Счетоводен и данъчен справочник

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Юлиан Ангелов и Филип Попов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, днес ще работим по приетата миналата седмица Програма за извънредно пленарно заседание: „1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г. 2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г.“ Първо, колегите, които тепърва ще бъдат народни представители, ще положат клетва. „РЕШЕНИЕ № 1674-НС 11 ноември 2019 г. относно обявяване на Полина Александрова Шишкова за народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки в 44-тото Народно събрание. С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Йордан Стоянов Младенов като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки, издигнат от коалиция „БСП за България“ в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Постъпило е заявление с входящ № НС-01-11-1 от 11 ноември 2019 г. от Гурко Георгиев Митев, с което заявява, че не желае да бъде обявен за народен представител от листата на коалиция „БСП за България“ от Тринадесети изборен район – Пазарджишки. С оглед на подаденото заявления от Гурко Георгиев Митев, който е под номер три в листата на коалиция „БСП за България“ и след извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони, се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Полина Александрова Шишкова. Централната избирателна комисия приема, че тя следва да замести овакантения постоянен мандат на Йордан Стоянов Младенов, предвид предсрочното прекратяване на пълномощията му. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Полина Александрова Шишкова с ЕГН… за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.“ Следващото: „РЕШЕНИЕ № 1673-НС 11 ноември 2019 г. относно обявяване на Добрин Ненов Данев за народен представител в Деветнадесети изборен район – Русенски, в 44-ото Народно събрание С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Пенчо Пламенов Милков като народен представител от Деветнадесети изборен район – Русенски, издигнат от коалиция „БСП за България“ в 44-тото Народно събрание. Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване на пълномощията на Пенчо Пламенов Милков. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Добрин Ненов Данев. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Добрин Ненов Данев с ЕГН… за народен представител в 44-тото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Деветнадесети изборен район – Русенски.“ Следващото е: „РЕШЕНИЕ № 1672-НС 11 ноември 2019 г. относно обявяване на Мартин Стефанов Обрешков за народен представител от Осемнадесети изборен район – Разградски, в 44-ото Народно събрание С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Денчо Стоянов Бояджиев като народен представител от Осемнадесети изборен район – Разградски, издигнат от коалиция „БСП за България“ в 44-ото Народно събрание. Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Денчо Стоянов Бояджиев. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Мартин Стефанов Обрешков. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Мартин Стефанов Обрешков с ЕГН… за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Осемнадесети изборен район – Разградски.“ „РЕШЕНИЕ № 1671-НС 11 ноември 2019 г. относно обявяване на Евдокия Славчова Асенова за народен представител в Четиринадесети изборен район – Пернишки, в 44-ото Народно събрание С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., в което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Станислав Иванов Владимиров като народен представител от Четиринадесети изборен район – Пернишки, издигнат от коалиция „БСП за България“ в 44-ото Народно събрание. Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Станислав Иванов Владимиров. След извършена проверка на списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Евдокия Славчова Асенова. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Евдокия Славчова Асенова с ЕГН… за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Четиринадесети изборен район – Пернишки.“ И последният народен представител, който трябва да се закълне днес: „РЕШЕНИЕ № 1670-НС 11 ноември 2019 г. относно обявяване на Десислав Петров Тасков за народен представител в Трети изборен район – Варненски, в 44-ото Народно събрание С писмо вх. № НС-02-21 от 8 ноември 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 8 ноември 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България, са прекратени пълномощията на Анелия Димитрова Клисарова като народен представител от Трети изборен район – Варненски, издигната от коалиция „БСП за България“ в 44 ото Народно събрание. Централната избирателна комисия следва да обяви за народен представител следващия в листата, предвид предсрочното прекратяване пълномощията на Анелия Димитрова Клисарова. След извършена проверка в списък А и списък Б по многомандатни изборни райони се установи, че следващият кандидат в листата на коалиция „БСП за България“ е Десислав Петров Тасков. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Десислав Петров Тасков с ЕГН… за народен представител в 44-ото Народно събрание от листата на коалиция „БСП за България“ от Трети изборен район – Варненски.“ Моля, квесторите да поканят народните представители да се закълнат. Колеги, моля да станем на крака. (Всички стават.) Повтаряйте след мен. ПОЛИНА АЛЕКСАНДРОВА ШИШКОВА, ДОБРИН НЕНОВ ДАНЕВ, МАРТИН СТЕФАНОВ ОБРЕШКОВ, ЕВДОКИЯ СЛАВЧОВА АСЕНОВА, ДЕСИСЛАВ ПЕТРОВ ТАСКОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.) Колеги, ще Ви запозная с две съобщения. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили за времето от 12 до 16 ноември 2019 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна българо-американска подготовка на 68-а бригада „Специални сили“, с армейската авиация от Сухопътните войски на САЩ в Европа. В подготовката ще участват сили и средства от въоръжените сили на Република България, както и вертолети от Сухопътните войски на САЩ в Европа. Подготовката не е свързана с провеждане на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други държави (на друга държава или организация) въоръжени сили. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни и държавни органи. Уведомлението е постъпило на 11 ноември 2019 г. с входящ № 903-09-73 и е предоставено на Комисията по отбрана. Следващото съобщение: От Сметната палата в Народното събрание е постъпила Актуализирана програма за одит на дейност на Сметната палата за 2019 г. Програмата е внесена с писмо вх. № 924-00-19 от председателя на Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31октомври 2019 г. Първи ще ни запознаят с Доклада си Комисията по бюджет и финанси. Госпожо Стоянова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Първо, моля за процедура за допуск – в залата да бъдат допуснати госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и доктор Дечо Дечев – управител на Националната здравноосигурителна каса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова. Моля, режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 167, против 1, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Владислав Горанов – министър; от Министерство на здравеопазването – Кирил Ананиев – министър, Жени Начева – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса; доктор Дечо Дечев – управител на Националната здравноосигурителна каса; представители на съсловните, работодателските и пациентските организации, както и представители на синдикатите. Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев. Основната цел на Законопроекта е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса. Основните показатели на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са следните: І. Приходи и трансфери. В приходната част на бюджета за 2020 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 4 744,7 млн. лв., или с 445,1 млн. лв. повече от 2019 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 4 640,7 млн. лв. или с 403,9 млн. лв. повече от 2019 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 4 640,7 млн. лв. от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 3 107,1 млн. лв., или 264,9 млн. лв. повече от 2019 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 533,6 млн. лв., или с 139,0 млн. лв. повече от трансфера за 2019 г. От неданъчни приходи: глоби, санкции и наказателни лихви за 2020 г. е предвидено да постъпят 20,6 млн. лв. Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето в размер на 4,2 млн. лв.; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания в размер на 2,1 млн. лв.; за дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето в размер на 6,7 млн. лв.; за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване в размер на 18,4 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст в размер на 12,0 млн. лв.; за дейности във връзка с лечението на лица над 18 годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 2,0 млн. лв. и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в размер на 38 млн. лв., тоест общо за 2020 г. са предвидени 83,4 млн. лв. или с 40,4 млн. лв. повече от 2019 г. ІІ. Разходи и трансфери. Общо разходите и трансферите за 2020 г. са разчетени в размер 4 744,7 млн. лв. Тази сума е с 394,7 млн. лв. повече от сумата за 2019 г. В рамките на предложената сума за общо разходи и трансфери само за разходи са предвидени 4 739,2 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса са 5,5 млн. лв. От общата сума на разходите за текущи разходи се предлагат 4 595 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 382,1 млн. лв. от същите разходи за 2019 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2020 г. са планирани 5,0 млн. лв. От сумата за текущите разходи 4 595 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2020 г. са разчетени на сума 4 454 млн. лв., или повече с 337,6 млн. лв. от закона за 2019 г. Тези средства се разпределят, както следва: 1. за първична извънболнична медицинска помощ 244,0 млн. лв. 2. за специализирана извънболнична медицинска помощ – включително за комплексно диспансерно наблюдение 264,7 млн. лв. 3. за дентална помощ 179,8 млн. лв. 4. за медико-диагностична дейност 94,3 млн. лв. 5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1 243,8 млн. лв., или със 126,0 млн. лв. повече от 2019 г. 6. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ 110,0 млн. лв. 7. за болнична медицинска помощ 2 247,3 млн. лв. 8. за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 70,1 млн. лв., или с 90,3 млн. лв. по-малко в сравнение с 2019 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са предложени разходи за персонал в размер на 45,4 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2019 г. с 4,1 млн. лв. За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2020 г. се предлага да се изразходва сумата 12,1 млн. лв. За 2020 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването са в размер 83,4 млн. лв., или с 40,4 млн. лв. повече от 2019 г. Тази сума е предназначена да се разходва за: 1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им – 4,2 млн. лв. 2. дейности за здравно неосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания – 2,1 млн. лв. 3. дейности за здравно неосигурени жени се предвижда разход от 6,7 млн. лв. 4. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване се предвижда увеличение с 2,4 млн. лв., а именно в размер на 18,4 млн. лв. 5. дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закон за здравето сума в размер на 12 млн. лв. 6. дейности във връзка с лечение на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето в размер на 2 млн. лв. 7. медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38,0 млн. лв. През 2020 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 5,0 млн. лв. За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 139,2 млн. лв. Със Законопроекта се предлага трансферите за Националната агенция за приходите и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., да бъдат в размер на 5,5 млн. лв. Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто, като не се предвижда нейната промяна. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2020 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха изказани различни становища. Председателят на Българския зъболекарски съюз доктор Николай Шарков изрази принципна подкрепа за Проекта за бюджет, като посочи, че увеличението от 12 млн. 800 хил. лв. за дентална помощ се отнася за получаването на безплатни протези от всички пациенти над 65-годишна възраст. Той посочи, че денталната медицина се нуждае от двойно по-голям бюджет и призова за следващата 2021 г. бюджетът да бъде по-адекватен за здравноосигурените лица над 18-годишна възраст, тъй като пакетът от дентални дейности за тези лица е изключително беден и включва единствено поставянето на пломби и изваждане на зъби. В изказването си заместник-председателят на Българския лекарски съюз доктор Брънзалов изрази задоволство от предложеното увеличение за медицински дейности в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., като посочи, че настояват да не се увеличават обемите в болничната помощ, а да се поставя по-голям акцент на извънболничната медицинска помощ. Според председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доцент Любомир Киров бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е палиативен и поддържащ жизнените функции, но не и креативен, тъй като с него се предвижда увеличение от 19 млн. лв., или с 6 млн. лв. по-малко от тяхното предложение за увеличение. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Васил Велев се изказа в неподкрепа на Проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, тъй като с него се задълбочават диспропорциите, които съществуват към настоящия момент. Съотношението между разходите за болнична помощ и за медикаменти и лекарства към разходите за здравна превенция е 8:1, докато в Европейския съюз това съотношение е 2:1. С настоящия Проектобюджет тази диспропорция се задълбочава, като разходите за болници и лекарства се увеличават с 12%, а разходите за здравна превенция растат средно със 7%. В неподкрепа на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. се изказа и господин Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, тъй като предложеното от тях увеличение на бюджета е свързано със засилване на контрола при разходването на публичните средства и въвеждането на електронното здравеопазване, които не са налице към настоящия момент. Господин Пламен Димитров – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България, посочи, че от 1998 г. търговската логика в здравеопазването намира отражение върху параметрите и структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Той приветства увеличението на функцията здравеопазване с близо половин милиард лева и посочи, че между първо и второ четене ще настояват допълнително за 6 – 7 млн. лв., за да се изпълни ангажиментът на правителството по отношение на медицинските специалисти, финансирани през единните разходни стандарти. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ доцент Георги Йорданов и професор Георги Михайлов се изказаха в неподкрепа на Законопроекта, тъй като това е десетият бюджет, в който продължава основен приоритет да бъде електронното здравеопазване, което ще засили контрола върху разходването на публичния ресурс и ще позволи да се извършва обективно и актуално планиране; не е налице намаляване на доплащанията в системата на здравеопазването; не е налице остойностяване на медицинските дейности, така наречените клинични пътеки, както и остойностяване на труда на медицинските специалисти. Освен това България продължава да отделя за здравеопазване около 2% от брутния вътрешен продукт за разлика от останалите държави – членки на Европейския съюз, които отделят между 6 – 11%. Наред с това 50% от средствата за публично здравеопазване отиват за болнична помощ при 30% в Европейски съюз. Докато разходите за първична извънболнична и първична специализирана медицинска помощ в България намаляват от 5,8% през 2018 г. до 5,2% през 2020 г., то тези разходи в Европа са между 20 и 30%. Народният представител доктор Нигяр Джафер от Парламентарната група на ДПС отбеляза, че с всяка година се увеличава бюджетът на НЗОК, но е налице устойчиво неразрешаване на проблемите в здравеопазването, а именно: ниско заплащане на медицинските специалисти; българските пациенти са най-доплащащите в Европейския съюз; общинските болници са без перспектива и фалират; неразплащане на надлимитните дейности. Според нея това отново е бюджет на отдалечаващата се реформа. Народните представители доктор Калин Поповски и Георги Колев от парламентарната група „Обединени патриоти“ и доцент Лъчезар Иванов от парламентарната група на ГЕРБ се изказаха в подкрепа на бюджета, като подчертаха, че е налице устойчиво увеличаване на средствата в областта на здравеопазването, като при сравнение с останалите държави – членки на Европейския съюз, следва да се направи съпоставка колко заплащат европейските граждани за здраве и колко българските граждани. Освен това здравеопазването е изключително тежка сфера за реформи, като те трябва да се осъществяват бавно, но сигурно, за да се запази устойчивостта на системата. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, „против“ – 7, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Следва Доклад на Комисията по здравеопазване. Заповядайте, госпожо Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 7 ноември 2019 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха: министърът на финансите господин Владислав Горанов, министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, управителят на НЗОК доктор Дечо Дечев, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Предвидените приходи и трансфери са в размер на 4 744 704 900 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии за наетите лица и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г. и 5 на сто годишно от всяка следваща година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2020 г. е 60 към 40. Предвидените разходи и трансфери са в размер на 4 744 704 900 лв., от които 4 453 976 800 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Господин Ананиев подчерта, че през 2020 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 139 222 000 лв. Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се цели усъвършенстване на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и създаване на нов механизъм, при който НЗОК да заплаща регулярно на аптеки и лечебни заведения отпуснатите, респективно приложените лекарствени продукти, като при липса на резултат от прилаганата терапия се предвижда притежателите на разрешенията за употреба на продуктите да възстановяват заплатените от НЗОК средства. Предлага се и изцяло нов подход при определяне на механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за лекарствени продукти, като вместо с наредбата по чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване се предвижда ежегодно приемане на механизма с решение на Надзорния съвет на НЗОК, съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, предвидени в Закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година. Становището на Българския лекарски съюз беше представено от доктор Николай Брънзалов, който изрази подкрепа за увеличението на разходната част на бюджета, с което ще се даде възможност за повишаване цените на недофинансираните клинични пътеки в болничната медицинска помощ. Същевременно за поредна година не са взети предвид препоръките в докладите на Световната банка и заложеното в Националната здравна стратегия – 2020 управление за справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати, и бе подчертано, че предвидените в бюджета средства за извънболнична медицинска помощ са крайно недостатъчни за изпълнение на тези препоръки. Доктор Брънзалов уточни, че цените на медицинските услуги в специализираната извънболнична медицинска помощ, с изключение на първичния преглед, не са актуализирани от почти 10 години, а цените на медико-диагностичните дейности не са променяни от началото на 2008 г., с изключение на малка актуализация на пакет „Микробиология“. Той поясни, че недостатъчните средства, предвидени в законопроекта за извънболнична медицинска помощ, ще влошат достъпа и качеството на медицинската услуга, ще генерират напрежение между пациенти и лекари и ще намалят регулативните стандарти за профилактика. Отново беше поставен и въпросът за таксата за посещение при лекар, като предложението на съсловната организация е при децата до навършване на 18-годишна възраст или до приключване на средно образование потребителската такса да се заплаща, както при лицата, които са упражнили правото си на пенсия, а разликата до пълния размер да се осигурява от държавния бюджет. В заключение доктор Брънзалов подчерта, че Българският лекарски съюз настоява средствата по бюджета в частта за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност да бъдат преразгледани и увеличени с цел гарантиране потребностите на населението и на здравната система като цяло. Председателят на Българския зъболекарски съюз доктор Николай Шарков информира народните представители, че въпреки номиналното увеличение предвидените в бюджета на НЗОК за 2020 г. средства за дентална помощ са недостатъчни спрямо обема дейности, който се предвижда да се изпълнява през следващата година, което, от своя страна, ще затрудни работата на зъболекарите и ще има негативно влияние най-вече върху денталното здраве на българските граждани. Той посочи, че предлаганото увеличение е предимно свързано с премахване на горната граница от 69 години на здравноосигурени лица, които имат право на дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат. В същото време пакетът дентални лечебни дейности за лица над 18-годишна възраст остава изключително оскъден и не включва основни дейности, свързани с усложнението от зъбен кариес, като пулпит и периодонтит. Беше обърнато внимание и на факта, че денталните лекарствени продукти и денталните материали са включени в цената на денталните дейности по задължителното здравно осигуряване, а не в бюджета за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти. В заключение доктор Шарков подчерта, че при изготвянето на бюджета на НЗОК за 2021 г. тези проблеми следва да бъдат решени, за да може лекарите по дентална медицина да предоставят навременна и качествена грижа на лицата над 18 годишна възраст. Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доктор Любомир Киров информира народните представители, че предвидените средства за първична извънболнична медицинска помощ са не само крайно недостатъчни, но и разпределението им е нерационално. Той посочи, че публично заявените ангажименти от страна на отговорните институции за поставяне на акцент върху извънболничната помощ не са подкрепени със съответните действия в Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2020 г. Според него нерационалното разпределение на средствата ще влоши достъпа и качеството на медицинската помощ и здравно-икономическите показатели на страната. Сдружението предлага бюджетът за първична извънболнична медицинска помощ за 2020 г. да бъде увеличен с 25 000 000 лв. спрямо 2019 г., за да бъдат осигурени нормални условия на труд за лекарите и медицинските специалисти и навременна и качествена медицинска помощ на българските граждани. В обсъждането взеха участие и господин Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, и господин Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата. Беше посочено, че за поредна година не се променя структурата на бюджета на НЗОК и отново най-голям ресурс се предвижда за болнична медицинска помощ и лекарствени продукти, а недофинансирани остават превенцията и профилактиката, като тази тенденция допълнително задълбочава съществуващите диспропорции в системата на здравеопазването. В законопроекта не се предвиждат конкретни мерки за развитие на електронното здравеопазване, за засилване на контрола при разходването на средствата, както и липсват мерки за ограничаване на злоупотребите при лекарствата. Беше отправена препоръка за своевременно изготвяне на Стратегия за реформиране на сектора, като се обърне специално внимание на броя на лечебните заведения за болнична помощ в страната. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2020 г. бюджет. Те подчертаха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Беше обърнато внимание на факта, че за поредна година при разпределението на средствата не е извършено реално остойностяване на клиничните пътеки и на труда на лекарите и другите медицински специалисти. Постави се и въпросът, че въпреки официалните становища на Сметната палата и на Фискалния съвет на България през 2020 г. Националната здравноосигурителна каса ще продължи да заплаща на Националната агенция за приходите такса за обслужване събирането на здравноосигурителни вноски. Народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните проблеми и да се потърсят възможностите за тяхното разрешаване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, „против“ – 8, без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, преди да започна своето изказване, позволете ми от мое лично име да Ви поздравя с връщането на работа и да се надявам, че в този толкова сериозен дебат, който сега ще направим, Вие също ще вземете активно участие като активен потребител на здравната ни система в последните два месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Това, разбира се, с най-добри пожелания и с най-добро чувство, че сте се върнали между нас. Уважаеми господин Министър, преди две години – в началото на Вашите срещи с нас, Вие обявихте съвсем откровено от тази трибуна, че системата ни е болна. Тя се нуждае от сериозно преформиране, нуждае се от нов начин на работа и Вие ще предложите такъв. Две години по-късно – тук цитирам госпожа Стоянова, която в едно интервю по БНР заяви точно това, което сега ще споделя, че получаваме повече от същото. И това в никой случай не може да удовлетворява парламентарната група на Българската социалистическа партия, тъй като влизайки сега в детайлите вече на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, аз ще се аргументирам защо този бюджет няма да реши няколкото основни въпроса, които българската здравна система трябваше да реши през тези почти изтичащи вече четири години. Остава една година, година и нещо до следващите избори, ако няма предсрочни, разбира се, но това е в рамките на политическото предвиждане. На първо място, тук трябва да поправя госпожа Стоянова, тя заяви в своя доклад, че България е отделяла два процента и половина от своя брутен вътрешен продукт за здравеопазване. Слава богу, че не е толкова, госпожо Стоянова, а е четири процента и половина. Но тези четири процента и половина са далеч по-ниски, отколкото между шест и единадесет процента, както Вие добре знаете и Ви го казах и в Комисията, която обсъждаше настоящия бюджет, още повече, господин Министър, на фона на брутен вътрешен продукт като абсолютна цифра и на фона на брутен вътрешен продукт на глава от населението, който, меко казано, е несъпоставим с много от държавите в Европейския съюз! На второ място – това, което беше изтъкнато и от Фискалния съвет, това, което беше изтъкнато и от Асоциацията на работодателите, това, което беше изтъкнато и от КНСБ, има проблем с държавното участие в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е парадоксален. За хора, които са по трудови правоотношения – 80 лв. здравно осигуряване, за деца, пенсионери, учащи се – няма нужда на Вас да говоря като човек, който е участник в системата повече от 20 години, кои боледуват най-много в България – боледуват пенсионерите, боледуват децата – се отделят 30 лв. Това е заключение, което е написано официално и което не подлежи на коментар, освен негативен такъв. (Реплики от ГЕРБ.) ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Лъжа е! ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Имате възможност за реплика, госпожо Дариткова. И влизаме в конкретиката на бюджета на НЗОК. Имахме две шумно рекламирани от Вашата институция съвещания лятото на 2018 г., лятото на 2019-а и началото на есента на 2018 г. Нищо от тях практически не произлезе, но на тези съвещания представители на Световната здравна организация и на Световната банка обърнаха внимание на нещо, с което мисля, че Вие сте съгласни и досега, и тогава сте били съгласни: че в България 50% от публичните средства за здравеопазване отиват за болнично здравеопазване при най-висок брой хоспитализации в Европейския съюз на глава от населението в България, при огромен брой болници. Във всички страни от Европейския съюз тенденцията е за средства за болнична помощ да отиват не повече от 30%. Същият парадокс е в доболничната помощ – първична извънболнична и първична извънболнична специализирана помощ. Във всички страни от Европейския съюз вървят проценти, които са между 25 и 30%, в България процентът е далече под 20 и това е тенденция, която устойчиво се запазва в рамките на сегашния мандат на правителството и която по никой начин не решава проблемите на здравеопазването като в един съвременен, глобален, модерен свят. Гръбнакът на здравеопазването и основните му задачи, които той трябва да решава, трябва да бъдат в доболничната помощ и затова държавите от Европейския съюз се мъчат да ги изравнят. На следващо място, много сериозно впечатление ми направи разходът за лекарствени средства и аз го споделих тогава в Комисията. Сега ще си позволя да го повторя пред уважаемата аудитория. Господин Министър, базова онко- и онкохематологична терапия, коагулопатии да се слагат в един кош с редките заболявания и за това да се отделят 99 млн. лв., е, меко казано, непрофесионално. България е поела своя ангажимент чрез Лисабонския договор към пациентите с редки заболявания. Създадена е от Ваш предшественик Комисия по редки заболявания директно към Министерството на здравеопазването, но проблемите на редките заболявания, за съжаление, се решават чрез медиите, които поставят един или друг въпрос за една или друга група, определен обществен натиск, и тогава постфактум някои от проблемите тръгват да бъдат решавани. Затова ние имаме едно предложение между първо и второ четене, официално го споделям с Вас сега, аз го споделих и с госпожа Начева и с доктор Дечев – редките заболявания, както и Синдромът на придобитата имунна недостатъчност, както туберкулозата, да преминат под контрола на държавата. И аз съм Ви споделял в личен разговор, че в Република Полша коагулопатиите са продукт на Национална програма на Министерството на здравеопазването и ефективността се е качила сериозно нагоре, а разходите са намалели с 50% в рамките на четири години. На следващо място, нещо, което е изключително важно и което ми направи много сериозно впечатление, и по този въпрос аз искам да обърна внимание на уважаемата аудитория, това е рязкото намаляване на средствата за координационните програми между държавите от Европейския съюз, тоест възможността български граждани да отиват за лечение в чужбина, при положение че в Здравна комисия управителят на Националната здравноосигурителна каса заяви със своя авторитет, че има тенденция към увеличаване на желанието на български граждани за лечение в чужбина. Това е един сериозен въпрос, при който смъкването на този бюджет е с повече от 50%, и това, според мен, ще създаде изключително сериозно напрежение при решаването на всеки отделен казус от институциите на Националната здравноосигурителна каса. На следващо място, искам да Ви обърна внимание на един проблем, който е твърде сериозен, който върви от началото на тази година, при който се споделиха много обещания, те не се изпълниха до момента и който няма да бъде решен чрез сегашната структура на бюджета. Споделял съм с Вас тук, въпросът е принципен, няма отношение към бюджета на Касата, затова ще бъда съвсем лаконичен. С това увеличение, колкото и лева да е то, колкото и милиона да е то, и за болнична помощ, и за всички пера от НЗОК, Вие не можете да осигурите императивно и няма как да накарате системата при сегашната структура – търговски дружества, финансиране чрез клинични пътеки, да бъдат адекватно заплатени – наистина са гръбнакът на българското здравеопазване, а това са специалистите по здравни грижи. Направихте поредна наредба, но Вие много добре знаете, а и аз го знам като бивш изпълнителен директор, когато срещу Вас стоят контрагентите на съответното лечебно заведение и Вие имате сериозни задължения, а задълженията в рамките на системата са огромни – няколкостотин милиона лева, не искам да ги прецизирам, тъй като даже ми е неприятно да казвам тази цифра, то Вие няма как… И тезата, че в лечебните заведения над 50% трябва да отидат за възнаграждения, е абсолютно неиздържана, тъй като в повечето общински болници отиват над 80% и въпреки това възнагражденията на медицинските специалисти са категорично недостатъчни, да не кажа по-тежка дума тук, в тази сериозна аудитория. Затова целият този бюджет няма как да бъде подкрепен от парламентарната група на Българската социалистическа партия. Ние ще внесем свои конкретни, реални предложения между първо и второ четене, и Ви моля да се съобразите с тях. Иначе проблемите на здравеопазването по никой начин през следващата година няма да бъдат решени. Завършвайки, искам да споделя с Вас. Аз съм изключително изненадан, че минаха три години от функционирането на този парламент, от функционирането на това правителство, и от основните идеи, с които Вие се явихте на изборите, не Вие лично, а политическата партия, която е ръководител на тази коалиция, нито една от тях в края на третата година не е изпълнена. Нищо не се е случило с електронизацията на здравеопазването. Каквото и да говорим, каквито и тръжни процедура да са стартирани, забавени, на нас ни остават почти 12 месеца, малко повече, до евентуалните редовни парламентарни избори. Да не говорим за тръжните процедури за лекарства и за медицински изделия, да не говорим за отлагането на стандартите за шест месеца, сега за 2020 г., за плащането на медицински изделия. Да не говорим за реекспорта, не искам и там да влизам в подробности – за системата за контрол на реекспорта, така наречената електронна система за реекспорта. Тоест, поглеждайки към този бюджет, а след малко поглеждайки и към бюджета изцяло на Министерския съвет в областта на здравеопазването, ние наистина оставаме не неудовлетворени, а натъжени от това, че нацията не получава своето решение на един от най-важните проблеми за нея. Не искам тук да влизам и в темата за трансплантациите. Аз съм Ви поставил един въпрос, по който не можем да се видим още в парламентарен контрол. България предвиждаше трансплантация на бял дроб 2021 г. Тя беше извършена 2019 г. тук, на територията на страната, и по този въпрос ръководството на Министерството няма реален коментар. Ако това може да става в България, нека да става господин Министър! Но това е само един фрагмент от всичко, което се случва в здравеопазването и това нас, като политическа формация, сериозно ни тревожи. Затова и ние ще имаме своите конкретни предложения и няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов. Реплики, колеги? Не виждам реплики. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Джафер. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Бюджет 2020 на Националната здравноосигурителна каса беше презентиран като устойчив и предвидим бюджет. Ще се опитам да изложа нашето становище защо предимствата, според управляващите, на този бюджет са недостатъци според нас. Съгласяваме се с това, че този бюджет е устойчив, това е така, факт. Ние обаче смятаме, че този устойчив бюджет устойчиво утвърждава едни устойчиви тенденции, а те са негативни – негативни за българските пациенти, негативни за хората, които работят в здравната система. На първо място, утвърждава се негативната тенденция в системата да работят нископлатени медицински специалисти. Факт е, че медицинските сестри и акушерки, лаборанти протестират почти цяла година и няма надежда да получават повече. Утвърждава се тенденцията пациентите в България да бъдат най-доплащащите в целия Европейски съюз, най-доплащащите и късно диагностицирани поради липса на определени мерки, които трябваше да се предприемат до този момент. Утвърждава се тенденцията общинските болници да бъдат без перспектива и без да има надежда за укрепване на областните лечебни заведения. Утвърждава се и следващата тенденция надлимитната дейност да не бъде заплащана и в момента Касата да бъде поставена в ситуация да разсъждава как да плаща лихвите по съдебните дела, които болниците спечелиха. Утвърждава се още една тенденция и тя е устойчива – повишаването на средствата, които са неразплатени, които дължим на чужди лечебни заведения. Да, бюджетът е устойчив и той е устойчив с тези устойчиви тенденции. Тоест отново се натъкваме на едно дежа вю – нов бюджет, стари затлачени проблеми и няма сякаш надежда и с този бюджет и през тази година това да бъде решено. Могат да бъдат използвани много названия на този бюджет, сигурно това ще се случи след малко в изказванията на колегите – бюджет на отдалечаващата се реформа, бюджет на безхаберието и нарастващите разходи, бюджет на купеното временно спокойствие от управляващите, защото все пак повече пари дават някакви по спокойни месеци, в които да няма напрежение. Дали това ще се случи, предстои да видим. Бих искала за колегите, които не са в Здравната комисия и не следят проблемите с бюджета на Здравната каса, да направя една ретроспекция. През 2018 г. ние в тази зала гласувахме 407 милиона повече. През 2019 г. за бюджет на здравеопазването и на Здравната каса гласувахме с 490 милиона повече. Тази година са предвидени 404 милиона повече в бюджета на Здравната каса, а те, заедно с парите и увеличението за Министерството на здравеопазването, стават около 450 милиона повече. И какво от това, уважаеми колеги?! Какво от това, ако няма отговор на следните въпроси или по-скоро има: ще доведе ли този бюджет до по-добра ефективност? Ефективност значи да постигнем ефектите, които бихме желали да наблюдаваме в здравната система. По-добра профилактика – едва ли. По-добро заплащане на персонала – отговорът е: едва ли. Подобряване на състоянието на лечебните заведения – едва ли. Ще доведе ли до намаляване на дължимите средства към чужди клиники, които според заместник-министър Жени Начева са 280 милиона към настоящия момент – едва ли. Тогава кога ще наблюдаваме положителни тенденции и обрат на тези тенденции? Какво става с Единната информационна система, така, както попита и професор Михайлов? Докъде я докарахме с електронното здравеопазване? Има ли аналитични звена в Здравната каса или в Министерството на здравеопазването, защото беше казано, че такива ще бъдат създадени и всъщност тези анализи трябва да бъдат правени там? Заработи ли мегаагенцията? Какво прави тя, какво свърши, какво анализира, какъв е ефектът от създаването? Мегаагенция, която създадохме през преходните разпоредби на миналия бюджет на Здравната каса. Какво става с изплащането на надлимитната дейност? Всъщност Националната здравноосигурителна каса изнемогва от задълженията, които ѝ възлагаме всяка година. Миналата година там беше прехвърлен Фондът за лечение на деца в чужбина. Тази година ще възложим да се заплащат медицинските пособия на хората с увреждания – все задължения, които всъщност трябва да бъдат покрити със сумата, за която преди малко говорих, че ще увеличи бюджета на Здравната каса. Ето затова ние предлагаме промяна в някои от политиките, като си даваме сметка, че много малко от така наречената реформа и реформаторски стъпки могат да бъдат направени тук през този бюджет. Всъщност Националният рамков договор – най-важният договор за всеки гражданин на България, защото буквално касае здравето и живота на българските граждани, може да предприеме стъпки. Първо, трябва да се преосмисли профилактичният пакет. Той трябва да е ефективен, скринингов, насочен към ранна диагностика, не формални прегледи, за които колегите лекари се чудят как да усвоят едни средства, а пациентите не проявяват никакъв интерес към тях просто защото са формални и фиктивни. Преосмисляне на ролята на така наречените регулаторни стандарти, така наречените направления. Ето тук няма място за никакво лимитиране. Няма как да намалим хоспитализациите, ако няма достатъчно средства за първична извънболнична помощ, за прегледи при специалисти извън болниците или за медико-диагностична дейност. За съжаление, балансът на средствата за извънболничната помощ и тези, които се дават за болнична помощ, се запазва същият с тенденция към увеличение на парите за хоспитализации. Трябва да се помисли най-накрая за заделяне на ресурс – достатъчно ресурс, за долекуване и продължително лечение, за хосписите. Не е тайна, че лечебните заведения в момента изпълняват и социални функции. Ако един пациент с инсулт бива изписван на петия ден, защото клиничната пътека изисква това, остава открит за обществото въпросът за неговото семейство, какво се случва с него. Много по-евтино е той да бъде в звено за долекуване, в хоспис, но трябва да се обезпечи финансово този ресурс. Иначе, параметрите бяха споменати. Може би трябва да споменем, че от тези 404 млн. лв. всъщност 260 млн. лв. идват от увеличение на размера на минималната работна заплата, от минималните осигурителни прагове, от повишението на заплатите. Увеличението на приходите от здравноосигурителни вноски ще бъде 9,3%, само че Фискалният съвет е изчислил, че това увеличение е надценено и най-вероятно няма да бъде достигнато. Само припомням, че за болнична помощ в България се отделят 50% от ресурса, при 30% – средно за Европейския съюз, за лекарствени препарати се отделят 30% от бюджета, при 18% за Европейския съюз. Въпреки всичко отново основното увеличение ще отиде за тези две пера. За профилактика в България се отделят 12%, при 25% средно европейски стойности. Доплащанията обаче, които всеки пациент плаща, са 50% при 20% в Европейския съюз. Ето тези последни два показателя предопределят българския пациент да бъде квалифициран като най-доплащащият и късно диагностициран. Уважаеми господин Министър, съгласяваме се с Вас, че устойчивостта и предвидимостта са характеристики на бюджета. Въпреки всичко продължаваме да твърдим, че има място за по-смели реформи. Ние ще Ви подкрепим. Тези реформи обаче не са в този бюджет. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Джафер. Реплики? Не виждам. Следващо изказване беше заявил господин Иванов. ЛЪЗЕЧАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През последните десетилетия в България и в световен мащаб разходите за здравеопазване нарастват значително във връзка с постиженията в областта на медицината – както диагностична, така и терапевтична. Българските граждани получават всички постижения в областта на медицината, като се започне от образната диагностика през персонализираната медицина. Нашите сънародници имат по-добър достъп до медицински услуги от много европейски страни. Тук трябва да отбележим, че стартовата позиция на България в областта на финансирането, съпоставено със страните от Европейския съюз, стартира от изключително ниски нива след 10 ноември 1989 г. Нашата страна достигна икономическите си възможности, които имаше до 1989 г., едва през 2002 г. – 13 години падения, лутания и безвремие в икономическото развитие на нашата страна. Другите страни от посткомунистическия период за тези 13 години поставиха икономиката си в правилните релси на икономически растеж и развитие. Именно това определя догонващата функция на нашата държава в Европейския съюз в сферата не само на здравеопазването, а и във всички други области. Разходите за здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт са в размер на 4,5%. Тук трябва да направим и кратък анализ на икономическия растеж на България и брутния вътрешен продукт. За 2018 г. той 3,6%, за 2019 г. – 3,4%, за 2020 г. се очаква да бъде 3,3%. Казано по друг начин, България бележи ръст средно с 3,3% устойчиво, докато икономически страните в Европа имат средно 1,7%. Всяка година в опита си да подобрим качеството и достъпа на здравеопазване на всички български граждани ние увеличаваме обема дейности в лекарствени продукти и медицински изделия, които се заплащат от бюджета на Здравноосигурителната каса, съответно полагаме необходимите усилия за тяхното финансово обезпечение. Не може да не отбележим, че България е една от малкото страни в Европейския съюз, която има толкова всеобхватен основен пакет, гарантиран достъп до навременна медицинска помощ – първична, специализирана и високоспециализирана. В същото време няма листа на чакащите, колеги! България е една от четирите страни в Европейския съюз, която въвежда своевременно иновативни лекарствени продукти – това също не трябва да забравяме, които са доста скъпи. Сега ще се спра малко по-подробно на финансовите параметри за 2020 г. През следващата година разходите по бюджета на НЗОК нарастват с 394 млн. лв. спрямо 2019 г. Увеличават се средствата за първична медицинска помощ с 19 млн. лв.; специализираната извънболнична медицинска помощ – с 14 млн. лв.; медико-диагностичната дейност – с 4,3 млн. лв.; денталните дейности – с 12,8 млн. лв.; болничната медицинска помощ – 233,8 млн. лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и специализирани медицински изделия – със 126 млн. лв.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – с 6 млн. лв. С предвидените средства се цели осигуряване на достъпна качествена и своевременна медицинска помощ за здравноосигурените лица и равнопоставен достъп на лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с НЗОК, за предоставяне на медицински и дентални дейности на по-високо ниво. НЗОК ще закупува медицински дейности от лечебните заведения – акцентувам! – ще закупува дейности през 2020 г., че ще се явява единствен платец за извършени услуги. През 2020 г. в областта на първичната извънболнична медицинска помощ – или ПИМП – се увеличава обхватът на здравноосигурените лица с профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар. Предвижда се допълнително стимулиране на общопрактикуващите лекари на базата на качество на оказана медицинска помощ. В областта на специализираната извънболнична медицинска помощ са предвидени допълнително средства за две нови за отделно заплащане високоспециализирани дейности за специалността „Акушерство и гинекология“. Това са колпоскопия, без прицелна биопсия, абразио на цервикален канал. Осигурява се по-голям обхват на консултативните прегледи при специалистите акушер-гинеколози. В областта на болничната помощ в предстоящия договорен процес между Българския лекарски съюз и НЗОК – искам да кажа, че Министерството на здравеопазването е заявило своята готовност – ще бъдат увеличени цените на клинични пътеки, от 200 до 215 клинични пътеки. Това се случва за първи път, където логиката за заплащането на клиничните пътеки ще измести лобитата. Това ще се осъществи чрез прилагането на европейски коефициент за остойностяване. Нов момент в НЗОК ще бъде осъвременяваният контрол, въвеждането на верификационни кодове в болничната помощ при изписването на лекарства. Това ще има двустранен ефект – един път, намаляване преразхода на лекарства, и, второ, намаляване и спиране на реекспорта. Друг метод на контрол ще бъде QR-код, който ще бъде въведен при извършването на операции в областта на офталмологията, тоест запис на операциите. По отношение на генетичните тестове ще се затегне контролът за лечението на онкоболните и онкотерапиите, прилагани в нашата страна. През следващата година ще се разширява и достъпът на здравноосигурените лица по прилагане в условията на болнична медицинска помощ и медицински изделия, както следва: интрамодуларни титаниеви заключващи пирони на бедрена кост, раменна кост и тибия, саморазгръщаща се биологична протеза за изцяло безшевно позициониране, изработване на телешки перикард, система за стимулация на nervus vagus за лечението на медикаментозно резистентна епилепсия. А и кардиовертер дефибрилатори ще бъдат осигурени на 300 здравноосигурени лица с риск от внезапна сърдечна смърт. Планира се за стомирани пациенти да бъде осигурено повишаване на нивото на заплащане на медицинските изделия, прилагани в условията на извънболнична медицинска помощ. За диабетно болните пациенти се предвижда включването на нова подгрупа медицински изделия, система за продължително мониториране на нивото на кръвната захар. Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, с които се цели усъвършенстване на механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК и създаване на нов механизъм, при който НЗОК да заплаща регулярно на аптеки и лечебни заведения отпуснатите, респективно приложените, лекарствени продукти. При липса на резултати от прилагана терапия се предвижда притежателите на разрешение за употреба на продуктите да възстановяват заплатените от НЗОК средства. В заключение трябва да отбележим, че българското здравеопазване се намира пред промяна на модела. За да бъде избран този модел и да имаме визия за следващите 20 – 30 години, той трябва да мине през задълбочен анализ и диалог с обществото и всички работещи в сферата на здравеопазването. Този подход не може да бъде осъществен бързо, както ни се иска на повечето от нас. Той трябва да мине през няколко подготвителни етапа. Първо, въвеждане на единна информационна система. Второ, въвеждане на индивидуално досие. Трето, актюерски разчет и необходимост от финанси за извършване на промяна. Четвърто, намиране на баланс между интересите на пациентите, на изпълнителите на медицинска помощ и държавата. Изброените етапи ни карат да бъдем изключително внимателни и предпазливи, дори консервативни при избора на модел за бъдещите поколения. Ние ще търсим максимална подкрепа от обществото за промяна на модела, с който ще спомогнем да запълним съществуващите празноти и пропуски при финансиране на нашата система. Въз основа на всичко, което изложих тук, пред Вас, аз считам, че така предложеният бюджет от НЗОК за 2020 г. ще гарантира устойчивост на здравната система и предоставяне на навременна качествена и достъпна медицинска помощ за всички български граждани. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Реплика – господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Иванов, Вие ни представихте една според Вас съвременна и развиваща се здравна система с добри перспективи. Аз обаче имам към Вас два въпроса. Първият въпрос е: как ще коментирате факта, че случаите с предотвратима смърт в развитите страни е 70%, а при нас – 30%? Това означава, че при 100 пациенти с риск за живота в развитите страни спасяват 70 от тях, а в България само 30. На второ място, една от най-големите язви, за която, за съжаление, външните експерти трябваше да ни кажат – отново! – е доплащането. Как с този бюджет ние ще намалим това огромно 40-процентно, а в някои случаи и повече, доплащане на българските граждани при ползването на медицинска помощ? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Господин Михайлов – реплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми доктор Иванов! Аз внимателно изслушах Вашето изказване, независимо от това че в него имаше текстове и конкретика, която изобщо не е подходяща за парламентарната зала – не искам да се връщам към това, но уважавайки Вашето политическо желание да защитите бюджета, искам да Ви кажа няколко неща, за да ме разберете добре. Първо, по отношение на широко прокламирания от Вас достъп до персонализирана медицина. Искам да Ви попитам: Вие имате ли представа, че в момента няма базови медикаменти за онкотерапия в България, като например винкристин? Обадете се където искате в лечебните заведения да попитате как стоят нещата с базовите терапии по отношение на онкологията, за да видите колко сериозен проблем е лекарствената политика в страната. На второ място, доктор Иванов, прокламираната от Вас липса на листа на чакащи. Ами Вие не знаете ли колко е листата на чакащи за един от най-фражилните за българската нация проблеми – трансплантацията на органи, тъкани и клетки? Колко чакат за бъбречна трансплантация, колко чакат за сърдечна трансплантация, колко чакат за чернодробна трансплантация, колко за белодробна и ако вървим с темповете, с които вървим досега, след колко години ще стигнем до решаване на този проблем? На следващо място, доктор Иванов, по отношение на имунизационния календар. Имунизационният календар! Вие сигурно сте получили писмата от дружествата по превантивна медицина, и от много други дружества, и техните, меко казано, учудвания за това, как е променен бюджетът за превенция на заразните заболявания през 2020 г. И не на последно място, искам да Ви кажа за това, което Вие основно поставяте като проблем – стартовата позиция на България. Аз ще Ви кажа като хематолог: 2002 г. Румъния беше далеч зад нас във всичките си възможности на високотехнологична медицина. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето отдавна изтече, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Седемнадесет години по-късно, доктор Иванов, ние сме в незавидно положение спрямо Румъния, а камо ли спрямо останалите страни от Европейския съюз. Благодаря Ви, господин Председателстващ. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли трета реплика? Не виждам. Господин Иванов, имате думата за дуплика. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми доктор Йорданов, по първия въпрос искам да споделя, че откакто в България в областта на кардиологията се въведе инвазивната кардиология, смъртността за последните 10 години – понеже Вие дадохте пример, ще говоря с цифри, смъртността в България рязко се е намалила – с около 18% от мига на въвеждането на инвазивната кардиология като дисциплина. Второто нещо, което искам да дам като аргумент, е, че за последните 10 години продължителността на живота на българските граждани в България се е увеличила с две години. Считам, че това като грижа на държавата за нашите пациенти е добър показател. Друго, на което искам да се спра – това е към доктор Михайлов, тъй като говореше за персонализираната медицина, мога да дам примери, че българската държава активно участва в така наречената европейска програма за персонализирана медицина и мисля, че Вие пък много добре знаете, че имаме така наречения европейски център в областта на неврологията. Към Вас е, доктор Михайлов. След това за персонализирана медицина ще говорим изключително в областта, в която Вие се занимавате – хематологията. Мисля, че изборът там специално на препарати и медикаменти, особено за хора с генетични заболявания, също има доста широко място, което е застъпено в персонализираната медицина. Така също в България се работи в гастроентерологията и в неврологията. Така че считам, че България като една малка страна с, да кажем, скромни икономически възможности, участва активно в развитието и за мен това е бъдещето на персонализираната медицина. Второ, Вие казахте за листа на чакащите. Аз ще Ви отговоря, доктор Михайлов: може ли да ми кажете държава в света, където да няма листа на чакащи за трансплантация? Вие от тази трибуна правите изключително лоши внушения на българските граждани и не виждам усмивката защо е, при положение че ние тук сме хората, които трябва да дадем сигурност на българските граждани и да им кажем, че държавата работи да защити техните интереси. Аз искам тук да се изправите – като реплика, или като намерите подходящата форма, и да ми кажете: в коя държава няма листа на чакащи? За бял дроб ли няма листа на чакащи, за черен дроб, за бъбреци? Моля Ви се, недейте да спекулирате със страха на хората и тук да правите внушения. Освен това искам да кажа, че Вие много добре знаете какви огромни усилия се полагат за хематологията и онкохематологията като бивш ръководител на клиниката. Аз много внимателно слушах Вашето изказване и мисля, че що се отнася за пациентите, които са с онкохематологично заболяване и говорите за пари, и разход на пари… Нека тук Вие да излезете от трибуната и да кажете: какъв процент от парите, които се дават, от онкология отиват за онкохематология, и спекулирате с незнанието на хората за винкристина? Те не са длъжни да познават препаратите като първа генерация за избор на лечение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател, но това са важни теми. Вие спекулирате от тази трибуна, насаждате страх и несигурност в системата, докато с бюджета, за който ние говорим, искаме да подсигурим едно спокойствие на всички граждани, че съответно при нужда те ще бъдат обслужени по най-добрия начин. Затова, когато се изказваме и когато правим политически изказвания от тази трибуна, мисля, че те трябва да отговарят на реалността и да не създаваме страх у населението. Благодаря Ви. Извинявайте за превишеното време. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За лично обяснение –имате думата. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е реплика. Какво лично обяснение? Това е реплика, дуплика, какво е това? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, изказване е, но Ви моля, само ако се чувствате засегнат. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е дуплика. Какво е, какво е това? Това е дуплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от залата! Уважаеми доктор Иванов, непознаването на проблемите не позволява взимането на категорично отношение по тях. Вие питате тук всички, и мен включително, в коя държава няма листа на чакащи за трансплантация на органи? Ама Вие давате ли си сметка, че от началото на годината – тук разговаряхме в тази зала, уважаемият господин Министър призна, че у нас проблемите с органната трансплантация са на изключително сериозно ниско ниво … ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Михайлов, не откривам елементи на лично обяснение. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …че нещата вървят в една много лоша посока. А по отношение на… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, но тук няма лично обяснение. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Как да няма лично обяснение? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: С това вече излизате. Извинете ме… ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Насаждан бил страх. Вие имате ли представа въобще от това как стоят проблемите… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете изказването, моля Ви. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …как стоят проблемите и как ще ги решим… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, завършете изказването. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …с политически изказвания, че искаме спокойствие? (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, извинете ме, господин Михайлов! Излизате извън рамките на личното обяснение. Следващо изказване – господин Поповски, заповядайте. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бюджетът 2020 наистина е увеличен с нови 400 милиона при едно намаляващо население на България, така че се надявам най-после в рамките на този мандат да станат някои реформи, за които отдавна си мечтаем. Реформи трябва да станат за това, че има два-три много сериозно насложени проблема през годините, които са станали, разбира се, и в предни правителства, за които министър Ананиев няма пряка вина. Само цитирам, че сборният дълг на болниците в момента е над 500 милиона, неразплатените надлимитни задължения на Касата към болниците е над 150 милиона. Това са едни много сериозни цифри, които никога не трябва да ги забравяме и трябва вече с този бюджет да се търсят начини тези суми да бъдат намалени колкото е възможно. В този бюджет има и едни неспазени съотношения, които са по препоръка на Фискалния съвет – особено за лекарствата, където префинансираме доста сериозен процент. Тридесет процента –цитира Фискалният съвет, въпреки че аз ги смятах с обикновен калкулатор – 26% са, не са 30, но все пак препоръката е 15 – 18%. Тоест ние префинансираме с около 400 милиона сумата, която можем да разпределим в други пера на този бюджет, за да изравним едни неправилни съотношения, създадени през годините. Всичко това рефлектира в ниските заплати, особено на държавните болници. Припомням на аудиторията, че държавните болници са гръбнака на българското здравеопазване – в момента те са около 65 в държавата, 28 областни болници с приоритет на държавно участие, и 30 и няколко – 100% държавни болници, това са университетските болници. Без тези болници здравеопазване няма. Дори да направим един клиничен експеримент: да затворим за един месец останалите три вида болници – общински, частни и ведомствени по чл. 5, държавните болници няма да разберат, че другите са затворени. Обратното би било страшно. За един месец да спрат да работят държавните болници, в държавата настъпва един апокалипсис. Това го припомням само на аудиторията, защото точно държавните болници са тежко недофинансирани от този модел на системата. Надявам се Министерството и с някои подзаконови нормативни актове, и след това при договорния процес между Касата и Българския лекарски съюз, някои проценти, някои съотношения в цените на клиничните пътеки могат да бъдат регулирани по един простичък начин – да се вземе съотношението примерно на цените на пътеките в Германия Франция, Холандия, в западноевропейските държави. През годините сме станали свидетели на това, че някои от пътеките са доста финансирани спрямо възможностите на българския бюджет, пак казвам, а някои са тотално недофинансирани и заради това част от болниците поемат тези негативни дългове, които, пак казвам, са повече от 500 милиона сборен дълг на всички болници на България. Големият проблем е също в свръххоспитализацията, която е ненормална за България – между два и три милиона, тоест на двама български граждани поне един постъпва за хоспитализация през съответната календарна година, което е много. Имаме препоръки от Световната здравна организация за този процент, който е ненормално висок. Затова е ненормално висок и процентът за финансиране на болничното здравеопазване – идва точно от това, че имаме свръххоспитализация на нашата система, която е тотално либерална и пациентите постъпват за неща, които могат да бъдат лекувани в амбулаторни условия. Това е един тежък недъг на нашата система, който се натрупва с годините и се стига до тези пропорции. Малка защита на министъра от опозицията. Мога да кажа това, че ние все още сме на 8% здравна вноска и затова финансираме горе-долу половината от българското здравеопазване през осем- процентната здравна вноска, затова се доплащат сериозни цифри в частните болници и затова на аптеките почти всичко си плащаме, с изключение на малко диагнози и лекарства, всичко си плащаме на 100%. Всичко това идва от осемпроцентната здравна вноска. Ако е 15%, както е в Германия, лекарствата и в аптеките ще бъдат почти 100% безплатни, но трябва да изменим един друг закон, който добре го знаете. Така че не можем да претендираме, че в България лекарствата се доплащат точно поради това, че ние, припомням, сме само на осемпроцентната здравна вноска. Затова апелирам към министъра и администрацията да се помисли – вече с този общ бюджет от 4 милиарда 744 милиона, какво може да бъде направено през следващата година? Предстоят бързи мерки, нов колективен трудов договор, нов рамков договор, който е между договарящите страни, да се изправят някои от наистина неправилните съотношения в цените – и на пътеките, и на финансирането на Касата по отделните пера. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Поповски. Реплики? Не виждам. Изказване – имате думата, уважаеми господин Чакъров. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Основният извод, който може да бъде направен, е, че бюджетът на държавата за 2020 г. не предвижда реформи в здравеопазването. Аз смятах да посоча някои други аргументи, но основното, което можем да кажем, е, че настоящият бюджет специално за системата на здравеопазването повтаря структурата на бюджета от 2018 – 2019 г., като и за тази година няма промяна – както колегите преди мен посочиха, в подобряване на диспропорцията между доболничната и болничната помощ, финансирането и парите за лекарства. В рамките на Европейския съюз ние отново сме страната, която ще бъде с този огромен дисбаланс, въпреки препоръките на Европейската комисия и на докладите с препоръки, които се отправят от компетентни наши партньори от международни структури. Колегата Иванов и колегата Поповски от управляващото мнозинство посочиха, че за здравеопазването са предвидени 4,5% от брутния вътрешен продукт на страната. По-скоро трябва да посочим коректно, че нашата страна „се изравнява“ с европейските страни по отношение на средствата, които са част от брутния вътрешен продукт и достигат до 8,2%. Как се получава това? Това се получава с доплащането, което нашите съграждани извършват в лечебния процес и при функционирането на системата на здравеопазването, само че до 30% доплащането е посочено като критична граница, а при нас доплащането е 44%. Това е изключително притеснително и в това отношение наистина е необходимо всички ние да се замислим. Това, което бих искал да кажа, е, че нееднократно от тази висока трибуна и не само при разглеждането на бюджета нашето поведение е не само опозиционно, а е с изключителна загриженост с оглед на това, че тези реформи наистина са потребни. Отново ще цитирам колегата Поповски, който каза, че през следващата година ще се балансират системите вътре в здравеопазването и след това ще се предвидят съответните реформи. Аз питам: кога, след като в този бюджет в предпоследната година от управлението на този мандат, ако всичко е нормално, не са заложени съответните реформи? Реформи се извършват основно чрез структурата на бюджета и чрез предвиждане на съответните реформи така, както нееднократно сме посочвали. Нашата позиция винаги е била, че по отношение на здравноосигурителната система е добре да има конкуренция и демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Отново, нищо подобно не е предвидено за следващата година. Намеренията и плахите стъпки, които бяха посочени, трябва да намерят своя реален израз. Също така Вие, от управляващото мнозинство, посочихте, че по отношение на клиничните пътеки има огромен дисбаланс, за съжаление. Правят се първи стъпки, но те трябва да бъдат още по радикални, за да може системата да функционира адекватно и да има едно балансирано финансиране на всички клинични пътеки. Ние сме загрижени, както и доктор Джафер посочи, по отношение на заплащането на труда на всички, които работят в системата на здравеопазването. С това, което се предлага, надали ще има подобрение на заплащането. Това е много притеснително не само с оглед на протестите, които се извършват, а с оглед на това, че огромна част от нашите квалифицирани, компетентни медицински кадри именно поради тази причина напускат страната, а не трябва да забравяме, че това е много важен елемент и на националната сигурност. Може още много компоненти да бъдат посочени като дисбаланси. Всички ние трябва да се обединим наистина да има надпартиен политически консенсус, да стартират реформите, но явно настоящото управляващо мнозинство няма политическа воля да се проведат съответните реформи, да не говорим даже за радикални реформи в здравеопазването и за подобряване функционирането на системата, защото това е важен елемент от националната сигурност, а не само да се оправдаваме, тъй като с една-две години се е удължил животът в нашата страна – да, трябва още повече да се удължи, за да достигнем нормалните параметри такива, каквито са в Европейския съюз. Необходими са сериозни реформи, които отсъстват и не присъстват в Проекта на бюджета за следващата година, които трябва да бъдат реализирани в системата на здравеопазването. Ние ще продължим да отстояваме нашите предложения, такива, каквито са заложени в предизборната програма и платформа на ДПС, защото това е правилният подход. Ще направим и съответните предложения, но едва ли, след като знаем по какъв начин ще се гласува, ще се постигнат съответните цели. Трябва да продължим и да се реализират реформите в системата на здравеопазването. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров. Има ли реплики? Не виждам. Господин Йорданов, имате думата за изказване. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По традиция на първо четене дискутираме върху философията на съответния бюджет, в случая бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този бюджет, който дискутираме, е двадесет и първият. От създаването на Националната здравноосигурителна каса през 2000 г. досега в тази зала са дискутирани 21 бюджета и се правят, за съжаление, едни и същи грешки, въпреки числовото нарастване на средствата, които се отделят за здравеопазване. Как се съставя един бюджет? Той преминава през изучаване на потребностите от медицинска помощ, през изучаване и остойностяване на медицинските дейности, които са необходими, и оценяване на възможностите за финансиране. Първо, установяване на потребностите от медицинска помощ. Уважаеми колеги, най-отговорно мога да Ви заявя, че ние не знаем какви са актуалните потребности от медицинска помощ в нашата страна. Защо? Защото липсва здравно-информационна система. Без здравно-информационна система ние стигнахме дотам, че този демон на българското здравеопазване, наречен клинична пътека, наложи шаблон върху заболяванията на българските граждани при приемането им в болниците и вече не се отчита конкретното заболяване на пациента, а се отчита алгоритъмът на така наречената клинична пътека, която Националната здравна каса следва да заплати. На първо място, трябва да бъде изградена съвременна здравно-информационна система – без нея всички други усилия ще ударят в камък. Толкова години говорим, че тя трябва да бъде изградена, а не се изгражда и вече подозирам, че тя нарочно не се изгражда, защото представянето на истинското състояние на българската система от лечебни заведения, на българското здравеопазване не е много положително. Защото ако имаме, трябва да обясним защо достъпността на пациенти от географски отдалечените територии на страната не се зачита за сметка на тези, които са в централните ѝ части в големите градове, а по Конституция те имат равни права за достъп към здравната система. На второ място, остойностяване на медицинските дейности. Парадоксално е, че в днешния свят една дейност няма как да бъде остойностена. След малко ще кажа колко важно значение има един от основните ѝ параметри, наречен труд – труд на медицинските специалисти, а и не само на медицинските специалисти. Но аз мисля, че е доста лесно да бъде остойностена клиничната пътека, защото в случая се установява, че едни клинични пътеки са с нереално високи стойности и водят до високо заплащане на медицинските специалисти, които ги работят, а други – не по-важни за пациентите, са с ниски стойности. Един пример само. Ние много дискутирахме педиатрията. В педиатрията този изключително важен труд на колегите се оказва, че е финансово подценен. Как да искаме от тях да се отдадат на лекуване здравето на бъдещето на нацията? Трудът на медицинските специалисти по всички категории. Това е основно нещо и без него ние не можем. В момента той е хвърлен на отделните лечебни заведения, на отделните звена. Така повече не може да продължава, защото случаят в Пазарджик не е единствен и ако държавата в лицето на министър-председателя реагира по един адекватен начин, трябва да бъде направено, трябва да има справедливост при заплащането на медицинските специалисти. В крайна сметка всеки труд на медицинския специалист е важен, независимо от това къде го полага. Недооценяването на труда на медицинските специалисти доведе до това, че имаме две основни категории, отсъствието на които води до катастрофа за българското здравеопазване. Първата е така наречените семейни лекари или джипита. Недооценяването на техния труд доведе до това, че в значителни региони в страната имаме ваканции – нямаме достатъчно хора, които искат да работят като джипита. Това е основен проблем, защото в тези територии джипито е практически единственият – наред със Спешната медицинска помощ, фактор на здравеопазването, при който пациентът може да отиде. Тук трябва да се вземат спешни мерки, още повече на фона на липсващите семейни лекари – не само в България, а и като световна тенденция. На второ място, медицинските специалисти – сестри, акушерки, лаборанти. Уважаеми колеги, в Европа вече се затварят клиники, защото нямат медицински сестри. Тук ние сме си заровили като щрауса главата в пясъка и използваме оставащите в България медицински сестри, някои от които са на преклонна възраст – да са ни живи и здрави, да се трудят по две или три смени една след друга, въпреки че са над 70-годишни, защото физически те нямат възможност да покрият всичките потребности от тяхната дейност. На трето място, възможност за финансиране. Да, възможността за финансиране най-добре може да я каже с неговата експертиза нашият здравен министър. Виждаме, че по други причини всяка година тя се увеличава с повече или с по-малко. Въпросът е, че при това състояние на бюджета на Здравната каса, с това мърдане само на редовете на числата, без реформата, за която доцент Чакъров говори, ние не можем да постигнем съвременно и адекватно здравеопазване. Това трябва да стане! Но аз разбирам и министъра. Как да стане, когато нямаме информационна система? Как да стане, когато нямаме стойност на медицинската дейност, а също и възможност за финансиране? Тук доктор Джафер вече постави въпроса, че държавата самостоятелно решава колко да заплати на определени категории граждани на страната, която тя осигурява. Тя си е решила, че тук ще плати по-малко – там повече, но медицинската услуга за тези категории – деца и възрастни най-вече, и държавни служители, е сравнително най-оборотна. Там най-много медицински дейности се използват. Уважаеми колеги, аз мисля, че не можем да подкрепим този бюджет. Бюджетът ще доведе до това, на което сме свидетели – обезлюдяване на периферията на България и запълване на Терминал 2. Затова бих искал всички ние заедно да изработим адекватен бюджет с необходимите реформи, за които министърът на нашата надежда – министър Ананиев, така хубаво започна да работи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов. Реплики? Не виждам. Господин Тимчев, имате думата за изказване. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Ако може да удължите времето на групата? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече е удължено! ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като пряк участник и свидетел на случващото се в здравеопазването в България и поредният бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който разглеждаме в тази зала, аз достигнах до извода, че нашата здравна система не е здравноосигурителна, тя е бюджетна и оттам са проблемите в здравеопазването като лошо качество и затруднен достъп. В този бюджет и отношенията са същите, и относителните дялове са същите, тоест нищо не се случва. Разпределението е същото, както и в миналогодишния Законопроект. Но какво прави впечатление? Договорено е разсрочено плащане на дължимите към 30 юни плащания към чужди здравноосигурителни фондове в размер на 271 млн. лв. и просрочени 135 млн. лв. Но какво става с дълга на общинските и на областните болници, лошите мизерни условия, както и за работещите там, така и за пациентите? Уважаеми господин Министър, мислите ли, че някой вярва, че в оставащото време на този мандат ще направите нещо към подобряване на здравеопазването в България и някаква реформа, промяна в модела на финансирането на системата? От началото на годината здравната система се тресе от нестихващи протести. Протестират общински и областни болници, работещи в отделни лечебни заведения и граждани от населени места. Протестират заради ниските си възнаграждения и лошите условия на труд, срещу затворени отделения, западащи болници, оставени без загриженост за бъдещето им. Ако през 2018 г. протестираха няколко населени места, то тази година протестите обхванаха цялата страна. В годините на изборите Вие управляващите дадохте всичко от себе си, за да закърпите положението, но години наред отлагате реформата в системата и вече всеки ход е грешен. И в този бюджет решихте да не пипате нищо. Предлагате една затворена бюджетна рамка. А какво постигате с това? Постигате една нееднородна система, в която едни специалисти протестират за по-високи възнаграждения, но има и такива, които получават по няколко десетки хиляди. Ефективността на харченето на средствата е поставена под въпрос. Въпреки увеличението на парите за здраве с близо 400 млн. лв., парите изтичат в една нереформирана система. Ние знаем решението и то е коренна промяна в модела на управление на системата. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В този бюджет липсва основният фактор, заради който съществува системата – това е пациентът. Той ще продължи да си плаща от джоба повече от 50% от стойността на здравната услуга. Този бюджет няма да работи в полза на пациентите и затова ние няма да го подкрепим. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Имате думата, уважаеми господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, в малкото време, което ни остава, с риск да внесем безпокойство в системата, искам да кажа аргументите, с които няма да подкрепим предложения бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. На първо място, предложеният Проект за бюджет на Касата за следващата година не решава нито един от наболелите проблеми на системата на здравеопазването. Аз не казвам, че те са от днес, от вчера, от тази година или от няколко години. Те са системни за сектора и, за съжаление, те не намират решение в предложения Проект за бюджет на Касата за следващата година. На следващо място, понеже бюджетната рамка е финансов план за реализиране на политиките, които са разписани в съответните специални закони, понеже ги няма иновативните – креативни мерки, както Вие се изразихте, господин Министър, в политиките, които предлагате през съответното законодателство, няма как да има разписани финансови мерки в бюджетната рамка за следващата година. Когато приемем всички мерки, за които Вие говорите отдавна, когато въведем модела, за който говорите, тогава вероятно ще има и финансово отражение на тези политики. На следващо място, по отношение на приходната част. Уважаеми господин Министър, приходната част е разписана по начин, по който се изпълняват предложенията в съответните закони – нищо от сърце, нищо по волята на министъра на финансите или на министъра на здравеопазването, защото тези 400 млн. лв., които са предложени, са отражението на увеличението на минималната работна заплата, на увеличението на заплатите в бюджетния сектор, на увеличението на минималните осигурителни прагове във връзка с увеличението на минималната работна заплата. Всичко това ме кара да си мисля, че дори и този допълнителен финансов ресурс е отражение единствено и само на мерките, които са предвидени. Не искам да си мисля, уважаеми господин Министър, че приемаме приходите, при положение че не сме приели минималната работна заплата, а Вие знаете, че минималната работна заплата се приема с постановление на Министерския съвет и това ще се случи след Нова година. Ами ако, не дай си боже, работодателите оспорят, защото вече сме приели Конвенция за МОТ 132, която урежда механизма за приемане на минималната работна заплата, и ако Административният съд реши, че трябва да отпаднат тези текстове? Какво ще се случва с приходите? Това е един изключително сериозен въпрос, който трябва да намери своето решение. На последно място, за голямо съжаление, предложеният бюджет, въпреки увеличените средства за бюджета за болнична помощ, не дава отговор на въпроса: какво се случва със заплатите на медицинските сестри? Да се надяваме, че този въпрос ще бъде решен с Националния рамков договор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз. Реплики има ли? Няма. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Нека си кажем някои истини! Първо, от началото на приемане на Закона за здравното осигуряване, в сила от 1 януари 1999 г., и въвеждането на задължителното здравно осигуряване, както и структурирането на Националната здравноосигурителна каса, до днес настъпиха множество промени както от правно-технически естество, така и от финансово. През годините под една или друга форма са реализирани промени в структурата на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по видове дейности, повечето от които са извършвани на основа на промени в Закона за здравното осигуряване. През 2008 г. обаче прави впечатление, че пак със законови текстове започват да се прехвърлят дейности за администриране от Националната здравноосигурителна каса, нямащи нищо общо със здравното осигуряване, а по Закон са функции на Министерството на здравеопазването. Такива са изрично изброените в приходната част в ред 3 на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, цитирам: „получили трансфери от Министерство на здравеопазването“, и в разходната част, в ред 1, т. 1, т. 1.4 цитирам: „плащания от трансфери от Министерството на здравеопазването“, като за тази дейност за 2020 г. е предвиден ресурс в размер на 83,4 млн. лв. Процесът обаче продължава и сега в нашето Четиридесет и четвърто народно събрание. През 2019 г. със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се възложи тя да администрира и заплащанията с публични финансови ресурси на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Второ, никъде в докладите включително и този за отчета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. няма актюерски разчети за наличие на административен, финансов и кадрови капацитет за качествено и своевременно реализиране на тези нови функции, възложени на Националната здравноосигурителна каса. Трето, при предложените ни параметри за разходи за персонал – малко над 45 млн. лв., за издръжка на административните дейности в размер малко над 12 млн. лв. административният капацитет на Касата не е гарантиран. Нещо повече, за значителните суми за капиталови разходи и издръжка, които и сега ще гласуваме, нямаме гаранция, че вместо да отидат по предназначение, за пореден път – пак с решение на Надзорния съвет, те могат да отидат за здравноосигурителни плащания. Ние гласуваме на една организация да управлява ефективно, ефикасно и икономично публичен финансов ресурс в големи размери – 4 млрд. 745 млн. лв., и от този ресурс ние народните представители не осигуряваме достойни възнаграждения за работещите в тази организация. Нивото на експертизата в Националната здравноосигурителна каса е пряко в нашите ръце. Пряка е отговорността на Народното събрание относно защитата на личните данни на пациентите, защото никой в тази зала, при това отношение към Националната здравноосигурителна каса, не може да гарантира, че случаят с Националната агенция за приходите няма да се повтори. Четвърто, споменавайки за Националната агенция за приходите, е недопустимо Националната здравноосигурителна каса да продължава да плаща на Националната агенция за приходите за това, че събира здравноосигурителните вноски, а Министерството на здравеопазването да не плаща за администриране на дейности. Ето защо между първо и второ гласуване ние ще предложим някои изменения, които ще касаят и работата на Националната здравноосигурителна каса с цел оптимизиране на нейните функции. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова. Има ли реплики? Не виждам. Изказвания? Заповядайте, господин Борисов, имате думата. БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. се цели преди всичко да се осигури достъпна качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица. Той е съставен в съответствие с бюджетната рамка и постига гарантиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване. В Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. са предвидени 394 млн. 700 хил. лв. повече спрямо 2019 г. Увеличението на средствата по приходната и разходната част напълно отговарят на потребностите и тенденциите в страната и дават повече сигурност на здравноосигурените лица и операторите в системата. Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е съобразен с нормативната уредба, очертаваща приоритетите и политиките в сферата на здравеопазването и задължителното здравно осигуряване. Заложените параметри създават стабилна финансова рамка за процеса на преговори по Националния рамков договор за 2020 г. Предвижда се здравноосигурителните плащания за първична и извънболнична медицинска помощ да нараснат до 244 млн. лв. или с 19 млн. лв. повече от предвидените за 2019 г. Това ще гарантира оказването на първична медицинска помощ за всички здравноосигурени лица. Цели се увеличаване на здравноосигурените лица с профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар с цел ранно откриване и превенция на заболяванията. Болничната медицинска помощ. Средствата за болнична медицинска помощ, които се предвиждат в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., са в размер на 2 млрд. 274 млн. 282 хил. лв. Увеличението е в размер на 246 млн. лв. Целта е да се разшири достъпът на здравноосигурените лица до модерни, високотехнологични и високоефективни методи на лечение. С предвидените средства е разчетено да се осигурят финансово около два милиона и двеста хиляди хоспитализации по клинични пътеки годишно и над един милион и половина клинични и амбулаторни процедури. В Проектобюджет 2020 на Националната здравноосигурителна каса са предвидени и 126 млн. лв. повече от предходната година за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни. Предвидената сума цели да обезпечи лечението на българските граждани с достъпни, съвременни, ефикасни и ефективни медикаменти. Към аптечната мрежа се очаква да се обърнат над един и половина милиона пациенти, за получаване на лекарствени продукти за домашно лечение. Наблюдава се занижаване на предвидените средства за заплащане на лекарствени продукти с протокол, за които се изисква експертиза. В Проектобюджета за 2020 г. са предвидени средства в размер на 365 млн. лв. Отделно са предвидени средства в размер на 99 млн. 900 хил. лв. за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания, коагулопатии, и други редки заболявания. Най-чувствителен е ръстът на предвидените средства при лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ. Тъй като и в момента има ръст на разходите по това перо на бюджета, в Проектобюджета за 2020 г. се предвиждат 466 млн. 600 хил. лв. повече. Увеличението от близо 80 млн. лв. цели да осигури на пациентите съвременно и адекватно лечение. В бюджета за 2020 г. са предвидени 17 млн. лв. за лекарствени продукти с нови международни непатентни наименования. При медицинските изделия предвиденият ръст е от 6 млн. лв., като сумата нараства до 110 млн. лв. Естествено, засиленият контрол върху предписването и отпускането на лекарствени средства ще продължи. Механизмът за контрол върху разходите, който ще се прилага през 2020 г., е договарянето на отстъпки от Националната здравноосигурителна каса за всички лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък. Проектобюджетът на Здравната каса за 2020 г. в никакъв случай не е революционен. Той е по-скоро консервативен, но цели да гарантира предвидимост и устойчивост на системата на здравеопазването. И ако във всеки един бюджет от едната страна седят числа, от другата страна са възможностите за провеждане на политики. В случая имаме проектобюджет, предлагащ над 400 млн. лв. повече за здраве. Предлагам да подкрепим така предложения бюджет, а всеки, който има конструктивни предложения, да ги направи между първо и второ четене. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов. Има ли реплики? Не виждам. Изказване – имате думата. АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги! Пореден бюджет гледаме на механично увеличение без съблюдаване на никакви политики. Няма да се спирам на всички неща, които колегите преди мен споменаха във връзка със запазването на 50-те процента болнично лечение, във връзка с липса на профилактиката, която казвате като приоритет да бъде остойностена в този бюджет. Искам да се спра на един-единствен съществен въпрос и това е детското здравеопазване – нещо, което Вие казвате, че Ви е приоритет, и аз искам да попитам: за какво ще бъдат похарчени увеличените средства за детско здравеопазване? Ще увеличите обемите, тоест ще лекуваме повече деца, защото упорито, господин Министър, отказва Министерството Ви да въведе каквито и да било нови скринингови програми и защото бюджетът в част „Профилактика“ не е изведен като приоритет в цифрите, а само като приоритет в думите. Или може би ще се замислите за реалното остойностяване на пътеките. Тъй като господин Иванов каза, че 13 години има падение в здравеопазването, а Вашите три мандата, господа управляващи, които приближават 12 години, какво направихте за детското здравеопазване в тях? Знаете ли, господин Министър, че една неврологична пътека в детското здравеопазване е 400 лв. и от тях 350 лв. Детската болница дава на съседната „Иван Рилски“ за скенер или ядрено-магнитен резонанс? В 21 век болни деца – извинете за думата – се пренасят в студ и сняг по улиците в колички, за да им бъде направено необходимото изследване в съседната болница, защото Детската педиатрия, Детската педиатрична болница няма апаратура за образна диагностика. И ако ще ми посочите, господин Министър, 30-те милиона, които отделяте в бюджета за 2020 г. за нова детска болница и това отъждествявате като приоритет в детското здравеопазване, моля, спестете ни го. Начинът, по който стартира и процедурата, и идеята Ви за нова болница, са обречени от началото на провал. Оставаме още поне година в дълг на нашите деца! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Славова. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички народни представители, които се изказаха днес по отношение на Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса и дълбоко се надявам тези неща, които бяха споделени с нас, да намерят материален израз в коректни, конструктивни, работещи предложения, които да гледаме между първо и второ гласуване, защото в противен случай биха останали само като едни политически изказвания, което не е необходимо точно в този напрегнат момент. Доктор Джафер, професор Михайлов, нямаме никакви различия по отношение на това, че профилактиката, ранната диагностика, лекуването в доболничната помощ, продължителното лечение, долекуването трябва да бъдат приоритет. В това нямаме никакво различие. Това обаче, което искам да кажа аз, е, че трябва да правим това много внимателно, защото ние работим в момента при действащо законодателство и при определен здравноосигурителен модел. Всяко едно по-рязко движение би довело до хаос или объркване в системата. Тези резултати, за които Вие говорите, аз съм убеден, че ще ги постигнем, когато приложим новия здравноосигурителен модел и направим съответните промени в законодателството, което регламентира здравеопазването. (Народни представители влизат в залата, шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-близо до микрофона, господин Министър. Колеги, моля Ви, по-тихо заемайте местата си. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Тук се поставиха въпроси: защо 50% е за болнична помощ или защо 30% се дават за лекарства? В същото време, когато докладваме Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (шум) и има предложения, да речем, за 30 или за 40 нови молекули и ние преценим, че някоя молекула още не е тествана (шум) и не трябва да влиза като лекарство… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, прощавайте само за момент! Колеги, моля да заемете местата си и моля за тишина в залата! МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Професор Михайлов, Вие си спомняте миналата година, когато говорихме за новите молекули и за това, че не всичките са доказали своя ефект, Вие в тази пленарна зала от тази трибуна така ме притеснихте, че може да Ви стане лошо за това, че не са осигурени парите за лекарства. В същото време сега ми казвате, че парите за лекарства са много. Друг въпрос – парите за болнична помощ са били 50%. Да, много са. При действащия модел наистина са толкова. А в същото време се обаждат или на управителя, или на председателя на Надзорния съвет, или на мен много хора от тази зала: ако обичаш, увеличи лимита на тази болница за този месец, до края на годината. Тоест трябва да имаме принципи, когато защитаваме дадена теза. Много от нещата, за които говорихте и въпросите, които поставихте, Вие ще видите, че ще бъдат направени предложения за тяхното решаване с няколкото закона, които всеки момент ще влязат в Народното събрание, свързани с основното законодателство в областта на здравеопазването. Други от тях ще бъдат решени в Националния рамков договор, по който се работи в момента, заедно с Българския лекарски съюз. Това са действия по отношение на ефективно разходване на разходите, по отношение на контрола, по отношение на лекарствената политика, по отношение на възнагражденията в лечебните заведения. Ние ще се върнем отново на тези въпроси, когато станат на Ваше разположение проектите на закони, или Ви запознаем с Рамковия договор, който ще действа оттук нататък за три години. Задълженията към другите каси, професор Михайлов. Тази година бюджетът ни позволява да се разплатим с другите каси, към които дължим съответните плащания в един особено голям размер, който сега не искам да казвам, тъй като още не е дошло самото приключване на годината. Това ни дава основание да освободим ресурс през 2020 г., който да отиде за лечебната дейност на нашите лечебни заведения. Мисля, че разбрахте какво имам предвид. Тоест ние няма да изоставяме и да нарастват задълженията към другите здравноосигурителни каси. Напротив, тази година авансово ще погасим един значителен размер от тези задължения, за да може догодина този ресурс да се усети от българските лечебни заведения. По отношение на трансплантациите, да, аз казах, че в края на 2020-а или началото на 2021 г. ще направим първата българска трансплантация от екип изключително от български лекари, но в същото време категорично заявих, че ще използваме абсолютно всички възможни мерки, форми, за да стане това по-рано. Какви бяха те? Ползване на наши колеги от чужди трансплантационни центрове, които да ни помогнат, и това, което се случи сега в Болница „Лозенец“, или пък възможността, ако няма трансплантационен център, който да поеме български граждани в рамките на Европейския съюз, това да го направим и в други държави, извън Европейския съюз. Тоест няма противоречие между това, което заявих, и това, което се случва в действителност. На следващо място, надлимитната дейност. Надлимитната дейност в момента има различна съдебна практика. В едни съдилища казват, че трябва да се разплати тази надлимитна дейност за 2015-а, 2016-а, 2017 г., други казват, че не трябва. Това ни даде основание да се обърнем през Инспектората на Висшия съдебен съвет до Върховния касационен съд, за да може тяхното Общо събрание да приеме позиция, която да се отнася практически за всички случаи. В противен случай всеки един лев, който бихме платили, означава… Става въпрос за незавършените дела. Там, където има вече завършени дела, ние ще ги платим, няма как да бъде. Но за незавършените дела трябва да има решение на ВКС, тъй като утре ще трябва и управителят на Националната здравноосигурителна каса, и председателят на Надзорния съвет, и министърът на здравеопазването да обикаляме по съдебните зали и да доказваме защо сме платили тези пари. Хубавото, което ще се случи тази година, е, че ние ще заплатим цялата извършена дейност в лечебните заведения за болнична помощ. Няма да оставим дейност, която да остане неплатена през 2019 г. И даже, ако остане ресурс до края на годината, ще направим всичко възможно да платим част от декемврийската дейност, която по принцип се плаща през януари 2020 г. Тоест отново търсим инструментариум, с който да създадем по-добри условия ресурсът, който ще остане за следващата година, да бъде най-ефективно използван. Много се злоупотребява с това, че в този бюджет не виждаме реформите, които всички ние очакваме. Е, няма как да ги видим и недейте да политизирате този въпрос. Вие знаете, че дори да сме готови като правителство с проектите на нормативни актове, ние ще ги гледаме заедно с Вас в парламента поне 6 – 7 месеца. След това трябва да създадем съответната организация, да подготвим системата, за да може да работи най-рано от 1 януари 2021 г. Недейте злоупотребява – няма ги реформите! Няма как да ги има и Вие го разбирате много добре. Но за сметка на това с тези проекти на закони, които вкарваме в момента в Народното събрание, Вие ще видите, че имаме практически мерки, които ще Ви покажат, че ние създаваме условия наистина този процес да се ускори и през 2020 г. да успеем да създадем цялата организация, за да влезе промяната в здравноосигурителния модел и не само в него от 1 януари 2021 г. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Колеги, преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Гласували 208 народни представители: за 120, против 88, въздържали се няма. Предложението е прието, а с това и Законопроектът на първо четене. Заповядайте за отрицателен вот, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото предложеният бюджет на Националната здравноосигурителна каса е отказ от реформиране на системата и запазване на сегашното състояние на здравеопазване. Ще продължи ръстът на личните плащания на хората, делът на които към момента е най-висок в европейските страни заради запазената тенденция за финансово подценяване на извънболничната медицинска помощ. (Министър Кирил Ананиев си тръгва от пленарната зала.) Довиждане, господин Министър, не искате да чуете аргументи! Медиците ще продължат да напускат страната, господин Министър! Ще се засилват регионалните диспропорции в осигуреността със специалисти и лечебни заведения, което ще задълбочи неравенството на българите в достъпа до здравеопазване. Бюджет 2020 за НЗОК няма да реши проблема с недоволството от ниските работни заплати. До днес протестираха медицинските сестри, специализиращите лекари, работещите в общинските болници, но от утре към тях ще се присъединят общопрактикуващите лекари, специалисти от диагностично консултативните и медицинските центрове, от лабораториите, ангажираните в училищното здравеопазване и други. Против съм небалансирания здравен бюджет за 2020 г. Той е израз на експертна немощ и зависимости. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков. Има ли друг отрицателен вот? Не, няма желание да се изрази такъв. Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 Г. Доклад на Комисията по бюджет и финанси – имате думата, госпожо Димова. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура за допуск на господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на НОИ; Драгомир Драганов – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме предложението за допуск в залата. Гласували 156 народни представители: за 147, против 2, въздържали се 7. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят допуснатите лица в залата. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите; Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика; Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт; представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов. Той изтъкна, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2020 – 2022 г. и в него са заложени следните политики: 1. По приходите: - Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО на нивото от 2019 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. - За 2020 г. не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на максималните осигурителни доходи при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 г. е около 5,4 на сто. - Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 560 лв. на 610 лв. - Увеличава се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. - Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв. - За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. - Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) 81 000 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общата сума на приходите и трансферите за 2020 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 12 455,7 млн. лв. или с 696 млн. лв. повече в сравнение с 2019 г. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 8 054,7 млн. лв. Планирани са неданъчни приходи в размер на 89,5 млн. лв., които са повече с 33,5 млн. лв. от 2019 г. и трансфери от централния бюджет за бюджета на ДОО за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет в размер на 178,3 млн. лв., или по-малко с 119,3 млн. лв. от размера им за 2019 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. в размер на 4 134,3 млн. лв. или с повече с 200,2 млн. лв. 2. По разходите: - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване. Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто. От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто, определен по чл. 100 от Кодекса на социалното осигуряване. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост, както и свързаните с тях пенсии и добавки, се увеличават от 1 юли с 6,7 на сто. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1200 лв. (40 на сто от размера на максималния осигурителен доход за същата календарна година – 3000 лв. за 2020 г.). - Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 9,00 лв., и максималният дневен размер – 74,29 лв. Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст – 380 лв. И през 2020 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане. - Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса на социалното осигуряване – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО. - Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, и при бременност и раждане и безработица – 24 месеца. - Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. - Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1525 лв. Разработването на Проекта на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2020 г. се основава и на очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за 2019 г. Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. е в размер на 153,9 млн. лв. Общият размер на разходите и трансферите за 2020 г. е 12 455,7 млн. лв. и тази сума е по-голяма с 696 млн. лв. от 2019 г. С най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 10 577,7 млн. лв., което възлиза на 85 на сто от всички разходи в Държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт е 8,3 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 588 млн. лв. повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за 2019 г. Политики по отношение на размерите на пенсиите за 2020 г.: Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто. - От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто. - От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219,43 на 234,13 лв. (увеличение с 6,7 на сто). - От 1 юли 2020 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 132,74 на 141,63 лв. (увеличение с 6,7 на сто). - Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1200 лв. Посочените по-горе параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и върху размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2020 г. Средният брой на пенсионерите за 2020 г. се очаква да намалее до около 2 137,8 хиляди. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според Кодекса на социалното осигуряване. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 г. се предвижда да достигне 412,28 лв., като номиналното нарастване е 8,0 на сто при очакван среден размер за 2019 г. – 381,74 лв., за 2019 г. е бил – 386,27 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 5,8 на сто през 2020 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2020 г. от 2,1 на сто. Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното: - обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 632,8 млн. лв.; планирани са обезщетения за 18 234,1 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 34,70 лв.; - обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 12,7 млн. лв.; планирани са обезщетения за 287,6 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение от 44,34 лв.; - обезщетения за бременност и раждане – 442,3 млн. лв.; планирани са обезщетения за 13 898,8 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение от 31,83 лв.; - обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 187,7 млн. лв.; планираните обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст са 10 367,4 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 18,10лв. - обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст – 2,4 млн. лв. - парични обезщетения за безработица – 438,3 млн. лв.; планираните обезщетения са за 66 696 правоимащи лица средно за годината, със средномесечен размер на обезщетението от 547,62 лв.; - финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв. Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване“ са 131,1 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на Кодекса на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е 1,05 на сто. Разходите за персонал са 75,6 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови (930) и служебни (2 537) правоотношения. Разходите за административна издръжка са 45,7 млн. лв. За 2020 г. Проектът на средствата за капиталови разходи е 9,1 млн. лв. или са увеличени с 1,5 млн. лв. в сравнение с 2019 г. Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. се очаква да приключи с нулево бюджетно салдо. По проектобюджетите на отделните фондове за 2020 г. резултатите са следните: - фонд „Пенсии” – дефицит от 3 918,4 млн. лв.; - фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” – дефицит от 147,5 млн. лв.; - фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – дефицит от 0,02 млн. лв.; - фонд „Трудова злополука и професионална болест” – остатък от 177,5 млн. лв.; - фонд „Общо заболяване и майчинство” – дефицит от 49,9 млн. лв.; - фонд „Безработица” – недостиг от 94,9 млн. лв.; - бюджет на НОИ – остатък от 4 033,2 млн. лв.; Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в част първа “Държавно обществено осигуряване” на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и редакционни промени. По Законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието, изказаха своите становища. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България – Васил Велев, се изказа в неподкрепа на Законопроекта, тъй като продължава администрирането на въпроси, които следва да се решават в хода на социалното партньорство, в диалог между работодатели и синдикати – минималната работна заплата, наличието на минимални осигурителни доходи; липсата на реформа в медицинската и трудова експертиза; запазването на ситуацията със заплащането на болничните. Той подчерта, че следва да се отбележат и достойнствата на бюджета на ДОО за 2020 г., които се изразяват в това, че за първи път от повече от десет години субсидията от държавата е сведена до под една трета; аргументирано и амбициозно са планирани приходите; запазен е минималният и максималния размер на обезщетенията за безработни, както и за втората година майчинство. Председателят на Конфедерацията на независимите синдикати в България – Пламен Димитров, изтъкна като политически изключително позитивен знак, че за поредна година се намалява дефицитът в ДОО, който се финансира от бюджета като собствените приходи на системата надминават 65% от общите ѝ разходи. Според него приходите в бюджета на ДОО за 2020 г. са подценени с около 200 млн. лв., имайки предвид ръста на доходите, борбата със сивата икономика, намаляване на индекса на сивата заетост. В тази връзка прави две предложения – за увеличаване на максималната пенсия в размер на 1350 лв., и автоматичен подход при планирането на приходите и разходите на ДОО въз основа на швейцарското правило. Васил Тодоров от Българската търговско промишлена палата изрази неподкрепа за Законопроекта поради липсата на изравняване на разходите за осигуровки между работодателите и работниците, и служителите, тъй като в момента съотношението е 60:40, както и липсата на въвеждане на лична осигурителна вноска за държавните служители. Представителят на Съюза на пенсионерите в България – Георги Русанов заяви, че не подкрепят бюджета, тъй като заложеното увеличение на пенсиите с 6,7 ще се компенсира с ръста на инфлация. Освен това искат пенсиите за пълен осигурителен стаж и възраст да бъдат преизчислени по пенсионния доход за 2015 г. Народният представител Калин Поповски от група „Обединени патриоти“ се изказа в подкрепа на Законопроекта, тъй като е налице добра макрорамка, която расте спрямо предходната година, както и приличен процент на допълнително финансиране от държавния бюджет. Народният представител Виолета Желева от парламентарната група на „БСП за България” заяви, че представителите на „БСП за България” няма да подкрепят предложения законопроект, като изтъкна следните причини: първо, в него липсва визия за ограничаване на негативните демографски тенденции, намаляване на бедността; второ, не е достатъчно увеличаването на пенсиите с 6,7%; трето, не са съгласни със замразяването на всички останали социални плащания. С предложения бюджет се продължава тенденцията за затвърждаване на най-ниските нива на бедност и на неравенство в Европейския съюз. Народният представител доктор Хасан Адемов от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изрази неподкрепа на Законопроекта, тъй като с него остава нерешен един от системните проблеми на социалното осигуряване, а именно всички фондове на държавното осигуряване с изключение на един малък фонд „Трудова злополука и професионално заболяване” са с дефицит; не са видими резултатите от реформата, която стартира през 2016 г.; от една страна, намалява зависимостта на бюджета на ДОО от държавния бюджет, като се увеличава делът на осигурителните вноски и неданъчните приходи, а от друга се увеличава с около 200 млн. лв. трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО. Кое от двете неща е вярно е важният въпрос, който трябва да бъде уточнен? След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 13 народни представители, „против” – 7 народни представители, и без „въздържал се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. ” ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова. Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографска политика. Заповядайте, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. Законопроектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов. Проектобюджетът е разгледан и утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на 23 октомври 2019 г. На 30 октомври 2019 г. се е състояло обсъждането му в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Параметри на Проекта на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. : 1. Основни социалноосигурителни показатели: - средногодишен брой осигурени лица 2 млн. 796 хил. и 3 хил. и 300; - среден осигурителен доход, за определяне на процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 1 063 лв.; - брой безработни лица с право на обезщетение 66 хил. и 700; - средномесечен брой пенсионери 2 млн. 137 хил. и 800. 2. Политики по приходите: - Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата“ по чл. 69 на Държавното обществено осигуряване на нивото от 2019 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. - За 2020 г. не са договорени минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии. Без налагане на административно увеличение на Минималния осигурен доход и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто средното увеличение на МОД през 2020 г. е около 5,4 на сто. - Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 560 лв. на 610 лв. - Увеличава се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. - Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица на 3 000 лв. - За 2020 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, като се запазва разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) относно максималния месечен размер на гарантираното вземане, който не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати. 3. Политики по разходите: - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 696 от Кодекса за социално осигуряване. - Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто. - От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто – процент, определен по чл.100 от Кодекса за социално осигуряване. - Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване и размерът на социалната пенсия за старост, както и размерите на свързаните с тях пенсии и добавки се увеличават от 1 юли с процента, определен по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. - Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1 200 лв. - Запазват се минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица, съответно – 9,00 лв., и 74,29 лв. - Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 380 лв. - Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване – първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността – от Държавното обществено осигуряване; - Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1 525 лв. Приходи и разходи по Консолидирания проект на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Към края на годината се очаква приходите, без трансферите, да бъдат 7 млрд. 664 млн. и 300 хил. лв. и изпълнението спрямо плана да бъде с 136 млн. и 200 хил. лв. повече – 1,8 на сто. Разходите, без трансферите, за 2019 г. се очаква да бъдат 11 млрд. 609 млн. лв., с 1,2 на сто по-малко от планираните или 142 млн. и 900 хил. лв. икономия. Очакваните трансфери за 2019 г. са в размер 4 млрд. 99 млн. лв., което е със 125 млн. лв. по малко съгласно промените на §7, ал. 1 и ал. 4 от Закона за хората с увреждания. Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г. е в размер на 153 млн. и 900 хил. лв. 1. Приходите по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са, както следва: - 2019 г. – 7 млрд. 528 млн. лв.; - 2019 г. – 7 млрд. 664 млн. и 300 хил. лв. очаквано, - 2020 г. – 8 млрд. 143 млн. и 200 хил. лв. като проект. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2020 г. е 12 млрд. 455 млн., в това число получените трансфери от централния/държавния бюджет - 4 312,5 млн. лв.; за пенсии, добавки и обезщетения, финансирани от държавния бюджет – 178 млн. лв. и за покриване на недостига от средства – 4 млрд. 134 млн. 300 хил. лв. 2. Разходите по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са: 2019 г. - 11 млрд. 752 млн. по Закона за държавното бюджетно осигуряване. 2019 г. – 11 млрд. 609 млн. лв. очаквано, 2020 г. – 12 млрд. 448 млн. лв. Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2020 г. е 12 млрд. 455 млн. лв., в това число предоставени трансфери в размер на 7 млн. 400 хил. лв., от които 3 млн. и 150 хил. лв. за Министерството на здравеопазването, 4 млн. лв. за Министерството на труда и социалната политика и 250 хил. лв. за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Разходи по отделните социално осигурителни програми. 1. Пенсии - по чл. 68, ал. 1 и 2 на Кодекса за социално осигуряване през 2020 г. необходимите условия за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд са 61 години и 6 месеца навършена възраст и 35 години и 10 месеца осигурителен стаж за жените, и 64 години и 3 месеца навършена възраст, и 38 години и 10 месеца осигурителен стаж за мъжете; - чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване през 2020 г. необходимата възраст за пенсиониране при непълен стаж е 66 години и 6 месеца, при наличие на 15 години действителен осигурителен стаж; - чл. 69, алинеи 1, 2, 3, 5, 5а и 6 на КСО през 2020 г. необходимите условия за пенсиониране на лицата от сектор „Отбрана и сигурност“ са 53 години и 6 месеца навършена възраст и 27 години осигурителен стаж и за двата пола; - чл. 69б през 2020 г. необходимите условия за отпускане на пенсия от ДОО за лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от Кодекса за социално осигуряване, са както следва: а) работа 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; б) навършена възраст 49 години и 4 месеца за жените и 53 години и 6 месеца за мъжете, работещи при условията на първа категория труд, и 54 години и 4 месеца за жените и 58 години и 6 месеца за мъжете, работещи при условията на втора категория труд. Политиките по отношение на размерите на пенсиите за 2020 г. са следните: - Процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1,2 на сто. - От 1 юли 2020 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2019 г. включително, се увеличават с 6,7 на сто – процент, определен по чл.100 от Кодекса за социално осигуряване. - От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 219,43 на 234,13 лв. – увеличение с 6,7 на сто). - От 1 юли 2020 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 132,74 на 141,63 лв. – увеличение с 6,7 на сто). - Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнатото през 2019 г. ниво от 1 200 лв. Средният брой на пенсионерите за 2020 г. се очаква да намалее до около 2 млн. 137 хил. и 800. По-малкият брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според КСО. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 г. се предвижда да достигне 412,28 лв. като номиналното нарастване е 8,0 на сто при очакван среден размер за 2019 г. – 381,74 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 5,8 на сто през 2020 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2020 г. от 2,1 на сто. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2020 г. се очаква да бъде 38,8 на сто, а нетният коефициент се очаква да бъде 50 на сто. Планираните разходи за пенсии за 2020 г. са 10 млрд. 576млн. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и други. Предвидените средства за пенсии са със 729 млн. и и00 хил. лв. или със 7,4 на сто повече средства за пенсии в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за пенсии на база на отчета за месец юли 2019 г. Разходът за пенсии през 2020 г. се очаква да бъде около 8,3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за същата година. 2. Парични обезщетения и помощи За 2020 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 1 739,3 млн. лв., което е с 6,2 на сто повече спрямо очакваното изпълнение на база месец юли 2019 г. Разходите за основните групи краткосрочни обезщетения и парични помощи по КСО са: - обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 632,8 млн. лв. Планирани са обезщетения за 18 234,1 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 34,70 лв.; - обезщетения за трудова злополука и професионална болест; - обезщетения за бременност и раждане; - обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст; - обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст; - парични обезщетения за безработица; - финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв. 3. Дейност „Социално осигуряване“ Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване“ са 131,1 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е 1,05 на сто. 4. Резултати по проектите на бюджетите на отделните фондове на държавното обществено осигуряване за 2020 г. По проектобюджетите на отделните фондове за 2020 г. резултатите са следните: - Фонд „Пенсии“ – недостиг от 3 918,4 млн. лв. - Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 147,5 млн. лв. - Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. лв. - Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – остатък от 177,5 млн. лв. - Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 49,9 млн. лв. - Фонд „Безработица“ – недостиг от 94,9 млн. лв. - Бюджет на НОИ – остатък от 4 033,2 млн. лв. Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула. Според Управителя на Националния осигурителен институт Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване е прагматичен, изпълним, предвидим и не носи допълнителни финансови и икономически рискове. Той е израз на последователните усилия едновременно за укрепване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и за подобряване социалната защита на осигурените лица и пенсионерите. В Комисията по труда, социалната и демографска политика бяха получени становищата на синдикалните и работодателските организации. След представянето на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване се състоя обсъждане, в което се включиха Пламен Димитров – президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата, Георги Русанов от Съюза на пенсионерите. В обсъждането на проектобюджета взеха участие народните представители Калин Поповски, който заяви, че групата на „Обединени патриоти“ на първо четене ще подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване заради добрата макрорамка, която расте спрямо миналата година; Виолета Желева, която заяви, че в проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2020 г. липсват каквито и да е ангажименти и политики, насочени към справяне със някои проблеми. Тези проблеми са: ограничаване на негативните демографски тенденции, намаляване броя на населението, увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда, стабилна пенсионна система и повишаване доходите на пенсионерите, устойчиво нарастване на доходите и повишаване на жизнения стандарт, намаляване на бедността; Павел Шопов, който обяви, че депутатите от „Атака“ са внесли проектозакон за отмяна на Закона за социалните услуги. С този акт ще бъдат спестени много милиони, които могат да бъдат изразходвани за по-добра социална политика; Хасан Адемов обърна внимание на това, че в НОИ работят около 3500 човека, които администрират 12 милиарда и половина лева. Тези служители трябва да бъдат стимулирани с по-голямо от 10% увеличение на заплатите. Доктор Адемов заяви, че парламентарна група на ДПС няма да подкрепи бюджета на държавното обществено осигуряване, защото с предложения Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване не се решава нито един от проблемите на социалното осигуряване от системните проблеми на осигурителната политика. Друга причина за неподкрепата е фактът, че всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на един малък Фонд „Трудова злополука и професионална заболяване“, са с дефицит. На следващо място, не са видими резултати от реформата, която стартира в началото на 2016 г. Например вследствие на тази реформа средногодишното намаление на броя на пенсионерите, очаквано през следващата година, когато става въпрос за пенсии за осигурителен стаж и възраст е с около 7000, а общият брой на новите пенсионери е около 12 хиляди. Друга слабост на Проектобюджета е, че, от една страна, се увеличава делът на осигурителните вноски и неданъчните приходи, от друга страна, се увеличават трансферът към осигурителната система. Освен това, сериозният ръст на приходите от осигурителни вноски с около 580 милиона и ръстът на разходите от 730 милиона не дават ефект върху средния размер на пенсиите, който е около 30 лв., при минималната пенсия ръстът е с 14 лв., а социалната пенсия за старост расте с 8 лв. Доктор Адемов засегна и проблема с дебалансирането на принципа на солидарността между различните групи осигурени лица. За пример той посочи групите на земеделските производители и осигурените лица от сектор „Сигурност“. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 11 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01- 55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов. Следва Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Заповядайте, господин Лазаров, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Пламен Русев – началник на отдел „Държавни разходи“ към Министерство на финансите, господин Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“, бригаден генерал Красимир Станчев – началник на „Национална служба за охрана“, господин Атанас Атанасов – председател на Държавната агенция „Разузнаване“, господин Борис Димитров – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавната агенция „Технически операции“, и полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация“. Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г. се представи от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Той се спря детайлно на двете разпоредби в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, с които се правят изменения, касаещи дейността на Националната служба за охрана. Първата е свързана с така наречения „пренос на осигурителни права“, придобити в друга държава – членка на Европейския съюз, от лица, които по действащото законодателство не се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален фонд и касаят служители от службите за сигурност. Във връзка с това с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя чл. 343в и чл. 343г на Кодекса за социално осигуряване. Втората промяна касае пределната възраст за служба на сержантите от Националната служба за охрана, която от 53 години се увеличава на 55. Тя се съдържа в § 6 от Законопроекта, с който се променя чл. 116, ал. 1 , т. 3, б. „в“ от Закона за националната служба за охрана. Предложените промени се подкрепиха от бригаден генерал Красимир Станчев – началник на Националната служба за охрана, както и от представителите на останалите служби за сигурност. При обсъждането на Законопроекта се разгледа въпросът относно пределната възраст за заемане на служба в службите за сигурност. Изложиха се аргументирано мотиви от господин Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“ относно необходимостта от увеличаване на пределната възраст за заемане на служба в Държавната агенция „Национална сигурност“ от 60 на 63 години, с което и ще се уеднакви пределната възраст за заемане на служба по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ с тази по Закона за държавна агенция „Разузнаване“. По време на обсъждането народните представители изразиха становище в подкрепа на Законопроекта и направеното предложение за увеличаване на пределната възраст за служба в Държавната агенция „Национална сигурност“. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията с 4 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване на Република България за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров. Няма да има становище на вносител. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Господин Гьоков, заповядайте, имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване показва философията и политиката на управляващите в социалната и осигурителната сфера и до каква степен правителството и мнозинството, което го подкрепя, изпълняват Конституцията на Република България, която ни дефинира като „демократична, правова и – забележете – социална държава“! Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и липсата на съществени промени не отговарят на очакванията на обществото за справедливост в осигуряването и адекватност на осигурителните обезщетения. Той не предлага нови политики, мерки, решения и можем да го определим с много малко изключение като повторение или както е модерно да се казва „копи-пейст“ на предишните бюджети от управлението на Борисов от 10 години насам. Няма нищо ново, никаква нова политика, водеща до реформа в социалната сфера или поне до промяна в посока подобрение. Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г. отхвърля всяка възможност за социално развитие във възходящ аспект и ни отдалечава тотално от разбирането за социална държава. Той не решава насложените през годините проблеми в държавното обществено осигуряване и не подобрява адекватността на социалните плащания. Утвърждава прилагането на вредната неолиберална политика, която е в дъното на всичките ни проблеми, включително и в социалната сфера, и то в момент, когато цяла Европа поставя под съмнение този неолиберален подход. В Бюджета за 2020 г. продължава наложената при управлението на ГЕРБ тенденция за подценяване на приходите и тяхното нарастване, въпреки постоянното говорене за повишаване на събираемостта на осигурителните и данъчните вноски. За да се нарече социална държава България, е важно да има предвидени адекватни решения в социалната сфера и адекватни социални защити както в държавния бюджет, така и в бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Здравната каса. За съжаление, такива липсват. Прави впечатление, че не се предвиждат промени в подхода за пенсии и майчинство, за болничните и за другите осигурителни плащания. Видно е, че за пореден път няма промени нито в политиките по приходите, нито по разходите. Не отричам, че има увеличение на доходите през последните години, но достатъчни ли са темповете, защото трябва да отбележим и липсата на някакво значимо и осезателно подобрение на благосъстоянието на българина?! Напротив, богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни. Според статистиката у нас само за една година има 90 нови българи с влогове над 1 млн. лв. и милионерите са вече 916. Тоест от всеки 7500 българи един е милионер, но за сметка на това 3500 са крайно бедни или са в риск от бедност. Характеристиката на обществото ни е: нарастваща бедност и неравенство, неефективно здравеопазване, висока смъртност и най-ниска продължителност на живота. Този бюджет я затвърждава, дори може би я влошава, въпреки че социалната система на България е поставена под все по-голям натиск за модернизиране и достигане на висока степен на справедливост, въпреки че всички до един в тази зала осъзнаваме какъв огромен проблем и предизвикателство пред социалната система остават все по-задълбочаващите се бедност и неравенство. Средствата за държавното обществено осигуряване през 2020 г. са увеличени. Друг е въпросът на какво се дължи това и достатъчно и адекватно на очакванията ли е това увеличение, ще допринесе ли то за положителното развитие на социалната сфера. Дефицитът във Фонд „Пенсии“ не расте, но всичко това, трябва да сме наясно, че е временно и е вследствие на благоприятното състояние на икономиката. Това е плах индикатор за подобряване на финансовата стабилност на Фонд „Пенсии“, но отново повдига въпроса: за чия сметка е тази финансова стабилност? И отговорът е: за сметка на най-уязвимите групи от населението и лишаването им от права, за сметка на неадекватните и мизерни пенсии на нашите майки и бащи. Тежестта на всяка година осигурителен стаж и пенсионната формула и през следващата година отново ще остане 1,2%, въпреки че обещанията бяха да се отчита в по-висока степен осигурителният принос и тази тежест да стигне до 1,5%. С 6,7% ще е увеличението на пенсиите и то чак от 1 юли 2020 г., когато вече инфлацията два пъти ще го е изяла. Минималната пенсия ще се вдигне с 14 лв. и ще стане 234 лв., социалната за старост ще се повиши с 9 лв. и ще стане 141 лв., а средната ще достигне 412 лв. Не Ви съобщавам някаква статистика на пенсиите в някоя държава от Третия свят, а на Европейска България – член на Европейския съюз, където и средни, и минимални пенсии и заплати са далеч по-високи и адекватни отколкото при нас. От 1 януари 2020 г. линията на бедността ще стане 363 лв., тоест минималната пенсия е под линията на бедност със 130 лв. и в никакъв случай няма да изпълнява функцията си за социална защита и достойно съществуване, а ще генерира бедност. Средната пенсия след евентуалното ѝ увеличение с 30-на лева, забележете, от 1 юли догодина, отново ще е съизмерима и опасно близка до линията на бедност в страната. Няма да има промяна в стандарта на хората, които разчитат само на пенсия. Няма как с предвиденото 6,7-процентно увеличение на пенсиите, и то чак от средата на следващата година, да се компенсира инфлацията и да е достатъчно за 2 милиона и 150 хиляди български пенсионери да живеят поне както са живели през 2019 г. Това е крайно неприемливо не само за Българската социалистическа партия и парламентарната група на „БСП за България“, а е крайно неприемливо и за българското общество като цяло. Държавното обществено осигуряване е форма на организирана материална защита на работещите и осигуряващите се в случай на загуба на доход. Тази защита трябва да е, ама тя не е, адекватна както по размера на заместващите доходи, така и по продължителността на получаването им. От левицата настояваме, че тези символични 6,7% са крайно недостатъчни и не решават проблема с нарастващите разлики между стари и нови пенсии. Създава се несправедливост и конфликт между поколенията и продължават да нарастват разликите между най-ниските и най-високите пенсии, а броят на пенсионерите, които получават пенсии под линията на бедност, расте. По-голяма част от доходите на повечето възрастни българи идват от социалното осигуряване – от пенсиите. По моя оценка 90 – 95% нямат други доходи освен пенсията. Социалноосигурителната система трябва да бъде организирана по такъв начин, че да осигурява стабилност и сигурност на доходите на бъдещите пенсионери, които днес са активни участници в осигурителния процес. Ще се случи ли това с този бюджет? Според мен – не. Днешните пенсионери са онова поколение, което градеше България, наред с това отговорно плащаше осигуровки, и то в размери по-големи от днешните, за да осигури пенсиите на тогавашните пенсионери. За двадесетина години обаче се получи изоставане в някои случаи в пъти на размерите на старите пенсии в сравнение с новоотпуснатите при равен принос в осигурителната система и всичко това, защото се нарушават принципите в осигурителното законодателство и при политиките за актуализация и индексация на пенсиите и особено на пенсиите, отпуснати преди 2002 г. Това доведе до изоставане на доходите от пенсии от ръста на икономическото развитие, нарастването на годишния осигурителен доход и въобще от жизненото равнище в страната. През целия мандат 2005 – 2009 г. тройната коалиция предприе адекватни действия за актуализиране на пенсиите, включително и преизчисляване, които, ако бяха продължени в същата посока, положително сега положението щеше да бъде значително по-добро. За съжаление, следващото правителство и всички по-следващи от десет години насам, все на Борисов, с хаотичните си политики по отношение на реалната актуализация на старите пенсии и привеждането им към настоящата или близка до нея осигурителна база, доведе до това сериозно изоставане. Системното пренебрегване на предложенията на БСП за преизчисляване на пенсиите са в синхрон с другите неадекватни действия на управляващите. Излишно е да казвам, че при предоставяне на нашия алтернативен бюджет на държавното обществено осигуряване отново ще предложим преизчисляване на всички пенсии, като се отчита личния осигурителен принос на всеки един от пенсионерите. И трябва да го приемете, защото вече сме закъснели и ако не го направим сега, утре няма да има накъде и ще струва много скъпо. Още нещо – 27 хиляди пенсионери, които вземат максималния размер на пенсията 1200 лева, ограничен от така наречения таван на пенсията, на практика няма да получат и стотинка увеличение, както при останалите пенсионери, защото максималният осигурителен доход си остава замразен на 300 лв., и тези хора ще продължат да бъдат пример как се губи доверие в осигурителната система. А замразеният размер на максималния осигурителен доход облагодетелства лицата с по-високи доходи и не създава възможност те да натрупат по-качествени осигурителни права, а осигурителната система – повече средства. Минималната работна заплата от догодина ще е 610 лв. и това ще бъде размерът и на повечето минимални осигурителни прагове. Въпреки че увеличението е отново механично на база пазарлъци, а не на изработен механизъм, основан на социално-икономическа логика, това означава повече приходи в държавното обществено осигуряване. След няколко неуспешни опита сега отново се прави опит да се вдигне минималният праг от 400 на 610 лв. за земеделците и тютюнопроизводителите. Мотивите за това са ясни, но това е неприемливо рязко увеличение с 52% и повдига въпроса, въпреки че, увеличавайки осигурителния доход, няма да им гарантираме пенсии, различни от сегашните. Няма промяна в повишението за безработица, което остава минимално 9 лева на ден и максимално 74. Хубаво е поне, че на работещите им се размина вероятността първите дни при изплащането на болничните да са за тяхна сметка – тоест никой да не им ги плаща, и засега първите три дни ще се плащат от работодателя, а след това – от Националния осигурителен институт. И през следващата година няма радост за майките, които ще отглеждат децата си от една до две години, защото обезщетението отново ще е колкото беше тази година – 380 лв. Нищо, че има ръст на заплати и на осигуровки в абсолютна стойност, нищо, че има инфлация, но те свикнаха вече на такова отношение, защото замразяването на осигурителните и социалните плащания е запазена марка на правителствата на Борисов. Твърденията – най-вече на работодателски организации, и на част от политиците от десния спектър, че замразяването на обезщетенията за безработица, за майчинство и така нататък е нещо добро, тъй като при тази криза на пазара на труда хората не трябва да бъдат мотивирани да стоят безработни или в платени отпуски, граничи с цинизъм и показва пълно непознаване на процесите на пазара на труда. Расте минималната работна заплата, расте средната работна заплата и дори при запазването на процента на внасяните осигуровки има увеличаване на размера на осигурителните плащания. Затова е недопустимо замразяването на осигурителните плащания – било то за майчинство, за безработица или за каквото ѝ да е друго осигурително събитие, защото заради инфлацията и поскъпването на живота това замразяване на практика означава намаляване на тези плащания. Като цяло за пореден път сме свидетели на разминаване с обществените нагласи и очаквания по редица въпроси, свързани с устойчивото нарастване на трудовите доходи и пенсиите. Затова моята оценка за този бюджет е „слаб“. Вадете молива и записвайте предложенията на Българската социалистическа партия и на парламентарната група (оживление и реплики: „Еее!“), за да може малко от малко да се отсрамим към българите, които изцяло зависят от осигурителните плащания. Няма да подкрепим бюджета за държавното обществено осигуряване за 2020 г. и никак не е смешно, че не се вслушвате в това, което Ви се говори – просто е трагично. Помислете за тези хора, които разчитат на Вас като народни представители и са гласували доверие към Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Има ли реплики? Госпожо Ангелова, заповядайте за първа реплика. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, слушах много внимателно Вашето изказване. Тези приказки сме ги чували и друг път при обсъждане на бюджета на държавното обществено осигуряване в предходни години, но на мен ми направи впечатление едно Ваше изречение и затова си позволих да взема думата за реплика. Вие казахте, че ако през следващата година не се съобразим с Вашето решение, което ще внесете явно между първо и второ четене за преизчисляване на пенсиите, вероятно визирате преизчисляването на пенсиите, които са отпуснати до 31 декември 2016 г. със средномесечния осигурителен доход за 2015 г., защото такова предложение имахте като отделен законопроект през тази година, че ако ние не се съобразим с това Ваше предложение сега, то след време това ще струва скъпо. Направиха ми много впечатление тези думи. А сега, господин Гьков, моят въпрос към Вас е: евтино ли ще бъде това преизчисляване на пенсиите? Знаете ли разчетът за преизчисляване на пенсиите със средноосигурителен доход за 2015 г. колко ще струва на държавното обществено осигуряване, а именно за 2020 г. това е 1 млрд. 730 млн. лв., за 2021 г. –1 млрд. 810 млн. лв., а за 2022 г. – 1 млрд. 900 млн. лв.? Това ли е евтиното, господин Гьоков, и за чия сметка ще стане това увеличение? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Има ли втора реплика? Няма. Господин Гьоков, заповядайте – имате думата за дуплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, казвате, че сте ме слушали внимателно. Не сте ме слушали много внимателно, иначе щяхте да разберете за какво става въпрос. Казвате, че това нещо сте го слушали много пъти. Ако бяхте слушали внимателно, щяхте да забележите, че няколко пъти в изложението си казах, че сме последователни и предлагаме адекватни решения за решаването на проблемите в пенсионната и осигурителната система. Само че Вие на инат или заради друго не приемате тези наши предложения – дори и частично. Аз не виждам там има много от нещата, които могат да се направят, без да има проблем в това, без да се нарушава стабилността на финансовата система, в смисъл на осигурителната система, или поне не в такава степен, В каквато Вие апокалиптично я представяте, но не, Вие не приемате едно такова наше решение. Вижте, аз ще Ви кажа, че ние говорим за преизчисляване на пенсиите не само сега с този бюджет. Ние сме го правили като партия 2007 г. Можете ли да си представите залата тук и да направите сметка, ако не бяха преизчислени тогава пенсиите, какво щеше да бъде тяхното ниво сега? Вие представяте ли си, ако например финансовият министър Симеон Дянков беше спазвал закона, българския закон, Кодекса за социално осигуряване – чл. 100, и беше индексирал пенсиите за четири години управление, хайде – три години управление на ГЕРБ, с колко процента лиши пенсионерите от увеличение на пенсиите? Затова сега Ви казвам, че ще бъде все по-скъпо решение, отлагайки го всяка година. Ако тогава той ги беше увеличавал адекватно и както пишеше в Закона, сега щяхме да искаме по-малко увеличение. Сега категориите „евтино“ и „скъпо“ са много относителни – за един е скъпо, за друг е евтино. Няма да Ви казвам българската поговорка: „Евтини на брашното и скъпи на триците“. Нещо такова правите. Ние хвърляме пари по разни проекти, такива, които са с незнаен ефект, и съжалявам, че пак ще го повторя, но като например санирането на частни сгради – се хвърлят милиони там, а в същото време държим хората на полусъединител, на ръба на оцеляването в пенсионната система. Сигурно ще получите точен разчет при нашите алтернативни предложения – кои пенсии предлагаме да се увеличат, колко ще струва, откъде ще дойдат парите и къде ще отидат тези пари? И най-важното е, че няма да правим увеличаване на минималната пенсия, което да доведе до дисбаланс в цялата пенсионна система, а предлагаме увеличаване на всички пенсии, преизчисляване. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така че, между другото, в цялото общество в България започва да се говори за преизчисляване на пенсиите. И към Вас, и към господин министъра – ще Ви се наложи рано или късно да го направите. Няма как да държите хората – милион и половина-два българи под прага на бедност. Официално признавате, че има в България праг на бедност и тези хора да стоят под този праг. Няма как да стане. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков. Други изказвания? Заповядайте, господин Шопов, имате думата. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Трябва да е пределно ясно на всички, че „Обединени патриоти“, такава каквато беше коалицията, докато партия „Атака“ беше в противоречие с Правилника, законите на страната, Конституцията и Изборния закон, изключена от тази коалиция, влезе във властта. То беше с няколко основни послания и най-основното, най-важното от тях беше за решително вдигане на дохода на българските граждани. Тук говорим за пенсиите. Тоест по градове и села в цялата предизборна кампания говорихме за едни 300 лв. минимална пенсия. И ние от „Атака“, въпреки че стоим на друго място, въпреки че сме далеч от вицепремиера, който отговаря по социалните въпроси, включително и този за размера на пенсиите на българските граждани, не сме забравили за това, за което говорихме. Сега правим трети бюджет от този мандат и увеличението се състоя с около 22% от онова, което обещавахме. До 300 лв. – има някъде грубо изчислено около 80 лв., които трябва да бъдат наваксани. От „Атака“ участваме във властта, влязохме във властта, за да се направят няколко добри и важни за българите неща. Ние сме силно разколебани, притеснени и разтревожени, че на третата година едно от тези неща все още е в начален вид на промяна, тоест това увеличение, което се състоя първата година от мандата, с около 22% на минималните пенсии. Ние си даваме сметка, че и този бюджет е монетарен, и този бюджет е рестриктивен, под влияние на онова, което диктува Международният валутен фонд, което е абсолютна аномалия – страна от Европейския съюз 2019 – 2020 г., да продължава да бъде във валутен борд, но все пак има някакви толеранси и някакви възможности това с мизерните пенсии на българските граждани да се промени, това все пак е в нашите компетенции. Въпросът е неподчинение до някаква степен на тази обща мярка, която ни е дадена и в която се намираме от чуждите финансови институции. В тази връзка аз бих препоръчал за следващия, последен, четвърти бюджет, който ще се готви и сега трябва да си го кажем, защото това няма да се състои видно през 2020 г., е да се помисли не за индексиране, за каквото и от БСП говорят. Не, колеги от БСП, не говорете за индексиране на пенсиите, говорете за радикално, голямо, законово променяне на базата на философията, на логиката. Вие, като системна партия, сте склонни да правите промени малко по към добро или малко към по-лошо. Става дума тук, ние говорим от „Атака“, за коренно преобразование, радикално вдигане на пенсиите, а оттам това следва и за всички доходи на българските граждани. Това не ни се позволява от Международния валутен фонд, така наречена международна финансова институция, но ние като български народни представители трябва да имаме волята да тропнем по масата и най-после да кажем: това да стане, това да се състои. Аз ще Ви посоча и на опозиция, и на управляващи, и на господин министъра, и на министъра на финансите един резерв. Този резерв е фискалният резерв, който стои – милиарди левове, не може никой да каже в какъв размер е той в момента. Някога се говореше за 6 – 7 милиарда долара. (Реплики.) Да, след малко свършвам. Милиарди, да! Които стоят без лихва! Бих казал, без лихва, толкова символична е тя! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Шопов, моля завършете мисълта си! ПАВЕЛ ШОПОВ: Тоест там отидоха парите от приватизацията в този, така се наричаше, „Сребърен фонд“. Той е предназначен точно за вдигане на пенсиите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Завършете мисълта си! ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е една възможност тези пари да се привлекат и да бъде променен радикално размерът на пенсиите, иначе ще се провалим всички ние. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Имате думата, уважаеми господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, госпожо Караиванова, господин Драганов! Все пак да се върнем към бюджета на държавното обществено осигуряване, който гледаме днес. Веднага искам да отбележа, че трябва да благодарим за пореден път на колегите от екипа на господин Иванов, от екипа на Националния осигурителен институт, които са представили на нашето внимание един високо професионално и експертно подготвен бюджет, с всички допълнителни аргументи, които са в подкрепа на факти и доказателства, които подкрепят предложения Законопроект. С няколко думи как може да бъде охарактеризиран предложения бюджет на държавното обществено осигуряване за следващата година? На първо място, ние смятаме, че това е един спокоен инерционен бюджет, лесно изпълним при това, който, за съжаление, не предлага нови политики, не предлага нови решения, не решава нито един от наболелите проблеми на системата за социално осигуряване. Какво имам предвид? На първо място, всички фондове на държавното обществено осигуряване продължават да са в условия на дефицит, с изключение на един малък фонд „Трудова злополука и професионална болест“. На следващо място, ножицата между така наречените стари пенсии и нови пенсии продължава да се разтваря и в предложения бюджет няма политики, които да стеснят тази разлика между пенсиите, които са отпуснати при еднакви условия, само че са отпуснати в различни години, заради това че осигурителният доход през годината на пенсиониране задължително е по-висок. На следващо място, не са, за голямо съжаление, видими резултатите от реформата, която беше приета през 2015 г. Какво имам предвид? Независимо от това, че положихме усилия за предлагане на хронограма за увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране, през следващата година средномесечният брой на пенсионерите се предлага да бъде намален само със седем хиляди. Забележете, при 2 милиона 137 хиляди и 800 средно месечно брой на пенсионерите в България, през петата година след реформата само 7 хиляди по-малко пенсионери, когато говорим за пенсии за осигурителен стаж и възраст. На следващо място, няма напредък в реформата за медицинската експертиза, да не говорим за трудовата експертиза. Трудно намираме съгласие между социалните партньори, между асоциациите на хората с увреждания, но на тази тема ще говоря малко по-късно. Неизпълнени предизборни обещания – също ще говоря малко по-късно на тази тема. Нека да хвърлим поглед върху макрорамката на бюджета. Радваща е тенденцията за намаляване зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет. През следващата година 65,4% от приходите са за сметка на осигурителни вноски и неданъчни приходи, което подчертава дебело все повече нарастващия приход на осигурителните вноски, тоест моделът става по-осигурителен, отколкото беше досега. Но веднага искам да отбележа и едно друго обстоятелство. Независимо от това, че приходите от осигурителни вноски и неданъчни приходи са вече 65,4%, не намалява, напротив през следващата година се предлага увеличение на трансфера от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване с 200 млн. лв. От една страна, осигурителните вноски и осигурителния приход, тоест изземването от осигурените лица се увеличава, от друга страна, трансферът, който е за сметка на данъци от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване, се увеличава. Тук трябва да има отговори на всички тези въпроси. По отношение на приходната част няколко думи. За 2020 г. приходите без трансферите се увеличават с 615 млн. лв. Предложението е за увеличение с 615 млн. лв., като прибавим и неданъчните приходи, приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване се увеличава със 700 млн. лв. Това е една доста амбициозна цел. Да се надяваме, че тя ще бъде изпълнена, но независимо от това ние смятаме, че отново приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване са подценени. Защо смятаме така? Миналата година от тази трибуна, когато обсъждахме бюджета на държавното обществено осигуряване, казахме, че приходите са подценени поне със 150 млн. лв. Това, което виждаме сега като отчет на приходите към края на месец септември, увеличението е с малко над 136 млн. лв., което означава, че приходната част и сега според нас е подценена. Увеличението на учителските заплати с близо 20%, увеличението на заплатите в бюджетната сфера с 10%, увеличение на броя на заетите с 2000, ще стане малко по-късно въпрос за това, увеличението на ръста на брутния вътрешен продукт с 3,3%, средномесечният ръст на заетите, повече с около две хиляди, както казах преди малко. Уважаеми колеги, господин премиерът казва, че всеки месец откриваме заводи, всеки месец откриваме предприятия. Това означава, че в тези предприятия някой трябва да работи, а не само две хиляди човека средномесечно да е увеличението на броя на заетите. Тоест и тук имаме определен резерв, затова казвам, че според нас приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване са подценени. По отношение на разходните политики. Спрямо изпълнението на разходите за 2019 г. ръстът е с внушителните, забележете, близо 730 млн. лв. Как е устроен този модел на пенсионно осигуряване, на социално осигуряване в България, при положение че той е приет с прилично ниво на консенсус през 1990 г.? Тази система като своеобразен сюнгер, като своеобразна гъба поема огромни разходи. За съжаление, ефективността от тези разходи на изхода на системата не е на очакваното равнище – от една страна, приходи, увеличени с 730 млн. лв., а вижте какво става с разходите. При тези разходи от 730 млн. лв. увеличението на средната пенсия е с 30,54 лв.! Увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е с 14,70 лв., на социалната пенсия за старост – с 8,89 лв. Тоест минималните нива на пенсионна защита, на социална защита вместо да гарантират нормално съществуване – гарантират мизерия, генерират бедност и възможност от социално изключване. Ето това е големият въпрос, върху който трябва да помислим! Не само това, което обещаха колегите от „Обединените патриоти“, не го виждаме като изпълнение сега. Няма ги 300 лв. минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, но дори и тези нива, с които увеличаваме средната пенсия, все още са незадоволителни, и пак повтарям, въпреки внушителните 730 млн. лв. повече разходи в системата на пенсионното осигуряване. Няколко думи по какъв начин могат да бъдат увеличени пенсиите. Според „Движението за права и свободи“, за да разчитаме на значително увеличение на размера на пенсиите, трябва да има високи нива на заетост, от една страна, и то заетост в икономически дейности с висока принадена стойност, във високотехнологични дейности. На следващо място, трябва да има високи заплати, трябва да има високи доходи, трябва да има сериозни, реални, а не част от доходите да отидат в сивия сектор, постъпления във фондовете на държавното обществено осигуряване, за да разчитаме на сравнително високи нива на социална защита, на високи нива на пенсии. Разбира се, има и друг малко по-ексцентричен начин на мислене по тази тема. Възможни са и други инструменти, като например преизчисляването на всички пенсии, за което говорят колегите от „БСП за България“. Това са скъпи инструменти, те са възможни, но за тях би трябвало да се потърси солидарност, както между поколенията, солидарност между всички осигурени лица, за да може да се стигне до това решение. Другият инструмент, за който сега колегите от „Обединените патриоти“ говорят в новото предложение на Закона за възрастните хора, е да се структурира един фонд, който да може да финансира минималните пенсии за стаж и възраст до размера на линията на бедност, който размер през следващата година е 363 лв. На следващо място, искам да кажа няколко думи и за това какво покриват всъщност тези 730 млн. лв. Уважаеми колеги, това, което приехме с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. – осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2019 г. с 5,7%, на практика поема 270 млн. лв. за целогодишното изплащане на размера на увеличените пенсии през 2020 г. – 270 млн. лв. А това увеличение, което се предлага за следващата година с 6,7%, на практика поема 360 млн. лв. от тези допълнителни приходи, за които говорих. Ето, с двете мерки само: 5,7% увеличение, осъвременено от тази година, целогодишно изплащане през следващата година и това увеличение от 6,7% за 2020 г. на практика се изяжда увеличението на приходите в осигурителната система. Уважаеми колеги, 8,34%, казваме, от брутния вътрешен продукт са парите, които са за социално осигуряване. Какво имам предвид? 12 млрд. 455 млн. лв. са разходите в бюджета на държавното обществено осигуряване. От тях 10 млрд. 577 млн. лв. са за пенсии. Сами можете да си отговорите на въпроса: достатъчни ли са тези пари, трябва ли да преминем психологическата граница от 10% брутен вътрешен продукт, заделян за пенсии, или не трябва? Каква цена трябва да платим за това при тези нива на заетост, при тези доходи, при тези постъпления в осигурителната система? Всички тези въпроси чакат своите отговори през следващите години. Няколко думи, уважаеми колеги, за сюжетната линия инвалидни пенсии, актуална и през последните дни. Уважаеми колеги от „Обединените патриоти“, аз си спомням много добре, че през 2017 г. Вие от тази трибуна и във Вашите предизборни обещания говорихте за това, че ще направите преглед на всички инвалидни пенсии, ще направите така, че ще икономисате от тях милиони, за да не кажа милиарди, с които да увеличите инвалидните пенсии. Като резултат на Вашите усилия през последните три години вижте какви са резултатите. Ако през 2017 г. за инвалидни пенсии са заделяни 1 млрд. 400 млн. лв. от бюджета на държавното обществено осигуряване, през 2019 г. те са вече 1 млрд. 800 млн. лв., а през следващата година се предлага да бъдат 1 млрд. 900 млн. лв. Това е записано в Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване. Благодаря Ви за това, което направихте – хората с инвалидни пенсии вече получават малко по-сериозни доходи! И последното нещо, с което искам да завърша моето изказване, виждам, че напредваме с времето… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да го увеличим? ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, обсъждане на бюджет на държавното обществено осигуряване, без да засегнем щекотливата тема за минималните осигурителни доходи на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, като че ли няма как да мине. Затова искам да кажа следното нещо по този въпрос: 88 161 са регистрираните през стопанската 2019 – 2020 г. от регистъра на Министерството на земеделието. Който иска, може да направи справка. Това са регистрираните земеделски производители, като още 5076 човека са регистрираните тютюнопроизводители. От тях при 400 лв. минимален осигурителен доход, забележете, се осигуряват само 36 000 земеделски производители, като една част от тях се осигуряват за всички осигурителни рискове, друга, по-голяма част, се осигуряват само за фонд „Пенсии“. Уважаеми колеги, големият проблем не е в това, че тези земеделски производители и тютюнопроизводители не искат да си плащат осигурителните вноски, за да имат адекватен принос от гледна точка на осигурителен принос, осигурително плащане. Дори и при 610 лв. техният индивидуален пенсионен коефициент е някъде около 0,5%. Пак не могат да покрият тези 324 лв. минимална пенсия. Но, когато се фокусираме и акцентираме, темата за земеделските производители я извеждаме като тема, която подрива солидарността между осигурените лица, между поколенията. Трябва да обърнем внимание на един друг фонд – фонд по чл. 69 на сектор „Сигурност“. Колеги, там осигурителната вноска е 60,8%. При 60,8% в приходната част, в разходната част на този фонд на сектор „Сигурност“ – нямам нищо против този сектор, те са хората, които гарантират националната сигурност, но дефицитът при тях е 147 млн. 700 хил. лв. за следващата година. Така че, когато говорим за търсене на солидарност и на справедливост, не трябва да противопоставяме единия на другия фонд. Не трябва да противопоставяме, а да търсим възможности за решаване на проблемите на тези хора. Искам да кажа няколко думи за издръжката на структурите на Националния осигурителен институт. Колеги, 3467 работещи, по-голямата част по служебни правоотношения, по-малката – по трудови, в системата на Националния осигурителен институт администрират изразходването на 12 млрд. 500 млн. лв. със 75 млн. 600 хил. лв. Това са 1,05% от разходите за издръжка. Искам да се възползвам от случая да помоля народните представители да направим предложение между първо и второ четене, да увеличим тази сума за хората, които правят възможно нашите пенсионери да получават дори и този размер на пенсиите, който е в момента. И накрая искам да се възползвам от възможността, че вчера беше Денят на социалното осигуряване, да поздравя всички работещи в тази сфера и да им пожелая да бъдат здрави! Да бъдат упорити в преследването на своите цели и нека Свети Великомъченик Мина да закриля тях и техните семейства! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов. Има ли реплики? Продължаваме с изказванията. Госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Обсъждаме закон – Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, който в частта си за пенсии, пенсионери, касае 2 млн. 150 хил. българи. Сигурно тези хора имат различни партийни, политически убеждения и пристрастия, и това е нормално. Общото между тях е, че са работили по 20, по 30, по повече години, тоест дали са своя принос за изграждане на икономиката на България и своя осигурителен дан в осигурителната система на България – своите осигурителни вноски. Общото между тях е, че почти всичките днес живеят трудно с размера на пенсиите, които им осигуряваме, дори и през Закона за бюджета на ДОО. В парадоксалната ситуация сме правителството да определи праг на бедност от 363 лв. за догодина, и същото правителство да определи минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст от 234 лв. Замислете се какво означава това? Правителството казва: „Не може да се живее с доходи под 363 лв. Просто е невъзможно. Ежедневните – лекарства, разходи, ток, вода и така нататък, не може“. И в същото време казва на тези хора: „Еми, добре, ама Вие трябва да го правите с 234 лв. Не може да се живее така, ама Вие ще трябва да живеете така.“ Разбирате ли противоречието и парадоксалната ситуация, в която се намираме – житейска? Защото ние можем цял ден и цяла нощ да се замеряме с числа, с актюерски разчети, с консолидирана фискална рамка и така нататък. Човешки да го обясним на хората – как при този праг на бедност да живеят с тези пенсии. И сега, има ли изход от тази ситуация? Разбира се, господин Адемов е прав: дългосрочната визия за излизане – работни места, високи доходи, високи осигурителни вноски, но това изисква години усилия за осигуряване на икономически растеж, за нови работни места и високи доходи, и събираемост на приходите от осигуровките. Тоест, борба със сивия сектор. Това може да отнеме години, а възрастните хора сега, днес, имат нужда от тази актуализация. Едното не пречи на другото. Нека да се стараем да осигурим този икономически растеж, работни места, но да вземем мерки сега. Какво предлагаме от Коалиция „БСП за България“ години наред? Преизчисляване на всички пенсии с нов средномесечен осигурителен доход. Можем да седнем и да разговаряме за коя година да бъде той – за 2013 г., за 2015 г., за 2016 г., но е наложително да се преизчислят пенсиите. Няма изход, хора! Няма изход за тях. За нас има, ние ще намерим как да го направим. Постави се въпросът за фондове, които да гарантират по някакъв начин пенсионната система, нови такива или въпросът за Сребърния фонд. Искам да отворим темата за Сребърния фонд, защото това е една от възможностите да се гарантира пенсионната система, да не се допуска срив в пенсионната система, да се покриват дефицити до определени количества и така нататък. Уважаеми колеги в днешното Народно събрание, Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. от правителство на БСП. Целта беше в него да влизат вноски от концесии – концесионни такси, приватизация – сумите, получени при приватизация на предприятия, и излишъците в бюджета. Какво се случи за десет години Ваше управление? Фондът стартира тогава с близо 2,5 милиарда. Днес Министерството на финансите, тоест не днес, преди един месец, отчете, че във Фонда има 3 милиарда и 67 милиона. За десет години половин милиард е влязъл във Фонда, при прогноза, когато той се създаваше – финансово разчетена, аргументирана и умна прогноза, днес във Фонда трябваше да има между 10 и 15 млрд. лв., а има 3 милиарда. Можеха ли тези 10 – 15 милиарда да помогнат на пенсионната система и сега да не гадаем откъде да дойдат пари? Можеха! Защо не се случи? Защото, уважаеми управляващи, грубо погазихте всички закони на България за тези десет години по следните начини. Още Симеон Дянков, за да избегне законовото задължение на правителството да внася парите от приватизация в Сребърния фонд, извади държавните дружества в така наречената Консолидационна компания и всички приходи от продажбите ги внасяше в държавния бюджет като дивидент вместо в Сребърния фонд за пенсии. Продължихте в следващите години по следния начин: за 2016 г. правителството на Борисов отчита 1 милиард и 470 милиона излишък; за 2017 г. – 800 милиона; за 2018 г. – 2 милиарда и 800 милиона излишък по консолидираната рамка. Вместо този излишък да влиза в Сребърния фонд, както Ви задължава Законът, месец преди края на годината премиерът Борисов го раздава с постановление на Министерския съвет, извън всички бюджетни процедури на парламента. Раздава го еднолично, както вече много сме говорили, с джипа, през прозореца за партийно политически цели и не изпълнява Закона – излишъкът от бюджета да влиза в Сребърния фонд, където да се трупа, за да подпомогне пенсионната система. И сега обяснявате: „Ама няма начин, ама много е скъпо, ама откъде пари?“ Ето, от тук пари, само при едно условие – че спазвате законите на България, които Ви задължават концесионни такси, приватизационни средства и излишъкът от бюджета да отиват за пенсионери. В тази връзка питаме за пореден път: защо отново парите от концесията на летище София, срещу която много пъти сме се обявявали, 480 милиона не отиват в Сребърния фонд, а отиват за покриване на дългове на БДЖ? Защо?! Променете Закона, ако не искате да отиват в Сребърния фонд. Кофти е положението, да излезете и да кажете на хората: „Ще премахнем Сребърния фонд, защото тези пари ще ги вкараме в общия държавен бюджет, за да покриваме дългове, за да ги харчим безразборно“. Не е добре, нали? Просто тихомълком Законът си действа, Вие не го изпълнявате. Ето Ви откъде да дойдат средства – едната възможност, разбира се. Това не е единствената. Във връзка с всичко това, което говорихме повече от час с колегите от „БСП за България“, между първо и второ четене ще го внесем – аргументирано, финансово обосновано, морално и справедливо изговорено, защото не е въпрос само на сметки, на скъпо или евтино. Въпрос е и на справедливост към възрастните хора, които са дали своя принос за изграждането на България, за съществуването и стабилността на осигурителната система, и днес живеят мизерно. Не просто е скъпо да им помогнем, справедливо е да решим този въпрос. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова. Реплики? Имате думата, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, дебатът за пенсиите винаги е свързан с много емоции. Системата е натоварена с много очаквания. Всички искаме хората да получават по-високи доходи, особено за нашите майки и бащи, но едно са желанията, друго са възможностите на държавата. Българската пенсионна система, повтарям, работи на принципа, свързан с личния осигурителен принос на всяко едно лице, затова има и различен размер на пенсиите. Няма как всички пенсионери да получават еднакъв размер на пенсиите. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Размерът на пенсията на всяко едно лице е на база осигурителните вноски, които е плащало през годините. Естествено, ако едно лице през годините е било на минимална работна заплата, ще получава и минимален размер на пенсията. Няма как да компенсираме тези хора. По какъв начин да стимулираме хората да се осигуряват на реален доход? Няма как. Също така не подкрепям преизчисляването на пенсиите, което непрекъснато внасяте, защото, от една страна, то ще струва много пари и по този начин изкривяваме пенсионния модел, защото автоматично влизаме в спиралата на дефицитите. Ние знаем, че Вие сте царе на дефицитите и на фалитите. Това ли искате да стане от следващата година? Когато поехме управлението през 2009 г. пенсионният фонд беше с огромен дефицит. Две трети от парите за пенсии се плащаха от държавния бюджет, през 2020 г. само една трета от парите за пенсиите ще се покриват от държавния бюджет. Няма как да се съгласим обаче с това, което предлагате Вие. Всичко отива в сферата на популизма. Нека да говорим с реални числа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Втора реплика? Не виждам. Госпожо Нинова, имате думата за дуплика. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Ангелова, естествено, че не може да има еднакви пенсии за всички пенсионери. Много елементарно е твърдението, че някой от нас е искал изравняване на пенсиите на всички пенсионери. Естествено, че пенсията зависи от личния осигурителен доход. Ние говорим обаче те да бъдат преизчислени с нов коефициент, което означава, че по-ниските пенсии ще се увеличат пропорционално на средните, пропорционално на други… За уеднаквяване изобщо и дума не може да става! Предстои ни поне, сигурно още две седмици разговор по бюджета. Моля Ви да не говорим с аргументите, че това е популизъм, страшно е, ние получихме дефицити, Вие – фалити. Ако продължаваме така да правим политика, особено по тема, която засяга 2 милиона и 150 хиляди души… Неслучайно започнах с това – тези хора имат различни политически убеждения, едни са Ваши членове и симпатизанти, други – наши. Ако така ще водим дебата, на нито един от тях няма да помогнем. Общото между тях е, че живеят зле и ние тук общо трябва да решим как да направим така, че да живеят по-добре. Ако искате, този разговор можем така да го водим. Не е популизъм нещо, което вече се е случвало. Популизъм е да обещаеш нещо невъзможно. През 2007 г. Българската социалистическа партия вече е преизчислявала по този начин пенсиите, по който предлагаме сега, и хората го помнят. Какво им казвате? Че това не е вярно и е популизъм? Те го знаят, нали ни гледат и ни слушат. Те помнят, че БСП така е преизчислявала пенсиите и, надявам се, вярват, че това е възможна политика и че ще се повтори отново, ако БСП има мнозинство. Темата „популизъм – антипопулизъм“ не е разумният начин за подхождане в този случай. За дефицитите – кой колко дефицити е получил при управлението си? Посочихме Ви един от начините за намаляване на дефицитите при решаване на този проблем – Сребърният фонд. По него нищо не казахте в репликата си. Обяснете къде са парите! Десет или петнадесет милиарда трябваше да има там?! Има три! Ето Ви един източник на средства за тази политика, а не да ми говорите, че това е популизъм и не е възможно. Възможно е! Стига да се намери разум и, пак казвам, при едно условие: ГЕБР, започнете да спазвате законите на държавата! Или имайте смелостта да излезете пред хората и да кажете: „Отменяме ги – Сребърния фонд, и няма да внасяме там пари“, но не просто да ги заобикаляте заради партийния и едноличния интерес на човека в Министерския съвет на „Дондуков“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова. Господин Сиди, имате думата за изказване. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, Проектозаконът за държавното обществено осигуряване за 2020 г. е разработен на високо професионално ниво и отразява тенденциите по отношение на финансовите параметри, адекватността и стабилността на системата. В разчетите на бюджета се предвижда ръст на броя на осигурените лица за 2020 г., но ръстът, заложен в бюджета, е доста скромен и във всички случаи с резерви, защото в прогнозите на правителството е заложено повишаване на нивото на заетост, както и по-ниска безработица. Ето защо считаме, че приходите в Проектобюджета са подценени. От друга страна, е предвидено осъвременяване на пенсиите, отпуснати до края на 2019 г., с 6,7% като този процент е по-висок спрямо първоначалната прогноза и това безспорно е позитивна тенденция, но тя остава все още далеч от предвиденото. Равнището на минималната трудова пенсия е 243,13 лв. и то е с повече от 100 лв. от линията на бедност. От 2017 г. досега съотношението между линията на бедност и минималната пенсия се запазва в рамките на 63% – 64%. В Програмата за управление ГЕРБ и „Обединени патриоти“ се ангажирахме да търсим възможности да намалим разликата между линията на бедност и минималната пенсия. Както вече казах, според нас приходите са подценени и затова вярваме, че има възможност между първо и второ четене да увеличим минималната пенсия на 250 лв. като част от изпълнение на ангажиментите ни за подобряване на живота на най-възрастните български граждани. Ние ще подкрепим предложения Законопроект на първо четене и между първо и второ четене ще предложим промени за увеличение на минималната пенсия на 250 лв. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Сиди. Реплики? Не виждам. Госпожо Желязкова, заповядайте. ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодарение на добрата работа на институциите днес можем да говорим за бюджет, в който се осигуряват и гарантират по-високи доходи. Това обаче предполага и много големи задължения и затова ние водим толкова отговорна политика на база доходите на българските граждани. Трябва да бъдем реалисти и да отбележим, че в бюджета на държавното обществено осигуряване правителството продължава да се придържа към две основни теми, два основни приоритета в него – политиката за стабилност и политиката за поетапно повишаване на пенсиите. Слушайки преждеговорившите по темата „пенсии“ и всички красиви на пръв поглед думи, които се отбелязаха, мога да кажа следното. Ние никога не сме си позволявали да заблуждаваме хората и да ги подвеждаме. Нашата политика е да сме открити и да не заблуждаваме хората. Пенсионната система не е нещо, с което политиците трябва да се заиграват. Всички ние искаме да има по-високи доходи, повече пари за пенсии и нашето правителство и институциите работят, за да се развива и надгражда финансовата политика в България. Разглеждайки Проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. не може да не споменем основните акценти в него. Планираното за 2020 г. увеличение от 6,7% на пенсиите е най-високото увеличение през последните години. От 1 юли 2020 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава на 234 лв., увеличава се и пенсията за старост. През 2020 г. се запазва и минималният размер от 2019 г. за получаване на една или повече пенсии от 1200 лв. Средният размер на пенсията на един пенсионер през следващата година се предвижда да достигне 412,28 лв., което е 8 на сто номинален ръст и 5,8 на сто реален ръст спрямо очакваното ниво от 381 лв. за тази година. Общата картина в сравнение с 2019 г. е, че бюджетът на държавното обществено осигуряване за следващата година е по-добър и, въпреки че се предвижда инфлация, тя няма да се отрази осезаемо на доходите на българските граждани. За първи път за пенсии ще бъдат дадени над 10,5 милиарда, като близо 40% от тях ще дойдат от държавния бюджет. Досега сме имали 50% – 60%, които идват и от бюджета, което означава, че е индикатор за добра финансова стабилност на бюджета. През следващата година се предвиждат 721 млн. лв. повече в сравнение с очакваните пенсии през 2019 г. Важно е да отбележим, че прогнозите през 2020 г. са средният осигурителен доход да достигне до 1063 лв., което също е ръст със 7,8% в сравнение с очакванията му през настоящата година. За социални помощи и обезщетения също са предвидени 99,5млн. лв., или с 6,1% повече от настоящата година. Увеличава се и максималният размер на гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност от работодателя от 1400 лв. на 1525 лв. Не на последно място, говорейки за бюджета на държавното обществено осигуряване, трябва да отбележим, че институциите и правителството спазват своя ангажимент да осигурят стабилна и сигурна финансова политика. Всеки от нас си дава сметка, че само с поддържането на добра фискална политика и работа в посока повишаване на инвестициите, изграждане на една благоприятна среда на живот можем да гарантираме увеличаването на доходите в страната. Предстои ни още много работа в тази сфера, но знаем, че вървим в правилната посока и всички показатели до момента го показват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желязкова. Реплики? Не виждам. Госпожо Желева, имате думата за изказване. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване ни беше представен от управляващите като прагматичен, реалистичен, предвидим. Аз ще го определя като бюджет на застой, защото отново липсват каквито и да са реформи, политики за справяне със задълбочаващите се социални проблеми. Някои от тях са негативните демографски тенденции и намаляване на населението, пенсионна система, която не гарантира достойно нарастване на доходите на пенсионерите. България неотлъчно заема последно място в класацията на страните от Европейския съюз по жизнен стандарт. На този фон се предлага бюджет, който няма да подобри живота нито на пенсионерите, нито на майките, нито на безработните. Дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване за догодина е приблизително 4 млрд. лв. Има малко подобрение на тази сума, но отново продължава да бъде една трета от цялата сума. Не може да се подмине и фактът, че за пореден път във всички фондове, с изключение на малкия фонд „Трудова злополука и професионално заболяване“, има недостиг, като най-голям е дефицитът във фонд „Пенсии“. Затова остава странно решението на управляващите максималният осигурителен доход да бъде замразен на 3000 лв., още повече че това поражда и усещане за чувство на несправедливост в обществото. Ще започна с уж положителното. Заложеният за 2020 г. общ размер за разходите за пенсии, краткосрочни плащания и трансфери, ще бъде около 700 млн. лв., но като дял от брутния вътрешен продукт те намаляват от 9,9% на 9,8%. Това се запазва като тенденция и при разходите за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт. Разходите за 2020 г., предвидени в бюджета на държавното обществено осигуряване, са 8,3%, забележете, при 9,2% за 2015 г., което показва, че няма никакво подобрение на социалните плащания. Не само че няма подобрение, а има задържане, намаляване и спад на този процент. Така гръмко афишираното осъвременяване на пенсиите от 6,7% от 1 юли 2020 г. е далеч от необходимото, при условие че се очаква 3% инфлация. Обществото очаква по-адекватни мерки. Какво ще направим с пенсионерите, които получават около 200 – 300 лв. мизерна пенсия месечно, онези, които са се осигурявали 40 години честно и които на старини очакват достойна социална закрила? Ясно е че това осъвременяване няма да има осезаема промяна в стандарта на хората, които разчитат само на пенсии. От друга страна, има още един голям проблем – отварянето на, както се казва, ножицата между най-ниските пенсии и високите пенсии. Предвиденото увеличение от 6,7% какво ще направи? Тези пенсии, които са приблизително на тавана от 1200 лв., тези които получават такава пенсия, ще получат увеличение около 70 – 80 лв. Увеличението на минималната пенсия за трудов стаж и възраст е едва с 14 лв., а за социалната – 8,89 лв. Това още веднъж показва, че мнозинството пенсионери в никакъв случай нито ще забогатеят, нито ще живеят по-добре. Те просто ще продължават да бъдат ужасно бедни, ще искат преизчисляване на пенсиите, ще продължат да протестират, да веят лозунги. И какво от това? В крайна сметка пак ще си кажем, както се казва: „Дано, ама надали!“ Ние от групата на „БСП за България“ смятаме, че, за да осигурим достойно съществуване на българските пенсионери, трябва да се намери справедливо и адекватно решение по отношение размера на пенсиите. Тоест, всички пенсии да бъдат преизчислени така, че те да са почти или близки до линията на бедност. Това предложение ще направим, както разбрахте, между първо и второ четене. По повод на останалите социални плащания. Само в Проекта на Държавното обществено осигуряване в мотивите осем пъти се споменават думите „запазва се“. Замразяват се и другите социални плащания, които са чрез държавния бюджет. Няма да ги изреждам всичките. Ще спомена минималното обезщетение за безработица, което остава 9 лв. на ден или едва 180 лв. месечно. При условие че се увеличава минималната работна заплата, незнайно защо управляващите го запазват на миналогодишните нива. При това, искам да напомня, че то се получава не само от тези, които са се осигурявали на минимална работна заплата, а и от тези работници и служители, които са се осигурявали на максимален осигурителен доход. Справедливостта изисква това да се промени. Ние ще направим нашето предложение между първо и второ четене – минималното обезщетение за безработица да бъде 60% от минималната работна заплата или, ако минималната работна заплата за 2020 г. е 610 лв., то да бъде минимум – 18 лв. на ден. Не приемам и обезщетението за отглеждане на дете за втората година от майчинството отново да бъде замразено на 380 лв. Много пъти сме говорили на тази тема и в доводите от управляващите се казва: „Това да решиш да имаш дете и да го отглеждаш не зависи от финансовите стимули, които ще предлага държавата“. Искам само да спомена едно – 380 лв. за втората половина от майчинството и 363 лв. линия на бедност. Мога да кажа само едно: срамно е! В заключение ще заявя: да, бюджетът е балансиран. Бюджетът не е само баланс, не е жонглиране на числа – едното да е равно на другото. Бюджетът, трябва да бъде и политика, която да предлага поне минимални реформи и така да се променят затвърждаващите най-ниски нива на бедност. С този бюджет на застой това няма да се промени. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева. Реплики към изказването на госпожа Желева? Не виждам. Следващият записан е господин Валери Симеонов. Заповядайте, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър Петков, уважаеми колеги! До голяма степен това изказване е провокирано от нелепото политическо и професионално говорене на представителя на ДПС и неоснователните упреци, които бяха отправени към политическата сила „Обединени патриоти“ или „Патриотичен фронт“. Това са същите хора, които седят вляво от Вас и вдясно от нас. Искам да припомня на тези, които имат къса памет, защото те са доста, или пък имат памет, обаче нямат съвест, защото отправят упреци, които нямат нищо общо с фактологията. През късните часове, когато се приемеше бюджета на 2017 г., това беше през декември 2016 г., точно „Патриотичният фронт“ постави на гласуване въпроса, свързан с повишаването на минималната пенсия на 300 лв. Точно ние бяхме политическата сила, тъй като преди това имахме договореност с колегите отляво, отдясно, така наречените наследници на БКП – БСП, които не изпълниха своя ангажимент и при гласуването на общата рамка на бюджета не ни подкрепиха. С други думи, не бяха предварително осигурени сумите за едно такова увеличаване, като откъснаха от собствената си плът – партийна плът, само четири гласа. После, на второто гласуване, пуснаха пестеливо, някъде около половината си парламентарна група. Същите сега да ми говорят, че са имали последователна политика е неоснователно. Нашата политика беше последователната. Връщам пак лентата през декември месец 2016 г., когато се приемаше Бюджет 2017 г. Ако тогава бяхме получили подкрепа, щяхме да ги имаме тези пет шест гласа, с които не мина предложението ни и минималните пенсии щяха да са 300 лв. за 2017 г. Сега щяхме да говорим за други измерения на сумите за минимална пенсия и за индексирана пенсия. По-нататък. Благодарение на нашата настойчивост и предизборни ангажименти за първи път в новата история на България в началото на мандата на едно управление пенсиите бяха повишени различно – някъде между 30 и 20 процента, но минималната пенсия беше определена на 200 лв., с което бяха облагодетелствани 724 хиляди и 500 пенсионери – 724 хиляди пенсионери. Искам да обърна внимание, че в момента правителството на България е коалиционно, в него участват две политически сили – едната е ГЕРБ, другата е „Обединени патриоти“. В продължилите около месец преговори това беше една от основните теми, толкова можахме да постигнем. За целия период на прехода ДПС не са направили даже и опит да постигнат нещо в тази посока. Ние поне се опитахме и постигнахме нещо. Тези наши усилия няма да спрат, докато ние присъстваме в Народното събрание или докато присъстваме в политиката. Мога да Ви информирам, че и към настоящия момент ние вече сме внесли Законопроект за възрастните хора, с който предвиждаме повишаване на доходите на пенсионерите до прага на бедност, през социални помощи, подпомагане и така нататък. Най-накрая нещо, което може би не го знае никой, но и към настоящия момент, точно в тези дни, водим доста сериозни преговори с нашите партньори от ГЕРБ в тази посока. Предстои ¬– буквално до няколко дни ще имаме заседание на Политическия съвет, точно с коментиране и обсъждане на въпроса за повишаването на пенсиите и намиране на съответния разумен механизъм, по който да не бъде съборен бюджетът, но, от друга страна, ние да изпълним своя предизборен ангажимент, така както сме го правили и до момента. Отговорната политическа сила, която работи в тази посока, е само в рамките на „Обединени патриоти“. Съжалявам, не искам да обидя никой, но изреждам факти. Още една професионална некомпетентност, на която бяхме свидетели, беше коментарът, свързан с инвалидните пенсии. Някой, ако не е разбрал, точно ние бяхме хората, които последователно и с доста труд успяхме да променим Наредбата за медицинската експертиза, с която заложихме механизъм за оздравяване на ТЕЛК-овете. В ТЕЛК-овете и в момента има изключително големи кражби, злоупотреби и корупция. Предполагам, че не е нужно да Ви убеждавам. Достатъчно убедителни бяха многобройните репортажи на телевизии, сайтове и така нататък от цялата страна. В момента там се крадат огромни средства и в момента там има голям резерв, който продължаваме да твърдим, че трябва да бъде насочен към пенсиите, към обезпечаването на по-високи пенсии. Слава богу, резултат вече има в тази посока – има промяна в ТЕЛК-овете, в работата, в състава вече на ТЕЛК-овете. Доста некомпетентно и несериозно, повърхностно, да не кажа, да даваш като пример затова, че не е проработила реформата в ТЕЛК-овете, с това, че се увеличавали парите за инвалидите за следващата година. Естествено, и брутният вътрешен продукт се увеличава, и минималната работна заплата се увеличава, и средната работна заплата се увеличава. Съвсем нормално е. Дай боже, колкото се може повече да се увеличават не само на инвалидите, но и на всички лица, които по някакъв начин трябва да бъдат подпомагани. Дай боже! Това не е доказателство за несвършена работа. Когато една политическа сила, която в края на краищата не е от най-големите в парламента, се опитва да направи нещо, добре би било и останалите да окажат някаква подкрепа, защото това, което ние се опитваме да правим, го правим именно и само в името на интереса на българските граждани. Да стоиш отстрани, да иронизираш, да показваш, извинете, некомпетентност, това най-малкото в личен план е жалко. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. (Ръкопляскания от ОП.) Реплики? Не виждам. Госпожа Клисурска се е записала за изказване – заповядайте. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Бюджетът на държавното обществено осигуряване е политически документ. Той Ви представя визията на управляващите в сферата на доходите, в сферата на борбата със социалното неравенство, бедността, грижата за социално уязвимите групи, майките. Населението на България намалява с 50 хиляди души годишно. Само по данни на Финансовото министерство и това са данни от преди един месец (показва графика на лист хартия), когато фактите говорят, всички в залата трябва да мълчим. Ние виждаме какво е състоянието на работещите българи. Състоянието на работещите българи е такова, че милион и 700 хиляди българи работят на минималната работна заплата. Тези политики, които предлагаме с Бюджета на държавното обществено осигуряване, точно трябва да дадат отговор на въпроса: как да повишим доходите на хората така, че те да не бъдат работещи бедни? Уважаеми господин Министър, уважаеми господа експерти! Бюджетът на държавното обществено осигуряване през тази година не предлага нищо. То е повторение на нищото от миналата година. Даже мога да кажа, че е много по-трагичен. Не знам защо и миналата година го казах от тази трибуна: защо изкуствено занижавате приходната част на бюджета? Защо? Миналата година, когато застанах в тази зала, всеки може да провери стенограмата, аз казах: „Залагате 2000 души осигурени лица повече.“ Колко изпълняваме тази година? 50% отгоре. Сега пак залагаме само 2000 души осигурени лица, увеличение спрямо миналата година. Защо правим това изкуствено занижаване на осигурените лица, след като от няколко години си говорим за крещяща безработица – след като либерализирахме режима за работници от трети страни? Защо? Следващият буфер, който създавате с бюджета на Общественото осигуряване, е свързан със заложените пенсионери. Само със 7000 по-малко, при положение че тази година те са със 17 хиляди повече и на всички е ясно, че условията за пенсиониране ще затруднят много голяма част от пенсионерите. Броят на намаляване на пенсионерите ще е много по-голям. Тази година преизпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване беше значителен. Ето защо, аз Ви казвам: изкуствено занижавате приходната част, за да заложите по-малко в разходната. Още няколко въпроса по приходната част. Какво ни спира да повишим максималния осигурителен доход? Това означава, че група лица с много високи доходи, допринасят в бюджета процентно с по-малък дял от своите доходи. Отново се връщам на таблицата. Това е таблицата на Вашия финансов министър. (Отново показва същата графика.) Вижте ги – 111 хиляди души, получават доходи над 3000 лв. Тези 111 хиляди души само за фонд „Пенсии“ биха допринесли с 333 млн. лв. на година. Ето Ви една част от средствата, които са Ви необходими за политиките за пенсионерите. Следващият ми въпрос е свързан с приходната част. Уважаеми господа управляващи, къде са политиките за ускорен ръст на минималната работна заплата? Съотношението в България към средната е само 43%, при положение че в Европа, в развитите европейски страни, процентът е към 60. Още няколко въпроса: какво правим с минималните осигурителни доходи? Седемдесет и шест процента от минималните осигурителни доходи са на минималната работна заплата. Тази година даваме възможност на страшно много икономически групи да работят на минималната работна заплата – не да работят, да се осигуряват на нея, при положение че в ръцете на министъра на труда и социалната политика, в ръцете на Вас, управляващи господа и дами, извинете, е административното увеличение на минималните осигурителни доходи. Защо не го правите? Сега ще кажа няколко неща по отношение на разходната част. Точно, защото Вие намалявате приходната част, в един момент какво виждаме в разходната? Ощетявате майките! Обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година остава за трета поредна година 380 лв. Как една майка в рамките на 12 лв. дневно ще гледа детето си и ще живее нормален живот?! Защо не отчитаме инфлационните индекси и защо не взимаме отношение по този въпрос – три години замразяване?! Другото замразяване от три години е минималното обезщетение при безработица, което остава 9 лв. трета поредна година. Защо, при положение че в крайна сметка всички ние, които напускаме по свое съгласие и по Кодекса на труда, се дава възможност максимално или по-високо обезщетение за безработица да получават само тези, на които работодателят е прекратил правоотношението? Което, какво означава? – Че ощетяваме и тази уязвима група безработни лица. Последното ми изречение ще бъде свързано с българските пенсионери. Четиринадесет, двадесет лева, уважаеми дами и господа управляващи – смятате ли, че ще са достатъчни на българските пенсионери, за да се справят с всички завишени цени, с този труден социален живот? Два милиона български пенсионери живеят под прага на бедността! Така че ние няма да приемем този бюджет, защото той е рестриктивен и не дава отговори как да се справим с бедността, с неравенствата, как да направим така, че животът на социално уязвимите групи да бъде защитен. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Реплики? Не виждам. Госпожо Бъчварова, заповядайте за изказване. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам да Ви върна към темата за осигуряването на земеделските стопани. Трета поредна година Националният осигурителен институт предлага двойно увеличаване на осигуровките за земеделските стопани, като през 2018 г. те предлагат от 300 лв. на 480 лв., а в крайна сметка са 350 лв. През 2019 г. от 350 лв. на 560 лв. – 400 лв. е крайният ефект, а сега от 400 лв. на 610 лв. Хипотезата е, че с това ще се увеличат пенсиите. Вече беше споделено, че това няма да увеличи пенсиите на земеделските стопани. Няма абсолютно никакъв икономически анализ как това ще се отрази на сектор „Земеделие“ и на тези, които са най-вече малките и средните земеделски стопани. За сведение, през 2018 г. осигурените земеделски стопани са 46 хиляди. Господин Адемов каза, че 36 хиляди са през 2019 г. С това темпо – да намаляват с 10 хиляди земеделските стопани и да не се занимават в този отрасъл с чувствителните сектори растениевъдство, животновъдство, а също така и овощарство, в края на периода – следващата и по-следващата година, намаленията ще бъдат с повече от 30%. Ние искаме ли малките земеделски стопани да останат да работят в България и да се занимават със земеделие?! Ако искаме, трябва да им осигурим условия за това. Те са приравнени към големите стопанства и нямат абсолютно никаква възможност да се развиват, защото изискванията към тях са такива, каквито са към големите стопанства. Затова моят апел към Вас е: не злоупотребявайте и не търсете възможности да увеличавате осигуровките и по този начин да санкционирате земеделските стопани, които работят. Само малките са засегнати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още едно число – 2019 г., спрямо 2018 г., намалението на заетите в сектор „Животновъдство“ на малки стопани е с 34%. Бъдещето за тези стопанства не е много розово. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова. Колеги, други изказвания? Госпожо Ангелова, заповядайте за изказване. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Силно се надявах в днешния дебат по отношение обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване рационалните и подкрепени с доказателства аргументи да надделеят над емоционалните и, за съжаление, понякога популистки опити за преиначаване на фактите. Защо трябва да се подкрепи бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г.? Защото в него има редица положителни ефекти. Първото и най-важно сред тях е обстоятелството, че той продължава усилията за укрепване на финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване. За поредна година осигурителните приходи покриват все по-голяма част от разходите на държавното обществено осигуряване. През 2017 г. – първата година от управлението на това правителство, те са били около 57% от разходите, а през 2020 г. се предвижда да бъдат над 65 на сто от разходите. Едновременно с това намалява значително и трансферът от страна на държавния бюджет за изплащане на пенсиите. Както казах в предходно мое изказване, през 2009 г., когато за първи път поехме управлението, дефицитът в пенсионния фонд беше изключително голям – над четири милиарда и половина, две трети от парите за пенсия се плащаха от държавния бюджет, а сега за 2020 г. по-малко от една трета от разходите за пенсия ще се покриват от държавния бюджет. Какъв извод можем да си направим от тези данни? На първо място, че това е един положителен ефект от пенсионната реформа, която направихме през 2015 г. На следващо място, благодарение на провежданите политики в икономиката пазарът на труда, политиките по доходите, както и благоразумните разходи, които се правят, икономиката на държавата расте, растат доходите, расте заетостта и всичко това се отразява положително върху баланса между приходите и разходите на държавното обществено осигуряване и финансовото му състояние се подобрява. Това са фактите и устойчивостта по отношение на намаляване на дефицита на държавното обществено осигуряване трябва непрекъснато да се подчертава и да се подкрепя. Това е една от силните страни на Проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Второто голямо предимство на Проектобюджета е неговият принос към решаване на някои актуални социални проблеми. Както беше казано, от 1 юли 2020 г. се предвижда увеличение на пенсиите с 6,7 на сто. Нарастването отразява натрупаната инфлация и нарастването на средномесечния осигурителен доход за предходната година. Бързам да отговоря на критиците, които биха казали, че след като увеличението е от средата на годината, то едва ли не ще бъде елиминирано от инфлацията през 2020 г., но ако си направим усилията да прочетем есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2020 – 2022 г., която е част от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, то планираната инфлация за 2020 г. е 2,1 на сто. Процентът за осъвременяване на пенсиите е 6,7 на сто и независимо, че той ще бъде приложен от средата на годината, гарантира ръст на покупателната способност на всички пенсии. Това показват обективните данни. На следващо място, със сигурност ще чуем много различни предложения между първо и второ четене за увеличение на пенсиите през 2020 г. Заявките бяха дадени и при предходни изказвания на колеги, но когато обсъждаме идеи по отношение на увеличение на пенсиите, призовавам техните вносители да изхождат от професионалния анализ, а това е да дадат аргументите защо техните предложения са по-добри за повишаване на пенсиите. За да оценим тези предложения, предлагам да използваме два критерия. Първият е: дали те съдействат за запазване на финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване и, вторият, дали са съобразени с икономическото развитие и финансовото състояние на страната? Това е изключително важно, защото ако не се съобразим с тези два критерия, всички предложения, които ние ще видим между първо и второ четене, за повишаване размера на пенсиите и за актуализацията ще бъдат, както казах, в сферата на популизма и неминуемо ще доведат най-вече до увеличаване значително на дефицита на държавното обществено осигуряване. По отношение на този проектобюджет можем да кажем, че той отговаря положително на тези два критерия. Както вече имах възможност да подчертая, продължава водената политика за съхраняване на устойчивостта и стабилността на държавното обществено осигуряване и, от друга страна, най-важното, че този бюджет е съобразен с икономическите и финансовите възможности на страната. Така че, ако има такива предложения, които предлагат по-добър цялостен подход към жизненото равнище на пенсионерите и развитието на пенсионната система от предложеното в Проектобюджета на Министерския съвет, ние сме готови да ги обсъдим, но не трябва да забравяме, че в пенсионното дело едни непреднамерени решения днес може да имат много тежки и сериозни последици години наред. Много неща могат да бъдат казани по отношение на краткосрочните обезщетения и помощи. За 2020 г. е заложен ръст на разходите за краткосрочните обезщетения и помощи с 6,2 на сто, в сравнение с очакваното изпълнение на бюджета за 2019 г. Проектобюджетът за 2020 г. осигурява необходимите средства за пълна реализация на правата на осигурените лица, отчитайки нарастването на осигурителния доход. Вече чухме от преждеговорившите критики, че нормативите за паричните обезщетения за безработица и размерът на обезщетението за майчинство за втората година не са променени и се нуждаят от увеличение. В контекста на тези разсъждения нека да отчетем факта, че през тази и следващата година имаме трайно намаление на безработицата в страната. В макрорамката за 2020 г. е предвиден коефициентът на безработицата да продължи да намалява, достигайки до 4,1 на сто. На практика само тези, които са най-уязвимите лица, няма да бъдат включени на пазара на труда, така че това предложение, което ще направите, уважаеми колеги от БСП, за увеличаване на обезщетението за безработица, е неприемливо, тъй като пазарът на труда се нуждае от работна сила, а не да караме хората да стоят безработни и да получават високо обезщетение за безработица. Не е ли по-добре тези хора да се квалифицират, да повишават своите умения и веднага да се включват на пазара на труда, отколкото да стоят вкъщи и да чакат на социални помощи? Сходни са аргументите ни и по отношение на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Нека да припомним, че България има най-дългото майчинство в сравнение с всички останали европейски страни – 58 седмици, при едва 14 седмици, заложени като минимум за страните – членки на Европейския съюз, според Европейската директива. Така че е нужно много внимателно да се вземе предвид как увеличението на това плащане, тоест на майчинството през втората година, ще се отрази върху предлагането на труд и кариерната перспектива, която стои пред жените, и нуждата от работна сила. Завършвам своето изказване с обобщението, че Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е реалистичен и покрива всички критерии за стабилност на държавното обществено осигуряване за 2020 г. и затова заслужава да бъде подкрепен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова. Реплика? Господин Атанасов, заповядайте. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, с огромното ми уважение към Вас! Преди малко говорѝ колежката Клисурска. Цялото нейно изказване се разходваше в тази част, че имаме занижена приходна част на ДОО. Колежката изкара девет аргумента, на които обаче аз очаквах да има отговори, на тези девет аргумента. Вие не отговорихте на нито един и се надявам господин министърът Петков да отговори точно на тези въпроси, защото… РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: На кои, на кои? СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ама, чуйте ме внимателно! Защото тези въпроси, които повдигна колежката, изобщо не ме интересуват от коя партия са. Истината е, че това, което каза колежката Клисурска, е абсолютно вярно. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): На кои? СЛАВЧО АТАНАСОВ: Отговорете си! Аз взимам реплика към Вас! Отговорете! Отговорете на тези въпроси, защото се зададоха девет важни въпроса, на които досега не получих нито един отговор. Затова Ви моля! Или ако Вие не можете да отговорите, да отговори господин министърът. Толкова по въпроса! Има девет аргумента на Клисурска – нито един отговор по този въпрос! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата трябва да е към госпожа Ангелова. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Оживление вляво.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Ангелова? (Реплика на народния представител Светлана Ангелова.) Нямате отношение към репликата на господин Атанасов. Други изказвания, колеги? Лично обяснение – госпожо Клисурска, заповядайте. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ето така решаваме бюджета на ДОО и аз благодаря за тази реплика. Защото когато на първо четене в комисии дебатирахме бюджета на ДОО, не получихме нито един отговор. Аз се надявам между първо и второ четене, когато дебатираме политики, да получим отговор, който да подкрепя една част от нашите предложения. Надявам се господин министърът да обясни, защото няма логика в това, което ни се предлага. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Други изказвания? Не виждам, колеги. Закривам разискванията. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Националния осигурителен институт! Слушах с внимание дебата по Проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г. Бюджетът на ДОО засяга интересите на близо пет милиона българи, 2 млн. 800 хил. осигурени лица, 2 млн. 150 хил. пенсионери и е нормално да бъде обект на сериозен дебат в българското Народно събрание. Аз ще си позволя в края на тази, продължила дълго, дискусия да се опитам да посоча няколко достойнства според мен на предлагания Законопроект за бюджета на ДОО. На първо място, бюджетът на ДОО за 2020 г. е изготвен на базата на действащото законодателство и с Проектозакона не се предвиждат съществени изменения в Кодекса за социално осигуряване. Това ми дава основание да твърдя, че предложения Проект на бюджет е реалистичен, изпълним и са минимизирани рисковете при неговото изпълнение. На следващо място, още веднъж искам да посоча, че за първи път се планира събраните приходи от осигурителни вноски да превишат сумата от 8 млрд. лв. и да осигурят финансиране на две трети от разходите по бюджета на ДОО. Промяната в пропорциите на финансиране на разходите на ДОО за последните 10 години му дава финансова стабилност, намалява значително неговата зависимост от финансиране от държавния бюджет, връща го към осигурителния модел. На трето място, считам, че с предвидените разходи за пенсии и краткосрочни обезщетения бюджетът на ДОО за следващата година осигурява необходимата социална защита на осигурените лица и българските пенсионери. Искам да обърна внимание, че осигурителната система е така устроена, че осигурителните плащания са производни на доходите от труд. Тоест, те са заместващ доход. В тази връзка устойчивият ръст на осигурителните плащания минава единствено през ръст на заетостта и доходите от труд. Затова усилията на правителството са насочени именно в тези посоки – осигуряване на заетост и повишаване на трудовите доходи. Ще дам пример. Както беше споменато многократно, в Законопроекта беше предвидена актуализация на пенсиите от 1 юли 2020 г. с 6,7%. Този относително висок процент е възможен благодарение на високия ръст на средния осигурителен доход за 2019 г., който е 10,8%. Всъщност размерът на актуализацията надхвърля заложения процент в 3-годишната прогноза, който беше 5,3%. Това е пътят! Съставителите на всеки проект на бюджетен закон са изправени пред дилемата, пред компромисния избор да запазят финансовата стабилност на осигурителната система и да осигурят повишаване на ликвидността на осигурителните плащания. Аз съм убеден, че този проект предлага един благоразумен баланс между тези две цели на осигурителната система. На тази основа, на основа на достойнствата на Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, които посочих, ми дава основание да призова този проект да бъде подкрепен. В същото време сме отворени за обсъждане на всички предложения, които народните представители ще направят между първо и второ четене, и които биха подобрили внесения проект. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Преминаваме към гласуване. Колеги, моля да заемете местата си. Квесторите, поканете народните представители в залата. Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 902-01-55, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. (Шум и реплики.) Отменете гласуването, колеги. Нека още веднъж да гласуваме. Имаше проблеми с пултовете. Колеги, моля режим на гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Отменихме гласуването, защото имаше проблем на някои пултове. Да стане ясно на всички защо гласуваме втори път. Просто имаме проблем със системата. Господин Нунев и госпожа Лечева имат проблем с пултовете, госпожа Клисурска, господин Марков. Гласували 208 народни представители: за 121, против 87, въздържали се няма. Предложението е прието. Имаше отрицателен вот – заповядайте, господин Иванов. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах „против“ Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., защото хората, чиито доходи са само от пенсии, са обречени отново на мизерно съществуване. Запазва се ножицата между стари и нови пенсии и несправедливият подход за еднакво увеличение на всички пенсии. Това ще продължи да създава безспорно конфликт между поколенията, а преизчисляването, за което говориха и моите колеги, отново не се предвижда и това още повече обрича на недоимък и лишение хората, които разчитат само на тези доходи. Като цяло бюджетът на държавното обществено осигуряване не предлага нови политики, мерки и решения. С него не се решава нито един от системните проблеми на социалното осигуряване. Замразяването на останалите социални плащания продължава тенденцията на затвърждаване на най-ниските нива на бедност и неравенства в целия Европейски съюз. Минимална пенсия от 234 лв. и социална пенсия от 141 лв. е подигравка. Наистина записът в Конституцията, че България е социална държава, е без значение за управляващото мнозинство. Единственият резултат от този бюджет на общественото осигуряване ще е още повече бедност. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Втори отрицателен вот – господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Гласувах също „против“. Голяма част от аргументите вече бяха казани. Те се съдържат както в подценяването на приходите, ниската база на приходите, така и в неравенството, което има между стари и нови пенсии, така и в замразяването на тези плащания, които единствено, за да бъдат спестени, въвеждаме един термин, който е много хубав – средната хармонизирана инфлация, която никога не съответства на реалната инфлация в България. Но аз гласувах „против“ и поради един друг мотив. Току-що приетият закон опровергава премиера Бойко Борисов, опровергава го в тази част, където той казва – много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България. Тях ги няма в базата на бюджета. Тях ги няма в хората, които ще работят, за да се отчислява за пенсии. Те не са приети в държавната администрация, защото може би „калинките“ не им дават място там. Те може би са отишли в бюрата по труда и са се записали, за да черпят средства от НОИ. Или третото, което е – те са станали пенсионери. Така че тези хора не създават продукт, на който разчитаме всички ние. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков. И трети, последен отрицателен вот – господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ този закон, защото не е нужно да си икономист, за да разбереш, че когато ти трябват 360 лв. да живееш, не можеш да преживееш с 234 лв. Гласувах „против“, защото не е нужно да си специалист по обществено осигуряване, за да разбереш, че не е справедливо двама човека, работили една и съща професия за еднакво дълго време, да взимат различна пенсия, защото са се пенсионирали един през една година, а друг – през друга. Гласувах „против“, защото, без да си бюджетар, разбираш, че не можеш да се хвалиш, че бюджетът ти е балансиран, когато този баланс се крепи върху жертвата на повече от два милиона души, взимащи мизерни пенсии и с таван, за да бъдат спестени малко по-високи осигуровки на няколко хиляди души. Ако това Ви е балансът, аз предлагам да бутнем везните! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. С това днешното заседание приключва. Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 17,47 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Юлиан Ангелов Филип Попов
Българският парламентаризъм и българската модерна медицинска наука имат дълбоки и здрави корени, устояли на предизвикателствата на времето. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържествената церемония по повод 140-ата годишнина от създаването на Александровска болница. Лечебното заведение е най-старата болница у нас и неотлъчно следва световните тенденции и стандарти в медицината.

Председателят на парламента отбеляза, че ведната след основаването на болницата през 1879 г. тя веднага се превръща в храм на знанието и медицинското образование. През годините в Александровска болница са спасени много човешки животи, като нито за ден не затваря вратите си за страданието на хората, подчерта Цвета Караянчева. По думите й в болницата работят прекрасни специалисти, които са запазили хуманизма, професионализма, отношението към хората и с достойнство носят званието човеци.
В знак на уважение и признателност Цвета Караянчева подари на директора на Александровска болница доц. Костадин Ангелов плакет на Народното събрание с пожелание всички медицински работници да издигат лекарската професия на все по-високо ниво и да бъдат отличници в скалата на доверието на своите пациенти.

На събитието присъстваха още председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, народни представители, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, Тивериополският епископ Тихон, председателят на Българският червен кръст акад. Христо Григоров, лекари и общественици.

Народното събрание прие на първо четене бюджета на НЗОК за 2020 г. "За" предложения законопроект гласуваха 120 народни представители, 88 депутати от "БСП за България" и ДПС гласуваха "против".

В параметрите на бюджета за догодина са разчетени общо разходи и трансфери в размер 4 744,7 млн. лв. Сумата е с 394,7 млн. лв. повече от сумата за 2019 г.

Догодина само за разходи са предвидени 4 739,2 млн. лв. За предоставяне на трансфери към Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване са предвидени 5,5 млн. лв.

От общата сума на разходите 4 739,2 млн. лв. за текущи разходи се предлагат 4 595 млн. лв. От тях с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2020 г. са разчетени на сума 4 454 млн. лв., или повече с 337,6 млн. лв. от закона за 2019 г.

Тези средства се разпределят както следва: за първична извънболнична медицинска помощ 244,0 млн. лв. или с 19,0 млн. лв. повече от 2019 г; за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение 264, 7 млн. лв., или с 14,0 млн. лв. повече от 2019 г.

Предвиждат се 179,8 млн. лв или с 12,8 млн. лв. повече в сравнение с миналата година пари за дентална помощ.

За медико-диагностична дейност се предвиждат 94,3 млн. лв., или с 4,3 млн. лв. повече от 2019 г.

В началото петима нови депутати положиха клетва: Полина Шишкова, Добрин Танев, Мартин Обрешков, Евдокия Асенова и Десислав Тасков - коалиция "БСП за България".

12/11/2019 - 12/11/2019
1. Първо гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г.).
Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в седмичната Програма за работата на Народното събрание следните допълнителни точки: Прекратяване пълномощията на народни представители – подадени оставки от народните представители Йордан Младенов, Пенчо Милков, Станислав Владимиров, Денчо Бояджиев, Анелия Клисарова и Христо Грудев, като предлагам да стане точка втора за днешното пленарно заседание. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани и Проект на решение по Доклада. Вносител е народният представител Йордан Цонев – председател на Временната анкетна комисия, като предлагам да стане точка трета за днешното пленарно заседание. Моля, гласувайте. Гласували 161 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. Преминаваме към: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СКЛЮЧЕНОТО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА НОТИ НА 22 ЮЛИ 2019 Г. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФРАНКОФОНСКИЯ ИНСТИТУТ ПО АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ (ФИАУ) В СОФИЯ, ПОДПИСАНА НА 28 АВГУСТ 2002 Г. Вносител: Министерският съвет. Комисията по образованието и науката за представяне на Доклада. Имате думата, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. Моля, преди да Ви запозная с Доклада, процедура по допуск – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати: от Министерството на образованието и науката: госпожа Деница Сачева – заместник-министър; от Министерството на външните работи: господин Георг Георгиев – заместник-министър, и госпожа Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека“; Асен Кръстев – национален координатор на франкофонията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 153 народни представители: за 149, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Моля, продължете с представянето на Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. В заседанието взеха участие: от Министерството на образованието и науката: Красимир Вълчев – министър; от Министерството на външните работи: Георг Георгиев – заместник министър, Мария Спасова – директор на дирекция „Права на човека“; и Асен Кръстев – национален координатор на франкофонията. (Шум.) В Комисията по образованието и науката постъпи становище от Националната агенция за оценяване и акредитация, че досегашното и по-нататъшно функциониране на Франкофонския институт по администрация и управление в София като специализиран институт на франкофонията по администрация и мениджмънт ще засили ролята на нашата държава като фактор и желан партньор на Международната организация на франкофонията в Централна и Източна Европа и Западните Балкани. (Шум.) Законопроектът бе представен от заместник-министър Георг Георгиев, който подчерта, че Франкофонският институт по администрация и управление (ФИАУ) в София е създаден по предложение на Република България пред Петия форум на най високо равнище на франкофонията (Мавриций, 1993 г.). Институтът е открит през 1995 г. по силата на Спогодба между правителството на Република България, от една страна, и Асоциацията на университетите с частично или цялостно преподаване на френски език и Университета на френскоезичната мрежа, от друга страна, относно осъществяване на Проекта ФИАУ, подписана на 12 декември 1994 г. (Шум.) Франкофонският институт по администрация и управление е институт към международна организация, който организира обучения по силата на Спогодба между Република България и Международната организация на франкофонията по програми на университети с академична акредитация в държави от Европейския съюз, по конкретно Франция и Белгия, но не разполага с преподаватели на основен трудов договор и не издава дипломи. Обучението се осигурява от гостуващи преподаватели и дипломите се издават от университетите, по чиито програми се организира обучение. В изпълнение на Протоколно решение на Министерския съвет от 29 май 2019 г., т. 8 от Протокол № 22, чрез размяна на ноти на 22 юли 2019 г. е сключено Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г. при условие за последваща ратификация. (Шум.) Сключеното Споразумение за изменение на действащата Спогодба не променя установения от 23 години насам режим и обхват в дейността на Института, както и не променя целите и организационните принципи в работата му. (Шум.) Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, тъй като се изменя ратифицирана със Закон спогодба. (Силен шум.) Разпоредбите на Споразумението са в съответствие с Конституцията на Република България, българското законодателство, международните задължения на страната ни и правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед на тяхното прилагане. Сключването на Споразумение за изменение на Спогодбата е породено от необходимостта за: - промяна на наименованието на Института вследствие на констатирано съвпадение на френската абревиатура на името c тази на институт, регистриран във Франция през 1968 г. (Силен шум.) C преименуването на Института се решава проблем от областта на интелектуалната собственост и отпада като безпредметен предявеният съдебен иск във Франция срещу Университетската агенция на франкофонията; - уреждане на условията и на ангажиментите на страните във връзка с предоставянето на Института на право на ползване върху помещения в София, което се регламентира в Допълнителна договореност № 1 към Спогодбата.“ (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, госпожо Стоянова. Колеги, извинявам се, но толкова е шумно, че наистина не се чува с какво ни запознава госпожа Стоянова. (Силен шум.) Моля Ви, седнете по места и запазете тишина или просто проведете разговорите си извън пленарната зала. Моля Ви! (Шум.) ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: „Министър Красимир Вълчев…“ (Шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, изчакайте, защото има хора, които не са ме чули какво помолих току-що. (Шум.) Продължаваме да чакаме. (Шум.) Още мъничко тишина, моля! (Шум.) Ако не можем да запазим тишина и сте съгласни… (Шум.) Не бих искал да споменавам имена на народни представители, моля Ви! Благодаря Ви. Продължете, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: „Министър Красимир Вълчев изрази подкрепа за разглеждания законопроект. След проведено гласуване с резултати: „за“ – 20 гласа, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване представения Ви законопроект. Гласували 147 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте за процедура. ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление в София, подписана на 28 август 2002 г., № 90-02-26, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение. Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: „ЗАКОН за ратифициране на сключеното чрез размяна на ноти на 22 юли 2019 г. Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София, подписана на 28 август 2002 г. Член единствен. Ратифицира сключеното чрез размяна на ноти на 22 юли 2019 г. Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София, подписана на 28 август 2012 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам изказвания. Ще подложа на гласуване четири текста: наименованието на Закона, съдържанието на член единствен по вносител, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и съдържанието на параграф единствен по вносител. Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление с вносител Министерския съвет. Законопроектът е приет на първо гласуване през месец септември, като предлагам да стане точка четвърта за днешното пленарно заседание. Моля, режим на гласуване. Гласували 126 народни представители: за 103, против 22, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка: ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. От народния представител Йордан Младенов: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Йордан Стоянов Младенов като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 143 народни представители: за 141, против 2, въздържали се няма. Предложението е прието. Заявление от народния представител Пенчо Милков: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Пенчо Младенов Милков като народен представител от Деветнадесети изборен район – Русенски.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 146 народни представители: за 145, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Заявление от народния представител Станислав Владимиров: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Станислав Иванов Владимиров като народен представител от Четиринадесети изборен район – Пернишки.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заявление от народния представител Денчо Бояджиев: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Денчо Стоянов Бояджиев като народен представител от Осемнадесети изборен район – Разградски.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заявление от народния представител Анелия Клисарова: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка пред Народното събрание. „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Анелия Димитрова Клисарова като народен представител от Трети изборен район – Варненски.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Следващото заявление е от народния представител Христо Грудев: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран от мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Христо Грудев Грудев като народен представител от Седемнадесети изборен район – Пловдивски.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 131 народни представители: за 127, против 4, въздържали се няма. Предложението е прието. Продължаваме с: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПОВОД ИЗНЕСЕНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ МЕДИИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА СКАНДАЛНАТА ПОДКУПНА СХЕМА ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ. Кой ще представи мотивите и Проекта от Временната комисия? Няма ли никой от Комисията? Ще Ви запозная с мотивите: „Необходимостта от удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани с още 2 месеца е нуждата от допълнително време за цялостен анализ на събраната в процеса на работа информация, както и необходимостта от технологично време за изготвяне на доклад.“ Ще Ви запозная с Проекта на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани с 2 (два) месеца.“ Режим на гласуване по представения проект. Гласували 116 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 8. Предложението е прието. Преминаваме към следваща точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ. Представяне на Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – заповядайте, уважаеми господин Летифов. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател. Ако ми позволите, процедура за допуск в залата на основание чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля да бъдат допуснати Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, Атанас Темелков – председател на Държавната агенция „Електронно управление“, и Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавната агенция „Електронно управление“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля, продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Летифов. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване четири текста: текст на вносителя за наименованието на подразделението, текст на вносителя за § 1, предложението на Комисията за отхвърлянето на § 2 и текста на вносителя за § 3, който става § 2. Гласували 86 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 4 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „В § 4 се правят следните изменения: 1. в т. 1 в новото съдържание на ал. 2 в т. 1 след думата „идентификация“ в нейната втора употреба се поставя точка и запетая и текстът до края на изречението отпада. 2. в т. 2: а) уводното изречение се променя на „Създава се ал. 3“. б) създаваната ал. 4 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4, който става § 3: „§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) При заявяването на съответната електронна административна услуга лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват възможност на гражданите и организациите да се идентифицират по реда на Закона за електронната идентификация и/или чрез средства за електронна идентификация, определени с решение на Министерския съвет, издавани и поддържани от административни органи.“ 2. Създават се ал. 3 – 5: „(3) Средствата за електронна идентификация по ал. 2 трябва да са оперативно съвместими и интегрирани със системата за електронна автентикация, изградена и поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“. (4) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 посочват средствата по ал. 2, чрез които гражданите и организациите заявяват предоставяните от тях електронни административни услуги, и нивата им на осигуреност в съответствие с чл. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, както и ги оповестяват чрез официалната си интернет страница или по друг публично достъпен начин. (5) Административните органи вписват средствата за електронна идентификация, чрез които гражданите и организациите заявяват предоставяните от тях електронни административни услуги, в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 4: „§ 4. В чл. 6, ал. 2 думите „и секунда“ се заменят със „секунда и милисекунда“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 79 народни представители: за 27, против 16, въздържали се 36. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване два текста – редакцията, предложена от Комисията за § 4, който става § 3, и редакцията, предложена от Комисията за § 5, който става § 4. Гласували 88 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 6 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 5: „§ 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: „1. Заглавието се изменя така: „Правила по области на политики“. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Правилата за предоставяне на електронни административни услуги, за обмена на електронни документи между административните органи, гражданите и организациите и за вътрешния обмен на електронни документи в рамките на отделните администрации в съответните области на политики се определят с наредби. 3. Създава се нова ал. 2: „(2) Наредбите по ал. 1 се издават от съответните министри, когато организацията на работата и процесите в съответните области на политики изискват създаването на специален ред, спазването на по-строги изисквания за мрежова и информационна сигурност или за тях са установени специални стандарти за оперативна съвместимост. Наредбите се съгласуват с председателя на Държавната агенция „Електронно управление“.“ 4. Досегашните ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думата „секторни“ се заличава, а след думите „електронно управление“ се добавя „в съответните области на политики“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6. По § 8 има предложение на Георги Свиленски и група народни представители: „В § 8 в новото съдържание на чл. 7в се създава т. 10а: „10а. осъществява дейностите по системна интеграция, които включват изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните системи, използвани от административните органи;“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8, който става § 7: „§ 7. Член 7в се изменя така: „Правомощия на председателя на агенцията Чл. 7в. Председателят на агенцията: 1. провежда държавната политика в следните области: а) електронното управление; б) електронните удостоверителни услуги; в) електронната идентификация; г) инфраструктурата за пространствена информация; д) информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат; 2. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации; 3. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет Стратегия за развитие на електронното управление в Република България; 4. одобрява стратегии за развитие на електронното управление по области на политики и утвърждава, и контролира изпълнението на плановете за реализацията им; 5. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет единна политика за информационните ресурси, издава методически указания и координира нейното изпълнение; 6. утвърждава и развива Архитектура на електронното управление в Република България и следи за нейното прилагане, координира разработването и одобрява проектите на архитектури за развитие на електронното управление по области на политики, изготвени от съответния компетентен заместник министър-председател или министър, и следи за изпълнението на приетите архитектури по области на политики; 7. осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите за прилагане на изискванията за обмена на електронни документи между административните органи и с гражданите и организациите и вътрешния оборот на електронни документи и тяхното последващо архивиране; 8. осъществява преглед на съответствието на дейностите на административните органи, финансирани със средства от държавния бюджет, от общинските бюджети и от други източници, с утвърдените политики, стратегически документи и програми, дава насоки и съгласува документите по чл. 7г, ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3, относно извършените промени в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии, по ред, определен с наредбата по чл. 7г, ал. 6; 9. участва в приоритизирането, координира и контролира реализирането на електронни административни услуги и информационни системи в администрациите; 10. утвърждава проектни предложения и дейности, както и изменения на проекти и дейности, координира и контролира изпълнението на проектите за електронно управление, информационни и комуникационни технологии на административните органи, финансирани със средства от държавния бюджет, от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и от други източници; 11. удостоверява съответствието на информационните системи с изискванията за оперативна съвместимост и осъществява контрол върху административните органи за спазване на тези изисквания; 12. координира и подпомага интеграцията на информационните системи за електронно управление на административните органи с тези на държавите – членки на Европейския съюз; 13. реализира проекти за електронно управление със значение за всички администрации; 14. изгражда и координира споделените ресурси на електронното управление, изгражда и развива среда за конфигуриране и тестване на електронните административни услуги върху тях и координира конфигурирането и въвеждането на тези услуги; 15. изгражда, води и поддържа регистрите по този закон; 16. изгражда, координира и контролира функционирането на Единния портал за достъп до електронни административни услуги; 17. издава методически указания и подпомага администрациите в дефинирането на структурата и съдържанието на наборите от данни за публикуване в Портала за отворени данни по Закона за достъп до обществена информация; 18. осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите по изграждането, поддържането и използването на национална инфраструктура за пространствена информация и осъществява правомощията по Закона за достъп до пространствени данни; 19. изготвя отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност; 20. осъществява контрол върху изпълнението на задълженията на първичните администратори на данни по чл. 3 и контролира изпълнението на изискванията по чл. 58а; 21. упражнява и други правомощия, предвидени в закон или в друг нормативен акт.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 6, който става § 5, и текста на вносителя за § 7, който става § 6. Гласували 99 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 13. Предложенията са приети. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 91 народни представители: за 31, против 22, въздържали се 38. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за § 8, който става § 7. Гласували 90 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 9 има предложение на Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 8: „§ 8. В чл. 7г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „система за“ се добавя „извършване на“, а думите „в дейността на административните органи и техните администрации“ се заличават. 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „предоставят“ се добавя „документи и“. 3. В ал. 6 думите „по чл. 7в, т. 9“ се заменят с „на документите по ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3, относно извършените промени в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии“. 4. Създават се ал. 7 – 9: „(7) При изготвяне на 3-годишните бюджетни прогнози и на проектите на бюджетите за следващата година административните органи отделят разходите, предвидени за електронно управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, от другите средства за текущи и капиталови разходи и ги предоставят за съгласуване по реда на ал. 6. (8) В разходите на административните органи, предвидени за електронно управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, задължително се включват средства за поддържане на наличните в административния орган системи. Системите, за които не са предвидени средства за поддържане, се извеждат от експлоатация по ред, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4. (9) Документите за съгласуване по ал. 2, т. 1 и 2, както и по т. 3, относно извършените промени по бюджетите в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии, се определят при условията и по реда на съответната бюджетна процедура.“ По § 10 има предложение на Георги Свиленски и група народни представители: „В § 10 т. 3 се изменя така: „3. В ал. 3 изречение второ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10, като в ал. 5 думата „регистъра“ се заменя с „Административния регистър“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11, като думите „Всички проекти“ се заменят с „Проектите“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 9, който става § 8. Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 91 народни представители: за 20, против 37, въздържали се 34. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 10, който става § 9, и текстовете на вносителя за параграфи 11 и 12, които стават параграфи 10 и 11, с предложените от Комисията редакционни поправки в двата параграфа. Гласували 93 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 10. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 13 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители – в § 13 т. 2 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13, който става § 12: „§ 12. В Глава първа „а“ Раздел II с чл. 7к – 7о се отменя.“ Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. Член 7р се отменя.“ Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В глава първа „а“ се създава раздел IV с чл. 7с: „Раздел IV Системна интеграция Дейности по системна интеграция Чл. 7с. Дейностите по системна интеграция включват изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните системи, използвани от административните органи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 91 народни представители: за 27, против 39, въздържали се 25. Предложението не се приема. Сега подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция за § 13, който става § 12, предложението на Комисията за създаване на нов § 13 с текст съгласно Доклада на Комисията, и предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 93 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 14 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 15: „§ 15. В чл. 8 се създават ал. 4 – 6: „(4) Административните услуги, които се предоставят по електронен път, се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията. (5) Електронните образци за заявяване на електронни административни услуги са по модел, утвърден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, и се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията. (6) Електронните образци на резултати от услугата са по модел, утвърден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, и се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.“ По § 15 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители – § 15 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Задължение за вписване и разгласяване на предоставяните електронни административни услуги“. 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Доставчикът на електронни административни услуги разгласява по разбираем и достъпен начин предоставяните от него услуги, както и основния работен процес при заявяване и предоставяне на електронни административни услуги.“ 3. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато доставчикът на електронни административни услуги е административен орган, той вписва информацията по ал. 3, изречение първо в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията.“ 4. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 14, който става § 15. Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 89 народни представители: за 22, против 53, въздържали се 14. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция за § 15, който става § 16. Гласували 85 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 16 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „по достъпен начин“ се добавя „чрез портала по ал. 1“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Общите изисквания за предоставяне на електронни административни услуги се определят с наредба, приета от Министерския съвет.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 20 т. 1 се изменя така: „1. чрез потребителски интерфейс, като: а) персонален профил, регистриран в информационна система за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“, като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ, или б) електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за съставения документ от информационна система за сигурно електронно връчване;“. По § 18 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители – § 18 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „информационна система за сигурно връчване“ се заменят с „информационна система за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и след тях се поставя запетая. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Подаването и връчването на документи по електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.“ 3. Създава се ал. 5: „(5) Подаването и връчването на документи по електронен път, свързано с предоставянето на електронни административни услуги, се осъществява и чрез система за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете и с § 19. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания има ли? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за параграфи 16 и 17 по вносител, които стават съответно параграфи 17 и 18. Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети. Сега подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 92 народни представители: за 16, против 49 и въздържали се 27. Предложението не е прието. Сега подлагам два текста на гласуване – това е редакцията, която Комисията предлага за текстовете на § 18, който става § 19, и текста на вносителя за § 19, който става § 20. Гласували 92 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е гласувано. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Има предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители за създаване на нов § 19а: „§ 19а. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се ал. 1 – 4: „(1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 помежду си създават, обработват и обменят съдържание на документи само в електронен вид. (2) В полето на положен електронен подпис се въвеждат на български език имената и длъжността на положилия подписа във вид, видим при разпечатване на документното съдържание. В полето на положен електронен печат се въвеждат кодът по БУЛСТАТ и наименованието на администрацията положила печата във вид, видим при разпечатване на документното съдържание. (3) В полето на положен електронен печат върху документно съдържание по ал. 1 се въвеждат кодът по БУЛСТАТ и наименованието на администрацията, положила печата във вид, видим при разпечатване на документното съдържание. (4) Съдържание на документи се предоставя на хартиен носител като копие на съдържанието в електронен вид. Копието се подписва ръчно с гриф „Вярно с оригинала“ от лицето, което го е изготвило.“ 2. Досегашният текст става ал. 5, като в нея се създава изречение първо: „Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ определя реда за прилагане на разпоредбите на ал. 2 – 4 за различните видове документи.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. По § 22 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22, който става § 23: „§ 23. Създава се нов чл. 50: „Регистър на регистрите Чл. 50. (1) Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ води регистър на регистрите, в който се вписват регистри и бази данни на първичните администратори на данни, в които се съдържат първични данни. (2) Условията и редът за вписването в регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6.“ По § 23 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. Член 52 се изменя така: Стандартизирано заявяване и предоставяне на услуги „Чл. 52. (1) Административните органи заявяват вътрешни електронни административни услуги помежду си чрез подаване на стандартизирана заявка въз основа на технологичното описание на услугата, вписано в Административния регистър по чл. 61 от Закона за администрацията. (2) Услугата по ал. 1 се предоставя в стандартизирания формат при условията и по реда на наредбата по чл. 61, ал. 5 от Закона за администрацията.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Свиленски и група народни представители. Гласували 84 народни представители: за 14, против 50, въздържали се 20. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 20, който става § 21; текста на вносителя за § 21, който става § 22; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 22 по вносител, който става § 23, и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 23 по вносител, който става § 24. Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 24 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 58а се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думата „задания“ се заменя със „спецификации“. 2. Текстът преди т. 1 се изменя така: „При изготвяне на технически спецификации за провеждане на обществени поръчки за разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги административните органи задължително включват в спецификациите следните изисквания:“. 3. В т. 1: а) в текста преди буква „а“ след думата „разработване“ се добавя „или надграждане“; б) в буква „в“ думите „поддържани от агенцията съгласно чл. 7в, т. 18“ и запетаята пред тях се заличават. 4. В т. 5 след думите „оперативна съвместимост“ се добавя „и мрежова“. 5. В т. 6 след думите „оперативна съвместимост“ се добавя „и мрежова“. 6. В т. 7 думите „както и да се осигури непрекъсната поддръжка на актуалните стандарти за информационна сигурност“ и запетаята пред тях се заличават. 7. Точка 9 се изменя така: „9. да осигурява възможности за електронна идентификация съгласно чл. 5.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, моля. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 25 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 26: „§ 26. Член 58б се изменя така: Удостоверяване на съответствие „Чл. 58б. (1) Съответствието на техническите спецификации с нормативните изисквания по чл. 58а се удостоверява от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ при условията и по реда на наредбата по чл. 7г, ал. 6. (2) По реда на ал. 1 се удостоверяват само техническите спецификации за обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на стойността по прага по чл. 20, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 26 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 26, който става § 27: „§ 27. В глава четвърта се създава раздел VI с чл. 58в и 58г : „Раздел VI Достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения и разглеждане на спорове Достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения Чл. 58в. (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 осигуряват достъпност на съдържанието на своите интернет страници и мобилни приложения, в съответствие с приложимите хармонизирани стандарти, части от тях или технически спецификации. (2) Задължението по ал. 1 не се отнася за: 1. интернет страниците и мобилните приложения на: а) обществените радио- или телевизионни оператори и доставчици на медийни услуги и лицата, предоставящи обществена услуга за телевизионно и радиоразпръскване; б) публичноправни организации – юридически лица с нестопанска цел, ако не предоставят услуги, които: аа) са предназначени да задоволяват потребностите на хора с увреждания или са предназначени за тях; бб) не са от съществено значение за обществеността; в) училища, детски градини или ясли, за съдържанието, което не е свързано с предоставяни електронни административни услуги; 2. следното съдържание на интернет страниците и мобилните приложения: а) излъчвано в реално време медийно съдържание с определено времетраене; б) онлайн карти и картографски услуги, ако основната информация е предоставена по достъпен цифров начин за картите, предназначени за навигационно използване; в) съдържание – собственост на трето лице, което не е финансирано или разработено от съответния орган или организация по ал. 1, нито се намира под контрола ѝ; г) репродукция на обекти от сбирки на културното наследство, когато достъпността не може да се осигури от съображения за опазването на съответния обект или автентичността на репродукцията или поради липсата на автоматизирани икономически ефикасни решения за лесното извличане на текст от ръкописи или други обекти от сбирки на културното наследство и неговото преобразуване в достъпно съдържание. (3) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 могат да се освободят изцяло или частично от изпълнението на задълженията за достъпност на интернет страниците и мобилните приложения по ал. 1, ако изпълнението води до прекомерна тежест за съответното лице. Прекомерната тежест се установява чрез оценка на тежестта. (4) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 изготвят и публикуват на видно място в официалните си интернет страници и мобилните си приложения декларация за достъпност съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1523 на Комисията от 11 октомври 2018 г. за създаване на образец на декларация за достъпност в съответствие с Директива (ЕС) № 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор (OB, L 256/103 от 12 октомври 2018 г.). На всяка друга интернет страница на лицето по чл. 1, ал. 1 или 2 се публикува препратка към текста на декларацията, публикувана на официалната интернет страница на лицето. (5) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 най-малко веднъж годишно актуализират декларациите си за достъпност. (6) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 насърчават и улесняват обучението на служителите си, за да гарантират актуални познания за изискванията за достъпност при създаване, управление и актуализиране на достъпното съдържание на интернет страниците и мобилните си приложения, и поставят изисквания към квалификацията на изпълнителя относно осигуряване на достъпността при провеждането на обществени поръчки, чийто обхват включва изграждане и надграждане на интернет страници и мобилни приложения. (7) С наредбата по чл. 12, ал. 4 се определят: 1. изключенията от задължението за достъпност на съдържанието на интернет страниците и мобилните приложения; 2. условията и редът за изготвянето и одобряването на оценката по ал. 3 и изискванията към нейното съдържание. Подаване на сигнали и жалби Чл. 58г. (1) Лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 посочват в декларацията за достъпност по чл. 58в, ал. 4 процедурата и сроковете, в които разглеждат сигнали на граждани и организации за нарушения на изискванията за достъпност на съдържанието на интернет страница или мобилно приложение на съответния орган или организация. (2) Подателят на сигнала може да подаде жалба до председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, ако лицето по чл. 1, ал. 1 или 2: 1. не отговори на сигнала в срока, посочен в декларацията за достъпност; 2. не предприеме мерките за отстраняване на нарушението на достъпността, посочени в отговора на сигнала.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Едно допълнение само – към ал. 4 след „обществения сектор“ се добавя „ОВ,L 256/103 от 12 октомври 2018 г.“ Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 24 по вносител, който става § 25; редакцията, предложена от Комисията за § 25 по вносител, който става § 26; и редакцията, предложена от Комисията за § 26, който става § 27. Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 27 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 28: „§ 28. Член 59 се изменя така: „Общ контрол Чл. 59. Председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ или оправомощени от него лица упражняват контрол по спазването на този закон.“ По § 28 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 29: „§29. Създава се член 59а: „Правомощия при упражняване на контрола Чл. 59а. (1) В изпълнение на своите правомощия председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ или оправомощените от него лица по чл. 59 имат право да: 1. извършват проверки в подлежащите на контрол обекти, в които се намират комуникационните и информационните системи, съоръжения и технически средства, за което административните органи и организациите са длъжни да им осигуряват достъп; 2. получават достъп до оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола, от проверяваните лица, както и да изискват заверени копия от документи във връзка с осъществяването на контрола и/или с установяването на административни нарушения по този закон; 3. проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяването на контрола и/или с установяването на административни нарушения по този закон. (2) Административните органи, длъжностните лица и организациите са длъжни да оказват съдействие на оправомощените лица от Държавна агенция „Електронно управление“ при осъществяване на техните правомощия.“ По § 29 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 30: „§ 30. Създава се чл. 59б: „Принудителни административни мерки Чл. 59б. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и за отстраняване на вредните последици от тях, председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ или оправомощените по чл. 59 лица дават задължителни предписания на административните органи и определят срок за изпълнението им. За неизпълнението на предписанията в срок могат да се приложат следните принудителни административни мерки: 1. спиране въвеждането в експлоатация на комуникационни и информационни системи, съоръжения и технически средства, ако не са спазени разпоредбите на този закон и нормативните актове по прилагането му; 2. спиране експлоатацията на комуникационни и информационни системи, съоръжения и технически средства, ако не са спазени разпоредбите на този закон и нормативните актове по прилагането му. (2) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административно-процесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32, като в ал. 5 думите „т. 2“ се заличават. По § 32 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 33: „§ 33. Създава се чл. 60б: „Наблюдение и докладване Чл. 60б. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията изготвя доклад за наблюдението за спазване на изискванията за достъпност по чл. 58в, ал. 1. (2) Председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ предоставя на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията данните за наблюдението, необходими за изготвяне на доклада по ал. 1. (3) Докладът по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Държавна агенция „Електронно управление“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за § 27, който става § 28; редакцията, предложена от Комисията за § 28, който става § 29; редакцията, предложена от Комисията за § 29, който става § 30; текстът на вносителя за § 30, който става § 31; текстът на вносителя за § 31, който става § 32, с редакционната поправка на Комисията; и редакцията, предложена от Комисията на § 32, който става § 33. Гласували 90 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 11. Предложенията са приети. С това завършваме законодателната част. Началото на парламентарния контрол е в 11,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 1 до 7 ноември 2019 г. от: - народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова към Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, относно политиките на Министерството на земеделието, храните и горите при изплащането на еднократната помощ на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция след доброволно умъртвяване на прасетата заради африканската чума. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2019 г. Писмени отговори за връчване от: - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Нигяр Джафер; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков; - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народните представители Кристина Сидерова и Димитър Данчев; - допълнение към писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Димитър Данчев; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Кристина Сидерова и Виолета Желева; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Виолета Желева; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Константин Попов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Лало Кирилов; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Дора Янкова; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Румен Гечев и Валентина Найденова; - заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Мариана Николова на въпрос от народния представител Десислав Чуколов; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Станислав Станилов; - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Мария Илиева; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на четири въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Христо Проданов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Христо Проданов; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Петър Петров; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Георги Йорданов; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Анна Славова; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Теодора Георгиева; - министъра на правосъдието Данаил Кирилов на въпрос от народните представители Илиан Тимчев и Атанас Костадинов; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Надя Клисурска; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Надя Клисурска; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Надя Клисурска; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Надя Клисурска; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов; - министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Филип Попов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова. Мариана Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографска политика, ще отговори на питане от народния представител Георги Янчев Гьоков относно политиките и мерките, които правителството ще предприеме, за създаване на условия за достоен живот на възрастните хора. Имате думата, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, застаряването на населението е дългосрочна тенденция, започнала преди няколко десетилетия в Европа. Трайно ниската раждаемост и по-високата средна продължителност на живота променят формата на възрастовата пирамида в Европейския съюз. България в това отношение не прави изключение, дори положението е по-тежко – наблюдава се преход към структура на много по-възрастно население. Хората в трудоспособна възраст в Европейския съюз намаляват, а относителният брой на пенсионерите се увеличава. Делът на възрастните хора в общото население ще се увеличи значително и през следващите десетилетия, тъй като по голяма част от поколенията на следвоенния бум на раждаемостта достига пенсионна възраст. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на тежестта на лицата в трудоспособна възраст, които трябва да осигуряват средства за социалните разходи за редица услуги, свързани със застаряващото население. Според статистиката в България съотношението между работещи и пенсионери към момента е три към едно. Прогнозите стигат дотам, че след 40 години това съотношение ще бъде 1,7 към едно, а според прогноза на Българската академия на науките след 10 години хората на възраст над 80 години ще са 7% от населението на България, като стигнем така до 2050 г., когато се твърди, че хората над 80 години ще са една десета от всички българи. Тоест наред с демографската криза, емиграцията, ниската раждаемост, високата смъртност и така нататък набира скорост и един друг проблем за българската нация – застаряването. Това променя социалната структура на обществото и няма как да не буди притеснение и да поставя предизвикателства пред икономиката ни, пред пенсионната ни система, пред здравноосигурителната система, пред системата на социалното подпомагане, пред националната ни сигурност. И ако днес в големите градове – другите вече и без това са обезлюдени, все още като тема съществува липсата на достъп и на места в детските градини, то вече сериозна и актуална тема става и темата за липсващи социални услуги и каквито и да са адекватни политики за възрастните хора. Заедно с всичко това в много от държавите – членки на Европейския съюз, внимателно се следи въздействието на застаряващото население, което вероятно ще бъде от огромно значение през следващите десетилетия, и се набелязват и реализират политики, свързани с овладяването на тази тенденция. България в това отношение прави изключение или ако не изключение, то имаме сериозно забавяне на прилагане на такива политики. С оглед на тези реалности се изисква целенасочена и фокусирана работа по проблема, който поради своята многоаспектност изисква ангажираност на цялото правителство и на всички институции. Затова моето питане към Вас, госпожо Вицепремиер, като ресорен отговорник по социалната и демографската политика и така нататък, в чийто ресор са икономическата, демографската, социалната и свързаните с тях политики, е: какви ще бъдат политиките и мерките, които правителството ще предприеме в краткосрочен и дългосрочен план, за създаване на условия за достоен живот на възрастните хора и за активното им участие в икономическия и социален живот на българското общество? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в демографски план застаряването на населението се очертава като дълготраен и устойчив социален процес за европейските страни, включително и за България. Свидетели сме на трайно установени негативни тенденции в динамиката на демографските процеси, които съществено променят социално-демографската структура на населението и пораждат сериозни предизвикателства в социалната сфера. Системата за социално подпомагане, като последна защитна мрежа, ще бъде все по-натоварена, за да отговори на нарастващите обществени потребности от социална подкрепа на непрекъснато увеличаващия се брой нуждаещи се от групата на възрастните хора. Това означава осигуряване на по-големи финансови ресурси за социални разходи, респективно за социални помощи. Системата за социално подпомагане, базирана на диференцирания индивидуален подход, има и необходимата гъвкавост да реагира на това предизвикателство при наличие на необходимите за това средства и да изпълни своя ангажимент към тази рискова група. Тук следва да се отбележи, че и сега възрастните хора винаги са били приоритет в провежданата политика за социална подкрепа. За тях е осигурен по-облекчен достъп до различни видове помощи. А в Програмата за целево енергийно подпомагане е заложен принципът за недопускане на отпадане от подпомагане на пенсионери само поради регулярната актуализация на пенсиите и увеличаване на обхвата на лица от посочената рискова група. Така например при последните нормативни промени най голямо повишение на доходната граница за достъп беше регламентирано именно за хората над 75-годишна възраст, които живеят сами. Този подход ще се прилага и в бъдеще, защото той е важно условие за осигуряване на адекватна социална защита на тези хора, на които дължим достойна грижа и подкрепа. Във връзка с това наша отговорност е да следим социално икономическите процеси в страната и тяхното отражение върху ежедневието на хората, особено на тези от третата възраст, като залагаме на мерки, които имат устойчив характер и са с основно значение за постигане на поставените цели, за да им бъде осигурена ефикасна подкрепа. Въз основа на този подход ние непрестанно усъвършенстваме нормативната уредба на социалното подпомагане, така че то да гарантира все по-добра защита на хората, които се нуждаят от подкрепата на държавата. Реализираните в сферата на социалното подпомагане мерки са само част от общия механизъм за създаване на условия за достоен живот на възрастните хора, които могат да дадат положителен резултат само във взаимодействие с провежданите политики в областта на доходите и социалните услуги. Правителството търси възможности за повишаване на доходите на пенсионерите. В тази връзка в Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е предвидено, че от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., ще се увеличат с 6,7 на сто. От същата дата и със същия процент се увеличават и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и социалната пенсия за старост. Вследствие на тези увеличения се очаква средният размер на пенсията на един пенсионер през 2020 г. да достигне 412,28 лв. – 8 на сто номинален ръст, и 5,8 на сто реален ръст спрямо очакваното ниво от 381,74 лв. за 2019 г. През 2020 г. за изплащане на пенсии са предвидени 10,576 млрд. лв. – със 729,1 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година. Развитието на демографските процеси, измененията в броя и структурите на населението, оказват силно влияние върху основните системи на обществото – икономическата, образователната, здравноосигурителната, пенсионноосигурителната, системата за социалната защита, пазара на труда и други. Ето защо предприемането на действия за адаптиране на секторните политики към застаряването на населението е важно условие за бъдещето икономическо и социално развитие на Република България. Повишаването на заетостта сред по-възрастните е устойчива тенденция от 2012 г. до настоящия момент. По данни на Националния статистически институт заетостта при хората на възраст от 55 до 64 години нараства с 15 процентни пункта – от 45,7% през 2012 г. до 60,7% през 2018 г. През второто тримесечие на 2019 г. коефициентът на заетост за тази група е 65%. Продължава да намалява безработицата сред по възрастните. За 2018 г. коефициентът на безработица за хората на 55 и повече години е 4,4%. За второто тримесечие на 2019 г. стойността на показателя за тази група е 3,5%. Безработните хора над 50-годишна възраст са една от приоритетните групи в политиката по насърчаване на заетостта. За тях се реализират целеви програми и мерки, в това число Националната програма „Помощ за пенсиониране“ и насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта в подкрепа на безработни хора над 50- и над 55-годишна възраст чрез предоставянето на средства от държавния бюджет за трудови възнаграждения, социални и здравни осигуровки. Вече стартира разработването на Националния план за действие по заетостта през 2020 г. Със Заповед № РД-01-614 от 30 септември 2019 г. на министъра на труда и социалната политика е създадена междуведомствена работна група, в която участват представители на широк кръг държавни институции, на социалните партньори и местната власт за разработването на Националния план. Документът ще определи приоритетните направления, действия, програми и насърчителни мерки, които ще бъдат реализирани през следващата година с цел по-висока и качествена заетост. През 2020 г. ще продължи активната работа с безработните хора над 50-годишна възраст със специален акцент върху тези без квалификация и ниска степен на образование, които са достигнали пенсионна възраст или предпенсионна възраст, или притежават квалификация, която не се търси от работодателите. Подкрепата ще бъде фокусирана в няколко области: предоставяне на широк спектър от услуги, съобразени с личностния профил; мотивиране за активно поведение на пазара на труда; посредничество по информиране и наемане на работа, на работни места, обявени в реалния сектор; участие в „Ателие за търсене на работа“ и трудови борси; включване в програми и мерки за обучение и заетост; участие в „Учене през целия живот“ за усвояване на необходимите умения, включително и цифрови умения, за да могат по-възрастните да се адаптират към промените и да останат по-дълго на работа; предоставяне на стимули за работодатели, които осигуряват заетост на по-възрастните, и подкрепа за преходите на пазара на труда. Дългосрочните приоритети в политиката по заетостта на възрастните хора ще се определят в новата стратегия по заетостта, която се подготвя от междуведомствената работна група към Министерството на труда и социалната политика. Стратегията е ключов документ, който ще насочи интегрираните усилия на държавните институции, социалните партньори и местната власт за по-добро функциониране на пазара на труда и осигуряването на качествена и производителна работна сила според потребностите на бизнеса. Специален акцент ще бъде поставен на политиките за насърчаването и разкриването на работни места в ключови сектори на българската икономика и повишаване на знанията и уменията, включително цифрови умения, които ще подготвят хората за променящия се пазар на труда. Планираните мерки ще допринесат за активен трудов живот на по-възрастните хора. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер. Имате думата за два въпроса, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Благодаря, че дадохте възможност на госпожа Вицепремиера да отговори малко по-дълго, защото въпросът е изключително важен. Госпожо Вицепремиер, Благодаря Ви за отговора дотук. Ще погледна внимателно стенограмата, защото от бързото говорене трудно бих могъл да систематизирам това, което ми отговорихте. Струва ми се, че няма комплексност, систематичност и последователност в мерките, които се прилагат. На застаряването на населението в повечето случаи, особено тук, у нас, продължава да се гледа като на нещо отрицателно, на нещо страшно, на нещо неочаквано, което ни е сполетяло изневиделица и това се е превърнало в клише. Много от възрастните хора в България са изоставени на съдбата, даже и семействата им, поради финансови причини, не успяват да се грижат за тях. Без да се притеснявам, заявявам, че сме превърнали България в страна, която обръща внимание главно на младите и преуспяващите, в което няма нищо лошо, но възрастните са оставени, ако мога така да се изразя, на доизживяване. По данни на Евростат, около 2 милиона и половина българи, или близо 35 на сто от хората в България, живеят в тежки материални лишения. Сред хората, които живеят в крайна бедност, най-голям е процентът на възрастните над 65-годишна възраст – близо 80% от тях попадат в категорията на хората с тежки материални лишения. Вие говорихте за пенсиите. Пенсиите осигуряват по-голямата част от доходите на повече възрастни българи, а за 90% от тях социалното осигуряване дава всичките им доходи. От 1 юли 2020 г. минималната пенсия ще се вдигне с 14,7 лв. и от 219 лв. ще стане 234 лв., а социалната за старост ще се повиши с 9 лв. – от 132 лв. ще стане 141 лв. Средната ще достигне 412 лв. при 381 лв. в момента, и всичко това при линия на бедност 363 лв. Тоест минималната пенсия под линията на бедност е 130 лв., социалната – 222 лв., и в никакъв случай не изпълняват функцията си за социална защита и достойно съществуване, а генерират бедност. Допълнителният ми въпрос уточняваше каква Ви е визията, госпожо Вицепремиер, за повишаване на доходите на възрастните хора? Каква Ви е политиката в посока на предоставяне на адекватни услуги за възрастните хора, които не могат да се справят сами, с цел да бъдат освободени близките им, които се грижат за тях, за да могат да се реализират на пазара на труда? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, България, както споменах, има изработени важни стратегически документи в областта на политиките, които са свързани със застаряването на населението. Българското правителство се стреми към предприемане на балансиран подход по отношение на застаряването, като насърчава активността на възрастните хора и едновременно предоставя условия за пълноценното им участие в социален и икономически план. Основните стратегически документи за посрещане на демографските предизвикателства в Република България, в това число и застаряването, са актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. и Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България 2019 – 2030 г., която е приета от Министерския съвет през месец март тази година. Дългосрочната стратегическа цел по отношение на застаряването е насочена към създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряването на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социалния живот на обществото. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова. Имате думата за изразяване на отношение, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Вицепремиер, отново Ви благодаря за отговора. Сигурен съм, че на Вашето внимание – и на Вас, и на правителството като цяло, стои този проблем със застаряване на населението. Сигурен съм, че се борите за преодоляване на последствията от това застаряване. Страните по цяла Европа също се борят за това: коя – адекватно, успешно, коя – по-хаотично и неуспешно. У нас този проблем като че ли не е осъзнат в пълна степен и се борим за преодоляването му и за облекчаването на последствията му като че ли по-скоро хаотично и неуспешно, отколкото по друг начин. Плашим се, че след няколко, може би десетки години няма да има кой да плаща пенсиите на сегашните работещи – не че на сегашните пенсионери, които с труда си са градили България, се осигуряват пенсии, които да им дадат възможност да живеят достойно, въпреки че, докато са работили, са плащали съвестно осигуровки в размери, доста по-големи от сегашните. Все пак утешението е, че има въобще пенсии – тези, които управляват държавата, „благоволяват“ да им ги плащат. Плашим се, че обществото ни няма да може да осигурява адекватна грижа за толкова много пенсионери и въобще възрастни хора. И дотук като че ли свършва загрижеността ни – само с плашенето, а конкретни действия – по-малко. Забравяме, че възрастните хора са ключов човешки ресурс за обществото и за икономическото развитие. Те са генератор и източник на опит и знания. Неминуемо социалната политика на България в следващите години ще е сериозно повлияна от развиващите се демографски процеси и тенденции. Заедно с Европа – те по-бързо, ние по-бавно след тях, градим европейския социален модел. В рамките на този модел е отделено сериозно внимание не само на въпросите, като удължаване на трудовия живот и запазване на активността, но и на въпроси, като солидарност между поколенията, осигуряване на качествена дългосрочна грижа за възрастните хора и осигуряване на достоен стандарт на живот на тези, които вече не участват на пазара на труда. Но ние изоставаме. Трябва ни нова визия за грижата и социалното включване на възрастните хора. Необходимо е да обърнем коренно отношението на обществото към възрастните – да гледаме на тях като на потенциал, а не като на бреме. Трябва да разделим политиките в две посоки – създаване на условия за достоен живот, говоря най-вече за политики, насочени към възрастните хора, които не могат и трудно се справят с живота самостоятелно; и на второ място, създаване на условия за активното им участие в икономическия и социалния живот на българското общество – на възрастните хора, които имат потенциал за това. Готови ли сме като държава да предложим тези политики – Вие като управляващи? Според мен – не. А това ще постави в силно затруднено положение онези, които ще управляват след Вас. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Следващият въпрос към заместник министър-председателя Марияна Николова е от народния представител Павел Шопов – относно броя и произхода, като страни, на публичните работни визи в България на лица, не-граждани на Европейския съюз. Имате думата, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми гости! Преди около година и половина беше прието едно изменение в Кодекса на труда, което предизвика много негативи и остри реакции. То беше прокарано криминално, между двете четения на едно от последните изменения на Кодекса на труда, неочаквано за българската общественост и без дебат. С това изменение, което беше прокарано основно от Вашия предшественик господин Симеонов, госпожо Вицепремиер, беше драстично увеличен броят на граждани от неевропейски страни, от трети страни – да ги наречем условно, които да получават работни визи и да работят в страната. Този драстично увеличен брой на чужди граждани в много направления оказва негативно влияние върху българския работен пазар и върху българската икономика. Тогава имаше само един разумен довод за приемането на такова предложение – да могат по-лесно бесарабските българи и българи от съседни страни да получават работни визи, да идват в страната, да се интегрират и съответно с перспектива да вземат българско гражданство. Имаше друго законово решение на този проблем – това можеше да стане само целево за тези граждани, но не и за граждани от близки и много далечни страни, за които може би много от нас не са чували, и които чужди граждани вече ги виждаме по българските градове. Мина година и половина, трябва да започнем да правим равносметки и анализи на онова, което се случи тогава, да даваме съответно оценки за това добро ли е, лошо ли е и да пристъпим евентуално към някакви законови изменения в тази насока. Нашата теза от „Атака“ е (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че отдавна е минало времето, когато гастарбайтерството е оказвало положително влияние в някои икономики – това е било 50-те и 60-те години в Германия, в страните от Западна Европа. Сега вече това не е така. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ: Моят въпрос към Вас е: какъв е броят на лицата, на които са издадени работни визи – на тази категория пребиваващи в страната ни, в кои сфери на трудова дейност и какъв е броят им от всяка различна страна? На каква база – много важно е това – се изчисляват и внасят, по принцип да отговорите, осигурителните им вноски? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Николова. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, по повод Вашия въпрос – по данни на Агенцията по заетостта през 2018 г. е предоставен достъп на пазара на труда в Република България на 1904 лица – граждани на 42 държави извън Европейския съюз, трети държави, включително по Единно разрешение за пребиваване и работа, синя карта на Европейския съюз, вътрешнокорпоративен трансфер, разрешение за работа и разрешение за извършване на дейност – свободна практика. За същия период в допълнение е регистрирана краткосрочна заетост до три месеца на 601 командировани граждани на трети държави, а регистрираните сезонни работници за работа до 90 дни са 8443 души. За периода от 1 януари до 30 септември 2019 г. достъп до пазара на труда е предоставен на 2205 лица от 36 трети държави. Регистрирана е краткосрочна заетост до три месеца на 390 командировани граждани на трети държави и на 10 820 сезонни работници за работа до 90 дни. По сектори на икономическата дейност за 2018 г. са допуснати на пазара на труда общо 10 948 лица в следните сектори: селско, горско и рибно стопанство – 280; преработваща промишленост – 504; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия – 237; строителство – 347; хотелиерство и ресторантьорство – 8410; създаване и разпространение на информация и творчески продукти – 299; култура, спорт и развлечения – 154. За деветмесечието на 2019 г. са, както следва: селско, горско и рибно стопанство – 482; преработваща промишленост – 395; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия – 62; строителство – 608; хотелиерство и ресторантьорство – 11 051; създаване и разпространение на информация и творчески продукти – 266; култура, спорт и развлечения – 133. Разпределението по държави на произход за 2018 г. е: Украйна – 7142, Молдова – 839, Киргизстан – 271, Турция – 737, Русия – 234, Република Северна Македония – 250, Казахстан – 8, Беларус – 85, САЩ – 98, Узбекистан – 39. За деветмесечието на 2019 г. разпределението е: Украйна – 9010, Молдова – 1038, Киргизстан – 895, Турция – 467, Русия – 304, Република Северна Македония – 321, Казахстан – 106, Беларус – 107, САЩ – 73, Узбекистан – 135. Тъй като изчерпателният отговор на въпроса Ви предполага цитирането на много числа, аз ще Ви предоставя в писмен вид и подробна таблица. (Предоставя я на народния представител Павел Шопов.) Бих искала да обърна внимание, че в българското осигурително законодателство няма предвидени ограничения или разлики в задължението за осигуряване на чужди граждани, упражняващи трудова дейност в Република България. Те подлежат на осигуряване по същия ред и при същите условия като български граждани и съответно ползват същите осигурителни права. Спрямо получилите разрешения за пребиваване и работа на територията на Република България граждани на трети държави, полагащи труд по трудово правоотношение, се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Те са задължително осигурени за всички рискове – общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, и безработица, като доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова. Имате думата за реплика, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Благодаря Ви и за справката, която ми давате. Тези цифри, които представяте, ще бъдат много важни. Въз основа на тях трябва темата да бъде развита и да се види къде сме ние, българите, по този въпрос, защото нито е патриотично, нито е редно да лъжем нашите западни европейски партньори с този подход. Това е същото – това са хората, които ние пазим със стената да не влизат в България, а всъщност легализираме тяхното присъствие в България, влизането им, тяхната работа по един законов начин. Не знам какво правим ние. Но в нашите виждания, в Програмата, която като „Обединени патриоти“ развивахме пред нашите избиратели, нямаше такъв момент да се дават визи – пак правя изключение за българите от близки страни, които бихме желали да влизат в страната, да работят и да се интегрират – имам предвид от трети страни, да се създават такива законови възможности. В България вече – вижда се по улиците, вижда се по градовете, хора с необичаен външен вид – и като облекло, и като външно изражение, друг типаж, други хора са, те се набиват на пръв поглед. Хората знаете ли как ги наричат вече? Наричат ги симеоновци, защото по негово време, той беше човекът, който широко открехна вратата за тази категория хора. А проблемите оттук нататък ще са в бъдещето, в десетилетията, защото тези хора влизат в страната, установяват се трайно, получават възможност за работа, създават семейства. Ще дойде моментът, когато ще започнат да привикват от далечна Африка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) или далечния югоизток на Азия своите семейства, те ще стават все повече. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ: Виждате, само за година и половина те са хиляди. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, благодаря Ви. Надвишихте значително. ПАВЕЛ ШОПОВ: До 10 хиляди стана въпрос – оттук нататък проблемът ще нараства като снежна топка, помнете ми думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Госпожо Вицепремиер, дуплика? – Не. Благодаря Ви за участието днес. Продължаваме с въпрос към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Въпрос от народния представител Павел Шопов относно дела на циганската престъпност от общата престъпност за страната. Имате думата, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми гости! Беше време, когато се даваха данни за престъпността в страната – имаше специален дял с раздел, в който се извеждаше пред скоби и се съобщаваше за дела на циганската престъпност, която днес наричаме „битова престъпност“ – евфемизъм, от който най-после ние трябва да се отървем и да започнем да назоваваме нещата, както ние от „Атака“ винаги сме ги назовавали, с истинските им имена – циганска престъпност, не битова престъпност. Спомняме си, че тя се движеше в последните години на социализма и началните години на демокрацията в рамките на около 40% от цялата престъпност в страната. Такъв беше делът. Даваха се данни и по градове и логично най-големите градове в абсолютен размер – София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, трябваше да имат най-голям брой и по процент, и в абсолютен размер брой престъпления, но това не беше така. Най-голям брой престъпления се извършваха в градове, като Сливен, Пазарджик, където това население, знаем, е много голям брой. Защо изчезна от статистиката? Мисля, че Вие като вицепремиер тогава, отговарящ по сигурността и вътрешния ред в страната, може да ни дадете отговор за това. Изчезна този показател и се говори абстрактно, ей така, за престъпност, никой не говори за циганска престъпност, тя не се отчита. Има ли някаква специална статистика, ако не е публична, защото това са данни, върху които трябва да се правят разсъждения, да се правят изводи, да се правят истински стратегии? Без това не може – без тази статистика, да се предприемат някакви сериозни действия, без да знаем нейния размер, дял и нейната структура. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, Националният статистически институт и МВР периодично публикуват статистическа информация за престъпността, която е структурирана по пол, възраст на извършителите. Това се прави, защото, както знаете, държавата обръща специално внимание на престъпността от непълнолетни лица и там се вземат необходимите мерки. Не знам кой Ви е заблудил, че преди време е имало статистика на база етнически принцип. Такава статистика не е имало. Аз говоря за последните 30 години, откакто все пак се помним като активни хора. Какво е било през 50-те и 60-те години не мога да Ви кажа. Последните 30 години статистика на етнически принцип не е имало. Разбира се, това не означава, че циганска престъпност няма. В моето битие на вицепремиер по сигурността, а и преди това като народен представител, аз съм говорил многократно за тези проблеми и съм предлагал съответните конкретни мерки. Към момента, конкретно на Вашия въпрос, каква е точно статистиката? Официална такава статистика няма, но е публична тайна, че има цели региони в страната, в които точно тази престъпност, за която Вие говорите, тя също е битова, но не цялата битова престъпност е циганска, както казвате Вие, защото има и други извършители. В цели региони, в които съществуват незаконни гета или незаконни махали, процентът на подобни престъпления от предимно битов характер е голям. Ако прибавим и това, което виждаме през последните местни избори само преди няколко дни, купуването на гласове също е престъпление, а точно в тези гета и махали този процент е най-висок. Лично аз смятам, че не е необходимо и това няма да ни реши проблема с този тип престъпност, ако я квалифицираме по един или друг начин. Всеки един полицай, всеки един районен инспектор, всяко едно районно управление, всяка една областна дирекция знае районите на своята територия, в които точно този вид престъпления тормозят обикновените хора. Предимно става въпрос за грабежи, за кражби, за насилие, неуважение на обществения ред, включително и случаи на посегателство срещу служители на реда, а помните в началото на тази година имаше две посегателства и срещу военнослужещи. И тъй като Вие ме питате за статистиката, ще Ви кажа, че статистиката е важна, но тя не решава проблема. Проблемът се решава с мерки. Мисля, че много ясно при случая във Войводино, когато беше пребит от подобна група хора един военнослужещ, показах как трябва да се действа и каква трябва да е политиката на държавата. Също така изработих и предложих специална концепция за справяне с проблема или както се казва с интеграцията на циганското население в България, тъй като досегашните мерки през последните десетилетия не дават, не бих казал необходим, а бих казал дори никакъв резултат. Така че това е според мен темата – какви мерки трябва да се набележат и каква политика трябва да се провежда? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Дали държавата да продължава да стимулира безразборната раждаемост, или да въведе принципа да поощрява грамотната раждаемост? Дали трябва да си затваря очите за новосъздаващите се гета в различни райони на страната, или трябва да се действа бързо и ефективно? Как да се реши проблемът със съществуващи от десетилетия подобни квартали и махали? И така нататък най-различни теми, с които, ако желаете, може да се запознаете в концепцията, която съм изработил и внесъл за обсъждане и приемане от Министерския съвет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов. Господин Шопов, имате думата за реплика. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Господин Каракачанов, свикнали сме да бъдете много остър, много категоричен, много радикален, когато говорите по тази тема. Сега от трибуната на Народното събрание бяхте силно дипломатичен. Имам чувството, че се притеснявате да назовавате също нещата с истинските им имена, да не бъдете убеден в някаква етническа нетолерантност и Вие говорите така с евфемизми. Скоро един кандидат за кмет говореше за престъпна банда вандали, които вдигнали една шахта. Знаем какъв е бил съставът им, той не каза банда цигани, които са вдигнали шахтата, и Вие говорихте в този смисъл. За тази Ваша концепция или стратегия ми е думата. Каква сериозна стратегия може да направите, без да имате изходните данни – базата, без да знаем какъв е размерът на бедствието? Защото преди малко, когато говорих за симеоновците, трябва да стане ясно от тази справка какъв е размерът на бедствието, то вече започва да се очертава. А това бедствие, за което говорим – за циганската престъпност, трябва да бъде очертано със своите параметри. Вие сте човекът като вицепремиер, отговарящ по тази част, и като патриот, ние опискахме света в предизборната кампания как категорично ще се борим с циганската престъпност, да направите така, че да влезе този показател в статистиката. Имаше го някога този показател, аз съм работил с него, когато съм бил някъде и съм гледал такива дела – цигански дела. Така че не е въпросът в концепцията. Тя беше за Вас предизборна, а има закони, има нормативи, има правила, по които може да се осъществява съвсем успешна борба с циганската престъпност. Две години и половина Вие претърпяхте до този момент в това отношение пълен провал. И понеже се провалихте, абсолютно се провалихте в това усилие, което ние от „Обединени патриоти“ Ви възложихме да осъществявате (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), Вие измислихте на втората година точно думата стратегия. Ето, виждате ли, правим стратегия и като я направим, като се приеме тя, тогава, нали, ще се справим с циганската престъпност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И понеже тази стратегия явно няма да бъде приета, се отлага и справянето Ви с циганската престъпност. Така е – който не може да се справи със задачите, прави концепция, прави стратегия… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Времето Ви отдавна изтече. Завършете мисълта си. ПАВЕЛ ШОПОВ: …внася някаква генерална линия, някакви нови идеи, предложения. А законите ги има, господин Каракачанов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. ПАВЕЛ ШОПОВ: Идете в североизтока на България, за да видите хората как пищят… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, времето Ви отдавна изтече, моля Ви! ПАВЕЛ ШОПОВ: …какво им се случва. И тогава говорете за концепции и стратегии, които са абсолютно измислени и предизборни – пропагандни и оправдателни от Ваша страна. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Каракачанов. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и не толкова уважаеми господин Шопов! (Смях и реплики.) Аз все пак съм на трибуната на Народното събрание, а не на пазара и затова говоря на един език, който подхожда на тази трибуна, а не на пазарски махленски мохабети, както се казва, и затова мисля, че бях много ясен, въпреки всичко. Пак ще кажа, такава статистика не е имало никога. Някой Ви е излъгал, или Вие просто не си спомняте, не знам. Първо. Второ, аз за разлика от много хора, които Вие боготворите, не съм си сменял политическите убеждения, политическите партии и винаги съм си отстоявал позициите. Трето, спомням си много добре, че когато колегите тук от ВМРО предлагаха мерките за борба с точно тази циганска престъпност, Вас Ви нямаше в залата, не само Вас, а цялата Ви група, от сега независими народни представители. Ако бяхте стояли по-редовно в пленарната зала, щяхте да знаете какви мерки са предлагани, а ако бяхте тук да натискате и копчетата поне, те може би щяха да станат реалност. Четвърто, когато я внесох тази стратегия, си спомням много добре, че Вашата партийна телевизия – на Вашата партия, отиде да отразява обилно и напоително протестите, организирани от един цигански барон и от Киро Японеца с представители на чистотата, които с метлите дойдоха пред Министерския съвет и Вие много обилно ги подкрепяхте. Подкрепяхте ги, казвам! А не подкрепихте концепцията, която аз предложих. Така че изборите свършиха, уважаеми и недотам уважаеми господин Шопов, и е добре човек да не бъде толкова късопаметен. Изборите свършиха и е хубаво да се работи повече, да се отстояват принципи, а не да се търсят дребни махленски заяждания. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер. Питане към вицепремиера Красимир Каракачанов от народните представители Александър Симов, Александър Паунов, Георги Гьоков относно политиката на правителството по противодействие на дейността на чужди разузнавателни централи от страни от Европейския съюз и НАТО срещу националната сигурност на Република България. Имате думата, уважаеми господин Паунов. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, от известно време насам в България се разиграва шпионска афера, свързана с Националното движение „Русофили“ и с Руската федерация. На 9 септември рано сутринта в домовете им са арестувани лявоориентирани общественици и откарани в следствения арест с белезници. Впоследствие се оказа, че от всички арестувани само на един е повдигнато обвинение, а останалите се превърнаха в свидетели. От така шумната акция на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата на българина му стана ясно що е то шпионин по чл. 105 от Наказателния кодекс, който гласи: „Който се постави в услуга на чужда държава и на чужда организация, за да ѝ служи като шпионин…, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.“ Господин Каракачанов, след Вашето изявление става ясно, че в държавата има и други шпиони, поставили се в услуга на чужди държави и на чужди организации. Вашите точни думи са следните: „Има държави, които се водят наши съюзници, които доста активно работят в подобна посока, а има и държави, които дори очакват нашата подкрепа за Европейския съюз и НАТО, които също се опитват да извършват подобна дейност“. Пропуснахте да кажете кои държави визирате и какви доказателства има. Също така видният атлантик Соломон Паси декларира, че в Република България има и американски шпиони, като „разликата между руските и американските е, че американските шпиони са акредитирани“. От думите му става ясно, че в това число има и депутати, които са на служба към руското разузнаване. Уважаеми господин Каракачанов, като силов вицепремиер нашето питане към Вас е: каква е политиката на правителството по противодействие на дейността на чужди разузнавателни централи от страните от Европейския съюз и НАТО срещу националната сигурност на Република България? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Паунов, господин Гьоков! Господин Симов не виждам – той също е съвносител на Вашия въпрос. Министерският съвет определя своята политика по защита на националната сигурност въз основа на предоставена от съответните структури своевременна и достоверна информация относно спецификите и зависимостите в средите за сигурност. Въз основа на тази текуща информация и в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност Министерският съвет, съобразно компетентността си, определя националните интереси и приоритети, изготвя и приема нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие, определя основните задачи на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, осъществява и организира стратегическото планиране, взаимодействието, съгласуване и интегриране на действията на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 2, определя необходимите ресурси за осъществяване на дейността в защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределянето им между държавните органи и структури и контролира тяхното разходване, контролира изпълнението на стратегическите цели и приоритети. Според същия закон специализираните структури ДАНС, ДАР, НСО и Служба „Военна информация“ представят ежегодно доклади, които Министерският съвет внася за разглеждане в Народното събрание. Това е като комюнике и Ви го чета официално, както е по закон. От Вашия въпрос разбирам, че всъщност Вие сте повече притеснен за дейността на Руската федерация или Сдружение „Русофили“, отколкото за националната сигурност. (Реплики.) В това, което казах, бях много ясен. Само че самият Вие много добре знаете, че това е класифицирана информация, която няма как в парламентарен контрол, при открито заседание да бъде изнасяна в конкретика. Ако наистина целта е да се информирате допълнително за това, което се случва, има начини и този начин е да се поиска тази информация да бъде предоставена в Специализираната комисия при закрито заседание или да се иска изслушване на ръководителите на службите или анализите на ръководителите на службите за сигурност, също при закрито заседание на Народното събрание. Ще Ви припомня, че през 2015 г. в тази зала имаше такова закрито заседание, на което бяха изнесени множество факти и данни. Сам разбирате, че от трибуната на Народното събрание не само че няма да го направя, защото нямам право, а защото би било безотговорно при открито заседание, пред всички медии да се изнася класифицирана информация. А по отношение на това, което съм казал, аз си стоя зад думите, да, има държави, които провеждат подобна дейност, а като статут са съюзнически държави. Има държави, други съседни такива, които очакват и декларират, че очакват нашата подкрепа за членство в евроатлантическите структури и също извършват подобна дейност. Но подробностите за тези неща сам разбирате, че е крайно несериозно да бъдат излагани в заседание по време на парламентарния контрол. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов. Господин Гьоков, Вие ли задавате двата въпроса? Имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Господин Вицепремиер, уверявам Ви, че аз, Александър Паунов, Александър Симов сме загрижени не за русофили, не за Руската федерация, не за НАТО, не за Европейския съюз, а единствено и само за националната сигурност на България. В интервюто си, господин Вицепремиер, казахте точно: „Има опити на външни фактори да влияят на вътрешната ни политика. Има държави, които са наши съюзници и които работят активно в такава посока. Има държави, които чакат нашата подкрепа за НАТО и Европейския съюз и вършат същото.“ Така след като прокуратурата заформи един шпионски скандал с руско участие, Вие като вицепремиер по сигурността, ако мога така да се изразя, продуцирахте в медиите нов скандал, в който обаче са набедени така наречените наши съюзници от НАТО и от тези, които искат да станат наши съюзници в НАТО. Казвам „така наречени“ по обясними причини. Господин Вицепремиер, Вие сте опитен политик и създаването на подобни новини едва ли е случайно. Имам чувството, че това Ваше изказване с твърдението за наличие на шпиони в нашата държава е нарочно хвърлено в публичното пространство, безадресно, без конкретни данни, които могат да бъдат потвърдени или опровергани и за да не могат да се разпознаят в него нито една държава или лице и вследствие на това да няма реакция, но, от друга страна, да се привлече вниманието на обществото чрез медиите и да се придобият, ако мога да се изразя така, патриотични дивиденти. Не беше ли всичко това част от предизборната стратегия преди местните избори – единият шпионски скандал на прокуратурата и приказките на Соломон Паси да активира десния вот, а Вашите приказки, господин Вицепремиер, да активират така наречения патриотичен вот?! И, господин Вицепремиер, мислите ли, че това, което направихте, е безобидно? Не мислите ли, че като вицепремиер, отговарящ за сигурността и имайки информация, но непредприемайки каквито и да било действия, носите отговорност? Не мислите ли, че това работи за липсата на доверие към България в Европейския съюз и НАТО, че работи за разделянето на българското общество, което и без това след 10 години членство в Европейския съюз и повече от 10 в НАТО, е разделено на „за“ и „против“ тези съюзи? Господин Вицепремиер, не мислите ли, че е граждански дълг и задължение на всеки един български гражданин, който има информация за лица (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които издават или събират с цел да издават на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, да съобщи в прокуратурата за това, а не да го обявява публично пред медиите? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата, господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, на Вашите въпроси – мислите ли, не мислите ли, отговарям: мисля, че, ако Вие бяхте искрен и наистина се грижехте и бяхте загрижен за националната сигурност на България, нямаше да го четете като поп евангелие. Щяхте с думи прости, човешки и от сърце да го кажете на залата и на цялата общественост. Мисля, че всъщност използвате повода, тъй като въпросът Ви е от преди местните избори, да си правите политически пиар. Това мисля. А това, което казвам, е точно така и ще Ви наведа малко на размисъл. Има външни фактори, които се опитват да използват темата малцинства – етнически, темата религиозна принадлежност, някои, разбира се, използват и славянството, и братството, и православието. Има такива факти множество. Прокуратурата по някои от тях е повдигнала обвинения. Ако не знаете, все пак във Вашата парламентарна група има опитни хора по темата за сигурността, ще Ви кажат, че това е не само древен занаят, но занаят, който освен да анализираш и да извадиш информацията, някой път трудно можеш да докажеш нещата. Но фактите са налице. Включително имаше опити за създаване на етническа партия, финансирана от външни фактори и така нататък. Това не го ли знаете?! Естествено, че от трибуната на Народното събрание няма до посоча държави и лица, защото, първо, не е редно – това би предизвикало дипломатически скандал, и, второ, нямам право да го направя. И Ви подсказах още при първия си отговор – ако имате желание да научите повече информация, можете да поискате закрито заседание, на което шефовете на службите могат да докладват за какво става дума. Пак казвам: според мен това произтича като Ваша реакция, защото Ваш идейно близък другар по някакъв начин, не коментирам основателно или неоснователно, беше засегнат; малко като Матросов на амбразурата в защита на чужда държава. Недейте така! Тук няма партийни и идеологически неща, има тема „национална сигурност“. И пак казвам: тези неща можехте да ги кажете, не да ги четете от поменика, а можехте от сърце и душа да го кажете, ако наистина бяхте искрен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер. За отношение – господин Паунов, имате думата. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Каракачанов, уважаеми господин Каракачанов, от душа и от сърце, без да чета, ще Ви кажа няколко приказки. Водещият политик в Европейския съюз – френският президент Макрон, казва, че НАТО е в мозъчна смърт. Разбирам колко е трудно да работите в тази организация, която е изпаднала в мозъчна смърт. (Реплики от ГЕРБ.) Ако искате нещо да кажете, елате на трибуната. (Реплики от ГЕРБ.) Ние с господин Макрон сме на едно и също мнение. (Шум и реплики.) Ясно е защо Вашият лидер каза: „Ние всички сме парле ву франсе в това отношение“. (Шум и реплики.) Искам да Ви кажа, че и в нещо друго с господин Макрон сме на едно и също мнение – по отношение на декларацията, която беше приета в тази зала, за подкрепа на влизането на Македония в Европейския съюз. Тук само трима депутати сме гласували „против“, защото с господин Макрон имаме горе-долу едно и също мнение по този въпрос. Уважавайте колегата Макрон, който е водещ в НАТО, защото това е единствената ядрена сила след излизането на Великобритания при Брекзит. Затова разбирам колко е трудно да се борите с шпионските централи от Европейския съюз и НАТО. И аз не искам да конкретизирам една държава на югоизток, защото е класифицирана информация, но смятам, господин Каракачанов, че действително по този въпрос, вместо само да се занимаваме с Руската федерация, е сериозно да се занимаваме с другите шпионски централи, които действат на територията на България, за да се защити националната сигурност на България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов. С това приключи участието на господин Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Продължаваме с въпросите към госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма. Тя ще отговори на въпрос от господин Румен Гечев относно минимизиране на загубите за българската икономика от фалита на туроператора „Томас Кук“. Пропускам отговора на въпроса от народния представител Борис Ячев, който е писмен, относно обявения фалит на британския туроператор „Томас Кук“. Заповядайте, професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстващ, уважаема министър Ангелкова, уважаеми колеги депутати! Уважаема госпожо Министър, наскоро обявеният фалит на британския туроператор „Томас Кук“ ще постави в тежко финансово положение десетки български фирми от туристическия бизнес, ще окаже влияние върху интензивността на трафика и съответно на приходите на нашите летища. Като се има предвид значителният пазарен дял на „Томас Кук“ на нашия туристически пазар, загубите за отрасъла се измерват в десетки милиони лева. Бяха обявени и първите фалити на български фирми. В тази връзка моля да ми отговорите на следните взаимосвързани въпроси: Първо, въз основа на какви критерии избрахте туроператора „Томас Кук“ за основен партньор в промоционалната кампания на повереното Ви Министерство? Извършвали ли сте предварително проучване на този избор? Кои експерти са Ви препоръчали такова решение и какъв е механизмът на вземането на това решение? Колко бюджетни средства са платени на „Томас Кук“ във връзка с тази кампания? Второ, ръководеното от Вас Министерство има ли задължение да анализира и прогнозира развитието на туристическите пазари и съответно да предоставя резултатите от тях на нашите фирми от туристическия бранш? Ако има такива анализи, кога и от кого са осъществени, кога и по какъв начин са били предупредени нашите фирми за това, че от години „Томас Кук“ се е движил към фалит? Защото няма как да не са забелязани множеството публикации в чужбина за влошаващото се финансово състояние на този туроператор, в това число и ежедневните данни за срива на техните акции, особено през последните две години. Трето, в медиите бяха изнесени данни, че Вие сте имали лични срещи, в това число тази година с изпълнителния директор на „Томас Кук“ господин Фанкхаузер. Какъв беше предметът на този разговор, къде и заедно с кои Ваши експерти беше проведен? Кога и с кого споделихте резултатите от тази среща, тъй като срещата е броени седмици преди обявата на фалит? Какви конкретни мерки предлагате за минимизиране на загубите както финансови, така и имиджови, за българския туризъм? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Какви кадрови и структурни промени ще направите в повереното Ви Министерство, защото то не е реагирало на очевидните признаци за предизвестен фалит на „Томас Кук“? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев. Министър Ангелкова, заповядайте, имате думата за отговор. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, отправяте към мен въпроси, чиито отговори широко дискутираме в общественото пространство през последните месеци, тъй като те касаят пряко гражданите и бизнеса. Тук обаче е правилното място да изразя своето безпокойство относно многократните опити за манипулиране на обществото чрез трайно налагане на тезата, че Министерството е имало информация или би следвало да е предвидило предстоящия фалит и съответно не е предупредило представителите на туристическия бранш. Това е абсолютно невярно внушение. Напротив, дори през месец юли бе разпространено официално съобщение от изпълнителния директор на туроператора, че към онзи момент текат преговори с китайски инвеститори и с това ще се затвърди стабилното им финансово състояние. Ето го писмото, може да се запознаете. (Показва писмото.) Вие сте изключително добре запознат също така с ролята на държавата в стопанско-правните отношения между икономическите субекти. Основна функция на държавата и държавното административно регулиране е осигуряването на благоприятни бизнес условия, в които да се развиват частните дейности, според законовите норми в условията на честна и справедлива конкуренция. Правомощията на министъра на туризма са ясно разписани в Закона за туризма и те категорично не включват намеса в междуфирмените отношения на юридическите лица. Министерството на туризма не упражнява контрол върху дейността на частните юридически субекти – хотелиери, туроператори, търговци, превозвачи, ресторантьори и други в областта на бизнес планирането, структурирането на техните инвестиции и развитието на търговската им дейност. Фалитът на туроператора „Томас Кук“ е събитие, което не попада под контрола на Министерството на туризма. Съгласно Закона за туризма туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна застраховка „Отговорност на туроператор“, която, подчертавам, е в полза само и единствено на пътуващите, като покрива щетите само на крайния потребител. Няма изисквания по българското и европейското законодателство за покриване на щети по отношение на доставчиците, които са изцяло в частноправни междуфирмени отношения. Министърът на туризма и представители на Министерството на туризма участват в различни формати на събития с международен характер, които са публични и винаги се съобщава за тях на сайта на Министерството на туризма, както и съответно какво се случва на тези разговори. Там провеждаме разговори с редица представители на чужди администрации по отношение на управлението на туризма – чуждестранни туроператори, международни лидери в тази сфера. Партньорството по линия на рекламните кампании с големи туроператори е инструмент, с който държавите си служат за повишаване и задържане на нивата на организирания туристопоток. Всички рекламни активности са планирани в Годишната програма за национална туристическа реклама. Ежегодно Програмата се обсъжда и приема на заседание на Националния съвет по туризъм съвместно с представители на туристическия бизнес, които имат възможност чрез свои обединени организации пряко да участват във взимането на решенията за разходването на рекламния бюджет на Министерството. За да поддържаме конкурентоспособно ниво спрямо агресивната маркетингова политика на нашите преки конкуренти, са ни необходими стратегически партньорства именно с водещи туроператори на пазара. Това е практика, която е възприета и от нашите конкуренти – Гърция, Турция, Испания и много други. Предвид фактическата обстановка към настоящия момент стартирахме редица срещи в международен план. Министерството на туризма инициира мерки за преодоляване на предизвикателствата и последствието от обявения фалит, като търси възможности за увеличаване на туристите до България и сътрудничество за подготовка на сезон лято 2020 г. Обсъждаме възможностите за договаряне на следващия сезон и обстоятелствата след прекратяването на дейността на световния туроператор. Към днешна дата от обявяване на фалита на туроператора „Томас Кук“ на 23 септември 2019 г. всички претенции към хотелиери и туроператори по отношение на престоя на туристите са покрити от страна на съответните застрахователи във Великобритания, Германия и Полша. Нашите усилия минимизираха възможностите за негативни последици и за имиджа на България като туристическа дестинация. И към днешна дата за първите девет месеца на 2019 г. над 7,8 милиона посещения на чуждестранни туристи имаме в България, което е минимален спад от 0,8% спрямо рекордната 2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ангелкова. Професор Гечев, заповядайте – имате думата за реплика. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаема колежке Ангелкова, Вашият отговор е абсолютно неприемлив и ще Ви кажа защо. Какви са фактите? Месец март 2017 г. „Томас Кук“ – нашите избрани партньори, които Вие не казахте как сте ги избрали, продава въздушните си превози в Белгия. Лампата започва да мига на червено 2017 г. През месец февруари 2019 г. „Файненшъл таймс“ обявява, че същата фирма „Томас Кук“ започва да разпродава своя бизнес като превозвач. Месец март 2019 г. цяла Европа публика, че „Томас Кук“ затваря 21 офиса и уволнява 300 души, понеже е тръгнал към фалит. През това време се сключват договори, набутват се стотици български фирми, губят милиони. През месец май 2019 г. не видяхте ли, че „Томас Кук“ – Вашият основен партньор, наема „Алис Партнерс“ да прави преструктуриране на фирмата и да се опита да направи финансово оздравяване? В цяла Европа е публикувано. Освен това на 17 май 2019 г. Блумбърг публикува анализите на Сити Груп, че акциите на „Томас Кук“ вече не струват нищо и че техните акции – на Вашия основен партньор, които се продават, между другото, на двете борси, които Вие сте задължени да следите – борсите във Франкфурт и в Лондон, започват да стават по-евтини от тапети за стена, но Вие не реагирате по никакъв начин. Не видяхте ли в отчета на Компанията, госпожо Министър, че те имат дълг от 1 млрд. 600 млн. паунда и вървят към фалит? Тоест вижте, колежке, никой не би си позволил да обвинява българското Министерство, че е съпричастно към фалита на „Томас Кук“ – една от най-старите туроператорски фирми още от края на ХIX в., но цяла Европа публикува с години и с месеци, че фирмата отива на зле, а Вие сключвате с тях договор като основен партньор по промотиране, което бие и по българския бизнес. Става дума за над 2000 чартърни полета, които тази фирма осъществява. Загубите са не само за българските хотели, те са за българските летища – основно Бургас и Варна, те са за българските производители на хранителни стоки и на напитки за тези хотели. Така че Вие не отговорихте на основните въпроси: как избрахте тази фалираща компания; кой Ви я препоръча от Министерството; преведохте ли пари на тази компания? Моля Ви, от Министерството на туризма елате и кажете: вярно ли е, че милиони левове са преведени на „Томас Кук“ за промотиране?! Вие не отговорихте на този въпрос. И най-важното, аз съм сигурен, че ще направите всичко възможно за компенсация, в това не се съмнявам, само че вече е твърде късно, тъй като колата се е обърнала и нищо не казахте за самото Министерство. Вие имате ли аналитичен отдел в това Министерство? Те четат ли „Файненшъл таймс“, следят ли Франкфуртската и Лондонската борси, които са ни основен партньор, или си говорят за футбол и чоплят семки? На Ваше място аз бих постъпил другояче. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, професор Гечев. Само Ви напомням, че министрите не са ни колеги, защото Народното събрание ги избира на тези постове. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не, тя ми е колежка, защото аз съм бивш министър, в този смисъл. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: А, като бивш министър може би сте колега. Заповядайте, министър Ангелкова. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря. Уважаема госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, голям драматизъм, големи внушения, сериозна драма според Вашето изказване, особено когато говорим за „Томас Кук“ и да следим финансовото и икономическо състояние на туроператора. В изказването си Ви казах и Ви информирах, че получихме официално писмо от главния изпълнителен директор на компанията не само в Министерството на туризма, а и всички контрагенти на туроператора, подчертавам, частни и юридически лица, които имат частни междуфирмени и търговски взаимоотношения. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Моля да не ме прекъсвате. В това писмо (показва писмото), в това писмо… (Реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, без реплики от място. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: …ясно е описано – предполагам, че четете на английски, допреди малко се учихме и на френски, ще Ви го оставя да се запознаете. Ясно е записано какво следва по отношение на финансовото състояние на Компанията, което е разпространено до абсолютно всички, в което се казва, бих Ви го зачела. (Министър Николина Ангелкова чете писмото на английски език, реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Министър Ангелкова, официалният език в България е българският. Отговорете, ако обичате. (Шум и реплики.) МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: В което се казва… (Реплика от народния представител Румен Гечев.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Професор Гечев, моля Ви за спокойствие. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: …по отношение на стабилното финансово състояние на Компанията. По отношение на спекулирането, че това е основен партньор на Министерството относно рекламата, също не е вярно. Обясних Ви, че в Програмата за национална туристическа реклама, която се приема от Национален съвет по туризъм, в която има представители на всички институции, включително и на туристическия сектор, се обсъжда всяка една дейност, която Министерството използва, за да промотира България като предпочитана туристическа дестинация. Всичко е качено на сайта, включително и самата Програма за национална туристическа реклама. Тя не е тайна и ако Ви интересува, може да се запознаете в детайли и там ще получите всички отговори на въпросите, които Ви интересуват. Освен това от над 9 милиона и 200 хиляди чуждестранни туристи, които са посетили страната миналата година, само 440 хиляди туристи са на „Томас Кук Груп“. Така че разбирам Вашата идея за внушения и неверни твърдения и манипулации, но това са фактите. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ангелкова. Няма процедура, по която, професор Гечев, Вие да вземете думата сега. За процедура поиска думата господин Иванов – заповядайте. (Реплика от ГЕРБ: „Няма право на процедура.“) Един момент. По начина на водене може би да чуем за какво става въпрос. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има процедура по начина на водене. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Тази нощ в община Борован е извършен палеж на общински съветник от БСП след последвали заплахи, заплахи да гласува (реплики) за председател на Общинския съвет от партия ГЕРБ. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Запазете спокойствие в залата! ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Моля министърът на вътрешните работи да дойде на трибуната тук и да обясни какви мерки се вземат (реплики от ГЕРБ), за да се разкрият извършителите. Има парламентарен контрол след малко, по който той ще отговаря, но да отговори на трибуната какви мерки се вземат за разкриване извършителите и запазване неприкосновеността на живота и здравето, и имуществото на този общински съветник от БСП, който, пак казвам, е бил заплашван няколко дни подред, за да гласува днес за определен председател на Общинския съвет в община Борован. Запален! Това е част от Вашата репресия… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Иванов! ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …в която сте впрегнали цялата държава и целия криминален контингент, уважаеми! Затова искам министърът да отговори тук от трибуната. Благодаря. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Министърът на вътрешните работи ще бъде тук в рамките на парламентарния контрол. Продължаваме с отговорите на въпросите, които са постъпили. Заповядайте за процедура по начина на водене. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Категорично възразявам, госпожо Председател, срещу това да позволявате с използване на процедурата „по начина на водене“ да се правят внушения в залата от името на колегите. Те много обичат да използват всякакви трибунки за подобни неща, но тази трибуна не е за това. Имаме парламентарен контрол, имаме процедура, която трябва да спазваме, и, много Ви моля, да го съблюдавате. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Захариева. По същество водещият не може да знае какво точно ще иска и от каква процедура ще се възползва народният представител. Така или иначе министърът на вътрешните работи ще бъде участник в парламентарния контрол. Продължаваме с отговорите на въпросите. Господин Владислав Горанов – министър на финансите, ще отговори на питане от народния представител Иван Валентинов Иванов относно политиката на Министерството на финансите относно финансиране на ВиК дружества с мажоритарно държавно участие в капитала. Господин Иванов, имате думата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Горанов, моето питане е продиктувано от продължаващата декапитализация на част от ВиК дружествата, които са част от консолидирани ВиК оператори. Разбира се, и неколкократни случаи, които излязоха и в медиите – примерно в Перник, в избирателния район, от който съм аз – Шумен, където предстои спиране на тока на ВиК дружеството, дали Министерството на финансите, тъй като това е принципалът, който разпределя средствата в държавата, има политика, която е в посока да финансира по някакъв начин, разбира се, с разрешение от Европейската комисия, да не е незаконно, такива закъсали ВиК дружества, с мажоритарно държавно участие, които са изпаднали в тежко финансово състояние, защото най-малко това ощетява гражданите. Бихме желали да чуем от Вас: дали предвиждате подобно нещо, дали в следващия бюджет или тази година? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми министър Горанов, заповядайте – имате думата за отговор. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, внимателно проследих функциите на министъра на финансите и в тях не открих политика по отношение на ВиК сектора, но след формалния отговор ще Ви споделя, какво аз разсъждавам като избран за народен представител и като определен за министър. По принцип управлението и финансовите резултати на публичните предприятия са отговорност на съответните министри, които упражняват правата на държавата в капитала им. В техните правомощия дефинират и контролират изпълнението на определените секторни политики от страна на съответните дружества, като държавата разполага с оперативна самостоятелност относно текущата си дейност. Дружествата разполагат с оперативна самостоятелност относно текущата си дейност. В случая МРРБ одобрява бизнес програмата на дружествата за средносрочен период – три или пет години, при стратегия за развитие и финансови параметри, гарантиращи генериране на положителни финансови резултати и подобряване на финансовото състояние. Държавата, респективно Министерството на финансите, няма задължение и изграден механизъм да финансира публични предприятия, включително ВиК дружества с мажоритарно държавно участие, също така да покрива натрупвания или текущи загуби, и/или да погасява просрочени задължения на публични дружества, ако изпаднат във финансово затруднение. Всеки случай на отделно решение за предоставяне на такава подкрепа трябва да бъде съобразен с възможностите на бюджета и, разбира се, Вие реферирахте към това, и с режима на държавните помощи. Безспорно ВиК секторът, като един регулиран сектор, в места, в които с години са трупани неефективност и загуби, изпитва затруднения. Дружеството в Шумен за съжаление е едно от тези. При натрупаните инфраструктурни проблеми и години неефективно управление, без да реферирам към кой период, и сключването на неизгодни договори през определените години на управление и съществуване на това дружество са довели до относително тежко финансово състояние, което, от една страна, е обективно, заради спецификата на района, от друга страна, е субективно, заради качеството на управление в отделни периоди. Според мен и съм готов да участвам в такъв дебат с колегите от МРРБ, трябва да постигнем някакъв механизъм за солидарно разпределение на ефективността на битовото питейно водоснабдяване. Какво имам предвид? Има някои ВиК дружества, които поради естествени причини, като например Бургаското, огромен брой консуматори на относително малка територия, с плътна инфраструктура и лесна за поддържане, постигат по естествен път икономия от мащаба и добри финансови резултати. Други ВиК дружества, например Добричкото или в случая Шуменското, които поради спецификите на териториално разпределение, водоизточниците за снабдяване имат съвсем други обективни финансови показатели, нямат възможност да се справят лесно при спазване на принципа за социална поносимост на питейното водоснабдяване, тоест при социална поносимост на цената на водата. Редно е според мен да се помисли. Това е моя идея, не ангажирам Министерството на регионалното развитие и благоустройството и правителството с нея, но не бихме ли могли да помислим за създаването на някаква холдингова структура, която да помага за балансирано преразпределение на ефектите – положителни и отрицателни, във ВиК сектора при нас? А защо да не се мисли и за някаква твърда компонента в ценообразуването на питейната вода, с която да се изгради фонд за инвестиране, там където това е трудно за конкретното търговско дружество? Все пак те са търговски дружества, които работят, разбира се, под регулацията на Комисията за енергийно и водно регулиране. В края на краищата хората си плащат водата и би трябвало икономическият модел да работи така, че тези дружества да са жизнеспособни. Още повече че всички средства, които инвестираме по линия на европейските фондове, изискват една устойчивост и предполагат такъв бизнес модел на тези търговски дружества, който да даде възможност тази инфраструктура да продължава да се поддържа в следващите години и то без определен краен срок, тоест инвестициите във ВиК сектора трябва да се генерират от самия бизнес модел. Знам за проблемите специално в избирателния Ви район в Шумен. Коментирали сме ги многократно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съм готов да участвам в дебат за цялостна реформа или изграждане на механизъм за устойчиво развитие на ВиК сектора с идеи, ако някой ден се стигне до такова решение и с механизми на държавна подкрепа. Пак казвам: има дружества, които са добре, защото обективно са добре и добре са управлявани. Има и такива, които заради човешкия фактор и натрупани грешки изпитват проблеми. Не знам дали този отговор Ви удовлетворява, но това няма да намери решение с един въпрос и един отговор, още повече от финансовия министър. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов. Господин Иванов, заповядайте, имате думата за два уточняващи въпроса. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Виждам, че сте се запознали добре с тематиката и проблемите на ВиК дружествата. Може би сте наясно, че от финансовото състояние на тези консолидирани вече ВиК оператори, които не обхващат всички, зависи изпълнението на техните проекти по Оперативна програма „Опазване на околната среда“. Видели сте, че голяма част, Вие споменахте Шуменското, са били източвани през годините. Само да Ви напомня, че под Вашата шапка е „Държавен финансов контрол“. Не чух нито думичка от Вас кога, в кой момент там ще влезе „Държавен финансов контрол“, ще направи необходимото да се установят причините за тези нарушения, защото според мен там има откровени престъпления, не само в Шумен, в Добрич, в много други места, защото са си позволявали през годините определени управители да вършат какви ли не безобразия. Да чуем от Вас кога, в какъв момент, защото аз поемам ангажимента до една седмица Вие, ако не активизирате Вашите подчинени, аз ще подам лично сигнал в прокуратурата, за да се влезе там и да се проверява, и да се види каква безстопанственост е била през годините. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Министър Горанов, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нямам спомен, господин Иванов, в рамките на периода, в който съм министър на финансите, до мен да е постъпвала подобна информация по отношение на Шуменското ВиК дружество. Вие като народен представител считайте, че сега сте ме сезирал и аз ще изпълня правомощията си по Закона за държавната финансова инспекция да възложа извънредна такава. За резултатите ще бъдете уведомени по съответния ред. Това не отменя Вашето право да сезирате правоохранителните органи, ако смятате, че са извършвани някакви нарушения, които са съставомерни. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, заповядайте, имате думата за отношение. (Реплики.) Прилагаме процедурата по питане, господин Министър. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Това е питане. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, аз между другото уважавам Вашата експертиза. Вие сте компетентен по тази тема. От официалния Фейсбук профил на министър-председателя разбрах, че имате и Вие персонално предложение за решаване на проблема, специално във ВиК – Шумен. Аз мога да го пусна да го чуят. (Народният представител Иван Валентинов Иванов пуска запис от мобилен телефон.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Иванов! (Шум и реплики.) ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз, понеже вярвам във Вашата експертиза, наистина искам да го приложите това нещо не само в Шумен, а и навсякъде. Не знам към кого беше това? Към председателя на КЕВР или към мен като народен представител? Все пак, щом имате работещо предложение, предлагам да го приложите на практика. В тази връзка Ви подарявам една такава. Може да ни демонстрирате, ако искате, ние да се включим или Вие да го изпълните по-нататък, или да купите на всичките шефове на ВиК по една такава ебонитова пръчка. Благодаря. (Народният представител Иван Валентинов Иванов дава на министър Владислав Горанов ебонитова пръчка. Оживление. Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с въпросите към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, която ще отговори на въпрос от народния представител Румен Гечев относно финансово-икономическите ефекти за България от реализацията на договора между „Булгартрансгаз“ и саудитската компания „Аркат инженеринг“ за изграждането на така наречения „Балкански поток“. Професор Гечев, заповядайте. Имате думата. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстващ, уважаема колежке Министър, уважаеми колеги! На 18 септември 2019 г. „Булгартрансгаз“ и саудитския концерн „Аркат инженеринг“ подписаха договор за изграждане на „Балкански поток“ – тръбопроводът, който ще получава природен газ от „Турски поток“. Стойността на договора е 1 млрд. 102 млн. евро без ДДС, а като се имат предвид други съпътстващи разходи, сумата ще надхвърли 3 млрд. лв. Основната част от разходите по реализацията на проекта ще бъдат направени чрез „Аркат инженеринг“ от Саудитска Арабия, като тези инвестиции ще бъдат изплатени от събирането на транзитни такси. В тази връзка моля да отговорите на следния въпрос: според Вашите разчети какви конкретно са финансово-икономическите ползи за българската икономика от реализацията на този проект? Отговорът на този въпрос предполага представянето на следващата информация. След какъв период ще бъде изплатена инвестицията от транзитни такси, тоест откога транзитните такси ще остават на разположение на „Булгартрансгаз“ в смисъл, а няма да откриват за покриване на заема от „Аркат“? Какви са договорените цени за доставка на природен газ за България или какъв е договореният механизъм за определяне на тези цени? В договорените общи количества за България предвиден ли е дял за осигуряване на доставки за бъдещо развитие на нашата химическа индустрия и/или други промишлени отрасли, или е взето предвид само текущото ни потребление? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гечев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, темата, която поставяте, е много важна и много актуална. Аз благодаря затова, че именно в този момент поставяте този актуален въпрос. Както и Вие сам споменахте, през месец септември тази година беше подписан договора за реализация на този изключително важен проект – „Балкански поток“, който ще даде възможност България да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа. Това, смея да твърдя, че е едно от основните предимства на този проект и един от основните ефекти за България, и то в много дългосрочен план. Тук използвам случая, за да благодаря на всички народни представители от всички парламентарни представени политически сили за това, че в края на 2018 г. ни подкрепихте при актуализацията на Енергийната стратегия на България до 2020 г. Този проект беше включен в нашата енергийна стратегия като проект, който е изключително важен стратегически за нашата страна. Сега конкретно на въпросите, които Вие поставихте. Първо, по отношение на конкретните ефекти. Може би за малко да направим една ретроспекция по отношение на приходите, които се реализират към настоящия момент. Реализираните приходи от пренос на природен газ до границите с Турция, Гърция и Македония съгласно действащия дългосрочен договор с „Газпром експорт“ за 2018 г. са в размер на 203 млн. лв. През деветмесечието на 2019 г. са реализирани приходи в размер на 161 млн. лв., като се очаква те да достигнат 216 млн. лв. до края на 2019 г. За периода на действие на съществуващия дългосрочен договор до края на 2030 г. се предвижда „Булгартрансгаз“ да получи общо приходи от ползвателя в размер на 908 млн. лв. В допълнение към тези приходи от 908 млн. лв. съгласно сключените договори за резервиране на капацитет на входно изходни точки на границите с Турция и Сърбия, след завършване на инфраструктурата от „Балкански поток“, включително изграждането Компресорна станция „Расово“ и Компресорна станция „Нова Провадия“, през 2022 г. „Булгартрансгаз“ очаква да получи приходи в размер на 385 млн. лв. В условията на сключените договори е предвидена годишна индексация на тарифите за резервиране на капацитет, чрез която те да бъдат актуализирани в съответствие с икономическата конюнктура. В тази връзка направените изчисления за 20-годишен период на експлоатация на новата инфраструктура, това е периодът, за който ние имаме твърдо резервиран капацитет от страна на „Газпром“ и още един търговец, показват, че тя ще донесе приходи за преносния оператор в общ размер над 9 млрд. лв., като това е периодът, за който, както вече споменах, има подписани обвързващи договори за резервиране на капацитет с ползватели на мрежата. В допълнение следва да се има предвид, че новоизградената инфраструктура има полезен икономически живот, който значително надвишава разглеждания 20-годишен период, като този на линейната инфраструктура е приблизително над 40 години. Отчитайки факта, че инфраструктурата ще бъде използвана и след 20-годишния срок на настоящите сключени договори за резервиране на капацитет, приходите от изградената инфраструктура ще надхвърлят над 20 млрд. 750 млн. лв. По отношение на цените на природния газ за българския пазар от внос по досега действащия договор знаете, че те се формират на базата на конкретна формула, на конкретна методика, по която те се изчисляват. Знаете, че Европейската комисия и „Газпром“ постигнаха споразумение по антимонополното дело, като един от ангажиментите е свързан именно с това да бъдат подписани допълнения към тези дългосрочни договори, които имат държавите, подобно на нашата, така че беше подписано допълнение, на базата на което се създават нови предпоставки за предоговаряне на цената по отношение на доставения природен газ. Във връзка със следващия Ваш въпрос, свързан с това: осигурени ли са необходимите количества за химическата индустрия и изобщо за промишлеността като цяло? Да, такива количества, разбира се, че се осигуряват. Те се осигуряват ежегодно. „Булгаргаз“ заявява такива количества, за каквито е получил заявка за потребление през съответната година, а през месец септември изменихме Закона за енергетиката и на практика от месец декември тази година започва да действа Българската борса за търговия с природен газ, така че пазарът се либерализира и всеки един потребител ще има възможност да задоволи своите потребности от природен газ, изцяло на свободен и пазарен принцип. Благодаря Ви и се извинявам, госпожо Председател, че просрочих времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Професор Гечев, заповядайте, имате думата. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Първо, искам изрично да подчертая, от една страна, поздравления затова, че все пак не изпаднахме от влака и успяхме да реализираме поне част от транзита на природен газ през България. Винаги съм казвал, че проблемът не е в транзитните такси, които събираме, а плюсовете са именно във възможностите за осигуряване на суровини за евентуално очаквано от всички възраждане и разширяване на българската химическа индустрия, машиностроене на основата на най-високи екологични стандарти. Затова Ви зададох и този въпрос. Аз Ви благодаря за отговора. Ще има и други въпроси в следващи периоди, но две неща: Първо, уважаема госпожо Министър, това не зависи само от Вас, но тук има една странност. Проектът се реализира от държавна фирма на Саудитска Арабия. Тя финансира „Булгартрансгаз“, така да се каже, инвестира на кредитна основа при лихва от 4,25%. Трябваше да попитате министъра на финансите защо държи почти 2,5 пъти по-голям фискален резерв на лихва, която на практика е отрицателна, в това число и българската държава държи валутни резерви на отрицателна лихва, или лихва малко с една-две хилядни над нулата? Нали българската държава, Вашето правителство, тази година взе заеми 1 млрд. лв. и се хвалеше, че лихвата е 2,20%? Мисълта ми е: къде е Киро на кирия? Ние държим фискални резерви на нулева и отрицателна лихва, вземаме заеми на 2,25% и вместо българската държава, като Германия, Франция, Италия и други, да е съинвеститор със средства, които би платила, даже ако са заемни средства – 2,25%, каним тук една фирма от Саудитска Арабия, която ще вземе печалба от България и ще прибере – знаете ли каква е разликата в лихвите? – около 200 милиона, срещу което ние възразяваме. Решението можеше да бъде различно. Второ, не искам да влизам в конкретни числа, тъй като някои от тях – Вие казахте, и аз съм съгласен – са хипотетични. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Нямате време, професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ: Завършвам. Но всички знаем, че сметката колко печелим или, не дай си боже, губим, ще ни излезе от това какво ще стане с транзитните такси по газопровода, който най-вероятно няма да бъде използван в пълния си капацитет след 1 януари 2020 г. Дано да не е така! Но там минаваха 13 – 14 милиарда кубически метра газ, и да кажа, че всъщност тази тръбичка – турската, която продължава през България, е за 17 милиарда кубически метра… Пропуснахме 60 милиарда, отиваме на 17 милиарда!? Все пак по-добре нещо, отколкото нищо, но всъщност нашият въпрос е: какво ще стане с приходите по тази тръба, където ние сме вложили средства и където ще чакаме другата страна да си изпълни ангажимента, защото това не е 100% сигурно? Дано да не е така! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гечев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, на първо място е важно да подчертаем, че „Булгартрансгаз“ е търговско дружество. Той е независим оператор на нашата газопреносна мрежа и инфраструктура и като такъв стриктно изпълнява всички европейски регламенти, които уреждат статута на този тип оператори. Първият и основен принцип е свързан с неговата независимост – финансова и по отношение на външни намеси от страна на държавата или на други търговски дружества. „Булгартрансгаз“ проведе публична, прозрачна процедура за избор на изпълнител във връзка с реализацията на този изключително важен проект. Условията на обществената поръчка бяха ясни и публично оповестени и в тях ясно е посочено как ще се набере финансирането за реализацията на този проект. Отделно от това законодателството в областта на държавните помощи – както нашето национално, така и европейското, е изключително стриктно по отношение на това при какви условия и в каква конкурентна среда се реализират подобни проекти и подобни дружества получават съответното финансиране. Ние сме спазили всички европейски изисквания, нашето национално законодателство, така че проектът да бъде реализиран при всички тези наистина много важни условия. По отношение на използвания капацитет на сега съществуващата инфраструктура категорично мога да кажа, че всички трябва да бъдат спокойни, и Вие специално, защото, както предвиждат европейските правила, при освобождаването на капацитет от настоящата инфраструктура нашият оператор е длъжен да обяви търг за нейното използване. Така че има ли инфраструктура, тя няма как да остане неизползваема. Съществуват много варианти. Отделно от това по тази инфраструктура, за част от нея ще продължим да получаваме и съответно приходите от транзит във връзка с доставките за Гърция и за Република Северна Македония, така че икономическите анализи наистина са много добри. Още веднъж благодаря за това, че подкрепихте промяната в Стратегията и ще имаме възможност да реализираме този проект и да се възползваме от неговите икономически ефекти дълги години. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Няма да Ви дам думата за процедура, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Защо? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Той ще отговори първо на въпрос от народния представител Александър Паунов относно непроведените заседания на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): От името на парламентарна група. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изчакайте, като приключим с отговорите на този въпрос, ще Ви дам думата за изявление от името на парламентарна група. Заповядайте, господин Паунов. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос се отнася до работата на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, чийто председател сте Вие. Тази комисия съгласно Закона за защита при бедствия ръководи и контролира дейности за предоставяне на целеви средства от републиканския бюджет за финансиране на неотложни аварийно възстановителни работи при бедствия. Като председател на тази комисия, съгласно правилника ѝ, Вие организирате и ръководите нейната работа. Комисията провежда периодични заседания, които се свикват и ръководят от Вас. Редовните заседания се провеждат веднъж на три месеца, а когато е необходимо, по Ваша преценка се провеждат извънредни заседания. Това са изисквания на Правилника. При срещите ми в страната и в последните месеци все повече граждани задават с тревога въпроса: защо през настоящата година, при толкова много дъждове и наводнения, причинили сериозни щети, Комисията за изминалите девет месеца – когато задавах въпроса беше 30 септември – е провела само едно заседание, а не изискващите се три такива съгласно Правилника за нейната работа? Това силно притеснява населението и общинските власти в засегнатите райони, тъй като без отпуснати финансови средства няма как да бъдат възстановени разрушените инфраструктурни обекти. Още нещо – необходимите изисквания за финансиране са подадени своевременно в Комисията, но реално финансирането явно ще закъснее. Тревожно е, че идва зима и оставащите до края месец и половина ще са недостатъчни за провеждане на съответните процедури по Закона за обществените поръчки, а и като сезон ще са неблагоприятни за строителство. Това явно не е взето предвид от Комисията. Моят въпрос към Вас е следният: защо не са проведени предвидените редовни заседания на Комисията съгласно нейния правилник и ще направите ли необходимото това да стане възможно най-скоро? Ще направите ли необходимото подобни пропуски в бъдеще да не се допускат? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов. Господин Министър, заповядайте. Имате думата за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Паунов, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и чл. 30, ал. 1 от Постановление № 344 на Министерския съвет от 21 декември 2018 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2019 г. Комисията е компетентна да приема предложения по разходване на средства от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи. Резервът се разходва въз основа на акт на Министерския съвет на основание чл. 43, ал. 3 от Закона за публичните финанси. За първите шест месеца на годината е проведено едно заседание, на което Комисията прие предложение за разходване на средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи в размер на 33 млн. 123 хил. 981 лв. Предложенията са одобрени с Постановление № 96 на Министерския съвет от 25 април 2019 г. През следващите месеци не са провеждани заседания, тъй като с още два акта на Министерския съвет – Постановление № 141 от 6 юни 2019 г. и Постановление № 165 от 3 юли 2019 г., е разходвана малко над половината сума от бюджета, или 41 млн. 123 хил. 981 лв. от общо 80 млн. лв. На 4 октомври е проведено второ заседание. В момента тече процедура за приемане на Проект на постановление за одобряване на предложенията на Комисията от заседанието. До края на годината е предвидено Комисията да проведе още едно заседание, на което да бъдат разгледани възможностите за разходване на остатъка от резерва за непредвидени и неотложни разходи през 2020 г. В конкретния случай е важно да отбележим, че провеждането на редовни и извънредни заседания е регламентирано в чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет без наличието на правила за определяне на броя и времето за провеждане на заседанията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Уважаеми господин Паунов, имате думата за реплика. Заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, не съм доволен от отговора, защото всяко тримесечие трябва да бъде провеждано по едно заседание и съответните суми да бъдат отпускани на общините. Повтарям, че не съм доволен от Вашия отговор, защото в рамките на деветте месеца е било необходимо да проведете три заседания и три четвърти от сумата да бъде отпусната на общините. Знаете колко бедствия и аварии имаше. Много общини са подали искания, и трябва да Ви кажа конкретен пример. Примерно в Червен бряг за моста, който падна там, беше отпусната сума от около 200 хиляди и той е ремонтиран. Следващата сума, която трябва да се доизплати, е около 700 хиляди. Фирмата, която е извършила ремонта, съди общината и блокира средства. Новият кмет, който ще влезе там, ще влезе при блокирани сметки. Това, което остава до края на годината, е месец и половина, а още две заседания трябва да се проведат. Има съответните финансови средства и аз считам, че Вие като министър на вътрешните работи, дисциплиниран човек, е необходимо действително тези пари да се прехвърлят към общините, защото не са чак толкова много, а и не е необходимо да се изчаква краят на годината. Виждате, че идва зима и няма как да се извърши и ЗОП, и няма как през това студено време да бъдат направени тези ремонти. Затова считам, че трябва регулярно да се провеждат тези заседания, за да може общините да получават необходимите средства, защото това са бедствия и аварии, трудно могат да се предвидят, и тези пари са предназначени точно за това. Смятам, че оттук нататък имате достатъчно възможност и за следващата година тези заседания да се провеждат регулярно и да бъдат ефективни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Паунов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Паунов, дами и господа народни представители! Както отбелязах, след първото заседание на Комисията има приети два акта на Постановление на Министерския съвет, в които са отпуснати суми общо за 8 млн. лв. Шест милиона лева бяха крайно необходими за борба с градушките – знаете, че това беше сериозен проблем и трябваше да се предприемат действия за гарантиране на селскостопанската продукция. Два милиона лева бяха отпуснати за борба с комарите по поречието на река Дунав, тъй като също беше изключително необходимо. В моето изявление казах, че на 4 октомври е проведено второ редовно заседание на Комисията. Там са разпределени процентите от средствата, които бяха останали. Практика на Комисията е и мисля, че така е редно, тъй като все пак до края на годината, както казахте и Вие, идва зимен сезон, трябва да остане някакъв резерв, който да може да бъде разходван при настъпване на лоши климатични и атмосферни условия, за да може да се реагира незабавно, затова този резерв се оставя за края на годината. На последното заседание на Комисията ще бъдат разгледани всички предложения. Мисля, че специално за община Червен бряг при предишни заседания отпуснахме средства специално за този мост. Ще продължим да отпускаме, като на крайното заседание на Комисията обикновено средствата се разпределят за общините, тъй като те могат да прехвърлят бюджета за следващата година, за да ги усвоят. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Министър Маринов пожела да вземе думата, за да отговори на поставения проблем. Господин Свиленски, искате декларация от името на група. Заповядайте, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Вие ме провокирахте за това изявление или декларация, или както искате. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Нямате право на процедура. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: По Правилник, много добре знаете, че при поискване на процедура по начина на водене, тя трябва да бъде дадена веднага, но както и да е. Сега ще имам 10 минути възможност да разкажа на българските граждани какво се случва в европейска България в 2019 г., когато даден общински съветник не трябва да гласува по начин, определен от ГЕРБ. Господин Министър, в държавата, на която Вие сте министър на вътрешните работи, нощес беше подпален имотът на български гражданин, избран общински съветник от Българската социалистическа партия, който в продължение на седмица е принуждаван да не присъства на днешната сесия на Общинския съвет или, ако присъства, да не гласува за предложението на БСП за председател на Общинския съвет. И понеже не се е съгласил, тази нощ му е опожарен имотът. Желанието, което имахме от парламентарната ни група – посетили сте Народното събрание по повод да отговаряте на парламентарен контрол – е да информирате българските граждани и присъстващите народни представители какви мерки ще вземе от днес нататък Министерството на вътрешните работи за сигурността на този и на всеки един български общински съветник, който бъде принуждаван да гласува под давление за ГЕРБ, или за която и да е друга политическа сила и на който, за съжаление, след това му се палят имоти, или някакви по-тежки престъпления. В цялата кампания БСП предупреждаваше, че ГЕРБ използва цялата машина на държавата, за да осигурява изборния процес, че Министерството, което Вие ръководите, положи немалко усилия в тази посока – примери много. Те бяха изнасяни и ще бъдат изнасяни – и Горна Оряховица, и други населени места, където Вие освен да осигурявате изборната победа на ГЕРБ, не положихте абсолютно никакви усилия да предотвратите 6-те хиляди купени гласа в район „Слатина“, кв. „Христо Ботев“ за госпожа Йорданка Фандъкова и за районния кмет на район „Слатина“ от ГЕРБ, не положихте нито преди първия тур, нито преди втория тур. Когато обяснявате, че с 6 хиляди гласа не се избира кметът на София, искам да Ви кажа обаче, че с 3 хиляди гласа се избира кметът на „Слатина“ или на други такива райони, в които има такова компактно население, където ГЕРБ и Министерството, ръководено от Вас, положи доста усилия да осигури комфорта за провеждане на местните избори. Темата обаче днес е друга, темата е нападението над нашия общински съветник, темата е сигурността на българските граждани, тъй като предстои не само в Борован, а в цялата държава да се сформират общински съвети. И така ли Политическа партия ГЕРБ ще упражнява терор върху българските общински съвети за избор на председател, който на тях им е удобен? И МВР отново ли ще продължи безучастно да гледа, да следи, да толерира или ще подкрепя само, когато е угодно на управляващите от ГЕРБ? Наистина, господин Министър, моля Ви да вземете отношение. По-важното е да вземете мерки оттук нататък да се гарантира сигурността на всеки един общински съветник, да не му се оказва натиск и със свободата, която има, да гласува както намери за добре, а не така както му казват управляващите от ГЕРБ. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Емил Христов към народния представител Георги Свиленски.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше декларация от името на група. Господин Христов! Заповядайте, господин Министър, имате думата. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Свиленски, уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! Конкретно за случая, за който господин Иванов постави въпрос: през нощта в Борован е запалена входната врата на гараж на гражданин от Борован. Пожарът не е успял да унищожи вратата, не се е разгорял, не е унищожено моторното превозно средство. Искам обаче да взема отношение по декларацията на господин Свиленски, тъй като в нея се направиха много внушения, които не са подкрепени с доказателства. Мога да Ви уверя, че и на двата тура, и преди това МВР предприе абсолютно всички мерки, за да гарантира добър обществен ред за произвеждането на местните избори. По отношение на престъпния акт в Борован тази вечер, мога да Ви кажа, че през цялата изборна кампания имаме няколко такива посегателства, включително и на кандидат кмет от ГЕРБ, включително и на кандидат кмет от ВМРО, така че аз не искам МВР да бъде вкарвано в политически дебат по тази причина. Ние сме обективни и всеки такъв акт го разследваме съобразно нашите правомощия и обективно. Разпоредил съм на директора на Областна дирекция – Враца, специално за този конкретен случай. В момента той ме увери, че работят по оглед на местопроизшествието – изземване на веществени доказателства от него, работа с евентуално заподозрени лица и с жертвата на този акт. Пак Ви уверявам, МВР абсолютно обективно подхожда към всеки един такъв случай, както и към всеки български гражданин. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от народния представител Лало Кирилов относно работата на Областна дирекция на МВР – София област, за осигуряване провеждането на местни избори 2019 г. на територията на община Пирдоп. Заповядайте, господин Кирилов. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, първо, искам да поздравя Вас и Вашите служители с професионалния им празник! Господин Министър, какви мерки предприе Областна дирекция – МВР – София област, и Районно управление на МВР – Пирдоп, на територията на община Пирдоп в борбата с купуването и продаването на гласове? Има ли подадени сигнали, какъв е техният брой и какви действия са предприети? Взети ли са допълнителни мерки след получените сигнали? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов. Министър Маринов, заповядайте, имате думата. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поздрава за българските полицаи. Наистина днес е празник, за който те заслужават да бъдат поздравени и уважавани. Във връзка с гарантиране законността при подготовка и провеждане на избори за общински съветници и кметове на 27 октомври и 3 ноември 2019 г. със заповед от 13 септември 2019 г. в Областна дирекция на МВР – София, е създаден оперативен щаб за управление на силите и средствата, участващи в обезпечаване на обществения ред и сигурност. В хода на подготовката за местни избори са проведени работни срещи с районна прокуратура Пирдоп. На срещите са обсъдени оперативното взаимодействие по противодействие на престъпленията, свързани с изборния процес, както и извършване на своевременни проверки на получените жалби и сигнали за нарушения. В Областната дирекция е създадена допълнителна организация за оказване на методическа помощ и контрол от страна на ръководни служители. Създадена е помощна група към Районно полицейско управление – Пирдоп, за незабавна проверка на сигнали за нарушение. За периода 1 октомври до 5 ноември 2019 г. в Районно полицейско управление – Пирдоп, са получени 11 сигнала за нарушение на изборния процес. При всеки конкретен сигнал е извършвана своевременна проверка, като е уведомявана съответната прокуратура. По четири от тези проверки прокуратурата вече се е произнесла, като постанови откази за образуване на досъдебни производства. По проверките на другите седем сигнала прокуратурата все още не се е произнесла. Съгласно анализа на оперативната обстановка и получените сигнали за нарушение на изборния процес са създадени допълнителни екипи от служители на Областна дирекция на МВР – София, и териториалните сектори на „Борба с организираната престъпност“, които да подпомагат полицейските сили на територията на Районно управление – Пирдоп. На 2 и на 3 ноември са придадени 20 служители на Дирекция „Жандармерия“, които заедно с останалите полицейски служители гарантираха обществения ред и не допуснаха извършване на престъпления и нарушения по време на изборния ден. Тъй като Вашият въпрос ми беше зададен между двата тура, предполагам, че мерките са били достатъчни и не бяха допуснати нарушения на обществения ред. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Маринов. Няма да се възползвате, господин Кирилов, от правото си на реплика, което означава, че няма да има и дуплика. Продължаваме със следващия въпрос, зададен от народния представител Красимир Янков относно работата на Областна дирекция на МВР – Добрич, за осигуряване провеждането на местни избори 2019 г. Заповядайте, уважаеми господин Янков, имате думата. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Първо, днес е 8 ноември – ден на българската полиция. Честит празник! Поздравявам всички служители с доказан висок професионализъм, осигуряващи обществения ред, сигурността и спокойствието на гражданите въпреки трудностите и предизвикателствата! Моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е относно работата на Областна дирекция на МВР – Добрич, за осигуряване провеждането на местни избори 2019 г., а именно какви мерки бяха предприети от Областната дирекция на МВР в Добрич и Районното управление на Министерството на вътрешните работи на територията на областта за осигуряване спазването на Закона и борбата с купуването и продаването на гласове? Колко са подадените сигнали за нарушения и какви действия са предприети? Какво наложи кадровите промени в районните управления на полицията на МВР непосредствено преди изборите – Районно управление – Генерал-Тошево, Балчик, Каварна? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков. Министър Маринов, заповядайте, имате думата за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Янков, уважаеми дами и господа народни представители! С риск да се повторя в началото, но тъй като за абсолютно всяка областна дирекция мерките са едни и същи, във връзка с гарантиране на законността при подготовката и провеждането на избори за общински съветници и кметове на 27 октомври и 3 ноември 2019 г., конкретно в Областна дирекция МВР – Добрич, е изготвен съответен план за дейност и съгласно плана са създадени оперативни щабове на територията на Дирекцията, както и екипи за работа със сигнали, свързани с нарушение на изборното законодателство и престъпление срещу политическите права на гражданите. На основание на този план са предприети мерки и по линия на опазване на обществения ред. В хода на кампанията и предизборните мероприятия е създадена организация с наряди от единна разстановка за изпълнение на патрулно-постова дейност и контрол на пътното движение. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Добрич е извършила проверки на всички помещения, в които се помещават избирателните комисии и се съхраняват изборните книжа и материали. За охрана на помещенията са назначени денонощни постове от полицейски служители, създадена е организация за постоянна охрана на всички избирателни секции в област Добрич. Осигурено е засилено полицейско присъствие за безопасно придвижване и отчитане на изборните книжа и материали от секционните избирателни комисии, общинските избирателни комисии. Съгласно чл. 8 от Закона за МВР са проведени оперативно-издирвателни мероприятия за превенция и разкриване на престъпление по Глава 3, Раздел 3 от Наказателния кодекс, както и за установяване на лица, склонни към извършване на този вид престъпна дейност. По реда на чл. 65, ал. 2 от Закона за МВР са предупредени 70 лица, за които има данни и може да се предположи, че ще извършат престъпления срещу изборното законодателство. За периода на подготовка и провеждане на местните избори в Областна дирекция – Добрич, са постъпили общо 67 сигнала за нарушение на изборния процес. По всички тях са извършени проверки от служители на Дирекцията и на съответните районни управления в изпълнение на указания на Главния прокурор на Република България от 21 октомври 2019 г. Проверките на всички сигнали са приключили, като са докладвани на съответните районни прокуратури. Към момента по шест от тях са образувани досъдебни производства, а за други 12 се очаква произнасяне на съответните прокуратури. Ще направя едно сравнение: при приблизително същия брой на сигналите – 60 постъпили в Областна дирекция – Добрич, по време на местните избори през 2015 г. не е образувано нито едно досъдебно производство. При днешните избори имаме образувани шест досъдебни производства. Що се отнася до кадровата политика и окомплектоване на състава на подразделенията на Вътрешното министерство в страната, мога да Ви уверя, че това е планова и подчинена на Закона за МВР дейност, която няма отношение към изборния процес в Република България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Маринов. Господин Янков, имате думата. Заповядайте. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, най-сериозният проблем на Министерството на вътрешните работи е проблемът за компетентното управление. Назначаването на подходящи кадри, обучението им, наблюдението им, контролът, кариерното израстване по целия управленски смисъл като цикъл в Областна дирекция на МВР, на първо място, и в Главна дирекция на Министерството на вътрешните работи, трябва да бъде подчинено на министъра и на неговия екип. Когато отсъства концепция и разбирането за необходими знания, навици и умения да се ръководи тази строго йерархична система, не очаквайте и редовият състав да изпълнява функционалните си задължения. Какво имам предвид? Казахте: „едни и същи мерки са предприети“. Концептуално има базисни мероприятия и мерки, които да се предприемат, но във всяка област има специфика. За тази специфика Вие също трябва да бъдете информирани и какви мерки, съобразно тази специфика, предприема ръководството на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и съответните районни управления на полицията. Казвате: „70 лица по чл. 65 с предупредителни протоколи“. А поинтересувахте ли се дали има концентрация в конкретна община? Поинтересувайте се! Министерството на вътрешните работи на тези избори беше използвано по смисъла на възможностите да се внуши, че държавата, използвайки репресията в лицето на МВР, може да повлияе на българските граждани. Затова Ви предупредих при изслушване, далеч преди изборите, на предоставената възможност при блиц контрол. На първото заседание на Комисията отново Ви обърнах внимание, че Вие възложихте на Министерството на вътрешните работи, разбира се, чрез Вашия главен секретар, един механизъм на работа, който позволява това да се случва по места – да реагира МВР при подаване на сигнали, без те да бъдат проверявани и без да бъде използвана възможността МВР, информацията в МВР, районните инспектори да (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) бъдат ангажирани превантивно и за пресичане на всякаква възможност да се спекулира чрез подаване на сигнали. Те могат да бъдат и недобросъвестни, могат да бъдат и между политически опоненти. Това наблюдавах аз в изборите в осемте общини в Добричка област. Обръщам Ви внимание, че става въпрос за ръководенето, за ръководния състав на Министерството на вътрешните работи, което е Ваша отговорност! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков. Министър Маринов, заповядайте – имате думата за дуплика. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Янков, дами и господа народни представители! Под еднакви мерки, господин Янков, имах предвид, че са изготвени необходимите заповеди, създадени са необходимите щабове и е определена процедурата, по която ще се проверяват абсолютно всички сигнали с оглед да се постигне обективност на територията на цялата страна. Естествено, че това винаги предполага отчитане на спецификата на конкретния район на база на анализ на оперативната обстановка, постъпили сигнали от предишни избори и всичко, което включва като показател за анализ на оперативната обстановка. По отношение на проверката на сигнали мисля, че именно тази организация създава и дава възможност за обективност при проверката на всеки един сигнал. Министерството на вътрешните работи няма как да контролира подаването на сигнали и не бива да контролира подаването на сигнали, нашата задача е да дадем максимално възможност и канали за подаване на такива сигнали, те да бъдат проверявани обективно, включително и под надзора на прокуратурата и третото нещо е да бъдат проверявани абсолютно всички сигнали. Това и свършихме през тези два дни на изборите. Сигнали естествено бяха получавани в най-различна конкретика, някои от тях са изцяло общи. Пример ще дам: еди-къде си се купуват гласове, което сами разбирате, че никаква конкретика и няма как да бъде проверено, но въпреки това е извършвана проверка за това дали може да бъде добита допълнителна информация, до конкретни сигнали, по които аз Ви запознах, че има и съответните досъдебни производства. Към момента има и лица, които са с постоянни мерки не на територията на Добрич, на друга областна дирекция, които са с взета постоянна мярка от съд във връзка с нарушаване на изборните права на гражданите. По отношение на кадровото обезпечаване. В системата на МВР това е регламентирано с конкретни наредби, закон и процедури, които дават обективност при подбора и израстването на кадрите в системата на МВР. Прието е изцяло конкурсното начало. Ще Ви дам конкретика за Добрич. В Областна дирекция – Добрич, са извършени следните кадрови промени като основание за това са подадени заявления от самите служители. За напускане на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за МВР по собствено желание двама служители; подадено заявление за преназначаване в рамките на ръководните длъжности на вакантната длъжност от един служител – преназначаване в структурата на областна дирекция. Предвид настъпилите кадрови промени във връзка със заявленията, подадени от служители, са изготвени предложения от директора на Областна дирекция на МВР и с министерска заповед временно са преназначени на вакантни ръководни длъжности двама служители до обявяване на конкурс и заемането им от титуляри. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): За началници на районни управления. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме с въпрос от народния представител Десислав Чуколов относно охраната на зала „Арена Армеец“ в изборната нощ на 27 срещу 28 октомври 2019 г. Заповядайте, господин Чуколов – имате думата. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 27 октомври тази година, когато беше първият тур на местните избори в централата на партия „Атака“ през целия ден получавахме множество сигнали за нарушения – нарушения, извършвани и от членове на секционните избирателни комисии. Дори в Осмо училище се наложи наши представители и аз включително, и председателят на партията ни господин Сидеров, да посетим тази секция в Осмо училище, за да станем свидетели как представител на ДПС – член на секционна комисия, тича по коридорите и създава паникьорски някакви настроения за това, че по-рано си е позволил да изтръгне бюлетината от ръката на наш кандидат за общински съветник и да си поиграе леко с нея, и да я пусне в кутията. Абсолютно недопустимо поведение! Натрупаха се тези сигнали. В края на изборния ден, след приключването на изборния ден, аз, господин Сидеров – кандидат за кмет на София, редица кандидати за общински съветници от партия „Атака“, други народни представители от партията ни, се насочихме и посетихме зала „Арена Армеец“. Там бяхме пресрещнати от над 20 полицаи, ръководени от комисар Николай Николов, както се представи, който се оказа, че бил заместник-началник на отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“. Нямало е нарушаване на обществения ред, нито се е налагало неговото възстановяване. Представихме се на комисар Николов, обяснихме за какво сме тук и също какви правомощия имаме. Не последва никакъв отговор, последва арогантно поведение! Арогантно поведение и заявление от негова страна, че нямаме право, не можем да бъдем допуснати в зала „Арена Армеец“. Нито попита: „Кой от Вас има съответния документ за наблюдател?“ – имаш право да бъдеш в зала „Арена Армеец“, нито някакво обобщение да каже: „Добре, останете тук, който има право нека заповяда.“ Каза, че имал някаква заповед при него и нямал право да ни допусне. От кого е заповедта? Отговорът на този въпрос беше sms. От кого е sms-ът? Анонимен sms. Това беше неговият отговор, това беше неговото арогантно поведение. Затова моите въпроси към Вас са: кой е наредил това противоправно поведение на полицаите и има ли издадена заповед за това поведение? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов. Имате думата за отговор, господин Министър. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Чуколов, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с компетенцията на МВР по отношение на законосъобразно протичане на изборния процес със свои писма председателят на Централната избирателна комисия госпожа Стефка Стоева и областният управител на София-град господин Николай Пехливанов са поискали съдействие от Министерството за осигуряване на охраната на общинските избирателни комисии и на Централната избирателна комисия. Охраната е поискана за периода от 7,00 ч. сутринта в дните на първи и на втори тур на местните избори до окончателното приемане на изборните книжа и материали от общинските избирателни комисии. Въз основа на заповед от 11 септември 2019 г. такава охрана е осигурена в зала „Арена Армеец“ в столицата, защото там работи Общинската избирателна комисия за град София. Действията на служителите на Столична дирекция на вътрешните работи по охрана на обекта са осъществявани в координация с председателя на същата Общинска избирателна комисия. За целта е бил подготвен и утвърден съответният план. Съгласно него около зала „Арена Армеец“ е създадена зона за сигурност, в която е организиран и пропускателен режим. В изпълнение на указанията на председателя на Общинската избирателна комисия в зоната за сигурност са допускани само представители на секционните избирателни комисии и превозни средства, транспортиращи изборните книжа. Съгласно решение на Централната избирателна комисия делегираните с чл. 431 от Изборния кодекс права за пряка видимост при преброяване на гласовете, не се отнасят за присъствието на кандидати, застъпници, представители на партии, коалиции, инициативни комитети, Общинската избирателна комисия, която приема изборни книжа от секционните избирателни комисии. Тези права за пряка видимост и присъствие се отнасят само за секционните избирателни комисии, в които се извършва самото гласуване. Затова на кандидати и представители на партии, коалиции и инициативни комитети е отказван достъп, както до помещенията на Общинската избирателна комисия в зала „Арена Армеец“, така и до всички помещения, в които избирателните комисии в цялата страна са приемали изборни книжа и материали. В заключение, искам да Ви уверя, че защитата на конституционните права и свободи на всички граждани е основен принцип в дейността на МВР, а всички служители на МВР, участвали в охраната на общинските избирателни комисии и на Централната избирателна комисия, са изпълнявали своите задължения по осигуряване на нормалното протичане на изборния процес и предаването на изборните книжа от секционните избирателни комисии в съответствие и в непрекъсната координация с Централната избирателна комисия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика, уважаеми господин Чуколов. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, само преди няколко дни от един друг кандидат-кмет на София стана ясно от думите му, че негови наблюдатели са били допуснати в зала „Арена Армеец“. Пак така се получава, че от „Атака“ не бяха допуснати такива наблюдатели. Тук охраната, която Вашите служители упражниха, просто, как да кажа – беше излишна, защото обичайните втълпявания на масовата публика, че „Атака“ пак нещо искала да се бутне с някой или да попречи на нещо, не са верни, защото ние сме партия, ние сме хора, които искат да защитят и интереса си, и интереса на тези, които са гласували за нас. Сега ще Ви кажа няколко думи. От 2005 г. до сега – месец ноември 2019 г., направих си труда тези дни да го сметна, партия „Атака“ е участвала в 15 национални избора – и за Народно събрание, и за местна власт, за президентски избори, за евроизбори. Общо кампаниите, по които сме работили, са около двадесет. Двадесет кампании сме провели през тези години и познаваме прекрасно Избирателния кодекс. От 2013 г. насам, направих си труда да преброя, има 15 изменения на Изборния кодекс, в които ние сме участвали. Преди 2013 г. имаше доста изменения, които даже и не ги броя. Пак Ви казвам, там бяхме господин Сидеров, аз и господин Шопов като народни представители, които правят този Избирателен кодекс и много добре знаем как се работи по този Избирателен кодекс и има едно нещо, което се нарича закон – Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, гласуван от тази зала. Това е Правилник с ранг на закон. Сто четиридесет и първи член на този закон казва следното: „Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации.“ Днес е Арахангеловден и православните християни почитаме паметта на Свети Арахангел Михаил, но днес, на Вашия празник, искам да Ви кажа, че това е закон. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Кажете на Вашите служители, че този закон трябва да се спазва. Едно указание на члена на Централната избирателна комисия или на Общинската избирателна комисия… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов, надвишихте много времето. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: …но законът си е закон и трябва да се спазва. Ние не сме отишли там за някакво собствено удоволствие. Отишли сме да търсим справедливост, както Свети Арахангел Михаил. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов. Много надвишихте времето. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Много е важно – знам, че го надвиших, но това трябва да го кажа: спазвайте този закон! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, и с това завършваме. Благодаря Ви. Господин Министър – дуплика. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Чуколов, дами и господа народни представители! Полицейските служители, които са изпълнявали служебните си задължения около зала „Арена Армеец“, са правили точно това – стриктно са спазвали закона. В случая, както отбелязах и в отговора, в непрекъсната координация с председателя на Общинската избирателна комисия, с ЦИК. Техните действия са продиктувани от разпорежданията точно на председателя на Общинската избирателна комисия, който е в правомощията си да дава такива разпореждания, и полицейските служители са длъжни да ги изпълняват. Искам да се обърна към Вас и да кажа, че не трябва в лицето на полицейските служители да виждате нарушители и тогава мисля, че нещата ще са по-добре. Полицаите са там, за да си изпълняват служебните задължения. На всеки един въпрос ще ви отговорят, стига да не бъдат атакувани и притискани, защото те наистина са там, за да си изпълнят служебните задължения. Работили са цяла нощ, на другия ден пак са работили, така че да има един добър обществен ред. Не е допуснато нито едно лице, което няма право да бъде вътре. Това стриктно е спазвано и е докладвано, че не са допуснати нарушения. Пак казвам, всичките тези действия са в координация с Централната избирателна комисия и с председателя на Общинската избирателна комисия. В заключение, искам и аз от трибуната на Народното събрание да поздравя всички полицаи с Архангеловден – Ден на българската полиция. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодаря за участието в парламентарния контрол днес. Продължаваме с въпрос към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, от народния представител Надя Клисурска относно Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност 2019 г. Имате думата, уважаема госпожо Клисурска. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, зададох този въпрос в началото на месец октомври и той е свързан с проблемите и провала на Програмата през тази година. Той загуби своята актуалност, но го задавам днес, защото е важно да изясним проблемите, които възникнаха, и да предотвратим това да се случи през следващата година. Националната програма за достъпна среда и лична мобилност е част от новия Закон за хората с увреждания – чл. 56, и е регламентирана в Правилника за прилагане, който влезе в сила на 1 април 2019 г. Неясно защо Програмата беше публикувана на портала за обществени консултации едва в края на месец юни за обществено обсъждане, неясно защо три месеца по-късно – на 21 август, беше отворен приемът на документи по тази програма и неясно защо сроковете, които бяха заложени за прием по нея, бяха само 40 дни. Още със старта на Програмата, уважаеми господин Министър, Вие бяхте наясно, че тези кратки срокове обуславят нейния провал. Има становища на Министерството на труда и социалната политика по този въпрос. С оглед на това комисиите, които трябва да извършат оценката на проектните предложения, да могат да направят това и да сключат договори в края на месец ноември. Защо в средата на годината, защо не къмто месец април, защо не бяха по-големи сроковете? Много въпроси – защо? Двеста и осем човека получиха писма за подкрепа от дирекциите за социално подпомагане и само 55 човека през тази година или само 55 заявления получиха възможност да бъдат реализирани. И те получиха тази възможност, независимо че законовите срокове по Закона за устройство на територията са много по-дълги и са свързани с проекти, свързани с разрешения за строеж – неща, които няма как да се случат в рамките на 40 дни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: В тази връзка въпросът ми е: какво наложи забавянето на Програмата толкова малко, какво наложи кратките срокове и какво предвиждате за следващата година? Извинете, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, след приемането на новия Закон за хората с увреждания и Правилника за неговото прилагане, който влезе в сила от 2 април тази година, Министерството на труда и социалната политика разработи и съгласува със заинтересованите страни Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Тук, казвайки „съгласуване“, имам предвид цялата процедура по Закона за нормативните актове, обществени консултации, обсъждане в Националния съвет за хора с увреждания с други заинтересовани страни. Програмата беше утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика от 14 август и незабавно се пристъпи към нейната реализация. В периода 21 август – 30 септември, Министерството на труда и социалната политика проведе кампания за набиране на проектни предложения по Компонент 1 „Достъпна жилищна среда“ и по Компонент 2 „Лична мобилност“ на Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. По време на кампанията са подадени 55 заявления с предложения за финансиране на проекти на обща стойност 2 млн. 304 хил. 835 лв. по Компонент 1 и седем заявления с предложения за финансиране на проекти на обща стойност 25 хил. 991 лв. по Компонент 2, или общо 62 проектни предложения за територията на 18 общини от страната. Срокът на кампанията беше действително кратък – един месец и десет дни, поради твърде малкото време, в което от 30 септември до края на годината трябваше да бъдат извършени поредица от конкретни дейности и практическо прилагане на Националната програма. Тези конкретни дейности включват: първо, разглеждане по допустимост, оценяване и класиране на проектните предложения. Дейността приключи до средата на месец октомври от специално назначените за целта две експертни комисии. Второ, утвърждаване на протоколите от работата на експертните комисии и определяне на размера на финансиране на всяко допуснато и оценено проектно предложение. Дейността приключи с две мои заповеди от 16 и 17 октомври, като са одобрени за финансиране 43 предложения на обща стойност 1 млн. 840 хил. 343 лв., в това число 1 млн. 827 хил. 83 лв. за 39 предложения по Компонент 1 и 14 260 лв. за четири предложения по Компонент 2. На трето място, писмено уведомяване на кандидатите с одобрени проектни предложения, както и на всеки недопуснат кандидат относно конкретните причини, поради които съответното предложение не може да се финансира, дейността е приключила веднага след издаване на двете заповеди за одобряване на предложенията. На четвърто място, сключване на договори за финансиране между Министерството на труда и социалната политика и одобрените кандидати. Дейността е приключила с подписване на 39 договора по двата компонента. На следващо място, сключване на договори по Компонент 1 между бенефициентите и избраните от тях изпълнители за строително-монтажни работи. Дейността приключи на 25 октомври с подписването на договорите за строително-монтажни работи, като същинското изпълнение на предмета по договори, отчитане и разплащане по тази дейност стартира и ще приключи през месец декември. Изброих всички тези дейности, за да обоснова защо по-дълъг срок от 30 септември не беше възможен, за да могат да се реализират съответно одобрените проектни предложения. Но посочените факти, мисля, че ясно показват, че въпреки по-късното обявяване на кампанията и краткия ѝ срок, заложените цели се постигат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На практика почти цялата сума от 2 млн. лв., планирана в бюджета на Министерството за 2019 г. за финансирането на тази дейност, ще бъде оползотворена. През тази година фактическото изготвяне на Националната програма на база важни разпоредби, произтичащи от значителен обем законова и нормативна уредба, последващото ѝ приемане, утвърждаване и обнародване изискваха необходимото технологично време, довело до по-късното обявяване на кампанията и твърде краткия ѝ срок. В тази връзка мога да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще обяви нова кампания по двата компонента на Програмата най-късно до края на първото тримесечие на 2020 г., като периодът за набиране на проектни предложения ще е с продължителност най-малко три месеца, за да могат повече хора със затруднения в придвижването, включително тези, които вече имат писма за подкрепа от териториалните дирекции за социално подпомагане, да подадат документи за кандидатстване. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, с оглед на това, което Вие казахте, и процедурните спънки Програмата да бъде стартирана по-рано, моето недоумение е свързано с едно: как и защо, след като Правилникът към Закона за хората с увреждания влезе в сила на 2 април, обусловиха това дълго съгласуване с Програмата, която бе качена едва на 28 юни – три месеца по-късно? Не можеше ли едновременно да се случват нещата, за да стане по-рано в началото на годината? Удовлетворена съм от отговора Ви, че през тази година ще стартирате Програмата първото тримесечие, че срокът за кандидатстване ще бъде три месеца, но остават много въпросителни и много проблеми. По начина, по който въведохте Програмата и текстовете в тази програма, са свързани с проектиране, с издаване на съответните разрешителни за строеж, визи. По Закона за местните данъци и такси, Вие знаете, че всеки един от хората, който е заинтересован да получи такъв документ, трябва да плати съответната такса. Съответно проектната документация и изготвянето на този проект, съответно изготвянето на количествено-стойностните сметки са свързани със значителни разходи, които голяма част от хората с увреждания не биха могли да си позволят. В момента по начина, по който Вие въвеждате и необходимостта от решение на етажната собственост, когато това ще се случва в жилищна сграда, има текстове в Закона за устройство на територията, които обуславят не необходимостта от издаване на съответното становище от етажната собственост, защото тук става въпрос за достъпна среда. Има текстове, които противоречат на Закона за устройство на територията и на Закона за етажната собственост, което означава, че Програмата трябва да бъде преработена и синхронизирана със законодателството. Надявам се още сега да видите всички тези проблеми, които възникнаха по отношение на Програмата, те да бъдат изчистени и държавата да осигури и някаква възможност на хората с увреждания да получат безвъзмездно тази документация или по някакъв начин това да бъде обезпечено от Министерството на труда и социалната политика. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само по този начин хората с увреждания ще получат реално такава достъпна среда, която се надявам да получат през 2020 г. Надявам се и бюджетът за следващата година да бъде оползотворен напълно, а не както през тази година, с оглед на кратките срокове, които Вие въведохте в рамките на четиридесет дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. Заповядайте. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Клисурска! Аз бих искал да подчертая, че тази програма за първи път беше включена в българското законодателство, за първи път се организира нейното провеждане и беше свършен един голям обем работа, защото Министерството беше ангажирано в първата половина на 2019 г. с подготовката на много подзаконови нормативни актове, произтичащи от влезлите в сила Закон за хора с увреждания, Закон за личната помощ и така нататък. Така че правихме всичко възможно да се разработи колкото се може по-бързо Програмата, съгласуваше се със заинтересовани министерства – с Министерството на регионалното развитие, Министерството на транспорта и така нататък. Да, вече казах, обяви се по-късно от времето, в което ние желаехме, но в никакъв случай не може да се съглася с квалификации, че Програмата е провалена тази година, защото тази квалификация се опровергава от данните – 43 одобрени предложения на стойност 1 млн. 841 хиляди, закръглявам, при 2 милиона ресурс, който е заделен в бюджета. Искам да благодаря на кметовете на тези общини, които наистина съдействаха на гражданите, на физическите лица и на етажните собственици за получаването на необходимите документи в по-кратки от нормативните срокове и по този начин направиха възможно те да участват със своите проектни предложения. Със сигурност Програмата има нужда от усъвършенстване, работим по нейното усъвършенстване, както и следващата година, след като е приета подзаконовата база, след като имаме вече една първа пилотна година, съм сигурен, че ще има много по-голям интерес и ще облекчим максимално кандидатите в тази програма. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Към Министър Петков има питане от народния представител Георги Гьоков относно политиките за насърчаване на по-дълъг трудов живот. Имате думата, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, моето питане е наистина за политиките за насърчаване на по-дълъг трудов живот. Този въпрос е продиктуван от това, защото проблемът е сериозен и защото е факт застаряването на населението, очертало се като дългосрочна тенденция, започнала преди няколко десетилетия в Европа. Факт е, че процесът на застаряването е в ход и в целия свят, факт е, че в България е в доста напреднала фаза. Според статистиката в България съотношението между работещи и пенсионери към момента е 3 към 1. Прогнозите стигат дотам, че след около четиридесетина години това съотношение ще бъде 1,7 към 1. Няма да коментирам причините за това състояние – демографска криза, имиграция, ниска раждаемост, висока смъртност и така нататък. Неведнъж в тази зала сме дебатирали по тези проблеми, коментирали сме тези теми без видими резултати от това и някакви промени в ситуацията. Ще отбележа, че този процес на застаряване на населението променя социалната структура на обществото и няма как да не буди притеснение и да поставя предизвикателства пред икономиката, пред пенсионната система, пред здравноосигурителната система, през системата за социално подпомагане, пред националната сигурност като цяло. И днес социалните партньори – работодатели и синдикати, са изправени пред липсата на работна ръка в количествен и качествен аспект. Докато за количествения има по лесни решения, например програми за образование, за квалификация, включително и обучения на възрастни, за качествения аспект на работна ръка не стоят така просто нещата. Работодателите имат интерес да насърчават по-дълго оставане на пазара на труда в трудовия процес на хората над определена възраст, но нямат сериозни инструменти да се справят с тези предизвикателства, въпреки че оттам идват сериозни сигнали за проекти за насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа и сериозни заявки за реализирането на тези проекти. Едно от решенията на проблемите с дефицита на работната ръка е наистина да се увеличи делът на заетите чрез насърчаване на по-дълъг трудов живот, но това няма как да се случи без подкрепата на държавата чрез последователни и целенасочени политики. Държавата трябва да играе водеща роля в този процес и дори да осигурява съответното финансиране за него. В тази връзка, господин Министър, е моето питане към Вас: какви ще са предприеманите от Министерството на труда и социалната политика и въобще от това правителство политики за насърчаване на по-дълъг трудов живот в един краткосрочен и един по-дългосрочен план? Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, развитието на демографските процеси, измененията в броя и структурите на населението оказват силно влияние върху основните системи на обществото. Ето защо предприемането на действия за адаптиране на секторните политики към застаряването на населението е важно условие за бъдещото икономическо и социално развитие на Република България. Българското правителство се стреми към предприемане на балансиран подход по отношение застаряването, като от една страна насърчава активността на възрастните хора и едновременно с това предоставя условия за пълноценното им участие в социален и икономически план. Основните стратегически документи за посрещане демографските предизвикателства в Република България, в това число и застаряването, са актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България с хоризонт до 2030 г. и Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България 2019 – 2030 г. Дългосрочната стратегическа цел по отношение на застаряването е насочена към създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социалния живот на обществото. Стратегията за активен живот е приета от Министерския съвет на Република България тази година на 15 март. Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България с хоризонт 2019 – 2030 г. съдържа четири приоритета, сред които един от тях е насърчаване на активния живот на възрастните хора в сферата на заетостта. Към всеки от приоритетите са разписани конкретни мерки, които ще бъдат проследявани чрез двугодишни планове и двугодишни отчети за изпълнение на Стратегията. Първият план, който обхваща периода 2019-а и 2020 г., е финализиран и предстои неговото междуведомствено съгласуване и приемане от Министерския съвет. Повишаването на заетостта сред по-възрастните е устойчива тенденция от 2012 г. до настоящия момент. По данни на Националния статистически институт заетостта при лицата на възраст от 55 до 64 години нараства с 15 процентни пункта – от 45,7% през 2012 г. до 60,7% през 2018 г. През второто тримесечие на 2019 г. коефициентът на заетост за тази група е 65%. Продължава да намалява безработицата сред по-възрастните. За 2018 г. коефициентът на безработица за лицата на 55 и повече години е 4,4%. За второто тримесечие на тази година стойността на показателя за тази група е 3,5%. Безработните лица над 50-годишна възраст са една от приоритетите групи в политиката за насърчаване на заетостта. За тях се реализират целеви програми и мерки, в това число Национална програма „Помощ за пенсиониране“ и насърчителни мерки по Закона за насърчаване заетостта в подкрепа на безработните лица над 50- и над 55-годишна възраст, чрез предоставяне на средства от държавния бюджет за трудови възнаграждения, социални и здравни осигуровки. Министерството на труда и социалната политика стартира разработването на Националния план за действие по заетостта през 2020 г. Документът ще определи приоритетните направления, действия, програми, насърчителни мерки, които ще се реализират през следващата година с цел по-висока и качествена заетост. През 2020 г. ще продължи активната работа с безработните лица над 50-годишна възраст със специален акцент върху тези без квалификация и ниска степен на образование, които са достигнали предпенсионна възраст или притежават квалификация, която не се търси от работодателите. Подкрепата ще бъде фокусирана в няколко области. На първо място, предоставян е широк спектър от услуги, съобразени с личностния профил, а именно мотивиране за активно поведение на пазара на труда, посредничество по информиране и наемане на работа на работни места, обявени в реалния сектор, участия в ателие за търсене на работа и трудови борси, включване в програми, мерки за обучение и заетост. Като следваща мярка – участие в учене през целия живот за усвояване на необходимите умения, включително и цифрови умения, за да могат по-възрастните да се адаптират към промените и да останат по-дълго на работа. На следващо място – предоставяне на стимули за работодатели, които осигуряват заетост на по-възрастните и подкрепа за преходите на пазара на труда. Дългосрочните приоритети, политиката по заетостта ще се определят в новата стратегия по заетостта с хоризонт до 2030 г., която се подготвя от междуведомствена работна група към Министерството на труда и социалната политика. Стратегията е ключов документ, който ще насочи интегрираните усилия на държавните институции, социалните партньори и местната власт за по-добро функциониране на пазара на труда и осигуряване на качествена и производителна работна сила според потребностите на бизнеса. Специален акцент ще бъде поставен на политиките за насърчаване, разкриване на работни места в ключови сектори на българската икономика и повишаване знанията и уменията, включително цифровите умения, които ще подготвят хората за променящия се пазар на труда. Планираните мерки ще допринесат за активен трудов живот на по-възрастните. Лицата, придобили право на пенсия, могат да се регистрират в бюрата по труда и да ползват следните услуги: информация за обявени свободни работни места, посредничество по информиране и наемане на работа и психологическо подпомагане. Вие добре го знаете това. От 2007 г. в Кодекса за социално осигуряване е в сила разпоредба, която насърчава по-продължителното участие на пазара на труда за лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но продължават да работят след датата на придобиване правото, без да им е отпусната лична пенсия, процентът за една година осигурителен стаж при определен размер на пенсията е три на сто. От 1 януари 2012 г. той е повишен на четири на сто при 1,2 на сто за годините преди навършване на пенсионна възраст. Освен това възрастните хора могат да допълват доходите си от пенсии, като работят. Българското законодателство е достатъчно либерално в това отношение, като позволява получаването на работна заплата едновременно с пълен размер на пенсията. Както знаете, с промени в Кодекса за социално осигуряване отпадна прекратяването от трудовото правоотношение като предпоставка за упражняване на правото на пенсия. По данни на НОИ в края на 2018 г. над 197 хиляди пенсионери, получаващи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, продължават да работят и да се осигуряват. Успешното прилагане на политиките за по-дълъг трудов живот следва да се извършва с обединените усилия на всички заинтересовани страни. Ето защо Министерството на труда и социалната политика поддържа постоянни работни формати за междуведомствено взаимодействие по въпросите на заетостта, застаряването, например чрез Междуведомствената работна група по демографските въпроси, доходите и жизненото равнище, като в състава на тази група са включени и представители на министерства, държавни агенции, представители на национални институции, като НОИ, НСИ, Българската академия на науките, Българския червен кръст, представители на общините, социалните партньори и други. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз ще проследя информацията, която ми предоставихте, и ще я анализирам за себе си. Мога да Ви кажа сега, че съм доволен от това, което ми отговорихте, че проблемът стои на Вашето внимание, на вниманието на правителството – проблемът за липсата на работна ръка и за удължаване на трудовия живот. Хубаво е, че имаме Стратегия, хубаво е, че имаме проекти, хубаво е, че имаме мерки, но освен действия трябва да има и резултати. Господин Министър, за този мандат, когато приключите мандата или сега, бихте ли могли да кажете, че има видими резултати от прилагането на тези мерки? Например конкретно еди-колко си човека останаха по-дълго на трудовия пазар? Ако успеем това да го направим и да убедим хората, че за тях е по-добре да останат на трудовия пазар за по-дълго време, дори и включително за това да не се пенсионират, ще бъде добре. Да уточня нещо само. В никакъв случай, поставяйки въпроса за насърчаване на по-дълъг трудов живот, аз нямам предвид лишаване или затрудняване на достъпа до осигурителни права, като например увеличаване на пенсионната възраст на изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж. Съвсем не става въпрос за това. Аз считам, че сегашните условия за пенсиониране, параметрите, които са заложени в Кодекса за социалното осигуряване за поетапно увеличаване на възрастта и стажа, са на ръба на допустимото от гледна точка на условията на труд и живот в България и от гледна точка на здравеопазване и продължителност на живота, и от гледна точка на търпимост от страна на обществото. Удължаването на продължителността на трудовия живот трябва да е индивидуален, осъзнат акт и да изисква по-голяма подкрепа от страна на държавата за по-възрастните работници, които искат да останат икономически активни, като държавата въобще, ние като законодателство и като програми и мерки, които да насърчават оставането на по-дълго на пазара на труда, трябва да са гъвкави работни режими, намалено работно време, възможност за частично пенсиониране, за да се предпазят възрастните хора от необходимостта да работят извън силите си. Последно още един въпрос, господин Министър: с какви и с кои средства от бюджета за 2020 г. ще реализирате политиките за удължаване на трудовия живот и за подобряване на качествата на работната ръка? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата, господин Министър. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, вземайки повод от Вашите думи, искам да потвърдя намерението на правителството стриктно да се придържа към определените в Кодекса за социално осигуряване параметри за пенсиониране – условия и изисквания за пенсиониране, които през 2015 г. бяха определени да нарастват със съответните темпове до 2037 г. По-скоро насърчаването на активния живот на възрастните хора и по-дългото им оставане на пазара на труда се преследва със съответно насърчителни мерки, за които говорих в отговора на моя въпрос. Това, което бих казал в допълнение и в отговор на допълнително поставените въпроси, е, че бюджетът на Министерството на труда и социалната политика за 2020 г., политиката на пазара на труда, включително и мерките за насърчаване на по-дългото оставане на възрастните хора на пазара на труда, се реализират чрез приетия за това инструмент, а именно за Националния план за действие по заетостта. За действия, програми и мерки по Националния план за действие по заетостта в проектобюджета, както знаете, са предвидени 73 млн. лв. Това е сумата, която се използва и през последните години за тази политика, но целта е те да бъдат по-добре фокусирани, да бъдат използвани по-ефективно. В заключение, бих искал да изразя убеждение, че възрастните хора в текущата ситуация, конюнктура на пазара на труда, недостиг на работна сила са един резерв, който съм сигурен, че се използва от работодателите, държавата насърчава неговото включване и възрастните хора стават все по-ценен актив за пазара на труда. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Господин Гьоков, имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Аз разбирам напредналото време, но, господин Министър, трябва да споделя това с Вас като отношение. Вие сте професионалист в социалната сфера и вече почти три години сте министър на труда и социалната политика и няма как да не виждате проблемите, които носи след себе си застаряването на населението в България. Няма как да не сте запознати и с по-голямата част от политиките за насърчаване на по-дълъг трудов живот, които се прилагат в европейските страни и в световен мащаб. Друг е въпросът обаче, когато се стигне до прилагане на тези мерки в краткосрочен и дългосрочен план. Тук вече не съм убеден, че неолибералният подход, който прилага правителството, на което Вие сте член, ще позволи да се изберат най-верните политики, програми, мерки и действия. По-скоро съм убеден, че това няма да стане. Убеден съм, че и закъсняването с анонсиране, обществено обсъждане и прилагане на тези мерки, каквито и да са те, ще доведе до въвеждането им след известно време, на пожар – ако мога така да се изразя, и тези мерки като всички тези мерки, взети на пожар, ще са закъснели, недостатъчно адекватни и ефективни и скъпоструващи. Да Ви припомням ли, че съвсем доскоро ние дори забранявахме на хората в пенсионна възраст да работят. В Кодекса на труда беше записано, че работодател може да наема човек в пенсионна възраст само с разрешение на Бюрото по труда, при условие че за работното място няма кандидат в трудоспособна възраст, отменихме го, но пък съвсем наскоро въведохме едни промени в законодателството, с които забранихме в държавната администрация да работят пенсионери. Необходимостта от подкрепа на гражданите да бъдат активни на пазара на труда през целия си живот трябва да се разглежда и през призмата на устойчивостта на системите за социална закрила, които са подложени на все по-силен натиск. За насърчаване на по-дълъг трудов живот е необходимо да се намерят нови механизми за организация на правата при осигуряване и за приспособяване на работните места в условията на труд за хората в по-напреднала възраст. България в никакъв случай не трябва да пропуска момента на мащабни трансформации, случващи се в световен мащаб в контекста на Четвъртата индустриална революция в контекста на цифровизацията на труда и съвместно със социалните партньори, синдикати и работодатели следва да изгради своя национална програма за справяне със съвременните реалности, които адекватно да отговарят на нуждите на работодателите и работниците. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес. Продължаваме с два въпроса към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите. Първият въпрос към министър Нено Димов е от господин Гьорги Гьоков – господин Гьоков, може би Вие трябваше да останете на трибуната – относно замърсяването на река Сазлийка в участъка след заустването на отпадъчните води, идващи от Регионалното депо за битови отпадъци край старозагорското село Ракитница, на 18 и 19 септември 2019 г. Имате думата, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, Регионалното депо за битови отпадъци край старозагорското село Ракитница беше официално открито през месец юли 2016 г. Там се приемат за третиране неопасни твърди битови отпадъци от всичките 11 общини в региона, плюс община Твърдица. От пет от общините – Стара Загора, Опан, Братя Даскалови, Чирпан и Раднево, отпадъците се транспортират директно, а от останалите идват компактирани от три претоварни станции. Твърди се, надявам се не само на думи, че системата на депото е изградена така, че да отговаря на всички съвременни изисквания, като се опазват не само почвите и водата, но и въздухът. Без да подлагам на съмнение дейностите в депото, си позволих да Ви запозная с един сигнал на жители на село Ракитница, който беше подаден до мен като народен представител от Двадесет и седми многомандатен избирателен район – Старозагорски. Жителите на село Ракитница са обезпокоени и разтревожени от случилото се на 18 и 19 септември 2019 г. замърсяване на река Сазлийка в участъка след заустването на отпадъчните води, идващи от депото. Малко назад остана във времето, но поради стечение на обстоятелствата така, сега се налага да мине въпросът – хората са установили, че около 500 метра след заустването надолу по течението водата в реката е мътна и в нея плува мъртва риба. Веднага са направили снимки, подали са сигнал на тел. 112. На 20 септември 2019 г. е подадена и жалба в РИОСВ – Стара Загора. В тази връзка, господин Министър, Ви помолих да разпоредите проверка за работата на депото и да ме уведомите, а чрез мен и жителите на село Ракитница за резултатите. Моля и за отговор на въпросите: това единичен инцидент ли е, или се дължи на технологични несъвършенства или човешки действия и какви мерки ще предприемете, за да се избегнат в бъдеще подобни инциденти? Тук съм приготвил и снимка на рибата (показва я на министъра), но Вие по всяка вероятност сте я видели от публикуванията в интернет. Господин Министър, това е въпросът. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Господин Министър, имате думата за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, действително на 18 септември 2019 г. във връзка с получен сигнал на тел. 112 за наличие на мъртва риба в река Сазлийка в района на село Ракитница е изпратена незабавна проверка от Районната инспекция и от лабораторията в Стара Загора. Извършена е проверка на място, която е проверила всъщност около колектора на отпадните води. Там не е установено наличието на умряла риба, както и заустване на отпадни води от Регионалния център. Проверени са и шахтите на самия Регионален център, като в последната шахта, в която е измервателното устройство, не е имало изтичане на отпадъчни води и шахтата е била суха. На 18 септември 2019 г. отново, предвид разположението и дължината на довеждащия колектор – той е около два километра и минава и извън депото, е направена нова проверка. Там са намерени компрометирани шахти, направено е предписание на Община Стара Загора и на 26 септември 2019 г. тя е рапортувала, че предписанията са изпълнени и евентуалните места, на които може да има нерегламентирано включване, са отстранени. На 19 септември 2019 г. в РИОСВ – Стара Загора, на „зеления телефон“ е получен сигнал за възможно замърсяване на водохващането на село Арнаутино и село Калояновец. Взети са проби и са изпратени на Здравната инспекция, която е направила съответните изпитания, и от Регионалната здравна инспекция знаем, че водата за питейни нужди е в нормите съответно по Наредбата за качеството на водата, предвидена за питейно-битови цели. На 20 септември 2019 г. в РИОСВ – Стара Загора, е постъпила писмена жалба за замърсяване на 18 и 19 септември 2019 г. на река Сазлийка и неизвършване на запръстяване на депото. На 2 октомври 2019 г. е направена повторна проверка на Регионалния център, като отново е установено, че няма изтичане на водите и че в Регионалния център се извършва запръстяване в работния му участък. За това нещо сме информирали на 3 октомври 2019 г. жалбоподателя за резултатите от проверките. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Реплика – господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря. Господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Министър, ще се постарая Вашият отговор да стигне до жителите на село Ракитница. Няма да Ви задавам въпроса, но ако държите, можете да ми отговорите – защо въобще беше построено това регионално депо за отпадъци и бяха похарчени близо 52 милиона, след като още при започване на изграждането беше ясно, че депонирането на отпадъците след 2020 г. няма да се толерира от европейското законодателство и в малко по-далечен хоризонт ще има и повсеместна забрана за депониране на отпадъци? Така или иначе Регионалният център за управление на отпадъците е факт. Сега важният въпрос е как да убедим хората – жителите на околните населени места, и най-вече на село Ракитница, които протестират още от самото начало, че няма замърсяване. Аз съм наясно, че няма как да няма протести по такъв повод, но тези протести трябва да бъдат убедително „оборвани“ – ако мога така да кажа, с факта, че това не би пречило на хората и жителите от съответните населени места за живота им. Както сме свидетели, че на много места в други европейски страни има дори заводи за изгаряне на боклуците и на твърди отпадъци в самия град. Инцидент като този на 19 септември 2019 г. и моят въпрос и Вашият отговор относно този инцидент – не съм наясно помагат ли, в полза ли са за успокоението на тези хора, но те са сигурни, че замърсителят е депото, откъдето идват отпадъчните води и се заустват в реката, и твърдят, че това става, без да са преминали през пречиствателната станция, каквато твърдят, че е фиктивно поставена в някакъв малък фургон. Всичко това ги кара да настояват за предприемане на спешни мерки за установяване на източника на замърсяването, налагането на санкции и недопускане на замърсяването на реката; на цялостна и пълна проверка на работата на депото, особено на запръстяването, което според тях се изпълнява фиктивно и частично, като по-голямата част от площадка на клетка 1 не е запръстена, което води до замърсяване на атмосферата; да се направят необходимите предписания и да се следи за тяхното изпълнение и ако не се изпълняват, да се пристъпи към частично спиране на работата и отстраняване на нарушенията; да бъдат информирани за резултатите от всички проверки, които се извършват от институциите, като например се публикуват на табло в кметството на селото. Господин Министър, пак от тяхно име: гарантирате ли, че след взетите мерки от Вас и от Регионалната инспекция по околната среда и водите няма да се повтори инцидентът със замърсяването на река Сазлийка? Която между другото е защитена в „Натура 2000“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Господин Министър – дуплика. И аз бих могъл да отговоря на въпросите на господин Гьоков, той отлично знае, че съм участник там. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, факт е, че депонирането ще намалява, но дори и в най-смелите цели, които си поставя Европейският съюз, след 10 – 15 години предвижда около 10% депониране. Общо взето таванът, който се цели в момента за рециклиране, повторна употреба, което е най-важното, което е кръговата икономика, достига до 60 – 65%. Така че необходимостта от някакъв вид депониране на отпадъци ще има винаги. Само мога да кажа, че съвременните регионални системи са в пъти-пъти по-качествани от това, с което сме свикнали през годините назад във времето, не само заради изискванията на Европейския съюз, а заради достиженията на науката и техниката в тези моменти. Така че това, което е установила конкретната проверка, е, че няма как да има изтичане в реката, при положение че последната ревизионна шахта е била абсолютно суха. Дали ще се случи и какви са условията? Районната инспекция контролира два пъти годишно планово и винаги, когато има сигнали извънпланово, аз съм убеден, че въпроси като Вашия и отговор като моя най-малкото не са безполезни, така че ще продължим съвместно да следим тези процеси и да помагаме на хората там – и с информация, и с проверки. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към министър Димов е от народния представител Николай Тишев относно изграждане на инсталация за изгаряне на RDF – твърди битови и други отпадъци, на територията на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД. Имате думата, уважаеми господин Тишев. НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В редица бургаски медии излезе информацията, която след това се и потвърди, че в РИОСВ – Бургас, са постъпили три инвестиционни намерения за изграждането на инсталация за изгаряне на RDF, тоест твърди битови отпадъци, на територията на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД. Към момента РИОСВ – Бургас, е спряло процедурата, а окончателното решение ще бъде взето от Министерството на околната среда и водите, тоест от Вас. Гражданите на Бургас с право се притесняват, че ако започне изгарянето на подобен тип отпадъци, градът ни ще последва съдбата на Бобов дол – регулярно замърсяване на въздуха, изключително неприятна миризма и като следствие от всичко това влошаване на условията на живот и здравословни проблеми за бургазлии. В тази връзка моите два въпроса към Вас са: Възнамерява ли Министерството да разреши промяна на комплексното разрешително, тоест да даде зелена светлина за изгарянето на тези отпадъци, боклуци в Бургас? Ще бъде ли направено обществено обсъждане и ще бъде ли отчетен гласът и интересът на бургазлии при вземането на окончателното решение? Смея да твърдя, че гражданите на Бургас масово ще се противопоставят на евентуално положително становище на Министерството на околната среда и водите! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, по информация от РИОСВ – Бургас, през месец септември 2018 г. в Инспекцията са постъпили наистина три броя инвестиционни предложения от дружествата „Валтер Къмпани“ ЕООД, „Коиба“ ЕООД и „Е-консулт 2007“ ЕООД за изгаряне на RDF и въглищен прах, в котли, разположени на стопанисване от „Топлофикация – Бургас“ ЕАД площадка, с местоположение в град Бургас. И за трите инвестиционни предложения директорът на РИОСВ – Бургас, се е произнесъл с решение за спиране на процедурата по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в това число и съвместната процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие до произнасянето от Министерството на околната среда и Агенцията по околната среда. През месец януари 2019 г. Министерството на околната среда и водите информира „Топлофикация – Бургас“ ЕАД, че за определяне на приложимата екологична процедура за разрешение на промяна на Комплексното разрешително, е необходимо да се представи информация съгласно Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексно разрешително. Към настоящия момент в РИОСВ – Бургас, не са заявени искания за подновяване на процедурата от трите дружества, които споменах. Не е заявено и инвестиционно намерение от страна на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД за отдаване под наем на котлите, посочени в инвестиционните предложения. „Топлофикация – Бургас“ е оператор на Комплексното разрешително от 2015 г., с което е разрешена работата на горивната инсталация. Съгласно чл. 120 на Закона за опазване на околната среда органът за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране или отмяна на Комплексното разрешително е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Към настоящия момент „Топлофикация – Бургас“ ЕАД не е заявила промяна на типа на използваното гориво, разрешено в Комплексното разрешително, и в Изпълнителната агенция по околна среда няма постъпила информация за планирани промени в работната инсталация по реда на Глава шеста за изграждане на инсталация за изгаряне на RDF на територията на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД. Без провеждането – по втория Ви въпрос – на процедурите по Глава шеста и Глава седма от Закона за опазване на околната среда, които предвиждат обществен достъп до документите за изразяване на становища не по-малко от 30 дни, не може да бъде реализирано инвестиционното предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Имате думата за реплика, господин Тишев. НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в Бургас има достатъчно замърсители на атмосферния въздух, така че още един в повече, не, благодаря. На няколко пъти в отговора заявихте „към настоящия момент, към настоящия момент“, а моят въпрос беше: ако постъпят съответните документи от инвеститорите, съответно от „Топлофикация – Бургас“, какво ще предприемете, защото там има два варианта? Да, наистина процедурата към момента е спряна, но не е и прекратена, и топката е в Министерството, съответно – буквално във Вашия кабинет, на Вашето бюро. Ако получите съответните документи, ще дадете ли зелена светлина за изгарянето на такива отпадъци? Трябва ясно да заявя, че бургазлии не са съгласни всички тези отрови, които ще бъдат вследствие на горенето на тези боклуци, да ги дишаме и ние, и децата ни. Инициирали сме подписка срещу горенето на отпадъци и в Бургас се говори, че ако вследствие на продължаване на процедурата бъде позволено това горене на тези боклуци и отпадъци, тази подписка, която в момента е против горенето на отпадъци, може да се трансформира в подписка за оставката на министъра на околната среда и водите. И това Ви го казвам просто, за да сте наясно с настроенията на бургазлии към момента. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ако сте проследили правилно отговора, топката не е в Министерството на околната среда и водите или на моето бюро, топката е, че няма към момента заявено инвестиционно намерение. След като няма инвестиционно намерение, няма как да се произнесе министърът на околната среда и водите или който и да е било друг. Ако има инвестиционно намерение, то трябва да бъде процедирано по реда на Закона за опазване на околната среда и водите. Така че към днешния ден няма за какво да говорим от гледна точка на бъдеще неизвестно време. Не, няма заявено инвестиционно намерение и няма по какво да се произнасяме. Имало е, то е било спряно. Попитана е „Топлофикация“ ЕАД, тя не е процедирала нищо повече нататък. Ако тя реши да процедира, ние ще решим по какъв път ще се процедира – с разрешение, с ОВОС, с преценка и прочие, възможностите са няколко. Ако тя не реши, какъв отговор да Ви дам? Просто няма желание. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Това беше и последният въпрос към министър Димов. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес. С това парламентарният контрол завърши. Следващо извънредно пленарно заседание – 13,00 ч. на 12 ноември 2019 г. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,15 ч.) Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Юлиан Ангелов

Експерти на НАП участват в поредица от семинари,  за разясняване на изискванията на Наредба Н-18 към софтуерите за продажби и касови апарати в Бургас, Варна, Пловдив и Велико Търново. Над 700 души участваха в първите два семинара в Бургас и Пловдив в края на седмицата и получиха отговори на въпросите си за фискалните изисквания към туристическия бизнес, търговията на едро и дребно, разносна търговия, е-магазини и много други.

По време на семинарите, експерти от НАП разясняват на бизнеса, производителите на софтуер и финансово-счетоводната общност основните изисквания на Наредба Н-18, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. По време на семинарите се обсъждат и правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

Презентации от семинарите за разясняване на Наредба Н-18

От НАП напомнят, че според новите изменения на Наредба Н-18 лицата с приходи от продажби над 16 млн. лв., стойност на активите по баланс над 8 млн. лв. и персонал от над 50 души  и чиито продажби в брой са под 5% от приходите, могат да изберат да ползват и софтуер за управление на продажбите (СУПТО), който създава стандартизиран одиторски файл. До 31 март те трябва да се съобразят с изискванията на Наредбата. Срокът за подаването на информацията от търговците за използвания софтуер в търговските обекти, се удължава до 31 май 2020 г.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18

 30 септември 2019 г.

Лицата, използващи ЕСФП, които към 31 юли 2019 г. имат документ за придобиване/сключен договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март 2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните от тях обекти, и същите са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. в срок до 30 септември 2019 г.

30 октомври 2019 г.

Производителите/вносителите на фискални устройства в срок до 30 октомври 2019 г. представят за функционално изпитване устройства с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за автоматично генериране на дневен финансов отчет.

31 януари 2020 г.

Всички лица, използващи софтуер за управление на продажбите - независимо дали са или не са регистрирани по ЗДДС, трябва да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания и да сменят или модифицират фискалните си устройства до 31 януари 2020 г.

Ползвателите на ИАСТУД трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. до 31 януари 2020 г.  

Производител/разпространител може да разпространява софтуер, който не отговаря на изискванията, определени в наредбата, до 31 януари 2020 г.

От 1 февруари 2020 г. фискалните бонове издавани от ЕСФП, следва да съдържат и данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

29 февруари 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 29 февруари 2020 г.

31 март 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31 март 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г.

Относно задължението за отпечатването на дневен финансов отчет

До привеждане на въведените в експлоатация фискални устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от 31 март 2020 г., задължените лица са длъжни да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

Лицата, използващи софтуер за управление на продажби подават информацията относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 март 2020 г.

30 април 2020 г.

Лицата, които извършват сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства, привеждат дейността си в съответствие с разпоредбите на наредбата. Издадените удостоверения за регистрация на тези лица са валидни до 30 април 2020 г.

31 май 2020 г.

Лицата, избрали алтернативната възможност за отчитане на извършваните продажби – СУПТО със стандартизиран одиторски файл, подават информация относно използвания от тях софтуер в търговските обекти до 31 май 2020 г.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин, освен софтуера на електронния магазин, подават информацията относно използвания от тях софтуер в срок до 31 май 2020 г.

Делегация на Народното събрание участва в Генералната асамблея на Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива в Рим. Основна тема на двудневния форум в италианската столица беше „Развитие на инфраструктурите за по-конкурентен бизнес в района на Централноевропейската инициатива“. По нея изказване направи ръководителят на делегацията на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива (ПИЦЕИ) Валери Симеонов.

Пред участниците в Генералната асамблея на ПИЦЕИ Валери Симеонов отбеляза, че инвестициите в инфраструктурата могат да увеличат икономическия растеж с 2,5 процентни пункта. По думите му наличието на работеща и достъпна инфраструктура е задължително условие за развитието на икономиката и постигането на устойчив икономически растеж. Основен фактор за доброто функциониране на инфраструктурата е активното и ползотворно партньорство между обществения и частния сектор, подчерта Валери Симеонов.

България полага усилия за своята транспортна свързаност както с основните два европейски коридора, които минават през територията й, така и със своите съседи на Балканския полуостров, посочи ръководителят на делегацията на Народното събрание в ПИЦЕИ. По думите му освен транспортната свързаност, участниците в Генералната асамблея на организацията трябва да обсъдят и други фактори, които придобиват все по-голямо значение за икономиките на страните от ЦЕИ. Сред тях Валери Симеонов открои дигитализацията и иновациите. Необходимо е да се стимулират инвестициите в разработки с висока добавена стойност и използването на модерни технологии, подчерта той и добави, че съществуват благоприятни предпоставки и подходящи условия за създаването на регионален дигитален хъб.

Ръководителят на делегацията на Народното събрание в ПИЦЕИ Валери Симеонов представи пред участниците в Генералната асамблея на организацията отчет за дейността на Генералния комитет по политически въпроси и вътрешен ред за 2018 - 2019 г. В него се посочва, че участниците в заседанията на комитета са приели заключение, с което призовават за активизиране на интерпарламентарния диалог по интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС, за развитие на ПИЦЕИ като гъвкава и прагматична платформа за регионално сътрудничество с акцент върху дейностите, подкрепящи интеграцията на страните от Западните Балкани и за подобряване на видимостта на интерпарламентарния формат чрез изпращане на ясно съобщение до институциите на ЕС и европейската общественост по въпросите от стратегическо значение за Европа – процеса на разширяване, енергийната и инфраструктурната свързаност, борбата с организираната престъпност и др.

В заседанието на Генералната асамблея на ПИЦЕИ участваха и членовете на делегацията на Народното събрание в организацията Атанас Костадинов и Кръстина Таскова.

С постановлението на  Министерския съвет се приема график за изпълнение на задължението на възложителите за използване на централизираната електронна платформа по чл. 39а, ал.1 от Закона за обществените поръчки. Графикът включва два етапа. Първият стартира от 1 януари 2020 г.  От тази дата електронното възлагане на обществени поръчки чрез платформата е задължително за:

- възложителите на органите от централната изпълнителна власт и по-конкретно обхваща Министерският съвет, министерствата, държавните комисии и агенции, изпълнителните агенции и други държавни органи с такъв  статут;

- кметовете на Столична община, община Пловдив, община Варна, община Стара Загора, община Благоевград, община Бургас и община Русе;

- „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ТЕЦ “Марица Изток 2“ ЕАД, “Мини Марица - изток“ ЕАД, Национална компания “Железопътна инфраструктура“, Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“ и “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.

Вторият етап е с начална дата 1 април 2020 г., от която възниква задължение за всички възложители за използване на националната електронна платформа при възлагане на договори за обществени поръчки. Сред тях са и централизираните органи за покупки, които следва да използват платформата само за публикуване на обявленията и решенията, свързани с възлагане на обществени поръчки.

Целта е оптимално натоварване на платформата и осигуряване на нейното стабилно функциониране с оглед минимизиране на евентуални рискове от забавяне на поръчките при използването й от всички възложители.

 

Отговорна дирекция:  Агенция за обществени поръчки
E-mail: p.dimitrova@aop.bg; cfcu@minfin.bg

 


Дата на откриване: 07.11.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 08.12.2019 г.

comp noiНационалният осигурителен институт (НОИ) напомня, че подаването на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) може да бъде извършено и по електронен път.

Председателствал: заместник-председателят Емил Христов Секретари: Симеон Найденов и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието. Господин Кънев – процедура. ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, по процедура – имам предложение точка четвърта от днешния ни дневен ред да отпадне. Ние сме водеща комисия по точката – вчера единодушно взехме решение, че Законопроектът трябва да се доработи. Затова молбата ми е да гласуваме отлагането на точка четвърта и отпадането ѝ от дневния ред. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. Колеги, моля да гласуваме предложението второто гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата да отпадне от Програмата ни за работа – от дневния ред. Гласували 173 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, предлагам да се приеме решение на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 12 ноември 2019 г., вторник, от 13,00 ч. при следния дневен ред: 1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., с вносител Министерския съвет. 2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 133, против 12, въздържали се 32. Предложението е прието. Ще Ви запозная с няколко съобщения: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че: 1. В изпълнение на Плана за двустранно сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Сърбия през 2019 г. в периода от 7 до 14 ноември 2019 г. ще се проведат полети на военни въздухоплавателни средства от състава на Военновъздушните сили на Република Сърбия до Военно формирование Граф Игнатиево и обратно. В тази връзка със своя заповед е разрешил преминаването и пребиваването на територията на Република България на въздухоплавателни средства, военнослужещи и инженерно-технически състав от въоръжените сили на Република Сърбия. Провеждането на полетите не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. 2. В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море и пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещение на пристанище Варна за периода от 4 до 6 ноември 2019 г. включително на Втора постоянна група противоминни кораби на НАТО, включваща кораби от Военноморските сили на Република Италия, Румъния и Кралство Испания. Визитата е с невоенен характер, свързана е с безопасността на корабите и се обуславя от малката мореходност на противоминните кораби и очакваното влошаване на времето през посочения период. Уведомленията са постъпили на 6 ноември 2019 г. с входящи номера 902-00-71 и 902-00-72 и са предоставени на Комисията по отбрана. В Народното събрание е постъпил Одитен доклад за извършения одит на Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. със Становище на Сметната палата по Отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание. Съгласно Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание. Започваме разглеждането на първа точка от Програмата ни за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, с вносител Министерския съвет. Господин Николов, имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по енергетика. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица от Агенцията за ядрено регулиране: Деяна Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“, и Илияна Карамфилова – юрисконсулт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 172 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. Моля, продължете, уважаеми господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен на 2 септември 2019 г. от Министерския съвет На свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект. Присъстващи на заседанието бяха: от Министерството на енергетиката: Марина Кадрева – главен експерт в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“; от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР): Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията, Теодора Рибарска – главен секретар, и Деяна Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“. Законопроектът беше представен от господин Алексей Алексиев – заместник-председател на АЯР, който разясни основните изменения и допълнения, направени в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет, във връзка с намаляване на административната тежест на лицата, които съчетават дейности по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Областите, в които се предлагат изменения, са следните: - Предлагат се изисквания за отстраняване на нередовности в представяните заявления за издаване на лицензи и разрешения. - Предлагат се съществени изменения в Глава шеста и в Глава осма на Закона, касаещи зоните с особен статут и зоните за аварийно планиране. Целта е да се ограничи административната тежест, избягвайки неяснотите на разбирането, което понастоящем съществува от лицензиантите, при прилагането на изискванията на тези две глави от Закона. Изискванията, свързани с така наречените зони с особен статут, които по същество се припокриват със зоните за аварийно планиране, да бъдат поставени на систематичното си място в текста на Закона. - Предлагат се изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което също е свързано с ограничаване на административната тежест. Предлага се да отпадне досегашното изискване за съгласуване от страна на Агенцията за ядрено регулиране, тъй като при търговията на едро с радиофармацевтиците е извън компетенциите на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. - Друго изменение, което се предлага, е за осъществяването на техническия надзор върху съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа, приведени в съответствие с установената с годините десетилетна практика – с изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и на Закона за техническите изисквания към продуктите. - Следващата област на изменение е във връзка със Закона за здравето. Предлага се чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия да бъдат внесени изменения и в Закона за здравето, касаещи по-ясно разграничаване на правомощията и компетенциите на Министерството на здравеопазването и на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Тези предложения произтичат от мисия на Международната агенция за атомна енергия, проведена преди три години. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика, със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен на 2 септември 2019 г. от Министерския съвет.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. На свое заседание, проведено на 6 ноември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. На заседанието присъстваха от страна на Агенцията за ядрено регулиране: Алексей Николаев Алексиев – заместник-председател на АЯР, Теодора Кунчева Рибарска – главен секретар, Деяна Стоянова Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“; от Министерството на вътрешните работи: директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов и старши комисар Александър Джартов – директор на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в ГДПБЗН. От името на вносителите Законопроектът бе представен от Алексей Николов Алексиев. В изложението си отбеляза, че предложените промени в Законопроекта са в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет за приемане на мерки за трансформация на модела на административното обслужване. Главна цел на предложените промени е да се намали административната тежест върху предприятията, които експлоатират ядрени съоръжения и използват източници на йонизиращи лъчения; да се прецизират формулировките, отнасящи се до зоните с особен статут; да се оптимизира прилагането на единните изисквания на Европейския съюз при осъществяване на технически надзор върху съоръженията с повишена опасност на територията на ядрена централа. В изпълнение на поставените цели Законопроектът предвижда въвеждането на срок за отстраняване на нередности в заявления и документи за издаване на административни актове за предвидените в Закона дейности. Предвидено е изискването по чл. 109, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да се отмени, тъй като в правомощията на председателя на Агенцията за ядрено регулиране не е предвидено издаването на становища за търговия на едро с радиофармацевтици. С отпадането на Глава шеста „Зони с особен статут“ и изменението на Глава осма „Аварийно планиране и аварийна готовност“ ще се избегнат неясноти по отношение на зоните, създавани за целите на аварийното планиране и защита на населението в случай на ядрена или радиационна авария. Създаденото през 1999 г. специализирано звено към АЕЦ „Козлодуй“, на което е възложен технически надзор за спазване на правилата и нормите за безопасна експлоатация на надзорните съоръжения, е предложено да приеме статут на Ведомствена служба към АЕЦ, която да извършва дейност под методическото ръководство на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. В Законопроекта е разграничена и отговорността при ядрена вреда и осигуряване на финансова защита на засегнати лица, предизвикана от ядрена авария в ядрена инсталация от неядрена вреда, която се предизвиква от източник на йонизиращо лъчение извън ядрена инсталация и обезщетение за нея се дължи по общия законов ред. Новата регламентация е в унисон с разпоредбите на Виенската конвенция за гражданска отговорност при настъпила ядрена вреда. Изискванията по отношение на зоните, създавани около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения за целите на аварийното планиране и защита на населението в случай на ядрена или радиационна авария, се поставят на систематичното им място с цел да се избегнат неяснотите и двусмислието при прилагане на нормите. Позиция по Законопроекта изрази главен комисар Николай Николов, като подчерта, че регламентираната в Закона рамка, основаваща се на стандарта на МААЕ, ще подобри разбирането от всички участници в процеса, ще намали административната тежест за бизнеса и ще се избегне разработването на многобройни външни аварийни планове, които, ако станат неделима част от Националния план за защита при бедствия, ще го превърнат в изключително тромав и неработещ документ. Поясни, че е необходимо да бъде подложено на широка дискусия въведеното правило „замърсителят плаща“. Изискването за финансиране на дейности, свързани с външния авариен план, предполага значителен финансов ресурс от множество институции, ангажирани с тези процеси. Необходимите финансови средства следва да се осигурят от държавния бюджет. Подчерта, че следва да се изгради ясна концепция по отношение на аварийното планиране и аварийната готовност, за да се постигне ефективното действие на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасното използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова. По Доклада на Комисията по здравеопазването – имате думата, уважаема госпожо Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране, доцент доктор Жана Джунова дм – директор на Националния център по радиобиология и радиационна защита, специализиран орган към Министерството на здравеопазването, госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“ към Министерството на здравеопазването; представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране. Той посочи, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се изпълняват мерки за промяна на модела на административно обслужване, одобрен с Решение № 704 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г., с цел привеждането му в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С § 14 на Законопроекта, в съответствие с Решение № 704 на Министерския съвет, се предлага чл. 199, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина да се отмени. Отмяната се предлага предвид правомощията на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, определени в чл. 5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, в които не е предвидено издаване на становища за търговия на едро с радиофармацевтици. Със Законопроекта е направено предложение за допълнение на Закона за здравето, като в § 15 се предлага наредбите по чл. 65, ал. 1, т. 3 и 6 от Закона, касаещи радиационната защита при осъществяване на разрешени дейности, да се издават от министъра на здравеопазването съгласувано с председателя на Агенцията за ядрено регулиране. В постъпило писмено становище до Комисията по здравеопазването изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата магистър-фармацевт Богдан Кирилов изразява положително становище по Законопроекта в частта по § 14, с който се предлага отмяна на чл. 199, ал. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. В свое писмено становище, представено на вниманието на членовете на Комисията по здравеопазването, директорът на Национален център по радиобиология и радиационна защита доцент доктор Жана Джунова предлага текстът на § 15 от Законопроекта да отпадне. Мотивите за това предложение са свързани с компетентността на Министерството на здравеопазването да провежда политиката в областта на опазване на общественото здраве, в това число оценка на здравния риск за населението, включително и при прилагане на подходящи мерки за радиационна защита. Предметът на наредбите, издавани в изпълнение на чл. 65, ал. 1, т. 3 и 6 от Закона за здравето, излиза извън компетентността на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Независимо от това при промяна на нормативни актове министърът на здравеопазването със заповед създава работна група, в която включва и представител(и) на Агенцията за ядрено регулиране. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова. Откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Не виждам изказвания. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет. Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Процедура, уважаеми господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На база Правилника на Народното събрание предлагам срокът между първо и второ четене да бъде максималният, тоест триседмичен. Моля да го предложите за гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 141 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. Ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол за 8 ноември 2019 г., петък, след приключване на законодателната част за деня: 1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Павел Шопов и на едно питане от народния представител Георги Гьоков. 2. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Станилов и Павел Шопов и на две питания от народните представители Николай Цонков и Александър Симов. 3. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Борис Ячев и Румен Гечев. 4. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев. 5. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на две питания от народните представители Дора Янкова и Иван Валентинов Иванов. 6. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на четири въпроса от народните представители Александър Паунов, Лало Кирилов, Красимир Янков и Десислав Чуколов. 7. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова и на едно питане от народния представител Георги Гьоков. 8. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Николай Тишев. 9. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Стоилов, Светла Бъчварова – два въпроса, Георги Йорданов и Ирена Атанасова и на едно питане от народния представител Дора Янкова. 10. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на четири въпроса от народните представители Николай Александров, Христо Проданов, Георги Гьоков и Александър Сабанов. 11. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова, Георги Гьоков и на едно питане от народния представител Дора Янкова. 12. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на едно питане от народния представител Антон Кутев. 13. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на два въпроса от народните представители Веска Ненчева и Валентина Найденова, и Георги Михайлов. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на един въпрос от народния представител Христо Проданов. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на: - един въпрос от народния представител Георги Гьоков към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова; - един въпрос от народния представител Диана Саватева към министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът-председателят на Република България Бойко Борисов и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Следващо редовно пленарно заседание – 8 ноември от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 9,31 ч.) Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Симеон Найденов Джейхан Ибрямов

Депутатите от три парламентарни комисии приеха на първо четене Законопроекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса.

Предстои той да бъде гледан в пленарна зала на извънредно заседание следващия вторник. Разчетите за здраве за догодина представи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Пред депутатите от комисията по бюджет и финанси, комисията по труда, социалната и демографската политика и тази по здравеопазване, министър Ананиев представи плануваните разходи и трансфери по бюджета на НЗОК.

Принципна подкрепа за законопроекта заявиха от ГЕРБ, "Обединени патриоти", против бяха депутатите от ДПС и "БСП за България".

Министър Ананиев посочи, че в консолидираната фискална програма общите разходи за здраве са в размер на 5,755 млрд. лв. или 4,5 на сто от БВП, което е нарастване с 0,1% в сравнение с предходната година. В номинални стойности ръстът на разходите за тази година е 498, 5 млн. лв.

Министър Ананиев отбеляза, че проектът на бюджета на НЗОК е в съответствие с бюджетната рамка и балансираното бюджетно салдо и представлява стабилна основа за процеса на преговорите за Националния рамков договор за 2020 г.

Съвместното заседание продължава с обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавното обществено осигуряване.