Счетоводен и данъчен справочник

Народното събрание беше домакин на кръгла маса „Заедно можем да победим диабета“. Форумът е под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-ото Народно събрание и по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова изрази надежда при откриването на кръглата маса, че обединените усилия ще доведат до успех в битката с това социално значимо заболяване. Тя отбеляза, че този форум дава възможност да бъдат обменени мисли и опит, да бъдат отчетени резултатите и начертани нови пътища за справяне с предизвикателството „диабет“ в интерес на пациентите и на една по-здрава нация.

Кръглата маса е посветена на 14 ноември – световен ден на борбата с диабета. На форума бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за подобряване на резултатите от контрола и решението на проблема с диабета. Международната диабетна федерация (IDF) и Европейският диабетен форум споделиха своя опит.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев“, заяви, че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване в момента или 9.3% от населението, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. В България болните с тази диагноза през тази година са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20 – 79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, смята проф. Танкова.

Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ – София обясни, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF). Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията – сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др. В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите в България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012 – 2016 г., уточни още доц. Миткова.

Според проф. Сабина Захариева, главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, на дневен ред стои въпросът за Национална диабетна програма, която да повиши информираността на населението за рисковите фактори и начините за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите  и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система, заяви проф. Захариева.

Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“, посочи, че диабетът представлява колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа (България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения). Тук има приблизително 7,6 милиона възрастни (20-79 г.) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7,3%) и в целия Европейски съюз като цяло (6,4%). Международната диабетна асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона на Централна Европа.

Според проф. Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболеваемостта  ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат  бъдат избегнати чрез подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.

Проф. Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум, посочи, че е необходимо да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Според него трябва да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения.

„Решението на тези проблеми както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие. Пример за това е създаването на Европейския диабетен форум в края на миналата година в ЕС - https://www.eudf.org/“, допълни още проф. Нолан.

В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.

Информация за историята, за построяването и за различни фрагменти от сградата на унгарския парламент представя изложба в Народното събрание. Експозицията беше открита на 6 ноември 2019 г. от заместник-председателя на 44-ото Народно събрание Емил Христов и посланика на Унгария в България Текла Харангозо.

Връзките между българите и унгарците датират от повече от 1000 години и аз съм уверен, че те ще продължат да се развиват и занапред, отбеляза при откриването на изложбата Емил Христов. Той посочи, че при посещенията му в парламента на Унгария е бил впечатлен от мащаба, от мисленето, от красотата и най-вече от отношението към парламентаризма, към традицията и към бъдещето.

Посланик Текла Харангозо посочи, че с решение на Народното събрание 19 октомври е обявен за Ден на българо-унгарското приятелство. Тя припомни, че на този ден се почита българския светец – Свети Иван Рилски, чиито мощи според легендите са били пренесени през 1187 г. в Унгария, но в последствие върнати в България. Радвам се, че имаме възможност да представим изложбата в българския парламент, защото двустранните отношения между България и Унгария се развиват успешно и принос за това имат народните представители от Групата за приятелство с Унгария в Народното събрание, добави посланик  Текла Харангозо.

Изложбата „Унгарският парламент“ представя историята на сградата на унгарския парламент от решението за строеж – през 1880 г., през конкурса за проект, обявен през 1882 г. и до окончателното й завършване през 1902 г. Представена е интересна информация за интериора – ювелирно изкуство, дърворезби, картини, керамика, стъклописи и др. Експозицията е подготвена от Музея на Народното събрание в Будапеща в сътрудничество с различни унгарски културни институции.

Парламентът прие на първо четене със 104 гласа "за", 81 "против" и 3 "въздържал се" промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се изменят и редица данъчни закони. Сред тях са Законът за ДДС, Законът за акцизите и данъчните складове, Законът за местните данъци и такси.

06/11/2019 - 08/11/2019
1. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Вносител: Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, 10.10.2019 г.)
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (Вносител: Министерски съвет, 9.10.2019 г.).
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (Вносител: Министерски съвет, 2.9.2019 г.) – точка първа за четвъртък, 7 ноември 2019 г.
4. Второ гласуане на Законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата (Вносител: Министерски съвет, 29.7.2019 г. Приет на първо гласуване на 19.9.2019 г.) – точка втора за четвъртък, 7 ноември 2019 г.
5. Законопроект за ратифициране на сключеното чрез размяна на ноти на 22 юли 2019 г. Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София, подписана на 28 август 2002 г. (Вносител: Министерски съвет, 28.6.2019 г.) – точка първа за петък, 8 ноември 2019 г.
6. Парламентарен контрол.