Счетоводен и данъчен справочник

Предлаганите промени произтичат от характера на контролната дейност и сложния характер на административно-наказателното производство във всички етапи, през които то преминава,  необходимостта от осъществяване на редица дейности преди и след съставяне на акт за установяване на административно нарушение, изготвяне на проекти на наказателни постановления, засилената контролна дейност и увеличения брой на административно-наказателните дела пред компетентните съдилища и с оглед запазване нивото на контролната дейност и ефективно планиране на процесуалното представителство на Държавната комисия по хазарта.

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 23.1.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 22.2.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Николай Александров и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект на програма за работа на Народното събрание за периода 23 – 25 януари 2019 г.: „1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносител – Министерският съвет на 10 януари 2019 г. 2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносител – Министерският съвет на 18 юли 2018 г. Приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г. 3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Вносител – Министерският съвет на 2 януари 2019 г. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет на 20 ноември 2018 г. Приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Министерският съвет на 22 ноември 2018 г. 6. Парламентарен контрол.“ Моля, гласувайте за така представената Ви програма за дневен ред. Гласували 161 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 40. Предложението е прието. Постъпили законопроекти и проекторешения от 16 януари 2019 г. до 22 януари 2019 г.: – Проект на решение за преименуване на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образование и наука и на Комисията по културата и медиите; – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет. Предстои да бъде разпределен. Съобщение: На 17 януари 2019 г. е постъпил Годишен отчет за дейността на Националния център за парламентарни изследвания за периода 1 януари – 31 декември 2018 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – заповядайте, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедура по начина на водене. На 14 януари 2019 г. народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ внесохме искане до министър Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, и до изпълняващия длъжността председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ две писма с искане за предоставяне на договора между „Автомагистрали“ и АПИ във връзка с изграждането на магистрала „Хемус“, и рамковите споразумения между „Автомагистрали“ и фирмите, които ще бъдат ползвани за изграждането на автомагистралата. От 14 януари до ден-днешен – 23 януари, Министерството и Агенция „Пътна инфраструктура“ не само че не отговарят, а от два дни вече не си вдигат и телефоните. (Оживление.) Ще Ви цитирам чл. 141 от Правилника, който е закон в тази държава, който гласи: „Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“ Уважаема госпожо Председател, тези договори ги има, тези рамкови споразумения ги има и единственото, което трябваше да направят колегите, е в рамките на деня или на следващия да ги предоставят. Осем дни след нашето поискване те не само че не се предоставят, а се опитват да се манипулира обществото с вярна или невярна информация. Моля Ви, спазвайки призивите на Вашия председател и премиер на България, да отговаряте бързо на исканията на БСП… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз какво отношение имам, господин Свиленски? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …да разпоредите на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“ в рамките на деня да предоставят договорите и рамковите споразумения, за да не Ви светне премиерът синята лампа. Той каза… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече, господин Свиленски. Разбрах какво имате предвид. Аз не съм била сезирана за това Ваше искане. Вие сте го отправили директно към Министерството и към АПИ. Аз не съм била информирана. Може да направите второ питане към тях. Аз също ще се поинтересувам каква е ситуацията. (Народният представител Георги Свиленски говори при изключени микрофони.) Разбрах, господин Свиленски, разбрах какво е Вашето искане и какви са Вашите претенции. Продължаваме с първа точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ДЕЙНОСТИ, СВЪРЗАНИ С НЕФТ И ПРОДУКТИ ОТ НЕФТЕН ПРОИЗХОД. С Доклада на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата ще ни запознае господин Тинчев. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата относно Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 17 януари 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, разгледа Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902 01-2, внесен от Министерския съвет на 10 януари 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерство на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, и Теменужка Янкова, представители на Българската петролна и газова асоциация, Българската минно-геоложка камара, Българската стопанска камара и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Законопроектът беше представен от министъра на икономиката господин Емил Караниколов. Той обоснова необходимостта от по-дълги срокове за влизане в сила на Закона от 1 юли 2019 г., а за наредбата към него до 1 август 2019 г., които са свързани с преодоляване на празноти и неясноти в него, които касаят неотчетени специфики на определени икономически дейности. По предложения законопроект мнения изказаха представители на Българската минно-геоложка камара и Българската петролна и газова асоциация, които не подкрепят Законопроекта и предоставиха предложения за преодоляване на празноти в Закона. Същото мнение изразиха и от Българската стопанска камара. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заявиха подкрепата си за Законопроекта. Отношение по представения законопроект взеха народните представители: Георги Търновалийски, Валентин Николов, Христиан Митев, Стефан Бурджев, Драгомир Стойнев, Валери Симеонов и Емил Димитров. След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 9 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 902-01-2, внесен Министерския съвет на 10 януари 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тинчев. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, за втори път в Народното събрание обсъждаме законопроект, внесен за първо четене, и имаме същите проблеми, каквито бихме могли да имаме за второ. Първият път беше основният секторен закон, изработен от работна група в Министерството на икономиката и припознат от 30 – 31 народни представители. С месеци обяснявахме как законът се внася на първо четене без изменения и че ние нямаме право да внасяме каквито и да било поправки преди да го разгледаме на първо четене. Поискаха от нас да даваме гаранции, да се срещаме с общности, аз лично да поемам ангажимент, че – видите ли – между двете четения ще направя необходими поправки, защото основният текст просто не работеше. Сега сме изправени пред абсолютно същата ситуация – подаден ни е текст, той изобщо не кореспондира с реалността, не решава проблеми, а създава още поне четири нови дори и за тези, които в момента се опитват да стачкуват. (Шум в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Обемите на газстанциите, вътрешните обекти, складовете, сроковете за удостоверения и ред други проблеми остават за бранша с дата 28 януари. Какво имам предвид? С приемането на Закона се заложи той да влезе след шест месеца. Така се появи датата 28 януари. Сега предложението на Министерството на икономиката, респективно през Министерския съвет, е тази дата да се промени на 1 юли. И къде е проблемът? В некачествено изработения и погрешно подаден текст към Министерския съвет, а после изпратен и на нас, които ние, за съжаление, не можем в момента да променим. Можем едва между първото и второто четене. Ето Ви Законопроекта (показва законопроекта), той е от два параграфа. Какъв е проблемът? С приемането миналата година на Закона ние променихме и няколко други закони, в които произтичащите от този закон задължения също са обхванати и записани със срок 28 януари. Променяйки само този закон, ние автоматично не променяме останалите. Дори и да искаме да го направим, трябва да изброим всички текстове, както го направихме, когато приехме този закон, а тях ги няма, те не са упоменати в подадения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение. Само ще Ви изброя някои от законите: Закон за движение по пътищата, Закон за автомобилния транспорт, Закон за запасите от нефт и нефтопродукти и най-вече Законът за акцизите и данъчните складове. И ако от първите три или четири, защото ние имаме и по втора точка – за личните данни, и въз основа на това какво ще гласуваме по първа, ще променяме Закона по втора, но ако от първите три изброени закона – за движение по пътищата, за нефт и нефтени запаси, за автомобилния транспорт, там ще страдат само гражданите, на които в следващите шест месеца ще им съставят актове за това, че не носят удостоверения, които никой не им е дал, какво ще правим с другите? Миналата година няколко комисии – Икономическа, Бюджетна, Правна и нашата, съгласувахме, а после гласувахме в залата Закона за корпоративното подоходно облагане. В този закон, в § 70, т. 4 сме записали и публикували в „Държавен вестник“, брой 105 от 18 декември текст – ще се опитам да Ви го прочета дословно: Закон за корпоративното подоходно облагане, § 70, т. 4: „4. параграф 43, т. 11 – относно чл. 47, ал. 4, т. 1 и ал. 5, които влизат в сила – забележете – от 28 януари 2019 г.“ Дори и днес да приемем така предложения закон за изменение – с друга дата в него, тя остава непроменена и задължителна за изпълнение от администрацията и бизнеса в другите закони, които също трябва да бъдат изброени и променени. Тази промяна е поне в четири закона, които ние между първо и второ четене да предложим и приемем тук, в залата. Иначе всички визирани икономически субекти по Закона за акцизите и данъчните складове са принудени да спазват датата 28 януари, защото това е изпуснато. Кой го е изпуснал? Защо така го е написал? Какво е целял? Не мога да коментирам. Факт е, че имаме предложение за първо четене, което нямаме право да променяме. Факт е, че този текст нищо не решава. Днес на входа на Народното събрание колега ми предложи за съгласуване именно такъв текст, каза: „Аз смятам да го внеса“ – за необходимия поне трети параграф в този законопроект, със следния текст: „Създава се § 3: „В § 70, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 98 от 2018 г.) думите „28 януари“ се заменят с „1 юли“ – ако възприемем изобщо „1 юли“. Така че ние трябва да променим всичките останали – някой при подаването на текста го е изпуснал. Държа още веднъж да отбележа – ние не сме подавали този закон, а в срока, в който ни е разпределен, веднага – на първото заседание сме се събрали, изслушали сме министъра, приели сме го и даже сме го подали с мнение да бъде гласуван в залата с подкрепата на Комисията – всички от ГЕРБ и един от Патриотите гласуваха „за“. Така че този законопроект ние максимално бързо сме го придвижили. В него виждаме празноти и в него за втори път се получава, както с основния закон – подават ни един закон и ние после се обясняваме защо не можем да го променим, а като го променяме, трябва да се чувстваме виновни, че авторите на закона са написали неизпълними условия. Във връзка с всичко искам да декларирам, че ако ни бъде разпределен, ще поискам минималния тридневен срок – изключително късия срок, за да може да се направят предложенията, да влязат и този законопроект да може в най-кратко време да се удължи със срока, какъвто Народното събрание реши, и да си влезе в сила. Имам предложение между първо и второ четене да се добави ал. 3: „В § 70, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 98 от 2018 г.) думите „28 януари“ да се заменят с „1 юли“, какъвто е предложеният проект на Министерския съвет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров. Реплики? Не виждам. Следващи изказвания? Заповядайте, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! В края на мандата на миналото Народно събрание, по настояване тогава на БСП, ние направихме Временна комисия, най-общо казано, за горивата, в която да изследваме процеса във връзка с този сектор. Комисията работеше доста активно – бяха поканени службите, Комисията за защита на конкуренцията, асоциациите, извън асоциациите – фирми, които са в бранша, и установихме, че наистина има голяма необходимост от закон, който да урежда процесите в този сектор. Беше потвърдено от всички служби, след подробен анализ на Комисията за защита на конкуренцията – изводът беше направен, тоест този закон за горивата е необходим. Като парламентарна група ние приветствахме Закона, който беше разработен от Министерството на икономиката в основната си част и беше предложен да го разгледаме в Комисията и след това в залата. Подкрепихме го като политика, последваха доста дискусии с хора от бранша, с потърпевши – земеделци, във връзка с ведомствените бензиностанции. Претърпя доста промени и бих казал, че в един момент ние останахме с убеждението, че тези регулации балансират изцяло сектора и всички интереси в голяма степен са задоволени. Дори когато бяхме на второ четене, мисля, че никой не направи някаква обструкция във връзка със Законопроекта. Ние наистина с абсолютно основание останахме с убеждението, че всичко е решено в този сектор и Законът, слава богу, ще може да види светлина. Гласувахме го. С голяма изненада установихме, че се оказва, че това не е правилен извод. Оказва се, че има голямо недоволство, че доста проблеми на малките не били решени. Затова предложих, след като гласуваме, ако въобще го гласуваме този закон – зависи от всички нас, да направим работна група и да видим какъв е проблемът в сектора, защото някои от нещата ми се струват малко нелепи – от онова, което се каза. Но ако има проблем да намалим конкурентоспособността в сектора, това наистина е проблем на този закон. Законът по принцип би трябвало да създава достатъчно голяма конкурентност, но той трябва да дава възможност да има права, а и задължения на субектите, които са в този сектор, защото секторът генерира огромни парични потоци. Тези парични потоци кореспондират с приходите във фиска. След цигарите от петрол има най-голям паричен поток към фиска на държавата. Така че ние трябва да бъдем много внимателни – хем да не намаляваме конкурентоспособността в сектора, от друга страна обаче, да търсим всички субекти да могат да отговарят както да няма сив сектор, така и да могат те да плащат съответните акцизи, данък добавена стойност, въобще преки и косвени данъци. Смятам, че тази работна група трябва да работи активно, ако я създадем, за да можем да направим един баланс в този сектор. Но да има закон, който да работи. В никакъв случай Законът не трябва да пропада. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Аврамов. ДИМИТЪР АВРАМОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! От създаването на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата в началото на този парламент една от основните теми, с която се занимаваме, е въпросът с контрабандата на горива, изсветляване на сектора, а от март миналата година – и с приемането на този закон. Беше ни обяснено, че, приемайки този закон, секторът ще бъде изсветлен, огромната контрабанда – в кавички или не, различни са мненията – ще бъде намалена драстично. Даже на последното заседание на Комисията представители на една от асоциациите – основната в този сектор, казаха, че е приемливо да има контрабанда, но да е в по-умерени размери, да не е в огромни размери, каквато твърдят, че е в момента. Ние подкрепихме тогава Закона с цел да бъде сложен някакъв ред в сектора. Имаше много проблеми, които се надявахме, че сме ги изчистили. Основните, върху които работихме, бяха във връзка със земеделския бранш, но както се оказа, това не са единствените проблеми – и други браншове, като минно-геоложкия, строителния, които имат техника, на която трудно ще бъдат доставени горива по този начин, по който са разписани в момента законовите разпоредби. С две думи, се оказа, че Законът в голямата си част е неприложим. След близо половин година работа по него – от март до юли, ние сме създали едно недоносче, което не може да работи, което е вредно. Както чухме от председателя на Комисията господин Димитров, сме създали един абсолютен хаос, който ще настъпи в понеделник, на 28 януари. Смятам, че чисто процедурно ние няма да можем, освен ако днес не го гласуваме и на второ четене, което, след като ще има предложения за второ четене, очевидно няма да стане. Няма да може сегашният законопроект за отлагане да бъде приет, да влезе в сила и да бъде обнародван в „Държавен вестник“ до понеделник, до 28-и. Това е моето мнение. Изключителна управленска немощ и от страна на изпълнителната власт – на Министерството на икономиката. Те не намериха време шест месеца да направят абсолютно никакви стъпки, никакви наредби. Можеха много по-рано да вкарат този законопроект за изменение – за отлагане. Те не са разбрали на 10 януари или в началото на януари, че няма да имат готова подзаконова нормативна база за 28 януари. Те допринесоха за хаоса, на който всички ще бъдем свидетели от понеделник. Освен това, се говори и за спешен нов ЗИД, който трябва да бъде направен за изменение и допълнение на вече приетия нов закон. Тоест ние приемаме един закон, който е абсолютно негоден, и спешно искаме първо да му отлагаме влизането в сила и през това време да му правим изменения и допълнения. Всичко това е илюстрация на цялостната управленска немощ на сегашното управление. Дано час по-скоро да бъде приключено това нещо, за да не създаваме повече проблеми, ако не решаваме други. В така създадената ситуация смятам, че ние нямаме друг полезен ход днес на първо гласуване, освен да подкрепим Законопроекта, да го приемем колкото се може по-скоро и на второ, за да стане законова норма, наистина в оставащите месеци до юли да направим разумни промени и да може този закон да влезе в сила, да работи, без да създава проблеми, без да създава хаос, а да създава необходимите регулации, от които най-вероятно има нужда. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аврамов. Реплики? Не виждам. Господин Симеонов, заповядайте за изказване. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! До разглеждането на днешната точка се стигна, след като шест месеца вече са въведени промените във въпросния Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, най-общо – Закона за горивата. Стигна се дотук, въпреки че още преди приемането имаше остра реакция от страна на собствениците на малки бензиностанции, на търговци, които предупредиха, че с този закон ще им се отнеме бизнесът, ще им се отнеме работата, ще фалират стотици, може би хиляди фирми, а хиляди хора ще останат без работа. Но това не е най-страшното, не беше най-страшното това. За съжаление, този закон всъщност водеше до бели петна на територията на България от гледна точка на възможността за зареждане на бензиностанции. С други думи, той ликвидираше редица малки бензиностанции в по-малките градове и където ги има в селата, защото поставяше непосилни условия към собствениците на тези бензиностанции. Направихме каквото можахме тогава – аз в качеството си на вицепремиер по икономическата политика и колегите ми от Националния фронт за спасение на България, да разясним чрез медиите естествено, и чрез лични срещи, че въпреки че този закон беше създаден с мотив за изсветляване на сектора. Ние също сме за това, въпреки сериозните проблеми с контрабандата на горива, разпространението на контрабандни горива, осчетоводяването на количества с горива и съответно търговска дейност с тях. Въпреки тези добри, положителни цели, Законът беше в голяма степен лобистки в крайния си вариант, в който беше предложен. Бяха направени някои корекции по време на обсъждането, съответно в комисиите, но те не успяха да предотвратят риска от фалит на тези стотици и хиляди, занимаващи се с тази дейност търговци. По тази причина се стигна и до днес. Аз не съм тук, за да изтъкна моите заслуги и това че всъщност още тогава предупредих колегите от Народното събрание, Вас, също и обществеността за рисковете от приемането на този закон. Сега се обръщам към всички Вас, с молба да поправим тази грешка, без да правим някакви апокалиптични изводи и квалификации по отношение на импотентност на управлението и какво ли още не, което чухме от преждеговорившия, защото в края на краищата животът е жив и промените в него стават всеки ден и ние трябва да сме готови да реагираме и да поправим грешка, която е допусната – за това става въпрос. В тази връзка се обръщам към всички политически сили с молба да подкрепят и второто разглеждане на Законопроекта днес, тъй като знаете, че влизането му в сила е от 28 януари 2019 г., а това няма как да стане, тъй като следващото заседание ще бъде на 30-и и ако има разглеждане на предложения между първо и второ четене, то това ще забави Закона и ще трябва да се върне действието му със задна дата при приемането му другата седмица или евентуално да се остави два дни да действат тези промени, които, както казах, са репресивни спрямо дребния бизнес. Сигурен съм, че даже и така да остане – да остане за другата седмица, за тези два дни няма какво чудо да стане. Все пак от гледна точка на изрядността се обръщам с молба към всички колеги да подкрепим приемането и на второ четене. Искам да поздравя колегите ми от „Обединените патриоти“, колегите от ГЕРБ, от БСП, и от ДПС – всички тези, които подкрепиха първата промяна на Закона, да ги поздравя за това, че днес те ще подкрепят на първо четене, дай боже и на второ, отлагането на действието с шест месеца. Искрено се надявам и препоръчвам на работната група, която ще работи, много внимателно да коригира промените, така че този бранш от малките, дребни търговци да не бъде ощетен. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Реплики? Заповядайте, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ СИМЕОНОВ (ОП): Ще бъда кратък. Благодаря, уважаема госпожо Председател. Браншовете, които се почувстваха засегнати, дойдоха в Комисията и направиха предложение и казаха, че те могат да бъдат приети в абсолютно същия срок най-малкото за да могат през следващите шест месеца да си подготвят тези ведомствени обекти и да работят. Нали в крайна сметка искаме да помогнем на браншовете, а и не сме чули опозицията какво ще каже. Искам да благодаря на господин Валери Симеонов, защото при първия подаден ни Законопроект, който беше отвратителен, но такъв са го изготвили в едно министерство, няма да казвам кое, ние направихме всичко възможно да го подобряваме. През цялото време аз трябваше да обещавам да променям разни текстове, при положение че не съм автор на този проект. По същия начин не съм автор и конкретно на днешното изменение, така че не се чувствам длъжен по някакъв начин да казвам защо трябва да бъде по-добре в една или друга посока. Само казвам, че вече има направено предложение и че ще има и още предложения – вече са направени от бизнеса, въпрос на време е да се заведат в Деловодството, и че имаме възможност наистина да постигнем съгласие. Така както господин Симеонов помогна на земеделците да им разрешим до този момент незаконните ведомствени обекти при едни много благоприятни условия, спокойно може да направи предложение – той анонсира в нашата Комисия нещо подобно, в смисъл, след като на малките бензиностанции им е много трудно да декларират, че имат някаква собственост където и да е, 20 хиляди, направете го два лева, колкото един трамваен билет или безплатно. Тогава би трябвало всички проблеми да отпаднат. Ще дам само един пример. Онзи ден по телевизията имаше репортаж, една бензиностанция в централната градска част, с две колонки, с шест пистолета зад гърба на бензинджийката, която я питаха: „Вие, доволни ли сте или не сте?“ Един апартамент в София струва 100 хил. евро. Два декара площ, на която може да вдигнеш един блок, колкото е територията на бензиностанцията, струва… нека и тя да е 200 хиляди. Бензиностанцията струва 600 хиляди, има пет-шест резервоара отдолу с минимум по 10 тона гориво, или имаме за около 500 – 600 хил. лв. собственост, но собственикът на тази цяла собственост не може да декларира пред БНБ да му дадат 20 хиляди, независимо от всичко… Господин Симеонов, Вие сте конструктивен човек. Благодаря Ви и за това, което направихме за предишната промяна. Дайте от свое име предложение малките бензиностанции да бъдат вписвани безплатно, както го направихме за земеделците, както го направихме за превозвачите. Това няма да промени света. Проблемът е те дали ще искат да се впишат. Към днешна дата целият легален бизнес е извървял целия път и е внесъл, и е правил тези обезпечения, направил е разходи, ние в момента им казваме: „Грешни сте, не е трябвало да го направите, глупави сте. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще го отложим с още шест месеца.“ Направете тези предложения, те ще бъдат полезни за всички. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Втора реплика? Заповядайте за дуплика, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, предложението Ви е абсолютно удачно, защото по никакъв начин нито аз, нито моите колеги ще подкрепим каквато и да е била форма на заобикаляне на Закона или за насърчаването на сивия бизнес, сивата търговска дейност, независимо на колко дребно, ниско ниво се извършва тя, защото, така да се каже, точно дребните ощетявания на бюджета в крайна сметка са най-мащабни, когато се направи калкулация. Така че никакъв проблем няма да стане това, а който не желае да се регистрира при тези условия на безплатна регистрация, естествено, че спрямо него трябва да бъде приложена цялата сила и тежест на Закона. Тук сме на едно мнение. Може би чисто в исторически, хронологичен план, искам да припомня, че когато беше приет този закон, въпросният бранш на дребните собственици на бензиностанции и търговци все още не беше се организирал. Той нямаше съответната организация, асоциация, това става в движение, в процеса на сблъсък – още веднъж подчертавам – не добре обмислени текстове на Закона. В крайна сметка мисля, че в тяхно лице сега вече имаме един сериозен партньор, на когото може да поставим условията за спазване на законността, така както ще ги искаме и от големите, така че Законът да е еднакъв за всички. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Следващо изказване? Господин Стойнев, заповядайте. ДРАГОМИР СТОЙНEВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Днес гледаме Законопроект, който трябва да влезе в сила в понеделник. Законопроект, по който вече има проблеми! Това наистина е може би – хайде да не казвам, че е дъното на парламентаризма, но явно показва как се работи в този парламент. Неслучайно ние искаме този парламент да се разпусне, защото явно, колеги, тук няма никаква ефективност! Законопроектът е обнародван юли месец. От юли месец досега въобще не е работено по подзаконовите нормативни актове. Уважаеми колеги, днес дори няма и представител на Министерския съвет, за да обясни какви са причините за това забавяне! Все пак това е крайно обидно за българския парламентаризъм! Преди това този законопроект бе разглеждан в продължение на шест месеца. Всички заинтересовани страни, които бяха приети, си казваха проблемите и ние като опозиция сме искали да чуем абсолютно всички проблеми на българските граждани. Спомням си много добре проблемите на земеделските производители, които бяха решени. От последното заседание на Комисията се оказва, колеги, че има обаче и други проблеми, които не са решени – и Минно геоложката камара, и Транспортната камара дойдоха с конкретни предложения, които ние от опозицията сме готови да разгледаме и ако трябва да внесем, така че да имаме един работещ законопроект. Друг е проблемът: защо Строителната камара от юли месец досега, в продължение на една година, не се е поинтересувала за готвените от нас промени, или по-скоро от Вас, защото ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – Вие сте хората, които управлявате тази страна?! За мен отговорът е, защото Строителната камара се занимаваше с опозицията, следяха се изказвания на наши народни представители, заплашваха наши народни представители, строителна техника блокира София само и само да се работи срещу опозицията, след това се видя, че наистина има и за какво, защото в крайна сметка бяха и добре възнаградени. Сега виждаме, че имаме конкретен проблем. Питам аз: защо управляващите досега не си свършиха работата? Защо например не се срещнахте с тези, които останаха, доколкото разбирам – Строителната камара, Минно-геоложката камара, малките търговци и да решите техните проблеми? Колеги, този законопроект от шест месеца е обнародван в „Държавен вестник“! Министерският съвет и Министерството не са си мръднали пръста! Сега искате ние да гласуваме доверие за още шест месеца, при положение че тук нямаме и един представител на Министерския съвет. Питам аз: каква е гаранцията, че за тези шест месеца ще се случат нужните промени или може би всичко се прави с оглед предстоящите избори, за да има тишина, спокойствие?! Ако е така, колеги, това означава, че ние не решаваме проблемите на хората, ние замитаме проблемите на хората! В крайна сметка, Вие като управляващи сте призвани да правите реформи, да не се страхувате от реформи, а не да замитате реформите. Шест месеца е изключително голямо политическо време! Ако тази администрация, която дори и Вие уж съкращавате, наистина е професионална, считаме, че за два месеца тези проблеми могат да бъдат изцяло изчистени. Защо трябва да чакаме толкова много време, ако не е просто политически избран периодът? Разбира се, че когато има един законопроект, който касае който и да е било бранш и той негодува, ние сме призвани да решим неговите проблеми. Питам аз: къде бяхте Вие в продължение на това време? Къде е цялата тази администрация, която не си свърши работата? Това показва, че Вие наистина сте неспособни да управлявате, колеги, или пък ние, че тук, в парламента, не може да произведем тези закони, които да отговарят на очакванията на гражданите. Неслучайно искаме по-бързото разпускане на този парламент и да минем към избори, защото Вие явно показвате тази немощ. Този проблем трябваше да бъде решен отдавна! Затова ние от БСП сме „за“ отлагането на този законопроект, за да решим всички проблеми. Готови сме да се срещнем с Минно-геоложката камара и със Строителната камара. Ще преглътнем обидите към нас. В крайна сметка тук сме призвани не да се харесваме, а да имаме едно работещо законодателство! В никакъв случай няма да се съгласим с шестте месеца. За нас дори два месеца са огромен срок, за да се направят нужните промени, за да се срещнем – ако Вие не можете и не желаете да се срещнете с малките търговци, те са добре дошли при опозицията, за да се срещнем с тях. Предлагаме за два месеца тези проблеми да бъдат изчистени и най-накрая да имаме един закон, който да удовлетворява българските предприемачи и българската икономика. Това, което се случва, то си е изцяло Ваша отговорност за проспаното време! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Процедура – заповядайте. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата, която искаме, е по начина на водене. Искаме да подчертаем още веднъж, че е изключителна наглост да няма представител на правителството. Правителството през тези дни направи маса срещи, трябваше да дойде тук и да обясни защо Законът е направен некадърно и защо той трябва да се променя?! Това, че някакви олигарси са се хванали за гушите, не значи, че нашият рейтинг, госпожо, ще падне от 9 на 7%. Ще Ви помоля да прекъснете заседанието, докато не дойде представител на правителството и уважи парламента, и Вас лично, да не измиваме ръцете на правителството, които очевидно са некадърници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Гечев. Ще се свържем с министъра на икономиката. Продължаваме с дебатите. Заповядайте за първа реплика, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, имам чувството, че почвам да живея едновременно в различни реалности. Доскоро бях в изпълнителната власт, сега съм в Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групата. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Но ако бъркам, ме поправете. Всъщност ние какво поправяме – Законопроект на Министерския съвет или Законопроект на Народното събрание, внесен от депутати? Не мога да разбера как господин Стойнев в три четвърти от изказването си критикува изпълнителната власт. За какво? Не мога да разбера?! Всъщност става въпрос за коригиране на текстове от Законопроект, който е внесен от Народното събрание, който Вие сте подкрепили, въпреки че поискахме от Вас да не подкрепяте този закон. Поискахме го и от Вашия президент и той също не наложи вето. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симеонов, искате удължаване на времето, нали? ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, да. И в публичното пространство е ясно защо не реагирахте своевременно. Така че някак си е неуместно сега всичко да се прехвърля на изпълнителната власт. Не я защитавам, но просто не виждам защо с такава ярост, с такова настървение критикувате правителството, което е приложило тези некадърни и нескопосани мерки, които са заложени в Закона, който е приет от Народното събрание. Тогава защо не реагирахте? Ще отправите ли упрек към себе си или към Вашите колеги от БСП, както и останалите колеги? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Заповядайте за втора реплика, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойнев, нормално е да използвате ситуацията, разбира се, политически, но работата на един парламент не е само на мнозинството, което управлява. Затова има и опозиция. Ако има такива взаимни обвинения, аз мога да Ви упрекна – Вие пък защо не разпознахте част от проблемите, които поставят, за да може да кажете: „Абе, ей, аджеба, този закон, който е предложен, трябва да бъде променен.“ Нали за това е ролята на опозицията – да може да поправя, да коригира управляващите? Или, в крайна сметка, Вие не сте видели тези проблеми. Явно, че не сте ги видели. Явно, че всички не сме ги видели, затова наистина, слава богу, Министерският съвет и премиерът са видели този проблем и са спуснали този закон. Но искам да Ви питам тук, понеже заявихте промяна в Законопроекта, който е предложен от Министерския съвет: съгласни ли сте да мине на второ четене днес, за да може ние да отложим срока и да работим по него, или искате промяна в този закон? Тоест не можем да приемем на първо и второ четене Законопроекта и в този случай Законът ще влезе в сила веднага следващата седмица и какво правим след това? Това искам да отговорите в дупликата си. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. Заповядайте за трета реплика, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойнев, много добре помня момента, в който беше внесен Законопроектът на първо четене. Между първо и второ четене, с изключение на професор Гечев, моите уважения към него – единственият от Вашата група, който изяви воля за съпротива на този законопроект. Никой друг – нито в Икономическата комисия, нито в някоя от другите комисии не взе думата, за да се противопостави срещу това, което беше предложено. Ако не бяха заплахите на земеделците, тогава текстовете сигурно пак щяха да си останат. Но когато говорим, тези хора, които са с малки и средни бензиностанции – търговци на горива, никой ли не ги видя? Те бяха тук, отзад, на опашката на коня, както се казва. Те протестираха тук и Вие сега заявявате, че сте готови да се срещнете с тях. Защо не се срещнахте между първо и второ четене, когато протестираха и искаха тези промени? Сега изведнъж сме против неща, които бяха видни още преди приемането на второ четене?! Много ми е чудно! Изведнъж се появиха много борци против този закон, а всички знаем какво се случваше в комисиите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов. Заповядайте за дуплика, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на тримата колеги за репликите, защото считам, че е необходимо да е ясно какво се случва в момента и да е ясно също така и на всички граждани. Този законопроект първоначално беше създаден в работна комисия с участието на Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Митниците, в продължение на месеци се обсъждаше и дори ръководителят на тази комисия дойде в парламента, за да го защитава. Ние упрекваме самото Министерство, че дори не са си мръднали пръста за подзаконовите нормативни актове. Тоест от самото начало може би се е целяло да се саботира влизането на Законопроекта, защото Министерството не си е мръднало пръста. Относно репликите на господин Николов и господин Сабанов. Ние имахме конкретни предложения именно от малките търговци, които Вие отхвърлихте. Тук трябва да цитирам нашите народни представители от Бургас, от Добрич, които имаха, ако трябва, да се върнем на второ четене, за да видите конкретните предложения, които щяха да удовлетворят малките и средни предприятия, малките търговци, които Вие, в тази зала отхвърлихте. Така че не мога да разбера как така изведнъж прогледнахте и нападате опозицията. Проблемът не е на опозицията, проблемът е Ваш. Вие управлявате тази държава. Разбира се, че сме готови да коригираме и даваме нашите предложения, както след малко ще бъде направено и конкретно предложение от народен представител на опозицията. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Следващо изказване? Заповядайте, господин Бурджев. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аргументите, които изложи Драгомир Стойнев, са напълно основателни. За да разберете, че няма само политическо говорене и да ни обвинявате, както каза господин Николов, че ние сме опозиция, едва ли не няма какво друго да предложим, ще внеса предложение за второ четене със следните мотиви: „При представянето на Законопроекта, внесен от Министерския съвет, по време на заседанието на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, от дискусията на Законопроекта става ясно, че този секторен закон е необходим, и отново се потвърди, че правилно Народното събрание го е приело преди по-малко от шест месеца, но се твърдеше, че формалната причина за внасяне на предложението на правителството е, че има сектор на икономиката, чиито особености не са били отчетени. При приемането му – става въпрос за миннодобивната индустрия, в заседанието беше представена тази индустрия в лицето на Българската минно-геоложка камара, която представи текстовете на предложенията, за които стана ясно, че не са противоречиви и се възприемат и от другите субекти, регулирани от Закона, като са в синхрон с останалите текстове на същия този закон.“ При това положение ще внеса предложение, с което ще може да се отстрани пропускът в Закона, без да се налага да се отлага неговото действие. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев. Реплики? Не виждам желаещи за реплики. Заповядайте за изказване, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги от дясно, патриоти! На Вас все някой Ви е виновен. Имате желание да направите нещо хубаво, все някой Ви спира. В крайна сметка, напуснете това правителство. Не може да сте част от него, когато Ви харесва, когато не Ви харесва да сте опозиция. Не е вярно, че не са правени срещи, не е вярно, че не сме забелязали протестиращите. Лично аз съм се срещал с тях. А дребните търговци, малките бензиностанции всъщност нямат единни искания. С колегите от БСП направихме предложение в тази посока, Вие лично ги отхвърлихте. Това, което към днешна дата имам като информация от тях, е, че те нямат единно мнение дали искат да отпадне целият Закон, такъв Закон изобщо да няма, или искат да се променят конкретни неща в него. На самата комисия техният юрист не присъства, не дойде, закъсня и в крайна сметка от тях и до днешна дата нямаме една единна позиция. Това, което говорите, всъщност не отговаря на истината.(Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков. Реплики? Не виждам желаещи за реплики. Други изказвания, колеги? Не виждам други желаещи за изказвания. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Моля, режим на гласуване. Гласували 140 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Добрев. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, чухме, че всички народни представители от всички парламентарни групи имат готовност за предложения по този закон между първо и второ четене. В тази връзка правя процедурно предложение – срокът да бъде съкратен на три дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 139 народни представители: за 124, против 7, въздържали се 8. Предложението е прието. Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ. Заповядайте, господин Цветанов. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение съгласно чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде осигурен допуск на Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни, и Теодора Точкова – главен инспектор във Висшия съдебен съвет. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск. Гласували 104 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г., приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Член 1 се изменя така: „Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. (2) С този закон се определят и правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. (3) Целта на закона е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2. (4) Този закон урежда и: 1. статута на Комисията за защита на личните данни като надзорен орган, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на лични данни в Европейския съюз; 2. правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет при осъществяването на надзор при обработването на лични данни в случаите по чл. 17; 3. средствата за правна защита; 4. акредитирането и сертифицирането в областта на защитата на личните данни; 5. особени случаи на обработване на лични данни. (5) Този закон не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност, доколкото в специален закон не е предвидено друго. (6) Този закон не се прилага за обработването на лични данни на починали лица, освен в случаите по чл. 25е. (7) При обработването на лични данни по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 държавите, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария са равнопоставени на държавите – членки на Европейския съюз. Всички други държави са трети държави. (8) При обработването на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 държавите, участващи в изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, са равнопоставени на държавите – членки на Европейския съюз. Всички други държави са трети държави.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Членове 2, 3, 4 и 5 се отменят.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване: наименованието на Закона; редакцията на § 1 по Доклада на Комисията; и редакцията на § 2 по Доклада на Комисията, която включва отмяната на чл. 2, 3, 4 и 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 6 се правят следните изменения: „1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък „комисията“, е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, а нейният председател е първостепенен разпоредител с бюджет.“ По § 4 има предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Председателят и членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове.“ 2. В ал. 6 думите „31 януари“ се заменят с „31 март“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 9 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) При осъществяването на своята дейност комисията се подпомага от администрация. (2) Комисията урежда в правилник своята дейност, дейността на администрацията си и реда за разглеждане на производствата пред нея, и го обнародва в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуването на редакциите на параграфи 3, 4 и 5. Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се нова ал. 1: „(1) Комисията изпълнява задачите по чл. 57 от Регламент (ЕС) 2016/679.“ 2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и се изменя така: „(2) Освен задачите по ал. 1, комисията: 1. анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, освен в случаите по чл. 17; 2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на личните данни; 3. осигурява прилагането на решенията на Европейската комисия в областта на защитата на личните данни и изпълнението на задължителните решения на Европейския комитет по защита на данните по чл. 65 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. участва в международното сътрудничество с други органи по защита на личните данни и международните организации по въпросите в областта на защитата на личните данни; 5. участва в преговорите и сключването на двустранни или многостранни споразумения по въпроси от своята компетентност; 6. организира, координира и провежда обучение в областта на защитата на личните данни; 7. издава общи и нормативни административни актове, свързани с правомощията ѝ, в случаите, предвидени в закон.“ 3. Досегашната ал. 2 се отменя. 4. Алинея 4 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Създават се чл. 10а – 10г: „Чл. 10а. (1) Комисията упражнява правомощията по чл. 58 от Регламент (ЕС) 2016/679. (2) Комисията има и следните правомощия: 1. сезира съда за нарушаване на Регламент (ЕС) 2016/679; 2. дава указания, издава насоки, препоръки и най-добри практики във връзка със защитата на личните данни. Чл. 10б. На комисията може да се възлагат други задачи и правомощия само със закон. Чл. 10в. (1) Комисията участва в механизма за съгласуваност по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2016/679 и осъществява сътрудничество с водещия или със засегнатите надзорни органи на държавите членки на Европейския съюз, включително като обменя информация, предоставя или иска взаимопомощ или участва в съвместни операции съгласно Регламент (ЕС) 2016/679. (2) Формите на участие в механизма за съгласуваност, предоставянето и искането на взаимопомощ и участието в съвместни операции, както и процедурите, по които те се осъществяват, се определят с правилника по чл. 9, ал. 2. Чл. 10г. При упражняване на задачите и правомощията си по отношение на администратори или обработващи лични данни, които са микропредприятия, малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия, комисията взема предвид техните специални потребности и налични ресурси.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като в него думите „чл. 89, ал. 3“ се заменят с „чл. 87, ал. 3“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по параграфи 6, 7 и 8? Няма. Подлагам на гласуване редакциите на Комисията за параграфи 6, 7 и 8. Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 думите „предварителни, текущи и последващи проверки за спазване на този закон“ се заменят с „предварителни консултации, проверки и съвместни операции за спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.“ 2. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: „(2) Освен в случаите по чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 предварителни консултации се извършват и когато се обработват лични данни в изпълнение на задача в обществен интерес, включително обработване във връзка със социалната закрила и общественото здраве. В този случай комисията може да разреши обработването преди изтичането на срока по чл. 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. (3) Предварителните консултации се извършват съгласно чл. 36, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. (4) Проверки се извършват по инициатива на комисията, по жалба на заинтересовани лица или след подаден сигнал.“ 3. Алинея 8 се изменя така: „(8) Когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административнонаказателно производство.“ 4. Създава се нова ал. 9: „(9) Независимо от административното наказание, при установяване на административно нарушение може да се приложи принудителна административна мярка по глава девета.“ 5. Досегашната ал. 9 става ал. 10. 6. Създава се ал. 11: „(11) Съвместни операции с надзорни органи на други държави – членки на Европейския съюз съгласно чл. 62 от Регламент (ЕС) 2016/679 се извършват по целесъобразност за съвместни разследвания и съвместни мерки за изпълнение и в тях участват, освен лицата по ал. 1 и членове или упълномощени представители от надзорния орган на съответната държава – членка на Европейския съюз.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Създава се чл. 12а: „Чл. 12а. (1) При поискване администраторът и обработващият лични данни оказват съдействие на комисията при изпълнение на нейните задачи и правомощия. (2) Когато при упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1, букви „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши задължение на администратора или обработващия лични данни за опазване на професионална тайна или друго задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, администраторът или обработващият лични данни отказва предоставяне или достъп само до информацията, защитена като тайна. (3) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация.“ Предложение на народния представител Димитър Стоянов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепа предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 13 се създава ал. 3: „(3) Председателят, членовете на комисията и служителите от администрацията, назначени по трудово правоотношение, имат право ежегодно на представително облекло на стойност до две минимални работни заплати, като средствата се осигуряват от бюджета на комисията. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на комисията при условия и по ред, определени с правилника по чл. 9, ал. 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване. Гласуваме редакцията на Комисията за § 9, редакцията на Комисията за § 10 и предложението на Комисията за създаване на нов § 11. Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети, с което и редакциите на параграфите. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Комисията извършва акредитация на сертифициращи органи в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 въз основа на изисквания, определени от нея или от Европейския комитет по защита на данните. (2) Акредитацията се издава съгласно чл. 43, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 за срок 5 години и може да се поднови. (3) Комисията отнема акредитацията на сертифициращ орган, когато не са спазени условията за акредитация, или когато предприетите от сертифициращия орган действия нарушават този закон или Регламент (ЕС) 2016/679. (4) Решенията на комисията за отнемане на акредитация по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Условията, включително изискванията по ал. 1 и редът за акредитация и отнемане на акредитацията се определят с наредба, приета от комисията. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник”. (6) Критериите, механизмите и процедурите за сертифициране, печати и маркировки се определят с наредба, приета от комисията. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник”.“ Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. (1) Комисията одобрява проекти на кодекси за поведение по сектори и области на дейност съгласно чл. 40 от Регламент (ЕС) 2016/679. Условията, редът и критериите за одобряване на кодексите за поведение се определят с правилника по чл. 9, ал. 2. (2) Комисията извършва акредитация на органи за наблюдение на одобрени кодекси за поведение по ал. 1 в съответствие с чл. 41 от Регламент (ЕС) 2016/679. (3) Изискванията за акредитация по ал. 2 и редът за акредитация и отнемане на акредитацията се определят с наредба, приета от комисията. Наредбата се обнародва в „Държавен вестник”. (4) Комисията отнема акредитацията на орган за наблюдение на одобрени кодекси за поведение, когато не са спазени изискванията за акредитация, или когато предприетите от органа действия нарушават този закон или Регламент (ЕС) 2016/679. (5) Решенията на комисията за отнемане на акредитация по ал. 4 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. Създава се нов чл. 15: „Чл. 15. (1) Комисията води следните публични регистри: 1. регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните; 2. регистър на акредитираните по чл. 14 сертифициращи органи; 3. регистър на кодексите за поведение по чл. 40 от Регламент (ЕС) 2016/679. (2) Комисията води следните регистри, които не са публични: 1. регистър на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, както и на предприетите мерки в съответствие с упражняването на правомощията по чл. 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679; 2. регистър на уведомленията за нарушения на сигурността на личните данни по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 67. (3) Редът за създаване и поддържане на регистрите по ал. 1 и 2 и достъпът до тях се определят съгласно Закона за електронното управление, а съдържанието им – с правилника по чл. 9, ал. 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме редакцията на § 11, който става § 12; както и създаването на нов § 13, редакцията на § 12, който става § 14. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Димитър Стоянов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. Създава се нов чл. 16: „Чл. 16. (1) Условията и редът за провеждане на обучение по чл. 10, ал. 2, т. 6 се определят с правилника по чл. 9, ал. 2. (2) Комисията издава сертификат на лицата, преминали обучение по ал. 1 след успешно положен изпит. Сертификатът се издава за срок три години. След изтичането на срока по изречение второ, сертификат се подновява след успешно положен изпит при условия и по ред, определени с правилника по чл. 9, ал. 2. (3) Наличието на сертификат по ал. 2 не може да бъде задължително условие за назначаване или изпълнение на функциите на длъжностно лице по защита на данните. (4) За обучение по ал. 1 се събират такси, освен в случаите на обучение, организирано и проведено по инициатива на комисията. Таксите се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет, по предложение на комисията.“ Комисията предлага да се създадат нови § 16 – 24: „§ 16. Наименованието на глава трета се изменя така: „Инспекторат към Висшия съдебен съвет“. § 17. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, наричан по-нататък „инспектората“, осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от: 1. съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и 2. прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания. (2) Редът за осъществяване на дейността по ал. 1, включително за извършване на проверки и за разглеждане на производствата пред инспектората се определя с правилника по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт. (3) При осъществяване на надзора по ал. 1 се прилага и чл. 12а.“ § 18. Член 17а се изменя така: „Чл. 17а. (1) При осъществяване на надзора при обработване на лични данни от съдa при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт, освен при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 инспекторатът: 1. изпълнява задачите по чл. 57, параграф 1, букви „а“ – „и“, „л“, „ф“ и „х“ и параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679; 2. упражнява правомощията по чл. 58, параграф 1, букви „а“, „б“, „г“, „д“, „е“, параграф 2, букви „а“ – „ж“, „и“ и „й“ и параграф 3, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679; 3. прилага съответно списъка, изготвен от комисията съгласно чл. 35, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с изискването за оценка на въздействието върху защитата на данните; 4. сезира съда за нарушаване на Регламент (ЕС) 2016/679. (2) Освен задачите и правомощията по ал. 1, инспекторатът: 1. участва в международното сътрудничество с други органи по защита на личните данни и международните организации по въпросите в областта на защитата на личните данни; 2. дава указания, издава насоки, препоръки и най-добри практики във връзка със защитата на личните данни. (3) При осъществяване на надзора при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 от съдa, прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт инспекторатът изпълнява задачите и упражнява правомощията по глава осма.“ § 19. Член 17б се изменя така: „Чл. 17б. (1) Инспекторатът извършва предварителни консултации: 1. в случаите по чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679; 2. при обработване на лични данни в изпълнение на задача в обществен интерес; в този случай инспекторатът може да разреши обработването преди изтичането на срока по чл. 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. (2) Предварителните консултации се извършват съгласно чл. 36, параграф 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.“ § 20. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) При осъществяване на надзора по чл. 17, ал. 1 инспекторатът извършва проверки, предвидени в годишната му програма или по сигнали. За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване. (2) Проверката се извършва от главния инспектор или от инспектор, който се подпомага от експерти, въз основа на заповед на главния инспектор.“ § 21. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Проверката приключва с акт за резултати, в който се отразяват направените констатации и при необходимост се правят препоръки. (2) Когато при проверката бъде установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, в зависимост от характера и степента на нарушението се прилагат мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „ж“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и/или се налагат административни наказания в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. (3) Мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „ж“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се прилагат с решение на инспектората по предложение на инспектора, извършил проверката.“ „§ 22. Член 20 се изменя така: „Чл. 20. Главният инспектор, инспекторите и съдебните служители в администрацията на инспектората са длъжни да не разгласяват и да не се възползват за свое или чуждо облагодетелстване от информацията, представляваща защитена от закон тайна, която им е станала известна при осъществяване на тяхната дейност по този закон, до изтичане на срока за защитата й.“ § 23. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Инспекторатът води следните регистри, които не са публични: 1. регистър на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, както и на предприетите мерки в съответствие с упражняването на правомощията по чл. 58, параграф 2, буква „а“ – „ж“, „и“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679; 2. регистър на уведомленията за нарушения на сигурността на личните данни по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 67. (2) Редът за създаване и поддържане на регистрите по ал. 1 и достъпът до тях се определят съгласно Закона за електронното управление, а съдържанието им – с правилника по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт.“ § 24. Членове 22 и 22а се отменят. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания по множеството параграфи, които господин Цветанов изчете? Няма изказвания. Гласуваме създаването на нов § 15, както и новите параграфи от 16 до 24. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението и текстовете на параграфите са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 25: „§ 25. Глава четвърта с чл. 23 – 25 се отменя. Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 26: „§ 26. Създава се глава четвърта „а“ с чл. 25а – 25о: „Глава четвърта „а“ – Общи правила при обработване на лични данни. Особени случаи на обработване на лични данни“. Чл. 25а. Когато лични данни са предоставени от субекта на данни на администратор или обработващ лични данни без правно основание по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или в противоречие с принципите по чл. 5 от същия регламент, в срок един месец от узнаването администраторът или обработващият лични данни ги връща, а ако това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия, ги изтрива или унищожава. Изтриването и унищожаването се документират. Чл. 25б. Администраторът и обработващият лични данни уведомяват комисията за имената, единния граждански номер или личния номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, и за данните за контакт на длъжностното лице по защита на данните, както и за последващи промени в тях. Формата и съдържанието на уведомлението и редът за подаването му се определят с правилника по чл. 9, ал. 2. Чл. 25в. Обработването на данни на субект на данни – лице, ненавършило 14 години въз основа на съгласие по смисъла на чл. 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително в случаите на пряко предлагане на услуги на информационното общество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за електронната търговия, е законосъобразно, само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника на субекта на данните. Чл. 25г. Администратор или обработващ на лични данни може да копира документ за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство или документ за пребиваване само ако това е предвидено със закон. Чл. 25д. (1) Администраторът или обработващият лични данни приема и прилага правила при мащабно обработване на лични данни или при систематично мащабно наблюдение на публично достъпни зони, включително чрез видеонаблюдение, с които въвежда подходящи технически и организационни мерки за защита на правата и свободите на субектите на данни. Правилата за систематично мащабно наблюдение на публично достъпни зони съдържат правните основания и целите за изграждане на система за наблюдение, териториалния обхват на наблюдение и средствата за наблюдение, срока на съхранение на записите с информация и изтриването им, правото на достъп от страна на наблюдаваните лица, информиране на обществеността за осъществяваното наблюдение, както и ограничения при предоставяне на достъп до информацията на трети лица. (2) Комисията дава насоки на администраторите и на обработващите лични данни при изпълнение на задължението им по ал. 1, които публикува на интернет страницата си. Чл. 25е. (1) Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес. (2) Администраторът осигурява при поискване достъп до лични данни на починало лице, включително предоставя копие от тях на наследниците му или на други лица с правен интерес. Чл. 25ж. (1) Свободен публичен достъп до информация, съдържаща единен граждански номер или личен номер на чужденец, не се допуска, освен ако закон предвижда друго. (2) Администраторите, предоставящи услуги по електронен път, предприемат подходящи технически и организационни мерки, които не позволяват единният граждански номер или личният номер на чужденец да е единственото средство за идентификация на потребителя при предоставяне на отдалечен достъп до съответната услуга. (3) За целите на предоставяне на административни услуги по електронен път при условията на Закона за електронното управление администраторът осигурява възможност на субекта на данни да се идентифицира по ред, предвиден със закон. Чл. 25з. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. (2) При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими: 1. естеството на личните данни; 2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име; 3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; 4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; 5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; 6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот, е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото; 7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; 8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; 9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите; 10. други обстоятелства, относими към конкретния случай. (3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1: 1. не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в; 2. администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679. (4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация. (5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12 – 21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679. Чл. 25и. (1) Работодател или орган по назначаването, в качеството си на администратор на лични данни приема правила и процедури при: 1. използване на система за докладване на нарушения; 2. ограничения при използване на вътрешнофирмени ресурси; 3. въвеждане на системи за контрол на достъпа, работното време и трудовата дисциплина. (2) Правилата и процедурите по ал. 1 съдържат информация относно обхвата, задълженията и методите за прилагането им на практика. С тях се отчитат предметът на дейност на работодателя или органа по назначаването и свързаното с него естество на работата и не може да се ограничават правата на субектите на данните по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон. (3) Работниците и служителите се уведомяват за правилата и процедурите по ал. 1. Чл. 25к. (1) Работодател или орган по назначаването, в качеството си на администратор на лични данни определя срок за съхранение на лични данни на участници в процедури по набиране и подбор на персонала, който не може да е по-дълъг от 6 месеца, освен ако кандидатът е дал своето съгласие за съхранение за по-дълъг срок. След изтичането на този срок работодателят или органът по назначаването изтрива или унищожава съхраняваните документи е лични данни, освен ако специален закон предвижда друго. (2) Когато в процедура по ал. 1 работодателят или органът по назначаването е изискал да се представят оригинали или нотариално заверени копия на документи, които удостоверяват физическа и психическа годност на кандидата, необходимата квалификационна степен и стаж за заеманата длъжност, той връща тези документи на субекта на данни, който не е одобрен за назначаване, в 6-месечен срок от окончателното приключване на процедурата, освен ако специален закон предвижда друго. Чл. 25л. Обработването на лични данни за целите на Националния архивен фонд на Република България е обработване в обществен интерес. В тези случаи не се прилагат чл. 15, 16, 18, 19, 20 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679. Чл. 25м. При обработването на лични данни за статистически цели не се прилагат чл. 15, 16, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679. Чл. 25н. Лични данни, първоначално събрани за друга цел, може да се обработват за целите на Националния архивен фонд, за целите на научни или исторически изследвания или за статистически цели. В тези случаи администраторът прилага подходящи технически и организационни мерки, които гарантират правата и свободите на субекта на данни в съответствие е чл. 89, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Чл. 25о. Обработването на лични данни за хуманитарни цели от публични органи или хуманитарни организации, както и обработването в случаите на бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия, е законосъобразно. В този случай не се прилагат чл. 12 – 21 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 27: „§ 27. Глава пета с чл. 26 и чл. 28 – 34б и глава шеста с чл. 36 – 36и се отменят.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Заповядайте за изказване, господин Милков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде съвсем кратко и то е свързано с новосъздадения чл. 25з, който касае дейността както на журналистическата гилдия, така и на академичната област, художествената и литературната дейност. В този новосъздаден член се определят критерии, в които може да има субективизъм. Моята преценка е, че оттук нататък трябва да бъдем особено внимателни в осъществяването и прилагането на този закон, особено в сферата на журналистиката. На базата на опита, който имам, някои от критериите са твърде общи и субективната преценка при тях от страна на органите, които ще прилагат Закона, може да бъде доведена до там, че да се ограничи правото на хората за информираност, правото на хората за достъп до информация и така правото на изразяване на голямата част от обществото. Искам още отсега, когато разглеждаме този член, да обявя и моето отношение към един бъдещ закон, защото тук има една препратка към Закона за предотвратяване и отнемане на законно придобитото имущество за кръга на хората, който обхваща този закон. Изключването на кръга от хора, които виждам в един бъдещ законопроект, ще доведе до това, че една значителна част от хората, от които обществото се интересува, да бъдат неправомерно защитени. Говоря за общинските съветници. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря на господин Милко Недялков. Има ли реплики? Има ли други изказвания? Няма. Гласуваме редакцията на Комисията за § 13, който става § 25; гласуваме редакцията на Комисията за § 14, който става § 26, както и редакцията на Комисията за § 15, който става § 27. Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 28: „§ 28. Наименованието на глава седма се изменя така: „Упражняване на правата на субектите на данни. Средства за правна защита.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 29: „§ 29. В глава седма се създават чл. 37а, 37б и 37в: „Чл. 37а. (1) Администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: 1. националната сигурност; 2. отбраната; 3. обществения ред и сигурност; 4. предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; 5. други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; 6. защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; 7. предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; 8. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; 9. изпълнението по гражданскоправни искове. (2) Условията и редът за прилагане на ал. 1 се определят със закон и в съответствие с чл. 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Чл. 37б. (1) Субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. (2) Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. (3) Заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Чл. 37в. (1) Заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция. (2) При подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 30: „§ 30. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Комисията информира жалбоподателя за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането й.“ 3. Досегашната ал. 2 става нова ал. 3 и се изменя така: „(3) Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета.“ 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане.“ 5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6 и се изменят така: „(5) Комисията изпраща копие от решението си и на субекта на данните. (6) В случаите по ал. 1, когато се обработват лични данни за целите по чл. 42, ал. 1, решението на комисията съдържа само констатация относно законосъобразността на обработването.“ 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3 и 4“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цветанов. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма желаещи. Гласуваме редакцията на Комисията за § 16, който става § 28; гласуваме редакцията на Комисията за § 17, който става § 29, както и редакцията на Комисията за § 18, който става § 30. Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създадат нови § 31 и 32: „§ 31. Създава се чл. 38а: „Чл. 38а. (1) Жалбата до комисията може да се подаде с писмо, по факса или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (2) Не се разглеждат анонимни жалби, както и жалби, които не са подписани от подателя или от негов представител по закон или пълномощие.“ § 32. Създават се чл. 38б – 38г: „Чл. 38б. (1) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. (2) В случаите по ал. 1 се прилага съответно чл. 38а. Чл. 38в. (1) Жалбата по чл. 38б, ал. 1 се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. (2) При разглеждането на жалбата се събират данни, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от администратора или обработващия лични данни. (3) Жалбоподателят се информира за напредъка в разглеждането на жалбата или за резултата от нея в тримесечен срок от сезирането на инспектората. (4) Когато жалбата е неоснователна, инспекторът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесулния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. (5) Когато жалбата е основателна, инспекторатът се произнася с решение по предложение на инспектора. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесулния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. (6) Когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, инспекторът може да я остави без разглеждане. Чл. 38г. (1) Когато в производството по чл. 38в бъде установено нарушение на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон, в зависимост от характера и степента на нарушението, се прилагат мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „ж“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и/или се налагат административни наказания в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по Глава девета. (2) Мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „ж“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се прилагат с решение на инспектората по предложение на инспектора, разгледал жалбата по чл. 38б, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 33: „§ 33. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: „1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 2. В ал. 2 думите „физическото лице“ се заменят със „субектът на данни“ и накрая се добавя „или на обработващия лични данни“. 3. Алинея 3 се отменя. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор.“ 5. Създава се нова ал. 5: „(5) Алинея 4 се прилага и при висящо производство пред инспектората.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 34: „§ 34. Създава се нов чл. 40: „Чл. 40. Когато решението по чл. 38, ал. 3 е прието в изпълнение на решение със задължителен характер на Европейския комитет по защита на данните, се прилагат съответно чл. 263 и 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов. Има ли изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване първо предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа – 31 и 32, с текст съгласно предложението на Комисията; редакцията, която Комисията предлага на текста на § 19, който става § 33, и редакцията, която Комисията предлага за текста на § 20, който става § 34. Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, но поради изискванията на чл. 50, ал. 1 от Указ 833 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага § 21 да бъде разделен на отделни параграфи от § 35 до § 41 със следната редакция: „§ 35. Наименованието на глава осма се изменя така: „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“. § 36. В глава осма преди чл. 42 се създава наименование „Раздел I – Общи разпоредби“. § 37. Член 42 се изменя така: „Чл. 42. (1) Правилата на тази глава се прилагат при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. (2) Лични данни, събрани за целите по ал. 1, не се обработват за други цели, освен ако правото на Европейския съюз или законодателството на Република България предвижда друго. (3) Когато компетентните органи по ал. 1 обработват лични данни за цели, различни от тези по ал. 1, както и в случаите по ал. 2, се прилагат Регламент (ЕС) 2016/679 и съответните разпоредби от този закон, които въвеждат мерки за неговото прилагане. (4) Компетентни органи по ал. 1 са държавните органи, които имат правомощия по предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. (5) Освен ако закон предвижда друго, администратор по смисъла на тази глава при обработването на лични данни за целите по ал. 1 е компетентен орган по ал. 4 или съответната административна структура, част от която е този орган, който самостоятелно или съвместно с други органи определят целите и средствата за обработване на лични данни.“ § 38. Член 42а се отменя. § 39. Член 43 се изменя така: „Чл. 43. Правилата на тази глава се прилагат за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или са предназначени да съставляват част от такъв регистър.“ § 40. В глава осма се създават чл. 44 – 52: „Чл. 44. Обменът на лични данни между компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, когато такъв обмен се изисква от правото на Европейския съюз или от законодателството на Република България, не се ограничава, нито забранява по причини, свързани със защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни.“ Чл. 45. (1) При обработването на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 личните данни трябва да: 1. се обработват законосъобразно и добросъвестно; 2. се събират за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели; 3. са подходящи, относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват; 4. са точни и при необходимост да са поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват; 5. се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват; 6. се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки. (2) Обработването на лични данни от администратор, който първоначално ги е събрал или от друг администратор, за която и да е от целите по чл. 42, ал. 1, различна от целта, за която личните данни са събрани, се разрешава, при условие че: 1. администраторът е оправомощен да обработва лични данни за такава цел в съответствие с правото на Европейския съюз или законодателството на Република България, и 2. обработването е необходимо и пропорционално на тази различна цел в съответствие с правото на Европейския съюз или със законодателството на Република България. (3) Обработването от администратор по ал. 2 може да включва архивиране в обществен интерес, научно, статистическо или историческо използване на данните за целите по чл. 42, ал. 1 при прилагането на подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните. (4) Администраторът носи отговорност за спазването на ал. 1, 2 и 3 и трябва да е в състояние да го докаже. Чл. 46. (1) Когато сроковете за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им не са нормативно установени, те се определят от администратора. (2) Извършването на периодична проверка по ал. 1 се документира, а решението за продължаване на съхранението на данните се мотивира. Чл. 47. Администраторът, когато е приложимо и доколкото е възможно, прави ясно разграничение между личните данни на различни категории субекти на данни, например: 1. лица, за които има сериозни основания да се смята, че са извършили или ще извършат престъпление; 2. лица, осъдени за престъпление; 3. лица, пострадали от престъпление, или лица, по отношение, на които определени факти дават основание да се смята, че може да са пострадали от престъпление, и 4. други трети лица по отношение на престъпление, например лица, които биха могли да бъдат призовани да свидетелстват при разследване на престъпления или в наказателни производства, лица, които могат да предоставят информация за престъпления или свързани лица. Чл. 48. (1) Компетентният орган, доколкото е възможно, прави разграничение между лични данни, основани на факти, и лични данни, основани на лични оценки. (2) Компетентният орган предприема необходимите мерки лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални, да не се предават. За тази цел всеки компетентен орган, доколкото това е възможно, проверява качеството на личните данни преди тяхното предаване. Доколкото е възможно, при всяко предаване на лични данни се добавя необходимата информация, позволяваща на получаващия компетентен орган да оцени степента на точност, пълнотата и надеждността на личните данни и до каква степен те са актуални. (3) Когато предадените лични данни са неточни или са предадени незаконосъобразно, получателят се уведомява незабавно. В този случай предаващият компетентен орган и получателят коригират, изтриват или ограничават обработването на личните данни. Чл. 49. Обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Чл. 50. (1) Когато правото на Европейския съюз или законодателството на Република България, приложимо за предаващия компетентен орган, предвижда специфични условия за обработването на лични данни, органът уведомява получателя на данните за тези условия и за задължението му да ги спазва. (2) Предаването на лични данни на получатели в други държави-членки на Европейския съюз или на агенции, служби и органи на Европейския съюз, създадени съгласно дял V, глави 4 и 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се извършва при същите условия, които се прилагат при подобно предаване в Република България.“ Чл. 51. (1) Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено, когато това е абсолютно необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България. (2) Когато обработването по ал. 1 не е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България, данните по ал. 1 може да се обработват, когато това е абсолютно необходимо, съществуват подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и: 1. обработването е за защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице или 2. ако обработването се отнася за данни, които очевидно са направени обществено достояние от субекта на данните. (3) При обработване на данни по ал. 1 се прилагат подходящи мерки и гаранции за недопускане на дискриминация на физическите лица. Чл. 52. (1) Вземането на решение, основано единствено на автоматизирано обработване, включително профилиране, което поражда неблагоприятни правни последици за субекта на данните или съществено го засяга, е забранено, освен когато това е предвидено в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България и са осигурени подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните, най-малко човешка намеса при вземането на съответното решение от администратора. (2) Решенията по ал. 1 не може да се основават на категориите лични данни по чл. 51, ал. 1, освен ако са въведени подходящи мерки за защита на правата и свободите и законните интереси на субекта на данните. (3) В случаите по ал. 1 и 2 администраторът извършва оценка на въздействието по чл. 64. (4) Забранява се профилирането, което води до дискриминация на физически лица въз основа на категориите лични данни по чл. 51, ал. 1. (5) Субектът на данни има право да получи информация за обработването по ал. 1, да изрази своето мнение, да получи обяснение за решението по ал. 1, взето в резултат на това обработване, както и да обжалва решението.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 21 по вносител да бъде разделен на отделни параграфи от 35 до 41 включително, с редакция на параграфи 35, 36, 37, 38, 39 и 40 по предложение на Комисията. Гласували 83 народни представители: За – 82, против – няма, въздържал се – 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „§ 41. В глава осма се създават раздели II – V с чл. 53 – 83: „Раздел II Права на субекта на данни Чл. 53. (1) Администраторът предприема необходими мерки за предоставяне на субекта на данни на информацията по чл. 54 и за кореспонденция с него във връзка с чл. 52, ал. 5, чл. 55 – 58 и 68 относно обработването на лични данни в сбита, разбираема и леснодостъпна форма, като използва ясен и прост език. Администраторът предоставя информацията по начина на постъпване на искането. Когато това е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия, информацията се предоставя по друг подходящ начин, включително по електронен път. (2) Администраторът улеснява упражняването на правата на субекта на данни по чл. 52, ал. 5 и чл. 55 – 58. (3) Администраторът отговаря на искането на субекта на данни или го информира писмено за действията, предприети във връзка с неговото искане, в срок до два месеца от получаване на искането. Срокът може да се удължи с още един месец, когато това се налага заради сложността или броя на исканията. (4) Информацията по чл. 54 и кореспонденцията или действията, предприети съгласно чл. 52, ал. 5, чл. 55 – 58 и 68, са безплатни. Когато исканията от даден субект на данни са очевидно неоснователни или прекомерни, по-специално поради своята повторяемост, администраторът може да: 1. начисли такса в размер, съобразен с административните разходи за предоставяне на информация или за кореспонденция със субекта на данни, или за предприемане на действия по искането, или 2. откаже да предприеме действия по искането. (5) Администраторът носи тежестта на доказване на очевидно неоснователния или прекомерен характер на искането. (6) Когато администраторът има основателни съмнения относно самоличността на физическото лице, което подава искане по чл. 55 или 56, той може да поиска да се предостави допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на субекта на данните. Срокът по ал. 3 започва да тече от получаването на тази допълнителна информация. Чл. 54. (1) Администраторът предоставя на субекта на данни най-малко следната информация: 1. данните, които идентифицират администратора, и координатите за връзка с него; 2. координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните, когато е приложимо; 3. целите, за които се обработват личните данни; 4. правото на жалба до комисията, съответно до инспектората, и координатите им за връзка; 5. правото да се изиска от администратора достъп до коригиране, допълване или изтриване на лични данни и ограничаване на обработването на лични данни, свързано със субекта на данните; 6. възможността при отказ по ал. 3, по чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 да упражни правата си чрез комисията, съответно чрез инспектората. (2) Освен информацията по ал. 1, по искане на субекта на данни или по своя инициатива администраторът предоставя на субекта на данните, в конкретни случаи и с цел да му се даде възможност да упражни правата си, следната допълнителна информация: 1. правното основание за обработването; 2. срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно – критериите, използвани за определяне на този срок; 3. когато е приложимо, получателите или категориите получатели на личните данни, включително в трети държави или международни организации; 4. когато е необходимо, и друга допълнителна информация, по-специално в случаите, когато личните данни са събрани без знанието на субекта на данните. (3) Администраторът може да забави или да откаже изцяло или частично предоставянето на информацията по ал. 2, когато това е необходимо, за да: 1. не се допусне възпрепятстването на служебни или законово регламентирани проверки, разследвания или процедури; 2. не се допусне неблагоприятно засягане на предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания; 3. се защити общественият ред и сигурност; 4. се защити националната сигурност; 5. се защитят правата и свободите на други лица. (4) След отпадане на обстоятелство по ал. 3 администраторът предоставя без забавяне исканата информация в срока по чл. 53, ал. 3. (5) При вземане на решение по ал. 3 администраторът отчита основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице. Чл. 55. (1) Субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, които го засягат, и ако това е така, да получи достъп до тях, както и информация за: 1. обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 3 – 5 и ал. 2, т. 1 – 3; 2. обработваните категории лични данни; 3. личните данни, които са в процес на обработване, и всякаква налична информация за техния произход, освен ако тя е защитена от закон тайна. (2) Администраторът предоставя информацията по ал.1 в срока по чл. 53, ал. 3. (3) Правото на достъп до данните и информацията по ал. 1 може да се ограничи изцяло или частично, като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице в случаите по чл. 54, ал. 3. В тези случаи се прилага чл. 54, ал. 4. (4) В случаите по ал. 3 администраторът информира писмено в срока по чл. 53, ал. 3 субекта на данните за всеки отказ за достъп или за ограничаването на достъпа и за причините за това. Тази информация може да не бъде предоставена, когато нейното предоставяне би възпрепятствало постигането на някоя от целите по чл. 54, ал. 3. Администраторът информира субекта на данните за правото му на жалба до комисията, съответно до инспектората, или за търсене на защита по съдебен ред. (5) Администраторът документира фактическите или правните основания за решението. Тази информация се предоставя на комисията, съответно на инспектората. Чл. 56. (1) Субектът на данните има право да поиска администраторът да коригира неточните лични данни, свързани с него. Като се има предвид целта на обработването, субектът на данните има право да поиска непълните лични данни да бъдат допълнени, включително чрез предоставяне на допълнително заявление. (2) Администраторът по ал. 1 е длъжен да изтрие личните данни и субектът на данните има право да поиска администраторът да изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите на чл. 45, 49 или 51 или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение на администратора. (3) Администраторът коригира или допълва данните по ал. 1, или изтрива данните в случаите по ал. 2 в срока по чл. 53, ал. 3. (4) Администраторът ограничава обработването на личните данни, без да ги изтрие, когато: 1. точността на личните данни се оспорва от субекта на данните и това не може да се провери, или 2. личните данни трябва да се запазят за доказателствени цели. (5) В случаите по ал. 4, т. 1, администраторът информира субекта на данните, преди да премахне ограничаването на обработването. (6) Коригиране, допълване, изтриване или ограничаване на обработването на лични данни може да се откаже, като се отчитат основните права и законните интереси на засегнатото физическо лице, в случаите по чл. 54, ал. 3. В тези случаи се прилага чл. 54, ал. 4. Администраторът информира писмено субекта на данните за отказа, както и за причините за него в срока по чл. 53, ал. 3. (7) Администраторът може да не информира субекта на данните за отказа по ал. 6 в случаите по чл. 54, ал. 3, като се прилага съответно чл. 54, ал. 4 и 5. (8) Администраторът информира субекта на данните за правото му на жалба до комисията, съответно до инспектората и за търсене на защита по съдебен ред. (9) Администраторът съобщава на компетентния орган, от който е получил неточните лични данни, за тяхното коригиране. (10) Когато лични данни са коригирани, допълнени, изтрити, или обработването им е ограничено, администраторът уведомява получателите им, които съответно ги коригират, допълват, изтриват или ограничават обработването им. Чл. 57. (1) В случаите по чл. 54, ал. 3, чл. 55, ал. 3 и 4 и чл. 56, ал. 6 и 7 субектът на данните може да упражни правата си чрез комисията, съответно чрез инспектората. В тези случаи комисията, съответно инспекторатът, проверява законосъобразността на отказа. (2) В случаите по ал. 1 комисията, съответно инспекторатът, информира субекта на данните най-малко за това, че са извършени всички необходими проверки или справки, както и за неговото право да потърси защита по съдебен ред. Чл. 58. Упражняването на правата по чл. 54, 55 и 56, когато личните данни се съдържат в съдебно решение, документ или материали по дело, изготвени в наказателно производство, не засяга и не може да противоречи на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, преди да обявя прекъсване, ще Ви изчета следното съобщение: в Клуба на народния представител ще бъде открита благотворителна фотоизложба „Дари живот!” в подкрепа и насърчаване на донорството в страната, организирано от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. В източния кулоар ще бъде дадено началото на Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка. Инициативата се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазване. С нея България отбелязва за дванайсети пореден път Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка. Всички народни представители са поканени да присъстват. Ще продължим по-късно с обсъжданията на останалия текст от § 41. Обявявам 30 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме нашата работа. Заповядайте, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Раздел III Администратор на лични данни и обработващ лични данни Чл. 59. (1) Администраторът на лични данни, като отчита естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, прилага подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с този закон. При необходимост тези мерки се преразглеждат и актуализират. (2) Когато това е пропорционално на дейностите по обработване, мерките по ал. 1 включват прилагане от администратора на подходящи политики за защита на данните. (3) Чрез мерки по ал. 1 администраторът осигурява защита на личните данни на етапа на проектирането, като отчита достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхвата, контекста и целите на обработването на лични данни, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица при обработването. Мерките трябва да са съобразени с изискванията на чл. 45, планират се към момента на определяне на средствата за обработването на лични данни и се прилагат при самото обработване. Мерките може да включват псевдонимизация, свеждане на данните до минимум и въвеждане на необходими гаранции в процеса на обработване на лични данни. (4) Чрез мерки по ал. 1 администраторът гарантира, че по подразбиране се обработват само лични данни, които са необходими за всяка конкретна цел на обработването. Това задължение се отнася до обема на събраните лични данни, степента на обработването, срока на съхраняването им и тяхната достъпност. Чрез тези мерки се гарантира, че по подразбиране без намеса от страна на физическото лице личните данни не са достъпни за неограничен брой физически лица. Чл. 60. (1) Когато двама или повече администратори на лични данни съвместно определят целите и средствата на обработването, те са съвместни администратори. (2) Съвместните администратори по ал. 1 определят по прозрачен начин правата и задълженията си по тази глава, по специално тези, свързани с упражняването на правата на субекта на данни и с предоставянето на информацията по реда на чл. 54 чрез съвместни правила, освен когато правата и задълженията им са предвидени в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България. В правилата се определя звеното за контакт за субектите на данни, като съвместните администратори може да посочат кой от тях действа като единно звено за контакт. (3) Независимо от определеното в правилата по ал. 1, субектът на данни може да упражнява правата си по тази глава спрямо всеки от администраторите по ал. 1. Чл. 61. (1) Администратор на лични данни може да възложи обработване на лични данни от негово име само на обработващи лични данни, които предоставят достатъчни гаранции, че ще прилагат подходящи технически и организационни мерки по такъв начин, че обработването да отговаря на изискванията на тази глава и да се гарантира защитата на правата на субекта на данни. (2) Обработващият лични данни не може да включва в обработването друг обработващ лични данни без предварителното конкретно или общо писмено разрешение на администратора по ал. 1. В случай на общо писмено разрешение обработващият лични данни информира администратора за всякакви планирани промени за включване или замяна на други обработващи лични данни, като администраторът може да възрази срещу тези промени. (3) Обработването от страна на обработващия лични данни се урежда с договор или с друг правен акт съгласно правото на Европейския съюз или законодателството на Република България, който обвързва обработващия лични данни с администратора по ал. 1 и регламентира предмета и срока на обработването, естеството и целта на обработването, вида лични данни и категориите субекти на данни, задълженията и правата на администратора. Посоченият договор или друг правен акт предвижда по-специално, че обработващият лични данни: 1. действа единствено по указания на администратора; 2. гарантира, че лицата, оправомощени да обработват личните данни, са поели задължение за поверителност или са задължени по закон да спазват поверителност; 3. подпомага администратора с всички подходящи средства, за да се гарантира спазването на правата на субекта на данни; 4. по избор на администратора изтрива или връща на администратора всички лични данни след приключване на предоставянето на услуги по обработването на данни и изтрива съществуващите копия, освен ако правото на Европейския съюз или законодателството на Република България не изисква съхранение на личните данни; 5. предоставя на администратора цялата информация, необходима за доказване на спазването на този член; 6. спазва условията по т. 1 – 5 и по ал. 2 за включване на друг обработващ лични данни. (4) Договорът или другият правен акт, посочен в ал. 3, се изготвя в писмена, включително в електронна форма. (5) Когато обработващ лични данни определи в нарушение на правилата на тази глава целите и средствата на обработването, той се смята за администратор на лични данни по отношение на това обработване. (6) Обработващият лични данни и всяко лице, действащо под негово ръководство или под ръководството на администратора по ал. 1, което има достъп до личните данни, обработва тези данни само по указание на администратора, освен когато условията и редът за обработването са предвидени в правото на Европейския съюз или в законодателството на Република България. Чл. 62. (1) Администраторът на лични данни поддържа регистър с категориите дейности по обработване на лични данни, който съдържа: 1. наименованието и координатите за връзка на администратора, и когато е приложимо, на съвместните администратори и на длъжностното лице по защита на данните; 2. целите на обработването на лични данни; 3. категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, включително получателите в трети държави или международни организации; 4. описание на категориите субекти на данни и на категориите лични данни; 5. когато е приложимо, информация дали се извършва профилиране; 6. когато е приложимо, категориите предаване на лични данни на трета държава или международна организация; 7. правното основание за операцията по обработване, включително предаването на данни, за която са предназначени личните данни; 8. когато е възможно, предвидените срокове за изтриване на различните категории лични данни; 9. когато е възможно, общо описание на техническите и организационните мерки за сигурност по чл. 66. (2) Обработващият лични данни поддържа регистър с категориите дейности по обработване, извършвани от името на администратор, който съдържа: 1. наименованието и координатите за връзка на обработващия или обработващите лични данни, на всеки администратор на лични данни, от чието име действа обработващият лични данни, и на длъжностното лице за защита на данните, когато е приложимо; 2. категориите обработване на лични данни, извършени от името на всеки администратор; 3. когато е приложимо, предаването на лични данни на трета държава или на международна организация, когато има изрични указания от администратора за това, включително наименованието на третата държава или на международната организация; 4. когато е възможно, общо описание на техническите и организационните мерки за сигурност по чл. 66. (3) Регистрите по ал. 1 и 2 се поддържат в писмена форма, включително в електронен формат. (4) При поискване администраторът и обработващият лични данни предоставят достъп до регистрите на комисията, съответно на инспектората. Чл. 63. (1) В системите за автоматизирано обработване, поддържани от администратора и обработващия лични данни, се водят системни дневници (логове) най-малко за следните операции по обработване – събиране, промяна, справки, разкриване, включително предаване, комбиниране и изтриване. (2) При извършване на справка или разкриване на данни дневниците по ал. 1 трябва да дават възможност за установяване на основанието, датата и часа на тези операции и доколкото е възможно – идентификацията на лицето, което е направило справката или е разкрило личните данни, както и данни, идентифициращи получателите на тези лични данни. (3) Дневниците по ал. 1 се използват единствено за проверка на законосъобразността на обработването, за самоконтрол, за гарантиране на целостността и сигурността на личните данни и при наказателни производства. (4) Администраторът на лични данни определя подходящи срокове за съхранение, включително архивиране на дневниците по ал. 1. (5) При поискване администраторът и обработващият лични данни предоставят дневниците по ал. 1 на комисията, съответно на инспектората. Чл. 64. (1) Когато има вероятност определен вид обработване, по-специално това, при което се използват нови технологии, и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, да доведе до висок риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът на лични данни извършва оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на личните данни. (2) Оценката по ал. 1 съдържа най-малко общо описание на предвидените операции по обработване, оценка на рисковете за правата и свободите на субектите на данните, мерките, предвидени за справяне с тези рискове, гаранции, мерки за сигурност и механизми за гарантиране на защитата на личните данни и за доказване на съответствие с правилата на тази глава, като се вземат предвид правата и законните интереси на субектите на данните и другите засегнати лица. Чл. 65. (1) Администраторът или обработващият лични данни се консултира с комисията, съответно с инспектората преди обработването на лични данни, което ще е част от нов регистър с лични данни, който предстои да се създаде, когато: 1. съгласно оценката на въздействието по чл. 64 обработването ще породи висок риск въпреки предприетите от администратора мерки за ограничаване на риска, или 2. видът обработване, по-специално, когато се използват нови технологии, механизми или процедури, включва висока степен на риск за правата и свободите на субектите на данните. (2) При изготвянето на проекти на закони и на подзаконови нормативни актове, съдържащи мерки относно обработването, се провеждат консултации с комисията, съответно с инспектората. (3) Комисията приема и публикува списък на операциите по обработване, за които е задължителна предварителната консултация по ал. 1. Инспекторатът прилага съответно списъка по изречение първо. (4) Администраторът предоставя на комисията, съответно на инспектората оценката на въздействието по чл. 64, и при поискване – всяка друга информация, която ще им позволи да извършат оценка на съответствието на обработването и по специално на рисковете за защитата на личните данни и на съответните гаранции за тази защита. (5) Когато комисията, съответно инспекторатът прецени, че планираното обработване по ал. 1 би нарушило разпоредбите на тази глава, по-специално когато администраторът не е идентифицирал или ограничил риска в достатъчна степен, те предоставят в срок до 6 седмици след получаването на искането за консултация писмено становище на администратора и когато това е приложимо – на обработващия лични данни. Този срок може да се удължи с още един месец в зависимост от сложността на планираното обработване. В срок до един месец от получаването на искането за консултация комисията, съответно инспекторатът уведомява администратора и когато е приложимо – обработващия лични данни, за удължаването на срока, включително за причините за забавянето. (6) Предоставянето на писмено становище по ал. 5 не засяга възможността на комисията, съответно на инспектората да упражни и правомощията си по чл. 80 спрямо администратора или обработващия лични данни. Чл. 66. (1) Администраторът и обработващият лични данни, като отчитат достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете за правата и свободите на физическите лица, прилагат подходящи технически и организационни мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност, по-специално по отношение на обработването на категориите лични данни по чл. 51, ал. 1. (2) По отношение на автоматизираното обработване администраторът или обработващият лични данни след оценка на рисковете прилага мерки, имащи за цел: 1. контрол върху достъпа до оборудване – да се откаже достъп на неоправомощени лица до оборудването, използвано за обработване на лични данни; 2. контрол върху носителите на данни – да се предотврати четенето, копирането, изменянето или отстраняването на носители на данни от неоправомощени лица; 3. контрол върху съхраняването – да се предотврати въвеждането на лични данни от неоправомощени лица, както и извършването на проверки, изменянето или изтриването на съхранявани лични данни от неоправомощени лица; 4. контрол върху потребителите – да се предотврати използването на автоматизирани системи за обработване от неоправомощени лица чрез използване на оборудване за предаване на данни; 5. контрол върху достъпа до данни – да се гарантира, че лицата, на които е разрешено да използват автоматизирана система за обработване, имат достъп само до личните данни, които са обхванати от тяхното разрешение за достъп; 6. контрол върху комуникацията – да се гарантира възможността за проверка и установяване на кои органи са били или могат да бъдат предадени лични данни, или кои органи имат достъп до лични данни чрез оборудване за предаване на данни; 7. контрол върху въвеждането на данни – да се гарантира възможността за последваща проверка и установяване на това какви лични данни са били въведени в автоматизираните системи за обработване, както и кога и от кого те са били въведени; 8. контрол върху пренасянето – да се предотврати четенето, копирането, изменянето или изтриването на лични данни от неоправомощени лица при предаването на лични данни или при пренасянето на носители на данни; 9. възстановяване – да се гарантира възможността за възстановяване на инсталираните системи в случай на отказ на функциите на системите; 10. надеждност – да се гарантира изпълнението на функциите на системата и докладването за появили се във функциите дефекти; 11. цялостност – да се гарантира недопускане на увреждане на съхраняваните лични данни вследствие на неправилно функциониране на системата. Чл. 67. (1) В случай на нарушение на сигурността на личните данни, което има вероятност да доведе до риск за правата и свободите на субектите на данни, администраторът, без излишно забавяне, но не по-късно от 72 часа след като е разбрал за нарушението, уведомява комисията, съответно инспектората за него. Когато уведомлението е подадено след срока по изречение първо, в него се посочват причините за забавянето. (2) Обработващият лични данни уведомява администратора без излишно забавяне, но не по-късно от 72 часа след като е установил нарушение на сигурността на лични данни. (3) Уведомлението по ал. 1 съдържа най-малко: 1. описание на нарушението на сигурността на личните данни, включително, когато е възможно, категориите и приблизителния брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителния брой на засегнатите записи на лични данни; 2. името и координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните или на друго звено за контакт, от което може да се получи повече информация; 3. описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността на личните данни; 4. описание на предприетите или предложените от администратора мерки за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, включително по целесъобразност мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици. (4) Когато не е възможно информацията да се подаде едновременно, тя може да се подаде поетапно без по-нататъшно ненужно забавяне. (5) Администраторът документира всяко нарушение на сигурността на личните данни по ал. 1, като включва фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с него. (6) Когато нарушението на сигурността на личните данни засяга лични данни, които са изпратени от или на администратор от друга държава – членка на Европейския съюз, информацията по ал. 3 се съобщава на този администратор, без излишно забавяне, но не по-късно от 7 дни от установяването на нарушението. Чл. 68. (1) Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни по чл. 67, ал. 1 да доведе до висок риск за правата и свободите на субектите на данни, администраторът на лични данни уведомява и субекта на данните за нарушението не по-късно от 7 дни от установяването му. (2) В уведомлението по ал. 1, на ясен и разбираем език, се посочва описание на нарушението и най-малко информацията и мерките по чл. 67, ал. 3, т. 2, 3 и 4. (3) Субектът на данните не се уведомява за нарушение по ал. 1, ако е изпълнено някое от следните условия: 1. администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението, по-специално мерки, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях, като например криптиране; 2. администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се реализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни; 3. уведомяването би довело до непропорционални усилия; в този случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да са в еднаква степен ефективно информирани. (4) Когато администраторът не е уведомил субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни по ал. 1, комисията, съответно инспекторатът, след като отчете каква е вероятността нарушението да породи висок риск, може да изиска от администратора да уведоми субекта на данните. (5) В случаите по чл. 54, ал. 3 администраторът може да не уведоми субекта на данните за нарушението по ал. 1, да го уведоми след срока по ал. 1, както и да ограничи информацията по ал. 2. Чл. 69. (1) Администраторът на лични данни определя длъжностно лице по защита на данните въз oснова на неговите професионални качества и по-специално въз основа на експертните му познания по законодателството и практиките в областта на защитата на личните данни и способността му да изпълнява задачите по чл. 70. (2) Едно длъжностно лице по защита на данните може да е определено съвместно за няколко администратори, като се отчитат организационната им структура и мащаб. (3) Администраторът оповестява по подходящ начин координатите за връзка на длъжностното лице по защита на данните и уведомява комисията по реда на чл. 25б. (4) Длъжностните лица по защита на данните, определени от органите на съдебната власт, не изпълняват задачите по чл. 70 при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 от съда, прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт. Чл. 70. (1) Администраторът на лични данни гарантира, че длъжностното лице по защита на данните участва по подходящ начин и своевременно при разглеждането на всички въпроси, свързани със защитата на личните данни. (2) Администраторът възлага на длъжностното лице по защита на данните най-малко следните задачи: 1. да информира и да съветва администратора и служителите, които извършват обработването, за задълженията им по този закон и съгласно други нормативни изисквания за защита на личните данни; 2. да наблюдава спазването на този закон и на други нормативни изисквания за защита на личните данни и на политиките на администратора по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните проверки; 3. при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието по чл. 64 и да наблюдава извършването й; 4. да си сътрудничи с комисията, съответно с инспектората; 5. да действа като звено за контакт с комисията, включително за целите на предварителната консултация по чл. 65, и при необходимост да се консултира с комисията, съответно с инспектората по въпросите, свързани с обработването на лични данни. (3) Администраторът осигурява технически и организационно дейността на длъжностното лице по защита на данните, включително необходимите ресурси, достъп до личните данни и операциите по обработването, както и поддържането на неговите експертни знания. Чл. 71. Компетентните органи определят подходящи процедури, които дават възможност на служителите им пряко и поверително да докладват на съответното административно звено в структурата на администратора или на комисията, съответно на инспектората за нарушения по тази глава. Раздел IV Предаване на лични данни на трети държави или международни организации Чл. 72. (1) Компетентен орган може да предава лични данни, които са в процес на обработване или са предназначени за обработване след предаването им на трета държава или на международна организация, включително за последващо предаване на друга трета държава или международна организация, при условие че предаването е в съответствие с този закон и е изпълнено всяко едно от следните условия: 1. предаването е необходимо за целите по чл. 42, ал. 1; 2. личните данни се предават на администратор в трета държава или на международна организация, които са органи, компетентни за целите по чл. 42, ал. 1; 3. когато се предават лични данни, получени от друга държава – членка на Европейския съюз, тази държава членка е дала своето предварително разрешение за предаването в съответствие с националното си право; 4. когато: а) Европейската комисия е приела решение, че съответната трета държава, територия, или един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или съответната международна организация осигуряват адекватно ниво на защита или б) при отсъствие на решение по буква „а“ са предвидени или съществуват подходящи гаранции съгласно чл. 74 или в) при отсъствието на решение по буква „а“ и подходящи гаранции по буква „б“ предаването на личните данни е необходимо в случаите по чл. 75; 5. при последващо предаване на лични данни на друга трета държава или международна организация компетентният орган, извършил първоначалното предаване, или друг компетентен орган в Република България разрешава последващото предаване на данни, след като надлежно е взел предвид всички значими фактори, включително тежестта на престъплението, целта на първоначалното предаване на личните данни и нивото на защита на личните данни в другата трета държава или международната организация, към която се извършва последващото предаване на лични данни. (2) Предаването на лични данни без предварителното разрешение на другата държава – членка на Европейския съюз, съгласно ал. 1, т. 3 се разрешава, само ако предаването е необходимо за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред и сигурност на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава или за основните интереси на държава – членка на Европейския съюз, и предварителното разрешение не може да се получи своевременно. В тези случаи незабавно се уведомява органът на държавата – членка на Европейския съюз, предоставила личните данни, който е компетентен да даде предварителното разрешение по ал. 1, т. 3. Чл. 73. Когато Европейската комисия отмени, измени или спре действието на решение по чл. 72, ал. 1, т. 4, буква „а“, предаването на лични данни на съответната трета държава, на територията или на един или повече конкретни сектори в тази трета държава, или на съответната международна организация може да се осъществи при условията на чл. 74 и 75. Чл. 74. (1) При липса на решение на Европейската комисия по чл. 72, ал. 1, т. 4, буква „а“ предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да се осъществи, когато: 1. в законодателството на третата държава или в устава на международната организация, или във влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, или в друг правно обвързващ акт са предвидени подходящи гаранции във връзка със защитата на личните данни, или 2. администраторът е извършил оценка на обстоятелствата, свързани с предаването на лични данни и е преценил, че по отношение на защитата на личните данни съществуват подходящи гаранции. (2) Администраторът документира предаването в случаите по ал. 1, т. 2, включително датата и часа на предаване, информацията относно получаващия компетентен орган, обосновка на предаването и предадените лични данни. (3) Администраторът информира комисията, съответно инспектората за категориите предаване по ал. 1, т. 2 и при поискване им предоставя достъп до документацията по ал. 2. Чл. 75. (1) При липса на решение на Европейската комисия по чл. 72, ал. 1, т. 4, буква „а“ или на подходящи гаранции съгласно чл. 74 предаване на лични данни на трета държава или международна организация може да се извърши само ако предаването е необходимо: 1. за да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данни или на друго лице; 2. за да бъдат защитени законни интереси на субекта на данни, когато законодателството на Република България предвижда това; 3. за предотвратяването на непосредствена и сериозна заплаха за обществения ред и сигурност на държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава; 4. в отделни случаи за целите по чл. 42, ал. 1, или 5. в отделни случаи за установяването, упражняването или защитата на правни претенции, свързани с целите по чл. 42, ал. 1. (2) Лични данни не могат да се предават, ако предаващият компетентен орган реши, че основните права и свободи на субекта на данните надделяват над обществения интерес от предаването по ал. 1, т. 4 и 5. (3) Предаването на данни по ал. 1 се документира и документацията се предоставя на комисията, съответно на инспектората при поискване, включително датата и часа на предаване, информация относно получаващия компетентен орган, обосновка на предаването и предадените лични данни. Чл. 76. (1) В отделни и специфични случаи компетентен орган може, без да е налице условието по чл. 72, ал. 1, т. 2 и без да се засяга международен договор, да предава лични данни пряко на получатели, установени в трети държави, само ако са спазени разпоредбите на тази глава и е изпълнено всяко едно от следните условия: 1. без предаването не може да се изпълни или сериозно би се затруднило изпълнението на задача на предаващия компетентен орган, произтичаща от правото на Европейския съюз или от законодателството на Република България, за целите по чл. 42, ал. 1; 2. предаващият компетентен орган реши, че основните права и свободи на субекта на данни не надделяват над обществения интерес, който налага предаването в конкретния случай; 3. предаващият компетентен орган смята, че предаването на орган, който е компетентен в третата държава за целите по чл. 42, ал. 1, е неефективно или неподходящо, по-специално, тъй като предаването не може да се осъществи навреме; 4. органът на третата държава, който е компетентен за целите по чл. 42, ал. 1, е уведомен без излишно забавяне, освен ако това е неефективно или неподходящо; 5. предаващият компетентен орган уведоми получателя за конкретната цел или цели, единствено, за които получателят може да обработва личните данни, при условие че такова обработване е необходимо. (2) Международен договор по ал. 1 е всяко двустранно или многостранно международно споразумение, което е в сила между държави – членки на Европейския съюз, и трети държави в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество. (3) Компетентният орган, предаващ личните данни, документира всяко предаване по ал. 1 и уведомява комисията, съответно инспектората за него. Чл. 77. По отношение на трети държави и международни организации комисията предприема подходящи мерки за: 1. разработване на механизми за международно сътрудничество с цел подпомагане на ефективното прилагане на законодателството за защита на личните данни; 2. осигуряване на международна взаимопомощ при прилагането на законодателството за защита на личните данни, включително чрез уведомяване, препращане на жалби, помощ при разследвания и обмен на информация, при условие че има подходящи гаранции за защитата на личните данни и другите основни права и свободи; 3. включване на съответните заинтересовани страни в обсъждания и дейности, насочени към допълнително задълбочаване на международното сътрудничество за прилагането на законодателството за защита на личните данни; 4. насърчаване на обмена и документирането на законодателство и практики в областта на защитата на личните данни, включително във връзка със спорове за компетентност е трети държави. Раздел V Надзор за спазване на правилата за защита на личните данни. Средства за правна защита“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете. Изчакайте, господин Нунев. Това е „Раздел V“. Предишният раздел да се счита за „Раздел IV“. Моля, продължете. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Чл. 78. (1) Надзорът по тази глава при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 се осъществява от комисията, освен в случаите по ал. 2. (2) Надзорът по тази глава при обработване на лични данни за целите по чл. 42, ал. 1 от съда, прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт се осъществява от инспектората. Чл. 79. (1) При осъществяване на надзора по тази глава комисията, съответно инспекторатът изпълнява следните задачи: 1. наблюдава и гарантира прилагането на разпоредбите на тази глава; 2. насърчава обществената информираност и разбиране на рисковете, правилата, гаранциите и правата, свързани с обработването на лични данни; 3. повишава осведомеността на администраторите и обработващите лични данни за техните задължения; 4. предоставя информация на всеки субект на данни във връзка с упражняването на правата му при поискване и, при необходимост, си сътрудничи за тази цел с надзорните органи в други държави – членки на Европейския съюз; 5. разглежда жалби, подадени от субект на данни при условията и по реда на глава седма; 6. проверява законосъобразността на обработването в случаите по чл. 57 и информира субекта на данните за резултата от проверката в тримесечен срок от сезирането или за причините, поради които проверката не е била извършена; 7. осъществява сътрудничество с други надзорни органи, включително чрез обмен на информация, и им предоставя взаимна помощ с оглед на осигуряване на съгласуваното прилагане и привеждане в изпълнение на правилата за защита на личните данни; 8. извършва проучвания в областта на защитата на личните данни, включително въз основа на информация, получена от друг надзорен или публичен орган; 9. следи за развитието на информационните и комуникационните технологии с оглед въздействието им върху защитата на личните данни. (2) Освен задачите по ал. 1, комисията при осъществяване на надзора по тази глава изпълнява и задачите по чл. 10, ал. 2, както и участва в дейностите на Европейския комитет по защита на данните. (3) При изпълнението на задачите по ал. 1 не се събира такса от субекта на данни и от длъжностното лице по защита на данните. (4) Администраторът и обработващият лични данни сътрудничат при поискване с комисията, съответно с инспектората при изпълнението на задачите им. Чл. 80. (1) При осъществяване на надзора по тази глава комисията, съответно инспекторатът има правомощия да: 1. получава от администратора или от обработващия лични данни достъп до всички лични данни, които се обработват; 2. получава от администратора или от обработващия лични данни цялата информация, необходима за изпълнението на задачите по чл. 79; 3. отправя предупреждения до администратора или до обработващия лични данни, когато има вероятност планираните операции по обработване на данни да нарушат разпоредбите на тази глава; 4. разпорежда на администратора или на обработващия лични данни да приведат операциите по обработване на данни в съответствие е разпоредбите на тази глава, включително да разпорежда коригирането, допълването, изтриването на лични данни или ограничаването на обработването им съгласно чл. 56; 5. налага временно или окончателно ограничаване, включително забрана, на обработването на данни; 6. дава становища на администратора и на обработващия лични данни в съответствие с процедурата по предварителна консултация по чл. 65; 7. дава становища по собствена инициатива или при поискване по проекти на закони и други нормативни актове, както и на административни мерки, свързани със защитата на личните данни на физическите лица; 8. дава становища по собствена инициатива или при поискване по въпроси, свързани със защитата на личните данни. (2) Освен правомощията по ал. 1, комисията, съответно инспекторатът упражнява и правомощията по чл. 10а, ал. 2, т. 2, съответно по чл. 17а, ал. 2, т. 2. (3) Комисията, съответно инспекторатът може да сезира съда за нарушения по тази глава. Чл. 81. (1) Комисията, съответно инспекторатът си сътрудничи със съответните надзорни органи на другите държави – членки на Европейския съюз, включително чрез обмен на информация и отправяне и изпълнение на искания за консултации, проверки и разследвания. Исканията следва да съдържат цялата необходима информация, включително целта и основанията на искането. Обменената информация се използва единствено за целите, за които е поискана. (2) Комисията, съответно инспекторатът предприема всички необходими и подходящи мерки, за да се отговори на искането на друг надзорен орган без излишно забавяне и не по-късно от един месец след получаване на искането. (3) Комисията, съответно инспекторатът може да откаже искане по ал. 1, като мотивира отказа си, когато: 1. не е компетентен относно предмета на искането или мерките, които се изисква да изпълни, или 2. изпълнението на искането би нарушило законодателството на Република България или правото на Европейския съюз. (4) Комисията, съответно инспекторатът информира искащия надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка на предприетите мерки в отговор на искането. (5) Формите на сътрудничество и взаимопомощ между комисията, съответно инспектората и надзорните органи на други държави – членки на Европейския съюз и процедурите, по които те се осъществяват, се определят с правилника по чл. 9, ал. 2, съответно с правилника по чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт. Чл. 82. (1) При нарушаване на правата му по тази глава субектът на данните разполага със средствата за правна защита и може да търси отговорност за причинените му вреди по реда на глава седма. (2) В случаите по чл. 38, ал. 1 и чл. 38б, ал. 1 комисията, съответно инспекторатът улеснява подаването на жалба от субект на данни чрез осигуряване на формуляр. Чл. 83. (1) Субектът на данни има право да възложи на юридическо лице с нестопанска цел, което има уставни цели от обществен интерес и развива дейност в областта на защитата на правата и свободите на физическите лица по отношение на защитата на техните лични данни, да подаде жалба от негово име и да упражни от негово име правата по чл. 38, ал. 1 и 6, чл. 38б, ал. 1, чл. 38в, ал. 4 и 5 и чл. 39, ал. 1. (2) Субектът на данни не може да възложи на лице по ал. 1 да упражни правото му на обезщетение по чл. 39, ал. 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев. Изказвания? Не виждам. Колеги, ще подложа на гласуване текста, който Комисията предлага, за § 41. Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 42: „§ 42. Създава се глава девета с чл. 84 – 87: „Глава девета Принудителни административни мерки. Административнонаказателни разпоредби Чл. 84. (1) Мерките по чл. 58, параграф 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 и мерките по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 са принудителни административни мерки по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Мерките по ал. 1 се прилагат с решение на комисията, съответно на инспектората, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесулния кодекс в 14-дневен срок от получаването му. Чл. 85. (1) За нарушения по чл. 25в на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. (2) За нарушения по чл. 12а, ал. 2, чл. 25ж, ал. 1 и 2, чл. 25з, ал. 1 и 2, чл. 25и, чл. 25к и чл. 25н на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. (3) За нарушения по чл. 45, чл. 49, чл. 51, чл. 53-56 и чл. 80, ал. 1, т. 1 и 2 на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. (4) За нарушения по чл. 59, ал. 3 и 4, чл. 62 и 64 – 70 на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. (5) За неизпълнение на влязло в сила решение по чл. 84, ал. 2, с което са приложени принудителни административни мерки по чл. 80, ал. 1, т. 4 и 5, на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размерите по чл. 83, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. (6) Размерите на предвидените в ал. 1 – 5 административни наказания се определят съгласно посочените в чл. 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 критерии и се налагат в тяхната левова равностойност. Чл. 86. (1) За други нарушения по този закон на администратор или обработващ лични данни се налага глоба или имуществена санкция до 5000 лв. (2) За нарушение по ал. 1, извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената. Чл. 87. (1) Извън случаите по чл. 38, ал. 1, установяването на нарушенията на Регламент (ЕС) 2016/679 или на този закон, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от член на комисията или от оправомощени от комисията длъжностни лица, съответно от оправомощени със заповед на главния инспектор лица. (3) Наказателните постановления се издават от председателя на комисията, съответно от главния инспектор или от оправомощени от него инспектори. (4) Имуществените санкции и глобите по влезли в сила решения по чл. 38, ал. 3 и наказателни постановления се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (5) Събраните суми от наложени от комисията имуществени санкции и глоби постъпват по бюджета на комисията. (6) Събраните суми от наложени от инспектората имуществени санкции и глоби постъпват по бюджета на съдебната власт.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 43: „§ 43. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграф 1 се изменя така: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. 2. „Администратор“ с изключение на администратора по глава осма е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. 3. „Обработващ лични данни“ е понятието по чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС) 2016/679. 4. „Обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. 5. „Ограничаване на обработването“ е понятието по чл. 4, т. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. 6. „Профилиране“ е понятието по чл. 4, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. 7. „Псевдонимизация“ е понятието по чл. 4, т. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. 8. „Регистър с лични данни“ е понятието по чл. 4, т. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. 9. „Получател“ е понятието по чл. 4, т. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679. Държавен или местен орган, както и структура, чиято основна дейност е свързана с разходване на публични средства, които могат да получават лични данни в рамките на конкретно разследване в съответствие със закон, не се смятат за получатели по смисъла на глава осма. Обработването на лични данни от тези органи или структури отговаря на приложимите правила за защита на данните съгласно целите на обработването. 10. „Нарушение на сигурността на лични данни“ е понятието по чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679. 11. „Генетични данни“ e понятието по чл. 4, т. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679. 12. „Биометрични данни“ e понятието по чл. 4, т. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679. 13. „Данни, свързани със здравословното състояние“ e понятието по чл. 4, т. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. 14. „Международна организация“ е понятието по чл. 4, т. 26 от Регламент (ЕС) 2016/679. 15. „Мащабно“ е наблюдение и/или обработване на лични данни на значителен или неограничен брой субекти на данни или обем лични данни, когато основните дейности на администратора или обработващия лични данни, включително средствата за тяхното изпълнение, се състоят в такива операции. 16. „Риск“ е възможността за настъпване на имуществена или неимуществена вреда за субекта на данните при определени условия, оценена от гледна точка на нейната тежест и вероятност. 17. „Публичен орган“ е държавен или местен орган, както и структура, чиято основна дейност е свързана с разходване на публични средства. 18. „Изтриване“ е необратимо заличаване на информацията от съответния носител. 19. „Унищожаване“ е необратимо физическо разрушаване на материалния носител на информация. 20. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на решението на комисията или на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.” 2. Параграф 1а се изменя така: „§ 1а. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), както и въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ, L 119/89 от 4 май 2016 г.).“ Комисията предлага § 24 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 45. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев. Да спрем до тук. Има ли изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 22, който става § 42; редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 23, който става § 43; и предложението на Комисията за отхвърлянето на § 24. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 44: „§ 44. (1) Образуваните до 25 май 2018 г. и неприключили до влизането в сила на този закон производства за нарушения на закона се довършват по досегашния ред. (2) За нарушения на закона и на Регламент (ЕС) 2016/679, извършени до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на комисията по чл. 38 е една година от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.“ Комисията предлага да се създаде нов § 45: „§ 45. Системите за автоматизирано обработване, използвани от компетентните органи по чл. 42, ал. 4 за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, създадени преди 6 май 2016 г., се привеждат в съответствие с чл. 63, ал. 1 и 2 до 6 май 2023 г.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната реакция на § 26, който става § 46: „§ 46. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22 ал. 1 се отменя. 2. В чл. 24 се създава ал. 4: „(4) Информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство.“ 3. В чл. 25, ал. 3 след думите „този закон“ се поставя запетая и се добавя „на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. 4. Създава се чл. 25а: „Чл. 25а. (1) Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено при условията на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 или на чл. 51 от Закона за защита на личните данни. (2) Личните данни по ал. 1 се събират само във връзка с други данни на засегнатото физическо лице.“ 5. В чл. 26: а) в ал. 1: aa) в текста преди т. 1 думата „свързани“ се заменя със „свързано“; бб) точки 3 и 4 се изменят така: „3. могат да обработват всички необходими категории лични данни; 4. предоставят личните данни на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство;“ вв) създават се т. 5 и 6: „5. предоставят личните данни на други администратори, които са държавни или местни органи, или получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни и по ред, определен с инструкцията по чл. 29, ал. 2; 6. обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави – членки на Европейския съюз, органи и агенции на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни.“ б) алинея 2 се изменя така: „(2) Сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни.“ 6. Член 28 се изменя така: „Чл. 28. (1) Администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица може да откажат пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението: 1. би създало риск за: а) националната сигурност; б) обществения ред и сигурност; в) предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; г) защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; д) опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; е) разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране; 2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР; 3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската информационна система (ШИС), базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получено съгласие за предоставянето й. (2) Отказът по ал. 1 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. (3) Отказът по ал. 1 се извършва в срок до един месец от получаване на искането за упражняване на права. Срокът може да се удължи с още два месеца, когато това се налага заради сложността или броя на исканията. (4) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 7. В чл. 29: а) в ал. 1 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават; б) създава се ал. 3: „(3) Министърът на вътрешните работи определя длъжностно лице по защита на данните.“ 8. В чл. 108, ал. 3 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни“. 9. В чл. 123, ал. 1 думите „по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни“ се заменят с „при спазване на изискванията за защита на личните данни“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване наименованието на подразделението, редакцията на § 25, който става § 44 по Доклада на Комисията, нов § 45 и редакцията на § 26, който става съответно § 46 по Доклада на Комисията. Моля, гласувайте. Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1. Предложениято е прието. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 47: „§ 47. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 10, ал. 8 думите „разпоредбите на Закона“ се заменят с „изискванията“. 2. Член 17а се изменя така: „Чл. 17а. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители може да обработват лични данни. (2) Митническите служители може да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. (3) При обработване на лични данни, свързано с дейностите по разузнаване, разкриване и разследване на нарушения или престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи, митническите служители: 1. може да не искат съгласието на физическото лице; 2. може да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни; 3. предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство; 4. обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави – членки на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и със Закона за защита на личните данни. (4) Сроковете за съхранение на данните по ал. 3 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от директора на Агенция „Митници“. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. (5) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни. (6) Администратор на лични данни е директорът на Агенция „Митници“, който възлага обработването на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица. (7) Директорът на Агенция „Митници“ определя длъжностно лице по защита на данните.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 48: „§ 48. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 249: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, не могат да изискват от потребител повече данни от тези по чл. 248, ал. 2, т. 2, буква „а“ за предоставяне на услугите, освен ако в закон не е предвидено друго или услугата не може да бъде предоставена без наличието на други изискани данни.“; б) създава се ал. 3: „(3) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, обработват законосъобразно събраните лични данни на потребителите – физически лица, в съответствие с този закон, а за неуредени в него въпроси – в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. 2. В чл. 251б, ал. 4 думите „на Закона“ се заличават. 3. Член 262 се изменя така: „Чл. 262. Надзорът върху обработването на лични данни по реда на този раздел се осъществява от Комисията за защита на личните данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.“ 4. В чл. 323а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Надзорът за изпълнение на задълженията по чл. 251ж, чл. 261в и за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.“; б) алинея 2 се отменя. 5. В чл. 327 ал. 3 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 49: „§ 49. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 36а, ал. 3, изречение първо думите „както и информация“ се заменят с „единния граждански номер или личния номер на чужденец и подписи на физическите лица, както и друга информация“. 2. В чл. 42, ал. 5, изречение първо думите „както и информация“ се заменят с „единния граждански номер или личния номер на чужденец и подписи на физическите лица, както и друга информация“. 3. В чл. 48 се създава ал. 7: „(7) Когато предметът на поръчката е разработване, проектиране и използване на услуги и продукти, които се основават на обработване на лични данни или обработват лични данни, и когато съответното обработване на лични данни попада в материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), техническите спецификации, които определят характеристиките на предмета на поръчката, трябва да бъдат съобразени с правилата за защита на лични данни съгласно чл. 25 от същия регламент“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакциите съответно на параграфи 27, 28 и 29, които стават съответно параграфи 47, 48 и 49 по Доклада на Комисията. Моля, гласувайте. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 50: „§ 50. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 19, ал. 7 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“. 2. В чл. 29г, ал. 6 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“. 3. В чл. 44, ал. 6 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“. 4. В чл. 54: а) в ал. 1 се създава т. 15: „15. осъществява надзор върху обработването на лични данни в случаите по чл. 17, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.“ б) създава се нова ал. 2: „(2) При осъществяване на надзора по ал. 1, т. 15 Инспекторатът изпълнява задачите и упражнява правомощията по Закона за защита на личните данни.“ в) досегашната ал. 2 става ал. 3. 5. В чл. 55, ал. 1, изречение второ думата „четири“ се заменя с „пет“. 6. В чл. 64, ал. 1 думите „на Закона“ се заличават. 7. В чл. 80, ал. 1, т. 15 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 8. В чл. 86, ал. 1, т. 18 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 9. В чл. 93, ал. 1, т. 12 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 10. В чл. 106, ал. 1, т. 15 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 11. В чл. 114, ал. 1, т. 16 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 12. В чл. 122, ал. 1, т. 16 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 13. В чл. 173, ал. 8, изречение трето думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 14. В чл. 175г, ал. 5 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 15. В чл. 360с, ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 16. В чл. 373 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни“. 17. В чл. 385, ал. 1 думите „на Закона“ се заличават. 18. В чл. 386, ал. 5 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 51: „§ 51. В Закона за Националния архивен фонд (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 4 се създава ал. 3: „(3) В документите по ал. 1 не се допуска намеса и заличаване на данни, включително на лични данни, за целите на архивирането в обществен интерес.“ 2. В чл. 25, т. 1 накрая се добавя „включително на лични данни“. 3. В чл. 48 се създава ал. 6: „(6) Документите по ал. 1, съдържащи лични данни, се предават в държавните архиви от органите за управление на държавните и общинските институции с тяхно разрешение.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 30, който става § 50, и редакцията на § 31, който става § 51 по доклада на Комисията. Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 52: „§ 52. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 17, ал. 2 думите „на Закона“ се заличават. 2. В чл. 35, ал. 2, изречение второ думите „на Закона“ се заличават. 3. В чл. 54, ал. 2, изречение трето думите „на Закона“ се заличават. 4. В чл. 57, ал. 1 се създава т. 49: „49. съвместно с Комисията за защита на личните данни издава указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес.“ 5. В чл. 71, ал. 2, изречение второ думите „на Закона“ се заличават. 6. В чл. 86 думите „на Закона“ се заличават. 7. В чл. 113 думите „на Закона“ се заличават. 8. В чл. 122, ал. 1, изречение второ думите „на Закона“ се заличават. 9. В чл. 124, ал. 4, изречение трето думите „на Закона“ се заличават. 10. В чл. 133: а) в ал. 3 т. 5 след думите „един списък“ се добавя „при полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност“; б) в ал. 4 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за тяхната защита“. 11. В чл. 140: а) в ал. 3 т. 6 след думите „един списък“ се добавя „при полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност“; б) в ал. 4 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за тяхната защита“. 12. В чл. 257: а) в ал. 2 се създава ново изречение четвърто: „При полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност.“, а досегашното изречение четвърто става изречение пето; б) в ал. 3 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за защита на личните данни“ и думите „чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. 13. В чл. 320: а) в ал. 2 се създава ново изречение четвърто: „При полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност.“, а досегашното изречение четвърто става изречение пето; б) в ал. 3 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за защита на личните данни“ и думите „чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679”. 14. В чл. 367: а) в ал. 2 се създава ново изречение четвърто: „При полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност.“, а досегашното изречение четвърто става изречение пето; б) в ал. 3 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за защита на личните данни“ и думите „чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679”. 15. В чл. 416: а) в ал. 2 се създава ново изречение четвърто: „При полагане на подписа си в списъка избирателят удостоверява своята самоличност.“, а досегашното изречение четвърто става изречение пето; б) в ал. 3 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за защита на личните данни“ и думите „чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679”. 16. В Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в § 145, ал. 23 от преходните и заключителните разпоредби думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 53: § 53. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 34: а) в ал. 2 т. 4 се изменя така: „4. съхраняват данните в срокове, определени с наредбата по ал. 10, освен ако закон не предвижда друг срок.”; б) в ал. 9 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават. 2. В чл. 36, ал. 5 думите „Администраторът на лични данни” се заменят с „Председателят на агенцията или оправомощен от него заместник-председател”. 3. В чл. 42б, ал. 5 думите „чл. 19, ал. 1 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).“ 4. В чл. 42в: а) в ал. 3 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни“; б) в ал. 4 думите „чл. 5“ се заменят с „чл. 51, ал. 1“. 5. В чл. 42н се създава ал. 6: „(6) Администратор на лични данни по отношение на обработваните от Националното звено лични данни е неговият ръководител.“ 6. Създават се чл. 42н1 – 42н5: „Чл. 42н1. (1) Субектите на данни може да искат предоставяне на информация за обработваните за тях от Националното звено с автоматични или с други средства лични данни. (2) Искането по ал. 1 трябва да бъде основателно и не прекомерно. (3) Основателно е искането, подадено от субект на данни, което се отнася към записване, съхраняване, употреба, предоставяне, актуализиране, комбиниране, ограничаване на обработването или заличаване на негови лични данни. (4) Прекомерно е искането, което надхвърля обхвата на обработваните в Националното звено лични данни. Повторно искане за предоставяне на една и съща информация се смята за прекомерно. (5) Националното звено може да откаже да разгледа искане за предоставяне на информация, когато то е неоснователно или прекомерно. Отказът се мотивира и лицето, подало искането, се уведомява за него. Чл. 42н2. (1) При подаване на искане по чл. 42н1, ал. 1 субектът на данните предоставя достатъчно информация за потвърждаване на самоличността си. (2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа най малко: 1. име на субекта на данни; 2. единен граждански номер или личен номер на чужденец, или друг аналогичен идентификатор; 3. постоянен адрес; 4. адрес за кореспонденция; 5. телефон; 6. електронен адрес за кореспонденция (при наличие на такъв). (3) Когато не се предоставят данните по ал. 2 или предоставените данни пораждат основателни съмнения за самоличността на лицето, Националното звено може да откаже да разгледа искането. Чл. 42н3. Националното звено може да ограничи, да забави за определен период или да не предостави информация на субекта на данни, като отчита основните му права и интереси, когато: 1. предоставянето на информация би възпрепятствало служебна или законова проверка или друга законова процедура във връзка с терористични или други тежки престъпления; 2. предоставянето на информация би засегнало неблагоприятно предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на терористични или други тежки престъпления; 3. предоставянето на информация би засегнало неблагоприятно защитата на: а) обществения ред и сигурност; б) националната сигурност; в) правата и свободите на трети лица; 4. други обстоятелства биха засегнали неблагоприятно защитата на обществения интерес и действията на компетентните органи при осъществяването на правомощията им по закон. Чл. 42н4. (1) Администраторът на лични данни по чл. 42н, ал. 6 се произнася с решение в 60-дневен срок от постъпването на искането по чл. 42н1, ал. 1. (2) Когато личните данни, за които се отнася искането, са предоставени от Националното звено на орган по чл. 42е и 42ж или на компетентен орган на друга държава или на Европол по реда на този закон, администраторът на лични данни по чл. 42н, ал. 6 отправя до този орган запитване дали не са налице основания по чл. 42н3 за ограничаването, забавянето за определен период или непредоставянето на исканата информация. Органът, до когото е отправено запитването, отговаря в 14-дневен срок от получаването му, като мотивира ограничаването, забавянето за определен период или непредоставянето на исканата информация, посочвайки и конкретното основание по чл. 42н3. (3) Когато не се получи отговор в срока по ал. 2, Националното звено предоставя исканата информация. (4) В срока по ал. 1 длъжностното лице по защита на данните към Националното звено информира писмено субекта на данните за решението по ал. 1. (5) Длъжностното лице по защита на данните към Националното звено предоставя на субекта на данни най-малко следната информация: 1. данните, които идентифицират Националното звено и координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните; 2. целите за обработването на лични данни от Националното звено; 3. срока, за който се съхраняват лични данни след постъпването им в Националното звено; 4. правото да бъде подадена жалба до Комисията за защита на личните данни или да бъде потърсена защита по съдебен ред. Чл. 42н5. Субектът на данни има право да поиска от Комисията за защита на личните данни извършването на проверка за законосъобразността на решението по чл. 42н4, ал. 1.“ 7. В § 1, т. 10 от допълнителната разпоредба думите „всяко действие или съвкупност от действия, извършени с автоматични или с други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване“ се заменят с „обработване по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 54: „§ 54. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 80, ал. 7 думите „Закона за“ се заличават. 2. Член 83 се изменя така: „Чл. 83. (1) По отношение на обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма се прилагат Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, и Законът за защита на личните данни, доколкото в този закон и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма не е предвидено друго. (2) Обработването на лични данни за целите на превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма се смята за въпрос от обществен интерес съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и не може да бъде ограничено от изискванията на чл. 12 – 22 и чл. 34 от същия регламент. (3) След изтичането на срока за съхранение по чл. 70, обработваните от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ лични данни по реда на този закон и по реда на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се изтриват или унищожават, освен ако специален закон не предвижда друго. (4) Администратор на лични данни по отношение на обработваните от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ лични данни е директорът на дирекцията.“ 3. В допълнителните разпоредби се създава § 4а: „§ 4а. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 55. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 32, който става § 52, на § 33, който става § 53 – нова редакция, редакцията на § 34, който става § 54 по Доклада на Комисията, и подкрепения от Комисията текст на вносителя § 35, който става § 55. Гласували 86 народни представители: за – 85, против – няма, въздържал се – 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 56: „§ 56. В Закона за Националната служба за охрана (обн., ДВ, бр. …) в чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Информацията по ал. 1 се обработва, анализира, съхранява и унищожава по ред, определен със заповед на началника на Националната служба за охрана при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни.“ 3. Създават се ал. 4 – 8: „(4) При обработване на лични данни, свързани с осигуряването на безопасността на определените в този закон лица, обекти и мероприятия, офицерите и сержантите от Националната служба за охрана: 1. може да не искат съгласието на физическото лице; 2. може да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни; 3. съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни; 4. може да предоставят личните данни само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред и на органите на съдебната власт. (5) В Националната служба за охрана може да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не може да се използват за други цели, освен за дейността на Националната служба за охрана. Тези данни не се препредават на трети лица. (6) Администратор на лични данни е началникът на Националната служба за охрана, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. (7) Редът за обработване на лични данни се определя с акт на началника на Националната служба за охрана. (8) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 57: „§ 57. В Закона за военното разузнаване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 58: „§ 58. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 426 се създава ал. 4: „(4) За договора за застраховка „Помощ при пътуване“ се прилага съответно чл. 454 “ 2. В чл. 429 се създава ал. 6: „(6) За договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се прилага съответно чл. 454.“ 3. В чл. 514, ал. 4 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. 4. В чл. 571, ал. 8 думите „прилага Закона“ се заменят със „се прилагат изискванията“. 5. В § 7 от допълнителните разпоредби се създава ал. 3: „(3) Възможността за обработване на лични данни за здравословно състояние, предвидена в чл. 107 и 454 от този кодекс, представлява допълнително условие за законосъобразно обработване на лични данни за здравословно състояние по смисъла на чл. 9, т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 59: „§ 59. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 98а, ал. 2 се създава т. 7: „7. видовете лични данни, които задължително се обработват от крайния снабдител, включително, но не само: а) имена; б) единен граждански номер; в) адрес.“ 2. В чл. 104а, ал. 2 се създава т. 6: „6. видовете лични данни, които задължително се обработват от оператора на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа, включително, но не само: а) имена; б) единен граждански номер; в) адрес.“ 3. В чл. 139а, ал. 2 т. 10 се отменя. 4. В чл. 139в ал. 2 се създава изречение второ: „Общите условия съдържат и видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия, включително, но не само имена, единен граждански номер и адрес.“ 5. В чл. 150, ал. 1 се създава т. 7: „7. видовете лични данни, които задължително се обработват от топлопреносното предприятие, включително, но не само: а) имена; б) единен граждански номер; в) адрес.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 60: „§ 60. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 142ф: а) в ал. 1, в текста преди т. 1 думите „§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 4, т. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“; б) в ал. 2 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“; в) в ал. 3 думите „по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни“ се заличават; г) в ал. 4 думите „съгласно изискванията на наредбата по чл. 23, ал. 5 от Закона“ се заменят с „при спазване на изискванията“; д) в ал. 5 думите „чл. 19, ал. 1 от Закона за защита на личните данни“ се заменят с „чл. 13 от Регламент (ЕС) 2016/679“; е) в ал. 6 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“ и навсякъде думата „блокиране“ се заменя с „ограничаване на обработването“; ж) в ал. 7 думите „чл. 34“ се заменят с „чл. 37а, ал. 1, т. 5“; з) в ал. 8 думите „на глава шеста от Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за предаване на лични данни на трети държави или международни организации“; и) в ал. 9, изречение първо думата „Закона“ се заменя с „изискванията“, а в изречение второ думите „по Закона за защита на личните данни“ се заличават. 2. В чл. 143п, ал. 8 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 61. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 62: „§ 62. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) в чл. 57а, ал. 5 думите „условията и по реда на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „спазване на изискванията за защита на личните данни“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 63: „§ 63. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 26д думите „със Закона за защита на личните данни“ се заменят със „с изискванията за тяхната защита“. 2. В чл. 94а, ал. 5 думите „със Закона за защита на личните данни“ се заменят със „с изискванията за тяхната защита“. 3. В чл. 94щ, ал. 5, т. 4 думите „на Закона за защита на личните данни“ се заменят със „за тяхната защита“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 66. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 67: „§ 67. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. ...) член 109 се изменя така: „Чл. 109. За защита на данните от ЕСГРАОН от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, се прилагат подходящи технически и организационни мерки, както и специални осигурителни мерки (включително изграждане и поддържане на Резервен център за случаи на бедствия, аварии и кризи) в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), със Закона за защита на личните данни и с ратифицираните от Република България международни договори.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 68. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 69: „§ 69. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 15в, ал. 3 думите „защитата на личните данни на заявителя съгласно Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за защита на личните данни по отношение на данните на заявителя“. 2. В чл. 41б, ал. 1, т. 10 думите „Закона за защита на личните данни“ се заменят с „изискванията за тяхната защита“. 3. В § 1 от допълнителната разпоредба т. 2 се изменя така: „2. „Лични данни“ е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 70: „§ 70. В Закона за достъп до пространствени данни (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 17, ал. 2, т. 6 думата „Закона“ се заменя с „изискванията“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 71. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 72: „§ 72. В Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 27, ал. 2 думите „по Закона за защита на личните данни и“ се заменят с „до отнасящи се за лицето лични данни и по“. 2. В чл. 28, ал. 5 думите „по смисъла на Закона за защита на личните данни“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 77. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук, господин Цветанов. Има ли изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на параграф 36, който става 56; редакциите на параграфи 37, 38, 39, 40, които стават съответно 57, 58, 59 и 60 по Доклада на Комисията; § 41, който става § 61; редакцията на § 42, който става § 62; редакцията на § 43, който става § 63 по Доклада на Комисията; по вносител съответно са подкрепени § 44, който става § 64, § 45, който става § 65, и § 46, който става § 66; редакцията на § 47, който става § 67; § 48, който става § 68; редакцията на § 49, който става 69, редакцията на § 50, който става § 70 по Доклада на Комисията; подкрепен по вносител е § 51, който става § 71; подкрепена е редакцията на § 52, който става § 72 по Доклада на Комисията; и подкрепени по вносител са параграфи 53, 54, 55, 56 и 57, които стават съответно параграфи 73, 74, 75, 76 и 77. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 78, като в него в наименованието на закона думата „наказателното“ се заменя с „наказателно“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 81. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 82: „§ 82. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 17а, ал. 3, т. 3 думите „със Закона“ се заменят със „с изискванията“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 83, като в него в наименованието на закона думите „имоти за“ се заменят с „имоти на“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 86. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 87: „§ 87. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 189в думите „съгласно разпоредбите на Закона за защита на личните данни и“ се заменят с „при спазване на изискванията за защита на личните данни и съгласно“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук, господин Цветанов, за да гласуваме навреме. Подлагам на гласуване § 58 по вносител, който става съответно § 78 със съответната поправка; подкрепените по вносител параграфи 59, 60 и 61 със съответното преномериране на 79, 80 и 81; подлагам на гласуване отхвърлянето на § 62; редакционната поправка на § 63, който става § 82 по Доклада на Комисията; § 64, който става § 83 със съответната поправка в наименованието; подкрепените по вносител § 65, който става § 84, § 66, който става § 85, § 67, който става § 86, и редакцията на § 68, който става § 87. Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. С това приключва днешният пленарен ден. Утре – редовно пленарно заседание в 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,59 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Николай Александров Джейхан Ибрямов
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, заместник-председателят на парламента д-р Нигяр Джафер, председателят на Комисията по здравеопазването д-р Даниела Дариткова и народни представители от всички парламентарни групи присъстваха на откриването на Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка. В България инициативата се организира за 12-и пореден път и е под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазването.

Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка ще бъде отбелязана в България с тематични щандове, разположени от 23 до 25 януари 2019 г. в сградата на Народното събрание. На тях ще бъде предоставяна информация за методите за превенция на единственото предотвратимо онкологично заболяване и за действащата Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка.

Тази кампания е изключително важна за българските жени, тя има подкрепата на Народното събрание и българското правителство, отбеляза при откриването Цвета Караянчева. За народните представители е важно да подкрепят инициативи, насочени към подобряване на здравето на българите, а Седмицата за предпазване от рак на маточната шийка им дава възможност да се говори за превенцията, да се предоставя информация и да се изрази съпричастност към проблемите на жените, които се борят с това заболяване, подчерта председателят на парламента.

Председателят на Комисията по здравеопазването д-р Даниела Дариткова отбеляза, че вече 12 години народните представители от комисията последователно подкрепят инициативи, свързани с профилактиката и ранната диагностика на рака на маточната шийка. За нас е важно такива действия да имат своята приемственост, защото работата ни през тези години позволи да се реализира Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, подчерта тя. Имаме резултати по тази програма, но постигнатото не ни задоволява, затова трябва да продължим усилията си с подобни кампании да се повиши информираността на обществото и да се даде възможност обединените усилия на институциите, на специалистите, на пациентите и на всички граждани да доведат до редуциране на заболеваемостта, заяви д-р Даниела Дариткова.

Заместник-министърът за здравеопазването Светлана Йорданова посочи, че Министерството на здравеопазването е положило усилия за осигуряване на финансови ресурси за изпълнение дейностите, заложени от правителството в Националната програма. Тя подчерта, голямото значение, което има програмата за опазване здравето на жените в България.

Управителят на УСБАЛ по онкология д-р Стефан Константинов отбеляза, че по данни на Националния раков регистър през 2014 и 2015 година с това заболяване годишно са диагностицирани повече от 1000 жени, а смъртните случаи от това заболяване са 349 за 2014 г. и 381 за 2015 г. България се нарежда на челните места в Европа по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка и трябва да насочим нашите усилия за информиране и убеждаване на обществото за големите ползи от ваксиниране на младите момичета, добави той.

2019 г. ще бъде година на големи предизвикателства за Световната здравна организацията, която вече обяви влиянието на движенията против ваксините като една от най-големите заплахи за здравето на хората в глобален план, посочи представителят на СЗО в България Скендер Сила.

Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка осигурява безплатна имунизация срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар и да получи повече информация.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри благотворителната фотоизложба „Дари живот“. Експозицията има за цел да подкрепи и насърчи донорството в страната, както и да насочи вниманието към проблемите, добрите практики при реализирането на донорски ситуации и увеличаване на броя донори. Събитието се организира от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с председател Антон Кутев съвместно с НПО „Сдружение на пациентите с дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация“.

Трябва да върнем живота на хората, нуждаещи се от трансплантация, с всички сили и затова нека бъдем добри и да се обединим, призова председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева отбеляза, че законодателната институция е съпричастна към каузата на благотворителната инициатива. По думите й е необходимо обществеността да бъде по-добре информирана за последствията и за възможностите на трансплантираните хора да водят нормален начин на живот. Трябва да подадем ръка на организациите, които се борят за това трансплантациите да се осъществяват по-бързо, посочи Цвета Караянчева.

Председателят на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите Антон Кутев добави, че донорството е обща кауза и на всички, които изпитват съчувствие към съдбата на болните. Мисията на изложбата е да подпомогнем донорството до такава степен, че то да се увеличи седем пъти и страната ни да стане равноправен член на „Евротрансплант“, каза той и допълни, че загубените животи ще се превърнат в шанс за много други. Антон Кутев благодари на всички парламентарни групи за безрезервното им участие в благородната инициатива.

Заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков отчете обединените усилия на народните представители, изпълнителната власт и неправителствените организации за общия им стремеж да се дарява живот. Хората, които имат подобни проблеми, трябва да получат шанса това да се случва в България, заяви той.

С откриването на експозицията стартира кампания за набиране на средства за практическо подпомагане за изграждане на паметници-чешми на донора в няколко български града. Съгласие за реализация на направените дарения до момента са получени от общинските ръководства на Троян, Плевен, Шумен, Велики Преслав, Варна и др.
23/01/2019 - 25/01/2019
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (Вносител: Министерски съвет, 10.1.2019 г.).
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (Вносител: Министерски съвет, 18.7.2018 г. Приет на първо гласуване на 19.9.2018 г.).
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (Вносител: Министерски съвет, 2.1.2019 г.).
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (Вносител: Министерски съвет, 20.11.2018 г. Приет на първо гласуване на 13.12.2018 г.).
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения (Вносител: Министерски съвет, 22.11.2018 г.).
6. Парламентарен контрол.