Счетоводен и данъчен справочник

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин Секретари: Станислав Иванов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 13 – 15 ноември 2019 г.: „1. Прекратяване пълномощията на народен представител – подадена оставка от народния представител Атанас Стоянов, 12 ноември 2019 г. 2. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г. 3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител е Министерският съвет на 5 август 2019 г. Приет на първо гласуване на 13 септември 2019 г. – продължение. 4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет на 7 октомври 2019 г. 5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2019 г. Приет на първо гласуване на 25 юли 2019 г. 6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Вносител е Министерският съвет на 12 август 2019 г. – точка първа за петък, 15 ноември 2019 г. 7. Парламентарен контрол.“ Моля, режим на гласуване по така прочетения Проект за програма. Гласували 202 народни представители: за 167, против 4, въздържали се 31. Предложението е прието. Колеги, представям на Вашето внимание „РЕШЕНИЕ № 1675-НС относно обявяване на Данка Евстатиева Зидарова-Люртова за народен представител от Седемнадесети изборен район – Пловдивски, в 44-ото Народно събрание С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Христо Грудев Грудев като народен представител от Седемнадесети изборен район – Пловдивски, издигнат от партия ГЕРБ в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Христо Грудев Грудев. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на партия ГЕРБ е Данка Евстатиева Зидарова-Люртова. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Данка Евстатиева Зидарова-Люртова с ЕГН (…) за народен представител в 44-то Народно събрание от листата на партия ГЕРБ от Седемнадесети изборен район – Пловдивски.“ Следва госпожа Люртова да положи клетва. Моля, квесторите, поканете народния представител в залата. Колеги, моля да станем на крака. (Всички стават.) Повтаряйте след мен. ДАНКА ЕВСТАТИЕВА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.) Благодаря, колеги. Колеги, ще Ви прочета няколко съобщения. Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 ноември 2019 г. до 12 ноември 2019 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по здравеопазване, Комисията по културата и медиите, Комисията по бюджет и финанси. Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги. Вносител е Десислав Чуколов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по правни въпроси и Комисията по здравеопазване. Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Веселин Марешки и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносител е Анна Александрова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Вносител е Милен Михов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Законопроект за ратифициране Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. До мен е постъпило заявление от Атанас Славчев Стоянов – народен представител от Първи изборен район – Благоевградски: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с това решение на Народното събрание.“ Проектът за решение е следният: „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Атанас Славчев Стоянов като народен представител от Първи изборен район – Благоевградски.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 192 народни представители: за 187, против 3, въздържали се 2. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към втора точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 г., № 902-01-57 от 31 октомври 2019 г. Внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. Започваме с изчитането на докладите. С първия Доклад на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, госпожо Вицепремиер, колеги! Моля, първо, за процедура, госпожо Председател – да гласуваме в залата да бъдат допуснати госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите; господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“; господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, и госпожа Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“, както и господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, процедура за допуск. Обявете гласуване. Гласували 152 народни представители: за 146, против 1, въздържали се 5. Моля да поканите гостите, а Вие, госпожо Стоянова, може да продължите с Доклада на Комисията по бюджет и финанси. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, от 31октомври 2019 г., внесен от Министерския съвет. На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите; Кирил Ананиев – министър на здравеопазването; Димитър Радев – управител на Българската народна банка; Зорница Русинова – заместник министър на труда и социалната политика; Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт; Борис Грозданов – председател на Фискалния съвет; представители на синдикатите и работодателските организации и други гости. Министър Горанов представи Законопроекта и подчерта, че актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 –2022 г. посочва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, правителствените фискални цели и приоритети, като акцентира на основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на Европейския съюз. Основни макроикономически показатели: Брутен вътрешен продукт. Растежът на брутния вътрешен продукт ще достигне 3,3% през 2020 г., движен основно от вътрешното търсене. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година темпът леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта. Положително влияние върху потреблението ще има и от увеличените разходи за заплати в публичния сектор. Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3% в периода 2021 – 2022 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на брутния вътрешен продукт по линия както на потреблението, така и по линия на инвестициите. През 2020 г. растежът на заетостта се очаква да отслабне до 0,2% под влияние на ограниченията от страна на предлагането на труд. Коефициентът на безработица се предвижда да забави темпа си и да достигне 4,1% от работната сила. За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%, а средногодишната – от 2,1%. Влиянието на международните цени на суровините, особено на суровия нефт, като проинфлационен външен фактор, се очаква да бъде ограничено. Цените на храните ще продължат да нарастват, но с по-нисък темп. В следващите години от прогнозния период като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените на останалите суровини. Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. – достигане до балансирана бюджетна позиция за 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета. Изразени като процент от брутния вътрешен продукт, и при приходите, и при разходите за периода 2020 – 2022 г. се наблюдава тенденция на спад от 36,9% до 35%, а в номинален размер те се увеличават, като от 46 826,5 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50 142,9 млн. лв. за 2022 г. При отчетено положително салдо на сектор „Държавно управление“ на начислена основа за 2018 г. през 2019 г. се очаква бюджетното салдо да бъде положително в размер на 0,05% от брутния вътрешен продукт. В средносрочен план се очаква дефицит за 2020 г. в размер на 0,1% от брутния вътрешен продукт и излишък съответно от 0,5% и 0,1% от брутния вътрешен продукт за 2021-а и 2022 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2020 г. е предвиден да остане непроменен в размер на 4,5 млрд. лв. Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020 – 2022 г., независимо от нарастването на дълга в абсолютна стойност, очакванията са да се запази тенденцията към намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт от 18,6% към края на 2019 г. до 17% в края на 2020 г. За периода 2020 – 2022 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8% до 18,2% от брутния вътрешен продукт. Размерът на приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма за 2020 г. е 46 826,5 млн. лв., като номиналният ръст в приходната част на бюджета спрямо ревизираната оценка на Програмата за 2019 г. е от около 3 млрд. лв., като ръстът на данъчно-осигурителните приходи е над 2,8 млрд. лв., което е в резултат както от положителната динамика на макроикономическите показатели, така и от предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами и повишаване на събираемостта. Размерът на разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз е 46 826,5 млн. лв., като в Консолидираната фискална програма за 2020 г. се предвижда размерът на вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз за 2020 г. да бъде 1 397,4 млн. лв. За 2020 г. е предвидено балансирано бюджетно салдо по Консолидираната фискална програма. При тези прогнози балансиран бюджет ще се осъществи на ниво преразпределение на публичните разходи, значително по ниско от максимално допустимото ниво на разходите по Консолидираната фискална програма от 40 на сто от брутния вътрешен продукт, гласувано в Закона за публичните финанси. Приоритетите на бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите. Ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване на привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот през целия жизнен цикъл. Ще продължи реализирането на мерки по оптимизиране на структурата на разходите за различните видове медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на базата на договаряните обеми и стойности. За гарантиране на финансовата стабилност и предвидимост в здравноосигурителната система разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса през 2020 г. нарастват с 394,2 млн. лв., от тях за здравноосигурителни плащания – 349,7 млн. лв., за здравни дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани от държавния бюджет – 40,4 млн. лв. Провежданата от правителството политика в областта на отбраната продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в това число средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20 процентния критерий на НАТО. Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от брутния вътрешен продукт в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от брутния вътрешен продукт, одобрен с Решение на Министерския съвет от януари 2018 г., като освен за увеличение на средствата за персонал са предвидени и допълнителни средства за изпълнение на международните договори във връзка с придобиването на нов тип боен самолет, за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет и за проекти за модернизация на Българската армия. За периода 2020 – 2022 г. се предвижда от 1 януари за всяка календарна година да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. Тежестта по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване за всяка една година осигурителен стаж, която ще се прилага при изчисляване на размерите на новоотпуснатите пенсии, се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2. От 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., се увеличават с 6,7% – процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване. Политика по доходите. Освен вече предвиденото в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата – от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г., в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10 на сто на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. За 2020 г. осигурителната политика предвижда: - увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица за 2020 г. в размер на 610 лв.; - увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв.; - запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв.; - запазване равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г.; - запазване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 1200 лв., а именно 40% от размера на максималния осигурителен доход за съответната година. Бюджетни взаимоотношения с общините. Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините e привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, както и продължаване на действията за финансово оздравяване с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси. Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в Проекта на закона за 2020 г. са в общ размер на 4 202,5 млн. лв. Предвиденото увеличение спрямо приетите със Закона за държавния бюджет за 2019 г. е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв. повече; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лв. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2020 г. Приходите, помощите и даренията са планирани в размер на 28 044,6 млн. лв., което е с 2 351,3 млн. лв. повече от Програмата за 2019 г. Общият размер на разходите е 14 346,3 млн. лв. и е по-малък от ревизираната оценка на Програмата на разходите за 2019 г. с 810,1 млн. лв. Намалението е формирано от увеличение на текущите разходи с 878,7 млн. лв. и на предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина с 14,1 млн. лв. и от намаление на капиталовите разходи в размер на 1 702,9 млн. лв. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) са в размер на 12 238,5 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 12 257,5 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 18,9 млн. лв. За 2020 г. се предлага вноската в общия бюджет на Европейския съюз да бъде в размер на 1 397,4 млн. лв., което е със 115,3 млн. лв. повече от 2019 г. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде излишък в размер на 62,4 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо в същия размер. Планираното подобрение на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2020 г. спрямо ревизираната оценка на Програмата за 2019 г. е в размер на 2 294,3 млн. лв. Бюджет на съдебната власт. Висшият съдебен съвет предлага за 2020 г.: Общо приходи, помощи и дарения в размер на 110,0 млн. лв. – намаление на приходната част с 6 млн. лв. спрямо бюджета за 2019 г., общ размер на разходите – 859,3 млн. лв., увеличение със 155 млн. лв. спрямо одобрените за 2019 г. От тях 811,6 млн. лв. са за текущи разходи, в това число разходи за персонал в размер на 724,9 млн. лв. – увеличение със 121 млн. лв. спрямо 2019 г.; 46,9 млн. лв. за капиталови разходи – 20,5 млн. лв. увеличение, и 0,9 млн. лв. за резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,3 млн. лв. увеличение, и бюджетно взаимоотношение с централния бюджет в размер на 749,3 млн. лв. или със 161 млн. лв. повече спрямо 2019 г. Министерският съвет предлага за 2020 г.: - Общо приходи, помощи и дарения по бюджета на съдебната власт в размер на 116,0 млн. лв. Предложението на Министерския съвет за приходната част е за запазване на размера на приходите спрямо 2019 г. - Общо разходи в размер на 771,3 млн. лв., или увеличение с 67,0 млн. лв. спрямо одобрените за 2019 г. Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 746,3 млн. лв., като увеличението спрямо 2019 г. е в размер на 69,0 млн. лв., от които разходи за персонал с 67,0 млн. лв. и за издръжка с 2,0 млн. лв. Капиталовите разходи намаляват с 2 млн. лв. Предлага се резервът за неотложни и непредвидени разходи да се запази на нивото на 2019 г. – 600,0 хил. лв. При посочените от Министерския съвет приходи и разходи бюджетното взаимоотношение с централния бюджет става 655,3 млн. лв., което е в повече с 67 млн. лв. от бюджетното взаимоотношение за 2019 г. При така изготвените разчети разликите между двата проекта са: в приходите е в размер на 6 млн. лв.; в разходите е в размер на 88,0 млн. лв., като от тях 65,2 млн. лв. в текущите разходи, 22,5 млн. лв. в капиталови разходи и 0,3 млн. лв. в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи и в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет е 94,0 млн. лв. Бюджет на Народното събрание за 2020 г. За бюджета на Народното събрание за 2020 г. са предвидени приходи от 1,5 млн. лв.; разходи от 80,8 млн. лв., от които текущите разходи – 68,9 млн. лв., капиталовите разходи – 11,3 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи – 0,5 млн. лв. като бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) от 79,3 млн. лв. След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха представени различни становища. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев подкрепи Законопроекта за бюджет на Република България 2020 г., като посочи, че това е един амбициозен план на публичните финанси, тъй като предвиденият брутен вътрешен продукт е в горната граница на прогнозите на международните финансови институции. Като негативна страна на бюджета господин Велев посочи отново значителното нарастване на средства в нереформирани сектори като сферата на сигурността. Председателят на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров посочи, че в резултат на борбата със сивата икономика и борбата с контрабандата приходната част на бюджета може да бъде увеличена с 200 млн. лв. За разлика от държавите – членки на Европейския съюз, в България делът на корпоративните данъци е много по-малък от приходите от данъка върху доходите на физическите лица, което създава усещане за несправедливост в българските граждани. Той адмирира увеличението на доходите в сферата на образованието и в бюджетната сфера като цяло, както и ръстът на минималната работна заплата. Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата се изказа в подкрепа на запазването на данъчните ставки, на заложеното нулево салдо в бюджета, на тенденцията за намаляване и запазване на ниски размери на държавния дълг, както и във връзка с ръста на разходите за образование в размер на 360 млн. лв. Той изрази неподкрепа по отношение на повишаването на минималната работна заплата по административен начин. Освен това според него преди да се пристъпи към увеличение с 10% на заплатите в бюджетната сфера, следва да бъде направена оптимизация на персонала. Владимир Георгиев от Националното сдружение на общините изрази становище, че като цяло е налице ръст за всички общини от целевата субсидия, макар за някои от тях да е недостатъчен. Според него са необходими допълнителни средства за социалните дейности в общините; още 107 млн. лв. за тези 107 общини, които имат нулев или минимален ръст; още 100 млн. лв. за капиталовите разходи на общините за общинската пътна инфраструктура, както и за планинските общини да се предвиди резерв от още 1 млн. лв. за зимно поддържане и снегопочистване. Управителят на Българската народна банка господин Димитър Радев подкрепи принципно бюджета, като изрази становище по надеждността на макроикономическата рамка, устойчивостта на фискалната позиция и по бюджетното салдо. Народният представител Румен Гечев посочи, че е налице занижаване на темповете на растежа и приходите в бюджета, за да се отчитат впоследствие по-добри резултати, което не е в интерес на бюджетната и фискалната политика на България. Освен това в бюджета е заложен нисък ръст на инвестициите и на капиталовите разходи за разлика от държавите – членки в Европейския съюз. Според него основната цел на правителството не е да поддържа бюджетно равновесие, а по-скоро следва да се стреми към стабилни финанси и висока динамика на развитие. В отговор на изразените становища министър Владислав Горанов посочи, че колегите от левицата са свободни да проведат дебат по въпроса за партийните субсидии и ако намерят мнозинство и тяхното желание стане закон, то правителството ще се подчини от гледна точка на фискалната рамка. Що се отнася до исканията на общините за допълнително субсидиране на общинските бюджети той посочи, че общините следва да предприемат мерки по увеличение на приходите от местни данъци и такси, за да могат да дофинансират своите дейности. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. постоянните комисии на 44-ото Народно събрание на свои заседания са разгледали, обсъдили и изразили подкрепата си по Законопроекта, с изключение на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, която не е подкрепила Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – няма, „против“ – 6, и „въздържал се“ – 14 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – 13, „против“ – 7, и „въздържал се“ – няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31.10.2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Преди да преминем към докладите на останалите комисии, бих искал да информирам Народното събрание, че Председателският съвет гледа благосклонно на възможността те да представят резюмирани докладите, а не пълните си доклади. По възможност и по преценка, разбира се. Следва Докладът на Комисията по правни въпроси. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На свое заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър, и господин Стоян Стоянов – главен секретар; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи“ – господин Владимир Петров – директор, и госпожа Елена Атанасова – главен експерт; от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ, и госпожа Маргарита Радкова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Красимира Николова – главен счетоводител; от Върховния административен съд – господин Георги Чолаков – представляващ. Проектът на бюджет на съдебната власт за 2020 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от господин Магдалинчев, който посочи, че бюджетът за 2020 г., отразен в чл. 2 от Законопроекта, е изготвен въз основа на aктуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. и оценката за очакваното изпълнение на бюджета за 2019 г. Той добави, че водещ принцип при разработването му е гарантирането на независима съдебна власт и прогнозиране на оптималния размер на необходимите средства за обезпечаване на нормалното функциониране на съдебните институции. По отношение на приходната част предложенията по чл. 2 в двата проекта не съвпадат. Предложението на Висшия съдебен съвет е за намаляване на приходната част с 6,0 млн. лв. и достигане на равнище от 110,0 млн. лв. Промяната в приходите е обоснована от Висшия съдебен съвет с високия дял на наказателни и административни производства, освободени от такси, като при определяне на прогнозите е отчетено изпълнението на приходите към 31 юли 2019 г. Предложението на Министерския съвет за приходната част е за запазване на размера на приходите спрямо 2019-а. и 2018 г. Предвижда се общият размер на приходите да е 116 млн. лв., като от тях 100 млн. лв. се планира да бъдат приходите от съдебни такси. Висшият съдебен съвет прогнозира увеличение на разходите през 2020 г. със 155,0 млн. лв. спрямо одобрените бюджетни разходи за 2019 г. Така разчетен, размерът на разходите за 2020 г. възлиза на 859,3 млн. лв. В мотивите на Висшия съдебен съвет е посочено, че при изготвянето му са отразени числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация и необходимите средства за обезпечаване на дейността на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие. Предвидени са средства, необходими за индексиране на заплатите спрямо утвърдения бюджет за 2019 г., средства за облекло, както и средства за трудовите възнаграждения и осигурителните вноски за планираното увеличаване на щатни бройки за длъжностите съдия, съдебен помощник и младши магистрат. Господин Магдалинчев добави, че Проектът на Висшия съдебен съвет предвижда също увеличаване на средствата за капиталови разходи с 20,5 млн. лв. повече от одобрените за 2019 г., които средства са необходими за управление на недвижимите имоти и за осигуряване на сградната и техническата обезпеченост на съдебната власт. Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета, предвижда увеличение на разходите спрямо приетият за 2019 г. бюджет с 67 млн. лв. или общо 771,3 млн. лв. Планираните средства включват поемане на разходите за персонал на заетите в съдебната система, както и средства за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма в изпълнение на чл. 360е от Закона за съдебната власт. По отношение на чл. 2, ал. 3 относно максималните размери на ангажиментите за разходи Министерският съвет предлага максималните размери на поети през 2020 г. разходи да бъде 118,7 млн. лв., а максималният размер на новите задължения да бъде 96,2 млн. лв. Министерският съвет подкрепя предложените от Висшия съдебен съвет редакции на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, 5, 6 и 7. Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет за създаване на ал. 8 в чл. 2. Текстът предвижда Министерският съвет, съгласувано с Висшия съдебен съвет, да извършва промени по бюджета на съдебната власт, произтичащи от влезли в сила закони и засягащи бюджета на съдебната власт. Според Министерския съвет така предложената разпоредба не съответства на изискванията в Закона за публичните финанси. Представляващият Висшия съдебен съвет изложи подробни аргументи в подкрепа на предложения от Висшия съдебен съвет бюджет. Господин Магдалинчев посочи, че така предложените от Министерския съвет разчети ще доведат до недофинансиране на някои от заложените приоритети в дейността на съдебната власт. Госпожа Точкова изрази подкрепата си по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предложен от Висшия съдебен съвет, и посочи че предложените с него разчети ще осигурят оптимално дейността на Инспектората. Министърът на правосъдието заяви, че е удовлетворен от работата в хода на съгласувателната процедура по обсъждане на чл. 2 от Законопроекта. Той уточни, че подкрепя предложения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт и добави, че е налице увеличение на средствата спрямо бюджета за 2019 г. с 67 млн. лв. Господин Петров допълни, че предложеният от Министерския съвет бюджет е балансиран и има пет основни приоритета, които са образование, здравеопазване, отбрана, пенсионна политика и политика на доходите. Той обобщи, че предвиденият по чл. 2 бюджет създава необходимите условия за изпълнението на конституционно определените функции на съдебната власт. По отношение бюджета на Министерството на правосъдието, отразен в чл. 13 от Законопроекта, министърът на правосъдието посочи, че го подкрепя, като уточни, че по приходен показател се запазва равнището от 2019 г. и планираните приходи са в размер на 61,5 млн. лв. Той добави, че в частта „разходи“ е налице увеличение на бюджета за 2020 г. с 24,4 млн. лв., като общо планираните от Министерския съвет разходи възлизат на 299,2 млн. лв. В хода на дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Христиан Митев. Господин Зарков посочи, че парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи Проекта за бюджет, изготвен от Висшия съдебен съвет, и няма да подкрепи Законопроекта, предложен от Министерския съвет. Той акцентира върху възложените нови функции и необходимостта от осигуряването на необходимите средства. На поставения от господин Зарков въпрос министърът на правосъдието уточни, че исканията на служителите в надзорно-охранителната дейност ще бъдат удовлетворени. Господин Христиан Митев посочи, че ще подкрепи Законопроекта за 2020 г. с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси: По предложения чл. 2 от Законопроекта: - с 5 гласа „за“, без „против“ и 12 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; - с 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерски съвет. По предложения чл. 13 от Законопроекта: - с 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Малко разместване на приоритетите – давам думата на господин Атанасов, за да представи Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Председателю. Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери на Република България, уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! „Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, госпожа Росица Спасова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Мариела Личева – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Господин Красен Кралев представи бюджета в областта на политиките за младежта и спорта. В своето изложение министърът посочи, че със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. на Министерството на младежта и спорта са определени разходи в размер на 82 млн. 260 хил. лв. С планираните средства за 2020 г. ще се изпълняват дейности по политиките в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време, за което са определени средства в размер на 18 млн. 867 хил. лв. Програмата за развитие на спорта за високи постижения, която е в размер на 53 млн. 906 хил. лв., е преструктурирана и включва олимпийската подготовка, олимпийския резерв и развитие на спорта за високи постижения. С преструктурирането се търси по-голяма ефективност, съсредоточават се наличните ресурси върху най-перспективните състезатели, но е невъзможно да се обхванат всичките възрастови нива – момчета и момичета, юноши и девойки младша и старша възраст, кадети, младежи мъже и жени. За привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти, са предвидени 3 млн. 629 хил. лв. В областта на политиките за младите хора – предвидените средства са 3 млн. 408 хил. лв. Увеличени са средствата за допълнително финансиране по проекти. По отношение на политиките за деца. В бюджета на Министерството на труда и социалната политика по Програма „Подкрепа за децата и семействата“ се финансира подкрепата на семействата с деца, както и на деца в риск, и е в съответствие с изпълнение на принципа за отглеждане на децата в семейна среда. В бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. по Програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение“ са предвидени 26 млн. лв. за продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания, отглеждани в останалите все още незакрити 13 домове за медико-социални грижи за деца в неравностойно положение от нула до тригодишна възраст. За 2020 г. бюджетът на Държавната агенция за закрила на детето е 1 млн. 996 хил. лв., като Агенцията ще осъществява дейности, които са свързани с разработване на насоки и документи, свързани с държавната политика в областта на децата. В обсъждането взе участие народният представител Весела Лечева, която подчерта, че няма да подкрепи проектобюджета за 2020 г., тъй като според нея той е повторение от предишните години и няма да предизвика никаква ефективна реформа в областта на спорта, нито пък в областта на младите хора и качествената им реализация в България. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване: с 9 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., заедно с приложенията към него.“ Благодаря Ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Атанасов. Следва Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм. Само да Ви информирам, че след това са докладите на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по енергетика. Заповядайте, господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г. – съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. На заседанието присъстваха: Емил Караниколов – министър на икономиката, Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, и Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Ключови цели за 2020 г. продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика. Изразени като процент от брутния вътрешен продукт, и при приходите, и при разходите за периода 2020 – 2022 г. се наблюдава тенденция на спад. За 2020 г. те ще бъдат в размер на 36,9%. По проектобюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. са заложени приходи, които възлизат на 27 млн. лв., което е с почти милион лева повече от планираните приходи за 2019 г. Политиките на Министерството за 2020 г. са „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“ и „Ефективното външноикономическо сътрудничество“. За изпълнение на политиката „Ефективното външноикономическо сътрудничество“ за 2020 г. са предвидени 17 млн. 350 хил. 800 лв. Бюджетът на Програма „Администрация“ е 8 млн. 460 хил. лв. По проектобюджета на Министерството на туризма за 2020 г. са заложени приходи в размер на 9 млн. 984 хил. лв. Предвидените разходи за 2020 г. са в размер на 19 млн. 648 хил. лв. През 2020 г. Министерството на туризма ще изпълнява политика в областта на устойчивото развитие на туризма, която възлиза на 16 млн. 922 хил. лв. и се реализира с две програми: „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ и „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: 3 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 13 гласа „за“, 7 гласа „против“, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кънев. Следва Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, а да кажа, че след това следва Докладът на Комисията по енергетика, и после – Външна политика. Имате думата, господин Веселинов – заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. С Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности – 3 млрд. 653 млн. 185 хил. лв.; трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия – 307 млн. 022 хил. лв., и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 43 млн. 228 хил. лв. Целева субсидия за капиталови разходи – 199 110,2 хил. лв. Министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова представи пред Комисията проекта за бюджет на Министерството и информация за предвидените средства за основните политики, програми и дейностите, осъществявани от него. Министърът обърна внимание на средствата, предвидени в проекта за осъществяване на дейностите от Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол, като изтъка причините, поради които в съответните области се прогнозира повишаване или намаляване на очакваните приходи. В становището на Националното сдружение на общините в Република България са направени предложения за увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите и конкретният размер на необходимите допълнителни средства за общините подробно са изложени в протокола за проведените консултации по Законопроекта, подписан между министъра на финансите и Сдружението. Предложено е увеличаване на средствата за общинските пътища чрез увеличаване на общия размер на целевата субсидия за капиталови разходи, както и за други дейности, като е направена подробна аргументация за необходимостта от увеличаване на средствата. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - без „за“, 2 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да не бъде приет на първо гласуване; - с 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, със становище на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да бъде приет на първо гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Следва Докладът на Комисията по енергетика. Заповядайте да го представите. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по енергетика обсъди горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха представители от Министерството на енергетика, Министерството на финансите, Комисията за енергийно и водно регулиране и Агенцията за ядрено регулиране. Госпожа Вергиния Йончева – държавен експерт от Министерството на финансите представи частта на проектобюджета на държавния бюджет на Република България за 2020 г., чрез който ще се осъществява правителствената политика в сектор „Енергетика“. Приходите по проектобюджета на Министерството на енергетиката за 2020 г. са в размер на 151,4 млн. лв. и са с 3,9 млн. лв. по-малко от тези за 2019 г. Приходите по проектобюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2020 г. са в размер на 10,7 млн. лв. и са по-малко от тези за 2019 г. с 1,3 млн. лв. Приходите по проектобюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2020 г. са в размер на 8,6 млн. лв. и са без промяна спрямо тези за 2019 г., а разходите по проектобюджета на Агенцията за ядрено регулиране за 2020 г. са в размер на 7,1 млн. лв. и са с 0,3 млн. лв. повече от тези за 2019 г. В своето становище госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, заяви, че предложеният проект на бюджет е достатъчен и дава възможност на Министерството на енергетиката да реализира държавната политика в областта на енергетиката. Господин Лъчезар Костов – председател на Агенцията за ядрено регулиране, изказа становище, че предложеният проект на бюджет позволява да бъдат изпълнени планувани задачи от ядрения регулатор за 2020 г. Становището на Комисията за енергийно и водно регулиране беше представено от господин Николай Георгиев, който изрази позицията на енергийния регулатор, че проектобюджетът за 2020 г. ще позволи на Комисията да изпълни задачите, които си е поставила за 2020 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, без „против“ и 14 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов. Следва Докладът на Комисията по външна политика. Да Ви информирам само, че следват докладите на Комисията по отбрана и Комисията по Вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте, госпожо Грозданова. ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по външна политика на Народното събрание разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в частта му за Министерството на външните работи. Проектът на бюджет на Министерството на външните работи за 2020 г. беше представен от заместник-министъра на външните работи Петко Дойков. Николина Апостолова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите, запозна Комисията с общата рамка и приоритетите на бюджета за 2020 г. За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на Министерството на външните работи за постигане на по-голяма отчетност са формулирани единадесет програми, разпределени в три политики – „Развитие на ефективна дипломатическа служба“, „Публична дипломация“ и „Активна двустранна и многостранна дипломация“. В сравнение с бюджет 2019 г. собствените приходи са намалени с 3 млн. лв., разходният таван е увеличен с 8 млн. 836 хил. 300 лв. Основните параметри в проекта за бюджет за 2020 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните: - собствените приходи са в размер на 56 млн. 789 хил. лв.; - разходите са в размер на 141 млн. 246 хил. 500 лв.; - субсидията е в размер на 84 млн. 457 хил. 500 лв. Бюджетната рамка на Министерството на външните работи за 2020 г. ще позволи осъществяването на основните цели и дейности по политики и програми. Министерството на външните работи съвместно с Министерството на финансите работи за намиране на възможности за по-ефективното разходване на предоставените средства. Следва да продължат усилията за повишаването на разходния таван на Министерството с цел в максимална степен да бъде преодоляно недофинансирането на дипломатическата служба. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект, № 902-01-57, за държавния бюджет на Република България за 2020 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова. Следва Докладът на Комисията по отбрана. Господин Попов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2020 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, заместник-министърът на финансите Росица Велкова и заместник-началникът на отбраната контраадмирал Емил Ефтимов. Заместник-министър Величков изрази удовлетворение от бюджета на Министерството на отбраната и отделените допълнителни средства в централния бюджет. Положително е, че наред със средствата за персонал нарастват и капиталовите разходи, с което се осигурява модернизацията и развитието на интегрираната инфраструктура за въвеждане на новите бойни самолети за Военновъздушните сили. Заместник-министър Росица Велкова отбеляза общата социална насоченост на бюджета и приоритетното финансиране на образованието, здравеопазването и отбраната. В разискванията взеха участие народните представители Кольо Милев, Валентин Радев, Николай Цонков, Христо Гаджев, Пламен Манушев, Симеон Симеонов, Слави Нецов, Милен Михов, Владимир Тошев и Джейхан Ибрямов. Отчитайки положителните страни на бюджета за отбрана за 2020 г., народните представители Кольо Милев и Николай Цонков посочиха, че увеличението и осигуряването на повече пари за персонал и капиталови разходи категорично не е достатъчно, за да реши натрупваните с години проблеми, поради което той няма да бъде подкрепен от Българската социалистическа партия. Представителите на управляващото мнозинство изтъкнаха значителния ръст на средствата за капиталови разходи, които осигуряват не само крупните проекти за модернизация, но и модернизация на ключови бойни средства на Сухопътните войски, Военноморските сили и системите за противовъздушна отбрана. Предвидените средства за личен състав са достатъчни за повишаването на възнагражденията и дават възможност за назначаване на значителен брой кадрови военнослужещи в намаляване некомплекта на въоръжените сили. Народните представители Симеон Симеонов и Джейхан Ибрямов се съгласиха с положителните тенденции, но отчетоха, че темпът на нарастване не е достатъчен, за да реши проблемите в отбраната в близко бъдеще. Беше уточнено, че по причина на цялостна оценка на държавния бюджет за 2020 г. същите ще се въздържат. В заключение председателят на Комисията Константин Попов посочи предимствата на бюджета за отбрана за 2020 г. Най съществено е, че абсолютният ръст на общите бюджетни средства за отбрана за пръв път надвишава 2 млрд. лв. След приключването на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 20 народни представители, и с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 3 „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Попов. Следва Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, който ще бъде представен от господин Нунев. Докато стигне до трибуната да Ви информирам, че следващите комисии са: Комисията по земеделието и храните и Комисията по труда, социалната и демографската политика. Имате думата, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Представям на вниманието Ви „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. С проекта на бюджет на Министерството на вътрешните работи са осигурени разходи общо в размер на 1 млрд. 669 млн. 575 хил. 500 лв., които са увеличени със 154 млн. 785 хил. 300 лв. над утвърдените на Министерството със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. От предвидените текущи разходи по проекта на бюджет на МВР за 2020 г. 1 млрд. 531 млн. 438 хил. 500 лв. са разчетени за персонал или увеличение със 153 млн. 585 хил. 300 лв. в сравнение с 2019 г. Определените капиталови разходи за 2020 г. са в размер на 14 млн. 947 хил. лв. За политиката в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред са предвидени средства в размер на 967 млн. 441 хил. 200 лв. срещу 877 млн. 714 хил. лв. за 2019 г. За политиката в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси са предвидени средства в размер на 234 млн. 228 хил. 200 лв. срещу 212 млн. 48 хил. лв. за 2019 г. За политиката в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните са предвидени средства в размер на 185 млн. 163 хил. лв. По отношение на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за 2020 г. са предвидени общо разходи от 4 млн. 56 хил. 500 лв., като текущите разходи са в размер на 3 млн. 976 хил. 500 лв., в това число за персонал 2 млн. 920,5 хил. лв. и за капиталови разходи 80 хил. лв. По отношение на Комисията за защита на личните данни в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. са предвидени приходи в размер на 300 хил. лв. и разходи в размер на 3 млн. 13,6 хил. лв., а за персонал – 2 млн. 69,6 хил. лв., като максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., е в размер на 922,5 хил. лв. Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ са предвидени бюджетни средства в размер на 92 млн. 752,1 хил. лв., в това число текущи разходи за 22 млн. 122,3 хил. лв. В последвалите разисквания взеха участие народните представители Иван Иванов и Красимир Ципов. Поставен бе въпросът за възнаграждението за нощен труд на полицаите. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Нунев. Следва Докладът на Комисията по земеделието, храните и горите. Заповядайте да представите Доклада, госпожо Белова. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 6 ноември 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. Основните параметри на Законопроекта в частта селско стопанство са следните: 1. По Проекта на бюджет на Министерството на земеделието, храните и горите за 2020 г. предвидените приходи са в размер на 149,4 млн. лв. Предложеният разходен таван е 203,6 млн. лв., от които за персонал – 118,1 млн. лв., за капиталови разходи – 7,8 млн. лв. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 93,8 млн. лв., от които за Селскостопанската академия – близо 28 млн. лв. В рамките на текущите разходи за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД, са утвърдени 19 млн. лв., от които 1,9 млн. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“. 2. По Проекта на бюджет на ДФ „Земеделие“ за 2020 г. предвидените приходи са в размер на около 4 млн. лв. Разходният таван на Фонда е около 366,8 млн. лв., от които: за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия – 300,4 млн. лв., за капиталови разходи – 10 млн. лв. Бюджетните взаимоотношения с централния бюджет са в размер на 402,8 млн. лв. В рамките на бюджетите за електронно управление и за използваните информационни и комуникационни технологии са утвърдени целеви текущи и капиталови разходи общо в размер на 6,4 млн. лв. за Министерството на земеделието, храните и горите и 8,4 млн. лв. за ДФ „Земеделие“. По линия на Общата селскостопанска политика за 2020 г. по схемата за единно плащане на площ за директни плащания се предвижда да бъдат усвоени 1 млрд. 567,4 млн. лв. европейски средства. За финансиране на пазарни мерки общият бюджет е 128 млн. лв., от които 77,6 млн. лв. европейско финансиране. По втория стълб на Общата селскостопанска политика за развитие на селските райони са предвидени 1 млрд. 142,4 млн. лв., от които 941,3 млн. лв. европейски средства. По линия на Общата рибарска политика за 2020 г. средствата са 61 млн. лв., от които 46,8 млн. лв. – европейско финансиране. Запазва се данъчната преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първичното селскостопанско производство, като за целта са утвърдени 84 млн. лв. Ще се прилага данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Ще се прилага и механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури. Държавен фонд „Земеделие“ ще продължи да извършва плащания за финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по различните програми. Предвидено е увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 на 610 лв. от началото на 2020 г. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите: - без „за“, 7 гласа „против“ и 13 „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2; - с 13 гласа „за“, 7 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902 01 57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Белова. Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Преди да дам думата на господин Адемов, само да кажа, че следват докладите на Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазването. Заповядайте, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31октомври 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване, разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Законопроектът бе представен от министъра на финансите господин Владислав Горанов. Очакваният икономически ръст за периода 2020 – 2022 г. е 3,3% за всяка година. Растежът на БВП се запазва на малко по-ниско от очакваното за 2019 г. ниво от 3,4%, движен от вътрешното търсене както по линия на потреблението, така и на инвестициите. Номиналният размер на БВП през 2020 г. ще достигне до 126 млрд. лв., за 2021 г. 134 млрд. лв., в края на тригодишния период БВП ще бъде 143 млрд. лв. В рамките на прогнозния период коефициентът на безработица ще запази тенденцията на намаление, която ще се реализира с по-бавни темпове до достигане на около 4% през 2022 г. в сравнение с очаквано ниво за 2019 г. от 4,4%. Растежът на заетостта се очаква да отслабне през 2020 г. и постепенно да премине към намаление през 2021-а и 2022 г. в съответствие с очакванията за ограничаване на предлагането на труд в края на прогнозния период. За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%, а средногодишна – 2,1%. В настоящата прогноза се запазват целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г., достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета. Изразени като процент от брутния вътрешен продукт и при приходите, и при разходите за периода 2020 – 2022 г. се наблюдава тенденция на спад от 36,9% до 35,0%, а в номинален размер те се увеличават, като от 46 826 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50 142 млн. лв. през 2022 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2020 г. се предвижда да остане непроменен спрямо заложения в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. в размер на 4,5 млрд. лв. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8% до 18,2% от БВП или между 25,1 – 26,1 млрд. лв. Разходните приоритети в бюджет 2020 са свързани със следните политики: - Образование. През 2020 – 2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия. За 2020 г. образованието ще получи повече 610,1 млн. лв. - Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот. Приоритетно здравеопазването ще получи допълнително 498,5 млн. лв. - Отбрана. През периода 2020 – 2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Разходите за отбрана нарастват през 2020 г. с 201,7 млн. лв. - Пенсионната политика. В периода 2020 – 2022 г. се предвижда от 1 януари на всяка година да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола. - Политика по доходите. Освен предвиденото в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г. След представянето на основните акценти от проекта за държавен бюджет за 2020 г. се състоя обсъждане, в което се включиха представители на работодателските и синдикалните организации, народни представители и управителят на БНБ Димитър Радев. Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че повечето от работодателските организации подкрепят проекта на държавен бюджет. Според президента на КНСБ Пламен Димитров проектът на бюджета е консервативен и залага достатъчно буфери, заради несигурната икономическа среда. Според управителя на БНБ Димитър Радев проектът на бюджета отговаря на целите на финансовата стабилност на държавата. Според народния представител Павел Шопов е настъпил моментът за закриване на валутния борд. Народните представители от Комисията по труда, социалната и демографската политика разполагат със становищата на социалните партньори. След приключване на обсъждането се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет: „за“ и „против“ – няма, „въздържал се“ – 20; 2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.: „за“ – 11, „против“ – 8, „въздържал се“ – 1. Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Адемов. Следва Доклад на Комисията по образованието и науката. Заповядайте да го представите. След това е Комисията по здравеопазването. ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. В Комисията по образованието и науката постъпиха становища от: Конфедерацията на независимите синдикати в България, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, Федерацията на университетските синдикати, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българската асоциация на частните училища. В областта на политиката за образование и наука Законопроектът бе представен от Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който подчерта, че бюджетът на Република България за 2020 г. увеличава разходите за образование и извежда сектора като приоритетен в политиката на правителството. Общият размер на разчетените разходи за образование за 2020 г. е 4 млрд. 813 млн. лв., което представлява 3,8% от БВП. Приоритетите, към които е насочена политиката в областта на предучилищното и училищното образование, са: повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители чрез поетапното повишаване на доходите на педагогическите специалисти; пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и ученици; подобряване на качеството на образованието във всички училища; осигуряване на качествено професионално образование и обучение; подкрепа за българските училища в чужбина за съхраняване на българските общности. Разчетените средства за системата на предучилищното и училищното образование нарастват с 500 млн. лв., като общият им размер достига 3 804, 7 млн. лв. Увеличението на средствата за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците с 360 млн. лв. ще гарантира ръст на възнагражденията на педагогическите специалисти. В областта на висшето образование политиката е насочена към намаляване и преструктуриране на приема и към повишаване качеството на обучението и ориентирането му към нуждите на пазара на труда. Общият размер на предвидените от бюджета на Министерството на образованието и науката трансфери за държавните висши училища е в размер на 499,2 млн. лв., с което се постига ръст от 11% на средствата за издръжка на обучението. Осигурено е повишаването на най-ниските диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления. Разходите за публичното финансиране в сектор „Наука“ в бюджета за 2020 г. нарастват до 571,5 млн. лв. при 528,8 млн. лв. за 2019 г. Разчетените за 2020 г. средства за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България, включително Националната пътна карта за научна инфраструктура и национални научни програми, са в размер на 64,7 млн. лв. Ръстът на националното финансиране за наука е 43,2 млн. лв., в които са включени увеличение на средствата по трансфера за Българската академия на науките с 11,5 млн. лв. и на бюджета на Министерството на отбраната и науката с 2,7 млн. лв., от които 2,3 млн. лв. за политика по доходите. В последвалата дискусия се включиха народните представители Милена Дамянова, Ирена Анастасова, Николай Цонков, Станислав Станилов, както и представители на синдикални организации в областта на образованието, Българската академия на науките, Съветът на ректорите и работодателски организации в предучилищното и училищното образование. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за“ – 13, „против“ – 7, „въздържал се“ – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Захариева. Следва Докладът на Комисията по здравеопазването. Заповядайте, госпожо Дариткова. Преди да Ви дам думата, само да спомена, че следват докладите на Комисията по околната среда и водите и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Имате думата. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Владислав Горанов, а министър Кирил Ананиев запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Министерството на здравеопазването. Господин Ананиев посочи, че през 2020 г. е планирано равнище на разходите, което да осигури финансирането на ангажиментите и дейностите, които по Закон са възложени за осъществяване чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, като общият размер на предвидените разходи по бюджета на институцията възлизат на 662 млн. 51 хил. 900 лв. Политиката в областта на здравеопазването ще бъде насочена към постигане на приоритетите на Националната здравна стратегия 2020, чрез изпълнение на Плана за действие към нея, с цел подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Господин Ананиев поясни, че чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Предвиденият финансов ресурс ще бъде разходван за обезпечаване на национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социалнозначими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Ангажиментите на държавата по отношение финансирането на определени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, които остават държавна отговорност – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на пациенти с ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и други, както и финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и труднодостъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Българския червен кръст и предвид необходимостта от въвеждането на единен подход при финансирането със средства от държавния бюджет на юридически лица с нестопанска цел, както и от създаването и поддържането на информация за измерване на изпълнението на секторните политики по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. и следващите години са планирани допълнителни субсидии за финансова подкрепа на Българския червен кръст. Считано от 1 януари 2020 г. се предвижда финансирането на медицинските изделия и помощните средства за хората с увреждания да премине към системата на здравеопазването, като се въвежда нов механизъм за тяхното финансиране и предоставяне, както и стандарти за качеството им. Предвидените средства за изпълнение на дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, са в размер на 38 млн. лв. От страна на Националното сдружение на общините в Република България и Конфедерацията на независимите синдикати в България бе изразена принципна подкрепа за предлагания законопроект, като се посочи, че средствата, предвидени за системата на училищното и детското здравеопазване следва да бъдат увеличени, за да бъде подсигурено нормалното функциониране на детските ясли и на здравните кабинети в детски градини и училища. Беше подчертано, че недостатъчният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за здравеопазване за 2020 г. ще доведе до практическа невъзможност за осигуряване на договорените на национално ниво основни месечни възнаграждения на заетите медицински специалисти в отрасъл „Здравеопазване“. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.: „за“ – няма, „против“ – 8, „въздържал се“ – 12. 2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.: „за“ – 12, „против“ – 8, „въздържал се“ – няма. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Следва Докладът на Комисията по околната среда и водите. Заповядайте, госпожо Василева, да го представите – имате думата. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: господин Нено Димов – министър, госпожа Ива Таланова – директор на дирекция „Финансово управление“, и госпожа Михаела Габрашкова – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда; и от Министерство на финансите: госпожа Николина Апостолова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и господин Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд“. Основните приоритети на бюджет 2020 г. в частта, касаеща политиките в опазването на околната среда, бяха представени от министър Нено Димов. Той посочи основните параметри за Министерството на околната среда и водите: очаквани приходи – 42 млн. лв., разходи – 56 млн. лв., включващи 10% увеличение на работна заплата на служителите. Предвижданите разходи по някои от основните политики са: за политиката по опазване и ползване на компонентите на околната среда – 26 млн. 800 хил. лв., от които за управление и опазване на водите – 6 млн. 900 хил. лв.; за управление на отпадъците – 3 млн. 400 хил. лв., като целта е увеличаване на количествата рециклирани отпадъци и подготовка за преход към кръгова икономика; за политиката по подобряване качеството на атмосферния въздух – 1 млн. 800 хил. лв.; за управление на дейностите по изменение на климата – 600 хил. лв.; за съхранение, укрепване и възстановяване на екосистемите, видовете и генетичните им ресурси – 9 млн. 100 хил. лв.; за Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 10 млн. 300 хил. лв., и за администрация – 18 млн. 800 хил. лв. Министърът представи и бюджета на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, който за 2020 г. е в рамките на 63 млн. 900 хил. лв., като отново най-голям е делът на разходите в сектор „Води“ – 39 млн. 500 хил. лв. За сектор „Управление на отпадъците“ се планират 18 млн. 500 хил. лв. с приоритет за довършване на депа за твърди битови отпадъци и рекултивация на стари общински депа. Предвижданият размер на плащанията по Оперативна програма „Околна среда“ е в размер на 404 млн. 600 хил. лв. Отношение по Законопроекта взеха народните представители Джевдет Чакъров, Румен Георгиев, Манол Генов и Ивелина Василева. След прекратяване на дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, 7 „против“ и без „въздържал се“ изрази следното становище: Комисията подкрепя Проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и водите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Василева. Следва Докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. И да Ви информирам, че след това са докладите на Комисията по културата и медиите и на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Заповядайте, господин Полихронов. ДОКЛАДЧИК МИТКО ПОЛИХРОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 ноември 2019 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Атанас Темелков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“, представители на предприятията и дружествата към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и представители на Министерството на финансите и на синдикалните организации. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. бе представен пред членовете на Комисията от господин Росен Желязков. Разчетените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители, са в размер на 56 млн. 287 хил. лв. за 2020 г., 55 млн. 950 хил. лв. за 2021 г. и 59 млн. 109 хил. лв. за 2022 г. През 2020 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предвижда да разходва, трансферира и координира 1 млрд. 656 млн. 286 хил. лв. за програми в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От общия размер на разходите за 2020 г. – 1 млрд. 656 млн. 286 хил. лв., се предвиждат 722 млн. 440 хил. лв. да бъдат осигурени от сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, 650 млн. 960 хил. лв. – от централния бюджет, в това число погашения и лихви по държавни и инвестиционни заеми 52 млн. 960 хил. лв.; 56 млн. 287 хил. лв. – собствени приходи, и 226 млн. 597 хил. лв. – субсидия от държавния бюджет. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“, 7 „против“ и 1 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Полихронов. Следва Докладът на Комисията по културата и медиите. Заповядайте да го представите, госпожо Чеканска. ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по културата и медиите за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Съвета за електронни медии, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Съюза на българските музикални и танцови дейци. Министърът на културата господин Боил Банев представи бюджета на Министерството на културата. Държавният бюджет за 2020 г. беше представен от господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите. Проектобюджетът на Министерството на културата за 2020 г. предвижда собствени приходи от 33 млн. лв. и рамка на разходи в размер на 217 млн. 50 хил. 500 лв. Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер от 5 млн. 811 хил. 400 лв. За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. са предвидени приходи в размер от 1 млн. 200 хил. лв. и разходи в размер на 1 млн. 792 хил. 700 лв. Законопроектът за държавния бюджет за 2020 г. предвижда сума за Българското национално радио в размер на 47 млн. 44 хил. 900 лв. и 70 млн. 907 хил. 100 лв. за Българската национална телевизия. С § 1 от Заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. се отлага за следващо време действието на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2020 и 2021 г. С § 15 се вменява задължението на министъра на културата в срок до 31 март 2020 г. да внесе в Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи. Със Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г. се извършват изменения и допълнения в Закона за закрила и развитие на културата в уредбата на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. С промените в Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“ се предлага неговото финансово подпомагане да се извършва чрез бюджета на Министерството на културата, а не от централния бюджет. По време на дискусията взеха отношение народните представители Вежди Рашидов, Иван Ченчев, Анастас Попдимитров и Велислава Кръстева. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за“ – няма, „против“ – 4, „въздържал се“ – 10. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 10, „против“ – 5, „въздържал се“ – няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Чеканска. Следва Докладът на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Господин Гьоков, имате думата. След това са докладите на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание Доклада за първо гласуване на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. В представения проект на държавен бюджет за 2020 г. в частта му за юридически лица с нестопанска цел: Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридическите лица с нестопанска цел възлизат на 267,3 млн. лв., или с 69,7 млн. лв. повече спрямо 2019 г., като увеличението е основно от планираните средства за субсидиите за регистрираните вероизповедания в Република България, както и от сметките на средства от Европейския съюз по Държавен фонд „Земеделие“ и Национален фонд. Средствата са разпределени, както следва: - по държавния бюджет (включени по бюджетите на министерствата) – 98,05 млн. лв., или с 40,1 млн. лв. повече спрямо 2019 г.; - общините – 86,6 млн. лв. основно за субсидия за читалищата (делегирана от държавата дейност), като увеличението е с 13,2 млн. лв. спрямо 2019 г.; - по Национален фонд – 36,2 млн. лв. за финансиране на проекти с бенефициенти, юридически лица с нестопанска цел по линия на Европейските фондове; - Държавен фонд „Земеделие“ – 12,5 млн. лв., или увеличение с 11,7 млн. лв. спрямо 2019 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет, който приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България. С ал. 1 на същия член от Закона е предвидена възможността държавата да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, чрез финансирания, но при условия и по ред, определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи, тоест предвидено е организациите, които се подпомагат от държавата, да отговарят кумулативно на две условия: 1. Да са определени за извършване на дейност в обществена полза и 2. Да има условия и ред за тяхното финансиране в специален закон. През 2020 г. на основание чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел по централния бюджет за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предвидени целеви средства в размер на 1 млн. лв. След като Съветът за развитие на гражданското общество започне дейността си и утвърди критерии, условия, правила и процедури за оценката на проектите и разпределението на средствата, тези средства в размер на 1 млн. лв. ще бъдат предоставени с акт на Министерския съвет по реда на Закона за публичните финанси. При разработването на проекта на държавен бюджет за 2020 г. в частта за юридическите лица с нестопанска цел, с оглед постигане на по-голяма степен на съответствие на провежданите политики и разпределението на публични средства за тяхното реализиране, се възприе финансовото подпомагане на юридическите лица с нестопанска цел да се извършва чрез бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет в рамките на целите и приоритетите на утвърдените им области на политики, от чиято отговорност и компетентност е тяхното провеждане, а не от централния бюджет. Финансовото подпомагане от страна на държавата на юридическите лица с нестопанска цел следва да става при съобразяване с относимите законови изисквания и при отчитане на специалния статут и значимост на организациите, и следва да води до измерими резултати за обществото при изпълнението на конкретна политика. Основания за получаване на средства на юридическите лица с нестопанска цел по бюджетите на министерствата: - по бюджета на Министерството на културата (чл. 17) – 2,128 млн. лв.; - по бюджета на Министерството на труда и социалната политика (чл. 14) – 4,704 млн. лв.; - по бюджета на Министерския съвет (чл. 6, ал. 4) – 33,3 млн. лв. ; - по бюджета на Министерството на младежта и спорта – 49,888 млн. лв.; - по бюджета на Министерството на здравеопазването (чл. 15) – 4,7 млн. лв. ; - по бюджета на Министерството на икономиката (чл. 19) – 1,8 млн. лв.; - по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 540 хил. лв.; - по бюджета на Министерството на правосъдието – 690 хил. лв.; - по бюджета на Министерството на отбраната (чл. 11) – 262 хил. лв. Отношение по Законопроекта за държавен бюджет за 2020 г. взеха народните представители Крум Зарков, Георги Гьоков, Милена Дамянова, Александър Сиди. В изказванията бе поставен въпросът за все още неструктурирания Съвет за развитие на гражданското общество. Средствата са предвидени в бюджета за 2020 г., но не могат да бъдат предоставени на гражданските организации за финансиране на проекти. Народните представители изразиха готовност да съдействат за по-бързото структуриране на Съвета за развитие на гражданското общество. Повдигнат бе и въпросът за отпадналите от списъка за финансиране Съюз на народните читалища, Македонския научен институт и Съюза на тракийските дружества в България. След проведената дискусия Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 9 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Следва Докладът на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Заповядайте, господин Велчев, да представите Доклада. След нея е Докладът на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; госпожа Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминацията, доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на същата комисия, госпожа Петя Първанова – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, господин Емил Велинов – директор на дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет, от Светия Синод на Българската православна църква – Западно и Средноевропейския митрополит Антоний, доцент доктор Мария Кьосева и адвокат Радомир Чолаков, от Мюсюлманското изповедание – господин Джелал Фаик – главен секретар на Главното мюфтийство, от Католическата църква – отец Петко Вълов, от Обединените евангелски църкви – пастор Румен Борджиев. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев, който запозна народните представители с общата рамка и приоритетите в бюджет 2020, фокусирани върху секторите образование, здравеопазване, отбрана, пенсионна политика и политика по доходите. За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет в размер на 3 363 900 лв., с 204 900 лв. повече от бюджета за 2019 г. Госпожа Диана Ковачева изрази подкрепата си за Законопроекта в частта „Омбудсман“ и представи обосновка на необходимостта от допълнителни бюджетни средства за ефективното функциониране на институцията. Възходящият ръст на жалбите, акредитирането на институцията с най-висок статут „А“ на ООН за правозащитен орган, участието ѝ в Съвета за наблюдение, конституиран с изменението на Закона за хората с увреждания, ангажиментите ѝ като наблюдател на изпълнението на принудителните административни мерки по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за чужденците, налагат осигуряване на експертен и финансов ресурс. Беше отбелязано, че с предоставянето на подходящ държавен сграден фонд биха се спестили част от средствата за издръжка. За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 2 969 400 лв., със 185 400 лв. повече от бюджета за 2019 г. Госпожа Ана Джумалиева посочи, че бюджетът на Комисията следва да бъде съобразен с реалните възможности за реализирането на предоставените ѝ от законодателя правомощия като орган по равнопоставеност и ангажираността ѝ с проблемите на уязвимите социални групи. Необходимо е допълнително финансиране за разкриване на нови регионални офиси на Комисията за защита от дискриминация и адаптирането им чрез изграждане на съоръжения за достъпност на хората с увреждания, както и за назначаване на квалифициран персонал. На Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет бюджетът за 2020 г. е планиран в размер на 15 704 300 лв., като в сравнение с 2019 г. е увеличен с 6 740 500 лв. Госпожа Първанова отбеляза, че предвиденият бюджет за 2020 г. и одобрените средства по проекти и грантови споразумения от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ дават възможност на Агенцията да изпълнява функциите си в областта на международната закрила. Отпуснатата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията, е в размер на 33 340 000 лв. – с 27 840 000 лв. повече от бюджет 2019 г.; за източноправославното вероизповедание – на Българската православна църква – Българската патриаршия – 26 000 000 лв.; за мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание в Република България – Главното мюфтийство – 5 770 000 лв.; за задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българската патриаршия – на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа – 650 000 лв.; за Българските православни църковни общини в чужбина – 550 000 лв.; за Католическата църква в България – 70 000 лв.; за протестантските вероизповедания в България – 160 000 лв.; за Религиозната общност на евреите в България – 70 000 лв.; за Арменската апостолическа православна света църква – 70 000 лв. Господин Велинов информира народните представители, че в представения проектобюджет липсват средства за междурелигиозен диалог, издаване на религиозна литература, като не са предвидени и капиталови разходи за ремонти на религиозни сгради. Представителите на вероизповеданията изразиха задоволство относно предвидените средства в бюджета и изпълнението на поетия ангажимент по отношение възнагражденията на свещенослужителите. Поставени бяха и въпроси за необходимостта от прецизиране на начина на субсидиране на вероизповеданията по чл. 28, ал. 2, т. 1 от Закона за вероизповеданията. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Васил Антонов и Павел Шопов. Изрази се мнение, че бюджет 2020 г. е напълно балансиран без излишъци и дефицит. Поставиха се въпроси относно принципното, справедливо и предвидимо разпределение на средствата за вероизповеданията, както и необходимостта от увеличаване бюджета на Комисията за защита от дискриминация във връзка с изграждането на регионални представителства. След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет нa 31 октомври 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев. Предстои Докладът на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Кой ще представи Доклада? Не виждам господин Ячев. Може би тогава да направим едно разместване на комисиите и да Ви информирам какво предстои до края. Ще дам думата за представяне на Доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Преди това само да Ви информирам, че предстоят доклади на Комисията по политиките за българите в чужбина, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията за борба с корупцията, надявам се дотогава да намерите кой да представи Доклада, и накрая Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, след което ще бъде дадена думата на вносителя да представи Законопроекта за държавния бюджет от името на Министерския съвет. Това е, за да знаете какво предстои. Заповядайте, господин Лазаров, за Доклада на Вашата комисия. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в частта му за службите за сигурност, върху които осъществява парламентарен контрол. На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар по сигурността към Министерския съвет, господин Ангел Маринов – директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ към Министерството на отбраната, господин Пламен Русев – началник на отдел „Държавни разходи“ към Министерството на финансите, господин Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), бригаден генерал Красимир Станчев – началник на „Национална служба за охрана“ (НСО), господин Атанас Атанасов – председател на Държавната агенция „Разузнаване“ (ДАР), господин Борис Димитров – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), господин Пламен Колев, председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО), и полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация“ (СВИ). Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 г. се представи от господин Пламен Русев – началник на отдел „Държавни разходи“ към Министерството на финансите, който очерта основните параметри, цели и приоритети. Ръководителите на службите запознаха Комисията с частта от бюджета за 2020 г., касаеща дейност, изпълнение от съответните служби за сигурност. Те представиха конкретно разходните показатели за персонал, издръжка и капиталови разходи, както и параметрите, с които се променят съответните показатели. Представителите на службите за сигурност заявиха, че в цялост предвидените средства ще бъдат достатъчни за изпълнението на основните им функции. По време на дебатите народните представители господин Димитър Лазаров и господин Веселин Марешки изразиха становище в подкрепа на Законопроекта. Уточняващи въпроси зададе народният представител Филип Попов. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията с 4 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Лазаров. Следва Доклад на Комисията по политиките за българите в чужбина. Заповядайте, господин Дончев, имате думата. ДОКЛАДЧИК АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На свое заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. в частта му за политиките към българите в чужбина. На заседанието присъстваха: – от Министерството на културата: господин Румен Димитров – заместник-министър, Даниела Кънева – държавен експерт в дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“; от Министерството на външните работи: господин Иван Найденов – постоянен секретар, и госпожа Жасмина Ананиева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“, и Калин Анастасов – главен секретар; от Министерството на образованието и науката: госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и Ваня Балчева – главен експерт в дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“; от Министерството на финансите – господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Държавната агенция за българите в чужбина – Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател. Проектобюджетът на Министерството на културата беше представен от заместник-министър Румен Димитров. Той заяви, че Министерството финансира 11 културни института зад граница и че бюджетът на ведомството остава непроменен за 2020 г. Проектобюджетът на Министерството на външните работи беше представен от постоянен секретар Иван Найденов, който обяви, че има увеличение от 8,5 млн. лв. в общите параметри на бюджета за 2020 г. Приоритетна задача е административното укрепване на консулските служби. За обучение на служителите са предвидени малко над 35 хил. лв., за подобряване на интернет услугите в консулските служби са предвидени 200 хил. лв., също така е осигурен допълнителен кадрови капацитет във връзка с Брекзит. Проектобюджетът за 2020 г. от Министерството на образованието и науката бе представен от госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“. Тя обясни, че за подпомагане на образованието на българите в чужбина от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са планирани 17 млн. 984 хил. лв., като най-голямото перо и тази година е за българските държавни неделни училища в чужбина – около 16 млн. лв. Също така са планирани средства за командироване на преподаватели по Постановление на Министерския съвет № 103. Предвижда се да бъдат осигурени повече средства за командироване на лектори в чужбина. Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, добави, че е предвидено десет процентно увеличение на заплатите в Държавната агенция за българите в чужбина. От Държавната агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров информира народните представители, че проектобюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е в общ размер на 994 хил. лв. – същият както и миналата година. Народният представител Кристиан Вигенин зададе въпрос към господин Димитров какви средства са отделени за културния институт в Скопие и предложи между първо и второ четене те да бъдат увеличени. Заместник-министър Димитров отговори, че всички културни институти могат да кандидатстват по програмите на Министерството на културата, което е много сериозен допълнителен източник на финансиране. В хода на дискусията председателят на Комисията и народните представители обсъдиха въпросите за възможността за осигуряването на средства за подпомагане на българските организации и медии в чужбина, като за целта бъде изпратено писмо до Министерския съвет с искане за създаване на програмен елемент към подпрограмата на Държавната агенция за българите в чужбина в размер на 100 хил. лв. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г., внесен от Министерския съвет, гласували: „за“ 11 народни представители, „против” 6 народни представители, „въздържал се“ 1 народен представител. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по политиките за българите в чужбина предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев. Продължаваме с Доклада на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Кой ще представи Доклада? Заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 октомври 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902 01 57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, госпожа Петя Кузева – директор на дирекция „Държавен дълг“, и господин Георги Чукалев – началник на отдел в дирекция „Икономическа и финансова политика“; от Министерството на икономиката: господин Емил Караниколов – министър на икономиката, госпожа Емилия Янева – директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“, и госпожа Елена Карапаунова – началник на отдел „Финанси и бюджет“ в дирекция „Финанси и управление на собствеността“. Общата рамка и приоритетите в Законопроекта на бюджет 2020 бяха представени от госпожа Маринела Петрова, която запозна членовете на Комисията с мерките, свързани с продължаване на реформите в секторите: „Образование“, „Социална политика“ „Здравеопазване“, „Повишаване на доходите“, „Отбрана и сигурност“ и „Усвояване на средства от европейските фондове“. Основните цели на данъчната политика през периода са повишаване на бюджетните приходи и борба с данъчните измами, подобряване на събираемостта на приходите, намаляване на сивата икономика, както и административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Инструменти за постигане на поставените цели са реализирането на законодателни промени и административни мерки за ограничаване на данъчните измами, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане. Предлага се прецизиране на разпоредбите, свързани със затруднения по връчването на актовете, издадени от директора на Агенция „Митници“, които подлежат на предварително изпълнение и промени в нормите свързани с акцизните стоки и техните пределни размери на естествените фири. Въвеждане на регламентация относно взаимодействието между митническите органи и пощенските оператори, целяща да забрани възможността лицата да изпращат и получават акцизни стоки, чрез пощенски пратки, освен в предвидените от закона случаи. Предлага се и промяна свързана с предотвратяване на възможностите за прехвърляне на собственост от проверявани лица с установени данни за нарушаване на акцизното законодателство. Предвиждат се и административни мерки за физически лица, които пренасят или превозват акцизни стоки с търговски характер за друга държава – членка на Европейския съюз, превишаващи нормата за лична употреба. Продължава взаимодействието между Агенция „Митници” и НАП с цел засилване на контрола върху движението на рискови стоки през българските граници и извършване на съвместни контролни действия в рамките на регионалните координационни центрове. Акцент беше поставен върху заложените средства в Проектобюджет 2020 за политиката в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи в размер на 369 млн. 453 хил. 300 лв. и 52 млн. 364 хил. 700 лв. за защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма. Предвидените средства са насочени към осигуряване условия за функционирането на администрациите с оглед изпълнение на възложените им дейности и задачи, свързани с провеждане на вътрешната и външната политика на страната във всичките им аспекти. Обезпечава се функционирането на устойчивата система за постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски, намаляване на корупцията, повишаване качеството на административните услуги, подобряване на митническия контрол, борбата срещу митническите и валутните нарушения, контрабандата и други. След направеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, 6 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ 11 гласа, „против“ 8 гласа и без „въздържал се“. В резултат на проведеното гласуване Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание: 1. Да не приема на първо гласуване Проекта на закон за държавния бюджет за 2020 г. с включен проект за бюджета на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2. 2. Да приеме на първо гласуване Проекта на закон за държавния бюджет на Република България със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 902-01-57, внесен на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо. Доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2020 г. На заседанието присъстваха от: Министерството на финансите – господин Пламен Русев – началник отдел, и госпожа Изидора Петкова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – господин Антон Славчев – временно изпълняващ длъжността председател, господин Кирил Габеров – главен секретар, госпожа Мирослава Жекова – директор на дирекция „Финансово стопански дейности и управление на собствеността“. Представители на Министерството на финансите изтъкнаха, че проектобюджетът следва тригодишната бюджетна прогноза, както и актуализираната бюджетна прогноза за 2020 – 2022 г., като ключовите цели продължават да бъдат запазване на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар, също така постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на Европейския съюз. Нов момент в бюджетната процедура за 2020 г. е разширяването на обхвата на бюджетните организации, които прилагат програмен формат на бюджет. От Министерството на финансите маркираха приоритетите, които вече надграждат заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания, приети в началото на годината за тригодишната прогноза за развитие на секторните и хоризонталните политики. Отбелязано бе, че друго важно в политиката по доходите е предвиденото 10-процентно увеличение на заплатите за всички първостепенни разпоредители. Госпожа Петкова маркира заложените параметри в бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. С проекта на бюджет са разчетени разходи в размер на 21 млн. 856 хил. 700 лв., в това число разходи за персонал – 15 млн. 440 хил. лв.; за издръжка – 4 млн. 696 хил. 700 лв., и за капиталови разходи 1 млн. 720 хил. лв. В средствата за персонал спрямо бюджета за 2019 г. е предвидено увеличение в размер на 1 млн. 403 хил. 700 лв. с оглед 10% увеличаване на средствата за персонал, което включва разходите за възнаграждения, за социални осигуровки и за друг вид възнаграждения не само за заплати, което е в плюс спрямо увеличението, направено през 2019 г. От страна на Комисията господин Антон Славчев, временно изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ, изрази удовлетвореност от така представения проектобюджет. Той изтъкна, че в резултат на проведени срещи с представители на Министерството на финансите е постигната договореност при възникнала необходимост да бъдат отпуснати допълнителни бюджетни средства. Така поетата отговорност относно бъдещи бюджетни промени от Министерството на финансите представлява гарант за Комисията за ефективно и пълноценно изпълнение на тяхната дейност през следващата година. По Законопроекта взеха отношение народните представители Борис Ячев, Спас Гърневски, Иван Вълков, Кристина Сидорова, Слави Нецов и Симеон Найденов. След проведената дискусия и гласуване Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 6 гласа „за“, без „въздържал се“ и 2 гласа „против“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., с входящ № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г., представляваща мотиви към Законопроекта, като вземе предвид становището на Министерския съвет по проектобюджет на съдебната власт за 2020 г., както и Протокол от консултациите с Националното сдружение на общините в Република България по чл. 77 от Закона за публичните финанси.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ячев. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – имате думата, за да ни запознаете с Доклада. ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, преди официалния доклад бих искал да привлека Вашето внимание, че това е единствената Комисия, която предлага на Народното събрание да не приеме Доклада за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Затварям скобата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. Законопроектът представи госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. На заседанието присъства и госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите. С оглед спецификата на дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове заместник министър Велкова запозна народните представители с параметрите на проекта за държавен бюджет за 2020 г., касаещи вноската на Република България в бюджета на Европейския съюз за 2020 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз, както следва: Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2020 г. тя се предвижда да бъде 1 млрд. 397 млн. лв. Следва да се има предвид, че 2020 г. е последната бюджетна година от сегашната Многогодишна финансова рамка, а 2021-а и 2022 г. са първите години от следващия финансов период, преговорите, по който все още не са приключили. Приходите на Националния фонд по сметката за средства от Европейския съюз за 2020 г. се предвижда да са в размер на 1 млрд. 560 млн. лв. – 1,2% от брутния вътрешен продукт, а разходите – 2 млрд. 599 млн. лв., или 2,1% от брутния вътрешен продукт. Приходите и постъпления на Държавен фонд „Земеделие“ за 2020 г. се предвижда да са в размер на 2 млрд. 733 млн. лв., а разходите и плащанията – 2 млрд. 898 млн. лв. В дискусията взеха участие господин Петър Петров – заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и господин Драгомир Стойнев – председател, които отправиха въпроси, свързани с предвидените срокове за изграждането на ключови за страната инфраструктурни проекти и начина на финансирането им. Разисквани бяха балансираността на бюджета, както и политиките, предвидени за справяне с демографската криза и подпомагането на младите семейства. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Уважаеми народни представители, гости на парламента днес са наши колеги от Групата за приятелство Пакистан – България, в Националното събрание на Ислямска република Пакистан, водена от нейния председател господин Гиляни. Моля да ги приветстваме с добре дошли в Народното събрание на Република България. (Всички стават. Ръкопляскания.) Благодаря Ви. Продължаваме с изслушването на господин Магдалинчев. Моля, заповядайте да представите Становището на Висшия съдебен съвет. БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Изслушахме докладите на всички постоянни комисии към Народното събрание, дойде ред да чуем и Становището на Висшия съдебен съвет. В съответствие с Решение на Министерския съвет, № 52 от 31 януари 2019 г., за бюджетната процедура за 2020 г. и указанията за подготовка, представянето на проекти на бюджети на първостепенните разпоредители с бюджет за 2020 г. и актуализираните бюджетни прогнози за 2021-а и 2022 г. до органите на съдебната власт бяха изпратени указания от страна на Висшия съдебен съвет за подготовката на проектобюджета за 2020 г. и разчетите за периода 2021 – 2022 г. При изготвянето на разчетите са взети предвид също така обективните потребности за числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация, съобразени с броя на образуваните съдебни производства, темпа на тяхното нарастване, както и с единния класификатор на длъжностите в съдебната администрация и таблиците за възнагражденията на магистратите. Разчетите на проектобюджета на съдебната власт за 2020 г. и бюджетните прогнози за 2021 – 2022 г. са разработени на база утвърдените бюджети на органите на съдебната власт за 2019 г., като са предвидени и допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране. В съответствие с чл. 130, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт в бюджетната прогноза са предвидени средства по бюджета на Висшия съдебен съвет за управление на недвижимите имоти на съдебната система. Средствата за заплати са индексирани спрямо утвърдения бюджет за 2019 г., за да се приложат законоустановените изисквания, с които се определят възнагражденията в съдебната система. Наблюдавайки тренда на средната работна заплата на заетите лица в бюджетната сфера от 2016 г. насам се забелязва, че средната годишна заплата на наетите по трудови и служебни правоотношения в бюджетните организации се увеличава спрямо предходната година с около 9,6%. На базата на тези данни заплатите са изчислени и в съдебната система с увеличение от 10% за следващите три години. Съгласно чл. 233, ал. 6, изречение първо от Закона за съдебната власт по бюджета на Висшия съдебен съвет са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите в органите на съдебната власт с натовареност, по висока от средната за всяка година от прогнозния период. По силата или в съответствие с чл. 233, ал. 6, изречение второ и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт са предвидени средства за допълнителни възнаграждения на магистратите и съдебните служители от специализираните органи на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие, в размер на три основни възнаграждения за всяка година. В изпълнение на решение на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет по Протокол № 21 от 5 юни 2019 г. са предвидени за 2020 г. нови щатни бройки за длъжността „съдебен помощник“ в съдилищата. На следващо място, в изпълнение на разпоредбите на § 154, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и решение на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са предвидени 23 нови щатни бройки за длъжността „съдия“ в административните съдилища. Заложени са допълнително средства в съответствие с одобрените от Комисия „Съдебна администрация“ към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, възприети и от Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската колегия, средства за изменение на Класификатора на длъжностите в администрацията на прокуратурата и органите на съдебната власт. В проектобюджета са включени средства за облекло на магистратите и съдебните служители, съответстващи с изискванията на нормите на чл. 221; 277, ал. 1; 292, ал. 1 и чл. 352 от Закона за съдебната власт, индексирани с 10%, съобразно увеличението на средната заплата. Предвидени са средства за обезщетение по Закона за съдебната власт и Кодекса на труда в размер на 16 млн. 100 хил. лв. за 95 души магистрати и 301 съдебни служители. В съответствие с чл. 258, ал. 1 от Закона за съдебната власт средствата за обучението на младшите магистрати, младши съдии, младши прокурори и младши следователи в съдебната власт се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване бюджета на Националния институт на правосъдието в съответствие с конкретния техен брой за всяка година. Трудовите възнаграждения и средствата за осигурителни вноски на 86 младши магистрата, които подлежат на обучение през 2020 г., са предвидени в проектобюджета на Висшия съдебен съвет. По проектите за бюджет на съдилищата в Република България и прокуратурата за 2020 г. са включени средства за изпълнение на разпоредбите на чл. 360е от Закона за съдебната власт и Наредбата за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Разходите в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии, представени от Държавна агенция „Електронно управление“, изготвени на база на предложенията на органите на съдебната власт, са в размер на 15 млн. 900 хил. лв., от които 8 млн. 500 хил. лв. за текущи разходи и 7 млн. 400 хил. лв. за капиталови разходи. Добавен е и резерв от по 900 хил. лв. за всяка от трите години. По бюджета на Висшия съдебен съвет са предвидени средства за основен ремонт и придобиване на сгради за органите на съдебната власт в размер на 34 млн. 400 хил. лв., както и средства за застраховки на съдебните сгради и за местни данъци и такси в размер на 3 млн. 300 хил. лв. По приходите – предвид изпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт към 30 септември 2019 г. размерът на заложените за следващите три години приходи са, както следва: 2020 г. – 110 млн. лв., 2021-а и 2022 г. – също 110 млн. лв. По разходите – съгласно Решение на Министерския съвет № 195 от 2019 г. препоръчителният таван на разходите по бюджета на съдебната власт за 2020 г., както и за следващите 2021-а и 2022 г. е в размер на 741 млн. 300 хил. лв., което в абсолютни цифри представлява 37 милиона увеличение спрямо утвърдения със Закона за държавния бюджет за 2019 г. бюджет на съдебната власт с 5,25. Проектобюджетът на съдебната власт за 2020 г. е разработен на база щатна численост, като свободните щатни бройки са обезпечени за шест месеца за 2020 г. Допълнително към него са предвидени средства за нови щатни бройки, както следва: за Инспектората на Висшия съдебен съвет за тригодишния период от 2020-а до 2022 г. са заложени допълнително десет щатни бройки, които произтичат от измененията в Закона за защита на личните данни и предвиденото задължение на Инспектората на Висшия съдебен съвет с това изменение да осъществява надзор върху обработването на личните данни от съдилищата, прокуратурите и следствените органи, когато действат при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт, включително и разглеждане на жалби на физически лица във връзка с обработването на личните им данни. На следващо място, за съдилищата са заложени средства за разкриване на 100 щатни бройки за съдебни помощници съгласно решение на Комисия „Бюджет и финанси“ по Протокол № 21 от 5 юни 2019 г. За Националния институт на правосъдието са заложени средства за 2021 – 2022 г. за 28 щатни бройки, които са прехвърлени от Прокуратурата на Република България на Националния институт на правосъдието. За съдилищата са предвидени 23 нови щатни бройки за длъжността „съдия в административен съд“ съгласно решение на Комисията „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия. Общият размер на разходите по години е, както следва: 2020 г. – 859 млн. 300 хил. лв., 2021 г. – 938 млн. лв., 2022 г. – 1 млрд. 5 млн. 800 хил. лв. Относно разходите за заплати – предвидена е актуализация на работните заплати спрямо утвърдения бюджет за 2019 г. Разходите за заплати са планирани с увеличение в размер на 10%. На следващо място, предвидените средства по чл. 233, ал. 6, изречение първо от Закона за съдебната власт са в размер на 2 млн. лв. Средствата, предвидени по чл. 233, ал. 6, изречение второ и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт, са в размер на 2 млн. 700 хил. лв. Необходимите средства за разкриване на нови щатни бройки в органите на съдебната власт в размер на 4 млн. 200 хил. лв. са за следните дейности: Първо, за нови щатни бройки – 23 бройки за длъжността „съдия в административните съдилища“ съгласно изменението в Административнопроцесуалния кодекс, които трябваше да ги осигурим до 1 юли тази година. Предвидени са нови щатни бройки за съдебни служители, както следва: 100 щатни бройки за длъжността „съдебен помощник“; 10 щатни бройки за Инспектората на Висшия съдебен съвет, както следва: пет щатни бройки за експерти с висше юридическо образование, четири щатни бройки за системни администратори и една бройка за главен специалист – деловодител. Средствата за обезпечаване на свободните щатни бройки са 18 млн. 900 хил. лв. Средствата за актуализиране на ранговете на съдебните служители и изменения на класификатора на длъжностите в администрацията на прокуратурата, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и съдилищата са в размер на 13 млн. 700 хил. лв. Разходите за заплати са, както следва: 2020 г. – 526 млн. 800 хил. лв., 2021 г. – 601 млн. 500 хил. лв., 2022 г. – 659 млн. 800 хил. лв. Само за заплати са предвидени 94 млн. 900 хил. лв. в повече спрямо актуализирания бюджет за 2019 г., а спрямо бюджетната прогноза, представена през месец февруари в Министерството на финансите, увеличението е с 21 млн. 700 хил. лв. Относно другите възнаграждения и плащания за персонал разходите за други възнаграждения и плащания са, както следва: 2020 г. – 59 млн. 300 хил. лв., 2021 г. – 60.9, и 2022 г. – 66.7. Предвидените средства за облекло на магистратите и съдебните служители в съответствие с разпоредбите, регламентиращи това в Закона за съдебната власт, са с ръст на увеличение 10% и са в размер на: за 2020 г. – 2596 лв., за 2021 г. – 2856 лв., и за 2022 г. – 3142 лв. За свободните щатни бройки за 2020 г. е заложена по една заплата само за шест месеца. Средствата за обезщетения по Кодекса на труда и Закона за съдебната власт са взети от предложението на органите на съдебната власт и са в размер на 16 млн. 100 хил. лв. за 95 магистрати и 301 служители. Предвидени са средства за възнаграждения на вещи лица и съдебни заседатели, както и за персонал по извънтрудови правоотношения. Относно издръжката разходите за издръжката по години е следната: за 2020 г. – 83 милиона, за 2021 г. – 82.3, за 2022 г. – 84.4. Увеличението спрямо първоначално утвърдения бюджет за 2019 г. е 11 млн. 900 хил. лв. Средствата за текущ ремонт са завишени с 1 млн. 400 хил. лв. спрямо първоначално утвърдения бюджет за 2019 г. Предвидени са и средства за СБКО в размер на 3% от средствата за основни заплати. За обезщетения по Закона за отговорността на държавата са предвидени 3 млн. 300 хил. лв. повече по бюджета на Прокуратурата на Република България. Предвидени са средства за застраховка „Злополука“ на магистрати и съдебни служители в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт. В разходите за издръжка са включени средства в размер на 8 млн. 500 хил. лв., които са заложени в справката за разходите в областта на електронното управление и за използваните информационни и комуникационни технологии, изпратени в Държавна агенция „Електронно управление“. В разходите за външни услуги са предвидени средства в размер на 1 млн. лв. във връзка с чл. 360е от Закона за съдебната власт и Наредбата за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма по бюджетите на съдилищата и прокуратурата. По капиталовите разходи – средства за основен ремонт и придобиване на сгради за всички органи на съдебната власт са предвидени по бюджета на Висшия съдебен съвет. Те са в размер на 34 млн. 400 хил. лв. за 2020 г.; 20 млн. 700 хил. лв. за 2021 г.; и 7 млн. 700 хил. лв. за 2022 г. За придобиване на компютри и хардуер, придобиване на копирни машини, телефони и други, както и за придобиване на програмни продукти са заложени средства в размер на 7 млн. 400 хил. лв. съгласно представената справка в Държавна агенция „Електронно управление“. Уважаеми народни представители, налице е разминаване между проекта за бюджет на съдебната власт и проекта за бюджет, разработен от Министерството на финансите в частта по отношение на съдебната власт. В проекта за бюджет в приходната част, предложен от Висшия съдебен съвет за 2020 г., е заложена сумата 110 млн. лв. В проекта за бюджет, предложен от Министерството на финансите, в частта за съдебната власт и становището на Министерския съвет тя е 116 млн. лв. През последните години – две особено категорично, се забелязва тенденция на трайно намаляване на приходите от съдебни такси. Към 30 септември констатирахме абсолютно същата тенденция, или средно намалението на приходи от съдебни такси месечно е в размер на 563 хил. лв. Поради тези причини и поради очертаващата се тенденция в тази крайна посока Висшият съдебен съвет в своя проект за бюджет за 2020 г. предложи приходи от съдебни такси в размер на 110 млн. лв., а не 116 млн. лв., както е заложено в проекта за бюджет на Министерството на финансите. Проектът, изготвен от Министерството на финансите, предвижда разходи по бюджета на съдебната власт в размер на 771 млн. 300 хил. лв., или разходите за 2020 г. бележат ръст спрямо утвърдените със Закона за държавния бюджет разходи за 2019 г. с 67 млн. лв., в това число текущи разходи – увеличават се с 69 милиона, а капиталовите разходи се намаляват с 2 млн. лв. С разликата от 88 млн. лв. между проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет на съдебната власт за 2020 г. и предложения от Министерството на финансите няма да могат да бъдат обезпечени следните дейности, предвидени от Висшия съдебен съвет: назначаването на 110 щатни бройки за съдебни служители, от които 100 за длъжността „съдебен помощник“ и 10 бройки за Инспектората към Висшия съдебен съвет. На следващо място, заложените средства за основен ремонт и придобиване на сгради са в размер на 33 млн. лв., като сумата е изцяло съобразена с представената информация за 2020 г. по обекти от дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“. И на последно място, предвиденото актуализиране на възнагражденията и ранговете на съдебните служители и изменения в класификатора на длъжностите в администрацията на прокуратурата, на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и съдилища съгласно решенията на Комисия „Съдебна администрация“ към Съдийската и Прокурорската колегия. Уважаеми народни представители, това беше становището по проекта за бюджет на Висшия съдебен съвет, така както е изготвен от Висшия съдебен съвет и изразеното от него становище по проекта за бюджет на Министерството на финансите и становището на Министерския съвет. Аз не се съмнявам, че, полагайки усилия от страна на Висшия съдебен съвет за по-ефективно управление на средствата по бюджета, който Вие ще утвърдите с Вашия глас, ние ще успеем да се справим и да осъществим реализираните задачи и цели и, отстоявайки независимостта на съдебната власт, да продължим да изпълняваме своите функции. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз. Уважаеми народни представители, ще обявя прекъсване в работата за 30 минути. След прекъсването започваме с дебатите. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме работата. Откривам разискванията. Изказвания? Имате думата, госпожо Ангелова. (Реплики от „БСП за България“.) Ще дам думата на господин министъра, не си е отишъл, ще говори. Имате думата, уважаема госпожо Ангелова. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ще разгледаме и гласуваме годишния финансов план на държавата за следващата година. Както винаги интересът към държавния бюджет е голям. Има много коментари, много анализи, много разбори, има одобрение и неодобрение. Това е добре, показва, че нашето общество свободно и демократично се интересува от финансите на държавата и, разбира се, изразява мнение. Нека обаче преди да се спра на конкретните политики на бюджета за догодина, да Ви върна малко назад – към едно време на едно друго управление. Какво си спомняме оттогава? Заварихме огромен бюджетен дефицит, неизпълнение на приходите с 1 млрд. лв., рекорден дълг, спрени европейски програми, висока безработица, фалирала банка и още, и още. За сметка на това какво имаме днес? Стабилна финансова и фискална среда, философията на бюджета за 2020 г., ключовите цели за запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, разбира се, придържайки се към общите правила на Европейския съюз. През 2020 г. за първи път от много време насам ще имаме балансиран бюджет, тоест държавата ще похарчи толкова, колкото събере. Тази балансирана бюджетна позиция ще се запази и през следващите години. За догодина приходите и разходите са равни – възлизат на 36,9% от брутния вътрешен продукт. Днес имаме растяща икономика. За 2019 г. се очаква брутният вътрешен продукт да нарасне с 3,4% и да подмине 118 млрд. лв., като основен принос за растежа има частното потребление, а растежът на брутния вътрешен продукт за 2020 г. е планиран да достигне близо 127 млрд. лв., или това е ръст от 3,3%. Този ръст е движен от вътрешното търсене. Положително влияние върху потреблението ще има, естествено, и от увеличените разходи за персонал в публичния сектор, а инвестициите в основен капитал ще се повишат. За сравнение брутният вътрешен продукт през 2015 г. е 89 млрд. лв. В началото на управлението на този кабинет беше поет ангажимент за достигане на брутен вътрешен продукт от 110 млрд. лв. и това е постигнато още след втората година. Сега гледаме към брутен вътрешен продукт от над 130 млрд. лв. до края на мандата. Какъв по-добър показател за това как се развива държавата ни? Днес имаме преизпълнение на приходите с 1,2 млрд. лв. или 1,1% от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината. За поредна година параметрите по изпълнението на приходите отчитат подобрение спрямо същия период на предходната година. Тук, разбира се, е важно да се отбележи и добрата работа, и усилията на приходните администрации за събираемостта на приходите, борбата със сивия сектор чрез засилен финансов контрол, включително и контрол в реално време на фискалните устройства на търговците в страната, противодействието на опитите за данъчни нарушения и измами, мерките за засилване на контрола на търговията с акцизни стоки, борбата с контрабандата. Тук е мястото във връзка с борбата с контрабандата да отбележим, че делът на контрабандните цигари е свит до 3,4% или това са 3 млрд. лв. повече в хазната. Този показател ни прави първенец в Европейския съюз. Това е спад с 1,3% на годишна база. Постоянството в прилагането на тези мерки дава своя резултат в изпълнението на данъчните и осигурителните приходи и има дисциплиниращ ефект. През 2020 г. политиките по доходите продължават да бъдат ориентирани към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност. Данъчната политика се характеризира с предвидимост в широка данъчна основа и малко на брой преференции. Няма промяна в данъците, запазва се ниският данък върху доходите, данъкът на фирмите и данъкът върху добавената стойност. Това допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд. Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сивата икономика и намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите ни. Няма промяна и при осигурителните вноски, максималният осигурителен праг остава както и през 2019 г., така и за 2020 г. – на 3000 лв. Днес имаме над 10 милиарда фискален резерв, стабилна финансова система, доверие в банките, стабилен валутен борд, намалява държавният дълг. От началото на управлението на Борисов държавният дълг намаля с 31% – от 28% в началото на мандата, до края на мандата е предвиден да падне до 19,5%. Политиката на управление на правителството на държавния дълг за следващия тригодишен период ще бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обръщение, при необходимост финансиране на бюджета и обезпечаване на стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск. Днес имаме изключително ниска безработица. Тенденцията за намаляване на безработицата се запазва. За 2019 г. тя се очаква да бъде 4,4%, а през 2020 г. да падне до 4,1%. Това на практика на някои места е нулева безработица. Тук ми се иска да отбележа, че сякаш много бързо забравихме как преди години основният проблем на хората беше, че няма работа. Днес не е така благодарение на растящата икономика и комплексните мерки на правителството. Бюджет 2020 е фокусиран върху няколко приоритетни политики: доходи, образование, здравеопазване, социална сфера и отбрана. Тези политики ще окажат влияние върху живота на хората в дългосрочен план. Това са политики, които ще продължат да дават своите положителни резултати в бъдеще, политики, които отговарят на приоритетните теми на обществото. В бюджета за 2020 г. имаме увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 10%. Това увеличение цели както да задържи и привлича конкурентни и способни кадри, така и да стимулира бизнеса също да повишава заплащането на персонала. През 2020 г. е предвидено средната заплата да достигне 1300 – 1400 лв., и да продължава да расте до достигане на 1500 лв. средна заплата до края на мандата. Страната ни е на едно от водещите места по ръст на средната заплата за последните десет години. Минималната заплата също се увеличава – от 560 лв. през 2019 г. става 610 лв. през 2020 г. България е сред първите три страни в Европейския съюз по ръст на минималната заплата в периода 2009 – 2019 г. – това са данни от Евростат, а за периода 2012 – 2019 г. минималната заплата се удвоява – от 283 лв. през 2012 г. на 560 лв. през 2019 г. Повишението средно на година на минималната заплата е 8,8%. Запазва се, както вече казах, максималният осигурителен праг от 3000 лв. Заплатите на учителите се повишават със 17% и те ще продължават да растат до достигане на удвояване на учителските заплати в сравнение с 2017 г. За тази цел в бюджета са предвидени 360 млн. лв. Тези средства ще мотивират свежи, по-образовани, по-компетентни кадри да се влеят в сферата на образованието, една толкава важна сфера, която не би следвало да разглеждаме само като перо в бюджета за поредната следваща година, а би трябвало да разглеждаме като инвестиция в бъдещето, инвестиция в образованието, инвестиция в младите хора. С половин милиард пък е увеличението в бюджета за здраве, а увеличението в средствата на Здравната каса е близо 400 млн. лв. Тук отново е важно да отбележим, че здравето е посочвано като основен приоритет от гражданите, а тазгодишният бюджет отделя средства за превенция, диагностика, спешна помощ, изграждане на педиатрична болница. В социалната сфера. За делегираните от държавата социални дейности в общините са предвидени 30 млн. лв. повече. Стандартите за издръжка на социалните услуги се увеличават диференцирано, месечната финансова подкрепа за хората с увреждания ще се увеличи с 4,3%. По другия приоритет – отбрана, в бюджета за 2020 г. са предвидени малко над 2 млрд. лв., или това е 1,61% от брутния вътрешен продукт. Увеличението на тези средства е в отговор на ангажимент на нашата държава като член на НАТО да достигне 2% от брутния вътрешен продукт разходи за отбрана през 2024 г. В заключение, уважаеми колеги, някои от Вас ще критикуват този бюджет, други ще го припознаят и ще го харесат. Най-важно е обаче да не забравяме, че това е бюджет, съобразен с приоритетните политики на правителството, каквито бяха начертани в началото на този управленски мандат. Този бюджет е поредно спазено обещание към българските граждани. Бюджетът за 2020 г. е изпълним и предвидим. Той гарантира сигурност и спокойствие на бизнеса и на хората. Видно е, че този балансиран бюджет е логична и последователна стъпка в правилната посока – растеж и развитие, а не застой и хаос. Надявам се да подкрепите бюджета за 2020 г., за да запазим финансовата стабилност и дисциплина и да продължаваме да бъдем сериозен партньор и страна – членка на Европейския съюз. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Реплики? Не виждам реплики. Продължаваме с изказванията. Не виждам. Заповядайте, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Законопроекта за държавния бюджет на Република България за следващата година. Това е шестият бюджет, който представям пред Вас, и в този смисъл той последователно прилага визията ни за управлението на държавата, разписана в Управленската ни програма и следва всички приоритети, които бяха заложени при съставянето на настоящото правителство през 2017 г. Принципът колкото изкарваш – толкова да харчиш, определян като консервативен, но благоразумен при провеждането на фискалната политика, е поставен като цел за бюджетното салдо през следващата година и предлагам той да бъде запазен и след 2020 г. Последователно през последните няколко години ограничавахме размера на превишението на разходите над приходите, за да можем в 2020 г. да представим един бюджет, в който тези два показателя са изравнени. Балансиран бюджет не означава само равенство на приходите и разходите. Последователността и предвидимостта му са положителни качества, защото това, от което най-много страдаме, когато се опитваме да провеждаме определени публични политики, е липсата на приемственост и последователност, а големите реформи и големите промени в публичната среда изискват приемственост както между отделните години, така и между отделните правителства. Според нас това е практиката за постигането на дългосрочни цели. Последователни сме в действията си и държим баланса на рационалните цели и желания с възможностите на тяхното удовлетворяване. Ключови цели продължават да бъдат: запазването на фискалната устойчивост и провеждането на прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на растеж и заетост, придържайки се към правилата, приети като общи ценности в рамките на Европейския съюз. Изразени като процент от брутния вътрешен продукт, приходите и разходите за следващата година ще бъдат около 37% – 46 млрд. 826,5 млн. лв. Следваме политиката за запазване на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което според нас допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд. Още с коалиционното споразумение от 2017 г. поехме ангажимент партиите, които подкрепят правителството, да не поставят темата за промяната на данъчната система. Такъв дебат е възможен, но предлагам той да се състои в началото на новия управленски мандат, а Конституцията предполага това да е в 2021 г. Бюджетът за следващата година балансира с разходната политика реализирането на целите за развитие на секторите и отделните хоризонтални политики, най-вече в изведените като приоритети от началото на мандата – образование, здравеопазване, отбрана, политика по доходите, като за тяхното развитие са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера. Номиналният ръст на разходите по функционален признак по основните приоритети за следващата година ¬– чуха се вече много изказвания и от докладите на комисиите, и от колегите, които коментираха преди мен, но все пак ще си позволя съвсем набързо да ги изкоментирам, кратко: 610 млн. лв. повече за образование. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Ако преди 30 – 40 години в средните училища попадаха първите 30% от най-добрите студенти, за съжаление, през прехода тази тенденция се обърна точно наобратно. Надяваме се с тази последователна политика да се върнем към атрактивността на учителската професия, която е предпоставка, макар и не достатъчно условие, за едно по-качествено образование в началните образователни степени. Половин милиард близо има повече за здравеопазване; 590 млн. лв. повече за пенсии в съответствие с възприетия пенсионен модел; 196 млн. лв. повече за социални помощи и обезщетения и 116,4 млн. лв. ръст на средствата за програми, дейности и служби по социалното осигуряване. Коментирахме и отбраната и ангажимента, който макар и да не беше залегнал в предизборните програми на нито една политическа партия, се възприе в началото на мандата като ангажимент към България, членувайки в Съвета за колективна отбрана, наречен НАТО. Там ръстът е малко над 200 милиона спрямо тази година, с което разходите за отбрана възлизат на 1,61 на сто от БВП, стриктно следвайки плана, с който сме се ангажирали за поетапно постигане целите на Алианса. Безработицата очакваме да продължи да намалява, като достигне едни от най-ниските си нива от 4,1% през 2020 г. и след това да продължи тенденцията на намаляване до 4% в края на мандата. Поехме ангажимент и го коментирахме в предизборната кампания през пролетта на 2017 г., че според нашите оценки и анализи средната работна заплата до края на четиригодишния мандат може да стигне 1500 лв. и разчетите, които виждаме, дават основания да смятаме, че това е на път да се осъществи. Направихме анализ, че БВП може да достигне 110 милиарда в края на мандата. Тази цел е изпълнена още през настоящата година, а за следващата очакваме още по-висок. Обещахме като мярка, която да подтикне реални сектори, да зареже модата за ниски възнаграждения като метод за правене на бизнес, поетапно да увеличава минималната работна заплата и следваме този график. Следващата година ще бъде 610 лв., а през 2021 г. предлагаме тя да достигне 650 лв. Добре би било, ако социалните партньори изработят механизъм, по който ролята на правителството в определянето на минималната работна заплата да намалее, но това е дебат, който продължава и ние с интерес го следваме. Доходите на заетите в бюджетната сфера предлагаме да продължат да нарастват, като за следващата година в параметрите на отделните министерства и първостепенни разпоредители с бюджет са осигурени допълнителни разходи за персонал, които дават възможност в зависимост от оценката на изпълнение средствата за възнаграждение да нарастват с 10%, като увеличението на индивидуалните възнаграждения може да бъде и диференцирано. Разбира се, в акта, с който правителството определя работните заплати в държавната администрация, е предвиден един минимален размер, който да гарантира запазването на покупателната способност, независимо от нивото на изпълнение на съответния служител. До края на мандата ще постигнем заложената програма за удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическия персонал. От пролетта на 2017 г. от 1 млрд. 250 млн. лв. очакваме в 2021 г. само този показател да достигне 2 млрд. 760 млн. лв. Всичко това не би било възможно, ако не се запазваше благоприятната тенденция от последните години за устойчив икономически растеж. Очакваният растеж за следващата година по оценки на Министерството на финансите е за около 3,3%, като различни анализатори дават около или малко по-ниска от тази оценка. За 2019 г. очакваме растежът да бъде около 3,4%. Последната оценка на Европейската комисия е, че е възможно той да достигне 3,6%, движен от вътрешното потребление, както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. През 2017 г. поехме ангажимент за поетапно намаляване на задлъжнялостта, като с увеличението на номиналния размер на брутния вътрешен продукт и всички мерки и операции по дълга очакваме в края на 2022 г. съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт да достигне около 17 на сто. Чуха се мнения, че твърде оптимистично виждаме развитието на икономиката и няма заложени буфери при евентуални кризи. Бързам да отговоря на тези опасения, които смятам за твърде песимистични, защото именно балансираният бюджет е удобният инструмент за плавно преминаване през евентуални несгоди, даващ разумен буфер и възможност за допълнителна фискална експанзия и промяна на салдото, ако толкова неблагоприятни условия се проявят, че приходите драстично да се разминат с предварителните разчети, така че и при най-негативния сценарий да можем да отбележим разумно бюджетно салдо, което да е съобразено с критериите на Пакта за стабилност и растеж. Ниската задлъжнялост е още един от факторите, които Европейската комисия и другите международни финансови институции отчитат като буфер по отношение на нашата отворена икономика с трети най-нисък дълг в Европейския съюз. Така накратко бих представил основните параметри и политики в бюджета за следващата година, като и днес, и следващите дни предстои да дебатираме в детайли отделните секторни политики. Бързам да направя уточнението, че очакванията самата фискална рамка да извършва структурни реформи е твърде амбициозно, тъй като съм сигурен, че ще чуя и подобна критика. От всеки един колега – министър, обаче зависи тази своеобразна годишна програма да бъда така добре изпълнена от техните администрации съгласно предоставените им пълномощия и компетенции, че българските граждани да виждат смислена реализация на всеки един изхарчен лев, събран от техните данъци. Отново повтарям, когато в тази зала говорим за реформи в държавата, да имаме предвид, че те стават най-вече през законодателни решения, предложени дали от отделни народни представители, дали от министерствата и институциите. А държавният финансов план, държавният бюджет, е само коректив за визиите на правителството по кои приоритети има нужда от последователно и мъдро финансиране. Ще следя с внимание дебата и ще си позволя отново да се включа като обобщение, особено, за да разсея в случай, че има спекулации. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Продължаваме с изказванията. Имате думата, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа министри, колеги! Обикновено мнозинството и правителството гледат на бюджета като на счетоводство. Даже имаше едно изказване преди година-две мисля, определихте бюджета като „взел – дал“. Предлагаме Ви друг подход на дискусия за бюджета. Не този, който казва: „Има хикс количество пари, нека да видим как да ги раздадем и разпределим“, а обратно: „Имаме ето тези проблеми в държавата, нека да видим как да ги решим или да им помогнем за решаването през бюджета“, и да започнем с най-наболелите въпроси, по някои от които мисля, че сме единодушни. Тези въпроси, които ще поставя на Вашето внимание, касаят най-много български граждани. Питаме се: през бюджета решават ли се те? Нашият отговор е – не. Ето кои са те: първо, демографската криза. Всички сме единодушни, че това е огромен проблем за България без оглед на политическите и партийните ни различия. Решава ли бюджетът с мерките, които предлага, този проблем, или поне започва ли да го решава – не, изобщо. Няма политика за децата! Няма политика за младите семейства! Няма политика за увеличаване продължителността на живота и политика към възрастните хора! Детските остават същите! За младите няма никакви стимули за отглеждане на деца, за започване на бизнес, за да останат в България и да живеят тук! За възрастните хора се предвижда само увеличение на пенсиите с 6%, което сами разбирате, че е недостатъчно. Вчера го дискутирахме по време на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Разбира се, ние както винаги ще предложим своята алтернатива, като: семейно подоходно облагане, за да подпомогнем младите хора, които работят и отглеждат деца; помощи за второ и трето дете, при раждане на второ и трето дете на работещи хора; учебник за един предмет, за един клас до 12-и клас – безплатен, за цялата страна, както и преизчисляване на всички пенсии. Вторият проблем, който мисля пак сме единодушни, че е огромен за България, е здравеопазването. Решава ли се той през бюджета 2020 г.? Не. Отпускате нови близо 500 млн. лв. за поредна година, но няма гаранции, че те ще стигнат до медицинските сестри и че ще има увеличение на заплатите им. Няма гаранции за стабилизиране на общинските и държавни болници. Няма гаранции за доплащанията, напротив, остават доплащания от пациенти, дори и такива, които са се осигурявали цял живот. Разбира се, че ние ще предложим и тук алтернатива – покриване разходите на държавните и общинските болници, те да не са търговски дружества, наредба за определяне на базова заплата на медицинския персонал, намаляване на ДДС на лекарствата. Третият приоритет за всички ни, включително го чухме и от министъра, са доходи и бедност. Решава ли бюджетът този въпрос? Не, не го решава! Увеличават се с 10% доходите в бюджетната сфера, но два милиона българи остават под прага на бедност и това са предимно възрастни и млади – ако разгледаме тази група хора, които остават под прага на бедност. За пенсионерите, тези възрастни, които остават под прага на бедност, предвиждате само 6% увеличение на пенсиите, ние – преизчисляване на всички пенсии, които ще внесем между първо и второ четене. Мерките, предложени в бюджета, не само, че не са достатъчни, те задълбочават проблема с бедността, те отварят ножицата между бедни и богати и гарантират увеличаване на неравенството. Четвъртият проблем – образование. Какво прави бюджетът за образованието? Добрата мярка е увеличаване на заплатите на учителите, но нищо подобно няма да се случи с учените, с работещите във висшите учебни заведения, с младите кадри в Българската академия на науките, а науката е тази, която може да гарантира растеж в икономиката. За тази сфера бюджетът не прави нищо. Но по-лошото е, че продължава принципът: парите следват ученика. Колкото и пари да наливате там, „парите следват ученика“ означава училищата в малки общини, в малки градове, в малки населени места да бъдат закривани, защото там няма деца. (Реплики от ГЕРБ: „Не е вярно!“) И след като те бъдат закривани или отидат в големите градове, родителите им да ги последват и да задълбочите проблема с обезлюдяването и с регионалните различия. Разбира се, и най-важният, пети въпрос – икономиката. Какво се прави за икономиката? В бюджета няма никакви стимули за икономика, каквото и да говори министърът на финансите, защото без сериозно увеличаване на доходите няма да има ръст в потреблението, защото без увеличаване на капиталовите разходи няма да има сериозен ръст в брутния вътрешен продукт. При положение че в европейски държави и наши основни партньори индустрията върви надолу, като например в Германия, в Италия, в Турция, те имат спад в индустриалното производство, това неминуемо ще се отрази на България, колкото и сега да си заравяте главата в пясъка, ще дойде тази криза. Правителството не само че не прави нищо по посока разработването на нови пазари, но свива капиталовите разходи. Колеги, поради неизпълнение на капиталовата програма в последните години нямаме сериозен ръст в брутния вътрешен продукт. По данни на Министерството на финансите 2009 – 2017 г. в бюджета са планирани капиталови разходи в размер на 48 млрд. лв. Знаете ли колко са изпълнени? Тридесет и осем! Ако тези 10 млрд. лв. бяха инвестирани в българската икономика за тези осем години, при отчитане на инвестиционния мултипликатор, то БВП следваше да бъде с над 30 млрд. лв. повече. Това щяха да бъдат средства, които могат да послужат и за социални политики, и за реинвестиции, и така нататък. Това означаваше, че сегашният брутен вътрешен продукт още към края на 2017 г. трябваше да надхвърли 131 млрд. лв. по текущи цени, а на човек от населението трябваше да бъде 7 хил. евро, с което щяхме да надминем Румъния. Свиването и ограничаването на капиталовите разходи в продължение на 10 години на правителствата на Борисов води до невъзможност от по-голям ръст в брутния вътрешен продукт. За съжаление, и за 2020 г. правите същото! Ето защо ние оценяваме този бюджет – бюджет 2020 г., като бюджет на застоя. Между първо и второ четене, както обикновено, Коалиция „БСП за България“ ще внесем своя алтернативен бюджет – бюджет на развитието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова. Реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Господин Цонев, имате думата. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! От 1997 г. – много държа журналистите това да го запомнят, защото цитират неправилно, има традиция всеки бюджет да получава някакво наименование. От 1997 г.! Да, тогава от тази трибуна нарекохме първия бюджет след правителството на Жан Виденов „бюджет на наследството“! След това тази традиция продължи. Аз съжалявам, че този път ми беше справедливо „отнето“ правото опозицията да сложи име на този бюджет. Име му сложи председателката на Бюджетната комисия – Менда Стоянова. Госпожа Стоянова, която не слуша, но аз ще я цитирам: „Този бюджет е още от същото, повече от същото“. Да видим сега кое е същото, защото няма лошо да има още от същото и повече от същото, ако това същото всички го искат, и ако наистина води до изпълнение на целите, които си поставяме като държава. Кое е същото в този бюджет и кое е още от същото? Същото е една относителна стабилност с увеличение на приходите, респективно на разходите. Същото е стремежът към балансирана фискална позиция, който в тази 2020 г. вече и по проект е заложен така – като балансиран. Същото е стремежът за плавно увеличаване на доходите в сектор „Образование“, а вече и в сектора на държавната администрация. Това също е добре. Същото е това, че ще се увеличи и приходната част на бюджета и приходите ще се увеличат. Същото е поддържане на една устойчивост и тук нека да кажа поддържане на един устойчив растеж, какъвто е растежът в рамките до 3%. Дотук добре, но има и от същото, че и повече за неща, които не бихме искали да ги виждаме в бюджета и за които се надявахме, че все пак ще има някакво развитие в положителна посока. Например за реформите. И при разискването на предния бюджет, и сега министърът на финансите – господин Горанов, изрично подчерта, че бюджетната рамка не създава условия за реформи, тя не финансира реформи, това се прави в министерствата, това са отделни политики. Да, господин Министър, така е! Предния път затова критикувахме бюджета и сега ще го критикуваме за това, не защото бюджетът трябва да е съставен така, че да предизвиква реформи, а защото бюджетът е отражение на политиката на целия кабинет и на това мнозинство, и на неговата четиригодишна програма, и на визията за следващите години, и там трябваше да има реформи, които трябваше да бъдат финансирани от бюджета. Затова всяка липса на финансова посока за тези реформа за нас е липса на реформи, а липсата на реформи ще предизвиква критика всеки път, когато говорим за бюджета, макар че връзката е обратна – бюджетът трябва да подпомага реформите, които да е задал целият кабинет. Такива реформи или няма, или те са на ниво поддържане на статуквото и избягване на резки движения. Класика в жанра тук е сектор „Здравеопазване“. Всеки опит да се направи по-кардинална реформа среща съпротива и веднага министър-председателят включва задна на джипа. За всяка реформа, за която се среща някаква съпротива в обществото, задната скорост веднага се включва! Да, обаче България няма нужда от това. Губим ценно политическо време вече години наред, особено сега, в този икономически цикъл, в който има растеж. Това време няма кой да ни го върне на нас, на страната. Кога? Когато започне криза в Европа и световната икономика и тя се отрази тук? Когато ще трябва да минем на дефицити, тогава ли ще правим реформи? Питам с какво ще ги финансираме тогава? Тогава ще се чудим как да вържем баланса, ще се чудим как да финансираме дефицитите в бюджета. Тогава ще имаме други проблеми. Сега беше времето и е времето за реформи. Слава богу, тези дни се сдобихме с една визия на управляващите, вероятно със съществен принос на Финансовото министерство, която ние адмирираме, без никаква доза ирония. Тази визия е за развитие на страната, както адмирирахме и визията на БСП – „Визия за България“, като нашата програма и нашият апел е всички да изготвим такава обща програма за развитието на България за следващите 10 – 15 години, като, разбира се, се опрем само на онези приоритети, за които имаме консенсус. Ако Ви се струва, че излизам извън рамките на обсъждането на бюджета – не излизам, ще видите защо точно тук искам да обсъдим този въпрос. В тази визия като първа стратегическа цел от ГЕРБ си поставят ускорено икономическо развитие. Искам, колеги, да направим разлика между устойчиво икономическо развитие и ускорено икономическо развитие. Устойчиво е това, което имаме в момента, което ГЕРБ и бюджетът на ГЕРБ поддържа в последните две години, това е третият бюджет. Устойчивото икономическо развитие, ако трябва да го онагледим с цифри, е, да кажем, от 1 до 3%. Ускореното е нещо съвсем различно. Ние от ДПС дори го наричаме „ускорено догонващо икономическо“, догонващо европейските стандарти икономическо развитие е нужно на страната. Това в този бюджет липсва. Това липсва и в прогнозата на Финансовото министерство за следващите три години. Липсва справедливо, защото прогнозата е направена на база политики и на база този бюджет. С този бюджет и с тези политики и с тази програма повече от 3 – 3,5% устойчив икономически растеж България не може да постигне. Той обаче не е догонващ и не е ускорен. А ние сме на последно място по доходи и по много други показатели. Аз тук ще се спра само на един показател, за да Ви онагледя защо на нас това не ни върши работа. Да, това е окей. Ако бяхме някъде в средата на таблицата, този растеж ни върши чудесна работа, щяхме да ръкопляскаме на този тип политика и на този бюджет, който отразява тази политика. Аз ще взема само един показател, за разлика от програмата на ГЕРБ, която взима друг показател, като най-общ, най-синтетичен показател, отразяващ икономическото развитие и състоянието на стандарта на живот в страната. За мен по-общият показател е брутен вътрешен продукт на глава от населението. ГЕРБ в тази програма ползва друг показател, той е брутен вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателната способност. Той също е добър коефициент и добър начин да се отрази това, но мисля, че първият е по-общ, по синтетичен. По първия – по брутен вътрешен продукт на глава от населението, при влизането си в Европейския съюз България е имала 20,1% от общия за Европейския съюз, за всички страни. През 2018 г. този процент е около 25. Приемаме, че с 5% сме се придвижили за 12 години. С този темп около 125 години ще са ни нужни по едни прости сметки, бакалски, да достигнем средното ниво на Европейския съюз. ГЕРБ използва коефициента за покупателна способност. Там нещата са на около 50% от средния европейски и си поставя за цел 75. Аз твърдя, че с този бюджет и тези 75, с философията на такъв тип икономическо развитие – в рамките на около 3%, тези цели не могат да бъдат достигнати. Защо акцентираме върху тази стратегическа цел на икономическата политика, която я има в програмите и на трите основни партии, а вероятно и на другите партии – ускореното икономическо развитие? Защото ускорено икономическо развитие няма как да получим, ако не заложим определен тип реформи. На първо място в тези реформи, разбира се, е ефективността при разходване на публичните средства. По този показател ние тук нямаме данни. Аз имам данни – ние сме на едно от последните места в Европа. Има някакви подобрения в последните години, но те са много далече. Мисля, че сме изпреварили само Румъния – ако не ме лъже паметта, не претендирам да съм много точен, но смятам, че успяхме да изпреварим само Румъния. Спирам се на този показател, защото този бюджет е точно това – повече от същото, а същото е, че няма ефективност при разходване на публичните средства. А няма ефективност, не защото има някаква безстопанственост – да не ме разберете грешно, господин Министър, а защото няма реформи. Няма как да бъдат разходвани правилно публичните средства, ако примерно – да вземем пак този класически пример със здравеопазването, за какво наливате там всяка година по 400 – 500 млн. лв.? За какво?! За нищо! За да се увеличават едни разходи, да се увеличава недоволството от системата и нищо да не се случва. Значи, там без ясна и точна визия за реформа всяко наливане на средства не е плюс за управляващото мнозинство, което и да е то, а е страхотен минус. Страхотен минус е и наливането в други сектори, в които няма реформи, в които няма ясна визия как ще се повиши ефективността на тези средства – един изразходван лев до какво ще доведе, ще доведе ли след години до намаляване на ресурса, или до повишаване на ефективността от този ресурс. Без това – без тази база, няма как да вървиш изобщо към ускорен икономически растеж. Следващият момент. Можеше ли да заложим при един внимателен анализ не увеличаване на приходите, а тяхното намаляване? Да кажем, давам Ви пример, Европа поне от 10 години използва някои от данъците като икономически лост, а за наше най-голямо съжаление – и данък добавена стойност. Аз вече го казах при предните разисквания през лятото тук, когато си говорихме, че ДДС за храните и за някои отрасли трябва да бъде използван като лост за икономическо развитие. Защото вътрешнообщностните доставки и възстановяването на ДДС в рамките на европейската общност превърнаха размера на този данък в икономически стимул или обратното. Това е много лесно доказуемо. Как така Германия си позволява да има 5-процентна ставка за храните, Великобритания – еди-каква си, еди-кой си? Как така си позволяваме ние да сме още единствената страна, която не използва този лост? Защото май останахме единствената страна с абсолютно единна ставка, като изключим там туризма и още няколко дребни изключения. Тоест, ние седнахме ли да мислим ще използваме ли този данъчен лост за икономическо развитие – да си вдигнем например хранително-вкусовата промишленост, каквито намерения виждаме в тази програма? И в нашата ги има, и в тази на БСП ги има. Не, ние стоим там, където стояхме – и аз като икономист, и моите колеги, и всички, когато правихме данъчната система на България в началото на този век, да имаме единна ставка, защото тя лесно се администрира, защото еди-какво си, еди-какво си и еди-какво си. Но това е остаряла постановка – остаряла е и за мен, който до вчера защитавах тази позиция, остаряла е и за моята парламентарна група, защото ние до вчера защитавахме позицията за единната ставка. Не, колеги! Не, господин Министър! Трябва дискусия – остарял е постулатът за единната ставка. България трябва да използва този инструмент, както го използват другите държави, разбира се, промислено, с всички ефекти. Щяхме да заложим в бюджета, да кажем, 2 млрд. лв. по-малко – примерно казано, или 1 млрд. лв., но при калкулиране как това ще се върне и кога! Ето такива неща, когато говорим за икономическа политика, липсват в този бюджет, липсваха в предния и в по-предния. Затова казваме, че „още от същото“ не е окей. Още от същото за някои неща – да, за други – не! Затова ние винаги акцентираме върху това – ще започне ли кабинетът, който и да е той, да представи стъпки за реформи в сектори, в които трябва да се правят реформи? Мога да дам пример даже с един сектор, в който ние адмирираме реформа – образованието. Чудесно, там се правят много добри стъпки. Там се повишават заплатите на учителите. Много добра мярка е, първо, заплатите, защото първо трябва да задържим тези хора тук, да привлечем нови хора. Обаче какво се прави като визия за материалната база? Какво се прави за дигитализацията на образованието? Какво се прави за детските градини? Предложихме да отпадне таксата – някакви смешни 60 – 80 млн. лв. са за цялата страна. Ето такива мерки трябваше да обсъдим. Трябваше да ги обсъдите поне Вие вътре, да ги видим като цялостна визия и да кажем примерно: ето за сектор „Образование“ има наистина визия как да се развие, не фрагментарна, а цялостна. За висшето образование – отбелязали сте в тази програма, за дуалното, за един куп неща, които са абсолютно верни. Обаче те искат отражение в реални разходи, в реални политики. Абсолютно в реални! И това нещо ние не го виждаме, защото то се прави според случая, на парче, според това, което конюнктурата изисква в момента. В тази връзка нашата основна критика и към този бюджет е, както и към предния, тоест и нашата критика е: още и повече от същото! Липсват реформи, липсват средства да се направят тези реформи, проиграва се, губи се ценно политическо време, в което икономическият цикъл е изключително благоприятен за страната. Не се предприемат мерки да се ускори това икономическо развитие, ама, решителни мерки, няма нито една реформа за улесняване на бизнеса. Те се финансират – тези реформи, те не се отразяват, господин Министър, както казахте, в законодателството. Защото като я отразиш в законодателството, там ти казват: имате ли обосновка как ще се отрази на бюджета? И там спираме с нашите предложения, защото нямаме. Затова това нещо трябва да се прави с бюджета: през следващата година ще се направят ето тези законодателни изменения, които ще доведат до освобождаване на бизнеса, да кажем, ще ускорят пътеката за инвестиции, ще я направят от шест месеца или от година и два месеца на три месеца, обаче това ще струва толкова и е предвидено тук. И вече, когато дойдат законодателните промени тук, в Народното събрание, в обосновката колко ще струва на бизнеса и бюджета се казва: да, направена е в бюджета, заложена е, можем да я направим. Иначе, иначе е нищо! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Удължете времето! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Удължено е вече. ЙОРДАН ЦОНЕВ: От парламентарната група на „Движението за права и свободи“, разбира се, няма да подкрепим този бюджет, не само защото разделението опозиция/управляващи е по гласуването за бюджета, но и с аргументите, които изтъкнах. Добронамерени сме, бяхме добронамерени и в това, което казахме. Да, в бюджета има неща, които са добре, и е добре, че са „още и от същото“, но липсват онези неща, които ще ускорят растежа, които ще направят България така, че да започва да догонва, а не да стои на същата дистанция от европейските държави и по отношение на доходи, стандарти и на всичко останало. Ние ще продължим да настояваме за това да се изработи такава обща програма и тя да се следва от всяко правителство в следващите мандати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Реплики? Няма. Господин Атанасов, имате думата. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Горанов, това, което ще кажа, също е свързано с бюджета на България, защото имаме 265 общини, а световната практика говори: „Стабилни икономически общини – стабилна държава!“ Преди няколко дни Вие публично заявихте и призовахте общините да вдигнат своите данъци, тъй като били твърде ниски. Нещо повече казахте – тези, които не си вдигнат данъците, съответно да не чакат помощи от държавата. Какво се получава в резултат на това? Първо, Вие казвате ниски данъци на общините, само че, господин Министър, ние имаме и най-ниските доходи в Европейския съюз. Другото, което е много важно, имаме, за жалост, и най-ниското потребление, а всяка съвременна икономика е свързана с потреблението и с консумацията. Когато се вдигнат данъците на общините, потреблението се свива, оборотите на фирмите падат и съответно… РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Така, така – с партньорите е така. (Оживление вляво.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете, уважаеми господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Какво да продължа, след като министърът излезе? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но има други… РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нали сте партньори? СЛАВЧО АТАНАСОВ: И продължавам нататък. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нали сте партньори! СЛАВЧО АТАНАСОВ: И ще продължа нататък. Жалко, че министърът излезе, защото това касае цялата държава. РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Затова гласувай „против“. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Когато се свали потреблението, то съответно падат доходите на фирмите. Като паднат доходите на фирмите, започват съкращения. Като започнат съкращения, някои фирми ще отидат в сивия сектор. Това е доказано. Тази грешка направи Симеон Дянков преди осем години. Ама, абсолютно същата грешка! И резултатът беше следният: фалирали общини, които впоследствие държавата беше принудена да спасява и да ги дофинансира и дефицитът в държавата скочи сериозно. Тогава господин Горанов беше заместник-министър на Дянков – трябва да знае и да помни тези неща. Още повече, господин Министър, надявам се да ме гледате поне от монитора отвън, още повече според най-големите авторитети в момента в света в икономиката – и ще Ви дам примери кои са те: Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат за 2001 г., икономически съветник на Клинтън в два мандата, Ангъс Дийтън, Нобелов лауреат за 2015 г., Естер Дюфло и Майкъл Креймър, Нобелови лауреати за 2019 г., според всички тях се задава сериозна икономическа криза в световен мащаб и тя ще обхване най-късно до две години не само България, а и света. По принцип, когато има икономическа криза, основният закон е не да се вдигат данъците, а да се свалят, за да може най-обикновените семейства да издържат на кризата, а бизнесът да си вземе въздух, да оцелее и да не фалира. Просто е срамота, че нашият министър в момента напусна този дебат! Питам: господин Министър, как така ще призовавате общините да си вдигат данъците, когато в Европа започнаха да свалят данъците на общините? Типичен пример са Франция и Германия. Именно заради това, което се задава на хоризонта! Не правете грешката на Симеон Дянков отпреди осем години, когато фалираха немалко общини – тук няма цветове на общините, в това число фалираха и гербаджийски общини, фалираха и общини на БСП, даже и на ДПС. (Реплика от ДПС.) Така че, господин Горанов, въпреки Вашето отсъствие, реабилитирайте тази своя политика спрямо общините, защото знаете съдбата на господин Дянков – накрая самият Борисов узря и го отстрани от власт. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Реплики? Реплика – госпожо Стоянова! МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Атанасов, аз ще Ви направя една много кратка реплика. На предишния изказал се, цялото негово изказване беше подчинено на един принцип, който, явно отляво, а и от Вас, не е забравен и продължава да тлее в душата Ви принципът: от всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите, но Вие го надградихте. Вашето изказване по-скоро е на принципа: на всекиго според потребностите и от никого нищо. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Втора реплика? Има ли втора реплика? Няма. Имате думата за дуплика. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, аз съм изумен от това изявление, което преди малко чух, защото в края на краищата в момента България се управлява от дясноцентристко управление и във всеки учебник по икономика – тук има и професори по икономика, пише, че вдигането на данъците, уважаема госпожо от Пловдив, е лява политика, е лява политика! И какво правите Вие всъщност, като призовавате да вдигате данъците? Правите класически инструмент за управление на лява политика. Просто ставате нелепа, нелепа с това твърдение! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов. Продължаваме с изказванията. Други изказвания? Господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Преди малко бе споменато, че Законопроектът няма наименование. Съвсем нормално е да няма наименование, защото няма разлика между предишния и сегашния бюджет. Да, разбира се, в определени сектори има номинално увеличение на разходите, но затова пък няма конкретна статистика или конкретно изследване какъв ще бъде ефектът от всеки един похарчен лев в определен сектор. С една дума – липсата на реформи е очевидна, защото, колеги, няма как да се съгласим, че бюджетът не трябва да финансира реформи. Напротив, точно това е документът, който трябва да финансира политиките на правителството, ако желае, разбира се, да прави реформи. Преди малко бе заявено, че харчим толкова, колкото съберем. Това въобще не е вярно, защото правителството събира повече, отколкото наистина залагаме тук, колкото ние гласуваме. Защото всяка година изкуствено се намаляват приходите, видите ли, за да се покаже колко голямо преизпълнение има и как министър председателят може съвсем спокойно с постановления да харчи това, което де факто българският народ е произвел. Но държа да бъда и искрен. Има, разбира се, нещо много, много важно, и това е, че този бюджет е балансиран. Само че, колеги, и най-вече се обръщам към колегите икономисти, как е възможно да имаме балансиран бюджет, при положение на задаваща се криза, на едни тъмни облаци над европейската и световната икономика? Тук не говоря само за евентуалния бъдещ ефект на Брекзит, за евентуалните ефекти от търговската война между Съединените щати и Европа и Съединените щати и Китай. В същото време в Еврозоната виждаме, че растежите намаляват, икономическата активност намалява и ние в момента с балансиран бюджет провеждаме една проциклична политика. Това, разбира се, е нещо, което е доста учудващо, предвид компетенциите, които имате. Бих искал да знам, може би някой да ми отговори: кои са тези политики, които ще ни предпазят именно от тези външни шокове, ако, разбира се, имаме бюджет, който да ни пази от тези външни шокове? Защото, ако Вие не предложите тези политики, следователно съм прав, че провеждаме именно точно такава политика – проциклична. Балансиран бюджет е и поредното доказателство, че реформите въобще няма да се финансират. Защо? Защото, колеги, такива реформи няма и както каза госпожа Менда Стоянова – получавате повече от същото. Разбира се, има и приоритети. Приоритетите са хубаво нещо. Един от основните приоритети, разбира се, е, как беше, чакалнята на чакалнята за Еврозоната! Нещо, което го измислиха може би само за България, което може би е срамно. Първо, трябваше да се случи тази година – месец май, после го отложихме за догодина – ще е месец април, но какво показва това? Това постоянно отлагане показва, скъпи приятели, колко нашите европейски партньори вярват в способностите на това правителство и дали то въобще може да представя адекватна икономическа и финансова политика, която да отговаря на тези външноикономически шокове. Много бих се радвал най-накрая през тази година да видим прословутата тол система. Всички толкова много я очакваме, че вече се чудим кога ще стане. Дано само преди това човечеството не колонизира Марс, докато не видим тази тол система, защото може би и тази година няма да я видим. Разбира се, преди малко се заяви и конкретно, че няма как да не подкрепяме това, което се случва в сферата на образованието, но ние от БСП в никакъв случай не можем да кажем, че това е реформа. Колеги, увеличаването на заплатите на учителите е добра мярка. Разбира се, че ние я подкрепяме, разбира се, че е наложително, но в никакъв случай това не е реформа. Какъв е ефектът примерно от увеличаването на заплатите на учителите – някой правил ли е подобен анализ? Или как намаляват неграмотните деца, или колко са намалели неграмотните деца? Или намаляването на отпадналите деца? Тук се хвалихме, че сме върнали 50 хиляди деца, но тези деца останали ли са в училище? Как правителството подпомага именно бедните семейства? И, разбира се, как може би ще изчистим този феномен с близо няколко стотин милиона, които ще дават от цялата държава, за частните уроци? Надявам се поне да не даваме вече пари за частни уроци по български език, но, разбира се, това зависи и от…, ако въобще правим реформа, в този сектор. За нас определено е важно наистина да се финансира – говоря за образованието, да се обнови техническата база и особено в професионалните училища. Наистина това е една остаряла база, която трябва да бъде подновена, изцяло обновена и да отговаря на стандартите на XXI век. Един голям инвеститор не пожела на този етап да инвестира в България – говоря за „Фолксваген“. Да, разбира се, ръцете на правителството бяха вързани. Ние трябва да се съобразяваме с европейската политика и не може да предлагаме нещо различно от това, което правят европейците. Тук няма спор по това нещо. Но в същото време нека да си отворим очите и да си признаем, че липсата на квалифицирана работна ръка е една от основните причини инвеститори с висока добавена стойност на крайния продукт да не инвестират в страната. Не само че вече ни липсват такива високо специализирани кадри, но също така говорим за специалисти и на средно ниво – нещо, което е изключително обезпокоително. Затова, ако наистина се обърне внимание на техническите, на професионалните училища, ще бъде мярка, която ще я подкрепим. За съжаление, тук подобна мярка няма. В сферата на здравеопазването вече е ясно – парите се увеличават, заплатите се увеличават, вноските се увеличават, но тук отново говорим за национална здравна информационна система. Нещо, което ние ще го подкрепим и се радваме, че ще го има, но за тази система си говорим от 2009 г. Дано тол системата да няма съдбата на тази система, но наистина си говорим от 2009 г. и не знам колко е трудно, уж имаме толкова IT специалисти, а не можем да го направим. Като казвам IT специалисти, интересно ми е защо не говорим за прословутото електронно управление? Тук го няма човекът, който постигна най-големия провал на електронно управление – това е господин Томислав Дончев. Да, той прехвърли горещия картоф към Марияна Николова, която няма абсолютно никаква вина, че са изхарчени 2 млрд. лв., а нямаме абсолютно никакъв ефект, но в същото време този човек в продължение на 10 години изхарчи 2 млрд. лв. и накрая прехвърли горещия картоф. Защо? Защото не можа да се справи. В този бюджет не говорим въобще за каквато и да е било реформа, именно и в този сектор. Накрая ще завърша, скъпи приятели, че икономистите можем дълго време да спорим дали 3% е много, дали е малко, дали е 3,5% , или е 3,3 – 3,4% и да се замеряме с числа. Тук, скъпи приятели, става въпрос да започнем дебат за потенциала на икономиката, какъв е нашият потенциал за икономически растеж? Този потенциал, скъпи приятели, зависи от капитала, от труда и от технологиите – дали ние можем да привличаме чуждестранни инвестиции, как активизираме вътрешните инвестиции, какви са нашите разходи за научна, изследователска и развойна дейност, какъв е делът на предприятията, които внедряват тези технологии. Само така ние можем да говорим за един увеличаващ се потенциал, защото сега и чудо да стане в българската икономика, с повече от 4%, скъпи приятели, не можем да растем. Защото липсата на кадри, липсата на капитал, липсата на технологии не могат да доведат до тази реална конвергенция, която ние искаме да постигнем, а не само да очакваме средствата от Европейския съюз, които едва ли не да бутат икономиката ни напред. И на последно място, ако искаме наистина да имаме конкретни реформи, моторът на нашия икономически растеж не трябва да бъде единствено и само вътрешно търсене. Това трябва да бъде външният ни пазар, това трябва да бъде износът и, разбира се, привличането на чуждестранни капитали – нещо, което, за съжаление, не го виждаме в днешната икономика. Каква е причината? Причината е липсата на реформи. Затова този бюджет е „повече от същото“! Ние сме нация, която е болна, ние сме нация, която, за съжаление, става все по-неграмотна и ние сме нация, която, за съжаление, и си отива! Както каза госпожа Стоянова – повече от същото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стойнев. Реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Следващи изказвания? Не виждам. Заповядайте, господин Гечев. Ще се изказвате или? (Реплики от „БСП за България“.) Заповядайте. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Просто очаквахме, че и колегите от другите групи ще направят изказвания. Първо, бюджетът, който обсъждаме, естествено, има плюсове и минуси. Плюсовете между първо и второ четене ще се опитаме да подобрим, по минусите ще имаме конкретни предложения. Някои от конкретните предложения ще подкрепим – тези, които касаят увеличението на доходите на учителите и на заетите в административната сфера. Но, уважаеми колеги, първо, това е бюджетът, който мисля, че съм сигурен, е последният бюджет от страна – членка на Европейския съюз, който се обсъжда и ще бъде приет в едно от народните събрания на страните – членки на Европейския съюз. Запознахме се с около 15 закона за бюджета на развити страни в Европейския съюз, на наши посестрими – така наречени бивши социалистически страни, и изводите ни карат да се замислим и да не подкрепяме този бюджет. Защо? Първо, уважаеми колеги, по отношение на показателите за правителствени разходи като дял от брутния вътрешен продукт. Искам да напомня, че пазарната икономика има три основни субекта: бизнесът, домакинствата и правителството. Няма по-голям пазарен субект от правителството, подчертавам. Правителствата не са враг на пазарната икономика. Те са най-големият купувач и най-големият продавач, даже и в най-развитата либерална икономика, каквато е в Съединените американски щати. В България, уважаеми колега Горанов, 34% – 2017 г. Заложили сте, казахте, 37% ще бъдат правителствените разходи от брутния вътрешен продукт. Това много ли е, или е малко? Какви са фактите? Във Франция – 56%, в България – 34%; във Финландия – 53%; в Белгия – 52%; в Швеция – 50%; в Италия – 49%; в Еврозоната – 46,80%, в ЕС-28 – 45,60%. От нашите посестрими, както ги нарекох: в Унгария – 47%, да припомня – ние 34%, в Хърватска – 46%, в Словения – 42% и така нататък. В същото време, уважаеми колеги, Вие предлагате да намалявате правителствените разходи в брутния вътрешен продукт, тоест ние плуваме напречно на басейна, за да личим на екрана. Нашите посестрими и развитите страни се движат в друга посока, а ние свиваме държавата в брутния вътрешен продукт. От гледна точка на данъчните приходи и брутния вътрешен продукт, където ние се хвалим, че имаме голяма събираемост. Каква е истината? Всички данни са от Евростат, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка – перфектни са, оттам са взети със съответните линкове. И така, делът на данъчните приходи в брутния вътрешен продукт: в България – 27,8%, да речем 28%, в Австрия – 43%, в Белгия – 48%. На първо място е Финландия с 54%, след това – Дания с над 50%, Швеция – 49,8%, и така нататък. В същото време има няколко страни, уважаеми колеги, които имат по-нисък дял: Уганда – 14,2%, Таджикистан – 16,5%, Замбия – 16,1%, Руанда – 14,1%. Нашият въпрос е: Вие накъде движите нашата страна? Към Франция, Италия, Белгия, Чехия и Полша или към Уганда и Таджикистан? Това трябва да е абсолютно ясно. Какво прави България по тази пътека? Освен това, че делът на данъчните приходи в брутния вътрешен продукт в България е 28% и е наполовината от развитите страни, означава, че ние нямаме никаква събираемост. Извинете, но тук става дума за над 10 млрд. лв., които не се събират годишно в българския бюджет, а отчитаме висока събираемост! Какви са фактите? Сметната палата сега през лятото публикува доклад, че Националната агенция за приходите е отписала 15 млрд. лв. като несъбираеми. Няма нужда да правим конкретни сметки, даже през мултипликатора, за да видим тези 15 млрд. лв. до какви допълнителни положителни резултати биха довели. Уважаеми колеги, на следващо място, съотношението между преките и косвените данъци поредица от години обясняваме, че България е „уникална страна“ в Европейския съюз, тъй като е обратна пирамидата. При нас приходите от косвени данъци са значително по-високи в проценти, отколкото в другите страни – членки на Европейския съюз, което е за сметка на бедните и на средната класа. По отношение на капиталовите разходи – стана дума, уважаеми колега Горанов, поради каква причина Вие намалявате капиталовите разходи от 4 млрд. 593 млн. лв. на 2 млрд. 890 млн. лв.? Къде го видяхте, в кой Закон за бюджета? Навсякъде, уважаеми колеги, водещите страни в Европейския съюз, а и по-слабо развитите увеличават капиталовите си разходи. Даже в Германия съвсем откровено експерти, представители на правителството и на бизнеса, са решили, за да не нарушават Закона – имат балансиран бюджет от 2010 г., ще пуснат към 60 млрд. евро за така наречената Програма за климата през неправителствени организации, за да не си променят официалната статистика на дефицита спрямо брутния вътрешен продукт – 60 млрд. евро в разходи, най-вече в енергийния сектор, така че ние намаляваме капиталовите разходи и намаляваме, разбира се, прогнозата за брутния вътрешен продукт. На следващо място – балансираният бюджет. В Европейския съюз има две-три страни с балансиран бюджет, а Германия от 2010 г. – след кризата, реши да поддържа балансиран бюджет и даже успява в последните две години с лек излишък. За първи път тази година Полша ще има бюджетно равновесие. Бюджетното равновесие е изключение, десетилетия наред страните са развити, а развиващите догонват развитите страни, когато поддържат разумен, нисък, съобразно европейските критерии бюджетен дефицит. В момента Франция оказва натиск върху Германия да се откаже от нулевото равенство на бюджетния дефицит и да харчи повече от натрупаните фискални резерви, тъй като Германия е икономиката, която е локомотив на Европейския съюз. Ето, какво казва Валдис Домбровскис – вицепрезидентът на Европейската комисия, само факти: „Настоятелно призовавам всички държави от Европейския съюз с високи нива на публичен дълг да провеждат разумна фискална политика и низходяща посока на нивата на дълга. От друга страна, онези държави членки, които имат фискално пространство и възможности, каквато е България, трябва да го използват именно сега“. Ние не изпълняваме тези решения и препоръки на Европейската комисия. Освен това ние държим фискален резерв от 10 – 11 млрд. лв. Чудесно. Как го държим този резерв, в каква доходност? В каква доходност България също реализира валутния си резерв? От отрицателна, обърнете внимание, докато ние поддържаме бюджетен баланс, което изглежда много добре, 90 на сто от страните – членки на Европейския съюз, поддържат умерен бюджетен дисбаланс и са си заложили между 1,5 – 2,5%, почти до 3% дефицит в бюджета, който ние финансираме, скъпи приятели. Лихвата за България е отрицателна по държавните ценни книжа или нулева. И ние финансираме – какво? Последната страна в Европейския съюз, най-бедната страна, най-бедният народ финансира дефицитите на другите страни – членки на Европейския съюз, е, как може да се приеме такова нещо? След това наливаме повече пари в здравеопазване и в образование. В здравеопазването две поредни години по плюс 500 милиона. Къде наливаме парите? Ние доволни ли сме от здравеопазването? Отделни директори на държавни или на общински болници и основно държавни болници, а техните отчети пред Сметната палата изглеждат като отчетни баланси на агенции за недвижими имоти – по 10 – 15 имота, по милиони левове на депозит. Частните болници хубавеят и трупат печалби, държавните и общинските са на загуба и ние наливаме още повече пари, наливаме още 2 милиарда за лекарства през последните години с отрицателен ефект. Освен това най-страшното е по отношение на инвестициите, уважаеми колеги. Колега Горанов, Вашето правителство е заложило растеж на инвестициите за 2020 – 2021 г. от 3 – 3,3% съответно по оценки на Европейската комисия. Знаете ли колко са заложили Унгария и Румъния по оценка на Европейската комисия? Румъния – 8%, Унгария – 17%. Знаете ли какъв икономически растеж са заложили нашите конкуренти? Румъния е заложила по техния закон за бюджета – тригодишната програма, над 5% икономически растеж. Вие сте заложили 3,1%. Румъния е предпоследна, ние сме последни. Те се движат с 5%, а ние се движим с 3%. Като сметнете по правилото 70 делено на годишния растеж, ще видите. Ако ние заложим 3% растеж, който изглежда уж стабилен, ако приемем, че растежът, заложен от водещите страни, е процент и половина в техните бюджети, като извадите от 3% процент и половина, знаете ли кога ще се изравним с 50 на сто от средния доход – брутен вътрешен продукт на човек от населението от Европейския съюз? Ако те стоят на място, ще се изравним след 60 – 70 години. Знаете ли кога ще стигнем Румъния при тази разлика? Никога. (Реплики.) Миналата година нарекохме бюджета „бюджет на безмоторното летене“, сега можем да го наречем „бюджет на устойчивото изоставане“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев. Реплики? Заповядайте, госпожо Стоянова. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Господин Гечев, много пространно изказване с много данни, които сте се постарали да намерите, но всъщност цялото изказване води до няколко извода, които направих от това изказване и които изводи показват, че ние – ГЕРБ, и политиката, която водим, и Вие – БСП, имаме фундаментални различия за начина, по който следва да се развива икономиката, и за начина, по който държавата следва да стимулира и участва в това развитие. Искам да кажа какво разбрах от Вашето изказване. През цялото време Вие привеждахте данни и казвахте, че в България трябва да се увеличи разпределителната функция през бюджета, да имаме увеличаване на разходите като процент от брутния вътрешен продукт, тъй като те са най-ниските в Европа. Това, уважаеми колеги, преведено на прост език означава: първо, увеличаване на данъците, защото само по този начин може да се увеличи приходната част в процент от брутния вътрешен продукт; второ, това означава дефицит, който ние години наред се мъчим да топим – дефицит, който се финансира с дългове, които държавата следва да взема и следващите поколения трябва да плащат. Това, уважаеми колеги, означава изземване все повече на ресурс от обикновените хора, гражданите и от фирмите чрез данъчното облагане, и разпределението му от чиновниците на държавата, които ще определят кой колко да получи от този ресурс. Доколкото си спомням, това е политиката, която господин Гечев водеше, когато беше заместник министър председател и края на тази политика всички много добре помним. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Господин Иванов – втора реплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаема госпожо Вицепремиер! Господин Гечев, Вашето изказване и това, което маркира госпожа Стоянова, са коренните различия, които имаме с Вашата политическа сила и десноцентристката, която ние представляваме. Ще отчета само следното. Първо, имаме и законова рамка, която ограничава наистина преразпределението на харча на държавата, да бъде над 40% от брутния вътрешен продукт, така че ако имате законодателна инициатива в тази насока, моля да я споделите с нас. Другото, на което се уповавате във Вашето изказване, са предположенията, заложени от румънското правителство, което няколко пъти подред се сменя в последно време и там има заложени прогнози. Ще Ви покажа таблицата, която е прогнозата на Европейската комисия за реалния растеж на брутния вътрешен продукт, която е от месец ноември 2019 г., най-пресните данни, където показват 4%, а те какво са си заложили, какво си обещават и кой ще го изпълни си е техен ангажимент. Ние сме реалисти в тази насока и затова сме заложили данни, близки до тези на Европейската комисия. Другото, което казахте, е в каква насока се целим и накъде ни води правителството на ГЕРБ. Аз ще Ви кажа накъде: 412 лв. ще бъде средната пенсия от 1 юли 2020 г., което по днешния курс на Българската народна банка прави 233 долара. Спомнете си разликата откъдето сме тръгнали – трите долара от преди 15 – 20 години, така че натам ни води управлението на ГЕРБ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Трета реплика? Не виждам. Дуплика – заповядайте, господин Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. В ограниченото време ще отговоря следното: има разграничаване между БСП, нашата алтернатива и ГЕРБ. Фактите, които изнесох, са факти, които са неоспорими и са публикувани в Европейската комисия. Ние искаме България да се движи към опита на европейските страни. Ако Вие сте прави, какво излиза – че Франция, Германия, Италия, Чехия и Полша увеличават данъците? Не, намаляват някои от данъците. Второ, увеличават дефицитите?! Не, намаляват си дефицитите. Чиновниците от Италия, Франция, Германия и Великобритания изземват функциите на държавата. С една дума фактите са категорични: Вие се движите в обратна посока на водещите страни от Европейския съюз, а разликата в брутния вътрешен продукт на човек от населението на България и Румъния е над 2000 евро. Уважаеми колега, те са заложили 5% и Европейската комисия ги е оценила на 4,5%, ние сме заложили 3,1% и разликата от 2100 евро след три години ще стане 3000. Това Ви обясняваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев. Процедура – госпожо Стоянова, заповядайте. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, моля да подложите на гласуване удължаване на работното време до приемане на Законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: До гласуването. МЕНДА СТОЯНОВА: До гласуването. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте по така направената процедура. Гласували 152 народни представители: за 104, против 24, въздържали се 24. Предложението е прието. За изказване, господин Марешки, заповядайте. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа министри! Свидетели сме на поредната може би 30-та серия от сериала „безсмислено дърдорене, бърборене и чешене на езиците“, от което нищо реално и добро не следва за българския народ, който – само ще Ви подскажа, е Ваш избирател. Защо? Прави са колегите от БСП, като всички български граждани и ние сме част от тях, които искат и подсказват, мисля, че и от ДПС също имаше такива изказвания, че не е достатъчно голям растежът, че трябва да се работи повече и трябва нещо по-добро да се случва. Прави сте чисто формално като български граждани, но като политическа партия нямате моралното право да го правите, защото пък веднага колегите от ГЕРБ със същото право Ви казват: „Ама при Вас, какво беше?“. Три долара пенсии, вървене надолу по стъпалата, заради което всъщност сте в опозиция и те са управляващи. И този дебат става лесен. И са прави, защото, ако Вие бяхте оставили висока база, тези нормални 3, 3,5 – 4% растеж, щяха да бъдат нормални. Сега те са ненормални и бавни, но и 10 – 12% цифрен растеж в момента също не би бил достатъчен, за да достигнем това, за което всички мечтаем – примерно Германия, Франция, или такива по-развити икономики. И ако Вие бяхте оставили висока база, 3,5% щяха да бъдат нормални и даже доста добри, но базата, която Вие оставяте и съответно сте нормално репликирани от другите, е убийствено ниска и каквито и проценти да наслагваме върху нея, нищо не може да се случи. Както обикновено, ние няма да хабим от ценното време на парламента. Ще направя едно кратко изказване, надявам се да ни разберете. Оценката ни за бюджета е, че той е инерционен, който ще позволи на държавата да продължава да съществува. Донякъде е догонващ, но не и изпреварващ – такъв, какъвто българите заслужават. За нас, от ВОЛЯ, бюджетът е добър само тогава, когато в него са заложени основни приоритети като политики на правителството, но тези приоритети да отговарят на адекватните нужди на населението. Именно затова твърдя, че бюджетът е инерционен, защото няма да се справите тази година с демографската криза, с престъпността, със здравеопазването, с корупцията. Ще се изхарчат милиарди, които хората няма да усетят достатъчно по джоба си – нито в стандарта, нито в начина си на живот. Ние обаче като отговорни и последователни в политиката ще подкрепим този бюджет. (Шум и реплики.) Ще питате защо? Точно защото най-вече сме последователни. Миналата година подкрепихме бюджета – като показно за последователност, ще го подкрепим и тази. И за да не се съмнявате (шум и реплики)… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …за да не се съмнявате в нашата последователност, смея да твърдя, че имаме готовност да го подкрепим и догодина. Но веднага като една малка прагматична формация и единствената от участниците в това Народно събрание, която не е управлявала, тоест не носим никаква отговорност към българските граждани за състоянието на държавата такова, каквото е – нито хубаво, нито лошо, който както си го преценява от българския народ, харесва или не, ако не го харесва – знае се кои са виновниците, ако го харесва – пак се знае, не сме ние. Длъжни сме да кажем какво би се случило, ако мечтата на българския народ и амбициите на нашата формация – от малка опозиционна, в следващия парламент да стане по-голяма и управляваща. Веднага Ви казвам, дългогодишното обещание – десетгодишно обещание за 300 лв. пенсия, ще стане мигновен факт. Не до края на мандата, следващият мандат ще бъде мигновен факт към него момент. Ако към него момент това вече е остаряло, заради инфлацията ще стане 500 лв. Обещанието за хиляда, две, три хиляди лева за първо, второ и трето дете от образовани семейства като част от борбата със справяне с демографската криза, ще стане факт в първия бюджет, в който ние ще участваме като управляваща партия. Безплатните детски градини – няма да мечтаят хората за тях. Те отдавна щяха да са се случили и сега всяко българско дете щеше да ходи свободно на детска градина. Стипендии за отличниците. Запознахме се със Законопроекта – срамно ниско ниво. По никакъв начин не стимулираме нашите деца, които полагат неимоверни усилия и искат да растат като образовани, като успешни българи, да славят България. Ние по никакъв начин не ги стимулираме. Безплатни и достъпни лекарства за всеки български гражданин. Осемдесет и девета година това беше достояние на голяма част от българския народ, а 30 години по-късно хората, първо, нямат достъп, поради липса на аптеки в малките населени места, второ, в големите населени места в нощните часове, а пък за качеството, количеството и времето, в което са им необходими тези медикаменти, въобще никаква достъпност. Това нещо още в първата година, в която ние сме част от управлението на България, ще бъде реализирано. Без престъпления в този вид и размер, в който са в момента. Не полицай, минимум двама полицаи във всяко населено място – един полицай вече не може да се справя с битовата престъпност. Справяне с картелите. Уважаеми дами и господа народни представители, представители на българския народ, Топлофикация, Енерго, телефони, горива, още преди да си получи човекът мизерните доходи, на входа от монополите му ги изсмукваме и оттам нататък, каквото му е останало, да си го даде в аптеката и да се чуди как да докара до следващите доходи. И не на последно място – минималните разходи, за които целият български народ мечтае. Чувам, че във връзка с проведените избори всички Вие искате камера във всяка секция, за да осигурим честен и прозрачен вот и, който е заслужил доверието на българските граждани, да има спокойното самочувствие, че наистина го е заслужил, да излезе и да управлява. Само така може да възвърнем доверието на българските граждани към политиците, да ги накараме да излязат да гласуват. Ще Ви дам пример с Банско, където кметът е избран на първия тур с 82% избирателна активност. Това е съвсем различно спрямо всякакви други избори, във всякакви други места, независимо кой и от коя политическа сила е успял. Надявам се, че ще вземете под внимание някои неща от това, което Ви казах. Надявам се, че някои неща ще въплътим в дела, за да има полза за българския народ. Предполагам, че няма да има реплики, затова няма да правя и дуплика. Благодаря Ви. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки. Реплики ще има ли? Както каза господин Марешки: няма реплики, няма да правите и дуплика. Продължаваме с изказванията. Колеги, заповядайте. Заповядайте, господин Иванов. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа министри! Разглеждаме първия за новия мандат на местната власт Законопроект за държавния бюджет. Аз лично очаквах, че след толкова години липса на политическа воля, най-после, поне с бюджетни инструменти, ще се направи сериозна крачка към по голяма финансова независимост на общините. Началото на един нов четиригодишен мандат в местното самоуправление е сериозен повод за това и можеше да даде истински импулс в развитието на общините. За съжаление, отново, макар и малко повече от същото, въпреки увеличението от около 460 млн. лв. спрямо 2019 г. на бюджетните взаимоотношения с общинските бюджети, общините остават в тежка зависимост от централното финансиране през държавния бюджет. Основни и важни общински отговорности ще бъдат недофинансирани или финансирани отново на санитарния минимум. Не достигат средства за капиталови разходи и за поддържане на общинска пътна мрежа – един особено тежък проблем за общините, за компенсиране ръста на минималната работна заплата, за осигуряване на новите разходни ангажименти на местните власти за запазване обхвата и качеството на вече разкрити социални услуги, за общинско здравеопазване и за достигане на договорените на национално ниво основни месечни възнаграждения на медицинските специалисти, за финансиране на общинските културни институти, за компенсация за транспорт на нерентабилни линии и безплатен превоз на деца и ученици. Остават отново на хартия многогодишни празни обещания за съвместни усилия на централна и местна власт за развитие и укрепване на финансовата децентрализация на общините. С този държавен бюджет усилията за устойчиво и балансирано развитие на общините, по-качествени публични услуги за гражданите и подобряване управлението на общинските финанси остават само пожелания. Ще продължат да се задълбочават междурегионалните различия, както изоставането на малките общини и малките и средните областни центрове от по-големите. Отново голяма част от българските общини ще разчитат единствено на благоволението на управляващите и ще останат зависими от трансфери от централния бюджет и помощи от европейския данъкоплатец. Липсата на адекватен собствен ресурс ще продължи да лишава общините от разумна самостоятелна политика да отговорят на нуждите и приоритетите на своето население. Наскоро, аз също ще говоря по тази тема, уважаеми господин Министър, призовахте местните власти да увеличат местните данъци и да осигурят повече собствен ресурс за политиките си, както се казва, да се свали още една кожа от данъкоплатеца. Няма накъде повече! Вашите анализи могат и да показват, че това е необходимо, но българските граждани ще посрещнат това на нож и кредитът на доверие, с който по правило започват работа новите екипи в местната власт, ще бъде изчерпан още в първите месеци. Това ще разруши и без това крехкото доверие на хората във властта по принцип и ще обрече на провал новия мандат на местното самоуправление. Огромна грешка е дебатът за бъдещето на общините да се обвърже с дебата за местните данъци. Заради всичко това и заради продължаващата политика на правителството към българските общини, която ги обрича на застой, ние няма да подкрепим Законопроекта за бюджет на Република България за 2020 г., а преди второто му четене ще внесем предложения, които, без да увеличават данъчната тежест, ще дадат възможност за по-големи собствени приходи на общините и по добри перспективи пред гражданите им. Ще предложим друга философия на общинските финанси, обвързана с икономическа активност, разкриване на работни места и справедливо споделяне на приходите между местна и централна власт. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. Реплики? Не виждам. Заповядайте за изказване, господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Днес се чуха много тези от трибуната във връзка с плюсовете и минусите на проектобюджет 2020. Аз ще наблегна малко на положителната страна на бюджета, защото наистина виждам прираста и, както вече беше квалифициран – от същото повече, повече. Както е казал един литературен герой: „Колкото повече, толкова повече“, но да наблегнем на положителните страни, които многократно бяха пренебрегвани от лявата страна на парламентарната зала и бяха изопачавани. Именно един от тези факти е, че България е сред първите три страни в Европейския съюз по ръст на минималната заплата в периода 2009 – 2019 г., и това са данни на Евростат, колеги. През посочения период най-ниското възнаграждение у нас всяка година се е повишавало средно с 8,8%. По ръст на средната заплата страната също заема водещо място в Европейския съюз през последните 10 години. Направих си труда – през 2009 г. средната заплата е била 606 лв., а от последните данни в края на месец септември 2019 г. е 1266 лв., тоест увеличението е 100% за 10 години. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2020 – 2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., а от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г. Този ръст за 2020 г. е 8,9% на минималната работна заплата. Това ще допринесе за повишаване мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила именно в търсенето и мотивирането им за работа или реализиране и задържането им на трудовия пазар. Естествено, това ще доведе и до повишаване на жизненото им равнище и намаляване на риска от бедност, и то сред работещите. По данни на Националния статистически институт лицата, заети на минимална работна заплата, са над 680 хил. души. Няма да коментирам увеличението на пенсиите, защото то беше засегнато по време на вчерашния дебат на държавното обществено осигуряване при приемането на бюджета, но трябва да наблегнем на следното: средният размер на пенсията за един пенсионер през 2020 г. се предвижда за първи път да премине 400 лв. и да достигне до 412, 28 лв. от 1 юли 2020 г. Пак от месец юли 2020 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, колеги, се повишава от 219 лв. на 234 лв., а от началото на мандата на правителството на премиера Борисов минималната пенсия се повиши с 46% за по малко от три години – от 160 лв. на 234 лв., както вече споменах. Много са и програмите, които засягат и увеличават помощите – за енергийни помощи за най-бедните и за социална дейност, но, както казах, вчера също засегнахме тази тема, затова направо ще я прескоча. Ще наблегна на фискалните политики, колеги. Фискалните политики, накратко казано, са мерките на държавата по изпълнението на държавния бюджет, а държавният бюджет многократно е квалифициран като приходите, разходите и ангажиментите, които поема правителството за изпълнението им през следващата година, обикновено за една календарна година. Основните цели на фискалната политика, колеги, са наистина намаляване на безработицата. Е, и тук има с какво да се похвалим и мисля, че трябва да го отчетем най-достойно: за догодина рекордно ниски нива на безработицата – до 4%. Намаляване или преодоляване на инфлацията, забавяне на инфлационните процеси. Колеги, догодина се очертава – и прогнозите на Европейската комисия са такива – до 2% за България. Тоест ръстът на доходите, които са отбелязани в бюджетната сфера и тези на учителите, както споменахме, 17% реално ще бъдат наистина осезаеми върху трудовите възнаграждения и реалната покупателна способност на хората, заети в трудовата сфера. Също една от целите, колеги, на фискалната политика и през държавния бюджет е осъществяването на икономически растеж. Е, чухме критики отляво – малко бил, средно бил, но сме пак над средното ниво на европейските държави, колеги. И както многократно от тази трибуна и преждеговорившите споменаха, наистина това, което Вие сте завещали на българската икономика след Вашето управление, за съжаление, е било на ниски нива и темповете, които сега имаме, освен че изпреварват тези на Европейския съюз, ни позволява да догонваме, за съжаление, бавно. Но пак говорим за равния старт, който е даден на европейските държави, старите отворени европейски икономики и нашата млада демокрация. Набързо за запазването на ниските ставки на преките данъци и недопускането на допълнителни данъчни облекчения. Това е политиката, която е залегнала по отношение на данъчната политика при подписването на управленското споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти“, колеги, и беше заложено в предизборните обещания и платформа на ГЕРБ, която ние за поредна година спазваме. Политиката в областта на данъците се характеризира и за следващата година при широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Като част от фискалната политика данъчната такава е наистина в един fine tuning – така да кажем, минимални нагласи най вече в провеждането и по събирането на данъците. Това е насочено в улеснение на бизнеса и гражданите с предоставянето съответно на нови електронни услуги от приходните агенции. Само ще подчертая, че акцизите също остават непроменени за следващата година, което обаче се вижда в по-високата им събираемост и очакваните приходи в бюджета. Именно това, което и колегите споменаха, и уважаваният от мен министър Горанов, са ниските нива, колеги, безпрецедентни в цяла Европа и света на 3% контрабанда на цигари и други акцизни стоки, които ние пак можем да отчетем и да се похвалим съответно с постигнатите резултати в борбата със сивата икономика. С което моето изказване завършва, колеги, и Ви благодаря за вниманието. Призовавам Ви да подкрепите бюджет 2020, който наистина е повече от сегашното, но, както казах, е повече от това, което сме имали предходната година. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики? Заповядайте, господин Зарков, за реплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Извинявайте, че закъснях. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър на финансите, членове на кабинета, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Иванов, взимам реплика от Вас. Започнахте изказването с „Чух много какво се каза днес“. А чухте ли какво се каза през изминалата година? Чухте ли за две дискусии за модела на финансиране на здравеопазването? Виждате ли ги в бюджета днес? Чухте ли за идеята на господин Томислав Дончев за нов стил на развитие на икономиката ни? Можете да я намерите на блога му, още е там, но я няма в бюджета. Чухте ли за Закона за юридическите лица с нестопанска цел, който предвижда нов начин на финансиране на гражданското общество? Защото го няма в бюджета. Чухте ли за нов начин на финансиране на Радиото и Телевизията през фонд, който е залегнал в Закона? Защото го няма в бюджета. Чухте ли за протестите на полицаите? Чухте ли за състоянието на институциите ни? Чухте ли за тол системата? Чухте ли въобще в предишните избори, които минаха преди месец и половина, думата за промяна? Чухте ли я? Не сте я чули. Ако я чуете, няма да я прочетете в бюджета. Бюджетът не е още от същото. Бюджетът е нищо. Резултатът ще е същото. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков. Втора реплика? Не виждам. За дуплика – заповядайте, господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Зарков, благодаря за репликата, макар че аз пак не чух Вие да се похвалите с изборните резултати от последните избори, където картата на цяла България и общинските съвети продължава да е в сила. (Реплики от „БСП за България“.) Управлението на ГЕРБ се характеризира, пак казвам, с добрите резултати и хората го припознаха по време на местните избори. Явно Вие не сте го чули. (Реплики от „БСП за България“.) И Вие излязохте и казахте, че сте победители, където почти навсякъде загубихте. Да, имаше един-два пробива, които при Вашата нула е победа, но Вие явно това не го чухте. Погледнете първо в себе си, променете се Вие, за да казвате как да се променят другите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията, колеги. Министър Горанов иска да каже няколко думи. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги от правителството, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вероятно парламентарният правилник не е съвсем удачен, когато трябва да говорим за толкова много теми, които биха могли да намерят отражение в дебата за държавния бюджет. Провокиран съм да поставя и да реагирам на няколко концептуални теми в рамките на няколко минути преди първото гласуване на бюджета за следващата година, които често се използват и които донякъде си противоречат. За ролята на държавата в преразпределението. Безспорно в България е устойчиво през последните години, и то благодарение – и аз като господин Цонев ще кажа без ирония – на възприетата по време на управлението на Тройната коалиция данъчна политика има ниска преразпределителна роля. Тя е съпоставима, между другото, с преразпределителната роля на Съединените американски щати, на Румъния, на Ирландия и е с около 10 процентни пункта по-ниска от средноевропейското. (Народни представители влизат в залата, шум.) Бързам да последвам коментара на госпожа Стоянова, че всъщност, ако искаме по-голяма роля на държавата в преразпределението, това на практика означава само едно – правителството и парламентът през неговите решения (шум) да решава повече вместо хората. Тоест, когато имаме около 37% преразпределителна роля през брутния продукт, ние оставяме 50 – 60% да решават хората. Ако ролята на правителството, и това всъщност е изкушаващо вероятно за доста правителства, нарасне, то тогава отговорността (шум) на правителството нараства. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги! МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Увеличението с 10 процентни пункта на дела на държавата в икономиката неминуемо означава увеличение с десетки проценти на данъчната тежест. Въпрос на микс е коя част от тези данъци да бъде променена, но неминуемо, за да имаш по-голяма преразпределителна роля, в демократичните общества това минава през данъци. Ако искате да увеличим с 10 процентни пункта ролята на държавата в икономиката, това – мога да направя проста оценка – означава не 20% ДДС, а 40% ДДС. Слава богу, това е невъзможно. (Реплики от „БСП за България“.) РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): А във Франция колко е? МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Слава богу, това е невъзможно, защото има европейска регулация на този вид данък. Ако искате да увеличим с 10 процентни пункта ролята на държавата, това вероятно означава не удвояване, а утрояване на подоходните данъци. Виж, това можем да направим, въпреки че ние от ГЕРБ няма да го подкрепим. Спирам с тази тема. Между другото, политическата оценка на размера на правителството може да се мери не само от гледна точка на уважението към свободната воля на избирателя и дали той сам може да прецени създаденото от него да го харчи, или трябва да го преотстъпи на някой колективен разум да се разпорежда с това имущество. И, между другото, в Скандинавските държави, където обществата са зрели, има доста по-голяма преразпределителна роля, но това е атестация за качеството на политическия живот и качеството на политическия дебат. Веднага взимам реплика от качеството на политическия живот и политическия дебат, за да преминем към следващата голяма и основателно критикувана тема, свързана с реформите. Реформите би трябвало да имат за цел по-ефективно функциониране на системите според разбирането: вляво това означава повече солидарност, вдясно би трябвало да означава повече рационализъм и свободна воля. Във всеки случай обаче, когато някои в различните години от различни части от залата са предлагали смислени по моите разбирания промени, изкушението някой друг от друга част на залата да яхне това и да го използва за теснополитически цели, защото много лесно е с популистки аргументи да отричаш рационални решения, защото нерядко те минават през промени, които не всички части на нашето общество ще възприемат еднозначно, убива тези реформи. Докато се състезаваме на основата на това кой повече ще се хареса на българските граждани, нито една смислена реформа няма да можем да направим. И примерът със здравеопазването е прекрасен. Мога да дам пример и с обезщетенията от държавното обществено осигуряване. В 2013 г. ние имаме приблизително същия брой заети лица и изплатени около 8 милиона дни във временна неработоспособност. В 2019 г. ние имаме изплатени около 18 милиона дни във временна неработоспособност при същия размер на населението. (Реплики от „БСП за България“.) И нито един в тази зала не иска да повдигне дебата. Очевидно хората злоупотребяват с това право, очевидно се ползва невинаги по предназначение и да приемем една мярка в посока, която да възстанови справедливост в тази система. (Реплики от „БСП за България“.) Имате шанс една седмица да предложите и Вие нещо по тази тема, господин Гечев. (Реплики от „БСП за България“.) ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Има си контролни органи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз само давам пример как в 2013 г. дните са 8 милиона, а в 2019 г. са 18 милиона при съпоставим размер на заетите. И казвам това не, за да разкривам един от многото системни проблеми, които публичният сектор изпитва, а за да призова всички доколкото е възможно, когато говорим за реформи и промени, да не се изкушаваме да ги използваме за евтини и популистки цели именно по тази причина – нито една смислена и съществена реформа не се е състояла в последните години. Ще Ви дам пример, ако искате, и с небезизвестните изменения в социалното законодателство, свързано със социалната помощ на хората с увреждания. Те бяха изключително писани на коляно и скоро ще се види провалът на тази реформа, но всички се засилихме срещу стената с ясното разбиране, че срещу нас има една изключително социално значима тема и че здравият разум в този момент трябва да се подчини на конюнктурни цели – да се харесаме на определена група от хора. Това е грешка и не трябва да се повтарят тези грешки. (Ръкопляскания от народния представител Валери Симеонов.) Чух преди малко в дебата коментарите на господин Цонев за размера на данъка върху добавената стойност и концепцията му, и промяната във виждането му как той трябва да бъде използван като инструмент. В същия миг видях готовността на госпожа Нинова да го подкрепи. (Реплики от „БСП за България“.) Няма нищо лошо. Възможни са всички параметрични решения. (Реплики от „БСП за България“.) Възможни са всички параметрични решения, но те трябва, колеги, да бъдат в пакет. Защото много често, когато предлагате, особено колегите от БСП, които вадят цялостна визия за възможна фискална рамка, включват в нея взаимно изключващи се и противоречащи си мерки както по отношение на приходната част, така и по отношение на разходната част. Такъв подход е възможен, но само когато си в опозиция. Съставянето на бюджета е относително трудно и е въпрос на дебат между отделните министри, между отделните звена, между отделните политики, между отделните партньори в коалицията, между отделните народни представители. Но, повярвайте ми, бюджетът е… И неслучайно Конституционният съд не го нарича закон. Конституционният съд казва, че бюджетът е един финансов план, който няма строгите характеристики на закон. Бюджетът е визия, но ако в нея запишем, че утре нашата икономика ще нарасне с 20%, за съжаление, това ще остане само блян. Ако в нея запишем, че някой народен представител ще смени пола си и това стане закон, това няма да се случи на практика. Затова, колеги, усилията при изпълнението на държавния бюджет (оживление и реплики) и отговорността на правителството са да представи такава финансова рамка, която в максимална степен да не крие изненади. Приключвам с темата за буферите и за бюджетното салдо. Колеги, ако наистина опасенията, че предстоят неблагополучия в следващите години по отношение на икономиката, в частност българската, най-разумното за мен в този момент е балансираният бюджет. Той много лесно по естествени причини може да отиде на дефицит, но ако днес разчетем 3% дефицит и утре тази криза, която всички си пожелават, ни настигне, тогава дефицитът няма да е три, а ще е шест процента и сме го гледали много пъти, колеги. Затова нека говорим, че разходната част на бюджета и въплътените в тази разходна част политики са гарантирани, а да оставим на икономиката и на обществото да бъдат така успешни и да не си пожелаваме кризата, за да може приходите да достигнат същото ниво. Ако обаче по някакви неблагоприятни причини не успеем да реализираме същото ниво на приходи, то всички мои колеги могат да бъдат спокойни, че разходната част е гарантирана и за мен това е добрата новина и това е устойчивост. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Господин Цонев, нямаше как господин Горанов да се обърне и да Ви отговори на въпроса, без да Ви посочи по име. (Реплики.) Заповядайте за лично обяснение. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви за дадената възможност, госпожо Председател, просто искам да направя едно уточнение, тъй като бях цитиран по отношение на ДДС за една разлика. Парламентарната група на ДДС говори за използването… (Силен шум, смях и възгласи.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ДПС. Колеги, моля Ви! ЙОРДАН ЦОНЕВ: Дано не си помислите, че е по Фройд. Не е по Фройд. Просто се вълнувах от възможността да обясня. (Смях.) Нашата парламентарна група – сега сериозно, предлага промяната в дебата за ДДС не в социалната роля на данъка, както предполагам, че госпожа Нинова и БСП предлагат примерно, когато ставаше въпрос за хляба и за хранителните продукти, за детски, за лекарства, за да падне цената. Ние не смятаме, че ще падне цената. Нека да уточним това. Ние искаме да използваме данъчната политика като икономически лост за развитие на сектора, за повишаване на конкурентоспособността, да кажем на хранителния сектор. Много голяма разлика. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова взех това лично обяснение, защото данъците имат различни функции. Едната от функциите е да служат за регулатор на икономическата политика, конкурентоспособността, другата е социална. Ние социална не влагаме. Защото смятаме, че няма да падне цената с намаляването на ДДС, но смятаме, че ще се повиши конкурентоспособността. И завършвам с това, господин Министър, че точно за това, заради цената, която се плаща при сериозни реформи и заради това, че определени политически сили яхват протеста, ние от ДПС предлагаме вече три години – две години и половина, този консенсус, за да може, ако правим реформи, никой да не ги яха. Повярвайте ми, аз съм участвал в правенето на истински реформи по времето… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ: …и на управлението на Костов, и по времето на Тройната коалиция и знам какво е. Няма ли съгласие, не може да се правят реформи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Затова ние предлагаме съгласие между всички политически сили за тези реформи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви за тройния сигнал. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение и Вие? Заповядайте. (Шум и реплики.) КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Колеги, не се вълнувайте, аз даже имам двойно основание. Спомена ме и министър Горанов и господин Цонев поименно. Сега за ДДС-то. БСП наистина влагаме социална мисъл и социална функция в това да бъде диференцирано ДДС-то на детски храни и на лекарства. Но, господин Цонев и господин Горанов, социалният елемент не пречи на другия – икономическия. Вие със сигурност знаете, че намаляването на ДДС на лекарствата ще доведе до намаляване на цената, защото това е регулирана стока, така че с една такава мярка може да се постигне двоен ефект: и социален за младите хора, намалявайки детските храни, и икономически, защото ще намалеят и цените на лекарствата. Но най-вече, уважаеми граждани за европейско развитие на България, това е европейска практика. В две трети от европейските държави ДДС-то е диференцирано, защото така през данъчна политика умните държавници правят политика за своите народи. Ако не искате да чуете нас, колегите от ДПС, или други партии, които го предлагат, вгледайте се в своите европейски партньори и се поучете от тях. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. Преминаваме към гласуване, колеги. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Първо, подлагам на гласуване Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2020 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, неподкрепен от водещата Комисия по бюджет и финанси. (Шум и реплики.) Това е и с включен Проект на Висшия съдебен съвет. Гласували 217 народни представители: за 1, против 88, въздържали се 128. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2020 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2, подкрепен от водещата Комисия по бюджет и финанси. Гласували 218 народни представители: за 126, против 92, въздържали се няма. Предложението е прието. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Прегласуване! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ненков, прегласуване ли има? Заповядайте за прегласуване. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. Моля, режим на гласуване по така направената процедура от господин Ненков. Гласували 218 народни представители: за 126, против 92, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Таско Ерменков, заповядайте за отрицателен вот. (Народните представители излизат от залата.) Колеги, изчакайте отрицателния вот! (Силен шум и възгласи от залата.) Заповядайте, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото ние като социалистическа партия имаме принципиални различия по бюджета с Вас – управляващите, по Закона на капиталистическия неолиберализъм. Защото ние сме за бюджет на връщане на държавата на хората, а не за доразрушаването ѝ. Защото ние сме не за по-скъпо, а за по-качествено образование. Защото ние сме за полагане на здравни грижи, а не за оказана неплатена здравна помощ. Всъщност това ще разберете, когато внесем нашата алтернатива. Гласувах „против“, защото това наистина е бюджет на пицата с пармезан, както каза госпожа Стоянова, и шунка, но пармезанът и шунката са за управляващите и за приближените им клики, а за трудещия се човек, за младите семейства с деца, за пациентите, за пенсионерите остава сухата коричка. Гласувах „против“, защото всъщност този проект на бюджет наистина по думите на госпожа Менда Стоянова е „повече от същото“ – повече от същата мизерия, повече от същото обедняване на мнозинството за сметка на повече обогатяване на малцинството, повече от същата глухота към проблемите на обикновения човек. И затова, уважаеми господа управляващи, не се учудвайте, че през 2020 г. и протестите срещу същото това пагубно управление ще бъдат повече. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков. Втори отрицателен вот – заповядайте, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Защо гласувах „против“? Планирате увеличение на разходите за образование и конкретно в частта за учителски заплати, като за поредна година увеличавате единния разходен стандарт с по-нисък процент от процента, с който увеличавате заплатите. Това поставя директорите в такива условия, че те трябва да изсмучат целия ресурс от бюджета, за да могат да догонят това увеличение, което е заложено и в колективния трудов договор. Вдигате малко разходния стандарт за деца със специални образователни потребности, при положение че и досегашният не даваше възможност за адекватно обучение на тези деца в детските градини и училища. Планирате увеличение на разходите за квалификация и продължавате да нямате никакъв контрол върху дейността на обучителните организации. Просто едни пари отиват в правилните фирми. Няма контрол на ефективността на тези обучения. Министърът говори, че започват преглеждането на учебните програми, защото констатирали проблеми. Преди години, когато Ви говорехме, че има проблеми, Вие не обърнахте внимание, само че тогава бяха изхарчени едни милиони за тези учебни програми. Ето това е пример как неефективно се разходват средствата. Гласувах „против“, защото поредна година заявявате, че образованието е приоритет и това личи по парите, които давате, и те се увеличават година след година, а ние и досега нямаме анализ на приложението на новия закон, въпреки че по същия този закон чл. 251 такъв анализ за приложението и ефективността и дали се спазват принципите, които са заложени в него, трябваше да бъде внесен в Народното събрание до 31 март тази година. Вие не спазвате собствения си закон. И накрая, понеже много се говореше какво е завещано, само цифри, нищо лично. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето! ИРЕНА АНАСТАСОВА: 2007 г. – 3,8% от брутния вътрешен продукт за образование, да не говоря за 2014-а – 4%. Е, Вие днес… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова. (Председателят изключва микрофоните.) Благодаря Ви. Трети отрицателен вот – господин Жаблянов, заповядайте. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господа министри, народни представители! Гласувах „против“, защото министър Горанов не беше убедителен, когато каза, че икономическият рационализъм и социалният подход не могат да бъдат съчетани. Едното не изключва другото, а социалният подход може да бъде съчетан с икономическия рационализъм, когато бюджетът и държавните разходи са ориентирани правилно към развитието на пазара на труда и когато структурата на пазара на труда е такава, че може да даде онзи ръст, господин Министър, който няма само финансови измерители, а означава ангажиране на българските граждани в цялостния икономически процес на държавата. Но това е друг вид разговор, който очевидно нямаше как да се състои днес. Пожелавам Ви да размишлявате върху този аргумент за следващия републикански бюджет. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов. Уважаеми колеги, с това днешният пленарен ден завърши. Утре редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. Благодаря на представителите на Министерския съвет. (Звъни.) Лека работа! (Закрито в 14,29 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Кристиан Вигенин Секретари: Станислав Иванов Слави Нецов

Необходимо е във възможно най-кратки срокове да бъде приет Национален план за действие срещу антимикробната резистентност. Това беше общото мнение на участниците в кръгла маса на тема "Антибиотиците: използвайте отговорно". Форумът, който е под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазването, е организиран от Българското сдружение по иновативна медицина с подкрепата на Офиса на Световната здравна организация за България и Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието, храните и горите и Националния център по заразни и паразитни болести.

Председателят на Комисията по здравеопазването д-р Даниела Дариткова отбеляза, че отговорното използване на антибиотиците е ангажимент на практикуващите медицина и на правещите политика в здравеопазването. Като голям проблем в страната ни тя посочи самолечението с антибиотици.

Антибиотичната резистентност е скрита пандемия, подчерта пред участниците във форума заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков. Той уточни, че се увеличава броят на докладваните смъртни случаи в следствие на резистентност в ЕС.

Във всички класове антибиотици се наблюдава резистентност, включително и към новите антибиотици, каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов. По думите му са предприети законодателни промени за ограничаване на използването на антибиотици във ветеринарната медицина. Те целят недопускане на неконтролирана употреба, както и на групово третиране на животните, а само индивидуално лечение, ако има показания, уточни Янко Иванов.

В процес на разработване са 51 нови антибиотици, каза д-р Данило Ло Фо Уонг, програмен мениджър за контрол на антимикробната резистентност в Световната здравна организация - офис Европа. Заради антибиотична резистентност обаче в следващите 30 години се очаква да починат над 2 млн. души в света, допълни той. По думите му Италия и Гърция са на челните места по смъртни случаи в резултат на антибиотична резистентност, а България е на 16 място сред европейските държави.

На форума медицински експерти в областта на епидемиологията, инфекциозните болести и общественото здраве заедно с народни представители, експерти, представители на неправителствените организации и фармацевтичния сектор обсъдиха стратегическите цели и мерки за борба с антибиотичната резистентност в България. Бяха дискутирани ползите от приемането и прилагането на Национален план за действие срещу антимикробната резистентност. Общо беше мнението, че са необходими конкретни стъпки срещу нарастващата антибиотична резистентност и превантивни кампании за намаляване заболяванията, при които се налага лечение с антибиотик.

Парламентът прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със 126 гласа "за" и 92 "против".

В него се съдържа предложеният от правителството бюджет на съдебната власт за следващата година.

13/11/2019 - 15/11/2019
1. Прекратяване пълномощията на народен представител (Подадена оставка от н. п. Атанас Стоянов, 12.11.2019 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г.).
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление (Вносител: Министерски съвет, 5.8.2019 г. Приет на първо гласуване на 13.9.2019 г.) - продължение.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (Вносител: Министерски съвет, 7.10.2019 г.).
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (Вносител: Министерски съвет, 3.7.2019 г. Приет на първо гласуване на 25.7.2019 г.).
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (Вносител: Министерски съвет, 12.8.2019 г.) – точка първа за петък, 15 ноември 2019 г.
7. Парламентарен контрол.

nssi118Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец септември 2019 г. е 989,33 лв.