Счетоводен и данъчен справочник

Русия е важен партньор на България в енергийната сфера, която заема едно от водещите места в двустранните отношения. Това подчерта председателят на Народното събрание Цвета Караянчева на срещата си с  председателя на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Валентина Матвиенко.

Цвета Караянчева уточни, че България води политика, насочена към гарантиране на енергийната сигурност както за страната, така и за Европейския съюз. „Страната ни подкрепя възможността за преминаване на на разклонение на „Турски поток“ през нейната територия към Сърбия и Европа. В този контекст бих предложила да наричаме това разклонение „Балкански поток“. С доставките на газ по тази тръба ще бъде засилена и ролята на газовия хъб „Балкан“, посредством което ще се постигне реална диверсификация на доставките на газ и конкурентни цени както за България, така и за Европа“, отбеляза председателят на българския парламент.

Цвета Караянчева сподели желанието на страната ни да продължи реализацията на АЕЦ „Белене“ и подчерта, че процедурата за търсене на стратегически инвеститор вече тече и всеки участник е добре дошъл да участва в конкурса, включително и „Росатом“. Тя подчерта, че проектът ще бъде реализиран напълно на пазарен принцип и България няма да предоставя държавни гаранции или договори за изкупуване на електроенергия на преференциални цени.

Активизирането на контактите между законодателните институции и волята за развитие на двустранния политически диалог обсъдиха още по време на срещата си Цвета Караянчева и Валентина Матвиенко. На разговора беше изразено мнение, че визитата на българските парламентаристи ще даде допълнителни стимули за развитие на двустранния политически диалог и особено на междупарламентарното партньорство.

Председателят на Народното събрание подчерта, че народните представители от групите за приятелство могат да допринесат много за воденето на равнопоставен и взаимноизгоден двустранен политически диалог. Този факт, наред с традиционно добрите отношения и искрено приятелство между българския и руския народ, биха могли да доведат до много добри резултати в нашето сътрудничество, добави Цвета Караянчева.

Председателите на двете законодателни институции оцениха изключително високо активизирането на двустранните отношения на най-високо политическо ниво, като подчертаха размяната на визити между премиерите и президентите на България и Русия през последните години.

Изразено бе общо задоволство и от възстановяването на работата на Междуправителствената комисия за икономическо и търговско сътрудничество. Заинтересовани сме от политически диалог, при който се ръководим от своите национални интереси и същевременно се придържаме към общата политика на държавите-членки на ЕС и НАТО, подчерта на срещата Цвета Караянчева. Председателят на българския парламент посочи, че като пълноправен член на ЕС и НАТО България може да бъде мост в отношенията между двете организации и Русия.

Загрижени сме от спада в двустранния стокообмен през 2018 г. в сравнение с предходната година и особено от намаляването на българския износ, отбеляза Цвета Караянчева. Тя посочи, че има потенциал за увеличаване на износа на български изделия, които са добре познати на руския пазар.

Дадена беше висока оценка на положителната динамика в развитието на двустранното сътрудничество в областта на образованието и науката, както и вече установените ползотворни и конструктивни отношения между български средни и висши учебни заведения и техните руски партньори. Обсъдени бяха възможностите за увеличаване на изучаването на български и руски език в двете страни. По време на срещата Цвета Караянчева постави темата за възможността българските студенти в Руската федерация да могат да работят почасово. От своя страна председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация съобщи, че са предприети законодателни промени и от септември те ще имат тази възможност. Валентина Матвиенко съобщи още, че от догодина руската страна ще увеличи броя на стипендиите за български студенти от 225 на 300.

Председателят на българския парламент сподели желанието на страната ни да продължи да развива сътрудничеството с Русия в областта на икономиката, транспорта, науката и културата. Като особено важни за страната ни бяха подчертани връзките в сферата на туризма. Като пример Цвета Караянчева посочи увеличения брой на изнесените бюра за издаване на визи на руски туристи.

На срещата бяха отбелязани вековните традиционно близки връзки между народите на България и Русия.

Българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, е на двудневно официално посещение в Москва. В състава на делегацията са съпредседателите на Групата за приятелство България – Русия Красимир Велчев и Антон Кутев, заместник-председателят на групата Волен Сидеров и народните представители Диана Саватева, Боряна Георгиева и Ахмед Ахмедов.

Кръгла маса на тема „Ефикасност на публичните разходи“ се проведе в Народното събрание. В рамките на дискусията, организирана от Фискалния съвет на България, бяха обсъдени проблемите, свързани с насочването на държавните разходи. Беше подчертана още важността на взаимовръзката ефективност – качество в публичните услуги и как най-правилно да се измерват отчетността и прозрачността в тази област.
 
Темата на днешния форум е една от най-важните в държавното управление, подчерта заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова и допълни, че ефективността на използването на финансовите ресурси е от изключително значение, когато те са ограничени. Затова според нея едно от основните предизвикателства пред държавата е да определи кои публични услуги да предлага, сред тях кои са с по-висок приоритет и кои може да се възложат на частния сектор. Актуалността на въпроса как да постигнем повече с по-малко пари нараства, отбеляза Мариана Николова. Тя отчете повишението на цените на публичните услуги като здравеопазване, образование и транспорт, но също и все по-увеличаващите се разходи, обусловени от демографските фактори и климатичните промени.
 
Председателят на Фискалния съвет проф. Борис Грозданов посочи, че по основните критерии, определящи стабилността на публичните финанси България се намира на едно от челните места в Европейския съюз. По думите му страната ни губи позиции по отношение на ефективността на разходите в публичния сектор.
 
Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов припомни, че въпросът за ефективността на бюджетните системи е поставен при първите опити за въвеждане на т.нар. програмно бюджетиране през 2001 г. Според него основен проблем е необходимостта от регламентация на системите за капиталово бюджетиране в Закона за публичните финанси.
 
В кръглата маса участваха още народни представители, председателят на Сметната палата Цветан Цветков, едни от най-изявените български експертни в сферата на финансите и икономиката, както и гости от Международния валутен фонд и Световната банка.

С полагане на венец на гробницата на Незнайния воин в Александровската градина до стената на Кремъл започна официалното посещение в Москва на българската парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

В състава на делегацията са съпредседателите на Групата за приятелство България – Русия Красимир Велчев и Антон Кутев, заместник-председателят на групата Волен Сидеров и народните представители Диана Саватева, Боряна Георгиева и Ахмед Ахмедов.

Българските парламентаристи положиха цветя пред вечния огън. С минута мълчание беше почетена паметта на героите.

Делегация на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) взе участие в 61-то пленарно заседание на Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на националните парламенти на страните-членки на ЕС (КОСАК). Форумът се проведе в Букурещ и отбеляза края на Парламентарното измерение на Румънското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Народното събрание на Република България бе представено от делегация в състав г-н Кристиан Вигенин – председател на КЕВКЕФ, г-жа Ивелина Василева, г-жа Имрен Мехмедова и г-н Петър Петров – заместник-председатели на комисията и г-н Иван Иванов – член на КЕВКЕФ.

На конференцията бяха обсъждани теми като резултатите от Румънското председателство; търговските перспективи пред ЕС и бъдещите отношения между ЕС и Обединеното Кралство след Брекзит; Европейското образователно пространство като двигател за силен Единен пазар и ролята на националните парламенти в изграждане на икономика, основана на иновации и технологичен прогрес.

Народните представители от КЕВКЕФ взеха активно участие в дебатите. Председателят на комисията г-н Кристиан Вигенин поздрави домакините за успешно проведеното председателство, като подчерта българската подкрепа за приоритетите и за мотото - „Сближаването като обща ценност". Той открои някои от темите, по които е постигнат напредък, като акцентира върху работата по европейската перспектива за Западните Балкани. "Добросъседските отношения и регионалното сътрудничество трябва да бъдат обект на оценка по време на целия процес на присъединяване", подчерта Вигенин. Председателят на КЕВКЕФ обърна внимание на българската подкрепа за обявения по време на Румънското председателство Стратегически дневен ред за изследвания и иновации за Черно море с хоризонт 2030 г.

"Най-голямата ни цел в сферата на социалната политика е изграждането на един социално по-справедлив Европейски съюз", заяви Кристиан Вигенин и изтъкна две от постиженията в тази сфера - приетата Директива за баланса между професионалния и личния живот, както и напредъка по създаването на Европейския орган по труда.

В дискусията по въпроса за бъдещите отношения на Съюза с Обединеното Кралство след Брекзит се включи заместник-председателят на КЕВКЕФ г-жа Имрен Мехмедова. Тя изрази надежда, че постигнатото от г-н Барние и екипа му Споразумение за оттегляне е най-добрият възможен резултат, който ще позволи адаптирането на гражданите и бизнеса към новите реалности след оттеглянето на Обединеното Кралство. Г-жа Мехмедова добави, че правата на гражданите са от първостепенна важност за България и те трябва да бъдат напълно защитени след напускането на Обединеното кралство. Тя заяви, че е нужно да бъдат установени амбициозни правила за придвижването на хора, правила, базирани на пълна реципрочност и недискриминация между държавите-членки.

Заместник-председателят на КЕВКЕФ г-жа Ивелина Василева взе участие в дебата за важността на Европейското образователно пространство като основа за силен общ пазар. Тя отбеляза, че темата за образованието е дълбоко залегнала в политическия дневен ред на България и превръщането на българското образование в неразделна част от общоевропейското образователно пространство е основен национален приоритет. В допълнение тя посочи, че въпреки постигнатия напредък,  Европейското образователно пространство е изправено пред предизвикателства от нормативен и технологичен характер, а преодоляването им трябва да отчита националните специфики. Тя завърши с това, че основните потребности на България са свързани с осигуряването на законодателни мерки, които да осигурят пълноценното ѝ участие в Европейското образователно пространство.

В края на форума бяха приети Приносът и Заключенията на 61-вия Пленарен КОСАК, които ще бъде изпратени до националните парламенти, Европейския парламент, Съвета и Комисията. Следващата среща на КОСАК, която ще бъде в председателски формат, ще се проведе през юли във Финландия и ще бележи началото на ротационното председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2019-та година. 62-то пленарно заседание на КОСАК ще се проведе през декември в столицата на Финландия, Хелзинки.

p124Над 2 130 000 пенсионери ще получат увеличение с 5,7% на пенсиите си от 1 юли 2019 г. Промяната е в изпълнение на предвиденото в Кодекса за социално осигуряване увеличение на всички пенсионни плащания, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г.

Остават 6 дни, в които фирмите, нерегистрирани по ДДС и които не ползват софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят касовите си апарати, съобразно изискванията на Наредба Н-18, напомнят от Национална агенция за приходите.

30 юни 2019 г. е крайният срок, в който всички фискални устройства трябва да издават касови бележки с QR-код и да подават информация към приходната агенция за всяка извършена продажба, ако търговците не са регистрирани по ДДС и не ползват софтуер за управление на продажбите, напомнят от НАП.

Чрез новите касови бележки потребителите също  вече могат да осъществяват контрол върху отчитането на приходите на фирмите. Достатъчно е да сканират QR  кода със своето мобилно устройство, за да проверят дали дадената им касова бележка е отчетена в НАП. Мобилното приложение на НАП може да се изтегли напълно безплатно през App Store за телефони с операционна система iOS или през Google Play - за  Android устройства.

Над 210 000 касови апарати работят според новите изисквания, регистрират продажби и подават нужната информация в НАП на всеки 5 минути, съобщиха от данъчната администрация.

Наближава краен срок и за онлайн търговците, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. До 29 юни т.г. те ще трябва да обявят своите електронни магазини в НАП. До момента над 12 000 вече са декларираните електронни магазини, отчитат от приходната агенция.  Подаването на данните става само по електронен път чрез портала за е-услуги на НАП, като е необходим електронен подпис.

 

Инспекторите от дирекция "Фискален контрол" проведоха 10-часова акция в зеленчуковата борса в петричкото село Кърналово, в края на седмицата, съобщиха от НАП. Проверени са всички влизащи и излизащи от борсата превозни средства. Инспекторите са сравнявали дали декларираните стоки отговарят по вид и количество на описаните в транспортните документи, както и дали търговците спазват изискванията на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите чрез фискални устройства.

При направените проверки в борсата са установени три несъществени нарушения. Малкият брой констатирани нередности е резултат от целогодишния контрол от страна на приходната агенция и подобреното данъчно поведение на търговците, уточниха още от НАП.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която е на официално посещение в Руската федерация, се срещна с българската общност в Москва. В срещата участваха български студенти в Москва, българи, работещи в големи мултинационални компании и водещи международни банки.

Пред присъстващите председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза, че е щастлива да бъде сред нашите сънародници в руската столица, тъй като от девет години председател на българския парламент не е бил в Москва. След дни ще отбележим 140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия, а преди няколко месеца в България тържествено беше чествана 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция, посочи тя.

Цвета Караянчева подчерта, че, когато става дума за националните интереси, българският парламент се стреми да заема национално отговорни позиции в интерес на държавата и нейните граждани. Вие сте нашите посланици в Москва и в Русия, благодарим Ви, че ни представяте достойно както в университетите тук, така и в международните фирми, организации и банки, в които работите, обърна се към българите в Москва председателят на Народното събрание.

В България не достига квалифицирана работа ръка, затова правителството постави образованието като водещ държавен приоритет, подчерта на срещата Цвета Караянчева. Залагаме на дуалното образование, защото са ни необходими хора, които от учебните и университетските скамейки да се включат в производството и бизнеса, добави тя и призова младите хора да учат, да трупат опит и умения и да се върнат в България, където има нужда от тях и техните знания. Има място за Вас в България, мили деца, обърна се председателят на парламента към младите българи в Москва.

В страната ни вече съществуват много възможности за инвестиции, работи се по магистралите „Струма“ и „Хемус“, по тунела под Шипка, за да може инвеститорите да стигнат до всички региони на България, отбеляза Цвета Караянчева. Тя подчерта, че е важно да се развива инфраструкторно Северна България, което ще позволи и там да бъдат привлечени инвестиции и да се ускори икономическият растеж както на региона, така на страната ни. България се развива уверено напред и технологично, и индустриално, посочи председателят на парламента.
Сред въпросите, които представителите на българската общност отправиха към председателя на Народното събрание бяха такива, свързани с българските национални интереси, развитието на дигитализацията, на строителния сектор, на инфраструктурата и на градската среда.

Българска парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, е на официално посещение в Русия. В състава на делегацията са съпредседателите на Групата за приятелство България – Русия Красимир Велчев и Антон Кутев, заместник-председателят на групата Волен Сидеров и народните представители Диана Саватева, Боряна Георгиева и Ахмед Ахмедов.

С проекта на постановление се предлагат промени в  Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с които разпоредбите й се синхронизират с разпоредбите на новото законодателство в областта на политиката за правата на хората с увреждания.      


Дата на откриване: 21.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 21.7.2019 г.

Предлаганите промени в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) са свързани с привеждането му в съответствие с измененията и допълненията в Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 35 от 2019 г., в сила от 01.08.2019 г.). Съгласно измененията и допълненията на чл. 7, ал. 11, т. 2 от ЗСПД, които ще влязат в сила от 1 август 2019 г., месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, ще се прекратяват, когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик. Въведеното правило в ЗСПД налага в ППЗСПД да бъде регламентиран реда за това прекратяване. В тази връзка се въвежда задължение за Агенцията за социално подпомагане да изисква от Министерството на образованието и науката писмено потвърждение на актуалността на подадената информация за допуснатите отсъствия от конкретното дете преди да се издаде заповедта за прекратяване на помощта за него.

Съгласно чл. 10а, ал. 6 от ЗСПД еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, вече ще се предоставя на два пъти. Именно поради това ППЗСПД се синхронизира с новите изисквания, както и с нововъведените условия в чл. 10а, ал. 7 от ЗСПД за възстановяване на помощта. Предлага се и ред за промяна на формата за предоставяне на тази помощ от пари в натура и обратно в съответствие с възникналите или отпаднали обстоятелства, регламентирани в ЗСПД.

 

С предложените изменения и допълнения в ППЗСПД ще се намали и административната тежест за лицата и семействата. С промените се регламентира възможност заявленията декларации за получаване на всички видове семейни помощи за деца да бъдат подавани и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор, а не само с лично явяване в дирекция „Социално подпомагане“.

 


Дата на откриване: 21.6.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 21.7.2019 г.
21.06.2019

Народните представители от Комисия по енергетика приеха промени в Закона за енергетиката, с които се либерализира пазара на газ. С 12 гласа "за" и трима "въздържал се" те подкрепиха текстовете, регламентиращи демонополизацията на пазара на природен газ, и с които се създава платформа за търговия на газ.

В заседанието на комисията участваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова, председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране Иван Иванов, заместник-директорът на Генерална дирекция "Енергетика" в ЕК Клаус Дитер Борхард, както и изпълнителните директори на "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Български енергиен холдинг".

Валентин Николов, председател на комисията заяви, че България е естествен регионален газов разпределител, тъй като 80 % от инфраструктурата се концентрира у нас. Гост на дискусията беше заместник-генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард. Според него развитието на страната ни като такъв център води до необходимост да бъдат увеличени проектите за инфраструктура, свързана с капацитета за складиране.