Счетоводен и данъчен справочник

През шестата си сесия 44-ото Народно събрание е приело 43 закона, 60 решения и обръщение към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание. Това сочи справка за законодателната дейност на Народното събрание, подготвена от Дирекция „Пленарни заседания, парламентарен контрол и финални текстове“ и парламентарния пресцентър.

За периода от 11 януари до 25 април 2019 г. в парламента са внесени 60 законопроекта, като 31 от тях са на народни представители. Постъпили са 58 проекта за решения, от тях 47 са от депутати. На тържествена сесия във Велико Търново беше прието Обръщение на 44-ото Народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

Сред приетите от Народното събрание нови закони са: Закон за социалните услуги, Закон за защита на търговската тайна, Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. и Закон за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2020 г. Парламентът е гласувал промени в Наказателния кодекс, в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за лечебните заведения, в Избирателния кодекс и др.

От началото на годината парламентът е имал 45 редовни и едно извънредно пленарни заседания.

Използваното време за осъществяване на контролната функция на парламента през шестата сесия на 44-тото Народно събрание е 52 часа и 9 минути. Парламентарен контрол е провеждан в 15 пленарни заседания.

В Народното събрание от 11 януари до 25 април 2019 г. са постъпили 454 въпроса и 19 питания. В този период са проведени 16 изслушвания на министри и разисквания по две питания.

Членовете на правителството са отговорили на 428 въпроса и 16 питания. На най-много въпроси и питания са отговорили министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – 134, министърът на финансите Владислав Горанов – 87, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – 47, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – 21, министърът на околната среда и водите Нено Димов – 19, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – 18, министърът на културата Боил Банов и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – по 16, министърът на вътрешните работи Младен Маринов – 12, вицепремиерът по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – 10 и т.н.

Най-много въпроси и питания са отправили народните представители Георги Гьоков – 68, Иван Валентинов Иванов – 48, Илиян Тимчев и Анелия Клисарова – по 44, Георги Йорданов – 43, Георги Михайлов – 41, Валентина Найденова – 38, Иван Ибришимов – 37, Георги Свиленски – 30, Любомир Бонев – 21, Надя Клисурска-Жекова – 17 и т.н.

От ПГ „БСП за България” са внесли най-много въпроси и питания – 310 въпроса и 11 питания. От ПГ на ПП ГЕРБ са отправили 96 въпроса и 8 питания, от ПГ на ПП ВОЛЯ – „Българските родолюбци“ – 19 въпроса, от ПГ „Обединени патриоти” – 17 въпроса, от ПГ на ДПС – 9 въпроса.

На основание чл. 50, ал. 3 във връзка с чл. 45, ал.2 от Закона за хората с увреждания, е разработен проект на Наредба за реда за осъществяване на контрол върху изразходването на средствата от възстановени осигурителни вноски на работодатели, съответно органи по назначаване, специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебни бази (Наредбата).

В проекта на Наредбата е определени редът за осъществяването на контрол върху изразходването на средствата от осигурителни вноски, възстановени по реда на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания на работодателите, ползващи преференцията по чл. 42, чл. 45, ал. 1 или чл. 50, ал. 1 от Закона за хората с увреждания.

Целта на Наредбата е регламентация на осъществяването на контрол върху използването на средствата от възстановени осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване на съответните бенефициенти и с оглед спазване на законовите делегации по чл. 50, ал. 3 във връзка с чл. 45, ал.2 от Закона за хората с увреждания.

Очакваните резултати с издаването на Наредбата са в частност доизграждане на адекватна подзаконова нормативна рамка, която да позволява извършването на контролни действия относно изразходването по предназначение и за постигане на нормативно дефинираните цели на възстановените осигурителни вноски от държавния бюджет, както и рационалното използване на преференцията.


Дата на откриване: 25.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 24.5.2019 г.

bg-gr-2019С участието на експерти от Националния осигурителен институт (НОИ) в гръцкия град Александропулис се състоя консултационен ден по пенсионни въпроси съгласно българското и гръцкото законодателство, както и за прилагане на правилата за координация на схемите за социална сигурност.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля, заемете местата си. (Звъни.) Има кворум, откривам заседанието. Госпожо Александрова, заповядайте за процедура. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моята процедура е следната. Правя предложение точка четвърта за днес: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да стане точка първа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Останалите точки се изместват с една назад. Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 125 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Колеги, имаме Решение на Централната избирателна комисия. „РЕШЕНИЕ № 209-НС/София 23 април 2019 г. относно обявяване на Митко Костадинов Полихронов за народен представител от 29 изборен район – Хасковски. С писмо вх. № НС-02-7 от 10 април 2019 г. в ЦИК е получено Решение на Народното събрание от 10 април 2019 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са предсрочно прекратени пълномощията на Делян Александров Добрев като народен представител на 29 изборен район – Хасковски, издигнат от листата на Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс и във връзка с Решение на ЦИК № 208-НС от 23 април 2019 г. Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Митко Костадинов Полихронов, със съответното ЕГН, за народен представител от Четиридесет и четвъртото народно събрание от листата на Политическа партия ГЕРБ от 29 изборен район – Хасковски.“ Моля, поканете народния представител в пленарната зала за полагане на клетвата. Господин Полихронов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.) МИТКО ПОЛИХРОНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Съобщение: На 24 април 2019 г. на Народното събрание е предоставено разработено и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема „Възможности за развитие на политиката за младите хора в България“. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, продължаваме с първата точка, която гласувахме днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ. Вносител е Министерският съвет на 29 март 2019 г., приет е на първо гласуване на 17 април 2019 г. Госпожо Александрова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г., приет на първо гласуване на 17 април 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който Комисията подкрепя. Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на подразделението. Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 536, ал. 3, изречение първо думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“, а накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, подкрепен от Комисията. Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма. Предложението е прието, а с това и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ. Вносители са народният представител Пламен Нунев и група народни представители на 23 април 2019 г. С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Манев. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо искам да предложа процедура. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъдат допуснати Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция за национална сигурност, Георги Попиванов – директор Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и Цветелина Стоянова – специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Манев. Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Манев. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 954-01-30, внесен от народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г. На свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 954-01-30, внесен от народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Христина Маркова-Митова – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Национална Полиция“; от Държавната агенция „Национална сигурност“ – Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Таня Каракаш – директор на Специализирана административна дирекция „Правно-нормативно обслужване“, Райна Христова-Янева – Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и от Висшия адвокатски съвет – адвокат Ралица Негенцова. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Маноил Манев. В изложението си вносителят отбеляза, че основната цел на Законопроекта е предприемане на действия за намаляване на административната тежест за задължените по Закона субекти чрез отпадане на режима за утвърждаване на вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма от Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Задължителното утвърждаване на вътрешните правила се заменя с възможността контролните органи от състава на Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ да извършват проверки по документи за спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Със Законопроекта се въвежда дефиниция за „имущество“. По този начин ще бъдат определени ясно активите и оценимите права, които се включват в това понятие, като по този начин ще се улесни прилагането на разпоредбите на Закона както от страна на посочени в Закона за мерките срещу изпирането на пари задължените субекти, така и от страна на компетентните органи по Закона за мерките срещу изпирането на пари. Със Законопроекта се предлагат промени в Раздел I на Глава осма от Закона, чрез които се внася допълнителна яснота относно приложимостта на разписаните в него правила, процедури и изисквания и по отношение на финансирането на тероризма. Със Законопроекта се прави изменение, което предвижда, че по отношение на упражняващите регламентирана в Закона за адвокатурата дейност няма да се прилагат правилата за разкриване на информация при съмнение за изпиране на пари, по отношение на информацията, която тези лица получават от или относно някои от своите клиенти в процеса на установяване на правното му положение, или при защита или представителство на този клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, включително при предоставяне на правна консултация за образуване или избягване на такова производство, независимо дали тази информация е получена преди, по време на или след приключване на производството. Това изключение не се прилага, когато упражняващият адвокатска дейност взема участие в дейностите по изпиране на пари или финансиране на тероризма или знае, че клиентът търси юридически съвет за тези цели. По този начин е уредено транспонирането на Директивата в страните – членки на Европейския съюз, като Германия, Англия, Швеция, Гърция, Словакия, Полша, Испания и други. Тази практика бе констатирана от работната група, в която участваха и представители на Висшия адвокатски съвет чрез отправените въпроси до държавите – членки на Европейския съюз, за уеднаквяване на законодателството във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година. Предлагат се и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за хазарта, които имат за цел да се адресират установени от Европейската комисия пропуски при транспониране на изискванията на Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година. Предвиденото изменение в Закона за Комисията за финансов надзор, чрез което се гарантира изрично възможността за сътрудничество от страна на Комисията с посочените в Закона европейски органи и по въпросите относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. С допълнението в Закона за кредитните институции се урежда предоставянето на информация на европейските надзорни органи от Българската народна банка във връзка с предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Чрез измененията в Закона за хазарта се внася яснота по отношение на контролните функции на Държавната комисия по хазарта по отношение на спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма от страна на поднадзорните на Комисията лица, които попадат в обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С отделни текстове от Законопроекта се преодоляват неясноти, установени в практиката по прилагане на Закона, както и от Европейската комисия във връзка с оценката на съответствието на българското законодателство с изискванията на Директивата. Предложеният законопроект има за цел да внесе яснота и по отношение на компетентността на органите за надзор за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета измененията в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за кредитните институции, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за хазарта се доразвиват контролните правомощия на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта в качеството им на органи за надзор. При осъществяването на надзор върху дейността на поднадзорните им лица и установяване на административни нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, тези органи ще имат правомощия да ангажират административнонаказателна отговорност. С промените се обезпечава и задължението на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор да публикуват на своите интернет страници административните санкции и мерки, наложени при осъществяването на контрол по спазване изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Наличието на административнонаказателна функция на органите за надзор е предпоставка за положителна оценка за повишаване на ефективността на надзора, което от своя страна се очаква да бъде оценено положително при предстоящата оценка за България от Пети оценителен кръг на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа. В получените становища от ДАНС и МВР се изразява подкрепа за Законопроекта. В разискванията взе участие народният представител Валентин Радев, който изтъкна значението на Законопроекта, свързан с изпирането на пари и борбата с тероризма. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 954-01-30, внесен от народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, откривам разискванията. Господин Иванов, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Една от основните цели на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари е предприемане на действие за намаляване на административната тежест за задължените по Закона субекти чрез отпадане на режима за утвърждаване на вътрешните правила, за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма от Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавната агенция „Национална сигурност“. Задължителното утвърждаване на вътрешните правила се заменя с възможността контролните органи на Агенцията да извършват проверки по документи за спазване изискванията на членове от 101 до 105 от Закона. Друга основна цел е приемането на ефективни, отчитащи спецификата на националната правна система транспониращи мерки по отношение на лицата, упражняващи адвокатска дейност. Отчетено е, че адвокатурата и адвокатската професия е предмет на уредба в Конституцията на Република България, където според чл. 134, ал. 1 от Конституцията тя е свободна, независима и самоуправляваща се, като същевременно е конституционно определена и нейната основна функция е да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законови интереси, с оглед постигане на по-висока степен на хармонизация с особеностите на националната правна уредба. По тези въпроси се предлагат прецизирани текстове с допустимост съгласно Директива ЕС 2015/849 и въведени със Закона изключения по отношение на лицата, упражняващи регламентираната в Закона за адвокатурата дейност. Промяната в чл. 2 на Закона е с оглед изясняване на процеса на установяване на някои от елементите на въведената за целите на този закон дефиниция за изпиране на пари. Предлага се също изрична дефиниция за имущество, чрез която ясно да се определят активите и оценимите права, които се включват в това понятие, което ще улесни и правоприлагането именно на този закон. Като се включи това понятие, както казах, ще се улесни прилагането на Закона както от страна на задължените субекти, така и от страна на компетентните органи. Чрез промените в Раздел I на Глава осма от Закона се внася допълнителна яснота относно приложимостта на разписаните в него правила, процедури и изисквания по отношение на финансирането на тероризма. Предлагат се и промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за Комисията на финансов надзор, Закона за кредитните институции, също така в Закона за платежните услуги и платежните системи и в Закона за хазарта. Всички тези промени, колеги, имат една цел – да адресират установени от Европейската комисия пропуски при транспониране на изискванията именно на гореспоменатата Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. Чрез предвиденото изменение в Закона за Комисията за финансов надзор се гарантира изрично възможността за сътрудничество от страна на Комисията с посочените в Закона европейски органи и по въпросите относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Ще спомена само и едно допълнение, което в така предложения Закон за изменение и допълнение на Закона срещу изпирането на пари – в чл. 65, ал. 2 от Закона за кредитните институции, се урежда предоставянето на информация на европейските надзорни органи от Българската народна банка във връзка пак с предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Отделно с текстове от Законопроекта се преодоляват неясноти, установени в практиката по прилагане на Закона, както и в Европейската комисия във връзка с оценка на съответствието на българското законодателство с изискванията на гореспоменатата Директива. Благодаря Ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам. Други изказвания? Господин Нунев, заповядайте за изказване. ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз искам да акцентирам на вниманието Ви връзката между приетия вчера Закон за оръжията и приетите Преходните и заключителни разпоредби за изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Те имат две основни цели. Първата цел е намаляване административната тежест на задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, и то във връзка с приемането на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Втората промяна касае случаите, в които обстоятелствата за действителните собственици не се заявяват за вписване в Търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и регистър БУЛСТАТ. Първата промяна касае § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Преди промяната – това е важно да се знае – задължените по Закона субекти следваше да приведат вътрешните си правила в съответствие със Закона в срок до 12 май от приемането на Правилника за прилагането на Закона. С промяната обаче с тази разпоредба административната тежест на задължените субекти се намалява чрез обвързване на началния момент, от който започва да тече срокът с публикуване на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“, и то на резултатите от националната оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма. Съгласно приетите промени правилата следва да се приемат вече в срок до 6 месеца от публикуването. Така че Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма установява една минимална хармонизация на националното законодателство и изискванията на европейското законодателство. Надявам се с приемането на предложения законопроект да въведем всички правила в съответствие с изискванията на Директивата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания, колеги? Госпожо Стоянова, заповядайте. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, искам да привлека малко Вашето внимание и да Ви кажа две важни неща, които се случиха в този закон, макар и вчера, и които касаят изключително много български юридически лица, търговци, всички лица, които съгласно чл. 4 на този закон са задължени да изпълняват определени функции по идентифициране на риск за изпирането на пари в своята дейност и в дейността на своите клиенти. Привличам вниманието Ви, защото предполагам, че когато се върнете във Вашите избирателни райони, ще имате въпроси в тази посока и е хубаво да знаете за какво става дума. Това, което трябва тези задължени лица, а обхватът на тези задължени лица е доста голям, което предстоеше те да направят в следващия месец май, беше именно да изготвят своите правилници, чрез които за всяка отделна фирма, съобразно нейната дейност, да идентифицират рисковете и набележат начините, по които техните служители ще идентифицират тези рискове и трябваше тези правилници да бъдат изпратени до 12 май на Държавна агенция „Национална сигурност“ за одобрение. Сега ние казваме, че това няма да се случи до 12 май, че за да има ефективност и тези правилници наистина да изпълняват своята роля е нужно преди това Държавна агенция „Национална сигурност“ да направи и оповести своята национална оценка за риска. В тази оценка за риска Държавна агенция „Национална сигурност“ ще фокусира рисковете, предполагам и по различни видове дейности, така щото хората, когато се запознаят с тази национална оценка на риска – фирмите, техните управители, които имат задължение, да могат да използват този фокус и да го пренесат в своите правилници. Освен това Държавна агенция „Национална сигурност“ след тази национална оценка за риска ще разработи примерно правилници, така че да улесни административно хората и така, както сме го записали, те ще имат 6-месечен срок след публикуването на тази национална оценка да изготвят своите правилници, но няма да я представят в Държавна агенция „Национална сигурност“ за одобрение. Одобрението в Държавна агенция „Национална сигурност“ на стотици хиляди правилници е абсолютно трудоемка задача, която и без това малобройната агенция ще хвърли всичките си сили в тази посока, която отново няма да има ефект. Но по-важното е, че всички фирми трябва да знаят, че тяхното задължение, независимо че няма да имат срок за представяне в ДАНС, е налице, те трябва да имат такива правилници и при проверки, и при случаи, в които се налага да информират ДАНС, те трябва да имат не само правилниците, а и всички документи, които изисква Законът за тях. Така че, когато говорите с фирмите от Вашия регион, кажете им това, но им обърнете внимание, че трябва наистина сериозно да се запознаят със задълженията, които имат по този закон, и да изпълняват тези свои задължения добросъвестно, събирайки необходимите документи. Второто, което направихме, е по отношение на действителните собственици. Всяка фирма следва да идентифицира своя действителен собственик. Съгласно определението за действителния собственик, това е физическо лице – краен собственик на фирмата, дали на конкретната фирма, дали физическо лице – собственик на фирма, съдружник в конкретната фирма, и така по веригата на фирмата. Действащият до момента текст всъщност беше доста общ и доста неясен. Ако трябва да бъда откровена, той беше даден от Агенцията по вписванията и абсолютно всяко българско юридическо лице или едноличен търговец трябваше да подаде до 31 май такава декларация, независимо че в голяма част от случаите съдружниците на конкретното юридическо лице са физически лица и те са вписани по партидата им в Търговския закон. Това поражда една несъразмерна административна тежест, така че, моля, кажете на хората от Вашия регион, на фирмите от Вашия регион – нека внимателно да прочетат текста и на практика да преценят дали трябва да подават подобна декларация, ще я подават само тогава, когато в българския Търговски регистър, в българския регистър БУЛСТАТ или в българския регистър на лицата с нестопанска цел няма вписани физически лица – действителни, крайни собственици не само по тяхната партида, но и по партидата на веригата от юридически лица. Но по отношение на акционерните дружества, там абсолютно всяко акционерно дружество, независимо дали е с акции на приносител или с поименни акции, трябва да подаде такава декларация за действителен собственик, както и онези дружества, чиито собственици са чуждестранни юридически лица, тъй като там по никакъв начин – в нашия Търговски регистър, или в другите два регистъра, за които споменах, няма данни за тези действителни собственици – физически лица. Друго важно, на което искам да спра вниманието Ви, е правомощията, които чрез този закон даваме на Българската народна банка, на Комисията за финансов надзор и на Комисията по хазарта, а това са правомощия, имащи за цел да повишат ефективността на контрола. Отново казвам, че ДАНС е малка структура и не би могла изцяло и навсякъде да огрее – така да се каже, независимо че всички тези лица по чл. 4 имат задължение да дават информация на ДАНС в случай на идентифициране на риск от пране на пари. Но давайки тези правомощия, ние на практика повишаваме ефективността на надзора, като Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Комисията за хазарта не само ще имат задължение да проверяват всяка една сделка, всяка една транзакция, която тези финансови, банкови и небанкови финансови институции, които контролират, надзирават и извършват, но и при констатиране на нарушение от тяхна страна по Закона за мерките срещу изпирането на пари ще могат да констатират тези нарушения и да налагат съответните наказания. Това значително ще повиши ефективността на контрола, ще повиши въобще контрола и аз много се надявам, че го направихме, защото фокусът при мерките за изпирането на пари трябва да бъде концентриран, така да се каже, в банковите, небанкови финансови институции и хазартните оператори, където и без националната оценка на риска, всички знаем, че този риск за изпирането на пари е най-голям и е съвсем нормално техните надзорни органи, които познават спецификата на тяхната дейност, познават в детайли отчетността, която се води и начина, по който тя се води, да осъществяват този контрол по документи и съответно, казвам, да налагат съответните санкции. Разбира се, има и много други промени за уточняване на определени понятия и дефиниции, но аз няма да се спирам на тях. Смятам, че това, което споменах пред Вас и към което привлякох Вашето внимание, всъщност е най-важното, което касае голяма част от българските фирми, юридически лица и еднолични търговци. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Реплики? Не виждам. За изказване – господин Манев, заповядайте. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам да спра вниманието Ви по така внесения от нас Законопроект в онази му част, касаеща адвокатите в България, адвокатурата като цяло, и трябва да направим една много важна отметка, че ние, работейки в работни групи дълго и спазвайки традицията с работните групи, всъщност много често и много положителен е този опит да достигаме до истините, свързани с един закон. Виждате ли, транспонирането на едно европейско законодателство в нашето българско законодателство е супер, задължени сме, приемаме го, правим го, но когато Конституцията на страната е отбелязала особен режим за адвокатите, когато в Конституцията на Република България адвокатската професия е защитена и е направена такава, че да защитава интересите на всички граждани на обществото, ние сме длъжни с това да се съобразим. Тук приветствам и експертизата на представителите на ДАНС и активното участие на Висшия адвокатски съвет, и на всички онези колеги, които бяха в работните групи, за да получим възможност да изчистим и да получим текстове, които да съобразят и да направят точно тази хармонизация, този баланс – балансът от прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма като закон, като законодателство, като реални мерки и, от друга страна, интересът на българските граждани и на българските адвокати. Българските адвокати с така внесените сега промени в закона вече получават своята защита, за да могат да изпълняват, тоест гарантира се тяхната правова възможност да изпълняват всички онези функции, които са им дадени от специалните им закони, от Конституцията и от обичайността на това, което правят – да пазят правата и интересите на своите клиенти. Тук е мястото да си кажем и другото, че правенето на закони според мен в 44-тото Народно събрание с широки работни групи – една практика, наложена във Вътрешната комисия 100%, за другите комисии просто нямам поглед, но съм сигурен, че и там се практикува много широко, доказва, че правенето на политика през законодателство, а не през празно говорене е начинът, по който ние можем да гарантираме държавността и спазването на принципите на държавността в България. Благодаря Ви за вниманието, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам други изказвания. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители са народните представители Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов на 23 април 2019 г. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към трета точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ. Внесен е от народните представители Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов на 22 април 2019 г. С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 22 април 2019 г. На заседание, проведено на 23 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Законопроектът беше представен от народния представител госпожа Менда Стоянова. С Проекта на Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси се уреждат правните последици, възникнали от Решение № 4 от 9 април 2019 г. на Конституционния съд на Република България – обн., ДВ, бр. 32 от 2019 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси. С разпоредбата на чл. 22, т. 2 от Закона за местните данъци и такси е предвиден по-висок размер на данъка за жилищни имоти, разположени на територията на населени места, включени в Списъка на курортите в Република България, определяне на техните граници и отговарящи на определени условия. Данъкът върху недвижимите имоти е годишен данък. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от Закона към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Във връзка с това дължимият данък върху недвижимите имоти за 2019 г. вече е определен и съобщен на данъчно задължените лица, съответно в някои случаи е платен въз основа на чл. 22, т. 2 от Закона за местните данъци и такси в редакцията до 20 април 2019 г. Със Законопроекта се предлага ясна правна уредба по отношение на данъка върху недвижимите имоти за цялата 2019 г. и се цели да бъдат предотвратени евентуални административни и съдебни спорове между общините и данъчно задължените лица. С оглед на правната сигурност, гарантиране правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със Законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който със съответната наредба на Общинския съвет вече е определен размер в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. С предлагания законопроект се гарантира, че не е необходима промяна в наредбите на общинските съвети за определяне на конкретния размер на данъка върху недвижимите имоти за съответната община за 2019 г. С предлаганата промяна данъчно задължените лица за 2019 г. ще дължат за всички недвижими имоти данък в еднакъв размер в определените от съответната община граници от 0,1 до 4,5 на хиляда, наложен върху съответната данъчна оценка. Предвижда се също така данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., да се преизчисли служебно и да се съобщи на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък. Предвидено е изрично, че след преизчисляване на дължимия данък по ал. 2, надвнесените от данъчно задължените лица суми за данък върху жилищните имоти, определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., ще подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Със Законопроекта се гарантира еднаквото третиране и недопускане на дискриминация на данъчно задължените лица във връзка с вече платени данъци по реда на Закона за местните данъци и такси до влизането в сила на Решението на Конституционния съд. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 22 април 2019 г. След проведеното гласуване членовете на Комисията се обединиха около предложението Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 22 април 2019 г. по изключение да бъде гласуван в едно заседание, за което се прилага Проект на Доклад за второ гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова. Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Сираков. ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 954-01-29, внесен от Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Койчев На редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси № 954-01-29, внесен от Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Койчев на 22 април 2019 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Мария Илиева. Със Законопроекта се уреждат правните последици, възникнали от Решение № 4 от 9 април 2019 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси. Предлага се ясна правна уредба по отношение на данъка върху недвижимите имоти за цялата 2019 г. и се цели да бъдат предотвратени евентуални административни и съдебни спорове между общините и данъчно задължените лица. С оглед правната сигурност, гарантирането правата на данъчно задължените лица и еднаквото им третиране, със Законопроекта се предвижда данъкът върху недвижимите имоти, независимо от вида и местонахождението им, за цялата 2019 г. да се дължи в размер, за който с наредбата на общинския съвет вече е определен размер в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка. Не е необходима промяна в наредбите на общинските съвети за определяне на конкретния размер на данъка върху недвижимите имоти за съответната община за 2019 г. С предлаганата промяна данъчно задължените лица ще дължат за всички недвижими имоти данък за 2019 г. в еднакъв размер в определените от съответната община граници от 0,1 до 4,5 на хиляда наложен върху съответната данъчна основа. Предвижда се данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., да се преизчислява служебно и съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък. След преизчисляване на дължимия данък, надвнесените от данъчно задължените лица суми за данък върху жилищните имоти, определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси № 954-01-29, внесен от Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Койчев да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сираков. Изказвания, колеги? Госпожо Стоянова, заповядайте за изказване. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Пак искам да привлека Вашето внимание за няколко минути, защото това, което в момента ще гласуваме – което ще приемем – е изключително важно и касае жителите на над 106 български общини, включени в списъка на селищата национални курорти на Република България. Всеки един от нас, от Вас, защото аз не съм в община от този списък, всеки един от Вас, който има община от списъка на общините в курортите трябва ясно и категорично да знае и да каже на своите избиратели какво трябва да направят. Тъй като Конституционният съд се произнесе и отмени нормата на чл. 22 на Закона за местните данъци и такси, общините, въз основа на предишния неотменен текст, със своите наредби миналата година са определили по-висок данък за онези имоти, които се намират на територията на тези общини, които не са основно жилище или които не се отдават под наем от собствениците им, или които не са регистрирани като туристически обекти – не изпълняват функция на туристически обект. (Шум.) Уважаеми колеги, много е важно това, което казвам, искам да го разберете – там колегите, които са отзад… Защото е важно за хората, а Вие сте проводниците към тях на това, което се случва тук – в залата. Тези общини определиха по-висок данък, съобщиха го на хората, голяма част от тях си го платиха, включително с отстъпка от 5%, сега Конституционният съд отменя разпоредбата, но с дата от 20 април. Както всички знаем, конституционните решения важат занапред, което означава, че за периода, в който е определен този данък за 2019 г., съобщен, платен и така нататък, хората, които са направили това, не биха могли да се възползват от решението на Конституционния съд. Затова се налага днес бързо и спешно да приемем тези три разпоредби, в които да кажем, че тази отмяна на Конституционния съд важи от 1 януари 2019 г. и общините следва служебно да преизчислят данъка на всички тези хора, които са засегнати от отменената разпоредба – да им го съобщят, и ако тези хора са си платили данъка, да им го възстановят или прихванат, ако желаят това, за други техни задължения. Така че е много важно да кажете на хората две неща: този данък, който сега са платили, ще бъде намален – изчислен служебно от общините в размера, в който се плаща данъкът и за останалите – основно жилища или други жилища. Второ, ако са го платили и са ползвали 5% отстъпка, те няма да загубят своята отстъпка – ще я ползват и в новия размер на данъка. И трето, трябва да получат съобщение от общините за новия намален размер на данъка, но съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс те имат право и веднага да отидат до съответната община и да заявят искат ли сумата да им бъде възстановена, като покажат и банкова сметка за това, или да заявят, че искат тази сума да бъде прихваната от следващите им задължения по данък сгради или такса смет. Това всеки един трябва да го направи, за да може общината да знае по какъв начин да действа и да възстанови тази надвесена сума. И понеже сроковете са кратки, всички знаем, че от утре Народното събрание излиза във ваканция, неслучайно в Доклада Бюджетната комисия препоръча на Народното събрание и приготви доклад за второ гласуване, за да можем, ако няма други предложения, ако няма колеги, които са против или искат да правят някакви предложения и изменения на текста между първо и второ четене, при условията на нашия правилник да гласуваме днес и на второ четене Законопроекта, така щото той да може да влезе в сила и да се използва от общините и гражданите максимално бързо. Моля всеки един от тази зала, който има някакви възражения или предложения за промени, ясно и категорично да стане и да го заяви тук и сега. В противен случай, ще Ви предложа да използваме възможността на чл. 80, ал. 2 от нашия правилник и да гласуваме на второ четене същия законопроект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители са народните представители Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. Моля за процедура – да подложите на гласуване моето предложение Законопроектът за допълнение на Закона за местните данъци и такси да бъде гласуван и на второ четене съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от госпожа Стоянова. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към второто гласуване на Законопроекта. Моля, представете Доклада на Комисията, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. Независимо че Докладът на Комисията беше приложен като проект към Доклада за първо гласуване, ще изчета текстовете за протокола. „Закон за допълнение на Закона за местните данъци и такси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 4в: „§ 4в. (1) За 2019 г. за жилищните имоти по чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г. се прилага размерът на данъка както за всички останали недвижими имоти, определен в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка в съответната наредба по чл. 1, ал. 2. (2) Данъкът за жилищните имоти за 2019 г., определен съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., се преизчислява служебно и дължимият данък се съобщава на данъчно задължените лица. Лицата, предплатили до 30 април 2019 г. данъка за такива имоти за цялата 2019 г., ползват отстъпка от 5 на сто върху преизчисления данък. (3) След преизчисляване на дължимия данък върху недвижимите имоти за 2019 г. надвнесените от данъчно задължените лица суми, определени съгласно чл. 22, т. 2 в редакцията до 20 април 2019 г., подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в ал. 3 думата „определени“ се заменя със ,,за данък, определен“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, с редакционната поправка, предложена от Комисията. Гласували 83 народни представители: за 78, против 5, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 2. Законът влиза в сила от 20 април 2019 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията. Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието, с което завършихме и второто гласуване на Законопроекта. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (СВЕТОВНА БАНКА) ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ОФИС НА СВЕТОВНАТА БАНКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител – Министерският съвет. Има Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Имате думата, уважаеми господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Първо, процедура за допуск в залата на госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и на госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, поканете госпожа Велкова и госпожа Беремска в залата. Имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 19 април 2019 г. На заседание, проведено на 23 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Маринела Петрова – заместник- министър на финансите, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова. На заседание, проведено на 10 април 2019 г., Министерският съвет е одобрил Проекта на Споразумение между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, като е упълномощил министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише Споразумението при условия на последваща ратификация от Народното събрание. Споразумението е подписано на 12 април 2019 г. във Вашингтон, САЩ. Споразумението предвижда правителството на Република България да окаже финансова подкрепа на Международната банка за възстановяване и развитие за дългосрочно позициониране и функциониране на офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София за периода на неговото действие на територията на страната. Очаква се офисът на Световната банка да включва голям брой специалисти по информационни технологии, които ще заменят и разширят услугите и продуктите, доставяни от Вашингтон. Планира се в офиса да бъдат структурирани и други функционални звена, като се използват споделените услуги в региона и аутсорсинга на висококвалифицирани и мотивирани специалисти, включително в областта на финансите, човешките ресурси, здравните услуги и други. Установяването на подобна структура в България ще способства за осигуряването на работни места за високотехнологични специалисти и за надграждането на потенциал в сектори с висока добавена стойност. Освен това ще се издигне престижът на страната ни пред международната инвеститорска общност като атрактивна дестинация за бизнес и инвестиции. Планира се изпълнението на проекта да е поетапно, като първата фаза ще стартира през юли 2019 г. и ще достигне пълния капацитет от 300 заети места в петгодишен срок. Международната финансова институция прогнозира нетните приходи за държавата от дейността да достигнат 2,3 млн. евро през петата година. Прилагането на проекта на акт изисква допълнителни индикативни средства от държавния бюджет, както следва: за 2019 г. – 1 466, 9 хил. лв., за 2020 г. – 3 520, 5 хил. лв. за дейности по осигуряването на подкрепа за функциониране на временна локация на офиса на Световната банка в Република България. Необходимите средства за осигуряване на подкрепа за функциониране на дългосрочна локация на офиса на Световната банка в Република България са съответно: за 2021 г. – 2 151, 4 хил. лв. и за 2022 г. –2 347, 0 хил. лв. Предвид изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България, Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението със закон. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване със следните резултати: „за“ – 11 народни представители, без „против“ и „въздържал се“ – 1 народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет на 19 април 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Колеги, имате думата за изказване. Откривам разискванията. Имате думата за изказване, уважаема госпожо Илиева. МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще дам една кратка ретроспекция за това как се стигна до сключването на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България. През миналата година – 2018-а, екип на Световната банка стартира предварителни консултации и проучвания за условията в няколко държави в региона, като целта беше да се установи къде има най-добри условия за установяване на изнесен офис за споделени услуги на територията на Източна Европа, така че да може да се осигури непрекъсваемост на дейностите по предоставяне на услуги в областта на информационните технологии, финансовия мениджмънт, управлението на човешки ресурси и услуги, предоставени от офиса на Световната банка. България се открои сред предпочитаните страни за разкриване на офис на Световната банка за споделени услуги по няколко причини: от една страна – стратегическото си местоположение, от друга – стабилната политическа и икономическа среда. Наличието на висококвалифицирана работна ръка е също фактор, който не е за подценяване, освен това и много добре изградената инфраструктура бяха факторите, които допринесоха за вземането на решенията от Борда на Световната банка през месец януари тази година, когато на заседание на Висшия ръководен мениджмънт на институцията се взе решение за установяване на офиса на Световната банка именно в София. Непосредствено след това, през месец март тази година, Министерският съвет подкрепи намерението за създаване и функциониране на Изнесен център за споделени услуги на Световната банка в София и упълномощи министъра на финансите да проведе необходимите консултации с Банката по установени параметри. Със свое решение от началото на април тази година Министерският съвет даде на министъра на финансите мандат за преговори и го упълномощи да подпише Проекта за Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Споразумението бе подписано на 12 април във Вашингтон и е предложено за ратифициране от Народното събрание с Решение на Министерския съвет от 19 април тази година. Какво предвижда това Споразумение? То предвижда правителството на България да окаже финансова подкрепа на Банката за дългосрочно позициониране и функциониране на офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София за периода на неговото действие на територията на страната при параметри, които са съобразени с международните стандарти за обезпечаване функционирането на международни финансови институции от ранга на Световната банка. Тази практика е прилагана и в другите страни, в които Банката има подобни структури и предоставя изнесени услуги. Какви са накратко параметрите за петгодишния период? Първо, Споразумението ще се изпълнява на няколко етапа, като първоначалната фаза ще стартира през месец юли тази година до достигане на пълния капацитет от над 300 заети места в петгодишен хоризонт, като се започне с откриване на 120 работни места. Очаква се да се наеме офис с площ около 1200 кв. м., като първоначално това ще бъде в София Тех Парк, а след 2020 г. се предвижда новата структура да увеличи капацитета си и наетите помещения, като достигне площ от 4000 кв. м. Очаква се офисът на Световната банка да включва голям брой IT специалисти, които ще заменят, разширят услугите и продуктите, които се доставят до голяма степен от Вашингтон, като впоследствие се очаква тук да бъдат привлечени и други специалисти като счетоводство, трежъри, човешки ресурси, здравни услуги, управление на сигурността и така нататък. Защо е важно за България? Установяването на подобна структура в България ще има положително влияние върху икономическата среда в страната, ще способства за откриването на нови работни места за високотехнологични специалисти и за надграждане на потенциал в сектори с висока добавена стойност. Безспорно това е от изключително значение за развитието на нашата икономика и за увеличаването на брутния ни вътрешен продукт. Присъствието на авторитетна организация в лицето на Световната банка в България ще издигне допълнително нашия авторитет пред международната инвеститорска общност като атрактивна дестинация за бизнес инвестиции. IT секторът безспорно е ключова индустрия, която подкрепя развитието на останалите икономически дейности за оптимизиране на производствените процеси и, както вече казах, той обхваща висококвалифицирани работни места с относително високи доходи и има силен потенциал както да задържи висококвалифицираните хора в България, така и да покаже, че има благоприятна среда за развитие и на тези млади хора, които се имигрирали, които в момента работят в чужбина, и създава предпоставка за тяхното завръщане в България. Отново напомням, че в петгодишния период за развитие на Споразумението се очаква да се наемат 300 души на пълно работно време, висококвалифицирани специалисти, и съответно откриването на този офис да спомогне за подобряване повишаване на икономическата и бизнес среда на Република България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева. Реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Не виждам желаещи. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Ще подложа на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, № 902-02-12, внесен от Министерския съвет. Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, уважаеми господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Моля, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме на второ четене току-що приетия Законопроект. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение. Моля, режим на гласуване. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към второ гласуване на Законопроекта. Имате думата, уважаеми господин Иванов. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложеното наименование на Закона. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Член 1. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България, подписано на 12 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване представеният Ви текст за чл. 1. Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Член 2. Разпорежда Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване представеният текст за чл. 2. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: „Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Първо ще подложа на гласуване наименованието на подразделението, което Ви беше представено – „Заключителна разпоредба“. Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега ще подложа на гласуване представеният Ви текст за параграф единствен. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието, с което Законът е приет и на второ гласуване. Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАСЛОДАЙНАТА РОЗА. Вносител е Министерският съвет. Докладът на Комисията по земеделието и храните ще ни представи госпожа Танева. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, първо правя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете госпожа Кръстева в залата. Продължете, уважаема госпожо Танева. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за маслодайната роза № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 18 април 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Вергиния Кръстева – заместник-министър, Елеонора Куцарова – главен експерт в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. Присъстваха и представители на браншовите организации в сектора. Законопроектът беше представен от Вергиния Кръстева. Със Законопроекта се уреждат обществените отношения, свързани с регистрацията на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. Регламентира се още създаването, отглеждането и идентификацията на насажденията, изкупуването и преработката на цвета, производството и етикетирането на продуктите от него, както и контрола върху дейността на розопроизводителите и розопреработвателите. За компетентен да провежда държавната политика в сектора е определен министърът на земеделието, храните и горите. Предвидено е в Министерството на земеделието, храните и горите да бъде създаден публичен електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от маслодайна роза. За вписването ще може да се подава единно заявление в общинската служба по земеделие. Вписването ще се извършва по реда на подаване на заявленията. Регистрацията ще е безсрочна, като за издадените удостоверения няма да се дължи държавна такса. За първоначална регистрация ще се изисква проверка на място на заявените площи и обекти. Отказът ще може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Информацията за вписването или постановените откази ще се изпраща по служебен път до компетентното звено в Министерството на земеделието храните и горите. Подробно е разписана процедурата по регистрация, изискуемите документи и изискванията към розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от маслодайна роза. При регистрация розопроизводителите ще предоставят документи за правния си статус, сключените към момента договори за изкупуване на цвета, когато има такива, правното основание за ползване на земеделската земя, а за новосъздадени насаждения – и документ за произход на посадъчния материал. При регистрация розопреработвателите също ще представят документи за правния си статус, сключените договори за изкупуване, освен ако не преработват цвят от собствени насаждения и договори за преработка, когато преработката не се извършва в собствен обект. При регистрация на обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза освен данните за собственика или ползвателя ще се предоставя информация за влязло в сила разрешение за ползване на обекта, правното основание за неговото ползване, местонахождението и площта на обекта, включително производствена и складова площ, броя и капацитета на дестилационните инсталации и технологична документация за произвежданите продукти. При първоначалната регистрация ще се извършва идентификация и проверка на обекта за съответствие с информацията в подаденото заявление. Промяната във вписаните обстоятелства или заличаването от регистъра ще се извършва въз основа на подадено заявление или при установени несъответствия с нормативните изисквания. Разписани са текстове, регламентиращи процедурата по отстраняване на непълноти и неточности. При прекратено производство по регистрация, заявителят ще има право да подаде ново заявление не по-рано от един месец. Регламентирано е създаването на насаждения от маслодайна роза. Те следва да се създават от сертифициран посадъчен материал с доказан произход, отговарящ на изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал. Розопроизводителите ще са длъжни да уведомяват общинската служба по земеделие и Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за новосъздадени или изкоренени насаждения. Ще подават и декларация за количествата произведен и реализиран цвят по сключените договори. Регламентиран е редът за извършване на проверки. Изкупуването на цвета ще се извършва в регистрирани обекти за преработка или пунктове на розопреработвателя въз основа на писмен договор, сключен между вписани в регистъра розопроизводители и розопреработватели. Розопреработвателите ежегодно ще подават информация относно броя, местонахождението и работното време на пунктовете за изкупуване на розов цвят, въз основа на която кметът на общината ще определя часови период, извън който ще бъде забранено брането и изкупуването. Разписани са изискванията към производството и етикетирането на продуктите от маслодайна роза и производството на продукт със защитено географско указание „Българско розово масло“. Предвидено е създаването на Консултативен съвет по маслодайната роза към министъра на земеделието, храните и горите, който да консултира министъра при провеждането на държавната политика в областта на розопроизводството и розопреработването и да го подпомага при решаването на проблеми в сектора. Разписани са съставът и функциите на съвета. Подробно са регламентирани контролните органи, техните функции и правомощия, както и правата и задълженията на проверяваните лица. Разписани са съответните административнонаказателни разпоредби. В преходните и заключителните разпоредби е предвиден едногодишен срок за разработване и пускане в експлоатация на публичния регистър, като в едномесечен срок от неговото пускане розопроизводителите и розопреработвателите ще могат да подават заявления за вписване. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще следва в тригодишен срок да извърши първоначалната идентификация на насажденията и да издаде констативен протокол за идентифицираните площи, вида и сорта на маслодайната роза, който да удостоверява произхода на розовия цвят. В последвалата дискусия от парламентарната група на „Обединени патриоти“ поставиха въпроса доколко Законопроектът ще успее да гарантира изкупуването на произведения розов цвят, предвид проблемите, констатирани в предишни години. Определиха като притеснителна легалната дефиниция на понятието защитено географско указание „Българско розово масло“, според която маслото трябва да е произведено в географския район, включващ конкретни, изрично изброени общини. Според тях това изискване ще постави в неравностойно положение производителите от останалите райони в страната, които също имат подходящи условия да произвеждат розово масло с качество, което отговаря на необходимите стандарти. Предвид изложеното, заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта, но между първо и второ гласуване ще направят предложения за прецизиране на текстовете. От Министерството на земеделието, храните и горите обясниха, че вписването на наименования в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания се извършва по стриктни правила. Процедурата е изцяло съгласно европейското законодателство, свързано със схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, и в този смисъл по никакъв начин не зависи от нормите в националното законодателство. За да бъде вписан продукт в европейския регистър, той трябва да премине през процес на предварително проучване на климатичните условия и почвите, провеждат се органолептични и физико-химични анализи на продукта, представят се редица документи, включително исторически данни, че този продукт с неговите конкретни качества се произвежда именно в тези райони. Конкретното, защитеното географско указание „Българско розово масло“ е вписано в европейския регистър от група български производители през 2012 г. и съответно то може да бъде използвано точно по начина, по който е регистрирано. Същевременно наличието на подобна регистрация не възпрепятства и в други райони на страната да се произвежда розово масло, което ще може да бъде продавано като розово масло, произведено в България. От Българска национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“ подкрепиха Министерството и обясниха, че вписването на защитеното географско указание „Българско розово масло“ е изключително постижение, което е резултат от десетгодишния труд на голяма група производители. Подчертаха, че в хода на процедурата е било направено всичко възможно, включително от страна на Министерството, производителите, разполагащи с необходимите доказателства, да бъдат включени в обхвата на защитеното географско указание. В заключение председателят на Комисията Десислава Танева заяви, че липсва възможност чрез национални мерки да бъдат променени обхватът и критериите на вече вписани продукти със защитено географско указание, тъй като процедурата е изцяло регламентирана в европейското законодателство. Призова Законопроектът да бъде подкрепен и отбеляза, че предложената регулация ще позволи да се гарантира поддържането на традиционното качество на произвеждания розов цвят, съответно на българското розово масло. В заключение, след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Танева. С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае госпожа Савеклиева. Заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание представям: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и туризъм по Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20. На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието, храните и горите – Вергиния Кръстева – заместник-министър, Елеонора Куцарова – главен експерт в Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. От Министерството на икономиката: Десислава Георгиева – началник на отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и Елиза Дилова – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Кръстева. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се създаде обща правна рамка, която да регламентира същността на всички елементи на производствения процес на българското розово масло и съпътстващите продукти. Да се постигне разграничаване на компетенциите и функциите на отделните органи, осъществяващи политиката и контрола на процеса на производство на българско розово масло и продуктите от маслодайна роза. Да се осигури и взаимодействие, и координация между контролните органи на национално и местно ниво. Добрите агрономически практики и използването на сертифициран посадъчен материал при създаване на нови насаждения да осигурят качеството на българското розово масло. Със Законопроекта се предвижда създаване на публичен регистър за производители, преработватели и обекти за производство на продукти от маслодайна роза, облекчения за малките производители и условия за проследимост и прозрачност на различни етапи от производството и преработката на маслодайната роза. С въвеждането на изискване за сключване на договори между регистрираните розопроизводители, розопреработватели и собствениците на обекти за преработка на цвят от маслодайна роза при изкупуването на розовия цвят ще се подобри пазарната среда и взаимоотношенията между тях. С прилагането на унифицирани процедури при осъществяването на официален контрол ще се постигне по-голяма сигурност на участниците в процеса на производство и преработка на маслодайна роза. Определят се подходящи и възпиращи по размер санкции за лицата, извършващи нарушения, свързани с отделните елементи на производствения и преработвателния процес. Наличието на хармонизирана национална законодателна рамка за осъществяване на контрол по цялата верига на производство и преработка на маслодайната роза е необходимо, за да се гарантира еднакво прилагане на правилата в сектора и за ефективно функциониране на вътрешния и международния пазар. Производството, етикетирането и контролът на продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“ ще се осъществяват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 2012 г.), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1020/2014 на Комисията от 25 септември 2014 г. за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Българско розово масло (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ) (ОВ, L 283 от 2014 г.). Приемането на Закона за маслодайната роза няма да доведе до допълнителни разходи по бюджета на административните органи, провеждащи държавната политика и контрола в сектора на производството и преработването на маслодайната роза. Към Законопроекта е приложена Цялостна предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. Народният представител Йордан Апостолов изказа съображения по предложения законопроект и заяви, че са защитени само интересите на розопреработвателите, но не и на розопроизводителите. Той коментира и проблемите в технологията на работа на дестилериите. Народният представител Валери Симеонов предложи Законопроектът да не се приема, да се отложи и преработи, като се защитят и розопроизводителите. Народният представител Адлен Шевкед подкрепи Законопроекта, като посочи необходимостта от гарантиране на изкупуването на розовия цвят и максимален срок между двете гласувания в залата. На поставените въпроси отговори заместник-министър Кръстева, която увери народните представители, че съображенията на двата бранша от публичното обсъждане са взети предвид и са отразени в разглеждания законопроект. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10 народни представители, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева. От името на вносителите заместник-министър Кръстева ще представи Законопроекта. Имате думата, уважаема госпожо Заместник-министър. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕРГИНИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Приемането на Закона за маслодайната роза има за цел регулирането и уреждането на обществените отношения в сектора на розопроизводството и розопреработването в Република България. През последните години се наблюдава масово създаване на насаждения с маслодайна роза, за които се използва посадъчен материал с неустановен и разнороден сортов състав, а оттам и с различни стопански качества. Смесването на розов цвят от различни сортове и видове води до получаване на розово масло с влошено качество и ниска търговска стойност. Свръхпроизводството на розов цвят чувствително затруднява изкупуването и преработката на свеж розов цвят. Голямото количество цветове не може да бъде обработен технологично в съществуващите към момента обекти за преработка. От друга страна, е засилената конкуренция от страни като Афганистан, Турция, Иран и Китай. С оглед постигане на пълна проследимост по веригата от производство и преработка на розов цвят до получаването на крайните продукти се предвижда контрол при създаване на нови насаждения. Тук подчертавам, че съществуващите трайни насаждения няма да бъдат унищожени – те, разбира се, се запазват. Целта на този контрол е да се гарантира качеството на сертифицирания посадъчен материал, който да отговаря на изискванията на Закона за посевния и посадъчен материал, създаването и поддържането на публичен електронен регистър, в който ще се вписват всички розопроизводители, розопреработватели и обектите за производство на продукти от маслодайна роза. Предвидени са и договори, които да се сключват между розопроизводителите и розопреработвателите, като това е необходимо, за да бъдат гарантирани и розопроизводителите, че в крайна сметка техният цвят ще бъде изкупен, а и не само, но че ще бъде и заплатен накрая. Въведени са и задължителни изисквания при производство и етикетиране на продукти със защитено географско указание „Българско розово масло“. Разписана е и контролната дейност върху обектите, в които се произвеждат продукти от маслодайна роза, както са определени контролните органи и техните правомощия. Не на последно място е предвидено създаването на консултативен съвет по маслодайна роза, който има за цел комуникиране и разрешаване на проблемите по цялото ниво на производство – от розопроизводители, през продажба и до краен продукт, тоест и преработка. Чрез създаване на правна рамка за доказване произхода и качеството на произвежданите продукти от маслодайна роза, държавата ще защити своите розопроизводители и розопреработватели. Пазарният интерес през последните години направи така, че се получиха дисбаланси. Това повлия върху качеството на произвеждания розов цвят, оттам на продукцията, оттам върху крайната цена на готовата продукция. Нормално е и беше комуникирано със сектора, че държавата ще предложи правила за регулация на обществените отношения по начин, който да позволи задържането на традиционното качество. Становища, както на розопроизводители, така и на розопреработватели, са отразени в предложения законопроект. Мисля, че са намерени добри норми по отношение на посадъчния материал, както и производителите да имат устойчивост в дохода, който получават. Нека да не забравяме, че българското розово масло е известно в цял свят. Това налага намесата на държавата в защита на качеството на крайния продукт. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказване. Господин Апостолов, заповядайте. ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Закон действително трябва да има. Абсолютно належащо е този закон да бъде приет, тоест такъв закон за розата да бъде приет, защото този сектор трябва да се регулира, тъй като видяхме на какво бяхме свидетели миналата година по време на изкупуването по време на кампания – 800 действащи дестилерии с по 2500 тона произведен цвят на ден. Тези дестилерии нямат никаква възможност и начин да преработят този цвят в рамките на технологичния срок от 12 – 14 часа след набиране. Уважаеми колеги, този закон не ни трябва в такъв вид, тоест нарушен е политическият диалог между управляващата партия ГЕРБ и нас, като участници в това управление – „Обединени патриоти“. Не бяха зачетени нито наши доводи, нито имаше някакъв диалог, за да може да се постигне балансираност и този закон да бъде коригиран, а се наложи, както виждате, в извънредно краткия срок – няма и 12 дни, откакто за първи път е внесен, а той вече е в залата за първо четене. На всички други закони им пожелавам такъв бърз път на развитие – за по-малко от 12 дни да стигат до залата. Заради липсата на този диалог нашата група няма да подкрепи този закон на първо четене. Вчера в изказването си в Икономическата комисия пределно ясно и точно обяснихме кой кого защитава – защитава една шепа хора розопреработватели, а дребни производители на портала за обществено обсъждане са дали своята ясна и категорична оценка. Сега не искам да коментирам терминологията, която те са използвали, всеки може да се запознае с тези материали. Вчера също не беше представено и становището на Министерството на икономиката, което е отрицателно по този закон. В момента становището на Министерството на икономиката го няма качено към този закон, но, ако желаете, можете да се запознаете с това становище на Министерството на икономиката и да видите, че то е абсолютно отрицателно по внесения Законопроект. Моля Ви, колеги, нека да проявим разумност! Казваме, че трябва да има такъв закон, нека Законът да бъде оттеглен, поправен, балансиран, да участват всички заинтересовани страни и наистина да влезе, за да можем да защитим достойно този продукт, с който България се гордее от столетия. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов. Реплики? Имате думата за реплика, уважаема госпожо Танева. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Апостолов, не мога да се съглася с Вас за отношението на Политическа партия ГЕРБ към коалиционния си партньор. В момента Законопроектът е на първо четене. Влизайки в зала, той няма как предварително да бъде коригиран, поправен, приемайки определена позиция с консенсус. Всичко това се случва в процедурата между първо и второ четене с предложения, които, ако Вие имате воля и желание, може да входирате. По отношение на бележката Ви за краткия срок. По Правилника, по който работи Народното събрание, нито един срок не е бил съкращаван. Ако има такава възможност към момента, независимо от резултата от гласуването, няма да се предлага съкращаване на срока от ГЕРБ. В този смисъл ходът на този законопроект е съгласно процедурата, която е обичайната по Правилник – след внасянето от Министерския съвет. Трето, Вие дадохте едно обобщение, че Законопроект трябва да има. Категорично трябва да има! Правителството пое такъв ангажимент към розопроизводителите и преработвателите още миналата година и си изпълнява ангажимента, но Вие не дадохте конкретни доводи, които не приемате, и призовахте за отхвърляне на Законопроекта, при условие че общото наше становище е, че трябва такъв законопроект. В крайна сметка целта е да защитим производството на продукта, който излиза от България, защото неговата защита означава цена – пазар, съответно доход върху всички по веригата, за да може всеки да вземе своето информирано решение как да участва в гласуването. Вие казахте само едно изречение. Аз мисля, че ако всички наистина смятаме, че трябва и има нужда от такова регулиране на обществените отношения, има достатъчно време между първо и второ четене – никой няма да съкращава сроковете, те са по нашия правилник – те да бъдат направени, обсъдени и приети така, както смятаме, че трябва да бъдат. По отношение на подготовката на Законопроекта. Има достатъчно данни за участие на неправителствения сектор – организации, включително и присъствали на Комисията по земеделие, участвали в неговото обсъждане. Категорично между първо и второ четене ще се направят определени допълнения и притеснителните моменти ще бъдат изчистени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева. Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Митев, имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Апостолов! Аз не съм съгласен с Вашето изказване по причина, която беше изразена и от госпожа Танева в нейната реплика. Действително Вие не посочихте конкретни недостатъци и слабости на Закона, а доколкото чухме от Доклада на Комисията по земеделие, храни и гори, в заседанието Вие сте изразили становище, че всъщност този законопроект се прави не толкова за производителите на роза, на розово масло, колкото за преработвателите. В този смисъл би следвало, след като изразявате несъгласие, да развиете тази своя теза и да обясните защо стигате до тези изводи, тъй като, ако това е вярно, то в този случай Законът в този си вид действително ще постави в дискриминационно положение едната група в сравнение с другата група, тъй като ще създаде условия за развитие само на розопреработвателния бранш, без да се обърне достатъчно внимание на розопроизводството. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев. Има ли трета реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Апостолов. ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, първо, да отговоря на госпожа Танева. Да, прави сте, госпожо Танева, че Законопроектът трябва да влезе на първо четене и тогава да правим бележки по него, но той можеше да бъде подготвен по-добре, разбирате ли? В момента този закон защитава шепа хора преработватели, без въобще да се отчете това, което искат розопроизводителите. В контакти с хора от този район – дребни производители, не искат този закон в този му вид. Това го знаят и Вашите колеги от ГЕРБ, които са от тези места. Вие много добре знаете, че те знаят това нещо. Така че, ако трябва да влизаме в конкретика, първо, искам да попитам: какво значи терминът „идентификация“ в този закон? Да попитам вносителя? Няма такъв термин „идентификация“! Агенцията, която трябва да извършва този контрол, няма нито метод за идентификация на насаждението, защото съгласно Наредба № 24 за посадъчния материал от маслодайни и етерични култури, там има точно определена методика и думичката „идентификация“ въобще отсъства. Да не говорим и да не изземвам правото на колегите от ДПС и да кажа, че този закон е пълно копие на Закона за тютюна, едва ли не само са подменени определени текстове. Затрудняваме хората и вместо да ходят да си гледат насажденията, ги обременяваме с тежести, глоби, административни срокове – да отиват да се регистрират, декларират, за това глоба, за онова глоба, а това представлява абсолютна административна тежест. Вие мислите, че едва ли не ние сме против да има закон, който да регулира тези взаимоотношения. Напротив, трябва да го има този закон, защото видяхме миналата година какво се случи, но това, което ни е предложено, не е добро, не казвам: най-добро, не е въобще добро за бранша. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Апостолов. Позволете ми да Ви прочета една информация, преди да продължим с изказванията: „На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 23 април 2019 г. Законопроект за Закон за трюфелите, № 954-01-31.“ Вносители са народните представители Александър Сабанов, Красимир Богданов, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Искрен Веселинов и Атанас Стоянов. Продължаваме с изказванията. Има ли изказвания? Заповядайте, имате думата. ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорен е фактът и всички ние знаем, че нашата страна има вековни традиции в отглеждането на маслодайната роза и производството на различни продукти от цвят на маслодайна роза. Българското розово масло е много добре разпространено, известно и с големи традиции не само в страните от Европейския съюз, но също така в САЩ, Австралия, Япония и Средния Изток. В тези райони, в които наистина има развито отглеждане на маслодайна роза, това се е превърнало в една традиция и в семеен бизнес, който е техен поминък. Искам да Ви припомня, че миналата година в Комисията по земеделието и храните беше проведено изслушване по искане на представители на розопроизводители във връзка с така създалото се напрежение по време на изкупната кампания. По време на изслушването министърът на земеделието, храните и горите изрази позиция, че проблемите в розопроизводството и в частност свързани с ниските изкупни цени на розов цвят, се дължат на наслагването на различни обстоятелства във времето. От една страна, предвид пазарната атрактивност на розопроизводството през последните две години имаше ръст на насаждения с 22% дори без да бъдат включени площите, в които пълно плододаване ще настъпи през следващите години. Към 2018 г. розовите насаждения в нашата страна са били 41 хил. декара, обработвани от регистрирани земеделски стопани, но е имало и доста площи, които са обработвани от нерегистрирани стопани. В резултат на добрите климатични условия през миналата година, освен че имаше изключително добра реколта на рози, цъфтежът и плододаването настъпиха почти едновременно. Това създаде изключително голям натиск предвид необходимостта този цвят да бъде обран, предаден и преработен от дестилериите в рамките на същия ден, за да не си губи своите маслодайни качества. От друга страна, дневният капацитет на дестилериите за обработка на изкупеното количество цвят е недостатъчен. Тогава министърът обясни, че практика на преработвателите е да сключват договори с традиционни производители, ползващи сертифициран посадъчен материал от българска маслодайна роза, като тези договори на практика покриват капацитета им за преработка. Съответно основният проблем е с розопроизводителите без договори, за които в преходните години е имало пазар предвид дефицита на розовия цвят. Всички изброени обстоятелства доведоха както до невъзможността да бъде изкупена и преработена цялата реколта, така и до намаляване изкупните цени спрямо предходните години. Други проблеми според розопроизводителите са тези, които са свързани със специфичния характер на работата, с ограниченото търсене и предлагане на оригинални и висококачествени продукти от българска маслодайна роза на пазара. Отбелязано беше, че страната ни все още държи едно от първите места по качество на розово масло, но на пазара се появяват сериозни конкуренти от Афганистан, Турция, Иран и затова следва да бъдат предприети необходими мерки за гарантиране качеството на розовото масло. В тази връзка още по време на изслушването розопроизводителите настояха за изработване на законопроект, който да регулира отношенията по цялата верига – от производството до преработката на маслодайната роза, и който да регламентира договорните отношения между розопроизводителите и дестилериите за гарантиране, че насажденията ще бъдат единствено от сертифициран посадъчен материал от българска маслодайна роза, както и да разграничи коректните дестилерии от тези, които работят с вносна суровина. В хода на обществените консултации своето мнение по Законопроекта са изразили както представителите на розопроизводителите, така и представителите на розопреработвателите. Като основен проблем отново е изтъкнато подбиването на цените и кражбите на розов цвят, което от своя страна води до срив в доверието на участниците в процеса и до силно напрежение в сектора. Оказва се, че посредници и спекуланти участват активно в нерегламентирани мобилни изкупвателни пунктове по време на кампаниите и компрометират цената и качеството на розовия цвят. Затова в Законопроекта са заложени процедури и мерки, чрез прилагането на които ще се елиминира голяма част от тези лица, които изкупуват и преработват розов цвят, тъй като е предвидено изискването за предварително сключване на договори между регистрираните розопроизводители и розопреработватели. Предвидени са и допълнителни изисквания и към самите дестилерии, и към пунктовете за изкупуване на розов цвят. Заложено е изкупуването на розов цвят да се извършва само в регистрирани обекти за преработка или в пунктове на преработвателя въз основа на писмени договори, сключени между вписани в регистъра на Министерството производители и розопреработватели, което също ще допринесе за повишаване качеството на произвежданите продукти. С други думи, с помощта на този закон ще се уредят отношенията с изкупуването и преработването на розовия цвят, като това ще се извършва само от представители на преработвателните дружества и ще се елиминират прекупвачите. По този начин и при наличие на благоприятни климатични условия и нормални пазарни отношения производителите ще бъдат спокойни и защитени благодарение на сключените с преработвателите договори за сигурността на изкупването на розовия цвят. С предвиденото в Законопроекта включване на Института по розата и етеричномаслените култури в извършването на проверки за идентифициране на насажденията с маслодайна роза ще се гарантира обективен, всестранен и строг контрол върху производството на висококачествен и чист продукт, какъвто е розовото масло. В Законопроекта е предвидено министърът на земеделието, храните и горите да бъде компетентният орган, който да провежда държавната политика в областта на регистрация на дейността на обектите, в които ще се преработва цвят от маслодайна роза, както и в областта на производството, етикетирането и контрола на продукт със защитено географско наименование „Българско розово масло“. Предвидено е още към министъра на земеделието, храните и горите да се създаде Консултативен съвет по маслодайната роза, в състава на който ще се включат представители на организации на розопроизводители, розопроизводители и търговци на продукти от цвят на маслодайната роза, които ще подпомагат министъра при решаването на въпроси в областта на розопроизводството и розопреработването. С представителността и участието на всички заинтересовани страни дейността на Консултативния съвет ще гарантира обективност и вземане под внимание на всички гледни точки в процеса на идентифициране на слабите места, възникналите проблеми и намирането на адекватни решения за тях. Като се има предвид гореизложеното, уважаеми колеги, призовавам Ви да подкрепим на първо гласуване предложения Законопроект за маслодайната роза, защото той е един изключително важен Законопроект, който трябва да реши казуса, създаден през изминалата календарна година и миналата реколта. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков. Има ли реплики? Заповядайте, първа реплика, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янков, аз съм много доволен от това, което чух от Вас, както сигурно ще бъда доволен от другите речи, написани от Министерството и раздадени на народни представители, които тук да ги изчетат с цел колко е хубав Законът. Не, Законът наистина не е хубав и ние твърдо няма да го подкрепим. Така че дали ще се изкажат още трима народни представители – ще изчетат едни листчета, които са подготвени от Министерството, няма никакво значение. Все пак между първо и второ четене, ако мислите, че днес ще мине Законът, ние ще имаме своите предложения, но не се хабете. Затова излязох да Ви кажа. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Сабанов. Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Янков, за дуплика. Все пак да припомним, че никой не може да ограничава народните представители да четат, да представят свои тези така, както намерят за добре. ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Сабанов, мисля, че много добре знаете, а ако не, да Ви кажа, че аз съм от избирателен район, където маслодайната роза има големи традиции и история. Миналата година, когато беше създаден този казус, не казвам проблем, присъствах и съм ходил на място, за да се запозная как стоят нещата и какъв е проблемът, какъв е казусът и как може да се излезе от тази ситуация. Така че в случая от това, което Вие казахте, се чувствам и малко засегнат, защото това, което аз изложих тук, от тази трибуна, съм си го подготвил и знам какви са проблемите и какъв е… ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): За разлика от някои, които не са чели Закона! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви! ЗАПРЯН ЯНКОВ: Това си е техен проблем. Така че не съм съгласен с това Ваше изказване. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков. Има ли други изказвания? Заповядайте, имате думата. Заповядайте, уважаема госпожо. Ще продължат изказванията. СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли има някой, който да оспори известността и авторитета на българското розово масло. От години розовото масло наред с киселото мляко е възприето като емблема на продукт, известен и отъждествяван с България. Общоизвестен факт е, че до края на 1989 г. всички производствени и преработвателни мощности са държавна собственост. Износът на розово масло е държавен монопол, а преобладаващата част от насажденията с маслодайна роза е кооперативна собственост. След извършената промяна – собствеността върху земята и преработващите предприятия, съвсем естествено е профилът на розопроизводствената промишленост да се променя. Днес производството на розов цвят и съответно розово масло и продукти от маслодайна роза вече е семеен бизнес и проблемите, свързани с търсенето и предлагането на оригинални крайни продукти, както и конкуренцията със страни като Афганистан, Иран, Турция и Китай, налагат намесата на държавата чрез създаване на правна рамка, с която да се гарантира произходът на произвежданите продукти от маслодайна роза, различни от тези със защитено географско указание „Българско розово масло“. Настоящата законодателна инициатива е необходима и особено важна поради настъпилите през последните години процеси за масово създаване на насаждения от маслодайна роза с разнороден сортов състав и с различни качества. Често в определени периоди се наблюдава и свръхпроизводство на розов цвят, който не може да бъде обработен технологично от съществуващите обекти за преработка. Констатирано е, че за обектите, в които се осъществява преработката, няма единни изисквания по отношение на дестилационните инсталации и технологичната документация за производство, което от своя страна води до разнородно качество на продукцията и претенции за наименованието, с което се предлагат продукти на крайните потребители. Всички тези доказателства доказват наличието на основния проблем, а именно липсата на нормативна регулация при създаването на насаждения от маслодайна роза, като е необходим пълен контрол за различните етапи за производството на хранителни и козметични продукти, които се влагат в преработката на розов цвят, както и координацията и взаимодействието между компетентните контролни органи на национално и регионално ниво. Към момента в разпоредбите на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и в Регламент за изпълнение ЕС № 1020/2014 на Комисията от 25 септември 2014 г. за вписване на наименование в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания е регламентирано само производство на продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“. Извън обхвата на тези документи са всички останали продукти от маслодайната роза. След проведените многобройни обсъждания е станало ясно, че е налице необходимостта от регистрация на розопроизводителите, розопреработвателите и на обектите за преработка на цвят от маслодайна роза, за да се гарантира безопасността на получените продукти от маслодайна роза в случаите, когато те се влагат в храни, козметични или лекарствени продукти. С предприемането на конкретни действия, посочени в Законопроекта, се очаква предотвратяването на нелоялни практики, свързани с предлагане на имитиращи продукти от маслодайна роза, като такива, произведени в България. С предложения Проект на Закон за маслодайната роза се цели да се осигури прозрачност, проследяемост и предвидимост на производството и преработката на маслодайна роза в страната. Това ще се постигне чрез създаването на публичен регистър за розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за преработка на цвят от маслодайна роза и с въвеждането на единни изисквания за розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за преработка на розов цвят. Едновременно с това се урежда координацията между контролните органи на национално и местно ниво и се разграничават компетенциите и функциите на ведомствата, осъществяващи политиката и контрола при производството и преработката на маслодайната роза, както и получаването на продукти от маслодайна роза, различни от продукта със защитено географско указание „Българско розово масло“. Особено важно е, че се въвежда изискването за използване на сертифициран посадъчен материал при създаването на нови насаждения с маслодайна роза, което ще гарантира качеството на суровината. За съществуващите насаждения е предвиден в 3 годишен срок от влизането в сила на Закона. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол ще извърши първоначална идентификация на насажденията от маслодайна роза. В резултат на това ще бъдат идентифицирани площите, видът и сортът на маслодайната роза. Изпълнителната агенция ще издаде констативен протокол, с който ще се удостовери произходът на розовия цвят при неговото изкупуване в кампанията през следващата календарна година. Друг съществен и важен елемент от новата правна регулация е регламентирането на взаимоотношенията между производители и преработватели чрез включването на предварителни договори, с което се очаква да се подобри предпазарната среда, да се планира и гарантира изкупуването на розовия цвят и проследяемостта на произведеното розово масло и продуктите от цвят на маслодайна роза. В Проекта на Закон за маслодайната роза е предвидено и налагането на санкции за лицата, извършили нарушения, свързани с отделните елементи на производствения и преработвателния процес на цвят на маслодайна роза. По данни на Министерството на земеделието, храните и горите засегнатите от този законопроект към момента са физически и юридически лица с 1159 броя стопанства с насаждения от маслодайна роза. Със създаването и приемането на този нов законодателен акт ще се въведе по-ефективна регулация, контрол и изсветляване на сектора на производството и преработката на маслодайната роза в България, както и създаване на обща рамка, с която да се регламентират и контролират всички елементи на процеса на отглеждането и получаването на крайния продукт. Очаква се пълният ефект от предприетите действия, заложени в Закона, да бъде постигнат най-рано след три стопански години, когато, освен изтъкнатите уредени взаимоотношения между производители и преработватели, ще е налице и друг съществен резултат – ще има достатъчно количество произведен сертифициран посадъчен материал от маслодайна роза. Уважаеми колеги, вярвам, че всички ще се съгласите, че наличието на хармонична национална законодателна рамка за осъществяването на контрол по цялата верига на производство и преработка на маслодайна роза е изключително важно и необходимо, за да се гарантира еднаквото прилагане на правилата в сектора и за ефективното функциониране на външния и международен пазар. Ето защо Ви призовавам да подкрепите представения на първо гласуване Проект на Закон за маслодайната роза. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Има ли реплики? Няма реплики. Заявени са още няколко изказвания – ето защо давам 30 минутна почивка, след което разискванията ще продължат. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме работа с разискванията. Декларация? Имате думата за декларация, уважаеми господин Биков. (Народният представител Павел Шопов иска думата.) Господин Шопов, ще Ви дам думата след декларацията. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Намираме се в навечерието на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово, когато всички православни християни се вглеждат в себе си. В тази Страстна седмица трябва да си дадем сметка за това, което нашият Господ Исус Христос е направил за нас, а не за себе си. Ние поздравяваме всички християни и пожелаваме светло посрещане на Възкресение Христово! Използваме повода да подчертаем нашата ангажираност и нашето уважение към православната религия, която за нас е в центъра и на българската национална идентичност. Християнската религия беше онова, което съхрани българската нация през последните над 1000 години, когато българската държава не съществуваше. Християнството беше единствената светлина, която ни вдъхваше надежда, че някой ден българската държава може да възкръсне. И българската държава възкръсна благодарение на усилията на онези православни духовници, които застанаха в началото на Възраждането и си спомниха откога и защо съществува българската национална общност. В основата си българската държавност е изградена от хора, които днес наричаме светци. Святото дело на братята Кирил и Методий, които са монаси и религиозни мисионери, е в сърцевината на българската национална идентичност. Тяхното дело беше повод българската нация да възкръсне в средата на XIX век. Българският език е плод на усилията на християнски духовници, на книжовните школи по времето на Симеон Велики. Новата българска държавност не забрави Православната църква и в последните 140 години. В добри и лоши времена Българската православна църква беше винаги с българския народ и даваше надежда в тежките времена, а във времената на успехи празнуваше заедно с него. От името на парламентарната група на ГЕРБ пожелавам светло посрещане на този светъл празник! Призовавам всички нас за повече смирение, за това да разберем къде сме сбъркали, защото всеки бърка, да се разкаем истински и да не повтаряме грешките си. Ние живеем със съзнанието, че сме грешни, и това е съзнанието на всеки християнин. Светло посрещане на празниците! Желаем здраве и успехи и на всички останали представители на българската нация, които не изповядват християнството, но заедно с православните християни ще отбележат този празник! Благодаря. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. Имате думата за изказване, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Най-после – след толкова години, стигаме до този закон. Бях млад юрист – още през комунизма се говореше за необходимостта от Закон за маслодайната роза. После, когато бях народен представител от СДС в началото на прехода, също се говореше за такъв закон. През миналата година приемането на Особени правила за берачите на рози беше добра индикация, като ние от „Атака“ повторихме онова, което сме говорили и коментирали по този проблем в Четиридесетото народно събрание. Още през 2005 г. в различните издания на Народното събрание ние повдигахме въпроса и говорихме за приемане на такъв специален закон. Учудвам се, че днес има обструкции. Вярно, от ДПС не ги интересува този закон. Ако беше нещо във връзка с тютюнопроизводителите, те щяха да бъдат тук всички, начело с формалния си лидер. БСП уж имат за емблема българската роза, а тях ги няма. Мисля, че те щяха да бъдат много полезни за приемането на този закон. В крайна сметка всички юристи знаят, че когато едни обществени отношения са много важни за обществото и за един народ, те се извеждат пред скоба със специален закон. Това, че българското земеделие е интензивно земеделие, съобразно престъпните правила за присъединяването ни към Европейския съюз, не означава, че ние не можем целево и специално да се погрижим за някои от селскостопанските браншове. Такова е положението и розопроизводството, което е специализирано и особено производство, попада в общия интензивен модел на селскостопанско производство. Това са двете най-големи престъпления на прехода, всъщност на последните десетилетия в България. Първото е насилствената колективизация на земята след 9 септември 1944 г. и второто страшно престъпление против българското земеделие са възприетите с Присъединителните правила екстензивни модели и виждания за българското селско стопанство. Изцяло не съм съгласен със становищата и обструкциите на моите колеги Сабанов и Апостолов. Те са от равна Добруджа, където земеделието по своите същност и характер е екстензивно земеделие. Двадесет лева на декар: 100 дка – 2000 лв.; 1000 дка – 20 хиляди; 1 млн. дка – 20 млн. лв. Сметката е проста – едни фирми ги инкасират. Вярно, и това е мизерия, като имаме предвид тези 20 лв. в сравнение с общо взето четирикратно по-големите пари и суми, които се получават от другите европейски държави. Такава е грубата сметка, но там нещата са ясни. Може би в равна Добруджа и в този край не ги е еня, не ги интересува за другите десетки страдащи в селското ни стопанство браншове, които са недофинансирани и пренебрегнати. Ако приемаме за някои от браншовете специални закони, то е точно затова – да ги изведем на по-добри позиции, да интензифицираме земеделието като цяло въпреки това, което ни е натресено от Европейския съюз, което е престъпно и което в най-скоро време трябва да бъде коригирано с анекс, да се погрижим за онези браншове, които са емблематични и изключително важни за България. Ако в Добруджа формулата е такава и тях не ги интересува за всички други десетки браншове, аз ще Ви кажа, че в пловдивския и особено в старозагорския край този въпрос се разглежда вече десетилетия. Българските народни представители от различни народни събрания чакат неговото решаване. Най-после се стига явно и до това решаване на проблема. Някои неща са минали през комисия и не се харесват на някои колеги, но такава е технологията на законотворческия процес – между двете четения много от нещата могат да бъдат променени, да бъдат поправени и Законът, така както е внесен и приет от съответните комисии, да стане по-добър. Какво му е на Законопроекта в този му вид? Законопроектът разглежда най-важните аспекти от производството на розово масло, отглеждането на рози, като се започне с площите, предвидени за това, посадъчния материал, брането на рози, преработката им в специализираните предприятия – розоварните, търговията. Окаяното положение, до което е доведено българското розопроизводство, до голяма степен се дължи на това, че не е имало специален закон, тоест специални грижи за него. И затова българското розопроизводство всяка година намалява като обем, като доходи, разоряват се селски стопанства, защото има натиск от чужбина – от страни като Китай, като Иран, като Турция, които се грижат за този бранш. Те са конкурентоспособни, натискат нашите производители и в крайна сметка виждаме резултата. Най-добре ще ме разберат тези като господин Янков, който тук направи изказване. Той е от избирателен район, в който проблемът е известен, ясен и ще може гордо да заяви, че има своя принос в решаването на проблема пред своите избиратели. Това са повече от хиляда предприятия в бранша, в които са заети десетки хиляди българи. Аз ще се обърна към Вас, уважаеми господин Председател, притеснявам се за кворума – дали ще успеем да съберем необходимия брой. Погрижете се! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, също и времето напредва много… ПАВЕЛ ШОПОВ: И управляващите от ГЕРБ също да си направят равносметка в това отношение, за да не се случи нещо фатално, което се е случвало в тази зала – желан законопроект да не може да мине и да се започне с фалстарт началото на неговото гледане. В тази зала преди празника това може да се случи. Имам тези опасения. Аз ще завърша с пожелание към всички българи за светло посрещане на най-големия християнски празник. Живи и здрави! Да продължим. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Има ли реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Заповядайте, уважаеми господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, този закон ни интересува и аз неслучайно съм тук. Поне от Вас като юрист очаквах да използвате терминология чисто юридическа – с права, задължения и уреждане на обществени отношения. Поне от Вас! От изказванията на колегите преди почивката имах усещането, че се намираме в литературен клуб за възхвала на българската роза и нищо по същество! Уважаеми колеги, българската роза е получила своето достойно признание с и без този закон стотици години преди нас! Една поредица от сто прилагателни, в които няма действие, няма екшън, които не пораждат действие, няма да реши нищо. При условие че ние се намираме в законодателната зала на Република България, а се говори като в литературен клуб, като преобладават прилагателни, като преобладава една възхвала на българската роза, няма да се получи нищо по същество! По същество – уважаеми колеги, този законопроект се роди по конкретен повод и по конкретен проблем. Колегите от Пловдивско, от Старозагорско много добре знаят историята на този законопроект. Той се роди от проблема с изкупуването на розовия цвят миналата година, в резултат на което беше обещано, че ще има закон, който да реши проблема и той да не се повтаря. Направен е един опит, добър опит, добро начало. В този законопроект виждам две хубави неща. Едното е, че се задължават изкупвателните организации и преработвателите да купуват розов цвят само от производители, с които имат договори. Второ, регистрираната в Европейския съюз емблема „Българско розово масло“ да се ползва по определен, регламентиран начин, което няма да позволи да се злоупотребява. За съжаление, хубавите неща спират до тези два момента в Закона. Оттам нататък започват едни текстове с пожелателен характер. Както каза колега, който говори преди почивката, че е забелязал, че са заимствани модели от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Да, предвидено е да се направи регистър на производителите на розов цвят – много добре; регистър на изкупвачите на розов цвят – много добре; регистър на преработвателите на розов цвят, дестилерии – много добре, но всичко това, колеги, не отговаря на един единствен въпрос: и какво от това? И какво от това, като направим регистър на всички тези, които са в бранша, подредим ги в едни списъци, изпълняваме сто на сто за нуждите на статистиката; придобиваме яснота кои са в бранша поименно, по декари, по култури, по местности? И какво от това? Тези регистри се правят в момента и по съвсем други правила, примерно при регистрацията на земеделските производители. Не се отговаря на въпроса заради какво е направен Законът – да уреди отношенията между купувачи и продавачи? Ще Ви дам пример. Неотдавна Министерството на земеделието предприе една процедура за изплащане на неизплатените на тютюнопроизводителите пари от един купувач на тютюн. Колеги, тези тютюнопроизводители също имаха договори с Михайлидис. И като не плати Михайлидис на тютюнопроизводителите, реши ли Закона за тютюна и тютюневите изделия проблема? Не, не го реши! Тук също няма да го реши. Ако утре някоя от дестилериите изкупи розов цвят и не го плати, този законопроект няма да реши въпроса. Вие много добре знаете – миналата година имаше проблем с реализацията на розовото масло. Нашите дестилерии имаха големи количества непродадено розово масло на склад и когато миналата година по това време настъпи новият сезон за купуването на цвят, естествено те купуваха по-малко цвят, естествено купуваха на по-ниски цени и естествено възникна проблемът! Така както е разписан Законът, този закон решава ли този проблем? Не, не го решава! Да, ще имаме регистри, ще имаме яснота, но проблемът си остава висящ. С въвеждането на тези регистри вкарваме допълнителна административна тежест на бизнеса. Сами чухте каква е процедурата за регистрацията – множество документи, които се представят през определено време, за да се регистрира като производител, като преработвател и така нататък. Много регулаторна тежест въвеждаме. Това е нов национален регистър. И всичко това – на фона на идеята да облекчим бизнеса, да облекчим производителите. Ние в момента правим точно обратното. В Закона, колеги, никъде не виждам ролята на браншовите организации. Не се споменават два члена, два абзаца, две алинеи, в които да е ясно какво правят браншовите организации. По-нататък – консултативният съвет, идеята за създаването на който е заимствана от Закона за тютюна и тютюневите изделия, е кух, има едни наблюдаващи функции, констатиращи и нищо повече. Ако искате този закон да работи, предлагам така, както беше в Закона за тютюна и тютюневите изделия, този консултативен съвет да има право да предложи чрез министъра на земеделието до Министерския съвет отнемане на лиценз, отнемане на права на дестилерия, която не плати на розопроизводител. Нали това искаме? Такива клаузи няма в Закона! Ако искаме наистина той да работи, моля вносителите да напълнят със съдържание Закона и този консултативен съвет наистина да има права, правомощия да решава неуредени отношения, доколкото може. В Закона, колеги, никъде не виждам някакво специално, особено подпомагане на производството на розов цвят от страна на държавата. Както знаете, розопроизводството не се подпомага нито от европейските фондове, нито от националните фондове, но в същото време преждеговорившите един час говориха, че българската роза е емблемата на България! Колеги вносители, емблемата на България, ако не я подпомагаме чрез този закон, чрез изрични национални средства, явно европейски няма да ни дадат, но чрез национални средства да подпомогнем емблемата и наистина това да е емблема, а не кухи приказки! Защо дори не отидем и по-напред? Ето по-революционна идея: чрез преработвателите на розово масло, защото розовото масло е особен продукт, както тютюнът, да не направим един гаранционен фонд чрез отчисления от тях, който фонд, след като се акумулират средства при евентуално неплащане от страна на розопреработвател към розопроизводител, да се заплаща на този розопроизводител? Може и да са революционни идеите, но нали в края на краищата в това е смисълът на този законопроект? И не на последно място – направих си труда да погледна обществените разисквания, които са били във времето. Колеги, Законопроектът е основан върху 90% предложения на Асоциацията на етеричните масла в България и само 10% предложения на розопроизводители! Умолявам този законопроект да има особено внимание към подпомагане, насърчаване и облекчаване на дейността на розопроизводителите, защото те са малката част във веригата. Розопреработвателите, дестилериите са по-големият играч. Ние сме противопоставили Давид срещу Голиат и се чудим какъв ще е резултатът! Резултатът ще е същият – такъв, какъвто е в сектор „Тютюн“. За съжаление, нещата отиват натам – резултатът и тук да е същият! И ако това е като тенденция, колеги, при всеки един протест, при всеки един проблем, за всяка една култура да правим отделен закон – мисля, че това не е правилният подход. Отсега Ви казвам, че догодина ще правим закон за лавандулата, защото догодина пък ще гръмне историята с лавандулата. Има лавандула от Подбалканските полета, колеги, има един милион декара в Добруджа, а там не ѝ е мястото! Няма да е със същото качество, французите ще откажат да купят маслото, пак ще има спад на цените, пак ще има протести и догодина ще пишем закон за лавандулата. Дайте отсега да напишем закон за етерично-маслените култури, за да включим вътре и другите неща и да решим проблема по-глобално, а не за всеки протест, за всеки проблем да пишем закон! Ако гръмне догодина в Родопите някакъв проблем с пазара, да не се налага да пишем и закон за картофите! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов. Има ли реплики? Проверете времето на „Обединени патриоти“, мисля, че нямат време и може би трябва да го увеличим. Заповядайте, господин Петров. ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председателстващ. Моля да бъде удължено допълнително времето на нашата група. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реализирано е. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да направя реплика на господин Абазов, защото много уважавам неговите мнения. Те обикновено са професионални, свързани с практиката. В случая той е абсолютно прав! Аз сега се чудя защо ние не обсъждаме закон за българската мента?! Там проблемите също са много сериозни. Аз имам наблюдения върху това. Проблемите са много сериозни с българската мента, а ние не ги разглеждаме. Може би е неточно названието „Българско розово масло“. Неточно е, защото то не упоменава кои сортове формират българското розово масло и тогава да говорим. Смятам, че Законът наистина се внася под натиска на лобито на производителите, които наричат себе си „асоциация“ и не знам си какво. Това си е едно НПО и те нямат никакво правно значение, но са по-добре организирани от другите. Господин Абазов, искам да Ви кажа, че всичко това, което градите като начин за въздействие и за подобряване от такъв вид закони, е свързано с липсата на браншови организации в България. В България няма закон за браншовите организации в селското стопанство, няма субекти, които да застанат и да бъдат, и то институциализирани, които да участват в обсъждането, а там, който повече вика, той съответно налага това становище. Аз Ви питам, защото съм бил в такава френска дестилерия, която действа в България, тя какво изнася от България – българско розово масло или базово масло, което после продава като френско? Кой следи какво става с това масло? Никой. Смятам, че засега трябва да спрем това вредно внасяне на този закон. То е вредно, защото, казвам, че е дискриминиращо за производителите на българска мента. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров. Други реплики? (Шум и реплики.) Без дуплика, господин Абазов. Продължаваме с изказванията. Има ли други изказвания? Не виждам други изказвания. Моля, заемете местата си. Да изчакаме колегите да влязат в пленарната зала. Подлагам на гласуване Законопроект за маслодайната роза, № 902-01-20, внесен от Министерския съвет. Успяхте ли, господин Николов? На тези пултове се гласува все по-трудно и по-трудно. Гласували 98 народни представители: за 88, против 8, въздържали се 2. Предложението е прието. Процедура? Заповядайте за процедура, уважаема госпожо Танева. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, благодаря, първо, на всички, които подкрепиха Закона, за който всички бяха единодушни, че има необходимост от такъв закон. В хода на дебатите се изказаха предложения, които могат да намерят място между първо и второ четене, нека да дадем достатъчно време за това. Предлагам да удължим срока до максималния между първо и второ четене, за да направим един добър финален законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока. (Шум и реплики.) Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Пожелавам на всички светли и топли празници, да се вгледаме сами в себе си и да се върнем малко по-добри! Следващото редовно пленарно заседание е на 8 май от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,36 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Симеон Найденов

Силен ръст на подадените по интернет формуляри

Само един работен ден остава за подаване на декларациите за физическите лица и плащането на данъка върху доходите, припомнят от НАП. Крайният срок изтича на 30 април, като от приходната агенция очакват повече от 50 000 формуляра в следващите дни.

Запазва се тенденцията повече от половината данъчни декларации за доходите на физическите лица да са подадени по интернет с ПИК на НАП или електронен подпис. 5 календарни дни преди края на кампанията в приходната агенция са получени малко над 450 000 формуляра. До момента ПИК имат близо 600 000 лица, като данъчните очакват за пръв път през тази година броят на подалите документите си онлайн да е повече от този на избралите хартията.

И подаването на декларацията, и плащането може да стане електронно с банкова карта и без такси чрез електронна услуга на НАП, достъпна на сайта www.nap.bg.

Също до края на април се декларират авансовите данъци за първото тримесечие на 2019 г. най-често от  упражняващи свободни професии, земеделци и наемодатели. Също до края на април самоосигуряващите се трябва да подадат осигурителната декларация 6, с която се определят окончателните вноски за социално и здравно осигуряване, припомнят още от НАП. 

И през тази година от приходното ведомство предлагат възможност за клиентите си да проверят всички изплатени им суми извън трудов договор през 2018 г. чрез електронна услуга с ПИК или е-подпис. В справката се виждат всички хонорари, възнаграждения по граждански договори и други, които могат просто да бъдат преписани в декларацията.  Така, според данъчните, рискът от пропуски и грешки значително намалява.

„Електронната система да деклариране на доходите и плащане без такси ще работи денонощно в празничните дни, включително до полунощ на 30 април.“ каза по повод наближаващия краен срок за обявяване на доходите о директорът на „Обслужване“ в НАП Боряна Георгиева.    

 

 

 

С проекта на постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на социалната пенсия се предлага този вид пенсия да се увеличи от 125,58 лв. на 132,74 лв. месечно, считано от 1 юли 2019 г.

 

Промяната ще доведе до увеличаване на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, тъй като по закон техният размер се определя в зависимост от социалната пенсия за старост. Това са пенсиите за военна и гражданска инвалидност,  социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия. Ще се повишат и нормативно установените добавки към пенсиите, които се определят в процент от социалната пенсия за старост.


Дата на откриване: 24.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 24.5.2019 г.
Министерството на финансите изпрати в Брюксел приетите от Министерския съвет актуализирани Национална програма за реформи и Конвергентна програма за периода 2019-2022 година. Националният доклад за България за 2019 г., заедно с документите, поставящи началото на Европейския семестър, послужиха като отправна точка при изготвянето на двата стратегически документа. Националната програма за реформи се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2018 г. и на констатираните пропуски в Националния доклад за България за 2019 г. Представен е и преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“, както и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, и кратко описание на инвестиционната стратегия на правителството за адресиране на инвестиционния недостиг в ключови за растежа сектори. В Конвергентната програма са отразени приоритетите на правителството за придържане към фискална политика, осигуряваща дългосрочна устойчивост на публичните финанси и ефективно насочване на публичните разходи към дейности, които ускоряват икономическия растеж. С оглед постигане на балансиран растеж, устойчива конвергенция и увеличаване на благосъстоянието на населението българските власти ще продължат с усилията си, насочени към премахването на пречките пред инвестиционната дейност на частния сектор, подобряване качеството на предоставяните публични стоки и услуги, инвестиции в инфраструктура, увеличаване на финансирането в области като образование, здравеопазване и социална закрила, подобряване ефективността и ефикасността на администрацията. Данъчната политика остава предвидима, като същевременно с това ориентирана в посока насърчаване на развитието на бизнеса и инвестиционната активност, чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции. Правителството ще продължи политиките за повишаване на събираемостта на данъците и борбата със сенчестата икономика, и недекларирания труд.

noi 7Първият брой на информационния бюлетин на НОИ за 2019 г. е достъпен на интернет страницата на институцията (www.nssi.bg). Изданието е достъпно в рубриката „За потребителя” - “Информационни материали”.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, ще Ви предложа Програма за работа на Народното събрание за 24 и 25 април 2019 г.: „1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия – Общ проект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въз основа на приетите на първо гласуване на 12 декември 2018 г. законопроекти с вносители: Александър Сиди и група народни представители, 9 октомври 2018 г.; Министерския съвет, 5 ноември 2018 г. 2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител: Министерският съвет, 3 април 2019 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Вносител: Министерският съвет, 27 март 2019 г. Приет на първо гласуване на 10 април 2019 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители: Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов, 23 април 2019 г. – точка първа за четвъртък, 25 април 2019 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов, 22 април 2019 г. – точка втора за четвъртък, 25 април 2019 г. 6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България. Вносител: Министерският съвет, 19 април 2019 г. – точка трета за четвъртък, 25 април 2019 г. 7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Вносител: Министерският съвет, 29 март 2019 г. Приет на първо гласуване на 17 април 2019 г. – точка четвърта за четвъртък, 25 април 2019 г. 8. Първо гласуване на Законопроекта за маслодайната роза. Вносител: Министерският съвет, 16 април 2019 г. – точка пета за четвъртък, 25 април 2019 г.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 117 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Господин Симеонов, заповядайте – декларация от името на група. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На днешната дата преди 103 години беше извършено едно от най-чудовищните зверства в човешката история – беше проведен от Османската империя и от турската държава впоследствие геноцид спрямо арменския народ. В този злощастен период са загубили живота си над милион и половина арменци, прокудени извън границите са над милион. Част от тези „нещастници клети“, както ги нарича Яворов, намериха своя втори дом в България. Към настоящия момент тези хора са едни от най-лоялните български граждани. Считам, че на тази дата ние трябва да изразим преклонение и да уважим жертвите на абсолютно незаслужения геноцид. По-скоро той може да бъде приет като страница от готварска книга на канибали, а не като държавно действие – за съжаление, е такова. В момента изказваме тази декларация не само защото се чувстваме длъжници към всички тези жертви, не само защото се чувстваме длъжници и към живеещите на територията на България арменци – едни от най-добрите, както казах, български граждани, но и по причина на това, че на 24 април 2015 г. Четиридесет и третото народно събрание с огромно мнозинство, практически с гласовете на всички народни представители, с изключение на представителите на ДПС, прие решение на българското Народно събрание за осъждане на геноцида срещу арменците. Това решение има силата на закон. Така че ние сме длъжни и към нашето собствено решение – решението на най-висшия законодателен орган на Република България, да отбележим тази дата. Бих призовал за едноминутно мълчание, въпреки че административно е пропуснат срокът, тъй като трябваше да бъде представено вчера, но мисля, че жертвите на този геноцид го заслужават. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов, за декларацията. Вие правилно отбелязахте, че административно няма как да изпълним едноминутно мълчание, тъй като по чл. 53, ал. 7 до 18,00 ч. на предходния ден трябва да бъде заявено такова желание. Но ние всички прекланяме глава пред жертвите на арменския геноцид. Уважаеми колеги, продължаваме с постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 24 април 2019 г.: Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители – Младен Шишков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносител – Хамид Хамид. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси. Проект на решение за откриване на Медицински факултет в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването и Комисията по образованието и науката. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – Хамид Хамид и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители – Стефан Апостолов, Галя Захариева, Владимир Вълев и Валентин Милушев. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси. Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2018 г. Вносител – председателят на Българската академия на науките. Разпределен е на Комисията по образованието и науката. Годишен доклад за дейността на Служба „Военна информация“ за 2018 г. (секретен) и проект за решение. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Проект на решение. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика. Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители – Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Законопроект за трюфелите. Вносители – Александър Сабанов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносители – Пламен Нунев и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Съобщение: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещение на пристанище Варна в периода от 5 до 11 май 2019 г. включително на кораби от състава на Военноморските сили на Република Турция. Визитата на кораба е с невоенен характер и е свързана с реализацията на учебно плаване в рамките на Програмата „Морски учения и усъвършенстване 2019“, която ежегодно се организира и провежда от Висшето военноморско училище в Университета за национална отбрана на Република Турция. Уведомлението е постъпило на 23 април 2019 г. с входящ № 903-09-19 и е предоставено на Комисията по отбрана. Колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ. Общ проект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въз основа на приетите на първо гласуване на 12 декември 2018 г. законопроекти с вносители: Александър Сиди и група народни представители, 9 октомври 2018 г.; Министерския съвет, 5 ноември 2018 г. Кой ще ни запознава с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред? Господин Нунев, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедурно предложение, уважаеми колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Иван Джерахов – инспектор в сектор КОС в Главна дирекция „Национална полиция“, и Ева Венева – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме направеното предложение за допуск. Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Доклад относно общ законопроект на приетите на 12 декември 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г., и Законопроект за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от народния представител Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепени от Комисията. Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: a) в т. 1 след думите „Националната служба за охрана (НСО)“ се поставя запетая и се добавя „служителите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“; б) в т. 2 пред думите „въоръжените сили“ се добавя „Министерството на отбраната и“. 2. Създават се ал. 7, 8 и 9: „(7) Не се изисква разрешение за дейностите по чл. 1, ал. 1 с оръжия, дезактивирани в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ, L 333/62 от 19 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403“. (8) Не се изисква разрешение за търговия при транспортиране от друга държава членка или при внос на продукти, свързани с отбраната, когато крайният потребител е друго лице на територията на страната, а лицето, което извършва транспортирането или вносителят има индивидуално разрешение за внос или трансфер, издадено по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. (9) Не се изисква разрешение за търговия, когато търговец придобива продукти, свързани с отбраната, от друго лице на територията на страната при транспортиране до друга държава членка или при износ и има индивидуално разрешение за износ или трансфер, издадено по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 2 има предложение на народния представител Милен Михов. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3 и не го подкрепя по т. 2: „2. Предлаганата промяна на чл. 4, ал. 2, т. 4 да отпадне, като се запази в досегашния вид.“ Има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „В § 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. в т. 1: а) създава се нова б. „а“: „а) в уводното изречение думите „може да бъде“ се заменят с „е“. б) сегашната б. „а“ става б. „б“. в) сегашната б. „б“ – отпада. 2. т. 2 – отпада. 3. т. 3 се изменя така: „3. В ал. 4 след думите „чл. 133“ се добавя „и маркиране“.“ 4. т. 4 – отпада. 5. в т. 5 създаваната алинея става ал. 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думата „видоизменено“ се заменя с „преработено“; б) в т. 1 думата „части“ се заменя с „ компоненти“; в) в т. 3, в текста преди буква „а“ думите „преди 1 януари“ се заменят с „до 31 декември“; г) точка 4 се изменя така: „4. реплика на оръжие по т. 3, която има външен вид на огнестрелно оръжие, но е произведена по такъв начин, че не може да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.“ 2. В ал. 3 думата „видоизменен“ се заменя с „преработен“. 3. Създават се нови ал. 4 и 5: „(4) Всяко устройство, което е проектирано за употреба само на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически сигнални изделия и което е преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие. (5) Огнестрелно оръжие е и копие на оръжие по ал. 2, т. 3.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея след думите „чл. 133“ се добавя „и маркиране“, а думите „на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (ОВ, L 333/62 от 19 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403“ се заличават. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думата „газови“ се заменя с „предупредителни“. 6. Създава се ал. 8: „(8) Техническите спецификации за предупредителните и сигналните оръжия, с цел гарантиране, че същите не може да бъдат преработвани така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се определят с акт по чл. 10а, § 3 от Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (ОВ, L 137/22 от 24 май 2017 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2017/853“. Съответствието с техническите спецификации се удостоверява със сертификат от производителя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Милен Михов по т. 2. Процедура? Да, заповядайте. МИЛЕН МИХОВ (ОП, от място): Оттеглям го. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Оттегляте го. Отменете гласуването – доцент Михов оттегля предложението си. Преминаваме към гласуване на неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов. Гласували 87 народни представители: за 6, против 54, въздържали се 27. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „Параграф 3 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в него думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов. Гласували 92 народни представители: за 6, против 59, въздържали се 27. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 със съответната редакция, която е направена по Доклада на Комисията. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 4 има предложение от народния представител Милен Михов. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1, 2, 5 и 6 и не го подкрепя по точки 3 и 4: „3. В ал. 6, т. 2, буква „д“ да отпадне израза „в тази категория“ и текстът да придобие следната редакция: „Всяко огнестрелно оръжие от категория „А“, „В“ и „С“, което е било видоизменено в изстрелване на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие“. 4. В ал. 6, т. 2, буква „е“ да отпадне.“ Предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 2 и не го подкрепя по т. 3: „3. В § 4, чл. 5, ал. 6, т. 2. подточка „е“ да отпадне.“ Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „В §4 в новото съдържание на чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 се правят следните изменения: а) в т. 2 накрая след думата „оръжия“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на такива за колекциониране или за културни цели, използвани за филмови и телевизионни продукции, театрални спектакли и други културни прояви“. б) т. 6 – отпада. в) сегашните „т. 7 – 9“стават съответно „т. 6 – 8“. 2. В ал. 3 думите „и 7“ се заличават. 3. В ал. 4 думите „т. 6,7 и 8“ се заменят с „т. 6и 7“. 4. В ал. 5 думите „ 4 – 6 и 8“ се заменят с „4, 5 и 7“. 5. В ал. 6: а) в уводното изречение думите „т. 1 – 6 и 8“ се заменят с „т. 1 – 5 и 7“. б) в т. 1: - в букви „д“ и „е“ думите „т. 7“ се заменят с „т. 6“; - в буква „и“ думите „т. 6, 7 и 8“ се заменят с „т. 6 и 7“. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Александър Иванов и Маноил Манев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. (1) Забранява се придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси от категория „А“: 1. бойни ракети с експлозивен ефект и устройства за изстрелването им; 2. автоматични огнестрелни оръжия; 3. огнестрелни оръжия, прикрити под формата на друг предмет; 4. боеприпаси с бронебойно, експлозивно или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тях; 5. боеприпаси с експанзивно действие, както и куршуми и снаряди с такова действие, с изключение на тези, предназначени за огнестрелни оръжия за ловни или спортни цели или за колекциониране; 6. автоматични огнестрелни оръжия, които са преработени в полуавтоматични огнестрелни оръжия; 7. всяко от следните полуавтоматични огнестрелни оръжия с централно възпламеняване: а) късоцевни огнестрелни оръжия, когато зарядно устройство с капацитет над 20 патрона е част от огнестрелното оръжие или когато към оръжието бъде присъединено сменяемо зарядно устройство с капацитет над 20 патрона; б) дългоцевни огнестрелни оръжия, когато зарядно устройство с капацитет над 10 патрона е част от огнестрелното оръжие или когато към оръжието бъде присъединено сменяемо зарядно устройство с капацитет над 10 патрона; 8. дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, чиято дължина може да бъде сведена под 60 см без загуба на функционалност, чрез сгъващ се или телескопичен приклад или чрез приклад, който може да бъде отстранен без използване на инструменти; 9. всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било преработено за употреба на халосни боеприпаси, патрони с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие. (2) Дейностите по ал. 1 с огнестрелни оръжия, основни компоненти, зарядни устройства и боеприпаси от категория А може да се осъществяват за образователни, научно-изследователски, културни и исторически цели след получаване на разрешение по реда на този закон. Дейностите по ал. 1 с огнестрелни оръжия, основни компоненти, зарядни устройства и боеприпаси от категория „А“, с изключение на тези по ал. 1, т. 1 може да се осъществяват за колекциониране след получаване на разрешение по реда на този закон. (3) Лица, практикуващи стрелкови спортове, може да осъществяват дейностите по ал. 1 с полуавтоматични огнестрелни оръжия по ал. 1, т. 6 и 7, след получаване на разрешение по реда на този закон. (4) Дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1, 2, 4 – 6 и 8 с огнестрелни оръжия, основни компоненти и боеприпаси от категория А може да се осъществяват само след получаване на разрешение по реда на този закон. (5) Дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 – 6 и 8 със следните видове огнестрелни оръжия от категории В и С, с изключение на тези по т. 2, буква „е“ може да се осъществяват след получаване на разрешение по реда на този закон: 1. огнестрелни оръжия от категория В: а) многозарядни късоцевни огнестрелни оръжия; б) късоцевни огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с централно действие на ударника; в) късоцевни огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с периферно действие на ударника, с обща дължина под 28 см; г) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, зарядното устройство и патронникът на които заедно могат да поберат повече от три патрона – за огнестрелни оръжия с периферно действие на ударника, и повече от три, но по-малко от дванадесет патрона – за огнестрелни оръжия с централно действие на ударника; д) късоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, различни от изброените в ал. 1, т. 7, буква „а“; е) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, изброени в ал. 1, т. 7, буква „б“, зарядното устройство и патронникът на които заедно не могат да поберат повече от три патрона, когато зарядното устройство е сменяемо, или за които не може да се гарантира, че оръжието не може да бъде преработено с помощта на обикновен инструментариум в оръжие, зарядното устройство и патронникът на което заедно могат да поберат повече от три патрона; ж) дългоцевни многозарядни и полуавтоматични огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, чиято дължина не надвишава 60 см; з) всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било преработено за употреба на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие; и) полуавтоматични огнестрелни оръжия за граждански цели, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие, различни от изброените в ал. 1, т. 6, 7 и 8; 2. огнестрелни оръжия от категория С: а) дългоцевни многозарядни огнестрелни оръжия, различни от изброените в т. 1, буква „ж“; б) дългоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с нарезна цев; в) дългоцевни полуавтоматични огнестрелни оръжия, различни от изброените в т. 1 или ал. 1; г) късоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия, с периферно действие на ударника и с обща дължина, не по-малка от 28 см; д) всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било преработено за употреба на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия, или в салютно или акустично оръжие; е) огнестрелни оръжия, класифицирани в категория А, В или С, дезактивирани в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403; ж) дългоцевни еднозарядни огнестрелни оръжия с гладкостенна цев. (6) Министерството на вътрешните работи уведомява Европейската комисия и компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, или държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария за обстоятелствата по ал. 2 – 5, съответно получава и разполага с аналогична информация за тези държави. (7) За участие във възстановки на исторически събития и за спортни цели с оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3 се уведомява началникът на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице и началникът на РУ на МВР, на чиято територия се провежда мероприятието. (8) Началникът на съответното РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице, въз основа на уведомлението по ал. 7 издава разрешение за придобиване и съхранение на до 1000 грама димен барут и 500 броя капсули за преднозарядни оръжия за участия във възстановки на исторически събития, както и за спортни цели.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев. Колеги, изказвания има ли? Не виждам. Доцент Михов заяви, че оттегля неподкрепеното предложение. Преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Спас Панчев по т. 3. Гласували 85 народни представители: за 14, против 23, въздържали се 48. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов. Гласували 83 народни представители: за 6, против 42, въздържали се 35. Предложението не е прието. И сега подлагам на гласуване редакцията на § 4 по Доклада на Комисията. Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „Създава се § 4а: „§ 4а. В чл. 6, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. в уводното изречение след думата „ловни“ се поставя запетая и се добавя „културни“. 2. създава се т. 3: „3. до 1000 грама димен барут за участие в културни мероприятия срещу уведомление, издадено от директора на ГДНП на МВР или от началника на РУ на МВР по постоянен адрес за вида и броя на оръжията по чл. 4, ал. 2, т. 3, които ще се използват в културните мероприятия. След прекратяване на участието в културните мероприятия, уведомлението се връща на органа, който го е издал, като неговото действие се прекратява.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Иванов за създаване на нов § 4а. Гласували 74 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 17. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Има предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 6, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 съюзът „и“ преди думата „дългоцевни“ се заличава и накрая се добавя „и късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко оръжие“. 2. Създава се т. 6: „6. огнестрелни оръжия за учебни цели – всички видове разрешени от закона късоцевни и дългоцевни оръжия и боеприпаси за тях, необходими за осъществяване на съответната учебна дейност.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване създаването на нов § 5. Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 5 има предложение на народния представител Александър Сабанов: „§ 5, чл. 9 ал. 1 т. 6 придобива следния вид: „6. трансферът, търговията и придобиването на предупредителните и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации, посочени в чл. 4, ал. 7.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1: а) точки 1 и 2 се изменят така: „1. търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на взривни вещества за граждански цели, които не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и/или са с изтекъл срок на годност; 2. търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на пиротехнически изделия, които не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и/или са с изтекъл срок на годност;“ б) в т. 4 думите „произведени след 28 юли 2010 г.“ и запетаята след тях се заличават; в) точка 5 се изменя така: „5. търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, носенето, употребата и вносът на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и на взривни вещества, с изключение на взривните вещества за граждански цели, които не са произведени в съответствие с изискванията на чл. 25;“ г) създава се т. 6: „6. търговията, транспортирането от и до територията на държава членка, придобиването и вносът на предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8.“ 2. В ал. 3 думите „независима лаборатория с цел изпитване“ се заменят с „местата, на които ще се използват за изследване, разработване или изпитване, при условие че се придружават от документ, в който е описано тяхното несъответствие, вид, количество, целта и мястото на унищожаване, изследване, разработване или изпитване“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Оттеглям всички предложения, които не са подкрепени от Комисията, с цел по-добра работа на заседанието на Народното събрание. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов. Господин Нунев, тогава няма да четете предложенията на господин Сабанов по-нататък. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 6 по Доклада на Комисията. Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 6 има предложение на народния представител Емил Тончев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 2: а) в т. 6 думата „газовите“ се заменя с „предупредителните“; б) създава се т. 6а: „6а. данни за всички преработвания или модификации на огнестрелно оръжие, водещи до промяна в неговата категория;“ в) създава се т. 12: „12. данни за лицата преминали курс и успешно положили изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, данни за номер, дата на издаденото удостоверение и издаващата структура.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Данните по ал. 2 относно взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия се съхраняват за срок 20 години след датата на вписването им в регистъра. Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти, включително свързаните с тях лични данни, се съхраняват за срок 30 години след датата на унищожаване на огнестрелните оръжия или основните компоненти.“ 3. Създава се ал. 5: „(5) Данните по ал. 2 относно огнестрелните оръжия и основните компоненти може да бъдат предоставени при поискване на митническите органи за срок до 10 години след датата на унищожаване на огнестрелното оръжие или на основните му компоненти, а на органите на наказателното производство – за срок до 30 години.“ Комисията предлага да се създадат нови параграфи 8 и 9: „§ 8. В глава първа се създава чл. 12а: „Чл. 12а. При отсъствие на началника на РУ на МВР правомощията му по този закон се осъществяват от служител, оправомощен да го замества със заповед на директора на съответната областна дирекция на МВР.“ § 9. В чл. 13, ал. 3 думата „видоизменяне“ се заменя с „преработване“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук, господин Нунев. Изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 7 по Доклада на Комисията, и създадените нови параграфи 8 и 9. Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10, като в него думата „гражданин“ се заменя с „граждани“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 10 със съответната редакция, подкрепен от Комисията. Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става §11: „§ 11. В чл. 17а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;“. 2. В ал. 2, изречение първо думите „6 и 7 и дали има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер“ и запетаята преди тях се заличават.“ Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 22 думата „видоизменяне“ се заменя с „преработване“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8 по вносител, който става § 11. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 12 с текста на § 12 съгласно предложението на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 13 и се подкрепя от Комисията. Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 10 има предложение на народния представител Милен Михов: „В § 10, чл. 26, ал. 3 се създава изречение второ, което придобива следната редакция: „Когато основният компонент е твърде малък, за да бъде маркиран в съответствие с изискванията на ал. 1, върху него се нанасят поне сериен номер и буквено-цифров или цифров код, ако това е технически възможно.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14: „§ 14. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия, нанасят уникална маркировка, която включва: името на производителя или марката, държавата или адреса на производствения обект/производствените обекти, серийния номер и годината на производство, ако тя не представлява част от серийния номер, както и по възможност модела.“ 2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато основният компонент е твърде малък, за да бъде маркиран в съответствие с изискванията на ал. 1, върху него се нанасят най-малко сериен номер и буквено-цифров или цифров код.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Милен Михов. Гласували 82 народни представители: за 24, против 23, въздържали се 35. Предложението не се приема. Ще подложа на гласуване текста на вносителя в редакцията, която се предлага от Комисията за § 10, който става § 14. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Процедура – доцент Михов, заповядайте. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Нататък в Доклада има няколко мои предложения, които не са подкрепени. Процедурно предлагам те да не се гласуват – оттеглям ги. Аргументите ми за това са, че Комисията проведе много сериозна, много експертна и много публична работа по този законопроект. Мисля, че подготовката на Законопроекта може да се използва като образец на парламентарна работа, защото в нея бяха включени много фактори, бе използвана не само обществена енергия, но и обществена експертиза. Поздравявам колегите от Комисията – да се похвалим малко с това – за работата, а процедурата ми е: моите предложения, които не са подкрепени от Комисията, ги оттеглям. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Михов. Вие знаете, че не мога да не подложа на гласуване предложението на Комисията, но моля народните представители да имат предвид, че доцент Михов би искал предложенията да бъдат оттеглени, или по-скоро неподкрепени. (Шум и реплики.) Моля, продължете, уважаеми господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15, като в него думите „Директива 91/477/ЕИО“ се заменят с „Директива (ЕС) 2017/853“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 15, с редакционните поправки, предложени от Комисията. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16: „§ 16. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 3 думата „видоизменя“ се заменя с „преработва“. 2. Създава се ал. 6: „(6) При поискване от органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите лицата по ал. 1 им предоставят данни от регистъра по отношение на пиротехническите изделия.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 12, който става § 16. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17, като в него след думите „ал. 2“ се добавя „в текста преди т. 1“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 17, с допълненията, предложени от Комисията. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18, като в него думата „гражданин“ се заменя с „граждани“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, който става § 18, подкрепен от Комисията, с редакционната поправка, предложена от Комисията. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 19: „§ 19. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2: а) в буква „а“ след думата „оръжия“ се добавя „включително оръжия по чл. 4, ал. 7“; б) буква „б“ се изменя така: „б) име и адрес на лицето, което е получило взривни вещества, оръжия, включително оръжия по чл. 4, ал. 7, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, както и фойерверки от категории F2 и F3 в количества, ненадвишаващи тези по чл. 53;“ в) в буква „в“ след думата „оръжията“ се добавя „включително оръжията по чл. 4, ал. 7“. 2. Създава се ал. 6: „(6) При поискване от органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите лицата по ал. 1 им предоставят данни от регистъра по отношение на пиротехническите изделия и взривните вещества за граждански цели.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 15, който става § 19. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 20: „§ 20. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 2 думите „категория 1“ се заменят с „категория F1“. 2. Алинея 5 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 16 по вносител, който става § 20. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 17 по вносител. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 18 има предложение от народния представител Пламен Нунев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21: „§ 21. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 2 се изменя така: „2. което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно;“; б) точки 6 и 7 се отменят; в) в т. 10 след думите „спортни цели“ се поставя запетая и се добавя „учебни цели“. 2. В ал. 4 след думата „употреба“ се добавя „на сценични пиротехнически изделия от категория Т2, други пиротехнически изделия от категория Р2 и фойерверки от категория F4“, а думите „и при работа със сценични пиротехнически изделия от категория Т2, други пиротехнически изделия от категория Р2 и фойерверки от категория 4“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 18 по вносител, който става § 21. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 19 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители – § 19 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22: „§ 22. В чл. 60, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на суппресори за дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели“. 2. Създава се т. 4а: „4а. придобиването, носенето и употребата на сменяемо зарядно устройство с капацитет над 20 патрона за късоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия или на зарядно устройство с капацитет над 10 патрона за дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, освен в случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.“ 3. В т. 6 думите „категория 1“ се заменят с „категория F1“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Гласували 82 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 12. Предложението не се приема. Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текст на § 19 по вносител, който става § 22. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23: „§ 23. В чл. 61 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „категория 1“ се заменят с „категория F1“. 2. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. декларация, че придобитите взривни вещества за граждански цели и пиротехнически изделия отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и взривните вещества за граждански цели имат и нанесена уникална идентификация съгласно чл. 29;“. 3. В ал. 4 т. 2 се изменя така: „2. документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;“. Комисията предлага да се създаде нов § 24: „§ 24. В чл. 68, ал. 4 думите „т. 3, 6 и 7“ се заменят с „т. 3“, а думите „образувано досъдебно производство“ се заменят с „обвинение“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 20 по вносител, който става § 23. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Сега ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 24 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 21 има предложение на народния представител Милен Михов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стефан Апостолов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Александър Иванов и Маноил Манев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александър Сабанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 25: „§ 25. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Физически лица, кандидатстващи за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели, освен документите по чл. 76, ал. 3, 4 и 7 представят и удостоверение от спортна организация по смисъла на чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, а когато лицата са пребиваващи на територията на друга държава членка – документ от официално призната организация по стрелкови спорт в съответната държава членка в легализиран превод на български език, че: 1. членуват и практикуват стрелкови спортове в съответната организация, а когато лицата по ал. 1 кандидатстват за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 5, ал. 1, т. 6 и 7 – че минимум 12 месеца преди датата на подаване на заявлението, членуват и практикуват с цел участие или участват в състезания по стрелкови спортове; 2. съответното огнестрелно оръжие отговаря на спецификациите, които се изискват за дадена дисциплина в стрелковия спорт, признати от международно утвърдена и официално призната федерация по стрелкови спорт.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При кандидатстване за разрешение за придобиване на дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели, физическите лица представят и удостоверение за подборно ловуване.“ 3. Създава се ал. 5: „(5) На лицата по чл. 76, ал. 1, притежаващи дългоцевно нарезно оръжие за ловни цели, се разрешава придобиването, съхранението, носенето и употребата на суппресори за него, след получаване на разрешение за придобиване по реда на чл. 76.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текст на § 21 по вносител, който става § 25. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Имате думата за процедура, уважаема госпожо Стоянова. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Моля за процедура – да предложите на залата да гласуваме една малка промяна в дневния ред, а именно: разместване на две точки – точка трета да стане точка втора, респективно точка втора да стане точка трета. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Обратно мнение – не виждам. Ще подложа на гласуване предложението да бъдат разменени точка втора и точка трета от Програмата за работа на Народното събрание. Моля, режим на гласуване. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението се приема – за днес в Програмата на Народното събрание има промяна. Господин Нунев, моля да продължите. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 26: „§ 26. В чл. 78, ал. 1 след думите „както и“ се добавя „служителите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и“.“ Има предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „членка“ се поставя запетая и се добавя „спортни организации по чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) След получаване на разрешение по реда на ал. 3, спортни организации по чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта може да съхраняват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни цели.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Първо, ще подложа на гласуване редакцията на Комисията за текста на § 22 по вносител, който става § 26. Гласували 71 народни представители: за 70, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 27 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 28, като в ал. 1 думите „по линия на организирания“ се заменят с „при провеждането на организиран“, а в ал. 3 думите „по реда на“ се заменят със „съгласно“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 23, който става § 28, подкрепен от Комисията, и редакционните поправки, предложени от нея. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 24 има предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 29: „§ 29. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Извън случаите по чл. 78, за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, получили разрешение за придобиване и съхранение, подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, в което отразяват информация за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие – за служебни цели или самоотбрана, или прилагат билет за лов – за ловни цели, или документ за членство от съответната спортна организация по Закона за физическото възпитание и спорта – за спортни цели. Към заявлението се прилагат:“. б) точка 1 се отменя. 2. Създават се нова ал. 4 и ал. 5: „(4) Служителите с контролни функции в защитените територии – изключителна държавна собственост по чл. 69 от Закона за защитените територии, служителите с контролни функции по опазване на горите и дивеча в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и в техните териториални поделения, в учебно-опитните горски стопанства и в ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча и служителите в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и в териториалните ѝ звена по чл. 54 от Закона за рибарството и аквакултурите може да съхраняват служебното си огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по постоянен адрес. (5) За получаването на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях служителите по ал. 4 подават заявление по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, придружено от: 1. декларация, че огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98; 2. съгласие на работодателя; 3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 6.“ Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 83, ал. 4 думите „т. 3, 6 и 7“ се заменят с „т. 3“, а думите „образувано досъдебно производство“ се заменят с „обвинение“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 24 по вносител, който става § 29. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 30 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 25 има предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 31: „§ 31. В чл. 87, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „ал. 2 – 4“ се заменят с „ал. 2, 3, 5 и 6“. 2. Създава се т. 3: „3. документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително, учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното.“ Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 91, ал. 3 след думата „обезопасяване“ се поставя запетая и се добавя „дезактивиране и маркиране“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 25, който става § 31. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 32 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 26 има предложение от народните представители Александър Иванов и Маноил Манев, което е подкрепено по принцип от Комисията. Отразено е на систематичното му място в нов § 35. Комисията не подкрепя текста на вносителя, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 35 и предлага следната редакция на § 26, който става § 33: „§ 33. В чл. 95 ал. 3 се отменя.“ Комисията предлага да се създадат нови параграфи 34 и 35: „§ 34. В чл. 95а, ал. 2 след думите „т. 1 и 3“ съюзът „и“ се заличава, поставя се запетая и се добавя „данни за използваните огнестрелни оръжия и изстреляните“. § 35. В чл. 96 ал. 4 се изменя така: „(4) Лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.“ Предложение от народния представител Валентин Николов и група народни представители, което е подкрепено по принцип от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 36: „§ 36. В чл. 98, ал. 1 накрая се добавя „или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община“ и се създава изречение второ: „Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес.“ Предложение от народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създаде нов § 37: „§ 37. В чл. 101 т. 3 се изменя така: „3. декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Първо, ще подложа на гласуване редакцията, която предлага Комисията, за текста на § 26, който става § 33. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа – 34 и 35, с текст съгласно предложение на Комисията. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 36 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 37 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 38. Предложение от народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията. Комисията предлага да се създадат нови параграфи от 39 до 42: „§ 39. В чл. 112, ал. 2 т. 3 се изменя така: „3. декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;“. § 40. В чл. 113, ал. 2 думата „извършва“ се заменя с „организира извършването на“. § 41. В чл. 114, ал. 4 думата „извършва“ се заменя с „организира извършването на“. § 42. В чл. 115, ал. 4 думата „извършва“ се заменя с „организира извършването на“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказвания, колеги. Не виждам желаещи. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27, подкрепен от Комисията, който става § 38. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението са Комисията за създаване на нови параграфи от 39 до 42 включително с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 43. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 28, който става § 43. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 44. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 29, който става § 44. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 45: „§ 45. В чл. 120 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да транспортират огнестрелно оръжие от категория C за ловни цели или за участие във възстановки на исторически събития или огнестрелно оръжие от категории „А“, „В“ и „C“ за спортни цели на територията на Република България без предварително писмено съгласие от МВР с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие и покана или с друг документ, удостоверяващ участие в спортното, ловното или културното мероприятие. Огнестрелното оръжие и боеприпасите за него се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 – 3.“ 2. В ал. 3 думите „спортно или ловно“ се заменят със „спортно, ловно или културно“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за редакция на Комисията за § 30, който става § 45. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложеният текст е приет. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 31 има предложение от народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 46: „§ 46. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) точка 7 се изменя така: „7. декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;“ б) създава се т. 10а: „10а. декларация, че огнестрелните оръжия и боеприпаси са с нанесена уникална маркировка по чл. 26 и 27.“ 2. В ал. 5 думите „нямат нанесена „СЕ“ маркировка“ се заменят с „не отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите“. 3. Създават се ал. 7, 8 и 9: „(7) При внос или трансфер на продукти, свързани с отбраната, когато крайният потребител е друго лице на територията на страната, вносителят може да транспортира продуктите от ГКПП директно до складовете на крайния потребител. (8) При износ или трансфер, когато износителят придобива продукти, свързани с отбраната, от друго лице на територията на страната, той може да ги транспортира директно от складовете на продавача до съответното ГКПП. (9) Лице, което е получило разрешение за внос, не по-късно от три дни преди извършване на конкретно транспортиране представя на РУ на МВР, на чиято територия ще бъдат транспортирани взривните вещества, пиротехническите изделия, огнестрелните оръжия и боеприпасите, заявление по образец, което съдържа име и адрес на управление на получателя, адрес на обекта, до който ще се извършва транспортирането, количеството и идентификационни данни на изделията, които се транспортират, превозното средство и маршрут на доставката.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя и редакция на Комисията за § 31, който става § 46. Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Предложение от народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 47: „§ 47. В чл. 128, ал. 2 т. 2 и 3 се изменят така: „2. декларация от превозвача, че използваните превозни средства имат валидни ADR удостоверения за превоз на съответните изделия, когато такива се изискват съгласно международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна; 3. при автомобилни превози – декларация от превозвача, че водачите имат валидни ADR свидетелства, когато стоките са включени в международните споразумения за превоз на опасни товари, по които Република България е страна;“. Предложение от народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 48: „§ 48. В чл. 132, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. В т. 2 накрая се поставя тире и се добавя „от лица, получили разрешение за производство на съответния вид боеприпаси“. 2. Създава се т. 3: „3. маркиране на основни компоненти по ред, посочен в наредбата по чл. 91, ал. 3.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 47 и предложение на Комисията за създаване на § 48 в редакция, докладвана от господин Нунев. Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: По § 32 има предложение от народния представител Таня Петрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 49: „§ 49. В чл. 133, ал. 1 се създава изречение второ: „Ремонтни дейности по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 могат да извършват и спортни организации по чл. 11 от Закона за физическото възпитание и спорта, които са получили разрешение за ремонтни дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за ремонт.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма заявки за изказвания. Гласуваме предложението на Комисията за § 32, който става § 49 в редакция, предложена от Комисията. Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 50, като в него думата „гражданин“ се заменя с „граждани“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 53. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма заявки за изказване. Гласуваме предложението на Комисията за § 33, който става § 50; предложението за § 34, който става § 51; предложението за § 35, който става § 52; предложението за § 36, който става § 53. Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма. Предложените текстове са приети. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 54: „§ 54. В чл. 148 ал. 2 след думата „мини“ се добавя „авиационни бомби, бойни части за ракети“ и се поставя запетая.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 56. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания по докладваните текстове? Няма. Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията предложение на народния представител Маноил Манев; предложението на Комисията за създаване на § 54; предложението на Комисията в подкрепа текста на вносител за § 37, който става § 55, и предложения текст на Комисията по вносител за § 38, който става § 56. Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: По § 39 има предложение на народния представител Александър Иванов и Маноил Манев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 57: „57. В чл. 190 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Лице, получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни или ловни цели, което пренася огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, в нарушение на изискванията на чл. 96, ал. 4, се наказва с глоба в размер 500 лв.“ 2. В ал. 2 думите „срок до“ се заменят със „срок от“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията предложение на народните представители Александър Иванов и Маноил Манев и предложението на Комисията за редакция на § 39, който става § 57. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: По § 40 има предложение на народните представители Александър Иванов и Маноил Манев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 58: „§ 58. Създава се чл. 190а: „Чл. 190а. (1) Който не изпълни изискванията на чл. 95, ал. 1 за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за спортни и учебни цели, се наказва с глоба в размер 500 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба в размер 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок от една година.“ Комисията предлага да се създаде § 59: „§ 59. В чл. 213, ал. 3 думите „е образувано наказателно производство“ се заменят с „има обвинение“.“ По § 41 има предложение на народния представител Милен Михов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и не го подкрепя по т. 1: „1. В § 41, т. 4 текстът на Директивата да се преведе от лицензиран преводач с необходимите технически познания и да се прецизират компонентите на огнестрелните оръжия както и други текстове.“ Предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Александър Иванов и Маноил Манев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александър Сабанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 60: „§ 60. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 думата „Видоизменяне“ се заменя с „Преработване“, а думите „компоненти и части“ се заменят с „компоненти, части и функции“. 2. Точка 8 се изменя така: „8. „Предупредително и сигнално оръжие“ е устройство, което е проектирано само за употреба на халосни боеприпаси, на боеприпаси с дразнещи вещества и други активни вещества или на пиротехнически сигнални изделия и което не може да бъде преработено така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.“ 3. Създава се т. 8а: „8а. „Салютно и акустично оръжие“ е огнестрелно оръжие, специално преработено единствено за използването му за употреба на халосни боеприпаси, с приложение например в театрални представления, фотографски сесии, заснемане на филми и телевизионни продукции, възстановки на исторически събития, шествия, спортни събития и обучения.“ 4. В т. 12 думата „пълнител“ се заменя със „зарядно устройство“. 5. Точка 15 се изменя така: „15. „Идентификационни данни на огнестрелни оръжия“ са: а) типът, марката, моделът, калибърът и серийният номер на всяко огнестрелно оръжие, както и маркировката, нанесена върху неговата затворна рама или цевна кутия, като уникалната маркировка по чл. 26 или маркировката съгласно Конвенцията относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия, подписана на 1 юли 1969 г.; б) серийният номер или уникалната маркировка по чл. 26, нанесена върху основните компоненти, когато се различават от маркировката върху затворната рама или цевната кутия на огнестрелното оръжие.“ 6. В т. 19 думите „части от огнестрелни оръжия и на основни компоненти“ се заменят с „основни компоненти на огнестрелни оръжия“. 7. В т. 21 думата „пълнителя“ се заменя със „зарядното устройство“. 8. Точка 22 се изменя така: „22. „Основен компонент на огнестрелно оръжие“ е цев, затворна рама, цевна кутия, суппресор, барабан, болтов затвор или затворен блок, които като отделни предмети са включени в категорията на огнестрелните оръжия, на които са монтирани или са предназначени да бъдат монтирани.“ 9. Точка 33 се отменя. 10. Точка 35 се изменя така: „35. „Част на огнестрелно оръжие“ е всяка част, различна от основен компонент, специално проектирана и изработена за огнестрелно оръжие и необходима за неговото функциониране, и всяко устройство, което е предназначено или пригодено да заглушава звука от изстрел с огнестрелно оръжие.“ 11. Създават се т. 36, 37, 38 и 39: „36. „Боеприпас с експанзивно действие“ е боеприпас, който е снаряден с куршум, специално проектиран да се разширява или фрагментира при проникване, увеличавайки диаметъра си, за да ограничи проникването и/или да причинява рана с по-голям диаметър. 37. „Стрелкови спортове“ са спортове, които в своята спортно-тренировъчна дейност използват огнестрелни оръжия, попадащи в обхвата на закона. 38. „Зарядно устройство“ е устройство или механизъм предназначено за подаване на боеприпаси към патронника на оръжието. Зарядните устройства биват неразделна част от оръжието или отделяеми/заменяеми. Такива са пълнители, ленти, пачки, пластини, клипсове и други. 39. „Суппресор“ е всяко устройство, предназначено за намаляване на звука от изстрел на дългоцевно нарезно оръжие, като намалението на звука е с не повече от 45 децибела, а също така може да има предназначение за разсейване на звуковата вълна и отвеждане на звука от изстрела в направление, различно от стрелящия.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания по докладваните текстове – предложенията за параграфи 40, 41 и 59? Няма. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Александър Иванов и Маноил Манев за § 40, подкрепено от Комисията, и предложението за редакция на § 40, който става § 58 по Доклада на Комисията. Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма. Предложението за § 40 е прието. Пояснявам: подлагам на разделно гласуване, тъй като има предложение, неподкрепено от Комисията. Гласуваме отделно предложението на Комисията за § 59. Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма. Подлагам на гласуване предложенията за § 41. Първо, гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Спас Панчев. Той има предложения, които по т. 2 са подкрепени от Комисията, но по т. 1 от текста на § 41 не са подкрепени. Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на господин Панчев. Гласували 67 народни представители: за 16, против 5, въздържали се 46. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста по вносител в редакция, предложена и подкрепена от Комисията, за § 41, който става § 60. Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма. Предложението за текст на § 41 е прието. Преди да прекъснем за 30 минути, ще Ви запозная с няколко съобщения. Уважаеми колеги, по повод на великденските празници в Народното събрание се провеждат благотворителни инициативи. В Източното фоайе ще бъде открита изложба-базар, организирана от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. В Северното фоайе Комисията по образованието и науката представя Великденски базар „Малкото е много“ на граждани и социални организации. В Северното фоайе ще бъде открита и изложба на ученици от Средно училище „Сава Доброплодни“ – град Шумен. В Клуба на народния представител ще стартира благотворителна инициатива „С приятели към върха“ в помощ на болни от детска церебрална парализа. Прекъсвам заседанието. Продължаваме в 12,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Продължаваме с второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. С Доклада ще продължим с помощта на господин Нунев – председателя на Вътрешната комисия. Надявам се междувременно да са завършили многобройните мероприятия в сградата на парламента. Стигнахме до § 42. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 61: „§ 61. В § 4 от Допълнителните разпоредби накрая се поставя запетая и се добавя „изискванията на Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (OB, L 178/27 от 28 юни 2013 г.), изискванията на Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели (OB, L 96/1 от 29 март 2014 г.) и изискванията на Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (OB, L 137/22 от 24 май 2017 г.).“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по докладваното предложение за редакция на § 42? Не виждам желаещи. Гласуваме предложената от Комисията редакция на § 42, който става § 61. Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 62. Комисията предлага да се създаде § 63: „§ 63. В Приложение № 3 към чл. 119, ал. 3, в т. 6 навсякъде думите „В, С и D“ се заменят с „А, В и С“, а думите „категории С и D“ се заменят с „категория С“.“ Комисията предлага да се създаде наименование „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 64: „§ 64. В останалите текстове на закона думите „категория 1“, „категория 2“, „категория 3“, „категория 4“ и „категории 2 и 3“ се заменят съответно с „категория F1“, „категория F2“, „категория F3“, „категория F4“ и „категории F2 и F3“.“ По § 45 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 65: „§ 65. В останалите текстове на закона думите „газово“ и „газови“ се заменят съответно с „предупредително“ и „предупредителни“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев. Има ли изказвания по докладваните текстове? Не виждам желаещи за изказване. Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносител за § 43, който става § 62; предложението на Комисията за създаване на § 63; предложението на Комисията за създаване на наименование „Допълнителни разпоредби“; предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносителя и редакция на Комисията за § 44, който става § 64, и предложението на Комисията в подкрепа на текст на вносител, предложена от Комисията редакция за § 45, който става § 65. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложените текстове са приети. Продължаваме с Доклада – „Преходни и заключителни разпоредби“. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията предлага да се създаде § 66: „§ 66. (1) Издадените до влизането в сила на този закон разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелни оръжия по чл. 5, ал. 1, т. 6, 7 и 8 запазват действието си до изтичането на срока им. (2) Физическите лица с издадени разрешения по ал. 1 след изтичане на срока им може да подават заявление за издаване на ново разрешение за осъществяване на дейности със същото огнестрелно оръжие по чл. 5, ал. 1, т. 6, 7 и 8 при условията и по реда на глава четвърта.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: По следващия параграф има неподкрепени от Комисията предложения. Нека да гласуваме дотук предложените текстове. Има ли изказвания по предложението за заглавие на подразделението и текст на § 66? Няма заявки. Гласуваме наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ на подразделението, предложението на Комисията за създаване на § 66. Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. Продължаваме с § 46. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 46 има предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби в § 46 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Александър Сабанов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 67: „§ 67. (1) Лицата, които до влизането в сила на този закон притежават регистрирани предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, може да ги съхраняват, носят и употребяват по досегашния ред, без да прехвърлят собствеността върху тях, освен при наследяване. (2) Търговците, които до влизането в сила на този закон притежават предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, може да осъществяват търговска дейност с тях до 31 декември 2020 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека да гласуваме този текст. На първо място – неподкрепените от Комисията предложения. Има ли изказвания? Няма заявки за изказвания. Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Иван Иванов, неподкрепено от Комисията. Гласували 80 народни представители: за 5, против 55, въздържали се 20. Предложението не се приема. И сега гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на текста на вносител и в редакция на Комисията за § 46, който става § 67. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде § 68: „§ 68. (1) Лицата, придобили до влизането в сила на този закон копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, уведомяват за това началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила. (2) Лицата, придобили до влизането в сила на този закон копия на оръжия по чл. 4, ал. 2, т. 3, може да участват с тези оръжия при възстановки на исторически събития и спортни мероприятия след получаване на разрешение за съхранение, носене и употреба за културни цели по реда на глава четвърта. В тези случаи лицата могат да придобиват до 1000 грама димен барут и 500 броя капсули.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания по предложението на Комисията за създаване на § 68? Няма. Гласуваме предложението за създаване на § 68 с текст, докладван от господин Нунев. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението на Комисията за създаване на § 68 с предложения в Доклада текст е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Предложение на народния представител Валентин Николов – предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Спас Панчев – създаването на нов параграф: „§ …Амнистия до края на 2019 г. за притежаването на оръжие, произведено до края на Втората световна война – 1945 г., и можещо да се използва за колекциониране или исторически възстановки. Така обявеното оръжие да остане собственост на обявилото го лице (ако то изяви желание) при спазване изискванията на закона но само като „историческо за колекциониране“ или за „културни цели“ и бъде преведено в съответния вид и регистрирано според настоящия закон в КОС – МВР, или при отказ на предалия го да бъде оставено в разпореждане на МВР, но без санкция за предалия го.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Господин Манев, заповядайте за изказване по предложението на господин Спас Панчев, неподкрепено от Комисията. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, това предложение не беше само на колегата Спас Панчев – имаше го в няколко варианта в Комисията и в работна група. В Комисията единодушно решихме да Ви съобщим какво мислим по него. По тази тема има много дебат и много възможности за дебат, и по принцип всеки един от членовете и на работната група, и на Комисията имаше готовност да дебатира, само че при условие че това бъде отделен законопроект. Нещата, които трябва да се случат по този текст, трябва да се случат в отделен законопроект. В Комисията постигнахме абсолютно съгласие и с представителите на всички организации, представени в работните групи, че по този текст можем да дебатираме и ще дебатираме в отделен законопроект. Затова го отхвърляме. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Манев. Има ли реплики? Не виждам. Гласуваме предложението на народния представител Спас Панчев, неподкрепено от Комисията. Гласували 81 народни представители: за 10, против 16, въздържали се 55. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Предложение на народния представител Димитър Лазаров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 69: „§ 69. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) в чл. 19е се създават ал. 8 – 12: „(8) При изпълнение на служебните си задължения държавните служители по ал. 1, т. 1 имат право да носят оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на председателя на Държавна агенция „Технически операции“. (9) Служителите по ал. 8 може да използват оръжие, само когато това е абсолютно необходимо при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие. (10) Служителите по ал. 8 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ѝ цел. (11) При използване на оръжие служителите по ал. 8 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица. (12) След използване на оръжие служителите по ал. 8 изготвят доклад.“ Комисията предлага да се създаде § 70: „§ 70. В Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 11, ал. 1, т. 12 се изменя така: „12. документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу управителите или членовете на управителните органи на лицето по чл. 8 няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;“. 2. В чл. 12: а) в ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващ, че срещу лицето няма обвинение за умишлено престъпление от общ характер; за български граждани обстоятелството се проверява служебно;“ б) в ал. 2 думите „т. 3, 6 и 7“ се заменят с „т. 3“, а думите „и дали има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер“ се заличават. Предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 71: „§ 71. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 63 ал. 5 се изменя така: „(5) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.“ 2. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 в срок до шест месеца от публикуването на резултатите от националната оценка на риска на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност“. За публикуването на резултатите се изпраща и съобщение до средствата за масово осведомяване.“ б) в ал. 2 думите „и изпращат“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 69, създаване на § 70, предложението на народния представител Диана Саватева, подкрепено от Комисията, и предложението на Комисията за създаване на § 71. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Текстовете са приети. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Предложение от народния представител Дилян Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 72: „§ 72. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ, бр. ….) в чл. 56 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Ловуването се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно огнестрелно ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели. Когато оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс два патрона в магазина, с изключение на късите нарезни оръжия за ловни цели. Ловните оръжия не могат да бъдат автоматични. (2) Ловно огнестрелно оръжие е това оръжие, което конструктивно е пригодено за тази цел, с изключение на късоцевните нарезни оръжия за ловни цели. Всички ловни оръжия и оръжия за ловни цели трябва да отговарят на техническите изисквания за безопасност.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Подборното ловуване се извършва с дългоцевно нарезно ловно оръжие, късоцевно нарезно оръжие за ловни цели или с гладкоцевно ловно оръжие с куршум. Право на придобиване, носене и употреба на ловно нарезно оръжие и късоцевно нарезно оръжие за ловни цели имат само лицата, придобили квалификация по реда на чл. 26.“ 3. Създава се ал. 9: „(9) При извършването на ловуване и подборно ловуване на дългоцевните нарезни ловни оръжия могат да бъдат монтирани и използвани суппресори.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 73: „§ 73. Параграфи 10, 11, 18, § 21, т. 1, буква „а“, § 23, т. 3, § 24, 30, 50, 59 и 70 влизат в сила от 1 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на народния представител Делян Димитров, подкрепено от Комисията; предложението на Комисията за създаване на § 72; предложението на Комисията в подкрепа по принцип текста на вносителя и предложена от нея редакция за § 47, който става § 73. Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2. Текстовете са приети, а с това изцяло е приет на второ гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия по общ проект от Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред, приет на първо гласуване на 12 декември 2018 г. Заповядайте, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми колеги, искам да благодаря на цялата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, на всички колеги народни представители, които не са членове на Комисията, но участваха и се включиха много активно, да благодаря на всички експерти, които участваха в работните групи, да благодаря на представителите на Министерството на вътрешните работи, респективно дирекция на Националната полиция, служба „КОС“, за това, че успяхме всички заедно да приемем един добър закон, който удовлетворява всички страни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев. Виждам, че има народни представители, които трайно си харесаха местата на отсъстващите народни представители от опозицията. (Реплики.) По същата тема ли? Заповядайте, уважаеми господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също взимам думата, за да изкажа благодарност към Министерството на вътрешните работи, към председателя на Комисията – и сегашния, и бившия, към председателя на работната група – господин Манев, затова, че тръгнахме както се казва лошо, но стигнахме до един добър край, до закон, който ще бъде полезен на всички нас. Благодаря. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов. Уважаеми колеги, продължаваме с втора точка от Програмата за работа на Народното събрание: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ. Вносител е Министерският съвет. Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване последователно текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Ще подложа на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 1, 2, 3 и 4 включително, подкрепени от Комисията. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „задълженията им“ се заменят със „задълженията му“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Българската народна банка и Комисията в рамките на Единния механизъм за преструктуриране по Регламент (ЕС) № 806/2014 сътрудничат с ЕСП, с Европейската комисия, със Съвета на Европейския съюз, с ЕЦБ, с националните органи за преструктуриране и с националните компетентни органи.“ 3. Досегашните ал. 2 – 5 стават съответно ал. 3 – 6.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 8, ал. 1 и 4 думите „нивото на предприятието“ се заменят с „ниво предприятие“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 5 и § 6, и текста на вносителя за § 7, подкрепен от Комисията. Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 16 се създава ал. 3: „(3) При спазване на изискванията на чл. 116 органът за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 изпраща на ЕБО цялата необходима информация, получена в съответствие с ал. 1 във връзка с плана за преструктуриране по чл. 14.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 8 до 17 включително, които стават съответно параграфи от 9 до 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване текстовете, предложени от председателя на Комисията: първият текст е за създаването на нов § 8 съгласно Доклада и параграфи от 8 до 17 по вносител със съответната номерация. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложените текстове са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думите „ФКИ“ се добавя „като акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност“; б) в т. 1 след думата „изцяло“ се добавя „или частично“, а след думите „средства от“ се добавя „ЕФП или от“; 2. В ал. 2, т. 7 думите „органът по преструктуриране“ се заменят с „органът за преструктуриране“. 3. В ал. 7 в текста преди т. 1 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 1“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „от ФГВБ, съответно от ФКИ“ се заменят с „като холдингово дружество по чл. 277 от Търговския закон“; б) в т. 1: аа) след думата „изцяло“ се добавя „или частично“; бб) думите „от ФПБ, съответно от ФПИП“ се заменят със „съответно от ЕФП, ФПБ или ФПИП“. 2. В ал. 2: а) в т. 4 накрая се добавя „по предложение на управителния орган на мостовия финансов холдинг“; б) в т. 5 накрая се добавя „при спазване на предвидените за това ред и изисквания“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Предложенията за издаване на одобрения по ал. 2, т. 1 – 3 се изготвят от звеното по чл. 2, ал. 2, съответно от ФКИ, и се представят на органа за преструктуриране за одобрение.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 20 до 32, които стават съответно параграфи от 21 до 39. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакциите, които Комисията предлага, на текстовете параграфи 18 и 19, които стават параграфи 19 и 20, и текстовете от параграфи 20 до 32 включително със съответното преномериране. Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 34: „§ 34. В чл. 115, ал. 1 в текста преди т. 1 и в ал. 5 думите „ал. 1“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 34 до 39 включително, които стават съответно параграфи от 35 до 40 включително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване следните текстове: редакцията на § 33, който става § 34, предложена от Комисията, и текста на вносителя за параграфи от 34 до 39 включително, подкрепени от Комисията, които приемат съответната нова номерация. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Всички предложения са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 41: „§ 41. В чл. 135 ал. 1 се изменя така: „(1) Създава се Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се състои от отделни подфондове: 1. подфонд с цел финансиране на прилагането на инструментите и правомощията за преструктуриране по този закон по отношение на инвестиционните посредници по чл. 1, ал. 1, т. 2, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 806/2014, и клоновете на инвестиционни посредници от трети държави по чл. 1, ал. 1, т. 6, и 2. подфонд за набиране на вноски по членове 69, 70 и 71 от Регламент (ЕС) № 806/2014 и прехвърлянето им към ЕФП; подфондът се създава, в случай че инвестиционен посредник попадне в обхвата на чл. 2 от Регламент (ЕС) 806/2014.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 41 до 46, които стават съответно параграфи от 42 до 47. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 40, който става § 41, и съответно параграфите 41 до 46 по вносител, подкрепени от Комисията, които приемат съответна нова номерация. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Всички текстове са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48: „§ 48. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Средства на ФПБ, съответно на ФПИП, могат да се използват за предоставяне на заеми на други механизми за финансиране на преструктурирането в Европейския съюз. Решение за предоставяне на такива заеми се взема от органа за преструктуриране по чл. 2, ал. 1, съответно от Управителния съвет на ФКИ, след одобрение от Министерството на финансите, а в случаите на предоставяне на заеми от ФПИП – и от органа за преструктуриране по чл. 3, и ако такива заеми са потърсени в резултат на аналогични на описаните в ал. 1 условия.“ 2. В ал. 3 думата „преструктурирането“ се заменя с „преструктуриране“, а думите „на ФГВБ, съответно“ се заличават. 3. В ал. 4, изречение първо след думата „между“ се добавя „органа за преструктуриране по чл. 2, ал. 1, съответно“, а думите „ФГВБ, съответно на“ се заличават. 4. В ал. 5, изречение първо след думите „договарят от“ се добавя „органа за преструктуриране по чл. 2, ал. 1, съответно от“, а думите „ФГВБ, съответно на“ се заличават. 5. Алинея 6 се изменя така: „(6) При предоставяне на заем по ал. 2 сумата на отпуснатите средства не се намалява при отчитане на размера на събраните средства във ФПБ, съответно във ФПИП.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49, като предлага в ал. 1 думите „предходното изречение“ да се заменят с „изречение първо“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текстовете на § 47, който става § 48; текста на вносителя за § 48, който става § 49 с предложените от Комисията редакционни поправки, и текста на вносителя за § 49, който става § 50. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 51: „§ 51. В допълнителните разпоредби се създава § 4а: „§ 4а. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OB, L 225/1 от 30 юли 2014 г.).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 52: „§ 52. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. Параграф 6 се отменя. 2. В § 18 т. 2 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 51 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 50, който става § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 51 с текст по предложение на Комисията; редакцията, която Комисията предлага за § 50, който става § 52, отхвърлянето на § 51 по вносител и текста на вносителя за § 52, който става § 53. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителните разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 53 до 55, които съответно стават по Доклада на Комисията параграфи от 54 до 56. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и § от 53 до 55 включително, които приемат нова номерация. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 56 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 41. Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 57 и § 58. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 56 по вносител и текстовете на вносителя за § 57 и 58. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме с Допълнителния доклад към Основния доклад. Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 59: „§ 59. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Финансовите си отчети на базата на Международните счетоводни стандарти съставят следните предприятия: 1. кредитни и финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции; 2. доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; 3. застрахователи и презастрахователи, както и застрахователни холдинги и финансови холдинги със смесена дейност, начело на група, по смисъла на Кодекса за застраховането; 4. пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване; 5. инвестиционни посредници по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти; 6. управляващи дружества и колективни инвестиционни схеми по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 7. лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 8. национални инвестиционни фондове по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; 9. предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава – членка на Европейския съюз; 10. пазарни оператори по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти; 11. централни депозитари на ценни книжа по смисъла на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и изменение на директиви 98/26 ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ, L 257/1 от 28 август 2014 г.).“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думата „Предприятията“ се добавя „по ал. 1“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83. ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 60: „§ 60. Предприятията по чл. 34, ал. 2, т. 1 и 2 съставят финансовите си отчети за 2018 г. на базата на Международните счетоводни стандарти.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 59 с текст по Доклада на Комисията и създаването на нов § 60 с текст по Доклада на Комисията. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 61: „§ 61. В § 56 от „Преходните и заключителните разпоредби“ на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 62: „§ 62. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г., изм., бр. 17 от 2019 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 67, ал. 5 се създава изречение второ: „С наредбата се определя редът за освобождаване на доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, от задължението за поддържане на резервен механизъм и от задължението за прилагане на задълбочено установяване на идентичността на клиента съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 година за допълнение на Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация (OB, L 69/23 от 13 март 2018 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2018/389.“ 2. В чл. 184 след думите „чл. 43, ал. 3“ се добавя „и чл. 33, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) 2018/389“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване предложените от госпожа Стоянова текстове. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Отново сме на Допълнителния доклад, господин Председател. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 63: „§ 63. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) в чл. 103, ал. 4 думите „освен ако съдът не реши друго“ се заличават.“ По § 59 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 64: „§ 64. Законът влиза в сила от деня, в който започва да се прилага решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с изключение на § 5, т. 1, § 6, § 7, т. 1, § 8, 9,10, 13,14, § 16, т. 2, § 17, § 18, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“, § 19, § 20, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“, § 21, т. 1, буква „а“, § 24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 34, 35, 36, 38, 53, 54, 59, 60, 61, 62 и 63, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 63 с текст съгласно Доклада на Комисията и редакцията, която Комисията предлага за текста на § 59 по вносител, който става § 64. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от седмичната Програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. С Доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае генерал Попов. Заповядайте, имате думата, господин Попов. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура по допуск в залата на началника на отбраната генерал Андрей Боцев. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Режим на гласуване – гласуваме предложение за допуск до залата на началника на отбраната. Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Попов. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. На заседание, проведено на 18 април 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. На заседанието присъстваха: министърът на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, командирът на бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев, заместник-главният секретар на МВР главен комисар Георги Арабаджиев и други длъжностни лица от министерствата на отбраната и вътрешните работи. Присъства и народният представител и председател на коалиция „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ Веселин Марешки. Мотивите към Законопроекта бяха представени от министър Красимир Каракачанов. В последвалата дискусия бяха разисквани предложените изменения и допълнения в Законопроекта, свързани с функции на въоръжените сили и организационната им структура, храненето на личния състав, социални въпроси, превенция и антикорупционни мерки и изменения в трудово-правните отношения. В изказването си народният представител Веселин Марешки изказа несъгласие и отхвърли предложението за изменение на чл. 57 за възлагане на допълнителни правомощия на въоръжените сили за оказване на помощ на държавните органи в противодействието на заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението. Според него те са необосновани, защото не се посочва обхватът и липсва аргументация за необходимостта от въвеждането. Той се обяви и против предлаганите промени в чл. 224, с които се предлага, вместо сегашната правна норма, регламентираща задължението за осигуряване на безплатна храна на военнослужещите по време на лагери, учения и тренировки, да бъде въведена алтернатива за изплащане на нейната левова равностойност. Мотивът за изразеното мнение е, че ръководството на Министерството на отбраната, командирите и началниците не бива да абдикират от отговорности само поради факта, че определени длъжностни лица не са в състояние да се справят с регламентираните по закон задължения. Народният представител Валентин Радев изрази резерви по необходимостта от промяна на чл. 57 и посочи, че искането за допълнителните правомощия на въоръжените сили е необходимо да бъде още веднъж премислено. Несъгласие изрази и по исканите промени за храненето на личния състав с мотива, че аутсорсингът е наложен модел от години и причините не са в разпоредбите. Поиска се и по-ясен текст по измененията в чл. 188а и 225а, свързани с антикорупционните мерки. По посочените предложения за изменения и допълнения се изказаха и народните представители Владимир Тошев, Пламен Манушев, Джейхан Ибрямов, Симеон Симеонов и Слави Нецов, които също изразиха мнение за необходимостта от обмисляне на текста по чл. 57 за допълнителните задачи на въоръжените сили. Народният представител Владимир Тошев посочи, че повечето от предложенията в Законопроекта е наложително да бъдат приети, тъй като те са от съществено значение за по-доброто функциониране на Министерството на отбраната и въоръжените сили и изпълнението на задачите от Българската армия. В същото време той изтъкна необходимостта от по-задълбочено обсъждане на предложения текст между първо и второ гласуване по чл. 57, който така, както е предложен, налага усещането за връзка с предлаганото по чл. 60а създаване на Съвместно командване на силите за специални операции. Категорично становище против предложението по чл. 57 и силни резерви по чл. 224 бяха изразени от народния представител Джейхан Ибрямов. За него текстът за допълнителните правомощия на въоръжените сили не само е неясен по обхват и няма аргументи за въвеждането му, но е и на границата за разглеждането му като противоконституционен. Заместник-главният секретар на Министерството на вътрешните работи – главен комисар Георги Арабаджиев, изрази резерви по предложенията по чл. 57, които според него са свързани с трудности на участието на въоръжените сили от правно-техническо естество по така формулираните задачи, възможности за появата на организационно-управленски трудности и некоординираност в действията с органите на МВР, както и опасения за противоречие с нормата по чл. 9 на Конституцията за функциите на въоръжените сили. Народният представител Христо Гаджев коментира предложението в Допълнителните разпоредби относно създаването на т. 34 по § 1, с което се дава определение на понятието „специални операции“ по отношение на субекта на действията, тоест от кого и по какъв способ се провеждат такъв тип операции. Същият е на мнение, че определението залага бъдещи противоречия по отношение на използването на специални формирования, които по щата са част от организационната структура на видовете въоръжени сили. По изразените мнения от народните представители министърът на отбраната Красимир Каракачанов изложи допълнителни мотиви, но се съгласи, че предложенията по чл. 57 не дават достатъчно яснота за обхвата и вида на понятието „високата степен на обществена опасност за населението“, което от своя страна определя опасенията за въвличане на въоръжените сили в неспецифични дейности за основателни. В заключение председателят на Комисията по отбрана народният представител Константин Попов благодари на участващите в заседанието за задълбочената дискусия, като отбеляза разбираемият стремеж на ръководството на Министерството на отбраната за подобряване на дейността и функционирането на системата за отбрана, израз на което са и предложенията по обсъждания законопроект. Той посочи, че работата продължава и намирането на решения по дискутираните текстове с общи усилия е задача между първо и второ гласуване на Законопроекта. След приключването на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 11 народни представители. С 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал. Това беше Докладът на Водещата комисия. Постъпил е Доклад и от Комисията по правните въпроси. С Доклада ще ни запознае председателят на Комисията. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. На свое заседание, проведено на 18 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на отбраната: генерал Атанас Запрянов – заместник-министър, госпожа Нина Чебишева – началник отдел „Нормативно осигуряване на отбраната“ и госпожа Елена Маркова – държавен инспектор при Инспектората на Министерството на отбраната. От името на вносителя Законопроектът беше представен от генерал Атанас Запрянов, който посочи, че с него се предлага създаването на Съвместно командване на специалните операции с цел синхронизиране на системата за командване и управление на силите за специални операции на Република България с тази на страните – членки на НАТО. Предвижда се да се регламентират функциите на Съвместното командване на специалните операции по подбор, подготовка на личен състав и формирования, планиране, координиране, осигуряване на взаимодействието и централизираното провеждане, командване и управление на специални операции. Предлага се прецизиране на кръга от лица, задължени да подават декларации по чл. 35, aл. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извън лицата, заемащи висши публични длъжности в Министерството на отбраната. Със Законопроекта се създава възможност за изплащане на левовата равностойност на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки по време на занятия, учения, тренировки и лагери на военнослужещите при обективна невъзможност за осигуряването им. Предвижда се българските граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната, да могат да ползват социалните кухни към Министерството на отбраната и да бъдат подпомагани с парични средства. Със Законопроекта се предлага увеличаване на максималната продължителност на работната смяна до 24 часа за някои длъжности за цивилни лица в случаите, когато дейността на въоръжените сили налага работата да се извършва съвместно от военнослужещи и от цивилни служители. С Проекта на закон се осигурява възможност за работодателите във въоръжените сили да делегират свои правомощия на командирите и ръководителите на военни формирования и структури, които не са разпоредители с бюджет, по отношение на личния състав по трудово правоотношение. Господин Запрянов подчерта, че с предлаганите промени в Кодекса за застраховането се цели отстраняване на несъответствие в правната уредба относно периода на задължителната гранична застраховка за автомобили с чужда регистрация, установено в Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната и в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Димитър Лазаров и Десислава Атанасова, които изразиха подкрепата си за Законопроекта, като се обединиха около становището, че следва да се прецизират разпоредбите на параграф 1 и 6. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Доклад за първо гласуване е постъпил и от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Кой от членовете на Комисията ще ни запознае с Доклада? Заповядайте, господин Гърневски. ДОКЛАДЧИК СПАС ГЪРНЕВСКИ: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 11 април 2019 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на отбраната: господин Атанас Запрянов – заместник министър, господин Валентин Гагашев – главен инспектор на Инспектората на Министерството на отбраната, госпожа Елена Маркова – държавен инспектор, госпожа Нина Чебишева – началник отдел „Нормативно осигуряване на отбраната“. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов. Той изтъкна, че с предлагания законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят изменения, насочени в няколко направления, като едно от тях касае конкретно приложението на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в частта му относно задължението за деклариране на имущество и интереси. С цел създаване на яснота относно кръга от лицата, за които възникват задължения за подаване на декларация по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извън лицата, заемащи висши публични длъжности в сферата на отбраната, се предлага изменение, съгласно което задължени лица да бъдат военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилага Законът за държавния служител и Кодексът на труда, както и военнослужещите и цивилните служители от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск въз основа на методологията, изработена от КПКОНПИ. Господин Запрянов отбеляза, че основен аргумент за необходимостта от предлаганото изключване на военнослужещите и цивилните служители от Българската армия в цялост като задължени лица е обстоятелството, че числеността на Българската армия представлява държавна тайна. В този смисъл е и становището на Държавната комисия по сигурност на информацията, посочено в мотивите към Законопроекта, съгласно което информацията относно щатната и списъчната численост на личния състав в системата на отбраната е класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация и не следва до същата да се предоставя свободен достъп. Предвид изложеното представлява невъзможност да се изпълни и задължението на органа по избор или назначаването да поддържа публичен регистър на подадените декларации при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Уточнено също така беше, че с предлаганото изменение не се дерогира задължението военнослужещи да декларират имотните си състояния и доходите си, тъй като за всеки един от тях съществува задължение по чл. 148а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – при подписване на договор за военна служба, да подаде декларация за имотното си състояние и доходите си, като при промяна е длъжен в едномесечен срок от настъпването ѝ също да декларира това обстоятелство. В Законопроекта е предвидена и отмяна на действието на разпоредбата на чл. 331 от Закона за отбраната и въоръжените сили, поради факта че се дублира нейното съдържание с административно-наказателната разпоредба на чл. 173 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като е налице несъответствие на административния наказващ орган за едно и също нарушение, както и предвидените размери на глобите по двата закона за едно и също нарушение. Целта на предлаганото изменение е по отношение на военнослужещите и цивилните служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. По този начин ще бъдат отстранени възникналите несъответствия между двата закона. По Законопроекта взеха отношение народните представители Борис Ячев и Симеон Симеонов, които изразиха подкрепа към така направените предложения. След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: със 7 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Постъпил е Доклад и на Комисията по труда, социалната и демографската политика. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902 01 16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. На заседанието присъства госпожа Елица Попова – директор Дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“, която представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжени сили на Република България. Тя посочи, че с предлагания законопроект се цели постигане на съответствие с поетите ангажименти към алианса на НАТО и е необходимо да бъдат изпълнени ангажиментите за развитие на българските сили за специални операции, съгласно които е предвидено създаване на Съвместно командване на специалните операции. С формирането на Съвместно командване на специалните операции ще се синхронизира архитектурата и системата за командване и управление на силите за специални операции на Република България с тази на страните – членки на НАТО, като ще се даде и възможност за бързо адаптиране към рязко променящата се военно-политическа обстановка при кризи, конфликти и непредвидени обстоятелства. Съвместното командване на специалните операции ще изпълнява задачи за постигане на стратегически и оперативни цели. Със Законопроекта се определя йерархически мястото на Съвместното командване на специалните операции на оперативно ниво и неговото непосредствено подчинение на началника на отбраната. Предлага се изменение на разпоредбата на чл. 188а и 285а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с цел прецизиране на кръга от задължените лица – военнослужещи и цивилни служители по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, извън тези, заемащи висши публични длъжности по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и отмяна на административнонаказателна разпоредба по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, дублираща такава по чл. 173 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Цели се създаване на яснота относно кръга от лицата, за които възниква задължение за подаване на декларации по чл. 35, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – извън лицата, заемащи висши публични длъжности, във връзка с § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона се предлага в специалния Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България изрична уредба, съгласно която задължени лица да бъдат военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които се прилагат Законът за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда, както и военнослужещите и цивилните служители от звена и на длъжности, за които е установен завишен корупционен риск, въз основа на методологията по чл. 32, ал. 1, т. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Госпожа Попова отбеляза, че с предлаганата промяна в чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се дава възможност при наличие на обективна невъзможност за осигуряване на безплатна храна и ободряващи напитки по време на занятия, учения, тренировки и лагери, на военнослужещите да се изплаща левовата ѝ равностойност. Това ще доведе до равнопоставеност между отделните военнослужещи в различните хипотези, в които следва да им се осигури безплатна храна и ободряващи напитки, и храненето им при участие в занятия, учения, тренировки и лагери няма да е за сметка на самите военнослужещи при обективна невъзможност да им се осигури храна в натура. С предлаганото изменение на разпоредбата на чл. 291 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ще се създадат условия за някои длъжности за цивилни служители максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да надвишава 12 часа, но не повече от 24 часа, продължителността на работната седмица да не надвишава 56 часа, а за работници и служители с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. Това ще осигури непрекъснатост на работния процес в случаите, когато естеството и спецификата на дейността на въоръжените сили налага работата да се извършва съвместно от военнослужещи и от цивилни служители в тясно сътрудничество и взаимодействие. Целта на предлаганата промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по отношение статута на работодател е да се осигури възможност работодателите, по смисъла на Кодекса на труда, във въоръжените сили да делегират свои правомощия на командирите и ръководителите на военни формирования и структури, които не са разпоредители с бюджет, спрямо личния състав по трудово правоотношение на тяхно подчинение; както и синхронизиране на разпоредбата на чл. 60д, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 11, ал. 8 от Закона за публичните финанси в изпълнение на чл. 2 от този закон. Също така се разширява обхватът на правоимащите лица по чл. 226ж, ал. 3 и чл. 226з от ЗОВСРБ с включването на българските граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната с цел подобряване статуса им. В заключение госпожа Попова отбеляза, че целта на предлаганото изменение и допълнение в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е да се разшири кръгът на правоимащите лица по чл. 226г и чл. 226з, и по чл. 35, ал. 2, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование с оглед осигуряване на равни права на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и тези, съответно назначени или командировани в състава на многонационални формирования или на длъжности в международни организации, или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея. С предлаганата промяна в Кодекса за застраховането се урежда възможност за стриктното изпълнение на ратифицирания международен договор и осигуряване на престоя на изпратените в страната чужди служители. В последвалата дискусия народният представител Галя Желязкова от парламентарната група на ГЕРБ изрази становище, че подкрепя промените и смята, че Законопроектът ще улесни работата на служителите и Министерството на отбраната. Народният представител от парламентарната група „Обединени патриоти“ Калин Поповски отбеляза, че парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще подкрепи направените предложения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Народният представител от парламентарната група на ДПС изрази притеснението си, че се наблюдава сериозно отклонение от трудовото право относно сумарното работно време за цивилни служители. В отговор на поставения въпрос представителите на Министерството на отбраната посочиха, че по предложението е изразено и приложено към пакета документи становище от работна група 13 „Социална политика и заетост“ за съответствие с Директива 89/391/ЕИО и Директива 2003/88/ЕО. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Това бяха постъпилите доклади на водещата и съпътстващите комисии по Законопроекта. Откривам разискванията. Заповядайте, господин Радев. Имате думата за изказване. ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Началник на отбраната – генерал Боцев! Първо искам да кажа, че внесеният ЗИД на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е един сложен, голям закон – над 330 члена, е добре за Министерството на отбраната. Той се опитва – аз го казах и в Комисията, да подобри работата на Министерството и в този смисъл внася много други предложения. Ще се спра на три от тях, които са проблемни, но непременно искам да подчертая това, което беше прочетено и в докладите – там има много други решения, които са дадени, за подобряване работата в Министерството. Създава се, освен това, съвместно командване на Специалния отряд – преди това бригада „Специални сили“. Има много членове, свързани с ветераните от мисиите – една несправедливост, която се изправя сега от Министерството, и други добри неща. Така че поздравления за правителството, поздравления за екипа на Министерството на отбраната и за министъра, който дойде в Комисията лично да защитава тези предложения, че са посегнали такива злободневни проблеми – отново казвам: три от тях, на които ще се спра, да бъдат сложени в Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Конкретно какво имам предвид, какви притеснения всъщност има в мен по чл. 57? Член 57, който имах честта да внеса – тогава заместник-министър Ципов помагаше. Добавихме в чл. 57 нещо, свързано с това как армията да помага по границата, най-общо казано, на Министерството на вътрешните работи. Сега в този член и след него – 60, 60а, 60б и 60в, се правят допълнителни промени, които не са съвсем ясни. Текстът, който се предлага – и в Комисията стана ясно, и в Доклада това е записано, не е много ясен, не е обосновано добре какво означават тези термини, тоест това подпомагане работата на МВР от Министерството на отбраната и в какви случаи. Няма да отивам в подробности да Ви чета текстовете, но молбата ми беше, и министърът се съгласи, или този член да отпадне между първо и второ четене – това предложение, или пък да бъде прецизирано и да е ясно каква точно помощ трябва да бъде оказана, за да не се получи така, че термините, като „други заплахи“ или „висока степен на обществена опасност“, които трябва да се добавят, да се тълкуват от МВР. Така ще подпомагат, че едва ли не ще има диктатура в държавата. Има един друг член – 52, ал. 2, където е казано, че на въоръжените сили в мирно време не могат да им се възлагат задачи от вътрешнополитически характер, тоест да подпомагат пряко работата на Министерството на вътрешните работи. Армията работи извън границата, МВР работи в границата, да. Такова смесване не е допустимо, или поне не е ясно в това предложение. Аз получих уверенията – надявам се, че или ще бъде оттеглен, или ще бъде видоизменен до второ четене. Друг проблемен член е чл. 178 – стана дума в докладите, кои точно да декларират – представители на Министерството на вътрешните работи, пред КПКОНПИ (Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) задълженията си, да пишат тези прословути декларации. Моят въпрос и репликата ми – сега вземам думата по този чл. 188, е: да, може и да сте прави, уважаеми колеги, които го внасяте, но направете така, че това да важи за целия сектор „Сигурност“. И от Министерството на отбраната обещаха да проверят това така ли е за МВР, така ли е за другите части от системата „Сигурност“. Ако това го направят и ни докажат, няма проблем и с този член. Там ставаше въпрос за сигурността, за това, че са по друг закон – в смисъл, че Министерството на вътрешните работи има тайни. Да де, но къде е границата? Другите служби в цялата система също имат тайни. И последният член – 224, проблемът с храната. Запознатите с темата са наясно. Тук отново ни се предлага решение няколко пъти, този път вече официално, как да се хранят войниците и да се допусне да им се дава левова равностойност. Моето мнение винаги е било, че това е работа на администрацията. Ако тя не може да се справи добре със законите, които регулират това, със Закона за обществените поръчки, да бъдат добри или да квалифицират администрацията, или да ни предложат промени в това законодателство (частични ръкопляскания от ДПС), а не да ни дават идеи как да го правим така, че да бъде по най-лесния начин, по най-малкото съпротивление. Това е моето възражение. Мисля, че има и други начини – дадох пример с чл. 13, с директно възлагане и така нататък, но там трябва отново грамотност. Администрацията трябва добре да обоснове защо пък ще го прави така. Но аз не съм съгласен в никакъв случай да променяме възприетия начин на хранене – не само у нас, даже попитах и за пример – има ли друга държава, която ще си позволи това. Дадох им за пример МВР. Не можах да го махна като министър, там има такъв член – при невъзможност в някои случаи да се дава левова равностойност. Да де, но тук те са упоменали кога точно да даваме – когато са на учение, когато са някъде навън. Ама то там лавка няма – като им дадеш парите, какво ще правят?! Идеята е фирми да отговарят за храната, те да я доставят и там, където и пари да им дадеш, няма какво да си купят. Така че тази колизия също трябва да бъде променена. Аз ще настоявам, доколкото е възможно, това да остане така, както е сега, а да дисциплинират администрацията и тя да се справи с тази задача. Или, както казах, да дадат промени в други закони – в Закона за обществените поръчки или някъде другаде. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Радев. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, господин Ибрямов. ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Чухме някои аргументи от колегата Радев – не без основание, разбира се. Внесеният Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България буди някои съмнителни моменти като цяло. Ще се спра основно на § 1, чл. 57, в който се предлага да се възложат на въоръжените сили, както е дадено като изменение – „други заплахи с особено висока степен на обществена опасност за населението“. В Комисията по отбрана, която е водеща, без изключения, включително и от страна на Министерството на отбраната, от устата на министъра се изказаха съображения, че те не са наясно точно защо се правят тези изменения. Не получихме твърди аргументи, че точно тази промяна трябва да бъде факт. Дори нещо повече – представителят на Министерството на вътрешните работи, въпреки положителното становище, изразено от страна на Министерството, изрази дълбоки съмнения, че това нещо ще бъде действащ закон, дори каза, че е противоконституционно! Това го има в стенограмата от заседанието на Комисията по отбрана. Разбира се, колегите от парламентарните групи изразихме сериозни опасения в тази посока, защото, първо, ние не получаваме определение за понятието „други заплахи“ и, разбира се, не може да дадат точно обяснение – „висока степен на обществена опасност“. Това припокриване с действията от страна на МВР, които са им предоставени по съответния закон, води едва ли не до въвеждане на военно положение в страната. Тук ще Ви припомня, уважаеми колеги, думите на премиера на страната, който преди няколко седмици каза, че може би става дума за някаква пълзяща диктатура и впоследствие препрати към друг аспект – на военен преврат. И питам, колеги: да не става дума за някаква завера – впоследствие да се окажем във военен режим и да има военна диктатура в страната?! Дълбоко трябва да се замислим дали няма някаква дълбока завера в това нещо. Както и в Комисията изразих, мога да дам много основателни причини по кое време, в кои години е имала такива правомощия армията, до какво се е стигало, до какви режими са довеждали, до какво управление са довеждали именно тези правомощия, които се предоставят на въоръжените сили, на отбраната. Колегата преди мен много ясно и точно определи – това изменение няма основателен характер да се приеме, защото ние не сме получили ясна представа и доказателства, че то ще доведе именно до тези аргументи, които се излагат от Министерството на отбраната. Вижте, тук Министерският съвет също е вкаран в капан, защото Законът се крие зад Министерския съвет, а е изготвен от Министерството на отбраната, от ръководството на Министерството на отбраната! Затова ние от „Движението за права и свободи“ смятаме, докато не получим ясна и категорична представа защо се внасят тези промени, а на този етап няма такива основателни причини, да гласуваме „против“. За нас този законопроект трябва да бъде отхвърлен. Да се седне след това на експертно, професионално ниво, да се направят промените, които са необходими, свързани и с храненето, и с всички други изменения, защото по всеки един от тези членове и параграфи може да има забележки, и има такива забележки. И да не подлагаме демокрацията на стресови ситуации, и най-вече правата и свободите на българските граждани. В Комисията казах – ние сме парламентарна република. Искаме да се спазват законите – те са ясно, точно регламентирани за всяка една от институциите. И нещо повече – колегата, представител на Министерството на вътрешните работи, изрази опасения за нарушаване на Конституцията. Така че молбата ми към управляващите, най-вече към колегите от ГЕРБ, е да бъде отхвърлен този законопроект. Да седнат след това необходимите експерти с представителите на Министерството на отбраната и да си внесат съответните изменения, които касаят именно отбраната, без да има допълнителни правомощия, които трябва да се възлагат на въоръжените сили. В противен случай говорим за някакви политически действия, които са в презумпцията на някои политици. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Заповядайте за изказване, господин Тошев. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, господин Генерал! Умишлено взех изказване, а не реплика на колегата Ибрямов. Няма да ми стигнат две минути, но искам да кажа нещо важно, колеги. Не можем да отхвърлим Законопроекта, защото в него освен излизането на армията на улицата има и доста други важни неща, които чухте, и от докладите бяха подробно описани, бяха описани и от колегата Радев. Предлагам на колегите от ДПС, а и на колегите от ВОЛЯ – знам мнението от Комисията – нека да приемем Законопроекта на първо четене, а между първо и второ четене, ако го гласуваме сега, лично аз се ангажирам да стана веднага, да искам максимално удължаване на срока и да направим промените, включително и с отхвърляне на някои текстове, които притесняват не само колегите от ДПС, а и нас. Искам да спомена, че тези допълнителни правомощия на армията наистина не са изяснени и са опасни, защото всички помним, особено по-възрастните като мен, армията не е излизала на улицата нито 1984 – 1985 г., нито 1989 г. (Реплика от ДПС: „Излизала е!“.) Аз съм бил в армията и знам къде е излизала и какво е правила. Правиха мобилизация, не сме излизали. (Шум и реплики.) Не сме излизали на улицата! Нито 1990 – 1991 г., когато една шепа хора бяха блокирали София, пак не е излизала на улицата. Бил съм в армията тогава. Колеги, недейте така! (Шум и реплики.) Сега не трябва да допускаме… Жандармерия и вътрешни войски са различна работа! Сега говорим за армията, за българската армия, не говорим нито за жандармерията, нито за вътрешните войски. Искам да помоля да подкрепим Законопроекта на първо четене. Ще го изчистим – и не само този текст, и други текстове има за изчистване, защото, както е предложен сега, ще задължим и редниците, които управляват техника за няколко милиона лева, да попълват декларации пред Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) и така нататък. Друг важен въпрос, който виси с години – и колегата Радев го каза, не знам колко го разбрахте, е с храненето на войската по време на учение и на занятия. От години виси този въпрос и няма да го решим с този законопроект! Това е тема на друг законопроект – за обществените поръчки, въобще не можем да го изчистим тук. Така че има неща, които трябва да… Създаваме нещо, което – колегите, които са компетентни извън сферата на националната сигурност, трудно могат да направят разлика между операции, сили, формирования, подразделения, поделения и така нататък. Това трябва да го обясним на хората, защото не правим дублиране на структури, не правим нищо, правим полезни неща. Завършвам, за да имаме възможност да гласуваме в днешния ден. Важни са текстовете. Нека ги подкрепим на първо четене, ще ги изчистим на второ четене! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. (Частични ръкопляскания.) Има ли реплики? Не виждам. Изказвания по Законопроекта? Няма. Преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите – предстои гласуване. Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902 01 16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. Гласували 97 народни представители: за 83, против 13, въздържал се 1. Предложението е прието, а с това на първо гласуване и Законопроектът за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 902-01-16, внесен от Министерския съвет на 3 април 2019 г. Уважаеми народни представители, с това изчерпахме дневната програма. Работата на парламента продължава утре – 25 април, четвъртък, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,56 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов Николай Александров

Парламентарното измерение на социалния диалог беше основна тема на кръгла маса в Народното събрание, посветена на 100-годишнината от създаването на Международната организация на труда. Във форума, организиран от Министерството на труда и социалната политика, участваха представители на законодателната и изпълнителната власти, на социалните партньори и на структурите на гражданското общество.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева изрази благодарността на българския парламент за дейността на всички участници в тристранния диалог. Вярвам, че и занапред всички заедно ще продължите да отстоявате правата на работещите, ще бъдете стожери за спазване на трудовото законодателство и ще влагате своите енергични усилия за отговорна защита на правата на труда в България, подчерта тя. Председателят на парламента заяви, че Народното събрание, както и досега, ще продължи да подкрепя усъвършенстването на законодателната уредба в тази област в името на благото на българските граждани и на цялото общество.

Можем да се гордеем, че нашата страна е активен участник в дейността на Международната организация на труда (МОТ), чиито член става година след нейното създаване, заяви Цвета Караянчева. Тя подчерта, че България е сред страните, които вече 100 години работят заедно за повишаване на благосъстоянието на трудещите се лица, за подобряване на качеството на живот и постигане на социален прогрес. Насърчаването на социалния диалог на всички нива е ключова предпоставка за постигане на този прогрес, посочи председателят на Народното събрание.

Председателят на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика д-р Хасан Адемов посочи, че България е ратифицирала 101 от общо 189-те конвенции, приети от МОТ. Това нарежда страната ни сред първите 10 държави, които са приели и приложили разпоредбите на организацията, подчерта той. Д-р Хасан Адемов декларира, че Народното събрание и Комисията по труда, социалната и демографската политика ще продължат съвместните усилия с представителите на Министерството на труда и социалната политика и на социалните партньори, за да могат всички конвенции на МОТ да намерят подобаващо място в българското законодателство.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков посочи, че МОТ е уникална организация, която позволява да бъдат взимани съвместни решения от представителите на правителствата, работодателите и работниците с цел подобряване на условията на работа, постигане на достоен труд и социална справедливост за всички. Днес 100 години след нейното създаване със задоволство можем да отбележим множество постижения в социалната сфера, като същевременно отчитаме със загриженост и редица предизвикателства, пред които се изправя съвременния свят, отбеляза той. Бисер Петков подчерта, че са необходими конкретни действия в отговор на тези предизвикателства, за да може да се запази и укрепи постигнатото – активни политики по заетостта, приобщаващ пазар на труда, добре функциониращи институции, използване на технологиите в подкрепа на достойния труд и човека, както и насърчаване на възможностите на предприятията за развитие и генериране на заетост.

Изказвания на кръглата маса направиха президентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и заместник-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Димитър Манолов и председателят на Българската търговско-промишлена палата  и заместник-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Цветан Симеонов.

В навечерието на Великден в Народното събрание бяха представени инициативи в подкрепа на различни благотворителни каузи.
 
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева откри великденската благотворителна изложба на ученици от столичното 143-то училище „Георги Бенковски“. Експозицията на картини и кошници с яйца, изработени от децата, е представена в парламента по инициатива на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в партньорство с Държавната агенция за закрила на детето.
 
Радвам се, че за пети пореден път съм патрон на инициатива в подкрепа на каузата „Деца помагат на деца“, заяви Цвета Караянчева. Няма нищо по-хубаво от това със своето творчество децата да помагат на свои връстници в нужда, подчерта тя и благодари на учениците и техните учители и ръководители за усилията и старанието, които са вложили за подготвяне на изложбата.
 
С вашите големи сърца, отворени да помогнат на деца в нужда, Вие сте наши учители, обърна се към учениците председателят на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Славчо Атанасов и им благодари, че правят народните представители съпричастни с тяхната кауза. Събраните средства от продадените картини ще бъдат дарени на деца в нужда.
 
Сувенири за Великден, ръчно изработени свещи, картички, дърворезба и керамика са включени в базара „Малкото е Много“, който гостува на Народното събрание по инициатива на председателя на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова. Целта на организаторите е народните представители и гостите на парламента да се запознаят с дейността на социалните предприятия – граждански организации и да подкрепят техните благородни усилия.
 
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която откри базара, призова депутатите да подкрепят инициативата. Няма нищо по-хубаво от това да отвориш сърцето си и да помогнеш на хора в нужда, хора, които творят красиви предмети, добави тя.
 
При откриването на базара председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова благодари на Българския център за нестопанско право за инициативата и изрази надежда всеки народен представител да купи сувенир и да отнесе частица от каузата, която има всяко едно от 10-те представящи свои произведения социални предприятия. Доверие, съпричастност и партньорство са трите елемента на сътрудничеството между институциите и неправителствения сектор, надявам се заедно да продължим да работим заедно в полза на доброто, добави тя.
 
В Народното събрание започна благотворителна инициатива „С приятели към върха“ в помощ на деца и младежи, болни от детска церебрална парализа. В Клуба на народния представител беше подредена изложба с рисунки на деца от столичните 73-то, 121-во и 22-о училища и от школите при Народно читалище „Младост 2003“ в град Самоков. Децата от читалището, които са част и от инициативата „Деца помагат на деца“, отправиха музикален поздрав към народните представители. Събраните средства са за рехабилитация на Теодора Тодорова Юрукова /Теди/ от Златица, която преди половин година изкачи връх Ботев с помощта на брат си и на планински спасители, както и за подпомагане на деца, болни от детска церебрална парализа.
 
Народният представител Димитър Главчев отбеляза, че днешното събитие е начало на кампанията, предстои концерт в Южния парк, а след това Теди ще изкачи с помощта на приятели Черни връх. Народният представител Валентин Милушев благодари на децата от Самоков за съдействието им за осъществяване на инициативата.
 
Най-добрите картини на ученици от Средно училище „Сава Доброплодни“ в Шумен, са представени в изложба в Народното събрание. В експозицията, която е по повод празника на град Шумен – 11 май, могат да се видят 34 рисунки на деца, участвали в конкурса „Моят град“. Днес Народното събрание е място за среща и изява на много и разнородни таланти, на млади български творци, отбеляза при откриването на изложбата председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева пожела успех на художниците и благодари на децата, че чрез своите картини дават възможност на народните представители да се запознаят с красотата на Шумен.

24/04/2019 - 25/04/2019
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (Общ проект изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въз основа на приетите на първо гласуване на 12.12.2018 г. законопроекти с вносители: Александър Сиди и група народни представители, 9.10.2018 г.; Министерски съвет, 5.11.2018 г.).
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Вносител: Министерски съвет, 3.4.2019 г.).
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (Вносител: Министерски съвет, 27.3.2019 г. Приет на първо гласуване на 10.4.2019 г.).
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (Вносители: Пламен Нунев, Менда Стоянова, Маноил Манев и Александър Иванов, 23.4.2019 г.) – точка първа за четвъртък, 25 април 2019 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси (Вносители: Менда Стоянова, Мария Илиева и Александър Иванов, 22.4.2019 г.) – точка втора за четвъртък, 25 април 2019 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България (Вносител: Министерски съвет, 19.4.2019 г.) – точка трета за четвъртък, 25 април 2019 г.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Вносител: Министерски съвет, 29.3.2019 г. Приет на първо гласуване на 17.4.2019 г.) – точка четвърта за четвъртък, 25 април 2019 г.
8. Първо гласуване на Законопроект за маслодайната роза (Вносител: Министерски съвет, 16.4.2019 г.) – точка пета за четвъртък, 25 април 2019 г.
24/04/2019 - 25/04/2019