Счетоводен и данъчен справочник

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители участваха в Брацигово в тържественото отбелязване на 143-ата годишнина от Априлска епопея. Председателят на парламента прие рапорта на командващия тържествената заря-проверка на централния площад в града и произнесе слово по повод годишнината.

Събрали сме се заедно тук, за да отдадем почит на героите от един от най-съдбовните мигове в нашата нова история, отбеляза Цвета Караянчева. По думите й тези чествания връщат от тъмата на миналото към днешния ден героите на българската свобода и вдъхват нов живот на спомена за тях. Тя цитира Иван Вазов, който казва: „За нашия ум е тъмно онова, което би станало без Априлското въстание, което донесе свободата на България”. Благодарение на “Епопея на забравените” и днес носим в сърцата си трагизма и величието на събитията, разиграли се тук през 1876 година и не ги помним просто като суха история, а като вазови стихове, които ни правят българи, подчерта председателят на парламента.

Цвета Караянчева посочи, че Брацигово е пример за изключително добре осъществена подготовка на въстанието, която превръща селището в едно от безспорните ядра на бунта. Брациговчани са си давали ясно сметка, че в борбата трябва да разчитат преди всичко на своите собствени усилия, отбеляза тя. Цели 16 дни населението на Брацигово отстоява своята свобода – и така записва себе си в златните страници на българската национална революция, допълни председателят на парламента.

Редом с другите жестоки издевателства, пламъците, в които изгаря Петлешков, поразиха и най-просветените и демократични умове в тогавашна Европа, каза Цвета Караянчева. Без тези пламъци, без този погром нямаше да съществува свободна България, добави тя и призова да помним историята и нейните герои и стиховете за тях. Нека чувствата, които тези стихове будят, никога да не изтляват, защото те съхраняват България, заяви председателят на Народното събрание.

 

На основание чл. 12, ал. 4 от Закона за социално подпомагане е разработен проект за изменение и допълнение на Наредба № РД-07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Той предвижда промени, които целят осигуряване на по-добра социална закрила на най-уязвимите групи чрез усъвършенстване на механизма за подпомагане, който включва както разширяване на обхвата на подпомаганите лица и семейства, така и увеличаване на размера на помощта.

 

Очакваните резултати са да се осигури по-ефикасна социална подкрепа на повече лица и семейства от уязвимите групи, които се нуждаят от помощта на държавата, да се стимулира отговорното родителство по отношение на образованието на децата и да се осигури по-добра целенасоченост и ефективно разходване на публичните финансови средства, както и да се отговори на специфичната препоръка 3 отправена към България от ЕК.


Дата на откриване: 10.5.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 10.6.2019 г.
Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Слави Нецов и Николай Александров ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, народните представители, заемете местата си – пристъпваме към регистрация. Моля, режим на регистрация. (Шум и реплики.) Отменете регистрацията – няма кворум. Следващ опит за регистрация – след 15 минути. Открито в 9,19 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: (Звъни.) Има кворум – откривам заседанието. Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа на Народното събрание: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“ – БУРГАС. Вносител е Министерският съвет на 18 април 2019 г. Преди да започнем с разглеждането на точката, ще направя едно съобщение. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на трима военнослужещи от Въоръжените сили на Република България със снаряжение и екипировка за участие в международно състезание за снайперисти в Израел в тренировъчен център на израелската армия за времето от 10 до 17 май 2019 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 9 май 2019 г. с вх. № 903 09 22 и е предоставено на Комисията по отбрана. За становище на Комисията по здравеопазване по Проекта на решение за откриване на Медицински факултет в Бургас имате думата, уважаема госпожо Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение за допуск в пленарната зала на доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, и господин Петър Николов – заместник-министър на образованието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1. Предложението се приема. Моля, поканете заместник-министрите в залата. Моля, продължете, госпожо Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „СТАНОВИЩЕ относно Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 май 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, заместник-министърът на образованието и науката господин Петър Николов, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация професор доктор Петя Кабакчиева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Разглежданият Проект на решение беше представен от господин Петър Николов. Откриването на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, е по предложение на Академичния съвет на висшето училище и въз основа на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект. Предвижда се в новото основно звено да се обучават студенти по специалността от регулираните професии „Медицина“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на висшето образование „Здравеопазване и спорт“ и професионално направление „Медицина“. Обучението ще се осъществява в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина“ и „Дентална медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“. Академичният състав в новото звено ще се състои от 54 човека, разпределени в девет катедри, с което ще се осигурява изпълнение на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование. За провеждането на клиничната практика на студентите Университетът е предвидил да сключи договор с Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Дева Мария“ и Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас. В Медицинския факултет ще се подготвят лекари за нуждите на региона и страната, за системата на спешна медицинска помощ, извънболнична и болнична медицинска помощ, както и за нуждите на други структури на националната система за здравеопазване. В писмено становище, представено на вниманието на членовете на Комисията, министърът на здравеопазването изразява подкрепа за Проекта на решение. От представените статистически данни става ясно, че общата численост на лекарите в страната нараства през последните години, като за 2017 г. осигуреността с лекари достига 42,7 на 10 000 души, при среден европейски показател за 2017 г. – 35,1 на 10 000 души. Особеност са регионалните диспропорции на осигуреността на лекари в страната – в някои области тя е два пъти по-ниска от тази в други области. Осигуреността с лекари в Югоизточния район на България варира от 28,9 до 32,5 на 10 000 души, което е под средния показател за страната. В тази връзка, с откриването на Медицински факултет към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, се цели да се постигне преодоляване на регионалните диспропорции на разпределението на лекарите. В хода на дискусията председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация професор Кабакчиева посочи, че Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, е осигурил много добра материална база за обучението на студентите и допълни, че в момента тече процедура по акредитация на специалност „Медицина“. В съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование Народното събрание с решение открива филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 10, без „против“, „въздържал се“ 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Бихте ли представили Проекта за решение? ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Проект! РЕШЕНИЕ за откриване на медицински факултет в структурата на Университет „проф. Д-р Асен Златаров“ – Бургас Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование РЕШИ: Открива Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, с предмет на дейност подготовка на специалисти с висше образование по специалността от регулираните професии „Медицина“ от област на висше образование „Здравеопазване и спорт“ и професионално направление „Медицина“ на образователно-квалификационна степен „магистър“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова. За представяне на Доклада на Комисията по образованието и науката имате думата, уважаема госпожо Дамянова. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „ДОКЛАД относно Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди горепосочения проект. На заседанието присъстваха Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, и Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“ в Министерството на образованието и науката. От името на вносителя Проектът за решение бе представен от министър Красимир Вълчев. Предложението за откриване на Медицински факултет се внася на основание чл. 9, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и въз основа на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект, съгласно Протокол № 3 от 7 февруари 2019 г. от заседание на Акредитационния съвет. Проектът на решение предвижда в новото основно звено да се обучават студенти по специалността от регулираните професии „Медицина“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на висшето образование 7. „Здравеопазване и спорт“ и професионално направление 7.1. „Медицина“. Академичният състав в звеното ще се състои от 67 преподаватели, разпределени в девет катедри, 70% от лекционните курсове ще се водят от хабилитирани преподаватели, с което се осигурява съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за висшето образование. Университетът разполага с необходимата материално-техническа база. За провеждане на клиничната практика на студентите от факултета Университетът е предвидил да сключи договори с Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Дева Мария“ и Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас. В дискусията по Проекта на решение се включиха народните представители Милена Дамянова и Ася Пеева. В подкрепа на Проекта на решение за откриване на Медицински факултет се изказа госпожа Ася Пеева. Тя подчерта, че с откриването на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, ще се подготвят лекари за нуждите на региона, за който има установен дефицит на медицински кадри. Във връзка с решението на Съвета на ректорите за мораториум върху разкриването на нови структури в системата на висшето образование госпожа Милена Дамянова отбеляза, че този Проект на решение, както и Проектът на решение за откриване на Висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ показват, че има необходимост от механизъм с по-голяма гъвкавост. Министър Красимир Вълчев отговори, че в тази връзка се извършва процес на оптимизация на броя на приеманите за обучение студенти в отделните професионални направления, но по отношение на медицинските кадри има търсене на пазара на труда. Той уточни, че се обсъжда създаването на карта на мрежата от структури на висшето образование, която да установи предела на насищане в отделните професионални направления. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с единодушен резултат от 13 гласа „за“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, № 902-03-8, внесен от Министерския съвет на 18 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова. Заместник-министър Пенков, ще вземете ли отношение преди да открия разискванията? Заповядайте, имате думата. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО ПЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да кажа, че Министерството на здравеопазването приветства и поддържа тази инициатива на Бургаския университет, защото на всички ни е известно какви регионални диспропорции има относно наситеността с медицински кадри. За нас е много важно, създавайки в региона едно прекрасно училище за медици, да може да гарантираме кариерно и академично развитие на младите лекари. Искрено се надявам, че по този начин ще привлечем още повече хора. Знаете какви са проблемите, които имаме в намирането на кадри в „Спешна помощ“. За колегите от ЦСМП – Бургас, които работят и учат в самия град, тази професия ще бъде още по-привлекателна, ако те могат да завършат своята специализация навреме и в срок, а и при наличието на 54 човека академичен състав – подготвени и хабилитирани лица, които са готови да работят с децата. Говорих с колеги, които са били в Акредитационната комисия, те казаха, че е едно прекрасно място за обучение. Мога да кажа, че поддържаме изцяло решението на правителството в тази посока. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Уважаема госпожо Василева, имате думата за изказване. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е важен ден – предстои да гласуваме предложението за Решение за създаването на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. То е силно подкрепяно от бургаската общественост и значимо не само за града и областта, но и за целия регион. Откриването на такъв факултет в Бургас е израз на приоритетната подкрепа за развитието на образованието и достъпа до висококачествена и високоспециализирана медицинска грижа. Определя се и от спецификата на региона – Бургас се развива изключително динамично през последните години. В област Бургас живеят над 5,8% от населението на страната, а през активния летен сезон ежегодно в региона пребивават над 2 милиона туристи. Тук работят и хиляди българи от други краища на страната. Вътрешната трудова миграция, свързана с активния сезон по крайбрежието, е предизвикателство пред всички сфери, включително и здравеопазването. Тези и много други фактори определят важното и отговорно място на здравеопазването в региона и поставят въпроса за готовността на здравната мрежа за действия, включително и при непредвидени ситуации. Структурата на лечебната мрежа в населените места по Черноморието е съобразена с броя на постоянното население и потенциала на лечебните заведения и не може в пълна степен да отговори на повишеното търсене на медицински услуги през летния сезон. Наблюдава се недостиг на медицински персонал, особено на квалифицирани лекари специалисти. Новият факултет е част от решението на този въпрос. Създаването на Факултет по медицина ще допринесе за това младите хора от Югоизточния регион да могат да учат медицина в близост до родните си места, а тази децентрализация ще спомогне на новозавършилите лекари да практикуват и останат да работят в своя град, да лекуват своите близки, да градят тук професионалната си, а и академична кариера. Необходимостта е налице, но също толкова важно е, че Бургас е готов за създаването на Медицински факултет. Естественото място за развитие на образование по медицина е Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а база за подобно обучение – болницата с най-голямо държавно участие „УМБАЛ – Бургас“ АД, както и някои от общинските и частни лечебни заведения, които вече са акредитирани като университетски. Университетът разполага със съвременна материална база, която е в съответствие с държавните изисквания за високо качество на обучението. С подкрепата на общината е изграден нов корпус със специализирани зали и лаборатории – всичко необходимо за едно модерно обучение. Учебното заведение има създадени традиции в подготовката на професионалисти по здравни грижи. Тук и сега се обучават акушерки, медицински сестри, рехабилитатори. Новият факултет има осигурен преподавателски състав. Заслугата на местната власт и на кмета Димитър Николов е огромна както в съдействието за изграждане на материално-техническата инфраструктура, така и в подпомагането на настоящи и бъдещи преподаватели и тяхното битово устройване в града. Имаме уверението, че община Бургас ще бъде верен партньор на Факултета и през следващите години. Уважаеми колеги, 10-годишни усилия предшестват днешния ден. Ние, народните представители от ГЕРБ, подкрепяме предложението за създаване на Медицински факултет в структурата на университета „Проф. д-р Асен Златаров“, защото сме убедени в общодържавната полза от това начинание. То е в синхрон с политиката за надграждане в областта на образованието и извеждането му като изключителен приоритет. Благодарим на правителството за предприетите стъпки, за да стигнем до гласуване днес, което ще бъде в полза за целия Югоизточен регион, както и за усилията на всички тези, които доведоха процеса до този етап. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева. Реплики? Няма. Изказвания? Имате думата за изказване, уважаеми господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Групата на „Обединени патриоти“ също ще подкрепи единодушно – надявам се, сигурен съм, че ще бъде така – това отдавна наболяло решение. Естествено, причината не е само това, че едно от най-големите провинциални лобита в Четиридесет и четвърто народно събрание е от Бургас, в това число и колегите от ГЕРБ (шум и реплики), но защото тази необходимост действително е много стара, тя трябва да бъде покрита. Освен аргументите, които изложи уважаемата ми съгражданка госпожа Василева, има и един друг много сериозен аргумент. По стечение на обстоятелствата в последните десетилетия Бургаска област се превърна в болницата на още две области – Сливен и Ямбол. Това са фактите! Има едно естествено търсене на медицински услуги от гледна точка на по-големия капацитет, на по-големите възможности на Бургаска област и от съседните области, така че този контингент или този потенциален брой на пациенти, който е обслужван, е значително по-голям от броя на евентуалните потенциални пациенти през лятото. Тогава те стават някъде около два милиона, но всичко това предопределя, че Бургас е редно да се превърне в един сериозен медицински център, който няма как да съществува без съответния факултет за предклинична медицинска дейност. Подкрепяме с огромно удоволствие и адмирираме това предложение за решение. Надявам се и останалите колеги да гласуват „за“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов. Фактите са други, но аз не мога да вляза в спор с Вас от тук. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Проектът за решение беше представен пред Вас от доктор Дариткова. Ще го гласуваме така, както беше представен. Моля, гласувайте. Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, ще продължим с парламентарен контрол. Прекъсваме работата на Народното събрание до 11.00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа. Пристъпваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Няма новопостъпили питания за периода от 25 април до 9 май 2019 г., но имаме писмени отговори за връчване от: - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Елхан Кълков; - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Полина Цанкова Христова; - министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Елена Аксиева. Преди да започнем с въпросите към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на един въпрос с писмен отговор от народните представители Станислава Стоянова, Клавдия Ганчева и Станислав Стоянов. Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Александър Мацурев се отлагат отговорите на два негови въпроса към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на околната среда и водите Нено Димов и министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. Преминаваме на въпросите към министър Захариева. Въпрос от народния представител Христо Гаджев относно спазване правото на телевизионно предаване на български език за новопризнатото българско национално малцинство в Албания. Уважаеми господин Гаджев, имате думата да зададете въпроса. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи! Усилията за признаване на българско малцинство в Република Албания датират още от времето между двете световни войни, когато българската дипломация е водила усилени действия за признаването на такова, но след идването на комунистическия режим в България българите са загърбени и всякакви действия по признаване на българско малцинство в Албания са прекратени. През последните години много български институции, общественици и неправителствени организации работеха усилено за признаване на българското малцинство в Албания, включително и в Европейския парламент. Да не забравяме, че на 15 февруари 2017 г. в Доклада на Европейския парламент за напредъка на Албания, благодарение на българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, е вкаран текст, именно призоваващ страната да признае българското малцинство. Разбира се, този въпрос винаги е бил основен и във Вашите разговори на двустранна основа, както и на премиера Борисов с премиера Рама. Всичко това даде резултат, като на 12 октомври 2017 г. Албанският парламент прие поправка в Закона за защита на малцинствата, с която Албания официално призна наличието на българско малцинство в страната, и в крайна сметка нашата етническа общност получи статут на малцинство редом с още осем други, което е наистина безспорен успех на българската държава. Тази поправка в албанския закон осигури определени права на българите в Албания, едно от които е и правото на телевизионно предаване на български език – специален блок на обществената албанска телевизия. Той стартира в края на януари тази година. В тази връзка моля да ми отговорите: вече повече от година след признаването на българското малцинство в Албания гарантирани ли са правата на българите, техният телевизионен блок – как върви неговото захранване с материали, включително от българска страна, и какви допълнителни стъпки оттук нататък направи българската държава, за да развие отношенията ни с българското малцинство с оглед на присъединяването или по-скоро на европейския път на Албания и на Западните Балкани? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Заместник министър-председател. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Гаджев, дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за този въпрос, защото това е изключително актуална тема – както Вие в изложението и във въпроса си изложихте, тема, по която е работено години наред от широк кръг политици, общественици, европейски депутати изключително интензивно в последните две години. Наистина съм изключително благодарна на албанския парламент, че буквално в последната секунда успя да включи и признае българското малцинство в Албания. Това е и един от основните външнополитически приоритети на Програмата за управление на правителството на Република България в периода 2017 – 2021 г., а именно целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина. Приемът на Закон за защита на националните малцинства в Албания обаче, както Вие сам казахте, е първата стъпка. Все още предстои и приемането на редица подзаконови нормативни актове, които ще регулират прилагането на Закона, и как на практика ще бъдат реализирани заложените права на българското малцинство. Ключова роля в процеса на подпомагане реализирането на правата на българското малцинство в Албания има и нашето посолство в Тирана, и българският посланик. Един от главните приоритети в работата на мисията ни там е предприемане на конкретни действия за гарантиране правата по новия закон, като едно от тях е правото на националните малцинства за информиране на майчин език чрез информационни и културни програми. Усилията на българската дипломация, както Вие споменахте, дадоха успех още в началото на тази година. През януари за първи път в албански телевизионен ефир прозвучаха новини на български език. С това беше отбелязано започването на редовно предаване, предназначено за българската общност в Албания. Предаването на български език се излъчва всеки ден от 18,30 ч. местно време, като по този начин реално блокът предавания на малцинства в Албания започна с излъчването на новини на български език, тоест на всичките малцинства. Благодарение на координиращите усилия на посолството ни в Тирана албанската телевизия и радио и БНТ подписаха Споразумение, с което се уреждат авторските права на предавания от БНТ, пакет видеоматериали за България, подбрани специално за предаването на български език в Албания. Тук е мястото да отбележа, че успяхме да договорим с албанските партньори в предаването да се включи модул „Аз уча български“ – съвместна продукция на БНТ и Министерството на образованието и науката. В момента е в ход реорганизация на програмите на втори канал на Албанската телевизия, като българското посолство е в постоянен контакт с ръководството на телевизията с цел да бъде осигурен достъп на нашата общност в Албания до съвременния български език и култура. Друг важен проект, предложен от посолството, по който активно работят нашите дипломати в Тирана, е командироване на учители от България в районите с компактно българско малцинство. Понякога е лесно да забравим, че тези хора са били откъснати, както Вие споменахте в своя въпрос, в продължение на поколения от живия български език и култура и за тях кирилицата е почти непозната. Затова от първостепенно значение е да преподаваме на младото поколение книжовен български език и азбука. Миналата година деца от област Гора получиха дарения от студенти по история от Софийския университет на над 500 книги, учебници, образователна литература, карти и нов компютър. Получихме дарение и от учебници от първи до четвърти клас. Преди броени дни БНТ дари български книги и учебни помагала като част от кампанията им „Да съхраним българското“, която включваше и заснемане на документален филм. В същото време всички тези дарения биха били ненужни, ако не вложим необходимите усилия за придобиване и усъвършенстване на познанията по съвременен български език. Затова са и толкова важни усилията на посолството за осигуряване на учители. Те не познават кирилицата, но говорят доста добър български език, в интерес на истината. Не мога да не спомена и друг важен приоритет, с който подпомагаме не само развитието на Албания, но и икономическото благополучие на българското малцинство и регионите, в които те живеят. В продължение на две години активно работихме за реализиране на Проект за изграждане на асфалтов път между град Билищ и село Върник, област Корча, населено с българи. След много трудности, тъй като това е най-големият проект, който досега сме финансирали по Програмата за развитие към Министерството на външните работи на Република България, на 2 април 2019 г. Министерският съвет на Република България прие решение, с което одобри този проект и неговото финансиране. Това е най-големият проект, както споменах. Първата фаза е на стойност 1 млн. 125 хил. лв. Голямото значение на Проекта се обуславя от нуждата на местното население за достъпна инфраструктура, тъй като в момента де факто нямат път – имат черен път. Това е една от причините те да напускат тези региони, което пък пречи на концентрацията на българската общност и съответно запазване на българската идентичност. Това ще бъде втори проект в Албания, реализиран по линия на българската помощ за развитие, след този в град Балш – градът, който се предполага, че е средновековният български град Главиница, известен с летописния надпис от времето на цар Борис I и посветен на покръстването на българите. Днес дори вече напълно завършихме Проекта, изградена е инфраструктурата на улицата, носеща името на княз Борис, разказва на жителите и гостите за града, за приятелските отношения между двете държави, запазили се през векове. Тези два проекта са само началото. Неизменна част от работата на мисията ще бъде финансиране и занапред на проекти в Албания със средства по линията на помощта за развитие, което е сред приоритетите на Министерството на външните работи. В заключение, искам да Ви уверя, че ние – и Министерството, и посолството, ясно съзнаваме отговорността и че признаването на малцинството е само началото. Водим последователна политика, а не кампания, с всичките усилия и за запазване на езика, и за подобряване на материално-икономическото състояние в регионите, населени в Албания приоритетно с българско малцинство. Искам да благодаря и на дружествата там, защото те наистина също са изключително активни, и разбира се, на Вас, защото без Вашите връзки с албанския парламент, мисля, че нямаше да постигнем този успех. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор, уважаема госпожо Захариева. Реплика? Имате думата, уважаеми господин Гаджев. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Захариева, много Ви благодаря за отговора. Между другото, споменахте една прекрасна новина за българската общност в Албания, а именно финансирането на този път, тъй като той от години е чакан. Ако трябва да използваме и свързаността, в крайна сметка едни от основните усилия, основните политики за изграждането на благосъстояние в района е да подпомогнем хората да останат там и тези райони да се свържат както с централните части в Албания, така вече оттам и с България, и самият транспорт да стане много по-лесен между различните области. Отделно от това, захранването с образователни материали. Наистина говорят прекрасен български, сякаш са живели цял живот в България, но възможността да учат и писмен български, да четат и пишат също е много важна, за да развиват в крайна сметка своите умения. Тук бих искал да отбележа и още две неща, а именно възможността на български телевизии да излъчват своето съдържание в частните мрежи, възможността да получат лицензии и разрешения за достъп до пазара в Албания. Така освен емисиите по националните медии в Албания, българското малцинство и въобще албанските граждани биха имали възможност да наблюдават качествено пълно съдържание от българските медии. Все пак всичко това е много важно, но и българските институции е хубаво да се ангажираме всички да запазим и да развиваме правата и качеството на живот на българите в Албания, за да може освен права да имат и своето представителство на местно ниво. Да могат да решават сами своите проблеми. С оглед на предстоящите местни избори в Албания би било много добре да има етнически българи, които да бъдат кандидати в Албания и да бъдат избрани, разбира се. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев. Дуплика? Без дуплика. Това беше въпросът към заместник министър-председателя по правосъдната реформа. Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева, за участието. Народният представител Сергей Кичиков ще зададе въпрос на госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно рехабилитацията на републиканския път III-843 Велинград – Сърница, област Смолян. Имате думата, уважаеми господин Кичиков. СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Републиканският път III-843 Велинград – Сърница, област Смолян, има изключително важно значение, тъй като представлява връзка между област Смолян и област Пазарджик за направлението град Девин – град Смолян и направлението град Гоце Делчев – ГКПП „Илинден“. Също така той се явява и най-кратката връзка за пътуващите от Южна България до СПА столицата – град Велинград. Пътната отсечка е в окаяно състояние, тъй като в близките години не е извършван основен ремонт, вследствие на което пътят е силно деформиран и непроходим при нормални условия. В някои участъци напълно липсва асфалтова настилка. Основата на пътя е разрушена, вследствие на което преминаването на автомобили, дори и леки МПС-та, е изключително трудно, а на места и невъзможно. Предвид тежките метеорологически условия през зимния сезон има случаи, в които пътят пропада и преминаването на автомобили, най-вече тежкотоварни такива и с по-големи габарити – като автобуси, е напълно невъзможно. При такива ситуации има водачи, които предприемат преминаване през участъка, но с риск за здравето и живота на пътниците. Проблемът с лошото състояние на отсечката е бил поставян пред всички отговорни институции, но към настоящия момент не са предприети никакви мерки за подобряване на проходимостта на трасето. Всеки ден в администрацията на община Сърница се получават сигнали от граждани и фирми, че пътуването по горецитираната отсечка е изключително затруднено. Сърница през последните години успешно се развива като туристическа дестинация и през активния летен сезон градчето и язовир Доспат се посещават от хиляди туристи. Лошото състояние на участъка буди тревога за всички жители на общината, че развитието на туризма ще пострада сериозно, ако не се вземат спешни мерки за ремонтиране и реконструкция на пътя. В тази връзка моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: има ли предвидени средства в бюджета на ръководеното от Вас Министерство на регионалното развитие и благоустройството през настоящата 2019 г. за извършване на основна рехабилитация и ремонт на горецитирания път? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кичиков. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кичиков! Третокласен път III-843 Велинград – Сърница, граница област Смолян на територията на област Пазарджик е с дължина 55,8 км, като пътят се намира изцяло във високопланински район. През 2018 г. приключи цялостен ремонт на участъци от пътя с обща дължина около 7 км между град Сърница и границата с област Смолян от км 47+920 до км 53+893 и от км 54+892 до км 55+800 и към момента същите са в отлично състояние. В ремонта са вложени бюджетни средства в размер на 2 млн. 545 хил. 211 лв. с ДДС. Неремонтираният участък между Велинград и Сърница е с дължина около 47 км. Това е участъкът, за който се отнася Вашият въпрос. Това, което Агенция „Пътна инфраструктура“ и областното пътно управление правят към момента, е да изкърпват регулярно участъка по линия на текущото поддържане. През 2018 г. също са извършвани такива ремонти дейности на настилката, като Агенцията е вложила около 72 хил. лв. Направени са и четири броя габиони за укрепване на пътното тяло при км 23. С оглед обезопасяване на движението до края на месец юни тази година се планира изкърпване на участъците, които са компрометирани по трасето. Отчитаме, че предприетите действия по линия на текущото поддържане са категорично недостатъчни за осигуряване на дългосрочна и безопасна експлоатация на пътя. Отчитаме и натовареността на пътя във връзка с туристическия поток, който пътува към язовир Доспат. Необходимо е да се изработи технически проект за цялостен ремонт на пътната отсечка, в който да бъдат заложени и дейности по възстановяване на пътното тяло, както и изграждане на подпорни стени в отсечка с дължина около 1,2 км след Велинград от км 4 до км 14+100, засегната от наводнението през 2005 г. За съжаление, това, което мога да отговоря към настоящия момент, е, че бюджетът на Агенцията за 2019 г. е ограничен, както беше и в предишните години, което ни възпрепятства да планираме цялостно ремонтиране на пътния участък като основен ремонт на тази отсечка, която е в лошо техническо състояние. За подобряване на техническото състояние на този участък от републикански път III-843 Велинград – Сърница, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ ще направят всичко възможно тази отсечка да бъде включена в инвестиционната програма на Агенцията, да бъде проектирана и да се осигурят средства за нейното рехабилитиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Имате думата, уважаеми господин Кичиков, за реплика. СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, за съжаление, и този път не съм доволен от отговора, тъй като пътят е изключително разбит и практически по него е опасно движението. Казахте, че до края на месец юни се предвижда изкърпване. На предишен мой въпрос относно пътя село Нова махала – местност Вълча поляна Вие бяхте казали, че до края на месец април също предвиждате поне изкърпване. Към настоящия момент там не се е случило абсолютно нищо и в тази връзка жителите на град Батак, селата Нова махала и Фотиново са организирали, като са уведомили и съответните институции, на 31 май, 1, 4 и 9 юни 2019 г. за два часа – в порядъка от 15 до 17 ч., ще затварят пътната отсечка. Предполагам, че същото ще се случи и с жителите на община Сърница, тъй като предстои активният туристически сезон и хората са изключително обезпокоени, че ще намалее и пътникопотокът, и туристопотокът в общината. За съжаление, не съм доволен от отговора. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кичиков. Без дуплика. Това беше въпросът към госпожа Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Следващият въпрос към господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи, е от народния представител Димитър Бойчев Петров и народния представител Диана Саватева относно подготовката за летния сезон в морските общини и осигуряването на адекватни мерки за сигурност за туристите, местното население и бизнеса. Имате думата, уважаема госпожо Саватева. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На практика може да се каже, че сезон 2019 г. е започнал, защото първите туристи пристигат по нашето Черноморие още през април. През май с всеки ден те стават все повече, но всъщност активният сезон стартира във втората половина на юни. Всяка година по това време ние, народните представители от Бургас, задаваме аналогичен въпрос, защото успешното провеждане на сезона е пряко свързано с мерките за сигурност. През лятото по Черноморското крайбрежие се струпват стотици хиляди туристи, хиляди българи от вътрешността на страната, които всъщност работят там. В същата посока се движи и криминалният контингент и Вие, господин Министър, го знаете много добре. Всъщност Вие познавате много добре ситуацията по крайбрежието през лятото, защото сте били главен секретар през последните сезони и знаете колко важно е партньорството с местната власт, за да се осигурят надеждна охрана и ефективни мерки за сигурност. Мога да кажа, че това е първото Ви министерско лято и затова заедно с колегата Бойчев искаме да научим от Вас на базата на анализите, които са направени от предните сезони, за успешните модели, които са прилагани, включително и дали има неуспешни модели. Как ще процедирате това лято, какви ще бъдат мерките за сигурност, за да имаме успешен сезон през 2019 г., спокоен както за бизнеса, така и за туристите, които са избрали да летуват в България? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Саватева. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Петров, дами и господа народни представители! Във връзка с подготовката за летния сезон в морските общини е осигурена сигурността на обществения ред, на туристите, местното население и бизнеса. От Министерството на вътрешните работи е създадена следната организация. Първо, осъществяване на съвместна патрулно-постова дейност с чуждестранни полицейски служители по опазване на обществения ред през активния летен туристически сезон 2019 г. Знаете, че от лятото на 2010 г. МВР осъществява една от добрите практики за полицейско сътрудничество в рамките на Европейския съюз чрез съвместни патрули в туристически комплекси с полицейски служители от държави – членки на Европейския съюз, чиито граждани посещават нашето Черноморие, за изпълнение на дейности по опазване на обществения ред в курортните комплекси. Водим активно сътрудничество с Румъния, Чешката република, Република Полша и Федерална република Германия. Целта на осъществяваното сътрудничество е повишаване на сигурността на туристите, пребиваващи в летните ни курорти чрез осъществяване на съвместна патрулно-постова дейност през активния туристически сезон. Работните езици при осъществяване на дейностите са български и английски. Чуждестранните полицейски служители изпълняват функциите си в регламентираното за страната си униформено облекло, спазвайки законите на Република България. На второ място, планирани са мерки за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, безопасността на движението и осигуряване на пожарна безопасност в курортните комплекси и курортите в страната през летния и зимния туристически сезон на 2019 – 2020 г. От страна на Главна дирекция „Национална полиция“ като водеща структура за изпълняване на тази дейност се създава организация за изготвяне на план за дейността на МВР по противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, безопасността на движението и осигуряване на пожарната безопасност в курортните комплекси. В плана са заложени комплекс от мероприятия, по-важните от които са: провеждане на работни срещи за планиране на съвместни действия с кметовете на общините и представители на местните комисии за обществен ред и сигурност и за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица; с представители на консултативни съвети по въпросите за туризма от съответната община; с представители на браншовите туристически сдружения, туроператори или туристически агенти и лица, предлагащи места за настаняване като хотели, мотели, туристически селища, вили, апартаменти, хижи и други. Под особено внимание се взимат въпроси за осигуряване на пожарната безопасност, организацията на охраната и пропускателния режим, увеличаване броя на техническите средства за видеонаблюдение, както и договаряне за използване на техни служители при работа с чужди граждани. Друга част от комплекса с мероприятия е: планиране на съвместни проверки по предварително утвърдени графици в туристическите обекти с териториалните структури на НАП, Българската агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите, Агенция „Митници“, министерствата на икономиката, на финансите, на здравеопазването, на регионалното развитие и благоустройството и други компетентни институции. На следващо място, заложено е извършване на проверки на банкови и небанкови финансови институции, в това число бюра за обмен на валута, касовите помещения и местата за инкасиране на големи суми. И не на последно място по важност, провеждане на информационни кампании за дейността на МВР по опазване на обществения ред, безопасност на движението, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарната безопасност в курортните комплекси, препоръки към туристите за превантивни мерки за лична бдителност и предпазване от престъпни посегателства и улесняване дейността по приемане на сигнали за извършени престъпления посредством изготвяне на типови бланки, преведени на немски, френски, английски и руски език. На трето място, командироване на държавни служители и полицейски органи от други структури на МВР в помощ на областните дирекции в Бургас, Варна и Добрич като места, където има най-голяма концентрация. На базата на извършен анализ на средата за сигурност от ОДВР – Бургас, Варна и Добрич, е заявена необходимост за командироване на допълнителни държавни служители и полицейски органи за опазване на обществения ред в техните курортни комплекси, които възлизат на 947 служители, от които 781 за Областна дирекция – Бургас, 126 за Областна дирекция – Варна, и 40 за Областна дирекция – Добрич. В допълнение ще направя следните изводи. Изминалият летен туристически сезон 2018 г. се оценява като успешен, без тежки инциденти и с относително по-малък брой посегателства срещу личността и собствеността на чуждите туристи в сравнение с 2017 г. Провежданите регулярни срещи в края на всеки туристически сезон между ръководството на МВР, Министерството на туризма и представители на заинтересованите дипломатически мисии у нас допринасят за своевременното преставане на възникнали проблеми и набелязване на мерки за тяхното решаване. Въпреки тенденцията за ежегодно повишаване броя на туристите от органите на МВР е създадена необходимата организация за опазване на техния живот, здраве и имущество. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за отговора, уважаеми господин Министър. Госпожо Саватева, заповядайте за реплика. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, благодаря че систематизирахте мерките, които се прилагат както през предходните години, така и сега, защото е важно хората да бъдат информирани. Бих казала, че тази информация от парламентарната трибуна е част от информационната кампания, която Вие посочихте като един от приоритетите на МВР, още повече, че през последните години тя тече на различни езици. Вие споменахте, че от 2010 г. насам една от успешните практики е да бъдат командировани по нашите курорти и чужди полицейски служители, тъй като по този начин се осъществява по-лесен контакт с туристите от съответните страни. Бих искала да попитам дали тази година ще се увеличи броя на дестинациите, от които ще бъдат изпратени такива полицейски служители? Искам да подчертая две неща, които казахте в отговора си. Мерките, свързани с пътната безопасност, и мерките, свързани с работата на чейндж бюрата, са изключително важни, тъй като и двете неща са свързани с протичането на един спокоен и продуктивен летен сезон. Ние нямаме нужда да има новини от нашите курорти, свързани с тежки ПТП-та. Колкото повече мерки има, толкова по голям е шансът по пътищата към курортите и в самите курорти да е спокойно. А измамите от чейндж бюрата, слава богу, че останаха през миналите сезони и в последните години това наистина не е най честото престъпление. И още две изречения. Знаем, че курортите и местата, които са посещавани от туристи, са сред най-рисковите от гледна точка на противотерористичните мерки. Те са наблюдавани от злонамерени ядки. Какви са превантивните, а и постоянните мерки, които се взимат по българското Черноморие, тъй като хората трябва да бъдат информирани? Не бива да губим бдителност, когато става въпрос за опасност от терористични атаки. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Господин Министър, имате възможност да допълните отговора си. Заповядайте. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Саватева, дами и господа народни представители! По отношение на увеличаване на дестинациите, от които ползваме съвместни патрули, бих казал, че на този етап са тези, които съобщих в предното изложение, като в някои от държавите е завишен броят на служителите, които ще бъдат командировани, с оглед на анализа за изминала година и броя на туристите от тази дестинация. Това е много добре работеща практика, тъй като в пъти повишава доверието на чуждите туристи към България и диалога с тях е много по-добър, което изключва конфликти и езикови бариери при отработване на всеки сигнал. Относно противодействие на тероризма ние непрекъснато развиваме своите технически и експертни възможности. Към настоящия момент мога да Ви уверя, че по отношение на рисковите места – летища, автогари, големи хотели с туристи от определени дестинации, имаме засилено полицейско присъствие. За летния туристически сезон командироваме и служители на СОБТ, които да са на разположение в тези рискови зони за реакция при съответните кризи. Знаете, че към Специализирания отряд за борба с тероризма и Звеното за противодействие на бомбения тероризъм са служителите, които извършват проверки на място и обезвреждат съмнителни пакети и самоделни взривни устройства. Мога да Ви уверя, че получихме допълнително оборудване за тези служители, което в рамките на няколко дни ще бъде разпределено и доставено за работа на терен, което ще повиши възможностите ни за реакция при различни сигнали. В същото време и към момента се извършва обучение в Специализирания отряд за борба с тероризма на звена, които създадохме в областните дирекции за така наречено „бързо реагиране“ в конкретни ситуации, за да можем да намалим времето за професионална реакция на всеки сигнал, на всяка заплаха до въвеждането в действие на по-тежки специализирани структури. Това се прави и в момента. Имаме много добра координация и взаимодействие с операторите на двете летища във Варна и Бургас, което е от изключителна важност. На последно място мога да кажа, че има командировани служители на дирекция „Жандармерия“, които през тези години след терористичния акт доказаха, че са изключително необходими и могат да направят така, че туристите, които идват, да са спокойни за своето пребиваване на територията на нашите комплекси. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Повече въпроси към Вас няма в рамките на днешния контрол. Благодаря Ви за участието. Уважаеми народни представители, министър Красимир Вълчев е помолил да бъде изчакан поради закъснение по независещи от него причини. В 12,00 ч. ще продължим заседанието с въпроси към министър Вълчев. Прекъсвам заседанието за 20 минути. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме парламентарния контрол с въпросите към министъра на образованието и науката господин Красимир Вълчев. Добре дошъл, господин Вълчев! Първият въпрос към Вас е от народния представител Димитър Бойчев – не виждам народния представител Димитър Бойчев. Да преминем към въпроса от професор Станислав Станилов. Господин Станилов, Вие имате въпрос към министър Вълчев относно Националната агенция за оценяване и акредитация. Господин Министър, това е вторият по ред въпрос към Вас – докато дойде господин Бойчев. Заповядайте, господин Станилов, да развиете въпроса. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! От началото на своя мандат Вие провеждате система от мерки по реформата за повишаване качеството на висшето образование в Република България и повишаване на възможностите му да отговори успешно на предизвикателствата на модерното време. До този момент те срещат подкрепа от различни институции като Народно събрание, работодателски организации и браншови синдикати в сектор „висше образование“. На този фон прави впечатление, че липсва синхрон между Вашите усилия и дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация. Българската общественост трудно приема факта, че две трети от българските университети са получили оценка по-висока от 9 при десетобалната система за оценяване. Съмнение в обективността на тези оценки е изразявано дори и от представители на Съвета на ректорите на заседание на парламентарната Комисия по образованието и науката. Същевременно проверките, които Министерството на образованието и науката прави за научната дейност във висшите учебни заведения, показват, че отново две трети от тях отчитат нулева научна дейност. Непосредственият извод от сравняването на посочените два факта показва, че Националната агенция за оценяване и акредитация най-малкото не е изпълнила изискването, въведено още през 2011 г. – чл. 69, ал. 2 от Закона за висшето образование, че критерият „научна дейност“ има най-голяма относителна тежест. В Народното събрание и в Министерството постъпват сигнали и за други критерии, които се прилагат формално. Националната агенция за оценяване и акредитация е независима агенция, подчинена на министър-председателя. Сред академичната общност е създадено усещането, че министърът на образованието и науката няма инструменти да защити пред Националната агенция за оценяване и акредитация провежданата от Министерството реформа във висшето образование. Това впечатление се разпространява сред членовете на Акредитационния съвет и на постоянните комисии, които не се чувстват достатъчно уверени, за да прилагат твърдо и безкомпромисно изискванията на закона и на критериалната система за оценяване. Вие добре знаете, че Министерството на образованието и науката има възможност да използва редица мерки, като например проверка от страна на Инспектората на Министерския съвет или изискване за включването на Националната агенция за оценяване и акредитация в годишния план за проверки на Сметната палата. Министърът на образованието и науката включително може да оспори пред съда оценки на Националната агенция за оценяване и акредитация, които противоречат на обективните данни за дейността на съответното висше училище. В тази връзка Ви моля, господин Министър, да отговорите: готов ли сте да приложите съществуващите инструменти за контрол върху дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация? Да започнете среща с Акредитационния съвет, да бъдат информирани неговите членове за повишените изисквания на Министерството на образованието и науката по отношение качеството на висшето образование в Република България? Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Професор. Господин Министър, заповядайте, имате думата за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Станилов, благодаря Ви за въпроса. Имаме нужда от този разговор, всъщност ние го провеждаме от две години заедно с Вас и с Вашето участие. Тръгвам отзад напред и направо Ви отговарям: да, готов съм да използвам инструментите, като започна с разговор с Акредитационния съвет. Може би има причини, не разбирам причините за тяхната неувереност, но трябва да имат пълната професионална увереност. Не е необходимо аз да им давам увереност. Членовете на Акредитационния съвет и на постоянните комисии трябва да имат професионалната отговорност да следват точно тази политика. Ние разчитаме на акредитацията като на най-надеждната комплексна оценка от академични показатели. Когато говорим за качество на образованието, много често говорим в контекста и на това, че искаме да го подобрим, че искаме да диференцираме финансиране в зависимост от качеството. От една страна, имаме пазарна оценка кой се реализира, от друга страна, имаме академична оценка. Академичната оценка са показателите за учебна и научна дейност. В най-голяма степен всички тези показатели са обобщени в академичната оценка. За мен лично също е много притеснително това, което казахте, че средната оценка в програмните акредитации е 9 при десетобална система. В по-ранни години системата беше петобална. Направи се десетобална от Вас, народните представители, всъщност Вие гласувахте в предишно Народно събрание скалата да стане десетобална с надеждата, с желанието тогава да има по-голяма отлика в оценките, но такава отлика не само че не се наблюдава, наблюдава се инфлиране на оценките, обезценяване. Ако преди 12 години средната оценка е била 83 – 84% от максимума, преди шест години беше 88%, сега е 92 – 93% от максимума, което определено е притеснително, още повече на фона на това, което казахте, че показателите за научна дейност съставляват най-голямата част. Чисто математически не знам, след като са най-голяма тежест, как така не дават отлика, при положение че ние имаме много големи различия в показателите за научна дейност. Много ясно можем да откроим три групи училища: едната – с относително високи резултати, другата група, не бих казал, и средни, ниски резултати, и трета група – с резултати, клонящи към нула, което чисто математически означава, че няма как да има оценки над 9. Разбира се, когато говорим всичко това, аз трябва да подхождам с доза предпазливост – професионална, законосъобразна предпазливост, тъй като Националната агенция за оценяване и акредитация е независима от Министерството на образованието и науката. Такъв е замисълът, такъв е статутът на агенциите по акредитация във всички страни, затова те биват и оценявани като агенции в Международната асоциация по тяхната степен на независимост, но винаги трябва да подчертаваме, че не трябва да са независими толкова и само от Министерството, колкото от академичната общност. Там има по-големи проблеми, тъй като самата акредитация се извършва от представители на академичната общност и това понякога води до конфликти на интереси, въпреки че официално имаме декларирана липса на такива. Това може да се изрази както с по-благосклонно, така и с по-критично отношение от страна на оценяващите. Този въпрос сме го адресирали и в Закона за висшето образование. Там сме заложили да има по-голяма степен на обективни критерии, да подчертаем кои са основните, кои са второстепенните критерии, но законът няма сам по себе си да реши този проблем. Не мине ли през Правилника, през критериите, по които се оценява, не станат ли числови, защото и в момента – не знам дали знаете, има няколко дела, затова че някои са получили оценки по 9, тоест Агенцията, от една страна, е обект на критики, че е била може би по-строго оценяваща, от другата страна, пък тези критики са точно, заради това че е допуснала това инфлиране. Ще приключа, като още веднъж ще Ви уверя, че ще направя среща и ще използвам инструментите. В случая не толкова основния инструмент – да бъде извършена проверка от Инспектората на Министерския съвет, колкото да се направи оценка на процедурите на Националната агенция за оценяване и акредитация, нещо от което има нужда и самата тя. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за задълбочения отговор, господин Министър. Професор Станилов, имате възможност за реплика. Имате думата. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Този въпрос, господин Министър, можеше и да не го задавам. Можеше да дойда с текста – ние с Вас работим вече две години отлично – можеше да дойда и да водим един обективен разговор върху цялата ситуация, защото тя е свързана с новия Закон за висшето образование, върху който работи и Министерството, и Комисията. Направих го обаче, за да излезе пред светлината на прожектора, да видят хората, които следят контрола, че ние се занимаваме с това нещо. Няма как да поправим нещата, ако не сложим критерия „наука“. Вие казахте, не помня дали 30%, но около 30% са, които изобщо нямат научна дейност, и тези хора не бива да бъдат акредитирани в никакъв случай. Тези ВУЗ-ове просто не бива да бъдат акредитирани. Не знам дали знаете, срещнах се с председателката на Комисията за акредитация, която прави отлично впечатление – тя е известен учен. Убедих се, че тя разбира проблемите. Например установих с удивление, че отделните комисии не водят протоколи. Ние нямаме документация от обсъжданията – кой как гласува, кой какво е казал, какви са изказванията. Записват се формално конфликтите, че тези гласували „за“, онези гласували – „против“, и прочие, и прочие. Това трябва да бъде прекратено! Имам усещането от близо 15 години, откакто съм народен представител, че просто тази комисия се е превърнала в място, където хората получават възнаграждение да се съгласяват с всичко, което им е казано. На това трябва да бъде сложен край! И понеже Вие сте най-енергичният според мен министър по отношение на реформите, макар че правите много компромиси, но това е въпрос, как да Ви кажа, на друга политика и на друго обсъждане, сега можем да променим нещата. Както с големи усилия и срещу големи критики ги променихме в Закона за академичния състав, за което непрекъснато представителите му и досега ме ругаят и ме наричат с грозни думи, но това няма никакво значение, както успяхме все пак да прокараме нещо за това плагиатство, което ще подобри много нещата, както много други неща успяхме да направим, трябва да направим и това нещо – да се справим с тази комисия по акредитация. Няма другояче как да стане и трябва да убедим колегите от залата да ни подкрепят в това отношение – държавата трябва да се върне на своето място. Иначе висшите учебни заведения в България ще растат като брой, а нивото, равнището на образование ще пада. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, уважаеми професор Станилов. Господин Министър, ще вземете ли отношение към коментара? Не. Вървите в една посока. Благодаря още веднъж на професора. Връщаме се към въпроса от народния представител Димитър Бойчев относно прилагане на модела на обучение в Гимназията по компютърно програмиране и иновации в град Бургас. Заповядайте, господин Бойчев. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Министър! Преди да задам въпроса си, искам да отправя благодарност както от мое име, от името на моите колеги и от името на кмета на община Бургас за подкрепата, която получаваме в развитието на образователната инфраструктура и по-специално днес гласувахме откриването на Факултет по медицина към Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, което е много важно. Мисля, че подкрепата, която получаваме, я виждаме като подкрепа и разбиране от страна на Министерството във всяка област. Благодаря Ви. Въпросът ми е свързан с друго учебно заведение, което е ново за Бургас. През есента на 2018 г. в Бургас отвори врати най-новото и модерно учебно заведение – Гимназията по компютърно програмиране и иновации. Тя е технологично ориентирано професионално училище, което ще обучава ИТ специалисти с висока добавена стойност. Училището подготвя специалисти в професионално направление „компютърни науки“, професия „програмист“, специалности „програмно осигуряване и приложен програмист“ с интензивно изучаване на английски език, като срокът на обучение е пет години с прием след завършен седми клас. Гимназията е иновативна за България не само като база и като прилагани методи и форми на обучение, но и като подход към самите ученици с оглед на тяхната бъдеща професионална реализация. Тя си сътрудничи с едни от най-големите фирми в сферата на информационните технологии, както и поставя акцент върху реалната практика и контактите с бизнеса. В началото на тази година стартира и Проект за нова специализирана електронна платформа, която ще свързва училището с бизнеса. Като краен резултат всеки ученик ще може да открие на едно място актуална информация за професионални стажове, изисквания и обявления за свободни работни места в Бургас. Същевременно предприемачите ще виждат къде какви кадри се подготвят, възможности за контакт с потенциални свои бъдещи служители, както и всякаква полезна информация по темата за регионалния пазар на труда. В тази връзка отправям към Вас следния въпрос: осъществява ли Министерството на образованието модел на обучение, прилаган в Гимназията по компютърно програмиране и иновации в други градове и учебни заведения? Какви са възможностите за по-тясна ангажираност на бизнеса с образователната система в България с цел реализиране на практики по време на обучението на учениците и последващата им професионална реализация? Благодаря Ви предварително за отговора. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, благодаря Ви за въпроса. Може би ще започна с поздравление към община Бургас. Неотдавна връчихме една награда на град Бургас като град на знанието, защото общината не само реализира иновативни политики с поглед към бъдещето, но това са политики, които определят и посоката, към която трябва да се насочим. От няколко години общината има Програма за обучение по компютърно моделиране на децата още от първи клас. От тази учебна година въведохме предмета „компютърно моделиране“ от трети клас. Ще финансираме дейности по проекти от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ от първи клас. Увеличаваме приема в специалностите, профилите и професиите, свързани с информационните технологии. Стартирахме Програмата „Обучение за ИТ кариера“. Реализираме Програмата „Обучение за ИТ кариера“ – Програма, по която осигуряваме възможност на ученици от други професионални направления и профили да се обучават за придобиване на професионална квалификация „приложен програмист“. Това е от IХ до ХI клас. Все неща, които са насочени към това да разширим базата от специалисти със задълбочени умения в областта на програмирането и кодирането. Имаме голяма увереност, въпреки че, когато говорим за бъдещето, винаги говорим с голяма условност. Ние не знаем точно как ще се промени светът, а пък днешните ученици ще бъдат на пазара на труда 2050 – 2060 г. Това, около което имаме увереност е, че най-вероятно в следващите между 10 и 20 години светът ще претърпи мащабни трансформации, вследствие на навлизането на машини, базирани на изкуствен интелект. Това прави дигиталните умения още по-задължителни, но не дигитални умения единствено само на ползвателя, а дигитални умения на създатели, на хора, които ще могат да оперират с по-сложни машини. Често това си говорим, посещавайки три професионални гимназии по селско стопанство. Комбайнерите няма да бъдат толкова шофьори, колкото хора, които ще програмират и ще насочват машините. Ако автономните автомобили навлязат след повече от 10 години, ни трябва повече време за тестове, то при комбайните няма толкова сложни ситуации и вероятно ще навлязат много по-скоро и те вече навлизат. Това, малко или много, ще се случи във всички професии. Дали ще минем успешно през този период на мащабни трансформации зависи от това днес образователната система колко хора ще подготви със задълбочени ИТ умения. В този смисъл инициативата на община Бургас е похвална. Тя трябва да се случи в много повече градове. С риск да издам предварително, тъй като на 21 май 2019 г. имаме среща във Варна, вероятно и във Варна ще вземем такова решение, дали ще бъде общинско или държавно училище, защото там вероятно ще се опитаме да го позиционираме, да го свържем с Техническия университет – Варна. Знаете, че има две училища: към Техническия университет София – Техническото училище по електронни системи, и Професионалната гимназия в Правец, чийто статут ще предложим да бъде уреден с изменение и допълнение в Закона за висшето образование, който сме подготвили и скоро ще предложим за обществено обсъждане, нещо, за което поехме ангажимент и обещахме миналата година. Също така ще дадем възможност на базата на споразумение между висши училища и училища този успешен модел да бъде използван и по отношение на други училища в други градове. Това, за което се сещам е, че проведохме разговор с математическите гимназии. Ние не можем да създадем подобни гимназии вероятно в кратък срок във всички градове, от една страна. От друга страна, имаме достатъчно училища. Математическите гимназии са тези, които ще добавят към профилите си задълбочено изучаване на информационни технологии, било като професионална квалификация, било като профил. И в двата случая е добре – и като професионална квалификация, и като профил, но по-желателно е като професионална квалификация. Още с приема тази година ние имаме такива предложения в математическите гимназии, които имат и повече преподаватели, имат потенциала да обединят и бизнеса около себе си. Провели сме този разговор с тях. Математически гимназии имаме в почти всички областни градове и в няколко големи необластни центъра, така че ще стъпим и на техния капацитет и инициативност. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Бойчев, заповядайте за реплика. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Виждам, че много сериозно развивате навлизането на тези специалности в образователната система и вече и в I клас, което наистина е много важно, защото светът се развива и това е бъдещето. На мен ми прави впечатление нещо друго в тази гимназия, която е в Бургас, че реално може би това е добър пример и в посока дуалното обучение, което също е един от приоритетите. Защото реално и в преподаването, и във връзката, която се осъществи с бизнеса, реално бизнесът навлезе в целия процес и живот на гимназията, което е много добро и което ми прави добро впечатление. Може да се вземе като модел, защото бизнесът през различни платформи, с участие в различни форуми, които се организират, навлезе реално и децата са много заинтересовани съответно и вниманието им много повече се насочва към специалността, която изучават, и практическата реализация впоследствие. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев. Имате възможност за дуплика. Ще вземете ли отношение? МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: И аз благодаря. За това, което казахте, няма съмнение, че за да реализираме успешни модели, те трябва да се случат единствено и само в партньорство и взаимодействие с бизнеса. Ние имаме добро взаимодействие с представителните организации в сектора. В резултат на това партньорство изготвихме и Програмата „Обучение за ИТ кариера“, а това, което пропуснах да спомена, от тази година и Програмата „ИТ бизнесът преподава“. Много хора от ИТ бизнеса биха желали да влязат в училище, не може би на пълна норма, като пълноценни учители. Едно такова взаимодействие е задължително и тази програма ще финансира това – подготовка на учители, включително и на място в ИТ компаниите, влизане на хора от ИТ бизнеса в училище и посещения на ИТ фирми от страна на учениците, което е още един пример за добро партньорство, иначе всяко едно училище трябва да е в постоянно взаимодействие с бизнеса. Регламентирано беше участието на представители на бизнеса в Обществения съвет. В някои от секторите и подсекторите се изграждат клъстери. Бизнесът участва все по-активно всяка година в определянето на план-приема на местно и на регионално ниво. Тази година заедно създадохме механизъм, създадохме и политика по отношение на преструктурирането на приема. Да, много говорим за ИТ сектора, от друга страна, хуманитарни или други специалности казват: „Да, но и ние сме важни.“ Всъщност, важно е ние да подготвим децата за един хармоничен микс от компетентности. Тези, които ще програмират, ще трябва да имат граждански и хуманитарни умения. Чувствам се задължен да направя това уточнение, за да не оставя впечатлението, че говорим само и единствено за дигитални умения. Тези умения могат да бъдат пълноценни само ако са част от този микс, който ние наричаме „ключови компетентности“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към въпрос от народния представител Емил Тончев. Той се отнася до материалното обезпечаване на учебния процес в гимназия „Никола Стойчев“, град Разлог. Отнася се до сградния фонд на гимназията и доставката на училищен автобус. Имате възможност да развиете въпроса, господин Тончев. ЕМИЛ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Разложката Професионална гимназия „Никола Стойчев“ е предпочитано и авторитетно държавно учебно заведение, което наскоро отбеляза своя 50-годишен юбилей. Училището подготвя търсени кадри на пазара на труда както за добре развитата туристическа индустрия в региона и страната, така и в сферата на информационните технологии. Към момента в гимназията се обучават 275 ученици в четири направления: производство на кулинарни изделия и напитки, кетъринг, дуална форма на обучение, организация на хотелиерството, икономическа информатика. В течение на годините сградният фонд на учебното заведение – основен корпус, пансион и физкултурен салон, амортизира. Извършените ремонти със собствени средства са в ограничен обем. За успешната си професионална реализация, отговаряйки на нуждите на бизнеса, учениците провеждат своите производствени практики в редица четири- и петзвездни хотели на територията на общините Разлог и Банско. Липсата на собствен транспорт силно затруднява придвижването на учащите се. Господин Министър, в тази връзка е моят въпрос към Вас: повереното Ви Министерство предвижда ли средства за ремонтни дейности на сграден фонд с прилагане на мерки за енергийна ефективност и има ли възможност за доставка на училищен автобус? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тончев. Заповядайте за отговор, господин Министър – имате думата. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тончев, аз имах възможност междувременно да посетя и Професионалната гимназия „Никола Стойчев“ в Разлог. Към Министерството на образованието има над 300 образователни институции. Общо имаме над 2300 училища, близо 2000 детски градини. Ние се опитваме да подпомагаме голяма част от общините в усилията им да модернизират материално-техническата база. Това невинаги е възможно, тъй като средствата, както знаете, винаги са ограничени, а потребностите са множество. Само през този програмен период 140 професионални гимназии ще бъдат модернизирани по Оперативна програма „Региони в растеж“. Част от тях – в 40, вече са приключили дейностите. Ние съответно сме си поставили като политика тези, които не са включени в Програмата, защото говорим за над 350 професионални гимназии, въпреки че 140 ще бъдат модернизирани, това все пак са между 35 и 40% от общия брой професионални гимназии, да инвестираме приоритетно в останалите. Няма съмнение, че специалностите в гимназията са в съответствие с профила на местната икономика и едно такова модернизиране на материално-техническата база е подходящо. Използвам случая да кажа, че вече водим разговори и сме започнали работата за следващия програмен период 2021 – 2027 г., в който също ще има Оперативна програма за образование и наука. Период, в който вероятно ще бъдат увеличени средствата за образователна инфраструктура. Говорим за това, че в много по-голяма степен средствата трябва да бъдат насочени за подобряване на базата за учебно-практическо обучение, за кабинетите. Ако погледнем последните два периода, че преобладаващата част от средствата са били насочени за енергийна ефективност, но това си беше предизвикателство – санирането, намаляването на разходите, то през следващия период в по-голяма степен средствата ще бъдат насочени към промяна в методите на обучение. В Професионалната гимназия в Разлог има добра практическа база. Ние вече сме отпуснали средства в размер малко над 200 хиляди, с които ще се извършат част от дейностите, които са поискали от нас. Що се отнася до автобусите – да, ние закупуваме периодично автобуси. Основната част от тях, почти всички, се насочват към средищните училища, но макар и по-рядко, предоставяме също така и на професионални гимназии. Благодарение на Закона за предучилищното и училищното образование, който беше приет от предходното Народно събрание, ние вече финансираме транспорта на всички ученици до завършване на училищно образование. Преди беше само до 16 години. Миналата година направихме програма, Вие всъщност одобрихте, предложена промяна от Министерския съвет, това право да се разшири и не до най-близкото училище, но и до професионална гимназия, най-близката професионална гимназия, защото имаме за цел да стимулираме учениците и включването им в професионална гимназия. Много от професионалните гимназии имат регионално значение. Обхващат деца от населени места, до които е възможно да се пътува ежедневно. Съответно имат нужда от автобуси. Ние това го имаме предвид и ще ги подпомогнем, но, пак казвам, съобразно възможностите, тъй като в един период не на всички можем да помогнем. Ангажирали сме се и съм одобрил Доклад за предоставяне на автобус на Професионалната гимназия, който ще получат, след като бъде доставен. Точно от този вид с толкова места, нямаме налични в момента. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Тончев, имате възможност да вземете отношение. ЕМИЛ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Напълно съм удовлетворен от него. Обществото няма по-важна мисия от възпитанието и обучението на нашите деца. Искам да благодаря на Вас и на цялото правителство, че образованието е приоритетно направление и важна част от осъществяването на тази дейност са инвестициите в образователната инфраструктура. Подобрената и здравословна среда, в която се обучават нашите ученици и в която работят нашите учители, е неразделна част от доброто съвременно образование. Благодаря Ви още веднъж. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тончев. Господин Министър, заповядайте. Няма да вземете отношение. Тогава да чуем въпроса от народния представител Александър Мацурев. Господин Мацурев, Вашият въпрос се отнася до Националната програма „Мотивирани учители“. Заповядайте, да развиете въпроса. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно Националната програма „Мотивирани учители“. На 27 март 2019 г. правителството одобри 17 национални програми за развитие на образованието през 2019 г., които ще осигурят допълнително финансиране на политики и мерки за равен достъп до качествено образование. За изпълнение на програмите в държавния бюджет са осигурени 76 млн. лв. Една от тях е и Националната програма „Мотивирани учители“. Във връзка с това въпросът ми към Вас е: кога се очаква да стартира Националната програма, какви дейности и цели са заложени в нея? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Заповядайте, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, благодаря Ви за въпроса. Политиката за инвестициите в мотивиране на учителите е една от най-важните. Учителят е най-важният фактор в образователната система. Преди малко бях на връчване на наградите „Учител на годината“ и това, което казах там, вероятно ще повторя и тук – това, което днес се случва в класната стая, това е утрешното общество. Учителят в класната стая е основният актьор – онзи тих герой, който сме склонни понякога да забравяме. Ние имаме предизвикателство, което е свързано с възрастовата структура – то е и на педагогическата, но и на всички останали професии. За следващите десет, дори петнадесет години, броят на хората, които ще се пенсионират, ще е 50% по-голям от младите хора, които ще навлизат на пазара на труда. Това изправя пред предизвикателство всички публични системи. Ние не можем да си позволим да останем без учители. Нещо повече, трябва да имаме учители по всички дисциплини, във всички училища и детски градини, дори и в най-малките и най-отдалечените. Още нещо. Трябва да направим така, че по-добрите ученици да се включват в педагогическото образование и педагогическата професия. Най-добрите образователни системи са тези, в които една голяма част от най-добрите ученици се включват в педагогическата професия, затова учителите са важни. Затова и взехме положителното бюджетно и политическо решение да увеличим възнагражденията. Това е инвестиция както в сегашното, така и в бъдещото поколение учители. Тази година за първи път учителските възнаграждения от много години надвишават средните за страната. За догодина и за пó догодина също са предвидени в средносрочната бюджетна прогноза, приета от Министерския съвет, допълнителни средства в размер на по 360 млн. лв. за изпълнението на този ангажимент. Вече имаме първи положителни сигнали за увеличаване склонността за включване в педагогическото образование, в педагогическата професия, но това не е достатъчно, особено по отношение на някои дисциплини, които сме заложили в Програмата „Мотивирани учители“. Има няколко причини да стартираме тази програма, говорейки конкретно за модула, с който ще финансираме допълнително обучение на хора, които са придобили висше образование, за придобиване на педагогическа правоспособност. Причината да стартираме този модул е, че и в момента хора с висше образование биха се включили като учители в системата на образованието по физика и по математика. Това са най-често инженери или други, които са завършили образование с по-задълбочено изучаване на математика и на физика, а това са двете дисциплини, в които имаме най-голям проблем. От друга страна, младите хора, които учат във висшите училища, са единици, а стотици хиляди са тези, които ще се пенсионират – по физика са стотици, по математика са хиляди тези, които ще се пенсионират. От друга страна, във факултетите по математика и по физика виждаме, че са склонни 25 – 30-годишни хора да придобият педагогическа квалификация. Ние точно това ще финансираме. По-ниска е склонността, когато си на 18 години – човек знае, че светът предлага множество възможности, но когато обаче е на 25, 30, 35 години е по-склонен да се включи. Ние точно тази склонност ще използваме, за да увеличим броя на учителите. Другият модул е за създаването на съобразен корпус от най-добре подготвени, най-добре селектирани и най-добре обучени учители, които да работят в най-проблемните училища. Във всяко едно училище е трудно да се работи, всяко едно училище си има предизвикателствата, но в тези с концентрация на деца от уязвими групи е най-трудно да се работи, особено в така наречените обособени квартали, които често наричаме гета. Там учителите трябва да са най-силни, най-подготвени, най-подкрепени от всички останали институции, тъй като там имаме най-голям проблем и предизвикателството е най-голямо. Учителите срещу допълнително възнаграждение трябва да се съгласят да работят в тези училища. Третият модул е за придобиване на допълнителна квалификация от учители, които вече имат такава. Това е необходимо за малките училища, особено където не може да се направи пълна норма и трябва да се съвместят дисциплини, това е необходимо по отношение на оказването на подкрепата. Примерно в училище в едно малко отдалечено населено място невинаги може да се назначи ресурсен учител на пълен щат. Ресурсната подкрепа се осъществява от регионалния център, но тя не може да се осъществи ефективно през петте дни. Докато, ако има учител, обучен и по специална педагогика, той ще може постоянно да работи с детето, което има нужда. Бюджетът на програмата е милион и седемстотин. В момента стартират модулите. Цялата информация е налична на сайта на Министерството на образованието и науката, но и чрез регионалните управления изпращаме допълнително информация, за да не се пропусне. При необходимост сме готови да увеличим и средствата по Програмата. Това ни позволява решението на Министерския съвет, ако има достатъчно кандидати. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Благодаря за задълбочения отговор по този изключително важен въпрос, но репликата все пак е на народния представител Мацурев, който ще вземе отношение. Заповядайте за реплика, господин Мацурев. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз Ви благодаря за всичко това, което правите в сектор „Образование“ – на Вас и на правителството. Наистина това, което сте решили относно Програмата „Мотивирани учители“, ще допринесе за стимул на всички тези желаещи, които искат да започнат да работят тази професия. Още един път адмирации и Ви пожелавам успех. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мацурев. Господин Министър, заповядайте. Няма да вземете отношение. Уважаеми народни представители, това беше последният въпрос към министър Вълчев. Благодаря Ви, господин Министър, че съумяхте да се отзовете за участие в днешния парламентарен контрол, както и за отговорите, които дадохте. С това приключваме седмичната програма на Народното събрание за периода 8 – 10 май 2019 г. Следващото редовно заседание на парламента ще се състои на 15 май 2019 г. – от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,39 ч.) Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Слави Нецов Николай Александров
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми колеги, честит Ден на Европа! Европа на свободата, Европа на споделените демократични ценности, Европа на общото бъдеще, Европа, към която винаги са гледали и с която винаги са се равнявали строителите на съвременна България още от първите крачки на страната ни след Освобождението. Нека заедно съхраним идеята за Европа, въплъщаваща надеждата за мир и разбирателство, и да я запазим жизнена и действена. Да заявим своята решимост да продължим да работим за изграждането на Европа като общност на мир и свобода, демокрация и върховенство на закона, взаимно уважение и споделена отговорност, благоденствие, сигурност, толерантност и солидарност. Честит празник! (Ръкопляскания.) Декларация от името на парламентарната група на партия ГЕРБ – госпожо Грозданова, заповядайте. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ГЕРБ честит празник! Днес е 9 май – Денят на Европа, ден, на който европейските народи решиха да заместят конфронтацията със сътрудничество, а разрухата от военните конфликти – с просперитет. На 5 май тази година се навършиха 70 години от създаването на Съвета на Европа, първата по рода си паневропейска организация, обединяваща днес над 800 милиона европейци около общи ценности и принципи. Когато бащите основатели са положили подписите си под статута на Съвета на Европа в двореца „Сейнт Джеймс“ в Лондон, те са били убедени, че ужасите на Втората световна война не трябва да се повтарят. Вярвали са, че мир може да бъде постигнат само със справедливост и ефективно сътрудничество. Те начертаха духовни и морални ценности, върху които се изградиха европейските общества. Това наследство е истинският източник на индивидуалната и политическата свобода, както и стремеж за съхраняването на върховенството на закона и демокрацията, за което говорим всеки ден. Основната им цел бе постигане на икономически и социален прогрес в тясно сътрудничество между европейските народи. Днес отбелязваме, че това тяхно решение преобрази Стария континент из основи. На 9 май 1950 г. Робер Шуман – министър на външните работи на Франция, в своята станала историческа реч представя визията си за първата европейска общност. За кратко време от руините на войната държавите, присъединили се към Общността, постигнаха безпрецедентен период на мир и благоденствие за народите си. Парламентарната група на „Граждани за европейско развитие на България“ днес отдава не само почит на бащите основатели, но също така изразява своята благодарност за това, че те успяха да създадат Обединена Европа. България винаги е принадлежала към европейската цивилизация, но това ѝ място не следва да се приема за даденост, както добре знаем от историята ни. Нека да припомним писмото на Христо Ботев от кораба „Радецки“, завършващо с призива: „Да живее християнска Европа!“, участието на професор Иван Шишманов като пратеник на Царство България в Първия конгрес на паневропейското движение през 1926 г. във Виена. На Конгреса в Хага през 1948 г., на който се взема решение да се институционализира европейското сътрудничество, България не участва поради спускането на желязната завеса, но там в лично качество участват българи, бивши дипломати и политици. И така след години ние българите отново заехме своето място на пълноправни европейци, като равни сред равни: през 1992 г. в Съвета на Европа, през 2004 г. в НАТО, през 2007 г. в Европейския съюз. Така най-сетне сбъднахме мечтата на нашите възрожденци. Нещо повече, не само декларирахме, но предприехме категорични действия, за да могат и страните от Западните Балкани да поемат полагащите им се места в европейското семейство. Политическа партия ГЕРБ от своето създаване последователно изразява подкрепа за европейското единство. Това бе и основното послание както на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа през 2015 г., така и на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Убедено поддържаме тази политика и днес, като подчертаваме, че България получава в пъти повече от това сътрудничество, не само в парични постъпления, но и в подкрепа във всеки един аспект от функционирането на държавата. Ето защо сме загрижени за продължаващото кризисно състояние на Европейския проект, раздиран от вътрешни конфликти и противоречия, както и от външни заплахи и предизвикателства. България следва да поддържа визията за единна Европа, базирана върху християнското ни културно наследство и традиционните ни семейни ценности, като стълб на обществото. Ние не подкрепяме налагането на интересите на големите над малките, на старите над новите държави членки. Дошло е времето да се обединим около разбирането, че за Европа съществуват граници при вземането на общите решения. Неизменно общите решения трябва да са съобразени с необходимостта на страните членки да защитават приоритетно интересите на гражданите, които са призвани да представляват. Обединена Европа чрез мир и сътрудничество, чрез зачитане на границите между страните, спазване на международното право може да осигури благоденствие на всички граждани, но само когато прилага общи правила. Относно предстоящите реформи на Европейския съюз бихме искали националните държави да поемат по-голяма отговорност при вземането на решения, въвличайки в този процес гражданското общество в своите страни. Взетите по този начин решения винаги имат по-голяма подкрепа от избирателите, които ги приемат като свои. Денят на Европа е празник на нашето минало, настояще и бъдеще. Който каквото и да празнува днес – Деня на победата или Деня на Европа, и в двата случая празнуваме привилегията да живеем в мир. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова. Декларация от името на парламентарната група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – господин Марешки, заповядайте. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Честит Ден на победата, честит Ден на Европа! Ние от ВОЛЯ не делим тези два празника и сме против такова разделение. Русия е загубила над 50 милиона души и не може заради някаква криворазбрана съвременна политика да се омаловажават толкова човешки жертви и ролята на Съветския съюз във Втората световна война. Поклон пред паметта на тези хора! Срам за стария политически елит на Европа, че се опитва да раздели европейските държави точно в такъв момент. Нека в този ден, в който честваме и победата над фашизма, и Деня на Европа, да бъдем обединени, да бъдем единни, да дадем всичко от себе си за просперитета на България, благоденствието на българския народ и просперитета на Европа, и на всички наши партньори в Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки. Продължаваме, колеги. Съобщение: Вчера, на 8 май 2019 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ законопроект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, приети на първо гласуване на 8 май 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Процедура – заповядайте, госпожо Александрова. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения на току-що приет и обявен Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост да бъде намален на пет дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова за намаляване на срока между първо и второ четене на пет дни. Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Колеги, продължаваме с първа точка за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене? Заповядайте, господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен от народните представители Делян Добрев и Валентин Николов на 22 март 2019 г., приет на първо гласуване на 4 април 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 1 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 4, ал. 2, т. 4а думите „Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (OB, L 295/1 от 12 ноември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 994/2010“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (OB, L 280/1 от 28 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1938“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване създаването на нов § 1, предложен от Комисията. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 1, който по-нататък става § 2, има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов: „В т. 21, в изречение първо думата „разполагаемостта“ се заменя с „годишна прогнозна разполагаемост“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 1. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 8б думите „4 MW и над 4 MW“ се заменят с „1 MW и над 1 MW“; 2. В т. 15 накрая се добавя „и търга по чл. 163д“. 3. В т. 21 в изречение първо думата „разполагаемостта“ се заменя с „прогнозна месечна разполагаемост“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов, което Комисията не подкрепя. Гласували 102 народни представители: за 37, против 28, въздържали се 37. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване редакцията на § 1, който става § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 2 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „по чл. 33, ал. 1“ се заменят с „по чл. 33, ал. 1 и 2 и премии по чл. 33а“. 2. Създава се ал. 5: „(5) Комисията не регулира цената за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 и 2 и премии по чл. 33а на производител на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, на който не са определяни такива цени и премии, освен в случаите по чл. 163д, ал. 1 или 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 3 по Доклада на Комисията. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 3 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов – новият чл. 31а да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Гласували 88 народни представители: за 7, против 14, въздържали се 67. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 4, подкрепен от Комисията. Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 5, подкрепен от Комисията. Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 6, подкрепен от Комисията. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 6 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 35 се правят следните изменения: 1. В ал. 2, т. 3а думите „4 MW и над 4 MW“ се заменят с „1 MW и над 1 MW“. 2. Алинеи 6 и 7 се изменят така: „(6) Крайните клиенти по ал. 5, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електоразпределителните мрежи заплащат частта от цената или от компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 за разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за предоставяне на премии и за изкупуване по преференциални цени на електрическа енергия: 1. от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; 2. произведена от възобновяеми източници. (7) Крайните клиенти по ал. 5, операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи не заплащат разходите по ал. 6, т. 1 и/или 2 за количествата електрическа енергия, която е произведена в други държави – членки на Европейския съюз, и за която издадените от компетентните органи на тези държави сертификати за произход на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или гаранции за произход на електрическа енергия от възобновяеми източници са признати в Република България съгласно разпоредбите на чл. 163г, съответно на чл. 35 от Закона за енергията от възобновяеми източници.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 7 по Доклада на Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 8. Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Без изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който става § 9. Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и народния представител Александър Ненков. Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов параграф. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 36в се създават алинеи 12, 13 и 14: „(12) Дейността на фонда се подпомага от администрация, чиято структура и организация на работа се определят с правилника по чл. 36г, ал. 5, т. 1. (13) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на фонда се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. (14) Когато за длъжност в администрацията на фонда се изисква висше юридическо образование, придобитият трудов стаж по нея се признава за стаж по специалност „Право“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Едно уточнение, господин Николов. Има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков за създаване на нов параграф. То се подкрепя от Комисията. Следващото предложение също се подкрепя от Комисията. Преминаваме към създаването на нов параграф. Има ли изказвания, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с текст, съгласно Доклада на Комисията. Моля, гласувайте. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и народния представител Александър Ненков за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 36ж се правят следните изменения: 1. В ал. 3 т. 3 думите „която обезпечава изпълнението на задължението по ал. 1 чрез покритие на отговорността на търговеца или производителя“ се заменят с „по смисъла на т. 15, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 към Кодекса на застраховането“. 2. В ал. 4 в изречение второ думите „задълженото лице е посочено“ се заменят с „фондът е посочен“, а изречение трето се изменя така: „Застраховката се приема, ако не обезпечава друго задължение и ако застрахователят е поел безусловно задължение за целия срок на застрахователния договор да плати при настъпване на застрахователното събитие в 5-дневен срок от получаване на първо писмено поискване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 11 с текст, съгласно Доклада на Комисията. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 9 – предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12: „§ 12. В чл. 36е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „правят“ се заменя с „дължат“; б) точка 2 се отменя. 2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Лицата по ал. 1, с изключение на производителите по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, до 20-о число на текущия месец: 1. подават във фонда декларация за съответните приходи за предходния месец; 2. внасят във фонда съответната вноска по ал. 1 за предходния месец. (3) Производителите на електрическа енергия по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници ежегодно до 31 март: 1. подават във фонда декларация за приходите за предходната календарна година; 2. внасят във фонда съответните вноски по ал. 1 за предходната календарна година.“ 3. Създава се нова ал. 5: „(5) За целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 9 по вносител, който става § 12. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 13. Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 11 – предложение на народния представител Валентин Николов и народния представител Александър Ненков: „Текстът на § 11 да се отрази систематично в глава единадесета като чл. 163д.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай и народния представител Бюрхан Абазов: „Нов чл. 50а отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 25. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Моля, гласувайте. Гласували 83 народни представители: за 7, против 20, въздържали се 56. Предложението не се приема. Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 11 по вносител. Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и народния представител Александър Ненков за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 14, 15, 16 и 17: „§ 14. В чл. 72а, ал. 2 думите „Регламент (ЕС) № 994/2010“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2017/1938“. § 15. В чл. 75 се създава ал. 3: „(3) Фондът провежда контрол за верността и пълнотата на подадената информация, въз основа на която се начисляват и събират средствата на фонда.“ § 16. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) В изпълнение на контролните си правомощия фондът: 1. извършва проверки чрез упълномощени от него лица; 2. уведомява органите на специализирания контрол, с оглед предприемането на мерки от кръга на тяхната компетентност.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „съответно комисията“ се заменят с „комисията, съответно фондът“. § 17. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „енергетиката“ се поставя запетая и се добавя „на председателя на управителния съвет на фонда“. 2. В ал. 3, т. 1 думите „съответно на комисията“ се заменят с „на комисията, съответно на фонда“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 14, 15, 16 и 17 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 83, ал. 1, т. 6 думите „условията и реда за тяхното обслужване“ и „реда и начина на обслужване на средствата за търговско измерване“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 18 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който става § 19 и се подкрепя от Комисията. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, подкрепен от Комисията, който става § 20. Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 14 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов: „В чл. 104 се изменя и допълва както следва: 1. Нова ал. 2: „(2) Цените за достъп и/или пренос за количеството електрическа енергия за покриване на технологичните разходи по преноса се дължат от операторите на електроразпределителните мрежи и крайните клиенти, присъединени към електроенергийната система, освен в случаите по чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 2.“ 2. Създава се нова ал. 3 със следния текст: „(3) Операторът на електропреносната мрежа предявява пред Фонда искане за компенсиране в пълен размер на технологичните разходи по преноса, произтичащи от наложени му задължения към обществото.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Гласували 74 народни представители: за 5, против 27, въздържали се 42. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, който се подкрепя от Комисията и който става § 21. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 15 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов: „В чл. 120 ал. 5 и 9 се изменят така: „(5) Клиент с обект с предоставена мощност 100 kW и над 100 kW може писмено да поиска от оператора на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа подмяна на измервателен уред с интелигентна измервателна система. Подмяната се извършва, когато това е технически възможно и икономически обосновано, след заплащане от клиента на всички разходи по подмяната, стойността на измервателния уред, комуникационната свързаност и платформата за предоставяне на данни на клиент. Операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа е длъжен в срок до 30 дни от постъпване на искането да уведоми клиента за възможностите за подмяна, като посочи срока и разходите.“ (9) В случаите на монтирана интелигентна измервателна система клиентът може писмено да поиска достъп до данните за потреблението му за период, който съвпада с предходната календарна седмица. Операторът на електропреносната или на съответната електроразпределителна мрежа е длъжен в срок до 30 дни от постъпване на искането безвъзмездно да предостави такъв достъп на клиента.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 22: „§ 22. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Клиент или производител на електрическа енергия с обект с предоставена, съответно инсталирана мощност над 50 kW може да поиска от оператора на електропреносната или електроразпределителната мрежа подмяна на средството за търговско измерване с такова с дистанционен отчет на данните от измерването по периоди на сетълмент съгласно правилата по чл. 91, ал. 2. Подмяната се извършва в срок до 30 дни от постъпване на искането и след заплащане на стойността на средството за търговско измерване и разходите по подмяната. 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 4“ се заменят с „по ал. 4 и 5“. 3. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8. 4. Създава се ал. 9: „(9) В случаите на монтирано средство за търговско измерване с дистанционен отчет на данните от измерването по периоди на сетълмент съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 клиентът или производителят на електрическа енергия може да заяви постоянен дистанционен достъп до данни от измерването за интервал не по-дълъг от 15 минути в съответния период за сетълмент. Операторът на електропреносната съответно на електроразпределителната мрежа, е длъжен в срок до 30 дни от постъпване на искането безвъзмездно да предостави такъв достъп на клиента или производителя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Изказване, господин Николов, може би искате да обясните „сетълмент“. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така – искам да обясня по принцип идеята и какво постигнахме в Комисията, поради факта че, знаете, получи се дискусия особено с господин Аталай – съжалявам, че го няма. Идеята на вносителите, тоест моя милост и господин Добрев, беше да дадем възможност на потребители, които имат малко по-голямо потребление на електрическа енергия, да могат онлайн да следят своето потребление, да коригират своите графици за потребление така, че, първо, реалните данни, които те ползват, да могат да бъдат коригирани с цел енергийна ефективност, с цел подобряване на производството, ако са производители, и фактически да могат да следят постоянно своето потребление в денонощието. Знаете, възникна спор – по принцип това е абсолютно инициатива на потребителя и той заплаща съответните разходи във връзка с измервателния уред, който трябва да бъде монтиран. В началото наистина беше на по-ниско ползване като мощност на производителите, но постигнахме споразумение на 50 kW, които господин Аталай предложи, така че да съвпада с наредбата, която разделя съответните потребления под 50 и над 50 kW. Това беше подкрепено от Комисията и аз мисля, че е правилно, разбира се, и начинът на техническото оформяне във връзка с това какви данни да бъдат давани онлайн и по какъв начин потребителят да ги гледа онлайн. Понеже към настоящия момент в наредбата „сетълмент“ е един час, ние търсим вариант в този промеждутък на един час – формирахме 15 минути, за да има възможност измервателният уред, на база подаване на данни да няма затруднения и да може да подава данни за потреблението на тези 15 минути, което, мисля, че е оптимален срок за задаване на техническото средство, което ще измерва съответното потребление – да може да ги продава онлайн. Дадохме възможност и на електроразпределителните дружества да бъдат подготвени – знаете, че те са задължени по Закона за обществените поръчки да могат да закупят съответните уреди за замерване, така че да имат възможност и при евентуално обжалване в срок от 3 месеца да си ги набавят, тоест даваме този гратисен период да имат възможност да си набавят тези уреди и да могат да ги предоставят на всеки пожелал. Разбира се, това обикновено е потребител, който иска да следи своето потребление и да вложи пари в своята енергийна ефективност. Но освен това той е и контролен уред на потребителя, защото обикновено се подават едни задължителни графици, които не е сигурно, че съвпадат абсолютно с потреблението на съответния потребител. Има едно закъснение на подаването на данните към търговците на електрическа енергия, а те съответно към фактурите на потребителя, така че той да може да заплати електрическата енергия. С това ние общо взето преодоляваме тези препятствия, даваме възможност за инвестиции и съответно изпълняваме малко предсрочно Директива, която се подготвя в Европейския съюз, така че да задължи тези смарт устройства да бъдат задължителни за всеки един вид потребител, а не само за конкретни мощности. Мисля, че вървим в правилна посока и сме постигнали един компромис в Комисията, така че към настоящия момент да изпълним съответната философия на този член. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Значи „сетълментът“ остава като термин, вече е обяснен. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Гласували 63 народни представители: за 23, против 18, въздържали се 22. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текст на § 15 по вносител, който става § 22. Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 16 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 23. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, подкрепен от Комисията, който става § 23. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 17 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 24. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17, който става § 24. Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и народния представител Александър Ненков за създаването на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Тук, господин Председател, се е получил един технически проблем. Текст, който е гласуван на второ четене в Комисията, не е включен технически вътре в Доклада, затова моля да бъде включен като ал. 5 в чл. 163д. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчетете го, моля. Това е допълнение. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В чл. 163д се създава ал. 5: „(5) В случаите по ал. 2 предоставянето на помощта не трябва да доведе до превишаване на бюджета по ал. 1, т. 2.“ Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. В глава единадесета се създава раздел III с чл. 163д: „Раздел III Търг Чл. 163д. (1) Комисията провежда търг за предоставяне на преференциална цена и/или премия за електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, произведена от съществуващ или нов обект, при следните условия: 1. съществуваща мощност за производство на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия е изведена от експлоатация; 2. предоставянето на помощта няма да доведе до превишаване на одобрения от Европейската комисия размер на бюджета на схемата за подпомагане с преференциална цена и/или премия за производството на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; 3. до провеждането на търга не е определяна преференциална цена и/или премия за енергията. (2) Търг не се провежда в следните случаи: 1. при изграждане на заместваща мощност или извършване на реконструкция и модернизация, които изискват въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона на устройство на територията, в обект, за който на производителя е определена преференциална цена и/или премия; 2. когато министърът на енергетиката докаже пред Европейската комисия, че само един или ограничен брой проекти или територии биха могли да бъдат допустими. (3) Условията и редът за провеждане на търг, както и критериите за определяне на преференциалната цена и/или премия, се определят с наредба, приета от комисията при спазване на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (4) Условията и редът за доказване пред Европейската комисия на обстоятелствата по ал. 5, т. 2 се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката.“ И тук добавяме ал. 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прочетете още веднъж допълнението. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „(5) В случаите по ал. 2 предоставянето на помощта не трябва да доведе до превишаване на бюджета по ал. 1, т. 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Имате думата за изказване, уважаеми господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Искам с това изказване да разясня какво се случва тук. Принципно за висококомбинираното ефективно производство има насърчаване чрез европейски директиви. Трябва да бъдат възвърнати средствата за влагането в него. Трябва да бъдат насърчавани инвестициите, за да може те да влязат към потребителите чрез топлинна и чрез електрическа енергия. Електрическата енергия е високоефективен способ за добиването, и, второ, начин за компенсиране на това, че се доставя топлинна енергия към земеделски инсталации или потребители, които ползват централизирано парно. Именно поради тази причина те са насърчени и се плащат добавки, които са одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Принципно от правилата и от насоките, които Европейската комисия ни дава, разделя периодите на два: до 1 януари 2017 г., така наречените „съществуващи“, и от 1 януари 2017 г. нататък, които ги смятат като новоизградени. Съществуващите високоефективни комбинирани производства могат да работят като досегашния модел, при тяхното производство се дават добавки, както ние сме го направили в нашето законодателство – чрез Фонда за енергийна сигурност след одобрението на Комисията за енергийно и водно регулиране. От 1 януари 2017 г. Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да провежда търгове за такива нови мощности. Именно тук с § 25 ние уреждаме начина, по който това да се случва. То се случва по два начина, като правим съответните изключения. Единственият регламентиран начин, по който Комисията дава възможност, това са търговете. Тези търгове се извършват чрез наредба – ще видите по-нататък как Комисията за енергийно и водно регулиране дава начините, условията и реда, по които да се извършват тези търгове, съответно оценката и предоставянето на инвеститорите възможност да направят тези високоефективни комбинирани производства. Изключенията са за съществуващите мощности досега. Даваме възможност те да бъдат одобрени – дали ще променят примерно лопатките на турбината, за да дадат по-голяма енергийна ефективност на съответното комбинирано производство и така нататък, подмяна на съответните елементи, с които да допринесат за по-доброто и по-ефективното им използване – тоест подменянето на една мощност с друга да не става чрез търгове. И, второ, ние сме преписали почти буквално текста на Европейската комисия за насоките, а именно начина, по който не се извършва такъв търг – това е по териториален принцип. Ние имаме предвид следното: когато имаме централизирано топлоснабдяване, то да се обоснове пред Европейската комисия и именно това централизирано топлоснабдяване да изгради нови мощности при необходимост за допълнително топлинно снабдяване на жителите на определен град, тоест на териториален принцип, и те да извършат това без търг, на този принцип. Всеки такъв проект трябва да мине през одобрение на Европейската комисия, а документацията за това се извършва чрез министъра на енергетиката като управляващ тази нотификация и одобрение на Европейската комисия във връзка с тази държавна помощ, която се предоставя. Поради тази причина чрез нова наредба министърът ще уреди начина и реда, по които да се дават такива проекти при него, а той да ги внесе в Европейската комисия първо за нотификация, после за одобрение. Тук обаче, поради факта че ние в крайна сметка не искаме да натежим чрез задължение към обществото, което се събира на всяка една единица електрическа енергия, потребена от хората и от домакинствата, да не ги натоварим повече, затова слагаме тази изпусната, за съжаление, ал. 5, за да кажем, че това е в рамките на бюджета, който е нотифициран към момента, и очакването на подобрението от Европейската комисия, така че в един момент да не се получи бум на такива инвестиции и те да натежат на сметките на обикновените потребители. Точно тук слагаме ограничението, че това е в рамките, тоест, ако излезе една мощност или примерно очакваме 2021 г., 2022 г., 2023 г. да излизат мощности от вятърни и други централи, които се подпомагат чрез държавна помощ от Фонда за енергийна сигурност, на тяхно място да има възможност да се правят такива нови инсталации за високоефективно комбинирано производство. Благодаря, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Реплики има ли? Не виждам. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Ще преминем към гласуване. Колеги, първо ще подложа на гласуване направеното предложение за допълнение на новосъздадения чл. 163д – ал. 5, текстът на която беше представен от господин Николов. Моля, режим на гласуване. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 25 с текст, съгласно Доклада на Комисията, и приетото вече допълнение като ал. 5. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков за създаване на нови параграфи, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създадат нови параграфи 26, 27, 28, 29 и 30: „§ 26. В чл. 208, ал. 1 след думата „комисията“ се поставя запетая и се добавя „председателя на управителния съвет на фонда“. § 27. В чл. 209, ал. 1 след думата „комисията“ се поставя запетая и се добавя „председателя на управителния съвет на фонда“. § 28. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1“ се заменят с „чл. 77, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1.“ 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Наказателните постановления по чл. 208 и 209 се издават от председателя на управителния съвет на фонда или от оправомощено от него длъжностно лице, когато нарушението е установено от съответните контролни органи по чл. 78, ал. 1.“ 3. Досегашните ал. 4, 5 и 6 стават съответно ал. 5, 6 и 7. § 29. В § 1 от Допълнителните разпоредби в т. 70 накрая се добавя „с обща инсталирана мощност не по-малко от 1 MW“. § 30. В § 68 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 38 от 2018 г., изм., бр. 83 и 91 от 2018 г.) в ал. 6 думите „като се прилагат ал. 3 и 4“ се заменят с „до размера на нетното специфично производство за инсталираната мощност преди реконструкцията и модернизацията, като се прилагат ал. 3 и 5“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 26, 27, 28, 29 и 30 с текст, съгласно Доклада на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепено от Комисията. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържал се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 31. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 18, който става § 31. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 19 има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 32: „§ 32. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в срок до 30 юни 2019 г. (2) Комисията за енергийно и водно регулиране приема наредбата по чл. 163д, ал. 3 в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложената редакция от Комисията за текста на § 19, който става § 32. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 33. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20, подкрепен от Комисията, който става § 33. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 21 има предложение от народните представители Валентин Николов и Александър Ненков, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 34: „§ 34. (1) В срок до 31 август 2019 г. производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 1 MW до 4 МW на енергийни обекти сключват с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Договорите влизат в сила не по-късно от 1 октомври 2019 г. (2) Премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране в срок до 30 юни като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта, и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник. (3) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ уведомява своевременно обществения доставчик за датата, от която влиза в сила договорът за компенсиране с премия, сключен със съответния производител. (4) Премията се предоставя до изтичане на срока по съответния договор за дългосрочно изкупуване или договор по § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, сключен до влизането в сила на този закон. (5) При реконструкция и модернизация на енергиен обект, които изискват въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията, предоставянето на премия се запазва до размера на нетното специфично производство за инсталираната мощност преди реконструкцията и модернизацията, като се прилагат ал. 2 и 4. (6) За произведената електрическа енергия производителите по ал. 1 заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. (7) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ след изплащане на премия прехвърля на лицата по чл. 36ж, ал. 1, т. 1 гаранции за произход за съответния месец пропорционално на размера на дължимите от тези лица за същия месец средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17. (8) От датата на влизането в сила на договора по ал. 1 договорът за изкупуване на съответния производител по ал. 1, сключен до влизането в сила на този закон, се смята за прекратен и общественият доставчик, съответно крайните снабдители не изкупуват по преференциална цена произведената от този производител електрическа енергия. (9) От 1 юли 2019 г. до влизането в сила на договора по ал. 1 общественият доставчик изкупува електрическа енергия по преференциални цени от производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа. (10) От 1 юли 2019 г. до влизането в сила на договора по ал. 1 крайният снабдител изкупува електрическа енергия по преференциални цени от производители по ал. 1, присъединени към електроразпределителната мрежа. Общественият доставчик уведомява своевременно крайния снабдител за датата, от която влиза в сила договорът за компенсиране с премия, сключен със съответния производител, съгласно полученото уведомление от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. (11) Крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия по ал. 10 по цената, по която са я изкупили. (12) Общественият доставчик продава на борсов пазар изкупената от него електрическа енергия по ал. 9 и 10. (13) За изкупеното количество електрическа енергия от всеки производител общественият доставчик получава компенсация от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в размер на стойността на премията за този производител.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Имате думата. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук искам да кажа философията на едно от нещата, които са ключови в този Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, а именно излизането на тези възобновяеми източници, които са между един и четири мегавата. Спомняте си, миналата година ние предприехме мярка с всички възобновяеми източници, които са над четири мегавата – не само възобновяеми, разбира се, и високоефективни комбинирани производства, които са над четири мегавата, тоест имат дългосрочни договори, – миналата година им дадохме възможност да сключат договорите за определен период и да излязат фактически на свободния пазар от 1 януари тази година. Видяхме, че това се случи безпрепятствено, всичко мина нормално. Всички, които имаха кредити от кредитни институции, бяха договорени, бяха сключени договорите с Фонда за енергийна сигурност. Комисията за енергийно и водно регулиране даде прогнозната пазарна цена, върху която се дават тези договори за премии. Реално погледнато, всички производители се опитваха да търсят пазарна цена, която е над нея. По този начин ние гарантирахме да може да няма такива спекулации на Борсата за електрическа енергия, защото в Германия към момента, която има модел само за компенсиране, имаме доста често и отрицателни цени. Това създава възможност за манипулиране борсовия сегмент с ден напред и в рамките на деня именно поради факта, че не са заинтересовани производителите да търсят оптимална и пазарна цена. Мисля, че нашият вариант, който въведохме миналата година и който продължаваме сега, е най-добрият и търси най-пазарната цена, която се формира между кривата на търсене и предлагане. Сега ние въвеждаме между един и четири мегавата всички дългосрочни договори да минат в договори за премии. Намаляваме срока – вече не е както миналата година от порядъка на шест месеца да се случи, а от порядъка на три месеца, защото имаме опит. Те знаят, че ще излязат на пазара. Това беше многократно съобщено от медиите. Именно поради тази причина ние сме дали срок от три месеца, тоест до края на октомври месец те трябва да сключат договорите и да минат на свободния пазар. Обикновено тези възобновяеми източници стигат до нетното специфично число някъде към края на септември – октомври месец. Така че те така или иначе излизат на свободния пазар, за да могат вече не с компенсирани от дългосрочните договори, а продават електрическата енергия, която са произвели, именно като свободно произвеждащи електрическа енергия. Мисля, че сме намерили оптималния вариант. Ние даваме възможност за продължаване на либерализацията на пазара и поради тази причина това е едно продължение. Тук искам да вметна, че за съжаление, досега сме го правили заедно с опозицията, съвсем прагматично, не на политическа основа. Те са участвали доста интензивно във формирането и либерализирането на пазара и са подкрепяли тези идеи. За съжаление, към този момент те не участваха в това. Сигурен съм, че съжаляват, и в един момент се надявам да се включат в по-нататъшното укрепване на енергетиката и търсене на европейските принципи на либерализация и на компенсиране съответно на технологии, които мислим, че в бъдеще време ще определят предлагането на електрическа енергия на нашия пазар. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 21 по вносител, който става § 34. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 35. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 22, който става § 35. Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представите Валентин Николов и народния представител Александър Ненков за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 36: „§ 36. Търговците и производителите на електрическа енергия, които до влизането в сила на този закон са предоставили обезпечение под формата на застраховка, са длъжни в 30-дневен срок от влизането в сила на Закона да я приведат в съответствие с чл. 36ж, ал. 4. След изтичането на срока се счита, че търговецът или производителят нямат валидно обезпечение към фонд „Сигурност на електроенергийната система“, като в този случай се прилага чл. 36ж, ал. 11.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 36 с текст, съгласно Доклада на Комисията. Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 23 има предложение на нородния представител Валентин Николов и народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 37: „§ 37. В Закона за енергията от възобновяеми източници от (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6, т. 1 думите „4 MW“ се заменят с „1 MW“; 2. В чл. 18, ал. 1, т. 6 думите „4 MW“ се заменят с „1 MW“; 3. В чл. 31: а) в ал. 1 думите „4 MW“ се заменят с „1 MW“; б) в ал. 14 след думата „енергия“ се добавя „преди реконструкцията и модернизацията“. 4. В чл. 53: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Информацията по чл. 52, ал. 3 се предоставя на тримесечни периоди до 25-о число на следващия месец, и на годишни периоди – до 31 януари на следващата календарна година. Производителите по чл. 30, ал. 2 предоставят информацията по чл. 52, ал. 3, т. 1 в срок до 31 януари на следващата календарна година.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 23 по вносител, който става § 37. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде § 38: „§ 38. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 147, ал. 1, т. 14 думите „30 kW“ се заменят с „1 МW“, а думата „собствените“ се заменя с „прилежащите“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване предложението за създаване на нов § 38 с текст, съгласно Доклада на Комисията. Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 24 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов: „§ 23а. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7, ал. 1, т. 2 след думата „разработва“ се добавя „и актуализира“; 2. Създава се нова т.11а със следния текст: „11а. По предложение на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие утвърждава методика за осигуряване на необходимото финансиране на схемата за задължителни енергийни спестявания по чл. 14;“ 3. В чл. 11, ал. 6 се създава нова т. 5а: „5а. разработва методика за осигуряване на необходимото финансиране на схемата за задължителни енергийни спестявания по чл. 14;“ 4. В чл. 14, ал. 4 се изменя и допълва, както следва: „(4) Разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки, включително удостоверенията за енергийните спестявания, издадени на незадължени лица се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания, съобразно методиката по чл. 7, ал. 2, т. 11а, между следните задължени лица:“ 5. В чл. 14, ал. 7 след думата „прилагат“ се добавя „без да са изчерпателно посочени“ и след думата „следните“ се добавя „възможни“. 6. В чл. 15, ал. 2 след думата „мерки“ се добавя „включително удостоверенията за енергийните спестявания, издадени на незадължени лица.“ Комисията не подкрепя предложението. Извинете, господин Председател – моя грешка, това е фактически предложение за нов § 23а, не е § 24. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, правилно. Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Има ли изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Гласували 77 народни представители: за 13, против 20, въздържали се 44. Предложението не се приема. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 24 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 39: „§ 39. (1) Министърът на енергетиката нотифицира до 1 юни 2019 г. схемите за държавна помощ в областта на енергетиката за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. (2) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на енергетиката издава наредбата по чл. 163д, ал. 4.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 24 по вносител, който става § 39. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 40: „§ 40. В срок до 30 юни 2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране провежда процедури за утвърждаване и определяне на цени и премии за ценовия или регулаторния период от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г., въз основа на § 2, 3, 4, 5, 6, § 7 относно т. 1, § 19, 21, 23, 24 и § 37 относно т. 1 – 3.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 25 по вносител, който става § 40. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 26 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 41: „§ 41. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграфи 2, 6, § 7 относно т. 1, § 13, 19, 20, 21, 23, 24 и § 37 относно т. 1 – 3, които влизат в сила от 1 юли 2019 г.; 2. параграф 15 – тук има редакционна поправка, който влиза в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще го гласуваме като редакционна поправка от Ваше име, господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така, записано е „параграф 15“, а аз предлагам редакционната поправка да бъде „параграф 22“: „2. параграф 22, който влиза в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания, колеги? Няма. Ще гласуваме, първо, предложената редакционна поправка от господин Николов, която беше представена пред Вас. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложената редакционна поправка е приета. Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 26 по вносител, който става § 41. Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Благодаря и на Вас, уважаеми господин Николов, за представянето на Доклада на Комисията. Искахте думата за процедура, уважаеми господин Иванов. Имате думата. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам процедура на основание чл. 83, ал. 1 от нашия правилник – срокът за предложения между първо и второ четене на приетия на 8 май 2019 г. Закон за пощенските услуги да бъде удължен с три седмици или да стане максималният. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Гласуваме предложението за удължаване на срока между двете четения на приетия във вчерашния ден Законопроект за пощенските услуги. Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а тя е: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР), ОТ ДРУГА СТРАНА. Ще се запознаем с Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Моля преди това за процедура за допуск в залата на Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Руслана Стоянова – началник-отдел в дирекция „Външноикономическа политика“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Гласуваме предложението за допуск в залата на господин Борисов и госпожа Стоянова. Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите в залата. Слушаме Ви, госпожо Савеклиева. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! На Вашето внимание представям: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и туризъм по Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – Лилия Иванова, заместник-министър, и Михаела Мавродинова – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“; от Министерството на външните работи – Маргарита Ганева, директор на Дирекция „Външноикономически отношения“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Лилия Иванова. Извършването на Икономически преглед на страната ни като едно от действията, заложени в Пътната карта на Република България по присъединяването към ОИСР, е една от задължителните стъпки по пътя на членството на България в ОИСР. Чрез Икономическия преглед на страната ни се цели установяване състоянието на икономиката, финансовата система, секторните политики във връзка със спазването на принципите, споделяни от страните – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Прегледът продължава от 9 до 12 месеца и включва следните фази: диагностична фаза за събиране на информация; фаза на препоръките – съставя се проект на доклад и препоръките в него се обсъждат с правителството; дискусия в Комитета – окончателният вариант на доклада се представя на всички държави – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и се обсъжда в Комитета за преглед на икономиката и развитието. В рамките на Споразумението, в допълнение към Икономическия преглед, екипът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще изготвя в двегодишен период шестмесечни прогнози. Извършването на прегледа е на стойност 750 хил. евро и ще се финансира чрез средства, осигурени по бюджета на Министерството на икономиката, като сумата се отпуска за периода от 1 март 2019 г. до 1 март 2021 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие управлява средствата по вноската в съответствие със своите финансови регламенти, правила, процедури и политики. Резултатите от работата, под каквато и да е форма, са собственост единствено на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Възникналите спорове се уреждат в Постоянния арбитражен съд в Париж. Разменените писма между министъра на икономиката Емил Караниколов и Алваро Перейра, директор на отдел „Икономика“, секция „Проучвания на страните“ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, образуват обвързващо споразумение между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева. Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по правни въпроси. Госпожо Александрова, заповядайте. Имате думата, уважаема госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, № 902 02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. На свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. На заседанието присъстваха госпожа Руслана Стоянова – началник-отдел в дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката, и госпожа Михаела Мавродинова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Руслана Стоянова, която посочи, че с него се предлага да се ратифицира Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, сключено чрез размяна на писма, подписани на 31 януари 2019 г. в София и на 26 март 2019 г. в Париж. С решение на Министерския съвет от 23 януари 2019 г. е одобрен проектът на Споразумение и е упълномощен министърът на икономиката да проведе преговорите за извършване на икономическия преглед на страната ни и да сключи споразумението чрез размяна на писма при условия на последваща ратификация. Госпожа Стоянова отбеляза, че задължителна стъпка за членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е извършването на икономически преглед на страната ни, с който да се установи състоянието на икономиката, финансовата система, политиката в различните сфери, в рамките на които държавите кандидатки следва да докажат, че се придържат към принципите, споделяни от страните – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Икономическият преглед следва да обхване периода от 1 март 2019 г. до 1 март 2021 г. и да бъде осъществен в рамките на 9 – 12 месеца, като се очертаят макроикономическите предизвикателства и се изследват няколко структурни области и политики, които имат потенциал да подобрят ефективността на икономиката в дългосрочен план. Госпожа Стоянова акцентира върху необходимостта от ратифициране на Споразумението от Народното събрание на Република България предвид съдържащите се в него клаузи относно финансови задължения за страната, както и относно уреждането на евентуални спорове между България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Постоянния арбитражен съд в Париж и допълни, че финансовите задължения за България са в размер на 750 000 евро, които ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. В обсъждането на Законопроекта взе участие народният представител Десислава Атанасова, която посочи, че България е получила предложение за икономически преглед още през 2014 г., информира народните представители за етапите в предстоящия преглед и заяви, че ще подкрепи така предложения Законопроект. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова. Господин Заместник-министър, имате възможност от името на вносител да представите разглеждания законопроект. Имате думата, господин Борисов, заповядайте. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С Решение № 205 от 12 април 2019 г. Министерският съвет одобри и предложи настоящия Законопроект, който касае Споразумение за извършване на икономически преглед на страната ни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което е необходимо да се ратифицира със закон. Споразумението е сключено чрез размяна на писма, подписани на 31 януари в София и на 26 март в Париж, като иницииращото писмо е изпратено от България и е подписано от министъра на икономиката. Извършването на икономическия преглед на страната е една от задължителните стъпки на България по пътя за членството ѝ в Организацията. През последните години страната ни активизира и предприе редица действия за ускоряване и получаване на покана за започване на преговори за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. С Решение № 789 от 20 декември на Министерския съвет е създадена и организирана дейността на постоянно действащ международен координационен механизъм за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и е одобрена пътна карта за действията на страната по присъединяването към Организацията. В рамките на прегледа се очертават макроикономическите предизвикателства, пред които е изправена страната, и се изследват основни структурни области, избрани чрез консултации с компетентните органи на страната. Фокусът е върху политики, които имат потенциал да подобрят ефективността на икономиката в дългосрочен план. Тези политики касаят пазарите на труда, конкуренцията, иновациите, човешкия капитал, финансовите пазари, устойчивото развитие, социално осигуряване, данъчно облагане, здравеопазване, публични разходи. Характерна цел на икономическия преглед е да се изяснят връзките между структурните политики в различните области и макроикономическите резултати. Към момента сме в постоянна връзка с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и работим по различни теми. Някои от тях реферират и във връзка с присъединяването на България към еврозоната. Стойността на прегледа ще бъде 750 хил. евро и ще се финансира чрез бюджета на Министерството на икономиката. Споразумението се предвижда да влезе в сила след като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие бъде уведомена от Република България за изпълнението на необходимите ѝ вътрешноправни процедури по влизането в сила на Споразумението. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов. Уважаеми народни представители, това беше представяне на Законопроекта от името на вносител. Откривам разискванията. Има ли изказвания по обсъждания Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна? Господин Иванов, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Взимам това кратко изказване да отбележа още веднъж присъединяването на България към Съвета за икономическо сътрудничество. Така или иначе, богатите, развитите държави са членове на този елитен съюз и при самото ни присъединяване и подписването на Парижкото споразумение и ратифицирането в българския парламент впоследствие България се присъедини към този съюз. Важен е наистина и в подписаното споразумение този етап, от който наистина ще бъде направен преглед на икономиката на България, вътрешни взаимовръзки, както вносителят от Министерски съвет, заместник-министърът отбеляза, този преглед е важен, така или иначе, има заделени средства в Министерството на икономиката за осъществяването на това и за мен наистина и за инвеститорите, и за самата държава е много важно този преглед да се случи в следващите месеци и прогнозите, които ще издават специалистите от Съвета. Шестмесечният период, на който тази ревизия ще се прави, ще дава насоките както за инвеститорите, така за държавата и за макроикономическите показатели какво може да очакваме от развитието на нашата икономика. Знаете, че ние сме на прага на присъединяването на еврото или влизането в чакалнята на Еврозоната, където аз виждам потенциала наистина за развитието на българската икономика и преобразяването ѝ в една икономика с висока добавена стойност, в която именно ние като политици, а и държавата като правителство търси увеличаването на доходите на своите граждани. Важен е прегледът. Наистина помощта и участието ни в Съвета са от ключово значение не само за икономиката, а както отбелязах, и за всички български граждани. Затова днес подкрепям на първо четене, а предполагам колегите, ако няма други предложения, ще бъде приет на първо четене и гласуване настоящият законопроект и ратифицирането на Споразумението. Благодаря Ви за отделеното време и внимание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Не виждам реплики. Други изказвания по обсъждания законопроект? Ако няма други изказвания, закривам разискванията. Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 80 народни представители: за 79, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Процедура – госпожо Савеклиева, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, № 902-02-10, внесен от Министерския съвет на 15 април 2019 г., да бъде приет и на второ гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева – по време на разискванията не постъпиха заявки за промени или обсъждания на предложените и приети на първо четене текстове. Налице са основанията да подложим на гласуване Вашето предложение за второ гласуване в същото днешно заседание. Моля, режим на гласуване. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Савеклиева, с Доклада за второ гласуване. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Доклад за второ гласуване: „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна Член единствен. Ратифицира Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна, сключено чрез размяна на писма, подписани на 31 януари 2019 г. в София и на 26 март 2019 г. в Париж. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Не виждам заявки. Закривам разискванията, преминаваме към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за извършване на Икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна. Моля, режим на гласуване. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. С това предложеният законопроект е приет и на второ четене в днешното заседание. С оглед напредналото време ще Ви запозная с едно съобщение: Уважаеми колеги, в почивката в Клуба на народния представител ще бъде представен новият сборник „Европейските ценности – новата констелация“ на професор Георги Фотев. В него са поместени вижданията на повече от 20 изтъкнати университетски учени и анализатори по актуалната тема за основополагащите европейски ценности. Всички народни представители са поканени да присъстват на представянето. Заседанието ще продължи със следващата точка от днешната ни програма в 12,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме работата си с разглеждане на: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ. Законопроектът е внесен в Деловодството на Народното събрание под № 902-01-18 на 8 април 2019 г. от Министерския съвет. По него е постъпил Доклад от Комисията по икономическа политика и туризъм. Има ли член на Комисията, който да ни запознае с Доклада – би трябвало госпожа Савеклиева, тя е подписала Доклада? Заповядайте, господин Кърчев – вижда се, че с нетърпение очакваме Вашия доклад. ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Със Законопроекта, представен от Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, ще се осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на Регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО. Регламентът цели преодоляване на търговски практики, които необосновано дискриминират на географски принцип клиентите и потребителите в рамките на европейския пазар. Така ще се гарантира, че всички клиенти от Европейския съюз ще имат същия достъп до оферти, цени и условия на продажби както гражданите и местните лица на държавата членка, в която е установен търговецът. Предвижда се създаване на раздел „Защита от дискриминация“, където са разписани основните текстове, свързани с обща забрана за дискриминация на получателите на услуги по причини, свързани с тяхното гражданство, местопребиваване или място на установяване и забрана за блокиране на географски принцип в нарушение на Регламент (ЕС) 2018/302. Европейският потребителски център към Комисията за защита на потребителите и Единното звено за контакт са определени за органи, които ще оказват практическо съдействие и помощ на получателите на стоки и услуги във връзка с общата информация, необходима за прилагането на Регламент (ЕС) 2018/302. Законопроектът урежда и последиците от неизпълнението на задълженията по Регламента, като се предвижда всички засегнати лица, които са обект на дискриминация, да имат право на съдебна защита по общия ред, предвиден в Гражданския процесуален кодекс, а в случаите, когато получателят на услуги е потребител по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламент (ЕС) 2018/302, търговците да подлежат на контрол по реда на Закона за защита на потребителите. Със Заключителните разпоредби се правят изменения в Закона за защита на потребителите, които предвиждат Комисията за защита на потребителите да осъществява контрол за спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/302 в случаите, когато клиентът е потребител по смисъла на чл. 2, т. 12 от Регламента. Определен е размерът на глобите и имуществените санкции при неизпълнение на задълженията от страна на търговците, включително при извършването на повторно нарушение. Предложените със Законопроекта изменения и допълнения няма да доведат до допълнителни разходи за държавния бюджет. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кърчев. Заповядайте за процедура. ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: И сега моля за процедура по допуск в пленарната зала на Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Десислава Георгиева – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Гласуваме предложение за допуск в залата на господин Борисов и госпожа Георгиева. Гласували 74 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите в залата. Изслушахме Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм. Няма постъпили доклади от други комисии. Ще има ли представяне на Законопроекта от името на вносителя? Той е внесен от Министерския съвет, има такава възможност по правилата. Не виждам заявка. Откривам разискванията по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам заявки от залата, няма записани народни представители за изказвания. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване на Законопроекта. Гласуваме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма. С този резултат на първо гласуване е приет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги, № 902-01-18, внесен от Министерския съвет на 8 април 2019 г. Процедура? Заповядайте. БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля за процедура по току-що гласувания Законопроект на първо четене – срокът между първо и второ четене да бъде съкратен на три дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това е предложение? БОРИС КЪРЧЕВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението за съкращаване на срока между първо и второ четене при разглеждането на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дейностите по предоставяне на услуги на три дни. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението за съкратения срок при разглеждането на Законопроекта е прието. Уважаеми народни представители, ще Ви запозная със съобщенията за парламентарния контрол, който ще се проведе в утрешното заседание на 10 май 2019 г., петък: 1. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители Христо Гаджев; и Пламен Манушев. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на един въпрос от народния представител Сергей Кичиков. 3. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на един въпрос от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева. 4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Димитър Бойчев; Станислав Станилов; Емил Тончев; и Александър Мацурев. 5. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на четири въпроса от народните представители Даниела Димитрова – два въпроса; Александър Мацурев; и Петър Христов Петров. На основание чл. 96, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на два въпроса от народния представител Александър Мацурев към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Поради използване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. С това изчерпахме Програмата за днешния ден. Работата на парламента продължава утре, 10 май 2019 г., петък, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,19 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Александър Ненков Симеон Найденов
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева връчи Националната награда „Константин Константинов” за принос в детското книгоиздаване за 2019 г. на писателката Елена Павлова, която получи отличието в категория „Автор“. Официалната церемония беше в рамките на 21-вия Национален фестивал на детската книга в Сливен.

Огромно удоволствие е за мен, че за втори пореден път съм патрон на този празник на книгата, отбеляза Цвета Караянчева пред присъстващите в Драматичния театър „Стефан Киров” в Сливен. Благодаря на организаторите, които се грижат този фестивал да го има, пожелавам им здраве, вдъхновение и да запазят огромната си любов към децата.

Мисля, че да напишеш книга е много трудно, защото това е мисия, в която трябва да вложиш много сърце, много любов и да отправиш ясно за децата послание, отбеляза председателят на Народното събрание. Разбира се, тази мисия е много важна, защото трябва да покажем на младите хора, на нашите наследници, колко е важно да държат книжката в ръце, да обичат писаното слово и че чрез книгите пред тях се разкрива необятен свят – свят на фантазия и пътувания, посочи Цвета Караянчева. Ние, възрастните, имаме много важна задача – да научим децата и внуците си да обичат книжката, защото съревнованието с новите технологии е много сериозно, подчерта тя. Председателят на парламента изрази благодарност към всички автори, които са ангажирани с издаването на детски книги. Това е труд, който оценяват най-малките и най-важните за нас хора – това са нашите деца, те са най-големите ни ценители и най-големите ни критици, добави Цвета Караянчева.

По-рано председателят на парламента се включи в шествието от булевард "Цар Освободител" до сградата на Драматичния театър „Стефан Киров”. Тя разговаря с много от участниците в Националния фестивал на детската книга и от младите им почитатели.

На 9 май 2019 г. в Народното събрание беше представен новият сборник на проф. Георги Фотев "Европейските ценности - новата констелация". Изданието е базирано на данни от Петата вълна на Европейското изследване на ценностите.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза при представянето на книгата, че през февруари, когато в парламента се състоя кръгла маса на тема "Има ли криза на европейските ценности?", заедно с проф. Фотев са си обещали, че когато е готов сборникът, неговото представяне ще бъде в Народното събрание. Радвам се, че спазваме това обещание и то в един много особен ден - Денят на Европа, подчерта тя. Днес е важно, че всички празнуваме Деня на мира, защото мирът е най-ценното и всички сме обединени от желанието децата ни да живеят в мир, заяви Цвета Караянчева. Имаме по какво още да работим, затова са толкова важни предстоящите Европейски избори и ние като отговорни хора трябва да призовем всички български граждани да упражнят своето право на глас, подчерта тя.

Европейските ценности сами по себе си могат да са съвсем абстрактни, но те имат конкретно приложение, посочи при представянето на сборника ръководителят на департамент „История“ в Нов български университет проф. Веселин Методиев. Книгата е доказателство, че науката може да изгради текст, който да даде на хората от политиката, с надеждата, че те ще го прочетат, отбеляза той. Сборникът ни дава основание и да се запитаме защо днес ги няма лидерите, защо няма текстове от съвременните политици, а лежим само на наследството, подчерта проф. Веселин Методиев.

Това е сборник, който обобщава Петата вълна на изследването за европейските ценности, в рамките на което подробно се оценяват евроатлантическите нагласи на гражданите на Европа, посочи проф. Михаил Неделчев. Това е книга, която трябва да бъде прочетена от всеки политик, от всеки активен участник в гражданското общество, подчерта той.

На представянето на сборника "Европейските ценности - новата констелация" присъстваха еврокомисарят по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел, представители на България в Европейския парламент, кандидати за евродепутати, народни представители, изследователи и учени.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители присъстваха на тържествената церемония по издигане на знамето на Европейския съюз.
 
Ритуалът, с който бе отбелязан Денят на Европа – 9 май, се състоя пред сградата на Президентската институция. Изпълнени бяха химните на България и на Европейския съюз. 

В началото на пленарното заседание председателят на Народното събрание Цвета Караянчева поздрави народните представители с Деня на Европа. Нека заедно съхраним идеята за Европа, въплъщаваща надеждата за мир и разбирателство, и да я запазим жизнена и действена, призова тя.

„Честит ден на Европа! Европа на свободата, Европа на споделените демократични ценности, Европа на общото бъдеще, Европа, към която винаги са гледали и с която винаги са се равнявали строителите на съвременна България още от първите крачки на страната ни след Освобождението“, отбеляза Цвета Караянчева. Тя призова народните представители да заявят своята решимост да продължат да работят за изграждането на Европа като общност на мир и свобода, демокрация и върховенство на Закона, взаимно уважение и споделена отговорност, благоденствие, сигурност, толерантност и солидарност.

По повод Деня на Европа изказвания направиха заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки и председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова.