Счетоводен и данъчен справочник

На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към октомври 2018 г. да бъде положително в размер на 2 862,2 млн. лв. (2,6 % от прогнозния БВП). Следва да се отбележи, че значителна част от планираните разходи за годината (основно капиталови разходи) се концентрират в последните месеци. Това е свързано с разплащане на извършената работа по реализирането на инфраструктурни и инвестиционни проекти, предвид строителния сезон и етапите за тяхното изпълнение. Освен това през есенно-зимния сезон са по-високи социалните разходи, разходите за издръжка и др. Поради тези фактори се очаква значителен ръст на разходите през последните месеци на годината и свиване на отчетения текущо бюджетен излишък. Справка за бюджетното салдо по КФП на месечна база и с натрупване от началото на годината за всяка от годините в периода 2008 – 2018 г. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към октомври 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 32 609,7 млн. лв. (85,3 % от годишния разчет), като спрямо десетте месеца на 2017 г. се отбелязва ръст от 3 443,0 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3 063,0 млн. лв. (10,9 %). Увеличение се отчита и при постъпленията от помощи, които нарастват с 380,0 млн. лева. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2018 г. са в размер на 29 747,5 млн. лв., което е 75,7 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 26 673,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 909,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към октомври 2018 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец ноември 2018 година.
На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към октомври 2018 г. да бъде положително в размер на 2 862,2 млн. лв. (2,6 % от прогнозния БВП). Следва да се отбележи, че значителна част от планираните разходи за годината (основно капиталови разходи) се концентрират в последните месеци. Това е свързано с разплащане на извършената работа по реализирането на инфраструктурни и инвестиционни проекти, предвид строителния сезон и етапите за тяхното изпълнение. Освен това през есенно-зимния сезон са по-високи социалните разходи, разходите за издръжка и др. Поради тези фактори се очаква значителен ръст на разходите през последните месеци на годината и свиване на отчетения текущо бюджетен излишък. Справка за бюджетното салдо по КФП на месечна база и с натрупване от началото на годината за всяка от годините в периода 2008 – 2018 г. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към октомври 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 32 609,7 млн. лв. (85,3 % от годишния разчет), като спрямо десетте месеца на 2017 г. се отбелязва ръст от 3 443,0 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3 063,0 млн. лв. (10,9 %). Увеличение се отчита и при постъпленията от помощи, които нарастват с 380,0 млн. лева. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2018 г. са в размер на 29 747,5 млн. лв., което е 75,7 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 26 673,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 909,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към октомври 2018 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец ноември 2018 година.
На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към октомври 2018 г. да бъде положително в размер на 2 862,2 млн. лв. (2,6 % от прогнозния БВП). Следва да се отбележи, че значителна част от планираните разходи за годината (основно капиталови разходи) се концентрират в последните месеци. Това е свързано с разплащане на извършената работа по реализирането на инфраструктурни и инвестиционни проекти, предвид строителния сезон и етапите за тяхното изпълнение. Освен това през есенно-зимния сезон са по-високи социалните разходи, разходите за издръжка и др. Поради тези фактори се очаква значителен ръст на разходите през последните месеци на годината и свиване на отчетения текущо бюджетен излишък. Справка за бюджетното салдо по КФП на месечна база и с натрупване от началото на годината за всяка от годините в периода 2008 – 2018 г. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към октомври 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 32 609,7 млн. лв. (85,3 % от годишния разчет), като спрямо десетте месеца на 2017 г. се отбелязва ръст от 3 443,0 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3 063,0 млн. лв. (10,9 %). Увеличение се отчита и при постъпленията от помощи, които нарастват с 380,0 млн. лева. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2018 г. са в размер на 29 747,5 млн. лв., което е 75,7 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 26 673,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 909,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към октомври 2018 г., ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец ноември 2018 година.

 

С проекта на Постановление се предлага на Министерския съвет да определи нов размер на минималната работна заплата за страната през  2019 г. от 560 лв. 

 

Повишаването размера на минималната работна заплата отразява заявения приоритет на правителството за устойчиво повишаване на стандарта  и качеството на живот на населението в страната.   През 2019 г. минималната работна заплата ще се увеличи с 9,8% от 510 лв. на 560 лв., ще се стимулира активността на пазара на работната сила, което ще доведе до нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на пазара на труда, ще се повиши покупателната способност и жизненото равнището на населението

 

При определянето на размера на минималната работна заплата се ръководим от националната практика и утвърдените международни трудови стандарти в тази област – Конвенция № 131 на МОТ от 1970 г., която беше ратифицирана от България на 24 януари 2018 г. Прилагането на икономически и социални критерии при определянето на нов размер на минималната работна заплата от 560 лв. гарантира запазване на жизненото равнище на най-нискодоходната част от работната сила, способства за икономически растеж и намаляване делa на риска от бедност сред работещите.

 

За определянето на нов размер на минималната работна заплата от 560 лв.  благоприятстват положителните тенденции на пазара на труда, устойчивият ръст на доходите от труд, съчетани с продължаващо нарастване на производителността на труда в страната.

 

Новият размер също така ще способства за засилване на мотивацията за участие на пазара на труда и повишаване на квалификацията, ще повиши покупателната способност на най-нискодоходната част от заетите. Като част от политиката по доходите, минималната работна заплата е предвидено още с пролетната средносрочна бюджетна прогноза да бъде увеличена на 560 лв., което  отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната и предвижданията за ръст на компенсациите на един нает за 2018 г. от  6,6%  до 8,4% през 2019 г.

 

Стабилните макроикономически показатели и търсенето на висококвалифицирана работна ръка са предпоставка за увеличение на всички доходи. Очакванията са да се запази положителната тенденция за нарастване на средната работна заплата от последните години.

 

Размерът на минималната работна заплата от 560 лв. от 1 януари 2019 г. е съобразен с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., приета с Решение № 768 на МС от 28 октомври 2018 г.

 

Правно основание за приемане на постановлението за определяне на  минималната работна заплата за страната е чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда.


Дата на откриване: 31.10.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 30.11.2018 г.
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец септември 2018 г. е положително в размер на 2 664,5 млн. лв. (2,5 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2 964,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300,3 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП към септември 2018 г. са в размер на 29 162,2 млн. лв. или 76,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2 723,8 млн. лв. (10,9 %), а постъпленията от помощи нарастват с 286,4 млн. лв. (27,3 %). Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 23 988,4 млн. лв., което представлява 77,0 % от планираните за годината данъчни приходи. Съпоставено с данните към месец септември 2017 г. данъчните постъпления нарастват номинално с 9,8 % (2 131,8 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 4 317,7 млн. лв. или 75,0 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 432,5 млн. лева (11,1 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 11 838,2 млн. лв., което е 78,1 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към септември 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 809,9 млн. лв. (7,3 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 7 720,1 млн. лв. или 78,9 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 30.09.2018 г. е 65,8 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 3 915,0 млн. лв. (76,0 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 175,5 млн. лв. или 92,3 % от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 886,8 млн. лв. или 80,8 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 6 945,7 млн. лв., което представлява 76,1 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,4 % (818,2 млн. лева).   Неданъчните приходи са в размер на 3 837,8 млн. лв., което представлява 81,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 1 336,0 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2018 г. възлизат на 26 497,7 млн. лв., което е 67,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 23 731,6 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.   Нелихвените разходи са в размер на 25 073,5 млн. лв., което представлява 67,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2018 г. са в размер на 22 893,3 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 139,2 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 41,0 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 601,2 млн. лв. или 83,2 % от планираните за 2018 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 822,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв[1] към 30.09.2018 г. е 11,2 млрд. лв., в т.ч. 11,0 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 септември 2018 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.       [1] Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.