Счетоводен и данъчен справочник

Депутатите обсъждат на първо четене законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г.

В него е заложена минимална работна заплата от 560 лв. при 510 през 2018 г. Според прогнозите от 1 януари 2020 г. най-ниското трудово възнаграждение ще стане 610 лв. и 650 лв. - от началото на 2021 г. Предвижда се от следващата година хората в пенсионна възраст да нямат право да работят в държавната администрация.

Средно с 20 на сто се повишат възнагражденията на учителите, а заплатите в държавната администрация скачат с 10 на сто, предвижда финансовият план на правителството за 2019 г.

Допълнително ще бъдат отпуснати 150 млн. лв. за хората с увреждания.

Във връзка с новия вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител по бюджета на МТСП са разчетени 7 млн. лв. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.

За целеви помощи за отопление са заложени допълнително по 40,4 млн. лв. за всяка година за периода 2019-2021г., което е с 50 на сто повече спрямо 2018 г. От 1 юли догодина максималният размер на получаваните една или повече пенсии ще бъде 1200 лв. Пенсионната политика в периода 2019-2021 г. предвижда да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по два месеца за жените и с по един месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж и за двата пола също ще расте с по два месеца всяка година до достигане на 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г.

Разходите за отбрана догодина възлизат на 1 839,3 млн. лв., което е 1,58 на сто от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и свързаните с колективната отбрана в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от НС инвестиционни проекти.

За догодина в бюджета има повече пари за персонал в системата на МВР и Министерството на правосъдието с цел продължаване политиката за укрепване на капацитета.

За ВСС Министерският съвет предлага за 2019 г. общо приходи, помощи и дарение в размер на 116,0 млн. лв., колкото са предложили самите магистрати. Общо разходи - 704,3 млн. лв., или повече със 113,2 млн. лв. спрямо 2018 г.

За Народното събрание са предвидени приходи от 1,5 млн. лв., разходи от 79,3 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет/трансфери от 77,8 млн. лв./.

Очакванията са безработицата да се понижи до 4,8 процента за 2019 г., а нивото на заетостта да запази темпа си на повишение от предходната година.

Прогнозната средногодишна инфлация за периода 2019-2021г. е съответно 3,0, на сто, 2,5 на сто и 2,3 процента.

Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма за 2019 г. е 43 857,0 млн. лв., или 37,7 на сто от Брутния вътрешен продукт.

Проблемите и предизвикателствата пред строителния бранш в България представиха пред председателя на Народното събрание Цвета Караянчева членове на ръководството на Камарата на строителите. В срещата в Народното събрание участва и заместник-председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Александър Ненков. Разговорът беше по молба на Камарата на строителите в България.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза, че българският парламент е готов да изслуша представителите на строителния бранш и да обсъди възможностите за промяна на законодателството, регламентиращо строителството.

От Камарата на строителите в България изразиха безпокойство от факта, че през последните месеци некоректно се обвиняват строителните фирми за некачествено изпълнение, скъпо строителство и непрозрачност на обществени поръчки. Според ръководството на организацията трябва да бъде приет ясен регламент за ценообразуването в строителството, защото българските фирми работят на цени, които са между 40 и 60 на сто по-ниски, отколкото в други страни-членки на ЕС. Това ще успокои и строителите, и възложителите на строежи, подчерта председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България Илиян Терзиев.

Изпълнителният директор на Камара на строителите в България Мирослав Мазнев отбеляза, че за промяна на обществената нагласа към бранша е много важно да бъдат променени законите, регламентиращи строителството в България. Готови сме да обсъдим възможностите за по-добра нормативна уредба и за създаването на регистър на строителните фирми, подчерта той.

Във връзка с настояването на Камарата на строителите в България за по-скорошно приемане на второ четене на измененията в Закона за устройство на територията Александър Ненков отговори, че вероятно следващата или по-следващата седмица промените ще бъдат обсъдени на второ четене от Народното събрание.

Вие можете да помогнете много за подобряване на обучението на кадри в областта на строителството, подчерта председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Тя уточни, че не само в строителния бранш в България има недостиг на квалифицирани кадри, и това е въпрос, с който Камарата на строителите в България може да работи успешно с представителите на парламентарната Комисия по образованието и науката.

В Народното събрание беше открита изложбата „ЖивКопис“ на известния бургаски художник Живко Иванов. Експозицията е четвърта част от инициативата на народни представители „Културен Бургас в парламента“.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева поздрави Живко Иванов за представените изящни художествени произведения. По думите й е прекрасно, когато талантиливи хора заразяват останалите със своето творчество и дарба.

Картините от изложбата докосват душите ни и ни карат да се чувстваме по-различно, допълни заместник-председателят на парламента Емил Христов.

Народният представител Диана Саватева определи Живко Иванов като един от най-цветните, артистични и колоритни бургаски творци. Тя посочи, че в картините му прави впечатление изключителният избор на багри. От тях надничат съзвездия, шатри, морски фарове, рибарски мрежи, но главният герой е цветът, отбеляза Диана Саватева.

Поздравления към автора отправиха още председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов и голямата българска актриса Мария Статулова.

На повече от 20 платна авторът е предал чрез магията на багрите усещането си за емоция, реалност и блян.

Петима млади инструменталисти от Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ – гр. Бургас – Милана Кан, Таисия Трендафилова, Костадин Кошничаров, Мартин Стоянов и Даниал Хайдер, също се изявиха със своите талантливи изпълнения. С популярни класически произведения малките музиканти поздравиха народните представители и гостите на парламента.

07/11/2018 - 09/11/2018
1. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (Вносител: Министерски съвет, 29.10.2018 г.) - продължение.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (Вносител: Министерски съвет, 11.10.2018 г. Приет на първо гласуване на 18.10.2018 г.) – продължение.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка (Вносител: Министерски съвет, 29.10.2018 г.).
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране (Вносител: Министерски съвет, 24.8.2018 г.).
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (Вносител: Министерски съвет, 10.10.2018 г.).
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (Вносители: Емил Димитров и Данаил Кирилов, 29.10.2018 г.).
7. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Вносители: Министерски съвет, 29.10.2018 г.; Константин Попов и група народни представители, 2.11.2018 г.).
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (Вносител: Министерски съвет, 23.10.2018 г.).
9. Парламентарен контрол.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Юлиан Ангелов и Стоян Мирчев ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието. Колеги, днес заседаваме извънредно. Програмата за работа на Народното събрание за извънредното пленарно заседание на 6 ноември 2018 г., вторник, от 13,00 ч.: „1. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г. 2. Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г. 3. Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г. Точката е до приключване на представянето на докладите по Законопроекта.“ Колеги, ние сме гласували програмата, така че преминаваме към първа точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2019 Г. Кой ще ни представи Доклада на Комисията по бюджет и финанси? Госпожо Стоянова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Моля процедура за допуск – в залата да бъдат допуснати госпожа Жени Начева – заместник-министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК, и доктор Дечо Дечев – управител на НЗОК. (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! Заемете местата си. Моля, режим на гласуване за предложената процедура от госпожа Стоянова. (Шум и реплики.) Има проблем с регистрацията. (Силен шум и реплики.) Господин Хамид, по-спокойно! Те са Ви забравили пултовете от онзи ден. (Смях. Оживление. Частични ръкопляскания.) Нека малко да си припомнят и тогава. (Реплики от ДПС. Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Аз винаги се радвам на присъствието на всички парламентарни групи, господин Цонев. (Шум и реплики.) Нека да бъдем сериозни, господин Хамид. Успяха ли всички колеги да гласуват? Гласували 196 народни представители: за 176, против 4, въздържали се 16. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси На заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – министър Владислав Горанов, Росица Велкова – заместник-министър, директори на дирекции; от Министерството на здравеопазването – министър Кирил Ананиев; от Националната здравноосигурителна каса – Жени Начева – председател на Надзорния съвет и заместник-министър на здравеопазването, доктор Дечо Дечев – управител, доктор Йорданка Пенева – подуправител; представители на съсловните, работодателските и пациентските организации, както и представители на синдикатите. Законопроектът беше представен от министър Кирил Ананиев. Основните показатели на бюджета на НЗОК за 2019 г. са следните: I. Приходи и трансфери – Всичко: В приходната част на бюджета за 2019 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 4 299,6 млн. лв., или с 439,6 млн. лв. повече от 2018 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 4 236,8 млн. лв. или с 418,4 млн. лв. повече от 2018 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 4 236,8 млн. лв. за здравноосигурителни вноски се очаква да постъпят 2 842,3 млн. лв. или 286,0 млн. лв. повече от 2018 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 394,6 млн. лв., или със 132,4 млн. лв. повече от трансфера за 2018 г. II. Разходи и трансфери – Всичко: Общо разходите и трансферите за 2019 г. са разчетени в размер 4 350,0 млн. лв. Тази сума е с 490,0 млн. лв. повече от сумата за 2018 г. В рамките на предложената сума за общо разходи и трансфери само за разходи са предвидени 4 345,0 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК са 5,1 млн. лв. От общата сума на разходите 4 345,0 млн. лв. за текущи разходи се предлагат 4 212,8 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 477,0 млн. лв. от същите разходи за 2018 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2019 г. са планирани 5,0 млн. лв., толкова колкото е през 2018 г. От сумата за текущите разходи 4 212,8 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2019 г. са разчетени на сума 4 116, 4 млн. лв., или повече с 454, 3 млн. лв. от Закона за 2018 г. Тези средства се разпределят както следва: 1. За първична извънболнична медицинска помощ със 17,8 млн. лв. повече от 2018 г. 2. За специализирана извънболнична медицинска помощ с 28,4 млн. лв. повече от 2018 г. 3. За дентална помощ с 10,0 млн. лв. повече от 2018 г. 4. За медико-диагностична дейност с 10,0 млн. лв. повече от 2018 г. 5. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болнична медицинска помощ, НЗОК ще заплаща със 117,8 млн. лв. повече от 2018 г. 6. За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ с 6,0 млн. лв. повече от 2018 г. 7. За болнична медицинска помощ със 176,9 млн. лв. повече от 2018 г. 8. За други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 160,4 млн. лв., или с 87,4 млн. лв. повече от 2018 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност. В бюджета на НЗОК за 2019 г. са предложени разходи за персонал в размер на 41,3 млн. лв., като тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2018 г. с 3,6 млн. лв. За 2019 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 са в размер 43,0 млн. лв., или с 19,0 млн. лв. повече от 2018 г. Тази сума е предназначена да се разходва за: 1. Лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето. 2. Дейности за здравнонеосигурени лица, включващи: интензивно лечение, комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания. 3. Дейности за здравнонеосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето. 4. Суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване не се предвижда промяна. 5. Дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст. 6. Дейности във връзка с лечение на лица над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а и 6 от Закона за здравето. През 2019 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 5,0 млн. лв. III. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. се предвижда отрицателно бюджетно салдо в размер на 50, 4 млн. лв. с източник на финансиране – наличността на НЗОК по сметка на БНБ в началото на периода. IV. С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и в други закони, като по-съществените са: - Създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, като правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и на Изпълнителна агенция по трансплантация, без това да води до допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването и на държавния бюджет за 2019 г. - Въвеждане на предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ чрез даване на съгласие от Народното събрание и за разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения чрез даване на съгласие от Министерския съвет. - Отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности. - Регламентиране на създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система, като целта е да се създаде база данни, която да съдържа пълна информация за здравното състояние на всяко лице, за нуждите на всички последващи медицински дейности – диагностика, лечение, рехабилитация, медицинска експертиза, профилактика, диспансеризация и др. - Регламентиране на създаването и поддържането от Националната експертна лекарска комисия на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. - Регламентиране на задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които в срок до три месеца от обнародване на промените ще се изготвят за всички специалности. - Въвеждане на финансови правила за реализиране дейността на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, като правилата за контрол ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването. - Предвиждат се нови механизми на заплащане на лекарствените продукти и медицинските изделия. - Администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от Центъра „Фонд за лечение на деца“ и от Комисията за лечение в чужбина, преминава към НЗОК, като финансовите средства ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез трансфер. Процесът ще се осъществи, без да се отнемат досега съществуващи права на нуждаещите се пациенти за достъп до лечение. По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха изказани различни становища и мнения. Народният представител Георги Михайлов от Парламентарната група на БСП посочи, че Българската социалистическа партия няма да подкрепи Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса и изброи няколко причини за това. Народният представител Нигяр Джафер от Парламентарната група на ДПС също изрази недоволство от предлаганите в Преходните и заключителните разпоредби промени в 16 основни и структуроопределящи Закона на здравната система и настоя да отпаднат текстовете, регламентиращи Народното събрание да дава одобрение за лечебни заведения, както и тези за прелицензиране на около 15 хиляди лечебни заведения. Народният представител Калин Поповски от Парламентарната група на „Обединени патриоти“ се изказа в подкрепа на бюджета като посочи, че това е очакван бюджет, съобразен с ръста на брутния вътрешен продукт. Председателят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров изрази принципна подкрепа за Законопроекта на бюджета на НЗОК, с оглед увеличените средства в сектор здравеопазване. Той предложи да се елиминира възможността средства, гласувани по отделните пера от Народното събрание да могат да бъдат прехвърляни помежду си с решение на Надзорния съвет, тъй като по този начин се изкривява бюджета, гласуван от Народното събрание. Господин Маджаров посочи, че пререгистрацията на лечебните заведения за извънболнична помощ е напълно излишна административна мярка, засягаща над 14 хиляди практики. Изразена бе и подкрепа относно предложението за изписване на разходоефективни медикаменти, но това следва да бъде обезпечено с много ясни критерии, така че да се елиминира възможността лекуващият лекар да бъде санкциониран. Заместник-председателят на Българския зъболекарски съюз доктор Георги Димов подкрепи като цяло увеличаването на размера на бюджета на НЗОК за 2019 г., както и включените в Преходните и заключителните разпоредби промени в Закона за здравното осигуряване. Неговото становище е, че увеличението на средствата за дентална помощ е недостатъчно и поставя под съмнение осигуряването на сключването на договорите по чл. 59 от Закона за здравното осигуряване. Председателят на Българския фармацевтичен съюз професор Илко Гетов посочи, че според тях бюджетът е балансиран и не буди притеснения. Председателят на Националната пациентска организация доктор Станимир Хасърджиев посочи, че законопроектът по отношение на цифрите не съдържа кардинални промени в сравнение с предходни години. Той изрази безпокойство от промените в множество закони, без да е проведено необходимото обществено обсъждане. Същото становище бе застъпено и от доцент Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Представителят на Българската търговско- промишлена палата господин Васил Тодоров категорично заяви, че не подкрепят Законопроекта за бюджета на НЗОК, като според него трябва да бъдат предприети реални мерки, свързани с електронното здравеопазване при заплащането по клинични пътеки, с премахване на фалшивите болнични и нереално извършените здравни услуги, с ограничаване и премахване изцяло на злоупотребите при лекарствата. Доктор Соня Джевизова, представител на директорите на районните центрове за трансфузионна хематология, които с промените по Законопроекта за бюджета на НЗОК се предвижда да бъдат трансформирани в поделение на Националния център по трансфузионна хематология, посочи рисковете при пирамидално структуриране на трансфузионно-хематологичната система, която в момента е децентрализирана и съобразена с всички изисквания на европейските регламенти и Директивата за кръвта и кръвните съставки от 2002 година. Асоциацията на индустриалния капитал в България в лицето на нейния председател господин Васил Велев не възразява срещу предложените промени в Законопроекта на бюджета на НЗОК, тъй като е налице воля за реформи за увеличаване на контрола и подобряване качеството на медицинските услуги. Той изрази опасение, че визията, която съществува в момента за информационната система, няма да доведе до очакваните резултати. Освен това приемането на предложението новите медицински дейности да се въвеждат след решение на Министерския съвет ще доведе до нарушаване на конкуренцията в сектора и до забавяне на въвеждането на новите методи и технологии. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, „против“ – 9, без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802 01 45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Вторият доклад е на Комисията по здравеопазване. Заповядайте, доктор Дариткова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 1 ноември 2018 г., беше разгледан и обсъден Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха министърът на финансите, господин Владислав Горанов, министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, управителят на НЗОК доктор Дечо Дечев, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Предвидените приходи и трансфери са в размер на 4 млрд. 299 млн. 603 хил. лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на максималния осигурителен доход, промяната на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, както и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г. и 5 на сто годишно от всяка следваща година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2019 г. е 60 на 40. Предвидените разходи и трансфери са в размер на 4 млрд. 350 млн. 3 хил. лв., от които 4 млрд. 116 млн. 396 хил. 200 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК. Господин Ананиев подчерта, че през 2019 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 127 млн. 105 хил. 300 лв. Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и други закони, които целят оптимизиране и повишаване ефективността на системата на здравеопазване, както и подобряване на контролната дейност в сектора. Предлаганите промени са в следните направления: - Преминаване към НЗОК на администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от Център „Фонд за лечение на деца“ и Комисията за лечение в чужбина. - Създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, която да осъществява регулиране и контрол на медицинските дейности. - Отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности. - Регламентиране възможността лечебните заведения да създават и участват в системи за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството на осъществяваните от тях медицински и организационни дейности и за дейностите по финансово и административно управление. Предвижда се участието в системите да е доброволно, като лечебните заведения ще са длъжни да оповестят въведените системи и да поддържат актуална информация за тяхното функциониране в интернет с оглед информираност на пациентите и на другите заинтересовани лица. - Регламентиране създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система от Министерството на здравеопазването и на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК, за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от Националната експертна лекарска комисия. - Нормативно определяне на задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които в срок до три месеца от обнародването на закона в Държавен вестник ще се изготвят за всички специалности. - Регламентиране съдържанието на Правилата за добра медицинска практика и Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи. - Въвеждане на финансови правила за реализиране дейността на държавните и общински лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, като правилата за контрол ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването. - Създаване на експертни съвети по медицински специалности или отделни медицински дейности, които да подпомагат министъра на здравеопазването по специфични медицински въпроси. - Публикуване на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на информация за медико-статистически и финансови показатели на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет за всяко тримесечие, като медико-статистическите и финансови показатели ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с Националния статистически институт. - Въвеждане на изискване към лечебните заведения да оповестяват всички цени на медицинските дейности, по които работят и издаване на финансови документи на пациентите за проведеното лечение. - Разширяване контролните правомощия на новосъздадената Агенция за медицински надзор и на Националната здравноосигурителна каса. Становището на Българския лекарски съюз беше представено от председателя на съсловната организация, доктор Иван Маджаров. Той изрази подкрепа за увеличението на разходната част на бюджета, с което ще се даде възможност за повишаване цените и обемите на недофинансираните клинични пътеки в болничната медицинска помощ. Доктор Маджаров подчерта, че съсловната организация подкрепя волята на управляващите да извършат цялостна реформа на системата на здравеопазването в България, но възрази срещу подхода, с който частично се осъществява тази реформа чрез предлаганите изменения и допълнения на основополагащи за системата закони с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Заместник-председателят на Българския зъболекарски съюз, доктор Георги Димов информира народните представители, че въпреки номиналното увеличение, предвидените в бюджета на НЗОК за 2019 г. средства за дентална помощ са недостатъчни спрямо обема дейности, който се предвижда да се изпълняват през следващата година, което от своя страна ще затрудни работата на зъболекарите и ще има негативно влияние най-вече върху денталното здраве на българските граждани. Професор Илко Гетов представи становището на Българския фармацевтичен съюз. Председателят на съсловната организация изрази подкрепа за увеличаването на разходите за лекарствени продукти, с което ще се гарантира достъпът на пациентите до навременна терапия през 2019 г. По отношение на предлаганите с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта промени професор Гетов посочи, че след § 13 има редица параграфи, които будят сериозно притеснение и особено § 34 във връзка с изменението на чл. 76 от Закона за здравното осигуряване. Той поясни, че предложенията по конкретните текстове на предлаганите разпоредби са подробно изложени в писменото становище на съсловната организация и изрази надежда, че те ще бъдат обсъдени и възприети между първо и второ гласуване на законопроекта. Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доктор Любомир Киров, информира народните представители, че предвидените средства за първична извънболнична медицинска помощ са не само крайно недостатъчни, но и разпределението им е нерационално. Той посочи, че публично заявените ангажименти от страна на министъра на здравеопазването за поставяне на акцент върху извънболничната помощ не е подкрепено със съответните действия в Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. Доктор Киров подчерта, че в последните години се затвърждава порочната практика с Преходните и заключителните разпоредби да се предлагат изменения и допълнения в редица закони, с която се отнема възможността участниците в системата на здравеопазването да изразят своето мнение и становище. Той допълни, че предложенията са нерационални и няма да имат очаквания ефект за подобряване достъпа и качеството на медицинската помощ, на здравно-икономическите показатели и на структурата и организацията на системата на здравеопазване в България. Доктор Соня Джевизова запозна народните представители със становището на директорите на Районните центрове по трансфузионна хематология, в което се посочва, че предлаганите структурни промени и отнемането на самостоятелността на районните центрове са необосновани и ще доведат до нарушаване нормалното функциониране на системата. Тя подчерта, че осигуряването на кръв и кръвни съставки е елемент на националната сигурност, поради което всяка промяна би следвало да бъде внимателно обмислена и консултирана с всички заинтересовани страни, включително и с утвърдени специалисти и експерти в областта на трансфузиологията. Доктор Джевизова изрази надежда, че при второто гласуване на Законопроекта предлаганите изменения в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането ще отпаднат от съдържанието му. В обсъждането взеха участие и господин Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и господин Васил Тодоров, главен секретар на Българската търговско-промишлена палата. Беше посочено, че в предлагания законопроект се забелязва волята на правителството за реформи, за увеличаване на контрола при разходването на финансовите средства и за подобряване качеството на здравните услуги. Същевременно обаче, за поредна година не се променя структурата на бюджета на НЗОК и отново най-голям ресурс се предвижда за болнична помощ и лекарствени продукти, а недофинансирана остава превенцията и профилактиката. В Законопроекта не се предвиждат мерки за развитие на електронното здравеопазване при разглеждане заплащането на клиничните пътеки, за премахването на фалшивите болнични и нереално извършените здравни услуги, както и липсват мерки за ограничаване на злоупотребите при лекарствата. Беше отправена препоръка при второ гласуване на законопроекта да се преразгледа и преосмисли предложението новите медицински дейности да бъдат разрешавани от Министерския съвет, тъй като тази мярка ще доведе до забавяне на въвеждането им и до липса на реална конкуренция между стопанските субекти. Доктор Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, изрази подкрепа за предвиденото увеличаване на средства по бюджета на НЗОК за 2019 г., но остро възрази срещу предлаганите изменения и допълнения в редица закони с Предходните и заключителните разпоредби на законопроекта, в които никъде не се предвижда участието на представители на национално представителните организации за защита правата на пациентите. По този начин пациентите, които би следвало да бъдат в центъра на системата на здравеопазването, остават изолирани от процеса на вземането на решения в сектора. Той посочи, че при гласуването на законопроекта от Министерския съвет е премахната възможността представителните организации за защита правата на пациентите да имат право да получават държавна субсидия, въпреки ясно заявения ангажимент за това от страна на министъра на здравеопазването и на министър-председателя на Република България. Отпадането на възможността за получаване на държавна субсидия за дейността на тези представителни организации затруднява тяхната работа и ги поставя в неравностойно положение спрямо другите участници в този процес. В заключение доктор Хасърджиев подчерта, че Национална пациентска организация не подкрепя предложените промени в основни здравни закони, тъй като те не са поставени на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни и не е извършена подробна оценка на въздействието. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2019 г. бюджет. Те подчертаха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Някои от народните представители остро възразиха срещу подхода, с който се извършват съществени промени в основни закони, уреждащи структурата и функционирането на системата на здравеопазването, с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта. Беше подчертано, че предлаганите промени не са подложени на обществено обсъждане и не са придружени с предварителна оценка на въздействието, каквито са изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 11, „против“ 8, „въздържали се“ няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Следващият доклад е на Комисията по икономическа политика и туризъм. Заповядайте, господин Александров. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги! „ДОКЛАД по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45. На заседанието присъства Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването. Законопроектът бе представен от госпожа Начева. Според вносителя, целта на предложения законопроект е осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ до лечебните заведения, гарантиране на пакета на здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване, увеличаване на финансовата дисциплина и намаляване на просрочените задължения. Изпълнението на целта се осигурява с допълнителни 490 млн. лв. спрямо бюджет 2018. Здравноосигурителните приходи се формират от 67% здравноосигурителни вноски и 33% трансфери за здравно осигуряване. Разходната част на бюджета е увеличена с 490 млн. лв., от които за персонал са отделени 3,7 млн. лв. и 454 милиона за здравноосигурителни плащания. Бюджетът на НЗОК е планиран на отрицателно бюджетно салдо в размер на 50,4 млн. лв. С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвиждат промени в редица закони. Предложението за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол касае режима на приватизация на обособените части на лечебни заведения с държавно и общинско участие, като средствата от приватизацията се насочват изцяло по сметките на лечебните заведения и могат да се ползват както за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност, така и за удовлетворяване интересите на кредитори след разрешението на собственика на капитала. В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ поставиха редица въпроси: какви са очакванията за приключване на бюджет 2018 г.; с каква част от бюджет 2019 г. ще бъдат покрити стари задължения; къде ще бъдат насочени средствата от увеличения бюджет на НЗОК; каква е гаранцията, че след покриване на сегашните задължения на болниците, те няма да натрупат нови; новата контролна структура ще одитира ли и дейността на НЗОК; какъв е срокът за влизане в действие на интегрираната система за болнична помощ. Народните представители Петър Кънев и Адлен Шевкед определиха като абсурдно предложението Народното събрание да утвърждава откриването на нови лечебни заведения. На поставените въпроси отговори заместник-министър Начева. След приключване на обсъждането и гласуване с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържали се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров. Колеги, откривам разискванията. Доктор Дариткова, заповядайте за изказване. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбира се, най-важното при обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса са финансовите параметри и това е безспорната част от бюджета, според която разходите за здравноосигурителни плащания се увеличават общо, като достигат до 4 млрд. 344 млн. 900 хил. лв. Увеличението на разходите за 2019 г. е 489 млн. 600 хил. лв. спрямо бюджета за 2018 г. В Законопроекта за бюджет за 2019 г. е предвидено следното разпределение на здравноосигурителните плащания по видове: - за първична извънболнична медицинска помощ – 225 млн. лв., или имаме увеличение със 17 млн. 800 хил. лв.; - за специализирана извънболнична медицинска помощ – средствата са 250 млн. 700 хил. лв. Тук увеличението е в размер на 28 млн. 400 хил. лв.; - за дентална помощ – разходите, които ще бъдат през 2019 г. са в размер на 167 млн. лв., увеличението е в размер на 10 млн. лв.; - медико-диагностичната дейност ще бъде в рамките на 90 млн. лв. за следващата бюджетна година, като увеличението и тук е 10 млн. лв. Най-значително е в увеличението за болничната медицинска помощ. Там предвидените разходи надминават 2 милиарда – те ще са в размер на 2 млрд. 150 хил. лв., като увеличението е 176 млн. 903 хил. 700 лв. По отношение на лекарствените продукти, медицинските изделия и диетични храни за домашно лечение на територията на страната и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, ръстът на разходите е в размер на 117 млн. 800 хил. лв. Позитив в този бюджет е детайлното разписване на видовете разходи, като са отделени разходите за лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за домашно лечение, тези за онкологична терапия. Разходите за медицински изделия също се увеличават в рамките на бюджета. Там увеличението е от порядъка на 6 млн. лв. По отношение на други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, разходите се увеличават в размер на 160 млн. 300 хил. лв. Здравноосигурителните плащания тази година дават възможност да бъдат увеличени и с резерва на Касата, който е непокътнат, в размер на 127 млн. 100 хил. лв., така че разполаганите средства, с които могат да се посрещнат здравноосигурителни плащания в бюджета на Националната здравноосигурителна каза за 2018 г. са общо в размер на 4 млрд. 243 млн. 500 хил. лв. Новото тази година в бюджета на Националната здравноосигурителна каса е възможността да се използват средствата, натрупани по сметките на Националната каса в БНБ. Това беше често поставян въпрос, който беше обект на спекулации за това дали Националната здравноосигурителна каса има отделна сметка и дали тези средства някога ще могат да бъдат използвани? Именно затова бюджетът тази година е с отрицателно бюджетно салдо, като източник на финансиране са именно наличностите в БНБ, които са в размер, както казах вече, на 50 млн. 400 хил. лв. Промените в Преходни и заключителни разпоредби на Националната здравноосигурителна каса са в няколко направления. Смятам, че тези от тях, които дават възможност за ефективно харчене на средствата за здравноосигурителни плащания, трябва категорично да бъдат подкрепени. Кои са тези възможности? От една страна, за ефективно харчене на средствата, от друга - посрещане на потребностите на всички български граждани. Смятам, че е изключително позитивно, че в Закона за здравето се разширява обхватът на дейностите, които се заплащат чрез трансфер от Министерството на здравеопазването, за да се гарантира достъп до терапия на неосигурени български граждани. Това е ангажимент, който трябва да се поеме именно от Министерството на здравеопазването, а не чрез даване на възможност здравно неосигурените да получават пакет медицинска помощ, каквото чухме, че се предвижда в така наречения Алтернативен бюджет, предложен от БСП. В бюджета на БСП, давайки се възможност да се осигури пакет за здравнонеосигурени, се крие рискът да се събори цялото здравно осигуряване. Защото, давайки възможност за достъп на здравно неосигурените, Вие давате шансове и на другите да се замислят: защо трябва да се осигурявам, като така или иначе държавата ни осигурява достъп до медицинска помощ? Моля Ви, колеги, много внимателно да обмисляте предложенията си и те именно да са в контекста на медицинската целесъобразност, а медицинската целесъобразност изисква точно това, което е направено от този екип на Министерството на здравеопазването – да се даде възможност да се посрещнат чрез финансиране от бюджета на Министерството интензивното лечение на здравнонеосигурените пациенти, защото става въпрос за спешни пациенти в тежко състояние, да се осигури достъп на здравно неосигурени до комплексно диспансерно наблюдение за пациентите, които са с психиатрични и кожно-венерически заболявания, да се осигурят медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск. Много важен елемент на промените е наистина въвеждането на обмен на данни чрез законово регламентиране за нуждите на медицинската експертиза, нещо, което ще повиши ефективността и ще намали злоупотребите в тази сфера. Регламентирането на правна рамка на Националната здравно-информационна система смятам, че е решителна стъпка напред в изпълнение на програмата на това управление, защото тази система ще даде възможност да се обработва, съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки български гражданин. В промените, които се регламентират в Закона за здравното осигуряване, намираме за изключително положително регламентирането на ефективно изразходване на средствата за лекарствени продукти чрез даване на възможност за по-широко договаряне на отстъпки. Смятаме, че ще бъде много полезно преформатирането на медицинските стандарти – това е регламентирано в Закона за лечебните заведения – и въвеждането на ясни правила за съдържанието на медицински стандарт, защото наистина до този момент имаше твърде широка интерпретация и възможности да се правят стандарти, за съжаление, в ущърб на едно или друго лечебно заведение. Смятам, че механизмът за определяне на съдържанието на медицинските стандарти и даването на срок за ново формулиране на медицинските стандарти, ще даде възможност за подобряване на качеството на медицинската помощ, която оказват лечебните заведения и в същото време ще направи тези изисквания стандартни, така че да няма ощетени лечебни заведения. В контекста на промените, които касаят Закона за съсловните организации, също смятам, че е позитивно определянето на срокове за създаването на Правила за добра медицинска, съответно дентална практика. Тук обаче трябва да се вслушаме в мнението на съсловната организация – срокове да бъдат предефинирани и да се даде възможност за актуализация на Правилата за добра медицинска практика, както и на медицинските стандарти, защото медицинската наука се развива непрекъснато и е важно да имаме възможност да съобразяваме нашата нормативна уредба с новостите в медицината. Искам да подчертая, че категорично сме търсили диалог и сме чули всички мнения в хода на обсъждането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е видно и от дискусиите, които провеждахме досега, факт са и поисканите становища от всички заинтересовани страни. Заявявам, че сме в непрекъснат диалог с екипа на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса и поемаме ангажимент между първо и второ четене да ревизираме предложенията, които смятаме за неприемливи. На първо място, смятам, че не би следвало да се централизира структурата на центровете за трансфузионна хематология. Смятам, че изградената децентрализирана система на този етап отговаря на изискванията и на ангажиментите, които изпълняват тези центрове. Ще се съобразим със съмнението на представителите на работещите и управляващите такива центрове, защото смятам, че голямото предизвикателство, което предстои през 2019 г., е именно въвеждането на нови високотехнологични методи за изследване на кръвта и продуктите от нея с цел подобряване на качеството им и предпазване от различни инфекциозни инокси, и в същото време гарантиране на сигурност на кръвта и кръвните продукти за българските граждани. Промените в тази система трябва да гарантират сигурност на пациентите. От друга страна, ще бъде изключително тежко административно натоварване, ако новосъздадената Агенция за медицински надзор изисква задължително прелицензиране на лечебните заведения. Смятам, че тя няма да има и нужния капацитет, за да прелицензира в рамките на една година след въвеждането на новите медицински стандарти – примерно всичките практики за извънболнична медицинска помощ. По отношение на лечебните заведения за болнична помощ смятам, че е по-разумно да се направи такова без да се изисква задължително заявление от тях, а да се извърши проверка, която да не ги натоварва административно, да се даде възможности за електронен обмен на документи между Агенцията и лечебните заведения. Със съгласието на Министерството на здравеопазването необходимите промени между първо и второ четене трябва да позволят именно този вариант на контрол от името на Агенцията без лечебните заведения да бъдат активната страна в тази ситуация. От друга страна, искам да подчертая, че ние сме готови да внесем предложения, които в съгласие със съсловната организация ще дадат възможност да се ограничат правомощията на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса по отношение на прехвърлянето на средства от един параметър на бюджета в друг. От съсловната организация смятат, че именно запазването на тези параметри на бюджета, а това е и наше убеждение, основно ще гарантира ефективното им разходване в интерес на изпълнителите на медицинска помощ, като преразходите във всяко едно от перата на бюджета бъдат ангажимент на съответните действащи в рамките на тази дейност, а именно – които реализират лекарствените продукти ще имат самоконтрол по отношение на разходите в графата за лекарствени продукти. Това касае и първичната извънболнична и специализираната болнична медицинска помощ, така също и лечебните заведения за болнична помощ. Би следвало много внимателно да се преосмисли и въведеното в някои от параграфите на предложените промени предварително изпълнение, защото смятам, че е законоцелесъобразно и целесъобразно да останат сега действащите разпоредби на Закона за здравното осигуряване, които позволяват да се допуска предварително изпълнение след преценка на наличието на условия по чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. С оглед обществената значимост на дейността на изпълнителите на медицинска помощ трябва да се отчита спецификата на всеки конкретен случай, а не законът да допуска предварително изпълнение, като автоматично презумира, че за всеки случай са налични предпоставките по съобщения от мен член от Административнопроцесуалния кодекс, защото това може да наруши достъпа на пациентите до медицинска помощ, тъй като в повечето случаи става въпрос за лечебни заведения, които понякога са единствени на територията на даден регион. Трябва да помислим внимателно и за ограничителната клауза да не се заплаща дейност при наличието на извършена такава от лекар, който не е на основен трудов договор, защото в много от отдалечените региони на страната имаме гостуващи специалисти, които осъществяват дейност в интерес на българските пациенти. И тогава, когато имаме лимитиране на бюджетите и разходните средства на лечебните заведения за болнична помощ, такова изключение в интерес на българските пациенти по никакъв начин няма да наруши бюджетните параметри. Смятам, че ако имаме конструктивно поведение и управляващи, и опозиция, заедно с всички заинтересовани в сектора, ще постигнем тези промени между първо и второ четене, които ще бъдат в интерес на българските граждани за постигане на по-добра, по-качествена и по-ефективна медицинска помощ на базата на увеличените финансови параметри на бюджета за 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Реплики към изказването на доктор Дариткова? Не виждам. Доцент Йорданов, заповядайте за изказване. (Народният представител Данаил Кирилов иска думата за процедура.) Доцент Йорданов, изчакайте, господин Кирилов има процедура. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по общия доклад относно двата законопроекта за изменение на Наказателния кодекс с вносители Министерския съвет и госпожа Цвета Караянчева и група народни представители. Този общ доклад беше обявен миналия четвъртък. Предлагам с три дни увеличаване на срока за предложенията между първо и второ четене. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. Господин Велчев, заповядайте. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с гласуването настоявам да се направи поименна проверка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велчев. Моля, дайте списъците за поименна проверка. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. (Шум и реплики. Народните представители от парламентарните групи на „БСП за България“ и „Движението за права и свободи“ напускат пленарната зала.) Колеги, заемете местата си. Адлен Шукри Шевкед - отсъства Албена Владимирова Найденова - тук Александър Димитров Паунов - отсъства Александър Иванов Мацурев - тук Александър Койчев Иванов - отсъства Александър Маиров Сиди - тук Александър Николаев Сабанов - тук Александър Петров Александров - тук Александър Руменов Ненков - тук Александър Тихомиров Симов - отсъства Алтимир Емилов Адамов - тук Ангел Илиев Исаев - тук Андон Димов Дончев - тук Андриан Иванов Райков - тук Анелия Димитрова Клисарова - отсъства Анна Василева Александрова - тук Антон Константинов Кутев - отсъства Ася Атанасова Пеева - тук Атанас Иванов Ташков - тук Атанас Петров Костадинов - отсъства Атанас Славчев Стоянов - тук Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства Богдан Емилов Боцев - отсъства Борис Вангелов Борисов - тук Борис Петков Кърчев - тук Борис Янков Ячев - отсъства Борислав Иванов Борисов - тук Боряна Любенова Георгиева - тук Бюрхан Илиязов Абазов - тук Валентин Алексиев Николов - тук Валентин Георгиев Ламбев - отсъства Валентин Иванов Радев - тук Валентин Кирилов Касабов - тук Валентин Мирчов Милушев - тук Валентина Александрова Найденова - отсъства Валери Мирчев Жаблянов - отсъства Васил Миланов Антонов - отсъства Васил Цветков Цветков - тук Вежди Летиф Рашидов - тук Велислава Иванова Кръстева - отсъства Венка Костадинова Стоянова - тук Весела Николаева Лечева - отсъства Веселин Найденов Марешки - тук Веска Маринова Ненчева - отсъства Виолета Русева Желева - отсъства Владимир Славчев Вълев - тук Владимир Цветанов Тошев - тук Владислав Тошков Николов - тук Волен Николов Сидеров - тук Галя Енева Захариева - тук Галя Стоянова Желязкова - тук Георги Георгиев Михайлов - отсъства Георги Георгиев Стоилов - отсъства Георги Димитров Андреев - отсъства Георги Евдокиев Марков - тук Георги Запрев Динев - тук Георги Йорданов Йорданов - отсъства Георги Колев Колев - тук Георги Страхилов Свиленски - отсъства Георги Тенев Станков - тук Георги Ченков Търновалийски - отсъства Георги Янчев Гьоков - отсъства Гергана Желязкова Стефанова - тук Данаил Димитров Кирилов - тук Даниел Петков Йорданов - отсъства Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук Даниела Владимирова Савеклиева - тук Даниела Димитрова Малешкова - тук Даниела Добрева Димитрова - тук Делян Александров Добрев - тук Делян Славчев Пеевски - отсъства Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства Десислав Славов Чуколов - тук Десислава Ангелова Тодорова - тук Десислава Вълчева Атанасова - отсъства Десислава Жекова Танева - тук Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства Джема Маринова Грозданова - тук Диана Димова Саватева - тук Дилян Станимиров Димитров - тук Димитър Бойчев Петров - тук Димитър Борисов Главчев - тук Димитър Величков Георгиев - отсъства Димитър Иванов Аврамов - отсъства Димитър Иванов Гечев - тук Димитър Иванов Данчев - отсъства Димитър Крумов Александров - тук Димитър Николов Лазаров - тук Димитър Стоянов Стоянов - отсъства Донка Димова Симеонова - отсъства Дора Илиева Янкова - отсъства Дора Стоянова Христова - тук Драгомир Велков Стойнев - отсъства Евгени Генчев Будинов - тук Евгения Бисерова Алексиева - тук Евгения Даниелова Ангелова - тук Елена Николова Йончева - отсъства Елена Стефанова Аксиева - отсъства Елхан Мехмедов Кълков - отсъства Емил Димитров Симеонов - отсъства Емил Маринов Христов - тук Емил Серафимов Тончев - тук Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства Ерол Осман Мехмед - отсъства Жельо Иванов Бойчев - отсъства Запрян Василев Янков - тук Ивайло Ангелов Московски - тук Иван Валентинов Иванов - отсъства Иван Димов Иванов - отсъства Иван Ивайлов Ченчев - отсъства Иван Киров Генов - отсъства Иван Николов Миховски - тук Иван Стефанов Вълков - тук Иван Тодоров Ибришимов - отсъства Ивелина Веселинова Василева - тук Иво Ангелов Христов - отсъства Иглика Иванова Иванова-Събева - тук Илиян Ангелов Тимчев - отсъства Имрен Исметова Мехмедова - отсъства Ирена Методиева Димова - тук Ирена Тодорова Анастасова - отсъства Искрен Василев Веселинов - тук Ихсан Халил Хаккъ - отсъства Йордан Апостолов Апостолов - тук Йордан Илиев Йорданов - тук Йордан Кирилов Цонев - отсъства Йордан Стоянов Младенов - отсъства Калин Димитров Василев - тук Калин Николов Поповски - тук Кирил Боянов Калфин - тук Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук Кольо Йорданов Милев - отсъства Константин Веселинов Попов - тук Корнелия Петрова Нинова - отсъства Красен Георгиев Кръстев - тук Красимир Илиев Богданов - тук Красимир Любомиров Велчев - тук Красимир Митков Събев - тук Красимир Христов Янков - отсъства Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Кристина Максимова Сидорова - отсъства Крум Костадинов Зарков - отсъства Кръстина Николова Таскова - тук Лало Георгиев Кирилов - отсъства Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства Любомир Бойков Бонев - отсъства Маноил Минчев Манев - тук Манол Трифонов Генов - отсъства Маргарита Николаева Николова - отсъства Мария Йорданова Илиева - тук Мартин Владимиров Тинчев - тук Менда Кирилова Стоянова - тук Миглена Дойкова Александрова - тук Милен Василев Михов - тук Милена Цветанова Дамянова - тук Милко Недялков Недялков - отсъства Михаил Ивайлов Христов - отсъства Младен Николов Шишков - тук Мустафа Сали Карадайъ - отсъства Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства Нели Рускова Петрова - тук Нигяр Сахлим Джафер - отсъства Никола Илиев Динков - отсъства Николай Асенов Тишев - отсъства Николай Веселинов Александров - тук Николай Георгиев Иванов - отсъства Николай Димитров Пенев - отсъства Николай Иванов Цонков - отсъства Николай Кръстев Бошкилов - отсъства Николай Цветанов Сираков - тук Нона Кръстева Йотова - отсъства Павел Алексеев Христов - тук Павел Димитров Шопов - тук Пенчо Пламенов Милков - отсъства Петър Бойков Витанов - отсъства Петър Георгиев Кънев - отсъства Петър Христов Петров - тук Пламен Дулчев Нунев - тук Пламен Иванов Манушев - тук Пламен Тачев Петров - отсъства Пламен Трифонов Христов - тук Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук Радослав Любчов Стойчев - отсъства Радослава Пламен Чеканска - тук Радостин Радославов Танев - тук Рамадан Байрам Аталай - отсъства Росен Живков Иванов - тук Румен Василев Гечев - отсъства Румен Николов Георгиев - отсъства Румен Петров Генов - тук Руслан Здравков Тошев - тук Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства Светлана Ангелова Найденова - тук Севим Исмаил Али - отсъства Сергей Манушов Кичиков - отсъства Симеон Георгиев Найденов - тук Симеон Христов Симеонов - отсъства Слави Дичев Нецов - тук Славчо Георгиев Велков - отсъства Славчо Стоев Атанасов - тук Снежана Георгиева Дукова - отсъства Спас Георгиев Гърневски - тук Спас Янев Панчев - тук Станислав Иванов Владимиров - отсъства Станислав Иванов Попов - тук Станислав Стоянов Иванов - тук Станислав Тодоров Станилов - тук Станислава Красимирова Стоянова - тук Стефан Апостолов Апостолов - тук Стефан Иванов Бурджев - отсъства Стефан Ламбов Данаилов - отсъства Стоян Михайлов Мирчев - отсъства Танер Мехмед Али - отсъства Таня Тодорова Петрова - тук Таско Михайлов Ерменков - отсъства Теодора Атанасова Халачева - отсъства Теодора Радкова Георгиева - тук Тодор Байчев Байчев - отсъства Тома Любомиров Биков - тук Тома Николов Томов - отсъства Филип Стефанов Попов - отсъства Хайри Реджебов Садъков - отсъства Халил Реджепов Летифов - отсъства Хамид Бари Хамид - отсъства Хасан Ахмед Адемов - отсъства Христиан Радев Митев - тук Христо Георгиев Гаджев - тук Христо Грудев Грудев - тук Христо Танчев Проданов - отсъства Цвета Вълчева Караянчева - тук Цветан Борисов Топчиев - отсъства Цветан Генчев Цветанов - отсъства Чавдар Йорданов Велинов - отсъства Юлиан Кръстев Ангелов - тук Юлиян Михайлов Папашимов - тук Явор Божилов Нотев - тук Явор Руменов Божанков - отсъства Присъстват 129 народни представители. Имаме кворум. Продължаваме. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин Кирилов, заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Процедура, госпожо Председател. С оглед извършената проверка, правя предложение да се обсъди и гласува Проект за решение по отношение на народните представители, които не са участвали в настоящата поименна проверка за днешния ден. По отношение на тях да не се прилагат чл. 10, ал. 1, 2, 3 и 5 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. Това ще го обсъдим на Председателски съвет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Колеги, продължаваме с гласуване на процедурата на господин Кирилов за Законопроекта за удължаване между първо и второ четене с три дни на Законопроект, № 854-01-73, промени в Наказателния кодекс с вносители Цветан Цветанов и Данаил Кирилов; и Проект № 802-01-36, на Министерския съвет. Това е за удължаване на срока, което направи господин Кирилов. Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Подлагам на гласуване второто предложение на господин Кирилов по чл. 10, ал. 1, 2, и 3, което той направи преди малко. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Обратно предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие не бяхте в залата за обратно предложение, господин Свиленски. Гласували 122 народни представители: за 100, против 6, въздържали се 16. Предложението е прието. Продължаваме с изказванията. Доцент Йорданов, заповядайте. Продължават разискванията за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Добре би било, когато обсъждаме бюджета на Националната здравноосигурителна каса, министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса да бъдат в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Те са! ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Това поискахме от опозицията и той пристигна веднага. Благодаря Ви, господин Министър. Уважаеми колеги, година и половина в това Народно събрание ние анализираме състоянието на здравеопазването. Говорим за мерките, които трябва да се предприемат, за да стане то по- адекватно за всеки български гражданин. Здравната общност в България се обединихме около няколко неща, които считахме, че ще бъдат основните параметри на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Кои са те? На първо място, информационна здравноосигурителна система с персонална здравна карта. Без това нещо… (Реплика.) Това се работи господин Министър, обаче във втория търг, който сте пуснали, ги няма тези важни инструменти, които касаят електронна епикриза, електронна рецепта, които са по същността. Поне в публичното пространство ги няма, което аз съм проследил. На второ място, остойностяване на медицинските дейности. Без това нещо никаква реформа, никакъв бюджет, в която и да е страна в света не може да бъде направена. На трето място, обръщане на пирамидата между болнична и извънболнична помощ и приоритет на извънболничната помощ. Господин Министърът каза, че, виждате ли, лекарите от извънболничната помощ не могат да изразходват тези пари, които им се отпускат с увеличения бюджет. Да, защото правилата сега са такива. Ако ние променим правилата с цел те да имат по-широк обхват от медицинска помощ, това би могло да се реализира, защото това е по-евтиното, това е по-ефективното и така прави всяка развита не само европейска страна. В Преходните и заключителните разпоредби има неща, които откровено не кореспондират с един Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Няма да бъда многословен, само ще спомена някои от тях. Първо, разрешение за дейност на болници от Народното събрание – това е нонсенс, това не може да се говори въобще! След това, обединение на хемотрансфузионните центрове – та нима това трябва да стане със Закона за бюджет на Здравната каса, при положение че те нямат никакво отношение към бюджета на Здравната каса?! Разрешение за работа – тоест Здравната каса ще изплаща само тези дейности, които са извършени от лекар, който има само един трудов договор. Това не нарушава ли Кодекса на труда? Кой може в България да забрани на един специалист, на един професионалист да работи по кодексно разрешеното време – тоест един трудов договор и половина? И много други неща. Тук идва големият въпрос: дали това е конституционна норма, дали това няма да предизвика поредица от искове, които могат да доведат до бламиране, ако не на целия Закон за бюджета на Здравната каса, особено по времетраенето на тези мерки, то до определени части от него. По въпроса за числата в бюджета. Да, наистина се предвижда увеличение между 480 и 490 млн. лв. В същото време, ние не сме наясно с тези плащания, които Здравната каса дължи. Това са плащания за преразход на лекарствени средства, които определено ще ги има. По информация от Здравната каса, прогнозата е до края на годината да бъдат някъде между 50 и 70 млн. лв. Лично аз мисля, че могат да бъдат и повече. На второ място, дължимите средства за лечението на българи в чужбина, и то тези, които са се лекували през тази година и трябва да се платят през следващата. Накрая нещо много важно, което така или иначе, трябва да намери своето решение – това е изплащане на спечелените искове от български болници за изплащане на така наречената надлимитна дейност. Това нещо трябва да стане, изискват го съдебните решения и не знам какво трябва да се случи, за да започне то да се изпълнява. Тези и много други неща ни карат да имаме мотив да не подкрепим предлагания Закон за бюджет на Здравноосигурителната каса. Пак повтарям това, което е важно, не искаме да влизаме в ситуация, когато съдебни искове ще бламират изпълнението на този закон. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Йорданов. Реплики? Няма. Заповядайте, доктор Джафер – имате думата за изказване. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Днес много малко ще се говори за числата в този бюджет, въпреки че с него се дават около 500 млн. лв. повече за здравната система. Вие, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, знаете защо това ще се получи така. През Преходните и заключителни разпоредби се правят фундаментални структурни промени, които централизират вземането на решения и съответно централизират, концентрират властта в едни структури, които ще бъдат създадени в ръцете на много малко хора. Ако това не са преходни решения през Преходните разпоредби, това означава, че правите опит за трайно свръхконцентриране, за прелицензиране на корупцията в здравеопазването. Защо предлагате промени по този начин? От мързел, за да спестите време или за да спестите обществения дебат и може би критиките? Няма отговор на този въпрос до този момент. Законът за бюджета не е закон в истинския смисъл на думата. Законодателят тук използва условно названието „закон“. Това са закони, но те важат само за една година. Регламентират приходите и разходите за съответната година в дадената сфера. Те не подлежат на обществено обсъждане, не могат да бъдат приемани по тази къса писта, по която Вие предпочитате да се случат тези Преходни и заключителни разпоредби. Никой не отговори защо правите тези промени така и не оспорва правото на управляващото мнозинство, което и да е то, да предлага промени. Тук обаче има сбъркана порочна законодателна процедура и най-вероятно днес повече ще се говори за това. Целта е прозрачна –да се избегне, да се смачка дебатът. Използвате тази писта през задния двор и това противоречи със Закона за нормативните актове и някои от Вас го знаят прекрасно. Нали бяхте за дебат, нали бяхте за консенсус? Защо не го потърсите, за да чуете нашите аргументи и критики преди да предложите тези промени? Откъде накъде Надзорният съвет на Касата ще предлага тези промени? Кой им е дал правомощия и кой е казал, че те имат законодателна инициатива? Предлагат се множество важни решения – малко добри, повече необмислени и някои от тях дори вредни, а има една откровена глупост, за която по-нататък ще стане въпрос. Не получихме отговор на следните въпроси: какво е общото между Агенцията по трансплантация, Медицинския надзор и медицинския контрол, освен че и това е дейност, която трябва да бъде контролирана? Защо сливате точно Агенцията за трансплантации с така наречения Медицински одит? Има ли гаранция при прехвърлянето на Фонда за лечение на деца в чужбина, че всичко ще е безпрепятствено? Кой ще покрива транспортните разходи и разходите на придружителите? Какво ще стане със средствата, които сега са дарение и които, макар и малко, отиват като дарение от хората, от българските граждани? Има ли потенциал Комисията по цени и реимбурсиране да прави обективна оценка на здравните технологии? Как така орган, който ще контролира и ще определя кои медикаменти да влизат в списъка за реимбурсиране, ще определя обективно качествата на този продукт и ще оценява здравните технологии? Имитацията на дебат е имитация на активност. Имитацията на активност обаче е имитация на консенсус, за който толкова много пледирате. Имитацията на консенсус не е ли имитация на реформа? Имитацията на реформа е определено имитация на здравеопазване, независимо че даваме всяка година повече от 500 милиона за здравеопазване. Справедливостта изисква да кажем, че има и добри моменти в предложенията и аз ще ги изброя: положителен момент е създаването на информационна система или поне първите стъпки, които се правят в тази насока – евентуалното създаване на регистри. Въз основа на тази информационна система и няма как да правите анализ колко да са парите за онкомедикаменти, защото ние нямаме работещ национален раков регистър. Няма регистър на диабетиците, а за тях Касата плаща много милиони. Няма регистър за основни социалнозначими болести и това е огромен проблем. Как ще определяте тенденциите на развитие? Как ще правите своите прогнози и финансови анализи? Категорично неприемливо е унифицирането на поведението при пациентите с въвеждане на еднакво лечение. Необходим е индивидуализиран подход, защото живеем във времето на прецизираната, на персонализираната медицина, не на унифицирането, каквото предлагате в онкологичното скъпоструващо лечение. Нещо повече, финансирането на генетични тестове и индивидуално лечение ще спести повече средства в онкологията и такава стъпка би била в качествено нова посока, защото може всички болни да ги сложите на еднакво лечение, но те ще реагират по различен начин, дори това да е най-скъпото и съвременно лечение, просто защото всички ние сме различно заложени от Всевишния. Прогенеричната политика има смисъл само тогава когато, използвана и въведена, освобождава друг ресурс за най-иновативните медикаменти, за най-съвременните – тогава, когато тези пациенти не реагират на другото лечение. В този смисъл евтиното излиза винаги много по-скъпо в личен и в обществен план. Ето защо, според нас е необходимо, първо, да се преосмисли профилактичният пакет – да е ефективен, скринингов, насочен към ранна диагностика на социалнозначимите заболявания, а те са сърдечно-съдова патология, онкологични заболявания, диабет, хепатити и така нататък; не формалните прегледи, които водят до недоволство сред лекарите, че не могат да усвоят парите, а пациентите не ходят, защото не виждат смисъл от тях. На второ място, преосмисляне на ролята на регулативните стандарти, така наречените направления. Ето тук няма никакво място за лимити и ограничения, защото сега сме скъпи на триците, щедри на брашното и съотношението извънболнична/болнична помощ показва категорично това. Криворазбраната роля на спестовността в здравеопазването е спестовност от профилактика, от скрининг, от диагностични методи и чрез регулаторни стандарти и лимити води до късна диагностика, до скъпо лечение, а въвеждането след това на използване на възможно най-евтината терапия ощетява не бюджета, а лекуващия пациента – това е категорично. Липсата на възможност за долекуване, господин Министър, и финансиране на хосписи, води до нови хоспитализации и необходимост от още и още пари. Явно трябва да се върнем към тези азбучни истини и да ги преповтаряме всеки път. Не е ясно кой здравноосигурителен модел ще предпочетете от презентираните два модела. На този етап обаче е кристално ясно едно – трябва да се върне общественият характер на Националната здравноосигурителна каса. Прехвърлянето на все повече дейности там – нещо, което се случва и тази година, включително такива, които са изричен ангажимент на държавата, е грешка. Касата няма потенциал до безкрайност да поема такива дейности. Държавата не означава каса. Касата не е равнопоставен термин, не е равнопоставен субект на държавата и това е във всяка една нормална страна. Друг е въпросът, че няма европейска страна, която да има една-единствена каса. По презумпция Националната здравноосигурителна каса – и това пак е азбучна истина, която трябва да повторим, е институция с обществен характер, осигуряваща заплащането на здравни услуги, които здравноосигурените трябва да получат, а не просто Касата да изпълнява всякакви функции и ангажименти на държавата и конкретно на Министерството на здравеопазването. Целта не е да се съхранява бюджетът, уважаеми колеги! Целта е с тези пари да се доведе до по-добро здраве за българските граждани. На второ четене ние ще предложим отпадане на поне три текста. Първо, не е работа на Народното събрание да дава разрешение за лечебни заведения. Това категорично е нонсенс и ние нямаме капацитет за това. Не е работа на парламента да се занимава с това. На второ място, прелицензирането на хиляди лечебни заведения е нелогично. Това наистина е прелицензиране на корупцията. Трябва да се намери друг начин да се оценява дейността на лечебните заведения. Има как да го направите през медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. На трето място, трансформирането на регионалните центрове за хемотрансфузия оставя под заплаха нормалното им функциониране, защото те са част от националната сигурност на тази страна. Няма да подкрепим този бюджет не защото сме опозиция, а защото имаме принципни забележки, които се опитах да Ви изложа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Джафер. Реплики? Няма реплики. Професор Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, господин Управител на НЗОК! Много от нещата, които смятах да споделя тук – може би ще се наложи някои от тях да повторя, бяха вече казани от колегите преди мен. Обсъждаме един изключително сериозен въпрос – не само защото става дума за една много значима сума пари, а най-вече, защото става дума за здравеопазване. Единственият консенсус, до който стигнахме, господин Министър, в края на миналата година, е, че системата е болна, но ние започваме обсъждането на един бюджет – позволявам си да кажа това пред Вас, с цялата си болка, който не ни представя никаква сериозна философия за лечението на тази болка. Ние Ви споделихме много пъти – и в лични разговори, и в обсъжданията в залата, че балансът между болнична и доболнична помощ следва да бъде променен. Това беше представено и в мненията на Световната здравна организация, която присъстваше на създадената от Вас кръгла маса. Говорихме много за това, че е нарушен балансът по отношение на заплащането на болнична дейност спрямо лекарствените продукти в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Нищо от това в цифрите – нека да не ги повтаряме, Вие ги знаете перфектно като икономист, не се случи в предложенията на бюджета. Случиха се неща, които се предлага – и то неясно, как ще се случат за следващата 2019 г. Ние ще предложим конкретни неща по отношение на цифрите между първо и второ четене. Искам в рамките на моето изказване да репликирам уважаваната от мен доктор Дариткова, че изобщо не става дума за рухване на модела на финансиране на здравеопазването, когато става дума за изясняване какъв е обемът на средствата, които излизат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и който се разходва за здравно неосигурени. Тук изобщо не става дума само за спешни състояния, става дума за редица социалнозначими заболявания, които попадат под активността на Закона и здравните заведения са длъжни да лекуват такива пациенти. При наличието на над 700 хил. души здравнонеосигурени това създава възможност за изключителен дебаланс, за който държавата трябва да си даде сметка, за да може да реагира. Освен това с другото си предложение смятаме да се прецизира много добре движението на здравноосигурителни вноски по отношение на пенсионерите и децата, тъй като много пъти се повтаряше – и от Лекарския съюз, и от други професионални организации, и от нас като политическа сила, че не е ясно дали всички тези трансфери се извършват от държавата в рамките на календарната година. Толкова по философията на бюджета. Ние сме наясно, че в рамките на едно обсъждане не може да предлагаме фантасмагорични цифри в бюджета на Националната здравноосигурителна каса с оглед това да застраши бюджетната стабилност на държавата за 2019 г. Тук, както казва уважаваната от мен доктор Джафер, ние май няма да говорим толкова много за цифри, колкото ще говорим за нещо друго, че през Преходните и заключителни разпоредби се променя – и това беше подчертано изрично в много от изказванията на участниците в обсъждането на бюджета в трите комисии – над 16 закона, нещо, което също беше отбелязано от колегите от ДПС, че противоречи на Закона за нормативните актове и представлява по своята същност една абсолютно неправомерна мярка. Сега обаче, за да не говорим за това, че е неправомерна, да влезем в детайлите. Ще си позволя да бъда по-подробен в тяхното описание и ще повтаря някои, за да можем да видим, че има действително много неща, които са абсолютно непрофесионално издържани и следва между първо и второ четене да бъдат сериозно обмислени, а точната дума е премахнати. Ще повторя само това, което каза тук и колегата преди мен – вменяването в дейността на Народното събрание на откриването на лечебни заведения е професионален нонсенс, който не знам дали някъде бихме могли въобще да го обсъждаме, както също така е професионален нонсенс Министерският съвет да се ангажира с откриването на отделни дейности, на отделни лечебни заведения или тяхното закриване. Това са неща, които изобщо не са в правомощията, нито в компетенцията на тези институции, и са първите белези, че в цялата тази плеяда от промени се извършват неща, които абсолютно непрофесионално решават проблеми или се опитват да решават проблеми в здравеопазването. Ще си позволя да отбележа още нещо. Отново остава мораториумът върху откриване на нови дейности в рамките на една Районна здравноосигурителна каса. Ако такава дейност е разкрита – и това си позволих да Ви го споделя още по време на обсъждането в комисии, означава, че водещи болници, каквито са областните в дадена област, нямат възможност. Тъй като там е концентрирана основната технологична готовност на областта за лечение при необходимост, както и от съвместни консултации на отделни тежкоболни пациенти да върнат дейността на такива отделения, тъй като, видите ли, някъде в рамките на Районната здравноосигурителна каса съществуват такива лечебни заведения. Това също смятаме, че трябва да бъде премахнато, тъй като освен че нарушава принципите на конкуренцията, създава и много тежки организационни въпроси в дейността по отделни направления в клиничната медицина. Ще повторя отново нещо, което е много важно и което се изказа и от Лекарския съюз по време на обсъжданията, така наречените Правила за добра медицинска практика и актуализацията на медицинските стандарти, срокът, който е даден, директивата, която е опъната и изземането на функциите на съответните, упълномощени от своята професионалност институции, какъвто е Лекарският съюз, каквато е Организацията на специалистите по здравни грижи, специализираните дружества, да се прехвърли върху Агенцията по медицински надзор, е абсолютно непрофесионално и ще доведе до много тежки девиации. Трябва да Ви споделя, че това би могло да взриви цялата професионална медицинска общност. Още повече, че в много от изказванията си колегите от професионалната общност обърнаха внимание, че създаването, администрирането на фармакотерапевтичните справочници без участието на специализираните медицински дружества също ще доведе до много сериозни проблеми при реализирането на комплексна и адекватна медицинска помощ, каквато е необходима, и то на високо професионално ниво на нашите граждани. На следващо място, един кардинален въпрос – създаването на мегаагенция за медицински надзор. Не искам да коментирам всички, които са в залата, може би нямат отношение към този въпрос, но тези, които имат представа от това, веднага могат да запитат себе си – може ли Агенцията по трансплантации, която не е решила, и в областта на трансплантационното лечение, не са решени кардинални проблеми, да се вмъкне механично в тази Агенция за медицински надзор и да създаде условия сама себе си да проверява като дирекция в рамките на една мегаагенция, което ще замете на практика под килима всички проблеми, които съществуват в органите за трансплантации, недофинансирането на клетъчните трансплантации, и изобщо до вменяването в такива контролни и раздавателни на права функции на мегаагенция, която нито има капацитета, възможността да реагира на такива строго специфични и ултрапрофесионални технологични проблеми, каквито са проблемите на трансплантационното лечение. Но не само това, на тази агенция се вменява и правото, което беше казано от колегите преди малко, да прелицензира един – няма да бъде грешка, ако кажа космически брой лечебни заведения и практики, което в рамките на една календарна година ще доведе до такова административно напрежение, че нито лицензирането ще завърши, нито то ще бъде ефективно. Задаваме си тогава въпроса: защо принципалът на Министерството на здравеопазването отхвърля от себе си всички тези задължения, функции и ги вменява на една новообразуваща се агенция, която още няма своя структура, философия, наредбови норми, и не се знае, а то е ясно, че при такава свръхконцентрация тя ще загуби своята роля като обективен орган, а ще се превърне, едва ли не в нещо, което само може да навреди на българското здравеопазване, а не да му помогне? На следващо място, не искам на този болен въпрос да отделям много време, сигурно ще има и други хора, които ще се изкажат – Фондът за лечение на деца в чужбина и неговото преместване. Помолих Ви тогава, когато тази идея възникна в залата на Народното събрание, внимателно да обмислите и Вие, и управлението на Националната здравноосигурителна каса къде да отиде лечението в чужбина на възрастни граждани и на деца, Вие знаете колко е чувствителен българският народ към лечението на своите деца, премахването на Обществения съвет, механичното преместване на този фонд, без всякакви уговорки, правила в Националната здравноосигурителна каса, която е една институция, призвана преди всичко да се занимава с плащането на медицинска дейност. Ще Ви задам този въпрос: как, когато тя не може да осигури лечение в България или го осигурява по начин, който е относително неадекватен, и това се изтъква в мнението на близки и на пациенти, на техни родители и на представители на обществеността, тя или нейни представители ще решават дали тези пациенти – били те деца или възрастни, а особено деца, ще отидат на лечение в чужбина. Това е въпрос, който ще доведе до много тежки противоречия в обществото. (Реплика от министър Кирил Ананиев.) Няма да правим диалог с Вас, господин Ананиев, сега по време на моето изказване. Споделям с Вас, че това е недобре премислен въпрос и ще доведе до последствия, които са много сериозни за обществото. На следващо място, един изключително важен въпрос, поставен по начин, който се коментира и от самите професионални дружества, които изпратиха до Вас своите писма. Не знам дали сте се запознали с тяхното мнение. Това мнение е много сериозно, но аз ще Ви го споделя. Разходната ефективност е нещо изключително важно, но в тази разходна ефективност начинът, по който е формирано определението, позволява толкова много интерпретации и изкривявания на понятието, че едва ли ще се стигне до обективна реалност. Още повече, ще си позволя да Ви напомня, че ефективността от едно лечение не се определя само от молекулата или лекарственото средство, което се използва, а заключенията, още повече при липса на регистри, или заключения, основани на базата на проследяване на няколко пациенти, тъй като много от тези заболявания, които се визират – за свръхиновативните средства, касаят ограничен брой пациенти. Такава оценка не може да се приеме за адекватна и отново ще доведе до смачкване, точно както казаха и колегите преди малко, на дебата по проблема за ефективността, а неговото административно решаване в никакъв случай няма да помогне на българското здравеопазване. Не на последно място, един въпрос, който също сте засегнали в Преходните и заключителните разпоредби – това е проблемът за професионалната квалификация. Не знам откъде продължителното обучение на медицинските специалисти внезапно се вменява, а то няма отношение. Висшите учебни заведения, Военномедицинската академия, да не говорим за Българския червен кръст, а това е нещо много важно, нямат пряко отношение към продължителната квалификация. Отношение имат специализираните дружества. Всичко това дава възможност на практика да се създават едни кухи наредби, които няма да бъдат изпълнени със съдържание, и този проблем, който е много важен за съвременната медицина – продължителното обучение на здравните кадри, ще бъде оставен на самотек, без той да претърпи сериозно развитие. Накрая, за себе си оставих – като специалист по хематология, този нонсенс за обединението на центровете по трансфузионна хематология. Трябва сериозно да се преосмисли този въпрос, да се прекрати тази ултрапирамидална структура. Има и директиви на Европейския съюз, които са нарушени при това решение. Така че смятам, че и този въпрос заслужава много, много сериозно внимание, за да може в крайна сметка, когато погледнем всички тези Преходни и заключителни разпоредби, да си зададем въпроса: защо по този императивен начин са създадени в рамките на много кратко време? Да говорим за консенсусност и дискусия тук, след като това беше представено преди около една седмица на вниманието на цялата професионална общност и сега предстои само в рамките на няколко седмици да бъде завършено, това по никакъв начин ние не можем да приемем, че е консенсусност. Това е императивност в решението. Това е решение със силата на гласуването на мнозинството и няма да доведе по никакъв начин до решаване на проблемите на българското здравеопазване. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Има ли реплики? Няма. Следващото изказване е на доктор Адемов. (Уточнения между председателя и народния представител Хасан Адемов.) ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми господин Дечев! Бюджетът по дефиниция е финансов план, финансова програма за реализиране на здравни политики, когато говорим за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. В този смисъл аз искам да обърна внимание на целите, които се поставят в Законопроекта. Там е записано, че бюджетът трябва да осигури достъпна, качествената, своевременна медицинска помощ, равнопоставен достъп на лечебните заведения за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса. Както се казва – думи с много обич белязани, думи често повтаряни, но така или иначе, тези думи не могат да бъдат цел на един бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Те могат да бъдат стъпки за постигане на здравни цели. Здравните цели са: обща смъртност, детска смъртност, продължителност на живота, перинатална детска смъртност. Това са здравните цели, за които трябва да има индикатори и накрая на годината да отчетем, както колегите от ГЕРБ обичат да отчитат видими резултати, че с този бюджет сме направили една стъпка, за да можем да подобрим здравните цели, които сме си поставили. Според мен, целеполагането в този бюджет е недостатъчно коректен. Искам да кажа няколко думи за приходната част – за здравноосигурителни приходи ръстът е с 420 млн. лв. – общо за Националната здравноосигурителна каса тези 490 млн. лв. Само че увеличението на приходната част на бюджета не се дължи на някаква чрезвичайна, специална идея на управляващите да увеличат приходната част на бюджета, а се дължи на променени законодателни и нормативни актове, които важат от началото на следващата година. Тоест увеличена е базата при запазени ставки и затова приходите в бюджета на Националната здравноосигурителна каса са увеличени с 420 млн. лв. Уважаеми колеги, 1 млрд. 400 млн. лв. за първи път държавата превежда към бюджета на Националната здравноосигурителна каса като трансфер. Тези 70%, които, знаете, нарастват с 5% всяка година, са достигнали 1 млрд. 400 млн. лв. Следващата година ще бъдат с 5% още по-високи. Ако държавата прави трансфер от 1 млрд. 400 млн. лв., всички останали работници и служители осигуряват останалата част от бюджета на Националната здравноосигурителна каса до 4 млрд. 300 млн. лв. Тоест държавата прави трансфер 1 милиард. 400 млн. лв., останалите са за сметка на всички осигурени лица в България. Ако има нещо вярно в алтернативния бюджет на колегите от БСП, вярно е това, че с едната ръка се взема, за да се каже, че другата ръка се дава. Това е най-важното за приходната част на бюджета. По отношение на разходите, уважаеми колеги, за първи път разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса надминава стратегическите 4 млрд. лв. – 4 млрд. 350 млн. лв. за здравноосигурителни плащания. Искам да кажа няколко думи и за структурата на разходите – много често говорим на тази тема: за болнична помощ – 49,8%, за извънболнична помощ – 20%, за лекарства – 28%. Нека да сравним в други страни. В Естония – болнична помощ 34%, извънболнична – 25%, лекарства – 16%; в Чехия – болнична помощ 33%, извънболнична – 28%, лекарства – 16%. Трябва да бъдем коректни, уважаеми господин Министър, защото, ако искаме да има нови молекули, трябва да сме наясно, че трябва да използваме тези, които имат доказана ефективност и качество. Ако искаме в извънболничната помощ да намалим разходите в структурата, трябва да направим механизмите за усвояване на тези пари, защото какво от това, че са дадени повече 17 млн. лв. за първична извънболнична помощ, 28 млн. лв. повече за специализираната помощ, за медико-диагностични дейности 10 млн. лв., какъв е проблемът, ако те няма да бъдат усвоени? Тоест много важно е в преговорния процес да уточните механизмите, които ще позволят усвояването на тези средства, а не това, което предлагат колегите от Лекарския съюз – да нямате право от перо в перо, да прехвърляте средствата. Последното, което искам да кажа, е за регулативните стандарти. Господин Министър, регулативните стандарти в извънболничната помощ за какво фигурират отново в този бюджет? Увеличаваме парите за извънболнична, за специализирана, медико-диагностични дейности и за стоматология, изведнъж регулативните стандарти пак остават. Ами те не могат да усвоят тези направления, които ги имат, не могат да изпълнят профилактичните прегледи по различни причини. Защо трябва да има регулативни стандарти, не ми е ясно? Бюджетът е съвсем достатъчен. Аз съм сигурен, че той ще бъде изпълнен в края на годината, но не виждам смисъл от регулативните стандарти. Последното, с което завършвам, са лимитите. НЗОК утвърждава за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите по месеци. За първи път бюджетът за болнична помощ е над 2 млрд. лв., при положение че населението в България намалява и че планирате с един милион по-малко хоспитализации в сравнение с тази година. Защо са тези лимити, не е ясно? С тези аргументи нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения бюджет на Националната здравноосигурителна каса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Има ли реплики? Не виждам. Имате думата, доктор Тимчев. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Ананиев, доволен ли сте от дебата по Проекта на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.? Сигурно като количество – да, но като качество – определено не. Взехте ли си поука от това, което се случи в изминалата 2018 г. с общинското и областно здравеопазване? И тогава увеличихте бюджета с близо 400 млн. лв., сега го увеличавате с 500 млн. лв. А какво се случи с общински и областни болници? Някои спряха да приемат пациенти, други бяха пред прага на фалит, напускаха лекари и медицински специалисти. Единственото, което сега правите, е да увеличите средствата за болнично лечение със 176,9 млн. лв., като финансов параметър, а в Преходните и заключителни разпоредби предлагате следното – премахвате акредитациите на болниците, без да разработвате и приемате новите стандарти. От Ваш предшественик още бяха отменени 29 стандарта, които все още липсват, и болниците в България работят. Така ли е? Как ще гарантирате качество и достъпност на здравеопазването? Друго – стойността на клиничните пътеки. Не се коментира. Миналата година поне коментирахме да се отпуснат за детско здравеопазване, тоест имаше някакви политики. Сега няма политики при разработването и остойностяването на клиничните пътеки. Липсва лекарският труд, а това е всеобщото мнение на много съсловни и несъсловни организации. И от присъстващите в залата също има такава подкрепа. Не се говори за това. Не се говори за така наречените пътеки за долекуване. Трето, за първи път от доктор Адемов тук, в тази зала, чух – ето сега, въпроса за лимитите. Някак си така останаха – загърбени в пространството. Говори се, модерно е сега, за контрол на здравеопазването. Искам да чуя становището Ви по този въпрос. Предлагате лекарите да работят на един договор. Ами, какво ще стане с общинските и областните болници при тези високи стандарти и ниските цени на клиничните пътеки, по които работят те? За мен отговорът е, че ще фалира общинското здравеопазване в България, а то, освен своята лечебна дейност, има и социална такава. Липсва държавно поведение по отношение на общинското здравеопазване. Кадровият проблем, особено за медицинските сестри, стои със заплашителна сила. В същото време предлагате да бъдат допълнени бройките им или заместени с парамедици. Ама, гениално решение! Не знам кой го е измислил от Вашия екип – да замести медицинска сестра с парамедик?! МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това е за спешната помощ! Недейте да злоупотребявате! ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Ама парамедик значи човек, който спасява човешки живот. И сега се назначават, и отчитате даже, че се запълват кадрови проблеми, например в „Пирогов“ са назначени парамедици за лекарски асистенти, а те в същото време бутат колички! Ама това ли е парамедик? Моля Ви се! По отношение на парамедиците – тепърва ще се дебатира този въпрос. Те трябва да са част единствено от спешната помощ. (Реплики.) Реално и на практика не е така. И съпоставяте специалността „Медицинска сестра“ с „Парамедик“ и ги правите еднакви, тоест за мен този бюджет е едно дежавю на миналогодишния. Няма да се спре проблемът с общинското и областното здравеопазване. Няма критерии, публичност и прозрачност на разпределение на публичния ресурс, затова ние този бюджет няма да го подкрепим. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев. Реплики? Няма реплики. Доктор Поповски – заповядайте, имате думата. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи бюджета на НЗОК като обща философия. Може би преди второ четене ще искаме на ниво група един разговор с управителя на НЗОК и с министъра за някои неща, като процентно съотношение на основните пера в разпределението на финансирането на този бюджет и коментар на някои текстове по Преходни и заключителни разпоредби в Проектозакона за бюджета на НЗОК, защото има някои уточняващи текстове, които трябва да бъдат избистрени преди второ четене. Общото увеличение е добро. То е паралелно, синхронизирано с увеличението на брутния вътрешен продукт, общо за страната, но пак продължаваме да се движим между 4 и 4,5 процента, отделени за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, който е над 100 млрд. лв. Съотношенията вътре са също леко загадъчни, защото болничното здравеопазване все още не може да достигне, въпреки увеличението от около 180 млн. лв., ако не се лъжа, не достига 50% от сборния бюджет на Касата. Ние така не можем да стигнем в едно обозримо бъдеще до остойностяване на клиничните пътеки, което всички искаме да се случи – и ние, и опозицията. Смятам, че сме на едно мнение по този въпрос, но с това процентно разпределение на основните пера ние няма да го достигнем скоро. И това ще бъде една от основните теми, която ние ще коментираме преди второ четене, която е съществено важна. Може би националното дружество по акушерство и гинекология ще внесе предложение, което касае повече Касата и Лекарския съюз като договорни партньори в цената на клиничните пътеки, да направим отделна пътека „Цезарово сечение“, по-скъпа от нормалното раждане, както е в нормалния свят. В Германия това е станало преди повече от десет години, където едно цезарово сечение се плаща двойно от нормалното раждане, а в България знаем, че според процента от тези 60 хиляди раждания, над 20 хиляди българки на годината раждат с цезарово сечение, което се заплаща на цената на нормалното раждане все още. Това е една сериозна операция, която има един леглоден повече. Има и сериозни консумативи, сериозни разходи от страна на болниците, така че там има резон да направим нова клинична пътека и да я финансираме малко по-нормално от досега, където плащането е същото, както нормалното раждане. Това е една от тежко недофинансираните пътеки, която е клинично, социално и демографски значима повече от всичко друго. Благодаря за вниманието засега. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Поповски. Има ли реплики? Заповядайте, доктор Чакъров. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Поповски, в това, което изложихте, което представихте, Вие до голяма степен си противоречите, защото казахте, че ще подкрепите този бюджет и до голяма степен говорите с нашите аргументи, а именно, че се наливат пари в една нереформирана система. Вие малко по-другояче го изказахте. За нас е интересно точно каква е Вашата визия, между първо и второ четене докъде и какво ще се постигне с оглед на това, че това не е само нереформирана, а е една от най-нереформираните системи! Това е бюджет на статуквото по отношение на НЗОК. Другото важно обстоятелство, което посочихте, е, че наистина спрямо брутния вътрешен продукт, господин Министър, процентът остава същият. И другото, за което Ви правя реплика, е, че в предложенията, които са направени в Преходните и заключителните разпоредби, както и колегите от нашата парламентарна група посочиха, както и професор Михайлов, наистина не се спазва Законът за нормативните актове, но не това е важно. Важното е, че се отнема възможността на заинтересованите страни, на медицинската гилдия, на хората, които се лекуват, на пациентските организации да имат възможността да дискутират, да дебатират и всички ние заедно – законотворците, законодателите и изпълнителната власт, да стигнем до най-добрите решения. В това отношение наистина Вие си противоречите. Надявам се, че всички заедно, в името на подобряване на системата, а не да се отлага, както и господин министърът предложи – два варианта на реформи, в бюджета не виждаме нищо в такъв аспект. Няма нищо заложено и 2019 г. ще бъде още една година, която ще бъде пропусната за така необходимите реформи в здравеопазването в България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Чакъров. Има ли други реплики? Не виждам. Господин Поповски, заповядайте за дуплика. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз се надявам, че аудиторията основно ме разбра – никъде не си противореча. Просто казах, че си запазваме правото за второ четене, след един допълнителен разговор с министъра, управителя на НЗОК и председателя на надзора, за да уточним текстовете, които са наистина в Преходни и заключителни разпоредби. Другото, за което си запазихме право – това е голямото съотношение на финансиране на основните пера. Миналата година беше малко по-различно: от 407 млн. лв. увеличение – 367 млн. лв. отидоха за болничното здравеопазване и така малко по малко, започваме да финансираме по-добре клиничните пътеки, които са най-тежко недофинансираната част от българското здравеопазване. Сега гледам, че процентът за болниците е по-малък. Точно тези неща исках да ги коментираме преди второто четене. Това имах предвид, затова – надявам се, че аудиторията ме разбра добре. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Поповски. Има ли други изказвания? Заповядайте, доктор Найденова, имате думата за изказване. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Общо разходи и трансфери в Проектобюджета за 2019 г. спрямо Бюджет 2018 г. на Касата: финансовият ресурс нараства с 490 млн. лв., което е ръст с близо 13%. Здравноосигурителните плащания спрямо бюджета за 2018 г. се увеличават с 454,3 млн. лв., което е с ръст над 12%, но проблемът е в съотношението болнична медицинска помощ спрямо извънболнична медицинска помощ. С включени последните лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, налице е трайно намаление на финансовия ресурс спрямо здравноосигурителните плащания за извънболнична медицинска помощ, който е намален с 3% при сравнение 2017 г. и сегашната, която предстои, 2019 г. За същия период финансовият ресурс за оказване само на медицински услуги като процент от здравноосигурителните плащания, цифрите са съответно 30,81% и 25,31%. Тоест, с 5% намаляват парите за медицинските услуги в извънболничната медицинска помощ. Какви изводи можем да направим? Продължава да расте финансовият ресурс за болнична медицинска помощ за сметка на извънболничната медицинска помощ. Основно средствата отиват за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, а не за конкретните медицински услуги в извънболничната медицинска помощ, респективно за заплати. В Преходни и заключителни разпоредби будят недоумение няколко неща: как може с разпоредба на Закона за здравното осигуряване да се разписва как да бъде уволнен подуправителят на НЗОК, а в чл. 73 е заложено в същия закон проверка на финансовите документи, а не на лечебната дейност по медицински стандарти, така както пише в Проекта за бюджет на Касата за 2019 г.? И още. Мисля, че е необходимо време за цялостно преструктуриране на системата в една, както я нарекоха колегите – мегаагенция, което създава опасност от един времеви вакуум, както и освобождаване на много експерти – работещи пенсионери, в сферата на здравеопазването. Надявам се, че с нещата, които ние ще предложим като промени между първо и второ четене, ще можем да дискутираме по-подробно съответните промени в бюджета. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Найденова. Има ли реплики? Не виждам. Заповядайте за изказване. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Досега говориха повечето лекари и специалисти, но смятам, че един различен поглед ще Ви е полезен. Здравната реформа остава в търсене на консенсус за догодина, но започват сериозни реформи още от 1 януари – бих казал под масата и в нарушение на Закона – чрез проекта на Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса. Това е фактическа промяна на устройствени закони и противоконституционно уреждане на обществени отношения. Защо? В 16 закона, уважаеми колеги, се правят промени чрез Преходните и заключителните разпоредби на този проектозакон в 56 страници. Тук е мястото да споменем Решение № 17 от 1995 г. на Конституционния съд, което казва, че всеки ежегоден бюджетен закон е такъв по формата си, но в съдържателната си част чрез него не могат да се уреждат обществени отношения извън неговия предмет. За мен това е противоречие на чл. 12 от Закона за нормативните актове, според който актът на прилагането на закон може да урежда само материя, която е идентична на предмета, за която е създаден този закон. Затова аз съм много сериозно притеснен. Накратко, с проекта на Закон за бюджет на Здравната каса не могат и не бива да се изменят други устройствени закони в здравеопазването. Законът за здравното осигуряване казва какво трябва да съдържа бюджетът на Касата. Надписването отвъд това, което е написано, означава, че Управителният съвет и Надзорният съвет на Здравната каса стават органи със законодателна инициатива. Аз съм против това – в Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите в денталната медицина. Ние правим много значими промени. Тези промени ще засегнат според нас и според мен най-много пациентите. Мога да дам много примери. Друг пример са новият орган – Националният съвет по цените, ръководствата и наръчниците, които ще приема. Бюджетът на Здравната каса се увеличава с 490 млн. лв., или с над 12% спрямо 12018 г. Колеги, нима и миналата година съотношението не беше такова – непознатото за нашата история 12% увеличение?! Е, какво се промени в здравеопазването, какво се промени за хората, за пациентите, за лекарите и за здравето като цяло? Нищо. И ще Ви кажа защо е така. Не Вие давате пари, не властта дава пари, не дори и Народното събрание увеличава тези 500 милиона, а 1,4 милиарда, както каза доктор Адемов, идват знаем откъде, и близо три милиарда от населението. Така че истината е заровена някъде другаде. Тези разходи подкрепят и задълбочават неадекватна архитектоника на здравната система, като един от малките примери е, че извънболничната помощ отново е нихилизирана, а болничната помощ е свръх раздута. И това в един нереформиран модел! От тази гледна точка новият близо половин милиард не само е недостатъчен, но не обслужва реформите в здравеопазването, а това е бюджет на запазване и обслужване на статуквото без никакви политики за реформа. Мога да кажа, без да се обиждате, че той е обслужващ изборите. Това е по същество предизборен бюджет. Обратното, ние предлагаме бюджет, който иска да се справи с тежките демографска, социална, икономическа и здравна криза, бюджет обърнат към хората, пациентите, лекарите и най важната ценност на едно общество – здравето. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Костадинов. Има ли реплики? Не виждам. Господин Марешки, заповядайте за изказване,. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Тъкмо си мислех, че изказването на колегата Костадинов от „БСП за България“ ще обезсмисли моето изказване, защото правилно наблегна на Преходните и заключителните разпоредби, но много е странно защо точно една разпоредба, която според нас е супер скандална, никой не я засяга. Ще я зачета. В § 42 в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, чл. 10а, пише: „Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от лечебни заведения за държавно или общинско участие, независимо от размера на това участие, се превеждат по сметка на лечебното заведение, остават в негова собственост и могат да се ползват за инвестиции и пряко свързани с предмета на дейност и за удовлетворяване на интересите на кредиторите след разрешение на собственика на капитала.“ Уважаеми колеги, това по същество е скрита, бандитска направена в радиомълчание приватизация, защото уж забрана за приватизация на лечебните заведения като цяло, но на по 5, по 10% по най-апетитни хапки може да бъде направена. Защо си позволявам да направя тази забележка? Всъщност заради този параграф ние сме разколебани, а най-вероятно на първо четене ще се въздържим да подкрепим този бюджет, който гласуваме в момента, и ще търсим корекцията му между първо и второ гласуване. Преди повече от година ние алармирахме, не тук от трибуната, а на трибунка от кулоарите, за проблемите в Агенцията за българите в чужбина. Никой не ни обърна внимание и сега берем плодовете на това необръщане на внимание, защото, ако тогава дори и колегите от ВМРО си бяха взели бележка и Каракачанов беше направил забележка на своя близък приятел – шефа на Агенцията, сега нямаше да се стигне дотук. Казваме го, защото сега ще Ви нарисувам картината, която след една година всички ще я рисувате и ще я виждате, и по медиите ще се разказва. Публична тайна е как в момента лечебните заведения целенасочено задлъжняват. Отсега мога да Ви кажа каква ще бъде и за кого ще бъде ползата от тези поправки. Тя ще бъде за тези, които формално са натрупали някакви вземания от болничните заведения, те ще си набележат най-апетитните и най доходоносни хапки от тези болнични заведения. Тези хапки ще бъдат приватизирани и с приватизацията от парите, които уж ще влязат в лечебните заведения, те всъщност ще платят на същия този кредитор. Това е схемата. Алармираме Ви отрано. Съжалявам, че друг не е забелязал тези неща, за да не се стига догодина да започнат арести по болниците, по медицински центрове, които са реализирали точно тази схема, която току-що Ви нарисувахме. Ще се надяваме с консенсус да търсим поправки, които да са добри за България, за българския народ и за българските лекари. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Марешки. Има ли реплики? Няма. Заповядайте за изказване, имате думата. ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта няма как да не обърна внимание, че проектът на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. предвижда закриване на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца. Фондът компенсира много проблеми, свързани с детското здравеопазване в Република България, а Съветът към него обединява лекари, пациенти, представители на неправителствените организации, а също и на медиите, които следят за разпространението и разходването на средствата за лечение на българските деца. Промяната предвижда функциите на Фонда да бъдат поети от Националната здравноосигурителна каса, но без да бъде осъществяван както досега граждански контрол. Дейността на Обществения съвет до момента е най-вече превенция на корупцията в тази сфера. Тя е форма на контрол при справедливото разпределение на средствата за лечението на българските деца. Направеното предложение ще създаде според мен значими и немаловажни промени, които ще имат пряко отношение към здравето на десетки български граждани. През последните седмици научихме от средствата за масова информация, че съществуват притеснения, свързани с предвидените проблеми – не само в пациентските организации, у членовете на Обществения съвет, а също и у родители. Всички критики, направени тук към предложенията за бюджета на Здравната каса, смятам за основателни. А липсата на обществено обсъждане, което е свързано с организационното преструктуриране на Касата и липсата на прозрачност, смятам, че е най-силният аргумент днес да гласувам „против“ бюджета. Отговорността за последиците, а именно влошеното здравеопазване, увеличената корупция и несправедливото разходване на средствата всъщност е Ваша, на всички Вас, които ще подкрепите този бюджет с многото неизвестни, които крие. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Халачева. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Ако няма желание за други изказвания, можем да закрием разискванията и да дадем думата на министъра на здравеопазването. Заповядайте, господин Ананиев. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми първо да благодаря на всички народни представители, които се изказаха днес, независимо от това дали те ще подкрепят, или няма да подкрепят бюджета. На днешните изказвания бяха направени редица предложения, които аз считам, че са целесъобразни, правилни и по време на дебатите между първо и второ гласуване в Комисията по бюджет и финанси мисля, че някои от тях ще бъдат приети, тъй като те наистина водят до по-добра ефективност в управлението на здравната система. Имаше и редица други въпроси и мнения, които бяха изказани, с които, разбира се, аз не съм съгласен и те не отговарят на политиката, която си е поставило Министерството на здравеопазването и правителството като цяло. Имам чувството, че много от народните представители присъстваха на Комисията по здравеопазване и зададоха същите въпроси. Аз се постарах аргументирано и точно да обясня какво означават тези текстове и какво постигаме с тях. Обръщам се към всички изказващи се и към другите народни представители, които искат да направят съответни предложения, нека да ги направят пред Комисията по бюджет и финанси между първо и второ гласуване. Там отново ще се постарая с аргументи да обясня кои са приемливи, целесъобразни и ще ги включим в окончателния проект на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., и кои считам, че не са приемливи и не водят до реформиране на системата. По отношение на финансовите показатели на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Аз считам, че предвиденият ръст за 2019 г. в размер на 490 млн. лв. ще може да създаде условия Националната здравноосигурителна каса заедно със съсловните организации да намерят най-справедливото и балансирано решение по отношение на всички здравноосигурителни плащания и по този начин да решим проблема, свързан с подобряване на качеството и подобряване на достъпа на българските граждани до здравеопазване. Не е вярно, че няма показатели за измерване на качеството, дори вървим към определяне на такива, които да отчитат индивидуалните потребности на всеки пациент, тъй като трима пациенти може да са болни от едно и също заболяване, но всеки един от тях да има нужда от различна терапия. Съвместно с Националната здравноосигурителна каса и със съсловните организации ние ще работим по този въпрос много сериозно при изготвянето на анекса. Анексът е документът към Рамковия договор, с което ще се решат тези неща. Те не се решават със Закона. Видяхте колко много и различни мнения имаше по отношение на разпределението на ресурса в бюджета на Касата между отделните здравноосигурителни плащания. Все пак имайте предвид, че този бюджет е стъпил на базата на създадената традиция в годините назад. Той е преходен бюджет, който може би ще бъде последен преди влизането на новия здравноосигурителен модел, и затова ние предлагаме с Преходните и заключителни разпоредби да решим няколко неща, които са необходими за въвеждането на новия здравноосигурителен модел от 1 януари 2020 г. Кои са те? Структурните промени, които предлагаме, промените в правната, организационната, управленската, контролната среда. Всички тези неща са ни необходими да ги регламентираме през 2019 г., за да можем да създадем средата, която да е достатъчна, необходима, за да влезе безпрепятствено новият здравноосигурителен модел, който и да е той. Мога да Ви кажа, че вече се явява и трети такъв, тоест дебатът, който водим в работните групи, е много сериозен. Убеден съм, че ще стигнем до консенсус по един от тези модели. За да бъдат те успешни, всичките неща, които са препъни камъчета пред ефективното му внедряване през 2020 г., трябва да бъдат премахнати, а те са свързани с повечето от нещата, които сме предложили като изменение в съответните закони. Това не е на тъмно. Има ясни аргументи. Поемам ангажимента при второто четене в Бюджетната комисия да дам конкретен отговор по всеки един от тези въпроси. Ще го направя аргументирано, за да не остане никакво съмнение за някакво задкулисие или приемане на текстове на тъмно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, министър Ананиев. Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. Моля, квесторите, поканете народните представители – предстои гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 108, против 62, въздържали се 10. Предложението е прието. Отрицателен вот – заповядайте, господин Янков, да обясните отрицателния си вот. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Всъщност тези 490 милиона увеличение не са за подобряване на здравната услуга през следващата година и те не са никакво завишение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Те просто представляват компесаторна сума за натрупани задължения през настоящата 2018 г. и трябваше да бъдат покрити с актуализация на текущия бюджет на Касата. Господин Министър, организирахте кръгли маси и отвличахте общественото внимание с концепции, които нямат нищо общо с реалните Ви намерения. Променяте обществените отношения в здравеопазването с предложените в Преходните и заключителни разпоредби изменения на всички закони, касаещи здравеопазването. Поредна Ваша реорганизация, подлагаща на риск защитата на здравето на българските граждани, без да е проведено обществено обсъждане и дебат на експерти с различни становища, които Вие да чуете. Гласувах „против“, защото от Вашата политика в сектора няма печеливши, а само потърпевши. Под ударите на негодното Ви управление попадат и пациентите, и лекарите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря уважаеми господин Янков. Втори отрицателен вот? Няма. Колеги, предлагам половин час почивка. След почивката ще продължим с втора точка: Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си. Преминаваме към втора точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2019 Г. С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 г. Доктор Адемов, заповядайте Вие. Госпожа Стоянова ще бъде втора. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 802-01- 46, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. На заседанието присъстваха ресорните министри – Владислав Горанов, министър на финансите; Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, господин Ивайло Иванов и госпожа Весела Караиванова, управител и подуправител на Националния осигурителен институт, председателят на Фискалния съвет на България – професор Борис Грозданов, представители на работодателски, синдикални и пенсионерски организации. Законопроектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов. В Бюджет 2018 г е заложен средногодишен брой осигурени лица 2 786,1 хил. Очакваното изпълнение на този показател за 2018 г. е 2 790,2 хил. Проект 2019 г. залага 2 792,2 хил. В Бюджет 2018 г е заложен среден осигурителен доход за определяне на процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване 872,70 лв. Очакваното изпълнение на този показател за 2018 г. е 892,60лв. Проект 2019 г. залага 967,58 лв. В Бюджет 2018 г е заложен брой безработни лица с право на обезщетение 76,6 хил. Очакваното изпълнение на този показател за 2018 г. е 79,1 хил. Проект 2019 г. залага 76,1 хил. В Бюджет 2018 г е заложен средномесечен брой пенсионери 2 170.6 хил. Очакваното изпълнение на този показател за 2018 г. е 2 162,62хил. Проект 2019 г. залага 2 154,8 хил. средногодишен брой пенсионери. В бюджета на държавно обществено осигуряване за 2019 г. са заложени следните политики по приходите: - Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на ДОО на нивото от 2018 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица; - за 2019 г. не са договорени минимални осигурителни прагове (МОП). - увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 510 лв. на 560 лв.; - увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв.; - увеличава се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2600 лв. на 3000 лв.; - за 2019 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“; Заложени са следните политики по разходите: - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване; - за пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,169 на 1,2; - от 1 юли 2019 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г. включително, се увеличават с 5,7 на сто – процент, определен по чл.100 от Кодекса за социално осигуряване, при отчитане на новата „тежест“ на година стаж; - минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост, както и свързаните с тях пенсии и добавки, се увеличават от 1 юли с процента, определен по чл. 100 от КСО; - максималният размер на получаваните една или повече пенсии, считано от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2019 г., се запазва на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. се увеличава до 1200 лв., което представлява 40% от размера на максималния осигурителен доход за същата календарна година – 3000 лв. за 2019 г. Мярката се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им; - при изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., се взема предвид осигурителният доход на лицата след 1999 г., освен в случаите, когато такъв липсва или е за период по-малък от 36 месеца; - от 1 януари 2019 г. се променя формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент, като с допълнение към чл. 70, ал. 9 се дефинира максималната му стойност; - запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 9,00 лв. и максималният дневен размер – 74,29 лв.; - запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст – 380 лв.; - отчетени са промените във връзка с влезлите в сила от 1 юли 2018 г. промени в режима на изплащане на паричните обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст; - и през 2019 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане; - запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 на Кодекса за социално осигуряване – първите три работни дни се изплащат от осигурителя, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от ДОО; - запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, бременност и раждане и безработица – 24 месеца; - запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.; - определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1400 лв. В резултат на заложените социалноосигурителни показатели и заложените политики по приходи и разходи приходите и разходите на Проекта на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване са следните: Към края на годината се очаква приходите (без трансферите) да бъдат 6 796,1 млн. лв. и изпълнението спрямо плана да бъде с 223,9 млн. лв. повече (3,4 на сто). Разходите (без трансферите) за 2018 г. се очаква да бъдат 11 104,6 млн. лв., с 0,4 на сто повече от планираните или 44,7 млн. лв. преразход, включително и средствата за изплащане на еднократни допълнителни суми към пенсиите в размер на 51 млн. лв. Очакваните трансфери за 2018 г. са в размер на 4 487,9 млн. лв., което е с 0,2 млн. лв. получени повече трансфери. Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е в размер на 179,4 млн. лв. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2019 г. е 11 759,7 млн. лв., в т. ч. получените трансфери от централния/държавния бюджет – 4 231,7 млн. лв. (за пенсии, добавки и обезщетения, финансирани от държавния бюджет – 297,6 млн. лв. и за покриване на недостига от средства – 3 934,1 млн. лв.) Общият размер на разходите за пенсии, краткосрочни обезщетения, службите по социално осигуряване и предоставените трансфери за 2019 г. е 11 759,7 млн. лв., в това число предоставени трансфери в размер на 7,4 млн. лв. за МТСП и за Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На следващо място управителят на Националния осигурителен институт представи политиките по отношение на размерите на пенсиите за 2019 г.: - За пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1.169 на 1.2; - от 1 юли 2019 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г. включително, се увеличават с 5,7 на сто (процент, определен по чл.100 от КСО), при отчитане на новата „тежест“ на година стаж; - от 1 юли 2019 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 207,60 на 219,43 лв. (увеличение с 5,7 на сто по чл.100 от КСО); - от 1 юли 2018 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 125,58 на 132,74 лв. (увеличение с 5,7 на сто по чл. 100 от КСО); - от 1 януари 2019 г. се увеличава максималният осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии до 30 юни 2019 г. остава 910 лв., а от 1 юли 2019 г. става 1200 лв.; - при изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., отпада изборът на три най-добри последователни години за периода преди 1997 г., както и периода 1997 – 1999 г.; - от 1 януари 2019 г. се променя формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент; - за пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., се дефинира максимална стойност на индивидуалния коефициент, като средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. Посочените по-горе параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2019 г. Средният брой на пенсионерите за 2019 г. се очаква да намалее до около 2 млн. 154 хил. 800 души. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според Кодекса за социално осигуряване. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2019 г. се предвижда да достигне 386,27 лв. като номиналното нарастване е 6,2 на сто при очакван среден размер за 2018 г. – 363,82 лв. (Закон за бюджета на ДОО 2018 г. – 362,97 лв.) Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 3,1 на сто през 2019 г., при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2019 г. от 3 на сто. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2019 г. се очаква да бъде 39,9%, а нетният коефициент се очаква да бъде 51,4%. Разходите за пенсии за 2019 г. са 9 988,2 млн. лв. В тази сума са включени разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и други добавки. Предвидените средства за пенсии са с 533,8 млн. лв. или с 5,6 % повече средства за пенсии в сравнение със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Увеличените разходи са резултат основно на предвидени средства за: - целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2018 г. размери на пенсиите, в резултат на увеличението на процента за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула; - увеличение на процента за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула от 1,169 на 1,2 и на размерите на всички пенсии, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г. включително с 5,7 на сто от 1 юли; - увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 910 лв. на 1 200 лв. от 1 юли 2019 г.; - промяната във формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент, в това число отпадане на осигурителния доход за периода преди 2000 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне на максимална стойност на индивидуалния коефициент; - промяната в условията за пенсиониране на всички категории труд – намаление с около 0,1%. Разходът за пенсии през 2019 г. се очаква да бъде около 8,6 на сто от брутния вътрешен продукт. Разходите за краткосрочните обезщетения за 2019 г. са съобразени с отчетените разходи за 2017 г., Закона за бюджет на ДОО за 2018 г., очакваното изпълнение на база месец август 2018 г., прогнозирания брой на осигурените лица и осигурителния им доход. Разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по Кодекса за социално осигуряване са: - обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 570,5 млн. лв.; - обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 11,3 млн. лв., което е 118,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; - обезщетения за бременност и раждане – 418,7 млн. лв., което е 109,6 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; - обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете от 2 до 5 години – 166,9 млн. лв., което е 102,2 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. Планираните обезщетения за отглеждане на малко дете са за 9 168,7 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 18,10 лв.; - парични обезщетения за безработица – 449,6 млн. лв., което е 102,5 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; - финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв. По проектобюджетите на отделните фондове за 2019 г. резултатите са следните: - Фонд „Пенсии“ – недостиг от 3 721,3 млн. лв. - Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 99,9 млн. лв. - Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,01 млн. лв. - Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – остатък от 159,9 млн. лв. - Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 44,1 млн. лв. - Фонд „Безработица“ – недостиг от 134,5 млн. лв. - Бюджет на НОИ – остатък от 3 839,9 млн. лв. Общият резултат по фондовете и по бюджета на Националния осигурителен институт се балансира на нула. В Комисията по труда, социалната и демографска политика бяха получени становищата на синдикалните партньори и работодателските организации. Представителите на синдиката принципно подкрепят Законопроекта, но имат и несъгласия с някои от предлаганите политики. Представителите на работодателските организации декларираха категорично несъгласие с предложените промени и основни параметри на пенсионно осигурителната система, увеличаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. и отмяна на тавана за новоотпуснатите пенсии от началото на 2019 г. Изразяват също несъгласие с предвиденото нарастване на минималната работна заплата за страната от 560 лв. и свързаното увеличение на минималните осигурителни доходи, които не съответстват на производителността на труда. Не приемат изключително занижения размер на обезщетенията за временна нетрудоспособност. В Комисията беше получено становището на Омбудсмана на Републиката госпожа Мая Манолова. Тя изразява позиция, че предложеният Проект на бюджет се създават предпоставки за нарушаване на човешки права. След представянето на Законопроекта се състоя обсъждане, в което се включиха Ася Гонева от КНСБ, Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“, Васил Велев от АИКБ, Георги Русанов от Съюза на пенсионерите. В обсъждането на Проектобюджета взеха участие народните представители Георги Гьоков и Хасан Адемов. Наред с положителните констатации за това, че бюджетът е направен с професионално висока експертиза, бяха посочени и недостатъци на Проекта за бюджет, отнасящи се до това, че заложените параметри правят този бюджет – бюджет на бедността, неравенството, ниските доходи и демографската безизходица. Всичко това превръща Проектобюджета на държавното обществено осигуряване в риск за националната сигурност. Доктор Хасан Адемов посочи, че освен завишените приходи и разходи, Проектът на бюджета, в частта промени на Кодекса за социално осигуряване, е потърсил справедливост, но чрез нарушеното споразумение от 2015 г. между работодателите, синдикатите и държавата. Отново в посока несправедливост са ограничителните мерки и политиките в застой. В 20 страни от Европейския съюз има ограничаване на високия ръст на пенсиите, но в България освен това ограничение, известно като „таван на пенсиите“ се поставя още едно – това на индивидуалния коефициент за определяне размера на пенсиите, тоест може да се говори за двойна несправедливост по отношение на осигурените лица и пенсионерите. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване 2019 г., № 802-01- 46, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов. Допуск да направим, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Правя процедурно предложение за допуск в залата на господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт; госпожа Весела Караиванова – подуправител; господин Драгомир Драганов – директор на дирекция в Националния осигурителен институт; и госпожа Петя Малакова – началник-отдел в Министерството на труда и социалната политика . ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Следва Доклада на Комисията по бюджет и финанси. Госпожо Ангелова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 802-01-46, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите; Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; от Националния осигурителен институт – Ивайло Иванов – управител, Весела Караиванова – подуправител, директори на дирекции; представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов. Той изтъкна, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2019 – 2021 г., и в него са заложени следните политики: 1. По приходите: - Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване на нивото от 2018 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. - За 2019 г. не са договорени минимални осигурителни прагове. Без налагане на административно увеличение на минимални осигурителни прагове при планирано увеличение на минималната работна заплата с 9,8 на сто средното увеличение на минимални осигурителни прагове през 2019 г. е около 4,7 на сто. - Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 510 лв. на 560 лв. - Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 350 лв. на 560 лв. - Увеличава се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 2600 лв. на 3000 лв. - За 2019 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. - Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 97 500 лв. от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общата сума на приходите и трансферите за 2019 г. от Консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 11 759, 7 млн. лв. или с 692, 4 млн. лв. повече в сравнение с 2018 г. В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 7 473, 2 млн. лв. Планирани са неданъчни приходи в размер на 56,0 млн. лв., които са повече със 0,3 млн. лв. от 2018 г. и трансфери от централния бюджет за бюджета на държавното обществено осигуряване за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет в размер на 297,6 млн. лв., или по-малко с 11,2 млн. лв. от размера им за 2018 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. в размер на 3 934,1 млн. лв. или по-малко с 252,2 млн. лв. 2. По разходите: - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69 и 69б от Кодекса за социално осигуряване. - За пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,169 на 1,2. - От 1 юли 2019 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г. включително, се увеличават с 5,7 на сто – процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване на базата на използваните при съставянето на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени, което увеличение включва и новата „тежест“ на година осигурителен стаж. - Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост, както и свързаните с тях пенсии и добавки, се увеличават от 1 юли с 5,7 на сто. - Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, считано от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2019 г., се запазва на 910 лв., а от 1 юли 2019 г. се увеличава до 1200 лв. – 40 на сто от размера на максималния осигурителен доход за същата календарна година – 3000 лв. за 2019 г. Мярката се прилага за всички пенсии, без оглед на момента на отпускането им. - При изчисляването на индивидуалния коефициент на пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., се взема предвид осигурителният доход на лицата след 1999 г., освен в случаите, когато такъв липсва, или е за период, по-малък от 36 месеца. - От 1 януари 2019 г. се променя формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент, като с допълнение към чл. 70, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване се дефинира максималната му стойност. - Запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 9,00 лв., и максималният дневен размер – 74,29 лв. - Запазват се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, и размерът на обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст – 380 лв. - Отчетени са промените във връзка с влезлите в сила от 1 юли 2018 г. промени в режима на изплащане на паричните обезщетения за осиновяване на дете до петгодишна възраст. - И през 2019 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките – осиновителките, които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, да се върнат на работа и да получават обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане. - Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване – първите три работни дни се изплащат от осигурителя, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността – от държавното обществено осигуряване. - Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, и при бременност и раждане и безработица – 24 месеца. - Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. - Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1400 лв. Разработването на проекта на Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2019 г. се основава и на очакваното изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Очакваният излишък по Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е в размер 179,4 млн. лв. Общият размер на разходите и трансферите за 2019 г. е 11 759, 7 млн. лв. и тази сума е по-голяма с 692,4 млн. лв. от 2018 г. С най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 9 989,7 млн. лв., което възлиза на 84,9 на сто от всички разходи в държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт е 8,6 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 533,8 млн. лв. повече в сравнение с размера им в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Политики по отношение на размерите на пенсиите за 2019 г.: - За пенсиите, отпуснати след 31 декември 2018 г., процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,169 на 1,2. - От 1 юли 2019 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември 2018 г. включително, се увеличават с 5,7 на сто. - От 1 юли 2019 г. минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 207,60 на 219,43 лв. – увеличение с 5,7 на сто. - От 1 юли 2019 г. социалната пенсия за старост се увеличава от 125,58 на 132,74 лв. – увеличение с 5,7 на сто. - От 1 януари 2019 г. се увеличава максималният осигурителен доход от 2600 на 3000 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии до 30 юни 2019 г. остава 910 лв., а от 1 юли 2019 г. става 1200 лв. - От 1 януари 2019 г. се променя формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент, като се дефинира максималната му стойност. Посочените по-горе параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и върху размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2019 г. Средният брой на пенсионерите за 2019 г. се очаква да намалее до около 2154,8 хиляди. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от промените в изискванията за придобиване право на пенсия според Кодекса за социално осигуряване. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2019 г. се предвижда да достигне 386,27 лв., като номиналното нарастване е 6,2 на сто при очакван среден размер за 2018 г. – 363,82 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 3,1 на сто през 2019 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2019 г. от 3 на сто. Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по Кодекса за социално осигуряване е следното: - обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 570,5 млн. лв., което е 105,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; планирани са обезщетения за 14 549,6 хиляди дни при среднодневно обезщетение 32,51 лв.; - обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 11,3 млн. лв., което е 118,9 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; планирани са обезщетения за 281,3 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение 40,04 лв.; - обезщетения за бременност и раждане – 418,7 млн. лв., което е 109,6 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; планирани са обезщетения за 13 989,4 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение 29,93 лв.; - обезщетения за отглеждане на дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете до 5 години – 166,9 млн. лв., което е 102,2 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; планираните обезщетения за отглеждане на малко дете са за 9 168,7 хиляди дни при среднодневно обезщетение 18,10 лв.; - парични обезщетения за безработица – 449,6 млн. лв., което е 102,5 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.; планираните обезщетения са за 76 122 правоимащи лица със средномесечен размер на обезщетението 492,16 лв.; - финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв. Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване“ са 122,7 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на Консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване за 2019 г. е 1,04 на сто. Разходите за персонал са 68,8 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови – 930, и служебни – 2537 правоотношения. Разходите за административна издръжка са 45,7 млн. лв. За 2019 г. проектът на средствата за капиталови разходи е 7,6 млн. лв. или са увеличени с 1,5 млн. лв. в сравнение с 2018 г. Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г. се очаква да приключи с нулево бюджетно салдо. По проектобюджетите на отделните фондове за 2019 г. резултатите са следните: - Фонд „Пенсии“ – дефицит от 3 721 343,0 хил. лв. - Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – дефицит от 99 944,2 хил. лв. - Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – дефицит от 14,3 хил. лв. - Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 159 964,7 хил. лв. - Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – дефицит от 44 046,7 хил. лв. - Фонд „Безработица“ – дефицит от 134 494,2 хил. лв. - Бюджет на НОИ – излишък от 3 839 877,7 хил. лв. Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула. По Законопроекта се проведе дискусия, в която народни представители и гости изказаха своите становища. Народният представител Георги Гьоков заяви, че представителите на „БСП за България“ няма да подкрепят предложения законопроект, като изтъкна следните причини. Първо, в него липсва визия за решаване на основни проблеми, свързани предимно с демография, ниски доходи, бедност, неравенство, здравеопазване, пенсионна система. Второ, не приемат рязкото увеличаване на минималния осигурителен доход за земеделските производители, недостатъчното увеличение на пенсиите с 5,7%, както и замразяването на останалите социални плащания като например минималният размер за обезщетение за безработица да остане 9 лв., при условие че максималният осигурителен доход се увеличава. Народният представител Хасан Адемов изрази несъгласие с предложеното увеличение на максималния осигурителен доход. Той застъпи становището, че е налице несправедливост по отношение на пенсионерите, тъй като има два ограничителни механизма по отношение на размера на пенсиите – от една страна е максималният размер на пенсиите, а от друга индивидуалният коефициент. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Васил Велев заяви, че не подкрепят бюджета на държавното обществено осигуряване поради следните причини. Първо, категорично са против увеличаването на максималния осигурителен доход в последния момент, без разговори с бизнеса. Второ, трите дни болнични, които остават за сметка на работодателите и по-точно за сметка на изрядните хора в трудовия колектив. Трето, няма заложени реформи и промени, които да ограничат измамите с инвалидните пенсии. Представителят на Съюза на пенсионерите в България господин Георги Русанов заяви, че заложеното увеличение на пенсиите с 5,7% не е достатъчно да отговори на изискванията на жизнения стандарт в страната. Представителите на КТ „Подкрепа“ госпожа Ваня Григорова и на КНСБ госпожа Ася Гонева изразиха подкрепата си по Законопроекта, както и задоволство от увеличените приходи по бюджета на държавното обществено осигуряване. В бъдеще следва да се предприемат сериозни стъпки срещу сивата икономика и недекларираната заетост, както и да се спре задържането на минималните осигурителни доходи и увеличаването им само до размера на минималната работна заплата. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ 13 народни представители, „против“ 9 народни представители, без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 802-01-46, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Изказвания, колеги? Първо процедура, после господин Гьоков, след това госпожа Клисурска. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за писмени предложения по току-що приетия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса с три дни, тоест до 16 ноември включително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. Моля, режим на гласуване по така направеното предложение за удължаване на срока. Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Господин Гьоков, заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! За съжаление съвършената социална система не е безусловна даденост на демокрацията, както мнозина по презумпция допускат. Това, че сегашното мнозинство се титулува демократи, не го прави социално чувствително автоматично. В момента социалната система в България е поставена под все по-голям натиск за модернизация и достигане на по-висока степен на справедливост. А фактът, че сме значително по-бедни и като цяло страната ни е с по-неразвита система за социална защита от останалите европейски държави, не може да служи като оправдание и индулгенция на управляващите за всички неудачи в системата, които се дължат освен на всичко друго и на политическо безхаберие, грешни решения и липса на експертност. Сред основните проблеми, които обществото очаква да бъдат адекватно посрещани и решавани, са демографската катастрофа, интегрирането в българското общество на етническите малцинства, особено на ромското, посрещане на новите емигрантски вълни и, не дай боже, необходимост от интегриране на емигрантски малцинства. Освен това повече от десет години след присъединяването към Европейския съюз България продължава да изостава от страните членки в много области и продължава да има огромни проблеми, свързани основно с ниските доходи, бедността и неравенствата, здравеопазването, пенсионната система и какво ли още не. И тъй като социалната политика не подлежи на регулиране на европейско равнище, нашите проблеми трябва да си ги решаваме сами. Затова е толкова важно да има предвидени адекватни решения в социалната сфера и адекватни социални защити, както в държавния бюджет, така и в бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът за 2019 г. на правителството е представен като най-силният за годините на прехода и с много силна социална насоченост. Извинете ме, но това предизвиква у мен само смях! Може да го представяте като отговарящ на част от предизборните обещания и програмата, която имате ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но не и като добър. Може да го определяте като по-добър от миналогодишния, защото предизборно ще харчите повече пари, но не може да го определяте за добър като цяло. Може да го определяте като по-добър за някои българи, но не и като добър за по-голямата чат от тях. Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2019 г. може да се каже дори, че е отхвърлен от Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото там гласовете „против“ са четири, а „за“ са само три. Това отхвърляне все пак е повод да се замислим за пореден път наред ли е всичко в държавното обществено осигуряване. За мое съжаление, или по-скоро за съжаление на българите, отговорът е „не“. Внимателният преглед на представения на първо гласуване бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г. показва, че в него липсват каквито и да е ангажименти и политики, насочени към справяне с посочените основни проблеми, които открито можем да наречем заплахи, защото динамиката на развитието на тези проблеми и липсата на адекватни реакции от управляващите ги правят толкова значими, че са вече риск за националната ни сигурност. Истината изисква да отбележа, че средствата за държавното обществено осигуряване през 2019 г. са увеличени. Друг е въпросът достатъчно и адекватно на очакванията ли е това увеличение и ще допринесе ли за положително развитие на социалната сфера? Друг е и въпросът: не го ли правите предизборно? Все пак догодина има два важни избора – европейски и местни. Едно от нещата, които още на пръв поглед се натрапват, е непоследователността и непредвидимостта при вземане на важни решения и нормативни промени в държавното обществено осигуряване. Например според прословутия § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване след 31 декември 2018 г. трябваше да отпадне максималният размер на получаваните една или повече пенсии – така нареченият „таван на новоотпуснатите пенсии“, но това няма да се случи. Така голяма част от вече придобилите право на пенсия български граждани, които отлагаха пенсионирането си за след 1 януари 2019 г., защото след тази дата трябваше да няма максимален размер на пенсиите, се оказаха излъгани и с нарушени права заради невъзможността да направят предвидим и информиран избор. Само отбелязвам, че и в този бюджет, както и в тези от предходните години, липсва широко обществено обсъждане, липсва предварителна оценка на въздействието, липсва и съобразяване и спазване на нормативно установения ред при предлагането им. И отново заради истината ще обърна внимание, че в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. има разминаване с Програмата за управление на правителството, в която като основни цели са дефинирани: ограничаване на негативните демографски тенденции и намаляване броя на населението; увеличаване на доходите чрез заетост и по-висока производителност на труда; стабилна пенсионна система и повишаване доходите на пенсионерите; гарантиране правата на децата и на хората с увреждания; устойчиво нарастване на доходите и повишаване на жизнения стандарт; намаляване на бедността. Помни ли я някой тази програма и вижда ли в този бюджет поне някакви намерения за постигане на декларираните цели? Защото аз не виждам. Нищо общо с намеренията и обещанията, с които дойдохте на власт и с които беше създадено новото правителство. Бюджетът на държавното обществено осигуряване е функция на цялостното управление и когато нямаш визия за управление нямаш план как да изведеш народа си от състоянието на най-бедния в Европейския съюз, нямаш идеи за повишаване на доходите и качеството на живот на българите, ще имаш сериозни проблеми в системата на държавното обществено осигуряване и въобще в социалната система. Затова като цяло сме свидетели на разминаване с обществените нагласи и очакванията по редица въпроси, свързани с устойчивото нарастване на трудовите доходи и пенсиите. Дълбоко погрешна е философията за абсолютизиране на фискалната и макроикономическата стабилност на системата за сметка на най-уязвимите групи от населението и лишаването им от права. Въпреки че се твърди, че социалната политика е един от основните приоритети на правителството за 2019 г., от бюджета на държавното обществено осигуряване, пък и на държавния бюджет и този на Здравната каса е ясно, че докато това правителство е на власт, негативните процеси ще се задълбочават особено в социалната сфера. Защото добрият в кавички бюджет за 2019 г. в общи линии с много малки изключения, е копие на тези от 2017-а и 2018 г. и на всички останали от управлението на Борисов, само че при по-високи стойности на брутния вътрешен продукт. Няма нищо ново, никаква нова политика, водеща до реформа в социалната сфера, до подобрение. А не може да правиш едно и също нещо, само че сега с повече пари, а да очакваш различни, по-добри резултати при решаване на сериозни проблеми в социалната сфера. Няколко думи по политиките по приходите в държавното обществено осигуряване. Данъчната осигурителна система в България като цяло не функционира справедливо и трябва да се ревизира. В този контекст ще коментирам увеличаването на максималния осигурителен доход. Обръщам внимание, че според участниците в процеса на вземане на това решение, с което се правят сериозни промени в пенсионно-осигурителната система, то е взето, без да са спазени принципите на предвидимост, яснота и откритост и без дебати, по които да вземат отношение всички засегнати страни. Поставям под съмнение, че тези и останалите промени по приходната и разходната част на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2019 г. отговарят на очакванията и нуждите на българските граждани. От 2000-та година, когато е въведен максималният осигурителен доход, расте ежегодно, докато на власт дойде ГЕРБ. През 2009 г. е замразен на 2 хил. лв. – нивото от 2008-а, и така до 2013 г., когато стават 2 хил. 200 лв., при Орешарски стават 2 хил. 400 и отново на власт е ГЕРБ и отново замразяване на нивото от 2 хил. 600 лв. до 2018 г. с идея да остане такъв до края на мандата до 2021 г. Сега изненадващо, а според мен и немотивирано и необосновано, се предлага увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица над 3 хил. лв., което е крачка в правилната посока, макар и недостатъчна като размер. Да напомням ли, че при въвеждането му имаше решение той да бъде в размер на десет пъти минималната работна заплата, тоест през следващата 2019 г. той трябваше да е поне в размер на 5 хил. 600 лв.? Изоставането на максималния осигурителен доход води до несправедливи ограничения на достъпа на осигурени лица до обезщетения. Считаме за справедливо максималният месечен размер на осигурителен доход от 2 хил. 600 лв. да се увеличи не както се предлага на 3 хил. лв., а поне на 3 хил. 900 лв. И съответно максималната пенсия да се увеличи от 910 лв. не на 1200, както се предвижда, а на 1560 лв. с тенденция в близко бъдеще да отпаднат и максималният месечен размер на осигурителния доход, и таванът на пенсиите. Това ще предложим в нашия алтернативен бюджет. Продължавам нататък. И за 2019 г. не се внасят вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и това е замразяване на ниво нула за десета поредна година. Отдавна сме в ситуация, че се гарантират и изплащат вземания на работници и служители, дори и при работодатели, които не са направили и една вноска във Фонда. Добре е поне, че се увеличава максималният размер на гарантираните вземания на 1400 лв. вместо на сегашните 1300. Друг е въпросът това достатъчно ли е за гарантираното вземане и не ограничава ли правата на работниците и служителите със заплати над тази сума? Не приемаме и рязкото с 60% увеличаване на осигурителния доход за земеделските производители – земеделските стопани и тютюнопроизводителите – от 350 на 560 лв. Мотивите за това са ясни, но несъстоятелни. А и по какъв начин и по какъв критерий, по каква формула е определено това 60-процентово увеличение? Разчетено ли е дали приходите, които имат българските земеделски и тютюнопроизводители, например при едни ниски изкупни цени на земеделската продукция, ще им позволят осигуряване на такова ниво? Увеличавайки осигурителния им доход, ще им гарантираме ли пенсии, различни от сегашните, тоест по-високи от минималната? Коментирайки политиките по разходите, само ще напомня, че продължава нарастването с два месеца на изискуемите за придобиване на право пенсия, възраст и стаж. Ще отбележа, че и в този бюджет политиката по отношение адекватността на размерите за пенсиите за 2019 г. е под всякакви очаквания. И през 2019 г. няма да има увеличение, което да доведе до очакваното от обществото чувствително нарастване на размера на пенсиите. Тоест нищо различно от досегашното осъвременяване, въпреки непрекъснатите и непрестанни искания, петиции, протести на пенсионери и на други организации. От левицата продължаваме да твърдим, че тези символични 5,7% не решават проблема с нарастващите разлики между стари и нови пенсии, а това създава несправедливост и конфликт между поколенията. Ще продължат да се задълбочават и увеличават разликите между най-ниските и най-високите пенсии и броят на пенсионерите, които ще получават пенсии под линията на бедност. Да напомням ли, че с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст са обвързани размерите на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, които обричат на мизерно съществуване хората с трайни увреждания, защото са недостатъчни за нормален живот и лечение? Никой не вярва, че с предвидените 5,7% увеличение на пенсиите, и то от 1 юли, ще се компенсира инфлацията и ще е достатъчно за това повече от 2 млн. 150 хил. български пенсионери да живеят така поне, както са живели и през 2018 г. На всички в тази държава трябва да е ясно, че няма да е възможно с увеличената от 207 лв. 60 ст. на 219 лв. 43 ст., и то от 1 юли минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, и с увеличената от 125 лв. 58 ст. на 132 лв. 74 ст. социална пенсия за старост, които се получават от близо милион и половина български пенсионери, да купиш храна и лекарства и да живееш нормално с тези пари. А средната пенсия от 383 лв. остава далеч под необходимата сума за издръжка и отново ще бъде съвсем близка до линията на бедност. От левицата смятаме, че за да осигурим достойно съществуване на българските пенсионери, трябва да се намерят адекватни решения, които да дадат справедливи решения по размера на пенсиите, тоест всички да бъдат преизчислени така, че най-ниските да са близки поне до линията на бедност. Затова в алтернативния бюджет ние ще предложим преизчисляване на пенсиите на всички българи със средноосигурителния доход от по-късна година, което да доведе до едно по-значително увеличение на пенсиите. Минавам на обезщетението за безработица. Въпреки увеличените размери на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход се замразява минималният дневен размер на обезщетението за безработица на 9 лв. и максималният дневен размер на 74,29 лв. Справедливостта изисква и нашето предложение ще бъде, след като законово сме определили горната граница на обезщетението на 60% от средния осигурителен доход на лицето, да определим и долна граница от 60% от минималната работна заплата или минималния осигурителен доход, тоест 16 лв. дневно. Иначе се обезсмисля мотивацията за необходимост от осигуряване при такива ниски обезщетения, които са под линията на бедността. Още по разходната част. След пенсиите ще отбележа и факта, че както и досега, през всички управления на ГЕРБ, с малки изключения, постигнати след силен обществен натиск, не се променя размерът на голяма част от параметрите на социалните плащания в държавния бюджет и в бюджета на държавното обществено осигуряване. Тоест те са замразени въпреки сериозните прокламации за социална насоченост на бюджета и зададените в повече милиони. Замразени са както в почти всички бюджети от предходните години, когато ГЕРБ управлява. Няма да пропусна да изредя замразените социални плащания за 2019 г. Първо, чрез бюджета на държавното обществено осигуряване: обезщетението за отглеждане на дете от една до две години. Това замразяване пряко показва отношението на управляващите към демографската катастрофа в страната, въпреки че едно увеличение дори и до минималната работна заплата едва ли ще реши сериозните ни проблеми с демографията. Едно е сигурно, че задържайки обезщетението на ниски нива, сериозно се пречи на решаването на проблемите с демографията и това трябва да обезпокоява всеки българин. Отговорете ми: как замразяване на размера на обезщетенията за отглеждане на малко дете от една до две години – за поредна година на 380 лв., ще стимулира младите работещи и осигуряващи се, включително за бременност и раждане при жените, да раждат и отглеждат деца със суми, които са близки до линията на бедност? Като прибавим към това невъзможността на младите семейства да ползват детски ясли и градини, за да може родителят да се върне по-рано на работа, положението става трагично. Нашето алтернативно предложение ще е обезщетението да е равно на минималната работна заплата за страната за 2019 г. За минималния и максималния размер на обезщетенията за безработица вече коментирах. Другите замразени чрез бюджетите за 2019 г. социални плащания са: месечните помощи за деца; еднократната помощ при бременност; еднократната помощ при раждане; еднократната помощ при раждане на близнаци; еднократната помощ при осиновяване на дете; еднократната помощ при майките студентки; еднократната помощ при дете с трайни увреждания; месечните помощи за дете от една година на неосигурена майка; месечната помощ за отглеждане на близначета; месечната помощ за деца с трайни увреждания; средномесечният доход за придобиване право на помощи; еднократната помощ за първокласниците; гарантираният минимален доход. Аз изброих общо 15, може да са и повече. В заключение ще обърна внимание, че при дискусиите по приемане на бюджета в Народното събрание по време на първото и второто гласуване обикновено управляващите ни замерят с числа, цифри и проценти, а не се представят различните политики за брутния вътрешен продукт и за преразпределението му чрез бюджета. Това обърква хората как с повече пари ще живеят по-зле през следващата година. Те остават с впечатление, че няма изход от сериозните проблеми. Затова ние от миналата година насам подхождаме съвсем отговорно в предложенията и вижданията си по бюджетните въпроси, а именно: предоставяме изцяло алтернативен бюджет, в който казваме откъде ще дойдат парите и къде ще отидат. С него ще дадем възможност, ако го подкрепите, да посмекчим негативните последици за хората от поскъпването на живота. Новите политики и параметрите в алтернативния ни бюджет няма да оказват почти никакво влияние върху салдото на бюджетите на правителството. Разчетите ни доказват, че всички приоритети, които сме заложили в алтернативния бюджет, са осъществими и не натежават на публичните финанси. Накрая ще отбележа, че публичните системи за социално осигуряване, социално подпомагане и самите социални плащания играят важна и решаваща роля за намаляване на бедността и неравенствата. С бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. управляващото мнозинство ни предлага визия, политики, мерки и не дава отговор на това предизвикателство чрез подобряване адекватността на обезщетенията и пенсията. Провежданата политика от гледна точка на предлагания бюджет на държавното обществено осигуряване не само че не може да намали бедността и доходното неравенство, но и създава сериозни предпоставки за задълбочаването му в чисто краткосрочен план. Разбира се, че парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи предложения от правителството бюджет на държавно обществено осигуряване за 2019 г., защото не може нормално мислещият и социално ориентиран човек да подкрепи такива политики на замразяване на социални плащания и неглижиране на истинските проблеми. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Реплики? Няма. Следващо изказване – доктор Адемов, заповядайте. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми представители на Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика, дами и господа народни представители! Искам да започна, първо, с похвали и поздравления към екипа на Националния осигурителен институт затова, че са подготвили един високоекспертен в структурно отношение бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г. Нищо случайно няма в това. Традиционно Надзорният съвет на НОИ и ръководството на Националния осигурителен институт всяка година поднасят на народното представителство сериозно структуриран и експертно издържан бюджет на държавното обществено осигуряване. Започнах с тази похвала, защото тези хора с 1,04% от разходите – това е тяхната издръжка, работят по начина, по който Ви казах преди малко. Три хиляди и петстотин човека от системата на Националния осигурителен институт работят с издръжка 1,04% от всички разходи. Само за сравнение – хората от Националната здравноосигурителна каса работят с 1,3% от разходите, а Законът за публичните финанси допуска до 3% от публичните разходи, но това е друга тема. Няколко думи за макрорамката на бюджета. Уважаеми дами и господа народни представители, за първа година трансферът от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване намалява под 4 милиарда. За следващата година той е около 3 млрд. 900 хил. лв. Само за информация – за 2018 г. трансферът, тоест парите от данъци, които влизат в бюджета на държавното обществено осигуряване, са 4 млрд. 500 млн. лв. Искам обаче веднага да отбележа, че и за следващия бюджет за годината, всички фондове на държавното обществено осигуряване, с изключение на един малък фонд – „Трудова злополука и професионална болест“, продължават да бъдат с дефицит, като най-големият, и изненадващ за мен, е на сектор „Сигурност“ – 99 млн. 900 хил. лв.. Само за информация – миналата година увеличихме вноската за този фонд с 20%. Тоест тяхната вноска за фонд „Пенсии“ вече е малко над 40% и отново генерира дефицит. Казвам това неслучайно – след малко ще се спра на друг момент, свързан с приноса между осигурителни вноски и съответните плащания. На следващо място – като резултат от политиките, които предлагаме през годините, от реформата Калфин, пак повтарям, ще има по-малко от 7800 пенсионери през следващата година от завишените възраст и стаж. Във финансово изражение става въпрос за 13 млн. 500 хил. лв. по-малко финансов ресурс, тоест затруднените условия за достъп до пенсионната система струват на държавното обществено осигуряване 13,5 милиона. При 10 милиардния бюджет на фонд „Пенсии“ за какво говорим, 13,5 милиона ли са парите, които затрудняват бюджета на държавното обществено осигуряване и всички, които не могат да се пенсионират? Това е въпрос за размисъл за следващите управления. На следващо място – ръстът на средния осигурителен доход е само със 75 лв. Уважаеми дами и господа народни представители, при това увеличение на заплатите в бюджетната сфера, при увеличението с 20% на заплатите в сферата на образованието и при всички други увеличения на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване, отчитаме ръст на средния осигурителен доход само със 75 лв. И още нещо – 534 милиона са повече средствата в сравнение с миналата година за фонд „Пенсии“. В резултат на увеличението с 534 лв., вижте за какво става въпрос – предложението е средният размер на пенсията за следващата година да се увеличи на 386 лв. или с 22 лв., 534 милиона повече – 22 милиона повече среден размер на пенсията. Да не говорим за минималните размери – след малко ще стане въпрос и за това. По отношение на приходите. За тази година – 2018-а, очакваният ръст на приходите спрямо програмата, спрямо плана, е с 224 милиона повече. Само миналата година, когато предложих приходите да се увеличат със 150 милиона, забележете, не с 224, а със 150 милиона, за да можем да увеличим част от разходните политики Министерството на финансите от девет кладенеца вода ми докараха, за да ми докажат, че това няма как да се случи! Оказа се, че се случва – 224 милиона повече приходи в сравнение с програмата. До края на годината може и да намалеят, защото това е към месец септември, но това са разчетите на Националния осигурителен институт. На следващо място – приходите. Приходите нарастват със 732 милиона спрямо отчета за тази година – говоря без трансферите, а спрямо програмата за миналата – за 2018 г., приходите нарастват с 956 милиона. Това е похвална стъпка за увеличаването на приходите, но увеличаването на приходите, уважаеми дами и господа народни представители, не се дължи на някаква черезвичайна воля или на някакъв кеш бонус на управляващите, дължи се на мерките, които стартират от началото на следващата година, и кои са те? Увеличаването на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се – от 510 на 560 лв.; увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – от 350 на 560 лв. От „Движението за права и свободи“ няма да говорим повече на тази тема. Преди малко Ви казах – във фонд „Пенсии“ по чл. 69 на сектор „Сигурност“ при 40% осигурителна вноска, говорим за необвързаност 99 – 100 милиона, а какво искаме от тези най-уязвими слоеве от българското население – земеделските стопани и тютюнопроизводителите? Ръстът е с 600 милиона. От нашата парламентарна група ще предложим ръст с 50 лв., както бяхме се договорили с Министерството на финансите миналата година. Няма да коментираме повече тази тема. Нека управляващите да поемат отговорност за това. На следващо място – увеличаването на максималния осигурителен доход. Дами и господа народни представители, може ли да ми кажете в коя предизборна платформа на управляващите, в кой документ – дали в тригодишната бюджетна прогноза, не сега в актуализираната, защото там го променихте това, а в предизборната тригодишна бюджетна програма, къде е казано, че има максимален осигурителен доход 3000 лв.? Няма такова нещо! В бипартитен формат – синдикати и част от екипа на правителството, забележете, без експерти, които разбират от тази тема, се стигна до увеличение на 3000 лв. Кого натоварвате с по-голям ресурс, уважаеми колеги от управляващите? Тези, които са високодоходните, които са в IT сектора, гласуват за Вашата политическа сила. Вие предварително преди изборите не сте им казали, че ще им увеличавате максималния осигурителен доход, сега какво правите? С какви аргументи правите това нещо? С аргументите: да решим проблема с максималния размер на пенсията. Нищо, че и там нищо не сте решили – ще стане въпрос и за това след малко. Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще предложим максималният осигурителен доход да остане на нивата от 2018 г., или 2600 лв. Вижте в разчетите за какво става въпрос. Сто четиридесет и седем хиляди от 2 млн. 750 хил. – 760 хил. осигурени заети и наети в България. Сто четиридесет и седем хиляди са тези, които са ограничени с максималния осигурителен доход от 2600 лв. Сега, като се въведе, тези хора ще плащат по-голямата сума. Фискалният ефект от тази мярка е 138 милиона, 138 милиона при близо 12 милиарда бюджет на държавното обществено осигуряване. За какво говорим? Според мен говорим за едно свенливо, страхливо предложение, за да можете да удовлетворите синдикатите. Неслучайно те сега са доволни. Естествено, че ще са доволни. Те държат отдавна да има увеличение на максималния осигурителен доход. Кого натоварваме с по-големи осигурителни вноски? Тези, които са високо образовани, тези от IT сектора, тези, чиято дейност води до по-висока принадена стойност, до по-високи доходи, а сега ние ги натоварваме, за да може какво да направим ? – Да увеличим с 22 лв. средния размер на пенсията. Ако това е политика, аз не я разбирам по този начин. На следващо място, по отношение на политиките по разходите. За 2018 г. с 648 милиона се увеличават разходите на държавното обществено осигуряване – тук влизат краткосрочни, дългосрочни, влизат и пенсиите. Само за пенсии увеличението е 534 милиона – 8,6% от брутния вътрешен продукт. След малко ще Ви кажа на какво се дължи това увеличение. Не се дължи на увеличаване размера на пенсиите, а се дължи на старите задължения. Старо задължение е тази година целогодишно да изплащаме това, което „Обединените патриоти“ настояваха – 200 лв. пенсия. Старо задължение е да изплащаме увеличението с 3,8% – преизчисляването от 1 юли миналата година. Това са неща, които трябва да съобразяваме, когато говорим за увеличените разходи. И затова средният размер се увеличава с 22 лв., а не с повече. На следващо място, увеличава се процентът за всяка година стаж от 1,169, както е за 2018 г., на 1,2. Да, ама фанфарно и доста помпозно сключихте споразумение работодатели, синдикати и правителство през 2015 г., в което споразумение не фигурираше стопиране на 1,2% за година прослужен стаж. Там се говореше този процент да се увеличи до 1,5%. Защо сега спираме до 1,2% увеличението на процента за прослужен стаж? Няма никакво обяснение, няма разчети. Сядаме синдикати и част от правителството и решаваме – без работодателите, които плащат осигурителните вноски и са част от системата на социалното осигуряване. На следващо място, увеличение на максималния размер на всички пенсии от 910 на 1200 лв. Уважаеми дами и господа народни представители, в действащия и към този момент и час Кодекс за социално осигуряване е казано, че таванът на пенсиите пада от 1 януари 2019 г. за новоотпуснатите пенсии. Какво казваме на хората, които в изпълнение на Закона са продължили в продължение на три години да се осигуряват върху максималния осигурителен доход, да изпълняват Закона така, както е разписан, и в един момент с политическо решение ние им казваме: „Не, не, таванът няма да падне. Той ще бъде увеличен на 1200 лв.“ Какво се оказва в България? За изпълнението на закон търпиш финансова санкция за това, че си изпълнил закона и си искал да имаш по-голяма адекватност на получаваната пенсия. Къде го има това нещо, уважаеми дами и господа народни представители?! Удължете времето, ще приключа след малко. Това е най-важното нещо. Тези хора, които 36 месеца не са се възползвали от правото си на пенсиониране, за да могат след това да получат реалния размер на пенсиите, какво става с тях? Те сега са излъгани. Затова казвам, че доверието в пенсионната система не се гради по този начин – с решения, които се вземат в последния момент, с решения, които се вземат в движение. И последното нещо, което искам да Ви кажа. Обръщам се към Патриотите. Минималната пенсия за стаж и възраст. Какво става с Вашите 300 лв., къде са те? Не ги виждаме. Какво става с ревизията на инвалидните пенсии? Година и половина не ги виждаме. Знаете ли защо не ги виждаме? Защото няма как това да се случи, няма как да се случи! РЕПЛИКА ОТ ДПС: Лъжат! ХАСАН АДЕМОВ: Казвал съм го много пъти от тази трибуна: щяхте да ревизирате инвалидните пенсии и със спестените пари да увеличите минималната пенсия. Ама втория бюджет не го виждам в това. Излъгахте избирателите – това е моят отговор. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „Движението за права и свободи“.) И последното, с което завършвам. Вижте, не може, няма такава пенсионна система в Европа, която да има два тавана – единият да се определя всяка година според максималния осигурителен доход – 40%, и втори таван – има един индивидуален пенсионен коефициент на всеки един от нас. В този коефициент има достатъчно ограничителни мерки, които не позволяват той да расте. Не е решен проблемът с категорийните работници във формулата – това не го говорим. Какво се оказва сега? Освен този индивидуален пенсионен коефициент има още един коефициент – максимален индивидуален коефициент. Максималният индивидуален коефициент е съотношението между максималния месечен размер на осигурителния доход, който за догодина се предлага да бъде 3000 лв. – това е в числителя. В знаменателя е средният осигурителен доход за страната, който расте всеки месец. Всеки месец и всяка година расте знаменателят. Каква е ползата от това, като другият индивидуален пенсионен коефициент решава въпроса? Това обаче са малко по-експертни въпроси, върху които не искам да се задълбочавам. И накрая, бюджетът на държавното обществено осигуряване не гарантира по-високи нива на социална защита. Бюджетът на държавното обществено осигуряване, така, както е предложен, задълбочава диспропорциите в системата и гарантира единствено оцеляване на ръба на мизерията, за голямо съжаление. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов. Има ли реплики? Няма. Гопожо Клисурска, имате думата за изказване. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! С риск да повторя голяма част от казаните неща, искам да започна със следното. Какво е бюджетът на държавното обществено осигуряване? Това е политически документ на управляващите и на Министерството на труда и социалната политика, който показва каква е визията на управляващите в сферата на доходите, борбата със социалното неравенство, бедността, визията върху осигурителната и пенсионната система, обезщетенията, грижата за социално уязвимите групи и майките. А какъв е документът, който разглеждаме сега? Това е бюджет без ясна визия, без адекватна посока за борба с крещящо ниските доходи на българското население. Още повече – липсва предсказуемост и предвидимост. От това, което предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби с измененията на Кодекса за социално осигуряване, каква предвидимост и предсказуемост даваме на българските граждани? Каква сигурност даваме на тези, които в момента внасят осигуровки в осигурителната система, когато реформираме осигурителната и пенсионната система всяка година?! Не искам да говоря за конкретните суми, но ще спомена само някои от тях. Планираните приходи. Неясно защо, управляващи дами и господа, залагате толкова нисък ръст на осигурените лица за следващата година? Това формира приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване. Нали говорим за крещящата нужда от кадри, която даде възможност на хора от трети страни при облекчен режим да идват и да работят тук. Защо залагате толкова малко осигурени лица отгоре, при положение че тази година преизпълнявате плана значително повече?! Не искам да говоря и за другото нещо, което буди изключително недоумение в приходната част. Няма да говоря с милиони, ще говоря с проценти. Увеличавате средния осигурителен доход с 8,4%, при положение че тази година в края има преизпълнение около 2,5%. Догодина увеличавате с 10% ръста за тези, които работят в бюджетната сфера, увеличавате ръста за тези, които работят и внасят в Учителския пенсионен фонд. Защо залагате такъв занижен ръст? И още нещо. Залагате изключително малко увеличение на максималния осигурителен доход. Тук ще се противопоставя на казаното от преждеговорившия по отношение на максималния осигурителен доход. От нашата парламентарната група смятаме, че това е изключително плаха стъпка. Максималният осигурителен доход трябва да бъде значително завишен и тези, които получават повече, трябва да внасят солидарно и равнопоставено в осигурителната система. Максималният осигурителен доход далеч не е този, който очакват българските граждани. В разходната част не давате необходимото нито на безработните, нито на майките, отнемате на пенсионерите точно защото занижавате приходната част. Ще прочета едно изречение от министър Бисер Петков от коментара му за бюджета на държавното обществено осигуряване. Той казва: „Бюджетът на държавното обществено осигуряване гарантира адекватност на всички осигурителни плащания.“ За каква адекватност говорим? Сега ще обърна внимание по отношение на адекватността. Повишаваме процента на осигурителните доходи по основни икономически дейности само с 4,7%, и то без някакъв инструментариум, за поредна година, при положение че нарастването на минималната работна заплата е 9,8 – 9,9%. Увеличаваме максималния осигурителен доход едва от 2600 на 3000 лв. И отново бедните ще дават повече, отколкото богатите. Обезщетенията. За майките се запазва сумата от 380 лв., при положение че това е крайно недостатъчна сума за отглеждане на едно българско дете. Как стимулираме раждаемостта? Смятаме ли, че тези майки ще оставят децата си, когато те навършат една година, след като в големите градове няма осигурени необходимите детски ясли?! Крайно време е обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст да бъде обвързано с минималната работна заплата. Това е инструмент, използван в минали управления. Той е по-справедливият инструмент, защото тук не говорим за праг на бедност, а за отглеждане на всяко едно българско дете. Ще обърна внимание и на минималния размер на обезщетението за безработица, който се запазва. Минималният размер остава 9 лв., както и през изминалата година, което възлиза на 180 лв. месечно, което е крайно далеч от прага на бедността. Ще кажа следното. Ако отворим Кодекса на труда и видим основанията за прекратяване на трудовите правоотношения, всичките основания, с изключение на чл. 328, когато става въпрос за съкращаване на щата и намаляване на обема на работа, опират до това обезщетение, което ще получат тези, на които се прекратяват правоотношенията по взаимно съгласие, и тези, които решават, че работата, която им се предоставя, не отговаря на това, което им е предложено предварително, и напускат съответните работни места. Оставяме обезщетението на 9 лв. и обричаме тези хора, които ще търсят адекватна работа в рамките само на 4 месеца, отново с 9 лв. Защо не помислихме за инструмент, който да е обвързан с прага на бедността и с минималната работна заплата? Ако си спомним миналата година, когато предлагахме максималния праг за обезщетенията за безработица, тогава използвахме аргумента, че се повишава минималната работна заплата. А сега, след като замразяваме максималния размер, какъв аргумент използваме, че го замразяваме, след като минималната работна заплата се увеличава? Няма такъв. На последно място, за да не отегчавам залата, защото, доколкото виждам, от дясно не се вълнуват какво ще приемем в момента, понеже са приели, че този документ вече има завършен вид и не трябва да бъде ревизиран, искам да кажа нещо за пенсионерите. Според нас този категоричен завой, който направихте два месеца преди това, което трябваше да се случи в началото на 2019 г., показва, че няма как българските граждани и българското население да вярва в пенсионноосигурителния модел. Ще го повторя, защото господин Адемов го спомена. През 2015 г. казахте, че хората, на които ще се отпускат пенсии от 2019 г., няма да имат таван. Сега слагаме отново таван – два месеца преди тази реформа да се случи. Тогава казахте на хората, че коефициентът за стаж ще има значение. Казахте, че всеки възрастен човек, който има потребност да работи, има необходимите качества и капацитет, е важно да участва в системата за работа. Казахте, че коефициентът за стаж ще расте, ще расте до 1,5%. Сега какво правим? И сега – два месеца преди 2019 г., казваме, че коефициентът за стаж няма да расте, а остава на 1,2%. От това, което предлагате в бюджета за държавното обществено осигуряване с увеличение на 5,7% на пенсиите от 1 юли 2019 г., как компенсирате всички тези увеличения, които се случват в момента? Минималната пенсия се увеличава с 12 лв. средногодишно. Средномесечно за следващата година тези 12 лв. намират отражение, от 1 януари 2019 г., на към 6 лв. Представете си: как оцеляват – говорим за 70 – 75% от българските пенсионери, които живеят на прага на бедността? Увеличаваме им пенсиите с едни изключително ниски размери и говорим за голямото увеличение от 5,7%. Нашата парламентарна група смята, че правилното, справедливото, солидарното и равнопоставено поведение по отношение на българските пенсионери трябва да намери израз в преизчислението на всички пенсии. Ние ще предложим това между първо и второ четене, а сега няма да подкрепим на първо четене така предложения ни Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване, защото той не дава тази адекватност, която очакват българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска. Реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание е Проект на Закон за държавното обществено осигуряване за 2019 г. Ще започна с това, че той като цяло получи подкрепата от синдикалните и работодателските организации. Най-голямото предимство на Проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване е, че с него едновременно се подобрява финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и се гарантира по-висока адекватност на пенсиите и обезщетенията. Доказателство е фактът, че спрямо очакваното изпълнение за 2018 г. през следващата година е планирано разходите за пенсии да се увеличат с над 553 млн. лв., а разходите за краткосрочни обезщетения с над 85 млн. лв. Това е ръст от 5,9% и 5,5% на годишна база. В резултат на това, от 1 юли 2019 г., всички пенсии отпуснати до 2018 г. ще бъдат увеличени с… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, госпожо Ангелова. Колеги, малко по-шумно е, отколкото можем да си позволим. Моля Ви, дайте възможност на госпожа Ангелова да говори спокойно от трибуната! СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря. В резултат на това, от 1 юли 2019 г., всички пенсии, отпуснати до 2018 г., ще бъдат увеличени с 5,7%. Трябва да подчертаем, че това е най-голямото увеличение от няколко години насам. През тази година от 1 юли пенсиите бяха увеличени с 3,8%, а през 2014 г., специално припомням за опозицията – пенсиите бяха увеличени с 2,7%. По този начин доходите на над 2 млн. 160 хил. пенсионери ще нараснат в синхрон с инфлацията и с ръста на заплатите. Говорейки за доходите на осигурените лица, не е тайна, че в последните години заплатите нарастват с бързи темпове. Благодарение на провежданата политика за икономически растеж и за развитие на пазара на труда, броят на заетите лица се увеличава, а броят на безработните лица вече е рекордно нисък. Съвсем логично е трудови кариери с по-дълги периоди на заетост и с по-висок доход да бъдат възнаградени от осигурителната система при настъпването на социален риск. Ето защо в Проекта на бюджета за държавното обществено осигуряване за 2019 г. са заложени допълнителни средства за изплащане на краткосрочните обезщетения в по-високи размери. В сравнение с планираното в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. през следващата година дневните размери на зависещите от осигурителния доход най-масови обезщетения за бременност и раждане, за безработица, за общо заболяване ще нараснат с близо 10%. С Проекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. се предлага от 1 юли 2019 г. максималният размер на пенсиите да се увеличи от 910 лв. на 1200 лв. Не бива да се забравя, че сега действащото законодателство предвижда така нареченият таван на пенсиите да стане 1040 лв. С приемането на Закона максималният размер на пенсиите ще нарасне от 1 юли 2019 г. с 290 лв. или близо 32%. Така ще се реализира още една важна стъпка за по-висока адекватност на пенсиите. Над 41 500 пенсионери, чиято пенсия в момента е ограничена до 910 лв., ще могат да получат пълния размер на пенсиите. Не на последно място, с наличието на таван, няма да се допусне изплащането на отделни пенсии, изчислени поради насложили се изкривявания в годините, в размери, които не съответстват на осигурителния принос на осигурените лица. Критиките, че таванът на пенсиите трябва да отпадне за новоотпуснатите пенсии, са недостатъчно добре аргументирани. Ако това беше станало, щяха да бъдат създадени условия за получаване на пенсии в особено големи размери – спомена се даже и пенсия в размер на 19 000 лв. Освен с приноса си към адекватността на пенсиите, една подобна мярка трябва да бъде разгледана и като инструмент за съхраняване на финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване. Това е втората тема, на която искам да обърна внимание. Ако разгледаме параметрите на държавното обществено осигуряване, ще видим, че с него се продължава тенденцията трансферът от държавния бюджет за покриване на недостига да намалява. От близо 4 млрд. 186 млн. лв. през 2018 г., през 2019 г. е предвидено трансферът за покриване на недостига на средства от държавния бюджет, да намалее до 3 млрд. 934 млн. лв. На практика, приблизително две трети от приходите, ще са от осигурителни вноски, а само една трета ще е дефицитът, който трябва да се покрива от трансфер от държавния бюджет. Така държавното обществено осигуряване много повече се доближава до своя модел, финансиран от осигурителни вноски вместо финансиран предимно от данъци. Така само за периода от четири години дефицитът в държавното обществено осигуряване ще намалее от близо 5% от брутния вътрешен продукт през 2016 г., до по-малко от 3,5% от брутния вътрешен продукт през 2019 г. Това безспорно е положителен факт, който заслужава внимание, чрез който се укрепва финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване, и най-вече се намалява неговата зависимост от Държавния бюджет. Искам да подчертая, че тези резултати, това намаляване на дефицита в пенсионния фонд не се постига чрез орязване на социални права. Истината е, че тези резултати, са постигнати благодарение на политиката за икономическо развитие и финансова стабилност. Също така те са резултат от провежданата правилна политика от страна на правителството по доходите. Това е увеличението на максимално осигурителния доход, на минималните осигурителни прагове, на минималната работна заплата. При запазване размера на осигурителните вноски и данъците върху доходите на физическите лица, тези политики водят до по-голям разполагаем доход за работещите, но увеличават осигурителната база и приходите от вноски в държавното обществено осигуряване. Тези мерки стабилизират едновременно финансовото състояние на държавното обществено осигуряване и защита на дългосрочния интерес на осигурените лица. Добре е критиците на тези управленски решения да отчетат този факт, защото освен ръст на приходите от осигурителни вноски в системата, по-високите осигурителни доходи дават и по-високи осигурителни права на осигурените лица. Да вземем например максималния осигурителен доход. Знаете, че един от елементите на пенсионната формула е индивидуалният коефициент, който представлява съотношение между личния осигурителен доход и средния осигурителен доход за страната. От друга страна, от 2000 г. насам действа максимален осигурителен доход, върху който се правят осигурителни вноски. Максималният осигурителен доход в България не е променян от 2015 г. и е в размер на 2600 лв. За същия период, забележете, средният осигурителен доход за 2018 г. е близо 900 лв. За този период имаме нарастване на средно осигурителния доход с близо 25%. Ако тази тенденция продължи, стимулите за осигурените лица с по-високи доходи да участват в пенсионната система ще намалеят. Те няма да могат да се осигуряват върху доход по-висок от 2600 лв., а нарастването на средно осигурителния доход за страната ще намалява индивидуалните им коефициенти и по този начин те няма да могат да получат реалните си пенсии, а ще получат по-ниски пенсии. Ето защо увеличението на максимално осигурителния доход от 2600 на 3000 лв. е в интерес на осигурените лица. Увеличението не се прави единствено с цел да има повече приходи в държавното обществено осигуряване, а да се защитят интересите на осигурените лица, осигуряващи се на по-високи доходи. Заложените в Проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. политики по доходите, са стъпка в правилната посока. Накрая, трябва да бъдат коментирани и предложенията в Преходните и заключителни разпоредби в Кодекса за социално осигуряване. Наред с параметрите на приходната и разходната част на бюджета, тези промени ще внесат справедливост на пенсионната система. Промените са подчинени на основополагащи и универсални осигурителни принципи. Не може да има спор, че размерът на пенсията трябва да отразява възможно най-пълно цялата трудова кариера на осигурените лица. В заключение бих искала да посоча аргументите, поради които Проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. заслужава да бъде подкрепен. Първо, той гарантира по-висока защита на пенсионерите и на осигурените лица. От друга страна, забележете, това не е за сметка на дефицита на пенсионния фонд – напротив, намалява се значително дефицитът на пенсионния фонд, финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване става по-голяма, осигурителната система ще бъде по-устойчива и по-малко зависима от държавното обществено осигуряване. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Реплики? Заповядайте за реплика, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Ангелова, имам една много кратка реплика. С кои политики, заложени в бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г., се опитвате да решавате жестоката демографска криза в страната? (Реплики от ГЕРБ.) Не знам какви са тези възбудени викове? Задавам въпроси! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, запазете тишина! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: С коя политика се опитвате да облекчите задълбочаващите се неравенства и намаляване на бедността като цяло? Освен по-голямото количество пари, разпределени чрез бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г., кое е различното от бюджета за 2018 г.? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Друга реплика? Има ли втора реплика? Имате думата, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Ангелова, казахте: „Критиците да отчетат някои факти“. Ще помоля защитниците на бюджета да отчетат някои реакции и реалности. Казвате по-висока адекватност на пенсиите, а се криете сред някакви стотици милиони и проценти. Истината е проста. Истината е, че всичко, за което говорите, се превежда в увеличение на пенсиите с 8, 10, 12, 13 лв. Затова става дума. Ходете обяснете на двата милиона пенсионери, които всеки ден в приемната Ви питат: как се живее с 210 лв. на месец?! Как се живее, когато лекарствата ми струват повече, отколкото пенсията ми дава? Попитайте ги това и тогава говорете за адекватност. И един малък въпрос: когато говорите какво са правили предишни и колко са вдигали – един или друг, напомням Ви, че пенсиите са преизчислени за последен път през 2008 г. Преди 11 години! Не било възможно по-рано! Междувременно, уважаеми дами и господа народни представители, Вие увеличавате и преизчислявате Вашата заплата на всеки три месеца. Значи за едните не е възможно за 11 години, а за другите може за три месеца. (Възгласи от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, запазете тишина! КРУМ ЗАРКОВ: Уважаеми дами и господа, господин Председател! Обръщам внимание на народните представители, че докато обясняват на пенсионерите, че не е възможно да преизчислят техните пенсии, преизчислиха собствените си заплати 44 пъти през същия период. Това да им обяснят и тогава да ни обясняват на нас критиците. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков. Трета реплика? Господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема колега Ангелова, опасявам се, че Вие не поставихте правилно Вашето изложение, защото в него липсваше сравнителният анализ. Например, липсваше обстоятелството, че през 1998 г. минималната пенсия беше 67 лв. Правителството на Масларова отказваше да е индексира не със 17 лв., а и с 17 стотинки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Също така Ви моля да не пропуснете да отбележете, че правителството на Тройната коалиция не изплати нито един път преизчислените пенсии. Остави ги за плащане на следващото правителство – първото правителство на Бойко Борисов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Дуплика. (Народният представител Георги Гьоков иска думата за процедура по начина на водене.) Ще Ви дам думата по начина на водене. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми репликиращи! Явно, че популизмът е Ваша запазена марка, когато става въпрос за ръст на доходи, за пенсии. Вие не си правите сметка, това казах в моето изказване, увеличението на пенсиите през следващата година – от 1 юли 2019 г., ще бъде с 5,8%. Това е най-голямото увеличение от няколко години насам, включително, тогава, когато Вие управлявахте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) През 2014 г. Вие увеличихте пенсиите също от 1 юли 2014 г. с 2,7%, увеличихте минималната пенсия тогава с 3 лв. и няколко стотинки. Това не трябва да се забравя. Имате къса памет и трябва непрекъснато да Ви се напомня. По отношение на увеличаване и преизчисляване на пенсиите ние сме разговаряли и в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Престанете да спекулирате с това преизчисляване на пенсиите на всички пенсионери с дохода от 2017 г., както Вие ще предложите. Нека да стане ясно, че това ще струва 1 млрд. 7 млн. лв. Господин Гьоков, да Ви попитам: кой ще плати тази цена? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Господин Гьоков – по начина на водене. Моля Ви да е по начина на водене. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Много кратко по начина на водене. Господин Председател, когато чувате, че от тази трибуна се говорят откровени лъжи (шум и реплики от ГЕРБ) от един човек, който е бил по това време общински съветник от БСП… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …естествено, трябва да го прекъсвате. Господин Председател, може би трябваше да му обърнете внимание, че това, което говори, не е вярно, защото преизчислените пенсии през 2007 г. се заплащаха от 1 януари 2008 г. Да, господин Председател, прекъсвайте такива хора, които говорят откровени неистини… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това вече е различно. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …оттук в интерес на управляващото мнозинство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. (Шум и реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (встрани от микрофоните): И колкото и да викат оттам, не променя нещата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, моля Ви! Госпожо Желева, имате думата от трибуната с надеждата да успокоим господин Гьоков. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господа министри! Поетапното и постепенно намаляване на дефицита на държавното обществено осигуряване , които можем да споменем, е една от малките положителни бележки по бюджета, ако може да се каже, че е положителна, защото продължава състоянието на дефицит на повечето от фондовете, с изключение на един, което е изключително тревожно – особено дефицитността на Фонд „Пенсии“ за лица по чл. 69, което беше споменато преди малко, при положение че вноската бе увеличена с 20-процентни пункта. Преди малко се коментира много – естествено и аз ще го отбележа, увеличението на старите пенсии с 5,7%. Спомена се, че средно един пенсионер взима 250 лв. – това е 14 лв., да не говорим, че 250 лв. са почти колкото минималната пенсия. И това са 1 милион и 500 български граждани. По повод репликите преди малко – къде са парите и има ли пари за това, естествено, че има. Те се разпределят от един човек. Питайте Вие как се разпределят парите в края на годината чрез така наречените ПМС-та и че някой ги раздава все едно от джоба си, за някои общини, които са близки до управляващите. Там са парите за пенсионерите. С това увеличение не само че няма да се промени бита на един пенсионер, а ще се увеличи разликата между старите пенсии, които са най-ниски, и тези, които сега увеличаваме, дори и минимално – таванът на пенсиите. Тревожно е и друго. Минималното обезщетение за безработица не само че няма да се увеличи минимално, както предната година, но остава девет лева. Това е около 180 – 190 лв. на месец. Нали разбирате как ще преживява един човек, който е останал без работа. Нищожно е. (Реплика от ГЕРБ: „Няма безработица.“) Кажете го на Вашите избиратели, че няма безработица и няма бедни хора. Какво социално има в това, че почти всички социални плащания и обезщетения са останали непроменени с годините? По един от основните проблеми – демографската криза, няма никакви мерки. Напротив, те са замразени. Замразени са размерите на основните социални плащания, които колегите преди това ги споменаха, няма да ги изброявам. Политиката за подкрепа на младите семейства е нулева, а имаме дори министър по демография. За поредна година една майка ще отглежда детето си през втората година с 380 лв. Години наред тази сума е позорно малка. Една майка, едно семейство ще отглежда това дете със сума много под линията на бедността и много под минималната работна заплата. Проблемите в социалната сфера са най-чувствителните за гражданите. Именно затова е необходима реформа. Затова е необходима реформа – както споменахме и преди това, в пенсионното законодателство, реформа в политиката за младите хора. Алтернатива на това, което предлагате Вие има и ние ще го направим с нашите предложения между първо и второ четене. Уважаеми управляващи, 4, 10 и 50 милиона не е реформа, ако по този начин не подобрите живота на гражданите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева. Реплики? Не виждам. Имате думата за изказване, уважаеми господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Мислех да не вземам думата, но наистина е хубаво да се припомнят разни факти и обстоятелства, когато става въпрос за доходите на българските пенсионери. Това двуличие… не знам в БСП нямат ли срам, когато говорят тези неща? (Реплики от „БСП за България“.) Нека да припомним в предходния парламент, когато ние – патриотите, предложихме 2013 г. минимална пенсия 300 лв. индексация, с коефициент, къде бяха Вашите депутати, госпожо Нинова? Къде бяха? Защо ги извадихте от залата да гласуват само 20? (Ръкопляскания от ОП.) Защото една част от тези депутати Вие ги наказахте – сега не са депутати, но те самите ни казаха навън: „Госпожа Нинова ни каза да излезем, да бъдем не повече от 20 човека в залата“. И това увеличение не се постигна заради това. Трябваха още пет гласа. Това е истината. Когато излизате и заблуждавате хората, малко срам трябва да имате! Не знам как не Ви е срам?! Тук има депутати от БСП, които са нови и не ги знаят тези неща. Проверете в предходния парламент. Проверете последната бюджетна година. (Реплики от „БСП за България“.) За кое лъжа? Има. Колко души са гласували – 20 човека от 50 на БСП. (Реплики.) От 50, от 50. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов! ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Да бе, да, не е била! Може да проверите. Как да не е била, като я избрахте точно на края. Да бе, не е била! (Реплики.) Вие проверете много добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Не влизайте в разговор със залата. ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото БСП тогава не подкрепи предложенията на Патриотите, затова не минаха и днес нямаше да си говорим за тези неща, а щяха да бъдат решени. Това е истината! Всеки може да го провери в протоколите на парламента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. Реплика, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, няма как да изтриете… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ: …с обвинение на БСП Вашия позор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, нямате никакво време. ФИЛИП ПОПОВ: С откраднатите български паспорти, с фалшивите обещания, които дадохте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, оказа се, че нямате време. ФИЛИП ПОПОВ: Госпожа Нинова не е била председател на БСП. Откровено продължавате да лъжете тук и сега. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прекратете изказването, моля Ви! Процедура – господин Свиленски. Това не беше реплика. (Шум и реплики.) Господин Свиленски, изчакайте. Имате думата за дуплика, господин Ангелов. По-скоро това беше предизвикателство. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Приемам предизвикателствата, така че няма проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви само по внимателно! ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Призовавам българските медии да проверят през последната година от предходното Народно събрание, когато се гласуваше бюджетът, кой беше избран за председател на БСП, колко души бяха от БСП в залата и за колко гласа не мина това предложение. Нека те да си направят извода, както и българските граждани дали тази партия е социална или е друга. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов. По начина водене – господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Изчаках в залата да влезе и председателят на Народното събрание, и председателят на Правната комисия. Уважаеми колеги, днес в 13,30 ч. Вие приехте Проект за решение, който гласи следното: „С оглед извършената поименна проверка, господин Кирилов – председател на Правната комисия, прави предложение да се обсъди и гласува Проект за решение по отношение на народните представители, които не са участвали в настоящата поименна проверка.“ (Реплики.) По начина на водене, точно така. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е по минал начин на водене, господин Свиленски. (Оживление и смях.) СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е гласувано днес. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към мен имате ли нещо? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Председател, моля, за да не нарушавам Правилника, да отчетете моето изказване от името на парламентарната група и по този начин ми давате възможност за нови 10 минути. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски! (Шум и реплики.) Запазете тишина, това вече е декларация от името на парламентарна група. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Проектът за решение, уважаеми колеги, е следният: „Депутатите, които не са участвали в настоящата поименна проверка, на днешния ден, по отношение на тях да не се прилага чл. 10, ал. 1, 2, 3 и 5 от Финансовите правила от бюджета на Народното събрание.“ Ние останахме с впечатление – и медиите, и българските граждани, че може би народните представители, които не участват в работата на заседанието, няма да получават съответното възнаграждение, което е нормално. И което ще го видим само след един час, когато започнат да се четат докладите, колко човека ще останат в залата. И това е нормално. Поисквайки стенограмата, госпожо Караянчева, искам да излезете и да обясните решението, защото сега ще прочета чл. 10: „(1) Признават се транспортни разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт… и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа.“ Тоест, колеги, днес следобяд, ако някой пътува в спален вагон, няма да му се признае. Госпожа Караянчева няма да плати билета. „(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им...“ Тук, господин Кирилов, не сте питали част от Вашите основатели на партията, но това го оставям за друг момент. „(3) Признават се транспортни разходи на народни представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 км...“ Тоест, ако някой днес следобед е излетял, няма да му бъде признат самолетният билет. „(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни...“ (Смях, шум и реплики от „БСП за България“.) Тоест, колеги, днес нямате право на квартирни и дневни, но не Вие, които сте тук и които не сте участвали в проверката, а тези, които госпожа Караянчева със свой акт ги е командировала – било то в чужбина или някъде другаде. Тоест председателят на Народното събрание командирова народни представители да представят нашата институция, а Дани Кирилов отнема командировъчните. Госпожо Председател, това показва… (ръкопляскания от „БСП за България“) …този начин на законодателство, където променяте Правилника, който е закон в държавата, с процедура от тази трибуна на председателя на Правната комисия, без да има проект за решение, без да е минал през комисия, без да е било където и да е обсъдено, Вие го подложихте на гласуване. Молбата ми е наистина да излезете тук, на тази трибуна, и да обясните проекта за решение, защото има колеги, които са командировани в чужбина от Вас, и те сега не знаят могат ли да представляват Народното събрание в чужбина, или не могат да представляват Народното събрание. Колеги, аз разбирам къде Ви стяга обувката. Разбирам къде Ви стяга обувката! Трудно е да се направи – 121 народни представители в една разбита коалиция. Няма как да сглобите тази конструкция и тя да бъде стабилна. Само че тези 80 народни представители... СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Седемдесет и девет са. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Седемдесет и девет народни представители отляво няма да може да ги купите с по 200 лв. на ден. Тези народни представители имат достойнство и те знаят за какво работят в българския парламент. Недейте да прилагате полицейски и ченгеджийски номера. Няма да може с поименни проверки, няма да може с лишение от квартирни, самолетни билети и спални места да накарате народните представители да спят тук, в залата. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Ще Ви видя само след един час колко човека ще останете и ще искам тогава председателят да направи поименна проверка и да получат заплата само тези, които са били на последния доклад на комисиите. Всичко друго граничи с популизъм. Господин Кирилов, моля Ви, недейте да променяте Правилника тук, от тази трибуна. Отидете в кабинета си, отидете вкъщи, преспете, помислете и тогава излизайте на трибуната. Стига правихте гафове! Вие сте председател на Правната комисия и е недопустимо българският парламент да приема такива решения, които противоречат на Правилника, който е закон в българския парламент и който трябва да бъде спазван от всички, даже и от председателя на Правната комисия, даже и от председателя на Народното събрание. Госпожо Караянчева, каня Ви на тази трибуна да обясните решението, което беше взето преди малко. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, все пак благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи: „Браво!“) Господин Кирилов, от името на парламентарната група. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Иска ми се, уважаеми господин Председател, да мога да обясня за две минути, но колегите от опозицията, разбира се, продължават с манипулациите и неслучайно не колега юрист излезе да развие тази аргументация, а колегата от Транспортната комисия… (Шум и реплики.) Не, няма да го нарека… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Кирилов. Ето, вижте, и господин Летифов се усмихва. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ще се въздържа. Извинявам се, господин Летифов, високо ценя Комисията по транспорт и информационни технологии. Уважаеми колеги, ще започна със следното: чл. 130, изречение второ – това е правното положение на народния представител. Става въпрос за народния представител: „всеки народен представител може“, но второто изречение е следното: „Той е задължен да участва в тяхната работа.“ Има се предвид в работата на органите на Народното събрание. Има ли някой колебания по това, че поименната проверка е обективен способ за проверка на присъствието на народните представители в пленарната зала? КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Нещо и за практиката от 2013 г.? ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, госпожо Нинова, ще се върнем в 2013 г. Няма да го пропусна това, бъдете спокойна. Ще се позова и на Вашата практика от 2013 г. Основното задължение на народния представител – и по Правилник, и по Конституция, и по Етичните правила, е той да е задължен да участва в работата на всичките… (Шум, реплики и възгласи от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, колеги, изслушайте внимателно! ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …включително и на поименната проверка. Нали, колеги, поименната проверка е инструмент… Вие добре знаете, няма смисъл да го дефинирам… (Реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Милков, моля Ви, успокойте нещата! ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …е инструмент, който… (Реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, изслушайте аргументите на господин Кирилов, просто ги изслушайте. Ще имате възможност да обмислите нещата. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще помоля да спрете времето, докато колегите от опозицията се успокоят. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма да ги надвиквам поединично. С крясъци и с викове няма да стане! Къде е манипулацията в прочита на Финансовите правила на уважаемия господин Свиленски? Аз подбрах, уважаеми господин Свиленски, четирите норми. Моля, господин Председателю, ако разполагате с частта на експресната стенограма, да ми я предоставите. (Шум и реплики.) Ето го моето предложение: „С оглед извършената проверка правя предложение да се гласува Проект за решение по отношение на народните представители...“ ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Къде е проектът? ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ето къде е, следва Проектът. „…които не са участвали в настоящата поименна проверка.“ Значи има го темпоралното действие, има ги очертани субектите. (Шум, реплики и възгласи.) „По отношение на тях да не се прилагат…“, следват нормите от Финансовите правила. Тоест, уважаеми колеги, на Вашето внимание беше представено процедурно решение – процедурно решение, което е свързано с конкретно неизпълнение на задължението на конкретен кръг определяеми народни представители, които са отразени и в стенографския протокол. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Така че, колеги, без оглед Вашето субективно разбиране, моето убеждение и твърдение е, че не може да надхитрите нормите на Правилника (смях), които норми на Правилника (шум, реплики и възгласи), действат не само в това Народно събрание. Те действаха и в предходното Народно събрание, и в по-предходното. Да Ви припомня, защото на госпожа Нинова й липсват спомените от 2013 г., председателят Миков тогава как определяше кворума. Той казваше: „Има видимо мнозинство.“ (Смях, шум, реплики и възгласи.) Това беше ама изключително определение по Правилника! През 2013 г., уважаеми народни представители от опозицията, ние получавахме нули. Нули! Не квартирни, не разходи за гориво, за тези от Вас, които днес са си дошли с личните автомобили, както и за тези, които днес ще си обявят командировъчни затова, че са били в избирателния си район. Какъв цинизъм, уважаеми колеги, какъв цинизъм! (Шум и реплики.) Не, следващия път ще Ви извадя, ще Ви извадя отчетите Ви за командировъчните за този уикенд, защото – да, но днес сте пристигнали, нали? Пристигнали сте и сте тук. И не може, не може – защо? Къде сте в днешния ден, уважаема госпожо Нинова? Къде сте като правен статут днес, съобразно проведената поименна проверка? Къде сте? Няма Ви и на регистрация, не спекулирайте и с това, че сте се били регистрирали. На регистрация Ви няма. Влязохте като мишки тук, за да се регистрирате за второто гласуване! (Силен шум, реплики, възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“. Частични ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Колеги, не зная по този начин докъде бихме могли да стигнем с бюджета. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, във връзка с предложението на колегата Свиленски, аз също моля да ми определите наказание, съобразно чл. 156, съобразно тежестта на конкретното нарушение. Да, по-скоро исках да кажа „мишлета“, а не „мишки“. Благодаря. (Оживление. Смях.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов. (Шум и реплики.) Колеги! (Народният представител Данаил Кирилов напуска пленарната зала.) Пак ли по начина на водене? Заповядайте, господин Попов. (Шум и реплики.) Колеги! ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Караянчева! По този начин не може да продължава настоящето заседание на Народното събрание. Мен ме е срам да дойда тук и от тази трибуна изобщо да дебатираме другото предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И мен ме е срам, господин Попов! ФИЛИП ПОПОВ: Вас Ви е срам и затова мълчите! Когато председателят на Правна комисия първо ни нарича „мишки“, „мишлета“ и така нататък, и остроумничи по отношение на нашата парламентарна група, дори забележка не му направихте, а трябва да приложите цялата строгост на Правилника. Второ, уважаеми господин Председател, Вие като председател на Народното събрание, ето тук е и госпожа Караянчева (обръща се към народния представител Цвета Караянчева, която седи на първата банка в пленарната зала) – обяснете как се правят промени в Правилника. На нарочна комисия, с писмени предложения, гледат се в комисия, а не тук да дойдем, да се изтрещим от тази трибуна. Ами, аз днес мога да кажа и да предложа да не се прилага Наказателният кодекс или някои от разпоредбите. (Реплики.) Същото е! Абсолютно, защото той има силата на закон и се приема от Народното събрание първо в Комисия, а после в пленарна зала, но това е Вашата истерия по отношение на тази грандиозна, не и толкова крехка коалиция, която имате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов. Аз Ви предлагам да приключим, наистина! (Шум, реплики, провиквания.) По начина на водене, господин Кутев – заповядайте. Моля Ви, съсредоточете се върху мен. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Да, да! Разбира се, върху Вас ще се съсредоточа. Няма проблем. Господин Председател, аз имам право сигурно да говоря най-много по тази тема, като най-наказвания народен представител в това Народно събрание. Искам да Ви напомня част от наказанията, които съм имал. Примерно, първото, госпожо Караянчева, Вие тогава бяхте заместник-председател… (Силен шум, реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към мен! Към мен, господин Кутев! Моля Ви. АНТОН КУТЕВ: Към Вас. Естествено, че е към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Оставете госпожа Караянчева! АНТОН КУТЕВ: Първото наказание, което сте ми налагали, госпожо Караянчева, в качеството си на председателстващ тогава, беше затова, че аз казах за няколко от нашите колеги, че като министри, това беше свързано с водата в Хасково, са проспали еди-кой си доклад, в който пише, че има заразяване и така нататък. Вземете тази стенограма и я прегледайте. Думите, че няколко министри са проспали доклада, бяха повод, за да ми наложите наказание. И сега, господин Председателстващ, специално към Вас: това, което правите, е двоен стандарт. Ако онова е било наказание за мен, аз не го оспорих. Ако го бях оспорил, трябваше Председателският съвет да каже, че това е неправилно, най-малкото, за да не използвам друга дума. Аз не го оспорих просто защото не искам да моля председателя за каквото и да било! Но това, което правите в момента, е абсолютно несериозно. Не е двоен стандарт, то просто е опит да принизите Народното събрание до собствената си личност! (Реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, господин Кутев! Не е двоен стандарт и това нещо може да го потвърди господин Свиленски. Не мисля, че налагането на наказание, каквото и да е то, на народен представител, има някаква роля. (Силен шум. Провиквания от ляво:“Еее!“) Прав ли съм, господин Свиленски? Така е. Колеги, продължаваме. (Шум, реплики, възгласи отляво: „Еее!“ Тропане по банките.) Госпожо Караянчева, моля. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Беше направено предложение в залата, аргументирано предложение и аз го подложих на гласуване. В момента, в който гласувахме, господин Свиленски попита какво точно гласуваме и поиска обратна процедура. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Вече бяхме в процес на гласуване, така че нямаше как да го отменя. В момента, колеги от БСП, не бяхте в залата, за да разберете какво точно се случва, за да можете да отговорите. Уважаеми колеги, да ходим или да не ходим на работа е въпрос на морален, личен и граждански избор. Повече нищо няма да кажа! (Ръкопляскания отдясно.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева. Господин Свиленски, по начина на водене. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): По начина на водене. Господин Председател, ако господин Кирилов не получи наказание, наистина се опасявам, че заседанието няма да завърши! (Реплики, възгласи.) Тъй като госпожа Караянчева цитира моето име – аз бях в пленарната зала и исках да направя точно обратно предложение, защото, първо, нито имаше аргументи, второ, нито имаше обсъждане. Къде бяха 35-те минути на БСП, които по Правилник има, за обсъждане на проект за решение? (Шум и реплики.) Къде бяха 40-те минути на ГЕРБ, които имат, за обсъждане на решение? Къде бяха 16-те минути на ДПС, на „Обединени патриоти“, на „Воля? Как точно го приехме? Затова поставяме въпроса. А за обидата, която нанесе господин Кирилов на 79 народни представители, и Вие, ако продължавате да го прикривате и да не налагате наказание, ще си позволя да цитирам разговор… Но, хайде, няма да го казвам сега… (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски. Настоявате да направя нещо против себе си. (Шум, реплики, възгласи: „Еее!“ от ДПС и от „БСП за България“.) Става дума за това… (Силен шум.) Добре, дайте ми възможност да се изкажа. Имам право на своите две минути, нали? Ще поставя въпроса на Председателски съвет и ще приема това, което реши Председателският съвет. До тогава всички ще се запознаем… (Силен шум, реплики.) Не, колеги! Наказанието на народен представител не е това, което всички сме свикнали да виждаме, поне за мен. Заповядайте. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Господин Председател, госпожо Караянчева! Очевидно тук тълкувате Правилника, както дяволът чете Евангелието! Точно и изрично е написано какви мерки се предприемат срещу народни представители, които обиждат институцията, защото обидата на цяла парламентарна група е обида към институцията, включително и към своите колеги. Сравняването на народни представители с различни биологични видове е абсолютно нарушение на Правилника! Ако Вие не знаете как да водите по този правилник това Народно събрание – подайте си оставката. Ние вече Ви искахме тази оставка. Днес е наред – Вие, признахте си от тази трибуна, и го направете. Направете услуга и на себе си, направете услуга на всички народни представители, защото тази агония, на която в момента ни подлагате, тя не е търпима повече! Не може тук председателят на Правна комисия, не знам по биология какво е получавал като ученик, но днес той показа абсолютно некомпетентно поведение и обида към народните представители! Най-вече към институцията! (Шум в залата.) Действително, ние сме призвани тук да работим, но не и да слушаме обиди! Вземете нещата в правилната посока. В противен случай наистина днес е моментът да си тръгнете. Това е истината! Нямаме друго какво да Ви кажем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов. Аз продължавам да твърдя, че наказанието на народен представител, който и да е той, не е емоционален акт. И наистина смятам… (Реплики от „БСП за България“ и ДПС.) Не, не е емоционален акт! Да, така е. В Правилника така е записано, но моето виждане, господин Попов… (Силен шум и реплики отляво.) В момента говоря аз! В момента говоря аз от трибуната, защото имам правото на своите две минути. Наистина смятам, че едно наказание може да бъде наложено след разискване в Председателски съвет. Това отговаря на мястото, което ние заемаме тук, в това Народно събрание. (Шум и реплики.) Имаше искане на думата по начина на водене от другата страна. Господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колкото и да сте уважаем, искам пред всички колеги да заявя и всички да го осъзнаят, че така не се води пленарно заседание в българското Народно събрание! (Силен шум, реплики, възгласи.) Уважаеми господин Председател, защото Вие сте председател, не виждате ли, че те това целят? (Реплики от ДПС.) По този начин, по който Вие водите заседанието, Вие влизате в техния сценарий! (Реплики от „БСП за България“ и ДПС, възгласи: „Еее!“) Вземете се в ръце и прекратете тази гавра, която те правят с институцията! (Ръкопляскания отдясно.) Впечатлението от днешния ден за тези закони, които приемаме във връзка с държавния бюджет, ще бъде заличено от всичко това, което се случи в последните десет минути. (Реплики от ДПС.) Едни хора, които са назначени в БСП да правят скандали, панаири и резили, в момента са се развихрили за пореден път и вкарват всички нас в очите на българските граждани като хора, недостойни да бъдем тук! Затова Вие имате тази власт, съобразете се с Правилника. Вие имате право да налагате наказания, така пише в Правилника, и се дръжте адекватно! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Топчиев. ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин председател, искам да Ви кажа, че Вие не водите това заседание като председател на Народното събрание, а като мишка! (Шум в залата. Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, господин Кирилов. (Реплики от ГЕРБ.) Да, далече отидохме! Прав сте, господин Лазаров. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, тъй като губим ценно време в излишен дебат, аз повтарям моята молба – определете ми наказание. Редно е, действително, да бъде санкционирано това поведение. Извинявам се на колегите за обръщението. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Тоест, за сравнението по-скоро. Ще приема всяко наказание, като с оглед тежестта, моля да съобразите, че в рамките на дебата и в контекста на ситуацията, апелирам към това да не налагате най-тежкото наказание – по т. 6. Съгласен съм и приемам всяко едно наказание, включително и отстраняване от настоящото заседание, за да бъдат колегите спокойни, че има реципрочност в мерките, които са наложени по отношение на тяхната злоупотреба с права днес и тяхното, казвам, парламентарно поведение по време на поименната проверка, така и аз да бъда наказан с всички последствия с отстраняване от заседание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Господин Лазаров, моля. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, Ваше право е по Правилник да налагате наказания. Те са определени в Правилника: за употребата на термини, обидни квалификации. Ако ще налагате наказание, много Ви моля, при налагане на наказание все пак се отчита, би трябвало да се отчете тежестта на изречените обиди, на изречените думи. Ако смятате да налагате, господин Председателю, отчетете тежестта, например на израза в обвинението към една цяла парламентарна група, към две парламентарни групи: "Вие убихте“, „Вие сте убийци“ и изречените изрази. Трябва да има съразмерност и в наказанието. Това ми е молбата, господин Председателю. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Лазаров. По начина на водене – господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Моята процедура е следната: ако налагате наказание на господин Кирилов, същото наказание да бъде наложено и на народен представител от БСП, няма да му споменавам името, за да не иска лично обяснение, който обиди Вас, което беше много гнусно, защото ако трябва да обиди някого, то трябва да обиди този, който счита, че го е обидил, а не някой друг! И другото – когато налагате наказание, все пак тези, които са засегнати и са се разпознали в тази обидна дума, да станат и да кажат: „Аз се разпознах като такъв, затова искам наказание!“. Да видим колко са се разпознали като такива! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов. Господин Кутев, моля. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, аз не разбирам какво не разбрахте от чл. 158 от Правилника, който Вие би трябвало в качеството си на председателстващ заседанието да знаете почти наизуст. „Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или заплаха.“ Ако този текст не се касаеше към изказването на господин Кирилов, разбирам, но той, доколкото му разбрах изказването, очевидно смята, че се отнася. Аз смятам, че този текст на чл. 158 се отнася към изказването на господин Кирилов и не разбирам какво не разбирате от това и защо не взимате мерки. Относно тезата, че сте щели да го обсъдите на Председателски съвет – в чл. 158 на Правилника не пише нищо за Председателски съвет. Пише, че ако Вие наложите наказание на господин Кирилов и той не е съгласен с него, може да подаде молба до Председателския съвет, за да преразгледа наказанието. Каква е Вашата функция тук, ако председателствате заседанието и не сте разбрали това?! Вие просто в момента се държите като човек, който не е за мястото, което заема. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма да ме разберете, господин Кутев. Няма да обяснявам. Господин Топчиев, стори ми се, че поискахте думата. (Шум и реплики в ГЕРБ. Народният представител Цветан Топчиев обяснява с жестове, че не желае думата.) Сигурен ли сте? Елате. (Реплики от „БСП за България“.) Не го разубеждавайте. (Смях.) По начина на водене – госпожа Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми български народ! Никога не сме позволявали да бъдат обиждани български граждани, а български граждани са и народните представители, тъй както беше обиден и господин Христов, тъй както беше обидена и една цяла парламентарна група, тъй както беше обиден и целият български народ от същата парламентарна група. Настояваме да вземете адекватни мерки и да наложите наказанията на всички, които си позволиха от тази трибуна да изрекат всякакви обиди по Ваш адрес и по адрес на колегите от БСП. Нищо, че те използват този език по принцип към българския народ. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Таскова. Колеги, с изричното настояване, въпреки моето несъгласие, на господин Кирилов на основание чл. 158 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание налагам „забележка“ за оскърбителни думи, отнесени към цяла парламентарна група. На господин Топчиев няма да наложа наказание. Господин Топчиев, не заслужавате да правим това с Вас. Вие не заслужавате това отношение. Ако искате, ето Ви трибуната – излезте. (Шум и реплики.) ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател, за предоставената ми дума. Аз искам да Ви кажа, че държа да ми наложите наказание. (Смях в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Можете ли да се извините, както го направи господин Кирилов? ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Ще Ви се извиня в личен разговор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: От тази трибуна, оттук! Оттук нанесохте обида към мен! Оттук ме обидихте! Ето Ви трибуната! ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (встрани от микрофоните): Засега не. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не можете да го направите, не се обръщайте. Налагам „забележка“ на господин Топчиев на основание чл. 158 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Силен шум в залата.) Колеги, не сме завършили все още с изказванията. Закривам дебатите. Господин Министър, имате думата за изказване. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Поисках думата, за да благодаря за обсъжданията на Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г., в които бяха очертани, както силните, така и някои слаби страни на предложения Проект на бюджет. Бих искал да Ви уверя, че като основен финансов план на осигурителната система Проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за следващата година гарантира осигурителните права на българските граждани. Заложените по-високи темпове на растеж на приходите от осигурителни вноски – с около 15% повече от тези, които са в бюджета за тази година, или с близо 1 млрд. лв. повече спрямо планирани за 2018 г., решително намаляват зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет. За следващата година, както беше подчертано в част от изказванията, две трети от разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване ще бъдат финансирани от осигурителни вноски. Това връща осигурителната система към нейните корени, към нейната същност, а именно: осигурителна система от Бисмарков тип – финансиране преимуществено от осигурителни вноски. Бих искал да подчертая, че с предложените промени в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване се осигурява възможност на над 40 хиляди български пенсионери от 1 юли следващата година да получат пълния размер на пенсиите си с предложеното в бюджета значително увеличаване на тавана на пенсията с 290 лева от 1 юли следващата година. Част от предложените промени в Кодекса за социално осигуряване произтичат и от приетите през 2015 г., но влизащи в сила от началото на 2019 г. промени в пенсионната формула. Искам да подчертая, че тези промени целят да обвържат по-тясно осигурителния принос с осигурителните права и те са в няколко насоки. Първо, свързани са с изчисляване на индивидуалния коефициент на база на доходите след 31 декември 1999 г. и съответно въвеждане на изричното изискване индивидуалният коефициент да бъде изчисляван върху осигурителен доход за период не по-малък от 36 месеца. С тези промени също така ще се улеснят бъдещите пенсионери при упражняване на техните пенсионни права, защото съответно пенсията ще бъде изчислявана на база на данни от регистъра на осигурените лица, а също така ще бъде облекчено и ускорено пенсионното производство, което ще доведе и до ускоряване на процеса на отпускане на пенсия. В заключение ще кажа, че с предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване се улесняват и настоящите пенсионери, които продължават да се трудят и да се осигуряват, защото се въвежда възможност за изчисляване и преизчисляване на техните пенсии по служебен път от Националния осигурителен институт. С тези няколко думи бих искал да Ви призова да подкрепите Проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2019 г. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Подлагам на гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г., № 802-01-46. Гласували 189 народни представители: за 108, против 74, въздържали се 7. Предложението е прието. Процедура. КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам отново на гласуване Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. с № 802-01-46. Гласували 192 народни представители: за 112, против 73, въздържали се 7. Предложението се приема. Отрицателен вот. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! И аз, както колегата от ГЕРБ, който гласува първия път по съвест, гласувах „против“, защото това е поредният бюджет на държавното обществено осигуряване, който обрича българските пенсионери на мизерия и ежедневна битка, и то не за оцеляване, а за живот. Година и половина Ви убеждаваме, че пенсионерите заслужават да получат поне малко надежда. Стотиците им протести през този период, през тези години и през всички Ваши управления за Вас са просто един досаден шум. Жалка е тази политика и допускам, че нямате и най-малка представа как се живее с пенсия от 300 лева, от която 200 лева са за лекарства и за сметки, почти едва с по 3 лева на ден. Тъжно е, защото възрастните хора са от друго тесто и те вече нямат сили да се борят. Вие ги лишихте и от тях. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Имате думата, госпожо Нинова за процедура. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо председател Караянчева, уважаеми господин министър Горанов, специално и колеги! Преди да започнем следващата точка, призовавам за разум и за следните действия. Каните се за пореден път да нанесете удар по правовата държава, по законността и по реда, по който се приемат законите в страната. Каните се да отворим точката „Държавен бюджет“, да я обсъждаме и утре да я гласуваме като първа точка в дневния ред (възгласи в ГЕРБ), без да са приети данъчните закони. Не правете този пореден гаф за днес, а и по принцип за парламентаризма, за законността и за правовата държава. Стига унижения на институцията Парламент! Искате днес, сега да отворим големия бюджет с четенето на доклади – вижте си дневния ред – и утре да го приемем, а след това сте заложили като точка в дневния ред приемането на данъчните закони. Господин Министър, като финансист обяснете на мнозинството, че няма как да приемем големия бюджет, в който сте заложили числа в резултат на данъчни закони, които парламентът не е приел. Спрете да газите Конституцията, парламентаризма, институционализма, правовата държава и реда в страната! Заради което искам почивка, искам Председателски съвет, искам разбирателство и разум, да се сложи ред в работата на българската институция Народно събрание, в конституционните основи на държавата и да има уважение към правото и реда в България! Искам почивка от името на група и извънреден Председателски съвет, за да се промени дневният ред! Моля господин Горанов да се включи и да започне тази институция да работи така, както изискват Конституцията и законите на страната! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова. Реплика по начина на водене? Имаше предложение за почивка. (Шум, реплики, възгласи.) Искам да съобразите изказването си с това. Имате думата, господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Определено ще съобразя изказването си, както и ще Ви обърна внимание на следното. Много е добре народните представители да познават Правилника и кога един закон става закон. Това става, след като той премине на второ четене. Нищо не пречи и няма как да приемем държавния бюджет преди да сме приели съответните бюджетни закони. Господин Председател, ако някой се опитва да Ви подведе, моля не се подвеждайте. Приемането на даден законодателен акт става с неговото обнародване в „Държавен вестник“, подпечатване с държавния печат и след гласуване в Народното събрание. (Реплики от „БСП за България“.) Следователно няма как да приемем нещо, колкото и на някои хора да им се иска. Няма как да си изкривим душата и да кажем, че сме заобиколили каквато и да било процедура. Това е абсолютно съобразено и е хубаво да напомняте на всички народни представители как един закон става закон, за да не водим изпити от тази трибуна, защото сме големи и разумни хора. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Направено е предложение за почивка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обявявам 30 минути прекъсване. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Петнадесет минути да е почивката. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обявявам 15 минути прекъсване и моля членовете на Председателския съвет да бъдат в кабинета на председателя на парламента. (Шум, реплики и възгласи от „БСП за България“.) (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, заемете местата си. Продължаваме със следващата точка от Програмата: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г. Вносител – Министерският съвет. С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; Димитър Радев – управител на БНБ; от Висшия съдебен съвет – Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет; Севдалин Мавров – член на Висшия съдебен съвет; от Националния осигурителен институт – Ивайло Иванов и Весела Караиванова; Борис Грозданов – председател на Фискалния съвет. Министър Горанов представи Законопроекта и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 –2021 г., в която се посочват икономически перспективи и основни допускания, правителствените фискални цели и приоритети, като акцентира на основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към целите и мерките, заложени в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. I. Макроикономическа прогноза за периода 2019 – 2021 г. Основни макроикономически показатели: 1. Брутен вътрешен продукт Предвижда се растежът на брутния вътрешен продукт да се повиши до 3,7% през 2019 г. поради по-силни публични инвестиции и публично потребление и да се задържи на ниво от 3,5% в периода 2020 –2021 г. Вътрешното търсене ще остане водещо за растежа на брутния вътрешен продукт по линия както на потреблението, така и по линия на инвестициите. 2. Пазар на труда Безработицата се очаква да се понижи до 4,8% за 2019 г., а нивото на заетостта ще запази темпа си на повишение от предходната година. В края на периода 2020 – 2021 г. нивото на безработица се очаква да отбележи понижение до 4% в края на прогнозния хоризонт. 3. Инфлация Базисната инфлация ще има основен принос за нарастването на общия индекс, докато влиянието на международните цени ще бъде минимално поради очакваното слабо изменение през следващата година. Прогнозната средногодишна инфлация (ХИПЦ) за периода 2019 – 2021 г. е повишението на цените да се ускори през 2019 г., след което да започне да отслабва в синхрон с динамиката на международните цени на суровините. II. Фискална политика и основни параметри за периода 2019 –2021 г. Средносрочната перспектива се обвързва със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените фискални цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане на близка до балансирана позиция на бюджетното салдо в средносрочен хоризонт. База за разработването на актуализираната прогноза за периода 2019 – 2021 г. е очакваното изпълнение на бюджета за 2018 г., което показва, че се очертава постигане на подобрение на бюджетното салдо спрямо заложената цел. Дефицитът по Консолидираната фискална програма няма да надвиши 1,0 на сто от прогнозния БВП. Очакванията са в края на годината бюджетното салдо на касова основа да е на излишък от 0,5% от брутния вътрешен продукт. Фискалните цели за периода 2019 – 2021 г. са запазени, въпреки очакваното подобрение на бюджетното салдо на касова основа за 2018 г., като възможностите за рязко свиване на националните разходи са ограничени както от предвижданите нови разходни политики, така и от изместването на времевата рамка за реализация на някои инвестиционни проекти. Отчетено е и обвързването на разчетите на разходите за следващите три години с очакваното по-ниско от разчетеното за 2018 г. усвояване на средствата от Европейския съюз и необходимостта от ускоряване на този процес. ІІІ. Основни показатели по Консолидираната фискална програма за 2019 г.: 1. По приходите: Размерът на приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма е 43 857,0 млн. лв., или 37,7 % от БВП. 2. По разходите: Размерът на разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз е 44 457,0 млн. лв., или 38,2% от брутния вътрешен продукт. В Консолидираната фискална програма за 2019 г. се предвижда размерът на вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз за 2019 г. да бъде 1 282,1 млн. лв., или 1,1% от БВП. 3. Бюджетно салдо: За 2019 г. е предвидено бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма да бъде дефицит в размер на 600,0 млн. лв., или отнесено към прогнозния размер на брутния вътрешен продукт дефицитът е минус 0,5 на сто. Разходни политики и приоритети. Приоритетите на Бюджет 2019, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики са, както следва: Социална политика. - За социална закрила и равни възможности – за целеви помощи за отопление са предвидени допълнително по 40,4 млн. лв. за всяка година от прогнозния период, тоест с 50% повече; - за хората с увреждания – за гарантиране на финансовата рамка на Законопроекта за хората с увреждания при неговото приемане са предвидени допълнително по 150,0 млн. лв. за всяка година от прогнозния период; - за социално включване – във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика са разчетени 7,0 млн. лв. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева. Образование. Политиките за достъпно и качествено образование се осъществяват чрез цялостен интегриран подход, базиран на обвързаните и съгласувани действия на институциите на национално и местно равнище. (Шум, движение в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Стоянова, извинете. Колеги, това, което виждам в залата, изобщо не прилича на Народно събрание. Моля Ви, заемете си местата. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Отбрана. Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на две на сто от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г. Общо разходите за отбрана за 2019 г. се предвижда да бъдат 1 839, 3 млн. лв., което представлява 1,58% от брутния вътрешен продукт. Политика по доходите. Освен вече предвиденото в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г., в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.“ Господин Председател, ще ме смени госпожа Ангелова. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „На секторно ниво по отношение на доходите за 2019 г. допълнително е разчетено: - за образование – увеличение на възнагражденията средно с 20% за 2019 г. на педагогическия персонал с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти; - увеличаване на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията; - увеличаване на средствата за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието с цел продължаване политиката за укрепване капацитета. Мерките с фискално въздействие в осигурителната и пенсионната политика включват: - увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв.; - увеличаване на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2019 г. в размер на 560 лв., за 2020 г. – 610 лв., и за 2021 г. – 650 лв.; - увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.; - увеличаване от 1 юли 2019 г. на максималния размер на получаваните една или повече пенсии на 1200 лв. – 40% от размера на максималния осигурителен доход за съответната година. От 1 юли 2019 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г. се увеличават с 5,7% (процент определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване), при отчитане на новата тежест на една година осигурителен стаж. Пенсионната политика в периода 2019 – 2021 г. предвижда да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г. Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2019 г. Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините e привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга и финансовото състояние в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, както и продължаване на действията за финансово оздравяване с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси. Приходите на общините, разчетени с Консолидираната финансова програма за 2019 г. нарастват с 120,8 млн. лв. спрямо разчетените за 2018 г. поради очертаващата се тенденция на нарастване на постъпленията от имуществени данъци, приходи и доходи от собственост и общинските такси. Най-високи постъпления са предвидени от имуществени данъци – с 60,4 млн. лв. над разчетените в Консолидираната финансова програма за 2018 г. В проекта на бюджета за 2019 г. са включени размерите на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в общ размер 3 745,8 млн. лв. Предвиденото увеличение спрямо приетите с бюджета за 2018 г. е с 481,7 млн. лв., в това число на общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 453,7 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 10,0 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 3,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 15,0 млн. лв. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2019 г. 1. Приходите, помощите и даренията се предлагат на обща сума 25 693,3 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2018 г. с 2 177,5 млн. лв. Това увеличение е образувано от очаквани в повече постъпления от данъчни приходи със 2 092,6 млн. лв. и в повече постъпления от неданъчни приходи с 84,9 млн. лв. 2. Общата сума на разходите за 2019 г. е 13 323,7 млн. лв. и е по-голяма от разходите за 2018 г. с 1 400,4 млн. лв. Увеличението се разпределя за текущите разходи 869,2 млн. лв. и капиталовите разходи 521,3 млн. лв. 3. Бюджетните взаимоотношения трансфери-нето са 11 486,8 млн. лв. и са резултат от предоставени трансфери в размер на 11 505,2 млн. лв. и получени трансфери на сума 18,5 млн. лв. Нетният размер на бюджетните взаимоотношения за 2019 г. нараства с 404,7 млн. лв. 4. За 2019 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 1 282,1 млн. лв. Тази вноска е по-голяма със 148,2 млн. лв. от вноската за 2018 г. 5. Бюджетното салдо се предлага да бъде дефицит в размер на 399,3 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо със същата сума. Дефицитът по държавния бюджет за 2019 г. е по-малък с 224,2 млн. лв. от този за 2018 г. Бюджет на съдебната власт за 2019 г. Висшият съдебен съвет предлага за 2019 г. общо приходи, помощи и дарения в размер на 116 млн. лв., общ размер на разходите – 769,4 млн. лв., или 178,3 млн. лв. повече спрямо бюджета за 2018 г. и бюджетно взаимоотношение с централния бюджет – 653,4 млн. лв., или 178,3 млн. лв. повече спрямо бюджета му за 2018 г. Министерският съвет предлага за 2019 г.: - Общо приходи, помощи и дарение в размер от 116,0 млн. лв., колкото е предложил и Висшият съдебен съвет. - Общо разходи в размер на 704,3 млн. лв., или в повече със 113,2 млн. лв. спрямо 2018 г. Увеличението се дава за текущите разходи 101,7 млн. лв. и капиталови разходи 11,5 млн. лв. При посочените от Министерския съвет приходи и разходи бюджетното взаимоотношение с централния бюджет става 588,3 млн. лв., което е в повече със 113,2 млн. лв. от бюджетното взаимоотношение за 2018 г. Резервът за 2018 г. се запазва на нивото на 2018 г. – 600 хил. лв. Бюджет на Народното събрание за 2019 г. За бюджета на Народното събрание за 2019 г. са предвидени приходи от 1,5 млн. лв.; разходи от 79,3 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) от 77,8 млн. лв. От общата сума на разходите текущите разходи са 65,2 млн. лв.; капиталовите разходи са 13,6 млн. лв. и резервът за неотложни и непредвидени разходи е 0,5 млн. лв. След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха представени различни становища. Народният представител Румен Гечев изрази подкрепа по отношение на отделените повече средства в социалната сфера и образованието. Представителят на Националното сдружение на общините в Република България Дончо Барбалов заяви принципна подкрепа по Законопроекта с оглед предвидените значителни допълнителни средства за общинските бюджети приблизително 500 млн. лв. Народният представител Дора Янкова изрази становището, че в държавния бюджет за 2019 г. има добри моменти и по-специално що се отнася до сферата на образованието. Същевременно тя изрази загриженост по отношение на задълбочаването на междурегионалните различия в сферата на демографската политика, липсата на визия относно бъдещето на програмата за енергийна ефективност, замразяването на реформата във водния сектор и проблемът със скъпите публични услуги в малките населени места. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Васил Велев изрази принципно положително становище по Законопроекта, както по отношение на реалистичната средносрочна програма и доброто управление на външния дълг на страната, така и по отношение на увеличените разходи в сферата на образованието. Представителите на КНСБ госпожа Ася Гонева и на КТ „Подкрепа“ госпожа Ваня Георгиева изразиха подкрепата си по Законопроекта, както и задоволство от новия подход на правителството по политиката на доходите. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. постоянните комисии на Четиридесет и четвъртото Народно събрание на свои заседания са разгледали, обсъдили и изразили подкрепата си по Законопроекта с изключение на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, която не е подкрепила Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за“ 4 народни представители, „въздържали се” 13 народни представители, без „против”; 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” 13 народни представители, „против” 9 народни представители, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.” ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова. Доклад на Комисията по правни въпроси. Имате думата, уважаеми господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, народни представители! На Вашето внимание е: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Цецка Цачева, министър на правосъдието; от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи“ – господин Владимир Петров, директор, госпожа Ася Първанова, госпожа Стела Бояджиева и госпожа Елена Атанасова – главни експерти; от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, и госпожа Маргарита Радкова – финансов директор на дирекция „Финанси и бюджет“; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова, главен инспектор, и госпожа Красимира Николова – главен счетоводител и директор на дирекция „Бюджет и финанси“. Проектът на бюджет на съдебната власт за 2019 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от господин Магдалинчев, който посочи, че бюджетът на съдебната власт за 2019 г., отразен в чл. 2 от Законопроекта, е изготвен въз основа на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. и оценката за очакваното изпълнение на бюджета за 2018 г., като основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план е стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори. По отношение на приходната част предложенията по чл. 2 и в двата проекта съвпадат, като тенденцията е за запазване на стойностите спрямо 2018 г. Предвижда се общият размер на приходите да е 116 млн. лв., като от тях 100 млн. лв. се планира да бъдат приходите от съдебни такси. В Проекта на ВСС се предлага общият размер на разходите да е на стойност 769,4 млн. лв., от които 723,6 млн. лв. са текущи разходи. Предлага се увеличаване на разходите със 178,3 млн. лв. за 2019 г. спрямо одобрения бюджет за 2018 г. В мотивите на Проектобюджета на Висшия съдебен съвет е отразено, че прогнозните разходи отразяват утвърдените бюджети за 2018 г. и са необходими за нормалното функциониране на съдебната власт, като осигуряват бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие. Отбелязва се, че посочените средства са необходими за индексиране на работните заплати, като са предвидени и разходи за облекло, обучение на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, въвеждане на електронно управление и стопанисване на недвижимите имоти. Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета с оглед провежданата фискална политика за запазване на стабилността на публичните финанси, предвижда увеличение на разходите спрямо приетият за 2018 г. бюджет със 113,2 млн. лв. или общо 704,3 млн. лв. Планираните средства включват поемане на разходите за персонал на заетите в съдебната система, както и разходите за обезпечаване на въвеждането на електронното управление. В Проекта на Висшия съдебен съвет е заложен и резерв за непредвидени и/или неотложни разходи в размер на 900 хил. лв., който е с 300 хил. лв. повече от заложения в Проекта на Министерския съвет. Във връзка с направените от Висшия съдебен съвет предложения по чл. 2 на Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г., Министерският съвет подкрепя по принцип текста за ал. 2, като одобрява предложените показатели. Министерският съвет приема предложенията на ВСС за разпоредбите на ал. 4 – 7 и не подкрепя предложението за редакция на ал. 8. Министерският съвет уточнява, че неговите правомощията са съобразени с Конституцията на Република България и се ограничават до възможността за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за сметка на централния бюджет, когато не се нарушава салдото по държавния бюджет. Господин Магдалинчев посочи, че предложеният от Министерския съвет Проект на бюджет за съдебната власт за 2019 г. се различава от предложения от ВСС проект, но подчерта, че предложените от Министерския съвет разчети ще осигурят необходимите средства за функционирането на съдебната система. Той добави, че разликата в разходната част се дължи на това, че Проектът на Министерския съвет предвижда ръст на заплатите от 10 на сто, а Проектът на ВСС предвижда увеличение от 17 на сто. Други причини за разликата в бюджетите са планираните от Висшия съдебен съвет допълнителни възнаграждения в размер на до три основни заплати при натовареност на съответните органи, съответно до 6 работни заплати за специализираните органи, докато Проектът на Министерския съвет предвижда допълнителното възнаграждение да е в размер до една основна заплата. Представляващият ВСС обобщи, че независимо от разликата в разходната част, Пленумът на Висшия съдебен съвет, след като се е запознал с разчетите на Министерския съвет, намира, че предложеният от Министерския съвет бюджет е балансиран и следва да бъде подкрепен. Госпожа Точкова изрази подкрепата по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предложен от Министерския съвет. Тя посочи, че бюджетът на съдебната власт, предложен от Министерския съвет, в частта за Инспектората, ще осигури необходимите средствата за работна заплата и задължителни осигурителни вноски, средствата за капиталови разходи и техническа обезпеченост. Тя добави, че Инспекторатът изпълнява проект по програма „Добро управление“ за осигуряване на софтуерна и техническа обезпеченост и изграждане на административен капацитет, като одобреният бюджет е 700 хил. лв. Госпожа Цачева посочи, че е удовлетворена от работата в хода на съгласувателната процедура по обсъждане на чл. 2 от Законопроекта. Тя уточни, че е налице увеличение на бюджета за 2019 г. спрямо бюджета за 2018 г. със 113,2 млн. лв. и отправи благодарност към Пленума на ВСС за изразената подкрепа към предложения от Министерския съвет проект на чл. 2 от законопроекта. Господин Петров допълни, че предложеният от Министерския съвет бюджет има основни приоритети, които изискват огромен ресурс. Това са увеличение на доходите за цялата бюджетна сфера в размер на 10 на сто, допълнителни средства от 150 млн. лв. във връзка с двата законопроекта – Законопроект за хората с увреждания и Законопроект за личната помощ. Предвидено е увеличение на учителските заплати с 20 на сто и е прецизиран механизмът за определяне на работните заплати. Той обобщи, че предвиденият по чл. 2 бюджет създава необходимите условия за изпълнението на конституционно определените функции на съдебната власт. По отношение бюджета на Министерството на правосъдието, отразен в чл. 13 от Законопроекта, госпожа Цачева посочи, че го подкрепя, като уточни, че по приходен показател се запазва равнището от 2018 г. Тя добави, че в частта „Разходи“ е налице увеличение на бюджета за 2019 г. с 43,2 млн. лв., което представлява увеличение в размер на 18,7 на сто. Министърът на правосъдието подробно изложи причините за предоставените допълнителни разходи, като обобщи, че са предвидени за разходи за персонал и за реализиране на електронното управление. С предвидения разход за персонал се обезпечават допълнителните 200 щатни бройки в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ и увеличението на работната заплата с 10 на сто. В хода на дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков, Явор Божанков, Данаил Кирилов, Десислава Атанасова и Хамид Хамид. Господин Попов, господин Божанков и господин Зарков посочиха, че ще подкрепят единствено Проекта за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет и няма да подкрепят Законопроекта за държавен бюджет за 2019 г., предложен от Министерския съвет, като беше акцентирано върху недофинансирането по определени пера. На поставения от господин Попов въпрос господин Магдалинчев добави, че на Инспектората към Висшия съдебен съвет ще бъдат осигурени средства по Оперативна програма „Добро управление“ и в случай на недостиг на средства Пленумът на Висшия съдебен съвет ще предприеме необходимите мерки за обезпечаване на неговата работа. По отношение на предложената редакция за нова ал. 8 в чл. 2 от Законопроекта господин Магдалинчев добави, че след запознаване на Пленума на Висшия съдебен съвет с разчетите на Министерския съвет и предвид увеличението на бюджета спрямо бюджета за 2018 г., нейната необходимост е отпаднала. На поставения от господин Хамид въпрос относно сградния фонд и техническата обезпеченост на съдилищата господин Магдалинчев уточни, че с планираните от Министерския съвет средства ще може да се обезпечи работата на съдилищата и посочи като причина за затрудненията в тези области забавянето на усвояването на средствата за капиталови разходи през предходните години, което забавяне ще бъде преодоляно. По отношение на техническата обезпеченост на съдилищата беше посочено, че има съгласуван бюджет в размер на 10 млн. лв. с Държавна агенция „Електронно управление“. Господин Кирилов и госпожа Атанасова посочиха, че ще подкрепят Законопроекта за 2019 г. с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет, като изразиха удовлетворение от положителната оценка на Пленума на ВСС относно представения от Министерския съвет бюджет на съдебната власт за 2019 г. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси: По предложения чл. 2 от Законопроекта: - с 6 гласа „за“, без „против“ и 10 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет, с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; - с 11 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържали се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет, с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет. По предложения чл. 13 от Законопроекта: - с 11 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържали се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кърчев. Заповядайте, господин Кърчев. ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание: ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г., заедно с приложенията към него. На свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г. съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. На заседанието присъстваха: Емил Караниколов – министър на икономиката; Николина Ангелкова – министър на туризма, и Росица Велкова – заместник-министър на финансите. Основните приоритети на държавния бюджет за 2019 г. са социалната политика, политиката по доходите, образованието и отбраната. Очакваният икономически ръст е 3,7 на сто, като растежът на брутния вътрешен продукт е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне равнището от 116 млрд. лв. в края на 2019 г. Очаква се средногодишната инфлация през 2019 г. да бъде 3 на сто. Нивото на безработицата трайно ще намалява и за 2019 г. се очаква тя да се понижи до 4,8 на сто. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг на България спрямо брутния вътрешен продукт и от очаквано равнище 22,5 на сто в края на 2018 г. се прогнозира спад до 19,1 на сто в края на следващата година, или номинално намаление от 2,1 млрд. лв. Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма за 2019 г. е разчетено на дефицит от 0,5 на сто. През 2019 г. се предвижда общо приходите по Консолидираната фискална програма да достигнат 43,9 млрд. лв., което е с 4,7 млрд. лв. повече спрямо 2018 г. През 2019 г. ще се преразпределят 44,5 млрд. лв., или 38,2 на сто от брутния вътрешен продукт, като се спазва фискалното правило за размера на публичните разходи под 40 на сто от брутния вътрешен продукт. Разходи са насочени приоритетно: - за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания – 150 млн. лв.; - за целеви помощи за отопление, които са увеличени двойно поради повишените цени на енергоносителите, за което са предвидени допълнително 40,4 млн. лв.; - за въвеждане на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лв.; - за увеличение на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г.; - за увеличение с 10 на сто на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г., на заетите в бюджетната сфера, а на педагогическия персонал е предвидено увеличение на възнагражденията средно с 20 на сто за 2019 г.; - за разходи за отбрана – 1 млрд. 839 млн. лв., което е 1,58 на сто от брутния вътрешен продукт. Гарантирани са и средствата за трите големи инвестиционни проекти на армията – самолети, кораби, бойна техника за сухопътните войски; - близо половин милиард лева допълнителни средства са предвидени за общините. По Проектобюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. министър Караниколов посочи, че са заложени приходи, които възлизат на 26 090 000 лв., което е равно на планираните приходи за 2018 г. Предвиденият размер на разходите за 2019 г., с който ще се изпълняват политиките „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“ и „Ефективното външноикономическо сътрудничество“, както и програма „Администрация“ е 84 233 500 лв., в това число ведомствени разходи – 59 533 500 лв. и администрирани разходи – 24 700 000 лв. По Проектобюджета на Министерството на туризма за 2019 г. министър Ангелкова посочи, че са заложени приходи в размер на 9 823 800 лв. Предвидените разходи за 2018 г. са в размер на 19 352 800 лв. През 2018 г. Министерството на туризма ще изпълнява Политика в областта на устойчивото развитие на туризма, която възлиза на 16 749 700 лв. и се реализира с две програми: „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ и „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“. В хода на дискусията народният представител Румен Гечев от парламентарната група „БСП за България“ заяви, че липсват политики в държавния бюджет за 2019 г. и отбеляза, че по данни на БНБ чуждестранните инвестиции през 2018 г. са намалели три пъти, сравнено с 2017 г.; не се изпълняват препоръките на Европейската комисия за структурни реформи, а се предвижда допълнително финансиране на нереформирани сектори с неизвестен ефект. Народният представител Христо Проданов попита министър Ангелкова защо на фона на обявените приходи от концесии, глоби и санкции заложените приходи в бюджета на министерството са подценени. В отговор министър Ангелкова посочи, че само 10% от тези приходи се превеждат по сметката на Министерство на туризма. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, без „против“ и „въздържали се“ 18 народни представители. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” 11 народни представители, „против“ 7, без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г., заедно с приложенията към него.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кърчев. С Доклада на Комисията по енергетика ще ни запознае народният представител Делян Добрев. Искам да припомня, че съгласно чл. 80, ал. 3 от нашия правилник докладите на съпътстващите комисии биха могли да бъдат представяни в резюме – по-накратко. Моля, възползвайте се от тази възможност. Господин Добрев, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател. Ще представя Доклада в резюме. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроекта. Предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. приходи на Министерството възлизат на 155 299,9 хил. лв. при утвърдени 173 324,2 хил. лв. за 2018 г., разпределени както следва: - Приходи за фонд „Радиоактивни отпадъци“ и фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 84 963,0 хил. лв.; - Приходи за изпълнение на Националния план за инвестиции – 28 194,9 хил. лв.; - Приходи от концесии, събирани по Закона за концесиите и Закона за подземните богатства – 50 400,0 хил. лв., които се намаляват с размера на дължимите данъци – данък добавена стойност и данък по Закона за корпоративното подоходно облагане с 15 млн. 200 хил. лв., или предвидените за 2019 г. приходи от концесии, са в размер на 35 200,0 хил. лв.; - Други приходи – приходи от държавни такси, приходи от глоби, санкции и наказателни лихви – 6 942,0 хил. лв.; Предвидените в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. разходи на Министерство на енергетиката са в размер на 84 737,4 хил. лв., при утвърден бюджет за 2018 г. 98 673,3 хил. лв., като намалението на разходите за 2019 г. е в размер на 13 935,9 хил. лв., което основно се дължи на намаление на разходите за изпълнение на Националния план за инвестиции. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, без „против” и „въздържали се” – 21 народни представители; 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 12 народни представители, „против” – 9 народни представители, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Следва Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Колев. ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. В заседанието на комисията взеха участие госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Светослав Глосов – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, госпожа Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите, експерти от двете министерства, госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България и експерти от сдружението. От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Надежда Генова, която представи пред народните представители информация за общата рамка на бюджета, предвижданията на тригодишната бюджетна прогноза и обърна подробно внимание на предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините общо и по отделните функции. С Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. се предвижда общ размер на взаимоотношенията между общините и централния бюджет 3 745,8 млн. лв., от които обща субсидия за делегираните от държавата дейности 3 234 390,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 294 022,0 хил. лв., и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 38 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 179 110,2 хил. лв. Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Предвидено е увеличение в размера на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет за 2019 г. спрямо 2018 г. с 481,7 млн. лв., на изравнителната субсидия – с 10,0 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 3,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 15,0 млн. лв. Министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова представи пред Комисията Проекта за бюджет на Министерството и информация за предвидените в проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от Министерството. Министърът обърна внимание на средствата, предвидени в Проекта за осъществяване на дейностите от Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол, като изтъкна причините, поради които в съответните области се прогнозира повишаване или намаляване на очакваните приходи. В заключение министър Аврамова обобщи, че бюджетът, предвиден за Министерството, е балансиран, даващ възможности за провеждане на политики в съответните области, но е недостатъчен за да може да се отговори на очакванията в определени дейности. В становището на Националното сдружение на общините в Република България, изразено от госпожа Силвия Георгиева, са направени предложения за увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите и конкретният размер на необходимите допълнителни средства за общините подробно са изложени в протокола за проведените консултации по законопроекта, подписан между министъра на финансите и сдружението, както и в предоставеното становище. Предложено е увеличаване на средствата за общинските пътища чрез увеличаване на общия размер на целевата субсидия за капиталови разходи, увеличаване на общата изравнителна субсидия, допълнителен ресурс за най-бедните общини, за делегираните от държавата социални услуги, за общинските болници в труднодостъпните райони и други. В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие. Обърнато бе внимание на въпросите, свързани с възможностите за реализацията на обекти в пътната инфраструктура и отражението на приходите от въвеждането на тол системата, програмата за енергийна ефективност и санирането на жилищни сгради, както и на предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности. Бяха направени предложения между двете гласувания на законопроекта да се потърсят допълнителни механизми и възможности за предоставяне на допълнителни средства както за определени дейности, осъществявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и за общините, като се отчетат и специфичните особености при формиране на бюджетите на отделните общини, с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление без „за“ и „против“, и „въздържали се“ 18, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да не бъде приет на първо гласуване; - с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, със становището на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да бъде приет на първо гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Колев. Следва Доклад на Комисията по външна политика. Настоятелно припомням докладите да се поднасят в резюме. ДОКЛАДЧИК РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект № 802-01-49 за държавния бюджет на Република България за 2019 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. в частта му за Министерството на външните работи. Проектът на бюджет на Министерството на външните работи за 2019 г. беше представен от Емилия Кралева – заместник-министър на външните работи, Добрин Пинджуров, директор на дирекция „Бюджет“ на Министерството на финансите запозна комисията с общата рамка и приоритетите на държавния бюджет за 2019 г. За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на МВнР, за постигане на по-голяма отчетност са формулирани три политики – „Развитие на ефективна дипломатическа служба“, „Публична дипломация“ и „Активна двустранна и многостранна дипломация“. В рамките на тези политики са разпределени единадесет програми, които систематизират задачите и целите пред дипломатическата служба. С Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. са определени: приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи. Основните параметри в проекта за бюджет за 2019 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните: - Собствените приходи са в размер на 59 789 000 лв. - Разходите са в размер на 132 669 600 лв. - Субсидията е в размер на 75 643 200 лв., от които 2 762 600 лв. за трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз. Утвърждава се разпределение на разходите по политики и бюджетни програми, както следва: - политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба – 10 295 500 лв.; - политика в областта на публичната дипломация – 853 200 лв.; - политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация – 21 520 900 лв. Утвърждават се максималните разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г., и максималните задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г. от Министерството на външните работи, които са съответно в размер на 105 805 300 и 105 755 300 лв. Утвърждават се целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 000 000 лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 % от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта. За осигуряването на дейностите на Министерството на външните работи с бюджета за 2019 г. допълнително договорените и осигурени средства са както следва: - 2 375 300 лв. за увеличение с 10% на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати и увеличаване на размера на минималната работна заплата. - 2 800 000 лв. предоставени допълнително средства за дългосрочна командировка на служителите в дипломатическите и консулските представителства. - 1 401 800 лв. за изпълнение на постановление за откриване на ново дипломатическо представителство в Саудитска Арабия, съгласно ПМС 168/09.08.2018 г. за издръжка и капиталови разходи. - 122 100 лв. за предоставяне на услуги между Република България и Агенцията на НАТО за комуникации и информация относно предоставяне на комуникационно и информационно обслужване за новата Главна квартира на НАТО. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 802-01-49 за държавния бюджет на Република България за 2019 г., внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Танев. Благодаря за творческия подход при поднасянето на информацията. Докладът на Комисията по отбрана. Господин Генерал, заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. № 802-01-49 внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по отбрана обсъди цитирания Законопроект. На заседанието присъстваха: министърът на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министър Анатолий Величков, началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев и директорът на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ Ангел Маринов. Представител на министерството на финансите беше началникът на отдел „Държавни разходи“ Илияна Владова. В изложението си заместник-министърът Анатолий Величков отбеляза, че разходите за отбрана се увеличават за втора поредна година. Особено важно е, че наред със средствата за персонал нарастват и тези за издръжка и капиталови разходи, а с осигуряването на средства за инвестиционните проекти се гарантира развитието на модернизацията на Въоръжените сили. В разискванията взеха участие народните представители Кольо Милев, Николай Цонков, Милен Михов, Симеон Симеонов, Валентин Радев, Славчо Велков и Константин Попов. След приключването на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 20 народни представители. С 11 гласа „за“, 7 гласа против и 2 гласа „въздържали се“, Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2018 г.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, генерал Попов. Стегнато и по военному. Следва Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. По отношение на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. от Министерството на вътрешните работи докладът бе представен от заместник-министър Красимир Ципов. С Проекта на бюджет на Министерство на вътрешните работи са осигурени разходи общо в размер на 1 514 790,2 хил. лв., които са с 218 390,2 хил. лв. над утвърдените за Министерството със Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. Господин Ципов отбеляза също, че определените капиталови разходи за 2019 г. са в размер на 14 947,0 хил. лв. Предвидено е разпределение на разходите по проекта на бюджет на МВР за 2019 г. по области на политики и бюджетни програми, както следва: При представяне на Проекта на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председателят на комисията Евтим Костадинов уточни, че са предвидени общо разходи 3 791,0 хил. лв. в това текущи разходи 3 711,0 хил. лв., за персонал 2 655,0 хил. лв. и капиталови разходи 80 хил. лв. По отношение на Комисията за защита на личните данни в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. са предвидени бюджетни средства общо в размер на 2 930,0 хил. лв., от които 2 654,0 хил. лв. за текущи разходи. Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. за дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ са предвидени бюджетни средства в размер на 121 468,3 хил. лв. в това число текущи разходи 20 838,5 хил. лв. В последвалите разисквания взеха участие народните представители Георги Андреев, Иван Иванов, Красимир Янков и Димитър Стоянов, които отчетоха увеличението на бюджета за разходи за персонал по бюджета на МВР за 2019 г. като положително, но изразиха несъгласие с така предвидените средства за капиталови разходи. Народният представител Валентин Радев изрази мнение в подкрепа на законопроекта и заяви, че предвиденото повишаване на средствата за заплати на служителите в МВР ще повиши и тяхната мотивация за работа. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев за стегнатия и съдържателен Доклад. Следва Доклад на Комисията по земеделието и храните. Госпожо Танева, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Резюме на: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 31 октомври 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект. Основните параметри в частта на Министерството на земеделието, храните и горите, предвидени в приходите, са 149,4 млн. лв. Разходният таван е близо 192,8 млн. лв., от които: за персонал – 107,4 млн. лв., за капиталови разходи – 7,8 млн. лв. По бюджета на Държавен фонд „Земеделие“, разходният таван е около 371,2 млн. лв., от които: за субсидии и трансфери за нефинансови предприятия – 300,4 млн. лв., за капиталови разходи – 16,6 млн. лв. По линия на Общата селскостопанска политика за директни плащания се предвиждат 1 554,4 млн. лв. европейски средства. За финансиране на пазарни мерки общият бюджет е 135,4 млн. лв. За развитие на селските райони са предвидени 1 260,5 млн. лв., от които 1 029,9 млн. лв. европейски средства и 230,6 млн. лв. национално съфинансиране. Запазва се данъчната преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, като за целта са утвърдени 84 млн. лв. Ще се прилага и данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните: - без „за“, 8 гласа „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2; - с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Танева. Господин Адемов, заповядайте да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографска политика. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. Законопроектът бе представен господин Владислав Горанов –министър на финансите. Бюджетът има за задача да преразпредели 38,2% от създаденото от българските граждани и бизнеса. Това представлява в номинално изражение около 44,5 млрд. лв. Без да се променя данъчната политика и благодарение на усилията на правителството за стабилен икономически растеж, приходите в бюджета нарастват с над 4,5 млрд. лв. Министър Горанов е убеден, че стратегията да се върви към доближаване до балансирано бюджетно салдо е правилна. Увеличението на минималната работна заплата, а оттам и цената на труда, е фактор да задържим повече хора на територията на държавата. Постигнатият икономически растеж спомага за увеличение на доходите. Министър Горанов подчерта, че са изпълнени поетите ангажименти към хората с увреждания и техните семейства, като са осигурени допълнителни 150 млн. лв., които ще бъдат разпределени справедливо съгласно промените в законодателството в тази област. Близо 900 милиона повече са средствата, които отиват за социални разходи – най-вече за пенсии, но също така за хората с увреждания и за енергийни помощи заради поскъпващите цени на енергията. Повишението на пенсиите с 5,7% е очакван резултат от швейцарското правило – именно затова е била направена пенсионна реформа, за да се намали ранното пенсиониране и да се осигури дългосрочна стабилност на пенсионната система и увеличение на пенсиите. Повишението на пенсиите по швейцарското правило е важно, за да се увеличат стимулите и да се осигуряват тези, които в момента работят. В този смисъл е положително и значителното повишение на тавана на пенсиите. Осигурителната политика и осигурителните приходи за периода 2019 – 2021 г. по отношение на социално- и здравноосигурителните вноски предвиждат: - запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване; - увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 3000 лв.; - увеличаване на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 350 лв. на 560 лв. от началото на 2019 г.; - запазване на равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии; - запазване на размера на здравноосигурителната вноска – 8 на сто; - запазване на размера на осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд – 4,3 на сто. - не се правят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Политиката за интеграция на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата, защита на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането им в работна среда. Проблемите на хората с увреждания са широкообхватен проблем на човешките права и предмет на законово регулиране. Ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности за 2019 г. са следните: месечни добавки за социална интеграция – общо 502 хил. медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения по Закона за интеграция на хората с увреждания (ср. мес. бр. лица) - 10 000; лица с увреждания и лица над 65 г. в невъзможност за самообслужване, за които се прилага услуга за личен асистент, социален асистент и домашен помощник (брой лица) – 20 600; интегрирани хора с увреждания в обществото посредством осигуряването им с преводачи и придружители за посещения в обществени, здравни и културни заведения – 36 500; хора с увреждания, включени в мероприятия за рехабилитация и социална интеграция 3600. За гарантиране на финансовата рамка на Проекта на Закон за хората с увреждания при неговото приемане по бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени допълнително по 150,0 млн. лв. за тригодишния период на бюджетната прогноза. Във връзка с поетите ангажименти от страна на правителството за приемане на законодателство за хората с увреждания, по държавния бюджет за средносрочната бюджетна прогноза са предвидени средства за проекти и програми за асистентска подкрепа на хората с увреждания в размер, както следва: 71,5 млн. лв. за 2019 г., 77,2 млн. лв. за 2020 г. и 82,6 млн. лв. за 2021 г., като редът за предоставянето им ще се уреди с Проекта на Закон за личната помощ, към който се отнася услугата „личен асистент“. След приключване на представянето на Проекта на Държавния бюджет за 2019 г. и състоялата се дискусия, в която участваха народни представители и представители на работодателски, синдикални и пенсионерски организации, се проведе гласуване. С резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, с вносител Министерският: без „за“, 8 гласа „против“ и 12 гласа „въздържали се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2, с вносител Министерският съвет: 12 гласа „за“, 8 гласа „против“, без гласове „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов. Госпожо Дамянова, заповядайте да представите Доклада на Комисията по образование и наука. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Докладът е в резюме, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 ноември 2018 г., Комисията по образованието и науката разгледа горепосочения законопроект. В Комисията по образованието Законопроектът беше представен от Красимир Вълчев – министър на образованието и науката. Увеличението на разходите в номинална стойност спрямо 2018 г. е 450,5 млн. лв. с източник националния бюджет. Разчетените средства за системата на предучилищното и училищното образование за 2019 г. нарастват с 422,1 млн. лв. Разчетените средства за висше образование за 2019 г. нарастват с 27,9 млн. лв. и общият им размер достига 777,5 млн. лв. Разходите за публичното финансиране в сектор „Наука“ в бюджета за 2019 г., нарастват до 529,1 млн. лева, или 0,5% от брутния вътрешен продукт спрямо 0,4% от брутния вътрешен продукт за 2018 г. В последвалата дискусия се включиха народните представители Анелия Клисарова, Ирена Анастасова, Станислав Станилов, както и представители на синдикални и граждански организации в областта на образованието, Българската академия на науките, Съветът на ректорите. В края на дискусията министър Красимир Вълчев отговори на поставените въпроси, като подчерта също така, че за първи път от много години БАН получава 40 млн. лв. допълнително, което представлява близо 50% над субсидията й. От името на БАН беше направено предложение за отпадане на параграфи 1, 3 и 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта. Представителите на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“, КНСБ и Националният институт по хидрология и метеорология се обявиха в подкрепа на посочените текстове. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: 12 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г.“ (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова. Господин Динев, заповядайте да представите Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Представям пред Вас в резюме: „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. В рамките на тази част от Бюджет 2019, която попада в компетенциите на Комисията, госпожа Ваня Колева представи бюджета в областта на политиките за младежта и спорта. В своето изложение госпожа Колева посочи, че с Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. на Министерството на младежта и спорта са определени разходи в размер на 79 млн. 718 хил. лв., което е почти с 4 млн. лв. повече от средствата, определени за 2018 г. Разпределените разходи за изпълнение на целите и дейностите в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време за 2019 г., са в размер на 17 млн. 534 хил. лв. През 2019 г. са финансово обезпечени с 52 млн. 699 хил. лв. програмите за развитие на спорта за високи постижения, за олимпийска подготовка и за развитие на спортните клубове и подпомагане на дейности по провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България. Разпределените разходи за изпълнение на целите на политиката в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти за 2019 г. са в размер на 3 млн. 508 хил. лв. В областта на политиките за младите хора, предвидените средства са в размер на 3 млн. 305 хил. лв. По отношение на политиките за деца, представителите на Министерството на труда и социалната политика посочиха, че в бюджета на Министерството за 2019 г. се заложени 21 млн. 594 хил. лв. по програма „Закрила на децата чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда“, както и 1 млн. 996 хил. лв. за бюджета на Държавната агенция за закрила на детето, който бележи ръст с 8,3% в сравнение с 2018 г. След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, без „против“ и 18 гласа „въздържали се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. , със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 10 гласа „за“, 8 гласа „против“, без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2021 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становище на Министерския съвет по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2019 г.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Динев. Уважаема доктор Дариткова, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазването. Имате думата. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Владислав Горанов, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Република България за 2019 г. През 2019 г. е планирано равнище на разходите, което да осигури финансирането на ангажиментите и дейностите, които по закон са възложени за осъществяване чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Общият размер на предвидените за 2019 г. разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването възлизат на 548 млн. 575 хил. 900 лв., което представлява увеличение с 53 млн. 331 хил. 700 лв. спрямо бюджета на ведомството за 2018 г. С тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности по национални здравни програми, осъществявани от бюджетните структури към Министерството на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве. Политиката в областта на здравеопазването ще бъде насочена към постигане на приоритетите на Националната здравна стратегия – 2020, чрез изпълнение на Плана за действие към нея, с цел подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на Европейската Комисия към България за подобряване ефективността на разходите на системата на здравеопазването и по-специално чрез преразглеждане остойностяването на здравните дейности и укрепване на извънболничната медицинска помощ. През тригодишния период се предвижда да се подобри функционирането на спешната медицинска помощ с цел осигуряване на по-добро качество, достатъчност и своевременност в съответствие с приетата от Министерския съвет „Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014 – 2020 г.“. Приоритетни направления и дейности ще продължават да бъдат и електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Предвиденият финансов ресурс ще бъде разходван за обезпечаване на национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социалнозначими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Ангажиментите на държавата по отношение финансирането на определени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, които остават държавна отговорност – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на пациенти с ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и други, както и финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. Предвижда се и предприемане на мерки за преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ. През 2019 г. Министерството на здравеопазването ще предоставя трансфер към Националната здравноосигурителна каса за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, дейности за здравно неосигурени лица, включващи интензивно лечение, комплексно диспансерно – амбулаторно, наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно – амбулаторно, наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 3а и 6б от Закона за здравето, за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето, за лечение на лица до 18-годишна възраст по Закона за здравето, за лечение на лица над 18-годишна възраст по Закона за здравето и за доплащане на сумата за посещение при лекар/лекар по дентална медицина и на лечебни заведения от лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.: „за“ 1, „против“ 7, „въздържали се“ 11. 2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.: „за“ 11, „против“ 8 и без „въздържали се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова. С Доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае господин Христо Грудев. Заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха: Нено Димов – министър, Ива Таланова – директор „Финансово управление”, и Михаела Габрашкова – изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС); от Министерство на финансите: Мария Иванова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”, Николина Апостолова – главен експерт в същата дирекция, и Ангел Ангелов – държавен експерт в дирекция „Национален фонд”. Председателят на Комисията по околната среда и водите даде думата на министър Нено Димов, който представи частта от бюджета, която касае политиките в опазването на околната среда. Той подчерта, че Бюджет 2019 е амбициозен бюджет, покриващ приоритетите и споразуменията на правителствената коалиция, включително увеличение с 25% на учителските заплати и всички останали ангажименти. Министърът посочи и някои конкретни параметри за МОСВ: очаквани приходи през 2019 г. – 52 млн. лв., разходи – 52,6 млн. лв., включващи 10% увеличение на средната работна заплата. Господин Димов уточни, че за цялата структура на Министерството средната заплата ще се увеличи от 950 лв. на 1305 лв., като от разходната част на бюджета 60,5% са за заплати на персонала, 36,3% – за поддръжка, и 3,2% са свързани с капиталови разходи. Той отбеляза, че Министерството чрез инструмента Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) ще продължи да финансира политики в сферата на дейности по околна среда. Отбеляза още, че двата трансфера, които прави МОСВ към Националния институт по метеорология и хидрология и Института по океанология, остават в размер на 2,5 млн. лв. Министърът посочи и допълнително насочените 70 млн. лв. за 2019 г. от ПУДООС за рекултивация на закрити депа за отпадъци във връзка с наказателната процедура и изказа становище, че относно дейностите на Оперативна програма „Околна среда” може да се направи специално изслушване в Комисията до края на годината. Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева благодари на министъра и даде думата на госпожа Мария Иванова от Министерство на финансите за представяне на макрорамката на бюджета. Госпожа Иванова отбеляза, че растежът на брутния вътрешен продукт се очаква да бъде 3,7 % за 2019 г. и 3,5 % за 2020 и 2021 г., при прогнозна инфлация за 2019 – 2021 г. съответно 3, 2,5 и 2 до 3% и тенденция за намаляване на безработицата до 4% за 2021 г. Тя посочи още, че дефицитът е 0,5%, като през 2020 – 2021 г. се запазват балансирани бюджети и ще продължат реформите в образованието, отбраната и социалната политика. Отношение по Законопроекта взеха народните представители Джевдет Чакъров и Ивелина Василева. Госпожа Ивелина Василева изрази становището на парламентарната група на ГЕРБ за пълна подкрепа на предложения бюджет, като обърна внимание, че досега не е имало бюджет с такива параметри. Посочи още, че експертите в структурата на МОСВ, чиито заплати са под средните за държавната администрация, ще могат да получат увеличение. Тя подчерта, че перата в разходната част са добри и балансирани, осигурено е финансиране на рекултивацията на старите депа и ръст на разходите за минали екологични щети. След прекратяване на дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за“, 6 „против“ и без „въздържали се“ изрази следното становище: Комисията подкрепя Проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и водите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49 внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Грудев Господин Летифов, заповядайте да ни запознаете с резюме на Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 31 октомври 2018 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията; господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“; госпожа Мария Веселинова – началник-отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите. Основната макроикономическа рамка на Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г. бе представена от госпожа Мария Веселинова. Министърът на транспорта запозна народните представители с бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с всички предвидени стойности по приходи и разходи. По време на дебатите по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. председателят на Комисията господин Халил Летифов изрази мнение, че предвидените средства са недостатъчни за реализирането на политиките в сектор „Транспорт“. Народният представител Георги Свиленски повдигна въпроси, касаещи задълженията на БДЖ, както и недостига на средства за субсидиите и компенсациите в железопътния и автомобилния транспорт. Предмет на неговото изказване бе и предстоящата концесия на „Летище София“ ЕАД, субсидията на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване“ във връзка с възлаганите им публични задачи, както и предоставените средства на „Български пощи“ ЕАД за компенсирането на извършваната универсална пощенска услуга. В хода на дискусията се изказа и народният представител Станислав Иванов, който изрази подкрепа за провежданите политики в областта на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Отношение към Законопроекта взе и народният представител Росен Живков. След проведено гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател, че ни запознахте с най-важното от Доклада на Комисията. Следващият Доклад е на Комисията по културата и медиите. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Благодаря, господин Председател. „Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. В обсъждането участваха представители на: Министерството на културата, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Съвета за електронни медии, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Съюза на народните читалища, КНСБ. Заместник-министърът на културата госпожа Амелия Гешева представи бюджета на Министерството на културата. Държавният бюджет за 2019 г. беше представен от господин Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите. Бяха представени бюджетите на Българска телеграфна агенция, Съвета за електронни медии, Българско национално радио, Българска национална телевизия. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“ и „против“, „въздържали се“ 14; 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ 8, „против“ 6, без „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Милкова. Народният представител Антон Кутев в качеството му на председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите е внесъл Доклад. С текста на Доклада ще ни запознае госпожа Атанасова. Заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерство на финансите. Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г. е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. В представения проект на държавен бюджет за 2019 година в частта му за юридически лица с нестопанска цел: Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел: По държавен бюджет – 70 326, 3 млн. лв., от които: - по централен бюджет – 12 373,3 млн. лв.; - включени по бюджетите на министерствата и ведомствата – 57 953,3 млн. лв.; - Общините - 73, 4 млн. лв. основно субсидии за читалища, като увеличението е с 9,4 млн. лв. спрямо 2018 г. ; - По Национален фонд – 26,7 млн. лв. за финансиране на проекти с бенефициенти юридически лица с нестопанска цел по линия на Европейските фондове; - Държавен фонд „Земеделие“ – 0,8 млн. лв. или намаление с 1,8 млн. лв. спрямо 2018 г. Като общо, размерът на субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел: по централен бюджет за 2019 г. се запазва спрямо 2018 г., с изключение завишената субсидията на Българския червен кръст с 200 хил. лв. и Български институт за стандартизация с 110 хил. лв. Предвидените средства са предназначени за подпомагане и дофинасиране на изпълнението на съответните дейности и политики. Като цяло, размерът на субсидиите на юридически лица с нестопанска цел: по ЦБ за 2019 г. се запазва спрямо 2018 г., като следва да се акцентира на следните промени: - В чл. 49, ал. 1 е включена нова национално представителна организация за хората с увреждания – Сдружение „Българска асоциация за рекреация и туризъм“. - Поради отпаднала национална представителност, Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания“ не е предложено за финансиране. Извън поименно посочените в чл. 49 от Проектозакона юридически лица с нестопанска цел, през 2019 г. по централния бюджет на основание чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са разчетени средства в размер на 1 млн. лв. Отношение по Законопроекта за държавен бюджет за 2019 г. взе народният представител господин Крум Зарков. Той изрази мнение, че след основни промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел отново липсва стратегия за развитие на гражданското общество, както и през 2018 г. Гражданското общество в България трябва да се развива и му е необходима свобода при финансирането, подчерта господин Крум Зарков. Народният представител Антон Кутев изрази мнение, че следва да се промени съотношението при финансирането на национално представените организации и средствата, които ще бъдат изразходвани, след приемането на правилник на Съвета за развитие на гражданското общество. След проведената дискусия Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите със 7 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г.“ Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Анастасова. Следва докладът на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Докладът е подписан от председателя Красимир Велчев, а със съдържанието му, ще ни запознае господин Александров. Имате думата. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Ивайло Танев –държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България; господин Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация; госпожа Петя Първанова – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; господин Емил Велинов – директор на дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет, и представители на неправителствени организации. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев, който запозна народните представители с общата рамка и приоритетите в Бюджет 2019, фокусирани върху секторите социална политика, образование, отбрана и политиката по доходите. За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет в размер на 3 159 000 лв., със 185 000 лв. повече от бюджета за 2018 г. Госпожа Мая Манолова отбеляза, че за ефективното функциониране на институцията са нужни повече средства. Дейността се е увеличила многократно, като броят на жалбите тази година спрямо предишни години е нараснал близо два пъти. Акцентира се и върху необходимостта от предоставяне за ползване на сграда за дейността на институцията от държавния сграден фонд. Госпожа Мая Манолова заяви, че не подкрепя Законопроекта за държавния бюджет за 2019 г. в частта „Омбудсман“. За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 2 784 000 лв., с 214 000 лв. повече от бюджета за 2018 г. Господин Баки Хюсеинов посочи, че заложените средства не са достатъчни за ефективното функциониране на комисията като независим орган за превенция, контрол и защита от дискриминация. Въпреки заложената мярка в политиката по доходите и увеличението с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, няма да могат да бъдат преодолени проблемите, свързани с текучеството на квалифицирани служители. Във връзка с Доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Комисията е задължена да открие и управлява още 4 нови регионални офиси, а в други офиси трябва да бъдат назначени регионални представители. Отпуснатата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията е в размер на 5 500 000 лв. – с 500 000 лв. повече от бюджет 2018 г. Господин Емил Велинов информира народните представители, че с разпределената субсидия за 2019 г. ще бъдат изградени църкви в Букурещ, ЮАР, Хамбург, Одрин и Мадрид. За пръв път тази година са предвидени средства в размер на 40 000 лв. за насърчаване на междурелигиозния диалог, религиозната толерантност и превенция на дискриминацията. На Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет бюджетът за 2019 г. е планиран в размер на 8 963 800 лв., като в сравнение с 2018 г. е увеличен с 463 800 лв. Бюджетната прогноза за разходите за 2019 г. е в размер на 12 059 800 лв. Прогнозата е разработена на база разширения приемателен капацитет и прогнозирания миграционен поток към Република България. Госпожа Първанова отбеляза, че предвиденият бюджет е недостатъчен за изпълнение на дейността на Агенцията при провеждане на държавната политика за предоставяне на международна закрила в Република България. За ефективното осъществяване на дейността е необходимо бюджета на Агенцията да бъде увеличен с 1 525 200 лв. – разходи за персонал и капиталови разходи. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Васил Антонов и Павел Шопов . След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 9 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров. Предстои да чуем Доклада на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Заповядайте, господин Нецов. ДОКЛАДЧИК СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становището на Министерския съвет по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – госпожа Маруся Гърбачева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“. От Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество: госпожа Даниела Василева – главен секретар; и господин Цветомир Иванов – директор на дирекция „Финансово стопански дейности и управление на собствеността“. Госпожа Маруся Гърбачева предостави подробен доклад относно Проекта на Закона за държавния бюджет в частта му за бюджета на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В него са отразени средносрочните икономически перспективи и основни допускания, правителствените фискални цели и приоритети в областта на превенцията и противодействието на корупцията, като акцентира на основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Нов момент в съдържанието на прогнозата е включването на повече информация при представянето на разходните политики – както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им. Госпожа Василева изрази становище, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, би следвало да функционира безпроблемно с така разписаните параметри. С Проекта на бюджет на Комисията за 2019 г. са разчетени разходи в размер на 20 453 000 лв., в т.ч. разходи за персонал – 14 036 300 лв.; за издръжка – 4 496 700 лв. и за капиталови разходи, предназначени за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – 1 720 000 лв. Увеличението на разходите на КПКОНПИ се дължи на обстоятелството, че там се вливат нови структури съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като в централния бюджет са предвидени отделно 2 000 000 лв. за основен ремонт на сградата, предоставена за управление на Комисията, както и средства за обезпечаване на дейностите по ЗПКОНПИ и за безплатно пътуване на правоимащите по съответните закони. Планираните разходи на КПКОНПИ са за финансиране изпълнението на възложените й функции по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, установяване на конфликт на интереси, налагане на санкции и на други мерки в случай на установен конфликт на интереси. В хода на разискванията беше изслушан и господин Цветомир Иванов, който изрази подкрепа за представения бюджет в частта за издръжката на комисията. По Законопроекта взеха отношение народните представители Борис Ячев, Кристина Сидорова и Слави Нецов. След проведената дискусия и гласуване Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 5 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с вх. № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., представляваща мотиви към Законопроекта, като вземе предвид становището на Министерския съвет по Проекта на бюджет на съдебната власт за 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нецов. Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. (Ръкопляскания.) Господин Иванов, заповядайте. Моля за резюме на иначе много подробния и съдържателен доклад. ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за държавния бюджет на Република България, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 31октомври 2018 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова –заместник-министър на финансите. На заседанието присъства и госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите. С оглед спецификата на своята дейност, КЕВКЕФ разглежда параметрите на проекта за държавен бюджет за 2019 г., касаещи вноската на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2019 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от ЕС. Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2019 г. тя се предвижда да бъде 1 млрд. 282 млн. 100 хил. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на Решението на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което влезе в сила от 1 октомври 2016 г. и породи действие със задна дата от 1 януари 2014 г. Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от ЕС за 2019 г. да бъдат 2 млрд. 648,3 млн. лв. или 2,3% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от ЕС на ДФ „Земеделие“; Национален фонд и другите сметки за средства от ЕС и средства по други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС. Прогнозните съвкупни разходи за 2019 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4 млрд. 116 млн. 800 хил. или 3,5% от БВП, в това число: 2 млрд. 818,1 млн. лв. европейски средства или 2,4% от БВП и 1 млрд. 298 млн. 700 хил. лв. национално съфинансиране или 1,1% от БВП. В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Лазаров, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Имате думата, господин Лазаров. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседание, проведено на 1 ноември 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Светослав Даскалов – съветник към политическия кабинет на министър-председателя, господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, бригаден генерал Пламен Ангелов – директор на Служба „Военна информация“, господин Ангело Прокопиев – заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“, генерал-майор Данчо Дяков – началник на Национална служба охрана, господин Борис Димитров – председател на Държавна комисия по сигурността на информацията, господин Цветан Китов – председател на Държавна агенция „Технически операции“, както и представители на Министерство на финансите и Министерство на отбраната. Ръководните органи на структурите на сектор „Сигурност“ запознаха Комисията със Законопроекта в частта му, касаеща политиката в областта на „Защита на националната сигурност и интересите на Република България” за периода 2019 – 2021 г. и разработените бюджетни програми. Подчертаха, че увеличението в бюджетите спрямо предходната година ще се разходи основно за намаляване на недокомплекта на службите и мотивиране на служителите, както и за инвестиране в техническото обезпечаване и придобиване на нови способности, които от своя страна гарантират адекватната реакция на възникващите в естеството на работа промени. По време на дебатите отношение по Законопроекта взеха народните представители Цветан Цветанов, Филип Попов и Димитър Лазаров. Членовете на Комисията изразиха удовлетвореност от работата на службите. Народните представители от парламентарните групи на „БСП за България“ и на „Движението за права и свободи“ заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта. След проведената дискусия, Комисията с 5 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. С Доклада на Комисията по политиките за българите в чужбина ще ни запознае председателят на Комисията господин Дончев. Господин Дончев, имате думата. Има още един освен този, който предстои да чуем. ДОКЛАДЧИК АНДОН ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На свое заседание, проведено на 31 октомври 2018 г. Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. в частта му за политиките към българите в чужбина. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи – Георг Георгиев, заместник-министър, Елена Шекерлетова, постоянен секретар, и Жасмина Ананиева, директор на дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на културата – Амелия Гешева, заместник-министър, Маргарита Васева, директор на дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на образованието и науката – Борис Шейкин, главен експерт в дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“, и Ваня Балчева – главен експерт в дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“; от Министерството на финансите – Ивайло Танев, главен експерт в дирекция „Държавни разходи“. Проектобюджетът на Министерството на културата беше представен от заместник-министър Амелия Гешева. Тя заяви, че в частта, която касае функция „култура“, са заложени приблизително 194 млн. лв. за 2019 г., от които 38 млн. лв. са за училищата, завишава се и подкрепата, която Министерството на културата традиционно оказва при провеждането на национални международни фестивали и събития, като са осигурени 500 хил. лв. Увеличен е и Национален фонд „Култура“, като предвидените увеличения са със милион и петстотин хиляди, или ръстът е приблизително 100% спрямо бюджета от предходната – 2018 г. Предвижда се и увеличение на бюджета в секторите „Библиотечно информационно обслужване“, където се предвижда да бъдат осигурени 2 млн. лв. Проектобюджетът на Министерството на външните работи беше представен от заместник-министър Георг Георгиев, който обяви, че разходният таван за 2019 г. е увеличен с 6 млн. 699 хил. 200 лв., което прави 132 млн. 669 хил. 200 лв. Заместник-министърът посочи областите и политиките, върху които ще се акцентира през 2019 г. Това са: „Политики в областта на развитието на ефективната дипломатическа служба“; „Политики в областта на публичната дипломация“; „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“, като политиката в областта на развитие на ефективната дипломатическа служба и средствата, предвидени по това перо, са 110 млн. 295 хил. 500 лв., като в нея ще бъдат реализирани две програми: „Администриране и осигуряване на дипломатическата служба“ и „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина“. По направлението „Политики в областта на публичната администрация“ са предвидени 853 хил. 200 лв. със следните две програми: за публични дейности и за културна дипломация. По третото направление: „Политиката в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“ са предвидени 21 млн. 520 хил. лв. Проектобюджетът за 2019 г. от Министерството на образованието и науката бе представен от госпожа Ваня Балчева – главен експерт в дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“. Тя обясни, че за реализиране на политиките за българите в чужбина от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката са планирани 13 млн. 336 хил. 900 лв., като най-голямото перо и тази година е за българските държавни и неделни училища в чужбина – 11 млн. 336 хил. 900 лв. Също така са планирани средства за командироване на преподаватели по Постановление на Министерския съвет № 103 по българки език, литература, история и география за осигуряване на литература за преподавателите в чуждестранните средни училища, както и за тяхната квалификация. Народният представител Георги Йорданов зададе въпрос към госпожа Балчева каква е бройката неделни училища в чужбина и предвижда ли се увеличаване на техния брой. В отговор на зададения въпрос госпожа Балчева съобщи, че към миналата учебна година са започнали общо 361 училища. От тях по ПМС – 207, и бенефициенти по националната програма – 154. Увеличението е с 33. Проектобюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина за 2019 г. бе представен от господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, по молба на председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина господин Андон Дончев. Господин Танев информира народните представители, че Проектобюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина е в общ размер на 994 хил. лв. В хода на дискусията председателят на Комисията и народните представители обсъдиха въпросите за възможността за осигуряването на средства по Програмата за подпомагане на българските организации и медии в чужбина. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: 6 гласа „за“, без „против“ и 10 глада „въздържали се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 9 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по политиките за българите в чужбина предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев. Уважаеми народни представители, остава ни да изслушаме Доклада на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата относно Законопроекта. Кой ще ни запознае с Доклада? Заповядайте, госпожо Гушева. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм, обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802 01 49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, която запозна членовете на Комисията с общата рамка и приоритетите в Бюджет 2019, фокусирани върху мерки, свързани с продължаване на реформите в секторите образование, социална политика, здравеопазване, повишаване на доходите, отбрана и сигурност и усвояване на средства от европейските фондове. Основните цели на данъчната политика през периода са подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите, което кореспондира с дадената от Съвета на Европейския съюз, препоръка към България. Инструменти за постигане на поставените цели са реализирането на законодателни промени и административни мерки за ограничаване на данъчните измами, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане, чрез засилено взаимодействие между институциите и обмен на информация в национален и международен мащаб. За повишаване на бюджетните приходи и изсветляване на сенчестата икономика са направени изменения в данъчните закони за усъвършенстване на контрола върху доставките и движението на течни горива, оптимизиране на контролната дейност и подобряване на събираемостта на акцизите, прецизиране на административно наказателни разпоредби, с цел превенция и определяне на санкциите, съобразно тежестта на нарушението, ограничаване на възможностите за отклонение от данъчно облагане във връзка с регистрация/дерегистрация за целите на ДДС, подобряване на ефективността на разпоредбите за ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. Задълбочава се взаимодействието между Агенция „Митници” и НАП, с цел засилване на контрола върху движението на рискови стоки през българските граници, включително чрез двустранно инициирани актуализации на номенклатурата на рисковите стоки в модул „Пътни такси и разрешителен режим“, както и извършване на съвместни контролни действия в рамките на регионалните координационни центрове. Акцент беше поставен върху заложените средства в Проектобюджет 2019 за политика в областта на ефективното събиране на всички държавни приходи в размер на 100 млн. 745 хил. 100 лв. и 45 млн. 154 хил. 600 лв. за защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабанда на стоки, изпиране на пари и финансиране на тероризма. Предвидените средства са насочени към осигуряване условия за функционирането на администрациите с оглед изпълнение на възложените им дейности и задачи, свързани с провеждане на вътрешната и външната политика на страната във всичките им аспекти. Обезпечава се функционирането на устойчивата система за постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски, намаляване на корупцията, повишаване качеството на административните услуги, подобряване на митническия контрол, борбата срещу митническите и валутните нарушения, контрабандата и други. В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Стефан Бурджев, Адлен Шевкед, Дора Христова и Емил Димитров. След направеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: 1 глас „за“, без „против“ и 12 гласа „въздържали се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържали се“. В резултат на проведеното гласуване Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание: 1. Да не приема на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет за 2019 г., с включен проект за бюджета на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 2. Да приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет на Република България, със становище на Министерския съвет по чл. 1. и чл. 2, № 802-01-49, внесен на 29 октомври 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Гушева. Това беше последният доклад, представен от парламентарните комисии по повод на разглеждането на първо четене на Законопроекта бюджета за 2019 г. Ще продължим работата си утре на редовно заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 21,16 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Юлиан Ангелов Стоян Мирчев

Парламентът прие законопроекта за бюджета на НЗОК за 2019 г. на първо четене.

В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че в приходната част на бюджета за 2019 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 4 299 600 000 лв., което е с 439 600 000 лв. повече от 2018 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 4 236 800 000 лв., което е с 418 400 000 лв. повече от 2018 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи за здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 2 842 300 000 лв., а от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 394 600 000 лв.

Общо разходите и трансферите за 2019 г. са разчетени в размер на 4 350 000 000 лв., което е с 490 000 000 лв. повече от сумата за 2018 г. За текущите разходи се предвиждат 4 212 800 000 лв., които се разпределят по следния начин - за първична извънболнична медицинска помощ 225 000 000 лв.; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 250 700 000 лв.; за дентална помощ - 167 000 000 лв.; за медико-диагностична дейност - 90 000 000 лв.; за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги - 1 117 800 000 лв.; за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 104 000 000 лв.; за болнична медицинска помощ 2 001 500 000 лв.

С Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени и в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и в други закони. Промените предвиждат създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, като правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и на Изпълнителна агенция по трансплантация. Въвежда се предварителен контрол за създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ чрез даване на съгласие от Народното събрание и за разширяване дейността на съществуващите лечебни заведения чрез даване на съгласие от Министерския съвет. Промените предвиждат отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности. Залага се създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система. Целта е да се създаде база данни, която да съдържа пълна информация за здравното състояние на всяко лице, за нуждите на всички последващи медицински дейности - диагностика, лечение, рехабилитация, медицинска експертиза, профилактика, диспансеризация и др. Предвижда се създаването и поддържането от Националната експертна лекарска комисия на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Предвиждат се нови механизми на заплащане на лекарствените продукти и медицинските изделия. Дейностите на Център "Фонд за лечение на деца" и Комисията за лечение в чужбина преминават към НЗОК, като финансовите средства ще се осигуряват от Министерството на здравеопазването чрез трансфер. Процесът ще се осъществи, без да се отнемат досега съществуващи права на нуждаещите се пациенти за достъп до лечение.

06/11/2018 - 06/11/2018
1. Първо гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. (Вносител: Министерски съвет, 29.10.2018 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (Вносител: Министерски съвет, 29.10.2018 г.).
3. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. (Вносител: Министерски съвет, 29.10.2018 г.) – до приключване представянето на докладите по законопроекта.