Счетоводен и данъчен справочник

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е изготвен във връзка с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в кодекса, включително производствата по административно обслужване, данъчно-осигурителен контрол, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и събиране и обезпечаване на публичните вземания. С проекта се въвеждат правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. С цел намаляване на административната тежест се предлагат изменения и допълнения в различни нормативни актове, в които към настоящия момент се изисква предоставяне на удостоверение за наличие или липса на публични задължения от лицата, като се предвижда съответният административен орган да проверява по служебен път информацията за наличие или липса на задължения на лицата по реда на чл. 87, ал. 11 от ДОПК.

 

Отговорна дирекция:  „Данъчна политика”
E-mail:

taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 05.11.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 05.12.2018 г.

В бр. 77 на „Държавен вестник“ от 18 септември 2018 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД на АПК), с който е изменен чл. 220 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Измененията в ЗОП се отнасят до размера на държавните такси, които се събират в производствата пред ВАС във връзка с обжалване на обществени поръчки. Съгласно промените, в сила от 1 януари 2019 г., държавните такси за касационно обжалване пред ВАС ще са в размера на таксите, дължими пред КЗК. От същата дата се отменя разпоредбата, която освобождава възложителите от заплащане на държавни такси. Промените в ЗОП засягат и таксите по частни жалби пред ВАС. От началото на 2019 г. техният размер се определя в чл. 235а от АПК.

С оглед измененията в закона е необходимо привеждане в съответствие на подзаконовата нормативна уредба, и по-конкретно приемане на промени в Тарифата за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от ЗОП пред КЗК и пред ВАС.

С предложения проект на постановление се изменя чл. 2 от тарифата в две насоки. Размерът на таксите за касационно обжалване пред ВАС се приравнява на този, събиран за производствата пред КЗК. Заедно с това се предлага отмяна на разпоредбата, която определя таксите по частните жалби пред ВАС, тъй като същите се уреждат в АПК. Предвижда се изменителното постановление да влезе в сила, заедно с прилагането на промените в чл. 220 от ЗОП – от 1 януари 2019 г.

Възможна е частична промяна на приходите по бюджета на ВАС, събирани от таксите за касационно обжалване. На този етап е трудно да се направи оценка за броят на засегнатите лица и съответно за размера на приходите, тъй като не може да се прогнозира поведението на съответните лицата от направеното предложение за изменение да тарифата.

 

Отговорна дирекция:  „Данъчна политика”
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 05.11.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 05.12.2018 г.
Председателствал: председателят Цвета Караянчева Секретари: Стоян Мирчев, Николай Александров 9,02 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да се регистрираме. Отменете регистрацията. Няма кворум. Следваща регистрация след 15 минути. 9, 16 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля режим на регистрация. Прекратете регистрацията. След 20 минути – трети, последен опит. 9,46 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, заемете местата си. Трети – последен опит за регистрация. Прекратете регистрацията. Колеги, днес няма да има пленарно заседание. Следващо пленарно заседание – извънредно, във вторник от 13, 00 ч. (Звъни.) Председател: Цвета Караянчева Секретари: Стоян Мирчев Николай Александров

Сроковете за свързването им с НАП са изпълними, ако работата започне веднага 

В първата десетдневка на декември на пазара ще се предлагат фискални устройства и системи, отговарящи на новите нормативни изисквания,  стана ясно на среща в НАП с Българския институт по метрология (БИМ), мобилните оператори в страната, разработчиците на фискални софтуерни системи, производители на касови апарати и бизнес организации. Към момента за изпитване в БИМ вече са предадени 12 модела фискални устройства, като се очаква те да бъдат предложени за продажба в търговската мрежа до 40 дни.

Сроковете в законодателството, които изискват всеки регистриран по ДДС търговец да модифицира или смени фискалното си устройство до края на март 2019 г., а всички нерегистрирани по ДДС да направят същото до края на юни идната година са изпълними, ако всички заинтересувани страни започнат подготовката веднага, стана ясно на срещата.

Заради годишни загуби на хазната в размер на над 330 млн. лв. от укриване на обороти и манипулиране на фискални системи основно в заведения за хранене и развлечения и обекти по курортите беше променено законодателството и бяха въведени изисквания данни за всяка касова бележка да се изпращат в НАП,  всеки фискален бон да съдържа уникален QR код, позволяващ той да бъде проверен от клиента с мобилно приложение. Според новите правила служебните бонове се забраняват, а търговците, които използват софтуер за управление на продажбите трябва да свържат всички фискални устройства и принтери, намиращи се търговския обект с него. Въвежда се и задължение търговците, които оперират електронни магазини да ги обявят в приходната агенция.

  

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Има кворум – откривам заседанието. (Звъни.) Уважаеми колеги, днес отбелязваме Деня на народните будители – един от най-светлите български празници, ден на духовността и народността. Нека си спомним делото на нашите просветители, книжовници, революционери и будители, стремили се към възраждане на националния дух, образование и книжовност. Честит празник на всички учители, ученици, учени, творци и просветители! Честит празник на всички, колеги! (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се приеме решение, както следва: „Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 6 ноември 2018 г., вторник, от 13,00 ч. при следния дневен ред: 1. Първо гласуване на Законопроекта на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г. 2. Гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 29 октомври 2018 г.“ Уважаеми колеги, на Председателски съвет взехме решение, че ще започнем и четенето на докладите за първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и ще продължим с тях на следващия ден – сряда, на 7 ноември 2018 г. Извънредното заседание ще продължи до изчитане на всички доклади на големия бюджет. Подлагам на гласуване предложението с проекта за дневен ред. Гласували 192 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 50. Предложението е прието. Уважаеми колеги, на заседанието на Председателския съвет вчера, 31 октомври 2018 г., бе обсъдено предстоящото разглеждане на бюджетните закони за 2019 г. през следващата седмица. Съветът се обедини около становището това да стане на извънредно заседание, което гласувахме току-що, и на редовно заседание на 7 ноември 2018 г. С оглед на подготовката на народните представители за разискванията по тях и провеждането им в два последователни дни, Председателският съвет намира за целесъобразно разглеждането на предложенията на парламентарните групи, направени по реда и условията на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за месец ноември 2018 г., да стане на заседание в четвъртък, 8 ноември 2018 г. Във връзка с това предлагам Народното събрание да приеме процедурно решение, както следва: „Предложенията на парламентарните групи, направени по реда и условията на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за месец ноември 2018 г., да се включат в програмата и разгледат от Народното събрание в пленарното заседание в четвъртък, 8 ноември 2018 г. Парламентарните групи могат да правят предложенията си до 18,00 ч., сряда, 7 ноември 2018 г.“ Моля да гласуваме. Гласували 187 народни представители: за 133, против 8, въздържали се 46. Предложението е прието. Едно съобщение – вчера, на 31 октомври 2018 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приети на първо гласуване на 25 октомври 2018 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. Госпожо Дамянова, заповядайте за декларация. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На 1 ноември по традиция честваме Деня на народните будители, обръщаме се към миналото и славим героите му, вглеждаме се в настоящето и благодарим на тези, които са нашите съвременни будители; надяваме се на бъдещето, че ще ни донесе още повече герои. Преди да продължа, ще ми позволите да отворя една малка скоба и тя може би за някой няма да изглежда празнична, но е част от политическия ни делник. Уважаеми колеги от БСП, много моля всеки от Вас, който не е прочел частта за образованието във „Визия за България“, да го направи, да осмисли и да провери написаното, за да не се налага да въвежда в заблуждение собствените си избиратели. И моля, нямам предвид изречения от рода, че образованието трябва да е държавен приоритет, защото съм убедена, че всеки в тази зала, макар и от обща култура, знае, че то е национален приоритет и по тази тема никога не е имало спор в Народното събрание. Дори и не визирам текста, че трябва да има гарантирани места и задължително ранно включване на ромските деца в детска градина или в детски дневен център. Няма да коментирам дали текстът е дискриминационен, само не виждам как държавният приоритет се отнася повече за едни деца, а за други не е такъв приоритет. Предлагате раздаване на обувки, храна и вещи на учениците, за да ходят на училище. Този подход от 90-те години показа, че не работи! Казвам го, ако не сте го разбрали или ако не си спомняте. За да бъдат децата в училище, са необходими поредица от мерки, които вече се изпълняват от учителите, от директорите, от регионалните управления на образованието. (Шум и реплики отляво.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И ако някой иска да разбере какви са, с удоволствие ще му разкажа за практиките в добрите училища в страната и какво се прави от институциите тези практики да станат общ модел, колко усилия, време и търпение се изисква за това. Колеги вляво, виждам, че се развълнувахте. За да не записвате остарели изречения в програми, които имат претенцията да бъдат визионерски, като ходите при народа, чуйте какво Ви казва, събирайте точни данни, правете обективни анализи и нещо много важно – имайте памет за миналото. Нима забравихте, че заедно с Вас записахме тук, в Народното събрание, в Закона за предучилищното и училищното образование, че образованието е национален приоритет?! Затова не пробутвайте на обществото кухи изречения като „нови учебни програми“, „един учебник“, „осигуряване на информационни и комуникационни технологии“ и, разбира се, че учителската заплата трябва да се увеличи. Проверете какво е направено и ако е необходимо, предложете истински стъпки към по-добро. Ще кажете: какво направи ГЕРБ? Колеги, никога направеното за образованието на децата ни няма да изглежда достатъчно, но не забравяйте, че ние казахме стига на неграмотността, на остарелите методи на преподаване, на училище, което работи за себе си, а не за пазара на труда и за децата ни. Припомням, че сега на пазара на труда са онези млади хора, за които в миналото не достигна политическа воля за промени. Няма да напомням за промените, които ГЕРБ направихме до момента и в изпълнение на нашата програма, обръщам внимание само на следните четири решения, които са заложени в новия бюджет, които и Вие подкрепихте. Стартовата заплата на учителите се увеличава от 760 лв. на 920 лв., а средната учителска заплата за първи път от десетилетия надвишава средната за страната. За първи път се заделят 25 млн. лв. за финансиране на занимания по интереси на близо 700 хиляди ученици. Чрез тях ще се насърчават децата да развиват компетентности в областта на математиката, информатиката, природните науки, технологиите, социалната и гражданската компетентност, ще се подпомогне кариерното им ориентиране. Повече средства, общо 30 млн. лв., са заделени за работа с деца и ученици от уязвими групи, 1 млн. 600 хил. лв. ще бъдат отпуснати за стипендии на учениците от професионалните училища и паралелки с дуална форма на обучение, за тези в защитените от държавата специалности и такива с очакван недостиг на пазара на труда. Създаваме и отворен образователен облак с безплатни електронни уроци. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! МИЛЕНА ДАМЯНОВА: И това – само в сферата на средното образование. Но затварям скобата, която, моля да ме извините, стана може би по-дълга. Искам да Ви припомня и какво пише Захари Стоянов на 22 януари 1884 г.: „Достатъчно ще да бъде да ви напомня само имената на Левски, Бенковски, Кочо Честименски, братя Жекови, бай Иван Арабаджията, Иван Ворчо и пр., всичките хора еснафлии и работници. Тия и никой други умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава...“ И продължава: „Учените хора именно са отървали човечеството от клещите на тиранина, но за голяма жалост, че ние нямаме още такива учени. Занапред е Господ…“. И днес, през 2018 г., знаем, че Господ е добър към нас, защото имената на будителите са много и се множат всеки ден. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Това са учителите, които носят у себе си възрожденски плам и с отдаденост всекидневно работят за образованието на нашите деца. Това са родителите, които събуждат интереса към книгата още в ранните детски години. Това са преподавателите в университетите, учените, читалищните и библиотечните деятели, творците, хората на словото и на духовността… Всяко време отрича авторитетите си и се оплаква, че няма такива, но истината е, че те са тук и със своите малки дела правят големи промени – от децата, които връщат изгубеното, до големите, които спасяват животи и с малки дела чертаят нови пътища. Ще си позволя да цитирам още един велик ум на нашето време – Рей Бредбъри, който казва в „451 градуса по Фаренхайт”: „Днес всеки знае, твърде е уверен, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам! Няма никакви последствия, никаква отговорност. Бедата е там, че има!” Денят на народните будители е ден, в който трябва да помним, че България е над всичко и всеки носи отговорност към нея! Честит празник, колеги! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мехмед, заповядайте за декларация от името на парламентарна група. ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, преди 96 години, на 31 октомври 1922 г., правителството на Александър Стамболийски издава постановление, с което обявява 1 ноември – Ден на свети Иван Рилски Чудотворец, за Ден на народните будители. На 13 декември същата година Деветнадесетото обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и го утвърждава като официален празник. Чества се до 9 септември 1944 г., след което е заличен по разбираеми или по-скоро по неразбираеми политически съображения. Възстановен е през 1992 г. от Народното събрание и днешните ни декларации за този светъл празник в пленарната зала са напълно естествени. Днес е ден за почит, признателност и духовна връзка с предците ни, тези, които осъзнато са вдъхновявали и пробуждали народа през вековете. Днес почитаме незабравените духовници, просветените книжовници и непокорните бунтовници, които ни държат будни във времето. Този празник е общобългарски, неизменна част е от духовната същност на българския народ. Днес отново се връщаме към своите корени, но търсим следите си в историята с ценностите, морала, разбиранията и мирогледа на съвременния човек. Но не всички сме чели. Мнозина са недочели. И накрая пак не сме разчели истинските послания на достойните синове на България. Може би затова толкова трудно си прокарваме път към бъдещето. Ние осмисляме днешния ден и злободневието, но не осмисляме живота в неговата пълнота, продължителност и непредсказуемост. Не всички сме отговорните хора пред поколенията и пред изискващото съвремие, защото неистово се задържаме в полумрака на миналото и не работим с всеотдайност за споделения утрешен ден. А съдбата ни е отредила тази земя, в която живеем заедно и която с такава любов наричаме родина. Уважаеми колеги, днес е невъзможно да не направим паралели с думите и делата на светли исторически личности с действителността и държавническите дела през 2018 г. Можем ли да си зададем страшния въпрос – дали днешната уж демократична България, е била мечтаната чиста и свята република на Левски, в която всички са равни и живеят по едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът? А ние, байо, работим ли съвестно и отговорно за Отечеството и поправяйки си кривините, вървим ли заедно?! Или заради властта и парите сме готови ей така, да продадем гражданството, да продадем българщината. „Да продадем“ е в буквален смисъл. И няма как да не се събудиш от този крещящ патриотизъм. Ще припомним, разбира се, и думите на Петко Славейков: „Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена“ – винаги ще звучи актуално. Но това не е просто послание, а предупреждение за всички, които говорят от името на народа, но вършат дела против интересите на суверена. Да не говорим, че някои нови държавници мразят и ненавиждат своите сънародници и се гаврят с тежката участ и съдба на изтерзаните майки. Уважаеми колеги, днешният празник е един своеобразен мост към духовното ни минало, един досег с духа на онези, които с мощта на вярата и познанието са дали живот и надежда в тежки времена, и са се борили за светлина, свобода и справедливост. Денят е празничен, защото днес духът на будителите и просветителите е по-жив отвсякога. Тяхното слово докосва съзнанието ни така, както никое друго, а делата им всъщност са училище за живота, пълен със смисъл и ползотворност. Всяка година на този ден ние ще заявяваме, че ще останем будни във времето. Ще бъдем отговорните хора и ще докажем, че осъзнатият дълг не е заспала морална категория в съвременното ни общество. Не можем да променим историята, независимо как и доколко изкривяваме анализа за събитията, но носим пълната отговорност за настоящето и бъдещето. И дано имаме достатъчно съвест, буден ум и държавническа мисъл, за да строим една просперираща България. Желаем Ви вяра, воля и мъдрост в идното време и нека обединяващият патриотизъм да е наша обща житейска и политическа философия. Честит празник! (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мехмед. Имате думата, уважаеми господин Велинов. ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Празник е! Светъл празник в тежко, трудно, нездраво време. Празник спасение, какъвто са го мислили радетелите на неговото честване. Затова нека оставим дребните противопоставяния. Нека съблечем от празничните си мисли и действия ненужната патетика, пресиления възторг, формалното преклонение и да отдадем заслужена благодарност на пловдивските учители, които преди 109 години за първи път, макар и неофициално, отбелязват Деня на българските будители, и да осмислим пак с дълбока благодарност инициативата на група забележителни интелектуалци, която води до изключително важния акт на Деветнадесетото обикновено народно събрание – да се приеме допълнение към Закона за празниците, съгласно което 1 ноември се празнува като всенароден празник на заслужилите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото. Първи ноември е особен ден в българския национален календар, бих казал единствен по същината си, защото идеята за празника възниква в отговор на остра необходимост от животоспасяващо лекарство за тялото и духа на страдащото ни Отечество. Три години след Ньойския договор българското общество преживява невиждана дотогава агония – смазана национална вяра, орязана българска територия, трагични разделения. Затова за празника се обединяват среди, които никога преди това и след това не са имали допирни точки. Подкрепят го българските преподаватели, левица и десница, ВМРО, студентство, църковен елит, българите, останали извън пределите на родината, нашите интелектуалци, обикновените хора. Провеждат се шествия, извършват се молебени, пее се химнът. Няма български град и няма българско село, което да не почете своите местни първоучители и национални герои, да не развее българския флаг и да не се преклони пред дейците на нашето Възрождение. И неслучайно закрилникът на България свети Йоан Рилски е избран за патрон на този ден. На този ден се обръщаме в мислите си към него и споменаваме всички онези люде на духа, четмото, писмото, благодарение на които сме съхранили националната си идентичност и не сме забравили своите корени, своя род, родина и история. Години наред от тази трибуна и на този ден ние заявяваме почит, декларираме висока степен на загриженост за българската духовност, култура, за българското образование, за българския учител и за младите хора. Но в същото време често забравяме, че всички онези, чиито имена ще споменем днес, са били преди всичко родолюбци и човеколюбци. Щеше ли да има борба за независима българска църква, ако нашите деди от всички територии, населявани от българи, не са носили в сърцето и родовата си памет спомена за една горда и независима българска държава и не са бранили вярата и българското слово? Щеше ли да съществува саможертвата на нашите революционери, ако вкъщи, в килийното училище или в читалището, в църквата те не са били възпитавани в уважение към род и родова история? „Без род и роднинство – казваше Тончо Жечев – няма родина.“ А няма ли родина, а просто територия, на която си се родил, то няма памет, няма съзнание за принадлежност към собствената история, култура, няма национален дух, няма национален идеал и национални герои. Казвам тези думи във време, когато хуманитарното образование е в криза. Днес, според последните актуалности на деня, в българските училища, и то още в началните класове, се предлага да се въведат часове по предприемачество, дигитални технологии, реклама, маркетинг. Хубаво, но от учебното съдържание всяка година отпадат значими автори, а същевременно с това статистиката алармира, че функционалната неграмотност непрестанно се увеличава. Децата не искат да четат, а да притежават. Не искат да учат, за да знаят, а за да вземат диплома и да печелят – преобърнат ценностен модел, който доведе до одрипавяла духовна същност, материална бедност и уви, политическа нищета. Ето я отворената рана на днешния ден. Защото, ако за нас е ценно бъдещето на България, ние трябва да имаме ясни национални приоритети, сред които наистина първото място е на българското училище и българското образование – фундаментът на икономическия просперитет и високата култура, образование, чийто двигател е любовта към знанието и съхраняването на паметта, които именно различават мислещия човек от дивака, културния човек от безскрупулния търгаш, въздигнатия от посредствения. Защото начало на всички наши национални подвизи са били именно мислещите, закърмените първо с уважение към родното място, към дух и култура. Щеше ли да съществува „История славянобългарска“, ако в Светата обител Паисий нямаше за закрила църковните си съратници и безценната помощ на по-малкия си брат – търговеца Хаджи Вълчо от Самоков, за да напише своята история?! Щяха ли да съществуват комитетите на Апостола, ако ги нямаше умниците с перо, които отделяха от залъка си в емиграция, за да издават вестници и брошури?! Щеше ли българският селянин, гражданинът, студентът да се вдигнат като един във всички наши войни за национално обединение, ако чрез делото на нашите учители, нашите журналисти, нашата интелигенция не се поддържаше националният дух и памет?! Едва ли. Цялата наша история, а и петстотинте години османско владичество, е била написана, поддържана, подклаждана от хора, за които не печалбата на деня е била първостепенна, не материалното, а съзнанието за мисия, че България трябва не просто да се възроди и оцелее, а да просъществува и да се запази чрез просвещение съзнанието на идните поколения. Дълъг е списъкът с имена на светли и величави личности, които днес едва ли не сме задължени да споменем. Аз обаче искам да припомня за светлите дела на нашите предци, които подминаваме не толкова от незнание, колкото от банална разсеяност. Всяка година през месец май тихо, почти незабележимо, се отбелязва отпечатването на „Абагар“ – една от първите български книги, написани на кирилица, на говорим български език. Неин автор е Филип Станиславов. Той извършва революция в българското културно пространство. Годината е 1651-ва, мястото – Рим, а идеята е да се реконструира съзнанието на българина, да се припомни присъствието на етноса ни в Европа. И всичко това се декларира на език, понесъл тежестта на робството. Стореното от Никополския католически епископ със столетие изпреварва Паисиевия труд, но идва по-късно от работата на Яков Крайков във Венеция – пръв български издател, редактор, съставител, печатар, гравьор и книгоразпространител, дал ценен принос в разцвета на късния Европейски ренесанс, така че „История славянобългарска“ и всички последвали събития не идват на празно място. Свещеното Българско възраждане е белязано от още един тих подвиг. През 1840 – 1841 г. една смела жена – Анастасия Димитрова, първата българска учителка, се осмелява да наруши забраната за женско просвещение и създава първото девическо училище по нашите земи. Твърдят, че тя е изрекла думите: „Слънцето свети върху земята, а учението вътре в човека грее еднакво за всички – и мъже, и жени. Майката е най-първата наставница на децата. Как ще напътства невръстни деца, ако самата е безкнижна?!“ Без Истанбулската конвенция. Ако историята сочи, че през тези векове българската държава не съществува, то фактите са доказателство за съществуването на българска духовност, която духовност е успяла да утвърди свободата в най-висшия й смисъл. Защо поставяме оцеляването като първостепенна грижа на българите? Докато качественото образование и престижът на българското начално, средно и висше училище са в сферата на фантазното, парите за култура са на най-ниско ниво в Европейския съюз, забравата и заблудите са притиснали паметта в ъгъла, целият ни живот ще се свежда (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) до режим на оцеляване. Затова всичките ни просветители, всичките ни будители са обърнали разум, сърце и действие към духа. Азбучна истина е, но е добре да я припомняме: винаги и във всеки един момент развитието на обществото, вървежът на нацията напред са били ръководени от нагласите, целите, стремленията, които си е поставяла онази общност от хора, посочена да управлява. Прозорливите, далновидните личности с широки хоризонти и далечни перспективи, с ясно стратегическо виждане, с визия са оставали в историята. Представете си преди век нашите предшественици тук, в залата – те бяха преживели три войни, бяха загубили територии, бяха поставени под опека и наблюдение на чужди сили, бяха притиснати от нечовешки спрямо бъдещите поколения договори, но имаха национален идеал. На такъв подвиг – да въздигнем национален идеал, може и да не сме способни, но поне да поискаме. С надежда, колкото и нищожна, бих искал да завърша с думите на дядо Петко Славейков: „Доволно вече сте спали. Станете! Дойде бъдний ден“! (Продължителни ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Велинов. Имате думата, госпожо Георгиева, от името на парламентарната група на „Воля“. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на партия „Воля“ искам да честитя Деня на народните будители, на всички учители, културни дейци, общественици, историци, читалищни дейци, ученици; на всички български граждани, които помнят и уважават онези славни имена в нашата история, съхранили ни като нация и духовност; на всички, които се грижат да не падне и прашинка на забрава върху златните страници на нашето минало и имената на будителите на народа! Днес с „Воля“ ние провеждаме в няколко града в страната кампанията „Да бъдем будители!“. От името на нашия лидер Веселин Марешки и от името на групата българските граждани ще получат специален подарък – „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. В нея той нарича онези, които са се отрекли от българския род и език, отцеругатели. Имало ги е тогава, има ги и днес. „Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си и дома си, но и на големите владетели за добро властване“, пише Паисий. Няма удобно време, епоха, век, за да си будител. Самата дума предполага, че си в авангарда, че водиш, че осветяваш пътя пред другите, че им отваряш съзнанието за новото. На първия никога не му е лесно и не всеки има волята или съдбата да е такъв. Посвещението и духовното развитие се нуждаят от енергията на смели, безкористни и всеотдайни личности. И ако през вековете на турското робство например будителството е тясно свързано със стремежа към свобода, днес в демократична България то означава да пазим изконните човешки ценности, да осигурим много по-добър живот на всеки български гражданин, да направим така, че България да стои достойно в международен план. Независимо за кое време или епоха говорим, общото за народните будители е техният висок морал, почтеността и патриотизмът и не на последно място, че тези хора не са сребролюбци и на никаква цена на са продавали каузата си. Живеем в епохата на модерните технологии и огромното влияние на социалните мрежи. Днес всеки един от нас може да бъде будител за последователите си в интернет, за своите близки, за съседите си, за екипа, в който работи. Необходимото условие е само едно – патриотизъм. Истинският, безкористен, действащ патриотизъм, без който не може да има нито будители, нито будни хора. Нека в днешния празничен ден да си пожелаем да пребъде България, а ние да останем будни, за да я пазим от фалшивите родолюбци, от предателите, от чуждопоклонниците! Само така ще сме изпълнили завета на онези славни българи, чиято памет почитаме днес и които дадоха живота си, за да я има България. Честит празник! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева. От името на група – заповядайте, професор Станилов. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да Ви досаждам с дълги речи. Честит празник на всички! На този празник най-хубавото е, че му е широка рамката и всички, които обичат отечеството си, тоест работят за него, са будителите. Кои будители честваме днес? Ако започнем да пресмятаме кои са будили българския народ, първият будител е княз Борис, който е привързал българското племе към европейската култура, но това е въпрос на друг разговор. Днес е празникът на народните будители, които сътвориха онзи български дух, довел до Възраждането в България и превърнал средновековния български човек в модерен човек, ако мога така да се изразя – в буржоазен човек, който вярва в човешкия разум, както вярва в Бога. Народните будители сътвориха Възраждането, народните будители сътвориха нова България след Възраждането. Те сътвориха сакралното пространство на българския народ, университет, библиотека, театър, Академия на науките, всичко онова, което крепи съзнанието на българите и има ясна визия за нейното бъдеще. Днес ние много трудно… Вижте колко време трябваше да мине, за да се убедим и в това Народно събрание да гласуваме едни прилични заплати на учителите. Колко време трябваше да мине? Колко време трябва да мине да гласуваме заплати – елементарни, на учените изследователи? Колко време трябва да мине, за да се разбере, че в бюджета парите за култура трябва да бъдат поне 1% от брутния вътрешен продукт, а не половин, както сега едва достигнаха. И така нататък, и така нататък. Какво можем да си кажем на днешния ден? Трябва да изучаваме делото на будителите, така да се каже, да го продуцираме пред нацията и да даваме пример кой какво е направил. Има един човек в България, понеже тук често се цитираха имена, който навремето е живял в късното Възраждане и след Освобождението. Казва се Иван Евстатиев Гешов – дарява цялото си богатство. Братята Георгиеви – цялата земя от сградата на БАН до „Орлов мост“, купена за Софийския университет и Българската академия на науките и след това разграбена от недобросъвестни българи. Всички тези хора са били богати, живеели са добре, но са обръщали внимание и на другите, и на духа. Този пример днес почти го няма. Знам бизнесмени, които плащат за издаване на книги, които подпомагат музеи, подпомагат картинни галерии и библиотеки, но те са единици. Те просто са единици. Със закони няма как да направим всичко това, трябва да го направим със съзнание. Доколко може да дойде то в нашите глави, е тъмна работа. Отново поздравявам не само народните будители, поздравявам и всички колеги, които са в залата, от всички политически партии, които милеят за Отечеството ни и чиито предци са сътворили тази държава, тази България, която великият руски изследовател академик Лихачов нарече „държава на духа“. Честит празник! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станилов. Процедура, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя следната процедура: на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ гласуване на Законопроекта за личната помощ и Законопроекта за хората с увреждане да бъде увеличен със седем дни. Мотивът ми е следният. Във вторник в Комисията по труда, социалната и демографската политика постъпи искане от протестиращите майки на деца с увреждания за удължаване на този срок със седем дни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма. Продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ. Законопроектът е приет на първо гласуване на 4 юли 2018 г. С Доклада на Комисията по културата и медиите ще ни запознае госпожа Кръстева. Заповядайте, госпожо Кръстева. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедура – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допуснат заместник-министър Румен Димитров. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 106 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля, поканете заместник-министър Димитров в залата. Продължете с представянето на Доклада. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, № 854-01-5, внесен от Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева на 6 февруари 2018 г., приет на първо гласуване на 4 юли 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В наименованието на Закона накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 1 накрая се добавя „както и реда за обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване три текста: наименованието на Закона, което се подкрепя от Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с текст, съгласно предложението на Комисията; и предложението на Комисията за създаване на нов § 2. Гласували 101 народни представители: за 89, против 3, въздържали се 9. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 7а се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Обявяване на информация за доставчиците на медийни услуги“. 2. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се изменят така: „(3) Доставчик на медийна услуга ежегодно до 30 юни подава в Министерството на културата декларация по образец, утвърден от министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик и съдържа информация дали действителният собственик заема публична длъжност, както и за всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането. Когато доставчикът на медийнa услугa е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството. Когато лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика е различно от действителния собственик на доставчика на медийна услуга, това обстоятелство се обявява в декларацията. (4) В декларацията по ал. 3 се посочват всички договори и тяхната стойност, сключени от доставчика на медийна услуга през предходната календарна година с държавни или местни органи или дружества с държавно или общинско участие в капитала, включително в резултат на обществени поръчки, с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или от други международни финансови институции и донори. (5) Декларацията по ал. 3 се подава чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Декларация, която не съдържа информацията по ал. 3 и 4, се смята за неподадена. (6) В срока по ал. 3 декларацията се подава и в Агенцията по вписванията и подлежи на обявяване в съответния регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“ 3. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Доставчикът на медийна услуга, в 7-дневен срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да декларира промяната и да посочи дали действителният собственик заема публична длъжност. (8) Доставчикът на медийна услуга публикува актуална информация за действителния му собственик и на интернет страницата си.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 4: „§ 4. Създава се чл.7б: „Обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения Чл. 7б. (1) Разпространителят на периодични печатни произведения ежегодно до 30 юни подава в Министерството на културата декларация по образец, утвърден от министъра на културата, която идентифицира действителния му собственик, както и броя обекти за продажба на дребно на периодични печатни произведения, които използва в търговската си дейност. Когато разпространителят е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството. (2) Разпространителят, в 7-дневен срок от настъпването на промяна в действителния му собственик, е длъжен да декларира промяната. (3) Декларацията по ал. 1 се подава чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Декларация, която не съдържа информацията по ал. 1, се смята за неподадена. (4) Когато лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на периодични печатни произведения в страната, Министерството на културата уведомява Комисията за защита на конкуренцията. (5) Разпространителят на периодични печатни произведения публикува актуална информация за действителния му собственик и на интернет страницата си.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По принцип обявената цел на тези текстове е да изсветлят собствеността и финансирането на медиите и принципно погледнато смятам, че в някаква степен тази цел се постига през текстовете, тоест те сами по себе си водят в тази посока. Аз обаче имам проблеми с това – дали тази цел е постигната, както се прокламира всъщност през тези текстове? Става по-светло наистина във финансирането, но реалното изсветляване не се получава, защото това касае само една част и реално регулира една част от медийните услуги. Какво имам предвид? Първо, според мен в текстовете не са достатъчно ясни понятията, които тези текстове дефинират. Като например: според мен обяснението на „доставчик на медийни услуги“ не е ясно. В „Преходни и заключителни разпоредби“ е обяснено, че „действителен собственик“, извинявам се, а не доставчик – той е ясен, а действителният собственик не е. В чл. 10 е обяснено, че „действителният собственик“ е понятие по смисъла на § 2 в „Допълнителните разпоредби“ на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Между другото, такъв параграф в момента в Закона няма. Законът за последен път е променян през месец март 2018 г. и в сегашния вариант на Закона този параграф въобще го няма, а ние го записваме в следващия закон. Дотук започваме с това, че не е ясно, но, ако да речем, че това е някаква дребна фактологична грешка, която може би трябва да се поправи в бъдеще, има един по-сериозен проблем за мен и той е, че примерно тук виждам понятие като „фактически контрол на съдържанието“. На мен не ми е ясно как се определя лицето, което има „фактически контрол на съдържанието“ по някакъв юридически начин, а то е залегнало и е ключово тук. Когато говорим за контрола на финансирането, тук говорим за това, когато се различава едното от другото. Тоест, когато се различава институцията, под чийто надзор се намира дружеството, съответно от този, който фактически контролира съдържанието, едното е „надзор“, другото е „контрол“ и според мен и двете не са ясни юридически. Когато това тръгне да се прилага, то всъщност няма да сработи, защото нямам представа как се формулира това лице, което фактически контролира съдържанието. Да не говорим, че самата опция, която е повторена, следва това и в чл. 76 – идеята, че за действителния собственик се смята посочената компетентна институция, под чийто надзор се намира дружеството, това пак не води до действителния собственик на практика, за който вече казахме, че той по нашето законодателство към момента не е изяснен. Какво казвам? Казвам, че текстовете са във вярна посока. Те по принцип искат да направят изсветляване. Аз не съм убеден, че в рамките на досегашното ни законодателство, което имаме, е възможно да се направи значително по-голямо изсветляване от това. Тоест не знам какви са текстовете, които трябва да се направят така, че действително да излязат действителните собственици. Казвам, че тези текстове в този си вид според мен няма да сработят. Още нещо, което е важно. Целият този текст – следващата вече ал. 4, която касае изсветляването на финансирането, всъщност и договорите, сключени от доставчика за медийни услуги – е предвидено според мен малките доставчици на медийни услуги тук ще бъдат изсветлени, но тези доставчици, които всъщност са собственост или под директния контрол на големи корпорации. За съжаление, доста български доставчици на медийни услуги са точно такива. Тогава се оказва, че е свързан с държавата и може да получава от държавата пари този другият и да ги прехвърля през рекламни договори. Грубо казано – извинявам се, че ще споменавам имена, но знам, че Сашо Дончев и „Овергаз“ имат вестник. Не говорим за Делян Пеевски, че сигурно има медии и там положението е същото. Затова давам за пример не Делян Пеевски, а давам Сашо Дончев. Ако Сашо Дончев получава пари от държавата и през реклама финансира собствения си вестник, през някои от фирмите, които са свързани с него – тук ще излезе ли това нещо? Ще излезе информацията, че фирмата еди-коя си е имала рекламен договор и толкова, а това, че произходът на парите пак може да е държавен, то пак не излиза. Логиката за пряката зависимост на властта към медиите, тоест как медиите зависят от властта, с тези текстове продължава да бъде неясна. Съжалявам, че трябва да го формулирам така, но за мен това е един опит да се работи върху изсветляването на медиите, който има по-скоро друг характер и има според мен по-скоро друга цел. Целта е да се изсветлят един вид собствениците или един определен собственик на медии, който очевидно иска да докаже, че той не е монополист – честно казано, всеки нормален прочит на тази работа казва, че той не е монополист и това е ясно. Не виждам защо този медиен трик трябва да минава през законодателството! В моята практика, може би не е достатъчно голяма, но за първи път пиар акция се прави през законодателството. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев. Има ли реплики? Не виждам реплики. Други изказвания по обсъжданите текстове? Заповядайте. Господин Попов пръв даде знак, след това ще дам думата и на другия колега. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Тук, в предложения текст, а и по-надолу, се касае за термина „действителен собственик“. Никъде в самия Закон не е уточнено що е то „действителен собственик“. Да, направен е опит в Допълнителните разпоредби, в т. 10 е записано следното: „действителен собственик“ е понятие по смисъл на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари“. Параграф 2 обаче в този закон не съществува, там има § 1 и 1а и изобщо не се говори, не е дадена дефиниция на „действителен собственик“. Тук този закон, в тази му част, стартира с един фалстарт, с една празнота. Няма обяснение на термина „действителен собственик“. Тази препратка, която е направена тук, очевидно, че не е добра, защото в Закона за мерките срещу изпирането на пари § 2 не съществува и не е отразено що е то „действителен собственик“. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Други реплики има ли? Няма. Дуплика на господин Кутев? Няма. Заповядайте за изказване. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател. Относно затрудненията на колегите от БСП да се справят с някои от текстове на Закона. Господин Кутев, мисля, че за всеки е лесен прочитът на дефиницията „фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика“. Това ми се струваше най ясно, особено за хората, които са работили и имат професионален опит в медийна среда. Най-често това са главните редактори, отговорни редактори и така нататък, тоест които са ясно обозначени в повечето от изданията, така също и в различните видове електронни медии. Така че в тази връзка за мен остана неясен пиарът, който Вие се опитвате да си правите, но това е Ваш коментар. Мисля, че на този коментар отговорихме. Що се отнася до забележката за техническа неточност също твърдя, че е съгласувано със съответните експерти в Комисията. Няма такъв пропуск, така че моля да проверим отново дали става дума за това. В § 2 в цитирания Закон фигурира точно определението на „действителен собственик“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, много Ви моля, ще имате възможност за реплика. Това ли беше изказването, госпожо Кръстева? Благодаря Ви. Господин Кутев за реплика – заповядайте, имате думата. Реплика на изказването на госпожа Кръстева, заповядайте. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Кръстева, възможно е и да бъркам, но според мен текстът, който Вие цитирате, е отпреди месец март, защото Вие сте подготвили Законопроекта преди месец март, преди да влязат промените в този закон, ако се не лъжа. Затова вижте последната редакция от месец март, мисля, че 18 март, ще видя кой март точно от 2018 г., когато вече отпадна § 2, според мен. Вижте го, защото това е техническа работа, която може да бъде поправена, според мен го има този проблем. Но самия факт, че Вие ми говорите, че това са най-често главните редактори, всъщност Вие сте го вкарали, говорим в момента за ал. 3. Вие сте го вкарали този текст в този закон, не защото се подразбира кои са и Вие по начина, по който сте го записали, го правите целия Закон, защото не се подразбира кои са хората, които контролират съдържанието или ако се подразбира кои са, те обикновено не са главните редактори. Тук проблемът е, че в обществото има ясно насложено усещане, мнение, убеждение, че не главните редактори контролират съдържанието. Според мен целта на Вашия Закон е именно това – по някакъв начин да изсветлите този, който контролира съдържанието. Така че въпросът за това кой фактически контролира съдържанието, изобщо не е ясен. Той всъщност е въпросът, който стои на масата в момента на написването на Закона. Ако това бяха преди всичко главните редактори или най вече, както Вие казахте, „най-често главните редактори“, какво става, когато не е толкова често? Какво става в случаите извън „най често“? Защото те са проблемът на Законопроекта, Вие заради това го правите. И в случаите, когато не е „най-често“, някой друг контролиращ от главните редактори се съобразява с някой, който очевидно осигурява финансиране по някакъв начин. И целта на Вашия Законопроект е да намерите как става тази връзка. Аз твърдя, че с тази терминология, която сте вложили, не сте успели да го направите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев. Господин Попов имаше желание за реплика. Ще има ли дуплика, госпожо Кръстева? Не. Следващо изказване, господин Недялков отдавна дава знак. Много Ви моля да имате търпение, господин Цонев. Господин Недялков, имате думата за изказване. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде много кратко и то е свързано преди всичко с няколко забележки върху тези два параграфа, които току-що ни предложихте. Бих искал да заявя, че първо ние променяме много добре названието на тези два текста. Променихме заглавието на Закона, но не променяме в никакъв смисъл заглавието на главата, в която слагаме тези два параграфа. Заглавието на главата, която слагаме, остава едно и също – „Депозиране на печатните и други произведения“. Тук нищо не говорим за обявяването на собствениците, както на различните доставчици на медийни услуги, така и на техните разпространители. Втората ми сериозна забележка, имам и други, но сериозните, това е защо точно Комисията предлага на разпространителите на печатни издания да бъдат само една трета от всички регистрирани разпространителни звена на територията на страната. Това е твърде много, за да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията. Моето предложение е това да бъде една шеста. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики към изказването на господин Недялков? Не виждам. Господин Недялков, да разбирам ли, че правите предложение за допълнение? Една шеста вместо една трета? Заповядайте, господин Кирилов, за реплика на изказването на народния представител господин Недялков. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз няма да правя подробна реплика на колегата. Искам да кажа, че вероятната цел на вносителите в този случай е била да направят привръзка към антимонополното ни законодателство, където имаме, бих казал, общ критерий за преобладаващо участие на пазара и то е една трета. Това вероятно, струва ми се, се е имало предвид в този случай. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов. Други изказвания? Господин Недялков за дуплика ли искахте? Не Ви забелязах. Заповядайте за дуплика, разбира се. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Разбирам Вашата реплика, тя е предизвикана от общото правило, но тук имаме съвсем друга среда, в която действат различните разпространители на печатни издания. Това са много накъсани обекти на територията на цялата страна, затова, мисля, че тук нормата трябва да бъде завишена. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Недялков, само да използвам присъствието Ви на трибуната, конкретно да заявите предложението Ви за редакционна промяна. МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Това е в параграфа, който Комисията предлага – § 1, който става 4, в частта му „Обявяване информация за разпространителите“… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Коя от точките казвате? МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Параграф 4 става 7б –„създаването на 7б… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Кой текст искате точно да променим и къде да въведем? МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Където заменяме една трета с една шеста. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Седем „б“, ал. 4. МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Когато лице използва в повече от една трета – повече от една шеста. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Вместо думите „една трета“ – „една шеста“. Благодаря Ви. Господин Цонев, заповядайте за изказване. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Още в самото начало на първите два параграфа изказванията бяха в една и съща посока. Аз искам да се спра на някои може би неточности според колегите, но тук очевидно има някакво разминаване. Първо да кажа, че финалните доклади се правят, особено когато става въпрос за препратки към други закони, за цитиране на текстове от други закони, от правния отдел, от съответните юристи в Народното събрание. Така че въпреки огромното желание на господин Кутев непрекъснато да прокламира като цел на Закона пиар акция, не така го оцениха по време на дискусията абсолютно всички представители на медиите, които присъстваха, включително и тези, които критикуваха първия му вариант преди варианта, в който направихме промени за второ четене. Там всички с консенсус казаха, че сега Законопроектът в общи линии изпълнява своите функции и са съгласни с него. Мисля, че господин Кутев, не знам дали е присъствал, би трябвало, желанието, което има от първо четене, трябва да не го пренася във второ, защото най-малкото не е сериозно. По отношение на това има ли го § 2, към който препращаме за „действителен собственик“, пак казвам, че това категорично не е работа нито на вносителите, нито на който и да било депутат, защото по принцип законодателната техника не предполага да бъде тяхна работа. Аз имам разпечатан текста на Закона за мерките срещу изпиране на пари и там има § 2 от 28 март, мисля че е това последното изменение. Параграф 2 в „Допълнителната разпоредба“ казва: „Алинея 1. „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност и които отговарят най-малко на някои от следните условия…“ И оттук нататък, да не Ви чета, са дадени всички условия. Когато търсихме легална дефиниция за „действителен собственик“, ние преценихме, по предложение, разбира се, на юристите, че тази е най-широкообхватна, и затова не я цитирах. Тук да вменявате вина на вносителите, че какво постигали и какво не постигали… Мисля, че това е най-всеобхватната дефиниция и постигаме всичко с нея! Всичко, което е възможно да се постигне в българското законодателство, което го има! Защото, все пак, легалните дефиниции трябва да бъдат относително еднакви в законодателството. Това, първо. Второ, по отношение кой определя редакционната политика? Още в хода на обсъждането беше ясно, че тази материя е изключително сложна и не могат да се обхванат всички хипотези, но категорично е много смел и решителен опит в законодателството това за първи път да бъде направено. Ако някой е искал опитът да е по-успешен, да е още по-решителен и да е още по-всеобхватен, да го е направил. От това не следва, че вносителите не са искали да направят всичко и че не са го направили по начин, по който към този момент смятат, че е най-добре. Мисля, че текстовете са коректни, добре направени и не само по мое мнение, а и по мнението на всички, които участваха в дискусиите, са изключително рационални и полезни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонев. Реплика? Господин Кутев, имате думата за реплика – заповядайте. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, ако не бяхте отделили в началото специално място на моето име, сигурно нямаше да правя реплика. Все пак няма как след такова внимание, нямаше да е уважение към Вас, господин Цонев. Вижте, аз нямам никакви други цели, говорейки по този закон, освен да пренеса и в залата едно свое дълбоко убеждение. Започнах изказването си с това, че по принцип Законът води във вярната посока и че той най-вероятно ще доведе до частично изсветляване. В същото време имам своите съмнения дали по този начин написани текстовете ще доведат до реалното изсветляване. При изказването си в началото Ви казах, че не съм убеден, че при сегашното законодателство, или поне при общото му състояние в момента, ние можем да доведем до по-голямо изсветляване. Изобщо идеята да се знае за всеки кой е собственик и как въздейства върху една медия, за съжаление, частта е доста аналитична. Това познание е аналитично, то не е юридическо и не може да влезе в законодателството до края. Така че, ако правя някакви забележки за съдържанието, то е с идеята да го направя по-добро, бидейки не част от Комисията по култура. Тоест, не считам, че и тези текстове са мое задължение. Това, което правя в момента, е, че им давам онази гледна точка, която според мен си струва, и нищо повече. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев. Други реплики? Няма. Господин Цонев, заповядайте за дуплика. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кутев, аз не видях да сте направили предложение към Закона. Като не сте член на Комисията на културата – и аз не съм, но смятам за свой дълг, така прецених, че трябва да участвам в направата на този закон и в допълнителните текстове към второ четене, и въобще в цялата тази материя. Наскоро имахме среща с представителите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и когато разглеждахме предния техен доклад, тъй като се готви вторият по Механизма за сътрудничеството, направи ми впечатление едно изречение: „Анализът на медийната среда е базиран само на информация, получена от неправителствената организация „Репортери без граници“, а там България е критикувана жестоко. Една друга класация ни поставя на някакви места след слабо развитите държави. Тази класация се прави пак от неправителствена организация от кръга Сорос. Ние като народни представители ще гледаме как тези неправителствени организации изготвят доклади, цели абзаци от доклади, които са абсолютно неверни, или поне много спорно верни. Вие сега от тази трибуна казвате: не е мое задължение! Окей! Смятам пък, че е мое. Ако това е опит да вървим в тази посока, силно се надявам, че ще бъде отразен в следващия доклад, защото той е положителен, отговаря на неверни твърдения в доклада – той отговаря. Той не е опит за пиар акция на едно лице, а той е пиар акция на България и на медийната среда в България! Защото не може да се правят класации, които категорично не отговарят на свободата на словото в България, мястото, което е дадено за България, твърдя, че не отговаря. Много други журналисти, главни редактори и издатели го потвърдиха в свои публикации в медиите, в свои анализи по този повод. Уважаеми колеги, благодаря за подкрепата за Закона. Бъдете абсолютно уверени, че правим една крачка България да не бъде клепана по този начин, медийната среда да изсветлее, да отговорим на онези изисквания, които все пак са справедливи като оценки – като част от оценките, които ни се дават, и да подобрим тези оценки. Законът е за това, а не за да прави пиар на този или на онзи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонев. Има ли желаещи народни представители за изказвания? Господин Кирилов, имате думата за изказване – заповядайте. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Аз не мислех да се изказвам по тези два параграфа, но тъй като дебатът стана интересен по отношение на понятията и на тяхното съдържание, ще си позволя да споделя моето правно разбиране по тези понятия и използването им в Законопроекта. „Фактическият контрол“ по отношение на съдържанието беше първото понятие, подложено на дебат. Приемам, че това понятие в голяма степен има много сериозен новационен момент и елемент, когато се използва конкретно в Закона и в тази материя, но това понятие не е ново. В никакъв случай то не е ново за българското законодателство и въобще за континенталното ни законодателство. Повече от 25 века от римското право юристите сме обучени и знаем да прилагаме и да съобразяваме така наречената фактическа власт. Фактическото положение, безспорно, има правно значение. То има правно значение тогава, когато правната норма е определила, че ще зачете и ще съобрази фактическото положение. Най-класическият правен пример, да го нарека, за институционалната аналогия, това е институтът на владението. Владението, пак съобразно римските юристи, е фактическата власт върху една вещ – фактическата власт. Преди 25 века римските юристи сигурно са дебатирали, колебали, но очевидно са се съобразили, че фактическото положение е нещо, което е обективно, то може да бъде установено. Тук въпросът е: как може да бъде установено? На такъв въпрос юристите обикновено отговаряме пак класически: с всички възможни доказателства. Тоест във всеки един момент, в който има доказателство за наличието на такава фактическа власт или фактически контрол, невярната декларация ще се докаже, че е невярна, ако лицето е било длъжно. Ако аз контролирам изданието Хикс и не съм се вписал в декларацията, не съм отразен там, но примерно колегата Зарков казва: аз съм свидетел, когато колегата Кирилов вдигна телефона и каза съдържанието на това издание да бъде такова, това вече оборва декларацията, имаме доказателство за нейната невярност. Тук по-скоро страхът и опасението трябва да е в другата посока. Залагайки в такъв широк критерий, в широк обхват, ние наистина отваряме вратата на общото доказване и всеки може да доказва с всички доказателствени средства и доказателствени способи. Затова в този смисъл подкрепям вносителите и смятам, че те са били изключително амбициозни, залагайки този критерий и подход на описание на това понятие. По отношение на другия въпрос – за действителния собственик, бих искал да кажа, че по моята справка към този момент в правно-информационната система по отношение на Закона за мерките срещу изпирането на пари има § 2 от Допълнителните разпоредби. Параграф 2 е с това съдържание, което господин Цонев Ви представи. Така че не мога да отправя укор към дирекцията „Законодателство и референти“. Те са редактирали текста на вносителите, защото имаха дефиниция, но референтите са казали: направете го като препратка към легалната дефиниция. Приключих, господин Председател, извинявайте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов. Господин Кутев, имате думата за реплика – заповядайте. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Кирилов, първо, приемам, че очевидно по § 2 сме направили грешка – по документите, които четохме, тоест там, откъдето го извадихме, го нямаше. Възможно е да сме направили грешка. Явно е така! По повод съдържанието на фактическото контролиране, ако правилно съм разбрал Вашата логика, Вие казвате: със Законопроекта всъщност вносителите и Народното събрание ще дадат право да се търси по общия ред, в случай че някой има подозрение, че това не е така. Да, давам си сметка, че това е добре и е възможно. Имах съмнение дали това ще доведе до резултата, защото примерът, който дадохте, е реален. Той се случва на хора в залата и те бяха достатъчно публични. Когато някой си вдигне телефона, обади се и каже: тук тази статия трябва да падне или да не влезе, през скандал или не, за добро или за лошо – това се случва постоянно. За лошо, разбира се, не за добро. Моето убеждение обаче е, че тези текстове не решават проблема. За съжаление, спорът тук надали ще доведе до крайния резултат и до извода решават ли го или не. Ние ще разберем дали този проблем се решава през тези текстове едва след година-две, когато видим резултата. Честно казано, ще се извиня публично, господин Цонев, ако във следващата класация на „Репортери без граници“, и на който и да било друг, ние сме се качили две места нагоре. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев. Има ли други реплики? Не виждам. Дуплика – заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, не можем да знаем на 100% резултата – можем да го предполагаме. Тоест ние имаме нормалната законодателна логика, че това, което приемем като правна норма, ще се спазва и ще се съобразява. Няма как да напишем отдолу под нормата: „Тази норма трябва да се спазва.“ Вашето притеснение е същото като моето – дали се спазва Наказателният кодекс или която и да е друга забранителна или императивна норма в нашето право. Тук можем всички да се позовем на професор Станилов и да кажем: понякога законът не е достатъчен сам по себе си, за да постигне крайния ефект, защото той трябва да се приложи, а прилагането му означава дисциплина и правно съзнание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Господин Цонев иска думата за процедура. Заповядайте. Слушам Ви внимателно. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Тъй като ми беше споменато името във връзка с това, което казах, от господин Кутев, вземам тази процедура, за да му отговоря. Не знам колко са общоприети тези NGO-та, но аз ще Ви дам само един пример: никъде в Доклада – забележете, Докладът е за състоянието на медийната среда, този абзац – в България, за България става въпрос, и обхваща периода 2016-а; никъде в този доклад „Репортери без граници“ не са докладвали за фрапиращия случай на намеса в определяне на редакционната политика, в определяне свободата на журналистите да изразяват мнението си по онези имейли, които изтекоха, ако си спомняте, от собственика и главния редактор на една медийна група. Хайде да не цитирам сега от трибуната. Те никъде не бяха описани! Аз нямам нищо против „Репортери без граници“ и което и да е NGO, неговия международен имидж и неговата международна функция, а тези, които изпълняват тук тази задача, защото те са от един и същи политико-медиен-бизнес кръг в България! И те клепат България! И те клепат България, защото като законодатели не сме сложили ясни правила, яснота – да се вижда кой кой е в българската медийна среда! И това правим ние в момента! Абсолютно незаслужено е този опит да сложим ред и да не даваме възможност на този и онзи да ни клепа пред нашите европейски партньори да бъде наречен пиар акция на един човек! Това е абсолютно незаслужено! Категорично възразявам срещу това, господин Кутев! И на първо четене го казахте, и сега го казахте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Не чухме предложение за процедура обаче. ЙОРДАН ЦОНЕВ (встрани от микрофоните): Лично обяснение беше. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на двата докладвани и обсъдени параграфа по Доклада на Комисията. По втория е постъпило предложение за редакционна поправка, затова ще ги подложа на отделно гласуване. Гласуваме предложението по Доклада на Комисията за създаване на нов § 3 в редакция, предложена в Доклада. Гласували 106 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 12. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за редакция на § 1, който става § 4. Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Недялков: в ал. 4 на предложения в Доклада текст думите „една трета“ да бъдат заменени с „една шеста“. Отнася се до броя на всички декларирани обекти – ал. 4. Гласували 108 народни представители: за 17, против 30, въздържали се 61. Предложението не е прието. Гласуваме предложението за редакция на § 1, който става § 4 по Доклада на Комисията. Гласували 106 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: По § 2 има предложение от народните представители Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в нов § 3 и § 5 – чл. 7а и 7в. Комисията предлага следната редакция на § 2, който става § 5: „§ 5. Създава се чл. 7в: „Публичен регистър Чл. 7в. (1) Министерството на културата създава и поддържа публичен регистър, който съдържа информацията по чл. 7а, ал. 3, 4 и 7 и по чл. 7б, ал. 1 и 2. (2) Информацията по чл. 7а, ал. 3, 4 и 7 и по чл. 7б, ал. 1 и 2 се публикува в регистъра по ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни. Публикуването се извършва в 10-дневен срок от подаването на декларацията от длъжностни лица в Министерството на културата по ред, определен с наредба на министъра на културата.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2, който става § 5. Гласували 104 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 9. Предложението се приема. Отрицателен вот – имате думата. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съвсем кратък отрицателен вот. За какво ни беше разпространителите на печатни издания да декларират дали притежават една трета от обектите, след като това няма да бъде отразено в регистъра? Няма да бъде отразено в публичния регистър – току-що ние приехме текст, в който се казва: информацията по чл. 7а и чл. 7б, само ал. 1 и 2. Алинея 4 се изключва. Благодаря Ви. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не се изключва ал. 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков. Моля, продължете, госпожо Кръстева. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Предложение от народните представители Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 6. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6 думите „2, 3, 4 или 6“ се заменят с „или 2“. 2. Създава се нова ал. 7: „(7) На лице, което не изпълни задължение по чл. 7а, ал. 3 - 8 или по чл. 7б, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 10 000 до 15 000 лв. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер от 20 000 до 30 000 лв.“ 3. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с текст съгласно предложението на Комисията. Гласували 102 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 9. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Предложение от народните представители Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 7. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. В чл. 18 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават изречения второ и трето: „Когато нарушението е по чл. 7а, ал. 3 - 8 или по чл. 7б, актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата. Когато нарушителят не може да бъде установен, министърът на културата изисква съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи и публикува информация за това на интернет страницата на министерството.“ 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Наказателните постановления по чл. 7а, ал. 3 - 8 и по чл. 7б се издават от министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 7 със съдържание съгласно Доклада на Комисията. Гласували 102 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в систематичното му място в § 8. По § 4 е направено предложение от народните представители Делян Пеевски, Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8, както следва: „§ 8. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 10 се изменя така: „10. „Действителен собственик“ е понятие по смисъла на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“ 2. Създават се т. 12, 13, 14 и 15: „12. „Финансиране“ е всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми и банкови кредити. 13. „Медийна услуга“ е понятие по смисъла на § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс. 14. „Доставчик на медийна услуга“ е доставчикът по смисъла на § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, включително издателят на периодични печатни произведения. 15. „Публична длъжност“ е длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и друга длъжност, която се заема с акт на президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет или министър-председателя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване два текста: първо, предложението на Комисията за отхвърляне на текста на вносителя за § 3, който е отразен на систематичното му място в § 8; второ, предложението на Комисията за редакция на текста на § 4 по вносител, който става § 8. Гласували 109 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 8. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Комисията предлага да се създадат Заключителни разпоредби с параграфи 9, 10, 11 и 12, както следва: „Заключителни разпоредби § 9. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на културата създава публичния регистър по чл. 7в, ал. 1. (2) До създаването на регистъра по ал. 1 декларациите по чл. 7а и чл. 7б се подават по електронен път в съответствие със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. (3) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата утвърждава образците на декларациите по чл. 7а и чл. 7б. (4) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата издава наредбата по чл. 7в, ал. 2. § 10. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 31, ал. 1 се създава т. 5б: „5б. петдесет на сто от глобите и имуществените санкции по чл. 7а, ал. 3 – 8 и чл. 7б от 3акона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.“ § 11. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ, бр. ... ), се правят следните допълнения: 1. В чл. 4, т. 4 накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“. 2. В чл. 6, ал. 1 след думите „Закона за Търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. § 12. В Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 13, ал. 1, т. 3 след думите „депозиране на печатни и други произведения“ се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“. 2. В чл. 15, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Колеги, ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ с параграфи 9, 10, 11 и 12 със съответното съдържание съгласно Доклада на Комисията. Има ли народни представители, които не успяха да гласуват? (Шум и реплики.) Ще прегласуваме. Гласували 102 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 9. Предложенията се приемат. Благодаря за работата Ви, госпожо Кръстева. Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ. Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Към Доклада има допълнителен доклад, който е с № 853-02-49. Имате думата, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, господин Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници“, госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“ в Агенция „Митници“, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск в залата. Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма. Предложението се приема. Моля, поканете допуснатите в залата. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В глава първа се създава чл. 11а: „Данъчно третиране на договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели Чл. 11а. (1) Счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели не са данъчни амортизируеми активи. (2) За данъчни цели се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг по ал. 1. Сумите по предходното изречение се третират като счетоводни разходи и приходи за целите на закона“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване два текста: първият е текстът на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията; вторият – предложение на Комисията за създаване на нов § 1 с текста по доклада на Комисията. Гласували 84 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 8. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 2. В ал. 2 цифрата „5” се заличава, а думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 3. Създава се нова ал. 3: „(3) В случай че данъчно задължено лице прилага за текущата година чл. 43а, признатите разходи за лихви по реда на ал. 2 се ограничават до размера на остатъка на признатото превишение на разходи по заеми след прилагането на чл. 43а, ал. 5.“ 4. Досегашните ал. 3 – 4 стават съответно ал. 4 – 5. 5. Досегашната ал. 5 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста: първият – редакцията на Комисията за текста на § 1, който става § 2; вторият – § 2 по вносител, който става § 3, подкрепен от Комисията. Гласували 87 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 12. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4, като в чл. 47д, ал. 1, т. 2 думите „ал. 1“ се заменят с „чл. 47г, ал. 1“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 4, с промените, които се предлагат от Комисията. Гласували 85 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 13. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов за нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. досегашният текст става ал. 1. 2. създава се ал. 2: „(2) Данъчни дълготрайни материални активи са и амортизируемите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели.“ Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения: 1. досегашният текст става ал. 1. 2. създава се ал. 2: „(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага при последваща оценка на данъчни дълготрайни материални активи по чл. 50, ал. 2, която се дължи на преоценка на пасива по договора за финансов лизинг.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване, първо, предложението на Комисията за създаване на нов § 5 с текст, съгласно Доклада на Комисията и, второ, предложението на Комисията за създаване на нов § 6, с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 94 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 14. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи от 4 до 12 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 4 до 12 по вносител, които стават съответно от § 7 до § 15. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване текстовете по вносител от § 4 до § 12 , които стават съответно от § 7 до § 15. Гласували 103 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 19. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16, като предлага да се добави заглавие на чл. 163 „Внасяне на данъка за последния данъчен период“. Параграфи 14, 15 и 16 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 14, 15 и 16, които стават съответно параграфи 17, 18 и 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване четири текста. Първият е текстът на вносителя за § 13, който става § 16, с добавяне на заглавие по предложение на Комисията и текстовете на вносител за параграфи 14, 15 и 16, които стават параграфи 17, 18 и 19. Гласували 98 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 19. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 17 по вносител. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов: „Точка 3 да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „В § 17, чл. 209, т. 3 да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 20, като предлага т. 3 отпадне. Параграф 18 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 21. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване двата текст – текстът на вносителя за § 17, който става § 20, като Комисията предлага да отпадне т. 3, и текстът на вносителя за § 18, който се подкрепя от Комисията и става § 21. Гласували 104 народни представители: за 81, против 3, въздържали се 20. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграфи от 19 до 22 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 19 до 22, които стават съответно параграфи от 22 до 25. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване четири текста – изброените параграфи от председателя на Комисията съгласно текста на вносителя и съгласно предложеното преномериране на параграфите. Гласували 109 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 22. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 23 има предложение на народния представител Менда Стоянова и Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26, като предлага т. 1 да отпадне. Параграф 24 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване двата текста – първият е текстът на вносителя за § 23, който става § 26, като Комисията предлага да отпадне т. 1, и вторият текст е текстът на вносителя за § 24, който става § 27. Гласували 106 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 19. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 25 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 28: „§ 28. Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2014 г. съгласно чл. 43, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2018 г., се приспадат по реда на чл. 43, ал. 2, когато не се прилага чл. 43а, и по реда на чл. 43, ал. 3 в случаите, в които чл. 43а се прилага за съответната година.“ Предложение на народните представители Менда Стоянова и Александър Иванов за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 29: „§ 29. Член 82 не се прилага при промяна в счетоводната политика в резултат на прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 16 „Лизинг“. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали при промяната в счетоводната политика в резултат на първоначалното прилагане на Международен стандарт за финансово отчитане 16 „Лизинг“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепено от Комисията. Вторият текст е в редакцията, която Комисията предлага за текста на § 25, който става § 28, и предложението на Комисията за създаване на нов § 29 с текст, съгласно Доклада на Комисията. Гласували 107 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 15. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26 и § 27, които стават съответно § 30 и § 31. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване двата текста за § 26 и § 27 от вносителя, които стават § 30 и § 31 и които се подкрепят от Комисията. Гласували 106 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 19. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 28 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „1. В § 28 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 2: - създават се нови букви „а“, „б“ и „в“: „а) в ал. 1 се правят следните промени: 1. в уводното изречение, на края на текста, след думите „чл. 17“ се добавя „шест хиляди лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете“. 2. точки 1 – 3 се отменят.“; „б) създава се нова ал. 2: „(2) Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лицата по предходната алинея се намалява с 500 лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете.“ „в) досегашните ал. 2 – 8 стават съответно ал. 3 – 9.“ б) създават се точки 6а – 6г: „6а. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 3 се създава т. 3: „3. данъчното облекчение за деца по чл. 22в, ал. 2.“; 2. ал. 4 се изменя така: „(4) Размерът на дължимия данък се определя като месечната данъчна основа по ал. 3 се изчисли по следната таблица: (приложена таблица)“; „6б. В чл. 43, ал. 3 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1“. „6в. В чл. 44 се правят следните изменения: 1. в ал. 3 се изменя така: „(3) Размерът на дължимия данък се изчислява като разликата по ал. 1 се обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1.“; 2. в ал. 4, изречение второ думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1“. „6г. В чл. 44а, ал. 1 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата по чл. 48, ал. 1“. в) точка 8 се изменя така: „8. В чл. 46 се правят следните изменения: 1. алинея 1 се изменя така: „(1) Ставката на данъка за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1 – 7, 9, 10 и 12 е съгласно таблицата по чл. 48, ал. 1.“; 2. в ал. 2 цифрата „7“ се заменя с „8“, а в края на изречението, след думата „години“ се поставя запетая и се добавя „както и за доходите по чл. 38, ал. 11 и 13“;. 3. алинеи 3 и 4 се отменят. г) в т. 9 се правят следните изменения: - създават се нови букви „а“ и „б“: „а) заглавието се изменя така: „Определяне на размера на авансовия данък по чл. 43, чл. 44, чл. 44а и на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа“. „б) алинея 1 се изменя така: „(1) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници по чл. 35, както и върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 се определя съгласно следната таблица: (приложена таблица).“; - сегашните букви „а“ и „б“ стават съответно б. „в“ и „г“. - създава се буква „д“: „д) създават се алинеи 9 – 11: „(9) При определяне на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа за необложените с авансов данък доходи от трудови правоотношения се прилага чл. 42“. „(10) Ако лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, другите му доходи, включени в общата годишна данъчна основа, се намаляват преди облагането с 6000 лв. за всяко ненавършило пълнолетие дете, ако задълженото лице има деца и не е лишено от родителски права. Намалението се декларира и ползва от единия родител по избор.“ „(11) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък, за невнесените авансови и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Ще го чета само в неподкрепената част: „В § 28, т. 12, буква „в” да отпадне. Точка 14, буква „а” да отпадне. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на точка 12, буква „в” и точка 14, буква „а” и подкрепя предложението за нова ал. 15. Сега отиваме на Допълнителния доклад, господин Председател. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 28, който става § 32: „§ 32. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22а: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че съпругът/съпругата няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.“; б) създава се ал. 6: „(6) Когато в нарушение на условието по ал. 3 и двамата съпрузи са ползвали данъчното облекчение, всяко от лицата дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“ 2. В чл. 22в: а) алинея 4 се изменя така: „(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. Когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50.“; б) алинея 5 се отменя; в) в ал. 6 думите „и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител“ се заличават; г) създава се ал. 9: „(9) Когато в нарушение на условието по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“ 3. В чл. 22г: а) алинея 4 се изменя така: „(4) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. Когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител, съответно от другия приемен родител, близък или роднина, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50.“; б) алинея 5 се отменя; в) в ал. 6 думите „и когато представи писмена декларация по ал. 4 от другия родител“ се заличават; г) създава се ал. 8: „(8) Когато в нарушение на условието по ал. 4 пълният размер на данъчното облекчение е ползван от повече от едно лице, всяко от лицата по ал. 3 дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение.“ 4. В чл. 23, ал. 2 накрая се добавя „включително когато декларацията се подава по реда на чл. 53, ал. 2, както и по реда на чл. 103 и 104 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. 5. В чл. 35 т. 2 се отменя. 6. В чл. 38 се създават ал. 14 и 15: „(14) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител. (15) С окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“ 7. Член 45 се изменя така: „Издаване на документи за изплатен доход и удържан данък Чл. 45. (1) При поискване от лицето работодателят издава служебна бележка по образец за изплатения през годината облагаем доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер на данъка по реда на чл. 49. (2) Обстоятелството, че работодателят не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, се установява с писмена декларация, предоставена от работника/служителя. (3) При прекратяване на дейността на работодателите, които нямат правоприемник, служебните бележки по ал. 1 се издават от последния представляващ работодателя или от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях по реда на Кодекса за социално осигуряване. (4) Предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице. (5) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава служебна бележка по образец за изплатения през годината доход и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. (6) Сметката за изплатени суми по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5. (7) При поискване от лицето предприятието или самоосигуряващото се лице платец на доходи от други източници по чл. 35 издава служебна бележка по образец за изплатените през годината доходи и за удържания през годината данък. (8) Служебните бележки по ал. 1, 5 и 7 се издават в 14-дневен срок от датата на поискването им.“ 8. В чл. 46, ал. 1 думите „11 и 12“ се заменят с „11, 12, 14 и 15“. 9. В чл. 48: а) създава се нова ал. 5: „(5) От определения по ал. 1 данък се приспада и данъчното облекчение по чл. 22д, ал. 2.“; б) алинея 8 се изменя така: „(8) Данъкът по ал. 1 и 2 се закръглява към всеки пълен лев след приспаданията по ал. 3 – 6, когато не се ползва отстъпка, или след ползването на отстъпка.“ 10. В чл. 50: а) в ал. 1, т. 3, буква „в“ думите „ал. 8 и ал. 13“ се заменят с „ал. 8, 13 и 14“; б) алинея 4 се отменя. 11. В чл. 51 ал. 2 се изменя така: „(2) Годишен отчет за дейността не подават лицата по ал. 1, които през данъчната година не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството.“ 12. В чл. 53: а) в ал. 1 думите „до 30 април“ се заменят с „от 10 януари до 30 април“; б) в ал. 6 навсякъде думите „31 януари“ се заменят с „31 март“; в) създава се ал. 7: „(7) Годишната данъчна декларация на самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване се подава само по електронен път.“ 13. В чл. 55 ал. 3 се изменя така: „(3) В декларацията по ал. 1 не се посочва дължимият от работодателите данък за доходи от трудови правоотношения, за който се подава информация по ред и по начин, определени в наредба, издадена от министъра на финансите.“ 14. В чл. 56: а) в ал. 2 след думите „Предприятията – платци на доходи“ се добавя „както и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване“; б) създава се ал. 3: „(3) При заличаване/прекратяване на предприятието декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане. В същия срок се внасят и данъците, дължими по декларацията.“ 15. В чл. 64, ал. 3 думите „справката по чл. 73, ал. 1“ се заменят със „справките по чл. 73“. 16. В чл. 65: а) алинея 3 се изменя така: „(3) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.“; б) алинея 7 се изменя така: „(7) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 8, 11 и 14 се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.“; в) създава се ал. 14: „(14) Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 15 се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.“ 17. В чл. 67 се създава ал. 6: „(6) Дължимият данък по ал. 4 и 5 за доходи на починали лица в случаите по чл. 53, ал. 3, 4 и 5 се внася в едномесечен срок от датата, на която изтича срокът за подаване на годишната данъчна декларация от наследниците/заветниците.“ 18. В чл. 73: а) в ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „изплатените през годината доходи“ се добавя „и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски“; б) в ал. 4 в изречение първо думите „15 март“ се заменят с „28 февруари“, а в изречение второ думите „прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност“ се заменят със „заличаване/прекратяване“; в) алинея 5 се изменя така: „(5) Справката по ал. 1 се предоставя само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“; г) алинея 6 се изменя така: „(6) Работодателите изготвят справка по образец за изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. В справката се включва и информацията, свързана с определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 за лицата, на които към 31 декември на данъчната година работодателят е работодател по основното трудово правоотношение.“; д) създават се алинеи 7 и 8: „(7) Справката по ал. 6 се предоставя в срока и по реда на ал. 2, 4 и 5. (8) При откриване на грешка в данните, предоставени за конкретно физическо лице по реда на предходните алинеи, след срока по ал. 4 задължените лица имат право да правят промени в тези данни в срок до 30 септември на годината, през която е предоставена информацията.“ 19. В чл. 73а: а) в ал. 5, изречение второ след думите „Информацията се предоставя“ се добавя „само по електронен път“; б) в ал. 6 изречение второ думите „прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност“ се заменят със „заличаване/прекратяване“. 20. В чл. 81а, ал. 1 изречение първо се изменя така: „Лице – платец на доход, което при поискване не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.“ 21. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) точка 28 се изменя така: „28. „Упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец.“; б) в т. 62 числото „30“ се заменя със „100“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Колеги, едно съобщение. Днес в 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба с детски дигитални рисунки и колажи от град Хасково. Изложбата е по повод Деня на народните будители – 1 ноември. Всички народни представители са поканени на откриването. Тридесет минути прекъсване в работата на Народното събрание. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с изказвания по докладваните текстове. Има ли желаещи народни представители за изказване? Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, започват наистина дебатите по един от най-важните параграфи в този законопроект, а именно – предложението на левицата за промяна на данъчното облагане в страната. Преди да стигнем дотам, ние имаме и друго предложение, което считаме за изключително важно с оглед на демографския срив. Изключително щастлив съм, че виждам толкова млади хора, дошли да присъстват днес в парламента, но положението в страната наистина е изключително тежко. Ние изчезваме като нация. Ние сме най-бързо изчезващата държава, при положение че няма военен конфликт или епидемия. По тази причина предлагаме във всяко едно семейство за всяко българско дете да се намалява от данъчната основа по 500 лв. За всяко дете, уважаеми дами и господа, това означава единствено и само за родителите, които работят. Говорим за работещите родители, а не за тези, които живеят на семейни помощи. Считаме това за реална стъпка към подпомагане на семействата. Колкото и ГЕРБ да вярват, че правят хубави неща, ако беше толкова хубаво, хората нямаше да напускат страната. Затова предлагаме по 500 лв. да се намалява от данъчната основа за всяко българско дете. Това е намаляване от дължимия данък приблизително по 50 лв. на месец. Не считам това за огромен проблем, а напротив – за първите стъпки към модерна данъчна система с въвеждане на семейно подоходно облагане. Това, което предлагаме сега, е, тъй като виждаме, че така нареченият плосък данък, 10% скала вече е изживяла своето време. Ако тя беше толкова модерна и хубава, всички развити държави щяха да имат подобна данъчна система. Тук да обясня на нашите млади гости – това означава богатите хора да плащат повече, а тези, които имат по-ниски доходи и не са толкова богати, да имат по-малко заплащане – нещо изключително справедливо, което се случва във всички развити държави, като започнем от големите европейски държави и стигнем до най-либералната държава Съединените американски щати. Считам, че мина времето на плоския данък. Той не можа да допринесе за ограничаване на сивата икономика. Виждаме и какъв е ефектът върху преките чуждестранни инвестиции. Надали вече някой желае да инвестира в България, защото данъчната ни система е добра. Напротив, този, който иска устойчиво да остане в дадена държава, търси квалифицирана работна сила и предвидима данъчна политика. Считаме, че това, което предлагаме ние, е коректно към българските избиратели. Когато има избори, ние казваме какво ще направим, за разлика от Политическа партия ГЕРБ, която заявява, че няма да увеличава данъчно-осигурителната основа, а виждаме, че днес вече има предложение за увеличаване на максималния осигурителен доход. Хубаво нещо е да се увеличи максималният осигурителен доход, ние ще го подкрепим, но Вие трябва да бъдете искрени и честни пред избирателите си и да казвате това по време на избори, а не след това да ги лъжете. Предлагаме до 3900 лв. ставката да остане 10%. Това, уважаеми дами и господа народни представители, означава, че за 2 милиона 185 хиляди трудещи се данъците няма да се увеличат, остават на 10%, което считаме за правилно и за средната класа е нещо предвидимо, хубаво и трябва да бъде подкрепено. За всички над 3900 лв. скалата се увеличава. Тук става въпрос за останалите 50 хиляди трудещи се, които получават високи доходи, примерно 8155 са хората, които получават доходи над 9000 лв., говоря за месечни доходи над 9000 лв. – такива са официалните данни на Министерство на финансите. Ние считаме за необходимо тези хора да платят много по-висока ставка от този, който получава минимална работна заплата. Считаме това за справедливо, защото в нашето общество наистина справедливостта е дефицит. Много често тук, в тази зала, от тази трибуна говорим за догонващ растеж, искаме да имаме евроатлантически ценности, говорим за европейски политики, а в същото време от Европейската комисия вече се дават препоръки за хармонизация на данъчните системи. Ние ще направим ли подобни стъпки, имаме ли такова желание? Считаме, че е дошъл този момент. Това, което предлагаме от левицата, считаме за изключително справедлива данъчна скала, която започва от 10% и се увеличава с 2,5% за всяка сума над горницата. Господин Председател, завършвам с апел към всички да се включите в този дебат. Важно е да чуем аргументите „за“ и „против“, защото рано или късно ще се изправим пред подобно решение. Виждам, че ГЕРБ вече проглеждат за максималния осигурителен доход, вървите по правилния път. Ако искате да си спестим времето и да не го отлагаме през годините, нека да бъдем справедливи към хората, които работят с изключително ниски заплати, и да има по-голяма справедливост. Ефектът от това, което предлагаме ние, са допълнителни приходи от 1 млрд. 600 млн. лв. в българската хазна. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да добавя някои аргументи от евроатлантическите ценности и от политиката на Европейския съюз, развитите и развиващите се страни. Един от основните ни аргументи да искаме България да следва евроатлантическите ценности по отношение на данъчната система е това, че България по последни данни на Евростат – последни, от 23 октомври тази година, от интернет може да ги свали всеки, е българската трагедия със социалното разслояване на българското общество. Ние всички сме българи, преди да бъдем представители на различни партии. Каква е ситуацията? Индексът Джини, да поясня, наречен на италианския икономист Корадо Джини, използван от ООН, Европейския съюз и всички организации, показва какво е разслоението на обществото. Колкото е по-нисък индексът, толкова е по-нормално разпределението и обратно. Страната с най-висок индекс и с най-голямо социално разслоение е България. Цитирам Евростат: „От 33,4 през 2009 г., когато ГЕРБ идва на власт, сега е 40,2 – 2018 г., по предварителни разчети, 37,7 – миналата година.“ Ако погледнете кривата на индекса Джини, ще видите, че през последните 10 години социалното разслоение в България расте. Защо расте? Защото е доказано научно от много лауреати по икономика, от хиляди публикации и няма никъде по света контрааргумент на това, че плоският данък усилва социалната поляризация. Това е безспорно за световната икономическа литература и практика. Защото, колеги, Унгария е била 29,2 през 2009 г., сега е 28,1. Унгария е под средния показател на Европейския съюз от индекс 30. Ние сме с 25%, с 10 единици над средния показател за Европейския съюз. Полша – от 27,5 сега е на 29,2 – също под средния европейски показател. Румъния е била 34,5 през 2009 г., сега е 33,1 и сваля към средния показател на Европейския съюз. Хърватска – 29,9. Чехите са на 24,5. Тоест не само развитите страни със среден показател 30, но бившите соцстрани – нашите побратими, както ги наричахме, минаващи през прехода, имат показатели, равни, даже по-добри от средния показател на Европейския съюз, средно претеглен. България – най-корумпираната държава! А защо е най-корумпирана? Защото корупцията върви с бедността – също по данни на Евростат – в най-бедната страна, с най-голямото социално разслоение, с най-голяма корупция. Затова ние, уважаеми колеги, Ви предлагаме прогресивно данъчно облагане, което е господстващо в над 96 – 97% от страните – членки на Организацията на обединените нации. Ние не искаме нашата страна да остава в социално разслоение, типично за страни с плосък данък, като: Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Монголия, докато в другите страни евроатлантическите ценности са съвършено различни, не само евроатлантическите, ами и японските, индийските и китайските! Искам да Ви кажа, че наистина трябва да престанем с този вече ставащ смешен мит за ниските данъци и привличане на инвестиции. Чуждите инвестиции ще коментираме при първото четене на големия бюджет. Те са трагични – 60 – 70% тази година по-малко от миналата година, 14 пъти по-малки от 2007 г. на човек от населението – най-трагичната държава в Европейския съюз. Инвестициите бягат в страни с високи данъци, защото имат по-добри бизнес условия. Знаете ли колко инвеститори са напуснали България? Двеста и петдесет милиона български инвестиции са излезли от България към други страни и народи с високи данъци. Уважаеми колеги, няма нито един разумен, логичен аргумент – теоретичен или практико-приложен, който да не подкрепя нашето искане България да премине към прогресивно данъчно облагане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и от присъстващите ученици на балкона.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Гечев. Има ли реплики към изказването? Господин Шопов, заповядайте за реплика. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Слушам и не вярвам на ушите си. Преди 13 години, когато „Атака“ говореше точно в този смисъл, господин Гечев, Вашите съпартийци гласуваха плоския данък. (Смях от ГЕРБ.) В момента това, което правите, е жива демагогия. Правите пропаганда. Знайте: когато се приеме такъв данък, той се приема, за да работи години напред, да работи десетилетия. Вие, като добър икономист, чудесно знаете, че това не става току-така, от днес за утре. Това става след голям дебат, какъвто някога не се състоя, защото Вие го прокарахте криминално. Ако имате някакво предимство, то е, че тук всички сте нови хора, че всъщност това беше гениален трик на Вашата председателка – да отрежете опашката си, да изхвърлите старите хора, които участваха в приемането, и в момента тук – чисти, в бели одежди, социално справедливи, социално отговорни, громещи разслоението в българското общество, което до голяма степен се дължи на този Ваш данък. Това е Ваш данък, господа от БСП! (Единични ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ и ОП.) ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Промени го. (Шум и реплики.) ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще се промени. И това ще се промени. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кога? ПАВЕЛ ШОПОВ: В перспектива. Това ще се смени тогава, когато трябва. Това ще се промени, този данък. И не така, както Вие го предлагате. Вие сте много внимателни. Вие предлагате скаличка пак пропагандно, пак да отбиете номера, да кажете: „Ние свалихме, премахнахме плоския данък“, който Ви тежи като воденичен камък на шията толкова години, защото Вашата социалност не можете да я оправдаете. Вие не можете да бъдете социалистическа партия, след като Вие сте въвели плоския данък, против който в момента сте борци! (Шум и реплики от „БСП за България“.) И престанете да демагогствате, престанете да лъжете! Престанете да се пишете социални, престанете да демагогствате за това! (Шум и реплики.) Сега този данък няма да се промени, сами го разбирате, но размахвате пропагандни клишета, приказки, мохабети и оттук, от трибуната, громите всъщност себе си. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов. Има ли втора реплика? Професор Станилов, имате думата за реплика. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Когато аз от тази трибуна много пъти съм казвал, че Вие не сте социалистическа, а сте социаллиберална партия, Вие протестирате. Това, което каза Павел Шопов, е вярно, но той бърка нещо друго – че този плосък данък може да бъде махнат. Този плосък данък превърна държавата България в корпоративна държава и корпорациите, големите, високите нива няма да позволят да се махне плоският данък и Вие го знаете много добре: България е корпоративна държава и нито Вие можете да бъдете социалистическа партия, защото в България леви партии няма как да има, защото олигархията е превзела цялото общество. (Смях от „БСП за България“.) В цялата работа няма нищо смешно. Цялата работа е трагична, трагична е! Отворете всички записки от 2005 г., да видите какво съм говорил от тази трибуна и какво говореха членовете на БСП и депутатите! Засрамете се! Тогава стана скандал и Вие пробутахте това така, без нищо. (Шум и реплики.) Момент! Госпожа Нинова казва следното: „БСП има ново ръководство, има нов курс, той ще сменя системата.“ Вие системата, която сами създадохте, не можете да смените. Вие не можете да нарушите онази традиция, поради която си отиде Жан Виденов. Синът на предателя Кольо Добрев е в ръководството на партията си. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Чувате ли се какво говорите, бе?! Аз без памет ли съм, или какво?! Вие какво си мислите – че тогава съм бил като Вас, пикльо и не помня нищо?! Напротив, помня как го предадохте и предадохте социалната идея. И не сте социалистическа партия – запомнете го! И плоския данък няма да махнете. Вие сте корпоративна партия. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Процедура. Има ли друга реплика, за да завършим процедурата? Няма. Дуплика ще има ли? Заповядайте, господин Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми колеги! Да, вярно е, че плоският данък е въведен от Тройната коалиция. Както огромното болшинство от моите колеги обаче, така и аз, като заставам пред Вас, искам да Ви кажа, че съм противник на плоския данък от неговото обявяване и по време на дискусията. Защото – не лично съм против, а четейки и гледайки какво правят хората по света, съм видял, че прогресивният данък е по-добър като система. Така се е преценило тогава, направена е грешка. Въпросът ни в момента е: какво правим? Ще оставим грешката от Тройната коалиция още 100 години ли? Докато индексът стане 60 и докато станем най-разслоеният народ не само в Европа, но и в Африка ли? Затова ли сме ние тук, в парламента? Какъв е проблемът? Уважаеми колеги, още един аргумент ще Ви кажа в полза на евроатлантическите ценности. Седем хиляди българи получават близо 8 млрд. лв. от дивиденти. Ние предлагаме 10% данък, който би позволил на българския бюджет, който и да управлява – в това число и Вие да управлявате в момента, Вие можехте да разчитате на още 4 млрд. лв. в бюджета! С тези 4 млрд. лв. ние, българите, можем да си решим редица проблеми – социални и инвестиционни, а не да слугуваме и да стоим прави на телефона, когато звънят от Брюксел или Вашингтон. Ние в момента гласуваме, уважаеми колеги! Българските граждани, българският народ очаква от нас да променим тази несправедлива социална система, която е добра за трудещите се, която е добра за инвеститорите – български и чужди, и която ще възстанови социалната справедливост. Ние от БСП ще подкрепим тази промяна. Сега е Ваш ред да кажете дали сте „за“ или „против“ евроатлантическите ценности. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гечев. За процедура думата иска господин Попов, след това господин Цонев, господин Гьоков също съм го записал. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, недопустимо е тук, от тази трибуна, да се квалифицира, да се използват такива думи като „сина на предателя“, „пикльо“ и така нататък, и то от народен представител! Вие не взехте абсолютно никакво отношение, дори и забележка не отправихте! Знам, че колегата е от Вашата парламентарна група, но следваше да си свършите работата. Настояваме да се приложи Правилникът и да наложите наказания, защото е недопустимо от тази трибуна да се упражнява такъв език! Друго. Напомнете на колегата, че когато хули и говори за олигархия, той е част от тази работа, защото е в управлението на тази държава! Благодаря Ви. (Шум, реплики, освирквания и възгласи: „Ооо!“ от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов. Господин Попов! Заповядайте. (Реплики от място на народния представител Драгомир Стойнев.) По начина на водене ми искат думата, господин Стойнев. Слушам Ви, господин Професор. Моля да намалим напрежението малко! СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, това, което каза господин Филип Попов, не ме обижда, разбира се! Аз съм един олигарх, много богат – возя се на мерцедес, имам палати, дворци, страшни работи. Аз просто (шум и реплики) като казвам „предател“, си отговарям по същия начин... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Професоре! СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …Николай Добрев предаде Жан Виденов и… (Шум, реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Професоре! Професор Станилов! Професор Станилов… (Шум, реплики от „БСП за България“. Народният представител Станислав Станилов говори при изключени микрофони.) СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Нямам – никаква вина не нося… (Народният представител Станислав Станилов говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Професоре! (Народният представител Станислав Станилов говори при изключени микрофони.) Професоре! Професор Станилов, моля Ви! Уважаеми народни представители, диалогът очевидно ще продължи, изостри се. Споделям някои от съображенията на господин Попов. Има начин, нека да се обърне, ще го решим на Председателски съвет във връзка с думи, които са казани от трибуната. За същото моля и професор Станилов! Излизаме извън контекста на дебата. Моля Ви! Продължаваме с изказване. Господин Цонев е заявил изказване, записан е. Господин Цонев, имате думата. Силно вярвам, че то ще е по темата! ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, скъпи млади приятели! (Обръща се към гостите на балкона.) Това е дебат за данъчната система, за Вашето бъдеще. Нали видяхте как се води и на какво ниво? Понеже от БСП се обръщат към Вас! Социалната функция на данъците – това е аргументът против плоския данък, даже беше наречено „грешка“ въвеждането му. Само че, когато от тази трибуна говорят професори по икономика и привеждат аргументи само за социалната функция на данъка, добре е да Ви припомня, че данъците имат и други функции – икономическа такава, първо. Второ, фискална такава. Социална функция има данъчната система, и всеки един данък. Тя категорично обаче не е водеща – нито в литературата, нито в практиката. Социалната функция е най-оспорима, доколкото директни социални ползи водят до индиректни социални загуби. Това е много лесно доказуемо. Защото, ако не се разглежда икономическата функция на данъците, няма как да отчетем каква би била ползата от общото икономическо развитие и оттам от приходите във фиска, оттам и от приходите – личните доходи, и така нататък, и така нататък. Икономическата функция на така наречения плосък данък – тук искам да направя едно уточнение. Страшно много се спекулира с плоскостта на данъка. Неговата основна функция обаче при въвеждането му беше не толкава плоскостта, колкото равнището на ставката – десетпроцентната ставка беше нашата цел. Десетпроцентната ставка, която изсветли доходите, увеличи приходите във фиска от това перо. Освен това привлече страшно много и чужди инвестиции – и български, и чужди, колкото това да Ви се струва странно! Сега ще Ви го докажа. Най-съвременното течение в инвестиционния процес се нарича „Инвестиции в нематериални активи“. Има изследване на американски учени. Препоръчвам една книга, която наскоро излезе от печат: „Капитал без капитал“. Там става въпрос за инвестициите в интелектуална собственост – в софтуер, във високи технологии, в изкуствен интелект, в умните части на икономиката. Най-бурно развиващите се отрасли в България след въвеждането на плоския данък, след въвеждането на десетпроцентната ставка и на доходите за физическите лица, и на корпоративния данък е IT секторът и аутсорсинг секторът. Уважаеми колеги, тези два сектора са тук само заради десетпроцентната ставка. По нито една друга причина! Абсолютно по нито една! Имал съм срещи и с двете асоциации. Равнището на печалбата е много високо. Там заплатите са изключително високи. Условията, които те получават, защото техният офис е един лаптоп – и Вие знаете прекрасно това – ако изключим колцентровете, които заемат само 16% от целия аутсорсинг, всичко друго е във високи технологии. Две цяло и два процента от брутния вътрешен продукт се дава от IT сектора в този момент с тенденция до края на следващата година да стане 3%. Седем цяло и четири процента от аутсорсинг индустрията е нейният дял в брутния вътрешен продукт. Тук става въпрос за изключително високи технологии. В тези изследвания на американските учени е казано, че инвестициите в нематериален капитал, именно в този – софтуер, интелектуална собственост, патенти и така нататък, се случват най-бързо в малките отворени икономики. Колеги, ако ние ще правим програма за развитието на България, всички заедно, с тази програма ще строим заводи, тежка индустрия, както четем в някои други програми, или ще направим няколко крачки в поддръжка на този сектор, който дава най-висока принадена стойност, който е всъщност хит в света (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и който в България се развива без никаква помощ от държавата, освен че има ниско данъчно облагане! Ниски осигуровки – и това прави България атрактивна за тези два сектора! Петдесет хиляди души са заети в IT сектора. Това са данни на асоциациите, не са мои данни – понеже професорът обича да чете статистика. Защо в другите държави не е така? Не е така, защото етапът на икономическото им развитие е различен, защото имат други конкурентни предимства. Имат страшно много други конкурентни предимства! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Какви конкурентни предимства има нашата икономика освен това? Сетете се и ги избройте от тук! Защото работната ръка я няма, защото капацитетът го няма! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключи ми времето. Бих могъл да Ви изброя още много неща. Икономическата функция на ниското данъчно облагане при преките данъци е изключително, да не кажа на този етап, единствено конкурентно предимство на българската икономика! ДПС ще защитава този данък. Нямам време, за съжаление, но тук мога да докажа, че и социално въвеждането на стръмната скала няма да помогне на българските граждани. (Председателят дава сигнал, че времето му е изтекло.) Предложенията, които БСП са направили, имат плюс 520 милиона, ако е само скалата, и ако се вземе и семейното подоходно облагане, което те предлагат, общият ефект е минус 150 милиона. Фискалният аргумент не е аргумент, макар че аз го слагам на заден план. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето Ви наистина свърши, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ: По-важни са целите – икономическите цели и всичко останало! Ако този данък остане, аз твърдя, че парите за социална политика ще бъдат повече. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви и аз. Реплики? Първо, госпожа Стоянова поиска реплика, след това професор Гечев – втора реплика. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, 50 хиляди заети в IT сектора? Ами, точно толкова в изказването на колегите стана дума, че получават и над 3900 и са облагани с по-високата ставка до 25%! БСП иска точно с тези 50 хиляди да затвори ножицата на доходите. Само че през данъчно облагане, господин Цонев, не се затваря ножица на доходите! Тя се затваря с преструктуриране на икономиката в иновативни производства и дейности, с висока добавена стойност, които ще плащат заплати повече от 3900 лв. и да увеличат тези 50 хиляди души, които получават тези по-високи заплати. Това е пътят, уважаеми колеги, а не пътят – да правим равенство, като вземаме от по-образованите, по-квалифицираните, по-инициативните, по-работливите, ако искате… ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ами, така е в цяла Европа, бе! Така е в цяла Европа! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) МЕНДА СТОЯНОВА: …за да даваме на другите, вместо да стимулираме чрез образование, чрез квалификация, чрез инициативност развитието на производства с по-висока добавена стойност. Само че това е философия! Тази философия идва отпреди 40 – 50 години, когато нямаше неравенство. Когато върхушката с по високите доходи беше много по-малка, но всички останали бяха равни на ръба на мизерията. (Реплика от „БСП за България“: „Това не е вярно!“ Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Професор Гечев – за втора реплика, заповядайте. Имате думата. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми колеги, какви са евроатлантическите факти? При прогресивен данък евроатлантиците събират около 43 – 45% от брутния им вътрешен продукт, събират и минава през бюджета. При плоските българи са 35 – 36%, 10% ги няма. (Слаби ръкопляскания от „БСП за България“.) Много интересно? Второ. Бихте ли ми казали, уважаеми колеги – да излезе тук някой и да каже коя страна от първите 20 в света по конкурентоспособност е с плосък данък? Добро утро! Нито една! Първите страни по конкурентоспособност са с високи данъци – Съединените американски щати, Швеция, Дания, Германия. (Шум и реплики.) Накрая ще завърша, тъй като наистина нямам думи! Онзи ден, като се връщах от Виена, от икономическа дискусия, гледам самолетът пълен с пътници, отворили ноутбуци. Какво правите, викам. Ами, казват: ние сме специалисти по компютри от Швейцария, Германия и Дания и летим към плоския данък. Браво! (Ръкопляскания, смях от „БСП за България“. Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли трета реплика? Господин Зарков, за реплика – заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Цонев, Вие започнахте в изказването си, че се спекулира с плоскостта на данъка – важна е ставката. Нека тогава да се съсредоточим върху ставката. Въпросът, който ние поставяме от БСП, е: необходимо ли е тя да е една и еднаква за всички? Дали не можем да помислим заедно и да видим как да направим така, че да се възползваме от различните предимства на ниската ставка, но и да не затваряме очите си пред други проблеми, раздиращи българското общество. Прав сте, когато говорите за този сектор, който се развива. Госпожа Стоянова ги изчисли на 50 хиляди души, които взимат тези високи заплати. Но може ли да си затваряме очите пред един милион и 600 хиляди души, които работят до 1000 лв., на един милион и 100 хиляди души, които работят, по данни на Министерството на финансите, за под 500 лв. на месец? Дали не можем да направим така, че чрез данъчната система, която не може да уравновеси, но може да помогне икономиката да се развива чрез потребление? Когато поставяте въпроса и е много правилно, как ние привличаме инвестиции? Страна, която привлича инвестиции само с ниските си данъци, не е страна, която може да се развива по друг начин, освен като данъчен рай, като черна дупка за най-различни капитали. Затова инвестициите, които идват тук, нямат онази добавена стойност, която търсим всички, за да дръпнем страната напред. Освен това данните от последната година показват, че плоският данък вече съвсем не е достатъчен, че чуждите инвестиции се изтеглят от страната по най-различни причини – основно причините на функциониране на цялостната държава. Бизнесът ни има нужда не само от ниски данъци. Той има нужда от най-различни стимули за развитие. В момента икономиката ни се движи и се опитваме да развиваме конкурентоспособност на ниски данъци, от една страна, и на ниска работна ръка, от друга. Това ни праща директно в най-ниските нива на класациите както по отношение на справедливостта и неравенството, така и по отношение на нивата на бедност, които в България са раздиращи и ние нямаме право просто да се правим, че не ги виждаме. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Господин Цонев, заповядайте за дуплика. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, няма какво да кажа на колегата Зарков, защото в по-голямата част от репликата си всъщност повтори моите аргументи. Данъците няма да решат социалните проблеми, данъците могат да бъдат инструмент, но не решаващ инструмент за решаване на социалното неравенство, то е предизвикано от много други фактори – тема на друга дискусия е. В световен мащаб тече такава дискусия. Една от причините, която се изтъква, е глобализацията, всичко, което се случи с финансовия капитализъм, и така нататък, и така нататък, но точно данъчната система да кажете, че разслоява... Освен това Вие прекрасно знаете, че хората с по-високи доходи така или иначе плащат по-висок данък. На 1000 лв. данъкът е 100, но на 5000 е 500. Тук става въпрос за още едно увеличение и е добре, когато човек говори с аргументи да казва всичко, защото хората, които не знаят, си представят как богатите плащат колкото бедните. Не, не е така, но би могло да бъде още пó, за да бъда точен. Колеги, дискусията трябва да влезе в нейното професионално ниво и във всеобхватността на проблема. Проблемът е много голям и дълбок. Аз отчитам като своя собствена грешка, че и в медиите, и в парламента, някак си през последните четири-пет години гледахме отвисоко на тази дискусия и виж сега предлагат падане. В обществото се наслои усещане, че панацеята за развитието на българската икономика е – ако падне плоският данък. Пада плоският данък – равенството тръгва. Пада плоският данък – икономическото развитие скача. Пада плоският данък – инвестициите ще се върнат, защото те сега не били тук. Ето, нали плоският бил уж за инвестиции, а пък те не били тук. Ами прав сте, колега Зарков, има още десет фактора, за да дойдат инвестициите, но данъците остават един от тези десет фактора и той е непроменим. Ако ние променим и другите фактори, които влияят на инвестициите, другите условия, а оставим данъка такъв, какъвто е, ще имаме много по-голям успех, отколкото да се заиграваме пред хората, че решаваме техните проблеми, като обложим 50 хиляди души с по-висок данък и една голяма част от тях ги изгоним с лаптопчетата в чужбина. Няма да Ви отговарям за самолета, може би последното изречение беше във Ваш стил, професор Гечев. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.) Следващото изказване е на господин Гьоков, заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, и аз ще говоря за прогресивното данъчно облагане, и то пак от аспекта на бедност и неравенство, защото един цялостен поглед върху макроикономическото развитие на българската икономика през последните години изкарва на преден план изключително остри проблеми по отношение на политиките за борбата с бедността и неравенствата. Смятам, че част от причините за бедност и неравенства са и в данъчната система в България. След десет години в сила плоският данък показа своя ограничен потенциал и доведе до силно негативни ефекти за българското общество. България е разкъсвана от най-високи нива на икономическо неравенство в целия Европейски съюз. Няма по-бедна държава от нас, знаете го това. Разликите между бедни и богати се задълбочават и националното богатство се концентрира в ръцете на олигархията – къде незаконно, къде абсолютно законно. За незаконното забогатяване няма да говоря, там други трябва да говорят – съдебната система, но ще говоря за законното обогатяване. Например как Ви се струва 10% данък върху дивидента и как седем хиляди човека в България плащат осем милиарда или обратно беше – осем хиляди човека плащат седем милиарда дивидент за една година? Чуждестранните инвестиции в България спадат, а сивата икономика не се свива. Отдавна е време България да ревизира своята данъчна политика и да въведе прогресивно данъчно облагане. (Реплики от ГЕРБ.) Дори призивът на синдикатите е в тази посока – българските граждани да вземат от политиците и експертите правото да решават как ще се разпределя и за какво да се харчи националното ни богатство. Няма да се явявам защитник на политическите действия и решения от миналото. Истината изисква да кажем, че плоският данък беше въведен по време на управлението на Тройната коалиция при сериозен и недостиган след това икономически растеж и с мотивация за изсветляване на икономиката. (Шум и реплики.) Като че ли сработи и по този начин бяха събрани допълнителни средства, с които бяха финансирани редица социални плащания. Например значително повишаване на пенсиите, изравняване на майчинството през втората година с минималната работна заплата и така нататък. Днес някой ще каже, че плоският данък е изпълнил това, което се е очаквало от него, други ще твърдят обратното, че не е довел до свиване на сивия сектор. Едно е ясно, че условията днес са различни и плоският данък носи все повече и повече негативи. Ние предлагаме той да отпадне. Смятам за нонсенс в една европейска държава, която по Конституция е социална, да се води спор „за” и „против“ плоския данък и прогресивното данъчно облагане. Разбира се, повишаването на ефективността на фискалната политика е важна, данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство трябва непрекъснато да се подобряват. Това не трябва да е самоцелно и винаги, без да се правят компромиси, а финансовата стабилност на системите да се предоставя безусловно в центъра на всяка реформа, и то винаги в ущърб и за сметка на ползвателите на системата – на хората. Затова ние предлагаме внимателен подход при отпадането на плоския данък и въвеждането на прогресивното данъчно облагане. Проучихме картината на доходи на всичките 2 млн. 288 хил. и 73 работещи българи по трудови правоотношения, разпределени по доходни групи. След внимателен анализ на това разпределение на структурата на данъчните приходи и в частност високият дял на косвените данъци, разбирането ни е, че тази структура е насочена към свиване на потреблението и прехвърля данъчната тежест към социалните слоеве с по-ниски доходи. Направихме нашето предложение, което се изразява във въвеждане на прогресивно подоходно облагане на физически лица по скала, която запазва данъчната тежест от 10% за хората с месечни доходи до 3900 лв., като предлагаме това за в бъдеще да е размерът на максималния осигурителен доход, тоест за 2 млн. и 250 хиляди работещи данъчната тежест не се променя. За останалите 47 – 50 хиляди работещи данъчната тежест се увеличава с 2,5% на всеки 1300 лв. над максималния осигурителен доход, като достига 25% ставка за месечните доходи над 10 хил. 400 лв. Тъй като всички се обръщат към тези млади хора, които са горе на балкона, и аз ще се обърна към тях: Вие сте млади, красиви и умни и бъдещето е пред Вас! Само че в момента, както стоят нещата, в бъдеще 40% от Вас ще бъдат обречени на бедност и неравенства (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“), и то само защото не сте избрали да станете IT специалисти, а сте избрали, примерно, да станете учители, а българският учител, инженер и другите не са в позицията на тези 50 хиляди (шум и реплики), които… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гьоков… ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …чиито права защитават тук колегите отдясно. Много е добре всички българи да попадат в… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гьоков… ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …границите на тези 50 хиляди, тоест с доходи над 3900 лева… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гьоков, обърнете се към залата, моля Ви. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: За съжаление, това не е така и трябва да се замислим, когато мислим за бъдещето на България и на нашите деца. Благодаря Ви за 15-те секунди, които ми дадохте в повече, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Вече съжалявам, че така се получи. (Смях, шум и реплики.) Не говорихте на залата, нека да се придържаме. Прекрачихме правилата. Заповядайте, господин Димитров, за реплика. ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, правя процедура по начина на водене на дебата в залата. Мисля, че той премина малки, но все пак някакви граници, които не трябваше да се преминават. Преди малко чух един представител на БСП, който каза, че България била черна страна за инвестиране, и това в момент, в който ние правим всякакви усилия да привлечем руски инвеститори за АЕЦ „Белене“, за газопровод през България, за газов хъб. Ако ние подлагаме на съмнение тези инвестиции, защо тогава отиваме да ги искаме?! Ако БСП има да си решава проблеми с Русия, нека да не ги решава през тази зала. Другото е, че започваме да се заяждаме на тема кой каква професия има или няма. За съжаление, нашите избиратели – всички, не могат да бъдат депутати като Вас, господин Гьоков, но не можем да кажем, че само заради това, че един човек няма компютърни умения, а има примерно някакви художествени или някакви други... (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Димитров, нека да не нарушаваме за пореден път процедурата. Казахте, че искате да вземете отношение по начина на водене. Очаквам да… (Реплика на народния представител Емил Димитров извън микрофоните.) Това не е бележка към водещия, извинявайте. Правилно разчитайте възможностите, които дава Правилникът. Моля Ви, не ме поставяйте в неудобно положение и да ценя думите на всеки един от нас, чувствителни сме на това. Има ли още забележки? Няма. Реплика? Няма. За изказване е записан народният представител Иван Иванов – заповядайте. Има списък на желаещите за изказване. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да спрем времето, докато уточните списъка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Следващият е господин Попов, след това ще уточня другите, за да не губим време. Ще отпуснем допълнително загубените секунди. Бъдете спокоен! ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател. Виждам, че дебатът вече заостри вниманието на управляващите, защото останах с впечатлението, че той е изключително важен, решаващ за следващата фискална година и не само за нея, а и ще положи основите за данъчната политика може би за по-следващата година, започна да се възбужда. Останахме с впечатлението, че само ние тук с „Движението за права и свободи“ си дискутираме по един Законопроект, който днес Ви дава уникалния шанс, уважаеми господа управляващи, към Вас се обръщам, защото е ясно, че левицата го подкрепя, тъй като го внася, със Законопроекта – с предложението за промяна, Вие имате уникалния шанс да промените политиката на държавата по отношение на тези, които искат да създадат семейство, да останат в България. Прави ми впечатление, че тези млади хора горе, с интерес останаха и слушат дебата, защото ги касае персонално тях. В предложенията, които внасяме, забележете, има два елемента: единият е този, който касае семейното подоходно облагане, и другият, който касае облагането на доходите на физическите лица, а именно така наречения плосък данък, за който се разрази сериозна дискусия. Нещата може би трябва да се разделят и да вникнете наистина в това, което се предлага. Защото тези промени са уникалният шанс да ги приемете въпреки Вашия вицепремиер Валери Симеонов, който прави всичко възможно, само и само да прогони тези хора, да ги обижда и какво ли не да ги прави. Поправете си грешката днес, въведете тези данъчни облекчения за младите семейства. Съгласете се с нас. Влезте във философията на политиката, която предлагаме, защото в противен случай следващия път няма кой да Ви слуша тук. Това е основата на всичко, което ние искаме да направим – да дадем ясен сигнал и ясно значение, че бъдещето е в тези, които искат да останат да работят тук. Какво друго сме предложили? Философията на промяната на така наречения плосък данък. Господин Цонев говори тук, аз внимателно го слушах... (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Плосък данък има в една част. Скалата, която въвеждаме е за определен размер на доходите. Тук говорите за 50 000 души, за IT сектор. Аз свалям шапка на тези хора – те работят, имат добавена стойност на труда си. А с всички останали какво се случва?! Извинявайте, но те работят на прага на оцеляването. Говорим за инвестиции, а в България инвестициите са се сринали до невиждани нива. Идват инвеститори, които търсят нискоквалифицирани работници. Ние нямаме висококвалифициран труд. И тази група, този слой от българско население ще остане там, защото той вече е загубил и самочувствието, че може да се образова, да се издигне на по-високи нива и да работи в по-високотехнологично производство. Това е силата. Аз идвам от регион, където в момента инвестират чужди фирми, включително от съседна нам държава, и няма кой да работи, защото те предлагат нискотехнологично производство по простата причина, че търсят ниско платена работна ръка. Ние трябва да спрем този процес. Днес е уникалният шанс, пак Ви казвам, да направим това нещо. Бюджетът не се ощетява по никакъв начин. Да, издигаме на пиедестал едните, обаче не мислим за другите. Тези 2,5 милиона, къде остават?! Ние днес не им ли подадем ръка, не решим ли да им дадем възможност да повишат най-малко потреблението, защото това ще повиши и вътрешната продукция, това, което не е ориентирано към експорт. Това са взаимосвързани неща. Прави бяха преждеговорившите, че данъчната политика има различни функции – социална и фискална, и така нататък. Но те са взаимосвързани, защото, като няма кой да плаща данъци в един момент какво ще влиза в този бюджет?! (Реплики от ГЕРБ.) Вижте справките, които даде Вашето Министерство на финансите с министър от ГЕРБ – че 8000 души в тази държава са акумулирали миналата година от доходи 7 млрд. лв. Това ако не са диспропорции?! Госпожа Стоянова говори, че ножицата не била толкова отворена. Как да не е отворена, тя се е разчекнала тази ножица, няма я вече. Аз не знам как ще се затвори. Днес трябва да се даде стимул в тази посока. И нашите изчисления са, че ние не ощетяваме бюджета, напротив, в бюджета влизат тези средства. Тези изчисления са направени от специалисти, от хора, които се занимават с тази фискална политика. И тези, пак казвам, които са пряко заинтересовани, днес с интерес ни слушат и ги интересува по какъв начин ние ще гласуваме. Защото БСП е направило своята равносметка. Казвате: плоският данък бил въведен от нас. Да, въведен, но той изчерпа своята функция. Той постигна своите резултати – това е истината. Край. Гласувайте, хора! Гласувайте, в противен случай ще останете в историята като хората загробили държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря. Господин Цонев – реплика, господин Ерменков – втора реплика. Заповядайте, господин Цонев – първа реплика към изказването. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Много кратка реплика, господин Иванов. С какво това предложение помага на хората с ниски доходи? Данъкът им остава същият, защото говорехте: „А останалите, а останалите, а останалите“?! Данъкът за тях остава същият – 10%. С какво точно им помагате? Ние апелираме да не пречим на тези, които има възможност... (Реплики от „БСП за България“.) Ако отговорът Ви е готов, да не правя реплика. (Реплики.) Аз в момента я правя. Нашият апел е да не пречим на тези, които могат да увеличат брутния вътрешен продукт, могат да увеличат съвкупната стойност на цялата икономика, а не да посягаме на бедните. Напротив, нашият апел е да не смятаме, че ще затворим социалното разслоение, като обложим един много малък сегмент вместо с 10, с 20%. Да не влизаме в това заблуждение. Предложете облекчения за тези хора и ние ще ги подкрепим, ако са разумни, но недейте да казвате, че облагането на високите нива на доходи помага на по-бедните хора. Ами с нищо не им помага. (Реплики.) Докажете го! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев. Господин Ерменков – втора реплика. Трета реплика – господин Биков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, много Ви моля, слушах Ви внимателно и обръщението е към младите. Опасността е от това, че следващия път няма да има кой да ни слуша, защото с тази данъчна политика, с политиката въобще по отношение на хората, те ще избягат. И ще Ви помоля само да ми обясните, дали имате отговор на въпроса: защо младите хора, които ние всички говорим и се стремим да ги запазим тук, бягат от нашата страна с плосък данък в страни с изключително диференциран – пропорционално подоходно облагане? Може би защото са мазохисти или защото не разбират от финанси?! Това ще Ви помоля да ми отговорите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Господин Биков – за трета реплика към изказването на народния представител Иван Иванов. Заповядайте, имате думата. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, този дебат има и политическа част, той не е само икономически. Аз мисля, че достатъчно икономически аргументи се изказаха. Но този дебат се проведе и неговият край дойде на 25 март 2017 г. Тогава българските граждани дадоха мандат на ГЕРБ да не променя данъчното законодателство (реплики от „БСП за България“) и не даде мандат на БСП, като това беше една от основните Ви тези. Хората казаха: „Не, не искаме да отпадне плоският данък.“ Ние няма да излъжем нашите избиратели, защото не се казваме БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние спазваме нашата програма и както казвахме в предизборната кампания: няма да отменяме плоския данък. Това е наш ангажимент към избирателите. Второ, хубаво е да сравняваме България с различни държави, но е по-добре да я сравняваме с България. Каква беше България през 1998 г. при прогресивния данък и неравенството през 1998 г.? Каква беше 2008 г., каква е 2018 г.? Това е коректният анализ. Не казвам, че прогресивният данък е лош или добър, няма добър данък, както се казва, но прогресивният не е гаранция за това, че неравенството ще бъде унищожено. Плюс това неравенството, колеги, е естествено. Има естествено неравенство – не може всички да сме равни и не сме равни. Аз не знам каква е тази битка, дето се води вече 200 години с това пусто неравенство и която всеки път завършва с бедност. Ние няма да подкрепим Вашето предложение, защото, ако го подкрепим, означава да излъжем нашите избиратели. А за нас нашите избиратели са по-важни, отколкото БСП. Това е положението. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Биков. За дуплика – господин Иванов, заповядайте. Имаше три реплики към Вашето изказване – заповядайте, имате думата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, с интерес слушах Вашите реплики. Господин Цонев, ще апелирам към Вас: подкрепете нашето предложение в частта за семейното подоходно облагане. Това е стимул. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Това е тук, в този параграф. Няма да го оттеглим, защото нещата вървят в комплект. Подкрепете ни – това е истината! (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) В един параграф са, господин Цонев. Така е, заедно вървят. Повишаването на приходите в бюджета ще даде възможност за още повече социална политика – това е истината. Господин Ерменков, с държавната политика, която се води в момента по отношение на облагането на най-вече тези млади хора, няма как да ги върнем, разбира се, няма как да ги върнем. Няма как те да свият гнездо тук и да останат в България. Наистина със самолетите и с лаптопите ще заминават навън. И, господин Биков, много ми бяхте интересен да Ви слушам, защото аз доколкото си спомням, и Вашият бивш шеф господин Иван Костов каза, че този данък си е изчерпал времето. Но Вие може би забравяте предишни Ваши присъствия в политиката, но аз да Ви ги припомня, защото все пак трябва да се знае. За разлика от ГЕРБ, БСП не лъже, защото БСП в своята предизборна програма каза, че ще въведе прогресивното облагане. И ние го въвеждаме. (Шум и реплики.) И ние си спазваме обещанията. Кой на кого е дал оценка, на мен ми се струва, че много скоро някой ще дава оценка, защото мандатът на това управление, на това правителство просто приключва. Въпрос на дни, на месеци – това е истината. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) И ще получите адекватната оценка, няма какво да Ви кажа. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. За изказване има думата господин Филип Попов. Имаше запитване за списъка със записаните за изказвания народни представители: Николай Александров, господин Ламбев, Александър Иванов и господин Жельо Бойчев. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. В България категорично има демографска не криза, а демографска катастрофа – бедност и необразованост. Това е бичът за България, това е бичът за българската държава и за в бъдеще. И на този фон Вие, понеже сте обещали – пет нови данъка: общински туристически данък; нов данък върху застрахователните премии; нов общински данък върху таксиметровите превози; промяна на данъците върху МПС сега – от 2019 г., който засяга над 50% от автопарка в България, защото ще се вдигне данъкът на бедните и на тези, които са собственици на стари автомобили; данък лихва; вдигнахте акцизите, горивата, всичко в България се вдига като цени. Структурата на данъчните приходи и в частност високият дял на косвените данъци, насочеността на тази структура към по бедните, към социалните слоеве с по-ниски доходи, а именно бедните, води до тезата и до извода, че следва да се въведе прогресивно данъчно облагане – това е. И Вие го разбирате, но се правите, че не го разбирате. Тридесет и девет хиляди души в България получават заплата над 5 хиляди. Останалите 1,5 милиона от 500 до 1000 лв. Това са работещи бедни! Друго, което искам да кажа, понеже тук се говори каква била целта на данъчните закони: всеки един закон в неговата основа има за цел да бъде справедлив, макар и данъчни, същата основа имат. Щели сме да уплашим бизнеса. Уважаеми народни представители, в България има един триъгълник на властта, една пирамида на българските фараони. В долния ѝ десен ъгъл седи бизнесът, олицетворен от Гинка Върбакова, в левия ъгъл – Валери Симеонов, и горе, за да е стабилна конструкцията, да не вземе да се счупи – господин Борисов. Това плаши инвеститорите, това плаши бизнеса, а не данъците и е добре да го знаете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Има ли реплики? Не виждам. Господин Николай Александров – заповядайте за изказване. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз смятам, че ние още от първата секунда на този дебат минахме в темата на политическото говорене, което е нормално, защото все пак е Народно събрание. Може би по тази линия това идва като директива, като заповед от самото ръководство на БСП, може би от госпожа Нинова, защото, когато се опиташ да превърнеш юристите в популисти, икономистите в статисти, нещата не вървят по добър начин. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Браво! НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Разберете, че ако искате да водите и както Вие заявявате, че водите дебат за данъчната система, имате един много добър мой приятел господин Петър Кънев и не е нужно да го унижавате и да му сринете реномето, като се опитвате това да го представите за дебат по данъчната система. Това не представлява дебат върху данъчната система и сами знаете – тези от Вас, които се занимават с икономика, но не и всички, че данъчната система трябва да бъде достатъчно предвидима и прогнозируема, за да може да носи каквото и да било. Интересно ми беше, че най-доброто икономическо изказване от тази трибуна направи колегата Крум Зарков, който каза едно много просто нещо: „Една държава, ако разчита само на плосък данък, то това е данъчен рай.“ Това е от устата на юрист. Данъчната система и плоският данък, както и да се опитвате да го изкарате най-големия сатана в държавата, отговорен за всички беди на нашето десетилетие и нашето тридесетилетие на преход, не е така. Не можем да кажем с ръка на сърцето, че данъкът в момента или това правителство, което в момента управлява държавата, са сатани, пък Вие сте много добри. Тук да отворя скоба и да поздравя господин Иван Иванов, който като мъжко момче излезе и каза от тази трибуна: „Да, ние въведохме плоския данък и да, той се е изчерпал.“ Защото това е ролята, в която трябва да застане и да каже председател на политическа партия и той да понесе вината и от тази трибуна да каже: „Да, ние го въведохме, да, сгрешихме тогава.“ За да не грешите и сега по този начин, аз Ви предлагам да проведем една по-широка дискусия, един широк дебат относно данъчната система, без да се опитвате да изпадате в ненужен популизъм – както ние, така и Вие да казваме: ние говорим на младите, ние говорим на възрастните и прочие. Разберете, че за да направим тази реформа в данъчната система, трябва да има отстъпки от всички. Тя е за всички, трябва да се ползва и всички да акцентират върху нея. Ако позволим обаче пиари и група социолози да се превръщат във всичколози, да ни пишат какво точно да казваме, как да го кажем, как да изглеждаме по-добре на камерите, това, което ще направим, ще бъде в пъти по-зле от това, което е в момента и няма да доведе до нищо. Така че, колеги, моля Ви, аз също имам предложения. Позволете ми да бъда конструктивен. Позволете на колегите от управляващото мнозинство да бъдем конструктивни, а не деструктивни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Александров. Реплика – господин Попов, заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Александров, всяка година Вие зовете за по-широк дебат. От три години Ви го предлагаме този дебат и все бягате, все не е момента. Хайде да го отложим за догодина. Три години! В тези три години неравенствата се задълбочават, обаче пак не е момента. Дайте да дадем, дайте да видим, някога в бъдещето да направим работна група, нещо да измислим, ама не сега. Три години го предлагаме! Защо се крият? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Трета реплика има ли? Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Уважаеми господин Александров, слушах Вашето изказване и виждам, че лека-полека се движите в правилната посока. Само да Ви кажа, господин Александров, че когато беше приет плоският данък по времето на Тройната коалиция, ¬¬не считам, че е било грешка. Той изпълни своята функция, но към днешна дата е изчерпал своите възможности. Това не го казваме само ние, казва го цялото българско общество! (Шум и реплики.) То иска вече да има справедливост, защото започва да гони инвеститорите, господа. Това е истина! Спрете с това нещо, послушайте ме! Сега е уникалният шанс, господин Александров, Вашата партия да измие лицето си заради онези предложения, които бяха внесени, да се опростят на един бизнесмен 50 млн. лв. и да подкрепите премахването на това облагане, което е към момента. Това е шансът Ви и наистина Ви казвам: поправете днес тази грешка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Трета реплика? Заповядайте, господин Митев – имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Александров, аз очаквах във Вашето изказване да направите анализ не само кой го е въвел, но и кога го е въвел. Аз поне останах с впечатлението, че БСП въвежда и защитава плоския данък тогава, когато е в управлението. Когато е в опозиция, изведнъж този плосък данък е лош. Добър е – когато са в управление, лош е – когато са в опозиция. От това, което чух от Вас за тази дискусия, не останах с впечатлението, че предложенията, които виждаме между първо и второ четене – не като отделен ЗИД, внесени в началото на година, а внесени в края на годината, не са предпоставка за такава широка дискусия, а по-скоро са предпоставка за деструктивизъм – нещо, което отрекохте във Вашето изказване. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. За дуплика – господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Много Ви благодаря, господин Председател, благодаря и на колегите. Ще започна по реда, по който се изказаха колегите. Господин Попов, през 2014 г. – ако не ме лъже паметта, Вие бяхте депутат от Видин, както сте и в момента. Можете да си погледнете гласуванията от 20.02.2014 г., когато ние внесохме предложение за плоския данък, защото дебат за плосък данък не се прави на 1 ноември между първо и второ четене, а дебатът за плоския данък се прави с дълъг хоризонт. Това представлява предвидимостта, за която Вие говорите и се опитвате да говорите. Когато си видите гласуването и се окаже, че сте гласували „против“ или „въздържали се“, тогава се обърнете към огледалото и там си задавайте въпросите. Господин Иванов, не е въпрос дали аз вървя към правия път, лошото е, че Вие сте се отклонили от него. Отклонили сте се много жестоко от него, защото се опитвате да слушате какво ще Ви кажат група пиари и какво ще Ви кажат група социолози, определени до три броя, и оттам насетне какво ще Ви напишат на листата. Това смятате, че трябва да бъде на 100% вярно. Оттам насетне, ако имате нещо друго, с което смятате, че трябва да клеветите, виждаме се в съда като мъжки момчета, разбираме се, няма проблем. Във всички случаи това е за Ваша сметка, както се казва. Господин Митев, да направим ретроспекция. Да, действително БСП е партията, ако се лъжа, поправете ме, която като мандатоносител при Тройната коалиция носи отговорността за плоския данък. При кабинета Орешарски плоският данък се запази. В момента предлаганото „дайте да отменим плоския данък между първо и второ четене“, ако искате да го говорим на хората отгоре, ще Ви го кажа много просто, представлява абсолютна лъжа, защото е вид манипулация. Тази манипулация цели едно-единствено нещо – да увлечем гласове, без да доведем до позитивен резултат. Ако бяхме честни и искахме действително да го направим, преди това щяхме да застанем тук и в лицето на председателя на партията да си понесем отговорността и да кажем: да, действително за този период той си е свършил ролята. Моля, извинете ни, ако е бил негативен. Съжаляваме, че в момента Вие го смятате за негативен, ние искаме да го променим, не е между първо и второ четене. Последвайте нашия пример и през месец февруари въведе един дебат, а ние ще участваме конструктивно. Аз съм съгласен, че има определени доводи в някои от Вашите изказвания, но пак Ви казвам: не е редно юрист от Вас да бъде с най-доброто икономическо изказване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Александров. Господин Иванов – по начина на водене, заповядайте. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, мисля, че чухме основните тези „за“ и „против“ запазването на плоския данък. Поради тази причина правя процедура за прекратяване на дебатите след приключване на записалите се за изказване към момента. Благодаря. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Иванов, Вашето предложение включва изслушване на записалите се. Нека да ги чуем, ще го подложа на гласуване. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Заповядайте – за процедура. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Аз имам две процедури. Първо, правя обратно предложение на току-що чутото. То не е по начина на водене, както беше анонсирано, а е съвсем друго. Правя обратно предложение. Това са важни закони, които касаят всеки един български гражданин, и нека по стар герберски тертип да не ги претупаме отново, нека да се чуят доводите на всеки, който иска и има какво каже, и затова е в Народното събрание – да се изказва, особено когато се касае за данъчни закони, за промени в данъците, определящи живота на българския гражданин оттук насетне. Затова правя обратно предложение. Второ, по отношение начина на водене. Уважаеми господин Председател, моля, когато изказващият се, репликиращият или дупликиращият от тази трибуна – в случая е господин Александров, опитва да манипулира и да въвежда в заблуждение не само залата, но и голяма част от народните представители, които са били тук през 2013 г. и 2014 г., но не всички са били. В интерес на истината трябва да се каже, че БСП отново предлага същото прогресивно данъчно облагане, но тогава бяхме неподкрепени от ДПС. Така ли беше, господин Александров? Така беше. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, по начина на водене имате ли предложение? ФИЛИП ПОПОВ: Просто искам да го изясня, защото се въвежда заблуждение… (Народният представител говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми господин Попов, заглушил съм Вашите микрофони и няма смисъл да продължавате. Двамата изказали се в подкрепа на предложението да прекратим дебатите и другият злоупотребиха с процедурата по начина на водене. Това не е процедура, по която могат да постъпят такива предложения. Продължаваме със записалите се народни представители за изказване. Процедурата беше точно по начина на водене и се опитах да обясня, че се злоупотребява с начина на водене и се правят предложения… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Господин Филип Попов се изказа по начина на водене и направи обратно предложение. Добре, да не влизаме в дебати. Направено е предложение за прекратяване на дебатите от господин Станислав Иванов – след приключване на записалите се народни представители. Има и обратно предложение. Гласуваме предложението на Станислав Иванов. Гласували 143 народни представители: за 94, против 49, въздържали се няма. Предложението е прието. Професор Гечев, заявете основанията си за тази процедура. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Някои от нашите колеги не можаха да гласуват, а и мисля, че колегите не разбраха какво гласуваме. Обсъжда се Законът, свързан с бюджета на Република България. След като Вие мълчите три часа – управляващите, искате да прекратите обсъжданията. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гечев, ще го подложа на прегласуване. (Реплики.) Чуйте ме, ще подложа на прегласуване предложението Ви. Гласуваме предложението на народния представител Станислав Иванов – след изказване на записалите се народни представители да бъдат прекратени изказванията и обсъждането на Законопроекта. Гласували 151 народни представители: за 98, против 52, въздържал се 1. Предложението е прието. Продължаваме с изказвания по вече изготвения списък. Заповядайте, господин Ламбев, имате думата. ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Големият проблем на този дебат е, че по него няма консенсус! Големият проблем на този дебат е, че отново няма съгласие по посоката, по която България следва да се движи! Големият проблем е, че този дебат отново разделя, вместо да събира позиции! Големият проблем е, че този дебат не търси консенсус, а търси противопоставяне! Проблемът на проблемите е липсата на резултат от този дебат, че бедните в България ще стават все повече и все по-бедни, а богатите ще стават все по-богати и все по-малко на брой. Ако думи като „социална справедливост и равенство“ за някои са само терминологични принципи, за повече от половината от българското население това е въпрос на оцеляване всеки ден. След 10 години на въведен плосък данък са очевидни негативите и тежки последствия, които има за бедността и за неравенството в обществото. Опитът за внушаване на вина за едно решение, което е било правилно преди 10 години, не води до резултат, а води до ожесточение. Към днешна дата, ако държавата не гарантира, че онези, които получават по-голяма част от обществените ресурси, ще заплащат и справедлива част от това, което получават от обществения ресурс, то в никакъв случай не можем да говорим за прогресивност на управлението. Ако продължим с този модел на несправедливо облагане на доходите в България, демографската картина, за която всички много се тревожат, ще продължи да се задълбочава. Усещането за несправедливост, усещането за неправда в обществото ще доведе до тежки последствия в по-нататъшното развитие на държавата и обществото. Ако нямаме консенсус по този въпрос и не постигнем компромис като политически сили, представени в българския парламент, няма да можем да направим и крачка напред като общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ламбев. Заповядайте, господин Марешки, за реплика. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ламбев, репликирам две неща: едното от нещата, които казахте, е, че няма консенсус. От последното гласуване забелязах – на монитора излезе и имах възможност да се информирам – четири от парламентарните формации в този парламент, тоест 80% от състава на парламента като представени партии и коалиции, подкрепиха последното гласуване, което показва един завиден консенсус. В крайна сметка винаги има различия и ако са 100%, считам, че няма да е много правилно. Второто нещо, което си позволявам да репликирам, е, че наистина има едно странно несъответствие. Освен че е несъответствие, то е странно, а именно че милионерите във и подкрепящите БСП са много повече от тези, които са във и подкрепящи ГЕРБ, което е странно. По принцип Вие трябва да сте социалната партия, да се борите за социално слабите, а Вие давате съвсем друг тон в обществото, показвайки съвсем други хора като Бенчо Бенчев и така нататък. Вие всъщност няма защо да сте против това несъответствие. Вие би трябвало да сте доволни, че ситуацията е такава, че Вашите членове, симпатизанти и подкрепящи са по благосъстоятелни. Това са моите две реплики. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Марешки. Има ли други реплики към изказването на народния представител Валентин Ламбев? Не виждам желание за други реплики. Записан за изказване е народният представител Александър Иванов. Извинете, господин Ламбев. Стори ми се, че постигнахме съгласие по повдигнатите от Вас въпроси. Имате думата. ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Благодаря. Господин Марешки, навремето Евлоги и Христо Георгиеви, които са били най-богатите българи за своето време, са дарили цялото свое богатство и сега в близост до Народното събрание съществува най-старото висше учебно заведение в България – Софийският университет, защото навярно са осъзнали, че състоянието, което са натрупали, не струва нищо, ако не бъде използвано в полза на обществото. В противен случай, богатството се превръща в самоцел. Ето защо включително и богатите хора в България трябва да осъзнаят необходимостта, че имат обществен ангажимент към това общество, което ги е направило богати, разбира се, благодарение и на тяхната инициативност и упоритост. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Сега вече за изказване думата има господин Александър Иванов. Заповядайте, господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, отдавна излязохме от дебата по същество. Затова си позволявам да взема съвсем кратко изказване. Най малкото, колеги от БСП – вносители на това предложение между първо и второ четене, сега не е моментът и много добре го знаете. Това е една отдавна така добре претоплена манджа от Вас, която, когато искате да насочите някакво медийно внимание, вдигате във въздуха тази топка и очаквате да се размята в пространството. Това го разбирам – търсите внимание. Търсите внимание, обикаляте страната и когато тук идва моментът за този дебат, Вие не взимате под внимание най-малко икономистите и финансистите, които са се изказали в защита на едната и на другата теза. Със сигурност има привърженици и на това, което Вие казвате, но както беше заложено във Вашата предизборна програма то не беше подкрепено толкова широко, колкото изказването и заявката на Политическа партия ГЕРБ за запазване на 10% плосък данък. Мисля, че точно в седмицата преди да обсъждаме бюджета, сериозно анонсираният социален ефект на бюджета – 900 млн. лв., повече ще има само за социални политики догодина. Вие да излизате и да казвате сега да променим модела на данъчното облагане, без да знаем какъв ще е ефектът за догодина и какви разчети ще поеме бюджетът, ангажимент към социално слабите, безработните и така нататък!? Данъчното облагане тук беше загатнато от някои колеги, и то, доколкото знам, без да са професори по икономика и финанси, и по други науки, бяха много по-прави в изказванията, които направиха, отколкото професорите от Вашата парламентарна група. Колеги, функцията на данъците не е само социална. Изброиха Ви какви са другите функции на данъците. Най важното за инвеститорите – за предвидимост е призивът в данъчната политика, която се води, казва се данъчен календар. Не може в края на годината Вие да предлагате такава коренна промяна в данъчната система и да очаквате да бъде приета от бизнеса, от работещите радушно. Това няма как да се случи! Ще продължим този дебат в бъдеще със сигурност и нека да го водим, но не в този момент – със сигурност не и до края на мандата на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – 2021 г.! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Има ли реплики? Господин Стойнев, ако обичате една реплика да изберете, моля Ви, тъй като има желание и от друга парламентарна група. Уточнете се помежду си за третата реплика. (Реплики.) Господин Стойнев, заповядайте, прекъснах Ви. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, кога да водим този дебат, ако не сега? На 1 май ли да го водим, на 9 май ли?! Кога да го водим дебата? Сега е дошъл моментът и е съвсем нормално да водим този дебат сега. Не виждам защо се изнервяте от това?! Хубаво е да го има този дебат – първа година, втора, трета – нека да го имаме. Виждате, синдикатите правят специални срещи относно дебата за отпадане на плоския данък – „Подкрепа“ преди няколко дни, преди месец беше редът на КНСБ. Само че каква е разликата между нас и Вас? Когато дойдат изборите, ние сме коректни към хората и казваме какво предстои, ако ние сме на власт. Вие обещахте – извинявам се, че Ви соча, че няма да вдигате данъчно осигурителната тежест, само че Вие го правите. Вие ги лъжете. Това е разликата между нас и Вас – ние казваме на хората какво да очакват, докато при Вас – вдигайки максималния осигурителен доход, което е правилна стъпка, пак казвам правилна стъпка е, но в същото време ги излъгахте, защото Вие де факто… А да не говорим за данъка за старите автомобили, но то ще му дойде времето да не губя време сега. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Втора реплика – господин Николов. (Реплики.) Извинявайте, госпожо Жекова, от други парламентарни групи трябва да вземат отношение, защото от Вашата отношение вече взе господин Стойнев. Заповядайте, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, правя реплика относно това, защото и Вие, не само колегите отляво, засегнахте социалния ефект на данъчното облагане, разбира се, и плоският данък. Колегите казаха, че плоският данък е довел до това голямо неравенство и разтваряне на ножицата – това, което те са въвели, за което ги приветствам, че са го направили. Говориха, че младите хора напускат България, но просто забравят, че те са наследник на една партия – Българската комунистическа партия, която фактически тогава имаше точно такъв данък, какъвто в момента искат да въведат. Докъде доведе това – до 1991 г. с подписването на Споразумение с Парижкия клуб?! Тогава покойният Луканов подписа това споразумение. Какво представлява Парижкият клуб? През 1956 г. е създаден за това, че всъщност държави, които не могат да плащат или искат да разсрочат своите плащания, трябва да подпишат това споразумение. Реално погледнато това доведе до изпъждането на младите хора и до тази демографска криза – това искам да кажа, господин Иванов. Можете да развиете тази тема и тази теза, а не че е виновен плоският данък. Плоският данък доведе до това, което България е в момента. С този ръст както на БВП, така и на събираемостта на доходите, които, разбира се, са благодарение на ГЕРБ. Благодаря Ви. (Реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Шопов, заповядайте за трета реплика? (Шум и реплики.) За какво? (Реплики.) Извинявайте, но вижте, няма да спорим. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Не, не. Репликата аз ще я направя, господин Стойнев. Ще се обърна към Вас: само допреди три години Вие бяхте министър в правителството на Орешарски. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Шопов, наистина нарушаваме… Репликата е към изказването на господин Иванов. Много Ви моля! (Шум и реплики.) Господин Стойнев, настоявате да следя за реда, а когато го направя, репликирате от място. Много Ви моля! Има възможност за трета реплика, която не беше реализирана. Заповядайте, господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, няколко пъти оттук говорим на тема: кои са инструментите за правене на социална политика. Вие упрекнахте колегите от левицата, че те предлагат и наблягат на това, че през данъци трябва да правим социална политика. В същия момент веднага след това заявихте, че в бюджета за 2019 г. – за него ще говорим през следващите дни, предлагате 900 млн. за социална политика отново от данъци. Искам да Ви припомня нещо, което трябва да знаете, ако сте прочели Конституцията? Навярно сте я прочели. Там е записано, че социалната функция на държавата минава през осигурителната система. Осигурителната система е тази, която гарантира покриването на съответните осигурителни рискове, а чак втората защитна мрежа на държавата е системата на социалното подпомагане, която се финансира от данъци. Когато говорим за подпомагане, трябва да сме наясно, че ние не сме нито Обединените арабски емирства, нито Катар, нито Кувейт! Не можем да подпомагаме по натурализация. Това, което можем да правим, е да подпомогнем най-нуждаещите се. Когато го правим през данъци, винаги възниква ситуацията, пред която сме изправени и днес – каквито и пари да има от данъци, заделени за подпомагане, те в един момент винаги се оказват по-малко. Това е голямата разлика между това, което казахте, и това, което мислим от нашата парламентарна група. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов. Това беше третата реплика. Заповядайте, господин Иванов, за дуплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Господин Николов, благодаря, че ме върнахте на тази тема, но не искам толкова назад да задълбавам. Искам само да припомня кой е предложил наистина плоския данък и не знам защо в момента колегите твърдят, че се бил изчерпал. Напротив, създава се средна класа, колеги, и е създадена вече. Над 200 хиляди души, колкото и да се опитвате да… (Силен шум. Възгласи от „БСП за България“.) Над 200 хиляди души – тази средна класа, която Вие в момента искате да я назидаете, да кажете, че е лошата, и да я обложим с повече данъци. Напротив, хората с по-високи доходи сега, така или иначе, плащат повече данъци и то Ви се обяснява – 10% върху доход от 3 – 4 хил. лв. е повече, отколкото върху по нисък доход. Политиката, която прави ГЕРБ през бюджета и специално за доходите на хората, е с повишаване на минималната работна заплата – това се прави умерено и уверено всяка година с 10%, това е политика за доходите! Това е стимулът на хората да работят и както виждате, това се получава, защото явно безработицата тази година ще стигне до рекордно ниски нива, а до 2021 г. ще бъде 4%. В момента данъчната политика и стимулите, които има към работещите, са добри, ще се повишават и ще доведат до събиране на повече приходи на фиска и ще има повече за социални разходи. Това е и отговорът ми към доктор Адемов, за моите думи във връзка, че искаме да правим социална политика през данъците. Не е точно така. Аз казвам, че данъчната система в момента – плоският данък, тази предвидимост на данъчните събирания и към тези, които искат да инвестират, и тези, които искат да работят – икономически активните субекти, ще плащат толкова процентен данък през следващите години. Това доказва, че данъчната система в момента работи. Плоският данък, освен че си изпълни функциите, продължава да ги изпълнява, защото виждаме, че в бюджета за 2019 г. се събират пет милиарда повече. Ще има пет милиарда повече за харчене, което дали ще отиде за социална политика, за образование, за отбрана – това вече можем да дискутираме с Вас другата седмица в залата. Надявам се да направим това именно от тази трибуна, но не да променяме данъчната система в края на годината, за да няма предвидимост за активните хора, заети в икономиката и бизнеса. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Изказване на народния представител господин Жельо Бойчев. Това е последното изказване по списъка, който изготвихме и с който гласувахме, че се прекратяват обсъжданията. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, радвам се, че нашите предложения предизвикаха този дебат. Има нужда от него. Дано българските граждани са чули голяма част от изводите, които бяха направени тук, но няколко неща ми се струва, че заслужава да бъдат повторени. Очевидно е, че плоският данък към момента вече не изпълнява своите функции – нито имаме повече събрани данъци, както се цитира тук, защото от съотношението между косвени и преки данъци ще видите, че бюджетът се крепи основно на косвените данъци, които са около 70% от събираните приходи и които, знаете, натоварват най-ниско доходните групи; нито официалната статистика на инвестициите показва ръст на инвестициите, а напротив, точно обратната тенденция. И още по-неприятното – ние продължаваме да се движим към общество с все по-големи социални неравенства и всички измерители нареждат на нашата страна последното място. Това бяха аргументите и причините за поредна година да направим това предложение. Няма по-подходящо време от това – когато се обсъждат данъчните закони, да бъде направено това предложение и да се проведе този дебат. Няма по-подходящо време от това, когато се намираме в навечерието на приемането на бюджета и по същество сме в бюджетната процедура, да правим този разговор. Това за аргументите, че – видите ли, сега не му е било времето. Тук преди малко се говореше за някаква средна класа, която нашата страна има. Добре е да се запознаете с една справка, която поискахме и получихме от министъра на финансите господин Горанов за разпределението на доходите, които получават българските граждани. Там могат да бъдат направени много изводи, но категорично изводът, който се набива на очи, е, че липсва каквато и да е средна класа в нашето общество. Заслужава да обърнем внимание на това, че около 54% от полагащите труд в България, получават доходи, равни или по-малки от минималната работна заплата. Трябва да кажем, че огромната част от хората на наетия труд, а те по тази справка към месец юли 2018 г. са 2 млн. 288 хил. – огромната част от тях получават доходи, които са равни или по-ниски от 1000 лв. Това са малко над 80%. За тази средна класа, която получава над 5200 лв. по справката, мога да Ви кажа, че представлява 1,1% от българското общество, което получава такива доходи. Това, което ме смущава и бих искал да коментирам още един факт, който не намери достатъчно място в дебата до момента, е информацията, която получихме от министър Горанов относно размера на декларираните доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на физическите лица за 2017 г. Забележете, колеги, тук става въпрос, че общият размер на тези декларирани доходи е над 7 млрд. 281 млн. лв. През доход от дивидент се разпределя такъв тип огромна сума. Знаете, че много често това се използва и за допълнително раздаване на работни заплати на трудещите, а много често се използва и за доста нерегламентирани практики в българската икономика. Но големият извод, който можем да направим от тази сума, е, че имаме едно изключително несправедливо разпределяне на добавената стойност и генерираното богатство между работодателите и работниците. Имаме голяма несправедливост между облагането на труда и капитала. И това беше един от основните аргументи да потърсим корекция на това данъчно законодателство. Факт е, че данъците не са единственият елемент, по който се постига социална справедливост в едно общество и не се изглаждат социалните неравенства, но така също е факт, че те са елемент от това и могат да бъдат стъпка в преодоляване на тези неравенства. Затова ние сме направили това наше предложение. За нас социалната справедливост не е някаква абстрактна морална категория, а е необходимост и затова считаме, че предлаганата от нас данъчна политика дава възможност на големи части и групи от българското общество да видят подобрение на своя стандарт на живот и усещане за по-голяма справедливост в българското общество. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев. За реплика – господин Атанасов, заповядайте. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Бойчев, с голямото ми уважение към Вас, няма да коментирам това, което Вие предлагате като данъчни промени, но ще Ви кажа от личен опит като кмет, управлявал втория по големина град, имайте предвид, че данъчната политика е най-финият механизъм на едно управление и много внимателно трябва да се обмислят промените в една данъчна политика. Вижте и другите страни – абсурдно е данъци да се променят в края на годината, когато вече рамката на един бюджет е готова. Ние ще взривим бюджета, разберете! (Реплики от „БСП за България“.) Моята идея е следната: да, може да се търси промяна в данъците, но обикновено, ако видите практиката, данъци винаги тръгват да се променят в началото на една година. (Реплики от „БСП за България“: „Защо не го направихте?“) Ако някой иска да ме репликира, да вземе думата. И то, колеги, запомнете това нещо, при един много широк обществен дебат. Данъците не касаят само социалната политика. Данъците касаят функциониране на икономика и така нататък. Затова, колеги, направете това предложение в началото на годината, да мине през сериозно обществено обсъждане, да чуем мненията на бизнеса, да чуем мненията на неправителствени организации, да чуем мнението дори за това, за което говорим – за социална политика. Така се прави промяна в данъците. Аз като кмет, признавам, свалих данъците на Пловдив, и то много сериозно. Пловдив беше обявен за най-социалния град в България по моето управление, но то се прави, когато му дойде времето, а не сега – в края на годината, да променяте данъчната рамка. Дано да го разберете. Повтарям – дано да го разберете! Направете това предложение в началото на годината, да има сериозно обсъждане с различни гилдии и тогава да се пипат данъците. В момента бюджетът е почти готов. На практика той е готов, във вторник влиза в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Атанасов, времето. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви и аз. Втора реплика – госпожа Стоянова. Заповядайте. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Бойчев, аз Ви призовавам да не слушате преждеговорившия. Такива промени не се правят в началото на годината, те се правят в първата година на мандат след спечелени избори (ръкопляскания от ГЕРБ) с програма, в която са заложени тези Ваши тези и с мандата, който е дал избирателят, за да се проведат. И когато това се случи, ще имате възможност да го направите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова. Има ли трета реплика? Не виждам. Господин Бойчев, ще вземете ли думата за дуплика? Заповядайте. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Атанасов, ако слушам Вас, то въобще не трябва да има дебат по приемането на бюджета. Вие казвате, че трябва да бъдем внимателни в нашите предложения. Да, ние сме внимателни. Бих казал даже, че предложението, което сме направили, е доста плаха първа стъпка към едно по-справедливо данъчно облагане. Искам да кажа, че нашето предложение стъпва на официални данни и на разчети от Министерството на финансите и то по никакъв начин не ощетява приходната част на бюджета. Нещо повече, ако преминем на този модел на данъчно облагане, в приходната част на бюджета по наши разчети ще има над 1 млрд. лв. повече приходи. Защо – казвате – увеличаваме данъците в края на годината? Ще проследя след малко Вашето гласуване, господин Атанасов, защото няколко параграфа по-късно Вие, имам предвид управляващото мнозинство, предлага промени точно в начина на определяне на местните данъци и такси именно в края на годината. Ще видя тук как Вие ще гласувате по това. Госпожо Стоянова, да, права сте. Аз се радвам, като виждам политиката, която водите, защото тя неминуемо ще доведе дотам БСП да има възможност да изпълни своята управленска програма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев. Преминаваме към гласуване, съобразно взетото вече решение да приключим с изказванията след изчерпване на записалите се народни представители. Господин Бойчев беше последният от тях. Преминаваме към гласуване на предложенията, които се отнасят до § 28. Първото от тях е предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Моля, гласувайте. Гласували 164 народни представители: за 55, против 97, въздържали се 12. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев и група народни представители в неподкрепената от Комисията част, а тя е за отпадане на т. 12, б. „в“ и т. 14, б. „а“. Гласували 149 народни представители: за 28, против 79, въздържали се 42. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване текста на § 28, който става § 32 в редакция на Комисията. Гласували 166 народни представители: за 113, против 37, въздържали се 16. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 33, като в него думите „§ 28“ се заменят с „§ 32“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 34, като в него думите „§ 28“ се заменят с „§ 32“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 35, като в него думите „§ 28“ се заменят с „32“ и след думите „чл. 50“ се добавя „от същия закон“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 36, като в него думите „§ 28“ се заменят се заменят с „§ 32“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 37, като в него думите „§ 28“ се заменят с „§ 32“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 38, като в него думите „§ 28“ се заменят с „§ 32“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма. Преминаваме към гласуване на предложенията на Комисията за текстове на параграфи от 29 до 34, докладвани от госпожа Стоянова. Гласували 156 народни представители: за 113, против 28, въздържали се 15. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, с оглед напредване на времето и за да не разкъсваме Доклада, ще спрем до тук, защото следващите текстове изискват повече време – трябва да бъдат компактно обсъдени и предложени. Преди да приключим днешното заседание, ще Ви запозная със съобщенията за парламентарен контрол за утре: - заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на един въпрос на народния представител Александър Ненков; - заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители Кристиан Вигенин и Петър Витанов, и Димитър Данчев; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на един въпрос от народните представители Дилян Димитров и Дора Янкова, и на едно питане от народния представител Дора Янкова; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Христов и Тодор Байчев, и Цветан Топчиев; - министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на пет въпроса от народните представители Румен Георгиев, Велислава Кръстева, Светла Бъчварова; Светла Бъчварова и Георги Стоилов, и Ирена Атанасова; - министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Христо Проданов и Румен Гечев; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - министърът на културата Боил Банов – на един въпрос от народните представители Красен Кръстев и Калин Василев; - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков. Поради отсъствие на народните представители по уважителни причини се отлагат отговорите на един въпрос от народните представители Славчо Велков и Николай Цонков към министъра на вътрешните работи Младен Маринов и на един въпрос от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Поради предварително планиран международен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради изчерпване на програмата за днешния парламентарен ден закривам заседанието. Следващото парламентарно заседание – утре, 2 ноември 2018 г., от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,54 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов Сергей Кичиков

След съвместна специализирана операция на служители на Главната дирекция „Национална полиция“ и Националната агенция за приходите  са констатирани редица нарушения в търговски и складови обекти на две дружества, занимаващи се с търговия на обувки. Установено е, че дружествата са собственост на 47-годишен от София, който има верига магазини за обувки.

Действията са проведени в пет обекта на територията на София, един във Враца и един в Пазарджик, след получена в отдел „Икономическа полиция“, ГДНП оперативна информация за нередности.

В обектите на територията на София и Враца проверяващите са констатирали разлики в касовата наличност, непускане на касови отчети и липса на касова книга.

При проверка на един от обектите е установен работещ без трудов договор. Това е наложило към разследващите да се присъедини и екип на Главната инспекция по труда.

В резултат на действията на служителите на ГДНП и НАП 6 складови бази и един офис са обезпечени със съобщения на НАП, че предстои запечатването им.

 

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева обяви голямата награда “Будител на годината“ 2018, която получи проф. Минко Балкански. Председателят на парламента участва в церемонията по връчването на петите годишни награди „Будител на годината“ 2018, организирани от Българското национално радио.

Проф. Минко Балкански е отличен за цялостния си принос към образованието на български деца в своя „Национален институт за образование“, който вече 25 години в с. Оряховица среща най-изявените български учители с децата, които намират вдъхновение във високите постижения на знанието.

Цвета Караянчева подчерта на церемонията, че обща отговорност е да помним и пазим нашите светли личности от историята, тези, които са начертали светлия ни път към книжнината, културата и просвещението.

Тя отбеляза, че друго наше задължение е да намираме съвременните просветители – хората, които влагат много енергия и сила, за да могат да реализират своите каузи, да вървят напред, да бъдат наше упование и пример за подражание. Днес имах възможността да връча наградата – Будител на 2018 г., на един човек, родолюбец, който с желание предава своите знания на поколения млади хора, и това е проф. Минко Балкански, допълни още Цвета Караянчева. Тя благодари на всички млади хора, които имат желанието да будят всички около себе си, които са наш пример и вдъхновение.

Наградените са избрани между 17 предложения на журналистическия екип на програма „Христо Ботев“ на БНР и над 120 предложения, дадени в писма на слушатели на радиото. Отличени тази година бяха личности със стойностни и значими постижения, със силно духовно послание и отзвук в медийното пространство.

Заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов се срещна с депутата от германския Бундестаг Франк Хайнрих. Германска делегация е на посещение в България по повод избора на практиканти за участие в програмата “Международна парламентарна практика” на Германския Бундестаг.

Много високо ценим възможностите, които предлага стажантската програма за младите българи – да се запознаят отблизо с опита на германската законодателна институция, отбеляза на срещата Емил Христов. Той добави, че придобитият опит в Германия ще бъде особено ценен за бъдещата професионална реализация на младите хора.

Общо бе мнението, че програмата е ценна с това, че изгражда контакти и мостове между младите хора и допринася много за приятелските отношения между нашите две страни.

Франк Хайнрих изрази желанието на Бундестага българските практиканти да посетят и да се запознаят отблизо с работата на парламента след завръщането си в страната.

На срещата беше обсъдено развитието и обогатяването на подобни стажантски образователни проекти. Заместник-председателят на Народното събрание изрази готовност да бъде предоставена възможност на завършилите в Германия стажанти да се запознаят и с дейността на българския парламент след завръщането си в България, както и да се потърсят възможности за тяхната реализация.

Народният представител Ерол Мехмед посочи, че България поставя образованието като национален приоритет. Той изрази надеждата си, че контактите между двата парламента ще станат още по-интензивни.

Народният представител Димитър Данчев окачестви темата образование като особено важна. Според него програмите за обмен на ниво средно и висше образование са онези мостове, които помагат за политическите и икономическите контакти между България и Германия. Димитър Данчев отбеляза, че интересът към немската култура у нас е изключително голям и все повече хора желаят да изучават немски език.

Чуждестранните гости изразиха задоволството си от факта, че двустранните дипломатически отношения бележат непрестанен напредък и образователните програми между Народното събрание и Германския Бундестаг е незименна част от изграждането на още по-ползотворно сътрудничество.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева присъства на церемонията по откриването на паметна плоча на Йордан Соколов. Предложението за поставянето й на столичния булевард „Александър Стамболийски“ № 26 е по предложение на Инициативен комитет с председател Евдокия Манева.

Всеки един народен представител, който вземе факела на председателството на Народното събрание, трябва с огромно уважение и гордост да върви по стъпките на големия български политик, демократ и патриот Йордан Соколов, отбеляза Цвета Караянчева. Председателят на парламента допълни, че неговата личност е на човек с висок морал и един от строителите на съвременна България, от когото всички трябва да се поучат.

Председателят на Инициативния комитет, предложил поставянето на мемориалната плоча Евдокия Манева, описа Йордан Соколов като блестящ юрист, безкористен, образован и културен човек, състрадателен дарител и добър приятел. По думите й Йордан Соколов е притежавал компетентно, мъдро и достолепно поведение на държавник. Той е сред хората, оставили следа в изключително важен период и допринесли за това България да се превърне в европейска страна.

На церемонията присъстваха още неговото семейство, близки и съратници, министърът на правосъдието Цецка Цачева, заместник-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов, заместник-кметът на Столична община Евгени Крусев, председателят на СДС Румен Христов, общественици и граждани.

Председателят на Народното събрание участва в официалната церемония по откриването на Образователно-спортен комплекс „Лозенец“ в София, който е реализиран по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013. Партньор при реализацията на проекта са частна детска градина и училище “Свети Георги”.

Цвета Караянчева поздрави всички участници в церемонията, учителите и учениците на училище „Свети Георги“ по повод Деня на народните будители, деня, в който по думите й честваме титаничния дух на тези, които ни палят за патриотизъм и за просвещение. Тя приветства всички, които са вложили много труд и много сили за изграждането на модерната база.

Председателят на парламента пожела успех на учениците, които ще учат тук, ще имат възможност за художествени, за музикални, за спортни изяви, ще развиват своите таланти и способности. На преподавателите Цвета Караянчева пожела да предават своите знания и умения на възпитаниците си, да ги учат на любов към знанието, но и патриотизъм и любов към Родината, за да се реализират един ден успешно в страната ни.

В Деня на народните будители председателят на Народното събрание Цвета Караянчева поздрави участниците в националната ученическа конференция „Модел на Народно събрание“ в 157-ма гимназия с изучаване на чужд език „Сесар Вайехо“ в София. Целта на конференцията е чрез симулиране на дейността на Народното събрание учениците да се запознаят с работата на законодателната институция.

Вие, младите хора, сте нашето бъдеще, бъдещите народни представители, министри, ръководители на държавата, обърна се председателят на парламента към учениците. Цвета Караянчева им пожела да бъдат смели и дръзки, да преследват мечтите си, да не се притесняват да споделят креативните си идеи. Вашите преподаватели са съвременните будители, черпете от техния опит и знания, подчерта още председателят на Народното събрание.

Тя ги поздрави, че са избрали Деня на народните будители да бъде ден на парламентаризма в тяхната гимназия и изрази надежда примера им да последват и много други училища в България.

Цвета Караянчева припомни, че предстои след няколко месеца отбелязването на 140 години от Учредителното събрание и от приемането на Търновската конституция. Тя сподели, че на 16 април се предвижда да се проведе във всички училища в страната час по Конституция и ги призова да се сключат в инициативата.