Счетоводен и данъчен справочник

Постижимо е Сърбия да се присъедини към Европейския съюз през 2025 година, но това ще зависи много от следващия състав на Европейския парламент и на Европейската комисия. Това заяви председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин по време на среща с делегация на Комисията по европейска интеграция на Народната скупщина на Сърбия. Сред обсъдените теми по време на разговора бяха възможностите за по-задълбочено партньорство в сферата на икономиката, развитието на инфраструктурата, отношенията Сърбия-Косово, политиката към малцинствата, бяха обменени мнения и по политическата ситуация в двете страни. В срещата участваха и депутатите от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Петър Петров, Димитър Аврамов и Полина Цанкова-Христова.

Кристиан Вигенин подчерта, че въпросите от взаимен интерес между България и Сърбия са много, сред които са мирът и сигурността в региона, икономическото и културно сътрудничество и подготовката на западната ни съседка за членство в Европейския съюз. България много държи на доброто сътрудничеството със Сърбия и със сръбския парламент, а диалогът ни е активен и видим предвид двадесетте срещи на държавно, правителствено и парламентарно равнище през последните две години, отбеляза председателят на КЕВКЕФ. Кристиан Вигенин припомни, че основен приоритет на България по време на председателството й на Съвета на ЕС бе интеграцията на страните от Западните Балкани и свързаността на региона. По думите му 17-те нови български евродепутати също ще продължат да подкрепят Сърбия по пътя й към Европейския съюз.

Гостите отчетоха отличните междусъседски отношения и поставиха акцент върху 140-годишните дипломатически връзки между България и Сърбия. Според тях е налице още по-голям икономически и търговски потенциал между двете държави предвид факта, че 400 000 български туристи са посетили Сърбия през миналата година, а стокообменът възлиза на над един милиард евро.

Заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Петър Петров подчерта, че с членството на Сърбия в ЕС на Балканите ще се оформи стабилна група, която ще налага регионални решения от стратегическо значение. Като парламентаристи ние сме задължени да работим за сближаването на нашите народи, допълни той.

Официалната визита на парламентаристите от Комисията по европейска интеграция на Народната скупщина на Сърбия се осъществи по покана на председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин и е продължение на установения регулярен диалог между двете комисии.

Парламентът избра ръководство на новия състав на Централната избирателна комисия. Председател на комисията ще е Стефка Стоева, предложена от ГЕРБ. Заместник-председатели ще са Силва Дюкенджиева, предложена от БСП, Таня Йосифова, предложена от Обединените патриоти и Кристина Цанкова-Стефанова, предложена от "Воля". Секретар на ЦИК ще е Севинч Солакова, предложена от ДПС.


Ръководството встъпва в длъжност от 21 март 2019 г. Стефка Стоева беше избрана единодушно със 141 гласа "за". Силва Дюкенджиева беше избрана със 131 гласа "за", 5 - "против", и 5 - "въздържал се". Таня Йосифова беше избрана със 129 гласа "за" и 6 - "въздържал се". Кристина Цанкова-Стефанова беше избрана със 134 гласа "за", един - "против", и 5 - "въздържал се". Севинч Солакова беше избрана със 122 гласа "за", 2 - "против", и 12 - "въздържал се".

О

станалите членове на ЦИК ще бъдат назначени с указ на президента по предложение на политическите сили.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и председателят на Комисията по здравеопазването Даниела Дариткова се срещнаха с ръководството на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Те представиха пред председателя на българския парламент свое отворено писмо във връзка с ескалацията на спонтанни протести на професионалистите по здравни грижи. В писмото си настояват за диалог и намиране на политическо съгласие за достойни възнаграждения, добри условия на труд, професионална квалификация и кариерно израстване. От страна на ръководството на асоциацията заявиха, че са готови да бъдат полезни в тази ситуация и призоваха държавата да влезе в ролята на регулатор.

На срещата беше споделено мнението, че отговорността за решаването на част от проблемите е на ръководствата на съответните лечебни заведения и че е възможно да се търсят по места работещи решения.

От страна на Народното събрание беше изразена готовност за продължаващ диалог по проблемни теми в сектор здравеопазване.

Обсъдена беше и идеята за създаване на единен стандарт, според който формирането на заплатите да става според професионалните отговорности.

Заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев разговаря с парламентаристи от Комисията по европейска интеграция на Народната скупщина на Сърбия. Визитата е по покана на председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин. По време на срещата бяха подчертани активните двустранни дипломатически контакти, както и възможностите за още по-добро сътрудничество от взаимен интерес в областта на икономиката, търговията и туризма.

Ние изпитваме уважение към нашата история, но имаме общи цели и задачи, които трябва да разрешим в това неспокойно и трудно време, подчерта заместник-председателят на парламента Явор Нотев. Той отчете и повишената динамика в междусъседските отношения на двете държави в контекста на европейската перспектива на Западните Балкани след Българското председателство на Съвета на ЕС. Позицията на България за членството на Сърбия в Европейския съюз е ясна и ние ви подкрепяме в преговорния процес, допълни Явор Нотев. По думите му съществува голям икономически потенциал предвид близостта на гражданите, сходните езици и духовното наследство.

Парламентаристите от Комисията по европейска интеграция на Народната скупщина на Сърбия поставиха акцент върху 140-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Според тях инфраструктурните проекти, сред които магистралата София – Ниш и железопътната линия Ниш – Димитровград, ще спомогнат още повече за сближаването и по-добрите връзки между българския и сръбския народ.

В рамките на срещата бяха обсъдени и други теми от взаимен интерес, сред които по-конкретни стъпки за увеличаване на стокообмена и изграждането на газов интерконектор.

По-късно гостите разговаряха и с народни представители от парламентарната Група за приятелство България – Сърбия. Това е среща между братя, каза заместник-председателят на групата за приятелство Павел Шопов. По време на срещата беше подчертана и необходимостта да се развива междупарламентарното партньорство без оглед на политическите обстоятелства. По отношение на българското национално малцинство в Западните покрайнини бе потвърдена готовността от сръбска страна проблемите да бъдат преодолени в интерес и на двете държави. Българските и сръбските парламентаристи се обединиха около тезата, че националното ни малцинство е мост на сътрудничеството и приятелството.

Снимки на български военни от мисии, операции и учения представя в Народното събрание фотоизложбата „България в НАТО“. Експозицията е по инициатива на парламентарната Комисия по отбрана със съдействието на Националния военно-исторически музей и е по повод 15-ата годишнина от членството на страната в Алианса.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри изложбата и заяви, че членството на България в НАТО предоставя на страната, на региона и на Европа повече гаранции за стабилност и сигурност. Искам днес от дистанцията на времето да благодаря на всички политици, правителства и неправителствени организации, работили за присъединяването на България към Алианса, каза Цвета Караянчева. Тя отбеляза, че избраните моменти, които представя фотоизложбата, показват професионализма на българските военнослужещи и тяхната роля в състава на НАТО.

Председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов подчерта, че членството на България в НАТО е пример, че когато има единение и важна цел, българският парламент и българското общество могат да постигнат сериозни успехи. В изложбата ще видите снимки на български офицери, сержанти и войници, които дават своя принос, усилие и вяра за това България да бъде сигурен член на НАТО, да изпълнява своите мисии и ангажиментите си към съюзниците, добави ген. Попов.

За изминалите 15 години близо 12 000 военнослужещи са участвали в мисии, операции и дейности под егидата на НАТО, отбеляза при откриването на експозицията директорът на Националния военноисторически музей доц. Соня Пенкова. Техният поглед за това какво се случва в тези 15 години е много важен за нас и затова избрахме да представим гледната точна на участвалите в мисии и операции, добави тя. Малко са музеите, в който днешният ден утре се превръща в история, подчерта доц. Пенкова.

В експозицията са включени снимки на фоторепортера на вестник „Българска армия“ Красимир Тодоров, полковниците Ивайло Братойчев и Тони Трифонов и ефрейтор Алекси Димитров. В тях са уловени моменти от участия на български военни в мисии, операции и учения в Афганистан, Босна и Херцеговина, Сараево, Косово, Кербала, Дивания и полигоните „Ново село“, „Корен“ и „Шабла“.

20/03/2019 - 22/03/2019
1. Проекти на решения за попълване съставите на постоянни комисии (Вносител: Цветан Цветанов, 15.3.2018 г.).
2. Избор на председател, заместник–председатели и секретар на Централната избирателна комисия (Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 21.2.2019 г.).
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси (Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители, 25.10.2018 г.).
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (Вносител: Министерски съвет, 19.2.2019 г.).
5. Изслушване на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно следното: със Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, който въвежда изискванията на Директива 2014/61 е предвидено създаване на Единна информационна точка, как ще функционира тази платформа и как ще отговори на целите на закона - намаляване на разходите и административната тежест при разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи; осигуряване на достъп до информация; решаване на спорове (Вносители: Станислав Иванов и група народни представители, 15.3.2019 г.).
6. Второ гласуване на Законопроект за защита на търговската тайна (Вносител: Министерски съвет, 2.1.2019 г. Приет на първо гласуване на 6.2.2019 г.) – точка първа за четвъртък, 21 март 2019 г.
7. Изслушване на министъра на младежта и спорта на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно политиката на Министерството на младежта и спорта по Програмата за финансовото подпомагане на дейности по провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България (Вносители: Стефан Апостолов и Георги Динев, 15.3.2019 г.) – точка втора за четвъртък, 21 март 2019 г.
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (Вносител: Министерски съвет, 1.3.2019 г.) – точка трета за четвъртък, 21 март 2019 г.
9. Изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно напредъка по изграждането на автомагистрали и скоростни пътища в България (Вносител: Александър Ненков, 19.3.2019 г.) – точка четвърта за четвъртък, 21 март 2019 г.
10. Избор на подуправител – ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка (Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 8.3.2019 г.) – точка първа за петък, 22 март 2019 г.
11. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (Вносител: Комисията по бюджет и финанси) – точка втора за петък, 22 март 2019 г.
12. Изслушване на министъра на труда и социалната политика на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно предприетите и планирани мерки, нови услуги и действия на пазара на труда, в това число в рамките на активната политика на пазара на труда за повишаване на предлагането и качеството на работната сила и намаляване на несъответствията на пазара на труда (Вносители: Светлана Ангелова, Ралица Добрева и Румен Генов, 15.3.2019 г.) – точка трета за петък, 22 март 2019 г.
13. Парламентарен контрол.
България и Турция имат голям потенциал да работят заедно в областите на археологията и архивите. Това ще бъде още един стимул за развитието на отношенията между двете страни, заяви председателят на Комисията по културата и медиите Вежди Рашидов по време на срещата си с ректора на Истанбулския държавен университет проф. Махмут Ак.

Вежди Рашидов е в Истанбул като почетен гост на изложбата “С поглед към България”, организирана от българското генерално консулство със съдействието на Истанбулския университет. В състава на водената от него делегация е и заместник-председателят на Комисията по културата и медиите Диана Саватева.

Вежди Рашидов изрази увереност, че отличните специалисти, с които двете държави разполагат, могат съвместно да проучат в детайли ценния ислямски архив, с който разполага Националната библиотека в София, а резултатите от научния им труд да бъдат представени в специална експозиция.

Големи възможности дават и съвместните усилия в опазването и реставрирането на културното наследство – тема, която Вежди Рашидов обсъди неотдавна и при посещението си във Великото национално събрание на Турция.

В представителната зала на Ректората в Истанбул са показани 51 картини и 13 скулптури на известни български творци, всички възпитаници на Националната художествена академия в София – Мария Калъчлъоглу Бараз, Зиятин Нуриев, Дили Бозаджиева, Павлина Копано, Лили Димкова, Неджми Мурад, Анастасия Чирпанова. Вежди Рашидов се представя с пет скулптури.

На събитието като специален гост присъства и ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков. Председателят на Комисията по културата и медиите връчи на ректора на Истанбулския университет проф. Махмут Ак почетен плакет на Народното събрание.

Вежди Рашидов поздрави генералния ни консул в Истанбул Ангел Ангелов за реализирането на изложбата и пожела творбите на художниците, които са получили образованието си в България и сега работят в Турция, да бъдат показани и в София.


Областният управител на област Хасково Станислав Дечев откри изложба, посветена на 140 години от приемането на Търновската конституция. Експозицията е разположена в сградата на областната администрация и ще може да бъде разгледана от всички желаещи до 22 март 2019 г.
 
Адмирирам идеята на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева да отбележим тази годишнина с прояви в цялата страна, защото смятам, че дължим признателност на нашите първи парламентаристи, отбеляза Станислав Дечев. Той припомни, че именно те са поставили основите на съвременния български конституционен ред. Той подчерта, че фундаменталното значение на Първата българска конституция е неоспоримо и налага ценности, които и днес са валидни.
 
Всеобщото избирателно право, плурализмът, разделението на властите, парламентарният контрол, децентрализацията и свободата на словото са ценности, които имаме благодарение на първите български народни представители, посочи Станислав Дечев и допълни, че въпреки 45-годишно авторитарно управление, принципите на Търновската конституция за мирно съжителство на различните етноси и взаимно уважение, не са били изкоренени. Това са общочовешки закони, които днес стоят в основата на обединена Европа, подчерта областният управител на Хасково.
 
Станислав Дечев заяви, че иска хасковските деца и младежи да знаят, че България има здрави демократични основи, поставени преди 140 години. 
 
Гости на официалното откриване на експозицията бяха народните представители Делян Добрев, Евгения Ангелова, д-р Георги Станков, Виолета Желева и Никола Динков, председателят на Административен съд Хасково, представители на Окръжен съд Хасково, на Адвокатската колегия, заместник областният управител на Хасково д-р Стефка Здравкова, експерти от РУО Хасково, директорът на РИМ Хасково, директорът на Държавен архив Хасково, преподаватели, общински съветници, членове на политически партии и патриотични организации, НПО.
 
По предложение на областния управител Станислав Дечев учителите от местните училища ще проведат открити уроци по история, посветени на Търновската конституция, в сградата на областна администрация Хасково.

Да бъде обсъдена идеята за въвеждане на интегрален тест вместо изпити за назубрени уроци се ангажира председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова на срещи с учители от Силистра. По време на разговорите с педагози от Дулово беше предложено да има интегрален тест на принципа на SAT или TOEFL, вместо изпити по предмети за учениците от десети клас при завършване на образователния етап. В срещата участва и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

На срещите педагозите изразиха одобрението си за промяната на изпита по български език и литература, чиито две части бяха обединени в една, така както изисква Законът за предучилищното и училищното образование. „Колегите дадоха своите предложения за евентуално бъдещо въвеждане на подобен интегрален тест, като някои от тях подчертаха, че той не е непознат за системата“, подчерта Милена Дамянова. Тя посочи, че идеята на подобен тест е до провери уменията на учениците като цяло, а не дали знаят уроците по отделните предмети наизуст. По темата предстои обаче широка дискусия, добави председателят на Комисията по образованието и науката.

В рамките на визитата си в област Силистра Милена Дамянова гостува и на детска градина „Иглика“, където разгледа новата сензорна зала и разговаря с екипа за подкрепа за личностно развитие. Екипът, който се грижи за децата, изрази подкрепата си за идеята на закона - ресурсните учители да бъдат постоянно в детските градини и училищата. Една от първите детски градини в страната, приложила новия закон, е също детска градина от Силистра – „Нарцис“.

Милена Дамянова разговаря с училищния съвет на Езиковата гимназия в Силистра, чиято възпитаничка е самата тя. Обсъдена беше новата инициатива на Комисията по образованието и науката - Клуб „Дебати“, като учениците вече предложиха теми, които да бъдат разгледани на първото заседание.

Над 2 млн. лева е инвестицията по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ в област Силистра. Това са пари за кариерното ориентиране на учителите, за студентски практики, стипендии, за ученически практики, за подкрепяща среда, подчерта Милена Дамянова. Още 9 526 305 лева са предвидени по ОП „Развитие на човешките ресурси“, където са средствата за развитие на ИКТ-програмите, за практики на ученици и студенти, за кариерно ориентиране, за занимания по интереси, посочи тя. От тези средства 4,5 млн. лв. са само за подобряване на качеството на образователната среда, 426 113 са за квалификация на преподавателите, допълни председателят на Комисията по образованието и науката.

На срещите с преподавателите от района председателят на Милена Дамянова изслуша предложенията за по-добра работата в училищата и детските градини, както и за предизвикателствата пред учителите. Пари по европейските и национални програми има достатъчно и е необходимо единствено професионална работа за тяхното изпълнение беше отбелязано по време на разговорите. Министър Красимир Вълчев подчерта, че приоритет в работата на Министерството на образованието и науката са подобряване на материалната база и модернизиране на процеса на обучение.