Счетоводен и данъчен справочник

Инспекторите от дирекция "Фискален контрол" проведоха 10-часова акция в зеленчуковата борса в петричкото село Кърналово, в края на седмицата, съобщиха от НАП. Проверени са всички влизащи и излизащи от борсата превозни средства. Инспекторите са сравнявали дали декларираните стоки отговарят по вид и количество на описаните в транспортните документи, както и дали търговците спазват изискванията на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискални устройства.

При направените проверки в борсата са установени три несъществени нарушения. Малкият брой констатирани нередности е резултат от целогодишния контрол от страна на приходната агенция и подобреното данъчно поведение на търговците, уточниха още от НАП.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която е на официално посещение в Руската федерация, се срещна с българската общност в Москва. В срещата участваха български студенти в Москва, българи, работещи в големи мултинационални компании и водещи международни банки.

Пред присъстващите председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза, че е щастлива да бъде сред нашите сънародници в руската столица, тъй като от девет години председател на българския парламент не е бил в Москва. След дни ще отбележим 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, а преди няколко месеца в България тържествено беше чествана 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, посочи тя.

Цвета Караянчева подчерта, че, когато става дума за националните интереси, българският парламент се стреми да заема национално отговорни позиции в интерес на държавата и нейните граждани. Вие сте нашите посланици в Москва и в Русия, благодарим Ви, че ни представяте достойно както в университетите тук, така и в международните фирми, организации и банки, в които работите, обърна се към българите в Москва председателят на Народното събрание.

В България не достига квалифицирана работа ръка, затова правителството постави образованието като водещ държавен приоритет, подчерта на срещата Цвета Караянчева. Залагаме на дуалното образование, защото са ни необходими хора, които от учебните и университетските скамейки да се включат в производството и бизнеса, добави тя и призова младите хора да учат, да трупат опит и умения и да се върнат в България, където има нужда от тях и техните знания. Има място за Вас в България, мили деца, обърна се председателят на парламента към младите българи в Москва.

В страната ни вече съществуват много възможности за инвестиции, работи се по магистралите „Струма“ и „Хемус“, по тунела под Шипка, за да може инвеститорите да стигнат до всички региони на България, отбеляза Цвета Караянчева. Тя подчерта, че е важно да се развива инфраструкторно Северна България, което ще позволи и там да бъдат привлечени инвестиции и да се ускори икономическият растеж както на региона, така на страната ни. България се развива уверено напред и технологично, и индустриално, посочи председателят на парламента.
Сред въпросите, които представителите на българската общност отправиха към председателя на Народното събрание бяха такива, свързани с българските национални интереси, развитието на дигитализацията, на строителния сектор, на инфраструктурата и на градската среда.

Българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, е на официално посещение в Русия. В състава на делегацията са съпредседателите на Групата за приятелство България – Русия Красимир Велчев и Антон Кутев, заместник-председателят на групата Волен Сидеров и народните представители Диана Саватева, Боряна Георгиева и Ахмед Ахмедов.

С проекта на постановление се предлагат промени в  Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с които разпоредбите й се синхронизират с разпоредбите на новото законодателство в областта на политиката за правата на хората с увреждания.      


Дата на откриване: 21.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 21.7.2019 г.

Предлаганите промени в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) са свързани с привеждането му в съответствие с измененията и допълненията в Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.). Съгласно измененията и допълненията на чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, които ще влязат в сила от 1 август 2019 г., месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, ще се прекратяват, когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик. Въведеното правило в ЗСПД налага в ППЗСПД да бъде регламентиран реда за това прекратяване. В тази връзка се въвежда задължение за Агенцията за социално подпомагане да изисква от Министерството на образованието и науката писмено потвърждение на актуалността на подадената информация за допуснатите отсъствия от конкретното дете преди да се издаде заповедта за прекратяване на помощта за него.

Съгласно чл. 10а, ал. 6 от ЗСПД еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, вече ще се предоставя на два пъти. Именно поради това ППЗСПД се синхронизира с новите изисквания, както и с нововъведените условия в чл. 10а, ал. 7 от ЗСПД за възстановяване на помощта. Предлага се и ред за промяна на формата за предоставяне на тази помощ от пари в натура и обратно в съответствие с възникналите или отпаднали обстоятелства, регламентирани в ЗСПД.

 

С предложените изменения и допълнения в ППЗСПД ще се намали и административната тежест за лицата и семействата. С промените се регламентира възможност заявленията декларации за получаване на всички видове семейни помощи за деца да бъдат подавани и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор, а не само с лично явяване в дирекция „Социално подпомагане“.

 


Дата на откриване: 21.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 21.7.2019 г.
Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер. Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Здравейте, колеги! Имаме кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание две процедурни предложения: Първото, няма постъпил доклад за второ гласуване по предвидената за днешното заседание първа точка, а именно: Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Тъй като това е обективна пречка Законопроектът да бъде обсъден и гласуван, предлагам точката да отпадне от Програмата ни за тази седмица. Моля, режим на гласуване. Гласували 195 народни представители: за 186, против 2, въздържали се 7. Предложението е прието. През вчерашния ден – 20 юни 2019 г., са постъпили заявления от двама народни представители: Петър Витанов и Елена Йончева, с които те заявяват, че подават оставки. Поради това и на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Прекратяване пълномощията на народни представители – подадени оставки от народните представители Петър Витанов и Елена Йончева, като предлагам да бъде включена като точка първа за днешното пленарно заседание – 21 юни 2019 г. Моля, гласувайте. Гласували 189 народни представители: за 186, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. Уважаеми господин Цонев, имате думата за изявление от името на парламентарната група. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група съм упълномощен да направя следната декларация. Вчера, на заседание на Бюджетната комисия, след нормалните спорове относно модела за субсидиране на политическите партии, относно дебата, относно това как са внесени тези промени, скоростта на тяхното приемане и ефектите, които ще предизвикват върху политическия живот в страната, съвсем изненадващо, въпреки че в Доклада беше ясно записано, че всички останали предложения ще бъдат гласувани по съответния ред, нашите предложения, а в тази посока имаше и предложения на БСП – по изменение на Закона за държавния бюджет, касаещи създаване на Фонд за строителство и ремонт на детски градини и безплатно обучение в тях със спестените пари от публичните финансирания на политическите партии, както и предложението за ДДС по книгите за нулева ставка по научната, художествената и учебната литература, беше предложено от ГЕРБ и от председателката на Комисията това да отпадне, тъй като не е в обхвата на Закона, приет на първо четене. Искам да заявя, първо, че текстът за предложения, които не са в обхвата, е недействащ текст. Той е мъртъв текст. В цялата практика на Народното събрание няма да ни стигнат дни да извадим материалите от случаите, в които сме го нарушавали – в това число и ГЕРБ, в това число и всички в тази парламентарна зала. Тук обаче е още по-показателно, защото в Закона за бюджета има една особеност – всичко е в обхвата на Закона за бюджета, защото Законът за бюджета е единственият закон, по който депутатите нямат право на законодателна инициатива на първо четене, тоест те имат право на законодателна инициатива само на второ четене. В този смисъл широкото тълкуване дори на този текст, ако решим да го прилагаме, категорично е в полза на това, че всяко предложение, внесено от Министерския съвет, който единствен има правото на законодателна инициатива по Закона за бюджета, отваря вратата за предложения по цялото тяло на Закона от страна на народните представители. Това са ни правните аргументи по темата. Ние не сме съгласни с този подход. Още повече че в един парламентарно признат механизъм – консултации между парламентарните групи, по покана на Политическа партия ГЕРБ и на ръководството ние проведохме такива консултации, уведомихме ги за нашите намерения, чухме техните намерения и постигнахме някакво съгласие. Още повече господин министър-председателят Бойко Борисов в свое изявление в медиите, след като ние направихме тези предложения, ги припозна. Той каза, че те са добри, ГЕРБ работи по част от тях отдавна и че ще бъдат приети както за ДДС за книгите, така и за създаването на Фонд за детските градини. Ние не искаме да коментираме коалиционната политика на ГЕРБ и техните коалиционни партньори. Разбрахме, че това е по настояване на коалиционните партньори на ГЕРБ. Вероятно те имат своите мотиви. Ние нямаме намерение да ги коментираме, не искаме да влизаме в тази материя, тя е тяхна политическа материя, те вероятно имат своето основание. Искам обаче да се обърна към Вас, колеги, от името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Ако ние ще си мерим програмите, ако ние ще имаме политически егоизъм относно това кои предложения са от полза – още повече когато са от полза за хората, от полза за българските деца, за тяхното бъдеще, за решаване на множество проблеми, които са чисто държавнически, като например как да бъдат обхванати ромските деца в училище – ама не от I клас, защото се оказа почти невъзможно това да се случи, и редица, редица други проблеми, свързани с тази материя, ако ние ще си мерим програмите, много ми е лесно да Ви покажа, че на страница 23 от нашата програма това е записано много отдавна. Има го и в програмите на другите политически партии. Колеги, неслучайно патентните ведомства по цял свят не патентоват политически идеи. Политическите идеи са обект на дебат – право на всеки, право на всеки човек, на всяка организация, на всяка политическа партия. И ако ние ще спираме процеса, заради който сме избрани, заради политическа ревност или заради някакви тънки партийни сметки, то от парламентарната група на ДПС Ви заявяваме, че няма да участваме в това. Когато имаме предложения, които сме осмислили, които са част от Програмата, които сме ги съобразили и фискално, и политически, и сякак, ние ще ги отстояваме и ще ги защитаваме. А към парламентарната група на ГЕРБ се обръщам със следната молба: когато поемате политически ангажименти в консултации, добре е да ги изпълнявате. Добре е за Вас! Не за нас, не за другите политически партии. Защото това е част от доверието, което липсва и към неговото възстановяване всички трябва да се стремим, защото иначе рейтингът на българския парламент ще бъде не 8%, а минус 8%. Призовавам Ви в следващата седмица да загърбим тези тяснополитически интереси и да направим така, че този закон да бъде приет и да бъде максимално в полза на обществото, да бъде максимално в полза и на българския парламент, и на българските деца, и на българската наука, и на българската култура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев. По начина на водене, госпожо Стоянова. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Христов, обръщам се към Вас, защото мисля, че това, което ще кажа, трябваше да го направите Вие. Няма да коментирам в никакъв случай, защото това не е допустимо в Правилника, изказването от името на парламентарна група на колегата, но тъй като той засегна процедура, която вчера беше гласувана в Бюджетната комисия, аз искам все пак да прочета на колегите от всички парламентарни групи текста от Правилника на чл. 84, ал. 2. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС. Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) Господин Христов, ако искате, Вие го прочетете, но искам да кажа, че там пише: „При второ гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83… Допустими са и редакционни поправки“. Последно изречение: „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект, не се обсъждат и гласуват“. Ние нямаме законопроект за държавния бюджет. (Шум, реплики от „БСП за България“ и ДПС. Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) Ние имаме Законопроект, господин Христов, за Закон за изменение на… (Шум, реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакайте! Колеги! МЕНДА СТОЯНОВА: …Закона за държавния бюджет… (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мое право е. МЕНДА СТОЯНОВА: …и в неговия обхват, на този законопроект, имаме една-единствена точка „Субсидии“, а всичко останало е различно (реплики от народния представител Драгомир Стойнев) от обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет. Много Ви моля, господин Христов, мисля, че е крайно време – това не е за първи път, да проведете курс на народните представители (шум, реплики и тропане по банките от „БСП за България“ и ДПС) по приложението на Правилника. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Беше виждане на народния представител Йордан Цонев, което той изрази от трибуната и нямах основание да го прекъсна, но Вие… Отново по начина на водене, колеги, мисля, че, ако влезем… Добре, благодаря Ви за разбирането, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател! С декларацията, която направих съвсем съзнателно, не влязох в този тон. Първо, господин Председател, към Вас. По начина на водене по отношение на декларацията от името на парламентарна група няма как да Ви правят бележка и Вие трябваше да отнемете думата на госпожа Стоянова. Второ, аз изразих ясно аргументите, че при Закон за изменение на Закона за държавния бюджет се отключват всички теми, поради факта, че народните представители нямат законодателна инициатива. Но, трето, което е най-важното – това правило е мъртво и недействащо, и е абсолютно абсурдно Закон за изменение на Закона за държавния бюджет, внесен от министър-председателя, извън неговия обхват да е съдбата на децата на България. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Ще си позволя само да отбележа, че макар и обявено от Вас за недействащо, правилото е съществуващо. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не е обявено. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но е съществуващо. Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред: ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ. Подадени са оставки от народните представители Петър Витанов и Елена Йончева на 20 юни 2019 г. Заявление от народния представител Петър Витанов, с което той моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да бъде освободен като народен представител. Ще Ви представя Проекта за решение. „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване на пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Петър Бойков Витанов като народен представител от Двадесет и пети изборен район София.“ Изказвания? Не виждам. Моля, режим на гласуване. Гласували 185 народни представители: за 179, против 4, въздържали се 2. Предложението е прието. Постъпило е заявление от народния представител Елена Николова Йончева, народен представител от Двадесет и девети многомандатен избирателен район – Хасково, в което заявява: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание, избрана от Двадесет и девети многомандатен избирателен район – Хасково.“ Ще Ви прочета Проекта за решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Елена Николова Йончева като народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски.“ Не виждам желаещи за изказвания. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 172, против 4, въздържали се 3. Предложението е прието. Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Имаме писмени отговори за връчване от: - министъра на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Георги Стоилов; - министъра на правосъдието Данаил Кирилов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Александър Паунов; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Стефан Бурджев; - министъра на правосъдието Данаил Кирилов на въпрос от народния представител Димитър Георгиев; - министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Красимир Янков и Чавдар Велинов; - заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Николай Цонков и Валентина Найденова; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Стоян Мирчев и Антон Кутев; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Пенчо Милков; - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народния представител Кристина Сидорова; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на 11 въпроса от народния представител Георги Гьоков; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Любомир Бонев; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Александър Сабанов и Атанас Стоянов, с което завършваме. Преди да продължим с Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, ще Ви запозная със следното: На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър председателят Томислав Дончев на едно питане от народния представител Крум Зарков; - заместник министър председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на един въпрос с писмен отговор от народния представител Александър Паунов; - министърът на финансите Владислав Горанов на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министърът на енергетиката Теменужка Петкова на два въпроса с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков; - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпрос с писмен отговор от народните представители Станислав Станилов, Анелия Клисарова и Иван Димов Иванов; - министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народния представител Антон Кутев; - министърът на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса от народните представители Димитър Георгиев, Станислав Владимиров и Джевдет Чакъров; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на пет въпроса от народните представители Любомир Бонев, Джевдет Чакъров – два въпроса, Севим Али и Ахмед Ахмедов. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов към заместник министър председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов; три въпроса от народните представители Николай Иванов и Иван Генов, Николай Иванов, Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. В заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева поради служебно пътуване в чужбина, предшествано от неотложен ангажимент в страната. Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Новопостъпили питания за периода от 14 до 20 юни 2019 г. няма. Министър Каракачанов ще отговори на въпрос от народния представител Георги Николов Вергиев относно хода на преговорите за доставка на F-16 Block 70 Проект за инвестиционен разход за Военновъздушните сили на Република България. Господин Вергиев, имате думата, за да зададете въпроса. ГЕОРГИ ВЕРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на отбраната и вицепремиер, уважаеми колеги! Звеното от правителството на Република България и одобреното от парламента намерение за водене на преговори със САЩ за доставка на осем самолета F 16 Block 70 предвиждаше в състава на преговорния екип да участват хора на много високо ниво от четири министерства на Република България. Съответно – Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, именно предвид изключителната важност на преговорите за националната сигурност на страната ни. Веднага след получаването на мандата от Народното събрание в публичното пространство бе обявено, че това ще бъдат министрите на посочените по-горе министерства. Видно от хода на преговорите, това не се случи. На 17 юни 2019 г. беше обявено, че предложението за договор за осемте изтребителя е изпратено от отдела за военно сътрудничество към Посолството на САЩ в София на Министерството на отбраната, която информация бе публикувана на страниците на Посолството, с констатация за задоволство от работата на българската делегация от военни и финансови експерти. От своя страна от повереното Ви Министерство беше потвърдено за внесеното предложение за договор. Предвид засиления обществен интерес и многобройните запитвания от страна на избирателите, моля да ми отговорите: какъв е съставът на българската делегация за водене на преговорите с правителството на САЩ – ниво, имена, длъжности, квалификация и компетентност? Ако е възможно, да споделите информация за съответното ниво и от страна на САЩ. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вергиев. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!Уважаеми господин Вергиев, в изпълнение на решение на Народното събрание от 2019 г. за започване на преговори по придобиване на нов тип боен самолет и според Заповед на министър председателя № Р 26 от 22 февруари 2019 г. и Заповед № Р 58 от 15 април 2019 г. беше създаден екип за общ контрол и финализиране на преговорите с правителството на Съединените американски щати в състав: министърът на отбраната; министърът на външните работи; министърът на икономиката и министърът на финансите. За подготовката и провеждането на преговорите на експертно ниво в отделните области на доставката на самолетите и свързаното оборудване, документация и услуги и индустриално сътрудничество министрите на отбраната, финансите, външните работи и икономиката създадоха със свои заповеди екипи, които да извършват дейности в направление „Придобиване, индустриално сътрудничество и международно сътрудничество, и опазване на европейското право.“ От 7 до 10 май 2019 г. във Вашингтон представители на назначените преговорни екипи от всички цитирани министерства и екип от Министерството на отбраната, водени от заместник министъра на отбраната Атанас Запрянов, проведоха поредица от консултации и преговори с представители на американската страна по въпроси, свързани с изготвяне на Проект за договор и придобиване на нов тип боен самолет. В консултациите и преговорите участваха: господин Иван Найденов – постоянен секретар на Министерството на външните работи, госпожа Росица Велкова Желева – заместник-министър на финансите, госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили на Република България, полковник Сергей Белкинов – началник на Щаба на Военновъздушните сили, полковник Владислав Шекеров – началник на сектор в Щаба на Военновъздушните сили, господин Иван Пейков – директор на дирекция „Отбранителна политика“ в Министерството на отбраната, госпожа Диана Драгнева Иванова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на финансите, господин Николай Павлов – експерт от Министерството на финансите, госпожа Петя Ценова – експерт от Министерството на икономиката. От посолството във Вашингтон в срещата участваха: посланикът господин Тихомир Стойчев, бригаден генерал Анатолий Кръстев – аташе по отбраната, госпожа Стефка Йовчева – първи секретар, старши лейтенант Десислава Гълъбова – секретар на аташето по отбраната, и господин Иво Константинов – съветник по търговските и икономически въпроси. Преговорите и консултациите са проведоха на две нива – политическо и експертно. На политическо ниво ръководителите на преговорните екипи от Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на външните работи на ниво заместник-министри и постоянен главен секретар проведоха срещи на реципрочно ниво в Департамента по отбрана на САЩ с ръководството на Агенцията по отбранително сътрудничество към Департамента по отбрана, Държавния департамент на САЩ, Съвета по национална сигурност, ръководството на компанията „Локхийд Мартин“, която произвежда самолети. На експертно ниво командирът и началникът на Щаба на Военновъздушните сили, експертите от Министерството на отбраната и другите министерства проведоха срещи и разговори с представители на Департамента на Военновъздушните сили на САЩ и Агенцията за отбранително сътрудничество за уточняване на военнотехническите параметри и конкретните клаузи на договора за придобиване на самолетите. Преговорните екипи са изготвили подробни доклади за резултатите от всички срещи по ресорните министерства и до ресорните министри, които непосредствено ги ръководят. В заключение, бих искал само да подчертая, че аз лично не приемам внушението направено в една част от Вашия въпрос – относно компетентността на преговарящите екипи. Изброих Ви хората – сам можете да прецените тези хора експерти ли са, имат ли нивото на компетентност, или го нямат. И ръководството, и експертите от преговорните екипи са високо ценени експерти в своите ведомства с дългогодишен опит в съответните министерства, в които работят, и от които са оторизирани да участват в преговорния екип. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер. Имате думата, господин Вергиев, за реплика. ГЕОРГИ ВЕРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер, не поставям ни най-малко под съмнение компетентността на хората. Въпросът тук е друг – Вие преговаряте с една нация, която знаете колко държи на достойнството си и е много уязвима според това кой преговаря с нея. Зададох Ви този въпрос, защото аз също съм бивш военен. Искам само да Ви попитам: смятате ли, че този екип успя да спази всички параметри и направи всичко възможно да се спази това, което беше гласувано в парламента? Много Ви благодаря за изчерпателния разговор. Ни най-малко имам каквото и да е към Вас – уважавам Ви за това, което правите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вергиев. Дуплика – имате думата, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вергиев, моето впечатление поне от работата на експертите, които са определени с моя заповед да преговарят от страна на Министерството на отбраната, е, че те си свършиха работата. Вие споменахте, че при преговорните процеси е хубаво да се уважава достойнството на една голяма държава като Съединените щати – така е, но в края на краищата трябва да уважаваме достойнството на страната България поради тази причина, че принципът на преговор е реципрочност. Тоест няма как и не е нормално на нивото, на което са подадени преговорните екипи от Съединените щати, да отиде примерно министър-председателят да разговаря с тях. Затова разговорят съответните нива на експертно ниво и на политическо ниво. По отношение на самите министри, които наблюдават процеса, всеки един от тях е провел съответните срещи в този период от време – от февруари до тези дни буквално. След няколко дни ми предстои среща отново със секретаря по отбраната, тоест американският министър на отбраната. Ако, разбира се, промените, които настъпиха в този ресор от тяхната администрация, не осуетят една подобна среща. Имам предвид факта, че има съобщение, че ще бъде сменен настоящият министър на отбраната на Съединените щати и се очаква още в понеделник да се случи това. Срещи са провеждани и на политическо ниво между съответните министри, срещи са провеждани и с компанията производител, така че мога да Ви уверя, че екипите са си свършили работа. Друг е въпросът окончателно какво ще излезе от всички тези разговори, защото те продължават. Буквално в края на другата седмица се пада – отново идва делегация от Съединените щати, от техните Военновъздушни сили, с които ще бъдат проведени окончателните разговори по този въпрос. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към министър Каракачанов е от народния представител Десислав Чуколов относно количествената сметка за охрана на масови мероприятия. Имате думата, уважаеми господин Чуколов. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Господин Каракачанов, обръщам се към Вас в качеството Ви на заместник министър-председател на България, отговарящ за обществения ред и сигурността. Въпросът ми към Вас касае проведения преди десетина дни пореден гей парад. От 2008 г. мисля, че започнаха да се провеждат тези извратеняшки, содомистки шествия в България. През годините от партията, от която съм излъчен – партия „Атака“, сме се противопоставяли по много начини на тези гей паради. Бранили сме паметника на Васил Левски да не минават тези шествия оттам. Изпращали сме момче и момиче, облечени в сватбени костюми. Няколко такива двойки сме изпращали ей така – да демонстрираме, че всъщност в България правилното е жена и мъж, а не е правилно да си показват части от телата на публични места. Всъщност какво е един парад? Те парадират, за да покажат, да убедят някого в нещо. Ние от партия „Атака“ сме правили редица шествия. Много шествия сме правили – хилядни, десетохилядни шествия, в които сме шествали по улиците на София, за да покажем, че, да, ние сме патриоти, трябва да уважаваме и да се държим патриотично. И Ваши представители са участвали в тези шествия, знаете прекрасно. Когато се парадира по улиците на София, когато показваш, че ти всъщност искаш еднополови бракове, ей такива неприемливи за българското общество неща – това е недопустимо. Естествено, че ние се противопоставяме. Преди десетина дни отиваме да браним паметника на Васил Левски, за да не минава това шествие оттам – през 15 метра по централните софийски улици имаше полицаи. През 15 метра – подсилени екипи, моторетки, автомобили и така нататък. Това ни накара да се замислим (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) колко струва това, колко струва на българската държава да пазим тези извратеняци с толкова много полиция?! Затова задавам този въпрос към Вас. Надявам се да не е участвала войска, но все пак: колко полицаи? Колко е струвало това на България? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов. Само ще Ви помоля: при репликата бъдете внимателен при използването на определени изрази. Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, както е известно – и Вие го споменахте, на 8 юни 2019 г. в град София са проведени над 40 обществени събития, сред които са и София Прайд 2019 г., друго събитие под надслов „Да запазим децата от разврата“, Националния поход на семействата и така нататък. На София Прайд 2019 г. са участвали около 3000 – 4000 хиляди човека. За осигуряване на обществения ред преди, по време и след приключването му са били ангажирани поетапно 756 полицейски служители. Само ще Ви дам сравнение с предишни години. През 2015 г. тези служители са били 848, тоест близо 100 човека повече. През 2016 г. – около 1215, като броят на служителите тази година за охрана на това мероприятие, което мероприятие, подчертавам, е разрешено от Столичната община на базата на Закона за митингите, шествията и публичните прояви, тази година полицаите, които са използвани за охрана на това мероприятие и въобще за мероприятията, свързани и съпътстващи това мероприятие, са по-малко. За осигуряване на обществен ред и безопасност на движението са изразходвани средства в размер на 91 хил. 455,10 лв., което включва и възнаграждението за положен извънреден труд и осигуровки върху него на служителите. През 2015 г. – пак за справка, тази сума е била 94 хил. 590 лв., през 2016 г. – 149 хил. 982 лв. В проведеното на същата дата мирно публично мероприятие „Поход за семейството“ са взели участие около 400 български граждани, а от състава на МВР са били ангажирани общо 42 полицейски служители. В същия ден, малко по-рано от началото на шествието на София Прайд, по много близък до неговия маршрут, се е провело още едно събитие – „Да запазим децата от разврата“. В същото са взели участие между 80 и 100 души, а от състава на Министерството на вътрешните работи са били ангажирани 199 полицейски служители. По отношение на Вашия въпрос – дали и какви сили на Министерството на отбраната са взели участие в охраната на Гей Прайд 2019 г., мисля, че отговорът е ясен. Законът за отбрана при въоръжените сили не вменява подобни задължения на служителите на Министерството на отбраната. Нито един служител на Министерството на отбраната, нито един военнослужещ или Военна полиция не са участвали в охраната на това мероприятие, тоест не са изразходвани и никакви материални средства. Всъщност това мога да отговоря по конкретния Ваш въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаеми господин Чуколов. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председател. Всъщност какво разбрахме? Разбрахме, че всеки гей парад в България струва средно около 100 хил. лв. на българската държава и около 1000 служители на Министерството на вътрешните работи, които да се грижат за охраната на този парад. Сто хиляди лева на гей парад, 1000 служители, извънредни часове и всичко последващо от това! Защо е нужно това? Защо е нужно? На кого е нужно? На американското посолство, на Сорос, на тях ли е нужно това? Нека те да ги дават тези пари тогава! По-скоро общината, община София – защо тя позволява такива неща да се случват, знаейки, че това ще коства пари, ресурс и така нататък?! Както Ви казах по-рано, господин Вицепремиер, от 2008 г. винаги правим някакви мероприятия, съпътстващи тези гей паради, за да покажем, че има и друга гледна точка. Щях да кажа обратна гледна точка – друга гледна точка. Наблюдаваме как е разстановена полицията и как се провежда охраната на това шествие. Тази година беше наистина през 15 метра. Сега разбирам колко е коствало това на българската държава, на данъкоплатците, на всички нас! Моят апел към Вас е – Вие сте вицепремиер, отговарящ за обществения ред и сигурността в България: кажете на министъра на вътрешните работи – той би трябвало по някакъв начин да Ви е подопечен – кажете му този ресурс да се използва за нещо друго, да намалим тези пари, да намалим извънредните часове. Ако има извънредни часове, ако има такива пари, такива средства, които трябва да се дадат, нека да бъдат по селата, нека от циганска престъпност да браним българските граждани, а не да браним тези, които пропагандират пред децата ни, пред обществото ни извратените си мисли. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов. Дуплика – имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, последният апел не беше необходим. Както е известно, в моята политическа кариера винаги съм се противопоставял на тази джендърска тенденция, на налагането на еднополовите бракове като политика, на подобна пропаганда да бъде вкарвана в учебни помагала и учебници и съм против подобни прояви. Не знам Вие къде сте били по време на този гей парад. Самият аз като гражданин бях на шествието на традиционното българско семейство в защита на семейството от мъж, жена и деца. Като гражданин съм си изразил позициите, и винаги съм ги изразявал и като политик. От друга гледна точка обаче, има закони в държавата България. Споменах Ви Закона за митингите, шествията и публичните прояви, според който всяко едно мероприятие – дали ще е шествие, дали ще е митинг, дали ще е протест на зелени, пембени, защитници на бръмбари или каквото и да било друго, се охранява от органите на реда, включително футболни мачове, други спортни прояви и така нататък. Аз съм съгласен с Вас, че за подобни мероприятия тези пари изглеждат много, но в края на краищата такъв е законът. Служителите на Министерството на вътрешните работи при издадено разрешение от страна на Столична община са длъжни да охраняват всяка една публична проява във всичките ѝ различни форми, без значение дали е футболен мач, пак повтарям, дали е екологичен протест, дали е гей парад, антигей парад и така нататък. Ако желаете да получите повече информация, или да дадете мнение на министъра на вътрешните работи, мисля, че в качеството Ви на народен представител може да го направите спокойно, да го поканите, да му зададете въпросите и с него да проведете този разговор. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към министър Каракачанов е от народния представител Николай Цонков относно закупуване на рециклирани и използвани автобуси до 22 места за нуждите на Българската армия. Заповядайте да зададете въпроса, уважаеми доцент Цонков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! От 2016 г. са в ход няколко процедури за доставка на нови и рециклирани автобуси за нуждите на Българската армия и на структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната. Една от тях е финализирана на 19 декември 2018 г., като е сключен договор между Министерството на отбраната и фирма „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД за доставка на рециклирани автобуси до 22 места. Договорът с фирмата, № УД 03-35 от 5 декември 2018 г., всъщност е в рамките на споразумение, което е сключено с Вас като министър на отбраната за 40 броя автобуси втора употреба. Моят въпрос към Вас е: имате ли информация за проблеми и нередности по отношение изпълнението на горепосочените споразумение и договор с въпросната фирма, и ако е така, какво ще предприемете? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков. Имате думата, уважаеми господин Министър, за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, Министерството на отбраната е провело открита процедура по Закона за обществените поръчки с Решение № 69 от 7 юни 2018 г. с предмет: „Доставка на автобуси – Рамково споразумение за доставка на използвани и/или рециклирани автобуси по четири обособени позиции“. На 5 декември 2018 г. са сключени четири рамкови договора с изпълнителя „Авто Инженеринг Холдинг Груп“ ЕООД и съответно четири конкретни договора. Обособените позиции за доставка на автобусите са до 20 места, от 23 до 35 места и от 36 до 45 места, и такива с над 46 – 55 места. Рамковите споразумения обхващат доставката на 40 броя използвани автобуса, в това число и доставка на 12 броя автобуса с брой места за сядане до 22 места по Рамково споразумение, № УД 03-32 от 5 декември 2018 г. Посоченото от Вас Рамково споразумение, което цитирах, касае доставката на 12 броя използвани автобуса с брой на местата за сядане от 55, а не до 22 места. На 19 декември 2018 г. е сключен конкретен договор към горепосоченото Рамково споразумение, № УД 03-43, за доставка на 12 броя използвани автобуса марка „Форд“, модел „Транзит“. Договорът е изпълнен с 35 дни закъснение, на Вашия въпрос има ли някакви нередности. Поради забавеното изпълнение на Договора на търговското дружество е била начислена съответната неустойка. Процесът по изпълнение на Договора е възложен на съответните структури в Министерството. При наличие на възникнали несъответствия същите се уреждат съгласно договорните клаузи. Най-вероятно ще ме попитате: какъв е размерът на тази неустойка? Договорът за доставка на автобуси до 22 места – срокът е бил 18 март 2019 г. Има 35 дни закъснение и съответно е начислена неустойка в размер на 41 хил. 731 лв. и 70 ст. Към момента са удържани 26 хил. 827 лв. и 52 ст. от гаранцията за изпълнение. Останалата сума ще бъде търсена по съдебен ред, ако изпълнителят не я плати доброволно. Става въпрос за остатъка от тази сума – 14 хил. 904 лв. и 18 ст. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаеми доцент Цонков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Доколкото ми е известно, стойността на тази поръчка е шест милиона, и тук интересното е защо тя е преведена авансово, преди още да са изпълнени тези рамкови споразумения и договори към тях? Второ, аз съм го казвал и друг път, ние от „БСП за България“ винаги сме настоявали да се прецизират процедурите, по които се правят обществените поръчки в Министерството на отбраната, защото очевидно има някакъв проблем и в самото изработване на техническото задание за съответната поръчка. Друг е въпросът дали е необходимо Министерството да закупува втора ръка рециклирани автобуси, или пък да се помисли за по-малък брой автобуси, но да бъдат нови. Дали не е по-добре? Но това е въпрос на приоритети и, разбира се, на планиране на средствата в Министерството на отбраната. Тук искам да Ви обърна внимание по отношение на начина, по който се подготвят процедурите, по който се планират средствата, и как се провеждат обществените поръчки. Очевидно там трябва по-голямо внимание и да се променят процедурите, по които се извършват тези поръчки. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Цонков. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, разбира се, че не само по обществената поръчка, свързана с автобусите, но и по всяка една обществена поръчка трябва да има засилено внимание, за да се пресичат практики, нелицеприятни, за което и да е министерство, в случая на Министерството на отбраната, и подобен контрол има. По отношение на процедурите, те са проведени на основата на Закона за обществените поръчки. Аз също смятам, че в този закон има някои неща, които трябва да се променят, особено свързани с поръчките с въоръжение, бойна техника и така нататък, защото там става въпрос за специфична тема. По отношение на това защо са закупувани втора ръка автобуси. На мен също ми се иска, а едва ли на някого в Министерството на отбраната не му се иска да бъдат закупени нови. Не е въпросът в приоритети и не е въпросът в планиране на средствата. Въпросът е в наличието или липсата на средства. При липса на достатъчно средства да се закупят нови автобуси, правиш възможното, за да не спре войската – да не се наложи да ходи пеша от едно населено място до друго, на месторабота и така нататък. Купуваш такива автобуси според каквито финансови възможности имаш. Разбира се, само след няколко месеца ще започне отново обсъждането на държавния бюджет за следващата година. Ще се радвам да бъдат подкрепени всички инициативи на Министерството на отбраната за повече средства за Въоръжените сили, за заплати, за нови автобуси и за нова техника. Така че тогава, ако парламентът гласува един по-голям бюджет, включително за превозните средства, които се ползват от военнослужещите, аз ще бъда благодарен и ще направим процедура за нови, иначе финансовите средства стигат за това. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер, за отговорите и за участието в парламентарния контрол днес. Продължаваме с въпроси към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, който ще отговори на въпрос от народния представител Георги Михайлов относно трансплантационна програма на Република България за периода 2019 – 2020 г. Уважаеми професор Михайлов, имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, през месец февруари 2019 г. парламентът на Република България Ви възложи няколко сериозни задачи във връзка с преструктурирането и повишаването на ефективността на трансплантационната програма и свързаната с нея донорска програма на територията на Република България. В началото на месец юни имаше изслушване в парламента, в което ние представихме, и Вие се съгласихте с нашите аргументи за съществени пропуски в структурирането на програмата, липсата на Раздел „Клетъчна трансплантация“, липсата на обемен и задълбочен анализ на донорските ситуации в болниците, които имат договор с Министерството на здравеопазването. Моят въпрос към Вас е: какво е Вашето виждане и след изслушването какви са конкретните мерки, които е предприел ръководеният от Вас екип, за да може наистина още преди формирането на новата финансова година във връзка със структурирането на бюджета да бъдат набелязани конкретните мерки за стимулирането както на трансплантационната, така и на донорската програма? Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, рамката на Проекта на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите в Република България обхваща периода 2019 – 2023 г. Стратегическата цел на Програмата, направленията, които включва, и оперативните дейности за постигане на стратегическата цел представих пред Вас по време на изслушването по темата на 6 юни тази година. И все пак с оглед идентифицирането от редица експерти и от обществото като цяло на предизвикателствата в посочената сфера, първоначалният проект на Програмата обхвана чувствителните за нашата страна въпроси – белодробната, бъбречната, сърдечната и чернодробната трансплантации. Процесът на обсъждане и съгласуване на Проекта позволи да откроим допълнителни въпроси, засягащи и клетъчната трансплантация. В тази връзка предоставихме Проекта на програма на специалистите в сферата на трансплантацията на хемопоетичните стволови клетки. Убеден съм, професор Михайлов, че клетъчната трансплантация ще допълни и обогати Националната програма. Във връзка с подготовката на финансовата обосновка на Проекта на Националната програма бих искал да подчертая, че през месец юни тази година представители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ проведоха проверки на донорските и трансплантационните центрове в страната. Към момента Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ подготвя справка с информация относно необходимото финансиране на предтрансплантационната подготовка, трансплантациите и следтрансплантационното наблюдение. Справката ще съдържа данни какви са извършените разходи за тази дейност през 2018 г., както и прогнозата за 2019 – 2020 г. В окончателния вариант, професор Михайлов, на Програмата ние ще включим цялостен и пълен анализ – какъвто Вие пожелахте да го видите, защото и в онзи момент, когато се обсъждаше в пленарната зала, го имахме, но го дадохме в по-съкратен вид. Тогава поех ангажимента, ако Вие го искате, лично, самостоятелно да Ви го предоставя. Другото нещо, което поех като ангажимент тогава, по-скоро Ви информирах – през миналата седмица бях на съвет на министрите на здравеопазването на Европейския съюз в Люксембург. Там проведох срещи с всички министри, но с основни министри на държави, в които тази дейност е много развита – Германия, Холандия, Испания, Унгария и други държави, проведохме конкретни разговори за това как може да си партнираме в тази насока. Те приеха моето предложение и днес ще подпиша официални писма, за да можем да определим конкретните ангажименти в това сътрудничество, като то ще бъде основно в две насоки: първо, за обучение на наши екипи по отношение на трансплантациите, обмяна на опит за добри практики по отношение на донорството и това, което също е много важно – когато създадем наш център за извършване на трансплантации в страната, първите пет операции или колкото е необходимо, да бъдат извършени в присъствието на техни водещи специалисти, за да сме сигурни – говоря за белодробната трансплантация, че ще започнем с успех извършването на тази трансплантация в нашата страна. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев. Професор Михайлов, имате думата за реплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, внимателно изслушах отговора Ви и ще си позволя да акцентирам в моето отношение върху няколко основни пункта. Първият от тях е, разбира се, похвално е, че сте подписали и сега ще подпишете писма за контакти с трансплантационните центрове, но искам да Ви предпазя от акцентуиране, както Вие сам нарекохте това, на Програмата върху отделни нейни фрагменти, които не са развити на територията на страната, каквато е белодробната трансплантация, тъй като, виждам, че тя непрекъснато изпъква във Вашите мисли – явно, това е един много болезнен въпрос. Технологията на трансплантациите, технологията на донорството е отдавна добре проучена на територията на континента Европа, има опит. Българските трансплантолози, екипите, които участват в цялата дейност по маркиране на евентуален донор, експлантацията и ревизирането на трансплантациите, имат вече готовност да работят на много добро европейско ниво. Големият проблем, който Ви подсказах и по време на изслушването, когато разговаряхме по тези въпроси, пред уважаемата парламентарна зала, е въпросът за финансирането. И този въпрос не опира до това да се направи анализ и отчет какви средства са изразходвани миналата или тази година и евентуално за следващата година, а опира до законодателна инициатива, която ние скоро ще предприемем за рязка промяна изобщо във финансирането на трансплантациите, тъй като всички колеги, с които говорих и които се занимават с отделните направления на органна трансплантация, а и на клетъчната, споделят откровено, професионално, най-добронамерено, че основният проблем е икономически. Не че липсват финанси, а че те не са ориентирани в тази посока. На второ място, това, което се опитах и тогава, и сега отново ще си позволя да го споделя пред Вас най-добронамерено, на което трябва да се обърне внимание, е проблемът за вътрешни промени в Програмата. Не искам да влизам в подробности пред уважаемата зала и зрителите, които в момента ни гледат, за да Ви кажа, че има много голям напредък в бъбречните трансплантации, които вече не са от съвместими групово донор-рецепиент чрез използването на сериозна имунна супресия. Има много детайли, които трябва да бъдат консултирани със съответните специалисти. Най-важното, което смятам, организационно – беше ми предоставена информация от Република Хърватия – трябва да има 24-часов контрол върху донорските ситуации по отношение на органни трансплантации. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Заповядайте, господин Министър, за дуплика. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, ние нямаме никакво различие по отношение на въпросите, които поставихте преди малко. Естествено, и като финансист аз разбирам, че един от основните проблеми, който досега не е бил решен и осигурен по отношение на трансплантациите, е финансовият ресурс и организационната част, за да бъде той реализиран най-ефективно, защото необходимите средства са не само за самата трансплантация, а за предтрансплантационното наблюдение и най-вече и като разход след трансплантационното наблюдение, и ако се наложи, лечение на тези хора. Така че програмата, която сме направили, във финансовата ѝ част, както казах, ние работим в момента по нея, обхваща всички тези елементи и ние съвсем честно и откровено ще излезем и ще кажем: ако искаме наистина да имаме трансплантации в глобалния смисъл на думата, да бъдат на равнището на Европа и на света, трябва да осигурим всичките необходими финансови и материални ресурси, в това число и по отношение на възнагражденията на хората, които извършват тази дейност, по отношение на нашите хора по места, които се занимават с намирането на донори, така и по отношение на стимулиране на семействата, които осигуряват донора на своите близки – въобще целия период. Ние нямаме никакви различия. Когато сме готови с финансовите разчети – предполагам, че това ще стане с бюджетната процедура за 2020 г., тогава ще видите, че ние наистина сме обхванали целия процес, както трябва да бъде. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев. Следващият въпрос към Вас е зададен отново от народния представител Георги Михайлов и е относно закриването на Националния център по наркомании. Професор Михайлов, заповядайте – имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По време на блиц контрола миналата седмица си позволих да поставя този въпрос пред Вас и получих Вашия отговор. За времето оттогава досега се опитах детайлно да се запозная с дейността на Националния център по наркомании, както и за отношението на професионалистите на сайта на Министерския съвет към предлаганото от екипа на Министерството решение. Моят въпрос към Вас е: поради какви причини, независимо от подкрепителните писма и на директора на Центъра по наркомании – европейския, и на директора на Центъра по терапевтични общности, Вие сте предприели тази мярка, която, както Ви казах, поставя на едно място две съвсем различни по своята характеристика дейности? Едната дейност е по контрола на програмите срещу опиеви агонисти и наркотични вещества, обучение на медицински кадри и социални медиатори, които се занимават с контрола на тези програми, и една чисто статистическа дейност, което беше видяно и по време на срещата, посветена на наркоманиите, в Здравната комисия от представители на така наречения Фокусен център по наркомании към Националния център по обществено здраве, които са явно ориентирани към проблеми на статистиката, свързани с наркоманията, а не с контрола на реално действащи и съществуващи програми. Според мнението не на преобладаващата, а на решаващата част от специалистите, които се занимават с този толкова сериозен проблем не само в България, а и в целия свят, закриването на този център би представлявало сериозна крачка назад в осъществяването на ефективна борба с този тежък порок в обществото. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов! С Постановление № 14 на Министерския съвет от 1994 г. Държавната факултетска болница по наркомании и детски болести „Простор“ е преобразувана в Национален център за наркомании към Министерството на здравеопазването на основата на болничната база в Суходол, на Катедрата по психиатрия и Трудово-лечебното стопанство на базата в Суходол. С Постановление № 69 на Министерския съвет от 2001 г. Националният център за наркомании е преобразуван в Национален център по наркомании (НЦН) към министъра на здравеопазването. В момента Националният център по наркомании е с 20 щатни бройки, от които заетите са 18. Състои се от две специализирани дирекции: Национален фокусен център за наркотици и наркомании, проучвания и информация – с 5 щатни бройки, и „Методологическо ръководство и координация на дейностите за намаляване търсенето на наркотици“ – 9 щатни бройки. Дирекция „Административно-стопанско и правно обслужване“ е с 6 щатни бройки. Обобщено: в Националния център по наркомании 14 експерти изпълняват функциите и задачите, определени с Правилника на Центъра, и шест щатни длъжности администрират тяхната дейност. Министерството на здравеопазването предлага двете специализирани дирекции, запазвайки всичките си функции и щатните бройки, да бъдат включени в състава на Националния център за обществено здраве и анализи. Една от причините наркотичната зависимост да се разглежда в по-широк аспект на общественото и психичното здраве е това, че през последните години съществено е повишен броят на пациенти, постъпващи за лечение в психиатрично лечебно заведение с много тежки усложнения. Другата причина, налагаща спешно да се потърсят възможности за по-голяма компетентност в областта на наркоманиите, е Проект на новата национална стратегия за борба с наркотиците. Считаме, че само с капацитета на двете дирекции към Националния център по наркомании не е възможно да се покрият всички дейности по Стратегията. Чрез вливането в структурата на Националния център по обществено здраве и анализи експертите от Националния център по наркомании биха могли да използват капацитета на Центъра в областта на зависимостите и наркоманиите. Сградата, в която в този момент се помещава Националният център по наркомании, е с изтекъл договор със Столичната община, като всички възможности за неговото уреждане са категорично отхвърляни от общината. Министерството на здравеопазването взе решение структурата на Националния център по наркомании да бъде прехвърлена в сградата, където се помещава Националният център по обществено здраве и анализи, защото от гледна точка на целесъобразното изразходване на обществения ресурс не е обосновано да се поддържа отделна административна структура за толкова малък брой експерти. Справка показа, че в Европейския съюз липсва самостоятелна структура с такива функции. Това го казах и миналия път, макар че Вие и тогава заявихте, че е почти във всички европейски държави. Не е така, професор Михайлов. В САЩ няколко неправителствени организации имат подобни функции и дейности. Това не е пречка тези държави да изпълняват международни и местни ангажименти в областта на борбата с наркотиците, превенцията и лечението на зависими. При преобразуването на Центъра се запазват всички негови функции и служители. Позицията на България в международните форуми ще продължи да се изпълнява от служителите, които сега работят в Националния център по наркомании. Основната задача на Националния център по обществено здраве и анализи, като част от структурата на Министерството на здравеопазването, е грижата за опазване общественото здраве на нацията. Убеден съм, че обединеният експертен потенциал на двата центъра ще доведе до повишаване резултатите в работата в областта на зависимостите и наркоманиите както на местно, така и на международно равнище. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев. Професор Михайлов, имате възможност да направите реплика, ако искате, допълнение и уточнение на този отговор. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! И миналия път, по време на нашето обсъждане, Ви споделих, че виждането на специалистите е по-скоро и за двата ракурса на работа в областта на наркоманиите и тяхното повлияване съществено и успешно от държавата. Националният център по обществено здраве и анализи има функции, които са строго детерминирани и от Министерството на здравеопазването, като негов принципал, и от същността на неговата работа, която има отношение към действително съхраняване и параметриране на изискванията за опазване на общественото здраве. Националният център по наркомании обаче и ако щете международната класификация на заболяванията ясно показва, че има две страни на борбата с този порок. Ако влезем в детайли, а Вие много добре знаете като европеец, че този проблем, за съжаление, се разраства в света, и обяснението, че понеже, видите ли, през последните години се приемали в лечебните заведения хора с много тежки вече клинични усложнения на този вид зависимост не са, така да се каже, фрапиращи, тъй като в целия свят проблемът нараства. Аз имах възможност да присъствам на едно световно съвещание, посветено на наркоманиите, под егидата на Световната здравна организация. Данните за трансграничен пренос на наркотични вещества са стряскащи – и от Афганистан, и от Латинска Америка към Европа и Съединените американски щати. Тоест, ако ние искаме да постигнем действително ефект, невинаги този ефект – позволявам си да го споделя като клиницист и като лекар с дългогодишна практика, се постига чрез окрупняване. Аз виждам във Вас едно желание – не само в областта на наркоманиите, а и въобще в областта на здравеопазването, да окрупните проблемите. Има логика в това, когато се окрупни един проблем – Вие знаете в историята на човечеството има такива фази, в които се сливат големи обединения, за да се търси решение. Но, повярвайте ми, вслушайте се, ако искате, направете срещи със специалистите в тази област, които са изложили своето мнение на сайта на Министерския съвет, за последен път да проверите дали действително тяхната теза не отговаря по-добре на исканата от Вас цел, която сте си поставили да постигнете. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Заповядайте за дуплика, министър Ананиев. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, аз ще кажа само две изречения. Считам, че решаването на проблемите, свързани с наркоманиите, са част от решаването на проблемите за опазване на общественото здраве на населението на Република България. От тази гледна точка аз не искам да противопоставям двете структури, даже Вие казахте – обединение на такива мегаструктури, и не виждам как с този персонал от 18 души, който има Центъра по наркомании, е такава мегаструктура, която може да прави самостоятелна политика, в контекста на общата политика по опазването на човешкото здраве. Приемам предложението, което направихте, в този вид. Нека да видим как ще заработи структурата като част от Националния център за опазване на общественото здраве и анализи – ако има наистина някакви дефекти, ние ще се постараем да ги оправим. Но аз съм сигурен, че с включването в Националния център ние ще надградим, ще подобрим работата на досегашния Национален център по наркомании. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Продължаваме с въпрос от народния представител Валентина Найденова относно практическото прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защита на личните данни. Заповядайте, доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! От 25 май 2018 г. влезе в сила Регламент на Европейския съюз 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. Общият регламент за защита на личните данни въвежда редица задължения за администраторите и обработващите лични данни, някои от които са изцяло нови и непознати в досега действащата нормативна уредба. Предвид задълженията на администраторите, обработващи лични данни, уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на следния въпрос: какви действия е предприело Министерството на здравеопазването за практическата реализация на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, във връзка с практическото прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 в Министерството на здравеопазването е създадена постоянно действаща работна група, която извърши вътрешен анализ на дейностите по обработване на личните данни. Въведени бяха организационни мерки: - обучения на служителите – персонална защита; - утвърдени Политики – за поверителност при обработване на лични данни, за защита на личните данни, за неприкосновеност на личните данни, за поверителност и защита на личните данни, за контрол на достъпа – документална защита, за контрол на достъпа до сградата, за поверителност на персонала, за поверителност на видеонаблюдението и процедури – за оценка на въздействието, за защитено унищожаване на носители на информация, за управление на нарушенията, за уведомяване при нарушения с лични данни и други. Въведени бяха и технически мерки за осигуряване на сигурността на мрежово и приложно ниво – централизирано управление на потребители и роли, използване на цифрови подписи за достъп до системи, регистри и бази данни на служителите в зависимост от служебните им задължения, наблюдение и контрол на класифицирана информация и други. Предвидено е също средствата за защита на личните данни да са неразделна част от софтуерните приложения. Това изискване е заложено във всички нови разработки в областта на информационните и комуникационните технологии, включително и в проектите от Националната здравно-информационна система. В Министерството на здравеопазването е обособено отделно помещение, в което са разположени комуникационно-информационните системи, осъществява се денонощна охрана, контролиран достъп до помещенията и видеонаблюдение. Определено е длъжностно лице по защита на данните. Министерството на здравеопазването обработва личните данни законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин. Личните данни се събират за конкретни цели, свеждат се до минимум при обработването, съхраняват се в подходяща форма и се обработват по начин, гарантиращ подходящо ниво на сигурност. В Министерството се води Регистър на дейностите по обработване на лични данни в съответствие с чл. 30 от Регламента. За защита на личните данни Министерството на здравеопазването е сключило споразумения за обработване на лични данни с всички свои доставчици на услуги, включително и с второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването. По постъпила в Министерството на здравеопазването информация от всички второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването същите са въвели подходящи организационни и технически мерки за защита на личните данни, определили са длъжностни лица по защита на данните и са провели обучения на служителите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Доктор Найденова, заповядайте за реплика. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, колеги! Както знаете, информацията седи в основата на пазарните отношения, а съвременното здравеопазване в Република България е основано на пазарни принципи в медицината. Много често информацията, ползвана за търговски цели, е в нарушение не само на търговски правила, но и на морални и етични норми в здравеопазването. С моя въпрос, господин Министър, си позволих да насоча Вашето внимание към специфичните отговорности, които носи Министерството на здравеопазването и неговите поделения, особено прилагайки чл. 54 от Регламента, който гласи, че обработването на специални категории лични данни, може да е необходимо по съображение от обществен интерес в областта на общественото здраве, без съгласието на субекта на данните. Това обработване следва да бъде предмет на подходящи и конкретни мерки с оглед защита на правата и свободите на физическите лица. Днес, господин Министър, доказахте пред нас, че в Министерството на здравеопазването и неговите поделения е изградена политика на поверителност при обработка на личните данни, за което Ви благодаря. Искам да Ви напомня, че администраторите и обработващите лични данни съгласно Регламента, следва да бъдат и насърчавани да предоставят допълнителни гаранции чрез договорни ангажименти, които допълват, разбира се, стандартните клаузи за защита. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова. Няма да има дуплика след благодарностите, господин Министър. Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Михайлов относно липсата на стратегически антитуморни средства на територията на Република България. Заповядайте, професор Михайлов, имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, аз винаги съм се стремял в нашите дискусии в залата да запазя добрия тон и добрата колаборация. Ще ме извините, че този път тонът ми ще бъде доста остър, но става дума за проблем, който наблюдавам вече от много години и, за съжаление, нито при екипа, ръководен от Вас, нито при предишните екипи съм видял ефект, който да е постигнат в интерес на българските граждани. Става дума за това, че с различни законодателни инициативи и наредбови промени през последните години обемът на лекарства изобщо, в това число и на антитуморни медикаменти, които отпадат от регистрация – като не бих искал да чувам отговора, че това е въпрос на фирмите, които си решават тези неща, това е въпрос на така наречената недалновидна лекарствена политика. Не искам да хвърлям върху Вас всички обвинения, но това продължава вече с години, което поставя на жестоко изпитание българските граждани, попаднали в тежкия водовъртеж на едно сериозно, но в условията на ХХI век, лечимо заболяване, каквото е едно онкологично заболяване. Когато написах този въпрос към Вас преди около 20 дни, ставаше дума за един от стратегическите стари, най-известни, но използващи се масово в антитуморната клинична практика препарат „Винкристин“. Днес, за да бъда коректен към Вас, се обадих на колегите си и те ми заявиха, че винкристинът се е появил, но сега пък е изчезнал винбластинът, тоест ние се движим в едно зловещо домино. Аз си спомням само преди няколко години, господин Министър, когато от пазара изчезна друг стратегически антитуморен медикамент, който още по-широко се използва – алексан, и това постави на кръст съдбата на десетки, да не кажа стотици български пациенти със злокачествени заболявания. Искам да Ви попитам: не какви мерки, а докога ще продължава това домино да се играе на територията на Република България – и както Ви споделих вчера по време на заседанието на Здравната комисия, българските граждани да са принудени да ходят да си купуват антитуморни медикаменти от съседна Гърция, от съседна Турция, от съседна Сърбия, от съседна, бога ми, Македония? Тези, които могат отиват, тези, които имат близки – ги изпращат, а този, който няма никого – какво се случва с него? Какво е Вашето отношение към този толкова сериозен за българските граждани въпрос? Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Министър Ананиев, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, към момента в страната ни има разрешен за употреба лекарствен продукт с търговско наименование „Цитокристин“ 1 мг инжекционен разтвор, съответстващ на международното непатентно наименование „INN-винкристин“. Същият няма регистрирана цена и не е включен в Позитивния лекарствен списък. Упълномощеният представител на притежателя на разрешение за употреба на продукта „МС Фарма“ АД е подал уведомление за преустановяване на продажбата му на територията на България, в съответствие с изискванията в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, до Изпълнителната агенция по лекарствата на 19 юни 2017 г. поради наличие на търговски причини. Продуктът е изключен от Позитивния лекарствен списък на 24 юли 2018 г. Непосредствено след изключването му от Позитивния лекарствен списък, с цел обезпечаване на терапията на нуждаещите се пациенти, Министерството на здравеопазването е предприело необходимите действия и е включило лекарствения продукт „INN-винкристин“ в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, което дава възможност доставките и прилагането му в лечебните заведения за доболнична помощ в страната да продължат по реда на Наредба № 10 от 17 ноември 2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти по списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. По информация на Изпълнителната агенция по лекарствата в Агенцията регулярно постъпват за съгласуване протоколи от лечебните заведения за болнична помощ в страната за осигуряването на продукта, като само за периода от 1 април до 11 юни тази година са постъпили 19 протокола от шест лечебни заведения. Общото доставено количество, което е заявено от лечебните заведения за оказания период, е 1128 ампули. По отношение на констатирани затруднения в доставките на лекарствени продукти за лечение на онкологични заболявания в Министерството на здравеопазването в началото на месец юни постъпи сигнал от лечебно заведение за липса на пазара на лекарствен продукт INN-темозоломид. След спешно извършена проверка от регулаторния орган представителят на притежателя на разрешението за употреба на конкретния лекарствен продукт посочи като причина за липсата на доставки в страната регулаторни процедури вследствие на Брекзит. Предвид възникналия проблем в доставките и необходимостта от осигуряване на терапия на нуждаещи се пациенти, компанията внесе в страната от Холандия спешно 2 хиляди опаковки от лекарствения продукт, който вече е наличен в болничните аптеки. В заключение: въпреки наблюдаваните проблеми в много страни от Европейския съюз, включително и в България, по отношение ритмичността на доставките на някои лекарствени продукти на притежатели на разрешение за употреба, базирани в Обединеното кралство, породени от преместването им в страни от Европейския съюз, Министерството на здравеопазването ще продължи да полага усилия в посока обезпечаване потребностите на българските граждани от лекарствени продукти. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Заповядайте за реплика, професор Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие ме изненадахте. Аз не очаквах, че Брекзит се е превърнал в причина за неритмичните доставки. И позволете ми да не се съглася с това, ще Ви обясня защо съвсем кратко и съвсем ясно. Повечето от тези медикаменти, за които говорите, са с многогодишна история. Те имат няколко генерични производители в света, да не кажа, че някои от тях имат повече от десет. И това, което е грешното и то сериозно грешното в лекарствената политика на Министерството на здравеопазването – не само на Вашия екип, който, за съжаление, продължава, а и на предишните, е, че с изключителна лекота, което много ме тревожи, прехвърля всички тези проблеми през митичната Наредба № 10 – и това Ви го казах и вчера, ако си спомняте, върху нещастните лечебни заведения, които нямат никаква – нито правна, нито финансова възможност, да следят световния пазар, да се борят с българските дистрибутори. Аз съм бил свидетел, господин Министър, когато една цена се променя 100 пъти, и то точно по този начин – през Наредба № 10. Един-единствен или двама дистрибутори влизат в картел, обявяват една цена, която е много по-висока – много добре си спомням този случай, който се появи на територията на страната, затова много пъти сме се обръщали към Вашите предшественици. Надявам се Вие най-накрая да вземете мерки като министър на здравеопазването. Това не е въпрос, не е въпрос да се пусне по чл. 266, Наредба № 10 списъкът, който ние всяка година даваме на Министерството на здравеопазването. Въпросът е една сериозна институция, каквато сте Вие, каквато е Националната здравноосигурителна каса, да получи възможността да защитава своите граждани, а не това да бъде оставено в ръцете на лечебните заведения. Това се случи миналата година при този ЗИД, който тук мина за прехвърлянето и даването на възможност без обществена поръчка, което е още по-, да не кажа точната дума, ще употребя думите „още по-неправилно“, защото това дава възможност на изключително променливи – не казвам друго, цени да се купуват медикаменти, които не са регистрирани на територията на страната, но до които се допират стотици български граждани. Затова много Ви моля да не търсим причината в Брекзит. Пак повтарям: тези препарати са доста стари исторически, те имат много генерични производители, а да се даде възможност на една крупна организация и институция, каквато е Министерството на здравеопазването или НЗОК, да се заеме с този въпрос и да го реши в интерес на българската нация. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов. Дуплика? Няма да има. Продължаваме с декларация от името на група. Госпожо Нинова, заповядайте. Имате думата, след което ще продължим с парламентарния контрол. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители и специално двама колеги от ГЕРБ! Какво се случи в последните седмици в българския политически живот? Четири неща, които бихме събрали в една дума – подмяна. Уважаеми български граждани, Вие бяхте употребени в политическата игра на Бойко Борисов. Първата подмяна – Вашето справедливо искане за намаляване на партийните субсидии беше употребено и подменено с опит да се узакони купуването на политици и цели партии от олигарси чрез частно финансиране на партиите. Не че и сега това не се случва, но сега това е престъпление и го има в Наказателния кодекс. Внесените предложения щяха да избелят това престъпление и да го направят закон. Това е поредният опит на управляващите да превърнат корупцията в законна. Втората подмяна – официалното управляващо мнозинство беше подменено от скритото. Коалицията ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не управлява страната, управляват ДПС и ГЕРБ. Третата подмяна – истинските въпроси за Вашия живот бяха подменени от процедури. Процедурата победи бедността и неравенствата. Предложенията на БСП за данъчни облекчения за млади работещи семейства, за преизчисляване на всички пенсии и намаляване на ДДС на храни и лекарства не бяха допуснати дори и за обсъждане с процедурни хватки, но много по-важно е защо не бяха – защото не са важни за ГЕРБ. Бедността и неравенствата, демографската катастрофа не са проблем за тях. И докато Ви хвърляха прах в очите, че ще намалят субсидията на един лев – между другото намерение, което никога не са имали искрено, ЧЕЗ беше продадена на втората Гинка – от 1 юли ще се увеличат цените на ток и вода. А при уж огромен излишък в бюджета Министерството на финансите взема нов дълг от 400 милиона, който ще плащаме всички в следващите 20 години. Четвъртата подмяна – подменена беше за пореден път парламентарната република и правовата държава с еднолична авторитарна власт на един човек – Бойко Методиев Борисов. Ето как: без споразумение дори и с коалиционните си партньори, с които управлява – „Обединени патриоти“, управлява в кавички, без обсъждане в парламентарната група на ГЕРБ, дойде в парламента и разпореди: един лев субсидия! Разпореди го гръмко и с фанфари, и днес го оттегли тихичко и с оправдание – нямало доклад от Комисията. По същия начин от медии от Брюксел разбрахме, че държавата ще вземе нов заем от 400 милиона без обяснения за какво, за какъв срок, при какви условия, без обсъждане с обществото или в Народното събрание, където му е мястото. Това е подмяна. Хубавото е, че ние – „БСП за България“, като най-голямата опозиция, Вие – гражданските структури, омбудсманът на Републиката, президентът реагирахме на тази политика на подмяната. Докато има такъв отпор, има надежда, че ще спрем безконтролната власт, която си играе с живота на хората, единствено за да оцелее самата тя. Нека всички, милеещи за правова държава и справедливост, за нормален живот и политика за човека, да се обединим независимо от това какви постове заемаме в партиите или в държавата, независимо от това какви позиции имаме в обществото! Да се обединим и да продължим! Вярвам, че ще успеем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше декларация от името на група. Продължаваме с парламентарния контрол. Следва питане от народния представител Антон Кутев относно политиките на Министерството на здравеопазването за осигуряване на кръв и кръвни съставки. Заповядайте, господин Кутев. Имате думата. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, и аз, както и много български граждани, или бих казал повечето български граждани, напоследък така се случва, че често попадам в болниците с мои близки и виждам едно и също нещо, което мисля, че всеки, на който изобщо му се е случвало в последните 20 години да попадне в болница, е виждал. И това е ситуацията, в която трябва да се прелее кръв на теб или на някой близък, и единственото, което получаваш в отговор, всъщност е, че двама-трима човека, пет човека, колкото съответно е кръвта, трябва да дадат кръв. И оттук нататък се започва едно ходене по мъките, което, за съжаление, от една страна, е безизходица, която усеща всеки човек, от друга страна, е обидно, защото, за съжаление, всички знаем как се случва това. Отиваш в съответния център – това обаче става, ако си в София, Варна, Пловдив, но ако си в по-дълбоката провинция, по-трудно става, отиваш в съответния център и там стоят едни граждани, на които трябва да платиш едни пари, за да дадат кръв. Това, първо, е незаконно, но е общоприето. И, второ, в края на краищата това е изключително обидно за хората, които го правят. Очевидно аз успях, подготвяйки се за този въпрос, да формулирам няколко проблема, но примерно никъде не можах да ги реша. Говорих с няколко директори на областни болници примерно, които всички ми казаха, че има недостиг на кръв. Реално погледнато те винаги са в постоянна ситуация на недостиг на кръв, но никъде не можах да прочета колко е този недостиг. Реално погледнато аз виждам едни целеви показатели, които си поставя Министерството, които обаче се поставят на чисто административен принцип. Те не са поставени на основанието за изчисление на нуждите и аз поне никъде в документацията не можах да намеря колко е необходимата кръв за България и колко е недостигът, за да може по някакъв начин да бъде изчислен начинът, по който той да бъде набавен. Очевидно виждам, че има проблеми с това. Тоест единият ми въпрос е в политиките изцяло на кръводаряването, другият ми въпрос ще бъде всъщност какъв е недостигът, какъв е обемът, който търсим – 20%, 50%, 6%, за да може оттам нататък да видим какви са начините на финансиране, какви са проблемите и защо толкова години държавата не може да заобиколи онези роми, които стоят пред центровете и които всъщност изнудват хората на практика? А между другото, аз не съм и против тях, защото е добре, че ги има, защото те поне са някакъв изход. Обидно е, плащаш си, и то в ситуации, в които общо-взето това е изключително трудно, но въпреки всичко, ако ги нямаше тях и този изход нямаше да го има. Така че става дума за един проблем, който, за съжаление, касае всички български граждани. Изключително неприятен е, защото всички сме се сблъсквали с него винаги в тежки ситуации. И по този повод моето питане към Вас е: какви са политиките на Министерството на здравеопазването за осигуряване на адекватни количества кръв и кръвни съставки за задоволяване на нуждите на здравната система в България и какви са нуждите, както вече казах? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Министър Ананиев, заповядайте за отговор на питането. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, политиката в областта на трансфузионната хематология е част от здравната политика, ръководена и финансирана от Министерството на здравеопазването. Основната цел на всички звена в трансфузионната медицина е да осигуряват безопасно, сигурно, евтино и достъпно снабдяване на пациентите с кръвни продукти, както и запазването на здравето и благополучието на донорите и на медицинския персонал, свързан с лабораторната диагностика, и провеждането на хемотрансфузиите. През 2018 г. са извършени 169 хил. 633 кръводарявания, което е увеличение от приблизително 3,4% спрямо 2017 г. Ръстът е за сметка на увеличението на броя на безвъзмездните кръводарявания с приблизително 4,4% и на даряванията на кръвни съставки чрез афереза с приблизително 25,6%, като фамилното кръводаряване има водещо място за осигуряване с кръв и кръвни продукти на плановите операции. Наблюдава се намаляване на извършените имунохематологични изследвания на дарената кръв в сравнение с 2017 г. Това се дължи на подобряване на диагностиката след въвеждането на автоматизирани системи в имунохематологичните лаборатории и комплексните методи за изследване на пациенти. Увеличението на броя на изследванията на дарената кръв за трансмесивни инфекции е съответно на увеличението на кръводаряванията. Намалени и унищожени или предадени за научно-медицински цели са единици, цяла кръв или кръвни съставки, като основна причина за това е подобрената диагностика и отпадане на дарители със забрани още на ниво регистрация с резултат от използването на съставения на централно ниво Национален донорски регистър като част от Националната информационна система на трансфузионната хематология, който позволява достъп до информацията за донорите в реално време. Следва да се отбележи, че в организирането на дейността по кръводаряване освен Министерството на здравеопазването и лечебните заведения, участват и структурите на Министерството на образованието и науката, на Министерството на отбраната, Българският Червен кръст, медиите, неправителствените организации и други. Очевидно е, че ангажиментът е не само на здравната система, а и на обществото като цяло. Провеждат се активни образователни и промоционални кампании сред учениците, навършили 17 години, и студентите за популяризиране на доброволното и безвъзмездното кръводаряване като хуманен и доброволен акт. В резултат дарилите кръв на подвижен екип през 2018 г. са се увеличили с 5,8% спрямо предходната година. За град София акциите са се увеличили с 33,5%, а даряванията – с 13,6%. Все по-активно става участието на неправителствените организации и медиите. С оглед осигуряване на кръв и кръвни продукти с гарантирано качество и безопасност основна цел на политиката на Министерството на здравеопазването в областта на диагностиката и лечението е да продължава да инвестира в развитието на трансфузионната система за подобряване качеството и сигурността на кръвните продукти. В тази връзка през 2018 г. беше изготвено изменение на Медицинския стандарт „Трансфузионна хематология“, чрез което в националното законодателство се транспонира Директива ЕС 2016/1214 на Европейската комисия за въвеждане на насоките за добри практики. Следващата стъпка е въвеждането на нова съвременна технология за диагностика на дарената кръв за трансмисивни инфекции, тестване чрез техника за имплефикация на нуклеиновите киселини, така наречените NAT за осигуряване на още по-високо ниво на качество и безопасност на кръвта и кръвните съставки. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на образованието и науката разработи Национална научна програма, с която започва въвеждането на молекулярния метод NАT в трансфузионната система на страната в рамките на двегодишен период. В изпълнение на Програмата ще бъдат закупени апарати от най-висок клас за извършване на диагностика на дарената кръв с необходимите консумативи и софтуерно осигуряване. Програмата включва обучение на специалисти и научно-изследователски дейности, резултатите от които ще позволят разработването на научна методология за въвеждане на NAТ технологията във всички центрове по трансфузионна хематология. Въвеждането на NAT тестването ще повиши сигурността на кръвните продукти и ще сведе до минимум вероятността от заразяване на пациенти или на кръвни продукти, произведени от донорска кръв, съществено ще се скъси и така нареченият прозоречен период. Така ще се надградят прилаганите към момента серологични методи на изследване за скриининг на трансмисивните инфекции с цел повишаване сигурността на диагностиката на дарената кръв. Независимо от трудностите при набирането на кръводарители на фона на намаляване и застаряване на населението центровете по трансфузионна хематология успяват да осигурят необходимите количества за спешни случаи, планови операции и трансплантации. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Кутев, имате право на два уточняващи въпроси, защото задавате питане – заповядайте, имате думата. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, първо, в интерес на истината – може би с това трябваше да започнем, очевидно България не е в най-лошата ситуация по отношение на хематологията, на кръводаряването. Ние сме някъде в средните нива на Европа. Има държави като Гърция и Германия, които са почти два пъти пред нас, но има и други, които са много зад нас, така че това не е драматично от гледна точка на това къде се намираме. Проблемът е, че това е ежедневно затруднение за хората, всъщност за тези, които се сблъскват със системата. Това, което казахте, включително NAT системата, за която активно работите – аз видях в документите, че това е така, надявам се, че наистина до 2 години тази система ще приключи. Всичко това е окей, това е така и е добре. Въпреки всичко обаче, примерно в Директивата, за която споменахте, има нещо важно, на което аз искам да обърна внимание като един от въпросите. Става дума за това, че Директивата извежда доброволността като абсолютно задължителен принцип, но безвъзмездността не е задължителен принцип, той е препоръчителен. Тоест безвъзмездното кръводаряване е нещо, което подлежи на определени уговорки, и аз смятам, че по въпроса за мотивирането на гражданите за даряване на кръв това е важно. Това е единият от вариантите, които ние може да имаме. За мен въпросът, първо, е: изобщо мисли ли се за това? Тук, разбира се, става дума за най-вулгарната степен, но затова, че поне на центровете трябва да се имбурсират по някакъв начин и да им се плаща кръводаряването, тоест взимането на кръв, според мен е важно, за да могат да имат механизми, с които да намират съответно кръводарители. Но аз имам две други неща, които за мен са много важни. Първо, не чух нищо за нерегламентираните последици. Не чух нищо как ще избегнем необходимостта всеки от нас да ходи да се моли на едни хора, за да дадат кръв и всъщност тя да се превръща в черна борса. Това е ключов въпрос. Аз Ви задавам това питане не заради друго, а заради това, защото това е нещото, с което се сблъскват ежедневно хората в държавата. Следващото, на мен не ми е достатъчно – аз видях в документите, включително в наредбите на Министерството, как е регламентирана реакцията при кризи. Но нямам никакво усещане от това, което прочетох, че сме готови, не дай си боже, да имаме ситуация, в която трябва масово нуждата от преливане на кръв, банките и начините, по които реагираме, в момента системата се задъхва при тази среда. Да, тя осигурява за спешните случаи, но не осигурява изобщо във всички случаи, в които е необходимо. А какво става, в случай че имаме тежка и много сериозна криза? Има някакви механизми за внос отвън през Червения кръст, те обаче доколко работят и какъв ще бъде вносът, който ще дойде? Изобщо, аз не видях сериозна подготовка какво става при кризи. Това също е много важен въпрос, който трябва да мислим и, не дай си боже, да се наложи, ще се окаже, че сме закъснели. И пак Ви казвам – какъв е недостигът и до каква степен това би могло да се избегне, тоест какъв е обемът на проблема? И само още две неща. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето! АНТОН КУТЕВ: Съвсем набързо. Каква е географията? Добре, хубаво, областните болници имат отделения, но тези отделения как се финансират? В момента те не се финансират. В момента отделенията по хематология в областните болници, заедно с патоанатомите, са изцяло на разноските на областните болници. За съжаление, те нямат пари да ги издържат, а нямат и желание да ги издържат, защото просто това е един допълнителен разход, който нищо не им носи. А какво правим – отделно, като имаш областните болници, в които е така, а общинските болници, в които няма нищо наоколо? Те даже нямат отделения. Това означава, че за да вземеш кръв от хора от малките градове, трябва да ги качиш на автобус и да ги закараш до големия град, за да дадат кръв. Как ще стане тази работа? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ: Приключвам, госпожо Председател. Очевидно Ви трябват и подвижни екипи, тоест трябва и техника, трябва и друг начин на заплащане. Това са ми въпросите. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Кутев, съгласен съм с много от нещата, които казахте. Наистина има много неща да се подобрят и усъвършенстват в тази посока, но въпреки всичко държа да кажа това, с което завърших. В крайна сметка кръвта и кръвните продукти са осигурени за спешните, плановите операции, както и за трансплантации. Безспорно в процеса на снабдяване за осигуряване на кръв и кръвни продукти има още много неща, които трябва да се направят. Едно от нещата, за които говорих, което ще ускори процеса за оценяване на кръвта, е дали има определени заболявания – това са NAT технологиите. Искам да Ви кажа, че ние вече сме определили изпълнител по този проект. В момента се движи 14-дневен срок на обжалване пред Върховния административен съд, след което проектът просто ще започне да работи. Този проект има много важно значение. Той частично и много важно ще подпомогне целия този процес, с който бързо ще се реагира коя кръв отговаря на изискванията и тя веднага да бъде използвана в необходимите случаи. Да, наистина има проблеми, свързани с отдалечените места. Съгласен съм, че трябва да има подвижни екипи. В момента такива има, но най-вече от Червения кръст. Наложително е да се създаде необходимата организация и в нашите областни болници, които да имат такива подвижни екипи и да могат да осигуряват такава кръв. Всички тези неща, които споделихте, аз мисля, че те са важни – ще ги имаме предвид и ще ги споделя с моите специалисти в Министерството, за да видим наистина как може да се обогати програмата в това отношение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Заповядайте да изразите Вашето отношение към отговора на министър Ананиев, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, за мен са важни няколко неща като финал на този разговор засега. Първото е, че още веднъж Ви поздравявам, че въвеждате една от технологиите. Доколкото разбирам, те не са евтини – не разбрах точно, нещо от порядъка на 25 милиона, според цялата процедура, ако правилно съм разбрал, може и да греша тук, но те са достатъчно скъпи. Това е отговорно обаче, защото то гарантира качеството и крайната и окончателната проверка на кръвта, доколкото разбирам, е полезно. Въпреки всичко искам да Ви върна на няколко неща, които според мен са изключително важни от гледна точка на потребителите на здравната услуга и на хората, на пациентите всъщност. Още веднъж казвам, че доброволността е задължителен принцип, но безвъзмездността не е. Тоест много сериозно трябва да помислим за това какви са механизмите, по които държавата може да осъществи възможност за възмездяване най-малкото на центровете, за да могат те да работят вече с донорите. А те ще си намерят своите механизми, дори да не бъдат докрай регламентирани. Но това е първото, което според мен, е абсолютно ключово от разговора, който проведохме, и то може да стане бързо. Второто, което е много важно, са мобилните екипи. Доколкото знам, има поне една такава специализирана кола, която е готова – разбрах, че е някъде по Хасковско. Проблемът обаче е, че те, като не получават отделни пари, тежи такъв екип на такава кола, примерно, такава техника и на който и да я дадете в болницата, той не иска да я използва по простата причина, че тя му товари разходите всъщност и не му носи на практика никакъв приход. Тоест ако не се реши финансовият проблем, той, забележете, в тази система имаме два различни начина на финансиране – единият е на шестте центъра, включително с Военномедицинска академия, които са директно финансирани от Министерството на здравеопазването, и другите, които вече са опосредствано финансирани от болниците. Според мен, връщането е към директното финансиране. Как ще стане? През пътека, доколкото разбирам, не може да стане, но може да стане, примерно както се прави със Спешната помощ, както се прави с други неща там. Тоест първото, което трябва да направите, е да помислите как решаваме проблема с финансирането на тези хематологични центрове, за да може те съответно оттам нататък да са заинтересовани, за да развиват дейността си. Те иначе го искат, но нямат парите в момента, за да го направят и на практика това спъва дейността им. Така че това са две ключови неща – финансирането и съответно възмездяването, за да може да се създаде съответната мотивация. Това са неща, които според мен са важни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Декларация – от името на група, най-вероятно. Заповядайте, господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди няколко минути станахме свидетели, че колкото и загуби да понесе „Българската социалистическа партия“, нейният лидер очевидно няма да промени начина си на поведение и начина си на мислене. Отново бяхме обвинени в най-различни грехове, повечето от тях спекулативни. Затова от името на парламентарната група на ГЕРБ съм длъжен освен да опровергая тези думи, и да подчертая, че ние няма да променим своето поведение и своето намерение да управляваме страната нормално и стабилно. На първо място, бяхме обвинени, че сме подменили едва ли не дебата за субсидията на партиите. Ще припомня, че преди две седмици ние предложихме субсидията да стане един лев, поддържаме това предложение и имахме готовност да гласуваме за него. През цялото време колегите от БСП ни убеждаваха как трябва да се мине към диалог, как трябва нещата да се обсъдят, как трябва да обясним на гражданите какви са рисковете от това действие. Днес, когато ние проявяваме склонност за диалог, вслушваме се в различните мнения, вслушваме се в различните опасения, ни казват, че сме направили този дебат с пълното съзнание, че субсидията няма да падне и едва ли не днес вече виждаме, че БСП са застъпници за намаляване на субсидията. Не, БСП са тези, които нямат нито едно предложение по тази тема. Те не казват според тях колко лева на глас трябва да получават политическите партии. Почти всички останали политически сили в този парламент имат позиция по въпроса, а БСП е тази, която няма. Позицията на БСП е: „Нека да се пазарим!“, „Нека да преговаряме!“, „Нека да обсъдим!“ Две години обсъждаме това и ние сме склонни да продължим да го обсъждаме, но не приемаме да ни обвинявате, че по някакъв начин сме си правили някакви театри тук. Станахме свидетели и на други обвинения: държавен дълг, заробили сме пак хората. Аз си спомням как от тази трибуна и госпожа Нинова, и всички икономически и финансови експерти на БСП твърдяха, че сме взели дълг 16 милиарда през 2015 г. Къде са тези 16 милиарда, изхарчиха ли се? (Реплики от „БСП за България“.) Не, не, няма ги, няма такъв дълг, колеги. Няма такъв дълг! Знаете ли, че българският външен дълг като процент от брутния вътрешен продукт намалява през последните четири години и стига едни нива на държавна задлъжнялост, които са най-ниските в Европейския съюз? Взехме ли 16 милиарда дълг? Не взехме. Само че тук се късаха ризи по същия начин, по който в момента се късат ризи за един държавен дълг, който всички експерти – независими финансови експерти, твърдят, че е перфектен, защото лихвата в момента е на изключително ниско ниво и че това е изключително добра сделка. Тук говорим за заробване и как в това заробване единствените, които ще противодействат, са президентът на Българската социалистическа партия, омбудсманът на Българската социалистическа партия и Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Те са тези, които ще ни освободят от това робство, което, пак казвам, води до най-ниския държавен дълг в Европейския съюз, който намалява. Той не се увеличава – не само че е най-нисък, но и намалява. Затова ние можем да си позволим такива сделки, защото имаме стабилна икономика и инвеститорите се доверяват да дават дълг на ниска лихва на нашата икономика. ДДС. Пак подхванахме да стимулираме бедността и да се борим за равенство през данъчната политика. Във всяка програма на политическа партия, включително, сигурен съм, и във Вашата, мерките за подкрепа на бизнеса са дефинирани като облекчаване на данъчната тежест, затова нека да бъдем откровени. Когато предлагате намаляване на данъци, говорете, че искате да подпомогнете бизнеса, че искате да подпомогнете бизнеса на хлебопроизводството, бизнеса с издателска дейност – това ще бъде по-коректно. Ако искате да се борите с неравенството и да провеждате социална политика, направете предложения за социална политика и за помощ на тези, които се нуждаят от помощ, а не намалявайте тежестта за всички. Защото по този начин – когато намалите ДДС, Вие стимулирате и онези, които взимат високи доходи. Този дебат е важен, защото се оказва, че на тридесетата година, откакто сме в пазарна икономика, Вие смятате – само Вие, че намаляването на ДДС, изобщо на данъци, подпомага нуждаещите се. Няма такова нещо никъде по света в нито една пазарна икономика! В политиката данъците и тяхното намаляване служат за стимул на бизнеса и ако сте бизнес ориентирани и искате бизнесът да бъде подпомогнат, излезте и го кажете. Накрая ще кажа това, с което започнах: започнете промяна. Не е лошо една партия дори и да е на 130 години, ако иска да бъде устойчива, да се променя. Ваша работа е кой ще Ви бъде лидер, какъв конгрес ще направите и колко дълъг ще бъде пленумът Ви. Нашата работа е да пазим държавата от Вас, защото в момента не сте в състояние да провеждате адекватна политика. Вашата партия, за съжаление го казвам, има проблеми и тя трябва да ги реши преди да направи заявка да прокарва политиката си. И още нещо – във всяка демокрация управляващото мнозинство провежда политики, а опозицията е коректив. Вие говорите как сте направили предложения ние да изпълняваме Вашата програма. Аз и друг път съм Ви го казвал: няма да изпълняваме Вашата програма, защото сме спечелили изборите, противопоставили сме се на Вашата програма, а не защото я подкрепяме – и не ни се сърдете. Пожелавам Ви успех в промяната и съм сигурен, че някой ден и Вие ще имате светло бъдеще! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. Продължаваме с парламентарния контрол. Питане от народния представител Антон Кутев към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно готовността за реакция на здравната система в донорски ситуации. Имате думата, уважаеми господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По темата за донорството, за разлика от предишната – за кръводаряването, по която си говорихме с Вас, ние никак не спим толкова добре, колкото бихме искали. В смисъл, че по брой на донори на глава от населението сме на едно от последните места в Европа. Както знаете, през тази година сравнително редовно в различни формати вече водим този разговор за съдбата на донорството и на трансплантациите в България, включително и по повод на един предишен въпрос на колегата Михайлов, включително и по повод на участието ни в Евротрансплант, и така нататък. Това, за което сме наясно дотук, е, че трябва да се водят кампании за мотивиране на донорството, което според мен всички ние се опитваме да правим. Между другото искам да спомена, че днес в град Пловдив се открива поредната чешма-паметник на донора. Тя е трета подред. Още три поне са с голямо финансиране. Така че в различни градове тази кампания ще продължи. Разбира се, Вие би трябвало да правите и се надявам, че подготвяте много по-големи кампании, защото възможностите на Министерството са по-големи. Къде обаче е проблемът? Добре, ние ще мотивираме хората да стават донори по различни механизми, включително и ние, и Вие подготвяме някакви законодателни промени, които в една или в друга степен да преместват напред тази каручка – дотук всичко ми е ясно. Въпросът е обаче каква част от донорските ситуации реално погледнато могат да се реализират във възможностите на нашата здравна система? Защото тези дни аз четох материали, че за първи път във възможностите за трансплантации, в донорски ситуации се използват вече дронове. Със сигурност знам, че от години, от десетилетия се използват хеликоптери, тоест има определена техника, която трябва да бъде осигурена, за да може да знаем, че в редките случаи, когато имаме реални донорски ситуации, те могат да бъдат реализирани на 100 процента. Аз не съм доктор и не разбирам от медицина, но доколкото знам, експлантация на сърце може да се прави само в „Света Екатерина“ в София – поправете ме, ако греша, докато примерно черен дроб и бъбреци, доколкото знам, могат да се правят почти навсякъде; за бял дроб примерно и за панкреас трябват специалисти извън България, за да ги направят. Тоест реално погледнато дори и в случаите, в които ние имаме донорска ситуация, се оказва, че ние не можем чисто технически, кадрово да отговорим на тази ситуация и всъщност да направим всичко, което е по силите ни, за да осигурим живот на повече хора. Затова моето питане към Вас е: колко специализирани екипи има, които да реагират в донорска ситуация; къде са; каква част от донорските ситуации се реализират? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, общо 34 болници в цялата страна са лицензирани като донорски центрове от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Със заповеди на директорите на съответните лечебни заведения са определени един или двама лекари анестезиолози като координатори по трупно донорство. От посочените 34 болници седем лечебни заведения са получили разрешения от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за трансплантация на органи, така наречените трансплантационни центрове. В тях директорите са утвърдили графици за денонощно разположение на трансплантационни екипи според изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за утвърждаване на медицинския стандарт в областта на трансплантацията на органи, тъкани и клетки. Специализираните екипи за реакция при донорска ситуация са разположени в 34 на брой донорски бази и в така наречените трансплантационни центрове – 7 на брой. Донорските бази се намират в повечето от областните многопрофилни болници, които са 18, в университетски болници – 11, и в пет от някои частни болници, като разделението е условно. Трансплантационните центрове се намират в градовете София и Варна. Подготвили сме списъци на донорските бази и на трансплантационните центрове, получили разрешение за отделните видове органна трансплантация. При желание от Ваша страна след това мога да Ви предоставя тази справка. От обявените донорски ситуации, на първо място, се предлагат органи за трансплантация на български пациенти. В случай че няма подходящ реципиент, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има възможност да ги предложи на други европейски организации за обмен на органи. През 2018 г. при всеки случай на установяване на мозъчна смърт, при който не са били налице медицински противопоказания или отказ от близките, са осъществени експлантации с последващи трансплантации на органи. През същата година при 16 ситуации на доказана мозъчна смърт са експлантирани 43 броя органа и са направени следните трансплантации: 24 бъбречни, 14 чернодробни, 4 сърдечни. Един бъбрек не е трансплантиран поради установена малформация. В периода август – декември 2018 г. на Евротрансплант са предоставени два черни дроба, един бял дроб и два бъбрека. През 2019 г. до момента има 5 случая на доказана мозъчна смърт, завършили с експлантация и последваща трансплантация на шест бъбрека, четири черни дроба, едно сърце, като всички са извършени в страната. Няма реализиран обмен на органи с Евротрансплант. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Уважаеми господин Кутев, имате думата да зададете уточняващи въпроси. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, за съжаление, данните, които Вие цитирахте, горе-долу са приблизително такива, каквито и аз си ги представях. В смисъл – нека да припомня на гражданите и на колегите, които ни гледат в момента, че нашето неучастие в момента в Евротрансплант се дължи на факта, че всъщност имаме 10 пъти по-малко донори в държавата, отколкото са необходими, за да покрием нормативите. Разбира се, Евротрансплант е неправителствена организация и не сме длъжни да участваме там, но общо-взето чисто териториално, това е място, където би трябвало да го правим, а и другите организации имат сходни изисквания. При всяко положение тръгваме от изходната точка, че имаме нужда 10 пъти да качим донорските ситуации и оттук нататък с Вас вече говорим за това какви са резервите и по какъв начин може това да стане. От една страна, трябва да стане през убеждаване на хората да се съгласяват и да участват по този начин с целия драматизъм на тази тема, но другото, на което трябва да обърнем внимание все пак, е до каква степен държавата си е свършила работата по отношение на това, като имаш донорска ситуация, какво правиш с нея. Както казвате Вие, през миналата година от 16 случая на експлантирани, имаме само четири сърца. Да, черният дроб и бъбреците са повече, защото те могат да се правят на много повече места. Аз не знам какъв е анализът, защо от 16 човека само четири са сърцата и, доколкото разбрах, мисля, че само едно казахте, че е изпратено в Евротрансплант, значи пет са реализирани, тоест има 11, които не са. Най-вероятно причината тук просто е била, че те не са достигнали до съответното място, където биха могли да бъдат експлантирани – аз не знам, Вие ще кажете каква е тя. За мен тук има огромна възможност и огромни територии за разширяване на всичко това, като се има предвид, че ние всъщност в огромната част от случаите, в смисъл за всеки един от тези органи, попълваме нуждите в България в рамките на 10, 15 до 20%, тоест нуждите от сърца, от бял дроб и така нататък. Както знаем, в листата на чакащите има 16 постоянно чакащи примерно за белодробни трансплантации, сега казвате, че са 17, а в същото време ние правим 2-годишно по една, и то, ако и те се случат, защото няколко години не се случваха. При тези огромни разлики всеки от тези органи е изключително важен. Затова обръщам внимание на това – имаме ли необходимата техника, каква техника ни трябва? Аз гледам, че по света това се прави – пак се връщам, прави се с хеликоптери, прави се с дронове, прави се сигурно и с линейки. Предполагам, че по-голямата част – ситуацията на мозъчна смърт, се случва в болниците, където има някакво оборудване, но те се случват и по пътищата. Тоест какви са нуждите на системата, включително и финансовите нужди? Моята цел в този случай е да подпомогна процеса и да Ви дам мотивацията да направите така, за да си направим едновременно сметка какво ни трябва като организация, какви пари трябват, и при положение че досега колегите отчитаха 3 милиарда излишък, не излишък, а събрани средства… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявам се, господин Председател, приключвам. Три милиарда събрани средства само за полугодието, значи не би трябвало да нямаме пари именно за трансплантации. Просто трябва да се направи съответната организация, трябва да знаем какви пари трябват. Това е въпросът ми към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Кутев, абсолютно сте прав, че спестявания точно от необходимите средства за трансплантация не бива да се правят. Неслучайно на един от предходните въпроси аз заявих, че ние правим наистина много подробен финансов план на Националната програма по трансплантации и там ще се обхванат всичките процеси, включително и процесите, които са свързани със стимулиране на донорството. Във финансовата част на Националната програма, Вие ще видите, че сме направили една съвременна европейска програма с обхващане на всички проблеми, свързани с предтрансплантационния период, трансплантацията и следтрансплантационния период, както и всички проблеми, свързани с донорството. Абсолютно сте прав и за друго, че е необходимо да осигурим въздушен санитарен транспорт в случаи на донорски ситуации. Вие знаете, че в момента ползваме този транспорт на Авиоотряд 28. Аз съм убеден, че това е недостатъчно, като в същото време в този Съвет на министрите, за който казах преди малко, че бях миналата седмица в Люксембург – там беше поставен въпросът за инвестициите в областта на здравеопазването за следващия планов период, като всяка една държава си докладва потребностите и в какви направления има нужда от инвестиции. Един от основните ни приоритети беше трансплантациите като финансиране с европейски средства, разбира се, съвместно с национален ресурс, който ще се отдели, както и необходимостта за осигуряване поне на три или пет санитарни хеликоптера. Представителите на Европейския съвет съвсем обективно приеха нашето първо предложение. Ние, разбира се, ще си го мотивираме и когато представим необходимите проекти за защита на финансовата рамка за следващата година, надявам се този проект да бъде одобрен, така че работим и в тази посока. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за отношение, уважаеми господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Радвам се, разбира се, и смятам, че наистина е важно да се мисли за тези инвестиции. Добре е, че го мислите. Не знам, ако го мислим в рамките на следващия планов период на Европейския съюз, колко време и как ще се случи всичко това, но, така или иначе, Вие сте администратор и още повече, че Вие достатъчно разбирате от финанси и трябва да намерите пътищата. Абсолютно съм убеден, че усилията в тази посока са необходими. Вие виждате, че от началото на годината от нашата парламентарна група предприехме серия питания и други мероприятия, с които да мотивираме тази дейност. Аз напълно разбирам, че министърът на здравеопазването е притиснат от изключително много нужди, и когато подхваща някоя кампания в защита – дали ще бъде на донорството, дали ще бъде на кръвопреливането и така нататък, аз го правя с идеята, че това е изключително важно за гражданите и, че в крайна сметка, това е смисълът на опозицията, когато притиска изпълнителната власт, за да могат да се решават конкретни проблеми. В същото време си давам сметка, че надали аз ще определя кое е най-важното. Вие би трябвало да знаете кои са приоритетите в системата и дето се вика, те, парите, като ги сваляте в едно място, ги вадите от друго. Тоест, това цялото е механизъм, който си има своите сложни взаимодействия, които са изцяло във Ваша власт в момента. Въпреки всичко има две неща, които искам като извод. Едното беше как правим така, че да имаме необходимата техника, но пак като и при предишния въпрос, стигаме до това – ние може да имаме необходимата техника, но ако хората не са подходящо мотивирани, включително финансово, това няма да стане. Доколкото разбирам, има сериозни проблеми с координаторите, в смисъл с това как се мотивират координаторите. Те биха могли да променят системата на мотивация. Надявам се, предполагам, че работите и по това, но ние трябва специално по отношение на донорството и на трансплантациите спешно да правим промени, защото там, както Ви казах, ние очевидно сме на последните места в Европа, а това са човешки животи. Тези промени костват реални човешки съдби буквално всеки месец, така че разчитам на това, че ще продължите работата в тази посока. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Продължаваме със следващия въпрос към министър Ананиев. Той е от народния представител Кристина Сидорова относно актуализиране на Наредба № 6 за здравословното хранене на децата и публикуване на актуализиран Сборник с рецепти и Ръководство за здравословно хранене на деца от три до седемгодишна възраст. Имате думата, уважаема госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С писмо на Министерството на здравеопазването, № 74-01-69 от 5 септември 2018 г., е утвърден актуализиран вариант на Сборник с рецепти за хранене на деца от три до седемгодишна възраст в детските заведения. Този сборник е разработен от екип специалисти от Националния център по обществено здраве и анализи. За съжаление, вече повече от девет месеца той не е публикуван, тъй като първо трябва да бъде актуализирана Наредба № 6 за здравословно хранене на децата от три до седемгодишна възраст. Само припомням, че тази Наредба не е актуализирана от 2011 г. и тя вече не отговаря на стандартите, заложени в Наредба № 1 за физиологичните норми на хранене на населението. Според Наредба № 1 среднодневните потребности от въглехидрати и енергийна стойност на храната са значително намалени за всички възрастови групи след тригодишна възраст. Имайки предвид, че едно от ключовите предизвикателства за здравето на децата според Националната здравна стратегия до 2020 г. е наднорменото тегло и риска от затлъстяване, считам, че здравословното хранене и формиране на хранителни навици в детските заведения трябва да бъде активна и постоянна държавна политика. Тук правя едно уточнение, че само четири дни след като зададохме въпроса, проектът за нова наредба е публикуван в Портала за обществени консултации. Знам, че има доста пропуски в тази наредба и вярвам, че докато текат консултациите, те ще бъдат изчистени, но въпреки това въпросът ми към Вас е: кога ще приключи процесът по актуализация на Наредбата и кога новият актуализиран сборник, по-известен като Рецептурник, ще бъде публикуван? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, осигуряването на здравословно хранене на организираните колективи деца в България е приоритет на Националната здравна политика. През 2018 г. след преглед на съществуващите научни доказателства, документи на Европейския орган по безопасност на храните, становища на водещи международни организации и други бяха актуализирани физиологичните норми за хранене на населението в България. Актуализираните физиологични норми определят потребностите от енергия и хранителни вещества на отделните популационни групи от населението, които трябва да се осигуряват чрез адекватно хранене за съответната възраст, пол и физическа активност. Новата наредба за физиологичните норми за хранене (Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението) определя рамката, въз основа на която трябва да се променят действащите наредби за здравословно хранене на отделните възрастови групи, в това число и споменатата от Вас Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от три до седем години в детските заведения. С цел осигуряване на здравословно, адекватно и пълноценно хранене на децата в детските заведения чрез въвеждане на изискванията и референтните стойности за прием на хранителни вещества и енергия е разработен Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2011 г. Внедряването в практиката на актуализирания продуктов набор ще способства за създаване на здравословни навици за хранене при децата, което ще бъде основа за изграждане на здравословен модел на хранене през детството. Осигуряването на разнообразно и балансирано здравословно хранене и подходящ хранителен модел и навици при децата ще създаде условия за дългосрочно добро здраве и намаляване на риска от хронични незаразни заболявания в по-късни етапи от живота им. Проектът на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2011 г. е публикуван за обществени консултации на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на Портала за обществени консултации на 10 юни 2019 г. за срок от 30 дни. С цел улесняване на въвеждането в практиката на Наредбата за здравословно хранене през 2004 г. е публикуван Сборник рецепти с наръчник за хранене на децата от три до седемгодишна възраст. През 2018 г. е разработен актуализиран вариант на Сборника, който ще бъде отпечатан и предоставен на заинтересованите детски заведения за ползване след обнародването в „Държавен вестник“ на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2011 г. Така Сборникът ще бъде в пълно съответствие с международните препоръки, националния опит и нормативната уредба за организирано хранене на децата в тази възраст. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаема госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, много благодаря за отговора. Искрено се надявам в срок да бъдат актуализирани и Наредбата, и Сборникът, защото, както казах и преди малко, от коментарите на специалисти, които са ангажирани и които работят в сферата на здравословното хранене на децата, се вижда, че има някои неща и някои теми, които са пропуснати в новата наредба. Вярно е, че те ще бъдат взети предвид, като например: повече плодове и зеленчуци, повече салати, намаляване на количеството тестени изделия, намаляване на количеството месо и качеството на месото. Още нещо, нека да бъде затегнат контролът по това как се изпълнява Наредба № 6, защото и старата наредба не е лоша, но дали се изпълнява реално?! Самата аз си направих труда да проверя обществените поръчки за хранене на деца в детските градини в една община. Част от продуктите, които се поръчват там, не отговарят на изискванията, които са заложени в Наредбата към момента. Това, което Вие предлагате, е затягане на правилата и на качеството на храната, така че призовавам към един по-добър процес на контрол върху качеството на хранителните продукти, които даваме на нашите деца. Надявам се, че Сборникът с рецепти или по известен като Рецептурник, ще бъде готов за началото на новата учебна година и българските деца до седемгодишна възраст ще имат възможност да ползват и да се хранят с качествена и здравословна храна и качествени и здравословни продукти. Благодаря още веднъж. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова. Продължаваме със следващия въпрос към министър Ананиев. Той е от народните представители Цветан Топчиев, Филип Попов и Валентина Найденова относно управление на Многопрофилна болница за активно лечение „Света Петка“, град Видин – актуален размер и структура на разходите за персонал, съотношение на работните заплати. Имате думата, уважаеми господин Топчиев. ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Петка“ АД – град Видин, е едно от дружествата с над 50% държавно участие. Към момента тя е в тежко финансово състояние и възнагражденията на медицинските специалисти по здравни грижи са малко над минималната заплата. Бих казал, това са символични възнаграждения, изобщо неадекватни за труда, който полагат. Съвсем нормално и резонно е те да протестират. Мисля, че тези протести са вече четвърти месец, въпреки че бяха поети някакви ангажименти от Вас и от министър-председателя. При среща с директора на болницата им е казано, че средства за увеличаване на възнагражденията им и подобряване на условията на труд няма. Съвсем нормално и резонно е тези протести да преминат в ефективни. В последните дни даже имаме сведения, че цели отделения искат да напуснат. Тази ситуация силно ни притеснява и имаме опасения за нормалното функциониране на видинската болница. В тази връзка моля да ни отговорите на следните въпроси: какви мерки е предприело и ще предприеме Министерството на здравеопазването за ефективното, ефикасното и икономичното управление на дружеството в качеството Ви на принципал? Какви са към момента фактическият размер и структурата на разходите за персонала? Какво е съотношението между основните работни заплати за лекар, специалист по здравни грижи и санитар в дружеството? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Найденова, господин Попов и господин Топчиев! Многопрофилната болница за активно лечение „Света Петка“ АД – град Видин, е акционерно дружество по смисъла на Търговския закон, в което държавата притежава 83,25% от капитала, а останалата част от капитала е разпределена между общините от региона, управлява се от Съвет на директорите, който се избира от Общото събрание на акционерите. В тази връзка следва да се има предвид, че министърът на здравеопазването упражнява правата на държавата като акционер в дружеството, неговите права и задължения са съответно с оглед на това му качество. Съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор управленската отговорност е на Съвета на директорите. Бих искал обаче да Ви информирам за предприетите от Министерството на здравеопазването действия за разработване на проекти на нормативни актове, целта на които е да се постигне по-добро финансово управление и стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения. Министерството на здравеопазването разработи Проект на Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ, който бе обсъден от Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в здравеопазването. След това проведохме обсъждане и с Управителния съвет на областните болници, а следващия петък ще бъде обсъден на мероприятието на Националното сдружение на общините в Република България в Боровец, свързано и с общинските болници. След като бъдат отразени всички техни предложения за промени или усъвършенстване на Методиката, тя ще бъде публикувана. Това, което искам да кажа, е, че 99% от материята, която е записана в Методиката, се приема от областните и общинските болници. Очакванията са, че с прилагането на Методиката ще се постигне баланс между финансовите възможности на лечебните заведения и равнището на възнагражденията на медицинските специалисти, ще се постигне прозрачност и справедливост при определяне на индивидуалния размер на възнагражденията. Приета е и предстои да бъде публикувана Наредба за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагана от държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове. Очаквани резултати – повишаване на финансовата дисциплина, планиране на финансовите ресурси и оптимизиране на разходите, които следва да доведат и до възможности за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти. През първо тримесечие на 2019 г. от Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Петка“ АД – град Видин, са отчетени общо разходи за персонал в размер на 1 млн. 487 хил. 362 лв., в това число 1 млн. 246 хил. 798 лв. за възнаграждения и 240 564 лв. за осигурителни вноски. От общите разходи за възнаграждения за заплати по трудови правоотношения са изплатени 97,3%, за възнаграждения по договори за управление и контрол и по граждански договори – 2,7%. Разпределението на трудовите възнаграждения по категории персонал е, както следва: 33% за лекари, 41% за специалисти по здравни грижи, 15% за санитари и болногледачи и 11% за друг персонал. Средно списъчният състав на лечебното заведение е 435 човека, от които 90 лекари, 197 медицински сестри, 93 санитари и болногледачи и 55 човека друг персонал. Към 31 март 2019 г. средно месечните възнаграждения по основни категории персонал са, както следва: 1458 лв. за лекари, 844 лв. за специалисти по здравни грижи и 673 лв. за санитари и болногледачи. Съотношението между работните заплати за лекар, специалист по здравни грижи и санитар-болногледач според отчетените данни за първо тримесечие на 2019 г. е: 2,2:1,3:1. Искам да Ви уверя, че тези заплати, които прочетох преди малко, ще бъдат допълнително увеличени, тъй като знаете, че в началото на миналата седмица беше подписан Анекс към Рамковия договор, с който бяха увеличени цените на голям брой клинични пътеки, което ще даде пряко отражение върху разходите за персонал и увеличението на работните заплати в болницата. Освен това болницата получава финансиране и от Министерството на здравеопазването по Наредба № 3 за дейностите извън задължителното здравно осигуряване, където цените също са увеличени значително. Тоест тези заплати, които прочетох, няма да бъдат такива до края на годината. В скоро време ще започне разговор между ръководството и съсловните организации с лекарите, сестрите, санитарите и така нататък, така че тези заплати ще бъдат увеличени. В момента не зная защо всички тези хора се изказват – от различни политически сили или разни други институции, че едва ли не това е нещото, което са получили и няма да има повече увеличение – не е така. Предстои, но е въпрос на технологичен процес – трябваше да се приеме Анекс към Рамковия договор, трябваше да се промени Наредба № 3. Поех ангажимент, че увеличението ще бъде от 1 юли 2019 г. Хората ще си го получат, но през месец юли. Защо трябва да правим протести точно в навечерието на увеличението на заплатите – това не мога да го разбера?! В заключение Ви уверявам, че се прави всичко възможно да бъдат гарантирани справедливи и прозрачни процедури при определяне на работните заплати на медицинските специалисти, но министърът на здравеопазването не може да определя едностранно размера на възнаграждения, което мисля, че всички много добре разбираме. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Доктор Найденова, имате думата за реплика. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, ще започна с последното, което казахте, че министърът на здравеопазването не може да се намесва в индивидуалните трудови възнаграждения. Искам да Ви обърна внимание на две неща. Обръщаме се към Вас с два въпроса: какви мерки в управлението е взело и възнамерява ли да вземе Министерството на здравеопазването за стабилизацията на търговското дружество в качеството си на принципал? В крайна сметка държавното участие във видинската болница е 83,21%. Като народни представители се интересуваме не от работодателя, а от собственика, който може по всяко време, когато нещо не върви, да смени работодателя – в случая изпълнителния директор. Нещо повече, във връзка с Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Петка“ АД – град Видин, Ви напомняме, че в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването е имало и сега има дирекция „Управление на държавното участие в търговските дружества и собствеността“. Ако се прочетат нейните функции в т. 21, ще срещнете текста: „Осъществява дейности, свързани с управлението на държавните търговски дружества.“ Господин Министър, мисля, че тази дирекция освен да наблюдава и да подготвя документация за много неща, отдавна е трябвало да сезира както бившите министри, така и Вас, и Министерството на здравеопазването като основен принципал да може да вземе своевременно мерки за управлението не само на видинската болница, но и на другите държавни болници, които са в тежко състояние. Второ, като народни представители все още очакваме да дойде Методиката, която сте разработили. Убедена съм, че тя е направена изключително професионално, но приемете едно скромно мнение – според мен, съдейки по нейното заглавие, тя не е онова, от което се нуждаят както видинската болница, така и цялото ни здравеопазване. Вие разработихте, пак казвам, нещо малко, без да решавате, а ние ще се запознаем с тази методика и да решим заедно, може би по-глобалното. Мисля, че трябва да разработите като професионалист методика за управление на общите приходи и общите разходи при работа с публичен финансов ресурс в здравеопазването. Така ще бъдат постигнати две неща: първо, ще вържем финансовия и човешкия ресурс и, второ, така формулирана и зададена методиката, пак казвам, без да съм професионалист, ще важи за всички лечебни и здравни заведения независимо от вида собственост. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Убедена съм, че Вие можете да го направите, господин Министър, и мисля, че дебатът ще продължи в тази посока. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема доктор Найденова, ако разгледате бюджетите на Министерството на здравеопазването за един по-дълъг период назад в годините, ще видите, че толкова инвестиционни разходи, колкото успяхме да защитим тази година, Министерството на здравеопазването никога не е постигало. И пак казвам: те не са достатъчни, но са значително по-високи. Тоест ние знаем, че инвестициите в системата на здравеопазването са изключително важни и за да могат нашите болници да бъдат конкурентоспособни на останалите болници – най-вече на частните, трябва да има сериозни инвестиции в тази област. Болницата във Видин също е една от болниците, в която инвестираме. Ако погледнете инвестиционния план за миналата и за тази година, ще видите, че ние сме направили инвестиции, разбира се, в рамките на възможностите ни, които са необходими, за да може да се увеличи обемът и качеството на работа в болницата. За това, което казахте, че трябва да има стандарти за финансово управление, ако забелязахте в моето изказване, освен Методиката за формиране на разходите за персонал и съответно за заплатите в държавните и общинските болници, споменах и за наредба за приемане на стандарти за финансова дейност. Тази наредба за стандарти за финансова дейност обхваща цялостната дейност на болницата и това, което Вие предлагате, е включено. Разбира се, то е в проект и всеки момент ще стане готово. Така че всички тези неща, събрани заедно, мисля, че ще дадат силен тласък в подобряването на финансовата дисциплина, финансовото управление. Мисля, че това ще бъдат инструменти, с които, както казахте и Вие, независимо кой ще управлява дадената болница, той ще трябва да спазва тези правила и да изведе болницата от критичното положение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Продължаваме със следващия въпрос към министър Ананиев от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев относно кампанията за ваксиниране на населението. Господин Гьоков, заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, от 1998 г. в Америка и в света, а в България малко по-късно, се заражда антиваксинално движение. Само 20-ина години по-късно пораженията от това движение са толкова сериозни, че будят сериозни тревоги, а заболявания, като морбили, паротит, рубеола, полиомиелит и коклюш бележат сериозен ръст с около 30%. Световната здравна организация в началото на тази година публикува списък, в който посочва отказа от имунизации като една от основните опасности за 2019 г. Наред с грипната пандемия, замърсеността на въздуха и климатичните промени, спина, рака, диабета и сърдечносъдовите заболявания е нареден и отказът от имунизации. В България имаме ваксини, имаме Национален имунизационен календар, имаме сравнително активни кампании за имунизирането, а ситуацията става все по-рискова и по-рискова, защото се увеличават неимунизираните. Ето например у нас заболяване като морбили тръгва нагоре. На въпроси, зададени от мен и от колегите ми, относно разпространението на редица заразни болести като цитираното морбили, Вие отговаряте, цитирам: „В условията на епидемично разпространение на вируса на морбили сигурна защита на населението може да се очаква само при постигане на висок имунизационен обхват“. И още: „Министерството на здравеопазването чрез своите регионални структури провежда стриктен надзор по изпълнение на имунизационния календар на страната. Провеждат се разяснителни разговори с родители и лица, отказващи провеждане на имунизация, както и информационни кампании на групи от населението в неравностойно положение и отдалечен достъп от здравните грижи“. Твърдите, че е изготвен и Проект на национална програма за елиминация на морбили и рубеола 2018 – 2021 г., в която като основни дейности са заложени постигането и поддържането на висок имунизационен обхват над 95% на национално и областни нива чрез целеви ваксинални кампании и подобряване достъпността и качеството на информацията, предназначена за професионалисти и общественост по отношение на заболяванията, ползата и риска от имунизацията срещу морбили и рубеола. Казвате още, че предпазването на здравето на българските граждани от ваксинопредотвратими заболявания е основен приоритет на Министерството на здравеопазването, с изпълнението на който се цели да се гарантират години на здраве, особено за българските деца. И така нататък, и така нататък. В тази връзка и във връзка с увеличаващата се честота на инфекциозни заболявания и активната антиваксинална кампания Вие определихте и проведохте редица профилактични мероприятия, включително и агитационна кампания относно ваксинирането. Въпросът ми към Вас е: отчитате ли ефект от проведените профилактични мерки и увеличен ли е процентът на ваксинираните? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Имате думата, уважаеми господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Гьоков, уважаеми дами и господа народни представители! Заразните и паразитните болести, които съгласно чл. 2 на Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести подлежат на задължителна регистрация, съобщаване и отчет, са 65. От тях срещу 11 ваксинопредотвратими заразни заболявания се извършват задължителни имунизации и реимунизации: вирусен хепатит тип Б, туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, пневмококови инфекции, морбили, епидемичен паротит и рубеола. След внос на вируса на морбили от Италия и Германия в средата на месец февруари 2019 г. в областите Благоевград, Софийска и София-град възникна взрив от морбили. Към 17 юни 2019 г. са регистрирани 933 случая на морбили. Най-засегнати са децата във възрастовите групи: от 0 до 1 година – 140 случая; от 1 до 4 години – 287, и от 5 до 9 години – 275. За ограничаването на заболяването Министерството на здравеопазването, чрез своите регионални структури, предприе необходимите противоепидемични и профилактични мерки, а именно: активно издирване от личните лекари на деца от 13 месеца до 18 години, които са с непълен имунизационен статус за възрастта; ранно откриване на клиничните симптоми на морбили и организиране на необходимите действия за съобщаване, регистрация, изолация, диагностика и лечение; консултация с инфекционист на всеки заболял със съмнение за морбили, насочване за хоспитализация и лечение; изолация на пациенти с фебрилитет до уточняване на диагнозата; осигуряване на леглови капацитет за прием на болни; лабораторно потвърждение на инфекцията в Националната референтна лаборатория към Националния център по заразни и паразитни болести; поддържане на актуална информация за епидемичната обстановка и предприетите мерки на интернет страниците на Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции. В Министерството на здравеопазването е създаден Национален координационен съвет за контрол на морбили, за анализ на обстановката, оценка на етапното изпълнение на мерките, предложения за предприемане на нови мерки и други. За изпълнението на цитираните профилактични имунизационни мерки са осигурени мобилни кабинети за обхващане на подлежащите в областите София-град и Благоевград, а в Софийска област е разкрит временен имунизационен кабинет. В страната са осигурени достатъчни количества ваксина срещу морбили за обхващане на подлежащите деца. Здравните медиатори по места оказват съдействие по отношение на издирване на неимунизираните, разясняване на нуждата от своевременно търсене на медицинска помощ при заболяване и повишаване на информираността на населението. В резултат на това през първите 5 месеца на 2019 г. са издирени и обхванати с ваксина срещу морбили, паротит и рубеола общо 68 559 деца във всички области на страната. Към настоящия момент заболяването е регистрирано в единадесет области. С най-висока заболяемост на 100 хиляди население е Софийска област – 296 случая, следвана от области Кюстендил – 105, Благоевград – 172, и София-град – 305 случая. Останалите седем засегнати области са Бургас, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив и Русе, където са регистрирани единични случаи или малки епидемични взривове, като в пет от тях – Бургас, Велико Търново, Пловдив, Русе и Перник, от последния регистриран случай е изтекъл повече от един инкубационен период, без да се регистрира нов случай. През последния месец няма нови засегнати административни райони на страната. Към момента се отчита тенденция на задържане на развитието на епидемичния процес. При евентуална промяна в епидемичната обстановка Националният координационен съвет за контрол на морбили ще предложи на министъра на здравеопазването допълнителни противоепидемични мерки на база на извършен анализ и оценка на риска. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Вие казахте толкова мерки, които сте предприели, че не стига времето в рамките на парламентарния контрол. При нас по-скоро въпросът беше: какъв е ефектът от тези мерки? Аз съм сигурен, че Министерството на здравеопазването и всички органи, които се занимават с тези заразни болести и имунизирането срещу тях, не стоят „мирни“, а действат по въпроса, защото положението не само в България, а и в света не е добро в случая с ваксинирането и по-скоро с броя на обхванатите от ваксинациите хора. На мен ми се струва, че мерките се прилагат перманентно, но във връзка с увеличаване на заразните болести Вие предприехте някои извънредни мерки. Не е ли време Министерството на здравеопазването или други отговорни институции да направят анализ на тези мерки, да видим кои са ефективни и кои не са ефективни и тези, които не са ефективни, да ги засилим, за другите да не харчим пари – ако мога така да се изразя, или да не влагаме усилия за тях, за да можем да имаме някакви по-сериозни успехи срещу тези антиваксинални движения. Аз не съм специалист в рекламни кампании, особено в здравни кампании, но ми се струва, че в тези кампании ние пропускаме моменти като това, че най-засилено е антиваксиналното движение в социалните мрежи. Не знам по какъв начин Вие може да достигнете в тези социални мрежи, но си мисля, че там няма представена сериозната медицина към ваксинирането и това е проблем. Мисля си, че част от мерките трябва да бъде повишаване на отговорността на общопрактикуващите лекари. Защо да не изградим един регистър на неимунизирането, защото това няма да е кой знае колко сложна задача? Горе-долу на година се раждат по 60 хиляди деца и могат да се следят много изкъсо. Когато има опасност от епидемиологично разпространение на предотвратими с имунизация заболявания, заразни заболявания, тези хора да се следят по-отблизо чрез общопрактикуващите лекари, не говоря за друго следене. В крайна сметка, господин Министър, има ли някакво повишаване на относителния брой на имунизираните лица вследствие на тези кампании? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Гьоков, искам да Ви уверя, че Националният координационен съвет на своите заседания прави пълен анализ на абсолютно всички мерки, които сме предприели, и там, където има някакво изоставане, ние взимаме веднага съответните решения. Дали ще бъде свързано с общопрактикуващите лекари, дали ще трябва да отидем в населени места, където има рискови групи, дали ще изпратим мобилни екипи – всяка седмица този Национален координационен съвет прави анализ. Например на базата на този анализ Националният координационен съвет ми предложи на последното свое заседание да увеличим с 20 хиляди дози ваксина срещу морбили за провеждане на извънредна имунизация при деца до 8 години в най-засегнатите области и квартали. Това е една от мерките, които ми предложи. Друга мярка, която ми предложи, е да създадем условия – и това вече го направи Националната здравноосигурителна каса – да увеличим месечния лимит на специализираната болница, която се занимава с лечението на тази болест. Ежеседмично правим анализ и взимаме конкретни мерки, които да намалят заболеваемостта от морбили особено и най-вече при децата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос към министър Ананиев е от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова, Илиян Тимчев и Георги Гьоков относно възнагражденията на медицинските специалисти по здравни грижи. Уважаеми доцент Йорданов, заповядайте, имате думата. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос е свързан с напрежението, което се генерира в общността на медицинските специалисти по здравни грижи, или както са известни медицинските сестри, лаборанти, фелдшери и така нататък. Преди малко в отговор на въпрос Вие заявихте, че не разбирате защо има в момента напрежение, при условие че Вие сте взели мерки от 1 юли колегите да получат увеличени възнаграждения. Отговорът е много прост и би трябвало да го знаете: медицинските сестри не контактуват с министъра, те контактуват със своя работодател, който е директорът на болницата. В момента директорите на болниците отговарят, че те нямат възможност да увеличат възнагражденията на медицинските сестри и няма да имат тази възможност в следващия период. Затова напрежението отново се генерира. Аз не съм съгласен с Вашия отговор, че Вие нямате юридическа възможност да се намесите в определяне на възнаграждението на медицинските сестри. Освен медицински сестри в болниците, които са търговски дружества, ние имаме медицински сестри в детски заведения, детски ясли, медицински сестри в училищата, в образователната система, медицински сестри в органи, предприятия към Министерството на здравеопазването, като психиатриите например, където Вие имате възможност директно да определите възнаграждението. Уважаеми господин Министър, в момента всяка медицинска сестра в България получава поне една минимална работна заплата. Искането на медицинските сестри е за минимално възнаграждение две минимални работни заплати. При 29 хиляди медицински сестри в България до края на годината са необходими не повече от 12 – 13 милиона лева. При това, което харчи днес Министерският съвет, аз мисля, че тези пари спокойно можете да ги осигурите. Моят въпрос към Вас е следният: Ние чухме едната страна – на медицинските сестри, която беше обявена на публични мероприятия и искаме да разберем какво им обещавате, в какви срокове ще реализирате обещанието за по-достойно възнаграждение? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Йорданов. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Клисарова, доцент Йорданов, доктор Тимчев и господин Гьоков, протестите на специалистите по здравни грижи предизвикват тревога и загриженост, която съм изразявал многократно по време на проведените срещи, но поетите от моя страна ангажименти не са свързани с еднократен акт, а със систематични действия, които изискват внимателен и обмислен подход. В съответствие с поетите ангажименти Министерството на здравеопазването разработи Проект на Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ, който беше обсъден със съсловните организации, със сдруженията на университетските, областните и общинските болници, с Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в „Здравеопазването“ и след последни уточнения и отразяване на направените предложения предстои да влезе в сила. Основните принципи, залегнали в Проекта на методиката, са: да предостави общи насоки на лечебните заведения относно начина за образуването на разходите за персонал, за да се предотврати неравномерното съотношение между възнагражденията в различните лечебни заведения; недопускане на дискриминация или неравностойно третиране на персонала при определяне на размера на възнагражденията и гарантиране справедливост и прозрачност при определянето на заплатите на работещите в лечебните заведения. Очакванията са, че с прилагането на методиката ще се постигне баланс между финансовите възможности на лечебните заведения и равнището на възнагражденията на медицинските специалисти, че ще се постигне справедливост и прозрачност при определяне на индивидуалния размер на възнагражденията. Предстои публикуването и въвеждането на Наредбата за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, разработена от Министерството на здравеопазването на основание чл. 6, ал. 6 от Закона за лечебните заведения. Очакваните резултати от прилагането на наредбата са свързани с повишаване на финансовата дисциплина, планиране на финансовите ресурси, оптимизиране на разходите, което следва да доведе и до възможности за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти. Уверен съм, че с въвеждането на Наредбата за утвърждаване на стандарти за финансова дейност и Методиката за образуване на разходите за персонал и работните заплати в лечебните заведения ще има ясни правила и прозрачност при определянето на възнагражденията. Лечебните заведения за болнична помощ ще могат да разчитат и на допълнителни финансови средства, свързани с увеличението на цените на клиничните пътеки по реда на договорите с Националната здравноосигурителна каса, Районната здравноосигурителна каса и с актуализацията на част от стойностите за дейности, извън задължителното здравно осигуряване, по реда на договорите за субсидиране с Министерството на здравеопазването. Надявам се това също да допринесе за подобряване на финансовото състояние на държавните и общински лечебни заведения, което ще рефлектира и в ръста на възнагражденията за медицинските специалисти. През следващата седмица предстоят срещи с областните многопрофилни болници за активно лечение, на които основно ще бъдат обсъдени възнагражденията на медицинските специалисти. В заключение, изразявам увереност, че до края на годината ефектът от всички досега предприети действия ще доведе до стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения и съответно до ръст на възнагражденията, включително и на медицинските специалисти по здравни грижи. Като казах преди малко, че следващата седмица ще посетим всички областни болници в страната, искам да Ви уведомя, че ние сме дали вече разчетите, които ще получат областните болници както по линията на Националната здравноосигурителна каса, така и по Наредба № 3. Дали сме им конкретно текста на механизма за формиране на работните заплати, защото там има текстове, които казват какъв да бъде размерът на разходите за персонал в рамките на общия размер на приходите, какъв може да бъде размерът на допълнителните възнаграждения в рамките на разходите за персонал, какво трябва да бъде съотношението между санитар, професионалист по здравни грижи и лекар. Тоест там има определени репери, да ги наречем, които ще дадат възможност за едно по-справедливо и прозрачно разпределение на разходите за персонал. При всяко посещение в тези болници в шестте региона ние ще гледаме болница по болница и тогава ще мога категорично да кажа дали са спазени наредбите и механизмите, които предлагаме, и доколко, в рамките на финансовото състояние на болниците, ще могат да се достигнат нивата, които предвижда колективният трудов договор, подписан в Отрасловия съвет по здравеопазване. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Доцент Йорданов, имате думата за реплика. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за Българя): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, аз бих се съгласил с така предложените мерки и считам, че те ще бъдат ефективни, ако болниците не бяха търговски дружества. Вашите мерки твърде подхождат на една предишна система, когато Министерството на здравеопазването императивно можеше да въвежда права и задължения на болниците и трябваше да ги изпълняват, но, за съжаление, болниците са търговски дружества. Не знам защо Министерството категорично бяга от това, което трябва да свърши и с което ще реши проблема с работната заплата – остойностяване на медицинския труд и неговия дял, наречен „стойност на клиничната пътека“. Това е единственият механизъм, по който в момента болниците търговски дружества могат да гарантират заплащане съобразно приходите на всяка болница търговско дружество на съответната категория персонал – в случая говоря за специалисти по здравни грижи. Това мисля, че е ефективното, защото след няколко дни ще се уверите, че 99% от българските болници не могат да изпълнят това, което искате да им възложите по отношение на работната заплата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов. Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Доцент Йорданов, в самото начало казах, че това не е процес, който може да се реши за три месеца или за една година, след като е натрупван десетилетия назад. Въпросът е, че този процес е започнат. Той ще бъде траен с цел постигане наистина на достойни заплати за хората, които работят в здравеопазването. Това обаче е единият от инструментите, които предлагаме – разработването на методиката, на стандартите и така нататък. Съвсем скоро – още в средата на месец юли, аз ще изляза на Втората национална кръгла маса, в която ще обявя какво е предложението на Министерството на здравеопазването за новия модел за финансиране, който, разбира се, също ще допринесе до оптимизиране на структурата на здравните заведения, до оптимизиране на тяхната дейност, до оптимизиране на разходването на средства и оттам до постигането на достойни заплати за хората, които работят в тази система. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Последният единадесети въпрос към министър Ананиев е от народния представител Стефан Бурджев и е относно предприемане на действия за борба срещу комарите. Уважаеми господин Бурджев, заповядайте да зададете въпроса си – имате думата. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Христов, уважаеми дами и господа, колеги! Уважаеми господин министър Ананиев, последният, но, надявам се, не по значение въпрос е относно предприемане на действия за борба срещу комарите. Господин Министър, в резултат на многото дъждове през последните седмици вече са налични огромни количества маси комари. Особено сериозен е проблемът в общините по поречието на река Дунав, което налага извънредни мерки за борба с този огромен проблем. За да се гарантира ефективността от мерки, е необходимо кардинално решение с помощта и на изпълнителната власт. С оглед на реалната опасност от разпространението на редица вируси, включително и малария, се обръщам се към Вас със следния въпрос: какви действия ще предприеме Министерството за борба срещу този настоящ огромен проблем? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Бурджев. Имате думата, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за здравето и разпоредбите на Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации (ДДД), физическите и юридическите лица, стопанисващи и ползващи различни видове обекти като хранителни, лечебни заведения, детски градини, паркове, зелени площи, места за отдих и други, са длъжни за собствена сметка да осигуряват дейностите по дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Тези дейности се извършват от регистрирани в Министерството на здравеопазването специализирани фирми. Видно от изложеното, Министерството на здравеопазването не е финансово ангажирано към извършването на дезинсекционни и дезакаризационни дейности. Превантивните мерки за намаляване на числеността на векторите по поречието на реките Дунав, Марица, Струма и Места, както и по протежението на други големи водни басейни се организират и финансират от общините, които за тези цели следва ежегодно да планират средства в своите бюджети. В изпълнение на нормативно определените си ангажименти по надзора на заразните болести ежегодно Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции разпорежда с предписания дейности по навременно организиране и провеждане на ефективни дезинсекционни обработки на територията на страната. От началото на 2019 г. са издадени 403 предписания на кметовете на общините, кметовете на районните администрации, на другите обекти с обществено предназначение за навременно организиране и провеждане на комплексни мероприятия. Към 30 май 2019 г. са извършени 803 проверки върху качеството и ефективността на обработките, проверки на физически и юридически лица, осъществяващи тези проверки. Съставени са два акта за административни нарушения на кметове на общини за неизпълнение на предписаните мерки. До края на епидемичния сезон са планувани 679 проверки. Регионалните здравни инспекции ще продължат да оказват необходимата експертна помощ при определяне на рисковите места за обработка, подбора на най-ефективните препарати, начините и сроковете за обработка на площите, както и да контролират качеството и ефективността на осъществените мероприятия. Министерството на здравеопазването чрез районните здравни инспекции осъществява ежедневен надзор на регистрираните остри заразни заболявания в страната, в това число и на трансмисивните инфекции, и в рамките на своите нормативно определени правомощия ще продължи да изпълнява дейности за постигане на съвременен и интегриран подход за опазване на общественото здраве. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Уважаеми господин Бурджев, имате думата за реплика. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, надявах се на по-голямо разбиране и съпричастност. Не съм очарован от Вашия отговор, господин Министър, тъй като беше чисто административен. Да Ви кажа защо съм стигнал дотук да задам този въпрос – за да възпроизведа мнението както на компетентните местни власти, така и на огромен брой жители, които ми сигнализираха по телефона, в социалните медии, на огромен брой снимки от нахапани хора и предизвикани алергични реакции. Ето едно становище от община Долни Дъбник, с което ще аргументирам още повече защо се обръщаме всички към Вас – и аз като представител на хората: „Трябва да се третират поне четири пъти годишно. През предходните години общината не е имала възможност да осъществи това мероприятие, тъй като е с оскъден бюджет и няма заделени средства за тази дейност. С приоритетно разпределение на бюджета са средствата за учебни заведения, социални услуги, обслужване на населението и други дейности. През изминалите няколко години – подчертавам, и Министерството на финансите не отпусна целева субсидия за борба против комарите. Проблемът на община Гулянци, както и на останалите дунавски общини, е изключително сериозен, което налага потребността от търсене на подкрепа от централната власт. За да се гарантира ефективността за борба с проблема, е необходимо и кардинално решение, което не е във възможностите и правомощията на местната власт. Нашето мнение е, че унищожаването на комарите трябва да се осъществи чрез повсеместно пръскане на засегнатите площи по цялото поречие на река Дунав – и благодаря на колегата, който ме подсети преди секунда, че крайбрежието на Дунав е изключително държавна собственост, с професионални средства и техника за масовото им унищожаване, както и синхронизирани действия от румънска страна, което е във възможностите на централната власт. Мисля, че това са достатъчно убедителни аргументи, че проблемът не може да се реши с тази нормативна база и това, което е постигнато досега. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бурджев. Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Бурджев, Вие сте депутат – Вие предлагате и приемате законите в държавата. Всичкото това, което го прочетохте, е много добре, обаче защо се обръщате към мен? Това не мога да разбера. Какво искате от мен в момента – да извадя от бюджета на Министерството на здравеопазването, за да осъществим съответното пръскане на комарите ли?! Моля Ви се, когато си подготвяте въпросите, преценявайте към кого да ги отпращате. Ние имаме определени компетенции – определени със закон, не сме финансираща институция, която финансира общините, за да можете да го изискате това от нас. Имаме конкретни ангажименти и ние ги изпълняваме – както разбрахте, даже повече, отколкото трябва. Моля Ви, тези, които Ви пишат въпросите, да Ви кажат към кого трябва да се обръщате. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. С това завършваме въпросите към министър Ананиев. Уважаеми господин Министър, Вие отговорихте на девет въпроса и две питания в днешния ден за парламентарен контрол. Благодаря Ви за спокойното, аргументирано и компетентно отношение. Още веднъж – благодаря. Продължаваме с министър Петя Аврамова. Първият въпрос към министър Аврамова е от народните представители Крум Зарков, Пенчо Милков и Георги Стоилов относно необходимо преустройство на кръстовище на изхода на град Русе в посока град Варна. Имате думата, уважаеми господин Стоилов, да зададете въпроса. ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, колеги народни представители! Кръстовището на изхода на град Русе по пътя за град Варна – при кръстовището за „Джъмбо“, е с интензивно движение. Там има предпоставка за много пътнотранспортни произшествия и са регистрирани много такива. През периода от 2014-а до 2018 г. са регистрирани 51 катастрофи, при които има 26 ранени и, за съжаление, един загинал. През месец февруари тази година по инициатива на Русенска окръжна прокуратура се организира междуведомствена среща за този проблемен участък, на която са присъствали представители на прокуратурата, областна и общинска управа, полицията, Областно пътно управление и други органи, които са заинтересовани. Набелязани са мерки от тези ангажирани институции, които мога да ги разделя на краткосрочни и дългосрочни. Краткосрочните мерки са онези, които най-вероятно ще чуем във Вашия отговор, свързани с хоризонталната маркировка, с вертикалната сигнализация, със засилен полицейски контрол, с ограничаване на скоростта. Сред дългосрочните мерки, които са предприети, е изграждане на кръстовище на този проблемен участък. За съжаление, в последните дни, когато задавахме въпроса, също имаше регистрирани нови пътнотранспортни произшествия. Уважаема госпожо Министър, въпросите ни към Вас са: какви мерки са предприети до момента за ограничаване на пътнотранспортните произшествия на този участък и кога се предвижда да се изгради кръстовище на това място? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Стоилов, господин Зарков, господин Милков! Обект на Вашия въпрос е кръстовище в регулацията на град Русе, на което се пресичат републикански път І-2 Русе – Разград, републикански път ІІ-23 Русе – Кубрат и общински път към квартал „Средна кула“. На 11 февруари тази година по инициатива на Окръжна прокуратура – Русе, се състоя междуведомствена среща за обсъждане на проблемите, свързани с високия брой произшествия в района на кръстовището. На срещата участваха представители на Окръжна прокуратура – Русе, Областна администрация – Русе, Община Русе, Областно пътно управление – Русе, и Областна дирекция на МВР – Русе. За намаляване на броя на пътнотранспортните произшествия в района на кръстовището експертите предложиха краткосрочни и дългосрочни мерки, за изпълнението на които бе подписан протокол между страните. Към момента всяка от двете институции е изпълнила своите ангажименти по отношение на краткосрочните мерки. Община Русе е извършила: - опресняване на хоризонталната маркировка в района на кръстовището, дублиране на пътен знак „В26“, указващ забрана за движение със скорост, по-висока от 60 километра в час, в двете посоки преди кръстовището; - поставяне на пътен знак „Б1“ – пропусни движещите се по пътя с предимство от изходите на път І-2 Русе – Разград, магазин „Джъмбо“ и от път ІІ-23 Русе – Кубрат; - поставяне на пътен знак „А40“ – участък с концентрация на ПТП преди кръстовището; - поставяне на пътни знаци „Б2“ – спри, пропусни движещите се по пътя с предимство; и „Г5“ – движение само направо или наляво след знака на кръстовището в средния разделителен остров; - поставяне на пътен знак „Г2“ – движение само надясно след знака на път І-2 Русе – Разград при обособената крайна дясна лента за извършване на десен завой към магазин „Джъмбо“. Агенция „Пътна инфраструктура“ в лицето на Областно пътно управление – Русе, е извършила изпълнение на нова хоризонтална маркировка тип „шумна пътна маркировка“ по двете направления Русе – Разград и Разград – Русе съгласно Наредба № 2 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. След изпълнението на краткосрочните мерки се наблюдава намаляване на пътнотранспортните произшествия в района на кръстовището. По данни на сектор „Пътна полиция“ от началото на годината до момента в участъка са регистрирани две леки пътнотранспортни произшествия с материални щети. Предложената на срещата дългосрочна мярка предвижда изработването на проект за реконструкция на съществуващото кръстовище с оглед преобразуването му в кръгово. Съгласно подписания протокол предприемането на действия по изпълнение на тази мярка следва да е предшествано от съвместно предложение на Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно Областно пътно управление – Русе, и Община Русе за реализация на проекта. Тъй като участъкът попада в урбанизирана територия на града, е необходимо действията и ангажиментите между двете институции да бъдат координирани. В тази връзка на 19 юни бе проведена инициираща среща по проблема между специалисти на Областно пътно управление и заместник-кмета на община Русе. На срещата бяха коментирани варианти и предложения за общи действия на Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно Областно пътно управление, и Община Русе по изготвянето на проект за кръгово кръстовище и изпълнението на строително-монтажни работи. Към момента Община Русе разглежда коментираните на срещата въпроси по отношение на нейните възможности за участие в проекта, като предстои в рамките на следващия месец да бъде проведена втора среща и в по-разширен обхват на участващите експерти и ръководители от двете институции да се набележат и обсъдят конкретни ангажименти. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Заповядайте за реплика, уважаеми господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще заявя, че не съм удовлетворен от отговора и ще Ви обясня защо. Ясно е, че така наречената инициираща среща на 19 юни е по повод на зададения от нас въпрос – повече от ясно, това е онзи ден. И не е ясно защо от една друга среща – през месец октомври 2017 г. – това е преди почти две години, когато в Русе отново е бил председателят на Управителния съвет на АПИ, отново въпросният заместник-кмет, кмет, институции се събират да говорят по отношение на три въпроса, единият от които е въпросното кръстовище. И става ясно на всички, че това кръстовище трябва да стане кръгово, за да се предотвратят тези транспортни произшествия. Става ясно, че пътят е републикански – между Русе, Разград и Варна. Как общественото мнение да бъде успокоено, като ни казвате, че преди два дни е имало инициираща среща, след като тази среща беше преди две години в Русе – октомври 2017 г.? И оттогава – нищо. Кажете: от срещата през 2017 г., когато е казано, че трябва да има кръгово на това място, какво е свършено? Тогава, между другото, е говорено и за Дъговия мост в Русе – нещо друго, за което съм Ви питал, пак през 2017 г. И пак – нищо. Тъжната ежедневна статистика – били намалели пътнотранспортните произшествия, те намаляват, защото едни и същи хора минават по този път и сигурно вече се научиха, че постоянно се катастрофира – хората стават по-внимателни. Но добрата организация на движението изисква кръгово. Не мога да разбера – с това ще завърша: толкова ли е трудно за държава като България, фиксирала проблема преди две години, да извърши на един републикански път кръгово кръстовище? За мен не е трудно. Аргументи от това, че иницииращата среща била започнала преди два дни, мисля, че не удовлетворяват никого от Русе. Държим това да се изпълни в спешен порядък, сигурността на хората да бъде гарантирана (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и очаквам да се ангажирате с това. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Милков, ясно е, че краткосрочните мерки са изпълнени и че това е оказало влияние върху движението в това кръгово кръстовище с оглед намаляващите пътнотранспортни произшествия и отчитайки, че те са леки – само с повреди по автомобилите. Ясно е, че, освен пътната инфраструктура, проблем имаме и с участниците в движението, които трябва да следват знаците и ограниченията, както и да следят движението по пътя. Това, с което аз се ангажирам, е да Ви информирам за срещата, която предстои през месец юли, за взетите решения на тази среща. И в същото време да изкажа неудовлетворението си – както и Вие, така и аз, от това, че в България средствата за пътища никога не са в размера, в който на всички нас ни се иска. В същото време държавата – Агенция „Пътна инфраструктура“, полага усилия във всички области на страната да решава проблемите, които съществуват, по пътната мрежа. Само няколко цифри ще Ви кажа. През 2018 г. в област Русе е изпълнен проект със средства от държавния бюджет на стойност малко над 1 милион за реконструкция, удвояване на пътното платно на път ІІ-21 Русе – Тутракан. В процес на изпълнение са следните обекти: - ремонт на републикански път І-5 Русе – Търново, стойност – 6 млн. лв.; - ремонт на републикански път от 6 до 44 км – 6 млн. лв.; - ремонт на ІІ-54 гара Бяла – Ценово – Караманово от 0 до 13 км, малко над 6 млн. лв. През 2019 г. стартира изпълнение на обект пак със средства от държавния бюджет – ремонт на републикански път ІІІ-2302 Червена вода – Семерджиево – Сеново – Просторно, на стойност малко над 6 млн. лв. Държавата – Агенция „Пътна инфраструктура“, се опитва да приоритизира и да полага грижи за всички пътища – както виждате, и за тези в област Русе, така че и проблемът с кръговото кръстовище ще намери своето решение. Ще Ви информирам за резултата от срещата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Вторият въпрос към министър Аврамова е от народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев относно етап на реализация на проекта за удвояване на съществуващо трасе на път I-5, в участъка от км 236,3 до 241,6 с цел постигане на габарит Г 20. Имате думата да зададете въпроса, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Това е изключително важен за старозагорци въпрос и господин Христов – заместник-председателят на Народното събрание, ще го потвърди. Въпросът е за състоянието на единствената връзка на петия по големина, с население над 150 хиляди човека, областен град – Стара Загора, с автомагистрала „Тракия“. Този голям град е оставен с една-единствена връзка с автомагистралата и това в какво състояние е пътят обяснимо вълнува старозагорци от далечната 2005 – 2006 г. насам. Знаете, че връзките, подходите на един град към ключови пътища, какъвто е автомагистрала „Тракия“, са от огромно значение за развитието на транспортните, а чрез тях и на икономическите връзки на региона. Старозагорци, в това число и аз, смятаме, че не разполагаме с нито една нормална връзка с автомагистрала „Тракия“. Това твърдение се основава на факта, че връзката чрез пътен възел Чирпан – Братя Даскалови се намира на 50 км от града и до него няма нормален скоростен път – минава се през две населени места. Връзката на пътен възел Свобода се намира на 25 км от града и до него няма нормален скоростен път – пак се минава през две населени места: Ракитница и Богомилово. Връзката чрез пътен възел Нова Загора – Раднево се намира на повече от 40 км от града и до него няма нормален скоростен път, а се минава по третокласна пътна мрежа. Шесткилометровата връзка между Стара Загора и автомагистрала „Тракия“ – на път І-5 Стара Загора – Димитровград – Хасково, в участъка, цитиран във въпроса ни, е може би единствената относително нормална връзка, но тя е двулентов, а не скоростен път, и в пиковите моменти тези 6 км се изминават не както е нормално – за 10-ина минути, а за повече от 20. Това е предпоставка за напрежение сред водачите на моторни превозни средства и предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Има допълнително утежняващи движението обстоятелства, които няма да изреждам в момента, но въпросът ми към Вас е: на какъв етап е реализацията на Проекта за удвояване на съществуващото трасе на участък от път I-5 от км 236,3 до 241,6 с цел постигане на габарит Г 20. Това е единствената връзка между Стара Загора и пътния възел на магистрала „Тракия“ към км 208. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, уважаеми народни представители! На вече зададен от Вас въпрос през 2018 г. тогавашният министър на Регионалното развитие господин Нанков Ви е уведомил, че ще се разгледат възможностите за включване на Проекта за удвояване на съществуващото трасе на път I-5 с цел постигане на габарит Г 20 по две ленти за движение в посока, разделителни ивици и два банкета. В Инвестиционната програма на АПИ, както знаете, за съществуващата отсечка от републикански път I-5 – град Стара Загора и автомагистрала „Тракия“, с дължина около 5 км, от км 236 до 241, е наличен Технически проект, който е разработен през 2008 г. Проектът предвижда освен габарит Г 20 също и реконструкция на засегнатите инженерни мрежи. Процедурата за теренно осигуряване на обекта е приключила, като с решение на Министерския съвет от 2014 г. са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, засягащи се по парцеларен план. Собствениците на имоти са обезщетени с дължимите суми. Агенцията е придобила собственост върху засегнатите части. За съжаление, изработеният Технически проект вече не е актуален и не отговаря на съвременните изисквания. Необходимо е да се изготви ново задание за възлагане на обществена поръчка за избор на проектант, който да актуализира техническата документация. За провеждането както на тази процедура, така и на процедурите за избор на изпълнител на строително-монтажните работи и надзора е нужно тяхното финансово обезпечаване. По предварителна оценка индикативната стойност за реализацията на обекта е около 25 млн. лв. Стойността на строително-монтажните работи може да бъде конкретизирана едва след преработването на Проекта. Инвестиционната програма на Агенцията през последните 10 години е изключително мащабна, като се строят както големи инфраструктурни участъци и по-малки обекти, така и се рехабилитират множество пътни отсечки в цялата страна, осигуряващи свързаност на отделните райони, което благоприятства за развитие на бизнес климата и подобряване качеството на живот. Това от своя страна предполага значителни средства, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ съвместно, чрез различни механизми и инструменти, се опитват и се стремят да осигурят. За съжаление, бюджетните средства не са достатъчни, което е сред основните причини Инвестиционната програма на Агенцията за всяка календарна година внимателно да се преценява и приоритизира. С оглед гореизложеното Ви уведомявам, че изпълнението на обекта ще бъде планирано от Агенцията. Това разширение е отчетено като необходимо. Другите народни представители от Стара Загора, и при мои посещения на място, както обществеността, и бизнесът, и ние, и Агенция „Пътна инфраструктура“ сме на мнение, че тази отсечка трябва да бъде разширена и да се осигури достъпът до магистралата по нормален начин. Това, което се ангажираме в рамките на 2019 г., е да бъде пусната процедурата за актуализация на Техническия проект, който е от 2008 г., и съответно 2020 – 2021 г. да търсим целеви средства за изграждането на четирилентовия път. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Имате думата за реплика, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, досетихте се за причината да задам този въпрос – това е моят въпрос от март 2018 г. и ангажименти, поети тогава. Сега ще Ви чета дословно стенограмата от 23 март 2018 г., защото съм притеснен от Вашия отговор. Силно съм притеснен, защото това е поредното обещание за старозагорци от 2006 г. насам. Чета Ви дословно стенограмата. Ангажиментът е поет от Вашия предшественик – министър на регионалното развитие и благоустройството и настоящ Ваш заместник. „През 2018 г. ще извадим строително разрешение за обекта и поемам ангажимент от тази трибуна, че през 2019 г. ще бъде включен в бюджетната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за реализация, а дори може да е тази година. След изваждане на строителното разрешение ще преценим доколко е удачно да стартираме с процедурата по Закона за обществените поръчки, както правим с другите обекти, за да спестим време, а през 2019 г., след осигуряването на ресурса, което поемам като ангажимент от тази трибуна, да стартираме с реални дейности, след като съответно метеорологичните условия в началото на строителния сезон 2019 г. допускат самото строителство.“ Това е в най-общи линии. По мое настояване за още конкретни ангажименти министърът отговаря: „Но това, което поемам като ангажимент, е, че 2020 г. ще имаме такъв подход. Трудно бих могъл да кажа дали ще е април, или май месец. Ако всичко мине наред като процедура по възлагане, през 2019 г. ще си го изградим в рамките на не повече от 9 – 10 месеца. Бюджетът ще си осигурим за догодина, тоест 2019 г., споменах, а тази година ще приключим с процедурата по преработка на техническия проект – имаме отчуждавания, работим по тях, по парцеларни планове и така нататък. Преработваме го тази година Проекта, вадим строително разрешение и стартираме тръжната процедура.“ Става въпрос за 2019 г. „През 2019 г., живот и здраве, по това време ще започнем с реализацията на обекта, 9 – 10 месеца и е готов.“ Нещо много важно, пак думи на министъра: „Факт е, че този ангажимент, който поемам, аз ще си го гоня и ще си го реализирам, живот и здраве, моите наследници също, ако дотогава има и друг министър, да си продължат ангажиментите, които съм поел. Всичко, което зависи от мен понастоящем, аз споменах. Не по-късно от месец май – работен проект, строително разрешение в рамките на месец юни, хайде, да кажем, в началото на месец юли стартираме тръжна процедура. До това време на следващата година ще има избран изпълнител, а самото строителство… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …е лесният процес.“ Госпожо Министър, ще Ви задам допълнителен въпрос. Кога смятате, че старозагорци ще имат нормална връзка с автомагистрала „Тракия“ – след една, след две, след пет, след десет, след сто години? Кажете от тази трибуна и Вие какъв (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) ангажимент поемате към тях, за да знаят хората какво ги очаква през следващата година? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, Вие сте от народните представители, които задават много въпроси в парламентарния контрол и вероятно вече сте разбрали, че аз напразни обещания не давам. Така че, ако господин Нанков като министър е имал своето виждане за разпределение на бюджета в Агенция „Пътна инфраструктура“, ако е имал очаквания за по-голям бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“, ако е имал очаквания от приходи от въвеждането на тол системата в България, това е била негова преценка към момента, в който той е дал тези обещания. Ще се опитам да бъда реалист, какъвто се стремя да бъда, защото не искам хората да очакват до края на 2019 г. този строеж да стартира. Имаме няколко теренно осигурени участъка в България, при които са завършени отчуждителните процедури, които, при осигурено финансиране, ние можем да започнем да строим. Този участък от 5 км, малко над 5 км, е един от тях. Така че това, с което се ангажираме, е да имаме актуализиран Проект, така че при осигуряване на финансиране, дай боже, това да е 2020 г., 2019 г. няма как да се получи, 2019 г. да актуализираме Проекта и 2020 г. да имаме готовност за реални строителни дейности. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Въпрос към министър Аврамова от народния представител Кристина Сидорова относно заплащането на труда на заетите във ВиК сектора. Имате думата, уважаема госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Аврамова! Във ВиК сектора в България работят малко над 15 хиляди човека. Според синдикат „Водоснабдяване“ средната брутна работна заплата в сектора е 855 лв., или с около 40% по-ниска от средната заплата в страната. Инженерите във ВиК дружествата са около 1% от всички заети. Броят на работещите на минимална работна заплата значително се увеличава и достига близо 20% от работниците и служителите в сектора. Изравняват се заплатите на ниско квалифицираните кадри с тези на високо квалифицираните работници и служители. Има ВиК дружества, където две трети от работещите са на минимална работна заплата. Сред работниците тече подписка и готовност за по-ефективни действия, ако не се вдигнат възнагражденията. Текучеството е голямо, работата все повече, а специалистите все по малко – съответно заплащанията не се вдигат, а остават на едно и също ниво дълги години вече. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете за актуализиране заплащането на труда на заетите във ВиК сектора, без това обаче да бъде обвързано с повишаване цената на водата? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Сидорова, много актуален въпрос за ВиК сектора. Министерството на регионалното развитие и благоустройството провежда политика в отрасъл ВиК на национално ниво, както и упражнява правата на държавата като собственик, съдружник или акционер в част от ВиК дружествата в страната. Изграждането и поддържането на водоснабдителната и канализационната инфраструктура е приоритетна дейност за Министерството на регионалното развитие и благоустройството като целим постигане на съответствие с националното и европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчни води и повишаване ефективността на системите и съоръженията. ВиК операторите имат задължения да спазват разчетите за труд, предвидени в представените и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес планове, която в качеството си на регулаторен орган следи за цената на ВиК услугите. Комисията утвърждава цени на ВиК услуги за първата година от регулаторния период и одобрява цени за следващите години, като служебно изменя с коефициент необходимите приходи на ВиК оператора при прилагане на метода „горна граница на цени“. Към настоящия момент по отношение на дружествата с принципал Министерството на регионалното развитие и благоустройството от Комисията за енергийно и водно регулиране са одобрени бизнес плановете на 19 броя ВиК оператора от общо 29, като дори и при тези 19 броя ВиК оператора бизнес плановете им бяха одобрени със съществено закъснение от Комисията за енергийно и водно регулиране, което доведе задържане на заплатите в отрасъла. Бих искала да обърна внимание и на това, че в отрасъла се наблюдава, за съжаление, изоставане в заплащането особено при сравняване със заплащането в дружествата, предоставящи други комунални услуги, както и тенденция за уравняване на възнагражденията между професиите поради нарастване на минималната работна заплата, от една страна, и ограниченията, които произтичат от бизнес плановете на дружествата. Утвърдените за текущата година бизнес планове и одобрените цени на регулираните ВиК услуги от КЕВР позволяват определени равнища на заплащане на труда. Всяка промяна в посока на нарастване на доходите на заетия персонал при равни други условия би следвало да има за източник съкращаване на други необходимо присъщи разходи на ВиК операторите като например намаляване на инвестициите, което е неприемливо. За да не бъде растежът на работната заплата за сметка на цените, в бизнес плановете на дружествата са разписани мерки за повишаване на ефективността, изразяващи се в икономия на другите материални разходи, като понижаване на разходите за електроенергия, външни услуги, суровини и материали. Следят се и показателите за намаляване на загубите на вода, повишаване на събираемостта на вземанията и редица други, свързани с организацията и управлението на дружествата. Потенциален ресурс за повишаване на възнагражденията на работещите е мярката за оптимизация на персонала, което включва комплекс от взаимосвързани действия за по-добро ефективно натоварване, квалификация, преквалификация на заетите, и ако анализите показват, необходимост от съкращаване. Посочвам, че с повишаване стандарта на живот и на минималната работна заплата средната заплата в отрасъла като абсолютна сума е нараствала. Средната месечна заплата на едно лице от персонала на ВиК дружествата с държавно участие в капитала за 2016 г. е в размер на 746 лв.; 2017 г. – 782 лв.; 2018 г. – 873 лв., което със сигурност не е достатъчно. Търговските дружества от отрасъл ВиК функционират като самостоятелни стопански субекти и възнаграждението на работниците и служителите не е въпрос от компетенциите на принципала на дружеството, който следи за това по отношение на органите за управление. Посочвам, че размерът на средната месечна работна заплата за 2018 г. е в много широки граници, като например в Кюстендил тя е 676 лв., където има малко ВиК дружество, 779 лв. в Добрич, където ВиК дружеството не е в добро финансово състояние, 1059 лв. в Русе, където има голям ВиК оператор с по-добри финансови показатели. Съотношението между най-високите и най-ниските средни заплати между различните оператори с държавно участие е повече от 1,6. Средната месечна заплата към 31 декември 2018 г. е 873 лв. и се е увеличила с 10% спрямо предходната година. В допълнение, отбелязвам, че приходите от дейността на едно лице от персонала за 2018 г. са 38 809 лв., което е увеличение с 10,5% спрямо 2017 г. и показва подобряване на ефективността от използването на трудовите ресурси. Същевременно към 31 декември 2018 г. общият брой на средносписъчния състав в държавните дружества от отрасъл ВиК е 14 079 човека, като е намалял с 1,6% – 222 човека спрямо 2017 г. Цитираните стойности с държавните дружества не отразяват информация за оператора в София и малките общински оператори. Обръщам внимание, че каквито и действия да бъдат предприемани от принципала и мениджърите на дружествата през регулаторен период 2017 – 2021 г., проблем и забава в ръста на заплащането предизвиква забавата в приемането от КЕВР на бизнес плановете на дружествата – за някои още няма одобрени такива, а също така и несинхронизиране на политиката на регулатора по отношение на двата регулирани пазара на еленергия и отрасъл ВиК. Необоснованият ръст на цената на еленергията, без да е предвиден в цените на ВиК услугите, изчерпва и продължава да изчерпва и малкия ресурс, с който да се позволи по-адекватно заплащане на висококвалифицирания персонал. Като част от мерките, които МРРБ предприема с цел регламентиране на отрасловата политика, е подготовката на специален закон във водоснабдяване и канализация. В момента се сформира междуведомствена работна група, която да подготви предложения, като се очаква те да бъдат финализирани и предложени на обществена дискусия през есента. Няколко са основните цели на закона. Чрез въвеждането на нови разпоредби трябва да се постигне съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води. Важно е също да се постигне устойчивост на предлаганите ВиК услуги, което означава да се извършва подмяна на изграденото в миналото и да се осъществява адекватна поддръжка и експлоатация от компетентни специалисти. Ключов момент в закона ще бъдат мерките за повишаване на ефективността чрез консолидация, икономии и въвеждане на модерни практики. Ще предложим да се създадат по-широки възможности за кадровото обезпечаване на отрасъла, включително с адекватно заплащане на работещите в него. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Имате думата за реплика, уважаема госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря за дългия и пространствен отговор. Това, че голяма част от ВиК операторите не са готови с бизнес плановете е проблем, по който мисля, че трябва да работите по настоятелно и по-сериозно и задълбочено. Това, че има голямо разминаване между заплатите в малките ВиК дружества и в големите асоциации отново е проблем, по който трябва Министерството да вземе някакви мерки и да види по какъв начин може ВиК инженерът в Кюстендил и ВиК инженерът в Русе, както Вие казахте, да взимат една и съща заплата, защото ВиК инженерът е навсякъде ВиК инженер, така да се каже. Със сигурност повишаването на заплатата не трябва да бъде свързано с увеличаване цената на водата и с намаляване на инвестициите – тук съм на 100% съгласна с Вас, но може да се помисли за по-сериозна оптимизация, за по-добро управление на ВиК асоциациите. Други възможни решения са ваучери за водно бедни, за които се говори от доста време. Законът за ВиК, за водите е закон, за който говорим вече 20 години и който всеки нов министър обещава, че ще го има, и той някъде стои на трупчета. Надявам се в най-скоро време да имаме такъв закон и той да подпомогне по-доброто управление на ВиК дружествата в България. Още едно възможно решение за повече средства във ВиК дружествата, откъдето да дойде и увеличаване на заплатите, е отчисленията за такса водовземане на дружествата – половината от тях да останат във ВиК дружествата. Това също е възможен вариант, който трябва да бъде използван. От Вашия отговор разбрах, че варианти има много, че има възможности, които не са използвани обаче към момента и, които трябва да бъдат приложени на практика, за да може работещите в този сектор да получават едно достойно заплащане и да имат гаранция за достоен живот. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря,уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Сидорова, това, което Вие предложихте току-що, съвпада в голяма степен и с тенденциите в изработването на новия закон. В него ще има и социалния аспект, който Вие току-що предложихте, под формата на ваучери. Ще се прецизира как точно да бъде определен в закона. Продължаваме ВиК реформата с общи усилия. Факт е, че консолидираните дружества, големите дружества имат по-добри възможности, дават по-добри заплати и са във финансово стабилно състояние. Факт е, че малките ВиК дружества нямат финансовия ресурс, не могат да генерират такъв, за да изпълняват както ролята си на ВиК оператор, който трябва да дава качествена услуга, така и да повишават заплатите на работещите в тях. Така че, надявам се до 2020 г. всички общини, общински съвети да премислят внимателно участието си в консолидирането и преминаването към един ВиК оператор на територията на една област да имат възможност да използват и ресурса на Европейската програма, а в изготвянето на закона в Междуведомствената работна група ще приемаме всякакви предложения. Ще бъда благодарна и Вие ако внесете под някаква форма своите предложения, така че да залегнат в новия закон. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър. Следва въпрос от народния представител Милко Недялков относно провалено изпълнение на част от проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ в Ловеч. Заповядайте, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, в Ловеч сме обратно – има осигурени средства, има необходимост, но няма извършване на дейностите, които са по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, Приоритетна ос 1 „Устойчиво, интегрирано градско развитие“. На 10 януари 2018 г. е сключен договор между община Ловеч и обединението Дружество по Закона и задълженията и договорите „Път МГА“ от Смолян с предмет изграждане на спортна зала и рехабилитация на дворното пространство на Основно училище „Проф. Димитър Димов“– единственото училище без спортна зала в Ловеч. Предметът на сключения договор е този, за който казах, и стойността е 1 млн. 142 хил. 228 лв. 84 ст. без ДДС. Няколко дни след сключване на договора изпълнителят се отказва поради факта, че не може да извърши дейностите и няма да спази срока. На 18 май със същия предмет се сключва нов договор между Община Ловеч и друго обединение по Закона за задълженията и договорите – „ДАНИ ТОРКРЕТ“, също от Смолян. Интересното в случая е, че освен пълната еднаквост на двата договора, адресът на двете обединения на първия и втория договор е един и същ, телефонният номер и почти всички данни, включително и представляващият двете обединения, е един и същ. След като се е отказал, се пренебрегват други трима участници в тръжната процедура и отново се дава на този участник, само че с друга фирма и друго обединение. Моят въпрос към Вас е: какви са сумите, изплатени досега на обединението изпълнител, и какви са санкциите, които са му наложени за неспазване на договора? Той вече трябва да е приключил изграждането на обекта, а обектът е на кота нула и дори някои от дейностите не са започнали. Вторият въпрос е: предвижда ли управляващият орган да наложи санкции и на бенефициента на проекта на Община Ловеч за проваления проект при изграждането на тази необходима спортна зала? Благодаря Ви предварително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Недялков. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Недялков, по договора от 18 май 2018 г. с изпълнител „ДАНИ ТОРКРЕТ“, сключен във връзка с изпълнение на горепосочения проект, към момента са представени за възстановяване от страна на бенефициента разходи в размер на 479 хил. 712 лв., представляващи авансово плащане в размер на 35% от стойността на договора. Към момента по договор с изпълнител не са верифицирани и възстановени от управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ разходи в размер на 47 хил. 971 лв. във връзка с постъпил сигнал със съмнения за нередност. Окончателният размер на възстановените разходи ще бъде определен след окончателно отчитане от страна на бенефициента на обекта и извършване на управленски проверки за допустимост на разходите от страна на управляващия орган на Оперативната програма. По отношение на необходимостта от налагане на санкции на бенефициента следва да се има предвид, че към момента дейностите по проекта не са приключили и не са окончателно отчетени от бенефициента. Управляващият орган ще извърши проверка относно спазване на сроковете по договорите за изпълнението на дейностите по проекта след тяхното приключване при искане за възстановяване на разходи по приключил договор с изпълнител от страна на бенефициента. В случай на установена забава в изпълнението на конкретна дейност, последната се разглежда като изменение на сключения договор с изпълнителя и се извършва проверка за законосъобразност на констатираното изменение, като при констатирано нарушение ще бъде наложена финансова корекция. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Ще има ли реплика? Заповядайте, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, разбирам, че Вашият отговор е от гледна точка на Министерството и той едва ли може да бъде друг. Но искам да заявя, че около тази обществена поръчка, изпълнението на този договор се крият много неща. Вече една зима, учениците от Основно училище „Проф. Димитър Димов“ в Ловеч газиха калта от разрушеното околно пространство около училището и също така извършващите се строителни дейности. Днес започва лятото, до началото на учебната година има малко по-малко от 80 дни. Разбираме цялата процедура на фирмите, но малко е чудно и твърде съмнително в Ловеч строителните дейности да се извършват от консорциум, който е базиран в Смолян, а другата фирма също е от Бургас. Това не само е притеснително, това навява също така и за някои други съмнения и мисля, че правилно са отправени сигналите до правоохранителните органи на България. Но мен ме интересува друго. В договора е записано, че трябва да бъдат извършени голям брой дейности. Това са включително много квадратни метра настилка – спортна, тротоарна, армиран бетон, метална конструкция – 44 т. За тези 80 дни имахме пример през 2013 г., когато беше построена спортна зала в Ловеч, горе-долу със същите размери, от ловешки фирми. Това също така трябва да бъде преразгледано при осъществяването на политиката на Министерството в контрола на усвояването на европейските средства. Не само това, което се изисква от бенефициента – Община Ловеч, и от Министерството, но трябва да има по-строг контрол, за да няма съмнение за използването на европейските средства за друго финансиране, дори партийно финансиране, като се има предвид човекът, който изпълнява тези поръчки от Смолян. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Недялков. Ще има ли допълнителен отговор? Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на репликата. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Недялков, във връзка с Вашата реплика искам да Ви уверя, че управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ следи всеки един договор и по-скоро е строг към бенефициентите, отколкото толерантен, за което почти всички бенефициенти общини имат финансови корекции и не са доволни от строгия контрол от управляващия орган. Мога да Ви уверя, че управляващият орган на Оперативната програма ще свърши своята работа по контрола. Във връзка с Вашето питане – те са сезирани, за да направят преглед на изнесеното от Вас. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Следва въпрос от народния представител Александър Мацурев. Той е относно състоянието на второкласен път II-19. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос, госпожо Министър, към Вас е относно състоянието на второкласен път II-19. Уважаема госпожо Министър, републиканският път II-19 е второкласен път – част от републиканската пътна мрежа, преминаващ изцяло по територията на област Благоевград. Дължината му е 109,7 км, а крайната му точка на българска територия е Гранично контролно-пропускателен пункт Илинден – Ексохи. Този път е един от най-натоварените в цялата област. Характерен е с много голямата интензивност на движението. Това се засилва многократно през летния сезон, когато се увеличава и туристическият поток към Република Гърция. Посоченият от мен пътен участък е с чести случаи на автомобилни катастрофи. Като народен представител, избран от Първи МИР – Благоевград, многократно ми е било сигнализирано от граждани, особено от населените места село Места, град Банско и град Добринище, през които пътят минава, че са налице сериозни предпоставки за пътни инциденти поради превишаване на допустимата от закона скорост, непочистени участъци от пясък, буйна растителност и така нататък. В тази връзка моите въпроси са: какви превантивни действия предвижда повереното Ви Министерство за обезопасяване, почистване и ограничаване на скоростта на пътя Симитли – Гоце Делчев, който преминава през населените места, с което ще се гарантират животът и здравето на гражданите? Предвижда ли се полагане на допълнителна маркировка на пътното платно и така наречените изкуствени неравности? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Мацурев, безопасността на пътната инфраструктура е основен приоритет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. В момента експерти по пътна безопасност в Агенцията извършват анализ и оценка и набелязване на мерки за всички установени през 2018 г. участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия. Периодично по всички републикански пътища се извършват инспекции по пътна безопасност, които от своя страна допринасят за повишаването ѝ. Относно поставените въпроси, касаещи република път II-19 Симитли – Градево – Разлог – Банско – Добринище – Гоце Делчев – граница Република Гърция Ви информирам, че второкласният път в участъка от Разлог до село Копривлен от км 36 до 93, с обща дължина 57 км, е рехабилитиран по линия на Програма „Държавни инвестиционни заеми“ и Проект „Транзитни пътища“ през 2016 г. По данни от Годишния отчет на Областно пътно управление – Благоевград, за състоянието на републиканските пътища на територията към 31 декември 2018 г. е отчетено, че път II-19 е с добри технико-експлоатационни качества. През настоящата година всички дейности, изпълнявани на трасето, се финансират с бюджетни средства и са съобразени с регламентираните технически правила и изисквания. Текущото поддържане на пътната мрежа включва дейности, осигуряващи условия за непрекъснато безопасно и удобно движение по нея. След приключване на зимния сезон за път II-19 приоритетно се възлагат дейности по отводняване, ландшафно оформяне и почистване на сервитута на пътя. До момента са изпълнени следните дейности: почистване на пътното платно от инертни материали, оформяне на земни изкопи, окопи, косене, почистване на бетонови улеи, изсичане на храсти и кастрене на растителност по пътните банкети и около пътните знаци. Разходени са средства около 20 хил. лв. Агенцията ще продължи да насочва ресурс по обхвата на пътя за ландшафни дейности за осигуряване на видимост и комфорт. С цел осигуряване на безопасно преминаване по трасето на републиканския път преди началото на зимния сезон, осовата маркировка в участъка от град Симитли до Банско от км 0 до км 38 беше подновена. За нея са разходени средства в размер на 38 580 лв. През настоящия строителен сезон на останалата част от пътя – от Банско през град Гоце Делчев до границата с Република Гърция, от км 38 до км 106, дейността ще бъде продължена. Полагането на маркировка следва да бъде извършена в срок до края на месец септември и за нея има осигурен финансов ресурс в размер на 93 210 лв. Организацията на движение по второкласния път е изцяло уредена съгласно посочените от Закона за движение по пътищата нормативни изисквания – за участъци, преминаващи през населени места, скоростта е ограничена до 50 км. Съгласно своята компетентност Агенция „Пътна инфраструктура“ следи за неприкосновеността на пътните знаци и изпълнява всички вменени задължения съгласно Закона за пътищата. По отношение на спазването на правилата за движение по трасето Агенцията не е компетентен орган за осъществяване на контрол. Съгласно регистрите и отчетите за пътни произшествия на II 19, които се водят в Министерството на вътрешните работи, по трасето на второкласния път е установен един участък, класифициран като участък с концентрация на пътно-транспортни произшествия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Той се намира от км 52 до км 52,600. Към момента експерти по пътна безопасност от Агенция „Пътна инфраструктура“ правят оценка и анализ и набелязват съответните мерки за обезопасяване на трасето. Господин Председател, мога да довърша в дупликата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, затова дадох сигнал. Простете, но се съобразяваме с процедурата. Господин Мацурев, заповядайте за реплика и допълнителни въпроси, които ще дадат възможност за допълнителни отговори. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, високо оценявам това, което Вие и представители на Вашето Министерство правите, и съм удовлетворен от отговора. В тази връзка искам да апелирам към Вас да поддържате примерно по-голям контрол върху изпълнението на маркировките, които се поставят, съответно терените по този начин да бъдат обезопасени. Сигурен съм, че това нещо ще има резултат, за което Ви благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Госпожо Министър, имате възможност да допълните отговора и да ни информирате за фактите, които останаха непрочетени. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Само да допълня като информация за господин Мацурев, че по останалата част от трасето на път II-19, включително в населените места Места, град Банско и Добринище, не са установени участъци с концентрация на ПТП. Относно необходимостта за предприемане на мерки за обезопасяване Ви информирам, че в община Банско на 6 юни комисия с представители на Областна дирекция на МВР – Благоевград, Общината и Областно пътно управление се е събрала, извършила е оглед на трасето в село Места и е взела решение за изграждане на изкуствени неравности по републикански път от км 61.050 до км 61.950, както и на пешеходна пътека при км 61+735. Изграждането на изкуствени неравности по републиканската пътна мрежа, преминаваща през населените места, се извършва съгласно Наредба от 5 юли 2012 г. за условията за изграждане и монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности. В протокол от срещата са описани ангажиментите на страните – както Община Банско, така и Агенция „Пътна инфраструктура“, като Община Банско следва да изготви проект за промяна на организацията на движението и да го съгласува, също така да постави съответната вертикална сигнализация след изграждане на изкуствените неравности и да осигури тяхното осветяване. А Агенцията трябва да изгради изкуствените неравности по упоменатите участъци и да положи хоризонтална маркировка. В допълнение, Ви информирам, че към 14 юни Община Банско все още не е предоставила в Областно пътно управление – Благоевград, проект за промяна на организацията на движението. Вероятно това ще стане в следващите дни, за което мога да Ви информирам допълнително за изпълнение на ангажиментите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Мацурев, заповядайте да развиете и втория си въпрос към министър Аврамова. Той е относно консолидация на ВиК оператори на територията на област Благоевград. Имате думата, господин Мацурев. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми е относно консолидацията на ВиК операторите на територията на област Благоевград. Вече няколко години тече процес на консолидация на ВиК операторите в отделните области в страната ни. Това се наложи, защото Споразумението за партньорството на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г., чрез оперативните програми насочва средствата за изграждане на ВиК инфраструктура в административни области, в които услугите се предоставят от един ВиК оператор, тъй като по този начин се осигурява ефективност и възможност за устойчиво поддържане на новите системи и съоръжения в бъдеще. В тази връзка, в качеството си на народен представител от област Благоевград, отправям към Вас следните въпроси: На какъв етап е консолидацията на ВиК операторите в област Благоевград и има ли пречки за нейното осъществяване? Какви ще са пропуснатите ползи, измерени в обслужване на населението и подмяна на активи, ако не бъде осъществено кандидатстване от ВиК оператора по Оперативна програма „Околна среда“ за област Благоевград? Каква е общата стойност на средствата от Оперативната програма, които се полагат на посочената от мен област, ако бъде постигната консолидация на ВиК операторите? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Мацурев, абсолютно актуален и навременен въпрос предвид усилията, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството полага за ВиК реформата в България. Преди да отговоря на поставения от Вас въпрос, бих искала да направя едно уточнение, че консолидация при предоставянето на ВиК услуги означава, когато в границите на една административна област всички общини са членове на областна асоциация по ВиК, а тази асоциация има сключен договор с един ВиК оператор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставяне на услуги. В област Благоевград, за съжаление, към момента не всички общини членуват в Областната асоциация по ВиК. Общините Сандански и Кресна отказват да се присъединят към Асоциацията и ВиК услугите в тях се предоставят от общински оператори. За останалите 11 общини в областта на основание на договор с Асоциацията по ВиК услугите се предоставят от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Благоевград. Към договора има Допълнително споразумение от 9 октомври 2018 г., с което са уредени отношенията за присъединяване и предоставяне на услугите и на територията на община Петрич, което ще започне от 1 януари 2020 г. През периода 2012 – 2014 г. за определяне на необходимите средства за развитие на инфраструктурата в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен хоризонт със заем от Световната банка бяха направени регионални генерални планове за територията на страната. Изчислените инвестиции, които трябва да бъдат вложени в системите, за да се постигне задължителното съответствие с европейските директиви за територията на страната, са в размер на близо 12 млрд. лв., като за област Благоевград са в размер на 300 млн. лв. Подобни средства не могат да бъдат осигурени от цените на ВиК услугите, без да се надвиши прагът на социална поносимост, поради което от съществено значение е доизграждането на системите да стане с максимално включване на грантовите средства от фондовете на Европейския съюз, условие за ползването на които е повишена ефективност. Обръщам внимание, че практиката при предоставяне на ВиК услуги показва безспорно наличие на тенденция в световен мащаб за окрупняване на операторите, с което се реализира икономия от мащаба при предоставяне на услугите на по-голям брой потребители, повишава се ефективността и съответно се генерират повече финансови средства за поддръжка, разширение на системите и се осигурява квалифициран персонал за оперативните дейности. Съгласно условията, поставени от Европейската комисия, за да се гарантира висока ефективност и прилагане на регионален подход при използване на инфраструктурата, с безвъзмездни средства от Европейските структурни инвестиционни фондове се изпълняват обекти само в административни области, в които ВиК услугите се предоставят от един оператор за всички общини. На практика, поради отказ на две общини от област Благоевград да са членове на Областната асоциация, всички останали 12 общини на територията на областта няма да имат възможност за европейско финансиране на проекти за модернизиране на водоснабдителна и канализационна инфраструктура. Условията за финансиране по Оперативната програма „Околна среда“ включват следване на регионален подход, финансиране на ВиК инфраструктура в области, които се обслужват от един ВиК оператор, като обектите се определят въз основа на регионално прединвестиционно проучване. Към момента Министерството е разработило регионални прединвестиционни проучвания за 15 административни области. За Смолян регионалното прединвестиционно проучване беше пилотно през 2015 г. и ВиК – Смолян, вече е сключило договор за безвъзмездна финансова помощ към Оперативна програма „Околна среда“ за финансиране на проект на стойност 91 млн. лв. с ДДС. За останалите 14 области регионалните проучвания завършиха през 2018 г. и в периода февруари – април 2019 г. ВиК операторите от тези области подадоха проектни предложения към Оперативна програма „Околна среда“. Размерът на инвестициите за различни територии, предвид различния брой агломерации, в които ще се строи, е различен – от 25 млн. лв. за Видин до 500 млн. лв. за Бургас. В момента проектите са в етап на оценка от управляващия орган на ОПОС. Министерството ще изготви регионални прединвестиционни проучвания за още шест области, в които през предходните години всички общини взеха решения и са членове на Областната асоциация по ВиК. Велико Търново, Хасково, Габрово, „Софийска вода“, Плевен и Търговище са тези шест области. За съжаление, поради отказ на Кресна и Сандански да станат членове на Областната асоциация, област Благоевград към настоящия момент не е в листа на области, за които ще се изготвят регионални прединвестиционни проучвания, и съответно няма да може да се възползва от финансиране от европейските фондове. Надявам се общинските власти и обществеността да преосмислят този процес, за да не лишим цели области от инвестиции, които са безкрайно необходими за сектора. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Мацурев, ще има ли реплика? АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми министри! Уважаема госпожо Министър, наистина Ви благодаря за отговора, който ми дадохте, но явно това не е добра новина за област Благоевград. Надявам се и аз колкото се може по-скоро общинските власти да обмислят това тяхно решение да бъде достигната консолидация на ВиК оператора и да бъде стартиран, защото по този начин, ако не бъде достигнато сдружаване, това означава, че област Благоевград ще бъде лишена от всички тези средства, за съжаление. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мацурев. Госпожо Министър? Няма с какво да допълните отговора си. Това беше последният въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Аврамова. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси към господин Боил Банов – министър на културата. Първият от тях е поставен от народния представител Стефан Бурджев и се отнася до подготовката за предстоящото честване на 150 годишнината на Народно читалище „Съгласие 1869“ – Плевен. Заповядайте, господин Бурджев, да развиете въпроса. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Нотев. Уважаеми министър Банов, уважаеми колеги! Въпросът ми е следният: уважаеми господин Министър, въпросното читалище „Съгласие 1869“ е основано на 1 октомври същата година от учителя Нестор Марков, само няколко месеца след организирането на революционен комитет в града от Васил Левски. От първите пет-шест течения вестници и списания и 578 тома книги и инвентар, днес библиотеката притежава книжен фонд от над 220 000 тома, уникален старопечатен фонд от 1153 книги и периодични издания. За юбилея читалищното настоятелство предвижда програма с по-значими инициативи, изложби и празничен юбилеен концерт. Заедно с предстоящото събитие на празника читалището се нуждае от ремонт на покрива и изграждане на рампа за инвалиди. Във връзка с по-горе отбелязаното и с честването, които са наложителни за нормалното функциониране на процеса, Ви питам: какви действия има възможност да предприеме Министерството за финансово подпомагане на читалището и за съдействие по честванията около празника? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса. Имате думата. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бурджев, Народно читалище „Съгласие 1869“ в Плевен е едно от най-старите читалища в страната. То е емблематично за Плевен и региона. В него се намира и една от най-престижните концертни зали – „Емил Димитров“. През годините по самата сграда са правени различен тип ремонтни дейности, като последните по-значими са през 2017 г. Направен е основен ремонт на подовото покритие на сцената, на скатния покрив и на залата за народни танци. Извършени са ремонтни дейности по електрическата инсталация и такива за подобряване на санитарно-хигиенните условия. Сградата се намира в централната градска част на град Плевен и способства за оформяне на цялостния централен градски облик. Към настоящия момент в Министерството на културата има обявена текуща сесия за подкрепа на проекти на читалища, свързани с подпомагане на тяхната основна дейност. Във връзка с предвидените събития, включени в общата програма за отбелязване на 150-годишния юбилей, читалището в град Плевен може да кандидатства по тази програма. Планираните мероприятия са дейности, допустими за финансиране по правилата за целева финансова подкрепа в областта на музейното дело, изобразителни и сценични изкуства, регионални културни дейности и прояви в областта на любителското творчество, литературното, книжовното и нематериалното културно наследство. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Бурджев, да изразите становище по поднесения отговор. Имате думата. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не мога да не отбележа уважителното отношение към мястото и значението на това читалище за България и за Плевенския регион. Дадохте нелош сигнал за това, че има механизми, допустими в инструментите, които предлага Министерството като принципал. И все пак съвсем в коректния дух апелирам още веднъж и по-настоятелно – освен това, което има възможност към момента, и с по-сериозно внимание, и с по-сериозен ангажимент да се потърсят и други форми за институционална подкрепа за представяне, уважение на празника от страна на Вас като министър, на дирекциите, които ръководите, и за съпричастност – да се отбележи празникът такъв, какъвто подобава на този културен храм в област Плевен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бурджев. Господин Министър, ще допълните ли отговора? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Диана Саватева относно подобряване на условията и материалната база в училищата по изкуствата, в частност Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“. Заповядайте, госпожо Саватева. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с националните училища по изкуствата, които попадат под юрисдикцията на Министерството на културата. Мисля, че неведнъж Вие сте казвали, че това е един от приоритетите, тоест създаването на условия в тези училища за обучение на таланти в съответните области. Преди около месец по повод визитата на премиера Борисов в Котел беше публикувана информация относно обновяването, което тече специално в училището в Котел, което е Национално училище по фолклорни изкуства „Филип Кутев“. Става въпрос за един проект в рамките на 3 млн. 800 хил. лв. по Програма „Региони в растеж“, който включва както обновяване на базата и прилагане на съответните мерки за енергийност, така и разширяване на базата за обучение на децата и изграждане на многофункционална зала – въобще създаване на условия за съвсем друг тип изкуство. В този план бих искала да посоча, че училището, което привлича много деца през последните години, е Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас. Една кратка ретроспекция в развитието на училището показва за какво става въпрос. Първоначално е средно музикално училище, след това през 2004 г. става национално, а през последните години има и специалности, които са свързани не само с музиката, но и със сценичните изкуства. Преди няколко години се откриха и две специалности, които кореспондират донякъде с открития филиал на Художествената академия в Бургас през миналата година. Тоест училището се разраства, възпитаниците му стават все повече, съответно изскача въпросът за обновяване и разширяване на базата. В този план моят въпрос, господин Министър, е: каква е позицията на Министерството на културата относно разширението на базата на бургаското училище и възможностите за дофинансиране, тъй като самото училище има един първоначален финансов ресурс за това? Ако може да ни информирате за предвидените средства за разширяване на материалната база в другите национални училища по изкуствата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Заповядайте, господин Министър. Имате думата за отговор. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Саватева, във връзка с Ваш въпрос Ви информирам следното: Училищата и гимназиите по изкуства и култура са второстепенни разпоредители с бюджет към Министерството на културата. Те са самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка в системата на културата и ведомство. Ежегодно извършват текущи и поддържащи ремонтни дейности в сградния фонд, който управляват в рамките на техните бюджети. Директорите на второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата имат право, в случай че заявените разходи не могат да бъдат осигурени от бюджетите на съответните културни институти, да кандидатстват за финансиране на исканите дейности. С писмо от 7 февруари 2019 г. в Министерството на културата е внесено искане за осигуряване на финансови средства за разширяване на учебния корпус на Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас и е представен архитектурен проект и количествено-стойностна сметка в размер на близо 500 хил. лв. без ДДС. Към подаденото заявление не са приложени допълнителни документи относно готовността на училището за провеждане на процедури за избор на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки. С писмо от 14 февруари 2019 г. Министерството на културата отправи искане към директора на Националното училище за музикално и сценично изкуство допълнително да предостави план за изпълнение на дейностите със съответните суми за всяка година, съобразено с необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект по всички части съгласно Закона за устройство на територията, одобряването на проекти, издаването на разрешение за строеж и изпълнението на строително-монтажни работи. С писмо от 18 април 2019 г. директорът на училището уведомява Министерството за предвидените етапи на реализация на Проекта – разширяване на учебния корпус, и незавършила процедура по издаване на разрешение за строеж от община Бургас. Министерството на културата ще осигури средства във връзка с разширяването базата на Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас, но след приключване на процедурите по Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки. Що се касае до инвестициите в другите училища – ежегодно осигуряваме средства, включително и кандидатстване по Оперативна програма „Региони в растеж“, така че към момента – за последната година, година и половина са приключили. Към момента се реализират големи проекти: в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел, както Вие казахте, голям проект; помагаме в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен; в Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив; в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна завършихме голям ремонт; в Националния учебен комплекс по културата с лицей за изучаване на италиански език и култура и в Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“. Стремим се да помагаме навсякъде, където е необходимо. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Госпожо Саватева, ще вземете ли отношение? Заповядайте, имате думата. ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вие посочихте 6 национални училища по изкуствата, в които в момента текат процедури, текат определени ремонти или пък вече всичко е приключило по тях. Надявам се от това, което чух от Вас, че в този списък през следващата година ще влезе и Националното училище по музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“. Да, Вие абсолютно коректно отразихте, че в момента има технически проблеми по Проекта, тоест заявката за необходимост от такова разширение вече е направена, получили сте съответните документи. Междувременно се появиха технически проблеми, които в момента се отстраняват – те са преодолими. В крайна сметка според мен в най-скоро време училището ще може да внесе необходимия комплект документи, така че да получи това финансиране. На мен лично ми хареса изразът „ще осигури“ и се надявам това да се случи, защото необходимостта е категорична и Вие не я отрекохте. Става въпрос за едно развиващо се училище, което има изключително голяма роля в целия културен живот на Бургас. Двете най-нови специалности: „сценичен костюм“ и „рекламен плакат“ допълват цялостната визия на училището и дават възможност на деца с художествени таланти да се обучават в това национално училище, а предвидената база – разширението, именно за ателиета за младите художници. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Саватева. Господин Министър? Няма да вземете отношение. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Любомир Бонев относно мерки за опазване и развитие на античен комплекс, разположен в землището на село Гърло, община Брезник, област Перник, включващ „Храм – кладенец“, късноантична крепост „Кула“ и „Римска баня“. Заповядайте, господин Бонев. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, за пореден път задавам въпроса, свързан с археологическия обект, класифициран като „Храм – кладенец“, разположен на 3 км северно от центъра на село Гърло, община Брезник, на североизточния склон на планинско възвишение „Кула“ в местността „Пусто гърло“. Неколкократно Ви запознавах със състоянието му и за нуждата от запазване на този уникален за страната ни паметник. В отговор на предишните ми три въпроса, подчертавам, три въпроса към Вас, свързани с обекта, Вие заявихте, че парите вече са отпуснати, но община Брезник не ги е усвоила и лично се ангажирахте да помогнете за запазването на обекта. До момента е започнало изграждане на път до обекта, който обаче в общинската си част все още е в строителство незнайно докъде. За пореден път Ви алармирам, че състоянието на обекта е отчайващо, а целият терен е осеян с иманярски изкопи. Призовавам Ви да направите всичко възможно за запазване на този археологически обект. Господин Министър, в тази връзка моят въпрос към Вас е: Какви мерки ще предприемете, за да може през 2019 г. най-сетне обектът „Античен комплекс“, разположен в землището на село Гърло, включващ „Храм – кладенец“, късноантична крепост „Кула“ и „Римска баня“, да бъде защитен и достъпен за всички, които желаят да го посетят – един от основните му проблеми? Какви средства са отпуснати за изготвяне на проекти и за изграждане на довеждаща инфраструктура до обекта? На какъв етап е евентуалното им изпълнение и строителство? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бонев. Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бонев! В отговор на Ваш въпрос Ви уведомявам следното: През 2012 г. Министерството на културата финансира изработване на актуализация на Проект за защитна сграда и Проект за консервация и реставрация с технологии и експониране за обект мегалитен „Храм – кладенец“, край село Гърло, община Брезник на стойност 6300 лв. През 2014 г. е сключен договор между Министерството на културата и Община Брезник за изграждане на защитна сграда и консервация на мегалитен „Храм – кладенец“, местност „Пусто гърло“, село Гърло. Поради невъзможност да изпълни предвидените в договора дейности вследствие на разрушена инфраструктура, подчертавам: разрушена инфраструктура, Община Брезник е възстановила по сметките на Министерството предоставения съгласно сключен договор аванс. В отговор на предходни три Ваши въпроса Министерството на културата е подало нужната информация, касаеща посочения обект през 2017-а, 2018-а и 2019 г. В отговор на Ваш въпрос от месец февруари тази година съм посочил и срока за кандидатстване през 2019 г. – от 20 февруари до 20 март. Към настоящия момент към Министерството на културата няма отправени искания от Община Брезник за целева финансова подкрепа за цитирания обект. Аз не мога да дам пари на някого, който не ги иска, тоест някой трябва да поиска тези пари. За реализиране на дейности по опазване и развитие на античен комплекс, разположен в землището на село Гърло, Община Брезник може да кандидатства отново за отпускане, но вече през 2020 г. по Програма „Опазване на недвижимо културно наследство“ при условията и реда на правилата за избор на обекти, определяне дейности за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията, реставрацията на движими културни ценности. За целта все пак трябва да се подаде искане за финансова подкрепа относно утвърдените нови правила на Министерството, които са публикувани на интернет страницата на Министерството на културата. Що се касае до инфраструктурата – довеждащата инфраструктура, тя не е обект и не може да бъде обект на финансиране от Министерството на културата. Разбирам проблема! Заставал съм винаги на Ваша страна, говорили сме извън микрофоните. Все пак тези хора трябва да подадат искане, за да им дадем възможност да реализират Проекта. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Вероятно ще има отношение – заповядайте, господин Бонев. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, това е третият ми въпрос към Вас относно този уникален сам по себе си паметник – на 3000 години. Регистрирани са два в световен мащаб – в село Гърло, Брезнишко и в Сардиния. Той дори не е и национален, той вече е международен паметник от световно значение. За 2018-а и 2019 г. на територията на Пернишка област няма отпуснат нито един лев от Министерството на културата за възстановяване на каквито ѝ да е паметници. Разбирам Ви, че общините на територията не го искат. Аз Ви разбирам! Но в крайна сметка в качеството си на министър трябва да направите всичко възможно по всякакъв начин да го съхраним и да го възстановим. Да ме препращате към кмета на Брезник – явно капацитетът и на администрацията, и на кмета, и желанието да се съхрани, в крайна сметка по негово искане. Вие може да го инициирате, за да може, най-малкото, както се казва, в района да се случва. Аз Ви разбирам! Не Ви обвинявам пряко. Разбирам! Но трябва да направите всичко възможно, всичко, което е по силите, да се изгради пътят, да се прокара път през Горския фонд, да се отпуснат средства на кмета, за да може да се случат нещата. В събота бях на паметника – имаше над 30 човека. В крайна сметка трябва да положите всички усилия и преди всичко да се направи изцяло нова стратегия за опазване на културното ни наследство, за да не се стига до такива случаи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бонев. Господин Министър, заповядайте, имате възможност за дуплика, да допълните отговора. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми, господин Бонев…! (Мълчи.) Просто…! Не знам и аз! Виждам, че Ви боли – не го правите формално, не го правите просто, за да задавате въпроси. И мен ме боли! Не мога да дам пари за нещо, колкото ѝ да искам, ако няма кой да ги поиска, да го направи, за да му живее регионът, за да идват хора, за да… ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България, от място): Намерете друга форма. Извикайте кмета да дойде… МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Каква друга форма? (Реплика от народния представител Любомир Бонев.) На кафе?! (Смее се.) С най-голямо желание съм да разреша въпроса, готов съм да финансираме и то не отсега, знаете и предишните пъти, когато сте ме питали. Все пак трябва някой, който живее там, който работи, който се грижи, трябва да има и загриженост! (Реплика от народния представител Любомир Бонев.) Да пусне фиш! Прав сте! (Оживление.) Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Благодаря и на господин Бонев за въпроса. Мисля, че този разговор дава някакво начало за решаване. Може би ще го използвате. Това беше последният въпрос към Вас, господин Министър. Следващият въпрос е към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Той ще отговори на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Надя Клисурска-Жекова. Господин Гьоков, заповядайте да развиете въпроса. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е важен и актуален за хората, които ползват тази услуга, защото към момента от помощ в домашна среда освен хората с увреждания, които имат решения на ТЕЛК, помощ получават и хора, които не могат да се справят сами без чужда помощ, но в същото време по редица причини нямат запис „с чужда помощ“ в решението на ТЕЛК. Това става чрез предоставяне на услугата „социален асистент“ в съответствие с изискванията и минималните стандарти за качество на тази услуга, разписани в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Въпросът ни с колежката Клисурска – защото към нея също са се обръщали много хора в приемната, е насочен не към качеството на предоставянето на тази услуга в практиката, не е насочен и към проследяване на ефективността от нея, нито към регулирането и подобряването на нейната ефективност, а въобще за наличността и възможността за ползването ѝ след 31 август 2019 г. Пак Ви казвам: въпросът е важен предвид срока, защото според § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната помощ: предоставянето и финансирането на личната помощ по този закон ще се осъществява от 1 септември 2019 г. Самата лична помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка за потребностите, издадена от направление по реда на Глава трета от Закона за хората с увреждания. В момента Дирекция „Социално подпомагане“ няма указания и не приема заявления за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на хора с увреждания, ако в решенията на ТЕЛК не е записано „с чужда помощ“. В същото време на общините е осигурено финансиране на услугата в общността „социален асистент“ само до края на месец август. Това поставя сериозен въпрос: господин Министър, ще оставите ли без подкрепа за упражняване на основните им права и пълноценното им участие в обществото хора с увреждания, което е довело до ограничаване на способността им за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимостта им от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит, но нямат решение на ТЕЛК „с чужда помощ“? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. Уважаеми господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, както посочихте във Вашия въпрос, предоставянето и финансирането на личната помощ по реда на Закона за личната помощ ще се осъществява от 1 септември 2019 г. Съгласно § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на този закон, хората с трайни увреждания продължават да ползват социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ по досегашния ред до предоставянето на лична помощ. По този начин е гарантирана непрекъсваемост на посочените услуги на хората с увреждания. Към настоящия момент, съгласно чл. 19 от Постановление на Министерския съвет № 344 от 21 декември 2018 г. за изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., средствата за предоставяне на тези социални услуги за периода от 1 януари 2019 г. до 31 август 2019 г. се предоставят на общините чрез Агенцията за социално подпомагане – нещо, което също посочихте във Вашия въпрос. В рамките на осигуреното финансиране се предоставят социални услуги на две целеви групи – това са лица с увреждания и, втората, лица над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване, на които е извършена оценка по правилата на операция „Независим живот“, финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., както и на нови потребители по разработени критерии, утвърдени от кмета на общината, на които е извършена индивидуална оценка на потребностите. Във връзка с това Агенцията за социално подпомагане е сключила двустранни споразумения с 293 общини, респективно райони на общини, за периода от 1 януари 2019 г. до 31 август 2019 г. За да се предотврати рискът от прекъсване на предоставянето на услуги в домашна среда и от свързаното с това социално напрежение след 1 септември 2019 г., сред едни от най-уязвимите групи в обществото, които не попадат в обхвата на механизма „Лична помощ“, съгласно § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната помощ, Министерството на труда и социалната политика предложи удължаване на срока за предоставяне на финансиране на услугите „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ до края на настоящата година. Министерството на труда и социалната политика е в процес на активен диалог с Министерството на финансите предвид осигуряване на необходимите бюджетни средства за финансиране както на механизма „Лична помощ“, така и на горепосочените услуги, предоставени на потребителите. Същевременно, с цел подкрепа в домашна среда на хората в невъзможност за самообслужване и хората с увреждания, през месец декември миналата година управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ обяви операция „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания – Компонент 2“, с която се предвижда предоставянето на интегрирани услуги, които съчетават комплексни действия в посока осигуряване на дългосрочна грижа, включително социални и здравни услуги в общността или в домашна среда. Целта на операцията е да се изгради модел за патронажни грижи за възрастни хора и хора с увреждания, включително с хронични заболявания и с трайни увреждания, с оглед осигуряване на почасови мобилни и интегрирани здравно-социални услуги в техните домове. Това ще компенсира нуждата от кратковременни грижи за хора в невъзможност от самообслужване, за които няма кой да полага грижи. Същинската патронажна грижа ще се предоставя чрез общините. Общият бюджет на операцията е 45 млн. 700 хил. лв. В „Патронажна грижа“ се очаква да бъдат обхванати около 17 000 лица над 18-годишна възраст, включително лица с увреждания. Интеграционните услуги ще се предоставят не по-малко от 12 месеца, а всеки нуждаещ се ще може да получава здравно-социални услуги до 2 часа на ден. Към 20 юни са одобрени проектните предложения на 122 общини, а със 76 от тях са сключени договори за предоставяне на патронажна грижа. Видно от казаното, Министерството на труда и социалната политика е предприело необходимите действия, за да осигури адекватна подкрепа както за хората с увреждания, така и за лицата в невъзможност за самообслужване, с цел да гарантира упражняване на правата им съобразно индивидуалните потребности. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Гьоков, имате възможност за реплика – имате думата. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Ще започна с това, че дългосрочните грижи и другите социални услуги за възрастни хора в България би трябвало да се осигурени от две отделни системи – от системата на социалното подпомагане и системата на здравеопазването. Дори и с приемането на двата закона – за социалните услуги и за личната помощ, аз не съм убеден, че тези хора получават адекватни услуги и грижи. Като мен мислят и по-голямата част от българите и 100% от тези, които ползват услугите, но това е много дълъг и тежък дебат и не е предмет на този въпрос. Сега няма как да кажа дали съм доволен, или недоволен от отговора, въпреки че Ви слушах внимателно и чух, че предлагате някакви решения, но въпреки това искам да Ви дам един частен случай, който е обобщен от десетките посещения в приемната ми като народен представител, а така също и на колежката ми, с която задаваме въпроса. Пенсионер на възраст около и над 95 години, освидетелстван от ТЕЛК в по-ранна възраст – например на 70 години, с 95% или еди-колко си процента, но без чужда помощ, заради хипертония, диабет, ревматоиден артрит и други съпътстващи заболявания, тъй като е пенсионер, решението е станало безсрочно. С времето се задълбочават заболяванията, а към тях се прибавят и други, например тежка деменция. От четири-пет години е прикован на легло и е абсолютно невъзможно да се справя без чужда помощ. По обясними причини болният не може да мине на преосвидетелстване, за да получи чужда помощ, а няма близки, които да се грижат за него, или поне не толкова близки, пък и да има, те трябва да напуснат работа, за да го обслужват, което води до други последствия, затова те разчитат на помощта на услугата „Социален асистент“, която се предоставя от общината. Договорите обаче изтичат в края на август и от 1 септември финансирането ще е по нов начин. Притеснените роднини задават въпроси в общината. Оттам отговор нямат, само знаят, че финансирането е осигурено до края на месец август. Задават въпроси и в Дирекция „Социално подпомагане“: какво правим след 31 август, защото болният не може да остане без обслужване? Отговорът е, че нямат указания и в момента се занимават само със случаите, описани в Закона за личната помощ, тоест само тези, които имат запис в решението си на ТЕЛК „с чужда помощ“. Тези хора в Дирекция „Социално подпомагане“ не ги обвинявам, защото те също са в леко неведение. Господин Министър, от частното към общото: какво ще посъветвате тези хора, близки на хората, които не могат без чужда помощ, но не са освидетелствани за това? Имате ли идея колко на брой са тези хора? Ще ги успокоите ли, господин Министър, че няма за какво да се притесняват? Също да успокоим социалните работници и работещите в социалната сфера, включително и социалните асистенти, които понасят негатива от неизвестността: ще им внушите ли и на тях спокойствие? Да Ви напомня, че в края на миналата година също се създаде такова напрежение заради осигуреното финансиране, но така или иначе се забави във времето и останаха около месец, месец и половина без предоставянето на тази услуга. Трябва да ги успокоим по някакъв начин тези хора. Аз знам, че сега Вие се борите с Министерството на финансите за осигуряване на финансиране, но нека да го направим този път малко по-бързо, за да я карат тези хора малко по-спокойно, защото не е добре да са в неизвестност. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков. Господин Министър, имате възможност да допълните отговора и да отговорите всъщност на допълнителните въпроси. Имате думата. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, искам да започна с това, че след като изтекоха договорите по операция „Независим живот“ по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, а това ставаше поетапно през 2017 – 2018 г., беше осигурена устойчивост на социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ чрез поемането им от бюджета. За тази цел в бюджета на Министерството за 2019 г. са заделени 71 млн. 500 хил. лв. и такава услуга получават около 25 хиляди лица. Вече уточних в моя отговор, че сред тях са не само хора с увреждания, в частност хора с право на чужда помощ, но и възрастни хора без ТЕЛК-решения, които са в невъзможност за самообслужване. Вероятно случаят, който Вие посочихте, попада в тази група. Нашата цел е да се осигури непрекъсваемост на всички лица, които ползват сега услугата. Датите – 1 септември и 31 август, бяха възприети с оглед на това, че със Закона за личната помощ от 1 септември започва предоставянето и финансирането на личната помощ, която по същество също е асистентска подкрепа, асистентска услуга. Вие знаете, че при приемането на този закон в края на миналата година, късният декември, беше решено и договорено първите две години – 2019 – 2020 г., правоимащи по този закон да бъдат един по-ограничен кръг ползватели, тоест това са пълнолетни лица с над 90% вид и степен на увреждане и право на чужда помощ, съответно и деца с над 90% вид и степен на увреждане. По този начин беше ограничен кръгът на ползвателите на личната помощ за първите две години от прилагането. С цел да се осигури предоставянето на услугата на всички останали, които в момента я ползват, са усилията на Министерството на труда и социалната политика – съответно да се промени постановлението за изпълнение на бюджета за тази година и да се осигури финансирането на всички тези случаи до края на тази година. А в Закона за социалните услуги, също нов закон, който Вие приехте през месец март тази година, асистентската подкрепа е една от десетте социални услуги, която е записана, така че ние работим за устойчивото ѝ прилагане. Тъй като Вие няколко пъти ме призовахте да успокоя хората – правя го, работим, и аз мисля, че достатъчно навлязох в конкретика, за да се обезпечат правата на всички хора, които се нуждаят от такава подкрепа. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Надявам се, че от този диалог ще има чисто практически измерения и ползи. Благодаря и на господин Гьоков. Уважаеми народни представители, с това се изчерпиха въпросите от днешния парламентарен контрол, както и седмичната Програма за работа на парламента. Следващото редовно заседание на парламента ще се състои на 26 юни 2019 г. – сряда, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,57 ч.) Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Симеон Найденов
21.06.2019

Народните представители от Комисия по енергетика приеха промени в Закона за енергетиката, с които се либерализира пазара на газ. С 12 гласа "за" и трима "въздържал се" те подкрепиха текстовете, регламентиращи демонополизацията на пазара на природен газ, и с които се създава платформа за търговия на газ.

В заседанието на комисията участваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране Иван Иванов, заместник-директорът на Генерална дирекция "Енергетика" в ЕК Клаус Дитер Борхард, както и изпълнителните директори на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Български енергиен холдинг".

Валентин Николов, председател на комисията заяви, че България е естествен регионален газов разпределител, тъй като 80 % от инфраструктурата се концентрира у нас. Гост на дискусията беше заместник-генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард. Според него развитието на страната ни като такъв център води до необходимост да бъдат увеличени проектите за инфраструктура, свързана с капацитета за складиране.

Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Николай Александров и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието. Професор Михайлов, имате думата – декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! През последните 24 часа нашето общество стана свидетел на една нелепа смърт на българско дете със сериозно, но лечимо заболяване, което поради нелепи административни безобразия не получи необходимото лечение – възможно на територията на страната. А на всичкото отгоре часове преди смъртта му на неговите близки беше връчена фактура за 14 хил. лв., която ги задължава, видите ли, поради наличие на дарителска сметка, с която искат да подпомогнат лечението на детето извън територията на страната, за което те имат свещено право, да заплатят това лечение в страната! Като 20 години прекарал съдбата си между тези деца, за мен това не е само нелепо, но и чудовищно. Затова, първо, молим всички с едноминутно мълчание да почетем паметта на това дете… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Михайлов, може ли… ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …и да помоля председателя на заседанието да бъдат извикани тук директорът на НЗОК и директорът на Агенция „Медицински надзор“, за да дадат обяснение на този нелеп случай. Той не е първият – аз самият съм бил свидетел през последните месеци, след това сливане на отделни агенции в тази мегаагенция за медицински надзор, колко много детските онколози са затруднени при изписването на лечение. Затова Ви моля, господин Председател, нека да се явят тук директорът на НЗОК и директорът на Агенция „Медицински надзор“ и да дадат обяснение за този случай. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Доктор Дариткова, заповядайте – от името на парламентарната група на ГЕРБ. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа български граждани – народни представители! Извинявам се, но емоцията ми е обяснима, защото, като лекар и като майка, искрено съчувствам и изказвам своите най-искрени и дълбоки съболезнования за загубата на това дете; защото това не се преживява, но то се съпреживява и от лекуващите лекари. Вие много по-добре от мен го знаете, защото сте с много по-дългогодишен стаж именно в тази област на медицинската наука. Искам да подчертая, че, за съжаление, се случват смърти в България, има нелечими болести и ние по никакъв начин не може политически да използваме това тук, от тази трибуна! Ако има наистина административни нарушения, те трябва да се разглеждат по надлежния ред. Аз съм заявила, че ще направя изслушване в Комисията по здравеопазването – това изслушване е в ход, на което ще се изяснят всички подробности – има ли административни нарушения и недоразумения около лечението на това дете. Но съм убедена, че колегите от Клиниката по детска онкохематология в ИСУЛ са положили всички усилия – там работят специалисти, които са на световно ниво, и са оказали всички грижи на това дете! Ако има проблем с администрирането на Фонда за лечение на деца след прехвърлянето му към Националната здравноосигурителна каса, ние трябва да направим анализ и да се търсят решения, защото те са в интерес на българските граждани. В никакъв случай не може политически да се използват подобни теми – смятам, че това е некоректно, нехуманно и абсолютно в противоречие с всякакви демократични принципи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова. По начина на водене – професор Михайлов, заповядайте. Аз още нищо не водя, но Ви моля, действително по начина на водене – не засягайте никаква друга тема. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, ние имахме конкретно предложение в нашата декларация… (Реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Слушаме Ви. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Нека в този неприятен момент да не си обясняваме непрекъснато процедурни хватки. Никой, господин Председател, не е поставял под съмнение професионализма на колегите от Клиниката по детска онкохематология. По начина на водене – това беше нашето предложение: да се гласува да се поканят тук директорът на НЗОК и директорът на Агенция „Медицински надзор“. Това е нашето предложение и за това е моята забележка по начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви, професор Михайлов. Кога ще извикам и кога ще предложа на хората, които посочихте, да дойдат тук – ще реша аз. Ще се съобразя с това, което сте предложили и което сте казали. Ще се съобразя и с това, че те са поканени в Комисията по здравеопазването. По начина на водене – доктор Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля Ви да запознаете колегите от „БСП за България“ по какъв механизъм се осъществяват изслушванията в Народното събрание. Припомнете им Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото това трябва да бъде настолна книга за всеки народен представител. Ние се кълнем да спазваме Конституцията и законите на страната – правилниците също са в този ред на мисли. Искам да подчертая, че може би тези личности, които посочи професор Михайлов, не са достатъчни за изслушване. За да съберем и анализираме всички подробности по случая, е по-добре да се осъществи изслушване в Комисията по здравеопазването – повтарям, че то е в ход. Моля Ви, припомнете Правилника и нека той да бъде стриктно спазван. Вероятно заради дългото отсъствие на колегите те са го забравили. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Колеги, запазете тишина и да започнем работа. Мисля, че този случай не е това, което трябва да дебатираме в момента. Започваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ с вносител Министерският съвет. Господин Летифов, заповядайте за представяне на Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Позволете ми процедура за допуск в залата на господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Димитров и госпожа Людмила Василева от дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 155 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Квесторите, поканете гостите в залата. Благодаря. Моля, продължете с представянето на Законопроекта. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 902-01-19, внесен от Министерския съвет на 11 април 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 145 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1. Гласували 140 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 2. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2 и текста на вносителя за § 3. Гласували 147 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „секограми“ се заменя с „пратки за незрящи и слабо виждащи лица“. 2. Създават се ал. 3 – 6: „(3) Пощенските пратки по ал. 1 се доставят: лично на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. (4) Условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. (5) За извършване на доставката на непрепоръчани пощенски пратки получателите поставят пощенски кутии на подходящи, достъпни и безопасни места на адреса на получаване. (6) Правото върху пощенската пратка принадлежи на подателя до доставянето ѝ на получателя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 4. Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста – текста на вносителя за § 5 и текста на вносителя за § 6. Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста – текстовете на вносителя за параграфи 7 и 8, подкрепени от Комисията. Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 3 се изменя така: „3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема индивидуални лицензии в случаите по този закон;“ б) в т. 6 думите „и осъществява контрол по тяхното изпълнение“ се заличават; в) в т. 7 думите „и ефикасността на обслужване“ се заличават; г) точка 9 се изменя така: „9. изисква от пощенските оператори данни и информация, включително финансова, в съответния обем и срок, свързана с изпълнение на регулаторните ѝ функции, като гарантира опазването ѝ, ако тя е търговска тайна на оператора; в мотивите към искането се посочват причините и целите, за които се иска информацията;“ д) в т. 11 след думата „услуга“ се добавя „и за определяне на критерии за наличие на несправедлива финансова тежест“; е) в т. 12 думите „така че да съответстват по брой и гъстота на нуждите на потребителите“ се заличават; ж) в т. 15 се създават изречения трето и четвърто: „дава задължителни указания за промени във връзка със системата за разпределение на разходите; съгласува получените от системата резултати;“ з) в т. 16 думите „компенсацията за наличието на несправедлива“ се заменят със „средствата за компенсиране на несправедливата“; и) в т. 17 след думата „становище“ се добавя „или задължителни указания“; к) точки 19 и 20 се отменят; л) създават се т. 22 и 23: „22. дава задължителни указания на пощенските оператори за изменение и/или допълнение на общите им условия на договора с потребителите; задължителните указания се дават в съответствие с целите по т. 2 и 5; 23. разработва и приема общи правила за приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Комисията за регулиране на съобщенията е национален регулаторен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/644 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки (OB, L 112/19 от 2 май 2018 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) 2018/644“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 9. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване два текста – текста на вносителя за § 10 и текста на вносителя за § 11, подкрепени от Комисията. Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13: „§ 13. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. Пощенските оператори извършват пощенски услуги въз основа на: 1. издадени индивидуални лицензни; 2. подадено писмено уведомление за извършване на пощенски услуги по чл. 38, т. 1 – 3.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Подлагам на гласуване редакцията за текста на § 13, която Комисията предлага. Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15. Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16. Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17: „§ 17. В чл. 23 ал. 6 се изменя така: „(6) В случай че страните по ал. 1 не постигнат съгласие за сключване на договор за достъп, всяка от тях може не по-рано от два месеца и не по-късно от три месеца от датата на предложението за сключване на договора да отправи искане пред Комисията за регулиране на съобщенията за даване на задължителни указания. Комисията за регулиране на съобщенията в двумесечен срок от постъпване на искането с мотивирано решение може да даде задължителни указания на страните.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17. Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19. Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 20. Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като в ал. 4 накрая се добавя „на страницата на Комисията за регулиране на съобщенията в интернет“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21 с предложената от Комисията редакционна поправка в ал. 4. Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 22: „§ 22. В чл. 29б се създава ал. 6: „(6) Въз основа на резултатите от проверката по ал. 5 Комисията за регулиране на съобщенията в срока по чл. 29а, ал. 5 се произнася с решение, с което: 1. дава задължителни указания за промени във връзка с прилагането на системата за следващия период, и/или 2. съгласува получените от системата резултати; 3. отказва да съгласува получените резултати.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 22. Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 23. Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24: „§ 24. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Броят и разположението (гъстотата) на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга отчитат нуждите на потребителите и отговарят на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12, като осигуряват поддържане на: 1. най-малко една стационарна пощенска станция в населени места с население от 800 до 15 000 жители; 2. най-малко две стационарни пощенски станции в населени места с население над 15 000 жители и най-малко по една стационарна пощенска станция на всеки следващи 20 000 жители.“ 2. В ал. 4 думите „и разположението“ се заличават, а думите „пощенски служби“ се заменят със „стационарни пощенски станции“. 3. В ал. 6 думите „и разположението“ се заличават, а думите „пощенски служби“ се заменят със „стационарни пощенски станции“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да се четат „нормативите по чл. 15“. Изказвания има ли? Заповядайте, госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя редакционна бележка и предложение – т. 1 и т. 2 в ал. 3 да отпаднат, със следните мотиви: Тук е записано и какво предлагам да отпадне: „най-малко една стационарна пощенска станция в населени места с население от 800 до 15 000 и най-малко две при население от 15 000 до 20 000“. Смятам, че ал. 3 дава един добър ред за отговорни ръководители, които могат според демографската ситуация в страната, отчитайки погранични райони, планински райони, да направят ред къде да има стационарни пощенски станции. Не смятам, че ние трябва да отидем и да бъдем рупорите, да ограничим и да закрием пощенски станции. Ще дам аргументи, уважаеми членове на парламента, за да може да вземете информирано решение. Моят избирателен район, който е от десет общини, е с 246 населени места. В момента има десет станции, които са в общинските центрове, дори и повече – в отделните квартали в Смолян са три, и има 49 в селата. Само в Смолянска община, ако ще трябва да приложим този законопроект, ще видите как ще се приложи – 86 населени места, от които само две към днешна дата – това са селата Смилян и Момчиловци, са над хиляда жители. Търънският район, където има повече от 13 населени места – самото Търън е по-малко от 800, Широка лъка, която в момента е 507, Гела, Солища, Стикъл, отделните селца, в това число и Стойките, където е в допирателна до курорта „Пампорово“ и зимно време има много хора, и не само зимно време. Тоест в цялата тази локализация по Широколъшка река ние няма да имаме и една станция, ако ще се приложи този законопроект. Това означава, че няма лекар, няма градски транспорт, няма аптека. В две трети от селата на община Смолян по незнайни причини кметът е съкратил кметските наместници – няма кметски наместник. В момента – да, мои колеги се изказваха, пощенската станция е единственото място на държавата и държавността. Има много възрастни хора, които са останали и си живеят там. И сега какво? Ще ги вземаме с дронове и ще ги караме до Смолян или до голямото селище?! Как те ще получат услугите, които в момента се предлагат? Затова категорично възразявам такъв текст да се приеме и моля народните представители да се огледат в избирателните си райони, които представляват. Нека оставим ал. 3, нека да остане. Нека пощенските служители, ръководството на Министерството да седнат и да мислят, тъй като чувам, че има много финансови проблеми, да мислят, да смятат и да направят предложение как това диференцирано да се случи, но сега ние като сложим рамките, нали знаете какво ще се случи?! В тези рамки ще започне подготовка на закриване на пощенски станции. Един път закрият ли се, няма отваряне. И тук искам да изкоментирам още един въпрос, тъй като го пропуснах. Вижте, лошо е финансовото състояние на Пощите, защото когато ние ги вкарваме в КЕВР, с регулатор да се съобразяват и с един куп изисквания, които – да, са изисквания, необходими да ги правят, частните пощи се явяват на търг, дават ниска цена, вземат всичко, което е за НАП, вземат всичко, което е за митници, вземат всичко на общините и след това отива държавната поща да бъде подизпълнител на частната поща. Ето, нека по такива теми да мислим и как можем да ги направим гъвкави – ин хаус възлагането е възможно, когато държавата възлага на държавата. Да направим един такъв дебат, а не ние да отиваме и да бъдем Народното събрание, което ще посегне на Пощите. Чувам, че ще има предложение и за удължаване на срока. Дадем ли удължаване на срока, даваме право да започне реформа, която ще бъде реформа, благодарение на нас. Аз не искам да участвам и Ви призовавам точки 1 и 2 да отпаднат. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Летифов, имате думата за изказване. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения тази тема я дискутирахме дълго време. Направихме съответните предложения за отпадане. Тогава те не бяха приети. Имаше и други предложения от колегите от БСП вътре в Комисията, които не бяха приети. В някаква степен имаше резон за това те да не бъдат приети. Създаваше се един императив, който допълнително щеше да утежни състоянието на „Български пощи“ АД, само че по това предложение, което изкоментирахме предварително и ще бъде направено в § 69 от Преходните и заключителните разпоредби, сме поработили сериозно и ще го направим. Идеята за това предложение е в ал. 3, т. 1 да влезе в сила от 2026 г., което ще рече… (Реплики от народния представител Дора Янкова.) Не, напротив, госпожо Янкова! Нищо няма да реже там… В момента с така зададения текст от 800 до 15 000, не става ясно какво се случва с населените места с до 800 жители, а такива са масовите. И там е най-голямата драма със закриването на пощенските станции. С отпадането на този текст, докато „Български пощи“ АД са носител на универсалната пощенска услуга, срокът, който залагаме от 2026 г., защото в края на 2025 г. изтича договорът за универсалната пощенска услуга, тогава какво ще реши Народното събрание, после какво ще е решението на принципала по отношение на „Български пощи“ АД, това е друг въпрос. Дотогава ние оставяме най-уязвимите райони, каквито са отдалечените, слабо населените, по памет ще кажа, че от около три хиляди пощенски станции, половината са в тези малки населени места, и ако ще се случва на този етап преструктуриране, то да се случи на този конкурентен принцип. В големите населени места има някои от големите оператори, има и „Български пощи“ АД и при условие че има кой да обслужва населението, при условие че няма да липсва тази пощенска услуга, не е чак такава драма, но е драма там, където в малките населени места няма нищо друго, освен пощата. От друга страна, отпадайки или с друга промяна, която бяхме предложили, ние ще утежним наистина финансовото състояние на Български пощи, но по този начин – с отлагането, ние казваме, че в малките населени места няма да се закриват пощи. Те ще продължават да обслужват гражданите и според нас това е коректният текст, който се надявам да получи подкрепа. Той ще бъде направен, където му е систематичното място – в § 69. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов. Реплика? Имате думата, уважаема госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Летифов, аз Ви разбирам, че Вие като председател на Транспортната комисия и като човек, който иска да има ред в държавата, мислите и за финансовото положение, финансовото състояние на Пощите, само че дайте да помислим и за финансовото състояние на хората, които представляваме. Аз пак казвам, че имам дълбоко притеснение. Да – в § 69 Вие ще предложите 2026 г. И днес в Пловдив има съвещание на Пощите в Южен централен район, за да мислят как да оптимизират структурата, дали ще съкращават или не. Но държавата трябва да си погледне народа с двете очи! Пак казвам, че живота на хората в тези населени места ние не бива да го правим по-скъп. Те са възрастни, те трудно се придвижват, те нямат транспорт, за да отидат до общинския център редовно, а и да отидат, той трябва да вземе и да плаща от пенсията. Той няма аптека, няма джипи, няма и банкомат и сега, когато и пенсията няма да може да си получи, или друга услуга няма да може да си получи, това е доста сложно. Аз не бих искала дори да мисля, че ще е от 2026 г., защото понякога има ръководители, които се натягат. Извинете ме за жаргона. И тези ще започнат предварително да отърсват системата, защото, видите ли, за 2026 г. ние трябва да се подготвим. Ако някой тук излезе, може би министърът, и даде гаранции, че няма да пипа пощенските клонове, аз бих подкрепила такъв текст. Да се извика министърът да дойде и да даде гаранции. В противен случай няма да подкрепим този текст и, колеги, разберете – това не е полезно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Заповядайте за втора реплика, господин Иванов. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, и към момента Български пощи могат да закрият колкото пожелаят пощенски станции, защото в Закона няма задължение за поддържане на пощенски станции спрямо броя на населението, но те не са го направили. Това, от една страна. От втора страна, задължението за извършване на универсалната пощенска услуга, това е задължение, това не е услуга, е вменено на Български пощи. Български пощи са задължени да извършват универсалната пощенска услуга, да доставят пенсии и така нататък, така че е прав господин Летифов в това, което каза, че след 2026 г. на конкурентен принцип ще се определи новият оператор. Това може отново да е Български пощи, но към момента, отново искам да подчертая, че Български пощи са задължени да извършват универсалната пощенска услуга и към момента имат право да закриват пощенски станции, но те не са го направили, така че предполагам, че няма да го направят и за в бъдеще. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Трета реплика – господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател! Уважаеми колеги! Уважаеми господин Летифов, правя Ви реплика. Аз разбирам Вашето предложение в следващите параграфи за отлагане на влизането на този параграф в действие, и то не малко – от 2026 г. Всички ние доколкото разбирам, сме обединени около това, че е грешно да бъдат вкарвани тези ограничения за населените места за съществуването на пощенски станции. И се връщам отново на законодателния процес. Колеги, трябва ли да приемаме норма, която да влезе в сила след осем години? Ако всички сме решили, че това нещо не е правилно сега, защо го приемаме и казваме, че то ще влезе в сила през 2026 г.? Колко закона приехме и колко закона променихме именно поради такива непредвидими и неправилно взети решения от нас самите или от колеги преди нас? След като всички сме убедени, че тези клонове са нужни, че те трябва да се развиват, защо трябва да им слагаме някаква граница – 2026 г.? Прави са колегите, които казват, че който и да е ръководител на Български пощи няма да гледа перспективно на тези клонове, тъй като в 2026 г. трябва да приключат. Тук колеги казват – да, около милион български граждани пенсионери си получават пенсиите в тези клонове, тоест апелът ми към Вас е да не подкрепяме този параграф, за да не се налага след това да подкрепяме и параграф, който отлага Закона след осем години. Разбирам, че всички сме наясно, че това нещо е вредно за Български пощи, а защо досега Български пощи не са закривали клонове – да, те имат право и могат, но те искат подкрепата на нас, народните избраници. Те на своя глава няма да тръгнат да правят такива съкращения, ако не им е записано в закон, така че още веднъж Ви призовавам да не подкрепяме този текст, а 2026 г., когато изтече договорът, тогава колегите, които ще са в тази залата, да вземат правилното решение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Времето Ви изтече. Уважаеми господин Летифов, имате думата за дуплика. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател. Това, което каза госпожа Янкова, всъщност е така. В Комисията и господин Данчев зададе този въпрос на министъра, аз съм питал Министерството и министъра писмено и имам писмен отговор: имате ли намерение, нямате ли намерение и какво се случва оттам нататък. Имаме уверението на министъра, имаме и уверението след това, че този текст трябва да бъде по този начин от гледна точка на съществуването или поне така решава ръководството на „Български пощи“ АД. Предложенията, които тогава направихме, не се приеха. Остана текстът в Комисията, но за да намерим обаче баланс и решение, което да бъде подкрепено, защото идеята не е просто да си правим пиара и говоренето, а идеята е в крайна сметка това да се случи и ние, малко или много, с този текст да гарантираме уязвимите места, а именно малките и отдалечени населени места, за които нямат грижа. В големите градове по един или друг начин конкуренцията ще се справи и хората няма да бъдат лишени от доставяне на пощенска услуга, въпросът е какво правим в малките населени места. Не е без значение и това, че тук е намерен консенсусът – да бъде подкрепен текстът и той да бъде приет – да, след шест-седем или осем години, но това е, първо, желанието за грижа за малките населени места и след това – достатъчно време, за да се намери решението и на проблемите вътре в Пощите, и на самия този текст, който ние в момента гледаме. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. Имате думата за изказване, уважаеми господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наблюдавам тази тема от много години. Това е поредното издание. Тук е имало драматични мигове по повод на закриването на клонове на Български пощи. Стар мерак! Има още няколко подобни теми, вкарват се периодически. Пробва се температурата в обществото. И за да не са закрити досега клонове и отново да се поставя въпросът, това е благодарение на драматични битки и на голяма съпротива в обществото, включително и на хората от този бранш. Ние от „Атака“ сме партията, която последователно, от Четиридесето народно събрание воюваме за това да не се закриват клонове на Български пощи. Защо? Защото ние като борци за българската държавност считаме, че „Български пощи“ са учреждение, те са институция, част от държавността и тук въпросът е силно идеологически. В това отношение либерализмът иска разпарчатосването на тази система, съсипването, унищожаването на тази институция, както и на много други институции. И всичко това се прави под знамето и с добрите намерения: „Дайте да оптимизираме системата! Хайде да направим икономии!“, с аргумента „Няма ефективност, губи се, не са печеливши!“, и така нататък. И днес чух подобни заклинания. Не, уважаеми колеги, тук не става въпрос дали са ефективни, дали печелят и каква е финансовата полза от тези малки клонове. Тук се касае до това, че в малките населени места това е социална услуга. Там Български пощи имат държавническо, символно значение и без тях, без Пощите животът на хората от малките населени места ще стане още по-труден. Колкото е труден, той ще стане още по-труден! И сега тук какво се играе? Два три пъти е поставен въпросът, включително и при управленията, уважаеми колеги от БСП, Вашите управления, и двете управления, поне веднъж си спомням. Това беше още по времето на Тройната коалиция, проблемът се постави. След осем години – далечна перспектива, целта е обаче да се пробие тук мисленето на хората, да бъдат обречени клоновете в малките места и оттук нататък да започнат да се готвят за закриване. Срокът лесно се променя – ще бъде пробутана една малка поправка, този срок ще бъде намален. Апетитите са ясни. Ще Ви кажа, в пощенския бранш възникнаха, няма лошо, много частни фирми, които работят успешно, печалбите са високи. Целта е да се съсипе държавното участие, тази ниша да бъде изцяло изчистена, опразнена – това е едното. Другото е, говорих за дълбоко идеологическите либерални виждания, защото наред с частните затвори, които се готвеха в един момент, това беше едно от нещата, които… Бих продължил този списък от няколко теми, които все искаха закриване, ликвидиране, за да преминат в частни ръце. Другото, това са хубави имоти на много места в страната, които да бъдат лапнати, да бъдат глътнати от определени хора. Те са си ги разпределили, сигурен съм, и целта оттук нататък е по-бързо да бъдат прибрани, както това се случваше в много други системи и учреждения. Затова тук призовавам колегите от ГЕРБ – не го правете! Вашият лидер има невероятно чувство за баланс, за онова, което хората искат и къде ще подразни обществото. Сигурен съм, че ще Ви дърпа ушите. Мога да Ви кажа, че той не е наясно. За този наглед дребен акт ще кажете: голяма работа. Не, това е много важен въпрос. Не го правете, колеги. Не правете това, което преди и НДСВ не направи, и от БСП не направиха. Не го правете Вие от ГЕРБ, призовавам Ви като коалиционни партньори! За мен Вашият авторитет и имидж сред обществото е важен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Реплики на господин Шопов? Няма. Други изказвания? Заповядайте. ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малките населени места все повече ще обезлюдяват. Ние като парламентаристи и държавата като отговорна за съществуването и за нормалното функциониране на живота в малките населени места ще бъдем длъжни все повече да им обръщаме внимание. Ако гледаме само през призмата на икономическата логика, никога няма да намерим такава, която да ни накара да поддържаме икономически структури в тези населени места. Все повече социалната функция ще бъде тази, която ще бъде водеща. Все повече тези, които са избрали да живеят в тези населени места, които не са предпочели да се преместят, ще бъдат ощетявани. От тази гледна точка трябва да погледнем през очите на хората. Да видим как ние ще акцентираме, и държавата ще акцентира върху възможността те да бъдат обслужвани. Самите клонове са мястото, средството, инструментариумът, през който те да бъдат обслужвани и обгрижвани. Може би тази тема ще я обсъждаме и за необходимостта от медицински кадри и за други направления, касаещи малките населени места, така че призовавам много внимателно да подходим по този въпрос. Категорично да не отваряме вратичка, която да води до намаляване на възможностите за нормално обслужване на тези хора. И ако ние зададем въпрос към всички тях: как биха приели това наше решение, което сега готвим, считайте, че отговорът в 99% ще бъде против. Призовавам Ви да не подкрепяме конкретно това решение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли реплики? Други изказвания? Заповядайте. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратък, но искам отново да повторя: задължението за извършване на универсална пощенска услуга включва: доставяне на печатни издания, доставяне на пенсии. Всичко останало, което е задължение на Български пощи, вменено чрез Закона за универсалната пощенска услуга, ще остане. Няма да се променят, няма да се закриват клонове. В момента правим едно предложение, което цели да се облече в закон част от наредбата. До момента, отново искам да кажа, Български пощи можеха да закрият всички клонове, които са под 800 човека, защото това нещо не беше записано в закон. Просто в момента го записваме в закон – това е смисълът, който целим с тази промяна. А това, което се чу тук – че ще се закриват клонове и така нататък, са несъстоятелни твърдения. Просто е някакъв популизъм, на който няма смисъл да се обръща внимание. В момента всички клонове, които са 2700, половината от тях могат да бъдат закрити, защото са в населени места под 800 човека. Защо Български пощи досега не са закрили тези клонове, уважаеми колеги? Защото си правят баланс и на база на този баланс те продължават да работят, така че моля Ви да подкрепим внесеното предложение от Министерския съвет и да продължим работата нататък. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики? Имате думата, госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, когато говорим за грижа към хората – да имат услуги, категорично възразявам да мислите, че това е популизъм. Аз искам да Ви поканя на събрание, да си уточним датата, в Широка лъка. Искам да Ви поканя, и ще поканим хората от Гела, Солища, Стикъл, Върбово, Заевите и Стойките, да се изправите и да кажете: „И досега можехме да Ви закрием пощата, обаче не сме Ви я закрили, но 2026 г. би могло, като друга универсална услуга.“ В момента ние представляваме българските граждани. Българските граждани и законите са за това – да регулираме отношенията и услугите, които те получават. Това не е популизъм и никой от нашата група не иска да направи популистко действие. Ние казваме, че има проблем и че не искаме този проблем да се доразвива, а Вие казвате: те и сега могат да ги закрият. Че как ще ги закрият?! Ние се намираме в парламента и представляваме интересите на гражданите. И когато говорим за техните социални тежести, категорично възразявам Вие да мислите, че това е популизъм. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова. Друга реплика? Имате думата. СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, към Вас да се обърна, освен да се внася едно допълнително притеснение и да се дават възможности да вървят нещата към заличаване на този процес в малките населени места, в пощенските служби, твърдя убедено и като представител на Плевенски регион, че има хиляди души, особено възрастни хора, които са се обръщали към мен. Не само че не трябва да се затварят, а че има нужда и от спешни текущи ремонти на някои пощи. Да се изнесат на по-долни етажи, защото десетки възрастни хора катерят по няколко етажа. Покривите са в плачевно състояние. Почти навсякъде в тези малки населени места са на половин щат и трудно се намират по-активни и по-жизнеспособни хора, които да поемат тази дейност за едно населено място. Призовавам също да се гласува против това предложение. Не само да се гласува против, а да се търсят възможности да се облагородят тези пощенски служби, за да могат хората да имат добра услуга и да се чувстват принадлежни към социалния и обществен живот на страната. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бурджев. И трета реплика. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, не можах наистина да разбера какво имахте предвид, като казахте, че трябва да се облече, или предложението, което сте направили, е всъщност едно обличане на подзаконов нормативен акт – наредбата в закон?! Това, господин Иванов, преведено на по-елементарен парламентарен език, вероятно означава имитиране на дейност. Прилича на нещо, което сякаш сте чули в някой сутрешен блок за някой проблем, решили сте, че с някакво предложение може да решите този проблем, но всъщност това, което правите, не решава проблема. То ще го задълбочи, така че не бива да правите такива преобличания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Данчев. Дуплика, уважаеми господин Иванов. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Янкова, през 2025 г. приключва задължението на Български пощи да извършват универсална пощенска услуга. Ще се избере нов оператор. Може отново да бъдат Български пощи, не се знае кой ще бъде, може да е частен оператор. Затова не виждам смисъл въобще да се коментира Вашето притеснение. Тогава операторът, който ще бъде избран, с колко станции ще разполага никой не знае, и не знае в какви населени места ще бъдат. Ще бъдат от 800 нагоре, ще имат задължение. Мисля, че отговарям на Вашия въпрос. На втория въпрос, да, допълнителни притеснения има, защото хората са обезпокоени от поведението на част от народните представители, които тръбят пред медиите, че ще закриваме клонове. Не, няма да закриваме клонове. Мисля, че това нещо го обясних нееднократно. Към днешна дата всички клонове могат да бъдат закрити без никакъв проблем, така че не виждам за какво въобще говорим. Че имат нужда от ремонти, това го знаем, но това е тема на друг разговор. А на третата реплика няма смисъл да отговарям. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказване, господин Димитров. ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! На практика с тази промяна в текста ние окончателно ще ликвидираме пощите, само че във времето – не днес и не сега. Като човек, който не може да не е пристрастен, защото трудовият ми стаж е започнал навремето като ревизор в „Пощи и далекосъобщения“ – през 1992 г. започна това нещо. Много отдавна беше, много отдавна. През 1992 г. разделиха далекосъобщенията от пощите. Далекосъобщенията взеха всички сгради, съоръжения и всички финансови средства и активи. За Пощите останаха тук-таме къщичка или първият етаж от големите помещения. Дойдоха едни холандци да ги консултират и казаха: „Ами щом Ви стигат парите за половината от дейността, ще съкратите персонала наполовина.“ В резултат на което в цялата страната се оказа, че има хора, които работят на четири часа, но седят по цял работен ден, изпълняват социални функции. Да Ви напомня ли, че и боновите книжки бяха там, и земеделските пенсии бяха там, парично преводна дейност имаше, пощенски записи. Те упражняваха една голяма социална дейност в тези малки населени места. В големите е ясно, но в малките населени места?! Дълги години тези хора работеха на четири часа, получаваха абсолютно мизерни заплати. Мизерни заплати! И кой когато се сети, ходи и ги търси, от вкъщи ги докарва, за да отворят пощата, да работят. Обедняха до такава степен, че започнаха да живеят под наем в селата, да им дават тук стая от кметството, там една каса и решетка на прозореца. Тези хора и до момента са единствената връзка на възрастното население със света. От 1992 г. започнахме ликвидирането на пощите, на път сме окончателно да ги ликвидираме. На практика това е социална дейност. Да помислим колко ще струва на държавата, но да я запазим до момента, в който не се е намерила алтернатива. Да предрешаваме закриването на тези клонове, и после някой щял, би било, може би, някога да направи нещо. Кажете ми, кой ще успее да развие такава мрежа в толкова много населени места в страната? Вземете стария каталог на пощенските кодове и ще видите колко кода има, които вече не се използват, защото едно населено място ползва кодовете на няколко други, които вече са закрити. Тези хора мизерстват! Служителите в пощите мизерстват, и мизерстват от 1992 г. Който можа, избяга в далекосъобщенията, сега се опитваме да ликвидираме цялата тази система, защото може би някой оператор ще се яви и ще изпълнява някакви дейности, и те ще са: в петък колата ще дойде на обяд, елате да си вземете писмата от нея. Колеги, моля Ви, помислете още веднъж дали трябва да изгорим един мост, или трябва да разрушим една къща, без да сме построили другата или без да имаме построен нов мост. Категорично съм против и призовавам колегите, ако проявят здрав разум, да не подкрепят това предложение, защото все още е твърде ненавременно. Хората и сега изнемогват. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли реплики? Не виждам. Изказване – господин Свиленски, имате думата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Стана горе-долу ясна задачата и ситуацията – през 2025 г. изтича договорът на Български пощи, и чакаме някой друг, а може и пак Български пощи да си подновят договора, само че не ми става ясно защо трябва да сложим ограничение на нашия, държавния оператор – под 800 жители? Какъв е смисълът изобщо да поставяме ограничения за каквото и да било на нашите, държавните дружества? Не на частен, да не допуснем някакъв друг, да нарушим конкуренцията, а на нашия – българския държавен оператор, ние казваме да няма право. Нека да ги оставим да имат, ако искат и в населено място с един жител те, ако преценят. Затова мениджмънтът е професионален мениджмънт, той ще каже: имаме нужда от два клона, от три клона. Целта е друга и господин Иванов я каза: през 2025 г. изтича договорът и в 2026 г. да има друг оператор, а през това време Български пощи да ги няма, Български пощи да са излезли от населените места, да са съкратили служителите, да са затворили клоновете на втория етаж, или където може да са ги преместили – на третия, за да са на още по-неудобно място, и тогава всичко ще стане ясно. Но аз пак поставям въпроса: защо трябва в 2019 г. да приемаме законодателство, което ще влезе в сила през 2026 г.? И тъй като виждам, че в залата има народни представители, които са склонни да не подкрепят такова предложение, призовавам колегите от ГЕРБ: ако имате нужда, дайте почивка десет минути, господин Председател, обмислете го на парламентарна група. Наистина тук става въпрос за държавническа позиция, а не за партийна. Както виждате, няма леви, няма десни, всички се обединяваме около това българската държава да я има в повече населени места. Колеги, наистина апелът ми е: преосмислете го! Явно тогава мотивите са били едни, сега, както виждате, са други. Прав е господин Шопов като казва, че през всичките години е опитвано да се прокарва това, но не е намирало почва в различните народни събрания. Призовавам Ви да не намери и днес и да не бъдете Вие отговорните за съсипването на Български пощи или поне за създаването на условия за ликвидацията на това българско дружество. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Свиленски. Има ли реплики? Не виждам. Изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване редакционната поправка, предложена от народния представител Дора Янкова. Гласували 165 народни представители: за 89, против 22, въздържали се 54. Предложението е прието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Прегласуване – имате думата, уважаеми господин Иванов. (Шум и реплики от „БСП за България“.) СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване, тъй като имаше колеги, които не успяха да гласуват – току-що влизат в залата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Подлагам на повторно гласуване редакционната поправка на народния представител Дора Янкова. Гласували 174 народни представители: за 99, против 25, въздържали се 50. Предложението е прието. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 24 с приетата редакционна поправка. Господин Летифов, прочетете текста от трибуната, моля. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Господин Председател, зачитам текста, който беше в ал. 3: „броят и разположението на точките за достъп до пощенската мрежа на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, отчитат нуждите на потребителите и отговарят на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 12…“, като думите „като осигуряват поддържане на“ да отпаднат, тъй като отпадат т. 1 и т. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване редакцията на § 24, представен Ви току-що след приетите редакционни поправки на народния представител Дора Янкова. Гласували 164 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 25 има предложение от народния представител Иван Вълков: „В § 25, с който се изменя чл. 34, се създава нова т. 3, както следва: „Създава се ал. 6: (6) Извършването на пощенски услуги и съпътстващите ги доставки на стоки, чиито условия са били договорени индивидуално, не представляват извършване на универсална пощенска услуга по този закон.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Вълков, заповядайте. ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Оттеглям направеното от мен предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вълков. Има ли изказвания? Няма. Господин Летифов, моля, изчетете следващите изречения. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: След оттеглянето на предложението на господин Вълков за § 25: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 25. Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1. Предложението и параграфът са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 26. Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27: „§ 27. Член 36 се изменя така: „Чл. 36. Пощенските пратки по чл. 34 се доставят на потребителите на местата или съоръженията съгласно чл. 6, ал. 3.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме редакцията на Комисията за § 27. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, като в ал. 2 думите „изискванията по“ се заличават. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме текста на вносителя за § 28, като в ал. 2 думите „изискванията по“ се заличават. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме текста на вносителя за § 29. Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30. Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31 и текста на вносителя за § 32. Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33 и текста на вносителя за § 34. Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания. Гласуваме текста на вносителя за § 35. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36: „§ 36. В чл. 50, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. наименование на лицензираното лице и единен идентификационен код съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а за лицензирано лице, установено в държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – наименование на лицензираното лице, регистрационните и адресните данни и идентификационен номер.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 36. Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 37. Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Госпожо Председател, ако ми позволите една корекция – предлагаме в т. 8 досегашните точки от 9 до 17 да станат съответно точки от 10 до 18. Тази преномерация е направена вследствие на създаването на т. 7, където се създава нова т. 9. Всъщност тя се създава там, където е отменена т. 9. Не се налага тази преномерация и затова правя предложението т. 8 да отпадне. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Летифов. Има ли реплики към неговото изказване? Едва ли колегите разбраха какво преномерираме, но важното е предложението за отпадане на точка 8. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Знаем за какво става въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изяснихме ситуацията, всички знаят, разбира се. Има ли други изказвания? Няма. Първо подлагам на гласуване предложението за отпадане на т. 8 в § 38 – предложението, направено от господин Летифов. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Поправката по същество е приета. Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 38 с гласуваното отпадане на т. 8. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 39. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 40: „§ 40. В чл. 57, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „чл. 53, т. 2“ се заменят с „чл. 53, т. 3“. 2. Създава се т. 3: „3. при уведомяване по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 и чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания, уважаеми народни представители? Няма. Гласуваме редакцията по Доклада на Комисията за § 40. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41: „§ 41. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 1 се отменя. 2. В ал. 3 думите „в два екземпляра“ се заличават. 3. В ал. 8 изречение второ се заличава. 4. Създава се нова ал. 11: „(11) Комисията за регулиране на съобщенията може да заличи пощенски оператор от регистъра по ал. 5 в следните случаи: 1. при смърт на пощенския оператор – едноличен търговец, ако в тримесечен срок някой от наследниците не е заявил, че ще продължи да изпълнява неговата дейност; 2. при прекратяване на пощенския оператор – юридическо лице; 3. при подадено от пощенския оператор писмено искане до Комисията за регулиране на съобщенията; 4. ако с влязло в сила съдебно решение на пощенския оператор е забранено да осъществява дейността, за която е вписан в регистъра по ал. 5; 5. ако търговецът бъде заличен от търговския регистър; 6. ако за предходните три календарни години пощенският оператор не е предоставял на комисията информацията по чл. 15, ал. 1, т. 9; 7. ако е налице някое от обстоятелствата по т. 1 – 6 по отношение на чуждестранно лице, което има право да осъществява дейност по предоставяне на пощенски услуги на територията на Република България; 8. в други случаи, предвидени в закона.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 41. Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 42: „§ 42. В чл. 62, ал. 2, т. 3 думите „чл. 47а, ал. 2“ и запетаята след тях се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста, току-що прочетен от господин Летифов, за нов § 42. Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 42, който става § 43, и текста на вносителя за § 43, който става § 44. Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма. Двата параграфа са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 44, който става § 45, и текста на вносителя за § 45, който става § 46. Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 46, който става § 47, и текста на вносителя за § 47, който става § 48. Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 48, който става § 49, и текста на вносителя за § 49, който става § 50. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 52. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 50, който става § 51, и § 51 по вносител, който става § 52. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 52, който става § 53, и текста на вносителя за § 53, който става § 54. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по параграфи 54 и 55 по вносител? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 54, който става § 55, и текста на вносителя за § 55, който става § 56. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 56, който става § 57, и текста на вносителя за § 57, който става § 58. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма. Гласуваме § 58, който става § 59, и § 59, който става § 60. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма Гласуваме текста на вносителя за § 60, който става § 61. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 61, който става § 62: „§ 62. Създава се чл. 105г: „Чл. 105г. (1) На пощенски оператор, който не предостави информация по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/644, или предостави невярна, непълна или неточна информация, се налага имуществена санкция от 200 до 1000 лв. (2) За нарушение на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2018/644 се налага имуществена санкция на пощенски оператор от 200 до 1000 лв. (3) На пощенски оператор, който не предостави информация по чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2018/644 или предостави невярна, непълна, неточна или не в срок информация, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв. (4) На пощенски оператор, който не изпълни наложените от Комисията за регулиране на съобщенията допълнителни изисквания за информация по чл. 4, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2018/644 или я предостави извън срока, определен с искането, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв. (5) На пощенски оператор, който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не предостави информация по чл. 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 2018/644, или предостави невярна, непълна, неточна или не в срока, определен с искането, информация, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв. (6) На пощенски оператор, който наруши чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/644, се налага имуществена санкция от 200 до 1000 лв. (7) На пощенски оператор, който при поискване от Комисията за регулиране на съобщенията не предостави относими допълнителни данни, необходими за извършване на оценка на трансграничните тарифи по чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2018/644, или предостави невярна, непълна, неточна или не в срока по чл. 6, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 2018/644 информация, се налага имуществена санкция от 500 до 2500 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по този текст? Няма. Гласуваме редакцията на Комисията за § 61, който става § 62. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 62, който става § 63. Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 63 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 64, като в т. 5 думите „т. 2“ се заменят с „т. 1 и 2“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по този текст? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 63, който става § 64, като в т. 5 думите „т. 2“ се заменят с „т. 1 и 2“. Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 65. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 64, който става § 65. Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма. Предложенията е приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по наименованието на подразделението? Няма. Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията предлага § 65 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 69. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 65, тъй като е отразен на систематичното му място като § 69. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за параграфи 66 и 67. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България, от място): По § 66! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имате изказване? Отменете гласуването. Заповядайте за изказване по текста на § 66, господин Кирилов. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. По § 66 имам следния въпрос. Записано е, че за 2018 г. и за 2019 г. субсидиите трябва да бъдат изплатени в следващите 5 години. Въпросът ми е следният: 40 милиона са нужни на Български пощи. Това стана ясно от преждеговорившите, както за състоянието на пощенските клонове и за ниските заплати. При такова състояние на Български пощи, редно ли е да отлагаме плащанията през следващите 5 години? Сумата не е нито толкова голяма, нито смятаме, че е непостижима за бюджета, в който има над 2 млрд. 400 млн. лв. излишък. Ако искаме да нормализираме работата на Български пощи, смятам, че този текст е излишен и това е просто разсрочване във времето, за което няма никаква логика. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов. Има ли реплики към изказването? Няма. Има ли други изказвания? Господин Иванов, заповядайте. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам да остане текстът по вносител за 5 години със следните аргументи. От една страна, в бюджетната прогноза за следващите 3 години е заложено изплащането на тези суми. Тъй като това е бюджетен въпрос, ние нямаме право с този закон да променяме Закона за бюджета. От втора страна, което също е важно, в момента Български пощи получават със закъснение сумите, които компенсират задължението за извършване на универсалната пощенска услуга. От тази година Български пощи ще получават авансово – не със закъснение, а авансово – сумите, които се дължат за извършването на универсалната пощенска услуга. Демек те ще си получават парите в началото на годината със Закона за държавния бюджет. Затова предлагам промяната, която правим – за 5 години, да остане и да не утежняваме допълнително държавния бюджет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Заповядайте за реплика, господин Кирилов. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Иванов, репликата ми е следната. Наистина не може само с отпадането на този параграф да решим проблема. Утре гледаме актуализацията на бюджета. Така набързо решихте, че трябва да орежете партийните субсидии без никаква логика. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е по темата. ЛАЛО КИРИЛОВ: От това спестихте 30 милиона! Български пощи поне в момента е стратегически важно за страната дружество. Ако смятате, че от излишъка от 2 млрд. 400 млн. лв. или от 30 милиона няма средства, които да бъдат дадени за Български пощи, а те са в размер на 40 милиона, значи дружеството въобще не Ви е приоритет. А както разбрахме, до 2025 г. не се знае дали ще има и договор с държавата. Благодаря Ви. (Единично ръкопляскане от „БСП за България“. Реплики извън микрофона на председателя Нигяр Джафер с народния представител Лало Кирилов относно процедурата.) Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Търновалийски. ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Иванов, точно защото бюджетната процедура и бюджетната прогноза е 3-годишна, няма как срокът тук да бъде 5-годишен. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо? ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Защото бюджетната прогноза е 3-годишна. Средносрочната бюджетна прогноза включва следващите три години. Така че това, което каза колегата – срокът е дълъг, да, може би Български пощи – не може би, а е сигурно, че те очакват средствата колкото се може по-бързо, за да се стабилизират. Ако целта не е да се докарат – те вече са докарани до едно състояние, но до още по-лошо, то бюджетът трябва възможно бързо да даде тези средства, които Български пощи е изхарчило. Тук аз правя предложение за редакционна промяна – „5 години“ да се замени с „3 години“. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли трета реплика? Няма. Господин Иванов, заповядайте – имате думата за дуплика. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На първата реплика искам да отговоря, че, първо, това не са редакционни промени, които трябва да се извършват в зала единствено и само, а са промени по същество. Това, от една страна. От втора страна, уважаеми колега, Вие със Закона за държавния бюджет сте внесли промени за 3 милиарда. Демек, ако приемем и това, не знам докъде ще издържи държавният бюджет. На втората реплика. Уважаеми колега, точно така – Български пощи до момента не са получавали средства. По тази причина ние правим промяна да получават вече авансово дължимите им суми за годината. Защото това нещо считаме, че е правилно, поради причината, че когато се забавяха, имаше задължение за плащане дори до две години назад. Поради тази причина, за да не се случва вече това, задължаваме със закон авансово да се превеждат сумите, които се дължат на Български пощи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Иванов. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Свиленски – имате думата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за какво става въпрос? Държавата е задлъжняла към момента на Български пощи за 2 години или с 40 млн. лв. и в проекта на вносителите се предлага тези задължения да бъдат разсрочени за 5 години. Нали разбираме, че Български пощи си е свършила задълженията по договора за тази услуга? Те с какво да платят съответните разходи? И тях ли трябва да ги разсрочат следващите 5 години? Нали разбирате, че е несериозно? Освен това в Транспортна комисия в минали години нееднократно и предишният министър нееднократно са поемали тези задължения да бъдат изчистени до края на миналата година. Говорим за 2017 г. и за 2018 г. След това от 2019 г. обещанията бяха да се плаща ритмично, както си трябва и както е нормално за всяка една фирма, за всяко едно дружество. Още повече, пак казвам, когато става въпрос за българското държавно дружество „Български пощи“. Предложението за разсрочено плащане, което се прави, за 3 години, според мен и това даже е много, но все пак нека влезем поне в бюджетните прогнози. Плаща им се авансово за дейността, която трябва да извършват. Нормално е, няма как да свършиш дейност без пари. Искаме да я извършват. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Авансово, авансово! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, точно така. В същото време задълженията, които държавата има към тях, нека да си ги изпълни. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За 5 години! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тук не говорим за даване предварително за 5 години напред пари, а за работа, която е свършена, и държавата, ако става пример за неплащане на задължение, мисля, че не е коректно спрямо всички български граждани. Така че подкрепям предложението цифрата „5“ да се замени с „3“ – ако може да се вкара някъде, не знам доколко вече е възможно, тъй като сме на второ четене в залата. Да бъде „и на равни вноски“ – това би било още по-добре, за да гарантира на Български пощи съществуването и спокойното развитие на това дружество. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Свиленски, Вие и сам знаете, че няма къде да бъде поставена и следващата Ви така наречена редакционна поправка. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): Поне цифрата „5“ да се замени с „3“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли реплики към неговото изказване? Няма. Има ли други изказвания? Няма. Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване предложението на господин Търновалийски за промяна на „5“ бюджетни години с „3“ бюджетни години. Няма да подложа на гласуване предложението за отпадане, защото по същество такова нямаше – беше изразено становище, че би било добре текстът да го няма. Гласуваме предложението на господин Търновалийски. Гласували 119 народни представители: за 35, против 46, въздържали се 38. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 66. Гласували 122 народни представители: за 91, против 29, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 67. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 68: „§ 68. (1) Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове запазват действието си, доколкото не му противоречат. (2) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 68. Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията предлага § 69 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 68. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 69 по вносител. Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Параграф 70 – предложение от народните представители Халил Летифов, Станислав Иванов, Клавдия Ганчева и Борис Кърчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 70 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 70 по вносител. Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Халил Летифов, Станислав Иванов, Клавдия Ганчева и Борис Кърчев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 69: „§ 69. Параграф 20, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2020 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 69 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Предложението е прието, а с това завършихме и Законопроекта. Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов! Уважаеми народни представители, ще Ви прочета съобщения за Парламентарен контрол. (Реплики.) Колеги, моля Ви – мога да прочета това нещо по всяко време. Това е съобщение. (Реплики.) Ако не искате да слушате и бързате за някъде, мога да се съобразя с Вас. (Шум и реплики.) Добре, съобразявам се с Вас. Обявявам прекъсване на работата за 30 минути. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Внесен е от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. Кой ще ни запознае с Доклада за първо четене? Господин Будинов, имате думата – заповядайте. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, скъпи колеги народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната Амелия Гешева – заместник-министър на културата. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението на господин Будинов за допуск в залата на заместник-министъра госпожа Гешева. Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите, поканете заместник-министъра в залата. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 13 юни 2019 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. В заседанието участваха – от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, и Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“; от Камарата на архитектите в България: архитект Петкана Бакалова – заместник-председател на Управителния съвет. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Амелия Гешева. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство се предлага изпълнението на пет мерки от Приложение № 1 за опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност към Решение № 704 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Първата мярка се отнася до промени, свързани с издаването на разрешения за извършване на музейна дейност от частни музеи. Регламентират се документите, удостоверяващи наличието на изискванията на Закона за културното наследство и се намалява срокът за издаване на разрешението от министъра на културата за извършване на музейна дейност от частни музеи от три месеца на два месеца. Втората мярка е свързана с изискванията, при които се извършва съгласуването на планове за опазване и управление, устройствени планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство. Третата мярка регламентира процедурата на съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство. Четвъртата мярка касае разпоредбите по издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство. Срокът за издаване на разрешението се променя от 14-дневен на 30-дневен, като в този срок е включен и срокът за разглеждане на документите от Специализирания експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение и национално богатство в копия или реплики. Изрично са определени необходимите документи за издаване на разрешението и основанията за отказ и за отнемане на издаденото разрешение. Петата мярка предвижда създаване на законова уредба за изискванията за издаване на разрешение за изработка на копие и реплика на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство. В становището си Камарата на архитектите в България изразява принципна подкрепа по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство и предлага той да бъде допълнен, като се гарантира публичност и прозрачност на мерките за териториално-устройствена защита и инвестиционните инициативи, свързани с недвижимите културни ценности. Устройствените планове за защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство със специфични правила и нормативи към тях и плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности задължително да се подложат на обществено обсъждане. Собствениците на недвижимите културни ценности да бъдат освободени от местни данъци и такси, ако инвестират ежегодно същите по размер средства за реставрация и ремонтни дейности на съответния обект. В становището си Националното сдружение на общините в Република България изразява отношение относно повторението на конкретни текстове от Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Предлага се да бъде предвидено финансиране от държавния бюджет за възлагане на планове за опазване и управление на археологически резервати. След проведена дискусия и гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.“ Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Будинов. Доклад по Законопроекта е постъпил и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги! Признавам, че ще ми бъде много трудно след това изразително четене на колегата Будинов, но ще дам всичко от себе си. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет На извънредно заседание, проведено на 12 юни 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата, и госпожа Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“ в Министерството на културата. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Амелия Гешева. С предлаганите промени се изпълняват пет мерки по Приложение № 1 към Решение № 704 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Първата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на музейна дейност от частни музеи. Предвижда се регламентиране на необходимите документи и изискванията при тяхното попълване, като те ще се проверяват служебно и срокът за издаване на разрешението се намалява от три на два месеца. Втората мярка се отнася до процедурата за съгласуване на плановете за опазване и управление, устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство. Регламентира се съгласуването и отказът за съгласуване въз основа на проверка на съответствието с изискванията на закона и наредбата по чл. 81, ал. 7 и след становище на Специализирания експертен съвет. Третата мярка се отнася до процедурата за съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитените територии за опазване на културното наследство. Регламентирани са изискванията за съгласуване или отказ за съгласуване въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171 от Закона, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия. Четвъртата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство, като се регламентират необходимите документи за издаване на разрешението и основанията за отказ и за отнемане на издаденото разрешение. Предлага се срокът за издаване на разрешението от 14-дневен да стане 30-дневен, в който срок е включено и разглеждането на документите от Специализирания експертен съвет. Петата мярка се отнася до издаването на разрешение за изработка на копие и реплика на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство. Предложението е освен административната процедура по издаването на разрешението да се регламентира и създаването на Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културните ценности, чиято дейност до момента се основава на наредба. По всяко от горните производства се предвижда, че при установяване на непълноти по документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок 10 работни дни за тяхното отстраняване, след което производството се прекратява. В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предложените промени в Закона. На конкретни въпроси, зададени от членовете на Комисията, представителите на Министерството на културата направиха разяснения по организацията и прилагането на нововъведенията. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Шишков. Преминаваме към обсъждане на предложения законопроект. Откривам разискванията. Има ли заявки за изказвания? Заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Парламентарната група на „БСП за България“ поради много причини ще се въздържи. Ние направихме същото и в ресорната Комисия по културата и медиите. Всички сме на мнение, че подобни предложения и промени са необходими, но според нас те не са прецизирани, а виждаме и много предписания в становищата на Камарата на архитектите в България, на Националното сдружение на общините и, разбира се, между първо и второ четене ще направим своите предложения като парламентарна група, за да може на второ четене всички тук в залата да избистрим, да изчистим текстовете. Така че групата ни ще се въздържи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ченчев. Има ли реплики към изказването? Няма. Други изказвания? Професор Станилов, заповядайте за изказване. СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Миналата година, когато приемахме поправки в този смисъл към Закона за културното наследство, които бяха предложени от колегата Красимир Велчев, още тогава казах от тази трибуна, че това нещо трябва да се гласува и като видим как ще работи, можем да нанесем корекции. Пак ще повторя, че този закон, както и Законът за академичния състав, са в структурата на най-сложното законодателство и трудно разбираемо от гражданството, но все пак това са световни постижения в законодателството и ние не можем да ги избегнем. Аз призовавам всички да гласуват, включително и групата на БСП – ако гласуват „за“, това не изключва, че те могат да нанасят, да предлагат поправки и прочее, и прочее, и мисля, че там ще стигнем до някакъв консенсус. Въпросът е, че аз моля всички колеги да гласуват тези предложения, за да можем да ги прецизираме за второ четене. Още поправки могат да се направят, могат да се направят поправки и по смисъла на ново законодателство за старите български столици. Тази година, държавната поръчка за проучвания, консервация и реставрация, където правителството отпуска доста пари, също има какво да се направи. Така че, уважаеми колеги, гласувайте по съвест, както се казва, тук не можем да правим политика – няма ляво и дясно, няма опозиция – тук имаме рационалитет. Това нещо е много важно за нас, защото, ако един разрушен завод може да се построи отново, един разрушен паметник не може да се построи отново, защото той вече не е паметник. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, Професоре. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Госпожо Заместник-министър, искате ли да кажете нещо? Не. Преминаваме към гласуване на Законопроекта. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г. Гласували 95 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 21. Предложението е прието, а с това на първо разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26. С това законодателната програма за седмицата приключи. (Шум и реплики.) Процедура? Заповядайте, господин Будинов, слушаме Ви за процедура. ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, моля за Вашето внимание! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам срокът за писмени предложения за изменение и допълнение на току-що приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство да бъде три седмици. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Ще подложа на гласуване предложението на господин Будинов. Има ли други предложения? Няма. Гласуваме предложението на господин Будинов за определяне на срок от три седмици между първо и второ четене на току-що приетия на първо разглеждане Законопроект. Гласували 81 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 2. Предложението за срок от три седмици е прието. (Ръкопляскания.) ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, ще Ви запозная със съобщенията за парламентарен контрол на 21 юни 2019 г., петък: 1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на три въпроса от народните представители Десислав Чуколов; Георги Вергиев; и Николай Цонков. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на шест въпроса от народните представители Георги Стоилов, Крум Зарков и Пенчо Милков; Георги Гьоков и Драгомир Стойнев; Кристина Сидорова; Милко Недялков; Александър Мацурев – два въпроса. 3. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на 10 въпроса от народните представители Георги Михайлов – три въпроса; Валентина Найденова; Красимир Богданов; Кристина Сидорова; Георги Гьоков, Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев – два въпроса; Цветан Топчиев, Филип Попов и Валентина Найденова; и Стефан Бурджев – два въпроса; и на две питания от народния представител Антон Кутев. 4. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на три въпроса от народните представители Стефан Бурджев; Диана Саватева; и Любомир Бонев. 5. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Надя Клисурска-Жекова. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят Томислав Дончев – на едно питане от народния представител Крум Зарков; - министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков; - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Станислав Станилов; и Анелия Клисарова и Иван Димов Иванов; - министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Кристина Сидорова; - министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на един въпрос от народния представител Антон Кутев; - министърът на околната среда и водите Нено Димов – на три въпроса от народните представители Димитър Георгиев; Станислав Владимиров; и Джевдет Чакъров; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на пет въпроса от народните представители Любомир Бонев; Джевдет Чакъров – два въпроса; Севим Али; и Ахмед Ахмедов. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов; - три въпроса от народните представители Николай Иванов и Иван Генов; Николай Иванов; и Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. В заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева поради служебно пътуване в чужбина, предшествано от неотложен ангажимент в страната. Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев. С това Програмата за работа на парламента за днес приключи. Следващо пленарно заседание – утре, 21 юни, петък, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,29 ч.) Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Николай Александров Сергей Кичиков

България поема председателството на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) решена да допринесе за засилване на интерпарламентарното сътрудничество и да постигне съществени резултати в полза на гражданите в нашия регион. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева пред участниците в 53-ата Генерална асамблея на организацията в Баку. Цвета Караянчева пое от името на българския парламент ротационното председателство на ПАЧИС от председателя на азербайджанския Милли Меджлис Октай Асадов.

Пристъпваме към ротационното председателство ПАЧИС с чувство на висока отговорност и вярваме, че с подкрепата на всички парламенти на държавите-членки, Българското председателство ще бъде успешно, заяви Цвета Караянчева. Тя изрази увереност, че по време на председателството парламентаристите от региона заедно ще постигнат напредък по общите си амбициозни цели.

Председателят на Народното събрание отбеляза, че ПАЧИС се е утвърдила като динамичен форум за интерпарламентарен диалог и сътрудничество, който обединява парламентите на дванадесетте държави от района на Черно море. България цени високо положителния опит, натрупан през годините от създаването на Асамблеята и ролята й за по-добрата законодателна среда за регионално сътрудничество, подчерта Цвета Караянчева. Тя добави, че парламентаристите от Черноморския регион имат важната отговорност да засилят ролята на Асамблеята като основен инструмент за насърчаване на общите си цели, действия и проекти, както и за реализирането на общи начинания в полза на народите от широкия Черноморски регион.

По време на нашето председателство ще се стремим да насърчаваме взаимодействието с регионалните и международни парламентарни структури и ще работим за ускоряване на процеса на реформиране на Асамблеята, за да стане по-ефективна, резултатна и  представителна, заяви председателят на Народното събрание.

В края на церемонията Цвета Караянчева в качеството си на председател на Асамблеята съобщи, че връчва на президента на Азербайджан Илхам Алиев почетния медал на ПАЧИС, който е най-високото отличие на Черноморската асамблея. Той получава отличието за своя принос в осъществяването на големи енергийни проекти в региона на Черноморското икономическо сътрудничество и за инициативата му за създаване и реализация на Южния газов коридор, по който газът от Каспийско море ще достигне Европа, включително България, уточни председателят на Народното събрание. Почетният медал ще бъде предаден на президента Илхам Алиев от Генералния секретар на ПАЧИС Асаф Хаджиев.

Активният диалог между парламентаристите на България и Азербайджан допринася за разширяване на сътрудничеството и развитието на двустранните връзки в редица сфери. Това беше общото мнение на председателите на парламентите на България и Азербайджан Цвета Караянчева и Октай Асадов, изразено на срещата им в рамките на 53-ата генерална асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС) в Баку.

На форума председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще поеме от името на българския парламент ротационното председателство на ПАЧИС.

Председателите на двете законодателни институции подчертаха важната роля на парламентите за разширяване на сферите на сътрудничество между България и Азербайджан. Основен принос за това имат членовете на групите за приятелство в парламентите, които водят активен диалог. Отбелязано беше и желанието на Азербайджан за задълбочаване на диалога с ЕС, както и изразената от България подкрепа за постигането му.

Азербайджан има важно значение за диверсификацията на източниците на природен газ, реализирането на Южния газов коридор ще бъде реален принос към енергийната сигурност на Европа, посочи председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева припомни, че България подкрепя изграждането на Южния газов коридор и разглежда Азербайджан като водещ фактор и гарант за успешното осъществяване на този проект. Тя подчерта, че има значителен потенциал за сътрудничество между България и Азербайджан в областта на енергетиката и доставката на енергийни ресурси.

Председателите на двете законодателни институции посочиха, че има неизползван потенциал в областта на търговията и трябва да бъдат положени усилия той да бъде оползотворен. Възможните направления за увеличаване на българския износ могат да се търсят в областта на доставки на стоки от хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, вина и безалкохолни напитки, парфюмерия и козметика, медикаменти, облекла, обувки и др., посочи Цвета Караянчева. От своя страна Октай Асадов потвърди, че Азербайджан проявява интерес към сътрудничество в областта на селското стопанство и горите.

53-ата пленарна сесия на Генералната асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество е насочена към укрепването на икономическите връзки в региона и насърчаването на ползотворния интерпарламентарен диалог. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в приветствието си на церемонията по откриването на 53-ата пленарна сесия на Генералната асамблея на ПАЧИС. Форумът се провежда на 20 и 21 юни 2019 г. в Азербайджан.

На 1 юли 2019 г. Народното събрание на Република България ще поеме председателството на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество през следващите шест месеца.

Цвета Караянчева подчерта, че темата на форума за засилване на ролята на парламентите за повишаване на устойчивата енергия в региона е колкото важна, толкова и актуална. Свидетели сме на процеси в световен мащаб, при които стремежите на страните към постигане на бърз икономически растеж водят до непрекъснато намаляване на запасите от природни ресурси и изменение на климата, отбеляза още председателят на парламента. Това по думите й обуславя необходимостта от приемането на нови политики, насочени към отворени, конкурентноспособни и екологично-ефективни производства, които да подпомогнат устойчивото развитие на региона.

В тези условия от националните парламенти се очаква да продължат своята активна дейност в търсене на ефективно сътрудничество в областта на устойчивата енергия, водени от принципа, че това би могло да послужи като основа за цялостно активизиране на отношенията между страните, гарантиране на стабилността и повишаване на устойчивата енергия в широкия Черноморски регион, допълни Цвета Караянчева.

Тя приветства усилията на националните парламенти на държавите-членки на ПАЧИС по въвеждането на принципите на устойчиво развитие на регионално и национално ниво, както и процесите за тяхната институционализация чрез употребата на различните ресурси на ПАЧИС и на възможностите, предоставени от европейските политики и инструменти за нашия регион.

Във форума  участват ръководителят на българската делегация в ПАЧИС Петър Кънев, председателят на парламентарната Група за приятелство България – Азербайджан Хамид Хамид, заместник-ръководителят на българската делегация в ПАЧИС Павел Христов и нейните членове Красимир Велчев, Николай Александров и Рамадан Аталай.