Счетоводен и данъчен справочник

noi 12Във връзка с промяната в пенсионното законодателство от началото на 2019 г. Националният осигурителен институт (НОИ) подготвя последваща оценка на ефектите от влезлите в сила разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.,

Документална изложба под мотото „Всичко се състои в нашите сдружени сили“, посветена на 140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, гостува в Шумен. Експозицията, която е подготвена по инициатива на Народното събрание със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, беше открита във Военния клуб от областния управител проф. Стефан Желев.

Изложбата представя събитие, което е преломно за нашата история – младата българска държава приема своята първа Конституция, заяви проф. Стефан Желев. С този акт се поставя началото на държавността, добави той.

В пътуващата изложба са представени исторически и биографични данни за народните представители от състава на Учредителното събрание, документи за тяхната дейност и моменти от работата им върху Търновската конституция, каза при представянето на експозицията началникът на отдел „Държавен архив“ Шумен Антония Панева. Тя разказа подробности за участието на шуменските депутати в работата на Учредителното събрание, сред които са Варненският и преславски митрополит Симеон, Тодор Джебаров - председател на Шуменския окръжен съвет, Николай Попов -председател на Шуменския градски съвет, Хаджи Стамат Симеонов - председател на Шуменския окръжен съд.

Сред присъстващите на изложбата бяха народният представител Иван Иванов, кметовете на община Шумен Любомир Христов и на община Велики Преслав Александър Горчев, заместник областните управители Ширин Вели и Петко Шаренков, ректорът на ШУ „Епископ Константин Преславски“ проф. Георги Колев, общественият посредник Иван Капралов, директорът на ОД на МВР Ялчън Расим, ръководители на държавни институции, директори на училища. Гости на откриването бяха и ученици от СУ „Йоан Екзарх Български“, училището, което е участник в Програмата за училища посланици на Европейския парламент, както и ученици от ППМГ „Нанчо Попович“ и СУ „Панайот Волов“.

Изложбата ще гостува в Шумен до 22 март 2019 г.

Регистрираните по закона за данък върху добавената стойност лица, които не използват софтуер за управление на продажбите, а отчитат продажбите си само на  фискално устройство, имат 2 седмици, за да  ги сменят или модифицират, напомнят от НАП. Лицата, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и не използват софтуер за управление на продажбите трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства до края на юни 2019 г

Срокът за лицата, които използват софтуер за управление на продажбите (регистрирани и нерегистрирани по ДДС), се очаква да  бъде удължен до края на септември 2019 г.

Удължаването на срока се отнася само за лицата, които след 1.04.2019 г. използват софтуер за продажбите, напомнят от НАП. В случай че задълженото лице, извършва дейност в повече търговски обекти (в част от които използва софтуер, а в други обекти не), е важно да се отбележи, че за обектите в които не използва софтуер за управление на продажби лицето следва да приведе дейността си в съответствие с изискванията в срок до 31 март 2019 г. (ако е регистрирано по ЗДДС лице), респективно до 30 юни 2019 г. (ако е нерегистрирано по ЗДДС лице), а за обектите в които използва софтуер за управление на продажби срокът е до края на септември 2019 г.

Лицата, използващи СУПТО ще могат да продължат да ползват старите си касови апарати до 30.09.2019 г., като от началото на октомври няма да се допуска едновременната употреба в един търговски обект на касов апарат и софтуер за продажбите, ако те не са свързани, предупреждават от НАП.

До 29 март 2019 г. е срокът, в който собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, трябва да подадат информация в НАП за електронните си платформи. До момента са обявени 1600 електронни магазина.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18 (след предстоящите промени)

29.03.2019 г.

Собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

31.03.2019 г.  

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

30.06.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.

Всички търговци - независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.

31.12.2019 г.

Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), най-често ползвани в големите търговски вериги, ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата.

Народният представител от Групата за приятелство с Ирландия Иван Миховски разговаря в парламента с министъра на общинското развитие, природните ресурси и развитието на цифровите технологии на Ирландия Шон Кани.

Участниците в срещата определиха като отлични двустранните връзки между България и Ирландия. Има неизползван потенциал за развитие на търговско-икономическите отношения и насърчаване на преките контакти между представителите на бизнеса на двете страни, посочи Иван Миховски. Той изрази надежда в парламента на Ирландия скоро да бъде сформирана Група за приятелство с България. Това би допринесло за по-нататъшното развитие на двустранния диалог, подчерта Иван Миховски.

Министърът на общинското развитие, природните ресурси и развитието на цифровите технологии на Ирландия Шон Кани изрази искрени поздрави за изключително успешното Българско председателство на Съвета на ЕС. България успя да върне темата за разширяването на ЕС и европейската перспектива на страните от Западните Балкани в дневния ред на Съюза, посочи той. Шон Кани потвърди позицията на своята страна, че мястото на България е в еврозоната и изрази надежда страната ни скоро да се присъедини към нея.

Разчитаме на подкрепата и опита на Ирландия в процеса на приемане на България в еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подчерта Иван Миховски. Той определи като добро сътрудничеството между България и Ирландия в областите на културата и образованието и изрази благодарността на нашата страна за създадената възможност българската общност в Ирландия да има свои училища в Дъблин и в Шанън.

Националната агенция за приходите (НАП) напомня на своите клиенти, че съгласно чл.169, ал.5 (в сила от 04.03.2014 г.) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с постъпила сума по сметки на НАП за данъци или осигурителни вноски се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне, на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.

Това на практика означава, че ако е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и  на 08.03 лицето нареди сума по сметката на НАП за данъци, то сумата ще погаси задължението по ГДД, независимо че срокът за плащане на това задължение все още не е настъпил. Ако платената сума е наредена с цел плащане на задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) за месец февруари, но справката-декларация (СД) по ДДС се подаде след извършване на плащането (напр. 11.03.), към момента на възникване на задължението няма да има сума, която да погаси същото, тъй като на основание чл.169, ал. 5 от ДОПК, сумата вече е погасила задължението по ГДД  и в случай, че до 14.03 не постъпи друга сума, върху задължението за ДДС ще се дължи лихва за забава.

В тази връзка обръщаме внимание, че от значение за коректното погасяване на задълженията е редът, по който се извършва деклариране и плащане на задълженията.

В конкретния пример, ако СД по ДДС за месец февруари е подадена на 07.03, то при постъпване на платената сума на 08.03 лицето ще има две задължения за данъци – по СД със срок на плащане 14.03 и по ГДД със срок на плащане 31.03. В съответствие в разпоредбите на ДОПК сумата ще погаси задължението, срокът на плащане, на което изтича най-рано, а именно това по СД по ЗДДС.  По този начин ще се избегнат неблагоприятни последици като начисляване на лихва, просрочване на задължение и др.

Анализът на данните показва, че в края на 2018 г., спрямо 2017 г., нараства броят на общините, отговарящи на условията за финансово оздравяване. Наблюдава се относително еднаква структура на разходите по икономически елементи, но се отбелязват и тенденции за по-добро управление на бюджетните средства от страна на редица общини. Средният дял на приходите в общите постъпления за страната намалява до 36,65 %, спрямо 38,39 % в края на 2017 г. Към края на 2018 г., както и през 2017 г., общо 38 общини отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната. Средният за страната дял на покритие на разходите за местни дейности с приходи се понижава до 82,38 %, спрямо 88,39 % през 2017 г., като 57 общини постигат резултат над средното за страната (49 са били в края на 2017 г.). По отношение на бюджетното салдо спрямо общите постъпления по отчет – средното равнище за страната към края на 2018 г. е 1,70 % (при 3,85 % в края на 2017 година). Броят на общините, отчитащи резултат над средния към края на 2018 г., е 156 и е по-голям спрямо този към края на 2017 г., когато общините са били 111. Следва да се отбележи, че бюджетното салдо на общините на национално ниво през 2018 г. е положително, поради което и неговият дял в общите постъпления е положителна величина. Средното за страната равнище на размера на дълга, като процент от планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от централния бюджет, нараства до 50,25 % (при 48,08 % за 2017 г.) и е относително стабилно. Делът на просрочените задължения от планираните приходи, изравнителна субсидия и други трансфери за местни дейности от централния бюджет на национално равнище за страната намалява до 4,40 % в края на 2018 г. (при 5,58 % през 2017 г.). На основата на анализ и обобщение на данните по чл. 130а от ЗПФ се установи, че общините, които отговарят на три и повече от критериите за класирането им като общини с финансови затруднения през 2019 г., въз основа на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите на общините, оборотните ведомости и информацията по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси към края на 2018 г., са 17 (6,4 % от всички общини в страната) при 13 броя, или 4,9 % от всички общини към края на 2017 г. 17-те общини са Кресна, Струмяни, Созопол, Белоградчик, Брегово, Димово, Криводол, Оряхово, Кърджали, Кочериново, Септември, Перник, Цар Калоян, Девин, Неделино, Чепеларе, Стамболово. Общините, които през 2019 г. отпадат от списъка за финансово оздравяване, са 4, за които допусканията са, че приетите от тях мерки и планове за оздравяване са довели до положителни резултати и подобряване на един или повече от показателите, въз основа на които се прави оценка на финансовото им състояние. Това са Симитли, Грамада, Рила и Сапарева баня. Общините, които попадат в списъка за финансово оздравяване през 2019 г., но не фигурират в списъка за 2018 г. , са 8 – Кресна, Созопол, Брегово, Криводол, Оряхово, Кърджали, Цар Калоян и Девин. Община Цар Калоян, за пръв път от въвеждането на условията по чл. 130а, ал. 1 от ЗПФ за определяне на общини с финансови затруднения, е определена като такава община. Общините, които трайно попадат в списъка за финансово оздравяване през 2016 г., 2017 г., 2018 г. и през 2019 г., са 7 – Струмяни, Димово, Септември, Перник, Неделино, Чепеларе и Стамболово. Детайлна информация за финансовото оздравяване на общините през изминалата година, за съгласуваните от министъра на финансите планове за финансово оздравяване на общините, както и за размера на предоставения безлихвен заем можете да видите в публикувания анализ. И през 2019 г. усилията на Министерството на финансите ще бъдат в посока да се подобри ефективността на управление на общинските разходи, заедно с положителната тенденция за подобряване на приходната част в общинските бюджети.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, колеги! Моля да се регистрираме. Отменете регистрацията – няма кворум. Следваща регистрация – след 10 минути. Открито в 9,14 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, днес първа точка е: ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР. Процедурата по избора е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 21 февруари 2019 г. На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще бъде включена в седмичната програма за работа на Народното събрание допълнителна точка, която после ще Ви изчета. Преди госпожа Менда Стоянова да ни запознае с Доклада, ще прочета как се прави избор на председател на Комисията за финансов надзор от Народното събрание: „1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание, с Решение на Народното събрание. На заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя по две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двама кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторно гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“ Заповядайте, госпожо Стоянова, да ни запознаете с Доклада. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Моля за процедура – в залата да бъде допуснат господин Бойко Атанасов – кандидатът за председател на Комисията за финансов надзор, и госпожа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме така направената процедура. (В залата влизат народни представители от парламентарната група на ДПС.) Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат Бойко Атанасов Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор На открито заседание, проведено на 13 март 2019 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за председател на Комисията за финансов надзор по реда на Раздел IV от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила”. Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от Бойко Атанасов документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за заемане на длъжността председател на Комисията за финансов надзор и той следва да бъде допуснат до изслушване. Съгласно Раздел III от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че при извършената проверка, към настоящия момент за господин Бойко Атанасов не са открити документи, установяващи принадлежност, съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Кандидатурата на господин Бойко Атанасов, предложена от група народни представители, беше представена от народния представител Николай Александров. Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с неговото образование и 20-годишен професионален опит в сферата на публичните финанси. В заключение съгласно Процедурните правила отбеляза, че господин Бойко Атанасов притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността председател на Комисията за финансов надзор и изрази увереност, че той ще допринесе за по нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган. След представянето на кандидатурата му господин Атанасов запозна народните представители с неговата концепция за дейността на Комисията за финансов надзор. В началото на изложението си той очерта основните цели пред регулаторния орган, а именно: - създаване на стабилен екип от професионалисти; - изграждане на прозрачна и навременна комуникация с обществото; - осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от Комисията – капиталовите пазари, застраховането и пенсионните фондове. Според него, за да се постигнат така посочените цели, Комисията за финансов надзор следва да се развива в следните основни насоки: 1. Управление на позиционирането и репутацията на Комисията за финансов надзор като стабилен, обективен и независим регулаторен орган в обществото чрез създаване на среда за активен диалог с поднадзорните лица, бизнеса и гражданите. Провеждане на редовни срещи, семинари за придобиване на директно впечатление за проблемите, които срещат поднадзорните лица по отношение на подготвяните промени в законовата и подзаконовата нормативна база, както и какви са очакванията им към Комисията. Създаване на прозрачност в действията на Комисията чрез предоставяне на максимално подробна, точна и навременна информация, като ще се търси диалогичност на всички нива. Господин Атанасов увери народните представители, че Комисията за финансов надзор има реалната възможност в сферата на управление на репутацията и комуникационните потоци да информира потребителите в България за качеството на предлаганите услуги и продукти в инвестиционния, застрахователния и пенсионния сектор. Той подчерта, че неговата визия е да осъществява превенция чрез активна регулация, а не реакция в кризисни ситуации. 2. Активиране на всички възможни мерки и механизми за създаване на предвидима регулаторна дейност и превантивен контрол, като основният фокус ще бъде върху риск базиран надзор и осъществяване на координиран надзор в ситуации, където са включени и други институции. Господин Атанасов подчерта, че в краткосрочен план се предвижда изготвянето на нов Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, който да бъде съобразен с пряко приложимото европейско законодателство в областта на секюритизацията. В тази връзка ще бъдат въведени нови регулаторни правомощия на Комисията за финансов надзор, както и надзорни такива по отношение на поднадзорните лица и на новите правни субекти, които към настоящия момент не подлежат на надзор. 3. Намаляване на административната тежест, посредством оптимизация на бизнес процесите и дигитализация, в резултат на което Комисията ще предоставя бързи и качествени услуги в регулаторната дейност и ще се постигне по-голяма прозрачност в осъществявания от нея надзор. Административната тежест следва да се намали както чрез анализ на добрите международни практики в процеса на дигитализация и сериозно анализиране на всяко предложение от Комисията или от поднадзорните лица за нова регулация, така и чрез стимулиране на електронното подаване на информацията. 4. Защита на обществения интерес, застрахованите и застраховащите лица. В тази връзка господин Атанасов подчерта, че от изключително важно значение е да се преодолеят последиците от фалита на кипърския застраховател „Олимпик“ и да се засили мониторинга над Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да се заздравят компенсационните механизми в българската застрахователна система. 5. Създаване на силен, мотивиран и с най-високо ниво на експертиза екип. Господин Атанасов подчерта, че към настоящия момент в Комисията за финансов надзор работят хора със сериозна експертиза и желание за развитие. Целта е в краткосрочен план да се повиши мотивацията и креативността им по отношение на прилагането на стратегията за прозрачна комуникация с гражданите и поднадзорните лица и за партньорско отношение към институциите в България. Той изрази увереност, че екипът на Комисията за финансов надзор може да реализира ефективни за обществото проекти за повишаване на финансовата грамотност чрез създаване на образователни програми, разяснителни кампании за потребителите на финансови услуги и организиране на семинари за различните целеви групи. В заключение господин Атанасов подчерта, че под негово ръководство Комисията за финансов надзор ще продължи да предприема последователни действия и да усъвършенства своите практики във връзка с осъществяването на ефективен риск базиран надзор върху небанковия финансов сектор, което е свързано с ранна идентификация на рисковете и е основна предпоставка за стабилни финансови пазари. Съгласно т. 5, от Раздел IV от Процедурните правила народният представител Менда Стоянова заяви изключителната си подкрепа за кандидатурата на господин Бойко Атанасов, като подчерта неговите професионални и управленски качества, известни ѝ още по време на работата ѝ в данъчната администрация. Тя изрази задоволство, че в концепцията му за дейността на Комисията за финансов надзор акцент се поставя върху комуникацията с потребителите на финансови услуги, както и върху изграждането на информационна система на администрацията, която се е забавила твърде много във времето. От своя страна господин Атанасов благодари за подкрепата и информира народните представители, че е стартирала процедурата за изграждане на единна информационна система в Комисията за финансов надзор, като към настоящия момент се разглеждат представените оферти. Според него една модерна информационна система е в основата на една модерна администрация. Съгласно т. 6, от Раздел IV от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на кандидатурата на господин Бойко Атанасов. Комисията по бюджет и финанси установи, че предложеният кандидат отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността председател на Комисията за финансов надзор. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации, са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за финансов надзор. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила предложената кандидатура на Бойко Атанасов Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор, за което прилага към настоящия доклад: Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за финансов надзор Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с Решение на Народното събрание за предсрочно прекратяване на мандата на председателя на Комисията за финансов надзор РЕШИ: Избира Бойко Атанасов Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. От вносителите – заповядайте, господин Александров, да ни представите кандидатурата на господин Атанасов в рамките на две минути. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Скъпи колеги, уважаеми членове на Комисията за финансов надзор! (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Благодаря Ви, господин Хамид, че отново забелязвате моята вратовръзка! Представяме Ви кандидатурата на господин Бойко Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор. Господин Атанасов притежава магистърска степен по икономика от Университета за национално и световно стопанство. Участвал е в редица специализации в България и в чужбина. Професионалното развитие на господин Атанасов преминава почти изцяло в сферата на публичните финанси, по-конкретно в приходната администрация на Република България. През 1996 г. започва трудовата си дейност като данъчен инспектор в Главно управление на данъчната администрация, а по-късно заема последователно ръководни позиции: заместник-директор на Териториална данъчна дирекция – град София; заместник-директор на Териториална дирекция на НАП – София – град; директор на Териториална дирекция на НАП – София – град, като от 2013 г. до 2017 г. е изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. В този четиригодишен период господин Атанасов развива Агенцията в посока към интегриране на електронно управление, въвежда редица оптимизации на работните процеси, създава програми за управление на човешките ресурси и повишава мотивацията на служителите в сферата на държавната администрация. По време на неговото управление Националната агенция по приходите се утвърждава като една от водещите приходни администрации в Европа, като повишава доброволното изпълнение на задълженията до 83,5% и постига ежегоден ръст от над 12% на събираемостта. През 2017 г. господин Атанасов заема длъжността заместник-министър на финансите с основни ресори: Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“. В продължение на над 20 годишното си професионално развитие господин Атанасов придобива изключително ценен управленски опит, който го отличава като лидер със стратегическо мислене и като експерт с отлични познания в областта на данъчното и финансовото законодателство. През последната една година Бойко Атанасов заема длъжността „заместник-председател“ на Комисията за финансов надзор, ръководещ управлението за надзор на инвестиционната дейност, като основно налага своя ръководен стил. С оглед на гореизложеното считам, че господин Атанасов притежава всички необходими образования, професионален опит и публична репутация да заеме длъжността „председател“ на Комисията за финансов надзор. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Проекта за решение за избиране на председател на Комисията за финансов надзор господин Бойко Атанасов. Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма. Предложението е прието. (Ръкопляскания. Възгласи: „Браво!“) Честито, господин Атанасов! Заповядайте да кажете няколко думи от трибуната. БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за гласуваното доверие за поста председател на Комисията за финансов надзор на Република България. Това, което мога да заявя, е, че ще нося пълна отговорност по осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица, които се регулират от Комисията. Слизайки от тази трибуна, аз ще депозирам намерението си за прекратяване предсрочно на мандата ми като заместник-председател на Комисията. Още един път Ви благодаря за гласуваното отношение и вярвайте – оценявам доверието, което ми давате. Предстои ни много работа и вярвам, че ще бъде в среда на колегиалност и активен диалог с бизнеса и институциите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов. Оставката на господин Атанасов вече е депозирана, така че, колеги, процедурата, която следва оттук нататък е да приемем точка на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да бъде включена в седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка – Прекратяване на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и полагане на клетва от новоизбрания председател на Комисията за финансов надзор. Току-що оставката е подадена. Тя е с входящ № 920-00-5 от 15 март 2019 г. Предлагам това да бъде точка втора за днешното пленарно заседание. Моля, гласувайте. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към тази точка: ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“ И ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НОВОИЗБРАНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР. Уважаеми дами и господа, позволете да Ви запозная с подадената оставка. Ще изчета текста на оставката на господин Атанасов: „Уважаема госпожо Председател, във връзка с избирането ми за председател на Комисията за финансов надзор и на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор подавам оставка като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност. Моля същата да бъде разгледана и приета от Народното събрание.“ Изказвания, колеги? Не виждам желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване прекратяването на мандата на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Атанасов, заповядайте да положите клетва. Моля народните представители да станат. (Всички стават.) Моля, повтаряйте след мен. БОЙКО АТАНАСОВ АТАНАСОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, да се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнение на задълженията, възложени ми от Закона. Заклех се!“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.) Успех Ви желаем всички! Благодаря, колеги. Следващата точка от днешния дневен ред е: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ. Вносители са Емил Димитров, Данаил Кирилов, Йордан Цонев, Хамид Хамид, Симеон Найденов и Явор Нотев, на 28 февруари 2019 г. С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Кирилов. Заповядайте, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 13 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ; от Върховния касационен съд – съдия Борислав Белазелков, председател на Четвърто гражданско отделение, Гражданска колегия, и съдия Галина Тонева от Наказателната колегия на Върховния касационен съд; и от Камарата на вещите лица в България – господин Александър Димитров. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Димитров, който посочи, че с него се цели при взимане на решение от колективния орган, за което е необходимо квалифицирано мнозинство, при липса на такова да се приема, че е налице решение за отхвърляне. Предлаганото изменение би довело до приемане на решение по същество на конкретния въпрос от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред Върховния административен съд. С цел постигане на бързина и кадрова обезпеченост по отношение на решенията, които съответната колегия или Пленума на ВСС взима, се предлага създаване на едноинстанционност на производствата, с изключение на дисциплинарните производства. Въвеждат се изменения, свързани със статута на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В съответствие с чл. 132а, ал. 10 от Конституцията се предлага при освобождаване на основание чл. 48, ал. 1 от Закона за съдебната власт на главния инспектор или на инспектор, Народното събрание да избира нов главен инспектор с нов мандат по чл. 132а, ал. 2 от Конституцията, съответно инспектор с нов мандат по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията. Господин Димитров отбеляза, че по този начин ще се осигури последователност и приемственост в работата на този орган, както и неговото ефективно функциониране. С друга част от измененията се цели законодателно уреждане на практиката в съдилищата, организацията на работа на съда да бъде уеднаквена с оглед актовете, които се издават от административния ръководител на съответния съд. С оглед създаване на яснота и сигурност по отношение на точния момент на встъпване в длъжност на новоизбран административен ръководител се прецизира разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Господин Димитров посочи, че се цели постигане на процесуална икономия в случаите, когато атестираният магистрат възрази срещу изготвената комплексна оценка и даване възможност на съответната колегия да приеме директно комплексна оценка от атестирането, без да се налага винаги връщането на преписката на съответната Комисия по атестирането и конкурсите. По отношение на дисциплинарните производства се въвежда правомощието съответната колегия на Висшия съдебен съвет при решение за налагане на по-леко дисциплинарно наказание от предложеното да може сама да наложи и наказанието „забележка“. С въведеното изменение се ускорява процедурата за завършване на дисциплинарното производство пред кадровия орган и се препятства възможността за изтичане на сроковете. Предлага се правилниците по чл. 342 ал. 1 от Закона за съдебната власт да съдържат и разпоредби за условия и ред за понижаване на ранга на съдебни служители, за които са налице данни за трайно влошаване на качеството на работата. В Заключителните разпоредби се предвижда довършване по досегашния ред на конкурсните процедури, започнали до влизане в сила на Закона. Господин Магдалинчев посочи, че няма да изрази становище по Законопроекта, тъй като се изчаква решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по него. Госпожа Тонева отбеляза, че участва в работна група към Министерството на правосъдието, в която се обсъждат бъдещи промени в Закона за съдебната власт. Представителят на Камарата на вещите лица направи искане за изменение на чл. 340а, ал. 2, т. 6 от Закона за съдебната власт, като съдебният служител, извършващ дейност и като вещо лице към съда и прокуратурата, да не се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на Закона. В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си за Законопроекта. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров Симеонов и група народни представители на 28 февруари 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Откривам разискванията, колеги. Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи. Преминаваме към гласуване. Моля квесторите да поканят народните представители в залата. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 954-01-12, внесен от Емил Димитров и група народни представители на 28 февруари 2019 г. Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС. Вносители: Цветан Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г.; Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 март 2019 г. Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни изчете госпожа Атанасова. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от народния представител Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 6 март 2019 г. На свое заседание, проведено на 13 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители. На заседанието присъства от Министерството на външните работи: господин Васил Дурев – юрисконсулт в дирекция „Правна“. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, беше представен от господин Кирилов, който посочи, че с него се цели да се възстанови правното действие на нормите относно отчитането на преференциите във всички видове избори по Изборния кодекс преди тяхната промяна на 14 февруари 2019 г. в приетия на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 853-03-91 от 19 декември 2018 г. Господин Хамид Хамид представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители. Той посочи, че със Законопроекта се цели да се отменят правилата за образуване на избирателни секции извън страната и се предлага въвеждането на видеонаблюдение във всяка секционна избирателна комисия през целия изборен ден. Законопроектът предлага промени относно изискванията за уседналост при провеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България, както и за общински съветници и кметове. Въвежда се възможността за използването на майчин език по време на предизборната кампания, като господин Хамид отбеляза, че в случаите, когато кампанията се води на чужд език, се осигурява превод на български език. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев. Господин Митев посочи, че няма да подкрепи Законопроекта, предложен от Мустафа Карадайъ и група народни представители, като мотивите са обусловени от чл. 82, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той отбеляза, че относно Законопроекта, предложен от Цветан Цветанов и група народни представители, няма единна позиция в парламентарната група на „Обединени патриоти“, като Политическа партия ВМРО подкрепят Проекта на закон, а Политическа партия НФСБ ще се въздържи от подкрепа поради изключително ниския праг на преференции при избори за общински съветници и кметове. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г., и с 2 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 6 март 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова. Колеги, едно процедурно предложение по другата точка, която беше преди това. Гласували сме оставката на господин Бойко Атанасов, но трябва да гласуваме и Решение за служебен проект за предсрочно прекратяване на мандата. Пропускът е мой. Ще Ви го изчета и процедурата ми е да го подложим на гласуване: „РЕШЕНИЕ за предсрочно прекратяване на мандата на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 8, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор РЕШИ: Прекратява предсрочно мандата на Бойко Атанасов Атанасов като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.“ Моля, режим на гласуване. Изчистваме процедурата. По принцип оставката е гласувана, но нека да гласуваме и Решението. Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Сега продължаваме с разискванията по двата внесени законопроекта относно изменение и допълнение на Изборния кодекс. Имате думата за изказвания, колеги. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Прощавайте, днес нещо съм разсеяна. Представяне на вносител – господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да представя от името на вносителите на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 18 февруари 2019 г. Уважаеми народни представители, всички сте уведомени и знаете за изявленията за тази наша законодателна инициатива още в деня 18 февруари. Знаете, че с този законопроект ние предложихме възстановяване на режима на преференциите в границите и с пределите такива, каквито бяха до приемане на измененията и допълненията в Изборния кодекс на второ четене от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. С този законопроект Изпълнителната комисия на Политическа партия ГЕРБ взе решение да удовлетвори обществените реакции, които се получиха в закъснелия обществен дебат по повод на преференциалното гласуване, и респективно по тази причина внесохме тези изменения. Много се говореше в публичното пространство, че тези изменения се внасят преждевременно, че не могат да се внасят такива изменения, при положение че не е приключила последната фаза от законодателния процес – промулгацията. Тоест издаването на указ на президента на републиката за налагане на отлагателно вето или издаването на указ за обнародване на приетия на второ четене акт. На този ден – 18 февруари, беше обявен и указ на Президента на Република България, с който беше върнат за повторно обсъждане Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари. Съответно след дебат Народното събрание потвърди волята си по отношение на промените, които са осъществени в Изборния кодекс, с уговорката, с изключението, че във връзка с преференциалното гласуване вече е внесен Законопроект. Това е Законопроектът, който обсъждаме сега и е на Вашето внимание. Коментираше се в контекста на това разположение на времето така наречената огледална техника. За да няма спекулации и манипулации в тази връзка, обяснявам, че в Законопроекта правно-техническото решение по този въпрос е следното: предлага се отмяна на нормата, която съдържа режим на преференцията, без значение какъв е нейният размер съобразно действащото право, и се създава норма със сигнатура допълнително „а“ към нея, която въвежда всъщност режима на преференциалното гласуване – такъв, какъвто обществото ни твърди, че желае, и такъв, какъвто ние приехме да бъде, тоест с по-ниския праг. Така например предложили сме отмяна на чл. 298 и едновременно с това създаване на чл. 298а, отмяна на чл. 386 и създаване на чл. 386а, отмяна на чл. 454 и създаване на нов чл. 454а. Това е логиката на предложените изменения и, пак повтарям, от съдържателна страна иде реч за възстановяване на преференциалния праг – такъв, какъвто е бил до измененията, гласувани на второ четене от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. Няма да влизам по същество в режима на преференциалното гласуване. Многократно сме излагали пред Вас сравнително-правна характеристика и данни за преференциалните прагове в европейски държави. Коментирали сме практиката в Австрия, Белгия, Малта, Ирландия, заедно със Словения, Холандия, Словакия, Хърватия и Швеция по отношение на това, че в тези избирателни системи преференциалният праг е равен на цената, на стойността на един мандат за съответния избор. Междувременно получихме и становища от професори по избирателно право, които коментират варианти във връзка с преференциите – както по отношение на пропорцията, така и по отношение на основата, на базата, върху която се отнася тази пропорция. Препоръчват се и модели, свързани с това – базата да бъде установена на основа всички действителни гласове. Както и да е! Народните представители от Политическа партия ГЕРБ изразяваме и не се изменяме по никакъв начин, потвърждаваме волята си в този законопроект за възстановяване на преференциалните прагове – такива, каквито бяха, за добро или за лошо. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Господин Хамид, заповядайте, имате думата да изразите становище като вносител по втория законопроект. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Уважаеми колеги, в нашия законопроект правим предложение за премахване на група ограничения в Изборния кодекс, за които смятаме, че сериозно накърняват, а някои от тях лишават от права българските граждани. Това не е мнение само на „Движението за права и свободи“. Това е мнението на Венецианската комисия, това е мнението на Европейския парламент, на ограничените мисии за наблюдение на ОСС, на мисиите на Съвета на Европа, а някои от текстовете са залегнали и в доклада на докладчиците на Съвета на Европа за напредъка на България в постмониторинговия механизъм. Накратко ще ви запозная с всяко от тях. Стана въпрос в Доклада на Правната комисия за позволяване на агитация на майчин език. Текстът не е съвсем коректно залегнал в Доклада. Нашето предложение е да отпадне забраната за агитация на език, различен от българския, като в тези случаи сме записали „осигуряване на превод на официалния български език“. Това предложение не го внасяме за първи път и ще продължим да го внасяме, защото смятаме, че по този начин се дискриминират голяма група български граждани, нещо повече, дискриминират се голяма част от европейските политици, които ни идват на гости по време на кампаниите и които за наше огромно съжаление още не са научили български език. Визирам и господин Вебер, който учи, но още не е научил български език, и господин Ханс Ван Бален – почти го е научил, но съвсем, съвсем малко го знае. Само ПЕС могат да се похвалят с европейски лидер, който знае български език, но това си е техен проблем. Колеги, този дискриминационен текст трябва да бъде премахнат, защото той противоречи както на всички европейски принципи, така и на българската Конституцията. Смятаме този текст за противоконституционен. В предходни предизборни кампании по този текст имаше 15 или 16 актове за установяване на административни нарушения и бяха наложени наказателни постановления само за едно „Здравейте“ – „Селям“ на майчин език. Разбира се, българският съд отмени всички наказателни постановления, които противоречат на закона. Виждате, че и българският съд мисли този текст за дискриминационен. Следващата група от предложения са за премахване на така наречената уседналост за европейски и за местни избори. Казвам „така наречена уседналост“, защото, докато уседналостта като принцип в изборното законодателство урежда къде едно лице не може да гласува и къде същото може да гласува, то в нашия случай казваме къде едно лице не може да гласува, без да му даваме възможност да гласува на друго място. В този смисъл е и горещата препоръка на Европейския парламент в две резолюции – от 2015 г. и 2018 г., където Европейският парламент горещо ни препоръчва да дадем на нашите граждани, живущи в страни извън територията на Европейския съюз, свободно да могат да упражняват своя вот на европейски избори. Моля да подкрепите тези наши предложения. После в дебата пак ще взема отношение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид. Откривам разискванията по внесените законопроекти. Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, уважаеми господин Карадайъ. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ние от „Движението за права и свободи“ сме внесли едни текстове, които са в съответствие с Конституцията на Република България и нашият апел е да подкрепим тези текстове в опита си да направим така, че Изборният кодекс да съответства на Конституцията на Република България. Освен това, колеги, същите тези текстове ние сме ги съобразили и с различни резолюции на Европейския парламент – например от 2015 г., от 2018 г. Вчера предложихме тези резолюции да бъдат част и от работната програма на Народното събрание. Независимо че вчера те не бяха подложени на гласуване, все пак тези резолюции са приети от Европейския парламент и са факт. Ние сме се съобразили и с тях – става въпрос за възможността за гласуване на европейските граждани, които живеят в трети страни, извън Европейския съюз. От тази гледна точка съм убеден, че народните представители, Народното събрание разбират своята отговорност и ще бъдат на висотата на народни представители, на висотата на Народното събрание, за да можем да гласуваме тези текстове, както е предвидено в Конституцията – всеки български гражданин да има възможността да избира и да бъде избиран, а не с някакви технически въпроси, например адресни регистрации, да се отнема изобщо правото на гласуване на българските граждани. Нещо повече. Ние имаме предвид и Директива 109 на Европейския съюз, където е предвидено, че „граждани на Европейския съюз, които живеят в други държави от Европейския съюз, независимо че не са граждани на държавата, в която живеят, имат правото да избират и да бъдат избирани в органите на местното самоуправление, както и в Европейския парламент“. От тази гледна точка трябва да отпадне езиковото ограничение и тези граждани на Европейския съюз, които не са български граждани, да могат да водят една активна кампания, за да бъдат избирани, а други – да имат възможността да направят информиран избор. Убеден съм, че тези текстове ние ще ги гласуваме в Народното събрание и ще ги приемем. Безспорно едно от нашите предложения, колеги, е във връзка с предишния дебат по Изборния кодекс, несъстоял се дебат по време на разглеждане на Изборния кодекс, тук, в тази зала. Става въпрос да се проведе един истински, сериозен и отговорен дебат – какъв да бъде прагът на преференциите, а не с фалшиви новини да се произвеждат внушения, че едва ли не сме направили предложение изобщо да отпаднат преференциите. Така или иначе, по време на разглеждането на този въпрос предишния път този дебат не се състоя. Нашият призив е в Народното събрание да проведем един много сериозен, задълбочен, истински дебат, включително в сравнение с другите държави-членки на Европейския съюз, и да преценим кой е най-справедливият праг за преференциите. Имаме и други предложения в нашия проект, така че призовавам да гласуваме и двата проекта за промени в Изборния кодекс тук, в залата, и между първо и второ четене да проведем един много отговорен публичен, включително и обществен дебат по различните теми. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ. Реплики? Няма. Заповядайте за изказване, уважаеми господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Съжалявам, че няма активност в залата, защото изкривеният и измислен дебат извън залата по Изборния кодекс трябва да получи своя отговор с истински дебат тук, в залата, почитаеми колеги. Аз така и не мога да си отговоря на въпроса, а и никой не става да отговори от вносителите – какво общо има преференцията с правата, дадени от Конституцията – да избираш и да бъдеш избиран? Проглушиха ни ушите, че повишаването на прага за преференция е отнемане на граждански права. Второто, което изобщо не мога да си го обясня, колеги, ако някой знае, нека да стане да ми го обясни, ще бъда благодарен – какво общо има правото да избираш български представители в Европейския парламент с това къде си живял последните три месеца? В европейска страна или извън европейска страна? Това как влияе на избора? Какво общо има това, та въвеждаме тази забрана? Поне формално ми кажете – какво общо има? Да оставим настрана всичко онова, което казаха господин Карадайъ и господин Хамид, което сме казвали и друг път в дебата. Единственото, за което съжалявам, е, че БСП ги няма тук, за да видим отново лицемерието им по тази тема, но те няма да закъснеят да ни го съобщят от „Позитано“. Прави ми впечатление обаче, че последният един месец по дебата по Изборния кодекс от там има гробна тишина по този въпрос, все едно няма такъв въпрос. Не им подражавайте, колеги! Има такъв въпрос и ако Вие сте против, дайте да обсъдим защо. Окей, националистите ги разбирам, не ги оправдавам, но ги разбирам – те са против българските граждани, които живеят в Република Турция. Казват го открито, това е тяхна идеология – да мразят. Ама Вас не Ви разбирам! Все пак гласуваме за Европейски парламент, все пак тук става въпрос за граждани за европейско развитие на България. Нищо, че имате коалиционни партньори, които мразят. Не трябва ли да се съобразим с решенията на Венецианската комисия, на Европейския парламент и така нататък? Искам да Ви уверя, че за „Движението за права и свободи“ няма към този момент, а и в следващите моменти няма някаква тежка електорална полза, ако разрешим на българските граждани, които са извън Европейския съюз, да гласуват за евродепутати. Въпросът е принципен, разбирате ли? Не може да сме европейци, когато става въпрос за евросубсидии и когато става въпрос за НАТО и Европейския съюз, за ценностите, а когато става въпрос за конституционните права на българските граждани, да не сме европейци. Господин Цветанов, обръщам се към Вас – призовавам ГЕРБ да участва в дебата. Призоваваме Ви да подкрепите нашия законопроект на първо четене, така както подкрепихте на първо четене и Законопроекта на Вашите партньори за вероизповеданията. Да направим общ законопроект за второ четене – тогава го отхвърлете, ако искате, с аргументи. Станете и кажете: „Ние не искаме българските граждани, които са извън Европейския съюз, по тези и тези причини да гласуват.“ Второ, за майчиния език. Какво толкова има да кажеш две думи на майчин език в превод? Какво се случва с официалния български език? Накърнява се националното достойнство ли? Националната чест ли? Ами онзи ден президентът говори на английски език в официален разговор с представител на една голяма организация и това не е първият случай. И други наши представители говорят на английски, на френски в официални делегации – не на български с превод, а на другия език. Е добре, значи за едните може, за другите – не може?! Колеги, аз не знам турски език, но си позволих на един митинг да поздравя със „здравейте“ на майчиния език хората, които са ми избиратели и бях глобен за това. Е добре, това не е ли парадокс? РОСЕН ИВАНОВ (ОП, от място): Има Конституция! Тук се говори на български език! ЙОРДАН ЦОНЕВ: В Конституцията е ясно казано, че българският език е официалният, никой не отрича това. На всеки митинг, на всяко събрание се говори на официалния български език и ако се кажат пет изречения на майчин език, или на английски, или на френски, има преводач, който веднага ги превежда. Не виждам как ми се накърнява на мен националното достойнство като българин. Значи това е комплексарщина, колеги! Това не е национално достойнство! Това е абсолютно незачитане на правата на други хора! Дебатът е много сериозен и аз призовавам специално колегите от ГЕРБ да подходят сериозно по темата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Имате думата за реплика, уважаеми господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Цонев, отправихте към нас – „Обединените патриоти“, съждения, които от години казваме и считаме, че сме прави за това, че наистина няма възможност други държави да влияят върху вота на български граждани. Ние не сме против българските граждани зад граница, без значение къде живеят и в коя държава са. Ние сме против, и Вие много добре го знаете – против сме това една друга държава, други политици от други държави и други чужди служби да организират вота на българските граждани и да им казват как да гласуват и по този начин да влияят на вътрешната политика на България и да определят бъдещето на България. Никой от нас не е против българските граждани зад граница – нито в Турция, нито в Русия, нито в Щатите, където и да са, и знаете много добре проблема. Неслучайно ние – „Обединените патриоти“, знаете и по време на парламентарните избори, направихме така, че да възпрем това влияние на тази държава с гласуване и в самата Турция, и на границата, защото щеше да влезе една друга партия, която изцяло щеше да работи за друга държава и за други интереси. Това е безспорен факт. Вие от ДПС от години твърдите, че защитавате български национални интереси. Като твърдите това нещо и Вие трябва да сте за тази позиция, защото знаете, че има проблем, знаете, че има намеса от чужда държава. Ние като народни представители не трябва да позволяваме това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Втора реплика? Имате думата за втора реплика. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Вие сте абсолютно прав с позицията и аргументите, които изказахте, но ми се струва, че не можахте да уловите нещо очевидно – една сделка. Сделка между БСП и ГЕРБ. От една страна, БСП казаха: „Ние ще напуснем, за да не Ви пречим, само дръпнете ръчната и дайте назад, за да ограничите правото на два милиона български граждани“, и сделката е видна – БСП не пречат на ГЕРБ, а ГЕРБ ограничиха правото на два милиона български граждани да гласуват. Ето Ви сделка! Това не видяхте, господин Цонев. Това получихме като потвърждение по телевизията вчера. Ето така БСП постига по-добре своите цели. Ето Ви сделката, господин Цонев! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. Ще има ли трета реплика? Не виждам. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Отзад напред. Уважаеми господин Летифов, честно казано изобщо не ме вълнуват сделките на БСП с когото и да било, повече ме вълнува дали са забравили и дали са изчистили от партийното си политическо и парламентарно поведение идеологията на възродителния процес. Понеже обичам да говоря откровено, моят отговор е: не! Парламентарното им поведение, политическото им поведение показва, че наследницата на БКП не е изчистила от себе си идеологията на възродителния процес. Държа да го заявя от тази трибуна, за да няма лицемерие, а не от централата на ДПС на „Стамболийски“. Господин Ангелов, съвсем сериозно Ви благодаря за добрия тон и за това, че чух един аргумент – може би не го споделям, но е аргумент и ще се опитам да оборя аргумента Ви. Чужда държава да не влияе на българските граждани – окей, има такива податки, има такива опити и аз смятам, че Вие се убедихте, че ДПС е преграда за това влияние, първо. Второ, ако чуждата държава се опита да повлияе на българските граждани, които ще изберат евродепутат, нека да Ви кажа как гласуват и как работят евродепутатите на ДПС в парламента. Те гласуват, те са членове на групата на АЛДЕ и на парламентарната група на АЛДЕ и изпълняват стриктно, първо, политиката на „Движението за права и свободи“ като либерална партия, второ, във всички случаи са защитавали българския национален интерес в Европейския парламент – вижте им гласуванията, вижте им изказванията. Трето, движат се в синхрон с Европейската либерална партия. Опасенията, които изказахте, мисля, че ги погасявам с тези три аргумента. Каквото и да се опита да направи чужда държава, тези депутати ще бъдат депутати – представители на „Движението за права и свободи“, да кажем, в Европейския парламент, или представители на ГЕРБ, или Ваши представители, защото и от Америка, и от останалите континенти и страни, които в момента са лишени, също ще изберат депутати от други партии, така че този аргумент не е състоятелен. Нека да се концентрираме върху това да разрешим (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на българските граждани да гласуват, независимо от това къде се намират. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Колеги, продължаваме с изказванията. Имате думата, уважаеми господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата за Изборния кодекс, когато се обсъжда и когато е в навечерието на предстоящ национален избор, сами разбирате, че не може да се вземе най-правилното оценъчно решение. Казвам това, защото този дебат е воден в годините – и за майчин език, и за уседналостта. Аз съм убеден и вярвам, че това, което казахте за представителите на „Движението за права и свободи“, че трябва действително да има дебат по тази тема. Убеден съм, че в краткия срок във връзка с предстоящите европейски избори начинът, по който се представя всяко едно законодателно решение, което е на българския парламент, провокира само противопоставяне и създаване на напрежение, което смятам, че не би трябвало да бъде основна опорна точка за предстоящите европейски избори. Ние сме готови да водим този дебат, да ползваме експертизата и на представителите на БАН, на учени, общественици, но смятам, че политиците днес надали ще могат да вземат най-правилното решение. Нашата позиция от парламентарната група на ГЕРБ е била последователна през последните години, имахме дебат по тези точки само преди месец – месец и половина, когато обсъждахме Изборния кодекс и ние сме гласували „въздържал се“. Пак казвам: аз съм склонен и съм съгласен, и вярвам, че дебатът и разговорите могат действително да ни направят много по-мъдри и много по-зрели във взимането на важните решения, които да бъдат с една устойчивост и с дългосрочна визия. Що се касае до преференциите. Тук имаше също много спекулации и Вие знаете какви интерпретации имаше в публичното пространство, където се говореше за някакви договорки, за извиване на ръце, което въобще не кореспондираше на истината. Това, което имаме и днес – Вие виждате, че дори и с колегите от „Обединени патриоти“, те имат различни мнения относно преференциите. Едните казват, че трябва да се оставят, да бъдат 7%, а другите казвате, че трябва да бъде колкото е някакъв друг процент по-висок, за да може действително тежестта, която е на един депутат, който се избира с преференция, да съответства в общи линии или да се доближава до това, което е тежестта на един депутатски мандат. Ние от парламентарната група на ГЕРБ сме внесли законопроект, с който връщаме или искаме да върнем старото положение, за да може във връзка с предстоящите европейски избори да намалим всякакви възможни спекулации за нагласени правила, за служебни победи, защото ГЕРБ винаги участва в избори по правила, които са били и преди да участваме в първите парламентарни избори – през 2009 г., по правила, които са приемани от тогавашното парламентарно мнозинство. Убеден съм, че колкото по-бързо приемем промените в Изборния кодекс, толкова по-бързо ще дадем и съответната устойчивост на Централната избирателна комисия да може да се концентрира върху процедурните правила и методическите указания, които трябва да бъдат изготвени. Колеги, хронограмата за регистрация, за подготовка за изборния процес на общинските избирателни комисии вече почти тече и аз смятам, че ние доста сме се забавили, но за голямо съжаление това забавяне трябва да го компенсираме сега с по-кратки срокове и по-бързото гласуване, за да знаем, че имаме окончателно приет Изборен кодекс, който в предстоящите европейски избори ще може да проведе изборите по възможно най-демократичния начин, защитавайки правата на всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов. Имате думата за реплика, уважаеми господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов! От „Движението за права и свободи“ не сме настроени конфронтационно. Мисля, че тонът беше много добър и колегите отдясно на залата също бяха в този тон. Не е конфронтация и няма да предизвика конфронтация да проведем дебата между първо и второ четене и на второ четене в залата. Няма да отнеме време. Нямаме нужда от становища на БАН, за да спазваме Конституцията. Ясно и много точно е записано в чл. 41, че имат право да бъдат избирани и да избират. По никакъв начин нито ще отнеме време, нито ще нарушим тайминга на изборния процес, нито ще предизвикаме някакъв конфронтационен дебат. Всяка партия си казва аргументите и гласуваме. Това е начинът БСП да не спекулират с договорки. Няма договорки! Ето тук от трибуната – приемат се двата проекта, прави се един доклад и по всеки текст работим тук, казваме си мнението и с гласуване отиваме към приемане на правилата. Наистина Ви призовавам да приемете този законопроект – не виждам конфронтация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. Втора реплика? Не виждам втора реплика. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, аз бях максимално дипломатичен, за да не назова партията, която провокира това напрежение в обществото и спекулациите, и манипулациите. Тя отсъства от пленарните заседания, тя не ходи на работа. Не бях толкова точен, защото не исках да се почувстват пък засегнати като парламентарна група. Така че за всички тук присъстващи – всяко различно мнение допринася за дебата, който се води в българския парламент. Говоря за колегите от Българската социалистическа партия, които действително успяват от всяка една възможност да направят фалшива новина, да манипулират и да направят поредното внушение в обществото. Те допринасят за това противопоставяне в обществото, за което говоря. Не визирам присъстващите тук парламентарни групи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов. Колеги, други изказвания? Имате думата, уважаеми господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, стана ясно от репликата на колегата Ангелов, аз също ще го потвърдя, групата на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи Законопроекта, внесен от господин Мустафа Карадайъ и група народни представители от „Движение за права и свободи“. В Правната комисия с колегата Емил Димитров – Ревизоро, изтъкнахме и процедурни пречки по нашия Правилник – чл. 82, ал. 3, която ни казва, че когато имаме неприети предложения между първо и второ четене по законопроект, те не могат да залегнат в нов законопроект, без да има основни промени в тези положения. За съжаление, Законопроектът на колегите е абсолютно идентичен. Може да го сравните като предложение с това, което гледахме съвсем скоро в пленарната зала. Този дебат, за който се пледира от тяхна страна, вече беше проведен. Бяха изтъкнати аргументи „за“, бяха изтъкнати аргументи „против“ тези положения, които те предлагат. Дори ако се върнем малко по-назад, ще се убедите, че тези проблеми и тези въпроси, поставени от ДПС, са дебатирани многократно. До този момент те не срещат подкрепата на мнозинството в българския парламент и в този състав, и в предходния състав на Народното събрание. По отношение на законопроекта на колегите от ГЕРБ, декларирам, че от Националния фронт за спасение на България ще направим промени специално в частта, която се отнася до преференциите по време на местни избори. Смятаме, че прагът от 7% е изключително нисък на този етап. Имаме общини, в които само с 50 – 60 гласа, тоест с гласовете на едно семейство или на един род може да пренаредите листите. Имаме случая с голям областен град, четвъртия по-големина в страната – Бургас, от който, благодарение на преференциалния вот, в Правната комисия има само един юрист. Това ни кара да мислим, че в местния вот за огромно съжаление тези 7% праг на преференциите водят до изкривяване на резултатите, до недобър състав в качествен аспект на общинските съвети и съответно до възможност да се използват практики, които са обявени от закона за недопустими, като купуване на гласове, контролиран корпоративен вот. Пак казвам, има и малки общини, в които само семейството на въпросния кандидат да гласува, е абсолютно достатъчно той да бъде избран за общински съветник. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Реплики? Господин Хамид, заповядайте. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, предлагам да не формализираме чак толкова изискването на Правилника, защото абсолютно същите аргументи могат да се отнесат и към другия законопроект. Така че предлагам да ги разгледаме и двата. Само това ми е репликата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Втора реплика? Не виждам. Дуплика? Заповядайте, уважаеми господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Хамид, аз няма да се съглася с Вас. Ние смятаме все пак, че в случая сме наистина в хипотезата на чл. 82, ал. 3, но тъй като смятаме, че все пак трябва да бъдат обсъдени и да бъдат дебатирани тези предложения, не сме искали нито в Комисията, нито тук, в залата, както виждате, не правим искания за недопустимост. Изразяваме, че това е още едно всъщност процедурно основание да не подкрепим от наша страна този законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Други изказвания, колеги? Имате думата за изказване, уважаеми господин Исаев. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Кой е тоя бе?! (Реплики от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви! АНГЕЛ ИСАЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В момента съм малко раздвоен как ще гласувам. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Само в момента ли? АНГЕЛ ИСАЕВ: Молбата ми е, ако може двата законопроекта на колегите от ДПС да ги гласуваме поотделно, защото по първия законопроект съм съгласен с тях. Уважаеми колеги, много е трудно, когато има една организация, когато има един митинг и да не можеш да говориш на майчиния си език, да ги поздравиш хората и така нататък. По втория законопроект – за преференциите не съм съгласен с тях, защото да бъдеш избран преференциално, мисля, че това е най доброто за всеки български гражданин. Знам, че са много против преференциите. Молбата ми е към тях, за евролистата може пак да ме сложат в листата, може да ме сложат на последно място и ще им докажа, че пак ще стана евродепутат. Естествено, после ще се откажа. Благодаря Ви. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Исаев. Реплики има ли? Не виждам. Заповядайте, за изказване, уважаеми господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Мисля, че видяхме избраните с преференции… (Смях и ръкопляскания в ДПС.) ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Картата! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Картата, ако обичате, да сложите! РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря на ГЕРБ, че се активизирахте поне заради картата. (Оживление.) Дебатът е за Изборния кодекс, колеги. Все пак, след определени поканвания от нас, моята молба е: ще помоля колегите от ГЕРБ да бъдете на онази висота на управляващи (възгласи от ГЕРБ: „Еее!“), да дадете отговор на хората, които са Ви избрали, поради каква причина и защо само преди 20 дни Вие подкрепихте определени предложения на „Движението за права и свободи“ – Вие всичките. И сега изведнъж под натиска на БСП, каза господин Цветанов, Вие сте си променили мнението. Не, това не звучи сериозно, колеги! Не вярвам, че ГЕРБ са се отказали само заради това, че БСП са проявили онзи хъс и онзи национализъм, който не им е необходим. Уважаеми колеги, Изборния кодекс го разглеждаме от гледна точка на това как да създадем условия на хората да могат спокойно да отидат да гласуват и да са сигурни, че като са гласували, техният глас е отишъл точно за тази партия, за която са гласували. Затова сме тук. Затова го правим. Не че като предлагаме машинното гласуване, ние ще спрем определени условия, преди да се отиде да се гласува, и ще отменим онези условия за манипулации, които може също да се случат. Но ще дадем възможност чрез машинното гласуване да премахнем определени съмнения за манипулации в изборите. Защо да не подкрепите машинното гласуване? Какво Ви пречи? Затова е нашата молба – да подкрепите това наше предложение, което сме внесли. Второто, което е: колеги, няма как да се скриете и да не обяснявате и на Вашите гласоподаватели защо не давате възможност на тези два милиона и половина граждани в Европа да не могат да гласуват? Нямате аргументи. Излезте и кажете защо не им давате възможност? Ако не го направите, няма да сте пак на онази висота, на която ние очакваме Вие да бъдете. Следващото, което е: за преференциите, колеги. На прима виста ми идва да Ви предложа – нека тези, които са избрани с преференции, да ги съберем, да им дадем възможност от тази трибуна да обяснят как и по какъв начин са събрали преференциите си. Нека на тях да им дадем възможност. Ще видите как и по какъв начин се получава изкривяването. Ние нищо друго не искаме от Вас, колеги. Явно, че на нас се пада честта и доблестта на кажем от тази трибуна онези пропуски, които Вие не може да ги кажете. Трябва да намерите сили във Вас, трябва да намерите възможност да подкрепите сега законопроекта на „Движението за права и свободи“, между първо и второ четене да се водят наистина онези дебати, с които да успокоим обществото заради грешните послания – така, както каза господин Цветанов, от други политически формации, които бяха изпратени във връзка с преференциите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) във връзка с майчиния език, във връзка с машинното гласуване. Нека да дадем възможност на Народното събрание и на обществото отвън да водим още един полезен дебат за Изборния кодекс! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? От ВОЛЯ. Имате думата, уважаема госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, ние от ВОЛЯ потвърждаваме заявеното предварително от нас намерение, че ще подкрепим Законопроекта, внесен от колегите от ГЕРБ, защото те изпълниха своето обещание да върнат този праг, който съществуваше и преди за преференциалния вот. Всякакви други изказвания в посока на това да бъдат унищожени или премахнати преференциите за нас са неприемливи и нелогични. Дори напротив, искаме преференциите да нямат праг. Тези заплахи, какви хора щели да влязат, ако работим преференциално, са за партиите, които явно нямат достатъчно качествени представители, които да предложат в листите си за народни представители, за общински съветници или за евродепутати. Ние от ВОЛЯ смятаме, че в една листа като предложение от партия трябва да бъдат вписвани само хора, които имат качествата и достойнството да представляват избирателите си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване законопроектите един след друг. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-8, внесен от народния представител Цветан Генчев Цветанов и група народни представители. Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 954-01-14, внесен от народния представител Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители. Гласували 140 народни представители: за 25, против 26, въздържали се 89. Предложението не е прието. Уважаеми колеги, изслушването на министъра на туризма на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно напредък по приоритетите, заложени в Програмата за управление на правителството в сектор „Туризъм“, ще започне в 11,00 ч. във времето за парламентарен контрол. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Продължаваме с: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ТУРИЗМА ОТНОСНО НАПРЕДЪК ПО ПРИОРИТЕТИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В ПРОГРАМАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В СЕКТОР „ТУРИЗЪМ“. Припомням, че това изслушване ще се проведе, съгласно чл. 113 от нашия правилник, който гласи: „Народното събрание и на избраните от него комисии могат да извършват изслушване по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси“. Смятам, че почти всички са запознати с регламента, но ще го изчета: „Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо по един въпрос, всеки въпрос в рамките на две минути, към изслушваните лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на пет минути след задаването на всички въпроси.“ Вносителят на предложението – заповядайте, господин Бойчев, за да представите аргументите за исканото изслушване. Имате думата! ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Туризмът е водеща индустрия в много страни и се налага като най-бързо разрастващ се икономически сектор по отношение на валутни приходи и разкриване на нови работни места. Туризмът се характеризира с практически и непрекъснат растеж, което от своя страна е факт, потвърждаващ силата и устойчивостта на сектора. Международният туризъм е най-големият източник на приходи от износ и същевременно най-важният фактор в платежния баланс на значителна част от националните икономики в света. Той стимулира инвестициите в инфраструктурата, създава приятелски междукултурни връзки и допринася за повишаване качеството на живота на местното население. Нарастващото значение на туристическата индустрия и развитието ѝ в световен мащаб поставят редица предизвикателства както пред обществото, така и пред управляващите. Най-важното сред тях е постигането на устойчиво развитие на туризма на местно, регионално, национално и международно равнище. Целта е да се осигури туристическа практика, която да е в интерес както на обществото, така и на бизнеса, и която да повишава благосъстоянието на местното население, като същевременно съхранява природните и социално-културните ресурси на местната среда. Туризмът бе изведен като един от основните фокуси в политиката на Политическа партия ГЕРБ. В условията на изключително динамични темпове на дигитализация туристическата индустрия се трансформира радикално. Народното събрание и правото ни, дори бих казал и задължение като народни представители, за законодателни инициативи дава възможност и ни ангажира с нелеката задача да адаптираме националното законодателство така, че то адекватно да кореспондира със съвременната обстановка. Развиването и прилагането на необходимата нормативна уредба способства за максимално облекчаване на бизнеса за засилване на контрола и за осветляване на сивия сектор. Създаването на самостоятелно Министерство на туризма, което да гарантира обществения интерес на ангажираните със сектора, безспорно е стъпка, от която българският туристически бранш имаше изключителна нужда, за да се реализира необходимото ниво на диалог между държава, местна власт и бизнес. Смея да кажа, че всички колеги в моя многомандатен район винаги последователно сме защитавали идеята за структуриране на отделно Министерство на туризма и към днешна дата мога да потвърдя, че този ход определено беше правилен. Като свидетелство за това мога да посоча трите поредни години с рекорден брой чуждестранни туристически посещения, както и рекордни постъпления от международния туризъм, които БНБ регистрира. Туристическата индустрия бележи изключително динамично развитие в световен мащаб, като Европа успя да привлече над 50% от туристите по целия свят, като имате предвид, че за миналата година данните са за над 1 млрд. 200 – 1 млрд. 300 милиона имаме външни туристи, извън територията на страните. Това е още една базова причина за необходимостта да развиваме този отрасъл. Факт е, че по последни данни на ЕВРОСТАТ България се нарежда сред държавите с по-висок от средния за Европейския съюз показател „нощувки“ в местата за настаняване. Това показват публикуваните данни по предварителна информация на ЕВРОСТАТ за статистиката за 2018 г. Според данните нощувките в местата за настаняване с 10 и повече легла в страната ни са над 26,8 милиона през миналата година, а отчетеният ръст е над 3 на сто. Регистрираното средно за Европейския съюз увеличение е от 2,2%. По ръст страната ни изпреварва държави като Дания – 2,7 %, Франция – 2,4%, Гърция – 0,5%, и Италия – 1,9%. Тези факти са още едно доказателство, че усилията да популяризираме страната като дестинация за качествен туризъм с разнообразни възможности за почивка дават резултат. Постигнатото през последните три години следва да ни амбицира да полагаме максимални усилия за устойчиво задържане на интереса на туристите. Въпреки това сме наясно, че 2019 г. за българския туризъм ще бъде година, изпълнена с предизвикателства поради изключително високото ниво на международна конкуренция, стагнираща валутна динамика в някои традиционни за нас пазари, както и поради традиционния проблем със задържането на качествения и квалифициран персонал в този отрасъл. Във връзка с гореизложеното в рамките на процедурата по изслушване, моля в своето изложение да представите пред народните представители развитието на конкретни мерки и инициативи, формулирани в Програмата за управление на правителството относно изпълнение и напредък по конкретните приоритети в сферата на туризма. Предварително Ви благодаря за отговора. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за изложение. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, благодаря за възможността да представя актуалната информация за напредъка по мерките и целите, заложени в Управленската програма относно сектор „Туризъм“. Както знаете, тези дискусии водим редовно в ресорната комисия в работен режим, но и в контекста на настоящата процедура ще отбележа за протокола, че говорим за общо 29 мерки, залегнали в Управленската програма за 4-годишен период, и ще се опитам максимално да дам отговор по отношение на всяка една от тях. Разчитам също, че и в последвалата дискусия ще се адресират конкретни въпроси, които да доизяснят определени моменти. Знаете, че структурирането на самостоятелно ведомство още в мандата на Кабинета Борисов 2 бе от изключително значение за подобряване на бизнес климата в сферата на туризма и подобряване на диалога между заинтересованите страни. Чрез оптимално оползотворяване на туристическия потенциал на страната създаваме реални икономически възможности за повишаване на жизнения стандарт на местните общности и разширение на дела на туристическата индустрия в общия дял на брутния вътрешен продукт. В изпълнение на Програмата на правителството на Република България за 2017 – 2021 г., усилията на Министерството на туризма са насочени към изпълнение на заложения в документа секторен приоритет за утвърждаване на страната като целогодишна туристическа дестинация с висококачествен и разнообразен туристически продукт. Предприетите последователни стъпки в изпълнение на заложените приоритетни политики в страната бележат забележителни ръстове. Чуждестранните туристи в България са нараснали с 31% за последните четири години, а приходите са нараснали с 34%. За миналата година общите приходи от туризма са 8 млрд. 400 млн. лв. по данни на БНБ, като 2018 г. бе трета по ред рекордна година за българския туризъм, като България бе посетена от над 9 млн. 200 хил. чуждестранни туристи. Бяха реализирани за миналата година общо над 27 милиона нощувки, общо от българи и чужденци, като само от страна на българите, пренощували в нашата страна, има реализирани над 9 млн. 500 хил. нощувки. Това нарежда нашата страна на едно от водещите места в Европейския съюз по отношение на реализираните нощувки и приходите от международен туризъм. Споделям също така и значението на предизвикателствата, пред които ни изправя съвременната действителност и наложената необходимост да поддържаме нужната степен на конкурентоспособност спрямо агресивната пазарна политика на нашите преки конкуренти. Въпреки ожесточената конкуренция и крайно ограничения ресурс, с който разполага Министерството на туризма в сравнение с останалите дестинации, с които се налага да се борим, полагаме максимални усилия, за да редуцираме евентуалната разлика спрямо предходния рекорден сезон. Тази година се очертава да бъде изключително трудна и динамична, но се надявам, че съвместно с бизнеса и местната власт и мерките, които сме предприели, ще успеем да задържим нивото на туристите, което имахме миналата година. Разбира се, работим и в посока на разработване и на дългосрочен механизъм, който да ни даде възможност да разширим крилата на сезона, особено по отношение на черноморските ни курорти и изобщо на целия Черноморски регион, както, разбира се, и там, където основно са фокусирани нашите зимни курорти и във вътрешността на страната, което е част от нашата основна политика. Предстои в рамките на един месец да разработим предложение за създаване на такъв механизъм, който да позволи и на нашата страна да бъде конкурентоспособна по отношение на това да привлича максимално много чартъри в посока нашите летища по отношение на всичките ни целеви пазари. Всичко това изработваме, съобразявайки се с европейското и националното законодателство. Предстои в рамките на един месец, както споменах, да представим на Вашето внимание и на обществеността механизма, който ще предложим да бъде създаден. В него, подчертавам, ще участват съвместно с нас и общините, и бизнесът, за да можем заедно да определяме всяка година и със сигурност година по-рано приоритетните направления и по този начин да гарантираме един, подчертавам, организиран туристопоток, тоест туристи, които отсядат в регистрираните места за настаняване. Това, което е изключително важно за нас, и отчитайки спецификите и профила на туристопотока, ние се фокусираме максимално в създаване на устойчиво развитие и промотиране на другите важни, извън летния и зимния ни туризъм, туристически продукти, каквито са културно-историческия туризъм, балнео- и спа туризма, вино и кулинария на база на дестинациите, които разработихме миналата година. Също така и всички други видове туризъм, свързани с развитие на голф туризма, приключенския туризъм, които придават и добавена стойност към основните ни зимен и летен продукт. Това, което също сме си поставили за цел тази година и предстои да реализираме като първа стъпка през май месец, е да насочим вниманието пилотно към нашите национални курорти като възможни дестинации за конгресен туризъм. Смятам, че по този начин допълнително ще се даде възможност за това изключително добрата материална база, която имаме, да се ползва целогодишно. В тази връзка пилотно ни предстои много голям международен инвестиционен форум в Слънчев бряг в края на месеца – на 31 май 2019 г., за да можем да насочим вниманието на международни инвеститори, особено свързани с конгресния туризъм и привличането на големи хотелски вериги, така че да направим България по-устойчива целогодишна туристическа дестинация и по този начин да създадем възможност и за използване на съществуващата материална база, от една страна, и създаване на допълнителна целогодишна заетост, и, разбира се, повишаване на приходите в местните общности. Друг важен приоритет, който сме заложили извън основния – превръщането на България в целогодишна туристическа дестинация, е създаването на организациите за управление на туристическите райони. Към момента има създадени седем такива организации, другите две са в процедура, като всяка една от организациите за управление на туристически региони може да се възползва от ресурса, който с много усилия успяхме да осигурим чрез Програмата за иновации и конкурентоспособност. Той е насочен само към организациите за управление на туристически райони именно за създаване на обща маркетингова политика, обща политика за това да се промотират силните страни в сектор „Туризъм“ на тези региони, да се участва в професионалните борси и изложения. Съответно предстои втори етап и на този проект, свързан със създаването на специален дигитален маркетинг по отношение на всеки един район, имайки предвид световните тенденции, свързани основно с дигитализацията в сектора. Също така осигуряваме и помощ чрез външни експерти на дейността на всяка една от тези организации, така че да осигурим максимална свързаност и последователност, заложени в Националната стратегия за устойчиво развитие до 2030 г. и в Плана за управление към нея, така че отново фокусирано да насочваме вниманието към България като туристическа дестинация. Основното предизвикателство в сектора е свързано и с кадрите в туризма. В тази връзка сме предприели много стъпки. Разбира се, резултатът няма как да се види на следващия ден, но по отношение на краткосрочните мерки, които сме предприели, свързани с осигуряване на сезонна заетост и привличане на сезонни работници, бяха приети промените в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция и Правилникът към него, и за миналата година само за летния сезон имаше наети над 7800 сезонни работници от трети страни. Тази година също очакваме подобна цифра, може и тя да се повиши. Успоредно с това подписахме споразумение с Министерството на труда и социалната политика за използване за квалификация и преквалификация с фокус сектор „Туризъм“ на съвместния Българо германски професионален център и основно в клоновете в Царево и в Смолян. Към Министерството съществува и Съвет за кадрите в туризма включително, с който и в момента разработваме дългосрочна концепция по отношение на заетите в сектора. В този съвет участват както представители на Министерството на образованието и науката и на Министерство на труда и социалната политика, така и представители основно на бизнеса и на университетските среди. Така че продължаваме и в тази посока много усилено. Съвсем набързо ще маркирам, защото виждам, че времето изтече, и за системата ЕСТИ, която представихме, за свързване на регистрите с НАП, МВР по защитени канали, и общините, разбира се, и секторът. По отношение на намаляване на административната тежест с последните промени в Закона за туризма отпаднаха 19 документа, които се изискваха във всяка една от процедурите. Министерството бе и първата администрация, която въведе 24/7 електронни услуги за всички услуги, които са по Закона за туризма както с електронен подпис, така и с лицева идентификация. Предстои Законопроект за туризма за изясняване на статута на националните курорти – друг основен приоритет. Разбира се, по отношение на управлението на морските плажове от 2015 г. – откакто Министерството на туризма ги управлява, приходите са нараснали – от 13 милиона за 2015 г. миналата година бяха 18 милиона 500 хиляди. Значително нарасна и броят на охраняваните плажове, за които има договори за концесия и под наем. Разбира се, в момента предстои и основният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, свързан с налагането и изясняването на принудителните административни мерки с цел както опазване на дюните, от една страна, които се намират на територията на морските плажове, така и за по-детайлно прецизиране на всяко едно от административните нарушения, наказанията и контролните органи. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Започваме с цикъла въпроси. Парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте. Имате възможност да зададете първия въпрос, на който ще чакаме допълнителен отговор. Заповядайте, госпожо Алексиева. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря за Вашето изложение. То действително засегна изключително много аспекти от работата на Министерството. Моят въпрос е свързан с нуждата от по-голяма, детайлна информация относно Единната система за туристическа информация, тъй като тази система е ключов ангажимент от дейността на Министерството с изключително значение за заетите в сектора по отношение изсветляване на сивата икономика. Мащабът на обхвата на системата също е значителен, а както и Вие казахте, с въвеждането на системата се намалява и административната тежест и се върви към електронизация на правителството. Информирана съм, че над 18 хиляди са категоризираните места за настаняване и лицата, извършващи дейност, следва да оперират с нея. В този смисъл е важно да отчетем и факта, че внедряването на системата по никакъв начин не следва да води до сътресения в търговския оборот и нормалния икономически процес на операторите, тъй като за предприемачите и заетите в сектора, естествено, на първо място е предвидимата и спокойна среда за работа. Вече съобщихте, че е създаден график за обучение по места, начело с пилотните общини по внедряване на системата. В този смисъл Ви моля да запознаете Народното събрание с актуалното състояние по Мярка 792 от Управленската програма: „Въвеждане и поддръжка на Единна информационна платформа за комуникация по защитени канали между вписаните в Националния туристически регистър лица и регистрите на НАП, МВР, общините и Националния статистически институт“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Алексиева. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Алексиева, подобряването на условията за работа на бизнеса, намаляване на административната тежест и създаването на високоустойчива инфраструктура за електронно управление са ключови приоритети в дейността на правителството. Изграждането и въвеждането на Единната система за туристическа информация – ЕСТИ, е една от основните задачи в работата на Министерството на туризма. Проектирането и разработването на Единната система за туристическа информация е законово обосновано в чл. 116, чл. 165 и чл. 166 от Закона за туризма, като съгласно чл. 116, ал. 1 от Закона за туризма „лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържанието на данните, утвърдени от министъра на туризма“. ЕСТИ обхваща процесите по събиране и генериране на обобщена информация на базата на подадените данни за нощувки от местата за настаняване и данни за лица, които не са граждани на Република България, страна – член на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария или страни по Споразумението за европейското икономическо пространство, откъдето те се предоставят по определени процедури чрез съответни експорти и интерфейси по определени формати. Министерството на туризма, Националната агенция за приходите, Националният статистически институт, общини и Министерството на вътрешните работи са тези институции, които имат достъп до Единната система за туристическа информация. Искам да подчертая, че Единната система за туристическа информация не е публична. Строго се гарантират защитата на личните данни и спазването на GDPR регламентът, като Единната система е така създадена, че в нея следва да се интегрира Националният туристически регистър, който всъщност е видимата и публична част на системата с така наречената Оpen data, но едното е Единната система за туристическа информация, другото е Националният туристически регистър. В тази връзка, след като близо почти две години се забави изработването на системата вследствие на обжалване, миналата година всъщност – месец юни, ние подписахме договор с избрания изпълнител „Технологика“ и някъде средата на месец февруари представихме вече и завършения вид на софтуера на Единната система за туристическа информация, така че на практика тази част е изпълнена. В момента работим по най-съществената и основна част, за да може системата да бъде полезна и да функционира, защото самата тя, за да може да върши работа на нас и на всички администрации, трябва да се налее с данни. Тоест всички данни от Националния туристически регистър да се експортират в нея, и в момента тече този процес, а за експортиране на данни имаме над 18 хиляди места за настаняване, както и Вие отбелязахте. Същевременно с това вървят и обученията, които ние сме организирали в много стриктен план-график, така че както общините, които са основни ползватели на системата, така и бизнесът да бъдат обучени – както лично от нас на място, така и сме създали необходимите информационни материали, включително и така наречения видеоучител, за да може пък съответно всяко едно място за настаняване да обучи така наречения супер потребител, който трябва да бъде представен при нас и ние да издадем уникален идентификационен код. Това, което също направихме в момента и което предстои да обективираме и в предстоящите промени в Закона за туризма, е именно този уникален идентификационен код за всяко едно място за настаняване, за да може то да има партида и всяка една промяна, която следва, да се отразява под съответния номер, тъй като до момента практиката показва, че не във всяка община това се е случвало редовно и на практика много често се наблюдават и дублирани записи. За да можем да изчистим всичко, ние сме дали срок до 1 октомври както на местата за настаняване, така и на общините с наша помощ, максимално, в експедитивен порядък да пренесем, от една страна, данните от Националния туристически регистър и, от друга страна, те да бъдат обучени с работата в системата. След като системата започне да функционира, ние ще имаме огромна база данни, която ще даде възможност както на нас като ресорно Министерство, така и на всяка една община да изчислява предварително приходите от туризъм, които постъпват в общината. Направили сме един уникален модул, бих казала, последна дума на технологиите, където със специални кутийки се правят таблиците, които задават предварително какви анализи искаме да правим. Това със сигурност ще ни даде възможност да планираме краткосрочно – за една година, но в туризма е много важно да планираш минимум до пет години напред, за да може всички заявки от съответните пазари да започват да се договарят. С тази база данни и с този механизъм ние ще имаме възможност наистина реално да бъдем много по-конкурентоспособни. Това е от една страна. От друга страна, този механизъм дава възможност и за изключително голяма борба със сивата икономика и ще доведе според нас до най-песимистичната прогноза, която сме заложили в рамките до три години – с 20% изсветляване на нощувките в сектора. Разбира се, предстои всяка година да има мониторинг по отношение на работата на системата. В Министерството на туризма съм създала организация за работа на специална комисия за 24/7, която следи изпълнението по ЕСТИ, в която имаме представители и от Държавната агенция за електронно управление, които са осигурили абсолютно всички ресурси, свързани със защитата на хардуера и съхраняването на данните – защото тук говорим за голям обем от информация, която следва да се съхранява, така че максимално да подпомагаме усилията както на Националната агенция за приходите, така и на общините, разбира се, и на МВР. Говорейки за Министерството на вътрешните работи, към момента съгласно действащия Закон за туризма в системата ЕСТИ се дават пълни данни по отношение на всички лица, които не са от държави – членки на Европейския съюз, и съответно двустранните споразумения с Конфедерация Швейцария. След промяната в Закона за МВР и в Закона за туризма – това, което в момента коментираме, едва тогава ще има възможност да се събира и пълният обем от данни по отношение на нуждите на МВР. Но тук подчертавам: само и единствено МВР съгласно Закона на МВР има достъп до тях. Министерството на туризма като администратор няма да има възможност да ги вижда, защото те ще пристигат в криптиран вариант, така че максимално да се гарантира това, че всяка една институция ще има достъп до данните, съобразно изричните законови правомощия, с които разполага. Надявам се от 1 октомври съвместно с Вас да направим проверки по места как функционира системата. Тук искам да отбележа, че когато говорим за места, които са отдалечени, в които няма изискуемото покритие на интернета – ние сме поискали такава информация от Комисията за регулиране на съобщенията, съответно с моя заповед тези населени места ще бъдат обявени на сайта на Министерството. За тях има отделна процедура, с която те попълват данните в специална таблица, съответно чрез уеб базиран интерфейс със специална парола един път седмично се въвеждат, но тук основно говорим за местата, които са с много ниска категория – основно къщи за гости, апартаменти за гости, вили, в такива места, в които няма достатъчно покритие на интернет. Дали сме достатъчна възможност на бизнеса да избере трите форми, които съществуват по системата за въвеждане на данни, така че това да не оскъпява допълнително техните услуги. Също така сме стартирали с пет пилотни общини, които към момента на 98%, образно казано, данните за тях са внедрени в системата. Това са София, Пловдив, Созопол, Велинград и Враца и, както казах, графикът на обученията, които са изключително важни, за да може наистина да имаме плавно функциониране на системата и да няма стрес по отношение и на бизнес средата продължава. Ще продължим да Ви информираме стриктно за поетите ангажименти и съответно за тяхното спазване. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ангелкова. Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Госпожо Николова, заповядайте. МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, във Вашето експозе Вие казахте, че в приоритетите на Програмата за управление на правителството за 2017 – 2021 г. е записано намаляване на административната тежест, което несъмнено ще подобри бизнес средата. Министерството на туризма е постигнало определени успехи – от изказването Ви разбрахме, че доста документи са отпаднали, но аз считам, че има възможност за още оптимизиране на режима за регистрация и категоризация на икономическите субекти. Моят въпрос към Вас е: предвиждате ли допълнителни промени в Закона за туризма за още намаляване на административната тежест върху икономическите субекти? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Николова. Уважаема министър Ангелкова, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, един от най-важните приоритети на правителството е, разбира се, намаляването на административната тежест, като една от най-важните цели, които също сме заложили в продължение на този приоритет в предстоящите промени в Закона за туризма и съответно наредбите към него, е да продължим да оптимизираме работния процес и да доведе до допълнително намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса – освен тези 19 документа, които вече са отпаднали и които ние успяхме да реализираме благодарение на Вашата подкрепа с предходните изменения в Закона за туризма. По отношение на режима по регистрация на туроператорите и туристическите агенции допълнително предстои да се направят предложения, които са обективирани в Закона за туризма, за допълнително облекчаване на работата на Експертната комисия за регистрация на туроператори и туристически агенти, така че това да не води до забавяне на процеса, свързан с издаване на удостоверения. В тази връзка се предвижда всички документи да бъдат разглеждани в 14-дневен срок от постъпването им, като относно съответствието им с изискванията на Закона за туризма и при необходимост, ако това изисква допълнително коригиране, да се случва в рамките на ден-два. Тази услуга също е включена в електронните и е електронизирана към тези услуги, които представихме и които могат да се извършват и отдалечено – 24/7, за което споменах. На практика, след като бъдат приети и новите изменения в Закона, тогава по закон Комисията ще бъде длъжна не по-късно от 14-дневен срок да се произнесе по всички преписки и съответно да има резултат. По същия начин сме предвидили такива срокове и в Експертната комисия по категоризация на туристическите обекти за местата за настаняване и хранене. Към момента работи работна група, която е създадена от представители на бизнеса и на всички заинтересовани страни, за промени в Наредбата за категоризация и прекатегоризация на местата за настаняване и хранене с цел допълнително отпадане на документите, които някак си в годините са останали в този документ, ако мога така да се изразя, или вече няма необходимост от тях с оглед на промените, които са възникнали в сектора. За нас е изключително важно тези промени да бъдат така направени, че, от една страна, да облекчават бизнеса и гражданите, но, от друга страна, това да не води до намаляване на качеството на услугата, която ще се предлага. В този дух се разработват и промени в Наредбата, която цитирах, включително и в Наредбата за таласо-терапевтичните уелнес центрове, спа центровете, така че и там допълнително да намалим административната тежест, но и да гарантираме качеството на услугата. Предстоят промени и в Наредбата за екскурзоводите и планинските водачи, пак в това направление, така че се надявам в рамките най-късно до месец юни, а за повечето други документи – до месец септември, октомври това да бъде факт, като, разбира се, сроковете за работа на експертните комисии следва да бъдат прецизирани в Закона за туризма, за да може максимално и колегите, които работят в тях, да се съобразяват и да гарантират максимално кратки срокове за обслужването на гражданите и на бизнеса. Това е, което допълнително правим по този въпрос. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ангелкова. Продължаваме с въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“. Той ще бъде зададен от госпожа Шевкед. Заповядайте. АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, във връзка с Вашето изложение бих искала да подчертая необходимостта от това, че потенциалът на малките и не толкова известни като дестинации места трябва да бъде един от приоритетите на Вашето министерство. За тази цел, разбира се, е необходим системен подход. В качеството ми на народен представител от област Кърджали не мога да не оценя значението на дестинацията Перперикон, която вече е доста популярна и се превърна в притегателен център за туристически пътувания. Но в същото време Ви обръщам внимание – все пак и Вие сте от Кърджали, че и останалите общини в областта също притежават огромен потенциал. Имам предвид общините Ардино и Момчилград на първо четене, като в Ардино е Дяволският мост – едно изключително съоръжение, комплексът „Белите брези“, за община Момчилград се сещам за Харман кая или Вкаменената гора, като наблягам на тях с идеята, че държавата също следва да работи заедно с местната власт. Вие оповестихте, че е предприета такава кампания за механизъм, който ще въвеждате заедно с малките общини, за насърчаване на тези туристически пътувания и техен фокус ще бъдат по-малките общини в България. В тази връзка въпросът ми към Вас е: ще бъдат ли някои от общините – може и тези, които изброих преди малко в област Кърджали, част от тази кампания? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Шевкед. Заповядайте за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Шевкед, благодаря Ви за този въпрос. За нас наистина тази година е приоритетна по отношение на насърчаване на вътрешния туризъм и най-вече, използвайки това, че България привлича чрез националните си курорти, които са имиджът на българския туризъм, да насочим този туристопоток и към вътрешността на страната, така че, от една страна, да предлагаме разнообразен туристически продукт, а от друга страна, да показваме малко познатите места в България, които дори и самите ние не познаваме. В тази връзка, поддържайки, разбира се, системния и устойчив подход към развитието на сектора, ние стартирахме през месец февруари специална кампания за насърчаване на вътрешния туризъм, която е предимно насочена към малките населени места – разбира се, както Ардино, така и Момчилград са включени в кампанията, включително и Черноочене е включено в кампанията. Включили сме абсолютно всички малки населени места, включително и мой личен приоритет като министър е да бъда на място при някои от най-съществените им прояви, както и организирането на различни събития, които да популяризират усилията, които местната власт заедно с местния бизнес и съответно населението правят, така че да направят своето място по-привлекателно за живот и да привлекат интерес допълнително, и оттам да създадат нови икономически предпоставки за развитието на региона. В тази връзка предстои, буквално в рамките на тази седмица, ние да публикуваме и допълнителен календар на събитията, които сме заложили за тази година, свързан само с малките населени места. Тук подчертавам: този календар няма да припокрива вече Програмата за национална туристическа реклама, затова подчертавам и малките населени места. Давам един пример, който сега ми идва наум. На 5 май ще бъдем в община Баните – Смолянско, изключително важно място, където има една от най-добрите като качество минерални води, така че там ще направим доста сериозен дебат по темата съвместно с БУБСПА. Предстоят и други такива дебати, дискусии, а в събота ще бъда в Наречен по същата тема. Наистина, както казах, фокусът е в това, което предлагат малките общини: културно-исторически туризъм, особено в нашия регион в Кърджали – не е само Перперикон, казахте и за Дяволския мост. Има изключително много туристически забележителности, които не са познати и които трябва заедно да популяризираме. Също така специално предстоят допълнителни клипове – освен този, който направи Кубрат Пулев като лице на кампанията, предстоят и с много други български изявени личности, които милеят за родината и са се включили в нашата кампания да ни помогнат в усилията, които полагаме, за да направим малко известните места познати. Това е като маркетиране, от една страна. От друга страна, сме насочили усилията там, където има изградена материална база, защото това също е изключително важно – да насочим вниманието и на големите туроператори към тези места, така че да включват комбинираните продукти. Давам един пример: за миналото лято област Варна може би има посещения от около два милиона чуждестранни туристи за месеците от май до септември, а Шумен и Плиска, които са буквално на 90 км от там, посрещат драстично по-малко туристи в рамките на 80 – 90 хиляди, така че за нас наистина е много важно да насочваме вниманието, използвайки този голям туристопоток, към вътрешността на страната. Също така работим в посоката на създаване на специален финансов инструмент. Тук имаме подкрепата и на премиера, и на вицепремиера Дончев, както и на Европейския парламент и Комисията за насърчаване на малкия и средния бизнес в областта на туризма. Към момента предложеният инструмент е със стойност от 300 млн. евро – само за предприятия в сектора, на европейско ниво, директен, така че предстои неговото разработване и ще разчитаме на Вашата помощ, за да може наистина максимално добре да идентифицираме това, което е важно за бизнеса, който работи в сектора особено, подчертавам, във вътрешността на страната. По този начин ние можем да направим България привлекателна целогодишна туристическа дестинация и по този начин ние можем да увеличим многократно туристопотока и да създадем работни места във всяко едно от тези населени места, защото нашата страна има огромен туристически потенциал, който ние трябва да използваме, и това е нашата цел. Разбира се, няма как да я реализираме без Вашата помощ, без съдействието на местните власти и на бизнеса. Туризмът е хоризонтален сектор и изисква общи усилия в тази посока. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ангелкова. По процедура следва въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Заповядайте, госпожо Христова. ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! От изключителна важност за нас от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, както и за цялото общество е внедряването на електронното управление. Ние от ВОЛЯ следим всяка стъпка в развитието на процеса за внедряване на Единната система за туристическа информация. Знаете, че от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ сме прагматици, хора от реалната икономика, които винаги обективно сме подкрепяли положителните и реални стъпки за облекчаване на гражданите и бизнеса, но сме били безкомпромисни в критиката по отношение на действия, които не одобряваме. В този контекст е и моят въпрос към вас. Вие доста подробно обяснихте на въпроса на колежката от ГЕРБ какво представлява Единната система за туристическа информация, но не стана ясно на какво ниво са внедрени електронните услуги, които Вашата администрация предоставя на българските граждани. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Христова. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова! Заявяването на електронни административни услуги, предоставяни от Министерството на туризма, вече е възможно и чрез Единния портал за електронни административни услуги: EGOV.BG. В допълнение на предприетите мерки от месец декември 2018 г. всички административни услуги, които Министерството на туризма предоставя по Закона за туризма, са достъпни чрез специално създадената от Министерството на туризма платформа, която може да се използва, включително и през смарттелефон, отдалечено, както казах в изложението – 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Също така допълнително улеснение за гражданите по отношение на тези услуги, които въведохме, е, че освен по класическия начин – чрез ПИН код, квалифицирания електронен подпис може да се поставя и чрез лицево разпознаване. Министерството на туризма е първата администрация, която предоставя този тип електронни услуги у нас, които са разработени със специална платформа. Бих искала отново да подчертая, че изцяло са спазени изискванията за защита на личните данни и на GDPR регламента. Всички те са гарантирани над 100%. Също така новата платформа дава възможност да бъде използвана не само в България, но също така и на територията на Европейския съюз, като в момента разработваме възможността да бъде използвана и от други, трети страни, които са основни и ключови пазари за България. Така няма да се налага да се идва в сградата на Министерството и съответно да се губи време. Към тази платформа разработваме и също така предстои да внедрим и така нареченото виртуално банкиране, така че таксите за услугата, които се изискват, да бъдат заплащани чрез така наречения VR-banking, за да може допълнително да гарантират както бързо и лесно използване на тази услуга – буквално в рамките на три минути, така и съответно защитено и гарантирано плащане чрез виртуално банкиране. По този начин с получаване веднага на обратна връзка от заявителя услугата ще бъде извършена буквално веднага, докато сте си вкъщи, или имате пет или десет свободни минути, за да свършите тази работа. Усилията на Министерството в тази посока бяха наградени и от БАИТ – Българската асоциация по информационни технологии. Ние сме първата държавна администрация, която получи такава висока награда и оценка за усилията на екипа на Министерството за това, че внедрихме този тип услуги. Предстои допълнително да надграждаме работата на тази система. За първата една година от нейното функциониране тя е безплатна. След това за всеки един заявител абонаментът, който сме направили, е 2 лв. на месец, което, образно казано, дори не покрива няколко часа паркиране в Синята зона тук, в София. Продължаваме много усилено да работим в тази посока. Също така Министерството на туризма успешно се присъедини и към средата за междурегистров обмен RegiX чрез заявяване на достъп от данни от регистри, справки – полета в средата на така наречения междурегистров обмен. Ние сме достигнали максимален брой кореспонденти в тази посока. Също така съвместно с Държавната агенция за електронно управление през месец ноември се включихме в проект по Програма „Добро управление“ за надграждане на хоризонталните и централни системи за електронно управление. Мога да Ви уверя, че наш основен приоритет е да продължим да работим усилено в тази посока, защото вярваме, че по този начин сме в полза на гражданите, на бизнеса, на обществото. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Сега ще дам думата на господин Панчев, който ще зададе въпрос от името на нечленуващите народни представители в парламентарна група. Заповядайте, господин Панчев. СПАС ПАНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, колеги, госпожо Вицепремиер! Госпожо Министър, с внимание изслушах изнесеното от Вас. Искам да Ви поздравя за напредъка за развитието на отрасъла, принос за който несъмнено имате и Вие. Туризмът е отрасъл, който е давал и ще дава много на България, защото сме дестинация, която се приема от много хора по света и милиони хора идват в България. За съжаление, все още има неизползвани възможности. Бих се спрял само на няколко момента. Първо, госпожо Министър, националната реклама, парите, вложени в реклама в туризма, се връщат стократно и дори повече, когато това се прави редовно, ежегодно и се използват всички възможности и в България, и в чужбина, за да става това. Тук искам да Ви поздравя, че правите такъв тип реклама, дори използвате някои други приятелски методи, което донася реклама за България. Това е важен въпрос. Парите, необходими за националната реклама, би трябвало да бъдат заложени от правителството в бюджета на Министерството и да се използват пълноценно. Уважаема госпожо Министър, две министерства биха могли да Ви помогнат за развитието на туризма и почивното дело в България. Едното е Министерството на здравеопазването. С контактите и връзките си примерно със Здравната каса в Германия биха могли да се увеличат значително посещенията на почиващи в България пенсионери, болни хора. Другата особено голяма възможност, госпожо Министър, е визовият режим, който засяга специално руските туристи. Това е огромен проблем. Руските туристи някога бяха най-многобройните в България. За съжаление, значително намаляха. Ако Министерството на външните работи намери правилния механизъм и се издават многогодишни, десетгодишни, многократни визи, то значително ще се увеличи туристическият поток от Русия и съседните държави, а това са привлекателни туристи за този бизнес в България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Панчев. Министър Ангелкова, заповядайте. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Панчев, благодаря Ви за въпроса и за подкрепата към усилията на Министерството на туризма. Откакто създадохме Министерството, успяхме с една година по-рано да приемем Националната програма за туристическа реклама, така че заедно с представителите на Националния съвет по туризъм, където обсъждаме и приемаме този документ, да начертаем основните приоритети, свързани с рекламирането и маркетирането на България като целогодишна туристическа дестинация. Разбира се, благодарение и на подкрепата и на премиера, и на кабинета, подчертавам казаното при предишни отговори – туризмът е хоризонтален. Голяма част от ресурса, необходим за туризма, защото – да, от една страна, ние рекламираме и искаме да обърнем вниманието към нашата страна като привлекателна туристическа дестинация, но, от друга страна, е много важно, когато ни посетят, да имаме висококачествен туристически продукт. Затова нашите основни усилия са насочени и в посока на подобряване на инфраструктурата – както транспортна, така и в областта на околната среда. Казахме за намаляването на административната тежест. Случващото се в сектор „Образование“ е изключително важно за развитието на сектор „Туризъм“, защото кадрите формират 90% от туристическата услуга. Работим в изключително много направления и съвместно с подкрепата на колегите, защото секторът е приоритетен и е показал в рамките на последните три години и резултатите от тях, които цитирах в изложението, че има още много неоползотворен потенциал. По отношение на Вашите коментари в конкретика, свързани с Министерството на здравеопазването и руските туристи, ще Ви дам малко повече допълнителна информация. Ние работим изключително добре с Министерството на здравеопазването, особено в посока на това, което Вие посочихте във Вашия въпрос, свързано със здравните каси. Буквално на 5 март тази година имахме голяма дискусия в Берлин, на която присъстваха представители на здравните каси и на Здравното министерство на Германия. В момента Ви информирам в аванс, че съвместно с Българската асоциация по балнеология и спа туризъм – БУЛСПА, които са наш много важен партньор, предстои да организираме информационни турове на германските здравни каси. Чакаме да уточним точните дати и ще Ви информираме при интерес. Те ще посетят местата за настаняване, които отговарят на техните изисквания, за да можем да стартираме и реална работа с тях и да изпращат не само техни пенсионери, но всички хора, които имат интерес към страната, да ползват услугите на нашите центрове. Така допълнително ще засилим интереса към този вид дейност. Имаме много голям напредък след две-тригодишните усилия, които полагаме, за да работим в тази посока със здравните каси. По отношение на пазар, какъвто е Русия, също така полагаме големи усилия. Руският пазар е стратегически за нас, особено когато говорим за летния ни туризъм. В тази връзка проведохме редица срещи като в Москва, така и по време на визитата на председателя на правителството на Руската федерация господин Медведев. Знаете, че основният фокус по време на неговото посещение беше поставен именно върху сектор „Туризъм“. Организирахме много голям туристически форум, така че да покажем максимално допълнителния потенциал в развитието на тези взаимоотношения. Включително аз се върнах в понеделник от Москва, където участвахме в големите туристически изложения „Интур Маркет“ и MITT. Също така в понеделник имах честта да изнеса лекция и в МГИМО като един от големите университети на територията на Руската федерация, който сътрудничи с български университети, така че да засилим нашите взаимоотношения по отношение на стажовете, които биха могли да се провеждат тук, в страната. Също така работим в посока за връщане на по-големия интерес към детските лагери в страната. Имаме специално разработена съвместна програма в тази връзка и предстои приемането на специална наредба, която обсъждаме с Министерството на образованието и науката, която да регламентира ясно изискванията по отношение на детските лагери, така че допълнително да засилим интереса и към този вид туризъм, който сме практикували. Също така по отношение на визите и визовия режим Министерството на външните работи и лично вицепремиерът и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева полагат изключително много усилия, така че максимално да подпомогнат нашите, за да бъдем достатъчно привлекателни и конкурентоспособни по този въпрос. Бяха създадени, благодарение на усилията на Министерството на външните работи, 59 изнесени визови центрове на цялата територия на Руската Федерация, където буквално от всеки голям град могат да бъдат подавани заявления за визи. Допълнително обсъждаме и въпросите в рамките и, разбира се, спазвайки изцяло изискванията на европейското и националното законодателство за издаване на многогодишни туристически визи за една и три години. Така че се надявам наистина съвсем скоро, когато имаме конкретика по тази тема, да направим съответното официално обявление, защото съм сигурна, а Вие сте прав в това отношение, че по този начин допълнително ще засилим интереса към нашата страна като туристическа дестинация. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Следва въпрос отново от парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте. БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелкова, във Вашето изложение засегнахте темата за учредяването и функционирането на организацията за управление на туристически райони. Една от задачите при устойчиво развитие безспорно е балансираното развитие на всички региони в страната с цел повишаване качеството на жизнения стандарт на местното население. Страната ни е изключително богата както на културно исторически артефакти, така и разполага с уникални природни дадености, които при правилно планиране и рекламиране биха могли да се развият успешно и да добият голяма популярност. Традиционно във времето България е идентифицирана като страна с морска и зимна почивка. Разбирам, че това са устойчиви нагласи, които се променят трудно, но е факт, че автентичният дух и култура на по-малките населени места, в съчетание с качествена екологична храна, също са изключително привлекателни особено при добра реклама. В тази връзка моят въпрос е следният: колко от организациите за управление на туристически райони реализират дейности по рекламиране на възможностите за туризъм и какви са средствата за това? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кърчев. Министър Ангелкова, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кърчев, към момента са учредени седем от деветте организации за управление на туристически райони, като осмият и деветият са в процедура на учредяване. Тук говорим за представители на 184 общини, които влизат в рамките на вече учредените седем туристически организации. Технологията на подкрепата на тези структури, както обясних и в изложението, е по линията на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Министерството на туризма е конкретен бенефициент по процедурата за предоставянето на институционална подкрепа за дейностите, свързани с повишаване на капацитета на малките и средни предприятия, като чрез този проект се предоставя възможност за регионално брандиране и изява на национални и международни изложения чрез участие в различни събития, инициативи и конференции. Също така се осигурява и логистично поддържане и техническо оборудване на работата на организациите, подготовка на необходимите наръчници, практически документи, нужни за тяхното функциониране, както и серия от обучения и внедряване на утвърдени практики и изпълнение на посочените цели на работа. Очакваният резултат от изпълнението на Проекта е да се повиши конкурентоспособността и капацитетът на малките и средни предприятия в сектор „Туризъм“ и също така увеличаване на степента на информираност за техния потенциал за предлаганите от тях услуги и продукти. На 11 март 2019 г. Министерството на туризма подаде пулпик и второ проектно предложение за повишаване качеството на услугите на малките и средни предприятия в туризма чрез използване на информационни и комуникационни технологии и уеб-базиран маркетинг. Този проект има за цел да надгради първия проект пулпик и да повиши качеството на услугите на малките и средни предприятия в туризма. Включени са също и виртуална туристическа платформа, която ще съдържа подробна информация за всеки един от туристическите райони като видове продукти, туристически маршрути, разработени туристически дестинации, мултимедиен каталог, представяне на актуални събития в отделните райони и така нататък. Чрез механизмите на дигиталния маркетинг предвиждаме също така да се промотират туристически райони в онлайн пространството и в социалните мрежи. Допълнително ще се проведат и промоционални кампании в български и международни телевизии, в софийското метро, и чрез външна реклама на билбордове. По този начин се цели популяризиране на отделните туристически райони в страната, увеличаване на туристопотока и, разбира се, оказване на подкрепа на малкия и средния бизнес в съответните райони, които са част от организациите за управление на туристическите райони. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Господин Сабанов, заповядайте – имате думата. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър на туризма! Всички знаем, че основният фактор за подобряване качеството на предоставяните туристически услуги в цялостното туристическо обслужване е добрата професионална подготовка на заетите в сферата на туризма. Факт е, че България е прекрасна страна, която по нищо не отстъпва на конкурентите си, и лично аз оценявам Вашите усилия да я популяризирате като предпочитана дестинация за туризъм. Проблемът с недостига на кадри обаче остава. Колкото и да е позитивна и хубава средата, и прекрасна природата лошото обслужване оставя трайно лоши впечатления в гостите. В тази връзка във Вашето изложение, както казахте, че близо седем хиляди чужди граждани са работили в сферата на туризма, те са част от проблема, въпреки че е факт, че професионалистите, които са заети в сферата – нашите професионалисти, голяма част от тях намират реализация в чужбина. Имам именно такива съображения към кадрите от трети страни, които могат да разрешат дългосрочно този проблем. В този смисъл, въпросът ми към Вас е свързан с това: какви конкретни мерки взима Министерството, и Вие конкретно, в посока на квалификацията и обучението за нуждите в бранша? Като имаме предвид, че е хубаво да използваме нашите, българските кадри, да направим кампания в посока вземане на кадри от области, които са с голяма безработица, като Силистра примерно, която е до област, която има морска част. Благодаря, надявам се да отговорите на въпроса ми. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Сабанов. Министър Ангелкова, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сабанов, първо, бих искала да Ви информирам, че усилено се работи върху реализирането на цялостната държавна политика за развитие на човешките ресурси в туризма. Продължава работата на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма, който беше създаден на 22 февруари 2016 г. Той е създаден като междуведомствен орган със съвещателни и координационни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките, касаещи кадрите в туризма. Междуведомственият съвет обсъжда мерки, които са свързани с осигуряване на нужните кадри в сферата на туризма като организиране на курсове за повишаване квалификацията на персонала, въпроси с провеждането на стажове в сферата на туризма, също така създаването на механизъм за взаимодействие между Министерството на туризма, образователните и изследователските институции за подпомагане на функциите, свързани с набиране на анализ, обобщение, информация и изготвяне на прогнози за развитието на туризма по отношение на кадрите, свързани с него. На последното заседание се прие решение да се създаде специална концепция за развитие на човешките ресурси в туризма. Документът ще се фокусира върху създаването, задържането и привличането на кадри в туризма с конкретен план за действие. По отношение на сезонните работници, това беше една от краткосрочните мерки, включена в Плана за работа на Междуведомствения съвет за кадрите в туризма и, която беше реализирана успешно с промените в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция и Правилника за прилагане към него. Разбира се, както и Вие правилно отбелязахте, най-важната цел, за да се гарантира устойчивост в сектора и дългосрочна конкурентоспособност е изпълнението на дългосрочните цели, свързани с развитието на кадрите в сектора и създаване на възможност както за квалификация и преквалификация, от една страна и, от друга страна, разбира се, съвместно с Министерството на образованието и науката за разработване и функциониране на механизми, особено свързани с професионалните гимназии по туризъм, така че това да доведе до едно дългосрочно и трайно планиране и осигуряване на дългосрочна и трайна заетост. По отношение обаче на този краткосрочен приоритет, свързан със сезонните работници и най-вече тяхната квалификация и преквалификация, не само на сезонни работници, но, разбира се, и на всички други кадри в туризма, подписахме Споразумение с Министерството на труда и социалната политика, в което Българо-германският център за професионално обучение ще предоставя необходимата квалификация и преквалификация на кадри в сектора – в клоновете си в Царево и Смолян. В момента има изработен много ясен и стриктен план за действие. Имаме заявки от бизнеса, които да обучават своя персонал чрез Центъра и на база на Споразумението, което е подписано, от няколко както хотелиерски, така и туроператорски компании. Към момента заявките са за около 800 лица, като, подчертавам, това е информация от преди две седмици. Ще събера по-актуални данни и ще Ви ги предоставя конкретно. Смятам, че този механизъм е една, макар и малка, но много важна стъпка в посока осигуряване на възможност за допълнителна квалификация и преквалификация, като, разбира се, благодарение и на подкрепата на колегите от Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика вървим в посока разработване и реализиране на дългосрочните механизми за това. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Ще има ли въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Няма да има. Продължаваме с изразяване на отношение от страна на парламентарните групи. Заповядайте от името на парламентарната група на ГЕРБ, госпожо Савеклиева. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Вицепремиер, госпожи министри! Използвам правото си на отношение от името на парламентарната група по проведената процедура за изслушване на министъра на туризма. Факт е, че от създаването си Министерството на туризма работи усилено и отговорно за повишаване на приходите и развитието на туризма в България. Затова, на първо място, искам да Ви уверя, че в лицето на парламентарната група на ГЕРБ винаги ще имате силен партньор по отношение на амбициозните задачи и инициативи, които стоят пред Министерството. По същество, отношението относно изнесената информация за напредъка по мерките и целите от Програмата за управление на правителството в сектор „туризъм“, ще се опитам да резюмирам по следния начин. Оценяваме високо темповете на работа по основните правителствени приоритети, свързани с ангажимента за редуциране на административната тежест за гражданите и бизнеса и електронификацията на административните услуги. Виждаме, че сте постигнали конкретни резултати в това направление. Поздравления и за иновативния Ви подход, свързан с дигитализацията на услугите. По отношение на маркетинговата политика също трябва обективно да отбележим, че на фона на лимитирания финансов ресурс за национална реклама в сравнение с преките ни конкуренти, страната добива оптимална популярност на съответните целеви пазари, в това число както традиционните, така и на перспективните. Цифрите, които цитирахте, относно ръста на чуждестранните туристи и приходи от туризъм са красноречив атестат за усилията, които полагате. България е все по-разпознаваема и убедена съм, че сме конкурентоспособни на база изключителните природни дадености, които притежават нашите региони. Това многообразие от туристически продукти ни задължава да сме максимално отговорни по отношение оползотворяване на туристическия потенциал на страната ни, особено относно възможностите за практикуване на целогодишен планински, балнео- и спа туризъм. За всеки един от нас е от значение България да бъде не просто предпочитана дестинация със съхранена природа, но и максимално да се развиват съответните възможности за икономическа активност на местните общности. Относно политиката за създаване на конкретни културно-исторически, балнео, спа и винено-кулинарни маршрути смятам за положителен подхода да обхванат максимален брой населени места, които имат потенциал, но страдат от слаба популярност. Важно е също да продължавате да обръщате внимание и на българския турист, който да привличаме като потенциален клиент на родната туристическа индустрия. Създадените възможности за регионален маркетинг по линията на организациите за управление на туристически райони също определено са положителен знак за малките населени места, че и те могат да се развиват. Предизвикателствата пред сектора продължават да бъдат свързани с обезпечаването на квалифицирани и професионални кадри. Разбирам, че полагате усилия и в тази посока, но е факт, че проблемът иска дългосрочен подход. Очакваме промените в Закона за туризма, където да адресирате другия основен казус в сектора, какъвто е статутът на националните курорти. И още веднъж искам да заявя подкрепата си, която имате от парламентарната група за Вашите усилия и също така да Ви уверя, че днешният диалог беше изключително ползотворен, че той ще продължи и за в бъдеще. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Отношение от парламентарната група на „Обединени патриоти“? Не виждам. От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“? Няма отношение. Да благодарим на министър Ангелкова за участието в днешното изслушване. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Господин Каракачанов е представил болничен лист и няма да може да се яви в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроса към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова. Въпросът е от народния представител Кръстина Таскова относно демографската криза. Заповядайте, госпожо Таскова, да развиете въпроса си. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, на 21 ноември 2018 г. Вие бяхте избрана за вицепремиер на Република България по икономическата и демографската политика. Тогава Вие не представихте в тази зала Вашите приоритети, но на брифинг пред медиите набелязахте някои от приоритетите, по които ще работите. Определихте децата на България като злато и казахте, че тяхното здраве и преодоляването на демографския срив ще бъдат заложени като приоритет в работата Ви. След като категорично заявихте, че имате подкрепата на Кабинета, ние от ВОЛЯ очакваме не просто мерки, а конкретни резултати в тази област. В бюджета обаче, който гласувахме месец след Вашето избиране, не видяхме такива мерки. Нямаше повишаване на еднократната помощ за живородено дете, а стипендиите за отлични ученици останаха непроменени. Клиничните пътеки в детското здравеопазване – също, тоест най-малко пари за детско здраве и непроменени финансови стимули за повишаване на раждаемостта. Наблюдаваме в страни като Австрия, че подобен тип инструменти се използват и дават успешни резултати. В нас възниква въпросът как България ще успее да преодолее тревожната статистика, че за последната година имаме отново 8 хиляди по-малко родени деца? Този факт наистина е притеснителен и без конкретни мерки ние не виждаме как ще постигнем резултати. Насочвам специално вниманието Ви, защото съм убедена, че за Вас това е приоритет в работата Ви. И в тази връзка искам да разбера: какъв е подходът на България по отношение на преодоляването на демографската криза, какви конкретни мерки предлагате за увеличаване броя на живородените деца в България и какви са Вашите прогнози? Може ли да се ангажирате с такива за промяна на коефициента на естествен прираст в България от отрицателен към положителен? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова. Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, по повод Вашия въпрос относно демографската криза и по-точно въпросите, които поставихте, Ви информирам следното. България е изправена пред множество предизвикателства в икономическото, социалното и демографското си развитие. Това изисква от нас ясно да поставим приоритетите и категорично да посочим целите, към които се стремим. Икономическият растеж и благоприятната бизнес среда през последните години в България са предпоставки за постигане на положителни промени в демографската и социалната област. Мерките, които българското правителство предприема за посрещане на демографските предизвикателства, имат комплексен и цялостен характер и се отнасят в стратегически план до едно адекватно реформиране и адаптиране на всички секторни политики и на социалните системи към демографските промени. Демографската политика е насочена към цялото население на Република България. Политиката не е ориентирана само към повишаване на раждаемостта, а акцентира върху повишаване на качеството на човешкия капитал. Основният стратегически документ в отговор на демографските предизвикателства е приетата от Министерския съвет Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. Предприеманите от правителството комплексни мерки са групирани в следните направления: насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на децата; подобряване на репродуктивното здраве и репродуктивната култура на населението; подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност; разработване на адекватна миграционна външна, вътрешна и имиграционна политика; намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст; възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве; адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението; пазара на труда; пенсионната система; социалното подпомагане и грижи; здравеопазването; образованието; културата; развитие на солидарност между поколенията; повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи; създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален на всички социални групи диалог; ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони; въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов изменян или допълван нормативен акт в държавата. В изпълнение на демографската стратегия се изготвят годишни планове и годишни отчети. На 31 октомври 2018 г. Министерският съвет прие Отчета за 2017 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в България 2012 – 2030 г. Като положителни тенденции през 2017 г. могат да бъдат отбелязани: намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на нива, близки до средното за страните – членки на Европейския съюз; увеличаването на очакваната средна продължителност на живота (председателят дава сигнал, че времето е изтекло); увеличаването на броя на сключените бракове, намаляването на бракоразводите; подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот. Доходите на българските домакинства продължават да нарастват през 2018 г. Доходът от работната заплата формира над 55% от общия доход на домакинствата. Това е резултат от устойчивия ръст на заплатите, високата заетост и рекордно ниската безработица. Данните за разходите на домакинствата показват намаляване на разходите за храна в структурата на общите разходи за 2018 г., намаляването на относителния дял на средствата за задоволяване на основни жизнени потребности е индикатор за подобрение на жизненото равнище. През 2017-а и 2018 г. средната работна заплата отбеляза почти 10% ръст. Съответно през 2017 г. средната заплата достигна 1037 лв. а през 2018 г. – 1135 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Да, разбира се. Поради многопосочното въздействие на демографските процеси при изготвянето на годишните планове и отчети е спазен принципът на предприемане на интегриран подход с участието на максимално широк кръг институции и организации. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти в държавата. В демографски план намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен социален процес за България. Затова и отговорът на това предизвикателство следва да се насочи не просто към механична промяна на основни демографски показатели, а към прилагане на конкретен подход и развитие на интегрираната политика. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер. Госпожо Таскова, заповядайте за реплика. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, Вие всъщност завършихте с въпроса ми. Казахте: трябва да се приложи конкретен подход. Аз именно това питам: какъв е този конкретен подход? Всичко останало, което казахте – за възпитание на децата, за подобряване на жизнения стандарт, за храната, с която ги храним – е точно така, но аз искам от Вас и очаквам като Вицепремиер да опровергаете тезата и статистиката, която наблюдаваме, че до 50 години България ще бъде териториална пустиня. България се топи. Затова отново ще си позволя да Ви задам конкретен въпрос: какви са Вашите прогнози, може ли да се ангажирате с такива, за промяна на коефициента на естествен прираст в България от отрицателен към положителен? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова. За дуплика, госпожо Вицепремиер, заповядайте. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, благодаря Ви за въпроса. Поради силно интеграционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции в България, подобно на много други страни от Европейския съюз, официалните прогнози за развитие на населението в следващите десетилетия са неблагоприятни. Затова искам да подчертая, че е изключително важно и ние ще се стремим да постигнем дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, за които говорих преди малко, за смекчаване на негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот и съдействащи за адекватно посрещане на демографските промени през 21 век. Бих искала да поднеса и повече конкретика за това, което предприемаме, за да бъде демографската политика по-ефективна. Министерският съвет възложи изпълнението на сериозен проект от страна на Българската академия на науките и Института за изследването на населението и човека на тема „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“. Бяха направени представително социологическо изследване и анализ, след което бяха предложени конкретни мерки. С моя заповед разпоредих създаването на експертна работна група с участието на ключови експерти от ведомствата и академичните среди, която да се запознае с разработката на Българската академия на науките и да предложи политики и мерки в областта на трите основни процеса, които определят демографското развитие – раждаемост, смъртност, миграция. Експертната група има много кратък срок да изработи своите предложения за по-ефективни мерки за изпълнение на Управленската програма на правителството в частта за демографската политика. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер. Да благодарим на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова за участието й в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Първият въпрос е от народния представител Десислава Атанасова относно реализирането на проекти по Проект „Енергийно обновяване на българските домове“ в област Разград. Заповядайте, госпожо Атанасова. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, до средата на 2019 г. се очаква да приключат дейностите по обновяване на всички 2022 жилищни сгради в страната, които се финансират по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Въпросът ми към Вас се отнася за област Разград, откъдето съм избрана, а той е: колко от сключените договори са на територията на област Разград и на какъв етап са проектите в общините от областта? Ще продължи ли Програмата за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради при реализиране на икономии от вече проведените процедури? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова. За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, с Постановление № 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерския съвет се прие Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по нея, и се определиха органите, отговорни за нейната реализация. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на жилищни сгради с основна цел чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия за живот на гражданите в многофамилни жилищни сгради, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда. Тази програма е най-мащабната инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в областта на енергийната ефективност за жилищния сграден фонд. Програмата се реализира с финансов ресурс в размер на 2 млрд. лв., като по нея се финансира икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за одобрена сграда, с който се постига клас на енергопотребление „C“ в съответствие с Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Обхватът на Националната програма е за цялата територия на страната в рамките на всички 265 общини от всички 2022 сгради, одобрени по Програмата, и са сключени договори за целево финансиране. На територията на област Разград попадат 22 сгради, като в този брой се отчитат и двете сгради, прехвърлени по Проекта „Енергийно обновяване“ на българските домове съгласно ПМС № 23 от 4 февруари 2016 г., за които към 31 декември 2015 г. не са изпълнени строително-монтажните работи. Разпределението на одобрените 22 сгради в областта по общини е следното: община Завет – една сграда; община Исперих – четири сгради; община Кубрат – четири сгради; община Лозница – три сгради, и община Разград – 10 сгради. Към момента сградите по общини са на следните етапи на изпълнение на дейностите по обновяването им: сградите на териториите на общините Завет – една сграда, Исперих, Кубрат, Лозница – са обновени и въведени в експлоатация; община Разград – от одобрените 10 сгради, шест от тях са въведени в експлоатация, а две сгради са в процес на изпълнение на строително-монтажните работи, за две сгради се изработват инвестиционни проекти за тяхното обновяване. Стойността на инвестициите от Програмата на завършените, въведени в експлоатация сгради – общо 18 за област Разград, чрез които се осигури обновяване на сградите по общини е: община Завет – 754 хил. 661 лв.; община Исперих – за четири сгради 3 млн. 907 хил. 251 лв.; община Кубрат – за четири сгради 2 млн. 618 хил. 842 лв.; община Лозница – за три сгради 2 млн. 703 хил. 995 лв., и община Разград – за шест сгради 6 млн. 24 хил. 686 лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да довърша ли, госпожо Председател? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да, довършете. Просто да знаете, че времето мина. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Прогнозната стойност на инвестициите за четирите сгради в община Разград, които към момента са в процес на обновяване – две сгради в строителство и по две се изработват инвестиционни проекти, е 3 млн. 442 хил. 100 лв. В тази връзка може да се отчете, че общият финансов ресурс за област Разград по Програмата е приблизително 19 млн. 450 хил. лв. Усвояването и разходването му се следи текущо, като към 1 март 2019 г. поддържаните от МРРБ регистри отчитат 1657 обновени и въведени в експлоатация сгради, а за 143 сгради се изпълняват строително-монтажните работи. След обновяване на всички сгради ще се извърши окончателен анализ на Програмата и ще се отчете изразходваният финансов ресурс. По-нататъшното подпомагане при изпълнение на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради може да бъде извършено при различни правила и условия за финансиране, за които Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще информира своевременно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, Уважаема госпожо Министър. За реплика – заповядайте, госпожо Атанасова. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. Изключително важно е да се реализират икономии. Изключително важно е тази програма да продължи – дали в този обем и мащаб, или в малко по-малък такъв, но за всички български граждани е ясно, че Програмата за енергийно обновяване на българските домове е възможност да се намалят сметките за енергопотребление, които те заплащат, и да бъдат обновени домовете им, съответно и цената им да бъде малко по-различна. Надявам се, че със завършването на всички 2022 сгради в цялата страна не само Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и ние, чрез въпросите си, ще успеем да развенчаем онази фалшива новина, тиражирана преди започването на тази програма, че българските граждани ще загубят своите жилища, че на българските граждани ще се наложи да доплащат за енергийното обновяване на своите домове. Надявам се, че ще имаме още веднъж възможност за започване на нов програмен период, защото всички сме наясно, че около 40 хиляди сгради в цялата страна имат нужда от такова енергийно обновяване. Пожелавам на Вас и на екипа Ви успех в нелеката Ви работа! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова. Дуплика ще има ли, госпожо Министър? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Димитър Бойчев относно изграждането на четирилентов път между Бургас и най-посещавания черноморски курорт Слънчев бряг. Заповядайте, господин Бойчев. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, безспорно цялата инфраструктура на територията на държавата е важна, но има и пътни отсечки, които са с много по-голяма интензивност и които съответно допринасят за увеличаване на брутния вътрешен продукт на страната. Моят въпрос е за една такава пътна отсечка, а именно – изграждането на четирилентовия път между Бургас и най посещавания черноморски курорт Слънчев бряг, който е от ключово значение както за развитието на областта, така и за летния туристически продукт. През месец юни 2018 г. бе открито и пуснато в експлоатация разширението на пътя Бургас – Слънчев бряг в участъците между Поморие – Ахелой и обходният път на Ахелой. Това доведе до облекчаване на трафика, намаляване на пътнотранспортните произшествия и даде положително отражение по отношение на развитието на туризма в района. За да бъде завършен цялостният проект на четирилентовия път между Бургас и Слънчев бряг, е необходимо изграждането на обхода на град Поморие, който е свързващата отсечка между двете, които вече бяха изградени. Има избрана фирма изпълнител и гласувани средства от Министерския съвет за обезпечаване на тази отсечка. С изграждането ѝ ще се финализира един от най-важните инфраструктурни проекти в областта на Бургас. В тази връзка отправям към Вас следния въпрос: кога се очаква да започнат строителните дейности по изграждането на обхода на град Поморие? Какви са предвидените срокове за неговото изпълнение? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, изграждането на обхода на град Поморие е включено в Програмата „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“, като общата стойност на Проекта е 20 млн. 923 хил. 664 лв. Обходът ще преминава западно от града в периферната му част. Началото на отсечката е от км 217 на път 1-9 преди град Поморие в посока Несебър, а краят е при включването в път 1-9 до км 222+849 в посока Бургас. За Проекта има сключени договори с избрани изпълнители. След проведени обществени поръчки строително-монтажните работи ще бъдат извършени от ДЗЗД „Поморие 2015“, а консултантската услуга „Строителен надзор“ ще бъде осъществена от „Пътконсулт 2000“. За стартиране на строително-монтажните работи на обхода на град Поморие е необходимо да приключат отчуждителните процедури. С Решение на Министерския съвет № 29 от 19 януари 2018 г. през изминалата година се процедираха отчуждения на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждането на обхода. Броят засегнати частни имоти подлежи на обезщетение. Подлежащи на обезщетение са 153 и всички се намират в землището на град Поморие. В Агенция „Пътна инфраструктура“ постъпиха три броя жалби и възражения срещу размера на постановеното обезщетение, а във Върховния административен съд, по данни от Министерския съвет, са над 10 броя. Към момента са изплатени обезщетенията за всички имоти чрез Областна администрация – град Бургас, освен за три на един собственик. За тях има образувано дело, по което се очаква решение на съда. След приключване на производството по делото ще се процедира издаването на разрешение за строеж и ще започне същинската работа по Проекта. Индикативно можем да посочим като начало на строителните дейности месец май тази година, като срокът за изпълнение на обществената поръчка е 12 месеца от Протокола за откриване на строителната площадка – Образец 2А. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ отчитат изключителното значение на Проекта за Бургаския регион, и не само за жителите му, но и за всички туристи и ще положат всички усилия за качествено и своевременно реализиране на обекта, чрез което ще се изпълни основната цел на Проекта – облекчаване на трафика, особено в активния летен туристически сезон, и повишаване на пътната безопасност. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Бойчев, ще вземете ли отношение? Заповядайте за реплика. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, разбрахме, че месец май може да започне строителството на тази отсечка. Наистина, всички знаем колко е важна. Но аз искам да отбележа факта с жалбите – особено последната жалба, за която все още чакаме произнасяне на Административния съд, която, забележете – искам да стане ясно, доколкото е моята информация, е за 400 лв. Това ме навежда на мисълта, че има и други предпоставки за жалене на тези процедури, които съответно спират изграждането на пътната отсечка от инфраструктурата. Трябва да стане ясно, че ако не беше тази жалба или тези жалби – две три на брой, имаше готовност по-рано да се започне строителството и до началото на този предстоящ летен туристически сезон да имаме наистина една завършена пътна отсечка, която предполага, както казахте, много по малко пътно-транспортни произшествия с фатален край и развитието на туристическата индустрия, която до голяма степен е засегната в нашия регион. Това искам да стане ясно! Благодаря Ви за отговора. Надяваме се месец май да започне същинското строителство и съответно да имаме завършена отсечка за следващия туристически сезон. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. Госпожо Министър, ще ползвате ли възможността за дуплика? (Отрицателен знак от министър Петя Аврамова.) Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народните представители Пламен Манушев и Даниела Димитрова. Той е относно изпълнението на проект „Рехабилитация на водопровод Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – Генерал Тошево“. Заповядайте, господин Адмирал. ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е относно изпълнението на проект „Рехабилитация на водопровод Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – град Генерал Тошево“. При проведените в началото на 2018 г. срещи с жителите на населените места от община Генерал Тошево основният въпрос, който поставиха живеещите там, беше амортизираният водопровод от село Люляково до село Малина, вследствие на което селата в продължение на седмици, през лятото особено, остават без вода. Вследствие на проведените разговори с ръководството на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което пое ангажимент да се финансира и рехабилитира това съоръжение, за което, госпожо Министър, Ви благодаря и от името на хората, живеещи в тези села, в началото на октомври 2018 г. бе подписан договор между Община Генерал Тошево и Министерството на регионалното развитие и благоустройството на стойност 257 хил. 504 лв. за подобряване на водоснабдяването от селата Люляково и Писарово. До отпускане на сумата от бюджета на Министерството се стигна след поредица от срещи и мотивирано писмено искане за необходимостта от осигуряване на средства за подобряване на водопреносната инфраструктура в общината. Също така благодарност, че водното дружество в град Добрич изпълни и проекта. Целта на целевото финансиране бе реализация на проект „Рехабилитация на водопровода между село Малина и село Люляково“ с обща дължина 7200 метра. Сума, която не е толкова голяма, но за хората там въпросът е от жизненоважно значение. В тази връзка въпросът ни към Вас, госпожо Министър, е: на какъв етап е реализирането на проекта; спазват ли се сроковете, заложени в договора; какъв ще е ефектът от осъществяването на дейностите, които Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира? Благодаря Ви за това, че се отзовахте да отговорите на въпроса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Манушев. Госпожо Министър, заповядайте – имате думата за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Манушев и госпожо Димитрова, уважаеми госпожи и господа народни представители! В бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2018 г. са предвидени средства за финансиране на обект „Рехабилитация на водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – град Генерал Тошево“, за осигуряване на нормално водоподаване на селата Люляково и Писарово, община Генерал Тошево, област Добрич. През месец септември 2018 г. е подписано споразумение между МРРБ и Община Генерал Тошево за целево финансиране на обект „Рехабилитация на водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 – град Генерал Тошево“ в размер на 257 504 лв. С допълнително споразумение през месец декември 2018 г. наименованието на обекта е изменено на „Рехабилитация на участък с дължина 7020 линейни метра от довеждащ водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 в град Генерал Тошево и прилежащите съоръжения към него“ с цел прецизиране на местоположението му. Община Генерал Тошево е сключила Договор № 353 от 1 октомври 2018 г. с „Булстрой надзор“ ООД – град Добрич, с предмет изготвяне на оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания за строежите и упражняването на строителен надзор при извършване на строителни и монтажни работи за строеж „Рехабилитация на участък с дължина 7020 линейни метра от довеждащ водопровод от Помпена станция Малина до водоем 300 м3 в град Генерал Тошево“ и Договор № 395 от 15 ноември 2018 г. с ЕСМ ЕООД – град Добрич, с предмет упражняване на авторски надзор на обекта. С обява № 79 от 7 ноември 2018 г. за събиране на оферти за обществена поръчка е стартирало възлагането на строителните дейности, включени в предмета на споразумението. Към настоящия момент комисия, определена със заповед на кмета на община Генерал Тошево, разглежда и оценява получените оферти, като срокът за извършване на работата от помощния орган към възложителя е 22 април 2019 г. Съгласно клаузите на споразумението Общината се задължава да предоставя копия на сключените договори за изпълнение на дейностите, всеки месец изготвя доклади, с които информира Министерството за изпълнението им, и при завършване на обектите представя заверени копия от всички проверени и одобрени от Общината документи, доказващи действително извършените строително-монтажни дейности по обекта, строителен и авторски надзор, окончателни доклади от упражнявания строителен надзор, документи за въвеждане в експлоатация, както и технически паспорти на обектите. За изпълнението на дейностите, финансирани в рамките на споразумението, Общината поема пълна отговорност за законосъобразното, качествено и срочно изпълнение на обектите в съответствие с нормативната уредба. При неизпълнение на целите на проекта или констатирани нарушения по целево използване на предоставените средства от Общината същата възстановява средствата в пълен размер по бюджета на Министерството. При необходимост представители на Министерството, определени със заповед, могат да извършват и проверки на място по изпълнение на обекта. Към настоящия момент селата Писарово и Люляково в община Генерал Тошево и град Генерал Тошево се водоснабдяват от две помпени станции. През периоди на повишена консумация на вода от жителите на град Генерал Тошево и селата Писарово и Люляково, главно през летните месеци, количествата подадена вода не е достатъчна да захрани населението на двете села и се достига до хроничен недостиг и лишаване на населението от вода за дълги периоди. След реализиране на проекта ще бъде осигурено алтернативно захранване с вода от Помпена станция Малина за селата Писарово и Люляково, община Генерал Тошево, от което ще се възползват както постоянно живеещи жители на двете села – 834 души, така и хора, притежаващи недвижими имоти. В заключение бих искала да Ви уверя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството полага необходимите и възможни организационни мерки и грижи, така че на гражданите да се предоставя устойчива ВиК услуга, и ще продължи финансирането на ВиК обекти и дейности в рамките на предвидените за целта средства за капиталови разходи, които са заложени в бюджета на ведомството за 2019 г. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Ще има реплика – заповядайте, господин Адмирал. ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Госпожо Министър, благодаря Ви за подробния отговор – радвам се, че въпросът стои на вниманието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Проектът, както разбрахме, върви в указаните срокове и аз се надявам да продължите да следите неговото качествено и в срок изпълнение. От това, което казахте накрая – искам да Ви помоля да се ангажирате и да се завърши проектът по подмяна на водопроводната мрежа на град Шабла, този проект да премине в истинската си фаза – поне по моя информация той е доста напреднал, а също така и подмяната на водопроводната мрежа в селата Бранище, Славеево и Батово по пътя Добрич – Албена, във връзка с рехабилитацията на пътя Добрич – Албена. С изпълнението на тези не толкова големи проекти наистина ще се окаже много сериозна помощ на населението за качественото му и редовно снабдяване с вода, тъй като особено по пътя Добрич – Албена, в тези села целият път е разкопан през няколко метра във връзка със старата водопроводна мрежа; както и изпълнението на големия проект в град Добрич по подмяна на водопроводната система и канализацията за 115 милиона – той също върви. Моля да се следи изпълнението и на този проект, тъй като в Добруджа въпросът с водата е жизненоважен, откакто се помнят хората, живели на тази земя. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Госпожо Министър, няма да ползвате правото на дуплика. Следващият въпрос е от народните представители Борис Кърчев и Маноил Манев. Той е относно проект за обходен път на град Казанлък след тунела под Шипка, осигуряващ връзка на републикански път I-5 с републикански път I-6. Господин Манев, Вие ще развиете въпроса. Заповядайте. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо и господин министри! Много е информацията за бъдещия тунел под Шипка – това е чакан и желан проект от национално значение, приоритет е на няколко правителства. Обект, който ще облекчи връзката между Северна и Южна България и който е част от Трансевропейския коридор № 9 Букурещ – Димитровград – Александруполис. Но за да се случи този тунел, изключително важни са подходите към него – обходният път на Габрово, изпълняващ две основни задачи: да изведе трафика от центъра на града и да направи алтернатива, по-бърза връзка до бъдещия тунел; също от изключителна важност е и обходният път от юг – след тунела, който да осигури връзката от тунела до околовръстния път на град Казанлък. Обходният път на град Казанлък ще поеме целия трафик, преминаващ през тунела под връх Шипка, без да се влиза в града. Затова дейностите по неговото изграждане са необходими и изключително важни за хората в региона. Преди стартирането на изграждането на тунела под Шипка – в тази връзка нашият въпрос е следният: на какъв етап е проектът за обходен път на град Казанлък след тунела под Шипка, осигуряващ връзката на републикански път I-5 с републикански път I-6? Има ли избрано конкретно трасе, отчуждителни процедури и други дейности по подготовка и последващо изграждане на този пътен участък? Накрая, госпожо Министър, една молба: моля Ви високо да отговорим на този въпрос, защото, както знаем, колегите от лявата част на залата отново ги няма – надявам се и те да чуят Вашия отговор, и да го предадат на своите избиратели в град Казанлък и в региона на Стара Загора, защото в крайна сметка това е изключително важно за хората там. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Манев. Заповядайте, уважаема госпожо Министър, за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Манев, уважаеми господин Кърчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Републикански път I-5 – Трансевропейски коридор № 9 по направлението Дунав мост – Русе – Велико Търново – Габрово – Шипка – Стара Загора – Граничен контролно-пропускателен пункт Маказа, е един от основните коридори, провеждащи движението по направлението север-юг, преобладаващото движение е тежкотоварно. Изграждането на обходен път на град Габрово и тунела под Шипка ще привлече част от движението по направлението на I-5, което прави актуално изграждането на обходен път на град Казанлък и ще ограничи преминаването му през урбанизирана територия. С изграждането на обходния път ще бъде подобрена жизнената екологична среда на жителите на град Казанлък и ще бъде повишена безопасността на движение на моторни превозни средства в градската част. През 2014 г. беше сключен договор с фирма „Рутекс“ ООД за изработване на идеен проект с парцеларен план за обект „Обходен път на град Казанлък“. Идейният проект е завършен през 2015 г. В процеса на проучването бяха изработени източен и западен вариант, което е обусловено от разположението на град Казанлък и изградената до момента пътна инфраструктура. През чертите на града преминава път I-5, а от южната страна на урбанизираната територия пресича път I-6. Западният обходен вариант беше подкрепен от Експертния технико-икономически съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и от Община Казанлък. Техническите елементи и габаритът, които ще бъдат заложени в проекта, са следните: дължина на трасето – 3160 м, проектна скорост – 90 км/ч, габарит на пътя – Г12. Началото е на около 1,2 км северно от град Казанлък, където се предвижда пътен възел тип „Тромпет“. Трасето се развива изцяло в югозападна посока. Предвидени са два броя пътни възли, седем големи съоръжения, от които един жп надлез и шест подлеза. Проведена е процедура по оценка на въздействието върху околната среда, която завърши с постановено решение на РИОСВ – Стара Загора, от месец април 2015 г. Одобрен е вариантът за западен обходен път на град Казанлък. Решението не е обжалвано, а е влязло в законна сила, което беше и основание за завършване на идейния проект и разработването на Подробен устройствен план – Парцеларен план. Изработеният Парцеларен план, с който се засягат имоти на територията на землища град Крън, село Енина, град Казанлък и село Копринка, община Казанлък, област Стара Загора, предстои изпълнение на процедурите за утвърждаване на трасе от Комисията за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните. След влизане в сила на решението Проектът ще бъде внесен за разглеждане и одобрение от експертен съвет към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Един месец след влизане в сила на заповедта на МРРБ за одобряване по Парцеларен план ще бъде внесено искане до Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за постановяване на отчуждителен акт. Следва връчване на отчуждителния акт на заинтересованите собственици. Предвижда се техническият проект и строително-монтажните работи за обекта да бъдат възложени на „Инженеринг“. Обходният път на град Казанлък не е включен в Инвестиционната програма на Агенцията за 2019 г. Обектът ще се предвиди след приключване на отчуждителната процедура и за него ще бъдат осигурени финансови средства. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Манев, заповядайте за реплика? МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, искам да Ви благодаря от името на всички хора от региона на Казанлък и там, откъдето ще преминава трасето. Тази информация, която днес дадохте тук, от най-високата трибуна в Република България, за тях вече е легална и всякакви фалшиви новини, коментари и лъжи няма да я достигнат. Няма как да ги манипулират. Благодаря Ви за точната и изчерпателна информация, защото това ще успокои тези хора, първо. Второ, ще е ясна хронограмата, по която се движим към момента – няма да се изпада в каквито и да било манипулации. Много Ви благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Манев. Ще има ли дуплика, госпожо Министър? Не. Отговорът беше изчерпателен. Следващият въпрос е от народния представител Иван Миховски относно изграждането на нов мост над река Бели Осъм, град Троян, област Ловеч. Заповядайте, господин Миховски. ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, моят въпрос към Вас е във връзка с изграждането на нов мост над река Бели Осъм с дължина 43 м. Средствата осигурява Агенция „Пътна инфраструктура“. Обявена е обществена поръчка за избор на изпълнител. Изграждането на моста ще пренасочи транзитния трафик от центъра на града към източния му край. Проектът на стойност 2,2 млн. лв. ще бъде финансиран от бюджета на АПИ по Програма „Ново строителство“. Освен изграждането на моста той предвижда и строителство на пътна връзка между път II-35 Троян – Ловеч и път III-357 Троян – Орешак. На какъв етап е този проект и кога се предвиждат строителните дейности? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Миховски. Заповядайте, госпожо Министър – имате думата за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Миховски, уважаеми дами и господа народни представители! За реализацията на пътна връзка между път II 35 и път III-357 в град Троян от км 0 до км 0+154 и на ново мостово съоръжение над река Бели Осъм между Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Троян през юли 2017 г. е сключено споразумение, съгласно което ангажимент на общината е изготвянето на инвестиционен проект, съгласуван със заинтересованите инстанции, извършване на процедурите, изискващи се от екологичното законодателство, изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието и провеждане на отчуждителни процедури. От своя страна Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да извърши строителството на обекта, като обезпечи финансово строително-монтажните работи и строителния надзор. В изпълнение на своите ангажименти община Троян изготви технически проект за обекта и извърши нужните процедури по теренното обезпечаване на обекта. В периода 2017 – 2018 г. Агенцията проведе обществени поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажните работи на строителния надзор. За изпълнител на строителството е избрано дружество „ОРС – Инфраструктура“ ООД, с което на 14 юни 2018 г. е сключен договор. За изпълнител на надзора на първо място е класирано дружеството „Пътконсулт 2000“ ЕООД, договорът с което е сключен на 28 февруари 2019 г. За обекта е издадено разрешение за строеж от община Троян от 5 февруари 2019 г., влязло в сила на 25 февруари 2019 г. Предстои подписване на протокол образец № 1 за предаване на участниците в инвестиционния процес на техническия проект и разрешението за строеж, след което ще бъде подписан и протокол образец № 2а за откриване на строителна площадка. Съгласно Проекта се предвижда изграждане на пътна връзка между път II-35 и път III-357 с дължина 154 м и на ново мостово съоръжение над река Бели Осъм с дължина 43,2 м. Габаритът на новоизграденото съоръжение е 16,5 м с две ленти за движение по 3,5 м в посока Беклемето, една лента за движение – 3,5 м в посока Ловеч и два тротоара по 3 м. Към проекта на моста се включва реконструкция на участък от път III-357, подходът към съоръжението, както и рехабилитация на път II-35 в обсега на кръстовището с пътната връзка. Средствата за реализация на обекта са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и са на стойност 2 млн. 320 хил. 553 лв. с ДДС. Те включват стойността на строително-монтажните работи и на надзора, като срокът за изпълнение на строителството е 12 месеца, считано от датата на подписване на протокол образец 2а. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър. Господин Миховски, ще вземете ли отношение? Заповядайте. ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Искрено се надявам, че всички, които са заинтересовани, са Ви слушали внимателно и няма да се злоупотребява с една наистина толкова важна за троянци тема. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Миховски. Дуплика ще има ли? Няма. Това беше последният въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова. Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол. Добре дошла на госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието! Първият въпрос към нея е поставен от народния представител Анна Александрова относно мерките, предприети от Министерството на правосъдието за противодействие на незаконната реч на омраза. Заповядайте, госпожо Александрова. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията квалифицира като престъпление публичното подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Изказванията, насаждащи омраза, както е определено в това рамково решение, също се считат за престъпление, когато се извършват в онлайн пространството. Проведено неотдавна европейско проучване показва, че 75 % от лицата, които следят или участват в дебати онлайн, са се сблъсквали със случаи на злоупотреба, заплаха или изказвания, пораждащи омраза. Почти половината от респондентите са заявили, че това ги възпира да участват в дискусии онлайн. Европейският съюз и неговите държави – членки, заедно с дружества в областта на социалните медии и други платформи, споделят колективна отговорност за насърчаването и улесняването на свободата на словото в онлайн пространството. В същото време всички тези действащи лица носят отговорност за това да се гарантира, че интернет няма да се превърне в благодатна среда за разпространение на насилие и омраза. Комисията създаде редица възможности за диалог с онлайн платформите в рамките на цифровия единен пазар – например интернет форума на Европейския съюз, Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, Меморандума за разбирателство относно продажбата на фалшифицирани стоки по интернет, и планира да ги координира по по-ефективен начин, за да се осигурят възможно най-добри резултати. В тази връзка е и моят въпрос към Вас. На 7 и 8 март в Брюксел се проведе Съветът по правосъдие и вътрешни работи в рамките на Румънското председателство, на който Комисията е предоставила на министрите на правосъдието информация относно речта на омразата, Кодекс за поведение, мониторинг и въвеждане на законодателството в държавите членки. Какви действия се предприемат от Министерството на правосъдието за противодействие на незаконната реч на омразата? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова. Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор – заповядайте. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, действително в последните години се наблюдава обезпокоително увеличаване на инцидентите, при които извършването на престъпление е било породено от така наречения език на омразата. Подобен род поведение засяга не само личността, отделния индивид, но и демократичното общество като цяло и, естествено, накърнява възприетите европейски ценности, основни права, като правото на равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Престъпленията, породени от реч на омразата, представляват действия, с които извършителят изпраща съобщение не само до конкретния индивид, до жертвата, но и до други членове на обществото като цяло, така че да се даде сигнал, че жертвата, или жертвите, не са добре дошли и не принадлежат към обществото. По този начин престъпленията, мотивирани от предразсъдъци, имат потенциала да заплашват обществения ред и сигурност, като създават напрежение между различните групи, което може да доведе до междуетническа и социална конфронтация. Този проблем стои на вниманието на Съвета по правосъдието на Европейската комисия от 2016 г. насам. Редовно се информираме от страна на Европейската комисия – комисар Йоурова, за това какви политики са предприети на ниво европейско законодателство. Това бе и конкретният коментар, информация на комисар Йоурова по време на последно проведения Съвет по правосъдие на 8 март 2019 г. в Брюксел. Тя представи резултатите от четвъртия мониторинг на Кодекса за поведение относно противодействието на незаконната реч на омразата онлайн. Той представлява постигнато споразумение между Европейската комисия и големите компании в областта на информационните технологии – Фейсбук, Туитър, Ютюб и Майкрософт. С подписването на Кодекса за поведение IT компаниите основно се задължават да следят и да имат ангажимент да разполагат с ясни и ефективни процедури за преглед на уведомленията за наличие на реч на омразата в онлайн услугите, които предоставят, както и да разглеждат в съответствие с установените правила на компанията, дадени на ниво Европейски съюз, насоки. Къде стои България и нашето законодателство – така, както конкретно сте ми поставили въпроса? Ние имаме две промени назад във времето на Наказателния кодекс, където са коментирани и въведени текстове като престъпни състави в изпълнение на общите принципи на европейското законодателство. Така или иначе обаче, с оглед и на новите тенденции, ние сме предприели действия в края на 2018 г., когато, по повод засилване на борбата с антисемитизма – това също е тема, която много внимателно се следи от министрите на правосъдието на ниво Европейски съюз, редовно се информираме за подобни прояви на нашите формални съвети, та в края на 2018 г. в Министерството на правосъдието започна подготовката на Проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който се предлага извършването на деяния по расистки или ксенофобски подбуди, както и по хулигански подбуди, да се въздигнат като квалифициран признак в редица и сега съществуващи престъпни състави в Наказателния кодекс – например в чл. 142, чл. 142а от Наказателния кодекс, принудата по чл. 143 от Наказателния кодекс, заканата с престъпление или преследване чл. 144 и чл. 114а от Наказателния кодекс. Работата ни в работната група по тези промени продължава. Надявам се, че скоро те ще Ви бъдат предоставени, за да имаме съответната законодателна инициатива и закон, приет от страна на законодателния орган – Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Госпожо Александрова, ще вземете ли отношение по дадения отговор? Имате думата. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. От него стана ясно, че Министерството на правосъдието работи и по този конкретен казус. Искам да заявя, че като народен представител съм отговорна и готова, когато работната група приключи работа, да съдействам по най-добрия начин този законопроект да бъде приет в Правната комисия. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова. Госпожо Министър? Благодаря Ви за коректността. Следващият въпрос е от народния представител Мария Илиева и е относно постигнати резултати по изпълнение на препоръките от Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и оценка. Заповядайте, госпожо Илиева. МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, госпожо Цачева, уважаеми колеги! С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Европейската комисия създаде Механизъм за сътрудничество и проверка, за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България, в областта на съдебната реформа, на борбата с корупцията и на организираната престъпност. От 2007 г. насам Комисията редовно докладва за напредъка в тези области в рамките на писмени доклади до Европейския парламент и Съвета. За изготвянето на докладите допринасят контакти както с държавите членки и гражданското общество, така и с международни организации, независими експерти и различни други източници, от които също се получава информация. Десет години след въвеждането на този механизъм – през месец януари 2017 г., беше направен преглед на Механизма за сътрудничество и проверка и изготвен Доклад, в който Комисията отправи 17 препоръки, които, ако бъдат изпълнени от Република България, биха могли да бъдат считани за достатъчни за приключване на Механизма, освен ако други промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка. В този доклад беше подчертано също, че скоростта на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да изпълни препоръките по необратим начин. Първата оценка на напредъка по 17-те препоръки беше направена през месец ноември 2017 г., като тогава Комисията все още не можеше да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен. През 12-те месеца след този доклад България продължи да полага усилия за изпълнение на препоръките и тези усилия са отчетени в последния доклад, който обхваща периода от 2017 г. досега, а именно в Доклада от месец ноември 2018 г. Комисията отчита, че няколко препоръки вече са изпълнени, а редица други са съвсем близо до етапа на изпълнение. Въз основа на това три от шестте показателя – за независимостта на съдебната власт, законодателната рамка и организираната престъпност, могат да се считат за временно прекратени. Тази седмица тук е Мисията на Европейската комисия, за да се информира как върви изпълнението на останалите показатели и моят въпрос към Вас е: какви резултати отчетохте от гледна точка на компетентността на Министерството на правосъдието? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Илиева. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Илиева, благодаря Ви за точното и хронологично в исторически план проследяване на действието на Механизма за сътрудничество и проверка от страна на Европейската комисия. Искам да заявя, че и след Доклада за напредъка от ноември месец миналата година, публикуван от Европейската комисия и предоставен на Европейския парламент, продължи решимостта на отговорните институции за постигане на необратимост в реформата на съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията. Правителството на Република България остава решено да предприеме необходимите стъпки, гарантиращи върховенството на закона в страната, и то в максимално съкратени срокове. В този смисъл заявих нашата категоричност и по време на Мисията на Европейската комисия. Както Вие правилно казахте, тя се състоя през тази седмица, където в конкретен план представителите на Комисията имаха възможност да се срещнат с различните видове институции, които имат отговорност по този механизъм. Заключението на Комисията е, че като цяло България е постигнала значителен напредък и както знаете от Доклада, по отношение на показател едно: „Независимост и отчетност на съдебната система“ той може да се счита за условно приключен. Информирахме, че по този показател продължава работата по линия на Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия за укрепване капацитета на Инспектората. Вече сме на етап подписване на договор за един проект, по който в резултат на европейската солидарност получаваме средства, за да се укрепи капацитетът на Инспектората. По отношение на втория показател – „Нормативна уредба“, в самия ноемврийски доклад на Комисията се съдържа констатация, че този показател също условно е затворен, като са отчетени извършените промени в Наказателно-процесуалния кодекс в края на 2017 г., както и във внесения Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от Министерския съвет съгласно указанията на Комисията за криминализиране и на престъпни състави по отношение на частния сектор. Положително бе оценено от Комисията обстоятелството, че са проведени обществен дебат, консултации със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество. Предстои Законопроектът за изменение и допълнение да се гледа в българския парламент. Трети показател: „Продължаване на съдебната реформа“. Предприети са по-нататъшни стъпки за изпълнение на съдържащите се четири препоръки в рамките на третия показател. Все още обаче предстои тези инициативи да бъдат окончателно приключени и да завършат стартиралите проекти. Кои са те? Преди всичко има създаден механизъм в Министерството на правосъдието за регулярно отчитане на изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, което положително е оценено от Комисията. Висшият съдебен съвет изпълнява проекти за въвеждане на система за регулиране на натовареността на магистратите и оптимизация на съдебната карта и разработване на единна информационна система на съдилищата, която предстои да приключи до края на 2019 г. Реализирани са промени в ГПК относно правилата за местна и родова подсъдност – нещо, което е свързано с преодоляване на препоръката за неравномерна натовареност между различните съдилища и още повече по отношение на еднаквите по степен съдилища, в зависимост от това къде географски се намират. Инициирани са реформи в областта на електронното правосъдие, като мярка за справяне в неравномерната натовареност, едната от които е реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на система за централизирана електронна обработка на заповедни дела, съвместно също със Службата за подкрепа на структурни реформи. По отношение на четвърти показател – „Корупция по високите етажи на властта“, знаете, че на 23 януари миналата година бе приет новият Антикорупционен закон, който позитивно се отчита и споделя от партньорите от Европейската комисия. В края на 2017 г. – през месец октомври, се приеха промени в Закона за администрацията. С новата наредба въз основа на този закон се увеличи числеността на инспекторатите към министерствата под ръководството на Главния инспекторат в Министерския съвет. Това също се отчита изключително позитивно от нашите партньори. Пети показател: „Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите“. Отчита се, че като цяло България е предприела стъпки. Въз основа на предприетите стъпки трябва да продължат действията и през 2018 г. Продължава изпълнението на фокусирани мерки в областта с повишен корупционен риск, както и заложените хоризонтални мерки в областта на обучението, превенцията, правоприлагането, включително в Министерството на вътрешните работи. Изпълнението на мерките се следи от Националния съвет по антикорупционни политики към Министерския съвет. На 7 март тази година се проведе последното заседание за отчитане на напредъка и изпълнението на Стратегията. По шести показател: „Организирана престъпност“ в ноемврийския Доклад на Комисията бе заявено, че като цяло България е предприела стъпки за изпълнение на този показател и шестият показател е третият, който се счита за условно затворен. Трябва да заявя, че това не са еднократни действия, и въпреки че има условно затваряне или пък други препоръки, които са с постоянен срок на изпълнение, като например „Прозрачен избор на административни ръководители на съдилища и на други структури в системата на съдебната власт“, ние сме категорично решени до лятото – юни-юли месец, да бъде извършен устният доклад на Комисията. Така с хоризонт септември месец при довършване на тези мерки, които са в процес на изпълнение, да имаме действително споделените и от Комисията очакване и възможност за приключване на Механизма за сътрудничество и проверка по отношение на Европейската комисия спрямо България. Благодаря Ви и се извинявам за времето, но нещата са действително много важни и благодаря за разбирането. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Темата заслужава питане и разглеждане в друг формат, затова нарушихме регламента. Ще има ли реплика? Заповядайте, госпожо Илиева. МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Благодаря, госпожо Цачева. От една страна, Ви благодаря за това, че полагате усилия, за да могат тези препоръки наистина да бъдат изпълнени, а така също и за това, че докладвате своевременно изпълнението на препоръките. Защото с докладването по прозрачен начин от страна на българските органи гражданският и обществен контрол ще имат важна роля за преминаването на Мониторинга на вътрешно национално равнище – от една страна. От друга страна, за осигуряване на необходимите гаранции, че ще продължим да следваме този път на напредък и реформи. В качеството ми на народен представител от своя страна мога да Ви уверя, че Народното събрание също ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на своите правомощия за актуализиране на правната рамка, така че с общи усилия – с усилията на всички институции, наистина да успеем да изпълним всички дадени ни препоръки, и то във възможно най-кратки срокове. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Илиева. Заповядайте, госпожо Министър. Заповядайте, уважаема госпожо министър Цачева. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожи народни представители и господа! Уважаема госпожо Илиева, искам да поясня за дискусията, която водихме, защото това действително беше дискусия с представителите на Мисията. Те ни зададоха въпрос: какво се случва с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната власт, както и с Националната стратегия за антикорупционни политики? И двете са с хоризонт 2020 г. Вече мислим и аз съм създала работна група, същото мога да кажа и по отношение на вицепремиера и министър на външните работи госпожа Захариева, която е отговорна по Антикорупционната стратегия, за продължаване, защото, както казах и в отговора си преди малко, това не е еднократен акт. Не може да се счита, че с изпълнение на конкретните стратегически и основни цели по двете стратегии приключва ангажиментът на държавата и работата ни като цяло по тези политики. Така че в аванс, макар и все още в началото на 2019 г., търсим решения за продължаването не на тези стратегии, а за актовете, с които те ще бъдат заменени след изтичане на срока им на дейност. Вие правилно казахте – това е постоянен ангажимент, и както редовно се отчитам в Правната комисия по този въпрос, Ви благодаря, че имах възможност чрез Вашия въпрос да запозная и широката аудитория на Народното събрание със стъпките, които предприемаме. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър. Благодарим за обстойните отговори на тези важни въпроси. Процесът е динамичен и вероятно предстоят нови въпроси, питане, а и изслушване най-вероятно по темата. Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Следващите въпроси са към министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев. Първият от тях е от народния представител Полина Цанкова-Христова. Той е интересен и болезнен въпрос, свързан с психическото и физическото здраве на децата на България. Отнася се за свръхупотребата на енергийни напитки на деца в България. Заповядайте да развиете въпроса. ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Данни от националното представително проучване на храненето на учениците в България от 2010 – 2011 г. показват неблагоприятни характеристики в храненето на децата, като 10% от изследваните деца консумират един или повече пъти на ден енергийни напитки, а 20% от българските деца пият по пет и повече енергийни напитки седмично. Такива са официалните данни отпреди повече от десет години. А какво се случва в момента? По неофициални данни всеки ученик пие повече от един брой такива напитки на ден. Според специалистите децата не осъзнават вредите от честата им консумация, дори бих казала, че смятат, че се чувстват освежени и окрилени. И ако за възрастните употребата им е допустима, то за децата, които често посягат към тези напитки, има сериозни рискове за здравето. Специалистите са убедени, че поради високото съдържание на кофеин, таурин и захар редовната консумация на енергийни напитки от подрастващите категорично води до по-голяма раздразнителност, до повишена тревожност, нервност, главоболие, безсъние, сърцебиене, дихателни нарушения, дехидратация, увреждания на черния дроб и бъбреците, наднормено тегло, хиперактивност. Позволих си да изброя всички установени негативни последствия за здравето на децата, понеже са много и са достатъчно сериозни, за да се обърне внимание от страна на родителите и от страна на държавните институции. Експертите допускат, че консумацията на енергийни напитки е една от възможните причини за детска агресия в училищата. Този факт е изключително тревожен, тъй като се наблюдава тенденция за заместване или за намаляване консумацията на вода с повишена такава на енергийни напитки. Тези напитки не са разрешени за продажба в училищата, но се оказва, че в почти всички търговски обекти в непосредствена близост свободно могат да се закупят от учениците. Доказателство за това сами видяхме и в репортажите в няколко медии, направени със скрити камери, в които единица търговци проявиха съвест и отказаха продажба на стимулиращи напитки на деца. Моите въпроси към Вас са следните: има ли актуално проучване на храненето на учениците, и ако да, какви са изводите от него? Какви мерки са предприети, за да се ограничи употребата на енергийни напитки от деца у нас? Какви са регулативните мерки в останалите страни – членки на Европейския съюз, освен поставянето на предупредителен надпис на етикета на енергийните напитки с препоръка да не се консумират от деца, от бременни жени и лица, чувствителни към кофеин? Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Заповядайте, господин Министър. Имате възможност да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, енергийните напитки са продукти, съдържащи различни комбинации и количества кофеин, витамини от „В“ групата, растителни екстракти, биологично активни вещества и други. Тези напитки са разработени като функционални за подкрепа на умствената и физическата активност, за намаляване признаците на умора. Според становище на Европейския орган по безопасност на храните при еднократен дневен прием на енергийни напитки се счита, че не съществува риск за здравето. При консумация на две и повече напитки дневно, поради повишен прием чрез тях на кофеин, в съчетание с други съставки със стимулиращ ефект е възможно неблагоприятно въздействие върху организма – повишена нервност, тревожност, треперене, безсъние, главоболие, сърцебиене, дихателни нарушения, ерозивни промени на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дехидратация, вследствие на загуба на вода и соли от организма. Децата са по-рисковата група поради появата на неблагоприятни ефекти на кофеина при много по-ниски дози в сравнение с възрастните. По отношение на конкретно поставените от Вас въпроси. По първия въпрос: има ли проучване на храненето на учениците след 2010 г. и ако да, какви са изводите от тях? През 2014 г. се проведе национално изследване на факторите на риска за здравето на населението на Република България. За всяка от 28-те области са изследвани ученици от всички възрастови групи. Изследвани са общо 683 ученици чрез анкетиране относно честотата на консумация на храни и напитки, включително и енергийните напитки. Резултатите от проучването показват, че 22,2% от всички изследвани ученици консумират енергийни напитки, но най-висок е относителният дял на консумиращите във възрастовата група 14 – 18 години и представлява 49,3%. Учениците на възраст от 10 до 13 години, които консумират енергийни напитки, са 16,3%, а децата на възраст между 7 и 10 години са само 1,9%. Най-рисковата група са учениците на възраст 14 – 18 години, при които с умерена хронична консумация – прием на енергийни напитки от един до четири пъти седмично, са 27,7% от изследваните, а с висока хронична консумация – прием всеки ден повече от една такава енергийна напитка, са 18,7%. Европейският орган по безопасност на храните публикува становище през 2013 г., съгласно което в страните от Европейския съюз с най-висок относителен дял на консумация на енергийни напитки – 68%, са юношите на възраст 15 – 18 години, от които 12% са с умерена хронична консумация и 12% са с висока хронична консумация. На втория Ви въпрос: какви мерки са предприети, за да се ограничи употребата на енергийните напитки от деца у нас? Министерството на здравеопазването прилага Наредба № 37 за здравословно хранене на учениците. Същата не допуска предлагането на енергийни напитки в ученически столове, бюфети, павилиони и автомати за закуски и напитки на територията на училища, общежития, бази за отдих и туризъм на ученици и в специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца и социалните учебно-професионални центрове. Като член на Европейския съюз България прилага и европейските изисквания относно етикетирането и представянето на храните на потребителите. Изискванията по този въпрос са посочени в Регламент (ЕС) № 1169 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите и Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните от 2014 г. Съгласно тези два документа за напитки, които съдържат кофеин, независимо от източника му, в количество по-голямо от 150 милиграма на литър, се изисква изписването на етикета на предупреждение „Високо съдържание на кофеин. Не се препоръчва за деца, бременни жени или кърмачки“. В същото зрително поле, в което се съдържа наименованието на напитката, следва посочено в скоби съдържание на кофеина, изразено в милиграми в 100 милилитра. Третият Ви въпрос: какви са регулаторните мерки в останалите страни – членки на Европейския съюз, освен поставянето на предупредителен надпис на етикета на енергийните напитки с препоръка да не се консумират от деца, бременни жени и лица, чувствителни към кофеин? Не съществува специфично законодателство за енергийните напитки на европейско ниво. Въпреки това всички хоризонтални правни разпоредби, приложими като цяло за всички храни на равнище Европейски съюз, се прилагат и за енергийните напитки. В националното законодателство на някои държави – членки на Европейския съюз, има специфични изисквания, отнасящи се главно до съдържанието на енергийните напитки, и по-точно определяне на максимални лимити – граници на някои от съставките в тях. Няколко държави – Германия, Дания, Австрия и Швейцария, са определили максимални граници за влагане на кофеин в енергийните напитки. Те са определени с национален регламент обикновено в съответния Закон за храните. В Германия с така наречения немски регламент за плодовите сокове са въведени максимални граници за типичните съставки на енергийните напитки: 320 милиграма на литър за кофеин, 4000 милиграма на литър за таурин, 200 милиграма на литър за инозитол, 2400 милиграма на литър за глюкоронолактон. Тези стойности са определени с цел осигуряване на безопасна консумация. Нивата, определени в Германия, са възприети и в австрийския кодекс, и в швейцарския регламент за безалкохолните напитки. В Дания се прилагат същите максимални граници. Шведският национален орган по храните и норвежкият орган за безопасност на храните в доклади от месец декември 2018 г. и февруари 2019 г. препоръчват въвеждането на максимална граница за съдържание на кофеин 32 милиграма на 100 милилитра в енергийните напитки. Възрастови ограничения се прилагат единствено в Латвия от 2014 г. и Литва от 2016 г., където продажбата на енергийните напитки на деца до 16-годишна възраст е забранена. Научният и технологичен комитет в Англия счита, че няма достатъчно научни доказателства за забрана на продажбите на енергийни напитки за децата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Германското правителство систематично отхвърли инициативи в подкрепа въвеждането на възрастови забрани за енергийните напитки, тъй като счита, че действащото законодателство и провеждането на информационни кампании за повишаване осведомеността на подрастващите за отговорно потребление на храни и напитки, съдържащи кофеин, са подходящи и достатъчно ефективни мерки. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Изчерпателен беше Вашият отговор, интересен и с познавателен характер. Не се сдържах да обясня по този начин удължаването на времето. Госпожо Христова, заповядайте за реплика. ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз също благодаря за Вашия изчерпателен отговор, който ме удовлетворява в голяма степен. Въпреки това се надявам, че Вие и Министерството на здравеопазването ще помогнете за един по-голям и по-широк обществен дебат за рисковете от консумацията на такъв тип стимулиращи напитки от деца. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова. Господин Министър? Всичко е казано, проблемът е обозначен. Следващият въпрос е от народния представител Даниела Димитрова и е относно обновяване на базата на Спешната медицинска помощ на територията на област Добрич по Проекта за модернизация на спешната медицинска помощ. Заповядайте, госпожо Димитрова, имате думата. ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно, както го прочете водещият, обновяване на базата на Спешната медицинска помощ на територията на област Добрич по Проекта за модернизация на спешната медицинска помощ. Уважаеми господин Министър, през месец декември 2018 г. Европейската комисия по безпрецедентен начин, без забележки и допълнителни въпроси, одобри Проекта за модернизация на спешната медицинска помощ, който е най-големият инфраструктурен проект в сферата на здравеопазването за настоящия програмен период 2014 – 2020 г. Именно на този проект се разчита значително, за да подобри качеството и достъпността на здравеопазването в България. Той е нагледно доказателство за практическата полза от политиката на сближаване като средство за осигуряване на по-добра защита за нашите граждани. Област Добрич, както всички знаем, е гранична област. На територията ѝ функционира Център за спешна медицинска помощ с филиали в Балчик, Каварна, Тервел, Шабла и Генерал Тошево. Отдалечеността на някои от общините от областния център е един от сериозните проблеми при обслужването на пациентите, особено с амортизирания автомобилен парк. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви дейности предвижда проектът да се реализират на територията на област Добрич? Ще бъдат ли обновени сградите на центровете за спешна медицинска помощ и неговите филиали? Ще бъдат ли осигурени нови линейки и колко, включително и високопроходими? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Димитрова! В отговор на Вашия въпрос искам да Ви информирам следното. Във връзка с изпълнението на големия Инвестиционен проект „BG 16 RFOP 001-4 001 0001“ – „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., ще бъдат реализирани следните дейности, касаещи обектите от системата на спешната медицинска помощ на територията на област Добрич: Центърът за спешна медицинска помощ Добрич – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Каварна – строителство на нова сграда; Филиалът в Шабла – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Балчик – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Тервел – преустройство на съществуващите помещения; Филиалът в Генерал Тошево – строителство на нова сграда; Спешното отделение на МБАЛ – Добрич, – преустройство на съществуващите помещения. За всички обекти от системата на спешната медицинска помощ в изпълнение на Проекта се предвижда закупуване на ново медицинско оборудване и закупуване на ново технологично обзавеждане, тоест кабинетите ще бъдат осъвременени с ново оборудване и нова апаратура. Със средства от Проекта ще се закупят 400 броя нови медицински превозни средства – линейки, като конкретно за обектите от системата на спешната медицинска помощ на територията на област Добрич се предвижда закупуване на 10 броя линейки, от които един брой линейка със задвижване 4х4. Самото разпределение на тези линейки ще бъде на базата на екипите, които действат в тези центрове и филиали, за които говорих, и състоянието на съответните линейки. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Реплика? Заповядайте, госпожо Димитрова. ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Господин Министър, от мое име и от името всички граждани на област Добрич, благодаря Ви. Отговорът беше изчерпателен и много задоволителен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Димитрова. Господин Министър, с това приключва Вашето участие в днешния парламентарен контрол. С оглед напредналото време остава да връча писмените отговори, постъпили по въпроси от народни представители, като въпросите, които бяха предвидени за днешната програма от народните представители Радостин Танев, Кръстина Таскова и Иван Вълков, ще останат за следващите дни, посветени на парламентарния контрол. Писмен отговор от: - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Даниела Дариткова; - от министъра на регионалното развитие Петя Аврамова на въпрос от народния представител Атанас Стоянов; - от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Елхан Кълков; - от заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Петър Витанов; - от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Иван Ченчев, Александър Симов, Нона Йотова и Елена Йончева; - от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов. С това приключваме седмичната програма на парламента. Следващото редовно заседание е на 20 март 2019 г., сряда, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,55 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Юлиан Ангелов

Ролята на Народното събрание е да работи за траен консенсус по основните въпроси на сигурността и отбраната, заяви председателят на парламента Цвета Караянчева пред участниците в кръгла маса по повод 15-ата годишнина от членството на България в НАТО. По думите й е нужно парламентът да осигури необходимата стабилност и приемственост при изграждането на отбранителните способности на страната.

Председателят на Народното събрание приветства участниците в кръглата маса на тема „Бъдещето на НАТО: Граждански аспекти на сигурността“, организирана от парламентарните комисии по отбрана и по външна политика.

С присъединяването си към НАТО България осъществи една от стратегическите си цели, членството в Алианса представлява гаранция за стабилност и сигурност както на страната ни, така и на региона, и на цяла Европа, подчерта Цвета Караянчева. Тя отбеляза, че значението на евроатлантическата интеграция расте всеки ден, а съвременните заплахи пред обществото изискват нови подходи в политиката на НАТО и страните-членки. Уверена съм, че сътрудничеството между НАТО и ЕС трябва да се задълбочава във всички форми и сфери, добави председателят на Народното събрание.

Българският парламент гласува трите големи проекта за модернизацията на Българската армия и така направихме необходимото и потвърдихме отношението на страната към ангажиментите, които има към Алианса, посочи Цвета Караянчева. Може и трябва 2018 и 2019 г. да са годините за практическа реализация на армейската модернизация, заяви тя.

Председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов припомни, че на 18 март 2004 г. в Народното събрание се е случило събитие, което е трасирало в дългосрочен план бъдещето на България. В един ден българският парламент подкрепя общата воля на голяма част от гражданите на страната и ратифицира закона за членство на България в Северноатлантическия договор, президентът подписва указ за обнародване на документа, който още същия ден е публикуван в Държавен вестник. Бих искал така решително и смело да действа Народното събрание винаги, когато има обединение около ценности и се трасира на бъдещето, подчерта той. Сигурността и стабилността дават икономически просперитет и това се отразява на благосъстоянието на всички граждани, добави ген. Константин Попов.

Освен увеличението на бюджета за отбрана Народното събрание даде възможност правителството да води преговори по три проекта за инвестиционни разходи за модернизация на сухопътни войски, на военновъздушни и на военноморски сили, подчерта председателят на Комисията по отбрана. Генерал Константин Попов посочи, че е изключително важно да се знае какво се иска да бъде постигнато в сферата на сигурността и отбраната, да се обърне диалогът към хората - към тези, които трябва да имат и имат отношение по темата.

Председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова посочи, че 15 години изглеждат както много, така и малко, но не трябва да бъдат забравяни усилията, които коства процесът, довел до членството на България в НАТО. Приемаме членството и в НАТО, и в ЕС вече като даденост, но трябва да работим ежедневно това членство да бъде ефективно, заяви тя.

Членството в НАТО е фактор, който гарантира сигурността и суверенитета на България, то е основополагащ приоритет както на външната ни политика, така и на политиката по сигурност и отбрана, подчерта Джема Грозданова. През изминалите 15 години България извървя дълъг път както в посока укрепването на членството ни в Алианса, така и към неговото разширяване, отбеляза тя. По думите й обаче е необходимо да бъде развита концепция за бъдещето на НАТО – дали да се работи в посока на европейска армия, паралелна на НАТО, или новите структури да се изградят като допълващи формирования на Алианса. От съществено значение е да бъде постигнат консенсус по този въпрос, заяви председателят на Комисията по външна политика. Джема Грозданова добави, че България твърдо и категорично е избрала своя път в евроатлантическите структури и участва активно в планирането на бъдещото им развитие.

Пред участниците във форума ръководителят на делегацията на Народното събрание в ПА на НАТО  Пламен Манушев говори за участието на България в Асамблеята. Той представи основната мисия, целите и предизвикателствата, които парламентаристите от страните-членки на Алианса дискутират.

Присъстващите на кръглата маса бяха поздравени с видео обръщение на президента на ПА на НАТО Маделин Мун. Във форума участваха председателят на ПГ „Обединени патриоти“ Волен Сидеров, народни представители, преподаватели и студенти от Военна академия, Софийския университет, Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет.

Съставени са общо 29 акта за нарушения, установени при проверки тази седмица от съвместни екипи, организирани и координирани от Междуведомственият център в ГДБОП

През изминалата седмица Междуведомственият център на ГДБОП организира и координира контролните действия на съвместни екипи при извършване на масирани проверки на обекти за разпространение на горива в Благоевградския регион.

В рамките на два дни, на 12 и 13 март 2019 г., от икономическите структури на Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Агенция  „Митници“ е осъществен комплексен контрол на 28 бензиностанции в областта. От държавните органи са съставени общо 29 акта за установяване на административни нарушения, 5 протокола за задължително предписание и са отдадени 3 писмени разпореждания.

В хода на проверките е констатирано, че в една от бензиностанциите не са спазени правилата за пожарна безопасност, а в други четири се извършва продажба на горива, които не съответстват на изискванията за качество. Предприети са принудителни административни мерки – запечатан е обект от експертите от противопожарната служба, а от Метрологичната агенция е наложена забрана за разпространение на некачествените горива. Предстои тяхното изтегляне и налагане на имуществени санкции на нарушителите.

 

Парламентът избра Бойко Атанасов за председател на Комисията за финансов надзор. В гласуването участваха 134 народни представители и всички бяха "за".

Бойко Атанасов бе досегашен заместник-председател на КФН. След избора му за председател, той подаде оставка като заместник-председател и парламентът я гласува.

В доклада на Комисията по бюджет и финанси се посочва, че Бойко Атанасов има 20-годишен професионален опит в сферата на публичните финанси и притежава необходимото образование и публична репутация да заеме длъжността. При изслушването си пред комисията Атанасов е очертал три основни цели пред КФН: създаване на стабилен екип от професионалисти; изграждане на прозрачна и навременна комуникация с обществото; осъществяване на изключително стриктен надзор по отношение на поднадзорните лица в трите основни направления, регулирани от КФН – капиталовите пазари, застраховането и пенсионните фондове.


Предлаганият проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 02.09.2010 г. за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки е изготвен във връзка с чл. 124 от ЗАДС и е съобразен със специфичните изисквания при разпореждане с иззети и задържани, както и с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки. Измененията и допълненията имат за цел да прецизират и актуализират досегашните текстове в съответствие с измененията в ЗАДС,  а също така и да се създадат ред и условия за продажбата на акцизни стоки.
 

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 

 


Дата на откриване: 14.3.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 13.4.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието. Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната ни Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: Прекратяване пълномощията на народен представител. Подадена е оставка от народния представител Славчо Велков на 13 март 2019 г. Предлагам тя да стане точка първа за днешното пленарно заседание, а останалите точки съответно да се преномерират. Гласували 122 народни представители: за 117, против 2, въздържали се 3. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка за днес: ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ. „Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да бъдат прекратени правомощията ми на народен представител от Четиридесет и четвъртото народно събрание предсрочно, считано от 14 март 2019 г.“ Мотивите няма да ги чета. „РЕШЕНИЕ за прекратяване пълномощията на народен представител Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България РЕШИ: Прекратява пълномощията на Славчо Георгиев Велков като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки.“ Колеги, има ли изказвания? Заповядайте, господин Дончев. АНДОН ДОНЧЕВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз лично ще гласувам против оставката на господин Велков, защото бих искал да знам причините за това. Считам, че господин Велков е един от най-достойните наши колеги в този парламент – човек с изключително активна позиция, човек с морал и чест. Неговата липса в тази зала ще бъде огромна загуба за българското общество и българския парламент, затова призовавам да не приемаме оставката на господин Велков! (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев. Колеги, моля да изчакате, има мотив, който не прочетох. Господин Велков е посочил мотив: „усложнено здравословно състояние и необходимост от продължително лечение и възстановяване“. Това е причината за неговото заявление за напускане и мисля, че трябва да уважим това негово искане. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване прекратяване пълномощията на господин Славчо Велков като народен представител от Тринадесети изборен район – Пазарджишки. Гласували 139 народни представители: за 132, против 6, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ. Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по правни въпроси? Господин Кирилов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди Доклада за второ четене, моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на транспорта Велик Занчев и директора на дирекция „Правна“ госпожа Красимира Стоянова. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура. Гласували 129 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 4. Предложението е прието. Заповядайте, господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-10, внесен от Министерския съвет нa 27 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 7 март 2019 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1. Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2. Гласували 115 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 7. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като думата „предвижда“ се заменя с „определя“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 с редакционната поправка, предложена от Комисията. Гласували 115 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4. Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. провеждане на повторна процедура;“ б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5. 2. Създава се ал. 4: „(4) Обявлението за провеждане на повторна процедура, независимо дали концесията е със или е без трансграничен интерес, се попълва в електронен формуляр, публикуван на интернет страницата на Националния концесионен регистър.“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 5. Гласували 105 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6. Гласували 107 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7. Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 77 ал. 2 и 3 се изменят така: „(2) Измененията се извършват с обявление за поправка, което се одобрява от концедента с решение. С решението може да се одобрят и съответни изменения в документацията за концесията. Решението се издава преди изтичането на обявения краен срок за получаване на заявления, предварителни оферти или оферти. (3) След издаване на решението по ал. 2 обявлението за поправка се изпраща за публикуване по реда на чл. 76, ал. 1 и при условията на чл. 76, ал. 3, изречение първо. В Националния концесионен регистър се публикуват обявлението за поправка, решението по ал. 2, а когато са одобрени изменения в документацията за концесията – и изменената документация. Публикуването на документите в Националния концесионен регистър се извършва след публикуване на обявлението в „Официален вестник“ на Европейския съюз, съответно – в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8. Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 94, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „съгласно чл. 77, ал. 3“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя с предложената от Комисията редакция. Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10. Гласували 97 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, т. 22 думите „и реда за“ се заменят с „реда и последиците от“. 2. В ал. 4 се създава т. 4: „4. условията, при които участващите в групата икономически оператори, частният съдружник или третите лица отговорят солидарно с концесионера в случаите, предвидени в този закон.“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 11. Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „от съда по реда на Гражданския процесуален кодекс“ се заменят със „съгласно чл. 154, ал. 2 или 3“. 2. В ал. 2 след думата „съдебното“ се добавя „или арбитражното“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 12. Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13. Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14. Гласували 103 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 158, ал. 3, т. 4 думите „определена с тарифа, одобрена от Министерския съвет“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 15. Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 16, подкрепен от Комисията. Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 17 – текст на вносител. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 179, ал. 2, т. 6 думите „или противоречи на друго изискване на този закон“ се заличават.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 17. Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18. Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19. Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона и текста на вносителя за § 20, подкрепени от Комисията. Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 21 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 16, ал. 3 думата „освен“ се заличава. 2. В чл. 38, ал. 1 думите „административния съд по местонахождението на имота“ се заменят с „тричленен състав на Административен съд – София област“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Имате думата за изказване, уважаеми господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, дискутирахме продължително този текст в Комисията по правни въпроси. Аз оттеглих моето предложение, което беше направено между първо и второ четене в дебата в Комисията. То касае промяна на подсъдността по споровете за отчуждени имоти за държавна нужда – да се възстанови подсъдността пред тричленен състав на Върховния административен съд. Това предложение беше оттеглено. В резултат на дебата то беше заменено с предложението подсъдността да бъде от тричленен състав на Административния съд – София област. Уважаеми колеги, правя предложение за отпадане на т. 2 от предложения като редакция на Комисията текст за § 22. Тоест да отпадне въобще изменението в чл. 38, ал. 1 и в обхвата на този закон да не се коментира промяна в подсъдността на споровете във връзка с отчуждаване на частни недвижими имоти за обекти с национално значение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Реплики? Имате думата за реплика, уважаеми господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Кирилов, репликата ми е в посока по-скоро на въпрос към Вас. За да стигнем до посоченото разрешение в Комисията, което сега е включено в Доклада – делата, които са по отношение на обекти с национално значение, примерно изграждане на магистрали, и за да приемем, че Административен съд – София област, ще разглежда тези дела в състав от трима съдии, един от основните аргументи, който беше наведен и от представителите на Министерството на транспорта в Комисията, беше разностранната практика, която би се получила в случаи, в които този обект попадне на територията на няколко области и имаме няколко различни решения на административните съдилища в тях. Как решаваме този проблем, като оставяме подсъдността такава, каквато сега е разписана в Закона за държавната собственост? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Втора реплика? Не виждам. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Кирилов. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Митев, ако се приеме моето предложение, оставяме подсъдността такава, каквато е съобразно последните изменения на Административнопроцесуалния кодекс, което означава, че като първа инстанция ще се произнасят административните съдилища, а Върховният административен съд ще бъде касационна инстанция. Като касационна инстанция Върховният административен съд ще има възможността да уеднаквява практиката на по-долните административни съдилища. Смятаме, че би могло Административният съд да се справи с това. Възниква проблемът – ние го коментирахме и във вчерашния дебат, по отношение на готовността за явяване по множество дела в множество административни съдилища. Получихме уверение, че ако Министерският съвет възложи това на областните управители, те биха могли да поемат тази работа. Надявам се областните управители да имат достатъчно юрисконсулти на разположение, за да поемат процесуалното представителство. Моето опасение ще остане в известна степен. Това са спорове, които ще бъдат главно свързани и концентрирани, фокусирани по отношение на цената на обезщетението, тоест оценката на недвижимите имоти. Надявам се Върховният административен съд да може да установи единна практика по отношение на административните съдилища. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Има ли други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за промяна в редакцията, предложена от Комисията – отпадането на точка втора. Гласували 89 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 4. Предложението се приема. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 21, без т. 2 като прието предложение на господин Кирилов. Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 19, т. 3, който влиза в сила от 30 януари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 22. Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. С това завършваме и втора точка от Програмата за работа днес. Преминаваме към точка трета: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПЕНИТЕНЦИАРНАТА СИСТЕМА – ПОЛИТИКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МАТЕРИАЛНАТА БАЗА В МЕСТАТА ЗА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА, СЪЗДАВАНЕ НА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ НА ТРУД. Вносители са народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Иглика Събева. Имате думата, уважаема госпожо Александрова. АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Безспорно поддържането и развитието на пенитенциарната система е нелек и прецизен процес, който по своята сложност изисква управление, базирано на широка гама от конкретни политики – политики, които едновременно по своята същност и специфика имат за цел законодателна инициатива и практическа насоченост, каквито са действията по отношение на подобряване на материалната база, и не само. Направените анализи показват, че има общ набор от фактори, които, взети заедно, представляват модел за добро управление на пенитенциарната система. Въпреки това не е достатъчно тези теми да се разглеждат абстрактно, а е важно да се основават на общ подход от ясни принципи. Тези принципи е необходимо да бъдат ясно очертани, като предварително биват съобразени с всички необходими социални фактори, нормативни изисквания и не на последно място, синхронизирани с международните стандарти в областта на поддържането и развитието на местата за лишаване от свобода. Реформирането на системата на местата за лишаване от свобода е неразделна част от процеса на ускорена съдебна реформа и успешното противодействие на престъпността. През последните години страната ни постигна значителен напредък в развитието и усъвършенстването на наказателното изпълнение. Като цяло процесът на реформиране е продължителен и труден, вследствие на натрупаните от десетилетия нерешени проблеми и непопулярността на мерките сред обществеността, когато те са насочени към подобряване на материалните условия на живот на правонарушителите в местата за лишаване от свобода. Още в процеса на преговорите за интеграция на страната ни към европейските структури, извършените сравнително-правни изследвания, засиленият обмен на информация и опит показаха редица недостатъци на състоянието на материално-техническата база на затворната система. Недостатъчният сграден фонд, влошените битови условия в жилищните помещения и пренаселеността в българските пенитенциарни заведения са обект на наблюдение от страна на международни и вътрешни правозащитни органи и организации и са в основата на осъдителните решения на Европейския съд срещу Република България. Неоспорим е фактът, че през последните години в пенитенциарната система се извършва цялостна реформа във всички сектори на дейност. Привеждането на третирането на лишените от свобода в съответствие с международните стандарти – Конвенцията за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека, минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, Европейските правила за затворите, препоръките на Съвета на Европа и други, е основен критерий за оценка на осъществени промени. В духа на изброените вече факти и същевременно установени предизвикателства Министерството на правосъдието чрез своите ресорни ведомства видимо е предприело реформиране на политиката си по отношение на лишените от свобода и местата за тяхното настаняване. Във връзка с това бихме искали да научим: какви са точните действия по подобряването на материално-техническата база на пенитенциарната система, какви са следваните тенденции по отношение на установяването на възпитателна политика спрямо лишените от свобода, както и какви са предизвикателствата пред развитието на пенитенциарната система? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кирилов, госпожо Александрова, сред приоритетите на Министерството на правосъдието една от основните теми безспорно е състоянието и подобряването на условията в пенитенциарната система, или това е системата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за изпълнение на мярката „задържане под стража“. Основният стратегически документ, въз основа на който са нашите действия и политики, е Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, където специално място е обърнато и на системата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Също така пилотното решение е постановено от Съда в Страсбург, добило гражданственост и известност като „пилотно решение Нешков“. Неговите препоръки са довели до това да се направят значими изменения в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража. Чрез тези промени сме изпълнили минималните условия, които се изискват по международните стандарти по отношение на проблема в какви конкретни битови условия следва да се изтърпява това наказание. Българският законодател в лицето на българския парламент е приел европейските критерии, че това са минимум 4 кв. м площ на всяко едно лице, което пребивава в тези заведения. За сравнение искам да кажа, че въпреки тези критерии Италия продължава да поддържа 3 кв. м площ за един лишен от свобода. След промените в законодателството, за които в момента сме подготвили последваща оценка на въздействие, предстои едномесечното ѝ обсъждане, за да видим как действат тези норми и, ако има необходимост, българският парламент по предложение на Министерството на правосъдието и най-вече Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да предложи промени в този закон. Освен срещите, разговорите, добрата съвместна работа с Министерството на вътрешните работи, с Прокуратурата на Република България – това са институциите, които сме задължени и имаме отговорности в тази система – изключително регулярни са отношенията и с европейските ни партньори. На първо място това е Комитетът против изтезания към Съвета на министрите в Съвета на Европа, с които ежегодно провеждаме минимум две работни срещи. Последната се проведе в началото на тази календарна година – на 15 януари. Миналата седмица на посещение в Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ бе делегация от Германия, състояща се от представители на Федералното министерство на правосъдието и защитата на потребителите, Главната прокуратура в Берлин, Главния провинциален съд във Франкфурт, Министерството на външните работи на Германия. Освен работните срещи, които имахме с членовете на делегацията, те посетиха и затвора в Белене. По програма имаха възможност да посетят и затвора в Плевен, но поради напредналото време, а и желанието на самата делегация, те не стигнаха дотам. Какви са изводите за състоянието на системата в резултат на конкретните факти, с които разполагат нашите международни партньори, а така също и от съвместната ни работа с Омбудсмана на Република България? Безспорно е, че след 2015 г., когато се предприеха промените, Актуализираната стратегия, измененията в специалния закон – ЗИНЗС, има добри резултати, които се приемат и се признават от всичките ни партньори. За какво конкретно става дума? Усилията на правителството – не само на настоящия кабинет, а и на предходния кабинет на премиера Борисов – не са еднократен акт, те са процес, като се държи сметка, че когато в законодателството са въведени новите условия и критерии, около 90% от сградния фонд не са отговаряли на условията, за да имаме към този момент констатации, че е налице напредък и че се работи по отношение на подобряване на тези условия. В голяма част те са изпълнени. Това се дължи на последователната работа на различни състави в политическия кабинет на Министерството на правосъдието. Какво конкретно бих могла да дам като факти за периода, в който ръководя Министерството на правосъдието? За 2017 – 2018 г. са извършени цялостни ремонти на спалните и битовите помещения в затворите в Бургас, Варна и Сливен. До края на 2019 г. ще приключат ремонтите в затворите в Пазарджик, Бобов дол и в Затворническото общежитие от закрит тип „Черна гора“ към затвора в град Стара Загора. През новия програмен период на Норвежкия финансов механизъм за 2019 – 2022 г. по отношение на Програмна област 19 – „Корекционни услуги и предварително задържане“ е предвидено да се извършат следните дейности: реновиране на корпуса на затвора в град Пловдив, включително и на Затворническото общежитие от открит тип „Хеброс“ и обособяването му в преходно отделение; реновиране на две сгради от затвора в град Бобов дол, включително и на Затворническото общежитие от открит тип „Самураново“ и обособяването му в преходно отделение; преустройство и ремонт на новопридобита сграда към затвора в град Враца, предназначена за преместване на затворническото общежитие от открит тип; реконструкция и обособяване на арест и пробационна служба в град Петрич; реконструкция и ремонт на Затворническото общежитие от открит тип „Строител“ към затвора в град Бургас и обособяване на преходно отделение; преустройство на съществуващ производствен цех към затвора в град Пазарджик и обучителен център за подпомагане на социалната интеграция на лишените от свобода след тяхното освобождаване. Предстои избиране на терен за изграждане на нов затвор с капацитет 400 души лишени от свобода и учебен корпус за служители с капацитет 100 надзиратели. Важно е да се отбележи, че Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за нуждите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ проведе обществена поръчка – закупи изцяло нови четири високопроходими автомобила за райони, за които е необходима такава техника. Те вече са предоставени за нуждите на ГДИН. Много важно е да се знае, че успоредно с подобряване на материалните условия, при които лишените от свобода изтърпяват своето наказание, работим изключително усилено и за подобряване на условията на труд и възнаграждението на служителите, които са заети с тази високоотговорна дейност. Благодарение на последователната политика на правителството и за настоящата бюджетна година са осигурени необходимите средства, като само за двете години – 2017-а и 2018 г., и с оглед предвидения бюджет за 2019 г., около 35% е увеличението на възнагражденията в тази система. Държавата и правителството полагат всички възможни усилия, като се следват общите приоритети на политиката на правителството. На първо място, образованието и повишаването на доходите, което е факт и за нашата система. Тук е моментът да отбележа, че благодарение на народните представители с оглед гласувания бюджет за настоящата година, за нашата система са отпуснати допълнителни 200 бройки в съдебната охрана, от които 134 – в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и 66 – в Главна дирекция „Охрана“, тъй като тези две дирекции работят в изключително тясно взаимодействие помежду си, разбира се, и с Министерството на вътрешните работи и с Главна прокуратура. В резултат на политиките, извършени до момента, мога да кажа категорично, че напредък и постижение има, но не мога да скрия, че имаме проблеми и основно те се свеждат до арестите. Това са двата ареста на територията на град София, както и Софийският централен затвор. Разбира се, има такива и в други населени места извън столицата. Какви са причините за това? Първо, това са стари сгради с десетки години история. За да бъдат приведени в съответни изискуеми норми, временните ремонти, които непрекъснато се извършват в тях, не могат да постигнат желания краен ефект, тъй като безспорно имат нужда от основен ремонт. Това няма как да извършим, въпреки че финансово е възможно да бъдат осигурени средства по една-единствена причина, че няма къде в момента да бъдат временно преместени лицата, които са в Софийския централен затвор. По отношение на арестите ситуацията е сходна, въпреки че се полагат усилия за подобряване на тези помещения в битово и санитарно отношение. Считам, че след изпълнение на Проекта по Норвежкия механизъм до голяма степен ще се разтовари, но и към момента е важно да се знае, че няма пренаселеност в затворите – категорично с оглед базата, с която разполагаме, навсякъде са осигурени необходимите минимални санитарни критерии на лишените от свобода. Сами разбирате, че с оглед на местата за задържане под стража – арестите, там цифрата е плаваща. Възможно е в един арест за даден период да са няколко души, но въпреки това ние сме длъжни да поддържаме 24-часови смени от страна на надзорно-охранителния състав, докато примерно при една акция, в която има повече задържани лица, тази бройка може да се увеличи неимоверно. Това се случва основно с двата ареста в София, поради обстоятелството, че с промените в НПК престъпленията на организираната престъпност, както и по високите етажи на властта, са съсредоточени тук, в Специализираната прокуратура и съд, което налага подобни задържани лица да бъдат настанени в софийските арести, докато се разглеждат техните дела. Тъй като ми дадоха знак, че съм просрочила времето, извинявам се – при допълнителните въпроси ще вляза в още конкретика. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Цачева. Започваме с въпросите. Изслушването ще се проведе съгласно регламента на чл. 113 от нашия правилник. Първият въпрос ще бъде зададен от парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, госпожо Атанасова. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, от изложението Ви станаха ясни няколко неща: по отношение увеличението на доходите на работещите; усилията на правителството, на Вас и на Вашия екип; по отношение на сградния фонд; по отношение на отпускане на допълнителните бройки и вече заети 134 в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и 66 в Главна дирекция „Охрана“. Бих искала обаче да ми отговорите на въпрос, свързан с изтърпяването на наказанията от лицата, изтърпяващи такива. Така или иначе след изтърпяване на наказанието на лицето му предстои един нелек социален сблъсък, ако мога да го нарека, и период на адаптация в социума. Правени са и са провеждани редица изследвания в държави – членки на Европейския съюз, които показват, че на емпирично равнище, като най-важен показател за ползата от наказанието се приема степента, в която осъденият след изтърпяване на наказанието може успешно да се реинтегрира в обществото, на пазара на труда, в семейството си, а съществува основен риск от извършване на ново престъпление. Голяма част от работещите в системите на държавите членки разглеждат като главна задача в своята работа превенцията, ресоциализацията и прилагането в затворени програми за образование и професионална подготовка на осъдените. Застъпва се мнението, че често ефектът от подобни програми надхвърля разходите за тях в строго икономически смисъл. В тази връзка бих искала да запознаете мен и залата и да получим повече информация относно дейностите и политиките на Министерството на правосъдието по отношение на разработването именно на такива подобни програми и политики, свързани с реинтеграцията на лишените от свобода, непосредствено след изтърпяване на тяхното наказание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, благодаря за този въпрос, защото ако основната и първа цел на държавната политика по отношение на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, е тяхното възмездие, тоест за периода на присъдата те да бъдат изолирани от обществото, а в същото време отговорностите на държавата за гарантиране на условията, при които те изтърпяват това наказание, и техния живот и сигурност, безспорно не по-малко важна е и отговорността на държавата и политиките, провеждани в тази сфера по отношение на превъзпитанието, политики, които дават възможност лицето, което изтърпи наказанието си, отново да се впише в гражданското общество. Затова предизвикателството пред редица категории служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в това число социални работници, инспектори, психолози, а не бива да се подценяват и да се оставят на заден план и медицинските грижи, които се полагат за лицата в тази система, е все с една-единствена цел – действително за времето, за което е в такова място, лишеният от свобода да получи възможност, а защо не и трудови навици, та тогава, когато то излезе, да може ефективно да се включи в социалния живот у нас. Тук трябва да се отдаде заслуженото на Държавното предприятие „Фонд затворно дело“, което само за 2018 г. организира 12 курса с участието на 185 лишени от свобода. Какви са тези курсове? Те са за придобиване на различна правоспособност например за упражняване на професията „машинист на котли с високо налягане“ – трета степен, с продължителност 300 учебни часа. Тук участваха 27 лишени от свобода от затворите в Ловеч, Плевен, Белене, Враца, Бобов дол, Стара Загора, Бургас и Пловдив. Проведени са 11 курса за част от професии, както следва: помощник в строителството, специалност „Основни и довършителни работи“… Нямам възможност за времето, с което разполагам, конкретно да запозная във всеки един отделен курс колко лишени от свобода са участвали, ще изброя само курсовете: заварчик – специално заваряване; професия на помощник в строителството; помощник в строителството със специалност „Основни и довършителни работи“; отново в Стара Загора – помощник в строителството, специалност „Основни и довършителни работи“; работник в производството на кулинарни изделия в заведенията за хранене и развлечения, каквото и да значи това; работник в дървообработването. Тоест там, където са създадени условия за придобиване на допълнителна квалификация и условия за полагане на труд в рамките на изтърпяване на наказанието, ефектът и резултатите действително са такива, както казахте Вие – вложеното с оглед резултата, и резултатът надхвърля средствата, които се влагат за това. Тук искам да обърна внимание, че е много важна и политиката на училищата, които са към Министерството на образованието и науката, но те са ситуирани в рамките на местата за лишаване от свобода. Лично аз съм посещавала не едно такова място и класните стаи, в които се провеждат занятия от I до XII клас, в това число и специализирани компютърни курсове и какви ли още не. Това са все политики, които дават възможност на човек, който понася възмездието за онова, което е извършил, действително, осъзнавайки престоя си в това място, да се поправи и да излезе по начин, по който той да се впише съвместно с останалите членове на нашето общество. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева. Продължаваме с въпросите. Поради отсъствието на парламентарната група на „БСП за България“ и представителите на тази група ще продължим с въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте, господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с частта от темата на днешното изслушване, посветена на сградния фонд по отношение на местата за лишаване от свобода. Вярно, че във Вашето изложение дадохте известни данни и информация, но все пак, ако може да ни запознаете малко по-подробно по отношение на процедурата, свързана със строежа на нов затвор. Знаем, че там има отпуснати, мисля, 32 милиона по Норвежкия финансов механизъм, от една страна, и, от друга страна, действието на Министерството на правосъдието по отношение на реновиране и ремонтиране на сградния фонд на съществуващите места за лишаване от свобода, с оглед на факта, че именно заради лошите материално-битови условия в тези места за лишаване от свобода често се подават жалби и имаме производство в Европейския съд по правата на човека. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Митев, по линия на Норвежкия механизъм една от сферите – другите подробно ги изброих, е именно възможността за изграждане на нов Учебен център за 100 служители от Надзорно-охранителния състав, както и нов корпус на затвор с капацитет 400 души. Когато настоящият политически кабинет на Министерството пое тези отговорности, първото, което направихме, бе да се потърси подходящ терен за изграждането на този нов обект – затвор и Учебен център. От имотите, с които разполага Министерството на правосъдието, проведохме редица дейности съвместно с Регионалното министерство, с местната власт за осигуряване на такъв терен в района на Кремиковци, който е близо до настоящите помещения, с които разполага тази система. Оказа се, че няма изградена инфраструктура, което, естествено, във финансово отношение натежава върху проекта, в който няма заделени средства за инфраструктура. Тъй като отговорностите тук са различни, а не на Министерството – да осигуряваме инфраструктура, от проведените срещи и работа по тази тема стана ясно, че се налага да се търси друг терен. Насочихме се след това към втори терен, който е в района на Казичене, също наша собственост, но по повод съвместно заседание между Главна прокуратура и Министерството на вътрешните работи поисках от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната да ни предоставят, ако разполагат със свободни държавни терени в тяхно управление, за да започнат съответните процедури на проектиране и останалите етапи на строителството. Откликнаха и министърът на отбраната, и министърът на вътрешните работи. В момента сме на етап обсъждане с оглед необходимите условия, които трябва да бъдат налице, за да се определи теренът. В добро взаимодействие сме и с ресорния вицепремиер господин Томислав Дончев, с екипа на Координационния механизъм по Норвежката програма. Това е нещо, което е в дневния ни ред и е ежедневна наша работа, за да стартира изграждането на този обект, който действително ще бъде с най-модерни, съвременни показатели и условия. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Няма да има въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, както и въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Продължаваме със следващия въпрос от парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, госпожо Иванова. ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, в обществото, в което живеем, безспорно цифровите технологии диктуват дневния ред. Несъмнено, що се отнася до процеса на развитие и модернизация на пенитенциарната система, както и способите за осъществяване на контрол над лишените от свобода, процесът на цифровизация играе много важна роля. Следейки работата на Министерството на правосъдието, е очевиден фактът, че по отношение на развитието на инфраструктурата на местата за лишаване от свобода политиката на ръководената от Вас институция също бива съобразена с новите тенденции. Това се доказва и чрез проекта, по който Министерството на правосъдието работи, а именно модернизиране на пенитенциарната система в Република България. В тази връзка е и моят въпрос към Вас, а именно: на какъв етап от изпълнението на проекта се намирате и какви се очаква да бъдат крайните резултати при реализацията на този важен проект? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова. Уважаема министър Цачева, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Иванова, това е един проект, по който сме почти на финала. В обществото е известен като Проекта за така наречените „електронни гривни“. Първият етап от проекта – изпълнението на обществената поръчка за фактическото изработване на въпросните устройства, е факт и това беше отчетено още в края на миналата година. Друг етап от този проект е извършването на обучение за персонала, който ще работи с тези устройства и с тази система – обучение от 16 обучители, обучени от изпълнителя, и допълнително 198 служители ръководен и експертен състав от териториалните служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за работа с тази система. Моята информация е, че сме на финала. Провеждат се изпитания и в съвсем скоро време това ще бъде факт, за да отговорим и на очакванията на обществото за повече гаранция и сигурност чрез тези електронни устройства. Трябва обаче да кажа, че те са общо 250 на брой – 200 по една система, 50 – по друга, които в никакъв случай като брой няма да удовлетворят действителните нужди на цялата система, в която лишените от свобода са над близо осем хиляди. Но така или иначе това е първа, много важна стъпка, това е пътят, това е посоката, която е необходимо да следваме, така че съм убедена, че ще има повече сигурност в тази система, повече спокойствие за гражданите, за да може действително ефективно да се проследяват лишени от свобода тогава, когато работят на външни обекти, или пък по отношение на лица с наложено наказание „пробация“, лица с мярка „домашен арест“. Те няма как да бъдат приложени спрямо всички видове и категории лица, които изтърпяват това наказание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, госпожо Министър! Вие споменахте за повишението на възнагражденията в ГДИН, което е правилна крачка за това да се подобрят наистина условията за работа на тези хора. Това е може би нещо, което не се беше случвало отдавна. Искам да Ви попитам: Министерството предвижда ли оттук насетне да търси допълнително възможности и средства за тези служители, за да могат да вършат своята работа, а и да могат да се привличат хора, които да работят там, които са добри професионалисти? Дали се предвижда и занапред увеличаване на доходите и допълнителните стимули за служителите в ГДИН? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Министър, заповядайте. Имате възможност да отговорите на поставения въпрос. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, действително средствата, които се вложиха през последните две години по линия „Повишаване възнагражденията на служителите от Надзорно-охранителния състав“ и другите дейности, направиха възможно те действително да отговорят на законовото условие като част от общата система за сигурност, да бъдат съизмерими с възнагражденията на служителите в Министерството на вътрешните работи, тъй като по Специалния закон за изтърпяване на наказанията най-голямата част от служителите работят именно по Закона за Министерството на вътрешните работи. Освен увеличението още от миналата година, първоначално с 15 милиона, които през актуализацията на бюджета станаха 17 млн. 300 хил. лв., освен от началото на миналата година 5-те процента, които бяха за цялата система „Сигурност“, за настоящата бюджетна 2019 г. служителите от всички категории, не само тези, които са по Закона за Министерството на вътрешните работи, а и тези които работят по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, получиха 10-процентното увеличение, което е за цялата администрация, с оглед политиката на правителството. Що се отнася за следващите бюджетни години, убедена съм, че ще има нови увеличения, с оглед добрата фискална политика, събираемостта и наличието на приходи в бюджета, както бе заявено с оглед управленската ни програма за поетапно увеличаване на тези средства по размер и, разбира се, в конкретно измерение. Тук е моментът да споделя за много добрата работа и взаимодействие с трите синдиката, които са общо в тази сфера, и работят по Закона за Министерството на вътрешните работи. Това са Синдикатът на служителите от Надзорно-охранителния състав, най-кратко казано – Синдикатът към Главна дирекция „Охрана“, и Синдикатът на пенитенциарните работници – това са инспекторите; социалните инспектори; лицата, които полагат медицински грижи за лишените от свобода. Този диалог също не е еднократен акт помежду ни. Поддържаме тясна връзка. Споделям в аванс, че на 7 април ще се отбележи 10 годишнината и от синдикалната дейност. Ръководството на Министерството има ангажименти и към тази тема. Ще завърша с това, че тази система – Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“, бе първата държавна структура, която още на 29 януари тази година отбеляза 140-годишнината от съществуването си, тъй като преди Учредителното събрание в Търново, преди Конституцията, с оглед важността на затворното дело, с Указ на тогавашното Привременно ръководство е обърнато специално внимание и служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ вече отбелязаха своята 140-годишнина – нещо, което е по отношение на всички администрации. В този смисъл настоящата година е юбилейна. Казвам този факт, за да подчертая още веднъж колко е важна тази система, как тя винаги е стояла на вниманието на държавните институции, на управлението на държавата през различните социално-икономически периоди, през които е минала държавата. Така ще бъде и занапред, естествено, като се държи връзка с приоритетите на нашето правителство, на коалиционното ни управление. Пак повтарям, споменах го в началото, на първо място е образованието, повишаване на доходите. Да не изреждам всички, но тук някъде се намират и темите, за които коментирахме днес, в областта на политиките и дейностите на пенитенциарната система, тоест на системата, която е ангажирана с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и „задържане под стража“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Цачева. С това приключихме цикъла от въпроси. Съгласно чл. 113 парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите в рамките на пет минути. Парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Кирилов. Имате думата за отношение. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър на правосъдието, уважаеми народни представители! Благодаря за Вашето явяване днес в парламента на Република България и за това, че дадохте разяснения във връзка с политиките на Министерството на правосъдието в сложната материя на изпълнителното производство. Тежко е това производство. То се свързва с множество социални последици, изисква наличието на много материални предпоставки. Редом с това всички разбрахме – имали сме повод да установяваме в дебатите досега, че България в последните десетилетия значително изостана в международния стандарт и изискванията спрямо гаранцията и обезпечаване правата на лицата, лишени от свобода, по отношение спазването на международните стандарти, които са установени в Конвенцията за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за защита на правата на човека, Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, Европейските правила за затворите, препоръките на Съвета на Европа. През последните години зачестиха случаите, в които съдилища на чужди държави коментираха условията в българската пенитенциарна наказателно-правна система, система за изтърпяване на наказанията, и предпочитаха прилагането на собствената си държавна принуда пред изпращането на виновните да изтърпят наказанието лишаване от свобода по произход, по родина. Редом с това и като член на Правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изразявам удовлетворение от работата, която е свършена от Вас и от Министерството на правосъдието. Признавам, че бяхте изправени пред много сериозни предизвикателства, но смятам, че в момента ефективно се осъществяват мерките за реформа в изпълнително наказателната система като част от правосъдната ни система. Смятам, че вече се усещат предпоставките за значителен напредък и за усъвършенстване на наказателното изпълнение. Десетилетните нерешени проблеми дълго ще ни тежат, но от няколко години сериозно се подобряват условията в местата за лишаване от свобода. Всички помним промените в Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража, където и парламентът опита да установи международния стандарт и да изпълни решенията на Европейския съд. В тази връзка смятам, че основните изисквания на европейското и на конвенционното право бяха установени и в нашето вътрешно право. Приветстваме Вашата упоритост за промяна, усъвършенстване и актуализация на правилата за конвойната дейност. Разбира се, това може да звучи някак ежедневно, но то е съществено, защото стабилността на системата се определя от силата на отделните структури. Всичко има значение – не само социалните права, доволства и възнаграждения на служителите, които осъществяват охрана и отбрана на местата за лишаване от свобода, а и възпитателната дейност, образованието, превантивната дейност, последващият контрол, възможността за реадаптация, възможността за социализация на лицата, които са изтърпели наказанието си. Аз съм сигурен, че с Вашата упоритост, познания, вече и опит, можем да разчитаме на напредък и развитие. Смятам, че колегите, които представяме България пред ПАСЕ, включително и по проблемите на затворното дело, тази и следващите години с по-високо вдигнати чела ще можем да докладваме и обясняваме на колегите си за постигнатото тук. Просрочих времето, госпожо Председател. Извинявам се. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Просрочихте го, толерантна съм, но наистина е време да приключвате. ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов. Следва отношение от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Господин Митев, имате думата. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, удовлетворен съм от това, което чух днес във Вашето изложение първоначално по темата, както тя е зададена от вносителите, и на поставените въпроси и от колегите от ГЕРБ, и от нашата парламентарна група. Смятам и виждам, че Министерството на правосъдието ще продължи активните действия по подобряване на материалната база в местата за лишаване от свобода, което е една от основните предпоставки да нямаме след това осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека, и респективно – негативни доклади, в които това се посочва като една от слабостите на наказателно-правната ни система. Приветствам и оценявам високо това, което е направил екипът на Министерството на правосъдието по отношение повишаване възнагражденията на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, и това, което се прави за подобряване условията на труд. Смятам, че трябва да се насочат максимално усилия и в следващите оставащи години до края на мандата за продължаващо повишаване на възнагражденията. Вие дадохте индикации, че при добра събираемост от страна на приходните агенции и добро изпълнение на държавния бюджет, на приходната му част, това би могло да се случи, реалистично е, но смятам, че трябва да се наблегне и на отделяне на достатъчно средства за допълнителна квалификация на служителите в местата за лишаване от свобода, като по този начин по-добре и по-ефективно ще се изпълнява държавната политика в областта на затворното дело. Мисля, че би трябвало в обозримо бъдеще да се отделят и повече средства, така че в местата за лишаване от свобода да може да се изпълнява една от целите на наказанието – за тези осъдени лица, които, разбира се, подлежат на превъзпитание, то да може да стане с осигуряване на възможност за полагане на труд в местата за лишаване от свобода. Това в някои затвори в страната е направено – някъде по-добре, някъде не дотам. И на следващо място, това, което беше повдигнато в дебатите днес като тема – след изтърпяване на наказанието да има възможности за ресоциализация и връщане на тези лица в обществото, включително и в пазара на труда, за да не се стига до случаи на рецидив, до случаи, в които тези лица попадат отново в маргинални групи, и отново са принудени да извършват престъпления и да станат един постоянен контингент на системата на затворите и на наказателно-правната система на страната. В перспектива практически системата на затворното дело в България е свързана и с концепцията за нова наказателна политика. Това, което ще бъде поставено като основни цели, след това ще рефлектира и върху нашата система на изпълнение на наказанията. Очакваме от Министерството действия и в тази посока. Благодаря за предоставената информация, за положените лично от Вас усилия, за това, което прави Вашият екип за подобряване системата за изпълнение на наказанията, изпълнение на промените, които Народното събрание прие преди близо две години в Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев. Позволете ми да благодаря на министър Цачева за нейното участие в това изслушване. Довиждане. Продължаваме нашата работа по следващата точка от дневния ред: ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО ПРЕЗ 2018 Г. Моля да бъде прочетен Проектът за решение, за да бъде подложен на гласуване. Господин Ячев, заповядайте. ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на Вашето внимание: „РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество РЕШИ: Приема Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Подлагам на гласуване Решението по Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2018 г. Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма. Решението е прието. Продължаваме нашата работа със следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ. Вносители са народният представител Данаил Кирилов и група народни представители. Доклад на Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 7 март 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите от: Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – председателстващ ВСС, и господин Николай Найденов – директор на дирекция „Правна“; Министерския съвет – господин Иван Иванов – директор на Централното координационно звено, и госпожа Мария Банева – експерт. Със Законопроекта се цели ускоряване изпълнението на мерките в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие, за които е предвидено европейско финансиране. Висшият съдебен съвет изпълнява редица проекти, финансирани предимно от Оперативна програма „Добро управление“, в качеството си на бенефициент или партньор с Министерството на правосъдието. Тези проекти по правило имат комплексен характер и сложност, което изисква ангажиране на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители от органите на съдебната власт както в екипите за управление, така и в екипите за изпълнение. Участието на посочените лица е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, тъй като, от една страна, именно те са непосредствен адресат на мерките, посочени в проектите, а, от друга – единствени разполагат с достатъчно опит, достъп до оперативни ресурси и информация и възможности за внедряване, прилагане и постигане на устойчивост на проектните цели и резултати. При действащата нормативна уредба Висшият съдебен съвет може свободно да възлага дейности по управление и изпълнение на проектите единствено на своите членове и служители от администрацията. При възлагане на дейности по управление и изпълнение на проектите на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт, те се считат за външни лица и към тях се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки. При това законодателно решение се стига до ситуации, в които, за да се използва конкретната експертиза на тези лица, на същите не може да бъде практически заплатено, доколкото сключването на договор с тях трябва да стане чрез провеждане на процедура по обществена поръчка. Последната обаче би била изправена пред риска да бъде опорочена, доколкото предварителното определяне на изпълнител при една по правило конкурентна процедура би било в противоречие с духа и принципите на Закона за обществените поръчки. Налице са редица случаи, при които конкретни съдии, прокурори, следователи и съдебни служители от други органи на съдебната власт извършват действия по изпълнение или управление на проекти на Висшия съдебен съвет, като средствата за заплащането на техните услуги са предвидени в бюджета на проекта, но реалното заплащане не може да бъде извършено, тъй като размерът на техните възнаграждения заедно с размера на всички плащания за сходни дейности на Висшия съдебен съвет за външни услуги превишава праговете за свободно възлагане по Закона за обществените поръчки, а разделянето им би било незаконосъобразно. От една страна, гореописаната ситуация води до нецелесъобразно изразходване на средства поради факта, че част от дейностите, които могат да се изпълнят със собствения ресурс на съдебната власт, се възлагат на външни изпълнители. Те, от своя страна, наемат съдии, прокурори, следователи и съдебни служители с оглед необходимостта от специфична експертиза. От друга страна, Висшият съдебен съвет може да разчита единствено на своите членове и служители в администрацията, на които се явява работодател, за възлагане на дейности по управление и изпълнение на проекти. С настоящото законодателно предложение ще се преодолеят тези затруднения и ще се създаде възможност тези дейности по управление и изпълнение да бъдат изпълнявани директно от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, без да се нарушават правилата за допустимост на разходите и другите правила, регламентиращи доброто финансово управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Следва Доклад на Комисията по правни въпроси. Заповядайте, госпожо Илиева. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Лиляна Павлова Павлова, Десислава Вълчева Атанасова и Ивелина Веселинова Василева на 12 февруари 2019 г. На свое заседание, проведено на 20 февруари 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от народния представител Данаил Кирилов и група на 12 февруари 2019 г. На заседанието присъстваха от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – председателстващ ВСС, госпожа Силвия Илиева – главен секретар, и господин Николай Найденов – директор на дирекция „Правна“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Десислава Атанасова, която посочи, че с него се цели да се създаде възможност дейностите по управлението, техническото или финансовото изпълнение на проектите на Висшия съдебен съвет, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“, да се изпълняват от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители в органите на съдебната власт при спазване на правилата за добро финансово управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Госпожа Атанасова допълни, че участието на действащи магистрати и съдебни служители е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, но заплащането на възнагражденията за труда им е затруднено от задължението за прилагане на Закона за обществените поръчки. Беше отбелязано, че съществуват редица случаи, при които конкретни съдии, прокурори, следователи и съдебни служители са участвали при изпълнението или управлението на проекти на Висшия съдебен съвет, но на които не им е заплатено за услугите, тъй като разходите за дейностите им, включително и външните услуги, превишават праговете за свободно възлагане по Закона за обществените поръчки. Господин Магдалинчев припомни, че през 2015 г. Народното събрание е одобрило Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие, и допълни, че средствата от европейските фондове, заложени по Оперативна програма „Добро управление“, са предвидени за финансиране на проекти по тези стратегии. Беше отбелязано, че Висшият съдебен съвет е не само бенефициент, но и партньор в различни проекти с участието на Министерството на правосъдието, Националния институт на правосъдието и Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се акцентира върху проектите за изготвяне на Единна информационна съдебна система на съдилищата и прокуратурите и за унифициране на сайтовете, за реализирането на които е необходимо участието на магистрати и служители в органите на съдебната власт. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева. Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Госпожо Василева, заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на КЕВКЕФ. В мотивите по настоящия проект на закон се посочва, че Висшият съдебен съвет изпълнява редица проекти, които се финансират основно по Оперативна програма „Добро управление“, в качеството си на бенефициент или партньор с Министерството на правосъдието. Според вносителите тези проекти по правило имат комплексен характер и сложност и това изисква ангажирането на съдии, прокурори, следователи и съдебни служители от органите на съдебната власт, което е необходимо както в екипите за управление, така и в тези за изпълнение. Съгласно действащата нормативна уредба Висшият съдебен съвет свободно може да възлага дейности по управление и изпълнение на проектите единствено на членовете си и на служители от администрацията. При възлагането на такива дейности на съдии, прокурори, следователи и служители в други органи на съдебната власт, същите се считат за външни лица и към тях са приложими правилата на Закона за обществените поръчки. Вносителите посочват, че това води до ситуации, в които, за да се използва конкретната експертиза на тези лица, на същите не може да бъде практически заплатено, доколкото сключването на договор с тях трябва да стане чрез провеждането на процедура по обществена поръчка. Това води до риск тази поръчка да бъде опорочена, доколкото предварителното определяне на изпълнител при една по правило конкурентна процедура би било в противоречие с духа и принципите на Закона за обществените поръчки. Тези лица в повечето случаи са поименно определени и одобрени в рамките на съответния проект, което ще направи евентуалното провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки за избора им незаконосъобразно. Вносителите посочват, че така описаната ситуация води до нецелесъобразно изразходване на средства предвид факта, че част от дейностите, които биха могли да се изпълнят със собствен ресурс на съдебната власт, се възлагат на външни изпълнители. Висшият съдебен съвет може да разчита единствено на своите членове и служители в администрацията, на които се явява работодател, за възлагане на дейности по управление и изпълнение на проекти. В тази връзка се посочва, че с настоящия законопроект се цели създаване на възможност тези дейности да бъдат изпълнявани директно от действащи съдии, прокурори, следователи и съдебни служители, без да се нарушават правилата за допустимост на разходите и другите правила, регламентиращи финансовото управление на средствата от структурните и инвестиционни фондове. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 954-01-7, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 12 февруари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева. Има ли становище на вносител? Заповядайте, госпожо Атанасова, имате думата. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, предлагаме промяна в една-единствена разпоредба – параграф единствен на Закона, в допълнителната разпоредба и създаването на § 6а, което ще даде възможност съдии, прокурори, следователи, съдебни служители в органите на съдебната власт да участват в управлението – техническото, или финансовото изпълнение, включително да извършват разходи по проекти с бенефициент или партньор – Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет изпълнява редица проекти, финансирани предимно от Програма „Добро управление“, в качеството си на бенефициент или партньор на Министерството на правосъдието. По правило и по принцип тези проекти имат комплексен характер и сложност, което изисква ангажиране на хора с различна по степен експертиза, ангажиране на съдии, прокурори, следователи, съдебни служители в органите на съдебната власт, както и екипите за управление, така и екипите за изпълнение. (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си и нека да запазим тишина в залата! ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Участието на посочените лица е задължително условие за успешното изпълнение на проектите, тъй като, от една страна, именно те са непосредствен адресат на мерките, посочени в проектите, а, от друга страна, единствено те разполагат с достатъчно опит, достатъчна експертиза, достъп до оперативни ресурси, информация и възможност за внедряване, прилагане и постигане на устойчиви резултати. При действащата нормативна уредба Висшият съдебен съвет може свободно да възлага дейности по управление и изпълнение на проектите единствено на членовете си и на служители от администрацията. При възлагане на такива дейности на съдии, прокурори, следователи и служители в други органи на съдебната власт същите се считат за външни лица и към тях съответно се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Именно заради това предлагаме да бъде обсъдено това законодателно решение. Надявам се, че то ще бъде подкрепено от всички. Така или иначе е важно и за реформата в съдебната система, и за реализирането на Програма „Добро управление“ да се ползва експертизата и знанията именно на съдии, прокурори, следователи и това наложи предложението за законодателна промяна в този единствен параграф. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова. Колеги, моля да запазим тишина! Имате думата за изказвания. Заповядайте, госпожо Павлова. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както добре знаем, при изпълнението и прилагането на програми и проекти, финансирани със средства от европейските структурни и програмни фондове, има ясен ред и правила, които трябва да бъдат спазвани, ясни принципи за финансово управление и контрол. Редът и правилата, по които става изпълнението и прилагането на програмите и проектите в рамките на утвърдената система за управление и контрол на всички средства по оперативните програми, включително Оперативна програма „Добро управление“, в страната ни се регламентират със Закона за управление на средствата от европейските и структурни инвестиционни фондове. С приемането на този закон всъщност създадохме много ясен ред за това кои са всичките участници в този процес както, от една страна, управляващите и контролиращите органи, и, от друга страна, кои са бенефициентите, какви са техните права, отговорности и правомощия. Създаването и ясното регламентиране и разделение на отговорностите на всички участници в процеса на усвояване на средствата на европейските фондове създаде възможност да осигурим ясно разделение на отговорностите, от една страна, да осигурим добро финансово управление, от друга страна, да осигурим спазването на принципа на разделение на отговорностите, принципа за „четирите очи“, а именно добър контрол при изпълнение на средствата. Не на последно място, трябва да отбележим, че при изпълнението на проектите, финансирани със средства от европейските фондове, освен от гледна точка на финансово изпълнение и контрол на проектите, когато бенефициентите по проектите изпълняват своите проекти, имат ясен и изключително важен ангажимент – спазването на Закона за обществените поръчки. Както изисква и Европейската директива за обществени поръчки, така, разбира се, и в конкретния, българския Закон за обществените поръчки има ясни правила за праговете при възлагане на отделните обществени поръчки, които са регламентирани в Закона и дейностите, които включват тези прагове. За да може един бенефициент, независимо дали е частно лице, дали е министерство, или орган на съдебната власт, Висшият съдебен съвет, всеки един от бенефициентите има ангажимент при изпълнение на своя проект да възлага обществена поръчка… (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Павлова, извинете за момент. Колеги, моля Ви! В залата е много шумно! ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: …за всяка една от дейностите, компонентите за изпълнението на проекта, всеки бенефициент е длъжен да възложи обществена поръчка, независимо дали дейността касае конкретното изпълнение на дейностите, заложени в проекта, или касае включително изпълнението или управлението на дейностите по проекта. В случаите, когато говорим за определяне на екипите за управление на проекта, това са екипи, които са предварително определени, екипи, които се определят в рамките на служители на съответния бенефициент, когато това е министерство и когато то е предварително определено, да кажем, Министерството на правосъдието, Министерството на околната среда и водите или което и да било министерство, това е лесно – служители на съответната дирекция – бенефициент, се определят като екип за управление на проекта и този екип съгласно регламентацията на Закона, съгласно действащата уредба получава своето възнаграждение по установения ред. В конкретния случай с направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските и структурните инвестиционни фондове, с § 6а всъщност се предлага да се допълни и съдиите, и прокурорите, и следователите, съдебните служители в органите на съдебната власт, както и Висшият съдебен съвет също да бъдат определени като конкретни бенефициенти, за да може, когато те участват в програми и проекти, когато са конкретни бенефициенти по Програма „Добро управление“, също да могат да бъдат включени в екипи за проекти, също да могат да участват в проекти и по същия начин да могат да получават възнаграждения за своята работа. Много често се случва поради спецификата на работата проектите, по които работят и органите на съдебната власт – една изключително важна тема, за която получаваме европейско финансиране, като Стратегията за реформа в съдебната власт, като темата, свързана с електронното управление, електронното правосъдие – това са важни, специфични проекти за съдебната система, проекти, по които единствено и само именно съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители биха могли да бъдат тези, които управляват проектите, биха могли да бъдат тези, които разработват проектите или тези, които участват в екипите по тяхното изпълнение. За да не сме в ситуация, в която е налице нарушаване на Закона за обществените поръчки, за да не сме в ситуация, в която е налице надхвърляне на праговете от сумите за възнаграждение и за да не сме в ситуация, в която нарушаваме принципите за добро управление, за да не сме и в нарушение на принципите за недопустими разходи, което би могло да доведе до финансови корекции – нещо, което в никакъв случай не бихме желали да допуснем, нашият основен мотив, с който предлагаме това изменение в Закона, защото веднъж регламентирано в Закона, това ще даде възможност, без да се изисква прилагането на Закона за обществените поръчки, а директно като конкретни бенефициенти всички съдии, прокурори, следователи, които участват в проектите, да могат да получават своите възнаграждения, да участват в проектите и това да бъдат допустими разходи, които да бъдат признати като такива и да бъдат заплащани с безвъзмездното финансиране в рамките на правилата за допустимост, утвърдени по Оперативна програма „Добро управление“. Надявам се и разчитам да получим подкрепа за това наше предложение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Павлова. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Госпожо Стоянова, заповядайте. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Чухме становището на вносителите, чухме и изказване на един от вносителите може би и другият вносител ще стане да обоснове това тяхно предложение. Изказвам се в качеството на председател на водещата Комисия по бюджет и финанси, в която разгледахме това предложение и го приехме единодушно. Призовавам и колегите сега, в залата да го подкрепят, защото чрез тази поправка всъщност се изправя една несправедливост. Програмата „Добро управление“ е една от важните програми за усъвършенстване на администрацията, на административната дейност във всички сфери на държавата. Знаете, че по-често по тази програма бенефициенти са различни държавни институции в лицето на министерства и ведомства, които защитават проекти и изпълняват проекти. В случая за съдебната система бенефициент по тази програма е Висшият съдебен съвет, който обаче, когато формира екипите за изпълнение на тези проекти, може да ползва единствено специалисти – било служители, било членове на Висшия съдебен съвет, без да може да използва капацитета, знанията, възможностите на съдии и прокурори, които работят в съдебната система, но са извън структурата на Висшия съдебен съвет. Съгласно Закона за обществените поръчки, ако тези хора бъдат привлечени в проекта и участват в неговото изпълнение, те биха били външни за бенефициента и той трябва да възлага тези дейности чрез процедура по Закона за обществените поръчки, което в случая изключително усложнява и звучи нелепо. От друга страна, неизползвайки капацитета на тези хора, работещи по места, които знаят истинските проблеми, истинските тесни места, истинските пробойни както в работата на съдебната система, така и в нейните взаимоотношения с други институции, с хората, които са клиенти на тази съдебна система, не би било възможно програмата да изпълни своята цел и своето съдържание. Затова с приемането на тази поправка в Закона за обществените поръчки, от една страна, ще дадем възможност на Програма „Добро управление“… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, не знам защо е толкова развълнувана залата днес. За пореден път Ви моля! Нека да запазим тишина! Заповядайте, госпожо Стоянова МЕНДА СТОЯНОВА: …в частта на бенефициента Висш съдебен съвет да има качество на хората, участващи в проекта, да има наистина качествено изпълнение на програмата, за да изпълни тя своята цел и всички ние да почувстваме резултата от тази програма. От друга страна, ще поставим и в определена равнопоставеност служителите, съдиите, прокурорите, работещи в съдебната система, да участват срещу заплащане в тези проекти – това, което е решено и се случва за другите структури в изпълнителната власт, именно министерства, ведомства и други бенефициенти от сектора на изпълнителната власт. Уважаеми колеги, смятам, че това е важно предложение, навременно предложение. Сега трябва да го приемем, за да можем наистина да дадем добър старт на Програма „Добро управление“ в сферата на съдебната система. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Реплики към изказването на госпожа Стоянова? Не виждам. Други изказвания? Госпожо Василева, заповядайте. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата както като един от съвносителите по този законопроект, така и като заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, осъзнавайки, че макар и кратък, текстът на този законопроект е изключително важен. Важен е за успешния ход на една от оперативните програми, която е пряко обвързана с целите не само да осигурява допълнително финансиране към националното за изпълнение на националните политики, но и Програмата, която има значение за провеждането на една от най-важните реформи – реформата, свързана с усъвършенстването на администрацията, въвеждането на електронното управление и, разбира се, не на последно място реформата в съдебната власт. Във вчерашния ден се проведе заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, по време на което беше обсъден Годишният доклад на Комисията, който съдържа преглед на изпълнението, напредъка на всички оперативни програми, финансирани от европейските инвестиционни и структурни фондове в България. Разбира се, аз няма да се впускам в представяне на резултатите в детайли, свързани с общия напредък, независимо че много би ми се искало по-детайлно да запозная народните представители с успешното изпълнение, бих казала, че това, което беше постигнато от управляващите органи през изминалата година, в пълна степен ни дава основание да смятаме, че имаме ефективна и работеща система за изпълнение, управление, контрол на европейските фондове и използването им по ефикасен начин, така че да подпомагат изпълнението на националните цели. 2018 година е годината, която завършва с добро финансово изпълнение – без загуби за бюджета, без автоматично освобождаване на средства – нещо, за което нашите опоненти отляво имаха опасения, изразяваха ги нееднократно и твърде вокално, но както обикновено бяха опровергани от добрата работа на правителството и българската администрация. Бих искала по-конкретно да се съсредоточа върху Оперативна програма „Добро управление“, която отчете реализиран напредък към 31 декември 2018 г. Имайки предвид, че бюджетът на Програмата е 653 млн. лв., по нея вече са сключени 225 договора; договорените средства са 326 милиона, което съставлява 50% от бюджета на Програмата; изплатените средства към настоящия момент възлизат на 104 млн. лв., което съставлява 15,9% от общия бюджет на Програмата. Това са добри резултати и показват една работеща система. Разбира се, това, което ни се иска, е по-интензивна работа и на Управляващия орган, и на бенефициентите по тази програма, така че да се достигнат едни удовлетворяващи темпове. Това, което предлагаме в Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от Европейския съюз, цели точно това: една от приоритетните оси по Програмата „Добро управление“ – Приоритетна ос 3, която е насочена конкретно към подпомагане на реализацията на реформата в съдебната система, да бъде още по-ускорена и, разбира се, да доведе до резултатите, които всички очакваме. Накратко: Приоритетна ос 3, наричана „Прозрачна и ефективна съдебна система“, цели въвеждането на заложените в националните стратегически документи и планове за действие, стъпки, които трябва да бъдат предприети за провеждане на реформата в тази система. По нея се изпълняват проекти, които са 33 на брой. Към настоящия момент договорените средства възлизат на 30 милиона, което представлява 43% от бюджета на Програмата и респективно към края на миналата година процентът на изплатените средства е 14. Върху какво искам да акцентирам и какъв е смисълът на нашето предложение? Както знаете, голяма част от дейностите и заложените проекти по тази програма имат пряка обвързаност с работата на Висшия съдебен съвет, с прокуратурата, със съдилищата, с администрацията, която обслужва тези органи и институции. На 27 февруари 2017 г. беше открита и процедура за подбор на проектни предложения, насочена към прозрачната и ефективна съдебна система. Всъщност Оперативна програма „Добро управление“ непрекъснато е в контакт с основните бенефициенти по тази приоритетна ос на Програмата и това, което се докладва от Управляващия орган, е настина тясното взаимодействие и партньорство по изпълнение на проектите. В непрекъснати работни срещи, които се провеждат с представители на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет, многократно е обсъждана, идентифицирана и е осъзната необходимостта от актуализиране на двете пътни карти след публикуване на Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Актуализацията следва да отговори на нуждите и дефицитите на институциите, определени като отговорни за изпълнението на мерките, включени в тях. Основните проблеми, които са идентифицирани от Управляващия орган и се докладват от тях по изпълнение на проектите, са забавяне в подготовката на тръжни документации и обявяване на обществените поръчки за избор на изпълнители по Закона за обществените поръчки. За голяма част от проектите на Министерството на правосъдието е предвидено провеждане на процедури за избор на изпълнител, който да разработи технически спецификации и документации. Всичко това води до известно забавяне. Знаете, често има и обжалвания, които водят до нежелано забавяне в сроковете по изпълнение на програмите и проектите. Основополагащият Проект по оста, който се изпълнява от Висшия съдебен съвет, е създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на единна информационна система на съдилищата. За жалост, той е акумулирал закъснение до този момент и до голяма степен това закъснение се дължи и на липсата на регламент относно възможността пряко да бъдат ангажирани и служители на съдебната система при изпълнението на проектите. Точно тази слабост – липсата на ясен регламент и възможността да бъдат ангажирани служителите, които могат да изпълнят конкретните задачи, заложени в Проекта – това целим да преодолеем чрез Законопроекта, който предлагаме. Не на последно място искам да споделя с Вас и факта, че вече активно тече процесът за програмиране на следващия програмен период и формулирането на новите тематични цели, които ще бъдат заложени в регламентите. Това, което е ясно към този момент, е, че предстои концентрация на тематичните цели, които ще бъдат заложени в оперативните програми, и тази концентрация ще доведе до намаляване на броя на тематичните цели, които ще бъдат подкрепени с европейско финансиране през следващия програмен период. В този смисъл ще отпадне и тематичната цел „Административен капацитет“, която е основата за създаването, съществуването и изпълнението на Оперативна програма „Добро управление“. Затова е изключително важно да реализираме в пълна степен възможностите, които дава тази програма през настоящия програмен период, да използваме възможността да бъде подпомогната реформата в съдебната система чрез финансиране по Оперативна програма „Добро управление“, за да можем да отчетем добри резултати и пред обществеността. В този смисъл се надявам, че нашият законопроект ще бъде подкрепен от всички народни представители. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Кирилов, няма да имаме време, затова ще дам почивка. След нея Вие ще бъдете първият с възможност да се изкаже. Обявявам 30 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме работата. Заповядайте, уважаеми господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще започна с благодарност към колегите съвносители, защото по тази тема действително се привлече участието, ангажиментът, подкрепата и ние бяхме свидетели на тази подкрепа от народни представители, които имат доказан безспорен опит в областта на управлението на проектни средства и инвестиционни фондове. Благодаря на вносителите за тяхната подкрепа. Смятам, че техният анализ във връзка с поставения въпрос беше изключително компетентен и навременен. Искам да конкретизирам, макар че ораторът – госпожа Василева, спомена, да кажем, най-значимите, най-перспективните проекти, по които работи Висшият съдебен съвет, но ще поставя акцент на това защо са важни и какви са последиците по тези два, ще ги нарека, основни проекта за съдебната система. Първият проект касае създаването на нова съдебна карта на Република България. Знаете, че по отношение на регионалното, териториалното разпределение на съдилищата с оглед на тяхната натовареност има съществена диспропорция, като имаме изключително претоварване на съдилищата, които са в София и в големите градове, за разлика от съдилищата, които са в по-малките общини и области. Плюс това би следвало да се прецизира пропорцията и съотношението, свързано с разпределението на делата на най-ниското ниво – районните съдилища. Вие бяхте свидетели преди не повече от година какви бяха реакциите на местната власт тогава, когато съвсем необосновано, и бих казал, твърде предварително се чуха изявления в посока: този или онзи районен съд ще се закрие, макар никога да не се е обсъждал вариантът на закриване, на такова окрупняване, при което в доминиращия районен център ще остане седалището на районния съд, но другите населени места няма да останат без покритие от правораздавателната система. Ще има офис, в който ще се поддържа архив, в който ще има съдебна зала и деловодство, така че да могат да се гледат поне по няколко дела седмично. Предният състав на Висшия съдебен съвет не успя да завърши Съдебната карта. Правилно каза госпожа Василева, че по двата проекта има констатирано забавяне, има забавяне, но не е спиране, не е прекратяване. Според мен голямо достижение на съдебната система е възможността да получат подпомагане по Оперативна програма „Добро управление“, включително и от другите донори на средства, които помагат за развитието на съдебната система и осъществяването на съдебната реформа. Вторият изключително важен проект, който се финансира с проектни средства и от който имаме огромни сериозни очаквания, е електронизацията на съдебната власт и електронното правосъдие. Наближава изтичането на сроковете, които са установени по закон, за да стане правосъдието изцяло електронно, да се преустанови практиката на съхранение на делата на хартиени носители, което изисква действително извършването на един сериозен технологичен напредък, обучението на персонала и, разбира се, изграждането на електронна информационна инфраструктура, така че да се поеме този обем – първо, на дела, и второ, на информация между различните потребители. Знаете, че след няколко месеца ще настъпи срокът за една от фазите на електронното правосъдие – свързаност на съдилищата, свързаност към Висшия съдебен съвет. Тук смятам, че би следвало всички власти да окажем съдействие, помощ и подкрепа на съдебната власт, включително разчитаме и на участието на професионалните общности. Разчитаме на това, че адвокатурата също ще подпомогне извършването на първите стъпки и адвокатите ще са едни от първите потребители на електронни услуги в електронното пространство на електронното правосъдие. Така че е важно в тези проекти действително да участват възможно най-широк кръг магистрати – съдии, прокурори, следователи, както, бих казал, и обичайните, типичните потребители и комуникатори със съдебната система. Хубаво е, че Министерският съвет – органът по управление, е постигнал договореност с Висшия съдебен съвет. Използвам случая да насоча Вашето внимание малко встрани от темата и с това, че по линия на Оперативна програма „Добро управление“ са възложени и други проекти във връзка със съдебната реформа, които се осъществяват от неправителствени организации, за резултата от чиято работа обаче ние нямаме никакви данни. Включително има косвени данни. Да кажем, че и нашата законодателна дейност е била обект на изследване от такива правителствени организации, заплатени със средства на Оперативна програма „Добро управление“. Аз ще огранича моето изказване дотук. Благодаря на съвносителите, благодаря и за дебата в другите комисии, ще очакваме с нетърпение второто четене по този законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма други изказвания. Закривам дебата. Ще преминем към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове с № 954-01-7, внесен от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Гласували 84 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от Програмата за работа: ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2019 Г. Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Представянето на докладите на комисиите започваме с Комисията по бюджет и финанси. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която ще ни представи и Проекта. Следващата е по правните въпроси, а след това – по икономическа политика и туризъм. Кой ще ни представи Доклада? Заповядайте, уважаема госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочената Годишна програма. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите – госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“. Годишната програма беше представена от госпожа Петрова. По инициативите, представени с речта на председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер за състоянието на Европейския съюз, са внесени всички законодателни предложения, необходими за постигането на положителна промяна по десетте приоритета на Европейската комисия за периода 2014 – 2019 г. Следвайки дневния ред на Европейската комисия през 2019 г., Комисията по бюджет и финанси предлага на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове да включи в Проекта на Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. следните законодателни актове, по които Народното събрание, респективно Комисията по бюджет и финанси, ще продължи да осъществява наблюдение и контрол: 1. Предложение за Регламент на Съвета за определяне на Многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 г. 2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на реформите. 3. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Европейска функция за стабилизиране на инвестициите. 4. Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на подробни технически мерки за функционирането на окончателната система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки. 5. Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Предложенията за законодателни актове за включване в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. бяха подкрепени със: „за“ – 16 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Следва Докладът на Комисията по правни въпроси. Имате думата, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по правни въпроси разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерски съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието присъства госпожа Биляна Белякова – директор на Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ в Министерството на правосъдието. Госпожа Белякова представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., като акцентира върху темите, които Министерството на правосъдието е заложило в област „Правосъдие“. Първата тема, предложена в Годишната програма, е свързана с измененията на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, наречен „Регламент Брюксел IIа“. С Регламент Брюксел IIа се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и обявяване на недействителност на брака, както и спорове относно родителската отговорност в трансгранични ситуации. С изменението на Регламента се цели подобряване на действащите механизми за връщане на отвлечени от родителите си деца и улесняване на процедурата за признаване на съдебните актове в семейната област. Втората тема е свързана с подобряването на трансграничния достъп до електронни доказателства, повишаването на скоростта на обмена им и улесняване на компетентните органи в осъществяването на този процес, като са направени две законодателни предложения – Регламент относно европейските заповеди за предоставяне и запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси и Директива относно установяването на хармонизирани правила за определяне на представител за целите на събирането на доказателства в наказателния процес. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ приема Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., като я подкрепя в нейната цялост.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Следва Становището на Комисията по икономическа политика и туризъм. Госпожо Савеклиева, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. в следните области от нейната компетентност: Защита на потребителите Заложено е изменение на четири директиви, които защитават икономическите интереси на потребителите. Темата за подвеждащото предлагане на продукти с двойно качество в различните държави членки засяга изменение на съществуващата Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните практики на търговци спрямо потребители, което Република България подкрепя. Това ще направи възможно предлагането на продукт, идентичен на същия продукт, когато съставът или характеристиките на тези продукти се различават съществено, да бъде квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Същевременно българската страна защитава позицията, че предложените изменения в Директивата за правата на потребителите не трябва да водят до намаляване правата на потребителите при упражняване правото на отказ на договорите, сключени от разстояние и извън търговския обект. Търговска политика През 2019 г. България ще работи за бързото сключване на споразуменията за свободна търговия и за защита на инвестициите със Сингапур, Виетнам, Мексико, Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Китай и други, както и за ефективното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и Япония. След представяне и обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, без „против“ и „въздържал се“ – двама народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм приема Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., като я подкрепя в нейната цялост.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Господин Добрев ще ни запознае със становището на Комисията по енергетика. ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по енергетика обсъди Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието от Министерството на енергетиката присъства господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката. Господин Станков представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., като акцентира върху темите в част „Енергетика“. Първата тема е Енергийният съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата. Енергийният съюз е ключов приоритет на Европейската комисия, в който тясно се преплитат пет измерения: енергийна сигурност, солидарност и доверие; интегриран европейски енергиен пазар; енергийна ефективност; декарбонизация на икономиката; изследвания, иновации и конкурентоспособност. През месец април 2019 г. предстои Европейската комисия да публикува четвъртия си ежегоден Доклад за състоянието на Енергийния съюз. Фундаментално значение за постигане на целите на Енергийния съюз има законодателният пакет на Европейската комисия „Чиста енергия за всички европейци“. С публикуването на 21 декември 2018 г. в Официалния вестник на Европейския съюз на приетите законодателни предложения от първия подпакет, свързани с енергийната ефективност, възобновяемата енергия и управлението на Енергийния съюз, и с постигнатите договорености по предложенията, свързани с модела на електроенергийния пазар, Европейският съюз напредва във финализирането на регулаторната рамка за достигане на целите до 2030 г. България подкрепя изграждането на европейски Енергиен съюз и провеждането на координирана и балансирана политика като предпоставка за създаването на устойчива и предсказуема среда за инвеститорите, генериране на ползи за гражданите и бизнеса и за осигуряване на условия за конкурентен енергиен пазар. В този контекст подкрепяме предприемането на адекватни мерки за осигуряване на високо ниво на сигурност при снабдяването с енергия на гражданите и бизнеса в Европейския съюз по ефективен начин и на достъпна цена, при спазване на европейските правила. Втората тема е реформата на Договора за ЕВРАТОМ. Цели се адаптиране на новите реалности, пред които е изправен ядреният сектор, в това число увеличаване на обема проекти, обхващащи крайния етап от ядрено-горивния цикъл, включително и извеждането от експлоатация, все по-засиленото използване на приложенията на ядрената енергия в различни отрасли на икономиката, които не са в обхвата на Договора, основно поради несъществуването им към момента на учредяването му. Извеждането от експлоатация, управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци се уреждат от европейското ядрено право, независимо дали националният енергиен микс включва ядрена енергетика към дадения момент. В този контекст Договорът за ЕВРАТОМ е с важно значение за гарантиране на ядрената безопасност и радиационната защита на ниво Европейски съюз, от която се ползват всички граждани на Европа. България като държава, разполагаща с активна ядрена програма, с доказан 40-годишен експлоатационен и научно-изследователски опит и силна ангажираност за развитие на ядрените приложения, е пряко заинтересована от всяко едно предложение за промяна в настоящото статукво. Поради тази причина внимателно ще следи и анализира развитието на процеса и ще участва активно още от самото му иницииране. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., като я подкрепя в нейната ѝ цялост.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Следва Докладът на Комисията по външна политика. Заповядайте, господин Гаджев. ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно представяне на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и приемане на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в съответствие с чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание На редовно заседание, проведено на 13 февруари 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., приет с решение на Министерския съвет № 40 от 24 януари 2019 г. Програмата беше представена от заместник-министъра на външните работи госпожа Емилия Кралева. В съответствие с член 105, ал. 4 от Конституцията на Република България Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Съгласно Договора от Лисабон на националните парламенти е отредена засилена роля в процеса на вземане на решения от Европейския съюз и съответно по-голямо влияние при формулирането на европейските политики. В тази връзка Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Въз основа на представената Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и като взема предвид Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и предложените законодателни и незаконодателни инициативи, Комисията по външна политика в рамките на своите компетенции предлага в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъде включено „Съобщение относно визовата реципрочност“. Инициативата е незаконодателна и проследява напредъка към постигане на пълна визова реципрочност със Съединените американски щати, които останаха единствената трета държава в списъка на държавите с безвизов режим за Европейския съюз, която не предоставя безвизов достъп за всички граждани на държави – членки на Европейския съюз. Инициативата за визова реципрочност е от особено значение, тъй като България е една от петте засегнати държави членки, чиито граждани все още се нуждаят от виза, за да пътуват до Съединените американски щати. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване предложението е прието с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев. Сега давам думата за Доклада на Комисията по отбрана. Заповядайте пак, господин Гаджев. ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по отбрана разгледа Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието присъства заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, който представи Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. В експозето и в хода на дискусията не бяха направени предложения от народни представители за включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г, по които да се осъществява парламентарно наблюдение и контрол. В последвалото гласуване с 20 гласа „за“, без гласове „против и „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: Като разгледа Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., установи, че не произтичат конкретни предложения за включване на проекти на актове от компетентността на Комисията по отбрана в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев. Следва Докладът на Комисията по земеделието и храните. Заповядайте, госпожо Димова. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и храните относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 7 февруари 2019 г., на което обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието беше обсъдено и кои инициативи от приложенията към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. да предложи за включване в Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. На заседанието присъства Цветелина Кацарска – главен експерт в дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в Министерството на земеделието и храните. Годишната програма е изготвена в изпълнение на регламентираното с Конституцията на Република България задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно своето участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси. След проведената дискусия, като взе предвид Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и като взе предвид, че за инициативите, които са от кръга на компетентност на Комисията по земеделието и храните, сроковете за произнасяне от националните парламенти за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност са изтекли и становището на България няма да бъде взето предвид от институциите на Европейския съюз при разглеждането на съответния акт, Комисията по земеделието и храните с 13 гласа – „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ се обедини около следното становище: първо, да подкрепи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.; второ, да не прави предложения за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Димова. Заповядайте, господин Ячев. ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2019 г, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., приета с Решение № 40 от Министерския съвет и внесена на 24 януари 2019 г. От Министерството на правосъдието на заседанието присъства господин Евгени Стоянов, който представи преамбюла на Програмата, която се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България, съгласно която Министерският съвет осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз. Програмата е разработена в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., приоритетите на тройката председателства на Европейския съюз – румънско, финландско и хърватско, от 1 януари 2019-а до 30 юни 2020 г., както и Програмата на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз, което в момента тече от 1 януари до 30 юни 2019 г. Повечето приоритетни въпроси от европейския дневен ред, които са от значение за страната през текущата година и изискват формулиране на националния интерес по всеки един от тях, са добре застъпени в предложената годишна програма. С оглед предмета си на дейност и осъществяваните от нея дейности и наблюдения през изминалата година Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика счита, че за да се гарантира в максимална степен координирането и ефективното участие на страната ни на всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, последователното прилагане на европейските политики и постигането на положителни резултати в тази насока, е необходимо включването на темата, засягаща противодействието и превенцията на корупцията на национално и европейско ниво, в приоритетните теми и позиции на Годишната програма. Явлението корупция представлява основна заплаха за сигурността и оптималното и пълноценно функциониране на държавния апарат и всички сфери на обществения живот, поради което се очертава необходимост от акцентиране върху изпълнението и отчитането на действията по провеждането на политика на превенция и противодействие на корупционно поведение в предложените инициативи в приоритетните области на политиката на Европейския съюз. Членовете на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика изразиха единодушно становище да се подкрепи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., с цел България да продължи да прилага политики, насочени към постигането на одобрените национални цели по Стратегия „Европа 2020“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. В изпълнение на чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който се предвижда постоянните комисии да изработят по компетентност своите предложения, предложението на нашата Комисия е в две точки: обособяването на отделен раздел с наименование „Превенция и противодействие на корупцията“ в съдържанието на Програмата; и включването на темата „Превенция и противодействие на корупцията“ в направлението „Борба с тежката и организираната престъпност и тероризма, и напредък в изграждането на Съюза на сигурност“ или в „Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие“.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев. Сега, господин Тачев, заповядайте за Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ТАЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със: „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Програмата е разработена в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Приоритетите на тройката председателства на Съвета на Европейския съюз – Румъния, Финландия и Хърватия от 1 януари 2019 г. до 30 юни 2020 г. и Програмата на Румънското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари до 30 юни 2019 г. В заседанието участваха: от Министерството на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Николай Дановски – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“. От името на вносителя Годишната програма бе представена от господин Красимир Ципов, който очерта следните приоритети за изграждане на ефективен и истински Съюз на сигурност. Първо, Управление на миграцията. Управлението на всички аспекти на миграцията ще продължи да бъде ключов приоритет и през 2019 г. Темата е много важна, тъй като се засягат широк кръг въпроси, между които превенцията на нелегалната миграция, управлението на легалната миграция, реформата на системата за убежище, борбата с контрабандата на мигранти, граничния контрол, връщането, външното измерение и други. От ключово значение ще бъдат дискусиите по реформата на системата за убежище и в частност Регламент Дъблин. Румънското председателство насочва работата към създаването на временни договорености до намирането на трайно решение. България не подкрепя този подход. Призоваваме да продължи работата за установяването на всеобхватен общоевропейски отговор на миграционните предизвикателства, който отчита интересите на всички държави членки и осигурява баланс между отговорност и солидарност. Продължаваме да настояваме също така за запазване на пакетния подход по целия законодателен пакет. Второ, присъединяването на България към Шенгенското пространство. Членството в Шенген продължава да бъде актуален политически приоритет за България и ние използваме всяка подходяща възможност за поставяне на този въпрос. Действията за промяна на позициите на резервираните държави членки ще продължат. Същевременно евентуалното развитие по темата е свързано с множество фактори, като: завършване на реформата на системата за убежище; степента на миграционния натиск; заплахите за сигурността и възстановяването на нормалното функциониране на Шенген. Влияние ще окаже и конфигурацията на политическите сили в Европейския съюз след изборите за Европейски парламент и последващото избиране на нова Европейска комисия. Трето, борба с тежката и организираната престъпност и тероризма. Работата на ниво Европейски съюз за по-ефективна борба с тежката и организираната престъпност ще продължи, като действията ще бъдат ориентирани около политическия цикъл на Европейския съюз. По отношение на борбата с тероризма и радикализацията мерките ще бъдат насочени към адресирането на въпроса със завръщащите се чуждестранни бойци. До края на мандата на сегашния Европейски парламент се очаква приемането на няколко законодателни предложения, които допълнително ще укрепят капацитета на правоприлагащите органи. Това са Проектът на регламент за борба с терористичното съдържание онлайн и Проектът на директива за използване на финансова информация за целите на борбата с някои тежки престъпления. Същевременно подготовката на държавите членки за прилагане на оперативна съвместимост на европейските информационни системи ще навлезе в по-интензивен етап. България ще продължи да работи за по-ефективен и своевременен обмен на информация между държавите членки и европейските агенции в борбата с транснационалната престъпност и тероризма. Ще подкрепим бързото приемане на посочените актове и засилването на сътрудничеството между компетентните структури. В разискванията взеха участие народните представители Валентин Радев и Цветан Цветанов, които изразиха подкрепа на българската политика, свързана с нелегалния миграционен процес, както и на политиките, отразени в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“, и 1 „въздържал се“ подкрепи Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тачев. Следва Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Заповядайте, госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902 00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Годишната програма е приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 24 януари 2019 г. На заседанието присъстваха: госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Алексей Андреев – директор на дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество“. При изготвянето на конкретни предложения Комисията по труда, социалната и демографската политика отчита приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет, както и в Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. След проведено гласуване с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ на основание чл. 118 ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в кръга на своята компетентност Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол следните проекти на актове на европейските институции: първо, издигането на кандидатурата на Република България за седалище на Европейския орган по труда; и второ, Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс. Към настоящия момент посоченият акт все още не е официално приет. Това се очаква да се случи до края на 2019 г. Предложението на Европейската комисия е публикувано на 30 май 2018 г. и продължават консултациите по текстовете на Проекта на регламент. Като Управляващ орган предоставяме на регулярна основа становища по различните текстове в рамките на консултациите в работните групи, координирани от Министерството на финансите и Министерския съвет.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Следва Доклад на Комисията по образованието и науката. Заповядайте, госпожо Малешкова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА МАЛЕШКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието присъства госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката. Заместник-председателят на Комисията по образованието и науката Галя Захариева поясни на членовете на Комисията процедурата по обсъждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет, съобразно чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Заместник-министър Карина Ангелиева отбеляза, че Годишната програма приоритизира досиетата, по които има законодателен процес, и за тази година акцентът е в сектор „Научни изследвания и иновации“, съответно в Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Тя поясни, че сектор „Образование“ не е включен в Годишната програма, но подчерта важността на три документа. Първият документ е предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на разпоредби за продължаването на текущите дейности за учебна мобилност по програмата „Еразъм +“ в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, който следва да осигури пребиваването на студентите, ако няма споразумение след Брекзит. Други документи, по които се работи, са Препоръка за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст и Препоръка относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици. Заместник-министър Карина Ангелиева предложи пред членовете на Комисията по образованието и науката да бъде организирано изслушване, на което тя да представи основните тематични области на развитие и бъдещи партньорства в сектор „Наука“, където България да се включи. Беше уточнено това изслушване да се проведе през месец март. След проведено гласуване с резултати: „за“ – 17 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката прие за сведение Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова направи предложение в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз да бъдат включени за наблюдение посочените от госпожа Карина Ангелиева три документа, а именно: предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на разпоредби за продължаването на текущите дейности за учебна мобилност по програмата „Еразъм +“ в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз, Препоръка за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст и Препоръка относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици. След проведено гласуване с резултати: „за“ – 17 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката прие предложените три документа да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Малешкова. Имаме готовност да изслушаме Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Ненков. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не предлага проекти за актове на институциите на Европейския съюз, които да бъдат включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това ли е Докладът? Благодаря Ви. (Оживление, ръкопляскания.) Бяхте кратък и изчерпателен. Следва Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията, господин Александров. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „На редовно заседание, проведено на 6 февруари 2019 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2019 г., приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 2019 г. При изработване на предложения за Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз следва да се вземе предвид и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., както е посочено в чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В петнадесетте нови инициативи на Програмата на Комисията, както и десетте инициативи за пригодност и резултатност на Регулаторна рамка за 2019 г. няма включени законодателни или незаконодателни инициативи, които са в рамките на инициативата на Комисията. След проведено гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ излиза със следното становище: В кръга на своята компетентност Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта няма предложение за включване и подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. и я приема за сведение.“ Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров. Следва Становище на Комисията по здравеопазването. Доктор Дариткова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и предложения за Годишна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Годишната програма се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България и чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Програмата се разработва в съответствие с приоритетите на тройката Председателства на Съвета на Европейския съюз, както и с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. В областта на здравеопазването през 2019 г. ще продължат дискусиите по предложението за Регламент за оценка на здравните технологии, първоначално представено по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, с което се цели хармонизиране на общите клинични оценки. Преговорите по досието са от съществено значение за България, предвид очакваните негативни последици, в случай че бъдат запазени ключови елементи от предложението, като задължителния характер на съвместните клинични оценки, ограничаване на изключителната национална компетентност в сферата на ценообразуването и реимбурсирането, бюджетно отражение и други. Република България е активна в преговорите по досието, съвместно с група други държави членки, с позиция против задължителния характер на сътрудничеството в сферата на оценката на здравните технологии. Приоритетна тема за България е и установяването на формат за обмен на европейски електронни здравни досиета. Предвиждат се промени в делегираното законодателство по отношение на Мрежата за електронно здравеопазване, като целта на интеграцията е обвързване на процесите в здравеопазването в единна система с възможност за обмен и контрол на информацията в реално време, включваща електронен пациентски запис, електронна автентификация, регистри на основните участници в системата на здравеопазването и обвързаност между тях. В хода на дискусията се установи, че Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., Приложение I: „Нови инициативи“, не съдържа законодателни инициативи за проекти на актове на институциите на Европейския съюз от компетенциите на Комисията по здравеопазването, по които да се осъществява парламентарно наблюдение и контрол. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по здравеопазването на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие следното становище: Като взе предвид Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Комисията по здравеопазването не предлага включване на проекти на актове на институциите на Европейския съюз в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Това беше становището на Комисията по здравеопазването. Следва становището на Комисията по околната среда и водите. Заповядайте, да ни запознаете със становището на Комисията, господин Мацурев. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „СТАНОВИЩЕ на Комисията по околната среда и водите относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието беше обсъдено кои инициативи от Приложения I и III към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. да бъдат предложени за включване в Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: Нено Димов – министър, Красимир Живков – заместник-министър, Силвия Рангелова – директор на Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“, и Боряна Каменова – директор на Дирекция „Политика по изменение на климата“. Годишната програма е изготвена в изпълнение на регламентираното с Конституцията на Република България задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно своето участие в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси. В Приложение I към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., в област „Климат“, интерес представлява незаконодателната инициатива „Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение“. Представената дългосрочна визия е подходяща база за провеждането на задълбочена дискусия, като политическите решения на най високо ниво ще установят солидна основа за Дългосрочната стратегия на Европейския съюз. В Стратегията няма предложения за промяна на установените ангажименти до 2030 г., а са разгледани възможностите на Съюза да надгражда и да разработи своевременни политики с поглед към 2050 г. Страната ни ще поддържа позицията си, че категорично не може да приеме по-нататъшна ревизия или увеличаване на амбицията на Европейския съюз по отношение на установените цели до 2030 г. В Приложение III към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. в област „Пакет за кръговата икономика“ в рамките на компетенциите на Комисията са следните законодателни инициативи: 1. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата. 2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека. След проведената дискусия, като взе предвид Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., Комисията по околната среда и водите с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ се обедини около следното становище: В кръга на своята компетентност и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. да бъде включена следната незаконодателна инициатива: „Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение“.“ Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Предстои да изслушаме Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Заповядайте, господин Ташков, имате думата. ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 февруари 2019 г., бе обсъдена Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На заседанието присъстваха господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Надежда Бухова – директор на Дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В своето изложение господин Попов отбеляза, че Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз се приема в изпълнение на чл. 105, ал. 1 и 4 от Конституцията на Република България, чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и в изпълнение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 17 април 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз. Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Заместник-министър Попов подчерта, че и през 2019 г. България ще продължи да отстоява позицията си за намиране на справедливи и балансирани решения по основните спорни въпроси от Пакета за мобилност I. Ще продължат усилията в защита на постигнатия напредък по време на Съвета на министрите на транспорта в Европейския съюз на 3 декември миналата година, а именно – отпадането на връщането на превозното средство до мястото му на регистрация. България ще настоява да бъдат взети под внимание спецификите на международния транспортен сектор, географското положение на периферните държави членки, стремежът към намаляване на празните курсове и основните свободи в Европейския съюз. Господин Попов акцентира върху друга значима тема – излизането на Великобритания от Европейския съюз. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е предприело конкретни действия в случай на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС без споразумение. България подкрепя общностния подход и активно участва в работните групи за постигане на съгласие по създаване на Регламент за базовата сухопътна свързаност и по два регламента във въздушния транспорт – за базовата въздушна свързаност и за техническите аспекти във въздухоплаването, които касаят авиационната безопасност. Към настоящия момент страната ни се въздържа от двустранни преговори, така както е и препоръката на Европейската комисия, но едновременно с това има готовност за провеждането на такива в момента, в който Обединеното Кралство се превърне в трета страна спрямо Европейския съюз. Господин Попов информира членовете на Комисията, че съгласно становище на Правна служба на Министерството на транспорта на Великобритания се предвижда размяна на ноти, които да потвърдят, че съществуващите две спогодби в двата сектора, макар и остарели, ще бъдат правната база, на която ще се стъпи, за да не се прекъсва въздушната, съответно сухопътната свързаност, докато се намери решение. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ прие за сведение Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ташков. Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по културата и медиите? Заповядайте, госпожо Саватева, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по културата и медиите обсъди Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Програмата е разработена в съответствие с Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., приоритетите на Тройката Председателства на Съвета на Европейския съюз – Румъния, Финландия и Хърватия (1 януари 2019 г. – 30 юни 2020 г.) и Програмата на Румънското председателство на Съвета на ЕС (1 януари – 30 юни 2019 г.) В заседанието участваха от Министерството на културата Амелия Гешева – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар. От името на вносителя Годишната програма бе представена от госпожа Амелия Гешева. След проведените разисквания Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за“ подкрепи Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и на основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание намира, че в компетенциите на Комисията не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2019 г., поради което не предлага проекти за включване в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Да чуем Доклада на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Заповядайте, господин Събев, имате думата. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР СЪБЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Годишната програма е приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 24 януари 2019 г. В хода на заседанието изказвания направиха народните представители Антон Кутев и Милена Дамянова. Председателят Антон Кутев коментира пред членовете, че е дадена възможност на Комисията в кръга на своята компетентност да предложи в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. да се включат като подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции. Това са актовете в приложение към Работната програма на Европейската комисия за 2019 г, а именно Приложение I „Нови инициативи на Комисията“. По тях Народното събрание може да упражни контрол за спазване на принципа на субсидиарност и пропорционалност. Това право на националните парламенти произтича от чл. 12 на Договора за Европейския съюз. Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите може да разгледа актове в областта „Правосъдие и вътрешен ред“ например свързани с гражданската инициатива. В тази връзка господин Кутев обърна внимание, че в Годишната програма има точки, които касаят Комисията, но има проблем с изтекли срокове, по които е трябвало да се подадат предложения, например относно Европейската гражданска инициатива. Този срок е бил до 13 септември 2017 г., а на 12 декември 2018 г. Европейският парламент и Съветът вече са постигнали политическо съгласие по предложенията на Комисията за преразглеждане на Европейската гражданска инициатива. Господин Кутев посочи, че следва да се обърне внимание на проблема със сроковете, тъй като в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз, националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза, като следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Госпожа Милена Дамянова изрази становище, че следва да се приеме за сведение Годишната програма и да се направи бележка за сроковете, за да го имат предвид от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като може да се предложи да се включат в Годишната програма проекти на актове, които да са например за наблюдение. Въз основа на проведеното обсъждане и след последвалото гласуване Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ приема за сведение Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., и в кръга на своята компетентност предлага в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. да не се включва поради изтекъл срок Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската гражданска инициатива, а като подлежащ на наблюдение и контрол да се включи следният акт на европейските институции: Принципи на правовата държава в Европейския съюз“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Събев. Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Заповядайте, имате думата, госпожо Алексиева. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерски съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. При обсъжданията народните представители взеха предвид и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Членовете на Комисията изразиха подкрепата си за внесената от Министерския съвет Годишна програма за участие на Република България в процеса на взeмане на решения на Европейския съюз за 2019 г. и я приеха за сведение. Комисията по вероизповеданията и правата на човека няма предложение за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. Становището бе прието със 7 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Алексиева. Следва Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Господин Лазаров, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател! „СТАНОВИЩЕ относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. Годишната програма е изготвена в изпълнение на установеното в чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България задължение на Министерския съвет да информира предварително Народното събрание относно участието си в разработването и приемането на актове на Европейския съюз и относно българските позиции при обсъждането на приоритетните за държавата въпроси. В Годишната програма за 2019 г. приоритетите, касаещи дейността на Комисията, се съдържат в частта, озаглавена „Борба с тежката и организираната престъпност и тероризма и напредък в изграждането на Съюза на сигурност“. Тя предвижда да продължат ефективните усилия на ниво Европейски съюз за изграждане на „ефективен и истински Съюз на сигурност“. Планира се да продължат мерките за противодействие на тероризма и радикализацията, включително със службите за сигурност в сътрудничество с Координатора на ЕС за борба с тероризма, европейските агенции и други ангажирани структури. Страната ни разглежда гарантирането на сигурността като ключов приоритет, ето защо следва да продължи работата по изграждането на по-ефективен и своевременен информационен обмен, включително финализиране на работата по оперативна съвместимост на информационните системи, както и практическото прилагане на системите в областта на сигурността. Ще продължат усилията за структуриране на сътрудничеството в превенция на радикализацията, както и навременното установяване на чуждестранни бойци и предприемането на съответни мерки спрямо тях. В Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз се предвижда да се постигне политическо съгласие по Проект за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване разпространението на терористично съдържание онлайн, 2018/0331. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 4 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ подкрепя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. С оглед компетентността на Комисията не произтичат конкретни предложения за включване на проекти на актове в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров. Следва Доклад на Комисията по политиките за българите в чужбина. Господин Биков, имате думата, за да ни запознаете с Доклада. ДОКЛАДЧИК ТОМА БИКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „СТАНОВИЩЕ на Комисията по политиките за българите в чужбина относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Комисията по политиките за българите в чужбина на свое редовно заседание, проведено на 8 февруари 2019 г., разгледа и обсъди Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. Годишната програма е приета с Решение № 40 на Министерския съвет от 24 януари 2019 г. При разглеждане на Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г., Комисията по политиките за българите в чужбина се запозна с приоритетите и политиките, залегнали в нея. Комисията няма предложения за изменения и допълнения към предложената от Министерския съвет на Република България Годишна програма. След проведено гласуване с резултати: „за“ 15 гласа, без „против“ и „въздържал се“ 1 глас, Комисията прие Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков. Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата – имате думата, господин Тинчев. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „СТАНОВИЩЕ на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 29 януари 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. При обсъждането народните представители взеха предвид и Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Членовете на Комисията изразиха подкрепата си за внесената от Министерския съвет Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата няма предложения за включване на подлежащи на наблюдение и контрол актове на европейските институции в Годишната работна програма на Народното събрание за 2019 г. и тя бе приета с 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тинчев. Остава да чуем Доклада на водещата комисия – Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и Проекта за решение, който ще обсъдим и гласуваме на днешното заседание. Госпожо Василева, заповядайте. Имате думата. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 февруари 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, Глава XI от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., приета с Решение № 40 на Министерски съвет от 2019 г.; Работната програма на Европейската комисия за 2019 г., публикувана на 23 октомври 2018 г. и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание. Съгласно чл. 118, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е внесена в Народното събрание от Министерския съвет на 24 януари 2019 г. В рамките на триседмичния срок, определен в чл. 118, ал. 2, тя е разгледана от 19 от 22 постоянни парламентарни комисии, като една от тях не е предоставила доклад. Съгласно заложения в чл. 118, ал. 3 14-дневен срок Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следва да изработи проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. до 1 март 2019 г. В своята Работна програма за 2019 г. Европейската комисия предлага 15 нови инициативи и 10 инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка в съответствие с десетте приоритета, заложени от председателя Жан-Клод Юнкер за периода 2015 – 2019 г.: - нови стимули за работните места, растежа и инвестициите; - вързан цифров единен пазар; - устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; - по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база; - по-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз; - разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със Съединените американски щати; - пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие; - към създаването на нова политика за миграцията; - по-силен участник на световната сцена; - съюз на демократична промяна. Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. беше представена от господин Руси Иванов, генерален директор на генерална дирекция „Европейски въпроси“ в Министерството на външните работи; госпожа Селвер Халил, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“ в Министерството на външните работи; госпожа Петя Василева, директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в Администрацията на Министерски съвет; госпожа Мариана Василева и господин Владимир Недялков, държавни експерти в същата дирекция. Работната програма на Европейската комисия беше представена от господин Огнян Златев – ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. При изготвянето на Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. бяха отчетени и следните съображения: - Проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г., ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно Протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС); - Тъй като 2019 г. е последната година от мандата на настоящата Европейска комисия, Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. съдържа ограничен брой законодателни инициативи. В резултат на това в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз са включени преобладаващо проекти на актове от незаконодателен характер. - Следва да се има предвид, че поради значителното времево разминаване между публикуването на Работната програма на Комисията за 2019 г. (октомври 2018 г.) и приемането от Министерския съвет на Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. (януари 2019 г.), срокът, заложен в Протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз, е изтекъл за редица проекти на актове на Европейската комисия. В тази връзка, в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. не са включени предложенията, направени от постоянните комисии, за които този срок вече е изтекъл. След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага единодушно, със 7 гласа „за“, на Народното събрание да приеме следното Решение за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.: „РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.: ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2019 г.) Народното събрание, като се ръководи от: - приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, утвърден в чл. 12 от Договора за Европейския съюз, както и ролята им за формулирането на европейските политики; - спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес; - значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“, взе решение да бъдат упражнени правомощията по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като бъдат подложени на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава Единадесета от чл. 118 до чл. 121 вкл. от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции: Инициативи, свързани пряко с Брекзит: 1. Предложение за адаптиране на позоваванията на целите на Европейския съюз за енергийна ефективност (изразени в абсолютни стойности) за 2030 г. към Европейския съюз с 27 държави членки (законодателна инициатива). 2. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на разпоредби за продължаването на текущите дейности за учебна мобилност по програмата „Еразъм плюс“ в контекста на оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз (законодателна инициатива). Нови инициативи на Комисията: 1. Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г., последващите действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, включително по отношение на Парижкото споразумение относно изменението на климата“ (незаконодателна инициатива). 2. Препоръка на Комисията за установяване на формàта за европейското електронно здравно досие (незаконодателна инициатива). 3. Стратегия за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение (незаконодателна инициатива). 4. Четвърти доклад за състоянието на енергийния съюз (незаконодателна инициатива). 5. Към нова институционална рамка за нашата политика в областта на енергетиката и климата до 2025 г.: възможности за по-често гласуване с квалифицирано мнозинство и за евентуална реформа на Договора за Евратом (незаконодателна инициатива). 6. По-ефективно законотворчество в областта на данъчното облагане: определяне на области, по отношение на които да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство (незаконодателна инициатива). 7. По-ефективно законотворчество в областта на социалната политика: определяне на области, по отношение на които да се премине по-активно към гласуване с квалифицирано мнозинство (незаконодателна инициатива). 8. Съобщение относно укрепването на международната роля на еврото (незаконодателна инициатива). 9. По-нататъшно укрепване на рамката за принципите на правовата държава за 2014 г. (незаконодателна инициатива). 10. Съобщение относно визовата реципрочност (незаконодателна инициатива). 11. Съобщение относно това как Съюзът да стане по-обединен, по-силен и по-демократичен от гледна точка на комуникацията (незаконодателна инициатива). 12. Работна програма на Комисията за 2020 г.“ Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Уважаеми народни представители, това беше Докладът. Заповядайте за процедура – имате думата, госпожо Ангелова. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Моля на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между първо и второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове да бъде пет дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Ще гласуваме Вашето процедурно предложение. Гласуваме предложението за срока между първо и второ четене. Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Кирилов, имате думата. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за удължаване на пленарното време в днешния ден до приключване на дебатите, включително и гласуването по точка шеста от Програмата за работата на Народното събрание. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли обратно предложение? Не виждам. Гласуваме предложението за продължаване на работното време до приемане на решение по обсъжданата точка от дневния ред. Гласували 99 народни представители: за 97, против 1 въздържал се 1. Предложението е прието. Ще продължим да работим до приемане на решение по разглежданата точка от дневния ред. Приключихме с изслушването на становищата и докладите на комисиите. Имаме възможност да обсъдим докладите. Откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте. ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, Проектът за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса за вземане на решения на Европейския съюз, приета с решение на Министерския съвет, Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. и предложения, направени от постоянните парламентарни комисии. „Движението за права и свободи“ винаги е изразявало подкрепата си по теми, свързани с Европейския съюз и евроатлантическия облик на България. Винаги сме защитавали националните интереси на страната и сме се борили за отстояване на основните права и ценности на Европейския съюз. Годишната програма, представена от Министерския съвет, определя ефективното и навременно участие на страната ни в процеса за вземане на решение на Европейския съюз, като в същото време защитава националния ни интерес по всички въпроси. Засегнати са теми за разширяване на Европейския съюз, като се споделя разбирането, че напредъкът в европейската интеграция на страните от Западните Балкани съответства на интереса на България за изграждане на регион на стабилност, сигурност и просперитет. Уважаеми колеги, Проектът за Годишна работна програма на Народното събрание трябва да се ръководи и от дневния ред на Европейския парламент и на първо място трябва да следва винаги основните принципи на Европейския съюз и гарантиране правата на гражданите. В последно време ставаме свидетели на едно голямо разминаване в това, и нещо повече, виждаме двойния стандарт или различния модел в Брюксел и в България. Примерите са много, но един от най-пресните е отхвърлянето на Проекта за решение относно нарастването на неофашистките прояви в Европа и България, при положение че е приета Резолюция в Европейския парламент на 25 октомври 2018 г. с текст, съответстващ на предложения в Проекта. Тази резолюция е внесена като обща от групата на ЕНП и други партии в Европейския парламент. ГЕРБ е част от семейството на ЕНП. Друг пример, показващ рязкото разминаване между приета резолюция и гласуването в Народното събрание в България, са отхвърлените предложения за уседналост и агитация на друг език освен българския, дори и с превод в Изборния кодекс, при положение че са приети резолюции на 7 февруари в Европейския парламент – Резолюция на Европейския парламент относно състава на Европейския парламент и Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари относно защитата и недискриминацията на малцинствата в държавите – членки на Европейския съюз. В Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. Европейската комисия предлага действия и инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка, като една от тези инициативи е свързана с миграцията. Съответно тя е заложена и в Годишната работна програма на Народното събрание, но в същото време България отказа да подпише Пакта за безопасна, организирана и законна миграция на ООН, при положение че има внесена и гласувана резолюция относно напредъка по глобални пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците в Европейския парламент на 11 април 2018 г., която дори има съвносители евродепутати от ГЕРБ. Колеги, виждаме, че каквато и работна Годишна програма в Народното събрание да приемем, често ще бъдем свидетели на големи различия в решенията на управляващите и Народното събрание и предложенията в Европейския парламент. Лошото е, че двойният стандарт, който е в Брюксел и в България, често се отнася за теми, нарушаващи основните права и ценности на гражданите на Европейския съюз, които са основополагащи за „Движението за права свободи“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Мехмедова. Има ли реплики към изказването? Заповядайте за реплика, господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожице Мехмедова, поздравявам Ви за заключенията и анализа, който направихте на Годишната работна програма по въпросите на Европейския съюз, но ми се ще да допълните Вашето изказване с още няколко теми. Много е важна темата, която отбелязахте – за неофашистките прояви и отказа на Народното събрание да вземе едно отговорно решение. Но ще припомня едно отговорно решение, което взе Народното събрание миналата година по така наречения мобилен пакет. Нашите лидери внесоха предложение и Народното събрание единодушно го прие. Решението е всички институции, цялата държавна власт да се използва за защита на българския национален интерес или на интереса на българските превозвачи. Обаче какво наблюдаваме малко по-късно?! Че тази тема стана за лична или партийна употреба на една политическа партия, част от управляващото мнозинство. За да партизираме, за да си направим малко червени точки, ние сме склонни да не отчетем заслугата на единството, да не отчетем, че когато има една сплотеност и ние демонстрираме отговорно и държавническо поведение, всъщност наблюдаваме, че се дават резултати. Разбира се, тази битка не е приключила, но опитът да се торпилира това единство и тази борбеност, това държавническо отношение е политическо предателство според мен и торпилира положените усилия от всички. Пак припомням: това беше предложение на лидерите на всички парламентарни групи. И тук питам: как така ценностно различни политически субекти се опитват да градят нещо, което да отговаря на нашите общи очаквания – както на бизнеса, така и на българските граждани? Подобна е ситуацията и с казуса „Брекзит“. Защо? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Свърши времето за реплика, господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Отново по отношение на транспорта. Ние там имаме едно споразумение, което е на база на Европейския съюз, но с популизъм и демагогия, напускайки Европейския съюз, България има споразумение с Великобритания от 1972 г. Много ми е интересно да видя как без споразумение ще покрием всичките тези два милиона пътници със споразумение от 1972 г.?! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли други реплики към изказването на госпожа Мехмедова? Не виждам желаещи. Ще ползвате ли възможността за дуплика? Не. Благодаря Ви. Има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Павлова, имате думата. ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, приемаме Годишната програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за текущата година. Отчитайки засилената роля на националните парламенти, след Договора от Лисабон във формирането и реализирането на водещите приоритети от европейския дневен ред, вярвам, че България изигра ключова роля в изпълнението на Програмата на общоевропейския дневен ред, особено що се касае до Програмата на Съвета на Европейския съюз с участието си в Триото на Председателството – България, Естония и Австрия. Особено в шестте месеца на своето председателство постигнахме едни изключително добри резултати по изпълнение на своята програма с приоритети, не само като част от Триото, но и приоритетите на Българското председателство, които бяха насочени в изпълнение на общоевропейските политики, като част от приоритетите, касаещи не само Западните Балкани, а и Единния цифров пазар, социалната политика, енергийната политика, Финансовия и банков съюз, политиката по сигурност и миграция и във всички останали области с обединените усилия на всички. Тук е много важно да отбележим, че именно Председателството и волята на всяка една институция, както Парламентарното измерение, така и участието на всички министерства, на всички експерти на политическо и на експертно ниво показаха, че имаше една тема, една кауза, един период от време, в който успяхме да бъдем обединени, да бъдем единни под мотото „Съединението прави силата“. Тази национална кауза ни обедини да бъдем аполитични, да бъдем надпартийни. Това ни даде възможност да постигнем много. България разгледа над 105 законодателни досиета като част от общия европейски дневен ред, над 30 нови законодателни постижения като част от миналогодишната Годишна програма. Една част от тях бяха успешно приключени. Четиридесет и шест споразумения успяхме да приключим с Европейския парламент, 39 споразумения и общи подходи с Европейския парламент, 58 заключения на Съвета, постигнахме шест препоръки на Съвета, 17 доклада за напредък и пет доклада на Председателството. Това може би звучи като една чиста статистика, но ако погледнем като числа председателствата назад, нашето председателство наистина успя да постигне един безпрецедентно голям брой досиета, с които бяха постигнати преговори. Преговорите не бяха леки, защото 2018 г. е последната пълна законодателна година, в която можем преди края на мандата на Европейския парламент, края на мандата на Европейската комисия да постигнем и да приемем важно европейско законодателство в интерес на европейските граждани. Имаше теми и продължава да има теми от общоевропейския дневен ред. Те са и част от Годишната програма по въпросите на Европейския съюз, която се надявам да приемем днес с Вас, които остават важна част от дебата, и теми, по които трябва да работим и да защитаваме националния интерес. Това са: темата за сигурността и миграцията, темата и изключително важният дебат за България за многогодишната финансова рамка и отстояването да получим достатъчно финансов ресурс, да защитим традиционните политики като кохезионната политика, всеобща селскостопанска политика, наред с осигуряването на достатъчно финансов ресурс и за новите предизвикателства: сигурност, миграция, дигитална трансформация, киберсигурност, климатични промени и всичко това, което е част от пакета с незаконодателни инициативи и промени, част от Програмата, която обсъждаме днес. И темата за мобилност, и темата за сигурност и миграция, и многогодишната финансова рамка, но и темата за социална Европа, Енергиен съюз, Финансов и банков съюз и Единен цифров пазар остават като част от дебата. Това са теми, по които продължава работата и по време на Румънското председателство. Ние участваме активно, защото е много важно да отбележим, че постигнатото по време на Българското председателство беше важно и значимо – набрахме темп, набрахме инерция, набрахме капацитет, но не трябва да отпускаме. Много важно е да обединим усилия с натрупания опит, с натрупания добър имидж, добра репутация, с наученото добре да поставяме и да отстояваме темите в общоевропейския дневен ред. Сега по-важно от всякога е да можем да продължим с усилията на всяко едно политическо ниво и се надяваме, разбира се, на участието в рамките на съветите на министрите, в което правителството участва, в рамките на Парламентарното измерение в парламента чрез незаконодателните и законодателните инициативи, които приемаме заедно с Вас, да продължим темата и за Западните Балкани, да продължим темата за бюджета, да продължим и останалите теми, свързани със защита на потребителите, социалноикономическо сближаване и всички тези теми, по които можем да работим активно и да дадем своя принос, макар и в края на мандата на този Европейски парламент и Комисия, в останалите месеци. Да работим активно с нашите партньори от Румъния и със следващите две председателства – Финландия и Хърватия. Ние ги подкрепяхме в подготовката за техните председателства и сега се надявам да берем плодовете на това, което успяхме да постигнем заедно. Благодаря за вниманието и се надявам да успеем да работим успешно както досега като активен, а не като пасивен участник – член на Европейския съюз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова. Има ли реплики? Не виждам. Има ли други изказвания? Господин Карадайъ, заповядайте, имате думата за изказване. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чухме експертните доклади на постоянните комисии и е ред да направим политическия прочит, а от наша страна – с конкретни предложения. Освен да се ръководим от приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, спазването на принципите на субсидиарност, значението на европейските актове, предлагаме да се ръководим от чл. 1, ал. 1 на българската Конституция, а именно: „България е република с парламентарно управление“ при приемането на Програмата на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Прави впечатление тенденциозно и последователно да липсват някои от темите, които присъстват в Работната програма на Европейската комисия, като че ли за нас като държава въобще не са теми. И ние предлагаме някои от тях да бъдат включени в Работната програма на Народното събрание. Първо, предлагаме да бъде включен в Годишната програма приоритет „Съюз на демократичната промяна“. Идеята на Европейския съюз да се направи по-демократичен, явно не е близка до сърцето и ума на сегашното мнозинство и управлението. Явно идеята активните и свободни граждани да бъдат включени в процеса на формиране на решения по Европейската комисия не Ви се нрави много. Свидетели сме на политиката „проба – грешка; проба – грешка; проба – грешка“ и пак, и пак. Затова предлагаме този приоритет да бъде включен. Явно не Ви харесват и промените в правилата за финансиране на Европейските политически партии и особено онази част, която обвързва финансирането с изповядването на основните ценности на Европейския съюз и човешките права. Тук пак се опитвате, уважаеми колеги от ГЕРБ, да защитавате коалиционните си партньори, а не европейските ценности и човешките и граждански права. Второ, защитата на демократичните ценности, особено в светлината на европейските избори през 2019 г., виждаме – също не е важна за Вас, нито пък повишаването на демократичната легитимност на институциите. Затова предлагаме да бъдат включени Резолюция на Европейския парламент от 11 ноември 2015 г. относно реформата на избирателното право на Европейския съюз, допълнена с Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2018 г. относно състава на Европейския парламент. Трето, дискусията за перспективите пред Европейския съюз. Тук няма много какво да се каже. Тишината на българското правителство по тази тема е оглушителна вече три години, а правителството се е примирило да е пасивен наблюдател на динамични процеси, които са на път да оставят България в периферията на Европейския съюз. Но Народното събрание няма право да мълчи! Освен че няма право да мълчи, трябва да работи за перспективите пред Европейския съюз със своите актове и да възложи на Министерския съвет да си върши работата. Народното събрание също доказа, че е в пълен дисонанс не само с Европейския парламент, но и с представителите на същите тези политически групи в Европейския парламент. Като четвърто предложение – въпреки дебата и гласуването по предложеното от нас Решение относно нарастване на неофашистките прояви в Европа и България, предлагаме в Работната програма да бъде включена Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно нарастването на неофашисткото насилие в Европа. Съвносители са ЕНП, в частност и представители на ГЕРБ. Предлагаме Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на Европейския съюз за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и засилване на борбата срещу антиромските настроения също да бъде включена в Работната програма на Народното събрание, въпреки предложената неприемлива, а според някои анализатори – нацистка концепция, за промени в политиката на интеграция на циганския етнос в Република България и мерките за реализацията им. Шесто, уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, предлагаме Глобалният пакт за безопасна, регулирана и редовна законна миграция на ООН също да бъде част от Работната програма на Народното събрание, както и Резолюцията на Европейския парламент от 11 април 2018 г. относно напредъка за Глобалния пакт на ООН за безопасно организиране и законна миграция и относно бежанците, която е приета, уважаеми народни представители, по предложение на ЕНП, включително и евродепутати от ГЕРБ. За финал, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, най-вече колеги от ГЕРБ, Вие също, както и колегите от БСП, които ги няма, най-обичате да правите точно обратното на европейското политическо семейство, в което членувате. Докато Европейската народна партия на конгреса си в Хелзинки на 7 и 8 ноември 2018 г. приема извънредна Резолюция за защита на европейските ценности и демокрацията, осъждайки популизма и национализма и призовавайки своите партии членки да гарантират човешките права, демократичните ценности и правата на малцинствата, Вие правите точно обратното. Удължете времето, господин Председател! Точно обратното – в коалиция сте с националисти и атхок с други сили с националистически уклон, за да отнемате права чрез системно нарушаване на европейските ценности. Вашето отношение към тези предложения, които днес правим, ще покаже дали ще продължи това лицемерие и двойни стандарти – едни европейци в Брюксел, и с обратни действия в България, за сметка на европейските ценности и отстъплението от демокрацията и държавността, и изолиране на България от процесите, които текат в Европейския съюз, или ще сме горди и достойни европейци с ясна физиономия, с подобаващо място на България като интегрирана и неразделна част от Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Карадайъ. Всъщност Вашите предложения имаме ли ги във вид, в който могат да бъдат предложение… (Шум и реплики.) МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Уважаеми господин Председател, те са конкретни решения на Европейския съюз, шестте решения ги изредих, тях ги има навсякъде, мога и да Ви ги предоставя. Това са да се включат съответни резолюции, директиви на Европейския съюз. Други предложения ние не сме направили. Аргументирахме всяко едно от тях с по едно-две изречения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Добре, разбрах. За нуждите на настоящото заседание Ви попитах. МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Шестте директиви и резолюции, които предлагаме, да бъдат включени в Програмата. Можем да ги включим. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики. Има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Василева. Имате думата. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, благодаря за възможността да изразя накратко виждането си относно предложението за Решение на Народното събрание за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз от 2019 г. Това безспорно е акт, чрез който Народното събрание в Република България дава своя принос по въпросите от европейския дневен ред и касае парламентарното наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз. Приемайки това решение, ние гарантираме координираното и ефективно участие на страната ни на всички нива в процеса на вземане на решение на Европейския съюз. ГЕРБ подкрепя предложението за решение на Народното събрание за Годишна програма по въпросите на Европейския съюз и отчита основните моменти, залегнали както в Годишната програма на Комисията, така и в приетата от правителството Работна програма, съдържаща дневния ред по въпросите на Европейския съюз. Няколко акцента ще оформят моето изказване. Преди всичко – процедурата. Процедурата изисква от постоянните комисии към Народното събрание да изразят своето становище относно Работната програма на Европейската комисия, публикувана през октомври месец 2018 г. и приетата в началото на тази година от правителството Работна програма на Република България. Смисълът на тази процедура се изразява във възможността на Народното събрание и народните представители да вземат пряко участие, спазвайки принципа на субсидиарност, защото чрез тази процедура, която касае актове на Европейския съюз, било то законодателни или незаконодателни, ние пряко да се намесим, включително с възможността, която дават нашият Правилник, Конституцията, Договорът за функциониране на Европейския съюз да наложим парламентарна резерва върху актове на Европейския съюз. За това съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз има стриктно изискуеми срокове, в рамките на които парламентът може да се произнесе. Това е причината, поради която са взети предвид предложенията на постоянните комисии, законодателни и незаконодателни, които влизат в обхвата на възможностите, произтичащи и от нашия правилник, и от Конституцията, ние да упражним правото си за произнасяне, следвайки принципа за пропорционалност и субсидиарност. Взети са предвид всички предложения, които влизат в обхвата на изискванията на Правилника и Договора за функциониране. Това е по отношение на процедурата. По съществото на предложеното решение. Разбира се, ГЕРБ винаги е изповядвала европейските ценности и европейските идеи. На това е построена и идеологията на нашата партия, затова ние подкрепяме основните приоритети, които са заложени в Годишната работна програма и са свързани с важните теми от дневния ред на Европа. Сред най-високо приоритетните теми за България са Многогодишната финансова рамка 2021 – 2027 г., по-високо ниво на сигурност и ефективно управление на миграцията посредством укрепване на външните граници на Европейския съюз, превенция на терористичната заплаха и подобряване на архитектурата на информационните системи и тяхната съвместимост, изграждане на стабилна и справедлива обща европейска система за убежище и осигуряване на солидарни механизми за разпределяне на тежестите в случай на засилен бежански натиск, развитие на обща европейска миграционна политика, намиране на справедливи и балансирани решения по основните спорни въпроси по Пакета за мобилност 1. Тъй като 2019 г. е последната година от мандата на настоящата Европейска комисия, Работната програма на Европейската комисия за 2019 г. разбираемо съдържа ограничен брой законодателни инициативи. В резултат на това в Проекта на Програмата на Народното събрание са включени преобладаващо проекти на актове с незаконодателен характер. Това обаче ни дава възможност ние като народни представители, представляващи българското Народно събрание, законодателния орган, да участваме във формирането на дългосрочната визия, която е подходяща база за провеждането на задълбочени дискусии за бъдещето на Европа и за важните теми от европейския дневен ред. Затова призовавам всички да подкрепим предложеното решение за Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Има ли реплики? Господин Карадайъ, заповядайте за реплика. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, именно изхождайки от позицията, че ГЕРБ винаги са декларирали, че изповядват европейските ценности, идва ред и да го доказваме понякога и с действие. И в тази връзка, тъй като не всички важни теми за ГЕРБ успях да отбележа, но едното конкретно наше предложение, уважаема госпожо Василева, от направените от нас предложения касае поне три пункта, които изредихте във Вашето изказване за важните теми, а именно миграцията, общата европейска миграционна политика и така нататък. И не виждаме никакъв проблем Резолюцията на Европейския парламент от 11 април 2018 г. относно напредъка за Глобалния пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците да бъде включена в Програмата, а и не само тя, а всички други европейски документи, които сме предложили да бъдат включени в Програмата на Народното събрание, сме имали точно това предвид, че ГЕРБ винаги декларира, че изповядва европейските ценности, понякога добре би било да го доказва и с действията си. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли други реплики? Не виждам. Госпожо Василева, ако ще ползвате възможността за дуплика, заповядайте. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Карадайъ, аз се радвам наистина, че този дебат се води в Народното събрание. Смятам, че от трибуната на Народното събрание далеч по-често трябва да разговаряме по европейски теми, далеч по-често трябва да обсъждаме посоката на развитие на Европейския съюз, бъдещето на Европейския съюз, включително и в контекст на събитията, които в последните няколко дни вълнуват всички нас – Брекзит, предстоящите европейски избори, много въпроси, които са свързани със сигурността на гражданите, с предизвикателствата. Наистина е хубаво да има такива дебати и аз приветствам възможността те да бъдат предмет и на отделни дискусии, и на изслушвания – и в постоянните комисии, и от трибуната на Народното събрание. Това, което и аз очертах като приоритети, мисля, че в пълна степен се споделя на национално ниво като основни задачи, които предстоят пред нас за тази година. Все пак обаче трябва да се придържаме и към процедурата, и към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който изисква от нас стриктно съблюдаване на изискванията на чл. 118 от Правилника. В този смисъл – да, съгласна съм, приветствам провеждането на такива разговори, дебати, но що се отнася до конкретното съдържание на Решението, нека да се съобразяваме с изискванията съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз и възможността националните парламенти да се произнесат в рамките на осем седмици, след като бъде представен законодателният акт на органите на Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Други изказвания? Заповядайте, по начина на водене. Слушам Ви. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): По начина на водене. Уважаеми господин Председател, по начина на водене би трябвало да припомните на госпожа Василева, когато цитира чл. 118 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че има и чл. 1 на Конституцията. Точно с това започнахме и ние нашето изказване. Все пак още веднъж искам да го припомня на цялата зала, че чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Република България е: „Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.“ Докато друга форма на управление няма, решенията се вземат в Народното събрание и се изпълняват от Министерския съвет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ. Изслушах внимателно предложението, но няма да го припомня нито сега, нито за в бъдеще. Не бих си позволил да се намесвам в изказвания на народни представители, предопределяйки съдържанието на това, което те ще кажат, но благодаря. Има ли други изказвания? Няма други изказвания. Преминаваме към гласуване. Първо ще гласуваме наименованието на Решението по повод на предложение, което извеждам от изказването на госпожа Василева – документът, който ще приемем, да се назовава „Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Гласуваме отделно, тъй като в Проекта не е изписано изрично наименованието на документа. Гласуваме наименованието „Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2019 г.“ Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма. Предложеното заглавие е прието. Сега гласуваме предложения Проект за решение, с който бяхме запознати в Доклада на водещата комисия. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Имаше още предложения – шестте резолюции… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изрично попитах, господин Карадайъ – имаме ли готовност за препращане? Извинете, нямам формални основания да подложа на гласуване други предложения, доколкото позоваването на документи на Европейската комисия и на Европейския парламент няма как да бъде подложено на гласуване. Гласуваме Проекта за решение. Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1. Предложеният проект е приет. Има ли реакция, господин Карадайъ? Защото иначе приключваме с дневната програма. (Народният представител Мустафа Карадайъ иска процедура по начина на водене.) Заповядайте. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Господин Председател, взимам думата по начина на водене, тъй като според нас би трябвало да подложите на гласуване направените предложения и тук, в залата. Не за нещо друго, колеги, но по този начин Вие обезсмисляте смисъла на дебата тук, в Народното събрание. Този дебат за какво го водим тогава в тази зала, когато различните предложения няма да се гласуват? Колеги от ГЕРБ, нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание! От тази гледна точка, господин Председател, Вие също, председателствайки заседанието, нарушихте Правилника. Би трябвало първо да подложите на гласуване направените от нас предложения. Иначе няма никакъв смисъл да се водят каквито и да са дебати в Народното събрание! Благодаря Ви. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Предложенията в Народното събрание се дават писмено. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Карадайъ, нямаше как да подложа на гласуване актове на други институции, на които Вие се позовахте. Формално предложение в залата не постъпи, по мое виждане. Извинете, ако съм се разминал с Вашето виждане, но нямаше какво да подложа на гласуване. Отбелязал съм „шест резолюции на Европейския парламент“. Това, че са известни документи и факти, няма как да бъдат подложени на гласуване. Не ме вкарвайте в спор от пленарната зала. Ще го уточним, може би, занапред. Твърдя, че не съм в нарушение на Правилника. Твърдя, че залата прие съответното решение по реда на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, с което приключихме за днес. Преди да приключим, ще направя съобщение за парламентарния контрол утре, 15 март: - заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос на народните представители Веселин Марешки и Пламен Христов; - заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Мариана Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Кръстина Таскова; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на пет въпроса от народните представители Димитър Бойчев, Пламен Манушев, Даниела Димитрова, Десислава Атанасова, Борис Кърчев, Мануил Манев и Иван Миховски; - министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на два въпроса от народните представители Анна Александрова и Мария Илиева; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, Полина Христова и Даниела Димитрова; - министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Радостин Танев и Кръстина Таскова; - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Вълков. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане със седем дни на отговорите си са поискали: - министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народния представител Боряна Георгиева; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на три въпроса от народните представители Калин Василев, Боряна Георгиева и Радослава Чеканска; - министърът на туризма Николина Ангелкова на един въпрос с писмен отговор от народния представител Спас Панчев; - министърът на околната среда и водите Нено Димов на два въпроса от народните представители Атанас Стоянов и Даниела Димитрова. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - два въпроса от народния представител Веселин Марешки към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Боил Банов. Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Следващо заседание на парламента е утре, 15 март 2019 г., петък, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,33 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов Джейхан Ибрямов

Председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова и председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина Андон Дончев разговаряха с румънските си колеги от Комисията по политики за румънците в чужбина. Делегация на Камарата на депутатите на румънския парламент, водена от председателя на Комисията по политики за румънците в чужбина Константин Кодряну, е на работно посещение в България.

Председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова отбеляза, че визитата на румънските депутати е в период, в който Румъния председателства Съвета на ЕС. България подкрепя програмата на Румънското председателство на Съвета на ЕС и оценява приемствеността, която виждаме в работата по темата за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС, подчерта тя. Надяваме се новата Европейска комисия да продължи работата по тази тема и тя да приключи преди 2025 г., допълни председателят на Комисията по външна политика. Джема Грозданова посочи, че предизвикателство пред Румънското председателство са предстоящите през май избори за Европейски парламент, които по думите й ще повлияят на решенията и посланията, които могат да бъдат излъчени от всички страни-членки на ЕС.

Целта на визитата ни в България е да се срещнем и да се запознаем с проблемите на румънската общност във вашата страна, отбеляза председателят на Комисията по политики за румънците в чужбина Константин Кодряну. Той посочи, че Румъния провежда активна политика спрямо сънародниците си, които живеят извън пределите на страната и доказателство за това е, че освен парламентарна комисия, в Румъния има и министерство, което работи по проблемите на румънците в чужбина. Румъния може да служи като модел, когато говорим за гарантиране на правата на националните малцинства, в това число и на българското, подчерта Константин Кодряну.

Между парламентаристите на България и Румъния има добро сътрудничество и то може да доведе до обсъждане и реализиране на конкретни стъпки за решаване на въпросите от представителите на изпълнителната власт, отбелязаха по време на срещата председателят на Комисията по външна политика и румънските депутати.

Румъния има активна политика спрямо своите сънародници извън пределите на страната, посочи председателят на Комисията по политиките за българите в чужбина Андон Дончев. Той подчерта, че българската общност в Румъния и румънската в България са своеобразен мост, който допълнително укрепва традиционно добрите отношения между нашите две държави. България и Румъния имат общо минало, общо настояще и общо бъдеще и затова парламентаристите трябва да предприемем конкретни стъпки за решаване на съществуващите проблеми, добави Андон Дончев.

В Народното събрание, под патронажа на Комисията по здравеопазването, се проведе кръгла маса на тема „Да сведем до нула астматичните пристъпи”. Организатори са Българското дружество по белодробни болести (БДББ), Българското дружество по алергология (БДА) и Асоциацията на българите, боледуващи от астма.

На форума експерти в лечението на бронхиалната астма представиха данни за рисковите фактори, възможностите за ранна диагностика, иновативните подходи за подобряване контрола на заболяването и намаляване на риска от астматични пристъпи.

Кръглата маса бе открита от д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването в 44-то Народно събрание. Тя подчерта, че астмата е една от честите причини за хронична заболеваемост и смъртност в световен мащаб, като данните сочат, че честотата на заболяванията, особено в детска възраст, се е увеличила значително през последните 20 години. „Смятам че усилията на държавните институции, медицинските специалисти и неправителствените организации следва да бъдат насочени към засилване ролята на профилактиката и превенцията, които да допринесат за постигането на реални резултати за ограничаване на заболеваемостта от астма в България“, допълни д-р Дариткова.

Доц. д-р Мария Стаевска, д.м., началник на Клиниката по алергология към УМБАЛ „Александровска“, съобщи, че хроничните белодробни болести – астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), се нареждат на четвърто място по разпространение сред неинфекциозните възпалителни заболявания след сърдечно-съдовите, метаболитните и онкологичните. Астмата е хронично, възпалително заболяване на белия дроб, при което се наблюдава оток и стесняване на дихателните пътища, както и отделяне на повече слуз, което затруднява дишането. Симптомите на астмата се изразяват в пристъпи на кашлица, задух, затруднено дишане, умора, чести настинки, алергии, проблеми със съня, стягане в гърдите. По думите на доц. Стаевска често минават 2-3 години от появата на симптомите на бронхиалната астма до диагностицирането ѝ, тъй като симптомите не се разпознават веднага и пациентите не се насочват към специалист навреме. Също така двете изследвания, които дават възможност за категорично диагностициране на заболяването - спирометрия и бронходилататорен тест, не се заплащат от НЗОК. В България са  диагностицирани само 50% от астматиците като по-малко от половината провеждат лечение.

Доц. д-р Владимир Ходжев, д.м., председател на БДББ и началник на Клиниката по белодробни болести към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, бе категоричен, че астмата остава световен здравен проблем, тъй като по данни за 2018 г. засегнатите от заболяването са 339 млн. души. Според статистиката, приблизително 1000 астматици умират всеки ден вследствие на заболяването, като причините за това са неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилатиращ медикамент вместо поддържащото противовъзпалително лечение.

По данни на Глобалната инициатива за астма (GINA) 45,1% от пациентите имат неконтролирана астма, като 83,7% от тях считат заболяването си за контролирано, а 69,9% не я възприемат като сериозна.

Пациентите с тежка форма на астма влизат два пъти по-често в болница от останалите пациенти с астма, като медицинското им обслужване може да бъде до 5 пъти по-скъпо от това на пациентите с лека форма на астма. Така например 14% от пациентите с тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.

В рамките на кръглата маса експертите представиха данни, че астмата може да бъде ефективно контролирана, като се подобри придържането към инхалаторната терапия, която овладява възпалението при астма и се намали използването на облекчаващия симптомите медикамент. Достъпът до иновативни медикаменти намалява нуждата от болнично лечение, ограничава загубата на трудоспособност и преждевременната смърт на болните. Когато заболяването е контролирано, пациентите нямат обезпокоителни симптоми през деня и нощта, нуждаят се от малко или изобщо не употребяват облекчаващ медикамент, имат белодробна функция близка до нормата или в норма, нямат сериозни обостряния и водят пълноценен живот.