Счетоводен и данъчен справочник

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Колеги, преди да преминем към днешния дневен ред, ще Ви прочета едно съобщение: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 2 ноември 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 854-01-80. Вносители: Константин Попов, Пламен Манушев, Запрян Янков и Димитър Лазаров.“ Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. Вносители: Цвета Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г. С Доклада ще ни запознае господин Данаил Кирилов. Заповядайте, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 8 ноември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха: председателят на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева; от Министерството на правосъдието госпожа Цецка Цачева – министър, госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър, господин Евгени Стоянов – заместник-министър, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Посолството на Великобритания в България господин Том Хайнс – ръководител на политическия отдел, и госпожа Петя Христова – съветник; от УНИЦЕФ България – Любомир Крилчев; от Фондация „Български адвокати за правата на човека госпожа Йорданка Бекирска – изпълнителен директор; от Сдружение „Българска асоциация на университетските жени“ госпожа Ралица Мухарска; от Фондация „Асоциация Анимус“ госпожа Катя Кръстанова; от Фондация „П. У. Л. С.“ госпожа Мариана Евтимова; от Сдружение „Алианс за защита от насилие, основано на пола“ госпожа Елена Кръстева; от Фондация „Български център за джендър изследвания“ госпожа Даниела Горбунова и госпожа Албена Койчева; от Сдружение „В името на децата на България“ господин Явор Виденов и господин Димитър Генов; от Фондация „Защита правата на децата“ господин Йордан Тодоров – председател; от „Асоциация на бащите в България“ господин Николай Николов и госпожа Денка Иванова; от движение „Защита на гражданите и държавата“ госпожа Мадлен Кирчева; от Фондация „Ресурсен център Билитис“ господин Пол Найденов – съпредседател. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Цвета Караянчева, която посочи личната си ангажираност и съпричастност към него, като отбеляза, че Законопроектът е свързан с необходимостта да се гарантира всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие, включително домашно насилие. Председателят на Народното събрание подчерта, че един строг и категоричен Наказателен кодекс би дал ясен сигнал към жертвите, към безучастните свидетели и към потенциалните извършители, че подобни престъпления никога повече няма да остават ненаказани. С Проекта се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата. Министърът на правосъдието допълни, че подкрепя промените в Наказателния кодекс, тъй като те са насочени към по-ефективна превенция и противодействие на различните форми на насилие. Предлага се извършването на съответните деяния в условията на домашно насилие да се въздига като квалифициращи признаци в системата на редица престъпни посегателства – подпомагането и склоняването на другиго към самоубийство, отвличането, противозаконното лишаване от свобода, принудата, заканата с престъпление. Госпожа Цачева отбеляза, че с чл. 144а, ал. 1 от Проекта се предлага криминализиране на психическото насилие, от което са настъпили вредни последици за пострадалия. Предвижда се системното упражняване на психическо насилие да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, се предлага наказанието да е лишаване от свобода до пет години. Въвежда се и инкриминиране на всички форми на системно преследване в чл. 144а, ал. 2 от Наказателния кодекс. Предлага се да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация онзи, който системно преследва другиго с цел да възбуди у него страх за безопасността му или тази на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Със Законопроекта се предлага промяна в характера на някои престъпления, свързани с насилие, от такива, които се преследват по тъжба на пострадалия, в такива, които са от общ характер. Касае се за всички случаи на умишлено причиняване на средна или тежка телесна повреда. С промяната на чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс всички форми на домашно насилие, водещи до по-сериозно засягане на телесната неприкосновеност, ще се преследват ex officio, което е съществен елемент от осигуряването на правосъдие за жертвите на домашно насилие, като се гарантира техният достъп до съд. С промяната на чл. 177 и чл. 190 от НК се цели осигуряване на ефективна закрила за потенциалните жертви на принудителни бракове, които може да бъдат задължени от техните семейства да напуснат страната на пребиваване, за да встъпят в брак в страната, от която произхожда тяхното семейство. Предлага се създаването на квалифициран състав на престъплението по чл. 296 от НК при неизпълнение на съдебно решение или на заповед за защита от домашно насилие, или Европейска заповед за защита. Със Законопроекта се предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които предвиждат незабавно информиране на пострадалия със специфичните нужди от защита в случаите, когато задържаният извършител на насилието избяга или бъде пуснат на свобода временно или окончателно. По Законопроекта е постъпило положително становище от Министерството на правосъдието. Представители на неправителствените организации отбелязаха необходимостта от дефиниране на домашното насилие и предложиха да се разшири кръгът от лица, които биха могли да попаднат в тази хипотеза, включително да се уточни, че жертви на домашно насилие са не само брачни партньори, но и хора, намиращи се във фактическо съжителство. Предложи се в Законопроекта да бъдат предвидени и мерки за незабавна защита, каквито разпоредби има в Закона за защита от домашното насилие. Посочи се, че като причина за домашно насилие може да бъде и отказът на единия родител да изпълни съдебно решение за режима за контакт с детето. От Сдружение „В името на децата на България“ считат, че е необходимо в НК да се инкриминира като вид психическо насилие принудителното отчуждение на дете от единия родител. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Крум Зарков, Валери Жаблянов, Симеон Найденов, Димитър Стоянов и Христиан Митев. Народните представители изразиха подкрепата си за Законопроекта, като се обединиха около становището, че е необходимо да се предприемат мерки за закрила на жертвите на домашно насилие. Те отбелязаха, че има необходимост от прецизиране на определени разпоредби между първо и второ гласуване. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Искате ли процедура? Не. Имате думата за мотивите на вносител. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание „МОТИВИ към Проекта на закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Според Световната здравна организация насилието е умишленото използване на сила или власт, чрез заплашване или осъществяване на действия срещу друг човек или група хора от общността, което води или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психологическа травма, забавяне в развитието или някаква загуба. Насилието не се ограничава с инциденти, а е поведение, вариращо от словесен тормоз и нагрубяване, заплахи, нежелани сексуални предложения, стигащо до физическо нападение и в краен случай до убийство. Едновременно с това насилието представлява сериозна заплаха за основните човешки права и създава опасност за здравето, правото на живот и правото да бъдеш третиран с уважение. Преживелите насилие го описват като нараняване, травма, нарушаване на целостта не само на тялото, но и на личността. С чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България се декларира, че страната ни гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. С израза „права на личността“ се визират онези, предписани от позитивното право и морал, основни възможности, които гарантират на всеки човек достоен живот. Предвид това осъществяването на насилие нарушава основните човешки права, регламентирани в Конституцията, като например правото на живот; правото на лична свобода и физическа и психическа неприкосновеност; забраната за мъчения и правото на сигурност и достойнство; равенство между мъжете и жените и липса на дискриминация, и други. По неофициални данни всяка четвърта жена в страната е жертва на насилие в ежедневието и дома си. Независимо от конституционно декларираните равни права на жените и мъжете, фактически съществува дискриминация на жените, която се осъществява чрез някои от видовете насилие, които трудно се установяват и доказват. Това включва по-конкретно физическо и психическо насилие, сексуално насилие, включително изнасилване, преследване, противозаконно лишаване от свобода, принудителни бракове, принудителни аборти и насилствена стерилизация, както и сексуален тормоз. Тези констатации се подкрепят и от анализа на съдебната статистика. Данните от изследване на съдебната практика на десет окръжни съдилища, обхващащи постановените в периода 2012 – 2014 г. присъди за умишлени убийства и опит за убийства на жени, сочи, че в 91% от случаите убийствата на жени са извършени от мъже, 7% – при съучастие на мъже и жени, и само 2% от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство на жени са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, в 25% – от неин брат, син, внук или друг близък роднина, в 31% – от друг познат мъж, и само в 9% от случаите – от непознат. В 19% от присъдите изрично се споменава, че жертвата е подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя, а в 21% – че жертвата е била в напреднала възраст или страдаща от тежко физическо или психическо заболяване. При две трети от случаите убийството е извършено в дома на пострадалата. Предвид изложеното настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е свързан с необходимостта да се гарантира адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени, включително домашно насилие. Предложените с него изменения и допълнения имат за цел подобряване на българската законова рамка с оглед превенцията и противодействието на тези форми на престъпно поведение. Мерките, които се предлагат в Законопроекта, са навременни и необходими за справяне с констатираното общественоопасно явление. Доколкото се касае до посегателство срещу най-важните обществени блага – живота и здравето на личността, се предлага именно криминализиране на всички форми на насилие, респективно въздействие по отношение на извършителите им посредством най-тежката форма на държавна принуда, каквато се явява наказанието. С Проекта се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата. Към настоящия момент тези престъпления са квалифицирани с оглед особеностите на предмета, когато са извършени срещу майка, баща, биологично дете, бременна жена, малолетно или непълнолетно лице, или лице в безпомощно състояние. В тези квалифицирани състави не са включени случаи на насилствени действия срещу бивши или настоящи съпрузи. Предвид факта, че домашното насилие в интимните отношения най-вече се проявява под формата на физическо насилие, особено между настоящи и бивши съпрузи, се налага в Наказателния кодекс да бъде въведена законова гаранция, че физическото насилие ще бъде по-тежко наказуемо. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс извършването на съответните деяния в условията на домашно насилие се въздига като квалифициращи признаци в системата на редица престъпни посегателства – подпомагането и склоняването на другиго към самоубийство, отвличането, противозаконното лишаване от свобода, принудата, заканата с престъпление. Това следва да доведе до промяна в разбирането на обществото, че домашното и психическото насилие е личен въпрос и че държавата не носи отговорност за предотвратяването му. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се предлага и инкриминирането на деяния, чрез които системно се упражнява психическо насилие спрямо друго лице, от което са настъпили вредни последици за пострадалия. Психическото насилие е почти невидима и все пак широко разпространена форма на насилие. То не оставя видими следи по тялото на жертвата, но оставя дълбоки и трайни белези, които много трудно зарастват. Това често се случва в интимните отношения или в домашни условия, но може да се случи и в други ситуации, като например на работното място или в училищна среда. Психическото насилие се определя като умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплаха. То може да бъде упражнявано посредством различни средства и методи, като например вербално насилие, крещене, заплахи, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране и публично унизяване, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, лишаване на жертвата от средства за издръжка или икономическа независимост и така нататък. До момента в Наказателния кодекс не се криминализира психическото насилие, като конкретна форма на насилие над пострадалия, а някои негови форми са елемент от изпълнителното деяние на престъпления по чл. 143 от Наказателния кодекс, по чл. 144 от Наказателния кодекс и някои други. Липсва адекватна наказателноправна закрила от възможните форми на психическо насилие. Поради това и категорично се налага изводът, че действащото наказателно законодателство не отговаря на европейските и световни стандарти в тази насока. Ето защо с новия чл. 144а, ал. 1 от Проекта се предлага и криминализирането на психическо насилие, от което са настъпили вредни последици за пострадалия. Предвижда се системното упражняване на психическо насилие да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, се предлага наказанието да е лишаване от свобода до пет години. Това престъпление е уредено като такова на системно извършване, за да не се санкционират еднократните изолирани актове на насилие, които не разкриват достатъчно висока степен на обществена опасност, освен ако не са престъпления по друг законов текст и като резултатно. Към момента действащото българско законодателство не осигурява адекватни санкции и спрямо извършителите, които системно чрез поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице насаждат чувство на страх за неговата безопасност или тази на негови ближни. В законодателството на повечето европейски държави се наблюдава тенденция за криминализиране на „преследването“ като конкретно престъпление и осигуряване защита за жертвите, тъй като то предполага повтарящ се начин на поведение. Според проучване от 2011 г. почти половината от страните – членки на ЕС, са въвели специална разпоредба във връзка с преследването в наказателните си кодекси. Тъй като тактиките на преследване са разнообразни и динамични, особено поради все по-популярните цифрови технологии, повечето от страните, които криминализират това поведение, използват широка терминология и включват неизчерпателни списъци на възможните тактики на преследване. Констатираните празноти в българското наказателно законодателство се отстраняват с инкриминиране на всички форми на системно преследване в член 144а, ал. 2 от Наказателния кодекс. Предлага се да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация онзи, който системно преследва другиго с цел да възбуди у него страх за безопасността му или тази на негови ближни, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Подобно на психическото насилие, преследването също е уредено като престъпление на системно извършване, за да се подчертае, че най-тежката форма на държавна принуда е оставена действително за случаите, в които поведението на дееца има системен характер и трайно нарушава установения правов ред. Съставът е уреден като субсидиарен, за да се подчертае, че ще намери приложение само в случаите, в които преследването не е ескалирало до прояви, които са по-тежко наказуеми съобразно действащото законодателство. Престъплението е предвидено да се наказва по-тежко – с лишаване от свобода до пет години, ако е извършено в условията на домашно насилие. С Проекта се предлага промяна в характера на някои престъпления, свързани с насилие, от такива, които се преследват по тъжба на пострадалия, в такива, които са от общ характер. Касае се за всички случаи на умишлено причиняване на средна или тежка телесна повреда. Предложеното изменение на чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс е продиктувано от констатацията, че голяма част от престъпленията, които се изменят и допълват с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на НК, са престъпления, обикновено извършени от интимен партньор, член на семейството или други лица в близкия социален кръг на жертвата. Тази близост често поставя жертвата в трудна ситуация за целите на наказателното преследване. Жертвите на насилие, включително и на домашно насилие, преживяват висока степен на страх, срам и безпомощност, с оглед на личната им близост с извършителите, поради което в повечето случаи не успяват да заведат наказателно производство срещу тях. Въпреки че Наказателният кодекс криминализира принудителните бракове, той все пак не предвижда наказателната отговорност в случаите на преминаване на лицето извън територията на страната с цел принудително встъпване в брак или заживяване на съпружески начала с другиго.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Александрова, ако имате да четете още много, да минем към изказванията на групата? АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Да, благодаря Ви. Приключвам. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: От времето на парламентарната група. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, включете от времето на групата. АННА АЛЕКСАНДРОВА: „С Проекта се предлага създаването на квалифициран състав на престъплението от чл. 296 от Наказателния кодекс. Налагането на по-високи санкции при неизпълнение на съдебно решение или на заповед за защита от домашно насилие, от една страна, ще даде по-реална и навременна закрила на пострадалите, а, от друга – ще засили превантивния ефект на наказанието. Редица международни и европейски актове закрепват високи стандарти за закрила срещу заплахи, преследване и повторна виктимизация както на жертвите на престъпления, така и на техните семейства и свидетелите им. Тези стандарти са относими към всички етапи на наказателното производство, а държавите са длъжни да предприемат необходимите мерки за тяхното спазване. Анализът на българския Наказателно-процесуален кодекс показва, че той в значителна степен съответства на посочените стандарти за защита на пострадалия, но все още някои от тях не са напълно въведени. По тази причина е предложено допълването на Наказателно-процесуалния кодекс с нови две разпоредби – чл. 67а и чл. 417а, които предвиждат незабавно информиране на пострадалия със специфични нужди от защита в случаите, когато задържаният извършител на насилието избяга или бъде пуснат на свобода временно или окончателно. В тази връзка са и предложените изменения в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Така пострадалият ще може при необходимост да вземе допълнителни мерки, наред с предприетите от компетентните държавни органи, за да намали опасността от ново насилие с цел отмъщение или сплашване, респективно психически ще се подготви за възможна среща с извършителя на насилието. Предложеният § 16 от Законопроекта е свързан с разгледаното по-горе изменение на чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс. В него изрично се посочва, че когато престъпление, извършено до влизане в сила на този закон, става от общ характер, наказателното производство ще се движи по досегашните правила. Доколкото чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс е твърде специфичен и формално разграничава престъпленията от общ характер и престъпленията, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, то § 16 е въведен с оглед избягване на спорове в практиката, която промяната може да предизвика.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Искахте думата за процедура, господин Кирилов. Заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам процедура за допуск на заместник-министъра на правосъдието госпожа Десислава Ахладова. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Във връзка с това гласуване, на основание чл. 52, ал. 3 от Правилника, правя искане за поименна проверка. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Започвам поименна проверка: Явор Руменов Божанков - отсъства Явор Божилов Нотев - отсъства Юлиян Михайлов Папашимов - тук Юлиан Кръстев Ангелов - тук Чавдар Йорданов Велинов - отсъства Цветан Генчев Цветанов - тук Цветан Борисов Топчиев - отсъства Цвета Вълчева Караянчева - тук Христо Танчев Проданов - отсъства Христо Грудев Грудев - отсъства Христо Георгиев Гаджев - отсъства Христиан Радев Митев - тук Хасан Ахмед Адемов - тук Хамид Бари Хамид - тук Халил Реджепов Летифов - отсъства Хайри Реджебов Садъков - тук Филип Стефанов Попов - отсъства Тома Николов Томов - тук Тома Любомиров Биков - тук Тодор Байчев Байчев - отсъства Теодора Радкова Георгиева - тук Теодора Атанасова Халачева - тук Таско Михайлов Ерменков - отсъства Таня Тодорова Петрова - тук Танер Мехмед Али - тук Стоян Михайлов Мирчев - отсъства Стефан Ламбов Данаилов - отсъства Стефан Иванов Бурджев - тук Стефан Апостолов Апостолов - тук Станислава Красимирова Стоянова - тук Станислав Тодоров Станилов - тук Станислав Стоянов Иванов - тук Станислав Иванов Попов - тук Станислав Иванов Владимиров - отсъства Спас Янев Панчев - тук Спас Георгиев Гърневски - тук Снежана Георгиева Дукова - отсъства Славчо Стоев Атанасов - тук Славчо Георгиев Велков - отсъства Слави Дичев Нецов - тук Симеон Христов Симеонов - тук Симеон Георгиев Найденов - тук Сергей Манушов Кичиков - тук Севим Исмаил Али - тук Светлана Ангелова Найденова - тук Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства Руслан Здравков Тошев - тук Румен Петров Генов - тук Румен Николов Георгиев - тук Румен Василев Гечев - тук Росен Живков Иванов - тук Рамадан Байрам Аталай - отсъства Радостин Радославов Танев - тук Радослава Пламен Чеканска - тук Радослав Любчов Стойчев - отсъства Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук Пламен Трифонов Христов - тук Пламен Тачев Петров - тук Пламен Иванов Манушев - тук Пламен Дулчев Нунев - тук Петър Христов Петров - тук Петър Георгиев Кънев - отсъства Петър Бойков Витанов - отсъства Пенчо Пламенов Милков - тук Павел Димитров Шопов - тук Павел Алексеев Христов - тук Нона Кръстева Йотова - тук Николай Цветанов Сираков - тук Николай Кръстев Бошкилов - тук Николай Иванов Цонков - отсъства Николай Димитров Пенев - тук Николай Георгиев Иванов - тук Николай Веселинов Александров - тук Николай Асенов Тишев - отсъства Никола Илиев Динков - тук Нигяр Сахлим Джафер - тук Нели Рускова Петрова - отсъства Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук Мустафа Сали Карадайъ - отсъства Младен Николов Шишков - тук Михаил Ивайлов Христов - отсъства Милко Недялков Недялков - отсъства Милена Цветанова Дамянова - тук Милен Василев Михов - отсъства Миглена Дойкова Александрова - отсъства Менда Кирилова Стоянова - отсъства Мартин Владимиров Тинчев - тук Мария Йорданова Илиева - тук Маргарита Николаева Николова - тук Манол Трифонов Генов - отсъства Маноил Минчев Манев - тук Любомир Бойков Бонев - тук Лъчезар Богомилов Иванов - тук Лало Георгиев Кирилов - тук Кръстина Николова Таскова - отсъства Крум Костадинов Зарков - тук Кристина Максимова Сидорова - тук Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Красимир Христов Янков - тук Красимир Митков Събев - тук Красимир Любомиров Велчев - отсъства Красимир Илиев Богданов - тук Красен Георгиев Кръстев - тук Корнелия Петрова Нинова - отсъства Константин Веселинов Попов - тук Кольо Йорданов Милев - тук Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук Кирил Боянов Калфин - тук Калин Николов Поповски - тук Калин Димитров Василев - тук Йордан Стоянов Младенов - тук Йордан Кирилов Цонев - отсъства Йордан Илиев Йорданов - тук Йордан Апостолов Апостолов - тук Ихсан Халил Хаккъ - отсъства Искрен Василев Веселинов - тук Ирена Тодорова Анастасова - тук Ирена Методиева Димова - тук Имрен Исметова Мехмедова - отсъства Илиян Ангелов Тимчев - отсъства Иглика Иванова Иванова-Събева - тук Иво Ангелов Христов - тук Ивелина Веселинова Василева - тук Иван Тодоров Ибришимов - отсъства Иван Стефанов Вълков - тук Иван Николов Миховски - тук Иван Киров Генов - отсъства Иван Ивайлов Ченчев - тук Иван Димов Иванов - тук Иван Валентинов Иванов - тук Ивайло Ангелов Московски - тук Запрян Василев Янков - тук Жельо Иванов Бойчев - отсъства Ерол Осман Мехмед - тук Ерджан Себайтин Ебатин - тук Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук Емил Серафимов Тончев - тук Емил Маринов Христов - тук Емил Димитров Симеонов - отсъства Елхан Мехмедов Кълков - отсъства Елена Стефанова Аксиева - отсъства Елена Николова Йончева - тук Евгения Даниелова Ангелова - тук Евгения Бисерова Алексиева - тук Евгени Генчев Будинов - отсъства Драгомир Велков Стойнев - тук Дора Стоянова Христова - тук Дора Илиева Янкова - отсъства Донка Димова Симеонова - тук Димитър Стоянов Стоянов - тук Димитър Николов Лазаров - тук Димитър Крумов Александров - тук Димитър Иванов Данчев - тук Димитър Иванов Гечев - тук Димитър Иванов Аврамов - тук Димитър Величков Георгиев - тук Димитър Борисов Главчев - тук Димитър Бойчев Петров - тук Дилян Станимиров Димитров - тук Диана Димова Саватева - тук Джема Маринова Грозданова - тук Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства Десислава Йорданова Костадинова-Гушева ¬- тук Десислава Жекова Танева - тук Десислава Вълчева Атанасова - тук Десислава Ангелова Тодорова - тук Десислав Славов Чуколов - тук Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства Делян Славчев Пеевски - отсъства Делян Александров Добрев - тук Даниела Добрева Димитрова - тук Даниела Димитрова Малешкова - тук Даниела Владимирова Савеклиева - тук Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук Даниел Петков Йорданов - тук Данаил Димитров Кирилов - тук Дотук са 131 народни представители. Има кворум. Да изчетем и допълнителните, които са се записали: Христо Грудев, Милен Михов, Красимир Велчев, Менда Стоянова и Явор Нотев. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Данаил Кирилов. Гласували 142 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля, поканете заместник-министъра да влезе в залата. Колеги, отривам разискванията. Имате думата за изказвания. Госпожо Караянчева, заповядайте. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както обещахме преди два месеца да направим промени в Наказателния кодекс, сега те вече са факт. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Предложенията са направени и очакваме да ги подкрепите, колега. Очаквам, че днес ние ще се обединим върху тези предложения, които инкриминират домашното насилие – явление, което е страшно, което удря по достойнството на хората. Когато говорим за домашно насилие срещу жени, говорим така, защото процентът на пострадалите жени е по-голям, отколкото на децата и на мъжете, но този законопроект е предложение за борба срещу домашното насилие като цяло. Разбира се, тези престъпления винаги разтърсват, дори понякога ни карат да пускаме по някоя сълза, но какво от това, когато след един два часа, или след един два дена събитието е забравено и поредната жертва на домашно насилие избледнява като образ и като име. Няма да спра да повтарям имената на две от жертвите: Виола Николова – убивана в продължение на часове, по особено жесток начин, чувана от съседите как вика, но никой не си е направил труда да позвъни на телефон 112. Помним ли още ужаса на Айшегюл Салиева, която също е пребита, убита от съпруга си и отново бездушието на обществото?! Освен че трябва да подкрепим този законопроект, ние трябва да направим една много сериозна кампания, колеги. Ние трябва да обясняваме, че трябва да сме не зрители, а да сме участници в предотвратяването на тази епидемия. Аз много се радвам, че ние като законодателна власт вземаме мерки. Виждам, че е дошло времето за реални действия. Днес ние ще дебатираме по този законопроект, който е отношение към всички онези жени, които са пострадали, и тези, които мълчаливо страдат и не смеят да излязат и да кажат каква болка преживяват в семейството си. Всяка жена има право да влезе в една връзка и да излезе от нея, когато тя сама реши. Всеки български гражданин има това право. В Комисията по правни въпроси направихме много хубаво обсъждане. Имаше участници от неправителствени организации. Имаше хора, които са пострадали от домашно насилие, и това, което те ни споделиха, е, че е важно хората да могат да вземат свои собствени решения. Надявам се, че ще бъдем единни, колеги! Надявам се, че ще загърбим политическите страсти и в този момент ще направим така, че като един да подкрепим жертвите на насилие! Това, което предлагаме в този законопроект, е промяна в първите няколко параграфа, които касаят промяна в престъпленията срещу личността. Те засягат физическата неприкосновеност в домашното насилие. Досега домашното насилие не е включено в тях. Сега към всички квалифицирани състави на убийство, склоняване към самоубийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана се добавя: извършени в условия на домашно насилие. Тук даваме определение и на психическо насилие, и на системно преследване. В момента в Закона за защита от домашното насилие няма възможност по някакъв начин да се въздейства на това някой да бъде системно преследван. Ще Ви дам пример за психическо насилие, което споделиха представители на неправителствени организации: момче и момиче имат връзка, без да имат брак – имат любовна връзка за няколко месеца. Момичето решава, че трябва да излезе от нея. Момчето всеки ден оставя една роза на колата. Момичето изпада в стрес и в истерия, когато излезе да тръгне на работа и вижда розата. Когато дойдат органите на МВР, той казва: „Аз нищо не правя, просто ѝ поставям една роза на колата.“ Да, но това е системно насилие. Това е психическо насилие, което се упражнява и ако не се вземат мерки, то може да прерасне в убийство, може да прерасне в самоубийство. Това е посегателство срещу човешкия живот. Всички тези неща се случват в интимните отношения, в дома – там, където няма възможност някой да проникне и да даде оценка или да сезира по някакъв начин институциите. Другият голям проблем, колеги, е в малките населени места. В големия град има по-голяма общност, по-голяма възможност тези неща да се споделят. В малките населени места – там срамът е по-голям. Да излезеш и да кажеш, че си малтретиран от съпруга си или някой ти посяга, е много трудно. Искам да Ви кажа, че в рамките на тази седмица, в която ние направихме обсъждане на Законопроекта в Правната комисия, при мен дойдоха четири жени от област Кърджали, откъдето съм народен представител. Това показва, че жертвите очакват помощта от нас. Жертвите очакват ние, законодателите, да си свършим работата. И други неща са застъпени в тези промени. За тях ще говорят юристите. Защото наказанията, които са предложени – аз не знам, дали са много големи, или малки, дали са достатъчни, но се радвам, че в Правната комисия имаше дебат, в който чух от господин Кирилов, че тук ще има професионален дебат. Това много ме радва. Важно е да направим закон. Промените в Наказателния кодекс са първата стъпка. Оттам нататък сигурно трябва да извървим още много дълъг път, да направим така, че да обучим и полицаите, за да знаят по какъв начин да се справят с психическото насилие, със системното преследване. Това са важни инкриминирани фактори, които трябва наистина да обясним на всички, за да знаят. Жертвите трябва да знаят, че има начин – ще има начин, по който да сезират органите. Сега правим промяна, в която може не само жертвата да сезира, но може да сезира майка ѝ, близките в семейството, може прокуратурата и полицията да се самосезират. Всичко това ще доведе до една защита, до една превенция, защото дори и тези насилници, които знаят, че има наказание за това, което правят, е вид превенция. Когато знаят, че всичко това може да се случва безнаказано, тогава това може да се превърне в епидемия. Променяме и характера на престъпленията, променя се текстът за насилственото встъпване в брак, променя се НПК. Там, където, ако някой от насилниците е бил в затвора и е пуснат преждевременно или избягал, или по някакъв начин е извън обсега на органите, трябва да бъде уведомена жертвата, за да може да се вземат мерки и тя да се чувства защитена. Накрая, колеги, благодаря на всички парламентарни групи за изказванията, които направиха в Правна комисия. Ние нямаме самочувствие на непогрешимост, очакваме предложения от всички парламентарни групи, от неправителствени организации, очакваме предложения и от журналисти, и от граждани, защото това е пътят. За да предотвратим това насилие, ние трябва да вземем предвид всички предложения, да ги обсъдим на високо професионално ниво, да ги заложим в този закон, но да ги заложим така, че и те да не позволяват злоупотреби, защото психическият тормоз ще се доказва така, както се доказва престъпление – със съответните доказателствени материали, свидетелски показания, психологическа експертиза. Психологическата експертиза на хората, които са жертва на домашно насилие, винаги дава резултат, когато се направи, защото тези хора са на ръба. Още един път благодаря и на Министерството на правосъдието за труда, който положиха. Благодаря и на господин Кирилов, и на групата народни представители от ГЕРБ. Още веднъж благодаря и на всички парламентарни групи. Надявам се, колеги, тук политиката да не присъства. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева. Реплики? Не виждам. За изказване – господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на БСП дълбоко оценяваме желанието на Политическа партия ГЕРБ да продължи инициативата, която ние започнахме с въвеждането на законодателството, което да инкриминира домашното насилие. Считаме, че внесеният законопроект е една крачка в тази посока, разбира се, след като съответно и Конституционният съд се произнесе, че Истанбулската конвенция е неприложима спрямо нашето законодателство, така че ние се движим напред. Да знаете, госпожо Караянчева, както призовахте, нашата група ще подкрепи този законопроект на първо четене, само че, както казахте, между първо и второ четене ще се наложи да се прояви изключително висок професионализъм. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ще направя няколко забележки по два от текстовете, които са внесени. За мен са изключително изненадващи и ако може да ни стане ясно тук или поне да се вземе бележка, когато между първо и второ четене се работи за някои от текстовете. Първо, много е интересно, в чл. 116, където са квалифицираните състави на убийството, е въведена една т. 6а: „извършено в условията на домашно насилие“. Тук се притеснявам, че до голяма степен ще затрудни правоприлагащите органи – както съда, така и прокуратурата, защото има препращане към дефиницията по чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, което гласи: „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално, икономическо насилие, както и опитът за това насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били или в семейна връзка, или във фактически съпружеско съжителство“. Какво точно означава „убийство в условията на домашно насилие“? В тази дефиниция на мен ми е много трудно да разбера – наистина е много трудно, и то квалифициран състав… Опасявам се, че ще създадем изключително сериозна каша по време на правоприлаганото. Има още един текст, който също е изключително интересен и искам да заостря вниманието на вносителите. Касае текстове, които предвиждат увеличаване на наказанието за отвличане и противозаконно лишаване на свобода в условията на домашно насилие на съответния чл. 142 и 142а. Оттам нататък, като стигнем за текстовете в чл. 144, ал. 2 от Наказателния кодекс, където вносителите предвиждат лишаване от свобода от две до осем години за закана към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата, или функцията му, спрямо лице, използващо международна защита в условията на домашно насилие. Тук наистина ме туширахте! Искам да ми обясните точно как едно длъжностно лице при, по повод изпълнение на служебните си задължения страда от домашно насилие? Нали разбирате, че влизаме в една полемика и в една казуистика, която трудно ще бъде решена на практика. По тази причина аз Ви призовах между първо и второ четене да проявите – тъй като най-вероятно Вие сте вносителите и авторите на този текст, да намерите изключително висок професионален начин за саниране на тези текстове, тъй като съм убеден, че и колегите адвокати, и колегите прокурори и съдии ще влязат доста дълбоко в дебрите на домашно насилие без да могат да излязат оттам. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики? Реплика, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, не искам да влизаме в спор и конкретизация, тъй като сме на първо четене. Искам да подчертая, че в дебата, който беше в Правна комисия, ние изслушахме много становища на представители на дружества и правозащитни организации, които работят по тази тема и по този проблем. Действително обсъждахме възможността да се даде за нуждите на Наказателния кодекс отделно различно понятие на домашното насилие. Лично аз смятам, че така, както е предложено в Законопроекта, е по-добре, тъй като имаме конкретен, специален, особен Закон за домашното насилие и е добре да използваме понятието, което е установено там, и да го съобразяваме в Наказателния кодекс. В случаите, които Вие опитахте да цитирате, аз не виждам проблем или колизия. Може да бъдете абсолютно спокойни. Мога да дам много случаи, за съжаление. Дори в квартала, в който живея – „Лагера“, жената, която беше убита на съседната улица, макар и след постановен развод, попада в хипотезата на убийство, което би се квалифицирало при условията на домашно насилие. Така че Ви каня да вземете участие – ако желаете да вземете участие, в дебата и в прецизирането на понятията. Ще проверим препратката да видим дали Вие сте разбрали, дали препраща, или не към ал. 2 по отношение на качеството на длъжностното лице или представителя на международна организация. Всички сме единни, че ще работим добросъвестно в посока прецизиране. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Втора реплика? Няма. Дуплика, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, пак казвам: Законопроектът е крачка в правилната посока, но да не стане една криворазбрана цивилизация и да направим нещо, което после да обърка тотално съдебния процес по отношение на тези квалифицирани състави на убийства. Защото, както ми подсказаха тук колеги, три четвърти от делата за убийства ще влязат може би в графата „домашно насилие“, тъй като почти всички, които извършват такова деяние – отнемане на човешки живот, са емоционално обвързани. Нали се сещате до каква степен всичко това нещо ще се струпа. По призива, който ни дадохте, също ще работим, и ние ще работим в тази посока. Въпросът е вносителите, авторите на това нещо да могат да преосмислят последствията, които ще има. Действително влизаме в едни дълбоки води. Факт е, че домашното насилие трябва да бъде преборено. Както казах, ние сме първите, които направиха крачката в тази посока. Радваме се, че Вие разбирате необходимостта от подобно законодателство. Все пак да не създадем една каша, от която трудно ще излезем. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Имате думата за изказване, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, щастлив съм, когато излизам, говоря и след това гласувам по въпроси, по които се очертава консенсус във всички политически сили, в цялата зала. Ние, като представители на българския народ, като негова еманация, всъщност изразяваме волята и на българските граждани по презумпция в насоката, в която те го желаят. Притеснявам се обаче да не мине и да не иде тази дискусия и резултатът от това, което правим, в чисто правната страна на нещата. Да не си мислим, да не си въобразяваме, че правим просто една промяна на Наказателния кодекс и толкова. Да, това е така. Правим промяна в Наказателния кодекс, правим по-тежко наказуеми състави – чудесно е. Ние от „Атака“ винаги сме пледирали за по-тежка, по-сериозна, по-репресивна наказателна политика, по-тежка санкция. Въвеждаме нови текстове, за психологическия тормоз е чисто нов текст. От „Атака“ години наред се борим за инкриминиране на принуждаването към брак, което засяга нашите сънародници от циганския етнос, а това е голям успех за нас. От 2005 г. го говорим, повтаряме, предлагаме – виждаме, че се случва. Да, това са мерки, които ще окажат много важно въздействие върху тези изключително негативни явления, които се случват в нашето общество. Но трябва да си дадем сметка, че когато се намесва наказателното право, то е в резултат преди всичко на морален дефицит в обществото. Има ли го? Има го. Това е страшното. Трябва да си зададем въпроса: откъде идва този морален дефицит в българското общество? Защото българското общество в своята патриархалност, в своята традиционност, в базата на християнството, на православието не познава такива отрицателни явления. Знаем поговорката, че мъж, който бие жена си, бие себе си. Това е било така по времето на нашите дядовци, прадядовци, така е било в дълбините на българската народопсихология. Така е било, защото е имало здрави устои, но в последните – не казвам дори 20 – 30 години, а от началото на комунизма в България постепенно здравите устои са ерозирали. Тази ерозия е изключително тежка, тя върви с бързи темпове, особено в последните 30 години, в резултат на неолибералните възгледи, които нахлуха; в резултат на джендърски идеологии; в резултат на лошото възпитание на децата; в резултат на различните нахлули либерални произволни възгледи за ролята на половете в семейството и в обществото изобщо. Ако някога, и сега, разбира се, за добрите християни св. Богородица е символ, тя е върхът на обожание, на почитание, тя е наравно със своя син – нашия Господ и Спасител Иисус Христос, в обожанието, в скалата на ценностите ни много често жената в българското общество – нейна дъщеря, е подложена на този тормоз, за който ние говорим. В днешния ден този консенсус, който имаме, и това, което приемаме, за мен е показателно и е положително, и е тържество за всички нас, защото показваме как българското общество се справя и може да се справи с тези проблеми самό! Ние като Народно събрание го правим в комисиите, в тази зала, отговаряйки на нуждите на българското общество в това отношение, без да се съобразяваме с директиви, хармонизации, инструкции, с конвенции – визирам, всички разбирате, джендърската Истанбулска конвенция; ние го правим и се опитваме да преодолеем с нашите сили в една суверенна държава, надявам се, иска ми се, макар че далече не е така. Днешният акт е много значим за мен, защото е крачка в това отношение – да се еманципираме, да отговорим и да покажем: ето, не приехме лъжливата, че ще поправи в това отношение проблемите, Истанбулска конвенция, но ние вървим и имаме воля да го направим. Когато Ви казах преди малко: това не е само юридически акт, не е въпрос само на наказателно право, имах предвид, че тук с този акт днес отпочваме мерките в чисто наказателната сфера, които като държава и общество можем да приемем по силата на принудата. Но ние трябва да идем и по-нататък като общество – да работим за промяна на морала, на възпитанието, на възгледите на младите, на хората от средната възраст; да върнем старите здрави, консервативни възгледи, истинските стойности; да кажем, че нашият морал е християнският морал – не някой друг, измислен, не някои други, от никого неназовани точно и формулирани ценности, които някои наричат евроатлантически ценности – няма такива. Това могат да бъдат военни, икономически, политически и всякакви други съюзи, но те не раждат, те не генерират ценности! Ние, българите, сме направили своя исторически, цивилизационен избор преди много години – знаете кога, от кой цар. Нашите ценности са християнските ценности. Затова едно от най-важните неща – за мен ще бъде тържество на този парламент, ако ние го направим в този парламент, и с това ще останем може би в историята, ако успеем да се преборим с всички противостоящи сили и най-после въведем вероучението, за да могат децата от малки да се учат на отношение, взаимоотношения, включително между половете. Това може да ни научи, това може да ни възпита на нетърпимост, за да бъдат по-малко необходими инструментите на наказателното право, но за оказване на въздействие, защото по този начин ние ще възстановим морала. Не се лъжете, че НПО-та, участниците, собствениците – да ги нарека, които живеят от тази тема охолно и пребогато и които бяха начело в борбата за Истанбулската конвенция, ще разрешат тези проблеми. Тези проблеми ще се решат с възпитаването на християнски морал и ценности помежду ни. Няма съмнение за това как ще гласуваме от „Атака“, от „Обединени патриоти“. Нека си дадем сметка, че днешният акт, с който ние ще излезем, далеч ще надхвърли правното, юридическото значение просто като поправка в Наказателния кодекс. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Реплики има ли? Други изказвания, колеги? Имате думата. ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Както стана известно, нашата парламентарна група ще подкрепи на първо четене предложения законопроект за промяна в Наказателния кодекс. Ще се спра на някои практически ефекти от приложението на тези текстове, които, ако се сбъднат моите прогнози, ще имат негативен ефект върху част от нашите взаимоотношения. Какво имам предвид? Ноторен факт е, че семейните отношения, а безспорно при домашно насилие говорим за семейни отношения в голямата си част, са изключително деликатна област, тъй като същите са обременени с много чувства, емоции, интереси, надежди, страст. Взаимоотношенията в едно семейство обикновено остават скрити. Много често съседите могат да чуват, че в семейството има скандал, но те не виждат, че вечерно време под завивките взаимоотношенията се изглаждат. Ще Ви дам един пример, понеже беше даден пример с розата: имам едни съседи – жената, като се ядоса, гони мъжа си с тиган, той скача през прозореца, вечерта се сдобряват и цялата махала се огласява от чалга, радват се хората. Казвам всичко това, защото се опасявам, че тези утежнени текстове, които ние приемаме, в един момент много удобно ще бъдат използвани в делата за развод, където трябва да се докаже вина на единия от съпрузите; в делата за определяне на родителски права или за лишаване от родителски права. Всеки един скандал, понеже е поставен и въпросът за психическо насилие, ще бъде представен като психическо насилие. Ние нямаме определение за психическо насилие. Не е ясно каква е разликата между Закона за защита от домашното насилие при психическото насилие и каква ще бъде разликата, когато ние го обявяваме в престъпление. Ясно е, че от гледна точка интересите на страните всяко психическо насилие ще бъде представено едва ли не като извършено престъпление. Но, говорейки си за психическо насилие – това са реалности от живота, да вземем следния пример: едно дете от трудните деца редовно създава проблеми на родителите си, в училище и така нататък. Когато се прибере вкъщи, единият от родителите му се кара, вдига му скандал, съседите чуват. При дело за развод или за родителски права това удачно ще бъде използвано от другия родител, включително и със свидетелски показания, че родителят-скандалджия редовно е упражнявал психически тормоз върху детето. Струва ми се, че малко не беше удачен примерът с розата. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това е най-мекият пример. ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Това е въпрос на гледна точка. Единият не обича, другият продължава да обича – ние наказваме любовта. Ако трябва да се формулира какво е психическо насилие, трябва да има едно определение и това определение трябва да бъде свързано с някакво предизвикване на основателен страх, който да не предполага друга възможност. Когато има други възможности, ние няма как да обвиним някого, че извършва престъпление, още повече че ние не сме в ума на извършителя. Що се отнася до самото определение – считам, че възможностите са две. Едната възможност от гледна точка на това, което казах, е да се даде ново определение за домашно насилие, което да бъде в чл. 93 от Наказателния кодекс, където смятам, че е систематичното му място. Ако това нещо не се възприеме, струва ми се, че с оглед на психическото насилие с Преходните и заключителните разпоредби на второ четене на Законопроекта за промени в Наказателния кодекс трябва да се направи промяна в Закона за защита от домашното насилие, където да се даде легално определение за семеен скандал, за да можем да различим семейния скандал от домашното насилие. Зная, че малко издребнявам, но, тръгвайки по тази логика, имайте предвид, че ние ще натоварим съдилищата с подобни казуси. С каквато любов страните се събират, за да живеят заедно, може би с няколко пъти по-голяма страст те се разделят. И тогава всяка от страните е враг, и то враг, който използва всички възможни средства. В тези си средства те са подкрепяни от най-близките си приятели и роднини. Там трудно ще бъде установена истината, защото – няма да използвам думата „лъжесвидетелство“, но преувеличението ще бъде значително. Аз съм бил свидетел на такива дела и като адвокат трябва да Ви кажа честно, че с оглед спечелване на делото, на всеки един адвокат това ще му бъде нещо, което е на ум. Другото. Струва ми се, че с предложените промени са изключително завишени санкциите, които се налагат. Могат да останат и така, но винаги трябва да отчитаме, че обикновено домашното насилие е свързано с някакви предшестващи взаимоотношения. Там има едно натрупване – натрупване, натрупване, което в един момент ескалира. Много често домашното насилие е предизвикано от самия пострадал. То е свързано с някакво физическо превъзходство в общи линии и единият си е изтървал нервите. Мисля, че при една такава ситуация ние трябва да прецизираме абсолютно всичко. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов. Има ли реплики? Госпожо Караянчева, заповядайте. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Господин Стоянов, благодаря Ви за задълбочения анализ. Вие казахте много верни неща, влезли сте в дълбочина на Законопроекта. Определение за психологическо насилие има, може да не е достатъчно, може да трябва нещо да се добави, но мисля, че пътят, по който вървим, е правилен и Вие ще се съгласите. Примерът с розата, който дадох, беше най-лекият, защото не искам да натоварвам залата. Вие всички сте свидетели на това, което се случва, и примерите, които ни дават хиляди и хиляди жертви. Психическото насилие ще се доказва така, както престъплението. Вие сте прав, че сигурно ще има и злоупотреби, ще се опитат да направят злоупотреби с това понятие, но точно тук, точно ние сме хората – Вие юристите, аз не съм юрист, за съжаление, но Вие сте юристите, които да погледнете всяка запетайка, да прецизирате всяка дума от Вашия личен опит, защото Вие сте опитните хора, били сте на такива дела. Важно е друго нещо, което пропуснах. Инкриминирайки домашното насилие, ние помагаме и на децата, защото те са нашето бъдеще, ние ги възпитаваме в това семейство. А семейството, когато е нездраво, когато се упражнява насилие, след време – това дете не е видяло нищо друго освен насилие, то ще се превърне в един своеобразен насилник, като порасне. Аз приемам Вашите забележки като лаик, но отправям призив: нека да правим точно такъв задълбочен анализ и да приемем различните факти, за да можем да направим един добър закон! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева. Втора реплика – господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Стоянов, искам да взема становище по един аспект, който маркирахте във Вашето изказване. Той касае промяна на отношенията на разследването към деянието. Вие подробно обяснихте колко са деликатни интимните отношения – и действително, те са интимни. Наистина любовта, предпочитанието лесно се конвертира и обръща в омраза и преследване. Но исках да подчертая следното: ние си даваме сметка за това, че ще натоварим, определено ще натоварим държавното разследване, разследващите органи с огромен обем от случаи. Да, колеги адвокати ще злоупотребяват. Да, коментирахме го – това ще се използва многократно като увертюра, като предпоставка, като предхождащо действие и в бракоразводните процеси. Даваме тежка задача на разследването и на Наказателния съд, безспорно. Важното тук е, че се опитваме да отворим тези отношения и да установим достъп, възможност, защита, главно защита, чрез принудата на държавата на тези отношения, защита, която да обхване невинните жертви, потърпевшите от различните форми на домашно насилие. Няма да спра да казвам: безспорно, това е голямо предизвикателство! Не от три месеца, ние работим по този въпрос, бих казал, повече от три години! И се обръщаме към всички колеги: всички предложения за дефиниция – заповядайте, имаме възможност да ги обсъдим и ще се радваме да ги обсъдим! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Трета реплика има ли? Не. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Стоянов. ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че ние разсъждаваме еднопосочно. Смятам, че всички сме добронамерени. Смятам, че жертвите на домашно насилие трябва да бъдат защитени. Не само защитени, основната цел трябва да бъде да намалеят случаите на домашно насилие в България. Личните ми опасения се свеждат до това да не пострадат невинни хора. И това е основната нишка в моето изказване. Дано съм разбран правилно! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Стоянов. Продължаваме с изказванията. Заповядайте – имате думата, господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С основание колегите юристи изпитват затруднения днес на трибуната да дадат дефиниции на понятия – и на човешки, и на социални отношения, които не са били дадени в последните три, четири хиляди години. И затова аз не съм оптимист, че днес нашето Народно събрание или, както биха казали класиците – светската власт, е в състояние чрез гражданския закон да уреди отношения, които са възникнали в зората на човешката цивилизация – тогава, когато е господствал законът на племето, когато е господствал законът на града-република, когато е господствала тиранията, когато в хода на цялата човешка история семейството е било онази форма на човешката цивилизация, съществуваща извън и независимо от политическите режими и идеологиите. Уважаеми колеги, нека да не възлагаме върху този законопроект очаквания да даде такива резултати, каквито човешкото или гражданското, или цивилното право не могат да дадат. Неслучайно само преди десетилетия, даже не преди столетия, семейството в България е било създавано със санкцията на църквата, а не със санкцията на гражданския закон. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.) Приемам, че уважаемите колеги от „Обединени патриоти“ виждат в този законопроект възможност за утвърждаване на християнските семейни ценности. Аз точно в това обаче не съм сигурен! (Шум. Реплики от народния представител Станислав Станилов.) И Вие не сте, Професоре! (Реплики от народния представител Станислав Станилов.) Чудесно! Само го казвате. И знаете ли защо? Защото в християнската доктрина семейството се изгражда върху властта на бащата! Семейството не се състои от равните субекти – мъж и жена. А властта на бащата – не искам от тази трибуна да обяснявам как се осъществява в семейни условия! Това е описано в цялата българска класическа литература – от Иван Вазов, през Елин Пелин, та до наши дни – какво означава властта на бащата. Какво означава вероучението да влезе в българското училище и в онези часове, които са предвидени за гражданско образование, ние да обясняваме, че нашата половинка в семейството, която трябва да бъде бранена от насилие, е произлязла от реброто на Адама, който е направен от кал? Извинете, сливането на тези две представи, ще ги кажа – изначални представи за възникването на човека и на съжителството между мъжа и жената, и опитът те да бъдат разрешени, както биха казали нашите колеги от Светия Синод: „чрез човешкия закон“, ми се струва доста ограничено като възможности! Затова моето изказване има една-единствена цел – да ни предпази от илюзиите, че чрез този закон ние ще създадем идеалното българско семейство. Това не може да се случи! Второ, на мен не ми е ясна целта на предлаганите промени в Наказателния кодекс и очакванията, които се възлагат, не заради друго, а защото няма нужда да си кривим душата – все пак всички ние подкрепяме тези промени под въздействието на едни други обстоятелства, които са извън нашия парламент, извън България. Каква е целта на този законопроект – да се укрепи семейството? Вкарвайки наказателното право – наказателното право, обърнете внимание, в семейните отношения, които, както с основание колегите изредиха, имат съвсем друг характер – там са любовта, моралът, етиката, взаимното уважение. И всичко това ще бъде регламентирано с помощта на наказателното право?! Не е така. Разбира се, че не е така! Може ли семейството да бъде автономно в собствената си регулация на отношенията? Много съществен въпрос! И докъде може да бъде тази автономия? Струва ми се, че законодателят тук е изправен пред едно поле, една неразработена в теоретично и в практическо отношение територия. И правилно колегите юристи от трибуната казаха, че тук съдът наистина ще бъде затруднен – и в процеса на разследването, и в целия процес на производството. Той ще трябва да се занимава с теми, които не могат да бъдат регламентирани и описани в Наказателния кодекс. Е, не могат да бъдат описани! Няма как! Правилно каза моят колега Митко Стоянов – няма как любовта и онези отношения, и историята на взаимоотношенията, и ревността, и всичко това да го вкарате в Наказателния кодекс. Как ще стане това нещо? Това е опит ние да отговорим на изискванията на времето, които често пъти не са осмислени рационално и не вникват достатъчно в семейните отношения. Съгласен съм с колегите от „Обединени патриоти“, които казаха с основание, че тук има друга семейна традиция, че това не е англосаксонската семейна традиция, че това не е католическата семейна традиция. Семейната традиция при католиците – нали няма нужда да обясняваме там как изглежда властта на бащата? Всички сме чели литературата, гледали сме художествени филми и така нататък. Приемайки този законопроект, ние все пак трябва да сме наясно какво целим с него – защита на по-слабия член на семейството, въобще защита от насилието в семейството? А, ако е в семейството, защо говорим за домашно насилие, тоест, къде е дефиницията на дома в този случай? Защото възниква въпросът – всеки ще попита: къде е домът, кое е домът? Домът – физическото място, където се осъществяват семейните отношения ли е, или домът е другият контекст на семейството, като семейното огнище, както са разказвали писателите. Там неслучайно огнището е описано като мястото на семейството – знаем защо. Да не навлизаме в литературни анализи! Е, къде е съвременният дом на българското семейство? На единия родител, който работи по строежите в Европа, другият, който по някакъв начин си изкарва труда в София? Къде е домът? Следователно става въпрос за семейните отношения, за семейството като място, където може да бъде извършено насилие. Тогава да говорим в тази посока. Аз говоря извън контекста на правото, защото правото може да реши този въпрос само частично. В този дух искам да се предпазим от едно заблуждение. Този законопроект е продължение на неолибералните разбирания, не е тяхно отрицание, господин Шопов! Той е продължение на неолибералните разбирания за семейството. Семейството, което може да се състои от двама членове от различен пол, и в същото време те да имат потомство. Семейството, в което единият от родителите може да упражни насилие върху детето, другият да защити детето с насилие – нали така? Всичко това е възможно да се случи. Затова основната цел – защитата от насилие, така както поне аз си я представям, в Законопроекта ми се струва доста слабо аргументирано. Трудно ще бъде извадено насилието от семейството с наказателни мерки, защото насилието в семейството – там, където го има, не е резултат от нищо друго, а от ужасяващите, често пъти социално деградиращи условия на живота в България, от изначалното неравенство между двата пола, от безработицата и мизерията вкъщи, от децата, на които не могат да им се купят елементарни пособия за училище, от възможността единият от родителите да бъде съблазнен от добри материални перспективи и да разруши собственото си семейство. Днешното общество въздейства върху българското семейство и го руши с жестоките условия на българския примитивен капитализъм. И тази теза, уважаеми колеги, можете да я намерите в романа „Гераците“ на Елин Пелин. Там е описано какво става със семейството, когато в България започва да се създава капитализмът. Няма какво да се заблуждаваме под какъв напор и откъде се появяват насилието в българското семейство. Заради липсата на пари, заради липсата на социална перспектива, заради безпризорните деца, които са оставени без надзор от родителите, които работят в чужбина, и всичко това. Но ние не бива да си правим илюзията, че с този текст и с няколко дефиниции ще решим тези въпроси. Тези въпроси не могат да бъдат решени. Не може да се укрепи и християнският характер на семейството, защото характерът на християнското, на източноправославното семейство, на традиционните добродетели е съвсем различен и съвсем друг. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, преди да дам думата за реплики, на балкона на пленарната зала е делегация на Групата за приятелство с България в Законодателната камара на Оли Мажлиса на Узбекистан, водена от нейния председател Авазбек Жалилов. Гостите са в България по покана на председателя на Групата за приятелство България – Узбекистан в Народното събрание – Адлен Шевкед. (Всички стават и приветстват гостите с ръкопляскания.) Има заявени три реплики: на господин Кирилов, на господин Шопов и на господин Валентин Николов. Господин Кирилов, имате думата. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Жаблянов, първо, искам да се зарадвам, че взехте становище, надявам се като член на Комисията по правни въпроси, макар и с един социално-психологически и исторически уклон във Вашето изказване. Вие, колега, върнахте нещата в теорията. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): В политиката. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, в правната теория, където юристите изследваме структурата на понятието „патер фамилиас“. То произхожда от римското право, определя ролята на мъжа, единствено на мъжа като субект на правото. В римското право и общество даже жените не са били правосубектни, тоест не са имали възможност да бъдат отделно носители на права и задължения – имам предвид съвсем ранното римско право. Аз обаче възразявам, че това е смисълът на християнската концепция и не бих искал да се използва тази аргументация за тези отношения, защото това е проявление точно на стереотипното мислене. Вие афиширахте, Вие наложихте точно стереотипното мислене, което би следвало без оглед на Истанбулската конвенция –ще я приемем или не, но трябва да избягваме такава стереотипизация на отношенията, която води до неравнопоставяне. Вие сте представител и член на Делегацията ни в ПАСЕ. Няма как да обосноваваме нито с християнството, нито с теорията на „патер фамилиас“ каквато и да е аргументацията на неравнопоставеността. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Господин Шопов, заповядайте. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Жаблянов, много е трудно да се прави реплика на изказване, в което с много от нещата аз съм съгласен, но с по-малкото от нещата, които казахте, съм съгласен, с повечето не съм. И ще започна отзад напред. Представихте проблемите в семейството и в двойките, като че ли в резултат само от бедността, от проблемите и недоимъка, ами и в най-богатите двойки и семейства произтичат такива проблеми и то може би по-драматично, и там е по-страшно, и там е по-радикално и по-опасно, в някои случаи и за мъжете. Не че чета жълти вестници, но Вие сте наясно. Иначе влизаме с Вас по концептуални, принципни въпроси в противоречия. Вие, говорите като пропагандатор по атеизъм от 50-те, 60-те години и по-късно на едни такива, които са обикаляли села и градове и са говорили против Христа и Светото писание и като пропагандатор от Дружество „Георги Кирков“ в по-късните години, излизайки и поставяйки въпроса за първенството на мъжа и така нататък. В това отношение можем с Вас дълго да разговаряме, както и разговаряме в кулоарите, но дори и, както Вие цитирахте Светото писание, както всички пропагандисти не са стигнали докрай и неправилно цитират Светото писание, и фактът, че в него се говори, че жената е създадена от реброто на Адама – това пак сочи, че те са едно същество, едно тяло, включително и по въпроса, че и във венчавката, ако сте се венчали... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече, господин Шопов! ПАВЕЛ ШОПОВ: ...или ако не, да Ви кажа, че мъжът и жената се съчетават в едно тяло, господин Жаблянов, тоест това е единство, което в християнството е поставено като неотменимо… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Надявам се да завършите. ПАВЕЛ ШОПОВ: Съжалявам, че времето изтече, но иначе дълго бих Ви отговарял, пунктуално на всяко от нещата, по които Вие… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, на следващата реплика. Господин Николов, заповядайте. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, аз няма, но господин Шопов натъртва на това, че произлизате от една партия, която се опитваше да налага атеизма и затова може би разсъждавате така. Разбира се, има доста хора, които се пишат християни, но никога не са чели Новия завет. Неслучайно има Нов и Стар завет, защото Новият завет слага други принципи и разбива принципите на Стария завет. Вие цитирате Стария завет, който е в основата на юдаизма, в основата дори на мюсюлманството, защото мюсюлманството е продължение на Стария завет. Християнството разбива доста от тези ценности. Къде, в кой текст от Новия завет има водеща роля на мъжа? Йосиф ли е по-водещ от Мария? Къде в Новия завет се описва семейството като деспотство примерно на мъжа, а Вие на това отгоре измествате темата. Вие говорите въобще за семейството като ценност, а ние разискваме съвсем друго нещо. Ние говорим за насилие, защото в един момент човек предпочита физическото насилие от психическото, защото психическото много повече уврежда, отколкото физическото. Измествате тотално темата, за да може да разбиете въобще ценността, която се търси тук. Аз затова казвам – не трябва всеки да се пише християнин преди да е прочел Новия завет и да разбере принципите му, защото неправилно цитира и подвежда хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за дуплика, уважаеми господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми, господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кирилов, отношението на църквата към семейството в цялото Средновековие е съвсем ясно определено. Концепцията за патер фамилията в римското право, на която Вие се позовахте, е пренесена под някаква форма в този тип регулация, под някаква форма! Всички знаем, че елементи от римското право съществуват и до днес. Господин Шопов, в семейството на най-богатите основната причина за насилието е разпределението на богатството, а в семействата на бедните основната причина за насилието е разпределението на мизерията. И в двата случая става въпрос за сериозно неравенство, или както се е занимавал един философ от ХІХ век, със семейството, с частната собственост и да не казвам последния елемент. Въпросът за атеизма – атеизмът, уважаеми колеги, е възникнал като философско течение далеч, далеч преди да възникнат работническите, социалистическите и комунистическите партии, ама много далече преди това. Атеизмът е отрицание на теоса и е възникнал по време на Възраждането, господин Николов, и това е написано навсякъде. Въпросът за пропагандатор от дружеството „Георги Кирков“ – нали така беше? Искам да Ви кажа, че това беше едно много сериозно дружество за разпространение на знания в българското общество, от каквото в днешна България определено има нужда. А как ще се казва, то може да носи името на премиера например. Но от едно такова дружество има нужда, защото днес ние наистина се намираме често пъти в състояние на дълбока социална и политическа безпросветност, която трябва по някакъв начин да бъде преодоляна и очевидно за това не могат да служат телевизиите и техните сутрешни блокове. Много Ви благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Рашидов, за изказване. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Господин Председател, тази тема и мен ме вълнува – няма значение, че съм творец. Ще Ви кажа само, че аз бях един от хората, заедно с Георги Марков, които бяхме „против“ Истанбулската конвенция, защото тя също беше едно европейско насилие. Но! Не знам за какви ценности говорите – християнски и нехристиянски?! Насилието е само насилие! Дали ще е върху мюсюлманин, будист, християнин, то си е насилие. Насилието обаче не е само в семейството, господа. Днес примерно преживях насилие на пътя. То не е по-различно от насилието в семейството. Насилие има и на работното място. Имам една ей такава папка: „Тормоз и насилие от външни атаки“ – те също създават сериозен стрес у човека. Ние имаме ли закон, който да защити човешкия индивид от насилие? Тук каканижете една камара думи, бедността. На пътя бедността ли е? (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.) Не, неприлагането на законите, господин Жаблянов. Стига сте си играли с тази бедност, не си играйте с нея! Навсякъде по света има малко по-бедни хора, малко по-богати, средна класа и олигарси, както им викаме напоследък. Това ли е определението за насилие? (Реплики.) Не вярвам. Бедността не е порок, но нека не се превръща парламентът в свинщина, нали?! (Реплики.) Така е казал Гогол, не съм аз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Има ли реплики? Реплика – господин Паунов. Моля, удължете времето на парламентарната група. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Рашидов, много пъти с Вас сме разговаряли на едно определено място по тези проблеми и съм чул различни мнения от Вас по този въпрос. Прав е Валери Жаблянов, че бедността много силно влияе. Според мен от 50-годишния брачен опит, който имам – може би най-големият тук, трябва да Ви кажа, че любовта е едно много крехко цвете, което, ако не се полива с пари, много бързо увяхва. (Реплики, оживление.) Това Ви го казвам като марксист-материалист. Изключително трудно се живее, когато си беден, когато си принуден да заминеш на запад да работиш, за да издържаш семейството си. Затова считам, че колегата Жаблянов е прав. Колкото по-широка средна класа има, смятам, че ще има толкова по-малко разводи и толкова по-малко насилия. Имайте предвид – напоследък задавам въпрос: защо напоследък не се сключват бракове и се живее все повече без брак, макар че това е в ущърб на жените и те са съгласни в тази насока?! Защото бракът създава доста сериозни проблеми при разводите, защото жената е много по-защитена в развода, защото децата винаги остават при жената. А трябва да Ви кажа, че психическото насилие в брака е много по-тежко от физическото. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов. Господин Кирилов. Трета реплика – господин Лазаров. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин академик Рашидов, с неудобство вземам реплика на Вашето изказване, защото съм абсолютно съгласен с постановката на това, което казахте. Но какво не споменахте? Не споменахте, че в анализа на домашното насилие в рамките на Европейския съюз процентът на насилие в икономически развитите държави не е по-нисък, отколкото в бедна България. Напротив, в Англия, в Скандинавските държави, които са богати и като икономика, и като семейно имущество, насилието е проблем. Много са факторите, които се отразяват на насилието в микросистемата на семейството. Безспорно е, че имуществото има значение, дисциплината, културата. Всичко има значение в тази микросреда. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Господин Рашидов, заповядайте, имате думата за дуплика. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Днес върви „един симпатичен дебат“, както казва моят приятел Биков. Можем да изговорим доста ненужни неща, но, скъпи приятелю, ако бедността поражда насилие, ще Ви помоля да помолите Орешарски и Чобанов да ми върнат парите от КТБ, въпреки че не бия жена си, нали? Вижте, пълни глупости са да легнем изцяло на една дума – с прилагането на законите трябва да изкореним насилието като цяло. Отново ще Ви повторя: чудя се как разделяте насилието на домашно, недомашно, бурканджийско? То е насилие бе, господа! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние трябва да приемаме закони и да прилагаме закони изобщо да не се посяга и да няма насилие върху личността на човека. Така е. (Реплики.) Аз в тази част съм съгласен –да спрем насилието като цяло. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Точно така! ВЕЖДИ РАШИДОВ: За Истанбулската конвенция защо бях против? Вижте, нима не е слаб пол детето, нима не е слаб пол старецът, нима не е слаб пол и мъжът понякога? (Оживление, реплики.) Психическият тормоз върху мъжа не е по-малък, отколкото от мъжа върху жената. То е едно и също деяние, колеги. (Реплики.) Затова съм съгласен да говорим за закони, но съм съгласен като парламент да принудим властта да упражнява закона. Единствената демократична правда е законът и нищо друго! Законът е най-демократичната форма, той е низ от демократични правила, които защитават достойнството на хомо сапиенс. Аз се изненадвам как сериозни мъже касетирате едно общо понятие – на касетки: днес за детето, утре за бабата, на другия ден за дедото?! Има един много агресивен проблем – по пътищата има побоища, блъскане, убийства. На улицата – арогантност на опозиционно настроени хора. Казвам Ви: такава папка ще Ви покажа скоро. Една дума не съм казал. Това е физически, психически и всякакъв тормоз върху личността. Това трябва да спрем със закон. Едни медии ме атакуваха пет години, хванах рак – не е ли насилие, без да ми дадат правото дори да отговоря, без да имам правото на свободата на словото и на словоизлияние, за да се защитя?! Тези неща не ги ли мислим, колеги? (Шум и реплики.) Това не е ли също насилие, не е ли психическо малтретиране? Затова мисля, че този парламент сериозно трябва да помисли върху Закона за насилието. Това е сериозна тема – касае цялото ни общество, и се е разраснала от беззаконие. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Господин Биков, имате думата. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че този дебат се води на по-високо ниво от обикновеното и на база на ценностите. Разбира се, Законът няма да създаде семейство. Държавата не може да създава семейства. Семействата се създават от хората на базата на любов и съм съгласен с господин Жаблянов, когото ще перифразирам, че любовта не може да бъде дефинирана в законодателството, няма такава дефиниция. Там, докъдето държавата може да се намесва в семейството, защото има неща, в които тя не може да се меси и семейството е едно от тези неща, но там, докъдето може да се намеси, да се опитва да предотврати насилието. Тук не съм съгласен с това, че християнското семейство се основава върху физическата сила на бащата. Понеже съм се женил в църква и имам църковен брак, там свещеникът казва, че мъжът трябва да обича жената като себе си. Няма по-ясна дефиниция срещу насилието от тази. Проблемът с насилието не е в онези семейства, които изповядват християнските ценности – там няма насилие. Има насилие там, където има деградация на ценностите. За съжаление, насилието се предава от поколение на поколение. Има деца, които растат в подобна среда и след това възпроизвеждат тази среда в семействата, които създават самите те. Може ли държавата да се справи с това явление, което е в една много интимна сфера, каквато е семейството? Със сигурност не може да се справи на 100%. Винаги ще съществува вероятност, защото винаги ще има хора, чиито ценности са деградирали дотам, че да упражняват насилие по принцип. То извън семейството насилието е симптом на деградация на ценностите. Сигурно няма да може този закон да реши всички тези проблеми. Този закон обаче е знак за това, ако щете, да се проведе днешният дебат и да се говори по тази тема, което не е малко. Ние сме живели във времена, в които тази тема е била табу и тук не говоря само за времената на социалистическия режим. И до момента е табу до голяма степен в българското общество. Това е сложен процес. Факт е, че държавата трябва да бъде много внимателна в това докъде се намесва в семейството. Аз не съм съгласен с тезата, че държавата трябва да създава равенство навсякъде, повсеместно, включително и в семейството. (Реплики.) Не вярвам някой да се е оженил, след като е осмислил теорията на Маркс. Аз поне не съм се женил по този повод. (Оживление, ръкопляскания.) Влюбих се, жена ми се влюби и така се оженихме. Нито сме мислили за материализма, нито за равенството между половете. В течение на брака, разбира се, силите са неравни. (Смях, ръкопляскания.) В нашето семейство аз съм по-слабият фактор. (Смях, реплики.) Но е така! Въпреки че нашето семейство изповядва християнските ценности, насилието никога не е било част от него. Трябва да се върнем в традицията на християнското семейство и като парламент, и като хора, които имат възможност за публична позиция, да обясняваме, че насилието е нещо лошо, защото в сегашните времена границата между доброто и злото се размива. Размива се и през тези рационални дебати, в които понякога всичко се поставя на рационална основа: богатите се бият за пари, бедните се бият заради мизерията. Не, деградация на ценностите има и при богатите, и при бедните. Няма класова борба в това отношение, в семействата не може да има класова борба. Който се опита да въведе класова борба в семействата, разбива същността на семейството. Въпреки че църковният брак реално беше забранен, не мисля, че през времената, в които имаше само граждански брак, семействата бяха базирани на равенството, защото през социализма имаше относително равенство, но това не гарантираше щастливи семейства. Държавата не може да гарантира щастие – това също трябва да го знаем, във всички сфери, не може да създава щастие! Щастието е личен въпрос, както любовта, както вярата, както надеждата. Аз вярвам, че този закон ще бъде в посока на това да се поощрят християнските ценности, които гарантират ненасилието, през християнското възпитание, което е задължение на всяко добро семейство. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. Реплики? Имате думата за реплика, уважаеми господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Биков, съгласен съм 95% с Вашето изказване, което е друга форма на съгласие относно необходимостта за този закон. Съвършено различна от мотивите, с които той е внесен, нали така? Приемам изцяло, че семейството е автономия на отношенията и държавата със закона не може да се намесва до безкрай в тези отношения. Това е опасно, вредно за свободата, за хората, за човешкото общежитие, за всичко! Въпросът за властта на бащата. Тя не се осъществява само с насилие, господин Биков. Най-вероятно сте прочели и други разбирания за това как се осъществява властта на бащата в семейството. Властта на авторитета, властта на авторитета е казано! Авторитетът може да бъде наложен с всичко – със собственост, с духовен авторитет, с обществено признание. Това е друг тип власт – надявам се, че ме разбрахте. И въпросът за кой какво е прочел преди да се ожени или да сключи брак. Никой нищо не чете! И до ден днешен браковете в Индия се договарят. Договарят! Те не се срещат преди да се осъществи бракът. (Шум и реплики.) Аз съм сигурен, че голяма част от християнските семейства не са прочели и Новия, и Стария завет така задълбочено, както господин Николов, но това не им пречи да са добри християнски семейства. Въобще връзката между дълбокото просвещение и доброто семейство, и етичните норми, и липсата на деградация в обществото не е пряка. Надявам се и по този въпрос имаме единомислие. И най-накрая, въпросът за обществената деградация. Тук е ключовият въпрос – деградират социалните и човешките отношения в България. Днес това го вижда цяла България и не може да се укрепи семейството само със Закона за домашното насилие. Това е грижата на парламента – чрез цялото законодателство да се изхвърли насилието от българското общество. Подкрепям господин Рашидов – да се изхвърли насилието от българското общество само със защитата на универсалните права на личността! На универсалните права на личността, на правата на гражданина – нещо, което, за съжаление, не се случва. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Жаблянов. Господин Биков – дуплика. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Господин Председател! Господин Жаблянов, аз се радвам, че нямаме съществени различия, защото наистина тези въпроси са важни – може би най-важните. Те са по-важни дори от някои закони, които на моменти звучат много важни, след два-три месеца ги забравяме. Аз съм съгласен да се повдигне въпросът за деградацията на ценностите в цялото общество. Факт е, че това е болестта, а насилието в семейството е само симптом на тази болест. Друг е въпросът, че заедно с лечението на болестта би трябвало да успокоим и симптомите. Затова, да, този закон сигурно няма да реши всички проблеми. Но пак ще повторя: ние вече не сме сигурни кое е добро и кое е зло – това е големият проблем. Има зло, което се представя за добро, и добро, което се представя за зло, и хората се объркват. И когато се объркат, идва и насилието. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Биков. Имате думата за изказване, уважаема госпожо Халачева. ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, изказването ми ще цели да върне дебата към конкретиката на разглеждания днес Законопроект. Сигурна съм, че няма народен представител в тази зала, който не изповядва убеждението, че домашното насилие над жени и деца трябва да се бори със здрави законодателни мерки и решения. Трябва да стане ясно обаче, че най-често освен жените и децата, потърпевши от домашно насилие са също и възрастните хора, така че обхватът на домашното насилие е голям. Или по друг начин казано: най-потърпевши от насилие в дома са най-слабите физически и психически субекти около насилника. Уважаеми народни представители, при обсъждането на Законопроекта стъпвате върху статистики, които, за жалост, са доста безпощадни, а именно, че всяка четвърта жена страда от насилие и че 90% от жертвите на насилие в дома са жени. В интерес на обективността е редно да кажем, че това са европейски статистики, но в България статистиките далеч не са по-различни. Изследванията показват обаче, че най-страшното е това, че след като жена, дете или възрастен човек са насилени в дома си, те срещат и друг стрес, и то именно от това, че в обществото и сред близките си не намират разбиране. Насилието над жени и деца в света и в България е масово, но главният проблем е, че то е неглижирано и неотчитано. Мащабите на насилие над жени и деца психологично, сексуално, а също и физическо е най-често срещаното погазване на правата на хората. С чл. 4, ал. 2 от Конституцията на Република България се декларира, че страната ни гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и гражданското общество. За жалост обаче насилието до момента сред жени и деца не е обект на ефективни политически и законодателни мерки. Често малтретираните в страната не знаят към кого да се обърнат, как, кой и по какъв начин ще защити техните права. Тази тенденция е породена от едно, а именно от липсата на адекватна държавна политика, от последователни управленски решения за борбата с насилието над жени, а също и тяхната защита. Редно е в този дебат да се спомене следното: ние от БСП подкрепяме всички мерки за борба срещу домашното насилие. За нас е абсолютно неприемливо, осъждаме всяка форма на домашно насилие. Категорични сме: насилието над жени и деца трябва да е обект на ефективни политически и законодателни мерки, и тук е мястото, ние сме хората да ги приемем. Парламентарната група на БСП вече предложи изменения в законодателството, които да разрешат този проблем, или поне да направят първите стъпки към неговото разрешаване. Акцентът на нашите предложения бе следният: промяна на характера от умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг от престъпление от частен в превръщане на престъпление от общ характер. Това ще даде възможност тези престъпления да бъдат преследвани със способите на държавното обвинение, а също изграждане на кризисни центрове за всички жертви на домашно насилие на територията на всяка една област в Република България, като това смятаме, че ще осигури силна подкрепа за жените, жертва на домашното насилие, и техните деца, и ще даде достатъчно брой подслони за тези жени, които, както споменахме вече в дискусията, не са никак малко. Задължени сме да осигурим и да гарантираме ефективна подкрепа. Безнаказаността трябва да се спре. За тази цел са необходими както информационни, така и политически действия. Приветстваме Законопроекта и, както колегите от БСП споменаха, ще го подкрепим. Разбира се, ще направим своите предложения между първо и второ четене, за да може да се прецизира разглежданият днес Законопроект, но сме убедени в едно: от подобни действия има нужда цялото ни общество, за да защитим най-уязвимите групи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева. Реплики? Господин Рашидов. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Опитах се нещо да кажа, но явно не чухте. Вие си циклите да няма насилие върху деца и жени, и забравихте, че останалите също са хора. Не Ви разбирам! Специално касетиране: да не бием жените. Ами Вие не хвърляйте пепелници по мъжете! Разбира се, че трябва да бъдем защитени мъже, жени, старци. Човекът трябва да бъде защитен от насилие. Вие отново се опитвате да касетирате: дайте да не бием бабите, след това Закон за децата. Закон за човека направете! Има много случаи – малтретирани и бити мъже, старци, деца. Какво говорите тук: жените, та жените?! Ние всички сме равнопоставени и всички страдаме от насилие. И одеве Ви казах: насилието на улицата не е по-различно от насилието в дома. Аз не си бия жената, Вие не си бийте мъжете и работата е проста. (Смях, оживление и ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Рашидов. Друга реплика? Не виждам. Дуплика? Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Халачева. ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Господин Рашидов, моите уважения, но, за жалост, внесеният от Вашата група Законопроект явно не сте го прочели или не разбирате за какво става въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Също и не сте изслушали моето изказване. Тук говорех за насилието върху всички – не само върху жени, но и върху деца. Често, казах, че са засегнати дори и възрастови групи. Това е сериозен проблем, но конкретният законопроект засяга това. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева. Други изказвания? Не виждам. Закривам дебата и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-76, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители. Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма. Предложението се приема. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с декларация от името на парламентарна група. Заповядайте, господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъкмо щях да Ви давам пример за класически двоен стандарт – нещо, от което страдаме всички и в България, и по света: двоен стандарт в храните, двоен стандарт в отношенията към хората, двоен стандарт в политиката, и преди малко чух нещо подобно, което за пореден път е доказателство за това. Искам да Ви запозная с една информация. За радост, тя вече е свободна в интернет пространството, попадна ми миналия ден, от недалечния месец септември 2013 г., в която уважаваната от мен, а предполагам, че от всички Вас, а доколкото разбирам, и от голяма част от българския народ, защото е човек с един от най-високите рейтинги в държавата, именно госпожа Мая Манолова казва следното. Основно искам групата на „БСП за България“ да чуе, защото тя е била член на тази група и е била заместник-председател на тогавашното Народно събрание. Тя казва и квалифицира поведението на сегашната група на БСП като на „второразреден отбор, който не може да си играе играта и пречи на другия тим“, „решили са да продължат да се излагат пред очите на всички български граждани“, „защо се държат като на махленско футболно игрище, те ще отговарят пред своите избиратели.“ Става дума за изявление на госпожа Мая Манолова по отношение на нерегистрирането на групата на ГЕРБ, която тогава е била опозиция в парламента. Тоест абсолютно същото поведение, което тогава БСП и Мая Манолова, като острието на БСП и сегашен омбудсман, квалифицира по този начин. Според Мая Манолова, въпреки че схващането, че кворумът е задължение на управляващите партии, което сега също се твърди, българските граждани обаче имат разбиране, че когато един човек има работно време, в 9,00 ч. трябва да е на мястото си. „Правилата, които важат за всеки нормален българин, казва госпожа Манолова, не важат единствено и само за тези, които“… Тогава тя визира ГЕРБ, но в случая днес визира „БСП за България“, и това тя го натъртва от парламентарната трибуна, като заместник-председател на Народното събрание. „Те могат да идват или не на работа, но да закъсняват – не е нормално поведение, и никой работодател, а в момента на нас работодател ни е българският народ, никой работодател не би търпял подобен работник“, категорична беше Мая Манолова. Според нея избирателите са пратили нас – народните представители, „за да обсъждат важни законопроекти, да коригират, да критикуват управляващите, да нападат правителството, но с аргументи, с присъствие в залата“. Уважаеми колеги, мисля, че Ви стана ясно защо ние сме тук, защото ние няма как да се държим като „второразреден отбор, който не може да си играе играта“, не искаме „да се излагаме пред очите на всички български граждани“ и защото не искаме да се държим като „на махленско футболно игрище“. Искам да поздравя колежката Халачева, която преди малко направи едно наистина много силно изказване, но точно това е проблемът, колеги. Ние сме много силни на думи и много слаби на дела! Ако на тези изказвания, ако на всички тези неща, които е говорила Мая Манолова, Вие в момента не правехте обратното, ако всички правехме реални дела, за да може българският народ да живее по-добре и българската държава да процъфтява, ние нямаше сега да сме на този хал! Нямаше да се интересуваме кой управлява. Народът въобще щеше да си гледа живота, както в другите нормални държави и да не се интересува толкова от политика, да не е по улиците, да не е пред бензиностанциите. И Ви давам пример. И това е реалното: една бензиностанция в „Люлин“, но реално показва как може да бъде преборен картелът! Всички Вие по времето, когато сте били управляващи, и по сегашно време твърдите, че не може да се преборим с този проблем. Е, ние можем да се преборим! И затова ли ние не сме допуснати до управлението? Защото трябва да пазим картела в горивата, който да ограбва българския народ! Към колегите от БСП и към българския народ: направих си справка и разбрах, затова и дадох пример с бензиностанцията, че управлявате, примерно няколко общини и някои от тях са Каварна, Тервел и Генерал Тошево. Ами, колеги, вместо да ходите с някакъв документ и да обяснявате, примерно каква ви е визията за България, това ли всъщност показвате, че ако спечелите утре управлението на България, цяла България ще стане като Тервел, Каварна и Генерал Тошево? Това ли е? Към това ли се стремим? Дайте един пример! Направете примерно община Тервел най-златната община и тръгнете да я показвате в цяла България, както съм направил аз – една бензиностанция, 300 аптеки. Хората виждат, пипат, усещат, чувстват и вече си избират визията – визията за този, който може да се бори, или визията на този, който говори много хубаво. Да, поздравявам наистина госпожа Халачева! Думите са хубави! Евалла! Ама, делата? И аз Ви съветвам, просто ще имате много по-голям успех, ако една от тези общини я направите да се различава от всички други общини в България и да кажете: „Ето, това е нашата визия за България. Ако утре спечелим, всички общини ще изглеждат като община Тервел!“. Ама, Вие сега не казвате, че всички общини ще изглеждат като община Тервел, защото там е пълна разруха! Не се гордеете с това нещо! Аз с всичко, което съм направил досега в живота си, се гордея и казвам: „Да, може да не сме капацитети по всичко, но в така важни сектори за живота, за хората“. Хората са благодарни, че ни има. (Реплики от „БСП за България“.) Да, благодарни са. (Шум и реплики.) А Вие като се разхождате във Варна, сигурно никой не Ви познава и не иска да Ви познава, щото с какво можете да излезете след мен и да се похвалите! С община Тервел или с община Каварна? С това ли ще се похвалите? (Реплики. Провиквания отляво.) Защото това просташко поведение – викане от залата, Вие виждали ли сте някога от нашата група някой да се държи по този просташки начин? Виждали ли сте? Това ли Ви е възпитанието? Този пример ли давате? Това ли Ви е „Визията за България“ – утре така да викате, да се държите като „махленски футболен отбор“, според Вашето острие, най-видния Ви човек – Мая Манолова, с огромен рейтинг, одобрявана от народа? И тя казва, че Вие се държите като „второразряден отбор“. Това ли е „Визията за България“? Колеги, слезте на земята и освен хубави думички, научени някъде в театрални школи, направете и нещо реално, добро за България! Лошото всички го виждат. Направете нещо добро! И тогава ще останете в историята! Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки. Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Доклада за първо четене на Комисията по културата и медиите ще го представи госпожа Милкова, която ще направи и предложение за допуск в залата. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Процедура за допуск в зала на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля да бъде допуснат в залата по точки 2 и 3 господин Румен Димитров, заместник министър на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, гласуваме предложение за допуск до залата на заместник-министъра на културата. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Моля, квесторите, поканете господин Димитров в залата. Заповядайте, за да прочетете Доклада на Комисията по културата и медиите. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г. На извънредно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 ноември 2018 г., бяха разгледани Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г. В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – юрисконсулт, Александър Трайков – главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Екатерина Джумалиева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразително изкуство“, и Ангел Папалезов – началник сектор „Културно-исторически ценности“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, беше представен от вносителя госпожа Емилия Милкова. С него се предвижда само след съгласието на библиотеките и архивите, в чиито фондове се съдържат движими културни ценности, да може да се изработват техни копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Попълва се и една празнина в Закона за културното наследство, засягаща регламентацията на възпроизвеждането на културни ценности в научни издания. Към настоящия момент създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди, с представителна, образователна и научна цел е свободно, със Законопроекта се предлага това да се отнася и за научните трудове и публикации. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, от името на вносителите беше представен от господин Данаил Кирилов. Целите, които са поставени в него, са в сферата на движимото културно наследство, да бъде въведена по-голяма яснота в използвания понятиен апарат, да се изчистят несъответствия в законови текстове, както и да бъдат регламентирани по ясен начин част от възникващите при прилагането му проблеми. Със Законопроекта не се засягат нововъзникнали и неуредени обществени отношения и се синхронизира и усъвършенства правната рамка на идентификацията на движимите културни ценности. Предвидена е възможност колекциите от археологически ценности, заявени в регистрация в музеите, но неидентифицирани и нерегистрирани до този момент, да бъдат пренасочени за регистрация към музей с достатъчен експертен потенциал. По този начин ще се позволи на собствениците на колекции да упражняват в пълен обем правата си, съгласно Закона за културното наследство. Законопроектът не изисква промени в други закони, но е необходимо да се разработи нова наредба за реда на идентификация на движими култури ценности, в която да се въведат конкретните изисквания и параметри на предложените със Законопроекта критерии за определяне на една вещ като културна ценност. Участие по време на дискусията взеха народните представители Вежди Рашидов, Станислав Станилов, Красимир Велчев, Иван Ченчев, Чавдар Велинов и Велислава Кръстева. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите: - единодушно с 13 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г. и - единодушно с 13 гласа „за” предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 854-01-82, внесен от Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г.“ Докладът е подписан от председателя на Комисията – член кореспондент Вежди Рашидов. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова. Уважаеми народни представители, след почивката ще продължим с представянето на законопроектите и разискването по тях. Едно съобщение: по инициатива на заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки в почивката ще бъде открита благотворителна изложба на младия художник Калин Асенов. Тя е посветена на Международния ден на толерантността, който се отбелязва на 15 ноември. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването. Почивка до 12,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с работата си по точка шеста от дневната програма – законопроекти за изменение и допълнение на закона за културното наследство. Изслушахме Доклада на Комисията по културата и медиите преди почивката. Продължаваме с представянето на законопроектите от вносители. Първият Законопроект, № 850-01-955 от 7 ноември 2018 г., е с вносител народния представител госпожа Милкова. Имате думата. ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се спра на мотивите за промяна на Закона за културното наследство – със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Предлагам в чл. 177, ал. 1 да се допълнят библиотеките и архивите като културни институти, в чиито фондове се съдържат движими културни ценности. Предложенията за тази промяна в Закона се налагат от възможността за възпроизвеждане на културни ценности в научни издания, които не са ясно регламентирани в Закона, а научните изследвания са една неотменена част от процеса на опазване на културното наследство. Издаването на качествена научна литература е изключително важно за научната общност и свързва с образователните процеси, както и е важно за самото популяризиране на културните ценности. По този начин ще улесним процеса на утвърждаване престижа на нашето културно-историческо наследство както в страната, така и извън нея. В настоящия текст от Закона за културното наследство използването на изображения за културни ценности с научна цел е свободно само за лични нужди, което означава, че самото публикуване на научната работа излиза от обхвата на чл. 179, ал. 1 от досега действащия Закон. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Милкова. От вносителите на втория Законопроект ще има ли представяне? Господин Кирилов, заповядайте да представите Законопроекта с входящ № 854-01-82 от 7 ноември 2018 г. Имате думата, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Законопроектът цели синхронизиране на разпоредбите в областта на движимото културно наследство. С предвидената промяна в § 1, т. 1 на Законопроекта се прецизира дефиницията на понятието „идентификация на движими културни ценности“. То се характеризира като научноизследователска дейност. Предлага се създаване на чл. 96а, в чиято ал. 1 изчерпателно са изброени критерии за определяне на една вещ като културна ценност, като всеки критерий за различните области на културното наследство ще бъде разработен в наредба за реда за извършване на идентификация на движими културни ценности. Промените в чл. 96, ал. 2 произтичат от необходимостта културните институти и организации, извършващи дейности по идентификацията на движими културни ценности, да бъдат изчерпателно изброени на съответно систематично място, като се предоставят правомощия по извършване на идентификация на музеите, които притежават необходимия експертен потенциал за осъществяването на тази дейност. С предложената промяна в чл. 97, ал. 5 се предвижда изключение от общия режим на задължителна идентификация преди прехвърлителна сделка, като се предлага такава идентификация да не се изисква за български печатни книги, издадени след 1805 г., както и за произведения на българското изобразително и приложно изкуство във всичките му разновидности, създадени след 1900 г. Целта на промяната е стимулиране на културния обмен и търговско обръщение на книги и художествени произведения, чиято идентификация по същество е формална и тежка. Книгите се идентифицират чрез своята титулна страница, на която е изписано заглавието, авторът и годината на издаването. Отпадането на задължителната идентификация за художествени картини и други форми на съвременното изобразително и приложно изкуство преди прехвърлителна сделка ще облекчи и съответно ще стимулира популяризацията на съвременното изкуство. Синхронизацията на понятията е в основата на предложените промени в § 3, т. 3, § 6, § 8, § 9 и § 10, където вещните отношения на собственост, владение и държане са описани чрез правните фигури на собственика, владелеца и държателя, което следва класификацията, съобразно вещното право. Промяната в § 12 е наложителна предвид липсата на синхронизация в законовите текстове, касаещи придобити извън страната културни ценности. В действащия закон придобитите извън страната културни ценности не се идентифицират и регистрират съгласно чл. 97, ал. 6, но законодателят не е определил особен ред за техния износ, а в общия регламент на Раздел шести се уреждат износът и временният износ само на идентифицирани културни ценности. Преодоляването на това несъответствие изисква предложената промяна. Същевременно ще бъдат стимулирани българските граждани, придобили културни ценности от аукциони извън страната, да ги внесат и социализират тук, а не да ги съхраняват в чужбина. В § 13, който променя чл. 146, ал. 3, изрично се уточнява, че движимите и недвижимите вещи придобиват статут на археологически ценности от съответната категория след тяхната идентификация, което е в съответствие с цялостната философия на Закона за културното наследство. В § 14 се правят промени в § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, като промяната в т. 1 е продиктувана от обстоятелството, че сегашният текст по грешка препраща към чл. 97, ал. 5, който е несъотносим към разглежданата материя. С промяната в т. 2 се дава право за пренасочване на заявлението за идентификация и регистрация към друг музей, което се обуславя от факта, че от заявените за регистрация към 10 април 2010 г. 107 колекции с окончателен акт за регистрация са едва 17. Това е по данни на Министерството на културата към края на 2016 г., поради което собствениците на 90 нерегистрирани колекции са били лишени от правото да се разпореждат със своята собственост. С новата разпоредба заявленията за регистрация могат да бъдат пренасочени към предвидените в Закона културни институти и организации, които разполагат с необходимия експертен потенциал, като това изискване е заложено в предвидената промяна на чл. 96, ал. 2. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов. Пристъпваме към обсъждане на двата законопроекта – първият е с № 854-01-81, внесен от народния представител Емилия Милкова, а вторият е с № 854-01-82, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева. Има ли изказвания? Заповядайте. НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря за добрата работа в Комисията по култура на нейния председател господин Рашидов. Все пак има един дух на консенсус, на разбирателство. Затова ние от нашата парламентарна група ще подкрепим и двата законопроекта. Според нас Законът за културното наследство, внесен от госпожа Милкова, е изключително необходим поради проявите на безразборно ползване на изображения на труда на авторите и собствеността на съдържателите на ценности, без разрешение на собствениците, откривателите и държателите на културни ценности. Според нас по този законопроект не трябва да се допусне обаче нарушение на Закона за авторското право и сродните му права. Пак казвам: ние подкрепяме по принцип на първо четене този законопроект, но си запазваме правото да се коригираме между първо и второ четене, ако се окаже, че има такава опасност. Подкрепяме и двата законопроекта. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Йотова. Реплика? Заповядайте, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем кратка реплика към госпожа Йотова. Както казах: да, благодаря и на Комисията за добрата работа по предложените законопроекти. Благодаря на Министерството на културата за тяхното становище, което получихме. Трябва да обърна внимание на това, което се каза в становището по предложената нова ал. 3 на чл. 179, съгласно която създаването на изображения на археологически недвижими културни ценности в мозайки, стенописи, скални рисунки се извършва при спазване на предписанията за опазването им и се нуждае от допълнително прецизиране след посочване на мотивите. Благодаря и се надявам, че всички ние работим ползотворно за такова прецизиране. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ченчев. Има ли други реплики към изказването на госпожа Йотова? Не виждам. Госпожо Йотова, няма други реплики към Вас. Няма да се ползвате от правото на дуплика. Думата за изказване има професор Станилов. Той е един от вносителите на втория Законопроект. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Господин Председател, уважаеми колеги! Първо, по първия Законопроект, на който аз не съм вносител. Това, което каза госпожа Нона Йотова, е правилно, вярно. Само ще допълня с две думи. Става дума за авторските права на откривателите и регистраторите на тези паметници. Защото не може да се ползва този, който е открил с върха на перото или с върха на лопатата един археологически паметник… До известна степен има авторски права върху него да го публикува. След публикацията всеки има право да го ползва свободно, както е казано в Законопроекта. Така е по целия свят. Затова говорят каталозите на големите изложби – когато дадат изображение на такъв паметник, отдолу пише: „Непубликувано“. Всички спазват правилника – да не се занимават с този паметник, докато той не излезе с публикация. Това е първото. С една работна група от колеги – специалисти по проблема, ще внеса поправка към този параграф. Той общо взето в другата си част е, както често казвам – читав. По втория Законопроект Министерството на културата има редица бележки, които са правилни. Юридическият отдел този път за разлика от други пъти си е свършил работата. В усъвършенстването на Закона между първо и второ четене тези бележки могат да бъдат взети предвид, защото е важно какво казва Министерството на културата. Там има само един § 3, който съм пропуснал, за което се извинявам, да го прочета внимателно на първото четене и съм го подписал. Той е в противоречие на определението за археологически паметник в същия този закон. Той противоречи на Конституцията, влиза в разрез с Конституцията и затова трябва да бъде отменен. Това е тази част от Закона, която казва какво е археологически паметник и, че, след като е регистриран, е паметник от национално значение, което означава, че всеки иманяр, който разруши нерегистрирана тракийска могила – тези паметници са повече от половината в България – не може да бъде преследван по смисъла на Закона, защото не е разрушил такъв паметник. Това нещо трябва да се махне. Не знам как се е промъкнало, не знам кой е идеологът на тази работа. Доколкото разговарях с Дани Кирилов – и той като мен не беше осъзнал порочността на целия този текст. Мисля, че това е лесно да се оправи. За останалата част от Закона, който според мен е напълно приемлив, защото касае търговията със съвременни паметници на изкуството, ще Ви каже Вежди Рашидов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, Професоре. Има ли реплики към изказването на професор Станилов? Няма. Господин Рашидов, дадена Ви беше думата от професор Станилов, заповядайте. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Няма да правя изказване, само ще Ви дефинирам какво значи този закон, който много отдавна трябваше да бъде направен. Казах го и пред нашата комисия – години наред се борим с незаконния и нелегален трафик на културни ценности. Разбира се, нямаше закони, които да уреждат тези взаимоотношения. Подписахме спогодби с много държави за каналите, през които непрекъснато търсим български ценности от какви ли не държави. Години наред българските колекционери бяха възприемани като врагове. Професорът ясно и точно каза – той е опитен човек в археологията, че престъплението е между иманяра и земята, поради простата причина, че земята е изключителна национална собственост и престъплението се извършва, когато ровиш в държавната собственост, изкарваш, не регистрираш и го криеш. Всичко останало по Закона е добросъвестният купувач. Години наред сме в § 22, от който трябва да излезем, и днес правим добра първа крачка да легализираме, неслучайно казвам думата „легализираме“, колекциите, защото ако не направим това, поощряваме каналите за износ на културни ценности. Те работят, няма какво да крием, няма защо да се правим на хора, които не забелязват това. Чрез този закон даваме възможност за легитимацията на културни ценности, които се обгрижват, финансират и са притежание на определени хора. Именно това легитимиране осветлява къде какво има и това е много по-достойно и лесно за контролиране от държавата. Държавата трябва да има своя контрол върху ценностите. Знаете, още като министър си търсехме чиниите от търговските къщи на Сотбис, от гръцките търговски къщи, скоро едни златни монети от Швейцария, върнахме 21 хиляди антики от Канада – лично аз в куфари съм ги носил. Така че това е една първа крачка. С кое съм съгласен с Вас, колега? Че това е костна система, с която, слава богу – аз Ви благодаря, че започнахме наистина демократично да либерализираме и да легитимираме ценностите на България. Да, разбира се, този закон е закон за един жив организъм и във времето, дай боже, все така добре да работи тази комисия, в името на националната култура ще се поправят определени неща, ще видим някои точки, които не работят, други – работят. Разбира се, този жив организъм ще го вкараме в една правилна посока да се развива. Никой не е казал, че днес решаваме и той е завършен закон. Разбира се, текстовете, които професорът отбеляза – да, всичко това подлежи отново да го коригираме, да огледаме, заедно ще го направим. Благодаря Ви, че днес за първи път взимаме добро решение за бъдещето на демократична България и нейната духовност и да опазим културните ценности. Отново ще кажа: чест Ви прави, че, когато говорим за национална култура, за ценности, за духовната сфера, забравяте партийните си страсти и много отговорно решаваме съдбата на българската държава в нейното лице, нейната ценностна система. Току-що открих световен конгрес на паметниците на културата и туризма. Цял свят се изсипа в „Шератон“. Много хубаво мина всичко. Ние сме поредната стара държава с много стара и много важна култура, което ще помогне на културната индустрия. Туризмът не са общежитията, които строим като хотели, туризмът са точно културните ценности, заради които ние работим, колега. Благодаря на всички за отговорността, която поехте, за достойнството, което имате – не мога да не го отбележа, и съм горд, че имам една от най-консенсусните комисии и работим като единни в името на българската култура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Рашидов. Длъжен съм да попитам има ли реплики, макар че реакцията не предполага? Няма реплики. Има ли други изказвания по двата законопроекта? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване поотделно по реда на постъпването на двата законопроекта. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите в залата – предстои гласуване. Подлагам на гласуване на Законопроект за изменение на Закона за културното наследство, № 854-01-81, внесен от народния представител Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г. Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.) Предложението е прието. Гласуваме Законопроект, № 854-01-82, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г. Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет. (Ръкопляскания.) Поздравления за председателя на Комисията, за цялата Комисия по културата и медиите. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ. С Доклада на Комисията ще ни запознае госпожа Саватева. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще Ви представя „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 8 ноември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по наименованието? Не виждам. Гласуваме наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 6 се създават ал. 3, 4, 5 и 6: „(3) Агенцията е администратор на помощ по смисъла на Закона за държавните помощи за схемите по чл. 26, ал. 1. (4) Агенцията информира министъра на финансите за предоставянето на държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, при условията и по реда на Закона за държавните помощи. (5) Агенцията изготвя обобщена информация за всяка схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2, която предоставя на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“. (6) Агенцията събира, поддържа и съхранява информацията за извършените от нея действия при предоставяне на държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1. Срокът за съхранение на информацията е за период, не по-кратък от 10 години, считано от датата, на която е предоставена последната индивидуална държавна помощ или минимална помощ“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложения нов § 1? Няма изказвания. Гласуваме предложението на Комисията да се създаде нов § 1 с текст, представен от докладчика. Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. Национална комисия за разпространение на филми;“ б) досегашните т. 3, 4 и 5 стават съответно т. 4, 5 и 6. 2. В ал. 2 думите „устройствения правилник на Агенцията“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията за редакция на § 1, който става § 2. Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложението за текст на § 2? Няма. Преминаваме към гласуване на текста на § 2 по Доклада на Комисията, който става § 3 по новата номерация. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „филмопроизводството“ се заменя с „производството на филми“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Финансовата комисия извършва експертна оценка съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 3 и 4 и предлага на изпълнителния директор на Агенцията размерът на държавното подпомагане за всеки проект за производство и разпространение на филми, за фестивали и за показ на филми.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията да подкрепи текста на вносителя и редакцията на § 3, който става § 4. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Комисиите по чл. 8, ал. 1 извършват оценка на проектите, с които се кандидатства за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1. (2) Организацията на дейността на Националния съвет за кино и на комисиите по чл. 8, ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на § 4, който става § 5 в редакция, предложена от Комисията. Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме предложения от Комисията текст в подкрепа на текста на Комисията, като § 5 става § 6. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: По § 6 има предложение на народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България се предвижда: 1. субсидия за Агенцията, която включва и средствата за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, като годишният размер на субсидията не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация; 2. средства за членски внос в международни организации, фондове и програми в областта на филмовата индустрия, в които членува Република България; 3. средства за издръжка на Агенцията; 4. средства за финансиране на национални фестивали, организирани от Агенцията.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на текста, предложен от Комисията в подкрепа на текста на вносителя и с предложение § 6 да стане § 7. Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Средствата, набрани по чл. 16, ал. 3 и чл. 17, т. 1, се разходват за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1. (2) Средствата по ал. 1 се разпределят, както следва: 1. до 5 на сто за схема по чл. 26, ал, 1, т. 2 – за финансиране на разпространението на филми; 2. до 5 на сто за схема по чл., 26, ал. 1, т. 3 – за финансиране на показ на филми; 3. до 5 на сто за схема по чл. 26, ал. 1, т. 3 – за финансиране на фестивали; 4. не по-малко от 85 на сто за схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 – за финансиране на производството на филми, от които: а) до 5 на сто – за филми по чл. 30а; б) до 10 на сто – за дебютни филми; в) до 20 на сто – за филми по чл. 28, ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Годишният бюджет на всяка схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 не може да надвишава размерите, определени в чл. 4, параграф 2, буква „аа“ от Регламент (ЕС) № 651/2014.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста по вносител, подкрепен от Комисията, в редакция, предложена от Комисията за § 7, който става § 8. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: По § 8 има предложение на народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Държавното подпомагане на филмовата индустрия се предоставя като: 1. схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014; 2. схема за държавна помощ за разпространение на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014; 3. схема за минимална помощ за фестивали и показ на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (OB, L 352/1 от 24 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013“. (2) Условията и редът за отпускане на средствата за държавно подпомагане по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 и Регламент (ЕС) № 1407/2013. 2. В ал. 3, в изречение второ в началото се добавя „Когато плащането е на траншове“. 3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така: „(4) Възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ или неправилно използвана държавна помощ се извършва при условията и по реда на Закона за държавните помощи. (5) За държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1 не може да кандидатства: 1. член на Националната художествена комисия, Националната комисия за разпространение на филми или на Финансовата комисия – до изтичането на мандата на съответната комисия, в която участва; 2. служител на Агенцията. (6) Когато правомощията на член на комисия по ал. 5, т. 1 са прекратени предсрочно, той не може да кандидатства за държавно подпомагане до изтичането на мандата на съответната комисия, в която е участвал.“ 4. Създава се нова ал. 7: „(7) За държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1 не може да кандидатства лице, свързано с лице по ал. 5.“ 5. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „финансово подпомагане по този закон“ се заменят с „държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1“. 6. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „на проекти за финансово подпомагане от Агенцията“ се заменят със „за държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложения текст? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на вносителя за редакция на § 8, който става § 9. Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. Създава се чл. 26а: Чл. 26а. (1) За държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1 може да кандидатства лице, вписано в регистъра по чл. 19, ал. 1, което няма просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата. (2) Лицето по ал. 1 кандидатства с проект, който отговаря на изискванията за допустими разходи по чл. 54, § 5 от Регламент (ЕС) № 651/2014, съответно по Регламент (ЕС) № 1407/2013. (3) Не се допуска държавно подпомагане на проекти, които проповядват насилие, верска, расова или етническа нетърпимост или съдържат порнография.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма заявки за изказвания. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на текста вносителя за § 9, който става § 10. Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. В чл. 27, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Проектите, с които се кандидатства за държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1 се оценяват като културни продукти съобразно:“; 2. В т. 4 думите „управлението и промоцията на проекта“ се заменят с „тяхното управление и промоция“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Комисията за редакция на § 10, който става § 11. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В Глава пета, в наименованието на Раздел II думата „филмопроизводството“ се заменя с „производството на филми“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме предложения от вносителя и подкрепен от Комисията текст за § 11, който става § 12. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: По § 12 има предложение от народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавно подпомагане по схема по чл. 26, ал. 1, т. 1 се предоставя за проекти за: 1. производство на български филми, включително дебютни филми; 2. производство на филми при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, съставена в Страсбург на 2 октомври 1992 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 30 от 2004 г.) (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия и аудиовизията; 3. производство на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват; 4. дейности на предпроизводствен етап за писане на сценарий и създаването на филм по т. 1 – 3.“ 2. Алинея 3 се отменя. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Националният съвет за кино ежегодно предлага квота за финансиране на проекти за дебютни филми. 4. В ал. 6 думите „Размерът на средствата за държавно“ се заменят с „Интензитетът на държавното“ и навсякъде думите „бюджета на проекта“ се заменят с „допустимите разходи“. 5. В ал. 7, в изречение първо накрая се добавя „като този процент не може да надвишава 80 на сто от общия бюджет на филма“ и се създава изречение трето: „Минималното равнище на производствената дейност на територията на Република България е до 50 на сто от общия производствен бюджет на филма.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текст на вносител, подкрепен по принцип от Комисията в редакция, предложена от Комисията за § 12, който става § 13. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението за текст на § 13, който става § 14 в редакция на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. Член 30 се изменя така: „Чл. 30. (1) Държавното подпомагане за проекти по чл. 28, ал. 1 се предоставя след провеждане на конкурс, обявен със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с правилника за прилагане на закона. (2) С кандидатите, придобили право да бъдат финансирани, се сключва договор за държавно подпомагане. (3) С договора по ал. 2 се предоставя държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи, като датата на неговото влизане в сила се счита за дата, на която е предоставена помощта.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по предложения текст? Няма. Гласуваме текста на вносител за § 14 в редакция на Комисията и предложение § 14 да стане § 15. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 30а след думата „подпомагане“ се добавя „за производство“ и накрая се добавя „и на правилника за неговото прилагане“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложения текст за § 15, който става § 16, в редакция на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „на проекти“ се добавя „за производство на филми“ и накрая се добавя „и на правилника за неговото прилагане“. 2. Алинея 3 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста за § 16 по предложение на вносителя, подкрепен от Комисията, който става § 17. Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В Глава пета, в наименованието на Раздел III думите „на разпространението и показа“ се заменят със „за разпространение“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Комисията за текста на § 17, който става § 18. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. Член 32 се изменя така: „Чл. 32. (1) Държавно подпомагане за разпространение на филми се предоставя по схема по чл. 26, ал. 1, т. 2 за: 1. български филми; 2. филми, създадени при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия; 3. европейски филми. (2) Интензитетът на държавното подпомагане за разпространение на филми по ал. 1, т. 1 и 2 е до 50 на сто от допустимите разходи, а за разпространение на филми по ал. 1, т. 3 е до 25 на сто от допустимите разходи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Има ли изказвания по предложения текст? Не виждам. Преминаваме към гласуване на текста на § 18, който става § 19 по вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. Член 33 се изменя така: „Чл. 33. (1) Държавното подпомагане за филми по чл. 32 се предоставя след провеждане на конкурс, обявен със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с правилника за прилагане на закона. (2) С кандидатите, които са придобили правото да бъдат финансирани, се сключва договор за държавно подпомагане. (3) С договора по ал. 2 се предоставя държавна помощ по смисъла на Закона за държавните помощи, като датата на неговото влизане в сила се счита за дата, на която е предоставена помощта.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на вносителя за текста на § 19, който става § 20 в редакция, предложена от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме предложението на вносителя за § 20, който става § 21. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението за § 20, който става § 21, е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 думите „по сключените договори до погасяване на предоставеното държавно финансиране“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма изказвания по предложението на Комисията за § 21, който става § 22. Гласуваме това предложение. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В Глава пета се създава Раздел IV с чл. 35а – 35д: „Раздел IV Държавно подпомагане за фестивали и показ на филми Чл. 35а. Държавното подпомагане за фестивали и показ на филми се предоставя по схема за минимална помощ по чл. 26, ал. 1, т. 3. Чл. 35б. (1) Държавното подпомагане за фестивали се предоставя за създаването на рекламни материали, филмови копия, субтитрирането, представянето и популяризирането на български филми на международни и национални кинофестивали, седмици и панорами на българското кино. (2) Интензитетът на помощта по ал. 1 не може да надвишава 50 на сто от допустимите разходи съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013. (3) Държавното подпомагане за фестивали се предоставя след влизането в сила на договор за държавно подпомагане, сключен между кандидата и агенцията. Чл. 35в. (1) Държавно подпомагане за показ на филми се предоставя за: 1. български филми; 2. филми, създадени при условията на копродукция с държави – страни по Европейската конвенция за кинематографската копродукция, и с други държави, с които Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия; 3. европейски филми. (2) Държавното подпомагане за показ на филми по ал. 1, т. 1 и 2 е в размер до 50 на сто от средната цена на билета за предходната година в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс, умножена по броя на местата в него и по броя на прожекциите на филма, за който се кандидатства, като размерът не може да надвишава определените в член 3, параграф 2 от Регламент 1407/2013 размери. (3) Държавното подпомагане за показ на филми по ал. 1, т. 3 е в размер до 25 на сто от общите приходи от продадените билети в съответния киносалон или киносалон в кинокомплекс за съответния филм, като размерът не може да надвишава определените в член 3, параграф 2 от Регламент 1407/2013 размери. (4) Държавното подпомагане за показ на филми се предоставя въз основа на проект, който може да включва до 4 филма. (5) Държавното подпомагане за фестивали се предоставя след влизането в сила на договор за държавно подпомагане, сключен между кандидата и агенцията. Чл. 35г. (1) Държавното подпомагане за показ на филми се предоставя по искане на лице, което извършва показ на филми в киносалони на територията на Република България. Към искането лицето предоставя на агенцията и информация за дейността си по чл. 43. (2) Условията и редът за предоставяне на държавното подпомагане за показ на филми се определят с правилника за прилагане на закона. (3) С цел недопускане надвишаване на размерите, определени в член 3, параграф 2 от Регламент 1407/2013, помощта се изразява като парични безвъзмездни средства и използваните стойности са в брутно изражение преди облагане с данъци или други такси. (4) Помощта, изплащана на траншове, се сконтира към стойността ѝ към момента на нейното предоставяне. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, е сконтовият процент, приложим към момента на отпускане на помощта. Чл. 35д. За държавно подпомагане за фестивали и показ на филми може да кандидатства лице, вписано в регистъра по чл. 19, ал. 1, което няма просрочени задължения към агенцията и/или просрочени публични задължения към държавата.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за § 22, който става § 23. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението за текста на § 22, нов § 23, е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: По § 23 има предложение на народния представител професор Стефан Данаилов и група народни представители: „§ 23. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения 1. В т. 2, буква „в“ думата „българските“ се заменя с „европейските“; 2. Точка 4 се изменя така: „4. „Дебютен филм“ е първият късометражен филм на режисьор, завършил семестриално специалност „телевизионна и кинорежисура“ или „анимационно кино“ по реда на този закон. 3. Създава се нова т. 5 със следния текст: „5. „Първи пълнометражен игрален или анимационен филм“ е филм на режисьор, реализирал най-малко два късометражни игрални, документални или анимационни филма, селектирани в конкурсните програми на националните фестивали „Златна роза“ или „Златен ритон“. 4. Досегашните т. 5 – 13 стават съответно т. 6 – 14; 5. Досегашната т. 14 става т. 15 и придобива следния текст: „15. „Средностатистически бюджет на игрален филм“ е бюджет на пълнометражен игрален филм, изчислен на базата на отчетените разходи за завършените филми, включително разходите за изработване на 5 копия за разпространение на филма, превод и субтитриране на два чужди езика, както и разходите за реклама и промоция в размер 10 на сто от сумата на бюджета, преизчислен по официалния индекс на инфлация за предходната година. В изчисляването на средностатистическия бюджет на игрален филм не се включват нискобюджетните и първите пълнометражни игрални филми на режисьорите. 6. Досегашните т. 15 и 16 стават т.16 и 17 и в тях се заличават думите „и бюджетните разходи на филмите в производство“. 7. Досегашните точки 17 и 18 стават точки 18 и 19. 8. Създава се нова точка 20 със следния текст: „20. „Късометражен филм“ е филм с продължителност до 27 минути. 9. Досегашната т. 19 става т. 21. 10. Досегашната т. 20 става т. 22 и се изменя така: „20. „Продуцент“ е предприятие по смисъла на Регламент № 651/2014 и Регламент № 1407/2013, което инициира и организира реализацията на филма от собствено име, осигурявайки необходимите за целта финансови средства и други условия. 11. Създава се нова точка 23 със следния текст: „23. „Продуцент на пълнометражен игрален или анимационен филм“ е продуцент, реализирал по реда на тази закон най-малко четири късометражни игрални или анимационни или документални филма по реда на този закон. 12. Досегашните т. 21 и 22 стават съответно т. 24 и 25. 13. Създава се нова точка 26 със следния текст: „26. „Филм с малък бюджет“ е филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет за съответния вид филм. 14. Досегашната т. 23 става т. 27 и се изменя така: „27. „Труден филм“ е филм, който отговаря на едно от следните условия: а) чиято единствена оригинална версия е на български език; б) първи и втори пълнометражен игрален или анимационен филм на режисьора; в) филм с малък бюджет; г) късометражен филм; д) дебютен филм; е) документален филм; ж) международна копродукция със страна с ограничена територия, население и езикова област; 15. Създава се нова т. 28: „28. „схема за помощ“, „интензитет на помощта“, „допустими разходи“ са понятия по смисъла на Регламент № 651/2014.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 23 накрая се добавя „както и късометражен филм, първи и втори филм на режисьора, документален филм или филм с малък бюджет или друг филм с трудна търговска реализация.”; 2. Създава се т. 24: „24. „Схема за помощ“ е понятие по смисъла на т. 35 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Обсъждаме предложенията за § 23, едното от които е на народния представител професор Стефан Данаилов, неподкрепено от Комисията, и предложението на Комисията, с което по принцип е подкрепен текстът на вносителя. Има ли изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Първо гласуваме предложението на народния представител Стефан Данаилов, неподкрепено от Комисията. Гласували 86 народни представители: за 18, против 16, въздържали се 52. Предложението не е прието. Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено по принцип от Комисията за редакция на § 23, който става § 24. Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания по предложеното наименование на подразделението? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. За държавно подпомагане по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 може да кандидатства проект, който до влизането в сила на този закон е преминал оценка за културен продукт и изпълнението по него не е започнало.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за редакция на § 24, който става § 25. Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията предлага да се създадат § 26 и 27: „§ 26. Схемите за държавна помощ по чл. 26, ал. 1, т. 1 и 2 се прилагат от влизането в сила на правилника за прилагане на закона. § 27. В срок един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона и привежда устройствения правилник на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ и тарифата по чл. 25 в съответствие с този закон.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания по предложението на Комисията за създаване на параграфи 26 и 27? Няма желаещи за изказване. Гласуваме предложенията за текст на параграфи 26 и 27 на Комисията. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение на народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 28: „§ 28. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 64, ал. 3 думите „чл. 58, ал. 1 и 3, чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1“ се заменят с „ал.1, чл. 58, ал. 1 и 3 и чл. 62, ал. 1“. 2. В чл. 200д думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 3. В чл. 229, ал. 2 думите „а в случаите по чл. 196, ал. 2 – от кмета на съответната община“ се заличават. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 28 в редакция, предложена от Комисията. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания по този последен текст от „Преходните и заключителните разпоредби“? Не виждам желаещи народни представители. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносител за § 25, който става § 29. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието, а с това и изцяло на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, вносител – Министерският съвет, на 10 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 8 ноември 2018 г. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, уважаеми колеги! Ако позволите няколко думи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбира се. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Законопроектът, който приехме преди малко и който ще стане Закон за изменение и допълнение към Закона за филмовата индустрия, е изключително важен и аз искам да благодаря на всички, които работиха по този проект, и колегите от Комисията, които за пореден път показаха, че в Комисията по културата и медиите цари консенсус. Както видяхте, голяма част от предложенията, които бяха направени от професор Стефан Данаилов и народните представители отляво, бяха приети от нас. Благодаря на експертите, които присъстваха на извънредното заседание във вторник, защото благодарение на това извънредно заседание, свикано от нашия председател господин Рашидов, стана възможно гласуването днес. С този законопроект всъщност се въвеждат два регламента за разпределение на средства за държавна помощ за хората, които се занимават с киноиндустрия и ще стане възможно до края на годината средствата, предвидени за тази година, да бъдат усвоени. Това е изключително важно и мисля, че нашият колега Евгени Будинов също ще бъде доволен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Поздравления за работата на Комисията и за духа, който цари за подготовката и внасянето на законопроектите. Уважаеми народни представители, утре ще продължим с работата си по първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух, а след това и с парламентарен контрол. Ще Ви запозная с въпросите и министрите, които ще отговарят: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народните представители Александър Симов и Александър Паунов. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Николай Цонков. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на три въпроса от народните представители Десислава Тодорова и Александър Мацурев; Атанас Стоянов; и Пенчо Милков, Георги Стоилов и Крум Зарков. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев; - министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Георги Стоилов; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова и Веска Ненчева; и Иван Димов Иванов и Димитър Данчев; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков; и Георги Йорданов и Илиян Тимчев; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на три въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева; Георги Гьоков; и Николай Иванов и Иван Генов; на едно питане от народните представители Манол Генов и Любомир Бонев; и на пет въпроса от народните представители Николай Цонков и Любомир Бонев. - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Анелия Клисарова. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на един въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министърът на културата Боил Банов. Това беше съобщението за парламентарен контрол. С това приключваме дневната програма. Следващото заседание е утре, 16 ноември 2018 г., петък, от 9,00 ч. Закривам пленарното заседание. (Звъни.) (Закрито в 13,30 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Александър Ненков Сергей Кичиков

В Народното събрание беше открита благотворителна изложба на параолимпиеца Калин Асенов. Експозицията, която включва 20 платна с пейзажи на младия българин, гостува в парламента по инициатива на заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки.

На откриването на изложбата Веселин Марешки подчерта, че Калин Асенов има трудна съдба, но силният му дух му дава възможност да реализира своя талант и да доказва максимата, че няма нищо невъзможно. Радвам се, че познавам този млад човек и мога да му предоставя възможност да представи изкуството, което твори, тук, добави той. Калин Асенов е добър пример за всички млади българи, че има смисъл да се учат, да работят и да успяват тук, в България, заяви Веселин Марешки.

Заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов призова присъстващите народни представители да се вгледат внимателно в платната на Калин Асенов и да усетят тяхната топлина и внушение – хората да бъдат по-добри. Благодаря на колегата Веселин Марешки, че е инициирал изложбата в Народното събрание и на автора на картините за красотата и вдъхновението, които те носят, добави той.

Изложбата на Калин Асенов е посветена на Международния ден на толерантността, който се отбелязва на 16 ноември. Авторът е човек с увреждане, настъпило след нелеп инцидент, живял е в дом за деца, лишени от родителски грижи. Завършил е Националната гимназия по приложни изкуства със специалност "Рисуване и керамика" в Троян, а сега е студент в Софийския университет. Параолимпиец, състезаващ се в спортовете – тенис на корт и баскетбол, с множество медали и спортни титли. Средствата, събрани от изложбата в Народното събрание, ще бъдат използвани за купуване на нова инвалидна количка и учебни материали.

Народното събание единодушно прие на първо четене проекта за промени в Наказателния кодекс, свързани с борбата с домашното насилие. Вносители на измененията са председателят на парламента Цвета Караянчева и група народни представители.

С промените се допълват квалифицираните състави на убийството и телесните повреди с цел инкриминиране на всички форми на домашно насилие, които ескалират до посегателство срещу живота или здравето на лицата. Инкриминира се психическото насилие и се предвижда системното му упражняване да се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, а в случаите, когато престъплението е извършено в условията на домашно насилие, се предлага наказанието да е лишаване от свобода до пет години. Въвежда се и инкриминиране на всички форми на системно преследване.

Предлага се да бъде въведено незабавно информиране на пострадалия в случаите, когато задържаният извършител на насилието избяга или бъде пуснат на свобода временно или окончателно.

Парламентът прие единодушно на първо четене и два проекта за промени в Закона за културното наследство. Според този, внесен от Емилия Милкова, само след съгласието на библиотеките и архивите, в чиито фондове се съдържат движими културни ценности, ще може да се изработват техни копия, реплики и предмети с търговско предназначение. Регламентира се възпроизвеждането на културни ценности в научни издания. Сега създаването, разпространението и използването на изображения на културни ценности за лични нужди, с представителна, образователна и научна цел е свободно, а вносителят предлага това да се отнася и за научните трудове и публикации.

Вторият законопроект - на депутати от различни парламентарни групи - разписва възможност колекциите от археологически ценности, заявени за регистрация в музеите, но неидентифицирани и нерегистрирани до този момент, да бъдат пренасочени за регистрация към музей с достатъчен експертен потенциал. По този начин ще се позволи на собствениците на колекции да упражняват в пълен обем правата си.

Възможностите за развитие на дипломатическите, икономическите и търговските връзки бяха сред основните теми на срещите в Народното събрание на делегация на групата за приятелство с България в парламента на Узбекистан. Гостите са на посещение в България по покана на председателя на Групата за приятелство България – Узбекистан в Народното събрание Адлен Шевкед.

Делегацията на групата за приятелство с България в Законодателната камара на Олий Мажлиса на Узбекистан, водена от нейния председател Авазбек Жалилов, се срещна с председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев и с председателя на Комисията по външна политика Джема Грозданова.

Ние сме приятелски страни с прекрасни отношения, но трябва да задълбочим нашите парламентарни отношения на ниво комисии, подчерта председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев. Той запозна чуждестранните гости с дейността и политиките на институциите в областта на икономическото развитие, туризма и свързаните с тях законодателни инициативи.

Председателят на групата за приятелство с България в Законодателната камара на парламента на Узбекистан Авазбек Жалилов посочи, че връзките между двата народа трябва да продължат своето възходящо развитие, особено в сферата на туризма.

Председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание Джема Грозданова запозна гостите предизвикателствата, свързани с успешното провеждане на Българското председателство на Съвета на Европейски съюз. Тя отбеляза и един от основните му приоритети – разширяването на ЕС в посока държавите от Западните Балкани. Ние разглеждаме нашите контакти на двустранна основа, но и база Узбекистан – Европейски съюз, допълни Джема Грозданова. По думите й спокойствието и стабилността се основават на устойчивостта на самите институции. Председателят на Комисията по външна политика изрази задоволството си и от получения мандат от Европейската комисия за договаряне на Всеобхватното споразумение между държавите-членки на ЕС и Узбекистан през месец юли тази година.

Узбекистан е страна, която е близка до нас, защото българските корени са от Централна Азия в земите между Каспийско и Черно море, каза народният представител Пламен Манушев. Според него съществува огромен потенциал за сътрудничество не само за важни икономически проекти, но и във военната област.

Делегацията беше приветствана в пленарната зала на Народното събрание.

В рамките на визитата си в България узбекистанските парламентаристи ще разговарят и със заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов, със заместник-министъра на външните работи Юрий Щерк, със заместник-министъра на икономиката Лилия Иванова и със заместник-министъра на туризма Ирена Георгиева.

 

Предлаганите промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са свързани с изменение на текстовете на чл. 7 и чл. 8 от наредбата, които уреждат правото и реда за отпускане на персонална пенсия на дете без право на наследствена пенсия от починал родител.

 

От 1 януари 2019 г. с последните промени в Закона за семейните помощи за деца (обн., ДВ, бр. 88 от 2018 г.) се създаде нов вид месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител, която се отпуска без доходен критерий, ако са налице и останалите предпоставки.

 

Новата месечна помощ ще може да се получава заедно с останалите видове помощи по Закона за семейните помощи за деца, но няма да може да се получава с персонална пенсия на дете по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване.


Дата на откриване: 14.11.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 14.12.2018 г.

noi newНационалният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец септември 2018 г. е 897,33 лв.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Уважаеми колеги, ще Ви представя Проект за програма за работата на Народното събрание 14 – 16 ноември 2018 г.: 1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет на 4 юни 2018 г. Приет е на първо гласуване на 27 юли 2018 г. 2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за висшето образование. Вносител е народният представител Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г. Приет е на първо гласуване на 26 септември 2018 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс Вносител е народният представител Цвета Караянчева и група народни представители на 24 октомври 2018 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е народният представител Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г. 6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за културното наследство с вносители: народният представител Емилия Милкова на 7 ноември 2018 г.; и народните представители Данаил Кирилов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Боряна Георгиева, Спас Панчев и Велислава Кръстева на 7 ноември 2018 г. – точка първа за четвъртък, 15 ноември 2018 г. 7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносител е Министерският съвет на 10 октомври 2018 г. Приет е на първо гласуване на 8 ноември 2018 г. – точка втора за четвъртък, 15 ноември 2018 г. 8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет на 22 октомври 2018 г. – точка първа за петък, 16 ноември 2018 г. 9. Парламентарен контрол. Моля, режим на гласуване. Процедура? Заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С оглед предстоящото гласуване и на основание чл. 52, ал. 3 от Правилника правя предложение за поименна проверка.(Възгласи и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. Моля, дайте списъците. Адлен Шукри Шевкед - отсъства Албена Владимирова Найденова - тук Александър Димитров Паунов - тук Александър Иванов Мацурев - тук Александър Койчев Иванов - тук Александър Маиров Сиди - отсъства Александър Николаев Сабанов - тук Александър Петров Александров - тук Александър Руменов Ненков - тук Александър Тихомиров Симов - тук Алтимир Емилов Адамов - тук Ангел Илиев Исаев - тук Андон Димов Дончев - тук Андриан Иванов Райков - тук Анелия Димитрова Клисарова - отсъства Анна Василева Александрова - тук Антон Константинов Кутев - тук Ася Атанасова Пеева - тук Атанас Иванов Ташков - тук Атанас Петров Костадинов - отсъства Атанас Славчев Стоянов - тук Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства Богдан Емилов Боцев - отсъства Борис Вангелов Борисов - тук Борис Петков Кърчев - тук Борис Янков Ячев - тук Борислав Иванов Борисов - тук Боряна Любенова Георгиева - тук Бюрхан Илиязов Абазов - тук Валентин Алексиев Николов - тук Валентин Георгиев Ламбев - отсъства Валентин Иванов Радев - тук Валентин Кирилов Касабов - тук Валентин Мирчов Милушев - тук Валентина Александрова Найденова - тук Валери Мирчев Жаблянов - отсъства Васил Миланов Антонов - тук Васил Цветков Цветков - тук Вежди Летиф Рашидов - тук Велислава Иванова Кръстева - тук Венка Костадинова Стоянова - тук Весела Николаева Лечева - отсъства Веселин Найденов Марешки - тук Веска Маринова Ненчева - тук Виолета Русева Желева - тук Владимир Славчев Вълев - тук Владимир Цветанов Тошев - тук Владислав Тошков Николов - тук Волен Николов Сидеров - отсъства Галя Енева Захариева - тук Галя Стоянова Желязкова - тук Георги Георгиев Михайлов - тук Георги Георгиев Стоилов - отсъства Георги Димитров Андреев - отсъства Георги Евдокиев Марков - тук Георги Запрев Динев - тук Георги Йорданов Йорданов - отсъства Георги Колев Колев - тук Георги Страхилов Свиленски - тук Георги Тенев Станков - тук Георги Ченков Търновалийски - тук Георги Янчев Гьоков - тук Гергана Желязкова Стефанова - отсъства Данаил Димитров Кирилов - тук Даниел Петков Йорданов - тук Даниела Анастасова Дариткова- Проданова - тук Даниела Владимирова Савеклиева - тук Даниела Димитрова Малешкова - тук Даниела Добрева Димитрова - тук Делян Александров Добрев - тук Делян Славчев Пеевски - отсъства Денчо Стоянов Бояджиев - тук Десислав Славов Чуколов - тук Десислава Ангелова Тодорова - тук Десислава Вълчева Атанасова - тук Десислава Жекова Танева - тук Десислава Йорданова Костадинова- Гушева - тук Джевдет Ибрям Чакъров - тук Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства Джема Маринова Грозданова - тук Диана Димова Саватева - тук Дилян Станимиров Димитров - тук Димитър Бойчев Петров - тук Димитър Борисов Главчев - тук Димитър Величков Георгиев - отсъства Димитър Иванов Аврамов - отсъства Димитър Иванов Гечев - тук Димитър Иванов Данчев - тук Димитър Крумов Александров - тук Димитър Николов Лазаров - тук Димитър Стоянов Стоянов - тук Донка Димова Симеонова - тук Дора Илиева Янкова - отсъства Дора Стоянова Христова - тук Драгомир Велков Стойнев - тук Евгени Генчев Будинов - тук Евгения Бисерова Алексиева - тук Евгения Даниелова Ангелова - тук Елена Николова Йончева - отсъства Елена Стефанова Аксиева - отсъства Елхан Мехмедов Кълков - тук Емил Димитров Симеонов - тук Емил Маринов Христов - тук Емил Серафимов Тончев - тук Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства Ерол Осман Мехмед - тук Жельо Иванов Бойчев - тук Запрян Василев Янков - тук Ивайло Ангелов Московски - тук Иван Валентинов Иванов - тук Иван Димов Иванов - отсъства Иван Ивайлов Ченчев - тук Иван Киров Генов - тук Иван Николов Миховски - тук Иван Стефанов Вълков - тук Иван Тодоров Ибришимов - отсъства Ивелина Веселинова Василева - тук Иво Ангелов Христов - тук Иглика Иванова Иванова-Събева - тук Илиян Ангелов Тимчев - отсъства Имрен Исметова Мехмедова - тук Ирена Методиева Димова - тук Ирена Тодорова Анастасова - тук Искрен Василев Веселинов - тук Ихсан Халил Хаккъ - тук Йордан Апостолов Апостолов - тук Йордан Илиев Йорданов - тук Йордан Кирилов Цонев - тук Йордан Стоянов Младенов - тук Калин Димитров Василев - тук Калин Николов Поповски - тук Кирил Боянов Калфин - тук Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук Кольо Йорданов Милев - тук Константин Веселинов Попов - тук Корнелия Петрова Нинова - тук Красен Георгиев Кръстев - тук Красимир Илиев Богданов - тук Красимир Любомиров Велчев - тук Красимир Митков Събев - тук Красимир Христов Янков - тук Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Кристина Максимова Сидорова - тук Крум Костадинов Зарков - тук Кръстина Николова Таскова - тук Лало Георгиев Кирилов - отсъства Лъчезар Богомилов Иванов - тук Любомир Бойков Бонев - тук Маноил Минчев Манев - тук Манол Трифонов Генов - отсъства Маргарита Николаева Николова - тук Мария Йорданова Илиева - тук Мартин Владимиров Тинчев - тук Менда Кирилова Стоянова - тук Миглена Дойкова Александрова - отсъства Милен Василев Михов - тук Милена Цветанова Дамянова - тук Милко Недялков Недялков - тук Михаил Ивайлов Христов - отсъства Младен Николов Шишков - тук Мустафа Сали Карадайъ - тук Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук Нели Рускова Петрова - отсъства Нигяр Сахлим Джафер - отсъства Никола Илиев Динков - тук Николай Асенов Тишев - отсъства Присъстващите народни представители са 134. Има още присъстващи, които не сме изчели. Другия път ще започнем отзад напред, господин Кънев, за да изчетем и Вас, но господин Кънев е тук. Подлагам на гласуване предложения от мен дневен ред. Гласували 174 народни представители: за 136, против 3, въздържали се 35. Предложението е прието. Постъпили законопроекти и проекторешения от 7 ноември 2018 г. до 13 ноември 2018 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносители са Данаил Кирилов и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по културата и медиите. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител е Емилия Веселинова Милкова. Разпределен е на Комисията по културата и медиите. Съобщения: - На 9 ноември 2018 г. са постъпили заявления от народните представители Пламен Трифонов Христов и Георги Георгиев Михайлов. Със заявленията си народните представители са информирали председателя на Народното събрание, че всеки от тях дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване по постъпилите искания от главния прокурор на Република България. С писма от 9 ноември 2018 г. председателят на Народното събрание е уведомил главния прокурор на Република България за дадените от народните представители писмени съгласия за възбуждане на наказателно преследване по направените искания, като са приложени заверени преписи от заявленията. - От Сметната палата в Народното събрание е постъпила актуализираната Програма за одитната дейност на Сметната палата за 2018 г., внесена с писмо от председателя на Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. - От Националния статистически институт е постъпила информация за: - наблюдение на потребителите, октомври 2018 г.; - индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ през септември 2018 г.; - индекси на промишленото производство през септември 2018 г.; - индекси на строителната продукция през септември 2018 г.; - наети лица и средна брутна работна заплата през третото тримесечие на 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Заповядайте, госпожо Василева, да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Моля да подложите на гласуване процедурата за допуск в залата за госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите, и госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“ към Министерството на околната среда и водите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск. Гласували 153 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, госпожо Василева. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г., приет на първо гласуване на 27 юли 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който Комисията подкрепя. Гласували 139 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 71, ал. 1 след думата „становища“ се добавя „в това число становища за доклади за политика за предотвратяване на големи аварии, становища за потвърждаване на извършена класификация на предприятия с нисък или висок рисков потенциал“ и се създава изречение второ: „В заявлението или искането за издаване на административните актове се посочват дата и начин на заплащането на таксата (платежна карта чрез терминални устройства, по банков път или друго).“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 130 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 25. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§2. В чл. 93, ал. 2 се създава т. 6: „6. инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, изцяло попадащи в акваторията на Черно море или река Дунав.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 132 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 24. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 8 и 9: „8. изцяло попадащи в акваторията на Черно море или река Дунав; 9. които попадат в Приложение № 1 и са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2.“ 2. В ал. 3 думите „Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 3. Създава се ал. 4: „(4) Обща процедура по ОВОС и най-малко една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2 се провеждат по искане на възложителя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Шишков. МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложените текстове целят въвеждането на нов административен подход при екологичните процедури. Урежда се възможността за обединена процедура при инвестиционно предложение, подлежащо на задължителна оценка за въздействие върху околната среда – комплексно разрешително или доклад за безопасност на предприятия с висок рисков потенциал. Към настоящия момент всяка една от процедурите отнема приблизително шест месеца, а с обсъжданията и съгласуванията по време на трите процедури може да надхвърли две години, което понякога, разбира се, е пагубно за инвестиционните инициативи. Ако бъде възприета настоящата промяна и се предложи обединена процедура, срокът ще се намали значително с два до три пъти. Общественото обсъждане ще бъде само едно, броят на изискваните документи ще се намали осезаемо, ще се оптимизира процесът на взаимодействие между администрациите, като документите ще се изискват по служебен път. Уважаеми колеги, ще си позволя да направя няколко анонса и в аванс за предстоящите текстове, за да не взимам после изказване, тъй като всички тези текстове са обвързани с намаляване на административната тежест. Бих искал да кажа, че също така се предвижда и оптимизиране на процеса по обществен достъп до информация за инвестиционните предложения, като компетентният орган обявява предложенията на интернет страницата си и уведомява писмено кмета на съответната община, който от своя страна обявява инвестиционното предложение на интернет страницата си или на обществено достъпно място. Към настоящия момент това се прави от възложителите и е огромна административна и ресурсна тежест. Съкращават се също и сроковете за произнасяне на административния орган в производството по издаване и актуализиране на комплексни разрешителни, както и срокът за определяне на приложимата процедура при планирани промени в работата на инсталации с издадено комплексно разрешително. Предвижда се прехвърляне на компетенции във връзка с оказване на конкретна процедура по комплексни разрешителни от Министерството на околната среда и водите към Изпълнителната агенция по околна среда. Към настоящия момент компетентният орган за издаване, актуализиране и отмяна на комплексни разрешителни е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция, като в случаите на планирана промяна от страна на операторите министърът на околната среда дава указания за вида на процедурите, издаване на комплексно разрешително или актуализиране. Чрез прехвърляне на компетенции от МОСВ към Изпълнителната агенция се въвежда принципът на обслужване на едно гише и въвеждането на един компетентен орган по отношение на процедурите по комплексното разрешително. Постига се пълно съответствие на разпоредбите със Закона за опазване на околната среда с Директива 2010/75/ЕО относно емисиите от промишлеността в изпълнение на препоръки на Европейската комисия. В заключение бих казал, че изброените мерки са в отговор на Програмата на правителството за намаляване на административната тежест и една мащабна крачка в посока опростяване на процедурите. Ще се подобри бизнес климатът и ще се създадат по-добри условия за инвеститорите – както за външните, така и за местните. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков. Реплики към изказването на господин Шишков? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията. Гласуват 126 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 22. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Възложителят на инвестиционно предложение информира писмено компетентния орган и обявява своето предложение на интернет страницата си, ако има такава, и чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. Компетентният орган обявява предложението на интернет страницата си и уведомява писмено кмета на съответната община, район и кметство. Кметът на съответната община, район и кметство обявява инвестиционното предложение на интернет страницата си, ако има такава, или на обществено достъпно място.“ 2. В ал. 3, т. 4 накрая се добавя „в това число в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по Доклада на Комисията. Гласували 129 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 23. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в ал. 7 и 8 думите „чл. 96“ се заличават. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5 със съответния текст, който се заличава. Гласували 115 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в т. 6 думите „ал. 9 – 11“ и „ал. 11 –13“ се заменят съответно с „ал. 9 – 12“ и „ал. 11 – 14“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6 със съответните промени, които докладчикът изчете преди малко, подкрепен от Комисията. Гласували 110 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 7 – предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 99б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „висок рисков потенциал“ се добавя „при които са възможни значителни последствия върху опасностите от големи аварии“; б) създава се т. 4: „4. значимостта на последствията върху опасностите от големи аварии при планирани изменения или разширения в съществуващо предприятие/съоръжение с нисък или висок рисков потенциал, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 103, ал. 9.“ 2. В ал. 2, т. 2 накрая се добавя „с изключение на случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9“. 3. В ал. 4 думите „по чл. 114, ал. 2 в рамките на сроковете, предвидени в съответната процедура по ОВОС“ се заменят с „определени с наредбата по чл. 101, ал. 1“. 4. В ал. 5 изречение второ се заличава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 7 по Доклада на Комисията Гласували 105 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който Комисията подкрепя. Гласували 111 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 19. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 102 се изменя така: „Чл. 102. Министерството на околната среда и водите поддържа публичен регистър с данни за извършване на процедури по ОВОС и екологична оценка. Министерството на околната среда и водите и РИОСВ вписват информацията в регистрите. Достъпът до регистъра е чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 9 по Доклада на Комисията. Гласували 110 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 103 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „министъра на околната среда и водите“ се заменят с „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда“. 2. В ал. 6 думите „Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице“ се заменят с „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда“, а изречение второ се заличава. 3. В ал. 7 думите „министъра на околната среда и водите“ се заменят с „изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 10 по Доклада на Комисията Гласували 109 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 21. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 11 – предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители: „В § 11 в текста на ал. 5 след думите „ал. 1“ да се добави „и ал. 2“.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 109 се създава ал. 5: „(5) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9, които са по реда на Глава шеста, Раздел III.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 11 по Доклада на Комисията. Гласували 104 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който Комисията подкрепя. Гласували 98 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който Комисията подкрепя. Гласували 95 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 116ж се правят следните изменения: 1. В ал. 2 т. 3 се отменя. 2. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „като прилага“ се заличават; б) точки 1, 2 и 3 се отменят.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 14 по Доклада на Комисията Гласували 96 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 15 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „тази глава“ се заменят с „този раздел“. 2. Създава се ал. 8: „(8) Алинея 1 и 2 не се прилагат в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 15 по Доклада на Комисията. Гласували 97 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 16 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 119, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думата „изменение“ се заличава. 2. Създава се т. 6: „6. съдържанието и формата на информацията по чл. 123в, т. 1.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 16 по Доклада на Комисията. Гласували 94 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 120 ал. 1 се изменя така: „(1) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране и отменяне на разрешителните по реда на този раздел, освен в случаите по чл. 94, ал. 1, т. 9.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 17 по Доклада на Комисията. Гласували 100 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за §18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 18 по Доклада на Комисията. Гласували 96 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 19 има предложение от народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 след думите „и на други“ се добавя „замърсяващи“; 2. В ал. 11 думите „може да“ се заличават. 3. В ал. 12 след думите „парникови газове“ се добавя „включени в Приложение № 1 към чл. 30, ал. 3 от Закона за ограничаване изменението на климата от категории дейности по същото приложение“. 4. Създава се ал. 13: „(13) Алинея 12 не се прилага, когато инсталациите временно са изключени от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 19 по Доклада на Комисията. Гласували 92 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 20 по Доклада на Комисията. Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. Създава се чл. 123в: „Чл. 123в. Операторът на инсталацията е длъжен да: 1. информира компетентния орган за всяка планирана промяна в естеството на производствената дейност, функционирането или разширението на инсталацията, която може да доведе до последици за околната среда; 2. изпълнява условията в комплексното разрешително; 3. изготвя и изпълнява съгласуван план за собствен мониторинг в съответствие с условията в комплексното разрешително; 4. информира редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и незабавно да го осведомява за всички инциденти или аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда; 5. осигурява условия на представителите на контролиращия орган при всички необходими проверки на инсталацията за вземането на проби и събирането на необходимата информация за изпълнението на задълженията им по Закона; 6. изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 21 по Доклада на Комисията. Гласували 95 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 22 по Доклада на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 23 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Компетентният орган по чл. 120, ал. 1 преразглежда и актуализира разрешителното, когато: 1. при причиняване на замърсяване от инсталацията, което е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите в разрешителното емисионни ограничения или включване на нови емисионни ограничения; 2. не е налично заключение за НДНТ, но развитието на прилаганата НДНТ позволява значително намаляване на емисиите; 3. е настъпила промяна в изискванията за експлоатационна безопасност на инсталацията, налагащи използването на други техники; 4. са настъпили промени в нормативната уредба по околна среда по отношение на въвеждане на нови или преразглеждане на норми за качество на компоненти или фактори на околната среда; 5. е публикувано заключение за НДНТ, прието с решение на Европейската комисия, свързано с основната дейност на дадена инсталация.” 2. Алинея 3 се отменя. 3. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така: „По искане на компетентния орган периодично се преразглеждат всички условия на разрешителното и когато е необходимо, тези условия се актуализират. Операторът предоставя цялата информация, необходима за преразглеждане на условията на разрешителното. Преразглеждането и когато е необходимо, последващото актуализиране:“. 4. В ал. 6 думите „т. 6“ се заменят с „т. 5“. 5. В ал. 7 накрая се добавя „както и всички други данни, които позволяват да се направи сравнение между експлоатацията на инсталацията и НДНТ, описани в съответните заключения за НДНТ, както и свързаните с тях технически емисионни нива“. 6. В ал. 8 думите „при изменение“ и „съответно изменение“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 23 по Доклада на Комисията. Гласували 98 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията за текста на § 24 по Доклада. Гласували 100 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25: „§ 25. Член 126 се изменя така: „Чл. 126. (1) За актуализиране на комплексното разрешително извън случаите по чл. 124, ал. 2 компетентният орган по чл. 120, ал. 1, в срока по чл. 123г, изисква операторът да представи необходимата информация и определя нейния обхват, включително: 1. описание на промяната; 2. резултати от собствения мониторинг на емисиите; 3. доклад за базовото състояние съгласно чл. 122, ал. 2, т. 12; 4. доказателства за прилагане на НДНТ, в т.ч. сравнение между избраната техника и приложимите заключения за НДНТ, включително емисионните нива, определени с тях; 5. доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 123а, ал. 3, когато операторът не планира прилагане на чл. 123а, ал. 1. (2) В срок един месец от предоставянето на информацията по ал. 1 компетентният орган по чл. 120, ал. 1 актуализира комплексното разрешително. (3) В срока по чл. 123г компетентният орган по чл. 120, ал. 1 информира оператора за липсата на необходимост от провеждане на процедура за случаите извън посочените по чл. 117, ал. 2 или по чл. 126, ал. 1. (4) Компетентният орган по чл. 129, ал. 1 отразява обстоятелствата по ал. 3 в регистъра по чл. 129, ал. 2, т. 6.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване текста на § 25 в редакция, предложена от Комисията. Гласували 100 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за § 26. Гласували 87 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания по повод предложението за § 27? Не виждам желания за изказване. Гласуваме § 27 по текст, предложен в Доклада на Комисията. Гласували 100 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В чл. 141, ал. 1 думата „ползване“ се заменя с „присъждане“ и думите „заплащат такси“ се заменят със „заплаща такса“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма изказвания по предложението за текст на § 28. Подлагам на гласуване текста на § 28, както е редактиран и предложен в Доклада на Комисията. Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29: „§ 29. В чл. 154а, ал. 7 думите „В едномесечен срок“ се заменят с „В срок не по-дълъг от 30 дни“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма изказвания по предложението за текст на § 29. Гласуваме предложението на вносителя в редакция на Комисията за § 29. Гласували 98 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 164, ал. 1 след думите „изискванията по“ се добавя „чл. 123в и“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам. Пристъпваме към гласуване на предложението за създаване на нов § 30, подкрепено от Комисията. Гласували 90 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 12. Предложението за създаване на нов § 30 е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 30, който става § 31, подкрепен от Комисията. Гласували 89 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 31, който става § 32, подкрепен от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 33: „§ 33. В приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 се правят следните допълнения: 1. В т. 5, буква „в“ накрая се добавя „(невключени в приложение № 1)“. 2. В т. 10, буква „ж“ накрая се добавя „(невключени в приложение № 1)“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания. Гласуваме текста на вносителя в редакцията на Комисията за § 32, който става § 33. Гласували 90 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания по този текст? Не виждам. Гласуваме текста на вносителя за § 33, който става § 34, подкрепен от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Божанков, за изказване по повод на предложеното наименование. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя принципно изказване в началото на Преходни и заключителни разпоредби, за да не го повтаряме и да не губим времето на народните представители. Прави впечатление, че в Законопроекта една трета от предложените текстове са в основното тяло и три четвърти от текстовете са в Преходни и заключителни разпоредби. Когато отворим становищата към Законопроекта, а те са десетки – неправителствени организации, работодателски организации, се изразяват опасения, предложения, и то точно по текстове в Преходни и заключителни разпоредби, и отправят критика, че не са били подложени на достатъчно обществено обсъждане. А това, колеги, обръщам внимание, не е добра законодателна техника и не допринася за нашия авторитет като законодатели. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Госпожо Василева, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, възнамерявах и аз да взема думата във връзка с текстовете, които касаят основно Закона за водите и са включени в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. Но използвам повода от изказването на колегата Божанков, за да изразя съгласие с това, че притесненията, които бяха цитирани от него, свързани със становища и на бизнеса, и на неправителствения сектор, и на научните среди, становищата, получени по официален ред в Народното събрание и разгледани в Комисията по околната среда и водите, както и изказванията на народните представители от всички политически групи, бяха в духа на това, че включените в Преходните и заключителните разпоредби на този законопроект текстове, които касаят промяна на подхода по опазването на зоните около питейните водоизточници, не са достатъчно убедителни за заинтересованите страни. Те сочат, че е необходимо по-широко, по-детайлно обсъждане с тях, защото предложенията на вносителя на Законопроекта са свързани с цялостна промяна на подхода, базиран на риска чрез въвеждането на така наречените зони за защита. По време на дискусиите в Комисията бяха изразени мнения, свързани с ангажимента и желанието на всички нас да гарантираме в пълна степен сигурността на питейните водоизточници, имайки предвид, че това наистина има пряко отношение към здравето на хората, гарантира живота и здравето на гражданите. И в този смисъл аз съм благодарна на колегите от Комисията за мненията, които бяха изразени. Но ангажиментът, който поехме ние, представителите от Политическа партия ГЕРБ, заедно с колегите ни от „Обединени патриоти“, беше изпълнен. Той беше да се предложи във фазата между първо и второ четене отмяна на текстовете, свързани с промяната на подхода по отношение на санитарно-охранителните зони. Ангажиментът беше също така да се даде по-дълъг период за предложения между първо и второ четене, и този ангажимент беше изпълнен. Поехме и ангажимент за това да бъде създадена работна група, която да работи прецизно по текстовете, така че в Преходните и заключителните разпоредби да бъдат отменени всички текстове, касаещи промяната в подхода за защитата на питейните водоизточници. В този смисъл са и нашите предложения, и параграфите, които след малко ще бъдат представени на вниманието на колегите, произтичащи от дебатите и разискванията в Комисията по околната среда и водите. Така че, да, в заключение сме съгласни с това, че подобна промяна изисква наистина задълбочено обсъждане, анализ, изисква участие на всички заинтересовани страни, изисква широка публичност и информираност и, разбира се, консенсус на заинтересованите страни, защото става въпрос за изключително съществена тема – темата за здравето на българските граждани. Затова ние предприехме адекватни мерки, излезли сме с предложения и се надявам в следващите минути Вие да ги подкрепите. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики? Не виждам. Преминаваме към гласуване на наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“. Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35: „§ 35. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по реда на Глава шеста се довършват по досегашния ред.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване на текста, предложен от Комисията, за § 34, който става § 35. Гласували 94 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 36: „§ 36. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по реда на чл. 126, ал. 1 се довършват по досегашния ред.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложения от вносителя текст, подкрепен от Комисията, за § 35, който става § 36. Гласували 98 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 37: „§ 37. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 43а: а) в ал. 4 т. 1 се изменя така: „1. име/наименование на юридическото лице, адрес/седалище на лицето – вносител, и БУЛСТАТ или единен идентификационен код;” б) в ал. 5 т. 3 се отменя. 2. Член 80 се изменя така: „Чл. 80 (1) Кандидатът за разрешителни и сертификати по чл. 4, параграфи 1 и 2, чл. 5, параграфи 1 и 4, чл. 8, параграф 3 и чл. 9, параграф 1 от Регламент (EO) № 338/97 и по чл. 30, параграф 1, чл. 37, параграф 1, чл. 44a и 44з, параграф 1 от Регламент (EO) № 865/2006 подава на хартиен носител или по електронен път през портал за електронни административни услуги писмено заявление до министъра на околната среда и водите съгласно изискванията на чл. 13, параграф 1, чл. 20, 26, 34, 41, 44д, 44л и 50 от Регламент (EO) № 865/2006. (2) Заявлението по ал. 1 съдържа: 1. информацията съгласно форматите в Регламент за изпълнение (ЕС) № 792/2012 на Комисията от 23 август 2012 г. за определяне на правила във връзка с формата на разрешителните, сертификатите и другите документи, предвидени в Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета относно защитата на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях, и за изменение на Регламент (ЕО) № 865/2006 на Комисията (ОВ, L 242/13 от 7 септември 2012 г.); 2. единен идентификационен код или БУЛСТАТ, а за чуждестранни юридически лица - VAT номер; 3. желания от заявителя начин на получаването на изготвените разрешителни и сертификати.“ 3. В чл. 81, т. 1 се отменя. 4. В чл. 82, ал. 1 т. 4 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията в редакция, предложена в Доклада на Комисията за § 36, който става § 37. Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 37 има направено предложение от Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 38: „§ 38. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 18б, ал. 5, т. 4 думите „както и документи, отнасящи се до фирмената регистрация“ се заменят с „единен идентификационен код или“. 2. Създава се чл. 27а: „Чл. 27а. (1) Министърът на околната среда и водите разработва и внася за приемане от Министерския съвет Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. (2) Програмата по ал. 1 се приема с решение на Министерския съвет. (3) Програмата по ал. 1 включва най-малко целите, мерките и сроковете за тяхното постигане, необходимите финансови средства и отговорните институции. (4) Изпълнението на програмата се отчита ежегодно пред Министерския съвет.“ 3. В чл. 30б, ал. 1, т. 3 думите „както и документи, отнасящи се до фирмената регистрация“ се заменят с „единен идентификационен код или“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли желания за изказване? Заповядайте. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Мислех да не се изказвам, но тук е мястото да подчертая създаването на т. 2 – една изключително важна точка. В нея министърът на околната среда и водите внася за разработване и приемане от Министерския съвет Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. Искам да подчертая, че тя се приема с решение на Министерския съвет и едни от най-важните мотиви за подкрепянето на тази нова точка са свързани с разработването на Програмата, която има основна цел да подпомогне общините при решаването на проблемите за качеството на атмосферния въздух, с които те не са в състояние да се справят самостоятелно. И другото, което е към момента, Програмата се разработва въз основа на Споразумение между Министерството на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие, което е ратифицирано със закон от Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за изказването, господин Мацурев. Има ли реплики? Няма реплики към изказването на народния представител Александър Мацурев. Господин Божанков, имате думата. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще подкрепим предложението за създаването на националната програма – безспорно това е един от сериозните проблеми за България и българските общини. Знаем, че България е заплашена и от наказателни процедури. Обръщам обаче внимание, че например в моята община – Горна Оряховица, има две такива програми, една след друга правени, общо взето, с едни и същи констатации. Това донякъде е национален проблем и ни превръща в държавата на стратегиите и на програмите. Такива програми са правени по линия на европейско финансиране, по линия на общински бюджети. Сега имаме една национална, която абсолютно преповтаря същите констатации. Надявам се в крайна сметка да има успех. Това предложение ще Ви го подкрепим. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли реплики? Няма. За изказване – госпожа Василева. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, вземам думата във връзка с тезата, която беше изложена от преждеговорившия, и за допълване на мотивите, изложени и от колегата, съвносител на предложението. Заедно с колегите внесохме това предложение, защото за нас е важно да има нормативно изискване за разработването, приемането на тази програма с акт на Министерския съвет, респективно проследяването на изпълнението и ежегодното отчитане. Разбира се, програми има – общински програми, това беше цитирано и от колегата. Безспорно това е изискване, произтичащо от Закона за чистотата на атмосферния въздух, но трябва да обърнем внимание на необходимостта от разработването и на национална програма, която в пълна степен да ангажира и мобилизира националните политики, респективно – органи, по прилагането на тези политики. Както и сам знаете, Програмата вече беше представена в Комисията по околната среда и водите. Тя съдържа мерки, които касаят както въвеждането на нови стандарти, така и мерки, свързани с осъществяването на контролната дейност; мерки, които са свързани с разпределението на отговорностите и компетенциите на министерствата; ангажименти и усъвършенстване на нормативната база. В този смисъл документът е важен, той изразява ангажимента, изразява и приоритета на политиката за подобряване качеството на атмосферния въздух, цели да обедини усилията на всички органи и на национално, и на местно ниво. Нашата цел чрез това предложение е да се създаде нормативно основание, тъй като вече подготвената и в момента предложена за обществено обсъждане национална програма произтича от договора, който беше ратифициран, подписан със Световната банка, но до този момент не беше регламентирано в Закона изискването министърът на околната среда и водите да разработи програмата, координирано с останалите институции, да я предложи, Министерският съвет да вземе решение, със свой акт да утвърди тази програма и да проследи напредъка и изпълнението на всички мерки. Благодаря за това, че тези текстове ще бъдат подкрепени и от колегите от ляво, защото съм убедена, че наистина са важни политики и ще можем да намерим общи действия, за да съгласуваме и промяната на законодателството в посока подобряване качеството на атмосферния въздух. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Има ли реплики към изказването? Няма. Има ли други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване на текста на вносителя, подкрепен от Комисията, в редакция, предложена от Комисията, за § 37, който става § 38. Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 38 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39: „§ 39. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В Глава четвърта, Раздел III се създава чл. 59а: „Чл. 59а. В случаите по чл. 68, ал. 1, чл. 73, ал. 2 и 3, чл. 78, ал. 3, чл. 79, ал. 2, чл. 81, ал. 2, чл. 89, ал. 1, чл. 90, ал. 2 и чл. 104, ал. 1, както и при подаване на заявление за предварителна писмена нотификация и съгласие за трансграничен превоз на отпадъци от, за и през Република България заявителите заплащат такса по тарифата по чл. 110.“ 2. В чл. 69: а) в ал. 1 т. 1 и 4 се отменят; б) в ал. 9 накрая се добавя „и проверява дали е заплатена дължимата такса“. 3. В чл. 71, ал. 4 се създава т. 8: „8. заявителят не е заплатил дължимата такса.“ 4. В чл. 73: а) в ал. 2 думите „и документ по чл. 69, ал. 1, т. 1“ се заличават; б) в ал. 3 думите „документ по чл. 69, ал. 1, т. 1“ се заличават; в) в ал. 4 думите „ал. 10 – 12“ се заменят с „ал. 9 – 12“. 5. В чл. 78: а) в ал. 4 т. 4 се отменя; б) в ал. 7 накрая се добавя „и проверява дали е заплатена дължимата такса“; в) в ал. 12 се създава т. 3: „3. незаплащане на дължимата такса.“ 6. В чл. 79, ал. 1 думите „и тези по чл. 78, ал. 4, т. 4“ се заличават. 7. В чл. 81: а) в ал. 4 т. 5 и 6 се отменят; б) в ал. 7 накрая се добавя „и проверява дали е заплатена дължимата такса“; в) създава се ал. 8: „(8) Компетентният орган по ал. 1 проверява служебно съответствието на учредителния акт на организацията по оползотворяване с изискванията на чл. 16.“ 8. В чл. 86, ал. 1 думите „заявлението и приложените към него документи“ се заменят със „заявлението, приложените към него документи и учредителният акт на организацията по оползотворяване“. 9. В чл. 87, ал. 3: а) в т. 1 след думите „по чл. 81“ се добавя „или учредителният акт на организацията по оползотворяване“; б) създава се т. 7: „7. заявителят не е заплатил дължимата такса.“ 10. В чл. 89: а) в ал. 2 накрая се добавя „и проверява дали е заплатена дължимата такса“; б) алинея 3 се изменя така: „(3) Към заявлението по ал. 1 се прилага актуализирана програма по чл. 53 съгласно изискванията на наредбите по чл. 13, ал. 1.“; в) в ал. 4 думите „приложените към него документи“ се заменят с „приложената към него актуализирана програма“; г) в ал. 6 думите „чл. 81, ал. 7“ се заменят с „ал. 2“; д) в ал. 7 след думите „т. 1 – 4“ се добавя „и 7“. 11. В чл. 90: а) алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите по ал. 1 организацията по оползотворяване и лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, подават до компетентния орган в двумесечен срок от настъпването на промяната заявление на хартиен и технически носител или по електронен път за изменение и/или допълнение на разрешението. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи съответната промяна, освен в случаите, когато обстоятелствата, свързани с промяната, могат да се установят от търговския регистър.“; б) в ал. 5 след думите „т. 1 – 4“ се добавя „и 7“. 12. В чл. 96, ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „документ за платена такса и“ се заличават; б) точка 1 се отменя. 13. В чл. 101, ал. 2 думите „към което прилага документ за платена такса“ се заличават. 14. В чл. 104: а) алинея 2 се отменя; б) в ал. 3 думите „ал. 1 или 2“ се заменят с „ал. 1 или незаплащане на дължимата такса“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Има ли изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване на текста, предложен от вносителя, подкрепен от Комисията, в редакция, включена в Доклада на Комисията, за § 38, който става § 39. Гласували 97 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 39 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 39, който става § 40: „§ 40. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 44 ал. 6 се отменя. 2. В чл. 46а се създава ал. 5: „(5) Разрешителното по чл. 44 и/или чл. 46 не създава вещни права върху имотите, в които се реализират разрешените дейности.“ 3. В чл. 50: а) в ал. 3, т. 2 буква „а“ се отменя; б) в ал. 9: аа) в текста преди т. 1 думите „за водовземане или ползване на воден обект“ се заличават; бб) точка 1 се изменя така: „1. издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията – за правата за ползване на воден обект;“; вв) в т. 2 накрая се поставя тире и се добавя „за правата за водовземане“; в) създава се нова ал. 10: „(10) Разпоредбите на ал. 7 – 9 не се прилагат за находища на минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени безвъзмездно за управление и ползване на общини. В тези случаи директорът на басейнова дирекция издава отделно разрешително за ползване на воден обект за изграждане, ремонт или реконструкция на съоръжение за водовземане на минерална вода от съответното находище.“; г) Досегашната ал. 10 става 11. 4. Член 51 се изменя така: „Чл. 51. (1) За опазване на водите и определяне на условията за това при съгласуване на цялостните проекти за търсене и проучване по чл. 82, ал. 1 от Закона за подземните богатства в Министерството на околната среда и водите се предоставя информация за: 1. местоположението на площта, в която се предвижда проучване на подземни богатства; 2. повърхностните и подземните водни тела, попадащи в площта по т. 1, които могат да бъдат засегнати от предвидените дейности, и как ще бъдат засегнати; 3. скалната или литоложката разновидност, представляваща подземното богатство; 4. дълбочината, до която ще се извърши проучването. (2) За опазване на водите и определяне на условията за това при предоставяне на концесия за добив на подземни богатства се представя за съгласуване план за разработка на находището, който освен информацията по ал. 1 съдържа и резултати от изпълненото проучване, свързани с: 1. детайлизацията на геоложкия разрез; 2. нивото на подземните води в района на проучената площ.“ 5. В чл. 58, ал. 1: а) точки 1 и 2 се изменят така: „1. развитие, модернизиране или технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, за които е издадено разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект, при което не се променя въздействието, разрешено с издаденото разрешително; 2. ползване на повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за изграждането на даден строителен обект, когато отнеманото водно количество е по-малко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването не влияе върху качеството на водите;“ б) в т. 3 накрая се добавя „над водния обект“; в) създават се т. 7, 8 и 9: „7. подземно преминаване през повърхностен воден обект без нарушаване на естественото състояние на дъното и бреговете; 8. ремонт на плаващи съоръжения в язовири и ремонт на водовземни съоръжения от повърхностни води; 9. осигуряване на проводимост на речното легло до 500 метра след язовирната стена.“ 6. В чл. 60: а) в ал. 2: аа) точка 3 се изменя така: „3. документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията – при ползване на съществуващи съоръжения, с изключение на случаите по ал. 13, т. 3;“ бб) точка 4 се отменя; б) в ал. 4, т. 5 букви „б“ и „в“ се отменят; в) в ал. 6, т. 4 накрая се поставя тире и се добавя „когато заявените водни количества или част от тях се предвижда да се ползват за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“; г) в ал. 12 думата „магнитен“ се заменя с „електронен“; д) създава се ал. 13: „(13) При провеждането на процедурите по издаване на разрешителни по чл. 44 и чл. 46, ал. 1, т. 2 и 3 и преди изготвянето на съобщението по чл. 62а, ал. 1 органът по чл. 52, ал. 1 изисква служебно: 1. за аквакултури и свързаните с тях дейности: а) съгласувателно становище от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури относно зоните за аквакултури в големи язовири – когато язовирът не е зониран; б) становища по проекта и мястото за изпълнение на дейностите от Щаба по подготовка на Военноморските сили на Република България и от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – когато дейността се извършва в крайбрежните морски води или в река Дунав; 2. за разрешителни за ползване на водни обекти – части от река Дунав, вътрешните морски води или териториалното море – съгласувателни становища от: а) министъра на отбраната; б) министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; 3. за водовземане и ползване на язовири: а) когато водовземането и/или ползването не е свързано с използване на съществуващи съоръжения към язовира – актуален документ от собственика или оправомощено от него лице, на което е възложена експлоатацията на язовира, удостоверяващ съгласие за извършване на дейностите, и условия, при които може да се разреши водовземането и/или ползването; б) когато водовземането е свързано с използването на съществуващи съоръжения към язовира – актуален документ от собственика или оправомощено от него лице, на което е възложена експлоатацията на язовира, удостоверяващ съгласие за ползване на съоръженията, и условия, при които може да се разреши водовземането; 4. по електронен път от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините информация за наличие или липса на задължения.“ 7. В чл. 62а, ал. 1 се създава т. 2а: „2а. фактическите основания, при които се издава разрешителното, включително състояние на водното тяло, определените цели и мерки в действащите планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения, имащи отношение към разрешителното и друга специфична информация, определена в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13.“ 8. В чл. 63 се създава нова т. 2: „2. кандидатът за издаване на разрешително за заустване за експлоатация на съществуващ обект е титуляр на разрешително за заустване за проектиране на същия обект и условията и параметрите на разрешеното заустване не са променени.“ 9. В чл. 68: а) точка 2 се отменя; б) създава се т. 10: „10. заявителят има: а) задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; б) задължения към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, определени със специалните закони в областта на околната среда, които не са разсрочени, отсрочени или обезпечени.“ 10. В чл. 70: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 се изпраща в 7-дневен срок на: 1. заявителя; 2. съответната общинска администрация; 3. собственика на съоръженията; 4. съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на водовземните съоръжения – за водовземане от: а) повърхностни и подземни води – с цел питейно-битово водоснабдяване, включително самостоятелно питейно-битово водоснабдяване; б) минерални води – с цел питейно-битово водоснабдяване, водоснабдяване за лечебни цели, профилактика, отдих и спорт; 5. заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното.“ б) алинея 2 се отменя. 11. В чл. 75, ал. 1 запетаята след думата „предоставено“ се заличава. 12. В чл. 78 ал. 1 се изменя така: „(1) Заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1.“ 13. Член 78а се изменя така: „Чл. 78а. Не се разрешава изменение и продължаване по чл. 78, ал. 3, продължаване по чл. 78, ал. 2 или преиздаване на разрешителното по чл. 79, ал. 3 при: 1. неплатени такси по чл. 194 по съответното разрешително, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени; 2. неплатени глоби или санкции по чл. 200 съгласно влязло в сила наказателно постановление, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени.“ 14. В чл. 118г: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Водовземни съоръжения, вписани в регистъра за собствени потребности на гражданите, може да се впишат като водовземни съоръжения за стопански цели, когато: 1. не се увеличава максимално допустимото количество до 10 куб. м за денонощие; 2. не се нарушават изискванията към водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване – ако водовземното съоръжение ще се ползва за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване; 3. е налице документация: а) за конструктивните характеристики на водовземното съоръжение и състоянието му, включително: аа) диаметри и дълбочина на разполагане на прикриващите колони и филтрите, наличието и качеството на задтръбната циментация; бб) резултати от заснемане със сондажна камера на състоянието на ствола на съоръжението до пълната му дълбочина; вв) резултати от проведени за целите на вписването опитно филтрационни изследвания; гг) пълен химичен анализ на подземните води по всички показатели, за които са определени стандарти за качество на подземните води, съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2, извършен за целите на вписването на съоръжението при акредитирано пробовземане в акредитирана лаборатория; б) че водовземното съоръжение разкрива само едно водно тяло, включително геолого-хидрогеоложка колонка и геоложки профили; в) за местоположението на водовземното съоръжение, включително геодезически координати и надморска височина на устието на съоръжението или на характерни точки от линейните съоръжения. 4. не са налице основания за отказ за издаване на разрешително за водовземане по чл. 68.“ 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 15. В чл. 135, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за водоснабдяване за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт“. 16. В чл. 155а: а) в ал. 1 точки 2 и 6 се отменят; б) създава се ал. 4: „(4) Редът за одобряване на материали, реагенти и биоциди, които влизат в контакт с водите, предназначени за питейно-битови цели, се определя в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3.“ 17. В чл. 158 ал. 3 се отменя. 18. В чл. 182, ал. 1: а) в т. 1: аа) в буква „а“ думите „т. 3“ се заменят с „т. 4“; бб) буква „ж“ се изменя така: „ж) съгласуваните уведомления за извършване на всяка от дейностите по чл. 58, ал. 1 и по чл. 44, ал. 3, предписаните условия и ограничения;“ б) в т. 3 думите „т. 4“ се заменят с „т. 3“. 19. В чл. 191, ал. 1 се създава т. 4: „4. поддържането и спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните зони на минералните води, публична общинска собственост.“ 20. В чл. 194: а) в ал. 1, т. 3 буква „в“ се изменя така: „в) от дифузни източници от селското стопанство, включително от торове и препарати за растителна защита, пасищно отглеждане на селскостопански животни и аквакултури в съоръжения;“ б) в ал. 7 т. 2 се изменя така: „2. точка 3 се заплаща: а) индивидуално от собственика или ползвателя на стопанството – за таксите за дифузно замърсяване от животновъдство и аквакултури; б) от лицето, което пуска на пазара торове и продукти за растителна защита.“ в) в ал. 11: аа) точка 4 се изменя така: „4. на ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности;“ бб) в т. 6, буква „б“ думата „пчели“ се заличава. 21. В чл. 194б: 1. В ал. 1 думите „представят информация за изчисляване на“ се заменят с „определят и декларират“ и се създава изречение второ: „Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари.“ 3. Алинеи 4, 5 и 6 се изменят така: „(4) Когато в декларацията по ал. 1 се установят несъответствия с информацията по ал. 3, които засягат основата и размера на определената такса, директорът на басейновата дирекция издава акт за установяване на публично държавно вземане, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице. (5) Декларирането и установяването на задължението се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (6) Актът за установяване на публичното държавно вземане се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 22. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 100: „100. „Руднични води“ са водите, които изтичат на повърхността от действащи или ликвидирани миннодобивни обекти, включително обекти с геотехнологичен добив, през минни или сондажни изработки.“ 23. В приложение № 1 към чл. 13, ал. 1, т. 1 т. 52 „Мандра – Бургас“ се отменя. 24. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) в § 144а ал. 1 се изменя така: „(1) До приемането на наредбата по чл. 135, т. 6: 1. границите и охранителните режими на санитарно охранителните зони около съоръженията, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и за минералните води, и за изграждането, обозначаването и експлоатацията им, се определят съгласно Наредба № 3 от 16 октомври 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди; 2. границите и режимите на средния и външния пояс на учредените до 28 януари 2000 г. санитарно-охранителни зони на находищата на минерални води не се прилагат, а границата на най вътрешния пояс, когато той е предназначен за защита на водовземно съоръжение, се запазва.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Уважаеми народни представители, има ли изказвания по повод на обсъждания текст за § 39? Заповядайте, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Доста дълъг текст изчетохме. Може би народните представители не можаха да го разберат целия. Може би някои от по-спорните предложения предлагате да отпаднат, което е положително. Но все пак не може да се правим, че тях ги е нямало и те не са влезли. Те бяха много фундаментални по отношение на околната среда и предизвикаха над 10 негативни становища от зелени организации, което е нормално. В случая постижението е, че предизвика и солидарност от работодателски организации – КРИБ, Стопанската камера, които изначално са инвеститори и би трябвало да спечелят от такива текстове, но дори те бяха притеснени за околната среда. Това наистина е постижение. Мотивите за оттеглянето са технически. Касаят разрешителните режими, но не виждам в мотивите признание, че това е грешна законодателна техника и в резултат на унищожителната критика в крайна сметка ги изтегляме, което предполага, че законодателният процес ще си върви по този начин. Критиките бяха наистина унищожителни. Като започнем от обвинения в лобизъм през посягане на природата до посегателство върху националната сигурност. Затова ми се струва, че дори с тяхното отпадане след това текстовете, които се изчетоха, са достатъчно важни и фундаментални – касаят не само околната среда, а и икономиката, бизнеса с бутилиране на вода и така нататък. Заслужаваха да са в отделен законопроект, отделно обсъждане, отделна процедура, за да може всичко да е легитимно и на светло. Този начин на работа не е правилен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Божанков. Има ли реплики? Няма. Изказвания? Госпожо Василева, като трето изказване ще дадем Вашето. Благодаря Ви. Да спазим реда на заявките. Заповядайте, имате думата. ХРИСТО ГРУДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! С предложените промени на чл. 194б се цели оптимизиране на реда за установяване и заплащане на дължимите такси за водовземания и водоползване. Сега редът предвижда изчисляване на такса съгласно тарифа по определен образец на Министерството на околната среда и водите, като титулярът на разрешителното подава образец до директора на съответната басейнова дирекция в срок до 31 януари. Няма законов срок за заплащане на таксата, тъй като размерът се потвърждава от директора на басейновата дирекция след извършена проверка, и се съобщава на лицето титуляр за разрешителното. Едва тогава таксата става дължима, като тя се съобщава по различно време на всяко от задължените лица. Основните недостатъци на този ред са, че не може да се създаде ритмичност и предвидимост на приходите, съответно на разходите на задължените лица така, както е при всеки друг вид годишни плащания. Също така се изисква голям ресурс от страна на администрацията на басейнова дирекция, които са длъжни да потвърдят таксата по всеки образец, за да стане тя дължима на основание на издаден от басейнова дирекция акт. Това неминуемо води до понижаване качеството на извършените проверки, които са формални в голямата си част и се извършват основно по документи, тъй като се отнася за около 7000 разрешения. Не на последно място, директорът на басейновата дирекция не би могъл да оспори собствения си акт, ако по-късно установи други обстоятелства при проверка на място. С предложената промяна предложеният ред е идентичен с реда за деклариране и установяване на данъчни задължения. Титулярът на разрешителното декларира размера на таксата съгласно тарифата и определени по образец от Министерството на околната среда и водите до 31 януари, като дължи внасянето на определената от него такса до 15 февруари. Директорът на басейновата дирекция може да извърши проверка както по документи, така и на място и когато установи несъответствие, издава акт за установяване на публично държавно вземане, който подлежи на обжалване. Освен че този ред е присъщ за публичните държавни вземания, каквато е и тази такса, той ще доведе до равнопоставеност на задължените за плащането лица – всички подават документи до 31 януари и внасят задължението си до 15 февруари. Контролната дейност на басейновите дирекции ще бъде съществено подобрена, тъй като ще могат да извършват допълнителни проверки, основани на селекция на риска с освободения ресурс. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Грудев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Госпожо Василева, Вие пожелахте думата за изказване. Имате тази възможност – заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, взимам думата с риск да се повторя може би предвид на мое предходно изказване. Все пак, тъй като беше коментиран подходът относно отмяната на текстовете, касаещи санитарно-охранителните зони, смятам за мое задължение за пореден път да уточня пред колегите отляво, че не виждам основания за пореден път да се изтъкват факти, които безспорно са ясни за всички. Да, становища бяха получени и от страна на неправителствения сектор, и от страна на академичната и научна общност, и от страна на бизнеса. Те бяха детайлно разгледани. Бяха и приети от народните представители от всички политически сили, защото се обединихме около мнението, че промени, свързани с подхода за управлението и защитата на зоните около питейните водоизточници, могат да причинят редица рискове и притеснения в заинтересованите страни и ако се пристъпва към промени, то те биха могли да бъдат възприети само и единствено след детайлни обсъждания, чрез широка консултация с обществеността и съгласие на всички заинтересовани страни за това. Мисля, че в това отношение няма съмнение. Това, което мен ме учуди, е фактът, че се коментира за пореден път това. Всъщност в периода между първо и второ четене, когото колегите от всички политически сили, всеки един народен представител можеше да внесе предложения за отмяна на тези текстове, предложения за отмяна бяха внесени единствено от представителите на парламентарната група на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Има ли реплики? Господин Божанков, заповядайте. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Василева, за последното сте права – съгласявам се с него. Моята теза е, че по този законодателен подход ще оставим в гражданите следното усещане, и то не важи само за управляващите, защото за тях сме депутатите без значение кой от коя политическа сила е – те ще кажат: „Пробват в „Преходни и заключителни разпоредби“, на тъмно пускат някакви текстове, опипват почвата и ако има проблем, ги изтеглят, ако няма проблем, ги прокарват.“ По тези текстове е имало становища, окей, отпаднали са. Други пък са влезли и те не са с малко значение. Това исках да кажа. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Божанков. Има ли втора реплика ? Няма. За дуплика не попитах. Не ми дадохте знак, госпожо Василева. Няма дуплика. Имате думата за изказване. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Коректността предполага тук да кажем, че по отношение на санитарно-охранителните зони се направи една много сериозна позитивна крачка вследствие на бележките, които отправихме и аз отправих по време на заседанието на Комисията по околната среда и водите. В първия вариант на предложението това беше много притеснително и като текст, и като съдържание, и като опция, която се предлагаше. Първо, не даваше сериозна законодателна рамка, в която да реализира потребностите, както бяха посочени и от госпожа Василева, и от колегите преди това. Наистина е редно санитарно-охранителните зони най-накрая да бъдат учредени. Те да изпълняват своите функции така, както би следвало, да не се повтарям, с оглед на това да бъдат опазвани водите, с оглед рискове за живота и здравето на всички нас – в такъв аспект. Притеснителното беше, че такава една законодателна рамка би могла да се използва и като бухалка срещу потенциалните инвеститори с едно изключително широко тълкувание. Няма как да не приветстваме, че от страна на управляващото мнозинство в случая се направи необходимото тези текстове да отпаднат. Нещо повече, експерти от Министерството на околната среда и водите направиха така, че да няма и правен вакуум. Ние споделяме и подкрепихме с оглед на това текстовете, и ще подкрепим тези изменения, които в момента се обсъждат. Ние занапред ще следим процеса да има едно обективно законодателство, което да изпълнява функциите и целите, които са пред нас като законотворци, с оглед на уреждане по най-адекватния, правилен начин на обществените отношения за този изключително сериозен и чувствителен казус. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Чакъров. Има ли реплики? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, и редакцията, предложена в Доклада на Комисията за § 39, който става § 40. Гласували 84 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията предлага да се създадат нови § 41, 42 и 43: „§ 41. (1) Собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, изградени до 28 януари 2000 г. и на водовземни съоръжения, изградени до 23 декември 2016 г., за които не са издадени разрешения за строеж и които не са вписани в регистър по чл. 118г, ал. 3, в срок до две години от влизането в сила на този закон подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. документацията по чл. 118г, ал. 5, т. 3; 2. информация за оборудването на съоръжението за експлоатация; 3. декларация за годината на изграждане на съоръжението; 4. декларация за намеренията на собственика за ползване или консервиране на съоръжението; 5. копие от документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 72 от Закона за опазване на околната среда. (3) Вписването се извършва, ако водовземното съоръжение: 1. разкрива само едно водно тяло; 2. е с конструкция, която не позволява смесване на води от няколко водни тела или проникване на води от повърхността във водното тяло през задтръбното пространство на съоръжението, и 3. е годно за експлоатация. (4) В срок до два месеца от подаването на заявлението директорът на басейнова дирекция проверява документите по ал. 2 и ако са изпълнени изискванията на ал. 3 вписва съоръжението в съответния регистър по чл. 118г, ал. 3. (5) Когато не са изпълнени изискванията на ал. 3, директорът на басейнова дирекция отказва вписване в съответния регистър по чл. 118г, ал. 3 и предписва ликвидиране на съоръжението. (6) Разрешаването на водовземане от вписани съоръжения по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за водите. (7) Собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до влизането в сила на този закон не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5, в срок до две години от влизането му в сила подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване в регистъра, което съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл.135, ал. 1, т. 2. § 42. Водовземните съоръжения за подземни води, изградени до 23 декември 2016 г., за които няма издадени строителни книжа, са търпими строежи по Закона за устройство на територията и не подлежат на премахване и забрана за ползване, когато са вписани в регистър по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите. § 43. Наредбата по чл. 135, т. 6 от Закона за водите се приема в срок до 31 декември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 41, 42 и 43. Гласували 86 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 40 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 40. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 40. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията § 40 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място. Гласували 86 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 41 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Гласуваме предложението на Комисията § 41 да бъде отхвърлен. Гласували 83 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 42. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 43 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 43 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението текстът на § 43 да отпадне. Гласували 84 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. В Закона за почвите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 12 се създава т. 9: „9. заблатяване.“ 2. В чл. 23: а) в ал. 1 думите „и Закона за подземните богатства“ се заличават; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Проектите по ал. 1 се съгласуват от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице – за сгуроотвали, както и за сметища и други депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 44 в редакция, подкрепена от Комисията. Гласували 80 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 45 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 45 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Комисията, § 45 да бъде отхвърлен. Гласували 81 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, преди да обявя почивка, Ви запознавам със следното съобщение. В почивката в Северното фоайе на Народното събрание ще бъде открита изложба „16 фотоесета – другото лице на войните ни“. Тя е дело на журналистите от БТА Ирена Данаилова – кореспондент във Видин, и Георги Генчев от кореспондентското бюро във Варна, и е част от Националния план за отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война. Всички народни представители са поканени на откриването. Почивка до 12,00 ч., когато ще продължим с четенето на Законопроекта. Благодаря Ви. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, докато чакаме квесторите да помолят народните представители да влязат в залата, ще направя две съобщения. На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 14 ноември 2018 г. е постъпил Указ № 259 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 7 ноември 2018 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по бюджет и финанси да докладва пред народните представители Указа на Президента и мотивите към него. На 14 ноември 2018 г. са постъпили заявления от народните представители Веселин Найденов Марешки и Кръстина Николова Таскова. Със заявлението си народните представители са информирали председателя на Народното събрание, че всеки от тях дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване по постъпилите искания от главния прокурор на Република България. С писма от 14 ноември 2018 г. председателят на Народното събрание е уведомил главния прокурор на Република България за дадените от народните представители писмени съгласия за възбуждане на наказателно преследване по направените искания, като са приложени заверени преписи от заявленията. Продължаваме с разглеждането на Законопроекта. Моля, продължете, уважаема госпожо Василева. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, по § 46 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 46 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста на вносителя за § 46. Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 47 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 47 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отпадане на § 47 по вносител. Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 9. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 48 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 45: „§ 45. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 44б, ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Собствениците на нови бентове, прагове и други напречни преградни съоръжения, преграждащи речното корито по цялата му широчина, затрудняващи естествените миграции на рибата, са длъжни до пускането на обекта в експлоатация да изградят рибни проходи. Преценка за необходимостта от изграждането на рибни проходи, осигуряващи миграции на рибите, се извършва от директора на басейнова дирекция в съответствие с целите и мерките в плана за управление на речните басейни в процедурите: 1. по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие чрез становището по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, и 2. по издаване на разрешителни по реда на Закона за водите. (2) Собствениците на съществуващи водноелектрически съоръжения, бентове и прагове са длъжни да изградят или реконструират рибни проходи, осигуряващи миграции на рибите, след преценка за съответствие с плановете за управление на речните басейни, извършена от директора на басейнова дирекция, на базата на информация за резултатите от изпълнен мониторинг на риби, актуални хидроложки данни и документацията на изградените съоръжения, предоставена от собствениците/ползвателите на обектите“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева. Има ли изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 48, който става § 45. Гласували 90 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 13. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 49 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 49 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отпадане на текста на § 49 по вносител. Гласували 93 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 12. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 50 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 46: „§ 46. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 54, ал. 1, т. 5 след думите „околната среда“ се добавя „включително информацията по чл. 51, ал. 2 от Закона за водите“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 50, който става § 46. Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 51 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на § 51 по вносител. Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 52 – предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на § 52 по вносител. Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 47, като в алинеи 4 и 6 след думата „оценка“ се добавя „по ал. 3“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 53, който става § 47, с редакционните поправки, които се предлагат от Комисията. Гласували 96 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 48: „§ 48. В Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нов чл. 4в: „Чл. 4в. (1) Лабораторни изпитвания за определяне на токсикологични и екотоксикологични свойства се извършват в съответствие с принципите на Добрата лабораторна практика. (2) Спазването на принципите на Добрата лабораторна практика от лабораториите се удостоверява от Изпълнителната агенция „Българска служба за акредитация“ при условията и по реда на наредбата по ал. 3 или от националните органи на страните – членки на Европейския съюз, и на Европейското икономическо пространство, нотифицирани на Европейската комисия. (3) Принципите, инспекцията и удостоверяването на Добрата лабораторна практика се определят с наредба на Министерския съвет.“ 2. В чл. 21в, ал. 1 думите „чл. 7г, ал. 3 от този закон и на“ се заличават. 3. В чл. 21г думите „чл. 5, ал. 6“ се заменят с „чл. 4в, ал. 3“. 4. В чл. 35, ал. 1, т. 33, буква „в“ думите „досиета и“ и „чл. 40 ал. 4 и“ се заличават“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 48 с текст съгласно предложението на Комисията. Гласували 97 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 49: „§ 49. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на: 1. параграф 3, т. 1 и 3 относно чл. 94, ал. 1, т. 9 и ал. 4, § 4, т. 2, § 5, § 6, § 7, т. 2, § 8, § 10 – 12, § 15, т. 2, § 16, § 17, § 21 – 26, § 30 и § 31, които влизат в сила 9 месеца от обнародването му; 2. параграф 40, т. 24, която влиза в сила от 11 август 2006 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата за изказвания. Имате думата за изказване, госпожо Василева. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Използвам възможността да кажа няколко думи, тъй като това е последният параграф от предложения Законопроект. Искам да благодаря на всички колеги от Комисията по околната среда и водите за конструктивния подход, на всички колеги тук, в залата, за търпението, разбира се, на екипа на Министерството на околната среда и водите, на референтите от Народното събрание за усилената работа по време на изчистване на текстовете по Законопроекта и изработването на Доклада. Това мисля, че е изключително важен Законопроект. Знаете, Законът за опазване на околната среда е рамковият закон, който определя обществените взаимоотношения, свързани с опазването на околната среда, а предложенията, които бяха приети днес, целят облекчаване на административната тежест за бизнеса и за гражданите. Имайки предвид, че действително всяко едно инвестиционно предложение не може да започне, без да преминат процедурите, изискуеми от екологичното законодателство, с днес приетите промени за намаляване броя на изискваните от заявителите документи, за опростяване на процеса на взаимодействие между администрациите и изискване на документи по служебен път, за намаляване на срокове по процедури, надявам се, че ще работим и ще постигнем оптимални условия за инвеститорите, като същевременно, разбира се, запазваме и законовите изисквания, които гарантират ефективен контрол. С предложенията уредихме и възможността за обединена процедура, когато е налице инвестиционно намерение, което подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, комплексно разрешително и доклад за безопасност в случаите, когато става въпрос за високорискови предприятия. Надявам се, че този закон ще допринесе за нашия приоритет за облекчаване на административната тежест и създаване на добра инвестиционна среда. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева. Други изказвания има ли? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 54 по вносител, който става § 49. Гласували 101 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 10. Предложението се приема. Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от Програмата за работа на Народното събрание: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител е Министерският съвет. Господин Генерал, имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по отбрана. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам процедура за допуск в залата на заместник-министър Атанас Запрянов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложената процедура за допуск в залата на заместник-министъра на отбраната генерал Запрянов. Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете генерал Запрянов в залата. Продължете с представянето на доклада, господин Генерал. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. В заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев и постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев. Председателят на Комисията по отбрана – народният представител Константин Попов, посочи, че с предлагания законопроект се цели промяна на заплащането на военнослужещите – от присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание към определяне на основното им месечно възнаграждение в зависимост от заеманата длъжност и присвоеното им военно звание. От това произтичат и промени на базисните параметри при приемането и въвеждането на нов Класификатор за длъжностите за военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Очаква се промяната да бъде стъпка към преодоляване на некомплекта във въоръжените сили. Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на отбраната Анатолий Величков и от постоянния секретар на отбраната Антон Ластарджиев. Беше посочено, че действащата система за заплащане труда на военнослужещите не позволява диференциране при определяне на заплащането за различни длъжности в обхвата на едно и също военно звание. Промяната ще даде възможност за справедливо оценяване на труда на отделните категории военнослужещи. Планира се увеличаване на нивата и промяна на Класификатора на длъжностите. Началникът на отбраната генерал Андрей Боцев също посочи значимостта на промяната за военнослужещите на всички нива, която ще е съществен стимул за по-качествено изпълнение на функционалните задължения и повишаване на квалификацията и образованието. В последвалото обсъждане народните представители Славчо Велков, Кольо Милев, Симеон Симеонов и Пламен Манушев изразиха мнение, че с предлаганата промяна се премахва една социална несправедливост по отношение на военнослужещите, и се обединиха около становището, че Законопроектът следа да бъде подкрепен. Народният представител Слави Нецов прояви интерес за реалния ефект от промяната върху заплащането на военнослужещите. Народният представител Емил Христов изрази мнение от посоченото в мотивите нежелание на военнослужещите да заемат отговорни и натоварени длъжности. Народният представител Валентин Радев обърна внимание, че Министерството на отбраната трябва много внимателно да оцени с какво е по-добър предлаганият модел на заплащане от досегашния, за да бъде приложен най-успешно. Постоянният секретар Антон Ластарджиев поясни, че на практика се връща един модел на заплащане, който в годините се е доказал като по-добър. Желаният ефект е мотивиране на военнослужещите за заемане на по-тежки и отговорни длъжности. Той е свързан и със социалния статус на военнослужещите. При повишението на заплатите в две последователни години с по 10% се очаква резултатът да се почувства по-силно след една година, когато ще има възможност и за по-добър социален пакет за военнослужещите. В последвалото гласуване с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Генерал. Колеги, имате думата за изказвания. Генерал Милев, имате думата – заповядайте. КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми генерал Запрянов – заместник-министър на отбраната! Аз ще потвърдя моето становище по време на Комисията и на цялата парламентарна група, че ние ще подкрепим предложените изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили по отношение на създаването на нов Класификатор и връщане на старата система на заплащане за военно звание и длъжност. Хубавото тук е, че се дава възможност да се прецизират заплащанията както за званията, така и за длъжността и може би Министерството на отбраната има възможност да привлече чрез различни способи, макар и финансови, попълването на некомплекта в Българската армия. Бих искал да се попълнят и бойните поделения с подходящи кадри. Може би в Класификатора трябва да стане видно, че тези, които служат в бойните поделения, са припознати от народните представители и от Министерството на отбраната. Към тях трябва да има много по-добро отношение, освен към останалите, дори осигуряващи на по-други длъжности. Проблемът е какво ще изготвим в Класификатора. Това, което пише в предложения Законопроект, че някои може да получат по-ниско заплащане от онова, което е в момента, но ще бъде компенсирано по друг начин, докато се възстанови и изравни заплащането – би следвало това да не се получава в новия Класификатор, а да се избегне. Ние сме за това и подкрепяме внесения Законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, генерал Милев. Има ли реплики? Няма. Заповядайте за изказване, господин адмирал Манушев. ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще кажа няколко думи по този законопроект. Чухте, че в Комисията по отбрана нямаше някакви противоречия в необходимостта от промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили, или по-точно за колегите, които не се занимават в тази сфера – промяната е на сега съществуващото положение – заплащане на военнослужещите само за военно звание в различни степени във всяко звание и Класификатор, направен на основата на това. Сега предложението на Министерството на отбраната е това да се промени и да се раздели – да се плаща и за длъжност, и за звание, като по този начин наистина ще се диференцира отговорността на военнослужещите, тъй като в едно и също военно звание за различна отговорност, различна компетентност за всяка една длъжност, се получаваше едно и също заплащане или разликата беше минимална. Аз и нашата група ще подкрепим тази промяна. Промяната беше направена през 2010 г. Има различни примери в армиите по света – някъде се плаща само за звание – например в Съединените щати и в някои други държави, но има и такива, в които се плаща и за звание, и за длъжност. По искане на Министерството на отбраната и с наша подкрепа смятаме, че трябва върнем положението, което беше, и да разделим заплащането на военнослужещите. В момента поради недостиг на военнослужещи, на попълнения на личен състав, се допусна в Министерството на отбраната с по-ниско звание да се заема по-висока длъжност, тоест да се възложи по-голяма отговорност на даден командир в даден щаб, но получаването на заплащането беше за званието, в което е той. Тоест хората с по-голяма отговорност, изпълняващи повече работа, на по-висока длъжност, получаваха заплащане в обхвата на своето звание, което не е справедливо, и промяната в Закона ще даде възможност тази несправедливост да бъде избегната. Това са част от мерките, които Министерството на отбраната предвижда, за да направи по-привлекателна военната служба и да се намали некомплектът – тоест да бъдат набрани военнослужещи, тъй като и в сега обявените конкурси интересът не е толкова голям, особено за длъжностите, които са трудни, непривлекателни – има много такива примери и на корабите. Многократно даван пример е за механик-водач на танк – няма желаещи, тъй като един охранител със същото звание „редник“ взима същата заплата и е далеч по-спокоен, изкарва си наряда и има свободно време. Тази промяна ще ги раздели и ще направи така, че да се плаща повече за такива длъжности, а също така и в гарнизони, където няма желаещи да постъпят. Повишаването на заплащането ще доведе до това, че навярно ще има желание за специфични длъжности, които в момента изпитват остра нужда. Важно е този законопроект да бъде променен днес, тъй като с промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили – чл. 212, ще е необходимо да бъде изработен нов класификатор, а затова Министерството на отбраната ще има нужда от време. Разчетите, които прави Министерството на отбраната в бюджета за заплащането за догодина и за решаването на всичките проблеми, за които току-що говорих, желанието е това диференциране, това заплащане да се въведе от 1 януари 2019 г. Затова ще Ви моля да подкрепим тези промени. Ще приканя и председателя на Комисията, ако няма предложения между първо и второ четене, да го гледаме и на второ гласуване днес, за да има възможност това да се случи и военнослужещите да получат промяната, която очакват и желаят, и от 1 януари 2019 г. да си получат диференцирано, по-добро заплащане. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал. Има ли реплики? Няма. Следващо изказване – доцент Цонков, имате думата. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Първо, започвам с изказването на адмирал Манушев. Бих искал да му кажа, че нямаме нищо против и няма да се противопоставим Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили да премине днес и на второ четене. От „БСП за България“ подкрепяме тези промени. Смятаме, че е необходимо да бъде направено и няма да се противопоставим. Все пак бих искал да обърна внимание на това, че е хубаво Министерството на отбраната много правилно да разпише правилата, кариерния модел за развитие на военнослужещите. Тук говорим, че с настоящите промени бихме искали да повишим мотивацията на военнослужещите в Българската армия, че бихме искали да се преборим и да попълним некомплекта, който съществува в българските въоръжени сили, но това е конкретна мярка, която едва ли ще реши този голям недостиг на наличен състав, който в момента имаме. Затова ми се иска в крайна сметка да погледнем по-цялостно на системата. Става въпрос за управление на човешките ресурси в тази важна система, каквато е Българската армия. Надявам се Министерството на отбраната в лицето на ръководството много точно да определи критериите, правилата, по които оттук нататък ще се оценяват военнослужещите на различните нива, за да постигнем наистина добър баланс. Искрено се надявам, че мярката, която сега се предлага – възнагражденията да бъдат на база на званието и на длъжността, която заемат, наистина ще сработи, но това времето ще го покаже. Задавам Ви само един въпрос, който възниква: досега, и практиката в НАТО е такава, званията са водещите и в случая на базата на званието имаме и оценка на военнослужещия. Също така званието е обвързано с образователния ценз, с квалификацията, затова трябва внимателно да преценим как точно ще бъде извършено на практика това, което днес променяме в Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доцент Цонков. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Полковник Тошев, заповядайте. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За пореден път доказваме, че в Комисията по отбрана мислим държавнически и подхождаме държавнически. (Реплики, оживление.) Говоря за Комисията по отбрана. За другите комисии има кой да отговаря. Между другото, чест прави на тази комисия, на този парламент – 20 гласа „за“ за Законопроект, който на практика възстановява едно по-справедливо положение отпреди години. Искам да благодаря в лицето на заместник-министър Запрянов за инициативата, която предприе политическият кабинет на Министерството и професионалното ръководство на Българската армия, да изправим несправедливост, която по вече съществувалата практика и по оценката на въздействието на предложението, което сега трябва да приемем, би трябвало да бъде съществена крачка в решаване на проблема с некомплекта в Българската армия. Сега съществуващото положение при заплащане основно за военно звание и степенуване на длъжностите в съществуващите военни звания показа в последните 7, 8 години, на практика се получава една, бих казал, леност при желанието на командирите и основно на военнослужещите да се движат във вертикалната стълбица на йерархията, по простата причина че заплащането основно само за военно звание не стимулира военнослужещите да излизат от щабовете и да командват реална войска. Отделно от това за командирите, за редниците и сержантите се получава несправедливо заплащане за длъжности, които на практика като класификатор са еднакви, но като физическо изпълнение са съвсем различни. Едно е да се служи на кораб, друго е да се служи в танк, трето е да се служи в щаб и заплащането към този момент е едно и също. В момента Министерството предлага и вече се работи по Класификатора на професиите и длъжностите – 21 воински звания, които съществуват към момента, да бъдат разпределени 99, поне към този момент, длъжности в армията. На практика една от причините ще бъде разрешена – че на реалния пазар на труда служенето в Българската армия да е недостатъчно перспективно и недостатъчно привлекателно. Подкрепям идеята още днес да гледаме Законопроекта и на второ четене, защото от досегашните дебати в залата и от дебата, развил се в Комисията, нямаше предложения, които да изискват забавяне на Законопроекта по съществуващия Правилник за внасяне на промени между първо и второ четене. Ако е така, считам, че още днес трябва да приемем Закона на второ четене, за да може да бъде задействан от 1 януари 2019 г. и на практика дотогава политическото ръководство на Министерството на отбраната, заедно с професионалния офицерски състав, да решат подзаконовите нормативни документи, за да може новият бюджет да влезе с нов класификатор на длъжностите в Българската армия, което на практика ще даде възможност на военнослужещите, на командирите да предприемат стъпки за образоване на всички степени военнослужещи, на всички звания за по-високо образование, за по-добра квалификация и за стимулиране на хората с по-тежка служба и с по-голям опит. Колеги, някои от колегите, които не са служили в армията, и не разбират проблема, моля Ви нека подкрепим това предложение, с което възстановяваме съществуващо много години в армията предложение за заплащане основно за звание, за длъжност и така нататък. Това, което беше, го възстановяваме отново за по-справедливо разпределяне на сумите във фонд „Работна заплата“ в Министерството на отбраната. Искам да кажа и още нещо на всички колеги: няма да има финансово натоварване на бюджета на Министерството на отбраната от тази промяна. Получава се само по-голяма диференциация и по-голяма справедливост при заплащане на военнослужещите. Няма да има и необходимост от промяна на други нормативни документи освен преиздаване на нов класификатор на длъжностите в Българската армия, но това вече е в ход. От информацията, която имам, мисля, че е на финалната права за завършване на този класификатор. Благодаря още веднъж за подкрепата от всички колеги и се надявам догодина, когато гласуваме новия бюджет за Министерството на отбраната, да отчетем, че благодарение на днешната ни стъпка сме решили сериозна част от проблемите по запълване на всички вакантни длъжности в Българската армия и основно на тези, които са в бойните поделения. Благодаря Ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Реплики? Няма. Изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Предложението е прието. (Ръкопляскания.) Господин Генерал, имате думата за процедура. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предвид изказванията и мненията, които се изложиха, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде гласуван и на второ четене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към второ гласуване на Законопроекта. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам от наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ да се заличат думите „и допълнение“, тъй като предложените разпоредби са само за изменение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на Закона с предложените редакционни поправки от председателя на Комисията. Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „§ 1. В чл. 24, ал. 2, изречение първо думите „степени в обхвата на военните звания“ се заменят с „длъжностни нива и военни звания“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 1 по вносител. Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „§ 2. В чл. 212, ал. 1 думите „с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на военното звание“ се заменят със „със заеманата длъжност и с присвоеното им военно звание“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 2 по вносител. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „Преходни и заключителни разпоредби.“ „§ 3. (1) До определянето на основните месечни възнаграждения на военнослужещите по реда на този закон на същите се изплащат възнагражденията, определени по досегашния ред. (2) Военнослужещите, на които определените основни месечни възнаграждения по този закон са по-ниски от получаването до влизането в сила на Закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай военнослужещите получават лична временна добавка, която се включва в основното месечно възнаграждение при условие и по ред, определени от министъра на отбраната в акта по чл. 212, ал. 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване два текста: първи текст – наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, и втори текст – съдържанието на § 3 по вносител. Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „§ 4. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат, издават или се привеждат в съответствие с този закон в 3-месечен срок от влизането му в сила. (2) До приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон. § 5. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста: първи текст – текста на § 4 по вносител, втори текст – текста на § 5 по вносител. Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1. Предложенията се приемат. Благодаря Ви, господин Генерал. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Председател. Искам да благодаря на всички колеги от Комисията по отбрана и на всички, които участваха в това гласуване. (Реплика от „БСП за България“.) Това е важно – специално и на опозицията, разбира се, господин Цонков, с огромни благодарности и на генерал Милев. Това е една добра стъпка и смятам, че ако продължаваме да работим в такава посока, ще имаме по добри успехи в интерес на Българската армия и в интерес на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генерал. Продължаваме със следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Вносители са народният представител Милена Дамянова и група народни представители. Докладът на Комисията по образование и наука ще ни представи госпожа Дамянова. Заповядайте, госпожо Дамянова. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, преди това моля да гласуваме процедура за допуск в залата на господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2. Предложението се приема. Моля, поканете господин Николов в залата. Моля, продължете, уважаема госпожо Дамянова. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г., приет на първо гласуване на 26 септември 2018 г. „Закон за допълнение на Закона за висшето образование.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на Закона, което се предлага от Комисията. Гласували 98 народни представители: за 97, против 1, въздържали се няма. Предложението се приема. По § 1 има предложение от народния представител Анелия Клисарова и група народни представители: „В § 1, т.1, в създаваното изречение четвърто числото „20“ се заменя с „10“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Анелия Клисарова и група народни представители. Гласували 100 народни представители: за 26, против 57, въздържали се 17. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване текста на вносителя за съдържанието на § 1, което се подкрепя от Комисията. Гласували 90 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 6. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване § 2, подкрепен от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 80, против 6, въздържали се 6. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз искам процедура не защото председателят на Комисията по образованието и науката чете много бързо и не можем да вникнем в параграфите, а за да направя предложение във връзка с Програмата за работа на Народното събрание. Искам да предложа на колегите точка четвърта от дневния ред – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносител госпожа Цвета Караянчева и група народни представители, да я определим за обсъждане в утрешния ден, в четвъртък. При положение че имаме приети точка първа и втора за четвъртък, това да бъде точка трета. (Реплики.) Може и първа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точка трета или първа? ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам да бъде точка първа за четвъртък, а сегашните точки първа и втора да станат точки втора и трета. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Не виждам обратно предложение. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Данаил Кирилов. Гласували 105 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 13. Предложението е прието. Моля, продължете. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 3 има предложение от народния представител Анелия Клисарова и група народни представители – параграф 3 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Анелия Клисарова и група народни представители. Гласували 100 народни представители: за 20, против 62, въздържал се 1. Предложението не се приема. Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който се подкрепя от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 4 има предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който се подкрепя от Комисията. Гласували 92 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 5 има предложение от народния представител Анелия Клисарова и група народни представители – параграф 5 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 88, ал. 2 след думите „В състава на“ се добавя „постоянните комисии и“, а накрая се добавя „както и представители на студентите“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Имате думата, доцент Цонков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, искам думата, за да изразя нашата позиция на „БСП за България“ против така направените предложения, защото смятаме, че не е правилно в акредитационните комисии в държавните изпити да бъдат включени в състава изявени личности от практиката, защото всеки трябва да си знае мястото. И миналия път казах, че има точно определени Класификатор, професии и всеки е учил и работи това, което може, и не трябва да смесваме образованието и хората, които са решили да се занимават с образование и наука, и бизнесът, който има съвсем различна роля. Не смятам, че е редно бизнесът да участва при формирането на оценки или при оценката на работата на университетите, на факултетите, на катедрите. Смятаме, че подобно предложение по-скоро ще влоши работата както на акредитационните комисии, така и когато се провеждат държавните изпити и се защитават дипломните работи. Затова апелирам отново да се помисли върху това предложение. Те могат да имат съвещателен глас, може да участват при разработването на програми. Вие вече им дадохте, за съжаление, да водят цели курсове, което също не е правилно. Но така се получава, когато вносителите не са наясно със системата на висшето образование и не са представители на тази система, не са минали от началното ниво – виждаме до какви резултати и предложения стигаме. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Реплики? Няма. Изказвания? Имате думата, госпожо Дамянова. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Водихме този дебат по същество и по отношение философията на промените, които предлагаме, още на първо четене, господин Цонков, Вие взехте отношение по текст, който вече беше гласуван. Моля Ви да внимавате с Доклада, защото това е второ четене и изказванията са текст по текст, както и самите гласувания. Но тъй като коментирахте и вече гласувания текст, аз също ще се опитам накратко да споделя отново мотивите на нас, като вносители. Само ще кажа и ще повторя, защото това беше споделено от мен и когато гледахме Законопроекта и го гласувахме тук, в залата на първо четене, това не са текстове, които ние като вносители сме си съчинили някак си ей-така. Това са текстове, господин Цонков, които са предложени от ректорите, включително от ректора на Университета, в който Вие преподавате. Това предложение беше направено на Кръглата маса за висше образование на 3 юли, на която присъства и господин Стойнев – той може да го потвърди. Това са предложения, които са направени от синдикатите и които бяха единодушно подкрепени в Комисията на второ четене. Това са предложения, които са направени от Националното представителство на студентските съвети. Ако Вие смятате, че и синдикатите, и ректорите не са преминали от най-ниското ниво през системата на висшето образование, може би трябва да споделите това свое виждане с тях. По отношение на държавните комисии, аз дадох много примери на първо четене с други държави. Тези от Вас, които бяха в залата тогава, ги чуха. Но ако остане възможност, разбира се, ще ги споделя отново, за да ги повторим и да се запомнят наистина като добра практика. Много ми е неудобно обаче да припомням какво пише в сега действащия Закон за висшето образование точно на колеги от системата на висшето образование. И сега, уважаеми колеги, в ал. 2 на чл. 45 се позволява в комисиите за държавни изпити да се включват и външни за висшето училище лица. Такива практики има в юридическите факултети. На държавните комисии присъстват външни за висшето училище лица, които не са хабилитирани в една част от случаите. Такива случаи имаме например и в инженерните специалности и това беше потвърдено включително от доцент Лиляна Вълчева, която е председател на Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, в Комисията на второ четене. Тоест, това е една практика, която вече е утвърдена. Това, което ние искаме да направим, е наистина тя да се прилага в повече висши училища – там, където това, разбира се, е решение на самото висше училище и на съответния факултетен съвет. Няма логика, когато един преподавател води курс, той след това да не участва в изпитната комисия. По отношение на това дали бизнесът или представители – хора от практиката, имат право да участват в образователния процес и оценяват, ами, колеги, те оценяват младите хора още в момента, в който те са излезли от висшето образование, от висшето училище. Всички виждаме оценката и си говорим за това, може би вече ще минем повече от 10 години. Ето ще кажа само някои примери за добра практика на участие. Няма да говоря за дуалните университети в Германия, където е ясно, че там представителите на бизнеса участват и в учебния процес, и в изпитните комисии. Ще Ви дам пример с Университета „Ищван Сечени“ в Унгария и съответно неговото сътрудничество с „Ауди“. Там има изградено структурно звено, като договорът за партньорство включва съвместно разработване на учебни програми, осигуряване на практически опит за студентите на Университета. В него са определени условията за включване и пряко участие на експертите и професионалистите от „Ауди“ в образователната и изследователската работа. Ще Ви дам пример и с Националния университет в Сингапур. Аз си спомням, че професор Клисарова я няма, но когато тя беше министър, проучваха доста добре опита на образователната система в Сингапур. Какво се случва в Сингапур? В Националния университет на Сингапур са създадени пътеки за набиране и назначаване на академичен персонал, включително за практици-професионалисти, като пътека за практици, назначавани на пълно работно време. Този вид персонал са специалисти и практици с професионални умения и опит в индустрията, длъжностите, които могат да заемат са „доцент по практика“ и „професор по практика“, назначават се на срочни договори от една до три години. Пътека за практици, назначавани за определен период от време. Този вид персонал са квалифицирани и опитни лица от индустрията, които преподават и осъществяват съвместна и надзорна работа, свързана с научно-изследователската и развойната дейност на университета, назначават се за един семестър или до две години с нормално работно натоварване от осем часа седмично. Тоест това са едни добри практики, които вече работят по света, и ние не виждаме нищо лошо в това да почерпим от добрия опит там, където образованието и бизнесът са тясно свързани и това е добре както за образователната система, така и съответно за пазара на труда. Това е добре, безспорно, и за младите хора. Всички искаме те да изберат да учат в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте за изказване, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В Икономическата комисия водихме според мен доста ползотворен дебат, същите доводи ги чухме и от госпожа Дамянова. Но все пак трябва да си отговорим на няколко въпроса. Това, че в нашата практика в парламента синдикатите искат едно, а представителите на бизнеса искат друго, означава ли, че ние всеки път трябва да се съобразяваме? Ако да, тогава защо не се съобразявате и с искането на синдикатите за увеличаване на обезщетението за безработица примерно? Това също е тяхно искане и ние считаме, че е доста справедливо. В това, че представителите на университетите, на висшите учебни заведения желаят по-голяма практика, няма нищо лошо и Ви уверявам, че аз също ще го подкрепя с две ръце. Ще подкрепя всяка инициатива, която ще даде възможност на българския студент да се докосне до практиката. В крайна сметка трябва да правим разлика между дуалното образование и това, което е във висшето учебно заведение. Няма нищо лошо в това хора от бизнеса да представят своя опит пред студентите, но да водят курсове – вече отиваме в една друга крайност, в която започвам да си задавам въпроса, примерно: кои са тези бизнесмени? Как ще ги изберем тези преподаватели? Вие ще кажете: в зависимост от висшето учебно заведение. Но какви са критериите? Виждаме, че едни много успешни бизнесмени до вчера сега са на подсъдимата скамейка. Или пък някой ще каже, че този, който продава банички до висшето учебно заведение, изведнъж за една година вече си е разраснал бизнеса – той защо пък да не сподели своя опит? Уважаеми дами и господа народни представители, когато става въпрос за висше учебно заведение, моето лично мнение е, че там по-скоро младите хора трябва да се учат да разсъждават. Те трябва да познават най-различен опит, трябва колкото се може повече знания и умения да поглъщат. Но когато става въпрос вече за изпита, когато става въпрос за комисията, нека да оставим това в ръцете единствено и само на тесните специалисти. Защото ако дойде един представител на така наречените български предприемачи, аз мога да не съм съгласен с начина, по който се развива неговата фирма, което той ми преподава. Мога да изразя друго, различно мнение и няма как той да ми налага това мнение. И същият този човек да отговаря дали аз ще си взема държавния изпит или не?! Не че искаме по някакъв начин като опозиция да спираме това, което Вие искате да направите, но нека да има пилотни проекти. Защо трябва изведнъж във всички учебни заведения? Да го вкараме в даден закон, така че да става общо правило за абсолютно всички?! Вие казахте: обяснете в Сингапур – хубаво, но има и други университети, където пък представителите на бизнеса просто идват, четат лекция един-два-три-четири часа, пет, десет, ако трябва, но те показват някакъв опит, някакво свое виждане, начин, по който има експанзия на фирмата и това е. Съответно идва друг. Но тези хора нямат право да присъстват накрая, когато човек си взема дипломата или когато се готви за държавния изпит. Считам, че тук прибързваме, защото, виждате ли, те така искали. Хубаво, че те така искат, но в крайна сметка тук е парламентът, тук ние решаваме и ако примерно тази практика не проработи, какво, догодина пак ли трябва да променяме Закона или след две години? Нека първо да се опитаме да имаме за определени университети – да им дадем такава възможност и да видим какво ще излезе. Пак казвам, не знам как така смятате, че това ще доведе до добър резултат – по-скоро от мой личен опит тези хора, когато съм следвал висшето си образование, накрая нямат достъп до финалната комисия. Сега тук изведнъж ние да ги вкараме и повтарям: кои са тези бизнесмени да ги видим, че трябва народът да следва техния опит? Критериите са различни. Друг може да бъде човек, който от нищо е започнал в сферата на земеделието и е станал един от най-добрите, друг пък обратното. Или пък ще гледаме тези, които са най-известни по телевизията, или ходят и дават интервюта наляво и надясно – после пък виждаме какво се случва с тях. Затова казвам: прибързваме, моето лично мнение е, че можем да изчакаме, можем да се опитаме да въведем подобна мярка като пилотни проекти. Затова аз подкрепям предложението на професор Клисарова. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Реплика – госпожа Дамянова. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Стойнев, не знам защо смятате, че прибързваме – точно Вашата младежка организация, на БСП, преди доста години беше направила едно такова искане, има го в документите. Вижте стенограмата от първо гласуване – аз съм цитирала желанието на Вашите млади хора дословно. Има го и на сайта Ви. По отношение на пилотните проекти – когато наистина имате отношение към образованието, и Ви предлагам, заповядайте на заседанията на Комисията по образованието и науката, защото там ректорите и синдикатите споделиха именно резултатите от тези добри пилотни проекти! Тези добри резултати ние в момента включваме като законови разпоредби. Това не е искане само на ректорите или само на синдикатите, или само на студентите – това е общо искане! Съгласете се, че това се случва изключително рядко! И след като е добро, не виждам защо, ако наистина подхождаме държавнически, ние да не се обединим около това предложение. В крайна сметка висшите училища са автономни! Всяко от тях ще прецени и ще реши кой да покани да преподава! Аз го казах и предходния път, когато обсъждахме в залата. Ако ректорът на УНСС – хайде да не цитирам само професор Статев, ако ректорът на Софийския университет покани Бил Гейтс да чете лекции на студентите, тогава всички ще го аплодираме и ще кажем: чудесно! Но ако покани някого от директорите на водещи български компании, ще кажем, че той има задни мисли. Извинявайте, това е несериозно! Ето такива заключения сриват авторитета и доверието в системата на висшето образование! Пак ще се върна – казахте за чуждия опит, аз прочетох Сингапур, имам още доста. Дуална система имаме и във висшето образование в Германия. Така че нека да не свързваме дуалното обучение само със средното такова. В Германия има дуални програми за обучение, които съществуват в различни дуални висши училища, в различни провинции – Баден-Вюртемберг, Рейнланд-Пфалц и други. На различните места специалистите от практиката имат различен хорариум, забележете. Той е най-голям в дуалния университет Карлсруе в Баден-Вюртемберг, където има 72 редовни преподаватели и, забележете, 700 хонорувани, на непълно работно време, като последните провеждат 60% от всички часове в учебния план! Това са хората от индустрията. Това са външните за висшето училище лица, които споделят своя опит със студентите и след това съответно дават възможност на тези млади хора да се реализират добре на пазара на труда. Последно, завършвам, имам още 30 секунди, немската компания „Хенкел“ например има сътрудничество с 30 университета и научноизследователски института. Тя е разработила редица пътеки към висшите училища за предлагане на стажове като част от учебната програма, за включване на служителите от компанията в обучението, в професионално ориентирани магистърски програми, за изготвяне и провеждане на дуални програми за обучение и така нататък. В Университета „Саймън Фрейзър“ в Канада например тези служители – изявени специалисти от практиката, се назначават на длъжност „Професор по професионална практика“. Както казах, мога да продължа с още много други примери. Нито откриваме топлата вода, нито пък не трябва да го правим. Имаме си добри примери и в България, споделих го, включително и по отношение на участието в държавните комисии, споделих юридическите факултети, споделих инженерните специалности. Нека да направим тези добри примери национална политика, за да имаме наистина добри резултати. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова. Други реплики? Дуплика – имате думата, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Дамянова, аз се радвам, че Вие толкова следите предизборните програми на БСП – наистина има много ценни неща. В това, че Бил Гейтс ще изнесе и ще участва в лекция, няма нищо лошо и се радвам колкото се може повече такива университети да има, които да канят подобни лектори. Но той няма да участва накрая в заключителната комисия, нали така? Това – първо. Второ, доколкото знам, има много успели бизнесмени, които нямат висше образование. Дори някои от най-големите милиардери, които са във „Форбс“, нямат висше образование. Не казвам, че ние трябва да насърчаваме нашите хора да нямат висше образование – напротив, но в крайна сметка това не трябва да ни бъде водещото. И трето, щом като тази система работи до момента и ректорите и синдикатите са „за“, тогава защо трябва да променяме Закона? Нека да оставим те да водят лекции. Пак казвам, представете си, идва един бизнесмен, който за Вас може да е изключително добър, да му се възхищавате, но аз смятам, че той е натрупал своето богатство чрез експлоатация на човешкия труд! И ако напиша примерно, че този човек не увеличава работните заплати, че няма допълнителни стимули за работниците и че не съм съгласен с начина, по който той изпълнява своите ангажименти към хората на труда, този човек след това ще бъде в оценителната комисия – уверявам Ви, той няма да ми пише най-добрата оценка! Затова казвам: тези хора имат право да преподават, нека да преподават на нашите момчета и момичета, нека да им показват различни примери, но в крайна сметка висшето учебно заведение е мястото, където учим младите хора да разсъждават, да се справят в различни ситуации. Практиката вече е нещо съвсем различно – в различни учебни заведения, ако искаме, да бъдат пък само практици. Искаме да кажем, че в момента ние де факто ще узаконим нещо за всичките учебни заведения, което не е необходимо. Пак след няколко години ще трябва да променяме Закона. Казвам го с болка, защото прекалено често променяме едни и същи закони. Виждам, че не това е основната работа на Народното събрание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване. Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Анелия Клисарова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 93 народни представители: за 17, против 66, въздържали се 10. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 5 по вносител. Гласували 90 народни представители: за 72, против 11, въздържали се 7. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 88а, ал. 1 думите „от 3 до 7“ се заменят с „от 5 до 9“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с текст съгласно предложението на Комисията. Гласували 92 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 10. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 7, който се подкрепя от Комисията. Гласували 93 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 7 по вносител, който става § 8. Гласували 91 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 6. Предложението се приема, с което завършихме Закона. Продължаваме със следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г. Имате думата за представяне на Доклада на Комисията по културата и медиите, уважаеми господин Рашидов. ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 1 ноември 2018 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г. В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар, от Българското национално радио: Александър Велев – генерален директор, Дари Йорданов – директор на „Икономическа дирекция“. Законопроектът от името на вносителя беше представен от господин Вежди Рашидов. Законът за радиото и телевизията урежда медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България. Българското национално радио освен спазването на изискванията да бъде национален обществен оператор поддържа три музикални състава: Симфоничен оркестър на БНР, Оркестър за народна музика на БНР, както и три хора – Смесен хор на БНР, Детски радиохор на БНР и Радиодеца. Общественото радио е инициатор на предлаганите законодателни изменения и допълнения. Със Законопроекта се предлага разширяване на мисията на Българското национално радио, като изрично се добавя поддържането на музикалните състави и се установява минимален процент от бюджетната субсидия на БНР за тяхното поддържане. Приемането на законодателните промени ще доведе до запазване и развитие на културните институции на БНР, като ще даде възможност Националното радио да изпълнява мисията си на обществена медия, да съхранява и популяризира българското музикално изкуство. Предлаганият Проект на законодателни промени е придружен с предварителна оценка на въздействието. Становища по Законопроекта са поискани от Министерството на културата. Министерството на културата отбелязва, че с промените ще се спомогне генерирането на допълнителен приход по бюджета на БНР, което ще улесни дейността му. Съветът за електронни медии предлага с оглед справедливото овъзмездяване на труда на творците да бъде определен минимумът, а не максимумът на средствата за издръжка на съставите. Министерството на финансите подчертава, че е необходимо да се представи от Националното радио информация за средствата за цялостната издръжка на музикалните състави, с разчети за разходите за заплати и други възнаграждения, издръжка и други текущи разходи на съставите, както и информация за приходите от осъществяваната от музикалните състави звукозаписна и концертна дейност. По време на дискусията народният представител от „БСП за България“ Чавдар Велинов постави въпроса за разходването на приходите от дейността на музикалните състави, както и какъв е размерът на досегашните приходи от тяхната дейност. След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Имате думата за изказвания, колеги, откривам дебата. Заповядайте да представите становището. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Колеги, ще прочета становище на вносител. Колеги, предложих този законопроект по инициатива на Българското национално радио. С него се предвижда разширяване на мисията на Българското национално радио. Изрично се добавя поддържането и създаването на музикални състави. Установява се минимален процент от бюджетната субсидия на Радиото за издържането на трите музикални състава и трите хора. Функционирането на тези представителни музикални формации се основава на традициите, формирани във времето, част от които са свързани именно с взаимодействието между БНР и всяка една от тях. Запазването и развитието на българската култура е мисия на общественото радио и включването на изричните разпоредби в тази насока, в устройствения за общественото радио Закон е наложително. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди малко се каза от тази трибуна, че в Комисията по отбрана работят държавнически. Мога да кажа, че в Комисията по културата и медиите по същия начин се работи и доста консенсусно, което е в интерес на българската култура, разбира се, и на българските медии. Както е видно и от Доклада на Комисията по културата и медиите нашата парламентарна група в Комисията и днес подкрепя предложения законопроект. Още когато представителите, водени от професор Теодосий Спасов, разказаха за проблемите на тези елитни състави от виртуозни музиканти, ние подкрепихме исканията им, свързани със средни заплати в момента, ненадхвърлящи 550 лв. на месец. Поставихме въпроса за незабавна реакция на това недоразумение. За съжаление, тогава чухме какви ли не идеи. Да ги извадим от състава на Българското национално радио, където те са от самото му създаване. Да ги преместим под шапката на Министерството на културата, превръщането им в самостоятелни търговски субекти на самоиздръжка. И какво ли още не. В предложението е видно, че приходите от дейността на тези творчески формации ще влизат като плюс в рамката на годишния бюджет на БНР, но тези допълнителни приходи ще могат ли да се разходват за Фонд „Работна заплата“ на музикалните състави на Радиото съгласно изискванията на Закона за публичните финанси? От предложението не е видно кое ще даде законно право на ръководството на БНР да разходва този допълнителен приход от дейност за корекция на и без това малките заплати на творците, които работят там. Не стана ясно и какъв е размерът на досегашните приходи от дейността на музикалните формации в Радиото. Изключително похвална е инициативата лично на председателя на нашата комисия – господин Вежди Рашидов, да предложи чрез този законопроект начин за решаване на проблема. Още повече че чрез господин Рашидов се откри, че тези състави дори не са отбелязани в действащия досега Закон за радио и телевизия. Нашата парламентарна група подкрепя предложения от господин Рашидов Законопроект. Но според нас отделяне на 10% от и без това недостатъчния Проект за бюджет 2019 г. ще доведе до още по-големи затруднения във финансирането работата на БНР. Затова ние предложихме да се направи промяна в рамката на бюджет 2019 г. за БНР с 5 млн. лв. и вече сме го внесли пред Комисията по бюджет и финанси. Освен това ще направим предложение между двете четения за начин за разходване на приходите от дейността на тези виртуозни състави, така че да не противоречи на Закона за публичните финанси, но и да не ги превърнем в търговски субекти, за да се отрази благоприятно на бъдещата им ефективна издръжка, запазвайки тяхната основна задача – да работят за опазване и съхранение за поколенията на огромното музикално богатство на България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Има ли реплики? Няма. Преди да дам думата за следващи изказвания, колеги, искам да напомня, че след по-малко от осем минути изтича времето за редовно пленарно заседание днес. Имате думата, господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ, разбира се, също ще подкрепи този законопроект. Бих искал да благодаря на цялата Комисия по културата и на всички нейни членове за конструктивното поведение в този процес. Да благодаря и на ръководството на оркестрите в Българското национално радио, които също много смислено и много конструктивно участваха в тези дискусии, които бяха важни, защото това, което се променя практически, е да се каже една очевидна истина. Истината е, че в Българското национално радио има оркестри, има музиканти – нещо, което не беше залегнало досега в Закона. Тези музиканти и тези оркестри заслужават финансиране, заслужават да бъдат най-малкото уважени от законодателя. Това предполагам е била идеята на господин Рашидов, който е вносител на това предложение. Оттук нататък се надявам музикантите и хората, които работят в тези оркестри, да бъдат спокойни за бъдещето на тези състави, които действително са едни от най-добрите в България и които заслужават повече. С това съм съгласен с колегите от БСП. Ние ще се стараем и занапред да им осигурим максимални възможности за работа. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Реплики има ли? ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е реплика – изказване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказване, господин Рашидов. Имаме пет минути до края. (Реплики.) ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ) Уважаеми господин Председател, колеги! Изказването ми е свързано с нещо, което е много положително. Първо, искам да благодаря на всички парламентарни групи, които участват в Комисията по културата, за това, че е една от може би най работеща и добре подбрана, консолидирана в името на българската култура. Благодарността ми идва от това, че когато става въпрос за съдбата на националната ни култура и духовност, тези хора – всички до един, се държат изключително отговорно. Аз не мога да не бъда като председател на тази комисия, доволен от работата на тази комисия, защото отношението и мнението на хората, чийто живот касае всичко, което правим като законопроекти, е много добро към тази комисия. Позволявам си още веднъж да Ви благодаря за консенсусната работа, отговорната работа и това, че българската култура е може би брилянтът на нашето общество, бисерът, който свети, и е прекрасно, че там не политизираме безкрайно много нещата, тъй като касаят националната ни и култура, и духовност, и самочувствие, и достойнство. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от народния представител Вежди Рашидов. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Уважаеми народни представители, следващо редовно пленарно заседание е на 15 ноември 2018 г., 9,00 ч., съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Закрито в 13,57 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов Слави Нецов

Народните представители от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушаха ръководството на Министерството на околната среда и водите във връзка с текущото състояние и напредъка по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. В рамките на дискусията бяха обсъдени проектите и съответно рисковете за тяхното изпълнение по приоритетните оси на програмата.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов съобщи, че до момента обявените процедури заемат 99 на сто от бюджета на оперативната програма. По думите му са сключени договори за 99 проекта, които възлизат на около 40 на сто от целия бюджет. Нено Димов уточни, че платените суми на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) са 11,7 на сто, като се очаква до края на 2018 г. този процент да се увеличи.

По отношение на чистотата на атмоферния въздух се превиджа до края на годината да бъде обявена директна процедура. Бенефициенти ще бъдат седем общини, а финансирането е за около 110 млн. лева. Средствата са крайно недостатъчни, за да се реши този проблем, допълни той.

Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин постави въпроса за спряването с проблема със замръсения атмосферен въздух. Той попита дали е необходимо да се търсят различни източници на финансиране за подобряване на ситуацията.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов отговори, че има финансови инструменти, които не се използват от българските общини. Той добави, че местната власт може да кандидатства за финансиране и по други проекти и даде за пример програмата „Life”. По нея досега са кандидатствали София и Бургас и възможността техните проекти да бъдат одобрени е голяма, уточни Нено Димов. Министърът посочи, че това е единственият инструмент на Европейския съюз, който в рамките на следващия програмен период ще бъде с удвоен ресурс.

Заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Ивелина Василева подчерта, че в същината си ОП „Околна среда 2014 – 2020 г.“ е тежка програма с много предизвикателства, рискове и широк обхват на инвестиции. В отговор Нено Димов посочи, че рискът от потенциална загуба на средства по оперативната програма е намален с шест пъти.

Вашето министерство изпълнява най-трудната оперативна програма, подчерта заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Петър Петров, който попита дали в рамките на оперативната програма речните басейни могат да се разделят на общински и национални. Министър Нено Димов отговори, че кметовете на общини могат да бъдат бенефициенти, но според него по-сериозният проблем е извън населените места, защото областните управители не могат да се възползват от оперативните програми.

По време на заседанието на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове народните представители обсъдиха законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Внесените от Министерски съвет промени не бяха подкрепени.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов подчерта, че на първо място по замърсяване на въздуха с фини прахови частици е битовото отопление. След това е автомобилният транспорт, а на трето място промишлената индустрия. Според него горивата без сяра и пепел, както и тези с по-висока калоричност ще окажат положително влияние и ефект върху околната среда.

Министърът на околната среда и водите да внесе за приемане от Министерския съвет на Национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, реши Народното събрание, което прие на второ четене промени в Закона за опазване на околната среда. Националната програма е подготвена и предложена на обществено обсъждане.

С измененията в закона се облекчават процедурите по оценка на риска за околната среда при инвестиционно предложение. Дава се възможност възложителят да поиска обединена процедура при инвестиционно предложение, подлежащо на задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), комплексно разрешително и/или доклад за безопасност при предприятие с висок рисков потенциал. Досега всяка от процедурите отнемаше около шест месеца, а с обсъжданията и съгласуванията времето за трите процедури можеше да надхвърли две години. При обединена процедура срокът ще се намали значително, само с едно обществено обсъждане и само една възможност за обжалване, като компетентният орган е министърът на околната среда и водите.

Народното събрание прие на първо и второ четене промени в промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Те предвиждат военнослужещите вече да получават диференцирано заплащане - и за звание, и за длъжност. Действащата система за заплащане труда на военнослужещите не позволява диференциране при определянето на заплатите за различни длъжности в обхвата на едно и също военно звание, пише в мотивите си вносителят - Министерски съвет. Промяната ще даде възможност за справедливо оценяване на труда на отделните категории военнослужещи, се посочва още там.

Висшите училища имат право да привличат изявени специалисти от практиката с решение на съответния факултетен съвет, при условия и по ред, определени в правилника за дейността на университета, реши парламентът.

Народните представители приеха на второ четене промени в Закона за висшето образование, според които до 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационната степен "бакалавър" и до 20 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационната степен "магистър" могат да бъдат провеждани от изявени специалисти от практиката. Парламентът даде възможност в изпитните комисии за дипломиране да бъдат включени и представители на работодателите.