Счетоводен и данъчен справочник

На база на предварителни данни и оценки приходите и помощите по консолидираната фискална програма (КФП) към юни 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 50,8 на сто от годишния разчет. Изпълнението на приходите към полугодието е в съответствие с плана за периода и спецификата на данъчния календар, въз основа на който се концентрира значителна част от годишните постъпления по някои данъци (корпоративен данък, ДДФЛ и др.) в първата половина на годината. Това е и причината приходите за периода традиционно да надвишават 50 на сто от годишния план. Изпълнението на годишния план в частта на разходите по КФП за първото полугодие се очаква да бъде в размер на 42,9 на сто. Видно е, че усвояването на разходите изостава спрямо изпълнението на приходите, което е и причината за формирането на превишение на приходите над разходите за периода. През втората половина на годината ще се приложи планираното индексиране на пенсиите, което е заложено в годишния разчет. Освен това голяма част от планираните за годината капиталови разходи се извършват през втората половина на годината, поради строителния сезон и други фактори. Предвид посочените причини, традиционно бюджетното изпълнение през първото полугодие на годината се характеризира с превишение на приходите над разходите, докато през второто полугодие, и по-специално през последното тримесечие, се отчита отрицателно бюджетно салдо. Поради това бюджетното салдо за полугодието не може да бъде съотнесено към заложената годишна фискална цел с разчетите към ЗДБРБ за 2019 г. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към юни 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 22 273,3 млн. лв., което е 50,8 % от годишния разчет. Спрямо юни 2018 г. приходите по КФП нарастват с 3 063,0 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. На база на наличните предварителни оценки данъчните приходи отчитат ръст в размер на 1 710,3 млн. лв., неданъчните приходи – 902,4 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – 450,3 млн. лева. В частта на неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първото полугодие на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2019 г. са в размер на 19 075,0 млн. лв., което е 42,9 % от годишния разчет, като обичайно изпълнението на разходите спрямо планираното с разчетите за годината е по-високо през второто полугодие. За сравнение разходите по КФП към юни 2018 г. бяха в размер на 17 497,1 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, е основно поради по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други.  Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.06.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 717,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Превишението на приходите над разходите по КФП за първото полугодие на 2019 г. се очаква да бъде в размер на 3 198,3 млн. лв. (2,8 % от прогнозния БВП). Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към юни 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец юли 2019 г.
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец май 2019 г. е положително в размер на 3 025,8 млн. лв. (2,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2 832,8 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 193,0 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП към май 2019 г. са в размер на 18 719,6 млн. лв. или 42,7 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 239,8 млн. лв. (14,5 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 501,4 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 14 777,3 млн. лв., което представлява 42,8 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 2 931,9 млн. лв. или 44,7 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 6 971,1 млн. лв., което е 42,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 4 647,8 млн. лв. или 42,9 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.05.2019 г. е 131,7 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 2 205,5 млн. лв. (41,4 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 96,7 млн. лв. или 40,8 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 636,5 млн. лв. или 54,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 4 237,8 млн. лв., което представлява 40,8 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 11,6 на сто. Неданъчните приходи са в размер на 2 952,7 млн. лв., което представлява 44,6 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите пет месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи са в размер на 989,5 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2019 г. възлизат на 15 693,8 млн. лв., което е 35,3 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 14 556,8 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с май 2018 г., е основно поради по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други.   Нелихвените разходи са в размер на 14 691,4 млн. лв., което представлява 34,7 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към май 2019 г. са в размер на 13 630,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 049,8 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 11,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 403,2 млн. лв. или 60,2 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.05.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 599,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 31.05.2019 г. е 11,3 млрд. лв., в т.ч. 10,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,0 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 май 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на май 2019 г. възлиза на 11 565,1 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 509,2 млн. евро, а външните 9 056,0 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 19,6 %, като делът на вътрешния дълг е 4,3 %, а на външния дълг – 15,3 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 21,7 %, а външните – от 78,3 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 май 2019 г. е в размер на 78,2 млн. евро. Вътрешните гаранции са 34,5 млн. евро, а външните – 43,7 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на май 2019 г. достига до 10 761,3 млн. евро или 18,2 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 305,8 млн. евро, а външните – в размер на 8 455,6 млн. евро. Държавногарантираният дълг през май 2019 г. възлиза на 937,9 млн. евро. Вътрешните гаранции са 34,5 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,6 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 12.     [1] Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК   [2] По прогнозни данни за БВП, съгласно пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2019 г.

На основание чл. 56, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, във връзка с чл. 48, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания е разработен проект на Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност.

Предвижда се Програмата да се осъществява на проектен принцип на територията на всички общини в Република България в рамките на одобрените бюджетни средства за съответната година . Средствата се предоставят за финансиране изпълнението на инвестиционни проекти за изграждане на достъпна среда в съществуващи жилищни сгради и прилежащите им пространства за хора с увреждания, която се ползва безвъзмездно и по нестопански начин и/ или за приспособяване на лично моторно превозно средство, необходимо за осигуряване на личната мобилност на човек с трайно увреждане.

Основна цел на Програмата е изграждане на достъпна среда в съществуващи жилищни сгради и прилежащите им пространства за хора с увреждания и осигуряване на лична мобилност за тяхното социално приобщаване, като се отчитат и специфичните им потребности.


Дата на откриване: 28.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 28.7.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, продължаваме с първа точка за днес: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТУРИЗМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ КЪМ ООН ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВТОРИЯ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА СВЕТОВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ МАРШРУТИ НА СОТ. Да Ви информирам, че парламентарният контрол ще започне веднага след приемането на тази точка. Колеги, да Ви изчета едно съобщение. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че за участие в многонационално учение за времето от 28 юни до 13 юли 2019 г. със своя заповед е разрешил изпращането на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България на територията на Република Украйна със снаряжение, боеприпаси и екипировка. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 27 юни 2019 г. с вх. № 903-09-33 и е предоставено на Комисията по отбрана. За Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм – господин Кънев, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо – допуск в зала. На основание чл. 49 от нашия Правилник моля да подкрепим допуска в зала на Любен Кънчев – заместник-министър на туризма. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте по така направената процедура за допуск в зала. Гласували 155 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Има процедура от господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми народни представители, още вчера тук, от парламентарната трибуна, нашата парламентарна група „БСП за България“ пожела и покани чрез председателя на Народното събрание министъра на здравеопазването да дойде в парламента във връзка с негово изявление за преструктуриране или с други думи – за закриване на отделения в болниците в областите Видин, Враца и Монтана. Днес отново каним министъра да дойде тук. Касае се за цял регион в България, за цяла Северозападна България, където хората на практика няма да имат достъп до здравеопазване нито като качество, нито навременно. Това е много тежък и сериозен проблем. Той не касае една или две области, а цяла Северозападна България. Моля, госпожо Председател, отново да поканите министъра на здравеопазването да дойде и да обясни какво е имал предвид и какво ще правим с болниците във Видин, Враца и Монтана. Те са държавни болници. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Вчера министърът беше ангажиран. Днес отново ще го потърся и ще Ви информирам. Заповядайте, господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 юни 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г. На заседанието присъства заместник-министърът на туризма госпожа Ирена Георгиева, която представи Законопроекта. Според вносителя целта на предложения законопроект е създаване на правна основа за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм в София от 14 до 16 ноември 2018 г. През 2016 г. България беше домакин на първото издание на конгреса, като събитието отбеляза голям успех и привлече над 800 участници от над 40 държави. Вторият Международен конгрес разгледа възможните начини, по които биха могли да се възобновят традициите, свързани с древните цивилизации и туризма. Конгресът анализира ролята на туризма и античните маршрути в създаването на нови социално-икономически възможности за развитие на местно ниво, насърчавайки материалното и нематериалното древно наследство. Споразумението, което бе подписано между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН (СОТ), е документ, който организацията подписва с всяка една от страните при организирането на съвместни събития. Подписването на подобно споразумение се налага поради изискванията и мерките, наложени от ООН при организирането на събития от специализираните ѝ агенции. В приложения към Споразумението подробно са описани ангажиментите по провеждането на Втория Международен конгрес както на Министерството на туризма, така и на Световната организация по туризъм. Самата Световна организация по туризъм е специализирана агенция на ООН и водеща публична международна организация в областта на туризма с членство, обхващащо 158 страни и територии и повече от 500 партньорски членове, представляващи частния сектор, образователни институции, туристически асоциации и местни туристически органи. На основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание. След гласуване с резултати: „за“ – 13 народни представители, без „въздържал се“ и „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г.“ (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. Не Ви пускат от трибуната. На бис ще Ви изкарат. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, бис ще има, защото ще го гласуваме на две четения днес. (Оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За Доклада на Комисията по правни въпроси – заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г. На свое заседание, проведено на 19 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г. На заседанието присъства госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Георгиева, която посочи, че със Законопроекта се предлага да се ратифицира Споразумението за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм към ООН, подписано на 8 октомври 2018 г. в Мадрид. Със Споразумението между Министерството на туризма и Световната организация по туризъм се определят условията за провеждане на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути, който се проведе в периода 14 – 16 ноември 2018 г. в София. На Конгреса са разгледани възможностите за възобновяване на традициите, свързани с древните цивилизации и туризма, и е анализирана ролята на туризма и античните маршрути в създаването на социално-икономически възможности за развитие на местно ниво. Госпожа Георгиева допълни, че Република България е член на Световната организация по туризъм към ООН от 1979 г., като Министерството на туризма взема активно участие във всички събития на Организацията. Заместник-министърът отбеляза, че в рамките на Двадесет и втората генерална асамблея на Световната организация по туризъм, проведена в град Чънду, Китайска народна република, България е избрана за вицепредседател на Регионалната комисия „Европа“ за 2018 – 2019 г. и допълни, че Първият Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, проведен през 2016 г. в София, е привлякъл над 800 участници от 40 държави и е представил богатата древна култура на България и на редица страни от целия свят. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Имате думата за изказване, уважаеми колеги. Не виждам желаещи, затова ще подложа на гласуване Законопроекта. Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към Организацията на обединените нации за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм с № 902-02-16, внесен от Министерския съвет. Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо четене. Имате думата, уважаеми господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, тъй като възприех Вашите аплодисменти, след като прочетох Доклада, като призив да гласуваме Ратификацията и на второ четене, Ви предлагам следното решение: на основание чл. 80, ал. 2 от нашия правилник правя предложение Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 г., да бъде приет и на второ гласуване, тъй като по време на обсъждането не са направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за второ гласуване. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега вече можете да представите Законопроекта, уважаеми господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, подписано на 8 октомври 2018 г. в Мадрид.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване два текста – първият е наименованието на Законопроекта, а вторият е съдържанието на член единствен, така както Ви беше представен. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Предложенията са приети, с което завършихме законодателната част. Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 21 юни до 27 юни 2019 г. Постъпило е питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиян Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 2019 г. Постъпили писмени отговори от: - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Александър Паунов; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Любомир Бонев; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов и Илиян Тимчев; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Николай Иванов; - министъра на енергетиката Теменужка Петкова на два въпроса от народния представител Георги Гьоков; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Станислав Станилов; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Красимир Богданов; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Веска Ненчева; - министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Кристина Сидорова. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, започваме днешния парламентарен контрол с въпрос към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов. Той ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Георгиев относно Завода за преработка на какаови зърна „Алкао“ ЕООД, град Първомай. Заповядайте, господин Георгиев. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, добре дошъл в залата! На нееднократна приемна в град Първомай ми е поставян въпросът за миризми, които излъчва Заводът за преработка на какао „Алкао“, намиращ се в град Първомай на улица „Княз Борис I“ № 80. Заводът е в експлоатация от месец юни 2017 г. Според жителите на града оттогава Заводът почти непрекъснато излъчва миризма, която пречи за нормален живот. Той е в непосредствена близост до общинската болница в централната част на града. През тези години, организирани от инициативен комитет, граждани са се обръщали многократно към институции, за да получат отговор, но досега не са получавали такъв. Сезирали са общината и всички други необходими институции за получаване на някакъв отговор по този въпрос. Въпросите ми към Вас, господин Министър, са: запознат ли сте с проблема? Има ли извършена проверка във връзка с миризмата, която излъчва Заводът за преработка на какао в град Първомай, и какви са резултатите? Какво ще предприемете за решение на проблема на хората, които живеят в град Първомай? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор, имате думата. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, през 2014 г. съгласно изискванията на законодателството по опазване на околната среда в Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, е проведена процедура по преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение: „Изграждане на предприятие за производство на шоколадови и какаови изделия“ с възложител „Алкао“ ЕООД, град Първомай, приключила с Решение на директора на РИОСВ, № ПВ-8-ПР от 2014 г., с характер „да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда“. В рамките на преценката от РИОСВ – Пловдив, е извършено съгласуване с Регионалната здравна инспекция – Пловдив, и община Първомай. В хода на процедурата в становището от РЗИ – Пловдив, не са представени данни за възникване на здравен риск за населението при реализация на инвестиционното предложение. От жителите на град Първомай не са постъпили устни или писмени жалби, възражения и становища срещу реализацията на инвестиционното предложение. Решението не е обжалвано и е влязло в законова сила. В периода 2017 – 2018 г. на „зеления телефон“ на РИОСВ – Пловдив, са постъпили общо три сигнала за наличие на задушлива миризма на какао от производствената дейност на „Алкао“ ЕООД. От експертите на инспекцията са извършени проверки на място, в това число и обход на района около „Алкао“ ЕООД, при които не са установени наличия на неприятни миризми. На 14 юни 2019 г. от експерти на РИОСВ – Пловдив, е извършена внезапна проверка на „Алкао“ ЕООД. При проверката е извършено обследване на територията на площадката на обекта и извън границите ѝ – по контура на оградата от външната страна. Не е установено наличие на остра задушлива миризма на какао. РИОСВ – Пловдив, ще продължи да осъществява контрол на обектите по изпълнение на приложимите нормативни изисквания по законодателството на околната среда. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Господин Георгиев, заповядайте, имате думата за реплика. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Министър. Имам една молба. Тук има граждани от град Първомай. Ако имате възможност, после да им обърнете внимание, защото те имат допълнителни питания към Вас. Да не идваме до Министерството, така или иначе сме тук. Наистина е непоносима миризмата за живущите в близост до завода и този проблем трябва да се реши. Те имат някакви идеи и предложения за решаване на проблема. Благодаря Ви. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да не вземам реплика – след като свърша, да се обадят. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Мисля, че оперативно се уточниха нещата. Преминаваме към втория въпрос. Той е от народния представител Станислав Владимиров относно замърсяване на река Струма на територията на община Перник. За гостите на балкона министърът пое ангажимент за среща, понеже не се чу в микрофона. Господин Владимиров, извинете за прекъсването. Заповядайте, имате думата, за да развиете въпроса си. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, на няколко пъти в последните месеци жители на община Перник ми сигнализират за замърсяване на река Струма с различни химикали, които замътняват водата или променят цвета ѝ. В районите около реката се носи задушлива миризма, а след преминаването на замърсените петна, около брега се виждат множество мъртви риби, понякога и птици. Проблемът е поставян от граждани към местната администрация и РИОСВ многократно, но и до този момент източниците на замърсяването не са идентифицирани и не са предприети никакви мерки за предотвратяване на последващи такива. По течението на река Струма на територията на Перник са разположени множество промишлени предприятия, като по думите на перничани част от тях са виновни за честите замърсявания на водата. На 11 юни 2019 г. около 20,30 ч. жители на град Перник за пореден път ми сигнализираха за замърсяване на водите на реката, този път с огромни петна от бяла пяна. На 14 юни 2019 г. получих поредния сигнал, че водата е замътнена и цветът ѝ е сиво-кафяв. Това е поредният пример за замърсяването на реката и се надявам отговорът от страна на компетентните институции за него да не бъде еднакъв с предишните, а той винаги е бил: замърсяване не е констатирано. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете за предотвратяване на бъдещи замърсявания на река Струма, намиране и санкциониране на виновните? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Владимиров. Заповядайте, господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, доколкото сте запознат с правомощията на РИОСВ и на Басейнова дирекция конкретно по въпросите, които поставихте, са получени два сигнала в последно време. В резултат на постъпил сигнал на 11 юни 2019 г. за бяла пяна в коритото на река Струма в участъка от моста на квартал „Мошино“ по течението на реката към центъра на града е извършена незабавна проверка. Локализирано е изпускане на вода с бяла пяна от дъждовен бетонов колектор, находящ се на левия бряг на реката и заустващ след моста в квартал „Мошино“, град Перник. Органолептично не е установено миризма на химични или гнилостни процеси, а във всички проверени участъци не е констатирано наличие на измряла риба. С цел установяване на източника на замърсените води са направени проверки на производствените обекти в района, през които минава бетоновият колектор. Не са констатирани следи от пяна в ревизионните шахти на площадките им. Установено е обаче, че по документи фирмите имат договори с ВиК ООД – град Перник, за доставка, отвеждане и пречистване на отпадните им води, като три от тях: „Магма пак“ ООД, „Пуратос“ АД и „Софобран“ ООД заустват в дъждовния бетонов колектор и непречистените им отпадъчни води постъпват в река Струма. За една от фирмите –„Москов и Син“ ООД, с дейност производство на козметични продукти не е установено място за заустване на промишлените отпадъчни води, но от получената информация е видно, че дружеството заплаща на ВиК ООД – град Перник, такса и за заустване на канал, и за пречистване. Във връзка с констатираното нерегламентирано заустване в дъждовния колектор са дадени предписания на Община Перник за предприемане на действия с цел преустановяване на заустването на отпадните води. Община Перник е заявила готовност за извършване на проверка. Във връзка със сигнал за замърсяване на река Струма с шлам и дадено предписание на РИОСВ – Перник, „Топлофикация – Перник“ АД на 25-и 2019 г. е уведомила Инспекцията за изпълнение на предписанието, като е извършила дейности по подмяна и монтаж на тръбопровод от около 700 метра за транспорт на сгуропепелна маса. На 14 юни 2019 г. в изпълнение на условията по комплексно разрешително „Топлофикация – Перник“ АД уведомява РИОС за аварии в друг участък и че са предприети незабавни мерки за преустановяване на изтичането на шламови води към река Струма. Във връзка с постъпилите сигнали на същата дата за сиво-кафяв цвят на водите на река Струма е извършен оглед на коритото на река Струма, като не е констатирано наличие на измряла риба. За констатираното замърсяване на река Струма от Топлофикация Перник са издадени три наказателни постановления с общ размер на 32 хил. лв. Река Струма на територията на община Перник е водно тяло в умерено екологично състояние съгласно Плана за управление на речните басейни на територията на Западнобеломорския район за периода 2016 – 2021 г. Целта, която е поставена, е тялото според Плана за управление на речния басейн да постигне добро състояние на водите до 2027 г., като в тази връзка са предприети мерки за постигане на целта – част от тях са в момент на изпълнение. Във връзка с мярка за изграждане, реконструкция и модернизация на канализационната система, включително Градска пречиствателна станция за отпадни води – град Перник, предстои през тази година да се стартира разработване на регионално прединвестиционно проучване за обособената територия с бенефициент Министерството на регионалното развитие и благоустройството, финансирано през Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г., което да идентифицира необходимите средства и конкретните инвестиционни проекти в сектора ВиК за цялата административна област. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Господин Владимиров, заповядайте за реплика. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! Направих си труда да направя снимков материал (показва снимки) за състоянието на река Струма – после ще Ви ги предоставя и на Вас, защото останах с усещането, че РИОСВ – Перник, не са Ви предоставили цялата информация. Дали е било умишлено, или просто са искали да омаловажат размерите на щетите, които бяха в замърсяването (показва още снимки), според коментара на местния шеф на РИОСВ господин Ангелов – само да не му объркам името – това било безобидна пяна. Перничани, разбира се, с едно горчиво чувство се шегуват, че тя била дори полезна за рибите, защото са щели да я изкъпят. Вижте какъв цвят! (Показва снимка.) Ако според местното РИОСВ това е безобидно замърсяване, защото този сиво-кафяв цвят, без да съм експерт, все си мисля, че не е безобидно поредното замърсяване на река Струма. Поставял съм Ви доста често въпроси, свързани с екологията на територията на област Перник, и за качеството на въздуха, и за река Струма – помните, за язовир Пчелина, за онзи ВЕЦ, който направи големи поразии. Вие тогава направихте много бързи стъпки в посока действително да преодолеем щетите от замърсяването тогава. Този път обаче, аз Ви казах, явно са Ви спестили достатъчно информация за мащабите на замърсяването на река Струма. Молбата ми към Вас е действително да направите по-обстойна проверка в местното РИОСВ, защото усещането на перничани е, че тази структура е бутафорна структура, на която доста често стремежът и целта е да прикрива нарушения от страна на някои фирми, вместо да вземе конкретни мерки, да предприеме определени действия река Струма да не бъде замърсявана. Надявам се за по-сериозни мерки по отношение качеството на работа на местното РИОСВ – Перник. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Владимиров. Господин Министър, заповядайте – виждам, че сте готов с допълнение към Вашия отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Владимиров, разбира се, винаги приемам сериозно сигналите от гражданите, особено от народните представители, и ще бъде извършена проверка. Казвате, че искат да прикрият, но за кафявата шлама, за която говорих, има три наказателни постановления, влезли в сила, с 32 хил. лв. санкция, което едва ли е прикриване на нещо, напротив това е взета мярка в аварийна ситуация, както казах в отговора си. Това е по единия случай. Другият, който показахте – с бялата пяна, на практика, когато всички предприятия имат договори с ВиК дружество, трябва да видим защо ВиК дружеството и това, което е възложено на община Перник – тя трябва да извърши проверка… Факт е, че са открити три, които заустват в този бетонов колектор и там трябва да бъдат предприети мерки. Ще се погрижа, което е в правомощията на районната инспекция – неслучайно започнах от самото начало, Вие много добре знаете, че има разделение на властите, разделение на правомощията, така че това, което е в правомощията на РИОСВ – Перник, ще бъде предприето и ще Ви уведомя за действията си. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Към Вас няма повече въпроси. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Следват въпроси към господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието. Първият въпрос е от народния представител Крум Зарков относно изпълнението на Проект „Модернизиране на пенитенциарната система в България“. Господин Зарков, заповядайте да развиете въпроса си. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! В периода декември 2016 – декември 2018 г., Министерството на правосъдието реализира Проект „Модернизиране на пенитенциарната система в България“ на обща стойност 1 млн. 724 хил. 723 лв. Основните цели на Проекта са изготвяне на Стратегия за модернизиране на тези система до 2025 г. и внедряване на електронно наблюдение на определените със Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража лица. Става дума за поставянето на устройства, добили популярност като гривни. На 14 юни тази година ресорният заместник-министър на правосъдието господин Николай Проданов публично обобщи резултатите от Проекта и оповести, че такава стратегия е разработена и че 12 правонарушители са поставени под електронно наблюдение, като други двама се контролират по друг метод – чрез сателитно наблюдение. Тези постижения обаче са далеч от заложените в самия проект цели. Според него в рамките на периода за изпълнение, тоест до края на миналата година, Стратегията е трябвало да бъде разработена и одобрена от министъра на правосъдието. Още по-фрапантно е забавянето по отношение на електронното наблюдение, което е трябвало да засегне минимум 250 човека или десет пъти повече, отколкото всъщност засяга към днешна дата или по-скоро към месец април, когато е била последната засечка. В тази връзка моля да ми отговорите: на какъв етап е и как предвиждате развитието на работата по Стратегията за модернизация на пенитенциарната система? Какви мерки предприема Министерството на правосъдието за по-широко приложение на възможността за електронно наблюдение на осъдени и задържани под домашен арест? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков! Със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ системата за електронно наблюдение на правонарушители е въведена в експлоатация, считано от 23 април 2019 г. Към настоящия момент под електронно наблюдение са поставени действително, както Вие казахте, 12 лица: 10 лица с наложени ограничения в свободното придвижване и 2 лица с наложени мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“. През първата година от експлоатацията на системата за електронно наблюдение се полагат усилия да се достигне оптималният брой от правонарушители, поставени под електронно наблюдение. Заложените резултати са обусловени от актовете на органите на съдебната власт, съобразно техните компетенции. След пускане в експлоатация на системата са предприети мерки за уведомяване професионалното ръководство на Главна дирекция „Национална полиция“ за техническата готовност на териториалните служби, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да прилагат електронно наблюдение спрямо лицата с мярка за неотклонение „домашен арест“ съобразно процедурите, разписани в Инструкция № 1 за взаимодействие на структурите на МВР и ГДИН при изпълнение на електронно наблюдение. В краткосрочен план се предвижда официално уведомяване на председателите на окръжните съдилища в страната за функционалните възможности на внедрената система за електронно наблюдение на правонарушители. При необходимост ще бъдат инициирани и срещи по места с органите на съдебната власт за запознаването им с предимствата на електронното наблюдение като форма на контрол, движение и поведение на лица. Във връзка с дейност 1 от Проекта е разработена и одобрена с моя заповед Стратегия за развитието на пенитенциарната система в България за периода до 2025 г. – ето тук ще оставя копие от заповедта, за да се запознаете. (Оставя документа на банката.) Документът се основава на изискванията на международните правни документи по правата на човека, проучването на добрите чуждестранни практики в тази област, европейските стандарти за демократизиране на институциите и за хуманно третиране на закононарушители, като формулира основните стратегически цели, мерките и действията за постигането им, както и очакваните резултати от тяхното изпълнение. В изготвянето на Стратегията са взети предвид вътрешни и международни актове и стандарти в областта на налагане на наказанието, като Европейската конвенция за защита правата на човека, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, Препоръка № RЕС (2006)2 на Комитета на министрите на държавите членки относно европейските правила за затворите, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правилника за неговото прилагане, Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътната карта към нея. Ще спра дотук, ако имам възможност ще добавя. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Зарков, вероятно ще вземете отношение – имате думата за реплика. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Ще се възползвам от случая да го прецизирам. Радвам се, че на 27 юни сте одобрили Стратегията – това е шест месеца след срока, предвиден по въпроса, но по-добре късно, отколкото никога. Апелирам към Вас да продължите работата по този въпрос, тъй като тази стратегия трябва да бъде одобрена от Министерския съвет, да я качите на сайта за обществено обсъждане, за да може да се задвижи процедурата. Това не е заяждане, а много важен въпрос, тъй като пенитенциарната система в затворното дело има пряко отношение към сигурността на българските граждани. Следващите въпроси – може и сега да отговорите, ако имате готовност: какви са нивата на рецидива на онези хора, които са били в затвора и след това излизат и продължават да се държат неправомерно, и продължават да извършват престъпления? Затворът не е само килия, която трябва да боядисаме – хуманното отношение към затворниците също е важно, но негова основна цел е освен да наказва, да превъзпитава, да създава условия за реинтеграция. Това изисква особено важни усилия и в подготовката на надзирателите, които са на първи план в тази истинска борба, и в начина, по който се работи в тази система цялостно, в дългосрочен план. Затова и в Проекта е заложено Стратегията да засегне достатъчно дълъг период от време – до 2025 г. Такива стратегии е имало и преди, но те са били, доколкото съм запознат, свързани с начина, по който функционира Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което също е важен въпрос. Но работата трябва да се продължи и аз Ви моля да ангажирате цялото правителство и обществото с тази задача. По отношение на въпроса за електронното наблюдение. Моля да ми отговорите: на какво се дължи това забавяне? В Проекта ясно е обяснено, че броят правонарушители, на които да се приложи електронното наблюдение в неговите рамки – в рамките на Проекта, е 250 човека. Запознати сме със забавянията, които са се натрупали по обществената поръчка, но ако гривните или устройствата, софтуерите са били готови към края на миналата година, защо и каква е пречката още да не са сложени на достатъчен брой хора, за да може системата наистина да произведе ефект? Моят въпрос е: каква е причината на това забавяне? Колкото по-ясно идентифицираме тази причина, толкова по-лесно ще намерим и отговор да преодолеем проблема. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Уважаеми господин Министър, заповядайте да допълните отговора и при възможност да отговорите на поставените нови въпроси. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Господин Зарков, благодаря за уточненията. Искам да направя следното уточнение във връзка с този проект, който е подлежал на изпълнение и понастоящем неговото изпълнение е приключило с Договор с абревиатура BG 05SFOP0013001005C от 1 декември 2016 г., като е сключен Анекс за продължаване срока на действие на Договора до 30 юни 2019 г., а Допълнителното споразумение е било подписано на 12 декември. Тоест и двете основни действия по този проект – първото, по отношение на Стратегията, второто, по отношение на електронното наблюдение, са извършени и са приключили в срок. Тези числа за 12 лица, които са под електронно наблюдение, касаят тестовия период на прилагане на тази система за наблюдение. Това не е обхватът на първото приложение, на ефективното вече приложение, на този способ за наблюдение. В тестов период е, съобразно изискванията на Проекта. Смятам, че и спецификата на дейността също налага провеждане на такива тестове и изпитания. Както сте се запознали от изявленията на заместник-министъра на правосъдието – професор Проданов, внимателно са прецизирани и устройствата, и лицата, на които да се приложи тестово това наблюдение, така че смятам, че вече от 1 юли ще можем ефективно, с обема, който Вие казвате – на 250 лица, да се приложи този способ на наблюдение. По втория въпрос – абсолютно сте прав за Стратегията. Аз също имам големи очаквания към нея. Имахме дебати по този въпрос. Заложили сме изключително амбициозна цел в тази стратегия и тя трябва да се обсъди и възприеме публично. Освен сега Проектът по норвежкия механизъм за нов обучителен център и нов затвор в Самораново, сме заложили в тази стратегия изграждане на един нов затвор в София, извън проектните средства по норвежкия финансов механизъм. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос също е поставен от народния представител Крум Зарков и той се отнася до изпълнението на Проект „Нова концепция за наказателна политика“. Заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вторият ми въпрос касае също Проект на Министерството на правосъдието, който е бил изпълняван в периода юли 2017 г. – декември 2018 г. Този проект е ни повече, ни по-малко от изготвяне на нова концепция за наказателната политика на Република България. Общата му стойност е 397 хил. 893 лв. и включва изключително амбициозно задание за подробен анализ на криминогенната среда, на ефективността на наложените и изтърпени наказания, на въздействието на предишната концепция, която е приключила действието си към 2014 г., на прилагането на Наказателния кодекс и други. Целта на Проекта е на основата на това дълбочинно проучване да се разработи и организира обсъждането на нов концептуален документ, който да обхваща петгодишен бъдещ период и да спомогне за реализиране на съвместни и координирани действия на трите власти в областта на борбата с престъпността. През декември миналата година, в присъствието на ресорен заместник-министър Евгени Стоянов, ако не се лъжа, се състоя публично представяне на данни и анализи във връзка с изпълнението на Проекта. Анализ на събраните данни, идентифициране на ключови фактори и дефиниране на актуалната картина на криминогенната обстановка е било обсъждано и на заседание на Съвета по прилагане на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Тези емпирични данни все още не са послужили – или поне не е публично видно, за изготвяне на концепция за наказателната политика, така както е заложено в Проекта. Такава концепция не е публикувана, нито представена за обсъждане. Уважаеми господин Министър, затова моля да ми отговорите: на какъв етап е изработването на новата концепция за наказателната политика и кога предвиждате необходимите обществени обсъждания с оглед на евентуалното ѝ приемане от Министерския съвет? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Господин Министър, заповядайте за отговор – имате думата. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков! Изпълняваният Проект „Нова концепция за наказателна политика“, реализиран по Оперативна програма „Добро управление“, включва като подготвителни средните дейности: Дейност 1 – Изследване на криминологичната среда и тенденциите в нея; Дейност 2 – Оценка на изпълнението на концепцията за наказателна политика 2010 – 2014 г. и анализ на прилагането на Наказателния кодекс; Дейност 3 – Разработване на нова концепция за наказателна политика; Дейност 4 – Мерки за информация и комуникация. Тези дейности предшестват самото изготвяне на „Новата концепция за наказателна политика“ и са реализирани по реда, предвиден в Закона за обществените поръчки. Съгласно предвиденото в Закона Министерството на правосъдието възложи обществените поръчки въз основа на икономически най-изгодната оферта, сключени показатели за качество и технически параметри. Всяка една от дейностите има своя хронологичен етап на изпълнение, като първите две дейности са подготвителни. Към момента се реализира Дейност 3. Що се отнася до четвъртата дейност, свързана с мерките за информация и комуникация, тя се осъществява през целия етап на изпълнение на Проекта. В резултат на ефективното управление на средствата се осигури свободен финансов ресурс в размер на близо половината от сумата, предоставена за реализирането на Проекта, като Министерството на правосъдието в качеството си на бенефициент е предприело съответните действия за намаляване на първоначално предвидения бюджет на Проекта. Предвид необходимото технологично време до приключването на обществените поръчки и изпълнението на предвидените дейности и с оглед на това, че при изготвяне на новата концепция ще се използват анализите и предложенията за промени, които са обект на разработка в рамките на Дейност 1 – Изследване на криминологичната среда и тенденциите в нея, и Дейност 2 – Оценка на изпълнението на концепцията за наказателна политика и анализ на прилагането на Наказателния кодекс, своевременно на 16 ноември 2018 г. беше сключено допълнително споразумение с Оперативна програма „Добро управление“, с което срокът за изпълнение на Проекта е удължен до 31 декември 2019 г. Към настоящия момент се изпълнява Дейност 3 – Разработване на нова концепция за наказателна политика, като с моя заповед и съгласно предвиденото по проектния фиш е сформиран екип от експерти с различен опит в областта на наказателната политика, в който са включени магистрати по наказателни дела, посочени от Върховния касационен съд, представители на Прокуратурата на Република България, представители на Министерството на Вътрешните работи и представители на Министерството на правосъдието. При разработването на Проекта на „Нова концепция за наказателна политика“ ще се направи връзка със стратегическите документи в областта на Стратегията за реформа в съдебната система, Стратегията за противодействие на престъпността, Антикорупционната стратегия. Срокът за изпълнение на поставената задача пред експертната група е до 23 август 2019 г. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви господин Председател. Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Благодаря Ви също така за ангажимента и за ясните дати. Както по предишния ми въпрос сте се ангажирал със заповед от вчера, така и днес ме информирате, че има заповед, ясно формирана група и срокове за изпълнение – 23 август, доколкото разбирам ще бъде готов такъв проект, който би трябвало да бъде обсъждан и приет до края на годината. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така. КРУМ ЗАРКОВ: Това са едни ясни срокове, за една действително амбициозна и важна задача, а както е описано в самия Проект, такава концепция е важна, за да се постигне ефективност при прилагане на наказателното право, както и да се предотврати и онзи феномен, който в доктрината наричат наказателноправен популизъм и пред който често сме изправени тук, в тази зала, когато по различни причини идват различни предложения по Наказателния кодекс, но винаги по един и същи метод вдигаме наказанието, за да, видите ли, демонстрираме някаква дейност. Обикновено, за съжаление, това не дава резултат, хората продължават да чувстват, че няма достатъчна справедливост, че наказателният процес не е достатъчно ефективен, че наказанията не са достатъчно строги. Истинският, реалният отговор, отговорният отговор на това е една цялостна, задълбочена политика, базирана върху ситуацията такава, каквато е, върху онези фактори, които влияят на престъпността, така че Народното събрание да бъде наясно в каква посока ще се върви в следващите години, къде трябва репресията да се засили, къде трябва да се приложи повече превенция, отколкото репресия, за да може действително да постигнем резултат, а не да губим само парламентарно време в приемането на закони, които малко по-късно отменяне или променяме. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Ще има ли дуплика, господин Министър? Заповядайте – имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, благодаря за становището, което изразихте. То съвпада с моето разбиране за същностните и принципни въпроси, които са обхват на една наказателна политика. Да, за съжаление, сме изправени пред предизвикателствата на популизма в наказателната политика, даже бих казал и в административно-наказателната политика в последно време. Искам да споделя убеждението си от изпълнението на първите два етапа по този проект. Анализът, който е направен на криминогенната обстановка, действително ще послужи като сериозна база за задълбочен анализ. Включително и във вчерашния ден се срещнах с представители на екипа, който е определен с тази заповед, който е амбициозен и бих казал сериозно професионално подготвен. Аз очаквам в тяхната работа действително да има сериозен резултат, който да послужи за основа за обществените обсъждания в четвъртата фаза на този проект. Използвам случая да поканя всички колеги с отношение по тази тема и по правото въобще, да участват в тези дебати, защото това е един принципен и много сериозен въпрос, който действително обуславя, включително и законодателната дейност и подходите ни в другите елементи във връзка с наказателното право и процес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос към министъра на правосъдието е поставен от народния представител Пламен Нунев. Господин Нунев, заповядайте – имате думата да развиете въпроса относно провеждането на Съвет по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург. ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, преди две седмици в рамките на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз се проведе последният Съвет по правосъдие и вътрешни работи. На него са били засегнати теми като цифровизацията в сферата на правосъдието, както и взаимното признаване на наказателноправните въпроси. Във връзка с гореизложеното Ви моля да ми отговорите по-детайлно и по-конкретно: какви позиции бяха изразени от името на Република България в частта „Правосъдие“? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев. Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Нунев, участието ми в заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург беше съобразено с предварително одобрените от Съвета по европейски въпроси и от Министерския съвет позиции по темите от дневния ред: цифровизация на съдебното сътрудничество, взаимното признаване по наказателноправни въпроси, както и подобряването на достъпа до електронни доказателства в наказателния процес. По темата за цифровизацията на съдебното сътрудничество бяха обсъдени предложенията за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1393/2007 относно връчването на документи и Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно събирането на доказателства, като държавите членки потвърдиха подкрепата си за необходимостта от модернизиране на съдебното сътрудничество в рамките на трансграничните производства с гражданскоправен характер. Изразихме мнение, че използването на децентрализирана система би бил подходящ вариант, тъй като този подход ще вземе предвид съществуващите национални информационни системи. Позицията ни по този въпрос беше съобразена със Становището на администрацията на Висшия съдебен съвет. По отношение на следващите стъпки в областта на взаимното признаване по наказателноправни въпроси на европейско равнище България посочи, че идентифицираните в Доклада на Председателството основни теми, а именно последиците от взаимното признаване от практиката на Съда на Европейския съюз, обучението на практиците, ролята на ЕВРОЮС и Европейската съдебна мрежа по наказателни дела. Установяването на пропуските в прилагането на някои от инструментите за взаимното признаване дават насока за бъдещата работа в областта на сътрудничеството по наказателноправни въпроси. Изразих убеденост, че следва да се намерят общи решения, които да улеснят в максимална степен работата на съдебните органи, например изработване на препоръчителни формуляри с информация относно условията в местата за лишаване от свобода, което беше идентифицирано като проблем от редица държави членки; подобрен и улеснен достъп до различните обучителни модули, включително посредством съвременните информационни технологии. От съществена важност е и повишаването на информираността за различията в правните системи в държавите членки и как това се отразява на инструментите за взаимно представяне. По темата за подобряване на достъпа до електронни доказателства в наказателния процес Съветът одобри текстовете на препоръки за решения за започване на преговори за споразумения между Европейския съюз и САЩ относно трансграничния достъп до електронни доказателства и решения за разрешаване на участието в преговорите по Втория допълнителен протокол към Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство, наречена Конвенцията от Будапеща. По преговорите със САЩ България подкрепи предложената в одобрения мандат за преговори обща препратка към Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка гаранциите при предоставянето на данните. Намираме за положително, че мандатът за преговори за сключването на споразумение със САЩ ще подобри сътрудничеството с доставчиците на услуги под американска юрисдикция за целите на разследването на престъпления. Ще добавя още, ако имам възможност. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Ще има ли реплика, господин Нунев? Не. Господин Министър, с това Вашето участие приключва. Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за изнесената информация и обстойните отговори на поставените въпроси. Успех Ви желая! Следват въпроси към министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов. Първият от тях е от народния представител Антон Кутев. Господин Кутев е внесъл въпрос относно предоставена информация от МВР за лице, обвинено в тероризъм. Уважаеми господин Кутев, имате думата да развиете въпроса. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, става дума за онзи прословут случай в Пловдив, при който беше арестуван, доколкото си спомням, 16-годишен младеж – човек в тийнейджърска възраст. Ще се опитам да пресъздам случая, за да е ясно какъв е въпросът, който задавам. Младежът очевидно попада под някакво грешно влияние, грешна пропаганда. Между другото, това, доколкото знам, на 16-годишните и 17-годишните хора в тийнейджърска възраст се случва често – невинаги попадат под влияние на някакви терористични организации, но се случва да попадат и под сексуални влияния, под влияния на религиозни секти и тем подобни, или псевдорелигиозни по-скоро. Така че нищо учудващо няма в това, че един тийнейджър по някакъв начин е тръгнал в грешната посока – това, за съжаление, е част от обществото, в което живеем. Между другото, хубавото в този случай е, че очевидно родителите сигнализират МВР, защото виждат, че има някакво объркване, че има някакъв проблем, с който не могат да се справят, и сигнализират МВР, за което аз ги поздравявам. Това според мен е абсолютно достойна постъпка. Те сигнализират МВР най-вероятно с идеята, че те очакват помощ оттам. МВР съответно прави една акция с обиск вкъщи, намира взривни материали – доколкото разбирам, доста взривни материали. Факт, е че тези взривни материали могат да се купят на свободния пазар и че те не изискват особена доставка. Ако някъде бъркам в тази фактология, Вие после ще ме поправите, разбира се, аз не съм участвал в разследването и не съм убеден, че знам всичко. Така или иначе там има едни взривни материали, които могат да се купят на свободния пазар, но са опасни и са много. МВР арестува младежа. Ако с това историята приключваше, ние с Вас нямаше да се видим сега и всичко щеше да бъде в рамките на нормалното, поне на мен така щеше да ми изглежда. Някой щеше да помогне на този младеж – дали Детската педагогическа стая, дали по друг начин, щеше да се намерят някакви начини нещата да се развият към добро. Вместо обаче да се случи това, всъщност МВР прави една пресконференция на 8 юни 2019 г., на която съобщава, освен всички друго, за предотвратен терористичен атентат. Много сериозна работа. Изведнъж се оказва, че този младеж е атентатор, може и да се превърне в даден момент в такъв, но много ми е интересно обаче кой взе решение за тази пресконференция? Много ме интересува кой е човекът, който сметна, че е добра идея МВР да даде пресконференция именно на тази тема? Нямате ли други победи в борбата с престъпността, та именно това се оказа темата, на която решихте да дадете пресконференция и да се похвалите колко сте силни и как МВР предотвратява терористичен атентат? По-редно ми се струваше да кажете, че родителите го предотвратяват, защото всъщност те са Ви известили, че има проблем, за да отидете да арестувате младежа и евентуално, даже не знам дали да не ги помолите, да Ви помогнат и в други случаи. Ако нямате какво друго съответно да отчетете, дето се вика, може би е редно да искате съдействие от родителите, защото явно работят по-добре от МВР. Тук вече идва най-големият проблем. Очевидно, залисани в тежката кървава борба с тероризма и с престъпността, МВР изпуска информация към медиите, в това число името на младежа, улицата, училището, където учи, адреса му, фейсбук профила, тоест всичко става ясно. Всичко до едно в този случай са лични данни. Тук се чудя: как всъщност се случва това? Тоест, ако това наистина е борба с тероризма, както сте го обявили в пресконференцията, как Ви изтичат данни от МВР? Значи, ако Вие се борите с реален тероризъм, как се случва така, че всички данни на така наречения терорист са в медиите преди Вашата пресконференция? Защото те са от предишния ден преди пресконференцията в медиите, тоест очевидно те по някакъв начин са изтекли. Така че въпросът ми към Вас е: как се случи така, че изтекоха тези данни, кой изнесе данните, на какво основание и по какъв начин? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. Имате думата, господин Министър. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, във връзка с поставения от Вас въпрос искам да Ви уверя, че органите на МВР стриктно спазват принципи да не разгласяват лични данни, станали им известни във връзка и по повод на изпълнение на служебните им задължения. Това важи особено в случаите, когато става дума за лични данни на малолетни или непълнолетни лица, заподозрени в извършване на незаконни действия. Самото изнасяне на такива данни от органите на МВР противоречи изцяло на Закона. Що се отнася до конкретния случай в Пловдив, след публикации в медиите и с цел категорично изясняване на твърдения за изтичане на информация, с моя Заповед от 13 юни 2019 г. съм разпоредил на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР да извърши комплексна и детайлна проверка за евентуално неправомерно предоставяне на служебна информация от служители на МВР на трети лица. Проверката трябва да приключи до 1 юли 2019 г. Що се отнася до цитирания от Вас брифинг на 8 юни 2019 г., мога да Ви информирам, че от страна на МВР в него взе участие директорът на Областна дирекция на МВР – Пловдив. Той предостави информация на медиите за участието по случая на служители от Детска педагогическа стая. В заключение, искам да Ви уверя, че на цитирания от Вас брифинг, както и на последващи мероприятия за представителите на медиите с участие на служители на МВР, не са предоставяни лични данни, свързани с този случай. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. За реплика – имате думата, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, силно ме озадачава отговорът Ви, въпреки че не беше неочакван за мен. Той буди пред мен цяла серия от въпроси. Първият, разбира се, вече го зададох: кой реши, че да се дава такава пресконференция изобщо е добра идея? Вие казвате, че е в отговор на публикации в медиите. Публикациите в медиите са относно акция на МВР, в която има арестуван гражданин. Информацията очевидно е изтекла от МВР – няма откъде другаде, информациите в медиите не идват от никъде другаде, освен от МВР, и когато става дума за действия на МВР, тоест приемаме, че има поне двама полицаи, които знаят за какво става дума. Следващият въпрос, който ми се набива на очи, е: дали според Вас оттук нататък някой родител ще си позволи да съобщи на МВР данни, които са притеснителни за детето му, след всичко, което се случи с този младеж? Ако попаднем случайно в същата ситуация след една, три или пет години, дали ще има достатъчно наивен и глупав родител, за да предостави данните на МВР след всичко, което се случи на този младеж? Аз мисля, че твърдо няма. За мен изниква още един въпрос. След като Вие се гордеете с този случай и давате пресконференция по него как МВР е предотвратила терористичен атентат, въпросът ми е: може ли МВР да предотврати терористичен атентат, в който родителите не са Ви дали информация, тоест може ли, ако родителите на терориста не дойдат в МВР, Вие можете ли да го заловите? Защото в този случай Вие го залавяте по информация на родителите и даже се хвалите на пресконференция, но ако родителите не искат да предадат терориста, какво правим?! По въпроса: как изтече информацията? Днес сме 28 юни 2019 г., а Вие сте дали пресконференцията на 8 юни 2019 г. Борите се с тероризъм – това е темата, на която сте дали пресконференцията, това е шумът, който вдигнахте. Залисани в борбата с тероризма 20 дни Вие не можете да разберете откъде е изтекла информацията – поне досега, това ми казахте. На двадесетия ден Вие още не знаете. Става дума, че поне двама журналисти и поне двама полицаи знаят откъде е изтекла информацията, обаче МВР и министърът на вътрешните работи не знаят, или поне в диалога между парламента и изпълнителната власт министърът идва и казва, че когато свърши проверката, ще Ви каже. Колко дни Ви трябват, за да разберете откъде тече информацията, първи въпрос? Вторият въпрос: Ако Ви трябва месец, за да разберете откъде тече информацията, всъщност как се борите с тероризма? Последният въпрос: А Вие какво работите всъщност? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Кутев, дами и господа народни представители! Първо, искам да разясня, че по случая не работи само МВР. Изрично посочих участието си в пресконференцията и по отношение на кои действия е било това участие. Не искам да тръгваме с внушения, че информацията относно личните данни е изтекла от МВР. Затова не съобщавам крайния резултат от проверката, защото още не е завършила пълно и обективно. В момента, в който проверката бъде извършена и завърши, и ми бъде докладвана, ще Ви запозная и Вас с резултатите от нея, но на този етап не искам да остава внушението, че информацията е изтекла от Министерството на вътрешните работи. По отношение на пресконференцията тя беше дадена съвместно със Специализираната прокуратура, служители на ДАНС. Мога да Ви заявя, че по случая е работено изключително дискретно до момента, в който нямаше опасност тези продукти, които, както казахте Вие, могат да се купят на свободния пазар, но при определени умения и способности могат да се сглобят така, че да предизвикат сериозен взрив. Между другото, с подобни продукти са извършени немалко терористични актове. Така че действията за предотвратяване на това бяха навременни с цел предотвратяване на терористичен акт. По отношение на пресконференцията тя беше дадена и обществеността беше запозната със случая във връзка с интереса на обществото към този случай, но без да се предоставят лични данни на извършителя. Личните данни на извършителя – по анализа, който аз направих, излязоха доста по-късно вследствие на фокуса, създаден и върху населеното място, и от участия на различни събеседници по телевизиите, включително и близки до семейството. Искам да кажа, че действията на семейството наистина са правилни, законосъобразни – наистина наблюдават детето и са подали своевременно сигнал за такива отклонения. И тогава казах, че въпросът по отношение на тероризма не трябва да се експлоатира в никаква друга посока, освен в посока тези случаи да бъдат предотвратявани и с тези непълнолетни и малолетни лица, които по една или друга причина, са повлияни от такава идеология, да бъде работено дискретно, така че те да могат да се върнат в обществото и в средата, в която са живели. Искам да Ви заявя, че МВР изключително сериозно гледа на този проблем. Не всичко, което сме извършили, и не всички случаи, по които работим, могат да станат явни за обществото и така трябва да бъде. Но в момента, в който ние преценяваме, че рискуваме много повече от това да работим тайно, отколкото да предотвратим дадено престъпление, което може да има последствия за широк кръг граждани, ние се намесваме. И към момента работим по различни сигнали. За съжаление, това, което предотвратяваме, невинаги става известно на обществото. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос към Вас е от народния представител господин Георги Йорданов. Той е относно наводненията в град Пловдив. Заповядайте, господин Йорданов, да развиете въпроса. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросът формално е от мен, но въпросът е към Вас, зададен от всички пловдивски граждани и касае бедствената ситуация във връзка с последните наводнения в град Пловдив. Уважаеми господин Министър, известно е, че под ръководството на директора на Областна дирекция на МВР при бедствени ситуации се създава кризисен щаб, който се занимава непосредствено с овладяване на ситуацията и помагане на бедстващите хора. Въпросът ми към Вас е: В Пловдив прави впечатление, че при всички по-напоителни валежи се създават бедствени ситуации на едни и същи места. Аз мога да Ви ги изброя, Вие не сте пловдивчанин и вероятно не ги знаете. Това са Коматевският възел, новопостроеният подлез на улица „Гладстон“ до пощата, подлезът под Железния мост и други. Конкретният въпрос, който искаме да Ви зададем от името на пловдивските граждани, е: винаги ли, при всички валежи, трябва на едно и също място да имаме проблеми? Този кризисен щаб има ли предписания към местните власти за определени мероприятия, които да направят безопасно преминаването на граждани през тези места? Прави впечатление, че на последните медийни изяви на кризисния щаб кметовете, които трябва да присъстват, не присъстват. Мисля, че тук връзката между кризисния щаб и местните власти се е скъсала и в крайна сметка той вместо да си върши работата само прави един график на пожарните в града къде да отидат спешно да отводнят определени територии. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Господин Министър, заповядайте, за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Йорданов, уважаеми дами и господа народни представители! Действително дъждовният сезон тази година постави гражданите и институциите пред сериозни предизвикателства. Метеорологичната обстановка беше доста изострена и към момента е такава в някои населени места – Пловдив, Велико Търново, Горна Оряховица, Котел и други. Както и Вие споменахте в изложението на въпроса, през последните години се наблюдават интензивни валежи в град Пловдив, като трябва да споменем, че особено критична беше ситуацията на 2 юни тази година. С оглед тясното взаимодействие на всички ангажирани институции на територията на община Пловдив бяха предприети редица мерки, по-важните от които са: на първо място, съобразно законодателството, сформиране на кризисен щаб в Областната дирекция на МВР – Пловдив, ръководен от директора на Областна дирекция старши комисар Атанас Илков. Извършени са незабавни действия по изследване и локализиране на критичните точки на територията на град Пловдив, като са предприети мерки за установяване на причините и последствията от обилните валежи. На определените кризисни точки бяха изпратени полицейски екипи с цел въвеждане на временна организация на движението и подпомагане дейността по почистване на шахтите и отводнителните съоръжения от донесените от водата клони и други препятствия, които възпрепятстват отводняването на улицата. Достъп до подлезите и наводнените места беше обезопасен от екипи на районно управление и сектор „Пътна полиция“. Организирано беше сигнализирането на проблемните места, както и автомобилите се насочваха по обходни маршрути. Вследствие на всички тези мерки от сформирания щаб до 05,00 ч. на трети юни 2019 г. движението по пътните артерии на град Пловдив беше напълно възстановено, като не е постъпвала последваща информация за бедстващи лица. За да се справят с тази ситуация, бяха привлечени за съдействие сили от пожарната и аварийна безопасност от Кърджали и от София. Около 400 човека взеха директно участие, като 150 от тях са служители на Министерството на вътрешните работи, останалите бяха представители на общински структури, предприятия, както и много доброволци. Десетки коли останаха без регистрационни табели, като впоследствие сектор „Пътна полиция“ установи собствениците на голяма част от тези автомобили и своевременно табелите им бяха върнати, което облекчи в голяма степен гражданите. Конкретно на поставения от Вас въпрос – каква е ролята на Комисията за превенция на наводненията и защо не се прилагат превантивни мерки за недопускане на нови бедствени ситуации на същите места, Ви информирам, че Министерството на вътрешните работи няма директно отношение към поставената проблематика. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за защита при бедствия кметът на общината организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината; организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускане и намаляване на последиците от бедствия; планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за защита при бедствия; координира и контролира разработването и изпълнението на общинския план за защита при бедствия и на общинската програма за намаляване на риска от бедствия, които се разработват от общинския съвет за намаляване на риска от бедствия, председателстван и представляван от кмета на общината и се приемат от общинския съвет. Съгласно чл. 9 от Закона за защита при бедствия с общинския план за защита при бедствия, включително и наводнения, се определят мерките за предотвратяване и намаляване на риска от наводнения. Съгласно чл. 6д от същия закон се разработват общински програми и планове за намаляване на риска от бедствия, които съдържат оперативни цели, дейности, бюджет, срок за реализация, очаквани резултати, индикатори за изпълнение, отговорни институции, като при устройственото планиране на урбанизирани територии съгласно Закона за устройство на територията се определят превантивни мерки и начин на устройство и защита. Самите устройствени планове се одобряват от общинския съвет и по доклад на кмета на общината. В заключение, използвам случая още веднъж да изразя благодарност за високата координация между институциите за работа на всички екипи и доброволци, благодарение на които щетите бяха минимизирани и не се стигна до човешки жертви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Господин Йорданов, заповядайте за отношение към отговора. Реплика – имате думата. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към Вашата благодарност към екипите, които се справиха наистина и саможертвено с бедствието, наводненията в град Пловдив. Но от 2 юни, когато цитирате, още два пъти в Пловдив имаше ситуация, при която имахме затруднения на движението в определени части от пътната мрежа поради наводнения на пътната мрежа. Касае основно подлези, за които Ви говорих. При всички случаи органите на МВР реагираха своевременно, окей и какво става: идва една патрулка, която застава пред наводнения участък, и започва да отбива движението. Моят въпрос към Вас обаче е по-друг. Винаги ли когато вали дъждът, по-интензивен дъжд, ние ще се ограничим, Вие ще се ограничите, още повече служба КАТ е под Вашата юрисдикция, само с обезопасяване в момента на движението? А дали трайното обезопасяване на движението в определени части, които са предикционни, в които периодично се създават възможности за затрудняване на движението и опасни за живота на преминаващите ситуации, ще останат на вниманието на други органи, които не са толкова компетентни, защото за преминаването по пътищата отговаряте основно Вие? Много бих искал Областна дирекция на РДВР да направи своите предписания към местните власти, за които поемам ангажимента да огласим и да видим, ако кметовете не се справят с тях, защо не се справят и каква е причината? Защото така само харчим залудо парите на хората, народните пари, а в крайна сметка не правим превенция, което е основното за Вашето Министерство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Уважаеми господин Министър, имате възможност да допълните отговора, да вземете отношение. Имате думата. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Йорданов, дами и господа народни представители! Искам да отбележа, че в случая, изложих Ви и в отговора, невинаги, когато има проливни валежи, за кратко време проблемът е в липсата на превенция. Много често тези валежи са придружени с буря, с чупене на клони, падане на листна маса, което води към моментно запушване на отводнителните системи. Обикновено тези проблеми настъпват в най-ниските точки на населеното място и то не само в Пловдив, а във всички населени места, където самата отводнителна система не може да поеме толкова интензивен валеж, и се получава този проблем. Именно там са необходими бързите действия, свързани с ограничаване на движението, предотвратяване на влизането на автомобили, които да попречат евентуално за бъдещата работа на колегите от пожарна и аварийна безопасност, на ВиК дружествата и други отговорни институции за незабавно почистване на шахтата, така че тя да може да поеме тази вода. Така че в случая смятам, че проблемът по-скоро идва от това, че ние няма как да предвидим в пълна степен настъпването на такива събития, но можем със създадена добра организация да намалим последствията от тях, както се е получило и в случая, в такива случаи наистина кризисният щаб се ръководи от областния директор на Министерството на вътрешните работи, така е по закон. Естествено, аз в този случай присъствах на част от заседанието и на анализа, след като беше възстановено движението. Присъстваха кметовете на районите в Пловдив и там бяха обсъдени и какви мерки да бъдат предприети за в бъдеще, така че да се намали рискът от такива последващи действия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за днешното Ви участие в работата на парламента. Преминаваме към въпроси към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев. Първият от тях е от народния представител Валентин Милушев относно Европейското първенство по баскетбол на колички. Заповядайте, господин Милушев, да развиете въпроса. ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! От медийни публикации стана известно, че от 29 юли до 4 август в София ще се проведе Европейско първенство по баскетбол на колички в Дивизия С. Това ще бъде и дебютно участие на българския национален отбор на подобен форум. В София ще пристигнат отборите на Сърбия, Гърция, Чехия, Унгария, Ирландия и Португалия. Провеждането на това първенство в страната ни е от изключително значение за развитието на спорта за хора с увреждания. Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: подпомага ли Министерството на младежта и спорта провеждането на Европейското първенство по баскетбол на колички и по какъв начин държавата подкрепя развитието на този спорт като част от политиката за развитие на спорта за хора с увреждания? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Милушев. Уважаеми господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Милушев, развитието на спорта за хора с увреждания е един от основните приоритети на Министерството на младежта и спорта. В изпълнение на този приоритет още през първия ми мандат като министър на младежта и спорта през 2016 г. беше утвърдена нова Програма за развитие на спорта за хора с увреждания. С нея се поставя началото на реформа в подпомагането на спорта за хора с увреждания. Водещата идея е, че публичните средства за този спорт трябва да бъдат предназначени не само за печеленето на медали, а за да се осигури достъп до спортните съоръжения, условия за спортуване на колкото се може повече хора с увреждания. В настоящия си вид Програмата предоставя по-добри условия и повече възможности, като освен за специализираните спортни организации: Българска параолимпийска асоциация, Спортна федерация на глухите в България и Федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания“, тя е отворена и за всички останали федерации, развиващи спорт за хора с увреждания. Баскетболът на инвалидни колички е спорт, който илюстрира най-добре как Програмата на Министерството на младежта и спорта помага за развитие на спорта за хора с увреждания. Министерството на младежта и спорта подкрепя развитието на баскетбола на колички в България още с въвеждането на новата Програма през 2016 г. Оттогава досега на Българската федерация по баскетбол по Програмата са предоставени общо 346 хил. лв. предимно за провеждане на спортни занимания, организиране на държавни първенства, подготовка и участие на националния отбор в международни състезания, и не на последно място – за закупуването на общо 28 спортни инвалидни колички за баскетбол. През 2016 г. в страната имаше три съществуващи клуба по баскетбол за хора на инвалидни колички, а в момента се развиват пет клуба. Системната подготовка се води от 57 лица с различни двигателни увреждания, част от които в новосъздадените два баскетболни клуба за хора с увреждания. Осигурени са шест квалифицирани спортни специалисти, които да работят с лицата по клубовете, а за националния отбор – треньор, физиотерапевт и други длъжностни лица. Българската федерация по баскетбол ежегодно организира между три и пет турнира в градовете София, Варна и Бургас. През 2016 г. в България беше проведено първото Държавно първенство по баскетбол на инвалидни колички. Вследствие на развитието на този спорт в България, през последните три години Българската федерация по баскетбол подаде кандидатура за домакинство на Европейското първенство по баскетбол на колички в Дивизия С и получи официално домакинството на 29 януари 2019 г. Първенството ще се проведе в столичната зала „Триадица“ от 29 юли до 4 август, а на 10 април официално беше изтеглен жребият за него в присъствието на генералния секретар на Европейската федерация по баскетбол на колички Петер Дучек, спортният директор на централата Дирк Косер и президентът на Българската федерация по баскетбол Георги Глушков. Средствата, предоставени от Министерството на младежта и спорта, за участието в първенството на българските спортисти с увреждане, са в размер на 33 500 лв. Тези средства осигуряват екипировката на българския отбор, подготовката на спортисти и треньори, както и пансионат за целия отбор от общо 15 човека по време на първенството с включен лекар, физиотерапевт и асистент колички. През 2019 г. за развитието на баскетбола на колички Българската федерация по баскетбол получава финансиране от Министерството на младежта и спорта в размер на 120 хил. лв. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Ще има ли реплика и отношение? Господин Милушев, заповядайте. ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор и да Ви поздравя с това, че имате наистина отношение към хората с увреждания, за да може чрез спорта те да се чувстват ползотворни граждани на Република България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Милушев. Господин Министър, ще има ли дуплика? Няма. Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Иван Ченчев. Въпросът му е относно режима на лицензиране на спортните федерации. Господин Ченчев, имате думата да развиете въпроса – заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, надявам се, първо, всичко да е наред с Вашето здравословно състояние. Искам да Ви задам въпроса за спортните федерации, тъй като всички добре знаем, че е в сила нов Закон за физическото възпитание и спорта. В конкретния случай ме интересува: колко спортни федерации до момента са изпълнили изискванията на влезлия в сила нов Закон на 18 януари 2019 г., за който стана дума, и на колко федерации е издаден безсрочен спортен лиценз; има ли констатирани непълноти в Закона по отношение на режима на лицензиране на спортните федерации? Мисля, че това са основните въпроси, на които трябва да получим отговори. Запазвам си правото след това да ги допълня. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев. Уважаеми господин Министър, имате думата да отговорите на първата част от въпросите, както обеща господин Ченчев. МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, както сте посочили във Вашия въпрос, § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта, в сила от 18 януари 2019 г., дава едногодишен срок на българските федерации да се приведат в съответствие с изискванията на новия закон и да получат безсрочен спортен лиценз. Процедурите по издаване, отказ, отнемане и прекратяване на спортен лиценз на спортните федерации се провеждат при спазване на изискванията на Раздел III от Глава трета на Закона за физическото възпитание и спорта. Новият закон въведе и нови изисквания към спортните федерации и спортните клубове, чиято цел е да направи работата им по-ефективна, да се премахнат така наречените кухи клубове в спорта, да се гарантира наличието на договори на федерациите с треньорските кадри, да се гарантира, че спортните организации разполагат със спортни обекти на територията на страната, в които могат да провеждат тренировъчна дейност и други. Клубовете могат да членуват само в една спортна федерация или съответно в многоспортова федерация. Членовете на управителния орган на клуба не трябва да са свързани лица помежду си или да са свързани лица с членове на други спортни клубове от същата федерация. Според новия закон спортният лиценз при по-строг контрол вече е безсрочен. В чл. 26, ал. 1 на Закона за физическото възпитание и спорта е посочено, че процедурите по издаване, отказ, отнемане и прекратяване на спортен лиценз се определят с Правилника за прилагане на Закона. Правилникът за прилагане е приет с Постановление на Министерския съвет № 77 от 9 април 2019 г. и е в сила от 12 април 2019 г. Според чл. 3 от Правилника министърът на младежта и спорта със заповед назначава комисия по лицензиране и регистриране като постоянно действащ помощен орган. От 12 април до момента документи по чл. 21 от Закона за физическото възпитание и спорта в Министерството на младежта и спорта за издаване на безсрочен лиценз са подали 17 спортни федерации, лицензирани по отменения закон. Към момента безсрочен спортен лиценз е издаден на седем федерации: Сдружение „Автомобилна федерация на България“, Сдружение „Български стрелкови съюз“, Сдружение „Българска федерация по ветроходство“, Сдружение „Българска федерация по сумо“, Сдружение „Българска федерация по авиомоделизъм“, Сдружение „Българска федерация по шейни на улей и естествени трасета“ и Сдружение „Българска федерация по корабомоделен спорт“. Документите на останалите федерации се разглеждат от комисията в момента. В хода на работата в условията на новия Закон за физическото възпитание и спорта, както отбелязах, се въвеждат и нови изисквания по отношение на лицензионния режим на федерациите, като констатирахме специфични случаи на начина на упражняване на спортните права, наложени от практиката на работата на международните спортни организации. Съществуват системи на международни спортни организации, при които спортните права на националните организации се предоставят и делегират, без последните да са обвързани от пряко членство в международните организации. Такива са случаите за спортовете, попадащи в обхвата на дейността на ФИА – Международната автомобилна федерация; предоставянето на правата за спортовете, които се администрират от Международната федерация по гимнастика – спортна гимнастика, художествена гимнастика, аеробика, скокове на батут, акробатика; предоставянето на спортни права за спортовете, администрирани от Международната федерация по въздушни спортове – парашутизъм и авиомоделизъм; делегирането на права за спортове, администрирани от Международния съвет за военен спорт, и други. Държа да отбележа, че тези специфични случаи не са разглеждани и в стария Закон за физическото възпитания и спорт. Едно от основанията, въведено от Закона за физическото възпитание и спорта за отнемане на спортен лиценз, е отнемането или прекратяването на членството на дадена спортна федерация в съответната международна организация, от което произтича невъзможността спортната федерация да упражнява правата по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона, а именно: да представлява страната на международни спортни състезания; да организира и провежда международни първенства и, съответно, невъзможността да определя състава на националните отбори. През тази година имахме случай, който показа, че общата формулировка „отнето или прекратено членство“ не детайлизира специфичните случаи на спортни права, които предоставят на международните организации, макар зад отнемането им реално да стои невъзможността българската спортна федерация да изпълнява пълноценно функциите си. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Ченчев, заповядайте за реплика и отношение към обстойния отговор. Просрочихме времето, но въпросът беше такъв, че изискваше конкретни данни и нямаше как да не чуем отговора. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Така е, господин Председател, благодаря Ви. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Вие знаете, че и в работната група, която беше по отношение на изготвянето на този закон, сме дебатирали тези въпроси, включително и за режима на лицензиране. Целта е да се намали участието на така наречените кухи клубове или създаването им. Така че по този въпрос сме наясно. По-скоро тук имам едно допълнение към първоначалния ми въпрос: какви са непълнотите и дали има такива, констатирани по отношение на режима на това лицензиране, дали Министерството е установило такива непълноти? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев. Господин Министър, видяхме, че в основния отговор бяхте изчерпателен. Ще допълните ли отговора? МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Ченчев, аз мисля, че в изложението ми се съдържаше и отговорът на Вашия въпрос. Както казах, в хода на работата и в условията на новия Закон за физическото възпитание и спорта констатирахме специфични случаи на начина на упражняване на спортните права, които ги упоменах преди малко, и, както казах, те не са били разглеждани нито в стария закон, нито в този преди него. Така че това е нашата констатация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Следващият въпрос също е от народния представител Иван Ченчев и той вече е за конкретен казус за отнетия национален спортен лиценз на Българската федерация по автомобилен транспорт. Да не би да е спорт? Заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Да, има грешка. Господин Председател, благодаря. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с ясното съзнание, че от момента на постъпването, на входирането на този въпрос досега е минало около един месец, може би и малко повече време и за това време, през това време се случиха някои неща – имаме решение на съд, но все пак искам да запозная залата с конкретния казус. Ще Ви помоля, господин Председател, за малко повече време, защото този казус е важен. Все пак въпросният казус, за който става дума, изкара на улицата българските автомобилисти, които протестираха, и то нееднократно. На 28 май протестираха пред Министерския съвет срещу отнетия лиценз на Българската федерация по автомобилен спорт от страна на Съюза на българските автомобилисти. Последващо отнемането на този лиценз събитие е създаването на Автомобилна федерация в България, която по бързата процедура е призната от Министерството на спорта и вече разполага с правата да организира състезания в България. Сдружение „Автомобилна федерация на България“ получава спортен лиценз като Федерация по автомобилен спорт с решение на Министерството на младежта и спорта на 19 април 2019 г. На 16 януари 2019 г. Съюзът на българските автомобилисти като член на Международната федерация по автомобилизъм – ФИА, оттегля предоставените права на Българската федерация по автомобилен спорт за организиране и провеждане на национални и международни първенства, за определяне състава на националните отбори и така нататък. Съгласно Международния спортен кодекс на ФИА, която е Международната федерация, българските състезатели нямат право да участват в международни състезания от името на Българската федерация по автомобилен спорт. След посещението на представителя на ФИА Вернер Краус стана ясно, че само СБА, като член на организацията, може да делегира права на други автомобилни организации в страната. Според автомобилните състезатели е парадокс една неспортна организация да избира на кого да делегира спортни права. В началото на своето съществуване Българската федерация по автомобилен спорт е само секция към Съюза на българските автомобилисти, но през 1992 г. е регистрирана като отделна федерация. Съюзът на българските автомобилисти обаче не е организирал състезания и не е осъществявал спортна дейност в последните 20 години, като това е извършвала Българската федерация по автомобилен спорт, без официално предоставен или делегиран лиценз за притежаването на права, но с лиценз от Министерството. По новия Закон за физическото възпитание и спорта Българската федерация по автомобилен спорт не отговаря на една единствена точка от него – да бъде международно представена. В същото време няма как тя да бъде международно призната, след като е с отнет лиценз в България. Парадокс е, че правото да отнема лиценза на Спортната федерация е получила организацията в частна полза – Съюзът на българските автомобилисти, а не Министерството на спорта, но всичко това става със съгласието на Министерството. Съюзът на българските автомобилисти притежава международен лиценз за различни дейности, в които попада и спортът от времената, когато с Българската федерация по автомобилен спорт са една и съща организация или поне са свързани чрез един и същ председател. Повече от 20 години Съюзът не е осъществявал спортни събития, а лицензът още е негово притежание. Този лиценз обаче означава суверенитет за Българската федерация по автомобилен спорт. Бързите действия по отнемането на лиценза на Федерацията по автомобилен спорт са опит Съюзът на българските автомобилисти да регистрира ново сдружение, да му даде международни права и по този начин да подмени управлението на автомобилния спорт у нас, в разрез със Закона. В този смисъл аз разбирам гнева на автомобилните състезатели, които входираха жалба по казуса във Върховния административен съд. Българската федерация по автомобилен спорт е в процес на кандидатстване пред Международната федерация – ФИА, за придобиване и на международни права за организиране на състезания в момента, в който Министерството ѝ отнема лиценза, което би трябвало да е нарушение на закона от страна на Министерството. Автомобилната федерация на България не е член на Международната федерация, тъй като няма заявление за членство по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта. Допуснато е още едно нарушение по този казус – не е спазен гратисният период, в който спортните федерации и организации са получили възможност за адаптиране към новия закон за спорта. Преди да изтече този период, лицензията на Българската федерация по автомобилен спорта е отнета, лицензираните спортни федерации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на Закона в срок до една година от влизането му в сила според § 6 от Закона за физическото възпитание и спорта. В този смисъл е въпросът: защо с Решение, № РД-10-1 от 18 април 2019 г., министърът на спорта, при неспазен гратисен период и непроучени обстоятелства около кандидатурата за членство, отнема националния спортен лиценз на Българската федерация по автомобилен спорт, а на следващия ден го предоставя на новосъздадена организация, която не отговаря на изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта? На 19 април 2019 г. депутати от парламентарната група на ГЕРБ внасят предложение за допълнение и изменение на Закона за физическото възпитание и спорта и то вероятно е с цел да легитимират акта на Министерството по отнемането на лиценза от предишния ден. Това предложение цели да узакони притежаването на спортни лицензи от организации извън юрисдикцията на Министерството на физическото възпитание и спорта, а в конкретния случай, дори и в частна полза, и делегирането им на спортни федерации. Това делегиране прави ли обществените организации и Министерството зависими от външни за спорта структури? Защитен ли е държавният и общественият интерес? Имам и още, но Ви благодаря за разбирането. Извинявам се за просроченото време. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев, и така е достатъчно сложен и обемен въпросът. Имате думата, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, аз Ви благодаря за подробно изложения въпрос и подробно изложените факти по него. Моля да ме извините, защото част от отговора ми вероятно ще повтаря тези факти, които са изнесени, но мисля, че няма лошо. Това потвърждава, че и двамата ще се придържаме стриктно към фактите. Само с едно уточнение в началото. Разбира се, запознат съм подробно с двата протеста на автомобилистите и държа да уточня, че това не са всички автомобилисти, а са част от тях. За съжаление, този казус направи така, че автомобилното движение в България все още да не е наясно с пълната ситуация. Аз Ви благодаря за този въпрос, защото се надявам след днешния дебат тези неща да са изяснени. Ще се постарая да представя максимално изчерпателно фактите около отнемането на спортната лицензия на Българската федерация по автомобилен спорт в предвиденото време. Сдружението „Българската федерация по автомобилен спорт“ е притежавало спортна лицензия по чл. 17, ал. 1 от вече отменения Закон за физическото възпитание и спорта, чиято валидност е запазена при условията на § 6 от Предходните и заключителните разпоредби на действащия от 18 януари 2019 г. нов Закон за физическото възпитание и спорта. На 17 януари 2019 г. Министерството на младежта и спорта е получило уведомление от Съюза на българските автомобилисти, че то оттегля и предоставеното от тях право на Сдружението „Българска федерация по автомобилен спорт“ да провежда дейности, свързани с автомобилния спорт. За изясняване на ситуацията е водена кореспонденция между мен и президента на Международната федерация по автомобилизъм Жан Тод. Проведена е и среща с представителя на ФИА господин Вернер Краус, който посети България. Установи се, че съгласно чл. 14.1 от Международния спортния кодекс на ФИА Международната организация признава само една национална организация, която притежава така наречената спортна власт, спортни права и която осъществява контрол върху автомобилния спорт в съответната държава. За Република България тази организация е Съюзът на българските автомобилисти – СБА, за което Министерството на младежта и спорта изрично е уведомено с писмо от президента на ФИА. Последствията от оттеглянето от страна на СБА на спортните права на Сдружението „Българска федерация по автомобилен спорт“ са, че Сдружението „Българска федерация по автомобилен спорт“ вече няма правата по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта, а именно: да представлява страната на международни спортни състезания; да организира и провежда международни първенства по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта и произтичащата от това невъзможност да определя състава на националните отбори. От момента, в който СБА е оттеглил правата от Българската федерация по автомобилен спорт – съгласно чл. 1, т. 6 и чл. 1, т. 7 от Международния спортен кодекс на ФИА, българските състезатели нямат право да участват в международно състезание от името на Сдружението „Българска федерация по автомобилен спорт“. В резултат на това със Заповед от 18 април 2019 г. на министъра на младежта и спорта спортната лицензия на Сдружение „Българска федерация по автомобилен спорт“ е отнета. Сдружението „Българска федерация по автомобилен спорт“ е поискало пред Върховния административен съд спиране на предварителното изпълнение на заповедта. От 26 юни 2019 г., тоест преди няколко дни, Върховният административен съд отхвърли искането на Сдружението за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Със заповед от 19 април 2019 г. на министъра на младежта и спорта е издаден спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта на Сдружение „Автомобилна федерация на България“, въз основа на заявление, към което са представени необходимите документи, с които се удостоверява съответствието на заявителя с изискванията на чл. 20 от Закона за физическото възпитание и спорта. В ММС е предоставено и писмо от председателя на Съюза на българските автомобилисти, с което сме информирани за решението на Управителния съвет на СБА за правата за провеждане на дейности, свързани с автомобилния спорт на територията на България, и участия на международни състезания да бъдат делегирани на Сдружението „Автомобилна федерация на България“ и за наличието на договор за съвместна дейност между Автомобилната федерация на България и СБА, както и уведомление до ФИА за делегиране на правата на Сдружение „Автомобилна федерация на България“. Сдружението „Българска федерация по автомобилни спортове“ е поискало пред Върховния административен съд спиране на предварителното изпълнение на заповедта за издаване на лиценз на Автомобилната федерация на България. Вече Ви уведомих, че решението по делото е, че искът на Сдружението е отхвърлен. Последната информация, която Министерството на младежта и спорта има по казуса, е също от този месец – 21 юни, и ФИА е уведомил СБА, че е разгледала отново казуса със спортните права за България отново. Потвърждава, че организацията, която притежава тези права, е именно Съюзът на българските автомобилисти. Такова копие от писмото ни беше предоставено, разбира се. Водени от интереса да върнем възможността на българските състезатели да участват в редица първенства, както и на територията на България да се провеждат международни състезания, Министерството на младежта и спорта подходи отговорно и максимално бързо. Издаването на спортна лицензия на федерация, която да администрира автомобилния спорт в страната и при международни участия, осигури безпрепятственото провеждане от 10 до 12 май 2019 г. на включеното в Международния календар на ФИА 50-то юбилейно рали в България. При липсата на федерация с валидна спортна лицензия и предоставени спортни права от ФИА нямаше да има възможност рали „България“ да бъде проведено. Автомобилната федерация на България ни увери, че ще приеме всички автомобилни клубове, които са редовни, отговарят на устава ѝ и на Закона за физическото възпитание и спорта, и по този начин всички български състезатели ще могат да участват в Юбилейното рали, както и се случи. Проведеното от Автомобилна федерация на България рали „България“ беше едно от най-добрите състезания в годините, за което свидетелства и поздравителното писмо от страна на президента на ФИА Жан Тод към организаторите. В рали „България“ тази година участваха 33 екипажа, а на финалния му етап във Варна присъстваха над 15 хиляди зрители. В заключение, бих искал да обърна внимание, че твърденията, които членове на управителните органи на Федерацията са с отнет лиценз тиражират в различните медии, които се съдържат и във Вашия въпрос, целят прехвърляне на дългогодишия проблем между тях и признатата от ФИА организация – СБА, върху Министерството на младежта и спорта. Целта и задължението на Министерството на младежта и спорта винаги е било да осигури възможност на българските състезатели да участват в състезания и да развиват спорта си, а не да вземат страна в спорове между самостоятелни юридически лица. В действията си по казуса сме се ръководили от разписаните в Закона за физическото възпитание и спорта норми – въз основа на получена и събрана от съответните компетентни институции информация и данни, уведомление от СБА, кореспонденция с президента на Международната федерация по автомобилизъм Жан Тод и среща с представител на ФИА. Според информацията, с която Министерството разполага, мисля, че Вие потвърдихте във Вашето изложение, че Българската федерация по автомобилен спорт е част от структурата на СБА от 1973 г. до 1992 г., когато се обособява като самостоятелно юридическо лице. От 1992 г. до януари 2019 г. СБА е предоставял на Българската федерация по автомобилни спортове правата за извършване на дейности, свързани с автомобилния спорт. Тоест 26 години Българската федерация по автомобилен спорт е извършвала тази дейност, но не е станала член на ФИА, така че не виждам причина в момента за това да е виновно Министерството на младежта и спорта. В случая с Българската федерация по автомобилен спорт също не става въпрос за прелицензиране на Федерацията спрямо новия Закон за физическото възпитание и спорта, за да се ползва гратисен период от една година, а става въпрос за отнемане на лиценза, защото е отнето правото да развиват международна дейност. Всички процедури съгласно Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта са спазени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Ченчев, имате думата. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател, сега обещавам да бъда по-кратък. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Има казус и сме наясно с това, че е имало дело и какво е казал съдът по него. Между другото, трябва да е ясно, че това дело е за искане за спиране на тази заповед, а през месец ноември, ако не ме лъже паметта, ще се гледа делото, което по същество е за закононарушения по отношение на отнемането на лиценза. Тук въпросът е: защо се дава лиценз на друга структура, която е в частна полза? Това се прави в момент, в който Българската федерация по автомобилен спорт кандидатства за международните състезания и за международните права, които трябва да получи, и в този момент се получава това решение за отнемане на лиценза. Много е хубаво, че сме имали юбилейно успешно рали „България“ и, разбира се, само мога да адмирирам – надявам се и моите колеги, това нещо, защото рали „България“ си е традиционно състезание, което е една от емблемите на нашата страна в този спорт. Това е въпрос, който, при толкова години дейност, при толкова години покриване, осъществяване и организиране на един спортен календар от страна на Българската федерация по автомобилен спорт, по този начин – след влизането в сила на този закон по време на кандидатстването да се отнеме лицензът, това всъщност изкара хората на улицата. Те може да са част от автомобилистите, не всичките, може да са всичките – не съм ги броил със сигурност, но при всички положения има казус, който, както се казва, им е дошъл малко изненадващо, тъй като те са извършвали тази дейност дълги години, и то успешно. И както тази структура, получила правото да организира състезания в момента, казва, че има поздравително писмо от Жан Тод – президента на Международната автомобилна федерация, така и Българската федерация по автомобилен спорт със сигурност за тези почти 30 години има съответните похвали и грамоти за успешното организиране на десетки и стотици състезания. Така че казус има. Със сигурност през ноември месец ще бъде интересно какво ще реши съдът. Но, тук с Вас, мисля, че интересът ни, а той е общ, трябва да бъде в посока и в полза на българския спорт и на хората, които са го организирали и искат да го организират. Благодаря Ви, че ме изслушахте. Надявам се да има решение на този въпрос, и то най-чистосърдечно и най-добросъвестно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ченчев. Господин Министър, можете да вземете отношение и към репликата, и към допълнението. МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Да, аз ще бъда съвсем кратък. Благодаря, господин Ченчев, за разясненията и за въпроса, защото този казус наистина е важен и трябва автомобилните среди в България да бъдат запознати с това как вървят нещата и какви са процедурите. Както казах и в отговора на въпроса си, единствените мотиви за нашите действия – ние сме се водили само и единствено от мисълта да защитим интереса на българските състезатели. Няма да коментирам как Българската федерация по автомобилни спортове си е изпълнявала задълженията. Като всяка спортна институция, и те са имали върхове и спадове, имали са силни години, имали са период на управленски кризи, каквато всъщност е и в момента, защото знаем, че от няколко години там се водят дела за редовността на проведено Общо събрание и се оспорва властта във Федерацията, но както и да е – това няма касателство към нашата теза. Има някои новости, разбира се, както Вие ги казахте. Едната от тях е от момента на задаването на Вашия въпрос досега. Най-интересното е, че Международната федерация по автомобилизъм потвърди с ново писмо – тя вече е разгледала отново положението в България, и потвърди със свое писмо, че спортните права, които се предоставят на българска структура или организация за организирането на състезания в България, са предоставени на СБА, както е било винаги досега. Така че аз наистина не виждам с какво Министерството може да е попречило на това кандидатстване на Българската федерация по автомобилен спорт, още повече 26 години това не се е случвало. В момента единственото нещо, което ние искахме, е да не провалим сезона на автомобилните състезатели. Разгледали сме много внимателно документите на новата федерация, не сме установили пропуски. Разбира се, има дело, което предстои да бъде разгледано. Предоставили сме всички необходими документи и се надяваме Върховният административен съд наистина да вземе правилното решение по случая, за да може българският автомобилен свят да се обедини отново и да работим по-сериозно за възвръщане на старите позиции, които България е имала в международния автомобилен свят. Благодаря Ви много за отправения въпрос и за изложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър. Последният въпрос за днешния парламентарен контрол към Вас, поставен от народния представител Александър Мацурев, е относно идеята професионални треньори да преподават в трети час по физическо възпитание в училищата. Заповядайте, господин Мацурев, да развиете въпроса и да ни запознаете с идеята за този час. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос към Вас е относно една Ваша идея – професионални треньори да преподават в третия час по физическо възпитание в училищата. Още по време на предходния Ви мандат бяхте основен инициатор на идеята професионални треньори да преподават по време на третия час по физическо възпитание в училищата. Това залегна и в Закона за училищното и предучилищното образование. Подкрепям това Ваше начинание, защото то ще допринесе за изграждането на качествена физическа култура и образование в децата и часовете ще придобият още по-сериозно съдържание. Считам, че това е пътят за възраждането на българския спорт и за постигането на още по-добри резултати. Вярвам, че по този начин ще бъде много по-лесно да бъдат откривани и развивани спортно технически умения по различните видове спорт на децата, които притежават специфичен талант и качества. В тази връзка искам да Ви задам следните въпроси: Какви трудности и пречки среща представляваното от Вас Министерство? В тази връзка каква масова практика може да бъде въведена в българските училища и от какво естество? Бихте ли могли да посочите добри примери? Какви са очакваните ползи и резултатите в училищата, където има назначени такива професионални треньори? Какви стъпки предприема Министерството на младежта и спорта тази практика да бъде прилагана в повече училища в страната? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мацурев. Уважаеми господин Министър, имате възможност да отговорите – заповядайте. МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, възможността в тъй наречения трети час по физическо възпитание в училищата да влизат специалисти с професионална квалификация „треньор“ по вид спорт създаде условия за изграждане на партньорство между училищата и спортните клубове. Тази разпоредба на Закона за предучилищното и училищното образование няма задължителен характер и основно зависи от волята на училищните ръководства и активността на спортните клубове и треньорите. Трудностите при прилагането ѝ са свързани с неувереност от страна на училищните ръководства, както и с недостатъчна спортна база в част от училищата. Към настоящия момент директорите на училищата все още не проявяват очакваната инициативност за установяване на контакти със спортните организации. От друга страна, съществена роля в този процес имат общините и регионалните управления на образованието. В населените места, в които общините, регионалните управления на образованието и директорите на училища са избрали спорта като инструмент в борбата със зависимостите и агресията, тази възможност се прилага на практика и предстои да видим реалните резултати от нея. За добър пример в това отношение бих могъл да посоча община Варна, където през следващата учебна година ще се приложи за втори път Програмата „Тренировъчен урок“. Треньорите са по 12 вида спорт – баскетбол, лека атлетика, тенис на маса, футбол, шахмат, хандбал, ръгби, волейбол, карате, айкидо, ориентиране и модни танци. Часовете се водят безвъзмездно от треньора по вид спорт. Щатният учител по физическо възпитание и спорт също участва в урока, като запазва хорариума си и подпомага дейността на треньора. Дейността задължително се съгласува с началника на РУО и с експерта по физическо възпитание и спорт към РУО, с директорите на училищата, които имат желание да заявяват видовете спорт в общината, след което се изготвят графици. Това определено е добър пример за това как би могла да се реализира тази законова възможност. В началото на месец юни във Варна е организирана и кръгла маса, която е събрала представители на общини, експерти на Министерството на младежта и спорта, регионални управления на образованието от цялата страна, за да обсъдят възможните подходи за установяване на ефективни връзки между училищата и спортните клубове и за привличане на треньори за провеждане на спортните дейности в училищата. Надявам се тази инициатива да започне да се прилага във все повече общини. Очакваните резултати от влизането на професионален треньор в третия час по физическо, освен откриването на повече таланти в спорта и създаването на по голям резерв за развитието на спорта за високи постижения, е и да се засили интересът на самите ученици към системни занимания със спорт. Както е добре известно, спортът е не само здраве, но и най ефикасната превенция срещу различни форми на зависимости и агресията сред децата и подрастващите. Очакваме в училищата, в които преподават професионални треньори, да се увеличи броят на участниците в състезанията и проявите, включени в спортните календари, както и в състезанията от ученическите игри. Следващият етап в тази посока е създаването на училищни спортни отбори – добре позната в миналото практика, която, за съжаление, съществува в малко училища в страната в момента. Във връзка с новите разпоредби, залегнали в Закона за физическото възпитание и спорта, в сила от 18 януари 2019 г., Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката са разработили Проект за наредба за условията и реда за организиране и провеждане на тренировъчна състезателна дейност на децата и учениците извън учебния план – извън задължителните учебни часове, която предстои да бъде утвърдена от министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката. Тази наредба регламентира създаването на училищни спортни отбори. Предвидена е възможност училищният спортен отбор, освен от учител по физическо възпитание и спорт, да се организира и от треньор по вид спорт. Директорите на училищата имат възможност да сключват договори с треньори от спортните клубове, които да провеждат тренировъчните занимания и да сформират отборите за участие в ученически спортни състезания и прояви. Това е нова стъпка към създаване на условия за мотивиране на учениците за участие в заниманията по вид спорт и спортна изява. От пет години Министерството на младежта и спорта участва в инициатива на Европейската комисия, чиято цел е да промотира спорта и физическата активност за всички – Европейската седмица на спорта „Be Active!“. През миналата година инициативата в България бе насочена към училища в различни по големина общини в страната, в които в продължение на три седмици организирахме открити уроци по вид спорт с професионален треньор според избора на конкретното училище. Посетихме 12 общини: Дупница, Аврен, Аксаково, Велинград, Панагюрище, Поморие, Созопол, Бяла, Нова Загора, Казанлък, Димитровград и Нови пазар. Смея да твърдя, че интересът беше голям и се надявам, че част от тези училища са продължили работа в тази посока. В рамките на същата инициатива през миналата година проведохме социологическо проучване сред ученици от I до ХII клас, родители и учители по физическо възпитание, което показа добри резултати по отношение нагласите към спорта. Българските деца и техните родители смятат, че спортът е полезен и биха искали да спортуват. Учителите по физическо възпитание разбираемо се оплакват от неглижирането на техния предмет, но смятат, че се върви в положителна посока. В заключение, бих искал да Ви благодаря за въпроса и затова, че обръщате внимание на тази важна тема – спортът в училище. Физическото възпитание е важна част от обучението на нашите деца. То носи много ползи по отношение на тяхното здраве, на възпитанието им, на социализацията им, играе важна роля в превенцията срещу агресията и зависимостите. За да постигнем резултати, трябва да работим заедно и да полагаме усилия, както държавата, така и общините, директорите на училища, спортните организации, обществото като цяло. Това е наистина начинът, за да имаме здрава нация. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Мацурев, ще вземете ли отношение към отговора? Заповядайте, имате думата. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз искам да Ви благодаря за изчерпателния отговор. Наистина това е една чудесна практика, която се е случила във Варна. Надявам се, както казахте, в повече общини това да бъде като засилен интерес и да стартира почти навсякъде. Моят апел все пак е към всички общини и директори – колкото по-скоро стартират тази инициатива и тази идея, мисля, че толкова по-бързо ще има резултат както сред децата, така и сред всички тези, които искат да спортуват като малки. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Господин Министър, истински Ви благодарим за участието в днешния парламентарен контрол. Желаем Ви успехи и здраве! Уважаеми народни представители, с това изчерпихме въпросите за днешния парламентарен контрол и приключихме седмичната Програма за работа на парламента. Следващото пленарно заседание ще бъде на 3 юли 2019 г., сряда, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 11,14 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов Сергей Кичиков

Стотици данъчни инспектори, съвместно с други държавни органи, започват лятната контролна кампания по Черноморието. Основният акцент на проверяващите ще е отчитането на обороти и издаване на касови бележки. От НАП припомнят, че и през тази година неиздаването на касова бележка се санкционира незабавно със запечатване на търговския обект, освен обичайната глоба, но основната цел на проверяващите остава насърчаването на доброволното спазване на данъчните изисквания.

Във връзка със започващата лятна контролна кампания, изпълнителният директор на НАП г-жа Галя Димитрова се срещна в Бургас с ръководния състав и служители от бургаската териториална структура, звеното „Фискален контрол“ и дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“. На срещата присъстваха и териториалните директори на Националната агенция за приходите от  страната. Ръководството на НАП обсъди план за контролните действия по Черноморието.

 „Целта ни през лятото на 2019 г. е да имаме по-добро спазване на данъчно-осигурителните правила по Черноморието. Контролът не е самоцел, нито количеството актове и наказателни постановения, по-важно за нас е да расте делът на бизнеса, който почтено спазва закона“, коментира  по повод на започващата контролна кампания изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова. Тя акцентира и на важността при изпълнение на служебните си задължения служителите на НАП да внушават доверие. Контролните действия освен дисциплиниращ ефект допринасят и за създаването на равнопоставена и честна бизнес среда. „Не трябва и няма да допуснем неспазващият правилата и законите да бъде в по-добра позиция от коректния данъкоплатец“, бе категоричен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите. От приходното ведомство отново ще използват дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите си, за да откриват рискови търговци, чиито продажби значително се различават от обичайните. Софтуерът на данъчните автоматично оценява средните обороти по дейности и региони и групира онези търговци, чиито приходи са много по-различни от средните.

Освен хотели, ресторанти, барове, магазини, атракциони, паркинги и други търговски обекти, на мониторинг ще бъдат подложени борси и тържища, които снабдяват хотелите с храни и напитки, допълват от НАП. През тази година данъчните ще проверяват също апарт хотелите, както и туроператори, предлагащи туристически услуги по крайбрежието, както и задълженията на работодателите за осигуряване на персонала във всички браншове.   

В проверките, които ще обхванат цялото Черноморско крайбрежие, а не само големите курорти, ще участват инспекторите на звеното „Фискален контрол“. Част от проверките ще са на принципа „таен клиент“, но едновременно с това ще патрулират и съвместни екипи на НАП и правоохранителните органи с отличителни знаци. За високорисковите обекти като заведения и дискотеки, ще бъде прилаган и подходът на открито наблюдение в продължение на дни.

През тази година в наблюдението за отчитане на приходи могат да се включат и близо 50 000 граждани, които са изтеглили на телефоните си мобилното приложение на НАП, което позволява сканиране на QR кода на всяка касова бележка и проверка за това дали е истинска на сървърите на приходната агенция. Касовите бележки участват в лотарията на данъчните с голяма награда 50 000 лв. Подробности за данъчната томбола могат да се видят на www.kasovbon.bg .

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, продължаваме с първа точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. С Доклада на Комисията по енергетика кой ще ни запознае? Господин Николов, заповядайте за Доклада. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха: от Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия – господин Клаус Дитер Борхард; от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова – министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов – председател; от Български енергиен холдинг – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор; от „Булгартрансгаз“ ЕАД – господин Владимир Малинов – изпълнителен директор; от „Булгаргаз“ ЕАД – господин Николай Павлов – изпълнителен директор, както и представители на неправителствени организации и асоциации, имащи отношение към промените, заложени в Законопроекта. От страна на вносителите мотивите бяха представени от народния представител Валентин Николов. Предложените промени осигуряват изпълнение на задълженията по Регламент (ЕС) 312/2014 на Комисията от 26 март 2014 г. за установяване на мрежовия кодекс за балансиране на газопреносни мрежи. Измененията и допълненията целят създаване на условия за ефективна либерализация на пазара на природен газ и установяване на ликвиден пазар, включително чрез конкретен пакет от мерки за преодоляване на ниската текуща ликвидност. По този начин ще бъде създадена конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ, чрез сключване на сделки на организирано място за търговия с ясни и единни правила и съответни устойчиви ценови сигнали за постигане на справедлива пазарна цена, основана на търсенето и предлагането. Чрез измененията и допълненията се създават нови възможности за търговците да реализират допълнителни количества в качеството им на участници, формиращи пазара (маркетмейкъри) и доставчици на ликвидност, в резултат на текущите проекти за доставка на природен газ от нови източници. Въвежда се също така наречената Програма „Gas release“, чрез която общественият доставчик освобождава определени количества газ, съответстващи на определен процент от потреблението за всяка предходна година с цел да се постигне по-конкурентен пазар на природен газ. Предложените норми позволяват плавното и постепенно преминаване от пазар по регулирани цени към организиран пазар на природен газ по свободно договорени цени. В хода на дискусията изказвания в подкрепа на Законопроекта изказаха министър Теменужка Петкова, както и изпълнителните директори на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД. Промените в концептуално отношение приветстваха и представителите на работодателските организации, както и частните компании в газовия сектор, които наблегнаха на необходимостта от по-нататъшно прецизиране на текстовете. Народният представител Валентин Николов увери участниците в заседанието, че Комисията по енергетика ще организира широка обществена дискусия, както и работни групи, в които да вземат участие заинтересованите страни, с оглед на това да бъде създаден добър механизъм за работата на организирания борсов пазар на природен газ. Гост на дискусията беше заместник-генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард. Според него развитието на страната ни като газов разпределителен център е от национална и регионална значимост. Европейската комисия изказва своята пълна подкрепа към предложения законопроект, тъй като това е една от началните стъпки за реализацията на газов разпределителен център на територията на България и диверсификацията на източниците на природен газ. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, 3 гласа „въздържал се“ и без „против“ предлага на Народното събрание на приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. Мотиви ще има ли? Заповядайте да се аргументирате. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, спомняте си, че чрез Доклад от Министерския съвет – Докладът е изготвен от министър Петкова, ни бяха предоставени възможности да променим Енергийната стратегия на България – знаете, че е действаща до 2020 г., с цел именно в частта „Газ и енергетика“ да променим новите обстоятелства, които се налагат геополитически, геостратегически и, разбира се, национално, така че да можем да бъдем адекватни на съответната политическа обстановка, съответната търговия с газ и да може България да стане един от незаобиколимите фактори в региона, за да не станем от транзитираща страна само потребяваща страна. Именно с тези изменения в Стратегията заложихме няколко принципа и няколко важни неща. Едно от тях е изграждането на тръба, която да свързва от българо-турската граница като точка до българо-сръбската граница като точка, за да можем да предоставим капацитети за така наречения „Турски поток“, който от наша страна вече го наричаме „Балкански поток“. Друга част от това, което заложихме като стратегия, беше да участваме с до 20% в „Ел Ен Джи терминал“ в Александруполис и по този начин – чрез втечнен газ, да можем да диверсифицираме източниците и да имаме достатъчно ликвидност за бъдещия газов хъб „Балкан“. Третата точка е да можем да реализираме газов хъб „Балкан“, тоест да имаме платформата, която да реализираме със свободно договаряне с различни продукти под формата на газова търговия и да можем да ги регламентираме. След извършване на съответните търгове, знаете, че бяха закупени и всички активи от „Южен поток – България“ от страна на Булгартрансгаз и съответно реализирахме чрез търгове и предстои подписването на договор, за да може тази тръба да бъде изградена по трасето на „Южен поток – България“. Второто нещо – разбира се, преговорите продължават във връзка с „Ел Ен Джи терминал“ в Александруполис и очакваме да можем и ние да участваме там чрез реализацията на собственост в „Ел Ен Джи терминал“ в Александруполис. Премиерът Бойко Борисов и премиерът на Гърция Ципрас направиха първа копка в „Ай Си Джи Би“ – тоест тръбата, която свързва Гърция с България, по която ще потече и азербайджански газ към нашата територия. Всичко това: интерконекторната връзка, която е с Румъния, предстоящата със Сърбия, реверсивната връзка с Гърция в съществуващия електропровод и тази въпросна тръба, за която говорим – с Турция, ни даде възможност вече да мислим и за реализацията на тази платформа, върху която да има свободни количества газ. Търгът, който беше извършен в Булгаргаз за реализацията на допълнителни и липсващи количества газ, които бяха нужни на страната, показаха, че ние можем вече да имаме и диверсификация на източниците – първите физически потоци, които потекоха по тръбата с Гърция – физически потоци от втечнена американска газ към България. Това неминуемо поражда съответната необходимост, залегнала в Стратегията, да направим законовата рамка и съответните регламенти, по които да се търгува газ в България. България е една от малкото страни, която няма такова законодателство и организиран газов пазар. Именно поради тази причина нямаме достатъчно опит. Използвахме опита, разбира се, на Булгартрансгаз, който контактува с аналога на Трансгаз в Австрия, с организираната борса – един от най-големите хъба в Европа – Баумгартен, имаме опит с Електрическата борса в България – стъпки, които направихме през годините. Разбира се, поучихме се от тях във връзка с изработването на този законопроект. Благодаря на колегите от Булгартрансгаз, които съответно дадоха рамката, върху която работихме и припознахме като законопроект с моите колеги народни представители, които се подписахме под Законопроекта. Смятам, че този законопроект е важен и стратегически за България като страна и държава, за да можем да развием тази свободна търговия на газ. Знаем, че 80% от инфраструктурата на Балканите е съсредоточена в България заедно с компресорните станции, които се подновиха. Фактически ние искаме да направим така, щото България да бъде важен фактор в региона в преноса и транзитирането на газ от Южна към Северна Европа, от южната част на света към Северна и Централна Европа, разбира се, и от Северна Европа на юг. С този законопроект лицензираме компания, която очакваме да бъде 100% дъщерна на Булгартрансгаз и с лицензирането тя да направи правилата, по които да се търгуват различните продукти и доставчици, добивни компании, търговци, маркетмейкъри на тази платформа. Там ще се осъществява и балансирането на пазара. Тази платформа ще кореспондира и с платформата на Булгартрансгаз за даването на капацитети, така че тя да бъде достатъчно мобилна и логистична, за да може при покупката на конкретни количества газ на виртуална точка в България да може до всяка една друга точка да закупувате капацитети от Булгартрансгаз. С този законопроект реализираме съответно и „Gas release“ програма, по която общественият доставчик с определени количества в годините да може да осигурява ликвидност на тази борса. Задължаваме и добивните компании. Дай боже, в България в офшорните зони, които са дадени на концесия от Министерството на енергетиката, да имаме основание и радост те да имат такива количества, които да си заслужават икономически да бъдат добивани и част от тези количества да се реализират на тази борса, тоест да осигуряват още по-голяма ликвидност, като това не пречи на техните програми и техните инвестиционни намерения за възвръщаемост на инвестициите, които са направени. Съобразили сме се общо взето още в първоначалния законопроект със забележките, които са направили тези компании. Много от организациите на търговците направиха своите възражения във връзка с лицензирането на участниците на тази борса. Знаем, че всички страни, които са граничещи с България, наистина са лицензирани, но ние в крайна сметка, при условие че не сме реализирали такава газова борса и тя още не е факт, да им сложим един тежък лицензионен режим, наистина не е добро предложение, затова още в първоначалния вариант сме се насочили към това те да бъдат на… (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те да бъдат на уведомителен режим, регистрационен. Това е най-общо казано в Законопроекта, който сме предложили. Виждате, че това е един от законопроектите, който се подкрепя на такова ниво – от заместник-генералния директор на Департамент „Енергетика“ на Европейската комисия господин Борхард. На кръглата маса пак беше пратен представител на Европейската комисия. Бяха направени изявления от премиер-министъра Бойко Борисов, заедно с председателя на Европейската комисия Юнкер, което показва, че Европейската комисия е съпричастна с политиките, които ние съответно сме въвели. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина! ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: С този законопроект те очакват България да играе роля на важен фактор в региона и да реализира платформата на свободен пазар, така че да бъдем съответно с фокуса на Европейската комисия като бъдещи газови пазари и газови трасета, които ще минат през България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. (Реплики от „БСП за България“.) Декларация от името на група. Заповядайте. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През последните седмици и месеци сме свидетели на пълзящ протест в страната от страна на специалистите по здравни грижи, известни като медицински сестри. Днес протестират медицинските сестри в болницата в Троян. Повод за нашата декларация е изявление на министъра на здравеопазването вчера. За да реши проблема със специалистите по здравни грижи, които имат две основни искания, а това е увеличаване на заплащането и премахване на търговския статут на болниците, министърът на здравеопазването прави срещи в страната, на които се запознава със състоянието на всеки регион на България. Малко учудващо е, защото той е министър вече от доста време. Вчера срещата касаеше Северозападна България – регионът Видин, Монтана, Враца и Болница „Св. Анна“ в София. На тази среща министърът направи едно предложение за гениално решение на проблема със заплащането на медицинските сестри. Той казва, че болниците не могат да изпълнят своите задължения като обем от медицинска помощ. Те не могат да стигнат лимитите, които са им определени и тогава каза, че тези отделения, които не могат да получат достатъчно финансово заплащане и сестрите съответно да си получат заплатите, които искат, да бъдат закрити. Това касае закриване на болнични отделения в областни болници, пак повтарям, във Видин, Монтана, Враца. С това си предложение за решение министърът нарушава най-малко две неща: първо, конституционното право на всеки български гражданин да получи своевременна медицинска помощ, защото ако неврологичното отделение във Вадин не е с добри финансови резултати и го закрием, пациентите от Брегово трябва да получат медицинска помощ във Враца, в неврологичното отделение в областната болница във Враца. Това са над 150 км при ясно какво състояние на пътищата. На второ място, областните болници в България са гръбнакът на българското здравеопазване. Те са една система. Те са многопрофилни. Е, не можеш да закриеш едно отделение, защото нарушаваш нормалния ритъм на получаване на медицинска помощ, на консултации в другите отделения. В резултат на това изявление на министъра от вчера ние сме бомбардирани с множество обаждания от разтревожени граждани от регионите предимно на Видин и Враца, затова, госпожо Председател, ние предлагаме да поканим министъра на здравеопазването и той да представи пред нас какво е имал предвид с това предложение за решение и как той ще обезпечи медицинската помощ на българските граждани от Северозападна България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Йорданов. Ще се свържа с министъра на здравеопазването и ще Ви информирам. Продължаваме с разискванията по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Имате думата за изказвания, колеги. Заповядайте, господин Бойчев. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Добър ден! Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С този законопроект по същество ние изпълняваме част от ангажиментите си към съответното европейско законодателство и вносителите предлагат да се премине към демонополизация на пазара на газ в България. Целта е постепенно преминаване от пазар на регулирани цени към пазар, към търговия с природен газ със свободно определяни цени. Тази необходима либерализация на газовия пазар ще даде този сигнал, който нашата страна трябва да отправи към Европейската комисия, към европейските институции за съответна подкрепа за реализиране на големите енергийни проекти в страната. Всичко това – добре, обаче ние имаме определени притеснения, появили се в хода на обсъждането на предлаганите промени в Закона за енергетиката и ми се струва, че дебатът днес няма да бъде пълноценен, ако те не бъдат казани от тази трибуна. Притесненията ни са в няколко основни посоки. Първо, да не повторим този негативен опит в реализирането на пазара и създаването на електроенергийната борса. Второ, много внимателно и ясно да се уточни ролята и мястото на обществения доставчик „Булгаргаз“ оттук нататък от гледна точка, от една страна, на съхранение на неговия обществен ангажимент като доставчик и, от друга страна, предвижданата в закона роля оттук нататък и като доставчик по ликвидност. Много важно за нас ще бъде да се уточни ясно и ролята на „Булгаргаз“ при продължаване действието на дългосрочните договори за доставка на газ, вносител на които от българска страна е той. Предвижда се една много сериозна роля и място на енергийния регулатор, а това трябва да бъде придружено със съответните действия за разширение на капацитета на регулатора. Тук отново можем да направим препратка към функциите, които той изпълнява към момента за енергийната борса и да видим, че имаме редица проблеми от това естество. Всичко това отваря един още по-голям въпрос и това е големият въпрос за мястото и ролята на нашата страна в газопреносната и газоразпределителната карта в Европа и в частност в региона. Добрите намерения в този законопроект, госпожо Министър, няма да могат да бъдат реализирани, ако ние не подобрим, ако не мобилизираме целия ресурс – и на правителството, и на всички институции, ако искате, и на страната, за реализиране на всички инфраструктурни проекти за свързаност. В момента говоря за газова свързаност, както и за диверсификация на източниците на доставка. Смея да твърдя, че правителството в момента не реализира тези проекти с нужното темпо. Вие сте получавали подкрепа и от нас в тази зала при приемането на промените в Енергийната стратегия за развитие на България именно в частта за големите газови инфраструктурни проекти, но към днешна дата аз мисля, че има известно забавяне по тяхната реализация. Без своевременното и бързо реализиране на тези междусистемни връзки с всичките ни съседи, интерконектора с Гърция, вярно е, че имаме вече газ оттам, но интерконекторът, знаете, е много важен за реализацията на азерския газ. По същество имаме връзка с Румъния, но тя реално не може да бъде ползвана. И така е с реверсивните връзки и с Турция, и със Сърбия. През следващата една година предстоят да се случат много важни неща в този сектор. Трябва да стартираме големия проект за модернизация и разширение на газовата инфраструктура на България. Това всичко ще стане буквално в следващите месеци. Трябва да се дадат реалните стартове на това и нямаме право на никаква грешка в момента тук! Трябва да разширим капацитетите и да модернизираме газовите хранилища на страната, ако искаме да бъдем наистина този реален газов разпределител за региона. За всичко това Вие ще получавате подкрепа, но това означава пълна мобилизация на усилия, така че България да съхрани, да запази своята роля на газоразпределителен център в региона и в Европа и то в условията на все по-голяма и растяща конкуренция на всички съседи. В момента ние ще се въздържим от подкрепа на първо четене, ще направим съответните предложения за промени между първо и второ четене в работната група, но искам да Ви кажа, че ще следим много внимателно всяко едно от тези действия, немалка част от които Ви бяха възложени и с решение на Българския парламент и които ще определят и перспективата, и ролята на България на газовата карта на Европа. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! На мен ми хареса изказването на колегата Николов. Определено от визия, от визионерство, и от хоризонт се нуждае българската енергетика, само че когато приемаме закони, колеги, ние трябва да ги оценяваме като добри или лоши в контекста на това в каква ситуация се намира конкретната обществена, икономическа, пазарна, социална ситуация и дали този инструмент работи. Както каза и колегата Бойчев, ние категорично ще подкрепяме всички мерки, които и като визия, и като конкретни действия правят така, че България да бъде с наистина едно от конкурентните ѝ предимства – транзитирането, доставката, складирането и разпространението на природен газ. Само че аз искам да споделя с Вас именно към този обективен критерий в каква ситуация в момента се намираме и как оценяваме това положение. Имайте предвид, че, за съжаление, България отново е на опашката. Ние сме вероятно последната страна, мога да бъда поправен, която по отношение на Третия енергиен пакет и по отношение на газа прилага тази либерализация. Освен това знаете, че България и пострада от неприлагането на тези мерки. Казвам го с упрек не към колегата Николов, разбира се, а към всички управляващи от момента, в който този пакет е факт. Имайте предвид, че преди много дълго време, може би десетина-петнадесет години, се бях учудил, че под 3% е разпространението на газовата инфраструктура сред бита и населението. Колко голямо беше учудването ми, когато разбрах, че този процент, колеги, не е мръднал! Директор Бурхард от Европейската комисия каза: „Хора, повярвайте в това, че освобождаването на този пазар и доставката на газ, и потреблението на газ може да генерира за Вашата индустрия и икономика много положителни ефекти!“. Ние не сме повярвали все още в тази възможност и затова сме с 2,5 – 2,7% достъп на битовите потребители до газова инфраструктура, което означава, че никакъв приоритет няма правителството да се разширява не само транзитът, а и да се увеличи потреблението сред населението и икономиката. Имайте предвид, че има една сериозна опасност, и ще се позова защо я виждам в Закона на първо четене. Има сериозна опасност прекрасната идея за газовия хъб да остане само едно алиби, за да можем да транзитираме свободно и безпроблемно по европейски правила газ, но не и за да развием истински тази конкурентна възможност, така че ние не трябва да си позволим подобно действие. Минавам към конкретиката, защото разговорът е много дълъг и малко се отклонявам от същността, но това са много важни въпроси. Имахме и добра възможност. По моя оценка около 80% от това, което е направено като законово предложение – английската дума е „копи-пейст“, е пренесено от модела на Закона в Българската независима енергийна борса. Само че с цялото ми уважение, знаете най-кратката формулировка за това кой е най глупавият човек – този, който всеки път прави нещата по един и същи начин и всеки път очаква различен резултат. Ние сме в самото начало на един дълъг път към либерализация в газовия сектор чрез законодателство, тъй като приложеното законодателство в Електроенергийната борса дава вече резултати, които ни карат да променим ситуацията. Има фалити на търговци, има съмнения за манипулирани цени в сектора „Ден напред“ и така нататък, и така нататък. Има пазарни абсурди, които този модел в Електроенергийната борса позволява. Ние не можем да оставим нещата така и не можем да не подобрим системата за търгуване. Не на последно място трябва да кажа, разбира се, това са коментари и на част от Българската газова асоциация, и на други браншови структури, че не са решени въпроси за клиринга и за вторичния пазар на газ, което, колеги, както каза колегата Бойчев, когато освобождаваме и либерализираме пазара, все пак ние либерализираме услуга с висока публична стойност. Няма защитен механизъм, при който при специфичната търговия с газта и с газа, ако някой понесе финансови корекции, санкции или загуби, това да не се отрази на битовите и индустриалните потребители. С едно изречение мога да Ви кажа следното: ако не нанесем коректните промени и не се обединим, колеги, около това да има наистина работещ механизъм, защото освен либерализирането, трябва да има и елемента на регулиране за всяка публична услуга, тези два компонента трябва да създадат свободната пазарна схема, която е справедлива за гражданите, можем да осъмнем след 24 часа, не след дълго, с непосилни абсурдни цени на газа и за индустрията, и за битовите потребители. Това е нашата голяма отговорност, и тук не става въпрос за никакви политически въпроси, а за много умни, разумни и мъдри решения. Не на последно място, всъщност на предпоследно, защото още нещо искам да Ви кажа, е и фактът, че не знам защо и по каква логика Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, която е официалният орган за такъв тип пазари, не е регулиращият орган по отношение на Независимата газова борса, а е Комисията за енергийно и водно регулиране? По отношение на това как Булгаргаз и неговата функция поетапно 15 – 20 – 25 – 30% да освобождава за свободен пазар своите капацитети, може би Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да се произнася, но да караме КЕВР да лицензира стокова, борсова търговия, това смятам, че трябва да го помислим още веднъж. Това са основните причини, поради които ние на първо четене ще се въздържим най-вероятно да подкрепим това законодателство не заради друго, а за да вдигнем флагчето, или по-скоро, за да Ви подадем ръка за всички разумни неща, които можем да направим на второ четене – да ги направим, а да не застанем пак от едната и от другата страна на въпроса. Сега е направена малка крачка с десния крак, защото говорим, разбира се, за либерализация, нека да направим и малка крачка с другия крак, за да се движим малко по-устойчиво. Правя това изказване със следното послание: ако ние, и по мнението на господин Борхард от Европейската комисия, не повярваме и не оценим рационално възможностите, които би дала либерализацията на газовия пазар, пак няма да направим, колеги, нищо с Вас и ще останем с една печална слава в историята. Давам Ви пример и с това завършвам. От месец май 2018 г. Европейската комисия – това го казах и при срещата с госпожа Петкова, в казуса на антитръстовите въпроси има решения по отношение на Газпром, в които попада и България. Тя задължава Газпром да осигурява, при поискване от държавата, намаляване на цените на своите доставки до ниво на пазарни европейски цени, но ако държавата го иска. Извинявайте много, но ние от май месец 2018 г. проучваме тези въпроси. България не се е позовала на това решение на Европейската комисия. Предполагам, че Булгаргаз продължава да сключва частични договори за доставки примерно на LNG. Това е въпрос, с който няма сега да се занимаваме. Давам този пример по следната причина: ако не повярваме в това, че искаме да направим реална борса и свободен пазар, много трудно ще стане. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Колеги, имате думата за реплика. Господин Ненков, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър! Безспорно темата е изключително важна и съществена. От думите на преждеговорившите колеги от опозицията, изключвайки момента, че все пак парламентът изисква да има управляващи и опозиция, горе-долу това, което казахте във Вашите изказвания, се препокрива почти на 100% с това, което сме говорили и в неформални разговори. Естествено, Вие казвате, че няма да подкрепите на първо гласуване Законопроекта, но по-скоро го отдавам на това, че все пак етикетът изисква да има и управляващи, и опозиция. Не може всички да сме единомислещи в един такъв момент. Важни теми се засегнаха и мисля, че ние трябва да обърнем много сериозно внимание относно някои неща. Първо, не мисля, че Законопроектът е толкова закъснял. Той е достатъчно добре разписан. Не е толкова смел може би, колкото беше във връзка с въвеждането на свободния пазар на електроенергия поради ред причини. Най-малкото, защото имаше много източници на електроенергия и много малко източници на този етап – един или два, на газ. Логично беше, естествено, когато подготвяхме и мислехме относно Законопроекта и „Gas release“ програмата, която вече беше упомената от господин Николов, да е с много малки темпове в годините напред, така че наистина да не се получи едно сътресение на газовия пазар. Това не означава, че ние не трябва да вървим в тази посока. Това, че Електроенергийната борса има своите недостатъци и кривини, които трябва да се изправят, което е несъмнено, и неслучайно дори с Вас, колеги, в законопроектите и промените, които сме правили в Закона за енергетиката, и в другите законопроекти, винаги сме търсили баланса. Опитваме се да направим така, че в тази електроенергийна борса да няма съмнение, първо, за манипулирани цени и, второ, да бъде максимално ликвидна. С последните промени, които направихме, освободихме още електроенергия, която да се продава на тази борса. Естествено, най-вероятно и в бъдеще ще има такива въпроси, които ще излизат. Виждате, че постоянно сме в контакт с работодателските организации, с големите консуматори на електроенергия. Според мен тук газовата борса и създаването на този пазар най-вероятно ще имат своите затруднения в бъдеще. Затова, пак казвам, доста внимателно се подхожда към това, което ще се случи евентуално на тази газова борса. Ситуацията изисква да не губим повече време. Най-вероятно проблемите, които биха се породили, наша задача е да търсим тяхното решение. Но понеже се каза и за забавените проекти, ако се върнем преди десетина години назад във времето, ще видите, че ако тогава България е била изцяло зависима от един доставчик, то от гледна точка на сигурността на доставената газ България в момента е на много различно ниво. Първо, защото има възможност за реверсивна връзка с Гърция, по съществуващия газопровод може да доставяме газ. За първи път България достави газ от LNG терминала в Гърция – американски LNG газ. Имаме възможности да се правят доставки и от Румъния. България даде старт с много усилия на възможността за проучване на добив в акваторията на Черно море, така че тя е изминала нелек път за тези десет години. Да, сигурно може и повече. Да, и на мен ми се иска, и на всеки сигурно България да има много повече възможност за доставка на газ, но в крайна сметка невинаги зависи само и единствено от нас. Зависи и от геополитическата ситуация, в която се намира светът, регионът, и ние няма как да избягаме от нея. Сега сме на един много важен етап, в който България има подписан договор за още един милиард през Южния газов коридор, който може да доставя през българо-гръцката връзка, на която се даде старт за нейното изграждане. Аз вярвам, че България в следващите няколко години наистина ще бъде изключително независима от гледна точка на сигурността на доставките, и в тази връзка ние сме длъжни да предприемем стъпката за създаване на възможност за търговия на газ. Няма значение как ще се нарича: Балкански газопровод, хъб ли ще бъде, газоразпределителен център ли ще бъде, в крайна сметка идеята е, че в следващите години ще имаме много повече възможности за доставки на газ, което ще даде възможност тази търговия на пазарен принцип да даде най-справедливата и най-добрата цена за потребителите и за големите консуматори. И последната тема, която искам да отбележа, това сме го говорили даже на изнесеното заседание на Комисията по енергетика. След като преминем през този важен момент – легализирането на създаването на газовата борса, ние като народни представители в Енергийната комисия трябва да поставим въпроса и да видим защо всичките лицензианти до този момент, които са взели лицензи за развиване на газоразпределителната мрежа в страната, не са изпълнили своите ангажименти? Какъв е бил техният проблем, ако е имало такъв? Смятам, че 3 – 4%, колкото е газифицирано буквално населението, са изключително малко. Вярвам, че колкото повече възможности за доставки от различни източници ще имаме и ще могат да се търгуват на нашата газоразпределителна борса, толкова повече ще има и смисъл тези газоразпределителни дружества, които биха развили и инвестирали в създаването на нова мрежа, би им излязла и сметката, за да го правят. Това е втора тема, която трябва да бъде поставена – да видим как да разширим обхвата и тези 3 – 4%, които ползват газ, да се увеличат многократно в следващите години. Надявам се заедно да намерим най-добрия вариант за това. Ако трябва допълнително да се променят законодателство или нормативни документи, в най-скоро време да се започне в тази насока. Надявам се да подкрепите Законопроекта. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Стойнев. Доцент Йорданов, само да Ви информирам. Свързах се с министър Ананиев, но той има ангажимент в момента, а след това пътува в провинцията, така че може би ще подновите искането си другата седмица. Благодаря Ви. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Но преди да продължа по темата, нашето искане за министър Ананиев е изключително важно и е ключово – някой от Министерството да дойде и да обясни как така се решават проблемите на медицинските сестри, като се затварят цели отделения? Наистина молбата е, тъй като напрежението ескалира и е доста сериозно, особено в Северозападна България, нека да има представител на Министерството и да обясни точно думите на министъра, ако той самият е толкова зает и не може да дойде и да обясни какво се случва. Защото протестите продължават и не е вярно, че толкова се увеличиха, дали въобще се увеличиха заплатите на медицинските сестри, защото май това е една манипулация. (Шум и реплики от ГЕРБ: „По темата!“) Относно по темата… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да отговоря само. Не мисля, че е редно някой друг да коментира думите на министъра. Когато има възможност, той ще дойде, но днес такава възможност няма, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Да се върна на темата. Но в крайна сметка бях длъжен да подкрепя моя колега, защото наистина темата е от висока социална значимост. Относно темата, по която дебатираме в момента. Аз благодаря на министър Петкова, че е тук. Доста рядко е министри да идват в пленарната зала. Наистина трябва да се насърчава. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Моля? Ето примерно, когато има важна тема, министър Ананиев бяга от залата… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в разговор със залата, господин Стойнев. Нека по темата… ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Но в крайна сметка за този законопроект, който ще гледаме – Закона за енергетиката, такива очаквания имаше, че не беше приет на първо четене още в Комисията, а го хвалехме и обявявахме колко е хубав за страната. Разбира се, колеги, че е важен подобен законопроект, че България има нужда от подобен законопроект. Ние от опозицията казахме, преждеговорившият, че ще се въздържим наистина, защото имаме определени съмнения. Това не означава, че не подкрепяме усилията в тази област наистина за плавното преминаване от пазар на регулирани цени към пазар на свободно договорени цени, поетапно, хубаво е, европейско е, правилно е и така трябва да бъде. Колеги, още повече ние подкрепихме последните промени, спомняте си, в енергийната стратегия – тук, в пленарната зала, всички бяхме „за“ и считам, че когато става въпрос за такива важни казуси, ние трябва да бъдем обединени, защото в крайна сметка това е добро за българската страна. Само че няма как да не сме притеснени, че все още ние нямаме енергийна стратегия. Ние като че ли работим на парче, от месец за месец или от година на година, появяват се проекти, идва се в залата, ние разбираме политиката на правителството, но в същото време е важно да има и дългосрочен хоризонт. Още повече, отварям една скоба за напрежението в Маришкия басейн – бъдещето на централите, които произвеждат електроенергия от въглища, има притеснение и неяснота какво ще се случи следващите 7 – 8 години и реалните действия на правителството. Считам, че в една стратегия можем да ги маркираме и също така да предложим и съответни решения за какво трябва да се борим – дали ще направим всичко възможно да ги запазим, или ще търсим алтернатива. В крайна сметка, ние от БСП сме изцяло за запазване на тези централи и изцяло подкрепяме действията на българските миньори. Тук бе споменато преди няколко дни за старт на интерконекторната връзка, изключително важна връзка за диверсификацията на страната, правят се усилия от много правителства. Преди изборите се направи първа копка, само че, колеги, дали и в момента се работи? Аз мисля, че не са толкова ентусиазирани строителите, така както бяха преди изборите. Ще се радвам наистина да имаме положителен отговор, защото тази връзка е важна, а договорът, който бе подписан през 2013 г. с Шах Дениз 2, е изключително важен и оттам ще дойде тази прословута диверсификация, за която всички сме наясно, че трябва да я има и работим за нея, е нещо наистина хубаво. Газовият хъб, за който толкова много правителството на ГЕРБ се хвали – газовият хъб „Балкан“, уважаема госпожо Министър, все още е медиен проект. Все още, колкото и усилия, колкото и да си говорим, от 2014 г. ние сме на един медиен проект, който обсъждаме, описваме, все е приоритет на Брюксел, от 2015 г. е приоритет на Брюксел, вече сме 2019 г., тази година също ще отмине, и 2020 г., той си остава медиен проект. Разбира се, че ние го подкрепяме, разбира се, че искаме България да бъде газов хъб, но все още сме на приказки и за проекти, на които, за съжаление, не виждаме реалната им реализация, освен даден старт на интерконекторната връзка, но оттук нататък докога ще бъде готова вече зависи изцяло от правителството. Защо имаме съмнения по този законопроект, уважаеми дами и господа? Защото наистина, ако се следва енергийната борса, имаме проблем. Вярно е, че навремето се създаде тази енергийна борса, като имаше определен натиск и от страна на Европейската комисия, и определено дело за създаването на енергийната борса. Това дело наистина отпадна, тя има своите си функции, но, уважаеми колеги, няма как да не се притесняваме от пазарни манипулации. Особено през последните дни се говори за пазарни манипулации. Оставям настрана, това е работа на Българския енергиен холдинг да свърши своята работа, но казвам едно голямо „но“ и моля за внимание. Вчера в 13,20 ч. и в 16,20 ч. на енергийната ни борса бяха закупени от клиент два пъти по 50 мегавата на базов товар електрическа енергия от „ЧЕЗ Трейд“ на цена 91 лв. и „EVN Трейд саут ийст юръп“ на цена 85 лв. Странно защо толкова ниска цена съвпада с обявената планова ремонтна програма на „АЕЦ Козлодуй“? Тоест на две западни компании, доста мощни компании, предлагаме една изключително евтина енергия при планиран ремонт на „АЕЦ Козлодуй“, което след това ще има и големи печалби за тези компании. Нещо повече, три часа преди да се получи тази цена на ЧЕЗ, дадена компания има спечелен търг на цена 115 лв. Само че след това от „ЧЕЗ Трейд“ по-късно печели търг за 50 мегавата на цена 91 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, това какво общо има с обсъжданата тема днес? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това е общо, госпожо Председател, със следното: има връзка със Законопроекта защо ние ще се въздържим. Защото манипулациите на енергийната борса, а тази газова борса, която ще създадем, ще бъде пълно копие на енергийната борса, ще доведат тези манипулации и в газовата борса. Ние искаме Българският енергиен холдинг и най-вече Комисията по енергийно и водно регулиране да започнат проучвания дали няма наистина пазарни манипулации, защото това е подсъдимо и за нас това е изцяло недопустимо… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие правите внушение в момента, господин Стойнев! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не, не, не правя внушение, защото по Законопроект ние така или иначе ще създадем по подобие на енергийната ни борса и газова борса. И затова ние сме толкова притеснени и го давам като пример, че колкото и да се борим с манипулацията, явно се борим само на хартия, защото от вчера са подобните примери. Две големи дружества купуват базова мощност от 50 мегавата два пъти на изключително ниски цени, при положение че за 2019 – 2020 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е определила цена примерно от 89 лв. Е, кой производител ще продаде на 85 лв. ми кажете?! В крайна сметка подобни изкривявания не трябва да има и наистина Енергийният холдинг трябва да си свърши работата и тази борса, колкото и да е независима, явно се случват там неща, които не отговарят на пазарните принципи и неслучайно българският бизнес, българските производители са притеснени, защото за тях не остава евтина енергия. Затова по този законопроект ще се въздържим, ако изцяло ще следва това, което се е случило преди години с Енергийната борса. Искаме да ни се гарантира наистина, че ще бъде на прозрачен принцип, на пазарен принцип, и че наистина най-конкурентната цена ще спечели този, който може да я предостави както на бизнеса, така и на потребителите – хората да бъдат доволни от дадената услуга. Така че, пак казвам: нужен Законопроект, необходим Законопроект, но в същото време сме притеснени и затова ще гласуваме „въздържал се“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, вижте как прави впечатление, когато сте в залата! Да поздравя и Вас, госпожо Председател, свършихте добра работа разбрах в Москва… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ: …свързано със самолетите. Доколкото разбрах и с енергетиката се занимавахте. Взимам думата в момента за това да се опитам да се върнем към Законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ: Разглеждаме един законопроект. Разбира се, всички тези въпроси, които и опозицията, и управляващите поставиха към министър Петкова, са реалност и би трябвало да им се даде съответният отговор. Но действащият Закон за енергетиката не предвижда възможност за лицензиране и създаване на борсов пазар за природен газ, за разлика от пазара на електроенергия. Борсата за електроенергия преди малко от господин Стойнев беше сериозно охарактеризирана като институция, която не си върши работата, с което аз няма да се съглася. Колеги, когато създаваме определена институция, ние трябва да имаме особеното търпение и като политици да създадем доверие към тези институции. Сигурно всичко това, което описахте, господин Стойнев, е точно така, но дали предварително Вие проучихте и да видите защо борсата точно така е реагирала за базова енергия, защо преди това е продала ¬– преди три часа, на час напред е продала друга енергия. Колеги, молбата ми е, ако народните представители от трибуната постоянно ще се опитваме да доказваме как нашите институции не са в състояние да либерализират пазара, ние трябва да се върнем наново на онези години, когато всичко трябва да бъде регулирано, за което и с което ние не сме съгласни. Идеята за създаването на борсов пазар на природен газ налага да се приемат впоследствие и съответните изменения в нормативната база и затова правим измененията в Закона за енергетиката. Разбира се, чрез създаването на борсата ще се позволи да се създаде и да се развие свободен ликвиден пазар на природен газ и поетапното отпадане на регулирането на продажната цена на природния газ, за което от толкова време мечтаем. Аз не искам да говоря за закъснението на приемането на този закон, не искам да говоря за онези дела, които се водеха против България, заради закъснението на приемането на Директива 314/2014 г., как все още се мъчим, няма да казвам как и по какъв начин и Сашо Дончев отиде и ни осъди. Заради тези закъснения, разбира се, имаме определена вина и ние и днес да нямаме свободен пазар. Разбира се, тук няма как да обвиня всички наши енергийни газови експерти, защото политиката, която водехте Вие, управляващите, доведе до тази ситуация. Трябва ли да либерализираме пазара? Трябва. Трябва ли да вдигнем 3%-ното газоразпределение в страната? Трябва, разбира се. Но, ако не приемем свободния борсов пазар, ако не направим така, че да осигурим онези средства и построяването на онези тръбопроводи, чрез които ще направим възможни двустранните договори, възможност за реализирането на хъб „Балкан“, ние няма как и по какъв начин да увеличим и тези 3% газоразпределение. Госпожо Министър, ако не обърнем внимание, ние вчера говорихме с господин Николов, и да направим едно заседание с тези газоразпределителни дружества в България, където в осемте територии, завладени от тях, в момента други не могат да влязат, да може да създадем и там съответните възможности и други участници на пазара да тръгнат да разширяват газоразпределителната мрежа, ние все още ще тъпчем на едно място и ще се чудим дали имаме диверсификация, или нямаме. Разбира се, в Закона има определени неща, с които и аз не съм съгласен. Особено в чл. 176, където има едни конкретни числа, определящи размера на участието на обществения доставчик в предлагането на газ за продажба на организирания борсов пазар най малкото поради индикативния им характер и липсата на санкции при неизпълнението им. Смятам, че между първо и второ четене ще се прецизират тези членове. Убеден съм, че ще има и други предложения в посока за развиването на свободния газов пазар. Доколкото до диверсификацията – усилията, които полага правителството, усилията, които полагаме и ние като народни представители с изменението и допълнението на законите, са факт, но закъсненията са реалност. Аз ще помоля управляващите да не се надпреварвате да се опитате да налагате, дали да се нарече „Балкански поток“, ако искате го наречете „Герберски поток“. Както искате, така го наречете, но моля Ви, направете всичко възможно диверсификацията и доставките на газа в България да се случи. Защото закъсненията, които в момента притесняват народните представители с интерконектора на Гърция и със строителството на тръбопровода до сръбската граница, доказват, че ние се борим с дребните неща, опитваме се да убедим господин Путин как „Балкански поток“, като го наречем, Европа ще прегърне тръбите и ще ни разреши да ги построим. През това време смятам, че закъснявате достатъчно и би трябвало да направите всичко възможно, защото до края на 2019 г., ако не се реализира построяването на тръбата, за която всички говорим и с трепет очакваме, тогава диверсификацията няма да се случи, свободният борсов пазар за природен газ ще бъде излишен. Не искам да съм пророк, но като че ли закъснението, което е в момента и опитите Ви да преодолеете всичко онова, което се случва, свързано със законите за обществените поръчки, вредят на България. Така че, уважаеми колеги, връщайки се на Закона, разчитайки на нашите газови енергетици, на всеки един народен представител, който може да направи предложение между първо и второ четене, да направим всичко възможно да създадем борсовия пазар, за да може впоследствие да не бъдем обвинени в неизпълнението на проектите за доставките на газ в България. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. Реплики? Няма. Изказване – господин Николов, имате думата. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на опозицията, че беше конструктивна. Наистина при една такава деликатна тема, при която си признаваме, че нямаме достатъчно опит, трябва да се действа плавно, трябва да се огледат всички конструктивни предложения, затова каня ги в работната група, която ще създадем, да дадат представители, разбира се, със заинтересованите страни и най-вече газовите дружества при всички случаи ще участват, както и експерти от Министерството, за да огледаме Закона и да направим достатъчно ефективен закон, който да действа. Разбира се, имаше и малко политика, но то е нормално, все пак сме в парламента и затова искам да направя някои разяснения, да опровергая някои неща, които бяха казани. Понеже се прави аналогия с електрическата борса в България, искам да кажа за доста големите разлики. Все пак търговия с електрическа енергия има от 2007 г. – колегата Генов знае. Тогава даже нямаше платформи, но имаше четири-пет фирми, които бяха лицензирани, и които всъщност правеха първите стъпки в това, което ние никога не сме практикували – именно да се продава електрическа енергия. Сега вече лицензираните фирми са над 200. Имаме действаща, независима енергийна борса, тя има ликвидност. Все пак в България има достатъчно и много производители, макар че за жалост, нямат този капацитет и потенциал, който имат другите борси – в Унгария, в Лайпциг, или където и да е другаде, но поради това страда самата борса, защото няма достатъчно енергия, която да бъде предложена или тя се изнася бързо, защото знаем, че имаме тази година над 40% повече износ на електрическа енергия. Но да Ви кажа честно нито в Българската конституция, нито в нашия Правилник пише, че българският депутат трябва да бъде пъдар. Ние не сме пъдари, за да можем да отиваме и да отстраняваме дефекти или ефекти от борсата. Понеже господин Стойнев каза, че евентуално може да има манипулации, ами самите изказвания от тази трибуна са манипулации, особено когато се изказват за сделки на дружества, които са листвани на борсата, е вид манипулация. Когато казваш от трибуната, че има някаква сделка, в която имаш съмнения, това е вид манипулация на борсата. Затова има изработени правила, лимит, които ние ги приложихме в Закона за енергетиката, където КЕВР би трябвало, има възможност с абсолютно всичката, бих казал, не само строгост, има достатъчно възможности, които Законът му дава, така че той да проследява имейли, да влиза в офиси и така нататък, и така нататък, за да може да установява тези борсови манипулации. Не е работа на народния представител това. Тоест и аз мисля, че Законът е добър, защото ако не беше добър досега щяхме да имаме предложения и от Ваша, и от наша страна. Аз също изразявам тревога във връзка с някои сделки. Работодателите сами сигнализират за някои сделки, но не виждам как ние можем да помогнем със законова промяна. Това трябва да се извърши от регулатора или от самите правила на борсата. Разбира се, ние може да провокираме, може да направим, ако искате една кръгла маса за това, но не Законът е виновен, тоест не е основание това да кажем, че понеже там имаме съмнение в едната борса, затова за другата ще се въздържим. Така че от тази гледна точка мисля, че не сте прав, но, разбира се, е хубаво да го обсъдим и да търсим варианти, да можем да ограничим евентуални такива спекулации. Разбира се, че при една газова борса, когато досега имаше един доставчик на една входна точка – на Исакча, където се извършваше и транзитирането в България и съответно разпределението в нашата страна, няма как да направиш борсова търговия – много трудно може да стане. Затова досега нямаше възможност и условия да създадем такава търговия. Но когато вече са готови интерконекторни връзки, когато знаем, че следващата година, живот и здраве ще бъдат завършени два инфраструктурни проекта, които ще докарат и други източници, не само трасета, диверсификация, но източници, това вече създава предпоставки за такава борсова търговия. И сега именно е моментът да създадем този регламент, когато няма да има достатъчно ликвидност да го тестваме, така да се каже, разбира се, оглеждайки от всички страни, за да може в един момент вече, когато се развие тази борса, ние да сме спокойни, че има кой да регулира, кой да осъществява надзора на този процес, да се избягват борсовите манипулации и съответно да знаем и да сме спокойни, че цената, която се постига, наистина е пазарна. Понеже се спомена и във връзка с делото, което беше образувано срещу „Газпромекспорт“ и възможността, която всяка една от страните може да предоговаря, искам да кажа, че господин Павлов специално каза, пък и всеки видно може да разбере, че до края на миналата година цената, на която България получаваше газ, беше много по-ниска от квотовите пазари. Тоест ние нямахме условия и не си заслужаваше да влезем в договорки във връзка с намаляването на цената на газа. Знаете, че цената на газа беше намалена през 2012 г. с директния разговор между премиера тогава Борисов и премиера тогава Путин във връзка с постигането на целта за даване на окончателно инвестиционно решение във връзка с „Южен поток“. Ние се възползваме от тази възможност и цената на газа беше смъкната с големи проценти и фактически България получаваше газ на много по-ниска цена отколкото нашите съседи. Те искаха и търсеха вариант по какъв начин да купят газ от „Булгаргаз“, за да могат да я изнесат за Гърция или за Турция от излишните количества или въобще по принцип каквито количества могат да достигнат. Така че такива условия нямаше, а сега вече знаем, че 20, 30, даже 40% стигат по-ниско от спотовите пазари. Знаем, че имаме ново искане от „Газпром“ за промяна на точката за доставка на газ, което дава възможност на „Булгаргаз“ да преговаря вече за по-ниски цени и заслужаваме по-ниски цени. Ние трябва да се грижим за това българската икономика да има по-нисък енергиен ресурс, който, разбира се, влиза и в конкурентоспособността ѝ. Това е отчетено от министър Петкова и тя го определи, съответно и газовите дружества, така че ние очакваме резултати и, дай боже, да се постигнат тези резултати. Знаем, че е много трудно България да преговаря с такъв огромен мастодонт като „Газпром“. Много е трудно! Лично съм бил на преговори, така че наистина ще е трудно на Министерството. Разбира се, Европейският съюз е зад нас, но когато Европейският съюз преговаря, е съвсем различно, така че ние трябва да се стремим наистина Европейският съюз да е преговарящ, да не е самата България. Но това е отделен въпрос. Защо КЕВР да лицензира борсата за газ, а не стокови борси и тържища? Ами електрическата енергия също е стока, между другото, тя също можеше да се продава на някои от стоковите борси, които са лицензирани в България. Само че нямат нито опит, нямат не само опит, те нямат и капацитет нито да контролират, нито да регулират, нито да седят зад борсовите манипулации. На това отгоре по лимит това е дадена възможност именно на Комисията за енергийно и водно регулиране, заради това сме дали – те, с опита, който през годините са регулирали този пазар от гледна точка на цени, поради опита който вече имат и във връзка с електрическата борса. Вече знаем, че на два пъти е сезирана Комисията, за да може да си изпълни задълженията по лимит за борсови манипулации, така че КЕВР е единствената институция, на която сме ѝ дали възможност и като бюджет да има достатъчно капацитет, да назначава компетентни хора, да им осигурява финансовите средства във връзка с тези разследвания, за да може да осъществява тази дейност. Затова мисля, че Комисията за енергийно и водно регулиране е естественото място, където трябва да дава лиценза на борсата и съответно да следи за борсови манипулации, които се дават и по регламент. Мисля, че основата на този закон е добра. Има доста неща, които трябва да се огледат, трябва да се преговорят и всички, които сме заинтересовани страни, да търсим баланса, защото ние в този парламент търсим баланс. Няма нужда, господин Аталай, да казваме, че гербаджийски е този или онзи проект – той е български проект. Ние за пръв път в България говорим за проект, който е български, защото тръбата, която ще бъде изградена от българо-турската до българо-сръбската граница, ще бъде изцяло българска. Преди, знаете, че за „Южен поток“ беше 50 на 50 с „Газпром“ и с Българския енергиен холдинг. Сега тя ще бъде собственост на „Булгартрансгаз“ и ще остане българска – дай боже, дълги години напред, както е и цялата инфраструктура в България. Успяхме да я запазим, знаете, с цената на много дори политически сривове в тази връзка, помним и „Топенерджи“, и така нататък, как по всякакъв начин беше искано, да бъде взета инфраструктурата на България. Дори и от Европейската комисия имаше настояване за вземането на големи части от тази инфраструктура. Но, слава богу, заедно се противопоставихме, приехме съответните задължения, които „Булгартрансгаз“ следва, така че да не даваме тази инфраструктура, за да можем ние да водим политики чрез това, да можем да знаем как да го направим. Разбира се, че има един проект хъб „Балкан“, но той, за да стане факт, трябва да се изпълнят определени инфраструктурни условия, тоест хардуерът трябва да е готов преди да бъде готов софтуерът след това, а хардуерът мисля, че вече е ясен и видим в перспектива година напред – не години, а година напред. Така че, когато изпълним условията за диверсификация на трасета и източници – ние имаме поне три източника и, дай боже, да намерим. От години говорим, че чакаме да се намерят количества газ в офшорната зона на България, но още нямаме такива хубави новини, защото това е бавен процес. Виждаме, че само един сондаж струва 500 милиона, а мисля, че са направени три сондажа, но очакваме да бъдат направени още, което ни дава надежда, че сеизмиката, която са направили, дава такива надежди. Да се надяваме, че ще имаме и добивни предприятия. Знаем, че сме имали едно такова на „Мелроуз“ във Варна и, дай боже, да имаме още. Това е от моя страна. Каня Ви и се надявам да участвате в тази работна група, за да огледаме Законопроекта, защото той не е политически проект на някоя партия, а е проект за България, за който всички сме работили, преговаряли и доста правителства са се мъчили в тази връзка. Виждате интерконекторните проекти колко трудно се осъществиха, така че това се е изстрадало от всички български правителства. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаема госпожо Министър, имате думата. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, на първо място, да благодаря на всички Вас за дискусията, да благодаря и за критиките от страна на колегите от опозицията, защото виждам, че те са добронамерени. Аз и моят екип сме склонни да приемаме всяка една критика, когато тя е градивна, когато тя ще доведе до постигане на добри резултати за България. По отношение на предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката Министерството на енергетиката подкрепя изцяло предложения законопроект, защото това, което се цели да бъде постигнато с тези промени, е наистина изключително важно за българската енергетика. Това е един процес, който дълго време чакахме да се случи. И понеже се чуха изказвания, че сме закъснели с либерализацията на пазара на природния газ, аз ще кажа следното: може би на всички нас ни се иска този процес да се е случил много по-рано и затова сега смятаме, че има известно закъснение, но няма как да се либерализира пазарът, при положение че ние имаме един-единствен доставчик на природен газ. Ако ние имаме няколко различни източника, които да дадат възможност за предлагане на различни цени, на различни условия, то тогава ще имаме и пазар, тогава ще има и конкуренция, ще има и различни условия, на които целта е да бъдат в интерес на потребителите. Аз смятам, че този момент е назрял сега, защото няма как да търгуваме нещо, без реално да го имаме и то да е опция, от няколко места да можем да го доставяме, за да можем да сравним по-добрите условия и по-добрата цена. С реализацията на инфраструктурните проекти – на изграждането на връзката с Гърция, на реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от българо-турската до българо-сръбската граница, интерконектора с Румъния, интерконектора със Сърбия, наистина се създават условия ние да имаме възможност за доставка на природен газ от различни източници. Следващият момент, който е необходим да се случи, е изграждането на борса за търговия с природен газ, тоест ние трябва да имаме инфраструктурата, която да ни даде възможност да доставяме природен газ от различни източници, от друга страна, трябва да имаме борса, на която този природен газ да бъде търгуван. Аз смятам, че този момент е абсолютно адекватен на ситуацията и на развитието на газовата инфраструктура на България, и още веднъж благодаря на всички за предложения законопроект. Разбира се, Министерството на енергетиката ще участва в тази работна група, за която господин Николов спомена, че ще бъде създадена в рамките на парламента. Целият административен капацитет на Министерството ще бъде ангажиран в този процес, за да можем да постигнем един добър законопроект, който да даде възможност за либерализиране на пазара на природен газ. Понеже на няколко пъти стана дума за аналогията с Българската борса за търговия с електрическа енергия, нека само да кажем това: как ще се развиват съответните пазари на електрическа енергия или на природен газ, не зависи от България. Това, уважаеми дами и господа народни представители, са регламенти на Европейския съюз, които ние стриктно трябва да следваме. Налице е Директивата за природния газ – Директива 73, налице е Директивата за електрическата енергия – Директива 72. Там много ясно са указани условията, при които трябва да се развиват този тип пазари. България, смея да твърдя, следва стриктно всички европейски правила. Понеже беше изложена една информация във връзка със сделки на Борсата за търговия с електрическа енергия в рамките на вчерашния ден, аз ще кажа следното. Господин Николов поде темата, аз само ще си позволя да кажа, че миналата година беше направена промяна в Закона за енергетиката. Всички Вие си спомняте, че именно тогава, за да се разсеят всякакви съмнения за манипулации, бе взето решение и със закон бе определено, че всеки един производител на електрическа енергия трябва да търгува своята енергия единствено и само на борсов посредник. Аз мога да говоря за дружествата от държавната енергетика, дружествата в рамките на групата БЕХ. Всички те продават своята електрическа енергия на различни платформи на Борсата, но няма един мегават електрическа енергия, която да е продадена извън Българската независима електроенергийна борса. Отделно от това, миналата година беше приета отново промяна в Закона, с който се транспонира регламентът. С него се дават правомощия на КЕВР да оказва контрол върху пазара именно в такава ситуация – когато има съмнения за манипулации, регулаторът има възможност да се намеси. Така че налице са всички предпоставки обществото, всички ние, да бъдем спокойни за това, че има необходимата законова рамка и че има необходимите институции, които притежават съответните права, за да елиминират всякакви подобни съмнения. Аз разчитам на българския регулатор, че, ако има някакви подобни съмнения, той ще се сезира или ще се самосезира, за да може да направи такава проверка и да бъде спокойно обществото и бизнесът. Благодаря още веднъж на всички за предложения законопроект. Министерството на енергетиката го подкрепя и ще работи за неговата реализация. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Преминаваме към гласуване. Ще подложа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от народния представител Валентин Николов и група народни представители. Гласували 169 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 61. Предложението е прието. Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието днес. Продължаваме със следващата точка от Програмата ни за работа: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ. Вносител е Министерският съвет. С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев. Заповядайте, уважаеми господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, на основание чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подкрепим влизането в залата на: Лилия Иванова – заместник-министър, и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство – Офелия Киркорян – заместник-председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 126 народни представители: за 123, против 3, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете допуснатите в залата. Продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Кънев. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроекта за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 юни 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, и Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Министерството на финансите – Цецка Дочева – началник отдел в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“; от Министерството на земеделието, храните и горите – Павлин Белчев – държавен експерт в отдел „Схеми за качество“ към дирекция „Политики по агрохранителната верига“; от Патентното ведомство – Офелия Киркорян-Цонкова – заместник-председател; представители на национално представените работодателски организации и на неправителствения сектор. Законопроектът бе представен от заместник-министър Лилия Иванова. Според вносителя целта на предложения законопроект е на първо място транспониране в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Директивата приема, че е достатъчно да се определят основните принципи като на държавите членки се даде свобода да въвеждат по-детайлни правила. В същото време чрез нея се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави членки. Ключовите промени касаят премахването на изискването за графично представяне на определението за марки на Европейския съюз и националните марки; абсолютните основания за отказ на регистрацията; защита на наименованията за произход и географските указания; засилване закрилата срещу недобросъвестното заявяване на търговските марки; ефективна борба срещу фалшифицирането на марките. Втората група предложения в новия законопроект произтичат от практиката на прилагане на действащия до момента Законопроект за марките и географските означения и Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на общността, кодифициран като Регламент 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз. Законопроектът за марките и географските означения урежда условията и реда за регистрацията на марките и географските означения, правата, произтичащи от нея, както и защитата на тези права. Други проблеми, към които е насочен предложеният законопроект, са свързани с усъвършенстване на правната уредба в провежданите процедури, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, съкращаване на сроковете, улесняване на кореспонденцията със заявителите и притежателите на права. Предвижда се съществуващият досега модел за заплащане на държавните такси, съгласно който плащането се извършва на всеки етап от процеса на регистрация, да бъде заменен с едно-единствено заплащане на обединената услуга, дължима в началото на процедурата. Заплащането на единна такса е целесъобразно и от гледна точка на процесуалната бързина и ефективност на производството. Законопроектът предвижда увеличаване на размера на налаганите глоби и имуществените санкции, като те се уеднаквяват с тези, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права, защото и в двата случая става дума за нарушения на права на интелектуална собственост. Съкращават се и някои срокове във връзка с регистрациите както по отношение на Патентното ведомство, така и по отношение на заинтересованите страни. С цел постигане на пълно съответствие с изискванията на европейското право от приложното поле на новия закон ще бъде изключена регистрацията на всички стоки и продукти, за които правото на Европейския съюз предвижда европейска регистрация и закрила на географските означения, а именно регистрациите на географските означения за спиртните напитки, лозаро-винарските продукти и ароматизираните лозаро-винарски продукти, която се осъществява по реда на Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 251/2014. Регистрациите на географските означения за земеделски продукти по досегашния закон, които попадат в обхвата на цитираните по-горе регламенти, се прекратяват от датата на влизането в сила на този закон. Действащият до момента Закон за марките и географските означения се отменя. Предлага се създаване на съответстващи нови разпоредби в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и в още четири закона, като изпълнението на Закона се възлага на председателя на Патентното ведомство. Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Към Законопроекта е приложена Цялостна предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. Група представители на индустриалната собственост изразяват съображения относно текстовете в Закона, които са извън транспонирането в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, които биха довели до сериозно накърняване на конституционното право на защита на лицата-заявители или притежатели на търговски марки до степен това право на защита изобщо да не може да бъде упражнявано – нито в основни административни производства в Патентното ведомство, нито в административното съдопроизводство пред компетентния по обжалваните актове на Патентното ведомство първоинстанционен съд Административен съд – София град. Алиансът за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията в свое становище изразява несъгласие с въвеждането на крайни, тоест преклузивни срокове в процедурите по възражение срещу регистрацията, искане за отмяна или заличаване регистрацията на марка, както и с въвеждане противопоставянето на марки и фирмени наименования. Съюзът за стопанска инициатива настоява за запазване на досега действащия модел за заплащане на таксите в процедурата по регистрация и възразява срещу съкращаването на процесуалните срокове за представянето на становища и доказателства в производството. Асоциацията на организациите на българските работодатели изразява притеснение, че Законопроектът сериозно ще навреди на икономическите интереси на представляваните от тях фирми и организации и ще урони имиджа на България като страна с добър инвестиционен климат. Част от новите разпоредби в Законопроекта, които не са свързани с транспониране на европейското законодателство, биха довели до сериозно накърняване на конституционното и европейското право на защита на лицата-заявители или притежатели на търговски марки, до степен това право на защита изобщо да не може да бъде упражнявано. Противоречащите на принципите на административния процес и оттам нарушаващите правото на защита предложения в Законопроекта изразяват приравняване на административния с гражданския процес, тоест подмяна на самата същност и цел на административното производство. В последвалата дискусия народните представители Румен Гечев, Жельо Бойчев и Адлен Шевкед поставиха въпроси относно защитата на регистрираните в Патентното ведомство до момента географски означения за земеделски продукти и храни, които не попадат в обхвата на Законопроекта и чиято регистрация се прекратява след влизането в сила на Закона, както и за премахването на ограничението представителите на индустриалната собственост да бъдат само местни лица. На поставените въпроси отговориха представителите на Министерството на икономиката, на Патентното ведомство и на Министерството на земеделието, храните и горите. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10 гласа, „въздържал се“ – един и „против“ – 6 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Кънев, както винаги, събирате овации. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви много. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: С Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае госпожа Мехмедова. Имате думата, уважаема госпожо Мехмедова. ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател. Колеги, представям: „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 юни 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката. На заседанието присъстваха госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерството на икономиката, госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в същата дирекция, госпожа Силвия Беркова – главен секретар на Патентното ведомство, и госпожа Антония Якмаджиева – директор на дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“ в същото ведомство. Вносителите посочват, че необходимостта от изготвяне на проект на Закон за мерките и географските означения е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките. Законопроектът цели и привеждане на законодателството в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2021 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, както и да отстрани допуснатите несъответствия, констатирани с получено на 28 януари 2019 г. мотивирано становище по Процедура за нарушение № 2017/4062 по описа на Европейската комисия. В мотивите се посочва, че с присъединяването на България към Европейския съюз съгласно чл. 5, параграф 11 от консолидираната версия на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета, който е отменен, съществуващата национална закрила на географските указания и наименованията за произход на земеделски продукти и храни е следвало да бъде преустановена в срок 12 месеца от датата на присъединяването, тоест на 1 януари 2008 г. Единствената възможност да се получи закрила на земеделски продукти и храни след 1 януари 2008 г. е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на Регламент (ЕС) № 1151/2012, който осигурява закрила на територията на всички държави – членки на Европейския съюз. Поради факта че това задължение не е изпълнено, Европейската комисия е започнала Процедура по нарушение № 2017/4062. През януари 2018 г. е било получено официално уведомително писмо № C (2018) 363 final, в което е посочено, че България не е изпълнила задължението си по Регламент (ЕС) № 115/2012. За отстраняване на нарушението е бил изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, който е приет от Народното събрание на Република България и е обнародван в бр. 61 на „Държавен вестник“ от 2018 г. Приетите законодателни изменения не са удовлетворили Европейската комисия и на 28 януари 2019 г. е било получено мотивирано становище по Процедура № 2017/4062, в чиято правна оценка е посочено, че българското законодателство е несъвместимо с правото на Европейския съюз, доколкото то предоставя възможност за национална закрила на географски означения, попадащи под обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Отбелязано е, че действащият Закон за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр. бр. 82 от 1999 г.; посл. изм. и доп., бр. 61 от 2018 г.) все още запазва закрилата на географските означения в нарушение на Регламент (ЕС) № 1151/2012 макар и само за преходен период. Целите, които си поставя Законопроектът, са насочени към привеждане на действащата в страната правна закрила на марките и географските означения в съответствие с изискванията на европейското законодателство и увеличаване на правната сигурност. За постигането на очертаните цели от вносителите се правят две групи предложения. Първата е свързана с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 и постигане на съответствие с изискванията на посочените регламенти, които представляват изменение по същество на досега съществуващите правни норми, както и въвеждането на нови спрямо националната система правила за правна закрила. Втората група включва предложения за изменение и допълнение, произтичащи от практиката по прилагане на Закона за марките и географските означения и Регламент (ЕО) 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността, кодифициран като Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г., относно марката на Европейския съюз. Разпоредбите от Законопроекта, предложени във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, са свързани с промяна на определението „марка“. Вносителите си поставят за цел преодоляването на досега съществуващото ограничение за придобиване на правна закрила за знаци, които притежават отличителна способност, но не могат да покрият изискването за графично представяне и други. Сред редицата мерки, предприети спрямо мотивираното становище на Европейската комисия по Процедура за нарушение № 2017/4062, получено на 28 януари 2019 г. са: прекратяване на направените по реда на действащия Закон за марките и географските означения регистрации на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012 г., за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1308/2013; прекратяват се производства за нарушения на права, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент (ЕС) № 1308/2013 и Регламент (ЕС) № 251/2014, по които няма влезли в сила решения, а влезлите в сила, но неизпълнени решения, няма да подлежат на изпълнение. В последвалата дискусия се включиха народните представители госпожа Лиляна Павлова и господин Кристиан Вигенин. И двамата отбелязаха, че основната цел на Законопроекта е изпълнена, а именно да бъде транспонирано европейското законодателство. В същото време те подчертаха, че е необходимо някои текстове, които пораждат известни неясноти, да бъдат прецизирани между първо и второ четене. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Мехмедова. Продължаваме с Доклада на Комисията по външна политика. Имате думата, уважаема госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря. Уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На свое заседание, проведено на 19 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – госпожа Десислава Георгиева – началник-отдел, и госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство на Република България – госпожа Силвия Беркова – главен секретар, и госпожа Антония Якмаджиева – директор на дирекция „Спорове и административно-наказателна дейност“; от Българската търговско-промишлена палата – господин Васил Руйков – адвокат, госпожа Магдалена Радулова – адвокат, и госпожа Михаела Михайлова – юридически експерт в дирекция „Правна“; господин Петър Калпакчиев, господин Васил Павлов и госпожа Александра Семерджиева – адвокати по индустриална собственост. Законопроектът за марките и географските означения беше представен от госпожа Георгиева, която посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, като същевременно нашата правна уредба се привежда в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Въвеждането със закона на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 цели уеднаквяване на правилата и процедурите относно предоставянето на правна закрила на марките в рамките на Европейския съюз чрез осигуряването на единна система, която да хармонизира и да унифицира различията в правните уредби на държавите членки. Разпоредбите от Законопроекта са свързани с промяна на определението за марка и с прецизиране на основанията за отказ. В него подробно е уредена процедурата за достъп до досиетата на закриляните обекти и е разписана процедурата по регистрация на марки и географски означения, опозиция, обжалване на решенията по опозиции, заличаване и отменяне. Законът конкретизира задължението и условията за използване на марка и определя обхвата на закрила, като се включват нови състави на административнонаказателната и гражданскоправната защита, създава се правна възможност за регистрация на колективна и сертификатна марка. В него се регламентира съдържанието на държавните регистри на марките и географските означения и се засилва служебното начало, като се допълват правилата, касаещи съдебния контрол. В допълнение е уредено производството във връзка с международните регистрации на марки и географски означения. Със закона се предлага още въвеждането на еднократна такса за заявяване и експертиза и се предвижда увеличаването на размера на налаганите глоби и имуществени санкции за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения, като по този начин се уеднаквява уредбата на закона с предвидените административнонаказателни процедури в Закона за авторското право и сродните му права. Сближаването на правилата в целия Европейски съюз и подобрената трансгранична правна закрила на търговските марки и географските означения ще насърчи икономическия растеж, свързан с по-ефективното разпределение на ресурсите от бизнеса и ще доведе до засилване на конкурентоспособността на предприятията. Законопроектът ще подобри правната уредба и ще улесни провеждането на процедурите по разглеждане на опозиции и на жалби по опозиции. Представителите на неправителствените организации дискутираха въвеждането на крайни и преклузивни срокове за ангажиране на доказателства и забраната за представяне на доказателства в първоинстанционното съдебно производство, като изразиха позиция, че по този начин се ограничава правото на защита на заявителите и на притежателите на марки. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Пенчо Милков, Явор Божанков, Крум Зарков и Анна Александрова. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ посочиха, че някои от предложените разпоредби следва да се прецизират и добавиха, че в новия закон се предлагат правила в несъответствие с принципите на административния процес. Господин Митев и госпожа Александрова отбелязаха, че ще подкрепят Законопроекта, като добавиха, че той е необходим и с него се въвеждат изискванията на актове на Европейския съюз. Те заявиха, че между първо и второ гласуване може да се направят предложения, с които да се постигне баланс между интересите на заинтересованите страни. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Уважаема госпожо Ангелова, имате думата за Доклада на Комисията по бюджет и финанси. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На заседание, проведено на 13 юни 2019 г, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, и Десислава Георгиева – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство: Силвия Беркова-Донкова – главен секретар; от Агенция „Митници" – Цецка Дочева – началник-отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова. Целта на предложения законопроект е да транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, както и да синхронизира националното законодателство с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Приемането на Директива (ЕС) 2015/2436 е продиктувано от наличието на известно разминаване при правилата и процедурите относно предоставянето на правна закрила на марките както между отделните държави членки, така и между националните правни системи и законодателството на ниво Европейски съюз. Липсата на хармонизация в процедурите за предоставяне на правна закрила на марки води до забавяне на процеса по получаване на регистрация, а правната несигурност изправя стопанските субекти пред необоснован риск, особено когато поради намален бюджет или недостиг на време те изключат от своята стратегия за развитие придобиването на право върху обектите си на индустриална собственост, в това число върху марки на територията на Европейския съюз. Разпоредбите от Законопроекта, предложени във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2436, са свързани с промяна на определението за марка, допълнение и изменение на абсолютните и относителните основания за отказ, прецизиране на действащите текстове, касаещи марки, ползващи се с известност, с цел разширяване обхвата на закрила не само в случай на идентичност, но и на сходство, предлагат се разпоредби, свързани с ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, оптимизиране на процесите и други. Предлагат се изменения, касаещи обединяването на дължимите такси при заявяване на регистрация, както и тези, определящи размера на глобите и санкциите за извършени нарушения. Предвижда се сега съществуващият модел на заплащане на държавните такси, съгласно който плащането се извършва на всеки един от етапите на процеса по регистрация, да бъде заменен с едно-единствено заплащане за обединена услуга, наречена „Такса за заявяване и експертиза“, дължима в началото на процедурата. Съгласно представената предварителна оценка на въздействието, ако бъде въведена единната такса за услугата, свързана със заявяването на марка или географско означение, на потребителите и бизнесът ще бъдат спестени административни и регулаторни разходи, както и ще бъде изпълнено по-адекватно изискването за разходоориентираност съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси. Прецизират се текстовете относно мерките, които прилагат митническите органи, спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение. Уточнява се, че мерките се прилагат при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета. Предвижда се увеличаване на размера на налаганите глоби и имуществени санкции, с което се уеднаквят санкциите за извършени административни нарушения спрямо марки и географски означения с тези, предвидени за нарушенията по Закона за авторското право и сродните му права. Съкращават се някои от сроковете във връзка с регистрациите както по отношение на Патентното ведомство, така и по отношение на заинтересованите страни. Очакваните резултати от приемането на Законопроекта са свързани с осигуряването на по-голяма правна сигурност по отношение на обхвата на закрила на тези обекти на индустриална собственост. Ще бъде насърчена и конкурентоспособността на предприятията, което ще увеличи преките ползи за българските предприятия. Сближаването на правилата в целия Европейски съюз и подобрената трансгранична правна закрила на търговските марки и географските означения в дългосрочен план ще насърчи икономическия растеж, свързан с по-ефективното разпределение на ресурсите от бизнеса и ще доведе до засилване на конкурентоспособността на предприятията. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Няма постъпили доклади от други комисии. Откривам разискванията. Има ли народни представители, желаещи изказване? Заповядайте, господин Бойчев ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът се разглежда за втори път, в наказателна процедура сме и трябва да коригираме законодателството си. Освен хармонизирането му с европейското, за съжаление, в Законопроекта има известни норми, които предизвикаха смущение. Това е отразено много ясно в становищата, които в частност и четирите работодателски организации изпратиха до Икономическата комисия, на която аз съм член и на която обсъждахме този законопроект. Коригирани са в обществените дискусии редица постановки, но ми се струва, че в момента прибързваме с приемането на този законопроект, без да се отчетат, бих казал, основателни притеснения в българските работодатели и браншовите им организации. В крайна сметка бизнесът работи и се представя и чрез своите марки – това за тях никак не е без значение. Пипането в тези регламенти и правила би могло да доведе до много тежки загуби за българския бизнес, а оттам и в частност за реализиране на сериозни инвестиции в нашата страна. Това, което ме смути в дискусията, бяха изложените аргументи за това, че Законопроектът по същество ще промени един режим, а именно: ще лиши стопанските субекти и гражданите от възможността да обжалват административните актове, които издава Патентното ведомство и в самия процес да предоставят нови доказателства. Така по същество ще се наруши и целият смисъл на административния процес, който трябва да следи издаването на законосъобразен административен акт, създаващ и променящ права. Особеност на административния процес е именно, че административният орган трябва да съобрази с акта си всички свои обстоятелства, които са му станали известни по време на самото производство, и в този смисъл ограничаването на възможността да се предоставят нови доказателства противоречи на основните принципи на административния процес. Разбирам мотивите на вносителите, затова че са искали един по-бърз административен процес, но според мен по-важното е да се спазва и това, че самите административни актове в крайна сметка трябва да удостоверят истинността и коректността на всички факти. Струва ми се, че това е по-важният принцип, който трябва да следваме. Като членове на Икономическата комисия, приемайки законодателство, винаги се стремим да не нарушаваме средата, в която бизнесът функционира в страната, и да не създаваме пречки пред него. Струва ми се, че приемайки Законопроекта, без да бъдат изчистени тези постановки от него, има сериозни рискове и основания да създадем проблем. Затова ние няма да подкрепим този законопроект на първо четене и ще се опитаме да внесем такъв тип корекции между двете четения, които да дадат спокойствие в работата на бизнеса в страната, същевременно да затворим и тази наказателна процедура, която в момента има нашата страна. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Господин Митев, имате думата за изказване – заповядайте. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, аз ще се съглася с част от констатациите, направени от колегата Бойчев, но ще подкрепя Закона на първо четене, тъй като това е изцяло нов закон. Правилен е подходът на вносителя в този случай – Министерския съвет, с оглед на факта, че се транспонира Директивата, свързана със сближаване на страните членки относно марките, и се налагат многобройни изменения и допълнения в Закона за марките и географските означения в действащия закон, за да се пристъпи към приемането на изцяло нов закон. Но аз също не съм съгласен с подхода, който е следван – не по отношение на транспонирането, там забележки нямам по Директивата, а по отношение на производствата пред Патентното ведомство и пред съда. За огромно съжаление, явно вносителят не е отчел спецификата на административното производство, което се развива пред Патентното ведомство, и съответно производство, което се развива пред съда впоследствие. Административният процес е подчинен в голяма степен не на състезателното начало, а на служебното начало, което повелява да се установи неформалната истина в процеса. Тоест истината, съдържаща се между папките, между кориците на делото, а обективната истина е истината, която действително съществува, и затова се налага да бъдат събрани всички факти и доказателства, които са относими в конкретния случай. За съжаление, с установените в Законопроекта преклузивни срокове и норми, които практически премахват служебното начало и въвеждат едно по-засилено състезателно начало, тази обективна истина – за фактическото и реалното положение в производството по опозиция и в производството по защита на търговска марка, няма как да се случи. Отделно от това, аз няма да влизам в теоретични разсъждения за принципите на административния и на гражданския процес, които недопустимо се смесват в този случай. По отношение на забраната за представяне на нови доказателства – не се държи сметка за константната, трайна съдебна практика в административните производства, че нови доказателства в административния процес са не само новооткрити или нововъзникнали такива, а всички доказателства, които не са били събрани в административното производство, и това е практика не само в производствата пред Патентното ведомство, но и във всяко едно административно производство. Тук, за съжаление, е свидетелство за недопустимото сместване на правилата на административния и на гражданския процес, без да се отчита спецификата на административния процес, още повече че административният процес е двуинстанционен – доказателства се събират и се представят само в първата инстанция, а втората инстанция е касационна инстанция, тя не е инстанция по фактите, тя е инстанция по правото. Смятам обаче, че тези недостатъци, които са допуснати, могат да бъдат коригирани със съответни промени между първо и второ четене. Аз също декларирам, че ще направя такива. Позволявам си да отправя един апел към Комисията по икономическа политика и туризъм за работна група между двете четения, така че да може в крайна сметка да се приеме един закон, който не ощетява правата на лицата, които участват в производства пред Патентното ведомство и в съдебни производства. Правя аналогия със Закона за авторското право и сродните му права, където – в резултат на работна група, смятам, че се получиха сравнително балансирани текстове, и макар че тук става въпрос за защита не на интелектуална, а на индустриална собственост, смятам, че би следвало да се използва същият подход. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Байчев, имате думата за изказване. ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, виждам, че с колегите от Комисията сме постигнали някакво единомислие, както каза колегата Митев, а и всички, бих казал, изразихме едно становище, че има нужда от подобен нов закон, който да урегулира гражданскоправните отношения в тази област. Именно този законопроект, който ни се предлага, е точно такъв, тъй като предлага нови норми, а също така и норми, които регулират по нов начин досегашните взаимоотношения. Дотук сме на едно мнение, но бих казал, че разликата между нас и господин Митев е, че ние ще гласуваме „въздържал се“, тъй като имаме определени притеснения по отношение на това как ще се развива административното производство впоследствие. Ще подчертая, че от Българската социалистическа партия имаме сериозни притеснения относно някои разпоредби. Те не се отнасят до разпоредбите, въвеждащи европейското законодателство в националния закон, притеснява ни факта, че някои от разпоредбите, които създават преклузия, а именно невъзможността да се представят нови доказателства в съдебна фаза при обжалване на административния акт. Според нас това нарушава основни принципи на административния процес, не са съобразени въобще с целта на административния процес, който е издаване на законосъобразен административен акт, с който се създават, променят или прекратяват права. Прави впечатление, че Законът използва преклузиите на гражданския процес, без да се съобразява с особеностите на административния такъв. Няма да навлизам в подробности относно тези особености. Ще отбележа, че съгласно административно-процесуалния кодекс в административния процес административният орган е длъжен да съобрази в акта си всички относими към случая факти и обстоятелства, независимо кога са възникнали, стига да са му станали известни. В тези преклузии вносителите обясняват мотивите си с необходимост от бързина на процеса и дисциплиниране на страните в него, но считаме, че дисциплинирането и бързината на процеса, първо, не могат да са в ущърб на правата на субектите и, второ, бързината на производството зависи главно от административния орган, тоест колко бързо ще разглежда преписките си. И на трето място, държа да подчертая, че бързината невинаги означава и качество на процеса. Обвързването на преклузивния срок с възможността страните в производството да излагат доводи и да представляват доказателства би създало условия за издаване на административни актове при недоизяснена фактическа обстановка, което буквално означава условия за нарушаване на принципа на истинността. Оттук състезателното начало в административния процес принципно няма да има тежестта, която я има в гражданския процес, защото колкото повече се разчита на състезателното начало, толкова повече административният орган е застрашен да установи само формалната, а не обективната истина. Не всяка от страните в даден спор има интерес от установяване на обективната истина, а именно и за това спорят, тъй като всяка от страните твърди и представя своята истина пред административния орган. Що се отнася до забраната за представяне на нови доказателства пред първоинстанционното съдебно производство – предложените в Законопроекта текстове допускат в съдебната фаза на един спор да се представят нови доказателства, само ако са били нововъзникнали или новооткрити. Тоест ако не са били известни на страните или не са съществували докато спорът е бил разглеждан от административния орган като нововъзникнали и новооткрити, е порочно заимствано от гражданския процес. Тук е налице опит за привнасяне в административния процес на правила, които са му чужди. В комбинация с преклузивните срокове за представяне на доказателства в административното производство забраната за представяне на нови доказателства в съдебното производство води до ситуация, в която един абдикирал от служебното начало административен орган винаги може да издава административни актове, неотразяващи обективната истина, и в резултат на това да бъдат процесуално и материално незаконосъобразни. Ето защо ние си запазваме правото да направим между първо и второ четене предложения, които да могат да синхронизират сега действащото законодателство с нормативните актове, които се предлагат в новия законопроект. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев. Има ли реплики към изказването на господин Байчев? Не виждам. Други изказвания? Няма заявки за други изказвания. Бях предупреден, че госпожа Иванова би искала да вземе отношение. Заповядайте, госпожо Иванова, имате думата. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за изказаните коментари, мнения, съображения по Законопроекта и да акцентирам върху това, че представеният Законопроект за географските марки и означения е изключително Законопроект с европейски характер, който е призван в 80% от разпоредбите си да транспонира Директива 2436/2015 г. Целият законопроект е 134 члена, а 80% от тези разпоредби са процесуални норми и материално-правни норми, които са призвани да уеднаквят нашето законодателство с Директивата за географските марки и означения. Освен това искам да подчертая, че в областта на марките срещу България вече има две процедури за нарушения: за нетранспониране в срок на спомената директива и за неправилно прилагане на Регламент 1151/2012 г. В тази връзка приемането на Законопроекта ще осуети санкционни механизми срещу нашата държава. Бяха изказани съображения относно така наречената преклузия, глобите, таксите. Искам да уверя всички народни представители, че ние сме поели ангажимент, като представители на вносителя, между първо и второ четене да прецизираме разпоредбите, които притесняват заинтересованите страни. В етапа на общественото обсъждане бяха съобразени в голяма част направените предложения от бизнес организациите и бизнеса и не виждам никаква пречка в рамките на периода между първо и второ четене на Законопроекта да внесем прецизиращи текстове, които ще осигурят ефективно работещи механизми в областта на патентното право. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова. Господин Кънев, заповядайте. (Шум и реплики.) ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, много кратко изказване. По Законопроекта имаше много големи интереси основно от гилдията на неправителствените организации. Аз благодаря на господин Митев за предложението. Не знам как е по другите комисии, но при нас задължително ще има работна група, където ще обсъдим всички тези предложения. Току-що коментирахме, че от народни представители ще постъпят предложения между първо и второ четене. Законопроектът на 80% е Европейска директива, както виждате, той не е ЗИД, а е чисто нов закон. Ние, като парламентарна група, ще се въздържим, защото определено мислим, че между първо и второ четене много неща трябва да се оправят. Оттук нататък молбата ми е в едноседмичния срок да постъпят всички предложения, за да можем действително – разбрахте, в наказателна процедура сме, да можем в близките седмици да вкараме всички Ваши предложения в този законопроект. Благодаря Ви още веднъж за изключителната активност. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев. Има ли други изказвания? Заповядайте, професор Гечев, имате думата. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! За пореден път виждаме как не трябва да се работи – приемаме закон на първо четене, след което го оправяме между първо и второ. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Какво приемаме, след като българският бизнес е против? Дойдоха всички представители, уважаеми колеги, четирите организации и казаха, че този закон работи против интересите на българския бизнес. Какво гласуваме? ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нали прекратихме разискванията? РУМЕН ГЕЧЕВ: А това, че сме закъснели и сме в наказателна процедура означава, че администрацията, единствена в Европейския съюз, не си върши работата. Ние не можем да взимаме решения против интересите на българския бизнес, който е категорично против. Те са 20 процента разлики, но са фатални. Няма как! Аз ще гласувам „против“. (Реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания? РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма! Нали прекратихме разискванията?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не, сега ги прекратявам. Закривам разискванията. Не съм закрил до момента разискванията. Моля за спокойствие в залата! Моля, квесторите да поканят народните представители в залата. Предстои да гласуваме. Първо гласуване на Законопроекта за марките и географските означения, вносител Министерският съвет на 6 юни 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 110 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 33. С това на първо гласуване е приет Законопроектът за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте за процедура, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура във връзка с нашия Правилник – да удължим срока на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители, на максималния срок, тоест четири седмици. Ако може да го подложите на гласуване, господин Председател. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбира се. Гласуваме предложението на народния представител Валентин Николов за удължаване на срока между първо и второ четене на разгледания днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на първо гласуване. Гласуваме удължаване на срока на четири седмици. Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Определяме срока между двете четения на четири седмици за днес приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Следващата точка от Програмата е: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ. Ще чуем Доклада на Комисията по земеделието и храните – водеща комисия. Заповядайте, имате думата да ни запознаете с Доклада, госпожо Белова. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за госпожа Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, режим на гласуване. Гласували 89 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите в залата. Слушаме Ви, госпожо Белова. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 юни 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взе участие Бистра Павловска – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, която представи Законопроекта и отбеляза, че основните промени са свързани с намаляване на административната тежест. В тази връзка със Законопроекта се въвежда минимален срок от десет работни дни за отстраняване на нередовности по всички видове заявления, които се подават и за които досега такъв срок не е бил предвиден. Това са заявления за получаване на разрешение за извършване на лабораторни анализи на посевните качества на семената и на анализи на здравното състояние на семената и посадъчния материал, заявления за вписване на сорт в официалната сортова листа, заявления за получаване на разрешение за сортоизпитване, заявления за издаване на удостоверение за сортоизпитатели и заявления за регистрация в публичния национален електронен регистър на лицата, които търгуват с посевен или посадъчен материал. В Законопроекта е предвидено, когато при контролната официална полска инспекция се установят несъответствия по вина на инспектора, които не позволяват да продължи сертифицирането на посева, неговото разрешение да се отнема. Съответно лицето ще трябва да кандидатства за издаване на ново разрешение пред Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. По отношение на овощните растения отпада задължението те да отговарят на изискванията за биологични и стопански качества за почвено-климатичните условия на страната и изпитанията ще се провеждат само по преценка на селекционера. Запазва се изискването да са различими, хомогенни и стабилни. Заявленията за вписване на сорт в официалната сортова листа за следващата година ще се подават ежегодно до 20 декември. В 15-дневен срок Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще следва да уведоми възложителя на сортоизпитването за заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която се утвърждава окончателното решение за признаване и вписване на сорта в официалната сортова листа или се прави мотивиран отказ. Прецизира се текстът, регламентиращ таксите, които се събират за сортоизпитване, като е предвидено техният размер да се определя по тарифа на Министерския съвет и по ценоразпис на услугите, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Разрешенията за вземане на проби за лабораторни анализи ще се издават на лица, положили успешно изпит. Предвижда се всеки производител да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда. Прецизират се текстовете, свързани с вноса и износа на посевен и посадъчен материал от и за трети страни. Въвежда се изискване семената и посадъчният материал, които се внасят, да отговарят на изискванията за еквивалентност на Европейската комисия, като отпада задължението за провеждане на грунтов контрол. Контролът върху достоверността на посочената информация е възложен на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Предвидени са съответните изисквания по отношение на етикетирането и сертификатите, с които следва да са придружени съответните видове семена и посадъчен материал. От обхвата на Закона са изключени семената и посадъчният материал, предназначени за износ в трети страни. В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че подкрепят голяма част от предложенията, свързани с прецизирането на процедурите и с намаляването на административната тежест. Поставиха въпроса доколко промените по отношение на вноса от трети страни ще гарантират качеството на внасяния посевен и посадъчен материал. Изразиха съмнение, че отпадането на задължението овощните видове да отговарят на изискванията за биологични и стопански качества, може да доведе до занижаване на защитата на традиционните български овощни сортове. От парламентарната група на „Обединени патриоти“ изразиха опасението, че по-либералният режим на внос от страни със занижени критерии за качество би могъл да доведе до неравнопоставеност на българските производители на посевен и посадъчен материал и призоваха да бъдат предприети всички мерки за защита на техните интереси. От Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол обясниха, че правилата за еквивалентност, представляват процедури, по които Европейската комисия извършва проверки на съответствието на законодателството и на практиките в съответната държава, подала заявление, за да удостовери, че тези практики отговарят на европейските изисквания. Съответно, въвеждането на задължението вносният посевен и посадъчен материал да отговаря на изискванията за еквивалентност на Европейската комисия, ще гарантира, че на територията на страната ще се внася материал единствено от държави и от производители, отговарящи на тези условия. По отношение на отпадналото задължение овощните видове да отговарят на изискванията за биологични и стопански качества от Агенцията обясниха, че правната закрила на сортовете се осъществява изцяло по реда на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни, който изисква единствено изпитване за различимост, хомогенност и стабилност на сорта. Това изпитване остава задължително. В този смисъл, по никакъв начин правната закрила на традиционните български сортове няма да бъде накърнена. Същевременно, изпитването за биологични и стопански качества изключително оскъпява заявката за вписване на сорт в сортовата листа, затова заявителите все по-рядко искат да бъдат провеждани подобни изпитания. В рамките на Европейския съюз движението на стоките, включително на посадъчния материал, е свободно и допълнителните изисквания към българските производители ги поставя в неравностойно положение спрямо техните европейски конкуренти. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 902-01-31, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Откривам разискванията. Има ли изказвания по разглеждания законопроект? Не виждам желаещи народни представители. Няма изказвания. Закривам разискванията. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите. Предстои гласуване. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал. Вносител е Министерският съвет на 17 юни 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал е приет на първо гласуване. Уважаеми народни представители, преди да закрием заседанието, ще Ви запозная със съобщенията за парламентарния контрол на 28 юни 2019 г., петък. Той ще се проведе след приключване на точка първа на заседанието. 1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Георгиев; и Станислав Владимиров. 2. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на три въпроса от народните представители Крум Зарков – два въпроса; и Пламен Нунев. 3. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на два въпроса от народните представители Антон Кутев; и Георги Йорданов. 4. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на четири въпроса от народните представители Валентин Милушев; Александър Мацурев; и Иван Ченчев – два въпроса. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народния представител Стефан Бурджев; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Тишев; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса от народните представители Валентина Найденова – два въпроса; и Георги Михайлов; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов и Илиян Тимчев; - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Анелия Клисарова и Николай Цонков; и Ирена Анастасова – три въпроса; - министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с устен отговор и един въпрос с писмен отговор от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Георги Йорданов; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Димов Иванов. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - едно питане от народния представител Крум Зарков към заместник министър-председателя Томислав Дончев; - един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов; - едно питане от народните представители Светла Бъчварова и Иван Валентинов Иванов; и на два въпроса от народните представители Румен Георгиев; и Пенчо Милков към министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева; - един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нено Димов; - осем въпроса от народните представители Николай Иванов и Иван Генов; Ахмед Ахмедов; Любомир Бонев; Николай Иванов; Джевдет Чакъров – три въпроса; и Севим Али към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Следващото заседание ще е на 28 юни 2019 г., петък, от 9,00 ч. Поради приключване на Програмата за деня закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 11,33 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Юлиан Ангелов Слави Нецов

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева присъства на откриването на нова технология за безкръвни операции – роботизирана хирургична система „Da Vinci“ в Университетската акушеро-гинекологична болница “Майчин дом” и на обновеното фоайе на лечебното заведение.

Цвета Караянчева е член на новоучреденото болнично настоятелство, което беше представено днес в аулата на болницата. Тя благодари за честта да бъде част от това настоятелство, защото „Майчин дом“ е болница с мисия да помага, да пази и да поема в ръцете си най-крехките същества, толкова обичани от родителите си.

Председателят на парламента поздрави екипа на болницата за новата придобивка – робота „Da Vinci“ и отбеляза, че каквато и техника да има, трябват обучени лекари, хора със сърце, с душа и мисъл за пациентите. Цвета Караянчева изрази благодарност към директора на болницата проф. Иван Костов и към всички лекари за грижите, които полагат за своите пациенти. Като председател на Народното събрание, тя обеща, че в нейно лице ще имат законодателна подкрепа винаги, когато има нужда да се помогне и да се подаде ръка за благото на българските граждани.

Новата апаратура и обновеното фоайе на "Майчин дом" бяха открити в присъствието на патриарх Неофит, Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, представители на съсловните организации, директори на болници, лекари и много гости.

С удоволствие ще подкрепим Вашата инициатива за обща европейска дискусия на парламентарните комисии по култура, свързана с опазването и дигитализирането на културното наследство и борбата с фалшификатите и фалшивите новини. С тези думи Луиджи Гало, председател на Комисията по култура, наука и образование в Камарата на депутатите в Рим, се обърна към председателя на парламентарната комисия по културата и медиите Вежди Рашидов на срещата им днес.

Вежди Рашидов е на работно посещение в Италия. Двамата с г-н Гало обсъдиха и аспекти на новото медийно законодателство в Европа. Италия цени съвместните усилия на двете страни в борбата с трафика на културни ценности след подписването преди няколко години по предложение на Вежди Рашидов на спогодба за тази цел. На срещата, на която присъства и българският посланик в Рим Тодор Стоянов, беше подчертано, че Италия е готова да сподели с България своя опит в дигитализацията на културно наследство - проекта “Смарт Помпей” , който стартира след броени дни.

По-късно Вежди Рашидов бе специален гост на прочутата арт фондация “Чераси” в двореца Мерулана в центъра на Рим, където се откри изложба с 87 черно-бели фотографии на Пикасо, правени в периода 1951 - 1973 година. Изложбата е организирана от Кралския артистичен кръг на Барселона, където миналата бяха изложени скулптури на Вежди Рашидов.

Тази вечер Вежди Рашидов ще присъства на официалното откриване на Празника на българското кино в Рим.