Счетоводен и данъчен справочник

Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Запазва се въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход за включване в съдържанието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики, с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им. Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС. Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. – достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета. Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера. И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година. Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд. Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите. Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, целящи подобряване на социалния статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти. Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система, с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване. Отбрана. През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година. Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2. Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на                 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. – 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева. Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г., е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лева. С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община. Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2020-2022 г., нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева. Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. и водещата позиция на Република България сред 28-те държави членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.
Министерството на финансите информира инвестиционната и академичната общност в България, че Европейската комисия обяви покана за изразяване на интерес към заинтересованите лица за присъединяване към Форум на високо ниво (High-level Forum) за Съюз на капиталовите пазари (Capital Markets Union).   Предвидено е Форумът да бъде експертна група, съставена от високо квалифицирани представители на финансовия сектор, както и международно признати експерти и учени, които ще се занимават с работата по бъдещите политики на Съюза на капиталовите пазари. От Форума се очаква да подпомага Европейската комисия като изготви целеви политически препоръки за бъдещи действия в областта на Съюза на капиталовите пазари, за да се гарантира, че гражданите и предприятията имат достъп до пазарите на капитали в ЕС при равни условия и независимо от тяхното географско местоположение. Европейската комисия приканва заинтересованите лица да подават заявлението си за участие до 7 ноември 2019 г. Изборът на членовете на групата ще се проведе на база на получените кандидатури, като се очаква Форумът да започне работа на 26 ноември 2019 година. Съюзът на капиталовите пазари е водещ проект, стартиран от Европейската комисия под председателството на Жан-Клод Юнкер, и цели разработване и интегриране на капиталовите пазари в ЕС, така че те да помогнат за подкрепа на стабилен, базиран на иновации и устойчив икономически растеж. Повече информация за Плана за действие за Съюз на капиталовите пазари, включително инициативите, и мерките, предприети до момента, можете да намерите тук: https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/growth-and-investment/capital-markets-union_bg . Информация за поканата за изразяване на интерес, заявленията, лицата за контакт, както и съобщение за медиите, са публикувани на следните адреси на интернет страницата на Европейската комисия: https://ec.europa.eu/info/publications/cmu-high-level-forum_bg, както и на https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/mex_19_6062#10 .   Допълнителна информация за последните инициативи, свързани с развитието на Съюза на капиталовите пазари, както и доклад на неформална работна група на високо ниво, можете да намерите тук: https://www.nextcmu.eu/publications/.

Проектът на Наредба се издава на основание чл. 5, ал. 6, чл. 7, ал. 5 и чл. 9а, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 55, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чл. 39, ал. 1, чл. 40, ал. 5, т. 2, чл. 40а, ал. 4 и чл. 41, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и във връзка с постановено Съдебно решение № 11559 от 30.07.2019 г. по административно дело № 3872 от 2018 г. на Върховния административен съд.

Правото на гражданите на обществено осигуряване е регламентирано с чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения в областта на държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване са регламентирани с разпоредбите на КСО, а в областта на здравното осигуряване съответно с разпоредбите на  ЗЗО. В тази връзка следва да се отбележи, че  тези обществени отношения не са свързани само със събиране на определените със закон задължителни осигурителни вноски, но изискват събирането, администрирането и обмен на съществена по обем информация, свързани с правата на осигурените лица. В този смисъл законодателят е предвидил разпоредби в съответните закони, с които се определят лицата, които следва да подават и получават информацията, съдържанието и реда, по който следва да се предоставя тази информация. Регламентира се видът на нормативния акт и органът, овластен да го издаде – наредба, издадена от министъра на финансите.

Във връзка с гореизложеното, с предложения проект на наредба се предвижда създаване на подробна и ясна подзаконова нормативна уредба по отношение на:

1. Лицата, които следва да прилагат разпоредби на наредбата и това са: работодателите, осигурителите, техните клонове и поделения; самоосигуряващите се лица; лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; осигурителните каси, лицата, на които се зачита осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване; лицата, които еднократно заплащат сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО, лицата, които подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40 ал. 5 от ЗЗО, Националната агенция за приходите (НАП), Националния осигурителен институт (НОИ) и др.

2. Съдържанието на данните, които осигурителите, работодателите и осигурителните каси следва да подават в НАП за лицата подлежащи на осигуряване, включително осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по ЗДДФЛ;

3. Съдържанието на данните, които самоосигуряващите се лица следва да подават в НАП включително осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

4.  Съдържанието на данните за дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и дължимия данък за доходи от трудови правоотношения по ЗДДФЛ;

5. Редът и начинът за подаване на данните по точки 2 – 4 в НАП, както и начина и реда за коригиране и заличаване на подадените данни.

С проекта на наредба се определят и начините за подаване на посочените данни в НАП, като това може да бъде на хартиен носител, чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им, на електронен носител или по електронен път. В случаите, когато данните не са коректни или електронният носител не е четим се предвижда повторно подаване на данните в определения за целта срок.

С оглед намаляване на административната тежест за лицата е предвиден преференциален ред за подаване на данни от самоосигуряващите се лица, които се осигуряват само във фонд „Пенсии” за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, като по тяхно желание могат да подават данните по т. 2 еднократно в началото на годината.

С предложения проект на наредба е дефиниран и кръга от осигурени лица, които могат да подават данни за избран от тях период, когато за същия период са внесени авансово дължимите месечни осигурителни вноски. Това са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 7 от КСО, и чл. 17 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

За запазване интересите на осигурените лица и с цел своевременна и справедлива преценка на правото и определяне на размера на паричните обезщетения и помощите е предвидена уредба за коригиране на подадените данни от осигурители и самоосигуряващите се лица.

Проектът предвижда възможност корекция на данни за осигурените лица да се извършва от осигурителите и самоосигуряващите се лица  след издадени и влезли в сила задължителни предписания от контролните органи на НОИ по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

 

Отговорна дирекция:  „Данъчна политика”
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 25.10.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 24.11.2019 г.

Поради голяма авария в електрозахранването, офис Изток в София временно няма да работи с клиенти. Екипи на електроразпределителното дружество работят по отстраняване на проблема.

При необходимост можете да използвате електронните услуги на НАП.

Извиняваме се за причиненото неудобство.

 

 

 

 

nssi buildingНа свое заседание днес Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2020 г. В него са отразени параметрите на предвидените за следващата година социално-осигурителни политики в страната.

Народните представители Тома Биков и Спас Гърневски участваха в интерпарламентарна конференция на тема „Европа“ в германския Бундестаг. Домакини на форума са председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) в немския парламент Ралф Бринкхаус и заместник-председателят на парламентарната група на ХДС/ХСС, отговаряща за европейските въпроси, д-р Катя Лайкерт.

В началото на конференцията депутатите бяха приветствани от федералния канцлер на Германия Ангела Меркел. Пред представителите на парламентарни фракции, които са част от Европейската народна партия от 15 държави членки, канцлерът Меркел представи приоритетните теми пред Европа след изборите за Европейския парламент и сформирането на новата Европейска комисия. Основен акцент бе поставен на дигитализацията, климатичните промени, миграцията и въпросите по разширяването на Европейския съюз. Канцлерът Меркел подчерта значението на готовността за компромис на отделните държави членки при разглеждането на тези въпроси, както и че пред новата Европейска комисия предстои много работа, но без подкрепата на държавите членки няма как да се постигне успех.

Българските народни представители Тома Биков и Спас Гърневски изведоха на преден план необходимостта от намиране на консенсус относно започването на преговори за присъединяване към Европейския съюз на Република Северна Македония и Албания. Даването на европейска перспектива за региона, което бе поставено като основен приоритет по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, има ключова роля за ускоряване на процеса на реформи и гарантиране на сигурността. Българските народни представители споделиха общо виждане с канцлера Меркел, че е важно Европейският съюз да изпълни своя ангажимент към тези страни като стартира преговорите по присъединяване към ЕС, защото в противен случай рискува разпространението на негативни настроения към Съюза и влошаване на стабилността в региона.

Поради технически причини телефоните на офис „Оборище“ на НАП в София временно не работят. В момента екип от специалисти работи по отстраняването на проблема.

Клиентите могат да се свържат със служителите чрез електронните им пощи или на място в офиса.

Извиняваме се за причиненото неудобство.

Публикувана е Есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за периода 2019-2022 г. Документа можете да видите тук.

Разпространяват се фалшиви имейли от името на НАП, предупреждават от Агенцията. Те представляват съобщение за предстояща ревизия, като дори се споменава име на „служител“ в приходната администрация. Писмата приканват получателите им да се явят на адрес, на който се твърди, че има офис на НАП и да носят документ за самоличност, както и да последват линк за повече информация.

От НАП предупреждават, че това представлява класическа форма на „фишинг“ атака, чрез която се цели опит за кражба на лична информация в интернет - потребителски имена за достъп, пароли, банкови сметки и т. н.

В приходната агенция не работи служител с име, имейл и телефон, посочени във фалшивите електронни писма. 

Текстът на фалшивите електронни съобщения гласи /публикуваме го без редакция/:

Здравейте!

Уведомявам Ви, че следва да се явите в 14-дневен срок от поставянето на настоящото съобщение в ТД Асеновград, Офис Пловдив, гр. Пловдив, ул. Васил Кънчев номер 86 ст.172, при Момчил Димитров Тодоров - Главен инспектор по приходите 9:00 до 17:30 за връчване на:

1. Заповед за възлагане на ревизия -

Номер: P-0100319031065-20-031 / 16.07.2019 г.

В случай, че не се явите в посочения срок, на основание чл.32, ал.6 от ДОПК, съответния/те документ/и ще бъде/ат приложен/и към преписката и ще се счита/т за редовно връчен/и.

Задалжително е да носите документ за самоличност и следните документи, които може да изтеглите от ТУК.

 

С уважение,

Веселина Иванова Букова

Главен инспектор про приходите

Сектор "Ревизии" - ИРМ Пловдив

ТД Пловдив на Национална агенция за приходите

Имейл: v.bukova@ro06.nra.bg

Телефон: 032/8857182

Национална агенция за приходите гр. Пловдив ул. Васил Кънчев номер 86

http://www.nap.bg

Преди да отпечатате това писмо, помислете за околната среда!

Приятен ден.

Министърът на финансите Владислав Горанов се срещна с новия управляващ директор и председател на Изпълнителния съвет на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Срещата се състоя по време на редовните годишни срещи на Съветите на управителите на Групата на Световната банка и на МВФ, които се провеждат  в периода 18-20 октомври 2019 г. във Вашингтон, САЩ. Това е първата официална среща между двамата, след като Кристалина Георгиева беше избрана да застане начело на МВФ на 25 септември 2019 година. В рамките на разговора бяха обсъдени глобалното икономическо развитие и възможностите за насърчаването му, както и приоритетите в областта на икономическата политика в световен мащаб за осигуряване на по-силен и устойчив растеж. Министър Горанов се срещна и с Аксел ван Тротсенбърг, упралвяващ директор „Операции“ в Световната банка, който пое позицията на Кристалина Георгиева в Банката. По време на срещата беше дадена висока оценка на установеното от близо три десетилетия партньорство между България и СБ. Обсъдени бяха също така възможности за издигане статута на страната ни в Групата на Световната банка, включително чрез донорско участие в Международната асоциация за развитие.        

Българска народна банка пуска в обращение нова серия банкноти с номинална стойност 50 лева, емисия 2019 г. Общият дизайн и основните елементи на банкноти се запазват без съществени изменения. Въвеждат се  нови защитни елементи.

От 1 ноември 2019 г. новите 50 лв. ще влязат в обръщение като законно платежно средство.   

Защитните елементи в нея са: допълнителен знак за незрящи граждани - 4 дебели и 7 тънки релефни линии, холограмна лента с динамичен ефект – пламък и портрет на Пенчо Славейков,  отпечатано със специално мастило число 50, осигурителна нишка – вградена в хартията и частично излизаща от обратната страна на банкнотата, воден знак с висока резолюция – наблюдава се при поставяне на банкнотата срещу светлина.

Банкнотите от емисии 1999 и 2006 година остават в обръщение.

Вижте клип и плакат на БНБ на новата банкнота.

Заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов разговаря с личния представител на Представителството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Андрю Бейкър. Основна тема на срещата бяха бъдещите законодателни промени по отношение на антисемитските прояви и езика на омразата. Беше припомнена и ролята на Димитър Пешев и на Народното събрание за спасяването на 48 000 български евреи по време на Втората световна война.

България има своя история, която ни задължава и затова е много важно как възпитаваме децата си, как виждаме бъдещето, посочи заместник-председателят на парламента Емил Христов. Той отбеляза също, че в своята същност обществото ни живее с особено чувство за справедливост и толерантност.

Заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев подчерта и отличното партньорство между МВнР и законодателната институция в изработването на политики срещу антисемитизма. По думите му българският парламент е свещено място и благодарение на усилията на народните представители от 25-ото Народно събрание.

Личният председавител на Представителството на ОССЕ Андрю Бейкър каза, че това е огромен принос към демокрацията, който не бива да се приема за даденост. Според него усилията на институциите и по-строгите законодателни мерки ще спрат разпространението подобни прояви.

В рамките на срещата беше заявено, че с предстоящите промени в Наказателния кодекс наказанията за разпространението на нацистки и античовешки идеологии ще се увеличат драстично. Очаква се до края на годината текстовете да бъдат приети в ресорните парламентарни комисии, а в началото на 2020 г. измененията да бъдат гласувани в пленарната зала.

Сред основните акценти на разговора бяха и дипломатическите връзки с Израел, определени като отлични и приятелски. От българска страна бе заявено очакването те да се задълбочат в сферата на културата, образованието и сигурността.

Председателят на парламентарната Комисия по отбрана ген. Константин Попов участва на 17 октомври 2019 г. в кръгла маса „Състоянието на Европа“. Мотото на форума, който се провежда в Брюксел е „Иновативна визия за Европа“.

През следващите години Европа трябва да развърне потенциала си, да насочи усилията за системни иновации и да предефинира собствената си международна роля, отбеляза ген. Константин Попов пред участниците в дискусията. Според него е необходимо ЕС да създаде по-силна идентичност в областта на сигурността и да има смел и цялостен подход в политиките. Отмина времето, в което отговори на предизвикателствата на 21 век се търсеха с методите на 20 век, подчерта председателят на Комисията по отбрана.

В 16-ата ежегодна кръгла маса „Състоянието на Европа“ участват настоящи и бивши премиери, министри, членове на парламенти, европейски комисари, журналисти и млади европейски лидери. Целта на форума е представители на различни държави да обменят идеи и виждания за бъдещето на Европа.