъствие. Но най-много оценявам изказването, защото то беше обърнато към господин Иванов – не към някой друг, и от тази трибуна, правейки изводи, дадохте му наставления. Да, господин Иванов е най-важният човек в тази сфера в държавата. Така е институционално, за това е избран – не правителството, а господин Иванов и съответната комисия. Както и Вие го посъветвахте за някои неща, може би и аз искам да му кажа и да продължа Вашите думи. Господин Иванов, Ваша е отговорността и да кажете: за да не се повишават цените на водата и енергоносителите, българското правителство трябва да направи пунктуално: това, това и това. Иначе не нося отговорността! Господин Иванов трябваше да каже: през България – и да заеме позиция – трябва да минат четирите тръби на „Южен поток“, които да бичат газ и сега, в тази година, щях да разполагам с около 400 млн. евро – евро! – не лева! – които щяха да се получават като транзитни такси, с които да запушвам дупките. Кои дупки? Които произтичат от американските централи, които произтичат и произхождат от ВЕИ-тата, за да бъде токът на България по-евтин. Господин Иванов може да каже: направете нефтопровода Бургас – Александруполис, защото оттам ще идват десетки милиони, които също ще запушват дупки - една възможност, която също пропуснахме с лека ръка тогава, по уж екологични съображения. Значи по екологични съображение можеше да не мине Бургас – Александруполис, но могат да пътуват, да плуват по Черно море бойни кораби на всякакви държави, извън страните… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Отчита се от времето на групата. ПАВЕЛ ШОПОВ: Значи тук има нещо, което не се връзва, което не е логично. Да, господин Ерменков, това са големите проблеми. Другото са подробности. Докладът може да мине днес на принципа като в казармата – ден да мине, самун да загине, доклад да мине, приет/неприет, „за“, „въздържал се“. Много впечатление Докладът няма да направи, но това са проблемите. Вие също ги очертавате и всички общо трябва да ги очертаем – господин Иванов да знае, че той е човекът, който носи отговорността. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше първа реплика. Просрочването на времето се отчете от времето на групата. Има ли втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Шопов, благодаря за оценката, че нашето връщане в парламента му е придало пълноценен вид. (Реплики от ГЕРБ.) Искам да Ви кажа, че нашето напускане на парламента беше не каприз, а в резултат на това да запазим парламентаризма и в резултат на това, че дебатите не се чуваха. (Реплики от дясно.) Ще направя връзката, не се притеснявайте! Не си чувахме аргументите, не се разбирахме какво си говорим и си налагахме диктата на числата, а не диктата на разума. Надявам се, че тези три месеца, в които сме отсъствали, все пак да са били полезни и за общото разбиране какво е парламентаризъм, какво означава дебат, какво означава диспут и какво означава работа в интерес на хората, а не на числата! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря. Има ли други изказвания? Господин Аталай, заповядайте. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо, да приветствам присъствието на БСП в залата. Второ, да поздравя всички политически формации във връзка с участието в изборите за Европарламент. Колеги, още две изречения извън темата. Колеги от БСП, преди малко чухте господин Шопов така пламенно да Ви приветства, че когато сте тук – има дебат, а когато Ви нямаше, говореше съвсем друго. (Оживление.) Сега да говорим по темата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: По темата. РАМАДАН АТАЛАЙ: Нито Газовият хъб, нито четирите тръби, нито „Северен поток“, нито Бургас – Александруполис са темата днес, нито пък онези инвестиции, които би трябвало да се направят във връзка с изменението на цената на електроенергията, е така пряк ангажимент на Комисията за енергийно и водно регулиране. Непряко тя има ангажимент, но това е на правителството, на парламента и тогава вече включваме Комисията за енергийно и водно регулиране. Уважаеми колеги, иска ми се да Ви кажа, че Докладът Ви е добър, но няма да мога да Ви кажа. Ще Ви помоля, господин Иванов, вземете докладите от предишните години и това, което Вие ни представяте в момента – разликата е само в определени цифри. Иначе самата рамка на докладите според мен не е правилна. Разбира се, приемането или неприемането на един такъв доклад ще даде оценка и за Вашата дейност. Аз оттук приветствам, че всички политически формации успяхме да направим така, че тази комисия да не е политизирана, да е компетентна, да е квалифицирана. Но не успяхме да разширим, да дадем възможност на Комисията да има в численост, в брой толкова комисари, които да могат да подготвят материалите за този доклад не само с констатации, а със съответните изводи, въз основа на това, което сте направили, господин Иванов. Накратко казано, не да Ви очерня, не да Ви оплюя, но в този доклад аз не можах да видя освен изброяване на факти, да се съсредоточавате върху крайните ефекти от дейността на Комисията и взетите от нея решения. Липсват такива, господин Иванов! Затова докладите са сухи. Затова нито един колега оттук (сочи вдясно) не ги чете. Четем ги определен кръг от хора, четем това, което се е случило през годините или през тези години, когато Вие сте били председател на тази комисия. В този доклад липсва обяснение по какъв начин решенията на Комисията са подобрили средата, създали са предпоставки и са дефинирали посоката на развитие на процеса на пълната либерализация на електроенергийния пазар в съответствие с европейските политики и законодателството на страната. Липсват изводи как сме въвели изискванията на Eлектрическата и газовата директива – приети са закони, дори през 2018 г. имаме изменения. Ако изискванията не са изцяло въведени, защо Комисията не е поискала съответно изменение и наново да ги попълним? Мога да Ви изброя по всички глави ред неща, които липсват, но да спрем дотук, за да не излезе, че съвсем нищо не сте свършили. Само няколко изречения в частта „Електроенергетика“. В Доклада отбелязвате и прави впечатление констатацията на Комисията, че има спад на екологично чистите производства на електроенергия и давате енергията от ТЕЦ на въглища – с 5,04; на газ – с 4,05; от ВЕИ – със 7,96. И оттук си задаваме въпроса: кои видове ВЕИ са намалили производството си и по какви причини? Нямаме анализ! (Реплики.) Същият въпрос можем да зададем и по отношение и на ТЕЦ-овете. От 10 години всички ние тук прокламираме идеята за нисковъглеродна икономика. Чета Доклада и след прочитането не можем да не си зададем въпроса: как ще се развива нисковъглеродната икономика с участието на високовъглеродна енергетика и какви са действията на Комисията по този въпрос? Кои от решенията на Комисията подобряват производството на електрическата енергия и как тези решения се отразяват на икономическите отрасли и на гражданите? Защото виждам, че някои лидери от икономическите отрасли сериозно въздействат върху Комисията, както навремето въздействаха политическите формации – имаме смяна на въздействието. (Реплики.) Ако не е така, като излезете, да ни кажете. Няколко думи за електропреносната мрежа. По отношение на ЕСО знаете, че десетгодишният план за развитие на електроенергийната системата е приет, обаче сега липсва анализ на извършените дейности от ЕСО в съответствие с утвърдения план – нямате такъв анализ. Освен изброяване на проекти, имате общ интерес за нов междусистемен електропровод и не е дадена информация за приключили успешно или неуспешно проекти, по които Вие сте се произнесли като Комисия. Спирам с този пазар. Да Ви кажа няколко думи за борсовия пазар и само една цифра. От цифрите тук става ясно, че общият търгуван обем на базовата енергия бележи увеличение със 143% спрямо 2017 г. Липсва обаче коментар защо въпреки този ръст търгуваните количества са значително по-ниски в сравнение с търгуваните базови количества на борсите в региона. С какво се сравняваме и какво правим? Минавам на няколко изречения за потребление на електрическата енергия. От Доклада се вижда какъв е пазарният дял на електроразпределителните дружества – дали сте поотделно и на ЕСО. Възникват няколко въпроса и аз оттук ще Ви задам един-два. Как се отразява регулацията на цените върху енергийните дружества? Цените отразяват ли направените разходи за инвестиции, ремонти, емисии и в каква степен? Следващият ми въпрос е: как са намалили разходите си дружествата в резултат на мерките за енергийната ефективност? Вие сигурно помните последното заседание на Енергийната комисия във връзка с енергийната ефективност и тогава с господин Николов взехме решение да се съберем на комисия и да решим какво правим с енергийната ефективност, защото тази година, знаете, приключват определени изисквания и ние догодина трябва да дадем съответен отчет, на което нито Вие, Комисията, сте готови, нито политиците са готови. Мога да Ви кажа, че констатациите и въпросите за частта „Електроенергия, енергетика“ важат и за частта „Топлоенергетика“, както и за природния газ. Този път реших да Ви задам няколко въпроса по една друга глава – „Жалби“. Вижда се, че Комисията е работила по жалбите – отработили сте една схема. До какви изводи е достигнала Комисията въз основа на изброяването и описаната бройка жалби? Има ли промяна в съдържанието на жалбите срещу дружествата в сравнение с преходния регулаторен период или предишната година поне? Няма описано, ако те се повтарят, какви санкции е предприела Комисията за преодоляване на негативната тенденция. От писаното в Доклада не става ясно какви са вредите за клиентите и какви действия трябва да предприеме Комисията за подобряване на работата на дружествата. Или Вие сте създали една система, получавате жалбите, отговаряте на жалбите и „керванът си върви“?! Жалбите и тази година пак ще са същият брой – няма да са по-малко. Пак ще са по същите теми, защото анализиране, предприети мерки и действия няма! (Реплики.) Ако има, кажете! Колеги, Комисията е полезна, Комисията трябва да работи, Комисията е онази институция, която предпазва политиците от грешки. На Комисията обаче е необходим капацитет – много по-голям брой комисари, за да може народните представители да имаме такива доклади, въз основа на които да си правим политически изводи, въз основа на които да кажем, че цената на електроенергията не декапитализира ТЕЦ-2, цената на електроенергията не отнема част от инвестициите във ВЕИ-тата. С последното изменение, което ни предложихте, където и Вие, господин Иванов, знаете, че с включването на малките ВЕИ-та в свободния електроенергиен пазар им намалихте приходите толкова много, че ще ги декапитализирате и в близко време и те ще кацнат пред Министерския съвет да протестират пред Бойко Борисов. Иначе казано, Докладът като страници е добър – 140 и няколко ли беше? Много труд сте положили. Изводите са необходими за политическата класа, за изпълнителната власт – как и по какъв начин, откъде да тръгнат инвестициите и какво да направим, за да подобрим приходите на населението? Защото, колеги, аз още едно изречение ще Ви кажа: цената на електроенергията в България не е висока – приходите, доходите на населението са ниски. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай. Реплики? Господин Шопов, заповядайте – имате думата за първа реплика. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Аталай, аз няма да Ви правя реплика по същество. Няма да се изказвам по професионалното Ви изказване. Искам да Ви опровергая в началото на изказването си за това, че ме обвинихте, че съм имал друго поведение и съм правил в друга насока изказване по отношение на колегите от БСП. Не считам, че го направихте злонамерено. Аз самият съм бил винаги добронамерен към Вас – специално към Вас и към още един член на ДПС, той знае кой е – в момента го няма в залата. Винаги съм считал, че сте прилични хора, за разлика от много други във Вашата партия. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов, без квалификации – по същество! ПАВЕЛ ШОПОВ: Отдавам го на това, че „биете чивия“ – казано на Ваш майчин език. Много от колегите няма да разберат какво имам предвид – Вие ме разбирате. Няма лошо, приемам го като шега и закачка към мен. Искам тука да заявя на колегите от БСП, че през цялото време, във всичките си изказвания, във всичките си действия като парламентарист, когато Ви нямаше, пледирах за това да бъдат гласувани Ваши закони, да бъдат вкарвани Ваши закони, да бъдат разглеждани. Всичко ценно и хубаво, което е произтичало от тях, да се превръща в законодателство в нашия парламент. Много пъти съм изказвал съжаление, че Ви няма, колеги от БСП. Много пъти съм приканвал от тази трибуна да се върнете и да подкрепите една или друга добра кауза и да предпазим мнозинството от безумия, каквито бяха извършени в няколко случая. (Реплики.) Винаги съм считал, и считам сега, че този безумен и контрапродуктивен бойкот доведе не само до тежки загуби във Вашата партия – той Ви навреди много, но за мен по-важното и по-фаталното е, че нанесе изключително тежки поражения на българския парламентаризъм, което сега трябва да наваксаме и да поправим. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това по същество беше лично обяснение, но се възползвахте от процедурата за реплика, така че питам: има ли следваща реплика? Господин Николов, заповядайте, след което господин Аталай ще има думата за дуплика. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Аталай, искам да засегна няколко теми, които Вие също засегнахте – както каза господин Шопов: професионално. От тази година имаме 40% по-голям износ на електрическа енергия, което показва, че в региона имаме добри цени, тоест конкурентни са на съседните пазари. От друга страна, ние наливаме пари в някои от дружествата. Това значи, че те се декапитализират, което показва, че ние субсидираме съседните страни с евтина електрическа енергия, което показва, че ние трябва да предприемем мерки в тази насока. Трябва да предприемем съществени мерки. Слава богу, със заповед на база на Закона за енергетиката министърът на енергетиката предприе действия, така че ТЕЦ „Марица-изток 2“ да попълни разликата в квотите. Така поне не е застрашен енергийният пазар и дава възможност на ТЕЦ „Марица-изток 2“ да работи, без да губи. Предстоят някои трудни решения, но, разбира се, ние трябва да работим в посока на намаляване на разходите на ТЕЦ „Марица- изток 2“ и повишаване на ефективността – по този начин да можем да запазим работата на много хора, които са в този сектор. Знаем, че пряко засегнатите са 10 хиляди души. Бях споменат и ще се възползвам от репликата във връзка с ВиК сектора. Ще коментирам, че дори тези изказвания показват политическия риск, който се създава пред една реформа на ВиК сектора. Това е политическият риск. Не е важно кой как е назначен, важно е, че трябва да се осъществи реформата. Разбира се, че изпълнителната власт също трябва да си свърши работата. Не спестявам критиките към нея, трябва просто по-усърдно да се работи по тази тема. Може би не е лошо нашата Комисия да предизвика такъв дебат – да видим по какъв начин да стимулираме, да провокираме изработването на новия закон за ВиК сектора и начините, по които да бъдат стимулирани дружествата да направят бизнес плановете, но преди това да направят своите асоциации. С господин Аталай бяхме решили да направим дискусия. Господин Аталай, аз държа на своята дума. Ако искате, до края на следващия месец с Вас двамата да бъдем инициатори и може би с други колеги да провокираме дебата за енергийната ефективност, защото той е наболял. За съжаление, методиките още не са готови. Оценката на парите, които трябва да бъдат вложени, също не е ясна. Тоест ние трябва да провокираме. Явно парламентът е един от катализаторите за осъществяването на по-бързи реформи. Нека ние бъдем този катализатор и да провокираме различните институции, които явно трудно се хармонизират, за да искаме това нещо. Сроковете текат – разбира се, ясно е кой плаща накрая. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Има ли трета реплика? Да припомня, че сме в режим на реплики към изказването на господин Аталай. Няма трета реплика. Заповядайте за дуплика, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Колеги, хубаво е, когато започнем професионално да водим дебати, впоследствие да излезем със съответните решения. За да вземем тези решения, пък са ни необходими сериозни доклади със съответни анализи. Това казах на КЕВР. Колкото до въпроса на господин Шопов – господин Шопов, Вие сте човек, който често вземате отношение и по темата „Енергетика“, но Вие всичко политизирате. Разбира се, това трябва да е трибуната, от която да се политизира всичко, но понякога като че ли леко превишавате и казвате онова, което не би трябвало да се казва, затова закачката ми беше направена така. По темата за енергийната ефективност, господин Николов – тя не е наболяла! Темата за енергийната ефективност е от 2008 г., тя е планирана и трябваше досега да върви по реда си. Тя изгни, тя мирише. Мирише и от тази гледна точка връщам обратно и Ви казвам: с инвестициите в енергетиката закъсняхме толкова много! С толкова време, колкото време управлявате Вие! С колко време – аз не знам. Може да управлявате още толкова, но бедите от това, че не инвестирахме в енергетиката, бедите от това, че не направихме вецовете на Силистра – Калъраш, Никопол – Турну Мъгуреле, бедите от това, че ние не дадохме възможност на зелената енергия и онова, което беше необходимо да се развива, затова че намалихме цената, натискайки, пак Ви казвам, онези финансово-икономически среди, натискайки господин Иванов да държим ниски цени, ние днес ТЕЦ-2 сме я декапитализирали. Колеги, мога да Ви кажа, че ТЕЦ-2 и тези 1600 – 1800 мегавата, ако в кратко време не се вземат мерки, ще излязат от строя. Ако минем като немската индустрия на водород, което не виждам в България как ще стане. Ако пък, не дай си боже, да почнем да си купуваме коли на електроенергия, само при смяна на всичките коли в България са ни необходими 30 хиляди мегавата електроенергия, нови мощности, за да караме тези електрически коли. Ние мислим още за това, което е било назад – какво е било по време на комунизма, как Иван Костов спря „Синия поток“, вместо да застанем на тази трибуна и да мислим какво ще се случи след 15 години, за да сме в крак с Европа. Изпратихме в Европейския парламент наши представители. Дано тези 17 да го проумеят и както ние от ДПС получаваме всички доклади на Европейския парламент, свързани с енергетика, дано и Вие да се запознаете с тях. Не казвам, че ние сме най-умните, но Ви казвам, че това е необходимо да се направи за България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай. Други изказвания? Има ли други изказвания? Няма. Господин Иванов, водихте си записки. Имаше въпроси към Вас. Заповядайте, имате възможност да дадете отговори. ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бяха направени много изказвания, за което благодаря на всички, които взеха участие в дискусията. Очевидно интересът към дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране е голям. В същото време в не малка част от изказванията бяха застъпени въпроси, които просто ме караха да мисля, че към мен се обръщате като към министър на енергетиката, защото част от тези въпроси засягат политиката в енергетиката, а съгласно Закона за енергетиката има ясно разписани и разграничени правомощия. Народното събрание приема законите и приема Енергийната стратегия, която е всъщност коловозът, по който трябва да се следва политиката. Министерството на енергетиката провежда политиката и уплътнява Енергийната стратегия с конкретни обекти, които трябва да бъдат реализирани, за да се гарантира енергийната сигурност на страната и всичко, което е необходимо за нея. Комисията за енергийно и водно регулиране е регулаторен орган. Той има 43 правомощия, които са ясно разписани в Закона в чл. 21. Те станаха 44, когато миналата година именно Вие, народните представители, ни възложихте допълнителни ангажименти, свързани с продажбата на големи енергийни обекти. Имаше се предвид ЧЕЗ. Въпреки всичко, аз, макар и накратко, ще се постарая да отговоря, за да не се счита, че бягам от отговорите. Ще започна с господин Шопов. Когато той говори за АЕЦ „Белене“, това наистина е въпрос, който не е свързан с Комисията за енергийно и водно регулиране. Господин Шопов предполагам знае, че тече вече 3-месечният срок след публикуване на обявата в официалния вестник на Европейския съюз и се търсят инвеститори, които, искам все пак да подчертая, трябва да предложат оферти, които са в строго съответствие с рамката, която зададе именно българското Народно събрание преди една година, през месец юни 2018 г. По отношение снабдяването с природен газ. Господин Шопов каза, че трябва да разчитаме само на руския газ, защото той е сигурен, другите – я тръгнат, я не тръгнат. Господин Шопов, когато разчитаме само на един външен доставчик, независимо дали е от Съединените щати или е от Русия, това подлага на голям риск енергийната и националната сигурност. Вие си спомняте, предполагам, че почти всички в залата, със сигурност, когато в 2009 г. в продължение на 16 дни, поради конфликт в газовия сектор между Русия и Украйна, България беше лишена от доставки на природен газ от единствения доставчик. Това е „Газпром експорт“. Тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма господин Петър Димитров официално съобщи тук, от трибуната на Народното събрание, че на икономиката на страната са нанесени загуби за 500 млн. лв. – загуби, които никой не покри. Затова в национален интерес е ние да имаме диверсификация на доставките на природен газ. Още повече че това, което се случва в последните няколко месеца, цената на втечнения природен газ е по-ниска, между 20 и 10% по-ниска от тръбния газ, който в момента ние получаваме от „Газпром експорт“. В интерес на България е, ако има някакво спиране от единия доставчик, да можем от другите доставчици да осигурим суровина за индустрията и топлина за хората през зимните месеци. В същото време Комисията изпълнява своите функции, защото ние направихме всичко необходимо да подкрепим документацията, която ни представи „Булгартрансгаз“ за разширение и изграждане на вътрешната ни газопреносна мрежа от турска до сръбска граница – от Малкочлар до Зайчар, така че Комисията дава своя принос. По отношение на американските централи – тук не виждам също как може Комисията да направи нещо, което е различно от това, което ние направихме през годините. Да, вярно е, господин Боян Боев – един от предишните председатели, беше отправил запитване до Европейската комисия. Ние отговаряхме в кореспонденция на всички въпроси и запитвания на Европейската комисия. От нас запитването беше: кога те ще излязат със становище? Официално становище няма, но в крайна сметка считам, че правителството има ангажимент да води преговори относно настоящите договори с двете американски централи. Ние – Комисията, сме длъжни да спазваме договорите, защото в една далечна 2014 г., по време на същия господин Боян Боев, беше административно намалена цената, по която се изкупува енергията от американските централи, в резултат на което за три месеца НЕК понесе загуби от 300 млн. лв. Този експеримент повече няма да се повтори! По отношение на „Софийска вода“ – това е концесия между Столична община и дружеството „Веолия“. Тук няма начин Комисията за енергийно и водно регулиране да се намеси и да изменя концесията. Аз неслучайно казвам: там, където отговорностите се носят от други държавни органи. Подкрепям това, което каза господин Валентин Николов, че може би един проект, който беше лансиран преди около година време за Закон за ВиК операторите, трябва да намери своето място, за да може действително в много по-ясна нормативна рамка да се поставят функциите, задълженията на ВиК операторите, санкциите, които се налагат, когато те не изпълняват своите ангажименти. За природния газ, понеже този въпрос беше повдигнат от част от взелите участие в дискусията оратори, искам да отбележа, че Комисията за енергийно и водно регулиране – първо, ще подкрепи всяка законодателна промяна, която да доведе до ускорено въвеждане на борса за природен газ. Това ще бъде първоначално една платформа за търговия с небаланси, която ще прерасне в платформа за търговия с природен газ. Ангажиментът на Комисията е при наличие на заявка за такава борса, ние да издадем лицензия, така както издадохме лицензия за Българската независима енергийна борса и в отношение, както и всички съпътстващи документи за борсата. Този ангажимент Комисията ще го изпълни. Това е нейният ангажимент. Разбира се, ще се използва опитът, който съществува в Европа. За Българската независима енергийна борса беше използван опитът на „Норд пул“ – Норвегия, а за Газовата борса – най-близкият голям европейски хъб, който представлява една голяма газова борса, това е борсата „Баумгартен“ край Виена. Надявам се да се ползва опитът на тази платформа, защото там нещата са решени по най-добрия начин. По отношение на цената на електроенергията беше казано достатъчно, но все пак искам да отбележа нещо. Господин Шопов настоява: „Не вдигайте цената на електроенергията!“ Той даже не уточни дали се касае за регулиран или за свободен пазар. Ако се говори да не се вдига цената на електроенергията само за регулирания пазар, то тогава разликата между цената на електрическата енергия на регулирания пазар и тази на борсовия пазар, откъдето черпи енергия българската индустрия, ще стане толкоз голяма, че реално всички ще започнат да се връщат на регулиран пазар, което е в абсолютно противоречие с необходимостта от либерализация на пазара. Ако ли пък говори да не се вдига цената на свободния пазар, това е невъзможно действие. Невъзможно! Това е едно мислене отпреди 40 години! Защото, ако цената на Българската енергийна борса е ниска, цялото количество електроенергия ще бъде изнасяно в съседните страни. Ние фактически ще почувстваме дефицит на електроенергия, защото България вече не е изолирана страна по отношение на своята енергия – както електроенергия, така и природен газ, и топлинна енергия. Ние наистина вървим към общоевропейски пазар и в това отношение не можем изкуствено да задържаме цените – говоря отново, изкуствено. Ние търсим най-точния баланс, но не можем да ги задържаме изкуствено. На следващо място, поздравявам Министерството на труда и социалната политика, които до голяма степен се вслушаха в препоръките, които даде министър Петкова и аз самият за въвеждане на повече и по-всеобхватни социални помощи за отопление. Фактически това са енергийни помощи. Семействата, които попадат в тази категория, от 210 хиляди сега, нарастват на 255 хиляди. Размерът на енергийните помощи нараства с 22%. Това е политиката, която трябва да следваме. Хората, които имат нужда и не могат да посрещнат тези насъщни разходи, да бъдат подпомогнати чрез система за социално подпомагане. Останалите трябва да плащат реалната цена на електроенергията, каквато е. На госпожа Найденова искам да кажа, че ще проверя какво е състоянието с ВиК – Троян, но се надявам, че ясно чухте какво каза Вашият колега господин Манол Генов – че общинските дружества няма да получат европейско съфинансиране за проекти за подобряване на водопроводната и канализационна мрежа по причина, че изискването там е да бъдат окрупнени в рамките на всеки регион на страната и общинските ВиК дружества, за да се образува едно, бих казал, областно ВиК дружество. Знам проблема, който възниква главно в планинските и полупланинските общини, поради това че досега те ползваха цени на вода по гравитачен принцип, а сега трябва да минат към единни цени. Това е изискване на Закона, който беше гласуван от Народното събрание – че цените се въвеждат единни за всеки ВиК оператор. Господин Манол Генов по-скоро отправи своите забележки и критики към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не бих желал да вляза в този разговор, но действително реформата се провежда от изпълнителната власт – това означа от ресорните министерства. Последно за това, че сравнително дълго време се разглеждат бизнес плановете. Причината е, че се въведоха изисквания, които преди не съществуваха. Например Комисията за енергийно и водно регулиране проверява бизнес плановете – дали всяко дружество, на което ще одобрим бизнес плана, отговаря на 29 показателя за качеството на водата. И когато това не е така, се дават задължителни препоръки. Второ, мога да Ви уверя, че благодарение на Националния статистически институт за всеки ВиК оператор се проверява дали цената на водата е под границата на социална поносимост. До момента Комисията не е гласувала нито една цена на ВиК оператор, която да надвишава социалната поносимост. На част от въпросите, които ми зададе уважаемият господин Ерменков, мисля, че вчера в Комисията по енергетика проведохме разискване, независимо от това – понеже той спомена за газовата борса, тя ще бъде представена в следващия ни годишен доклад, защото газовата борса е за 2019 г., а нашият отчет е за 2018 г. По отношение на критериите за продажба на електроенергийни дружества ние ще направим възможното от наша страна чрез интензивна кореспонденция с Министерството да ги призовем действително да представят проект на критерии. Господин Ерменков, уверявам Ви, че дори и да нямаме критерии, които да са ни представени – независимо дали от Министерството, или от Народното събрание – имаше предложение за критерии от народни представители, ще изпълним нашия ангажимент по Закона. Това няма да бъде оправдание да не се произнесем, но, както е записано, ние сме последната институция, която се произнася, след като са се произнесли КЗК, МВР, ДАНС и други, които са сезирани. Какво правим в случаите, когато се забавя присъединяването на бизнес обекти, изобщо на потребители към съответните електропреносни и най-вече електроразпределителни мрежи? Господин Ерменков, тази година ние направихме една всеобхватна проверка на всичките електроразпределителни дружества в страната. Констатирахме хиляди неспазени срокове. Хиляди! Издадохме принудителни административни мерки, които трябва да бъдат спазени, защото в противен случай едни много тежки глоби заплашват всяко едно от електроразпределителните дружества. Повярвайте ми, след няколко месеца ще Ви кажа какъв е ефектът, но най-после те разбраха, че не може. Не искам да влизам в подробности, за да Ви кажа какъв е броят на неприсъединени без основание обекти или сериозно забавени обекти. На второ място, ако ми позволите, ще допълня: за това до голяма степен имат вина и съответните общини, когато трябва да издават подробните устройствени планове, виза за проектиране и така нататък. Това са документи, които в по-голямата част от общините в България се бавят извън предвидените срокове. Ако ми позволите, стигам до господин Рамадан Аталай. Господин Аталай, понеже съм записал на три страници всички въпроси, се стремя да се спра на най-важните. Относно енергийната ефективност – не Комисията за енергийно и водно регулиране, има специален орган – това е Агенцията за устойчиво енергийно развитие, което заедно с Министерството, са двата органа, които трябва да се произнасят по изпълнение на изискванията за енергийна ефективност. По отношение на жалбите. Най-напред ще отбележа, че има голямо нарастване на жалбите, по които Комисията се произнася – нещо, което преди не е било така. На второ място, навсякъде, където жалбите са основателни, даваме задължителни предписания на електроразпределителните дружества за възстановяване, захранване, за нулиране на неправилно отчетена електроенергия. Това всъщност е и за всичките други дружества. В областта на топлоснабдяването обаче основните ангажименти са на Министерството на енергетиката, защото те са тези, които са създали и прилагат Наредбата за топлоснабдяване. Във ВиК сектора много често жалбите ги отправяме именно към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото са в ресора на принципала на тези дружества. Нека кажа, че много внимателно чух всяко едно от изказванията и въпреки че Комисията наистина работи много сериозно, уверявам Ви, уважаеми госпожи и господа народни представители, ще се постараем в следващия годишен доклад наистина изводите, препоръките и заключенията да бъдат изведени на едно друго ниво, за да бъдат действително разпознаваеми по отношение на цялата отчетна информация, която даваме. Много благодаря за активното Ви участие. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов, за подробните и акуратни отговори. Прекратяваме разискванията. Пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване следния Проект на решение: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г.“ Гласували 128 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 5. Решението е прието, с което и Докладът. Ще Ви изчета съобщения за парламентарен контрол на 31 май 2019 г., петък: - заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Мариана Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Таня Петрова; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народния представител Галя Желязкова; - министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на два въпроса от народните представители Иглика Иванова Събева и Радостин Танев; - министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народния представител Александър Мацурев; - министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на пет въпроса от народните представители Даниела Димитрова, Александър Мацурев, Петър Христов Петров, Станислав Иванов и Борислав Борисов. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Таня Петрова; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Красимир Богданов. Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Уважаеми народни представители, с това работата ни за днес приключи. Утре, редовно заседание в 9, 00 ч. (Звъни.) (Закрито в 13,01 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов Симеон Найденов

Наближава крайният срок, в който бензиностанциите трябва да сменят електронните си системи с фискална памет, напомнят от НАП. 30 юни е датата, посочена в Наредба Н-18, до която е необходимо търговците на горива да съобразят фискалния си софтуер с изискванията на наредбата.

Само няколко месеца по-късно – от 30 септември всички бензиностанции ще трябва да издават касови бележки, в които е изписан брутния им марж. Освен разликата в покупната и продажната цена, търговците на горива са задължени да включат и информация за размера на ДДС и акциз.

Наближава краен срок и за онлайн търговците, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. До 29 юни те ще трябва да обявят своите електронни магазини, напомнят още от НАП. До момента над 12 000 вече са декларираните електронни магазини, отчитат от приходната агенция.  Подаването на данните става само по електронен път чрез портала за е-услуги на НАП, като е необходим електронен подпис. Изискването важи за физически и юридически лица, които извършват продажби по интернет по занятие, т.е не засяга гражданите, които инцидентно са продали свои лични вещи, допълват от приходната агенция.

Допълнителна информация може да се получи на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, председателят на Комисията по здравеопазването Даниела Дариткова, народни представители и гости на парламента се включиха в инициатива в подкрепа на по-добрата информираност за симптомите на множествената склероза и нейните скрити прояви.
 
По повод Световния ден на множествената склероза – 30 май, в парламента бяха представени материали за превенция и ранна диагностика на множествената склероза. Инициативата е под патронажа на Комисията по здравеопазването, която организира в рамките на днешното си заседание дискусия на тема „Моята невидима МС“.
 
Множествената склероза е едно от най-често срещаните автоимунни заболявания на централната нервна система, засягащо предимно млади хора в активна възраст между 15 и 50 години. Причината за възникване на заболяването все още не е известна, като лечението е насочено предимно към предотвратяване на трайната инвалидизация и възстановяване на функциите след пристъп, както и превенция на нови пристъпи. По данни на невролозите болните от МС в България са около 7000 и всяка година диагнозата се поставя за пръв път при нови 160 души.
 
Тазгодишната кампания за отбелязване на Световния ден на множествената склероза е под наслов „Моята невидима МС", а основното й послание е „Не е нужно да виждаш симптомите ми, за да повярваш, че ги има". Основна цел на кампанията е да се повиши информираността за множествената склероза, за съвременните постижения на медицинската наука и практика в областта на превенцията, ранната диагностика, лечението и рехабилитацията на хората с множествена склероза в България. 
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри изложба, посветена на 110-ата годишнина от основаването на Начално училище „Св. Софроний Врачански“ – Враца и 280 години от рождението на неговия патрон. Експозицията включва картини, макети и други произведения на изобразителното изкуство, сътворени от ученици между 1 и 4 клас. 
 
Днес сме заедно и празнуваме таланта на нашите прекрасни деца, подчерта Цвета Караянчева. Председателят на парламента добави, че представените произведения са на деца, които влагат енергията си не само в своето творчество, но и за по-добри резултати в учението.
 
Кметът на Враца Калин Каменов отбеляза, че Софроний Врачански е духовният закрилник на града, който се е борил българската писменост, език и книжовност да бъдат запазени и предадени на поколенията. Днес, като негови потомци, наш дълг е да прославяме делото му, каза той. Калин Каменов отчете и ролята на НУ „Св. Софроний Врачански“ като едно от най-добрите начални училища в страната.
 
Врачанският митрополит Григорий пожела на малките художници да продължат да прославят своето училище и с други прекрасни инициативи. Той допълни, че през 2019 г. ще бъдат почетени още две годишнини, свързани с личността на Софроний Врачански – неговата епископска хиротония и канонизацията му за светец от Българската православна църква. 
 
На събитието присъстваха още народни представители, общественици и журналисти. 
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието. Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за работата на Народното събрание за периода от 29 май до 31 май 2019 г.: „1. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 124 от 23 май 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. 2. Второ гласуване на Законопроекта за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. Вносител: Министерският съвет на 11 март 2019 г., приет на първо гласуване на 4 април 2019 г. 3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносители: Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров на 12 април 2019 г. и Хамид Хамид на 18 април 2019 г. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Вносител: Министерският съвет на 8 април 2019 г., приет на първо гласуване на 9 май 2019 г. – точка първа за четвъртък, 30 май 2019 г. 5. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. Вносител: председателят на Българската академия на науките на 19 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 30 май 2019 г. 6. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2018 г. Вносител: Комисията за енергийно и водно регулиране на 29 март 2019 г. – точка трета за четвъртък, 30 май 2019 г. 7. Парламентарен контрол.“ Моля, режим на гласуване по така представения дневен ред. Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Ще представя на Вашето внимание и няколко съобщения. Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 май 2019 г. до 28 май 2019 г.: Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2018 г. Вносител: генералният директор на Българската телеграфна агенция. Разпределен е на Комисията по културата и медиите. Законопроект за изменение на Закона за адвокатурата. Вносители: Симеон Георгиев Найденов и Слави Дичев Нецов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Пристанище Видин“ ЕООД – Видин. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по правни въпроси. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Законопроект за изменение на Закона за политическите партии. Вносител: Министерският съвет. Предстои разпределение. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. Вносител: Комисията за защита на конкуренцията. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм. Проект на решение за попълване състава и ръководството на Комисията по земеделието и храните. Вносител: Даниела Дариткова. Съобщения: - на основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 27 май 2019 г. е постъпил Указ № 124 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 15 май 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост се връща за ново обсъждане. Възложено е на Комисията по правни въпроси да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него. - заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил самолет от Военновъздушните сили на Република България с екипаж военнослужещи да изпълни полети на 23 май 2019 г. до летище Отопени – Румъния, и обратно. Полетите ще се изпълняват с цел осигуряване на въздушен транспорт на военнослужещи от Военновъздушните сили на Република България за участие в ден на високопоставени гости при провеждане на летателна тренировка на самолети. За изпълнение на задачата са определени резервни самолети със съответните екипажи. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 22 май 2019 г. с вх. № 903-09-24 и е предоставено на Комисията по отбрана. - заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 28 май до 28 юни 2019 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна подготовка на 68-ма бригада специални сили със силите за специални операция на САЩ. В подготовката ще участват сили и средства от Въоръжените сили на Република България и военнослужещи от силите за специални операции на САЩ със снаряжение и екипировка. Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други, на друга държава или организация въоръжени сили. В изпълнение на разпоредбите на закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 27 май 2019 г. с вх. № 903 09-25 и е предоставено на Комисията по отбрана. - на 28 май 2019 г. е постъпил Доклад относно резултати от проведено от Националния център за парламентарни изследвания изследване за законодателната дейност на Четиридесет и четвъртото народно събрание за периода 19 април – 25 април 2017 г. Съгласно изискванията, заложени в чл. 17 от финансовите правила по бюджет на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Докладът и приложенията към него ще бъдат публикувани на сайта на Националния център за парламентарни изследвания. - на 20 май 2019 г. в Народното събрание е внесен за сведение Доклад за състоянието на администрацията през 2018 г., приет с Решение № 273 на Министерския съвет от 2019 г. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по правни въпроси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. - на 22 май 2019 г. на Народното събрание е предоставено разработено и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работното време“. С писмо на председателят на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по труда, социалната и демографска политика, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. - в Народното събрание са постъпили отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влогове в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода от 22 април 2019 г. до 21 май 2019 г. и Протокол № 19 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 23 май 2019 г., на което отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът и протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финансите. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. От Националния статистически институт е постъпила информация за инфлация и индекси на потребителските цени за месец април 2019 г.; брутен вътрешен продукт за първото тримесечие на 2019 г. – експресни оценки; основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. На 28 май 2019 г. в изпълнение на Решение на Народното събрание от 7 февруари 2019 г., прието във връзка с разисквания по питане № 954-05-1 от 11 януари 2019 г. от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Георги Гьоков, Илиан Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова и Валентина Найденова, са постъпили материали от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно организацията на трансплантационното лечение в България. Материалите са изпратени на народните представители на електронните им адреси и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 15 МАЙ 2019 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 124 ОТ 23 МАЙ 2019 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Давам думата на председателя на Правната комисия да ни запознае с Доклада. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27 май 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г. и мотивите към Указа На свое заседание, проведено на 28 май 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 124 на Президента на Република България, постъпил на 27 май 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г. и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: от администрацията на Президента на Република България – проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и госпожа Невин Фети – съветник по правни въпроси; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Валентин Йовев – заместник министър, госпожа Боянка Георгиева – директор дирекция „Правна“, госпожа Бояна Хаджиева – старши юрисконсулт, и госпожа Ивелина Минчева – държавен експерт в дирекция „Държавна собственост“, и от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Професор Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 3, т. 1 относно чл. 39б, ал. 1, т. 1 в частта „или обекти с национално значение“ и ал. 2, изречение първо в частта „една трета“, както и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет на 15 май 2019 г. В мотивите си Президентът посочва, че промените относно предварителното изпълнение на отчуждителни актове е приложимо за национални обекти, но с предложените промени към тях се добавят обекти с национално значение, определени като такива със закон или с акт на Министерския съвет. Във ветото се отбелязва, че при липсата на критерии, по които Министерският съвет обявява обектите с национално значение, приложното поле на предварителното изпълнение може да засегне множество частни имоти без гаранции, че това са обекти за общо ползване в обществен интерес. Президентът възразява срещу въвеждането на ограничение спрямо размера на определяната от съда парична гаранция, която е една трета от обезщетението съгласно акта за отчуждаване. Той посочва, че в мотивите към Законопроекта няма аргументи защо гаранцията е определена на една трета, а не на по-висока или по ниска стойност, като смята, че фиксираният размер на гаранцията само спрямо определеното с отчуждителния акт обезщетение намалява сигурността, че собственикът ще получи равностойно обезщетение, както изисква чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Според държавния глава равностойното обезщетение следва да се изчислява не само на база пазарна оценка на имота, но и да обхваща пропуснатите ползи и нанесените вреди. Държавният глава изразява и несъгласието си с въвеждането на изключение от правилото, което предвижда специален режим за обезщетенията при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, когато едно физическо лице, юридическо лице или едни и същи съсобственици имат такива имоти с обща площ над 50 декара. Той посочва, че в мотивите на внесения законопроект няма аргументи защо се визират точно имоти с обща площ над 50 декара. Президентът смята, че направената промяна създава риск вместо да се ускори процесът на изграждане на значими национални обекти, той да бъде забавен. Министърът на правосъдието посочи, че Конституционният съд се е произнасял относно отчуждителното производство, което е и главен акцент на законодателните промени. Той отбеляза, че промяната относно размера на паричната гаранция на една трета от внесеното обезщетение е балансирана и служи за обезпечаване на интересите на собственика на имота. Господин Кирилов добави, че изменението на чл. 42а създава гъвкава правна възможност между паричното и имущественото обезщетяване с оглед на това, че земеделски земи или горски територии са национална ценност. Господин Йовев отправи благодарност към Президента, че е подкрепил философията на Закона, но изрази несъгласието си с върнатите разпоредби за ново обсъждане. Той посочи, че промените в Закона за държавната собственост са в пълно съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република България. В дискусията взе участие народният представител Александър Ненков, който изрази несъгласието си с мотивите на Президента за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, като посочи че с него изцяло е намерен балансът между частната и държавната собственост, както и че частната собственост е защитена в максимална степен. Той отбеляза, че размерът на гаранцията, определен в размер на една трета от внесеното обезщетение, е напълно достатъчен да покрие изискванията на предвидените в него обезщетения и да гарантира в пълна степен правата на засегнатите собственици, включително и при увеличаване на размера на определеното обезщетение от съда. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Уважаеми колеги, преминаваме към ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Имате думата, уважаема госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, ще направя кратко изказване с правните аргументи. На първо място, в мотивите си Президентът посочва, че направената промяна относно понятието „обект с национално значение“ създава риск в прилагането по изключение на предварително изпълнение на отчуждителните актове само за национални обекти, които несъмнено са за общо ползване, и е в обществен интерес да се превърне в правило. Предвид дискреционната власт на Министерския съвет да обявява обекти с национално значение, приложното поле на предварителното изпълнение на невлезлите в сила отчуждителни актове според президента може значително да нарасне и да се разпростре върху множество частни имоти. Тук следва да отбележим, че не сме съгласни с неговата теза, тъй като с приетите промени през 2003 г. в Закона за устройство на територията е била създадена т. 62 от „Допълнителните разпоредби“, а именно: „т. 62: „обект с национално значение е обект, определен като такъв с акт на Министерския съвет“. Не бива да се забравя, че още в началото на управлението на Политическа партия ГЕРБ е променена тази разпоредба, като ние самите сме променили дефиницията на „обект с национално значение“, като сме добавили, отчели сме важността и сме предвидили възможността на първо място „обект с национално значение“ да бъде такъв, определен със закон, и едва като втора възможност да запазим действащия текст с акт на Министерския съвет. Промяната е обнародвана в брой 87 на „Държавен вестник“ от 5 ноември 2010 г. Предложената промяна чрез разширяване приложното поле на института на предварителното изпълнение на отчуждителния акт не предпоставя възникването на порочна практика, тъй като уредбата е въведена още през 2003 г., а обявяването за „обект с национално значение“ с решение на Министерския съвет е обусловено от посочването на категорични и безспорни аргументи относно националната значимост на всеобща полезност на обекта. На второ място, не споделяме мотивите на Президента относно определяне размера на паричната гаранция, която е една трета от размера на внесеното обезщетение, тъй като механизмът на въведените обезщетения, при които правата на собствениците на имоти, които се отчуждават – да бъдат максимално защитени, изцяло се запазва. Съдът е този, който продължава да определя размера на паричната гаранция за внесеното обезщетение. С приетата промяна относно размера на паричната гаранция на една трета от внесеното обезщетение се постига сигурност и предвидимост, че тя няма да бъде в символичен размер. Ще се постигне точно обратното – определяемост на гаранцията, като би се улеснил съдът при определяне размера на паричната гаранция. В съответствие с практиката съдът към момента може да определи по-голям или по малък размер на гаранцията в зависимост от интересите на собственика на имота. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост се определя този размер да е точно една трета от внесеното обезщетение. Същевременно трябва да се съобрази обезпечителната нужда на собственика на отчуждения имот. При наличие на настъпили вреди вследствие на отчуждителната процедура, независимо от размера им, собственикът на отчуждителния имот ще бъде обезщетен и неговите вреди ще бъдат репарирани. Определената от съда парична гаранция няма отношение за защита правата на собственика на отчуждителния акт, а има само обезпечителна функция. Ето защо смятаме, че предвиденият размер на паричната гаранция в размер от една трета е съобразен с нуждата от парична гаранция при допускане на предварително изпълнение на акта за отчуждаване, като държи сметка за ролята на държавата като страна в отчуждителната процедура. На трето място, не поддържаме и тезата на Президента на Република България, че с разпоредбата се създава неравнопоставеност между дребните и едрите собственици на земеделски и горски територии. С предложената промяна в § 4 на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост се цели да се отговори именно на обществените очаквания за справедливо обезщетение. При стопански субект, който притежава маломерни имоти и имоти с обща площ над 50 декара, е стопански оправдано да се приеме, че той е инвестирал в инвентар, съоръжения, работна ръка. Парично обезщетение на маломерните имоти е стопански неоправдано и несправедливо, тъй като този стопански субект има интерес да поддържа, да обработва и стопанисва земеделските земи и горските територии. Затова смятаме, че е оправдано в отчуждителната процедура, когато се обезщетяват собствениците, да се вземе предвид техният интерес като критерият от 50 декара е ориентир за интереса на собственика от парично или имуществено обезщетяване, а определянето на размера като критерий е изцяло в прерогатив на законодателната власт и неговият размер е обсъждан и в посока за увеличаването му, и в посока за неговото намаляване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Има ли реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Уважаеми господин Митев, имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, преди да направя изказване ще помоля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройството господин Валентин Йовев. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Моля, поканете заместник-министър Йовев в залата. Моля, продължете, уважаеми господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Повечето от правните аргументи за това да не бъде подкрепено ветото на Президента и да бъде гласуван повторно Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост ги чухте от госпожа Анна Александрова – председател на Правната комисия. Аз ще се спра също на няколко момента от ветото, които бяха обхванати от нейния коментар, но може би с един малко по-различен поглед. На първо място, Президентът казва, че приветства промените, по принцип подкрепя идеята. Всъщност на практика с това вето и с тези разпоредби, които той иска да бъдат отхвърлени, е точно обратното на това, което е написано в мотивите. С ветото си на практика той не подкрепя по никакъв начин идеята за ускоряване на инвестиционния процес не само по отношение на инфраструктурни обекти като магистрали, газопроводи, пристанища, но и по отношение изграждането на индустриални зони. Това е по общата част на мотивите, оформени като преамбюл преди аргументите на президента. Основният аргумент, който се развива в точка първа от мотивите на ветото на Президента, е, че всъщност с приетия Закон едва ли не, ако не се нарушава, то поне се заобикаля разпоредбата на Конституцията, обективирана в чл. 17 по отношение на правото на собственост, като се релевират мотиви, че с предвиждането на гаранция, с внасянето на гаранция в размер на една трета, едва ли не по този начин се нарушава частната собственост, като президентът е записал следното: „С възможността инвеститорът да влезе във владение на имот частна собственост и да започне строителни дейности, като се заплаща само обезщетението, съгласно невлезлия още в сила отчуждителен акт и допълнителна гаранция в силно намален размер, на практика се допуска отнемане на правото на собственост.“ Освен като правен нонсенс, това по друг начин няма как да бъде определено, тъй като по никакъв начин с тези разпоредби, които са записани в Закона и специално в неговия § 3, няма отнемане на правото на собственост. Затова аз ще си позволя да цитирам какво е записано в ал. 1 на § 3 и на чл. 39б: „В седемдневен срок от постъпване на искане от органа, издал акта за отчуждаване и/или от инвеститора, съдът в закрито заседание допуска предварително изпълнение на акта за отчуждаване, когато това се налага, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при наличието на следните условия:…“ Тоест тази норма е императивна, няма как без тези условия да бъде продължена процедурата по отчуждаване. „ 1. с влязъл в сила подробен устройствен план имотът е отреден за изграждане на национален обект или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията; 2. имотът не е единствено жилище на собственика;“. Точка 3, най-важната точка в този случай, която всъщност изцяло опровергава твърдението на президента за дори сянка на съмнение по отношение на конституционосъобразността, а именно „определеното с акта обезщетение е внесено по сметка на правоимащите лица, а в случаите по чл. 39а, ал. 1, както и в случаите, в които не е предоставена сметка от правоимащите лица – по сметка на областния управител.“ Изпълнени са условията, които Конституцията казва и които са цитирани в мотивите на ветото – отчуждаването на частна собственост за осъществяване на важни държавни или общински проекти и нужди да става само след предварително и равностойно обезщетение. Гаранцията, за която говори президентът, не представлява това обезщетение. Тук, за съжаление, отново имаме смесване и объркване на това какво е обезщетението за отчуждаване и какви са смисълът и идеята на гаранцията, която се дължи от инвеститора. В първия вариант, тоест преди да бъдат направени промени в Правната комисия по време на второто четене, гаранцията беше определена до една трета, което действително предизвикваше известни съмнения за това доколко тази гаранция ще защити интересите на собствениците на отчуждавания имот. С направената корекция обаче на една трета, тоест не до една трета, а със сигурност на една трета, смятам, че тези интереси са защитени и по никакъв начин не се стига до ощетяване – така, както твърди президентът в указа, с който е върнал Закона за ново обсъждане. По отношение на направения анализ в мотивите за това, че тук с решение на Министерския съвет могат да бъдат обявявани обектите с национално значение и прекалено се разширявал техният обхват, аз смятам, че, от друга страна, по този начин всъщност се постига изцяло публичност и прозрачност и на практика, ако бъде обявен с такова решение обект, който не отговаря на съответните законови изисквания, то няма как това да остане незабелязано и този акт на Министерския съвет няма как да не бъде оспорен, включително от заинтересованите лица. В заключение мога да кажа, че, за съжаление, отново имаме пред себе си вето, което е мотивирано и което е основано на аргументи, псевдоправни аргументи бих ги нарекъл, които, за съжаление, не отговарят на същността на Закона и на това, което действително е предвидено в него. За съжаление, ние сме свидетели, че от страна на Президентската институция като че ли имаме внасяне и връщане на закони напук, без да има съответната ясна и точна правна обосновка. Тук сме свидетели, пак казвам, на вето, в което има изречения, които могат да бъдат определени като правен нонсенс, като това, че чрез този закон се отнема правото на частна собственост, което пък аз бих го определил като правен абсурд. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Митев. Реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Господин Иванов, заповядайте, имате думата. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Освен правните аргументи, които изтъкнаха преждеговорившите – от това да отхвърлим ветото на президента върху Закона за държавната собственост, има и чисто икономически такива, на които аз бих желал по-подробно да се спра, а именно, че брутният вътрешен продукт на България през 2009 г. е бил 65 млрд. лв., докато през 2019 г. се очаква той да бъде 117 млрд. лв., тоест нарастването е с 40% за последните 11 години. Както знаете, последните 11 години се характеризират със строителство на все повече инфраструктурни обекти от национално значение и не визирам само магистралите, говорим за газопроводи, говорим за жп трасета, говорим за, ако искате от енергийната система, високо напрежение трасета, ВиК мрежи, пречиствателни станции – все обекти от национално значение. Безработицата е рекордно ниска, достигна нива до малко над 5% в края на 2019 г. и се очаква тенденцията да се затвърди и през следващите години на икономически растеж. Износът на страната се е увеличил повече от два пъти от 2009 г. досега и вече надхвърля 60 млрд. лв. Всяка година в България се създават над 13 000 работни места в частния сектор. Инвестициите в България растат устойчиво през последните години. Говорим за ръст в последните години в порядъка на 4%. И тук трябва да се запитаме: достатъчен ли ни е този ръст? Достатъчен ли е ръстът на доходите на българските граждани? Именно тук ще продължа с размисъл по темата колко са важни строителството и ускоряването на тези процеси по строителството на инфраструктурните обекти. Ръст на доходите на заплатите с 9,9% и пенсиите с 13,6% –това сочи докладът на Националния статистически институт в последното тримесечие на 2018 г. със запазваща се тенденция в 2019 г. Част от ръста на заплатите идва наистина от нормативното увеличение на осигурителния праг от началото на годината, други заради по-голяма конкуренция на работната ръка. Както споменах, безработицата в България е вече около 5% – рекордно ниски нива. Ефект има и продължаващото увеличение на възнагражденията в обществения сектор, като от началото на годината заплатите на учителите бяха повишени, и доходите на администрацията. Докато говорехме за минимална работна заплата през 2009 г. от 240 лв., през 2019 г. можем да кажем, че минималната работна заплата вече е 560 лв. с ясна заявка от правителството на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ през 2020 г. тя да е 610 лв. Докато през 2009 г. средната работна заплата е 575 лв., то средната брутна работна заплата в страната продължава да расте и през първото тримесечие на 2019 г. достигна 1208 лв. Това е ръст от 12% на годишна база, показват данните на националната статистика. Увеличение има както на средните възнаграждения в обществения сектор, така и в частния. Само за месец март средното брутно възнаграждение достигна 1247 лв. Успокоява ли ни това? Не, амбицира ни. Това задоволява ли ни? В темпа на икономически растеж, както казах, сме сред първенците в Европейския съюз, но имаме много да наваксваме. Именно наваксването може да стане чрез нови инвестиции на български предприятия и на чуждестранни такива в българската икономика. Създаването на по-голяма добавена стойност на българската икономика е неимоверно обвързана с нарастването на доходите на българското население, а оттам и социалните плащания към българските пенсионери и гражданите, които сами не могат да се грижат за себе си. Икономическият растеж, както казах, отчетен през последните години, може да изглежда висок на фона на средните за страните на Европейския съюз, но все още сме далеч от желаните нива и ни очаква сериозно догонване, за да можем да говорим за заплати и доходи на българските граждани, достойни за такива като нивата на Европейския съюз. Само с изпреварващ ръст на икономиката би бил възможен и по-осезаем растеж на доходите и благосъстоянието на българските граждани, което да доведе до намаляване на социалното неравенство между българските граждани и европейските. В Програмата за управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за периода 2017 г. до края на мандата – 2021 г., е написано: „Държавата създава правила и формира бизнес средата. Тя е длъжна да създава добри правила и да следи за спазването им, да поддържа добра бизнес среда, за да може предприемачите да се чувстват сигурни и мотивирани да развиват бизнеса си и да правят нови инвестиции. Усилията на държавата ще бъдат насочени към поддържането на съществуващата икономика и привличането на нови инвестиции. Само с нови инвестиции, осъществявани от български предприятия и инвеститори, както и от чуждестранни инвеститори, ще се откриват нови работни места и ще се повишават доходите.“ Няма да вадя статистиката за изградените километри, магистрали и част от републиканска пътна мрежа, защото то е осезаемо и видно. Но не може да остане скрито и разделението на Северна и Южна България в чисто икономическо развитие, където брутният вътрешен продукт е разделен почти 35 към 65% в полза на Южна България, която се характеризира, колеги, със завършените магистрали „Хемус“ и „Марица“. Затова усилията на правителството са вложени в следващите четири до пет години да бъде построена и завършена магистрала „Хемус“, по която за последните 30 години са изградени 130 км, като заявката и ресурсът, осигурен от българското правителство, е налице и до 2024 г. има оптимистичен и реалистичен вариант да бъде завършена и свързана столицата ни с Варна, тоест да бъдат изградени още 250 км за следващите пет години. Именно в това бяха законовите промени, свързани със Закона за държавната собственост, приети, на които президентът наложи вето. Аз съм убеден, че ние трябва да приемем Закона за държавната собственост с предложените промени, които бяхме гласували преди изборите за Европейски парламент, за да можем наистина да ускорим процеса на растеж на брутния вътрешен продукт, на приходите в държавата, и естествено, на доходите на българските граждани. Пряко мога да кажа, че ме вълнува наистина още и изграждането на Южната дъга в София – моят избирателен район. Южната дъга на Околовръстното шосе е реалистично да започне да се строи до края 2019 г., ако наистина по приетите промени в Закона за държавната собственост отчуждителните процедури бъдат реализирани, и е важно тук да отбележа – със запазване интереса на собствениците, на които е отчуждавана територията за строежа на този важен инфраструктурен обект. Те ще бъдат обезщетени и гарантирани при справедлив съдебен процес. Естествено, сумите, които ще получат като обезщетение, ще бъдат гарантирани от държавния бюджет. Именно тук не мога да подкрепя Президента в част от мотивите му, където казва, че може да се създаде практика или да не се гарантира справедливо обезщетение на пазарните и всички принципи на пропуснати ползи за хората, чиито имоти са обект на отчуждаване, а именно за изграждането на тези инфраструктурни обекти от национално значение. Колеги, за това Ви призовавам още веднъж да приемем измененията на Закона за държавната собственост и да отхвърлим ветото на Президента за ускорение на доходите на българските граждани, за растежа на българската икономика. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Има ли реплики? Продължаваме с изказванията. Имате думата. Заповядайте, уважаеми господин Ненков. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, преди да започна своето изказване и да се фокусирам върху мотивите на Президента и неговата администрация за преразглеждане на Закона за държавната собственост, който беше приет преди две седмици, искам да отбележа, че още при писането на Законопроекта, както и предвид мотивите, които Президентската администрация изложи, сме се отнесли изключително отговорно и никога не сме имали за цел да поставяме националния, обществения интерес, макар изключително да вървим в тази плоскост, но никога не сме имали за цел това да бъде за сметка на частния интерес, на частната собственост, на това, което Конституцията и нашите предшественици са заложили като неприкосновеност. Подхождаме, разбира се, и с необходимата доза сериозност и върху мотивите, които Президентската администрация представи в лицето на професор Друмева вчера в Правната комисия. Смятам, че ние дадохме сериозни аргументи противно на тяхното твърдение относно три важни точки от Законопроекта, които са счели, че трябва да бъдат отново обсъдени. Ако трябва да съм откровен, съжалявам, че колегите от БСП като първа опозиционна сила в този парламент не присъстват на толкова съществен дебат. За втори път ще се наложи да гледаме този законопроект в залата буквално без хора, които да опонират срещу Законопроекта, а би било полезно. Сега ще се фокусирам, разбира се, върху трите точки, които бяха представени вчера от колегите от Президентството, затова че едва ли не трябва да бъдат дообработени текстовете. Първо, това, което беше изложено като аргумент, цитирам: „намаляване на интензитета в защита на частната собственост“. Смятам, че още в самото изработване на Законопроекта сме се водили винаги от принципа частната собственост да бъде абсолютно неприкосновена и да няма начин собственик на частен имот, независимо че когато става въпрос и за такива обекти от национално значение, то да бъде за негова сметка. В тази връзка ние сме се съобразили и с конституционно Решение № 6 от 2013 г. Даже ми прави впечатление, че Президентската администрация не атакува точно това решение, на базата на което беше свален Законът преди няколко години – 2013 г. Опитали сме се да отговорим изцяло на забележките на Конституционния съд и самият факт, че и Президентството не го оспорва, говори за това, че ние сме си свършили добре работата преди Законът да бъде разгледан в Народното събрание. Ясно са разписани процедурите, по които следва да бъде въведен предварително инвеститорът, респективно държавата, в един имот частна собственост преди да влезе в сила акта за отчуждение. От момента, в който това бъде поискано от инвеститора, трябва да бъдат изпълнени три много важни условия, без които съдът няма как да постанови предварително влизане в имота, за да започне или да се издаде строително разрешение. Говорим само и единствено за обекти от национално значение. Първият факт е, че трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. Вторият е да не бъде единственото жилище на собственика. Третият, също толкова съществен и винаги предизвикващ в годините най-сериозен интерес, е предварително, така както и в Конституцията е написано, обезщетение на частните собственици. За целта сме предвидили много ясен механизъм, в който инвеститорът, респективно държавата, след оценка на базата на експертни оценители изплаща предварително сумата по сметка на заинтересованото лице преди инвеститорът да поиска от съда изпълнение на акта за отчуждение. Предвидили сме и още една трета, което беше един от мотивите на Президентската администрация, за това как е определена тази една трета – като допълнителна гаранция, която се превежда по сметка на областния управител, в случай че съдът впоследствие постанови по-висока оценка и възможността частният собственик да реализира и да усвои тази една трета отгоре, върху това, което държавата е предвидила за отчуждение на неговия имот. Защо една трета? Колеги, практиката показва, че до този момент огромен процент, да не кажа почти винаги, оценката, която се прави от инвеститора и е готов да предложи като обезщетение на частния собственик, съвпада с оценката от експертизите, които съдът назначава за същия имот. Логично е да е така, тъй като експертните оценки се правят по абсолютно идентичен начин, по определени формули, които сами разбирате, че много трудно биха могли да варират кой знае колко. Бих казал, че тази една трета, която сме предвидили в повече чрез Закона, все пак оскъпява инвестиционния процес и държавата като инвеститор ще трябва да задели още една трета като сума, която реално не може да ползва, докато не влезе в сила акта за отчуждение, когато съдът вече изцяло завърши тази процедура с отчуждителните процедури, така че можем да говорим за свръхзащита на частната собственост. Противно на аргументите защо не една втора, една четвърт или, ако искате, сто процента, отговорът е много прост: това е все пак вид гаранция, която не е сигурно, първо, дали ще бъде реализирана и усвоена. Второ, ние няма как да знаем инвеститорът от момента на влизане предварително в имота колко време ще бъде влязъл в сила акта за отчуждение – може да са един, два, три, пет месеца, може да е повече. Следователно този период може да е прекалено дълъг и всъщност тази една трета да не бъде достатъчна, за да обезщети собствениците за пропуснатите ползи. Примерно, ако имате земеделска земя, горски фонд, някаква производствена сграда, държавата е влязла във Вашия имот и е започнала да строи, за тези месеци може да имате пропуснати ползи не за един – за три. Тази една трета може да не бъде достатъчна, но тук е много важно да се каже, че държавата носи отговорност и я гарантира със своя бюджет. Впоследствие, ако се окаже, че тази една трета не е достатъчна, държавата може да Ви обезщети с допълнителен размер. Идеята е да има абсолютна равностойност на ангажимента и на Вашето ограничено право. Да, вярно, че по Конституция това е допустимо и чрез закон, но в крайна сметка държавата трябва да плати равностойно – дали с имот, дали с парично обезщетение собствениците на имоти. Вторият аргумент на президента беше свързан с това защо едва ли не се дава възможност или че Министерският съвет би си позволил да превиши правомощията си, тъй като има разминаване в Закона за устройството на територията, където се регламентира и има понятие „обект с национално значение“, докато в Закона за държавната собственост има „национален обект“, който наистина е дефиниран много точно. Такива обекти от национално значение могат да бъдат обявени или със закон, или чрез Министерския съвет и с описани точно конкретни проекти. Тук не става въпрос само за магистрали, защото обикновено темата е най-актуална, става въпрос за газопроводи, летища, пристанища, газова, електроснабдителна мрежа и така нататък. Вярно е, че в Закона за устройство на територията е фиксирана само възможността да бъдат обявявани обекти с национално значение от Министерския съвет и със закон, но не е описано какво точно обхваща това нещо. Колеги, практиката показва, че – и тук трябва да бъдем спокойни, няма как да се съгласим с аргументите на Президентството, за това, че може би са един или два случаите, където Министерският съвет е обявил със свой акт някой обект с национално значение по смисъла на Закона за устройството на територията, който да не съответства на тези вписани критерии в Закона за държавната собственост. Практиката показва, че винаги, когато Министерският съвет издава такъв акт, той го обявява и като национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост, и като обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията, тъй като обслужва различни закони и Министерството на регионалното развитие и благоустройството е като носител на правата да извърши целия инвестиционен процес до финализирането на един такъв проект. Затова се обявява и по смисъла на Закона за устройство на територията. Вторият аргумент против мотивите на Президента е за това, че едва ли не Министерският съвет – вчера на Правната комисия беше поставен въпросът, може да превиши тези права. Аз дадох аргументи защо – и практиката показва, че това не се е случвало до този момент. Но тук е важно да се отбележи, че Министерският съвет в крайна сметка е орган, който е избран чрез пряката воля на Народното събрание, респективно пряката воля на избирателите. Той носи своята много, много сериозна отговорност, още повече че и по Конституция на него му е делегирана важната задача да развива икономиката, благосъстоянието на обществото. Няма как по презумпция едва ли не да обвиняваме, че Министерският съвет би си позволил да започне да обявява различни обекти с национално значение просто за да задоволи нуждата си от това да ускори процеса – хайде така да кажа, и да реализира своята програма, напротив, винаги достатъчно отговорно е подхождал и е имал тази възможност. Но, както казах преди малко, той си е позволил – може да цитирам даже и случая – един или два пъти да излезе от тази рамка, която Законът за държавната собственост му е поставил. В крайна сметка трябва да подхождаме с доверие към един такъв колективен орган, който безспорно има за задача да развива инфраструктурата, икономиката, благосъстоянието на цялото общество и това му е регламентирано – и в Конституцията, ако щете и в Стратегията за националната сигурност. Третият аргумент, с който няма как да се съгласим, е фактът, че сме предвидили в Законопроекта собственик, който примерно има повече от 50 декара сумарно по един линеен обект, където е необходимо да му се отчуждят малки парченца – представете си собственик на линеен обект, на който има различни по големина маломерни имоти, които са по протежението на магистралата, но сумарно представляват повече от 50 декара, сме предвидили да има възможността да бъде обезщетен и чрез равностойна замяна с друга земя. Логиката на законодателя и това, което ние сме мислили, докато писахме Закона, беше, че в крайна сметка един такъв собственик – било то юридическо или физическо лице, при положение че има сумарно много големи имоти като съвкупност, за държавата е може би по-лесно. Пак казвам, това е възможност, а не е задължение на държавата, ако има такъв имот в съответното землище, собственикът да бъде обезщетен чрез такава замяна, за да може да продължи да използва земята по предназначение – да развива различна дейност – земеделие или нещо подобно, и един вид държавата да откупи тези имоти, да компенсира земята. Такава трябва да е и логиката. Да, вярно е, че в Закона за държавната собственост се забранява на държавата, на инвеститора да отчуждава имоти, но става дума за маломерни имоти, които са под три декара за нива, два за ливада и един за пасища, но това е логиката… (Реплика от ГЕРБ.) Да удължим времето на групата ме подсетиха. …и законът, разбира се, не дава тази възможност, ами предвижда само парично обезщетение. Наистина е логично и така, тъй като става въпрос за съвсем малки откъслеци по 200 – 300 квадрата – на практика обикновено най-често се случва да бъдат отчуждавани, за държавата не е и целесъобразно да търси подобен. Примерно си представете 100 или 200 квадрата да ги търси някъде в землището и да ги предостави на собствениците! Реално тази квадратура е толкова незначителна, че няма смисъл и за самия собственик, няма какво да я прави. Но когато става въпрос за един собственик – или физическо, или юридическо лице, което има съвкупност от толкова голям масив от имоти, би било целесъобразно, ако държавата може да намери такъв имот, да го обезщети, така че той наистина да се комасира, да може да бъде използван с друга целесъобразност. Разбира се, сигурно могат да се изкажат и още аргументи, но това е най-общо казано спрямо трите точки, които вчера бяха поставени в Комисията по правни въпроси. Най-отговорно пак заявявам – съжалявам, че нямаме… ако щете и опозиция. Бяхме готови за този сериозен дебат, защото темата наистина много, много е важна. Подходили сме изключително отговорно с ясната цел все пак да запазим баланса между обществения интерес и частния такъв, съобразявайки се изцяло както с Решението на Конституционния съд от 2003 г. – № 6, така и с нашето разбиране къде би бил балансът, така че да няма усещане, че частният интерес някак си се поставя под обществения. Напротив, даже смятам, че механизмите, които сме разписали в Закона за държавната собственост, гарантират на 100%, та даже и отгоре, че няма как това да се случи и частният интерес, както и по Конституция е отбелязан в чл. 17, трябва да бъде неприкосновен и всяка една такава размяна да бъде изключително равностойна. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. Реплики към изказването на господин Ненков? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Хамид. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи повторното приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Смятаме, че приетият на 15 май Закон напълно съответства на целите на Законопроекта, а именно подкрепа на инвестиционния интерес, както и защита на държавния и националния интерес, без да накърнява и без да навлиза в неприкосновеността на частната собственост. Не споделяме притесненията на екипа на Президента на Републиката, че с този закон се нарушава балансът между държавната и частната собственост. Напротив, смятаме, че мярката е добра, ще подобри и ще ускори реализирането на важни за страната инвестиционни проекти. Но, колеги, ние от ДПС смятаме, че това не е достатъчно като мярка. Напротив, мислим, че с този законопроект трябваше да има пакет от още няколко – изменение в Закона за общинската собственост и в Закона за устройство на територията, защото, уреждайки обектите с национално значение, пропускаме тези с общинско значение, както и подкрепата на малките инвестиционни проекти, които необосновано с жалби до съдилищата забавят и инвестициите с по-малък размер. Тоест трябва да бъдат извършени промени в Закона за общинската собственост в същата посока и промени в още един закон, колеги. Някак си премълчаваме жалбите, които блокират инвестициите от страна на така наречения зелен октопод. Този октопод, колеги, с жалби, разбира се, после се оказват неоснователни, блокират всяка една инвестиция в страната – голяма, средна или малка. С години инвеститорите чакат съдилищата да се произнесат по така наречените екооценки и инвестиции за милиони, за стотици милиони левове, стоят и чакат. Не е това начинът – блокирайки тези инвестиции, държавата ни да върви напред. Предлагам de lege ferenda колегите народни представители да помислят и в тази посока, така че ние ще подкрепим повторното приемане на Законопроекта. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид. Реплики към изказването на господин Хамид? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 15 май 2019 г. Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.) Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост е повторно приет. Колеги, Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията. Преминаваме втора точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА СЪДЕБНИ АКТОВЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ИЛИ НА МЕРКИ, ВКЛЮЧВАЩИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Внесен е от Министерския съвет на 11 март 2019 г. Приет е на първо гласуване на 4 април 2019 г. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Преди Доклада моля за процедура за допуск в залата на заместник-министър Евгени Стоянов на основание чл. 49, ал. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направената процедура. (Шум и оживление.) Колеги, моля да заемете местата си. Движението в залата смущава работата. Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете госта в залата. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, № 902-01-12, внесен от Министерския съвет на 11 март 2019 г., приет на първо гласуване на 4 април 2019 г. „Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който Комисията подкрепя. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава първа, който Комисията подкрепя. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 1 – „Предмет на закона“ – чл.1, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Предмет на закона Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за признаване и изпълнение на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, както и за изпращане на такива актове, постановени в Република България, за признаване и изпълнение в друга държава членка.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 1 по Доклада на Комисията. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Приложно поле“ – чл. 2, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Приложно поле Чл. 2. (1) Този закон се прилага в случаите, когато осъденото лице, на което е наложено наказанието или мярката по чл. 1, се намира на територията на държава членка. (2) Съдебният акт може да бъде изпратен и в случаите, когато освен наказанието или мярката, включващи лишаване от свобода, е наложена глоба и/или конфискация, която все още не е събрана или изпълнена.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 2 по Доклада на Комисията. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Удостоверение“ – чл. 3, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Удостоверение Чл. 3. Съдебните актове или заверени копия от тях се придружават от удостоверение по образец съгласно приложение № 1, издадено от компетентен орган на държавата членка.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 3 по Доклада на Комисията. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Езици“– чл. 4, текст на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 4, подкрепен от Комисията. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Кореспонденция и обмен на информация“ – член 5, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Обмен на информация Чл. 5. (1) Съдът обменя информация директно с компетентните органи на другите държави членки по реда на този закон. (2) В срок до 31 декември всяка година съдилищата изпращат на Министерството на правосъдието информация за системни затруднения или бездействие от страна на друга държава членка, във връзка с признаването и изпълнението на искания за признаване на съдебни актове, постановяващи лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 5 по Доклада на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Разноски“ – чл. 6, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Разноски Чл. 6. (1) Когато Република България е изпълняваща държава, разноските, свързани с признаването и изпълнението на съдебните актове, се поемат от българската държава с изключение на разноските по трансфера на осъденото лице, които се поемат от издаващата държава. (2) Когато Република България е издаваща държава, разноските по издаването и изпращането на съдебните актове, както и тези по трансфера на осъденото лице и всички останали разходи, възникнали изключително на нейна територия, се поемат от българската държава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 6 по Доклада на Комисията. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Глава втора – Признаване и изпълнение на съдебни актове, постановени в друга държава членка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора, подкрепен от Комисията. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Компетентен орган“ – чл. 7, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Компетентен орган Чл. 7. (1) Компетентен орган в Република България да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице. (2) Когато местоживеенето на лицето в Република България е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд. (3) Когато съдебният акт е изпратен на орган, който не е компетентен да го признае, той го изпраща служебно на съответния съд. В този случай компетентният съд уведомява за получаването на акта компетентния орган в издаващата държава. (4) Съдът може служебно или по искане на осъденото лице да поиска от компетентния орган на издаващата държава да изпрати съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 7 по Доклада на Комисията. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Условия за признаване и изпълнение“ – чл. 8, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Условия за признаване и изпълнение Чл. 8. (1) Съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат. (2) Двойна наказуемост по ал. 1 не се изисква за следните престъпления, когато в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или за тях се предвижда мярка, включваща лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години: 1. участие в организирана престъпна група; 2. тероризъм; 3. трафик на хора; 4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография; 5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; 6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; 7. корупция; 8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейския съюз по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.; 9. изпиране на имущество, придобито от престъпление; 10. подправка на парични знаци, включително евро; 11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри; 12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности; 13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната; 14. убийство, тежка телесна повреда; 15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани; 16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници; 17. расизъм и ксенофобия; 18. организиран или въоръжен грабеж; 19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството; 20. мошеничество; 21. рекет и изнудване; 22. подправка на изделия и пиратство; 23. подправка на административни документи и търговия с тях; 24. подправка на платежни инструменти; 25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа; 26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали; 27. трафик на противозаконно отнети превозни средства; 28. изнасилване; 29. палеж; 30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд; 31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби; 32. саботаж.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 8 по Доклада на Комисията. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Провеждане на консултация“ – чл. 9, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Провеждане на консултация Чл. 9. (1) Преди изпращането на съдебния акт и на удостоверението по чл. 3 компетентният орган на издаващата държава и съдът по чл. 7 може да проведат консултации. (2) Провеждането на консултация е задължително, когато Република България е държава по смисъла на чл. 21, ал. 2, т. 3, като съдът информира незабавно компетентния орган на издаващата държава дали приема изпращането на съдебния акт. (3) В рамките на консултациите съдът може да представи мотивирано становище относно невъзможността за подобряване на ресоциализацията на осъденото лице в Република България. (4) Когато не е проведена консултация, съдът може да представи мотивираното становище незабавно след изпращането на съдебния акт и удостоверението по чл. 3 от компетентния орган на издаващата държава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 9 по Доклада на Комисията. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Действия на съда преди признаване на съдебния акт“ – чл. 10, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Действия на съда преди признаване на съдебния акт Чл. 10. (1) След получаване на съдебния акт и на удостоверението по чл. 3 от компетентния орган на издаващата държава съдът служебно изисква справка за съдимост за осъденото лице и справка за неприключените наказателни производства срещу него. (2) По искане на съда органите на Министерството на вътрешните работи правят проверка дали осъденото лице се намира в Република България или в друга държава членка. (3) При необходимост съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава, за да установи характера на семейните, езиковите, културните, социалните, икономическите или други отношения на осъденото лице в Република България с оглед на подобряване на възможностите за неговата ресоциализация.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 10 по Доклада на Комисията. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Временно задържане“ – чл. 11, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Временно задържане Чл. 11. (1) Когато осъденото лице се намира на територията на Република България, по искане на издаващата държава съдът може преди получаването на съдебния акт и удостоверението по чл. 3 или преди да вземе решение относно признаването и изпълнението да постанови задържане на осъденото лице или да наложи друга подходяща мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, с която да осигури оставането на осъденото лице на територията на страната до вземането на решение относно признаването на акта и изпълнението на наказанието или мярката по чл. 1. (2) Определението, с което се взема мярката по ал. 1, подлежи на обжалване и протест по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (3) Не се допуска удължаване на срока на наказанието или мярката по чл. 1 вследствие на задържането в случаите по ал. 1.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 11 по Доклада на Комисията. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Производство по признаване и обжалване“ – чл. 12, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Производство по признаване и обжалване Чл. 12. (1) След получаване на съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3 съдът незабавно образува производство по признаване и в 14-дневен срок насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на делото. (2) Когато съдебният акт не е придружен от удостоверението по чл. 3, съдът може да определи подходящ срок за получаването му. (3) Съдът разглежда делото еднолично със задължително участие на прокурор при призоваване на осъденото лице. (4) Ако лицето няма защитник, съдът му назначава такъв, както и преводач, ако лицето не владее български език. (5) В съдебното заседание съдът изслушва прокурора, лицето и неговия защитник. (6) Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото. (7) Съдът обсъжда налице ли са условията за: 1. признаване и изпълнение по чл. 8; 2. отлагане на признаването по чл. 14; 3. отказ от признаване и изпълнение по чл. 15; 4. частично признаване и изпълнение по чл. 16. (8) Съдът постановява решението незабавно, като посочва номера и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, съответните разпоредби на Наказателния кодекс, предвиждащи отговорност за извършеното престъпление, срока на наложеното от съда на издаващата държава наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. (9) Съдът приспада изцяло срока на изтърпяната част от наказанието и временното задържане от общия срок на наложеното наказание лишаване от свобода. (10) Решението на съда по ал. 8 подлежи на обжалване или протест пред съответния апелативен съд в 14-дневен срок от обявяването му. (11) Жалбата и протестът се разглеждат в 5-дневен срок от постъпването им в апелативния съд по реда на ал. 1 – 7. Съдът обявява решението си в открито съдебно заседание с участие на страните. Решението на съда се постановява не по-късно от 90 дни от получаване на съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3 и е окончателно. (12) Съдът по чл. 7 уведомява компетентния орган на издаващата държава за влизането в сила на решението, включително за мотивите за отказ или за приспособяването на наказанието.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 12 по Доклада на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Приспособяване на наказанието“ – чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 13, подкрепен от Комисията. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Отлагане на признаването на съдебния акт“ – чл. 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 14, който Комисията подкрепя. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Основания за отказ от признаване и изпълнение“ – чл. 15, текст на вносителя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Основания за отказ от признаване и изпълнение Чл. 15. (1) Съдът може да откаже да признае и изпълни съдебния акт, когато: 1. не е предоставено удостоверение по чл. 3, то е непълно или има явно несъответствие между него и съдебния акт и не е било допълнено или поправено в рамките на определения от съда срок; 2. лицето не се намира на българска територия или на територията на издаващата държава, не е дало съгласие, когато такова се изисква, и Република България не е: а) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене; б) държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано, въпреки че няма местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебен или в административен акт, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда; в) държава, различна от посочените в букви „а“ и „б“, чийто компетентен орган е дал съгласие съдебният акт и удостоверението по чл. 3 да му бъдат изпратени; 3. признаването би било в противоречие с принципа „ne bis in idem“; 4. съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство, освен в случаите по чл. 8, ал. 2; изпълнението на съдебен акт във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен не може да бъде отказано на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данъци и такси или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава; 5. изпълнението на определеното със съдебния акт наказание е погасено по давност съгласно българското законодателство; 6. осъденото лице се ползва с имунитет по българското законодателство; 7. съдебният акт е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство не може да бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът; 8. към момента на получаване на съдебния акт от съда за изтърпяване остават по-малко от 6 месеца от наложеното наказание; 9. съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който осъденото лице не се е явило лично, освен ако удостоверението по чл. 3 изрично не съдържа информация за спазване на едно от следните условия: а) лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин, безспорно доказващ уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви; б) след като е било своевременно уведомено за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник или такъв му е бил назначен от съда за защита по време на делото и такава защита действително е оказана; в) след като решението е било връчено лично и лицето е било изрично уведомено за правото на обжалване или за ново разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност за отменяне на първоначалния акт, то изрично е заявило, че не оспорва решението или не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок; 10. издаващата държава не е дала съгласие по чл. 28, ал. 1, т. 7 за наказателно преследване, наказване или лишаване от свобода на осъденото лице в Република България за друго деяние, извършено преди предаването му; 11. наложеното наказание включва принудителни медицински мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които независимо от чл. 13, ал. 2 не могат да бъдат изпълнени от Република България в съответствие с българското законодателство; 12. съдебният акт се отнася за престъпление, което съгласно българското законодателство се счита за извършено изцяло или частично на територията на Република България, включително на място, приравнено на нейна територия. (2) Решението по ал. 1, т. 12 се взема от съда при изключителни обстоятелства и с оглед на всеки отделен случай, като се вземат предвид особените обстоятелства и по-специално дали деянието е осъществено предимно в издаващата държава. (3) Преди да откаже да признае съдебния акт на основание ал. 1, т. 1 – 3 и т. 9 – 12, съдът провежда консултация с компетентния орган на издаващата държава и при необходимост отправя искане за незабавно предоставяне на допълнителна информация.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 15 по Доклада на Комисията. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Атанасова. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател. „Частично признаване и изпълнение“ – чл. 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Частично признаване и изпълнение Чл. 16. (1) Въпреки наличието на основание за отказ по чл. 15, съдът може след провеждане на консултация с компетентния орган на издаващата държава да признае частично съдебния акт, като признатата част подлежи на изпълнение. Частичното признаване и изпълнение не може да доведе до удължаване на срока на наказанието. (2) Когато не е постигнато съгласие по ал. 1, след оттегляне на удостоверението по чл. 3 от компетентния орган на издаващата държава, съдът прекратява производството.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 16 по Доклада на Комисията. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Срокове на производството“ – чл. 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като в ал. 1 след думата „удостоверението“ се добавя „по чл. 3“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 17, който Комисията подкрепя, със съответната редакция в ал. 1 – след думата „удостоверението“ се добавя „по чл. 3“. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Изпълнение на наказанието“ – чл. 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Изпълнение на наказанието Чл. 18. (1) След признаване на съдебния акт съдът незабавно изпраща заверено копие от решението на съответната прокуратура за предприемане на необходимите действия за изпълнение на наказанието по реда на българското законодателство или за реализиране на трансфера по чл. 26. Съдът изпраща заверен препис от влязлото в сила решение за признаване и изпълнение на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието. (2) След провеждане на консултации с издаващия орган съдът зачита и приспада от срока на наказанието лишаване от свобода работните дни, положени на територията на издаващата държава, само ако такова приспадане е предвидено в законодателството на издаващата държава и не е посочено в удостоверението по чл. 3. (3) По молба на компетентния орган на издаващата държава съдът предоставя информация за приложимите правни разпоредби относно предсрочното освобождаване. (4) По искане на компетентния съд, прокурорът от съответната прокуратура своевременно му предоставя информация относно: 1. невъзможността да бъде изпълнено наказанието поради това, че местонахождението на лицето на територията на Република България не може да бъде установено; 2. началото и края на предсрочното освобождаване, когато това е посочено в удостоверението; 3. бягство на лицето по време на изтърпяване на наказанието; 4. окончателното изтърпяване на наказанието. (5) След получаване на информацията по ал. 4, съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 18. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Прекратяване на изпълнението“ – чл. 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Прекратяване на изпълнението Чл. 19. (1) Съдът прекратява незабавно изпълнението на наказанието или мярката по чл. 1: 1. когато бъде уведомен от компетентния орган на издаващата държава за съдебно решение или за друг акт, по силата на който наказанието или мярката по чл. 1 не подлежи на изпълнение; 2. при оттегляне на удостоверението по чл. 3 от издаващата държава. (2) В случаите по ал. 1 съдът се произнася еднолично с определение в съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъденото лице. Определението е окончателно. (3) Изпълнението на наказанието се прекратява и при постановяване на амнистия по реда на чл. 460, ал. 1 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс или помилване в Република България.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 19. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Глава трета –Изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, за признаване изпълнението в друга държава членка“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава трета да се измени така: „Глава трета – Изпращане на съдебни актове за признаване и изпълнение в друга държава членка“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за наименованието на Глава трета. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Компетентен орган“ – чл. 20. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Компетентен орган Чл. 20. (1) Съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, се изпращат от съда, който ги е постановил като първа инстанция на компетентния орган на изпълняващата държава. (2) Оригиналът на съдебните актове или техни заверени преписи, както и оригиналът на удостоверението по чл. 3 се изпращат на компетентния орган на изпълняващата държава, когато това е изрично поискано от него. (3) Съдебният акт и удостоверението не могат да бъдат изпратени за признаване и изпълнение на повече от една държава членка едновременно.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 20. Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Условия за изпращане“ – чл. 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Условия за изпращане Чл. 21. (1) Съдът може да изпрати съдебния акт, при условие че осъденото лице се намира на територията на Република България или на територията на изпълняващата държава и е дало съгласието си, когато такова се изисква при условията на чл. 22. (2) Съдебният акт заедно с удостоверението по чл. 3 може да бъдат изпратени на една от следните държави членки: 1. държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене; 2. държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано, въпреки че няма местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебен или в административен акт, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда; 3. държава, различна от посочените в т. 1 и т. 2, чийто компетентен орган е дал съгласие съдебният акт и удостоверението по чл. 3 да му бъдат изпратени. (3) Преди да изпрати съдебния акт и удостоверението по чл. 3 съдът може да се консултира с компетентния орган на изпълняващата държава, за да се увери, че изпълнението на наказанието в тази държава ще подобри възможностите за ресоциализация на лицето. (4) Консултацията е задължителна в случаите по ал. 2, т. 3. (5) Когато не е проведена консултация, съдът взема предвид изпратеното мотивирано становище на компетентния орган на изпълняващата държава и решава дали да оттегли удостоверението. (6) В случаите по ал. 2, т. 3 съдът взема решение след преценка на възможностите за ресоциализацията на лицето и за изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 21. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Съгласие и становище“ – чл. 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Съгласие и становище Чл. 22. (1) Съдът изпраща съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3 до компетентния орган на изпълняващата държава, придружени от писменото съгласие на осъденото лице. (2) Съгласие на осъденото лице не се изисква, когато съдебният акт се изпраща на държавата членка: 1. чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене; 2. в която лицето ще бъде депортирано, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в присъдата или в акт на съдебен или административен орган, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда; 3. в която лицето е избягало или се е върнало поради наличие на висящо наказателно производство или влязла в сила присъда срещу него в Република България. (3) В случаите по ал. 2, когато лицето се намира на територията на Република България, съдът в открито заседание му предоставя възможност писмено или устно да изрази своето становище. Като вземе предвид възрастта, физическото или психическото състояние на лицето, съдът по своя преценка може да предостави тази възможност на неговия законен представител. Когато лицето изрази своето становище устно, съдът изпраща на изпълняващата държава писмен запис на становището. (4) Съдът разяснява на лицето правото му да даде съгласие за трансфер в изпълняващата държава и последиците от упражняването на това право. (5) Становището по ал. 3 се взема предвид, когато се решава дали да се изпрати съдебният акт заедно с удостоверението по чл. 3. (6) Съдът информира лицето на разбираем за него език за изпращането на съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3, като използва формуляра за уведомление съгласно Приложение № 2. Формулярът се предава на компетентния орган на изпълняващата държава с цел уведомяване на лицето, когато то се намира на нейна територия.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 22. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „Изпращане на съдебния акт“ – чл. 23. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23: „Изпращане на съдебния акт Чл. 23. (1) Съдът може служебно, по искане на прокурора или на осъденото лице, да изпрати съдебния акт или заверен препис от него заедно с удостоверението по чл. 3 директно на компетентния орган на изпълняващата държава. Актът може да бъде изпратен и по искане на изпълняващата държава. (2) Съдебният акт се изпраща на компетентния орган на изпълняващата държава по поща, електронна поща, факс, или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността. (3) Когато съдът не разполага с информация за компетентния орган в изпълняващата държава, той отправя запитване, включително чрез звената за контакт на Европейската съдебна мрежа. (4) Съдът разглежда делото в 14-дневен срок в открито съдебно заседание с участието на прокурор. (5) Ако лицето се намира в място за лишаване от свобода под юрисдикцията на Република България или има известен адрес в страната, или е направило искане по ал. 1, в което е посочило адрес за призоваване, същото се призовава за съдебното заседание, като му се предоставя възможността по чл. 22, ал. 3 и при необходимост му се назначава преводач. (6) Съдът се произнася с определение, което се обявява в съдебното заседание. (7) Когато лицето, направило искането, се намира извън пределите на Република България, съдът му изпраща определението на посочения адрес за призоваване. (8) Определението по ал. 6 подлежи на обжалване или протест пред съответния въззивен съд в 5-дневен срок от обявяването или съобщаването по ал. 7. Съдът разглежда жалбата или протеста в открито заседание с участието на страните. Решението на въззивния съд се постановява в 7-дневен срок и е окончателно. (9) Удостоверението по чл. 3 се подписва от председателя на състава на съда по чл. 20, като верността му се удостоверява с печата на съда. (10) Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 6 се изпраща на Върховната касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 23. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Оттегляне на удостоверението Чл. 25. (1) Съдът оттегля удостоверението по чл. 3, когато след проведени консултации с компетентния орган на изпълняващата държава не е постигнато съгласие по реда на чл. 16, ал. 1 за частично признаване и изпълнение на наказанието, и прекратява производството. (2) Съдът може да оттегли удостоверението: 1. преди започване на изпълнението на наказанието в изпълняващата държава, като посочи мотивите за това; 2. след като вземе предвид мотивираното становище по чл. 21, ал. 5; 3. когато счита, че приложимите разпоредби за предсрочно или условно освобождаване в изпълняващата държава са несъвместими със съответните разпоредби от действащото българско законодателство; в тези случаи съдът изисква от компетентния орган на изпълняващата държава информация за тези разпоредби.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста. Първо е текстът на вносителя за чл. 24, подкрепен от Комисията, и редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 25. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на Глава четвърта да се измени така: „Глава четвърта – Трансфер на осъдени лица между държави членки. Транзит“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Трансфер на осъдени лица Чл. 26. (1) Ако осъденото лице се намира на територията на Република България, предаването му на изпълняващата държава се осъществява на дата, уговорена между Върховната касационна прокуратура и компетентния орган на изпълняващата държава, чрез дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на Министерството на вътрешните работи, но не по-късно от 30 дни, след като изпълняващата държава е взела окончателно решение за признаване и изпълнение на наказанието или мярката по чл. 1. (2) Предаването на лицето се извършва в изпълнение на постановление на Върховната касационна прокуратура, като органите на Министерството на правосъдието осигуряват охраната и конвоирането му. (3) В случаите, когато предаването на лицето в рамките на посочения в ал. 1 срок е възпрепятствано от непредвидени обстоятелства, компетентните органи на двете държави незабавно установяват контакт. Предаването се осъществява веднага след отпадане на тези обстоятелства. Върховната касационна прокуратура чрез дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на Министерството на вътрешните работи незабавно уведомява компетентния орган на изпълняващата държава и двата органа уговарят нова дата, на която да се осъществи предаването. В този случай предаването се извършва в срок 10 дни от датата на уговарянето. (4) Алинеи 1 – 3 се прилагат съответно и в случаите, когато Република България е изпълняваща държава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване наименованието, което Комисията предлага за Глава четвърта, и редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 26. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Изпълнение на наказанието или мярката след трансфера на осъденото лице Чл. 27. (1) Компетентните български органи не предприемат мерки по изпълнение на наказанието или мярката по чл. 1, когато изпълнението му вече е започнало в изпълняващата държава. (2) Компетентните български органи възстановяват правото си да изпълняват наказанието или мярката по чл. 1, ако изпълняващата държава в случаите по чл. 18, ал. 4, т. 3 уведоми съответния български съд.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 27. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Принцип на особеността Чл. 28. (1) Лице, предадено на Република България в изпълнение на този закон, не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано за престъпление, извършено преди трансфера му, различно от това, за което е предадено, освен ако: 1. е имало възможност да напусне територията на Република България и не го е направило до 45 дни от окончателното му освобождаване или се е завърнало отново, след като я е напуснало; 2. за деянието не се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода; 3. наказателното производство не води до прилагане на мярка, свързана с ограничаване на личната свобода; 4. на лицето може да бъде наложена глоба или алтернативна санкция, която не е свързана с лишаване от свобода, дори ако тези санкции могат да доведат до ограничаване на личната му свобода; 5. лицето е дало съгласие да бъде предадено; 6. след трансфера лицето доброволно декларира пред компетентния съд по чл. 7, че се отказва от правото си по тази разпоредба и е запознато с последиците от това; в този случай лицето има право на защитник; 7. издаващата държава е дала съгласие да не се прилага принципът на особеността в случаите извън тези по т. 1 – 6; искането за съгласие се подава придружено с превод на български език на информацията по чл. 37 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и гаранциите, предвидени по чл. 41 от същия закон. (2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато Република България е издаваща държава. Искането се подава до съответния съд, постановил предаването на лицето. Съдът дава съгласие при спазване на разпоредбите на чл. 36 и чл. 39 – 41 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Решението се постановява не по-късно от 30 дни след получаване на искането.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 28. Гласували 76 народни представители: за 75, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за чл. 29. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Транзит Чл. 30. (1) Министърът на правосъдието или оправомощено от него длъжностно лице приема молбите за транзит и придружаващите ги документи по начин, който удостоверява писменото им предаване, и незабавно ги изпраща на Върховната касационна прокуратура. (2) Върховната касационна прокуратура разрешава с постановление транзита през територията на Република България на осъдено лице, което подлежи на трансфер в изпълняващата държава, при условие че е предоставена следната информация: 1. молба за транзит; 2. копие от удостоверението по чл. 3; 3. данни за осъденото лице; 4. одобрен план за предаване на осъденото лице; 5. превод на документите на български език. (3) Върховната касационна прокуратура се произнася с постановление по молбата незабавно, но не по-късно от 7 дни от деня на неговото получаване. С постановлението се определят срокът и мястото за задържане на осъденото лице. Произнасянето може да бъде отложено до получаването на превода от държавата членка, която е отправила молбата за транзит, когато такъв превод се изисква съгласно ал. 2. (4) Върховната касационна прокуратура уведомява държавата членка, поискала транзита, и Министерството на правосъдието за своето решение по начин, който може да удостовери предаването му писмено. (5) Осъдено лице, спрямо което е допуснато транзитно преминаване през територията на Република България, не може да бъде задържано на друго основание и за срок, по-дълъг от необходимия за целите на транзита през територията на Република България. В случай че лицето следва да бъде задържано на територията на Република България на основание, различно от искането за транзит, Върховната касационна прокуратура уведомява незабавно държавата членка, отправила искането за транзит. (6) Не се изисква молба за транзит в случай на въздушен превоз без предвиден престой. В случай че се наложи извънредно кацане, държавата, осъществяваща трансфера, предоставя на Министерството на правосъдието посочената в ал. 2 информация в срок до 72 часа. (7) Алинеи 1 – 6 се прилагат съответно и в случаите, когато Република България е издаваща държава и възникна необходимост от транзитно преминаване през територията на друга държава членка.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 30. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми колеги, в почивката в Клуба на народния представител ще бъде награден победителят в инициативата „Незабравимото“ на радио „Фокус“ и Министерството на образованието за популяризиране на българските литературни шедьоври. Всички народни представители са поканени да присъстват на награждаването и да подкрепят тази родолюбива инициатива. Обявявам прекъсване на работата за 30 минути. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Започваме работа, уважаеми колеги. Уважаема госпожо Александрова, моля, заповядайте на трибуната. Убеден съм, че когато народните представители Ви видят на трибуната, ще влязат в пленарната зала, а може би и квесторите ще помогнат малко. Продължаваме с „Допълнителни разпоредби“. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания. Моля народните представители да влязат в пленарната зала преди да подложа на гласуване Допълнителните разпоредби. Моля, гласувайте. Гласували 77 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 1 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Съдебен акт“ е всеки окончателен акт на съд, с който се налага наказание на физическо лице. 2. „Наказание“ е всяко наказание лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода, постановени за определен или неопределен срок във връзка с извършено престъпление и вследствие на наказателно производство. 3. „Издаваща държава“ е държавата членка, в която е постановен съдебният акт. 4. „Изпълняваща държава“ е държавата членка, на която е изпратен съдебният акт за целите на неговото признаване и изпълнение. 5. „Държава по местоживеене на лицето“ е държавата, с която лицето има трайна фактическа връзка с оглед на съществуващите там семейни, социални или икономически отношения. 6. „Държава членка“ е държава членка на Европейския съюз.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 1. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 2, 3 и 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията. Гласуваме само § 2. Моля, гласувайте. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, подкрепен от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, подкрепен от Комисията. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепен от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в т. 1 думите „прилагат разпоредбите на“ се заменят с „прилага“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 със съответните корекции, подкрепен от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, подкрепен от Комисията. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който Комисията подкрепя. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Незавършените до влизането в сила на този закон процедури и производства за трансфер на осъдени лица и признаване на присъди се довършват по досегашния ред.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 8 по Доклада на Комисията. Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като думите „този закон“ се заменят със „законът“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, подкрепен от Комисията, със съответната редакция. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Приложение № 1 към чл. 3“. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1, като думите „Лицето по чл. 2, ал. 1“ се заменят с „Осъденото лице“, думата „социализацията“ се заменя с „ресоциализацията“, а думите „с мярка, изискваща задържане“ се заменят със „с мярка, включваща лишаване от свобода“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 1 със съответната редакция, подкрепена от Комисията. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Приложение № 2 към чл. 22, ал. 6“. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2, като навсякъде думите „свързана с“ се заменят с „включваща“, а думите „(издаващата държава) може да се приспособи“ се заменят с „(изпълняващата държава) може да се приспособи“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 2 с корекциите, подкрепени от Комисията. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ. Първо, Докладът на Комисията по правни въпроси. Заповядайте, госпожо Събева. ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г. На свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г. От името на вносителите Законопроектът за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954 01-22, беше представен от госпожа Анна Александрова, която посочи, че с него се предлага исковете срещу държавата за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз да се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. Предвижда се редът по Административнопроцесуалния кодекс да се прилага и за исковете за вреди, причинени от правосъдната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, като той съответства на изрично уредената подсъдност на исковете по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс, при които предмет на исковете е установяване нищожността на съдебните актове на административните съдилища или Върховния административен съд и които са подведомствени на административните съдилища. Госпожа Александрова допълни, че с изменението административните съдилища ще разглеждат и делата, когато тези актове са постановени в нарушение на правото на Европейския съюз и от тях са причинени вреди на частноправните субекти. Председателят на Комисията по правни въпроси подчерта, че предложените изменения в Административнопроцесуалния кодекс са в съответствие с изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като до настоящия момент в Кодекса не съществува специална правна норма, която да дава правомощие на административните съдилища да разглеждат искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд. Народният представител Хамид Хамид представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, като посочи, че с него се предлага промяна в чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с която да се разшири обхватът на Закона, като се допълни, че държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предлага се лицата, които са в тежко социално положение, да бъдат облекчени при заплащането на държавна такса по оспорване на дела, свързани със социално подпомагане. Въвежда се държавна такса за подаване на частна жалба и на административните органи – държавни или общински, тъй като същите са били страни в първоинстанционното производство и имат право да обжалват съдебните определения. В дискусията взеха участие народните представители Хамид Хамид, Десислава Атанасова и Христиан Митев, които изразиха подкрепата си и за двата законопроекта, като посочиха, че между първо и второ гласуване следва да се прецизират определени разпоредби. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Иванова-Събева, Анна Василева Александрова, Мария Йорданова Илиева и Димитър Николов Лазаров на 12 април 2019 г., и с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева. Вторият доклад е на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание е: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г. На заседание, проведено на 15 май 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г. Законопроектът беше представен от народния представител Сергей Кичиков. Със Законопроекта е предложена промяна в чл. 1 от ЗОДОВ, с която се разширява обхватът на Закона, като се допълни, че държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Промяната е необходима, за да се преодолеят последиците от Тълкувателно решение № 2 от 27 юли 2016 г. по Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ВАС, OCC, I и II колегия, което е задължително за съдилищата. Според възприетата в решението теза, вредите, причинени на гражданите и юридическите лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или отменен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В предложения законопроект е въведено изменение и на чл. 213б от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като е налице празнота в Кодекса по отношение на правото на лицата по ал. 2 от чл. 213б, да им се присъждат разноски с прекратителните разпореждания и определения, в случаите, в които с отговора на ответника по касационната жалба, е поискано присъждане на разноски за касационното производство. На следващо място се предлага лицата, които са в тежко социално положение, да бъдат облекчени при заплащането на държавна такса по оспорване на дела, свързани със социално подпомагане. При настоящата редакция на чл. 227а от Административнопроцесуалния кодекс, социално слабите лица заплащат държавна такса за касационно оспорване на дела по социално подпомагане в размер на 70 лв. Следва да се утвърди практиката, като гражданите и едноличните търговци, които обжалват актове по дела за социално подпомагане да се ползват от привилегията, предоставена и на гражданите и едноличните търговци, които обжалват съответно дела по пенсионно, здравно и социално осигуряване. В настоящата редакция на чл. 235а от Административнопроцесуалния кодекс е налице празнота и по отношение на заплащането на държавна такса за частна жалба от държавните и общинските орган. Поради това в изречение първо административните органи – държавни или общински, също следва да бъдат включени в субектите, които следва да заплащат държавна такса за подаване на частна жалба, тъй като същите са били страни в първоинстанционното производство и имат право да обжалват съдебните определения. Накрая е предложена отмяна чл. 27, ал. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. По силата на тази разпоредба бюджетните организации по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се освобождават от заплащане на държавни такси. Цитираната норма е в колизия с въведеното в чл. 227а от Административнопроцесуалния кодекс задължение за всички страни в процеса, включително за държавните и общинските органи, да заплащат държавна такса при иницииране на касационното производство. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси проведоха гласуване със следните резултати: с 1 гласа „за”, без „против“ и 12 „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от Хамид Бари Хамид на 18 април 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Мотиви? Госпожо Илиева, заповядайте. МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание мотивите към Проекта на Закон за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. „Предлаганата нова разпоредба и в двете ѝ алинеи има изключително процесуален характер. Това произтича от обстоятелството, че материалноправният режим на извъндоговорната отговорност на държавите членки на Европейския съюз за нарушаване правото на Европейския съюз, тоест установяването на този вид отговорност, елементите от фактическия ѝ състав и някои особености на допустимостта на този вид искове, са формулирани в правото на Европейския съюз от юриспруденцията на Съда на Европейския съюз в основополагащите отговорността съдебни актове, а именно Решение на Съда на Европейските общности от 19 ноември 1991 г. на Андреа Франкович и Данила Бонифаци и други срещу италианската република, Преюдициално запитване С-6/90 и С 6 9/90, Sammlung der Rechtssprechung 1991 г., S. Brasserie du Pecheur SA gegen Bundesrepublik Deutschland und The Queen gegen Secretary of State for Transport, ex parte: Factortame Ltd und andere, производството по преюдициално запитване, както и такова на Районния съд по граждански дела Виена, Австрия по повод на спор на Герхарт Кьоблер срещу Република Австрия. Предвид действието на принципа на върховенство на правото на Европейския съюз по отношение на националните правни актове, не следва да се дава първична материалноправна уредба на този вид отговорност в национален закон, като може да се даде само процесуална такава. Съобразно принципа на зачитане на процесуалната автономия на националните правни системи е оставено правото да уредят процедурата за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата членка за нарушение на правото на Европейския съюз. По тази причина предвидената нова разпоредба на чл. 2в има само процесуален характер. Включването на новата разпоредба в обхвата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди отчита на първо място обстоятелството, че отговорността на държавата по този закон е обективна и безвиновна, каквито основни характеристики има и извъндоговорната ѝ отговорност за нарушаване правото на Европейския съюз. Новата разпоредба предвижда два процесуални способа за разглеждане на този вид искове – този, установен в Административнопроцесуалния кодекс, и исковият ред, установен в Гражданскопроцесуалния кодекс. От приложимия процесуален ред ще се разреши въпросът за подведомствеността на исковете за вреди. Исковете срещу държавата за обезщетения за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, когато вредите са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд са подведомствени на административните съдилища и за тях ще се прилага редът по Административнопроцесуалния кодекс. В останалите случаи исковете се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуалния кодекс. Възприетият подход следва вече съществуващия начин за разглеждане на исковете за отговорност на държавата по чл. 1, чл. 2 и чл. 2а от Закона. Тези по чл. 1, ал. 1 се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а останалите – по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. Новата разпоредба предвижда редът по Административнопроцесуалния кодекс да се прилага и за исковете за вреди, причинени от правосъдната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Уредбата съответства на изрично уредената подсъдност на исковете по чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс, при които предмет на исковете е установяване нищожността на съдебните актове на административните съдилища или Върховния административен съд и които са подведомствени на административните съдилища. С изменението административните съдилища ще разглеждат и делата, когато тези актове са постановени в нарушение на правото на Европейския съюз и от тях са причинени вреди на частноправните субекти. С предвидената втора алинея на чл. 2в на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се разрешава един спорен и изключително важен за съдебната практика въпрос – този за дължимите по вид и размер съдебни такси и съдебните разноски. Следва да се посочи, че този въпрос е централен в обсъждането от Върховния административен съд и Върховния касационен съд в образуваното съвместно тълкувателно дело на това какъв следва да е приложимият процесуален ред по отношение на исковете, чрез които се реализира извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. С алинея втора на чл. 2в за този вид дела ще се заплаща проста такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет, което ще гарантира еднакъв подход и от двата вида съдилища и ще преодолее възможността за ограничаване на правото на достъп до съд. Предложените изменения в Административнопроцесуалния кодекс са в съответствие с измененията на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди чрез създаването на нова разпоредба на чл. 2в. Доколкото до настоящия момент в Административнопроцесуалния кодекс не съществува специална правна норма, която да дава правомощие на административните съдилища да разглеждат искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд, такава правна възможност се предвижда с настоящото изменение. Това налага изменение на съответните норми на чл. 1 – „Предмет“, на чл. 128 – „Подведомственост“, като се въвежда специално правомощие за административните съдилища за разглеждане на този вид искове. Изменението на чл. 203 включва създаването на две нови алинеи, които са свързани с прецизирането на приложението на стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата по отношение на материалноправния ѝ режим и преценката за допустимост на иска, които в редица случаи се отличават от исковете, основани на националното право. С въведеното препращане към нормите на Гражданскопроцесуалния кодекс относно съдържанието на исковата молба, доказателствата и доказателствения процес се попълва съществуваща празнота в Административнопроцесуалния кодекс, Правилата на ГПК относно съдържанието на исковата молба и доказателствата и до настоящия момент се прилагат субсидиарно, по силата на чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс. Изричната препратка към Гражданскопроцесуалния кодекс, ограничена само до изрично посочените обстоятелства, отговаря на съществения въпрос от съдебната практика в каква степен исковият процес на Гражданскопроцесуалния кодекс намира приложение в процеса по чл. 203 Административнопроцесуалния кодекс. По този начин става ясно, че останалите процесуални действия на страните и съда – доклад, усложнения във връзка със страните, обратен иск, насрещен иск, частичен иск, неприсъствено решение, типични за гражданския процес, не следва да се прилагат в процеса по Административнопроцесуалния кодекс. Предложеното изменение по изричен начин сочи, че правилното посочване на ответник, отговарящ на изискванията на чл. 205, ал. 1 Административнопроцесуалния кодекс е въпрос на редовност на исковата молба, а не на основателност на иска. Доколкото юридическите лица в административното право са установени със закон, със закон са установени и вменените в компетентността на административните органи актове и действия, то за страните в процесуалното правоотношение предварително е ясно кой следва да се посочи като процесуален субституент на държавата в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Посочването на надлежния ответник по ясен начин се обозначава като предпоставка за редовността на исковата молба, а оттук и за допустимостта на съдебното производство по иска. Така се прегражда пътя към провеждане на целия процес срещу ненадлежен ответник, който приключва с отхвърляне на иска срещу държавата, при положение че на съда отначало е ясен крайният резултат на делото. Изменението подчертава служебната роля на съда при правилното конституиране на страните, като въплъщава принципа на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 4 Административнопроцесуалния кодекс, съгласно който съдът следва да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, включително със споразумение. С предложението за промяна в чл. 213б, ал. 3 се преодолява съществуваща неточност, във връзка с изискването нередовната касационна жалба да се върне на първоинстанционния съд, вместо на подалия същата касационен жалбоподател. С новия текст на нормата се внася уточнение, че администрирането на касационната жалба не е действие, за което се дължи заплащане на държавна такса и се преодолява практиката да се изисква внасянето на дължимата за касационното обжалване държавна такса, след което делото да се прекрати поради неотстраняване на друга нередовност на касационната жалба.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева. Колеги, имате думата за изказвания. Господин Хамид, заповядайте. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, ние ще подкрепим двата внесени законопроекта. Смятаме, че те усъвършенстват уредбата в законодателството при отговорността на държавата и общините при вреди, причинени на граждани. Няколко думи по Законопроекта, който сме внесли ние. Много се изговори по този проект. Преди повече от шест месеца той беше внесен един път от колегите от БСП, разбира се, не в същия вид. Той е във връзка с едно тълкувателно решение на Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд, където Колегията прецени, че не следва да се изплаща обезщетение при отменени нормативни актове на държавата и общините, а нашето мнение е, че основен принцип в правото е, че който причини вреди, е длъжен да ги поправи. Дали актът е отменен – било нормативен акт на държавата или на съответната община, самата отмяна не заличава последиците, не възстановява вредите, причинени от този акт. Мисля, че в тази посока текстът следва да бъде подкрепен. Аз се запознах с отрицателното становище на Министерството на финансите, както чухме и Доклада на Комисията по бюджет и финанси, и изразявам готовността си по време на разглеждане на второ четене на Законопроекта, в случай че ме подкрепите, да преразгледам някои от своите текстове и да намерим консенсус с Министерството на финансите по предложените текстове. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания? Заповядайте, господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, ние също ще подкрепим и двата законопроекта. Ще започна със Законопроекта на колегата Хамид и ще го призова да не бърза толкова, така екстремно да се отказва от становището, което е поддържал. Най-малкото е редно да имаме дискусия на второ четене преди да се стига до така рязко оттегляне на текстовете. Ще припомня, че когато гледахме големите изменения в Административнопроцесуалния кодекс, този въпрос беше на дневен ред, много спорихме и тогава не се решихме на тази стъпка – имам предвид отговорността на държавата и общините за вреди в случаи, в които имаме отменен подзаконов нормативен акт. Практически това разрешение е изцяло в полза на гражданите. Единствените мотиви срещу него са от Министерството на финансите по отношение на средствата, но аз смятам, че може да се мисли най-малкото за отложено действие на тези текстове, които да влязат в сила по-късно – не, разбира се, в средата на бюджетната година, ясно е, че няма как в този случай да се осигури необходимият финансов ресурс, но защо не след една или след две години да търсим консенсус за отложено действие на такава норма. Също така смятам, че е справедливо и другото предложение по отношение на държавната такса за подаване на частна жалба от страна на държавата и общините. Държавата и общините имат тази възможност и би следвало като останалите правни субекти да бъдат дисциплинирани със заплащането на такава държавна такса, което на практика да ги доведе до подаване на частни жалби само в случаите, в които това е основателно и необходимо. По отношение на Законопроекта, внесен от колегите от ГЕРБ, въпросът, който се решава с него, отдавна е в правната теория, в административноправната теория по отношение на исковете срещу държавата и обезщетения за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз да се разглеждат по реда на АПК, когато вредите са причинени от актове от действия или бездействия на органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и от правосъдната дейност на административните съдилища или Върховния административен съд, като в останалите случаи се предлага исковете да се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс. Това е разпоредба и разрешение, което е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека. Всички колеги от Правна комисия знаят, че имаше осъдително решение срещу България в този смисъл, че липсва такъв ред в закона. Тук може би единствено между първо и второ четене следва да се прецизира точното място на предлаганите промени дали те да не бъдат в началото на чл. 2 и по този начин да обхванем всички случаи на отговорност на държавата и общините от незаконосъобразни актове и действия както на съдилищата – било те административни или граждански, респективно наказателни, както и от страна на административните органи. В този смисъл Ви призовавам да подкрепите тези два законопроекта, които са изцяло в полза на гражданите, и ако бъдат приети, ще имат дисциплиниращ ефект върху дейността на администрацията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания? Не виждам други изказвания. Колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-22, внесен от Иглика Събева, Анна Александрова, Мария Илиева и Димитър Лазаров, на 12 април 2019 г. Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, № 954-01-26, внесен от народния представител Хамид Хамид на 18 април 2019 г. Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. Уважаеми колеги, с това изчерпахме точките за днешното пленарно заседание. Утре, 30 май 2019 г., редовно пленарното заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,56 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Александър Ненков Юлиан Ангелов

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева връчи наградите на лекари-специализанти, отличени в инициативата „Лекарите, на които вярваме“. В церемонията, организирана от вестник „24 часа“, участваха министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и ръководителите на най-големите болници у нас. На връчването на отличията присъстваха заместник-председателят на Народното събрание д-р Нигяр Джафер, председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика д-р Хасан Адемов, народни представители от Комисията по здравеопазването и много от отличените лекари.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева поздрави всички медици, които са получили признанието и благодарността на своите пациенти, и ги увери, че народните представители работят за подобряване условията на труд в здравеопазването и за подобряване на здравеопазването в България. В това отношение ние сме съюзници, а днешният дебат, реализиран от организаторите на инициативата, е много полезен, подчерта тя.

В живота Вие сте хората, които променят съдби, даряват надежди, сбъдват молитви и събуждат волята за живот, обърна се към лекарите Цвета Караянчева. Вие сте не просто най-добрите, вие сте най-обичаните, вие сте отличници не само по скалата на професионализма, но и по скалата на доверието, а това е нещо безценно, заяви тя. Председателят на парламента подчерта, че с работата си отличените лекари са доказали, че притежават компетентност, отдаденост и себеотрицание. Пожелавам Ви да крачите уверено, да се развивате, да надграждате натрупаните знания и опит и да бъдете победители във Вашата нелека и много отговорна работа, допълни Цвета Караянчева.

На церемонията по награждаване на отличените медици беше организирана дискусия за необходимите мерки за стимулиране на лекарите-специализанти в България. Ръководителите на водещите лечебни заведения представиха какви условия и изисквания имат към своите специализанти и изразиха мнение, че е необходимо да бъде обсъдена възможността държавата да подпомага болниците, които имат ресурс да извършват обучение на стажанти. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев посочи, че министерството се стреми да подобри заплащането на медицинския персонал, включително и на лекарите, както и да бъдат създадени такива условия за работа, че българските лекари да желаят да имат практика в България.