Счетоводен и данъчен справочник

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изрази искрени съболезнования по повод самолетната катастрофа на летище „Шереметиево“. Тя изпрати съболезнователни писма до председателя на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Руската Федерация Валентина Матвиенко и до председателя на Държавната Дума на Федералното събрание на Руската федерация Вячеслав Володин.

Председателят на парламента изразява своята дълбока съпричастност и съчувствие на семействата и близките на загиналите. „Скърбим за жертвите на злощастния полет. Вярваме, че ще бъдат положени всички необходими грижи, за да не са сами в тези мигове на изпитания близките на загиналите и да превъзмогнат болката от невъзвратимата загуба“, пише още Цвета Караянчева в съболезнователните писма.
Бъдете горди със своята история, обичайте Родината, ценете свободата, имайте самочувствие, че сте българи и помнете, че и днес е нужно да бъдем единни, да имаме общи национални цели, да съхраняваме идеалите на предците ни. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в словото си по време на заря-проверката, посветена на 6 май – Ден на Пещера. Председателят на парламента прие рапорта на командващия тържествения ритуал и поздрави жителите и гостите на Пещера.

В календара на човешкия живот има специални дни, дни, които ни изпълват с радост и гордост, които ни довяват скъпи спомени, отбеляза председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева подчерта, че такъв за всички присъстващи е днешният ден – денят, в който честват празника на техния любим, красив и пропит с хилядолетна история роден град. Тя изрази увереност, че всеки, роден и израснал в Пещера, я носи в сърцето си, където и да отиде по света. Тези спомени ни правят горди, дават ни сили да преодоляваме трудностите и най-важното – вярата и желанието да работим за по-доброто бъдеще, заяви тя. Защото днес заедно градим нова България – свободна, демократична, равноправна, част от голямото семейство на европейските народи, добави председателят на парламента.

Цвета Караянчева подчерта, че това е  вярната посока, която трябва да следваме, за да останат младежите тук, да работят и да успяват в страната ни. Уверена съм, че възможностите за реализация на младите и прогресивни хора в Пещера ще продължат да се разширяват, а икономическото развитие на града да стане още по-интензивно, отбеляза председателят на парламента.

Сред гостите на празника на Пещера бяха народнии представители, кметове на родопски общини, Пловдивският митрополит Николай, бригаден генерал Явор Матеев и др.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и народни представители присъстваха на церемонията по официалното посрещане на папа Франциск и на срещата на Негово светейшество папа Франциск с представители на държавните институции, гражданското общество и дипломатическия корпус.

Негово светейшество папа Франциск пристигна на апостолическо пътуване в България, което ще продължи до 7 май, с папска свита, съставена от 35 души – най-висши представители на Светия престол. Сред тях са държавният секретар на Светия престол – кардинал Пиетро Паролин, както и кардиналите Леонардо Сандри и Курт Кох.

По-късно – в 13.00 часа председателят на Народното събрание и народни представители ще присъстват на неделната молитва "Царица небесна", която Светият отец ще произнесе на площад "Свети Александър Невски". Те ще бъдат и на Светата литургия, която папа Франциск ще отслужи, на площад "Княз Александър Първи" от 16.45 часа.
По повод 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри в Бургас изложбата „Всичко се състои в нашите сдружени сили“. Представянето на документалната експозиция, подготвена от Народното събрание и Държавна агенция „Архиви“, беше в изложбена зала „Александър Георгиев – Коджакафалията“. На откриването на експозицията беше представен и оригиналът на Търновската конституция.

Търновската конституция бележи свободния път на развитие на България, отбеляза в приветствието си Цвета Караянчева. Тя подчерта, че в Учредителното събрание са участвали различни хора – хора от възрожденския елит, участници в национално-освободителното движение, хора, които са обичали страстно свободата и своето Отечество. Подписвайки Конституцията на 16 април 1879 г., те имат тежката задача да поставят България на картата на Европа като самостоятелна сила и да начертаят какви цели ще си постави България занапред, заяви още председателят на парламента.

Цвета Караянчева допълни, че народните представители, които са се заели да напишат един от най-демократичните основни закони в Европа, са имали изключително много зрялост за времето си, защото са успели да загърбят всички различия и в името на България и да подпишат Търновската конституция. По думите й българският народ обича свободата, затова и в Конституцията остават записани думите „Всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на Българска територия“. Разбира се, учредителите не забравят и заветите на Левски за това, че всички ще са равни през Закона, независимо от произхода си или своите убеждения, отбеляза още председателят на Народното събрание.

Цвета Караянчева призова да предаваме на децата си, че имаме славно минало, че имаме славна история и всеки трябва да знае и да се гордее с нея.

В откриването на експозицията в Бургас участваха председателят на Комисията по околната среда и водите Ивелина Василева, народни представители, председателят на ДА „Архиви“ доц. Михаил Груев и заместник-кметът на Бургас Йорданка Ананиева.
Европейската отбрана все повече ще бъде във фокуса на европейската политика. Това заяви председателят на Комисията по отбраната в Народното събрание ген. Константин Попов на срещата си със заместник министър-председателя и министър на отбраната на Хърватия Дамир Кръстичевич. По време на разговора бяха обсъдени още въпроси от стратегически характер с оглед на членството на двете страни в НАТО и ЕС.
 
Намираме се в интересен регион на Европа и имаме еднакви предизвикателства, но с приятели може да се говори съвсем открито, подчерта ген. Константин Попов. Пред чуждестранниия гост той представи информация за свършената работа от Народното събрание по отношение на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, проектите за модернизация на военновъздушните и военноморските сили, както и на сухопътните войски. Председателят на парламентарната Комисия по отбрана добави още, че до 2024 г. бюджетът за отбрана трябва да бъде увеличен до 2 на сто от Брутния вътрешен продукт. Според ген. Константин Попов обаче е реалистично този показател да бъде достигнат и по-рано.
 
Заместник министър-председателят и министър на отбраната на Хърватия Дамир Кръстичевич определи дипломатическите отношения между двете държави като приятелски, без да има нерешени въпроси помежду им. По думите му България и Хърватия са фактор за стабилността в региона не само с оглед на променената парадигма на сигурността в световен мащаб, но и заради рисковете, свързани с миграцията, тероризма и хибридната война. Никой не може да се справи с подобни предизвикателства сам и затова от ключово значение са стратегическото партньорство, свързаността и обменът на информация, каза Дамир Кръстичевич. Заместник министър-председателят и министър на отбраната на Хърватия увери, че по време на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз страната му ще продължи линията, наложена от България с фокус към държавите от Западните Балкани и интеграцията им в Обединена Европа.
 
Ген. Констатин Попов и Дамир Кръстичевич се обединиха около тезата, че Меморандумът за сътрудничество между двете страни в сферата на отбраната трябва да бъде подновен. 

До момента пред данъчните са обявени близо 11 000 е-магазина

Търговците, които използват собствени или наети електронни магазини или публично достъпни онлайн платформи за продажби, са длъжни да подадат информация за това пред Националната агенция за приходите до 29 юни 2019. Срокът за обявяване на е-магазините беше удължен с последните промени в законодателството, напомнят от НАП.  Изискването е валидно за лицата, които и в момента осъществяват е-търговия, а търговците, които занапред ще използват електронен магазин, трябва да изпратят данни за него преди да стартират дейността си. 

Подаването на информация става само по електронен път чрез портала за е-услуги на НАП, като е необходим електронен подпис. Изискването важи за физически и юридически лица, които извършват продажби по интернет по занятие, т.е не засяга гражданите, които инцидентно са продали свои лични вещи, допълват от приходната агенция.

Електронната услуга работи от края на миналата година, като до момента вече са декларирани близо 11 000 електронни магазина. От днес в сайта на НАП е достъпна и нова електронна услуга, чрез която потребителите могат да видят дали конкретен онлайн търговец е декларирал магазина си пред НАП. 

Допълнителна информация за изискванията към е-търговците може да се получи на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700.

Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия е приета  на основание чл. 29 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

Предложените с проекта на постановление на Министерския съвет промени в наредбата са изготвени във връзка с приети изменения и допълнения в Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 103 от 2018 г. и ДВ, бр. 33 от 2019 г.) относно отпадане на изискването за отпечатване на продажната цена на тютюневите изделия върху бандерола и отпечатването й върху опаковката, с изключение на пурите и пуретите.

Отговорна дирекция: „Данъчна политика”
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 02.5.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 01.6.2019 г.
Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство. Длъжни сме да съхраним духа на съгласието, на държавността, на градивната обществена енергия, да се осланяме винаги първо на съвестта си и заедно да решаваме общонародните работи, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на събора-поклонение на историческата местност “Оборище” по повод 143-годишнината от Априлското въстание.
 
Като председател на парламента изпитвам особено вълнение да съм днес тук, защото на това място преди 143 години е свикано първото българско народно събрание, отбеляза Цвета Караянчева. Тук са положени основите на парламентарната демокрация, тук нашите духовни първенци приемат, че занапред съдбините народни ще бъдат решавани с вишегласие, посочи тя. Тия неустрашими първостроители на българската държавност пишат една от най-славните страници в историята ни, заяви председателят на Народното събрание.
 
От Оборище българските апостоли си тръгват с ясното съзнание, че ги чака гибел, посочи Цвета Караянчева. Тук те начертават пътя на Освобождението през въоръжено въстание, тук те ни дават пример да се осланяме винаги първо на съвестта си и заедно да решаваме общонародните работи, заяви тя.
 
Поднесени бяха венци и цветя пред паметника в местността „Оборище“. Отслужен беше и тържествен молебен – водосвет. 
  

Рубриката „Касови апарати, електронни търговци и СУПТО“ е актуализирана със "Схеми е-магазини – СУПТО" и "Разяснения относно импорт в СУПТО от външни източници на данни за продажби".

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева участва в Панагюрище в тържественото честване на 143-ата годишнина от Априлското въстание. Тя присъства на зарята-проверка по случай паметната дата, прие строя и поздрави почетните роти на Българската армия.

143 години ни разделят от онзи повратен исторически момент, в който от Копривщица пренасят в Панагюрище кървавото писмо на Каблешков и църковните  камбани възвестяват началото на Априлското въстание – апогеят на епичната национална съпротива срещу петвековното османско потисничество, заяви в словото си Цвета Караянчева. През паметната 1876-та априлци издигнаха грамада от черепи и кости и накараха целокупна Европа да настръхне от воплите на невинните, отбеляза още председателят на парламента. Тътенът на въстанието отекна далеч зад границите на Отечеството, за да покаже на света, че „народът български не може веч да търпи и е дръзнал да събаря империя“, въоръжен с оръдия от черешови стволове, стари пушки и мокър барут, но воден от изконната човешка жажда за свобода, жажда, по-силна от огън, по-тежка от присъда, по-страшна от клетва, подчерта Цвета Караянчева.

Тя допълни, че като масло на огън кипва всенародното въодушевление и орачи, еснафи, даскали, попове, лихвари изоставят нивите, дюкяните, чифлиците, училищата, църквите. Днес този небивал революционен подем изглежда равен на самоубийство, безплодна саможертва на хора, обрекли себе си на мъченическа смърт и паднали в кървава жътва без да дирят отплата, без да дочакат признание приживе, без почести, опело и епитафии на гроба, пълководци без пагони, добави още председателят на Народното събрание.

Цвета Караянчева отбеляза, че днес се молим за упокой на онези, които първи прозряха, че свободата не е химера, че сме достойни за нея. Защото и свободата, и робството, са вътре в нас, носим ги като белег от нож, за да ни спомнят какви сме били, чии потомци сме и какво е потребно да завещаем на идните поколения.

Тя подчерта, че не от месии се нуждаем днес, а от водачи, не от чуждопоклонници и хулители, а от предани родолюбци. И призова да помним заръката на Апостола „Да струваме добро на ближния си и да се борим за чисто и свято бъдеще“.
Когато погледнем Копривщица, винаги можем да разпознаем един от символите на нашата култура, на нашето Възраждане, заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на тържественото отбелязване на 143-ата годишнина от Априлското въстание в Копривщица.

Председателят на парламента отбеляза, че Априлското въстание е нашият щит срещу всеки хулител, който си позволи да каже, че ние, българите, сме получили свободата даром. Копривщица е нашият щит срещу всеки хулител, който си позволи да каже, че не сме били дозрели да поемем съдбата си в собствени ръце, защото незрелите народи не изграждат места като Копривщица, където предприемаческият дух, свободолюбието, достойнството и културата се срещат, добави Цвета Караянчева.

Това малко планинско градче ни е дало Бенковски, Каблешков, Каравелов, Найден Геров, Димчо Дебелянов, много от първите български свободни вестници, оставило ни е приказната си архитектура и разкошните си дърворезби, отбеляза председателят на парламента. Цвета Караянчева подчерта, че Копривщица най-вече ни е оставила онзи дух, който кара Захари Стоянов да напише: “Копривщица е била цели векове република без сенат и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерална от френската и сто пъти по-демократична  от американската”.

В тържественото си слово председателят на парламента припомни, че само преди броени дни отбелязахме тържествено 140-годишнината от подписването на Търновската конституция – един от най-прогресивните документи за Европа на времето си. Учредителното събрание, сложило началото на Третата българска държава, започва дейността си едва три години след днешните събития, които се разиграват тук, в Копривщица, на 20 април 1876 г. на Калъчевия мост. Цвета Караянчева добави, че много често, когато подреждаме емоционално най-важните моменти от историята си, ние мислим за Априлското въстание като за дело на романтични, вдъхновени, обречени да останат завинаги млади герои. А за събитията три години по-късно във Велико Търново – като за държавнически подвиг на улегнали мъдреци.

На този ден се събираме тук, за да се преклоним пред паметта на героите и да помним и разказваме на нашите поколения, че българинът преди 143 години е изкрещял силно в Европа и е казал :"Не ща да бъда вече роб, защото свободата е право на всички", заяви Цвета Караянчева.

Председателят на Народното събрание и народни представители поднесоха цветя и венци на Паметника-Костница и на гроба на Тодор Каблешков в двора на църквата „Успение Богородично“ в Копривщица. Връчени бяха и почетни грамоти на заслужили копривщенци.
На база на предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към април 2019 г. се очаква да бъде положително в размер на 2 678,2 млн. лв. (2,3 % от прогнозния БВП). Месец април традиционно се характеризира с превишение на приходите над разходите по КФП поради спецификата на данъчния календар. За подобрението на бюджетното салдо през месеца допринасят и възстановените суми от ЕК в частта на помощите. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към април 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 15 112,2 млн. лв., което е 34,5 % от годишния разчет. Спрямо април 2018 г. приходите по КФП нарастват с 2 141,4 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. На база на наличните предварителни оценки данъчните приходи отчитат ръст в размер на 1 090,5 млн. лв., неданъчните приходи – 672,9 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – 378,0 млн. лева. В частта на неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите четири месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2019 г. са в размер на 12 434,0 млн. лв., което е 28,0 % от годишния разчет, като обичайно изпълнението на разходите спрямо планираното с разчетите за годината е по-високо през второто полугодие. За сравнение разходите по КФП към април 2018 г. бяха в размер на 11 651,7 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, е основно поради по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и по-висок размер на вноската в общия бюджет на ЕС през 2019 г.   Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.04.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 536,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към април 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец май 2019 година.
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец март 2019 г. е положително в размер на 1 806,7 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 662,6 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП към март 2019 г. са в размер на 10 857,8 млн. лв. или 24,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 212,6 млн. лв. (13,4 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 425,2 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 520,3 млн. лв., което представлява 24,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 1 445,5 млн. лв. или 22,0 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 4 286,9 млн. лв., което е 26,1 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,6 млн. лв. или 27,2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2019 г. е 74,4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 276,5 млн. лв. (23,9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 59,0 млн. лв. или 24,9 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 333,4 млн. лв. или 28,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 454,5 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 10,8 на сто.   Неданъчните приходи са в размер на 1 775,7 млн. лв., което представлява 26,8 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите три месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи са в размер на 561,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2019 г. възлизат на 9 051,1 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 8 628,2 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с март 2018 г., е основно поради по-високия размер на вноската в общия бюджет на ЕС, на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г.) и други.   Нелихвените разходи са в размер на 8 208,9 млн. лв., което представлява 19,4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2019 г. са в размер на 7 678,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 523,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 376,1 млн. лв. или 56,2 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 466,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв[1] към 31.03.2019 г. е 10,33 млрд. лв., в т.ч. 9,97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,36 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 март 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.   [1] Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
  Дългът на подсектор „Централно управление“{1} към края на март 2019 г. възлиза на 11 688,4 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 574,8 млн. евро, а външните  9 093,6 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП){2} възлиза на 19,8%, като делът на вътрешния дълг е 4,4%, а на външния дълг – 15,4%. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 22,1%, а външните – от 77,9%. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 март 2019 г. е в размер на  85,6 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,3 млн. евро, а външните – 50,3 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1%. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на март 2019 г. достига до 10 799,1 млн. евро или 18,3% от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 305,8 млн. евро, а външните – в размер на 8 493,3 млн. евро.  Държавногарантираният дълг през март 2019 г. възлиза на 943,3 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,3 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,6%. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 12.    {1}Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК   {2}По прогнозни данни за БВП, съгласно пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2019 г.

Повече от половината декларации са подадени онлайн

Успешно приключи данъчна кампания 2019 г. Над половин милион данъчни декларации от граждани са подадени към края на работния ден на 30 април, сочат данните на НАП. Електронната система за деклариране на доходите ще продължи да функционира до полунощ, допълват от приходното ведомство.

Повече от половината данъчни декларации за доходите на физическите лица са подадени по интернет с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или електронен подпис, като 2019 е първата година, в която електронните формуляри са повече от хартиените. От началото на годината до момента чрез електронната система за плащане (т.нар. виртуален POS) и чрез физическите POS терминали в офисите на НАП са платени над 70 млн. лв. без такси.

От приходната агенция съобщават още, че през 2020 г. декларирането на доходите ще бъде значително по-лесно за хората, които имат ПИК или електронен подпис. Тогава всички доходи от трудов договор, както и хонорарите и възнагражденията по граждански договори, ще бъдат предварително попълнени от НАП в данъчните декларации на гражданите и те ще имат възможност да ги прегледат, коригират и допълнят при нужда.   

 „Отчитаме успешна данъчна кампания 2019 г. Благодаря на колегите в НАП за професионализма и очаквано добрия резултат. Виждаме ясна тенденция на ръст на електронното деклариране и плащане, ще продължим да работим за усъвършенстване на електронните услуги“, каза в края на кампанията директорът на „Обслужване“ в НАП Боряна Георгиева.