Счетоводен и данъчен справочник

 

От 01.01.2019 г. влезе в сила нов Закон за хората с увреждания (ЗХУ), а от  02.04.2019 г. Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ). В съответствие с чл. 51 от ЗХУ, както и в изпълнение на стратегическите и оперативни цели, заложени в Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г., за първи път в България се въвежда нова форма на заетост за хора с множество трайни увреждания - защитената заетост.

 

Основният документ, определящ условията и механизма за финансиране на проектен принцип създаването на центрове за защитена заетост със средства от държавния бюджет и регламентиран в чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания е Методика, утвърдена от Изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания (АХУ).  

 

В тази връзка е разработен  Проект на  Методика за финансиране на проекти за създаване на центрове за защитена заетост, в съответствие с новата правна рамка.

 

 


Дата на откриване: 08.7.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 07.8.2019 г.

br 2_2019Два експертни анализа от втория брой на информационния бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ) за 2019 г. ще привлекат вниманието на специализирана аудитория от финансисти, но и на по-широк кръг читатели.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание процедурно предложение за разместване на точки в Програмата ни за тази седмица. Предлагам точка шеста – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет, да стане първа точка за днешното заседание – 5 юли 2019 г. Точка девета – Изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България, с вносител Даниела Дариткова, да стане съответно точка втора за днешното заседание – 5 юли 2019 г. Предлагам изслушването на министъра да се проведе в рамките на парламентарния контрол. Веднага след като приключим точка първа, ще започне изслушването и парламентарният контрол. Моля, режим на гласуване. Гласували 150 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 31. Предложението е прието. Колеги, ще Ви запозная с едно съобщение. То е от заместник-председателя на парламентарната група на „БСП за България“ господин Драгомир Стойнев: „Уважаема госпожо Председател, на 2 юли 2019 г. Общото събрание на парламентарната група на „БСП за България“ гласува промени в ръководството на парламентарната група, както следва: Освобождава Антон Кутев като заместник-председател и член на ръководството. Освобождава Кристиан Вигенин като секретар и член на ръководството. Избира Пенчо Милков, Димитър Данчев и Александър Симов за секретари на парламентарната група. На основание чл. 14, ал. 2 от Правилника, моля промените да бъдат отразени в регистъра на Народното събрание.“ Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ. С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Александрова. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г. На свое заседание, проведено на 26 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на туризма – госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, и госпожа Екатерина Дацова – директор дирекция „Управление на морските плажове“. Законопроектът беше представен от госпожа Георгиева, която посочи, че с него се цели създаването на специална цялостна уредба на концесиите за услуга с обект морски плаж, като цялостната уредба трябва да е в специален закон, и допълни, че включването на процедурите по възлагане на концесия за услуга на морски плаж в обхвата на Закона за концесиите влиза в противоречие с чл. 10, т. 8 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, поради което е необходимо да бъде създаден режим за възлагане на концесия на морските плажове в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Тя отбеляза, че транспонирайки Директива 2014/23/ЕС в българското законодателство чрез Закона за концесиите, законодателят приравнява концесиите без трансграничен интерес с концесии с трансграничен интерес, чиято прогнозна стойност е над 5 548 000 евро. Предлага се концесиите да се отдават и контролират по улеснени правила и при гъвкаво национално законодателство. Госпожа Георгиева акцентира върху специалните закони, уреждащи концесиите, чийто обект е изключителна държавна собственост, и допълни, че точно поради специфичния предмет и съсредоточаването на обществения интерес се налага концесиите за морските плажове да бъдат уредени в специален закон, а именно в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Със Законопроекта се предлагат промени, засягащи възлагането на концесия, които се доближават максимално до правилата, разписани в Закона за концесиите, но съобразени със специфичните задължителни дейности по морските плажове и предоставянето на допълнителни услуги. С новия § 4 и с изменението на § 5 се цели преодоляване на законодателната празнота и уреждане на преходните периоди, в които е прието решение за откриване на процедура по реда на отменената Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за възлагане на концесии за морски плажове до влизането в сила на този закон. С настоящия законопроект се регулира сключването на договор за концесия за услуга на морски плаж, неговото изпълнение, изменение и прекратяване, както и сключването на договор с подизпълнител. Регламентира се и дейността по контрола по начин, който позволява ефективност при отчитането на изпълнението на изискванията. За неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за услуга на морски плаж, финансирането на дейността и Националния концесионен регистър, както и за обжалването на решенията на концедента, се предвижда да се прилага Законът за концесиите. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев и Крум Зарков. Господин Митев заяви, че няма да подкрепи внесения законопроект, като добави, че няма нужда от създаването на специален ред за възлагане на концесия на морските плажове. Господин Зарков посочи, че ще подкрепи внесения Законопроект поради създалия се правен вакуум след решението на Върховния административен съд, но отбеляза, че липсва устойчивост в правната уредба по отношение на възлагането на концесия на морските плажове. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. С Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае господин Ненков. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет На извънредно заседание, проведено на 2 юли 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма, и госпожа Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Ангелкова. Със Законопроекта се цели създаването на цялостна уредба на концесиите за морските плажове, като материята бъде включена в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, по аналогия със специфичната уредба в Закона за водите и в Закона за подземните богатства. С транспонирането на Директива 2014/23/ЕС в българското законодателство чрез Закона за концесиите, законодателят е приравнил режима на концесиите без трансграничен интерес с концесиите с трансграничен интерес, чиято прогнозна стойност е над 5 548 000 евро. Концесиите за морските плажове не биха могли да достигнат до такава сума. Поради това се предлага концесиите да се отдават и контролират по улеснени правила и при гъвкаво национално законодателство. Със Законопроекта се предлагат промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, засягащи възлагането на концесия на морски плажове, които се доближават максимално до правилата, разписани в Закона за концесиите, но съобразени със специфичните задължителни дейности по морските плажове и предоставянето на допълнителни услуги. Регламентира се и дейността по контрола по начин, който позволява ефективност при отчитането на изпълнението на изискванията. За неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за услуга на морски плаж, финансирането на дейността и Националния концесионен регистър, както и за обжалването на решенията на концедента, се предвижда да се прилага Законът за концесиите. С предложените промени се цели и преодоляване на законодателната празнота и уреждане на преходните периоди, в които е прието решение за откриване на процедура по реда на отменената Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за възлагане на концесии за морски плажове до влизането в сила на този закон. В хода на дискусията от страна на изказалите се народни представители бе изразена принципна подкрепа за Законопроекта, като същевременно бяха поставени и редица въпроси, на които отговориха представителите на Министерството на туризма. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за“, без „против” и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 3 юли 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32. На заседанието присъстваха: от Министерството на туризма – министър Николина Ангелкова, и Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“. Законопроектът бе представен от министър Николина Ангелкова. Според вносителя целта на предложения законопроект е създаването на специална цялостна уредба на концесиите за услуга с обект морски плаж; постигането на пълно съответствие с Директива 2014/23/ЕС; преодоляване на празноти и пропуски в Закона за концесиите; облекчение на административната тежест и създаване на възможност срокът на процедурите да бъде намален. Морските плажове попадат в изключенията по чл. 10, т. 8 от Директива 2014/23/ЕС, където изрично е посочено за кои услуги не се прилага последната. Включването на процедурите по възлагане на концесия за услуга на морски плаж в Закона за концесиите влиза в противоречие с чл. 10, т. 8 от Директива 2014/23/ЕС и затова е предложена препратка в Закона за концесиите към Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. В тази връзка се предлага създаването на нови разпоредби в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, като в нова глава „Възлагане на концесия за морски плаж“ са разписани нормите за условията за провеждане на открита процедура за определяне на концесионер; обектите, подлежащи на концесия; изисквания към концесионера; задълженията на министъра на туризма и на Министерски съвет в процеса; действията на Комисията за организацията и провеждането на откритата процедура; изисквания към документацията за концесия на морски плаж; правила за приключване или прекратяване на процедурата по концесиониране; изисквания към съдържанието на концесионния договор. В други нови глави са разписани разпоредбите за изпълнение на концесионния договор; договора за подизпълнение; изменението и прекратяването на концесионния договор; текущия контрол по изпълнението на сключените концесионни договори. В Законопроекта е предвидено четиридесет на сто от сумата на концесионното възнаграждение и четиридесет на сто от наемната цена да постъпват като приход по бюджета на Министерството на туризма. Очаква се настоящата промяна в нормативната уредба да създаде трайна бизнес среда и да бъде предпоставка за увеличаване на инвестициите в сектора „Туризъм“. Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „Обединени патриоти“ поставиха въпросите за категоризацията на плажовете, за цените на другите услуги по Черноморието, за общия брой на плажовете и отдадените под наем и концесия; за проблемите досега в процеса на концесионирането, за причините за слабия туристически сезон 2019 г. Народният представител Станислав Владимиров постави въпроса за ръста на туристите по Черноморието през последните години. Народният представител Димитър Бойчев изрази становище за необходимостта от категоризация на плажовете с оглед определяне на диференцирани цени с оглед атрактивността на плажовете. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, „против“ – 1 глас и „въздържали се“ – 3 гласа Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното СТАНОВИЩЕ: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Господин Шопов, след това господин Бойчев. Заповядайте, господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, темата не е нова за нас от „Атака“. Последното издание беше през 2014 – 2015 г., когато ние поддържахме тази позиция, която в момента се предлага да бъде възприета. Тогава и с нашите огромни усилия и мисля, благодарение най-вече на нашата позиция, беше променен процентът в разполагаемата и запазена част на морските брегове по плажовете. И от 80% свободната зона стана 50%, доколкото се спазва, разбира се, с огромни проблеми, но все пак много забележки могат да бъдат направени в тази връзка, но това беше тогава голям успех. Жалко е, че тогава не можа да бъде въведено сега предлаганото положение, защото много от проблемите, които съществуват в момента с цени, с уродливи явления, с любопитни случаи, пресата гърми, телевизиите показват сцени за баснословни суми за шезлонг, за чадър. Ако тогава държавата си беше здраво влязла в ролята, както това сега се предлага – да стопанисва и да се грижи за този свой актив, разбира се, нямаше да бъде така. Защото щеше да има контролни механизми – започва се с тях и в предлагания закон, и всичко това, което днес регламентираме, нямаше да остане на произвола на знайни и незнайни общински съвети и кметове, неясни общински съветници, сили, на някои от които това е, общо взето, една от последните мутренски територии, която е останала в страната и от която те трябва да бъдат изчистени. Това може да стане само с правилото: „повече държава“. И тук нашата позиция не е била случайна. Ние от „Атака“ винаги сме заявявали: „повече, повече държава“ в противовес на онова либералническо и много фатално за всички нас, българите, послание от началото на прехода: „по-малко държава“. Въпросът е силно идеологически – става въпрос за базисни виждания и понятия, въпрос на избор – доколко обществото ефективно чрез най-силния механизъм – лостовете на държавата, ще може да въздейства върху обществените отношения. По този начин и в тази връзка ние не можем да оставим нещата на самотек. Те бяха такива до този момент. Затова имаше плажове, които оставаха без концесионери, затова имаше войни между концесионери, войни между потребители и концесионери, затова се стигна до състоянието и положението, в което се намираме в настоящия момент. Но така е. Ние от „Атака“ предлагаме и даваме решение, от 15 години сме заявявали наши позиции, минава време, отначало тези наши послания, тези наши виждания се посрещат на нож. Виждате, идва на нашето, случва се. Благодаря Ви, госпожо Министър, за Вашите усилия в тази насока. Знаем, че не Ви беше лесно в това отношение. И сега има обструкции, и сега има опити нещата да останат същите, но се надявам днес пленарната зала да преодолее и да решим още един проблем пред държавата, защото от всички национални богатства и активи много малко ни останаха. Българските плажове са тези малко активи, които все още са ни останали. Хайде да се вземем в ръце и да се държим по отношение на тях като добри стопани. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов. Реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Бойчев, за изказване. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги, ние ще подкрепим така направените промени в Закона. Те са в контекста на изискванията на Директивата, както и да се направи един по-гъвкав режим за отдаване на плажовете на концесия. Според мен има нещо много важно, което допълнително трябва да се вкара в Закона и това е категоризацията на плажовете. Какво имам предвид? В нашето Черноморие има обособени около 270 плажа, от които около 144 са дадени под форма на концесии и под наем. Според мен, ако не се направи категоризацията, тези плажове ще останат пак толкова, които са дадени под някаква форма, а другите, които не са дадени, пак няма да се дадат. Какво имам предвид? В момента ценообразуването на плажовете е под една формула, мисълта ми е, че ценообразуването е еднакво за всички плажове. Дали са атрактивни или са плажове, които се намират на не толкова атрактивни места, формулата, по която се ценообразуват, е еднаква. Предлагаме на Министерството на помисли в тази посока да се направи, за да има много по-гъвкав режим при отдаването и да има възможност много повече плажове да се отдадат под концесия, да се направи категоризация, за да може, пак казвам, да има различно ценообразуване, защото е ясно, че има атрактивни плажове. Тези, които се намират в туристическите комплекси, тези, които се намират на територията на черноморските големи градове, те са по-атрактивни и, естествено, те са дадени и пак ще се дадат. Но плажове, които се намират на по-неатрактивни места, с това ценообразуване според мен няма как да се дадат, затова че това е много важно да се направи, да се направят различни категории плажове и оттам възможността да има различно ценообразуване. Искам да обърна внимание и на още един момент, който според нас е важен. Аз съм представител на Черноморски регион и пред мен са заявявали кметовете желанието си да вземат плажовете и под някаква форма да ги стопанисват – дали на концесия, дали под наем, но съответно те са поставени наравно с всички други участници към този момент и нямат възможност да вземат плажовете, така че според мен е важно да се помисли и в тази посока, защото има кметове, които имат, пак казвам, заявили са желание да стопанисват Черноморските плажове. В момента акцентът и по медиите и това, което гледаме, е различно ценообразуване, различно предлагане на шезлонги и на чадъри и съответно те не кореспондират с цената на леглото примерно в съответните региони. Аз мога да Ви дам един много добър пример от община Бургас, която стопанисваше четири години Централния плаж на Бургас. Услугата „шезлонг и чадър“ беше абсолютно безплатна, естествено, общината можеше да си го позволи. Много добре поддържан плаж, просто наистина плаж за пример и цялата възможност, която се дава да се поставят обекти, които да акумулират икономически приходи, беше заета със спортни съоръжения, в смисъл, че тази ивица, която се стопанисваше от община Бургас, не акумулираше никакви икономически приходи, а беше изключително в добра услуга, която се предоставяше на хората. С тази възможност, когато дадем възможност на общините да стопанисват плажовете, те могат да правят каквито намерят за добре политики и много по-гъвкаво могат да управляват плажовете. Затова искам да обърна внимание на Министерството наистина да се помисли в тази посока, защото Черноморските общини са общини с възможности и гъвкаво могат да управляват ресурсите. Естествено, плажовете са един от важните елементи в нашия летен туристически продукт, който предлагаме. Благодаря за вниманието. Ние ще подкрепим на първо четене промените, но обръщаме внимание на тези акценти, които, според нас, са важни и трябва да се направят. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Председател на Народното събрание! Преди повече от 20 години една група социолози – колеги от Университета, правехме едно маркетингово изследване с много голяма амбиция и хъс за потребителските нагласи, за потребителската култура, маркетингово изследване за Черноморското крайбрежие. И знаете, винаги покрай изследванията – формалната част на въпроса, когато си включен в този поток, научаваш и неофициална информация. Тогава, преди двадесет и няколко години, разбрахме нещо много интересно. Беше доста отдавна. Тогава пак имаше период, в който щяха да се дават на концесия плажове. Мисля, че ставаше въпрос за „Слънчев бряг“ и от дума на дума на чаша безалкохолно или бира с местните хора дълго преди да свърши концесията разбрахме, че Централната част на въпросния плаж е за едни момчета, Северната част е за други, а Южната е за трети момчета. Това сме го пропуснали, ние се занимавахме с маркетинг. Оказа се, след като излязоха конкурсите, че това е вярно – тези хора са знаели какво се случва. Оказа се, че много сериозни компании с опит в морското концесиониране от Смолян, София и Самоков тогава имаха честта да стопанисват тези плажове на концесия. Колеги, повече от 20 години по-късно разбрах, пак случайно, без да се интересувам, че ситуацията е същата. Тя не се е променила, само че в един момент има окрупняване… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата. Моля Ви да запазите тишина! АТАНАС КОСТАДИНОВ: ...Госпожо Министър, благодаря Ви, за предварителната среща с нашата парламентарна група. Полагате много големи усилия. Никой министър до момента по този начин не е подхождал към нас като опозиция. Ще Ви подкрепяме във всяко едно действие, но искам да Ви кажа, че, знаете метафората, ако преди години гущерът си е късал опашката, това, колеги, е било, когато гущерчето е било малко. Вече е дракон, който поглъща цели сектори от икономиката, включително и вчерашното гласуване. Госпожо Министър, колеги, ако не променим радикално и драматично принципа на управление и стопанисване на нещо, което е изключителна държавна собственост, а ние им учредяваме чрез концесията частни права за дълъг период от време, България ще изчезне от картата на туризма. Не знам какво да направим. Нека да го мислим, нека да мислим и на второ четене – да премахнем концесионирането на плажовете, да го дадем на общините. Не може да учредяваме върху изключителна държавна собственост частни вещни права за дълъг период от време, при положение че инвестицията не е толкова голяма. Едно е да имаш концесия за подземни богатства, второ е да е имаш концесия за добив на петрол, газ, а друго е да твърдиш, че ти трябва концесионер за чадъри и шезлонги, защото България ще загуби. Тя вече губи конкурентни предимства, дори работи в жестока конкуренция. Само на час път със самолет и на два часа път с автомобил има райски кътчета, госпожо Министър, в които няма бележка за 11,50 лв. за бутилка минерална вода. Само на час път със самолет! Нямаме право това, което природата е дала на страната ни, да го харчим, защото според мен всички зависимости от натрупването на капитала от началото на демократичните времена в България са се проектирали и са проектирани малко по-разширени в туризма на България. Знам, че събирате около 18 млн. лв. по мой спомен от концесионни договори, такси и вноски на годишна база от Черноморието. Да, но от другата страна стоят няколко милиарда приходи. Държавата трябва да реши важни ли са ѝ тези 18 млн. лв. или са ѝ важни повече няколкото милиарда, за които аз твърдя, че ако заедно намерим добрите решения, могат да станат в пъти повече. Това е конкурентното предимство на България, което ние харчим не знам в чия полза обаче. Ще Ви кажа защо ни трябва нов модел. Нов модел ни трябва и в здравеопазването, и в пътищата, и в социалната, и в регионалната политика, очевидно и в туризма. На нас ни трябва нов модел на държава, защото с това отношение към изключителната държавна собственост и това, което България има, няма да стигнем доникъде. В същото време считам, че не е работа на Министерството на туризма, госпожо Министър, в средата на сезона – през месец юли, първо, да се събирате и да мислите как да спасим сезона. Сезонът замина! Второ, няма как да правите проверки на хора с договори и да ги питате защо са им толкова ниски цените, след като техните вноски към държавата са доста високи. Ще Ви дам пример – гледах го по медиите, споделеното от няколко ползватели на плажове за големината на вноската и това, което дължат за сезона. В една свободна пазарна икономика никой контролен орган не може да проверява защо ти е толкова висока цената. В заключение да Ви кажа – абсолютно съм убеден, че пазарът ще подреди цените и там, където са високи, ще станат ниски, защото ще има конкуренция. Обаче, колеги, госпожо Министър, уважаеми народни представители, докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват. Всеки си мисли, че може от 20 години назад да изкара едни бързи пари през лятото на гърба на туристите, но това вече започва да става на гърба на държавата. Ако не вземем радикални мерки, включително да не се концесионира, а да се сключват договори под контрола на общините, които устойчиво да управляват, държавата да спазва и контролира как те управляват тези територии, смятам, че България ще е в началото на огромна загуба на конкурентно предимство. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Имаме ли реплики? Заповядайте, господин Данчев. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Костадинов, това, което пропуснахте може би да споменете във Вашето изказване, за което бих искал да Ви обърна внимание, е, че извън всичко това, което казахте, което, разбира се, е вярно и адмирирам във всяка една точка, е, че този закон, който разглеждаме днес, се променя всъщност за 13-и път за последните няколко години. Всеки закон, както знаете, трябва да урежда трайни обществени отношения. Питаме се какви са тези трайни обществени отношения, които се променят буквално по няколко пъти в годината. Разбира се, резултатите, за които говорихте и Вие, не са закъснели. Няма как да очакваме от бизнеса всяка година да се преориентира с по няколко промени в този закон. Само преди две седмици ние променихме Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и едни от членовете, които сега отново ще разглеждаме в този законопроект, са променени и редактирани няколко пъти в Комисията по регионална политика и в момента, както знаете, върху тях има наложено вето на Президента. Обръщам внимание – то е във връзка с това, което казахте, господин Костадинов, че плажът е ключът към летния туризъм, ключът към качеството и цената, която всички ние заплащаме за туристическата услуга по летните ни морски курорти. Затова когато тези плажове са мръсни, шумни, пренаселени, когато цените върху тях са непосилни за обикновения човек в нашата страна, за обикновения турист, тогава няма как да очакваме, че 5-звездните хотели по Черноморието ни и останалите туристически обекти ще бъдат запълнени и ще имат съответната натовареност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само едно изречение ми позволете, госпожо Председател! Обръщам внимание, че пропуснахте да споменете, че тази тема е от особен интерес и ще бъде под засилен контрол и наблюдение от страна на европейските органи. Защото освен всичко друго, плажната ивица се явява и външна граница на Европейския съюз. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев. Има ли втора реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Министър. Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Данчев, благодаря. За съжаление, трябва да Ви кажа следното. Когато и ние сме били на власт, не сме намерили най-правилните решения. Това трябва да кажем ясно, честно и отговорно. Имали сме възможност да решаваме този въпрос, но не сме излезли от този поток на мислене, който 20 години ни води към едни и същи резултати. Моя работа като член на опозицията е да критикувам действията на министъра, обаче е и наша работа да подкрепим всички разумни неща, които можем в момента заедно да направим. Ние тук се въздържаме по конкретните промени, но такива промени трябват, за да решим сега частично въпроса. Искам да помислим сериозно и на второ четене, а защо не и при следваща ревизия как да излезем от този модел. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Други изказвания? Процедура – госпожо Дариткова, заповядайте. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 9 май 2019 г., да бъде удължен със седем дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Други изказвания? Господин Ненков, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз се радвам, че все пак водим една продуктивна дискусия, тъй като отдаването на черноморските плажове и изобщо управлението на нашето Черноморско крайбрежие винаги е пораждало и е било повод за сериозни дискусии. Факт е и това, което преждеговорившите казаха, наистина има своето основание. Вярно е, че необходимият баланс и конкурентната среда, в която се намираме, безспорно играе голямо значение и е много трудно, въпреки сериозните усилия, които полага и Министерството на туризма, и изобщо държавата. Все по-трудно ще бъде да сме наистина конкурентни поради това, че хората могат свободно да пътуват навсякъде. С развитието особено на инфраструктурата, естествено, става още по-лесно един потребител да търси различни варианти за своето прекарване по време на летните отпуски. Факт е обаче, че държавата полага огромни усилия. Самият факт, че в момента има Министерството на туризма – нещо, което в годините нямаше, показва волята на държавата този сектор да бъде приоритетен. В унисон с това, което казвам, е и Законопроектът. Той цели именно по-гъвкава политика и дава възможност на Министерството на туризма да бъде по-гъвкаво от гледна точка на предоставянето на концесии за услуги за черноморските плажове. Предстоят – по памет от това, което беше в Комисията и това, което и министър Ангелкова беше предоставила като информация – 39 плажа трябва да бъдат предоставени в следващата 2020 г. на концесии. Има закони примерно Законът за ползването на минералните води, който е специализиран и е специално именно в тази насока; има Закон също за подземните богатства, който е специализиран по отношение на даването на концесии на тези природни богатства. Точно затова смятам и ще подкрепим Законопроекта, защото той от гледна точка на целесъобразност търси този необходим властови ресурс към Министерството на туризма – да бъде по-гъвкаво и да може много по-лесно в следващите месеци, ако щете, да стартира и довърши тези концесии, за които говоря, за да не стане така, че в един момент да се окажат редица плажове, както колегата Бойчев каза преди малко, които да бъдат нестопанисвани. Това респективно означава разходи за държавата. Точно обратното – разходите трябва да бъдат не за сметка на държавата, а за тези, които ще концесионират, а пък държавата да прибира приходи от това нещо, като запазва и необходимия баланс, все пак да има свободни зони и така нататък – това, за което винаги се е борила. Колегата Костадинов каза и аз вярвам, че в бъдеще конкуренцията ражда най-добрите условия. Убеден съм, че дори тези репортажи за концесионери за различни цени, с които всяко лято в началото на сезона се сблъскваме, в дългосрочен план това ще намалее. Защото просто конкуренцията на пазара е много силна – или ние ще се съобразим с нея, по-скоро икономическите оператори, или просто, колкото и да е висока цената на принадлежностите или услугите, които предоставят те, в крайна сметка ако нямат потребители, няма абсолютно никакво значение, нито ще спечелят от тази си дейност. Изключвайки съобразяването с Европейската директива, която вече беше цитирана, факт е, че плажовете не могат и няма как да бъдат сравнявани с отдаване на концесия за летище, пристанище или каквото и да било друго, нито пък представляват някакъв интерес за националната сигурност. Смятам, че за плажовете Министерството на туризма трябва да бъде по-гъвкаво и в по-съкратени срокове. Чисто юридически има и въпроси, възникнали с правен вакуум от гледна точка на концесии и процедури, които висят във въздуха, за които няма и ред, по който да бъдат довършени. Така че мисля, че Законопроектът е в правилната посока. Естествено, сигурно има какво да се желае между първо и второ гласуване, така че се надявам, така както започна продуктивната дискусия днес, такова е и желанието на колегите и в Комисията, да подкрепят Закона, да продължи, така че да се опитаме да направим един добре работещ закон, за да можем да дадем повече възможности и на Министерството на туризма да се справи с тази нелека задача и все по-зараждаща се конкуренция на този пазар. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г. Гласували 147 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 30. Предложението е прието. Благодаря на министър Ангелкова! Декларация от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – заповядайте, господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За мен е чест днес от името на Политическа партия ГЕРБ да честитя професионалния празник на служителите на Министерството на вътрешните работи. Днес не е обикновен професионален празник за Министерството на вътрешните работи – днес се навършват 140 години от неговото създаване. Днес всички онези момчета и момичета, служещи на България сега и преди, и във времето, които 365 дни в годината, 7 дни в седмицата, по 24 часа на денонощие се грижат за спокойствието на всички български граждани. Днес ние трябва да уважим техния труд с едно огромно благодаря и да им напомним, че тяхната служба в името на България е дълг и призвание! Да благодарим на техните семейства, които се лишават от тяхното присъствие и … (Шум и оживление.) Поне да запазим тишина в тяхна чест, защото за всеки от нас в залата, в семействата си, в родните си градове, по родните си места идва момент, в който разчита на тези момчета, на тези момичета и на тези служители. И ако днес ние тук не можем да покажем уважение към тях, не зная на какво разчитаме. Затова от името на Политическа партия ГЕРБ и от свое име искам да Ви благодаря и да Ви кажа, че изпитвам огромен респект към Вашата работа. Имам честта да Ви наричам колеги и за мен това е изключително важно. Благодаря Ви, колеги, че сте на своя пост дори и в момента. Благодаря! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев. Колеги, министър Ананиев пътува към Народното събрание. Понеже господин Манев изпревари госпожа Ангелкова, а тя искаше да каже няколко думи на народните представители, сега ѝ давам възможността, доколкото разбрах, да Ви благодари. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за продуктивната дискусия и за подкрепата на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите в частта за управлението и стопанисването на морските плажове. Изключително подкрепям всеки един от Вашите коментари. Именно вчера, след като всъщност проведохме поредната среща с представителите и на концесионерите, и на целия сектор на хотелиери и ресторантьори, които отговарят за предлагането на добър и качествен туристически продукт, се обединихме не само около идеята да стартираме един по-сериозен и стратегически дебат за цялостното развитие на българското Черноморие, защото не на парче отново да мислим в една посока дали трябва само да категоризираме плажовете и кои плажове, тъй като ние тази дискусия сме я обсъждали много пъти, а през призмата на това какви туристически продукти бихме искали да предлагаме по Черноморието, така че България да бъде конкурентна туристическа дестинация. Също така статутът на националните курорти е от огромно значение, защото те са имиджа на българския туризъм. Така че ще инициираме един много широк дебат с Вас, с всички заинтересовани страни и се надявам на активно участие и предложения, за да можем да начертаем стъпките, които са необходими и това каква законодателна промяна следва да се направи – в кои закони, за да не можем да работим на парче, а да имаме цялостен и устойчив подход, отчитайки това, което е направено през годините. Да, факт е, че има много проблеми, но факт е, че и много се направи. Това, което е важно, e да намерим баланса, за да имаме конкурентното и правилното развитие на българския туристически продукт по Черноморието, защото много ме е яд, когато виждам цялата тази негативна кампания, която изключително много се отразява на имиджа на българския туризъм. Много Ви благодаря за подкрепата и се надявам на ползотворна дискусия и предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, благодаря Ви, госпожо Министър. Видяхте резултата от гласуването, който регистрира подкрепата към Вас. Желаем успех! Уважаеми народни представители, в очакване сме на министъра на здравеопазването господин Ананиев и ще прекъснем докато дойде. В 10,00 ч. продължаваме с изслушването на министъра на здравеопазването. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ. Добре дошъл, господин Министър! Процедурата предполага вносителят на предложението за изслушване да изложи въпросите в рамките на пет минути. Доктор Дариткова, имате думата – заповядайте. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повод за днешното изслушване е създалото се напрежение както сред жителите на трите области Враца, Монтана и Видин, така и сред народните представители във връзка със заявено от Вас намерение за необходимост от преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ в Северозападния регион. В този смисъл искаме днес тук да се изясни ситуацията, от една страна, с възможностите за достъп на населението в този район до здравни услуги, а от друга страна, наистина с предизвикателствата, които стоят пред Министерството на здравеопазването, за това как може да се гарантира равнопоставеност на всички граждани в България по отношение на достъпа до медицинска помощ. Важно е проблемите да се разискват коректно, без политизиране и най-важно е да не се търсят решения, от които в дългосрочен план да няма ефект, защото системата на здравеопазване е изключително чувствителна. Тя не търпи нито резки движения, нито резки изказвания, нито политизиране. Най-лошото е, че когато се опитваме от такива проблеми да извличаме политически дивиденти, смятам, че това най-много вреди на приемането на рационални решения. Предизвикателствата наистина са сериозни, защото във времето ние не успяхме да гарантираме еднаква наличност на медицински специалисти, и лекари, и специалисти по здравни грижи във всички региони на страната. Смятам, че това е един от най-големите проблеми, върху който трябва да се замислим, защото именно с достатъчно на брой лекари и медицински сестри, акушерки, рехабилитатори може да се гарантира достъпа на населението. Останалите ангажименти по отношение на финансовото осигуряване – също са важни. В дискусията трябва да се чуе и какви мерки е предприело в това отношение Министерството на здравеопазването, но най-важното е наистина да очертаем в дългосрочен план как ще гарантираме услуга по отношение на болничната помощ само с оборот на пациенти, която, за съжаление, няма как да се финансира вече във времето. При една от последните ни срещи с представители на Сдружението на областните болници колегите с тревога подсказаха, че това, което са достигнали лечебните заведения като възможност за осигуряване на финансиране чрез оборот на пациенти, защото на този етап именно чрез хоспитализации и чрез прием на пациенти се финансират лечебните заведения, е максимумът. Тоест оттук нататък наистина трябва да се търсят може би и други по-гъвкави механизми, от една страна, да се гарантира наистина ефективността и качеството на работата на лечебните заведения, но, от друга страна, трябва да се гарантира и достъпът. Защото много е важно наистина да има гарантирано наличие на специалисти в най-малко отстояние от отделния пациент, които при необходимост да може да му гарантират услуга, която ще спаси живот или ще подпомогне здравословното му състояние. Надявам се днешната дискусия да успокои населението в Северозапада, надявам се от днешната дискусия да излязат полезни предложения, които може после да бъдат реализирани, и най-вече се надявам тук народните представители да се обединят в намерението си наистина системата на здравеопазване да стане еднакво достъпна за всички български граждани. Уважаеми господин Министър, имате възможност да направите първоначално изложение и после се надявам народните представители да направят днешната дискусия още по-ползотворна с уточняващи въпроси. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова. Уважаеми господин Министър, да припомня процедурата: имате възможност да направите изложението си по поставените въпроси в рамките на 10 минути. Искам да обърна внимание, че част от екипа на Министерството е на балкона и присъства на тази дискусия, което говори за отговорността и тежестта на тази дискусия. Благодаря за това, благодаря и на гостите! Имате думата, господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители! Какво показват накратко първо числата? По официални статистически данни към 31 декември 2018 г. общото население на област Видин, Враца и Монтана е 337 051 човека, което представлява 5,4% от общото население на страната. Разделено по възрастови групи е, както следва: нула години, тоест бебета – 2955 човека, или 0,8% от общото население на трите области; от нула до 17 години – 60 856 човека, или 16%; от 18 до 64 години – 217 721 човека, или 57,3%, и над 65 години – 98 474 души, или 27% от общото население в региона. Анализът на възрастовата група на населението показва, че в областите Видин, Враца и Монтана населението в младите възрасти от нула до 17 години е по-малко от средния показател за страната, а във високите възрасти – над 65 години, е значително по-голямо. Относителният дял на активното население във възрастовата група между 18 и 64 години в трите области е по-малък от средния за страната. Общият брой на лицата с непрекъснати здравноосигурителни права към 1 юни 2019 г. на трите области е 325 729 души, което е 5,5% от всички здравноосигурени лица в страната. По отношение на медицинския персонал. Общият брой на лекарите в трите области е 626, което е 3,7% от общия брой на лекарите на територията на страната. По области, съответно: област Видин – 105 лекаря, област Враца – 305 лекаря и област Монтана – 216 лекаря. Общият брой на медицинските специалисти по здравни грижи в трите области е 1352 души, което е 4,8% от общия брой медицински специалисти по здравни грижи на територията на страната. По области, съответно: област Видин – 196, област Враца – 631, и област Монтана – 525. По отношение на извънболничната помощ. Изпълняваните дейности в извънболничната медицинска помощ осигуряват базисни медицински услуги за населението, свързани с диагностиката и лечението в амбулаторни условия на преобладаващите заболеваемости от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания; заболявания на дихателната система, на храносмилателната система и други заболявания. По отношение на болничната помощ. На територията на област Враца, Видин и Монтана има 19 лечебни заведения за болнична помощ, в това число: три многопрофилни болници за активно лечение, тоест АД с над 50% държавно участие – по една във всеки областен град; шест общински многопрофилни болници за активно лечение; четири специализирани болници; три частни болници; един център за кожно-венерически заболявания; един център за психично здраве и един комплексен онкологичен център. По отношение на инвестициите. По бюджета за 2019 г. за МБАЛ „Света Петка“ – Видин, са планирани средства за капиталови разходи в размер на 570 хил. лв., за: закупуване на дигитален графичен рентгенов апарат – 380 хил. лв.; закупуване на автоплат за централната стерилизация и водноочистваща система – 140 хил. лв.; ремонт и обзавеждане на психиатричното отделение – 50 хил. лв. По бюджета на МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, са планирани средства за капиталови разходи в размер на 1 млн. 299 хил. 500 лв. за: ремонт на помещение за ангиограф – 59 500 лв.; за закупуването на самия ангиограф – 770 хил. лв.; за закупуване на хемодиализни апарати и хемодиализни кресла – 150 хил. лв.; ремонт и реконструкция на АГ отделението – 280 хил. лв., и закупуване на задължително минимално оборудване на съдебно-медицинското отделение – 40 хил. лв. По бюджета на МБАЛ – Монтана са планирани средства за капиталови разходи в размер на 310 хил. лв., за: доставки и монтаж на медицинска техника и оборудване за отделението по анестезиология и интензивно лечение и отделението по физикална и рехабилитационна медицина – 180 хил. лв.; ремонт и обзавеждане на психиатрично отделение – 130 хил. лв. Какво показаха срещите с ръководителите на лечебните заведения? Враца. Положителни са тенденциите и очакванията за ръст на приходите с над 30% още през следващото тримесечие след инсталиране на ангиографа и възобновяване на работата на отделението по съдова хирургия. След ремонта на Акушеро-гинекологичното отделение ще се увеличи капацитетът на работа и подобрят условията за реализиране на дейността и за пациентите, в това число в областта на онкологичната диагностика. Ще се търсят механизми за намиране на допълнителни лекари в звената по спешна медицина, образна диагностика и реанимация; ще се предприемат действия – чрез бъдещи инвестиции, за преместване на кожното отделение и за реализиране на неоперативните активи на болницата; ще се използва максимално потенциалът на специализантите – на този етап 19, в различните специалности и на специалистите по здравни грижи, които да постъпят директно от учебното заведение в болницата във Враца; водят се от страна на Министерството на здравеопазването и са в напреднала фаза преговорите за предоставяне на банков заем, с което ще се елиминират натрупаните проблеми в обслужването на останалите просрочени задължения към кредитори, които са над 8 млн. лв. Видин – чрез банков заем лечебното заведение е консолидирало размера на остатъчния дълг и той се обслужва равномерно, няма опасност от запори. Проблем обаче се очертава с медицинските специалисти, който е обвързан с липсата на приходи. При подобряване работата на лечебното заведение – чрез намиране на специалисти, лекари и специалисти по здравни грижи, потенциалните нови приходи ще осигурят възможност както за увеличаване на разходите за персонал, така и за подобряване на специализацията и квалификацията на лекарите. Поради недостиг на кадри например отделението по „Анестезия и реанимация“ не работи на пълен капацитет, както и отделенията по „Хирургия“ и „Образна диагностика“. Потенциал за развитие имат звената по „Физикална терапия“ и „Акушеро-гинекологично“ отделение, но също ключов фактор е наличието на подготвени кадри. Допълнително значение има и намаляването на раждаемостта. Към днешна дата от началото на годината е имало едва 100 раждания в болницата. Сериозен е недостигът на лекари в отделението по „Вътрешни болести“, „Физиатрия“ и „Белодробни болести“, но при сливането на двете отделения ще се даде възможност да се намерят медицински специалисти, които да оказват комплексно лечение на пациенти от сферата на вътрешните болести. Намирането на специализанти и нови лекари е от ключово значение за лечебното заведение, предвид силната конкурентна среда в извънболничната помощ и миграцията на кадри към други университетски и съседни центрове. В Монтана дейностите се развиват ефективно и в пълен капацитет, недостиг има единствено от уролози. Лечебното заведение е единственото в областта по отношение на редица дейности, които се оказват в структури от второ ниво на компетентност. Уважаеми дами и господа народни представители, от горепосочените данни и в резултат на проведените срещи с ръководителите на лечебните заведения в тези области могат да се изведат следните изводи: търсенето на решения за бъдещото на здравеопазването и в частност на болничната медицинска помощ е въпрос на провеждане на хоризонтална политика за цялата страна не само за лечебните заведения в цитираните области. Как работим в тази посока? До края на тази година ще има нови медицински стандарти, нови алгоритми на клиничните пътеки, нов Национален рамков договор за медицинските и денталните дейности за тригодишен период, правила за добра медицинска практика във всички сфери на медицината. Заедно с това чрез европейски средства ще инвестираме в линейки и строителство с цел укрепване на спешната медицинска помощ. Провеждаме нова политика в областта на специализациите, която съм представил и ще представям на Вашето внимание. Активно работим и с Министерството на образованието и науката за ежегодно увеличаване на приема за студенти по медицина и за професионалисти по здравни грижи. Ежедневно водя разговори с банкери и кредитори за погасяване на натрупаните в годините назад милиони левове просрочени задължения. Започнах дебат за нов модел в здравеопазването. Моля Ви, дайте шанс на здравеопазването да се излекува с общи усилия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Пристъпваме към въпроси от парламентарните групи. Първо, групата на партия ГЕРБ. Заповядайте, господин Александров. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Ананиев, искам да задам следния въпрос: моля Ви да дадете по-подробна информация за състоянието на лечебните заведения за болнична помощ в посочените три области – Монтана, Враца и Видин, тъй като това са области, заемащи немалка част като територия, а и както Вие казахте – около 370 хиляди жители, от които 325 хиляди са осигурени. Моля Ви да дадете по-подробна информация за лечебните заведения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров. Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор на въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Александров, уважаеми дами и господа народни представители! Общият леглови фонд към 31 декември 2018 г. е 2480 легла, което представлява 4,6% от общия леглови фонд в страната, което възлиза на 52 хиляди 663 легла. През 2018 г. през тези лечебни заведения са преминали 113 хиляди 708 пациенти, което представлява 4,6% от всички преминали болни в страната. Отчетът за болнична помощ на Националната здравно-осигурителна каса за 2018 г. показва, че 46 хиляди 862 пациенти са изпратени в други районни здравно-осигурителни каси: от Районна здравно-осигурителна каса – Видин, са насочени 10 хиляди 534 пациенти, което представлява 14% от лицата с непрекъснати здравно осигурителни права; от Районна здравно-осигурителна каса – Враца, са насочени 21 хиляди 783 пациенти, което представлява 15% от лицата с непрекъснати здравно осигурителни права; от Районна здравно-осигурителна каса – Монтана, са насочени 14 хиляди 575 пациенти или 13% от лицата с непрекъснати здравно-осигурителни права. В област Видин функционират две многопрофилни болници за активно лечение – областна болница в град Враца и общинска болница в град Белоградчик, с общ леглови фонд към 31 декември 2018 г. 335 легла, което представлява 0,6% от общия леглови фонд в страната. През 2018 г. през тези лечебни заведения са преминали 14 хиляди 909 пациенти, което представлява 0,6% от всички преминали болни в страната. Използваемостта на легловия фонд за 2018 г. в МБАЛ „Света Петка“ – Видин, е 63,5%, а в МБАЛ – Белоградчик, е 23,1%. В област Враца функционират три многопрофилни болници за активно лечение: областна болница в град Враца, общинска болница в град Бяла Слатина и такава в град Мездра; три специализирани болници – в град Роман, град Мездра и град Враца; Комплексен онкологичен център в град Враца и две частни болници в град Враца с общ леглови фонд към 31 декември 2918 г. 1181 легла, което представлява 2,2% от общия леглови фонд в страната. През 2018 г. през тези лечебни заведения са преминали 51 хиляди 823 пациенти, което представлява 2,1% от всички преминали болни в страната. Използваемостта на легловия фонд за 2018 г. е: на МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца – 64,5%; МБАЛ – Бяла Слатина – 53,4%; МБАЛ – Мездра – 67,3%; МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй – 41,5%; Комплексен онкологичен център – Враца – 78,1%; Първа частна МБАЛ – Враца – 81,5%, и СОБАЛ „Ралчеви“ – Враца – 66,8%. В област Монтана функционират три многопрофилни болници за активно лечение: областна болница в град Монтана и общински болници в град Берковица и град Лом; една специализирана болница в град Вършец; една частна болница в град Монтана с общ леглови фонд към 31 декември 2018 г. 964 легла, което представлява 1,8% от общия леглови фонд в страната. През 2018 г. през тези лечени заведения са преминали 46 хиляди 976 пациенти, което представлява 1,9% от всички преминали болни в страната. Използваемостта на легловия фонд през 2018 г. в Многопрофилна болница за активно лечение „Илиев“ – Монтана, е 69,2%; в МБАЛ – Берковица – 55,2%; в МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ – Лом – 65,3%; в „Свети Мина“ – филиал Вършец – 99,5%; МБАЛ „Сити клиник Свети Георги“ – Монтана – 65,4%. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Следва възможност за депутатите от парламентарната група на БСП. Заповядайте, господин Попов, имате думата. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, с голямо внимание слушах Вашите тези за състоянието и реализацията на процесите в здравната система в Република България. Основната дума, която се повтаряше, беше думичката „ще“. Не зная какво ще излезе като краен резултат от това „ще“, но аз искам със своя въпрос да Ви припомня няколко основополагащи принципа, които управляват, регулират и реализират – или поне би трябвало, здравеопазването в Република България. Три са основните стълба, а това са: правните норми, които регулират обществените отношения в сектора; специфичните познания и традиции на науките „Медицина“ и „Фармация“; и третият, разбира се, е финансовият ресурс, чрез който се реализират първите два стълба. С финансовия ресурс няма да Ви занимавам само ще спомена общоизвестната истина, че годишният финансов ресурс, постъпващ в Националната здравна система на база 2018 г., надхвърля 10 млрд. лв., като само публичният е над 5 млрд. лв. С няколко думи ще Ви припомня какво може да се направи сега, а не в бъдеще време, на база приетите от Народното събрание и разписани в Закона правни норми. В чл. 5, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето изрично е записано, че министърът на здравеопазването ръководи Националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения изрично е разписано, че потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Националната здравна карта, посредством която се осъществява национална здравна политика. Там е разписано и какъв е обхватът. Не на последно място изрично е разписано, че Националната здравна карта, в това число и областните, каквито са Видин, Враца и Монтана, се изработват на основата на методика, утвърдена от министъра на здравеопазването. Областните здравни карти съгласно чл. 30 от същия закон се създават след оценка на потребностите от спешна първична и специализирана извънболнична и болнична помощ. В Закона за здравното осигуряване също имате правомощия. Всичко изброено до тук, господин Министър, от правно-техническа гледна точка не създава ли реални условия за практическата реализация на чл. 52 от Конституцията на Република България, а именно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло): „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“? Затова моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: след като са налице правни норми и финансов ресурс, чрез който да бъдат реализирани конституционните права на гражданите, Вие не ги изпълнявате? Каква е причината? Не може да ги реализирате, не желаете или не Ви разрешават? Моля да ми отговорите на тези въпроси. Последно изречение. Ако считате, че съгласно сега действащата нормативна уредба нямате достатъчно правомощия да реализирате тези права, то какво предлагате? Знаете, че Министерският съвет има право и на законодателна инициатива. Наистина последно изречение. Хората, уважаеми господин Министър, от Видин, Враца и Монтана също са граждани на Република България и имат тези конституционни права. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ: Знаете, че в сферата на образованието има защитени училища и детски градини. Споделяте ли тази идея и за защитени болници в тези области? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов. Няколко последни изречения чухме, но беше важно да чуем обосновката. (Реплики.) Моля за спокойствие. Разбра се смисълът на въпроса, надявам се, че удължаването на времето допринесе за това. Уважаеми господин Министър, имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Попов, гражданите на трите области – Видин, Враца и Монтана, са еднакво важни и представляват еднаква грижа за българското правителство, въобще за българската политическа система, както всички останали граждани на територията на Република България. Изброихте добре всички тези нормативни актове, които посочват какви са моите ангажименти, но аз съм убеден, че от първия ден, в който поех ръководството на това Министерство, правя стъпка след стъпка за подобряване на системата в различни насоки. Вие знаете, че от един проект за реформиране на спешната медицинска помощ, който беше сложен на трупчета, ние го направихме ефективен и реален, и той в момента се изпълнява. На второ място, изградихме електронната система за централни и обществени поръчки на лекарствени продукти, която в момента набира количествата лекарства, които заявяват нашите лечебни заведения – държавни и общински, за двугодишен период от време. Освен това много успешно върви и големият проект по Националната здравно-информационна система, тоест въвеждането на електронното здравеопазване в България. Другите проекти, които ние изпълняваме, създават една солидна база за повишаване ефективността и контрола в системата на здравеопазването. Разбира се, че гражданите в тези три области – Видин, Враца и Монтана, имат право на равнопоставен достъп до качествено лечение – разбирайте равноправно, и го свържете с качествено лечение. Защото не е важно да имаме само една структура в даден регион, а тя да дава необходимото качество на лечение на тези граждани. Моите усилия са насочени така да структурираме здравния сектор, в това число и лечебните заведения за болнична помощ, че те да имат професионалния капацитет, тоест медицински персонал, апаратура и техника, която да лекува по начин, по който се лекуват гражданите на цяла Европа. Тоест равноправният достъп значи равноправен достъп и до качествено здравеопазване, а не просто да се осигури едно легло, в което българският гражданин да преспи седем дни и излекуван или неизлекуван да напусне болницата, да си вземе парите от Здравната каса и дотам да приключат нещата за лечебното заведение, но не и за гражданина, който е трябвало да получи необходимото качество на медицинското обслужване. В този дух бяха и моите разговори с директорите на трите лечебни заведения. В тези разговори ние стигнахме до извода, че няма нужда да се закриват отделения или клиники в лечебните заведения, а обратно – има нужда да се оптимизират и стабилизират тези отделения и клиники, като основният проблем, за съжаление, са човешкият ресурс и медицинските специалисти. И ние набелязахме конкретни мерки как може да бъде решен този проблем за всяка една от трите болници. Освен това, другият голям проблем, разбира се, е демографската криза и намаляването на хората, които преминават през лечебното заведение за получаване на медицинска помощ. Нещо повече. В болницата във Враца не само че няма да закриваме отделения и клиники, а ще възстановим инвазивната кардиология със закупуването на ангиографа и, разбира се, след като има инвазивна кардиология, трябва да се възстанови и отделението по съдова хирургия. Говорихме си за оптимизиране вътре в структурата на персонала, на отделенията, за повишаване ефективността от дейността на тези лечебни заведения и в никакъв случай, както на много места чух като обвинения, финансовите въпроси не са били на първо място. На първо място е бил гражданинът, пациентът и възможността да осигурим необходимия медицински персонал за това лечение, а както видяхте и от Инвестиционната програма, осигуряваме и необходим ресурс за обновяване на по-съвършена и модерна медицинска техника, с която да се лекуват нашите граждани от тези три региона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте, Докторе. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е да внесете малко яснота и в доболничната медицинска помощ в трите области. За болничната разбрахме – три сериозни държавни болници и няколко общински, които имат такава мрежа, която може да поеме пациентите на Северозапада, които и без това намаляват. Аз мисля, че нашата грижа основно трябва да бъде към държавните болници и към финансирането и финансовото подпомагането – било с капиталови разходи, било с други финансови лостове, защото и друг път съм го казвал, без тези 28 областни болници държавното здравеопазване не може да съществува. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Поповски. Заповядайте, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, на територията на област Видин има 61 лечебни заведения, изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в които практикуват 152 лекари по профила на всички основни медицински специалности. На територията на област Враца има 130 лечебни заведения и изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в които практикуват 189 лекари в обхвата на всички медицински специалности. На територията на област Монтана има 91 лечебни заведения и изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в които практикуват 202 лекари, отново по всички медицински специалности. Извънболничната помощ във всяка една от трите области е развита, като в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ в отделните населени места работят лекари и специалисти от над 20 медицински специалности, от които могат за пример да се посочат основни медицински специалности, като: вътрешни болести, кардиология, неврология, урология, акушерство и гинекология, гастроентерология, пневмология и дизартрия, педиатрия, онкология, ортопедия, травматология, очни болести, нефрология и други. Изпълняваните от тези лекари специалисти извънболнични медицински дейности, осигуряват базисни медицински услуги за населението, свързани с диагностиката и лечението в амбулаторни условия на преобладаващата заболеваемост от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, заболявания на дихателната система, на храносмилателната система и така нататък. В специализираната извънболнична помощ функционират и медико-диагностични лаборатории, които осъществяват клинико-лабораторни и микробиологични изследвания, както и образни изследвания за нуждите на диагностиката. Високите стойности на регистрирани онкологични заболявания, както и на трайна инвалидност, които се наблюдават и в трите области, ниската използваемост на леглата, големият брой пациенти, насочени към други РЗОК, показват, че ефективността на медицинските услуги може да се подобри независимо от обезпечеността с инфраструктура. Първичната медицинска помощ също е осигурена. Област Видин. На територията на област Видин има разкрити общо 55 групови и индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ, от които 48 броя индивидуални, и седем броя групови практики, от тях 25 практики са с неблагоприятни условия. Броят практики, на които НЗОК е заплащала суми за осигуряване на постоянен, денонощен достъп, са 55. Броят общопрактикуващи лекари е 61, броят на здравноосигурените лица, регистрирани при личен лекар, е 74 316 души, като на един общопрактикуващ лекар се пада средно по 1218 лица. Област Враца. На територията на област Враца има разкрити общо 97 групови и индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ, от които 95 броя индивидуални, и два броя групови практики, от тях 65 практики са с неблагоприятни условия. Броят практики, на които НЗОК е заплащала суми за осигуряване на постоянен денонощен достъп, са 95. Броят общопрактикуващи лекари е 99, броят на здравноосигурените лица, регистрирани при личен лекар, е 145 624, като на един общопрактикуващ лекар се падат 1470 лица. Област Монтана. На територията на област Монтана има разкрити общо 59 групови и индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ, от които 52 са индивидуални, и седем броя групови практики, от тях 49 практики са с неблагоприятни условия. Броят практики, на които НЗОК е заплащала суми за осигуряване на постоянен денонощен достъп, са 59. Броят общопрактикуващи лекари е 87, като броят на здравноосигурените лица, регистрирани при личния лекар, е 111 500, като на един общопрактикуващ лекар се падат 1281 лица. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Заповядайте, доктор Джафер. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, проблемите на здравеопазването в областите Видин, Враца и Монтана са еманация на проблемите в цялото ни здравеопазване – болно здравеопазване, което очаква своите радикални стъпки и реформи. Започвам с това, с което свършихте в основната си част от изложението: дайте шанс на здравеопазването в Северозападна България. Господин Министър, ако Вие кажете какво искате да направите, можем да дадем шанс на здравеопазването и на тези 380 000 души, които живеят в тези области, от които, забележете, 380 000 души очакват здравеопазване и лечение в тази част на България, като 110 хиляди – всеки трети, е лекуван в болница в предходната година. В момента заради Вашата идея, която еволюира, разбира се, през последните дни поставяме под въпрос какво ще се случи с тези лечебни заведения? Разберете притеснението на тези хора! Ето защо, ние искаме да разсъждаваме по принцип върху сгрешената философия, априори сгрешената идея, че най-важното в здравеопазването е да следим финансовия резултат, финансовата загуба или печалба. Министърът на здравеопазването има една основна задача – да осигури достъп до здравеопазване на хората, на населението, независимо къде живеят на територията на страната. Те не се интересуват нито от финансовите резултати, нито от това кое отделение е на загуба и кое не е, а се интересуват от това да имат достъп в рамките на тридесет минути до час, и да бъдат лекувани, когато имат нужда от това. Ето защо ние мислим, че задълбочаващите се регионални дисбаланси стават изключително сериозен проблем за системата и този случай показва тези дисбаланси. В един от отчетите на Здравната каса съвсем скоро пишеше, че примерно ако се отделят 30 лв. за лечение на глава от населението в региони, като Видин, Враца, Шумен, Разград, Силистра, тази сума е 380 лв. на глава от населението в София – огромен дисбаланс. Така че няма никакво значение дали болниците са държавни, общински или частни, важното е да дават услуга на населението. Но този дисбаланс не може вече да представлява подобие на пропаст. Ето защо ние смятаме, че основният проблем е с човешките ресурси. Тогава, когато имате анализ колко души са необходими по региони, по отделни специалности, ще имаме яснота в колко отделения могат да се повишат нивата на компетентност, колко повече средства могат да заработят, за да предлагат повече клинични пътеки и да разширят своята дейност. Моля Ви, кажете имате ли такъв анализ, защото дори Европа знае, че примерно през 2020 г. ще има недостиг от 970 000 медицински специалисти за цяла Европа? Имате ли анализ колко специалисти са ни необходими по специалности за Видин, Враца и Монтана? Това е въпросът, който искаме да зададем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Джафер. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема доктор Джафер, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя за втори път да кажа, че, осъществявайки своята функция като министър, в никакъв случай не поставям финансовите условия на първо място. Днес го казвам за втори път. И моля да се спре с тази спекулация, защото това го слушам и по сутрешни, и по вечерни блокове. За мен е важно населението на Република България да получи истинска здравна помощ. Това е най-важното. Все пак финансовият въпрос е важен и ще кажа защо. Защото десетилетия наред редица ръководства на Министерството на здравеопазването преди мен са натрупали дългове. Просрочените дългове вече са над 150 млн. лв., но аз трябва да изпия горчивата течност, аз трябва да изям горчивите плодове от тяхната дейност. И го правя! Правя го, защото всеки ден водя разговори с банките. Вече две седмици поред съм направил срещи с всичките банки в България, в това число и с Асоциацията на банките в България, за да направя с тях един възможен механизъм, едни финансови инструменти, с които да намаля тази тежест върху болниците. Каквато и оздравителна програма да направя, на която и да е болница, когато тече 10-процентната наказателна лихва, нищо не е в състояние да помогне на тези болници и да спаси финансовото им състояние. Имам увереността, че ще вляза в Асоциацията на банките в България и ще го гледаме този проблем комплексно. На първо място стоят двете болници в Северозападния регион – болниците във Видин и във Враца. Там сме в много напреднала фаза на разговори. Така че нито за момент не пренебрегвам каквато и да е от причините, довели до това състояние на лечебните заведения за болнична помощ. Да, права сте, че трябва да има визия за развитие на здравеопазването. Още сега ще Ви поканя – остава може би малко повече от седмица: на 15 юли ще представя здравноосигурителния модел, който да обсъдим, надявам се за последно, след което ще запозная и правителството, и парламента по законоустановения нормативен ред, за да стане необходимата дискусия и на това високо политическо равнище. Така че имам своята визия накъде да вървим и съм убеден, че ще вървим по този път, който ще предложа. За анализа на медицинските специалисти – това е изключително тежък, много важен въпрос. Вие знаете, че ние няма как да не му дадем отговор, защото той е свързан с други два инструмента, които има министърът на здравеопазването, за осигуряване на човешкия ресурс в системата. Единият е Наредба № 1 за специализациите, другият е приемът на студенти във висшите учебни заведения и на професионалистите по здравни грижи. Понеже Наредбата ще стане публично достояние следващата седмица, за да можем да направим съответната заявка за новата учебна година, ние сме възложили на нашия Национален център за обществено здраве и анализи до края на следващата седмица да направи този анализ. Националният център има такъв анализ, който е представен в началото, когато заех този пост, но аз мисля, че той с всеки изминат месец се променя, а искам да бъде адекватен, като посочи най-актуалните цифри (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които ние трябва да заявим. Така че в най-скоро време, с влизането на Наредбата в сила, ние ще трябва да имаме един 10-годишен период, в който да знаем всяка година колко студенти и специализанти ще влязат в обучение и колко ще излязат и ще влязат реално в нашите лечебни заведения. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Заповядайте, госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днешното изслушване, за съжаление, се превръща отново в констатация. Казвам го със съжаление, защото съм убедена, че всички колеги, които имат доста дълъг стаж в Народното събрание, и Вие сте наясно с проблемите в здравеопазването, които се трупат с години. Общо взето, ако трябва да обобщим, днес обсъждаме Северозападна България, а съвсем скоро може би ще Ви извикаме на изслушване за Стара Загора и Бургас. Ако няма визия – ние от ВОЛЯ си даваме сметка, че не е нужно да си вълшебник, но ако си министър на здравеопазването, трябва да имаш подкрепата – и го заявихме още когато Ви избирахме за министър на здравеопазването – на целия кабинет, абсолютната, силна политическа воля на цялото правителство. Проблемите се трупат с години, говорим многократно и в Комисията, и в пленарната зала. Още преди две години ние заявихме, че трябва да се направи спешен екшънплан за решаване на проблемите в здравеопазването. С удоволствие ще присъствам на срещата, която организирате, на кръглата маса, защото очакваме не просто модел, при който хората да дават повече или по-малко пари, а въобще модел за реформа в това здравеопазване. И всичко, което две години слушаме и говорим – да кажете точно със срокове: кога предвиждате електронната рецепта и електронните търгове. Всичко това се трупа. Нека си кажем истината. В момента има пореден случай – социалните мрежи са залети – за хора, които действително не са лежали в болница, а им се дават документи за четири дни престой. Имаме изключително много такива сигнали и докато не наложим контрол – Вие всъщност да наложите, защото Вие сте човекът, от който се очаква това – на явното източване на средства от здравеопазването и явно от силните интереси, които не Ви позволяват да го направите в пълна степен, да бъдем искрени и да си поставим проблема на масата. Тези проблеми ще се задълбочават. И не Вие точно пиете горчивата чаша – аз съм убедена, че се борите с някакви неща, а всички жители на Северозапада в момента, както казах, утре и в други градове, пият тази горчива чаша на всичките натрупани проблеми в държавата. Моят въпрос към Вас е: на тази кръгла маса очаквате просто да обсъждаме, отново да констатираме и да отбелязваме какви са проблемите или ще ни представите наистина коренна реформа за промяна в здравната система в България? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за въпроса, госпожо Таскова. Уважаеми господин Министър, имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Таскова, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с конкретния въпрос, макар че преди това бяха казани и някои други неща. На 15 юли ще представя визията си за новия здравноосигурителен модел, който ще обхваща всички аспекти на промяна в системата на здравеопазването. Естествено, че ще има дебати, защото няма как да премине тази кръгла маса с едно „Да, ние сме съгласни“, защото всеки един от моделите, които представихме и на предишната кръгла маса, и този, който ще представя като предпочитан от нас, има своите добри, но има и своите лоши страни. Лоши страни – имам предвид от гледна точка на финансови потоци, ангажименти, взаимоотношения, които ще трябва да бъдат честно и откровено казани пред българските граждани, за да знаем оттук нататък как вървим напред. Бъдете убедена, че разговорът ще бъде наистина конструктивен, наистина честен, прозрачен, с ясни тенденции, с ясни резултати, които очакваме, за промяна, надявам се за добро, в системата на здравеопазването. Що се отнася до това, че е необходимо да се засили контролът в Националната здравноосигурителна каса и въобще в здравеопазването, това е така. Вие знаете, че ние създадохме Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на която бяха вменени редица нови контролни функции, взети по примера на европейски страни, в които контролът се осъществява изключително успешно. Надявам се това да даде резултат. А и моделът, който ще предложа на 15 юли, сам по себе си води до увеличаване на контролните функции на участниците в този здравноосигурителен процес. Можете да бъдете сигурна, че контролът за мен е изключително важен. Неефективното, нецелесъобразното, да не кажа друго, използване на средствата за мен е непростима грешка и аз ще се старая всички причини, които дават възможност това да се случва в този момент, да бъдат минимизирани, да не кажа – премахнати. Що се отнася до другите болници – искам да Ви кажа, че в последните две-три седмици направих обиколка в редица областни болници, срещнах се с всички директори, професионалисти по здравни грижи, главни, старши сестри и така нататък. Водихме изключително конструктивен диалог. Впечатлен съм от организацията и функционирането на редица от тези болници. Недейте да слагате под един знаменател всички областни болници – има такива, които работят прекрасно. Ако трябва да отделя онези, които имат нужда от специална подкрепа, те са четири-пет – болниците във Видин, Враца, Ловеч, Кюстендил, Хасково. Нека да спра дотук. Това са болниците, които са в най-затруднено положение – там отделяме специално внимание, използваме всички възможни инструменти, които има министърът на здравеопазването, за да можем да им помогнем. Водим разговори не само с банките – ежедневно водим разговори с кредиторите, разсрочваме задълженията на болниците, успяваме да постигнем договорка с тях да не блокират сметките на болниците, за да могат да изпълняват своите функции и хората да получават възнагражденията си. Всички инструменти, които имаме като налични, ги използваме. Ако преди година и половина, когато поех този пост, се говореше едва ли не за фалит на 20 или 50 болници, сега мисля, че не може да се говори за фалит. Има трудности, но ние ще ги преодолеем. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Нечленуващите в парламентарни групи народни представители имат възможност за въпрос. Ще има ли такъв? Господин Панчев, към Вас се обръщам. Няма да има въпрос. Преминаваме към втория кръг от въпроси. От името на парламентарната група на партия ГЕРБ – заповядайте, господин Събев. КРАСИМИР СЪБЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги народни представители! Вие отговорихте отчасти на моя въпрос, който съм подготвил, но искам като цяло да систематизираме: каква е осигуреността от лекари и специалисти по здравни грижи за тези три области – Видин, Враца и Монтана; и каква е възрастовата структура на работещите в системата на здравеопазването? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Събев. Уважаеми господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Събев, уважаеми дами и господа народни представители! Възрастовата структура на населението в областите Видин, Враца и Монтана от нула до 17 години е по-малка от средния показател за страната, а във високите възрасти – над 65 години, за съжаление, е значително по-голяма. Средното съотношение лекар – сестра е, както следва: област Видин – един лекар, 1,86 сестри; област Враца – 1 към 2,1; област Монтана – 1 към 2,43. За сравнение: съотношението лекар – сестра за страната е 1,64. Данните сочат, че и в трите области средното съотношение лекар – сестра е над средното за страната, като най-висок е показателят в област Монтана. И в трите области относителните дялове на лекарите под 35 години и на възраст между 35 и 44 години са по-ниски, а във възрастовите групи 55 – 64 и 65 плюс са по-високи от средните показатели за страната. Значителни са разликите при дела на лекарите под 35 години и във възрастовата група 55 – 64 години в област Видин спрямо националните показатели. По отношение на възрастовата структура на медицинските сестри данните сочат следното: най-много се откроява делът на медицинските специалисти по здравни грижи под 35 години – в област Видин – 2,7%, в област Враца относителните дялове на медицинските специалисти по здравни грижи под 35 години, и във възрастовата група 35 – 44 години са по-високи от средните за страната. В областите се наблюдава дефицит на лекари по следните специалности: в област Видин липсват лекари по специалности „Инфекциозни болести“, „Лъчелечение“, „Медицинска онкология“, „Гръдна хирургия“, „Детска хирургия“, „Кардиохирургия“, „Неврохирургия“, „Съдова хирургия“ и „Урология“, в област Враца липсват лекари по специалности „Гръдна хирургия“, „Кардиохирургия“, „Неврохирургия“ и „Съдова хирургия“, и в област Монтана липсват лекари по специалности „Кожни и венерически заболявания“, „Лъчелечение“, „Ревматология“, „Кардиохирургия“ и „Неврохирургия“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. От парламентарната група на БСП – доктор Найденова. Уважаема доктор Найденова, заповядайте да поставите въпроса. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Господин Министър, преди срещите си в областните болници на Северозападния район Вие заявихте две неща. Първо, необходимост от комплексно медицинско обслужване на регионален принцип, и второ, намерение за преструктуриране, промяна и окрупняване на тези болници. Ако за първото ние многократно сме пледирали като визия, без дори да е готова новата Регионална карта на България, то за второто събитията сами Ви изпревариха. Каквото било – било до тук. Всички така наречени оздравителни планове на ръководствата, мениджърите за стабилизация на областните болници във Видин, Враца и Монтана се оказаха недостатъчни. Налага се спешна намеса на държавата при все по-ясно разграничаване в понятието за собственост и мениджмънт, за собственик и работодател. Някой бе задал въпроса: защо непрекъснато говорим за лимити, ограничения и тревоги вместо да говорим за възможностите на тези болници? Като собственик днес декларирате незакриване на отделения, но утре може би отново ще поставите промяната за разглеждане. Превантивно си позволявам, господин Министър, да Ви обърна внимание върху това: всяка промяна – считайте преструктуриране, засяга цялата структура на една болница, и не само на една, оказва влияние на работещите там, на пациентите, доставчиците и на гражданите като цяло. Още незапочнал, процесът на промяна може да бъде забавен или затруднен. Това вече е налице – изчерпано търпение и заявление за намерение за напускане на работа. А това обезсмисля промяната в болниците и направеното няма да отговаря на предвиденото дори може да изложи областните болници на реален риск от невъзможност да извършват дейности и до неминуеми финансови загуби. Необходима е такава промяна, преструктуриране, която да постави основата на нов здравен консенсусен модел на здравеопазване – прозрачен, устойчив, адекватен и ефективен модел, който ще намали съществуващите рискове и ще преодолее колизиите между медицинските дейности при запазване на работните места на медицинските специалисти по местоживеене. Особеностите и при трите областни болници са различни – накъде ще се тръгне, оптимизиране и промяна на активите, преструктуриране на дългове, диверсификация на медицински дейности или всичко това заедно трябва да се реши на масата на разговори действително, господин Министър. И моят въпрос към Вас е: започна ли тази промяна – в скоби „преструктуриране“, защото буквалният превод на „преструктуриране“ значи „промяна“, нищо, че е взаимстван от икономическата терминология – започна ли от Вас, за да можете Вие, след тези обиколки в Северозападния район, най-бедният район, с най-многото проблеми, за да може това, което е започнало и Вие сте наясно със себе си, да го предадете и на останалите? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Найденова. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема доктор Найденова, уважаеми дами и господа народни представители! От цялото Ви изказване видях много неща, които съвпадат с моята визия и даже не виждам на какъв точно въпрос трябва да отговарям, но ако на финала трябва да взема последното Ви изречение – аз започнах с преструктурирането на всички държавни болници още от първия ден, в който станах министър. В рамките на два месеца ние направихме анализ на финансовото състояние, на човешките ресурси, на всички аспекти от дейността на болниците – на всичките над 60 държавни болници. Даже такъв анализ направихме и на общинските, а в контекста на регионалното планиране на здравните потребности ние нямаше как да не погледнем и частните болници. Но за нашите, държавните болници, за всяка една от тези болници направихме план за оптимизиране и преструктуриране на дейността и в повечето болници този план беше изпълнен, и те в момента стоят в много сериозно и финансово състояние, и осигурени с човешки ресурси, и без проблеми в осъществяване на медицинската дейност. В тези няколко болници, за които и Вие споменахте, наистина има проблем. Този проблем обаче не е хоризонтален. Този проблем има някакъв регионален характер и той е свързан с демографската криза, с напускането на населението в тези региони и с липсата на медицински специалисти. Този проблем е междуинституционален. Там има редица въпроси, които трябва да се решат от гледна точка на стандарта на живот и на хората в Северозападна България, а медицинските грижи са един от елементите, които трябва да се осъществят. Трябва комплекс от мерки и в областта на здравеопазването, и в много други социални и икономически дейности – мерки, които трябва да се предприемат. Да, аз го казах преди малко, и Вие го казахте: наистина трябва да се направи сериозен дебат по отношение на бъдещия здравноосигурителен модел. Аз затова Ви каня на срещата на 15 юли, за да поставим бъдещото развитие на здравеопазването на надпартийна основа, защото там няма партии в здравеопазването, макар че в Северозападния регион някои от проблемите са налични точно по тази причина. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте. РОСЕН ИВАНОВ (ОП): Господин Председател, уважаеми господин Министър! Искам да Ви задам един въпрос: разяснете ни какво е състоянието и финансовото осигуряване на Спешната медицинска помощ в региона Видин – Враца – Монтана? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването като конкретен бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ изпълнява голям инвестиционен проект в подкрепа развитието на системата на Спешната медицинска помощ. Част от одобрените дейности са следните. Конкретно по области, както пожелахте да Ви ги кажа, са предвидени следните дейности: в област Видин – предвижда се закупуване на девет броя линейки, по един за всеки действащ екип на територията на областта. Разпределение на линейките по вид: тип „С“ стандартна база – един брой, високопроходими – един брой, четири по четири – два броя, тип „Б“ стандартна база – пет броя. Разпределение на линейките по градове: Център за спешна медицинска помощ – Видин – четири броя, филиала в Белоградчик – два броя, филиала в Кула – един брой, филиала в Брегово – един брой, и филиала в Димово – един брой. Предвидени строително-ремонтни дейности на територията на област Видин: Спешно отделение в МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин – преустройство на съществуващите помещения; Център за спешна медицинска помощ – Белоградчик – преустройство на съществуващите помещения; в Кула – ново строителство, в Брегово – ново строителство, в Димово – ново строителство. Общата индикативна стойност на строително-ремонтните дейности за област Видин възлиза на близо 1 млн. 600 хил. лв. без ДДС. Област Враца – предвижда се закупуване на 12 броя линейки, по една за всеки действащ екип на територията на областта. Разпределението на линейките по вид: тип „С“ стандартна база – два броя, тип „Б“ високопроходими – един брой, тип „Б“ четири по четири – три броя, тип „Б“ стандартна база – шест броя. Разпределение на линейките по градове: в Центъра за спешна медицинска помощ – Враца – пет броя, във филиала Бяла Слатина – два броя, във филиала Оряхово – един брой, във филиала Мездра – един, и във филиалите Козлодуй, Криводол и Роман – по един. Предвидени строително-ремонтни дейности на територията на област Враца: Спешното отделение в МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца – преустройство на съществуващите помещения; във филиала в Бяла Слатина – преустройство на съществуващите помещения, във филиала в Оряхово – ново строителство, във филиала в Мездра – преустройство на съществуващите помещения, в Козлодуй – преустройство на съществуващите помещения, и в Криводол и Роман – ново строителство. Общата индикативна стойност на строително-ремонтните дейности за област Враца е 2 милиона без ДДС. Област Монтана – предвижда се закупуване на девет броя линейки – по една за всеки действащ екип на територията на областта, като разпределението на линейките по вид е, както следва: тип „С“ стандартна база – два броя, тип „Б“ високо проходими – един брой, тип „Б“ четири по четири – три броя, тип „Б“ стандартна база – три броя, като разпределението на линейките по градове е Центъра в Монтана – три броя, филиала в Лом – два броя, и филиалите в Берковица, Вълчедръм, Чипровци и Вършец – по един брой. Предвидени строително-ремонтни дейности на територията на област Монтана: Спешното отделение в МБАЛ „Стамен Илиев“ АД – Монтана – преустройство на съществуващото помещение, Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана – ново строителство, филиала в Лом преустройство на съществуващи помещения, филиала в Берковица – преустройство на съществуващи помещения, във филиала във Вълчедръм и Чипровци – ново строителство, и във филиала във Вършец – преустройство на съществуващи помещения. Общата индикативна стойност на строително-ремонтните дейности за област Монтана е близо 1 млн. 900 хил. лв. без ДДС. Предстои до края на месец юли да се обяви обществената поръчка за строително-ремонтни дейности за всички центрове за спешна медицинска помощ и техните филиали в Северозападния регион. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. От „Движението за права и свободи“ – доктор Адемов ще постави втори въпрос от името на групата. Имате думата, уважаеми доктор Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, в началото на Вашето изложение заявихте, че капиталовите разходи, които са направени в трите болници или в трите региона, са около два милиона лева. Няма нищо лошо в това, защото всички искат да работят при добри условия на труд, искат да работят с модерна съвременна апаратура. Оказва се обаче, че това не е достатъчно привлекателно за медицинските специалисти, за лекарите, които така или иначе като цялостен проблем на въпроса, свързан с човешките ресурси, не проявяват интерес към тези болници. На следващо място – една трета от населението на трите области е преминало през лечебните заведения за болнична помощ. Дори цялото население да премине, в рамките на една календарна година през лечебните заведения в трите области, няма как приходите в тези лечебни заведения да бъдат увеличени, така че да бъдат удовлетворени основателните претенции на лекарите и медицинските специалисти в тези лечебни заведения от по-високи възнаграждения. Друг е въпросът, че и с тези постъпления няма как да бъде решен въпросът, както Вие преди малко казахте, със заварените просрочени задължения на лечебните заведения. От тази гледна точка, преди една седмица Вие заявихте, че на базата на демографската картина, на базата на състоянието на човешките ресурси предлагате в лечебните заведения от Северозападна България преструктуриране, предлагате укрепване, предлагате стабилизиране. Това според мен е уместна мярка от гледна точка на демографската картина и от гледна точка на състоянието на човешките ресурси. След една седмица Вие заявихте, че се отказвате от тази идея, или променяте своето намерение и говорите за разкриване на нови структури във Враца, говорите за разкриване на две структури. Смятате ли, че могат да бъдат решени проблемите в Северозападна България – в трите болници, в тези лечебни заведения, които са в този Северозападен регион, преди да бъдат решени проблемите на здравеопазването в цяла България? Вече в Европа и в света се говори за персонализирана медицина – ние тук, все още говорим за регионализирана, едва ли не, медицина. Трудно можем да решим, според мен, проблемите в един регион, който и да е той, защото проблемите в Северозападна България не се различават от проблемите примерно в Североизточна България. Моят въпрос към Вас е: смятате ли, че въпросите в Северозападна България могат да бъдат решени в краткосрочен план, независимо от всичките проблеми в цялото здравеопазване? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Уважаеми господин Министър, заповядайте – имате възможност да поднесете своя отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми доктор Адемов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм напълно съгласен с Вас, доктор Адемов, че когато се търси промяната, трябва да се потърси промяната на хоризонтално равнище, тоест в цялата страна, защото повече от проблемите – над 90%, се явяват във всички лечебни заведения и за болнична помощ, и за извънболнична помощ. В Северозападния регион има някои особености, които трябва да ги отчетем заедно с общите правила и принципи, при които ние ще искаме да направим промяната в цялата страна. Ние натам сме насочили своите усилия и се надявам да постигнем необходимия резултат. В Северозападна България, както и Вие споменахте, населението намалява и, каквито и условия да осигурим, не може да се осигури финансовата стабилност на болницата без да има необходимия брой преминали болни, а ние не сме хората, които искаме да се увеличават болните, за да има повече приходи в дадената болница. Тоест там трябва да се търси някакъв по-специфичен механизъм, който да даде глътка въздух и възможност тези болници да функционират нормално и при тези демографски условия, и при липсата на лекари в този регион. Не съм се отказал от промяна в тези три лечебни заведения в Северозападна България. Ние вчера набелязахме на срещата с директорите конкретни мерки, които могат да действат в момента при съществуващата нормативна уредба. Това, което ще търсим като по-генерална промяна, ще стане, след като бъдат приети медицинските стандарти, алгоритмите на клиничните пътеки, сключването на новия Рамков договор. Освен това има и други фактори, които ще дадат отражение, като например Правилата за добра медицинска практика с новите неща, които ще ни дадат възможност с Наредба 1 за специализациите, тоест има един комплекс от неща, които ще се случат в най-скоро време и те ще бъдат в основата на промяната във функционирането и на тези три лечебни заведения, както и на всички останали, разбира се, в цялата страна. И в крайна сметка тези неща, за които говорих в контекста и на новия модел, считам, че тогава вече комплексно, хоризонтално, като национална политика ще предложим нашите мерки в съответните лечебни заведения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, втори въпрос ще има ли? Няма да има. Благодаря. От нечленуващите в парламентарна група народни представители – господин Панчев ще представи въпрос. Имате думата, уважаеми господин Панчев. СПАС ПАНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, преди няколко дни бях в община Вълчедръм. Вие информирахте, че предвиждате за спешната помощ в област Монтана да инвестирате средства за реконструкция и обновяване на съществуващата база. Спешната помощ във Вълчедръм е обща и за община Якимово. От много години не е извършван никакъв ремонт – има една линейка, която обслужва двете общини. В съответствие с водени разговори с бившето ръководство на Министерството на здравеопазването там е отреден терен, общинските съветници са гласували безвъзмездно предоставяне на терена на държавата за изграждане на нов спешен център, има и разрешение за строеж. И тъй като знам, че сега зрителите от двете общини наблюдават Вашите отговори, Ви моля да сте по-конкретен и да кажете: какво предстои до края на годината, могат ли те да очакват да се случи това, което е поето като ангажимент за изграждането на нов център и модернизацията му? Благодаря Ви предварително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Панчев. Уважаеми господин Министър, заповядайте, имате възможност да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Панчев, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко казах, че до края на месец юли ще бъдат обявени обществените поръчки за Северозападния район. С всички останали региони ние почти сме на финала и се надявам, някъде до края на месец август, да подготвим изискуемите документи за обявяване на обществената поръчка и за останалите райони на планиране. Така че дали ще станат до края на годината, не мога да кажа, защото в България, знаете, че всяка една обществена поръчка веднага се поставя под съмнение като се атакува пред Комисията за защита на конкуренцията, пред Върховния административен съд и така нататък, но това, което зависи от нас, като подготовка на материалите за обявяване на обществена поръчка, на заданието, усилено работим по него и скоро ще бъдем готови. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. С това приключихме с въпросите. Сега в същата поредност парламентарните групи ще имат възможност, да изразят отношение към получените отговори. От името на парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, уважаеми господин Тошев. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, хубав разговор – поредица от такива разговори, надявам се в скоро време да има и конкретни действия. Искам да Ви благодаря, господин Министър, от тази висока трибуна, защото само в порядъка на една седмица Вие проведохте две срещи с директорите на коментираните досега болници в трите области, както и днес водим този обстоен диалог. Важното е да подчертаем, че проблемите на трите области и на трите държавни болници са съвсем различни – то се вижда. Важно е да кажа като представител на Видинска област, че нямаме друга болница във Видин – нямаме частна, има една много малка общинска болница в Белоградчик, която почти не може да поема някакви сериозни функции, и мерките, които Вие предложихте, които тепърва ще обсъждаме и ще задействаме, са в краткосрочен и дългосрочен план. Това, което тук се коментира доста подробно, са основно мерки, които ще се задействат в малко по-дълъг времеви отрязък, но ние трябва да вземем краткосрочни мерки, защото положението във Видинската болница наистина е доста сложно. Искам да благодаря на колегите от всички парламентарни групи, които се изказаха, че не се политизираха въпросите. Тук не става въпрос за партийни позиции, става въпрос за решаване на проблеми, които са от доста сериозно естество и не касаят нито ГЕРБ, нито БСП, нито която и да е друга политическа сила. В конкретика – понеже темата беше политизирана в медиите, основно в протестите, които бяха организирани от някои активисти на БСП, не са в залата – искам да го подчертая, бяха изказани становища, че едва ли не промяната на ръководството във Видинската болница е нарушило нейната дейност и нейния баланс. Истината е, че промяната на ръководството се случи година и половина, след като последното правителство на Бойко Борисов пое управлението на държавата, и в резултат на недоброто ръководене на болницата, като част от проблемите, които сега трябва да решаваме, са наследени от това предишно ръководство. Ще спомена само няколко неща, а Вие трябва да ги знаете и в конкретика да ги чуят всички колеги. Примерно при предишното ръководство на болницата за две години и половина 29 лекари от Видин са напуснали болницата. Болницата беше с над един милион просрочени задължения – сега е на нула. Болницата беше сключила един договор, за който, между другото, вчера има осъдителна присъда в полза на болницата за инвазивната кардиология, с който на една фирма трябваше да ѝ се дават 30% от оборота на инвазивната кардиология. ФИЛИП ПОПОВ: (БСП за България, от място): Тридесет и осем. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да, 38 – благодаря. Така че нещата са доста сложни. Колеги, да Ви кажа, защо трудно се излиза от това положение. Шестдесет и пет процента медицинска дейност накрая на 2013 г. – 35 за странични дейности, сега в момента са точно обратно – 32% за медицински дейности, останалото са за някакви други неща. Данните са от миналата година. Бих искал да кажа няколко неща, които са важни и за трите области. Бих помолил колегите не само медицински работници, но и въобще хората, а аз се надявам, че това са всички колеги, които са ангажирани с нещата по отношение на здравеопазването в България и основно в Северозападна България, трябва да помислим тази нормативна уредба върши ли ни добра работа. Защото Вие споменахте, аз ще го кажа: колеги, във Видинската болница проблемът е, че няма кой да работи, няма кой да изкара парите. Ще дам конкретни цифри, конкретни числа. За сравнение с миналата година и това, което би трябвало Здравната каса да отпуска за извършена дейност, от месец януари до месец юни имаме от 65 до 200 хиляди лв. незаработени, 200 хиляди лв. за месец юни, а ще кажа и конкретно – 911 хиляди евентуално могат да бъдат изработени... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ...изработени са 713. 200 хил. лв. са 120 хил. лв. за заплати. Ако на калпак ги раздадем, са 500 лв. отгоре за заплати. Така че мисля, че трябва да помислим, господин Министър, за специализанти в болницата, за млади специалисти в болницата, за подобряване на условията, в които тези хора работят. Примерно имам вече договорка с кмета на общината, надявам се и с другите кметове от общините, да предоставяме общински жилища на млади специалисти, да предоставяме стипендии. Примерно аз от тази трибуна обещавам, че ще давам лични стипендии на студенти, които се изучават с обвързаност, за да дойдат да работят във Видин. Общинските съвети ще ги агитираме да си променят наредбите, за да могат да дават стипендии за обучение на студенти и така нататък. Към Вас, господин Министър – дайте да помислим, да насочим хора специално за видинската болница, за да има кой да заработва парите, които медицинските сестри с такова желание искат да заработят. Истината е, че лекарите заработват парите, а медицинските сестри помагат. Отново Ви благодаря за загрижеността. Продължаваме да действаме, господин Министър. Това не е нито началото, нито краят на разговорите и на действията по този въпрос. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев. От името на парламентарната група на БСП – заповядайте. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ще започна с риторичен въпрос към Вас: защо проведохте срещата на 26 юни тази година с управителите на трите болници – Видин, Враца и Монтана, както и с директорите на регионалните здравни инспекции на същите три града, не в региона, а в столицата?! Или част от оповестената от Вас обиколка из страната, за да подложите на обсъждане чакания от всички нас – лекари, медицински специалисти, така и от цялото общество, нов модел на финансиране на здравеопазването също ще се състои в столицата и ще бъдат посетени само няколко общини или области. След тази среща Вие оповестявате, че имате намерение и готовност да направите преструктуриране на областните болници във Видин, Монтана и Враца, закривайки нерентабилните им отделения с цел, цитирам Ви: „Да се гарантира цялостно и комплексно обслужване на населението в целия Северозападен регион“. С това си изказване Вие, господин Министър, привнесохте допълнително напрежение в системата на здравеопазването на този регион и усещането за несигурност за бъдещето на нейните изпълнители, така и за съществуването на болничните заведения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Позволете, доктор Тимчев, всъщност процедурата предвижда отношение към дадените отговори. ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Аз изразявам отношение, да, и от това, което чух. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинете, но задавате въпроси, на които министърът няма възможност… ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Те са риторични и не ме прекъсвайте, ако обичате. Искам да Ви кажа, че аз съм от системата. Години наред лекарите в общинските и областните болници чакат новия Рамков договор. Чакат новите лимити, които постепенно в годините се ограничаваха. Немърдащите цени на клиничните пътеки. И така, така, така с годините редуцирахте обема на дейност на общинските и областните болници; предизвика се напускането на много мои колеги от тези региони и здравеопазването се вкара в така наречената демографска катастрофа на такъв регион, какъвто е Северозападът. Последва реакция от нас, като парламентарна група, и с декларации изказахме своето категорично несъгласие с така оповестените от Вас мерки, за да се справите с проблемите на здравеопазването в региона. Поканихме Ви два пъти да дойдете в парламента да ни информирате и да внесете яснота по така направеното изявление – Вие не се отзовахте. Последваха местни реакции от страна на здравните работници и общинските съвети, дори и колективни оставки. От медиите разбираме за втора среща, която сте провели и на която казвате, че вече ще оптимизирате работата в нерентабилните отделения и тяхното окрупняване, дори говорите за откриване на нови. И тук е следващият ми риторичен въпрос, и пак да ми направите забележка: докога Вашият стил на работа ще е на „проба – грешка“? Да Ви кажа, този модел е пагубен за една такава консервативна система каквато е здравеопазването. Не можем да бъдем спокойни, защото в същото време в отделни общински и областни болници се случва същото, което остава скрито за обществото на България. За последните 10 години са затворени 18 общински болници, в последните години изчезват клинични отделения. Например в Дупница са закрити: отделението по Хемодиализа, предстои да се закрият отделенията по Ортопедия, Хирургия и евентуално АГ отделението. В болницата в Кюстендил през 2018 г. са закрити три отделения, от няколко дни е закрито и Инфекциозното отделение. От началото на работата на това Народно събрание ние сме инициирали и направили дебати по основни теми, свързани със здравеопазването – може би най-дискутираната тема в това Народно събрание. Винаги сме Ви предупреждавали, че този модел застрашава общинските болници, но ще засегне и областните болници, а те са гръбнакът на здравеопазването. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Кой модел?! ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Ами, нищо не се случва, господин Министър. Правили сме наши предложения. Не сме безразлични към процесите, които се извършват както в управлението на страната, така и в системата на здравеопазването в последните 10 години. Затова изготвихме и нашите предложения, които залегнаха в изготвената от нас „Визия за България“. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, обръщам се към Вас, народни представители! За нас и голяма част от обществото този модел на здравеопазване не е ефективен и не води до качествена и достъпна медицинска помощ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ние предлагаме нов. ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Този дебат върви от години, господин Министър, и всички заявяват, че са нужни дълбоки реформи в системата както в модела, така и в инициирането на системата. На всички ни е ясно, че освен обществен дебат, е нужно и политическо съгласие. За нас този момент е настъпил и затова предлагаме консултации и преговори между политическите партии в парламента за нов модел на здравеопазване на страната. Дължим го както на обществото, така и на работещите в системата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев. Дължа Ви извинение за прекъсването, но то беше наистина с цел да се ориентираме в процедурата. Не знаех, че задавате риторични въпроси и че това е Вашият похват. От името на „Обединени патриоти“ – доктор Калин Поповски, имате думата. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от изложението Ви разбрахме, че общо-взето мрежата от болници и доболнични заведения в трите региона е практически достатъчна да обслужи това население. Проблемите както навсякъде са в липсата на кадри – кадри няма – те изтичат към София и страната поради ниското възнаграждение, особено в държавните болници. Това, което се работи в центровете за спешна медицинска помощ, в спешните звена по Проекта, също е радващо – обновяването на автопарка, новите сгради и обновяването на старите сгради на тези центрове за спешна медицинска помощ, което е пряко задължение на държавата и на министъра на здравеопазването. Хубаво е, че този проект е в ход и от него се очакват много добри резултати. Моят съвет към Вас е, казвал съм го и друг път: максимално бързо заплатите на персонала да стигнат колективния трудов договор и тогава ще спре шумът в системата. Има финансови инструменти, с които държавата има възможност да помогне на тези болници, така че пожелавам Ви един скорошен успех в тази посока. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Поповски. От „Движението за права и свободи“ отношение към отговорите на министъра? Уважаема доктор Джафер, заповядайте, имате думата. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, протестите, както и колективната оставка на медицинските специалисти в Северозападна България, бяха отчаян опит да се привлече вниманието към проблемите на обслужването в този регион. Много често се казва, че болниците в България са много. Да, те са много, но те са много в София и в още три големи университетски града в България. Има огромен проблем с обслужването на населението в цели региони. Правилно беше подчертано, че днес, когато медицината предлага прецизна диагностика, персонализирана медицина, ние говорим за проблемите на географски райони, а не просто на областите и общините. Уважаеми колеги, ако Ви прави впечатление, и тук, в залата, има паметливи, ще си спомните – доскоро говорехме, че общинските болници практически са във фалит и в тежко финансово положение. От няколко години все по-упорито говорим за проблемите на областните болници, на държавните лечебни заведения. Дебатът, който проведохме днес, е важен. Господин Министър, Вие имате няколко механизма, чрез които да подпомогнете с конкретни неща лечебните заведения, на които Вие сте принципал, в Северозападна България. Тези механизми не са много, абстрахирайки се от общите глобални по-общи решения. Те са свързани с капиталови разходи и инвестиции, но и с инвестиции в човешките ресурси. Защото се оказва, че най-важното всъщност е дефицитът – кадровият дефицит, който трябва да бъде преодолян. Имате механизми, по които да го направите. Ние ще продължаваме да следим какво става с тази наредба за специализациите. Не може да бъде по-лесно един млад лекар да специализира в Германия, отколкото в България! Там има ярки корупционни схеми, те трябва да бъдат прекъснати и колегите да специализират специалностите, които искат. Вие трябва да решите приоритетите в областите, но трябва да сте наясно с този анализ за всяка една област. Ето, например във Видин няма частни структури, както се говори, че те конкурират и точат някакви пари. И въпреки всичко има огромен проблем. Другият проблем, върху който можете да влияете, е мениджмънтът. Областите Видин, Враца и Монтана са типичен пример как има общинска болница, която стои много по-добре от областна структура. Общинската болница в Лом, извинявайте, има много повече приходи и по-високи нива на компетентност. Има Вътрешно отделение, Хирургично отделение с урология и детска хирургия; Нервно отделение; АГ отделение, Детско отделение, има Ортопедия и травматология, Анестезиология и реанимация, отделение Уши, нос и гърло, Психиатрично, Инфекциозно, Физикална и рехабилитационна медицина, Хемодиализа второ ниво, Трансфузионна хематология трето ниво – нещо, което нямат болниците във Видин и Враца например. Във Видин в допълнение има едно Кардиологично отделение. Тоест мениджмънтът има значение – тези хора се назначават от Вас, така че има какво да се направи в тази посока. От друга страна, вижда се, че почти няма гъвкавост по отношение на точно този мениджмънт. Единствено монтанската болница, която стои много добре, прави стъпки през 2018 г. например за разкриване на допълнителни легла за продължително лечение, долекуване, палиативни грижи. Това е единствената болница, която има мултипрофилно спешно отделение, тоест там ръководството има мислене, което е свързано с актуалната ситуация. Тези хора, при тези демографски показатели, при положение че над 130 хиляди от това население е над 65 години и има нужда от подобен тип грижи, а дори не е отделение, което предлага активно лечение, ето възможности и перспективи, които трябва да се подкрепят от Министерството по отношение на ръководствата на тези лечебни заведения. Искам да Ви заявя, че ще продължим да подкрепяме Вашите усилия за осигуряване на по-добър достъп на населението в отдалечените и малки населени места, защото това е нашата категорична принципна позиция през годините и няма да бъде променена, включително за сметка на протекционизъм в това отношение. Сега има цели географски региони, в които достъпът – това конституционно записано право на достъп до здравеопазване, е просто фикция. Не може при 50% незаети практики на джипита, при неработещи отделения, при липса на звена за продължително лечение, хосписи и палиативни грижи да искаме и да мислим, че предлагаме услуга на населението такава, каквато това население очаква. Ще подкрепим категорично усилията Ви в тази посока, както и усилията Ви да промените здравноосигурителния модел; както усилията Ви да въведете електронно здравеопазване, защото се оказва, че това все още е една фикция; както усилията Ви да въведете стандарти в добри медицински практики, защото това е бъдещето. Медицината върви напред, предлага решения и лечения за много труднолечими болести – нещо, което беше немислимо доскоро, а ние говорим за това как цели райони има риск да останат въобще без единствените си отделения за лечение, без алтернатива и при подобни финансови и демографски проблеми. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Джафер. От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските родолюбци“? Госпожа Таскова ще изрази отношение към отговорите на министъра на здравеопазването. Имате думата. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност в рамките на изслушването трябваше да стане ясно за всички нас, народните представители, както и за обществото, актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България. Ако се ограничим само до това, считам че – да, получихме доста данни, доста цифри, доста статистики, разбрахме колко практики има, колко отделения, колко болници, но какво всъщност предизвика това изслушване – страхът на лекари и на хора, според мен. Какво трябва да излъчим като сигнал към обществото, което се вълнува от проблемите на здравеопазването в Северозападна България? Няма как да не сте разбрал, господин Министър, че в един момент лекарите започнаха да си задават въпроси, ако едното отделение, примерно по пулмология е във Видин, а това по гинекология е във Враца и дойде бременна с пневмония, къде точно трябва да бъде изпратена? Според мен целта на подобно изслушване е даване на сигнал към обществото, че няма да съществуват такива дилеми и Министерството на здравеопазването ще обезпечи здравните грижи и лечения на населението в района. Аз лично не разбрах какви са конкретните мерки, които вземате за това обезпечаване към този момент на населението в Северозападна България. Доста колеги присъстват в залата, включително и лекари. Може би разбират от управление на болници. Ако някой в момента ми изброи какви са конкретните мерки, аз ще бъда благодарна, но в тази връзка надали хората разбраха, затова Ви моля и Вас просто да гарантирате, че няма да остане нито един български гражданин в Северозападна България в случая, защото говорим за тези проблемни три болници, без адекватно здравеопазване и лечение. Това е моето отношение, защото за мен това е важното послание, което трябва да излъчим към хората. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Таскова. Не виждам от колегите, които не членуват в парламентарна група, някой да иска думата. С това приключихме процедурата по изслушване на министъра на здравеопазването относно актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България. Заповядайте за декларация. Господин Министър, след това ще продължим с парламентарния контрол. (Шум и реплики.) Слушаме Ви внимателно – декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте, господин Данчев. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, докато ГЕРБ и компания принудително ни държи в плен на сагата „Всичко по левче“, държавата ни се сгромоляса, тихомълком е провален още един ангажимент на властта – въвеждане в действие на тол системата. Хубава работа, ама, както се казва, гарантирана от ГЕРБ. Това се случва в момента, след като се разбра, че тол системата, като режим на таксуване на тежкотоварни автомобили по българските пътища, се отлага за пореден път. Уважаеми колеги от ГЕРБ, ние сме сигурни, че и на Вас вече Ви стана ясно как тази система и нейното реално въвеждане в действие са пълен хаос. Лошото е, че този хаос продължава да се разраства. Проблемът с вече на два пъти отлагания старт на тол системата просто е параван, зад който прозира натиск за интереси и прекрояване на апетитни части от тази система. Вие нямате нито амбицията, нито разумния ресурс да обясните защо се прокарват в 90-ата минута поредните промени в Закона и се обявява трета по ред дата за старт на тол системата. Кой от Вас ще дръзне да даде аргументирано обяснение защо се променя едва сега режимът за така наречените ДДД – доставчици на декларирани данни? Уж идеята бе точно те да подписват договори с Агенция „Пътна инфраструктура“, а сега изведнъж това ще се прави от посредниците между Агенцията „Пътна инфраструктура“ и потребителите, а именно така наречения национален доставчик на услуги. Някой трябва да се престраши и да признае, че зад завесата на този театър наднича една любима тема на ГЕРБ – комисионните. Уж системата на доставяне щеше да действа официално без комисионни, а изведнъж се промъкна как комисионната щяла да бъде 2% и компаниите, според последните промени, ще сключват договори именно с тези посредници. Внезапно с новите предложения за промени в Закона Агенция „Пътна инфраструктура“ рязко се отказва от събирането на тол такси и така открито и напълно необезпокоявано всички приходи се насочват през една единствена засега компания. Питаме: на кого още не му е ясно, че кучето е заровено в едни 50 млн. лв. за комисионни, разбира се, според прогнозните приходи от тол системата? Дори и след двукратно отлагане на старта на системата, държавата продължава да не е наясно с окончателния обхват на пътната мрежа, която ще влезе в режима на тол системата, а преговорите с бранша относно тарифата и обхвата непрекъснато се отлагат. Проспахте и последния обещан, дори лично от премиера, срок – 1 ноември, когато уж трябваше да заработи тол системата. За кой ли път чуваме полупризнанието как и тол полицията не била укрепена, а истината е – не, че не е укрепена, а че е смешна системата от полуработа и полуправила. По същество – пълен хаос е идеята Ви за начина на плащане. Няма обяснение защо отпадна досегашната идея камионите да плащат тол такси по избор и през маршрутни карти или GPS устройства. Продължава да не е ясно какви са мотивите, според които държавната агенция се освобождава изцяло от планираната и, между другото, препоръчана от Световната банка функция да събира тол такси и как така изведнъж няма капацитет да изпълнява тази работа. Хайде сега да се върнем пак на заровеното куче и да потърсим обяснението във финансовия ефект, а именно националните доставчици на услуги ще прибират до 7% комисионна от цената на винетките и на тол таксите, като приходите от вторите, разбира се, се очаква да са в пъти по-големи от тези за винетките. Според последните признания по този законопроект като годишен доход от тол такси се посочва цифрата 700 млн. лв. Да пресмятаме ли, че това значи как на година около 50 млн. лв. ще отиват в посредниците като официални комисионни? Фактът, че на GPS компаниите не се дава сами да функционират на пазара и така да спестят на държавата тези разходи, за нас също е съмнителен. Вие дори не знаете колко хора работят и са нужни на тази система и до момента. В началото бяха 23-ма, сетне станаха 68, сега цифрата набъбна до 629. В гъста мъгла е потънала и информацията за монтираните рамки за контрол на тол системата, така че, колеги, сроковете са Ви най-малкият проблем. И като сте тръгнали с дългосрочни – 1 март не Ви върши работа, кажете си направо 1 април! Вие така и така се шегувате с поредния закон, шегувате се с обещанията пред транспортния бранш, тъжна шега са Ви и пътищата, и приходите в бюджета, но законодателната Ви немощ е повече от сериозна и нямате умора да продължавате да го доказвате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев. Ще продължим с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода 28 юни – 4 юли 2019 г. няма. Имаме писмени отговори от: - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на три въпроса от народния представител Ирена Анастасова; - министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на три въпроса от народния представител Николай Цонков; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Николай Цонков; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Георги Вергиев и Николай Цонков; - министъра на здравеопазването на Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов и Илиян Тимчев; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Иван Димов Иванов; - министъра на правосъдието Данаил Кирилов на два въпроса от народния представител Филип Попов; - министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Александър Паунов; - министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Димитър Бойчев, последен писмен отговор. Започваме с въпросите към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател. Той ще отговори на питане от народния представител Крум Зарков относно икономическия модел, действащ в България и необходимостта от неговата промяна. За процедура – заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Обръщам се към Вас в тази процедура, като председател на Народното събрание, заместник-председател, във връзка със зададен от мен въпрос, уважаеми господин Председател на Събранието, до господин министър-председателя, касаещ авиоборбата с вредители – насекоми, комари, в градовете по поречието на река Дунав и други такива места, които са застрашени. Въпросът ми, уважаеми господин Председател, беше върнат от председателя на Народното събрание, като изпратен до министър-председателя, но не е по компетентност. Сега разбирам, че министър-председателят на заседание на Министерския съвет е обявил, заповядал за извършване на такава авиоборба, за което са отпуснати 2 млн. лв. Моят въпрос беше пренасочен към господин Горанов, който е в отпуск и очевидно не може да отговори на въпроса, въпреки че съм поискал и писмен отговор. Това, уважаеми господин Председател, показва като че ли липсата на координация между Народното събрание и Министерския съвет, от една страна, а от втора страна – това е един изключително важен проблем. В някои от общините е обявено вече бедствено положение. В Брегово днес обявиха бедствено положение поради тази причина. Министър Горанов не може да ми отговори. Моля да му обърнете внимание, както и на Министерството на финансите. Това, че е в почивка, не значи, че не може да се отговори поне писмено на въпрос на народен представител и то по такъв наистина важен за България, за половин България въпрос. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Между Народното събрание и Министерския съвет комуникацията е отлична. Що се отнася до изразеното отношение на министър-председателя, това само демонстрира неговата ангажираност към проблема. Действително беше пренасочен Вашият въпрос към Министерство на финансите по компетентност и това е съгласно нашия Правилник. Очакваме след взетите мерки след заседанието на Министерския съвет Вие да получите действително компетентен отговор на въпроса си. Заповядайте за процедура. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Това, което засегна, господин Председател, моят колега Филип Попов преди малко, също искам и аз да го отбележа и да го потвърдя. Представлявам областта, която има 34-километрова граница с река Дунав и четири общини в рамките на област Плевен се намират в нея. От три седмици съм задал въпрос към финансовия министър по абсолютно идентичен проблем, който е текущ и много чувствителен. Има масово сигнали, протести се проведоха в някои от селата – в Гулянци, миналата седмица… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура! Влезте в процедурата, уважаеми господин Бурджев. СТЕФАН БУРДЖЕВ: Процедурата е, че няма никаква индикация, освен някакви решения извън парламента и парламентарните механизми, които ние се стараем да използваме като депутати. Три седмици на въпроса ми няма никакъв отговор, а е текущ и чувствителен въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Доколкото разбирам, Вие бихте искали да получите отговор на въпроса си, а не е ли по-важно да се направи това, което се направи в Министерския съвет – да се вземат практически мерки и да се ликвидира проблемът? Вие ще получите също Вашия отговор. СТЕФАН БУРДЖЕВ: Нека да не го обръщаме на разговор. Обръщам Ви сериозно внимание на това да се работи ефективно по правилата, които парламентът е установил. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, че ми обръщате внимание. Аз бих Ви предложил внимателно да се запознаете с процедурата и изискванията към въпросите. Уважаеми господин Зарков, заповядайте, за да зададете Вашия въпрос към господин Дончев. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Целта на въпроса ми е да се опитам да ангажираме заедно Народното събрание с един дебат, който Вие се опитвахте да водите, и водите от определено време, а именно дебата за икономическия модел в България, такъв какъвто е към момента, как функционира и най-вече как трябва да бъде променен. Икономическият модел към момента в България се характеризира с ниските си производствени разходи, в това число ниски работни заплати, с крайна продукция с ниска добавена стойност и до голяма степен отговоря на привидния парадокс защо, въпреки че икономиката расте, въпреки че има параметри, които са по-скоро окуражителни, голяма част от българското население изпитва неудовлетворение по повод своя жизнен статус. В серия Ваши публични изяви Вие се обявихте за промяна на този модел именно в тази му част, и за неговото трансформиране от икономика на ишлеме, образно казано, в икономика на добавената стойност. Това са Ваши думи, уважаеми господин Вицепремиер. Публикувахте и статия в личния Ви блог, озаглавена „Време за икономическа трансформация“, където е отбелязано, че този процес на трансформация, освен че ще бъде движен от нормалните пазарни механизми, ще трябва да бъде насочван от държавата с оглед на неговото ускоряване, систематичност и мащабност. В този ред на мисли е и питането ми към Вас: до каква степен тези Ваши виждания са споделяни от целия Министерски съвет, включително от мнозинството, което го подкрепя в различните му параметри, планирани ли са конкретни действия от страна на правителството с оглед на тази крайно наложителна промяна? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Уважаеми господин Вицепремиер, имате думата за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, приветствам усилията да се води включително и парламентарен дебат по темата, защото от подобен разговор има нужда. Първо, темата не е нито теоретична, нито лабораторна. Второ, както самият Вие казахте или поне маркирахте тук, правителството и държавните институции имат определени ангажименти. Грешка ще бъде, ако затворим темата и я направим едва ли не ексклузивно занимание на държавните институции. Това трябва да бъде обществен процес. Откъде тръгваме? Ако погледнете числата, както и Вие маркирахте, ние дори имаме основание да бъдем доволни. Примерно брутният вътрешен продукт на България се е удвоил за последните 13 или 14 години. България частично се е реиндустриализирала. Делът на производството плюс строителството е 28,5%, което е по-високо, отколкото в редица други европейски държави. Ако направите анализ на структурата на експорта, вероятно ще забележите, че преди десетилетия основна част от експортните стоки са били по-скоро сувенири. В последните години, за радост, имаме все повече преработена продукция, машини, съоръжения, и това са окуражаващи сигнали. Големият проблем е друг – че факторите, които са движили всички тези процеси към момента: присъединяване към Общия пазар, политическа стабилизация, стабилна данъчна система, ниски разходи, в един момент ще загубят своята атрактивност по редица причини, включително и поради факта че в последните години разходите за труд растат понякога с над 10% на година. И простият въпрос е: какво ще се случи с тези производства, за които основната причина да бъдат тук са ниските разходи, включително и разходите за труд? Очевидният отговор, следвайки пазарната логика, е, че в един момент те ще се окажат неконкурентоспособни. Естествено, самият аз го бях казал – единият вариант е да чакаме пазарът да реагира. Той не търпи празни пространства и сигурно ще се намеси някой. Бих казал: работниците от една закрита фабрика, която вече няма логика и смисъл да съществува тук, биха отишли в друга, където добавената стойност, механизацията, автоматизацията на производството са по-високи. Аз считам, че държавата няма право да стои встрани от този процес, и ако естествената пазарна логика би следвала в тази посока, държавата трябва да се опита да ускори процесите. Какво трябва да направи държавата? На първо място, трябва да бъде изключително внимателна, защото световният опит познава много добри модели за икономическа трансформация, станали с участие на държавата, но наред с това световният опит познава и десетки примери за безумно похарчени средства в тази посока без особен ефект. Базисната логика е държавата да не финансира това, което може да се финансира от бизнеса, защото изместването на една частна инвестиция с публично финансиране е двойна щета – няма да обяснявам защо. Освен концепцията, която се опитах да предизвика дискусия, текат усилия в няколко посоки. Първата е целият пакет усилия в сферата на образованието. Няма да повтарям, вероятно сте запознати с голяма част от инициативите, включващи законодателни промени или чисто организационни мерки на колегите от Министерството на образованието – от входа на системата, гаранция, че няма да има отпаднали деца, през въвеждане на дуалното обучение плюс всички реформи, които предстоят в сферата на висшето образование. Втората тема е финансирането на разходите за приложна наука и иновации. Това е голяма тема, предвид факта че имаме амбицията да инвестираме в тази сфера много повече средства, отколкото досега, предвид характера на нуждите. С тази организационна структура, която имаме към момента – функции, разделени частично между Министерството на образованието и Министерството на икономиката, това не може да се случи по най-добрия начин. Ние трябва да обединим звената от двете министерства, които имат отговорности към процеса, в нова структура, на която това да бъде основен ангажимент – мислене, планиране на политики, писане на законодателство, писане на подзаконова нормативна база и изобщо организация на процеса по най-добрия начин, както е впрочем във всяка развита държава. Това се прави към момента – пишат се текстовете. Те в един момент няма как да не бъдат на вниманието на Народното събрание. Другата голяма тема е темата с традиционната бизнес инфраструктура. Към момента работна група готви промени в законодателството, свързани с регламентиране на това какво е индустриална зона, плюс опционално регламентиране на всички останали подобни типове инфраструктури – паркове, центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и така нататък. Основната темата не е регламентирането, макар че ако говорим за интензивна публична подкрепа, е хубаво да има законов регламент кое какво е. По-важният въпрос е друг. Опитваме се да направим такова предложение за промяна в законодателството, че когато се изграждат подобни съоръжения, примерно индустриална зона, голяма част от приложимите процедури по всички закони да бъдат играни адхок по отношение на цялата индустриална зона. Когато се появи инвеститор, той да може да получава разрешително за строеж вътре в зоната по най-късата и семпла процедура, защото от моя опит знам, че едно от нещата, които интересува инвеститорите, е времето. Навярно знаете, че понякога, особено ако решиш да осъществиш инвестиционно намерение върху земя, която към момента е за земеделски нужди, само при отреждането на земята плюс всички останали процедури, свързани с околна среда, със Закона за устройство на територията, могат да отнемат две години. Има инвеститори, които не могат да чакат такъв срок. Това е важно, защото България според мен има нужда от поне още десет нови индустриални зони. Не твърдя, че всички трябва да са държавни, но поне десет. Предвид факта че ние трябва да подкрепяме този процес, не е добре държавата директно да финансира мероприятие като индустриална зона. В целия свят това е потенциал, включително и за бизнес. Това е стопанско мероприятие и една такава зона трябва да се управлява професионално. Почти задължително е държавата да финансира всички съпътстващи мероприятия: път, вода, канал, газ – всичко, което е необходимо за нормалното функциониране на зоната. И да се върнем на основната тема – изключително премерена и прецизна трябва да е ролята на държавата. От една страна, тя трябва да помага, но трябва да помага умно. Дори в най-добре работещите държавни механизми в Западна Европа имаме празни паркове, индустриални зони, в които няма производство, или няма складове, или няма логистични центрове, а за тях е дадено публично финансиране – трябва да се пазим от това. Така, просто казано, са трите основни пакета мерки, но всичко започва от образованието. Икономика на по-високата добавена стойност означава кадри, адекватни на пазара на труда, означава млади специалисти, учени, експерти, които трябва да работят в тези предприятия. Разбира се, всичко тръгва от първи клас. Каква полза, че имаме няколко хиляди талантливи инженери, ако в същото време имаме деца, които са останали извън обхвата на образователната система?! От тях вероятно имаме нереализирани експерти, нереализирани работници, защо не и нереализирани инженери, така че най-важни са усилията на входа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер. Имате думата за два уточняващи въпроса. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер. Вие поставихте въпроса там, където му е мястото, а именно каква е ролята на държавата в целия този процес? Първо, бързам да се съглася, че това е дебат, който трябва да отиде отвъд политическата класа и трябва да стане най-малко общо кратно на всички публични дискусии от тук нататък. Държавата трябва да се намесва умно, трябва да се намесва, признавате Вие, и все пак според мен тя трябва да се намесва и по-смело. Естествено, че държавата не може просто да се абстрахира от този процес. Вие го признавате и набелязахте мерки, но всички тези мерки са или под, или над, или около пазара. Индустриална зона, която да фиксира границите, образование, което да подготви кадрите – всичко това са важни неща, които без никакво съмнение трябва да се направят. Мисля, че надценявате един елемент – тези естествени пазарни механизми, които според наслаганата теория трябва да доведат до общо благоденствие. Надценявате го въпреки всичко и подценявате неговите негативни страни. Така например на естествените пазарни механизми Вие отдавате във Вашия материал устойчивото повишаване на разходите на труд, в това число на възнагражденията. Има ли такова повишаване? Има. Достатъчно ли е? Съвсем не. Разходите за труд, които включват не само работната заплата, а и всички разходи, ангажирани в производствения процес от работодателите, остават далеч най-ниските в Европа, като според германското статистическо бюро в момента в България те са 5,3 евро на час, докато в първата, Дания, са осем пъти повече – 44,7. Средното ниво е 26,6. Казвам това не за да подчертая колко сме зле, а какъв марж все още имат работодателите, които разчитат единствено на това си конкурентно предимство. Тоест естественият пазарен механизъм, за който Вие говорите, също толкова естествено може да доведе до това – работодатели да натискат за запазване на сегашното статукво и да могат да се възползват от това си лесно конкурентно предимство възможно най-дълго време. Те трябва да бъдат ангажирани в този процес по друг начин. Бидейки в Общия европейски пазар, с тази ниска ставка влизаме в един омагьосан кръг, в който ниските доходи карат хората да излизат и да работят в чужбина, а от своя страна липсата на работна ръка става една от основните ни пречки за продължителен и устойчив растеж. Този омагьосан кръг не може да бъде прекъснат от пазара, той е създаден от този пазар. Тоест държавата трябва не само да се намесва вътре, не само да се намесва отстрани или около, тя трябва да намери начин умно, съгласен съм, без радикализъм да влезе и да бъде активен актьор в този процес. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. (Реплика от народния представител Стефан Бурджев.) Допълнителният ми въпрос е следният: кои са инструментите, с които държавата може не само да подпомага този процес, а и да смекчава негативните последици от функционирането на икономическия модел в България в момента? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. Процентно погледнато, уважаеми господин Бурджев, с повече от 50% съм увеличил времето на господин Зарков. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Зарков, тези работодатели, които разчитат на ниската цена на труда като основно конкурентно предимство, скоро ще останат без работници и без бизнес, просто казано. Продължавайки по темата – каква е ролята на държавата, доколкото не сме пазарни фундаменталисти, както уточнихме в началото, а твърдим, че само и единствено пазарът ще свърши цялата работа. Като започнем с фундаменталните неща, които ги пише във всеки учебник – каква е формулата за насърчаване на икономическото развитие, образование, инфраструктура, финансова стабилност, прогнозируема данъчна среда, по-добри администрации и по-ниска корупция, плюс всички фини настройки, които коментирахме в първата част на нашия разговор, включително ново законодателно регламентиране на иновационната инфраструктура и на традиционната бизнес инфраструктура; по какъв друг начин участва държавата? Тя дава пари. Напомням, че към момента имаме две програми – „Наука и образование за интелигентен растеж“, и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, които пряко финансират подобни мероприятия. Не дава малко пари, говоря за милиарди. Ще продължи да инвестира в същите тези приоритети като това категорично са двете програми, които ще бъдат с по-висок бюджет. Това е категорично, мога да Ви го заявя към момента. Държавата обаче трябва да го прави по най-добрия начин, защото публичното финансиране в тази сфера, както маркирах преди малко, невинаги е безспорно. Ние не бива да си позволяваме да даваме публично финансиране там, където има частен инвестиционен интерес. С това щетата е двойна. Първо, похарчили сме пари, второ, отместили сме една възможна частна инвестиция. Второ, голяма тема, маркирах я преди малко. Ние и към момента градим тринадесет, четиринадесет звена от иновационната инфраструктура – университети и институти на БАН. Надявам се това да станат добри проекти и да се изпълнят по най-добрия начин. Има куп отворени въпроси: това отделни атомарни звена ли ще бъдат, или по някакъв начин ще следват приоритетите на икономиката и на държавата; как ще се осигурява финансиране за бъдещата им работа? Аз по никакъв начин не оспорвам правото на екипи, учени да правят такива изследвания, каквито им е интересно в момента, но би било огромна грешка съществуващите звена и всички нови, които ще бъдат създадени, да не бъдат чувствителни към пулса на пазара – да не може един предприемач да отиде в лабораторията, която е изградена, да тества машина, материал, изделие, което той произвежда или иска да произведе, и затова да си плати, както е в целия цивилизован свят. Ето по отношение на тези фини настройки не сме извървели пътя докрай. Съгласявам се, че освен да свършим нашата работа под формата на организационни мерки, свършени от правителството, под формата на промяна в законодателството, най-важното е адекватният сигнал, че това е пътят. Докато не променим мисленето на мениджъри, собственици, ректори, нещата няма как да се получат. В крайна сметка нека да напомня, че промени в наредбите, в правилниците се правят от чиновниците и от администрацията. Ролята на политиците е да формулират силна идея, силна цел и послание, което да бъде възприето от всички. Последно, аз се постарах, макар че и преди съм се занимавал с темата, да намеря най-малкото общо кратно на страните, които са осъществили успешна икономическа трансформация, защото имаме различни примери и тук в Европа, и отвъд Океана, и в Азия – моделите са много различни, но най-малкото общо кратно между всички тези държави е следното: силно образование, публични финанси и, обърнете внимание, способност на обществото да се обедини около консенсусна цел. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Господин Зарков, заповядайте – имате думата да изразите отношение. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, преди да минем към фините настройки, подкрепям усилието Ви както за този разговор, така и за консенсус, но консенсус се намира лесно по отношение на целта – всички искаме да живеем по-добре. Спорът е: как да стигнем до нея? Този спор може да бъде полезен и той ще бъде полезен, защото ще влезне именно в този дух, който целите да предизвикате в различните мениджъри, в различните работодатели и работници. Защото, както е отбелязано и във Вашата разработка, идеята, че утре ще живеем по-добре тук, е изключително важна, за да се случи тази трансформация. Така че усилието трябва да бъде подкрепено. Ние в БСП също направихме такова усилие и сме изписали нашите предложения, включително и по фините настройки в документа „Визия за България“, където сме озаглавили този раздел „Нов път към устойчиво икономическо развитие“. Там говорим и за публичните инвестиции. В интерес на истината голяма част от добрите резултати, за които се спомена няколко пъти, идват именно от тях, включително по линия на еврофондовете. Вие нееднократно сте защитавал тезата колко са допринесли за растежа на брутния вътрешен продукт. И това е така. Споменавам го, за да не мислим, че само пазарът и единствено пазарът е този, който е плодотворен, и за социалното предприемачество не само като начин за подпомагане на хора в неравностойно положение, но като нов вид солидарна икономика, която не се занимава само с разпръскване на дивиденти по света, и за ролята на социалния диалог, където в България има какво да се желае както на национално ниво, така и по регионални, и браншови, и всички тези неща. Освен това, за да бъдат тези решения адекватни, ние трябва да видим и реалностите такива, каквито са извън теорията – българските и глобалните реалности, защото те ще ни накарат да не гледаме само в учебниците. Естествено, хубаво е да ги познаваме, но да се опитаме да мислим смело и отвъд тях. В българските реалности трудно ще продължим диалога „пазар – държава“ преди да си кажем ясно какъв точно е нашият пазар и каква точно е нашата държава, преди да признаем, че нашият пазар в огромни части от секторите си не е естествен, че там се създават непазарни отношения, че държавата често се явява – няма да използвам думата, но ще кажа – нечестна, и че връзката между пазар и държава много често е описана с атрибута на олигархия. Това са реалности и държавата също има отношение към тях – не Вие пряко като вицепремиер, но държавата. Но има и другия, глобалният аспект. Така както казвате, че българският икономически модел е стигнал своя таван, има хора, които казват, че и глобалният капитализъм, по начина, по който се развива, е достигнал до своята пределна точка. Неравенствата добиват чудовищни размери и предизвикват абсолютно непредвидими икономически, социални и политически последици. Поредната индустриална революция – цифровата, и развитието на изкуствения интелект, поставят под въпрос цялата конструкция на трудовия пазар и въпрос ни повече, ни по-малко от това: каква ще е икономическата роля на трудовия човек утре? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Накрая, екологичните предизвикателства, рискът от екокатаклизъм, непременно ще доведат до преосмисляне на базисни постулати на съвременния капитализъм – най-вече на смелата вяра, че всички живителни сили се изчерпват с непрекъснатата консумация и с вечния растеж. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ: Всички тези постулати, върху които са изградени много от учебниците и теориите на база на съвременната политика, са поставени под съмнение. Затова апелът ми към Вас и към всички, които са тук, които слушат и които ще вземат участие в този дебат, е да мислим, но не само да мислим, а да мислим смело, да мислим извън кутията, да мислим така, че да настигнем онези, които са ни изпреварили. Няма да настигнем държавите по-развити от нас, ако тичаме по същия път. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме апела Ви, господин Зарков. Просрочихме много времето. КРУМ ЗАРКОВ: Трябва ни по-пряк път. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Извинявайте, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Продължаваме със следващия въпрос, който отново е от народния представител Крум Зарков относно трудности при извършването на одит, тестване и сертификация на машините за гласуване, използвани при произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. Заповядайте, уважаеми господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Извинявайте, дами и господа народни представители, за просроченото време. Първата тема ми беше по-приятна от тази, господин Вицепремиер, но Ви задавам този въпрос, който е важен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Независимо дали са приятни, или по-малко приятни темите, има едно и също времево ограничение. Заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ: Съгласен съм, госпожо Председател. Взимам си бележка. Уважаеми господин Заместник-председател, при проведените наскоро евроизбори се установиха трудности при извършването на одит, тестване и сертификация на машините за гласуване така, както повелява, въведени с последните повели на Изборния кодекс. Именно чл. 18, ал. 1, изречение трето от този кодекс постановява, че Министерският съвет е този, който координира дейността на органите на изпълнителната власт във връзка с материално-техническото осигуряване на изборите. С Решение № 162 от 27 март тази година Министерският съвет възлага на Вас тази координация. Съгласно § 39, ал. 1 от „Преходните и заключителни разпоредби“ към последните изменения на Изборния кодекс, при тези избори машинно гласуване трябваше да се произведе в най-малко 3000 секции. Такова беше и решението на ЦИК в крайна сметка – 3000 секции. Централната избирателна комисия обаче беше затруднена от отказа на различни български институции, между които Българският институт за стандартизация, Българският институт по метрология, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Държавната агенция „Метрология и технически надзор“, да извършат одит, тестване и сертифициране на тези машини. В крайна сметка машинното гласуване се реализира благодарение на съдействието на Факултета по математика и информатика на Софийския университет и на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, които успяха да сертифицират машините наистина в екстремни срокове и часове преди тези машини да тръгнат по различните секции. С оглед на възложените Ви от Закона и горецитираното решение на Министерския съвет задължения, моля да ми отговорите: как оценявате действията на органите на изпълнителната власт и на Централната избирателна комисия по извършването на одит, тестване и сертифициране на машините за гласуване като част от материално-техническото осигуряване на преминалите избори за членове на Европейския парламент? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Уважаеми господин Вицепремиер, заповядайте – имате думата за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, това, което коментирате не е нещо, случило се за първи път. Същият модел, същият алгоритъм се случва в последните избори, когато имаме машини, едно. Две, не става дума за техническа инспекция. Става дума за сложен набор от мероприятия и мерки. Първо, те не са свързани само с машините като устройство, защото освен машини имаме смарт карти, специализирана термо хартия за печат, контролни разписки, USB флаш-носители и така нататък, но това са мероприятия в няколко посоки. Първо, опростено казано, за да бъде разбираемо, гаранции, че това, което се въвежда като вот, отговаря на това, което се произвежда след това като резултати, това, което се отчита. Гаранции, че машината не може, вследствие обичайни действия, да бъде извадена от строя, защото и такъв риск има, е една тема с особена чувствителност – гаранции, че машината няма шина, която предава данни в реално време с резултата от гласуването, и винаги е екстремно, защото след като машините бъдат осигурени от изпълнителя, времето до самия изборен процес е твърде късо и обичайно се прави от същия този екип. Напомням само, че в Изборния кодекс, в чл. 213, т. 17 е записано, че машинното гласуване се осъществява с помощта на електронни средства. Електронната система се проектира, осъществява и поддържа по начин, който позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи, което звучи хубаво, само че тук има няколко проблема. Първо, не е ясно какво е одит и проверка и изобщо не е ясно кой е упълномощен орган. Ние държавен орган, упълномощен да извършва подобни функции, нямаме. Второ, капацитет в държавен орган, който да извършва подобна дейност, нямаме. Няма държавен орган, който в закон да му е вменен подобен ангажимент, а също, за съжаление, няма държавен орган, който поради комплексността на мероприятието към момента има изграден капацитет да го извършва. На трето място, една тема с особена чувствителност. Ние, теоретично с Вас примерно, водейки една колегиална дискусия, бихме могли да определим някакъв държавен орган. Позволете ми да припомня, че всички правила на изборното законодателство са направени така, че изпълнителната власт да подпомага логистично процеса, но тя да стои встрани от него. Или казано на по-семпъл език – не бива да се случва така, че утре някой да каже, че еди-коя си структура на изпълнителната власт и на Министерския съвет нещо е пипала машините. Не трябва да даваме повод за подобен упрек, но основната причина, че нито по закон държавен орган има подобно право, правомощие или отговорности. Капацитетът е отделна тема. Всичко останало е тема на дебат и се случва това, което прецени уважаемото Народно събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Дончев. Господин Зарков, заповядайте за реплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, благодаря Ви за отговора. Да, не се случва за първи път, но миналия път, когато се случи и създаде проблем, две години никой нищо не направи, за да бъде решен. Създадоха се спорове и се върти на едно и също място, за да се стигне пак до определения проблем. Вие ясно обяснихте колко е сложно, колко технологии трябва да се направят и колко е важно, че всъщност тайната на вота и правото на хората да гласуват са на кантар, колко е деликатно, защото става дума за изпълнителната власт, всичко това е така. Въпросът е как да го направим, за да преодолеем всички тези предизвикателства? Изпълнителната власт неслучайно е ангажирана от Изборния кодекс в този процес, защото има случаи, когато логистиката трябва да бъде осигурена и да бъде подпомогнат ЦИК – орган, който е независим и избран с опредени функции, в преговорите с определени фирми например. Трябва да бъде подпомогнат ЦИК при решаването на тези толкова сложни и деликатни въпроси. Не става дума изпълнителната власт да работи с машините, нито изпълнителната власт да пипа самите машини. Става дума да се прецени дали има орган, който би могъл да извършва тази дейност, ако има такъв, той да бъде упълномощен по надлежния ред, или ако няма такъв орган, да се дадат ясни указания какво трябва да се прави, защото ни предстоят нови избори – местни. В Изборния кодекс има задължение и там да има машини, два пъти повече – шест хиляди. Самите местни избори са от много по-сложен технически характер и не е редно някак си да седим и да гледаме как ЦИК се мъчи или да се чудим кога точно на някой ще му хрумне да дойде тук, за да предложи отмяна на машинното гласуване под предлог, че е много сложно. За да избегнем всичко това, и това всъщност е и целта на моя въпрос – да привлека Вашето внимание, както и това на моите колеги (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) към този тежък казус. Има и още няколко други, за тях има решение, въпрос е на дебат и на консенсус между политическите сили и ангажираните в процеса. Да не седим отстрани и да гледаме, това е моят апел. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков. Господин Вицепремиер, заповядайте за дуплика. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, аз не приемам какъвто и да било намек, че до момента при машинното гласуване е имало риск, свързан с тайната на вота или с неговата автентичност. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Аз не съм казал това! ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Машините са одитирани от екипи, които работят по методика на НАТО, вероятно това са едни от най-подготвените хора в държавата, само че те са в академичните среди, не са в някоя държавна институция. Един от големите проблеми, които имаме, господин Зарков, е че ние няма от кого да се поучим, доколкото няма друга европейска държава, която поддържа машинно гласуване, ние сме единствената. Аз приемам, че уважаемото Народно събрание, Централната избирателна комисия могат да организират командировка до Намибия, Индия, Филипините, Монголия, Киргизстан да се поучи от техния опит. Но огромният проблем, който имаме, е, че няма друга европейска държава, която има машинно гласуване. И в обичайна ситуация можем да отидем до някоя държава от по-старата част на Европа да видим как е уреден моделът при тях, тук нямаме подобен шанс. Последно, Централната избирателна комисия винаги е получавала пълно съдействие за всяка нужда, която има, може да ги попитате, във формат комисия или във формат пленарна зала. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, за участието му в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите. Първо, тя ще отговори на питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Светла Бъчварова-Пиралкова относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по контрола и налагането на санкции по Програма за развитие на селските райони. Уважаема професор Бъчварова, заповядайте, имате думата. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Поводът за нашето питане с колегата Иван Валентинов Иванов е свързан със скандалите покрай къщите за гости, които през последните няколко месеца са обект на изключително голямо внимание от различни институции. Но проблемите не са само и единствено при тях. Този процес е обективизиран и скандалите, които следват, са в редица доклади на Европейската комисия, които са съставени на база на одити, които се правят на страната. А след 2015 г. санкциите и проблемите, които съществуват пред България по отношение на усвояването на средства от първия програмен период, са в резултат на отчетени пропуски и контрол от Изпълнителната агенция към Министерството на земеделието, храните и горите и сертификационен одит на средствата от европейските фондове. Факт е, че в края на краищата в първия програмен период, ние имаме засега 10 милиона евросанкции за къщите за гости, имаме потвърдени 13,3 мил. евро за общинските проекти, за публичност – 200 хил. евро, и предстои помирителна процедура отново за общинските проекти що се отнася до изпълнението на дейностите, които са заложени в тях. Причините могат да се търсят в различна посока. Не като отношение, но все пак като наблюдател, който следи процесите, мога да Ви кажа, че прави впечатление като грешки в този програмен период, а и в този, непрекъсната промяна на нормативната уредба – наредби, насоки и така нататък. И може би и второто, участието и на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ при определяне на правилата, на методиките по изпълнение на дейностите. Случаят с методиката, която беше отхвърлена от Административния съд, е един пример, че смесването на активности по време на един и същи програмен период без те да са дефинирани ясно, води именно до създаване на прецеденти, при които ние имаме проблеми по отношение на прилагането на мерките и достатъчно ясния контрол по тяхното изпълнение. Нашият въпрос е най-общ и той е насочен към необходимостта да се установят правила. Тези правила явно не са действали по първия програмен период, но имаме шанс в този, а и за следващия програмен период, когато се предвижда и средствата да бъдат по малко, те да бъдат изработени по начин, който да създаде предпоставки за прозрачност при управление на програмата и тези слабости, които се отчитат, да не бъдат факт. Каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по контрола и налагането на санкции на бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони за двата програмни периода? Как се осъществява координацията на тази политика с Държавен фонд „Земеделие“? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Бъчварова. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Бъчварова! Разбира се, ще отговоря на въпроса така, както ми е поставено като политики. Но в началото искам да започна с малко конкретни данни, за да не се изкарваме ние сами по-черни, отколкото сме. На страницата на Министерството на земеделието, храните и горите е качена таблицата с осемте проучвания, актуални в момента, едно от които вече е приключено, по отношение на различни проучвания за различни мерки от старата и настояща Програма за развитие на селските райони. В ред три от тази таблица – „Проучвания“ от 2016, които са приключени, видно е, че първоначалната финансова корекция е 23 млн. 949 хил. 613 евро, която сума е намалена на 13 млн. 299 хил. 440 евро и представлява 0,6% от бюджета на Програмата за селските райони. В ред осем от таблицата – „Проучване“ № Р 21/2015 е приключило. Образувано е производство пред Общия съд на Европейската комисия. Посочената сума от 11 млн. 890 хил. 300 евро представлява 0,5% от бюджета на Селската програма. И искам да кажа две цифри. По отчетни данни по доклад на Европейската комисия за България процентът на грешка е 1,7, а средно за Европейския съюз е 3,2 за 2018 г. Тоест искам да кажа, ние сме качили точно с цел публичност тези данни и проучвания, от които само едно е приключило. На всяка останала може да се види до какъв етап е, за да покажем в крайна сметка, че това са резултати от начина на прилагане на работа, и че съгласно процентите и данните, които се казват, те изобщо не са по-лоши от средните за Европейския съюз. Безспорно огромният бюджет на Програмата за развитие на селските райони оказва огромен натиск от изключително и компетентни хора, консултанти и е постоянно в битката как да подобряваме системите за контрол и управление на Програмата за развитие на селските райони. По отношение на къщите за гости може би следващата седмица или последващата, надявам се до края на следващата да успеем, ние ще представим официално резултатите от проверката, от където също ще е видно, че такива драстични разлики, каквито се очакват или някакви скандални новини няма да излязат от това. По отношение на данните, които имаме сега за дела по отношение само на къщи за гости – 71 са делата за наложени финансови корекции, от които 18 са влезли в сила и 11 са в полза на Държавен фонд „Земеделие“ и 53 все още са в съдебна фаза. Мога да дам и други данни, но понеже цитирахте къщите за гости. Да, ние ще обявим резултатите съвсем официално, тъй като извън проверките на място, които бяха направени на двеста деветдесет и няколко къщи за гости, от които 288 в мониторинг, на близо 50 от тях и медии са присъствали, бяха направени проверки на място, оттам нататък разбира се, се прави и проверка на документацията, ще обявим резултатите. Но, пак казвам, сами ще се убедите, че в данните, които ще бъдат представени, няма да има нещо толкова скандално, колкото може би има някой очаквания. По отношение на политиката мога да кажа следното. Тази политика е разписана в Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., одобрена е от Европейската комисия. В съответствие с Програмата и Закона за подпомагане на земеделските производители се разписват детайлни разпоредби, така наречените наредби, които се издават от министъра, те се изработват от съвместни работни групи. Процедурите по прилагане на различните мерки на Програмата за развитие на селските райони са адаптирани към изискванията на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. В резултат на това правилата за прилагане на Програмата вече започват да се уреждат и в други документи, наречени условия за кандидатстване и условия за изпълнение. В допълнение конкретно по отношение на контрола и санкциите спрямо бенефициенти по Програмата е издадена и специална наредба за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките, които не са базирани на интегрираната система за администриране и контрол (председателят дава сигнал, че времето е изтекло). Тази наредба е разработена от съвместна група отново на Министерството и Фонда. Няма да просрочвам времето. Всичко в отговора, което ми е посочено, може да се намери в Програмата за развитие на селските райони, която е одобрена, и в поднормативната база, която по съответния ред е приета. Бих повторила част от законодателството, което в момента в крайна сметка е публично. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Ще имате възможност да допълните отговора. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И част от авторството е на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Професор Бъчварова, заповядайте. Два уточняващи въпроса. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Аз започнах с това, че въпросът е прекалено общ, тъй като създава и изисква усилия да се променят нещата. Проблемите, които имаме сега, са за първия програмен период. Тогава действаха наредби. Оставам с впечатление, че промяната в наредбите в повечето случаи е осъществена не на базата на анализ и на базата на това, което ние сме представили в Програмата за развитие на селските райони, а по-скоро да пригодим проектите към изисквания, които могат да бъдат изпълнени от една или друга група. Затова една от важните задачи, които има Държавен фонд „Земеделие“, е да осъществява контрол. Но този контрол в първия програмен период и сега е на санитарния минимум – 1% от проектите се проверяват и съответно този 1% не е достатъчен, за да може да се види в процеса на изпълнение и мониторинг дали тези проекти се изпълняват правилно. Затова и проблемът е при къщите за гости – при 1% необходимо изискване за контрол, заради това че има, така или иначе, подадени сигнали, те достигат до 16, от 120 проекта 50% се оказва, че не изпълняват изискванията на бизнес плановете, които те са посочили. Следователно тези минимални изисквания, които са посочени в Програмата или в контрол на Фонда, не са достатъчни в етапа, в който се намираме. Това ми е единият въпрос: дали ще продължи в тази посока? Вторият въпрос е свързан точно със законодателството. През 2018 г. беше променен Законът за подпомагане на земеделските производители. Спрямо изискванията на Закона трябваше да бъде приета Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия за тези, които кандидатстват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тази наредба трябваше да бъде готова. Знам, че имаше проблеми, имаше противоречия, но така или иначе, това е въпрос, който стои пред Фонд „Земеделие“ – да изпълнява задълженията си по начин, който да е обективен и прозрачен. Така че тази наредба ще види ли бял свят, работи ли се по нея? Това е вторият въпрос. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на двата уточняващи въпроса. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Бъчварова! Проверките на къщи за гости с извършените в предходния месец и последно – пак казах, 290 проверки, с тези 17% преди това, от общо 746 договора, ние ще стигнем над 50% от проверките, което сами си причиняваме. Резултатите, които ще излязат от тях, пак казвам, няма да са драстични, в такава степен изпълнени. Да, вероятно ще е по-висок от средния процент грешка, който сме имали по други мерки, но незначително такъв, че по нормативно задължение да направим тази проверка. Тази проверка, тази голяма извадка от 50% направихме по наше убеждение с медии, за да дадем публичност. Второ, трябва да правим разлика. Да, има установени случаи, в които къщите за гости изобщо не функционират като къщи за гости. Това на практика е най-тежкото нарушение, изисква се цялата субсидия. Но по отношение на бизнес плана нека да бъдем по-коректни в изказа. Бизнес планът е залагане на потенциални приходи, които зависят от брой нощувки и цена на нощувката в пазарна среда, в която ти прогнозираш за 5 години. Ами, когато създаваш и трайно насаждение, когато създаваш зеленчуково насаждение, можеш ли да търсиш 100% заложен приход, при условие че това зависи от свободно определяема цена и ние, на всички хора, които не са достигнали и изпълнили 100% от прогнозируемия приход, да им кажем, че са нарушители? Та тези хора са работили и ние сами да си слагаме това нарушение, извинявайте, но не знам коя държава би си позволила такова поведение към собствените си бизнес оператори, които генерират приходите, данъците, доходите и брутния вътрешен продукт в държавата си. Да, има недостигане на 100%, някои имат и над 100%. В проверките, които сега направихме, една част от къщите за гости са с над 100% – къщи за гости в Златоград нямаха свободни места за нощувка до края на годината. Само че ако нощувката си я планирал за 100 лв., а тя е за 50 лв., някои имат изпълнение на над 50%, други – малко под 50%. Това в крайна сметка е свободен пазар. За всички тези, които са под 50%, ще има, разбира се, съответни актове, но в крайна сметка те работят по предназначение, създали са допълнителни работни места и аз бих призовала това, че ролята на държавата е, разбира се, за справедливост и налагане на справедлива регулация, но ние не можем да заклеймяваме бизнес операторите си, когато в крайна сметка хората работят и изпълняват целите на подпомагането – създаване на заетост в селските райони и създаване на доход. Аз пак казвам, подробно ще дадем информация – в тези 300 проверки има къщи за гости, в които година напред няма свободни места и са над 100%. Да, има и такива – и аз се радвам, че не излязоха толкова много, колкото бяха обществените очаквания, ще го обявим, не искам предварително да казвам, искам всички проверки – и по документи, и по бизнес плановете, за които говорите, да приключат. Това наистина беше огромен обем работа, организацията беше създадена много добре от Държавен фонд „Земеделие“, всички медии бяха поканени на всички проверки. Трябва да бъдем много прецизни в изказа си. В крайна сметка отворете доклада на Европейската комисия за миналата година – средното ниво за грешка в България е по-малко от средното за Европейския съюз. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Професор Бъчварова, имате възможност за отношение. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз започнах с това, че въпросът ни е общ и по-скоро целта е да не допускаме тези грешки, защото това, което имаме утвърдено като санкции досега, то е за сметка на следващия програмен период. Това означава, че ние в следващия програмен период автоматично на този етап – дали са 12, 13, 15 – 20 милиона, ще получим по-малко, особено в общинските проекти. Но нашето разбиране е, че трябва да се огледа цялата нормативна уредба и всички механизми на контрол. Съгласете се, че няма абсолютно никаква симетрия между изискванията към бенефициентите по отношение на проектите. Те, един път, имат пет години мониторингов период, след това правят бизнес план за десет години, но в тези десет години те трябва да достигнат индикатори. Защо не ги направите в мониторинговия период – ако той е пет години, в пет години да се постигнат някакви индикатори? Защото не можете да санкционирате хора, които за пет години не са постигнали 10-годишния период. Отделно от това, ако теренът е под наем, и Вие имате там 20 или 25 години отстъпено право на строеж, тоест три изисквания за един и същи проект с различна времева рамка. Това е нещо, което създава трудности на администрацията по отношение на това как ще работи по-нататък по отношение на контрола на проектите. Освен това в България е заложен санитарен минимум по отношение на контрола и неговите изисквания от Държавен фонд „Земеделие“. В европейските регламенти пише, че всяка държава може да включи каквито иска мерки за контрол, които не противоречат на европейското законодателство. Тези мерки за контрол трябва да бъдат ефективни така, че когато говорим за къща за гости, тя да бъде къща за гости, независимо от бизнес плана, но тя да бъде ползвана по предназначение, а не да бъде ползвана за лични нужди. Това е идеята – всеки, който кандидатства, да е с идеята, че трябва да прави бизнес в селския район, също така и с идеята, че по този начин ще допринесе за по-добро благосъстояние в този район, в който съответно се работи. Смятам, че този въпрос следва да продължи. Той е експертен в една голяма част от въпросите, които се поставят и които са ни пречка – ние ще участваме активно, особено за следващия програмен период в това да допринесем с нашите предложения и наблюдения да се подобри контролната среда, която не казвам, че е по-лоша от другите страни, но може да бъде подобрена. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Бъчварова. Продължаваме с въпрос от народния представител Румен Георгиев относно изплатени средства по мярка 10 „Агроекология и климат“. Господин Георгиев, заповядайте – имате думата. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! По информация на Държавен фонд „Земеделие“ 5287 земеделски стопани са получили 58,2 млн. лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Изплатените средства по мярката за кампания 2018 г. Плащания са получили кандидатите с поети ангажименти по направления: възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност; поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение; поддържане на местообитанията на царския орел и египетски лешояд в обработваеми земи; контрол на почвената ерозия, традиционни практики за сезонна паша; опазване на застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство; опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, както и всички бенефициенти, заявили повече от едно от посочените направления. Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено – 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 25% от националния бюджет. Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от месец февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони. Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: какъв е броят на плащанията и размерът на изплатените средства по отделните направления на мярка 10 „Агроекология и климат“? Какъв е икономическият и екологичен анализ на Министерството за ефективността на тези схеми за подпомагане? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. Министър Танева, заповядайте – имате думата за отговор. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, господин Георгиев! В съответствие с чл. 28 от Регламент № 1305/2013 г. подпомагането по мярка 10 „Агроекология и климат“ е насочено към опазването и насърчаването на необходимите промени в селскостопанските практики, които имат положителен принос за околната среда и климата. Включването на мярката в Програмата за развитие на селските райони е задължително. Мярка 10 „Агроекология и климат“ предоставя възможност за прилагане на широк спектър от дейности. Плащанията по мярката се отпускат на земеделски стопани, които доброволно се задължават да извършат един или повече ангажименти за агроекология и климат, като ангажиментите се поемат за период от 5 до 7 години. Планираното финансиране е насочено към постигането на целите по приоритетите на Програмата, а те са: 4а. възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по „Натура 2000“ и в зони с природни и други специфични ограничения и земеделие с висока природна стойност, както и на състоянието на европейските ландшафти; 4б. подобряване управлението на водите, включително управление на торовете и пестицидите; 4в. предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им. Освен плащанията, базирани на площ, по мярка 10 е предвидено компенсаторно подпомагане за опазване и устойчиво използване и развитие на генетичните ресурси в селското стопанство. Общият размер на финансовите средства, насочени към земеделските стопани, изпълняващи дейности в периода 2015 – 2018 г., достига над 200 млн. лв. По подадени заявления по мярката за Кампания 2018 г. е оторизирана сума на 58 млн. лв. по направления, както следва: - възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност: 726 оторизирани заявления, респективно бенефициенти; - подпомагане на площ/хектара или животинска единица: 19 347,86 хектара – оторизирана сума 4 млн. 389 хил. 96 лв.; - контрол на почвената ерозия: 1697 оторизирани заявления за хектари, 27 583 хектара на стойност 10 млн. 451 хил. 718 лв.; - опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство: оторизирани заявления – 1842 броя, подпомогнати са 52 956,73 животински единици по тези заявления на обща стойност 17 млн. 590 хил. 270,49 лв.; - опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство: оторизирани заявления – 447 броя, за площи 3491 хектара и оторизираната сума е 3 млн. 645 хил. 337,75 лв.; - поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значение: 712 оторизирани заявления за 109 хил. 891,93 хектара, обща стойност на подпомагането е 17 млн. 397 хил. 233,68 лв.; - традиционни практики за сезонна паша или пасторализъм: 383 заявления за подпомагане, 17 хил. 478,57 хектара, оторизирана сума – 4 млн. 783 хил. 812,08 лв. Ще допълня после въпроса, за да не излизам от времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имате такава възможност. Заповядайте, господин Георгиев, за реплика към дадената част от отговора. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан по-скоро не конкретно как са изразходвани средствата, а относно политиките. Знаем, че основен принцип в разходването на европейските средства е ефективност, ефикасност и икономичност. И тъй като, уважаема госпожо Министър, предстои приемането на новата Обща селскостопанска политика и за първи път България ще има право, страните членки, разбира се, и България, за подготовка за Национален стратегически план, аз задавам този въпрос именно в тази връзка. Вие знаете, че трябва да бъдат постигнати девет цели в новата Обща селскостопанска политика – три икономически, три социални и три екологични. Именно в постигането на тези три екологични цели трябва да направим онзи преглед и анализ дали зимуващите видове гъски, ливадният блатар, царският орел, египетският лешояд трябва да бъдат финансирани с такъв огромен ресурс? Вие казахте: това са 712 заявления, общо 109 хектара за 17 млн. 397 хил. лв., което е една огромна сума. Моят въпрос е именно в тази посока: да направим онзи анализ, да видим дали наистина тези средства са необходими, кой и по какъв начин през миналия програмен период от 2015 г. направи така, че тези схеми да бъдат подпомагани? Тъй като аз не знам, може би и преди тези видове, които изброих, все пак са презимували в България, надявам се Вие все пак като бивш председател на Комисията по земеделие – тези въпроси сме ги водили, да бъдат добре анализирани тези схеми – екологичните, тъй като те са и обект на наблюдение, пък може и да се спекулира в тази връзка, затова, ако може да ми кажете в дупликата: какво е Вашето мнение по този въпрос? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте – имате думата. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Със сигурност при програмирането на предходния програмен период правителствата, участвали в този процес, са изпълнявали, разбира се, ангажиментите си по европейското законодателството при програмирането – в това нямам съмнение, иначе не бихме имали изобщо одобрена програма. По отношение на настоящия програмен период. Мога да кажа към момента на какъв етап сме и какво предстои. Имайте увереност, че Вие ще бъдете поканени на всички дебати, които предстоят. В момента България е на етап изготвяне на своите анализи – четири задължителни, на които само първият е пред приключване и предстои дебат със земеделската общност, а екологичният анализ тепърва ще се възлага. Тези слотанализи ще дадат съответната информация по отношение на нуждите и ще идентифицират нуждите. На основата на тези анализи ние ще пристъпим към писането на националния стратегически план, в който ще бъдат включени и зелените мерки. Знаете, че има процент, който е задължителен за такива мерки. Те не са пожелание на страните, а са задължителни. По отношение на вида на тези мерки. Положителното, което мога да кажа, е, че след една среща на страните членки в Испания на тема само зелени плащания, бе прието предложение да се изготви наръчник или се обобщят всички видове зелени мерки, които се прилагат в различните страни членки, така че всяка страна членка да може да избира мерки, които смята за най-добри за собствените ѝ нужди, идентифицирани в слот анализите. И да не стане този наръчник, ние сме предприели процедури да се информираме и за други зелени мерки, така че да изберем най-подходящите. Вие ще участвате – народните представители, ще бъдат поканени. Първата среща с координационното звено по дебата с ОСП, което сформирах като влязох в Министерството, ще бъде в края на месец юли, ще бъдат поканени народните представители, на която ще представим част от първия анализ, който е готов, в икономическата му част, и етапът на програмирането, както и този етап в останалите страни членки. Всеки ще може да изрази собственото си мнение. Искам да кажа обаче – следва да имаме предвид, че част от направленията по тази мярка представляват изключително важна подкрепа за уязвими сектори. „Контрол на почвената ерозия“ – 1697 заявления. Това са основно производителите и земеделските стопани, отглеждащи трайни насаждения. Така че ние трябва да мислим даже как да им разширим обхвата и да използваме тази мярка като натрупване на подпомагането към уязвимите сектори. Другата с много заявления – 1842 „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, която в крайна сметка има най-високото подпомагане, господин Георгиев, да не спекулираме с дивата флора и фауна. 17 млн. 600 хил. лв. – това отива в подкрепа на традиционното животновъдство в селските райони. И в този смисъл мога да кажа, че това е една много добра мярка. Индикаторите за тази мярка, които са заложени в Програмата, на практика сме ги постигнали. А по отношение на местообитанията – примерно за дивия орел ли беше, за лешояда, мисля, че са по две или три заявления. Така че нека да не извеждаме нещо, от което има две заявления като генерално за една мярка, която е изключително важна за едни уязвими сектори в България. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Министър. Следва въпрос от народния представител Пенчо Милков относно противоградната защита на територията на Република България. Заповядайте, господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с градушките в България. Вече всяка година много територии от страната често са засегнати от градушки. Още през 1968 г. в страната е изградена система за защита от това явление и към момента действа Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, отделят се публични средства за справяне с градушките. Въпреки наличието на радари, ракети и хора, които се опитват да се справят с проблема, налице са части от страната, които не са защитени от градушки и хората търпят съществени вреди. В област Русе, откъдето съм народен представител, също ежегодно са налице тежки проблеми в различни общини – Бяла, Ценово и други. Имам няколко въпроса: каква част от територията на страната е с изградена система за защита от градушки и налице ли са части от страната, които не са защитени с ракети? Налице ли е достатъчно осигуряване на средства за служителите на Изпълнителната агенция за борба с градушките, които да гарантират тяхното достойно заплащане и съвременните технически средства, за да се борят с това явление? Какви действия ще бъдат предприети, за да се подобри състоянието на градоносната защита в страната? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков. Уважаема госпожо Министър, заповядайте. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Милков, ето данните, за които се интересувате: в България защитата от градушки се осъществява към момента чрез ракетен способ. До началото на 2019 г. защитаваната от градушките територия беше с площ 17,2 милиона декара, от които: обработваеми земи с площ 11 милиона декара в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. През 2019 г. бяха открити два нови командни пункта и 62 нови ракетни площадки в област Хасково и в района на подбалканските полета. По този начин общият брой на ракетните площадки се е увеличил от 200 на 262, защитаваната територия се увеличи с приблизително 4,5 милиона декара, което се равнява на над 26% увеличение, като достигна обща площ от близо 22 милиона декара, от които обработваеми 14 милиона декара. По данни за 2018 г. площта на обработваемите земи е около 40 милиона декара, което означава, че защитени от градушки са приблизително 35% от всички обработваеми земи. Над останалата част от територията на страната няма как да бъдат извършвани активни въздействия на противоградова защита. От началото на активния сезон по градозащита – 27 април 2019 г., до момента са проведени 208 активни въздействия, обработени са 1011 градоносни облака и са изстреляни 8859 противоградови ракети. За същия период поражения от градушка са нанесени на земеделски земи с площ около 1000 декара, попадащи в обхвата на защитата. За сравнение – пострадалите от градушка земеделски земи, намиращи се извън обхвата на градозащита, са 94 хиляди декара. Във връзка с подобряване на състоянието на противоградовата защита се предвижда след приемане на закон, регламентиращ реформата в системата на противоградовата защита в България, да бъде въведен и самолетен способ за защита на територията на България, където не се работи по ракетен. С въвеждането на самолетния способ се предвижда защитата от градушки да обхване 90% от земеделските земи. В последните две-три години държавата – независимо от това, че липсва все още правна регулация и консенсус със земеделските производители за споделено финансиране, въпреки това, че законът все още е в Народното събрание, инвестира 13 млн. лв. за разширяване на обхвата на противоградовата защита, включително се предвижда въвеждането на две нови радарни станции в района на Шумен и село Ярлово. След приемането на закона, регулиращ тези отношения и уреждащ споделеното финансиране със земеделските стопани, защото без това няма как да има национална защита – такава е практиката във всички страни, смятам, че резултатите от щетите биха били съвсем различни. Само да допълня, че за този сезон има осигурени и ракети, и досега имаше, както и редовно се изплащат работните заплати на персонала. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Господин Милков, заповядайте – имате възможност да направите реплика. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България):Уважаема госпожо Министър, аз ще покажа на колегите си информация, която е публично достъпна на сайта на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ и която стана причина да Ви задам въпроса. Това е картата на страната (показва), ето я и към Вас, и на картата на страната в Добруджа не фигурира никаква площадка или команден пункт. Това е картата на страната от тази сутрин от сайта и на територията на Добруджа няма никакъв радар. Ето ги: „Интерактивна радарна информационна система“. (Реплика от министър Десислава Танева.) Няма, да. Аз внимателно слушах Вашия отговор, защото казахте: няма как да се провежда активна защита на територията на другата, на останалата част от територията. Ами, тя тази останала част от територията, е житницата на страната и това е Добруджа. Едни и същи населени места всяка година. Това не са само земеделските площи, това са и градините, и къщите на хората. Това е единият въпрос в уточнение. Другата част от репликата ми е: предвижда ли се координация в борбата – особено със самолетния способ, със съседните държави, визирам и Румения? Защото облаците се движат и когато една държава третира със самолети територията си, а друга не го прави, не се ли получава движение на тези облаци от Румъния към България, което според мен е факт в последните години – интензивно се случва? И трето, няма как да не кажа, надявам се наистина в кратък срок действително да се покрие цялата територия на страната и да бъде защитена от градозащита, но картата, която показах я взех от сайта. Тя показва, че една четвърт – това е Добруджа, просто няма нито радари, нито ракетни площадки. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Милков, за точното спазване и на времето. Уважаема госпожо Министър, заповядайте. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А бе, господин Милков, ние тук сме като си задаваме въпроси, да се слушаме какво отговаряме, а не да размахваме карти. Ето, и аз ще размахам една – при това цветна. Ами, няма, ето. (Показва цветна скица.) То е предвидено за самолетен способ, който не е въведен поради това, че Народното събрание все още не приема закона, който е входиран на първо четене. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България, от място): Законът не регулира къде ще има ракетна площадка. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ето, ето го. Това е проектът, като – защо проектът бе спрян? Бях председател на Комисията по земеделие – Вие не сте неин член и явно не сте запознат. Точно Националната асоциация на зърнопроизводителите обяви стачна готовност, точно земеделците от Добруджа, поради това че трябва да плащат такса, а те са най-големите земеделски производители. Да, господин Георгиев е член на Комисията и може да каже – ние продължаваме дебата с Националната асоциация на зърнопроизводителите, от други асоциации никой не присъства, а сега като обикалям по районите със земеделските производители, всеки го иска. Ние имаме амбицията този дебат да го приключим, като всеки може и да не е много доволен, защото става въпрос за споделено съфинансиране, но без него няма как ние да отидем напред. Това е картата по сегашното предложение – Проект на закон, където се предвижда самолетен способ – Добруджа влиза там, Русе е Вашият район, за който питате също, и ракетните способи, от които старите са в бяло и жълтите – новоизградени. След 1989 г. за първи път българската държава в последните две години и половина финансира със средства, без да има регулация със закон, само погледнато от стратегическа гледна точка, че в крайна сметка това трябва да се направи, въпреки че ние нямаме все още разбирателство със земеделската общност поради плащането на таксите, трябва да се стигне до такова. На този принцип на споделеното съфинансиране за издръжката на тези предприятия или организации функционира противоградовата защита навсякъде. По отношение на въпроса Ви за самолетите. Не само че ще се съгласува, ние в момента имаме запитвания и от Македония, и от Румъния, които вече имат защита по самолетен способ – за такъв, и при нас, защото най-ефективната защита е, когато тя се извършва съвместно, тъй като щетите след това – то няма 100%, разбира се, предпазване, а зависи от облака, от процеса, от това кога и в какъв етап от развитието ще започне въздействието върху него. Имаме запитвания, но ние още сме на етап дебат и точно Националната асоциация на зърнопроизводителите блокира този закон. И да ми се зададе въпросът, че зърнена Добруджа е без покритие, при условие че оттам беше блокиран, е просто нонсенс, разбирате ли? Просто нонсенс. Надявам се, разбира се, в дух на дебат, че ще стигнем до този консенсус, защото средносрочните прогнози за времето, които ги има от световни европейски източници, показват, че ние, държавите от Южна Европа, влизаме в тези промени, където интензитетът ще бъде по-висок. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, все пак имаме още много работа. Продължаваме с въпрос от народния представител Севим Али относно Проекта „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос по Подмярка 7.2 – инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.“ Обект на инвестицията са водоснабдяването на село Мъглен, село Карагеоргиево и външното водоснабдяване на село Чукарка, община Айтос. Господин Али, заповядайте. СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! На 26 юни 2018 г. община Айтос подписа договор с Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрения Проект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос по Подмярка 7.2 от Програмата за развитие на селски райони 2014 – 2020 г.“ Размерът на одобрената субсидия е 5 млн. 860 хил. лв., като помощта се предоставя на инвестиции в изграждане, реконструкция или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2 хиляди жители в селските райони, като обектът на инвестицията са водоснабдяването на село Мъглен, на село Карагеоргиево и външното водоснабдяване на село Чукарка в община Айтос. В двете населени места – Мъглен и Карагеоргиево, има частично изградени канализации за отпадни води и поради очакваната смяна на водопреносната мрежа в тези населени места не се ремонтират улиците, а това от своя страна създава изключителни неудобства и в същото време е предпоставка за повишаване на социалното напрежение и недоволството на жителите на селата Мъглен и Карагеоргиево. В село Чукарка проблемът с недостига на питейна вода, особено през летния сезон, стои на дневен ред на вниманието на общината от години. В кризисни ситуации, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, се пренася вода с водоноски и изграждането на водопреносната мрежа от дерелация „Камчия“ до селото ще реши проблема частично, защото водопреносната мрежа в селото е тотално амортизирана, тъй като е изградена преди около 50 години. Имайки предвид това, че договорът между община Айтос и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен преди една година на 26 юни 2018 г., въпросът ми към Вас, уважаема госпожо Министър, е следният: кога ще приключи процедурата за определяне на изпълнител и в какви срокове ще започне строителството на Проект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос по Подмярка 7.2 и водоснабдяването на селата Мъглен, Карагеоргиево и външното водоснабдяване на село Чукарка в община Айтос“? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Али. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Али! Преди да отговоря и да препредам информация, само бих направила една бележка, че вероятно този въпрос трябва да го отправите в рамките на заседанието на общинския съвет на община Айтос към кмета на общината, тъй като Вашият въпрос зависи изцяло от волята и организацията на ръководството на община Айтос. Но, по отношение на комуникацията с Държавен фонд „Земеделие“, Ви представям следната информация: съгласно чл. 50, ал. 2 от Наредба, № 12 от 25 юли 2016 г., Държавен фонд „Земеделие“ – разплащателна агенция, осъществява предварителна проверка и последващ контрол върху обществените поръчки за избор на изпълнители за дейностите по Проекта, след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. На 1 август 2018 г. Държавен фонд „Земеделие“ е изпратил уведомително писмо до община Айтос за извършена предварителна проверка на планираните обществени поръчки по Договор, № 02072000585, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за Проекта „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос“. Съгласно цитираното уведомително писмо, община Айтос може да проведе обществени поръчки за избор на изпълнители за дейностите по Проекта, а именно: избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи по Проекта; осъществяване на строителен надзор по изпълнението на Проекта; упражняване на авторски надзор при изпълнението на Проекта. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от Наредба № 12 за прилагане на Подмярка 7.2, Държавен фонд „Земеделие“ – разплащателна агенция, извършва последващ контрол на всички кандидати – възложители по реда на Закона за обществените поръчки, за спазване на процедурите за определяне на изпълнители за одобрените и сключените между Държавен фонд „Земеделие“ и кандидата договори за безвъзмездна финансова помощ. Община Айтос в качеството си на ползвател на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. е задължена да проведе всички обществени поръчки за определяне на изпълнители за дейностите по Проекта, а след съгласуване от страна на Държавен фонд „Земеделие“ да пристъпи към изпълнението им. В допълнение: след проведената проверка от страна на управляващия орган на Програмата е установено, че кандидатът – община Айтос, е пуснал обявление за открита процедура за избор на изпълнител за строително-монтажни работи по Проекта на датата 5 ноември 2018 г. Впоследствие на датата 13 декември 2018 г. кандидатът е публикувал и обявление за възложена обществена поръчка, резултати от процедурата за възлагане на обществената поръчка, като видно от информацията, съдържаща се в обявлението, е, че процедурата е прекратена от кандидата. На 10 януари 2019 г. е публикувано ново решение за откриване на процедура по Закона за обществените поръчки и обявление за поръчка с краен срок за подаване на оферти или заявления за участие до 20 февруари 2019 г. Всичко това, което казвам, е публично достъпно на официалната електронна страница на Агенцията за обществени поръчки и върху този процес не можем да влияем. В качеството си на бенефициент община Айтос е излязла с решение за класиране на участниците от датата 21 юни 2019 г., което е видно от профила на купувача на официалния сайт на общината. След изтичане на срока за подаване на жалби пред Комисията за защита на конкуренцията, определен в чл. 197 от Закона за обществените поръчки, документите от вече проведени обществени поръчки следва да бъдат представени за съгласуване пред Държавен фонд „Земеделие“, след което кандидатът може да пристъпи към сключване на договори с избраните изпълнители и реално изпълнение на дейности. Или това, което аз Ви казах, всичко е публично известно относно община Айтос и Вие можете сам да си набавите тази информация. Всичко, което касае Държавен фонд „Земеделие“, ние сме го изпълнили в срок по предварителните процедури. Сега очакваме последващия контрол и всичко в рамките на срока ще бъде изпълнено, така че на останалите въпроси следва да Ви отговори местната власт. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Али, за реплика. СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, все пак Ви благодаря за бързата реакция и за отговора, който ми давате на поставения въпрос относно водоснабдяването на трите населени места – Мъглен, Карагеоргиево и Чукарка, като искрено се надяваме час по-скоро да приключат процедурите в законоустановените срокове и да има избран изпълнител – все пак този проект е от изключително значение и за трите населени места. Сега ще разберете защо поставяме на Вашето внимание този въпрос: паралелно с реализирането на този проект, разбира се, съвместно с общинското ръководство, заявявам още отсега, че ще поставим въпроса и за финансирането на частично изградените канализации в двете населени места – Карагеоргиево и село Мъглен, които бяха финансирани по ПУДООС през 2009 г. Миналата година поставих въпроса на господин Нено Димов и той тогава каза: „Няма как тези канализации да бъдат финансирани по ПУДООС според сега действащото законодателство“. Затова отсега заявявам, че ще търсим финансиране чрез Държавен фонд „Земеделие“, разбира се, пак казвам, заедно с общинското ръководство на общината, тъй като, госпожо Министър, в тези населени места, които цитирах – Карагеоргиево, Мъглен, Чукарка, в сравнение с други населени места из цялата страна, в тях има живот, има много млади хора, има много млади семейства и смея да твърдя, че познавам тези хора. Те са коректни данъкоплатци и очакват и държавата, и общината да отговорят със същата коректност спрямо техните очаквания, на техните съвсем чисто човешки искания. И тук искам да Ви предам подписките от двете населени места, които миналата година ги предадоха на господин Нено Димов – това са две подписки с искане за довършване на канализацията в двете населени места, а това в момента, госпожо Министър, е актуалното състояние на улиците най-вече в село Мъглен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Али. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. Няма да се възползвате от това право. Позволете ми да благодаря на госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, за нейното участие в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването. Първо, той ще отговори на питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиян Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти. Доктор Тимчев, заповядайте. Разбирам, че Вие ще започнете процедурата по питането. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През последните години въпросът за осигуреността на системата на здравеопазване в България се поставя нееднократно. Проблеми с осигуряването на медицински кадри има както в отделни региони на страната, така и като цяло. Една от най-важните функции на Министерството на здравеопазването е планирането на потребностите от медицинска помощ и медицински кадри. Във връзка с това нашето питане към Вас е: има ли Министерството на здравеопазването стратегия по отношение на осигуреността с медицински кадри от различни категории – лекари, фармацевти и специалисти по здравни грижи, в отделните региони на страната и по отношение на прогнозните стойности за необходимостта от медицински кадри от различните категории през последните 10 години? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тимчев. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Тимчев, човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави – застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор; недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии, най-вече професията „медицинска сестра“; неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места; миграция на здравни работници в Европейския съюз и извън него. Въпреки посочените предизвикателства, осигуреността с лекари в България традиционно е висока. По данни на НСИ осигуреността с лекари към 31 декември 2018 г. е 42,4 на 10 000 души население, като средното за Европейския съюз е 35,1 на 10 000. Неравномерно е обаче разпределението на лекарите в страната. Регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти. Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави членки, като дори е сред най-високите в Европа. При магистър-фармацевтите също се наблюдава положителни тенденции. През последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 години. Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години, с изключение на професията „медицинска сестра“. Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. Стимулирането на интереса към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочени въздействия върху отстранимите причини за отлив от професията, а именно: подобряване на работната среда; получаване на адекватно възнаграждение и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръх натоварването на медицинските сестри; създаване на възможност за реално професионално развитие; утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип и прочие. Привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен, надинституционален проблем. Министерството на здравеопазването в рамките на своята компетентност ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване на броя на местата на студентите по специалност „медицинска сестра“, съобразно капацитета на висшите училища, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация. За учебната 2019 – 2020 г. например Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалност „медицинска сестра“. В Проекта на решение на Министерския съвет бяха заложени само 618. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища, в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри, тоест има увеличение от 96 бройки. За учебната 2018 – 2019 г. предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130 – от 671 на 801. В резултат беше увеличен броят на местата за студенти по специалност „медицинска сестра“ за учебната 2018 –2019 г. с 47 бройки. Уважаеми дами и господа народни представители, изключително важно за настоящия екип на ръководството на Министерството на здравеопазването е обучените медицински специалисти в България да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната. С разработването, изменението и допълнението на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се предвижда въвеждането на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти. С промените в Наредбата, Министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата, по клинични специалности, което представлява възможност за въздействие на държавата при недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност, специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебните заведения, областите или общините, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. С предвидените изменения, също така, са подобрени условията за специализация по Обща медицина. Предвидени са и промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, работещи в базата за обучение или във висшето училище. Друга предвидена промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина, предвидено е облекчение за специализантите при допускането им до държавен изпит. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев. Професор Клисарова, заповядайте за два уточняващи въпроса. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с Вашите последни изречения, за което благодаря, че се е взело под внимание предложението – на който е финансирана специализацията му по държавния бюджет, да има договор и да работи за държавата, за българските граждани между три и пет години. Това щеше да бъде моят доуточняващ въпрос: какво е Вашето становище относно това трябва ли българските лекари, взели специалност по държавна поръчка в държавата, да останат и да положат своя труд към българските граждани и това да е тяхно задължение? Това беше първият ми въпрос. Минавам към втория – относно медицинските сестри: възможно ли е четвъртата година от тяхното обучение като бакалаври да бъде година на специализация, тоест да бъдат профилирани като детски, анестезиологични сестри? Знаете, че в педиатрията имат изключителна нужда от сестри, които разбират и могат да работят с деца. Работата там е по-специфична и ако тази година се счита за специализация, профилиране, ще имат ли задължението три години да работят в държавата? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова. Министър Ананиев, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, които бяха поставени. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, искам да споделя две неща във връзка с допълнителните въпроси, които ми зададохте. Със сигурност желанието на мен и на моето ръководство е не само от четвъртата година, а даже профилирането да стане от третата година и те да отидат да помагат в съответните лечебни заведения. Ще постигнем две неща: хем ще има специализация на медицинската сестра или на професионалиста по здравни грижи, хем ще помогне за нормалното функциониране на лечебното заведение при наличието на този дефицит на кадри. Второто нещо, което за първи път го споделям публично: след като имаме волята специализантите, които се издържат от бюджета, да работят по специалности, и в региони, в които има дефицит на кадри, дали да не поставим на обществено обсъждане и студентите, които учат медицина, след като се издържат от държавата, и те да не трябва да работят по разпределение на местата, определени от държавата, разбира се, разпределени по специалности? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев. Професор Клисарова, заповядайте да изразите отношение. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми министър Ананиев, виждате колко сериозен е проблемът с медицинските кадри и тази сутрин, благодаря за ползотворния дебат, който имахме по темата, доказахме, че именно кадрите в системата на здравеопазването са ключът към качественото здравеопазване и достъпът до това качествено здравеопазване. Искам да Ви кажа, че повдигаме тази тема не от страна като опозиция. Напротив, това трябва да бъде една тема, в която работим всички заедно. Да, ще направим кардиоинвазивна кардиология във Видин, но кой ще работи там? Ще купим скъпи апарати, дай боже да се случва това, но как те ще бъдат използвани и кой ще работи на тези апарати? Какво става със сестрите? И там мисля, че трябва да обсъдим още една идея – както има лекарски асистент, ще има ли и сестрата, защото сестрата е бакалавър, магистър, отива в Европа? Кой се грижи за болните? Как стои въпросът с парамедиците? Обучихме ги по различни програми, но реално погледнато не знаем тяхното място в структурата на Спешната помощ – все още го обсъждаме, и нямаме достатъчно работни места за тях. Виждаме фелдшерите, лекарските асистенти – те пък имат други искания. Ние трябва да подредим тази структура, която не е свързана само с пари, а е свързана и с организация. В тази връзка, искаме да предизвикаме един дебат, едно обсъждане, да участваме всички заедно, като вземем решение до края на месец септември да има мерки, бързи предложения. Защо казвам да има мерки? За да ги обвържем с бюджет 2020 г. Госпожо Председател, като благодаря изключително на министър Ананиев за точния отговор, искам да Ви дам нашите подписи за разискване на дебата. Благодаря Ви. (Народният представител Анелия Клисарова връчва папка на Председателя.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова. „Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, във връзка с предходното питане, с писмо № 954 00 41 от 5 юли 2019 г., внесено днес в 13,29 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по Питане, № 954-05-26, от 26 юни 2019 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиан Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицинските специалисти.“ Предложението за разисквания и Проекта за решение са подписани от 62 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание повече от една пета от народните представители – 48 на брой, да направят предложение за провеждане на разисквания по питането. На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол. Продължаваме със следващите въпроси към министър Ананиев. Въпрос от народния представител Валентина Найденова относно обвързване на информацията в Националната здравна информационна система с изисквания на Системата за здравни сметки Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на базата на Международната статистическа класификация на болестите, Десета ревизия МКБ-10. Доктор Найденова, заповядайте, имате думата. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, публично известно е, че Националният статистически институт и Евростат обработват информацията, свързана със статистическата класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, които следват да се съпоставими, сравними в различните видове здравни системи в отделните държави на основата на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите свързани със здравето – Десета ревизия МКБ-10. Системата за здравни сметки е международно приета статистическа система, която функционира и на основание различни регламенти. Системата за здравни сметки, която е пък в основата на работата на Националния статистически институт, спазва тази методика и като хармонизирана методология с цел съпоставимост на статистическата информация. Данните се валидират от международен експертен екип от трите организации – Евростат, Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви действия са предприети или ще бъдат предприети от страна на Министерството на здравеопазването за обвързване на информацията на Националната здравна информационна система с изискванията на Системата за здравни сметки Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на базата на Десета ревизия МКБ-10, осъвременена 2011 г., за осигуряване на своевременна и достоверна здравна информация? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Найденова. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, както и Вие казахте, Системата за здравните сметки е международно приета статистическа система за описание, класифициране и анализ на разходите за здраве и източниците за финансиране. Основните ѝ цели са: да се осигури международно съпоставима информация в системата от стандартни матрици; да се дефинират хармонизирани граници на здравния сектор и приложат хармонизирани дефиниции; да се осъществи анализиране на системата на здравеопазване от икономическа гледна точка в съответствие с методологическите принципи на макроикономическите национални сметки и класификационните разрези на международната класификация на здравните сметки. Методологията и класификациите, използвани от системата на здравните сметки, са разработени от Евростат, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната здравна организация. Съгласно Закона за статистиката Националният статистически институт координира статистическата дейност на държавата. Той е контактната точка, която предоставя информация по СЗИ на Евростат, ОИСР и други международни организации. За изпълнение на тази дейност Националният статистически институт получава информация от: Министерството на здравеопазването – отчет за изпълнение на бюджета на Министерството на здравеопазването и детайлна информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на системата за здравните сметки; Националната здравноосигурителна каса – отчет за изпълнение бюджета на НЗОК и информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на системата за здравните сметки и други. Посочената по-горе първична информация се предоставя на НСИ по официален път на оптичен носител. В Министерството на здравеопазването е в ход изпълнението на Проект „Доизграждане на Националната здравно-информационна система“. Проектът включва дейности, които ще позволят автоматизиран обмен на информация с други институции, включително и данни по системата на здравните сметки. Накратко, изпълнението на Проекта ще позволи автоматизирано подаване на данни по системата на здравните сметки, без да е необходима намесата на оператор или друго длъжностно лице. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата, уважаема госпожо Найденова, да зададете въпрос. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, поводът да Ви задам този въпрос е, че още с влизането в това Народно събрание ние търсихме възможната здравна информация, за да бъдем обективни в своите преценки за положението на здравеопазването в Република България и се натъкнахме на някои разминавания в данните, които Националният статистически институт дава към Министерството на здравеопазването, и това, с което разполагаме. До сега ние не сме спирали да търсим непрекъснато информация, колкото и тя да се доближава максимално до истината. Вярно е, че статистическата информация за здравеопазването се дава от крайните потребители. От една страна, Министерството на здравеопазването подава своята информация и аз се радвам, че Вие в този проект ще заложите МКБ-10 като основополагаща. Споменахте за Националната здравноосигурителна каса – там обаче се подава информация, от една страна, за МКБ-10, от друга страна, за никому известните клинични пътеки в Европа. Виждам, че в тази посока се мисли. Освен определените регламенти, които трябва да бъдат изпълнявани, аз се надявам, че с новата здравна информационна система ще успеем да отговорим на повишените изисквания и да можем да имаме съпоставими данни – не само вътрешни, но съпоставими с други държави в Европейския съюз. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова. Продължаваме със следващия въпрос към министър Ананиев, отново от доктор Найденова. Той е относно използваемостта на леглата, определени чрез Националната здравна карта. Имате думата да зададете въпроса, уважаема доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, чрез Националната здравна карта, областните здравни карти, съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за лечебните заведения се определя общият брой легла за болнично лечение, в това число по видове, които осигуряват достъп на населението до болнична помощ в съответната област, както и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури. Не са редки случаите, при които редица лечебни заведения не отчитат висока използваемост на леглата поради сезонния характер на заболяванията и други. Същевременно в други, в които се лекуват пациенти с тежки диагнози, такива не се приемат поради липса на свободни легла, независимо от започнатата лечебна процедура – цитирам някои случаи, които са започнали лечение с химиотерапия, въпреки предвидения резерв от легла при 100% използваемост. Моля да ми отговорите на следния въпрос: след като броят легла е определен чрез Националната здравна карта за всяка структура на лечебните заведения за болнична помощ, какъв е механизмът, чрез който Министерството на здравеопазването управлява ефективното им използване? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, в Националната здравна карта въз основа на реалните потребности на населението е определен необходимият брой болнични легла за видовете медицински дейности. Необходимо е да се подчертае, че потребностите от легла по видове и по нива на компетентност не са определени по лечебни заведения, а общо за съответната област. При определянето на потребностите от брой легла за медицински дейности по ниво на компетентност някои дейности са планирани на регионално ниво. Например: медицинска онкология, лъчелечение, специализираните хирургични дейности, специализирани педиатрични дейности и други. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи общата използваемост на болничните легла в страната през 2018 г. е 66,1%, а на леглата за активно лечение – 65,5%. Използваемостта на болничните легла за медицински дейности по специалност „Пневмология и фтизиатрия“, при която се наблюдава по-висока заболеваемост през грипния сезон, общо за страната е 73,2%. Данните за използваемостта на леглата по инфекциозни болести, където също е налице сезонен характер на някои заболявания, общо за страната е 52,9%. По отношение на леглата по медицинска онкология следва да се отбележи, че средната използваемост на леглата за страната е 64,8%. Организацията на приема в лечебните заведения за болнична помощ е регламентирана с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Важно е да се отбележи, че в нормативния акт е определен срокът, за който може да бъде планиран приемът на здравноосигурените лица, за дейности, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този срок е не повече от два месеца, като той може да бъде удължен по желание на пациента, по медицински показания или ако е настъпило подобрение в състоянието на пациента. В случай че състоянието на пациента се влоши, той постъпва в болница по спешност, в съответствие с изискванията за спешен прием. Механизъм за увеличаване или намаляване на броя на болничните легла е предвиден в Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Веднъж годишно, в период от 1 до 31 януари, лечебните заведения могат да променят броя на разкритите болнични легла в клиниките и отделенията си, с изключение на случаите на разкриване на нови медицински дейности по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения. За целта те уведомяват районните здравни инспекции за промяната в срок до пет дни от извършването й, като представят и обосновка на необходимостта от нея. От своя страна, РЗИ извършва анализ на използваемостта на болничните легла по видове и медицински дейности в лечебните заведения в областта и го представя на министъра на здравеопазването. В заключение бих желал да Ви уверя, че нашата цел е да гарантираме на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги на всички нива в извънболничната и болничната помощ при ефективно разходване на публичния ресурс за здравеопазване. Именно затова съм уверен, че мога да разчитам на Вашата подкрепа за провежданата от Министерството на здравеопазването политика. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика – доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Да, господин Министър, лечебните заведения за болнична помощ всяка сутрин подават своята информация за свободните легла към РЗИ, респективно РЗИ предлага и предоставя тази информация на филиалите и центровете за спешна помощ. Така е по закон и това фигурира. Но в обикновения, в реалния живот нещата са малко по-трудни, особено в големите градове, където пациентът в повечето от случаите – разбира се, за него е много важен неговият случай, не може да намери свободно легло, за да може да постъпи своевременно. Може би би трябвало по някакъв начин да обвържем тази информация, която притежават РЗИ-тата, да бъде достъпна и за съответния пациент, тъй като той има право да избира и къде да бъде лекуван. Така че, знаейки къде има свободно легло, спокойно може да постъпи, тъй като все още е страдащ, болен човек. Той не е пациент, защото става такъв в момента, когато се регистрира в болничната информационна система. Мисля, че за по-голямо удобство, подпомагане и помощ бихме могли да разширим по някакъв начин достъпността и информираността на самите пациенти за свободните легла. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова. Следващият въпрос към министър Ананиев е отново от доктор Найденова – относно публикуване на информация за лечебните заведения на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Имате думата, уважаема доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Този въпрос е малко по-интересен, господин Министър, и мисля, че тук ще отговорите много честно и откровено какво става в момента. Съгласно чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги, и за начина на заплащането им. Информацията се публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин, както, забележете, колеги, и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Уважаеми господин Министър, такава информация не намерихме за всички лечебни заведения. Затова Ви моля да ми отговорите на въпроса: какви мерки е предприело Министерството на здравеопазването по изпълнение на чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните завесения, ако лечебните заведения не са изпълнили разпоредбата? Досега ние Ви притискахме с въпроси, които касаеха Вашата компетентност, но нека да чуем как другите изпълняват и колко са коректни към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата, уважаеми господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, в изпълнение на чл. 98, както и Вие казахте, от Закона за лечебните заведения Министерството на здравеопазването е предприело необходимите действия за стриктно спазване от страна на лечебните заведения на законовото изискване да поставят на обществени и общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цените на всички предоставяни медицински и други услуги, и за начина на заплащането им. Регионалните здравни инспекции са териториалните органи на Министерството на здравеопазването, които имат задължението да проследят изпълнението на тези изисквания от лечебните заведения на съответната територия, а именно: предоставяне на информация от лечебното заведение за електронен адрес и описание на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение, на които е оповестена информацията за вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги, и за начина на заплащането им, информация за реквизитите на финансовите документи, които се издават на пациентите за всички заплатени от тях суми, и утвърден ценоразпис на всички предоставяни от лечебното заведение медицински и други услуги, попълнен във формат съгласно приложен образец с цел публикуването им на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. По отношение на мерките, които Министерството на здравеопазването е предприело в случай на неизпълнение на чл. 98 от Закона за лечебните заведения от лечебните заведения, Ви информирам за следното: Законът за лечебните заведения съдържа редица разпоредби с административен характер, които са въвеждани с различни негови изменения и допълнения през последните години. Такива са например разпоредбите, въвеждащи задължения за предоставяне на информация с административен характер и конкретен орган или лице. Целите на разпоредбите и очакваните резултати от прилагането им са различни. С оглед на това при въвеждането на всички са скрепявани с административнонаказателна отговорност. В тази връзка в последните месеци, предвид натрупания опит по прилагането на Закона за лечебните заведения, Министерството на здравеопазването идентифицира необходимост от въвеждане на административнонаказателна отговорност за неизпълнението на всяко въвеждане с него и с подзаконов акт по прилагането му задължение, за което не е предвидена такава. С разработения понастоящем от Министерството на здравеопазването Законопроект за изменение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина ще бъде предложено въвеждането в Закона за лечебните заведения на административно-наказателни разпоредби за случаите на нарушаване на въведените задължения на лечебните заведения за предоставяне на информация с административни цели, както и за случаите на нарушаване на всяка друга разпоредба на Закона и на подзаконов акт по прилагането му, за което няма административно-наказателен състав. Целта е да бъдат сведени до минимум предпоставките за отказ на информация от страна на лечебните заведения на посочените в Закона административни органи и по този начин да могат да бъдат реализирани от съответните органи в пълнота аналитично-контролните им дейности, въведени със закон. За да изпреваря един допълващ въпрос от Вас, искам да Ви кажа, че това, което изнесохте Вие, ни притеснява и нас. В началото на седмицата написах писмо до всички лечебни заведения, с които ги задължих до края на тази седмица да представят списъците с видовете медицински услуги, които предоставят, и техните цени, така че преди влизането на Закона ние ще имаме тази информация. Все пак обаче считаме, че всичко трябва да бъде скрепено със закон, за да се изпълнява както трябва. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика, доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Понеже държим на това да бъдем коректни, господин Министър, искам само – и си позволявам, да насоча Вашето внимание към изискванията на чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, включително и на чл. 115, ал. 1 и чл. 116 от същия закон, които влизат в параграф „Административно-наказателни разпоредби“, където за неизпълнение на този закон, и специално на чл. 98, имаме наказание с глоба и имуществени санкции. Вие сте достатъчно възпитан и етичен човек, но аз използвам трибуната, за да отправя един апел към всички лечебни заведения строго да спазват законите на тази страна! Все пак те са приети от това Народно събрание – ние сме хората, които трябва да следим дали те се изпълняват. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова. Следващият въпрос към министър Ананиев е от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев относно закриване на отделение в Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Петка“ – град Видин. Имате думата да зададете въпроса, уважаеми господин Топчиев. ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, след Ваше изказване от 26 юни 2019 г. относно преструктуриране и оптимизиране на отделения, клиники, болници в Северозапада се породи доста силно безпокойство и недоволство – във Видин имаше два дни подред граждански протести с искания да не се закриват отделения във Видинската болница „Св. Петка“. Днес на изслушването Вие категорично заявихте, че няма да има закриване. В тази връзка с колегата Попов искаме да Ви зададем следния въпрос: какво ще предприемете, за да не се допусне закриване на отделения в УМБАЛ „Св. Петка“ – град Видин? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Топчиев! Наистина аз отговорих на по-голямата част от въпросите, които ми бяха поставени на изслушването в самото начало на моето участие в пленарната зала. Мисля, че по-голямата част от тях намериха отговор, но все пак, съвсем накратко ще кажа следното. Министерството на здравеопазването полага усилия да стабилизира лечебното заведение и няма намерение да закрива областни болници, включително и областната болница във Видин. На проведената среща с ръководствата на областните болници в Северозападна България – Видин, Монтана и Враца, бяха обсъдени демографските и кадровите проблеми в региона и възможностите за оптимизация на лечебните заведения. Разговорите по темата „Болнични заведения в Северозападна България“ продължава и ще бъдат използвани всички законови средства и механизми, за да се намери баланс между потребностите на населението от региона от медицинска помощ и възможностите на лечебните заведения за болнична помощ. Надявам се със съвместни усилия да намерим най-доброто решение за бъдещето на МБАЛ „Св. Петка“ АД – град Видин, включително и да не се допусне закриване на работещи отделения в болницата. Даже нещо повече, сутринта в моето изказване споменах, че ще има оптимизиране на дейността в положителния смисъл на думата на болницата във Видин от гледна точка на новите стандарти, които ще излязат, на правилата за добра медицинска практика, новите алгоритми на клиничните пътеки и редица други инструменти, с които считам, че ще облекчим изискванията, които се поставят пред лечебното заведение по отношение най-вече на необходим персонал и апаратура, така че болниците да могат да работят в реални условия и да изпълняват своите функции. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Попов, реплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, днес в дебатите по отношение на Северозапада и здравеопазването във Видин, Враца и Монтана Вие изразихте голяма част от нещата, които искахме да Ви зададем с този въпрос. Важно е, че тук, от тази трибуна прозвуча, че няма да бъдат закривани отделения и болници в трите региона, разбира се, и за Видин. Това е успокояващо за хората, живеещи в тези региони, и за хората, които работят в тези болници. Вие заявихте, и това е така, че основен проблем е липсата на кадри – на лекари, на медицински сестри в тези лечебни заведения. Това обаче е системен проблем и той не е от вчера или от днес. Той изисква според мен и системни решения. Може би като уточняващ въпрос: поне някои от стъпките, които ще предприемете във връзка с привличането на кадри, на лекари, на сестри може би съвместно със съответните общини от Видин, Враца и Монтана, областни центрове, с Министерството, защото знаем, че голяма част – всъщност 83% от болницата във Видин е собственост на държавата, общината, мисля, че има около 7 – 8% миноритарен дял, но все пак бихте ли могли – някакви конкретни стъпки в тази насока? Защото това е тежък проблем за Видин. Това е демографската катастрофа. Постоянно го повтаряме тук, в парламента. То изисква, разбира се, комплексни мерки и действия, социална насоченост, ангажираност, фокус на правителството към този регион не само от Министерството на здравеопазването, а изобщо като политика на Министерския съвет. Конкретно обаче за Видинската болница – как смятаме да привлечем кадри към болницата, ако имате възможност, разбира се, сега да отговорите? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Господин Министър, имате думата за дуплика. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател. Ще Ви отговоря съвсем накратко, защото всичките тези неща, които сме ги предприели, в момента са в изпълнение. Вече няколко пъти имах възможност да кажа на различни места, ще го кажа и тук, от трибуната на Народното събрание, че за нас областните болници, в това число и болницата във Видин, са кръвоносната система в нашето здравеопазване. Никога не съм си и помислил – казах го вече, да се закрива областна болница. Ако съм искал да отправя апел към хората, които работят в тази болница, към хората, които се лекуват в тази болница, то е, че трябва да направим така, да оптимизираме дейността на Видинската болница, че тя наистина да дава качествено здраволечение на българските граждани. В тази посока са насочени и нашите намерения. Казах какви са инвестиционните намерения на Министерството на здравеопазването по отношение на апаратурата и техниката, на материалната база на болницата във Видин. Безспорно търсим начини да водим разговори с лекари от региона, даже извън региона, които да могат да попълнят необходимите специалисти по отделните специалности, за да осъществяват дейността в съответните клиники и отделения, а това по същество ще носи и по-голям приход на болницата. Оттам ще може да се повишат и заплатите на хората, които работят там, а пък и да се подобрят условията, при които работят. Естествено, да създадем и по-голяма възможност по отношение кадровото израстване на тези хора като обучение, специализации и така нататък. В този дух много разчитаме на Наредба № 1, която е за специализациите. Мога отсега да Ви кажа, че една значителна част от хората, които ще се обучават и специализират по тази наредба, ще бъдат насочени към Северозападния регион, разбира се, в това число и в болницата във Видин. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодаря Ви за участието днес. Вие днес имахте едно изслушване, едно питане и четири въпроса. Ваш ден беше, господин Министър. Благодаря Ви още веднъж. Продължаваме с въпроси към министър Данаил Кирилов. Въпрос от народния представител Валентина Найденова относно публикуване на годишните финансови отчети на предприятия, болници – търговски дружества за предходни години, представили своите годишни финансови отчети. Имате думата да зададете въпроса, доктор Найденова. Това е шестият Ви въпрос за днес. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Понеже много от въпросите бяха отложени във времето и днес доста голям маратон, но е важен крайният резултат. Вече имаме някои идеи, та дори и за законодателна инициатива, така че, мисля, че беше ползотворно. Уважаеми господин Министър, съгласно Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет за предходната година чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година. В същото време болници – търговски дружества, представили за обявяване в Търговския регистър своите годишни финансови отчети за минали години, същите не са публикувани и обявени в Търговския регистър, което затруднява оперативната търговска дейност в това число при участие в обществени поръчки. Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите – кога ще бъдат публикувани в Търговския регистър годишните финансови отчети за всички търговски дружества, предприятия и болници, отчели и предали своите отчети за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. – нещо, на което се натъкнах в хода на своята работа като народен представител? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за въпроса, доктор Найденова. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Найденова! По отношение сроковете за разглеждане на заявленията, постъпили в информационната система на Търговския регистър и в частност във връзка с конкретно поставения въпрос за разглеждане на заявленията за обявяване на годишните финансови отчети, посочвам следното: съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел длъжностното лице по регистрация се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Тази разпоредба регламентира сроковете за разглеждане на всички заявления за вписване в Търговския регистър, с изключение на заявленията за обявяване на годишните финансови отчети. Сроковете за разглеждане на заявленията за обявяване на годишни финансови отчети са регламентирани в следваща алинея на чл. 19 , а именно ал. 4, съгласно която заявленията за обявяване на годишните финансови отчети се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления. Тази разпоредба е наложена от практиката и приетите от парламента Закон за изменение на Закона за търговския регистър, обнародван в бр. 34 от 2011 г., заради кампанийността в подаването на годишните финансови отчети, което става основно през месец юни на съответната година. По тази причина, при положение че имаме един голям поток от заявления, който се изсипва образно казано в един кратък момент, не е визиран срок за тяхната обработка, както е незабавното произнасяне в тридневен срок след внасянето на другите видове заявления за вписване. През последните години обстоятелствата, които подлежат на вписване и съответно броят на заявленията, които следва да се разгледат по този ред, сериозно нараства заради нови нормативни изисквания, защото бяха направени изменения в Закона за Търговския регистър, изменения в Закона за особените залози, изменения в Търговския закон, влизане в сила и на нови разпоредби по отношение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Ето защо с оглед въпроса Ви относно предприетите мерки за съкращаване на сроковете за произнасяне, за вписване на годишните финансови отчети в Търговския регистър, уточнявам: за осигуряване практическото изпълнение на законовите разпоредби са приети вътрешни правила. При съобразяване вида и характера на заявленията, исканията и актовете, постъпили в информационната система на Търговския регистър, със заповед на изпълнителния директор, е определена ежедневна норма на натовареност на всички длъжностни лица по регистрацията като е предвиден и механизъм в случай на постъпване на повече от обичайния брой заявления за полагане на труд при условия на ненормиран работен ден. Тези мерки целят да се преодолее забавата. Въведен е ред, включително минимална норма и за произнасяне по заявленията, които са за Годишния финансов отчет. Подробно описана е налице възможност да бъдат отделени длъжностни лица по регистрацията, които да разглеждат постъпилите заявления за обявяване на годишните финансови отчети. Със заповеди на изпълнителния директор за длъжностните лица по регистрация определена, казах го, ненормирано работно време и те са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения след изтичане на редовното работно време. През 2018 г. е полаган извънреден труд и през почивните дни. Тези мерки са довели до намаляване на висящите заявления със 130 хиляди броя, като предстои предприемането на мерки – да се въведат и годишните финансови отчети и за предходни години. Както виждате отговорът на Агенцията по вписванията беше много мърляв и несистематизиран. Затова ако имам възможност, господин Председател, ще кажа следното: моля да имате предвид, че става въпрос не само за вписванията, които касаят търговски дружества и юридически лица, лечебни заведения – всички вписвания, тоест те са обявления на годишните финансови отчети със същия този ритъм на забава. Откакто съм встъпил в Министерството, съм предприел програма да се намали натрупването на невписани от всякакъв вид актове, защото имаме горе-долу сходен проблем и със заварени, невписани обявления по регистъра на особените залози, където пък значението и полезността на тези обстоятелства е много по-голяма. Но смятаме, че ще се преодолее тази забава във времето, особено сега след укрепването на системата и тези три години. Годишните финансови отчети ще бъдат обявени, макар и със забава. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика? Доктор Найденова – имате думата. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, донякъде съм удовлетворена от Вашия отговор, тъй като разбирам, че сте взели много спешни мерки. Надявам се тези мерки да заработят и действително да се съкрати срокът. Предполагам, че това ще бъде постигнато. Все пак поводът беше, че болниците – търговски дружества, са една по-особена категория. Затова си позволих да внеса този въпрос, за да може да подпомогнем с всичко лечебните заведения, търговски дружества. Така че считайте, че напълно доброжелателен, но и настойчив е моят въпрос към Вас. Защото в крайна сметка всички лечебни заведения, които са си предали своите годишни финансови отчети, са изпълнили своите задължения по Закон, платили са своята такса, също по закон. Не са върнати документите им, че нещо не е вред, което не оправдава забавянето на вписванията в Агенцията по вписванията. Нямам нищо против никого, но апелирам за една по-голяма експедитивност, за да не пречим, защото, от една страна, знаете, че има и друг регистър на юридическите лица с нестопанска цел, но в крайна сметка, ние говорим за болници и колкото се може приоритетно, дори бих Ви помолила в личен план, това да бъде извършено за болниците лечебни заведения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова. Господин Министър, благодаря Ви, за участието днес. Благодаря Ви и на Вас, доктор Найденова. Уважаеми народни представители, следващо редовно пленарно заседание – на 10 юли от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,17 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Симеон Найденов
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието. Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител – Министерският съвет на 6 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 12 юни 2019 г., като предлагам да бъде включена като точка първа за днешното пленарно заседание – 4 юли 2019 г., а останалите съответно да се преномерират. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за Българи, от място): Кой го предлага? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Правя обратно предложение, уважаема госпожо Председател на Народното събрание. Повече от седмица лъжете, че ще направите обществено обсъждане и консултации. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това го правихте в кулоарите на Народното събрание. Нищо такова не се случи до момента. Единствените консултации, които проличаха, бяха с колегите от ДПС. Над 20 неправителствени организации искаха дебат, искаха публичност, искаха експертен дебат по тази тема. Тя е важна, но Вие не го направихте. Това показва най-малко несериозно и неадекватно отношение към темата. Още нещо, Вие като председател на Народното събрание би следвало най-вече, както и всички ние, да спазвате поне Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който има и силата на закон. Вчера в 10,30 ч. е заведен Докладът за второ четене в Деловодството на Народното събрание. Вчера в 10,30 ч.! Не са изминали дори 24 часа. (Реплики от ГЕРБ.) Как да няма? (Реплики от ГЕРБ.) Вижте си чл. 79, ал. 1 от нашия правилник: „Законопроектите заедно с документите по чл. 76 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго – а то не е решило друго – се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване“. (Реплики.) Кога решихме друго, уважаема госпожо Председател? Кога решихме друго? Не сте раздали Доклада на народните представители за второ четене – вчера той влиза в Народното събрание. Една седмица обикаляте по коридорите, по кулоарите, казвате, че ще се водят публични дебати и дискусии по тази тема. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Проведохте единствено с ДПС… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Попов! ФИЛИП ПОПОВ: … и решихте да вкарате този законопроект в пленарната зала. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви! Разбрах каква е Вашата забележка и Вашата обратна процедура. ФИЛИП ПОПОВ: Тези тарикатлъци и финтове… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов! (Председателят изключва микрофоните.) ФИЛИП ПОПОВ: Не съм завършил. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сте завършили, но времето Ви изтече. Благодаря Ви. Разбрах каква е Вашата процедура и ще я подложа на гласуване. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Господин Попов! Времето изтече! Вече сме в 25-та секунда след двете минути. (Шум, реплики и тропане по банките от „БСП за България“. Народният представител Филип Попов продължава да говори при изключени микрофони.) Разбрах каква е обратната Ви процедура, господин Попов. Благодаря Ви. Ще се обоснова и аз какво… ФИЛИП ПОПОВ (встрани от микрофоните): Отнемате ми думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не Ви отнемам думата. Дадох Ви възможност в продължение на 2 минути. (Народният представител Филип Попов говори при изключени микрофони.) Благодаря Ви, господин Попов! Не мисля, че съм диктатор. Моля Ви да заемете мястото си! Моля Ви, господин Попов, да заемете мястото си! Благодаря Ви. Колеги, цитирам чл. 79, ал. 1: „…Същият срок, ако Народното събрание не реши друго…“. Точно по тази причина – чл. 53, ал. 5, предлагам точката и ще я подложа на гласуване, за да видим дали ще реши друго Народното събрание. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Филип Попов.) Заповядайте, господин Стойнев. Ето сега имаме възможност да обсъдим тази тема. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че темата е от изключителна важност и затова не разбираме, уважаема госпожо Председател, кое налага това бързане? Защо толкова бързо и защо сега – първо? Второ, госпожо Председател, на Председателски съвет тази точка не беше в дневния ред. Какво се промени от вчера до днес? Когато искаме да има прозрачност в една политическа система, най-нормалното е опозицията да бъде информирана, за да може тя в крайна сметка наистина да изрази своето мнение, доводи и най-вече да изрази своето несъгласие. Тук става въпрос наистина за огромно разделение, което предстои в българското общество. Съвсем нормално беше тази точка да влезе в дневния ред и да бъде обсъдена на Председателски съвет, а не точно сега, в последния момент, с един доклад, който трябваше да бъде готов още преди една седмица, Вие да налагате силово точка в дневния ред и да искате изцяло промяна на политическата система в страната. Не е колегиално, не е правилно, не е демократично и затова приемете, че опозицията е несъгласна и няма нищо лошо в това. Тази точка може да се гледа следващата сряда – нищо не пречи, няма такова бързане. Нека обществото да бъде подготвено за това, което го очаква, а не в последния момент Вие да налагате, пак казвам, силово. Да, сега сте силни, но в крайна сметка животът е едно колело – утре ще бъдете слаби. Надявам се, че ние няма да подхождаме по този начин. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Нищо не налагам силово, просто предлагам и ще оставя на залата да реши със своето гласуване как ще протече днешният ден – дали точката ще влезе за обсъждане или не. Подлагам на гласуване предложението, което направих преди малко. Гласували 204 народни представители: за 122, против 80, въздържали се 2. Предложението е прието. Прегласуване – заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Правя процедура по прегласуване – някои от колегите не успяха да гласуват, а и е хубаво да се видят кои са говорителите на мутрите в България. Благодаря. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, моля Ви! Правя Ви забележка! ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Наказание! Моля да бъде наказан. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих му забележка. Моля, режим на гласуване. Какво се случва с пулта на госпожа Анастасова? Гласът ще бъде зачетен като „против“, госпожо Анастасова, ако не е отчетен, както е, ще го зачетем като „против“. Гласували 206 народни представители: за 124, против 82, въздържали се няма. Предложението е прието. Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по бюджет и финанси? Госпожо Стоянова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател. „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 12 юни 2019 г. – проект за второ гласуване. „Закон за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 198 народни представители: за 121, против 73, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев: „В чл. 64 числото „11“ се заменя с „0“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Искрен Веселинов, Младен Михов, Александър Сиди, Атанас Стоянов, Красимир Богданов, Йордан Йорданов, Калин Поповски, Александър Сабанов: „В § 1 се създава изречение второ със следния текст: „Определя размера на субсидията за парламентарна дейност на 1 500 000 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. (Реплики от „БСП за България“.) Има ли? Господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат ще завърши така, както започна – скандално, неприятно, с повече недоизказано, отколкото казано, защото колкото и да се говори последните три-четири седмици по този въпрос, всъщност нищо не се каза по същество. И ако това беше целта Ви, ако първоначалната идея е била това – публичната дискусия да бъде ангажирана с темата за партийните пари, а не със сериозните проблеми на българското общество, е в това, уважаеми дами и господа, като че ли успяхте. Забравиха се грешките на Министерството на финансите, което направи така, че да се плаща повече, отколкото пише в бюджета. Не се забелязаха протестите, свързани с цената на горивата, не се забелязаха протестите на медицинските сестри, не обръщате внимание на протеста за застрояването на София, слепи и глухи оставате за онези, които протестират, тъй като Законът за Черноморското крайбрежие е по-строг към тези с палатките, отколкото към тези с багерите. И то е същата логика, каквато правите и сега – наказвате тези, които са по-слаби, за да укрепите властта на тези, които са по-силни. Точно както строителят инвеститор на Черноморието е защитен от закона, а човекът с палатката и къмпингуващият – не, точно така големите и силни партии – тези, които са във властта, ще имат пари, а тези, които се борят за обществено доверие, няма да имат. Това е идеята на този закон – покрихте темите с единия лев. Поне засега! Но предупреждавам Ви, уважаеми дами и господа, ще платите сериозна цена за това и е защото Вие не само започнахте състезание към дъното, Вие сте на път да го спечелите. И не говоря само за дъното шест, пет, едно или нула лева – цифри зад, които не стои нищо друго освен произвол – говоря за начина, по който водите дебат и налагате решенията. Всички проспахме един референдум. Грях, който тепърва ще тежи. Публичният дебат, който поведохме през тези четири седмици, не отговаря на елементарните условия за сериозността на въпроса, който разглеждахме. Пропиляхме две години, в които периодично темата за субсидиите се вдигаше, но като заплаха. Не ни дразнете много, казвате Вие, защото ще направим субсидията един лев, не искайте оставка на този или на онзи, защото ще видите какво ще Ви се случи. Думите на министър-председателя, с които започна този псевдодебат преди няколко седмици, са показателни. Да отворим, казва той, за олигархията да влязат, да станат министри, депутати и така нататък, нали това искате – обяви раздразнително, нека партиите ги пазаруват. Те, между другото, олигарсите, няма да станат министри и депутати, няма да се занимават с това нещо, което изисква публичност и излизане пред хората, те ще си ги напазаруват – този път официално. И така, както в Народното събрание, и във всички ведомства стоят снимките на предишните им ръководители, така утре в офиса на някой едър бизнесмен или корпоративен деятел може да си сложи снимките на онези политически лица, които защитават неговите интереси. Това е бъдещето, което чертаете днес. И как да кажа, най-страшното е, че Вие го знаете. Няма човек, Убеден съм, няма човек в залата, който да не знае какво точно се случва и го прави съзнателно. Въпросът е: защо? Най-вероятно има различни мотивации. Някои от Вас, някои политически сили – ДПС например, считат, че като играят тази игра, ще ни надхитрят, ще надхитрят Вас, нас, ще пуснат друг, ще пуснат нещо, което знаят, че е неправилно, тъй като са го заявявали нееднократно, за да осъществят пробив на друго място. Това е тяхна политическа стратегия. ХАСАН КЪЛКОВ: (ДПС, от място.) А ти откъде знаеш? КРУМ ЗАРКОВ: Защото отдавна така мисля. Други, защото отдавна са загубили дори мисълта, че имат собствена воля и могат да направят нещо различно от това, което им е казано отгоре. Повечето от Вас не само че знаят и съзнават, а и не искат да гласуват това предложение. Само че чувството им за отговорност съвсем не може да се изравнява с чувството им за подчиненост – жалко, това е жалко, както и да е. За всеки случай и тези, които мислят, че може да надиграят и да надхитрят тази игра, и на тези, които го правят от сляпо подчинение бих казал, че в крайна сметка всички – цялата политическа система и българският народ ще плати този един лев, и ще го плати с рестото. Това е… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето! КРУМ ЗАРКОВ: Това е пътят към дъното, пътят към несвободата, пътят на отричане на политическия плурализъм и всеки, който го прави съзнателно, е съучастник в този процес. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков. Реплики? Не виждам реплики. Процедура – заповядайте, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, гледаме много важна точка – актуализация на държавния бюджет. И на тази толкова важна точка – точката, която е един вид вот на доверие към правителството, в залата отсъства и министър-председателят, който има някакви международни, обективни причини, но къде е министърът на финансите? Къде е, да кажем, някой заместник-министър на финансите, някой началник на отдел в Министерството на финансите, някой служител в Министерството на финансите? Някой от Министерството на финансите въобще има ли в тази зала, госпожо Председател? Гледаме актуализация на държавния бюджет. Вече стана ясно с включването на тази точка, че тя ще получи подкрепата и на ДПС. Вие имате осигурено гласуване, но поне нека тези хора, които гарантират държавността, които представляват държавата, които са вносители на този законопроект, поне един човек – ако може поне чистачката на Министерството на финансите да дойде, за да ни отговори на някои въпроси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах каква е процедурата Ви, господин Свиленски. Ще информирам министъра на финансите. Ако предпочитате чистачката и нея ще я докараме. Имате ли други изказвания? Заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! По предложението на Искрен Веселинов и група народни представители мисля, че това е едно от най-правилните предложения относно това каква субсидия и какъв размер субсидия да получава всяка една парламентарно представена партия от гледна точка на това наистина годишно всяка една от партиите да има достатъчен бюджет, да се яви на избори и да може да организира своята организационна работа – и наеми на клубове, и координатори на партията, и горива, и реклами, и медийно обслужване, и всичко останало, включително тази сума е изчислена на база на това, че един път годишно обикновено се случват и избори в България. Предложението също така е направено да има и таван на съответните субсидии, за да може – това, което дразни българското общество, някои партии да вземат по 20 – 30 милиона субсидии на година. Надявам се, че българското Народно събрание и българските народни представители ще излязат от партийните си пристрастия, ще погледнат наистина върху нещата, както трябва да бъдат и ще защитят демокрацията в България. Ако това предложение на Искрен Веселинов и група народни представители бъде подкрепено, мисля, че и демокрацията в България ще бъде защитена, а и желанието на българското общество субсидиите на партиите да бъдат намалени ще бъде осъществено. Защото на база на тази сметка може би ще паднат около 20 милиона годишно – пари, които преди се даваха на партиите. Призовавам всички парламентарно представени партии да направят така, че да решим този проблем, а да не го задълбочаваме, защото никой не печели от това. Ние от ВМРО винаги сме били за намаляване на партийните субсидии, участвали сме в предходния парламент и за такива предложения тогава не сме срещали подкрепа и сега сме „за“ и затова сме подкрепили предложението на първо четене – да бъдат намалени субсидиите. В крайна сметка, когато се намалява нещо, трябва да се направи така, че наистина и общественият интерес да бъде защитен, и интересът на политическите партии в България, да не правим така, че българските политически партии да бъдат зависими от бизнеса, от олигарси, от местни феодали или още по-лошо – от чужди държави, от чужди фондации, чужди организации, което се е случило, за съжаление, през годините назад в така наречения преход в България. Така че наистина, моля Ви, подкрепете това предложение на Искрен Веселинов и група народни представители, за да може да сложим край на тази абсурдна ситуация. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Реплика ли има, господин Зарков? Заповядайте за реплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, действително Вашето предложение, което определя размера на субсидията за парламентарната дейност на милион и половина лева плюс тези, които ще бъдат определени, цели търсенето на някакъв баланс, защото Вие разбирате, че драстичното намаляване, всъщност отмяната на партийната субсидия, не е правилно решение. Ще Ви кажа обаче защо няма да го подкрепим, оценявайки опита Ви за баланс. То затваря политическия живот в рамките на парламентарно представените партии. Вие сте от политическа формация, която е била парламентарно представена в някои моменти, непарламентарно представена в други моменти. Заслужават финансиране и партиите, които са извън парламента – тяхната дейност. Българският политически живот има нужда от отваряне, а не от затваряне. Няма нужда да подкрепяме само и единствено това, което е моментното политическо състояние към определен ден. Трябва и е необходимо ние непрекъснато да привличаме и да провокираме политическа дейност във възможно най-голям брой хора, възможно най-голям брой организации. Това е основната гаранция за жизнеността на демократическия процес. И въпросът ми към Вас е: тъй като балансът Ви може да бъде отхвърлен, ако отхвърлят Вашето предложение, то ние отиваме на изходна точка за отхвърляне на партийната субсидия, тогава как ще гласувате Вие предложението по вносител? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. Втора реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Зарков, за съжаление, ние не видяхме предложение от страна на БСП по повод на тези промени в Закона за бюджета. Има две-три предложения, които са внесени от ДПС или от страна на част от „Обединени патриоти“. Според мен Вашата теза за това да подкрепите това предложение просто е абсурдна. Значи ние предлагаме вариант наистина, който да е оптимален вариант за това партиите да имат нормален живот, и Вие казвате, че ще го отхвърлим, защото извън парламента има партии, които също трябва да получат средства. Кои са тези партии? Направили ли сте си труда да видите колко са извън парламента, които получават в момента субсидия? На този въпрос отговаряли ли сте? Има само една, в която основният ѝ лозунг по време на изборите, когато се участваше в парламента, беше, че няма да ползва субсидията. Тоест ние ще помогнем дори на тази партия за това да се отърве от субсидията, защото те не искат да я ползват. Една-единствена партия има извън парламента, която ползва субсидия в момента и те, хората, не искат да я ползват, но законът ги задължава. Нека да им помогнем да не я ползват. Вие това не искате да направите. Ето, нека да помогнем на извънпарламентарните партии, които са поели ангажимент към обществото и не са го осъществили. Така че логиката Ви, за съжаление, разбирам логиката на ГЕРБ за момента защо подкрепя това предложение и ще се борят докрай за него, защото такъв ангажимент са поели с внасянето на този законопроект и ще го подкрепят, но не мога да разбера логиката на БСП. Логиката на БСП явно е не да решим проблема, а да продължаваме със скандала и да задълбочаваме политическата криза в България – това е Вашата логика. И ако не подкрепите това предложение, не виждам начин, по който може да се реши ситуацията. Кое друго предложение ще подкрепите? За нула лева или за един лев ще подкрепите, господин Зарков? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов. Други изказвания? Господин Хамид, заповядайте. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ е внесла своето предложение числото „единадесет“ да бъде заменено с числото „нула“ и ще Ви кажа нашите аргументи защо предлагаме субсидията да е нула лева. Дебатът как да бъдат финансирани политическите партии е толкова стар и толкова дълъг, колкото и самият преход. Единадесетте лева се утвърдиха през годините като онази сума на една средно голяма партия, която е достатъчна да функционира партията, да издържа своя апарат, да издържа своите структури, своите офиси и да финансира своите кампании през годините, когато се провеждат избори. Макар и рядко обаче, има години, когато провеждаме и два вида избори, затова няма как да се съгласим, че субсидията трябва да бъде намалена. Всяко намаляване на субсидията под 11 лв. и оставане на този модел – публично финансиране на политическите партии, ще води до невъзможност една нормална, средно голяма партия да извършва своята дейност. Затова ние предлагаме да се отвори другият модел за финансиране – партиите да набират средства и да не получават публично финансиране. Този модел – вече стана въпрос, че в Европа почти никъде го няма, освен в Швейцария, но той успешно работи в Съединените щати, и то от много дълго време! (Шум и реплики.) Искаме да достигнем нива на демокрация в Съединените щати, защо да не заимстваме и този модел? Намаляването под 11 лв. е неприемливо за нас – казахме аргументите за това. Господин Попов преди малко говори за консултациите. Разбира се, че и ние не сме доволни от консултациите, господин Попов, защото направихме много важни предложения по време на тези консултации и те, колегите, се бяха съгласили. В Бюджетна комисия обаче изведнъж, поради формални причини, фиксирани в нашия правилник, не се стигна до дебат, до обсъждане и до гласуване на предложенията за създаване на Фонда за детски градини, предложенията ни за намаляване на ДДС на хляба, книгите. Уважаема госпожо Дариткова, така че, когато правите консултации и поемате ангажименти, спазвайте ги! Наистина ще е от полза и за ГЕРБ. Ние ще подкрепим нашето предложение и молим колегите също да го подкрепят – да отворим американския модел за финансиране. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид. За реплика, господин Атанасов, заповядайте. Втора реплика – господин Милков, господин Кутев – трета реплика. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хамид! Ами, именно поради този модел в Съединените щати на практика управляват само две партии, въпреки че има още няколко, но именно поради този модел на съществуване на политическата им система там, в цялото им управление, в цялата им история са само две партии – Републиканска и Демократическа. Това е този модел. До това докарва. Защото едрият бизнес в Америка, знаете, предпочита да подкрепи тези две големи партии. Нищо повече! И това е логично. И даже там има Закон за лобизма, официален закон, в който бизнесът, който ще подкрепя републиканци или демократи, ясно в договора си записва какво ще иска от тях, когато вземат управлението на властта. Нали се сещате, че това в България няма как да стане. Там обаче, ако дадеш нелегално дарение, влизаш в затвора все едно извършваш убийство. (Шум и реплики.) Така е, нали? Тук, в България, мислите ли, че ще стане този модел? Аз не вярвам. И другото, което ще Ви кажа. Ако въведем американския модел на следващия парламент – този парламент ще е мечтата на много хора, ще са само три партии. Оттук нататък ще бъдат само три партии в парламента – Вие, господин Хамид, ДПС, ГЕРБ, като най-голямата партия и, разбира се, БСП. Защото бизнесът ще предпочете да финансира основно Вас. Оттук нататък… (Шум и реплики.) Оттук нататък Вие ще станете (шум и реплики), Вие ще станете – не че сега го няма (шум и реплики), не че сега го няма… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) ...но римският принцип… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Да, завършвам – но римският принцип е: „дозата прави отровата“. Не че сега го няма този модел и в България – тайничко, под сурдинка бизнесът да подкрепя едрите партии, но когато го официализираме, в парламента ще останат даже не три, а може би в един момент и две партии. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ако искате това да стане в България, в момента отваряте пътя към него – най-лесният път в България да се ликвидира демокрацията. А всяка една демокрация си отива с… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Ще бъда стриктна във времето, колеги. Господин Милков, заповядайте за реплика. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Хамид, Вие не предлагате никакъв модел. Вие гасите лампата и отваряте вратата. И понеже Ви познавам, и капацитета на парламентарната Ви група, Вие можете да предложите модел, но не го предлагате. Това не е модел. Това е едно изречение, което гаси лампата и отваря вратите – без никакви критерии. Без никакви критерии! Какви юридически лица могат да финансират партиите? Не е този текстът, който трябва да обсъдим в момента. Никакви! Пише: „юридически лица“, „еднолични търговци“. И тези, които нямат други доходи, освен обществени поръчки ли?! И тези, които нямат други доходи, освен концесии ли?! Вие не предлагате модел! Освен това в Съединените щати, както каза и колегата, има Закон за лобизма. Има стотици години практика по лобизъм. Вие това го знаете. И не предлагате никакъв модел! В момента се предлага нещо, което показва само едно: че за Вашата парламентарна група е ясно, че този нула или един лев е временна мярка, временна бухалка да се извършат определени нелицеприятни дейности, да се остави без финансиране опозицията – дали лява, дали дясна, дали парламентарна, или извънпарламентарна. Наричайки това изречение „модел“, показва истинските Ви цели: обслужвайки управляващите заедно да оставите преди местните избори алтернативите нефинансирани – дали дясна, дали лява. Така че не говорете за модели! Модел тук няма. Вярвам, че можете да го предложите, но не го предлагате. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Господин Кутев, за трета реплика. (Шум и реплики.) Може да се заявяват изказвания, да. АТНОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Господин Хамид, това, което Вие предлагате, според мен не е и няма общо с американския модел. Американският модел е модел на широко финансиране, който включва възможности за финансиране от гражданите, включва и възможности за финансиране от бизнеса. Само че там бизнесът не е такъв, какъвто е тук. Когато там бизнесът финансира, той подлежи на друга регулация. Там например основните хора в бизнеса, или един от основните хора в бизнеса, не може да притежава на практика медиен монопол. А този човек, за когото говоря, дълго време всички говореха, че притежава медиен монопол, той тогава не го притежаваше, но сега вече аз съм убеден, че реално той притежава медиен монопол. Той е и депутат, той е и ключов бизнесмен, той е и основен спонсор на политически партии – конкретно на Вашата. Това не е американски модел. Това е български модел в най лошия му вариант – няма нищо общо нито с демокрацията, нито с ценностите. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев. За дуплика, господин Хамид, заповядайте. След това – изказване на господин Иванов. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Разбира се, колеги, съгласни сме, че финансирането трябва да е на светло, при платени данъци. Не знам за какво гасене на лампите говори господин Милков. Говорим за светло финансиране. Управлението в Съединените щати основно от две партии не се дължи на модела на финансиране, господин Атанасов. Това се дължи на формата на управление там. Нека да Ви кажа, че в Швейцария не управляват две партии. В Швейцария управлява коалиция в момента от три или четири партии и има още десетина партии, които функционират без да получават нито един лев от швейцарската държава. Не знам, господин Кутев, за какъв медиен монопол говорите, но колегата, когото посочвате, предложи текстове за осветляване, текстове, които Вие не подкрепихте. Предложихме собствениците на медии да не се крият зад офшорки, да излязат на светло, в публичен регистър – Вие това не го подкрепихте. Не знам за какъв медиен монопол говорите, когато беше създадена медийна дъвка срещу този наш колега. И ако имаше такъв медиен монопол, щеше ли в 90% от българските медии да се ръсят клевети, лъжи, инсинуации по адрес на този колега?! Защо Вие не подкрепихте осветляването на собствениците на медии, защо не гласувахте „за“? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Хамид. Господин Иванов, заповядайте за изказване. (Реплики от народния представител Антон Кутев.) Изказване, господин Кутев. После господин Попов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди 30 години тук нашите предшественици, събрани под формата на Велико народно събрание, избраха един модел на управление, който целеше, разбира се, да осъвремени политическата сцена в България с тази, която беше актуална към тази дата в Европа, в света, след една промяна, която едни посрещат с овации, други с негодувание, разбира се, защото нашето общество все още е разделено към днешна дата. Тридесет години по-късно ние, работейки тук, сме продукт на тази система, на това решение, на този основен закон – Конституцията, която е приета тогава. Нищо не се е променило, уважаеми колеги, за тези 30 години! Политическата система функционира по начина, както нашите предшественици тук, преди 30 години, са го заложили. Изискванията на съвременното общество са да има нормално функциониращ политически модел, който отразява желанията, исканията и стремежите на всеки един български гражданин. За съжаление, колеги, голяма част от тук присъстващите не разбраха какво се случи преди две години на референдума. На този референдум българските граждани направиха един отчаян апел към всеки един представител на всяка една политическа сила, особено към управляващите – които и тогава, и сега са управляващи, за безобразията, които се вършеха във всеки един момент на всяко едно ниво на държавното управление. Те казаха: „Уважаеми господа, уважаеми политици, уважаеми наши избраници, или влезте в релси, или ще Ви изметем. И първият сигнал, който ние Ви даваме, е: искаме субсидията да Ви бъде намалена на един лев, защото Вие не изпълнявате основния ангажимент от обществения договор, който Вие сте подписали с нас – именно, да ни представлявате.“ И днес какво правим? Първосигнално, защото е установено, че в Министерството на финансите е извършено престъпление. Господин Борисов с неговия финансов министър дойдоха на бегом и решиха, че нещо, което се е случило преди две години, днес трябва да стане факт. Да, но то няма да отрази исканията на българските граждани! Няма да отрази това, което политическите партии са длъжни да направят в своето битие и в този парламент – именно, да гласуват закони, които да защитават интересите на българските граждани. Днес ще гласуваме текстове, които са несъгласувани с политическите партии, несъгласувани с българското общество, защото преди две години никой не се постара да говори, да обсъди, да влезе в дебат с тези, които са повдигнали темата за намаляване на субсидиите, да чуе защо искат да се намалят субсидиите, да чуе защо тези хора не ни искат тук, защото вече се е стигнало дотам. Обществото чувства нетърпимост към тези, които ги представляват, а именно по тази причина тогава се взе това решение. А днес ние и особено Вие, господа управляващи, с тези предложения – за един лев, за нула лева, да влезем ли в обхвата на частното финансиране, какво правим? Казваме им: уважаеми български граждани, уважаеми избиратели, гледайте си работата! Ние си имаме вътрешни проблеми и искаме да си ги решим тук и сега. Искаме да унищожим една опозиция, която две години се опитва активно да ни бутне от власт и аха-аха да успее (шум и реплики), а сега най-хубаво – на прага на местните избори, да я пратим тази опозиция, където ѝ е мястото – разбира се, да я няма. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Така ли? ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: БСП неслучайно не е внесла предложения за изменения в този закон, защото подобни изменения трябва да се направят с дискусия, с дебат, със срещи, с представители на парламентарни и извънпарламентарни политически сили, а Вие избягахте от този дебат. Дори и днес не правите този дебат, дори днес мълчите от тази трибуна и нищо не казвате. И какво правите? Отново ще накажем българския гражданин, това се прави. Няма да накажете опозицията, няма да накажете някой друг, а ще накажете суверена, защото суверенът преди 30 години е избрал този начин на управление с този начин на финансиране и нищо не се е променило към днешна дата. Уважаеми колеги, ако е останал малко здрав разум във Вашето съзнание, ако е останал малко здрав разум във Вашите ръководители, които незнайно защо решиха точно сега, точно днес да се гласува това, отхвърлете този закон! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Господин Иванов – първа реплика, господин Милков има изказване. Господин Хамид, заповядайте за реплика. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, споменахте референдума и че не е проведен дебат с вносителите на този референдум. Според мен обаче всички политически партии, без „Движението за права и свободи“, не направиха дебат с избирателите си по време на кампанията за този референдум, никой не обясни на избирателите си за какво са нужни тези 11 лв. и как се разходват тези средства. Това е вината на политическата класа. ДПС обясни на своите избиратели защо са нужни средствата и как се харчат. По време на този референдум, господин Иванов, чухме и от Ваши представители, че субсидията е много голяма и трябва да бъде намалена. Аз мисля, че вината на политическата класа е огромна и политиците са длъжни да обясняват на своите избиратели как харчат парите си, а не да правят дебат с вносителите на референдума. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Хамид. Господин Иванов – втора реплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги! Уважаеми колега Иванов, слушах Вашето изказване, което на мен ми се стори лицемерно. Два милиона и половина български граждани при референдум, проведен преди няколко години, казаха: един лев партийна субсидия. Да излизате тук, от тази трибуна, при положение че има предложение на Министерския съвет да изпълни тези желания на българските граждани, на българските гласоподаватели, а Вие да казвате, че не е имало такъв дебат, при положение че и преждеговорившият Ви напомни на Вашите избиратели какво говорихте тогава, къде бяхте, къде проведохте този дебат, много закъсняло ми се струва Вашето изказване. Честно да Ви кажа, за мен са чисто лицемерие изказванията на членове на Българската социалистическа партия, че не е имало такъв дебат. Кога го проведохте с Вашите избиратели? Какво Вие казахте за референдума, след референдума – три години, четири години и сега, при положение че ние сме заявили, че ще подкрепим това решение на Министерския съвет – за един лев партийна субсидия, а Вие да излизате от тази трибуна на Народното събрание и да лъжете българските граждани, че Вие не сте имали време за този дебат? Две години и половина сте в парламента, без три месеца, през които не идвахте на работа, но през цялото това време имахте възможност да запознаете Вашите избиратели и всички български граждани с Вашето намерение и с Вашата визия за финансирането на политическите партии в България. Не го направихте и затова не виждаме Вашето предложение между първо и второ четене, където е мястото. Много добре знаете процедурата и се опитвате да използвате Правилника, само когато на Вас Ви е угодно. Когато имате възможност за законодателна инициатива, правете го! А не сега да казвате, че не е имало дебат или Вие не сте могли да го осъществите – просто не сте имали това желание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Трета реплика ще има ли? Не виждам. Господин Иванов, заповядайте за дуплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Хамид! Да, прав сте, Вие единствено проведохте този дебат с Вашите избиратели. Благодаря Ви, че го напомнихте на всички присъстващи в тази зала, че тогава дебатът отсъстваше и всеки един, особено управляващите, засилени към победата, която естествено им се изплъзна, защо ги наказа избирателят на този референдум и тези избори за това, което те правеха, а днес все още не го разбират. Господин Иванов, днес тук дебатираме и говорим за тази субсидия, защото Вие сте лицемери! Вашата политическа сила е лицемерна, защото Вие две години не знаехте и не си спомняхте, че има такъв референдум. Когато прокуратурата Ви каза, че във Вашето Министерство на финансите се върши престъпление, набързо, на бегом направихте саниране на закони, за да може да спасите нечия кожа! Тук по изкуствен начин ни слагате един дебат – без да питате някого, без да разговаряте с някого ни казвате: хайде един лев сега и да Ви видим какво ще правите! Това е лицемерие, господин Иванов, не само срещу политическите партии, които са тук, а е лицемерие срещу българските граждани, защото Вие се договаряхте с вносителите на този референдум, а не някой друг. Ние точно и ясно обяснихме тогава на нашите избиратели – това е лицемерието. Към днешна дата вие искате едно нещо: да излезете чисти, да оправдаете някого за извършеното престъпление и да накажете опозицията, нищо друго. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Процедура имаше господин Ченчев, а после е господин Иванов по начина на водене. Господин Кутев, ще изчакате. Господин Жаблянов го записвам за изказване. Господин Ченчев, Вашата процедура каква е? ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, с цялото ми уважение към Вас като личност, сега ще направя тази процедура като позиция, като към председател на Народното събрание. Първо, тази празнота тук, вдясно от мен, е обида за моите колеги и за Вас персонално, защото Законът за държавния бюджет няма как да се гледа без представител на Министерството на финансите, каза и моят колега Свиленски. Сега се чудя – Вие председател на Народното събрание ли сте? И ако сте такъв в парламентарната република, сте на най-силната позиция в държавата. На тази позиция Вие не трябва да информирате, Вие не сте бюро „Справки и информация“, Вие сте председател на Народното събрание, а като такава трябва да призовете някой от Министерството на финансите да е тук, защото се гледа Законът за държавния бюджет. Това е недопустимо и е обида към всички нас! Вие съвсем съзнателно, защото, прощавайте, но не съм убеден, че Вие сте ги информирали. Не съм убеден! Убедете ни и ги призовете да се явят тук. Това им е работата, нашата също е да сме тук и да дебатираме, но тяхната е да присъстват на този дебат и да се включват в него, да участват активно, защото става дума за разходване на средства. В качеството си на председател на Народното събрание, в което трябва да влезете, както всеки ден го правите, направете го отново и ги призовете, и ги вкарайте в залата. Тяхната вина – не да се крие зад някой директор на дирекция министърът на финансите, който бил виновен. Кажете ми: ако Вие питате министъра на финансите за едни пари и той Ви каже, Вие приемате ли неговия отговор за чиста монета? Разбира се, всеки от нас ще го приеме, министър на финансите е. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев, разбрах забележката. Да, чула съм се с Министерството на финансите и всеки момент очакваме да дойде представител от там. Господин Иванов, заповядайте за процедура по начина на водене. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам тази процедура заради това, че от началото на дебата по тази първа точка срещу моята политическа партия и пряко към мен бяха нанесени доста обиди. Тук виждаме, че при най-малкия повод веднага се иска процедура. Искам да заявя от тази трибуна, че на 10 май 2017 г., за да няма спекулации, нашата политическа партия внесе в този парламент (шум и реплики) – Вие, същите господа, които присъствате тук, и имаше дебат колко да бъде субсидията на политическите партии във връзка с референдума, който беше проведен, така че тук да ни се приписват някакви обиди, просто не мога да бъда съгласен. Не е изказване това и искам да се спре със спекулацията… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов към мен се обръща. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: … и затова искам наказание за всички онези, които тук от тази трибуна казаха, първо, че сме били – няма да изброявам всички епитети, които … ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Недейте, господин Иванов. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: …няма да ги изброя, тъй като не ми позволява моето възпитание. (Шум и реплики.) Искам да кажа, че една политическа партия, която е фалирала и която фалира държавата за пореден път, не може тук да излиза и да казва на нашата политическа партия, че субсидията от един лев било лицемерие! Нещо повече, ще кажа, че Политическа партия ГЕРБ, когато беше създадена, направи повече от три избора без никакво финансиране, така че… (Шум и реплика от „БСП за България“: „Не е вярно!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много благодаря, господин Иванов. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Точно така е, точно така е! Тия, дето сочат с пръсти, не знаят коя година и как е създадена ГЕРБ. Искам всички да бъдат на висотата на морала от това по какъв начин се харчат и разходват партийните средства и когато говорим за волята на хората за един лев, да се вслушат в техния глас, защото и сега на последните избори им показаха червен картон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов. Ще си взема бележка. Когато се използват обидни квалификации, ще правя по-стриктни забележки. Само да кажа кои са се записали за изказване: господин Попов, господин Милков, господин Жаблянов, госпожа Лечева, господин Ченчев и господин Стойнев. Заповядайте, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че този дебат и този ден е един от най-неприемливите за мен като присъствие в Народното събрание за третия мандат, в който участвам. Неприемлив е, може би даже е мека дума, защото всъщност в момента ние се занимаваме с публичното самоомерзение на всичко онова, което народът нарича „политическа класа“. Аз не мисля, че политиците са класа, мисля, че те са специфична прослойка, която съвсем заслужено е мразена от голяма част от народа, а едно от основанията тази прослойка да бъде мразена е именно подобно мероприятие на това, което спретваме в момента. Причината за това е, разбира се, че съвременният политически живот натрапчиво води към популизма като един от основните инструменти за овладяване на общественото внимание по някакъв начин, а в момента ние се опитваме да надминем всичките възможни граници на допустимост на популизма. Аз лично имам проблем с популизма, защото представлява постоянно отклоняване на реалната тематика и вкарването в друга. Каквото и да си говорим, не вярвам, че в залата има човек, който да не е сигурен, че реалната тематика и реалните проблеми на днешния ден са изключително ниските доходи, абсолютно куцащата икономика, сриващото се здравеопазване, социалната система, която издъхва, и след десет години повечето от нас не знаем как ще си получаваме пенсиите и дали ще си ги получаваме. Това са реалните проблеми. На тяхно място ние поставяме тежкия популизъм за това колко пари плащаме сами на себе си, при това го поставяме по най-лошия възможен вариант. Тоест слагаме го на масата от гледна точка на чистия популизъм и на това, видите ли, как ужасно много пари получават някакви партийци. Дали са много, или малко – прави са колегите, които казаха, че ние този дебат не го проведохме. Ама не го проведохме не само от едната, или другите – от другата страна, всички ние не го проведохме. Всички ние през последните години се занимавахме с тежкия популизъм да поддатваме, а не да управляваме. Всички ние загубихме всякаква представа за лидерство и заменихме лидерството с опити за налагане, с опити за надкрещяване, с опитите да се появяваме постоянно пред камерите, а не да свършим реалните неща, които вече казах кои са. Реалните неща са онези, за които народът отвън го боли, а това, което в момента правим, е само опитът му да ни накаже. И ние като пълни баламурници, извинявам се в момента на всички, на цялата управляваща класа, пак казвам, ако има такова понятие, ние всички захапваме кукичката и тръгваме право срещу интересите на гражданите на Републиката, защото това, с което се занимаваме в момента, е долен популизъм, предвиждан от представители на всички политически сили в тази зала до един и водещ до пълното самоунищожаване на авторитета на управлението на държавата. Тоест, ако продължим още само няколко крачки по този начин, стигаме до пълната анархия, която нито един от Вас, господа с костюмите тук, барабар с мен, не е в състояние да понесе. Защото, ако имате някакво предимство пред другите, е това, че сте в залата и че може да променяте съдбите на хората. Пак казвам, популизмът беше от всички краища на залата. За да стигнем дотук, всички заедно допринесохме. Голямата ми мечта е да се опитаме да излезем оттук по друг начин. Очевидно е, че няма да е през днешния ден, очевидно е, че ще трябва да направим някакви други крачки към бъдещето на държавата си, но моля всички, които се намират в залата: разбирам, че не може без популизъм. Днешният свят и днешната политика е много пряко свързана, но популизмът е едно – той може да има граници, той може да бъде инструментариум, но никога популизмът не може и не бива да бъде единствената цел на едно политическо управление. Не може през популизъм – това не е като в „Барон Мюнхаузен“ – да се хванеш за косата и да се изтеглиш от блатото. Няма да стане така, колеги! Имаме реални проблеми за решаване. Това, което правим днес, е крачка – не крачка, ами спринтиране в обратната посока на необходимото от хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Реплики към господин Кутев? Не виждам. За изказване – господин Попов, имате думата. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Това според мен не е Закон за изменение на държавния бюджет, а по-скоро би могъл да бъде Закон за убийство на демокрацията и плурализма в България – дори не казвам „република“, защото републиката я има, а и предполага други ценности. Това е закон за връщане на мутренските времена в България, даващ старт на публичната продан на партиите в България, закон, узаконяващ корупцията в България, закон, широко отварящ вратите за чуждо финансиране и влияние на други държави и частни интереси, закон, унищожаващ в крайна сметка и нашата национална сигурност. Жалко е, че не отворихте и не прегледахте стенограмите, не вникнахте в доводите, разумността и държавническия подход на 2005 г., когато Законът за политическите партии е малко преди това, когато тогавашните народни представители въвеждат държавното прозрачно финансиране за политическите партии. Глупак е онзи, който не се учи от историята, уважаеми! Никъде в съвременна Европа няма такава система, ако изобщо може да се нарече „система“, никъде в Европа е нямало такова влияние върху партиите, както в мутренска България. С други думи, Вие суспендирахте основни ценности в нашата Конституция, а тя е модерна, европейски насочен акт на Великото народно събрание. Спомням си тържественото заседание на това Народно събрание в Търново, словата и думите на тогавашните народни представители. Съпоставих ги с днешните, на настоящите народни представители и резултатът не е в полза на уж съвременните радетели за демокрация. Плурализмът в демокрацията – защитата на основни човешки права, не е даденост, а достижение, достижение, постигнато нелеко, с множество стъпки, една от които е прозрачното държавно финансиране на политическите партии, тяхната независимост от частни интереси и интерес на чужди държави. За мое съжаление, с този акт Народното събрание в бъдеще вече няма да е такова, а по-скоро ще бъде Общо събрание на частните интереси в България, Общо събрание на олигарсите, а Министерският съвет – може би Борд на директорите, защото народът вече няма да е работодател на депутатите – такива ще бъдат олигарси, мутри и чужди държави. Уважаеми депутати от Четиридесет и четвъртото народно събрание, Вие, които ще подкрепите този закон – честито! Сложихте официално на сергията на България: „Продадено!“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов. Има ли реплики? Няма. Продължаваме с изказване на господин Милков – имате думата, уважаеми господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми намаляващи в залата колеги! Всеки от Вас като народен представител освен в Народното събрание, работи и по места, среща се с гражданите. И какви са очакванията на гражданите, когато се срещнете? Те Ви посрещат и казват: намалете субсидиите на нула лева, на един лев. Хората очакват по-добър живот, хората го очакват от толкова много години, хората очакват по-силна страна, хората очакват да бъдат отново горди. Понеже не получават това нещо, те търсят начин, по който силно да заявят, че са недоволни – и това е! Това знае всеки един от Вас, защото на референдума питаха: да им намалим ли парите? Ами, ако бяха казали: да ги оставим без заплати, да ги оставим пет човека или да ги закрием, също щеше да е успешно. Защо? Защото тук цветът на нацията години назад – не казвам аз като работя или Вие само, се проваля в това да даде гордост, надежда, път. Така че в момента това е резултатът на този един лев. Но експертите казват, защото ние с Вас не сме експерти по всичкология, че партийното финансиране е в основата на защитата на тези базисни ценности на демокрацията, и през 2005 г., когато се минава към държавно финансиране, това е постижение на българската политическа система. Минало се е през различни варианти – дали да е вързана към минималната работна заплата, дали да е твърда сума, но никога не се е отстъпвало от този принцип, защото се е знаело, че това е щит, това е защита и е така във всяка една европейска държава с изключение на Швейцария – бутикова държава, която днес ни се даваше за пример, тя е единствената. Във всички други държави има държавно финансиране – дали е с регресивна скàла, тоест до определени гласове една сума, след нея по-големите партии намаляват сумите на глас, но има такова. Законът, който ни се предлага, беше внесен без оценка за въздействието. Това – да напишеш каква сума ще бъде спестена до края на годината, не е оценка за въздействие, защото, когато махаш публичното финансиране, отваряш вратата за частно финансиране, случват се камара от неща и не е само спестяването на едни пари. Ето, това е въздействието. То оценено ли е? Не е оценено. Този законопроект е без оценка за въздействието, защото, влизайки в частните интереси, ще настанат други неща. Кой ще определя листите? Кой ще определя кандидатите? Чии интереси ще защитават политици, които не са финансирани от държавата, а от частни интереси? Те ще бъдат компрадори – официално, и то всички, а не само част от тях, които търсят как да станат такива. Само преди няколко месеца като аргумент за това защо трябва да се запази финансирането, всички Вие, обсъждайки Закона за вероизповеданията, приехте, че е въпрос на национална сигурност да не се месят в тяхната работа чужди неправителствени организации с техни създадени тук. Знаете какви фондации има, които формират милиарди в ресурсите си да въздействат на нашия политически, културен и религиозен живот. Вие затова приехте, че дори вероизповеданията трябва да бъдат държавно финансирани по абсолютно същия начин. Е, прочетете си – същите са аргументите, с които вкарахте предния Законопроект за вероизповеданията, и го умножете по десет, защото политическата партия е широкопалитрена и защитава не само вероизповеданието, а много, много други интереси в обществото. За мен финансирането трябва да бъде вързано към броя гласове, които партията е генерирала, да се гарантира на малките партии равноправно участие в политическия живот, след което с една регресивна скала да се намалява финансирането на глас нагоре; трябва да се обвърже за какво партиите харчат парите си – нормално ли е да е за дарения, нормално ли е да са на влогове? Да напишем кое е нормално. Нормално ли е политическата система да бъде отворена за малки извънпарламентарни партии? Да, трябва да го кажем. Това сега гарантира ли го? Не. И накрая няма как да не се открои най-видимото, а именно: отново ГЕРБ – ДПС представят едно предложение, което взаимно ще си го одобрят, което е вредно. Отново след Изборния кодекс ние пак сме тук и пак говорим същото – официално, и спойващият интерес между Вас е отново бизнес интересът на новата коалиция, базирана на бизнес интересите: да свалим финансирането – казват едните, да отворим официално юридически лица да финансират партиите, без каквото и да е ограничение – казват другите. Ето къде Вие сте заедно – новата наша бизнес коалиция. Аз съм против това нещо. Считам, че и Вие осъзнавате, че е вредно. Не го гласувайте, защото много скоро ще бъдете принудени да върнете партийното финансиране. Това е вредно, което се случва в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Милков. Реплика – господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега, взимам реплика не защото не съм съгласен с това, което казвате, почти напълно го одобрявам. Взимам реплика не защото Вие говорите пред колегите народни представители, а защото те са наясно – тук няма глупави хора, всички са на високо интелигентно ниво, аз съм убеден в това, тъй като почти всеки от Вас познавам лично. Взимам реплика, защото трябваше да обясните – българинът винаги обича да се сравнява с нещо. Трябваше да обясните на българина, тъй като правихте официално изказване и довечера ще Ви дават по медиите, защо в Швейцария партиите не се финансират. Защото българинът веднага ще си зададе въпроса: а щом в Швейцария партиите не се финансират, значи и ние можем. Не, не можем. Защото швейцарската система е съвсем друга. Швейцарската система решава почти всичките си въпроси с референдум и затова партиите там наистина нямат нужда от финансиране. Защото там имаш почти напълно пряка демокрация, почти всеки въпрос в Швейцария се решава с референдум. Но те могат да си го позволят, защото референдумът е изключително скъпо удоволствие. Затова трябваше това да го обясните не на нашите народни представители, на които им е ясно, трябваше да го обясните на гражданите, които Ви гледат, за да знаят защо Швейцария не финансира партиите си, а цяла друга Европа ги финансира. Просто Швейцария е твърде богата, приятелю, и там демократичните традиции са от хилядолетия, повтарям, от хилядолетия. Вижте историята на тази държава. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Втора реплика - заповядайте. Трета реплика – господин Ангелов. ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми колега, първоначално и основно моделът, който предлага „Движението за права и свободи“, е да си остане досегашното финансиране, но тъй като не виждаме политическа воля това да се случи в Народното събрание, ние стигаме до това, че е по-добре да е нула лева, отколкото да излизаме с измислицата за единия лев, който е абсолютно недостатъчен за финансиране на политическите партии, а без финансиране е ясно, че политическите партии и нито един сектор в обществения живот не може да съществува. А изводът, който всички трябва да си направим от този така наречен референдум, е, че народът не дава добра оценка на политическата система от гледна точка на продуктивност на политиките, които тя предлага. Това не е за нас, това е за управляващото мнозинство и тук не следваше да се стига до тази крайност, защото наистина е популизъм това да се стига до финансиране за един лев. Да се помисли как тя да стане продуктивна и да бъде реално плодовита, а не по този начин. Това е нашето предложение, колега. Ние сме за запазване на досегашното статукво – 11 лв., но ако ще стигаме до единия лев, по-добре е да е нула лева и да стигаме дотам да търсим открито финансиране, защото няма друг начин. Какъв е другият модел, по какъв друг начин съществуват политическите партии? Ясно е, че няма. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ебатин. Трета реплика – имате думата, уважаеми господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Господин Милков, репликата ми към Вас е следната. Тя не касае само Вашето изказване, а и на други представители на БСП – че показвате проблема с липсата на финансиране на партии единствено и само свързано с Народното събрание и народните представители. Проблемът е по-дълбок. Липсата на финансиране и на прозрачност в партийната система, ако се финансира по друг начин, ще удари и представители за Европейския парламент, където огромни международни корпорации ще финансират определени кандидати, за да могат да лобират за техните интереси в европейските институции, в Европейския парламент. Същото е и с президентските избори. А най-лошото е с местните избори, където представители на местния бизнес реално ще владеят голяма част от общините, което ще феодализира тотално общинската администрация. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това не е вярно! Точно обратното е! ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Стоянова, ако имате нещо да кажете, има трибуна, може да дойдете да го кажете. Ако смятате, че не е лошо местният бизнес да държи общините, го кажете тук от трибуната, а не от банката. Аз не съм Ви репликирал досега. По-опасното е, че цялата държава ще се разпредели между определени бизнесмени по общини, защото партиите реално няма как да противодействат. При положение че няма да имат финансиране, за да се явят на местни избори сами, ще трябва да търсят местния бизнес, хора с пари, за да ги подкрепят. Естествено, после нали се сещаме всички обществени поръчки през кои фирми ще минат? То е от ясно по-ясно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще отговоря и на трите реплики. Те и трите са от Патриотите и от ДПС, тоест ГЕРБ продължава да мълчи в този дебат. Не го казвам, за да се заяждам, просто го отбелязвам. По отношение на Швейцария, абсолютно съм съгласен с Вашето уточнение, нямам какво да Ви репликирам – утвърдена демокрация, използваща публично референдумите за поставяне на всеки един отговорен въпрос. Господин Ебатин, ДПС е за 11 лв., казвате Вие. Аз Ви казвам: точно след няколко минути имате възможността не да го кажете, а да го докажете с гласуване, като Вашата група отхвърли предложението за един или за нула лева, и тогава ще останат 11 лева. Знаем Вашата позиция, Вие единствени я посочихте на референдум. Тогава я отстоявайте. (Реплика.) Защо на инат?! Гласувайте сега против тези предложения, гласувайте за оставането на този размер. Господин Ангелов, прав сте – цялата политическа система, не само Народното събрание, представителите в Европейския парламент и най-жестоко политическите партии в местната власт, където се пресичат много интереси. Казах: Народното събрание, защото тук е законодателният орган, тук транснационалните корпорации могат чрез определени лостове да доведат до вредни за обществото мерки. Същото могат да правят, както казах, организации – неправителствени уж, на съседи, на други държави. Вие знаете за тази опасност. Разбира се, цялата политическа система, защото партиите са част от българското общество. Всяка една от нашите партии е разнолика и представлява частица от българското общество. Това не са някакви изкуствено създадени субекти. Това е част от обществото – граждани, които са се обединили да бъдат активни. Те трябва да бъдат подкрепени от държавата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков. Имате думата, уважаеми господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Знам, че няма да ми повярвате, като Ви кажа, че не исках днес да се изказвам по тази тема, обаче последните четири изказвания нямаше как да не събудят в мен усещане за несправедливост и обида. Три неща искам да споделя със залата и с хората, които ни гледат или ще ни гледат. Давате ли си сметка какво се случва в момента в тази зала? Давате ли си сметка, че след едно блестящо популистко изказване на говорещия преди трима човека колега (шум и реплики от „БСП за България“), давате ли си сметка, че след забърканото, написано изказване на един колега, където вътре има написани мутри, пък не знам какво, пък не знам що, пък след това аналитичното изказване на доктора по право, всъщност зад всички тези неща стои една истина? Тази истина е проста – никой от лявата страна на залата не иска, не желае, а и не може да си позволи лукса да признае тази истина. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Коя? МАНОИЛ МАНЕВ: Партията Ви е фалирала. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Вас един лев не Ви устройва, защото сте във фалит. Винаги фалирахте държавата, когато идвахте на власт. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Сега Ви е много тежко и трудно да признаете истината, че всъщност години наред – аз съм свидетел на няколко години подред, в които Вашата ръководителка, гаулайтерите и най-близките ѝ се упражнявахте всяка година и при всяка възможност, особено лятото, върху това какви заплати получават народните представители, какви ваканции има Народното събрание. Никакви популистки теми – в това тук няма никакъв популизъм, това са много принципни неща. Ето днес имаме принципни неща. Принципното е следното: внесена е поправка в Закона, която казва, че субсидиите ще бъдат един лев. Колеги, някой от Вас ще стане ли да ме обори тук и да чуя теза, подкрепена с факти, доказателства, обяснения, изчисления на БСП? Ако намерите такава, може и да се извиня от тази трибуна на БСП. Ама няма, няма внесена такава! Няма я в Народното събрание, значи я няма в правния мир на Народното събрание. Има друго, предложения – това го казвам за българските граждани – да вкараме тези неща в едни дебати, в едни комисийки, в едни кръгли маси, тоест да ги заметем под килима и никой нищо да не направи по тази тема. А темата е проста. Темата е за това, че българските граждани имат различно виждане от нас по темата за финансирането на българските партии. Това е темата. Темата още е, че една-единствена партия с нейния председател господин Борисов намериха решение как това да стане истинска тема и как да се реши. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Тук се действа по законите на тази страна – Министерският съвет приема решение, внася го в Народното събрание, то влиза в залата. Точка! Много ми се иска да отделя само няколко изречения на другата хубава теза, която чувам цял ден, цял месец от кого ли не: как сега ще продаваме партиите. Как сега ще стане така, че бандитите, олигарсите, бизнесмените, не знам какво ще правят. Така ли? Това ли е тезата? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Каква теза е това, колеги? Ние в правова държава ли искаме да живеем? Ние в това Народно събрание сме избрани, за да правим правова държава, държава на закона. Когато законът казва, че не може да бъдеш финансиран от престъпна дейност и не можеш да харчиш пари за неща, които не са ти разрешени, и тук развиваш тезата, че това ще се случи на всяка цена, това означава, че някой живее с мисълта, че този закон него не го касае (силни реплики от „БСП за България“) и че законността в тази държава не е важна. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Реплика – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Манев, опитах се да запиша Вашите словосъчетания, въпреки че ми беше трудно. Първо, уважаеми господин Манев, лъжете! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Лъжете, че БСП е фалирала, за което ще си носите отговорност. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Второ, в кой закон пише, че партията – визирам ГЕРБ, следва да държи държавната си субсидия в банки, да печели от лихва и след това господин Борисов с държавни пари, раздавайки ги през прозореца на държавния си джип, да печели избори? Трето, уважаема госпожо Дариткова, поканихме ли Ви на разговори, за да Ви представим нашите отчети? Обяснете на господин Манев защо не дойдохте. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Втора реплика – господин Свиленски. Заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Манев, понеже много обичате да се занимавате с БСП и с това дали една партия е фалирала или не, няма как да фалира една партия. Партията не е търговско дружество. Нас ни събират идеи, принципи. Няма как идеите да фалират. Вие това не може да го разберете. При Вас това нещо не може да се случи. При Вас единственото нещо, което може да Ви събере, са парите, поръчките, постовете. Но в този закон не може да запишем, че даваме право на членове на ГЕРБ да бъдат само с по една обществена поръчка или само с по един пост – това тук не можем да го запишем. Партията няма как да фалира. Партията си прави бюджета в рамките на годините, извършва дейността, получава някаква подкрепа и на базата на тази подкрепа е тук, в парламента, със 79 народни представители – това е истината. Ще Ви кажа и другата истина, понеже тук се каза. Да, Вие влязохте в политиката – не Вие персонално, партията Ви, с два заложени апартамента – на господин Борисов и на господин Цветанов, но някои от тях излязоха с по десет апартамента. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Някои от тях излязоха с апартаменти с асансьори. Голяма част от Вашия елит излезе с апартаменти от една богата строителна фирма в най-скъпия квартал на София. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това нещо трябва да се каже! МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Това реплика ли е? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Реплика към Вас, да, защото говорите за морал, говорите за някакви ценности. Обяснете го на Вашите избиратели, обяснете го на българските граждани – как за седем години народен представител си купува… МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Това какво общо има с моето изказване? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …апартаменти в квартал „Изток“? Обяснете го! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, твърде много се отдалечихте от изказването на господин Манев. Благодаря Ви. Трета реплика? Отказвате се от третата реплика, господин Иванов. Господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Манев, основните възражения по Вашето изказване ги казаха колегите, аз няма да ги повтарям. Вие самият разбрахте колко несъстоятелно беше Вашето изказване в момента. Ще си позволя да коментирам само някои неща от изказването Ви. Например това, че БСП е фалирала държавата. Моля при Вашата дуплика да сравните икономическите показатели на България от 2006-а, 2007-а, 2008 г. с някои от сегашните, например за това управление. (Реплика от ГЕРБ: „1996 г.!“) Не се връщайте толкова назад – 1996 г. (Смях и оживление в ГЕРБ.) По-скоро обяснете за 2007 – 2008 г. Госпожа Менда Стоянова е до Вас, да Ви подскаже – дали сте стигнали тези показатели от 2008 г., които бяха при управлението на БСП, сега, 10 години по-късно, или още тичате някъде след това? Господин Манев, ще ми бъде също много интересно, когато дойдете да отговорите от трибуната на нашите реплики, да отговорите и на въпроса: Вие ще се изкажете ли със същия ентусиазъм при приемането на бюджета за 2020 г., когато Политическа партия ГЕРБ и Министерският съвет предложите в бюджета някаква друга субсидия, различна от един лев? Тогава какво ще обяснявате на този народ – че сега сте били популисти, а после много добре сте размислили върху темата, по която сега Ви говорим ние от лявата страна на залата, но Вие не чувате?! Тогава ще се изкажете ли, господин Манев, за да обясните на хората защо няма да… (Реплики.) Разбиращо ми клатите главата, но дано тогава пак да сме тук и да обясним на хората какво сте говорили сега от популистка гледна точка и какво ще говорите тогава, когато трябва реално да стъпим на нещата и да дебатираме за бъдещето на политическите партии. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Уважаеми господин Манев, заповядайте за дуплика. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Ще бъда кратък и спокойно ще отговаря на Вашите въпроси. Една партия може да фалира по най-простата човешка логика, а не по Вашите така обични завъртулки. Когато имаш да даваш едни пари на държавата и нямаш откъде да ги дадеш, това означава, че си фалирал. Няма какво да спорим по тази тема. Първо, набързо да отговаря на господин Гьоков, че той ми е градски, сигурно сега му предстои да се кандидатира за кмет. Господин Гьоков, ако някъде някой реален човек ме срещне на улицата и ми каже: господин Манев, Вие преди малко направихте популистко изказване – ще му обърна внимание. Нищо от това, което Ви казах, не сте го разбрали и не сте го чули, а това е обяснимо. Казах Ви го, за да разберете едно нещо: популизмът по тази тема днес получи своя връх в ляво и ще Ви кажа защо. Вие – всички колеги в тази зала, хора, граждани, които ни гледате, или не ни гледате, я ми кажете: забравихте ли след президентските избори онези телевизионни предавания, в които едни социално слаби хора отговаряха, че не помнят да са дарявали едни пари за кампания? Вие това забравихте ли го? Не се ли е случвало в тази държава?! На коя партия се случи, на кой кандидат? Не мога да разбера защо си говорим глупости?! Имаме предложение, което е точно, ясно и конкретно. Чухме Вашите популистки опити да го замажем. Тук пред мен колегите имат визия по темата, имат реални предложения. Вие нямате нищо, и пари даже нямате в партията си. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев. (Народният представител Георги Гьоков иска думата.) Господин Гьоков, това беше дуплика. Вие не бяхте упоменати в негативен план. (Реплики от народния представител Георги Гьоков.) Господин Гьоков не ме заплашвайте сега. Нали не ме заплашвате? Моля Ви, седнете на мястото си. (Народният представител Георги Гьоков говори извън микрофоните.) Господин Гьоков, това няма нищо общо с казаното до този момент по темата. Ще Ви дам думата по начина на водене, господин Гьоков, но искам да Ви помоля да не се отклонявате от начина на водене, за да не ме принуждавате да реагирам. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, за да не Ви принуждавам да реагирате, се обръщам лично към Вас, че не водите правилно заседанието, тъй като позволихте на господин Манев в дупликата си – нищо че е в дуплика, да говори извън темата по това, което обсъждаме днес – за субсидиите, и въобще извън моята реплика в отговор на дуплика. Той си позволи от тази трибуна да обявява кой ще бъде кандидат за кмет на Стара Загора и кой не, дали аз ще се кандидатирам или не. Затова сега се оттеглям от трибуната и Ви призовавам по този повод да ми дадете думата за лично обяснение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Господин Гьоков, имаше няколко изказвания, в които... (Народният представител Георги Гьоков говори извън микрофоните.) Моля Ви, седнете. Имаше лично обяснение в това, което казахте. Имаше лично обяснение. Моля Ви! Добре, това вече го чух. (Реплики от народния представител Георги Гьоков.) Приемам, но Ви моля да седнете. Нека да продължим. (Народният представител Георги Гьоков продължава да говори извън микрофоните.) Имаше изказвания и преди господин Манев, и по време на господин Манев, и реплики – следях внимателно, които се отклоняваха от темата, но приех, че емоциите днес до известна степен могат да отклонят народните представители от темата, която обсъждаме. Благодаря Ви за разбирането, уважаеми господин Гьоков. Господин Карадайъ, Вие заявихте изказване. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позицията на „Движението за права и свободи“ беше ясна и категорична, още когато се провеждаше референдумът през 2016 г. Единствено ние тогава имахме изразена ясна позиция, но другите политически партии предпочетоха да останат в полето на популизма. Имахме ясна позиция и когато се внесоха резултатите от референдума в Народното събрание през 2017 г. Позицията на ДПС винаги е била да не се залита в полето на популизма, да се защити демокрацията и плурализмът, като се осигури прозрачно финансиране на дейността и кампаниите на политическите партии чрез държавни субсидии. Като краен резултат се случва едно и също – всяка партия, освен ДПС, залита в полето на популизма с надеждата, че ДПС е отговорна и ще пресече техния популизъм. Днес заявяваме, че ДПС не е длъжна единствена да понася негативите от всяко популистко поведение и предложение и на ГЕРБ, и на БСП. Понякога ще подкрепяме някои Ваши популистки предложения, като ще предлагаме решения на безотговорните Ви популистки предложения, както е и в този конкретен случай. От БСП призоваха с гласуване да покажем каква е позицията ни и с гласуване ще подкрепим тази наша заявка в момента. Всички политически партии говорят за намаляване на субсидиите на политическите партии, без да имат предложения как прозрачно да финансират дейността и кампаниите си, каквото е в конкретния случай предложението на Министерския съвет. Защото всички са съгласни, че един лев на глас на година субсидия не гарантира прозрачно финансиране на дейността и кампаниите на политическите партии. Ние от „Движението за права и свободи“ предложихме нула лева на глас, но заедно с това предложихме и начин за прозрачно финансиране на дейността и кампаниите на политическите партии чрез дарения от физически и юридически лица. Това предложение може да изглежда крайно, но според нас то пресича всякакъв популизъм по конкретната тема. Затова призовавам народните представители да подкрепят нашето предложение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ. Има ли реплики? Не виждам. Уважаеми господин Жаблянов, заявили сте изказване. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложението за поправка в републиканския бюджет е ясно, но не е от финансови съображения, а е предложение, което цели ясен политически ефект, който, за съжаление, няма само конюнктурен характер. Аз искам да се спра на тези по-мащабни последствия от едно такова решение, за които може би в момента някак не полагаме усилия да помислим. Въвеждането на държавните субсидии за политическите партии в Европа е резултат от преодоляването на класовия конфликт в Европа. Уважаеми колеги, до средата на XX век партиите в Европа са класови партии – всяка партия изразява интересите на определена класа, на определена обществена прослойка. Десетилетия са необходими на социалистите и социалдемократите след създаването на своята партия да влязат в Народното събрание. Имали сме няколко депутати, които са поставили в българското Народно събрание интересите на българското работничество, същото е и с Българския земеделски народен съюз. Те не са разчитали на държавни субсидии, но са имали подкрепата на класата, която стои зад тях, на хората, които са искали да бъдат представяни в законодателството, за да им се защитят интересите. Спомням си, че такъв беше случаят с нашите колеги от „Движението за права и свободи“ в началото на демокрацията, които тогава основателно поставиха въпроса кой ще защити интересите на това малцинство в България. Партиите имат своите социални корени и те могат да минат и без държавни субсидии, но въпросът е какви са последствията от това? Държавната субсидия дава възможност на съвременната либерална демокрация партията да се откъсне от тези тесни класови обвързаности и да стане изразител на по-широки интереси. Затова партиите в десницата стават народни партии, затова десницата членува в Европейска народна партия с основателните претенции да изразява интересите на широки обществени кръгове – и от центъра, и на либералите, и често пъти в ляво. Това дава възможност на днешната дясна партия, която управлява България чрез това мнозинство, и правителството често пъти да предлага доста значими социални решения, за да се излезе от онова състояние на обществото, което води до война на всеки срещу всеки, и до непримирими социални конфликти. Днес с тези предложения посоката може да бъде само една – всяка партия при нейната класа, всяка партия да се окопае в класата си. БСП има дълга история. Ние сме работили и със синдикати, и с кооперации, и с други форми на политическа дейност, на политическа борба. Други ще отидат при… Някои говорят тук за олигархията. Не обичам това понятие. Има българско предприемачество. Аз съм убеден, че българското предприемачество в огромната си част се състои от отговорни хора, които също така мислят за България, за законовия ред, въпреки че не са в тази зала, имат и обществено чувство. Затова, когато обсъждаме подобни изменения, ние трябва да намерим тази пресечна точка между частния и обществения интерес, така че да не се стигне до онези исторически сблъсъци, на които, макар и да не сме свидетели, са се състояли. Накрая няколко думи за референдума, тъй като става дума за демокрацията. Референдумът не беше валиден, тоест в правния мир той не се е състоял. Той беше някакво допитване, което може да бъде взето предвид позицията на БСП. Аз тогава изразих позиция от тази трибуна, дори употребих едно малко по-силно понятие по отношение на референдума и наистина една част от предложените въпроси бяха отменени от Конституционния съд, ако си спомняте, като антиконституционни. Истина е, че референдумът беше на границата на конституционността. Днес предложението за промени в бюджета ни изправя пред един класически избор, нищо ново няма в тази работа – към либералната или към социалната демокрация ще се движим в нашето обществено развитие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си, уважаеми господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изходът е социалната демокрация. Либералната демокрация не може да реши тези въпроси. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Реплики? Не виждам. Господин Марков, заповядайте. ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Аз не съм партиен член, но все пак съм бил съдия в Конституционния съд и депутат във Великото народно събрание – искам да вкарам в дебата два важни въпроса. Единият: защо българската Конституция – когато въведе в България многопартийността, политическия плурализъм, изрично посочи, че само партиите могат да осъществяват политическата воля на гражданите, а не НПО-тата – не предвиди конституционен текст, с който да задължи държавата да субсидира партиите? Отговорът е само един – не е пропуск на Великото народно събрание. Всички по-възрастни колеги от всички партии си спомнят 1990-а, 1991 г. – да кажеш, че държавата ще хрантути партиите, да си го помислиш дори?! Беше краят на Великото народно събрание – кой може да избяга, а другите – на камбаната на „Александър Невски“. Как стана така, че на първите свободни избори – 1990 г., над 90% от българските граждани гласуваха партиите да бъдат без субсидия? Как БСП спечели изборите с над 2,5 милиона? Ако кажем: БСП имаше ресурс, защото тя беше дълго време свързана с партията-държава в онези години, СДС беше като „църковна мишка“ – думите на доктор Желев, беше беден. Дадоха ни една сграда на „Раковски“, 12 – 13 лади. Аз спечелих в „Люлин“ – щабът ни беше в един трафопост. Как стана така, че хората даваха душа и сърце за политиката? Йордан Соколов – известният наш адвокат, всеки петък в 13,00 ч. го водя във вестник „Демокрация“ да дарява СДС. Вилма – касиерката, стана по-известна от доктор Желев. На другия ден в „Демокрация“ – цели чаршафи от дарители! Това можах, това дадох на СДС – една пишеща машина на вестник „Демокрация“. Покойната ми съпруга казва: „Не давай „Континентала“ – аз съм Новкиришки по майка, той ти е подарък от дядо ти.“ „Не може – казвам – да дам „Марицата“, много проста е за СДС-то.“ Как стана така, че ние, 39-те, 2 милиона при 82% активност, без абсолютно никакви субсидии – ладите се строшиха, не можехме да отваряме прозорците, спечелихме изборите? След това господин Виденов ги спечели – БСП с над 2 милиона, при голяма активност, без субсидии! След това ОДС – с голяма активност и без субсидии! Та дойде Царят. Никога няма да забравя 26 март 2001 г. Срещаме се с него в хотел „Бориваж“ в Женева и аз го питам: „Като ще се явите на избори, Ваше Величество, кой ще Ви прави кампанията?“ Бре, като скочи този цар: „Мразя тази дума, аз кампания срещу никого няма да правя!“ И без кампания, а с кампания срещу него, спечели изборите и без субсидията. Спас Русев му даде един офис на „Шести септември“, близо до църквата – да се черкува, и до полицията – да го пази. И сега големият въпрос е: защо тогава без субсидии имаше интерес към партиите, партиите бяха силни, имаше голяма активност и защо след това при другите, следващи вотове със субсидии партиите са слаби и няма активност?! Защо нито една партия днес, въпреки държавните субсидии, не може да си помисли да вземе 2 милиона?! Нито една партия днес, въпреки субсидиите, не може да помисли за милион и половина! Едвам ГЕРБ е изскочил в последните три вота над един милион. Защо ние трябва да хрантутим партиите с 1%, за да използват лошата избирателна система и ниския праг от 4%, да се каращисват, да влизат като Реформаторския блок тук – едните в опозиция, едните в управление, да нанасят удар след удар на парламентарната демокрация и да я превръщат в парламентарна лудница?! Аз не ща да хрантутя с моите данъци партията ДСБ, която уби СДС! Тя не заслужава такава награда. И сега големият въпрос. Ще кажете: тогава беше романтичен периодът – песни се пееха, никой не плащаше на композиторите, никой не плащаше на певците. Романтичен беше. Ами сега защо не е романтичен? Нали сме членове на ЕС, членове на НАТО? Па да запеем „Дружна песен нек да екне“, ама няма муза в композиторите! Няма муза в изпълнителите! Защо няма муза въпреки държавните субсидии? Защо партиите стигнаха до това ниво? Това е големият въпрос. Затова аз подкрепям предложението на Борисов – трябва финансова диета! Трябва малко: „И лучец еж, водица пий“! Дий, Партийо, дий! Малко да търсим нови идеи и нови хора, пък тогава да мислим отново да се върнем към субсидиите. Колкото до референдума – извинявайте, колеги, прав е колегата, който каза, че той не е задължителен, не можа да стигне прага на валидност. Извинявайте, 2,5 милиона български граждани не можаха да направят – всички парламентарни партии и всички извънпарламентарни. Трябва да направим отново партиите привлекателни, интересни. Българската социалистическа партия да си изпълни поетия ангажимент – говорил съм и с господин Зарков. Вкарайте я тази смесена система – 120:120, малко да оживим нещата, да стане по-интересно, отново да има песни! Защото няма къде да влизаме вече – навсякъде влязохме, майката му е да не излизаме. Затова ще подкрепя Законопроекта. И отново големият въпрос е: без субсидии – голяма активност, силни партии; със субсидии – слаба активност, слаби партии. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков. Реплики? Професор Христов, Попов. Изказване – господин Сидеров, ще Ви дам думата след това. Заповядайте. ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марков, приятелю, много важен въпрос повдигнахте Вие. За съжаление, не виждам реакция, пък и разбиране от залата. Ние се овъртолихме – ще прощавате за тази дума – в технология. Ние се овъртолихме в това дали политическото влияние на една или друга политическа сила зависи от 2 лв. нагоре или 3 лв. надолу. Големият проблем е в това, че българските политически партии, ако направите в момента референдум и поискате мнението на гражданите, и сложите питане: трябва ли да ги лишим от всякаква субсидия, нещо повече – те да плащат, бъдете сигурни, че ще бъде второто. Има дълбока омраза към българското политическо представителство. Омраза. И това е продукт на тези 30 години. Въпросът е в това, че политическите партии се намират в такова жалко, мизерно, недолюбвано състояние поради една много проста причина, за която много малко се говори. Политическите партии имат за основна задача да пред-став-ля-ват. Въпросът е: кого представляват? Това е най-простият и най-демаскиращият въпрос, на който никой не отговаря. Защо? Защото интересите, които те твърдят, че представляват, не са техните действителни интереси. А пък техните действителни интереси никак не са за показване. Затова ножицата между заявеното и реалното се запълва с демагогия. Никога няма да се върне романтичното време от 1989-а, 1990-а, 1991 г. Българската демокрация стремглаво се срива надолу по пътя към авторитаризма. Ние сме само в началото на този път. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов. Господин Попов, имате думата за реплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми господин Марков, няколко пъти споменахте, че българските партии били хрантутени или не искате да бъдат хрантутени с държавни пари. Промяната в Закона за финансирането на политическите партии – то да става през държавата, е именно защото те бяха хрантутени от недържавни интереси, от пари извън държавата. Сега политическите партии се връщат пак на това ниво. Защо не казахте нищо за дебата от 2005 г. и преди това? Разбира се, Вие връщате Вашите мемоари – Конституцията, малко след това. Да, но Конституцията, уважаеми господин Марков, и Вие, като част от Великото народно събрание, създало този акт, следва да знаете, че тя има и основни принципи, единият от които е плурализмът. Няма как по този начин да бъде защитен плурализмът в България. Затова беше приет този Закон за политическите партии. По отношение на „финансовата диета“ – уважаеми господин Марков и всички българи, Вие знаете, че финансовата диета на ГЕРБ е висококалорийна, многомилионна, отново минаваща през държавата и близкия до държавната хазна бизнес, който ще финансира ГЕРБ оттук насетне! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Нека да редуваме и репликите, както изказванията. Реплика – господин Биков, заповядайте. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марков, едно допълнение към Вас. (Реплика от „БСП за България“.) Не е изключение – да, репликирам това, че и в момента има партии, които печелят избори без субсидии. Това е Българската социалистическа партия – на президентските избори те подкрепиха инициативен комитет, който издигна президента Радев, с което настоящият президент се отказа от това да ползва субсидията на БСП. И изборите бяха спечелени от господин Радев, и това не му попречи той да получи доверието на българските граждани. Има партии без субсидии, които се явиха на сегашните европейски избори и вкараха евродепутати – това е ДСБ, господин Радан Кънев. Въпреки че оттам твърдят, че партиите ще изпаднат в робство на олигархията. Те не получават субсидии две години и въпреки това, вкараха европейски депутат. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Има натрупвания преди това. ТОМА БИКОВ: Не знам откъде са получили финансиране – това е въпрос вече на Закона и на това да покажат как са си направили кампанията. Иначе имаха доста активна кампания – и медийно, и с клипове, и така нататък. Предполагам, че давате заявка, че на местните избори пак през инициативни комитети ще издигате кандидати за кметове, което означава, че няма да ги финансирате през субсидията си. Сигурен съм, че Вие не сте дали от Вашата субсидия нито един лев на господин Радев по време на президентските избори! Той беше финансиран от хора от работническата класа, социално слаби и пенсионери. (Реплика от „БСП за България“.) Така че, господин Марков, има ентусиазъм и песента ехти все още! Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Господин Марков, имате думата за дуплика. ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Благодаря на професор Христов, с когото сме приятели, че всъщност допълни моето изказване. Трябва много да внимаваме какво правим в този парламент, ако искаме да станем интересни. Защото 1992 г., един мач България – Италия, със силен български национален отбор, в спортната зала в Лом бяхме с професор Чирков, Елка Константинова и Стоян Ганев – беше препълнена. Хората не ходеха на кино, на мач и на театър – да слушат Великото народно събрание. А какво чуха тук в първата седмица след изборите? Чуха, че някакъв министър на чужда държава е ударил шамар на българското правителство. Ние по този въпрос тук – тези 240 депутати – трябва винаги да сме наясно, че никой чужденец, никой шеф на Европейска комисия, Европейски парламент, президент и премиер не може да раздава шамари на българските политици. Такъв шамар може да удря само българският народ и той на последните избори го удари за осми пореден път на Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Колкото до господин Попов. Уважаеми колега, България е единствената страна – искам от трибуната на парламента да изкажа благодарност на всички български журналисти и медии: ние сме в перманентна политическа кампания. Пуснете първа немска ARD, ZDF – втора немска, Рай Уно, първа испанска, никъде няма 365 дни, може би без Коледа и Великден, от сутрин до вечер политика безплатно, във всички медии, до даване на заето. Така че благодаря на българските журналисти, че спестяват пари на държавата. Политизирани са нашите телевизии от сутрин до вечер, всеки си казва каквото го боли. Всеки да си търси идеи, да си търси изпълнители, за да станем по-привлекателни. Дотогава кранчето трябва да бъде спряно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков. Господин Сидеров, заповядайте. ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Мислех да се оттегля от политиката, да се отдам на по-спокойна дейност, но старият ми съратник и приятел Георги Марков ми напомни, че всъщност не е лошо да има тук някой друг ветеран в тази зала, да припомня какво се е случило. Драги Жоро, мога така да се обърна, аз ще добавя спомена с това как 1990 година, без да съм партиен член на никоя партия, бях кандидат в Белоградчишки едномандатен мажоритарен район срещу Александър Лилов – тогава първия човек в БКП-БСП – за малко да го бия. Отидох там с една „Лада“, която един съратник, активист предостави, тъй като Петко Симеонов ми отказа кола. Вика: няма коли. Аз му теглих една майна и казвам: добре, ще ходя с влака. Дойде един и ме закара. Така беше, наистина, помня ги тези времена и те са незаменими като спомен, като емоция. Въпросът е, че всички тези милиони българи, които тогава излизаха, и които буквално ни носеха на ръце, чакаха една промяна, в която да има и справедливост, и социална справедливост, и държава, която да се грижи за народа си. Не че предишната държава не се грижеше, но социализмът вече беше омръзнал, може би управлението на една прослойка, която наричаха червена буржоазия, а после се оказа, че тя е по-добрият вариант, май за много хора вече е така. Днес какво обсъждаме – да няма субсидии или те да са един лев на глас? Защо се стигна дотам? Много просто – защото два милиона и половина българи гласуваха това да стане така. Два милиона и половина, това е повече от гласовете за ГЕРБ и БСП взети заедно. Не можем да ги пренебрегнем, можем само да се запитаме – защо така искат? Тук чух колеги, които казват: да, хората искат да няма субсидии, партиите са лоши. Защо станаха лоши? Защото не направиха това, което българският народ очакваше от тях – не направихме, защото аз пиша себе си в това число. Да, аз се присъединих по-късно към действащата политика – 2005 г., и да Ви кажа само – моите съратници тук, седем човека сме от „Атака“, и нашата партия ще гласуваме в подкрепа на предложението на Министерския съвет. Нашата партия от 2005-а до 2009 г. работеше без субсидия – за сведение на посрещачите, на всички Вас, драги колеги, го казвам – тъй като бяхме коалиция, две партии мандатоносителки, както при Царя, те присвоиха субсидията и за нас имаше нула лева, нула, не един. Въпреки това през този период Партия „Атака“ вкара трима евродепутати в Европейския парламент, 21 народни представители в българския парламент, а аз лично, моя милост, бях на балотаж срещу Георги Първанов през 2006 г. на президентските избори – който е забравил да му припомня – без нито един лев субсидия. Как сме се справяли? Тук, разбира се, е моментът да благодаря на Валери Симеонов и неговата помощ, която той оказваше. Но тя не беше единствената, много хора идваха и предлагаха помощ, защото те чувстваха, че Партия „Атака“ им дава надежда за някаква промяна. Така се случи, че Партия „Атака“ не взе властта в България и не управлява. Така е пожелал народът, така се е случило, няма как да се сърдя на собствения си народ. Но днес ние трябва да отговорим на въпроса: защо хората в България не искат партиите да получават нито един лев даже, нула лева? Впрочем, 2012 г., преди предложението на ДПС, ние сме внасяли тук предложение за нула лева субсидия с уточнението медийното представяне на партиите да бъде безплатно, както и клубове и тази организационна логистика, която е нужна за партийната дейност. Това може и сега да се добави, но в момента ние трябва да приемем това, което българският народ, не господин Борисов, българският народ в лицето на два милиона и половина души е поискал. Не можем да ги зачеркнем и да кажем: не, Вие сте никой, Вашето мнение няма значение. Оттам нататък да работим и да действаме да направим така, че на следващия референдум два милиона и половина българи да кажат: искаме 100 лв. на глас за партиите, защото те тикат България напред. Ако работим както трябва, ще стигнем до този момент. Засега народът казва: не, не искаме да получавате пари! Ами, хайде да се справяме без субсидии! Дали това ще бъде придружено с дарения, дали американска, швейцарска, финландска или някаква друга система, нека да го обмислим, нека наистина за това да има дебати в обществото, но в момента ние сме длъжни да подкрепим искането на два милиона и половина българи да няма субсидия за партиите. И след това да заслужим такива субсидии, че, дето се казва, банкети да даваме. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров. Реплики? Не виждам. Господин Янков, заповядайте за изказване. Няма го господин Янков. Госпожа Лечева. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушам с интерес дебата и виждам колко удобно заиграваме с референдума и с гласа на два милиона и половина български граждани, но никой не разчита, че този глас беше протест срещу политическата система, и че това беше един своеобразен апел на всички български граждани – защо ни държите на дъното на таблицата на доходи и бедност, защо сме най-бедни? Ето това беше гласът на българските граждани. И отговорът е много прост – заради съществуващото политическо лицемерие и, бих казала, цинизъм по начина, по който се решават проблемите на българските граждани, популистки. И днес Вашето решение е абсолютно популистко. Искате да измиете своята съвест защо държите българските граждани и България на дъното на таблицата по доходи и бедност, с едно просто, опростенческо решение – махаме субсидиите. Удобно, но невярно, бих казала. И това ще държи надежда и еуфория в българските граждани една-две години, но с това няма да решите проблемите на бедността, корупцията, ако щете, и всички други проблеми, негативи, които съпровождат 30 години българските граждани. Искам тук да попитам, граждани за европейско развитие, къде Ви е европейското самосъзнание? Защо с лека ръка зачерквате дълъг, болезнен европейски опит за начина, по който функционира политическата система? Къде Ви е европейското самосъзнание с начина, по който предлагате днес да бъде решен един фундаментален, базисен въпрос – как да функционира политическата система в България? С решение на крак, нагло наложено от един човек – къде Ви е европейското самосъзнание? В това няма нищо демократично – по начина, по който подхождате, и нищо европейско. Защото, предложено в средата на годината, без никакъв дебат, без никакъв анализ как функционира политическата система, кои са дефицитите на политическата система днес, какви биха били последиците от тази Ваша радикална промяна на модела на финансиране, на функциониране на политическата система – това губи смисъл. Това е популизъм, бих казала, в действие. Аз искам да Ви попитам: днес без дебат, без да търсите политически консенсус, каква е Вашата цел? Имам един-единствен отговор – в средата на годината, по начина, по който искате да го приложите, нагло и самонадеяно, искате служебна победа на местните избори. Искате служебна победа, защото знаете, че пределът на българските граждани е изчерпан, но, пак казвам, това няма да реши фундаменталните въпроси, което иска днес обществото – защо са на дъното на таблицата 12 години като член на Европейския съюз? Уважаеми граждани за европейско развитие, поне се вслушайте във Вашите партньори, от които бихте могли да почерпите безкраен опит. Защото, пак казвам, с това решение днес, за един час Вие ще зачеркнете дългогодишен болезнен европейски опит и ще зачеркнете онова, към което се стремиха 30 години българските граждани – демокрация, плурализъм, европейска, модерна България. Много сме далече с популистките решения днес, които предлагате. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева. Реплики? Заповядайте за реплика, господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Лечева, съвсем кратка реплика към Вас и се позовавам тук на статистика. Много е прост отговорът – защо българските граждани имаме толкова много да наваксваме до нашите европейски партньори и приятели, и граждани на Европа по доходи. Защото брутният вътрешен продукт на глава от населението от 1980 г. до 1988 г. е три хиляди долара на глава от населението. (Шум и реплики от „БСП за България“.) След това от 1988 г. до 2002 г., когато голяма част от управлението и извършването на масовата приватизация е в този период, е 4300 долара, и след това може да видим един ръст. Само когато се позовавам на 2009 г., тогава наистина е 6800 долара, до над 8000 долара в последните години! Тогава, когато българската икономика наистина започна реално да работи, тогава се повишават и доходите на българските граждани и в последните четири години се вижда двуцифрен ръст на доходите на населението. И можем тази година да кажем – с устойчивия растеж на брутния вътрешен продукт през последните години, което е близко до 4%, тази година първото тримесечие статистиката е 4,6%. Затова, пак казвам, погледнете какъв ни е бил стартът, какво ни е завещало предишното наименование на Българската социалистическа партия и какво имаме още да наваксваме. Мисля, че с устойчивост и работа ще го направим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Втора реплика? Господин Стойнев, заповядайте за втора реплика. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Лечева, в крайна сметка, когато се измерва благосъстоянието на един народ, се измерва и покупателната способност, всеки един гражданин с определена сума какво може да си купи в кошницата на потребителските стоки. Няма по-голяма бедност и мизерия от днешните последни 10 години, и това е мнението и на синдикати (шум и реплики от ГЕРБ), и на всички работодателски организации. Няма такова голямо раздвояване между най-бедните и най-богатите хора, госпожо Лечева, от това, което е през последните 10 години! Това е истината, която хората трябва да знаят. Да прибавим, че има най много работещи бедни – един показател, който е срам за държава – членка на Европейския съюз, когато ние се приближаваме към африканските държави. Ето така се измерва благосъстоянието! Тук трябва да говорим за здравеопазване, дали имаш право на лекарски услуги, на здравни услуги, дали в момента нямаме едни от най-неграмотните деца в света, дали в момента нямаме най-много млади хора, които нито работят, нито учат? Ето затова говорим, за просперитет. Ето това са истинските показатели, госпожо Лечева, които трябва да се ценят, ако ние искаме да бъдем държавници, а не просто едни номинални числа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Господин Попов – за трета реплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Лечева, Вие пропуснахте още един важен атестат за цяла България, а и за управляващите, и това е оценката на Европейската комисия за България за достъпа до здравеопазване, достъпа до образование или по-скоро липсата на такъв, нивата на корупцията в България, нивата на политическата корупция в България, и на целия този фон – единият лев или премахването на субсидията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Госпожо Лечева, за дуплика, заповядайте. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Аз искам да се обърна към дясната страна, европейците в днешния парламент. Може би забравихте, че 2007 г., когато влязохме в Европейския съюз и когато станахме пълноправни членове, бяхме с еднакви икономически показатели с Румъния, която е предпоследна, но Румъния вече се отдалечава, бих казала, по най-простия показател – минимална работна заплата. Кажете го на Вашите съграждани, когато ходите по срещите, че румънците днес имат 900 лв. минимална работна заплата, за 12 години членове в Европейския съюз и 10 години от управлението на ГЕРБ. Ето това е най-простият показател, а българите са най-бедните, с най-ниските доходи и най-ниската минимална работна заплата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми госпожо Лечева. Доцент Иванов, заповядайте за изказване. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много внимателно слушам дебата днес от началото, когато беше даден знак за субсидията за политическите партии. Много внимателно слушам колегите и от дясно, и от ляво, и през цялото време се чудя този смешен плач отляво, който се чува, за какво е. Излезте и си кажете, че искате да задържите 11 лв. субсидия, тъй като, първо, партията Ви е фалирала. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.) Да, да, точно така е, госпожо Нинова. Точно така е! Партията Ви е във фалит. Излезте и кажете: „Искаме 11 лв.“ А не тук да излизате и да правите популистични изказвания. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) През цялото време, през което ние тук слушаме, говорим за загриженост към българския народ. Госпожо Председател, искам да задам един такъв въпрос. Политическата партия, която тук в момента пледира не знаем за какво, тъй като няма нищо черно на бяло написано, внесено в Народното събрание, слушаме тук реплики, изказвания. Искам да задам един прост въпрос: къде са Вашите пари, защото търсите парите на ГЕРБ? Ние сме добри къщовници, ние сме добри стопани, а Вашите пари къде отидоха? За телевизия, която телевизия е търговско дружество. Не Ви харесва, но е истина. Дадохте пари там, дадохте пари за имоти. Къде са тези пари? Няма ги! Колкото пъти Вие сте били на сцената като управляващи, толкова пъти фалирахте държавата. Това е истината! Говорите ми за пари, какво е финансовото състоянието на българския народ. Нека си спомним 1996 г. и Вашата крилата партия. Тогава моята заплата във Военномедицинска академия беше три долара! Три долара на месец! Пенсионерите взимаха едно доларче. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Да, да, госпожо Нинова, няма да говорим за Вашите възможности. Вие сте велика, затова в момента Вашата партия фалира. Искам оттук да кажа нещо, понеже говорим за партийни субсидии, тъй като аз съм съпричастен – не Вие, госпожо Нинова, аз съм съпричастен. Когато създавахме Политическа партия ГЕРБ, да Ви кажа – 2005 г., когато за кмет на София беше издигнат от Инициативен комитет господин Борисов, срещу него се яви не кой да е, а госпожа Татяна Дончева, ако сте забравили, тъй като днес говорим за история в тази зала. Нека да се включа и аз като един от създателите на нашата партия. Татяна Дончева загуби на изборите с 68% от господин Борисов. А кой беше в Инициативния комитет на госпожа Татяна Дончева от БСП? Вие ще се сетите – човекът, който издигна госпожа Корнелия Нинова, няма да говоря с имена. Вие сами ще се сетите. Той беше председател на изборния щаб. Продължавам по-нататък. Тогава без нито един лев спечелихме изборите. След това спечелихме три последователни избора, включително и за евродепутати, без нито един лев! Какво иска да покаже това, уважаеми дами и господа? Че не парите в партиите определят каква последователност ще има. Тук много добре беше казано от господин Марков за идеологията и последователността – кога партиите печелят. Партиите не печелят, когато нямат идеи, когато нямат дела, имат само приказки и популизъм. В днешния ден, уважаеми дами и господа, през цялото време Вие говорите, но не казвате на висок глас за какво сте тук и за какво се борите. За едно-единствено нещо – кажете го на глас: запазване на партийната субсидия! Не Ви харесва един лев, внесете за 15 лв.! Внесете, защото партия ГЕРБ е последователна. Тук се говореше и бяха изредени думи като „заиграване“, „съвест“, „бедност“, „корупция“, „популизъм“, „европейско самосъзнание“ – произнесени думи от хора, които тук половината са с материално благосъстояние по-голямо, да не казвам, от всички политически партии, които са отвън – сумарно. Нещо повече. Говорим за европейска партия. Да, ние сме абсолютна европейска партия по всичко, тъй като се вслушваме в гласа на хората, докато Вие – два милиона и половина излизат и казват, голяма част вероятно от Вашите избиратели казват: няма пари – тук беше казано – за образование нямало пари. Да, Политическа партия ГЕРБ направи така, щото да издигне образованието на първо място. Тук беше подхвърлено, така като реплика, между другото, че ние не сме загрижени за образованието. Кога учителите са били по-добре, кога учителите са били повече уважавани в обществото от този момент? (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Говоря в обществото! Не при Вас, не при Вас, драги, когато заплатата беше един долар! Нека да го чуят, защото хората забравят и е нормално, угрижени в ежедневието. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател. Затова искам да кажа: Вие отляво – нямате мнение, нямате пари, банкрутирали! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Иванов! Господин Ченчев – първа реплика, втора реплика – госпожа Лечева. Заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, първо, поднасям Ви своите извинения, защото преди малко Ви посочих с пръст, за което се извинявам – това не фигурира в моето възпитание. Тъй като тук, от тази трибуна, карате на спомени и припомняте история, ако не ме лъже паметта, отговорете ми, моля Ви: вярно ли е, че на 28 ноември 2013 г. ГЕРБ закупува автомобил за 688 хил. лв.? (Реплики от „БСП за България“: „Колко, колко?“) Шестстотин осемдесет и осем хиляди лева! На 28 ноември 2013 г. ГЕРБ закупува автомобил за близо 700 хил. лв., първо! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Второ, господин Иванов, при цялото ми уважение – аз не знам Вашето материално състояние, но пак, ако не ме лъже паметта, вярно ли е, че може би заради финансовото си състояние или не знам, защото сега карате последен модел BMW Х6… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, това няма отношение към темата. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, да. Към господин Иванов: вярно ли е, че сте отстранен от позиция заради това, че сте приели изключително скъп мобилен телефон „Верту“? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Лечева, заповядайте. Мисля, че нивото на дебата падна много. Господин Гьоков – трета реплика. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да Ви кажа, че тук вдясно сте на път – ама на погрешен път, за начина, по който водите този дебат. Тук въпросът не е защо БСП няма пари, а защо партия ГЕРБ има на депозит 27 милиона и прави кампания, изключително скъпа кампания? Ще Ви кажа – във Велико Търново Вие имахте 63 билборда, ние имахме 3 билборда! С какво плащате кампанията си? Защо държите на депозит, как и с чии пари плащате скъпите си кампании? И пак ще Ви кажа, че сте на път, но на погрешен път, защото бъркате дебата за състоянието и начина, по който да функционира политическата система, с евтин популизъм, като че ли сте на безплатна промоция срещу определени услуги, стоки, действия и решения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Лечева. Господин Гьоков – трета реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз съм изненадан от Вашата емоционална реч. Изказахте обаче куп неистини. След като твърдите, че сме фалирали държавата, сравнете икономическите показатели, пък да разберат хората как сме я фалирали, по времето на 2005 – 2009 г. и сега. Защото господин Манев не ми отговори, но може би Вие ще ми отговорите за сегашните икономически показатели, стигнали ли сме нивата на 2008 г.? За какъв фалит става въпрос, да кажете! Следващият момент. Явно, господин Иванов, Вие сте се съсредоточили и сте стигнали единствено до т. 1 на § 1 от предложението на Министерския съвет, без да имате предвид предложенията на другите политически партии между първо и второ гласуване. Защото питате: за какво се бори БСП? Ами там е написано, господин Иванов, прочетете го и ще видите в по-следващите параграфи – за намаляване на ДДС върху основните хранителни продукти и лекарствата, за данъчно облекчение върху младите семейства, които да подобрят демографията на България, помощи за най-бедните в страната. Ето за това се бори, господин Иванов, БСП в случая. Даже сме си го написали, само да има кой да чете! И когато говорите за това, че сме похарчили парите за една телевизия – за тази телевизия е ясно, тя е финансирана от БСП, за разлика от Вас, дето финансирате всички телевизии, само че задкулисно и подмолно (реплики от „БСП за България“) – „ТВ Европа“ и така нататък… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, без продуктово позициониране, господин Гьоков! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Само че не го правите публично, без да се знае от хората, просто подмолно го правите. Няма нищо лошо в това, като искате субсидия от един лев, да върнете тези 27 милиона, които имате на влог и да започнем от равно начало, въпреки че пак няма да е равно началото, защото Вие, както Ви каза и Весела Лечева, изнудвате бизнеса и той Ви финансира кампаниите, дава Ви възможност да трупате на влог пари. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков. За дуплика – господин Иванов, заповядайте. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): На първия, който ми зададе въпрос: когато не достигат политически аргументи, тогава се започва с лични. Затова ще спра до тук, той много добре ще ме разбере. Да провери декларациите. Спирам до тук. Господин Гьоков, в момента говорим за политическите партии. (Реплики от „БСП за България“: „За колата на ГЕРБ, за колата!“ Да, да, ще кажа. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина, колеги! Изслушайте дупликата. Заповядайте, доцент Иванов. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Господин Гьоков, разглеждаме финансирането на политическите партии. Вие нямате нито едно внесено предложение. Отново не сте разбрали пак. Давате предложение за ДДС – за това, което не говорим в момента, за храни, за детски градини, а ние в момента изцяло сме се концентрирали… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Кажете кое е Вашето предложение? Няма такова предложение! Второ, искаме да има законност, да има прозрачност във финансирането, а не да се финансират кампании от социално слаби. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Госпожо Нинова, заповядайте за изказване. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! В тази зала са приемани много закони – едни внасяни от опозицията, които са определяни от управляващите като лоши, или обратно – едни от управляващите, които ние не сме одобрявали. Но поне, откакто аз съм в парламента, ми се струва, че за пръв път в залата се разсъждава, дебатира и ще се приеме закон, срещу когото са всички парламентарни партии. Вижте си позициите и разберете, че всички парламентарно представени партии по същество се изказаха против намаляването на субсидията от 11 лв. Това е прецедент в българския парламент. Защо тогава този закон ще бъде приет? Никой не го иска и ще мине. Обяснението е: защото народът го иска. Уважаеми колеги управляващи, всъщност всички без БСП, защото сте в сговор по този закон, ще изразя мнение, че не Ви вярвам и че не това Ви е мотивът. Защото близо два милиона, също българи, искат да им бъдат преизчислени пенсиите и ние многократно Ви го предлагахме, и това мнение на този народ – два милиона пенсионери, за Вас няма значение. Странно е, може би поради отсъствието на господин Цветанов и липса на координация, всички колеги от ГЕРБ днес опровергахте господин Борисов. Изглежда аз ще съм единствената, която днес ще го цитирам и подкрепям. Например задавахте въпроси: кой е казал, че олигарсите ще превземат партията; БСП са фалирали и така нататък? Кой го е казал?! Бойко Борисов! Бойко Борисов. И аз го подкрепям. Тук на 6 юни в парламента той каза, цитирам: „Няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмени.“ Няма да цитирам изказванията на другите лидери, може би само на господин Карадайъ от днес, който каза, че тяхното предложение, ако мога така да го обобщя в едно изречение, е надцакване по популизъм. Щом Вие искате популизъм, и ние – популизъм. Уважаеми колеги, събрали сме се тук да градим държава, да поддържаме правов ред, конституционен ред. Какво правим? Надцакваме се по популизъм, признавате, че бизнесът ще превземе партиите, и въпреки това ще го направите. Явно не е, защото народът го иска, тъй като в други случаи не се съобразявате с народа. Може би е, защото умишлено искате да пуснете бизнеса в политическия живот. Тук ще Ви изтъкна едно противоречие – на тези, които днес решавате това, а това сте ДПС и ГЕРБ, Патриотите са Ви смокиново листо. Само преди два месеца обяснявахте на нас и на българския народ, че трябва да се опростят задълженията на мюфтийството, да се спре външното финансиране и да им се даде държавна субсидия, за да няма външно влияние върху религиите в България. С кои аргументи днес отваряте външното финансиране за партиите и няма ли да бъде това влияние на чужди интереси в България през най-високата класа в България – политическата, която взима решенията, която трябва да гарантира суверенитета на държавата? Уважаеми колеги от ГЕРБ, не си слушате премиера и това е! Изглежда ние повече го следим какво говори. Твърдите, че е спечелил избори без нито един лев и с двата заложени апартамента на Цветанов и Борисов. В същия този ден, в който той каза: „Ей сега бизнесът ще превземе партиите“, каза следното: „За радост, когато бях кандидат и избран за кмет, „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ спонсорираха кампанията ни“. (Реплики.) Външни интереси са спонсорирали ГЕРБ, за да стартира в политиката. Слава Богу, европейски и легитимни, но я си представете, че не са европейски и легитимни?! Защото в този закон, уважаема голяма коалиция от всички партии освен БСП, не слагате никакви ограничения на бизнеса – дали да е такъв, който взима обществени поръчки, дали да не дължат данъци на хазната, дали да не са външни интереси, дали да не прокарват някакви други интереси – няма никакви ограничения. Целият свят свободно може да влиза и да инвестира в българските партии. Тези партии на кого ще бъдат верни?! На тези, които ги издържат, за да съществуват и да не умрат или на избирателите, които са ни изпратили тук?! Защо го правите? Пак задавам този въпрос и смятам, че има една цел и това е опозицията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И както се очертава – Вие всички заедно, опозицията се оказва БСП. Моля за секунди, за да довърша. Уважаеми колеги, част съм от този процес вече три години. Първо беше морковът: „Влезте с нас в управлението, вземете постове и пари.“ Отказахме Ви, заради безпринципната Ви политика. (Шум, викове и реплики от ГЕРБ.) Второ беше тоягата – три години ни наказвате – бой, клевети, обиди, включително сегашната Ви дъвка за фалита на БСП. И с това не успяхте да смачкате опозицията. (Шум и реплики.) Сега сте решили – финансово наказание, за да унищожите опозицията. Добре, ще се справим, ще оцелеем. Но големият въпрос не е за БСП. Днес БСП е опозиция – утре ще сте Вие. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Въпросът е, че пипате устоите на държавността, на правовата държава… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и на Конституцията, на многопартийната система, на откритостта и на работата на партиите в името на народа. С това, което правите, няма да решим най-важния въпрос и най-важната болка – задкулисието и паралелната държава. Не само че не го решавате – увеличавате го! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова – една минута повече говорите, ще имате възможност в дупликата... КОРНЕЛИЯ НИНОВА: С това финансиране, с убийството на опозицията… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В дупликата ще имате възможност да кажете какво мислите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП. Народният представител Корнелия Нинова говори при изключени микрофони.) Благодаря, госпожо Нинова. Реплики? Господин Ангелов, после – господин Велчев. Моля Ви да спазвате времето! ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Госпожо Нинова, редовно във Вашите изказвания обвързвате ДПС с ВМРО или Патриотите като цяло, което просто е смешно и не е факт. Когато говорите за ДПС, Вие трябва да си припомните управлението заедно с тях – ние досега не сме управлявали с ДПС и няма да го направим никога. (Шум и реплики.) Другото. Ние имаме конкретно предложение, което да реши проблема с финансирането на политическите партии в България. Вие отхвърляте това наше предложение и няма да го подкрепите. Тоест Вие не искате да решите проблема, Вие искате да го задълбочите – може би заради личното Ви его или по друга причина. Нямам представа защо го правите, но ако искате наистина да решим този проблем, подкрепете предложението на Искрен Веселинов и група народни представители. Ако говорите, че сте национално отговорен политик, направете го. Излезте и го кажете, направете го. Защо да не го направим? Защото е предложено от нас, а не от Вас ли? А по повод смокиновото листо, Вашето падна на евроизборите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов. Господин Велчев, заповядайте за втора реплика. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Нинова, радвам се, че всички Вие следите изказванията на лидера Борисов. Надявам се обаче да си водите записки. Ако сте следили точно неговите изказвания, това значи, че отново се потвърждава Вашето прозвище „госпожа Лъжа“, защото Вие тук току-що... (Шум, викове и ръкопляскания. Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) Боли ли?! Току-що от тази трибуна тя изрече лъжи. Аз ще кажа защо го казвам, а тя да ме обори дали е така, или не е така. Говорите за годините, когато ние се явявахме без партия на избори. Вие говорите за времето и споменавате, че господин Борисов е казал, че тогава двете фондации „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“ са ни спонсорирали кампаниите. Това е пълна лъжа – той никога не е казвал това нещо! Първо… (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Вие само лидерката си ли слушате?! Нали си водите записки и записвате какво е казвал Борисов?! Първо, „Конрад Аденауер“ тогава подпомагаше ДСБ, СДС – десните партии. „Ханс Зайдел“ ни помагаха в смисъл – не в кампаниите, госпожо Председател на БСП, а те по техните закони могат да ни помагат в организирането на кръгли маси, мероприятия, обучение и така нататък. Това в никакъв случай не е подпомагане на кампанията. И тази лъжа, която изрекохте тук – моля Ви се, върнете си думите обратно, защото няма как повече и аз да Ви повярвам в каквото и да е, камо ли Вашите избиратели. Няма как да Ви вярват – Вие лъжете непрекъснато! (Шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велчев. Трета реплика? Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика. След дупликата на госпожа Нинова ще дам половин час почивка. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Велчев, обяснимо е, че не следите моите публични изяви, но потвърждавате още веднъж, че не следите тези на собствения си лидер. Ще Ви припомня само, че го осъдих за изреченото от него „госпожа Лъжа“ и притежавам съдебно решение, че не съм лъгала. Така че, въздържайте се повече от това нещо – осъдихме господин Борисов! Дължи ми сума за плащане, така че спрете с „госпожа Лъжа“. Включително го осъдих и за това, че никога не съм била от СДС. Така че, ако обичате, и това не повтаряйте – съдът се произнесе по този въпрос. Сега ще започна от по-елементарното – паднало било нашето смокиново листо на евроизборите. Да, с един депутат повече. Единствената партия в България с един депутат в повече. И единствената партия с повече гласове от предишните избори. Така че, ВМРО, запазете спокойствие по този въпрос! (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тишина в залата! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Видя се на евроизборите кой колко може. Що се отнася до другото, ще цитирам буквално премиера, за да няма недоразумения: „Толкова са ми ясни тези игрички, аз бих на изборите за кмет без един лев. За радост тогава „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ ни спонсорираха в този момент.“ Буквален цитат. И мисля да спрем с този спор – вярвам повече на Борисов, отколкото на Велчев. По същество. Всички повтаряте, че не сме направили предложения. Аз сега мога ли да кажа: защо лъжете? Госпожо Дариткова, поканихме ли Ви на разговори, дискусии (силен шум, викове и реплики от ГЕРБ) с конкретни предложения и изчисления? Уважаеми Патриоти, поканихме ли Ви на разговори и дискусии? ДПС, поканихме ли Ви? Поехме ли тази инициатива? Вие отказахте ли да дойдете да гледаме числа, финанси, възможности, така че да намалим субсидията, защото наистина обществото иска да харчим по-малко пари, но да не правим партиите зависими от мафията? Поканихме ли ви?! Отказахте да дойдете. Поканихте ли ни на Вашите задкулисни разговори? – Не! Тоест пред обществото всичко вече е ясно – събрахте се всички и си го решихте срещу опозицията. Уважаеми колеги, достатъчно днес спорихме и се карахме – къде със сериозни аргументи, къде недотам. Призовавам Ви: дайте да спрем това, да седнем разумно, с аргументи и всички държавнически да решим въпроса – да намалим субсидията, но да не пускаме външни на България и вътрешни мафиотски и каквито искате други интереси в политиката на страната. Имаме най-висша цел – първо, суверенитетът на държавата; второ, правовата държава и многопартийната система, така че да отговорят на очакванията на обществото. Можем да го направим. Има решение, стига да има разум. Ако няма, Вие приемате това, което искате, и политическият живот отива в изключително лоша… (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Лично обяснение – доктор Дариткова. РЕПЛИКА: Почивка ще има ли? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ей сега, след личното обяснение ще дам 30 минути почивка. (Шум и реплики.) Моля за тишина! (Шум и реплики.) Моля за тишина, колеги! ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Виждам, че градусът на напрежението нараства. Колегите от опозицията са почти в истерия. Моля Ви да се успокоите (реплики от „БСП за България“) и да запазите самообладание. Дадохме Ви възможност да изкажете всички аргументи, макар някои от които да нямат никакво отношение към днешния дебат. Госпожо Нинова, имам Вашето писмо и то е публично, в което ни поканихте да обсъдим размера на субсидията. Това се случи в рамките на предложенията между първо и второ гласуване, каквито Вие не бяхте направили. Какво значи „да обсъдим“?! Трябваше да направите конкретни предложения, да се възползвате от законодателната процедура и тогава да започнем прозрачно обсъждане на Вашите предложения. Не само че не направихте такива, когато ни поканихте, но и впоследствие Вие не направихте никакви предложения. И сега тук, като истински матросовци, браните партийната си субсидия от 11 лв. и това е фактът, който ще стане известен на всички български граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Защото всички други пояснения, обяснения, разяснения, които правите, всъщност прикриват едно – Вашата партия не може да се справи без тези 11 лв., защото неразумно и нелогично сте изхарчили субсидията си. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Тридесет минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си! Квесторите, поканете народните представители в залата – продължаваме работа. Господин Иванов, заповядайте за процедура. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за прекратяване на дебатите по разисквания параграф, тъй като се чуха достатъчно много мнения, изказаха се становищата, които според мен трябваше да бъдат чути. Да бъдат прекратени дебатите след изказванията на тримата колеги, които са се записали преди почивката. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, господин Стойнев и господин Янков. Обратно предложение – господин Попов, заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя обратно предложение на това. Хубаво е да има дебат по тази тема – нека поне тук, в пленарната зала, да се състои такъв. Очевидно не успя да се състои такъв през миналата седмица. Законопроектът се вкарва от вчера за днес в пленарната зала – нека поне да има пълноценен дебат по тази тема. Сигурно има още колеги, които ще желаят да направят своите изказвания тук, в пленарната зала. В крайна сметка това очевидно не касае единадесетте лева, касае политическата система и плурализма в България – важна, изключително важна тема! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Подлагам на гласуване предложението първо на господин Иванов за прекратяване на разискванията след изказванията на господата Ченчев, Стойнев и Янков. Гласували 176 народни представители: за 114, против 59, въздържали се 3. Предложението е прието. Господин Ченчев, заповядайте за изказване. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Дебатираме вече почти три часа и смятам, че така е нужно за българската демокрация. На каква утопия обаче ставаме свидетели днес?! Представители на управляващото мнозинство използват термина „социална справедливост“ – човек просто да не повярва! От тяхната уста това звучи почти като „дървено желязо“! След като използват този термин, ни казват, че са се вслушали в гласа на близо два милиона и половина българи и са последователни! Просто да се чуди човек как ги чуха след две години и половина?! Ако това е тяхната последователност, когато им е удобно, и Вашата, госпожо Председател, защото днес Вие сте вносител на тази точка – просто прикривате, всички Вие от управляващото мнозинство, престъпната бих казал грешка на министъра на финансите, която доведе до всичко това. Той пък от своя страна се крие зад гърба на някой от по-висшите си служители в Министерството, който, видите ли, бил допуснал тази неточност. Ама това не е неточност и тя не е допусната случайно! Така или иначе обаче министърът на финансите господин Горанов се скри, цялото водено от него Министерство липсва апропо. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказването Ви! ИВАН ЧЕНЧЕВ: Госпожо Председател, призовах Ви в процедура да извикате в парламента представители на Министерството. Това ли е отношението на Министерството към Народното събрание? Това ли е отношението към законодателя и към управляващото мнозинство? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да минем към изказването по същество, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Да, по същество, защото всичкото има своята взаимовръзка. Няма как да се съгласим да направим това нещо в такъв спешен порядък – предложението за нула лева, зануляване на партийната субсидия, както и предложението за един лев, след като Вие от управляващото мнозинство съобщавахте на всичките си пресконференции, че ще има обществено обсъждане и след като претендирате, че чувате гласа на хората, защо не чухте всичките организации, които искаха отворен дебат по тази тема? И защо сутринта в този спешен порядък входирахте тази точка за разглеждане? Между другото, днес в основната риторика на представителите на управляващото мнозинство говорителите им, или основните им такива, са безпартийни. Защо ли, се питам аз? Тук се говореше за швейцарски модел, за американски модел, което в страни, които са с друг тип управление може би е подходящо, само че в България, в Гърмен, да кажем, многоуважаемите от мен жители на Гърмен, са свикнали и преди 10 ноември на еднопартийна система, и сега там е еднопартийна. И към това ли вървите, господа и дами от управляващото мнозинство? Апропо, швейцарското правителство, за тези, които не знаят, има точно седем члена. Това е цялото швейцарско правителство. Може би, ако тук нашето правителство някой ден достигне до такова съотношение от седем представители, премиерът Борисов с едно агне, той обича да черпи с агнета, ще почерпи цялото правителство, ведно с членовете на собствената му партия. Затова Ви призовавам да осмислите гласуването си, тъй като не може да има социална справедливост в политическа система, която е хвърлена в ръцете на олигархичните кръгове. Няма как да стане това и всички го знаете много добре. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. Реплики? Не виждам. Господин Стойнев, заповядайте за изказване. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ поискахме консултации, като възпитани хора, особено когато трябва да се решава един такъв голям, сериозен въпрос, за да представим нашите виждания. Тук не става въпрос точно и директно да седим и да спорим за конкретна сума, а дали тази сума подкрепя конкретно политическия модел. Тези консултации трябваше да продължат и с представителите на Националния фронт за спасение на България, но министър-председателят явно се отрече от тези консултации и сега отново силово се налага този прословут един лев. Само че, уважаеми дами и господа, не толкова е въпросът за това на каква сума ще е субсидията, ами от едната страна е популизмът, и най-вече желанието да се смачка опозицията. Втората част е, разбира се, дали не трябва да се промени самото функциониране на политическата система. За самото функциониране на политическата система алармираха неправителствени организации, академични среди, институти, анализатори, хора, които не бих казал, че подкрепят БСП, но в същото време Вие не желаете да чуете и техното мнение. Средата, уважаеми дами и господа, се променя. Защо се променя? Защото Вие де факто легитимирате един извънсистемен играч, който с направен референдум променя системата. И тук се обръщам към коалиционните партньори на ГЕРБ, защото това е решение на Министерския съвет – този извънсистемен играч се подготвя за бъдещ коалиционен партньор, след като Вие бъдете погълнати, изядени от Политическа партия ГЕРБ. Ето това в момента ние трябва да дебатираме. Ние трябва да дебатираме дали въобще има такъв модел на финансиране в Европа. Миналата година не бяхме председатели на Съвета на Европейския съюз, но за съжаление подготвяме един балкански модел на финансиране и ние ще го узаконим днес, тук, в тази зала с Вашите гласове. Скъпи приятели, Европа е, първо, съюз на ценности, които гарантират демокрацията и прозрачността. С това, което ще направите в момента, Вие ще изтриете демокрацията и ще изтриете и прозрачността. Ето, това е страшното! Това е страшно, защото партиите де факто, както казва министър-председателят, вече ще бъдат купени от олигарсите. И Вас това не Ви притеснява – самият факт, че Вие знаете, че това е популизъм и че Вие обаче искате да го наложите силово и този един лев наистина да бъде гласуван. Не е въпросът кой колко пари има, въпросът е как функционира систе-ма-та! След 30 години преход ние отново се връщаме назад. Не Ви ли прави впечатление между другото, че откакто ГЕРБ управляват, ние вместо да вървим напред, се връщаме назад в начина на функциониране на институциите? Жалко е. Жалко е наистина, но в крайна сметка това е Вашата цел – на инат да прокарате едно решение, да разбиете модела и да изградите бъдещия коалиционен партньор, който показва как се променя системата. Ето това е дебатът днес. Жалко е, че се стигна дотук, но явно Вашето желание, използвайки желанието на хората, използвайки това, че не обяснихме какво ще се случи на този референдум, Вие да създадете един хаос – хаос, в който да процъфтява най-силният, най-можещият и най-богатият, а не този, който е разумният, знаещият. За съжаление, това е основна цел. Жалко е, че една партия, която уж е демократична и спазва европейските ценности, Вие стигате до модел, който го няма никъде като начин на финансиране. Ако питаме днес хората дали искат да плащат данъци, разбира се, че ще кажат: „Не“. Тогава какво ще направим? Утре ще отменим данъците ли? Затова би трябвало ние като държавници, като ръководители да умеем да водим хората по пътя, който трябва да начертае развитието на страната. Вие това не го правите. Вие искате сега, веднага изяждане, изчезване на останалите политически субекти, защото целият обществен ресурс, целият държавен ресурс е във Вас, Вие нямате нужда от партийни субсидии, това Ви е стилът. Стилът е мутренското поведение, което трябва да се върне! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: И това е разликата между нас и Вас. Така е и Вие трябва да го признаете! Ето, до това ще доведе тази промяна, която я правим в момента. Завършвам, госпожо Председател. Затова не искахме да имаме дебат, защото не е сега точно моментът. Това трябваше да се случи от 1 януари. Въпросът е защо се бърза и защо сега, защо преди местните избори точно опозицията трябва да бъде ударена? Жалко е, но в крайна сметка явно трябва да свикваме с пълзящия тоталитаризъм, който идва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Господин Атанасов – първа реплика. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Стойнев! Хубаво е, че колегите от Вашата група Ви пляскат. Направихте силно изказване, но аз се чудя защо толкова срамежливо си мълчите по най-сериозния аргумент. През целия дебат днес тук се изказва една основна теза. Ние трябва да се съобразим с волята на два милиона и половина българи. Ами какво правим с волята на другите четири милиона, господин Стойнев, които не подкрепиха референдума? Е, от това по-голям популизъм има ли? Да, два милиона и половина – уважавам тяхното решение, уважавам техните виждания, но пък четири милиона не подкрепиха референдума. Така ли беше? Със самата си неподкрепа те показват, че нямаха това желание, мислили са по друг начин. И друго, след малко ще станете свидетел на нещо много интересно. Не, тук пак не съм съгласен с Вас. Не хаос ще се създаде, господин Стойнев, в България. Ще се създаде военна мущровка, приятелю! „Военна мущровка“ се нарича. Офицерите го знаят. Те разбраха за какво говоря. И си спомням думите на един велик човек – Бертолд Брехт, в 1933 г., когато… (Шум и реплики.) Точно това ще стане и тук. И когато германският Райхстаг на практика узаконява една-единствена партия в Германия, тогава той завършва с историческите си думи: „Демокрацията винаги си отива с ръкопляскания.“ И сега след малко тук ще чуете ръкопляскания, като го прокарат този проект, „но винаги се връща с много кръв и сълзи“! Благодаря. (Ръкопляскания, реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов. Втора реплика? Няма. Господин Стойнев, заповядайте за дуплика. Няма да има дуплика от господин Стойнев. Господин Янков, последно изказване. Моля квесторите да поканят народните представители да заемат местата си, след малко ще гласуваме. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към Вас, колеги от ГЕРБ – днес налагате едно временно решение, силово, изненадващо, веднага! То има за цел само да отмени действащите правила за субсидията, но не и да създаде някакви логични и справедливи форми за обезпечаване финансирането на политическите партии. По никакъв начин не можете да аргументирате нито новия размер, нито какво налага точно сега въвеждането му. Дебатът, който не се състоя, можеше да положи основа както за размера, за критериите, а и за формата на финансиране на политическите партии. Бойко Борисов се позова на съобразяване с проведения референдум, но това е елементарна демагогия, защото темата със субсидията е едва трета точка в този референдум, а първа и втора са доста по-съществени, но пък по тяхното прилагане ГЕРБ никога няма да се произнесе положително. За всички е ясно, че сумата в размер от един лев за глас е недостатъчна, но така демонстрирате желанието да поставите партиите в зависимост от прищевките Ви. Абсолютно безотговорно раздавахте по 13 лв., вместо 11 лв. на глас. Следващото тримесечие Ви е нужно, за да окажете натиск върху опонентите си, заради предстоящите местни избори. Пред ГЕРБ не стои проблемът за финансиране на кампании, защото действащите Ви кметове ще поемат сами тази грижа. Също толкова абсурден е и обсъжданият вариант за финансирането на партиите от физически и юридически лица. Няма да говоря за преките и косвените зависимости, в които биха попаднали партиите при такова финансиране, само ще отбележа, че колкото повече една партия работи в обществен интерес, колкото една политическа сила е по-социално ангажирана, толкова по-малки са шансовете й да бъде финансово подпомагана от корпорациите и едрия капитал. Не е това решението, от което се нуждае обществото ни. То се нуждае от партии, подвластни само на идеите си и работещи за просперитета на цялото общество. Затова е нужно нормално финансиране в размер, достатъчен, за да функционират партийните структури и органи. За вътрешнопартийна дейност и обществено-политически активности. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков. Реплики към изказването на господин Янков? Не виждам. Колеги, закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители. Гласуваме по § 1. Гласували 206 народни представители: за 24, против 131, въздържали се 51. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Искрен Веселинов и група народни представители. Гласували 206 народни представители: за 17, против 91, въздържали се 98. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 206 народни представители: за 119, против 71, въздържали се 16. Предложението се приема. Продължаваме със следващите текстове. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Заключителни разпоредби“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на наименованието на подразделението. Гласували 193 народни представители: за 120, против 59, въздържали се 14. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като въпросът е уреден в чл. 27, ал. 2 от Закона за политическите партии, приет на 14 юни 2019 г. и обнародван в „Държавен вестник“ от 25 юни 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител. Гласували 189 народни представители: за 120, против 32, въздържали се 37. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев: „В преходни и заключителни разпоредби се създава § ... със следното съдържание: „Годишният размер на държавната субсидия на политическите партии и коалиции за 2019 г. се преизчислява на базата на действителните гласове, получени от съответната партия или коалиция, умножен по размер от 11 лв. за един получен действителен глас за периода от 1 януари до 30 юни 2019 г., а от 1 юли 2019 г. държавната субсидия е 0 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев. Гласували 192 народни представители: за 18, против 115, въздържали се 59. Предложението не се приема. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 3: „§ 3. Политическите партии превеждат в държавния бюджет неусвоените към 03.06.2019 г. средства от държавна субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Нашето предложение за връщане на неусвоените средства е логично и поради факта, че внушителната сума, която има ГЕРБ на депозит, явно им стига, въпреки огромните харчове, които прави политическата партия. Преди малко господин Иванов не ми отговори на въпрос и сега аз ще Ви покажа фактите. Ето ги (показва) – от сайта на ГЕРБ, според който разходваните пари на суверена за нуждите на ГЕРБ, а именно за автомобили, възлизат на близо 1 млн. 900 хил. лв. Освен този автомобил, който е закупен на 28 ноември 2013 г. за 698 хил. лв., имаме два автомобила, закупени от „Порше“, имаме покупка на недвижим имот, за което Вие, господа от управляващото мнозинство, обвинявахте БСП. И всичко това е на общата стойност от 1 млн. 898 хил. лв. Тук е мястото да кажем, че средствата, които Българската социалистическа партия е изхарчила в кампанията си абсолютно законно и прозрачно, разбира се, със съответните разходни документи, проверявани сме многократно от Сметната палата, не са установени никакви нарушения, така че да говорите за фалит… Или, госпожо Председател, виждам Ви в залата, позволихте си да кажете, че нашата партия неразумно е изхарчила средствата си… ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Аз? ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, преди да дадете почивка. Точно преди да дадете почивка. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Аз бях. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Не. И Вие го казахте отгоре. Извадете стенограмата. От място го казахте. (Реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ченчев, моля Ви по темата. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, но не е хубаво, когато председателят на Народното събрание дава квалификации как една партия – най-голямата опозиционна, харчи своята субсидия. Ето как Вие я харчите. Ето така я харчите – две поршета, автомобил за 700 хил. лв.… (Реплики от ГЕРБ: „За телевизии…“) Вашите телевизии и Вашите харизановци е ясно откъде са финансирани, но предполагам, че този автомобил е брониран и по този начин Вашите ръководители се защитават от народната любов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Направете връзката, уважаеми господин Ченчев. Тук става дума за нещо друго. (Реплики от „БСП за България“.) Моля Ви! Не сте прави. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаеми господин Христов, който временно председателствате Народното събрание, моля Ви, когато изнасяме факти по отношение на това как е разходвана субсидията, да не ни правите забележка, защото това са факти. И ако Вие си позволявате да харчите от парите на суверена 2 млн. лв. за автомобили, това не го е направила БСП, Вие сте го направили. Вие! Тук преди малко госпожа Лечева съвсем закономерно Ви каза: главният въпрос е защо партия ГЕРБ има на депозит толкова милиони? Защо? И защо Ваши представители в телевизионните си участия признават, че имат финансиране и от други места? Защо? И да обяснят откъде е финансирането на кампаниите им. Как се прави кампания без пари в днешните условия на реалната политическа обстановка? Обяснете Вие. Ние сме го обяснили и нямаме проблем с това нещо. Затова нека гражданите знаят: 700 хил. лв. за автомобил, две закупени коли от „Порше“, недвижими имоти, още куп други. (Реплики от ГЕРБ.) Това са все факти. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Реплики? Господин Манев – реплика. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): То бива, бива, ама това край няма! Не бяха всякакви обяснения как да запазите тези 11 лв. и какви ли не глупости изговорихме от тази трибуна, ама да стигнем до автоджамбазлък, това вече е крайната, крайната степен на глупостта според мен! За да не обидя някого, първа неистина – поршета. Няма такива коли. Всички знаем, ако не знаете, може да си направите справка, че „Фолксваген“ се представлява от групата „Порше“, но това няма никакво значение в случая. Знаете ли какво е по-важното, колега? По важното е, че от тази трибуна Вие говорите какви ли не неща, за да оправдаете следния факт: купили, некупили, имали коли, нямали коли, правили безсмислени телевизии, за да могат Вашите пет, шест човека, които никъде не ги щат, да се изявяват. Всъщност накрая има следното: БСП не може да си върне субсидията към държавата, ГЕРБ – я върна. ГЕРБ внася предложение за един лев, Вие защитавате 11 лв. Това са фактите! Всичко останало е алабализми. Нямаме недвижими имоти, че нямаме и телевизии, и търговски дружества. Ама… подробности! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Втора реплика – заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, можем да продължим да се замеряме с различни части от отчетите, които партиите публично оповестяват и които са на разположение на цялото общество, които са депозирани в Сметната палата и по които Сметната палата е направила проверка за тяхното законосъобразно изразходване. Искам твърдо да кажа, че партия ГЕРБ няма нито една забележка за това, че изразходва незаконосъобразно своите пари. Само че освен законосъобразно използване на парите, има разумно използване на парите по стопански начин, от стопанин на тези пари, мислейки не само за днешния ден, но и за бъдещето, съобразно неговата концепция. (Оживление. Реплики от „БСП за България“.) И понеже ГЕРБ е разходвал парите си разумно, и понеже ГЕРБ е спазил Закона за политическите партии, който го задължава да държи парите си в банки, за разлика от някои други, които имат милиони по каси и може би не е лошо Сметната палата да ги провери, затова сега БСП се вглежда в нашите пари и, разбира се, по стар, комунистически обичай, обича да експроприира парите на другите. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ. ) Аз обаче бих охарактеризирала дебата, който колегите отляво водят до момента както по § 1, така и по предложения от тях параграф, с едни знаменити думи на героя на Дани де Вито от прословутия филм „Парите на другите“: „Има едно нещо, което харесвам повече от парите и това е парите на другите“. (Ръкопляскания от ГЕРБ, оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Трета реплика – господин Иванов, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми колега Ченчев! Извинявам се, че преди малко казах, че нямате предложение по настоящия законопроект. Имате – това се напънахте и родихте като политическа партия и парламентарно представена група. Девети септември 1944 г., другари, не е сега, че да искате национализация на парите в банките! Това го направихте през 1996 – 1997 г. – прибрахте парите на хората в банките. През две и коя година, по времето на Орешарски, фалира една друга голяма банка. Това направихте! Трети път няма да стане. И понеже засегнахте, колега Ченчев, нашият отчет наистина е публичен, оповестен е. Многократно се спекулираше с депозитите на ГЕРБ и с лихвите от тях. Да, в отчета – понеже сте си направили труда да го прочетете – явно тези 3 хил. лв. лихва са Ви извадили очите. Три хиляди лева, колеги, сигурно на Вашия спортен журналист от БСП ТВ му е по-голяма заплатата. Щом сте се огледали в тях, си погледнете Вашите разходи. Доброто управление на средствата, така да се каже, оповестяването на тези средства и разумните им вложения не трябва да бъдат наказвани. Гледайте си Вашата сметка. Не знам какъв е отчетът Ви, но от Вашия форум, който проведохте наскоро, стана това фиаско – сега нямате пари в касата. Не си го изкарвайте на другите политически сили, които са си ги управлявали разумно и ги имат. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Ще отговоря на трите реплики така. Първо, и БСП няма забележка от Сметната палата – никаква, както Вие казвате, така и ние нямаме такава. Второ – да, нямаме пари в касата, защото не държим парите си в касата. Нашите пари са изразходвани за партийна дейност. И това многократно го е видяла Сметната палата. Сметната палата! Разбира се, че няма как да не ме радва фактът, че Вие се интересувате и гледате Българска свободна телевизия. Гледайте я, защото има какво да научите дори и в спортните предавания. Дори и в спортните предавания! Хубаво е това нещо! Ако всичките гледате безпристрастно отразяване на реалния политически живот, мисля, че и дебатът би бил друг. Спомням си какво каза тук, от тази трибуна, преди около две седмици професор Румен Гечев. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее.“) А той каза, че предложението, което днес е на Вашето внимание, всъщност съществува в правния мир на много от страните в Европейския съюз. Той Ви го каза още тогава. И ако Вие искате да се развиваме европейски, трябва всичките да го подкрепите, и то без никакво съмнение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Други изказвания? Господин Свиленски, заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми колеги, господин Председател! Преди половин час, като гласувахте субсидията да стане от 11 лева на 1 лев, според Вас свършихте добра работа и си мислите, че свършихте работата за днес идеално и хората ще Ви се радват. Сега, когато разберат как се вкопчвате в тези спестявания в банката, все едно нищо не сте свършили, уважаеми колеги. Спестявали сте едни пари от парите на българските граждани, от парите на българските пенсионери, като в същото време… ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Да сте спестявали и Вие. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …понеже ми задавате въпроса от място: „Как сте ги спестявали?“ Ами не сте ги използвали, защото сте харчили други пари, госпожо Дариткова. Харчили сте пари на Вашите спонсори, харчили сте пари на тези, на които им давате обществените поръчки. Тези пари сте харчили не други! И затова имате спестявания. Вече на всички в тази зала стана ясно, а и на българските граждани – кой Ви е най-големият проблем, заради който намалихте субсидията. Първият проблем Ви е, че има опозиция и че това е БСП, но по-големият проблем Ви е, че има Българска свободна телевизия. (Оживление.) И си мислите, че като махнете субсидията, ще махнете телевизията. Няма да стане! Ако искахте това нещо да го направите, има куп други закони, където можехте да го направите, но нямате смелост и сега искате чрез финансови механизми да спрете опозицията, да спрете телевизията, сигурно и вестник „Дума“ искате да спрете. И тук да имате послушни депутати, които да изпълняват това, което Вие сте си решили да си гласувате. Няма да се получи! Имате възможността сега, в това гласуване, ако сте почтени депутати, ако сте почтена парламентарна група, да върнете парите на българските граждани там, откъдето сте ги взели, защото не са длъжни да Ви купуват скъпите автомобили от „Порше“, господин Манев! Не порше, а от „Порше“ закупени. Така че те не са длъжни с техните субсидии да Ви купуват на Вас бронирани автомобили, за да може някой, когото го е страх, да се вози в брониран автомобил. А защо го е страх, дайте си Вие отговор на този въпрос. (Народният представител Маноил Манев иска думата за лично обяснение.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо репликите. Реплика – уважаеми господин Лазаров. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Свиленски, понеже говорихте за връщане на пари. Това, че някой е купувал автомобили, за да обикаля из своите избирателни райони, това го пропускате. „Върнете, върнете парите!“ Това говорите. Вие ще върнете ли парите от спа, където ходихте? (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) От спа, където ходихте?! На Сапарева баня, преди това на Катарино, по другите спа процедури, където ходите? Когато върнете тези пари, тогава говорете защо някой е спестил едни пари и ги е харчил разумно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров. Втора реплика? Не виждам. (Народният представител Маноил Манев иска думата.) Изчакайте, господин Манев. Господин Свиленски, заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Много ниско, господин Лазаров! (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Господин Лазаров! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Не, слушайте ме много добре! Слушайте ме много добре! В Катарино Георги Свиленски не е ходил! В Павел Баня Георги Свиленски не е ходил! Защо говорите глупости от тази трибуна и трябва да Ви слушат всички българи? Хайде сега, излезте и се извинете от тази трибуна! Защото нито в „Катарино спа“ е ходил, нито в Павел Баня е ходил, и не с парите от субсидиите! (Реплики от ГЕРБ.) И партията не е ходила там. И партията не е ходила там! Кажете Вие къде ходите – на Златни пясъци, и къде ходи младежкото Ви обединение? Хайде да си говорим, ако искате, още. Да станем още по-интересни на българските граждани. И понеже гледам, че господин Манев се е запътил да ми прави лично обяснение, аз не съм Ви обидил, господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Това Вие не го преценявате! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами аз към председателя. Аз обида не съм нанесъл. Казах само от коя фирма е колата. Господин Манев не съм… Освен, ако Ви е срам от името Ви, тогава вземете лично обяснение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Помисли си, че е некомпетентен. (Народният представител Станислав Иванов иска думата за процедура.) Първо личното обяснение на господин Манев, след това ще Ви дам думата на Вас, господин Иванов. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колега! Дойдох с намерението наистина да Ви направя остра забележка как използвате името ми, в какъв контекст. Само че… вече ме е срам – Вие стигнахте дъното! Няма с какво да ме обидите, след като дори името ми взе да Ви пречи. Само ще Ви кажа едно: с този нисък старт и долна кампания, която се мъчите да правите, няма да спасите нито имиджа на БСП, нито Вашия, нито на никого в тази зала не прави чест да говори по този начин. Какви бронирани коли, какви поршета? Знаейки, че говорите глупости, Вие ги говорите от тази трибуна. Това е ужасното и това е обидното за всички нас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лично, господин Манев. Благодаря. Господин Иванов, заповядайте. (Народният представител Георги Гьоков иска думата за процедура.) Има заявена процедура преди Вас, уважаеми господин Гьоков. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя отново процедура за прекратяване на дебатите със следния аргумент: Колегата, който се изказа преди малко тук, разказваше неща, които обясняваше и по предишните параграфи – за коли и така нататък. Явно колегите отляво нямат други доводи и поради тази причина предлагам да прекратим дебатите след записалите се при председателя колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно мнение – господин Попов. (Народният представите Георги Гьоков иска думата.) Обратно мнение преди да подложа на гласуване процедурното предложение. След това ще Ви дам думата на Вас, разбира се, господин Гьоков. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Първо, имаше множество заявки, направени от залата, за изказвания. Ако се обърнете, ще ги видите. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Ако се обърнете, ще ги видите! Може да застанете и отзад на залата. Наблюдавайте, преди да правите предложение. Второ, уважаеми господин Председател, пак повтарям, това е изключително важен дебат. Прекратихте първия. Тук се касае за съществено друг дебат, разбира се, имащ връзка с едното левче. Тук се касае, уважаеми господин Председател, за свободно финансиране на политическите партии от България и чужбина, от физически и юридически лица, за отваряне на пазара. Това е важен дебат! Недейте да прекратявате дебата и по него! Знаем, че искате да го прекратите, знам, че нямате доводи, знаем, че и Вашият премиер категорично заяви, че това е така. И сега се чудите тук какво да говорите и защо ще гласувате по този начин, но поне не прекратявайте дебата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Ще подложа на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Станислав Иванов, и ще продължим, уважаеми господин Гьоков. Гласували 168 народни представители: за 98, против 65, въздържали се 5. Предложението е прието. Заповядайте, господин Гьоков, за процедура. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Отправям остро възражение по начина, по който водите заседанието – в последните пет минути направихте поне пет нарушения на Правилника. Първото нарушение, което направихте – вдигам ръка, а Вие дадохте думата на пет човека преди мен по процедурни предложения. Второто ми възражение към Вас е, че одеве не ми дадохте думата, въпреки че имах абсолютно основание да направя лично обяснение, а дадохте думата на Вашия съпартиец и съгражданин Манев да обяснява нещо, с което въобще не беше засегнат в изказването. По същество той не направи лично обяснение, а продължи изказванията. Вие си позволихте от партия ГЕРБ да предложат прекратяване на разискванията, а пък господин Манев губи време в лично обяснение, като се изказва по същество. За пореден път показвате, че не водите безпристрастно заседанието. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Ще Ви отговоря. Казахте за пет нарушения, а изброихте две, които според Вас изглеждат по следния начин. Що се отнася до процедурните предложения, длъжен съм да извървя пътя на първо процедурно предложение, след което да дам думата за следващо процедурно предложение. А що се отнася до даването на думата на господин Манев, прецених – правилно или не, но това е Ваше мнение, че той се е почувствал засегнат от това, че е обвинен в некомпетентност, докато Вие не бяхте упрекнати в некомпетентност или по някакъв друг начин. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Отговорих на въпроса. Моля, нека продължим с Доклада, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да гласуваме и предложението, което не е подкрепено от Комисията. (Шум и реплики.) Не сме гласували предложението на госпожа Корнелия Нинова и група, което не е подкрепено от Комисията и не е гласувано в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, не е гласувано в залата. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 170 народни представители: за 67, против 95, въздържали се 8. Предложението не се приема. Моля, продължете със следващите предложения. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 2. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 2. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 2. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 2. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 2. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 2. Предложение на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 3 и 4, което е отразено в § 2, и не го подкрепя по т. 2: „2. В чл. 23 ал. 2 се изменя така: „(2) Даренията от физически и юридически лица за една календарна година не могат да надхвърлят 8 000 000 лв.“ Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители: „В „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § 2 със следния текст: „§ 2. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. …) в чл. 27: „А. се създава нова ал. 2: „(2) Партиите и коалициите, които имат парламентарни групи, получават освен субсидията по ал. 1 допълнителна субсидия в подкрепа на парламентарната си дейност, чийто размер се определя в Закона за държавния бюджет на Република България.“ Б. досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. Параграфи 2 и 3 стават съответно § 3 и § 4.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 21 след думата „партии“ се добавя „може да“. 2. В чл. 23: а) в ал. 1 се създава нова т. 4: „4. дарения от юридически лица и еднолични търговци;“ б) алинея 2 се отменя. 3. В чл. 24: а) в ал. 1 т. 2 се отменя; б) в ал. 2 думите „т. 2, 3 и 4“ се заменят с „т. 3 и 4“; в) алинея 3 се отменя. 4. В чл. 29: а) в ал. 2, т. 1 и 2 след думите „т. 3“ се добавя „и 4“; б) точка 7 се отменя. 5. В чл. 31: а) в ал. 1 думите „под наем“ се заменят с „безвъзмездно“; б) в ал. 2 думите „получили над едно на сто от действително подадените гласове на последните парламентарни избори“ се заменят с „които на последните избори за народни представители са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове в страната и извън страната, с изключение на гласовете по чл. 279, ал. 1, т. 6 от Изборния кодекс“. 6. Член 32 се изменя така: „Чл. 32. (1) Политическите партии, на които са предоставени помещения по чл. 31, заплащат експлоатационните разходи, ако има такива. (2) Предоставените помещения на политически партии не може да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване. Такива помещения може да се ползват съвместно по договор с трети лица само за цели, пряко свързани с дейността на партията. В тези помещения не може да се извършва стопанска дейност. (3) Правоотношенията с политическите партии се прекратяват поради неплащане на експлоатационните разходи за повече от три месеца или при нарушение на забраната по ал. 2.“ 7. В чл. 34, ал. 4, изречение второ след думата „лица“ се добавя „юридическите лица и едноличните търговци“. 8. В чл. 40, ал. 1, т. 3 след думата „вицепрезидент“ се добавя „за членове на Европейския парламент от Република България“. 9. В чл. 43а, ал. 1 думите „чл. 23, ал. 2“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Изказвания? Заповядайте, уважаема госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Аргументите срещу текста да се допусне външно финансиране или финансиране от фирми аз изразих в изказването си в началото на дебата. Сега бих искала да задам пет въпроса към петима депутати – Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Валери Симеонов и Христиан Митев, а може би и към госпожа Менда Стоянова, която подкрепя тези текстове – до тук бяха вносителите. Въпросите ми към петимата колеги са: Първо, ще имат ли право фирми, които имат задължения към бюджета на България, да спонсорират партии, които управляват в момента България? Въпросите ми са принципни, а не само към ГЕРБ. Второ, ще имат ли право фирми, които получават обществени поръчки, да спонсорират партии, които участват в управлението на страната и раздават обществените поръчки? Трето, ще могат ли фирми, регистрирани в офшорни зони, да финансират партии в България? Четвърто, ще могат ли религиозни юридически лица – български и чужди, да финансират български партии? Петият ми въпрос е: ще могат ли неправителствени организации – български и чужди като юридически лица с нестопанска цел, да финансират български партии? Не виждам никой от вносителите на тези текстове, освен господин Валери Симеонов, но не вярвам, че той ще се наеме да отговаря от името на вносителите Карадайъ, Пеевски и Цонев, още по-малко от госпожа Стоянова, но все пак искам някой да отговори на тези въпроси, защото от отговора ще стане ясно за какво става дума в тези предложения по Закона. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожа Нинова. Реплики има ли? Не виждам. Господин Кутев, заповядайте. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Процедура? Заповядайте, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, моля да поканите вносителите на този текст. Какво правим в момента, колеги? Няма представител на Министерството на финансите, няма Министерски съвет, няма премиер, който внесе тези предложения, няма вносителите депутати. Какво обсъждаме в момента? Моля да ми се отговори на въпросите. Един от всичките шестима да дойде – намерете ги, поканете ги и да ми отговорят. Госпожо Стоянова, ако не сте ме чули, мога да повтаря въпросите. Текстовете в Закона, които се предлагат и Вие подкрепяте, предполагат ли, че ще има финансиране от офшорни фирми… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не, госпожо Нинова. Моля Ви, госпожо Нинова, не го правете това. Процедурен въпрос имате, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …НПО-та, български и външни юридически лица с религиозни занимания; фирми със задължения към хазната; фирми, които получават обществени поръчки от правителството? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, госпожо Нинова, не правете това нарушение. Благодаря Ви. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля някой да ми отговори: допуска ли Законът това? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам Ви, но аз нямам правото да налагам на народните представители каквото и да било. Вие сте попитали, те ще Ви отговорят, когато преценят и ако преценят. (Силен шум и реплики.) Процедура ли беше, господин Симеонов? (Реплика от народния представител Валери Симеонов.) Изказване, добре. Процедура, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател! Очевидно този текст от настоящия закон е внесен без каквито и да било мотиви. Ние не чухме и отговор на поставените въпроси. Затова предлагам текста, който следва да гласуваме сега, да бъде отложен, докато не получим отговори на въпросите. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това са изключително важни въпроси, касаещи националната сигурност на Република България. Кой е тук от Министерския съвет, вносители? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Не виждам обратно мнение. Процедурно предложение – ще го подложа на гласуване. Режим на гласуване на направеното процедурно предложение да се отложи гласуването и разглеждането на точката. Гласували 155 народни представители: за 66, против 76, въздържали се 13. Предложението не е прието. Има заявени изказвания все още по темата. Господин Кутев, заповядайте. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Колеги, току-що се шегувахме, че ние хубаво ще ги поканим да дойдат, обаче аз имам въпрос, ако дойде Делян Пеевски в залата, той в каква функция ще дойде? Дали ще бъде вносител? (Реплики от ДПС: „Стига вече!“.) Какво стига? Вносител е човекът. Сега как да не го споменавам като е вносител!? (Реплики от ДПС: „На комисия е, казахме Ви!“) Тук виждам, че пише, че Делян Пеевски е вносител. Ако имате против, излезте, за да кажете, че не е, ако се отказвате от текста. Моят въпрос е: той като вносител ли ще дойде, като спонсор съответно, като дарител или като потребител на средствата? Защото той се явява и трите неща заедно в този момент. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Кутев! АНТОН КУТЕВ: Ако изключим това злободневие, въпреки че то е изключително важно, искам да Ви обърна внимание на тезата за американския бизнес и за това как трябва да освободим финансирането от корпорациите. Скъпи колеги, разликата между американския бизнес и българския бизнес, за съжаление, е много голяма. Много голяма е разликата по начина, по който са култивирани парите, по начина, по който те са изразходват, и по начина, по който изобщо функционира бизнес системата в България. За съжаление, тези, които биха могли да правят големите дарения, каквито безспорно, когато става дума за суми от 6 – 7 –8 милиона годишно, са всъщност тези, които биха могли да бъдат дарителите, фирми, които могат да го правят. Това не е дребен и среден бизнес, това е едър бизнес. В нашата държава едрият бизнес има някои особености. Едната от тях е, че тук Цукърбърг и Бил Гейтс ги няма. В смисъл, тези, които са създали огромни неща за човечеството, за технологията, за живота на всеки от нас и с тези неща са успели да създадат нови вселени за всички нас, и милиарди съответно, тези хора могат да бъдат дарители. Те могат да бъдат дарители и по друг начин. В България това не е така. В България едрият бизнес, за мое огромно съжаление, е в голямата си част е култивирал средствата и възможностите, които има, през държавата. Ние сме, за съжаление, една от онези държави, в които преразпределителната функция на държавата не служи, за да взима от богатите и да дава на бедните, а точно обратното – да събира данъците от бедните и от всички, и да ги дава на богатите! Това е ежедневна функция на държавата вече от десетилетия! При тази структура на икономиката, ако ние позволим тези дарения да хранят политическата система – това означава, че автоматически пускаме търговците в храма! Това означава, че всички онези, които печелят от обществените поръчки, които точат държавата, които събират парите на дребните българи, които разширяват ножицата, защото всички знаем, че за всеки изминал месец и година ножицата между бедните и богатите в държавата става все по-голяма, тя става по-голяма точно затова, защото българската държава не преразпределя в полза на бедните, а в полза на богатите, тези хора стават дарители на партиите! Тези хора стават онези, които, след като вече са овладели бизнеса, овладели са медиите, защото те в голямата част са тяхна собственост, сега овладяват и партиите. Това, което правим с тези текстове, е, че обричаме държавата на много дълга безпросветност. Съжалявам, че така. Като гледам в залата, виждам разсеяни погледи, защото за мое съжаление, честно казано, в тази зала даже милионерите не са толкова много. Скъпи колеги, голяма част от Вас ще станете жертва на същите тези неща, които правите в момента! Защото ножицата се отнася и за Вас. Днес сте в залата, утре не сте, роднините Ви няма да бъдат тук. В момента с текстовете, които приемаме, ние увековечаваме властта на едрата буржоазия, при това част от нея – с абсолютно криминален произход на парите. Тези пари оттук нататък получават пряка власт върху политическата система. Утре ще стане нещо, може да станат много неща, ще се обърнат нещата. Както си мислите, че 30 милиона са достатъчно, за да живеете в близките две-три години, докато уморите опозицията, така утре ще се окаже, че е обратното. Само че онези, с големите портфейли, те винаги ще бъдат там. Нас и Вас може да ни няма, онези с портфейлите ще бъдат. Това, което правим в момента, е, че отваряме вратата за едър капитал, пак казвам, голяма част от който е с криминален произход на средствата. По-голяма глупост и по-голяма беля за България ние не можем да направим. Дано нещо да сте разбрали. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Има ли реплики? Не виждам. Ще продължим с изказване. Процедура. Заповядайте, уважаеми господин Иванов. СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, предлагам процедура по прекратяване на дебатите (шум и реплики от „БСП за България“), но Ви моля да прочетете хората, които са се записали и да ги изслушаме тях. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разумно ми звучи, уважаеми господин Иванов. Господин Иванов предложи всички записали се да бъдат изказани и тогава вече ще продължим. Ще подложа на гласуване процедурното предложение на господин Иванов. Записани са господин Костадинов и господин Валери Симеонов. (Реплики.) ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Аз колко пъти вдигах ръка!? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, Вие сте следващият – да, отбелязал съм Ви. (Реплики от „БСП за България“.) Не, наистина него не съм записал. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Вие не виждате кой вдига ръка?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. (Реплики.) След гласуването ще Ви дам думата за процедура. Обратно мнение – трябваше да го заявите. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Станислав Иванов. Гласували 142 народни представители: за 81, против 56, въздържали се 5. Предложението е прието. Процедура, уважаеми господин Попов, искахте процедура. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): При това положение няма смисъл. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с изказвания. Имате думата по начина на водене. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Процедурата е по начина на водене. Призовавам Ви да призовете управляващите да отговорят на въпросите, които зададе госпожа Нинова. Няма как да продължи дебатът, без да получим отговор на тези въпроси, камо ли гласуването на текста! Направете всичко възможно, каквото е по силите Ви на председател, за да се отговори на въпросите! Иначе дебатът е безсмислен просто, а гласуването още повече! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Сам разбирате, а Вие отлично познавате Правилника, че председателят не е в състояние да задължи народен представител да вземе отношение по въпрос в залата. С това завършвам отговора. Господин Попов, моля, заповядайте, имате думата, за изказване. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! То след гласуване на § 1 тук като че ли се обезсмислят нещата, но това предложение, уважаеми народни представители, български граждани, бетонира предложението по § 1 за един лев субсидия. Защо го казвам? Защото § 1 касае Закона за бюджета, който има сила и срок на действие до края на тази година. С предложението за промяна на Закона за политическите партии това става временна норма до края на годината в един постоянен законодателен акт. Отваря се ветрилото, отваря се възможността за субсидиране на политически партии отвън. Естествено, няма как при това положение от един лев да стане два лева, нула лева, 10 лв. Няма никакво значение оттук насетне. От дебата дотук станаха ясни и още няколко неща. Вие изплюхте камъчето. Очевидно много Ви дразни Българска свободна телевизия. То и затова сме на n-то място по свобода на словото в България. Разбрахме, че харесвате най-много парите на другите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие го доказвате. Искате всички пари от България и чужбина, независимо от произхода им, дали те са от наркотици, от продажба на оръжие, от проституция, или от тероризъм. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, се господин Попов! ФИЛИП ПОПОВ: Важно е да имате финансиране. Не ми се молете, това гласи предложението. Това е предложението. Важно е да имате финансиране! Ама парите не миришат, нали така уважаеми управляващи? За Вас няма абсолютно никакво значение. Всичките Ви тези и теории до този момент, че, видите ли, суверенът – два милиона и половина българи, казали еди-какво си, просто изстиват, те се обезсмислят. Обезсмислят се, защото Вие с това Ваше предложение заложихте на карта в този момент, поставихте на карта, и то на губеща карта, суверенитета и националната сигурност на България, категорично го заявявам от тази трибуна. Загубихте го и когато отказахте да върнете субсидията, защото нали сте я взели от същия този суверен? (Реплики от ГЕРБ.) ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Вие не сте ги върнали, може ли такова нещо?! ФИЛИП ПОПОВ: Когато стане въпрос да върнете тези, които имате в банките – йок – както казват Вашите партньори. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Няма реплики, доколкото виждам, в залата. Продължаваме с господин Симеонов. Имате думата, уважаеми господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, която не сте в залата, сигурно гледате някъде от мониторите извън залата, а може и да не гледате. Взех това изказване, защото бях предизвикан. Естествено, че не мога да приема начина, по който искате да получите обяснение или отговор за нашето предложение. За пореден път с манипулация Вие ни вкарвате в едно общо предложение с предложението на Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски, Йордан Цонев. Не, ние имаме друго предложение, което е отделно, различно, по друго време внесено. Така че нямате основание да обединявате тези предложения и да търсите отговор на общо предложение. Мога да говоря за нашето предложение под формата на изказване. Нашето предложение е направено точно с идеята и в него е заложена възможността за подпомагане на политическите партии като една друга мярка, като една алтернатива на невъзможността една политическа сила, особено по-малка такава, да се издържа с един лев субсидия. Затова сме го направили. От друга страна обаче, в същото предложение ние залагаме таван на даренията, с което показваме, доказваме, че в никой случай не става въпрос за неограничено спонсориране или за възможност за изцяло контролиране на дейността на една партия от голям икономически субект. Съвсем пък третият въпрос е, че според мен лично, това нещо в България го няма. В България големите икономически субекти са контролирани, изнудвани и манипулирани от големите партии, най вече от управляващите партии. Но това е друга тема, това не е предмет на разговора и на Закона. (Реплики от „БСП за България“.) Това е друга тема. Това, че не разбирате, че не виждате тези процеси, е, може би, защото Вие сте политик, а аз идвам от бизнеса. Мога да Ви дам стотици примери на изнудване от управляващите партии и фирми, а не да се обрисува пред не особено информираното общество, че едва ли не над българския политически живот е надвиснала заплахата на някакви тъмни икономически могъщи сили, които ще грабнат партиите и ще ги направят марионетки в своите ръце. По-скоро е обратното. Знам какво ще извадите, но и този човек, който ще ми извадите като контрааргумент, и той е политическа фигура тук, Ваш колега. По отношение на Вашите предложения. Първо, добре би било да се запознаете със сега действащия Закон, защото тогава нямаше да поставите тези няколко въпроса, а поне щяхте да ги намалите. Така например и сега действащият чл. 24 забранява спонсориране от религиозни формации и субекти. Забранява го. Прочетете Закона. Член 24 забранява също дарения, спонсориране от чужди фирми, чужди НПО-та – говоря общо, но текстът е такъв, както и на правителства и прочие. По отношение на останалите Ви предложения, намираме с моите колеги вносители, че са изключително разумни и основателни. В тази връзка правя следното предложение за редактиране на текста, възможно е да се редактират и тези наши предложения, защото са направени в момента, буквално на коляно: Алинея 1, точка 2 не да се отменя, а да се измени по следния начин: „от юридически лица и еднолични търговци с публични задължения,“, което означава задължения към държава и община, „регистрирани в държави и територии с преференциален данъчен режим, както и такива, които изпълняват обществени поръчки“. Това мисля, че е някакво решение. Не е най-доброто, защото няма как, в момента поне не можем да измислим нещо, което е за фирми, изпълнявали обществени поръчки или които ще изпълняват. Предлагам Ви да се обединим, около този текст. Ако има нужда от някаква допълнителна редакция, готови сме и на една кратка почивка да поискаме съответно, за да оформим по-добре текста. Вярвам, че колегите няма да имат нещо против. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики към изказването на господин Симеонов? Реплика – госпожо Нинова, заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Симеонов, поздравявам Ви за това, че правите тази крачка или стъпка за промяна в текстовете, но бих искала юридически малко да прецизирам нещата не толкова политически. С текстовете, които сега се предлагат и в които пише „юридически лица“, се заобикалят забраните, които съществуват в момента, защото те са за религиозни институции, за чуждестранни държавни предприятия, а юридическо лице може да бъде и НПО с нестопанска цел. Тоест сегашният текст, който гледаме, освен че не е прецизен, може би скритата му цел е да заобиколи забраните и под различна юридическа форма е направено. Едно е юридическо лице, друго е религиозна институция, трето е чуждестранно държавно предприятие. Затова Ви предлагам, за да го направим добре, да не направим половинчати неща. Предлагам отново да отложим този текст, да се прецизират предложенията, които правите – и Вие, и ние, и да го направим така, че да ограничим възможността за чужди влияния, за плащане от фирми, които са зависими от правителството, както и за плащане от чужбина, които могат да бъдат заплаха за националната сигурност. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам. Господин Симеонов, дуплика ще има ли? Не. Втора реплика – заповядайте, господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Симеонов, аз мисля, че трябваше все пак да цитирате действащия текст на чл. 24. Колегите от БСП и госпожа Нинова явно не са го чели достатъчно задълбочено, затова аз ще си направя труда да го прочета на всички. В действащия Закон за политическите партии в чл. 24, ал. 1, т. 3 се казва следното: „политическите партии не могат да получават средства от религиозни институции“. Това са вероизповеданията и не чета целия текст, а чета точно тези точки, които Ви притесняват: „т. 4. Средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел, които са така наречените неправителствени организации“, тоест и в момента ние имаме забрана. Ако погледнете предложението на Комисията, ще видите, че тези текстове остават. Единственото нещо, което отпада, е забраната юридически лица и еднолични търговци да извършват финансиране. Но останалите задължения – да не се финансират политическите партии от религиозни институции, от чужди правителства, от чуждестранни държавни предприятия, от чуждестранни търговски дружества и чуждестранни организации с идеална цел, остават, така че: моля, не въвеждайте българските граждани в заблуждение! Благодаря. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика –господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, обръщам внимание към факта, че в Закона за политическите партии е било забранено финансирането на юридически лица, не само за да се забрани финансирането от частни капитали, а и да бъде прозрачно финансирането, тъй като юридическото лице може да бъде използвано, за да прикрие истинските дарители. Забраните за религиозни и други институции, които са включени в този закон, са обезпечени и със забраната от финансиране на юридическо лице и неслучайно даренията са позволени, но само от физически лица, за да може винаги да бъде ясно кой точно финансира съответната партия. Тази забрана – отпадайки, то до голяма степен другите забрани остават необезпечени от тази гледна точка. И още нещо, благодаря Ви за откровеността. Вие казахте нещо, което остана встрани на този дебат – че даренията, които позволяваме, много често всъщност са дарения не по воля, а по принуда, тоест рекет. На нашата критика, че освобождаваме финансирането и легализираме влизането на частни капитали, Вие добавяте още едно – по този начин легализираме и политическия рекет. Той съществува и сега, но го правим напълно официален! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. За дуплика – господин Симеонов, заповядайте. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Пак за пореден път, за съжаление, не се разбираме, не се изслушваме може би. Оставаме на мнението – и аз, и моите колеги, че в чл. 24 тези ограничения съществуват и сега, така че не е необходимо да ги разширяваме. Господин Зарков, естествено Вие правите някакво много своеволно тълкуване на моето изказване. Това, което съм имал предвид, това съм казал. Последното, за което Вие говорите, може би Вие използвате тази схема, но така или иначе правим предложение каквото Вие не правите, а можеше и Вие да го направите. Изготвили сме някакъв текст. Ще правим ли прекъсване сега, или не е необходимо? ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Не е необходимо. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не е необходимо. В такъв случай ще предоставим текста и ще помоля всички колеги, ако има нужда от някакво допълнително техническо доредактиране на някоя… (Шум и реплики.) Или да отложим гласуването? Предлагам да отложим гласуването до прецизиране на текста, но да приемем по принцип това предложение, което е направено. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да подлагам на гласуване предложението. Отлагаме го. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отлагаме го, добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Симеонов да отложим… Заповядайте – процедура. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, предлагам господин Симеонов да формулира текста, който е готов при тях, залата да гласува текста по принцип, след което да отложим гласуването на целия § 1 до края на Закона, за да дадем възможност на юристите да направят, ако е необходимо, прецизиране на този текст. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, има направено процедурно предложение от господин Валери Симеонов за отлагане на гласуването на текста. Предложението на колежката Менда Стоянова по съществото не е обратно предложение. Намираме се на второ четене, а как ще приемем нещо на второ четене по принцип и после ще се върнем? Разбирате ли в каква ситуация поставяте парламента? Има предложение за отлагане на гласуването и приемането на текста, нека да се види и да се направят нещата. Моля Ви! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще подложа предложението, господин Симеонов, за отлагане на тази точка, докато се изчисти текстът и тогава ще продължим със следващите параграфи. Гласуваме предложението на господин Симеонов за отлагане на тази точка до прецизиране на… ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА : Има още изказвания по § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма. Има още едно на господин Костадинов. (Уточнения между председателя Цвета Караянчева и докладчика Менда Стоянова.) Отменете гласуването, колеги. Тъй като има изказване на господин Костадинов, нека колегите от „Обединени патриоти“ да продължат да работят по текста и, ако имат готовност след това изказване, ще гласуваме, ако не, ще гласуваме отлагане. Процедура – господин Иванов. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на работното време на днешното заседание до приключването на настоящия законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. Гласуваме тази процедура и ще дам изказване на господин Костадинов. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Отменихме гласуването. Обясних защо, господин Свиленски. Слушайте ме! Гласуваме удължаване на работното време до приемането на този законопроект. Гласували 171 народни представители: за 97, против 64, въздържали се 10. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, първо, нарушава се естеството на нашата работа и Правилника. Да повторя само, че имаше направено предложение за отлагане на точката. Дебатът щеше да продължи, когато се върнем на тази точка и да се продължи с изказванията, а този, който е заявил изказване, щеше да го направи, когато продължим с изказванията. Нямаше да се стигне до гласуване. Дебатът не беше прекратен по тази точка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние не гласувахме. Аз отмених гласуването. ФИЛИП ПОПОВ: Отложи се, Вие отменихте гласуването. Защо го отменихте? Не трябваше да го отменяте. Ето защо аз също правя същото процедурно предложение, което направи господин Симеонов: да не пристъпваме към гласуване, да се отложи точката, да вървим нататък по Законопроекта. Не може сега на коляно, за пет минути, за едно изказване, да се направят предложения във второто четене на Законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако колегите не са готови след изказването на господин Костадинов, ще гласувам отлагането. Благодаря Ви. ФИЛИП ПОПОВ: Не, аз също имам предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво е Вашето предложение? ФИЛИП ПОПОВ: Предложението ми е да се отложи гласуването. А процедурните предложения да се поставят веднага на гласуване, не след изказване. Пише го в Правилника. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, ще подложа на гласуване отлагането. Спираме дебата по тази точка. След като гласуваме отлагането, продължаваме със следващия параграф и след това ще се върнем на Вашето изказване, господин Костадинов. Гласуваме процедурата, която направиха и господин Симеонов, и господин Попов. Гласували 166 народни представители: за 151, против 14, въздържал се 1. Предложението е прието. Госпожо Стоянова, продължаваме нататък. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, правя процедурно предложение за 15 минути почивка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приема се, госпожо Стоянова. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме. Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще коментирам предложенията в чл. 21 от няколко гледни точки. На първо място, по отношение на мотивите на представения законопроект. Запомних това, че единият от мотивите е, че се спестяват средства на бюджета. Когато се спестяват средства на бюджета, очевидно някой друг трябва да ги поеме, да му се вменят. Само че кой, кога и как сметна каква е цената на политическата система и демокрацията? За да твърдим, че спестяваме от нещо, което вероятно или не ни е необходимо на държавата – кой, кога и как сметна това колко струва политическата демокрация? Това е основният въпрос. Разбира се, радетелите за спестяване на средства в предишния нов § 3 отказаха партиите да връщат непохарчените целево пари на годишна база в същия този бюджет. Кое от двете е вярно, колеги? Ние сме радетели за спестявания на бюджета, или не искаме да си връщаме парите, които незнайно защо, 27 милиона си стоят по сметки? Няма лошо, че се трупат малки лихви, това е законово, но очевидно са много повече, отколкото трябва. В същото време правим една богата кампания. Много примери могат да бъдат приведени в този случай, включително и с предложението за детските градини в друг параграф, защото, извинявайте, но бъдещето на децата и благото на децата не може да минава през робството на майките и бащите. Като казвам „робство“ – не се обиждайте. Робството е несвобода. Несвобода да изразиш вота си, желанието си, политическите си убеждения чрез политическа партия. Защо? Защото никой не може да ме убеди, че гласуваното вече разположение от нула или от един лев, както Вие пледирахте, е достатъчно, за да си на върха на вълната като разход на годишна база и срещу нула или един лев да чуеш какво ти казва избирателят. Втората гледна точка, по която искам да коментирам – чл. 21, отново акцентира спестяването на средствата от бюджета. Уважаеми колеги, всъщност кой ни дава право… ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо. АТАНАС КОСТАДИНОВ: Спестяването е част от мотивите, госпожо Стоянова. Аз през тази гледна точка коментирам. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е чл. 21 от Закона за политическите партии. АТАНАС КОСТАДИНОВ: От предложението на страница 3, където Комисията подкрепя по принцип предложението на Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев. За това говоря. Всъщност кой ни дава право това, което спестяваме от бюджета, да го вменяваме като разход на политическите партии? Подобна промяна, колеги, означава следното: имаш един разход за 30 – 40 млн. лв. годишно, моля много внимавайте и имайте предвид, че този разход трябва да бъде за бизнеса. Нали нямаме и капка съмнение, че моделите, защото след малко ще се спра и на цитирания американски модел като пример, моделите, които ще бъдат прилагани към бизнеса, на който се вменява да се грижи за политическите партии, ще бъдат два в две различни разновидности – пълна данъчна проверка, проверка на физическо лице за тези, които не финансират управляващите, или тези, които, не дай си Боже, неправилно финансират някоя опозиционна или извънпарламентарна партия. Разширявам тази тема – а какво ще се окаже, уважаеми колеги, ако най-големите дарители на партиите или на управляващите, са тези, които печелят най-много обществени поръчки, включително с европейски средства? Макар че те вече не са необходими. С Постановление на Министерския съвет № 240 около 4 млрд. лв. са раздадени за две години в нарушение на Закона за бюджета и без санкция на Народното събрание. В каква ситуация ще се окажем, ако именно тези, които се нуждаят от лицензи, сертификати, разрешителни, комплексни разрешителни, квоти, са и най-големите дарители? Тогава се опасявам, че това, което Комисията ГРЕКО през 2012 г. говори в Петдесет и седмия си мониторингов доклад с изричната препоръка България да обърне внимание и да не допуска финансиране от юридически лица, ще стартира наново този мониторингов подход. Завършвам с това, което исках да коментирам. Намерих кой е авторът. Няма американски модел. Не може на 4 юли да сравняваме чалгата с джаза. Чалгата няма нищо общо със стила от Ню Орлиънс. Това е сравнението между американския модел и това, което правим. (Оживление.) Госпожо Стоянова, не е героят на Дани де Вито. Авторът на този модел, който мога да причисля към Дивия Запад, е реална фигура. Роден е през 1899 г. в Ню Йорк, по принцип има италиански корени, неаполитански. Казва се Алфонс Габриел Капоне, повече познат като Биг Ал или Ал Капоне. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ: Този модел знаете как е завършил. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще си разказвате филми с госпожа Стоянова след заседанието. АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не се съмнявайте, че този модел ще завърши по този начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам. Господин Симеонов, заповядайте да направите редакционните си поправки. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много е трудно да продължа след Гершуин. (Оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Можете да изпеете нещо, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (запява): Summertime… (Оживление, ръкопляскания, възгласи от „БСП за България“: „Още, още!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, моля. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В друга обстановка – да. Предлагам на Вашето внимание следните текстове: „§ 2, т. 3, буква „а“ се изменя така: „а) в ал. 1, т. 2 накрая се добавя: „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“. И втора точка: „буква „б“ отпада“.“ Съответно трябва да се направят промени в § 3, който следва. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, след това ще направим и тези промени. Колеги, преминаваме към гласуване. (Реплики от „БСП за България“: „Чакайте!“) Какво да чакам? Това не е изказване. Това е процедура. Има редакционната поправка, която искаше да направи господин Симеонов, когато правеше изказването си, така че преминаваме към гласуване. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Искате да кажете нещо по този текст? Добре, заповядайте, господин Попов. Ще дам едно изказване по текста, защото всички имаха право да влезнат и да разговаряме, когато правихме текстовете. Всички парламентарни групи бяха поканени. Заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – добре. ФИЛИП ПОПОВ: Ние искаме да направим, разбира се, изказвания, реплики… (Реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласувахме вече, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, току-що беше направено предложение за нов текст в предложения законопроект. Той не е бил обсъждан, не е дебатиран. Ние спряхме дебата до предложението на Валери Симеонов, до новия текст и сега следва да го продължим. Това е изцяло нов текст с различни доводи и различни изказвания до този момент. Затова, моля, дайте възможност на колегите в залата да се изкажат по това предложение. То е допълнително и има коренна разлика от сега съществуващото, или пропуски. Така че е редно, допуснете… Няма да Ви ухапем в крайна сметка. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, няма да ни ухапете. Имаше достатъчно време за изказване. Гласувахме процедура по приключване на дебата. Имахте възможност да дойдете в моя кабинет всички парламентарни групи и да обсъдим какво се случва. Приключихме с дебатите. Преминаваме към гласуване. (Шум и реплики.) ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Казахте, че ще дадете едно изказване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Казах, да. Казах, че едно изказване ще допусна. Казах. Не се отмятам от думите си. Заповядайте, едно изказване ще допусна. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Предложението представлява това: точката, която се променя в материала, не знам дали е пред очите Ви, пише „се отменя“. Тоест редакционното предложение е включване на цял един нов абзац. Колегата господин Симеонов го прочете. Аз смятам, че е съвсем резонно да го обсъдим. Още повече, че това, което прочете, е в… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате възможност да говорите по същество. Не призовавайте колегите. ПЕНЧО МИЛКОВ: Ще говоря по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Давайте по същество. Дала съм Ви думата за изказване. ПЕНЧО МИЛКОВ: Моля Ви да не ме прекъсвате. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте. Ще дам 30 секунди отгоре. ПЕНЧО МИЛКОВ: …е в рамките на това, което през цялата сутрин се опитвахме да Ви кажем, а именно финансирането на юридическите лица. Това, което сега се описва като забрана, е единствено, че не могат да финансират юридически лица, които имат просрочени задължения, забележете просрочени, което е различно от това, което е в първия материал – непогасени. И второто е юрисдикции с преференциален данъчен режим, тоест регистрирани офшорни компании. Това, което ние сутринта Ви обърнахме внимание – не трябва да могат да финансират юридически лица, които изпълняват обществени поръчки, които са с концесионни договори, които изпълняват основно дейност под лицензионен режим. Това са търговски дружества. Ами неправителствените организации, които са проводник на множество антибългарски интереси – защо те не фигурират в този текст, колеги? ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Защо не го предложихте? ПЕНЧО МИЛКОВ: Защо? Редакционната поправка не е моя. Неправителствени организации. (Реплики от ГЕРБ.) Освен това, уважаеми колеги, написан текст за няколко минути. Много по-често срещана търговска дейност в България не е от лица, регистрирани в офшорни зони. В България търговско дружество се регистрира с 2 лв. капитал, но неговият собственик може да бъде в офшорна зона. Елементарно! Затова смятам, че текстът не може да бъде приет така. Не се коментират търговски дружества, както Ви казах, изпълняващи обществени поръчки, концесии, лицензионен режим, неправителствени организации, водещи вредна политика към България, физически лица, роднини, близки на хора до властта, регистрирали дружества. Никакви ограничения не се слагат в момента. РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Поименно да ги изписваме ли? ПЕНЧО МИЛКОВ: Така формулиран текстът според мен не трябва да бъде приеман. Той де факто не слага никаква бариера и това ще отвори пътя за порочно финансиране на партиите. Това говорихме цяла сутрин. Не е самоцелно противопоставянето. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков. Реплики? Заповядайте за реплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми колега Милков, Вие правилно казахте и изредихте възможностите, но така предложен текстът отваря още една голяма възможност. В него е записано: „юридически лица, регистрирани в офшорни зони“, но това обаче не означава, че едно юридическо лице, регистрирано в Търговския регистър в България, съсобственик на друго юридическо лице, регистрирано в офшорна зона няма да има право да финансира политически партии – ще може да ги финансира. А кой е собственик на тази офшорна фирма – дали това е терористична организация, дали е някаква религиозна институция – това само Господ знае. Ето това отваря огромна порта към тъмното финансиране на политическите партии. Естествено, изповядването на една такава не-политика не е в интерес на обществото. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Госпожо Стоянова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Милков, Вашето изказване по тази тема обобщава изказването, което направиха Вашите колеги от 9,00 ч. – вече шест часа, нито едно предложение, само оплюване на всякакви други предложения с цел непоемане на каквато и да е било отговорност. Вие заехте ли позиция по този закон – било за размер на субсидията, било за нещо друго? Направихте ли конкретни предложения? Не. През цялото време слушаме едни обтекаеми приказки. Дадено Ви е нареждане да бавите колкото е възможно повече и по този начин да покажете на избирателите, видите ли, колко защитавате позициите си, но Вие нямате позиция, която да защитавате. През цялото време Вашата позиция беше само „против“. Ама, тя е такава по всички други закони! Тук още един път показахте истинското си лице. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова. Господин Зарков, заповядайте за трета реплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Милков, репликата ми към Вас е, че не успяхте да кажете на дамите и господата, че ние сме против частното финансиране, и всякакви врътки, които се опитват да правят, не променят въпроса. Също така не успяхте да им обясните, че това, което се опитаха да направят за 15 минути, доказа правотата на нашата теза, че забраната за финансиране от юридически лица трябва просто да остане. Те се опитаха да вкарат рестрикции и излязоха ред въпроси, които нямат отговор. А те нямат отговор, защото първоначалното решение – това е записано в Закона за политическите партии, към този момент е правилното, и налагайки грешно решение със всякакви финтифлюшки, то си остава грешно. Пропуснахте също да им обясните, че те на думи непрекъснато се борят с определени мониторинги за механизми, с които ни наблюдават от чужбина, тъй като не изпълняваме критерии. И докато се борят, пропускат там един момент – въпроса за необратимостта на даден процес – когато сме постигнали нещо като държава, да не се връщаме назад. Благодарение на усилията на много хора през десетките години, постигнахме прозрачно финансиране на политическите сили. С това, което правят, ни връщат назад. И вместо да отменят един мониторинг, ще ни върнат друг, този на ГРЕКО – групата на държавите в Съвета за Европа, които наблюдават процесите на тази корупция и, където още през 2005 г., 2006 г. до 2012 г. се обяснява, че: „трябва да се въведе изрична и последователна правна рамка относно забраната за дарения от юридически лица в контекста на финансирането на дейността на партиите“. Изрична и последователна правна рамка! В момента нашата правна рамка е изрична и те я правят непоследователна. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков. Дуплика ще имате ли, господин Милков? ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми репликиращи! Разбира се, че изказването ми събира в себе си шестте часа говорене, но с това започнах – че този текст тук е ключов и в него се прицели цялото говорено от сутринта – всичките предупреждения. Дали говорим общи приказки? Аз обсъждам конкретен текст, съдържащ две хипотези, които Ви анализирах. Не мисля, че това са общи приказки! Смятам обаче, че всеки един от Вас, и то най-вече устремно говорещите в момента, трябва ясно да каже правилно ли е за него един лев партийна субсидия и свободно финансиране от юридическите лица при всичко, което чухте, при всичко, което сте чели? Абсолютно съм убеден и за докладите на ГРЕКО, и за всичко. Хората казват как трябва да се финансират партиите. И на инат, на инат, на инат отново, просто защото така сме решили. Бяхме много конкретни и съм абсолютно убеден, че това, което правите в случая, всяка една от партиите знае, че е грешно. Не мога да разбера защо продължавате да упорствате?! Това е дупликата ми. Убеден съм, че може би много скоро ще изпаднете в обратното положение – да гласувате обратно. Това е вредно. После, разбира се, няма да станем да кажем: казахме Ви. Просто е вредно, не го правете! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение за § 2 по т. 2 на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев. Гласували 174 народни представители: за 13, против 75, въздържали се 86. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. Гласували 174 народни представители: за 12, против 77, въздържали се 85. Предложението не е прието. Преминаваме към редакционните поправки. Първо гласуваме редакционната поправка на господин Симеонов на § 2, т. 3, буква „а“. Гласували 177 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 61. Предложението е прието. Подлагам на гласуване редакционната поправка отново на господин Симеонов за отпадането на буква „б“. Гласували 171 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 57. Предложението е прието. Подлагам на гласуване целия нов § 2 с направените редакционни поправки. Гласували 171 народни представители: за 108, против 56, въздържали се 7. Предложението е прието. За отрицателен вот – господин Стойнев, после господин Недялков. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против“, защото въвеждаме нов данък върху българските фирми. Ви, от управляващите, които искате да имаме по-малко администрация и по-малко данъци, де факто в момента нарушавате своята предизборна програма, защото въвеждате нов данък. И това е данък корупция, данък за всяка фирма, която не подпомага управляващите, не финансира управляващите в предизборна кампания, и съответно ще има цялата административна тежест. Всички институции ще бъдат на шията на всеки, който посмее да не даде някой лев на управляващите – легално или нелегално. Ето това се случва с този член, с този параграф, който днес гласувахме. Днес българските граждани трябва да знаят, че създадохме нов данък – данък корупция, който наистина ще доведе до тоталното изкривяване на българския политически процес. Считам, че това изцяло е неприемливо. Многократно предупредихме! После не се учудвайте, когато от Европа дойдат и кажат: отново не сте си написали домашното, не ставате нито за Еврозоната, нито за Чакалнята, и за Шенген не ставате, просто вината си е изцяло във Вас! Днес данък корупция стана изцяло официален. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Господин Недялков, заповядайте за втори отрицателен вот. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Гласувах „против“, защото ги няма обещаните механизми за това, че ще има прозрачност във финансирането на партиите с изменението на модела. Не може да посочите нито един текст от току-що приетия параграф с измененията на Закона за политическите партии, където да има някакъв нов, сигурен механизъм относно новия начин на финансиране на политическите партии. Няма го! Гласувах също против, защото се връщаме на нещо, което вече е добре известно – лишаваме политическите партии от по-голяма субсидия, но задължаваме държавата и общините безвъзмездно да им предоставят помещение, като те само да плащат режийните си разходи – нищо повече. Ние трябва открито да кажем пред нашите избиратели: от едно място вземаме, от друго място – задължаваме други да дават. Искам да кажа, че даваме един механизъм на местната власт, който да не бъде равнопоставен към партиите на местно ниво. Това направихме. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Господин Жаблянов, заповядайте за трети отрицателен вот. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги законодатели! Гласувах отрицателно, защото с предложените изменения се засяга друг закон – Законът за политическите партии. Не че през Закона за бюджета не са правени изменения в други данъчни закони, но те касаят приходната част и могат да бъдат изменени според решение. В конкретния случай с този закон се изменя Законът за политическите партии. Срокът на Закона за държавния бюджет приключва до края на годината и ще бъде приет нов, а остава поправката в Закона за политическите партии. Струва ми се, че това противоречи на конституционни разпоредби. Това е моят резерв към изменението и мисля, че с този текст, така както беше предложен, нарушихме Закона за нормативните актове. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. Госпожо Стоянова, продължаваме с Вашата презентация. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създадат нов § 3 и § 4 и 5: „§ 3. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 162 навсякъде след думите „физически лица“ се добавя „юридически лица и еднолични търговци“. 2. Член 167 се отменя. 3. В чл. 168: а) в ал. 1 т. 2 се отменя; б) в ал. 2 думите „т. 2 – 5“ се заменят с „т. 3 – 5“. 4. В чл. 169: а) в ал. 1 след думата „физическо“ се добавя „или юридическо“, а след думата „лице“ се добавя „или едноличен търговец“; б) алинея 3 се отменя. 5. В чл. 171, ал. 2: а) точка 7 се отменя; б) в т. 8 думите „и декларациите на физическите лица за собственост на предоставените за безвъзмездно ползване вещи“ се заличават. 6. Член 477 се отменя. § 4. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 20, ал. 1 думите „Предоставянето под наем“ се заменят с „Безвъзмездното предоставяне“. 2. В чл. 24 ал. 2 се изменя така: „(2) Договорите с политическа партия се прекратяват, когато съответната партия престане да отговаря на условията за предоставяне на държавен имот, определени с отделен закон, както и в случаите по чл. 32, ал. 3 от Закона за политическите партии.“ § 5. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14, ал. 4, изречение първо думите „Отдаването под наем“ се заменят с „Безвъзмездното предоставяне“, а изречение второ се заличава. 2. В чл. 15, ал. 1, т. 5 и ал. 4 думите „ал. 4, 5 и 6“ се заменят с „ал. 5 и 6“. 3. Създава се чл. 15а: „Чл. 15а. (1) Договорите с политическа партия се прекратяват, когато партията придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване, престане да отговаря на условията за предоставяне на общински имот, определени с отделен закон, както и в случаите по чл. 32, ал. 3 от Закона за политическите партии. (2) Правоотношенията се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на правоотношението, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 15, ал. 5.“ 4. В чл. 18, ал. 1 думите „ал. 4, 5 и 6“ се заменят с „ал. 5 и 6“.“ Госпожо Председател, във връзка с приетите по предходния параграф предложения за корекция на текста предлагам и тук – в § 3 т. 3 да се измени така: „3. В чл. 168: а) в ал. 1, т. 2 накрая да се добави „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим;“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване първо редакционната поправка, която току-що госпожа Стоянова направи в § 3, т. 3. Гласували 148 народни представители: за 96, против 45, въздържали се 7. Предложението е прието. Сега гласуваме § 3 със съответната редакционна поправка, § 4 и 5, които са новосъздадени. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 151 народни представители: за 98, против 45, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за изменение в Закона за семейни помощи за деца. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители за изменение в Закона за данък върху добавената стойност. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за изменение в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за изменение в Кодекса за социално осигуряване. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Моля за процедура, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Моля да подложите на гласуване така докладваните от мен текстове – съобразно становището на Комисията да не се разглеждат направените предложения на основание чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Обратно предложение! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно предложение – господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да подмените тези предложения, които ние сме направили. Няма как опозицията да бъде част от актуализацията на бюджета. Това е единственият начин – да направим наши предложения на второ четене. Конституцията не ни вменява правото да предлагаме актуализация на бюджета. Когато Вие, управляващите, предложите актуализация на бюджета, как ние да се включим в тази актуализация на бюджета? Трябва да гадаем какво ще вкарате, за да можем и ние да го предложим ли?! Най нормалното е на второ четене да направим съответни предложения, така че този дебат да не бъде единствено и само – как ще ликвидираме опозицията. В крайна сметка трябва да мислим и за българските граждани. Това, което сме направили ние, като опозиция, са именно конкретни законопроекти – за ДДС, за семейните помощи за деца, законопроекти, които са добри за българското общество. При положение че има толкова голям бюджетен излишък, смятам, че е нормално да имаме жест и към тези деца – не само в І клас, ІІ, ІІІ, ІV клас. Имаме огромен демографски срив – ние изчезваме като нация. Така че съвсем нормално е да проведем и този дебат. Не знам защо ни вземате думата. Дори не ни давате да си представим предложенията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за неразглеждане на всички изброени предложения, тъй като те са извън обхвата и принципите на приетия на първо гласуване законопроект. Моля, режим на гласуване. Гласували 162 народни представители: за 95, против 67, въздържали се няма. Предложението е прието. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Отрицателен вот! ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: На процедура няма отрицателен вот. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Имаме конкретни текстове! (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, ние точно това гласувахме. (Продължаващи реплики от „БСП за България“.) Току-що приехме да не разглеждаме текстовете. Продължете, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 3 по вносител: „§ 3. Законът влиза в сила от 1 юли 2019 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6. Моля за процедура, господин Председател. Правя редакционно предложение, тъй като днес е 4 юли, § 3 да се измени така: „§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Господин Попов – изказване. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Аз също имам редакционно предложение. Това, което направи госпожа Менда Стоянова, не почива на някаква логика. „От деня на обнародването“ – не знам защо е това бързане или по-скоро знам. То пролича тук, в тази зала, днес – да се смаже опозицията, да се потисне демокрацията. Бързате очевидно с влизането в сила на този закон. Вокацио легис е поне три дни след обнародването, най-малко. Защо от деня на обнародването? Няма мотиви! Няма мотиви за това бързане. Всъщност ние ги чухме тук днес, но по съществото си те не са такива, които да оправдаят влизането в сила от деня на обнародването. Мотивът е, както казах, да се смаже българската опозиция. Предлагам следния текст: „Законът влиза в сила от 1 октомври 2019 г.“ Мисля, че това е резонно, нормално – последното тримесечие на съответната година, дори финансово обосновано. Мисля, че тук всички партии, които са, с изключение на ГЕРБ, разбира се, за тях знам – имат големи сметки в банките, би следвало да го подкрепят. Благодаря Ви. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Хайде, стига гледахте в нашите сметки! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов. Има ли реплики? Не виждам. Няма реплики. Затова давам думата за изказване. Заповядайте. АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Естествено, и за нас, „Движението за права и свободи“, има значение откога Законът влиза в сила, защото тук става въпрос не само за субсидиите. От „Движението за права и свободи“ направихме предложение спрямо създаването на фонд за строителство, ремонт и обучение в детските градини. За нас децата на България са от съществено значение и този фонд би трябвало да се учреди със спестените средства от субсидиите на политическите партии, съответно от излишъка на държавния бюджет. Направили сме нужните консултации с Политическа партия ГЕРБ и ДПС, където те също подкрепиха създаването на този фонд, но уви – това не се случи. Естествено, използваха приоми, парламентарни трикове и не позволиха това да се случи. С тези формални парламентарни техники ГЕРБ отхвърлиха нашето предложение и по този начин попариха надеждата на българските деца, а съответно попариха и надеждата на техните родители, защото чрез детските градини, чрез създаването на този фонд ние много бързо щяхме да върнем родителите, тоест майките в нашата икономика, в нашето социално стопанство. Призовавам Ви, уважаеми колеги от всички политически партии, да направим нужното, за да подкрепим нашите деца, а по този начин и техните родители. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ахмедов. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване редакционната поправка, направена от народния представител Менда Стоянова. Гласували 163 народни представители: за 98, против 58, въздържали се 7. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване § 3 с приетата вече редакционна поправка. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Имаше още една редакционна поправка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тази е приета. (Реплика от „БСП за България“.) Моля? Тя е втора редакционна поправка. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Като е приета първата, то от втората няма смисъл. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отменете това гласуване. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Не подсказвайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: След като е приета първата, от втората няма смисъл. Какво да подсказвам? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз съм убеден в това, но… Добре. Ще подложа на гласуване и втората редакционна поправка на народния представител Филип Попов. Гласували 164 народни представители: за 64, против 78, въздържали се 22. Предложението не се приема. Сега гласуваме § 3 с приетата редакционна поправка на народния представител Менда Стоянова. Гласували 160 народни представители: за 101, против 57, въздържали се 2. Предложението е прието. С това завършихме и второто гласуване на Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28. Колеги, ще Ви запозная със съобщенията за парламентарния контрол на 5 юли 2019 г.: 1. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Валентина Найденова – три въпроса; и Филип Попов и Цветан Топчиев; и на едно питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиан Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков. 2. Заместник министър-председателят Томислав Тончев ще отговори на един въпрос от народния представител Крум Зарков, и на едно питане от народния представител Крум Зарков. 3. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на три въпроса от народните представители Румен Георгиев, Пенчо Милков и Селим Али; и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Иван Валентинов Иванов. 4. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народния представител Валентина Найденова. На основание чл. 96, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на въпрос със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – на един въпрос от народния представител Николай Цонков; - министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Жельо Бойчев; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Никола Динков; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на един въпрос от народния представител Виолета Желева; - министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на два въпроса от народните представители Веска Ненчева; и Георги Йорданов и Илиян Тимчев. Поради отсъствие на народен представител по уважителни причини се отлагат отговорите на: - един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов; - един въпрос от народния представител Георги Михайлов към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев; - три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев – два въпроса, и към министъра на околната среда и водите Нено Димов – един въпрос. Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Поради пътуване в чужбина в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Боил Банов. Следващото редовно пленарно заседание – на 5 юли 2019 г., петък, от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа на Народното събрание. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 15,28 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Станислав Иванов Джейхан Ибрямов
Гражданите очакват служителите на МВР да не са просто представители и защитници, но най-вече да са посланици на реда, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържествена церемония по повод празника на министерството в Централния военен клуб в София. Председателят на парламента поздрави отличените полицаи, които по традиция бяха наградени за постигнати резултати, безукорно поведение, проявена инициативност и висок професионализъм в навечерието на 140-ата годишнина на Министерството на вътрешните работи.

Създаването на Министерството на вътрешните работи е една от първите стъпки, които възстановената българска държава прави по-малко от три месеца след приемането на Търновската конституция, отбеляза председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева подчерта, че това е така, защото строителите на съвременна България са знаели, че държавност не може да има там, където не съществува структура, ангажирана с опазването на реда.

Вие не сте политически лица, но в същото време сте непрекъснато и всекидневно сред хората, обърна се Цвета Караянчева към служителите на МВР. По думите й българските граждани имат завишени очаквания към полицаите и искат те да не са просто представители и защитници, но най-вече да са посланици на реда. Много от постиженията ви остават анонимни, а всяка грешка получава непропорционално широко отразяване и критика, отбеляза Цвета Караянчева и добави, че като български гражданин се надява това да не обезкуражи служителите на МВР, а напротив – да ги тласка към все по-високи критерии и преодоляване на по-сложни предизвикателства.

Бъдете здрави, бъдете силни, бъдете морално неукорими, бъдете чувствителни към изискванията на обществото, призова председателят на Народното събрание присъстващите на тържествената церемония служители на МВР.

Главният секретар на Народното събрание Стефана Караславова представи проект на законодателната институция, който предвижда да бъде събрана, структурирана и анализирана информацията за въвеждането на директивите на Европейския съюз в българското законодателство.

Проектът „Повишаване на ефективността при въвеждане на директивите и мерките по прилагането на актовете на Европейския съюз в българските закони“ се реализира с финансова подкрепа от Оперативна програма „Добро управление“. Общата му стойност е 1 366 828,51 лв., а крайният срок за изпълнение е 31 декември 2020 г.

С усилията на нашите експерти българският парламент се превърна в една от най-откритите администрации и публично достъпни институции в България, отбеляза главният секретар на Народното събрание. Стефана Караславова уточни, че на официалния сайт на парламента е публикувана информация, свързана с работата по законопроектите на всеки етап от тяхното обсъждане, с парламентарната практика и с работата на народните представители.

24,2 на сто от аргументите на всички внесени и приети законопроекти от началото на мандата на 44-ото Народно събрание са пряко свързани с приложението на правото на ЕС, подчерта Стефана Караславова. Тя отбеляза, че основните цели на проекта, който ще бъде реализиран от Народното събрание, са свързани с ефективността, устойчивостта и компетентността на институциите, ангажирани с въвеждането на актовете на ЕС.

Главният секретар на Народното събрание обобщи и дейностите по проекта. Сред тях са проучване на опита за събиране и систематизиране на информацията в другите държави в Европейския съюз, надграждане на интегрираната информационна система и интернет портала на Народното събрание.

Директорът на дирекция „Информационни и комуникационни системи“ на Народното събрание Владимир Дойчинов посочи, че подобна система за транспониране на закони има в 10 европейски държави, като само в Полша и Испания тя е и публично достъпна. По думите му след реализирането на проекта България ще бъде третата страна-членка на ЕС с подобна практика.

Предвижда се при изпълнението на проекта да бъде извършен пълен преглед на транспонирането и въздействието на директиви и мерки по прилагането на актове на ЕС и да се обобщи цялата информация, свързана с въведените конкретни разпоредби. Цялата информация ще бъде напълно достъпна за широката общественост и представителите на бизнеса чрез софтуер с безплатен достъп, като заинтересованите лица и институциите ще имат възможност да направят справка на сайта на парламента.

Парламентът намали партийната субсидия от 11 лева на 1 лев за получен действителен глас. Това стана с приемането на второ четене на промените в Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

"За" намаляването на субсидията до края на годината гласуваха 119 депутати, 71 бяха "против" и 16 се въздържаха.

Отхвърлено беше предложението на ДПС за намаляване на субсидията на 0 лева на глас. Не беше подкрепено и предложението на ВМРО размерът на субсидията за парламентарна дейност да е 1,5 млн. лева.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Явор Нотев Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, ще Ви представя Проект на програма за работата на Народното събрание. Днес е първата сряда от месеца. Няма постъпили предложения по чл. 53, ал. 8. „1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносители: Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. 2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Министерският съвет, 22 май 2019 г. Приет на първо гласуване на 7 юни 2019 г. 3. Първо гласуване на Законопроекта за публичните предприятия. Вносител – Министерският съвет, 5 юни 2019 г. 4. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., подписан на 4 март 2019 г. в София. Вносител – Министерският съвет, 14 юни 2019 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – народните представители Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г. 6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите. Вносител – Министерският съвет, 24 юни 2019 г. – първа точка за четвъртък, 4 юли 2019 г. 7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители: Александър Ненков и група народни представители на 1 юли 2019 г. – точка втора за четвъртък, 4 юли 2019 г. 8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители на 1 февруари 2019 г. Приет на първо гласуване на 13 март 2019 г. – точка трета за четвъртък, 4 юли 2019 г. 9. Изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България. Вносител: народният представител Даниела Дариткова на 2 юли 2019 г. – точка първа за петък, 5 юли 2019 г. 10. Парламентарен контрол.“ Колеги, моля да гласуваме. Гласували 179 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 46. Предложението е прието. Уважаеми колеги, преди няколко дни почина Димитър Димитров – квестор в Народното събрание от дълго време. Наш приятел, колега, обичан от всички – както от администрацията на Народното събрание, така и от Вас, колеги. Затова дълбок поклон! Днес в 11,30 ч. ще дам почивка до 13,00 ч., за да може всички колеги, които искат да отидат на поклонението на Митко, да могат да направят това. Поклон пред паметта му! Преминаваме към съобщенията: Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г. – „Анализ на пощенските услуги“. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за забраната на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско Споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по външна политика, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по земеделието и храните, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по околна средата и водите. Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването. Годишен доклад за младежта за 2018 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Годишен отчет за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Александър Ненков и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. На 27 юни 2019 г. в Народното събрание с писмо вх. № 936 00 10 са постъпили актуализирана база данни на Централната избирателна комисия на технически носител, както и копие на Решение № 447-ЕП от 29 май 2019 г. относно обявяване на окончателните резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, произведени на 26 май 2019 г., и на Решение № 456-ЕП от 31 май 2019 г. относно обявяване на избраните членове на Европейския парламент от Република България. Решенията са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 44 от 2019 г. Актуализираната база данни на технически носител заедно с копията от решенията са на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента. На 1 юли 2019 г. в Народното събрание е постъпило искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Георги Георгиев Михайлов за извършено престъпление по чл. 255 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс по водено досъдебно производство № 254/2018 г. по описа на Националната следствена служба, с Протокол № 18499 от 2018 г. по описа на Софийска градска прокуратура. С писмо от 2 юли 2019 г. председателят на Народното събрание е уведомил народния представител за постъпилото искане и възможността да се запознае с него и приложените материали. Искането на главния прокурор е изпратено на народните представители по служебната електронна поща. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили със свои заповеди на основание чл. 13, ал. 1, точки 1 и 3 от същия закон е разрешил провеждането на съвместна българо-американска подготовка за времето от 7 до 20 юли 2019 г. на Учебен полигон „Ново село“. В рамките на подготовката е разрешил пребиваването на съюзнически и чужди въоръжени сили на територията на Република България, както следва: военнослужещи и сухопътна техника от съюзнически въоръжени сили от Република Албания, Република Румъния, Съединените американски щати; военнослужещи и сухопътна техника от чужди въоръжени сили от Република Турция, Република Грузия, Република Сърбия и Република Молдова. Подготовката се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина през 2019 г. и не е свързана с провеждането на военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 2 юни 2019 г. с входящ № 903-09-34 и е предоставено на Комисията по отбрана. В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно несъстоятелност за периода 22 май – 21 юни 2019 г. и Протокол № 25 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 26 юни 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. От Националния статистически институт е постъпила информация за Инфлация и индекси на потребителските цени за май 2019 г., стопанска конюнктура – юни 2019 г., индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността – май 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Заповядайте. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Караянчева, дами и господа народни представители! Повод за процедурата е ремонтът на щурмовите изтребители Су-25 – очевидно има някакъв разнобой в управлението. Ние питаме има ли разнобой в управлението, защото министър Каракачанов казва, че има подписан договор от миналата година, има преведени пари по този договор. В същото време господин Караниколов казва, че този договор не може да бъде изпълнен? Вие, госпожо Караянчева, от Русия казахте, че руски специалисти ще дойдат в България и тук заедно с българска фирма ще ремонтираме изтребителите Су-25. Затова от БСП предлагаме тук да дойдат министър Каракачанов, министър Караниколов и заедно с Ваше участие бихме искали да се изясни въпросът с ремонта на Су-25. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонков. Ще информирам двамата министри за Вашето желание. Продължаваме с първа точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ. За Доклада на Комисията по земеделието и храните – заповядайте, госпожо Белова. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 26 юни 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите – доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър, и Деница Динчева – началник-отдел в дирекция „Животновъдство“. От Българската агенция по безопасност на храните: доктор Дамян Илиев – изпълнителен директор. Присъстваха и представители на неправителствени организации. Законопроектът беше представен от народния представител Десислава Атанасова, която отбеляза, че промените са свързани със зачестилите инциденти, при които хора са били нападнати от пуснати на свобода кучета. Със Законопроекта се въвежда забрана за свободното пускане на кучета. Забраната за тяхното извеждане без повод ще важи за кучета с тегло над 5 килограма. По отношение на агресивните кучета остава забраната за извеждане без повод и намордник. Въвеждат се диференцирани и завишени глоби за нарушения на тези забрани. Изключение от забраната за свободното пускане, както и за извеждане без повод на кучета с тегло над 5 килограма, е предвидено за кучета, които се пускат свободно в обособените и обозначени за това места в урбанизираните територии; за кучета на лица с увреждания; за служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка и такива, използвани от Българския червен кръст; за кучета, придружаващи или охраняващи селскостопански животни извън урбанизираните територии; за кучета, използвани по време на лов, участващи в състезания или подложени на обучение. С Преходните и заключителни разпоредби се прави съответната промяна в Закона за защита на животните. Министерството на земеделието, храните и горите съгласува без бележки Законопроекта. По Законопроекта са постъпили становища от Фондация „Четири лапи“, от Регионален природозащитен център „На Ти с Природата“ и от Национална координационна мрежа „Справедливост за животните“. Постъпили са също становища от Националното сдружение на общините в Република България и от Общинското предприятие „Екоравновесие“, в които се предлагат законодателни промени, които биха допринесли за по-ефективен контрол. В последвалата дискусия участие взеха народните представители от парламентарните групи на „БСП за България“, на „Обединени патриоти“ и на „Движението за права и свободи“, както и представителите на неправителствени организации. Основните акценти могат да бъдат обобщени така: всички изказали се бяха единодушни, че зачестилите инциденти с нападения от домашни кучета върху хора е комплексен проблем, свързан с множество фактори, като безотговорно придобиване, безконтролно развъждане, умишлено създаване на агресивно поведение от страна на собствениците, липса на грижи и безотговорност на стопаните по отношение на поведението на домашните им любимци и на задълженията, вменени им от нормативната уредба. Беше отбелязано, че тези фактори и в момента са обект на регулация и представляват нарушения според разпоредбите на Закона за защита на животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наказателния кодекс. В Закона за защита на животните и в Закона за ветеринарномедицинската дейност има действащи забрани, включително забрана за извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник. Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, кметовете на общини, райони и кметства организират контрола по изпълнение на изискванията към собствениците при отглеждането на домашни любимци, като нарушенията, свързани с неупражняване на контрол спрямо домашни животни, се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите. Наказателните постановления се издават от съответните кметове, а събраните санкции постъпват в общинските бюджети. Съгласно чл. 325в, ал. 1 от Наказателния кодекс, който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и глоба до 5 хил. лв. Въпреки това липсата на контрол и адекватното изпълнение от страна на контролните органи в лицето на органите на местната власт прави действащите забрани неефективни. Конкретните законодателни мерки, които бяха предложени за осигуряване както на защитата и хуманното отношение към животните, така и на здравето и безопасността на хората, са: засилен контрол върху спазване на изискването за задължителна идентификация с микрочип и ваксинация; облекчаване на процедурата по регистрация на домашни кучета, включително евентуални стимули за добросъвестните собственици; задължителна кастрация за кучетата, които не се използват за разплод и не са регистрирани за развъдна дейност; завишена такса за тези, които не желаят да кастрират домашните си любимци; санкции за изоставяне на домашен любимец; задължителната идентификация и регистрация за лицата, практикуващи развъдна дейност; регулация на онлайн търговията с кучета; по-високи санкции за нерегламентирана търговия и развъждане; обвързване на ваксината срещу бяс с предварителна идентификация; единна методика за определяне агресивността при кучетата; засилване на контрола върху кучета, които се използват като пазачи; обучение на собствениците, особено на големи кучета, за поведенческите им особености и рисковете, които носи тяхното притежание; увеличаване на размера на санкциите за свободно пускане на животни без прекия надзор на собственика; ограничения в районите на детски градини, училища и паркове; засилен контрол от страна на органите на местната власт и задължителен брой проверки за спазване на съществуващите регулации. Беше отбелязано, че увеличаването на размера на глобите е задължително, но не би било достатъчно, без да бъдат предприети мерки за засилване на контрола от страна на институциите върху развъдчици, търговци и собственици на кучета. В тази връзка следва да се предвиди и административна отговорност за длъжностни лица, които не изпълняват вменените им по закон задължения и функции. Беше подчертано, че следва да бъде обезпечен и съответният финансов ресурс за осъществяването както на тези превантивни мерки, така и за образователни кампании сред собствениците на кучета. От името на вносителите народният представител Десислава Атанасова изрази готовност между първо и второ гласуване на Законопроекта да бъдат обсъдени всички постъпили становища и предложения както от народни представители и компетентните институции, така и от неправителствените организации. От Министерството на земеделието, храните и горите заявиха, че всички текстове, по които се постигне консенсус, ще бъдат включени в подготвяния нов Закон за ветеринарномедицинската дейност. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 954-01-44, внесен от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители на 20 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Белова. Мотиви на вносител – госпожо Атанасова, заповядайте. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, който получи единодушното одобрение в Комисията по земеделието и храните от всички колеги на всички парламентарни групи. Изменението на Закона за ветеринарномедицинската дейност се налага във връзка със зачестилите инциденти с домашни кучета. Като осъзнаваме, че общественият интерес през последните десет години бе насочен основно към проблема с безстопанствените и бездомните кучета и овладяване на популацията им, на заден план останаха обществените отношения, свързани с отглеждането, безконтролното пускане и разхождането на кучета. Предложението за изменение е именно в тази посока и цели подобряване както на контрола, така и повишаване безопасността за населението. За съжаление, серия от трагични инциденти, свързани с ухапвания от кучета, причиняващи средни, тежки увреждания и дори смърт, в последните няколко седмици станаха ежедневие. Това наложи бързи законодателни промени, като аз и останалите вносители се надяваме, че така ще отговорим и на обществения интерес. Считаме, че най-заинтересованите от промяна са жителите на урбанизираните територии, тоест населените места, градове. Смятаме, че с увеличаването на санкциите би се увеличила и отговорността на стопаните на кучета, което ще доведе до ограничаване на инцидентите с тях. Всяко лице, което отглежда куче, следва да осигурява поведение на домашния си любимец, безопасно за здравето и живота на други животни и хора. Именно заради това е необходимо да бъдат предприети всички мерки за предотвратяване на бягството му, за свободното му пускане, което може да се окаже предпоставка за възникване на инциденти с други хора, животни, както и с пътнотранспортни средства. Предложили сме промяна по отношение на животните, тежащи над 5 килограма – да има завишаване на санкцията при свободното им пускане и разхождане без повод, разбира се, при редица изключения в Закона, и увеличаване на санкцията за пускане и разхождане на животни в детски площадки, забранени територии, като училища, детски градини, както и забранените територии в градска среда. Предложили сме санкциите да бъдат драстично увеличени от 100 на 1000 лв. по отношение на кучетата, които проявяват агресивно поведение и се движат в урбанизирани територии без намордник. Бих искала да кажа, че и в Комисията се обърна сериозно внимание на въпроса за десетократно увеличение на така предложената глоба. Считаме, че към този момент може да започне обществено обсъждане или дебат по отношение на забрана или разрешаване на определени породи, защото при общественото обсъждане се чуват и такива предложения, или специален лицензионен разрешителен режим след преминаване на определен курс на обучение, или – масова практика в редица европейски държави – застраховка тип „Гражданска отговорност“ за особено агресивни породи, които да поемат евентуално разходите за необходимостта от някакво лечение на нападнато куче, човек от агресивно животно. Бих искала да кажа, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност и в момента съществуват санкции. Те са в размер съответно: за разхождане на куче без повод – 100 лв.; за разхождане на куче без намордник – също 100 лв. Има санкция, разписана в Наказателния кодекс, както председателят на Комисията правилно отбеляза в Доклада – в чл. 325в, по отношение на причинени вреди от гръбначно животно. Санкциите са и финансови, и наказателна отговорност – до три години лишаване от свобода, съответно пробация или до пет години лишаване от свобода, и санкция до 10 000 лв. Считаме, че предложенията, които сме направили, вероятно ще повдигнат много въпроси за обсъждане. Надяваме се да има такъв обществен дебат, защото аз и моите колеги заявяваме готовност да обсъдим и много други въпроси, които се поставиха с писмени становища и в Комисията по земеделието и храните. На първо място, всички, изказали становище по Законопроекта, коментираха проблема с липсата на контрол и адекватно изпълнение от страна на контролните органи на местната власт по отношение на прилагането и на действащите в момента законови разпоредби. На второ място, в становищата се твърди, че един от основните проблеми е нерегламентираната развъдна дейност и продажбата на кученца от развъдчици и физически лица, без задължителна регистрация на продавача и без гаранция нито за здравния статус, нито за произхода на кучетата. Към този момент развъдчиците трябва да гарантират с документ за произход съгласно Наредба № 41 от 2008 г. по отношение на обектите, в които се отглеждат, развъждат или предлагат домашни любимци, с цел търговия към пансиони и приюти. Към момента наблюдаваме масова практика на обяви в интернет за продажба, за подаряване на различни домашни животни, без да има информация изобщо за техния произход, за тяхното родословие и за някакви евентуални заразни или паразитни болести. На следващо място, готови сме на дебат по отношение на предложенията за лицензиране и контрол на всички търговски обекти за развъждане на кучета, като дори има предложение да се приеме забрана това да се случва на открити пазари. Част от неправителствените организации, които са ни изпратили становища, считат, че трябва да има строги стандарти за хуманно отношение, но трябва да бъдат и част от изискванията за издаване на лиценз – като стандарти за обстановка, грижи, внимание, ветеринарен контрол, движение, разходки и така нататък. Въпросите, които ще поставим на обществено обсъждане, са свързани и с темите по отношение на спазване на изискването за задължителна идентификация с микрочип за всички домашни животни, в това число и кучета, и котки. Така считаме, че ще се позволи на домашните и бездомните животни да бъдат обхванати в една национална база данни. Освен това следва да се предприемат мерки по отношение на засиления контрол на задължителната идентификация и регистрация на лицата, практикуващи развъдна дейност и регулация на онлайн търговията с кучета. Има редица предложения по отношение на облекчаване на процедурата по регистрация на домашните животни. Предложение има и по отношение на задължителната кастрация на кучета, които не се използват за разплод и не са регистрирани за развъдна дейност, а това са предимно женските кучета. Има предложение за по-високи санкции за нерегламентирана търговия и развъждане, както и предложение за задължителна ваксинация за бяс при кучета и котки, и обвързване на ваксината с предварителната идентификация на кучетата и котките. Част от неправителствените организации са предложили десетки мерки, които следва да обсъдим между първо и второ четене на Законопроекта. Ако, уважаеми колеги, подкрепите на първо четене Законопроекта, аз ще поискам максимално удължаване на срока, за да се проведе по-широк обществен дебат, за да може между първо и второ четене всички в консенсус, надявам се, да изготвим предложения, които да отговорят в голяма степен на обществените отношения и на обществените очаквания. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова. Колеги, откривам разискванията. Заповядайте, господин Ебатин. ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Добър ден, колеги! Уважаема госпожо Председател, вземам отношение от гледна точка на това, че донякъде съм компетентен по тази тема като председател на киноложки клуб, който е член на Българската републиканска федерация по кинология. Хубаво е, че Народното събрание има политическата воля да решава определени проблеми, но начинът, по който са заложени на първо четене в Законопроекта – аз поне днес се запознавам с това, в някои отношения имат зададена грешна основа от гледна точка на това как са определени тези 5 килограма, кой ги е решил и каква е компетенцията за определяне на тези 5 килограма? Защото, както казва нашият колега Чакъров, понякога кучето му е 4,800 килограма, когато мине на диета, а след това става 5,300 килограма. Как се определя това? Това не е правилната изходна позиция. Има кучета, които са три килограма и са агресивни, има кучета от определени породи, които могат да са 40, 50 и 70 килограма – като санбернар, при който няма никаква агресия, дори и да му посягаш. Този стандарт, този подход като принципиална база е грешен. Колкото до опасните породи кучета, това е много спорна тема. Има опасни кучета, но за опасни породи кучета въпросът е много дискусионен. Аз като човек, който е запознат с тази материя, не мога да приема, че има опасна порода кучета. Има кучета, които са специално селектирани, с оглед на това да имат определена агресия и да изпълняват определени функции. По-скоро не трябва да се следва позиция за забрана на опасни породи, а да се създадат стандарти за отглеждане в развъдници, които да отговарят на определени изисквания, тоест към всеки един развъдник, който отглежда кучета, които са агресивни, да има определени изисквания, да отговаря на определени стандарти, както са направили повечето от колегите. Аз съм председател на Българския национален киноложки клуб „Кавказка овчарка“ и имаме много развъдчици в страната. Повечето от моите колеги са си направили развъдници, които отговарят на стандарти, за да не могат кучетата да бъдат опасни и да излизат от полето на развъдника. Уважаеми колеги, в рамките на всички клубове към Българската републиканска федерация по кинология, която е член на Международната федерация по кинология, има стандарт при тези, които развъждат от всички породи. Няма значение за каква порода става въпрос – издаването на документите е свързано с чипирането на кучето, неговите задължителни три ваксини – първа, втора и трета ваксина. Там дори няма заболявания, които са опасни за човека, като парвовироза, параинфлуенца, лептоспироза. Това са заболявания, които са свързани с вида „Канис фамилиарис“, не са свързани с „Хомо сапиенс реценс“. Между първо и второ четене на Закона трябва да изслушате абсолютно всички заинтересовани страни. Но това, което наблюдаваме, е, че в последно време по всяка една тема в обществото има някаква истерия, ако щете, всеки да си прави личен пиар от гледна точка на това като подсъзнателно компенсиране на личните проблеми на собствениците, за да се покаже колко е загрижен за решаването на всеки обществен проблем. Всеки проблем трябва да се решава от хората, които са компетентни по неговото решаване, а не от хората, които, ей така, ад хок са тръгнали да решават този проблем, без да имат някакви познания. Виждам, че има политическа воля от колегите. По начина на Вашето изказване, госпожо Атанасова, виждам, че имате политическа воля за решаване на този проблем и затова искате, доколкото разбрах, максимален срок между първо и второ четене на Закона. Аз като представител на киноложки клуб и на Българската републиканска федерация по кинология ще се постарая да Ви бъда от максимална полза, за да можем да изградим един закон, който да е максимално обхватен и обективен, за да няма после повече ремонти на този закон, защото той трябва да бъде работещ и в полза на обществото. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ебатин. Реплики? Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, с голяма част от нещата, които казахте, съм съгласен, но като че ли пропуснахте да кажете защо се налага това. Вие казахте, че има политическа воля. Така е, има, но защо се налага създаването на тези норми в Закона за ветеринарномедицинската дейност, при положение че голяма част от тях – да не цитирам проценти, но над 50 – 60% ги има същите, вече действащи в Закона за защита на животните? Те са същите! Копи – пейст, както се казва. Проблемът според мен тук не е в законодателството, а в правоприлагането. Органите, които следва да следят за този закон, за правоприлагането, не си вършат работата. А че има политическа воля от всички парламентарни групи за справяне с този проблем – има, но не знам дали това е инструментариумът. Ако ще се прави промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, тя наистина трябва да е обхватна и експертна, за да не се налага след това отново поправка, или може би в трети или четвърти закон едни и същи норми да се преписват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Втора реплика? Не виждам. Дуплика? Господин Ебатин? Няма да има. Професор Бъчварова, заповядайте за изказване. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Приемаме, че промяната в Закона за ветеринарномедицинската дейност е реакция на зачестилите случаи с агресия на животни, включително и трагични. Това, че темата се отваря, е положителен знак за необходимостта да се направят промени, но в същото време тези промени, които в момента ни се предлагат, няма да решат въпросите, свързани с агресията и недостатъчния контрол при кучетата, който се упражнява. Повишаването на санкциите е някаква стъпка, но тези санкции сами за себе си не са достатъчни, за да могат да бъдат налагани и контролът да бъде осъществяван, както е записано не само в Закона за ветеринарномедицинската дейност, но и в Закона за защита на животните. Госпожа Атанасова я слушах много внимателно. Тя, освен представяне на Законопроекта, направи и изказване, защото в много от тезите си прие това, което трябва да бъде променено в Закона между първо и второ четене след една много добра дискусия. В Комисията по земеделието и храните в Народното събрание имаше представители от различни организации и всяка една от тях постави въпросите от гледна точка на желанието да се решат проблемите. Така или иначе всички изисквания по отношение на санкциите за кучета, а също така и контрола, са разписани в Закона за защита на животните. Контролът се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните, а също така и от общините. Факт е обаче, че особено при общините недостатъчните финансови средства, с които те разполагат, не водят до това контролът да бъде ефективен, да се налагат санкции и да се търси възможност за регистрация на всички животни на съответната територия – особено в големите градове. От изказванията, които бяха направени по време на обсъждането в Комисията, се установи и се каза, доколко е вярно това, не мога да кажа, че на територията на София има 220 000 кучета, но само 8000 отговарят на изискванията, тоест те имат паспорти, чипирани са и съответно отговарят на всички изисквания, които изисква законът, за да бъдат разглеждани като домашни любимци. Санкциите, които се налагат, означават, че всички тези, които са изрядните, ще бъдат санкционирани, ако едно от нещата липсва – по отношение на намордник или по отношение на каишка, или каквото и да било, свързано с останалите текстове в Закона. Затова един цялостен преглед на това какво е състоянието на популацията в България е изключително важен. Последното преброяване на кучетата в София беше през 2010 г. Оттам нататък не знам някой може ли да даде адекватна информация какво е състоянието особено на бездомните кучета, които са сериозният проблем, а не тези, които са така наречените компаньони или домашни любимци. От тази гледна точка ние считаме, че трябва между първо и второ четене да се направят редица промени. Те бяха споменати и в изказването на госпожа Атанасова – развъдна дейност, търговия, а също така и контрол – задължителен за животните чрез задължително чипиране. Тук искам да отворя една скоба, че това е доста сериозно натоварващо финансово мероприятие. Едно чипиране във ветеринарните клиники струва 20 – 25 лв. и това представлява един сериозен проблем и бариера пред тези, които искат да отглеждат кучета и които искат да се грижат за тях, тъй като този финансов ангажимент в повечето случаи е доста сериозен, отделно ваксините и всички останали грижи, които трябва да се прилагат. Говорим и ще санкционираме агресивни кучета. Вярно е, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност има определение на понятието „агресивно куче“, но по начина, по който е определено агресивното куче, нито един съд няма да наложи санкция за това кое куче е агресивно. Просто определението е толкова общо, че какъвто и административен акт да се напише, той ще падне в съда поради най-общото му описание. Много е важно също така да се направи разграничение при агресивните кучета, че имаме и кучета, които се отглеждат като селскостопански животни. Те няма как да не са агресивни кучета, защото са предназначени да изпълняват определена дейност. Те са обучени в това. Този тип животни въобще не се разглежда в Закона. А в Закона за животновъдството те са определени даже, че са селскостопански животни, а не животни компаньони или ловни, или други, които се ползват под една или друга форма. Считаме, че подкрепата в този законопроект потвърждава нашето желание темата да бъде отворена, да бъде разисквана, да се чуят абсолютно всички мнения, да има достатъчно време, за да се аргументират позициите и да се предложат текстове, които наистина да са работещи, но в края на краищата пак става въпрос за необходимостта да се осигури финансов контрол за изпълнение и финансов ресурс за изпълнение на тази дейност, защото всичко останало, записано в най-общи и пожелателни текстове няма да работи, ако общините, ако Българската агенция по безопасност на храните не са на мястото си и не решават или не реализират тези политики, които се разписват в Закона. Подкрепата, както казвам, е кредит на доверие, но се надяваме и ще участваме активно между първо и второ четене с нашите предложения, които считаме, че ще бъдат най-малко в унисон в посоката, която всички можем да приемем като възможност за промяна на законодателството и неговото конкретизиране. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова. Реплики? Не виждам. Господин Сабанов, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка с това, че преждеговорившите коментираха агресивните кучета. Какво ще рече агресивно куче, никой от нас не може да каже. Агресията на всяко куче спрямо котката например е пословична, нали така? И ако на тази основа съдим кучето колко е агресивно и колко не, или породата била агресивна или не, господин Ебатин не го виждам, но понеже спомена санбернара като едно куче, което е изключително неагресивно, може би е забравил, в ранните ни детски години имаше едно филмче, което се казваше „Куджо“, ако не се лъжа, и беше агресивно куче от породата санбернар. Разбира се, има и други примери, но в крайна сметка за агресивно или лошо куче, което напада хора, е виновен стопанинът. А иначе като цяло грешките в системата наистина са доста. Голям проблем и най-големият проблем е липсата на желание и стимул за общинските служители най-вече да изпълняват задълженията си по закон, защото чипирането и проверката дали едно куче е чипирано, е тяхна отговорност. Когато кучетата не се чипират и когато общините започнат да се оплакват от много бездомни кучета, това е функция на нечипирането или на несвършената работа от техните служители. Защото, когато едно куче не се чипира, в крайна сметка ние не знаем собственикът на това куче в кой момент ще реши, че то не е необходимо и то отива на улицата – става бездомно. Когато стане бездомно, тогава става проблем на общината. Но проблемът на общината е в самата нея, тъй като нейният служител не е проверил това куче дали е чипирано, дали има собственик. Този начин е единственият, по който можем да установим впоследствие на това куче кой е бил собственикът. Между първо и второ четене ще направя предложение освен за агресивно куче и другите санкции, които са предвидени в Законопроекта, да има санкция не по-малка от 500 лв. за собственици, които изхвърлят своите домашни любимци на улицата и те стават бездомни. Относно кастрирането и другите мерки за овладяване на популациите. Разбира се, че това трябва да се толерира и общините, ако могат, ако не държавата трябва да помогне по някакъв начин, има достатъчно фондации, които работят в тази посока, но това са основните проблеми – безконтролното развъждане, изхвърлянето на домашни любимци на улицата и, разбира се, неизпълнението на задълженията от общински и държавни служби да кажем, хайде да не ги обвиняваме само общините. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов. Има ли реплики? Реплика – заповядайте, господин Христов. МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сабанов, правя тази реплика, тъй като не мога да се съглася с Вас. Има доказано агресивни кучета и сега ще Ви изредя четири – питбул, ротвайлер, дого аржентино и американски териер. Тези кучета са поставени под особени рестрикции или забрани и примерно в една Испания, за да гледаш питбул, трябва да сключиш застраховка за 120 хил. евро, да си неосъждан, да си минал специално обучение как да гледаш това куче. Така че си има доказано агресивни кучета. Примерно в една съседна Румъния е забранено да отглеждаш питбули или ротвайлери. Защото този законопроект е вследствие на трагичен инцидент с човека, който беше нахапан от породата кане корсо. Тези породи наистина са агресивни и мисля, че е по-правилно превенция, отколкото да налагаме глоби на хората. Защото ще ходят, предполагам, служителите с кантари и ще мерят кучето дали е над 5 килограма или е до 5 килограма. Повечето случаи, които са трагични, са точно с тези породи – ротвайлер, питбул, много по редки са с кане корсо. Така че е много по-добре тези кучета да бъдат поставени под рестрикции и да не могат да бъдат отглеждани от всеки, защото кучето копира поведението на човека. И в крайна сметка животните са най-голямото мнозинство на света, но без право на глас. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. Втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, донякъде мога да се съглася с Вас, но ако започнем да вкарваме като агресивни кучета, ротвайлерът е куче, което е създадено за охрана. По тази логика трябва да вкараме и немската овчарка, трябва да вкараме всички охранителни, включително добермана. Има доста породи, които се използват само и единствено за охрана. Те са агресивни и това им е работата, за това са създадени, за това се обучават като цяло. Да кажем, че питбулът наистина е за бой с кучета. По принцип питбулът не би трябвало да атакува хора. Той е създадена порода за бой с кучета, американски питбул-териер. Дого аржентино е ловно куче, ако не ме лъже паметта. Така че в ловните си умения е едно добро куче и няма как да кажем, че това куче е агресивно или тази порода е агресивна. Да, може да е агресивна към животни. Мога да кажа, че ротвайлерът и доберманът са агресивни към хора, когато бъдат обучени за това, но да премахваме цели породи, аз не мога да се съглася. Разбира се, всеки има право на собствено мнение, затова и колежката Атанасова каза, че ще имаме достатъчно време между първо и второ четене за всякакви предложения да се дебатират точно такива детайли, по които има различни мнения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов. За изказване – заповядайте, господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз, за разлика от преждеговорившите колеги, няма да влизам в спецификата на отделните породи и в детайлите по темата, тъй като смятам, че не съм един от най-компетентните. Въпреки това в залата има много по-компетентни хора от мен, които знаят много добре спецификата на проблема. Но трябва да си признаем, колеги, че има такъв проблем в България – проблемът с агресивните кучета, който не е само от днес, той е от много време, но, за съжаление, не е намерено решението на този проблем в законодателната уредба на страната. Предлаганият законопроект е поредният опит да се въведе ред в тази тема. За съжаление, конкретният повод е по трагичен инцидент. Това, което не мога да одобря, е подходът да се предлагат изменения в законодателството по конкретен повод, и то така, че пак да не се решава проблемът. Едно е ясно – че проблем има. Също е много ясно и на вносителите, и на залата, че този законопроект няма да реши проблема, тъй като предлаганите текстове са много откъслечни, на много минимална част от комплексния проблем, който съществува. Не бих искал да видя гледката служители да седят на входа на Южния парк с един кантар и да мерят кучетата дали са под или над 5 килограма. Мисля, че с един такъв подход ние не решаваме големия проблем. Трябва също да признаем, че проблемът е много голям, много комплексен, много всеобхватен. Най-малкото в дискусията, която направихме в Комисията по земеделие с неправителствените организации, които присъстваха, които са компетентни по темата, останах с убеждението, че колкото повече въпроси задаваме, не намираме отговори, а напротив, възникват в нас още повече въпроси. Ние от „Движението за права и свободи“ ще подкрепим предложения законопроект само дотолкова, че е повдигната темата, дотолкова, че ще предизвика дискусия и дебат в обществото. Ще го подкрепим под условие, а условието е: между първо и второ четене времето да е максимално дълго, за да може всички предложения на неправителствените организации, на Министерството на земеделието, на Агенцията по храните, на народните представители, на колегите, които са компетентни по темата, да се вземат предвид, за да можем, колеги, да решим въпроса комплексно, а не с откъслечни предложения, които не решават големия проблем. Прави се един опит, за пореден път, за съжаление, да се реши проблемът, но аз не виждам решаването му с този подход. Преждеговорившите колеги казаха и са прави, че темата е уредена в няколко закона – в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Закона за защита на животните, хуманното отношение към животните и така нататък, отделно всяка една община си има наредби по тази тема. В края на краищата законодателно, след като темата е разхвърляна в няколко закона, има текстове, които се преповтарят, а в същото време има текстове, които липсват и в трите закона. И не на последно място личното ми мнение е, че въпросът не е толкова законодателен, защото има някаква законодателна уредба – колкото и да е лоша, но я има, колкото основният проблем е в прилагането на законите, които касаят темата. Кои са прилагащите органи? Прилагащите органи са общините и Агенцията по храните. Нито едната от двете институции, колеги, не е нито заинтересована, нито мотивирана, нито има капацитет, нито има възможност да прилага тези текстове, които са налични сега. Ние като законодатели според мен освен да прехвърляме задължение на общините, трябва да уредим и финансовата част. Много е лесно да напишеш в един закон: „Направете приюти за безстопанствените кучета и ги прибирайте там!“ Окей! Но нали разбирате, че това е финансов ресурс! Ние им придаваме задължение, но в същото време не им подсигуряваме финанси. Нито една община не е заинтересована да прилага тези закони, защото съвестното им прилагане поражда за тях допълнителен финансов ангажимент, който те нямат – нито финансова част, нито хора за тази работа, нито тези хора са заинтересовани. Колеги, предложих на Комисията, предлагам и сега – и се обръщам към вносителите: дайте максимален срок между първо и второ четене, дайте да продължим дискусията и дебата, да вземем предвид всички предложения на неправителствените организации, да вземем предвид предложенията на Агенцията по храните, които не са взети, на Министерството на земеделието, храните и горите. Отделно по тази тема един юридически екип да направи анализ на законодателството в трите закона, които са пръснати, и в края на краищата да родим един продукт, който да реши въпроса. Ненормално е в ХХ век български граждани да са нахапвани и убивани от безстопанствени кучета. Мисля, че в света и в европейските страни този въпрос е решен. Ако трябва да заимстваме и техния опит, но с такива откъслечни действия, без да подходим към проблема комплексно, аз мисля, че няма да решим въпроса. Всичко друго, уважаеми вносители, след поредния инцидент поредната поправка в закон има краткосрочен и временен пиар ефект. Гражданите и обществото ще оценят истинския ефект, след като предложим комплекс решения, които да решат част от големия пакет проблеми, наречен „проблем с безстопанствените агресивни кучета“. Под това условие ние на първо четене ще подкрепим Законопроекта, но с идеята всичко, за което говорихме – за допълнителни текстове, да ангажираме допълнителни институции, за да предложим комплекс от мерки, които да решат този голям проблем, който наистина съществува в нашата страна. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Абазов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Госпожо Атанасова, заповядайте за изказване. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, вземам думата за изказване. Не си позволих да правя реплики на всяко изказване, защото смятам, че в рамките на няколко минути мога да отговоря на всички въпроси, които повдигнахте в своите изказвания. Благодаря на всички – на господин Ебатин, госпожа Бъчварова, господин Христов, господин Абазов, господин Сабанов, за мненията и становищата, които изразихте. На първо място ще кажа, че категорично не съм съгласна, че аз и моите колеги сме търсили пиар акция или дивидент от това предложение. Съжалявам, че подходът ни не беше друг – да привлечем като вносители народни представители от всички парламентарни групи, за да няма подобен прочит и подобно обсъждане на този въпрос. На второ място, по отношение темата с поляризацията на обществото – „за“ и „против“ тотални ограничения и тотални финансови санкции, „за“ и „против“ забрана на определени породи, каквото становище изказа господин Христов от парламентарната трибуна – отново казвам, че всички тези – и европейски практики включително, е належащо да бъдат обсъдени в дебата по този законопроект между първо и второ четене. Съгласна съм с част от изказванията Ви, колеги, че дебатът по отношение единствено и само за санкциите е строго фрагментиран. Може би трябва един много по-широк дебат. Може би се очакваше Министерството на земеделието, храните и горите и Агенцията за безопасност на храните да предложат – и аз имам уверението, че те работят по такъв голям законопроект, голяма промяна, която ще ни предложат през есенната сесия на Народното събрание. В никакъв случай тези предложения, отново казвам, не са кампанийни. Напротив, те са отговор на обществени очаквания, за да защитим обществения интерес. С това изречение отговарям и на коментар за предложението по отношение на петте килограма – на Вас, господин Абазов и на господин Ебатин. В момента санкцията за всяка порода, за всеки размер куче, водено без повод или пуснато свободно, е 100 лв. Убедена съм, че кученце, което е – без да споменавам породи, съвсем малко, не може да предизвика нито лека телесна повреда, нито болка или страдание в такава степен, каквато може да предизвика куче с 25, 30, 40, 50 килограма и нагоре. С нашето предложение по отношение ограниченията, които да действат за породи и кучета над 5 килограма, правим крачка назад от сега действащата рестрикция. В момента всички кучета, отново казвам – без значение порода, без значение размер, собствениците им са задължени да ги разхождат на повод. Напоследък като че ли стана много модерно, дори в чантите си ги носят млади момичета – не знам някой да е съставил наказателно постановление, въпреки че сега действащият закон задължава за куче без повод да бъде санкциониран неговият собственик. Именно заради това е предложението – да облекчим поне този режим. Ако има предложения и те са по отношение на друг размер на кучето или по отношение на породите – дребна, средна и голяма, аз не възразявам. Наистина темата е по-скоро експертна и се надявам всички, които имат отношение и знания, да се включат в този дебат. Госпожо Председател, ако разрешите, да направя… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключихте с изказването. Процедура. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: …след гласуването на първо четене, да направя процедурно предложение, за да не ставам втори път, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника да удължим максимално срока за предложения между първо и второ четене до 3 седмици. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Колеги, реплики на изказването на госпожа Атанасова? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Промяна на Закона е необходима, но мисля, както се изказаха и някои други колеги, че този закон не е обречен на особен успех и ефективност. Така мисля аз. Ще бъдат заложени някакви промени, ще бъдат заложени някакви завишения на санкциите, в крайна сметка обаче остава нерешена философията, която да доведе до резултат. Няма заложена такава идея в този закон да бъде постигнат ефект, първо. Второ, няма заложена промяна в контрола, който трябва да бъде упражняван. С такива плахи промени нищо друго няма да се постигне освен известно време темата да бъде коментирана по медиите, известно време да бъде създадена, както предложиха тук някои колеги, някаква работна група от специалисти с привличането на много институции – едно дълго и продължително говорене със създаването на впечатление, че правим нещо като народни представители, законотворци, но в крайна сметка резултатът ще бъде до следващото нахапване, разкъсване и изяждане на човек. Защо мисля така? Мисля, че и сега действащият текст, който изисква задължителното използване на повод, трябва да остане. Няма как, както беше казано вече от редица колеги, да се мерят кучетата – на вход на парк, на изход на парк, на вход на кооперация, на изход на кооперация – това е просто невъзможно. Освен това обаче, ако искаме да постигнем необходимия ефект, с други думи, да няма нахапани хора – не е нужно да си затваряме очите – няма как да минем без задължителното изискване за поставяне на намордник на всяко куче, което излиза от дома. Вкъщи да хапе когото си иска, но когато кучето бъде изведено от дома, то трябва да има намордник. Няма никакво значение колко е малко или колко е голямо. Ако разглеждаме евентуалните поражения върху човешкото тяло като единствен резултат от неизползването на намордник, все пак искам да Ви опиша ситуация, в която малки деца стават свидетели на кучешко сбиване – как да го кажа, на малки кучета, които се нахапват, тече кръв, откъснати уши и така нататък. Това не е много приятна гледка, това също нанася поражения. Задължително трябва да заложим в този период на обществено и по-масово обсъждане искането, и да се приеме, поставянето на намордника като задължително условие за извеждането на куче навън. Задължително! Много хора тук, които се изказаха, имат кучета и не декларираха конфликт на интереси. Аз нямам такъв. Не съм почитател примерно на отглеждането на кучета в градски условия, но смятам, че всяко куче трябва да има намордник. Всяко куче може да хапе, независимо колко е голямо или колко е малко. Тези, които се водят неагресивни, но са възпитани от агресивни стопани, също хапят. Това е безспорно, класика в жанра е. Например аз мога да Ви кажа в Бургас, има и други колеги от Бургас – класика в жанра е: боса мутра, по едни шорти, край него се мотае едно огромно куче. Мога ли да попитам по какъв начин ще бъде наложена санкцията от общинските органи, както е заложено в действащия закон и което в момента не се променя с това предложение за промяна в закона? Общинската полиция няма право даже да му поиска личната карта, а и да му я поиска, той в шортите си не носи лична карта – изсмива им се и продължава. По какъв начин ще предпазим останалите деца в парка, или хора, или възрастни граждани и така нататък? Невъзможно! Просто контролът трябва да се възложи на Полицията, да се създаде опростена законова норма, че всяко куче без намордник ще бъде примерно прибирано и съответно ще бъде налагана санкцията, която предвижда законът. Тя ще бъде прилагана от полицейски служител без никакви колебания, без никакво допълнително изискване за носене на кантари или доказателство, че кучето е агресивно или не е агресивно, което в един съд трудно може да бъде доказано или отхвърлено. Така че нормите трябва да бъдат по-опростени и по-действени. В противен случай ще бъдем жертви пак на такива кучешки нападения – групови или единични, и прочие. Така мисля аз. С други думи, трябва да се насочи обсъждането между първо и второ четене в две направления. Първо, засилване на ограниченията по отношение разходки на кучета без намордник. Това трябва да се забрани. Второ, контролът трябва да бъде изваден от общините, тъй като Общинската полиция, както казах, няма никакво право даже да поиска лична карта. Иначе като цяло промените са навременни, свързани са с последните такива неприятни случаи и ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания колеги? Заповядайте, госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще бъда кратка. Вземам думата дотолкова, доколкото да изразя притеснението ни от това, че наистина проблемът няма да бъде решен, защото всъщност съм убедена в желанието на вносителите по-скоро да постигнат ефекта на превенцията, но в случая, както става ясно и от дебата, който се проведе в нашата Комисия по земеделието, санкцията няма да доведе до тази превенция. Защо казвам това? Защото всъщност предложените текстове се базират на едно доста архаично понятие за агресивност при кучетата. Агресивността при кучетата може да се определи като действие, предизвикващо травматизъм на човек, куче или друго животно. Ръмженето, оголването на зъби, захапването, чупенето на кости, разкъсването на тъкани на жив организъм са проява на агресивното поведение на куче. Защо говоря за превенция и защо смятам, че този законопроект урежда по-скоро следствието? Защото животното вече трябва да прояви това поведение, а според мен ние като законодатели трябва да уредим тези текстове в Закона, които да ограничат подобен тип поведение, за по-отговорното отношение на стопаните към животните. От нашата парламентарна група ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото наистина смятаме, че не е просто актуална темата, а тя е жизнено важна. С цялото отношение и емоцията, с която знаем, че собствениците на домашни животни ще се отнесат към нея, смятаме, че на първо място трябва да се погрижим за живота и здравето на хората и на децата ни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания. Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Гласували 150 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Колеги, сега ще подложа на гласуване процедурата, която госпожа Атанасова предложи, за увеличаване на срока между първо и второ четене на три седмици. (Реплика.) Колеги, гласуваме за максималния срок между първо и второ четене. Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННИЯ КОНТРОЛ. Заповядайте, госпожо Савеклиева, да ни запознаете с Доклада за второ четене. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание представям „Доклад на Комисията по икономическа политика и туризма относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 902-01-23, внесен от Министерския съвет на 22 май 2019 г. приет на първо гласуване на 7 юни 2019 г.“ „Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя със съответната редакция в наименованието на Закона. Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В Раздел ІІ „Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се създава т. 20: „20. „Информационно обслужване“ – АД, София“. 2. В Раздел ІV „Министерство на отбраната“: а) точка 1 се изменя така: „1. Терем – Холдинг“ – ЕАД, София“; б) точка 4 се изменя така: „4. Армстройинвест“ – ЕООД, София“; в) точка 8 се изменя така: „8. Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ – ЕООД, Велинград“. 3. В Раздел VІ „Министерство на културата“ се създава т. 16: „16. „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ – ЕАД, София“. 4. В Раздел Х „Министерство на финансите“ т. 7 и 8 се отменят.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 108 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛ САВЕКЛИЕВА: „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 2, които Комисията подкрепя. Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. Следва трета точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм отново ще ни запознае госпожа Савеклиева. Заповядайте, госпожо Савеклиева. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди това искам да направя процедура: на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата на Лъчезар Борисов – заместник-министър, Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения, управление на държавното участие“, и Величка Ненова – държавен експерт в дирекция „Индустриални отношения, управление на държавното участие“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Гласуваме предложението за допуск в залата. Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: „ДОКЛАД относно Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г. На свои редовни заседания, проведени на 12 и 26 юни 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за публичните предприятия. Със Законопроекта, представен от Емил Караниколов – министър на икономиката, се урежда начинът за определяне и публично оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление. Министерският съвет ще упражнява правата на държавата в публичните предприятия и ще може да делегира тези права на министрите съобразно отрасловата им компетентност и/или на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите за определен портфейл от публични предприятия. В обхвата на понятието „публично предприятие“ са включени търговските дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние, както и държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, и дъщерните дружества на търговските дружества и предприятията, посочени по-горе, ако чрез тях държавата/общината контролира повече от 50 на сто от дяловете/акциите с право на глас или по друг начин упражнява контрол. Публичните предприятия ще се разделят на „микро“, „малки“, „средни“ и „големи“ въз основа на критериите, описани в Глава втора, Раздел I и Раздел II от Закона за счетоводството. На публичните предприятия ще могат да бъдат възлагани задължения за извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика от органите, упражняващи правата на държавата/общината, в рамките на техните компетенции или по ред, определен със закон. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще се преименува на Агенция за публичните предприятия и инвестициите, а в нея ще се влее Българската агенция за инвестиции. Органи за управление на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите ще са Надзорен съвет и Изпълнителен съвет. Дейността, бюджетите, активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и на Българската агенция за инвестиции ще преминат към Агенцията за публичните предприятия и инвестициите. Висящите дела към датата на влизането на закона в сила ще се продължават от Агенцията за публичните предприятия и инвестициите до тяхното приключване на всички инстанции. Трудовите и служебните правоотношения на ръководителите и служителите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Българската агенция за инвестиции ще се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще продължава да упражнява правомощията си като надзорен съвет на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите от датата на влизането в сила на закона. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще продължава да упражнява правомощията си като изпълнителен съвет на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите от датата на влизането в сила на закона. Членовете на изпълнителния съвет трябва да са лица с висше образование – магистър, с минимум 10 години професионален опит в областта на финансите, държавното управление и/или реалния сектор на икономиката, от които 3 години на ръководна длъжност. В случай, че член на изпълнителния съвет не отговаря на тези изисквания, правомощията му ще се прекратят от датата на влизането в сила на закона. Правомощията на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции ще се прекратят от датата на влизането в сила на закона. Подборът, номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник или акционер, ще се уреждат в методика, приета от Министерския съвет, при съобразяване с изискванията на специалните закони. В състава на надзорните съвети и на съветите на директорите ще се включват независими членове. Броят на независимите членове следва да бъде повече от половината от общия брой на членовете на съответния орган. Няма да са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол. Няма да могат да се създават държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако се предвижда те да извършват предимно стопанска дейност, която би могла да се осъществява от частен оператор с цел печалба. Министерският съвет ще възлага на Агенцията за публичните предприятия и инвестициите изготвянето на анализ на създадените със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон държавни предприятия за изясняване на характера на осъществяваната от тях дейност – предимно търговска или предимно публични функции и политики. Анализът се представя на Министерския съвет в срок до 12 месеца от влизането в сила на закона. Въз основа на анализа Министерският съвет в срок до 3 години ще приеме програма за преобразуване. Съществуващите държавни предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно търговска дейност, ще се преобразуват в еднолични търговски дружества при съответното приложение на разпоредбите на Част втора, Дял трети, Глава шестнадесета, Раздел III на Търговския закон. Съществуващите държавни предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които осъществяват предимно публични функции и политики, ще се реорганизират в административни структури при спазване на действащата нормативна уредба или ще се включат в консолидираната фискална програма съгласно чл. 13, ал. 4 или чл. 171 от Закона за публичните финанси. Продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала ще може да се извършва чрез електронната платформа по чл. 3а. Изменението ще даде възможност приватизиращият орган да прецени в кои случаи при продажба на обособени части да се ползва платформата, с оглед на необходимостта за определени сделки в тръжните договори да залегнат допълнителни задължения за купувача. Режимът на продажба на обособени части ще се различава от този за имоти, който беше възприет през август 2018 г. с приемане на електронната платформа – към момента разпоредбата на чл. 3а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол е императивна и изисква всички имоти да се продават чрез електронна платформа. По искане на купувачите по договори за приватизация на дружества, за които не е открито производство по несъстоятелност или които не са в производство по ликвидация и спрямо които Агенцията за публичните предприятия и инвестициите има вземания за неустойки и/или вземания за цена, присъдени с влязло в сила съдебно решение, или за които е издаден изпълнителен лист, агенцията ще може да сключи с тях спогодба или споразумение за разсрочване на вземането при наличие или представяне на обезпечение, което покрива размера на вземането и дължимите лихви за периода на разсрочването. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“ се отменя. С промяната всички търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, ще се приватизират след приемане на решение от Народното събрание на Република България. По отношение на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, органът, който взема решение за приватизация, ще е Министерският съвет. По отношение на продажбата на обособени части от лечебни заведения и имоти – частна държавна собственост, с данъчна оценка над 10 000 лв., агенцията остава органът, който взема решение за приватизация. В случаите на новообразувано дружество с държавно участие решение за приватизация ще се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. В случаите на новообразувано дружество с общинско участие решение за приватизация ще се приема от общинския съвет. С цел синхронизиране на нормите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с тези на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отменят чл. 23, 24 и чл. 25, ал. 1, които са относими към „конфликта на интереси“. В хода на дискусията бяха изказани мнения против сливането на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с Българска агенция за инвестиции и отмяната на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Министърът на икономиката Емил Караниколов, заяви своята готовност да оттегли текстовете от Законопроекта, уреждащи сливането на двете агенции и отмяната на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 „Списък на търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях“, като помоли гласуването на Законопроекта да бъде отложено за следващо заседание на комисията, поради предстоящото му разглеждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Писмени становища по законопроекта са постъпили от Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Съюза за стопанска инициатива, КНСБ и Националното сдружение на общините в Република България. От Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепиха законопроекта и го определиха като важна стъпка за изпълнение на две национални цели – приемането ни в ERM II и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те считат, че трябва да се регламентират текстове, с които се препраща към подзаконови нормативни актове свързани основно с изискванията към органите за управление и контрол, както и с правомощията на държавата в публичните дружества; относно оповестяването на информация – да се използва механизмът, който има за тази цел, предвиден в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Глава шеста „а“; относно независимите директори – да се избират от Агенцията за публични предприятия и инвестиции, а в нейните управителни органи да има представители на мажоритарните структури в гражданското общество, каквито са синдикатите и работодателите. От Българска стопанска камара също подкрепиха законопроекта, като акцентираха върху това, че държавната политика в областта на публичните предприятия трябва да бъде определяна от Министерския съвет, но одобрявана от Народното събрание; критериите за подбор на членовете на управляващите органи – да бъдат разписани в закона, а не в методика; указанията по прилагане на закона да бъдат давани от Министерския съвет, а не от Агенцията за публичните предприятия и инвестиции. Подкрепата си за законопроекта заявиха и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско-промишлена палата и Съюза за стопанска инициатива, като се обявиха за прецизиране на дефиницията „пазарни дефекти“ и прозрачност при определяне на критериите за избор на управители на публичните дружества. От КНСБ заявиха, че за тях това е полезен закон, предвид необходимостта от регулиране на отношенията в този сектор на икономиката и по-ефективното управление на публичните предприятия. На базата на становището на министъра на икономиката и неговото уверение, че ще отпаднат текстовете, свързани с приватизацията и сливането на двете агенции, те обявиха, че имат всички основания да подкрепят Законопроекта и считат, че в този си вид, той ще защити в максимална степен общественият и държавният интерес. От Националното сдружение на общините в Република България апелираха да се предвидят изрични правни норми, указващи приложимостта на текстовете в Законопроекта спрямо общинските търговски дружества, като по този начин ще се прецизира ясно разликата между общински предприятия, съгласно Закона за общинската собственост и Закона за публични предприятия, а общинските съвети, като принципали на общинските търговски дружества, ще могат да вземат самостоятелни решения за тяхното създаване, управление и закриване. В хода на дискусията народните представители от Парламентарната група на „БСП за България“ зададоха въпрос относно апорта на материалните активи на държавата – кой и по какви критерии ще оценява стойността им в едно бъдещо смесено дружество, както и не се ли лишават общините от възможността да създават общински предприятия, с които да се почиства общината, например. Те призоваха да се обсъди предвиждане на блокираща квота като гаранция, че дори когато делът на държавата в дадено дружество остане под 67% и се налага увеличение на капитала, интересът ѝ ще бъде защитен. Председателят на комисията Петър Кънев обобщи, че наред с необходимостта от този закон е важно да бъде изчистена максимално концепцията за агенцията, орган по прилагането на закона; да се прецизира идеята за приватизацията на обособените части, която се различава от сега действащия закон; с особено внимание да се разпише методиката, приемана от Министерски съвет, в частност изискванията към независимите експерти в управителните органи, които ще управляват държавна собственост в публични предприятия, както и да се предвиди изискване за предотвратяване на конфликт на интереси към независимите експерти. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 10, без „против“ и „въздържал се“ – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за публичните предприятия, № 902 01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева. Няма други постъпили доклади по разглеждания законопроект. Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване народни представители? Заповядайте, господин Митев. Имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене. Все пак ще обърна внимание върху една негова част, свързана с уредбата относно общинските търговски дружества, които попадат в неговия обхват и разпоредби, при които при второ четене трябва да се внимава как ще бъдат формулирани и какви правомощия ще бъдат дадени на новосъздаваната Агенция за публични предприятия, така че да няма колизия с конституционни разпоредби, особено конституционни разпоредби, свързани с местното самоуправление и с основни принципи на местното самоуправление. В чл. 3 от Закона за публичните предприятия е очертано неговото приложно поле. Независимо от това остава дискусионен въпросът относно прилагането на Закона в неговата цялост по отношение на дружествата, които са с общинско участие в капитала, тъй като разпоредбите в тази част позволяват разширително тълкуване, при което може да се стигне до изводи, които да бъдат в дисонанс с конституционно-правната уредба. Законопроектът предвижда Агенцията за публични предприятия към Министерския съвет в качеството й на специализирано звено да изпълнява функции по мониторинг на дейност, по публикуване на актуална информация, отчети за дейността, включително финансови и нефинансови, извършване на оценка на изпълнение на одобрени бизнес програми и даване на предложения за подобряване на управлението на всички публични предприятия, в това число общински търговски дружества. Проблемът тук обаче е с конкретната аргументация на текстовете. Няма да ги изброявам подробно, тъй като, за съжаление, формулировката, която е дадена, позволява двояко тълкуване относно начина, по който ще се извършва този мониторинг – на процедури за подбор, номиниране и назначаване на членове на органи за управление и контрол в съответствие с методиката, която ще приема бъдещата Агенция за публични предприятия. Делегирането на правомощия на Агенцията да събира и обработва информация – е добре, да дава компетентни становища – също е добре. Да дава указания относно управлението на общински търговски дружества на мен обаче ми се струва опасно като формулировка, тъй като по този начин можем да стигнем до нарушение на принципа за местно самоуправление и възможността принципалът на общинската собственост – Общинският съвет, да взема решенията по отношение на управлението на тази собственост в полза на териториалната общност, тоест на гражданите на съответната община, като централната власт пряко да изземва функции, гарантирани от Конституцията и Закона за местното самоуправление и местна администрация. Следва да се има предвид, че една голяма част от предложенията, които са направени в Законопроекта, и в момента фигурират в наредбите за управление на общинската собственост за създаване и управление на общинските търговски дружества и могат да бъдат доусъвършенствани, като се вземе положителният опит на общинските съвети и общините до този момент. Въвеждането на законовите правила в тази част следва да бъде извършвано изключително внимателно и балансирано с оглед спазване на принципа за местно самоуправление, запазване на правото на общините да вземат решения съобразно местните условия, както и предвид спецификата и мащаба на учредените от общините търговски дружества. В този случай следва, пак казвам, да се внимава, така че да не се изземват правомощията, които към момента Конституцията, Законът за местното самоуправление и местна администрация и Законът за общинската собственост предоставят изключително в правомощия на общински съвети, а не на централизиран държавен орган. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Митев. Има ли реплики към изказването? Няма. Други изказвания по обсъждания Законопроект? Господин Стойнев, заповядайте за изказване – имате думата. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина дойде времето да гледаме един изключително важен законопроект като Закона за публичните предприятия. Похвално е, че след двегодишни усилия на опозицията накрая виждаме подобен законопроект, тъй като на два пъти нашите предложения бяха отхвърлени – едва ли не, че не е нужен подобен законопроект и че държавните предприятия, или както вече ги наричаме публичните предприятия, в които се включват и общинските с над 50% участие, могат да вършат своята дейност и не е необходимо да бъдат регламентирани. Нека си кажем истината. В продължение на две години управляващите не чуваха гласа на опозицията и накрая трябваше да Ви кажат от Брюксел, че подобен законопроект е необходим. Защо е необходим, уважаеми дами и господа? Защото това е един сектор, за който не можем да кажем, че има голяма ефективност, но в същото време той е изключително важен с оглед приемането ни в ERM 2. Ние оставаме единствената държава от държавите – членки на Европейския съюз, която, за съжаление, все още не е намерила своето място в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Една от основните препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е именно начинът, по който се управляват българските държавни предприятия. Не е тайна, уважаеми народни представители, че при всяко едно правителство, когато се смени, идва един министър и започва подмяна на абсолютно всички бордове. Няма конкретни професионални или, бих казал, бизнес интереси, по-скоро са политически. Назначават се хора, които са подредени изцяло на партиен принцип и така се променят бордовете – оставяме настрана ефективността на предприятията и до какво ще доведат. В повечето случаи, разбира се, резултатите не са толкова добри, колкото искаме, освен ако съответният министър в даден момент наистина не назначи, макар и по политически принцип, хора професионалисти. Давам за пример едно предприятие, като например ВМЗ – Сопот, което беше пред изчезване и след това само за няколко месеца това предприятие можа да стане изключително печелившо и да дава храна на цял един регион с един професионален мениджмънт – говоря за периода 2013 – 2014 г. Уважаеми дами и господа, това което липсва на този законопроект – оставям настрана основната му цел, която виждаме, че на второ четене де факто ще бъде извадена, а именно сливането на двете агенции, е да удовлетворим едно искане на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ние от опозицията предлагаме подход, който надхвърля това искане. Нека да не слушаме само това, което ни се казва отвън, а да предприемем стъпки, така че да скъсаме с тези партийни назначения в държавните предприятия. Нека там да въведем конкурсното начало, нека там да влизат експерти, знаещи и можещи хора – хора, които могат да бъдат сменяни, единствено и само ако не изпълняват своя бизнес план, било то за намаляване на загубата и увеличаване на печалбата или за увеличаване на инвестициите, намаляване на дълговете в зависимост от предприятието. И ако единствено и само този бизнес план не се изпълнява, тогава и само тогава съответният министър или Министерският съвет да имат правото да сменят борда на тези предприятия. Стига вече сме назначавали хора – някои са изявени професионалисти, но знаем, че има и предприятия, в които наистина е имало гафове. Тук не става въпрос само за управляващите, тук става въпрос и за опозицията, става въпрос за абсолютно всички политически сили. Затова ние считаме, че основното, което липсва на този законопроект, е именно това. Замислете се! Ние все още нямаме държавна компания, която да може, образно казано, да навлиза или завладява чужди пазари. Виждаме примерите с други държави – толкова са много, самият дебат, който водим тук с държавната компания ЧЕЗ. Защо няма българска компания, която например да навлиза в съседни нам държави и печалбата на тези предприятия да идва тук? Ще Ви кажа защо – защото ръководството на тази компания не става на партиен принцип. Ние трябва да се разграничим от тези партийни назначения. Ето това иска Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В момента ще предложим един Законопроект, който де факто ще отговаря само на заглавието на това изискване и затова ние ще се въздържим. Затова, ако всички заедно си подадем ръка и решим, че там ще влизат хора професионалисти, а защо не примерно да бъдат и мениджъри от други държави, на които да им се даде възможност да ръководят тези предприятия на база професионалния им опит? Трябва да бъдем изключително внимателни, защото държавните, публичните предприятия осигуряват 10% от брутния вътрешен продукт – оставам настрана, че в общинските и държавните предприятия се генерира може би една от най-големите корупции. Неслучайно във „Форбс“ – десетте най големи предприятия в света по капитализация, от десет четири са държавни предприятия. Вярно е, че три са от Китай, а едно е от Саудитска Арабия, но с това ясно се показва, че когато държавата може да работи на пазарен принцип, тези предприятия работят на пазарен принцип и генерират печалба, която остава тук. Това е най хубавото. Затова ние искаме точно да видим конкретните ангажименти в държавните и най-вече в общинските предприятия и начинът, по който се сформират и ръководят тези предприятия. Понякога нарочно политическа сила решава да фалира тези предприятия, след това може да се приватизират. Но ето това е нещото, от което страда обществото. За да не страда обществото, ние от БСП искаме да престанем с този порочен модел на прехода, а тези предприятия да бъдат на пазарен принцип. Евентуално на по късен етап вътре може да има и съответни акционери с миноритарен дял – казвам евентуално, ако например узреем един ден за подобно действие, за да гледат как се управлява предприятието, но това да бъде, разбира се, една стъпка през следващите пет-шест години. Нека първо да дадем началото на професионализма, на експертността в управлението на държавните и общинските предприятия, а не просто да ги наречем публични и да кажем пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: ето на, ние имаме този законопроект! Ако преди две години се бяхте вслушали в това, което опозицията предлагаше, сега вече щяхме да бъдем и член