Счетоводен и данъчен справочник

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри Фестивала на българския бит и култура „Бъдеще с традиции – Кърджали 2019 г.“ пред Паметника на Освободителите. На Новия мост над река Арда тя поведе най-дългото хоро, водено от 10-метров трибагреник. Под звуците на „101 каба гайди“ хорото обедини хората от региона, страната и от съседни държави. В празника се включиха министърът на туризма Христина Ангелкова и областният управител на Кърджали Никола Чанев.

Родопчани сме изключително гостоприемни и слънчеви хора, подчерта Цвета Караянчева на откриването. Председателят на парламента отбеляза, че за да усетиш Родопа планина, има няколко неща, които трябва да вкусиш, да чуеш, да почувстваш – родопската песен, която се пее от сърце, да чуеш родопската гайда, да усетиш и видиш природата в Родопите. Преди това се състоя и дефиле на фолклорните състави.

В тазгодишното издание на Фестивала са включени дейности, свързани с българския бит и култура – фолклорна програма, тематични изложения, алея на традиционни занаяти, фотоизложби и детски работилници. Целта е да се популяризира уникалното културно-историческо наследство на Източните Родопи.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители участваха в тържественото честване в Пловдив по повод 134-ата годишнина от Съединението на България и празника на града.

Председателят на парламента присъства на тържествената заря-проверка на пл. „Съединение”, където заедно с хиляди пловдивчани и гости на Пловдив почетоха паметта на предците ни, осъществили Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри 17-ото издание на Международния панаир на традиционните занаяти в Етнографския музей на открито „Етър“ – Габрово. Форумът е организиран от Министерството на културата, Община Габрово и Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“. Събитието се провежда под почетния патронаж на председателя на парламента.

В този музей на открито, се връщаме във времето на Възраждането, отбеляза на откриването председателят на Народното събрание. Тук ще видим старата българска каменна къща, калдъръмената уличка, ще чуем песента на воденичното колело и шарката на българския килим, тук ще зашуми чаршията, посочи Цвета Караянчева. Тя добави, че вече 55 години този музей на открито, откакто е създаден, продължава да се развива и да пази в себе си българския дух.
По думите й големи и малки идват да участват и да съпреживеят заедно  историята от миналото – тук, където историята се превръща в приключение. Под сръчните ръце на майсторите виждаме занаяти, обичаи, нрави, затова и всяка година идват все повече и повече гости, подчерта още председателят на парламента.

Цвета Караянчева благодари на Министерството на културата, на Община Габрово, на Архитектурно-етнографския музей "Етър". Благодаря и на всички участници, които правят така, че това прекрасно кътче от България да е живо, да го има и да продължава да държи в себе си българщината и българския дух, посочи още председателят на Народното събрание.

В тазгодишното издание участват повече от 60 майстори от Унгария, Естония, Косово, Индия, Литва, Сърбия, Алжир, Русия, Иран, Румъния, Украйна, Република Южна Африка и България. За първи път в историята на Панаира своя продукция представят винарски изби и производители на различни деликатеси.

С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки се предлагат промени, свързани с процеса на поетапно въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки и с допълване и прецизиране на действащите разпоредби. По-важните от тях са в следните насоки:

  1. Съществено е разширено съдържанието на новия РОП, който е част от електронната платформа. На него ще се публикуват всички решения на възложителите, издавани в хода на процедурите за възлагане на обществени поръчки, документации, разяснения, протоколи и доклади от работата на комисиите или журито – при конкурсите за проекти, както и рамкови споразумения, договори и анексите към тях и др.
  2. Предвижда се документите за всяка обществена поръчка да се обособяват в отделна електронна преписка, достъпна както чрез РОП, така и чрез профилите на купувача, които от 1 януари 2020 г. ще бъдат част от платформата.
  3. Предложена е промяна, съгласно която изискването за актуална пазарна стойност се отнася към периода на подготовка на поръчката, а не както досега към конкретна фиксирана дата. Необходимостта за нейното определяне се отнася за всички обществени поръчки.
  4. Важна промяна при провеждане на поръчките на ниска стойност е изрично уреденото подаване на ЕЕДОП вместо декларации, изготвени от възложителя. Така се уеднаквяват правилата за деклариране на обстоятелствата относно личното състояние и съответствието с критериите за подбор при възлагане на поръчки, независимо от прилагания ред.
  5. Предлагат се изменения в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Допълнени и прецизирани са правилата за създаване и действие на системата, както и за ползването на такава, създадена от друг възложител. Уреден е и начинът за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационна система.
  6. Друга важна промяна е свързана с прецизиране на разпоредбите относно вътрешно (in-house) възлагане. В досегашната уредба е допълнено  условието частният капитал в юридическото лице-изпълнител да произтича от национални разпоредби, които са в съответствие с ДЕС и ДФЕС.

 

Отговорна администрация:  Агенция по обществени поръчки
E-mail: p.dimitrova@aop.bg; cfcu@minfin.bg

 


Дата на откриване: 05.9.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 05.10.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Николай Александров ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, ще направя няколко съобщения: Заявление до председателя на Народното събрание от Явор Божилов Нотев – народен представител: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам към момента.“ Следва заявление от Маргарита Николаева Николова – народен представител: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам към момента.“ Следва заявлението на Николай Веселинов Александров: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам към момента.“ Последното заявление е от Станислав Тодоров Станилов – народен представител: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам ясното си желание да напусна парламентарната група, в която членувам.“ Съобщения: Първо, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със свои заповеди е разрешил: 1. Преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер към вътрешните морски води и посещение на пристанище Варна за периода от 18 до 22 август 2019 г. включително на кораби от състава на Военноморските сили на Украйна. Посещението е във връзка с провеждането на учебно плаване в акваторията на Черно море, включено в Програмата за обучение на кадетите от Академията за подготовка на офицерски кадри за Военноморските сили на Украйна в Одеса. 2. Преминаването през териториалното море на военен кораб от състава на Военноморските сили на Украйна. Преминаването през териториалното море на Република България на кораба от състава на Военноморските сили на Украйна е свързано с плаване от Грузия до Украйна. 3. Времето от 17 до 25 август 2019 г. на територията на Република България – провеждане на съвместна българо-американска подготовка на 68-а бригада „Специални сили“ с армейската авиация от Сухопътните войски на САЩ в Европа. В подготовката са участвали сили и средства от въоръжените сили на Република България и вертолети от Сухопътните войски на САЩ в Европа. 4. Преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещение на пристанище Варна за периода от 14 до 19 септември 2019 г. включително на учебен кораб от състава на Военноморските сили на Република Турция. Визитата се осъществява в рамките на Програмата „Морски учения и усъвършенстване 2019 г.“, която се организира и провежда от Висшето военноморско училище към Университета за национална отбрана на Република Турция. 5. В изпълнение на План за двустранно военно сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Република Гърция за 2019 г. в периода от 2 до 5 септември 2019 г. ще се проведе съвместно българо-гръцко учение на територията на двете държави. В учението ще вземат участие самолети с техните екипажи с щатно въоръжение и при необходимост военнослужещи инженерно-технически състав с транспорт, екипировка, оборудване и без въоръжение за оказване на техническа помощ и отстраняване на откази на въздухоплавателните средства на ВВС на Република Гърция и ВВС на Република България. В тази връзка е разрешено преминаването и пребиваването на сили и средства съответно от ВВС на Република Гърция на територията на Република България и ВВС на Република България на територията на Република Гърция. Второ, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил: 1. За времето от 9 до 20 септември 2019 г. включително да се проведе съвместна българо-американска подготовка в района на учебен полигон „Бабадаг“ – Румъния. В подготовката ще вземе участие формирование от Сухопътните войски на Република България с личен състав, военнослужещи с щатно въоръжение, снаряжение и екипировка от Военно формирование – Шумен. 2. За времето от 8 до 18 септември 2019 г. включително да се проведе многонационално учение в района на учебен полигон „Виза“ – Република Албания. В учението ще вземе участие формирование на Сухопътните войски на Република България с личен състав военнослужещи с транспортна техника, снаряжение и екипировка без бойни припаси от Военно формирование – Казанлък. Многонационалното учение се планира във връзка с отбелязването на десетата годишнина от приемането на Албания като пълноправен член на НАТО. 3. За времето от 9 септември 2019 г. до 1 октомври 2019 г. включително в центровете за съвместна подготовка на Силите на САЩ в Германия да се проведе съвместна ротационна подготовка (учение). В подготовката ще вземат участие формирования от сухопътните войски и 68-а бригада „Специални сили“ с личен състав от военнослужещи с щатно въоръжение, снаряжение, екипировка и техника. 4. За времето от 1 до 29 септември 2019 г. да се проведе многонационално учение в Международния център за мироопазване и сигурност в Република Украйна. В учението ще вземе участие и формирование от Сухопътните войски на Република България с личен състав, военнослужещи с лична екипировка без оръжие и боеприпаси. Уведомленията са постъпили в периода от 8 август до 2 септември 2019 г. с входящи номера от 903-09-44 до 903-09-52 и са предоставени на Комисията по отбрана. Съобщения: В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнение на програмните бюджети към 30 юни 2019 г. от: Министерския съвет, Министерството на туризма, Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на икономиката, Държавна агенция „Национална сигурност“ в резюме. В пълен обем Отчетът на ДАНС се намира в регистратурата за Национална класифицирана информация, отдел „Сигурност на информацията“, площад „Княз Александър I“, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавна агенция „Технически операции“, Държавен фонд „Земеделие“, Държавна агенция „Електронно управление“. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. В периода от 14 до 22 август 2019 г. в Народното събрание са постъпили: - Одитен доклад за извършен одит за съответствието на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода от 2009 до 2015 г. Одитът е възложен на Сметната палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата с решение на Народното събрание, прието на 7 септември 2016 г., обявено в „Държавен вестник“, бр. 71 от 2016 г.; - Одитен доклад със становище на Сметната палата за извършен одит по бюджетните разходи на Българска народна банка и тяхното управление за периода от 1 януари до 31 декември 2018 г.; - Одитен доклад със становище на Сметната палата за извършен одит по Отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.; - Одитен доклад със становище на Сметната палата за извършен одит за съответствието при финансовото управление на „Център за градска мобилност“ ЕАД за периода 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г. С писма на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание. В Народното събрание са постъпили: Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 юли 2019 г. до 21 август 2019 г. и Протокол № 31 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 23 август 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. На 31 юли 2019 г. от Националния център за парламентарни сведения са постъпили: Доклад от проведено изследване на тема „Обществени нагласи към насилието“, проведено в периода 4 – 12 юли 2019 г., и Доклад от проведено изследване за законодателната дейност на Четиридесет и четвъртото народно събрание за периода от 19 април 2017 г. до 26 юли 2019 г. Съгласно чл. 17 от финансовите правила по бюджета на Народното събрание, приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, докладите и приложенията към тях са публикувани на сайта на Националния център за парламентарни изследвания. И последното съобщение за днес – от Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“ без търговия с автомобили и мотоциклети през юни 2019 г.; индекси на промишленото производство през юни 2019 г.; индекси на строителната продукция през юни 2019 г.; наблюдение на потребителите юли 2019 г.; наети лица и средна брутна работна заплата през второто тримесечие на 2019 г.; брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2019 г., експресни оценки; основни резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на 2019 г.; инфлация и индекси на потребителските цени за юли 2019 г.; стопанска конюнктура август 2019 г.; индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността юли 2019 г. Материалите са на разположение в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, преминаваме към следващата точка – първа точка за днес: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г. и върнат за ново обсъждане с Указ № 195 от 7 август 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. Давам думата на председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – господин Лазаров, да ни запознае с Доклада. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „ДОКЛАД относно Указ № 195 на Президента на Република България, постъпил на 7 август 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г., и мотивите към Указа На заседание, проведено на 4 септември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Указ № 195 на Президента на Република България и мотивите към него. На заседанието присъстваха: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на Президента на Република България, бригаден генерал Стефан Янев – секретар по отбрана и сигурност на Президента на Република България, генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и народният представител Милен Михов. Указът на Президента и мотивите към него се представиха от професор Емилия Друмева и бригаден генерал Стефан Янев. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г. В мотивите на Указа се сочи, че Служба „Военна информация“ ръководи методически цялата разузнавателна общност във въоръжените сили, планира разузнавателната дейност във видовете въоръжени сили, специфицира информацията, която би следвало да се добие в интерес на отбраната на страната и изискването ръководителят на Службата да е военнослужещ е важна гаранция за изпълнението на основните задачи на Службата, очертани в чл. 12 от Закона за военното разузнаване. Ръководството на Службата трябва да притежава необходимите специфични познания и професионален опит в специфичната област на военното дело. Посочва се, че ако ръководителят на Служба „Военна информация“ е военнослужещ, през целия му професионален път за него ще важи забраната да членува в политически партии, движения или коалиции с политическа цел. За директор, който е цивилно лице, такова ограничение ще се прилага едва от назначаването съгласно чл. 26, ал. 1, т. 8 от Закона. Според мотивите допълнението в ал. 4 на чл. 24 от Закона внася несъгласуваност със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, а новата ал. 5 и свързаните с нея промени в ал. 6, 7 и 8 на чл. 24 от Закона създават прецедент във въоръжените сили, водещ до неравно третиране с другите военнослужещи. В изказването си заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Атанас Запрянов изрази мотивирано подкрепата си за Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. При обсъждането на Указа и мотивите към него народните представители Филип Попов и Георги Вергиев подчертаха, че мотивите на Указа са основателни и се споделят от тях, и поради това ще гласуват „против“ при повторното разглеждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Народният представител Веселин Марешки изрази аргументи в подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Народните представители Лазаров, Касабов, Михов и Кълков не подкрепят мотивите на Указа и ще гласуват повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Те се обединиха около следното становище: Министърът на отбраната осъществява непосредственото ръководство на военното разузнаване на стратегическо ниво и общото ръководство на оперативно и тактическо ниво в Българската армия. Със Законопроекта в правомощие на министъра на отбраната се възлага да избира и предлага лицето, което да заеме длъжността „директор“ на Службата. С тази промяна се постига възможността министърът на отбраната да прави избора си и да предлага на Министерския съвет директора на Службата. Оценката за професионалните качества и опит на ръководителя на Службата ще е възложена на личното право и отговорност на министъра като пряк ръководител на Службата. Възможността за довършване на 5-годишния срок и за заемане на длъжността за още 5 години след прекратяване на пълномощията на директора при навършване на пределна възраст за съответното военно звание не е пример за неравно третиране с всички други военнослужещи, както се сочи в мотивите на ветото, а цели да се постигне стабилитет в ръководството на Службата, както и в изграждането и запазването на доверието между партньорските служби. Не намира подкрепа и тезата, че ако директорът на Службата е цивилно лице, то се крие сериозен риск от политизиране на военното разузнаване. За директор и заместник-директори на Службата могат да бъдат назначавани лица, които притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона. Това изискване гарантира политическия неутралитет, който е основен и общ принцип на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност, прогласен в чл. 4, т. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и изведен като изрична забрана в специалните закони на службите за сигурност и обществен ред. След проведената дискусия Комисията с 5 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров. Откривам разискванията. Напомням, че времето за разисквания е по чл. 58 от Общите правила на Правилника. Имате думата за изказвания, колеги. Заповядайте, господин Цонков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние ще подкрепим ветото на президента за предложените изменения в Закона за военното разузнаване. Между другото, за пореден път обсъждаме такъв важен въпрос, свързан със службите за сигурност. Тук става въпрос не само за нормалното функциониране на една служба за сигурност, каквато е „Военна информация“, но и за начина, по който се подхожда към системата за национална сигурност. Има няколко причини, поради които ние не приемаме така предложените промени в Закона за военното разузнаване. На първо място ми се иска да изтъкна, че „Военна информация“ е част от системата на отбраната, част от Министерството на отбраната, част от системата на въоръжените сили. Като такава тя трябва да функционира според определени принципи. Такива принципи са например централизирано управление, да има единоначалие, контрол на управлението и не на последно място, политически неутралитет. Тази служба е най-старата разузнавателна служба в България с установени традиции, които се спазват през годините. Винаги Службата е била ръководена от военнослужещ, който е израснал в йерархията на Службата, въобще е израснал в системата на въоръжените сили. Ние всички знаем, особено тук присъстващите, които са минали през системата на отбраната, че военнослужещите имат определени подготовка, умения, знания, кариера, които са придобили. Затова именно ръководителят на тази служба трябва да бъде военнослужещ. Защото задачите и мястото на Служба „Военна информация“, които тя изпълнява, изискват от ръководителя не само да бъде военнослужещ, но да има определена експертиза, определени знания, умения, които са свързани с добиването, с обработката, с анализа, оценката, ако щете, на тази информация и не просто предоставянето на тази информация, но тя се използва за защита на националната сигурност. „Военна информация“ или „Военното разузнаване“, както си го знаем ние всъщност, е един от стълбовете на националната сигурност. Това е важен елемент от структурите на тази система. Като такава тя участва активно при изработването на ефективни мерки за защита на националната сигурност. Военнослужещият има определени качества, особено ако е минал през цялата система на Служба „Военна информация“, а преди това и през системата на въоръжените сили. Разбира се, тук трябва да имаме предвид и нещо друго. И в Закона за отбраната и въоръжените сили, и в Закона за военното разузнаване има изисквания и заложен принцип за политически неутралитет, за ненамеса от политически партии и други структури в работата на системата за отбраната и от Служба „Военна информация“. Ето защо, ако бъде назначено цивилно лице, това означава, че той преди това може да е бил член на някаква партия например. Тук поставяме въпроса: тогава спазваме ли този принцип на политически неутралитет? Как ние сме сигурни и създаваме условия, че този човек ще бъде неутрален, равноотдалечен от всички и ще си върши съвестно в интерес на държавата, в интерес на системата на националната сигурност своите задължения?! Очевидно тук има една друга идея. На първо място, разбира се, е тази система да бъде овладяна. Тя да бъде част от концентрацията на контрол върху службите за сигурност, защото тя е единствената, която се намира извън прекия обсег на Министерския съвет и е в структурите на Министерството на отбраната. Това е първото. Второто, разбира се, ние тук сигурни ли сме, че това цивилно лице няма да обслужва и частни интереси, ако той не е военнослужещ и е някакъв парашутист? Искам да Ви припомня нещо. Йордан Бакалов – Вие може би си спомняте, но имаше доста неприятни слухове, доста неприятно възприемане на този човек от партньорските служби, от гилдията в НАТО и Европейския съюз, защото очевидно този авторитет, който е граден, започна да се понижава. Когато назначим цивилно лице, ние поставяме под въпрос и риск работата на Службата и нейния авторитет, който е граден, между другото, не с години, а с десетилетия назад. Затова ние смятаме, че тази промяна се прави точно и конкретно за определен човек. Тоест нямаме принципно предложение за промяна на Закона, както виждаме, между другото, във всички закони, които предлагате до момента. Затова ние изказваме нашите притеснения. Още веднъж Ви призоваваме да преразгледате, да преосмислите Вашето предложение за промяна в Закона. Още нещо, което ми се иска да кажа. Да Ви припомня 2015 г. Вие самите управляващи от ГЕРБ сте настоявали и сте предложили директорът на Служба „Военна информация“ да бъде военнослужещ. Е, добре, четири години по-късно какво всъщност налага да се преориентирате, да се завъртите на 180 градуса и да предложите точно обратното и като алтернатива да може да бъде назначен на тази позиция и цивилно лице?! Господа от управляващото мнозинство, колеги народни представители, не потъпквайте системата за национална сигурност. С постоянните промени, които правите, касаещи функционирането, работата на службите за сигурност, в случая, говорейки за Служба „Военна информация“, ние показваме, че в България нямаме стабилност, сигурност точно на системата за национална сигурност на тази важна част от държавата, която гарантира нормалните условия в страната – и за развитие на икономиката, и за нормалното развитие на всички процеси в България, включително и сигурността на всеки един от нас, на всеки един български гражданин. Само преди четири години сте предложили едно, сега променяте своето решение. Това генерира нестабилност и несигурност на системата, излъчва несигурност и очевидно липсата на дългосрочна визия за развитие на тази система, извън България в партньорските служби, в НАТО и в Европейския съюз – помислете върху този въпрос. На нас ни е необходима стабилност и сигурност, затова ние от „БСП за България“ Ви призоваваме да подкрепите ветото на президента! Нека не правим поредната абсурдна промяна, която да обслужва нечий интерес, и да поставяме под контрол една толкова важна служба, която очевидно с назначаването на цивилно лице няма оттук нататък да си върши работата в интерес на националната сигурност и на националния интерес, а по-скоро ще изпълнява други цели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков. Има ли реплики? Господин Марешки, имате думата. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, и днес, като слушах Вашето изявление, и вчера в Комисията на госпожа Друмева и на господин Янев, така и не ни убедихте, че трябва да подкрепим ветото, защото, първо, спомняте си голяма част от Вас времето, когато всички служби и шефовете им от горе до долу бяха партийни членове и тогава те работеха много добре. Тоест аргументът, че ако някой е симпатизант на някоя партия или е партиен член, вече неговите качества нямат никакво значение, тоест той е по-добър от някой друг по-некадърен, но със звание, който примерно не е цивилен, и ние трябва да изберем този, който е със звание, вместо професионалист, но с някакви пристрастия, според мен, издиша. Второто, което също издиша – ако някой иска да овладее някоя служба, мисля, че не е толкова трудно да намери кандидат с пагон, с който да направи това нещо. Тоест тези аргументи на нас не ни вдъхват никакво доверие и според нас не трябва да ги подкрепяме. И ще Ви дам само един пример, който нас много ни отвращава в живота: когато даваш възможност на един човек да израства до заместник на някаква служба и той има право да бъде всякакъв и да стане заместник, но му трябва само една крачка да направи и той за заместник става, обаче ние с някакви законодателства тук да му пречим да стане директор, това нас не ни окуражава, че е правилно. Ще Ви дам и още един пример, който сега е много актуален с избора на главен прокурор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няколко години господин Гешев е заместник главен прокурор и няма никакви протести, и никой нищо не коментира. И изведнъж сега, когато трябва да направи само една крачка и да стане главен прокурор, определени среди се активират. Това не е достатъчно, за да го подкрепя. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки. Втора реплика? Не виждам. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Цонков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марешки, Вие показахте за пореден път една установена практика, че всеки се занимава с това, което не му е работа, и където няма компетенции очевидно. (Възгласи: „Еее!“ от дясно.) Трябва да познавате системата на отбраната… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Цонков, моля Ви! НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: …за да може все пак да говорите по този въпрос. И, между другото, искам да Ви питам – дайте тогава да направим промяна в Закона за аптеките, защо трябва управители на аптеки и работещите там да бъдат фармацевти – това е същото. Ще Ви дам още един пример: в системата на отбраната, знаете, че се намира Военномедицинска академия – тогава дайте да направим и началника на ВМА също цивилен по тази логика! Логиката е същата, да (реплики), може и на военните училища, принципът е същият. И началника на отбраната също може. Тогава няма смисъл от въоръжени сили и от системата, която е специфична, с определена строга йерархия, с централизирана система на управление, военнослужещи, които израстват в кариерата, които придобиват определени компетенции, и тази служба също е много специфична и трябва да се познава отвътре и да сте минали от най-ниското стъпало до най-високото, да сте работили извън България, да знаете как функционира тази служба, за да може после да я ръководите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков. Продължаваме с разискванията. Изказвания? Заповядайте, уважаеми господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Този дебат едва ли ще допринесе нещо ново в аргументацията на двете тези. Ние пак ще повторим своите позиции. Вчера на Комисията направих един паралел, че този спор ми прилича на спора каква да е котката – бяла или черна? Източните народи, китайците, отдавна са намерили отговор на този въпрос: не е важно какъв цвят е котката, важно е да лови мишки. В тази посока бих искал да кажа няколко думи по твърдението, че шефът на Служба „Военна информация“ задължително трябва да бъде военен и само военен, като припомням, че корекцията е не че не може да бъде военен или не трябва да бъде военен по служба, а че може да бъде и цивилен гражданин. Ако обърнем внимание на Закона, който променяме, ще видим, че той не се казва Закон за Служба „Военна информация“, а Закон за военното разузнаване. Много ясно е написано, че то се осъществява от две институции – Служба „Военна информация“ и разузнавателните структури в командните щабове да го кажем и структурите на въоръжените сили, тоест оперативното, тактическото разузнаване за преките нужди на нашите въоръжени сили. А защо казвам, че това предложение, че ръководителят на Служба „Военна информация“ може да бъде и цивилен гражданин, не противоречи на текста на Закона? В чл. 12 са изписани основните задачи на Военното разузнаване, включително и на онези структури в състава на въоръжените сили. Ще си позволя да прочета текста, защото той е много красноречив: „добавяне и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима за отбраната на страната и защитата на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи; осъществяване на непрекъснато наблюдение, редовно откриване и предупреждение за рисковете и заплахите за националната сигурност; развиване на информационно и оперативно сътрудничество – обърнете внимание – с разузнавателните структури в най-широк смисъл на НАТО и Европейския съюз, с разузнавателните органи на страните членки – пак в най-широк смисъл – на НАТО и Европейския съюз и с партньорски служби в интерес, обърнете внимание, на националната и колективната отбрана и сигурност.“ Няма да влизам в анализ какво означава военна и какво означава национална сигурност. Очевидно е, че разглеждането на Служба „Военна информация“ изключително и само като структура, свързана с добиването на оперативна или стратегическа информация от военен характер, е някак си от миналото. Заплахите, включително и за въоръжените ни сили, включително и военната ни сигурност и отбраната, са от най-разнообразен характер. В този смисъл и Законът позволява в структурите на „Военна информация“ да работят не само по служба, подчертавам, военнослужещи, но и цивилни граждани. Бих искал да кажа и още нещо. Миналия път говорехме за процедурата, която Законът определя за назначаването на началника на тази служба. Тази процедура не се променя и ще кажа образно, да не се повтаряме, при назначаването на тази важна длъжност е необходимо да се постигнат три да-та. На белия лист, написан на името на кандидата, трябва да се поставят три „да“, на три институции – министъра на отбраната, Министерския съвет и президента. Промяната законодателно не стеснява възможността за избор на добър кандидат, а дава възможност да се избегне от ограничението при търсене на най-компетентния кандидат, който да заеме тази длъжност, избягвайки формалното, подчертавам, обвързване той да бъде военнослужещ, защото и сега в структурите на „Военна информация“ могат да работят цивилни по служба граждани, включително и до заместник-председател. Няма да влизам в историята, но в историята има десетки примери на успешни военни разузнавачи, включително и ръководители на структури, без никакво военно образование. Като започнем от Лорънс Арабски, Ким Филби, Зорге и стигнем до нашата история. В този смисъл аз мисля, че тази промяна и сега, и в бъдеще дава възможност на българската държава и на органите, които са отговорни за сигурността, включително и за ръководството на Служба „Военна информация“, да подбират възможно най-добрите и квалифицирани кандидатури за заемането на тази служба от редовете на военнослужещите в българските въоръжени сили, така и от хората, квалифицирани в специалните служби. Не приемам, че се прави в момента някаква промяна за някого си, такава не ми е известна на мен, защото това означава, че в заговора трябва да включим този проект, да кажем, не заговор, за персонално назначение, и военния министър, и министър-председателя, и президента. И накрая, за ветото. Достоверно научихме вчера, че това е стотното поред вето не на президента Радев, а откакто действа тази Конституция. На президента Радев това е деветнадесетото по ред. Чистата статистика показва, че петият президент, който упражнява шестия мандат на третата година от своето управление, вече е реализирал деветнадесет пъти своето право на вето. Остават му още две години. Пак статистически погледнато, очевидно той ще бъде рекордьор по използването на това конституционно право. И тук следва въпросът: защо се постига този рекорд? Песимистите в тази зала ще кажат: „Ами, калпаво е законодателното производство, затова президентът връща“. Оптимистите ще кажат другата страна. Аз не искам да споря по въпроса докъде е пълна чашата, но се присъединявам към оптимистите в тази зала. Очевидно статистически президентът Радев използва своето конституционно право в твърде голям размер. Разбира се, това е негово право. Както казаха вчера някои хора, президентът Радев откри своята предизборна кампания вчера, посещавайки за първи път парламента след полагането си на клетва, и ние очакваме, че в най-скоро време юбилейното 20-о вето ще дойде отново за преразглеждане. Затова няма да подкрепим деветнадесетото вето на господин президента и ще гласуваме „за“ повторно предложения за гласуване законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов. Реплики? Заповядайте, господин Стоянов. ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Военното разузнаване е създадено преди 128 години. Военното разузнаване е топ едно в специалните служби на България. Военното разузнаване е в топ едно на специалните служби на всяка една страна. 128 години – това е въпрос на традиция. Военното разузнаване е единствената специална служба, която в работата си противодейства на реален противник. То, за разлика от всички други специални служби, е непрекъснато в състояние на война. Това трябва да е ясно, въпреки че гласност не се дава. В момента ние искаме да направим промяна, която е извън традициите. Нека си отговорим на следния въпрос: ако тази промяна не е в наша полза, а тя не е, в полза на НАТО ли е, на нашите съюзници от НАТО ли, или в полза на някой друг? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов. Господин Манев, имате думата – втора реплика. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колега Михов, аз си позволявам лукса, без да съм военнослужещ, да Ви направя реплика по тази тема. Далеч съм от мисълта и от желанието да настроя военната общност в това Народно събрание срещу себе си – заместник-председателят зад гърба ми, Вие – на първия ред. Аз разбирам желанието на голяма част от колегите, на първия изказал се колега, но не разбирам и не приемам отношението, че ако не си военен, за нищо не ставаш. Ами дайте този, който няма военна служба, този, който въобще няма военна служба, да не е нито депутат… Обяснете ми, Вие съгласен ли сте с това – да не е депутат, да не е председател на Събрание, да не е никакъв, защото няма военна служба? Това обаче е едната страна на репликата, която исках да Ви направя. Моля Ви, обяснете подробно тук, от тази трибуна, че системата на сигурността, на опазване на сигурността, системата на разузнавателната борба не е само „Военна служба“ и не е само военна работа. Експерти в тази област не са само военните специалисти в тази област, защото примерно колегата, който преди малко Ви направи реплика, също е специалист и то много добър експерт и специалист по национална сигурност, пък не е военнослужещ. Аз примерно съм обиден от това, че ако не сме военни, не може да бъдем някой. Разбирам, че на БСП много им харесва това. Значи, президент – военен, председател на Народното събрание – военен, всеки, който трябва да е – военен. Ами, който няма военна служба, пък се изказва от тази трибуна? Кажете ми Вашето мнение по този въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манев. Имате думата, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Съвсем накратко ще изчета някои неща: „Необходимо е тук да бъдат поставени сериозни изисквания както към професионалната квалификация, подготовка, израстването на този, на когото ще бъде поверено такова важно специфично разузнавателно звено. Ето защо поставяме на дебат изискването не само по квалификация, подготовка, но и по своята служебна йерархия това да бъде военен разузнавач, както се казва, от кариерата. Ние подхождаме към този дебат не въз основа на сега упражняващия тази длъжност, не въз основа на някакви персонални или политически пристрастия, а единствено и само водени от съзнанието, че тази институция „Военно разузнаване“ е един от основните елементи за гарантиране на националната сигурност и в зависимост от нейното управление, от нейната дейност е в пряка зависимост с живота на българските войници и военнослужещи както в България в мирно време, така и при изпълняването на военните мисии зад граница. Благодаря Ви“. Това изказване е Ваше, уважаеми господин Михов, от 2015 г. Какво се случи оттогава досега? Каква е тази метаморфоза? Ето, тук наистина убедено, аргументирано защитавате тезата защо ръководителят на службата следва да бъде военен. Сега – точно обратното! Военнослужещият, уважаеми господин Михов, се подчинява на военен устав. Цивилният на какво се подчинява? Вие знаете ли какво е становището на министъра на отбраната по този въпрос и какво е предлагал? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов. Имате думата за дуплика, господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Първо, за историята на военното разузнаване. Да, прав сте, това е най-старата разузнавателна служба. Бих обаче си задал въпроса: ако следваме този принцип, тя никога нямаше да се роди, защото първите военни разузнавачи не са били военни разузнавачи, не са учили за военни разузнавачи. Една част от тях са били учители в българските училища в Македония, някои от тях са били войводи в нашата организация. По тази логика и досега нямаше да имаме военно разузнаване. Що се отнася до това, което е обидно за военните – че задължително трябва да бъде военен. По тази логика и главнокомандващият ни би трябвало да бъде действащ офицер. Действащ офицер! Защото, уважаеми господа, по тази логика върховният главнокомандващ, който трябва да води война, не е военнослужещ в момента. Той е генерал от резерва, както аз съм ефрейтор от резерва. Е, тази логика, казвам, е абсурдна логика. На последната Ви реплика – тя е важна. Животът показа следното: да, един военнослужещ, един офицер, който навършва пределна възраст, трябва да си отиде от заеманата длъжност. Въпросът е: това добре ли е? Какво е станало примерно на 5 март, примерно на рождения му ден, че той трябва да напусне службата, ако я ръководи добре? Защо държавата и обществото, и сигурността трябва да бъдат пожертвани на 6-и примерно, затова че той е навършил някаква възраст? Вие предложихте, Вие се съгласихте с принципа, че назначен и действащ по формалното – добър ръководител на тази служба трябва да продължи изпълнението на своя мандат, независимо че е навършил пределна възраст във военно служене. Е, това на практика е съгласие с принципа, който ние формулираме в тази част. Вие използвате, че, видите ли, възможността да се прави по-широк подбор на кадрите в сектор „Сигурност“ е персонифицирана за един и същи човек. И по този начин обвинявате президента, когото защитавате, че той е в този проект. Дали знам какво е мнението на военния министър? Вярвайте ми, много добре знам какво е мнението на военния министър. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов. Господин Марешки, имате думата. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Когато си некомпетентен, обикновено те избива в лични нападки. Аз, естествено, няма да падна на това ниво и да отправям такива, но съм длъжен като самокритика да отбележа една своя голяма некомпетентност. Една от най-големите ми некомпетентности е, че не знам всъщност по какво е компетентен колегата Цонков. (Реплика от народния представител Николай Цонков.) Признавам си, не знам по какво сте компетентен. Но това си е моя грешка. Сега ще вляза в интернет и ще се опитам да се образовам и да стана компетентен и по това. А по други теми можем да спорим, естествено, спокойно, ако имате някакви компетентности. Тук обаче, благодарение на това, което не знам за Вашите компетентности, Вие показахте, че не знаете нищо и по принцип… НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България, от място): Господин Председател, по същество, за Закона. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …по същество, за Закона. Ето, Вие дори не разбирате какво Ви говоря. Ако се опитате да вникнете, ще разберете. Некомпетентността, която е проведена в предишни години в основата на Закона за лекарствените средства, който коментирахте Вие, доведе дотам, че управител на бизнес трябва да бъде магистър-фармацевт, както сега ни казвате, че трябва да бъде само военен. Точно тази некомпетентност създава един огромен проблем в тази сфера и едно голямо неравноправие в живота. Няма изискване управител на авиокомпания, което е нещо много важно, да бъде пилот. Няма такова изискване! Няма изискване за шеф, за собственик на хлебарница – а хлябът е най-голямото, най-великото нещо – няма изискване шеф на хлебарница, собственик на хлебарски завод да бъде хлебар. Няма изискване и за човек, който се занимава с други търговски дейности, да бъде конкретен специалист в определената област. И това е правилно. Какво разбира един магистър-фармацевт от управление на бизнеса?! Той разбира от това, което е учил, и той трябва да прави това, което може да прави. Точно тук вече Ви правя и съпоставката със Закона, който разглеждаме. Ако един човек е много по-подготвен – колеги, които са от бранша го казаха – но не е военен, той какво? Не може да израства, няма да му дадеш шанс, защото просто няма определено или специално звание?! Да го направим някъде лейтенант набързо, за да може да има някакво звание и да тръгва да расте и да стане накрая шеф на разузнаването. Тези аргументи издъхват, показват една некомпетентност, която в годините е довела до създаване на некомпетентни закони, които в момента объркват и доста други системи в държавата. Точно в това виждаме и ние нашата роля – да не допускаме, доколкото зависи от нашата малка, естествено, парламентарна група, такива неща да продължават да се случват. Така че ще Ви помоля и за този закон, а и да използваме този закон, за да се вгледаме и в други такива некомпетентни неща, които са правени през годините, да променим тези закони и да създадем наистина правила и ред и в бизнеса, и в политиката, и в разузнаването, и в МВР. Ще Ви дам пример последно и със здравните заведения – също имаше такъв дебат: лекар ли да ги ръководи, или мениджър? Естествено, че мениджър. Лекарят трябва да оперира, трябва да преглежда хората по специалността, и то по тясната специалност, която разбира. Каква подготовка има лекарят да води бизнес мероприятия? Молбата ми е наистина да осмислите Вашата подкрепа на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки. Има ли реплики? Господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марешки, Вашето изказване и това на преждеговорившия е още едно доказателство защо не може цивилен да бъде ръководител на „Военно разузнаване“. Защото „Военно разузнаване“, господин Марешки, и това, с което не съм съгласен с Вас, не е търговска дейност, както правихте сравненията досега с аптеки и болници. Между другото, една от причините болниците да са в това състояние е, че са търговски, а не са лечебни заведения, които да ги управлява лекар, а е специфична дейност, която изисква своята подготовка, образование, кадрово израстване и запознаване в нейната дълбочина. Няма как да станеш компетентен в областта на военното разузнаване, ако не си компетентен в областта на военната наука, ако не си бил този, който си служил като военен и знаеш за какво става въпрос. Иначе се получават тези изказвания, които Вие и преждеговорившият направихте. Именно заради това ние ще подкрепим ветото на президента, защото той налага професионализма в една дейност, която е част от националната сигурност, част от тази сигурност, която се нарича „военна сигурност“. За другата, за която Вие говорите, си има Държавна агенция по разузнаване. Неслучайно се говори за цивилно и за военно разузнаване. И понеже говорим и даваме пример с нашите партньорски служби, да Ви кажа, че няма нито една партньорска служба в света, в НАТО, с която ние да общуваме, и там шефът на „Военно разузнаване“ да не е военен. А иначе Вие си говорете за компетентност, много Ви моля, там, където сте компетентни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Марешки, за Ваше улеснение, понеже разбрах, че искате да видите в какво е компетентен колегата Цонков, да Ви кажа – когато търсите в интернет, добавете отпред доцент Цонков – научен работник (шум и реплики), по-лесно ще го намерите по какво е компетентен. (Реплика от народния представител Веселин Марешки.) Не, отговарям Ви. По отношение на останалата част от Вашето изказване, интересна е логиката. Хубаво би било по тази Ваша логика ръководител на съд или прокурор да бъде, да речем, аптекар. Защо не? По Вашата логика би могло. Уважаеми господин Марешки, няма нищо общо между аптеките, бизнеса и „Военно разузнаване“. И наистина, прав е колегата Ерменков, това е още едно доказателство защо цивилен не трябва да ръководи тази служба, още повече че има такъв злополучен опит. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Трета реплика има ли? Няма. Господин Марешки, заповядайте – имате думата за дуплика. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, хубаво е, че сте голяма група, че има кой да ни обясни каква е компетенцията на някой друг, защото явно никой друг не знае какви са компетенциите. Но да спрем дотам, да говорим по същество. Нали точно Вие, преди ние от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ да станем част от този парламент, сте гласували Закона, в който заместникът на този, за който сега говорим, че не може да бъде невоенен, може да бъде военен. (Реплики.) Тогава каква е логиката? Човекът, който е стигнал до върха, тоест е най-компетентният, тоест ние считаме, че щом човекът е стигнал до заместник, той е минал цялата тази верига, за която Вие ми говорихте, и че трябва да познава военното дело и военното разузнаване, и така нататък. Стигнал е до върха, тоест е един от най-компетентните по темата и ние му забраняваме той да направи последната крачка и всъщност да застане там, където е най-логично да бъде точно такъв човек. Аз виждам, че в почти всички области в държавата едно от най-нормалните неща е заместниците, тези, които са извървели целия път и са стигнали до върха, някой от заместниците да наследява и да заема следващия пост, дали било от подзаместник – от директор да стане заместник или от заместник да стане директор. Това е най-нормалното нещо и точно заради това ние още веднъж ще подкрепим Закона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки. Продължаваме с изказвания. Заповядайте, господин Зарков – имате думата. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Още в началото на мотивите на своето вето, а и тук прозвуча няколко пъти припомнянето, че в последните няколко години Народното събрание най-малко два пъти се е произнасяло по въпроса – трябва ли задължително директорът на Служба „Военна информация“ да бъде военнослужещ? Всъщност, за да бъдем конкретни – два пъти тук, на 1 октомври и на 5 ноември 2015 г. – подчертавам, защото това е Народно събрание, доминирано от партия ГЕРБ, се е стигнало до решението, че трябва задължително този човек да бъде военен. Съвсем не е чудно защо това предложение се е наложило, въпреки че в първоначално внесените законопроекти за Закона за военното разузнаване това не е било така. Вие, мнозинството на ГЕРБ от миналото Народно събрание, по предложение на БСП сте приели това решение. Достатъчно е да си припомним този дебат. Тук някой се усъмни в нашата компетентност, но са се изказали от тази трибуна и са достъпни в Библиотеката на Народното събрание изказвания на авторитетни народни представители и безспорни експерти в областта, като генерал Михо Михов, бившия началник на Генералния щаб, освен всичко друго, Ангел Найденов – бивш министър на отбраната, хора, които разбират това нещо. И като споменах господин Ангелов и понеже се заговори и за историята на военното разузнаване в България, ще си позволя само да отпратя и към становищата, които в момента са на разположение, изготвени от експерти на Центъра за изследване на отбраната и сигурността, където детайлно е обяснено що е то военно разузнаване, каква е ролята на Служба „Военна информация“ и защо е напълно абсурдно директорът му да не е военнослужещ. Всъщност повечето аргументи са доста ясно изразени и в мотивите към ветото, а и в това, което прозвуча днес от колегите. Няма смисъл да ги повтарям, а и честно казано, не чух някой сериозно да ги оспорва. Ще си позволя да сведа до вниманието Ви само още един аргумент. Многократно е подчертано и отбелязано във ветото, че Служба „Военна информация“ е интегрална част от въоръжените сили на Република България. Освен нея и, разбира се, Българската армия, такива са и други структури – Военномедицинска академия, Стационарната комуникационно-информационна служба, Военно-географската служба, Военната академия, военните училища. За нито една от другите служби на никой и през ум не му минава, че директорът може да е нищо друго, освен военен. Единствено за Служба „Военна информация“, и то периодично, се поставя въпросът: не може ли да е цивилен? Защо това е така според Вас? Според мен е заради характера на нейната дейност, който е много по-интересен за определени политически среди, отколкото този на Военно-географската служба например. Тук стигаме до същността на въпроса. Нека бъде ясно, че в случая зад невинното понятие „цивилен служител“ се крие понятието „политическо лице“. Въпросът, пред който президентът ни изправя повторно, не е гражданин или военен, а е безпартиен или политик. Неслучайно дебатът и през 2015 г., и сега стига винаги до конкретни имена. Не толкова личностите са важни тук и с това аз искам да взема отношение – защо не трябва да е цивилен, да дам още едно обяснение. Въпросът не е в личностите, въпросът е в йерархията, която стои зад съответния човек. Определяйки, че директорът ще е военен с висше военно звание, Законът го вписва в рамките на строгата и деполитизирана йерархия на въоръжените сили. Обратното, така нареченият цивилен служител стои отвън тази система, той се вписва в друга чисто политическа рамка, в съвсем различна йерархия и най-яркото доказателство за това е конюнктурното поведение на партия ГЕРБ по този въпрос. Преди четири години подкрепиха изискването за военнослужещ, за да махнат един директор, днес го отменят, за да назначат друг директор – това е голямата разлика. И в двата случая решението им е продукт на неизказани политически сметки и на сложни коалиционни взаимоотношения с Реформаторския блок тогава, с „Обединени патриоти“ днес. Очевидно е и неудобството на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който през 2015 г. е направил изрично предложение в Закона – не за какво да е, а директорът на Служба „Военна информация“ да бъде с ранг заместник-началник на Генералния щаб. Нали разбирате, че това не може да е цивилно лице? Днес той най-вероятно се чувства неудобно и затова отсъства от този дебат. Уважаеми народни представители, уравнението, пред което сме изправени, е сравнително просто – подкрепяйки ветото на президента, ще подкрепите разума и експертизата, в която повечето от Вас са убедени, сигурен съм. Отхвърляйки ветото, съзнателно ще допринесете за политизирането, а и оттам, до голяма степен, за компрометирането на поредната институция. Това вето не е противопоставяне, то е шанс да не се стигне до това. Не изпускайте този шанс, моля Ви! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Реплики има ли? Реплика – господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, много Ви моля, след като правите преглед на това какво е било в миналите обсъждания по темата за „Военно разузнаване“, да ми отговорите дали сте забелязали, че в тогавашните предложения предложението на „Българската социалистическа партия“ беше и заместниците да са военни, именно изхождайки тук от някои спекулации, че заместник може да бъде цивилен, а пък не може да бъде директор на Служба „Военна информация“. Погледнете, искам да ми кажете дали това е вярно. Вие пропуснахте, господин Зарков, и нещо друго, което според мен е много важно в аргументацията. Когато този човек отиде да присъства на събирания на началниците на партньорските служби, ще бъде единственият с цилиндър, а не с фуражка, ще бъде единственият цивилен, а не военен. Моля да ми отговорите дали това е нещо, което е иновативно в отбранителната политика на страните – членки на НАТО, които искаме да въведем, да бъде повсеместно, или ще се научим от чуждия опит, за да не правим такива грешки? Ще Ви помоля да ми отговорите, а иначе сте абсолютно прав за лупингите, които се правят, и най-вероятно наистина конюнктурата в някои случаи е водеща пред разума. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков. Втора реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, аз няма да взема отношение по нещата, от които не разбирам. Не знам какви точно са военните структури в НАТО. Това, което прочетох по въпроса, е, че няма друг случай на цивилен в момента. Това, на което бих искал да Ви обърна внимание, потвърждавайки всичко казано от Вас, е, че, първо, стенограмите са достъпни и всеки може да се запознае, вярвам колегите са го направили, но, второ, и това, което пропуснах да кажа – президентът Плевнелиев връща Закона именно в тази му част. Тук още веднъж обсъждате, Вие сте били тук с колегите, обсъждате го както и сега, между другото – те мълчат, в стенограмата няма техни изказвания, но гласуват откровено и категорично, че това трябва да бъде военен. Техни тогава коалиционни партньори от „Реформаторския блок“ защитават обратна теза. Днес това, което се случва, не може да избяга от политическата конюнктура. Казахме, че това е стотното вето – едно от тези сто е било именно на президента Плевнелиев по този въпрос. Това поставя и другия въпрос за устойчивостта на нашето законодателство. Няма да се уморим да повтаряме, че един закон и един въпрос, когато бъде решен, трябва да има някаква трайност, а не може всеки път, за да удовлетворим един или друг коалиционен явен или неявен партньор, да отваряме законите. Това е вредно не само за тази служба, това е вредно за цялата ни държавност. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Процедура. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, съвсем кратка процедура. Служба „Военна информация“ е пряко подчинена на министъра на отбраната. Виждаме от колегата Зарков – какво предложение е направил министърът на отбраната. Правилно, като временно изпълняващ длъжността „ръководител“ на тази служба, министърът на отбраната е назначил професионалист човек от кариерата. Моята процедура е – нека тук да дойде министърът на отбраната, пряко подчинена му е Службата, важен закон, касаещ развитието на Службата. Моля да бъде поканен министърът на отбраната господин Каракачанов тук в залата. Да видим, да защити своите позиции – защо преди това от „Обединени патриоти“ 2015 г. са имали едно становище, сега имат друго становище, защо са тези назначения, защо са тези предложения? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Обратно становище. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Аз имам по-логична процедура, господин Попов. Когато гледахме Закона по същество на първо и второ четене, тук бяха и заместник-министърът, и министърът. Сега опонираме с президента. Аз правя процедура – да дойде президентът тук и да защити тезите. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Може шефът на НАТО да дойде. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Господин Попов, ще уведомим вицепремиера. Уважаеми господин Сидеров, заявихте изказване – заповядайте. ВОЛЕН СИДЕРОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, колеги! Аз подкрепям и двете процедури. Между другото, колегата Попов ме изпревари, щях да предложа същото – и министърът на отбраната, и президентът трябва да са тук, тъй като ние днес обсъждаме дали да приемем ветото на президента върху един очевидно лобистки закон – поправка в закон, и по тази тема нямаше обществена дискусия. Аз и моите колеги от „Атака“ ще се посъветваме как да гласуваме, но е необходима дискусия, дискусия нямаше. Това, което чухме тук, не беше дискусия по същество. Дали да е цивилен, или военен шефът на „Военното разузнаване“, не знам дали е тема? То имаше цивилен – Йордан Бакалов, смениха го с поправка в Закона. Сега е военен, иска се отново поправка, за да бъде отново цивилен. Аз питам: кой ще е новият цивилен, поставен като шеф на военното разузнаване? За това тук е нужно да бъде министърът на отбраната, за да го запитам директно в лицето: кой ще бъде това – отново Йордан Бакалов, който вече е бил и има опит, или бате Харо, който вече е на свобода? (Смях.) Той е длъжен да отговори, защото това е важен въпрос. Тук един колега каза, че Военното разузнаване съществува от 128 години, преживяло е всички превратности на българската трагична и драматична история, преживя и годините на прехода към хаоса, сега обаче при управлението на министъра на отбраната Каракачанов военното разузнаване е пред фалит, пред срив. Същият този министър, който с лека ръка даде два милиарда, за да купува чертежи, на които са нарисувани самолети, но не знам дали са ѝ нарисувани. Същият този министър, който разпродава вкусни и апетитни парчета по Черноморието от българската земя – не знам на кого – може би на чужденци, може би на олигарси, и превърна Министерството на отбраната в агенция за недвижими имоти. Не за това гласуваха избирателите на „Обединени патриоти“, не за това говорехме пред избирателите, когато бяхме на митинги, когато аз издигнах господин министъра. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Сидеров, моля Ви, влезте в темата. Отклонявате се в нарушение на Правилника. ВОЛЕН СИДЕРОВ: Да, това е в темата. Ако искате, спрете ми микрофона. Това вече се е случвало. Няма проблем, ще го кажа другаде. Когато издигнах за президент сегашния министър на отбраната, когато му правих митингите и когато съдействах да стане министър на отбраната и вицепремиер, нямаше обещание към избирателите да даваме два милиарда за ненужни скъпи самолети, а да ги даваме за пенсии; нямаше обещание да продаваме парчета от българската земя на незнайно кого – на олигарси и чужденци; нямаше обещание да даваме Военното разузнаване на някой нов бате Харо, така че ние ще помислим как да гласуваме. Това ще се види на електронните резултати. Въпросът е в това, че ние имаме един министър на отбраната, един вицепремиер, който трябва да подаде оставка, ако правителството иска да оцелее. Това е моето мнение. Господин Председател, ще си оставя малко време, ако все пак господин министърът на отбраната благоволи да дойде, господин президентът също е поканен – те да кажат своите аргументи, защото аз във ветото на президента не прочетох същината на въпроса: за кого се готви това място, което сега се освобождава със съдействието на ГЕРБ? Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров. Има ли реплики? Заповядайте, уважаеми господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Господин Председател, госпожи и господа! Господин Сидеров, не мога да не се съглася с Вас, че Вие сте издигнали господин Каракачанов и сте го направили вицепремиер, министър на отбраната, може би и председател на ВМРО сте го направили Вие, поради простата причина, че господин Каракачанов участва във ВМРО във времето, когато Вие бяхте активист на СДС и пишехте редакционни материали в „Демокрация“ във възхвала на мощта на НАТО и Съединените американски щати, срещу което сега протестирате. Но същността на моята реплика е, че Вие хвърлихте една бомба тук, казвайки, че военното разузнаване е във фалит. Много държа, много настоявам да се изясните в какво отношение имате предвид тази думичка „фалит“ – финансов, ресурсен, кадрови или оперативен, защото това е нещо, което трябва да тревожи всички български граждани, и то под ръководството на господин Каракачанов. Какво имате предвид? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов. Втора реплика – господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, аз, когато назнача някой някъде, си го викам при мен, а даже не го викам, ами звънкам и му разпореждам какво трябва да направи. За всички от публичното пространство е ясно, а и Вие сте твърдели многократно, че освен за кандидат за президент Вие сте направили господин Каракачанов военен министър и вицепремиер. Така че молбата ми е да не използваме парламента сега и да го викаме тук, а му звъннете, извикайте го, даже му разпоредете какво да направи. Така се постъпва с хората, които са на пряко подчинение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Трета реплика няма. Уважаеми господин Сидеров, ще използвате ли дуплика? Не. Благодаря Ви. Продължаваме със следващи изказвания. Имате думата, уважаеми господин Гаджев. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първоначално нямах идея да се изказвам днес, но поради дебатите, които се състояха до момента, бих искал да направя някои пояснения, за да разсея съмненията, които се изказаха няколко пъти в залата. Първото е, че едва ли не ще се назначи политическа фигура или човек, който ще е политически обвързан. Все пак да имаме предвид, че тук не важи толкова Законът за държавния служител, а по-скоро разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили, които предвиждат освен деполитизация на военнослужещите, а деполитизация и на цивилния състав към въоръжените сили и Министерството на отбраната, включително и забрана за извършване на каквато и да е политическа агитация на територията на Министерството на отбраната. Така че и да се назначи, винаги ще бъде деполитизиран, такива каквито са и цивилните служители във всички структури на Министерството на отбраната – те са деполитизирани, единствените политически фигури са кабинетът на министъра на отбраната. Беше споменат един цивилен директор на Службата, но нека не забравяме, че имаше и друг цивилен директор. Забелязва се една тенденция за особен интерес от страна на президентската институция в различни мандати точно към Служба „Военна информация“. Аз си спомням и президента Първанов с неговите желания да назначава и да контролира избора на директор на Службата, после споменахте ветото на президента Плевнелиев, сега поредно вето на президента Радев. Така че определено президентската институция в различни мандати има своя особен интерес към Служба „Военна информация“. Относно предния цивилен директор – нека не забравяме и господин Веселин Иванов, полковник от резерва от военното разузнаване, също така нов цивилен служител. Не съм чул някой да казва лоша дума по време на неговото управление. Той впрочем попадна точно по време на Арабската пролет и на най-интересни от гледна точка на Службата действия и години. Спомена се тук от един уважаем колега преди мен, че, видите ли, за други структури от системата на въоръжените сили не се предвижда подобна разпоредба – да може да се управлява или от военнослужещ, или от цивилен служител. Простата причина е, че това е записано единствено в Закона за военното разузнаване. В Закона е записано, че може да е военнослужещ. Всичките други останали длъжности се определят с указ на президента, така нареченият указ за длъжностите, изискващи военни звания, които, между другото, може да проверите колко често се променят. Последната му промяна е от тази година и от 2018 г., когато се вкарват и изкарват различни длъжности, които могат да се заемат от военнослужещи. Примери са дирекции в Министерството на отбраната, различни щабове и така нататък, и така нататък. Броят на генералите, между другото, се мени постоянно и това става с указ на президента, разбира се, по предложение на Министерския съвет и на министъра на отбраната. Едно нещо не мога да разбера тук и ми е малко странно. Нека да кажем много ясно: дали ще е цивилен, дали ще е военен, ръководителят на Служба „Военна информация“ се назначава от президента и по предложение на министъра на отбраната. Нали не очаквате сериозни хора като министъра на отбраната, като министър-председателя, който съгласува, и президента, който назначава, да предложат човек, който не разбира какво да работи. Разбира се, че те ще предложат човек, който знае какво да прави, и президентът ще назначи човек, който знае какво да прави в тази служба, независимо дали е военнослужещ, или цивилен. В крайна сметка и военнослужещите не са едни и същи. Има различни специалности, както и тук бивши военнослужещи – някои са пилоти, други са артилеристи. И там има различни професии. Така че и тогава винаги е в прерогатив на министъра на отбраната да предложи дали военнослужещ да е подготвен за тази служба и за спецификата на Службата. Пак ще кажа – дали ще е военнослужещ, или цивилен, президентът накрая го назначава, никой не му отнема правомощията в това отношение. Аз съм дълбоко убеден, че независимо дали е цивилен, или военнослужещ, следващият началник на Службата ще бъде висококвалифициран и ще знае как да си изпълнява задълженията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев. Реплики? Реплика – господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, Вие работите в тази сфера, познавате я добре. Като мен и Вие сте първи мандат народен представител. Затова си позволих да се реферирам към онези, които са обсъждали тези теми десет пъти преди това тук и са стигнали до определено решение. Политическа фигура не значи, че това ще бъде някой изявен политик. Политическа фигура означава, че това е човек, който идва отвън изграждането на една специфична система, която Вие познавате по-добре и която е системата на въоръжените сили. Разликата в йерархиите и в разбиранията е коренно различна. За да го кажа по-просто: до такава степен законодателят през 2015 г. е решил, че Служба „Военна информация“ трябва да е защитена от политическо влияние, че въпреки че ранга ѝ не го предполага, са направили мандат на този директор – определили са му петгодишен мандат, за да не може дори висшето политическо ръководство в лицето на министъра на отбраната да прави чистки вътре спрямо тази фигура или да оказва натиск. До такава степен е била издигната в разбирането на законодателите преди нас, доминирано от Вашата партия, идеята, че Служба „Военна информация“ трябва да има самостоятелно извънполитическо значение. Още нещо. Не е аргумент това, че президентът и тези министри ще се намесят в това назначение или в друго, Законът ще важи занапред дълго време. Президентите се сменят, министрите на отбраната се сменят. Този президент може да не назначи цивилен, другият може да назначи цивилен. Въпросът е ние, законодателите, какви рамки поставяме и рамките, които са поставени, означава, че трябва да бъде военен. Ако излезете извън Вашата експертиза, извън това, което си говорим, извън стенограмите и питате първия човек на улицата: „Господине или госпожо, абе директорът на Служба „Военна информация“ според Вас военен ли трябва да бъде?“ Ще Ви погледнат неразбиращо. Понякога трябва просто да се уповаваме на здравия разум. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Втора реплика? Имате думата за дуплика, господин Гаджев. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Зарков, през 2015 г. се прие не само Законът за военното разузнаване, който не е закон за Служба „Военна информация. Прие се цялостният пакет закони, урегулиращи службите за сигурност, включително за Държавна агенция „Разузнаване“, включително общият закон, включително и Законът за НСО. Впрочем, преди да бъдат приети, ръководителите и на Държавна агенция „Разузнаване“, и на НСО бяха военнослужещи, а сега са цивилни. Между другото, тогава БСП ги подкрепи да станат цивилни. Ако не ме лъже паметта, през 2012 г. тогавашното Четиридесет и второ народно събрание подкрепи възможността да бъде цивилен ръководителят на Служба „Военна информация“. Въпреки че е цивилен, ръководителят си свърши работата и успя да ръководи Службата. Тогава нямаше никакви критики от страна на натовските и партньорските служби за сигурност. Впрочем ако отворите на NATO's Military Intelligence Community, или по-скоро разузнавателната общност на НАТО, включително и по снимките може да се види колко са костюмите, колко са униформите. Не отричам капацитета на военнослужещите. Напротив, те абсолютно разбират спецификата на работата си, но не подценявайте, че има и в цивилния сектор достатъчно капацитетни хора, които могат да свършат тази работа, включително бивши военнослужещи. Така че не е нещо толкова извънредно, че да става такъв проблем, какъвто предполагате, че ще стане. Пак казвам, наистина президентската институция има някаква фикс идея към тази служба. И не този президент, а говоря по принцип, защото трети подред президент има своя особен интерес към Служба „Военна информация“, а не толкова към целия сектор „Сигурност“. В момента има и много цивилни служители, които са в Службата – те не са по Закона за държавния служител, те са по специфичен ред и със специфични умения и знания. Нека не подценяваме и техния капацитет. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев. Продължаваме с разискванията. Имате думата, господин Тошев. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, развихме отново темата в един според мен доста сериозен дебат. Доста сериозни аргументи се изказват и в двете посоки – и да бъде, и да не бъде директорът на военното разузнаване цивилен или военен, само че се използват и манипулативни аргументи, които или са неточни, или не са истина. По отношение на няколко пъти цитираната 2015 г. – какво е било дотогава и какво е било след това. Основното, което трябва да се спомене, е, че преди това не е имало Закон за военното разузнаване и службата е работила по вътрешни правилници, наредби и по военните устави. В 2015 г. изработваме Закона, между другото, за първи път и за другите специални служби. Наистина се развива сериозен дебат дали да бъде, или да не бъде военен шефът на военното разузнаване. Тук трябва да обясня на хората, които не са в темата „Национална сигурност, Българска армия и въоръжени сили“, няколко неща. Военното разузнаване е на три степени – тактическо, оперативно и стратегическо. Това, за което основно се говореше тук, е стратегическото военно разузнаване – Служба „Военна информация“. Във всяко поделение и подразделение на Българската армия едно от задължителните неща е да има разузнавач, само че те са военни, военнослужещи с различни звания и продължават службата си. И тук още една манипулация – ние не решаваме дали да бъде само военен, или само цивилен. Ние разширяваме обхвата на компетенциите на трите органа, които го предлагат. Това е министърът на отбраната, съгласувано с Министерския съвет и утвърдено от президента, който и да е той, които и да са те. В този случай не бих искал да кажа, че преодоляваме една дискриминация с този закон, но искам да кажа, че разширяваме потенциала, защото в ДАНС по трудовоправни отношения могат да работят като директори, като ръководители до 63 години и няколко месеца, в ДАР по Закона за държавния служител – до 64 години. Защо генералът, който ръководи Служба „Военна информация“ и му остават примерно 3 години от мандата, трябва, като навърши 58 години, ние да го пенсионираме, да го уволним от Службата? Никъде не е казано, че задължително от днес или от когато бъде публикуван Законът, че трябва да бъде цивилен. Следващото нещо – няколко пъти беше споменато от моите колеги с факти и имена, че точно между 2010 г. и 2015 г. директорът на Службата е бил цивилен и наистина я е ръководил добре. Следващото – не е вярно, че в момента в партньорските служби от НАТО са само генерали. В повече от половината закони на държавите – членки на НАТО, е дадена тази възможност и никъде не е казано, че трябва да бъде задължително цивилен. Ние също не казваме това нещо. И последна манипулация – колеги, не можем да сложим аптекар, не можем да сложим хлебар за директор на Служба „Военна информация“, понеже, отворете Закона, не е дълъг, не променяме критериите за назначаване на директора. Критериите остават същите, само че даваме възможност и цивилен да отговаря на тези критерии. Ето това е! Разберете го и не се опъвайте само заради това, че президентът за пореден път ще бъде наказан тук, от тази трибуна! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев. Реплики? Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, най-малкото на Вас, като военнослужещ от резерва, трябва да Ви е ясно, че това нещо, което се прави днес, най-малкото уронва честта и престижа на пагона. И не сте прави! Не сме опозиция, защото президентът го иска това. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, удължете времето на групата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря. И не се прави, защото президентът го иска или защото някой друг го иска, а защото ние сме установили в своята работа тук като народни представители, аз не съм първи мандат народен представител, работя доста години и съм установил от собствен опит и досег с тази служба, че тя е работещата служба на разузнаването в България. Да не влизам в повече подробности. До голяма степен това се дължи на факта, че тези хора работят за честта на пагона, защото те са военнослужещи в Българската армия, като започнем от най-нисшия чин до най-висшия чин – генерал. И в момента ние уронваме престижа на тази служба, най-малкото. Неслучайно тя се нарича Служба „Военна информация“, не е Държавна агенция „Разузнаване“, а е „Военна информация“. Данните, с които те разполагат, и апаратът, с който те разполагат, е изключително ефективен. Мисля, че колегите от съответните комисии могат да го потвърдят. По този начин ние ще демотивираме тези хора да работят оттук нататък. В никакъв случай аз не възприемам Вашия подход и разсъждение, че, видите ли, като сложим един цивилен, нещата ще се очупят вътре и ще станат по-добре. Напротив, няма да се случат по-добре и няма да тръгнат по-добре, защото аз не разбирам каква е Вашата градация от 2015 г. насам, защото Вие сте защитавали позицията да бъде военен ръководителят на тази служба, а сега в момента какво се случва? Защо го правите? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. За втора реплика – заповядайте, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, не сте прав! Променяме изискванията към този, който ще заема поста “иректор“ на Служба „Военна информация“. Променяме ги, защото в момента в Закона, изисквайки това той да бъде военен, сме записали, че трябва да бъде деполитизиран. В момента, в който ние пуснем възможността да бъде цивилен, той няма как да бъде деполитизиран, защото с това ще нарушим гражданските му права на цивилен човек. Ето това е един от проблемите, който съществува в момента – дали ще допуснем политиката да се намеси във „Военно разузнаване“, или ще оставим нещата такива, каквито са: във военното разузнаване деполитизирани да служат на Република България и на българския народ, а не да обслужват отделни политически интереси, независимо на коя партия са. И другото нещо, което искам да Ви кажа е, че когато говорим за това, че този генерал трябва да се пенсионира на 58 години, ами нека така да направим, че тези, които номинират съответния директор на Служба „Военна информация“, да бъдат така добри да номинират човек, който няма да се пенсионира предварително, защото възрастта ще му бъде достатъчна, за да отговаря на званието, което заема – въпрос на кадрова политика, въпрос на кадрова подготовка, въпрос на изграждане на кадри – военни! Повтарям: военни! И още един път искам, господин Тошев, да ми отговорите: в коя държава – членка на НАТО, шефът на военно разузнаване е цивилен? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. Трета реплика ще има ли? Не виждам. Господин Тошев, заповядайте. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Наистина съм военнослужещ от Българската армия и честно да Ви кажа – за себе си мисля, че стана по-добре тогава, когато дадохме възможност военният министър да бъде не генерал, а и цивилен, но това няма нищо общо със Служба „Военна информация“. Пак Ви повтарям, колеги, няма да слагаме нито хлебари, нито аптекари, нито лекари – чест и почитания за тези професии, за шефове на „Военна информация“. Напротив, от Службата израстват. И точно тук, мисля, че господин Ерменков го каза, няма политик да сложим там. Генералът, който навършва 58 години и има три години от мандата си още, продължава. Девоенизира се и продължава като цивилен да бъде директор на Службата, за да може да си използва пълния капацитет и пълната подготовка, която е имал до този момент като шеф на Службата. Това, което е важно да се знае – правим допълнение на нов закон. Този закон е само на четири години! Ние променяме закони, по които има десетилетен опит, десетилетна практика, а тук променяме нещо, което сме го написали преди пет години. Защо Вие преди това не го написахте? Колко години управлявахте? Защо държахте специалните служби без закони – за да може с един подпис на секретна наредба за тяхното ръководство да се променят условията? Ние го правим това тук, но с часове дебати, с часове разговори и с часове излагане на аргументи в двете посоки! Недейте да пипате там, където не разбирате! Благодаря Ви. (Реплики и провиквания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев. Моля за тишина! Господин Иванов, заповядайте за процедура. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Предлагам да подложите на гласуване процедурата за удължаване на пленарното заседание, на времето за работа в днешния ден до приключване на приетата от нас програма. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: До приемането на т. 7, а след това продължаваме с парламентарен контрол, тъй като е фиксиран часът за парламентарен контрол. Моля, гласувайте по така направената процедура от господин Иванов. Гласували 157 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 20. Предложението е прието. Господин Лазаров – изказване. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Дебатът беше доста дълъг и достатъчен. Направиха се ретроспекции. Аз просто искам да припомня на колеги, които бяха тук в 2015 г., а някои не бяха, но повдигнаха тази тема, имаше още един закон – за обединяване тогава на службите. То нямаше Служба „Военно разузнаване“, имаше „Военно разузнаване“ към Разузнавателното управление на Генералния щаб. Министърът на отбраната, който е политическо лице, си ги назначаваше и си ги уволняваше. Имаше обединяване на военното разузнаване и политическото разузнаване. Това беше внесено от колегите от „Обединени патриоти“. И ние, и БСП гласувахме „против“. Искам да го припомня, понеже се спомена кой как тогава е гласувал по текста, за който сега говорим. Коректно беше споменато, че – да, Законопроектът беше внесен с предложение да бъде цивилно или военно лицето. Това, първо. Второ, за първи път тогава във всичките служби от системата на националната сигурност направихме така наречените мандати, срокове за службата, за да има стабилитет. Това също беше казано. Хайде сега обяснете ми какъв е стабилитетът, когато поради навършване на пределната възраст за съответното звание – 58 години, един директор на Служба „Военна информация“, след като е работил година и половина или две години, бива отзоваван и идва нов? След две години идва нов, идва нов, идва нов… За този ли стабилитет говорим? А ние сме дали възможност – два пъти по пет години, за да има стабилитет в Службата, защото в партньорството с всички останали служби, партньорски служби и в НАТО, и в страните от Европейския съюз, и в нашите служби важното е, уважаеми колеги, доверието между службите, а то се гради със стабилитет, а не с честата смяна. Ето това правим с тази промяна – даваме възможност на един, който е бил директор на тази служба. Ние не променяме реда за назначаване. Ако е достоен, ако си е вършил работата, да може да си завърши и да има стабилитет в Службата. За това става въпрос основно, с което и част от колегите от БСП се съгласиха и внесоха такъв законопроект. А що се касае до това военен или цивилен – беше цитиран Законът за отбраната и въоръжените сили. Е, ами то и Националната гвардейска част е част от въоръжените сили и там също са военнослужещи, нали? Никой не спори по това. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров. Ще имаме ли реплика на изказването на господин Лазаров? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, предстои гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г. Гласували 197 народни представители: за 134, против 57, въздържали се 6. Законът за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване е повторно приет. Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията. Колеги, преминаваме към: КЛЕТВАТА НА НОВИЯ ОМБУДСМАН. Уважаеми народни представители, припомням Ви, че по време на вчерашното заседание, 4 септември 2019 г., предсрочно бяха прекратени пълномощията на омбудсмана при условията и реда на чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана – чрез прочитане и обявяване на подадената оставка. (Шум и реплики.) Колеги, моля, заемете местата си! Също така бяхте информирани, че на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за омбудсмана заместник-омбудсманът встъпва в длъжността на омбудсмана до избирането на нов такъв. С Решение на Народното събрание, прието на 28 януари 2016 г., за заместник-омбудсман е избрана госпожа Диана Петрова Ковачева. Съгласно чл. 12 от Закона за омбудсмана встъпването в длъжност като омбудсман става след полагане на клетва пред Народното събрание. Уведомих Ви, че на днешното заседание тя ще направи това. Квесторите, поканете госпожа Ковачева да положи клетва. (Всички стават.) Госпожо Ковачева, моля, повтаряйте след мен. ДИАНА ПЕТРОВА КОВАЧЕВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си. Заклех се!“ (Бурни ръкопляскания. Председателят поздравява омбудсмана: „Честито!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, седнете по местата си, госпожа Ковачева иска да каже няколко думи. Заповядайте, госпожо Омбудсман. ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Положих клетвата със съзнание за голямата отговорност, която поемам, и за важното значение на правозащитната функция на институцията на Омбудсмана. Ангажирам се с това моя основна грижа да бъдат правата и свободите на гражданите, както и задълженията срещу нарушения и неправомерни посегателства върху техните права. Дневният ред на институцията на Омбудсмана, както и досега, ще се определя от хората и от техните проблеми. Широкият правозащитен мандат на омбудсмана, определен от Конституцията и Закона за омбудсмана, е в съответствие с най-високите правозащитни стандарти, определени от ООН. Именно по тази причина тази година институцията на Омбудсмана получи признание и най-високия правозащитен стандарт от ООН, което е признание и за България. За мен това не е първият ден в институцията на Омбудсмана и аз съм наясно, че насърчаването и защитата на основните права и свободи на гражданите е доста широко понятие. Затова аз се ангажирам омбудсманът да е там, където са проблемите на гражданите, където има нарушени права, и с всичките си сили да отстоявам принципа и чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права. Наред с това, както и досега, разчитам на сътрудничеството на всички институции, включително и на сътрудничество от страна на Народното събрание и народните представители, защото институцията на Омбудсмана е така замислена, че омбудсманът може да посочи проблема, може да посочи решението, може да бъде упорит и настойчив в убеждаването на институциите да предприемат действия, но тяхно е задължението да го направят. По тази причина аз залагам на приемствеността, стъпвам на постиженията на трима силни омбудсмани, залагам на активността, залагам на добронамереността и на безпристрастността със съзнанието, че омбудсманът е винаги, винаги на страната на гражданите. Благодаря Ви за доверието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ковачева. Ние всички Ви желаем успех! Декларация от името на група. Заповядайте, господин Гърневски. СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Още в първия ден на есенната сесия на Народното събрание стана ясно, че пребоядисаните комунисти от БСП не са си взели никаква поука от загубата на евроизборите и в партизански план са възобновили своята жажда за власт. Днес в червената предизборна одисея показно и арогантно се хвърля червен кадър от най-висок ранг. Това е Омбудсманът на Републиката госпожа Мая Манолова, по-известна като госпожа Афера Костинбродска. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Бившият вече. СПАС ГЪРНЕВСКИ: След провала на дамския тандем от пролетните избори Нинова – Йончева, очевидно в боя е призована да влезе третата в партията най-изкусна манипулаторка на общественото мнение и, забележете, представена като независим кандидат. Едно е безкрайно ясно обаче: след като лидерката на лявата пустиня Нинова прибягна до този ход, краят на левицата в това си издание е настъпил. Да бъде издигнат кандидат за кмет – уж защитник на слабите и онеправданите, от партия като БСП, която винаги е потъпквала с демагогия, терор и грабежи съдбите на обикновените българи, е върхът на политическия цинизъм, а може би омбудсманът се завръща просто в истинското си амплоа. Преди това трябва да отговоря на няколко въпроса, свързани с политическото ѝ битие като народен представител от БСП в периода 2005 – 2015 г. Първо, при приемането на новия Граждански процесуален кодекс кой прокара текстовете в пленарната зала, свързани с изпълнителното производство срещу длъжниците, изцяло в полза на кредитори, банки и така нататък? Второ, кой бе персоналният депутат на братя Галеви и кой пропагандираше налагането на бандитския модел на печално известните бизнесмени, като казваше, че той трябва да бъде приложен в много от населените места в страната? Ако случайно станете кмет на София, госпожо Манолова, ще приложите ли модела на братя Галеви на столичани? Кой е вносителят на промените в Наказателния кодекс, станали известни като поправката „Ванко 1“? Тук трябва да се изясни, че ролята на Татяна Дончева е силно преувеличена, тъй като тя просто е защитавала текстовете така, както са изработени от вносителя Манолова. Кой внасяше поправките в Закона за Търговския регистър, с които три години подред се отлагаше влизането му в сила, за да могат определени фирми да го доработят? Кой защитаваше един митничар пред ръководството на МВР, че е станало някакво объркване и той нямал нищо общо с крупна контрабанда на цигари? Кой подаде сигнал в предизборния ден за размисъл на парламентарните избори през 2013 г., каква от изнесената информация в сигнала се оказа вярна? И най-вече: къде са моторните и въздухоплавателните средства с двойни дъна, които за броени часове преди изборите тогава трябваше да превозят нелегални бюлетини, включително и до чужбина? Отговорът е ясен. Има още много въпроси, на които може би ще бъде даден същият отговор. Трябва да се напомни и начинът, по който се е водила кампанията на Мая Манолова при избора на омбудсман. При него не са подбирани никакви средства, за да печели подкрепа и тя най-добре може да обясни какви точно са били тези средства. В заключение, още един интересен факт, касаещ юридическата грамотност на кандидат-кметицата. Откакто е встъпила като омбудсман са предявени десетина искания пред Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на определени разпоредби от действащото законодателство. Интересно е колко от тях са били уважени. Нека помолим медиите да направят тази справка, за да разберем как са били защитавани интересите на гражданите и трябва ли този съд да бъде причисляван към институциите, които са възпрепятствали изпълнението на задълженията на омбудсмана. Уважаеми столичани, очевидно госпожа Мая Манолова е най-доброто, което БСП може да Ви предложи като кандидат-кмет за иначе прекрасния Ви град. По-добро от нея биха били единствено Елена Йончева и, разбира се, лидерката Корнелия Нинова, само че и двете в момента са заети – Йончева тръпне в очакване в Европарламента да ѝ бъде свален имунитетът заради проблеми с правосъдната ни система, Нинова пък актуализира новата си визия, заради която изключително успешно загуби евроизборите, включително в секция „Първа“ в родната ѝ Мизия. Още днес е ясно, че това ще ѝ се случи и на 27 октомври в избирателните секции на българската столица. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гърневски. Продължаваме с последната точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА. Процедура. Заповядайте, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас, към Вашите функции и задължения като председател на Народното събрание и по осигуряване на възможността народните представители да изпълняват своите задължения съгласно Конституцията. За какво става въпрос? Хора, които са допуснати в сградата в качеството си на съветници, но се представят за журналисти, системно ходят, пречат, спъват, бутат и се опитват да предизвикат скандал, като в последния случай. Аз един път идвах при Вас и обясних, че такъв проблем има, че се опитват да провокират колеги, за да стане бой и после едва ли не някой бие журналисти и се държи некултурно и неучтиво към тях. В момента, в който Вие натиснахте звънеца за предстоящото гласуване на Закона за въоръжените сили и военното разузнаване, аз бях в кафето и идвам тук, той седи, държи ме за ръката, за да не мога да вляза в залата. Извинявам се, аз трябва ли да бия някой, за да вляза в залата и да мога да гласувам? От едната страна държи камерата, от другата страна държи микрофона, опънал кабела в средата, за да стане скандал. Господа, аз не искам, идвайки на работа, да се налага да се бия с когото и да е – било от опозицията като колега, било от управляващите, било от хора, които са допуснати по една или друга причина тук, в залата. Утре ще отида към кафето или към тоалетната, някой от тези хора ще вземе да падне, защото ще се престори, че е бит, и ще излезе, че народни представители бият някакви хора, представяйки се за журналисти или други хора, дошли в качеството им на съветници. Омръзна ми, идвайки на работа, да се съобразявам с всеки, който има кеф да си прави сензация или да си прави предаванията. Не може на влизане на входа, ето на тази врата, преди пет минути да седят двама души, представяйки се за журналисти, и да не ми дават възможност да вляза, а аз бързах да гласувам, защото все пак за мен кворумът е важен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: От коя медия са журналистите? ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не искам да правя реклама. Ще Ви я кажа в лично качество. Не искам да създавам конфликт между политически сили, но това нещо се случва в няколко поредни случая. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Досещам се от коя медия са. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ще Ви кажа: колега имаше рожден ден и влезе в парламентарната група да почерпи, както правим всички нормални хора. Дойдоха, бутаха го, закачаха го само и само да не му издържат нервите, за да изгони този човек, който нито е канен там, нито нищо, само и само да стане скандал. В момента трябва ли да пребия един съветник тук, в Народното събрание, за да си изпълня задълженията, и после ще кажете: как не те е срам, ти си изпратен там, за да правиш други работи, а не скандали и побоища?! Добре, този човек се чуди какво да направи, за да стане скандал или да стане проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако Вие не можете да се справите с тези задължения, да изберем друг председател, който може, но не искам, идвайки на работа, да се карам с когото и да е. На вратата ме спряха и се наложи да ги бутам, за да вляза да си изпълня задълженията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще взема мерки. Благодаря. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Не е редно! Много се извинявам, но това става за пореден път. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Наистина не е редно, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Три пъти съм идвал при Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е наистина. Благодаря Ви. Още една процедура? Заповядайте. ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Взимам думата по същия проблем. Това, за което говори колегата, всъщност е проблем от година и половина. Две жалби изпращаме от народни представители от НФСБ и ВМРО срещу съответния човек. До този момент този човек не е отстранен. Скандалите, насилието и тормозът продължават и Вие, госпожо Председател, благосклонно гледате на всички тези безобразия. Явно този човек е много скъп за Вас, но ние мислим, че оттук нататък ще искаме Вашето отстраняване, защото не може да се работи по този начин. Мислим по този вариант. Няколко пъти аз и колегите идвахме и Вие казахте: „Да, ще вземем мерки“. Тези мерки продължават от година, година и нещо. През това време ние сме обект на насилие, тормоз, провокации и удари от човек, който се представя за журналист, но той няма нищо общо с журналистиката и с журналистическата етика. Аз съм журналист от 35 години – такова нещо не съм видял! Ако за Вас, във Вашия край това е нещо нормално – по селата и в горите се борите с глигани, тук е Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да се държите по-почтително от трибуната на Народното събрание, господин Касабов. ВАЛЕНТИН КАСАБОВ: Или ще влезете в ролята си на председател, или Вашето място не е тук! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Касабов. Има много хора, на които мястото им не е тук. Ще взема мерки. ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, от място): Кога? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще разберете. Заповядайте, госпожо Белова, да изчетете Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание на доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на земеделието, храните и горите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск на заместник-министъра. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 3 септември 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията от Министерството на земеделието, храните и горите взеха участие Атанас Добрев – заместник-министър, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. От Изпълнителната агенция по горите: доктор Фатме Демирова – началник отдел, и инженер Юлиян Русев – главен експерт. На заседанието присъстваха и представители на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Законопроектът беше представен от народния представител Александър Сабанов, който припомни, че подобно предложение е било внасяно в началото на годината и е имало за цел предприемането на превантивни мерки срещу разпространението на заболяването африканска чума по свинете, но поради обществената реакция е било отхвърлено. Затова новото предложение е по-скоро, за да подпомогне Министерството на земеделието, храните и горите в ограничаване на разпространението на заболяването в незасегнатите засега райони на страната. В тази връзка със Законопроекта се предлага министърът на земеделието, храните и горите да може със заповед да променя сроковете за ловуване и да регулира числеността на дивечовите запаси при дивата свиня в случай на епизоотия. Заповедта ще се издава както и досега след съгласуване с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Обжалването на заповедта няма да спира нейното изпълнение. Министерството на околната среда и водите няма възражения по Законопроекта. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип текста на Законопроекта и предлага конкретни редакции за прецизиране на текстовете. В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“, от „Обединени патриоти“ и от „Движението за права и свободи“ подкрепиха Законопроекта, като заявиха, че според тях разпоредбата на чл. 54 следва да бъде по-обща и да не се конкретизира, че се прилага само при епизоотия при дива свиня, за да дава възможност за предприемане на мерки при всички случаи на поява на заболяване, независимо от вида дивеч. Същото становище беше изразено и от Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова. Ще има ли мотиви? Не. Откривам разискванията. Колеги, заповядайте. Заповядайте, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект от колегите е свързан с възможността при сложна епизоотична обстановка – на каквато сме свидетели в България през 2019 г. с африканската чума по свинете, със заповед на министъра на земеделието и на околната среда да се променят сроковете за лов, като съответно това се съобрази с предложения, направени от Агенцията по храните, а също и от Изпълнителната агенция по горите. Поне за трети път обсъждаме тази тема в Комисията по земеделието. Успехът е променлив. Не знам дали и промените, които в момента се предлагат за гласуване, ще решат въпроса предвид факта, че кризата с африканската чума в България е факт. Загубите са огромни и съответно намаляването на популацията на дивата свиня, защото така, както е записано, регулира числеността. Тя и сега се регулира. При епизоотична обстановка означава, че спрямо плановете тя трябва да бъде на много повече, отколкото при нормална обстановка. Съответно затова се изисква огромна координация между институциите, за да може Законът да изпълни своето предназначение. Ние подкрепихме в Комисията предлаганите промени с усещането, че са необходими обаче много повече усилия между първо и второ четене – да се дефинира задачата, която се поставя с промяната в Закона и тя да реши именно въпрос, който, ако беше поставен миналата година, и беше реализиран, може би нямаше да стигнем до тази ситуация в момента. Даже не знам към настоящия момент колко са огнищата на африканската чума по свинете при дивите прасета. По едно време бяха 34 – 35, но почти всеки ден или в седмицата има промяна в бройката. Така че това решение е закъсняло, но все пак като хора, които сме отговорни затова, което се случва в икономиката на държавата, особено в сектор „Свиневъдство“, ние го подкрепяме. Искам да поставя един въпрос. Не ги виждам вносителите. Той възникна при мен след заседанието на Комисията и е свързан с прилагането на Директива 2009, която определя задължението на всяка държава при промяна на сроковете задължително да изпрати уведомление и необходимата информация за предлаганите промени в Европейската комисия. Това е ангажимент на страната и съответно искането веднага със заповедта тя да влезе в сила, ако няма съответното уведомление към Европейската комисия, направено по съответния ред, да не ни вкара в процедура, която съответно би застрашила прилагането на Закона. Защото съгласете се, че при такива промени, които са свързани с европейското законодателство и са под особения надзор на Европейската комисия, е възможно да се достигне до ситуация, в която влизането на заповедта в сила веднага, да създаде след това проблеми на държавата. Това е един въпрос, който между първо и второ четене трябва да намери своето решение и прецизиране, за да може идеята на Закона, която има в момента, да бъде реализирана. В противен случай ще бъде промяна, която няма да изиграе своята роля, така както на нас ни се иска, особено в ловния сезон, който започва стандартно от 1 октомври, но има възможност да бъде коригиран с промяната в Закона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. Реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както чухте от Доклада на председателката на Комисията, ние подкрепихме това предложение, този законопроект по принцип. За състоянието в страната с африканската чума не искам да се връщам. На всеки от нас е ясно докъде я докарахме. За проблемите, които се причиниха с това заболяване, също няма да се връщам. На всеки от нас е ясно, че трябва да се предприемат много бързи и много адекватни мерки. Предложените промени не са първи. Доколкото си спомням, на два-три пъти разисквахме този проблем в продължение на две-три години. Така или иначе този текст не намери реализация досега, поради което считам, че дори и днес, и на следващото заседание да гласуваме такива подобни текстове те ще са отново закъснели, но все пак по-добре късно, отколкото никога – както казва народът. Така че идеята е хубава, за да може да се преборим с африканската чума по свинете при дивите прасета. При тези от задния двор и промишлените фирми успяхме донякъде да решим въпроса. Как го решихме? Ликвидирахме гостоприемника на болестта, тоест избихме всички прасета, но, за съжаление, случаите на африканска чума при дивите прасета в горите продължават. Колеги, ако имаме известен успех при питомните прасета – домашните и тези от големите ферми, то успехите при борбата с африканската чума при дивите свине в горите не са на същото ниво. Така че намирам идеята за хубава и полезна. Да се реализира колкото може по-бързо, за да можем да постигнем известен напредък и успех и там. Това, което ме притеснява, е, че текстовете са много конкретни и за конкретния случай, както изразих становище и на самата Комисия. Между първо и второ четене вносителите или някой друг – трябва да се уточним… Законът би трябвало да има по-универсален характер, да не засяга точно определена ситуация, точно определена болест, защото не е ангажимент на Закона да решава конкретната ситуация. Според мен Законът трябва да бъде по-универсален и да обхваща динамичните обществени отношения, които се развиват. Днес говорим за африканска чума, утре можем да говорим за птичи грип, вдругиден за някакво друго заболяване. Това означава за всяко едно заболяване, за всеки вид животни ние да променяме Закона. Молбата ми към вносителите е между първо и второ четене да се съобразят със становището, което беше изразено и от Министерството на земеделието, там са залегнали такива текстове, да се съобразят със становището на Националното сдружение на ловците и риболовците, където също има такива текстове, за да може този текст, който ще се гласува, предполагам, другата седмица, да придобие един по-универсален и по-общо действащ характер. Втората ми забележка към Законопроекта е да се вземе предвид и тази празнота, която в момента съществува. Колеги, с тези предложения в Закона за лова ние не обхващаме едни много големи територии в нашата страна. Имам предвид защитените територии и резерватите. Законът няма приложение в тези територии. Това означава, че всички животни от горските територии, където важи Законът за лова, животните ще се изместят в защитените територии и резервати. Така че предложението ми е между първо и второ четене да решим и този въпрос, за да можем да обхванем колкото се може по-голяма част от територията на нашите гори. С тези забележки и с тези очаквания за такива промени между първо и второ четене ние ще подкрепим предложения законопроект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Абазов. Има ли реплики? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване? Господин Динков, заповядайте. НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Проблемът с африканската чума се коментира от 2014 г., когато бяха първите примери в Прибалтийските държави. Типично по нашенски и администрацията, и населението, и ловците си мислеха, че при нас ще се размине, а тя нахлу с голяма сила. През изминалата година и през тази година пролича липса на координация, променяне на условия и ред други разпоредби във връзка с мерките, които се прилагат за ликвидиране на африканската чума. Вярно е, че при нас са обхванати доста повече територии, но има и примери, където държави като Чехия са се справили много бързо, макар и на по-малка територия. Опитът на други държави би трябвало да се ползва в това отношение. През миналата година имаше много проблеми по отношение на загробването на животните, по отношение даването на проби, по сроковете за връщане на пробите, по съхранението на животните в хладилни камери и така нататък. Да се надяваме, че през тази година с това, че вече има повече лаборатории за изследване, този въпрос ще бъде компенсиран и решен в добри срокове. Има европейски държави, където се използват и други методи като специални контейнери, където се слагат животните, и които се извозват на автомобил в екарисажи. По разчетите на Съюза на ловците около 3000 контейнера биха свършили работа за ловните райони в България. Много се разчита и на индивидуалния лов, като за него се дава определена компенсация от държавата, но за нашите условия индивидуалният лов не може да свърши работа, защото условията, в които трябва да се ловува сега, не са подходящи за такъв лов, пък и ловните дружинки обикновено гледат песимистично на индивидуалния лов, тъй като си мислят, че по време на такъв лов могат да бъдат отстрелвани и друг вид животни. Считам, че координацията между отделните институции и Съюза на ловците, и мерките, които се предлагат, трябва да бъдат разглеждани ежемесечно, независимо от това, че сега приемаме този проектозакон, за да може да има наистина ефективност при борбата с африканската чума и за да могат ловците наистина да помогнат. Ние се надяваме, че с мерките, които ще бъдат възложени, трябва да се намали популацията до 0,5 прасета на 100 хектара, даже някои коментират и 0,3, което е твърде оптимистична цифра, но, ако наистина няма координация, тези желания няма да бъдат постигнати. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков. Има ли реплики? Няма. Господин Иванов, имате думата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние разглеждаме този законопроект, който, за съжаление, не влиза за първи път в тази зала. По някаква причина, неясна за мен, той беше отхвърлен досега, въпреки мотивите, разговорите, примерите, които сме давали през годините, защото говорим за години назад. Алармата за африканската чума по свинете беше подадена много, много отдавна, а тук се възприемаше като нещо имагинерно, нещо, което по никакъв начин няма да ни засегне, но една сутрин се събудихме и тя се оказа в нашите дворове, в нашите стопанства и един цял отрасъл е заплашен от съществуване. Безспорно е, че нашата парламентарна група ще подкрепи този закон, но не трябва да си затваряме очите за това, което мина, и това, което предстои, защото основният проблем, който аз набелязвам и съм го набелязал през предходни периоди, е прилагането на Закона. Аз не съм убеден, че този закон ще бъде прилаган в тази степен, в която се очаква, за да даде необходимите резултати. Няма да забравя тук с предходния министър Порожанов на контрол колко сме си говорили на тази тема и как господин Порожанов упорито бягаше срещу необходимите мерки, които трябва да се вземат, за да се ограничи разпространението на тази тежка болест, която в момента е тук, и никой не знае как да се справим с нея. Уважаеми колеги, аз не съм убеден и че след приемането на Закона Министерството на земеделието ще тръгне в пълна степен да вземе необходимите мерки да се ограничи популацията на дивите прасета. Както тук колегата Абазов постави въпроса за защитените територии, аз поставям въпроса и за частните ловни стопанства – как ще се процедира в тях? Как ще се уредят взаимоотношенията между стопанисващите подобни участъци и Министерството на земеделието, което получава пари от тези гори? МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Има договори, договорни отношения. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Именно подобен род разсъждения ни поставят в ситуация да се съмняваме в ефективността от това, което се случи. Искрено се надявам в дебата между първо и второ четене всички тези подробности да бъдат изчистени. В противен случай ще бъде един пореден неработещ закон, защото и за началото на ловния сезон вече е изтървано да се удължава срокът. Може би се има предвид да се удължи срокът на ловния сезон. Въпреки заповедите на министър Танева да се допуска индивидуален лов, да се намалява популацията – такова нещо, мога да Ви кажа, не се случва. Никъде не се намалява в момента популацията на дивата свиня, а тя е основният разпространител на тази болест и в частните стопанства. Сериозно поставя под съмнение ефикасността на администрацията изобщо и нейното желание да се справи с този проблем. Колегата Динков постави въпроса за екарисажите. Какви екарисажи бе, колеги! Те не работят, тях ги няма. Целенасочено тези екарисажи се закриха, отнема се лицензът, на някои се върна и продължава Министерството и Българската агенция по безопасност на храните да не контактуват с тях и да не подписват договори с тях, при положение че това е най-сигурният начин да се обезопасят тези опасни отпадъци от трупове на животни, които се евтаназират в съответните ферми. Именно по тази причина всичко, което се прави тук, го считаме и за закъсняло и че едва ли ще даде необходимия ефект. Затова отговорността ще бъде търсена изключително сериозно както от Министерството на земеделието и храните, така и от Българската агенция по безопасност на храните, които неслучайно в момента и Прокуратурата проверява заради бездействия и действия, които са ощетили и продължават да ощетяват българските стопани. И никой не взима отношение по тази тема. Никой не се интересува и темата не се повдига. Вие много добре знаете, че тази агенция е под личното командване на господин премиера. Дори министърът не е отговорен за действията на служителите на тази агенция. Колеги, искрено се надявам това, което гласуваме днес, да даде някакъв ефект, но, за съжаление, съмненията остават. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Приема се. Процедура – госпожа Белова. МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, на основание чл. 83, ал. 1, моля срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде съкратен на три дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Мария Белова. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 31 юли 2019 г. до 4 септември 2019 г.: Постъпило е питане от народните представители Атанас Стоянов, Александър Сиди и Калин Поповски към Нено Димов – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите относно термичното третиране на отпадъци в страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 септември 2019 г. Писмени отговори от: - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Георги Стоилов, Димитър Данчев и Иван Иванов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народния представител Кристина Сидерова; - министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Александър Мацурев; - министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Иван Вълков; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Нона Йотова; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Милен Михов; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Манол Генов и Георги Гьоков; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Румен Гечев и Валентина Найденова; - министъра на финансите Владислав Горанов на 10 въпроса от народния представител Дора Янкова; - министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Николай Цонков; - заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Севим Али. Започваме с отговорите на въпроси. Първа ще отговаря госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, на питане от народния представител Антон Кутев относно правителствените политики в областта на националната сигурност в контекста на изострящата се глобална геополитическа среда. Заповядайте, уважаеми господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Едно от най-важните неща според мен, които се случват в света през последната половин година, е излизането на двете ключови държави – на Съединените щати и на Русия, от Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие. Както знаем, това беше направено на 1 февруари 2019 г. от Съединените щати. В отговор на това действие на 2 февруари 2019 г. от Договора за ракети със среден обсег на действие излезе и Русия. Това според мен променя външнополитическата обстановка в почти същата степен, в каквато тя беше преди около 30 години променена, когато е подписан този договор. Това според мен е изключително важно за всички участници в глобалната политическа игра, особено пък за държава като България. Защо казвам, че е важно особено за държава като България? Безспорно като членове на НАТО и на Европейския съюз имаме определени ангажименти, определена доза, надявам се, на гаранции за нашата сигурност. В същото време ние сме достатъчно малка сила в цялата тази игра и определено фактът, че глобалното равновесие на силите се нарушава, няма как да не се отрази на нашата собствена сигурност. Между другото, в контекста на това през юли 2017 г. на една конференция на ООН се изработва правно обвързващ документ за забрана на ядрените оръжия, който може да доведе до тяхното пълно премахване – цел, която се споделя от 122 държави. Договорът е открит за подписване и ратификация от страна на различните държави – членки на ООН, от 20 септември 2017 г. В тази връзка, както и във връзка с изтеглянето на двете държави – на САЩ и на Русия, от Договора за ракети за среден обсег, като пряко действие Европейският парламент с резолюция относно бъдещето на Договора за ликвидиране на ракети със среден обсег на действие и въздействието върху Европейския съюз, излиза с Резолюция № 2574 от 2019 г., гласувана на 14 февруари 2019 г., където призовава многостранното ядрено разоръжаване да бъде приоритет на външната политика и политиката на сигурност на държавите членки. Преди действията на САЩ и Русия по Договора резолюцията подчертава, че подобно развитие на ситуацията представлява заплаха за едни от най-важните приоритети на Европа в областта на сигурността, както и за европейската и световната сигурност и мир. Пак там се обръща внимание, че европейската сигурност следва да стане неделима и се призовава всички държави – членки на Европейския съюз, както и държавите – членки на НАТО, да действат съобразно с това. Тоест очевидно е, че отказът на Русия и САЩ от Договора поставя заплахи пред европейската, респективно пред българската сигурност. Това е доказано както от документите на европейските институции, така и от чистата логика на това какво правим през последните 30 години с нашата държава и с нашата Концепция за сигурност. Във връзка с това моето питане е: какви са конкретните политики на правителството, с които ще гарантираме националната сигурност на България в очевидно изострящата се глобална геополитическа среда, като имате предвид, че този въпрос беше зададен преди повече от два месеца? Междувременно през месец август този договор вече беше денонсиран. Аз се опитах да задам въпроса в някакъв контекст преди това да се случи, но, за съжаление, се оказа твърде мудно цялото това наше взаимодействие, и то не по друга причина… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Последни думи, госпожо Председател. …а по тази, убеден съм, че въпросът не е към Вас, а е към Бойко Борисов, и това, че в момента Вие стоите тук, а не Борисов, според мен е част от нарушение на Правилника на Народното събрание, но това е друга тема. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев. Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, безспорно питането Ви е изключително актуално. Съгласна съм с Вашата оценка и с това, което цитирахте като резолюция на Европейския парламент, че международната система по отношение на сигурността и разоръжаването е изправена пред нови предизвикателства след денонсирането и прекратяването на Договора за неразполагане на ракети със среден и малък обсег, по който договор всъщност бяха тези две страни. Това беше двустранен договор, а не многостранен. Но, тъй като питането Ви е доста по-широко, доколкото засяга целия спектър от политики за гарантиране, които са геостратегически, политически, икономически, военни, инфраструктурни, финансови, информационни и така нататък, в рамките на пет минути ще маркирам само основните, съвсем телеграфно, политики за сигурност на Република България. Ще се спра малко по-подробно на двата договора, които споменахте. Политиката за национална сигурност на България се ръководи от приетата от Народното събрание, от Вас, Актуализирана стратегия за национална сигурност, като основните акценти от Стратегията са разписани и в Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021. Целта на нашето правителство е да води миролюбива, активна и ефективна външна политика на база взаимноизгодно сътрудничество в защита на националните интереси. Тя, разбира се, е в съответствие с принципите и целите на Устава на ООН, а и също в унисон с ценностите на съюзите, в които членуваме – основно Европейския съюз и НАТО, като целта е защита на мира, сигурността, стабилността, развитието и просперитета. Всъщност това са целите, изведени на челно място. Отдаваме приоритетно значение на многостранния подход, като считаме, че членството на Република България в НАТО е стратегически избор и един от основните гаранти за националната сигурност. Друг такъв елемент – нещо, което Вие споменахте във Вашето питане, е участието ни в ревизирането на обща политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Инициативите и действията на Европейския съюз и НАТО остават определящи за укрепването на международната сигурност. Отстоявайки нашите собствени интереси, ние сме активен участник в процесите на развитието на двете организации. Не знам дали имам време да маркирам конкретни политики, които са в унисон с това. Едното е изключително активната ни работа по отношение на европейската и евроатлантическата интеграция на държавите от Западните Балкани – знаете, че това са съседни държави и тяхната сигурност и просперитет е пряко свързана с нашата; усилия по привличане на инвестиции, както и напредък в сферата на енергийната сигурност и диверсификацията на доставките на енергийни ресурси. В тази връзка бих посочила конкретни инициативи в отношенията с големите страни от Европейския съюз – САЩ, Япония, Руската федерация, Китай, Египет и други. Същото се отнася и за страните от Централна Азия и Кавказкия регион. Това наистина са много малка част от нещата. За съжаление, нямаме достатъчно време. Но сега по двата конкретни договора – споменатият от Вас и касаещ ядреното оръжие, контрола и средства за неговата доставка. Нашата политика е открита и последователна и се осъществява в съответствие с членството на двете организации. Ние сме страна по всички ключови международноправни инструменти в областта на контрола, на въоръженията и неразположението, и разоръжаването. По отношение на ядреното разоръжаване. Още от самото начало ние сме изцяло ангажирани с изпълнението на Договора за неразпространение на ядрено оръжие, който за нас влиза в сила през месец март 1970 г. До момента към него са се присъединили 190 държави, почти всички държави – членки на ООН, пет от които са официално признати за ядрени сили: САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай. Това всъщност са и членките на Съвета по сигурност – постоянните членове към ООН. Всъщност три ядрени държави не са се присъединили. Северна Корея излезе официално, но излизането не беше признато от международната общност. С този договор се създава съществуващата система за неразположение на ядрено оръжие и ефективно действаща система за контрол. С него е създадена Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която, освен че почти 50 години допринася за развитието на мирния атом, осъществява и верификационния процес върху ядрената програма на Иран. Както вероятно Ви е известно, Договорът за неразположение на ядреното оръжие всъщност за първи път поставя крайна цел – постигане на свят без ядрени оръжия. Друга важна стъпка по пътя към ядреното разоръжаване би била започване на преговори по договори за забрана на бързо разпадащи се материали и производството на ядрени взривни устройства в рамките на Конференцията по разоръжаване. Не съществуват преки пътища за постигане на пълно и необратимо ядрено разоръжаване. То е възможно единствено с участието на всички ядрени държави и ядрени технологии, при отчитане на различните аспекти на сигурността и след създаване на универсална и надеждна система за проверка за верификация. Поради това подписаният през месец септември 2017 г. в Ню Йорк и цитиран от Вас Договор за забрана на ядрени оръжия не би могъл да доведе до краен резултат. Първо, защото държавите, притежаващи ядрени оръжия, не са и няма да бъдат страна по него – всичките държави, дори и тези пет, които са се присъединили и са страна по договора от 1970 г. Второ, нито едно ядрено устройство – глави, преносители и така нататък, няма да бъде премахнато, с което няма да бъде постигната и целта му. Трето, подкопава системата за неразположение и неразпространение на ядрено оръжие, създадена с договора от 1970 г. Четвърто, не създава надеждна система за контрол върху унищожаването на такъв тип оръжие. Пето, не е договорен в рамките на установените форуми за разоръжаване на ООН, с което отново се подкопава съществуващата архитектура на международната сигурност. С други думи, той е мъртвороден и няма да допринесе за свят без ядрени оръжия, поради което България не може да се присъедини. Не се е присъединила нито държава, съюзник в НАТО, нито една от ядрените държави. По отношение на втория договор – за премахване на ракети със среден и малък обсег на действие, както казахте и Вие, че през последните 30 години този договор бе сред основните стълбове на европейската сигурност, преди всичко на европейската сигурност. С него бяха премахнати цял клас ракети. Следва да се има предвид обаче, че страните бяха само две, както казах – САЩ и Руската федерация като приемник на СССР. За да съществува обаче един договор, той трябва да се прилага и от двете страни. Още от 2014 г. има официални призив и данни от страна на НАТО Руската федерация да се върне към изпълнение на Договора. За съжаление, и на последната среща в НАТО всичките външни министри, не само от Европейския съюз, призовахме и двете страни да се придържат към изпълнението, защото този договор е наистина важен основно за европейската сигурност. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Много просрочихме времето, госпожо Вицепремиер. Има и уточняващи въпроси. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Знам, но толкова много въпроси… Така че заедно със съюзниците в НАТО оставаме отворени и ангажирани с диалог с Русия. Надяваме се в бъдеще да започнат преговори за нов подобен договор, в който да бъдат ангажирани не само САЩ и Русия, но например и Китай, и други държави. Не желаем нова надпревара във въоръжаването и насърчаваме запазването на постигане на Договора за премахване на ракети със среден и малък обсег. Ще участваме и продължаваме да участваме в консултациите по темата на всички нива в рамките на Европейския съюз и НАТО. Съжалявам, имам още какво да кажа, но наистина просрочихме много времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Ще имате такава възможност. Заповядайте, господин Кутев, за два уточняващи въпроса. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Госпожо Захариева, ние всъщност с Вас дотук направихме едно нещо: констатирахме, че ситуацията не е добра и че се влошава. Мисля, че тук нямаме различия в мнението си. Проблемът в цялата тази работа е, че – да, ние сме партньори и в НАТО, и в Европейския съюз, но в същото време България е особено засегната именно от отпадането и от денонсирането на този договор, защото ракетите със среден и малък обсег са точно тези ракети, които на практика стигат до нашата територия, ако говорим за някакъв бъдещ конфликт. Политиката на сигурност е политика, която предлага това. Тя предполага бъдещи конфликти, в които ние търсим начин, по който да гарантираме нашата сигурност. Именно в този контекст, именно в държава като България, която се намира на специфично географско положение и в която точно тези ракети със среден и малък обсег стигат до нас – защото те не стигат до Германия на практика поради чисто географски причини, и в случай, че в България имаме и купуваме едни осем или девет самолета, тоест нашата политика за отбрана е изключително ограничена, а в същото време на практика се оказваме цел, защото имаме бази на НАТО, тоест ние сме особено уязвими в контекста на европейската политика и на участието ни в НАТО по отношение на този договор. Именно затова Ви зададох това питане. Защото проблемът тук не е в това дали и до каква степен участваме в общите системи на НАТО. Ние участваме, слава богу, и това, разбира се, е единственият шанс, който имаме, но ние би трябвало да предприемем други допълнителни действия, за да гарантираме сигурността, защото рискът за България е много по-голям, отколкото за Съединените щати при денонсирането на този договор. Затова Съединените щати си позволяват много по-лесно да излязат от него. И именно затова моите два въпроса са – аз не съм машинистът и не съм натоварен с отговорността да водя тази политика, но си представям поне два пътя, които са всъщност уточняващите ми въпроси. Първият път е: имаме ли някакви специални отношения към Русия? Ако приемем, че от гледна точка на НАТО тя е основната заплаха за България в случай на конфликт, ние имаме ли специални отношения към Русия? Имаме ли някаква специална политика, с която да гарантираме, че евентуални военни заплахи могат да бъдат най-малкото обсъждани или по някакъв начин да сме третирани с друг аршин, а не с аршин, с който третираме Германия или Съединените щати? Това е първият въпрос. И вторият е: имаме или нямаме – какъвто и да е отговорът на първия – ние търсим ли начини в рамките на НАТО да си гарантираме нашите възможности и нашата сигурност по друг особен начин? България не е малка държава… Приключвам, госпожо Председател. България не е малка държава за рамките на Европейския съюз. Ние сме средна държава в рамките на Европейския съюз и това трябва да се знае. Държави като нашата обаче в едни глобални, военни и политически конфликти винаги са ставали жертва. Но са ставали жертва, защото сме били недалновидни и това нашата история много често го доказва. Липсата на далновидност, липсата на предвиждане на това какво може да се случи, липсата на подходящо позициониране – защото, окей, членове на НАТО и на Европейския съюз, това обаче в дадения случай – на повишен риск за България, не ни гарантира. Затова моите въпроси са тези: какво правим в конкретната си политика по отношение на Русия? Какво правим в конкретната си политика по отношение на осигуряване на специална сигурност за България в рамките на НАТО, благодарение на това че ние сме подложени на повишен риск? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев. Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Кутев, ще си позволя да Ви поправя – всъщност ракетите стигат до територията на цяла Европа, не само на Германия, но и на Франция, и на по-далечните държави. АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): На 500 километра са. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Петстотин са малките, за среден и малък обсег. Но така или иначе, този спор е излишен. Това, което България прави, както самият Вие казахте, е част от един отбранителен съюз. Решенията, в които България активно участва при формирането, не само при обсъждането им, на НАТО, е наистина призоваване за започване на преговори за нов договор, ако трябва и многостранен. Най-голямата гаранция и защита е просто да се въздържим, въпреки липсата на договор, да се разполагат такива ракети и от страна на Руската федерация по същия начин в близост до границите на НАТО. Така че към настоящия момент са, разбира се, стъпките, които сме предприели заедно със съюзниците – съвместни учения, засилване на разузнаването и обмена на информация, въздушни и противоракетна отбрана и така нататък. Това са по-скоро нещата в сферата на отбраната, но най-важното е дипломатическите усилия за връщане на преговори, започване на преговори по нов договор. Истината е следната: договор, който не се спазва от една от страните, няма как да бъде договор. В един момент като че ли интересите и на двете страни по него съвпаднаха, тоест неговото прекратяване. И тук не беше толкова по отношение на Европа и заплахата от Европа, а по-скоро от заплахата от Китай. Така че неслучайно и призивите на съюзниците в НАТО, мисля, че се присъедини и Русия към тях, е за преговори на многостранен договор с включване на Китай в него. Готова съм много по-дълго да говорим за това и считам, че тук, по отношение на интересите на България, всички трябва да обединим усилия. Някои от нещата няма как да кажа открито – нека, ако желаете, да обсъдим това в блицконтрол на Комисията по външна политика. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Господин Кутев, възможност за изразяване на отношение към отговора – заповядайте. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер! Да, аз очаквах така да се развие разговорът. Безспорно усилията за търсене на нови договори оттук нататък са важни – всъщност това е основното, което трябва да се гарантира отново. Пробивът, който беше направен преди 30 години, не вярвам скоро да се повтори. Действително са повече международните играчи. За мен обаче е важно все пак, аз се опитах да наведа на тази мисъл, за мен важни са две неща. Първото е, че в края на краищата в целия този контекст България според мен, независимо от всичко друго – между другото резолюцията на Европейския парламент показа достатъчно добре, че това е възможно, трябва да поддържа различни политики, особено към Русия. Защото ключов фактор като Русия в момента, няма никакъв смисъл да бъде изнервян, особено пък в контекста на последните наши два-три дена с Вас, където аз лично не видях никакъв смисъл от това изостряне на дипломатическия тон, най-малкото не е в наш интерес. Това обаче е подробност, това е малката част от цялата тази работа. По-голямата е ние имаме ли план за действие за това как да се гарантираме в максимална степен с държава като Русия, в която между другото ние в момента имаме пряк интерес. Ние очакваме част от „Турски поток“ да дойде в България. За последната година няма институция, която да не е била в Русия – в смисъл президент, министър-председател, председател на Народното събрание. Ние всички се изредихме на срещи да ходим, да гледаме, да си договаряме някакви интереси. И въпреки това ние продължаваме по някакъв начин да си изостряме отношенията там. А по отношение на сигурността това пък е ключово, тоест аз това не го разбирам. Мисля, че там на нас ни трябва особено специална политика по много причини, най-вече икономически и на сигурността. Това е едната част от нещата. И втората част от тези действия според мен на нас ни трябват конкретни действия по отношение на НАТО. Аз не претендирам да знам какви са, но пак се връщам на това: ние трябва да си гарантираме с особена сила нашите интереси в НАТО по простата причина, че ние сме подложени на по-голям риск. Ние сме много близо до Русия, ние сме държава със съответните бази на НАТО и в същото време сме с много малки възможности за самоотбрана от гледна точка на отбраната. Именно затова между другото бях насочил този въпрос не към Вас, а към министър-председателя. Защото това не е въпрос, по който трябва да отговаря само външният министър, защото той касае и Министерството на отбраната – касае поне две-три ключови ведомства. Приключвам, госпожо Председател. Ако сега отговаряше министър-председателят, аз съм сигурен, че щеше да имаме много по-пълноценен отговор на това, което е и моята забележка към ръководството на Народното събрание. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев. Позволете ми да благодаря на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. Продължаваме с въпрос към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно помещаване на дирекция „Бюро по труда“ в Шумен. Заповядайте, господин Иванов, да зададете въпроса. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпроса го зададох още юли месец, но поради ваканция и важни ангажименти може би днес дискутираме тази тема. Въпросът е продиктуван от следното: съгласно обявление на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Шумен, е обявена за публична продан сградата, в която се помещава дирекция „Бюро по труда“ – Шумен. Датата, която е отбелязана там за публична продан, беше 31 юли. Може би днес ще ни осветлите какво се е случило, защото все пак това касае работата на една дирекция от Вашето ведомство. Моля да ми отговорите: какви мерки са предприети, за да не се отрази това на дейността на цитираната структура от Агенцията по заетостта, а именно започналото изпълнително производство? Какви разходи са предвидени за излизане от създалата се ситуация и за чия сметка са? Може ли да ни отговорите: знае ли се за това нещо, взети ли сa предварително някакви мерки да се избегне този казус, за да не бъдат ощетени най-вече гражданите и служителите? Влизал съм вътре, знам какви инвестиции са направени, най-вероятно от Министерството на труда и социалната политика, за да се преустрои сградата, за да бъде използвана за тази цел и, разбира се, притеснението за бъдещето остава. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съгласно обявление от 22 април 2019 г. на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Шумен, е обявен за публична продан партерен етаж от административна сграда, в която се помещава дирекция „Бюро по труда“ – Шумен. В тази връзка Агенцията по заетостта потърси съдействието на областния управител на област Шумен и кмета на община Шумен за предоставяне на друга подходяща сграда. След кореспонденция и проведени разговори с двете институции с писмо отговор до Агенцията по заетостта кметът на община Шумен изразява готовност за съдействие с предложение за сграда общинска собственост, за която има и решение на Общинския съвет, град Шумен. В тази връзка Агенцията по заетостта е предприела следните действия: извършен е оглед на предложената сграда с цел осигуряване на помещение за изпълнение функциите на Бюрото по труда и е възложено изготвяне на техническо задание за извършване на строително-ремонтни работи в сградата в частта електро, ВиК, структурно окабеляване, отопление, ВЕИ инсталация, както и ремонтни работи, на базата на което ще се изготви количествено-стойностна сметка. Извършване на основен ремонт се налага поради състоянието на предложената сграда и с оглед спецификата на предоставените от дирекция „Бюро по труда“ услуги, а именно: обособяване на зони за обслужване на търсещите работа лица и работодателите, създаване на Център за работа на групово и индивидуално информиране, консултиране и професионално ориентиране, както и осигуряване на съвременно техническо оборудване. След изготвяне на количествено-стойностната сметка ще бъдат предприети действия за осигуряване на необходимите средства за капиталови разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика, тъй като в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за тази година няма предвидени капиталови разходи за основен ремонт на предложения имот. В случай, че средствата за капиталов ремонт на сградата бъдат осигурени, ще се предприемат последващи действия за сключване на договори за предоставяне на сградата за нуждите на дирекция „Бюро по труда“ – Шумен, между община Шумен и Агенцията по заетостта. Същевременно, отчитайки че недвижимият имот е собственост на УНИВЕРС ЕАД в ликвидация, дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в средата на месец юли се обърнах писмено към министъра на регионалното развитие и благоустройството с молба да не бъде допусната продажбата на държавна собственост, както и да бъде защитено предоставеното на Дирекция „Бюро по труда“ – град Шумен, безвъзмездно право на ползване и стопанисване на обособените части от сградата. На база на разменената кореспонденция се проведоха и експертни срещи по въпроса. Усилията ни за намиране на решения за проблема в тази насока продължават. Междувременно в отговор на част от Вашия въпрос за сроковете на подаване на писмени наддавателни предложения в двете проведени процедури със срокове съответно 22 май и 31 юли не са постъпили такива, като към настоящия момент не е обявена нова публична продажба на имоти. Това не ни успокоява. Работата ни за намиране на решение продължава. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, заповядайте – имате думата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изключително притеснително е, когато от трибуната се чува от член на кабинета, че държавата не полага усилия и грижи за собствената си недвижима собственост. Не говоря за Вас като министър на труда и социалната политика, защото тази сграда, както и Вие казахте, е собственост на дружество – собственост на Министерството на регионалното развитие. Това е, меко казано, безстопанственост, защото една сграда на три етажа се продава от частен съдебен изпълнител за 300 хил. лв. Слушах Ви внимателно и разбирам къде ще настаните тази сграда и какво Ви предлага общината. Това е едно бивше училище, така нареченото Пето основно, което е в окаяно състояние, ама наистина в окаяно състояние. Там ще трябват милиони, уважаеми господин Министър, за да бъде направено годно за ползване от Дирекция „Бюро по труда“ – град Шумен, и гражданите. Първо е неудобно за достъп. Не разбирам каква е сложността да се направи необходимата комуникация и ако трябва решение на Министерския съвет, да може да се запази тази сграда, защото 330 хил. лв. – не знам по каква причина и как се е стигнало дотам държавно дружество да бъде сложено на масата за продан. Изключително брутално е една такава институция като Бюрото по труда да бъде сложено на тезгяха и да бъде продавано от частен съдебен изпълнител. Имали сме случай болница да се продава от частен съдебен изпълнител, което е изключително неприятно. Надявам се това нещо да не остане като дежурно в политиката на това правителство. Нека да се вземат някакви мерки. Предложете ако трябва на Министерския съвет между двете министерствата да се направи съвместна работна група, да се покрият тези задължения и да остане тази служба там. В противен случай ще се видите принуден да харчите милиони, които няма да Ви дадат и следващата година да ги изхарчите, защото това е едно изоставено училище от години – поне от шест, седем години е изоставено, за нищо не се ползва, то се руши. Не знам какво ще направите вътре. Наистина нека да не остава като белег, нека да не бъде емблема, защото очевидно в тази посока се върви – нестопанисването на държавната собственост от самите министерства, което е един лош знак за всички служители надолу по веригата – министерства и различни структури, да не се грижат за собствеността си. Изключително сме притеснени за случващото се и се надявам да вземете мерки в тази посока, защото на следващата публична продан съм убеден, че цената ще бъде драстично намалена и някой ще го вземе на безценица, и ще се чудите какво да правите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Да чуем Вашата дуплика, господин Министър – заповядайте. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, разбирам, че Вие сте добре запознат с проблема и с търсените решения. Както казах, два варианта на решение всъщност разглеждаме и сме предприели като действия. От една страна, от Агенцията по заетостта, чието поделение се намира там, и от друга страна, усилията на Министерството на труда и социалната политика да намери решение, доколкото се касае за имот, който е държавна собственост и е обявен на публична продан за погасяване на едно задължение, което е значително по-малко от стойността му. Така че неслучайно подчертах в отговора, че усилията ни по втория вариант продължават и аз лично ще се концентрирам в тази посока. Надявам се да бъде намерено решение в тази ситуация, което, от една страна, да запази възможността на Дирекция „Бюро по труда“ да ползва помещенията, които, както Вие потвърждавате, са добре оборудвани за целта, и същевременно държавата да си запази един имот, който е държавна собственост. Моите усилия ще бъдат в тази посока, но другите действия бяха предприети като един допълнителен вариант за решаване на проблема, ако другото решение не бъде постигнато по причини, които не зависят само от Министерството на труда и социалната политика. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за неговото участие в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите. Първо, тя ще отговори на въпрос от народния представител Васил Антонов относно компенсиране на загубите на фермерите в резултат на констатирани огнища на африканска чума по свинете в селища от община Никопол и други дунавски общини в Плевенска област. Заповядайте, уважаеми господин Антонов – имате думата. ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема министър Танева! Правя уточнението, че моя въпрос го внесох в канцеларията точно преди два месеца – на 5 юни 2019 г., но това не го прави по-малко актуален днес. В началото на месец юни Българската агенция по безопасност на храните потвърди наличието на огнища на африканска чума при свинете в Плевенски регион. В резултат на това институциите предприеха незабавно мерки за контрол и ликвидиране на заболяването. На 4 юли започна принудителното убиване на свине в личните стопанства в селата Жернов, Въбел, Муселиево и Евлогиево. Това са всъщност първите четири огнища, в които се появи африканска чума по свинете. След това масово тези огнища се разпространиха много бързо в съседни области и съседни населени места. Това са тежки загуби за хората, които живеят в един от най-бедните райони на Европейския съюз. Моля, госпожо Министър, да отговорите в какъв срок и какви мерки ще предприемете Вие и повереното Ви Министерство за ликвидиране на бедствието, както и за пълното компенсиране на фермерите и личните стопанства за унищожените животни? Към днешна дата знае ли се колко са огнищата на поражение с африканска чума по свинете? Благодаря Ви и очаквам Вашия отговор, и имам още допълнителни, уточняващи въпроси към тази тема. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Антонов. Уважаема госпожо Министър, заповядайте – имате думата за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Антонов, да, и аз ще започна моя отговор с уточнението, че отговарях на парламентарни въпроси и питания на последното заседание на парламента преди лятната ваканция. Сега и на първото, така че на всички, които бяха на последното заседание, отговорих на въпросите. Няма значение в крайна сметка ние можем да дадем и актуалната информация към днешна дата. По отношение на огнищата в Плевенска област, и на практика едно от първите огнища, за които е зададен въпросът, няма да изброявам мерките, които са предприети – това стана преди два месеца на практика по отношение на ликвидиране на огнищата в Плевенска област, които бяха регистрирани. Предприети бяха всички мерки съгласно европейското законодателство, съгласно Пътната карта за борба с африканската чума по свинете, която е материализирана в Европейската стратегия за борба с африканската чума по свинете от 2015 г. Също така всички действия по отношение на компенсиране на собствениците на унищожени животни, така както е по законодателството – всичко е предприето. По отношение на актуалната обстановка, разбира се, че имаме точни данни за всички огнища. Какъв е актуалният статус към днешна дата? Тридесет и пет са общо регистрираните огнища, като: при тип домашна свиня са 33, при тип източнобалканска свиня, които бяха открити преди седмица, са 2 – те са в Шуменска област. От тези 33 огнища при домашна свиня в индустриални ферми са 7, във фамилни ферми са 3 и в лични стопанства са 23. Общият брой на засегнатите животни е 131 961 свине, от тях 161 източнобалкански. Към момента на практика единственото огнище, на което продължава унищожаването му, е Голямо Враново, в което остават още 1000 свине майки и 3600 броя подрастващи към вчерашна дата като информация, като планът е в понеделник да приключи и огнището в Голямо Враново. Тези данни, които споменавам в момента и които са актуални, мога да кажа, че от 22 дни нямаме регистрирано огнище на домашна свиня. За последните близо 40 дни от всичките тези 33 огнища при домашната свиня, или от 1 август, днес сме 5 септември, имаме регистрирани на практика само едно огнище при домашна свиня и източнобалканска – две. Интензитетът на огнищата беше през юли месец. Безспорно, факт за това намаление оказаха мерките, които взехме, макар и изключително тежки и непопулярни. Засегнати от всички тези огнища са общо 12 области на страната. Случаите при диви свине. При дивите свине са 57 случаите. Засегнати са общо 80 броя диви свине в 18 области на страната. Определени са 43 инфектирани зони, които са с различен режим на забранителни дейности. В последния месец – август, в който, пак казах, ние имаме на практика три огнища при домашните свине. Две от тях при източнобалканските, всички останали са случаи на диви свине, където интензитетът е висок. По отношение на решенията, които взе правителството за обезщетение на стопаните, които се включиха в борбата на всички институции на държавата срещу африканската чума по свинете, и доброволно усвоиха отглежданите от тях домашни свине в нерегистрирани обекти – пак казвам, в нерегистрирани обекти и без мерки за биосигурност, започна изплащането на това подпомагане. Каква е ситуацията към днешна дата или информацията от сутринта: 7430 подадени заявления в 90 общини и 562 места са получили това подпомагане на обща стойност 2 млн. 229 хил. лв. Продължава изплащането на това подпомагане с организация, прилагана от Българската агенция по безопасност на храните, във всяко населено място по определен график и по подадени заявления за подпомагане, отговарящи на критериите за взетите решения. Правителството отпусна от момента, в който аз встъпих в мандат, допълнителни средства по две постановления, последното от които за 28 млн. лв., и първото постановление от юли месец за малко под 4 милиона подкрепа за финансиране на мерките за борба с африканската чума по свинете. Отделно от това самото Министерство на земеделието, храните и горите със собствени ресурси осигури, и осигурява, разбира се, графика за изплащане на финансовата подкрепа на стопаните в личните стопанства, които бяха нерегистрирани и които приложиха мерки за борба със заболяването. Както виждате, интензитетът на огнищата при домашните свине от 1 август е драстично намален. Ще отговоря на допълнителни въпроси. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева. Заповядайте, господин Антонов, за реплика. ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Танева, не съм доволен от отговора на Вашия въпрос. Действително имахме дискусии в Народното събрание. Едната бе по инициатива на наши народни представители и най-вече на професор Бъчварова. Това беше в самото начало на кампанията. Поставихме редица въпроси. Не оставяйте с впечатление, че ние поставяме тези въпроси с цел злепоставяне. Нещо повече, искахме да бъдем полезни и по-бързо да можем да удовлетворим исканията на хората, съответно да се приемат необходимите мерки, съответно да бъдат направени необходимите обезпечения на хората. Ясно е, че имаше и Програма за африканската чума още преди няколко години, имаше много мерки. Имаше едно обучение в началото на януари в Пловдив 2018 г. за споделяне на опита на Литва, което смятаме, че беше най-благородно и е най-добре да се постъпи по този начин, но този период беше отминал вече безвъзвратно и смятаме, че е невъзможно да се случи. Това, което Вие коментирате за отпуснатите средства, мога да кажа, че е крайно недостатъчно. Не само е недостатъчно, но няма и система, по която се работи принципно. Първо, искам да кажа, че на 5 август Вашето Министерство обеща по 300 лв. помощи за всички стопани в 3-километровата и 20 километровата зона на изрична пресконференция в Министерството. На 21 август също във Вашето министерство стана на въпрос и се изнесе информация, че вече става въпрос за компенсации само на тези стопанства, които са в 20-километровата зона на свинекомплексите. Тук се яви фактически една разлика в 3 километровите и 20-километровите зони, защото тези 20 километрови зони, разбира се, обхващат населените места около тях, но цели общини останаха извън тези 20-километрови зони, които попадат в 3-километровите зони. След това постановлението на Министерския съвет, което излезе, за 28 милиона на 28 август е точната дата – съвпадение на сумата и датата, в него не се каза нищо (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по методиката, по която ще се правят тези обезщетения. Оттук произтекоха другите неблагополучия. Подават се молби за компенсация, но искам да Ви кажа, че при нас има много сигнали от общини, от много населени места, че те изпадат. Няма компенсации, няма пари – има ликвидирани животни. Приключвам с още едно изречение. Не бива да противопоставяме хората, които гледат свине в личния двор. Не бива да ги противопоставяме на тези, които са в свинекомплексите. За едните са малки загуби, но за личното стопанство на тези хора са огромни загуби. Защото това са хората с най-ниски доходи. А за някои от свинекомплексите е унищожително. Те са направили съвременни комплекси, теглили са огромни кредити. Дори някои да са по програми, те имат свое участие. Как ще възстановим техните щети? Как ще възстановим свиневъдството в България в следващите месеци? Това са въпросите, които Ви поставям. Разбира се, и на дребните стопани, как ще направим компенсациите? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Антонов. Госпожо Министър, заповядайте, за дуплика. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Антонов, отговарям конкретно на всеки въпрос. За всичко си има ясни правила, разписани в законодателството – европейско, национално. Единствената национална мярка, която въпреки философията ѝ беше оборвана от много страни, включително и външни за страната ни, е по отношение на мярката за тези 300 лв. за подкрепа на личните стопанства. Всичко останало е по европейски и национален законодателен ред. И започвам. По отношение на свинекомплексите има ясни правила и принципи в европейското законодателство, в националното, наредба как се обезщетяват не само свинекомплексите, всички регистрирани свиневъдни, а и други животински обекти в случаи на епизоотии, как се унищожава огнището и за какво могат да се дадат средства. Министерският съвет е приел сумата от 28 милиона за осигуряване на тези обезщетения, които са разписани по строг ред не специално за африканската чума по свинете, а за всички епизоотии. По този ред и до момента държавата е изплащала компенсациите на регистрирани животновъдни обекти, например при птицевъдните комплекси, когато има инфлуенца в стопанствата. Тази помощ е без значение, дали обектът е свинекомплекс, фамилна ферма, или лично стопанство – за всички регистрирани. Това позволява европейското законодателство. В националното е разписан много ясно редът. Никой не взема различни решения по това. Втора тема – личните стопанства, които не бяха регистрирани и не са. Въпросът и проблемът от гледна точка на епизоотичния риск за разпространение на болестта не е дори във формалната им регистрация, а в условията, в които се отглеждат домашните свине. Когато няма елементарни мерки за биосигурност – епизоотичният риск е висок. Затова с оглед спиране наистина на изключително високия интензитет в началото на месец юли – той започна в края на месец юни, бяха предприети и най-непопулярните мерки заради липсващите мерки за биосигурност, което направи изключително висок епизоотичния риск от разпространение на болестта. В крайна сметка общата рекапитулация към днешна дата за обема виждате, че е изключително висок. Въпреки това, с оглед съпричастността, разбирането ние определихме наистина форма за подкрепа, за почистване на всички тези стопанства. Ако приложихме цялата строгост за Закона, на практика дори това не следваше да го има. Това е истината! Това е по законодателството. Тази подкрепа е за съпричастността и благодарността на хората. Използвам случая наистина да благодаря. Защото този интензитет на африканската чума по свинете намаля драстично благодарение на всички хора, които изпълниха тази препоръка. Намалихме поголовието в обектите, в които няма биосигурност и свалихме епизоотичния риск. Това го казва науката, не го казвам аз. За тези мерки има становище на Центъра за оценка на риска. Ползвали сме всички практики, всички становища за всяко предложение, решение. По тази криза сме искали становища от европейските власти. Това е продуктът на световната наука, който е определил тази стратегия за борба с африканската чума по свинете. Тя не е наша. Всичко това е написано. (Смях.) Не, не се смейте – четете! Важното е да говорим истината на хората, за да можем да не изпадаме в такива ситуации. Важни са мерките за биосигурност, в които се отглеждат свинете, не регистрацията или нерегистрацията. Регистрацията е следствие на условията, в които се гледат тези свине. Какво правим оттук нататък извън подкрепата? Казах по какъв ред се действа – 300 лв. е подкрепата за всички хора, които приложиха доброволно препоръките да намалим популацията, която беше без мерки за биосигурност, която увеличи епизоотичния риск. Това е! Как продължаваме оттук нататък? Ние сме комуникирали това и с бранша. В момента експерти – наши и външни, работят по отношение на актуализиране законодателството по отношение на биосигурността и мерките, които трябва да бъдат в различни видове стопанства, за да свалим и минимизираме епизоотичния риск за африканската чума по свинете. След това ще пристъпим към съответните промени в законодателството – законодателство, съответни наредби, изисквания. За да подкрепим всичко това, работим върху отварянето на няколко целеви приема. По Мярка 4.1 за големите стопанства – целеви прием за подкрепа; изграждане мерките за биосигурност, които се актуализират и до края на месец септември от работната група в Агенцията по храните, пак казвам: с наши и външни експерти. Има държави, в които африканската чума по свинете е от 12 години и имат индустриално производство с изключително високи нива на биосигурност. Ще го подкрепим с Мярка 4.1. За фамилните стопанства и малките стопанства – Мярка 6.3. Също готвим целеви прием, обяснен по изключително обикновен начин какви са мерките за биосигурност в отделните стопанства. С тези приеми ще подкрепим финансово изграждането им. Разбира се, ще регистрираме свиневъдните обекти, когато те отговарят на условията за биосигурност – актуални, такива, които съответстват на епизоотичната обстановка не само у нас, а в половин Европа и на Балканите. Както знаете, африканската чума по свинете вече е в Сърбия, Северна Македония при изключително висок интензитет на откриване на огнища във всички европейски страни, в които вече е влязъл. Искам само да кажа, че практика, която се получи в този сезон в страни, в които африканската чума по свинете е няколко години, което, между другото, поставя въпроса: какви трябва да бъдат мерките за биосигурност и контролът по унищожаване на огнищата, че нови огнища са възникнали в териториите на старите огнища от миналата година? Това означава, че унищожаването е било със съответен пропуск или има друг пропуск по отношение на всички взети мерки. Ние не сме в тази хипотеза. Казвам практика, която е възникнала, тъй като ние сме вече в ситуация, навлязла в такава епизоотия и трябва да вземем мерки. Това са мерките, с които ще ги подкрепим. Отделно от това започна обучителна кампания на Националната служба по съвети в земеделието, заедно с представители на научната общност. Използвам случая да благодаря и на университетите в България – на Тракийския университет, на Ветеринарния факултет на Лесотехническия университет, за подкрепата, която оказаха на държавата в тези летни месеци, тъй като голяма част от специалистите прекратиха отпуските си и бяха на терен при хората да обясняват какво се случва, какво трябва да се направи, защо трябва да се направи. В 26 населени места направихме такова обучение, тъй като мерките за биосигурност по отделните тип стопанства – лично, фамилна ферма и индустриален обект, по сега действащите норми бяха направени с примерни чертежи. Беше направена разяснителна кампания оттук нататък как трябва да продължим да отглеждаме домашни свине. Националният интерес е ние да запазим националното си месно производство, независимо от щетата. Тя може да се репопулира. Включително ни предстоят разговори с Комисията за тези целеви приеми да ползваме част от ресурса за репопулация там, където е имало огнище и са проведени мерките. Нашият процент загуби се приема за нисък за такава мярка. Разрешен е на Румъния, където поголовието е било засегнато на 30%. Все пак предстоят тези комуникации и да не може за репопулация по Мярка 4.1, а за всички мерки, които са за увеличаване на биосигурността, ще е възможна такава мярка и работим в тази посока. Трябва да сме наясно, че оттук нататък продължаването на отглеждането на домашни свине, без значение в какъв обект – лично стопанство, фамилна ферма или индустриална ферма, трябва и е възможно на практика продължаването на производството му само ако е в съответните нива на биосигурност. Това е! Ще положим всички максимални усилия тези мерки да станат изключително ясни, казани на хората на достъпен език, когато те се изградят – да няма епизоотичен риск за съответните райони, територии, те могат да бъдат и ще бъдат регистрирани. Ако се открие вече съответно ново огнище, те вече ще бъдат компенсирани по общия законодателен ред, който съществува и в момента. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Преминаваме към питане към министър Танева от народния представител Кристиан Вигенин относно последиците от предприетите от правителството мерки за справяне с предполагаемото наличие на чума по дребните преживни животни. Имате думата, уважаеми господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Преди малко казахте, че е важно да говорим истината. Приветствам това. Да видим сега каква е истината за една друга чума – от миналата година, за дребните преживни животни. Повече от година измина след като правителството, респективно Българската агенция по безопасност на храните, предприе масово избиване на овце и кози в Странджа под предлог, че за първи път е идентифицирано навлизане на заболяването чума по дребните преживни животни в България. Тестовете през изминалата година показаха наличие на антитела в десетки стада в областите Бургас, Ямбол и Хасково, но от въпросното заболяване не умря нито едно животно. Единственият случай в село Воден, който стана оправдание за поредицата действия на Българската агенция по безопасност на храните, очевидно се оказа грешка, тъй като и до момента вирус не е изолиран, следователно не може да се определи щам, който да даде индикация откъде е влязла болестта, ако такава изобщо е имало. В тази връзка бих желал да Ви попитам: първо, направена ли е оценка на щетите, нанесени от чумата по дребните преживни животни и респективно действията на Българската агенция по безопасност на храните, както преки, така и косвени? Направен ли е анализ в Министерството на земеделието, храните и горите за адекватността на действията на отговорните институции във връзка с чумата? Второ, какъв е размерът на средствата – национални и европейски, които бяха използвани за обезщетяване на собствениците на избити стада и животни, за тестове и за другите мерки, свързани със справянето с чумата? И трето, какви мерки е предприела държавата за възстановяване на животновъдството в засегнатите райони и за подобряване на системата за обезщетяване и подпомагане на стопаните? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, да – този случай е много известен. Преди да започна с отговорите на въпросите, ще кажа, че искам да бъдем достатъчно коректни в изказа си и термините, които използваме. Искам да Ви запозная с окончателния доклад на CIRAD – Референтна лаборатория на Европейския съюз по чумата по дребните преживни животни от 16 май 2019 г., а именно: „Референтната лаборатория на Европейския съюз (CIRAD) установи наличие на вируса на чумата по дребните преживни животни в 24 кръвни проби, получени през юни и юли 2018 г. от поставените под подозрение огнища на чумата по дребни преживни животни в областите Ямбол и Бургас, използвайки за целта два различни метода – RT-PCR и RT QPCR. Лабораторията откри също и наличие на антитела срещу чумата по дребни преживни животни в 60 серума от дребни преживни животни, взети като проби от ферми в областите Ямбол и Бургас. Пробите са получени през август 2018 г. Тези резултати предоставиха ясно потвърждение за това, че чумата по дребни преживни животни е влязла в България, защото получихме ясни положителни резултати от кръвните проби, използвайки RT QPCR-тест, който е един много силен и високочувствителен метод, използван от всички международни и национални референтни лаборатории за откриване на чумата по дребни преживни животни. Получихме положителни серологични резултати, потвърдени чрез теста с вирусна неутрализация, техника „Златен стандарт“, препоръчана от ръководството за сухоземни животни на Световната организация за здраве на животните (OIE). В заключение – получени бяха ясни положителни резултати за наличие на вируса на чумата по дребни преживни животни в България, но получените проби нямаха достатъчно високи нива на рибонуклеинова киселина, за да се установи секвентност. Установяването на типа на щама при всички случаи не се отразява върху мерките, които следва да се приложат в съответствие изискванията на законодателството на Европейския съюз за овладяване и ликвидиране на болестта.“ Това е от Референтната лаборатория на Европейския съюз за чума по дребните преживни животни (CIRAD), както казах. То е на разположение в Българската агенция по безопасност на храните и Вие можете да получите това съобщение. По поставените въпроси. По първия от тях – възникването на болестта чума по дребните преживни животни в България през 2018 г., възлиза на над 666 хиляди евро преки разходи, от които около 423 хиляди за компенсация на умъртвени, унищожени животни и малко над 243 хиляди за оперативни разходи, свързани с огнища, почистване, дезинфекция, вземане на проби и изследване. В тази сума не влизат непреките загуби, претърпени от забрани за движение на живи животни и продукти от тях, наложени от страна на Европейския съюз и търговски партньори. Предприетите действия от страна на Българската агенция по безопасност на храните са изцяло съгласно европейското и националното законодателство. На основание националното законодателство и националния контингенс-план за ограничаване на разпространението на заболяването със заповеди на изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните са предприети всички необходими мерки за контрол и ликвидиране на болестта, като част от мерките включват формиране на ограничителни и предпазни зони – 3 километра и 10 километра, забраняващи извеждането на животните на пашуване и водопой, както и търговията със сурово мляко. Налагането на тези ограничителни мерки задължи стопаните да преминат в оборен режим на отглеждане на животните, при който изхранването им се осигурява с фуражи. Това от своя страна завиши разходите по отглеждане и породи допълнителна финансова тежест за земеделските стопани, ангажирани с отглеждането на този вид животни. В тази връзка Министерството на земеделието, храните и горите предприе мерки за компенсиране на част от оперативните разходи, възникнали в резултат на появата на заболяването. На заседание на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ е било взето решение за подпомагане на засегнатите стопани съгласно правилата на европейското законодателство в областта на държавните помощи посредством минимална помощ „де минимис“ в размер на 2 млн. 926 хил. 429 лв. по следните направления, както следва: пострадалите земеделски стопани с издадена заповед на 3 километра ограничителна зона, забраняваща извеждането на животните на паша, както и търговията със сурово мляко са компенсирани чрез минимална помощ „де минимис“ за пропуснати ползи от реализация на първична земеделска продукция – овче и козе мляко, за периода на действие на забраната до края на лактационния период на животните в размер на 48 лв. за овце майки и кози майки. Ставките са формирани на база „Прогнозен реализиран остатък от сурово мляко по средна пазарна изкупна цена“. Следва да отбележа, че към тази група спадат и земеделските стопани, чиито животни са евтаназирани и респективно са претърпели пропуснати ползи от реализиране на земеделска продукция от датата на евтаназиране до края на лактационния период. Пострадалите земеделски стопани с издадена заповед за 10 километра ограничителна зона в област Ямбол, община Ямбол, община Стралджа, община Тунджа с наложена едноседмична възбрана за продажба на сурово мляко са компенсирани за пропуснати ползи от реализация на първична земеделска продукция – овче и козе мляко, чрез минимална помощ „де минимис“. Разчетът е формиран при единична ставка в размер на 15 лв. обезщетение за брой животни. Засегнатите земеделски стопани от 3 километра и 10 километра ограничителни зони са се възползвали допълнително и от помощта „де минимис“ в размер на 7 лв. за дребно преживно животно, която е предоставена на всички овцевъди и козевъди за компенсиране намалението на изкупната цена на суровото мляко през 2018 г. спрямо 2017 г. По този начин реалното подпомагане, което са получили, е съответно: попадащи в 3-километрова ограничителна зона – 55 лв., за една овца майка или коза майка, попадащи в 10-километрова ограничителна зона – 22 лв. за една овца или коза майка. Към настоящия момент това са средства, изразходвани от държавния бюджет, като за същите Българската агенция по безопасност на храните е поискала съфинансиране от страна на Европейския съюз и съгласно техните правила и съответните срокове следва да се получат. По отношение на компенсациите за унищожени животни съгласно действащото законодателство собствениците на идентифицираните и умъртвени животни от регистрираните обекти в засегнатите населени места подлежат на обезщетение по чл. 141 –148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове. Като допълнение животновъдите с евтаназирани животни получиха обезщетения, изчислени по видове и категории животни, като е отчетена пазарната цена, теглото на животното, възрастта и неговата развъдна дейност. Така са формирани два вида обезщетения за стокови животни и такива за животни под селекционен контрол. При стоковите животни обезщетенията са между 140 лв. и 190 лв., а при тези под селекционен контрол: за женски животни – между 234 лв. и 436 лв., за мъжки – от 690 лв. до 713 лв. Тук мога по категории да кажа всички цени, ако имате конкретен интерес. При определяне на индивидуална цена на всяко животно под селекционен контрол са отчетени и племенната стойност на животните на база неговата млечност, поредността на лактацията, като за мъжките разплодни животни получената крайна стойност се удвоява. Също по категории мога да кажа цените. Националната овцевъдна и козевъдна асоциация дари елитни, високомлечни животни – женски и мъжки, на 25 засегнати ферми от чумата по дребни преживни животни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Вигенин, имате думата, за да зададете уточняващи въпроси. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, разбира се, информацията, която предоставихте, вероятно тя е и статистическа, отговаря на истината, така както обещахте в началото. Заедно с това трябва да кажа, че ще се запозная с Доклада на CIRAD. Ще Ви задам допълнителен въпрос по-нататък по отношение на ролята на CIRAD и нейните действия, но това е отделна тема, която е индиректно свързана с това, което питам днес. От уточняващите ми въпроси първият е: аз съм наясно, че Министерството и Българската агенция по безопасност на храните ще продължат докрай да твърдят, че предприетите действия са в съответствие с плановете за действие, с европейските правила, но все пак Вие сте нов министър, имате нов екип, няма ли все пак да признаете, че времето показа, че първите действия на Българската агенция по безопасност на храните са били твърде крайни, че във времето се доказа, че те са били ненужни, че Вие самите коригирахте действията на Българската агенция по безопасност на храните през късната есен на 2018 г., и че вероятно все някой трябва да носи отговорност, първо? И второ, независимо от Доклада на CIRAD, самата Българска агенция по безопасност нахраните няма ли някакъв свой анализ все пак, някакви заключения повече от година по-късно, как се случи това с чумата по дребните преживни животни, откъде и как влезе, за ваксинален вирус ли става въпрос, тоест злоупотреба с ваксини, ако е така – какви мерки са предприети за подобряване на контрола? На база на въпрос, който тук на Вашия предшественик съм задавал, се оказа, пак казвам, че десетки стада през есента на 2018 г. се оказа с животни, в които бяха открити антитела от вируса, включително не само Ямбол и Бургас, а и Хасково. Вторият ми въпрос е: ще продължите ли да прилагате двойния стандарт? При аналогична ситуация, както казах, през есента на 2018 г. не бяха ликвидирани стадата, в които бяха открити животни с антитела. Бяха изтеглени и ликвидирани само животните, в които бяха открити такива антитела. В същото време продължава да стои заповедта на БАБХ, с която се изисква санитарно клане на животните на Ана Петрова от Болярово. Към днешна дата няма ли да признаете, че в края на краищата тя се оказа права с това, че защити своето стадо, което през зимата се увеличи със сто агнета? Животното, което беше набедено за болно, имаше две агнета през тази година. Видях ги лично. Имате ли намерение да намерите решение за стадото на Ана Петрова? Ще отмените ли заповедта? Ще поискате ли всъщност Дамян Илиев да отмени заповедта за санитарно клане на стадото и сваляне от регистрация на нейния обект? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Вигенин, доколкото съм информирана по отношение на стадото на лицето, което цитирате, по отношение на издадената заповед, мисля, че тече съдебна процедура. В този смисъл Агенцията по храните ме е информирала, че ще очаква окончателното решение по това съдебно дело – ако в този смисъл беше зададен въпросът. По отношение на предходните въпроси – аз мога да кажа само, че двоен стандарт не бива да се прилага, независимо за кой случай става въпрос. Второ – по отношение на тези заболявания и на всички заболявания по животните. За съжаление – казвам, за съжаление, защото наистина това са едни много строги правила, много непопулярни за хората, много ощетяващи ги, но истината е, че ние трябва да изпълняваме законодателството такова, каквото е, независимо че то е болезнено за всички хора, тъй като това законодателство в крайна сметка е продукт на европейски, световни правила, на наука, която е стигнала до тези мерки за борба с болестите по животните. Това не го измисля никой оттук или който иска да навреди на някого. Да, законодателството е много тежко. Аз мога само да заявя, че в обхвата на това законодателство, ако може да има по-лесни, по-щадящи мерки, пак казвам, но в обхвата на тези правила ние не можем да бъдем извън този обхват, извън тези правила по няколко формални причини, а и по няколко неформални причини. Формалните са за това, че сме пълноправен член на Европейския съюз, за това, че имаме европейска солидарност във финансирането, в разходите за мерките, за това, че имаме подкрепа после и по обезщетения, и по възстановяване. Това са причини, които правят България длъжна да изпълнява и европейските стратегии, и европейското законодателство. Неформалните са такива, че, пак казвам, както и правилата на ОАЕ – Световната организация по здравеопазване на животните, това са създадени от практиката, където първи са възникнали заболяванията и впоследствие са се разпространили, какви са мерките и това практиката в света го е доказала като най-доброто. Ако те се променят, те наистина са много болезнени за хората, особено за личните стопанства, и ние ще ги променим, но дотогава очевидно това е най-добрият път, за да може като цяло за съответната страна да бъдат най-добри и възможно най-бързо ограничаващи пораженията. За съжаление, за африканската чума по свинете няма ваксина и най-непопулярните мерки са единствените, които ограничават щетите. Аз искрено се надявам, че ние ще успеем да убедим всички, които искат да продължат да гледат домашни свине, а в крайна сметка съм убедена, че това касае всички хора, да го направят в съответните мерки за биосигурност, регистриране, така че всеки по веригата да бъде защитен при едни епизоотии, защитен пазарно така, както регистрираните обекти, а от друга страна, наистина да продължим да имаме месно производство на свинско месо. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Имате думата, господин Вигенин, за изразяване на отношение. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Много е коментирано за чумата по дребните преживни животни. Аз съм убеден, че в рамките на парламентарния контрол няма как да стигнем до конкретните детайли, защото, връщайки се назад, можем да кажем, че даже бяха надхвърлени европейските правила. Европейската директива не изискваше при наличие на откриване на такова заболяване да се избиват всички стада, включително и тези, в които няма намерени заразени животни, а в Директивата се говори за стадото, в което са открити такива животни. Сега да се връщаме е безсмислено. Аз единствено се надявам, че в Българската агенция по безопасност на храните са си направили някакви изводи, макар и да не си ги признаят публично. Все пак имаме ситуация, която се развиваше във времето. Може би поради паника или по други причини бяха предприети възможно най-драстичните и крайни мерки преди година и няколко месеца в Странджа. С времето тези действия бяха променени, намериха се други форми, други решения. Както казах, вместо да се дават заповеди за избиване на стадата, в които се откриха животни с антитела, просто бяха изтеглени тези животни и само заразените – животните с антитела бяха евтаназирани. На първо място, бих казал, че да, от гледна точка на чиновника в Агенцията нещата изглеждат по един начин, от гледна точка на хората на място, те имат друга представа за нещата, по друг начин ги усещат. Аз не съм доволен от отговора, че тече дело. Да, тече такова дело, какъв ще бъде крайният резултат предстои да видим. Все пак очаквах някакъв ангажимент от Вас или поне опит, тъй като то не зависи пряко от Вас, да се намери някакво разумно решение, защото Ана Петрова е един млад човек – не са останали много в този край на България, с три деца, тя иска да живее там, да развива живота си там и към днешна дата, когато стадото ѝ е здраво видимо и не само видимо, ние чакаме година и нещо съдебни решения, които трябва да определят дали това здраво стадо ще бъде ликвидирано или не. Аз наистина Ви моля, не само призовавам, моля Ви да намерите такова решение и си позволявам от името на жителите на Шарково да Ви поканя, утре е съборът в селото, случайно се получи това съвпадение на въпроса ми днес и техния събор утре, към 11,00 ч., може да дойдете и да разговаряте с хората. Не поемайте вината на хора, които не се справиха адекватно със ситуацията, независимо от това какво се твърди в отговорите днес. Имате възможност да коригирате тези действия и да покажете, че разбирате проблемите на този регион на страната, който е важен и за националната ни сигурност, но като че ли твърде малко се прави, за да бъдат създадени възможности там да останат хора, да останат българи и да имат възможност да развиват себе си, живота си там. Така че въпреки всичко, въпреки това, което днес си говорим публично, което се предава по телевизията, аз разчитам Вие, като жена и майка все пак, да намерите начин да решите проблема с Ана Петрова и нейното стадо. Убеден съм, че такъв начин има. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин. Заповядайте, госпожо Министър. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Няма право на отношение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, така е, но случаят е важен. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, но мога да поискам думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма да отговарям пряко на Вашето отношение. Това са правилата на контрола, ще ги спазя, но може да поискам думата. В предходното си изявление пропуснах да кажа, че по Мярка 6.3, която планираме да отворим в подкрепа на малките фермери за свиневъдството, ще бъдат включени и районите с чума по дребните преживни животни, и фермерите, които пострадаха от миналогодишната епизоотия в района, за който питате. Така че за целевия прием, който ще готвим, ще важи и за тях. Ако влязат в категорията за по-големи, ще станат допустими по другата мярка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Благодаря Ви за участието в контрола днес, за изчерпателните отговори. Това беше и последният въпрос към министър Танева. Продължаваме с въпроси към Емил Караниколов – министър на икономиката. Той ще отговори на въпрос от народния представител Никола Динков относно развитието на Индустриална зона – Свиленград. Имате думата, уважаеми господин Динков. НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Караниколов, въпросът ми е относно развитието на Индустриална зона – Свиленград. Уважаеми господин Министър, Индустриална зона –Свиленград, е част и е един от проектите на Национална компания „Индустриални зони“. Разположена е на стратегическо място в град Свиленград, на два километра от границата с Република Гърция и на 15 км от границата с Република Турция. Отстоянието ѝ до автомагистрала „Марица“ е 4 км, което прави достъпа до нея изключително лесен. Зоната разполага с терен от 71 хиляди квадратни метра, 4250 квадратни метра покрита площ и 2500 квадратни метра открити складови площи. Самият терен на Зоната отстои само на 50 метра от жп линията, свързваща Република България с Република Турция и Република Гърция, и това е изключително добра предпоставка за изграждането на жп терминал в тази зона. Преди няколко години Зоната имаше статут на свободна безмитна зона, а по-късно само свободна. Икономическата дейност тогава беше многообразна и Зоната беше печеливша. От няколко години обаче се трупат загуби по различни причини – както обективни, така и субективни. Местоположението и доброто развитие на Зоната може да допринесе за по-добър икономически климат в община Свиленград и за разкриване на работни места. В тази връзка е и въпросът ми към Вас, господин Министър – какви са перспективите за развитието на Индустриална зона – Свиленград? Какви мерки ще предприеме държавата, респективно Министерството, което ръководите, за привличането на потенциални инвеститори в тази зона? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Динков! Позволете ми, първо, да пожелая на Народното събрание успешен нов политически сезон, сигурен съм, че той ще е пълноценен и положителен за българския народ, както и за българската икономика, и не само. Уважаеми господин Динков, първо, искам да Ви благодаря за въпроса. Знаете, че развитието, изграждането и подобряването на индустриалните зони е приоритет за Министерството на икономиката и за българското правителство. Ние винаги се радваме, когато говорим за индустриални зони, когато получаваме предложения, включително приемаме и градивна критика. Свободна зона – Свиленград, е 100% собственост на Национална компания „Индустриални зони“. През 2018 г. е прекратен статутът на свободна зона, след което дружеството е преименувано на „Индустриална зона – Свиленград“. Само тук, съвсем кратка информация. Докато съществуваше като свободна зона, има едно постановление на Министерския съвет, отдавна, отдавна, още преди така наречения преход, който забраняваше да се продават терени и да се отстъпва право на строеж. Знаете, в момента инвеститорите предпочитат да купуват терени или да им се отстъпва право на строеж. Затова 2018 г., това беше септември месец, предприехме действия за промяна от свободна зона в индустриална зона. Натрупаните проблеми през годините са довели до лошо финансово състояние на дружеството и независимо от предприетите мерки за финансовото му оздравяване от страна на Национална компания „Индустриални зони“, Зоната продължава да реализира загуби от 2008 г. насам. Към месец юли 2019 г. състоянието на дружеството е следното. През 2010 г. са предприети стъпки за приватизация на дружеството, но още същата година същите са приключили, тъй като е нямало никакъв инвеститорски интерес за цялата тогава свободна зона. С Протокол от 2013 г. Национална компания „Индустриални зони“ е взела решение за прекратяване на процедурата за приватизация. Национална компания „Индустриални зони“ приема план и мерки за стабилизация и развитие на зоната и увеличаването на капитала. Основните причини за тежкото финансово състояние на зоната са липса на адекватна инфраструктура на територията на зоната. Потвърждавам това, което Вие казахте. Зоната като терен е на изключително добра локация, изключително комуникативна, но инфраструктурата в самата зона е в изключително лошо състояние. Това са водопровод, канализация и други. Това води до чести аварии. Лошо е състоянието и на наличните свободни складови помещения. Там има складови помещения, но те са в много тежко състояние. Липса на пътна връзка, която да свърза Индустриална зона – Свиленград, с магистралата от гръцката граница. За съжаление, това го констатираме при много държавни индустриални зони. Наблизо има много големи инфраструктурни локации като пътища, но по време на проектирането на зоните те не са свързани с пътя. Заетостта на по-голямата част от складовете е със залежала, непотърсена стока под митнически контрол. Това, за съжаление, се оказва много тежък проблем, защото не можем да установим кои са собствениците, а и много трудно се унищожава чужда стока, но сме предприели тези действия. Липсата за невъзможност за освобождаване на залежалите стоки от страна на собствениците им води до редица проблеми за Зоната – намаляване на стойността на стоките във времето, тъй като те са повече от десет години; невъзможност да бъдат събрани вземания от собствениците на тези стоки, тъй като те са неизвестни; отписване на вземания като несъбираеми; пропуснати ползи и приходи от наеми на заетите от тези стоки площи. През последните години Национална компания „Индустриални зони“ с разрешение на Министерството на икономиката няколко пъти е подпомагала финансово оздравяването на Зоната в Свиленград чрез отпускане на заеми и увеличаване на капитала, но поради горните причини не могат да бъдат привлечени инвеститори, независимо от съществуващия интерес. Тук вече споменах, че на 15 септември 2018 г. ние сменихме статута на Зоната, като целта беше да предлагаме на самите инвеститори възможност за покупка, както и отстъпване право на строеж. За миналата година в Зоната в Свиленград са проявили интерес няколко фирми, те се занимават с логистика и производство. Осем от тях са български, осем турски, една китайска, една корейска и една гръцка, но поради описаните горе причини – най-важната е лошото състояние на инфраструктурата, те не са проявили интерес. В началото на тази година успяхме да отдадем под наем две производствени халета. Дотук с информацията какво е състоянието към момента на Индустриалната зона в Свиленград. Сега ще Ви информирам какво правим оттук нататък. Първо, с вицепремиера Томислав Дончев работим за ново законодателство. То е съвсем ново в частта за индустриалните зони. Вътре ще има, разбира се, насърчителни мерки, които да привличат интереса на инвеститорите в тези зони. Разглеждаме възможността през следващия програмен период за директно финансиране на индустриалните зони и от Европейския съюз като краен бенефициент. Разбира се, с право ще попитате: програмният период започва след няколко години и какво правим дотогава? От тази трибуна искам да благодаря на всички работници в Национална компания „Индустриални зони“ и на мениджмънта, които миналата година за първи път, откакто е създадена индустриалната зона, излязоха на печалба. Тогава беше около 5 млн. лв. Разчетите за тази година показват, че ние ще имаме два пъти по-голяма печалба от индустриалните зони. Още преди три месеца стартирахме процедура за Рамков договор с няколко строителни фирми за изграждане, подобряване и възстановяване на инфраструктурата. До няколко дни стартираме процедура за изграждане на халета за складове, както и за производствена дейност. Уверявам Ви, че Индустриална зона – Свиленград, ще се възползва от всички тези дейности, така че ние да подобрим инфраструктурата. До този момент колегите от Зоната не са могли да го предприемат, тъй като не са били на печалба и са нямали финансовите възможности за това. Гарантирам Ви, че Свиленград е една от зоните, които ще разгледаме приоритетно. Още нещо много важно. Разглеждаме и възможността, което е най-важното нещо, да свържем пътищата да влизат и да излизат в Индустриалната зона. Обръщам внимание и на това, което ми казахте. Ще поема ангажимент да проуча и възможността с жп коридора, тоест да се направи центърът, на който да се разтоварват стоки, тъй като казахте, че е близко, а, разбира се, и производствата там. Благодаря Ви за въпроса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Динков, имате думата. НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Благодаря за отговора, господин Министър. Вие бяхте доста обстоятелствен. Дано нещата, които споменахте тук, се случат. Аз си мисля, че и в тази зона може да бъде развита добра дейност както като държавна политика, така и като публично-частно партньорство. Между другото, връзката с Република Гърция е започнала да се прави преди време. Считам, че държавата може да отдели ресурс, с който да завърши тази връзка, а така също и лошата инфраструктура в района да бъде подобрена. Моят въпрос беше и заради това, че преди време заместник-председателят на Министерския съвет Томислав Дончев каза в едно интервю, че в следващите една-две години държавата и правителството, а съответно и Министерството, което ръководите, ще обърнат изключително внимание на индустриалните зони. Надявам се това да се случи. Преди време бях поставил и въпрос на министър Горанов, тъй като имаме изключително големи проблеми в Свиленград с митническия терминал, където става обмитяването на камионите. Пътната инфраструктура, уличната мрежа не са подходящи за тежкотоварни автомобили и аз поисках от него част от тази дейност по обмитяването, с изключение на онези автомобили, на които трябва щателна проверка, да бъде изместена в безмитна зона, която е държавна собственост. Той се мотивира с това, че трябва да се плаща наем и така нататък. В крайна сметка, когато имаме такава добра държавна собственост като индустриалната зона, какъв е проблемът отношенията между Министерството на финансите и Министерството на икономиката да бъдат урегулирани и част от тази дейност да бъде преместена там. Имам предвид, че там се осъществяваше такава дейност преди години и има необходимата база. Така че това може да бъде една от мерките за съживяване на дейността, а когато има дейност в една зона, тогава идват и други инвеститори. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков. Имате думата за дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще направя едно уточнение: Национална компания „Индустриални зони“ има финансовите средства и възможности. Няма да чакаме държавния бюджет за изграждане на инфраструктурата и за нейното подобряване в самата индустриална зона. По отношение на връзката, която ще направим, ще се търсят пари от държавния бюджет. Ще се види дали тя ще бъде изградена от общината, съответно след финансиране от държавния бюджет, или от Агенция „Пътна инфраструктура“. Уверявам Ви, че това ще го разгледаме подробно. Аз лично предпочитам вътре в Индустриалната зона да има производство, разбира се, и логистика в по-малки етапи, но ако от митниците имат това желание, ще им представим необходимата локация – не е нужно да е възмездно, но наистина за мен е по-важно да има производство. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. С това завършваме парламентарния контрол днес. Благодаря Ви за участието. Следващото редовно пленарно заседание е на 11 септември 2019 г. от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,09 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Николай Александров

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере какви негови лични данни са били неправомерно разпространени, вследствие на хакерската атака през юли. Електронната услугата е качена в специално разработен сайт,  чрез който НАП ще продължи да информира засегнатите лица. Справка можете да получите по следните начини :

•          По електронен път - достъпът до автоматичната електронна справка за клиенти се осъществява на адрес - https://check.nra.bg/. Справката е достъпна с ПИК, издаден от НАП, или с електронен подпис. Справка с електронен подпис може да бъде направена само за физическо лице, което е посочено като титуляр или автор в електронния подпис и в него се съдържа ЕГН.

•          В офис на НАП – справка може да бъде направена във всеки един офис на НАП. Услугата се предоставя след идентифициране с документ за самоличност. В случаите, в които желаете справка за друго лице, е необходимо да предоставите пълномощно.

•          По телефона – българските граждани, които не разполагат с ПИК и КЕП, живеят дългосрочно в чужбина и нямат възможност да посетят офис на НАП, могат да получат информация на телефонния номер за връзка с НАП от чужбина – +359 2 9859 6801. След свързване, наш експерт ще Ви зададе контролни въпроси с цел идентификация и предоставяне на нужната Ви информация.

Обща информация за чуждестранните лица е публикувана в английската версия на създадения по темата сайт: https://check.nra.bg/en/. Чуждестранните лица, за които има разпространени лични данни, ще бъдат уведомени от данъчната си администрация.

Новата надградена услуга, предоставяща информация за неправомерно достъпените и незаконно разпространени лични данни, замества съществуващата досега проверка, която се извършваше с ЕГН и телефонен номер.

Диана Ковачева положи клетва като омбудсман пред Народното събрание. Диана Ковачева е заместник-омбудсман от началото на 2016 г. и по закон след предсрочно прекратените правомощия на досегашния омбудсман Мая Манолова, тя поема поста до избора на нов национален обществен защитник.

На 3 септември Мая Манолова подаде оставка като омбудсман и ден по-късно обяви, че влиза в надпреварата за кмет на София.

Положих клетвата със съзнанието за голямата отговорност, която поемам, и за важното значение на правозащитната функция на институцията на омбудсмана, заяви Диана Ковачева.

Парламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за военното разузнаване и подкрепи промените, с които се дава възможност ръководител на служба "Военна информация" да бъде цивилен. За промените в закона гласуваха 197 народни представители, от които 134 бяха "за", 57 - "против" и шестима - "въздържал се".

Парламентарна делегация участва в Интерпарламентарната конференция за Общата външна политика и политиката за сигурност (ОВППС) и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) в Хелзинки, Финландия.

Конференцията се провежда на 5 и 6 септември в рамките на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз. Основен акцент в дебатите по време на първия ден от форума е поставен върху предизвикателствата пред сигурността в Балтийския регион и Арктика. Чрез видеовръзка учасниците обмениха мнения с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурност и заместник-председател на ЕК Федерика Могерини за приоритетите на ЕС в областта на външната политика, сигурността и отбраната на ЕС. В рамките на дискусията върховният представител подчерта необходимостта от отстояване и продължаване процеса за обединение на държавите членки на ЕС за една силна обща външна политика и обща отбранителна визия, за да може Европа да реагира на глобалните предизвикателства. Основно внимание беше отделено на възможностите за възстановяване на трансатлантическото единство.

Друг важен въпрос е в каква посока се развива Външната политика и политика за сигурност на ЕС и как свързваме тези тенденции с отношенията с НАТО и в частност със САЩ. “Въпросът е как ще бъде водена Европейската външна политика и как тенденцията за отдалечаване на политиката на ЕС и САЩ във външнополитически и икономически аспект ще се отрази на процесите в НАТО. Въпреки постиженията на ЕС в областта на сигурността и отбраната САЩ остава основен гарант на сигурност и отбранителни способности за Европа. Трябва да бъде ясно, че засиленото сътрудничество в областта на отбраната между държавите членки на ЕС не поставя под съмнение водещата роля на Алианса. Заедно ЕС и НАТО трябва да подпомагат държавите от Западните Балкани да преодоляват хибридните заплахи и предизвикателства като радикализация, миграционен натиск и трафик на хора. Затова диалогът между ЕС и САЩ е единственият начин да продължим трансатлантическото сътрудничество, базирано на общи цели и общи интереси”, коментира Джема Грозданова.

През втория ден на форума парламентаристите ще обсъдят теми, свързани с политическите процеси в региона на Западните Балкани, противодействието на хибридните заплахи, развитието на ситуацията в Иран и въпросите на климатичните промени и сигурността. Това е третото поред председателство, което отделя особено внимание на процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани, след като през 2018 г. София постави високо в дневния ред на първото българско председателство бъдещето членство на страните от региона в ЕС. Хърватия като следващ председател също определя процеса на интеграция на Западните Балкани за приоритет. Основна роля в конференцията има Дейвид Макалистър, преизбран за председател на Комисията по външна политика в ЕП.

В българската делегация, водена от председателя на Комисията по външна политика на Народното събрание Джема Грозданова, са и председателят на Комисията по отбрана Константин Попов и Джейхан Ибрямов, член на Комисията по отбрана.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Стоян Мирчев и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, съгласно чл. 47 от нашия правилник предлагам да чуем химните на Република България и на Европейския съюз. Моля да станем прави! (Всички стават. Звучат химните на Република България и на Европейския съюз.) Благодаря Ви! (Ръкопляскания.) Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Днес откриваме Осмата сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Тя няма как да не мине под знака на предстоящите местни избори, които ще се проведат в рамките на есенната ни сесия. В предизборна обстановка страстите се нажежават, а парламентарната трибуна често се използва от политическите партии за отправяне на техните предизборни послания. Надявам се обаче, въпреки противопоставянето, острите спорове и различните позиции, да запазим добрия тон, да се отнасяме с уважение помежду си, защото ние сме опоненти, но и колеги и всички заедно представляваме българския народ. Нека покажем, че парламентът е отговорна институция и депутатите си вършат работата, както това правят българските граждани. Уважаеми колеги, след два дни ще отбележим 134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия – една от най-светлите и значими дати в нашата история. То е дело, извоювано и защитено от целия български народ, показал единство в името на националния идеал – обединението на всички българи в една държава. Днес в публичното пространство често се чуват гласове, че нямаме ясни национални приоритети и държавното развитие е в застой. Моето убеждение и това на нашите международни партньори е, че България е една от най-проспериращите европейски страни с икономически подем, растящи доходи и сигурност за гражданите. Предстои ни дълъг път до постигането на общите ни цели и е необходимо единство между всички политически сили, институции и граждани, за да има утре богата и развита България в стабилна и сигурна Европа. Желая на всички здраве и успешна парламентарна дейност! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за програма за работа на Народното събрание за периода 4 – 5 септември 2019 г., първа сряда на месеца. По чл. 53, ал. 8 парламентарните групи имат право да направят предложения. Има постъпило предложение от парламентарната група на „Обединени патриоти“: „1. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители са Александър Сабанов и група народни представители, 13 декември 2018 г.“ Други постъпили предложения няма. По Програмата: „2. Прекратяване пълномощията на народен представител. Подадена оставка на народния представител Иван Генов на 3 септември 2019 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Вносител е Министерският съвет, 14 юни 2019 г. Приет на първо гласуване на 17 юли 2019 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител е Министерският съвет, 15 юли 2019 г. 5. Годишен доклад за младежта за 2018 г. Вносител е Министерският съвет, 28 юни 2019 г. 6. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г. Върнат за ново обсъждане с Указ № 159 от 5 август 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България – точка първа за четвъртък, 5 септември 2019 г. 7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносители са Александър Сабанов, Йордан Апостолов и Георги Колев, 6 февруари 2019 г.; и Александър Сабанов, 6 август 2019 г. – точка втора за четвъртък, 5 септември 2019 г. 8. Парламентарен контрол – точка трета за четвъртък, 5 септември 2019 г.“ Уважаеми колеги, днес Президентът на Република България господин Румен Радев ще отправи обръщение към народа и Народното събрание съгласно чл. 98 от Конституцията на Република България. Това ще стане в 9,10 ч. Моля, гласувайте така представения Проект за програма. Гласували 206 народни представители: за 181, против 1, въздържали се 24. Предложението е прието. Уважаеми колеги, с оглед предстоящото обръщение на Президента на Републиката господин Румен Радев към народа и Народното събрание, както и традиционните изказвания от името на парламентарните групи за техните намерения и приоритети през новата сесия, правя следното процедурно предложение: обръщението на Президента на Република България господин Румен Радев към народа и Народното събрание и изказванията от името на парламентарните групи за техните намерения и приоритети през предстоящата сесия да се излъчват пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Моля, гласувайте. Гласували 207 народни представители: за 206, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Давам думата на Президента на Република България господин Румен Радев да направи обръщение към народа и народните представители. Заповядайте, господин Президент. ПРЕЗИДЕНТ РУМЕН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаеми народни представители, скъпи сънародници! Използвам конституционното си правомощие да отправя обръщение към народа и Народното събрание в началото на настоящата сесия. Началото на всяка парламентарна сесия е заредено с надежда и повишени очаквания, както, надявам се, и Вие сте заредени с енергия за отговорни решения и действия след пълноценна почивка. Надявам се също, че среднощното бдение пред екраните на тези от Вас, които са следили невероятната победа на Григор Димитров, да повлияе на работоспособността днес единствено в положителна посока. Както спомена и Председателят на Народното събрание, очертава се тежка и натоварена сесия. Предстои приемането на редица закони, най-важният от които – държавният бюджет, и местни избори. В същото време не трябва да пропускаме и факта, че в страната са натрупани и проблеми, чието решаване не само е неотложно, но изисква да се взрем в един по-далечен хоризонт. Няма да влизам в детайли за ситуацията в страната. Моята позиция е известна, но наред с обсъждането на редица икономически и всякакви статистически показатели не трябва да пропускаме и факта, че България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората, че голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава, че чезнат основните фактори за ефективно управление – прозрачност, отчетност и отговорност. Всеизвестно е, че когато постепенно властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет, а има бедност, корупция и неграмотност, затова е нужна промяна – промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни, да разгърне инициативата на българските граждани и тяхното по-пълноценно участие в обществения живот. Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички. Такава промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или политическа партия и тук виждам водещата роля на българския парламент като централен държавен орган, изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения, като орган, призван да контролира изпълнителната власт, защото каквито и икономически и социални спасителни модели да се прилагат, те няма да постигнат своята цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и най-вече начинът на упражняване на властта в България. Ето затова виждам водещата роля на българския парламент и моите очаквания са за ускорен дебат по важни въпроси в това направление. На първо място, не може да има ефективно управление на държавата, а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Българското правителство е едно от малкото в Европейския съюз, което не следва управленска програма, която да е получила одобрението на парламента след публичен дебат. Би било рационално решение, ако наред със състава на Министерския съвет министър-председателят предлага за одобрение в Народното събрание и своята управленска програма. Отклоненията от тази програма също би следвало да се дебатират в парламента, както и правителството да представя ежегоден отчет за своята дейност пред Народното събрание. (Шум и реплики.) Очевидно имаме необходимост и от разпоредба, която да задължава министър-председателят да се явява поне веднъж в месеца в парламентарната зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството. (Реплики.) Отказът от блицконтрол според мен бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите практики на парламентаризма, към неговите най-добри образци. Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене, на изкуствено създаван излишък без обосновка и без санкции на парламента. (Шум и реплики.) Такъв подход е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Надявам се, тук сте съгласни с мен. Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативната свобода да се разпорежда с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки и парламентът е този, който определя тези рамки. Също така президентът няма никакви правомощия да се намесва в технологията на законотворческия процес, но, така и така ме каните, тук съм, ще споделя своето притеснение и тревожни тенденции. Все повече закони се изменят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. По този начин това внася непредвидимост в законодателния процес и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост и това ще бъде в полза и на гражданите, и на бизнеса, и най-вече ще повиши доверието в най-важната институция в страната. Мисля, че отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Стъпка в тази посока ще повиши и така необходимата гражданска активност по региони. В момента общините зависят от благоволението на правителството, което се реализира много често по неизвестни, а в повечето случаи тяснопартийни критерии, на което и да е правителство. Също така мисля, че усъвършенстването на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да бъде във фокуса на Народното събрание. Към момента Законът в този си вид не позволява ефективното прилагане на инструментите на пряката демокрация и затова следва да се обмисли разширяването на възможностите и облекчаването на условията за гражданското участие. Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде, според мен, внимателно обмислена, защото при един балансиран подход тя може да се превърне във важен инструмент за граждански контрол върху законодателни и управленски решения. Още повече – такава практика е приета в повечето европейски държави, и се подкрепя от Венецианската комисия. Настоящата сесия е заредена и с надежда за внасяне на устойчивост в изборния процес. Машинното гласуване, като гарант за честността на изборите, следва да бъде осигурено, и то надеждно, в нормативно, техническо и експертно отношение. Според мен не само че трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, но при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност. Трябва да вървим и по-нататък – за обмисляне на конституционни и законови промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от Европейския съюз, а защо не и в развити демокрации, като САЩ, Канада, Швейцария и така нататък, да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент, както е в болшинството развити страни, защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовната връзка с Родината – нещо, за което работят усилено и госпожа Йотова, и Вие, и българското правителство, но трябва тези хора да бъдат съпричастни с нашия обществено-политически живот. Голяма част от тези хора са с високо образование и престижни професии и ако им се даде законовата възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях знания и опит в страни с много по-развити обществени, икономически и политически системи, ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в Родината. Това ще способства и нашите обществено-икономически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите членки и да се интегрираме по-пълноценно в Европейския съюз. Не може тези хора да внасят в България повече средства, отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не могат да участват в българската политика. Не е справедливо! Необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места, изискват законодателните и контролните функции на Народното събрание да се съсредоточат върху укрепването на върховенството на закона, гарантиране на физическата сигурност на българските граждани, неприкосновеността на тяхната собственост и очакваното от всички възмездие за престъпилите закона. Много са и мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне с бедността и демографската криза, за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. При определянето на приоритетните сред тях можем да се опрем на опита на държави, които бяха в критично състояние, а днес са водещи икономики, защото определиха образованието като абсолютен национален приоритет. И аз съм убеден, че образованието не само трябва да бъде приоритет в държавната политика, както се обявява и днес, но да бъде подкрепено с много по-решителни законови и финансови мерки, ако искаме да просперираме като нация в една изключително конкурентна среда. Всичко това, разбира се, няма как да се случи, ако не създадем условия за ускорен икономически растеж – много над сегашния, за да започнем да догонваме откъсналите се далече напред източноевропейски държави. Вярвам, че това е убеждение, което се споделя от всички, които работят за устойчивото развитие на България, трябва обаче да преодолеем драматичния срив в преките чуждестранни инвестиции и това няма да стане с целенасочен лов на един-двама стратегически инвеститора (реплики), а със справедлива, стабилна и предвидима нормативна среда, облекчена административна тежест, безкомпромисна борба с корупцията и ангажиране на държавата с качество на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и електронните услуги. Това изисква, разбира се, и добре координирана между институциите външна политика с конкретни, дългосрочни цели, подчинени на националния интерес. Тук искам да благодаря на председателите на комисии и на членове на групи за приятелство в българското Народно събрание, които се включиха в моите делови срещи с чужди държавни и правителствени ръководители. Уважаеми народни представители, надявам се, че изложеното от мен ще предизвика не само емоции, но е и повод за размисъл, за дебати и за отговорни държавнически решения. България трябва да се превърне в нормална европейска държава с върховенство на правото, с активно гражданско общество, с прозрачни, отчетни и отговорни институции, които да работят ефективно, и то в интерес на гражданите. Без тези фундаментални предпоставки няма да имаме сигурност, няма да имаме европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги. Мое лично убеждение е, че пътят към постигане на такава цел минава и през отправените от мен предложения. Тяхното претворяване в решения обаче е изцяло в отредените по Конституция правомощия на българския парламент. Времето за промяна неумолимо изтича така, както изтичат навън младите и трудоспособни българи, така както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери, затова и моят призив е още сега, в тази парламентарна сесия, наред с всичко друго, да се концентрират и усилията за важни за бъдещето на страната решения. Ако това не се случи, или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото. (Шум и реплики.) Българите очакват Вашите отговорни действия! Всеки, който работи не за лични, корпоративни или тяснопартийни интереси, а за благоденствието на българския народ, ще има съюзник в мое лице. Желая Ви успех! (Ръкопляскания от „БСП за България“, единични ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Президент! Колеги, продължаваме с изказванията от името на парламентарните групи за техните намерения и приоритети през новата сесия. Думата има председателят на парламентарната група на ГЕРБ госпожа Дариткова. Заповядайте, уважаема госпожо Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не знам дали е коректно да се обърна към президента, който току-що ни напусна, но все пак първите ми думи, естествено, ще бъдат отправени към него. За нас беше знаменателно, че в Осмата сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание бяхме уважени от присъствието на президентската институция. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Смятаме, че това можеше да бъде добър знак за диалог между институциите в България и за едно начало на утвърждаване на техния авторитет. (Президентът Румен Радев заема мястото си на балкона до вицепрезидента Илияна Йотова.) В тази зала ние се кълнем да спазваме законите и Конституцията на страната. В Конституцията е написано, че всеки народен представител представлява не само своите избиратели, но представлява всички български граждани. В същата тази Конституция в чл. 92 е написано, че президентът е олицетворение на единството на нацията. За съжаление, ние днес отново видяхме очертаване на разделителни линии – разделителни линии между тези, които са издигнали президента, и изказвания в полза на определени политически сили. Ние сме готови на диалог и винаги сме го заявявали. Но този диалог трябва да започне с честно и почтено отношение и отстраняване на дефицитите на прозрачност – тези, които отбелязва президентът не само в правителството, в парламента, но и в самата президентска институция, защото, за съжаление, и там имаме много примери на непрозрачно изпълнение на функциите на президентството. Ние винаги сме смятали, че президентството би следвало да се запознае с Програмата за коалиционно управление на това правителство, която е публична и която стриктно следваме и изпълняваме. Съжалявам, че днес установихме, че няма такова познание, но разчитам, че ще информираме по надлежен ред президентството за това кои от приоритетите ни са реализирани вече и кои предстоят да бъдат изпълнени в следващите две години. Аз наистина приемам голяма част от проблемите в изказването на президента, които бяха заложени като приоритети за следващите ни години управление, и в моето изказване съм заложила на тези приоритети. Но това, което искам да определя, е, че тази разделителна линия отново оставя два милиона български граждани, които са гласували за това коалиционно управление, извън пределите на интереса на президентската институция. Все пак президентството има още две години. Разчитам на политическия опит на госпожа Йотова, за да може да се намерят разумните решения, които да помогнат на този президент да остане в историята на президентската институция не като президента, който е бил най-негативен, който е отправял най-много заплахи за обществения мир (шум и реплики от „БСП за България“), като президента, който е девалвирал институцията „вето“ (ръкопляскания от ГЕРБ), а именно като президент – олицетворение на единството на нацията. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предстои ни динамична сесия. В тази сесия парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да изпълнява стриктно ангажиментите, които бяха поети към българските граждани в началото на настоящия управленски мандат. Съзнаваме, че в следващите два месеца страната ще бъде в ситуация на предизборна кампания, което със сигурност ще даде отражение на работата на парламента. Въпреки важността на предстоящите избори за местна власт нашият призив е да не превръщаме парламента в поле за предизборна пропаганда, с което да подменяме основната му функция – да създава закони и да представлява българските граждани. Новата парламентарна сесия, която до голяма степен ще бъде белязана от местните избори, ще бъде предизвикателство за всички нас, но ще бъде и възможност да покажем високо ниво на политическа култура, защото освен всекидневните задачи, свързани със законодателството и парламентарния контрол, всички ние заедно и поотделно имаме задължението да съхраняваме доверието в демократичния процес и парламентаризма. Надявам се, че осъзнаваме, че ниското доверие в парламента не е проблем само на управляващите или на опозицията, това е проблем на демокрацията и на всички нас. Затова ще призова за конструктивна и ефективна работа, с която заедно да се опитаме да възстановим доверието в Народното събрание и останалите институции, от които зависи демократичното развитие на страната. По време на предстоящата сесия предстои да бъде приет Законът за държавния бюджет, който ще очертае политическата рамка на 2020 г. За народните представители от ГЕРБ основни приоритети на този бюджет ще бъдат образованието, отбраната и сигурността, икономическият растеж, който да позволи чувствително увеличаване на доходите на максимално широк кръг български граждани. Затова ще продължим политиката на несимволично увеличаване на учителските заплати. Този наш ангажимент ще остане неотменим до края на мандата на настоящото управление, защото знаем, че в съвременния свят сферата на образованието е основополагаща за всяко едно общество. Реформите и настоящата работа в сферата на образованието ще дадат своите плодове след години. Дали тези плодове ще бъдат добри или лоши, ще зависи не само от политиката, която провежда настоящото мнозинство, но и от нивото на приемственост, което ще демонстрират различни парламентарни мнозинства и правителства в дългосрочен план. Затова призоваваме колегите от опозицията да участват конструктивно в работата на парламента и по тази тема. Убедена съм, че заедно ще постигнем много по-добри резултати, които ще гарантират успеха на поколения български деца. Извеждането на образованието като основен приоритет на управлението е и част от желанието ни за бързо развитие на българската икономика. Само чрез по-високо ниво на високотехнологично производство и икономическо развитие можем да увеличим чувствително доходите на българските граждани – и на работещите, и на пенсионерите. Затова няма да променим линията на икономическа политика, която цели подобряване на бизнес средата, поддържане на ниски данъчни ставки, активно търсене на стратегически инвеститори, които да се доверят на възможностите, които предоставя българската икономика. Заедно със стимулите за бизнеса ще продължим провеждането на социална политика, която да помага на хората в нужда. За нас борбата с бедността не е свързана с рестрикции към бизнеса, а напротив – само чрез развит и проспериращ бизнес можем да гарантираме, че всеки нуждаещ се ще получи помощ от обществото и държавата. И занапред финансовата стабилност ще бъде сред основните приоритети на икономическата политика, защото тя е съществен фактор при привличането на стратегически инвеститори. За съжаление, през миналата сесия на парламента не успяхме да постигнем високо ниво на съгласие по важна и основополагаща тема, каквато е модернизацията на Българската армия. Липсата на консенсус обаче няма да ни разколебае да продължим в тази посока, защото е важно след 30 години, в които армията и въоръжението бяха пренебрегвани, тяхната модернизация да бъде осъществена. След ангажимента за модернизация на военновъздушните сили, който поехме и изпълнихме, ще продължим с модернизацията на сухопътните войски и военноморските сили. Надяваме се, че в процеса на работа ще успеем да постигнем по-висока степен на съгласие както в рамките на парламента, така и между различните институции. Правим това, защото гарантирането на националната сигурност е от жизнено важно значение за всички български граждани. Това е незаобиколимо условие и за икономическото развитие, и за развитието на българското общество в дългосрочен план. Уважаеми народни представители, продължаваме да бъдем убедени, че политическата стабилност, чийто гарант е управляващото мнозинство, е основният фактор за развитието на страната и спокойствието на хората. Затова ГЕРБ ще продължи да спазва ангажиментите си в рамките на коалиционното управление, ще продължим да се вслушваме в гласа на хората, защото този глас е единственият ни ориентир в сложната и понякога изкуствено истеризирана политическа среда. Осъзнаваме, че най-голямата отговорност за управлението на страната пада върху нас и ще продължим да се стараем да носим този товар последователно и разумно. Няма да се поддадем на провокации. Ще отговорим на всеки опит за конфронтация с разумни решения и последователна политика, защото за нас властта не е самоцел, а възможност да работим за страната си и за нейните граждани. Ние не обещаваме да разрушаваме системи и да правим пробиви. Точно обратното – нашият основен ангажимент към българското общество ще продължи да бъде изграждането на съвременна, единна и просперираща България. Това изграждане няма да се случи нито с революции, нито с прокарването на остри разделителни линии в обществото. В тази връзка държа да поздравя лидера на БСП госпожа Корнелия Нинова, която преди няколко дни заяви, че агресивният подход в политиката е непродуктивен. Ние сме наясно с този факт от създаването си като политическа формация и това е основната причина да печелим и съхраняваме доверието на мнозинството от българските граждани. Ако това изявление на госпожа Нинова е протегната ръка за разбирателство по основните приоритети пред страната, ние сме готови да я поемем и да работим заедно за успеха на родината ни. Надявам се, че през настоящата сесия парламентът ще бъде място за дебат на идеи за по-добър живот в България, а не поле за междуличностна конфронтация и генератор на обществено напрежение. Желая Ви успех и Бог да пази България! (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ, ОП и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Давам думата на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ госпожа Корнелия Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Президент, госпожо Вицепрезидент, добре дошли! Уважаеми дами и господа народни представители, скъпи българи! Започва един интересен, наситен с политически събития парламентарен сезон. От нас – събраните в тази зала, зависи да го направим пълноценен и резултатен. Нашият принос – на парламентарната група на „БСП за България“, за такава резултатност ще дадем основно по пет въпроса. Не са измислени в партийната ни централа, продиктувани са от реалния живот и от проблемите на хората, и те са: икономика, социална политика – включвам в нея здравеопазване, образование, доходи и неравенства, върховенство на закона и справедливост, фискална политика и местно самоуправление. Икономика. Уважаеми колеги, продължава клишето, че държавата е лош стопанин, че пазарът ще регулира всички отношения, макар че светът и Европа отдавна разбраха, че това е грешка, че това създаде монополи, даде сила на големите, уби малките и средните предприятия и заличава средната класа. Нашите предложения конкретно ще бъдат за роля на държавата в икономиката, така че включително чрез данъчни стимули да помогнем на малките и средните предприятия, на семейните фирми и на средната класа. Ще внесем обещания от нас Закон за държавните предприятия – те могат да бъдат управлявани добре. Често говорим за инвестиции. Преките чужди инвестиции са изключително важна част за развитието на икономиката, но все по малко чуваме да се говори за производство. Основният гръбнак на всяка национална икономика е националното производство. Нашето внимание ще бъде съсредоточено там – помощ за производство на български стоки и български услуги, за които България има потенциал, има кадри, има и пазари. Много специалисти – световни и европейски, започват да намекват, че се задава икономическа криза. Нашата икономика не е подготвена за това. Един от основните стълбове за преодоляване на такава криза, за посрещане на такава криза е потреблението, а то може да се стимулира с увеличаване на доходите. Ето защо вторият акцент на нашето внимание е социалната политика, но в частност увеличаване на доходите не само като икономически механизъм, а като много тежък социален проблем. През лятото статистиката обяви 90 нови милионери и близо 2 милиона българи под прага на бедност – неравенството е огромно. И тук нашата основна теза е връщане на ролята на държавата. Държавата може да помогне не само увеличавайки заплатите в държавния сектор, тя може да помогне чрез данъчна политика и преразпределение на брутния вътрешен продукт. Ще видите, ще получите нашето предложение в тази посока: преизчисляване на пенсиите, намаляване на ДДС на лекарства и на основни храни, помощ на младите семейства за отглеждане на деца и така нататък. Трето, върховенство на закона. Разбираме и абсолютно споделяме принципа за разделение на властите и за това, че държавата не бива да се меси в независимата съдебна власт. Държавата има своята роля и тук да създаде такива правила, че тази власт да функционира пълноценно и да се унищожи чувството за несправедливост у българския народ. Ето защо ние ще внесем закон, който налага съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата. Знам, че ще има много остри дебати за избор на главен прокурор. Нашата позиция е: върховенство на закона, а не на личността; върховенство на правилата, а не на едноличните решения. Нашата задача е не да избираме главен прокурор – не е наша работа, нашата е да създадем такива правила, че съдебната система да функционира пълноценно. Предстои избор отново на председател на КПКОНПИ, дойде време да си дадем сметка – ако искате този разговор на разбирателство, че моделът, който измислихме за борба с престъпността по високите етажи на властта с тази форма на КПКОНПИ, не работи. Докарахме го до там, че самият председател на КПКОНПИ да бъде обект на разследване за престъпление. Ще внесем отново нашето предложение за друг модел на орган за борба с престъпността. Предстои избор на двамата европейски прокурори. Никой дума не казва за това по какви правила ще бъдат избрани те. Тук е мястото те да се определят. Ще имате и това наше предложение, а вече имате на банките нашето предложение за промяна в НПК за отпадане на бързото производство в случаи на тежки телесни повреди и убийство. Госпожо Председател, апелирам възможно най-бързо да гледаме този закон без оглед на партията, която го е внесла. Тук има национално съгласие за възмездие върху онези, които по този начин погазват закона и причиняват това на други български граждани. Фискална политика. И тук основният ни акцент са държавата и институциите. Уважаеми колеги, абсолютно сбъркан модел за провеждане на фискална политика! И тук президентът е прав, и Вие го знаете, защото сме го говорили многократно в залата – парите на българските данъкоплатци не се харчат по установения от държавата ред през бюджета. Харчат се еднолично за партийни цели и за групови интереси в държавата. Затова ще видите нашите позиции, не за пръв път ги казвам, по Закона за публичните финанси и ще имате конституционна жалба в Конституционния съд за неспазване и за раздаване на парите на българските данъкоплатци с постановление на Министерския съвет, извън рамките на парламента и на бюджета. Допускаме, че това ще се засили като порочна практика с наближаването на местните избори: джипът, държавният бюджет в багажника и раздаването през прозореца за партийни цели и за избори на подходящи кметове. Ще получите институционална позиция как това да се промени и наистина да влезем в нормални рамки на правене на фискална политика. Следващият ни акцент е местното самоуправление и местната власт – идват избори, но и не само за това. И тук държавата избяга от своите отговорности, като прехвърли на общините постоянни задължения без финансиране и им казва: „Вдигайте данъци и се оправяйте!“ Нашите предложения в рамките на бюджета и в рамките на промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация ще бъдат за оставане на част от данъците на разположение на жителите на общините, комуналните услуги да се извършват от общински предприятия, а не да се дават на концесии, специална грижа към общинските болници и общинските училища. Ще развием цялото си предложение за нов здравен модел в държавата, в частност – на общинските и държавните болници. Нека дебатът за местно самоуправление и местна власт бъде съдържателен в посока на промяна на съществуващия модел на управление. И не приемайте това като заяждане или използване на парламентарната трибуна за партийна изгода в местните избори – става въпрос за принципи, за сбъркан модел, който изисква високо съгласие за неговата промяна, ако наистина мислим за общините и за гражданите. Позволете, извън големите приоритети на „БСП за България“, да обърна внимание на две събития от вчера, които изглеждат като една съществена промяна във външната политика на България, обвързано с въпроса: парламентарна република ли сме, или еднолична премиерска? Имам въпроси към господин Борисов, уважаеми колеги управляващи. Кой колективен орган в държавата – парламентът или Министерският съвет, реши, че един от малкото приоритети, около който сме се обединили всички – години наред, редица правителства, влизането ни в Шенген, вече не е приоритет? Кой го реши? И основателна ли е темата, която постави президентът, тук, в институциите, да се върнат решенията, а не еднолично един човек вчера да смени външнополитическия курс на България. Защо? Защото, ако влезем в Шенген, ще дойдат 150 бежанци от Гърция. Това е несериозно! В най-голямата криза на бежанския поток всички ние искахме да влизаме в Шенген. Сега, когато няма такова нещо, изведнъж решихме – не искаме в Шенген! Защо? Защото не ни пускат, а не ни пускат, защото направихте много грешки, защото има корупция, защото има пробив в системите за сигурност, защото създадохте опасност за европейската сигурност, не само за българската. (Реплики.) Защо да не си го кажем това? И понеже не смеете да признаете тази грешка, решавате, че трябва да извадите България от нейния европейски път и от пътя ѝ към Шенген. Тоест той решава, а не Вие, но очаквам Вашата реакция, ако наистина сте отговорни политици и призовахте да имаме поне няколко приоритета, около които всички да се обединим. Уважаеми колеги, бих искала да обобщя с няколко думи философията на нашата политика през тази сесия, а и не само, защото тя е последователна години наред и вярвам, че ще бъде така. Всичко, което Ви изложих, тъй като няма време, ограничени сме във времето, не мога да говоря в подробности за всички политики – и за образование, и здравеопазване, ще обобщя така: нашата политика е насочена към това да върнем държавата в онези нейни функции през институциите, през възможните модерни европейски политики, а не чрез държавна помощ и така нататък. Да я върнем там, където ѝ е мястото. Големият проблем на всички ни е чувството на българските граждани, независимо за кого са гласували – за Вас, за нас, че държавата отсъства. Чуйте ги! Бизнесът по повод вдигане на тока: „Няма държава!“; медицинските сестри по повод заплатите и здравеопазването: „Няма държава!“; хората в село Сотиря: „Няма държава!“. Това е, което обобщава, това е за нас предизвикателството и политиката, която ще следваме не само в тази сесия, а и по принцип: ролята на държавата и връщането на нейните функции в услуга на гражданите. Ако имаме разум, ще постигнем резултат. Аз го пожелавам на всички. Колеги, успешна сесия! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Колеги, следва изявлението на господин Мустафа Карадайъ – председател на парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Заповядайте, господин Карадайъ. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В обръщението си президентът очерта много от проблемите на българското общество, но най-важното е, че то е добро начало за възстановяване на диалога между институциите. Прав сте, господин Президент, че българските граждани с двойно гражданство нямат право да бъдат избирани. Но има нещо повече – те са лишени от конституционното си право да гласуват и по тази тема само „Движението за права и свободи“ води битки за възстановяване на тези конституционни права. И още – прав сте за това, че България се нуждае от програма за ускорено, догонващо икономическо развитие. И по тази тема пак „Движението за права и свободи“ настоява за диалог за определяне на националните приоритети. Днес откриваме есенната сесия за 2019 г. на Четиридесет и четвъртото народно събрание – година, наситена с важни политически процеси, на прага на важни за цялото общество избори. Предстоящите процеси вещаят стратегически решения за бъдещето на всяко населено място, за всяка община, за цялата страна, региона и Европа, защото се очертава важна битка за стратегии, за бъдещото развитие на страната, за подобряване на живота на всеки български гражданин. За това са нужни политически програми и платформи, нужна е визия в дългосрочен аспект, политически решения с отговорност за националната сигурност, мира и демокрацията. Преди два дни отбелязахме 80 години от началото на Втората световна война – най-кървавият конфликт в човешката история, най-зловещият военен сблъсък, отнел живота на близо 60 милиона души и нанесъл непоправими щети на човешкото съзнание, променил неблагоприятно милиони човешки съдби. Подобни дати ни напомнят колко е важно от уроците на историята да се извличат правилно поуките и колко е важно да спрем популизма, да се противопоставим на разделението, ксенофобията и омразата. Предстоящият период е добър повод да преценим доколко се справяме с тази задача. Изборната риторика е тази, която по най-добър начин разкрива същността на своите носители. Често, когато капацитетът не предоставя добри възможности, на дневен ред са агресията, ксенофобията и омразата. И не на последно място, основна теза е: „Защо да не е опонентът“, вместо да се представи собствената визия за развитие. Още преди една година предупредихме: държавността е в колапс, управлението е нефункционално и неработещо, експертността се явява антоним на всяко управленско решение, войната – политическа, междуинституционална и вътрешноинституционална, изцежда и остатъците от разум в правенето на управленска политика. Това трябва да спре, защото не е толкова важно, че така не може да се управлява, а това, че подобен тип управление създава проблеми пред страната и не решава проблемите на гражданите, а напротив – задълбочава ги. Непостоянството, непоследователността, антисистемността, липсата на визия и наложената тенденция на омраза на всички към всичко прави неизбежна нова и икономическа, и политическа криза. Предизборната кампания е добър повод да спрем инерциалния ход надолу, да издигнем качествени кандидати, които имат капацитета и волята да създадат условия за развитие на общините и като цяло да подобрят качеството на живот на българските граждани; кандидати, които знаят, че властта служи да се решават проблемите на хората; да се подобри животът на хората и да се осигури сигурност в утрешния ден. Крайно време е всички да осъзнаят, че е необходима национална икономика и че без икономически растеж е невъзможна европейската интеграция. През последните месеци срещите с избиратели, симпатизанти и граждани ни убедиха, че една партия може да има по-голяма тежест, отколкото нейната членска маса предполага. Влиянието няма нищо общо с популизма и празните обещания, а с ежедневна работа на партията с кадрите, работа по регионите и решаването на проблемите на хората, когато експерти с разбиране, мотивирани хора, формулират стратегически цели и чертаят тактическите ходове за тяхното постигане, за да станат тези цели по-скоро реалност. А това няма нищо общо нито с празните обещания, нито с гръмкото националистическо патриотарство. Българското общество очаква икономически растеж, гарантирани социални услуги и европейско качество на живот. Непрекъснато трябва да напомняме, че всеки орган трябва да изпълнява отговорно своите правомощия и да стои на висотата на своите отговорности. Пред нас, народните представители, неотменно стои задачата за качествено законодателство, което трайно да урежда обществените отношения и да гарантира правова и социална държава. За управляващата партия е важно да осъзнае, че страната се нуждае от програма за ускорено догонващо икономическо развитие. Фокусирането в междупартийни и междуинституционални битки, отклоняването на вниманието от истинските проблеми на държавата и на гражданите няма как да спре усещането за безвремие и хаос в държавата. Нека предстоящите избори са арена за битка между програми и платформи, за визия за развитие и икономически растеж, за условия за чужди инвестиции, но и за създаване на възможности за реализиране на бизнес проектите на българските граждани, за да се гарантира висок и устойчив растеж. Ние и като народни представители, и като политици трябва да създаваме условия органите и институциите да работят нормално, по правилата, да провокираме нов тип мащабно мислене и да реализираме такива инвестиционни политики в контекста на актуалните европейски реалности, че да гарантираме икономически растеж и европейско качество на живот, заетост и нови работни места, качествено образование, социална справедливост, стабилност и сигурност на гражданите. Необходимо е такова икономическо догонващо развитие, което би осигурило намаляване на трупащото се социално напрежение в страната. Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми накрая да поздравя всички с новата сесия на Народното събрание и да пожелая ползотворна работа! Призовавам всички да работим за честни и демократични избори в името на развитието на общините и създаване на условия за растеж и качествено по-високо ново ниво на стандарт на живот. Придържане към европейските ценности и следване на европейските модели означава без популизъм, без екстремизъм, а повече демокрация и толерантност, и повече сигурност (реплики от ГЕРБ), а това гарантира и по-добро бъдеще за нас и нашите деца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ. Думата има председателят на парламентарната група „Обединени патриоти“ господин Искрен Веселинов. Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изпратихме само преди месец един политически сезон, който беше много драматичен, наситен с парламентарен бойкот, избори за Европарламент, опит за дестабилизиране на управлението и съответно предизвикване на предсрочни избори. Заявките в началото на този показват, че ще е не по-малко интересен и драматичен, тъй като е естествено местните избори да повишат градуса и политическата активност на политическите играчи – всеки в опит било да легитимира областта, която консумира, било да поиска нова такава. Надяваме се обаче и ние на отговорно поведение от политическите сили. Ние, от „Обединени патриоти“, не изпитваме такъв драматизъм, тръгвайки към тях. Смятаме, че наистина това е част от демокрацията, част от начина, по който местните общности ще решат своето бъдеще за следващите четири години. В това отношение призоваваме всички все пак да мислят за държавността, да мислят с уважение за институциите и да говорят с уважение за институциите и за политическите си опоненти, защото всъщност обществото е до голяма степен такова, каквото го правим ние със собственото си поведение. Не е важно какво е управлението и кой управлява. Важно е то какво прави, какво провежда като политика. В това отношение искам да спомена също, че настоящото управление беше избрано включително с нашите гласове, гласовете на „Обединени патриоти“, с една програма, която то следва. Разбира се, доколко я следва и доколко я изпълнява, е тема, която трябва да се дискутира постоянно. Поне за нас, в началото на тази последна третина, можем да кажем, от мандата на управлението, е крайно време да се направи една системна ревизия на постигнатото и на неизпълненото, защото всички отчитаме позитивните неща: ръста на доходите, за който ние, „Обединени патриоти“, най-много държахме, което е онова средство, което ще задържи хората тук, в България. Всъщност това е най-мощната демографска мярка, която да спре колапса. Не можем да говорим без съживяване на икономиката и ръст на доходите за връщане на нашите сънародници, заминали зад граница, или на задържане на останалите млади хора тук. Трябва да добавим, разбира се, и един приличен икономически растеж, който бихме желали, както всички останали, да бъде по-голям. Отстояването на суверенитета и националните интереси за нас също се случва по време на това управление. Повишаването на отбранителните способности, усилията в посока чрез инфраструктура да се решат проблемите на най-изоставащите райони в България, какъвто е Северна България, отпушването на автомагистрала „Хемус“, на автомагистрала Русе – Велико Търново, пътя Видин – Ботевград – това са неща, които ще дадат нов шанс за изостаналите райони и ние сме доволни, че тези наистина изключително важни части от Програмата за управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ се случват. Не бива да крием обаче, че има проблеми – тежкото положение примерно на държавната енергетика, високата цена на тока за свободния пазар, непрозрачното раздаване на дялове от студения резерв, заявките, които бяха направени от най-високо ниво за неутрална въглеродна енергетика до 2030 г., които заплашват с фалит всички български ТЕЦ-ове, удара по българското животновъдство. Не бива да забравяме, че преди две години в тази зала ние, от „Обединени патриоти“, се опитвахме да Ви убедим, че свинската чума е голяма заплаха, предложихме мерки за ограничаване на милиардните щети и тогава по-силен се оказа гласът на някакви самозвани еколози, отколкото гласът на разума, чийто говорители бяхме ние. Спадът в туристическия поток също е тревожен. Всичко това са проблеми, които са реални, които съществуват днес в страната ни, които ние трябва да дебатираме и да търсим решенията. За нас, от „Обединени патриоти“, новият политически сезон ще мине под мотото на три основни приоритета – сигурност, доходи и патриотизъм. В темата „Сигурност“ ние очакваме приемането на пакета от мерки за справяне с битовата маргинална престъпност, който включва и преодоляването на чувството за безнаказаност у извършителите на нарушения и престъпления. Внесли сме Проект за изменение на АПК с въвеждането на административните наказания „общественополезен труд“ и „задържане под стража“ в районните полицейски управления. Настояваме за повече полицейско присъствие в малките населени места, както, между другото, е разписано в нашата управленска програма. Настояваме за приемане на закон за доброволчеството и регламентиране съществуването на доброволчески отряди с цел охрана на обществения ред. Очакваме приемане и на промени в НПК с отпадане на съкратеното съдебно следствие за тези тежки престъпления – най-вече предумишлените убийства, на които станахме свидетели. Този правен институт на практика позволява убийците след 15 или 20 години да излязат и отново да убиват и да извършват престъпления. Това е нещото, което ние от четири години поставяме непрекъснато, когато се коментира Наказателнопроцесуалният кодекс – всъщност вече е внесен в Деловодството на Народното събрание. Трябва да приемем на второ четене разширяването на пределите на неизбежната отбрана и се надявам това да стане буквално в този месец. Друга важна тема е връщането на дебата за криминализиране на проповядването на радикален ислям, финансирането на вероизповеданията от чужбина, проповедите на език, различен от официалния. Смятаме, че тези теми бързо паднаха жертва на една политическа конюнктура и трябва да се върнат отново, защото така изисква националният интерес. Спирането на социалния паразитизъм чрез строг контрол за образованието, социализацията и полагането на труд от социално подпомаганите лица също е наш приоритет. Трябва да има максимум на годишна база на сбор от всички социални плащания, защото някои хитри безработни получават повече от работещите бедни. Впрочем в Министерския съвет е внесена Концепция за справяне с проблемите, пораждани от маргиналните цигански общности, и нито тя, нито тази проблематика като цяло могат да бъдат неглижирани дълго, защото иначе проблемът скоро ще взриви социалния и етнически мир в страната. Основен приоритет за нас остава и повишаването на доходите. В управленската програма са записани важни стъпки, като преизчисляване на старите пенсии, отпуснати преди 2010 г., свиване на ножицата между минималната пенсия и линията на бедност – тази година за първи път имаме отстъпление от това правило. Закон за възрастните хора е нещо, което ще предложим – буквално днес ще внесем в Народното събрание, който ще предложи мерки за защита на тази уязвима категория наши сънародници и ще предложи допълнителни социални плащания, за да се гарантира социалното оцеляване на възрастните хора. Не на последно място, настояваме за изпълнение на нашия управленски ангажимент за безплатна и задължителна детска градина за всички деца от 4-годишна възраст нагоре. По отношение на патриотичната тематика имаме няколко основни пункта: системна политика за укрепване на социалното самосъзнание на българите зад граница, настояваме за учредяване на институт за изуване на български език и популяризиране на българската култура извън пределите на страната, за целенасочено финансово подпомагане на нашите общности в чужбина, на техните неправителствени организации, медии и училища, за облекчаване режима за получаване на българско гражданство от нашите сънародници, за създаване на „Карта българин“, която дава достъп на сънародниците ни от диаспората за пребиване и работа в България. Въвеждането на военното обучение в училищата е нещо, което очакваме с нетърпение, връщането на „Родинознание“ и повече родолюбие в учебния процес също. Трябва да продължим с подкрепата си – най-вече финансова, разбира се, на дейността на читалищата, самодейците, на библиотечната дейност и прочее. Това са само една малка част от управленските ангажименти, за чието изпълнение ще настояваме, и не крием, че то е цената за оставането ни в това управление. Не бива да забравяме, разбира се, и ДПС, защото, сключвайки коалиция с ГЕРБ, ние целяхме основно това – изолирането от властта на тази етническа партия. Въпреки че все по-малко хора гласуват за нея в смесените региони, тя изведнъж увеличава подкрепата си за евровота в Северозапада например, най-вече, разбира се, по циганските махали. Настояваме МВР да разследва тази странна експанзия, която според нас се обяснява само с едно: криминализираното купуване на гласове. Искаме ясни гаранции, че на местния вот това няма да се случи – нито на ДПС, нито на някой друг трябва да бъде позволено, защото всяка новопридобита частица власт такива политически играчи превръщат в пари, а парите – в по-висок изборен резултат. В заключение искам да заявя, че това управление върви към края си. Дали той ще е естествен и успешен, или преждевременен и ще остави лош спомен, зависи само от способностите за честен диалог и желанието да се изпълняват поетите ангажименти от участниците в него. Ние от „Обединени патриоти“ ще направим каквото трябва, за да изпълним волята на българските патриоти. България над всичко! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. И последното изявление е на парламентарната група на Партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ от господин Веселин Марешки. Заповядайте, господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент! „Воля – Българските Родолюбци“ към днешна дата е най-малката парламентарна партия, но като гледам как върви разпадът при някои колеги, скоро можем да се окажем четвърта или трета политическа сила в парламента. Господин Президент, с огромното уважение все пак към голяма част от българските граждани, които Ви избраха, усещането ми е, че имате желание нещо да промените, а най-вероятно имате и визия как да стане това. Слушах речта Ви и няколко въпроса възникнаха. Успелите българи по света – да, всички трябва да се стремим да ги привличаме, а най-хубавото е да направим така, че те да останат в България. И аз питам: колко от тези хора има назначени в президентската институция? Трябва да даваме личен пример. Мога да Ви кажа при нас в партията какво съм направил аз лично, за да ги задържа, колко хора, на каква позиция са те, как са се развили и така нататък. Нека да даваме личен пример и той да стане заразен за всички останали политици. Второто нещо – състоянието на България, всички го знаем какво е. Явно Вие сте от тези хора, които оценяват това състояние като негативно. Сега е моментът – на предстоящите избори. Много добре знаете откъде тръгна възходът и на партия ГЕРБ, и на министър-председателя – тръгна от победата на кметското място в София. Ние абсолютно сериозно, не с насмешка, наистина абсолютно сериозно призоваваме, а всъщност тези дни имаме и такъв повод, отново още веднъж да го кажем, с мъжката постъпка на госпожа Мая Манолова, която си подаде оставката от нейното място – също едно от най-високопоставените в България, и тръгва да се бори точно за този стол, който би ѝ дал възможност да изрази своите идеи в практиката. Ние още веднъж Ви призоваваме, на база и на високия Ви рейтинг: напуснете това безсмислено място – президентското, излезте и се включете в надпреварата за София, която да бъде трамплин за тази промяна, която Вие проповядвате (шум и реплики), иначе това по-скоро би се смятало като бягство от борбата за промяна. Уважаеми колеги, в началото на новата парламентарна сесия има няколко важни теми, на които искам да обърна внимание. Първо, ясно е, че предизборната кампания, която започва след броени дни, ще е приоритет за партиите, но ние от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ призоваваме всички да работим така, че местните избори да не нарушават нормалния ритъм на законодателната дейност. Не превръщайте парламента в площад за популизъм и предизборни митинги. Оставете на българите да преценят сами какво са направили кметовете за тях и за градовете им – дали са работили като добри стопани, или са се провалили и трябва да бъдат сменени. Знаете фразата, че времето е пари, а времето в тази сграда харчи парите на нашия работодател – народа. Не го забравяйте! Всяка една минута, всеки ден трябва да бъде оползотворен по най добрия начин, и то с решения, които подобряват живота на хората. Няма да се уморя да повтарям, че успехът на едно управление се измерва по джоба на всеки българин. Ако там няма нищо, то значи мнозинството не си е свършило работата. Парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ и през тази сесия ще продължи да бъде гласът на народа. Ще останем непримирими към бездействието, към лобистките или лошо написани закони. Ще направим и серия прагматични предложения, например в подкрепа на майките и децата, и се надявам те да не стоят две години на трупчета, както Законопроектът ни за въвеждане на мълчаливото съгласие – той залежава от началото на мандата. С такива темпове реформи няма как да станат, затова призоваваме за по-добър ритъм на работа в тази зала. Второ, на всички ни дойде до гуша от махленските разправии в малката управленска коалиция. Това обижда не само техните, обижда всички избиратели, които очакват хора като Вас да показват мъдрост, разум и най-вече отговорност. Вместо да произвеждат скандал след скандал, нека си видят кадрите в правителството. Досега например така и не чухме от ресорния им вицепремиер какви мерки за справяне със задълбочаващата се демографска криза са предложени и реализирани. Не виждам желание за изпълнение и на други предизборни обещания. Знаете какво стана в тази зала, когато се гласува предложението за 300 лв. минимална пенсия – каквото беше обещанието на Патриотите. Те излязоха и не подкрепиха собствената си програма. Тези постъпки трябва да се напомнят, защото има политици, които се надяват избирателите да забравят, но пък ние затова сме тук – да не го допуснем. Ще бъдем критични и към популизма на колегите от БСП, които си позволиха лукса три месеца да не идват на работа, а в същото време залъгваха хората, че ги е грижа за тях. Ние от ВОЛЯ продължаваме да твърдим, че Социалистическата партия не е никаква алтернатива на управлението. Всички виждат как и те, като псевдопатриотите, се раздират от вътрешни интриги. Не е тайна вече за никого в крайна сметка, че с действията си БСП помага на управляващите да укрепят позициите си. Тук използвам времето да попитам: коя е тази община, която е спечелена от БСП, и Вие се гордеете с нейното развитие, и искате да предложите на българското общество като алтернатива на останалите управления в България? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Искам с най-голямо желание да отида и да видя една община, управлявана от БСП, в която хората да са толкова щастливи и доволни, да няма бягащи от тази община – напротив, хората да се връщат там на тълпи, да искат да живеят в нея. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да я покажете на българските граждани. Да кажете защо искате да разширите Вашето влияние. Аз лично, за съжаление, не се сещам за нито една такава. Трето, в последните дни на предишната сесия с лека ръка бяха похарчени над 2 млрд. лв. за излишни към момента самолети. Парадоксът е, че бедна България стана водеща държава в НАТО след САЩ по разходи за въоръжаване. Народът ни има много мъдра поговорка за такива случаи – „Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак“. За чия сметка обаче? За сметка на народа, защото държавата ни остава най-бедната в Европейския съюз. Знаете добре нашата позиция срещу грабителската сделка, благодарение на която на светло всъщност излезе и истинската управленска коалиция – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Горчивите плодове от нея народът ще бере в следващите години. Това ще проличи още тази есен с обсъждането на Бюджет 2020, когато пак ще ни се обяснява как няма нормални пари за пенсионерите, за болните, за лекарите, за учителите. Искам да кажа на управляващите, че след тази сделка вече никой няма да вярва на подобни оправдания. След като така бързо се намериха толкова пари за американците, значи трябва да има и за българите. Ние от ВОЛЯ ще очакваме да ни бъде предложен тотално различен бюджет от досегашния – бюджет, който осезаемо ще повиши стандарта на живот на нашия народ. Оттук нататък, ако още веднъж в тази зала прозвучи оправданието, че някоя реформа се забавя, защото няма пари, хората и ние, като техни представители, с право ще питаме: а как намерихте за самолетите? Не си мислете, че проблемът е приключил. Напротив, с гласуването за този огромен разход си вкарахте автогол, защото народът ще Ви го напомня всеки път, когато се опитвате да го убеждавате, че трябва да продължава да затяга колана и да живее на ръба на бедността. В началото на мандата всички Вие подценявахте ВОЛЯ, защото бяхме нови, защото кулоарните интриги ни бяха чужди. Между другото, те ще ни останат чужди и занапред, защото няма да отстъпим от принципа за прозрачност и почтеност. Вече добре знаете, че сме различни, че имаме волята да продължим да защитаваме интересите на българския народ и в политиката. Ние искаме този парламент да свърши реална работа в полза на хората, а не да си отиде безславно като други преди него. Има още година и половина това да се случи. Нека не пропиляваме това безценно време в името на България и на българския народ. На добър час на всички! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки. Уважаеми колеги, продължаваме с постъпили законопроекти и проекторешения от 31 юли 2019 г. до 3 септември 2019 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са Славчо Атанасов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Проект на решение за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика. Законопроект за ратифициране на Анекс към Рамковото споразумение за Проект „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа и присъединяването на Министерството на културата на Република България към Проекта за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., подписан от българската страна на 14 декември 2018 г. в София. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по културата и медиите, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика благоустройство и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2018 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносител е Александър Сабанов. Разпределен е на водещата Комисия по земеделието и храните и на Комисията по околната среда и водите. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по образованието и науката, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическа политика и туризъм. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Вносител е Министерският съвет. (Шум и реплики.) Моля за тишина, колеги! Разпределен е на водещата Комисия по земеделието и храните и на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по здравеопазването. Законопроект за допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по енергетика и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по здравеопазването и Комисията по икономическа политика и туризъм. Законопроект за допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси. „До Председателя на Народното събрание Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 6 февруари 2019 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-6“ – от народните представители Александър Сабанов, Георги Колев и Йордан Апостолов. Съобщение: На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 7 август 2019 г. е постъпил Указ № 195 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 26 юли 2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него. Съобщение: Във връзка с приетото и обявено в пленарна зала Решение на парламентарната група на „Обединени патриоти“ на 25 юли 2019 г. за изключване на народните представители Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Павел Шопов, Ви информирам, че съгласно чл. 23, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството им в парламентарната група от чиято квота са избрани. На това основание са освободени: народният представител Павел Шопов като заместник-председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и народният представител Десислав Чуколов като заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува. Още едно съобщение: „До госпожа Цвета Караянчева – председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България Уважаема госпожо Караянчева, на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, депозирам оставката си като Омбудсман на Република България. Моля да бъдат прекратени предсрочно правомощията ми като Омбудсман на Република България.“ Уважаеми колеги, с входящ № 939-02-12 на 3 септември 2019 г. в Народното събрание постъпи писмо от омбудсмана госпожа Мая Манолова. С писмото тя заявява, че подава оставка като омбудсман – това, което Ви прочетох преди малко. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за омбудсмана, правомощията на омбудсмана се прекратяват предсрочно от Народното събрание при подаване на оставка, като в този случай не се приема решение, а оставката се обявява от председателя на Народното събрание пред Народното събрание. Поради това и на основание чл. 15, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, обявявам оставката на госпожа Мая Божидарова Манолова като омбудсман. Правомощията на госпожа Манолова като омбудсман са прекратени от днес, 4 септември 2019 г. Уважаеми колеги, писмото на госпожа Манолова, съдържащо нейната оставка и мотивите за нея, заедно с приложен към него отчет за дейността ѝ като омбудсман, са Ви предоставени, като са изпратени на служебните Ви електронни пощи съгласно изискванията на § 7 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Информирам Ви също така, че на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за омбудсмана при предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана, заместник-омбудсманът встъпва в длъжността на омбудсман до избирането на нов омбудсман. С Решение на Народното събрание, прието на 28 януари 2016 г. за заместник-омбудсман е избрана госпожа Диана Петрова Ковачева. Съгласно чл. 12 от Закона за омбудсмана встъпването в длъжност като омбудсман става след полагане на клетва пред Народното събрание. След първа точка на утрешното заседание – 5 септември 2019 г., госпожа Диана Ковачева ще положи клетва пред Народното събрание като омбудсман. Преминаваме към предложенията за включване в дневния ред по чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първи трябваше да имат предложения – знаете, че има ротационен принцип – от парламентарните групи на ГЕРБ и БСП няма такива предложения. От парламентарната група на „Обединени патриоти“ има постъпило предложение. „На основание чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи като точка от предстоящата седмична програма на Народното събрание за периода 4 – 5 септември 2019 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 854-01-88, от 13 декември 2018 г., внесен от Александър Сабанов и група народни представители.“ Колеги, кой ще ни представи Законопроекта? Заповядайте, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви Законопроекта за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предложението ни е за допълнение в чл. 24, ал. 2, т. 11. Целта на тази промяна е да се преодолее пропуск в законодателството, в който реално не се дава право. Ще зачета т. 11, за да стане ясно на масата от народните представители: „Стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството…“, ние предлагаме след „раждане на дете“ да се добави „или осиновяване“. Ние от „Обединени патриоти“ считаме, че двете отговорности са еднакво сериозни, както за самите осиновители, така и за осиновеното дете, така и за българското общество. По този начин все пак ще дадем право на работодателя да изплаща сума от 2400 лв., а тези, които ги получават да не плащат данък върху нея, което според нас е безсмислено. Това е една от промените, които внасяме. Ние сме я внесли реално декември месец 2018 г. Незнайно защо не е гледано досега. Считам и разчитам на подкрепата на всички парламентарни групи за това, защото това е едно правилно действие от наша страна и „Обединени патриоти“ по този начин ще насърчи и осиновяването като част от решаването на демографската криза. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов. Колеги, имате думата за изказвания. Колеги, разискванията са открити. Не виждам желания за изказване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – предстои гласуване. (Председателстващите заседанието се сменят.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля заемете местата си. Отново моля, квесторите, поканете народните представители. Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица с вносители народният представител Александър Сабанов и група народни представители. Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Продължаваме с втора точка от Програмата за работа: ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. Ще Ви запозная с предложението от народния представител Иван Генов – народен представител от Шести многомандатен избирателен район – Враца, от парламентарната група на „БСП за България“. „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Моля за решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на пълномощията ми, считано от 4 септември 2019 г.“ Представям Ви служебен „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване на пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Иван Киров Генов като народен представител в Шести изборен район – Врачански.“ Има ли изказвания, колеги? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение. Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма. Решението е прието. Продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА. Вносител е Министерският съвет. Докладът е на Комисията по икономическа политика и туризъм. Заповядайте, уважаеми господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ще помоля за допуск в залата. Да дадем гласа си за Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Катерина Пиперова – държавен експерт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1. Приема се. Моля, поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 1 и 2, подкрепени от Комисията. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се чл. 29а: „Чл. 29а. (1) Одобряването на типа на средствата за измерване включва: 1. преглед на документите и техническото досие на типа средство за измерване; 2. изследване на типа средство за измерване; 3. оценяване съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към него; 4. издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. (2) Срокът за изпълнение на етапите за одобряване на типа е за: 1. преглед на документите и техническото досие на типа средство за измерване, който е до: а) 30 дни от подаването на заявлението – за средства за измерване от неодобрен тип, като за средствата за измерване по чл. 29, ал. 3 този срок може да включва и проучване на опита на други органи по метрология при метрологичния контрол на заявените за ограничено одобряване на типа средства за измерване; б) 20 дни от подаването на заявлението – за средствата за измерване по чл. 29, ал. 2; в) 20 дни от подаването на заявлението за средствата за измерване за продължаване на срока на валидност на одобрен тип и за продължаване на срока на валидност на ограничено одобряване на типа; 2. оценяване съответствието на типа средство за измерване с техническите и метрологичните изисквания към него – до 30 дни от получаване на протоколите от изпитване; 3. издаване на удостоверение за одобрен тип средство за измерване и вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване – до три дни от приемането на доклада за одобряване на типа на средството за измерване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания по § 3? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 3. Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 39 се създава ал. 3: „(3) Срокът за извършване на първоначалната проверка на средствата за измерване е до 30 дни от датата на заявяването ѝ, освен в случаите, когато заявителят е посочил по-дълъг срок.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4. Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 58, ал. 2 се създава изречение второ: „Срокът за извършване на метрологичната експертиза е не по-дълъг от 12 месеца от получаване на искането.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 5. Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, благодаря Ви за изключително конструктивното и активно участие в дебатите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие, както винаги, успяхте да постигнете удивителен консенсус. Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Вносител е Министерският съвет. Господин Иванов, Вие ще представите Доклада. Заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 24 юли 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Мария Калева – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правна“ в Комисията за регулиране на съобщенията. Господин Геновски представи Законопроекта, като поясни, че той е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за въвеждане на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, въведени с изменението му чрез Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенцията за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1211/2009. Данните за вътрешния пазар на електронните съобщения в рамките на Европейския съюз, събрани от ОЕРЕС и ЕК през 2017 и 2018 г., показват, че съществуват значителни разлики между цените за национални фиксирани и мобилни гласови съобщения и текстови съобщения и тези, които се прилагат за същите услуги, извършвани към държави – членки на Европейския съюз. Средната стандартна цена в Европейския съюз на фиксирано или мобилно повикване в рамките на Съюза е три пъти по-висока от стандартната цена за национално повикване. Стандартната цена за текстово съобщение в рамките на Европейския съюз е над два пъти по-висока от националната цена. Тези прекомерно високи цени засягат предимно потребители, които използват такива услуги сравнително рядко в рамките на Европейския съюз или имат нисък обем на потребление, което на практика включва по-голямата част от потребителите. Господин Геновски обясни, че в отговор на тези проблеми са били предприети действия на европейско ниво, съгласно които от 15 май 2019 г. влизат в сила нови правила, ограничаващи цените, които доставчиците на обществено достъпни междуличностни съобщителни услуги с номера могат да налагат на потребителите за мобилни и фиксирани гласови и текстови съобщителни услуги в рамките на Европейския съюз. Доколкото тези правила са изцяло нови, в националното законодателство няма предвидени санкции за тяхното нарушаване. Затова с Проекта на ЗИД на ЗЕС се цели своевременно да се въведе система от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Вносителите подчертаха, че са предвидени санкционни разпоредби за нарушение на изискването по чл. 5а, параграфи 1 и 3 от Регламента доставчиците да не прилагат цени на дребно (без данък върху добавената стойност) за потребители на регулирани съобщения в рамките на ЕС, надвишаващи 0,19 евро цента на минута за повиквания и 0,06 евро цента за текстови съобщения. Също така са предвидени санкции за доставчиците за непредоставяне на информация от значение за националния регулаторен орган за упражняване на регулаторните правомощия по отношение на цените на дребно на регулирани съобщения в рамките на ЕС, както и за непредоставяне на преддоговорна информация на крайните потребители. Господин Геновски обърна внимание, че минималните размери на предвидените с проекта санкции са съобразени с факта, че адресати на задълженията по чл. 5а от Регламент (ЕС) 2015/2120 са не само действащите големи оператори в България, но и такива със значително по-малък обем приходи и пазарен дял. Предвидените максимални размери са съобразени с възможността на големите предприятия да заплатят санкциите и с ефекта, който биха имали тези санкции върху печалбите им, като този ефект следва да мотивира предприятията да спазват предвидените изисквания. След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Димитър Данчев и Халил Летифов. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 20 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-38, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Имате думата за изказване, уважаеми господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, изчетеният доклад и ЗИД-а, който представих, наистина е необходим. Той е в изпълнение на няколко регламента и директиви на Европейския съвет и Европейския съюз, така че, както в Комисията подкрепихме единодушно тези промени, които са изцяло в полза на обществото – да се спазват регулациите, да няма прекомерно завишаване на цените на електронните услуги, разбирайте на съобщенията, вярвам, че и тук ние ще бъдем единни да си свършим работата от гледна точка на това, че това е европейско законодателство, да намери своето отражение в българското законодателство и да бъдат приети съответните санкции за нарушаване на тези регламенти, които всъщност са в ущърб на българските граждани, които са и български потребители. Ние ще подкрепим тези промени с идеята да запазим обществения интерес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. Има ли реплики? Има ли други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Процедура, уважаеми господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Правя процедурно предложение за съкращаване на срока на три дни за току-що приетия Законопроект на първо четене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Противоположно мнение? Не виждам. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител господин Летифов. Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Уважаеми колеги, продължаваме с: ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2018 Г. Докладът е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Кой ще представи Доклада? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект на решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов и Гергана Рошманова – от дирекция „Младежки политики“ в Министерството на младежта и спорта, господин Тодор Йосифов и господинн Антон Берданков от Национално сдружение „Младежки глас“; Станимир Бояджиев и Александра Василева – от Български младежки червен кръст, и Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети. От името на вносителя Докладът беше представен от заместник-министър Николай Павлов. В своето изложение господин Павлов информира народните представители, че Годишният доклад за младежта представя информация за състоянието на младежта в страната и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през 2018 г. Първите части от Доклада се спират върху профила на младите хора и основните им демографски характеристики. Четвъртата и основна част представя реализираните от отговорните институции мерки, съответстващи на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020. В Доклада са използвани данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период. Някои от основните акценти, включващи предприети мерки от институциите и изводи от проучването, са: - делът на преждевременно напусналите образователната система на възраст 18 – 24 навършени години за 2018 г. е 12,4%, което е понижение с 0,3 процентни пункта в сравнение със стойността през 2017 г. В периода от 2016 г. до 2018 г. е налице оформяне на краткосрочна положителна тенденция, свързана с понижаване на дела на преждевременно напусналите образователната система в България, особено през последните 2 години; - активно се работи за реинтеграция в образователния процес на върнатите в училище отпаднали ученици в зависимост от възрастта; за подбор и насочване към точно определена професия, отговаряща на профила на конкретното лице, което ще бъде насочено към обучение чрез работа; - безработицата в България през 2018 година регистрира устойчива тенденция на спад, след като показателят намалява от 5,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото. Данните за младежката безработица (15 – 29 навършени години) също показват понижение – до 7,4% за 2018, спрямо 9,9% за 2017 г.; - идентифицирането и активирането на младежи, които не учат, не се образоват, не работят и не са регистрирани в бюрата по труда продължава да е важен приоритет и през 2018 г. – оказвана им е подкрепа за започване на работа, за включване в обучение или връщане в образователната система. 3а достигане до младежите от групата и за тяхното активиране работят младежки медиатори, чиято дейност е посредничество между икономически неактивните младежи и институциите, които им предоставят подходящите услуги; - в изпълнение на приоритета „Насърчаване на здравословния начин на живот „Министерството на младежта и спорта администрира изпълнението на Програма „Спорт за децата в свободното време“ за организиране и провеждане на безплатни спортни занимания на деца в свободното им време по предпочитан от тях вид спорт, а чрез програмата „Развитие спорта на учащите“ се осъществява политиката за повишаване на качеството и ефективността на дейностите в областта на ученическия и студентския спорт; - през 2018 г. по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта за 2018 г., се финансират програми, чрез които се цели изграждането на социално отговорно поведение и превенция на различни форми зависимости и/или агресия и се подобрява качеството на живот и средата, в която живеят и общуват младите хора. В края на своето изложение господин Павлов подчерта, че стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално, областно и общинско ниво. В обсъждането на Доклада участие взеха народните представители Иван Ченчев, Христо Проданов, Светлана Ангелова, Севим Али, Михаил Христов и Славчо Атанасов. Народните представители, участващи в дискусията, единодушно изразиха своята положителна оценка по отношение на сериозния обем извършена работа по изготвянето на Доклада. Народните представители Иван Ченчев, Христо Проданов и Михаил Христов изразиха резерви относно обективността на статистическите данни, представени в Доклада. Народният представител Севим Али изрази тревога във връзка с някои от данните, посочени в Доклада, определящи мнението на младите хора за качеството им на живот. Госпожа Светлана Ангелова изрази своето задоволство от отчетените резултати в Доклада, като допълни, че трябва да продължат усилията в тази посока. Господин Славчо Атанасов подчерта, че Докладът е добре структуриран и аналитично издържан, но също изрази предположение, че представителното социологическо проучване е направено сред младите хора от големите населени места. Представителите на национално представените младежки организации и Националното председателство на студентските съвети единодушно подкрепиха Доклада. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа – „за“, „против“ – няма и „въздържал се“ – 8 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект на решение № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Апостолов. Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Имате думата, уважаеми господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъства господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, който представи Годишния доклад за младежта за 2018 г. Господин Павлов посочи, че информацията в Годишния доклад за младежта е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020) – насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. Според информацията в Доклада броят на младите хора в страната на възраст от 15 до 29 г. към 31 декември 2018 г. е 1 042 915 души, от които 784 953 живеят в градовете, а 257 962 – в селата. Целевата прогноза на НСИ показва, че в периода до 2020 г. броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи 15 – 19 г. и 20 – 24 г. Докладът отчита позитивна картина по отношение на оценката на младите хора за намиране на работа и предоставя информация, че коефициентът на младежка безработица (хора между 15 – 29 навършени години) е 7,4 %, който е с 2,5 % по-нисък спрямо 2017 г. Това, което се отчита като негатив, е, че е висок делът на тези, които не работят по специалността си. Към края на месец декември 2018 г. общият брой на социалните услуги в общността за деца и пълнолетни, включително от резидентен тип, е 1154, с общ капацитет 23 992 места. От тях подходящи за деца и млади хора на възраст от 18 до 25 г. са 1082 капацитет 22 505. Докладът отчита, че българските младежи нямат сериозни социални дефицити, като 71% от младите хора смятат, че средствата им са достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия и закупуване на лекарства. Младежите, които са в тежко социално положение, са най-вече част от етническите малцинства, което се оказва основният фактор за ниския им социален статус. Един от ключовите въпроси сред младите хора е свързан с настроенията им спрямо емиграцията, една трета посочват, че при първа възможност биха отишли да живеят в чужбина и 17% в друго населено място в страната. Това е особено валидно за младите хора, живеещи в села и малки населени места. Наблюдава се тенденция към повишаване на броя на завръщащите се младежи в България след завършване на образованието си в чужбина. Младите хора в България в голяма степен са оптимисти, но все още е голям делът на младежите, които не проявяват интерес към политиката. Отчита се ниска ангажираност на младите българи в подобен тип дейност – членове на политическа партия, на асоциация, неправителствена организация или друг тип организация, членове на професионална организация. Очертава се необходимост от подобряване на координацията между институциите за повишаване ефективността от мерките за ранно кариерно ориентиране, както и инвестиране в подходящи форми на обучение за придобиване на професионални умения и ключови компетенции и развиване на предприемачески дух. В заключение господин Павлов каза, че младите хора в България, като своите връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и така нататък. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство. Това предполага ясен анализ и дефиниране на ясно постижими цели спрямо всяка от определените групи, които влизат в общата съвкупност като млади. Данните еднозначно показват, че нюансите сред младежите налагат задължителна гъвкавост в планираните дейности и мерки. В дискусията взеха участие народните представители Весела Лечева, Виолета Желева, Калин Поповски, Михаил Христов и Ерол Мехмед. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати 12 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов. Процедура? ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля за процедура за допуск на господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Следващият доклад е на Комисията по здравеопазването. Заповядайте, госпожо Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, господин Петър Младенов – директор на дирекция “Младежки политики“, госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и други. Годишният доклад за младежта за 2018 г. беше представен от господин Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта. Докладът се изготвя и внася на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за младежта. В Годишния доклад се излагат измененията в социално-икономическото положение на младежите и се отчита изпълнението на приоритетите и целите на Националната стратегия за младежта през съответната година. Към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039. В сравнение с 2017 г. населението на страната е намаляло с 49 995 души. През изминалата година в страната са регистрирани 62 197 живородени деца, което е с 1758 деца по-малко в сравнение с 2017 г. Статистическите данни на Националния статистически институт показват, че подобно на тенденциите в ЕС, групата на 15 – 19-годишните е значително по-малка в сравнение с останалите възрастови категории. Това е тенденция, която ще се запази, поради ниската раждаемост. През изминалата година, в рамките на Националната програма за превенция на хронични незаразни болести 2014 – 2020 г. на Министерство на здравеопазването, са реализирани голям брой дейности по промоция на здравето и профилактика на болестите сред деца и ученици. Дейностите са насочени към ограничаване на рисковите фактори, като тютюнопушене, нездравословно хранене, употреба на алкохол, ниска физическа активност, както и към биологичните фактори на риска за хроничните незаразни болести. За осъществяване на националната политика в областта на борбата срещу наркотиците, Националният съвет по наркотични вещества е изградил мрежа от общински съвети по наркотичните вещества. Тези общински съвети имат основна роля и отговорност за изпълнение на Националната стратегия за борба с наркоманиите 2014 – 2018 г. и Плана за действие към нея на общинско равнище. Дейностите на общинските съвети по наркотичните вещества са насочени към предотвратяване на първата употреба на наркотици; ограничаване на риска от прерастване на употребата в злоупотреба и зависимост, както и за намаляване на вредите от употребата на наркотици за отделния човек и обществото. В Доклада се акцентира и върху Програмата „Здравно образование“, която е насочена към учениците от 5 до 12 клас. Тя съдържа 4 основни модула – превенция употребата на психоактивни вещества; превенция употребата на алкохол; превенция на тютюнопушенето; и превенция на ХИВ/СПИН. Сред основните цели на програмата са: утвърждаване на здравето като фактор за социално благополучие; повишаване на информираността относно същността и ролята на психоактивните вещества и въздействието им върху човешкия организъм; формирането на умения за асертивно поведение за игнориране влиянието на връстници и възрастни, които провокират употребата на психоактивни вещества; формирането на знания за безопасни сексуални отношения. Осъществяват се превантивни кампании по повод различни световни дни, а също така са проведени и обучения на студенти по различни теми за водене на здравословен начин на живот. Националният център по наркомании се включва в дейността по превенция, като през изминалата година е провел 5 кампании, 17 обучения, 15 срещи, 7 семинара и една кръгла маса. Ключов момент от анализа и проучването на състоянието на младите хора в страната е тяхната самооценка за здравословното им състояние. 88% определят здравословното си състояние като отлично и много добро и едва 1% оценяват състоянието си като лошо. Наблюдава се понижение в процентно отношение в сравнение с 2017 г., когато 93% от младежите са оценили здравословното си състояние като отлично и много добро. Отчитат се значително по ниски нива на ангажираност по отношение на профилактичните прегледи. Едва 48% заявяват, че правят такива. Освен здравословното си състояние, младежите оценяват и финансовите си възможности за закупуване на лекарствени продукти. Повечето от младите хора нямат финансови затруднения със закупуването на такива. Данните по отношение на вредните навици, както и употребата на наркотици и упойващи вещества показват, че голяма част от българските младежи осъзнават негативите от употребата на наркотици, алкохол, цигари и сексуални контакти без предпазни средства. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни представи госпожа Петрова. Госпожо Петрова, имате думата. ДОКЛАДЧИК ТАНЯ ПЕТРОВА: „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на младежта и спорта: Николай Павлов – заместник-министър на младежта и спорта, Петър Младенов – директор на дирекция „Младежки политики“, и Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“. Годишният доклад беше представен от господин Николай Павлов. Докладът е обобщена информация от компетентните институции отговорни за младежките политики, както и от реализираното национално представително проучване сред младите хора в страната, чиято цел е ясно да се покажат специфичните за целевата група (15 – 29-годишни) проблеми, социално-икономическите реалности, начинът на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети, заложени в Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.: насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие на младите хора; подобряване достъпа до информация и качествени услуги; насърчаване здравословния начин на живот; превенция на социалното изключване на младите в неравностойно положение; развитие на младежкото доброволчество; повишаване на гражданската активност; развитие на младите хора в малките населени места и селските райони; развитие на междукултурния и международния диалог и повишаване ролята на младите хора в превенцията на престъпността. С членството на България в Европейския съюз се прилагат стандартите, ценностите, критериите и принципите за провеждане на модерна политика в полза на младите хора. Концептуалната политика се основава на следните точки: младежта е ценен ресурс; всеки млад човек има значение; поощряване на младежкия потенциал; инвестиране в младежта; създаване на възможност и осигуряване на достъп до формирането и осъществяването на държавната младежка политика. В България в момента действа Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г., която представлява първата дългосрочна визия за развитието на младите хора. Данните, посочени в Годишния отчет, очертават направените основни изводи, насочени към подобряване и поставянето на основите на нови младежки политики, отчитайки динамиката в развитието на различните профили на младите хора и обективно съществуващите социо-демографски характеристики. По отношение на вътрешната сигурност и обществения ред, проучването сочи, че авторитетът на полицията е стабилен. Над 50% от младите хора биха се обърнали към тази институция. Въпреки това, изследването регистрира голям дял на пасивност и инертност по отношение на отговорното гражданско поведение на младите, относно реакцията им при нарушение, на което са станали свидетели – 69% не са подавали и не смятат да подадат сигнал срещу нарушение, на което са станали свидетели. Изследването показва и по-скоро латентна и пасивна готовност за участие на младите хора в доброволческа дейност. При наличие на добра среда за нагласа към проблема и активизиране на готовност може да се направи извод за наличието на голям потенциал за включване на младите хора в доброволчески инициативи. През 2018 г. в изпълнение на Плана за приоритетите и постигане целите на Националния съвет по превенция на престъпността, Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР разработва и осъществява пилотен проект сред учениците (целева група 14 – 18-годишни) относно поведението им при провеждане на спортни мероприятия. Разработена е методика за обучение и съответните дидактически материали. Реализирана е превантивна кампания „Защити своя джоб“ като част от европейската кампания за превенция на джебчийските кражби по време на спортни и други масови мероприятия. По Националната програма „Работа на полицията в училищата“ са изнесени 8021 лекции и беседи в 6934 паралелки от 1-ви до 12-и клас. Проведени са три заключителни мероприятия през месеците май – юни „Ваканция, здравей! Да играем безопасно!“ в градовете Варна, Велико Търново и Смолян. През 2018 г. са открити 163 детски полицейски управления, в които са обучавани 4075 деца. През отчетната година 19 929 от правонарушителите са млади хора на възраст от 14 до 30 години, което е 41,3% от общия брой на извършителите. В сравнение с 2017 г. се отчита намаление с 8,69% на установените нарушители в младежка възраст. Изводите в тази насока подсказват за необходимостта от координирани и целенасочени действия на компетентните институции, включително и законодателни инициативи, които да възпитават и активират гражданско поведение, адекватно на ценностите и принципите на модерната политика към младите хора. Министерството на младежта и спорта поддържа и Национална информационна страница за младежта, от която може да се открива ценна информация в полза на младите хора. В разискванията взеха участие народните представители Красимир Янков, Таня Петрова, Никола Динков, Станислав Иванов и Красимир Ципов. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен доклад за младежта за 2018 г. и Проект за решение, № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Петрова. Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Димитров. ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 11 юли 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Петър Младенов – началник на отдел „Национални и европейски младежки политики и информация“, и госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“ на Министерство на младежта и спорта, които представиха Доклада от името на вносителя. Годишният доклад за младежта за 2018 г. е изготвен на основание чл. 5 от Закона за младежта. Докладът е съчетание от обобщената информация от всички институции, чиято дейност има отношение към младите хора в страната, данни от Националния статистически институт, Евростат и други национални и международни проучвания, свързани с тематиката на документа и отчетния период, и от национално представително проучване сред младите хора в страната, чийто възложител е Министерството на младежта и спорта. Структурата на Доклада е съобразена с основните приоритети на политиката за младите хора в страната, залегнали в Националната стратегия за младежта (2010 – 2020), приета от Министерския съвет. Основните аспекти и приоритети, залегнали в стратегията, са подобряване на качеството на живот на младите хора чрез устойчиви механизми за инвестиране в младежта като значим социален капитал за развитието на страната, насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие, подобряване на достъпа до информация и качествени услуги, насърчаване на здравословния начин на живот, превенция на социалното изключване на млади хора в неравностойно положение, развитие на младежкото доброволчество, повишаване на гражданската активност, развитие на младите хора в малките населени места и селските райони, развитие на международния и междукултурния диалог и повишаване на ролята на младите хора в превенцията на престъпността. В Доклада е представена структурирана и подробна информация за резултатите по основни приоритети и предприетите мерки и дейности от държавните институции и общините в страната за тяхната реализация през 2018 г. Направени са съответните изводи и препоръки за дейностите по отделните приоритети, като са предвидени действията, които трябва да бъдат предприети от страна на отговорните институции за подобряване на условията за живот и реализация на младите хора в страната. По време на дискусията бяха поставени въпроси от страна на членове на Комисията, на които отговориха представителите на Министерството на младежта и спорта. Въз основа на обсъжданията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2018 г., № 902-00-18, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров. Продължаваме с разискванията. Имате думата за изказвания, уважаеми колеги! Господин Гьоков, имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Похвално е, че след като Народното събрание на свое заседание на 20 февруари 2019 г. разгледа, обсъди и прие годишните доклади за младежта за 2016-а и 2017 г., сега – само пет шест месеца след това, на дневен ред е одобряването на внесения от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Годишен доклад за младежта за 2018 г., тоест спазени са законовите изисквания от Закона за младежта. Ама май че похвалите ще са само дотук. Държавната политика за младежта се провежда от Министерския съвет чрез министъра на младежта и спорта и в съответствие с Националната стратегия за младежта, която е приета от Министерския съвет по предложение на Министерския съвет през 2012 г. и е до 2020 г. С нея се определят дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за младежта на Република България, а Народното събрание ежегодно одобрява Годишен доклад за младежта по предложение на Министерския съвет. И така вече седма година, но какви въобще са тези доклади, резултатите и последствията от тях? Наистина е хубаво, че ги има, за да могат народните представители, а чрез тях и обществеността, да се запознаят с гигантските напъни на това правителство да се справи с проблемите на младите хора чрез някакви младежки политики. Като че ли обаче само това е доброто в тези доклади, но то далеч не е достатъчно. В тях липсва визия какви са предизвикателствата пред младежта или по-скоро анализ на тези предизвикателства. Може ли въобще след един такъв доклад на база на изводите в него да бъде направена оценка на целите и приоритетите на държавната политика за младежта и на база на нея да направим актуализация на Стратегията, за да може тя да е адекватна на съвременните предизвикателства пред младежта и пред обществото ни? Задавам тези въпроси, защото докладите не са това, което трябва да бъдат, а представляват обобщена информация на реализираните мерки от страна на органи и институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики в България. Докладът за 2018 г. не прави изключение. Той според мен представя проблемите на младите хора в розова светлина с цел да очертае колко много и колко добра работа е извършило това правителство в полза на младите хора. Малко критика и набелязване на нерешените проблеми пред българската младеж няма да намалят имиджа на правителството. С тези доклади правителството се държи като щраус – като види опасност, си заравя главата в пясъка, но опасността не намалява. Колкото и безкритични и положителни да са докладите, проблемите на младите хора в България и проблемите на българското общество с тях няма да изчезнат. Социално икономическите реалности, начинът на живот на младите хора, както и техните нагласи и ценности са много по-различни от изводите, които са направени в Доклада. В подкрепа на това ще спомена, че голяма част от данните на Евростат за България, пък и на националната ни статистика, по скоро потвърждават моите твърдения, отколкото твърденията в Доклада и по отношение на влошаващите се демографски показатели – ниска раждаемост, висока миграция, застаряване на населението и така нататък. По отношение доходите на младите хора в България не стига, че сме на последно място в Европейския съюз по доходи, но и младите хора, които стартират трудовата си кариера, започват с още по-ниски заплати и съответно доходи, тоест те са сред най-уязвимите групи в това отношение. И тук не говоря за младежкия ГЕРБ и за политическите назначения на младите хора в държавната и общинската администрация, не говоря и за онази незначителна част от младите хора, които започват работа във високотехнологични, предимно чужди компании, а говоря за масата български младежи и девойки, които, заради сбърканата ни образователна система, получават неподходящо образование, никаква или много ниска и най-вече неподходяща квалификация. Тази маса от хора заради това е огромна и заради липсата на опит относително трудно тези млади хора намират работа. И ако все пак имат щастието да започнат работа, тя е нископлатена и не е престижна. Голяма част от младите хора не учат, нямат работа и не я търсят. Чакат държавата да им намери работа – каквато и да било, но със заплащане около 1200 – 1500 – 1600 лв. и не намират за патриотично да останат в България, когато не се оправдават надеждите им. Затова често емигрират. Какво ще кажете, колеги народни представители, отразява ли този доклад обективната действителност по отношение на емиграцията на младите хора от България по икономически причини? Наясно ли сте, че повече от 21% от младите българи на възраст от 20 до 34 години нито учат, нито работят? Това е според Евростат, а не според мен. Средният показател за Европейския съюз е 16,5%, а според Националния статистически институт младите българи от 20 до 34 години са около 1 млн. 200 хиляди, което означава, че приблизително 250 хиляди наши сънародници, или почти всеки пети млад българин, са били демотивирани както да учат и да се образоват, така и да работят през миналата 2018 г. Докладът дава ли отговор защо това е така? Мнозинството младежи нямат личен месечен доход. Някои от тях получават пари като работещи в сивата икономика, други – от родителите, трети – доходи от чужбина или от някаква рента. Докладът дава ли отговор защо това е така? Но затова пък Докладът е представен като имащ амбициозната задача да даде информация за състоянието на младежта в страната ни и да отчете предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на държавната политика в тази сфера през 2018 г. Според мен обаче, въпреки старанието, отчет на предприетите мерки има, но като цяло доклад не се е получил, а по-скоро механичен сбор от отчети. Това не ни дава истинската пълна и точна информация за състоянието на младежта в България. Дали Докладът идентифицира, описва и анализира младежките нагласи и моделите на поведение в съвременното общество? Отговорът ми е: по-скоро не! Сбърканият български преход вече 30 години предизвиква сътресения във всички сектори и се отрази върху съдбата и житейските перспективи на хиляди българи. Естествено, не бяха подминати и младите хора. Последиците от този хаос в развитието на държавата рефлектира болезнено и върху тях, като ги изправи пред нови предизвикателства, в това число увеличаване на риска от отпадане на училище, трудно включване в пазара на труда, дългосрочна безработица, маргинализация и социално изключване. Все повече млади хора не се ангажират в образование, заетост и обучение. Докладът не обхваща широк кръг от проблеми на младежите, касаещи житейския трудов опит, ценности и стремежи в различни сфери на живота като образование, заетост, участие в политиката, семейни отношения, свободно време и използване на информационни и комуникационни технологии, но също и техните ценности, нагласи и убеждения. В Доклада според мен липсват целите, които се преследват с младежките политики през 2018 г. По какво се различава Докладът за 2018 г. от този за 2017 г., или от този за 2016 г.? Какво ще е промененото в тези политики за 2019 г. на база на анализите и изводите от Доклада за 2018 г.? Каква е степента на мобилизация и обединение на усилията на институциите на държавно и регионално ниво, местните власти, социалните партньори и неправителствените организации за създаване на подкрепяща среда за младите хора, за да могат да участват пълноценно в обществения живот и да постигнат своя пълен потенциал? Доволни ли сме от постигнатото? Къде бъркаме? Защото, колкото и успехи да отчитаме, сме много далеч от дългосрочното преодоляване на предизвикателствата, които стоят например пред преодоляване на проблемите на институциите с младите хора, които не работят и не са ангажирани в учене и обучение. Няма да споменавам тук институциите, но те са ясни и в повечето случаи хората, които работят в тези институции, въобще не са доволни за това, че те не предлагат адекватни услуги за младите хора, а са виновни тези, които управляват държавата, защото не назначават такива адекватни и печеливши политики. Как в докладите са отразени например проблемите на младите роми? Какви са техните проблеми? Те са една сравнително голяма част от демотивираните. Как са отразени в тези доклади и проблемите на младежите, които живеят по селата и в малките градове? Не са ли причина тези проблеми за обезлюдяването на малките населени места и за вътрешната миграция? В Доклада не виждам никаква критика и убеденост, че преодоляването на тези проблеми е възможно само ако се превърне в обща кауза от всички заинтересовани страни. От цялото ни общество зависи младите хора да имат шанс за развитие и по-добро бъдеще, защото от техния успех зависи просперитета на същото това общество, от тях зависи бъдещето на България. Но докато приемаме такива отчети в стил „Рапорт даден – рапорт приет!“, проблемите на обществото, свързани с младежта и с проблемите на самата младеж, ще се задълбочават. Аз Ви предлагам сега да не одобрим Доклада. Не че нещо ще се промени, но ако го направим, може пък изпълнителната власт да спре да ни обижда с подобни творения и ще направи един качествен документ, на база на който ще можем да вървим напред и да решаваме предизвикателствата пред политиката за младежта. Сериозно стоят нещата и колкото повече си създаваме илюзии, че решаваме проблемите с такива лъскави отчети и доклади, толкова повече ще се задълбочават проблемите и ние няма да можем да ги решаваме, а с това да решаваме и бъдещето на България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Има ли реплики? Следващото изказване е на господин Проданов. Заповядайте. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, както стана ясно от изказването на колегата Гьоков, ние от парламентарната група на БСП няма да подкрепим този доклад по една много проста причина. В него голяма част от констатациите и данните, които са заложени са очевидно неверни, а когато дефинираш неправилно проблемите, тогава е трудно да намериш работещи решения, които да се справят с тези проблеми. Колегата Гьоков изтъкна и даде доста примери. Аз ще дам само два, които на мен ми се сториха наистина изключително фрапиращи. В този доклад се твърди, че около 70% от младите хора виждат изключително сериозна перспектива да живеят в България. Колеги, според Вас това вярно ли е? (Реплика от народния представител Маноил Манев: „Да.“) Според мен е вярно само ако това изследване е правено в младежката организация на ГЕРБ, щом Вие вярвате в това. (Реплики.) Друга сериозна и очевидно невярна констатация е, че около 70% от младите хора виждат изключително своето бъдеще и перспектива в населеното място, в което живеят. Това, уважаеми колеги, може да бъде вярно единствено ако е направена в някои от трите най-големи града в България. В останалата част – градове и села в България, младите хора наистина се чувстват потиснати, наистина не виждат никаква перспектива и не виждат никакво бъдеще за живота си и за развитието си по простата причина, че в тези селища липсват елементарни неща като кина, театри, училища, здравни служби, и то всичко благодарение на политиката, водена в последните години, в която всичко, което е на печалба, се затваря и държавата и общините вдигат съответно ръце от него. Така че има много причини, поради които няма да подкрепим този доклад, и колегата Гьоков също ги изброи, и аз казах някои от тях. Когато в началото на днешното заседание се четяха декларациите на парламентарните групи, председателят на парламентарната група на ГЕРБ апелира за политически консенсус, диалог и съгласие. Политически консенсус и диалог, да, но само и единствено тогава, когато са назовани реалните проблеми. На базата на тези захаросани доклади и на тези напудрени статистики не можем да постигнем политическо съгласие, защото хората няма да ни го позволят. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Проданов. Реплики има ли? Няма реплики. Госпожо Желева, имате думата. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Една голяма част от нещата, с които ние не сме съгласни по така представения доклад за младежта, колегите ги споделиха, но аз искам да откроя някои основни тенденции, които Вие очертахте при представянето, защото те са противоречиви. На първо място, понеже съм и от малко населено място смятам, че едно от основните мои призвания и мисия е да защитавам хората в малките населени места и селските райони. Няколко пъти в Доклада се каза, че това е сериозен приоритет. Във всеки един доклад беше споменато какъв е анализът и какви са мерките за реализиране на младежките политики в малките населени места. Но относно тази реализация на мерките за заетост в малките населени места и селските райони – какво се казва? Едва 23% посочват, че могат да получат добра заплата на мястото, на което живеят в момента, а в същото време 45% от тези млади хора не могат да намерят работа. Застоят и упадъкът на малките населени места мотивира сравнително голям брой млади хора да обмислят вариант да сменят своето населено място и да живеят в друго, за да могат да намерят добра работа. Ето защо трябва да се акцентира върху политиките за регионална заетост. И тук искам да споделя с Вас, че от представените данни за 2018 г. тази програма за регионална заетост е дала възможност на едва 244 младежи да намерят работа в съответните райони. Може да кажете, че има и други програми. Да, сигурно ще цитирате по-големи цифри, като 3521 младежи са тези, които са намерили работа по всички програми и мерки, което също не е кой знае какво голямо число. Трябва да бъде по-засилена и по-голяма ролята на държавата точно в тези региони, защото там обезлюдяването е много силно. Трябва да се намери политика на заетост не чиновнически, а държавнически, защото в докладите чухме как и какви програми има, но по-скоро са изброени като бройка, като цифра, но няма специфично мислене спрямо районите – спрямо тези райони, където има голямо обезлюдяване, и още повече – много млади хора сменят своето родно място. И тук е ролята на държавата, както казахме и в началото на този парламентарен сезон. Работата трябва да е целенасочена спрямо мястото, за което се предлага тази регионална заетост, иначе тук чуваме само някакви цифри, числа и статистика. В този раздел, който Вие няколко пъти цитирахте, се споменава какво е направено. И аз ще Ви кажа – това е само по програмите за селските райони за помощ за млади земеделски стопани. Те са 1393 заявления, които са одобрени, за което също Вие сами може да си направите изводите, че не е кой знае какво. Това е единственото. И другото – добрите приказки за стимулиране на читалищната дейност спрямо мероприятия, инициативи с детска и младежка насоченост. До тук! До тук е толкова рекламираната и така добре представена политика за заетост на младите хора в малките населени места. И така, както споделиха колегите, искам да кажа другото голямо противоречие. Да, ключов въпрос относно младите хора е това как те оценят начина си на живот – над 70% споменаха колегите. Това поне не го пишете, колеги, защото не смятам, че изобщо е реалистично и някак си звучи смешно, защото една голяма част от младите хора всеки ден, аз го виждам, виждам го и в моя район, всеки ден нашите деца, внуци, младите хора напускат България. Не го пишете, не звучи добре! Второто, за намаляване процента на младежката безработица. Също много силно е казано, че всяка година тя намалява. Да, намалява, но в същото време 54% от всички неработещи и неучещи не са регистрирани в Бюрото по труда, регистрирани са едва 22%. Това ясно показва, че официалният държавен посредник не е ефективен, няма добра връзка между безработните и пазара на труда. Затова, колеги, както казаха и колегите, с тези конкретни тенденции, които противоречат на реалната обстановка за младите хора в това, в което живеят днес, ние не сме съгласни и няма да подкрепим Доклада за младежта за 2018 г. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева. Има ли реплики? Продължаваме с изказванията. Не виждам други изказвания. Изказване? Имате думата. ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министър Павлов! Въпреки че колегите вече са влезли в кампания, не може да се отрече, че Докладът за младежта за 2018 г. е поредният доклад, който носи в себе си положителната тенденция сред младите хора. Идеята на Доклада е именно съпоставка между реализираните дейности от отговорните институции, статистическите данни на Националния статистически институт и Евростат, и ефектът от тях са целевата група, която се проследява посредством социологически анализи. Именно това са всички дейности, които се извършват на местно и на национално ниво. Целта на Доклада е да се покаже и анализира спецификата на тази целева група – специфични проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики и решения, които касаят младите хора, и за политиките, които държавата ще предприеме относно младежките въпроси. А младежките политики – това са политики, които целят подпомагане на младежкия сектор и на младите хора, и дават възможност на младите хора да бъдат подпомагани и да бъдат адаптирани по-лесно към обграждащата ги среда. Сигурна съм, че много неща могат да се кажат по темата за младите хора. Никога не е достатъчно времето, когато си говорим за тях и за тяхната реализация в нашата страна, но безспорно младите хора са приоритет за правителството, защото те не са само в областта на спорта, те не са само в областта на образованието, те са във всяка една от заобикалящите среди, а именно правителството цели и работи за това – ситуацията в страната да се подобрява с всеки един изминал ден. Затова се повишават доходите, затова прилежащата инфраструктура се подпомага и с младежка такава. Това, което ни предстои, безспорно е още много работа, за да можем да затвърдим развитието в този сектор, но е важно да отбележим, че повишаването на гражданската активност сред младите хора е също един от основните приоритети на държавата и на държавната политика за младежта. Няма как да не приветствам последната работа на Министерството на младежта и спорта и усилието институцията да бъде неотлъчен партньор на всяка една дейност на младежи в страната. Благодарение на активния диалог, който се осъществява с неправителствения сектор, се реализират многобройни обучения и семинари, целящи да повишат информираността и да подпомогнат сектора. Чрез проектите и програмите на институциите до голяма степен се успява да се изградят компетенции и допълнителни квалификации у младите хора. Всеки един от нас знае, че всъщност най-важните умения за комуникация у младите хора се изграждат точно в такива извънкласни обучения и семинари, които са постоянно подпомагани от Министерството на младежта и спорта чрез различните програми, през които могат да кандидатстват неправителствените организации за млади хора с тях. И включвайки, че образованието е приоритет номер едно за правителството, съм убедена, че и последващите доклади ще носят в себе си положителния смисъл. Основният акцент от статистическите данни, част от тях бяха изказани от колегите, естествено избирателно, но всеки един, който се е запознал с Доклада, знае, че основните акценти са следните: значително подобряване в състоянието на пазара на труда на младите хора; намаляване на младежката безработица до 7,4%, при средно за страната около 4%; понижаване на дела на преждевременно напуснали образователната система, което има връзка с активната реинтеграция в образователния процес. Над една трета от младите хора са на мнение, че могат да се реализират кариерно в населеното място, в което живеят, а процентът за София е още по-висок. Младите хора оценяват положително средата, в която живеят, и наистина искат да работят и да се реализират в населеното място, в което са. И не на последно място, искам да отбележа, че младите хора в България не се различават по нищо от младите хора в Европа и тази възрастова група е изправена пред безброй предизвикателства, свързани с образование, реализация и качество на живот. Групата на младите хора е една от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – образование, работа, семейство. Движението от малките населени места към големите градове е валидно за цяла Европа и даже не обхваща само младите хора. Свободата на движението е едно от основните права на Европейския съюз и е нормален елемент, който се забелязва не само при нас. Навлизането на информационните и комуникационните технологии, глобализацията, както и промяната в динамиката на живот влияят сериозно върху днешното поколение. Днес младите хора имат повишени изисквания към случващото се около тях и най вече в сферата на сигурността, професионалната реализация и качеството на живот. Затова и усилията на всички нас трябва да залегнат над нуждите на младото поколение, борбата със социалното неравенство и социалното изключване чрез повече създаване на възможности за лично, професионално и социално развитие, което е гаранция за пълноценен живот. Завършвам, отбелязвайки още веднъж, че популизмът и политиката нямат място когато говорим за млади хора. Надявам се, че колегите от БСП се замислят над случващото се и не се поддават на политически натиск, защото, ако мислеха за младите хора, щяха да имат споменаване в тяхната визия, а истината е, че в тяхната визия няма нито един раздел, който да касае младите хора. Защото младите хора имат нужда от сигурност, независимост и шанс на развитие. Подкрепям Доклада за младежта и съм убедена, че заедно можем да продължим да се борим с предизвикателствата, които стоят пред младото поколение. Благодаря Ви. (Възгласи от ГЕРБ: „Браво!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желязкова. Реплики, господин Гьоков. Втора реплика ли имате, господин Проданов? (Шум и реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Желязкова, приемам Годишния доклад за младежта за 2018 г. почти с такъв ентусиазъм, с какъвто го приемах за 2016-а и 2017 г., но допреди Вашето изказване. Сега, след Вашето изказване, почвам да се замислям, че Вие наистина вярвате в това, което говорите. Ще Ви питам: какви са тези социологически проучвания, социологически анализи? Къде Ви казаха младежите, че живеят много добре в България и затова остават да живеят в България? Че то половината България се изнесе навън! Ние от близо девет милиона, останахме… (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Господин Манев, много обичате да се обаждате. Елате и кажете нещо смислено от трибуната. Не викайте! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не влизайте в разговор със залата, уважаеми господин Гьоков! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Може ли да се говори по този начин, без да направите забележка на господин Манев? МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще му направя. Вие не ми давате възможност. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Е, ще иска и лично обяснение на това отгоре?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете. (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Седнете на мястото си, уважаеми господин Манев! МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Няма да седна. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо Желязкова, съгласен съм, че институциите работят много. Не го отричам. Институциите работят. Органите и институциите, които трябва да изпълняват младежката политика, наистина го правят. Само че има една българска поговорка: „Залудо работи, залудо не стой!“ В този доклад не видях резултатите от тази работа. Ако имаше резултати, ние всички щяхме да сме доволни. Българската младеж щеше да бъде доволна и да ходи усмихната по улиците, а пък тя ходи на Терминал 2 и заминава да работи в чужбина. Споменахте 7,4% младежка безработица. Ама Вие сериозно ли говорите това? Не сте ли наясно, че тази безработица сред младите хора е заради това, че ги няма в България? Те заминаха да работят навън. Оценявали положително средата, в която живеят! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече! Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Може ли да си завърша изречението заради това, че господин Манев ме прекъсва два пъти? МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Аз никого не съм прекъсвал. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: В социологията казвате, че оценявали мястото, в което живеят, и искали да се развиват там. Затова ли в България вече се обезлюдиха селата и са на път да се обезлюдят малките градове? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И допълнителните секунди изтекоха. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И последното, което казваме – не сте чели нашата визия, госпожо Желязкова. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Там има пълно развитие на политиките за младежта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете мисълта си и ще Ви изключа микрофона. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И ако дадете на господин Манев… (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не ми давайте указание от трибуната, моля! (Народният представител Маноил Манев става от мястото си.) Господин Манев, седнете си на мястото! Господин Радостин Танев, заявихте реплика. РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Уважаема госпожо Желязкова, мисля, че забравихте да изтъкнете няколко факта, изключително важни, които колегите от ляво много лесно забравят. Първият и основен е това, че явно са забравили срещите си – или просто не са ги правили, с бизнеса и нуждата на бизнеса от млади хора и работа, и начина, по който те търсят младите хора да работят там. Второ, много леко пропускат – казаха един сектор там, IT секторът, вървял. Да де, но този IT сектор прави близо 3% от брутния вътрешен продукт и средната възраст на хората, които работят в него са между 25 и 33 години, колеги. Тези млади хора да ги оставим ли? Какво става с техните средства? Разбирам Ви, младежката структура на ГЕРБ изключително много влияе върху работата Ви. Съжалявам, нашата средна възраст е 25 години, не 35 като при Вас. Моля Ви, напомнете им тези неща, които са от изключителна важност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев. Трета реплика – господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо Желязкова! Следвайки препоръките на председателя на нашата парламентарна група, ще се опитам да бъда максимално толерантен към Вас след това, което изслушах от Вашето изказване. Искам да Ви задам обаче няколко въпроса, ако може да отговорите накрая във Вашата дуплика. Имате ли представа колко процента от българските деца са функционално неграмотни? Имате ли представа на кое място стои България по брой на непълнолетни майки? Имате ли представа на кое място стои България по брой на ученици в непълнолетна възраст, които консумират алкохол и наркотици? Ако си отговорите на тези въпроси и на следващия въпрос, че тенденцията за увеличаване на градското население в Европа се смята за дълбоко погрешна, която Вие заявихте, че е нормална, и че Федерална република Германия, която е лидер на Европа, се бори успешно против това, а други държави като Италия се оплакват от тази тенденция и търсят начини да я преодолеят, тогава ще отговорите на много въпроси с този доклад, за които поставя въпрос опозицията. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Желязкова. ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Колеги! Господин Михайлов, ние не отричаме, че има още много работа. Затова в моето изказване казах, че има още много работа, която трябва да свършим. Не можем да отречем обаче и че тенденциите се подобряват. Именно за едно от нещата, които казахте – за ученици, които употребяват алкохол и наркотични вещества, Министерството на младежта и спорта създаде специална програма, която е насочена против агресията и за борба с тези неща. Това са стъпките, с които правителството действа. Смятам, че тази програма, откакто съществува, е ефективна и в цялата страна се реализират дейности и проекти, които влияят над младите хора за това те да се откъснат от тази вредна за тях среда. Относно това, което господин Гьоков за пореден път, освен в неговото си изказване, и в репликата към мен каза: „Докладът за младежта изпълнява структурата на Стратегията“. Докладът сам по себе си означава статистически данни и социологически проучвания. Реално това са данните, които са дадени от Националния статистически институт и от едно проучване, което се казва „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. Ако ние не вярваме на тези данни, аз не знам как Вие получавате своите реални данни, които всъщност нямат нищо общо с действителността. (Шум и реплики.) Господин Танев, така е, Вие сте прав. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето изтича. ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Много голяма част от колегите от опозицията изпитват, как да кажа, горчивина от това, че ние наистина работим и се стремим във всеки един момент да подпомагаме и да развиваме политики, които касаят младите хора във всяко едно направление от заобикалящата ни среда. Защото, както казахме – да, не е само IT, макар, че IT секторът в момента е един от най-важните сектори в страната, но младежката политика и младите хора са във всеки един сектор в заобикалящата ни среда и във всеки един сектор от икономическото развитие на България. Затова ние работим за повишаване на всеки един сектор. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желязкова. Лично обяснение? Бяхте споменат поименно. Не разбрах с какво Ви засегна господин Гьоков. Имате думата, уважаеми господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Господин Гьоков, използвам формулата на личното обяснение да Ви се извиня за това, че Ви прекъснах. Извинявам Ви се, защото не е добре да реагираш от място. Ама, като слушаш глупости, как де не реагираш? Когато тук стоят колегата Танев, колежката Желязкова, млади хора, истински млади хора и Вие им обяснявате от какво се нуждаят младите хора, е най-малкото смешно. Затова реагирах. Когато говорите за това, че трябва да почнем да въвеждаме отново изходните визи от България, това е обидно за голямата част от българското население. Всичко, което се случва в България, беше да могат младите хора да ходят и да се връщат когато и където си поискат. Времето на изходните визи мина. Затова си позволих да наруша Правилника и да реагирам от място, за което отново Ви се извинявам. (Шум и реплики.) Само че е смешно това, което правите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев. (Реплики от народния представител Георги Гьоков.) С извинението, надявам се, господин Гьоков. Заповядайте, следващо изказване. СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с факти, с които ние от парламентарната група на ДПС започнахме коментара си за Доклада за 2017 г., тоест в посока намаляване на населението. Към 31 декември 2018 г. населението на България е с близо 50 хиляди по-малко в сравнение с 2017 г. Забележете, уважаеми колеги, че в края на 2017 г. населението ни е намаляло с малко над 51 хиляди души, сравнено с 2016 г. Цифрите са аналогични и това са предимно млади хора, които напускат България, за съжаление. При население 7 милиона души, младите хора до 29 години в България са малко над 1 милион души, а тенденцията е повече от тревожна, като населението над 65 години е малко над 21%. Нищо ново, сравнено с Доклада от 2017 г. Прогнозата – броят на младите хора ще намалява, като особено рязко това ще се отрази на възрастовите групи между 15 и 19-годишна възраст, и 20 и 24-годишна възраст. Абсолютно същата констатация беше записана в предходния доклад. Какво се случи за тази една година от доклад до доклад, след като статистическите данни и прогнозите остават същите? Броят на преселилите се от селата в градовете е по-голям, отколкото обратното направление: град – село. „Данните показват, че от младите хора на възраст между 15 и 29-годишна възраст малко над 784 хиляди души живеят в градовете, а малко над 257 хиляди души живеят в селата“ – пише в Доклада за 2018 г. Както е тръгнало, уважаеми колеги, в следващия доклад за 2019 г. последната цифра ще падне под 200 хиляди души млади хора в селата, като 70% от всички анкетирани млади хора не са женени, не са омъжени. Логично е, защото при съзнание за несигурност и недоверие в обществената среда кариерната реализация добива често пъти приоритет пред брачната. Затова да не се чудим защо броят на новородените пада. Младите се страхуват да създават семейство и деца, за бъдещето на които не могат да осигурят сигурност, средства и условия. Още една много тревожна констатация, която плаши. Една четвърт от младите хора посочват, че средствата им за пълноценно хранене са по-скоро недостатъчни. За каква стратегия говорим? За какви иновации и стратегически цели говорим, щом една четвърт от младите хора в България нямат достатъчно пари за пълноценно хранене? По отношение на нагласите на младите хора за работа в чужбина. Да, Докладът посочва, че високо образованите предпочитат да останат в България. Към чужбина се насочват млади хора със средно и по-ниско образование, но без значение какво е тяхното образование, голяма част от младите хора заминават в чужбина. Истината е една и е простичка – за това, че работа в населените места няма или ако има, тя е предимно земеделска, тежка и недоходна. Изводът според нас, от парламентарната група на ДПС, е, че хората в селата не виждат перспектива, затова и напускат селата, както видяхме от статистическите данни по-горе. За поредна година Докладът констатира – по отношение на населеното място, живеещите в столицата и областните градове виждат по-добри шансове за добра заплата за сметка на живеещите в малките населени места. И, да – констатацията е вярна, но до тук. Истината е, че ни е нужна реалистична и действаща стратегия за младежта в малките населени места, в която освен констатации да има план за действие, иначе селата все така ще обезлюдяват откъм млади хора. 53% от младите хора не работят по специалността си, се казва в Доклада за 2018 г., което означава, че нещо куца в нашата образователна система и връзката й с реалния свят. Много се говори и се пише за това и се оказва, че огромна част от младежите ни са се сдобили със специалност, която не се търси на пазара на труда. Уважаеми колеги, радващ е фактът, че безработицата в България през 2018 г. регистрира устойчива тенденция на спад, след като показателят намалява от 3,7% през първото тримесечие до 4,7% в края на четвъртото тримесечие. Данните за младежка безработица също показват, че при хора между 15 и 29-годишна възраст има понижение до 7,4%. В същото време неработещите и неучещите след средно образование са близо една трета. Тук трябва да си зададем въпроса как ги мотивира държавата и ефективна ли е така широко прокламираната програма за неработещи и неучещи младежи до 29-годишна възраст, какви са резултатите от прилагането ѝ и за какво се харчат средства. Извинявайте, колеги, но смешно звучи констатацията в Доклада „положителна тенденция“, след като можем да отчетем, че 45% от тези хора в момента на проучването си търсят работа, но не могат да намерят такава. И следва изводът от Доклада, до който всеки сам стига: това проучване ясно сочи, че държавата, като официален посредник между безработните и пазара на труда, се оказва не толкова ефективен инструмент. Ние от парламентарната група на ДПС казваме, че този инструмент, за съжаление, не е ефективен. Като цяло считаме, че констатациите в Доклада за 2018 г. са точни, но, за съжаление, констатираните факти са от години, а тенденцията не се променя. Това отново и отново рефлектира върху демографския проблем, бягството на младите хора в чужбина заради ниските доходи, както и задълбочаване на проблемите, най-вече в малките населени места. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Али. Има ли реплики? Не виждам. Изказвания? Господин Ченчев, имате думата. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Председател, моля за удължаване на времето на нашата парламентарна група. Дискусията, която се породи, беше доста полезна, поне според нас, и в постоянната парламентарна Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Аз считам, че от нея имаше полза, защото се казаха много верни неща. Господин заместник-министърът, който седи в залата, беше тогава. Даже си спомням, че беше склонен да се съгласи с някои от констатациите и дори си мисля, че се съгласи. Дискусията за малките населени места беше основен въпрос тогава, тъй като ние гледахме именно тази положителна тенденция, която се отчита в Доклада, и смятаме, че това е един оксиморон. В този доклад си е казано много ясно и точно, и то в проценти, какво всъщност е фактическото състояние на българската младеж в България. Ние имаме право да говорим за българската младеж. Няма да споменавам име, но тук от трибуната беше казано, че нямаме право, но ние всъщност имаме, защото ние бяхме хората, които в продължение на две години пет пъти в пленарната зала внасяме Законопроект за младежта, който е отхвърлен дори за разглеждане – спомняте си много добре, от пленарната зала или по-скоро от управляващите, така че имаме правото да говорим, защото сме изготвили цял закон и държим на него. Той обаче не е предмет на нашата дискусия сега. В проценти това, което пише в Доклада, е много важно, колеги, вижте го. Например: „Вие лично смятате или не смятате, че във Вашето населено място можете, цитирам Ви доклада, да получите добро образование?“ – 37% казват, че не смятат. Ето Ви данни от едно социологическо проучване, което е направено на базата на въпроси към 2500 млади хора – 37% казват, че не смятат, че могат да го получат. „Кое от следните неща се отнася или не се отнася за Вас и Вашия начин на живот: спортувам активно“ – 67% не спортуват активно. Ето, пак от Доклада. Такъв процент е катастрофа. Мисля, че ще се съгласите, пише си го в Доклада. Друг въпрос: „Вие лично имате или нямате някакъв документ за професионална квалификация или документ, придобит от неформално обучение?“ Дори от неформално обучение, колеги. Отговор: „Нямам такива документи“ – 64%. Не е притеснително, това също говори за една катастрофа в този сектор. Друго: „Как обикновено или най-често прекарвате свободното си време?“ „Излизам с приятели“ – 86%. Това говори тук за среда – средата, в която се намират тези младежи, 86% стоят в своята среда, но „Ходя на театър или на кино“ – едва 16%. Тук отварям една скоба и казвам, че се опитахме, и то ведно с браншови организации в сектора, спомняте си, да лансираме един културен чек, който беше достъп до културата за младите хора. Виждате, че едва 16% са казали, че ходят на театър или кино. Това също ми звучи като катастрофа. „Вие лично какъв език владеете?“ Тези 2500 млади хора са отговорили, че владеят в различна степен различни езици, но няма отговор, който да гласи, че не говорят нито един език и какъв е процентът. То няма и такъв въпрос. Въпросът не е поставен. Много ми е интересно какъв ще е техният отговор и какъв ще е процентът. Мой колега тук каза и за алкохола, и за наркотиците, има и такава таблица. Тя е много интересна. „Кое от следните неща се отнася или не се отнася за вас и вашия начин на живот?“ И тук освен „спортувам активно“, което вече прочетох, „Пия твърд алкохол“ – 42%! Ето ги процентите, за които преди малко мой колега пита. Има го в Доклада и по реакцията на пленарната зала виждам, че всички сте съгласни, че този процент е много, много висок. Да не говорим тук за наркотиците, защото едва ли някой ще си признае в социологическо проучване, но има и такива – и леките наркотици, и твърдите наркотици, и твърдия алкохол. Цигари пушат 48%, това е отговорът. Много тревожни данни, които няма как да не ни притесняват! Тъй като в тази таблица имаше „Достъп до спорт“, дали спортуват активно младите хора – както стана ясно, не спортуват. Да не говорим за крайно тревожната и дори катастрофалната тенденция по отношение на това, че всяко българско дете е болно или склонно към затлъстяване. И това са реалните статистически данни. Тук тези данни не идват от базата на социологическо проучване. Младите хора в България нямат безплатен достъп до спорт или ако имат, е твърде малък. Нямат такъв! И го казахме и в Комисията. Знаете, много от общинските спортни обекти са дадени на концесия. Концесионерът в удобните часове за спорт естествено, че ги дава срещу наем. Аз съжалявам, че не съм снимал, за да Ви покажа тук, но съм го виждал с очите си – за неудобните часове, да кажем, от 23,00 ч. вечерта нататък. Окачена е една табелка на спортното съоръжение и пише, че след 23,00 ч. децата могат да спортуват. Е, кое дете ще спортува по това време вечерта и кои са тези родители, които ще го пуснат? Ето това е тема, по която си заслужава да дебатираме, да вземем сериозни мерки, предложени от всички парламентарно представени сили, да решим този въпрос, защото това са нашите деца, децата на България! И тук изразяваме загриженост. Тук няма никакъв популизъм, защото считам, че по въпроса се работи в постоянната парламентарна Комисия по въпросите за децата, младежта и спорта. Благодарен съм за това, че всички се отнасят много сериозно към своите отговорности в тази комисия. Призовавам Ви съвсем отговорно да седнем заедно и да помислим за разработването на една програма, която да следват българските младежи. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам желаещи. Закривам разискванията. Ще Ви представя Проекта за „РЕШЕНИЕ за одобряване на Годишен доклад за младежта за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за младежта РЕШИ: Одобрява Годишния доклад за младежта за 2018 г.“ Моля, гласувайте. Гласували 128 народни представители: за 93, против 32, въздържали се 3. Предложението за решение е прието. Ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол за 5 септември 2019 г., четвъртък, от 11,00 ч. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на едно питане от народния представител Антон Кутев. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на един въпрос от народния представител Васил Антонов и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Никола Динков. Поради отсъствие на народните представители по уважителни причини се отлагат отговорите на един въпрос от народния представител Виолета Желева към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на културата Боил Банов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. В парламентарния контрол поради служебна ангажираност и участие в планирани мероприятия няма да участва заместник министър-председателят и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради предварително планирана командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят Томислав Дончев. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,28 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Стоян Мирчев Симеон Найденов