Счетоводен и данъчен справочник

Уважаеми клиенти,

Ако сте направили справка и тя сочи, че за Вас има неправомерно разкрити лични данни е важно да знаете, че не е необходимо да предприемате извънредни действия.

Не се налага да сменяте документите си за самоличност.

Няма непосредствен риск някой да се разпореди с имуществото Ви или да поеме задължения от Ваше име, заради неправомерно разпространените данни. Това потвърдиха от Нотариалната камара, банките, дружествата за бързи кредити и лизинг и Агенцията по вписванията.

Съветваме Ви да бъдете предпазливи, когато някой контактува с Вас по телефон или имейл и да не давате на никого финансова информация.

За допълнителна сигурност можете да смените паролата на електронната си поща и ПИК кода от НАП.

Какви конкретни данни за мен са разпространени?

Важно е да се знае, че неправомерно разпространените данни са частични и не позволяват някой да се ориентира в цялостното Ви имуществено състояние.    

В момента съпоставяме незаконно разпространената данъчно-осигурителна информация с тази в реалните си бази данни, за да се проверим дали няма дописване или манипулация на публикуваните данни.

Когато приключим със съпоставката ще можем да предоставим и информация за конкретния тип данни, които са били разпространени.

Дотогава е достатъчно да се запознаете с препоръките на НАП във връзка с личните данни.

Уважаеми клиенти,

Ако сте направили справка и тя сочи, че за Вас има неправомерно разкрити лични данни е важно да знаете, че не е необходимо да предприемате извънредни действия.

Не се налага да сменяте документите си за самоличност.

Няма непосредствен риск някой да се разпореди с имуществото Ви или да поеме задължения от Ваше име, заради неправомерно разпространените данни. Това потвърдиха от Нотариалната камара, банките, дружествата за бързи кредити и лизинг и Агенцията по вписванията.

Съветваме Ви да бъдете предпазливи, когато някой контактува с Вас по телефон или имейл и да не давате на никого финансова информация.

За допълнителна сигурност можете да смените паролата на електронната си поща и ПИК кода от НАП.

Какви конкретни данни за мен са разпространени?

Важно е да се знае, че неправомерно разпространените данни са частични и не позволяват някой да се ориентира в цялостното Ви имуществено състояние.    

В момента съпоставяме незаконно разпространената данъчно-осигурителна информация с тази в реалните си бази данни, за да се проверим дали няма дописване или манипулация на публикуваните данни.

Когато приключим със съпоставката ще можем да предоставим и информация за конкретния тип данни, които са били разпространени.

Дотогава е достатъчно да се запознаете с препоръките на НАП във връзка с личните данни.

Депутатите обсъждат наложеното от президента Румен Радев вето върху договорите за покупка на самолети F-16 Block 70.

В дневния ред е и второто гласуване на промени в Закона за военното разузнаване. В редовния парламентарен контрол на въпроси ще отговарят министрите Владислав Горанов, Петя Аврамова, Данаил Кирилов, Кирил Ананиев, Десислава Танева, Емил Караниколов и Николина Ангелкова.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Кристиан Вигенин и Явор Нотев Секретари: Филип Попов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Предлагам да бъде включена като точка четвърта за днешното пленарно заседание – 25 юли 2019 г., като останалите точки съответно се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 191 народни представители: за 179, против 1, въздържали се 11. Предложението е прието. Колеги, едно съобщение: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух с вносител Министерският съвет е разпределен на Комисията по околната среда и водите, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заповядайте за процедура, професор Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с изключително критичната ситуация с разпространението на африканска чума по свинете правя процедурното предложение по чл. 113 от Правилника да бъдат изслушани вицепремиерът Томислав Дончев, който е шеф на Националния епизоотичен щаб по разпространение на чумата, и министърът на земеделието, храните и горите с информация не само за мерките, които се предприемат, но и как се реализира политиката по овладяването на тази критична ситуация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова. Ще информираме вицепремиера и министъра на земеделието. Преминаваме към първа точка от дневния ред… ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това е предложение за точка от дневния ред! (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го подложим на гласуване, но нека да говоря с вицепремиера и министъра и ще Ви кажа кога е възможно да включим точката. ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ. Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене? Господин Летифов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Ако ми позволите, най-напред процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника на господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Мария Калева – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата. Гласували 175 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 12. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Летифов. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви. „Закон за изменение на Закона за железопътния транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 174 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 46. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи от 1 до 5 включително, подкрепени от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 154 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 49. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 153 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 49. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 16б, ал. 1, т. 7 думите „специализираното звено“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 2. В чл. 16ж: а) алинея 1 се отменя; б) в ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт:“; в) алинея 3 се отменя; г) в ал. 4 думите „Специализираното звено по ал. 1“ се заменят с „Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“; д) в ал. 5 думите „специализираното звено по ал. 1“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 3. В чл. 139, ал. 1, т. 4 думите „специализираното звено“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 4. В чл. 142 се правят следните изменения: а) в ал. 2 думите „комисия, определена със заповед на ръководителя на звеното за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „инспектори в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“; б) алинея 3 се отменя; в) в ал. 5 думите „ръководителят на звеното за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „управителният орган на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 5. В § 3, т. 67 от допълнителните разпоредби думите „специализираното звено по чл. 16ж, ал. 1“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 6. Гласували 156 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 41. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като т. 2 се изменя така: „2. В ал. 5 думите „ръководителят на специализираното звено по ал. 1“ се заменят с „управителният орган на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ и думата „звеното“ се заменя с „борда“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 с редакционните поправки, предложени от Комисията. Гласували 142 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 31. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 10. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 8 по вносител. Гласували 139 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 33. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8, като в ал. 1 думата „самостоятелно“ са заличава. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 8, с редакционната поправка, предложена от Комисията. Гласували 143 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 37. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 9. Гласували 138 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 36. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Росен Живков, Павел Христов и Клавдия Ганчева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 137 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 37. Предложението е прието, с това приемаме и Закона. Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2019 г. Законът е разпределен на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя предложение за допускане в залата на Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Светослав Белемезов – парламентарен секретар на Министерството на вътрешните работи, от ДАНС: Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Цветелина Стоянова – Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, и Росица Петкова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много сериозно присъствие. Надявам се да им намерим място в залата. Моля да обявите гласуване за допуск до залата. Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7. Моля, поканете гостите. Може да продължите, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Национална сигурност“ Георги Попиванов – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и Таня Каракаш – дирекция „Специализирана административна дирекция – правно-нормативна дейност“; от Министерството на вътрешните работи: главен инспектор Явор Серафимов – началник на сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, и Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова. В изложението си тя посочи, че с приемането на нов Закон за мерките срещу изпиране на пари и изменения и допълнения на други релевантни нормативни актове се постигна съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета, като слабостите на сега действащото законодателство бяха отстранени. Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари е обнародван в брой 27 на „Държавен вестник“ от 27 март 2018 г. Същевременно беше приета Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849, която съдържа нови изисквания, които следва да бъдат въведени в българското законодателство. Липсата на национални правни норми, които въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз в тази област и до намаляване възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и Банковия съюз. Законопроектът предвижда следните основни изменения: - в чл. 4 от действащия ЗМИП ще бъдат включени нови категории задължени лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката и на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги; - със Законопроекта се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове или банкови сейфове на фиктивно име; - предвижда се въвеждане на по-ниски прагове за прилагане на мерките за комплексна проверка от издателите на електронни пари и техните представители; - ще бъде създаден нов чл. 36а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности и уведомяване на Европейската комисия за същия. Предвидено е държавните и местни органи, както и за институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, да предоставят информация на дирекция „Финансово разузнаване на ДАНС за включване в списък и предоставянето му на ЕК; - за идентифициране на клиента и проверка на идентификационните данни да се извършват чрез средствата за електронна идентификация; - въвежда се изискването на Директивата да бъде формулирано изрично задължение за действителните собственици – физически лица да предоставят цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията си за вписване на своите действителни собственици; - изискването на Директивата за наличието на по-широки възможности за международен обмен на информация от националните компетентни органи се транспонира чрез предвидените промени в Закона за платежните услуги и платежните системи; - чрез предвидените изменения и допълнения в Закона за кредитните институции се разширяват данните, вписване в поддържания регистър на банковите сметки и сейфове съобразно изискванията на Директивата; - въвежда се изискване в Закона за регистър БУЛСТАТ за осигуряване на оперативна съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образования. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност често се извършват в международен план и са проблем не само от национално ниво, но и на равнището на Европейския съюз и в международен план. Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовия сектор, да застрашат националната сигурност и вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Динамично развиващите се обществени отношения, терористичните атаки през последните години в Европа показват още по-силна необходимост от актуализиране на международните стандарти и търсене на по-висока ефективност при прилагането им. Правоприложението на нормите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари следва да доведат до намаляване риска финансовите институции в страната да бъдат използвани за прикриване и интегриране на финансови средства с неустановен произход, за намаляване нивото на престъпленията, генериращи финансов резултат, в това число корупция, за повишаване доверието в институциите, за повишаване нивото на взаимодействие между националните институции и международните им партньори в страните – членки на Европейския съюз. Проведено е обсъждане с изразилите готовност за това организации. Със Законопроекта са прецизирани и норми в други относими нормативни актове. В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов и Красимир Ципов. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Нунев. Следва Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Господин Лазаров, заповядайте да го представите. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На него присъстваха: госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция в ДАНС, господин Георги Попиванов – директор на дирекция в ДАНС, госпожа Райна Янева – началник на отдел в ДАНС; госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, госпожа Росица Петкова – експерт, и господин Калоян Симеонов – държавен експерт. Законопроектът бе представен от госпожа Цветанка Михайлова, която подчерта, че с предложените промени се цели да се въведат изискванията на така наречената Пета директива, а именно Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕС и 2013/36/ЕС. Госпожа Михайлова представи основните моменти в Законопроекта: разширяване на категориите задължени лица; въвеждане на забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име; създаването на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и други. Беше подчертано, че с приемането на предложените законови изменения и допълнения се цели да се повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията ни за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз и приетото в тази връзка Решение № 611 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. Наред с това ще се постигне по-голяма яснота по отношение на задължените субекти. От името на ДАНС становище взе господин Георги Попиванов, който изрази подкрепа за направените предложения за законодателни промени и заяви готовност за обсъждане на възникналите въпроси в рамките на междуведомствената работна група. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Лазаров. Следва Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции за борба със сивата икономика и контрабандата. Заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник министър, и главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Димитър Георгиев – председател, господин Георги Стойнев, госпожа Таня Каракаш и господин Георги Попиванов. Законопроектът беше представен от господин Ципов, госпожа Петрова и господин Георгиев, които подчертаха, че с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се цели в националното законодателство да бъдат въведени изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма или така наречената Пета директива за мерките срещу изпиране на пари. Законопроектът е изготвен от Междуведомствена работна група с участието на Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавната комисия по хазарта, Прокуратурата на Република България и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Проектозаконът е в отговор на ангажиментите, които е поела българската държава към европейските партньори, както и в изпълнение на Плана за действие относно намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз, одобрен от Министерския съвет. Законопроектът предвижда в чл. 4 да се включват нови категории задължени лица – лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се предвижда лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, да се вписват в публичен регистър към Националната агенция за приходите за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма при условия и по ред, които да бъдат уредени в наредба на министъра на финансите. Проектозаконът въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Изменението на чл. 24 е с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл. 12 на Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари, в това число въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 евро на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, както и допълване на случаите и условията, при които предвидените изключения не се прилагат. Създава се чл. 36а, регламентиращ съставянето на списък с длъжностите, заемани от политически личности, и уведомяване на Европейската комисия за съдържанието му. За тази цел се предвижда задължение за държавните и местните органи, както и за институциите и ведомствата, в които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта срок на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването им в списъка. Аналогично задължение се въвежда и по отношение на международните организации със седалище на територията на Република България, при които се заемат длъжности, попадащи в обхвата на чл. 36, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. По-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се предвижда изменение и допълнение на чл. 46 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, както и създаването на чл. 46а. Чрез изменения в чл. 63 се въвежда изискването на Директива (ЕС) 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване. Въвеждането на подобно задължение е насочено към създаване на допълнителни гаранции за способността на юридическите лица и други правни образувания да изпълнят задълженията си за заявяване за вписване в предвидените в Закона за мерките срещу изпиране на пари случаи на информация за своите действителни собственици. Новите изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, се транспонират чрез създаването на нови точки в ал. 2 на чл. 71 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Изискването за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи се транспонира чрез промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Чрез предвидените изменения и допълнения на Закона за кредитните институции се разширяват данните, вписвани в поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. Чрез създаването на чл. 35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване на оперативна съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания. Привеждането на българското законодателство в съответствие с последните изменения на законодателството на Европейския съюз чрез приемането на горепосочените законови изменения и допълнения има за цел и да повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията ни за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз и приетото в тази връзка Решение № 611 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз. От повишаването на крайната ефективност при прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да бъдат положително повлияни не само държавните органи и институции, но и представителите на частния сектор. С оглед изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се доразвиват част от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на Закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмена на информация. Със Законопроекта се разписват и механизми за предоставяне на определени категории информация на Европейската комисия, както и механизми за събирането и обобщаването ѝ на национално ниво. При проведените дебати взеха участие народните представители: госпожа Дора Христова, господин Христиан Митев и господин Емил Димитров. След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Тинчев. Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Господин Стойнев, Вие ли ще представите Доклада? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, както и госпожа Росица Петкова и господин Калоян Симеонов, експерти в същата дирекция. От Държавната агенция „Национална сигурност“ присъстваха господин Николай Ненков – заместник-председател, госпожа Таня Каракаш – директор на Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Райна Янева – началник отдел в същата дирекция. От Министерството на вътрешните работи участие взе главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Основната цел, която си поставя Законопроектът, е привеждането на Закона за мерките срещу изпирането на пари в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Именно липсата на национални правни норми, които да въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз в тази област и до намаляване на възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, което ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се предвиждат следните промени: В чл. 4 от действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари ще бъдат включени нови категории задължени лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Също така със Законопроекта се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Вносителите посочват, че с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл. 12 на Директива ЕС 2015/849, изменена с Директива ЕС 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари се предвижда изменение на чл. 24 от сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, в това число въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 на 150 евро. Предвижда се и създаването на нов чл. З6а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и уведомяване на Европейската комисия за същия, като за целта се предвижда задължение за държавните и местни органи, както и за институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения срок в Законопроекта на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС необходимата информация за включването им в списъка. В Законопроекта е залегнало и разписването на по-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се предвижда изменение и допълнение на чл. 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и създаването на чл. 46а. Предвиждат се допълнения в членове 53 и 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари относно изричното разписване на възможността идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент ЕС 910/2014. Посредством изменения в чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се въвежда изискването на Директива ЕС 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване. Създават се нови точки в ал. 2 на чл. 71 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които транспонират новите изисквания на Директива ЕС 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Друго изискване на Директива ЕС 2018/843 е за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи, като се транспонира чрез предвиждане на съответните промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Съобразно изискванията на Директива ЕС 2018/843 се предвиждат изменения и допълнения на Закона за кредитните институции, като се разширяват данните, вписвани с поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. За транспонирането на изричното изискване на Директива ЕС 2018/843 чрез създаването на чл. 35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ и 2 гласа „против“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Стойнев. Доклад не е постъпил от Комисията по бюджет и финанси. Да попитам вносителя желае ли да вземе думата? Не виждам. Преминаване към обсъждане на Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Както знаем борбата срещу изпирането на пари е едно от най-сериозните предизвикателства, една от най-сериозните части изобщо като цяло в борбата срещу организираната престъпност. Ще се опитам да Ви дам легално понятие за изпиране на пари от едно решение на ВКС от 2018 г., където се казва, че: „изпирането на пари е престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства и имущество, предназначено и водещо до осуетяване или поне до затрудняване на органите на властта да установят незаконния произход на престъпно придобитото, като е безспорно, че това нещо е вторична престъпна дейност, винаги предшествана от друга такава, която е довела до престъпния произход на средствата“. Какво гледаме днес? Гледаме едно предложение за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, така наречената Пета директива, където се предвиждат нови санкции и разширяване на кръга на лицата, които попадат в обхвата на Закона. Разбира се, ще се налагат глоби до 10 млн. лв. на фирми, банки и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, като важно условие е да се каже, че тези мерки са изискване и са част от ангажимента на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, за която всички се борим. Според този закон всяка съмнителна сделка трябва да се докладва на ДАНС, която ще има право да отказва регистрация на фирмите, за които има подозрение, че финансират тероризъм, че средствата са им от изпиране на пари, както и да отказва регистрация на фирми, идващи от офшорни зони. Санкциите, които могат да се налагат, са както имуществени, така и неимуществени. Имуществените например при първо нарушение започват от 1000 лв. и стигат до 10 млн. лв. – може да стигнат до 10% от приходите на продажби при определени нарушения. В тази връзка, уважаеми колеги, искам да кажа, че и досега нотариусите, банките, финансовите посредници, служителите бяха задължени да докладват на ДАНС при съмнителни сделки. В сегашното предложение за изменение на Закона виждаме известно разширяване на правомощията на проверяващите институции и прехвърлянето на една категория в друга. Разбира се, в Комисията направих забележка, че има опасност да изпаднем в ситуацията, за която представители на адвокатската гилдия протестираха, че искаха да бъдат „доносници“ срещу своите клиенти. Същата ситуация я има и в момента. Опасявам се, че може да възникне и със счетоводителите. Основното тук е, и което сме дискутирали и със специалистите в тази тематика, е, че основният проблем е в разминаването, в приложението на Закона. Например ще дам една констатация, която е направена в Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България, която беше в парламента, където се казва, че от получения отговор от ДАНС по време на проверка на тези обстоятелства са установени съществени пропуски по отношение на прилагането на Закона. Това е основното, което ни притеснява и като парламентарна група, че се приема Закон, наистина важен, но до голяма степен съществува опасност той да не бъде прилаган адекватно. Тоест всички тези мерки, които се предлагат, които се засилват като санкции, няма да доведат до необходимия ефект. Същата констатация фигурира и в една препоръка на Съвета на Европа относно Националната програма за реформи на България за 2019 г., съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2019 г., като там, разбира се, се отбелязва, че България е приела съответните законодателни изменения през 2018 г. и работи за пълното транспониране на Директива 2015/849, така наречената Четвърта директива. Следва да се обърне внимание на ефективното прилагане на всички тези мерки, като се отбелязва, че органите все още не са приключили, не са уведомили за националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на доклад на национални политики в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Там също е отбелязано, че на риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни, крайни резултати, демонстрирани чрез окончателното решение по дела за корупция по високите етажи на властта. Най-общо нашите притеснения са, че с прилаганите законодателни изменения не се върви в правилната посока. Надяваме се между първо и второ четене – нещо, което беше коментирано и по време на Вътрешната комисия, ще бъдат направени необходимите промени, за да се стигне в тази посока, още повече че имаме постъпили становища и от Асоциацията на сдруженията с нестопанска цел, които казват също, че има известни слабости в Закона. Именно по тази причина ние ще се въздържим като парламентарна група в подкрепата на този закон. Ще следим внимателно какви предложения има и съответно ще направим своите между първо и второ четене, за да може Законът да стане максимално ефективен и съответните органи и институции да бъдат максимално ефективни в работата срещу изпирането на пари. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Също не виждам. Вносителите дали искат да споделят нещо с народните представители? От тях желание също не виждам. Закривам дебата. Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2019 г. Гласували 110 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 32. Законопроектът е приет на първо четене. Преминаваме към следваща точка. ДЕЛЯН ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Процедура – заповядайте, господин Димитров. ДЕЛЯН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за допълнителни писмени предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари да бъде удължен с 14 дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Димитров. Обратно становище? Не виждам. Моля да гласуваме направеното предложение. Гласували 106 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. С това приключваме по тази точка. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА. Има Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте, господин Атанасов, да го представите. ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, преди да прочета Доклада, правя предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на младежта и спорта Николай Павлов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да гласуваме предложението за допуск в залата. Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Заповядайте, господин Атанасов, да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-27, внесен от Стефан Апостолов и група народни представители на 19 април 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Стоян Андонов – заместник-министър на младежта и спорта, и госпожа Антоанета Боева – директор дирекция „Спорт за високи постижения“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител господин Стефан Апостолов, който посочи, че предлаганите промени целят да бъдат отстранени някои констатирани непълноти, които засягат режима по лицензиране на спортните федерации, награждаването на спортисти, постигнали високи спортни резултати и правото на децата на починали олимпийски медалисти да получават месечна парична помощ от Министерството на младежта и спорта. Вносителят направи уточнението, че нито един от предложените текстове не въвежда коренно нова постановка в Закона. Допълнението в чл. 22 се налага, тъй като при някои международни спортни организации правото за организиране на спортните дейности по съответния вид спорт не е свързано пряко с членството на националната спортна организация. Текстът регламентира случаите, в които при конкуренция на повече от една или един кандидат за получаване на лиценз по определен вид спорт, предимство да има кандидатът, които е член на международната спортна организация или е получил права за организиране на съответните спортни дейности. Целта на допълнението в чл. 24 се налага, тъй като при някои международни спортни организации правото за организиране на спортните дейности по съответния вид спорт не е свързано пряко с членството на националната спортна организация. Целта на допълнението в чл. 24 е да бъдат обхванати всички хипотези, при които са отнети спортните права на националната организация. С изменението в чл. 134 се разширява кръгът на спортистите, които получават награди за постигнати високи спортни резултати. Това се налага, тъй като призово класиране, дори когато спортистът не е спечелил медал, представлява значим успех за българските спортисти. В чл. 135 е налице непълнота и несъответствие с чл. 134 от Закона, които настоящото предложение цели да отстрани, като допълва треньорите и длъжностните лица, които са посочени в чл. 134. Според чл. 137 само децата на починалите олимпийски медалисти, които са придобили право на пожизнена месечна премия по Закона за физическото възпитание и спорта, влязъл в сила след 18 януари 2019 г., имат право на месечна парична помощ в размера, получаван от починалия медалист. С предложения текст в Преходните и заключителните разпоредби на Закона ще бъдат изравнени правата на децата на починалите олимпийски медалисти да получат месечна парична помощ, независимо от приложимата по време законова уредба, при която техните родители са придобили правото на пожизнена месечна премия. Министерството на младежта и спорта в лицето на заместник министър Стоян Андонов изрази пълната си подкрепа по предложените изменения и допълнения към Закона за физическото възпитание и спорт. Той уточни, че те не създават съществено нови положения в Закона, но прецизират разпоредбите му, отстраняват констатираните непълноти и ще бъдат от полза в практическата работа със спортните организации. В хода на дискусията беше предоставена думата на представители на Спортната федерация по автомобилен спорт, които изразиха своето възражение относно промените в чл. 22 и 24 от Закона. Народните представители обърнаха внимание на тяхното възражение и изразиха готовност да разгледат техните предложения за изменение и допълнение, в случай че бъдат представени такива между първо и второ четене на Законопроекта. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 8 гласа – „за“, без „против“ и „въздържал се“ – 3 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-27 , внесен от Стефан Апостолов и група народни представители на 19 април 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов. Не е постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси, на която също е бил разпределен Законопроектът, така че преминаваме към обсъждане. Заповядайте за становище на вносител, господин Апостолов. СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал съвсем накратко да Ви запозная с мотивите за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Законопроектът има за цел да отстрани празноти или несъвършенства с действащия закон, който влезе в сила на 18 януари 2019 г. в няколко аспекта: режима по отнемане на лиценз на спортни федерации, награждаването на спортисти, постигнали високи спортни резултати и правото на децата на починалите олимпийски медалисти от олимпийски и параолимпийски игри да получават месечна парична помощ от Министерството на младежта и спорта при условията, записани в чл. 137 от Закона. Още в самото начало бих искал да направя уточнението, че нито един от предложените текстове не въвежда коренно нова постановка в Закона, те допълват единствено вече приетите законови предложения. Параграфи 1 и 2 се отнасят до случаите с отнемане на спортни права на дадена федерация от международна такава при част от международните спортни организации и правото на националните спортни организации да организират спортна дейност в международен аспект, невъзникнал от директно членство на националните организации в международните организации, опосредствано от различни форми на предоставяне на така наречените спортни права. Такива са случаите в автомобилизма, спортовете, които се администрират от Международната федерация по гимнастика, спортна гимнастика, художествена гимнастика, аеробика, скокове на батут, акробатика, делегирането на права за спортовете, администрирани от Международния съвет за военни спортове и други. Тъй като регулаторните актове на международните спортни организации са различни и нямат унификация в режимите за предоставяне на тези права в националното законодателство, следва да се разпише оптимално обща формулировка, която да покрие възможните хипотези, при които конкретна национална спортна организация може да се окаже лишена от тези права, а във всички такива случаи спортният лиценз по Закона за физическото възпитание и спорта трябва да бъде отнет, тъй като Българската спортна федерация няма да може пълноценно да осъществява функциите си в международен аспект, да представлява страната ни и да изпраща спортисти на международни състезания, както и да организира такива у нас. В параграфи 3 и 4 се предлага правото на получаване на парична награда за постигналите призови класирания на европейски, световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства за хора с увреждания да се разпростре върху по-широк кръг спортисти, постигнали високи спортни резултати. Постигането на призово класиране до осмо място, дори когато спортистът не е спечелил медал в определени спортове, представлява значим успех за българските спортисти. Усилията и положеният труд за постигнатия спортен резултат следва да бъдат поощрени и насърчени. Възможността за възнаграждаване на призьори, които не са медалисти, беше предвидена и в стария закон. Това е близо 40-годишна практика на Министерството на спорта. Параграф 5 от Законопроекта се отнася до децата на починалите олимпийски медалисти. Първо, искам да подчертая, че и по отменения и по новия, вече действащ от 18 януари 2019 г. Закон олимпийските медалисти придобиват право на пожизнена месечна премия след прекратяване на активната си спортна дейност. За пръв път сега с новия закон въведохме правото на децата на починалите олимпийски медалисти, които са имали право на пожизнена премия да наследяват тази премия, при условия, посочени в Закона. Според чл. 137, алинеи 1 и 2 от новия закон само децата, които са придобили това право след 18 януари 2019 г., могат да наследят пожизнената месечна премия в размера, получаван от починалия медалист. Редно е децата, които отговарят на изискванията по новия Закон за физическото възпитание и спорта да имат правото да наследяват пожизнената месечна премия на починалите си родители-медалисти, които те са получават по отменения вече закон. В този смисъл е и § 5 от „Преходните и заключителните разпоредби“. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Апостолов. Преминаваме към обсъждане. Заповядайте. СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Още в самото начало на своето изказване искам да заявя, че от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, макар че имаме известни резерви по отношение на първото предложение в Законопроекта, което се отнася за реда и начина на лицензиране на федерациите по автомобилен спорт. Уважаеми колеги, тук от парламентарната група на ДПС си запазваме правото между първо и второ четене да внесем предложение за промени в Закона. По отношение на второто предложение в Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, което се отнася за чл. 134, т. 2 и чл. 135, ал. 1, което гласи: спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри за хора с увреждания, както и треньорите и длъжностните лица, пряко свързани с тяхната подготовка, може да бъдат наградени от министъра на младежта и спорта с еднократна парична помощ, награди по чл. 134, т. 2 за постигнати от тях спортни резултати и класиране. От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изцяло подкрепяме това предложение, като считаме, че по този начин те ще бъдат допълнително мотивирани, както спортистите, така и техните треньори, като се има предвид, че в олимпийските дисциплини има много голяма международна конкуренция. По отношение на третото предложение в „Преходни и заключителни разпоредби“ в Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, в § 5, ал. 1: лицата, чиито родители са починали олимпийски медалисти, получавали пожизнена месечна премия по чл. 59б, ал. 2, т. 5 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта, имат право да получат месечна парична помощ по чл. 134, т. 4, ако отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 1 или 2. Уважаеми колеги, това беше предложението на „Движението за права и свободи“, което беше направено още миналата година в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Впоследствие едно предложение, което беше припознато и надградено от колегите народни представители, мога да кажа от всички парламентарно представени групи, което нас от ДПС ни радва. Останахме с убеждението, тъй като този закон, това предложение от миналата година се отлага в продължение на една година с аргумента, че в края на годината ще се приеме изцяло нов закон, в който закон точно тези изменения, тези предложения щяха да бъдат залегнали. Оказа се, че седем-осем месеца, откакто ние сме приели Законопроекта, тези изменения не са залегнали в новия законопроект. Уважаеми колеги, тук няма как да не си зададем въпроса за това, че някой някъде не си е свършил работата, както трябва. Отговорността се носи от тези онеправдани деца на нашите починали олимпийски медалисти. Затова питам: кой носи отговорност за това, че първо миналата година в продължение на цяла година отлагахме приемането на това предложение, пак казвам, с мотива, че ще има приет изцяло нов закон, и тази година, седем месеца по-късно, защото този закон е факт от 18 януари, се оказва, че тези деца, за които ставаше въпрос, децата на олимпийските медалисти не са в обхвата на новия закон? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Али. Реплики? Не виждам. За изказвания? Заповядайте, госпожо Лечева. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Днес разглеждаме предложение за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта – няколко параграфа, които касаят различни материи от обществените отношения в областта на спорта; параграфи, които нямат никаква взаимна връзка помежду си, единият от които касае реда, по който се лицензират, и реда, по който се отнемат лицензии на спортните организации; и параграфи, които касаят политиката на министъра на спорта, която му дава право и възможност да разшири обсега на възможности за награждаване и поощряване на таланти и спортисти, постигнали високи спортни постижения на европейски и световни първенства. Има и параграф, който касае предложение на колегите от „Движението за права и свободи“, за унаследяване на пожизнената премия на деца на починали спортисти – медалисти от олимпийски игри. Това предложение беше свързано с приемането на новия закон за спорта и касаеше деца на починали медалисти, което всъщност изпускаше възможността на заварените случаи да се възползват от тази тяхна поправка. Ние, разбира се, не сме против тази благородна цел и кауза, която касае мотивацията на спортисти, доказали високи спортни постижения, на таланти, които имат възможности за участие на европейски първенства и на световни олимпийски игри, да бъдат поощрявани, да бъдат награждавани от бюджета на Министерството на младежта и спорта, стига да има възможност, и министърът да се възползва от това си право. Разбира се, няма как да сме за и остро се противопоставяме на практика, която, бих казала, вреди на имиджа и на престижа на Народното събрание. Много пъти сме казвали от тази трибуна, че лобистките закони не внасят нищо по отношение на доверието в институциите в България. Народното събрание, знаете всички, е с един от най-ниските проценти на одобрение именно поради тази порочна практика, която беше вкарана в последните години – създаването на лобистки закони, а понякога, както казват, познаваме и човека, за когото се правят и пишат законите. Това допринася освен за лош имидж, бих казала, и за разрушаване на доверието в тези институции, за огорчението на десетки, в дадения случай и казус, спортисти, организации, които имат опит и са допринесли за престижа на даден вид спорт; случаят, който касае отнемането и възможностите за отнемане на лицензии и касае точно частно-правен спор между две организации, една от които, Вие знаете, е Българската федерация за автомобилен спорт, на която абсолютно противозаконно беше отнет лицензия за упражняване на спортната дейност, предоставен за един ден на друга, новосформирана спортна организация. Тъй като Законът и процедурата днес ни дават право да говорим само по принцип, аз казвам, че ние ще се въздържим по този законопроект не заради включените параграфи, които касаят – преди малко споделихме, възнаграждаването и поощряването на медалисти, спортисти и така нататък, които трябва да бъдат мотивирани, а заради порочната практика, която Народното събрание продължава – вкарването и възможността за разрешаването на чисто частно-правни спорове между спортни организации през поправки в Закона и в законодателната дейност. По този начин няма как да делегираме права или да отнемаме права с промени в Закона за спорта на всеки изникнал казус в спортната общественост. Ние ще се въздържим, между първо и второ четене ще направим нашите промени и на второ четене, разбира се, ще сме категорично против Закона в частта му за лицензиите – да се променя по този изключително субективен начин. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Лечева. Реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Ченчев, за изказване. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще допълня моята колежка Весела Лечева. Ще Ви зачета началото на мотивите: „Законопроектът има за цел да усъвършенства и отстрани някои констатирани непълноти във влезлия в сила на 18 януари 2019 г. Закон за физическото възпитание и спорта в няколко аспекта: режима по лицензиране на спортните федерации; награждаването на спортисти, постигнали високи спортни резултати и правото на децата на починали олимпийски медалисти да получават месечна парична помощ от Министерството на младежта и спорта“. Това е нов закон, който Вие правихте, и вижте кога правим поправки, констатираме непълноти. В този закон, между другото, и по този въпрос, по тези непълноти, в парламентарния контрол аз зададох въпроси към министъра на младежта и спорта и благодарение на председателя, който ми предостави доста време, разисквахме надълго и нашироко казуса, особено по отношение на отнетия лиценз на Българската федерация по автомобилен спорт. Какво всъщност се получи? Тази поправка е внесена на 19 април тази година. Само че лицензът на Българската федерация по автомобилен спорт е отнет преди това и то в момента, в който тази федерация е в режим на официално искане за получаване на международен сертификат. Отделно от това федерациите имаха гратисен период от една година да си получат всичките необходими документи, за да съществуват като такива, който гратисен период също не беше спазен – лицензът се отнема далеч преди изтичането на тази една година. Беше казано тук, че има и дело. Така е, има дело. Федерацията на автомобилистите е завела дело, само че окончателното решение по това дело ще бъде може би през месец ноември. Сега, като реши Народното събрание това нещо, тази лобистка поправка, която се вкара, какво според Вас ще реши съдът? Ето затова и колежката Лечева каза, че ние сме против такава практика и няма как да подкрепим тази част. Между другото, това не касае само автомобилистите, това касае всички федерации. За унаследяването на паричните помощи или така наречените пожизнени награди от деца на починали олимпийски медалисти с двете ръце сме „за“ и на второ четене ще подкрепим тези предложения, разбира се, както и за призьорите не само за медалистите от европейските първенства – това го имаше и в предишния закон. (Реплики от ГЕРБ.) Имаше го! Виждате, че новият закон не е констатирал доброто от стария и го няма в сега действащия, който влезе в сила на 18 януари тази година. Аз питах и министъра: вторият ми въпрос към него на скорошен парламентарен контрол беше какви са констатираните непълноти, какво е състоянието на федерациите, освен, разбира се, за отнетия лиценз на автомобилистите? Във връзка с това не е лошо в Народното събрание всички ние като народни представители да помислим, след като България показва завиден икономически растеж, има бюджетен излишък, вероятно догодина ще има пак, в този смисъл не е ли дошло времето да помислим за едно завишаване на бюджета за спорта в България? Всички знаете какво е мнението на федерациите и състоянието на базата, плюс това ние не развиваме в този бюджет само що се касае до професионалния, елитния спорт. Заради лошите резултати, които имат българските деца, и статистиката, която е катастрофална за тяхното физическо състояние и годност, ние трябва да повишим бюджета, за да можем да осигурим не само през програми развитието на широко прокламирания от всички нас масов спорт – такъв, какъвто беше, който ще доведе до по-здрава нация, и това е безспорно, и всички го знаем. Сега ние ще се въздържим. Ще направим нашите предложения между първо и второ четене, разбира се, ще подкрепим частта за медалистите, за пожизнените премии на деца на починали олимпийски медалисти, но частта за лицензирането няма да я подкрепим. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ченчев. Реплики? За изказване – господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес се обръщам с молба към всички в тази зала и ще се опитам да дам пример в тази посока – да не политизираме спорта. Ще взема отношение само по първата точка, за която говорите, в този закон за изменение и допълнение. Ще се опитам да Ви дам няколко примера, които да докажат, че всъщност наистина не става въпрос за никоя конкретна федерация, а става въпрос за много федерации и много случаи. Чисто международно спортно-правен е този казус. Към момента има много международни федерации, международни спортни организации, които поставят в § 22 наши спортни организации. Задължението да бъдеш член на международна спортна организация и след това да кандидатстваш за лиценз, или поне да посочиш такава спортна организация, на която ще бъдеш член, за да получиш лиценз, е едната част от предложението. Вие пропускате чл. 22 от Закона. Ако беше само в чл. 24, аз щях да Ви подкрепя, колеги. Ако поправката беше вкарана само в чл. 24 – там, където се говори за отнемането на лиценз, аз щях да Ви подкрепя на сто процента, че сте прави. Но тъй като в Законопроекта е визиран и чл. 22, между другото, ще кажа, че единствената забележка към текста е тази, че може би трябваше и в още един член – в чл. 21, ясно и точно да фиксираме кой ще преотстъпва тези права, в контекста на това, че в чл. 22 ясно и точно става въпрос за международна спортна организация и там дебатираме преотстъпването на права, мисля, че не е юридически проблем, а и между първо и второ четене това може да се реши. За какво става дума, казано на обикновен език? Имаме нова федерация, която иска да получи лиценз. Тя не може да членува в Международната федерация, защото все още не е получила лиценз и е в процедура, и същевременно с това пък не може да получи лиценз, защото пък не е член на Международната федерация. Във всичкото това време – година, колкото е предвидено по Закона, този спорт по закон не може и не би трябвало да се развива по никакъв начин – спортно-тренировъчна, учебно-тренировъчна, състезателна, никаква дейност. Ето тази промяна в момента дава възможност Международната спортна организация, без да се ангажира с членство, да предостави права за развитие на този спорт до приключване на административния процес по лицензиране, защото от момента, в който влезем в процеса на лицензиране, вече правата, за които говорим, ги държат само два субекта – министърът на спорта, докато присъди лиценза, и носителят на лиценза, след като го получи. Същото се отнася и ако в този период Международната федерация не осъществи реално приемане на една федерация. Нали се сещате, че има много международни спортни федерации, които имат приемане на членове на четири години, примерно по време на Олимпиадата, или по време на световно първенство, тогава правят конгреса и тогава приемат членове. Представете си казуса: при нас е получен лиценз, който обаче задължава да станеш член на Международната спортна организация. Ти обаче не можеш да получиш членство от Международната спортна организация, защото конгресът ѝ ще е след две години. През тези две години се случва така, че на тази спортна организация, която е в проблем, трябва да ѝ бъде отнет лицензът затова, че е извършила нарушения, обективно трябва да ѝ бъде отнет лицензът, но ние нямаме процедура, по която да отнемем лиценз, ако тя е само с преотстъпени права от Международната организация. С този текст просто се изчиства тази ситуация. Що се отнася, накрая да кажа, за изказаните мнения по темата с Автомобилната федерация. Уважаеми колеги, и двамата, които се изказахте тук, знаете много добре, че административният процес по този казус приключи. Сега сме в съдебна фаза на този процес. Как можем да говорим, че се намесва някой в този процес, при условие че дори да стане факт тази поправка, тя няма да има действие назад във времето, защото административната процедура приключи. Имаме федерация с лиценз, имаме федерация с отнет лиценз. Те са в съда, оспорвайки административно това дали има някой право, дали няма право да им го отнема. Решението на съда вече ще определи как ще завърши целият казус. С какво тази поправка, която сега предлагаме, ще повлияе точно на този казус? Аз виждам тук едни от най-добрите юристи на БСП и не смятам, че не можем да си говорим реални неща. С какво ще повлияем на този процес, че да казваме, че това се отнася до тази спортна федерация? Аз мога да изброя от тази трибуна спортни федерации, които са в този казус, които според уставите на международните организации не могат да бъдат членове на тези организации, без да са получили лиценз. Същевременно обаче, ако има две такива спорещи организации в страната, и двете посочват една и съща международна организация. (Шум и реплики.) Как решаваме този проблем? Решаваме го с решението на Международната организация да даде правата на едната и тя да стане легитимна за нашия административен процес за издаване на лиценз. Колеги, това е. Няма да навлизам в никакви други дебати. Мисля, че по този казус съвсем спокойно можем да имаме единогласие и единомислие, защото той решава проблеми. Тук не създаваме никакво напрежение, дори в конкретния казус с автомобилизма. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Манев. За реплика – госпожа Лечева. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега Манев, аз мисля, че Вие не сте достатъчно наясно за реда и условията, по които функционират международните федерации и спортните организации в България. В България има изграден много ясен ред, по който се дават и отнемат лицензи, който Вие се опитвате днес да допълните заради един специфичен казус, възникнал между две спортни организации, а даже не между две спортни организации, а междуличностен спор между две организации, едната от които е спортна организация, получила лиценз по стария и по новия закон. Условията и редът, които ние сме предприели, критериите, по които се дават и отнемат лицензи, са много ясно разписани. Днес вече се опитвате да узаконите онова свое действие за отнемането на лиценз, давайки възможност в утрешния ден на съда да се позове вече на новата разпоредба, която Вие сте приели в Събранието. Това е чисто лобистко законодателство, което Вие се опитвате да приложите и да приемете, срещу което ние реагираме и срещу което ние сме априори в Народното събрание. Тъй като спорът и процедурата днес ни позволяват да говорим само по принцип, а не по същество, затова казвам, че ние сме срещу начина, по който се предлагат и приемат законодателни инициативи, обслужвайки лични, частни интереси, предопределяйки съдбата на спортни организации, имали опит десетки години, и спортисти, които са отдали своите усилия за функционирането на даден спорт в България, ограничавайки тези права, дирижирайки тези процеси през приемането на нови промени. Ние сме срещу тази практика и затова ще гласуваме „въздържал се“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На второ четене много ясно ще изложим вижданията си по отношение на този определен казус. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Лечева. Втора реплика – господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манев, аз благодаря за това, че Вие казахте, че не бива да политизираме в спорта. Радвам се, че в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта това нещо не е правено. Поне аз не съм забелязал такова нещо, за което благодаря на всички – не само членове на Комисията, а и на работните групи, които сме правили по различните закони, които сме разглеждали. Ако говорим за автомобилистите, тук става въпрос за нещо много просто, а то е именно следното: имаме една федерация, която развива дейност – Българската федерация по автомобилен спорт. Двадесет и седем години състезателите защитават честта и цветовете на България на вътрешни и на международни състезания с абсолютно удостоверен правен характер как точно да го правят. В един момент, в който те подават заявка за международен сертификат, какъвто се изисква, имат една година гратисен период, лицензът в този момент им е отнет. Дава се на нова федерация, забележете, на следващия ден, която до този момент, едва ли не, не е съществувала в правния мир. След това вече, тъй като е ясно, че това е незаконно, се прави тази поправка. Тя се прави след този случай. Знаете, че това нещо и отнемането на лиценза изкара автомобилистите на протест пред Министерския съвет. Направи се тази поправка, неслучайно сме питали: защо? Има съдебни дела. Всичко това е резултат от неправомерното отнемане на лиценза на Българската федерация по автомобилен спорт. Точно поради тази причина ние Ви казахме: така, практикувайки поправките за изменение и допълнение – ако така ще правим корекция на непълнотите, като го правим за грешни наши действия преди това – резултатът е да изкараме хората или федерациите на улицата, а и не само тези федерации, разбира се. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Ченчев. Други реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Манев, за дуплика. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Колеги, ще разделя отговора си на две части. Ще се опитам да го кажа още веднъж съвсем колегиално и съвсем приятелски. Виждам колегата Попов в залата, а и други юристи. Моля Ви, обяснете, че не можем да въздействаме върху съдебния процес с това, което ще решим днес в тази зала. Това е основното. По отношение на първата реплика. В изказването си аз нито веднъж, а преди това председателят на Спортната комисия, колегата заместник-председател на Спортната комисия не си позволихме да вземем страна по спор, който е в съда, а Вие ни обвинявате в лобизъм. Хайде сега честно, почтено да си кажем кой е лобист – този, който застава на трибуната, за да определи, че едната федерация 27 години, а пък другата федерация не знам какво, пък третата – или тези, които казваме, че този текст решава проблеми?! И дотам – ни точка, ни думичка, ни звук по темата: коя от двете федерации? Кой от нас в тази зала може да се наеме с това да стане и да каже от трибуната на Народното събрание, че едната спортна федерация е по-добра от другата, едните спортисти са по-добри от другите?! На първата реплика за лицензирането. Аз съм убеден и сигурен, знам от опит, че раздаването на лицензи в едно по-старо време, когато беше Комисията за спорт, беше по-различно, но сега има Закон. (Силен шум и реплики.) Знам Закона, научил съм го наизуст, участвал съм в лицензионни политики и мога да Ви кажа, че те се различават коренно оттогава, когато не беше министерство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Манев. За изказване – господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Като председател на тази комисия не може да не съм горд от високото ниво на този дебат. Няма политизиране, няма Вие сте лоши, Вие сте хубави, няма какво направихте преди 10 години, какво направихте преди 20 години. Изказаха се изключително добре подготвени хора в сферата на спорта – Манев, Лечева, Ченчев, Али. Така че сега ще чуете и моето мнение. Нашата парламентарна група на първо четене ще подкрепи предложенията на колегите от ГЕРБ, защото те са разумни. Особено за сираците на олимпийските шампиони. За първи път в Комисията го предложи господин Али, а после беше подкрепено от всички политически партии. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) За първи път официално го предложи господин Али. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Добре, да не спорим, госпожо Дариткова. И Вие бяхте твърдо на това становище, за което Ви поздравявам. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Направете реплика после, госпожо Дариткова. СЛАВЧО АТАНАСОВ: После направете реплика, госпожо Дариткова. Аз се радвам, че всички политически партии безспорно заставаме зад този справедлив модел. Второто предложение на ГЕРБ също е изключително точно – съответно призовите места също да получават премии, защото знаете, че има спортове в България, например белите спортове, за които шесто място на световно първенство или на олимпийски игри е един изключително сериозен успех за България, а досега те бяха изхвърлени от Закона. Това предложение на колегите от ГЕРБ също е добро. Единствено спорно е първото предложение. Аз се надявам между първо и второ четене, въпреки че тук се казаха верни неща и те са вкарани в съда, нашата комисия винаги е била доста толерантна и смятам, че между първо и второ четене може би ще е хубаво да чуем становищата и на двете страни. Мисля, че това ще се получи. Така че ние на първо четене ще подкрепим Законопроекта. Надявам се на второ четене спорните моменти да бъдат изчистени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов. Реплики? Заповядайте, госпожо Дариткова, за реплика. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина нямам претенции за авторството на това предложение, но за да бъдем коректни и за да уточним наистина последователността на това предложение, което успя да обедини всички парламентарни групи, ще посоча, че още на 19 септември 2017 г. парламентарната група на ГЕРБ направи предложение за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, именно в посока на това да има възможност да се унаследяват получените премии на медалистите от състезания от олимпийски и национален характер. Аз смятам, че сега е моментът да приемем и тези предложения, които ще дадат възможност да има ретроактивно действие на Закона, защото наистина поради технически пропуск все още няма възможност да се отпуснат премии на тези, които вече са починали олимпийски медалисти, и техните наследници. Надявам се, че ще бъде подкрепен този законопроект на първо четене, а между първо и второ четене всички народни представители имат възможност да нанесат своите корекции със съответните законодателни предложения, защото наистина по темите, които ни обединяват, трябва да търсим решения, които са в интерес на българските граждани, особено по такава чувствителна тема. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Дариткова. Втора реплика – господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, кажете във Вашата дуплика на госпожа Дариткова, първо, защото аз ще Ви кажа като свидетел, а Вие също бяхте свидетел, че не ГЕРБ предложи това, което всъщност Вие предложихте – първо, в Комисията и след два дена беше входирано от Политическа партия ГЕРБ. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Това е самата истина, казвам Ви го като свидетел – 2017 г., за която Вие… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Казвам Ви го съвсем сериозно (реплики), защото Вие казахте, ако трябва да бъдем коректни – коректни сме в момента. Второто нещо, господин Атанасов, опазил ни господ от това, ние да влияем на съда с някакви наши решения. Не вярвам Народното събрание да се намеси в работата на съда, то и няма как да го направи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ченчев. Трета реплика? Не виждам. За дуплика – господин Атанасов, заповядайте. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Много се радвам, че за едно наистина свещено и свято дело, което след малко ще гласуваме… Появиха се спорове – кой за бащинство, кой първи, кой втори, за мен това няма значение. Важното е, че Бог вижда и вършим нещо добро и угодно Богу. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов. Други изказвания? Не виждам. Закривам дебата и преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Гласували 156 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 62. Законопроектът е приет на първо четене. Заповядайте за процедура. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта да бъде три дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов. Обратно предложение – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, не чухме мотиви защо три дни. Аз правя обратно предложение – срокът да е максимален, защото нищо не налага този съкратен срок. Нещо повече, тук господин Атанасов каза, че по част от Законопроекта е хубаво да се чуе спорът и на двете страни. За това е необходимо време. След като се чуят и двете страни, съответно народните представители, парламентарните групи, могат да направят своите предложения по този законопроект. Затова нека срокът да е максимален, няма по никакъв начин да се увредят интересите, Вие казахте, че има обратно действие на Закона, което сте предложили по отношение на тези, които следва да получат помощи съгласно този закон. Така че нищо не пречи да е максималният срок. Затова Ви призовавам: нека да е максималният срок. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Попов. Моля сега да гласуваме предложението на господин Иванов срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни. Гласували 163 народни представители: за 85, против 73, въздържали се 5. Предложението е прието, но има процедурно предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по прегласуване, тъй като колежката Ненчева, а и друг колега, току-що влязоха в залата и не успяха да гласуват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ченчев. Моля, обявете гласуване отново по предложението на господин Иванов, прегласуване. Гласували 168 народни представители: за 83, против 80, въздържали се 5. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Предложението не е прието. Струва ми се, че сега трябва да гласуваме предложението на господин Попов срокът да бъде максимален между първо и второ четене – 14 дни. Моля, обявете гласуване. Гласували 163 народни представители: за 79, против 79, въздържали се 5. И това предложение не е прието, така че остава стандартният седемдневен срок. С това приключваме и тази точка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка, която приехме с решението си в началото от днешното заседание: ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СЛУЧАЯ С ИЗТОЧВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕЛЕКТРОННАТА БАЗА ДАННИ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ. Предоставен е проект за решение, който гласи: „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. 2. Комисията следва да извърши необходимите действия по изясняване на всички факти и обстоятелства в срок до три месеца и да представи доклад. 3. Комисията се състои от 15 народни представители на паритетен принцип, по трима народни представители от всяка парламентарна група. Избира председател на Комисията, заместник-председател и членове както следва.“ Преминаваме към обсъждане на Проекта за решение и предложение за попълване състава на Комисията. Има ли изказвания? Заповядайте, доктор Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните няколко седмици в общественото и медийното пространство се дискутира темата с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Компетентните органи са предприели действия в посока на изясняване на фактите и обстоятелствата как се е стигнало до нерегламентиран достъп до базата данни на НАП, в която се съхраняват лични данни и информация за няколко милиона български граждани. Назначени са проверки от Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Комисията за защита на личните данни в рамките на техните правомощия и се следи, по този начин се извършват и оперативно-издирвателни действия от страна на МВР и ДАНС под ръководството на прокуратурата. Стигна се до задържане на лица, образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение. Тъй като темата е от сериозен обществен интерес, за съжаление, се използва невинаги съвсем коректно от всички политици, смятам, че именно тук, в Народното събрание, е мястото, където ние трябва да създадем анкетна комисия с временно действие, която да позволи да се изяснят всички факти и обстоятелства, за да има достатъчно информация и за народните представители, и за българските граждани с цел да се извлекат поуки и да се вземат мерки за подобряване на киберсигурността, без да се създава напрежение и паника, и в същото време да може да се изясни цялата картина около кибератаката срещу масивите на НАП. Нашето предложение е тази комисия да се изгради на паритетен принцип с 15 члена и предлагаме от парламентарната група на ГЕРБ това да бъдат: Красимир Ципов, Александър Иванов и Маноил Манев, като предлагаме за председател на Комисията Красимир Ципов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова. Това беше и становище на вносител, а също така съдържаше и предложение на парламентарната група на ГЕРБ за попълване на състава на Комисията. Има ли други изказвания? Очакваме предложения за членове на Комисията от другите парламентарни групи. Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че ще подкрепим създаването на подобна анкетна комисия, още повече общественият интерес и нагласи са наистина да разберем точно какво се е случило, и подобни проблеми в бъдеще дано да не се повтарят. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме Румен Гечев, Явор Божанков и Иван Валентинов Иванов, като за заместник-председател предлагаме Румен Гечев. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Хамид. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател. От парламентарната група на ДПС ще предложим за членове на Комисията народните представители Ахмед Ахмедов, Сергей Кичиков и Халил Летифов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хамид. Имате ли предложение за председател? ХАМИД ХАМИД: Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: От другите парламентарни групи? От ВОЛЯ ще предложите ли членове? Заповядайте. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ предлагаме за членове на временната анкетна комисия Кръстина Николова Таскова, Дора Стоянова Христова и Боряна Любенова Георгиева. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми колеги от „Обединени патриоти“, ще чуем ли предложенията на парламентарната група? Заповядайте, господин Ячев. БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми колеги, предлагам от името на парламентарна група „Обединени патриоти“ за членове на Комисията Валентин Касабов, Маргарита Николова и Йордан Йорданов. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, има ли изказвания, съображения по повод на предстоящия избор? Ще преминем към гласуване. При избор на временни анкетни комисии се прилагат правилата за постоянните комисии на парламента. Съобразно тях изборът е анблок, предложените за членове на комисиите депутати се гласуват заедно, освен ако няма съображения конкретно срещу предложение за някоя кандидатура. Не виждам реакция по повод на предложенията. Заповядайте за процедура, господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, една малка процедура – предлагаме в нашето предложение вместо господин Йордан Йорданов, който е възпрепятстван по ред обстоятелства, да бъде заменен с господин Емил Димитров. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Михов, това е становище на групата, от името на групата? МИЛЕН МИХОВ: Да. (Реплики от ПГ на ОП: „Няма проблем“. Реплики от „БСП за България“ и от ДПС: „То няма група.“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Преминаваме към гласуване. Гласуваме предложението за членове на Временната комисия, постъпили от парламентарната група на партия ГЕРБ, повтарям: Красимир Ципов – за председател, Александър Иванов, Емануил Манев – за членове. Моля, режим на гласуване. (Реплики от ГЕРБ: „Анблок.“) Отменете гласуването. Правят ми бележка колегите, и то съвсем основателно – би трябвало да прочетем всички имена, след като няма възражения, и да гласуваме. Има ли възражения от залата срещу този начин? Не. Прочетох вече имената на предложените от ГЕРБ. От „БСП за България“ – професор Румен Гечев, Явор Божанков и Иван Валентинов Иванов. Професор Гечев е предложен за председател. (Реплики от „БСП за България“: „За заместник-председател.“) ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): За заместник-председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: За заместник-председател. Избора на ръководство на Временната комисия ще проведем обаче отделно. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): То няма конфликт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: То няма конфликт, да. Изчитам: Заместник-председател Румен Гечев, Явор Божанков и Иван Валентинов Иванов – за членове. От парламентарната група на ДПС: Сергей Кичиков, Халил Летифов и… РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ахмед Ахмедов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И Ахмед Ахмедов. Кристина Таскова, Дора Христова и Боряна Георгиева са предложенията за членове от групата от партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Коригираният списък от „Обединени патриоти“: Валентин Касабов, Маргарита Николова и Емил Димитров. РЕПЛИКА ОТ ДПС: От групата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за корекцията – от групата на „Обединени патриоти“. Моля, режим на гласуване за предложенията, току-що докладвани в пленарната зала. Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма. Решението е прието, сформирахме Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация на електронната база данни на Националната агенция за приходите в състав, излъчен в днешното заседание на Народното събрание. Комисията има за председател народния представител Красимир Ципов и заместник-председател професор Румен Гечев. Срокът на действие, срокът на нейната работа, съобразно решението, е до 3 месеца. С това изчерпахме извънредната точка, допълнително приета като точка четвърта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме със следващата точка: РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА, ИЛИЯН ТИМЧЕВ, ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА, ИВАН ИБРИШИМОВ И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КИРИЛ АНАНИЕВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАДРОВОТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ С МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ. На питането на народните представители Георги Йорданов и група народни представители е отговорено на заседанието на 5 юли 2019 г. На същото заседание 62 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 5 юли 2019 г. Внесен е втори проект за решение от 5 народни представители от парламентарната група на Политическа партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ на 17 юли 2019 г., който проект е изпратен в същия ден на народните представители в електронен вид. Внесен е и трети проект за решение от 8 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и парламентарната група на „Обединени патриоти“ на 18 юли 2019 г., също изпратен на народните представители в електронен вид. Имаме три проекта за решение. Давам думата на вносителите. Заповядайте, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Какви са основните причини, за които поискахме дебати в залата? Първо, основна функция на Министерството на здравеопазването е проучване и анализ на потребностите от медицински специалисти и осигуряването им за здравната мрежа. За съжаление, през последните години тази функция не се изпълнява в пълен обем, а мога да кажа, че на моменти и въобще не се изпълнява. Това доведе до тежки проблеми с осигуряването на медицински кадри в различните географски райони на страната. На второ място, ние сме абсолютно добронамерени и бихме искали амбицията на министъра на здравеопазването и неговият екип за реформа в здравеопазването да започне с ясното съзнание, че тя няма да бъде едномоментна, но трябва да започне с малки стъпки. Тук необходимостта от подготовка на системата на здравеопазването за реформата ѝ по отношение на кадрите е особено важно, защото системата на здравеопазването има три основни стълба. Това са гражданите – потенциални пациенти, мрежата от здравни и лечебни заведения и финансирането. Най-важното е подготовката на гражданите за нова система на здравеопазване, дали техният обществено-икономически и демографски статус позволява въвеждането на нова система на здравеопазването. Но и подготовката на самата система на здравеопазването за реформата е изключително важна, защото без такава подготовка просто нищо не може да се получи. На трето място, изработването на Национална здравна карта. Ние считаме, че изработването на Националната здравна карта в частта за проучване и анализ на потребностите от медицински специалисти се извършва проформа от районните здравни инспекции по простата причина, че те нямат компетентността да я направят. Защото тук трябва да има научнообосновани критерии на национално равнище, които да подпомогнат тази дейност. В крайна сметка в момента Националната здравна карта представлява снимка на съществуващото положение като минимални изисквания, но въобще не казва когато не достигат медицинските специалисти в даден район или те са повече, какво става с тях. Необходимостта от приемане на методика за формиране на работната заплата в системата на здравеопазването, касаеща работещите от всички нива – без това нещо ние не можем да осигурим привлекателни места за работа на българските медици, ние не можем да ги откажем да пътуват в чужбина и не можем да мотивираме младите български медици да работят в страната срещу съответното заплащане. Особено важно е приемането на оптимална наредба за следдипломна специализация. Буквално преди часове беше обнародван вариант на наредба. Радваме се, че тук министърът на здравеопазването се вслуша в нашето предложение, че е необходимо да се върне договорното начало в медицинската специализация, а ние считаме, че не само в обема на медицинската специализация, а също и в получаването на медицинското образование. Има редица неразрешени въпроси, защото създаването на взаимоотношения между желаещ да специализира, между медицински университет и лечебно заведение, където да се осъществява тази специализация, би трябвало да има точни критерии, по които ще се водят съответните договорености, а не те да бъдат свободни, волунтаристични. И накрая нещо особено важно. Мисля, че преди около месец ние с наше решение приехме създаването на седми Медицински факултет в Бургас. Защо? Ние в момента имаме медицински факултети в страната за по-малко от 1 милион български граждани. При тази демографска характеристика е явно, че няма нужда държавата да харчи толкова пари за производство на медици. Просто пътят трябва да е различен. Седми медицински факултет! Тук не мога да не цитирам едно становище на българския премиер господин Борисов, който преди години каза, че, видите ли, германците произвеждали мерцедеси, а ние ще произвеждаме доктори. Да, но ние плащаме за мерцедесите на германците, а те получават нашите лекари безплатно, за съжаление. Какво е състоянието на кадрите по отношение на основните медицински специалисти? Ние никога не сме имали толкова лекари в нашата страна – почти 31 хиляди души. След няколко дни при промоциите на медицинските факултети ще се влеят още между 500 – 700 млади български медици в редиците на българските лекари и ще станат членове на Българския лекарски съюз. Значи, не е въпросът в количеството на българските лекари, а въпросът е в тяхното качество и тяхната специализация. Въпросът е ние да направим българското здравеопазване примамливо, за да могат те да искат да се трудят в нашата страна. Това наистина може да стане с договорното начало, когато те знаят още с постъпването си в Медицинския факултет, че ще имат възможност да не плащат никаква такса за своето обучение и биха могли да ползват на съвсем малки цени или безплатно общежития или изхранване в студентските столове и срещу това три години след завършването си поемат ангажимента да работят на място, посочено от държавата в лицето на Министерството на здравеопазването. Въпросът при лекарите е с необходимостта от наличие на достатъчно тесни специалисти, поне по основните медицински специалности. Тук в Наредбата за следдипломна специализация не са обосновани тези специалности, които са особено критични. Знаем ли ги? Да, всички ги знаем. Това са анестезиолози, патоанатоми, „Детски болести“ и други. Трябва да създадем тези стимули българските лекари да искат да специализират, особено в тези специалности. Тук, за да не считаме, че ние хвърляме вина на сегашния екип на министъра на здравеопазването, искам да кажа, че в цяла Европа и в целия свят тези специалности са дефицитни, но все пак ние трябва да се грижим за осигуряване потребностите от такива специалности в България. Лекари по дентална медицина – почти 9000 души, предстои още 300 – 400 да се влеят. Отново никога не сме имали толкова български зъболекари в страната. Но както лекарите, и те не са разположени нормално, тоест пропорционално в отделните региони в страната. Те са в големите центрове – София, Пловдив и Варна. А в периферните райони, в демографски слабите райони на страната ние просто нямаме нито лекари, нито зъболекари. Парадокс! При положение че се създадоха толкова факултети по фармация, ние нямаме достатъчно фармацевти! Системата изпитва недостиг от магистри-фармацевти, и то при положение че както при лекарите, така и при лекарите по дентална медицина, те се произвеждат не само в медицинските университети в България. Немалка част от българските младежи получават своето медицинско образование в други страни и след това идват да практикуват в България. Особено важен обаче е въпросът с истинската криза по отношение на осигуреността със специалисти по здравни грижи – основно медицински сестри, фелдшери, лаборанти и акушерки. В България специалистите по здравни грижи в момента са около 50 хиляди човека, от тях медицинските сестри са около 29 хиляди, акушерки – три-четири хиляди. В годините преди демокрацията, в България имаше почти 100 хиляди специалисти по здравни грижи. Ние имаме 31 хиляди лекари, 9 хиляди лекари по дентална медицина – 40 хиляди, критерият е две към едно. Тоест трябва да имаме 80 хиляди медицински сестри, за да отговорим на основния критерий две към едно. Даже и в развитите страни този критерий вече е три към едно, а ние имаме само 29 хиляди медицински сестри, и то, забележете, в една възраст, в която не може да се прогнозира тяхното професионално дълголетие. Една част от тях са около петдесет и повече години, една немалка част за България са над 60 години – в пенсионна възраст са и продължават да се трудят. Затова считаме, че тук ни очаква истинската катастрофа и тя няма да е толкова далече. Подкрепяме справедливите протести на медицинските сестри и на фелдшерите за увеличаване на тяхното заплащане, което не е толкова голямо, като имаме предвид заплатите в другите сектори на икономиката, те искат две минимални работни заплати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Във връзка с всичко това и тъй като трябва да приключвам, искам да Ви представя нашия „Проект! РЕШЕНИЕ 1. Възлага на министъра на здравеопазването да изготви подробен анализ и посочи причините за съществуващите проблеми с медицинските кадри в страната. 2. До 30 септември 2019 г. министърът на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазване мерките за преодоляване на недостига и диспропорциите, и за повишаване на възнагражденията на медицинските кадри. Тези мерки да бъдат свързани и да залегнат в бюджета за 2020 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов. От ВОЛЯ – заповядайте, имате думата да представите Вашия Проект на решение. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, във връзка с разискването по питането от колегите от БСП ние предлагаме Проект за решение, с което искаме всъщност да Ви възложим малко по-конкретни задачи, които биха били една стъпка, върху която може да изградите този анализ, който и колегите от БСП, и от ГЕРБ очакват от Вас. Най-вероятно един от двата проекта така или иначе ще бъде приет. Нашата идея е да си говорим в конкретика вече, защото всички сме наясно, че проблемите са или по-скоро демографски, или по-скоро икономически. Затова сме си позволили да изискаме от Вас да проучите в икономическата част с какво заплащане – като средно заплащане, на територията на страната, но по общини и области, защото не всички райони в България са засегнати от криза и липса на кадри? Другото, което знаем, че е много трудно, и ако намерим подкрепа от останалите парламентарни групи, ще променим дори срока, за да може да е по-разширен. Смятаме, че е крайно време този регистър на заболяванията, за който говорим многократно, да бъде въобще в плана за развитието на здравеопазването в България. Така че сме склонни да променим дори срока – да не е до края на тази година, но се надявам пък колегите да се съгласят и да изготвим този наистина нужен и важен документ, за да може и в бъдеще дори бюджетът за лекарства, бюджетът за заплати, аз не знам как се прави без регистър на заболяванията в България, а и съответно нуждата от обезпечаване с медицински кадри и лекари. „Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питането Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на министъра на здравеопазването да представи до 31 декември 2019 г. информация за броя на практикуващите лекари по специалности и за медицинските специалисти по области и по общини. 2. Да ни запознае каква е средната работна заплата на медицинските специалисти и лекари по специалности. 3. Да представи в същия срок регистър за всички заболявания на територията на страната и броя на заболелите по видове заболявания отново по области и общини.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова. Заповядайте, доктор Дариткова, за представяне на становището на вносител. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Проектът на решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И Проекта за решение, да. Вносител на Проект за решение. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавайки темата за кадровото обезпечаване на системата на здравеопазване като тема от изключително значение за сектора, ние също искаме да предложим наш Проект за решение, защото трябва да се обединим около възможностите за намиране на реални решения за преодоляването на съществуващата кадрова криза, а тя е многоаспектна – касае всички нива на медицинското обслужване и дефицит не само на лекари, но и на медицински сестри, лаборанти и всички останали специалности. Искам да кажа, че наистина винаги сме държали на разумния диалог и нашият Проект за решение повтаря до голяма степен логиката на останалите проекти на решение, но използва коректни дефиниции и легални термини. Затова молим наистина да го подкрепите, защото той е в синхрон с направените вече такива проекти на решения. Смятаме, че има вече и реални стъпки в посока на това да се подобри възможността за достъп до специализация на младите лекари. Надявам се, министърът на здравеопазването да има възможност да Ви запознае с новостите в Наредбата за специализация. Смятам, че трябва да се отчетат и стъпките в посока на това да се подобри заплащането на медицинските специалисти по здравни грижи, нещо, което също е важно условие да се задържат специалистите в България. Разбира се, има голям регионален дисбаланс в осигуреността с медицински кадри и трябва да се търсят възможните решения не само чрез действия на Министерството на здравеопазването, но и с обединените усилия на местната власт. Има добри примери и в това отношение за заплащане на стипендии за дефицитни медицински специалности или поемане на финансиране на обучението на медицински сестри от общините, в които се наблюдава съответният дефицит. Предлагаме на Вашето внимание нашия Проект на решение, който ще прочета след малко, но искам все пак да се обърна към колегите отляво и да ги помоля: да променят практиката си, защото смятам, че е признак на лош политически вкус да използват авторитета и името на премиера Борисов, да се възползват от неговия висок рейтинг и да го прикачват към всяка проблемна тема, защото това по никакъв начин не им носи дивиденти. Предлагам на Вашето внимание „Проект! РЕШЕНИЕ 1. Възлага на министъра на здравеопазването да изготви подробен анализ на осигуреността на системата на здравеопазването с медицински специалисти на територията на Република България и на съществуващите проблеми при осигуряването на медицински специалисти на територията на страната. 2. В срок до 30 септември 2019 г. министърът на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазването на Народното събрание конкретни мерки за преодоляване на съществуващите проблеми при осигуряването на медицински специалисти на територията на Република България.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова. Колеги, ще Ви запозная с разпределението на времето. Времето е един час, определено в специалния текст на чл. 105, ал. 2. По отношение на него не се прилага чл. 58, ал. 2 от Глава седма за искане от парламентарна група за удължаване на предварително определено време. Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – 19 минути, „БСП за България“ – 16 минути, „Обединени патриоти“ – 8 минути, „Движение за права и свободи“ – 7 минути, парламентарна група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 минути, и Нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути. Уважаеми господин Министър, имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поисках да взема думата в самото начало, за да Ви предоставя актуална информация по отношение на кадровото обезпечаване с медицински специалисти, което, надявам се, да подпомогне разискването, което предстои в рамките на този час. Какво е състоянието на човешките ресурси в здравеопазването в България? Човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави: застаряващо население и, съответно, застаряваща работна сила в здравния сектор; недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии – най-вече професията „медицинска сестра“; неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места; миграция на здравни работници в Европейския съюз и извън него. Въпреки посочените предизвикателства осигуреността с лекари в България е традиционно висока. По данни на Националния статистически институт осигуреността с лекари към 31 декември 2018 г. е 42,4 на 10 хиляди, а в Европейския съюз средното равнище е 35,1 на 10 хиляди. През последните 13 години е налице устойчива тенденция за увеличаване на осигуреността с лекари в страната. Съгласно данните, предоставени от Българския лекарски съюз за възрастовата структура на вписаните лекари в националния регистър на съсловните организации, налице е сериозно увеличение – почти 2,7 пъти в броя на лекарите до 30-годишна възраст – от 1156 към 31 декември 2014 г. на 3100 към 31 декември 2017 г. Налице е обаче неравномерно разпределение на лекарите в страната, регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти. През последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на броя на завършилите студенти по медицина в България. За учебната 2019 – 2020 г. са утвърдени общо 840 места за студенти по медицина, а за учебната 2018 – 2019 г. общо 850 места за студенти по медицина. Утвърждаваният брой студенти годишно около 800 – 850, е достатъчен за нуждите на системата на здравеопазването в страната и не е необходимо допълнително увеличение. Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави членки, като дори е сред най-високите в Европа. Броят на лекарите по дентална медицина в страната се увеличава през последните 16 години, като от 6475 през 2003 г., достига до 7240 през 2018 г. по данни на НСИ, което е увеличение с близо 12%. Следва да се отбележи и нарастването с близо две цяло и половина пъти на абсолютния брой лекари по дентална медицина до 30 години, вписани в Националния регистър на Българския зъболекарски съюз – от 608 към 31 декември 2011 г. на 1462 към 31 декември 2017 г. При магистър-фармацевтите също се наблюдават положителни тенденции. През последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 години. По данни на Българския фармацевтичен съюз броят на магистър фармацевтите, вписан в националния регистър на съсловната организация, за периода 2013 – 2017 г. нараства, като към 31 декември 2017 г. достига 6399 души. Броят на магистър-фармацевтите до 30 години, вписани в Националния регистър на Българския фармацевтичен съюз, нараства – от 209 към 31 декември 2013 г. на 1044 към 31 декември 2017 г. Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години с изключение на професията „медицинска сестра“. Най-същественият проблем за човешките ресурси и здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. В сравнение с държавите – членки на Европейския съюз, осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в Европейския съюз по този показател. Рязък спад в броя на работещите медицински сестри в България се наблюдава през 2000 г., когато броят им намалява с повече от 30% – от 45 252 през 1999 г. на 31 479 през 2000 г. През 2002 г. този показател отбеляза най-ниската си стойност, когато упражняващите професията медицински сестри в страната са 28 508. През следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на НСИ към 31 декември 2018 г. броят им е 30 589. Обективните причини за недостига на медицински сестри са застаряващото население и увеличаването на хроничните заболявания, които изискват повече здравни грижи, от една страна, и застаряването на самите медицински сестри, аналогично на населението, което обслужват, от друга страна. Обобщените изводи, потвърдени в Доклада на Европейската комисия за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, са следните: в България е налице недостиг на медицински сестри, лекарите са неравномерно разпределени, като процентът на общопрактикуващите лекари е нисък – 15%, в сравнение със средноевропейската стойност, която е 23%. Важно е да се отбележи, че регионалните диспропорции на лекарите и на останалите медицински специалисти са проблем не само в нашата страна, но и за всички останали държави, включително и най-развитите. След анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужване на населението на едно населено място или община, а и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонахождение, обслужват населението на цялата страна. Процесите на вътрешна миграция на медицински специалисти, включително лекари, от малките към по-големите населени места следват общата тенденция в страната. Определено значение за това има и почти пълното оттегляне на местната власт от създаване на по-добри финансови условия, допълнително заплащане, особено в системата на първичната медицинска помощ. Това е една от причините част от общинските болници да нямат достатъчно специалисти, да не покриват изискванията за нивата на компетентност и да не могат да сключат договори по определени клинични пътеки с Националната здравноосигурителна каса, което пък се явява допълнителен фактор за стимулиране на вътрешната и външната миграция. За разлика от финансовите и материалните ресурси човешките ресурси не подлежат на механично или задължително териториално разпределение. За оптималното им преразпределение е необходимо създаване на благоприятна среда, предоставяща възможност и стимули, които да произведат в самите медицински специалисти желание за промяна на работното и населеното място. Такива стимули могат да бъдат създаването на привлекателни условия на труд и подходящо възнаграждение, добри условия за професионално развитие, благоприятни условия за обучение и развитие на децата на медицинските специалисти и за работа на останалите членове на семейството. Мерки за справяне с очертаните проблеми на човешките ресурси в здравеопазването. Отчитаме, че е изключително важно обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в нашата страна. По тази причина създаването на благоприятни възможности за професионално развитие на медицинските специалисти е приоритетна мярка на Министерството на здравеопазването. След широко обществено обсъждане приключи работата по Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се отстраняват идентифицираните проблеми и празноти в обучението за придобиване на специалност. Наредбата вече е публикувана в „Държавен вестник“. Министерството на здравеопазването в рамките на своята компетентност е предвидило мерки за справяне с регионалните диспропорции при медицинските специалисти. С изменението и допълнението на Наредба № 1 се въвежда ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти в съответствие с установените потребности в отделните лечебни заведения на територията на страната. С промените в Наредбата е предвидено Министерството на здравеопазването да субсидира базите за обучение, за местата, финансирани от държавата, по клиничните специалности. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда активно и с финансиране от държавния бюджет, и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност, специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които е установен недостиг на специалисти, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. Целта е да бъдат задоволени потребностите на населението в регионите с установен недостиг на специалисти. Посоченият ред е много по-гъвкав и дава възможност, от една страна, на придобилия специалност, за когото е изплащана субсидия, да има по-голяма свобода на избор къде да упражнява правото си на труд, а, от друга – работодателят да има право да извършва преценка на личните и професионалните качества на придобилия специалност. При наличието на възможности за избор от страна на специалиста, ще може сам да избере своя работодател съобразно условията, които му се предлагат, или да разкрие своя амбулатория за специализирана или първична медицинска помощ. В случай че специализант, за когото е изплащана субсидия, не изпълни задължението си, ще дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването. През следващите три години Министерството на здравеопазването предвижда да утвърждава около 150 – 250 места годишно, за които да субсидира базите за обучение, в зависимост от предложенията и възможностите на базите за обучение и от интереса, който ще проявят кандидат-специализантите към обучението на такива места. Освен посочените мерки, предприети от Министерството на здравеопазването, биха могли да бъдат предприети и мерки за въздействие от страна на други органи и институции – най-вече органите на местната власт. В тази връзка, с изменението на Наредба № 1 от 2015 г., е създадена нормативна възможност общините също да могат да участват във финансирането и обучението на необходимите за общинските болници специалисти. Вече са налице добри практики от страна на определени общини, които са предвидили с общински средства да бъдат подпомагани млади лекари и други медицински специалисти, като им се предоставя жилище и им се възстановяват такси за участие в курсове за обучение за придобиване на специалност, месечни такси в общински детски градини и ясли, пътни разходи от и до работното място, ако живеят извън общината, и други. Считаме, че популяризирането на подобни добри практики в голяма степен би допринесло за преодоляване на териториалните диспропорции сред медицинските специалисти. Важно е да се има предвид, че изборът на един лекар или друг медицински специалист да работи на определено място зависи от няколко фактора: възможностите за професионално развитие в лечебното заведение; наличната апаратура и базата на лечебното заведение; самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие на членовете на семейството на медицинския специалист. С цел стимулиране на интереса към придобиване на специалност „Обща медицина“, която е от съществено значение за здравната система, е осъществена промяна в условията за специализация по „Обща медицина“ в контекста на създадената възможност за субсидиране на базите на обучение. Специализацията по „Обща медицина“ ще се осъществява по общия ред за клинични специалности – въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора, с което ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията. За да бъде повишен интересът към специализация по обща медицина обаче, е необходимо не само подобряване на условията за обучение, а и наличието на добра професионална реализация след завършване на обучението. Стимулирането на интереса на младите хора към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочено въздействие върху отстранимите причини за отлива от професията. Усилията следва да са насочени към: подобряване на работната среда и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри; създаване на възможности за реално професионално развитие, утвърждаване на статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип; достойно представяне на професията в обществото от институциите и от медиите. Посочените мерки излизат извън компетентността на Министерството на здравеопазването, а затова привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем, който изисква съвместни усилия на различни институции. В рамките на своята компетентност Министерството на здравеопазването предлага ежегодно на Министерството на образованието и науката максимално увеличение на броя на местата за студенти по специалността „Медицинска сестра“, съобразно капацитета на висшите училища, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация. За учебната 2019 – 2020 г. Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалността „Медицинска сестра“. В Проекта на решение на Министерския съвет бяха заложени само 618 броя. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища, в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри, тоест увеличение от 96 броя. За учебната 2018 – 2019 г. предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130. В резултат за учебната 2018 – 2020 г. броят на местата за студенти по специалността „Медицинска сестра“ бе увеличен с 47 броя. Министерството на здравеопазването планира ежегодно да предлага на Министерството на образованието и науката да се утвърждават около 1000 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“. Следва да се отбележи, че за оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицинска сестра – лекар да е поне две към едно. Към 31 декември 2018 г. по данни на НСИ съотношението на медицински сестри – лекар е 1,03 към 1, или 30 589 медицински сестри срещу 29 667 лекари. За да се постигне минималното необходимо съотношение между завършилите медицински специалисти, следва броят на студентите по специалност „Медицинска сестра“ да надвишава поне два пъти броя на студентите по „Медицина“. През последните 18 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „Медицина“, отколкото за студенти по специалност „Медицинска сестра“. Съответно всяка година след 2000 г. броят на завършилите лекари е по-голям от броя на завършилите медицински сестри. Крайната цел: да бъде достигнато съотношение между студентите по специалност „Медицинска сестра“ и „Медицина“ две към едно, съответно годишният брой студенти по специалността „Медицинска сестра“ да е около или над 1500. Това съотношение не може да бъде постигнато отведнъж, разбира се, а по-реалистична краткосрочна цел е постигане на съотношението 1,2 към 1 на студентите по специалностите „Медицинска сестра“ и „Медицина“. Това означава, че при утвърждаване на около 800 – 850 места годишно за студенти по „Медицина“ ще е необходимо да се утвърждават поне 960 – 1020 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“. С Министерството на образованието и науката се обсъжда въвеждането на възможност за заплащане на преддипломния стаж и на учебните практики чрез предоставяне на стипендии или назначаване на длъжност „стажант – медицинска сестра“ в акредитирани лечебни заведения след втори курс. Тази длъжност следва да бъде нормативно регламентирана, което ще бъде основание за въвеждането ѝ в Националната класификация на професиите и длъжностите – 2011 г. В допълнение, съвместно с Министерството на образованието и науката и с висшите училища се обсъждат възможности за оптимизиране на учебния план с цел да се осъвременят учебните програми на студентите по специалност „Медицинска сестра“, чрез което да се повиши качеството на предлаганото образование. Ролята на работодателите е ключова за привличане и задържане на медицинските сестри в професията, тъй като те следва да осигурят: адекватно възнаграждение – компетентността по формирането на работните заплати е в правомощията на органите за управление на лечебните заведения; по-добри условия на труд – подобряването на работната среда повишава не само удовлетвореността на самите професионалисти, но така също качеството на здравните грижи и удовлетвореността на пациента; подкрепа на професионалното развитие на медицинските сестри през цялата им кариера. Ролята на Министерството на здравеопазването е да включва активно медицинските сестри в процеса на взимане на решения, които ги касаят, както и да създава привлекателни условия за придобиване на специалност. Към момента Министерството на здравеопазването е предприело мерки за насърчаване на работодателите да се възползват от възможността да назначават болногледачи и здравни асистенти, които предоставят базови здравни грижи: хранене, общ тоалет, придружаване и транспортиране на болен и други. Така ще се намали свръхнатоварването на медицинските сестри и те ще имат възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Професор Михайлов, заповядайте – имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, в началото на моето изказване трябва да Ви кажа, че с това 20-минутно изказване почти туширахте възможността да отреагираме след големия поток от цифри, с който ни заляхте. Но статистиката затова е статистика, за да може да служи на всички. Ще започна своето изказване малко по-различно от начина, по който го бях конструирал в началото, за да Ви доведа при нас на земята, както казваме ние лекарите. Тези радостни картини, които начертахте, за положителните тенденции по отношение насищаемостта с лекари например, ще започна от тях, след това с фармацевти и единственият проблем, видите ли, това са специалистите по здравни грижи, като проблемът при денталните лекари вече е много, много добър, всъщност са точно както сега ще Ви ги цитирам: от общия брой на лекарите над 55% са над 55 годишна възраст, само 9% са под 30 години и едва 25% са под 45 години. Знаете приказката на световноизвестната разузнавателна служба МИ-6, че когато липсва средното поколение, а точно това показват тези данни, се създава вакуум във всяка служба и тя не може да изпълнява своите функции. Това Ви споделям като професор, като лекар, който се опитва да възпитава млади лекари, че ние действително, поради буквалното изтичане на професионална кръв от България, сме в много сериозна кадрова криза, която ще се задълбочи, ако не се вземат мерки. Още в началото на моето изказване искам да споделя, че хубавите думи за Наредбата… Вярно в тази наредба след много усилия, и тук специално искам да поздравя професор Клисарова, която Ви обърна внимание на Здравна комисия, бяха променени някои от параметрите, които действително създаваха проблеми. В хода на моето изказване ще се опитам да се аргументирам, че с една наредба проблемите на кадровата криза няма в никой случай да се решат. Искам да Ви обърна внимание, разчертавайки накратко картината и влизайки в проблема за специалистите по здравни грижи, че на територията на Република България в момента има над 10 000 свободни места. Освен това, ако отидете в нашите болници, а Вие често ги посещавате и вероятно Ви е направило впечатление, а това са данни на НСИ, че над 90% от работещите сестри в България са в пенсионна възраст. Акцентирахте върху проблема за студентското образование на сестрите, за студентското образование на магистрите по медицина. Искам да Ви кажа, че не там е разковничето, защото, когато търсим сестри, ние се свързваме с всички сестрински университети в страната. Знаете ли какво ми отговарят, господин Министър? Че сключват договор още преди тяхното промотиране като специалисти, като бакалаври по здравни грижи и над 90% напускат територията на страната и се отправят към други страни от Европейския съюз, а даже и извън него. Тоест всичко това няма да се реши нито с една наредба, нито с увеличаването на броя на студентите магистри по медицина и специалисти по здравни грижи. Колкото до фармацевтите, независимо от статистическите данни, които Ви представихме, сега виждам Вашите усилия. В 90% от областните градове на страната, а това е проблем и в столичния град, ако тръгнете нощно време да търсите дежурна аптека, с голяма болка ще разберете, че почти не можете да намерите. Над 10 000 населени места изобщо нямат аптечно обслужване. Това че броят на аптеките в София може би е малко по-малък от броя на тото пунктовете, изобщо не означава, че проблемът с аптечното обслужване в страната е решен. Не искам да влизам във вътрешната структура на дефицита – Вие казахте някои неща, аз само ще спомена най-тежките проблеми по отношение на чисто кадровия дефицит в страната. Примерно броят на детските хирурзи в Република България е едва 28, а броят на неонатолозите е малко над 40. Нали си давате сметка, независимо от Вашето изявление, че в България има свободен достъп до здравна помощ, но когато се наложи този достъп да е спешен, то нещата стават много трагични за семейството, което търси съответния специалист. Ще Ви дам пример с проблема с болницата във Враца – закриването на неонатологичното отделение поради кадрови дефицит доведе до изместване на целия потенциал раждаемост в друг регион на страната, което изобщо не е в полза на врачанските граждани, и няма да бъде решен по никакъв начин с увеличаване на броя на студентите по медицина, а ще трябва да се реши с други средства, за които след малко ще си позволя да говоря. Мога да Ви цитирам каква е наситеността с лекари, колко е ощетен Разград с броя на общопрактикуващите лекари, които са на половината на тези в страната – 4 на 10 000 души население. Трябва да Ви кажа, че това корелира също така с всички показатели за здраве, със смъртността. Няколко пъти Ви споделям, че в някои региони в страната тя е като при военни действия и като при масови бедствия, което е абсолютно недопустимо за една държава на Европейския съюз. Ще се опитам, в съществената част на моето изказване, да обърна Вашето внимание като специалист, като клиницист върху това кои са проблемите, които довеждат до този сериозен кадрови дефицит, за най-голямо съжаление там, където упорството на Министерството е най-голямо да запази тази система на финансиране и на управление. Казвам: не на дофинансиране, което Вие предлагате вече две години, а на финансиране чрез търговски дружества. Спомням си Вашето изявление само преди месец и половина. Вие споделихте от Ваша гледна точка като икономист, че, видите ли, болниците в Северозападна България не могат да получат възнаграждения, защото не могат да изработят, не могат да имат оборот тези лечебни заведения. Тази философия, за мен като лекар и за цялата гилдия, Вие знаете, че ние с Вас говорим на този дебат в условията на сериозни протестни действия в цялата страна. Тя не се приема от цялата професионална гилдия, господин Министър. Хората искат промяна не от дофинансирането на системата, казвам го съвсем добронамерено, както каза и колегата преди мен, а искат промяна на управлението на тази система. Цитирах Ви тогава – на срещата в Здравната комисия по проблемите на акушеро гинекологичната помощ за цезарово сечение, тук са идвали специалисти от Великобритания, от Кралство Испания и всички те са споделяли, че във всяка от тези европейски държави има национална система за оценка на труда на медицинските специалисти. Те не зависят от това в какво лечебно заведение работят и какъв оборот има това лечебно заведение. Това е един много сериозен проблем за България. Той демотивира огромна част от младите лекари и каквото и да говорим, че тенденцията е да намалява броят на напускащите, той намалява, защото клиниките в Западна Европа се засищат с лекари и от Румъния, и от други източни държави. Проблемът в Източна Европа е много сериозен с кадровия дефицит, но той няма да се реши при тази система на управление на здравеопазването. На второ място, което може би някои от колегите са обърнали внимание – говорихме си с професор Клисарова – това е въпросът, че търговските дружества смесват възможността за пенсиониране с Търговския закон. Познавам библейски ръководители, които са над 75 години, над 80 години. В момента има ръководител на отделение, който е на 88 години. Това са абсолютни аномалии, които също демотивират младите кадри. Запушва се кариерната стълбица, няма израстване в едно или друго лечебно заведение и възможността тези хора да не бъдат пенсионирани, защото, видите ли, така се спасявал кадровият дефицит, създава у всички млади специалисти по медицина невъзможността те да израстват. Това е една от най основните причини, освен заплащането, те да напускат страната. На следващо място, искам да Ви споделя една реалност, която беше избегната в една-единствена болница в страната. Това е болница „Света Марина“, която стана собственост на Медицинския университет – Варна. Всички други университети на практика, това ми го сподели и ректорът на Софийския медицински университет, когото дълбоко уважавам и се познаваме от десетки години, той казва: ние не притежаваме нищо, освен студентите. Вие правилно казахте: всички университети се мъчат да увеличат броя на студентите. Защо?! Защото получават финансиране на базата на броя на студентите, но те не управляват клиничните бази. Стигнахме до парадокса: в „Свети Георги“ – най-голямата болница на Балканите, е построена изключителна база за доклинично обучение, но разходили ли сте се из клиничната база на „Свети Георги“? Да Ви заведа ли в Александровска болница, която е майката на всички болници?! Мен ме е срам да отида – аз всяка седмица чета там лекции и ме е срам да отида в тази дупка в центъра, с рушащите се сгради и с този екарисаж, който пуши в центъра, кой знае защо стоварен в центъра на Александровска болница. Това са аномалии – тези болници да бъдат търговски дружества. Няма да отварям раната, че имаме над 79 университетски болници, което е такъв анахронизъм. Сподели ни го и доцент Йорданов. Кой знае защо сега разкрихме още един медицински факултет – на шест и половина милионна България?! Собствеността на университетите, връзката им с клиничните бази, възможността им да управляват своите кадри е един изключително сериозен въпрос, на който политическият елит на България трябва да обърне внимание. Това не може да бъде решение на Министерството. Трябва да има промяна в Закона, която да дава правото университетите да управляват и да притежават своите болници. На следващо място. Това, което искам да кажа, е: споделихте, че има желание да бъде направена оценка на всички лечебни заведения в страната и да се види къде какви кадри липсват. Трябва да Ви кажа, че с този начин на финансиране на лечебните заведения, ако той не се промени, няма как да накарате, който и да е медицински специалист… Тук ще отворя скоба и ще Ви кажа: когато водихме предизборната борба с доктор Дариткова и си спомням, че бяхме в едно студио и ставаше дума за специализацията и възможността за задължаване на кадрите да работят след това там, откъдето са изпратени, тогава ние от БСП бяхме обвинени, че искаме да закрепостим тези специалисти. Сега се стигна, видите ли, след две години и половина до идеята, че това е правилно и трябва да се случи, но не е вярно това, че едно лечебно заведение може да обслужва цялата страна. Това е вярно статистически, но когато навремето се събирахме на поредния си Конгрес по трансплантология в Цюрих, председателят на федерацията каза: не може всички бензиностанции в Швейцария да бъдат в Цюрих. Така и всички високотехнологични лечебни заведения не могат да бъдат само в София и във Варна, а това на практика е така за много региони в страната. Докато не се промени заплащането на тези медицински кадри, защото нека да говорим сериозно – с две минимални работни заплати за нашите прекрасни медицински сестри, смятате ли, че за този високоотговорен и високопрофесионален труд ще ги удовлетворите? Те отиват с 3000 евро заплата в Италия. Няма да стане това, господин Министър! Трябва да се намери ресурс и Народното събрание трябва сериозно да помисли за кадровото осигуряване чрез финансово обезпечаване на кадрите в медицината, и не само в медицината, разбира се, защото иначе този дефицит, тази криза ще се задълбочи, ще продължи и няма скоро да приключи. На следващо място – това, което изтъкнаха колегите преди мен, аз само ще го повторя: необходима е методика за оценка на труда на всички медицински специалисти. Ако тя не бъде въведена, да се разчита на това, че болницата чрез своя оборот, чрез своя паричен поток ще може да осигурява тяхното възнаграждение, в никой случай няма да се случи и няма да доведе до добри практики. И не на последно място, неща, които говорихте миналата година – това беше въпросът за стандартите и за добрата медицинска практика. Сега виждаме, че отново се удължава срокът за приемане на стандартите – отива в 2020 г., тоест нови стандарти няма да има. Ще има, но в 2020 г.! Тогава как, по какъв начин ние ще можем да осигурим спокойствието на тези медицински кадри, за да могат да упражняват своята професия?! Всичко това, завършвам тук, рефлектира върху основните показатели за здраве в България – върху смъртността, върху детската смъртност, върху ранната предотвратима смърт. Ако ние не променим проблема с кадровия дефицит, никога тези показатели няма да могат да бъдат променени. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Реплики има ли? Няма. Доктор Джафер, имате думата за изказване. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, признавам, успяхте да омаломощите залата, но ние слушахме внимателно – поне част от присъстващите тук. Факт е, че има един основен проблем в здравеопазването – проблемът с човешкия ресурс, с човешките кадри, с кадрите в системата и този проблем се очертава като много по-съществен от проблема с финансирането и проблема с оборудването например. Ние можем да осигурим най-съвременната техника, може да се приложат най-новите молекули за терапия, ако обаче няма кой да работи с тази техника и кой да изписва тези терапии, всичко това е безсмислено. Слушах внимателно Вашето изложение, позовахте се на доклад на Европейската комисия. Това, което очакваме от Вас, е да кажете колко е очакваният недостиг на кадри в следващите пет, десет години за България. Европейската комисия в своя анализ прави прогноза, че очакваният недостиг на медицински кадри за 2020 г. – съвсем скоро, след няколко месеца, ще бъде 970 хиляди медицински специалисти за следващата година, от които 250 хиляди лекари и около 500 медицински сестри. Вие сте наясно, че кадрите в здравеопазването като в другите сектори се движат по посока на заплащането. Колеги от Източна Европа отиват да работят във Франция и в Германия. Колеги от Франция и Германия се придвижват да работят в Скандинавските страни, където имат по-високо заплащане, отколкото в техните страни. От Скандинавските страни отиват отвъд Океана – в Канада и в Щатите, където получават още по-високо заплащане. И това е тенденция, която не може да бъде преодоляна. Въпреки всичко, очакваме от държавата да каже какво ще предприеме като реални стъпки. Ще Ви дам няколко примера, с които да онагледим на колегите, които не са медицински специалисти, за какъв дефицит става въпрос в България. Да започна с област Шумен. В една община Върбица, в село Бяла река работи колега джипи на 84 години. Повярвайте ми, и мюсюлмани, и християни се молят да е жив и здрав, за да продължава да ги лекува – ясно е защо. В Западна България, в Кюстендил – от 480 лекари в областта, едва 12 колеги са под 35 години. В София „Спешна помощ“ – София, не може да окомплектова своите екипи, защото са необходими 30 екипа, за да обслужват нормално населението на София, а успява да работи с 18 – 19 екипа максимум. Да Ви дам ли примерите отново с така наречения бърнаут синдром, на който синдром е жертва акушерката, която малтретира новороденото, защото беше принудена да работи на три места, за да може да си докара нормално заплащане. Бърнаут синромът или синдромът на професионалното прегаряне в системата днес е ежедневие за много голяма група от медицинските специалисти. Да Ви дам пример и с Александровска болница – една университетска болница, за да не кажем, че проблемът е само в Западна България или е в Североизточна, или в Северозападна България. В Александровска болница се оказва, че има клиники, в които всяка седмица напускат по две сестри примерно и отиват да работят на Запад. И ръководителите на клиники не могат да си вържат графика за следващия месец, за да осигурят нормален цикъл на работния процес, на обслужване на пациентите. Ето, това са конкретни примери, които доказват, че проблемът е много, много сериозен. Ясно е, че заплащането обаче не е основната тема, по която трябва да се работи. Присъствахме заедно с Вас на една дискусия във връзка с кампания на „24 часа“ „Лекарите, на които българите вярват“ и там младите колеги казаха много категорично: „Финансирането е част от проблема, обаче отношението на обществото към нас, работата в екипите, липсата на достатъчно добронамерени ментори и обучители, липсата на възможност за професионална реализация се оказва по-големият проблем, който кара хората да отиват в други страни“. Не е нормално в България да се специализира по-трудно, отколкото в Германия – това също е факт. В този смисъл ние приветстваме усилията Ви за промяна в Наредбата за специализации. Многократно на блиц контрол задавахме въпроса: какво става с тази наредба? Бяхме леко обезкуражени от това, че на последния блиц контрол Вие заявихте, че правите анализ на анализа как ще въздействат мерките евентуално върху процеса на специализация. Хубаво е, че тази наредба вече е публикувана. Ние не смятаме, че намесата на държавата тогава, когато трябва да се намеси, за да преодолее дисбалансите в системата, е нещо лошо. Напротив, и в най-развити страни има държавна регулация, но има и баланс на тази регулация с пазарните взаимоотношения и със свободното движение на хора, на средства и на услуги. Помислете обаче как реализирате парамедиците например в системата. Университети ги обучиха вече, както и лекарските асистенти, а след това може би трябва да се помисли върху стажант-сестри и други мерки, които да въздействат на системата. Благодаря Ви за вниманието. Очакваме с интерес отговора на въпросите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Джафер. Реплики има ли? Продължаваме с изказванията, колеги. Има ли други изказвания? Заповядайте, професор Клисарова – имате около три минути. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, благодаря за задълбоченото сериозно изказване, което ни показа, че се полагат грижи и се мисли как да осигурим системата с медицински кадри. Нещо, което не чух, а исках да чуя – за ролята и мястото на парамедиците. Нямаше време може би – и на лекарските асистенти и фелдшерите, за тяхната роля в малки населени места и в спешната помощ. Може би ще имаме и допълнителни разисквания за това, за което Ви благодаря. Благодаря на колегите, които много точно и ясно дефинираха проблемите и виждаме, че сме единодушни. Човешкият фактор е решаващият фактор, за да има реформа в здравеопазването и за да получим по-добро и качествено образование. Не на последно място е образованието и затова искам да призова всички колеги, тъй като сме единомислещи, както беше казано и от доктор Дариткова, че нашите предложения за решения са много близки и единни, то нека да подкрепим нашето предложение и да вървим напред. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Клисарова. Реплики има ли? Няма. Продължаваме с изказванията. Има ли други изказвания? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Проекта за решение, който беше представен от вносителите от парламентарната група на „БСП за България“. Гласували 159 народни представители: за 66, против 9, въздържали се 84. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване Проекта за решение от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, който Ви беше представен от народния представител Кръстина Таскова. Гласували 162 народни представители: за 8, против 2, въздържали се 152. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Проекта за решение на парламентарната група на ГЕРБ – представен ни беше от народния представител Даниела Дариткова. Гласували 159 народни представители: за 101, против 16, въздържали се 42. Предложението е прието. Процедура – господин Апостолов. СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта на четири дни. Колеги, много е важно да приемем преди почивката на второ четене Законопроекта, тъй като е много важно децата на починалите медалисти да си получат премиите. Благодаря. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов. Господин Министър, благодаря Ви за участието днес. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, това нещо е прегласувано два пъти. (Реплики от ГЕРБ.) Два пъти, така че… СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е ново. ФИЛИП ПОПОВ: Абсолютно не е ново. Същото е. По аналогия, уважаеми господин Председател, спомняте си миналата седмица аз направих такова предложение. Вие ми отказахте категорично да бъде гласувано. Затова не допускайте и сега такова предложение. Взимайте пример от Вашата практика тук от миналата седмица. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Това е предложение по процедурен въпрос, а не в разискванията, така че съм длъжен да го подложа на гласуване. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Моля, режим на гласуване по направеното процедурно предложение. Гласували 155 народни представители: за 92, против 59, въздържали се 4. Предложението е прието. Процедура – господин Попов. Моля, колеги, останете по местата си, защото... ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, абсолютно погазвате Правилника! Аз сега мога да направя предложение за пет дни, колега – за шест дни, и така до откат. До 20 дни можем да правим предложение едно след друго, едно след друго. Това нормално ли е според Вас? Прочетете си Правилника. Спазвайте Правилника на Народното събрание, защото то има силата на закон. Не допускайте тук, в Народното събрание, по този начин да се погазва законът. Вие, като председател, това го правите постоянно вече системно – повече от три-четири пъти в рамките на няколко пленарни дни. Моля, отменете това гласуване. В противен случай още сега ние започваме да правим предложения. Ето, аз сега правя предложение да се удължи срокът на 6 дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Моля, подложете го на гласуване. (Народни представители от „БСП за България“ отиват към трибуната.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, останете на местата си. Налага се да гласуваме в цялост един текст, който е пропуснат. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Направих предложение за гласуване за шест дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е предложение след гласувано предложение. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Защо допуснахте тогава предишното гласуване? На какво основание го допуснахте? (Народни представители от „БСП за България“ стоят около трибуната.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължавам да Ви чета Проекта на решение за създаване на Временна анкетна комисия (силен шум и реплики от „БСП за България“, реплики от народните представители около трибуната) за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване… Ако не си седнете на мястото… (Силен шум и реплики.) ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не се прави така. На какво основание допуснахте предишното гласуване? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, в момента Вие подбуждате народните представители към нарушаване на реда в залата. Вие лично водите народните представители... (Реплики от народния представител Филип Попов, встрани от трибуната.) Ще извадя Правилника, но Ви моля... ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не се прави така. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Съгласен съм. Готов съм да обсъдим на Председателски съвет… (Реплики от народните представители пред трибуната: „Няма на Председателски съвет.“) Готов съм да обсъдим с Вас… ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): То вече мина гласуването! Какъв Председателски съвет? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, чуйте ме! Ще дам прекъсване след гласуването. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Моля за почивка от 10 минути, за да се определи дали това гласуване да бъде отменено или не. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прекъсвам работата на Народното събрание за 30 минути. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, заемете местата си. Продължаваме. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Ще продължим с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Вносител – Министерският съвет. Госпожо Саватева, Вие ли ще продължите с представянето на текстовете? Заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Продължаваме с § 8 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. Създават се чл. 177а – 177е: „Чл. 177а. (1) За издаване на разрешение по чл. 177, ал. 2 се подава заявление до министъра на културата, писмено или по електронен път, по образец съгласно наредбата по чл. 178. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. историческа справка за културната ценност; 2. писмено съгласие на собственика, съответно на директора, на музея; 3. специализирано заснемане на недвижимата културна ценност, подробна фотодокументация и проект за изработване на нейно копие или реплика; 4. описание на технологичния процес на изработването и начина на изпълнението на копието или репликата на културната ценност. Чл. 177б. (1) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение и национално богатство в копия или реплики. (2) Структурата и организацията на работа на съвета се определят с правилник, утвърден от министъра на културата. Чл. 177в. (1) Заявлението по чл. 177а, ал. 1 с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му от Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1. (2) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено. (3) Срокът по ал. 1 започва да тече след отстраняване на нередовностите или непълнотите. (4) При неотстраняване на нередовностите или непълнотите в срока по ал. 2 производството по подаденото заявление се прекратява. (5) След разглеждането на представените документи Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение. (6) В едномесечен срок от подаването на заявлението министърът на културата издава разрешение или с мотивирана заповед отказва издаването му. (7) Разрешението се издава със срок на действие една година. (8) В случаите, когато преди започване на изработването е необходима процедура за съгласуване по този закон и одобряване на устройствен план и/или на инвестиционен проект по Закона за устройство на територията, срокът за изработване започва да тече от датата на издаването на разрешението за строеж и съответства на срока по чл. 153 от същия закон. Чл. 177г. Министърът на културата отказва издаването на разрешение в случаите, когато: 1. искането на заявителя е в противоречие с целите на този закон; 2. искането на заявителя за изработване на копие не отговаря на условията на чл. 174, ал. 2; 3. искането на заявителя за изработване на реплика не отговаря на условията на чл. 175, ал. 3; 4. вече съществува допустимият брой копия на съответната културна ценност – при искане на разрешение за изработване на копие; 5. изработването на копие или реплика ще наруши условията за поддържане на оптималния режим за опазване на културната ценност и/или може да доведе до нейното физическо увреждане. Чл. 177д. Издадено разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на този закон по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство. Чл. 177е. Актовете по чл. 177в, ал. 6 и чл. 177д подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Има ли изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8, който става § 9. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Вежди Рашидов и Стефан Данаилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите т. 1 се добавя „за недвижима културна ценност с категория „национално значение“ или „местно значение“, както и за декларираните недвижими обекти по чл. 59, ал. 4“, думите „1000 до 3000“ се заменят с „5000 до 10 000“, а думите „1500 до 3500“ се заменят с „15 000 до 30 000“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 за недвижима културна ценност, включена в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България или за недвижима културна ценност с категория „световно значение“, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1, 2 и 3“ се заменят с „ал. 3 и 4“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Вежди Рашидов и Стефан Данаилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 11 и § 12: „§ 11. В чл. 200а, ал. 1 думите „2000 до 6000“ се заменят с „15 000 до 30 000“, а думите „5000 до 15 000“ се заменят с „25 000 до 50 000“. § 12. В чл. 200б думите „800 до 2000“ се заменят с „3000 до 6000“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 9, който става § 13. Предложение от народния представител Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В § 4 от Допълнителните разпоредби се създава т. 7а: „7а. „Събитие“ е случка, инцидент, премеждие, епизод, свързани с точно определено време и място, и с документирано историческо значение.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване: предложение на Комисията за създаване на нови параграфи 11 и 12 с текст съгласно Доклада на Комисията; текст на вносителя за § 9, който става § 13; предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 10, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 12, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 13, който става § 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване: текст на вносителя за наименованието на подразделението; текст на вносителя за § 10, който става § 15; текст на вносителя за § 11, който става § 16; текст на вносителя за § 12, който става § 17, и текст на вносителя за § 13, който става § 18. Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 151, ал. 2 се създава изречение второ: „В 10-дневен срок възложителят предоставя копие от съгласуваната проектна документация в съответната общинска администрация“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 19 с текст съгласно Доклада на Комисията и текст на вносителя за § 14, който става § 20. Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1. Предложенията са приети. Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева. Уважаеми народни представители, ще Ви предложа за гласуване текст, който е свързан със създадената от нас Временна анкетна комисия. Представям Ви текста за гласуване: „Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите.“ Вносители са народният представител Даниела Дариткова и група народни представители заедно с нейния персонален състав, уточнен чрез гласуване в пленарната зала. Гласували 132 народни представители: за 128, без против, въздържали се 4. Предложението е прието. Продължаваме с: ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ЗА 2018 Г. Уважаеми господин Кънев, имате думата да представите Становището на Комисията по икономическа политика и туризъм. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, бих искал, първо, допуск в залата, за да поканим Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията, и Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за направеното предложение за допуск. Госпожа Ненкова пътува и всеки момент ще бъде в залата, така че ще помоля квесторите да я поканят, когато дойде в кулоарите. Гласували 120 народни представители: за 117, без против, въздържали се 3. Предложението е прието. Господин Кънев, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имам едно предложение: тъй като имам проблеми с гласа – просто с тази субсидия трудно се издържа вече (шум, смях) и тъй като показах кой е шеф на Комисията и кой кара джипа при нас – в нашата комисия, ще помоля колежката Савеклиева да продължи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кънев. Страхотна реклама си направихте. (Шум и реплики.) ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Кънев. Уважаема госпожо Председател, колеги, на Вашето внимание представям: „СТАНОВИЩЕ по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г., № 920-00-14, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 17 юли 2019 г., разгледа и обсъди Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. На заседанието присъства госпожа Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която представи Годишния доклад за 2018 г., и господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на КЗК. Настоящият доклад е внесен в Народното събрание в изпълнение на изискванията на чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В него са отразени постигнатите резултати, основните констатации, изводи и оценки за работата на КЗК през отчетния период, както и поставените пред нея цели за следващата година. Като цяло КЗК разполага с необходимите ресурси и експертен капацитет, за да защитава ефективно конкуренцията чрез разрешаването на възникналите пазарни проблеми. По този начин се постига защита и на интересите на гражданите, на участниците на пазарите и на обществото като цяло. В Годишния доклад на КЗК за 2018 г. са посочени приоритетите и целите в дейността на Комисията за 2018 г. Основен приоритет в работата на КЗК през 2018 г. е да предотвратява прилагането на антиконкурентни практики и да разрешава проблемите при функционирането на пазарната икономика. Чрез отговорния подход при осъществяване на своята дейност Комисията доказва, че има необходимия опит и капацитет за това. В областта на производствата по антитръст основните приоритети бяха насочени към това КЗК да осигури стимулиране на свободната инициатива в стопанската дейност, разширяване на усилията за конкуренция с оглед повишаване благосъстоянието на потребителите и обществото като цяло. КЗК осъществи наблюдение на значими и чувствителни за потребителите и бизнеса сектори на икономиката, като основният фокус беше поставен върху електронната търговия. През 2018 г. Комисията постанови три определения, с които предяви твърдения за извършени нарушения под формата на тръжни манипулации, с което продължи борбата си с този вид антиконкурентни практики. През 2018 г. КЗК имаше специален фокус и върху производствата по секторни анализи като най-задълбочен и ефективен инструмент в правомощията на Комисията при анализиране на конкурентната среда в даден икономически сектор. Като резултат бяха образувани четири производства за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на електроенергийния пазар, медийния пазар, пазара на предоставяне на банкови услуги и пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. През 2018 г. най-честите установени нарушения в областта на нелоялната конкуренция са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция, следвани от нарушения за имитация и заблуждаваща реклама. Статистически дейността на КЗК е следната: През 2018 г. КЗК образува общо 1120 производства, от които 132 по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), 981 по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и 7 по Закона за концесиите (ЗК). В периода, който обхваща отчетът, приетите от Комисията определения и решения са общо 1423, тоест с около 300 повече от 2016 г. и предходните. През отчетния период Комисията е приключила съответните производства по ЗЗК, ЗОП или ЗК, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушение по ЗЗК или за непредоставяне на информация, а останалите са актовете, с които КЗК се е произнесла по други въпроси от нейната компетентност. През 2018 г. Комисията подобри изключително много събираемостта на наложените с нейни решения имуществени санкции и глоби. Събраните суми са в размер на 4 млн. 398 хил. лв., което е с над пет пъти повече събрани парични вземания спрямо предходната 2017 г. През 2018 г. в Комисията са образувани четири производства, които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава трета Забранени споразумения, решения и съгласувани практики от ЗЗК, като 2 от тях са образувани по решения на Комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (по собствена инициатива), а останалите – по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК. През 2018 г. КЗК извърши общо две проверки на място по производство от същата година. През 2018 г. Комисията постанови пет решения във връзка с прилагането на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията по производства, образувани в периода 2013 – 2017 г. През 2018 г. броят на решенията е по-малък спрямо 2017 г., което се дължи основно на големия брой образувани производства през предходните години. През 2018 г. определенията за предявяване на твърдения за извършени нарушения по същата причина бележат спад, в сравнение с 2017 г. През 2018 г. във връзка с извършена проверка на място Комисията наложи санкция за неизпълнение на задължението за съдействие в размер на 30 хил. лв. През 2018 г. са образувани четири производства с предмет установяване наличието или липсата на извършени нарушения във връзка със злоупотреба с монополно или господстващо положение, образувани по искане на лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК. Постановени са девет решения. Наложени са имуществени санкции и глоби по едно решение за близо 57 хил. лв. През 2018 г. КЗК образува общо 33 производства по уведомления и мотивирани искания за разрешаване на концентрация между предприятия. Комисията постанови общо 32 решения по Глава пета от ЗЗК, като по 21 решения Комисията разрешава концентрация между предприятия, забранява концентрация по две решения, постановява по три решения, че сделката не представлява концентрация. През отчетния период КЗК е постановила две определения за спиране на производството на основание чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. През 2018 г. КЗК не е наложила глоби по чл. 102 от ЗЗК за извършени нарушения по Глава пета от ЗЗК. Комисията е оценила и постановила решения за разрешаване на концентрация между предприятия в различни икономически сектори. КЗК е компетентна да осъществява контрол върху концентрациите с национално измерение, а тези, които достигат праговете по чл. 1 от Регламент № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятията попадат под изключителната юрисдикция на Европейската комисия. В тази връзка за изтеклата 2018 г. КЗК извърши анализ на информацията, съдържаща се в общо 415 постъпили по горепосочения ред уведомления и мотивирани искания за концентрация между предприятия. През 2018 г. с две свои решения Комисията прие секторни анализи на конкурентната среда на медийния пазар в Република България и на пазарите на търговия с храни и бързооборотни стоки. През 2018 г. в Комисията са образувани общо 73 производства, имащи за цел установяване наличието или липсата на нарушения по Глава седма от Закона за защита на конкуренцията – Нелоялна конкуренция – 70 производства, и по Глава седма „а“ Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне – три производства. От тях 70 са образувани по искане на лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, едно на основание самосезиране въз основа на подадени сигнали от граждани и в резултат на собствени наблюдения върху пазара, и две – върнати от ВАС преписки за ново произнасяне. С 29 постановени решения Комисията е установила 44 извършени нарушения, представляващи нелоялна конкуренция, като в тази връзка е наложила имуществени санкции и/или глоби по Глава седма и Глава седма „а“ от ЗЗК общо в размер над 2,6 млн. лв. Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени през 2018 г., са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията, следвани от недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за имитация по чл. 35 от ЗЗК и заблуждаваща реклама по чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК. През 2018 г. КЗК е постановила общо 26 решения, което е с 15 решения повече в сравнение с 2017 г. С тези актове са приети становища по проекти или действащи нормативни, или административни актове и установяващи наличието или липсата на противоречие с правилата на конкуренция. През 2018 г. в КЗК са депозирани 1420 жалби, с 98 повече в сравнение с 2017 г. По 418 жалби е издадено разпореждане на председателя на КЗК, с което е отказано образуване на производство на основание чл. 201, ал. 1 от ЗОП. Заради невнесена държавна такса е издадено разпореждане за отказ по 223 броя жалби, а по 54 броя жалби са оттеглени. Общо постановените актове по ЗОП са 1251 броя. През 2018 г. са подадени общо 93 жалби до ВАС срещу постановените от КЗК решения и определения. ВАС е постановил общо 45 съдебни акта по жалби, като 37 акта остават в сила, четири акта на КЗК са отменени частично, четири акта са отменени окончателно на тричленен състав. ВАС се е произнесъл окончателно с 39 решения и определения, като с 28 оставя в сила актовете на КЗК, отменя частично 6 акта и отменя изцяло 5 акта на КЗК. Народните представители Жельо Бойчев и Петър Кънев поставиха въпроси във връзка с липсата на препоръки в постановените от КЗК решения; отсъствието на информация за ефекта от производствата и анализите на КЗК; за различната бързина при отделните производства; за защитата на интересите на дребните производители в отношенията с търговските вериги. Народният представител Димитър Бойчев постави въпроса за сроковете на извършване на секторните анализи. На поставените въпроси отговориха Юлия Ненкова и Димитър Кюмюрджиев. След гласуване с резултати: „за“ – 10 гласа, 8 гласа „въздържал се“ и без „против“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да вземе следното решение: „Проект! РЕШЕНИЕ: по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Имате думата за изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване, колеги. Подлагам на гласуване Проекта за решение, който току-що госпожа Савеклиева прочете, за приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. Гласували 120 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието. Съобщения за парламентарен контрол: 1. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на 14 въпроса от народните представители Ахмед Ахмедов, Любомир Бонев, Севим Али, Георги Йорданов, Кольо Милев, Александър Ненков и Александър Иванов – два въпроса; Кристиан Вигенин – два въпроса; Милен Михов, Даниел Йорданов и Красимир Янков, Павел Шопов, Димитър Георгиев и Иван Валентинов Иванов. 3. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова; 4. Министър на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на девет въпроса от народните представители Георги Михайлов, Джевдет Чакъров – два въпроса, Кольо Милев, Иван Ибришимов, Атанас Костадинов и Илиян Тимчев; Валентина Найденова – два въпроса, и Георги Гьоков. 5. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на седем въпроса от народните представители Светла Бъчварова – два въпроса; Васил Антонов, Румен Георгиев, Георги Стоилов и Иван Димов Иванов, Георги Стоилов и Светла Бъчварова, и Кристина Сидорова, и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин. 6. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Никола Динков. 7. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Борис Ячев. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на едно питане от народния представител Антон Кутев; - министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Емил Димитров; - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на едно питане от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова; - един въпрос от народния представител Иван Вълков към министъра на туризма Николина Ангелкова. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Младен Маринов и министърът на културата Боил Банов. Поради ползване на платен годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на околната среда и водите Нено Димов и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. По повод предварително планиран ангажимент – участие в тържествен ритуал по връчване на свидетелства в Националния военен университет „Васил Левски“ – град Велико Търново, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят Томислав Дончев и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. С това приключи днешният пленарен ден. Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,34 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Кристиан Вигенин Явор Нотев Секретари: Филип Попов Слави Нецов

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере дали негови лични данни са станали обект на неоторизиран достъп. Справка в приложението може да се направи на https://check.nra.bg/ след въвеждане на ЕГН и номер на мобилен телефон.

Резултат дали има неправомерно разпространени лични данни ще бъде изпратен на въведения от Вас мобилен номер.    

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере дали негови лични данни са станали обект на неоторизиран достъп. Справка в приложението може да се направи на https://check.nra.bg/ след въвеждане на ЕГН и номер на мобилен телефон.

Резултат дали има неправомерно разпространени лични данни ще бъде изпратен на въведения от Вас мобилен номер.    

Делегация на Групата за приятелство Португалия – България в Събранието на Португалската република, водена от Уго Коща, се срещна с депутати от Групата за приятелство България – Португалия и с ръководствата на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм и по образованието и науката.
По време на срещата с Групата за приятелство България – Португалия бяха отчетени отличните двустранни отношения, както и многото сходства и общи интереси в сферата на туризма, селското стопанство и икономиката.

Председателят на Групата за приятелство България – Португалия в Народното събрание Борис Ячев подчерта ползотворното сътрудничество между двете държави и на парламентарно равнище. Той изрази и задоволството си от факта, че чуждестранната делегация ще се запознае с това как функционира българската законодателна институция.

Българо-португалските връзки се развиват отлично и са на много високо държавно ниво, отбеляза народният представител Валери Жаблянов. Той допълни, че е налице голяма емоционална близост между двата народа. По думите му България и Португалия са изправени пред едни и същи предизвикателства и в европейската политика. Валери Жаблянов постави акцент върху активната работа на България за приемането й в Шенгенската зона и общите усилия на всички политически партии у нас за постигането на тази цел.

Народният представител Петър Петров посочи близкия характер на българската и португалската икономика. Според него двете страни са естествени съюзници и между тях съществува потенциал за още по-задълбочено партньорство в Обединена Европа.

Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев запозна португалските парламентаристи с актуалната дейност на Народното събрание и на ръководената от него комисия. В разговора участваха и заместник-председателите на комисията Даниела Савеклиева и Адлен Шевкед.

Смятаме, че България трябва да влезе колкото се може по-бързо в еврозоната, отбеляза Петър Кънев и допълни, че страната ни вече от 6 години е изпълнила всички технически критерии за членство в Шенген. Той отбеляза, че е налице добър темп на развитие на българската икономика.

Председателят на Комисията по икономическа политика посочи, че нивото на стокообмена между България и Португалия е много нисък – под 200 милиона годишно. Той добави, че трябва да се работи за насърчаване на директните контакти между българския и португалския бизнес, като отбеляза, че в законодателен план са подписани всички необходими споразумения за развитие на тези контакти. Петър Кънев подчерта също, че българският туризъм дава над 12 % от Брутния вътрешен продукт на страната.

Народният представител от Групата за приятелство Португалия – България в Събранието на Португалската република Уго Коща отбеляза, че за Португалия двустранните икономическите отношения са изключително важни. По думите му те не са на необходимото ниво и призова двете страни да работят в тази насока.

Уго Коща отбеляза, че през последните години в Португалия са навлезли много чуждестранни инвестиции и е налице нарастване на броя на туристите. Той сподели мнението на Петър Кънев, че трябва да се работи за задълбочаване на бизнес контактите и икономическите отношенията между двете страни.

Депутатът от португалския парламент Карлош Пейшото посочи, че туризмът представлява 14 % от БВП на неговата страна. По думите му България  има всички предпоставки да влезе в еврозоната, като посочи, че за Португалия това е бил много труден процес.

Заместник-председателят на Комисията по икономическа политика Даниела Савеклиева отбеляза, че страната ни  има развит зимен и летен туризъм, но разполага също с много нови спа комплекси, богати на минерални извори. Тя допълни, че развиваме нови туристически дестинации и нови видове туризъм – исторически, винен и културен.

Делегацията на Групата за приятелство Португалия – България в Събранието на Португалската република се срещна и с председателя на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова. На разговора тя представи някои от основните приоритети на управляващото мнозинство в областта на образованието и посочи, че по тях има консенсус в комисията. Целта ни е до края на нашия мандат, който приключва през 2021 г., двойно да увеличим възнаграждението на учителите в България, посочи Милена Дамянова и допълни, че вече е постигнато почти 50 процента увеличение. Искаме да привлечем повече млади хора към учителската професия, подчерта тя. По думите й изключително много се инвестира и в квалификацията на учителите. Вторият приоритет, който Милена Дамянова отбеляза, е свързан с функционалната грамотност на учениците и усвояване на уменията на 21 век, а третият – с въвеждането на дуално обучение в системата за професионално образование.

Депутатът Уго Коща благодари от името на Групата за приятелство за топлия прием. Той запозна Милена Дамянова с образователната система в Португалия и посочи, че професионално образование в неговата страна е добре развито. Смятаме, че е изключително важно да има добри и квалифицирани преподаватели и студенти, подчерта Карлош Пейшото от Групата за приятелство. Той отбеляза, че образователните системи в България и Португалия са сходни. Гостите се интересуваха какви са предизвикателствата пред България в областта на образованието и науката, къде се намират големите университети на страната, до кой клас у нас образованието е задължително.

По време на визитата си португалската делегация ще посети Карлово и Пловдив.