Счетоводен и данъчен справочник

Настоящият проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 138 от 02.06.2014 г. (обн. ДВ, бр. 48 от 2014 г., доп. бр. 55 от 2017 г.) се внася за разглеждане във връзка с настъпилите изменения в структурата на Министерството на труда и социалната политика (обн. ДВ, бр. 67 от 2018 г.).

Изменени са името и структурата на звеното в състава на МТСП, изпълняващо функциите на Секретариат на Националния съвет по демографска политика към Министерския съвет. 

Националният съвет по демографска политика към Министерския съвет е консултативен орган за осъществяване на сътрудничество и координация между държавните органи и институции, органите на местното самоуправление и неправителствени организации регистрирани в обществена полза при разработването, планирането, програмирането, идентифициране на ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на изпълнението на държавната интегрирана хоризонтална междусекторна и междуинституционална демографска политика.


Дата на откриване: 25.1.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 24.2.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Веселин Марешки Секретари: Станислав Иванов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля да се регистрираме. Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Колеги, първа точка за днес е: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОСТРАННИТЕ РАЗПЛАЩАНИЯ В ПРЕВОДНИ РУБЛИ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО, КАКТО И НА УСТАВА НА ТАЗИ БАНКА И НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО ОТ 22 ОКТОМВРИ 1963 Г. (С ИЗМЕНЕНИЯТА, ВНЕСЕНИ С ПРОТОКОЛИТЕ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 1970 Г., 23 НОЕМВРИ 1977 Г. И 18 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.) И НА УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (С ИЗМЕНЕНИЯТА, ВНЕСЕНИ С ПРОТОКОЛИТЕ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 1970 Г., 23 НОЕМВРИ 1977 Г. И 18 ДЕКЕМВРИ 1990 Г.). Вносител – Министерският съвет, 26 ноември 2018 г. Едно съобщение: на 24 януари 2019 г. с входящ № 953-16-01 от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите е постъпил Доклад за дейността на Комисията за периода 1 юли – 31 декември 2018 г. Докладът е изпратен на народните представители на служебната им електронна поща и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание. С Доклада по първа точка ще ни запознае господин Иванов. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Искам да предложа процедура по чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск на госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 157 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете госта в залата. Заповядайте, господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание ще представя: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази банка и на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.), № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. На редовно заседание, проведено на 24 януари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази банка и на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.), № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) е основана през 1963 г. в Москва по силата на международно споразумение – Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, с измененията, внесени с протоколи от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г., и България е със статут на страна учредителка. Уставният капитал на МБИС към момента е 400 млн. евро, а внесената част е 200 млн. евро. Участието на България в уставния капитал на МБИС е в размер 30,2 млн. евро, или 7,56 на сто от капитала на Банката, като внесената част е 15,121 млн. евро, или 7,56 на сто от внесения капитал. България е на четвърто място в МБИС по дялово участие във внесената част на уставния капитал. Останалите страни членки са Русия, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Монголия и Виетнам. През 2013 г. е подготвена актуализация на учредителните документи на МБИС. Измененията в учредителните документи целят актуализиране с оглед на привеждането им в съответствие със съвременните условия, в които функционира Банката. Тази нова редакция на учредителните документи е предложена с Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество, като Протоколът е подписан от името на Република България на 25 ноември 2014 г. във Варшава в изпълнение на Решение по т. 30 от Протокол № 38 от заседанието на Министерския съвет на 25 септември 2013 г., наричан по-нататък „Протокола“. С Протокола, подписан на 25 ноември 2014 г., са направени следните промени в учредителните документи на международната институция: наименованията на страните членки се привеждат в съответствие с актуалните към момента имена на тези страни, а предвид отказа от участие на Република Куба и на Унгария и излизането им от МБИС се привеждат в съответствие и се актуализират текстовете, свързани с дяловото участие на тези страни, както и с наименованията на валутата и на депозитаря. След подписването на Протокола от 25 ноември 2014 г. е констатирано, че на оригиналния документ в резултат на техническа грешка присъства гриф „Конфиденциално“ и за това е инициирана процедура за премахването на грифа. Грифът е премахнат с Протокол за корекция на текста на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и е подписан във Варшава на 25 ноември 2014 г. Протоколът ще влезе в сила, след като страните членки приключат процедурите съгласно националното си законодателство, от датата, на която последната от договарящите се страни предаде ратификационния документ на депозитаря на настоящия Протокол – Министерството на външните работи на Руската федерация. Заедно с Протокола от 26 ноември 2014 г. в Народното събрание се внасят за ратификация и измененията в Споразумението и в Устава от 18 декември 1990 г. Налице са основанията по чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България за ратифициране от Народното събрание със закон на двата протокола. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази банка и на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.), № 802-02-27, внесен от Министерския съвет на 26 ноември 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Преминаваме към разисквания. Имате думата, уважаеми колеги, по разглеждания законопроект. Не виждам желаещи за изказвания. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване разглеждания законопроект. Гласували 156 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 3. Законопроектът е приет. Процедура. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Господин Председател, моля за процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за второ гласуване в днешния ден относно Закона, който току-що приехме на първо четене. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 149 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Закон за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази банка и на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.)“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на Закона. Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Чл. 1. Ратифицира Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази банка, съставен на 18 декември 1990 г. в Москва. Чл. 2. Ратифицира Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.), съставен на 25 ноември 2014 г. във Варшава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване чл. 1 и чл. 2 по вносител. Гласували 145 народни представители: за 143, против 2, въздържали се няма. Предложенията са приети. Преминаваме към следваща точка от Програмата: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Ще Ви запозная с новопостъпили питания за периода от 18 до 24 януари 2019 г.: - постъпило е питане от народния представител Таня Петрова към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, относно вижданията на Министерството на образованието и науката за бъдещето на езиковите гимназии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 1 февруари 2019 г. (Шум и реплики.) Имате думата, уважаема госпожо Грозданова, за изявление от името на парламентарна група. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще Ви представя декларация по повод Международния ден за възпоменание на Холокоста – 27 януари. Почти 80 години след началото на един от най-мрачните и потресаващи периоди в световната история – геноцидът, извършен от нацисткия режим над еврейския народ, това престъпление срещу човечеството, коствало над шест милиона човешки живота, продължава да буди у нас въпроси как омразата намери своя израз в желанието да бъдат безмилостно преследвани и избивани невинни жени, мъже и деца. С избухването на Втората световна война Европа забравя своя културен и цивилизационен принос за световната история и погълната от ужасите на глобалния конфликт става сцена на безмилостна жестокост като Холокоста. Хитлеристкият режим изпраща на смърт милиони, воден от своята ненавист, нетърпимост и незачитане на различията – расови, етнически, религиозни, а въпросът остава как се стигна дотук и как да не се допуска повторение на тази най-мрачна част от по-новата история. Макар формално съюзник на хитлеристка Германия през 1943 г., България не позволява над 48 хиляди свои граждани евреи да бъдат изпратени в концентрационните лагери. Натискът на нацистите не се оказва достатъчен, за да пречупи духа на българския народ и да преодолее неговата толерантност. Група народни представители от Двайсет и петото обикновено народно събрание, начело с подпредседателя Димитър Пешев, Българската православна църква, видни общественици и представители на културните среди, се противопоставят решително и осуетяват масовата депортация на десетки хиляди български граждани евреи в лагерите на смъртта. Исторически момент, който и до днес – 76 години по-късно, отрежда на страната ни място между праведниците сред народите, сред онези, които имат моралното право да бъдат нравствен пример за целия свят. България дава недвусмислен пример по толерантност и уважение към човешката личност, независимо от нейната религиозна и етническа принадлежност. В условията обаче на глобални предизвикателства като крайния популизъм и опитите за извличане на всевъзможни политически дивиденти поставят под съмнение демокрацията и нейните достижения и ние като народни представители трябва да бъдем непримирими пред всеки опит да бъдат потъпквани основни човешки свободи. С тревога отбелязваме, че примери на действие, базирани на омраза, не липсват в нашето съвремие. Свидетели сме на вандалски прояви и посегателства върху паметници и религиозни храмове. Притеснение буди и скорошното поругаване срещу Софийската синагога. Тук е мястото да се отбележи, че българските институции, в сътрудничество и с неправителствения, и с гражданския сектор, реагират на всеки сигнал и информация за извършено престъпление от подобен характер. Именно тези действия демонстрират решимост за формиране на мерки, които, от една страна, да създадат условия за наказване на виновните, но също така и да предложат превенция. Образованието, което е основен приоритет на правителството, е ключов елемент в усилията младите хора да изучават и помнят последствията, до които са довели тоталитарните режими – фашизъм, комунизъм и нацизъм. Днес България, чрез своите политически и обществени представители, демонстрира решимостта на всеки от нас като народ да се борим с всяка проява на езика на омразата – с антисемитизма, расизма и ксенофобията. Страната ни бе сред първите пет, които официално приеха международната дефиниция за антисемитизъм и назначиха национален координатор за борба с антисемитизма и езика на омразата през 2017 г. Трайната ангажираност на министър председателя Бойко Борисов и българската дипломация доведоха до това страната ни да намери своето заслужено място на пълноправен член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста. Членство, което в още по-голяма степен задължава страната ни да бъде активна част от общността, която поставя на международния дневен ред нуждата от предприемане на навременни, адекватни мерки за осигуряване на среда, освободена от престъпления по расови, етнически и религиозни подбуди. Изминалата 2018 г. бе отбелязана от още две събития. През март в Скопие премиерът Борисов и водена от него делегация се поклониха пред паметта на над 11 хиляди и 300 евреи, депортирани от нацистите от земите на днешна Македония. През септември, по време на своето второ посещение в Израел, господин Борисов, заедно с министър-председателя Нетаняху, откриха и паметника близнак на спасението на българските евреи. Историята не може да бъде променена, но в дни като 27 януари особено силно звучат нейните поуки. Наш дълг е да гледаме на тях отговорно и с убеждението, че няма да пестим сили и средства, без оглед на своята политическа принадлежност, за да се борим с действията, последствията от които са трудно преодолими за цели държави и народи. „Споменът не трябва да умира. Той трябва да напомня дори на бъдещите поколения. Затова е важно да се намери такъв подход, който да бъде ефективен и в бъдеще. Той трябва да изразява скръбта от страданието и загубата, да бъде посветен на паметта на жертвите и да предотврати всяка опасност от повторна поява.“ С тези думи през 1996 г. немският президент Роман Херцог обявява 27 януари за „Ден в памет на жертвите на националсоциализма“ в Германия. На 1 ноември 2005 г. датата е официално приета и от Общото събрание на ООН, което със своя резолюция я обявява за Международен ден за възпоменание на Холокоста. Нека да помним, дами и господа! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова. Процедура? Заповядайте. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Председател, обръщам се към Вас във връзка с организацията на парламентарния контрол. Зададох въпрос на министър Владислав Горанов какви указания е дал на кметовете на общини в подготовката на бюджета, за да се изпълни желанието на Министерския съвет и посланието на срещата с малките кметове при приемането на бюджети да може в списъка да има средства за тях. Може би пет хиляди и четиридесет и пет населени места чакат отговор. Премиерът, господин Томислав Дончев, господин Горанов, господин Симеонов, в това число и госпожа Менда Стоянова, направиха на 12 ноември 2018 г. среща и обещаха, дадоха послание, че ще има такъв списък в бюджетите. Другата седмица ще приключи приемането на бюджетите и въпросът ще се обезсмисли. Тук, когато задаваме такива въпроси, и Вие сте в актуалността на политическата ситуация, може би трябваше днес господин Горанов да даде отговор: създал ли е организация, дал ли е послание и указание на общините, когато готвят бюджетите, как това да се случи? Искам да Ви помоля до края на парламентарния контрол, ако може, да организирате това – да дойде, да обясни, защото самите кметове на населени места, много от тях се обърнаха към мен, в това число и Сдружението, чакат отговор. Ако – не, замитате едно политическо послание, което виси във въздуха. Може би неслучайно премиерът Ви е сърдит – на Вашия форум, защо не си изпълнявате ангажиментите! Благодаря. (Шум, възгласи от ГЕРБ: „Еее!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова. Ако това е същият въпрос, който сте задали на министър Горанов, вчера прочетох, че той е поискал на основание чл. 96, ал. 3 от Правилника – отлагане на отговора със седем дни, което е в реда на Правилника. Продължаваме с парламентарния контрол. Първо, писмените отговори: - заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговаря на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Манол Генов, Любомир Бонев и Георги Йорданов; - от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Иван Генов; - от заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народните представители Иван Валентинов Иванов и Стоян Мирчев; - от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов; - от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова; - от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Николай Тишев; - от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на два въпроса от народния представител Георги Гьоков; - от заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Чавдар Велинов; - от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Васил Антонов. Продължаваме с питане от народния представител Георги Гьоков към господин Томислав Дончев – заместник министър председател, относно политиките по отношение на интеграцията на ромите. Имате думата, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Моето питане към Вас, господин Вицепремиер, е относно политиките на Министерството на труда и социалната политика или въобще на политиките, които се отнасят към интеграцията на ромите. Всъщност Вие като ресорен вицепремиер трябва да отговаряте на този въпрос. Просто оттам насочиха въпроса към Вас, защото той беше към предишния вицепремиер Валери Симеонов, който отговаряше за това, но сега сте Вие според указанията. И не знам защо са Ви изпратили Вас, но аз ще насоча въпроса наистина към проблемите с интеграцията на ромите. Аз имам около 20 и нагоре годишен опит в работата в социалната сфера и често се сблъсквам с проблемите на различните етнически групи, в това число и на ромите. Най-глобалният и важен проблем, който, въпреки влаганите усилия и средства, остава нерешен, е този с тяхното интегриране или по друг начин казано – приобщаването им към българското общество и протичащите в него процеси. Всичко това е свързано със сериозни затруднения и е факт, че по-голямата част от ромите нямат желание да се включат в тази интеграция. Например така високата степен на неграмотност сред ромите затруднява приобщаването им към всякакъв вид трудова дейност, а това води до по-висока степен на престъпност сред тях. Има създадена ситуация в момента в страната, вследствие на зачестилите криминални инциденти с участието на хора от ромски произход, в това число във Войводиново, в община Марица – област Пловдив, където двама братя от ромски произход пребиха в центъра на селото 33-годишен военнослужещ, и другият инцидент на пътя между Сливен и Гурково, където криминално проявен мъж от ромски произход нападна с брадва курсанти от Военното училище. Сигурно не са чрезвичайни тези инциденти, но създават сериозно напрежение в цялата държава, защото сме все пак пред избори и някои се опитват да яхнат тази вълна. Но въпреки това, след тези инциденти все повече българи си задават въпроса: има ли провал в политиката за интеграция на ромите? Какви са причините за изключително слабите и недопустимо негативни резултати в процеса на интеграция на ромите? Дори Ваш колега – вицепремиер в правителството призна, че има проблем в обществото и че тези проблеми в обществото се решават, първо, с често говорене за това. Ето затова е поводът за моето питане – да говорим за това. И второто, което според него е да се казва всичко, и то с мерки за интеграция на това население като отговор на въпросите на обществото. В тази връзка моето питане към Вас е: признавате ли провала на интеграцията на ромите и ниската ефективност на прилаганите мерки, залегнали в Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите и какви мерки в краткосрочен и дългосрочен план предвижда правителството за решаване на тежките нерешени проблеми по отношение на интеграцията на ромите? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, на първо място, ще се опитам да Ви коригирам – политиките по интеграция няма как да бъдат приоритет само на едно министерство, пък било то и Министерството на труда и социалната политика. Това трябва да е хоризонтална задача на целия корпус на държавното управление, защото аз мога да твърдя, че поне половината от ведомствата имат преки ангажименти по отношение на тази тема. Редно е да поставя оценката накрая, но ако трябва да направя кратка оценка в годините назад, откакто темата за интеграция на етническите малцинства е приета като приоритет – това се е случило вероятно повече от две десетилетия, приети са стратегии, писани са планове, разработвани са бюджети, посочвани са отговорни служители, похарчени са пари. Между другото всяка спекулация колко пари точно са похарчени, няма как да Ви доведе до конкретна количествена стойност – бюджетен резултат, по една проста причина – българските администрации нямат право да събират данни по етнически признак. Това може да се случи по време на преброяването. Така че задача на всяка мярка е да помагаме – дали образователният, дали социалният, дали здравословният статус, без да може да държи точна сметка за етническия профил на лицето. Положени са усилия, резултатите са много различни от това, което очаква българското общество. Причините обаче не са на ниво технология. Те са на ниво обща политическа кройка на процеса. Ще обърна внимание на това. Ако говорим за технологията, това, което пише в дебелите книги, интеграционните политики се основават на четири опори и ако няма една от тях – политиката няма как да е устойчива, е точно както масата, ако няма четири крака, тя ще се събори в едната страна. Неслучайно на първо място е образованието. Образованието би решило проблема в дълбочина 10, 15, 20 години. Цитирате неприятни инциденти. Аз мога да твърдя, че, ако лицата, въвлечени в тези инциденти, бяха получили добро, истинско образование навремето, може би тези инциденти нямаше да се случат или поне половината от тях нямаше да се случат. Вероятно сте обърнали внимание, че особено последните две години държавата – не Министерството на образованието – държавата полага извънредни усилия в тази посока, като тук е ангажиран целият апарат, не само на образователни институции, Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, социални работници, Министерството на вътрешните работи, близо 12 хиляди души от държавната администрация заедно с персонала на редица образователни институции обикалят махалите, използват всички законодателни възможности да направят така, че децата да се върнат обратно в клас. И резултат от това има. Само за последната година са върнати над 17 хиляди деца обратно в клас. Разбира се, от тях някои вторично отпадат – много малък брой, ние полагаме усилия да ги върнем пак обратно. И това не е цялата задача. Те като бъдат върнати в клас не само трябва да останат, но от престоя им в клас да има дългосрочен ефект. Втората опора – това е здравеопазването, което включва и семейно планиране. Знаете, че голяма част от ромите имат нисък здравен статус, семейното планиране също е тема. Тук, ако можем да посочим нещо успешно, случило се в годините назад отвъд всякаква политическа конюнктура, защото колкото си спомням това е модел, създаден преди повече от десетилетия, е фигурата на здравния медиатор. Това безспорно е успешен български патент. Третата опора е интеграцията на пазара на труда. Тук също имаме положителна тенденция. Ако трябва да бъда докрай откровен, както опитвам да съм винаги, това се дължи и на мерките, които са финансирани от Европейския социален фонд, но се дължи и на конюнктурата на пазара на труда, където има недостиг на работна сила. По тази същата причина неща, които преди три или четири години изглеждаха невъзможни и днес имаме много роми, ангажирани в строителството, в земеделието, дори в индустрията. Но до голяма степен това се дължи на глад за работна сила, въпреки това тенденцията е благоприятна. Четвъртата опора – и за мен най-голямата болка и най голямата рана, е жилищната политика. Защото добре знаете, че в годините назад редица неразумни управници са допуснали появата на гета. Гета, нямам предвид квартали, села с някакъв компактен етнически профил, имам предвид събирането на незаконни постройки и това, че имаме незаконни постройки е само началото на проблема. Когато имаш незаконно жилище, ти нямаш план по реда на Закона за устройство на територията, нямаш публична инфраструктура. Когато имаш незаконно жилище, няма как да имаш прокарани ток и вода и абонатът да бъде присъединен законно. И оттук тръгва цял низ от възможни потенциални и често реални нарушения на закона. В много от случаите причината за рециркулиране на негативното поведение – лош социален статус, завишени нива на криминална активност, е именно гетото, което от обитателите му понякога се приема за екстериториална структура, където важат други правила и други закони. Още повече – ако се родиш в гетото, има голям шанс да не можеш да го напуснеш, да останеш там. И истината е, че в годините назад – като говорим годините назад, тук може да кажем поне последните три десетилетия, държавата не намери адекватен механизъм да се справи с този проблем, макар че в Закона за устройство на територията ясно е записано, че незаконна постройка се унищожава, събаря се. Не е просто решението. Никой не иска да предизвика хуманитарна катастрофа, оставяйки, не хиляди, а десетки хиляди души без дом. Наред с това решаването на проблема не може да се отлага безкрайно във времето. Защото именно в гетото се рециклират всички лоши навици и докато не се реши проблемът с гетото, всички останали усилия няма да имат смисъл. Дори и детето да ходи в клас, дори детето да ходи на училище, като се върне обратно в гетото, то попада в една лоша гравитация, която може да му промени поведението в посока, различна от тази, която е получило в клас. Казвах, че технологията е правилна. Тя се базира на всичко използвано от други държави – европейски държави. Има грешка в политиката, повтарям, има грешка в политиката. И най-голямата грешка в политиката е, че исторически темата „интеграция“ е тръгнала без обществен дебат, без обществен консенсус, без опити да бъде убедено цялото българско общество, каква ще е технологията на интеграция, какви усилия трябва да бъдат положени и какво означава това. По тази същата причина темата „интеграция“ виси във въздуха. За голяма част от българските граждани тя се приема като ангажимент само и единствено на елитите и на всичкото отгоре поради скверното подозрение, че някой ползва тази общност като електорален резервоар. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер. Уважаеми господин Гьоков, имате думата за два уточняващи въпроса. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Разбира се, Вие емоционално подхождате – този въпрос е емоционален, защото по някакъв начин касае цялото българско общество, и то почти еднозначно е казало, че ние не се справяме с интеграцията на ромите в момента. Аз съм съгласен с Вас, че интеграционните мерки са дело на цялата държава. Те са хоризонтални мерки, няма как да говорим, че Министерството на труда и социалната политика ще реши проблемите на ромския етнос. И наистина не е важен въпросът колко пари са похарчени – аз такъв въпрос съм задал писмено и сега ми беше отговорено, но не съм го прегледал, но е много важно какъв е ефектът от тези похарчени пари и също е много важно какво остава като усещане в обществото за несправедливост. Ето тук идваме на Вашите заключителни думи в предишното Ви изказване за това, че ние политизираме проблема и няма обществен консенсус по него; даваме възможност на определени групи политици да яхват проблема и да градят на негова база политики, които надали ще доведат до по-добро състояние на българското общество. Четирите проблема, които се очертаха, са наистина важни и огромни. Тъй като ми свършва времето, ще се опитам да Ви задам два допълнителни въпроса към темата. Първият от тях е: предвиждате ли някакви законови промени, които да доведат до оставането на ромските деца в училище? Сега направихме някои промени, които да ги върнат в училище, но да останат в училище, като че ли няма ефект от това, което сме направили до момента?! Другият въпрос е за огромния проблем с незаконното строителство. Има ли виждане правителството относно справянето с този проблем? Защото по закона е ясно, събарянето е ясно, само че няма как да стане, защото аз не говоря за тези постройки с найлон и закърпени палатки, аз говоря, че има издигнати съвсем сериозни и масивно построени незаконни къщи и там трябва да има някакво решение на законодателя, и то може би по инициатива на правителството, защото Вие събирате данните и можете да направите анализ къде какво има и как може да бъде преодолян този проблем. Та, имате ли някакво виждане и по този въпрос? Ще ми се да говорим за опита на другите държави, за обществения дебат и обществения консенсус, но това е един изключително сериозен и дълъг въпрос, който в рамките на едно питане няма как да приключим. Благодаря Ви и се извинявам за просрочването. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Съгласен съм с господин Гьоков, че по отношение на този изключително тежък проблем не е редно да се правят политически спекулации. Впрочем, това би било ниска или низка технология в политиката, която, както знаем от индустрията, ниските технологии дават продукция с ниска добавена стойност. Чуждият опит и личните ми убеждения показват, че поне по отношение на двете теми – образование и жилищна политика, подходът трябва да се характеризира с абсолютна безкомпромисност и използване на целия държавен ресурс, за да бъде помогнато детето да ходи в клас, но в същото време и цялата държавна принуда по отношение на родителите. Същото е с незаконното строителство – проблемът е ясен очевидно. Който твърди обратното, лъже, но няма как да бъде решен за един месец или за два. Защото, пак казвам, става дума за десетки хиляди български граждани. Първият приоритет безспорно е нулева толерантност към разширяването. Защото не знам дали знаете, но гетото, освен да съществува, има склонността да се разширява, даже и съседните буферни зони на кварталите също да прави на гето?! Аз споменах преди малко, че ние можем да водим разговор на ниво технология. Само че разговорът е хубаво да се води преди това на ниво политика. И когато говоря за политиката, аз абсолютно откровено ще Ви призная, че тя е сбъркана. Тя почива на презумпцията примерно, че малцинството безспорно притежава желание да се интегрира. Това не е вярно! Това не е вярно и да твърдим обратното е лицемерие. В този смисъл тук, освен стимули, трябват и мерки от друг характер. И за мен е абсолютно безспорно, особено когато говорим за приобщаващото образование, че по отношение на родителите, които не пускат децата си в клас, такива мерки трябва да бъдат взети. Има предвидени в законодателството спиране на детски помощи например, очевидно обаче това не е достатъчно. Липсва обществена подкрепа за голяма част от интеграционните политики. Интеграцията не може да бъде налагана, понеже някой министър, група депутати са решили, че това е важно. И тя няма да върви, докато не бъде обществен приоритет. Гражданинът, освен гражданин, освен този, който гласува, е данъкоплатец. Част от мерките се случват с пари от бюджета. Докато нямаме обществен консенсус по темата, нещата ще вървят трудно. И най-вече, исторически грешен интеграционен модел като цяло. На ниво обществена перцепция интеграцията до голяма степен се е случвала като нещо привнесено отвън. Едва ли не ние провеждаме такива политики, защото така иска Европа. Не може да стане така. Ако българските граждани нямат убеждението, че това е важно, че то няма алтернатива, няма как да се случи. И най-тежкото, появата на усещане – правилно или неправилно, че интеграцията предполага специални права на малцинствата, което обрича самата идея за интеграция на политическа и обществена маргинализация. За мен най-силният интеграционен ефект включва както специални мерки, така и следване на едни и същи правила и едни и същи отговорности. Ако допуснем различен набор от отговорности на български граждани, тогава никаква интеграция няма да има. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер. Имате думата за изразяване на отношение към получените отговори, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Господин Вицепремиер, аз силно се надявам, че Вие не разглеждате моето питане в момента като опит за политизиране на темата с интеграция на ромския етнос. Мисля, че това питане е съвсем навременно, защото, покрай цитираните от мен инциденти напоследък, обществото сериозно се развълнува по този въпрос и става ясно колкото и да говорим, че сме направили еди-какво си, че сме похарчили еди-какви си пари, че няма интеграция на този етнос в българското общество, неговата интеграция е трудна и става все по-трудна. Както казахте Вие, жилищата в незаконните гета завземат околните квартали, така е и със сериозната раждаемост – за разлика от другите етноси в България, също става много сериозен проблем. Никой в тази държава няма да каже, че има някакъв видим минимален напредък в интеграцията на ромите. Неслучайно в Народното събрание отхвърляме два поредни доклада, доколкото си спомням, но поне последният по изпълнение на Стратегията за ромската интеграция е отхвърлен. Виждам, че Вие имате сериозно разбиране по въпроса, само че не виждам да имате решение на проблемите. От всичко това, което казахте, аз не останах с впечатление, че, да речем, след моето питане или утре, когато се внесе отново докладът за изпълнение на Стратегията и който предполагам, че ние отново ще отхвърлим, държавата ще има някакви адекватни мерки по този въпрос. Повярвайте ми, проблемът е сериозен. Аз си мисля, че и без моето предупреждение Вие го знаете. За последен път ще кажа, че ако ние продължаваме да го отлагаме във времето, той и сега е почти нерешим, но ще стане изключително нерешим. Не знам кой твърди, че има натиск от Европа?! Ние няма как да ползваме опит от другите държави, тъй като те не са в нашето положение. Те никога не са били в нашето положение по исторически принципи, така че ние трябва да се спасяваме сами и да предложим решения, които да доведат до нещо добро. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Благодаря Ви за участието в контрола днес, господин Вицепремиер. Имате думата, уважаема госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, през 2014 г. беше обявен фалитът на Корпоративна търговска банка. През 2017 г. прокурорът Иван Гешев обяви, че в модела „КТБ“ са разкрити връзки на политици, които са получавали нерегламентирано пари по нареждане на Цветан Василев в брой. Веднага написах писмо до Специализираната прокуратура и поискахме имената на тези политици да бъдат обявени публично. Днес сме в края на месец януари 2019 г. и, както сами знаете, нито един политик не е обявен публично и срещу него не е започнало разследване. Но затова пък беше повдигнато обвинение на колегата и журналист Елена Йончева. И се питаме: защо сега, след пет години? Уважаеми българи и колеги, за пет години Елена нито веднъж не е викана, не е разпитвана, не ѝ е дадено право да обясни, да представи документи и доказателства. За пет години никой около разследването „КТБ“ не е чувал за името на Елена Йончева. И естествено стои въпросът: защо сега и на нея се случва това? Защото това е политически процес, а не наказателен. Защото това е репресия заради нейната смелост да изнесе случаите на кражби и корупция в България: на оградата с Турция; „кумгейт“ в Хасково; строителството на пътищата, да си позволи да започне разследване за къщата на един политик в Барселона, както и да го осъди за лъжа. Това е причината Елена днес да е поставена на тази репресия. Естествено, ние всички стоим зад нея – и парламентарната група, и Българската социалистическа партия. Няма да позволим върху нея да се упражнява репресия и натиск. Ще я подкрепим с всички възможности, които имаме като партия и като нейни колеги. Но от днес привличаме и международна подкрепа, като изпращаме писма с пълната информация за случващото се до посолствата на Европейския съюз, до Международната федерация на журналистите, Европейската федерация на журналистите, „Репортери без граници“, които ни отредиха ужасното 111 място по свобода на медиите по време на управлението на Бойко Борисов. Този въпрос, уважаеми българи, не е просто въпросът за защита на Елена. Той е симптоматичен в няколко неща. Корпоративна търговска банка е ярък пример за задкулисие, сливане на власт и пари, на мафия и управление и истинските виновници няма да бъдат разкрити и наказани. Те стоят и сега отзад в това задкулисие и продължават да доразграбват КТБ, за която Вие платихте от джоба си. Второ, това е моделът на прехода, който, за съжаление, продължава и днес, и на който от две години предлагаме да сложим край. Това обаче е и трети въпрос, не за Елена Йончева, а за държавността, защото грубо потъпква принципа за разделението на властите. Изпълнителната власт използва част от съдебната за политическа репресия. Това са последните опити на една авторитарна власт да използва всички мерки, за да се спаси. Това е образ и на друг елемент на правовата, демократична и конституционна България – да се отнеме всяка свобода на словото, на различното мнение, да се накаже този, който критикува и има смелостта на показва корупцията на властта. Това е и тест за съпротивителните сили на нашето общество. Благодаря на Съюза на българските журналисти. Благодарим на всички, и от името на Елена, на „Клъстер за свободно слово“. Благодарим на хилядите хора, които се обадиха на нас и на нея, за да изразят подкрепата си. Вие показахте, че обществото има съпротивителни сили, можем заедно не само да осъдим авторитарния режим на Борисов в България, можем заедно да го отхвърлим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова. Процедура, уважаеми господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, обръщам Ви внимание по начина на водене и да Ви призова, дори и в процедура… (Силен шум и реплики: „Картата!“) Към Вас се обръщам, господин Председател, по начина на водене. Дори и в декларация на парламентарна група да Ви помоля да призовавате колегите от тази трибуна, когато се изказват… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Първо, има Конституция на Република България, в която има разделение на властите. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви! АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Вмешателство в работата на тези институции от трибуната на Народното събрание не бива да бъде допускана, защото нарушаваме принципите на Конституцията на нашата република. Второ, моля да обръщате внимание на изказващите се от тази трибуна да не използват епитети по управлението и да използват парламентарното си право за изказвания, които да се опитват да защитават по някакъв начин. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Има институции, има доказателства, където могат да представят пред българския съд и прокуратура. Моля, не допускайте трибуната на Народното събрание да се използва за такъв трибунал! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. По начина на водене. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри! Уважаеми господин Председател, в момента нарушихте отново за пореден път Правилника в това Народно събрание. Как може?! Как може да позволите на депутат от управляващото мнозинство да определя какво може да говори председателят на българската опозиция?! СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Само един ли е председателят на българската опозиция? (Шум и реплики от ГЕРБ.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да определя от времето на парламентарна група, когато се поставя въпрос, касаещ всички български граждани, и Вие му давате възможност тук да излиза на тази трибуна и да се излага, и да казва какво да говори българската опозиция. Това е недопустимо и Ви моля повече да не го правите! Когато говори депутат от парламентарната група, председателят на парламентарната група, има право да говори каквото иска, когато иска и както иска. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Не може един народен представител, който даже не е от ръководството на управляващата група, да излиза и да Ви прави забележка. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Да отговоря само на господин Свиленски. Всъщност забележката на господин Иванов беше към мен. Не си позволих да направя нито забележка, нито да се намеся в изказването. Мисля, че и Вашето отношение, и Вашата забележка към мен не беше особено релевантна. Имате думата по начина на водене, уважаеми господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, наистина най-настоятелно Ви моля, когато някой се опитва пред обществеността, защото тук, в залата, вътре, в БСП, могат да си говорят каквото си искат, но да казва, че Корнелия Нинова е председател на опозицията, извинявайте, обаче да питаме колегите от ДПС и нас от „Воля“ – нас никой не ни пита (шум и реплики от „БСП за България“), и ние няма да допуснем Корнелия Нинова да ни представлява в българското Народно събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Тя от името на БСП, прав е колегата, може да си говори каквото си иска, но не от името на „Воля“, не от името на ДПС. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки. Господин Гърневски – по начина на водене. (Шум и реплики от „БСП за България“.) СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): По начина на водене, господин Председател. Колегите имат право – председателят на една парламентарна група може да говори от тази трибуна каквото си иска, и Вие сте длъжен да давате думата да говори каквото си иска. Но нямате право да давате думата на крадците да викат: „Дръжте крадеца!“ (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“: „Наказание!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакайте малко. Всъщност за какво наказание? (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Имаше право да се изкаже. Той не обиди никого и нямаше основание господин Гърневски… ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място.): По начина на водене да обясня защо. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обяснете, но Ви моля да не правите несъществуващи връзки, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател. Не, връзките са много съществуващи. От тази трибуна се изказа Корнелия Нинова, изказа се колегата Иванов, изказах се и аз. След което излезе господин Гърневски и каза: „Не позволявайте на крадците да викат „Дръжте крадеца!“ От тази трибуна! Моля Ви да му наложите наказание, тъй като аз се разпознавам като един от хората, който говори преди него. (Силен шум, възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.) И поради тази причина моля да му наложите наказание. Ако не, ще си търся правата в съда, защото господин Гърневски обиди точно трима човека. А на господин Марешки да му кажа, че всички гласувания по бюджети, кадрови в правителството, ги е подкрепял, така че няма как да бъде опозиция в това Народно събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Вижте, аз не разпознах никого, а аз съм човекът. (Силен шум и реплика от ГЕРБ: „Той се разпозна сам.“) Вие ако се разпознавате. Но обещавам да изслушам внимателно и да преценя това, което е казал, в контекста на казаното преди него, господин Гърневски. По начина на водене – имате думата, уважаеми господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! В бележките, които бяха направени от представителите на управляващата партия, пролича един стремеж да бъде ограничено правото на изказване, правото на свобода на мисълта, правото на критика и всички онези права, които българската Конституция предоставя на всички български граждани. Опитът да се ограничи декларация на парламентарната група на БСП в нейното съдържание е погазване на Конституцията, не просто на Правилника на Народното събрание. Това, че колегата от ГЕРБ не знае какво пише в Конституцията, е допустимо. Сигурно не е единственият. Но това, че Вие, който сте на трибуната, не се придържате към Конституцията, вече е отделен въпрос. Считам, че това влиза в разрез с компетенциите, които изпълнявате, и може би при следващи такива случаи ние ще помислим как да постъпим. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. Искам да Ви кажа, че всъщност аз съм този, който в момента води заседанието и преценявам кой и как се е изказал. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.) Както виждате, по никакъв начин не ограничих никой от изказващите се, като по този начин съм спазил своите задължения съгласно Правилника да дам възможност на всеки един народен представител да изрази своето мнение. Народните представители, които до този момент изразиха мнение, по никакъв начин не влязоха в разрез със собственото ми разбиране за свобода. Не открих нито в едните, нито в другите, които се изказваха по въпроса, опит за ограничаване. Беше критикувано моето отношение и моята реакция, но това е субективно виждане на изказващите се както отляво, така и вдясно. Мое е правото да преценя кой и доколко е нарушил Правилника и да взема мерки. По начина на водене – заповядайте, уважаеми господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, Вие като председател на Народното събрание сте тук и чухте много добре какво каза господин Гърневски. Вие следва да спазвате Правилника на Народното събрание, а в чл. 158 от нашия Правилник, който Вие сте приели с Вашите гласове и който има силата на закон, е записано следното: „Забележка се прави от председателя – тоест от Вас – към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха“. Уважаеми господин Председател, да наречеш свой колега или свои колеги „крадец“ или „крадци“ какво е според Вас? Кое Вие не забелязахте и не се ли отнася това към оскърбителните думи? Ако „крадец“ не е оскърбителна дума, то какво е оскърбителна дума за Вас? Моля да наложите това дисциплинарно наказание, поне забележка, за да се види, че Народното събрание е институцията, където в крайна сметка би следвало да се спазват законите, а именно Правилникът на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Не реагирах веднага след изказването на господин Гърневски, просто защото възприех казаното от него като нещо, което е широко разпространявано и употребявано до този момент. Вие сте го чували в различни медии. Вече обявих, че ще прегледам записа и в контекста на казаното преди господин Гърневски и това, което той е казал, ще взема решение. Искате от мен да вземам прибързани решения по нещо, в което аз лично нямам вътрешна убеденост. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Запазете тишина, моля Ви! Това, което каза господин Гърневски, аз го възприех в момента на казването му като част от това, което виждаме и слушаме всеки ден в някои медии. По начина на водене – имате думата, уважаеми господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи вицепремиери и министри! Господин Председател, относно Вашата теза си позволих да взема процедура по начина на водене, а тя беше, че Вие не сте открили нищо в това, което е казано от преждеговорившите, а поводът беше декларацията от името на нашата парламентарна група, която беше прочетена от председателя на парламентарната група. След като е така, защо изобщо Вие дадохте думата за процедура по начина на водене по тази декларация? И тъй като Вие нееднократно, и колегите също, си позволявате да погазвате всякакви принципи на конституционалност и институционалност тук, ще Ви припомня нещо, тъй като тук имаше и сентенции, които се казаха. Ще Ви кажа нещо, което ще разберете много добре, надявам се. Погазвайки правилата по този начин и с това отношение, което демонстрират управляващите, ми се струва, че много скоро ще разберете, че септември ще бъде май за Вас. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата по начина водене, уважаеми господин Иванов. Господин Марешки – от името на парламентарната група. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами министри! Тези дни бяхме свидетели на грубо погазване на международното право и на опити за вмешателство във вътрешните работи на суверенни държави. Понеже и преди малко се спомена за погазване на Конституция, за погазване на правила, ние използваме случая да изкажем нашата категорична подкрепа на демократично избрания президент на Република Венецуела господин Мадуро. (Възгласи: „Еее!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) Смятаме за недопустимо каквато и да била намеса във вътрешните работи на Венецуела от страна на други държави. Венецуелският народ, като всеки един свободен народ, има свободата и правото сам да избира пътя на своето развитие и своите ръководители. Ние заставаме на страната на венецуелския народ и осъждаме всякакви опити да му се налагат решения, взети от задкулисието или от някакви политически лаборатории. Призоваваме, използвам случая, българския външен министър, както и Народното събрание, да излязат с официална позиция в този смисъл, за да покажем своята съпричастност към демократичните ценности, към конституциите, към правилата. Сегашните лидери на Европейския съюз заеха страхливи, размити, политически „коректни“ позиции, които за пореден път показват, че Съюзът има нужда от голяма промяна, за да може да покаже сила и независимост. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки. По начина на водене – господин Гьоков. Господин Иванов след господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, с риск малко да наруша Правилника във връзка с това, което каза господин Марешки от името на парламентарна група, си позволявам да поканя всички народни представители долу в Огледалната зала. Ще има среща с Нейно превъзходителство Ориета Капони – посланик на Венецуела, заповядайте. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Господин Иванов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): И министърът на външните работи е поканен на срещата с посланика. Сега е моментът да изрази позиция относно демокрацията. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, министри, колеги! Процедурата е по начина на водене. Аз смятам, че по дебата, който се разгоря, председателят взе много правилна позиция, а именно да се види точно какво и как е казано. Аз искам тук да се обърна към председателя и да обърна внимание върху една стенограма. След случая в Своге, когато загинаха 17 български граждани, една цяла парламентарна група беше наречена „убийци“. Тогава нямаше никакво отношение по изказването. Ако ние трябва да бъдем парламент с еднакви критерии и да мерим с еднакъв аршин, предлагам това също да бъде извадено като стенограма. В изказването на моя колега Гърневски никой не беше посочен поименно, както и съответно колегата, който се изказа. Господин Председател, Вие постъпихте много разумно и предлагам, когато вземете Вашето мъдро решение на Председателски съвет, да обърнете внимание и на двете стенограми. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Отново по начина водене. Заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! „Този път, както и друг път съм казвал, няма да се размине така – ще прегледам стенограмата и ще реша.“ Господин Гърневски конкретно каза: „Колеги, изказващи се от тази трибуна преди мен“. Аз казах, че се разпознах като един от колегите, които са се изказали от тази трибуна преди него и се чувствам оскърбен и обиден. В Правилника пише: „Когато има оскърбление към колеги“… Ето, аз се чувствам и оскърбен, и обиден, и унижен. Господин Гърневски, ако твърдите, че съм крадец, елате и го кажете още веднъж в тази зала, като кажете и моето име. Недейте да клатите глава! Елате се извинете! Вие казахте, че само аз съм говорил оттук и Корнелия Нинова. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Вие извинихте ли се?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, не влизайте в диалог нито от залата, нито от трибуната! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, ако във Вашите среди, ако на Вашите работни срещи е нормално да си казвате „крадци“, „убийци“ и каквото и искате друго… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, тук вече Вие навлизате в… ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В Народното събрание това е обидна и оскърбителна дума. Ако при Вас това не е обида, а е някаква дума за възхвала, за българския народ това е обидна дума. Господин Гърневски да излезе и да се извини или му наложете наказание! Няма нужда да четете никакви стенограми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, има нужда и не ме принуждавайте да… ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не давайте дума на крадци да говорят от тази трибуна – крадецът да вика: „Дръжте крадеца“. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Отнемете му думата! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз си я отнемам сам. (Слиза от трибуната.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече обявих решението си. Ще продължим с парламентарния контрол. Госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи ще отговори на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин относно съкращаване на щата и размера на възнагражденията на служителите в Министерството на външните работи. Имате думата, уважаеми господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! През месец декември миналата година вицепремиерът Томислав Дончев поиска всеки министър да представи план за съкращение на администрацията в съответното министерство. На първото заседание на Министерския съвет за тази година премиерът Борисов припомни на министрите, че има план за оптимизация на щата, който всеки трябва да изпълни. При първия кабинет на господин Борисов бюджетът и респективно щатът на Министерството на външните работи бяха орязани шоково. Заедно с това заплатите в Министерството на външните работи останаха едни от най-ниските в държавната администрация, като усилията тази тенденция да бъде пречупена с бюджета за 2014 г. по-късно бяха изоставени. В тази връзка бих желал да Ви попитам, госпожо Вицепремиер, планирате ли съкращения в щата на Министерството на външните работи и ако да, с колко бройки, респективно с какъв процент от общия брой служители? Колко са служителите в пенсионна възраст, които все още работят в Министерството на външните работи, и планирате ли тяхното пенсиониране в отговор на настояването на премиера Борисов и вицепремиера Дончев? Имате ли намерение да осигурите догонващ ръст на възнагражденията в Министерството на външните работи, което има пряка връзка както с мотивацията на служителите, така и със способността на Министерството да привлича подготвени млади кадри? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Вигенин. Уважаема госпожо Министър, имате право на отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, господин Вигенин, дами и господа народни представители! Министерството на външните работи в отговор на писмото на вицепремиера Дончев предложи съкращаване с 36 щатни бройки. Това са тези бройки, които бяха отпуснати в допълнение на Министерството, във връзка с изпълнение на функциите за първото Българско председателство на Съвета. Те бяха отпуснати точно заради това и след приключването му няма нужда от тях. В Министерството ще бъдат съкратени и още две бройки поради прехвърляне на дейността по удостоверяване с апостил на документи, издадени от общинските администрации към областните администрации – всъщност две бройки се прехвърлят към съответните областни администрации. Към последните години, след 2010 г. щатът на Министерството е 1344 бройки. Той е такъв и не е променян. Не предлагаме да бъдат извършвани допълнителни съкращения извън споменатите 38, който бяха отпуснати за изпълнение на функциите по Председателството. По отношение на служителите в пенсионна възраст за отчетената 2018 г. – техният брой е 27. Служителите, придобили право на пенсия в началото на 2019 г., са 10. За всички тях е предвидена законова възможност да бъдат пенсионирани както по собствено желание, така и по преценка на работодателя. Свободните бройки от тези, които изявяват желание да се пенсионират, защото има и такива, или от тези по преценка на работодателя, ще бъдат запълнени с общ конкурс за стажант-аташета по реда на Закона за дипломатическата служба. Съгласна съм изцяло с Вас, че качеството и мотивацията на българската дипломация е изключително важна за изпълнение на служебните задължения. Съгласна съм с Вас, че заплатите са малко под средата в сравнение с другите министерства. Ние полагаме усилия това да бъде наваксано. В последните години чрез увеличение се дават повече пари за Фонд „Работна заплата“. През 2016 г. беше осигурена възможност, така че през 2017 г. да се извърши увеличение средно с 10%. За 2019 г. знаете, че правителството взе решение също за увеличение и е осигурено финансиране с някъде около 2 млн. 400 хил. лв. повече във Фонд „Работна заплата“, така че увеличението и индексирането да бъде средно с 10%, както е по правилата – в зависимост от оценките, които получават конкретните служители. Мисля, че бях достатъчно конкретна. Считам, че няма как да предложим повече бройки, тъй като знаете, че се налага увеличение, например на състава на посолството в Лондон. Получавали сме също основателни молби и запитвания, например за разкриване на консулство в Барселона. Мисля, че в нашия план трябва да се включи и следващата седмица ще бъде одобрено в Министерския съвет разкриване на консулство в Единбург – изключително важно предвид Брекзит. Разбира се, че заплатата не може да бъде основна мотивация, защото възнагражденията в държавната служба са винаги по-ниски от частния сектор, но, разбира се, необходимо е все пак и държавните служители да получават достойни възнаграждения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева. Господин Вигенин, имате право на реплика. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Аз се радвам, че не се планират допълнителни съкращения в щата. Мисля, че подходът е разумен, тъй като след съкращенията от 2010 г. Министерството функционира на своя минимум. Бих искал да задам два допълнителни въпроса. Преди това един коментар. Възнагражденията се увеличават съобразно общите проценти, които са предвидени за държавната администрация, но по този начин всъщност се увеличава ножицата между Министерството на външните работи и други министерства. Най-високи са заплатите в Министерството на финансите. Някои ще кажат – разбираемо е, пък и те правят бюджета в края на краищата. Но ако се сравнят заплатите за съответстващи длъжности с редица други министерства, ще се види, че в Министерството на външните работи са доста под средното. Когато увеличението е процентно за всички, всъщност в абсолютна стойност тези разлики се увеличават. Според мен трябва да се направи няколкогодишен план. Моля това да бъде променено, така че заплатите в МВнР да изпреварват средното увеличение в държавната администрация. Уточняващият ми въпрос: първо, конкретно имате ли намерение все пак да подходите така, както препоръчваше премиерът Дончев по отношение на служителите, които вече са на пенсионна възраст – тяхното оставане при някои много ценни кадри има смисъл, но все пак не може до безкрайност да се работи? Ние в момента имаме посланици, които отдавна са надхвърлили тази възраст. Смятате ли да чакате края на техните мандати, за да получат съответното право на пенсия, или ще подходите, намалявайки техния срок на мандата, отваряйки възможност за млади хора да влязат в администрацията? Второ, един по-важен въпрос: продължава ли – бих я нарекъл – унизителната практика служителите на Министерството на външните работи, когато получат задграничен мандат, да бъдат преназначавани с възнаграждение, което е значително по-ниско от това, което са получавали в Централното управление? Догонващият или допълващият размер на възнаграждението от командировъчни не може да бъде обяснение за тази практика, която е наложена доста преди това във времето, но тя не може да компенсира проблема, че в края на кариерата си дипломати, особено някои от тях, които по-често са били на задгранични мандати, в края на краищата се пенсионират със значително по-ниски пенсии. Това според мен е унизително за самите дипломати след всичко, което са свършили. Бих Ви помолил, ако тази практика все още продължава, може би не изведнъж, но постепенно в рамките на година, две, три тя да бъде променена, за да не прилага държавната администрация практики, срещу които се бори по отношение на частния бизнес. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Вигенин, абсолютно съм съгласна с Вас, че колкото и опит да има един човек, той наистина трябва да се ползва, но в крайна сметка не може до безкрайност да заема държавна служба. Неслучайно имаме случаи на пенсиониране, които са в зависимост от преценката и необходимостта, а пък, разбира се, и възрастта. Има посланици, например, които се връщат и те са почти на 70 години. Разбира се, целта е да се обновява дипломатическата служба. Неслучайно в предложенията при ротацията съм се стремила да предложа – това е смесена процедура, не зависи само от министъра на външните работи – посланици, които имат по-дълъг хоризонт напред – за първи път са посланици и са по-млади хора. Имаме едностранни прекратявания по желание на работодателя. Има и такива, които сами желаят да се пенсионират. За всички свободни бройки, както казах, ще бъдат обявени конкурси. Наистина съм щастлива, че по-миналата година на конкурса за стажант-аташетата за 15 бройки се явиха 74 кандидати. Направихме възможното да вземем още 5 във връзка с изпълнение на Председателството. Те не бяха на позиции за стажант-аташета, но успяхме да вземем още 5 млади хора по Кодекса на труда, които да работят в българската дипломация. Преценката, разбира се, е спрямо нуждите на работодатели или понякога липсата, за съжаление, на експертиза на по-млади хора в дадената област. Знаете, Вие сте бил министър, че има държави и региони, в които наистина експертизата на по-младите хора все още не е достатъчно развита и налична. Така че се извършва преценка. Да, призивът на вицепремиера Дончев, прав е, наистина трябва да се подходи по-координирано, трябва да се започне изграждането и да се освободят тези бройки за младите хора, още повече когато някои от тях са навършили пенсионна възраст преди доста години, тоест не е на първия ден след навършването на пенсионната им възраст. По отношение на втория въпрос. Да, продължава практиката да се преназначават от постоянния щат, така да се каже, в извън щата, който е зад граница, разбира се, което се е случвало и по Ваше време, а именно възнагражденията са по-ниски. Ако един дипломат е бил директор например и заминава някъде на мандат за посланик, няма как да запазим същата заплата, каквато е получавал като директор, защото това означава да плащаме две заплати за директор плюс парите за командировъчни, които също идват от парите за данъци на нашите граждани. Направихме преглед, по моя инициатива поръчах преглед на практиката на другите държави по отношение на парите за командировка, тоест как се плащат възнагражденията в другите държави – не само европейски, когато става въпрос за мандат – дали те са командировъчни, или влизат като основна заплата? Поискахме чрез нашите постоянни представителства информация от другите държави. Практиката е различна. Нямам данни за всички държави, но по Ваше желание мога да Ви представя анализа. Искам да Ви информирам, че – истината е, че в Министерството мнението на самите дипломати е раздвоено. Има такива, които считат, че те трябва да влязат като основно възнаграждение, има и такива, които са категорично против, защото поради различни причини – мисля, че времето ми свърши, за да ги изброявам. Разбира се, всичко е въпрос и на бюджетни възможности. Да не забравяме, че парите все пак, казах, идват от българския данъкоплатец и няма как да поддържаме за всяка една от позициите по две еднакви заплати. Съгласна съм обаче с Вас, че това се отразява на пенсиите на дългогодишни дипломати. Така или иначе идеята, целта и стремежът ми е тези, които преназначавам, да не са на минималните, да са над минималните заплати. Наистина през последните години има увеличение, преназначавайки външния щат, така да се каже, на Министерството. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева. Въпросите към Вас приключиха. Уважаеми колеги, искам да Ви информирам, че по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – 27 януари, в Северното фоайе ще бъде представена изложба „Ние помним“, която е в рамките на световната кампания. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването. Давам 20 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Уважаеми колеги, продължаваме парламентарния контрол с въпроси към госпожа Аврамова, министър на регионалното развитие и благоустройството. Първият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно взети заеми и получени дарения от ВиК – Шумен. Заповядайте, уважаеми господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колега Недялков! Уважаема госпожо Министър, очевидно темата за ВиК – Шумен, е доста интересна, защото, както се казва, последните месеци от миналата година сме всяка седмица тук, на трибуната, за да си говорим за това злощастно дружество. Знаете, че то е в изключително тежко финансово състояние. ВиК – Шумен, предлага най-скъпата услуга като цена на вода и съответно най-ниското качество на питейната вода, което има в България в момента. Преди няколко седмици в медийното пространство започна да се тиражира информация за изтеглени заеми от ВиК дружеството, за получени дарения. В тази връзка задавам въпроса, на който се надявам да получа точен и изчерпателен отговор, защото всички жители на община Шумен се интересуват от тази тематика. Моля да ми отговорите: взети ли са заеми през 2018 г. от ВиК – Шумен? На какво основание, с какви мотиви и с какъв търсен ефект е направено това? Моля да ми отговорите и получавало ли е дарения ВиК – Шумен, от кого, на какво основание, с какви мотиви и с какъв търсен ефект е направено това? Също така да ми отговорите планирани ли са за 2019 г. нови заеми от ВиК дружеството? Надявам се отговорът да бъде наистина точен и изчерпателен, защото, знаете, всяко едно задължение на ВиК дружеството се отразява неминуемо на цената на неговата услуга, на неговото финансово състояние. Най-вече ни интересува, ако има взети такива заеми, върху кого ще падне тежестта основно за връщането на тези заеми, защото най-вероятно те трябва да бъдат калкулирани някъде? Ако това е в цената на водата, моля да ми отговорите? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, господа народни представители! През 2018 г. „ВиК – Шумен“ ООД, е провело процедура за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от финансови и кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции на основание чл. 13б от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Сключен е договор с „Българската банка за развитие“ АД и е отпуснат кредит за оборотни нужди в размер на 2,500 млн. лв. Същият целево е изразходван за издължаване на задължение на ВиК оператора към „Енерджи Маркет“ АД – доставчик на нетна електрическа енергия. Касае се за натрупани в годините просрочени задължения за електрическа енергия, за които дружеството е задължено да заплаща законова лихва за просрочие, определена съгласно Постановление на Министерския съвет от 29 май 2012 г., чийто размер е 10%. Високите месечни погасителни вноски от порядъка на 170 до 230 хил. лв. и късият период за издължаването им към доставчика на електрическа енергия е наложило сключването на коментирания договор за кредит. Финансовият ресурс е предоставен със срок на издължаване 36 месеца при лихвен процент, както следва: 3-месечен EURIBOR и надбавка в размер на 3%, но не по-малко от 4,5% годишно. Следователно сключеният договор за банков кредит е с двойно по-нисък размер на годишната лихва спрямо законната лихва за просрочие, която би се дължала към доставчика на електрическа енергия. Изборът на банка за предоставяне на кредита е осъществен след няколкократно публикувана на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството покана за избор на финансова институция за предоставяне на финансови услуги за нуждите на ВиК оператора, като единствено Българската банка за развитие е направила оферта за предоставянето му. Предоставянето на кредита цели да позволи на Вик – Шумен, да управлява по-ефективно и другите си финансови потоци, включително да посрещне и текущите си плащания за задължения към служители, доставчици и други кредитори. Към настоящия момент ВиК – Шумен, има одобрен бизнес план за настоящия петгодишен регулаторен период и ежегодни цели, които трябва да постигне, поради което обезпечаването на необходимите парични потоци за оперативна дейност е съществено условие за тяхното реализиране. „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, не предвижда кандидатстване за нови кредити, като се изключи необходимостта от осигуряване на средства за съфинансиране, необходими за кандидатстване по процедура на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, с оглед изпълнение на инвестиционни проекти във водоснабдителна и канализационна инфраструктура, публична държавна и публична общинска собственост. По отношение на въпроса, касаещ получени дарения от ВиК – Шумен ООД, Ви уведомявам, че през последните години дружеството не е приемало дарения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова. Уважаеми господин Иванов, заповядайте за реплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! За съжаление, не само моите, но и на обществеността на област Шумен се потвърдиха опасенията, че ВиК – Шумен, е влязло в нов цикъл на финансови взаимоотношения, за които така и не получих отговор от Вас кой ще плати накрая сметката. Надявам се Министерството на регионалното развитие и благоустройството да не е единственото, което не е разбрало, че във ВиК – Шумен, има сериозен проблем. Той се казва декапитализация на дружеството. Ако това дружество продължава със същите темпове да не може да събира задълженията, защото от Вашия отговор разбрахме, че тези средства отиват, за да се платят текущите сметки за електричество, да се платят възнагражденията на служителите и други текущи разходи, това означава, че това ВиК дружество на практика е изпаднало в неплатежоспособност. Ако не знаете, госпожо Министър, Вашият предшественик тук, от тази трибуна, ни съобщи, че ВиК дружеството се разследва от Националната следствена служба за взети такива заеми в предходен период, взети тогава с неясна инвестиционна цел. Ако не знаете, да Ви уведомя, че същото дружество, за действията на неговия мениджмънт е дадено, според писмо от Държавна агенция „Национална сигурност“, на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Очевидно там, освен текущата дейност по доставяне на вода, се осъществяват и престъпления. Ако Вие не знаете, да вземете някакви мерки в тази посока. Приемете нашата изключителна загриженост – моята и от името на гражданите на Шумен, че нещата там отиват в посока може би да се фалира това дружество и да се продаде на някого. Тук са мястото и ролята на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като принципал на дружеството, да вземе необходимите мерки това да не се случи. Не знам какво още трябва да стане, за да разберете, че там има проблем. Както Ви каза премиерът Борисов, явно червената лампа, която свети там, не Ви е светнала достатъчно и вече трябва да Ви светне синята. Защото в други институции са светнали синята лампа. Искам да ми отговорите, ако, разбира се, решите да направите дуплика, кой в крайна сметка ще плати този заем, от чий джоб ще излезе – от някой неизвестен платец или от тези, които плащат сметките на ВиК – Шумен, тоест потребителите на услугата? В крайна сметка, колко още трябва да чакаме, за да бъде сменен този мениджмънт на дружеството? Кога ще бъде конкурсът, кога е крайният му срок и така нататък? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Госпожо Министър, имате право, но не и задължение за дуплика. Заповядайте. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, разбирам Вашето притеснение относно състоянието на ВиК дружеството. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като принципал, също има известни притеснения за работата и състоянието на част от ВиК дружествата в България. Искам само да направя уточнение. Това, което казах преди малко, беше, че дружеството е взело кредит на двойно по-ниска лихва, за да заплати просрочени задължения за ел. енергия, които са с два пъти по-голяма лихва на просрочие. Това е един възможен вариант на мениджмънта да намали загубата на дружеството. Вярвам, че и аз, и Вие се съгласяваме, че това е добър подход. Другият начин, по който дружеството се опитва да събере стари задължения – вероятно сте запознат, защото виждам, че се интересувате сериозно от състоянието на това ВиК дружество, и към 22 януари задълженията за ел. енергия са 292 хил. лв., към 31 декември текущите са били 742 хил. лв., а към месец юни 2018 г. те са били 2 млн. 993 хил. лв. Опитвам се да Ви кажа, че намаляват задълженията за ел. енергия и се дава глътка въздух на самото дружество, за да може регулярно да изплаща другите задължения, както към служителите на дружеството. Всъщност взетите мерки за събиране на стари задължения водят до резултат, видно от събраните средства, за които дружеството е положило усилия да събере по различни начини: чрез работна група, която събира вземанията; изпращане на писма; телефонни разговори. Голяма част от тези, които са имали задължения към дружеството, са платили изцяло задълженията си, благодарение на тези мерки, които са предприети. Така че продължаваме и ние, и Вие да следим състоянието на ВиК дружеството и да полагаме усилия то да бъде стабилизирано и гражданите на Шумен да получават добра ВиК услуга. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова. Следващият въпрос към Вас е отново от народния представител Иван Иванов относно заплащане на винетни такси от жителите на кв. „Макак“ и кв. „Мътница“, община Шумен. Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, само една вметка от предния въпрос. За Ваша информация, в момента масово компаниите взимат заеми на годишен процент на разходите 2%. ВиК дружеството очевидно не влиза в тази категория и го взима двойно по-скъпо – 4,5%. Така казахте и съм го записал. Минавам на следващия въпрос. Знаем, че има нова политика на правителството по отношение на заплащането на пътни такси и въвеждането на така наречената „електронна винетка“. В резултат на това беше прието Решение № 959 на Министерския съвет от 31 декември 2018 г., с което два квартала на град Шумен, които до този момент не са заплащали такива винетни такси по някаква или друга причина, надявам се Вие да ми отговорите каква, защото за мен очевидният отговор е: защото те са квартали на град Шумен и е редно жителите на тези квартали да не плащат, но с това решение на Министерския съвет вече ще плащат винетни такси. Може би има очакване жителите на другите квартали на град Шумен да започнат да плащат винетни такси. Защото си спомням, че министър-председателят пък и Вие, един квартал на София, който примерно се намира доста далеко, който се казва Банкя, не плаща винетни такси, а два квартала, които са, съответно единият на 1 км, другият на 5 км, няма и 5 км, да плащат винетни такси. Моля да ми отговорите какви са били мотивите за въвеждането на винетни такси за пътуващите от и за кв. „Макак“ и кв. „Мътница“ на община Шумен? Закупували ли са пътуващи от и до тези квартали винетни стикери до 31 декември 2018 г.? Разбираемо е недоволството на хората. В тази връзка Ви моля да ми отговорите какво ще предприемете Вие като ресорен министър за решаването на тази неприятна ситуация? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Иванов. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно Решение № 945 на Министерския съвет от 2004 г. е утвърден списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Републикански път Ι-2 с граница Румъния – Русе – Цар Калоян – Разград – Шумен – Девня – Варна и републикански път ΙΙΙ 7003 Дулово – Шумен са включени в този списък. Такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса, не се заплаща за всички участъци от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 „Начало на населеното място“, и Д12 „Край на населеното място“, а също така за обходните и околовръстните пътища. Конкретно на поставения от Вас въпрос. За преминаване по горепосочените пътища до 31 декември 2018 г. също се е изисквало заплащане на винетна такса. С Решение № 959 от 31 декември 2018 г. е отменено Решение № 945 и е утвърден нов списък на републиканската пътна мрежа, за която се събира винетна такса. Посочените по-горе два републикански пътя отново са включени в този утвърден списък. Тоест републиканските пътища, които визирате, винаги са били в обхвата на таксуваната с винетни такси мрежа. Друг е въпросът дали хората са си купували винетки. Вероятно – да, и са били редовни или не. Такса за ползване на пътната инфраструктура не се заплаща, както вече споменах, когато има трайно обозначени знаци „Начало“ и „Край“ на населеното място. Обръщам внимание на това, че границите на населените места се определят от съответната община и промяната им също зависи от общината. В този смисъл, ако общината сложи знаците Д12 и Д11 за „Край“ и „Начало“ на населеното място извън границите на тези населени места, квартали на град Шумен, тогава те ще попаднат в границите на населеното място като квартали, границите на урбанизираните територии, което, доколкото не съм видяла, но знам, че при проверката се установи, че в Общия устройствен план на Шумен от 2011 г. действително те са включени в населеното място. Това предполага тези знаци – Д11 и Д12, да бъдат поставени след тези населени места. В този случай 1 км от републиканския път до „Макак“ и 10 км от републиканския път до „Мътница“ ще бъдат в границите на населеното място. Ако това се случи и ако общината реши да сложи тези знаци след кварталите, тогава не би трябвало да таксуваме с пътна такса или така наречената „винетна такса“ всички, които преминават по тях, независимо дали живеят в кварталите или пътуват по този път и са от други краища на България. В този случай поддръжката на пътя, в рамките на населеното място, тези 1 и 10 км, се поддържат по споразумение между общината и Агенция „Пътна инфраструктура“. След многократните разговори с кмета на Шумен и неговото настояване тези пътни отсечки да бъдат освободени от винетна такса, очаквам решението на общинския съвет, очаквам промяната на „Край“ и „Начало“ на населеното място. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще се съобрази с това, което вземе общината като решение. Ако те преместят пътните знаци за край на населеното място след тези два квартала, тогава ще се пристъпи към обсъждане на споразумение за поддръжката на тези два пътя. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова. Господин Иванов, заповядайте за реплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, очевидно до края на 2018 г. по една или друга причина за тези участъци не се е заплащала винетна такса, за което в дупликата може да ми отговорите защо е станало така. Вие твърдите, че е трябвало да се плаща, но очевидно не се е плащала, защото след въвеждането на тези участъци сега, с новото Постановление, в тази пътна структура, за която трябва да се плащат винетни стикери, хората излязоха на протест – затваряха пътя, недоволстват, защото те твърдят, че до този момент не е плащана пътна такса. Ако някой е извършил нарушение, моля да му потърсите отговорност. В противен случай остава открит въпросът каква е била причината – или някой да не си е свършил работата, или действително тези участници са били освободени от плащане на пътни такси. Казахте: да, така е в последното Постановление на Министерския съвет, че където е обозначено с тези знаци – Д11 и Д12, не трябва да се плащат винетни такси. Остава открит въпросът за поддръжката на пътищата – кой ще плати поддръжката на тези пътни участъци, ако влязат действително в рамките на населеното място. Да отбележа, че докъм днес и преди 2018 г., и 2004 г. тези квартали винаги са били част от населеното място град Шумен. Те са квартали на град Шумен. Най-вероятно през годините се е случило нещо, но искам да ми обясните. Получих от Вас писмен отговор, че поддръжката на двата участъка на годишна база е над 500 хил. лв. За чия сметка ще бъде тази поддръжка, ако общинският съвет – Шумен, реши да сложи табелите „Населено място“ за тези два участъка? След това ще Ви поискам в писмен отговор да направите разбивка какво точно влиза в тези 500 хил. лв. за тези 10 км, които са? Защото считам, че за 10 км пътна поддръжка 500 хил. лв. е доста голяма сума, но предполагам, че ще се аргументирате. Моля да ми отговорите за чия сметка ще бъде плащането на тези, по Ваши сметки, 500 хил. лв. годишна издръжка за поддръжка на пътищата, ако тези участъци влязат в рамките на населеното място? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, дали гражданите на Шумен, които живеят в тези квартали, са плащали винетна такса, нито аз, нито Вие можем да го докажем със сигурност. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Те протестират! МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Те са били в хипотезата да заплащат винетна такса и аз вярвам, че една много голяма част от тях са имали винетки и са пътували по тези участъци, както и всички други, които са ползвали този участък от републиканската пътна мрежа, са били изрядни. Вече това е практика – всички общини, които имат на територията на населеното място преминаване на републикански път, сключват споразумение с Агенция „Пътна инфраструктура“ и се споразумяват за начина на поддръжката на тези пътища. Общините се включват в тази поддръжка. Предстои, ако се променят знаците и се сложи край на населеното място след тези два квартала, Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Шумен да обсъдят вариантите за поддръжката на този път, така че и Агенция „Пътна инфраструктура“, и общината да се включат в тази поддръжка. Разбирате, че това е справедливият начин, защото Агенция „Пътна инфраструктура“ ще се лиши от тази такса за републиканска пътна мрежа, която изисква средства за поддръжка, а общината, от своя страна, трябва да поеме част от тази издръжка. Предстои да бъде подписано такова споразумение, ако общината реши да премести тези два знака. В отговора, който сме Ви дали за поддръжката, е описано за какви дейности са средствата, които са визирани, така че там подробно има дейностите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова. Преминаваме към следващия въпрос към Вас от народния представител Георги Гьоков относно експлоатационното състояние и необходимостта от ремонт и срокове за извършването им на третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, III-5007. Заповядайте, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, въпросът, който Ви задавам, не е оригинален, дори напротив, даже банален, досаден, изтъркан и, каквото още друго да кажете, все ще е вярно за въпросите от този тип. Въпросите, които Ви задаваме аз и колегите, за ремонт на пътища, са продиктувани от това, че хората, които посещават нашите приемни – в случая тези, които организирам аз като народен представител в Двадесет и седми многомандатен избирателен район – Стара Загора, ги поставят пред мен и колегите. В контекста на еднотипните и в по-голямата си част отрицателни отговори на такива въпроси относно състоянието и ремонта на републикански пътища в различни части на страната, които получаваме аз и останалите народни представители, този въпрос е излишен, но хората от съответните райони, които добросъвестно плащат винетните такси, въпреки че Вие се съмнявате дали ги плащат или не, и че не можем да установим дали са ги платили, но те се интересуват защо техните пътища са в лошо експлоатационно състояние и парите все не достигат за ремонта им. В случая Ви задавам въпрос за един третокласен републикански път – III-5007. Това е пътят през старозагорските села Ягода – Шаново – Зимница – Ветрен – Николаево – Гурково – Конаре – Твърдица, като последното е в Сливенска област. Този въпрос ми беше зададен в ефир при едно мое участие в местна телевизия. Тоест, хората се интересуват от техните пътища. В тази връзка, моля да ми представите актуална информация за състоянието на този третокласен републикански път и да ми отговорите на следните въпроси: има ли готов проект за ремонт и рехабилитация на въпросния път? Включен ли е в ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г.? При условие, че не е включен в ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г., в какви времеви хоризонти ще му бъде извършена необходимата рехабилитация и ремонт и кога жителите и гостите на селата от района ще имат възможност да се придвижват по нормални пътища, в това число и по този ремонтиран третокласен път? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гьоков, ще започна с това, че въпросът Ви не е банален, не е изтъркан, но докато в единия от отговорите трябва да обяснявам защо се искат приходи в Агенция „Пътна инфраструктура“, в другия трябва да обяснявам защо няма достатъчно за ремонт на републиканската пътна мрежа. Всъщност казах, че съм сигурна, че хората са редовни и плащат винетни такси. Към същността на Вашия въпрос е и моят отговор. Третокласен път III-5007 – Ягода – Конаре – Твърдица е с дължина 36 км, като около 32 км от тях са в област Стара Загора, а останалите в област Сливен. Отсечката в Сливенска област се изкърпва регулярно, част от нея попада в урбанизираната територия на град Твърдица и в този участък поддържането на пътя е ангажимент на общината, която полага грижи съгласно сключен споразумителен протокол между Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Твърдица за съвместно финансиране на поддръжката на републиканските пътища в урбанизираната територия на Твърдица през 2019 г. В лошо състояние е участъкът от третокласния път в област Стара Загора, като с най-нарушени транспортно-експлоатационни качества е отсечката между населените места Ягода и Зимница с дължина около 8 км. За подобряване на част от нейното състояние през тази година Агенцията е осигурила 630 хил. лв. Ще бъде извършено преасфалтиране по цяла дължина на участък с дължина около 2 км между посочените населени места. Дейността е възложена по линия на текущото поддържане и ще бъде изпълнена при настъпване на благоприятни метеорологични условия, с оглед спазване на технологичните изисквания за ремонт. За цялостен ремонт на път III-5007 няма готов проект. Конкретен ангажимент за ремонта на пътя на този етап не мога да поема, тъй като Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2019 г. е в процес на изготвяне и утвърждаване. По прогнозни оценки на експерти за цялостен ремонт на този път са необходими близо 11 млн. лв., както е необходимо и изготвяне на техническа проектна документация. След като бъде определена финансовата рамка на ремонтните програми на АПИ тази година, ще се разгледат и възможностите за проектно и финансово обезпечаване на ремонта на този третокласен път. АПИ полага усилия да осигурява безопасността на движение в участъка с методите и средствата на текущото поддържане и в периода 2017 – 2018 г. са изпълнени такива дейности за изкърпване на настилката, подравняване на банкети, ландшафтни мероприятия и други. Уверявам Ви, че до изпълнението на цялостния ремонт на пътя Агенцията ще продължи да полага нужните грижи за поддържането му и за осигуряване на безопасността на пътуващите по него. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова. Господин Гьоков – за реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора. Това, което казахте, лично аз го приемам като отговор. Между другото, ще направя много внимателен преглед на стенограмата, за да видя какво точно поехте като ангажимент. Аз на бързо чуване разбрах, че има осигурени за тази година 630 хил. лв. за рехабилитация и за ремонт на пътя. За цялостен ремонт парите са непосилни към момента за Агенция „Пътна инфраструктура“ – 11 млн. лв., които са доста сериозна сума. Аз ще приема отговора Ви, дано го приемат и хората, които живеят в тези села. Иска ми се да поразсъждавам малко и за винетните такси. Виждате ли несправедливост в тях? В едно малко село хората си плащат редовно винетната такса и, първо, те в по-голямата си част са в доста по-ограничено пространство, отколкото живеещите в един голям град – могат да карат без да си купят винетки. Плащайки си тази винетка, защото неминуемо при тези малки площи, в които могат да карат без винетки, а им се налага да навлязат в републикански път и да плащат, за което е необходимо плащането на винетна такса, се сблъскват с тези пътища в не добро състояние, най-меко казано. Може би не е важно толкова много за много голяма част от хората, живеещи дори в област Стара Загора и България, точно този път Ягода и нататък до Твърдица през всичките села, но за тези хора, които живеят в тези осем села, е изключително важно да имат добър път. Аз ще бъда благодарен, предполагам и хората ще бъдат, ако поне тези 630 хиляди бъдат усвоени в най-скоро време и да бъде рехабилитиран пътят, за да могат да не си трошат поне колите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Министър, няма повече въпроси към Вас. Преминаваме към въпросите към господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи. Има един въпрос към него от народните представители Георги Гьоков и Филип Попов относно престъпността и полицейското присъствие в село Динково – община Ружинци, област Видин. Заповядайте, господин Попов, да представите въпроса. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, нашият въпрос е относно престъпността и полицейското присъствие в село Динково, община Ружинци. Обществено достояние станаха проблемите на това видинско село. Неволите на хората от селото са големи, както самите те твърдят, че живеят в страх и спят с брадви и ножове до главите си заради многото обири. Един пример в тази насока. Последното престъпление се е случило на втория ден след Коледа, когато възрастен мъж е бил нападнат и обран до стотинка. Самият обран живее в крайна бедност, а това е петият обир, повтарям, петият обир в дома му само за последния месец. Жителите на село Динково са около 60 души, предимно възрастни хора, и по-голямата част от тях също са жертви на набези на крадци и обирджии. Принудени са да си барикадират вратите и прозорците и да разчитат на молбите, които отправят – да не са следващите. Кметът на селото е вдигнал ръце и е безсилен да се справи с проблема, а едва ли е точно негова работа и задължение да се справя с обири, кражби и грабежи, изобщо с битова престъпност. В един репортаж по една национална телевизия се твърди, че последният обир е разкрит и са заловени двама неосъждани 18-годишни младежи, които са признали за грабежа, но по всяка вероятност ще бъдат осъдени условно. Уважаеми господин Министър, наясно сте, че село Динково е само един пример. То не е единствено българско село в това положение. В същото положение са по-голяма част от българските села. Предвид тази картинка, която описах, в същото време в основните приоритети за управление на настоящото мнозинство и на правителството в Програмата за управление за периода 2017 – 2021 г. са заявени сериозни намерения за справяне с битовата престъпност – Глава четвърта. В тази глава, която е именувана „Обществен ред и сигурност“, е записано: „Полицейско присъствие във всяко населено място, териториално преразпределяне на кадровия ресурс с цел увеличаване на униформения полицейски състав в малките и средно големи населени места“. Това е поет ангажимент, това е едно обещание на партия ГЕРБ в своята предизборна платформа. Вече сме 2019 г., картинката е съвсем друга и тя е грозна и представлява това, което описах. В тази връзка, моля за Вашия отговор за следното: какво е полицейското присъствие в село Динково – община Ружинци, област Видин? Какви мерки е предприело МВР за намаляване на престъпността на територията на селото и ефективни ли са те? Какъв е броят на извършените престъпления на територията на селото и каква е тяхната разкриваемост? С други думи бих могъл да перифразирам и да обобщя: кога ще светне синята лампа в село Динково? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Уважаеми господин Маринов, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Гьоков и Попов! Политиката по противодействие и превенция на конвенционалната престъпност е определена като приоритет в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Устойчивите резултати по отношение ръста на разкриваемостта на регистрираните престъпления и намаляване на техния брой представляват дългосрочна цел за органите на Министерството на вътрешните работи. Затова се предприемат конкретни мерки, насочени към оптимизация на дейностите, подобряване на кадровото и ресурсно осигуряване на ведомството, засилване на взаимодействието с местната власт и други ангажирани институции, активизиране на сътрудничеството с частните охранителни фирми и гражданите, дискутират се възможностите за взаимодействие, както и проблеми, свързани със спецификата на съответните райони. С цел подобряване на организацията на работа и повишаване на ефективността в борбата срещу конвенционалната престъпност МВР работи по утвърден план за противодействие на конвенционалната престъпност в населените места, в които няма постоянно полицейско присъствие. Създаден е и постоянен екип от ръководни служители, които обезпечават координацията, контрола и взаимодействието между полицейските структури в страната. Във всички областни дирекции са сформирани мобилни екипи от служители на Охранителна, Криминална и Икономическа полиция, които посещават малките населени места. Целта е да се срещнат с представители на местната власт и с гражданите за обратна връзка, касаеща състоянието на обществения ред и престъпността в тези населени места. През 2018 г. са осъществени близо осем хиляди посещения в над пет хиляди села без постоянно полицейско присъствие, като някои от тях са посетени повече от веднъж. Получени са над 1500 сигнала, като 39% от тях налагат реакция от други институции и съответно са препратени към компетентните към тях, а другите касаят действия на Министерството на вътрешните работи. Сигналите от компетентност на МВР са свързани основно с нарушения на Закона за движение по пътищата и на обществения ред, в това число унищожаване и повреждане на имущество, нарушаване на нощната тишина, междусъседски конфликти, отчитат се и кражби, незаконна сеч, измами, незаконно присъединяване към електропреносната мрежа и други. През 2018 г. мобилни екипи са посетили 146 малки населени места в област Видин. Проведени са 172 срещи, на които са получени 40 сигнала, 50% от тях са от компетентност на други институции. Само за последното тримесечие на 2018 г. са сформирани 11 мобилни екипа от полицейски служители, които по утвърдени графици са посетили общо 32 малки и отдалечени населени места на територията на област Видин. Проведени са 38 срещи с кметовете и жителите, при които са получени два сигнала за извършени престъпления в селата Тошевци, община Грамада и село Върбовчец, община Белоградчик, съответно за упражняван системен тормоз от роднина и от психично болно лице. От началото на месец октомври 2018 г. за подобряване дейността по превенция и противодействие на битовата престъпност е създадена организация за посещение на населените места и от екипи на Дирекция „Жандармерия“. До 15 януари тази година за цялата страна са посетени общо над 12 хиляди населени места. В област Видин посетените селища са общо 384. Областната дирекция на МВР – Видин, публикува на своята интернет страница информация за регулярни срещи с местното население, провеждани както от служители на областната дирекция, така и от началника на районно управление – Белоградчик. Конкретно за село Динково – то е част от община Ружинци и се обслужва от полицейски участък – Ружинци, към Районно управление – Белоградчик, с петима полицейски служители, които отговарят за десет малки населени места и общо четири хиляди жители. През 2018 г. на територията на Районно управление – Белоградчик, са проведени 52 съвместни специализирани операции със служители на Зонално жандармерийско управление – Монтана. Провеждат се и съвместни операции със служители на „Пътна полиция“, Районно управление – Белоградчик, и Регионална дирекция на горите – Белоградчик. Засилена е патрулно-постовата дейност от служители на Районно управление – Белоградчик, а полицейският инспектор, отговарящ за населеното място, го посещава съгласно вътрешнонормативните разпоредби. По повод на излъчения на 28 декември 2018 г. по Нова телевизия репортаж за битово престъпление в село Динково, община Ружинци, е изготвена справка, която показва, че за периода от 1 януари 2018 г. до 11 януари 2019 г. са регистрирани общо девет сигнала за извършени престъпления на територията на селото. Четири от регистрираните престъпления са разкрити, две са прекратени, като в единия случай не се касае за престъпление на битова основа. По три от престъпленията разследването продължава. Конкретно по описания в репортажа случай за нападнат и ограбен възрастен жител на селото, извършителите незабавно са разкрити и са получили осъдителни присъди. Въпросните лица са извършители на още две кражби от същия възрастен мъж, за които са образувани досъдебни производства и предстои да бъдат привлечени като обвиняеми. Всички вещи и пари, обект на посегателството, са открити и възстановени на пострадалия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Маринов. Заповядайте, уважаеми господин Гьоков, за реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър на вътрешните работи, смятам, че Вие сте изключителен професионалист. Имал съм възможност да наблюдавам Ваши действия по време на полицейски акции и смятам, че много добре се справяте, но сега се налага политически да отговаряте на въпросите. Сигурен съм, че надали Ви харесва ситуацията с битовата престъпност в страната, не знам обаче до каква степен има политическа воля за справяне с битовата престъпност. Сега няма да анализирам отговора, но ще го прочетем внимателно, защото в такива моменти, когато се отговаря, много неща се пропускат, а получихме доста информация и за село Динково, и за област Видин. Обаче на мен ми направи впечатление едно нещо. Долу-горе ми казахте накрая, че има девет сигнала за около един месец в периода – толкова го сметнах набързо, а в същото време има 8 хиляди посещения за миналата година – не разбрах в колко села, но запомних, че няколко села са посетени повече от веднъж, което значи, че повечето са посетени веднъж. При девет сигнала за един месец и при едно посещение в годината, малко ми е странно как ще се справим с тази битова престъпност. Извинявайте, но ще Ви кажа, че отговорът съдържа изключително много статистика и малко намерения за справяне с проблема или виждания как да се справим с проблема. На мен и на колегата Филип Попов ни се искаше по-скоро да ни кажете каква е ефективността от предприеманите досега действия на Министерството на вътрешните работи в тези малки населени места. Защото разбирате, че поводът за въпроса е село Динково, но като село Динково в България са почти две трети от селата. Може и да пресилвам малко, но е много голямо количеството на селата, които са в същото положение като село Динково. Задаваме този въпрос не за да се заяждаме с Министерството на вътрешните работи или с Вас като министър, а по-скоро да Ви насочим и да Ви обърнем внимание върху проблемите на българските села, че е крайно време – сега сигурно ще прозвучи много политически, но да Ви светне червената лампа и да вземете да изпълнявате от платформата, с която се яви Политическа партия ГЕРБ на изборите, обещанията за полицейско присъствие в селата и така нататък. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Господин Министър, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, първо, искам да благодаря за оценката на професионалните ми качества. По въпросите, които поставихте. Най-вероятно не сте забелязали, че периодът за тези девет сигнала касае 1 януари 2018 г. – 11 януари 2019 г., говорим за година и един месец. По отношение на цифрите може би трябва да уточня, че в по-голяма част от населените места има постоянно полицейско присъствие, което се изразява в съответните полицейски участъци, районни управления, полицейски и младши полицейски инспектори, които трайно обслужват тази територия. Работата на тези мобилни екипи е да посетят малките населени места от типа на конкретното село, с цел да получим обективна информация, както от кметовете на тези населени места, така и от гражданите и тази информация да бъде получена пряко от служители на областната дирекция. Един вид обективизиране на информацията, която получаваме и от районните инспектори, а и по този начин даваме трибуна на гражданите да изкажат всички свои притеснения, за да можем ние да планираме последващи действия. На база на посещенията и анализ на сигналите ние планираме и операциите, които извършваме основно с Дирекция „Жандармерия“, като една структура, която е създадена точно с такава цел – да реагира там, където има ясно очертани по-сериозни проблеми. По отношение на трайната политика по противодействие на битовата престъпност. Убеден съм, че полагаме изключителни усилия, имаме политическа подкрепа и воля, тя се изразява както в отпуснатите средства за окомплектоване на полицейския състав, така и за средствата, които са отпуснати за закупуване на нови автомобили, компютри, техника. В момента са в ход различни обществени поръчки, които ще затвърдят капацитета на Министерството на вътрешните работи. Статистиката посочва, че за 2018 г. имаме близо 11% намаление на извършените кражби от този тип и увеличаване на разкриваемостта на тези престъпления. Има населени места, в които обстановката доста е променена. Има населени места в Плевенско – знаете, че преди години там имаше сериозни проблеми с тази престъпност, към момента всички тези извършители са в затвора. Отчитаме нулева престъпност за дадени населени места. Естествено, това не бива да ни успокоява, тъй като това е постоянен процес и натискът трябва да е постоянен, за да постигнем някаква положителна тенденция. Мисля, че в последните две години тази тенденция е налице. Надявам се с усилията да се утвърди и да работи. Не казвам, че сме свършили цялата работа, но това е един проблем, който в крайна сметка не е свързан само и с дейността на Министерството на вътрешните работи. Точно поради тази причина активно провеждам срещи с кметовете на населени места, тъй като те по Закона за местното самоуправление и местната администрация имат задължения по опазване на обществения ред, дори в някои случаи имат власт върху органите на МВР, когато става въпрос за опазване на обществения ред. Така че търсим диалог и смятам, че само с такъв диалог, очертаване ясно на проблемите и ефективно използване на силите можем да постигнем резултат. Естествено, трудно е във всяко едно малко населено място да има постоянно полицейско присъствие. Имено затова приемаме този гъвкав подход, за да реагираме на най-наболелите проблеми. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Маринов. Няма повече въпроси към Вас. Преди да пристъпим към въпросите към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, искам да Ви кажа, че най-вече от уважение към българските граждани, които ни гледат, но не по-малко от уважение към задаващите и отговарящите на въпроси, не съм си позволил да прекъсна никого, но все пак имаме някакви правила и поне да не е двойно и тройно прескачането на времето. Искам да Ви помоля да се опитваме да бъдем стриктни, няма да прекъсвам никого. Следва въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Иван Валентинов Иванов относно контрола за опазване на околната среда на регистрираните 13 обекта за обезвреждане на странични животински продукти в страната. Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Според актуалната информация от Българската агенция по безопасност на храните в края на 2018 г. са регистрирани 13 обекта за обезвреждане на странични животински продукти на територията на страната. Към 22 октомври 2018 г. разплатените средства от бюджета на Българска агенция по безопасност на храните на две от дружествата с разрешителни са в размер на 11 млн. 243 хил. 963 лв. Във Вашия писмен отговор, който сме получили с професор Бъчварова, от 12 декември 2018 г. е отчетена проверка по сигнали само за една фирма, която работи на територията на област Стара Загора. За останалите обекти, които осъществяват съответната дейност и имат разрешения, не е предоставена информация. Ако евентуално Вашето министерство не знае, имаме писмен отговор от министър Порожанов, в който са описани 13-те обекта и къде се намират – можем да Ви го предоставим. В тази връзка ние задаваме днес въпрос, който е следният: включени ли са в системата на контрол за спазване на екологичните изисквания мобилните инсинератори, които имат разрешение за осъществяване на дейност по обезвреждане на животински отпадъци? Министерството на околната среда и водите има ли процедури по регулярно отчитане на показателите на околната среда, специално от мобилните инсинератори и съответно тяхното предоставяне на компетентните органи, които са регистрирали обектите съгласно чл. 259 и чл. 259а от Закона за ветеринарномедицинската дейност? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Господин Димов, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми господин Иванов! Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам, че по повод постъпилото през месец август 2018 г. ново уведомление за инвестиционно предложение за мобилна инсталация за изгаряне на животински трупове по смисъла на Регламент ЕО 1069/2009 Министерството на околната среда и водите е информирало Министерството на земеделието, храните и горите и по-точно Българската агенция за безопасност на храните за нормативните изисквания по околна среда, на които трябва да отговарят разполагането и дейността на такива инсталации. Указани са критериите за процедиране на инсталациите за изгаряне на животински трупове по преценка на необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда, както и за капацитетите за комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Изпратени са и указания по отношение на изискванията на законодателството за управление на дейности по отпадъците. Предвид законодателството по опазване чистотата на атмосферния въздух са посочени случаите, когато за такива мобилни инсталации са приложими изискванията за реда и начина за измерване на емисии за вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници, както и за контролните измервания, които е необходимо да бъдат извършвани и в случаите на мобилност на инсталациите. Предвид спецификата на процеса е изискано от възложителя да извършва собствени периодични измервания или собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. От страна на районните инспекции по опазване на околната среда и водите е подчертана необходимостта от извършване на стриктен контрол относно вида и изгарянията на страничните животински продукти. Българската агенция за безопасност на храните, както самият Вие отбелязахте, е органът, който отговаря по Закона за ветеринарномедицинската дейност, и дължи да уведоми Районната инспекция по околна среда, на чиято територия се предвижда да работи мобилна инсталация преди започването на дейността на конкретния обект. А всъщност информация за 13-те обекта, които Вие споменахте, мога да помоля парламентарния секретар – в момента не съм в състояние да дам, да Ви изготви и предаде в следващите дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димов. За реплика – госпожо Бъчварова, заповядайте. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Аз лично съм притеснена от отговора, който получихме, защото това е трети път, в който ние задаваме въпросите, свързани с инсинераторите и изгарянето на животински трупове. Тринадесет са обектите, от тях двата екарисажа не работят от месец февруари 2018 г. Годишно в България между 12 и 14 хиляди тона животински отпадъци се унищожават. Цялата дейност е прехвърлена на инсинераторите, съответно те са мобилни, има изисквания към тях, но министърът на земеделието казва, че контролът за чистотата на въздуха е към Министерството на околната среда и водите и няма данни за замърсяване на въздуха. Мръсният въздух в големите градове няма, вероятно не отчита, дейността на инсинераторите, но пак в тези регламенти е записано, че инсинераторите, особено за животински трупове, се използват само за локално предотвратяване на зарази, а не за осигуряване на цялостната дейност по обезвреждане на животинските отпадъци. Допълнителните въпроси, които имаме към Вас, и моля – ако не сега, в следващ момент, да ни предоставите информация все пак изисква ли се оценка за действието върху околната среда? Не го разбрах от Вашия отговор. За пример мога да дам, че за мобилните мандри, които едва ли замърсяват толкова околната среда, основно изискване е те да имат оценка за въздействие върху околната среда. Второ, изискват ли се пречиствателни съоръжения да имат тези съоръжения? В техническата документация, с която най-вероятно Агенцията по храните не може да се справи, би следвало от Министерството на околната среда и водите да има експерти, които да могат да преценят тази документация. Трето, техническата спецификация също обект ли е на контрол от гледна точка на износването на тези съоръжения? По простата причина, че както каза моят колега, 11 млн. лв. са платени в рамките на седем-осем месеца, 12 хиляди тона трупове от животни са унищожени и тези съоръжения имат някаква годност, някакви часове, в които те могат да работят безотпадно. Тези въпроси са важни, защото ако ние вървим в тази посока да неглижираме проблема, да неглижираме факта, че тази пепел, която се получава, след това трябва по специален ред да бъде съхранявана и извозвана, ми се струва, че всички останали мерки, които могат да се предприемат по отношение на въздуха, ще бъдат с ограничено въздействие и ограничен резултат за нас. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. Уважаеми господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! За да бъда максимално коректен в отговора, трябва да разделим нещата, за които имаме компетентност и нещата, за които нямаме. Ако говорим за износване, ако говорим за тези пари, за които споменахте и за обема, това не е нещо, което притежаваме като информация и което може да коментирам. Вие завършихте с един важен въпрос – какво се случва с това, което е остатък от изгарянето, там тези мобилни станции трябва да имат договори със съответни оператори на получаване на отпадъците, които имат право да приемат такъв тип отпадък. Тоест това е нещо, което се контролира. Когато говорим обаче за най-общия въпрос, който зададохте – дали подлежат на оценка за въздействие на околната среда или не, не смятам, че някой, който се занимава с това, не може да направи разлика между Приложение № 1 и Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда, които казват кои обекти подлежат на задължителен ОВОС и кои не подлежат на подобен ОВОС. Спецификата при мобилните станции, примерно с пречиствателните съоръжения, е, че тяхната цел е да отидат от място на място – да решат проблема на място, и да бъдат преместени на друго място. Ако те изпълняват тази поредица, тогава би трябвало да няма проблем. Факт е, че вероятно визирате случаи, в които те стоят твърде дълго, но, за съжаление, няма ясна дефиниция и ясно разграничение кога една мобилна станция става стационарна, защото за да бъде стационарна, трябва да има СМР, а когато няма СМР, тя се брои мобилна. Тук може би действително трябва да помислим как по-точно да дефинираме колко време означава престоят за мобилност и колко – не. Това е нещо, за което, в интерес на истината се опитваме да намерим разумно решение, но е трудно от гледна точка на това, че когато няма СМР, по дефиниция е мобилна и респективно се брои като такава и минава по друг критерий, много различен от това, което Вие казахте, и сте напълно права за стационарните, които минават по много ясни процедури. Така че разбираме въпроса и продължаваме да го следим. Ще помоля през парламентарния секретар да Ви бъде изготвена точна информация за всички проверки – аз по-скоро разбрах въпроса за конкретния случай, който има, и ще Ви предоставя тази информация в рамките на следващата седмица. Не е задължително да ми отправяте писмен въпрос, ще се погрижа отговорът да пристигне при Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към Вас е от народния представител Милко Недялков относно изпълнението на проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“. Заповядайте, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! Този въпрос вълнува от дълго време обществото в България. Правени са няколко опита за неговото разрешаване. В миналото помним и съхраняването на тези излезли от употреба пестициди и други препарати в БББ-кубове и така нататък, но с подписването на Споразумението с Конфедерация Швейцария – поне аз смятам, този въпрос може да се реши. Искам да внеса една поправка, че е играна обществена поръчка за 215 склада, а не за 216, както съм написал. Трябва да бъдат обезвредени 4388 тона, страната е разделена на шест региона, има две спечелили фирми по три региона, в които трябва вече да са започнали обезвреждането на тези опасни, излезли от употреба пестициди и други препарати. Моят въпрос към Вас е такъв, господин Министър: ще бъде ли спазен и последният обявен срок за изпълнението на Проекта, който трябва да доведе до намаляване на риска за здравето на повече от 2 милиона и 250 хиляди граждани, които живеят в районите, където има такива складове, където са тези складове? Също така, след като този срок беше вече няколко пъти многократно отлаган – беше 31 май 2019 г., сега вече е 7 декември тази година, моят въпрос е: как са избрани изпълнителите на основните дейности по Проекта и имат ли те капацитета за неговото качествено реализиране? Сами знаем, че дейностите по Проекта предвиждат преопаковане, временно съхранение, износ с цел обезвреждане и окончателно унищожаване на тези опасни пестициди и други вещества, които вече 30 години тровят страната. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Заповядайте за отговор, уважаеми господин Димов. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, както Вие сам казахте, Проектът цели екологосъобразно обезвреждане на над 4388 тона – ще дам малко статистика, негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита, които се съхраняват в 215 склада на територията на цялата страна, както и почистването на помещенията по технология, гарантираща обезопасяване. Общият брой на общините, на чиято територия се намират тези складове, е 135. Стойността на Проекта е 23,4 млн. швейцарски франка. Изпълнението стартира с подписването на договора за финансиране на 21 април 2015 г. и се очакваше да приключи на 31 май 2019 г., но в процеса по възлагане на дейностите е бил забавен поради многократни обжалвания от страна на участниците в процедурите по обществените поръчки. Поради това забавяне предприех действия за удължаване на крайния срок и за приключване на дейностите по Проекта, проведох множество срещи, включително и на политическо ниво, при което постигнах съгласие с швейцарската страна за максимално възможното удължаване на срока, което е до 7 декември 2019 г., и естествено на първия въпрос, който ми зададохте – ще направим всичко възможно в рамките на този срок до 7 декември този проект да бъде завършен. Ще кажа след малко защо имам убеждението, че ще спазим този срок. Основните дейности по Проекта са възложени чрез обявяване на поръчка с предмет „Преопаковане, транспортиране, предаване за окончателно обезвреждане и почистване на складове, съдържащи устойчиви органични замърсители и пестициди, опасни отпадъци, неопасни отпадъци и други препарати за растителна защита с шест обособени позиции на обща стойност 29,6 млн. лв. без ДДС“. Обществените поръчки са възложени по прозрачен и конкурентен начин, а именно чрез открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки, като всички документи от проведения избор на изпълнители са публикувани и достъпни на профила на купувача възложител ПУДООС. Изпълнителят на три от обособените позиции – 1, 2 и 6, е обединение ДЗЗД – Проект „Пестициди 2019“, с водещ партньор „Треди“ АД, част от френската група „Сашѝ“. За останалите три позиции – 3, 4 и 5, изпълнител е консорциум „Индекосейф ДЗЗД“ с водещ партньор хърватската „Инд-Еко“ д.о.о. Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и във Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качеството и безопасното премахване на последиците, поради обезвреждането на излезлите от употреба пестициди. На 27 септември 2018 г. са сключени два договора по обособени позиции с номер 2 и 3. Отново поради обжалване на решението на възложителя за определяне на изпълнител по обособените части 1, 4, 5 и 6 са сключени договори с изпълнителите… Всъщност сключването на договорите се забави до ноември месец, като на 10 ноември са сключени тези договори, след като беше дадена възможност за предварително изпълнение. На 9 януари Върховният административен съд постанови решение, с което съдът отхвърля жалбата на участника и остави в сила решението на възложителя по избора, така че вече са стартирали и шестте позиции. Затова се надявам, че в рамките до 7 декември… Между другото само ще кажа, че за процедурите по нотификация на държавите, през които трябва да се премине, и прочие, също са в ход, така че са задействани по всичките линии. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Уважаеми господин Недялков, реплика – заповядайте. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, колеги! Нека с този отговор внесем наистина и успокоение в голяма част от неселението, което живее в близост до тези складове, претъпкани с негодни пестициди и други химикали повече от 30 години. Искам да заявя, че може би ще трябва със съдействието на областните управители, които също са вписани в договорите, да се направи по-строен график, за да могат да бъдат почистени първо тези складове, които съдържат най-голяма опасност. Например на територията на района, от който съм аз, са една десета от складовете, които са в обществената поръчка, 24 – 25 склада в основните и още 10 в резервните. Има складове с вещества например в Карлуково, Луковитско – 71 тона, Прелом, който е известен – 20 тона, също така – Летница, който е оставен в резервните, също голям склад, който е с 43 тона, и така нататък, и така нататък. Може би със съдействието и преди всичко с организацията, която трябва да осъществи Министерството на околната среда и водите и областните управители, трябва да се ускорят процедурите, за да може в удобно време тези складове наистина да бъдат почистени и ликвидирани негодните пестициди. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Няма да има дуплика. Няма повече въпроси към Вас. Преминаваме към единствения и последен въпрос за днес към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, която ще отговори на въпрос на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев относно състоянието на язовирите, стопанисвани от НЕК ЕАД. Заповядайте, уважаеми господин Бойчев. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Петкова, Вие като министър, трябва да гарантирате електроенергийната сигурност на страната. Големите водноелектрически централи под управлението на Националната електрическа компания са един от основните елементи от системата. Знаете, че за пореден път с колегата Ерменков поставяме този въпрос към Вас. За съжаление, и през изтеклата година сме свидетели на, да се изразя, не много логични управленски решения в този сектор. Имам предвид това, че по време на летния период беше спряно производството на електроенергия от така наречените „американски“ централи и за сметка на това потреблението беше компенсирано с производството на електрическа енергия от водноелектрическите централи на Националната електрическа компания, което доведе до изпразване на язовирите. Към днес, към този месец може да се каже, че язовир „Батак“ от най-ниско работно ниво, което трябва да бъде – 1093 метра, състоянието му е 1100 – почти на нивото; „Доспат“ – от 1186 на 1186; „Цанков камък“ – от 670 на 671 в момента; „Въча“ – от 520 на 516, тук дори сме и под най-ниското работно ниво; „Кричим“ е в подобно състояние. С една дума – почти не могат да бъдат ползвани водните запаси от язовирите за производство на електрическа енергия. По моя информация Вашият колега министър Димов, който преди малко си тръгна от залата, е издал редица постановления и актове, в които са констатирани нарушения за използване на язовирите по графика, който утвърждава, знаете, Министерството на околната среда и водите. Въпросът ни с колегата Ерменков към Вас е: моля да ни представите информация какво е състоянието на язовирите, които се стопанисват и управляват от НЕК, и каква е Вашата оценка за управлението на тези водни ресурси? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, уважаеми господин Ерменков, благодаря за въпроса. Актуален е, навременен е с оглед и на метрологичната обстановка, която наблюдаваме в момента. Господин Бойчев, Вие малко изместихте темата може би на зададения въпрос, или по-скоро я разширихте. Тя е свързана с производството на електрическа енергия от водноелектрически централи, докато формулираният въпрос е: какво е моментното състояние на язовирите, стопанисвани от Националната електрическа компания, и по-специално от предприятие „Язовири и каскади“? Аз ще кажа какво е моментното състояние, а може би след това в реплика ще доразвия въпроса, който Вие поставихте. На конкретния въпрос: Националната електрическа компания чрез своето предприятие „Язовири и каскади“ стопанисва и управлява 19 броя комплексни и значими язовири, които имат национално значение. Предприятие „Язовири и каскади“ е експлоатационно предприятие от структурата на Националната електрическа компания и изпълнява техническата експлоатация, поддържане и ремонт на 41 броя язовирни стени и изравнители, и хидротехнически съоръжения към тях, обезпечаващи събирането на вода, нейното съхранение и подаването ѝ към различни консуматори. Съгласно нормативно установения ред, всяка година се провеждат пролетни и есенни технически прегледи на всички хидротехнически съоръжения и съответно се извършват необходимите изпитания. На база на резултатите от тези технически прегледи, извършени през предходната година, се изготвят производствени програми на Националната електрическа компания. Производствените програми на НЕК, по-конкретно на предприятие „Язовири и каскади“, за 2019 г. с възстановяване и подобряване на техническото състояние на съоръженията са предвидени ремонти на 9 броя язовирни стени. Към настоящия момент състоянието на водоемите във водостопанско отношение е в рамките на нормалното за зимния сезон. При всички водоеми е наличен достатъчен свободен обем за поемане на очакван приток при интензивно снеготопене. Наличните обеми в язовирите от долното поречие на река Арда, за което е характерно зимно многоводие с формиране на високи води, са в рамките на размера, определен от Министерството на околната среда и водите. В съответствие с Наредбата за ползване на повърхностните води – чл. 18, ал. 1, задължение на лицата, стопанисващи язовири по приложение № 1 от Закона за водите, е подаването на ежедневна, декадна и месечна информация, съдържаща водобалансова оценка на стопанисваните от тях водохранилища към Министерството на околната среда и водите. Ежедневно към Министерството на околната среда и водите и трите басейнови дирекции, на чиято територия има разположени водоеми, стопанисвани от НЕК, се подава справка за състоянието на тези язовири. В системата на предприятие „Язовири и каскади“ има изготвени 19 аварийни плана за 13 язовирни района, един хидротехнически комплекс и ремонтна база, които текущо се актуализират. Аварийните планове за действие се съгласуват с органите на местното самоуправление, органите на Министерството на вътрешните работи, собствениците на хидротехнически съоръжения по поречието на реките и съгласно конкретния случай. Копие от всеки Актуализиран авариен план се поддържа в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи. Съгласно аварийните планове са обособени аварийни складове, оборудвани с необходимата техника и материали, осигурени са необходимите ресурси за реализация при необходимост на предвидените мерки в аварийните планове. В поречията на реките – на разстояние 500 метра след язовирните стени, поддържани от предприятие „Язовири и каскади“, те са в изправно състояние и имат нужната проводимост. В заключение, следва да отбележа, че хидротехническите обекти, стопанисвани и управлявани от Националната електрическа компания са в добро техническо състояние и съоръженията им се експлоатират без ограничения. Това се отнася както за язовирните стени и съоръженията към тях, така и за хидромеханичното и електрическото им оборудване. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова. Заповядайте, господин Ерменков, за реплика. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, моля да бъда извинен, ако въпросът не сме го формулирали добре, но ние изхождахме от естественото предположение, че когато членове на Комисията по енергетика задават въпрос към министъра на енергетиката, не става въпрос за техническото състояние на язовирите, което е от компетентността на Министерството на регионалното развитие, като въпроси докъде са докарани нещата и контролът там, нито пък за това, което е от компетентността на Министерството на околната среда и водите. Както и да е. Аз ще се опитам да внеса допълнителна яснота към въпроса с няколко числа и защо сме разтревожени от състоянието на язовирите, и въобще от производството на електроенергия. Както господин Бойчев каза, за производство на електроенергия от АЕЦ и от „Контур Глобал“ в общи линии производството през 2018 г. в сравнение с 2017 г. е с 560 408 мегаватчаса по-малко, което в резултат на това, че двете централи не са работили и произвеждали електроенергия генерира приблизителна загуба от 10 до 15 млн. лв. – за системата имам предвид. В същото време това недопроизводство довежда до производство на електроенергия от водноелектрическите централи за покриване на търсенето. Продадените количества електроенергия от ВЕЦ за трите месеца през лятото – юни, юли и август на 2018 г., забележете, и при това основно на цена „ден напред“, са 898 175 мегаватчаса. Като имаме предвид, че разликата между цената „ден напред“ и пиковата цена – тук отварям една скоба, че водноелектрическите централи са именно онези централи, които трябва да покриват пиковото потребление на електроенергия, а не да продават бандова електроенергия, и, като казвам, че тази разлика е някъде около 100 лв., само затова че те са продавали на бандова, а не на пикова цена, загубите са някъде около 90 млн. лв. Това е чистата сметка, както искате го смятайте, но това е. Когато направиш разлика между бандова и пикова цена, толкова се получава. Състоянието, както чухте, на язовирите е критично не от гледна точка на тяхното техническо състояние или това че ще има опасност да прелеят, а от това, че са ниски работните нива, което води до загуба на мощности от ниските нива, като тези в размер на около 545 мегавата. Турбините не могат да работят на пълна мощност при тези ниски нива. Като включим и закъснелите ремонти и рехабилитации, които се случиха в последния момент, за да не изпуснем европейските пари, а не на времето и в график, който трябваше да бъде, имаме обща загуба на мощности от около 700 мегавата – 695, за да бъда по-точен. При това положение и при факта, че през първите 15 дни на годината предприятията на БЕХ са продали на борсата електроенергия средно 14% по-малко от обичайните количества, които продават – погледнете справката и ще видите – миналата година покриват 75% от това, което се продава на борсата. Първите 15 месеца са покривали между 59% и 62%. Никак не е чудно защо цените на борсата са толкова високи – това е нещо естествено, когато има високо търсене и занижено предлагане. В тази връзка, госпожо Министър, понеже ще имате правото на дуплика, ще Ви помоля да отговорите на мен, и на господин Бойчев: какви мерки ще предприемете по отношение на това – не искам да го определям, защото не ми е в компетентността да давам определения дали е престъпно или не, управлението, но мога да си позволя да кажа, че е непрофесионално, на системата от държавни водноелектрически централи? В името на колегиалните отношения, които винаги сме имали, госпожо Министър, Ви съветвам да назначите съответната проверка Вие, защото, предполагам, че ако не го направите Вие, нищо чудно да го направи прокуратурата на основание на тези факти, които сега сме изнесли. Накрая ще цитирам премиера ни: „Тук в този случай виждам всички основания не само да се включи, но и да светне с всичка сила една синя лампа“. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков. Уважаема госпожо Петкова, заповядайте за дуплика, ако желаете. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Бойчев, ще си позволя да не се съглася с Вас, първо, по отношение на формулировката на въпроса. Разбира се, когато министърът на енергетиката и член на Енергийна комисия си комуникират, не би трябвало да има никакво разминаване по отношение на това какво пита единият и какво отговоря другият. Тук обаче се получи изместване на темата, тъй като Вие сте формулирали Вашия въпрос, той е тук, аз мога да цитирам, формулирали сте конкретно: по отношение състоянието на язовирите, стопанисвани от НЕК. И казвате – с оглед на това, че темата е много наболяла, Вие се надявате, че аз няма да използвам правото си да отложа въпроса. И аз наистина изцяло се присъединявам към Вас и съм тук, за да мога да отговоря на това какво е състоянието на язовирите, стопанисвани от Националната електрическа компания. Що се отнася до другия въпрос, който Вие поставяте, свързан с продажбата на електрическа енергия, произведена от Националната електрическа компания чрез нейните ВЕЦ-ове, това е съвсем друга тема. Тук трябва да отбележим няколко основни елемента, Вие всъщност много добре ги знаете и знаете каква е спецификата на Националната електрическа компания. Националната електрическа компания не е просто един производител на електрическа енергия както всички останали. Той има една друга, много по-важна, функция и тя е свързана с това, че той на практика е обществен доставчик на електрическата енергия. Националната електрическа компания има ангажимента да доставя електрическата енергия за регулирания пазар, тоест за битовите потребители и за бизнеса, който е присъединен към мрежи ниско напрежение. Отделно от това Националната електрическа компания, както знаете, има ангажименти по делото „БЕХ Електричество“, заедно с другите две държавни компании, които са производители на електрическа енергия – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Тези ангажименти са свързани с това всяко едно от тези дружества да доставя необходимото количество електрическа енергия на борсата за пазар ден напред, така че да бъде гарантирана ликвидността на този пазар. Съгласно ангажиментите, които ние изпълняваме по делото „БЕХ Електричество“, този ангажимент към днешна дата – от началото на 2019 г., е 700 мегавата на всеки час. Това осигуряват дружествата от държавната енергетика. Националната електрическа компания има същия ангажимент. Още една особеност, която Вие също много добре знаете, и тя е свързана със Закона за енергетиката. Знаете, че до края на 2018 г. Националната електрическа компания имаше ангажимента да изкупува и да продава цялата електрическа енергия от възобновяемите енергийни източници. За да може НЕК да управлява този процес, по всяка вероятност е имало периоди, в които е формирал микс и от собствената си енергия, за да може да реализира тази енергия от възобновяемите енергийни източници. Но категорично мога да кажа, че не е имало спиране на американските централи, за да може НЕК да продава своята енергия. Ако видите информацията, която се съдържа на сайта на електроенергийния системен оператор, тя е ежедневна, ще видите, че има случаи и те не са никак малко, за съжаление, в които една от централите от Маришкия басейн регистрира висока аварийност. Когато е налице такава висока аварийност, естествено трябва да се активира мощност, която да може да осигури енергията за регулирания пазар. Всички останали количества електрическа енергия, които общественият доставчик има ангажимент да осигури, дружествата от държавната енергетика продават своята енергия единствено и само на Българската независима електроенергийна борса. Енергията се продава на различните платформи в зависимост от това какви са съответно потребностите и на бизнеса, и на търговци на електрическа енергия. Така че всичко онова, което трябва да се направи съгласно закона, аз използвам случая, за да Ви уверя, че се прави и е факт. Ако има, разбира се, някакви претенции по отношение на търговското поведение на Националната електрическа компания, Вие знаете, че Комисията за енергийно и водно регулиране вече има специални правомощия и такава проверка може да бъде извършена по всяко време. Благодаря Ви за вниманието. Всъщност, мога да Ви предоставя информация за състоянието на язовирите, за да видите, че всички язовири, които стопанисва Националната електрическа компания, са на нива над 60%... ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): 75% – знам. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: …75% е било към днешна дата, само че миналата година. Към настоящия момент е 61,2%. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова. Нямам повече въпроси към Вас. Няма и повече въпроси въобще. С това днешният парламентарен контрол приключва. Следващото заседание – в сряда, 30 януари, от 9,00 ч. Благодаря на всички от колегите, които и днес участваха активно. С това закривам днешното заседание. Приятен ден! (Звъни.) (Закрито в 12,29 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели Емил Христов Веселин Марешки Секретари: Станислав Иванов Слави Нецов
От самото си създаване БНР се приема като едно от хранилищата на българския дух и достойнство, като медия, която информира, но и формира обществено мнение и гражданска реакция, а също и като незаобиколим фактор в културния и обществен живот на страната. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на церемонията по връчването на традиционните годишни награди "Сирак Скитник" за 2018 г.

Цвета Караянчева отбеляза, че според архивите на Народното събрание още в началото на 30-те години на миналия век темата за необходимостта от национално българско радио и мястото му в разчетите на годишните бюджети е била обект на разгорещени дебати. По думите на председателя на парламента безспорен е фактът, че като дава глас на политиците и разчепква техните изказвания и позиции, БНР оказва безценна помощ на гражданите да правят информиран избор.

Цвета Караянчева отбеляза, че предавания, рубрики и ярки професионалисти са превърнали БНР в една от емблемите на българската журналистика. Българското национално радио винаги е било територия на свободното слово, подчерта тя. За да бъде толкова години на висотата на обществените очаквания и потребности, в радиото са работили и работят хора с висок професионализъм, но и със смелост, независимост и отговорност пред обществото, допълни председателят на Народното събрание.

Цвета Караянчева посочи, че освен важен информационен източник, БНР е и културна институция. Неговият богат и ценен звуков архив, радио драматургията и детските му програми, музикалните формации, които гастролират на международните сцени, са важна част от българското изкуство и култура, посочи тя. Председателят на парламента пожела на всички номинирани и отличени да продължат да надграждат и да не спират с успехите. „Вярвам, че ще се множат слушателите и приятелите на БНР и Ви уверявам, че аз съм един от тях!“, заяви Цвета Караянчева.

Годишната награда на БНР „Сирак Скитник“ е учредена през 2001 година и се присъжда за принос в развитието на БНР като обществена медия. Тя носи името на първия директор на Радио София, а сред отличените с нея са Вили Казасян, Георги Минчев, Валери Петров, Христо Недялков и Тома Спространов. Победителите се избират от членовете на Обществения съвет на БНР с тайно гласуване. Тази година голямата награда „Сирак Скитник” за значим принос в развитието на БНР получиха музикалните редактори на радиото. Отличието им беше връчено на тържествен концерт в Първо студио на БНР.

Публикувана е структура и формат на файловете за подаване на данни в електронен вид за Декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“, отнасящи се за данни с период след 31.12.2018г.

Рубрика Програмни продукти

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри изложбата „Ние помним“, която е в рамките на Световната кампания #WeRemember. Представянето на експозицията беше организирано от Групата за приятелство България – Израел в 44-ото Народно събрание и посолството на Израел в София по повод Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – 27 януари.

Спасени евреи има навсякъде в Европа, но България е единствената, която спаси изцяло еврейското общество в страната, заяви Цвета Караянчева пред присъстващите на откриването. Председателят на Народното събрание подчерта, че това е огромен принос, с който българите трябва да се гордеят. Това е исторически подвиг без аналог, който трябва да се изучава като пример за кураж, хуманизъм и гражданска доблест, добави Цвета Караянчева.
Тази светла диря в колективната ни памет винаги ще подхранва самочувствието ни на пълноправни европейци, отбеляза председателят на парламента. Цвета Караянчева посочи, че България е пример за мирно съжителство, толерантност и разбирателство. Международният ден в памет на жертвите на Холокоста е повод да си кажем колко е важно да уважаваме и зачитаме различията помежду си, заяви тя и призова днес отново да повторим, че ние помним, защото без минало сме обречени да нямаме бъдеще.

Ние трябва да помним, да знаем миналото, защото да градиш бъдеще на базата на миналото е човешко и разумно, подчерта председателят на Групата за приятелство България – Израел и председател на Комисията по отбрана ген. Константин Попов.

Посланикът на Израел в България Ирит Лилиан заяви, че не е достатъчно да се каже само „никога повече“, трябва да предприемем реални действия подобни неща да не се случват в бъдеще. Трябва да се борим с езика на омразата, да спрем нетолерантността, да предприемем конкретни действия така, че такива прояви да не намират място в нашето общество, добави тя.

Участниците в откриването на експозицията позираха за обща снимка, държейки в ръце листове със заглавието на Световната кампания – WeRemember.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев, Нигяр Джафер Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА Колеги, добро утро! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Процедура – заповядайте, доктор Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за промяна в дневния ред, като предлагам точка пета да стане точка трета и да пристъпим към нея веднага след приключване на разглеждането на Закона за защита на личните данни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване. Гласували 159 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 26. Предложението е прието. Колеги, ще направя процедура относно дневния ред. На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната точка: Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи. Внесен е от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. Приет е на първо гласуване на 13 декември 2018 г., като предлагам да стане точка четвърта в Програмата, а останалите точки да се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 162 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. Съобщение: на 22 януари 2019 г. е постъпил Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Внесен е от Министерския съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ. Заповядайте, господин Цветанов. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължаваме с Доклада за второ четене на Закона за защита на личните данни. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 88. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 89: „§ 89. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 3 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 2. В чл. 15, ал. 5 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 90: „§ 90. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 6, ал. 7 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“; 2. В Приложението към чл. 13, ал. 3 думите „разпоредбите на Закона“ се заменят с „изискванията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 91: „§ 91. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 20, ал. 1, т. 4 думите „съгласно изискванията, предвидени в Закона“ се заменят с „при спазване на изискванията“. 2. В чл. 112, ал. 5 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 92. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 93: „§ 93. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 4 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 2. В чл. 177, ал. 1 думите „съгласно Закона за защита на личните данни“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 102. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 103: „§ 103. В Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (обн., ДВ, бр. …) в чл. 37, ал. 5 думите „на Закона“ се заменят с „изискванията“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 105. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87, който става § 106: „§ 106. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. …) в чл. 2, ал. 2 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване текста по вносител на § 69, който става § 88; редакцията на § 70, който става § 89; § 71, който става § 90; § 72, който става § 91 по Доклада на Комисията; § 73, който става § 92 по вносител; редакцията на § 74, който става § 93, подкрепен от Комисията; параграфите по вносител 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, които съответно стават параграфи 94, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 102 подкрепени от Комисията; редакционната поправка на § 84, който става § 103 по Доклада на Комисията; текстовете по вносител на § 85, който става § 104; § 86 по вносител, който става § 105, подкрепени от Комисията, и редакцията на § 87, който става § 106 по Доклада на Комисията. Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Заповядайте, господин Цветанов. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 109. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 110: „§ 110. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 2. В чл. 22, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 3. В чл. 24, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 4. В чл. 53, т. 4 думите „без регистрация по реда на Закона за защита на личните данни“ се заменят с „в нарушение на изискванията за защита на личните данни“. 5. В § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби думите „разпоредбите на Закона за защита на личните данни и“ се заменят с „на изискванията за защита на личните данни и на разпоредбите“, а думите „чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.)“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 111: „§ 111. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 26 се създава т. 4а: „4а. сключва или оправомощава длъжностно лице да сключва споразумения и административни договорености с органи на други държави или международни организации относно защитата на личните данни във връзка с осъществяване на международната дейност по т. 4;“ 2. В чл. 329: а) в ал. 2 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават; б) в ал. 9 думите „при условията и по реда на Закона за защита на личните данни“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 112: „§ 112. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. …) в приложение № 1 към чл. 74ж, ал. 1 в ред 6 думите „Идентификационен номер на удостоверението за вписване в регистъра по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД:“ се заличават.“ Комисията предлага да се създадат § 113 – 119: „§ 113. В Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (обн., ДВ, бр. …), в чл. 4, ал. 1, т. 7 думите „по Закона за защита на личните данни“ се заменят със „съгласно изискванията за тяхната защита“. § 114. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. …) в чл. 271, ал. 3 думите „по реда на Закона“ се заменят с „при спазване на изискванията“. § 115. В Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7, ал. 3 думите „на Закона“ се заличават. § 116. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 19г, ал. 3 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават. § 117. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. …) в чл. 142, т. 4 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „ изискванията за тяхната защита“. § 118. В Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика (обн., ДВ, бр. …) в чл. 10 ал. 5 думите „на Закона“ се заличават. § 119. В Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7в, ал. 2, изречение първо думата „Закона“ се заменя с „изискванията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 120: „§ 120. В срок до една година от влизането в сила на този закон Комисията за защита на личните данни приема наредбите по чл. 14, ал. 5 и 6 и по чл. 14а, ал. 3.“ Комисията предлага да се създаде § 121: „§ 121. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон правилникът по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт се привежда в съответствие с този закон.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 95 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за параграфи 88, 89 и 90, които стават параграфи 107, 108 и 109; редакцията на параграфи 91, 92 и 93, които стават параграфи 110, 111 и 112 по Доклада на Комисията; предложението за създаване на нови параграфи от 113 до 119 включително; редакцията на § 94, който става § 120 по Доклада на Комисията; създаването на нов § 121 и отхвърлянето на § 95. Гласували 140 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 7. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов: „В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 96: „§ 96. Параграф 30, т. 4 влиза в сила от 1 март 2019 г.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Данаил Кирилов. Гласували 112 народни представители: за 19, против 5, въздържали се 88. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде § 122: „§ 122. (1) Параграф 49, т. 1 влиза в сила от 1 март 2019 г. (2) Параграф 118 влиза в сила от 2 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за създаването на нов § 122. Гласували 125 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Заповядайте, господин Цветанов. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на работната група, която работи в продължение на четири месеца. Постигна се абсолютен, пълен политически консенсус на последното заседание на Вътрешната комисия, когато гледахме Доклада на второ четене. Искам да благодаря специално на Комисията за защита на личните данни, защото през цялото време те бяха ангажирани с този процес. Искам да благодаря на всички неправителствени организации, които участваха. От вчерашното заседание – днес вече имаме благодарствени писма точно от тези неправителствени организации. Защитихме както техните интереси, така и на българските граждани. Благодаря на всички. Този може би е един от малкото закони – всички политически формации, представени в българския парламент, гласуваха единодушно всички текстове, без да има абсолютно никакви възражения. Благодаря на всички колеги, в това число и на опозицията, за конструктивната работа. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. Колеги, преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ. Доктор Дариткова ще ни представи Доклада. Заповядайте, доктор Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, директорът на Университетска болница „Лозенец“ професор доктор Любомир Спасов, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев, който информира народните представители, че с предлаганата отмяна на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) ще се създаде възможност правителството да взема решения по отношение статута на болница „Лозенец“. Действащата разпоредба на § 5 еднозначно определя болница „Лозенец“ като лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ, а директорът на болница „Лозенец“ за второстепенен разпоредител с бюджет към Министерския съвет. Отмяната на тази разпоредба ще създаде правна възможност с акт на Министерския съвет тази болница да бъде преобразувана в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца. Министър Ананиев подчерта, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, като усилията за подобряване на здравните услуги следва да са насочени към осигуряване на по-добър достъп и навременно насочване към необходимия вид диагностика и лечение, както и комплексно и интердисциплинарно медицинско обслужване на деца с хронични заболявания, и внедряване в практиката на утвърдени стандарти за диагностика, лечение и рехабилитация при заболявания в детска възраст. В тази насока особено наложително е изграждането на единна структура, която да предоставя комплексни медицински услуги за деца и да обединява всички специалисти, работещи с деца, в името на тяхното здраве. Република България е единствената европейска държава, която няма многопрофилна педиатрична болница, в която на едно място да бъдат концентрирани услуги по спешна и високоспециализирана консултативна педиатрична помощ, интензивно лечение на деца, комплексно обслужване на деца с вродени аномалии, хронични заболявания, увреждания и други тежки заболявания, както и услуги по продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи. Министър Ананиев категорично заяви, че учебно-клиничната база на Медицинския факултет към Софийския университет в болница „Лозенец“ ще се запази. Преподавателите ще запазят академичните си длъжности, а дипломите на всички студенти – настоящи и бъдещи, ще са напълно валидни и приложими, аналогично на всички студенти по медицина на територията на страната в останалите висши учебни заведения по медицина. Той допълни, че действащата акредитация, дори и след преобразуването на лечебното заведение чрез вливане в новата национална многопрофилна детска болница „Лозенец“, ще се запази до изтичане на срока ѝ. Според него няма законова пречка лекари от една университетска болница да са преподаватели към различни висши учебни заведения, както няма и нормативна забрана една университетска болница да бъде база за обучение на студенти на повече от един университет. Беше отбелязано, че настоящата клинична база на студентите е освен в болница „Лозенец“, и в още четири лечебни заведения – две частни и две държавни, като не е налице пречка клиничните бази да се разширяват спрямо местоработата на преподавателите към Медицинския факултет на Софийския университет, ако те преминат на работа в други университетски лечебни заведения за болнична помощ. В заключение министър Ананиев уточни, че изграждането на многопрофилна детска болница е в съответствие с поетите от правителството ангажименти за подобряване на достъпа и повишаване на качеството на медицинската помощ, както и за създаването на условия за комплексно медицинско обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, и представи конкретни мерки, които ще осигурят стабилност и сигурност както сред персонала и пациентите на лечебното заведение, така и за студентите от Медицинския факултет с учебно-клинична база към болница „Лозенец“. Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ професор Анастас Герджиков информира народните представители, че с предлаганото изменение в Закона за лечебните заведения се застрашава съществуването на Медицинския факултет към университета, тъй като болница „Лозенец“ е учебно-клинична база на Факултета. Той поясни, че акредитацията е получена въз основа на тази материално-техническа база и академичен състав, който почти изцяло е на основен трудов договор към болницата. При преобразуването на болница „Лозенец“ в национална детска болница ще се закрият 17 от съществуващите 18 клиники/отделения, а от наличния към момента академичен състав ще остане не повече от 20 – 30%. При отсъствието на материално-техническа база и законово определения академичен състав Медицинският факултет няма да може да продължи да функционира и получената акредитация за обучение на студенти може да бъде отнета от Националната агенция за оценяване и акредитация. Същевременно остава неизяснен и въпросът кои ще бъдат университетските болници, които евентуално биха могли да заместят болница „Лозенец“ като учебно-клинична база на Медицинския факултет, и какво ще се случи с преподавателите и оборудването, които не са свързани с дейности в областта на педиатрията. В заключение професор Герджиков подчерта, че докато няма ясна визия за преструктурирането на болницата и съответно последиците за Медицинския факултет, внимателно следва да се обмисли приемането на предлаганото законодателно решение. Становището на Българската педиатрична асоциация беше представено от професор доктор Владимир Пилософ, който изрази благодарност към ръководството на Министерството на здравеопазването, че за първи път държавата предприема реални действия за създаването на многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ за деца. Той подчерта, че следва да се направи много сериозен и задълбочен анализ на материално-техническата база на болница „Лозенец“, въз основа на който да се направи реална оценка доколко тази база отговаря на необходимата структура на една модерна детска болница, която да бъде център за развитие на детското здравеопазване в България и действително да може да предоставя комплексна медицинска грижа на децата. Представителите на пациентските и неправителствените организации изразиха подкрепа за създаването на многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ за деца, тъй като единствено по този начин ще се осигури пълноценна, комплексна и висококачествена медицинска помощ на българските деца. Обърнато бе внимание на факта, че болница „Лозенец“ наскоро е оценена от специалисти от Хановер като единствения и най-добър център, който има потенциал и безпрецедентно оборудване за целия регион на Централна и Източна Европа за извършване на белодробни трансплантации, както и за проследяване на пациенти след белодробна трансплантация. Беше изразено притеснение, че преструктурирането на лечебното заведение би могло да застраши функционирането и развитието на този трансплантационен център, който е единствен по рода си в България. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването единодушно подкрепиха необходимостта от създаването на многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ за деца, което ще допринесе за подобряване на достъпа и повишаване на качеството на медицинската помощ в областта на педиатрията, както и за осигуряването на комплексно медицинско обслужване на българските деца. Същевременно някои от народните представители посочиха, че липсва ясна визия с конкретен план за действие и съответната финансова обосновка за реализирането на представената идея и изразиха притеснение за бъдещето на академичния състав и студентите на Медицинския факултет към Софийския университет, както и на екипа от висококвалифицирани медицински специалисти на болницата, който е създаван години наред. Беше направено предложение да се обмисли възможността болница „Лозенец“ да бъде запазена като структура и учебно-клинична база на Медицинския факултет, а статутът ѝ да бъде определен като университетска болница към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без гласове „против“, „въздържал се“ – 11, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, доктор Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След заседанието на Комисията по здравеопазване, на което не постигнахме съгласие поради равенство на гласовете, се допълниха обсъжданията и консултациите с ново решение. Искам да подчертая, че Законопроектът, който предлагаме, е с един единствен параграф и той касае отмяната на функционирането на болница „Лозенец“ като ведомствена болница към Министерския съвет. В мотивите беше изложено намерение, което няма нищо общо с предложеното законодателно решение с намерение да се изгражда многопрофилна детска болница. Аз моля, народните представители тези две сюжетни законодателни линии и управленски намерения да ги разглеждат поотделно, защото е много важно да има възможност Министерският съвет да се освободи от ангажимента да управлява болница „Лозенец“, защото някои факти около състоянието на болницата говорят, че тя не се менажира добре. Въпреки че тя не е търговско дружество, има значително натрупани задължения, нещо което категорично опровергава някои твърдения, че именно заради търговския характер на лечебните заведения, те трупат дългове. На всички, които познават системата, трябва да е ясно, че задължения се трупат както от начина, по който се финансира медицинската помощ, така и от някои неадекватни управленски решения, затова е много важно управлението на болницата да бъде компетентно. Много е важно да стане ясно, че ние, народните представители, не трябва да се мъчим да запазим своите привилегии, защото това в никакъв случай няма да подобри рейтинга на Народното събрание. Именно за това става въпрос според мен, когато се защитава оставането на болница „Лозенец“ в системата на ведомствените болници към Министерския съвет. Смятам, че всички ние трябва да имаме права на здравноосигурени граждани, както всички останали български граждани. В същото време изложените факти около това, че има притеснения за функционирането на Медицинския факултет, наложиха последващи срещи и имаме заявено намерение от ректора на Софийския университет болница „Лозенец“ да се превърне в болница към Софийския университет по примера на Варненския медицински университет и болница „Света Марина“. За да се случи това, отново трябва да бъде подкрепен Законопроектът, който днес представяме на Вашето внимание, защото само в този случай може да се вземе решение от Министерския съвет за прехвърлянето на болницата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Смятам, че това е заявеното желание и намерение и нещо, което ще успокои всички, защото ще остави болницата да функционира във вида, в който е в момента, ще се запазят клиничните бази, ще се запази академичният състав и това категорично ще успокои и студенти, и преподаватели, и Медицинския факултет, и Софийския университет, че по никакъв начин няма да се застраши, макар и да не е имало такава вероятност, функционирането на това учебно заведение. Смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен и разчитам на Вашата разумна подкрепа. От друга страна, за мен беше много важно, че се постави темата за необходимостта от изграждане на многопрофилна детска болница, която, от една страна, да даде възможност за комплексна медицинска грижа за децата на България. Нещо, което наистина трябва да се случи и е мечта на поколения български педиатри. От друга страна, трябва да се търси по-добро съвременно решение за изграждането на такава болница. Аз смятам, че това е началото на реализирането на тази идея, защото такава болница е необходима не само, за да може да се реализира място, в което децата да получават всички съвременни медицински грижи, но и тя ще оказва методична помощ за общо подобрение на педиатричната помощ в страната, нещо което е изключително важно в контекста на демографската политика и приоритетното поставяне на детското здравеопазване в центъра на вниманието на всички политики. Разчитам на подкрепата на Законопроекта, защото той ще даде възможност да се реализират тези две различни намерения. Пак повтарям, че е важна стъпка напред, за да може да се случат заявените решения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Реплики? Няма. Изказвания? Заповядайте за изказване, доцент Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Слушаме съждения върху предложен Законопроект в пленарната зала, но както често се случва, ние не вярваме на думите, които се казват, а вярваме на делата. Какви са фактите? Законопроектът касае само една единствена точка – отмяна на един член от „Преходните разпоредби“, който касае съществуването на болница „Лозенец“ като единствената, която съществува с парламентарно решение и няма никакво допълнение. Ние считаме, че това е недоразумение на решението, защото, когато ние отнемаме от домена на Народното събрание, трябва да се каже, къде отива, кой е нейният принципал? За нас принципалът на тази болница трябва да стане Министерството на здравеопазването. Затова ние бихме подкрепили едно такова решение, ако то е обстоятелствено и се каже какво искаме да направим с тази болница, която отнемаме от Народното събрание. Да, ние сме съгласни, че народните представители нямат нужда да имат допълнителни права по отношение на тяхното здравно обслужване – безспорно, но трябва да знаем какво става с тази болница и с нейния колектив – за съжаление, това не е ясно. В Комисията ние проведохме един доста дълъг диспут и в крайна сметка тя не подкрепя този законопроект. На всичкото отгоре там продължава да съществува становището, че ние променяме статута на Болницата, за да имаме възможност да я трансформираме в национална педиатрична болница. Да, аз съм съгласен с доктор Дариткова, която каза, че България има нужда от национална педиатрична болница. Да, но тя не може да бъде създадена на днешната база на Правителствена болница, просто защото една болница, която има 120 – 130 легла, не може да стане болница за 400 легла, каквито са изискванията за една педиатрична болница. Там няма обществен транспорт и не може майките с количките да стигнат с обществения транспорт до тази болница и още много, много други неща. Днес ние ще се въздържим при гласуването на Законопроекта. Ако между първо и второ четене видим, че има желание тази болница да продължи да съществува като нормална болница в страната, като многопрофилна болница за нуждите на българските граждани и това бъде отразено в направено предложение между първо и второ четене, ние ще преосмислим нашето решение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Йорданов. Имате ли реплики? Няма. Господин Министър, заповядайте за изказване. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Като член на правителството аз подкрепям неговото решение да няма болница, която да създава специални привилегии и по-особени условия за лечение на политическата класа и на някои държавни служители, които заемат високи длъжности в държавната администрация. Държавата е инвестирала стотици милиони лева в тази болница за техника, апаратура, материална база, ремонти и всичко това трябва да бъде ползвано от целия български народ. Както и Вие заявихте, доцент Йорданов, беше проведена една сериозна дискусия по отношение на бъдещето на тази болница в контекста на мотивите, които беше заявило правителството. Освен разговорите, които бяха в Комисията по здравеопазване, аз също проведох разговори с академичното ръководство на Софийския университет, с преподавателите, с работещите в Болницата, със студентите, които се обучават в Медицинския факултет на Софийския университет, с редица други организации, в това число и на пациентите. Останах с убеждението, че наистина тази болница, имайки предвид нейното историческо развитие, нейния научен потенциал и базите за обучение, трябва да премине като университетска болница към Софийския университет. Търговският характер на тази болница ще ѝ даде възможност да лекува граждани от цялата страна, с различен професионален и здравен статус, което дава възможност на студентите да повишат качеството на своето обучение в този факултет. Ето защо, ние се отказваме от мотивите да използваме болница „Лозенец“ като основа за създаване на детска болница и сме готови тя да стане университетска болница към Софийския университет. Разбира се, Вие отбелязахте всъщност, че това, което е записано като единствен параграф в Законопроекта, не е достатъчно. Между първо и второ четене ще бъдат предложени текстове, които технологично да покажат как тази болница от второстепенен разпоредител по бюджета на Министерския съвет ще се превърне в търговско дружество и оттам в университетска болница към Софийския университет. Аз като министър на здравеопазването поемам ангажимента условията, правилата и принципите, при които ще действа това лечебно заведение, да бъдат същите, при които действат останалите лечебни заведения, които са държавна собственост – да осигуряват високо качество на лечението и в същото време обучение на студентите на европейско и световно ниво. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Следващи изказвания? Заповядайте, професор Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз мисля, че в дискусията по този законопроект ние се изместваме от основната тема, с която той беше предложен като Закон за лечебните заведения. Основната теза на този закон – нека всички и извън залата да го знаят, беше тази болница да се превърне в национална многопрофилна детска болница за лечението на българските деца. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Това не го пише в Закона, а в мотивите. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Това беше идеята, която Вие цитирахте във Вашето изказване. Доктор Дариткова, няма да правим с Вас диалог какво е казал господин Ананиев – той го потвърди и това беше първоначалната идея. В хода на дискусията се оказа, че трябва да се преосмислят много неща. По този въпрос се изказа и председателят на Педиатричната асоциация – професор Пилософ, че не е ясно дали тази болница може да стане база за университетска, или за национална многопрофилна детска болница. Аз сега се питам: това предложение, както каза колегата Йорданов, ние не виждаме в него нещо особено – Болницата да придобие статут както всички останали болници в страната. Аз питам всички Вас: какво ще правим с основната ни идея, която беше поставена тук преди Нова година от група педиатри, която беше като че ли прегърната от всички нас? Дайте да помислим между първо и второ четене, коя ще бъде многопрофилната национална болница, как ще я създадем, а не непрекъснато в общественото пространство да излизат идеи, които в една или друга степен подлежат на сериозно съмнение, да не кажа, че са несъстоятелни и създават само напрежение в нацията по решаването на един проблем, който е от изключителна важност. Мога да Ви кажа като педиатър, че целият ми живот буквално е минал в очакване тази болница да бъде построена. Аз съм в края на моята кариера – остават ми 10 години, вече 30 години Болницата все още не съществува на територията на страната. Затова призовавам всички Вас, както и Комисията по здравеопазване, между първо и второ четене да не се концентрираме върху това. Тук се явява и друг прецедент, господин Министър. Тук се появява вече второ предложение като изключение отделни болници в страната да се прикрепят към отделни университети. Питам аз: майката на всички университетски болници – Александровска, защо не стане собственост на Медицинския университет в София? Това може да стане за Варненския университет, това сега ще стане за Софийския университет. Александровска болница остава, както всички останали – университетските болници са прекалено много. Това са въпроси, които трябва да се решат между първо и второ четене. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов. Реплики? Не виждам. Изказване. Доцент Иванов, заповядайте. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Днес имаме много ясен законопроект, който смятам, че тук всички трябва да подкрепим, а именно той касае едно-единствено нещо – изваждането на база „Лозенец“ – така наречената „Правителствена болница“, по чл. 5, това е. Всички други съждения, изказвания тук, според мен, не са обект на днешния законопроект. Нещото, което трябва да кажем ясно пред всички, е, че база „Лозенец“, както се води Правителствена болница, просто вече няма да бъде към Министерския съвет, тоест излиза от чл. 5 – това е най-важното. Второ, за да можем да дадем ход за по-нататъшното бъдеще на тази болница, ние трябва да дадем възможност на Министерския съвет, след като вземем това решение тук, да дадем възможност на тази болница съответно да стане като всички останали болници – многопрофилна болница и съответно университетска болница, тъй като тя има нужния статут и отговаря на критериите. Това е, уважаеми дами и господа, и мисля, че всякакви други теми и съждения за педиатрични болници не са обект на този законопроект. Да, те не са обект, просто трябва да прочетем точно какво казва Министерският съвет. Всъщност ние тук сме, за да подкрепим и да дадем възможност именно тази болница повече да не бъде към чл. 5, казвам го за трети път, а просто да бъде една многопрофилна университетска болница. За да се случи това нещо, минава през решение на Народното събрание – това е. А що се отнася до възможностите на тази болница, както преди малко уважаваният от мен министър каза, тази болница е високотехнологична болница. Тя разполага с невероятна апаратура, с необходимите специалисти, така че тази болница ще продължава да функционира. И за да няма спекулации, оттук нататък, след като се вземе това решение, вече ние ще можем по-нататък да вземем решение и съответно Министерският съвет за бъдещото изграждане на една педиатрична болница. Тъй като тук вероятно голяма част от хората не е нужно и да знаят, че в България са се правили три пъти опити и са се строили сгради за педиатрични многопрофилни болници и те никога не са завършвали с функционирането на една такава. Така че, уважаеми дами и господа, аз предлагам да преминем, за да пестим време на нашите данъкоплатци, към гласуване, тъй като Законопроектът е точно и ясно формулиран. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми доцент Иванов. Реплики? Първа реплика – доктор Найденова, после Вие, професор Михайлов. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми колега Иванов, позволете ми да Ви направя реплика и съм сигурна на сто процента, че Вие ще се съгласите. В момента не се касае за промяна на чл. 5, който Вие цитирахте предполагам по грешка в Закона за лечебните заведения. В момента, за да не подведем колегите народни представители, говорим за отпадане на § 5 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения. Запазвайки си право за изказване в тази посока, спирам репликата дотук. Мисля, че няма да има дуплика. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, доктор Найденова. Професор Михайлов, Вие ще направите ли реплика? Не. Дуплика? Няма. Други изказвания? Доктор Найденова, заповядайте. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря. Продължавам към господин министър Ананиев. Вярно е, ние гласувахме „въздържал се“ на Комисията, поради това че не получихме яснота по някои от следните въпроси: Господин Ананиев, сега разбираме, че управлението ще има идея да бъде към Софийския университет, но чия собственост остават тогава земята и сградите на Правителствена болница? А земята не е малко! Вторият въпрос е: ще се приватизира ли тя? Има ли опасност при този луфт, който се получава от нашето гласуване днес, да има възможност тя да бъде приватизирана, тъй като тази болница, колеги, не влиза в списъка „Забранителни за приватизация“ по Приложение № 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол? Така е, господин Министър, и Вие ще се съгласите. И третото, уважаеми колеги народни представители, поводът за нашата тревога и основание ние да гласуваме „въздържал се“ е и неяснота по нещо друго. Сега, когато ние гласуваме, има опасност да се вземе и друго решение от Министерския съвет – за ликвидация на болница „Лозенец“. Говоря само варианти. Дай боже, това да не се случи, тъй като има една Наредба за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, която е от 17 май 2013 г., и едва ли, господин Министър, Вие ще си спомняте за нея. Ето я наредбата (показва наредбата), за съжаление, от 2013 г. – тя е още в сила. Тя позволява Министерският съвет да пристъпи и към ликвидация. Казвайки съображенията за тези варианти смятам, че всички ще разберат защо ние гласуваме „въздържал се“. Защото, влизайки като предложение за промяна в § 5 – отменянето му в Закона за лечебните заведения, ние още нямаме предложение какво ще се случи и ще се случи ли нещо в чл. 5, ал. 1, за която моят колега казва. Мисля, че това е една следваща стъпка, която също трябва да готвим и ние работим по въпроса. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, доктор Найденова. Реплики? Не виждам реплики. Заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо доктор Найденова, уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Найденова, Вие наистина зададохте някои важни въпроси, които трябва да бъдат регламентирани. Това Вие ще го видите още между първо и второ четене на Законопроекта, когато точно ще бъде определена технологията на превръщането на болница „Лозенец“ в търговско дружество и оттам нейното преминаване като университетска болница към Софийския университет. Всички тези Ваши притеснения, които Вие казвате, още следващата седмица ще бъдат представени на Вашето внимание, за да бъдете убедени, че ще вземете правилното решение. Собствеността на болницата ще си бъде държавна. На Софийския университет ще се предостави правото на управление на лечебното заведение и съответно на Медицинския факултет към Софийския университет, така че тези притеснения много скоро ще отпаднат. По отношение на въпроса на професор Михайлов за детската болница искам съвсем отговорно да Ви кажа, че още тази година ще започне нейното строителство. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Дуплика! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма дуплика на министър. (Реплики.) Друго изказване? Лично обяснение? Заповядайте за лично обяснение. (Шум и реплики. Оживление.) Успокойте се! ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Не злоупотребявайте с процедури! ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Не злоупотребяваме с процедури, но тъй като споменахте моето име, аз мисля, господин Министър, че би трябвало много спокойно Комисията по здравеопазване да обсъди и други варианти, освен да бъде търговско дружество. Тази болница спокойно може да мине… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само че процедурата е лично обяснение, доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: ...но имам предвид и това, че може да мине и по чл. 5, ал. 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това беше изказване по същество, а не лично обяснение. Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения с вносител Министерският съвет на 22 ноември 2018 г. Гласували 166 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 53. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ. Внесен е от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. Приет е на първо гласуване на 13 декември 2018 г. Заповядайте, господин Нунев, да ни представите Законопроекта. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Гласуваме предложението за допуск в залата на заместник-министър Красимир Ципов. Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете господин Ципов в залата. Заповядайте, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г. – второ гласуване. „Закон за изменение на Закона за българските лични документи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има направено предложение от народните представители Светлана Ангелова, Пламен Нунев и Юлиан Папашимов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 51, ал. 5 думите „е до 5 години“ се заменят със „за категориите по ал. 3 е до 10 години, а за категориите по ал. 4 е до 5 години“.“ „Преходна разпоредба.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в него думата „преди“ се заменя с „до“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев. Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на заглавието на Закона, текста, предложен в Доклада на Комисията за § 1 в редакция на Комисията, наименованието на подразделението „Преходна разпоредба“ и текста на § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма. Предложението е прието, а с това и на второ четене Законопроект за изменение на Закона за българските лични документи, № 854-01-72, внесен от народните представители Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г. Продължаваме със: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР). С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае председателят на Комисията – господин Кънев. Заповядайте, господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 23 януари 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. На заседанието присъстваха: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и госпожа Маргарита Ганева – директор на Дирекция „Външноикономически отношения“ в Министерството на външните работи. Законопроектът бе представен от госпожа Петрова. Според вносителя целта на предложения законопроект е полагане на началото на процеса на присъединяване на България към ОИСР. В рамките на работната и бюджетната програма на тази организация за периода 2017 – 2018 г. ОИСР ще извърши проверка за присъединяване на България към Кодексите на Организацията за либерализация на движенията на капитали и на невидимите операции. Кодексите на ОИСР са инструмент за международно сътрудничество за управление и либерализация на капиталовите потоци. Кодексите на ОИСР към момента се прилагат в 36 страни от ОИСР, включително и в 12 страни на Г-20. Те са единственото многостранно споразумение между държави, посветено на откритостта, прозрачността и взаимната отчетност на капиталовите потоци. Резултатите от проверката на ОИСР, под каквато и да е форма, са собственост единствено на ОИСР. Организацията управлява средствата в съответствие със своите финансови регламенти. Процедурите за присъединяване на България към ОИСР предвиждат единадесет стъпки, като целият процес може да отнеме между 12 и 18 месеца, след което следва окончателна покана за присъединяване от страна на Съвета. Настоящото споразумение подлежи на ратифициране от Народното събрание на Република България. Според вносителя средствата за Законопроекта в размер на 230 хиляди евро са осигурени по бюджета на Министерството на финансите. В рамките на обсъждането народният представител Румен Гечев постави въпрос относно резултатите от присъединяването към ОИСР на други държави. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 18 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кънев. Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, за да ни запознаете с него. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 17 януари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. Свободното движение на капитали, инвестиции и услуги през националните граници е двигател на икономическия растеж, заетостта и развитието. Постигането на тази свобода е процес, изискващ либерализация, едновременно с отчитането на икономическото и финансовото положение на всяка една държава и етапа ѝ на развитие. С оглед на това преди около 50 години страните от ОИСР създадоха Кодекси за либерализация на движенията на капитали, обхващащи преките инвестиции и установяването, и Кодекси за либерализация на текущите невидими операции, обхващащи трансграничните услуги. За този период от време Кодексите на ОИСР се утвърдиха като инструмент за международно сътрудничество за управление и либерализация на капиталовите пазари. Те също така служат и като мярка, чрез която усилията към либерализация на прилагащите ги страни могат да бъдат оценявани във времето и спрямо етапа на развитие. Присъединяването ни към Кодексите е част от пътя на Република България към пълноправното ѝ членство в ОИСР. За тази цел държавата ни подлежи на преглед и оценка по същество от гледна точка на специфичните особености, включително нивото на икономическо и финансово развитие. С настоящото споразумение се предвижда ОИСР да извърши преглед и оценка за присъединяване на Република България към Кодексите, включително предоставяне на техническа помощ, като процесът се очаква да протече в рамките на 12 до 18 месеца след влизане в сила на Споразумението. Дейностите, които ОИСР ще извърши в полза на Република България, съгласно проекта на споразумение, са на стойност 230 хил. евро и ще се финансират в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на финансите за 2019 г. Предвид обстоятелствата, че Споразумението предвижда финансови задължения, арбитражно уреждане на евентуални спорове, както и с оглед на клауза в него, изрично предвиждаща ратификация, същото на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по външна политика. ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 16 януари 2019 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерски съвет Законoпроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което бе подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Маринела Петрова, заместник-министър на финансите. Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е външнополитически приоритет за страната. Правителството на Република България потвърди намерението си за засилено сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като с Решение № 789 на Министерски съвет от 2017 г. създаде Междуведомствен координационен механизъм по кандидатурата на Република България за членство в организацията. С настоящето споразумение се договаря Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да извърши преглед и оценка за присъединяване на България към Кодексите за либерализиране на движенията на капитали и на недвижими операции. Процесът се предвижда да протече в рамките на 12 до 18 месеца след влизане в сила на Споразумението. Присъединяването към Кодексите е неотменна част от пътя към пълноправно членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Освен това с присъединяването на България към Кодексите страната ни ще се ползва от защитата, която Кодексите предоставят срещу евентуална дискриминация от други прилагащи страни, като същевременно ще укрепи ролята и репутацията си като отговорен международен фактор. Съобразно Споразумението правителството на Република България се задължава да предостави 230 хил. евро за финансиране на дейностите, които Организацията за сигурност и сътрудничество ще извърши в полза на страната. Плащането следва да бъде извършено в пълен размер след влизане в сила на настоящото споразумение. Споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове. В съответствие с разпоредбите на чл. 7 от него арбитърът се избира по взаимно съгласие на Организацията за сигурност и сътрудничество и правителството на Република България или ако не е постигнато такова съгласие в рамките на три месеца след искането за арбитраж, арбитърът се назначава съобразно факултативните арбитражни правила на Постоянния арбитражен съд. Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България и влиза в сила от деня на влизане в сила на закона за ратифициране. Съобразно член 9 от Споразумението то може да бъде изменено или допълнено по взаимно писмено съгласие на страните. След проведена дискусия Комисията по външна политика гласува и одобри с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предложението Народното събрание да приеме на първо четене Проект на закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гаджев. Няма постъпили доклади от други комисии. Откривам разискванията по Законопроекта. За изказване – господин Кънев. ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще бъда много кратък. Днешната ратификация и много по-различна от всичко това, което сме правили досега. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е една от най-мощните структури в света с един бюджет от над половин милиард долара. Това е едно продължение на Плана „Маршал“ от края на Втората световна война. От 1961 г. тя е вече една нова структура. Нарича се „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“. Само 36 държави членуват в нея. България от доста години се стреми да получи покана за членство в тази организация. Организацията се занимава основно с експертни становища във всички области с изключение на отбраната и въоръжените сили. Последно беше приета Литва. От бившите страни на Източна Европа единствено България, Румъния и Хърватия не са членове. Колкото и да е закъсняла, аз мисля, че първата стъпка е направена и неслучайно и трите комисии предложиха единодушно тази ратификация да мине на две четения в едно заседание. Използвам случая за още няколко думи по темата „Закони и ратификации“. От една кратка справка, която аз направих преди около месец, се оказа, че миналата година българският парламент е приел 347 закона. От тях 162 са внесени от Министерския съвет, от които 42 са ратификации, тоест българското правителство е внесло 120 закона. Сега обърнете внимание: закони, внесени от народни представители – 185. Имаме почти 40% увеличение на законите, внесени от Народното събрание, само за една година. Неслучайно след това се чудим защо имаме проблеми с доста от законите, които не са минали по каналния ред – през Министерския съвет. Обръщам само внимание на управляващата коалиция, че не това е начинът – да се бърза, да се претупват нещата! Още един път апелирам да подкрепим първата стъпка за влизане на България в тази мощна структура. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев. Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики. Други изказвания? Заповядайте, господин Иванов. Имате думата за изказване. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз ще бъда кратък. Много искам да изтъкна няколко от ползите, които засегна и преждеговорившият колега. Ползи от членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Членството в тази организация за Република България е външнополитически приоритет с изключителна важност. То ще даде възможност на страната ни за по ефективен диалог и сътрудничество с най-развитите държави в света. Същевременно ще утвърди България като надлежен международен партньор, ще повиши доверието в страната ни и ще има положителен принос за възприемането ни от инвеститорите и привличането на преки чуждестранни инвестиции. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, колеги, е международна организация, която цели сътрудничество и решаване на общи проблеми в икономическата и социалната сфера, околната среда, образованието, пазара на труда и други. Значително внимание в своите дейности отдава на аналитичната работа, борбата с прането на пари, укриването на данъци и корупцията. Една от основните мисии на Организацията е да насърчава политики, които ще подобрят благосъстоянието по света. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие осигурява форум, в който правителствата могат да работят заедно, да споделят опит и да търсят и намират решения, да разпространяват добри практики. Усилията на Организацията са насочени към подкрепа на нови източници на растеж чрез иновации, за което Организацията анализира и сравнява по страни широк набор от данни, което също би било от полза за нашата икономика. Работата на Организацията се основава на непрекъснато наблюдение на събитията в страните членки, както и извън нея, и включва редовни краткосрочни и средносрочни прогнози за икономическо развитие. Към момента в Организацията членуват общо 36 страни, от които 22 са от Европейския съюз, мисля, че и 16 от Г-20, което е показателно за политиката на Европейския съюз по отношение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно да насърчава държавите членки и извън нея към спазването на общите стандарти и членство. През месец юли 2018 г. в Организацията беше приета Литва; Латвия и Естония се присъединиха съответно през 2016 г. и 2010 г. В този смисъл членството за нас би подпомогнало значително пътя ни към икономическата интеграция с останалите държави – членки на Европейския съюз, или по-скоро да го ускори, от една страна, и външноикономическите и политическите отношения с останалите членки на Организацията – от друга. В това число е важно да споменем, че спазването на още принципи и извършването на съответните реформи в тази насока трябва да вървят ръка за ръка с членството ни. Това ще има още веднъж положителен ефект за бизнес средата и компаниите в България. Участвайки като пълноправен член с течение на времето с различните комитети и инструменти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, България ще може ефективно да участва в прегледа им и във формирането на общи политики. Страната ни ще се възползва от целия набор инструментариум и формирането на сътрудничество не само в сферата на задълбочен икономически анализ, конкретни препоръки и събрана експертиза, но и чрез обмен на добри практики – участие в проекти към Организацията, трансфер и внедряване на иновативни решения в различните икономически сектори и области на политиката. Членството в Организацията на практика ще означава признание за страната ни, че спазва и прилага високи международни стандарти и ще получава редовни доклади за състоянието на икономиката и развитието ѝ. Членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще ни даде нужната подкрепа за реформи и насоки за формирането на икономически политики, които ще подпомогнат и доведат до ускорено икономическо развитие на страната. Благодаря, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Няма реплики към изказването. Други изказвания? Няма заявки. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2. С този резултат на първо гласуване е приет Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2019 г. Процедура – заповядайте, доктор Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за писмени предложения по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 802-01-54, внесен от Министерския съвет на 22 ноември 2018 г., да бъде три дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли обратно предложение? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова. Гласували 96 народни представители: за 78, против 10, въздържали се 8. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин Председател, позволете ми най-напред да направя процедурно предложение за допускане в залата на Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и на Елка Шонгова – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Гласуваме предложение за допуск в залата. Гласували 96 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете дамите в залата. С Доклада за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г., ще ни запознае доктор Адемов. Имате думата, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „Доклад относно приетия на първо гласуване на 13 декември 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 120б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „с цел защита на“ се добавя „правата и“, а след думата „пенсионерите“ се добавя „и осигуряване стабилността на дружествата и фондовете“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Надзорната дейност се осъществява въз основа на далновиден подход, основан на рисковете.“ 3. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Процесът на надзорен преглед включва: 1. преглед на стратегиите, процесите и отчетните процедури, които дружеството за допълнително социално осигуряване е установило за спазване на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му; 2. оценка на качествените изисквания по отношение на системата на управление; 3. оценка на рисковете за дейността на дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове; 4. оценка на способността на дружеството да оценява и управлява тези рискове. (5) При осъществяване на надзорен преглед и определянето на минималната честота и обхвата му комисията и заместник-председателят на комисията, ръководещ Управление „Осигурителен надзор“, наричан по-нататък „заместник председателят на комисията“, вземат предвид обстоятелствата, при които осъществяват дейност дружеството за допълнително социално осигуряване и управляваните от него фондове, и размера, естеството, мащаба и сложността на тяхната дейност. Надзорният преглед обхваща и дейността на външните изпълнители, на които дружеството е възложило осъществяване на определени дейности. (6) Комисията и заместник-председателят на комисията използват подходящи инструменти за наблюдение, включително извършват стрес тестове, които им позволяват да установят финансовото състояние на дружеството за допълнително социално осигуряване и/или управляваните от него фондове и да следят какви мерки то взема за отстраняване на проблемите, в случай че са констатирани такива.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Комисията и заместник-председателят на комисията упражняват своевременно надзорните си правомощия в съответствие с изискванията на този кодекс и на Закона за Комисията за финансов надзор по начин, който е пропорционален на размера, естеството, мащаба и сложността на дейността на дружествата за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В глава девета, раздел I се създава чл. 120г: „Оповестяване на информация Чл. 120г. Комисията публикува на страницата си в интернет: 1. нормативните актове, указанията, политиките, практиките и насоките по чл. 9, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за Комисията за финансов надзор и утвърдените образци на документи във връзка с дейността по допълнителното социално осигуряване; 2. информация относно това, че Република България не се възползва от възможностите по чл. 4 и 5 от Директива (ЕС) 2016/2341 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО) (OB, L 354/37 от 23 декември 2016 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2016/2341“; 3. информация относно основната цел на надзорната дейност, основните функции и дейности на комисията и за заместник председателя на комисията и надзорния преглед по чл. 120б, ал. 4 и 5; 4. обобщени статистически данни за основните аспекти от прилагането на разпоредбите от пруденциално естество.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на докладваните предложения за наименование на Закона, за текст на § 1 по вносител в редакцията, предложена от Комисията, текст на § 2 по вносител в редакцията, предложена от Комисията, и предложение на Комисията за текст на § 3 и § 4, с които е подкрепено предложението на вносителя. Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин Председател, позволете ми да направя още едно процедурно предложение – за допускане в залата на Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията по финансов надзор, и Милена Паунова от Комисията за финансов надзор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението за допуск в залата. Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5. Моля, поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепа предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 121д се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) Професионален опит по смисъла на ал. 5, т. 2 е налице, когато лицето общо не по-малко от 5 години е: 1. заемало ръководна длъжност в: а) пенсионноосигурително дружество; б) управляващо дружество; в) застраховател; г) презастраховател; д) банка; е) друго предприятие от финансовия сектор, което управлява активи, съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество; 2. заемало длъжност в управителен или в контролен орган на предприятие от нефинансовия сектор, чиито активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество; 3. работило на ръководна длъжност в държавни институции или в други публичноправни субекти, чиито основни функции включват управление или контрол на държавни или международни публични финансови активи или управление, контрол или инвестиране на парични средства по фондове, създадени с нормативен акт, при положение че задълженията му са били свързани с тази дейност на съответните институции и субекти и управляваните, контролираните или инвестираните от тях активи са съизмерими с активите, управлявани от пенсионноосигурителното дружество; 4. работило на ръководна длъжност в държавни институции, които осъществяват дейност в сферата на социалното осигуряване и във финансите или в надзора върху тях.“ 2. В ал. 10: а) в т. 1 буква „в“ се изменя така: „в) документ, удостоверяващ липсата на осъждане по ал. 5, т. 3 – за чужденец;“; б) в т. 2 буква „б“ се изменя така: „б)документ, удостоверяващ липсата на осъждане по ал. 5, т. 3 – за чужденец;“. 3. Създават се нови ал. 11 и 12: „(11) Обстоятелството по ал. 5, т. 3 се установява служебно, когато заявителят е български гражданин. Когато заявителят не е български гражданин, липсата на осъждане се удостоверява със свидетелство за съдимост, издадено от държавата, на която лицето е гражданин. Когато тази държава не издава свидетелство за съдимост, то може да бъде заменено от аналогичен документ, доказващ съответствие с това изискване, издаден от компетентен съдебен или административен орган в тази държава или в Република България. Когато не се издава и аналогичен документ, лицето може да представи клетвена декларация, а в държави, в които такава не е предвидена – официална декларация, направена от лицето пред компетентен съдебен или административен орган или нотариус в съответната държава. Такъв орган или нотариус издава удостоверение, потвърждаващо истинността на клетвената декларация или на официалната декларация. (12) Приложените към заявлението документи по ал. 10, т. 1, буква „в“ и т. 2, буква „б“ трябва да са издадени не по рано от три месеца преди представянето им.“ 4. Досегашната ал. 11 става ал. 13. 5. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и в нея думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 13“. 6. Досегашната ал. 13 става ал. 15 и в нея в т. 3 думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 13“. 7. Досегашните ал. 14, 15 и 16 стават съответно ал. 16, 17 и 18. 8. Досегашната ал. 17 става ал. 19 и в нея думите „ал. 15“ се заменят с „ал. 17“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата само и единствено да поздравя нашия колега Хасан Адемов с рождения му ден! Да е жив и здрав! В този рожден ден той има да изпълни тук една доста трудна задача – да прочете един доста голям законопроект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Присъединяваме се към поздравленията в нарушение на Правилника, разбира се, защото не сме по темата. Честит рожден ден! Има ли изказвания по докладваните текстове? Няма. Преминаваме към гласуване на § 5, подкрепен по принцип, по текста на Комисията, текстовете за параграфи 6, 7 и 8 по вносител, подкрепени от Комисията. Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 9 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „§ 9. В чл. 123а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4: а) създава се нова т. 7: „7. следи при сделки с активи на фонда за допълнително пенсионно осигуряване всички плащания да се превеждат на фонда в обичайните срокове;“; б) създава се т. 8: „8. следи доходите от активите да се отчитат при определяне на стойността на един дял във фонда в съответствие с приложимата уредба;“; в) досегашната т. 7 става т. 9 и в нея думите „на първия работен ден“ се заменят с „до края на втория работен ден“. 2. Създават се нови ал. 5, 6 и 7: „(5) Банката-попечител проверява дали фондът за допълнително пенсионно осигуряване е собственик на активите, различни от финансовите инструменти, които се съхраняват по сметка в банката-попечител или в наличност при нея. Проверката се извършва въз основа на представените от пенсионноосигурителното дружество документи и въз основа на външни доказателства, когато такива са налице. (6) При изпълнение на своите задължения банката попечител действа честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на осигурените лица и пенсионерите. (7) Банката-попечител не извършва дейности по отношение на фонда за допълнително пенсионно осигуряване, които може да доведат до конфликт на интереси между нея и пенсионноосигурителното дружество, фонда, осигурените лица или пенсионерите.“ 3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 8 и 9. 4. Досегашната ал. 7 става ал. 10 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 9“. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 11 и в нея думите „на първия работен ден“ се заменят с „до края на втория работен ден“, а думите „ал. 4, т. 7“ се заменят с „ал. 4, т. 9“. 6. Досегашната ал. 9 става ал. 12. 7. Досегашната ал. 10 става ал. 13 и в нея се създава изречение второ: „Възлагането на дейности на подизпълнители не освобождава банката-попечител от отговорност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като в т. 3 думите „могат“ се заменят с „може“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 123еˡ се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Системата за управление на риска обхваща по начин, пропорционален на размера и вътрешната организация на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове и в съответствие с размера, естеството, мащаба и сложността на техните дейности, рисковете, които може да възникнат в тях или във външните изпълнители по чл. 123и², най малко в следните области: 1. формиране на резерви; 2. управление на активите и пасивите; 3. инвестиционна дейност; 4. управление на ликвидния риск; 5. управление на риска от концентрация; 6. управление на оперативния риск; 7. прилагане на техники за намаляване на риска; 8. екологичните, социалните и управленските рискове, свързани с инвестиционния портфейл на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и неговото управление, в случай че те са предвидени в инвестиционната политика на фонда. (3) Системата за управление на риска разглежда биометричните и инвестиционните рискове и от гледна точка на осигурените лица и пенсионерите в управляваните от дружеството фондове.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея в текста преди т. 1 думите „включително когато осъществяването на част от нея е възложено по договор на трето лице“ се заличават. 4. Досегашните ал. 5 – 7 стават съответно ал. 7 – 9. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея се създава изречение второ: „Разпоредбите на чл. 121д, ал. 11 и 12 се прилагат съответно.“ 6. Досегашната ал. 9 става ал. 11. 7. Досегашната ал. 10 става ал. 12 и в нея думите „ал. 3, 6 и 7“ се заменят с „ал. 5, 8 и 9“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по докладваните текстове? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията за § 9, текста по вносител за § 10, подкрепен от Комисията, предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносителя за § 11 и подкрепения текст за § 12 в редакцията на Комисията. Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като в ал. 2, т. 5 думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Член 123з се изменя така: „Изисквания към предоставяната информация Чл. 123з. (1) Информацията, която пенсионноосигурителното дружество предоставя съгласно изискванията на този кодекс и актовете по прилагането му на лицата, които ще се осигуряват във фонд за допълнително пенсионно осигуряване, на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2 – 4 и ал. 4, т. 1, трябва да: 1. е точна; 2. се актуализира редовно; 3. е написана ясно на недвусмислен, прецизен и разбираем език, като се избягва използването на професионален жаргон и професионална терминология, ако те може да бъдат заместени с общоразбираеми понятия; 4. не е подвеждаща и да се отличава със съгласуваност в изказа и съдържанието; 5. се представя по начин, който е лесен за четене; 6. се предоставя на български език, а в случаите на осигуряване по професионална схема, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка – на официалния език на тази държава членка, освен ако със съответното лице е договорено друго; 7. се предоставя безплатно. (2) Информацията се предоставя на лицата по ал. 1 по техен избор по електронен път, включително по електронна поща, на траен носител или чрез интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество, или на хартиен носител. Когато съответното лице не е направило избор относно начина на предоставяне на информацията, тя се предоставя на хартиен носител. (3) В случаите, когато е предоставена информация по електронен път, по искане на съответното лице информацията се предоставя и на хартиен носител. (4) Информацията се подписва от упълномощен служител на дружеството, съответно с квалифициран електронен подпис на дружеството, с изключение на информацията по чл. 123з2, ал. 1, т. 2, ал. 7, т. 2, ал. 8, 9 и 11, която се предоставя на осигуреното лице, подписана при поискване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Доста дълъг е следващият параграф, нека да гласуваме този, който докладвахте току-що. Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на текста на § 13 – предложение на Комисията в подкрепа текста на вносителя. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: § 15. Създават се чл. 123з1 – 123з3: „Информация във връзка със сключване на осигурителен договор Чл. 123з1. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно преди сключването на осигурителен договор да предоставя на насрещната страна по договора актуална информация относно основните характеристики на фонда и относно участието в него. (2) При осигуряване по професионална схема пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави на лицата, които ще бъдат осигурявани по схемата, преди присъединяването към нея, а в случаите на автоматично присъединяване – веднага след него, информация относно: 1. наименованията, единните идентификационни кодове и седалището и адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество и на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 2. характеристиките на професионалната схема, както и правата и задълженията на дружеството, фонда, предприятието осигурител, осигурените лица, пенсионерите и техните наследници; 3. инвестиционния профил на фонда; 4. естеството на финансовите рискове, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите; 5. отсъствието на гаранции за постигане на положителна доходност и запазване на пълния размер на внесените средства; 6. постигнатата доходност при инвестирането на средствата на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за период 5 години или за целия период на съществуването му, когато фондът е осъществявал дейност за по-кратък период; 7. дали и как при инвестирането на средствата се вземат предвид факторите в областта на околната среда, климата и социалното и корпоративно управление; 8. структурата на разходите, които се поемат от осигурените лица и пенсионерите, включително събираните от пенсионноосигурителното дружество такси и удръжки; 9. видовете плащания, на които дава право осигуряването във фонда, и начините за тяхното получаване; 10. начина за преизчисляване на осигурителните плащания; 11. условията, при които осигуреното лице може да прехвърли средствата по индивидуалната си партида или част от тях; 12. наименованието на органа, упражняващ надзор над дейността на пенсионноосигурителното дружество и фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 13. къде може да бъде получена допълнителна информация. Информация, предоставяна на осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1 Чл. 123з2. (1) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно: 1. да запознава осигурените лица и лицата по чл. 230, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и ал. 4, т. 1 с правилника на фонда за допълнително пенсионно осигуряване и с всички негови изменения и допълнения, както и да им предоставя при поискване заверено копие от него; 2. да изпраща безплатно на осигурените лица до 31 май всяка година извлечение от техните индивидуални партиди за предходната календарна година; 3. извън случая по т. 2 да осигури възможност на всяко осигурено във фонда лице при поискване да получава информация за своята индивидуална партида; 4. да предоставя на осигурените лица при поискване информация относно постигнатата реална доходност по техните индивидуални партиди. (2) В извлечението по ал. 1, т. 2 ясно се посочва всяко съществено изменение в информацията спрямо предходната година. (3) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да издаде на всяко осигурено лице или пенсионер уникален идентификатор, който да му осигурява електронен достъп до данните в неговата индивидуална партида и да му позволява да извършва справки и да проследява осигурителната си история. (4) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно при поискване да предостави в 7-дневен срок на осигуреното лице, на пенсионера, съответно на наследник на осигуреното лице или на пенсионера, копие от електронен документ в електронното му досие на хартиен или на електронен носител. (5) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване от лице, осигурено във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с вноски на лице по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или на предприятие осигурител, създадено съгласно законодателството на Република България, в 7-дневен срок писмена информация относно: 1. придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с лицето по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или с предприятието осигурител; 2. условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяване на правоотношението по т. 1, като, когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиването на право на пенсия, в информацията се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация относно влагането на тези средства за пенсионно осигуряване. (6) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната партида на починалия и условията, определящи третирането на тези средства. (7) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предоставя на осигурените лица и пенсионерите по професионална схема освен информацията по ал. 1 – 6, и: 1. информация за всяка промяна в схемата, произтичаща от изменения и допълнения в нормативната уредба, в правилника за организацията и дейността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми или в колективния трудов договор, съответно в колективното споразумение, в 7-дневен срок от промяната; 2. при поискване: а) информацията по чл. 123з1, ал. 2; б) годишния финансов отчет и годишния доклад по чл. 252, ал. 2 за схемата, по която са осигурени; в) информация по чл. 251в относно инвестиционната политика на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и относно структурата на инвестиционния портфейл; информацията относно структурата на инвестиционния портфейл се предоставя във формата и съдържанието, определени по чл. 180. (8) Пенсионноосигурителното дружество предоставя на всяко осигурено лице във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми своевременно преди навършване на възрастта по чл. 243, ал. 4 и 6 или по искане на съответното лице информация относно видовете плащания, на които ще придобие право. (9) Пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите по професионалната схема относно поемането на инвестиционен риск от тяхна страна и начина за преизчисляване на пенсиите им. (10) Когато при преизчисляване на пенсията бъде взето решение за намаляване на нейния размер, пенсионноосигурителното дружество уведомява съответния пенсионер по професионална схема за новия размер на пенсионното плащане поне три месеца преди решението да бъде изпълнено. (11) В случай че правилникът на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и професионалната схема допускат извършване на промяна на вида на отпуснато плащане, пенсионноосигурителното дружество ежегодно информира пенсионерите относно тази възможност, размера на техните средства и видовете плащания, които може да им бъдат отпуснати въз основа на тях. (12) Образците на документите и информацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 и приложимият метод за изчисляване на доходността по ал. 1, т. 4 се определят с наредба на комисията. Предоставяне на информация за осигурените лица и пенсионерите Чл. 123з3. (1) Пенсионноосигурителното дружество, осигурителните посредници и упълномощените от тях лица не може да предоставят на трети лица информацията, с която разполагат за осигурените лица, пенсионерите, техните наследници и осигурителите, с изключение на случаите, предвидени в закон. (2) Пенсионноосигурителните дружества предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 73а, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. (3) Националната агенция за приходите предоставя до 10-о число на месеца, следващ всяко тримесечие, на съответните пенсионноосигурителни дружества и на комисията информация за починалите осигурени лица и пенсионери в управляваните от дружествата фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адемов. Обърнаха ми внимание, че преди докладването на § 15 не съм поставил на гласуване § 14. Затова ще гласуваме текста, докладван от господин Адемов, за § 14 – той е в подкрепа текста на вносителя в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване на предложението на Комисията за § 14. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега да се върнем към докладвания текст за § 15. Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за § 15 в редакция на Комисията в подкрепа предложението на вносителя. Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като в ал. 2 и 6 думата „могат“ се заменя с „може“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за текста на § 16 и предложението на вносителя за § 17, подкрепен от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложенията на Комисията за § 18 и 19? Не виждам. Подлагам на гласуване § 18 и 19 по вносител, подкрепени от Комисията. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Приети са текстове, предложени от вносителя, за § 18 и 19. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 20 и 21 по вносител, подкрепени от Комисията. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 185, ал. 1 след думата „приложимите“ се добавя „Международни“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 22. Гласували 92 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. В чл. 203 ал. 2 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна изказването си с това, че заедно с колежката Желязкова, с която направихме предложението, го оттегляме, както и предложението, направено по чл. 259, ал. 2 в Кодекса за социално осигуряване, тъй като са сходни предложения и касаят управлението на разходите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Ще направя едно уточнение защо първоначално направихме такова предложение за отпадане на ал. 2 на чл. 203. Защото при прилагането на ал. 2 на чл. 203, когато бяха приети тези текстове през 2017 г., възникнаха неясноти при тълкуването и противоречия, съгласно други нормативни текстове и международни стандарти. Заради това предложихме ал. 2 да отпадне. Става въпрос, че всички разходи за управлението на фондовете за допълнителното пенсионно осигуряване са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи. Това е един текст, който, както казах, противоречи на други нормативни документи, защото по правило разходите за извършване на определено действие са за сметка на самото лице, което извършва действието, а разходите за определен актив са за неговия собственик. В посочената разпоредба на ал. 2 на чл. 203 е въведено през 2017 г. изключение от това правило като е предвидено, че всички разходи за управление на пенсионните фондове са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, което ги управлява, с изключение на разходите за придобиване и продажба на активи. Но фондовете имат и други разходи, които са свързани с обслужването на един имот, като ремонти, като разходи за подобрения и с тази алинея, която е приета през 2017 г., това означава, че тези разходи, които прави собственикът на актива, а именно пенсионният фонд, трябва да ги поеме пенсионноосигурителното дружество, което, както казах, не е правилно и противоречи на други нормативни документи и на международни стандарти. Оттеглям това предложение за отмяна на ал. 2, въпреки че то остава с неяснота, като за в бъдеще Комисията за финансов надзор ще направи промени в тази ал. 2 на чл. 203, за да не се тълкува двояко тази ал. 2. По същия начин оттеглям и предложението си по-нататък по чл. 259, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Има ли реплики? Няма. Заповядайте, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. След оттеглянето на този параграф, естествено, че следващите ще бъдат преномерирани. Параграф 22, както е в Доклада на Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24, всъщност той ще стане § 23. Параграф 23 по Доклада на Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22, който става § 23, и за § 23, който става § 24. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 24, който става § 25; текста на вносителя за § 25, който става § 26, и текста на вносителя за § 26, който става § 27. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В чл. 229в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение първо думите „с чуждестранно предприятие осигурител“ се заменят със „за управление на професионална схема на предприятие осигурител, към която е приложимо трудовото и социалното законодателство на друга държава членка“, а изречение второ се заличава. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В срок до три месеца от получаване на уведомлението по ал. 2 с цялата необходима информация, комисията: 1. изпраща съдържащата се в него информация на компетентния надзорен орган в приемащата държава членка и уведомява незабавно за изпращането ѝ пенсионноосигурителното дружество, подало уведомлението, или 2. се произнася с решение, с което забранява на пенсионноосигурителното дружество да сключи осигурителен договор по ал. 1.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Комисията постановява решение по ал. 3, т. 2, когато спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17 или по друг начин административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация, или професионалната квалификация или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с предлаганата дейност в чужбина.“ 4. Създава се нова ал. 5: „(5) В случай че информацията от уведомлението по ал. 2 не бъде изпратена от комисията на компетентния надзорен орган на приемащата държава членка в срока по ал. 3, без да е постановено решение по ал. 3, т. 2, пенсионноосигурителното дружество не може да сключи осигурителен договор с чуждестранното предприятие осигурител. Неизпращането на информацията от уведомлението подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичане на срока по ал. 3 по реда на чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор.“ 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Пенсионноосигурителното дружество може да започне да управлява професионалната схема веднага след получаване на информацията по ал. 6, а в случай на неполучаването ѝ – след изтичането на срок от 6 седмици от получаване от компетентния надзорен орган на приемащата държава членка на информацията по ал. 3, т. 1. Дружеството уведомява комисията, в случай че започне да управлява професионалната схема, и периодично ѝ предоставя данни за управлението ѝ, включително, когато е приложимо, доказателства, че вноските са внесени, както е планирано, и изследвания за съотношението между активите и пасивите.“ 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“, а думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „осигурените лица, пенсионерите и другите лица, които имат права по професионалната схема“ се заменят с „лицата, които ще бъдат осигурявани по професионалната схема, осигурените лица, пенсионерите и другите лица, които имат права по схемата“. 9. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 10. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 11. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „ал. 10“ се заменят с „ал. 11“. 12. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 12“. 13. Досегашните ал. 13 и 14 стават съответно ал. 14 и 15. 14. Досегашната ал. 15 става ал. 16 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста в редакцията на Комисията за § 27, който става § 28. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. В чл. 229г се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Чуждестранната институция определя един или повече депозитари за съхраняване на активите на професионалната схема и упражняване на контрол в съответствие с чл. 34 и 35 от Директива (ЕС) 2016/2341.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „два месеца“ се заменят с „6 седмици“, а навсякъде думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „инвестиционната дейност и“ се заличават. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. “ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста в редакцията на Комисията за § 28, който става § 29. Гласували 101 народни представители: За 101, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30: „§ 30. Създават се чл. 229г¹ – 229г³: „Прехвърляне на професионална схема или част от нея от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми Чл. 229г¹. (1) Професионална схема или част от нея може да бъде прехвърлена от един в друг фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми по споразумение между страните по професионалната схема, въз основа на което се сключва писмен договор между пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, от който се прехвърля схемата, и пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата или съответната част от нея. (2) При прехвърляне на цялата професионална схема се прехвърлят всички права и задължения, свързани със схемата, еквивалентът на тези права в парични средства и/или други активи, както и данни за индивидуалните партиди на осигурените лица и пенсионерите по схемата. При прехвърляне на част от професионална схема се прехвърлят всички права и задължения, свързани с осигуряването на съответните осигурени лица и пенсионери, еквивалентът на тези права в парични средства и/или други активи, както и данни за индивидуалните партиди на съответните осигурени лица и пенсионери по схемата. (3) Прехвърлянето се урежда в споразумението и в договора по ал. 1 и се извършва по начин, който осигурява запазването на правата на осигурените лица и пенсионерите по схемата и съответства на техните дългосрочни интереси. (4) В споразумението за прехвърляне на професионална схема или част от нея се посочват наименованието на фонда, в който се прехвърля схемата, и наименованието на дружеството, което го представлява. При прехвърляне на част от професионална схема в споразумението се определят и конкретните осигурени лица и пенсионери, чиито индивидуални партиди се прехвърлят. (5) Споразумението за прехвърляне на професионалната схема се одобрява с обикновено мнозинство от осигурените лица и обикновено мнозинство от пенсионерите по схемата. Споразумението за прехвърляне на част от професионалната схема се одобрява с мнозинство две трети от осигурените лица, чиито индивидуални партиди се прехвърлят, две трети от осигурените лица, чието осигуряване не се променя, две трети от пенсионерите, чиито индивидуални партиди се прехвърлят, и две трети от пенсионерите, чиито партиди се запазват във фонда, в който се управлява схемата. (6) В договора между пенсионноосигурителните дружества, управляващи фондовете, участващи в прехвърлянето, задължително се посочват данни за професионалната схема, която се прехвърля, прехвърляните активи, права и задължения, както и начинът и срокът за тяхното прехвърляне и за предоставянето на данни за индивидуалните партиди на осигурените лица и пенсионерите. При прехвърляне на част от професионална схема в договора се посочват конкретните осигурени лица и пенсионери, чиито индивидуални партиди се прехвърлят, както и описание на активите, които ще бъдат прехвърлени, в случай че се прехвърлят активи, различни от парични средства. (7) За прехвърляне на професионална схема или на част от нея е необходимо предварително разрешение от комисията. (8) За получаване на разрешение по ал. 7 се подава от пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата, подава заявление, в което се посочват: 1. наименованията на пенсионноосигурителните дружества и фондовете, участващи в прехвърлянето; 2. наименованието, единният идентификационен код и адресът на предприятието осигурител; 3. информация дали се прехвърля цялата професионална схема, или част от нея; 4. основните характеристики на професионалната схема; 5. конкретно описание на прехвърляните права и задължения и съответните активи, които се прехвърлят във връзка с поемане на управлението на схемата или на част от нея. (9) Към заявлението се прилагат заверени преписи от: 1. споразумението между страните по професионалната схема; 2. одобренията по ал. 5; 3. договора между заявителя и пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се управлява схемата. (10) Комисията се произнася с решение в тримесечен срок от получаването на заявлението въз основа на предложение на заместник-председателя на комисията. Срокът по изречение първо спира да тече, когато са изискани допълнителни документи или информация или са дадени указания за отстраняване на нередности или на несъответствия, до представянето на необходимите документи, съответно до изтичане на срока за тяхното внасяне. (11) Комисията отказва да издаде разрешение, когато: 1. не са представени необходимите документи или те не отговарят на изискванията, предвидени в този кодекс, или съдържат неверни данни; 2. не са представени изисканите допълнителни документи или информация; 3. при прехвърлянето не се запазват в пълен обем правата на осигурените лица или пенсионерите, чиито индивидуални партиди се прехвърлят; 4. активите, които ще бъдат прехвърлени, не са достатъчни или подходящи за цялостно покритие на правата и задълженията, свързани със схемата или съответната част от нея; 5. спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17; 6. административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация или професионалната квалификация, или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с планираното прехвърляне; 7. прехвърлянето застрашава дългосрочните интереси на осигурените лица или пенсионерите във фонда, от който се прехвърля схемата, във фонда, в който се прехвърля схемата, в прехвърлената схема или в прехвърлената част от схемата. (12) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да подаде ново заявление за издаване на разрешение за прехвърляне на същата професионална схема или съответната част от нея не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на отказа на комисията. (13) Ако в срока по ал. 10 комисията не постанови решение, с което отказва да издаде разрешение по ал. 7, прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея се счита разрешено. (14) Когато се прехвърля професионална схема на чуждестранно предприятие осигурител или част от нея, в 7-дневен срок от издаване на разрешението по ал. 7 комисията изпраща на пенсионноосигурителното дружество, представляващо фонда, в който се прехвърля схемата, приложимите към нейното управление разпоредби на трудовото и социалното законодателство на другата държава членка, както и всички приложими разпоредби, свързани с разкриването на информация. Разпоредбите на чл. 229в, ал. 7, изречение първо, ал. 8 – 14 и ал. 16 се прилагат съответно. (15) Пенсионноосигурителните дружества могат да пристъпят към прехвърляне на схемата или на съответната част от нея след получаване на решението от комисията, а в случаите по ал. 13 – след получаване на приложимите разпоредби от законодателството на другата държава членка. Когато не е получено решение, съответно не са изпратени приложимите разпоредби в сроковете по ал. 10 и ал. 13, прехвърлянето се извършва след тяхното изтичане. (16) Разходите за прехвърляне на професионална схема или на част от нея са за сметка на пенсионноосигурителните дружества и/или предприятието осигурител в зависимост от уговореното между тях и не могат да се поемат от фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и осигурените лица и пенсионерите. (17) Пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който е прехвърлена схемата или съответната част от нея, уведомява комисията за прехвърлянето в срок три работни дни от неговото осъществяване. Към уведомлението се прилага заверено копие от осигурителния договор, сключен с предприятието осигурител. Разпоредбите на чл. 229а, ал. 3 и 4 се прилагат съответно. (18) В 7-дневен срок от уведомлението по ал. 16 комисията по предложение на заместник-председателя на комисията: 1. издава разпореждане за вписване в Регистъра на професионалните схеми на промяната в управлението на схемата, съответно за регистриране на нововъзникналата схема; 2. в случаите по ал. 13 уведомява за прехвърлянето компетентния надзорен орган на приемащата държава членка. Прехвърляне във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми на схема или част от нея, управлявана от чуждестранна институция Чл. 229г². (1) Професионална схема или част от нея, управлявана от чуждестранна институция, може да бъде прехвърлена във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. Разпоредбите на чл. 229г¹, ал. 2 и 6 се прилагат съответно. (2) Прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея подлежи на предварително одобрение от осигурените лица, пенсионерите и предприятието осигурител съобразно изискванията на трудовото и социалното законодателство на държавата членка, приложимо към управлението на схемата. (3) За прехвърляне на професионалната схема или на съответната част от нея е необходимо предварително разрешение от комисията, което се издава след получаване на предварително съгласие от компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция. (4) За получаване на разрешение пенсионноосигурителното дружество подава заявление, в което се посочват: 1. наименованието, седалището и адресът на управление, единният идентификационен код на пенсионноосигурителното дружество и съответните данни за чуждестранната институция, както и наименованието и единният идентификационен код на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 2. наименованието, идентификационният код и адресът на предприятието осигурител; 3. информация дали се прехвърля цялата професионална схема, или част от нея; 4. основните характеристики на професионалната схема; 5. конкретно описание на прехвърляните права и задължения и съответните активи, които се прехвърлят във връзка с поемане на управлението на схемата или на част от нея; 6. наименованието на държавата членка, чието трудово и социално законодателство е приложимо към управлението на професионалната схема. (5) Към заявлението се прилагат заверени копия от: 1. одобренията по ал. 2; 2. договора между пенсионноосигурителното дружество и чуждестранната институция, уреждащ условията за прехвърлянето. (6) Комисията изпраща уведомлението и приложените към него документи на компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция незабавно след получаването му. (7) Комисията се произнася с решение в тримесечен срок от получаване на заявлението въз основа на предложение на заместник-председателя на комисията. (8) Комисията отказва издаването на предварително разрешение, когато: 1. не са представени необходимите документи, те не отговарят на изискванията, предвидени в този кодекс, или съдържат неверни данни; 2. спрямо пенсионноосигурителното дружество са приложени принудителни административни мерки по чл. 344, ал. 2, т. 1, 5, 11, 12, 13, 16 и 17; 3. административната структура или финансовото състояние на дружеството и/или фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, или добрата репутация или професионалната квалификация или опит на членовете на управителния орган на пенсионноосигурителното дружество и/или на лицата, които го управляват и представляват, са несъвместими с планираното прехвърляне; 4. прехвърлянето застрашава дългосрочните интереси на осигурените лица или пенсионерите във фонда, в който се управлява схемата, във фонда, в който ще се управлява схемата, в прехвърлената схема или в прехвърлената част от схемата; 5. активите, които ще бъдат прехвърлени, не са достатъчни или подходящи за цялостно покритие на правата и задълженията, свързани със схемата или съответната част от нея; 6. компетентният надзорен орган по седалището на чуждестранната институция не съгласува прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея. (9) В случай на отказ пенсионноосигурителното дружество може да подаде ново заявление за издаване на разрешение за прехвърляне на същата професионална схема или съответната част от нея не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на отказа на комисията. (10) Ако в срока по ал. 7 комисията не постанови решение, с което отказва да издаде разрешение по ал. 3, прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея се счита за одобрено. (11) Комисията уведомява за решението по ал. 7 компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция в 14-дневен срок от постановяването му. Когато към схемата е приложимо законодателство, различно от българското, компетентният надзорен орган по седалището на чуждестранната институция в срок 4 седмици от уведомяването изпраща на комисията разпоредбите на трудовото и социалното законодателство и разпоредбите относно разкриването на информация, приложими към управлението на схемата. (12) В случаите по ал. 10 комисията изпраща на пенсионноосигурителното дружество приложимите към управлението на схемата разпоредби на трудовото и социалното законодателство на другата държава членка, както и всички приложими разпоредби, свързани с разкриването на информация, в 7-дневен срок от получаването им от компетентния надзорен орган на чуждестранната институция. Разпоредбите на чл. 229в, ал. 7, изречение първо, ал. 8 – 14 и ал. 16 се прилагат съответно. (13) Пенсионноосигурителното дружество може да започне да управлява професионалната схема след получаване на разрешението от комисията. Когато пенсионноосигурителното дружество не е получило решението в срок три месеца и 7 седмици след подаване на заявлението по ал. 4, прехвърлянето може да бъде извършено след изтичането на този срок. (14) Разходите за прехвърляне са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, чуждестранната институция и/или предприятието осигурител в зависимост от уговореното между тях и не може да се поемат от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и осигурените лица и пенсионерите в него. (15) Пенсионноосигурителното дружество уведомява комисията за прехвърлянето на професионалната схема или съответната част от нея в срок три работни дни от неговото осъществяване. Към уведомлението се прилага заверено копие от осигурителния договор, сключен с предприятието осигурител. Разпоредбите на чл. 229а, ал. 3 и 4 се прилагат съответно. (16) В 7-дневен срок от уведомлението комисията по предложение на заместник-председателя на комисията: 1. издава разпореждане за вписване на професионалната схема в регистъра на професионалните схеми; 2. уведомява за прехвърлянето компетентния надзорен орган на държавата членка, чието трудово и социално законодателство е приложимо към управлението на схемата, когато този орган е различен от компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция. (17) При несъгласие с действие или бездействие на компетентния надзорен орган по седалище на чуждестранната институция комисията може да поиска от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване да проведе необвързваща медиация. Комисията участва в производство по медиация и по искане на компетентния надзорен орган по седалище на чуждестранната институция или по инициатива на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване. Прехвърляне на управлението на професионална схема или на част от нея на чуждестранна институция Чл. 229г3. (1) Професионална схема или част от нея, управлявана от пенсионноосигурително дружество, може да бъде прехвърлена на чуждестранна институция. Разпоредбите на чл. 229г1, ал. 2 и 6 се прилагат съответно. (2) Когато към професионалната схема е приложимо българското трудово и социално законодателство, се прилагат разпоредбите на чл. 229г, ал. 2 и чл. 229г1, ал. 3, 4 и 5. Когато към схемата е приложимо трудовото и социално законодателство на друга държава членка, се прилагат неговите разпоредби относно реда за одобряване на прехвърлянето от осигурените лица, пенсионерите и предприятието осигурител и относно изискванията за назначаването на депозитар. (3) В срок 8 седмици от получаването на заявлението, подадено от чуждестранната институция пред компетентния надзорен орган по нейното седалище, комисията по предложение на заместник-председателя на комисията се произнася с решение, с което дава или отказва да даде предварително съгласие за прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея. (4) Комисията отказва да даде съгласие за прехвърлянето на професионалната схема или на съответната част от нея, когато: 1. не са представени необходимите документи, те не съдържат цялата необходима информация или съдържат неверни данни; 2. при прехвърляне на част от професионална схема са застрашени дългосрочните интереси на осигурените лица или пенсионерите в частта от схемата, която ще продължи да се управлява във фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми; 3. прехвърлянето не осигурява запазването в пълен обем на правата на осигурените лица и пенсионерите по професионалната схема; 4. активите, които ще бъдат прехвърлени, не са достатъчни или подходящи за цялостно покритие на правата и задълженията, свързани със схемата или със съответната част от нея. (5) В срока по ал. 3 комисията изпраща решението на компетентния надзорен орган по седалището на чуждестранната институция. (6) Когато към професионалната схема се прилага трудовото и социалното законодателство на държава членка, различна от държавата членка, в която е седалището на чуждестранната институция, комисията в срок 4 седмици от получаването на решението на компетентния надзорен орган на държавата членка, в която е седалището на чуждестранната институция, му изпраща приложимите към схемата разпоредби на трудовото и социалното законодателство и приложимите разпоредби, свързани с разкриването на информация. (7) Разходите за прехвърляне са за сметка на пенсионноосигурителното дружество, чуждестранната институция и/или предприятието осигурител в зависимост от уговореното между тях и не може да се поемат от фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и осигурените лица и пенсионерите в него. (8) Когато към управлението на схемата се прилагат разпоредбите на българското трудово и социално законодателство, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 229г, ал. 3, изречение второ и ал. 4 и 5. (9) Разпоредбата на чл. 229г2, ал. 17 се прилага съответно.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Уважаеми народни представители, гласуваме редакцията на § 29 по Доклада на Комисията, който става § 30. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Следва 30-минутна почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, уважаема госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател. Продължаваме с Кодекса за социално осигуряване – второ гласуване. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 31, съгласно новата номерация: „§ 31. В чл. 229д се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Предоставяне на информация и сътрудничество“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Комисията уведомява Европейската комисия и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване при наличието на съществени трудности при прилагането на Директива (ЕС) 2016/2341 и си сътрудничи с тях и с компетентните органи на държавите членки за намирането на подходящо решение.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) Комисията си сътрудничи с компетентните органи на държавите членки с оглед на улесняване на надзора над институциите за професионално пенсионно осигуряване, както и с оглед на еднаквото прилагане на Директива (ЕС) 2016/2341, чрез редовен обмен на информация и практически опит с цел развитие на най-добрите практики в областта на осигуряването по професионални схеми, недопускане на нарушения на конкуренцията и създаване на условия за безпроблемно трансгранично членство.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на редакцията на § 30 по Доклада на Комисията, който става § 31. Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33, съгласно новата номерация. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 31, който става § 32, и текста на вносителя за § 32, който става § 33. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 33, който става § 34, и § 34, който става § 35. Гласували 76 народни представители: за 76 против и въздържали се няма. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36, като в т. 2 думата „могат“ се заменя с „може“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 35, който става § 36, с направената редакционна поправка. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания по въпросните параграфи. Гласуваме текста на вносителя за § 36, който става § 37, и § 37 по Доклада на Комисията, който става § 38. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова за създаване на нов параграф. Уважаема госпожо Председател, оттеглям предложението, както направих в моето предходно изказване, със съответните мотиви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Като трябва да се има предвид, че следващите параграфи трябва да бъдат преномерирани. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38 и предлага следната редакция на § 38, който става § 39, съгласно новата номерация: „§ 39. В чл. 344 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „заблуждаващи данни или са застрашени интересите на осигурените лица, или на пенсионерите“ се заменят със „заблуждаващи данни, застрашени са интересите на осигурените лица или на пенсионерите, или в резултат на надзорния преглед са установени слабости или недостатъци“. 2. В ал. 2: а) точка 9 се изменя така: „9. да задължи дружеството за допълнително социално осигуряване да прекрати договорните си отношения с банка-попечител, с инвестиционен посредник, с осигурителен посредник или с лице по чл. 123и2, ако те не отговарят на предвидените в кодекса изисквания или не изпълняват задълженията, възложени им с кодекса или с актовете по прилагането му;“ б) в т. 19 думите „чл. 121в, ал. 4, 11 и 12“ се заменят с „чл. 121в, ал. 4“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) Комисията може по искане на надзорен орган на държава членка по седалище на чуждестранна институция да забрани на установени на територията на Република България банка-попечител и инвестиционен посредник да изпълняват разпореждане на институцията относно депозирани от институцията активи на професионалната схема. Когато мярката се прилага спрямо банка-попечител, комисията уведомява незабавно Българската народна банка.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме редакцията на Комисията за § 38 по Доклада на Комисията, който става § 39. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става параграф, съгласно новата номерация. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който се номерира съгласно новата номерация – § 41. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 39, който става § 40, и текста на вносителя за § 40, който става § 41. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41 и предлага следната редакция на § 41, който става § 42, съгласно новата номерация: „§ 42. В чл. 351, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „чл. 121д, ал. 15“ се заменят с „чл. 121д, ал. 17“, а думите „чл. 123з, 135, 142а“ се заменят с „чл. 123з, чл. 123з1, чл.123з2, чл.123з3, ал. 1 и 2, чл. 135, чл. 142а“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. на чл. 121е, ал. 3, чл. 122а, ал. 4, чл. 122и, ал. 1, чл. 122к, чл. 123, ал. 1 и 4, чл. 123в, 123е, чл. 123е1, ал. 1 – 11, чл. 123е2, чл. 123ж, чл. 123и, ал. 1 – 5, чл. 123и1, чл. 123и2, чл. 129, ал. 1 – 8 и ал. 10 и 11, чл. 131, 139, 142, 169, 169а, 169б, 170, 175, 175а, 176, 177, 177а, 178, 179, 179а, чл. 179б, ал. 1 и 2, чл. 179в, чл. 180, ал. 1, чл. 180а, 180в, чл. 181, ал. 1, чл. 185, ал. 1 и 2, чл. 186, 186а, 187, чл. 187а, ал. 1, чл. 190, 192, чл. 193, ал. 5 – 11, чл. 201, 202, 212, чл. 213, ал. 1 – 6, чл. 229г, ал. 1 и 2, чл. 229г1, ал. 1 – 8 и ал. 15 – 17, чл. 229г2, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 15, чл. 229г3, ал. 7, чл. 234, ал. 1 – 8 и 10 – 12, чл. 241, 241а, 245, чл. 246, ал. 1 – 6, чл. 249, 251, 251а, 251в, 252, чл. 256, ал. 1, чл. 257, 258, 319, чл. 325, ал. 2, чл. 332, 336, чл. 340, ал. 1 и 2, чл. 342, чл. 347, ал. 3 и чл. 348, ал. 3 –7, се наказва с глоба в размер от 1500 до 20 000 лв.;“. 3. В т. 3 думите „чл. 121в, ал. 1 – 6, ал. 8 и ал. 10 – 14“ се заменят с „чл. 121в, ал. 1 – 6, ал. 8, ал. 10 и 14“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Уважаеми народни представители, има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване на редакцията на § 41, който става § 42. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43 по новата номерация. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44 по новата номерация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 42 по вносител, който става § 43, и на § 43 по вносител, който става § 44. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 47. Господин Председател, съгласно новата номерация ще бъде § 45: „§ 45. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В § 155, ал. 3 думите „към датата на влизането му в сила“ се заменят с „към 18 ноември 2018 г.“. 2. В § 156: а) в ал. 1 думите „чл. 121д, ал. 11 и 12“ се заменят с „чл. 121д, ал. 13 и 14“, а думите „чл. 121е, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 121е, ал. 1 и 2“; б) в ал. 2 думите „чл. 121д, ал. 13“ се заменят с „чл. 121д, ал. 15“. 3. Параграф 157 се изменя така: „§ 157. Пенсионноосигурително дружество, което управлява фонд за допълнително пенсионно осигуряване, който към 18 ноември 2018 г. притежава инвестиционни имоти, извършва първото съпоставяне на постигнатата доходност от тези имоти съгласно чл. 180в, ал. 1 и 2 към 31 декември 2023 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 45 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. По § 44 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 46 съгласно новата номерация. „§ 46. В срок до 17 май 2019 г. пенсионноосигурителните дружества и банките-попечители привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и с актовете по прилагането му.“ Предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова за създаването на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 47 съгласно новата номерация: „§ 47. Пенсионноосигурителните дружества, които се представляват от прокуристи или в чиито управителни органи участват лица, които са получили разрешение по чл. 121д, ал. 10 преди влизане в сила на този закон и които не отговарят на изискванията на чл. 121д, ал. 6, привеждат своето управление и представителство в съответствие с изискванията на този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепено от Комисията, и предложението на Комисията за създаване на нов § 47 с текст съгласно Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Преди това имаме § 44, който става § 46 след „Преходни и заключителни разпоредби“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да. Редакцията, която Комисията предлага за текста на § 44, който става § 46, и създаването на нов § 47 с текст по Доклада на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По § 45 има предложение на народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в § 47. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 45, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Четиридесет и осем. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: …§ 48 съгласно новата номерация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста на § 45 по вносител и текста на вносителя за § 46, подкрепен от Комисията, който става § 48. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По § 47 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и Галя Желязкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който съгласно новата номерация става... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Четиридесет и девет. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да. Параграф 49, ако е по новата номерация: „§ 49. (1) Параграф 22 влиза в сила от 1 януари 2019 г. (2) Параграф 47, с изключение на т. 2, влиза в сила от 21 ноември 2017.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема… ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има нова номерация. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да. Искам само да кажа, господин Председател, че § 47 е с нова номерация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Четиридесет и девет. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да. Не знам, не сме сигурни кой е. Това да се… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е, от което аз тръгнах, и отиваме на § 49. Мисля, че… ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е. Два параграфа отпаднаха и затова е § 45. „Финални текстове“ ще го оправят. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, именно. Добре. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 47 по вносител, който става § 49. Уважаеми колеги, с гласуването на този параграф не завършваме работа все още. Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включен в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка – Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за многостранните разплащания в преводни рубли и организацията на Международната банка за икономическо сътрудничество, както и на Устава на тази Банка и на Протокола за изменение на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество от 22 октомври 1963 г. (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.) и на Устава на Международната банка за икономическо сътрудничество (с измененията, внесени с протоколите от 18 декември 1970 г., 23 ноември 1977 г. и 18 декември 1990 г.). Внесен е от Министерския съвет, като стане точка първа за утрешното заседание – на 25 януари 2019 г. Допълнение – парламентарният контрол ще започне веднага след гласуването по предложената точка. Моля, режим на гласуване. Гласували 95 народни представители: за 81, против 10, въздържали се 4. Предложението е прието. Процедура – имате думата, уважаеми господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедура: на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим на второ гласуване приетия по-рано днес Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, внесен от Министерския съвет. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Обратно мнение? Няма. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Александър Иванов. Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ. Имате думата, уважаеми господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), подписано на 10 декември 2018 г. в София и на 14 декември 2018 г. в Париж. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на второ гласуване предложения законопроект. Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2. Предложението се приема. Продължавам със съобщения за парламентарния контрол на 25 януари 2019 г., петък: 1. Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на едно питане от народния представител Георги Гьоков. 2. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин. 3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов – два въпроса, и Георги Гьоков. 4. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Филип Попов. 5. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Иван Валентинов Иванов, и Милко Недялков. 6. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на земеделието, храните и храните Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на три въпроса от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Анелия Клисарова – два въпроса, Кристиан Вигенин и Николай Пенев, и на едно питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев, Иван Ибришимов, Анелия Клисарова, Валентина Найденова и Георги Гьоков; - министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос от народния представител Дора Янкова и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Надя Клисурска; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на три въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева – два въпроса, и Дора Янкова и Манол Генов; и на едно питане от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Явор Божанков; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Манол Генов; - министърът на икономиката Емил Караниколов на един въпрос с писмен отговор от народните представители Елена Йончева, Любомир Бонев и Димитър Данчев; - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на един въпрос от народните представители Теодора Халачева и Михаил Христов; - министърът на културата Боил Банов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Теодора Халачева. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - един въпрос от народния представител Красимир Янков към министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Боил Банов. Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание – 25 януари, 9,00 ч., съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,51 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Филип Попов Юлиан Ангелов

Парламентът прие промени в Закона за защита на личните данни на второ четене. Основна цел е въвеждане изискванията на европейска директива относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни.

С промените се разширяват задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни, като единствен надзорен орган в България, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на ЕС. Комисията се определя и като орган, компетентен да акредитира сертифициращи органи в областта на защитата на личните данни. Комисията ще води три публични регистъра - регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните; регистър на акредитираните сертифициращи органи; регистър на кодексите за поведение.

Регламентират се и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет при осъществяването на надзор при обработването на лични данни в определени случаи.

Беше записано, че обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Това може да става при спазването на определени критерии.
Регламентират се и случаите на пряко предлагане на услуги на информационното общество. Когато субектът на данните е лице под 14 години, обработването ще е законосъобразно само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника на субекта на данните.

С промените се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.