Счетоводен и данъчен справочник

 

Фонд “Социална закрила” (ФСЗ) е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на труда и социалната политика, създаден на основание чл. 25 от Закона за социално подпомагане.

 

На основание чл. 27. ал. 1 от Закона за социално подпомагане, средствата по ФСЗ се разходват за:

1. социални помощи;

2. целеви социални програми и проекти в областта на социалното включване;

3. проекти в подкрепа за осъществяването на социалната дейност и/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в регистъра на социалните предприятия;

4. изследвания и разработване на нормативна база в сферата на социалното подпомагане – не повече от 2 на сто от годишния бюджет на фонда;

5. придобиване на дълготрайни активи и текущо поддържане на материалната база;

6. изграждане на нова, реконструкция и модернизация на съществуващата материална база за предоставяне на социални услуги;

7. издръжка на дейността на фонда – не повече от 5 на сто от набраните средства.        В тази връзка съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за социално подпомагане е регламентирано утвърждаването на методика за разпределение на средствата по ФСЗ от министъра на труда и социалната политика.

 

Разработеният проект на Методика за разпределение на средствата по ФСЗ е в изпълнение на предложенията на работна група, създадена със заповед №РД01-582/11.09.2019 г. на министъра на труда и социалната политика за прецизиране функциите и дейността на Фонд „Социална закрила“.


Дата на откриване: 04.11.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 05.12.2019 г.

students NOI_Kyrdjali_31102019Териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ) в Кърджали беше посетено от учениците от 10-ти клас към Професионалната гимназия по икономика „Алеко Константинов“ в града.

Проект на Отчет за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.)


Дата на откриване: 02.11.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 01.12.2019 г.

Националната агенция за приходите започва поредица от семинари в градовете Бургас, Варна, Пловдив, и Велико Търново. Поводът е наближаващите крайни срокове за привеждане дейността на търговците в съответствие с изискванията на Наредба Н-18. В пряк диалог експерти от НАП ще разяснят основните изисквания на нормативния акт, сроковете и отговорностите на производители, внедрители и ползватели на софтуери за управление на продажбите в търговските обекти. Ще се даде информация за правилата за фискализация на особени видове търговска дейност като електронни магазини, разносна търговия и други.

Ще се разискват специфични казуси и въпроси на бизнеса, финансово-счетоводната общност и на всички заинтересовани от прилагането на Наредба Н-18.

Дните на семинарите са:

Бургас – 7 ноември, от 13.00 до 17.00 часа в Голямата зала на Областна управа Бургас.  Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: h.uzunov@ro02.nra.bg

Пловдив – 8 ноември от 13.00 до 17.00 часа в Аудитория 2 на Агрономическия факултет на Аграрния университет, Пловдив. Записване за участие – до 5 ноември, на имейл: e.manolova@ro16.nra.bg

Велико Търново – 21 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала 5, блок 1 на Областна управа Велико Търново. Записване за участие до 20 ноември, на имейл e.kosturkova@ro04.nra.bg

Варна -  22 ноември от 13.00 до 17.00 часа в зала Пленарна  в Община Варна. Записване за участие до 19 ноември, на имейл v.marinova@ro03.nra.bg.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец септември 2019 г. е положително в размер на 1 264,5 млн. лв. (1,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 205,7 млн. лв. и по европейските средства в размер на 58,8 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към септември 2019 г. са в размер на 32 797,9 млн. лв. или 74,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 634,3 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 224,6 млн. лв. (11,6 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 409,7 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 096,2 млн. лв., което представлява 75,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 660,2 млн. лв. или 71,0 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 12 758,7 млн. лв., което е 77,6 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 8 416,5 млн. лв. или 77,7 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 136,7 млн. лв. (77,6 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 172,7 млн. лв. или 72,9 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 927,7 млн. лв. или 79,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 749,6 млн. лв., което представлява 74,7 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 954,9 млн. лв., което представлява 74,8 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към септември 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 746,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2019 г. възлизат на 31 533,4 млн. лв., което е 68,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи както на извършените разходи по бюджета на Министерството на отбраната по инвестиционен проект за придобиване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили на Република България, така и на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 29 954,3 млн. лв., което представлява 67,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2019 г. са в размер на 25 337,8 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 588,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 27,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 581,6 млн. лв. или 86,9 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 997,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 30.09.2019 г. е 10,14 млрд. лв., в т.ч. 10,12 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,02 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 септември 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

Предлаганият размер на минималната работна заплата от 610 лв. от 1 януари 2020 г. е съобразен с обективната икономическа и социална реалност, включваща устойчивата положителна динамика на брутния вътрешен продукт, ръст на средната работна заплата и компенсация на наетите лица през 2020 г., индекса на потребителските цени и други икономически показатели. За 2020 г. се предвижда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения с 10%, и запазване устойчивостта в съотношението минимална работна заплата към средната работна заплата .

 

Увеличението на минималната работна заплата с 8,9%, от 560 лв. на 610 лв., ще стимулира активността на пазара на работната сила, ще допринесе за нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на заетите лица и ще намали неравенството в доходите и бедността, ще се повиши покупателната способност и жизненото равнището на населението.

 

Правно основание за приемане на Постановлението за определяне на минималната работна заплата за страната е чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда.

 


Дата на откриване: 31.10.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 30.11.2019 г.
Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на септември 2019 г. възлиза на 11 956,7 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 934,7 млн. евро, а външните  9 022,0 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 19,7 %, като делът на вътрешния дълг е 4,8 %, а на външния дълг – 14,9 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 24,5 %, а външните – от 75,5 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 септември  2019 г. е в размер на  73,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,8 млн. евро, а външните – 39,1 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на септември 2019 г. достига до 11 188,0 млн. евро или 18,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 766,2 млн. евро, а външните – в размер на 8 421,8 млн. евро.   Държавногарантираният дълг през септември 2019 г. възлиза на 902,0 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,8 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,5 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 12.    [1] Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК [2] По прогнозни  данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2019 г.

Разпространяват се фалшиви имейли от името на НАП, предупреждават от приходната агенция. Те представляват „покана за доброволно плащане“. Писмата приканват получателите им да отворят прикачен файл, в който, според описанието към него, се съдържа информация за изпълнително дело, банкови сметки, срокове и суми за плащане.

От НАП предупреждават, че това представлява класическа форма на „фишинг“ - атака, чрез която се цели измама.

Текстът на фалшивите електронни съобщения гласи:

Здравейте,

Търсим ви във връзка с извършени от Вас сделки с криптовалута. Тъй като криптовалутите са финансов актив по смисъла на ЗДДС, сделките, добивът, трансферът и плащанията с криптовалута трябва да бъдат декларирани в съответната данъчна декларация. Приложно Ви изпращаме Съобщение за доброволно изпълнение, в което ще откриете размера на задълженията, номерът на изпълнителното дело, както и банковата сметка за принудително събиране на публични вземания. При непогасяване на задълженията, доброволно, в дължимия срок, задължението ще бъде събра но принудително от държавата, заедно с лихвите и разходите за това. Срокът за доброволно изпълнение е 7 /седем/ дни след получаване на поканата.

От НАП съветват клиентите си да изтрият веднага писмо с подобно съдържание, а ако са го отворили, да сканират компютъра си с актуална версия на антивирусна програма.

От приходната агенция припомнят също, че имейлите, които официално изпраща институцията са персонализирани и че по никакъв повод не следва да се предоставя информация в имейл кореспонденция за банкови сметки, номера на банкови карти и друга чувствителна финансова информация.

 

Съвместната операция е проведена на територията на областите Пазарджик, Пловдив, София, Кюстендил и Благоевград. Действията са осъществени вчера от служители на „Икономическа полиция“, ГДНП, колегите им от областните дирекции, представители на Националната агенция за приходите и Българската агенция за безопасност на храните.

В рамките на операцията са проверени шест складови помещения и офиси, собственост на няколко търговски дружества, занимаващи се с търговия и разпространение на хранителни продукти на територията на страната. При инспекцията са констатирани нарушения на данъчното законодателство, както и неспазване на изискванията при съхранението и разпространяването на хранителни стоки.  Установени са стоки с изтекъл срок на годност, които ще бъдат унищожени. Спряна от продажба е стока, която не отговаря на изискванията на Закона за храните.

На управителите на съответните дружества са дадени съответните предписания, а за констатираните нарушения ще им бъдат съставени актове.