Счетоводен и данъчен справочник

Днес откриваме осмата сесия на 44-ото Народно събрание, тя няма как да не мине под знака на предстоящите местни избори, заяви председателят на парламента Цвета Караянчева на откриването на новата сесия. "В предизборна обстановка страстите се нажежават, а парламентарната трибуна често се използва от политическите партии за отправяне на политически послания. Надявам се обаче, въпреки противопоставянето, острите спорове и различните позиции, да запазим добрия тон, да се отнасяме с уважение помежду си, защото ние сме опоненти, но и колеги, и всички заедно представляваме българския народ", допълни още Цвета Караянчева. Нека покажем, че парламентът е отговорна институция и депутатите си вършат работата, както това правят българските граждани, призова тя.

Председателят на НС отбеляза, че след два дни ще отбелижим 134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия – една от най-светлите и значими дати в нашата история. Предстои ни дълъг път до постигането на общините ни цели и е необходимо единство между всички политически сили, институции и граждани, за да има утре богата и развита България в стабилна и сигурна Европа, посочи тя.

Новата сесия на Народното събрание беше открита с химна на Република България и с химна на Европейския съюз.

Президентът на Република България Румен Радев направи обръщение към народа и Народното събрание. Работата на парламента продължава с изявления от парламентарните групи за новия политически сезон.

04/09/2019 - 05/09/2019
1. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (Вносители: Александър Сабанов, и група народни представители 13.12.2018 г.).
2. Прекратяване пълномощията на народен представител (Подадена оставка от н. п. Иван Генов, 3.9.2019 г.).
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията (Вносител: Министерски съвет, 14.6.2019 г. Приет на първо гласуване на 17.7.2019 г.).
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (Вносител: Министерски съвет, 15.7.2019 г.).
5. Годишен доклад за младежта за 2018 г. (Вносител: Министерски съвет, 28.6.2019 г.).
6. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, приет от Народното събрание на 26 юли 2019 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 195 от 5 август 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България – точка първа за четвъртък, 5 септември, 2019 г.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча (Вносител: Александър Сабанов, 6.8.2019 г.) – точка втора за четвъртък, 5 септември, 2019 г.
8. Парламентарен контрол – точка трета за четвъртък, 5 септември 2019 г. от 11.00 ч.

Председателят на Народното събрание и председател на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) Цвета Караянчева изпрати покани за участие в Генералната асамблея през ноември в София до делегациите на държавите-членки на ПАЧИС. Това стана на среща с генералния секретар на ПАЧИС Асаф Хаджиев, който е на работно посещение в България във връзка с предстоящия форум.

На официална церемония на 20 юни 2019 г. в Баку председателят на българския парламент пое ротационното шестмесечно председателство на ПАЧИС. България е решена като председател на Асамблеята да допринесе за засилване на интерпарламентарното сътрудничество и да постигне съществени резултати в името на гражданите от нашия регион, подчерта на срещата Цвета Караянчева. Тя отбеляза, че страната ни подхожда сериозно и отговорно към темите, които ще бъдат обсъдени от парламентаристите от Черноморския регион по време на 54-ата Генерална асамблея на ПАЧИС в София през ноември. Организацията на форума в нашата столица вече напредва и вярвам, че ни предстои един ползотворен форум с участието на парламентаристи от всички държави-членки на организацията, добави председателят на Народното събрание.

Цвета Караянчева поздрави генералния секретар на ПАЧИС Асаф Хаджиев с преизбирането му на поста по време на Генералната асамблея на организацията в Баку.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен във връзка с необходимостта от пълно въвеждане в националното данъчно законодателство на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2017/952 на Съвета от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави.

В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за счетоводството.

 

Отговорна дирекция:  „Данъчна политика”
E-mail:

taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 02.9.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 02.10.2019 г.
На база на предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към август 2019 г. се очаква да бъде положително в размер на 1 104,2 млн. лв. (1,0 % от прогнозния БВП). На месечна база само за месец август бюджетното салдо по КФП е отрицателно. След приемане на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2019 г. и ратифицирането от Народното събрание на международните договори за закупуване на самолети F-16 Block 70, въоръжение и свързаните с него системи за дългосрочна експлоатация и поддръжка, както и цялостна подготовка на пилоти и помощен персонал, през месец август Министерството на отбраната преведе сумата в размер на 1,2 млрд. щатски долара по сметка на правителството на САЩ. С това българската страна изпълни ангажимента си по договорите, сключени по проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ за Военновъздушните сили на Република България и започна тяхното практическо изпълнение. Значителният размер на разходите за реализиране на този инвестиционен проект доведе до свиване на текущото превишение на приходите над разходите към края на август до около 1 % от прогнозния БВП. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към август 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 29 298,8 млн. лв., което е 66,8 % от годишния разчет. Спрямо август 2018 г. приходите по КФП нарастват с 3 323,1 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 1 930,7 млн. лв., неданъчните приходи нарастват с 1 102,1 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – с 290,3 млн. лева. В частта на неданъчните приходи основно се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2019 г. са в размер на 28 194,6 млн. лв., което е 60,9 % от годишния разчет[1]. За сравнение разходите по КФП към август 2018 г. бяха в размер на 23 587,7 млн. лева. Освен посочените по-горе разходи по бюджета на Министерството на отбраната, номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи и на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 903,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към август 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец септември 2019 г.   [1] Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019  г.)
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец юли 2019 г. е положително в размер на 3 223,6 млн. лв. (2,8 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 3 033,1 млн. лв. и по европейските средства в размер на 190,5 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към юли 2019 г. са в размер на 25 979,9 млн. лв. или 59,2 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 855,5 млн. лв. (13,2 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 576,9 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 20 488,6 млн. лв., което представлява 59,3 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 3 896,8 млн. лв. или 59,4 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 9 778,0 млн. лв., което е 59,5 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 6 463,2 млн. лв. или 59,7 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 3 151,9 млн. лв. (59,1 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 134,2 млн. лв. или 56,7 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 799,7 млн. лв. или 68,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 014,0 млн. лв., което представлява 57,9 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 041,7 млн. лв., което представлява 61,0 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към юли 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 449,6 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2019 г. възлизат на 22 756,3 млн. лв., което е 42,9 % от годишните разчети[1]. Съпоставени със същия период на предходната година разходите по КФП нарастват номинално с 10,8 на сто, което основно се дължи на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 21 483,3 млн. лв., което представлява 48,7 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юли 2019 г. са в размер на 19 632,7 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 833,5 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 17,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 461,2 млн. лв. или 68,9 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.07.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 811,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 31.07.2019 г. е 12,4 млрд. лв., в т.ч. 11,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 юли 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.     [1] Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.)