Счетоводен и данъчен справочник

Близо 8 млрд. лв. стоки на склад държат рискови търговци

Национална агенция за приходите започва проверки на дружества, в чиито баланси за 2017 г. има големи материални запаси, спрямо приходите от продажби. Ще бъдат проверявани близо 13 000 дружества, като инспекторите на приходното ведомство ще извършват и инвентаризации на място, за да установят точното количество на стоките.

Според анализа на данъчните, при определено съотношение на материалните запаси и продажбите, възниква съмнение, че част от тях са отдавна продадени без документи, като не са платени дължимите корпоративен данък и ДДС. На всички фирми в рисковата категория са изпратени писма в края на миналата година, като те имат възможност в едномесечен срок да извършат доброволна корекция, допълват от НАП.

 Продължава и контролната кампания на НАП спрямо фирми с голяма касова наличност. Година след началото на проверките на НАП, сумата, налична в касите на дружествата намаля с 5 млрд. лв., като беше отчетено увеличение на данъка върху дивидентите с над 130 млн. лв.  В последния месец обаче при внезапни проверки са открити сериозни нарушения, като наличност в касата на 21 лв. при стойност по отчет над 200 000 лв., както и внасяне на средства в деня преди инвентаризацията на касата и изтеглянето им на следващия ден. И на двете фирми са възложени ревизии за 5 години назад, на стотици други предстоят инвентаризации на касовите наличности, предупреждават от НАП.

„Материалните запаси имат голям фискален потенциал. Ще насочим в тази кампания достатъчно ресурс, за да осигурим спазването на закона, продължаваме непрекъснато и с проверките за касови наличности, като основната ни цел е подпомагането на доброволното спазване на задълженията от страна на икономическите оператори.“, каза по повод кампанията заместник-изпълнителния директор на НАП Пламен Димитров. 

 

 

На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2018 г. да бъде положително в размер на 163,5 млн. лв. или 0,2 % от прогнозния БВП. За трета поредна година се отчита излишък по консолидираната фискална програма, което осигурява гъвкавост при управлението на държавния дълг и поддържане на фискални буфери. България затвърждава позицията си сред държавите-членки на ЕС с най-ниско съотношение на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП, като в средносрочен план се предвижда този показател да продължи да намалява през целия програмен хоризонт до 2021 г. Спрямо заложената цел с разчетите към ЗДБРБ за 2018 г. бюджетното салдо по КФП отчита номинално подобрение с близо 1,3 млрд. лева. Силното фискално представяне на България намери отражение и в годишните доклади на международните рейтингови агенции, като анализаторите посочват, че постигнатата финансова стабилност, ниският държавен дълг и присъединяването към валутния механизъм II (ERM II) ще засилят допълнително доверието към страната ни и са фактор за бъдещо повишение на рейтинга. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП за 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 39 644,3 млн. лв. (103,7 % спрямо годишния разчет), като спрямо 2017 г. се отбелязва ръст от 4 327,6 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3 748,8 млн. лв. (11,1 %). Увеличение в размер на 578,8 млн. лв. се отчита и при постъпленията от помощи. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 г. са в размер на 39 480,8 млн. лв., което е 100,4 % спрямо годишния разчет. Номиналното нарастване на разходите спрямо предходната година се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.12.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2018 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2019 година.  
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец ноември 2018 г. е положително в размер на 2 896,5 млн. лв. (2,7 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 3 286,2 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 389,7 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП към ноември 2018 г. са в размер на 35 809,6 млн. лв. или 93,7 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 448,3 млн. лв. (11,2 %), а постъпленията от помощи нарастват с 457,9 млн. лв. (36,8 %). Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 273,2 млн. лв., което представлява 94,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Съпоставено с данните към месец ноември 2017 г. данъчните постъпления нарастват номинално с 9,3 % (2 495,1 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 5 246,4 млн. лв. или 91,1 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 428,2 млн. лева (8,9 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 14 397,0 млн. лв., което е 95,0 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към ноември 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 989,5 млн. лв. (7,4 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 9 302,2 млн. лв. или 95,1 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 30.11.2018 г. е 61,3 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4 844,9 млн. лв. (94,1 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 212,5 млн. лв. или 111,8 % спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 043,9 млн. лв. или 95,1 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 585,8 млн. лв., което представлява 94,0 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,2 % (1 002,8 млн. лева).   Неданъчните приходи са в размер на 4 833,5 млн. лв., което представлява 102,8 % спрямо годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 1 702,9 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2018 г. възлизат на 32 913,1 млн. лв., което е 83,7 % от годишните разчети[1]. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 29 517,5 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.   Нелихвените разходи са в размер на 31 266,2 млн. лв., което представлява 83,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към ноември 2018 г. са в размер на 28 335,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 880,6 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 50,2 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 652,7 млн. лв. или 90,4 % от планираните за 2018 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.11.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 994,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв[2] към 30.11.2018 г. е 11,3 млрд. лв., в т.ч. 11,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 ноември 2018 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.   [1] Разчети към ЗДБРБ за 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 13.12.2018  г.) [2] Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
Дългът на подсектор „Централно управление“{1} към края на ноември 2018 г. възлиза на 12 233,2 млн. евро. Вътрешните задължения са 3 119,1 млн. евро, а външните  9 114,2 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП){2} възлиза на 22,1 %, като делът на вътрешния дълг е 5,6 %, а на външния дълг – 16,5 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 25,5%, а външните – от 74,5 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 30 ноември   2018 г. е в размер на  91,3 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,0 млн. евро, а външните – 56,3 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,2 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на ноември 2018 г. достига до 11 302,4 млн. евро или 20,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 788,7 млн. евро, а външните – в размер на 8 513,7 млн. евро.   Държавногарантираният дълг през ноември 2018 г. възлиза на 958,6 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,0 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,7 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 13.    {1} Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК   {2} По отчетни данни за БВП на НСИ за 2017 г. и прогнозни  данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2018 г.

Съгласно новите разпоредби за данъчни цели се признават разходите и приходите, възникнали в резултат на сключени договори за експлоатационен (оперативен) лизинг и определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“. В тази връзка е необходимо прецизиране на текстовете на Счетоводен стандарт 17 с цел по ясно и категорично определяне на счетоводните приходи и разходи при отчитането на експлоатационните договори за лизинг и това отчитане да е разпределено равномерно на линейна база за целия период на договора, независимо от факта, че сключените договори  може да поставят различни  условия за плащане на лизинговите вноски.

 

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 28.12.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 27.1.2019 г.

Образците на данъчни декларации за облагане на доходите на физическите лица и за облагане с корпоративни данъци са публикувани на сайта на НАП, след обнародването им в „Държавен вестник“.

Данъчната кампания 2019 г. обаче ще започне на 10 януари, заради промени в законодателството. Декларациите за доходите на физическите лица могат да бъдат подадени най-рано на тази дата - както по електронен път, така и на място в офисите на НАП. Срокът за ползване на 5% отстъпка за ранно деклариране и плащане през 2019 година е 31 януари, напомнят от приходната администрация.

Годишното приключване на данъчно-осигурителните сметки на фирми и граждани ще бъде извършено от НАП в периода 1-10 януари, като плащания чрез електронната система за разплащане без такси (т.нар. виртуален POS) ще се приемат до 9,00 ч. на 31.12.2018 г. Офисите на НАП ще приемат плащания с дебитни и кредитни карти на ПОС терминали до 13,00 ч. на 31.12.2018 г.

Допълнителна информация за данъчните и осигурителните изисквания може да се получи на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.   

От 1 януари 2019 г. се въвежда незадължителен праг от EUR 10 000 за доставките на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване в държава членка, в която лицето – доставчик не е установено, под който тези доставки са облагаеми в държавата-членка на доставчика. Когато доставчикът избере да не прилага прага от EUR 10 000, то тогава мястото на изпълнение на тези доставки е държавата членка, в която получателят по съответната доставка - данъчно незадължено лице е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.  

Въвежда се незадължителен праг от EUR 100 000 за доставките на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, при прилагане на презумпцията за местонахождение на получателя по доставка - се предоставя възможност на доставчика да определи местоположението на получателя въз основа само на едно доказателство. Прагът се определя за текущата и предходната календарна година.

Фактуриране: прилагат се действащите правила на държавата членка по идентификация.

Доставчик на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, който не е установен на територията на ЕС, но има регистрация по ДДС в ЕС може – считано от 2019 – да използва специалния режим извън Съюза.

Примерен списък на услугите, извършвани по електронен път може да видите тук.

Повече информация за промените в сила от 01.01.2019 г. относно специалните режими може да намерите на сайта на Европейската комисия:

https://ec.europa.eu/taxation_customs/business/vat/telecommunications-broadcasting-electronic-services/sites/mossportal/files/what_is_new_as_of_2019.pdf

През 2019 година ще продължи да функционира изграденият от НСИ и НАП единен вход за подаване на годишните отчети за дейността, т.е. ще можете да подадете годишния си отчет за дейността на едно място съгласно Заповед за определянето на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените лица (респонденти).

За да получите съответните указания и инструкции за попълването на годишния отчет за дейността, моля да кликнете върху съответната група, в която попадате:

Нефинансови предприятия

1. Нефинансови предприятия, несъставящи баланс – физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци (ЕТ), както и физическите лица в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ;

2. Нефинансови предприятия, съставящи баланс

Финансови предприятия

3. Застрахователи

4. Инвестиционни предприятия - инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, управляващи дружества, договорни фондове и дружества със специална инвестиционна цел

5. Пенсионноосигурителни дружества

6. Пенсионни фондове

Предприятия с нестопанска цел

7. Предприятия с нестопанска цел - сдружения и фондации, вкл. политически партии, църкви, читалища и др.

Бюджетни предприятия и банки

8. Бюджетни предприятия

9. Банки

Предприятия в ликвидация или несъстоятелност

10. Предприятия в ликвидация или в несъстоятелност

11. Предприятия с приходи и разходи под 500 лева

Лицата, които са осъществявали дейност през отчетната 2018 г., но приходите и разходите за дейността са под 500 лева, подават декларация (Приложение № 11) в информационната система на НСИ или заедно с годишната данъчна декларация на хартиен носител (за лицата по ЗДДФЛ) в съответните териториални структури на НАП, по пощата с известие за доставка (обратна разписка) или в пощенската станция.

Годишен отчет за дейността може да бъде подаден по един от следните начини:

  1. По електронен път, чрез квалифициран електронен подпис /КЕП/, в Информационна система /ИС/ „Бизнес статистика” на адрес - https://isbs.nsi.bg. (Данъчно задължените по ЗКПО лица подават ГОД задължително по електронен път с КЕП).
  2. По електронен път, чрез персонален идентификационен код /ПИК/, издаден от НАП, в ИС „Бизнес статистика” на адрес - https://isbs.nsi.bg. (ГОД с ПИК може да бъде подаден единствено от лица - нефинансови предприятия, несъставящи баланс – ЕТ.)
  3. На хартиен носител
  • · ГОД на хартиен носител се подава единствено с годишната данъчна декларация на хартиен носител, в съответните териториални структури на НАП, по пощата с известие за доставка /обратна разписка/ или в пощенска станция.
  • · ГОД на хартиен носител може да бъде подаден единствено от лица - нефинансови предприятия, несъставящи баланс – ЕТ.
  • · Издаденият входящ номер на годишната данъчна декларация се записва задължително като входящ номер и на ГОД/декларация Приложение №11.

Формулярите на годишни отчети на лицата и статистическите справки могат да бъдат изтеглени и разпечатани от официалните Интернет страници на НСИ и НАП: www.nsi.bg и www.nap.bg или да бъдат закупени от НСИ.

През 2019 година ще продължи да функционира изграденият от НСИ и НАП единен вход за подаване на годишните отчети за дейността, т.е. ще можете да подадете годишния си отчет за дейността на едно място съгласно Заповед за определянето на реда, начина и сроковете за подаване на годишния отчет за дейността на задължените лица (респонденти).

За да получите съответните указания и инструкции за попълването на годишния отчет за дейността, моля да кликнете върху съответната група, в която попадате:

Нефинансови предприятия

1. Нефинансови предприятия, несъставящи баланс – физически лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци (ЕТ), както и физическите лица в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ;

2. Нефинансови предприятия, съставящи баланс

Финансови предприятия

3. Застрахователи

4. Инвестиционни предприятия - инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, управляващи дружества, договорни фондове и дружества със специална инвестиционна цел

5. Пенсионноосигурителни дружества

6. Пенсионни фондове

Предприятия с нестопанска цел

7. Предприятия с нестопанска цел - сдружения и фондации, вкл. политически партии, църкви, читалища и др.

Бюджетни предприятия и банки

8. Бюджетни предприятия

9. Банки

Предприятия в ликвидация или несъстоятелност

10. Предприятия в ликвидация или в несъстоятелност

11. Предприятия с приходи и разходи под 500 лева

Лицата, които са осъществявали дейност през отчетната 2018 г., но приходите и разходите за дейността са под 500 лева, подават декларация (Приложение № 11) в информационната система на НСИ или заедно с годишната данъчна декларация на хартиен носител (за лицата по ЗДДФЛ) в съответните териториални структури на НАП, по пощата с известие за доставка (обратна разписка) или в пощенската станция.

Годишен отчет за дейността може да бъде подаден по един от следните начини:

  1. По електронен път, чрез квалифициран електронен подпис /КЕП/, в Информационна система /ИС/ „Бизнес статистика” на адрес - https://isbs.nsi.bg. (Данъчно задължените по ЗКПО лица подават ГОД задължително по електронен път с КЕП).
  2. По електронен път, чрез персонален идентификационен код /ПИК/, издаден от НАП, в ИС „Бизнес статистика” на адрес - https://isbs.nsi.bg. (ГОД с ПИК може да бъде подаден единствено от лица - нефинансови предприятия, несъставящи баланс – ЕТ.)
  3. На хартиен носител
  • · ГОД на хартиен носител се подава единствено с годишната данъчна декларация на хартиен носител, в съответните териториални структури на НАП, по пощата с известие за доставка /обратна разписка/ или в пощенска станция.
  • · ГОД на хартиен носител може да бъде подаден единствено от лица - нефинансови предприятия, несъставящи баланс – ЕТ.
  • · Издаденият входящ номер на годишната данъчна декларация се записва задължително като входящ номер и на ГОД/декларация Приложение №11.

Формулярите на годишни отчети на лицата и статистическите справки могат да бъдат изтеглени и разпечатани от официалните Интернет страници на НСИ и НАП: www.nsi.bg и www.nap.bg или да бъдат закупени от НСИ.

С нови въпроси, отговори и примери за софтуер за управление на продажбите (СУПТО) е допълнена рубриката „Касови апарати и електронни търговци“ .

Запечатват за месец обектите на данъчни нарушители

Масов данъчен контрол започва в зимните курорти в началото на годината. Стотици инспектори на НАП ще извършват скрити и явни наблюдения, инвентаризации на наличните стоки и проверки за отчитане на оборотите. Ще се следи и движението на стоки към хотели, ресторанти и други търговски обекти. На постоянно наблюдение са подложени също борси и тържища в близост до курортите. По време на кампанията инспекторите от „Фискален контрол“ ще използват  и дистанционната връзка на всеки касов апарат със сървърите на НАП, като софтуерът  ще посочва обекти, чиито обороти се различават значително от средните за съответния регион.

В кампанията отново ще бъде използван и подходът на т.нар. открито наблюдение, при който в рамките на дни или седмици в обекта присъства явно проверяващ екип на НАП, като оборотите, отчетени по време на наблюдението, се сравняват с минали периоди и при значима разлика, приходната агенция може да започне ревизия. По време на зимната кампания от НАП ще изследват и имущественото състояние на физически лица собственици или управители на фирми с обекти в зимните курорти, допълват от приходната агенция.   

Зимната кампания на НАП е продължение на утвърдената през лятото практика по Черноморието.

 „ Главният ни фокус през тази зимна кампания е отчитането на приходите от продажби на стоки и услуги. Важно е да напомня, че неиздаване на касова бележка дори за малка сума освен глоба, води и до запечатване на обекта за срок до един месец. Опитът от последните 2 години показва, че броят на нарушенията намалява, т.е степента на спазване на правилата расте. Очаквам и през този сезон тенденцията не само да се запази, но и да продължи в посока доброволното спазване на задълженията от страна на икономическите оператори“, каза по повод началото на зимната кампания Спас Шишков, главен директор на „Фискален контрол“ в НАП.   

През 2018 г. Народно събрание е приело 146 закона и 138 решения. Това сочи справка, подготвена от парламентарния пресцентър и дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове” на Народното събрание.

От 1 януари до 21 декември 2018 г. в Народното събрание са постъпили 177 законопроекта, като 91 от тях са внесени от народни представители. Предложените проекти за решения са 161, от които 134 са на депутати.

През годината 44-ото Народно събрание е провело 131 пленарни заседания, седем от които извънредни.


Пета сесия

През петата си сесия 44-тото Народно събрание е приело 55 закона и 59 решения. Парламентът е имал 45 редовни и 3 извънредни пленарни заседания.

За периода от 1 септември до 21 декември 2018 г. в парламента са внесени 54 законопроекта, като 22 от тях са на народни представители. Постъпили са 44 проекта за решения, от тях 37 са от депутати.

Сред приетите от Народното събрание нови закони са Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ, Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, Закон за киберсигурност, Закон за физическото възпитание и спорта, Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и др. Парламентът е гласувал промени в Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за пътищата, в Закона за устройство на територията, в Закона за държавната собственост, в Закона за семейни помощи за деца и др.

Използваното време за осъществяване на контролната функция на парламента през петата сесия на 44-тото Народно събрание е 39 часа и 45 минути. Парламентарен контрол е провеждан в 15 пленарни заседания.

В Народното събрание от 1 септември до 21 декември 2018 г. са постъпили 440 въпроса и 18 питания. В този период е имало изслушване на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за предоставяне на информация във връзка с Процедурата по избор на стратегически инвеститор/и за изграждането на АЕЦ „Белене“ и възможности за структуриране на проекта. На извънредно заседание на 21 август 2018 г. Народното събрание е изслушало министър-председателя Бойко Борисов за сигурността на електронните бази данни, съхранявани от Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието.

По време на петата сесия на 44-ото Народно събрание беше отхвърлен и един вот на недоверие към Министерския съвет за провал в областта на здравеопазването.

Членовете на правителството са отговорили на 375 въпроса и 10 питания. На най-много въпроси и питания са отговорили министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – 68, министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – 67, министърът на околната среда и водите Нено Димов – 34, министърът на вътрешните работи Младен Маринов – 32, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – 30, вицепремиерът по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – 22, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – 19, министърът на културата Боил Банов – 16, министърът на финансите Владислав Горанов – 15, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – 13, министърът на икономиката Емил Караниколов - 13 и т.н.

Най-много въпроси и питания са отправили народните представители Георги Стоилов – 41, Иван Димов Иванов – 35, Николай Цонков – 34, Георги Гьоков – 31, Любомир Бонев – 31, Светла Бъчварова – 23, Надя Клисурска-Жекова – 18, Пенчо Милков – 16, Георги Йорданов – 15, Кристиан Вигенин – 13, Иван Валентинов Иванов – 12 и т.н.

От ПГ „БСП за България” са внесли най-много въпроси и питания - 354 въпроса и 15 питания. От ПГ на ПП ГЕРБ са отправили 42 въпроса и 2 питания, от ПГ „Обединени патриоти” - 15 въпроса, от ПГ на ДПС - 12 въпроса и едно питане и от ПГ на ПП ВОЛЯ – 6 въпроса.

nssi118Последното за годината четвърто издание на информационния бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ) вече е достъпно на интернет страницата на институцията (www.nssi.bg) в рубриката „За потребителя” - “Информационни материали”.

Операцията е проведена на 21 декември от служители на МВР, НАП, БАБХ, ИАГИТ и СРЗИ

Голямо количество наливен алкохол без акцизен бандерол, тютюн за наргилета и месо с изтекъл срок на годност и без документ за произход са иззети след операция на служители от ГДНП, ГДПБЗН, НАП, БАБХ,  ИАГИТ и СРЗИ. Тя бе проведена на 21 декември и обект на проверките бяха заведения за обществено хранене на територията на столицата.

В един от проверяваните обекти служителите са констатирали, че не се издават касови бонове, не са отпечатани дневни отчети и е установена разлика в касовата наличност. Там е установен наливен алкохол  без акцизен бандерол. Освен това са открити 125 кг. месо и 56 кг. риба без етикети и с изтекъл срок на годност. В обекта са открити четирима работници, които са били без трудови договори.

В друг обект са открити и иззети 35 кг. тютюн за наргиле без бандерол и сандвичи без етикети и документи. Там е установена и разлика в касовата наличност.

И в двата обекта са констатирани нарушения по линия на пожарната безопасност – липса на евакуационни планове, пожарогасители без документ за технически преглед и заключен втори евакуационен изход на обектите. 

В трети проверен обект е констатирано неиздаване на касови бонове. Там проверяващите са открили още 26 кг. тютюн за наргиле без бандерол, за което е образувано досъдебно производство.