Счетоводен и данъчен справочник

Уважаеми клиенти,

Електронната услуга „Искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави-членки на ЕС“ е възстановена. Функционалността на услугата не е променена.

Националната агенция за приходите (НАП) повторно ще уведоми приходните администрации на всички държави-членки за периода, през който клиентите на НАП не можеха да използват услугата за подаване на своите искания за възстановяване на ДДС.

НАП напомня на своите клиенти, че крайният срок за подаване на искания за възстановяване на ДДС от други държави-членки на ЕС за данък, за който правото на възстановяване е възникнало през 2018 г., е 30.09.2019 г.

Поради очакваното натоварване на услугата е възможно в определени периоди да възникне забавяне в работоспособността й.

България е твърд привърженик на интеграцията на Албания в ЕС и споделя позицията, че страната скоро трябва да получи дата за начало на преговори. Това заяви председателят на Комисията по външна политика Джема Грозданова на среща с председателя на Комисията по външна политика на парламента на Албания Мими Кодели.

Делегация, водена от председателя на външната комисия на албанския парламент, е на двудневно посещение в България по покана на председателя на Комисията по външна политика на Народното събрание Джема Грозданова. На 17 септември гостите имаха поредица от срещи в българския парламент.

България е важен фактор в процеса на разширяване на ЕС, подчерта Джема Грозданова и припомни, че интеграцията на страните от Западните Балкани беше един от основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС. Срещата на върха ЕС – Западни Балкани, проведена в София през май 2018 г., потвърди бъдещето на региона като неразделна част от ЕС, посочи Джема Грозданова. Тя добави, че България подкрепя и насърчава страната да продължи и задълбочи започнатите реформи в петте ключови области – публичната администрация, съдебната реформа, правата на човека, борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Признаването на българското национално малцинство показа готовността на Албания да изпълнява критериите за откриване на преговорния процес с ЕС, подчерта председателят на Комисията по външна политика. Джема Грозданова посочи, че България оценява положително и усилията на Тирана в областта на съдебната реформа, устойчивите резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. В тази връзка България категорично подкрепя започването на преговори за членство с Албания, както и с Република Северна Македония през октомври тази година, добави тя.

Благодарим за подкрепата на България за интеграцията на Албания към ЕС и за това, че по време на Българското председателство издигнахте глас и заговорихте за процеса на разширяване на ЕС, обърна се към българските парламентаристи Мими Кодели. Албания много цени направеното от България, подчерта тя. Европа има нужда от нас, присъединяването на Албания към ЕС ще допринесе за по-голямата сигурност и стабилност на целия Съюз, заяви Мими Кодели.

Заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин изрази задоволство, че първата му официална среща след избирането му на поста е именно с парламентаристи от Албания. В своята работа на различни позиции винаги съм фокусирал вниманието си на сътрудничеството между балканските страни и интеграцията на страните от Западните Балкани към ЕС, посочи той. В българския парламент има консенсус и всички политически сили желаят страните от региона да станат членки на ЕС, подчерта Кристиан Вигенин. Според него кризата на доверие в институциите на ЕС до голяма степен е преодоляна, което е добър знак към страните от Западните Балкани.

На срещите в Народното събрание бяха обсъдени различни аспекти от двустранните отношения. Беше подчертано, че за по-активното сътрудничество в редица сфери би спомогнало развитието на интензивен парламентарен диалог. Бе посочена и необходимостта да се намерят начини и форми за засилване на икономическите връзки, за създаване на действащо секторно сътрудничество в областите на образованието и науката, социалната сигурност, младежта и спорта.

Европейската перспектива за Албания беше основна тема на срещата на албанските гости с ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Председателят на комисията Драгомир Стойнев отбеляза, че България подкрепя бъдещото членство на Албания в Европейския съюз и е готова да съдейства в процеса по присъединяване. Ние оценяваме високо усилията на страната да отговори на изискванията и критериите за пълноправно членство и пример за това са реформите в съдебната система и борбата с корупцията, добави Драгомир Стойнев и увери, че България ще настоява за по-бърз процес по присъединяване.

През 2020 г. Албания ще председателства ОССЕ, сигурни сме в успеха на председателството, отбеляза председателят на Комисията по европейските въпроси и увери гостите, че Албания може да разчита на подкрепата на България.

Ние се чувстваме част от Европа, но имаме още какво да научим от европейските демокрации, отбеляза Мими Кодели. Ние трябва да изпълним поставените критерии, предприели сме реформи в съдебната система и в борбата с корупцията, което означава, че сме на правилния път, допълни още тя.

Драгомир Стойнев заяви, че страната ни оценява високо приетия закон за признаване на малцинствата, която по думите му е голяма стъпка напред в европейското развитие на Албания.

Развитието на европейската сигурност и сигурността на Западните Балкани обсъдиха председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов и Мими Кодели. Настоящата динамика на международната сцена изисква задълбоченост и адекватност по отношение на отбраната и въоръжените сили, заяви ген. Константин Попов. Той допълни, че в България процесите се следят задълбочено и се полагат големи усилия за осигуряване на необходимата финансова подкрепа за сектора на отбраната.

В програмата на посещението е предвидена среща с министъра на външните работи Екатерина Захариева.

На 18 септември 2019 г. председателят на Комисията по външна политика на парламента на Република Албания Мими Кодели ще разговаря с министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

Сравнително висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за четвърта поредна година беше отбелязан през 2018 г.. Вътрешното търсене нарасна с ускорени темпове. В сравнение с 2017 г., по-висок растеж бе отчетен както при частното и публичното потребление, така и при инвестициите. БВП се увеличи реално с 3.1%, в сравнение с 3.8% през 2017 г. По-ниският растеж се дължеше на спада на износа. След устойчиво нарастване на износа в периода 2010–2017 г., през 2018 г. беше отчетен реален спад, в резултат на понижението на търговията със стоки. Динамиката бе обусловена както от забавяне във външното търсене, така и от няколко негативни временни ефекти. Въпреки спада в износа, при показателите за конкурентоспособност не се отчита влошаване. Положителният баланс на текущата сметка и значителното подобрение на индикаторите за задлъжнялост отразиха запазване на устойчивата външна позиция на страната. Коефициентът на безработица достигна до исторически най-ниското си ниво от 5.2%. Доверието на потребителите и в частност очакванията им за заетост нараснаха до нива, които надхвърлиха предкризисните. Благоприятните очаквания на домакинствата,  заедно с нарастването на разполагаемия доход и потребителските и жилищните кредити, оказаха положително влияние върху склонността им за потребление. През изминалата година се наблюдаваше по-съществено нарастване в броя на наетите лица с ниска и средна квалификация, което оказва ограничаващ ефект върху средните доходи, при равни други условия. Инфлацията през 2018 г. се ускори до 2.6% средногодишно, в отговор на повишените международни цени на суровинитеи на повишеното търсене в икономиката. Някои шокове в предлагането предизвикаха повишаване на общото ценово равнищеи на базисната инфлация. През 2018 г. бюджетно салдо по консолидираната фискална програма беше с излишък в размер на 0.1% от БВП. Бюджетният резултат на начислена основа беше 2%. Благоприятното развитие на правителствения баланс се дължеше на растеж на бюджетните постъпления, свързан едновременно с положителното макроикономическо развитие и повишената събираемост. Публичният сектор също имаше положителен принос за икономическия растеж, както по линия на повишените разходи на правителството за заплати и издръжка, така и по линия на по-високи инвестиции. Целия анализ може да видите тук.

Главният секретар на Народното събрание Стефана Караславова участва в първата по рода си работна среща на главните секретари на парламентите на страните-членки на НАТО и страните-кандидатки за членство в НАТО от Черноморския регион – България, Румъния и Турция, както и Украйна и Грузия. Форумът се проведе в Грузия на 9 и 10 септември 2019 г. по инициатива на грузинския главен секретар на парламента.

Конференцията, организирана под егидата на Парламентарната асамблея на НАТО, имаше за цел интензифициране на контактите на експертно ниво между парламентите на участващите страни и задълбочаване на регионалното сътрудничество на фона на общите предизвикателства пред сигурността. В приветствието си към участниците главният секретар на грузинския парламент  Гиви Миканадзе изрази надежда срещата да доведе до засилване на обмена на информация между парламентите, както и до очертаване на съвместни цели и набелязване на стратегии за постигането им. Във встъпителната част се включи и председателят на Комисията по отбрана и сигурност в грузинския парламент Иракли Сесиашвили, който наблегна на значението на експертната работа в законодателните органи за вземането на политически решения.  Генералният  секретар на Парламентарната асамблея на НАТО Дейвид Хобс открои като успех факта, че новите съюзници в Алианса са поели инициативата за разширяване на експертните контакти с парламентите на настоящите страни-кандидатки за членство.

Участниците в конференцията представиха структурата на администрацията на представляваните от тях парламенти. Главният секретар на Народното събрание Стефана Караславова благодари за поканата и даде висока оценка на инициативата на грузинския парламент за настоящата работна среща. Тя информира участниците в конференцията, че 2019 г. е юбилейна за Република България, тъй като се навършват 140 години от свикването на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Стефана Караславова направи презентация, в която представи общата и специализираната администрация в структурата на Народното събрание и изрази принципното желание на Народното събрание на Република България да стане домакин на среща в същия формат през следващите години. От името на главния секретар на българския парламент Десислава Накова, държавен експерт в дирекция „Международни връзки и протокол“ и секретар на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО, представи в детайли дейността на дирекция „Международни връзки и протокол“.

На форума бяха обсъдени перспективите и възможностите за задълбочаване на регионалното сътрудничество, реформите, постиженията, предизвикателствата и бъдещите планове в парламентите на страните-партньори. Дискусията премина с активното участие на българските представители.

Главният секретар на българския Парламент запозна участниците в срещата с някои проекти, по които се работи в момента и изрази надежда, че след успешното им приключване ще можем да споделим добрите практики с другите страни. Важно място бе отделено и на посещения в нашата страна на делегации на ниво администрация, водени от съответните главни секретари на парламенти и ползотворните дискусии и обмяна на опит. В тази връзка главният секретар на грузинския парламент представи пакет от предложения за продължаване на регионалното сътрудничество, включващи проучвателно посещение на представители на четирите страни-партньори; създаване на специализирана регионална академия и определянето на лица за контакт от парламентите, които ще отговарят за координацията на регионалното сътрудничество.

На 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации от физическите и юридическите лица. Гражданите и фирмите имат възможност еднократно да коригират данните, посочени в годишната декларация за облагане на доходите на физическите лица и формуляра за облагане с корпоративни данъци на юридическите.

Това става с подаването на еднократна коригираща декларация, след изтичане на срока за подаване на годишната данъчна декларация, но преди 30 септември на текущата година за промени, свързани с декларираните данъци от предходната година.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи в сайта на приходната агенция - www.nap.bg или на телефона на НАП - 0700 18 700 /обажданията се таксуват по стандартната тарифа на съответния оператор/.  

Силистра е град с хилядолетна история, където миналото е вплетено по неповторим начин в облика на града, заяви Цвета Караянчева в Силистра. Председателят на Народното събрание участва в отбелязването на празника на града. На площад „Свобода“ председателят на парламента поздрави жителите и гостите на Силистра.

Тук, при завоя на Дунава, най-ярко се вижда колко е древна земята ни, колко богата е нашата култура, колко щедра и пъстра е българската природа, отбеляза Цвета Караянчева. По думите й това е град на четири империи, един от най-старите, но и най-важните политически, религиозни, търговски и културно-исторически центрове в страната ни. Той е неизменна част от нашето славно минало, изпълнено с възходи и падения, победи и превратности, което ни кара да се гордеем, че сме българи, допълни още председателят на Народното събрание.
Цвета Караянчева подчерта, че една от най-характерните черти на нашия народ, особено ценна в днешния свят, е толерантността – черта, която ясно личи в този район на Родината. В Силистра могат да се видят паметници на културата от различни епохи, свързани с няколко религии и етноси, град, който ни учи, че разнообразието е богатство и различията всъщност са възможности, добави тя.

По думите й Силистра е културен център, но и в град, който има голям потенциал като туристическа дестинация, защото притежава богат ресурс от природно и културно наследство. Градът има възможност за развитие на почти всички видове туризъм – културен, религиозен, екологичен, селски, ваканционен, допълни председателят на парламента.

Цвета Караянчева заяви, че най-ценното, което Силистра има, са нейните граждани, че Силистра променя своя облик и се превръща в красив, модерен и удобен за живеене град. Пред него има много възможности за развитие и аз съм сигурна, че те ще бъдат максимално оползотворени, за да могат младите хора да останат в своя град, да свързват бъдещето и реализацията си с него, допълни още председателят на Народното събрание.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Филип Попов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (звъни): Има кворум – откривам заседанието. Преди да преминем към първа точка, декларация от името на група. Заповядайте, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми български граждани! (Шум в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте, госпожо Нинова. Колеги, моля, заемете местата си! Заповядайте. КОРНЕЛИЯ НИНОВА: На 7 септември група медии, журналисти излязоха с декларация, в която казват: „Днес е денят! Днес е денят, в който българските медии решават, че трябва да поставят границата. Работата ни, честта ни, етиката и правилата ни нямат нищо общо с опита да бъде дискредитиран един от участниците в кампанията за кмет на София по несъвместим с професията ни начин. Това не е журналистика! Още по-категорично възразяваме срещу онези партии и отделни политици, които легитимират подобни „медии“, като им дават интервюта, канят техни представители на събитията си, плащат им за рекламни и PR кампании по време на избори. Днес е денят, в който ние, българските медии искаме от Вас – българските политици, да прекратите това, ако Вашата работа, чест, етика и правила нямат нищо общо със случилото се, разбира се. Всяка друга реакция е фалшива.“ Сега ние, от БСП за България, призоваваме: днес е денят! Не ни е страх! Днес е денят всички да се противопоставим на вчера, когато беше свален от ефир поредният журналист, в случая Силвия Великова от Българското национално радио. Днес е денят всички да се противопоставим на онзи ден, в който журналистът Юри Борисов беше отведен с белезници на разпит като свидетел. Днес е денят да се противопоставим на 30 август, когато министър-председателят Бойко Борисов изключи микрофоните на журналистите в Министерския съвет. Но сега, уважаеми журналисти, се обръщаме и към Вас: и Вие да не отразявате онези политици, които потъпкват свободата на изразяване, които нареждат да Ви уволняват затова, че сте неудобни и че задавате неудобни въпроси. Случаят от вчера е поредното посегателство върху свободата на словото. Преди това бяха и Генка Шикерова, и Милен Цветков, и много – да не изброявам всички. И още редица не само журналисти, но и хора, които критикуват властта и имат различно мнение, бяха уволнявани от работа, техните семейства бяха притеснявани, на техния бизнес беше посягано. Да, вчера беше опозицията, днес е журналистиката, утре – кого, уважаеми управляващи, и господин Борисов ще дискредитирате? На кого ще запушите устата, кого ще оковете в белезници и ще ни подкарате към следствието? В 21-и век, в сърцето на Европа – мракобесие и диктатура. (Шум и възгласи в ГЕРБ.) Днес е денят за неудобните въпроси. Ние призоваваме всеки българин, който има такъв, да го зададе на премиера в социални мрежи, в интервюта, в имейли и писма до Министерския съвет. И докато не са ми изключили микрофона, защото и това ми се е случвало вече от тази трибуна, аз ще питам няколко неща. Вчера господин премиерът заяви: „Дойдоха толкова много инвеститори, че задръстихме пътищата“; „У нас се прави икономика, заводи, хиляди тирове с продукция напускат страната и износът расте. Той е такъв, какъвто не е бил за никое време.“ В същия ден работодателите, тези, които правят икономиката, а не тези, които я говорят, заявяват: „За индустрията въпросът дали идва криза не стои. Всъщност кризата дойде“. За месец юни статистиката отчете спад на износа с 6,4%, за месеците юни – юли отчете спад на индустриалното производство; стопанската конюнктура за месец август е минус 3,1%; в машиностроенето, в електротехниката, в текстила и облеклото, в производството на мебели и метали имаме спад в продажбите, и то от месеци. Кое е вярното, господин Премиер? Вашето говорене за икономиката или реалното състояние в страната? Друга важна тема – Шенген. Борисов на 3-и септември: „Дори да съм опозиция няма да приема влизане в Шенген.“ На 12-и: „Аз не съм казал, че се отказваме от Шенген.“ На 12-и: „Ние отдавна сме в Шенген.“ И пак на 12-и: „Ние искаме в бъдеще да влезем в Шенген, но Холандия ни спира по егоистични причини.“ В един ден: ние сме в Шенген; ние не го искаме; ние се отказваме; всъщност ще влезем, ама някога в бъдеще. И пак ни пречи Холандия, а не това, че в България има корупция, пробив в системите за сигурност и всички други пороци на политиката, заради които не ни приемат в Шенген. Та кое от двете, тоест вече не две, а четири неща, са верни, господин Борисов? Продължавам с още една актуална тема – така нареченият „шпионски скандал“ и неудобни въпроси по него. Господин Борисов, заявихте: „Аз нищо не знам и научих от медиите.“ Това изречение поражда поне два въпроса, поне две възможности, за да бъде произнесено. Първата, Държавна агенция „Национална сигурност“ и МВР, които са провели разследването, преди то да влезе в прокуратурата, са пряко подчинени на министър-председателя по Конституция и законите на страната. Какво означава това изречение: аз нищо не знаех? Две възможности: или ДАНС и МВР са Ви информирали, защото са на Ваше пряко подчинение и всички знаем, че те не кихат, без да Ви питат, и Вие излъгахте българския народ, че не сте знаели. Или двете служби не са Ви информирали и въпросът е: защо сте там, какъв сте там? Премиер или сламен човек, и службите правят нещо зад гърба Ви? Искаме отговори на тези въпроси! Уважаеми български граждани, приключвам със следния апел: свободата няма цвят. Ако не се обединим всички срещу мракобесието и диктатурата, които се налагат в страната, те ще ни отнемат свободата – на всички ни, без оглед на цвета. За нея трябва да воюваме всеки ден и заедно. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова. Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ. Първа ще ни запознае с Доклада Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Господин Летифов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател. Ако ми позволите, правя процедура за допуск в залата на заместник-министъра на транспорта – госпожа Андриана Атанасова, и на господин Атанас Темелков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме така направената процедура. Гласували 153 народни представители: за 152, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Летифов. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 септември 2019 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Атанас Темелков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“, и господин Кирил Дойчинов – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“. Господин Росен Желязков представи Законопроекта, като поясни, че с част от предложените изменения се постига гаранция, че гражданите и организациите – потребители на електронни административни услуги, ще разполагат със сигурен, надежден и проследим канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги. Целта е Законът за електронното управление да се синхронизира с приетите изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които регламентират възможността гражданите и организациите да подават заявления и искания за иницииране на административното производство и предоставяне на административни услуги чрез Информационната система за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“. Включването на Информационната система за сигурно електронно връчване като нормативно регламентиран начин за изпращане на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги ще създаде предпоставка всички административни услуги да бъдат заявявани по електронен път. С цел публична достъпност и разгласяване на способите за заявяване на електронни административни услуги е въведено задължение за доставчиците да обявят по разбираем и достъпен начин предоставяните административни услуги, както и основния работен процес по заявяване, подаване и получаване на електронни документи и изявления. Регламентирано е задължението за вътрешен обмен на електронни документи между всички административни органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, което е в съответствие с новоприетите изменения в АПК. Законопроектът предвижда също така изменения и допълнения, които се отнасят до правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. Целта е да се гарантира изпълнението на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България, прилагането на архитектури по области на политики и бюджетен контрол върху разходите за е-управление. Господин Желязков отбеляза, че са прецизирани и административнонаказателните разпоредби. Регламентирани са принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и за отстраняване на негативните последици от тях. Предвидени са нови състави на административни нарушения. Законопроектът предлага отпадане на разпоредбите, свързани с Държавно предприятие „Единен системен оператор“, като дейностите по системна интеграция се възлагат на „Информационно обслужване“ АД. На следващо място със Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор. Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, както и организациите, предоставящи обществени услуги, следва да осигуряват достъпност на съдържанието на своите интернет страници и мобилни приложения за потребителите и по-специално за хората с увреждания. За тази цел е необходимо интернет страниците и мобилните приложения да отговарят на хармонизираните стандарти, определени по реда на чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/2102. След представянето на Законопроекта се състоя дискусия. Народният представител Халил Летифов зададе въпроси относно възлагането на „Информационно обслужване“ АД на дейностите по системна интеграция на използваните от държавните органи информационни системи. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. Следва Доклад на Комисията по правни въпроси. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. На свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Жанета Рогова – началник отдел в дирекция „Правна“; от Държавна агенция „Електронно управление“ – господин Кирил Дойчинов – главен секретар. Законопроектът беше представен от госпожа Рогова, която посочи, че с него се цели да се осигури сигурен, надежден и проследим способ за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги в съответствие с приетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс. Тя добави, че с предложените промени се обезпечава вътрешният обмен на електронни документи между административните органи и се създават правила за въвеждането на Информационната система за сигурно електронно връчване. Госпожа Рогова добави, че в изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България се прецизират правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, допълват се административнонаказателните разпоредби, а дейностите по системна интеграция се възлагат на „Информационно обслужване“ АД. Със Законопроекта се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. и се осигуряват мерки за повишаване на цифровата достъпност, интеграцията и социалното включване на хората с увреждания. С него се възлага на административните органи и на лицата, осъществяващи публични функции и обществени услуги, да осигуряват достъпност на съдържанието на своите интернет страници и мобилни приложения. С цел създаване на ефективен механизъм за прилагане на Директивата е регламентиран редът за разглеждане на спорове и оплаквания, като се предвижда председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ да извършва наблюдение и проверки за съответствието на интернет страниците и мобилните приложения с изискванията на Директивата и да налага санкции при неизпълнение на задълженията за осигуряване на достъпност или да дава задължителни указания. В съответствие с изискванията на Директивата е предвидено обучение на служителите при създаване, управление и актуализиране на достъпното съдържание на интернет страниците и мобилните приложения, както и повишаване на тяхната квалификация в тази област. В допълнение Законът съдържа легални дефиниции на употребените понятия и определя сроковете, в които задължените лица следва да изпълнят своите задължения за осигуряване на достъпност в съответствие с предвидената в Директивата времева рамка. В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев, Хамид Хамид и Пенчо Милков. Господин Митев и господин Хамид изразиха подкрепата си към Законопроекта и допълниха, че предложените законодателни промени са резултат на приетите изменения в Административнопроцесуалния кодекс. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. Следва Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Веселинов – имате думата. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. На редовно заседание, проведено на 12 септември 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. В заседанието на Комисията взе участие госпожа Адриана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която представи Законопроекта от името на вносителя. Законопроектът цели да осигури ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги на гражданите и организациите предвид приетите изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, с които се въведоха нормативни изисквания за електронно заявяване на административни услуги, връчване на документи по електронен път на граждани и организации и вътрешен обмен на електронни документи между административните органи. Основна цел на предлаганите промени в Закона за електронното управление е да се обезпечи разработването, внедряването и надграждането на необходимите информационни ресурси на електронното управление при спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост, както и прилагане на устойчив модел за дългосрочното им управление и поддръжка. С предложените изменения се постига гаранция, че гражданите и организациите – потребители на електронни административни услуги, ще разполагат със сигурен, надежден и проследим канал за подаване на електронни документи и заявяване на електронни административни услуги. Прецизирани са правомощията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, целящи гарантиране на изпълнението на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България. Предложени са изменения и допълнения в административнонаказателните разпоредби. Регламентирани са принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по Закона и нормативните актове по прилагането му, както и за отстраняване на негативните последици от тях. Част от промените в Закона са свързани с въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. в националното законодателство и осигуряване на по-голяма достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор въз основа на общите изисквания за достъпност. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Заповядайте, госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. На заседанието присъства господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Господин Занчев посочи, че Законопроектът цели да осигури ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги на гражданите и организациите предвид приетите изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, който е първият от трите процесуални кодекса, въвеждащ нормативни изисквания за електронно заявяване на административни услуги, връчване на документи по електронен път на граждани и организации и вътрешен обмен на електронни документи между административните органи. Основна цел на предлаганите промени в Закона за електронното управление е да се обезпечи разработването, внедряването и надграждането на необходимите информационни ресурси на електронното управление при спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост, както и прилагане на устойчив модел за дългосрочното им управление и поддръжка. Една група от предлаганите изменения в Законопроекта обхваща въвеждане на изискванията на Директива (ЕC) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2016 г. в националното законодателство и осигуряване на по-голяма достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор въз основа на общите изисквания за достъпност. В това отношение Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление има за цел да осигури и гарантира принципи и мерки, които да се спазват при създаването, поддържането и актуализирането на уебсайтовете и мобилните приложения, които да станат по-достъпни за потребителите и по-специално за хората с увреждания. Цифровата достъпност е сред основните принципи в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Според чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания цифровата достъпност е условие за интеграция и социално включване. Съгласно Конвенцията на ООН в понятието „хора с увреждания“ се включват лица с трайни физически, психически, интелектуални и сетивни увреждания, които наред с други пречки могат да възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите хора. Предвид това, че Директива (EC) № 2016/2102 съдържа изисквания за минимална хармонизация за достъпност на интернет страници и мобилни приложения и насърчава прилагането на изискванията за достъпност по интернет страници и мобилни приложения, обхванати от съществуващото национално право, включването на допълнителни категории лица е в пълно съответствие с целите, които тя си поставя да осигури – достъпност, най-вече по отношение на хората с увреждания, до основни интернет сайтове, на администрацията, на публичноправните организации и на други субекти, предоставящи обществени услуги, тъй като тяхното съдържание е важно за ежедневието на посочената група граждани и чрез това съдържание те получават необходимия достъп до основни данни и административни и обществени услуги. Законопроектът предвижда министърът на труда и социалната политика по искане на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ да представя обвързващо становище по въпроси, които нямат технически характер и са свързани със специфичните нужди на хората с увреждания, когато такива въпроси възникнат при наблюденията, проверките и прегледите или при разглеждането на жалбите. Това правило е съобразено със специфичната компетентност на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ по технически и технологични въпроси, като в случай че е необходимо да се съобразят други аспекти и специфични нужди на хората с увреждания, проблемът следва да бъде разгледан от компетентната в тази област администрация. В заключение господин Занчев каза, че предложените изменения и допълнения ще осъществят целите на Директива (EC) № 2016/2102 и ще осигурят достъпност за хората с увреждания до интернет страниците и мобилните приложения на широк кръг административни органи и лица, осъществяващи публични функции, което ще улесни ежедневието им и ще им даде възможност за достъп до информация и услуги по подходящ за тях начин. В дискусията взеха участие народните представители Михаил Христов и Светлана Ангелова. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното СТАНОВИЩЕ: Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Продължаваме с Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Имате думата, уважаеми господин Стойнев. ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Вносителите посочват, че Законопроектът цели да осигури ефективност и сигурност при предоставянето на електронни административни услуги на гражданите и организациите предвид приетите изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, който е първият от трите процесуални закона, въвеждащ нормативни изисквания за електронно заявяване на административни услуги, връчване на документи по електронен път на граждани и организации и вътрешен обмен на електронни документи между административните органи. С промените следва да се обезпечи разработване, надграждане и внедряване на необходимите информационни ресурси на електронното управление при спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост, както и при устойчив модел за дългосрочно управление и финансов ресурс за поддръжка на тези информационни ресурси. Чрез Законопроекта се предвижда и въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. в националното законодателство с цел осигуряване на по-голяма достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор въз основа на общите изисквания за достъпност. В това отношение Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление има за цел да осигури и гарантира принципи и мерки, които да се спазват при създаването, поддържането и актуализирането на уебсайтовете и мобилните приложения, които да станат по-достъпни за потребителите и по-специално за хората с увреждания. Вносителите очакват, че с предложените изменения и допълнения ще се осъществят целите на Директива (ЕС) № 2016/2102 и ще се осигури достъпност за хората с увреждания до интернет страниците и мобилните приложения на широк кръг административни органи и лица, осъществяващи публични функции, което следва да улесни ежедневието им и да даде възможност за достъп до информация и услуги по подходящ за тях начин. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Продължаваме с разискванията. Откривам разискванията, имате думата за изказвания. Колеги, има ли изказвания? Господин Бонев, заповядайте. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Предлагат ни се поредните законови промени, които трябва да решават проблемите в административното обслужване на гражданите и фирмите, към които можем да се отнесем като нов свеж полъх в реализирането на електронното управление. Малко по-задълбочен преглед на предложените от правителството текстове показват, че в администрацията на Министерския съвет има дълбоко неразбиране по отношение на цялостната идеология на електронното управление. За пореден път получаваме предложения за законови промени, които не само няма да променят начина на работа на държавната администрация, но ще доведат до харчене на пари за междинни проекти, които ще бъдат законово регламентирани. Създаването на единен системен оператор се отменя. На една търговска фирма „Информационно обслужване“ със закон в Преходни и заключителни разпоредби се вменява задължението да извършват системна интеграция, но не става ясно как ще се определя възнаграждението за тази работа, не става ясно кой ще поддържа системата на Държавната агенция за електронно управление. На практика на Агенцията се вменява задължението за поддържане на държавната администрация – нещо, за което Агенцията няма необходимия капацитет към настоящия момент. Агенцията сама по себе си съвместява две функции. Първо, да определя и контролира държавната политика в областта на електронното управление. Второ, да поддържа инфраструктурата на държавната администрация. Никъде в правомощията на председателя на Държавната агенция за електронно управление не е записано правомощието по поддръжката на системата на държавната администрация. Председателят на Държавната агенция за електронно управление може да изгражда някои от тях, но не и да ги поддържа. Неяснота е защо част от разпоредбите на Закона влизат чак 2021 г. Интересен момент в настоящия законопроект са предложените промени, свързани с електронната идентификация на гражданите при заявяване на електронни услуги от държавната администрация. Съществен пропуск в предлаганите промени е и фактът, че не е предложена законова разпоредба, която да утвърди правната валидност на електронната форма на документи като доминираща над хартиената. С прилагането на изискванията на чл. 18 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги към Закона за електронно управление започна интензивен обмен на документи в електронна форма. Администрациите не знаят дали използването на документално съдържание върху хартиен носител е отпаднало, или продължава да действа в условията на електронен обмен на документи. Така се стига до масовата неправилна практика – след като се изпрати документалното съдържание в електронна форма, същата да се изпраща повторно, но разположена на хартиен носител. Това, освен че е нелепо, води до чисто технически проблеми при обработването на документите. Има парадокси, в които електронният документ е обработен преди получаването на хартиения документ. Може да се посочат и много други последствия, които са резултат от недомислието на част от предложените текстове в настоящия законопроект. Ето защо нашата парламентарна група ще предложи между първо и второ четене откоригиране на по-голяма част от проблемите и ще се въздържи по така предложения законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Бонев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Летифов, имате думата. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ние ще подкрепим този законопроект на първо четене, разбира се, с тази условност, че той наистина трябва да се преработи. В него обаче има съществени неща, които ние трябва да проверим, да прегледаме съвсем отговорно и някои неща да се уточнят. Да, прехвърлят се правомощия от едно държавно предприятие към друг субект, който към момента е търговско дружество. В този законопроект се засяга Директива 2102/2016 г., по която ние вече сме в наказателна процедура, разбира се, най-леката, но вече сме в такава процедура, която е за достъпност на уебсайтовете, регламентирана в тази директива. Ние трябва да приемем и да синхронизираме нашето законодателство с Директива 2102, да вървим към интегрирането на тази директива и тази достъпност, особено по отношение на хората с увреждания. От друга страна, променените правомощия на Държавната агенция „Електронно управление“ трябва да се изчистят. В случая тя е носителят на политиката за електронно управление и ние трябва да намерим нейното достойно място в това прехвърляне на отговорност, да изчистим този момент и след това да дадем отговор на поставените въпроси. Искрено се надявам, че между двете четения ще намерим този баланс, за да няма съмнение в решението, което се взема днес, и това, което трябва да се получи вече при промяната на текстовете на второ четене. Ние ще подкрепим на първо четене предложения Законопроект с идеята да запазим санкциите по тази наказателна процедура, но между двете четения трябва да се уточнят доста неясноти. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов. Има ли реплики? Няма реплики. Продължаваме с изказванията. Имате думата, уважаеми господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Няма как да отминем така тихичко, лекичко промяната в Закона за електронното управление, защото за пореден път тук ставаме свидетели на провала на правителството в провеждането на политиката за електронно управление. Тези неща трябва да си ги казваме, защото този закон започва да ми прилича на Закона за движение по пътищата, където през 2 – 3 месеца ни се предлагат промени. Два милиарда лева изхарчи българската държава за въвеждане на електронно управление. Господин Дончев като отговорник за това електронно управление идваше тук и ни се кълнеше как в много бързи срокове правят всичко възможно това нещо да се случи, как българските граждани ще бъдат дигитализирани. Обясняваше ни как ние сме аналогови политици, а в крайна сметка се оказа, че аналогови не са политиците от БСП, а правителството, защото не знам колко години господин Дончев управлява този ресор, но от няколко седмици, неясно защо, е прехвърлен на другия вицепремиер. Никой не каза каква е причината за това прехвърляне – несправяне със задачите, невъзможност, никой не обясни. Прочетохме от медиите, че с този ресор се занимава вече колегата му вицепремиер. Какво се случва в момента? Създадохме тази държавна агенция, която да ускори процеса по въвеждане на електронното управление. Всички подкрепихме това нещо, тъй като казваме, че електронното управление е единствената сигурна мярка за борба с корупцията, само че с корупцията трябва да се бориш на практика, с дела, а не с приказки тук, от тази зала, или от този стол тук на Министерския съвет. Трябва да се работи и трябва електронното управление да се въвежда, а ние ставаме свидетели на отмяна на въвеждането на новите лични документи, където е заложен електронният идентификатор. Кога ще се случи това нещо? Кога ще бъде обявена поръчката? Кога българските граждани ще имат документа, с който ще могат да се идентифицират, за да работи електронното управление, за да може да не ходиш в общината, а дистанционно да се идентифицираш? За това никой не говори. Сега ни се предлага да извадим функции от Държавната агенция „Електронно управление“ и да ги прехвърлим в търговската фирма „Информационно обслужване“. Между другото, опити в много други сфери, които се опитвате да правите, уважаеми колеги. Аз искам да попитам от тази трибуна: кой в тази държава – разбирам, че на министър-председателя това не му е приоритет, ще поеме отговорност и ще каже на българските граждани кога на практика ще имаме електронно управление в България; кога ще бъде преустановена корупцията в държавата? Защото това е една от мерките, всички български граждани го знаят. Най-добре го знае българското правителство и полага всички усилия това нещо да не се случи, като непрекъснато ни предлага промени в законодателството, непрекъснато мести функции от една структура в друга, без да са обезпечени, без да се мисли има ли възможност това да се случи, само и само електронното управление да бъде забавено, да не бъде въведено в експлоатация и съответно корупционните практики да си продължават тихо, спокойно, докато ние тук, в тази зала, народните представители, го позволяваме, защото всички заедно сме отговорни за това нещо да не се случва. Апелът ми е да не подкрепяте този закон и да дадем ясен знак на правителството, че трябва да си върши работата. Има законодателна основа, върху която трябва да работи, има Закон за електронното управление и няма нужда непрекъснато борбата между различни лобита в правителството да се пренасят тук, в тази зала, и ние да решаваме проблемите на тези вътрешни зависимости. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България). ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. Реплика – господин Попов, заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Свиленски, Вие попитахте кога най-сетне българското общество ще бъде дигитализирано и че не е направено това нещо. Аз не съм съгласен с Вас. Мисля, че след аферата с НАП цяла България вече е онлайн, всички сме дигитализирани и сме едно голямо щастливо онлайн семейство с всичките си данни в интернет пространството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика? Няма втора реплика. Дуплика – господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Прав сте, господин Попов, благодаря Ви за репликата. Забравихте и пробива в Търговския регистър, там пък изкарахме имотите на хората, на фирмите, всичко е публично, сега данните на НАП. И отново обаче не знаем – никой в тези скандали не каза кой поема отговорност. Те си минаха тихичко, успокоихме гражданите, че няма проблеми, че няма да им бъдат откраднати имотите или че няма да бъдат изтеглени кредити, но проблемът го има. Проблемът го има и той, за съжаление, в момента не е в тази зала – ей тук трябва да стои, до мен отдясно, но го няма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, ще премълча от Ваша страна. Продължаваме с изказванията, колеги. Няма изказвания. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет. Гласували 148 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 40. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, ще направя предложение по чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване с три седмици срока за внасяне на писмени предложения по приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53. (Ръкопляскания.) Гласували 147 народни представители: за 146, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Прекъсваме работа до 11,00 ч. Начало на парламентарния контрол в 11,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода 5 септември 2019 г. до 12 септември 2019 г. от: - народния представител Антон Кутев към Бойко Борисов – министър-председателя на Република България, относно националната политика на правителството на Република България за развитие на отношенията с Руската федерация за успешно реализиране на българските национални интереси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември 2019 г.; - народния представител Антон Кутев към Младен Маринов – министър на вътрешните работи, относно политиките на Министерството на вътрешните работи за гарантиране на конституционните права на гражданите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември 2019 г.; - народния представител Павел Шопов към Мариана Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, относно Стратегията за семейството и детето. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 септември 2019 г.; Писмени отговори от: - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Манол Генов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Веска Ненчева и Светла Бъчварова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Кристина Сидерова. Заповядайте, имате думата, доктор Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам процедурата, за да направя съобщение, че Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, съвместно с Комисията по здравеопазването, Националния център по трансфузионна хематология и Българския червен кръст организираме акция по кръводаряване сред народните представители и служителите на Четиридесет и четвъртото народно събрание – могат да се включат и присъстващите журналисти – от 9,30 ч., сряда, в зала „Запад“. Ще се взима кръв на всички, които имат желание да дарят доброволно, като единственото изискване е, разбира се, да бъдете здрави и да носите лични документи. Надявам се, че ще покажем съпричастност и ще демонстрираме наистина на обществото важността на доброволното кръводаряване за поддържането на системата на трансфузионната хематология и важността, за това наистина по този начин да подкрепим системата на здравеопазване с нещо безценно, което всеки може да дари и което може да спаси човешки живот. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Декларация от името на група – заповядайте, госпожо Захариева. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! След броени дни започва новата 2019 – 2020 учебна година, празник на новото начало и всеобща надежда за по добро образование и бъдеще на децата на България. Днес именно образованието е най-сигурната инвестиция за по-добър живот и успешна реализация. За нас от ГЕРБ това е национален приоритет и за първи път това бе записано в Закона за предучилищното и училищното образование, приет в предишния мандат на правителството на господин Борисов. В основата на Закона стои разбирането, че всяко дете има талант и нашата отговорност е да го открием и развием. Подмяната на тази философия чрез различни заповеди и инструкции би означавала не само неуспех на реформата, но и провал на идеята за приобщаващото образование. Няма да допуснем подобна хипотеза, защото всяко българско дете има право на качествено образование и това е каузата, заради която си струва всеки от нас, в тази зала, да преглътне личните си амбиции и политически различия. Всички ние – политици, директори, учители, общественици, родители, трябва да се обединим, за да превърнем българското училище в нашето училище и заедно да дадем шанс за равен старт на всяко дете. От личния успех на всеки ученик, който след дни ще прекрачи прага на родното училище, зависи бъдещето на държавата ни. Затова сме изключително горди, че българският еврокомисар Мария Габриел е ангажирана със създаването на нови перспективи пред младото поколение. Повишаването на качеството на образованието, за което работим в последните десет години, разширява своите измерения и се превръща в приоритет за европейските държави. В следващите пет години Мария Габриел ще има уникалния шанс да работи за утвърждаването на изследванията и иновациите като възможности за развиване на потенциала на Европа, приоритети, които всички ние споделяме. Затова продължаваме заедно своя ангажимент към българските родители и техните деца – да променим българското образование чрез нови учебни програми, включително и в професионалното образование, да обхванем повече деца в детските градини и в класните стаи, да увеличим възнагражденията на учителите и наред с това да им дадем свободата сами да избират как да преподават. Средната брутна заплата в образователната система, уважаеми колеги, през септември 2017 г. беше 900 лв., догодина ще е над 1500 лв. През 2021 г. тя ще достигне близо 1800 лв., с което ще бъде изпълнено обещанието на правителството за двойно увеличение на учителските заплати спрямо началото на мандата. За бюджетната 2020 г. ще бъдат предвидени допълнително 360 млн. лв. за възнаграждения на педагозите, през 2021 г. ще бъдат отпуснати допълнително още толкова. Тази и миналата година са извършени най-много ремонти, като това лято те са били в над хиляда училища. За програмния период 2007 – 2013 г. по приоритет „Образователна инфраструктура“ са реализирани проекти за над 430 млн. лв., а за 2014 – 2020 г. над 582 млн. лв. ще бъдат използвани за подобряване на образователната инфраструктура. Освен тях в подобряване на материалната база се влагат средства по национални програми от държавния бюджет, сериозен е и делът на общинските проекти на финансиране за повишаване качеството на учебната среда. Уважаеми колеги, днешните ученици откриват света мигновено, тяхната вселена са интернет и социалните мрежи и от добре подготвените и мотивирани учители зависи да приемат училището като място за учене и забавление, като фабрика за мечти, които се сбъдват. Учителите-новатори ще напишат новата страница в историята на българското образование. От тях зависи нашето бъдеще да получи не само знания и компетентности, но и житейски уроци, които не са разписани в нито една учебна програма – че освен знанията са важни и добродетели, като приятелство, уважение, доверие и трудолюбие. От образованието на днешните деца зависи какви лидери утре ще ръководят държавата и ще водят обществото ни напред. 15 септември е денят за признателност към учителите ни, тези които са държали несигурната ни ръка, докато изписваме своите първи ченгелчета, а днес помагат на нашите деца уверено да изписват „Аз съм българче“ и да растат здрави и смели. Уважаеми колеги, сред нас в пленарната зала има много учители. Нека ги аплодираме! Те заслужават това. (Ръкопляскания.) На прага на новата учебна година, скъпи колеги, ще се обърна към Вас с призив: политическите ежби нямат място на полето на образованието! 15 септември трябва да е Денят на новото съединение, което ще направи българското училище по-силно и готово да се справи с новото предизвикателство! Нека не забравяме, че само образованите и знаещи хора могат да градят своето бъдеще и това на държавата ни. Само образованите хора могат да сбъднат мечтите си, да творят, да правят научни открития, да бъдат новатори, да бъдат личности! Затова искаме и работим за училище, което възпитава свободни и демократично мислещи хора. Ще завърша с един цитат: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът. И обратно – лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“ В навечерието на първия учебен ден, уважаеми ученици, учители, родители, ние Ви желаем здраве и успешна нова учебна година! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева. За декларация от името на парламентарна група има думата господин Ерол Мехмед. Заповядайте, господин Мехмед. ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! В българския календар 15 септември, без да е официализиран като празник, носи смисъла и атмосферата на празничния ден, Ден първи е за първокласниците, но сякаш повече за техните загрижени родители. За другите ученици и добрите им учители 15 септември е начало на новото учебно време, в което животът се развива ускорено и изисква нови знания. Образованието е ценност от незапомнени времена, но в развитите общества то е приоритетна държавна политика, основна цел, стремеж и постижение. В България обаче ние си имаме традиции, пазим ги ревностно, борим се с новите технологии, не искаме нови отговорности, често сме против новите идеи и методи и новия начин на преподаване. През целия преход поддържаме жив мита за доброто българско образование, но светът се развива, защото науката се развива главоломно, а това изисква да се положат основите на нова педагогика, в която всички заедно да се учат, да създават и развиват ново знание, задълбочавайки своите умения и оформяйки своя мироглед. Образованието трябва да подготвя поколенията за динамиката на бъдещето. Успява ли в тази мисия българското училище? Макар и да сме критични не би следвало да сме песимисти, но ако сме отговорни, ще положим усилия за необходимите реформи и с ново отношение към системата ще осигурим необходимото качество. За „Движението за права и свободи“ това е изключително важно и е задължителен компонент в цялостната ни политика. Уважаеми колеги, говорейки за знаещите хора в утрешния ден, ще припомня на всички, че една разразила се дискусия за съдържанието в учебниците по история и цивилизации за Х клас доказа ниското ниво на историческа мисъл в България. Този скандал много явно показа, че българската историография е длъжница на обществото ни. Пред нас се разкри как идеологията побеждава науката и как истината може да се замъгли и манипулира. След направените корекции в учебниците в ДПС сме категорични, че съдът на историята още не се е произнесъл и цялата истина за престъпленията на тоталитарната държава и комунистическата власт не са написани в пълнота. Нашите деца още не знаят за нечовешките издевателства по време на така цинично наречения възродителен процес с неговата характеристика и хронология, за първите в социалистическа България многохилядни протести на българските турци през месец май 1989 г., за етническото прочистване, наречено „Голяма екскурзия“. Но ако българските историци нямат съвест и отговорност пред поколенията, то ние ще пазим жива паметта във времето. А това престъпление срещу човечеството е незаличима част от най-новата история на България. Факт е обаче, че учениците от десетите класове ще имат допир до истинската история след разделния девети ден на месец септември 1944 г. и това ще е ново знание както за учениците, така и за техните родители. Уважаеми народни представители, днес с колегите акцентираме върху ролята на българското училище и в тази връзка е важно да отбележим, че българският еврокомисар поема изключително важен ресор, в който съществена част заемат образованието и иновациите. Към първия учебен ден това е новина и ние искрено се надяваме това да е и ново европейско начало за българското образование. Споделяме очакванията, че това ще даде нов тласък и ще издигне на друго ниво образованието ни и като страна ще получим и финансова подкрепа за внедряване на нови технологии и иновации в тази сфера. Недопустимо е да изоставаме, непростимо е да не се възползваме от постиженията на съвременната наука. И накрая, от името на „Движението за права и свободи“ преди първия учебен ден се обръщаме към всички родители – да инвестират в образованието на децата си. Това носи радост, гордост и удовлетворение. Обръщаме се и към всички ученици – да търсят нови знания не само в учебниците, но, бидейки любознателни, да откриват нови хоризонти в отворения и свободен технологичен свят. А добрите учители да продължават да създават добри учители, добри лекари, добри строители на днешна и утрешна България. Успешна да е новата учебна година! Ползотворна да е! Честит празник, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мехмед. Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. На въпросите първа ще отговаря госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Павел Шопов относно обезопасяване на пътя непосредствено преди Рилски манастир от срутващи се земни маси. Заповядайте, господин Шопов – имате думата. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Аврамова, ако не отговарям на гнусното и нагло изказване на говорилия преди мен представител от ДПС, в една… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов! ПАВЕЛ ШОПОВ: …определена негова част… (Викове от ДПС: „Еее“, „Хайде сега!“) Казвам: в една определена негова част… (Реплики от ДПС: „Да го освободим за две заседания“. „Направете му забележка!“ Народните представители от ДПС напускат пленарната зала.) …няма да отговоря само от уважение към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов, задайте въпроса. ПАВЕЛ ШОПОВ: Но за този ден, свят за българите – 15 септември, да се правят такива етнически внушения и в полза на чужд национален интерес, не е допустимо! Сега на въпроса, който съм Ви задал. Известно е, че Рилският манастир е българската Света гора, че Рилският манастир е място за поклонение, Йерусалим за нас, православните българи. Стотици, хиляди българи всяка година посещават манастира и винаги съм казвал, че всеки православен българин поне веднъж в живота си трябва да посети Рилския манастир. Манастирът се посещава от тези стотици, хиляди хора всяка година в две качества. Първото е на поклонници – трябва да правим разлика, православни християни, които отиват да се поклонят на иконите и да запалят свещ, а друга част, включително хиляди чужди граждани, неправославни българи ходят на манастира просто да го посетят, ако щете, дори в качеството на туристи. Няма да отречем, че се полагат опити за поддръжка на пътя, но има тежки проблеми в момента – канавките са обрасли с храсти, паднали са и камъни, поддръжката е лоша. Най-големият проблем е едно свлачище, което от години ни занимава и проблемът с него не може да бъде решен. Едно от предположенията, едно обяснение – не знам доколко е вярно, че една от поддържащите и ремонтиращи преди това фирми са черпили инертен материал (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) от една скала, която е поддала, и непрекъснато се свличат камъни. Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: кога най-после ще се реши този проблем, който е от доста години? Прави ли се нещо мащабно? Знаем, че струва скъпо, но за този важен път в Република България е нужно да се приложи една по-специална грижа. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов, просрочихте времето заради направените от Вас недопустими внушения по отношение на парламентарна група. По начина на водене – заповядайте, господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Наистина процедурата ми е по начина на водене, тъй като преждеговорившият колега си позволи да наруши Правилника и да прави коментар на изявления от името на парламентарна група. Това според Правилника е недопустимо. Направи внушения, които вероятно като грях витаят в неговата душа, но не и от изявлението на колегата, който беше преди мен. Първо, той няма право да прави оценка на изявление от името на парламентарна група и тази декларация. Второ, тя беше изцяло в духа на национално отговорното поведение. Моля Ви да не допускате повече такива изпълнения, които са във вреда и на парламентаризма, и на държавността. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Приемам забележката – два пъти му направих забележка, такава каквато може да се направи, и смятам, че наистина беше нарушено… ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ, от място): По начина на водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Нека да дадем възможност да отговори министърът, да приключим с процедурата по въпрос, отговор, реплика и дуплика. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, Вашият въпрос касае три компрометирани участъка от републикански път III-107, Кочериново – Рила – Рилски манастир – Кирилова поляна, при км 27+665; км 27+700 и км 27+775. След извършен инженерно-геоложки оглед от експерт-геолози на трите компрометирани участъка от републикански път III-107 е констатирано, че вследствие на паднали проливни валежи от дъжд и сняг в периода есен, зима и пролет интензивното снеготопене, последващите продължителни и обилни валежи от дъжд значително са преовлажнили терен, включително с голям наклон към пътното платно, и са довели до активизиране на големи срутищни процеси. Трите участъка са разположени в долната част на десния склон на река Рилска. Пътят в участъка е в смесен профил – изкоп, насип, скалният комплекс е интензивно напукан. Съобразно конкретните геодинамични условия са препоръчани мероприятия за стабилизиране на критичните участъци, като те са диференцирани в два етапа, а именно: Първо, аварийни мероприятия с цел възстановяване на движението по целия габарит на пътното платно с палеативни действия за премахване на опасни скални блокове от откосите, опасни дървета от ръба на откосите, временно обмрежване на откосите и разчистване на пътното платно. Второ, мероприятия за пълно стабилизиране на откоса, включващи: извършване на инженерно-геоложки и хидро-геоложки проучвания, изготвяне на технически проект за укрепване, който да третира изграждането на подпорни стени в основата на критичните откоси, допълнително обрушване на скални блокове, поставяне на високоякостни мрежи, закрепени с анкери или поставяне на улавящи системи върху подпорните стени, както и направа на отводнителни канали при горния ръб на откосите. През периода на месеците август-септември 2018 г. съгласно одобреното задание на пътно-поддържащата фирма е възложено изпълнението на аварийно-възстановителни дейности за преодоляване на срутищните процеси, които включват: обрушване на опасните скални блокове, премахване на опасни дървета по ръба на откоса, разчистване на пътя с премахване на част от скалния материал, позволяващ експлоатация в участъка от 15 метра от обрушения скален материал, останал в основата на откоса, с цел този етап да запъва, да подпира част от все още нестабилния откос до провеждане на мероприятия до пълно стабилизиране. През 2019 г. са одобрени допълнителни средства за аварийно укрепване на участъка, фирмата изпълнител стартира дейности по укрепване на срутищата. С цел обезопасяване на движението по пътя в участъка на срутищните зони бяха предприети мерки за изграждане на улавящи бариерни системи в зоната на пътното платно, които да не позволяват безконтролното падане на скални маси върху него. Поради нестабилността на терена и невъзможност за поставянето им, действията бяха прекратени. Направи се опит за обезопасяване в участъка и със системата „Ню Джърси“. След извършена проверка и анализ от специалисти геодезисти на срутищните участъци е констатирано, че процесите се намират в активен стадий на развитие, като съществува реална опасност от падане на отделни или група скални блокове и ново увеличение на засегнатите територии от срутищните процеси. С оглед гореизложеното Агенция „Пътна инфраструктура“ включи проект „Укрепителни и обезопасителни работи на републикански път III-107“ в аварийната програма на АПИ за 2019 г. За установяването на инженерно-геоложките условия в обсега на засегнатите участъци и изясняване на причините, обхвата и динамиката на появилите се процеси и за получаване на достатъчен обем достоверни показатели за свойствата на масива ще бъдат извършени архивни, полеви, лабораторни инженерно-геоложки и геотехнически проучвания. За участъка има изготвено задание за проектиране, което през месец август е утвърдено, и целта на заданието е да бъде изработен технически проект, да бъде утвърден проектът и да бъде издадено разрешение за строеж, за да могат да бъдат предприети действия за строително-монтажни работи. Към момента предстои да бъде обявена и процедура за избор на консултант за обекта. Обектът ще бъде финансиран от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, като неговата индикативна стойност е 6 млн. 457 хил. 500 лв., които включват както строително-монтажните работи, така и проучвателно-проектантските дейности. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Шопов, имате думата за реплика. ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Министър, за мен този въпрос и отговорът, който давате, са много важни. Исках да видя дали проблемът стои сериозно и виждам, че наистина има разбиране за това. В момента там от дълго време стои един багер, който е нещо като дежурен – когато паднат камъни и някаква скална маса, да бъде разчистен пътят поне в едното платно. Има опасност за минаващите, които често спират колите и отхвърлят от пътя пред себе си падналите камъни. В тази връзка ще Ви помоля да вземете този въпрос на особен отчет пред Вас. Не може към едно от чудесата в света, което е всепризнато и така се счита – Рилския манастир, да няма път и достъп и да съществува опасност някой от пътуващите дотам да пострада. Благодаря Ви много за разбирането и да останем всички с очакването, че нещо ще се направи за разрешаването на този чисто технически много сложен казус и да не се жалят пари. Явно е, че ако и тези шест милиона не достигат… Във всички случаи, надяваме се, ще има решение за това, но проблемът да бъде решен. Благодаря Ви за разбирането. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Министър, имате възможност да направите дуплика – заповядайте. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Шопов, настина проблемът е технически сложен. В изложението на отговора на Вашия въпрос вече обясних всичките процедури, които са предприети, за да бъде укрепено това срутище. В допълнение, само да кажа, че средствата са осигурени от Агенция „Пътна инфраструктура“ както за този обект, така и за много други по републиканската пътна мрежа – 74 броя свлачища и срутища на територията на България. На 4 септември правителството прие постановление, с което даде възможност на Агенция „Пътна инфраструктура“ да възлага дейности по укрепване, като с това министерско постановление се даде възможност на Министерството да поема ангажименти за разходи – специално за свлачищни и срутищни процеси, до 447 млн. 100 хил. лв. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ, от място): По начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Процедура по начина на водене. Заповядайте, господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, да, вярно е, бях в нарушение на Правилника. Нямах право според разпоредбите му да изказвам моето мнение, но толкова бях възмутен от внушенията, които се правиха, и използването на момента за теснопартийни депесарски цели, че не се въздържах. Но моето възражение към Вас и за това, което искам да Ви науча като бивш заместник-председател на Народното събрание, е, че ние бяхме в процедура по изслушване – на задаване на въпроси, изслушване на министъра, и трябваше да бъде изчерпана тази процедура, както сега тя е изчерпана, за да дадете възможност някой да Ви направи забележка или да направи изявление по начина на водене. Но Вие просто не изтърпяхте, също и от ДПС. Може би такъв е редът при Вас – някой иска и веднага трябва да му се предостави, чисто по партийно. Такава Ви е партийната схема, йерархия. Това, което е моята забележка по начина на водене: в такива случаи изчерпайте, първо, процедурата, както я изчерпахте. Аз поисках също да ми дадете думата по начина на водене след изявлението на господина от ДПС, но Вие правилно не ми я дадохте, защото бяхме в процедура. А сама заявихте: нека да мине изслушването по въпроса и тогава – както правилно ми я дадохте. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов. Редът в залата се определя от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това е единственият правилник и единствените правила са тези, които трябва да бъдат спазвани. Всякакви други внушения са неправомерни, неправилни или пък целят друг тип внушения. Приемам и Вашето признание, че нарушихте и Вие процедурата. Продължаваме с парламентарния контрол. Следва въпрос от народния представител Иван Иванов относно нарушения при изпълнението на Проект „Подобряване на образователната инфраструктура в град Шумен“ от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. Заповядайте, уважаеми господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, на 11 юли 2019 г. бе излъчен репортаж по телевизия бТВ, отразяващ некачествен ремонт в СОУ „Панайот Волов“, част от Проект „BG16RF0P001-1.014-002 „Подобряване на образователната инфраструктура в град Шумен“ от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“. В репортажа бяха отразени редица нарушения и недоволството на учителите. Разбира се, въпросът днес може би е и в унисон с предстоящата учебна година и прочувствените декларации, които се направиха тук от трибуната, и е много важно, разбира се, да разберем какво се случва. Моля да ми отговорите: взети ли са мерки от страна на МРРБ за констатиране и налагане на санкции на посочените нарушения; извършени ли са плащания от страна на възложителя за некачествените СМР и приети ли са като качествено извършени; има ли данни за други нарушения по изпълнението на договора по цитирания проект в частта му за СОУ „Панайот Волов“ в град Шумен? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Иванов, на 27 юни 2018 г. бенефициентът по Проект „BG16RF0P001-1.014-002 „Подобряване на образователната инфраструктура в град Шумен“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ – съфинансиране от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, е депозирал искане за междинно плащане, в което са отчетени за възстановяване разходи по извършени авансови плащания към изпълнителите на предвидените в проектното предложение строително-монтажни работи. Към настоящия момент бенефициентът не е депозирал искане за възстановяване на разходи по реално извършвани строително-монтажни работи, включително и за обект „СОУ „Панайот Волов“, поради което в Управляващия орган на Оперативната програма няма постъпила информация за изпълнени и приети от бенефициента некачествено изпълнени дейности. В допълнение по Проекта „Подобряване на образователната инфраструктура в град Шумен“ относно открита процедура по Закона за обществените поръчки с предмет „Извършване на строително-монтажни работи“, при реализацията на Проект „Реконструкция, основен ремонт и внедряване на енергоефективни мерки в СОУ „Панайот Волов“ е регистриран един сигнал за нередност, който е приключил с установяване на нередност, и е наложена 5% финансова корекция върху допустимите разходи. В допълнение на моя отговор, искам да Ви успокоя и да Ви уверя, че направихме проверка, която е неофициалната проверка на Оперативната програма. Тя ще бъде извършена на строително-монтажните работи тогава, когато бъде депозирано искане за възстановяване на разходи за реално извършени СМР. Да, чрез директора на училището получихме информация, че е имало допуснати дефекти – по време на експлоатацията са установени. Появилите се дефекти по време на експлоатацията незабавно са отстранени. Според становището на госпожа Радушева – директор на училището, заявено към месец юли 2019 г. всички посочени забележки, за които Вие имате притеснения, са отстранени и няма никакви претенции към извършените строително-монтажни работи, така че учебната година би трябвало да започне спокойно и нормално след извършения ремонт в училището. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Аврамова. Господин Иванов, имате думата за реплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, изненадвам се, че към днешна дата все още няма извършена официална проверка от Управляващия орган, още повече че проблемът много детайлно беше отразен в национална медия. Не искам да си представям какво се случва, ако подобен проблем изобщо не бъде показан в никоя медия. Само да кажа, че преди седмица – тържествено и с фанфари, училището беше открито завършено. Надявам се това нещо да е така, но все пак подобни нарушения, които са показани по национална телевизия, е нормално да бъдат проверени на място, а не по телефона. Интересно ми е защо и кога ще се направи тази официална проверка от Управляващия орган, защото – да отворя една скоба, община Шумен, която е бенефициент, е един от шампионите по налагане на финансови корекции именно от Оперативната програма. Очевидно там се случва нещо и нарушенията са по отношение на избора на изпълнител. Явно тук също има такъв проблем. Казахте, че има 5% наложена финансова корекция. Очаква ли се да се наложи още една финансова корекция на този проект за подобно нарушение? Може ли да гарантирате оттук, от тази трибуна, че действително ще се отнесете отговорно към подобен род нарушения, които са извършени, най-малко за дисциплиниране, първо, на възложителите, след това на изпълнителите, особено когато се касае за училище, където децата наистина трябва да учат в комфортна среда, каквато е целта на Оперативната програма. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за дуплика и отговор на уточняващите въпроси. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Иванов, Оперативна програма „Региони в растеж“ има своите правила за работа. Проверка на реално извършените строително-монтажни работи ще бъде извършена, когато получат искане за възстановяване на разходите за извършването им. Оперативната програма може да бъде обвинявана във всичко друго, само не и че прави компромиси, когато има както некачествено извършени дейности, така и грешки, допуснати в извършване на процедурите по Закона за обществените поръчки. Бъдете сигурен, че такава проверка ще бъде извършена при искане за плащане за реално извършени строително-монтажни работи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос от госпожа Виолета Желева относно проблемите при получаване на инвалидните пенсии през периода на тяхното преизчисляване. Заповядайте, уважаема госпожо Желева. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, в наредбата за пенсиите и осигурителен стаж на Националния осигурителен институт съществува разлика в срока за определянето и изплащането на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, наследствените пенсии, както и пенсиите за инвалидност. Особено чувствителна по отношение на пенсиите за инвалидност е разликата за времето на процедурата по преосвидетелстване. За разлика от предвиденото за пенсиите за трудова дейност лицата с увреждания остават често без доход за достатъчно дългия период на преосвидетелстване от Териториалната експертна лекарска комисия, на влизане в сила на решението ѝ, решението на медицинските комисии на НОИ и изчисляването на размера на пенсията. На мои приемни много често граждани споделят своите проблеми за това, че този период наистина е доста дълъг и през това време те не получават никакви доходи. Инвалидните пенсии на хората с увреждания понякога са единствен доход за преживяване. Периодът на новото решение след преосвидетелстване много често дори лишава хората с увреждания от други социални права. Затова въпросът ми към Вас е: какви са възможностите при преосвидетелстване да се прилага подходът, аналогичен на този за пенсиите за трудова дейност и хората с увреждания да получават определен минимален размер за пенсия, за да могат да преживеят до определянето и отпускането на окончателния размер? Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева. Министър Петков, заповядайте – имате думата за отговор. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, всички пенсии за трудова дейност, включително пенсиите за инвалидност, се отпускат и изплащат в минималния размер до определяне на действителния им такъв по реда на Кодекса за социално осигуряване, когато по представените документи е доказано правото на съответния вид пенсия. Когато за първи път се отпуска пенсията, длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася в едномесечен срок след подаване на заявлението. След определяне на действителния размер на пенсията, разпореждането, с което първоначално е отпусната, се изменя от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсии за инвалидност се определят на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане до определения срок на инвалидността. Трайно намалената работоспособност, респективно видът и степента на увреждане, се установява с експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, в което се посочват датата на инвалидизиране, срокът на инвалидността, причинната връзка между заболяването и условията на труд. Когато експертното решение, с което е определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, е обжалвано – до влизане в сила на решението на Националната експертна лекарска комисия, съответно на съда, на лицето се изплаща пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Така интересите на правоимащите лица са защитени, тъй като в случая е налице експертно решение, в което е определена трайно намалена работоспособност – над 50 на сто, има и определен срок на инвалидността, но то не е влязло в сила поради неприключила процедура по обжалването му. Не така стои въпросът в случаите, когато срокът на инвалидността, определен в експертното решение, е изтекъл. В тези случаи до постановяването на ново експертно решение пенсиите за инвалидност се спират и не се изплащат. Това е така, тъй като без определен процент на намалена работоспособност – не по-малка от 50 на сто, лицето се счита за работоспособно и няма право на пенсия за инвалидност. Едва след постъпване на ново експертно решение в Националния осигурителен институт може да се възобнови изплащането на спряната инвалидна пенсия, ако са налице законовите изисквания. Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. За тази цел Националният осигурителен институт представя в регионалните картотеки на медицинските експертизи списък на лицата с пенсии за инвалидност, на които след два месеца изтича срокът на инвалидността. За да се задейства процедурата по преосвидетелстване, тези лица се извикват за служебно преосвидетелстване чрез писма, в които се указва датата за явяване пред Териториалната експертна лекарска комисия, както и необходимите документи и изследвания. В териториалните поделения на Националния осигурителен институт е създадена такава организация на работа, че при преосвидетелстване на лицата се предприемат действия за незабавното и автоматизирано обработване на постъпилите експертни решения на Териториалната експертна лекарска комисия и решенията на медицинските комисии. В следствие на тези действия длъжностното лице по пенсионното осигуряване се произнася с разпореждане в максимално съкратени срокове. В Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изрично е регламентирано, че когато преосвидетелстването е извършено през изтичащия срок, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава, намалява или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Единствено, когато лицето не се е явило пред Териториалната експертна лекарска комисия по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, тя се възстановява от датата на освидетелстването. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Госпожо Желева, очакваме Вашия коментар и реплика. Заповядайте. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, имах такъв подобен предходен въпрос понеже проблемите не са от вчера, не са и от днес. Тогава ставаше въпрос, че по време на това преосвидетелстване има липса на специалисти в ТЕЛК комисиите и се забавя новото решение. В този случай проблемът е, че, както казах и в задаването на въпроса към Вас, една голяма част от хората с увреждания остават без никакви доходи. Ето към това трябваше да се насочите в отговора си, а не към това да ми цитирате възможностите за пенсиониране и за част от процедурата по наредбата за пенсиите! Да, има служебно повикване и както Вие заявихте, незабавно е задействана процедурата от органите, които се занимават с преизчисляването на пенсиите. Сигурна съм, че искате да е така, но в доста случаи не е. Това повикване се забавя точно защото при органите, които издават тези преизчисления, има недостиг на кадри, има много голям брой решения, които разглеждат, и те се забавят. Пак казвам, има много случаи, в които граждани се оплакват за това. Не смятам, че те си измислят. Ето защо, на предходния въпрос, който преди малко споменах, Вие ми казахте, че Националният осигурителен институт ще разработи нов метод за изграждане на изцяло нов технологичен ред при поставяне на разпорежданията, който на по-късен етап ще даде възможност преизчислението на пенсиите да бъде отпуснато в по малък срок, съответно да се намали срокът на административното производство по отпускане на пенсиите от началото на 2019 г. Тук искам да поставя в репликата си два въпроса: дали е в готовност този нов технологичен ред, все още ли се работи по него и намален ли е срокът от 2019 г.? Една от хипотезите и възможностите, която мисля, че може да се разработи, е при преосвидетелстване да се ползва нормата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж – при доказано право на пенсия за инвалидност, при всички случаи на лицата да се отпуска и изплаща определен минимален размер на пенсията, за да могат да преживеят до определянето на новия размер. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Желева. Уважаеми господин Министър, заповядайте – имате думата за дуплика. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, както Вие правилно посочихте, възможности за съкращаване на срока на преосвидетелстване има и в системата на медицинската експертиза. Мисля, че тяхната реализация ще бъде ускорена и с подготвените промени в Правилника за реда и организацията на дейността на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки, който проект на правилник предстои да бъде разгледан от Министерския съвет. По отношение на допълнителните въпроси, които ми зададохте, припомняйки Ваш предишен, това, което мога да кажа, е, че Националният осигурителен институт работи по усъвършенстване на системата за отпускане на пенсии. Доказателство за това е, че на следващото заседание на Министерския съвет ще бъде разгледана Секторна стратегия „e Осигуряване“, която има за цел именно по нататъшно усъвършенстване и автоматизиране на този процес, което ще доведе и до намаляване на сроковете на пенсионното производство. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Позволете ми да благодаря на господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за участието му в днешния парламентарен контрол. Преди да пристъпим към отговорите на господин Боил Банов – министър на културата, бих искала да обявя, че има още един писмен отговор от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народните представители Даниел Йорданов и Красимир Янков. Продължаваме с въпрос от народните представители Иван Ченчев, Чавдар Велинов и Александър Симов относно сигнал след журналистическо разследване за неправомерно финансиране на българско участие във Венецианското биенале, 6 – 9 ноември 2018 г. и 7 – 10 май 2019 г. Кой ще зададе въпроса? Заповядайте, господин Велинов. ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, повод за нашия въпрос е информация, получила гражданственост чрез журналистическо разследване, за средствата, които Министерството на културата си е позволило неправомерно да разходва при участието на България във Венецианското биенале от 6 до 9 ноември 2018 г. и от 7 до 10 май 2019 г. Уважаеми господин Банов, тъй като парите – 500 хил. лв., се дават от българските данъкоплатци, затова питаме: защо тези пари, които са мои, твои, наши и се дават от нас, се разпределят по непрозрачен начин? Ние пледираме за прозрачност и по тази причина питаме: с какво участва България в това безспорно престижно събитие? Каква е била целта и какво постигна българското изложение за българската култура? Как беше отразено то на страниците на световната и на нашата медийна среда? Защо не стана ясно на българския данъкоплатец какъв е интересът към българския павилион и с какво впечатлихме посетители и участници в Биеналето? Кое наложи такава голяма група да пътува и да участва в рамките на подготовката и провеждането на това културно събитие? Защо издръжката за участието им – командировъчни, билети, вътрешен транспорт и прочие, е с обща стойност 43 хил. лв.? Очаквам Вашия отговор. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Велинов. Министър Банов, заповядайте – имате думата за отговор. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ченчев, уважаеми господин Велинов! Приемането на статут за национално участие във Венецианското биенале е сред мерките, заложени в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Статутът регламентира изискванията към националното участие и гарантира устойчивост при представянето на български творци в престижния международен форум. С участието във Венецианското биенале за изкуство Министерството на културата си постави за цел изграждането на актуален образ на България в областта на съвременните визуални изкуства, който дава възможност за по-широк достъп и видимост на българското изкуство и култура, позволява да бъдем по разпознаваеми на европейската и световната сцена. Участието в Биеналето тази година стимулира голям интерес и дебат, които подчертават, че в страната ни има динамична сцена, интересни проекти, свобода на мнения, както и сериозна амбиция за развитие. Българските медии широко отразиха участието ни във Венецианското биенале. Излъчиха материали, свързани с подготовката, откриването и провеждането му. Сред тях са всички национални електронни и печатни медии, както и редица международни издания в областта на изкуството. Те допринесоха за повишаване имиджа на страната ни и бяха посветени на голямото завръщане на България на Венецианското биенале. Информация, снимки, видеоматериали, публикувани в български и световни медии за българския павилион, могат да бъдат прочетени и проследени в специално създадените интернет сайт, Фейсбук страница и страница в Инстаграм. Експозицията беше открита в присъствието на близо 600 гости, сред които известни куратори, творци, директори на музеи за съвременно изкуство, медии и така нататък. От откриването му до края на месец август 2019 г. българският национален павилион е посетен от над 17 200 души. Изложбата е отбелязана от посетителите и професионалистите като елегантна и говореща на модерен интернационален език. Съгласно Решение от 26 ноември 2018 г. на Министерския съвет цялостната организация на българското участие в 58-ото издание на Венецианското биенале за изкуство се осъществява от страна на Националната галерия. Средствата са осигурени от бюджета на Министерството на културата за 2018 г. и 2019 г. Съгласно сключен договор с Националната галерия Министерството на културата осигурява до 350 хил. лв. за дейности, като реализация на кураторски проект, подготовка на рекламни материали, опаковане, транспорт, застраховки, командировъчни, монтаж, откриване, демонтаж и така нататък. С цел проучване на възможностите за наемане на експозиционно пространство във Венеция през есента на 2018 г. за период от четири дни са командировани четирима експерти, които проведоха среща с организаторите на Биеналето и извършиха на място оглед на осем пространства. Пътуването на специалистите, Националната галерия, кураторите и авторите на Проекта е за сметка на средствата за командировки, заложени в план-сметката за реализация на националното участие. Предстоят на всеки от тях е свързан с изпълнение на конкретни ангажименти по подготовката за откриването на експозицията. За сметка на Министерството на културата за официалното откриване на Националния павилион във Венецианското биенале за изкуствата са командировани трима представители на Министерството и двама представители на българския културен институт в Рим, който с дейността си допринася за популяризиране на българската култура и изкуство в Италия. Служебните командировки, осъществявани от служителите на Министерството на културата, са извършвани при стриктно спазване на националната нормативна уредба. Следва да се отчете, че цените на услугите се променят в пряка зависимост от търсенето, което е било високо за периода на официалното откриване на Биеналето във Венеция, поради огромния брой официални гости, куратори, творци, журналисти и туристи от цял свят. Фирмата, с която работи Министерството на културата, е предложила най-ниски възможни цени и поради тази причина, забележете, е избрано място за нощувка в Местре, отдалечено предградие на Венеция, където цените са чувствително по-ниски спрямо тези в града. Ползвани са възможно най-евтините единични стаи и придвижването до националния павилион на Биеналето е осъществявано с градски транспорт. Всички ние следва да си дадем сметка за необходимостта от участие на България в най-престижния световен форум за изкуство, което да не остане само по себе си спорадично, а да се работи за регулярното представяне, което ще допринесе за развитието на националната сцена, ще окаже положително въздействие върху писането на историята на изкуството и нейното представяне извън националните граници. Не на последно място, участието стимулира интереса и усилията на творците за създаване на конкурентни стойностни проекти за участие в следващи издания на Биеналето. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Реплика, господин Ченчев? Заповядайте, имате думата. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Да видим каква устойчивост гарантира Венецианското биенале на българската култура, тъй като процедурата на парламентарния контрол не е някакво дребно заяждане. Ние сме проверили как е стоял въпросът в предишни издания на Биеналето с участието на България. През 2011 г. България не плати нито лев от парите на данъкоплатците за участието на тримата художници – Греди Асса, Хубен Черкелов и Павел Койчев във Венецианското биенале. Това участие струваше на България нула лева, както казах. Тогавашният куратор Джордж Лукс избра трима между сто български художници. За едно от следващите издания на Биеналето от бившият министър на културата Вежди Рашидов беше осигурена – факт, минимална сума за наемане на зала, с което пак не излизат сметките на фона на тези половин милион лева, които са изхарчени за Биеналето през 2019 г. Тогава обаче художниците ни имаха разногласия и се провали участието ни. На това Биенале за транспорт на чаши са дадени, поне такава е нашата информация, 50 хил. лв. Пак по наша информация тези чаши струват 56 лв. Петдесет хиляди са похарчени за транспорт и монтиране. Чашите са общо 80, превозени са с външна фирма, а Националната галерия има свои превозни средства. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Защо е така? Не излиза ли, че самите произведения струват по-евтино от техния монтаж? По това Биенале има още много въпроси, които вече са зададени в публичното пространство. Тъй като са разходвани пари на данъкоплатци, а сумата от половин милион лева, излязла от джобовете на българските данъкоплатци, е сериозна, затова държим на конкретни отговори по така поставените въпроси. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ченчев, уважаеми господин Велинов! Забележете, България е участвала на Венецианско биенале седем пъти: през 1912 г., 1942 г., 1964 г., 1993 г., 1999 г., 2007 г. и 2011 г. – устойчиво, а не седем години за последните сто. Държавите в Европа и в света участват на Биеналето с държавна подкрепа. Така че чест и достойнство на Министерството на културата, на българската държава, на Вас, на всички нас е, че най-накрая българската държава се присъедини към останалите държави в света и даде възможност на този най-висок форум да показва уменията, качествата и дръзновението на своите творци. На другите въпроси няма смисъл да отговарям. Всичко е качено на сайта на Министерството на културата. Всичко – разходи до стотинка. Само ще подчертая за всички, които не ме разбраха, тримата командировани за това високо събитие плюс двамата от Рим, които идват и работят в Италия, спят в Местре. Това е все едно някои високи гости да дойдат в София и да спят в Елин Пелин – да обясня. Това, ако за Вас е преразходване на средства – чудесно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Да благодарим на министър Банов за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме с въпроси към министър Нено Димов – министър на околната среда и водите. Първият въпрос е от народния представител Манол Генов относно пожар при нерегламентирано съхранение на отпадъци в сервитута на автомагистрала Струма. Заповядайте, господин Генов. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е относно възникналия преди известно време пожар при съхранение на отпадъци в сервитута на автомагистрала „Струма“. На 13 август тази година, на всички ни е известно, край пътен възел Дупница на АМ „Струма“ възникна пожар, който увреди пътното съоръжение, под което регламентирано или нерегламентирано – Вие ще кажете, се съхраняваха тези полиетиленови отпадъци и други. При избухналия пожар бяха нанесени сериозни щети. Господин Министър, моля да ми отговорите: извършвани ли са проверки от съответната Регионална инспекция по околна среда и води на посочения обект? Правени ли са предписания? Има ли констатирани нарушения в областта на опазването на околната среда и има ли наложени наказания? Какви мерки предприе и ще предприеме Министерството на околната среда и водите? Какви ще са бъдещите Ви действия, за да бъдат изпълнени изискванията на Закона за управление на отпадъците, за да не се допускат повече такива подобни инциденти? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов. За отговор – господин Нено Димов, министър на околната среда и водите. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, дружеството „Феникс-Дупница“ ООД притежава Разрешение за дейности по третиране на отпадъци, издадено от директора на РИОСВ – Перник, съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. С Разрешението за двете площадки дружеството може да извършва дейности по предварително третиране на отпадъци и дейности по приемане и съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове от R1 до R12. Всъщност това са всички дейности без депониране. Извършваните дейности са с: отпадъци от черни и цветни метали; излезли от употреба моторни превозни средства; негодни за употреба батерии и акумулатори; излязло от употреба електрическо и електронно оборудване; пластмасови, хартиени опаковки, композитни, тоест многослойни опаковки и други отпадъци с опасен и неопасен характер на площадка 1, и хартиени и картонени опаковки; пластмасови опаковки; RDF модифицирани горива, получени от отпадъци, и други отпадъци, включително смеси от материали, от механично третиране на отпадъци на площадка 2. За периода 2018 г. до месец август 2019 г. от експертите на РИОСВ – Перник, са извършени общо 5 проверки на дружеството. За констатирани нарушения на условията на издаденото разрешително от Инспекцията са предприети следните административнонаказателни мерки: През месец март 2018 г. е установено, че не се води отчетност. Издадено е наказателно постановление в размер на 2000 лв. Наказателното постановление е влязло в сила. През месец ноември 2018 г. е констатирано съхранение на неопасни отпадъци на неразрешено за това място. Издадено е наказателно постановление в размер на 5 хил. лв. Към настоящия момент наказателното постановление е в съдебна процедура. През месец май 2019 г. е извършена планова проверка, при която е установено съхранение на отпадъци на неразрешено за това място. На дружеството е дадено предписание за преместване и почистване на всички отпадъци, разположени извън разрешените на дружеството площадки със срок 31 юли 2019 г. Дружеството е поискало удължаване на срока, но не е получило разрешение и му е отказано това удължаване на срока. Установени са две нарушения. Първо, неизпълнение на предписанието за почистване на отпадъците, дадено при предходната проверка от месец май, и съхраняване на отпадъци на неразрешено за това място. За тези две нарушения са съставени два акта. Собственикът е отказал да ги получи. Затова съгласно реда по Закона за административните нарушения и наказания двата акта са връчени чрез община Дупница, която успява да му ги връчи на 3 септември тази година. След срока за обжалване предстои издаването на наказателни постановления. С цел предотвратяване и отстраняване на вредните последици за околната среда вследствие продължаващата дейност по съхраняване на отпадъците от компетентните органи на РИОСВ – Перник, е издадена заповед на 11 септември, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка и е предписано всички производствени, неопасни отпадъци, които се съхраняват на неразрешени за това място и на места, неотговарящи на нормативните изисквания, да бъдат отстранени до 15 октомври тази година и да се предприемат действия за възстановяване качеството на околната среда в срок до 30 октомври 2019 г. Връчването на принудителната административна мярка е осъществено със съдействието на РПУ – Дупница, също поради отказ. Съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците компетентният орган отнема издаденото разрешително, когато за период от три години са извършени административни нарушения, за които лицето е било наказано два пъти с влязло в сила наказателно постановление. В тази връзка, след приключване на съдебната процедура по издаденото наказателно постановление по проверката от месец ноември 2018 г. РИОСВ – Перник, ще започне най-тежката процедура по отнемане на разрешителното на „Феникс Дупница“ ООД. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и Закона за пътищата собствениците на терени отговарят за почистването от отпадъци. В тази връзка РИОСВ – Перник, е издало две предписания: едното на община Дупница със срок до 19 септември да отстрани отпадъците от терени, които са общинска частна собственост; и на областното пътно управление със срок до 2 септември. От областно пътно управление – Кюстендил, имаме информация, че предписанията са изпълнени. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Господин Генов, заповядайте за реплика. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димов, силно се надявам да сте оценили щадящия начин, по който зададох въпросите към Вас. Обаче дано не си мислите, че това е от особен респект към властта, защото не е. Очаквах, както ми отговорихте, да ми отговорите подробно – дати, проверки, комисии. Вината явно се прехвърли върху фирмени субекти. Разказахте за предприетите мерки, но като практика в държавата и в управлението винаги след инцидентите някой друг е виновен. Винаги има обещания с изсипани милиони, които ще изпълнят обещанията, в случая 1 млн. 800 хил. лв. от Пътната агенция. Не очаквах да поемете повече осъзната отговорност по този случай, защото той е доста скандален. Истината е: май че цялата политика по управление на отпадъците, която се води в момента, си е чист отпадък. И то отпадък, опакован в модерна опаковка на загриженост за екологията и изпълняване на евродирективи. Провалът наистина този път беше под магистрала „Струма“, но после се стовари и при италианските отпадъци, изгонени с изключително сериозни аргументи от Румъния. Не знаете ли факта от европейско журналистическо разследване, че инвеститорите на италианските отпадъци са се хвалили, че българските власти учудващо не са им правили никакви спънки? Целият Ви екоконтролен режим го няма. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е връзката с въпроса, който задавате, господин Генов? МАНОЛ ГЕНОВ: Щом под една нова магистрала някой си стоварва, зарязва тонове боклуци, уж бизнесът да ги оползотворява, какво остава на други места. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Очакваме въпроса. МАНОЛ ГЕНОВ: Утре някой ще стовари муниции под някой участък и кой знае кога ще разберете и какво ще се случи с тях. Ще каже, че са за утилизиране, примерно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) А има още нещо. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпрос очаквам, господин Генов, времето изтече. МАНОЛ ГЕНОВ: Само няколко секунди, госпожо Председател. Време е българската прокуратура, когато има такива инциденти, да насочи острието на ударите си към държавните институции, защото в този случай поне две ведомства трябваше да отговарят и да им бъдат предявени обвинения и още няколко… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Генов, моля, очаквам въпроса от Вас. В България има разделение на властите. МАНОЛ ГЕНОВ: Знам, че сте сезирали прокуратурата, знам, че се водят дела, знам, че има принудително изпълнение, но всичко това доказва слабостта на държавата. Какви предложения ще направите? Какво трябва да се случи? Ако трябва и законодателни предложения, защото тук гледам, че има и въпроси на колегите, пак свързани с всички тези истории с изгаряне, превозване на отпадъци, някакви такива фантоми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Генов. Пресрочихте с цяла минута. МАНОЛ ГЕНОВ (встрани от микрофоните): Извинявам се. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, аз се надявам, че ще имате търпение да останете до края на парламентарния контрол, в който аз участвам, и ще получите доста отговори на въпросите, които зададохте, защото Ваши колеги питат това, което Вие разширихте – от автомагистрала „Струма“. Все пак се надявам, че като народен представител в българския парламент Вие не ме съветвате да не изпълнявам законите, защото процедурата, по която се върви с предписанията, с налагането на влезли в сила постановления и продължаването към отнемане на разрешението, не може да бъде произвол. Законът много ясно е казал: в рамките на три години две влезнали в сила. Има едно, което е влезнало в сила, и друго, което е в съдебна фаза. Предполагам не желаете да направя предложение хората да не могат да се защитават пред съда. Така че при всички положения това е процес и той е започнал, но този процес не може да се реши мигновено, независимо че в някои случаи може да ни се иска. Законите са точно затова – да ни предпазват от неща, които много целесъобразно могат да бъдат направени, но не са законосъобразни. Факт е, че третирането на отпадъците е проблем в Европа, проблем е в света. Това е нещо, което ще се решава тепърва. Факт е, че има европейска политика и че България стриктно следва тази европейска политика, за което ще можете да чуете в следващите може би три или четири въпроса, на които имам да отговоря. Факт е също така, че се правят нарушения, защото, ако нямаше нарушения, може би нямаше да има нужда от закони. И точно затова са предвидени опциите за отнемане на разрешителни, когато се правят нарушения и когато тези нарушения са сериозни, какъвто е случаят. Затова казах, че очаквам решението на съда по второто, първото наказателно постановление е влязло в сила, а за второто се надявам в скоро време Съдът да излезе с решение. И ако влезе в сила и второто наказателно постановление, за което аз дълбоко се надявам, ще преминем, както казах, и най-тежката процедура. Но преди това – би означавало произвол, а аз не съм склонен да проявявам такъв. Предпочитам да спазвам закона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Следва питане от народния представител Атанас Стоянов, народния представител Александър Сиди и от народния представител Калин Поповски относно политиката на Министерството на околната среда и водите относно термичното третиране на отпадъци в страната. Заповядайте, господин Поповски. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз може би доразвивам въпроса на колегата Генов по този така актуален казус – не само за магистрала „Струма“, а изобщо където из страната има нерегламентирани сметища. Нашето питане – на тримата депутати от ВМРО, е точно в тази връзка относно политиката на Министерството на околната среда и водите относно термичното третиране на отпадъците в страната. Съгласно европейските политики за отпадъци и кръговата икономика линейният принцип за управление на отпадъците бе заменен с йерархичен. Като приоритет се изведе предотвратяването на отпадъците, следвано от подготовка за повторно използване, рециклиране, възстановяване и накрая изхвърлянето като най-нежелана опция. В това йерархично подреждане на дейностите възстановяването включва дейности, като оползотворяване на енергията, преработка на отпадъците и друго оползотворяване. Оползотворяването на енергия чрез термично третиране на отпадъците, от една страна, се явява необходимо стъпало за реализиране на целите за нулев или минимален процент депониран отпадък, а от друга, е чувствителна за обществото тема. Термичното третиране или казано по друг начин „изгаряне“ води до въпросите, свързани с чистотата на атмосферния въздух, условията, при които се извършва дейността и контролът. Министерството на околната среда и водите, като принципал по политиката за управление на отпадъци, заедно с Изпълнителната агенция по околна среда и регионалните инспекции по околна среда са държавните органи, които управляват ресора, работят за това да дишаме чист въздух и упражняват контрол върху операторите, извършващи дейностите с отпадъци. Националното екологично законодателство, което е синхронизирано с европейското, ясно регламентира реда и условията за третиране на отпадъци на територията на Република България в това термично третиране с цел оползотворяване на енергията. Поради зачестилите сигнали от граждани и организации, свързани със съмнения за нерегламентирано съхранение и изгаряне на отпадъци, внос на отпадъци в страната и спазва ли се екологичното законодателство, моля да ни информирате за това каква е политиката на МОСВ по отношение на: Издадените по Закона за опазване на околната среда разрешителни за извършване на дейности за съхранение и оползотворяване на RDF-отпадъци (модифицирани горива, получени от отпадъци). Разрешителни по Закона за управление на отпадъците за извършване на дейности по съхранение и оползотворяване на RDF отпадъците. Контролът по изпълнение на поставените изисквания в разрешителните, включително за внос на отпадъци, и резултатите от измерванията за вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. И четвърти въпрос – проведените процедури по Закона за опазване на околната среда, тоест процедурите по ОВОС. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски. Господин Министър, заповядайте за отговор в рамките на 5 минути, тъй като това е питане. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Стоянов, Сиди и Поповски, политиката на Министерството на околната среда и водите в областта на изгарянето на отпадъците и в частност изгаряне с оползотворяване на енергия от отпадъци е изцяло в съответствие със законодателството и практиките на Европейския съюз. Горивото от отпадъци в така наречената RDF има променлив състав, следователно и променливи параметри – калоричност, емисионен фактор, фракция на биомаса и така нататък. Изискванията са отпадъците да са неопасни, горими и шредирани до определени размери, така че да не създават технически проблеми в инсталациите. Енергийното оползотворяване на RDF като процес следва да се разглежда в по-широк екологичен и икономически контекст. При енергийното оползотворяване на отпадъците има значителни ползи за околната среда: депонират се значително по-малко количество отпадъци; предотвратява се замърсяване и рискове за околната среда. Това оползотворяване има и своите икономически ползи: спестяват се значителни разходи за енергийни суровини; преки разходи, свързани с депонирането на отпадъци, в това число заплащането на такси и отчисления; разходи за последваща рекултивация на депата. Важна екологична полза при изгарянето на горива от отпадъци е свързана с намаляването на основното замърсяване на въздуха. Резултатите от периодични лабораторни анализи показват, че като цяло емисионният фактор на парникови газове на RDF е близък до този на природния газ и доста по-малък от този на въглищата. Иначе казано, използването на RDF като гориво вместо въглища, води до намаляването на емисиите на парникови газове от инсталациите – основна цел на екологичната европейска политика. Това води и до значително намаляване на разходите за закупуване на квоти за емисии на парникови газове. Към настоящия момент в България изгарянето на отпадъци все още заема малък дял в сравнение със средните нива за Европейския съюз и особено при сравнение с други държави. Единствено четири държави членки имат по-малък процент изгаряне на отпадъци – Кипър, Малта, Гърция и Хърватия. При Латвия е съотносимо с нашия процент. В най-новото законодателство на Европейския съюз към 2035 г. са заложени амбициозни цели за 65% рециклиране на битови отпадъци и ограничаване на тяхното депониране до 10%. Ясно се вижда, че най-малко 25% от общото количество битови отпадъци следва да бъдат изгаряни. В противен случай целта от 10% депониране е немислимо да бъде постигната. По конкретно поставените от Вас въпроси мога да кажа следното: От 2005 г. досега от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, като компетентен орган, са издадени 8 броя комплексни разрешителни по реда на Закона за опазване на околната среда за извършване на дейности по оползотворяване на RDF отпадъци на следните дружества: - „Девня Цимент“ АД; - „Холсим“АД; - „Златна Панега Цимент“ АД; - ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД; - „Вулкан Цимент“ АД; - „Топлофикция-Сливен“ ЕАД; - „Грийнбърн“ ЕООД, София, площадка Разград; - „Грийнбърн“ ЕООД, София, площадка Пещера. При издаване на разрешения за дейности с отпадъци се поставят условия, които да гарантират високо ниво на защита на околната среда, и се вземат предвид нормативните изисквания. За разрешаване на внос на отпадъци в България стриктно се съблюдава Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци. С оглед да се поощри енергийното оползотворяване на RDF, образуван в България, и да се предотврати прекомерен внос, Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталацията. По наша информация България е единствената страна в Европейския съюз, която е въвела това ограничение за внос с цел стимулиране производството и изгарянето на местен RDF. За 2017 г. в България са внесени около 72 000 тона за енергийно оползотворяване, предназначени за циментовите заводи. През 2018 г. в България са внесени 85 000 тона отпадъци за енергийно оползотворяване. 97% от тях са за циментовите заводи и едва 3% за ТЕЦ. По отношение на контрола. Регионалните инспекции по околната среда и водите извършват периодичен, ежегоден контрол на всички инсталации, които са получили разрешение за дейности с отпадъци. Допълнително контрол при трансграничния превоз на отпадъци по Регламент (ЕО) № 1013/2006, освен РИОСВ, контролни функции имат и: - митническите органи, органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ и на звената „Пътна полиция“ в областните дирекции на МВР; както и - длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Съгласно издадените разрешителни операторите на инсталациите извършват собствени непрекъснати измервания и собствени периодични измервания. Собствените непрекъснати измервания са за прах, серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и органични вещества, определени като общ въглерод. Контролни планови и извънредни измервания се правят и от страна на Изпълнителната агенция по околна среда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Отговорът е много дълъг, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря. Операторите са задължени да извършват и собствени периодични измервания за хлороводород и флуороводород, бензен, диоксини и фурани и тежки метали. В съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда регионалните инспекции извършват планови и извънпланови проверки на комплексните разрешителни. Относно контрола. В тази връзка за последната година са извършени над 45 проверки на тези 8 комплексни разрешителни, които са дадени. Нарушение на условията в комплексните разрешителни са установени при проверките на ТЕЦ „Бобов дол“, за което на дружеството са издадени наказателни постановления на обща стойност 92 000 лв., и на ТЕЦ „Сливен“ – издадени са наказателни постановления на обща стойност 24 000 лв. За констатирано използване на неразрешен вид гориво – биомаса, в нарушение на комплексните разрешителни на ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Република“ – бяха спрени съответно с налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). На двете дружества са наложени и санкции в общ размер 73 000 лв. На 11 септември 2019 г. експерти на РИОСВ – Перник, видяха, че предписанието, дадено на 9 септември на ТЕЦ „Перник“, е изпълнено – дружеството е отстранило всички отпадъци от биомаса/слама, които не са разрешени по комплексното разрешително, и на площадката са останали само разрешени по комплексното разрешително горива, поради което е вдигната административната мярка. За извършване на дейности – на последния въпрос, за съхранение и оползотворяване на RDF от директорите на РИОСВ, като компетентни органи, са постановени: - 10 решения за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, които са с характер да не се извършва ОВОС; - 9 решения за прекратяване на процедурите, тоест не е разрешено; - 5 решения за извършване на ОВОС, 3 от които са завършени. Ключова роля в тези процедури по преценяване играят регионалните здравни инспекции и местните власти. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър – беше интересно, за запознаване на нашите зрители и народните представители с темата. Господин Поповски, имате право на два допълнителни въпроса. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Благодаря на министъра за изчерпателния отговор. Разбираме, че, от една страна, българското законодателство строго регламентира реда за изгаряне на RDF отпадъците; от друга, използването на този тип гориво как влияе на околната среда. Два подвъпроса в допълнение: Каква е европейската практика и тенденция при изгаряне на отпадъците за оползотворяване на енергията? И вторият е: каква част от отпадъците се изгаря и какви са практиките при вноса, като приблизителни количества? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Поповски. Господин Министър, три минути за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Поповски, всъщност аз имах възможността да кажа, че България в момента е на едно от последните места в Европа. Говорейки за изгарянето, първото, с оползотворяване на енергия, на битови отпадъци, това е широко застъпено отдавна сред водещи държави – членки на Европейския съюз, и показва стабилна позиция като дял през последните пет години. Дори може да се каже, че имаме устойчив ръст от 2,5 процентни пункта за този период. Средно за Европейския съюз: през 2013 г. са изгаряни 25,5% от отпадъците, през 2017 г. – последната информация, която имаме от Евростат, 28,1%. При отделни водещи държави ръстът е значително по-голям. Най-съществено увеличение има във Финландия – от 42% на 59% през 2017 г., и във Великобритания – от 21% през 2013 на 38% през 2017 г. През 2017 г. вече са налице и седем държави членки, които постигат много ниски нива на депониране на своите отпадъци – под 2%. Всички тези седем държави имат значителен дял на изгаряне с оползотворяване на енергията на битовите отпадъци – от 39% в Австрия до 59% във Финландия. Според Евростат България е на едно от последните места – едва с 3,34%. Много важно и показателно е, че при всички държави с водещи резултати – едновременно при управление на отпадъците, при опазване чистотата на въздуха и политиката по предотвратяване измененията на климата – най-малко една трета от битовите отпадъци се изгаря с оползотворяване на енергията. При държави, като Финландия, Дания, Швеция, делът на енергийното оползотворяване за 2017 г. е над половината количество третирани отпадъци. Същевременно това са и държавите, които са водещи в други практики и примери за провеждане на зелени политики и стратегическо планиране за преход към кръгова икономика. Относно вноса. При страните членки вносът варира от 10 до 110 хиляди тона според Базелската конвенция. В сравнителен план Дания генерира с около една трета повече битови отпадъци от България, като повече от половината от тях се изгарят и допълнително се внасят количества, почти съизмерими с внесените от България. Латвия е съизмерима по внос с България, а Португалия внася значително по-големи количества от България, които надвишават 100 хиляди тона годишно. Не на последно място, любопитен е фактът, че в Стокхолм и Копенхаген – столиците на Швеция и Дания, са изградени топлоелектрически централи, които използват RDF енергийни суровини. И двата града са били европейски зелени столици още през 2010 – 2014 г. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Поповски за отношение – няма да ползвате. Преминаваме към въпроса от народния представител Десислав Чуколов относно внасяне на отпадъци от чужбина, обработката им в България и замърсяването на околната среда у нас. Заповядайте, господин Чуколов. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, разбрахме, че народни представители се интересуват по този въпрос – за боклука, който се намира по сметищата на България. Но, както прекрасно знаем, този наистина належащ проблем е един огромен бизнес, милиарден бизнес. Прекрасно знаете, че с тази проблематика се занимава организираната престъпност. Не е нужно да са гледани филми, не е нужно общата култура да е много широка. Бих Ви казал за книгата на Роберто Савиано, където много ясно е написано и е описано как мафията в Калабрия, в Сицилия, как се освобождава боклукът и че това всъщност, повтарям, е един милиарден бизнес. Разбираме от български медии, които се позовават на италиански медии – не на български кметове, не на българския министър, от тях всъщност разбираме, че в България се внасят количества боклук от Италия, повтарям, от тези области – от Сицилия, от Кампанела, областите около Неапол. Те се внасят тук. Кметовете на населени места в България – в Бургас, около Варна, казват: „Ами ние нямаме информация, не знаем засега“. Районната здравна служба обяснява – тепърва: „Ще проверим, ще разберем за какво става дума и ще информираме гражданите“. Аз още не съм чул някаква информация да постъпи по този проблем. Моят въпрос към Вас е: какъв контрол се упражнява върху това, което влиза от чужбина в България – да бъде преработвано тук? Да, на документи може да изглеждат битови отпадъци. Пътят, който е описан в един от италианските вестници, е от град Джулиано, после в Серино, после в Неапол – преопаковане в екобали и така нататък. Изнасят се информации от достоверни международни издания, в които се казва, че се фалшифицират лабораторните изследвания в Италия – що за отпадък е този, който се изпраща към България, че има и такива случаи. Моят въпрос към Вас е: как се контролира какъв боклук влиза тук, как той се изгаря в съответните ТЕЦ-ове и как се гарантира, че българските граждани няма да пострадат от това? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Чуколов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, правото на свободно движение на стоки с произход от държавите членки и на стоки от трети държави, които се намират в свободно обръщение в държавите членки, е един от основните принципи на Договора за функционирането на Европейския съюз. Приемането на хармонизиращо законодателство прави възможно премахването на пречките, както и създаването на общи правила, имащи за цел гарантиране както на свободното движение на стоки и продукти, така и спазване на другите цели на Договора, като опазване на околната среда, защита на потребителите или на конкуренцията. При съблюдаване на изискванията на Регламента на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превозите на отпадъци движението на отпадъци в рамките на Европейския съюз, от и за трети страни се обуславя от икономическия растеж и глобализацията, от постепенното развитие на жизнен вътрешен пазар за оползотворяване и рециклиране на отпадъци на ниво Европейски съюз, както и от необходимостта от създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за третиране на специфични потоци отпадъци. Обръщам внимание, че Регламентът определя правилата както за вноса, така и за износа на отпадъци. През 2018 г. позволените количества отпадъци за износ от България са 823 781 тона, а внесените в България отпадъци за енергийно оползотворяване са 85 000 тона. В много случаи вносът/износът на отпадъци се диктува именно от липсата на изградена инфраструктура за третиране на конкретен поток отпадъци в страната по изпращане, каквито са например пестицидите и живаксъдържащи отпадъци, за които България няма съоръжения за третиране. Както в редица други държави – членки на Европейския съюз, превозът на отпадъци, предназначени за изгаряне с оползотворяване на енергия, и в България е установен модел за осигуряване на суровини за инсталации в страната, които притежават комплексни разрешителни и отговарят на изискванията на Наредба № 4. Вносът и износът на отпадъци във и от България се подчинява на принципите, заложени в Националния план за управление на отпадъците 2014 – 2020 г. и в Закона за управление на отпадъците. За разрешаване на внос на отпадъци в България стриктно се съблюдава и Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превози на отпадъци. С оглед да се поощри енергийното оползотворяване на RDF, образуван в България, и да се предотврати прекомерен внос Законът за управление на отпадъците въвежда ограничение за внос в България на отпадъци, предназначени за изгаряне, до количества, ненадвишаващи половината от годишния капацитет на инсталацията. По наша информация България е единствената страна в Европейския съюз, която е въвела това ограничение за внос с цел стимулиране производството и изгарянето на местен RDF. В рамките на разрешителния режим за нотификация Министерството на околната среда и водите стриктно следи за спазване на изискването внесените отпадъци да не надвишават 50% от капацитета на инсталациите. В доклад, озаглавен „Ефективно функциониране на пазарите за отпадъци в Европейския съюз“, изготвен за Европейската комисия на база обстойно проучване и консултации със заинтересованите страни, България е посочена като добър пример за държава, която е нотифицирала по линия на Базелската конвенция националното си ограничение за внос на отпадъци, предназначени за обезвреждане. Отпадъците, предназначени за оползотворяване в страната, които са с произход от внос, могат да се третират единствено в съоръжения, притежаващи документ за извършване на дейности с отпадъци. Когато говорим за разрешението, на задължителна процедура по оценка на въздействието върху околната среда подлежат: инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци чрез изгаряне, химично третиране или депониране по смисъла на Закона за управление на отпадъците и инсталации с капацитет над 100 тона за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на ЗУО. На процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС подлежат инсталациите и депата за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци. Компетентният орган преценява необходимостта от извършване на ОВОС. Относно въпроса Ви за опазване здравето на българското население компетентен орган е Министерството на здравеопазването и по-конкретно Регионалните здравни инспекции. Винаги когато здравната инспекция изрази становище за необходимост от извършване на ОВОС, задължително РИОСВ се съобразява с произнасянето на РЗИ. Инвестиционните намерения задължително се съгласуват и с местната власт. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Господин Чуколов, заповядайте за реплика. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Да обясним на по-популярен език за какво всъщност става въпрос. В чужбина има общини, които имат огромен проблем с това къде да депонират отпадъците си, накъде да занесат техните отпадъци, само да не замърсяват тяхната околна среда. Плащат да бъдат изнесени в България. В България те се горят в ТЕЦ-ове, в други съоръжения, които получават пари за това, че ги горят. Горейки тези отпадъци, самите ТЕЦ-ове получават пари, че ги горят. Това, пак казвам, е една милиардна, милиардна операция. Господин Министър, Вие ми говорите за внос на десетки, стотици хиляди тонове. Мисля, че споменахте 86 хил. тона. Според информация на сайта „Бивол“ фирмата „Траш юнивърс“, с която внасят такива отпадъци, има разрешение от РИОСВ – Стара Загора, да изгори 1,6 млн. тона в България. Да, казвате, че се упражнява контрол повече от половината да не се гори, но все пак тази информация също така показва, че кантарът в ТЕЦ „Брикел“, който мери това тегло, е собственост на съответната фирма. Би ли се лишила тя от такива огромни средства, които влизат в нейния бюджет? Отговорът е ясен на всички и струва да се провери. Друг е въпросът също така проверявано ли е тези места, където се горят отпадъците, дали са пригодни точно за такъв тип отпадъци, дали са пригодни за това? Не знам, проверено ли е? Ако е проверено, моля да ми отговорите. И отново проблемът, че местните власти никога не знаят какво се случва. Виждаме го постоянно на телевизионните екрани – объркани кметове, които казват: „ами, не знам дори откъде идва замърсяването“, камо ли какво се гори в съответната пещ, която е толкова наблизо до населеното място. Господин Министър, ще Ви задам един много конкретен въпрос. Ще направя всичко възможно да проверя информацията в Италия в тези области какво се изнася към България, след това ще Ви задам писмен въпрос да бъде удостоверено какво влиза в България? Ако има разминаване в тези данни, Вие готов ли сте да си подадете оставката, защото имам съмнение, и то обосновано, което сега конкретно няма да споделя пред Вас, че тези данни въобще не съвпадат? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Относно местните власти, всяко инвестиционно намерение, както казах в отговора си, се съгласува, тоест местните власти са били не само сезирани, но се чака от тях становище. Не са един и два случаите, в които, благодарение на становището на местната власт, процедурите са били прекратявани. Когато говорим за това дали се използват най-съвременните техники, от 2017 г. има задължителен, подчертавам, задължителен списък на най-добрите налични техники в Европейския съюз, когато говорим за ТЕЦ-ове. И пак, казвайки за ТЕЦ-ове, самият аз Ви казах: в България се изгарят 3,34% според Евростат и от тези, ако ги приемем като 100, едва 3% в ТЕЦ. Тоест това е нула цяло и не знам колко нули и девет, така че процентът на изгаряне в България е изключително нисък. Само четири държави, както казах преди малко, изгарят по-малко. От гледна точка на незаконния внос всъщност Вие споменахте няколко неща, свързани с мафия, с незаконен внос, с фалшифициране на кодове. Това е извън компетенцията. Объркали сте министъра, който трябва да следи за това, ако има фалшификация на кодове. Между другото, в един от въпросите, който е за „Марица изток 3“, ще дам такава информация. Мисля, че е следващият. Това е престъпление, така че в тези случаи се намесва прокуратурата. Неслучайно прокуратурата беше тази, която възложи проверки. Вследствие на тях бяха направени изненадващите действия на Министерството на околната среда и водите и на всички служби на Министерството на вътрешните работи, благодарение на което се установи незаконно притежаване на слама в ТЕЦ „Република“ в Перник, който беше спрян, и в ТЕЦ „Брикел“, който също е пломбиран и е спрян с принудителна административна мярка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков относно отпадъците на площадката за съхранение на отпадъци до ТЕЦ „Марица 3“ – Димитровград. Заповядайте, госпожо Желева. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, знам, че много добре сте запознат с проблема, който се създаде около отпадъците на площадката в близост до ТЕЦ „Марица 3“ – Димитровград, но все пак за колегите и за гражданите с няколко думи искам да обясня ситуацията. На 14 август 2019 г. на площадката в землището на ТЕЦ „Марица 3“ граждани забелязват натрупани отпадъци, и това, естествено, предразполага притеснение, че те могат да бъдат изгорени в нашата местна централа. Появиха се и опасения в населението, че има вероятност това да окаже огромно влияние върху здравето на населението в района. На 19 август 2019 г. беше извършена проверка, съответно на база сигналите, които се получиха, от РИОСВ – Хасково. Не че не се опитахме да получим отговори – аз съответно и други институции, но какви бяха отговорите? Няма конкретни отговори за произхода на отпадъците. Има само предписание те да бъдат премахнати, което иде да рече, че може би, за да се спестят отговорите на въпросите ни, най-лесният начин е те да бъдат премахнати. Никой не даде отговори и до момента дали този отпадък е токсичен, какъв е съставът му, опасен ли е за здравето на хората, което е най-важното, а не само предписанието да бъдат премахнати. Основателно е притеснението на гражданите, както и моето, защото се създаде усещането, че институциите бавят пробите и анализа на състава на отпадъците, и също така умишлено премълчават конкретните отговори. Ето защо, от тази трибуна искам ясно да заявите и да отговорите на мен и на гражданите какъв е произходът и съставът на отпадъците на площадката за съхранение на такива до ТЕЦ „Марица 3“ – Димитровград? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Желева и господин Динков! На 19 август, както сама казахте, във връзка с получен сигнал е извършена проверка от РИОСВ – Хасково, на място в района на ТЕЦ „Марица 3“. При проверката е констатирано, че на обособена с метална ограда и с отделен вход площадка съгласно представен договор за наем между ТЕЦ „Марица 3“ и дружество „Траш Еко Пак“ ЕООД се съхраняват 652 тона отпадъци. Дружеството „Траш Еко Пак“ ЕООД притежава регистрационен документ, издаден от директора на РИОСВ – Хасково, по реда на чл. 78 от Закона за управление на отпадъците. Съгласно издадения документ на обособената площадка на дружеството е разрешено да извършва дейности с код R12, което означава предварителна подготовка, преди оползотворяване, и R13, което означава събиране и съхраняване до извършване на някои от операциите R1 – R12, тоест това са всички дейности с отпадъци, с изключение на депониране, на общо 31 кода по европейския списък на отпадъците, в това число отпадъци от хартия, картон, пластмаси, текстил и други горими отпадъчни материали; пластмаса и каучук с код 19 12 04 и запалими отпадъци (RDF – модифицирани горива, получени от отпадъци) с код 19 12 10. Тук държа да отбележа, че отпадък с код 19 12 04 е в зеления списък на отпадъците на Европейския съюз. Превозите на зелените отпадъци не подлежат на процедура по предварителна писмена нотификация и съгласие. Те са предмет на общите информационни изисквания по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и се съпровождат от попълнен документ по приложение 7 от Регламента и писмен договор за оползотворяване, сключен между лицето, което упражнява превоза, и получателя на отпадъците. По време на проверката от дружеството са представени документи – договор от 22 юли 2019 г. и анекс към него от 1 август 2019 г. и приемо-предавателен протокол, съгласно които наличните на площадката отпадъци са именно с код 19 12 04 – пластмаса и каучук, и са получени от фирма „Траш юнивърс“ ЕООД – град Гълъбово. При извършения оглед от експертите на наличните отпадъци на площадката е констатирано, че отпадъците не са еднородни – между пластмасовите материали са налични и отпадъци от хартия, картон, текстил, дървени материали и други. Във връзка с това РИОСВ – Хасково, предприема следното. Още на 20 август 2019 г. – денят след проверката, с цел установяване на произхода на доставените на площадката на „Траш Еко Пак“ ЕООД отпадъци са изпратени писма до РИОСВ – Стара Загора, и РИОСВ – Бургас, за извършване на проверки съгласно териториалните им компетентности съответно на „Траш юнивърс“ ЕООД и на Български морски флот – Порт Бургас. Стартирана е процедура за обследване състава на отпадъците чрез възлагане на международна акредитирана лаборатория да вземе проби с цел охарактеризиране на отпадъка и определянето на състава и кода. На 11 септември 2019 г. директорът на РИОСВ – Хасково, е направил запитване до международна акредитирана компания за проверка, верификация, изпитване и сертифициране. Дадено е предписание на управителя на „Траш Еко Пак“ ЕООД, както казахте, отпадъците да бъдат изнесени със срок до 15 септември 2019 г. В заключение, искам да отбележа, че ТЕЦ „Марица 3“ притежава комплексно разрешително от 2016 г., съгласно което на дружеството не се разрешава оползотворяването на RDF – модифицирани горива, тоест то няма право да използва такива. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Госпожо Желева, заповядайте за реплика. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, очакван отговор. Какво се случва в парламентарния контрол или по време на парламентарния контрол, който е изключително важен, защото се задават актуални въпроси за регионите? Министрите излизат с една обширна информация и отговорът почти обхваща само една статистика или някаква по-обща информация, без да поемат конкретни ангажименти и конкретни отговори. Аз имам това, което Вие цитирахте. Всички кодове на отпадъците и разрешителното на фирмата ги имам, защото казах, че съм се опитала да получа информация за създалия се проблем, но също така имам и разрешителното на фирмата за временно съхранение на тези отпадъци. Искам да Ви зачета, защото може би Вие не сте запознат, какво трябва да изпълнява фирмата, за да може да изпълнява тази си дейност – да съхранява отпадъците. Много са изискванията. Ето, в няколко страници, но аз ще зачета само някои: „Площадката трябва да отговаря на следните изисквания: да има водонепропускливо покритие; да бъдат обозначени със звезда третираните на тях отпадъци, код и наименование съгласно Наредбата по чл. 3; също така да има вход и изход с контролно пропускателен пункт, площадкови ВиК мрежи и ограда с указателни табели“ и много други. Няма да ми стигне времето за това. Няма да продължа до край. Аз бях на съответната площадка. Това е нива, на която няма никакви изисквания за съхранение на тези отпадъци. И тук е моят въпрос: искам конкретно към гражданите Вие да заявите, че тези отпадъци не са опасни за хората. Вторият ми въпрос, който също така е много важен: как се издават разрешения на фирми, когато самите органи, които трябва да следят, съответната местна екоинспекция вижда, че няма изградени съоръжения да бъдат съхранявани там? Аз мога да Ви отговоря: тези разрешения се дават може би със затворени очи, така както се правят и проверките, защото имаше проверка и беше издадено предписание за преместване на съответния отпадък, но не и санкции към фирмата. Никакви санкции нямаше за това! Какво се създава след това? Създава се едно усещане, че институциите защитават някои определени икономически интереси. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, неслучайно казах, че съм разпоредил и директорът на РИОСВ – Хасково, иска международно акредитирана служба да оцени какъв е отпадъкът. Първо, ако отпадъкът не отговаря на код, който завършва накрая с 04, той трябва да бъде върнат в Италия, страната на произход. За тази цел това трябва да бъде доказано, затова търсим международна институция, която може да го направи, за да имаме необходимата сила да го извършим. Ако това е с този код, завършваш на 04, ние нямаме абсолютно никакво основание да глобяваме фирмата, която има право да прави това. Както отговорих и по-рано – има неща, които могат да ни харесват или не, но има закон, който трябва да се спазва. Към момента кодът на отпадъка е деклариран и декларацията, както знаете е документ и той е минал през съответните държави, че отпадък с този код – с 04 накрая, е в зеления списък, тоест той подлежи на свободно преминаване и не подлежи на нотификация от държавата, затова искаме международна експертиза от акредитирана международна лаборатория. Ако се окаже, че този отпадък не отговаря на този код, накрая с 04, да предприемем съответни действия, включително преговори за изнасянето му, но ако той отговаря, нямаме никакво основание да санкционираме фирмата. За площадката – по информацията, с която започнах. Казаха, че площадката е оградена. Площадката е на място, където са разрешени такива дейности. Това, което обаче Вие ми казвате, ми дава основание да направя друг вид проверка, на която няма да отиде РИОСВ –Хасково. Аз, между другото, няколко пъти съм правил през последно време проверки, при които кръстосвам районните инспекции, точно за да бъдат избегнати местни обвързаности, ако такива съществуват, но аз ще си запазя правото да направя тази проверка в момент, в който не съм го обявил, разбирате по какви причини, и след това ще имам грижата да Ви информирам лично. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Преминаваме към последния въпрос към министъра на околната среда и водите – въпрос от народния представител Станислав Владимиров, относно мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Перник. Заповядайте, господин Владимиров. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е: какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за подобряване на атмосферния въздух в град Перник? От началото на 2019 г. досега неколкократно е отчетено завишаване на фини прахови частици във въздуха на град Перник. От няколко месеца в различни райони на града почти всяка вечер се усеща задушлива миризма, която притеснява перничани. Въпреки стотиците оплаквания местните институции не предприемат почти никакви мерки, за да спре това. Тази постоянна замърсеност на въздуха предразполага към редица респираторни заболявания и влошаване на симптомите на други при жителите на града и общината. Затова е нужно да бъдат взети мерки за подобряване качеството на въздуха, за да не дишат децата ни тази смесица от опасни вещества. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви конкретни мерки ще предприемете за подобряване качеството на атмосферния въздух в Перник? Ще има ли наказани за това, че перничани продължават да дишат мръсен въздух? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, законодателството по опазване чистотата на атмосферния въздух определя конкретни замърсители, които трябва да бъдат контролирани, и контролни норми за тях, които трябва да бъдат спазвани. Задължение на Министерството на околната среда и водите е да провежда държавната политика по управление на качеството на атмосферния въздух и да контролира големите индустриални източници на емисии. На местно ниво основно задължение за поддържане на качеството на въздуха, съгласно законодателството, има местната власт. За контрол на качеството на атмосферния въздух на територията на град Перник има разположени два пункта за мониторинг, които са част от Националната система за контрол на качеството на атмосферния въздух – автоматична измервателна станция „Център“ и ръчен пункт „Църква“. Съгласно резултатите от мониторинга от началото на годината не са превишени нормите на контролираните вещества – серен диоксид, азотен диоксид и въглероден оксид. По показател „фини прахови частици“ от началото на 2019 г. са отчетени 20 броя превишения на средно-денонощните норми за фини прахови частици при годишна норма от 35 броя. Данните от автоматична измервателна станция са публично налични в Системата за предоставяне на информация на обществеността за качеството на атмосферния въздух в реално време на интернет страницата на Изпълнителна агенция по околна среда. Същевременно през 2019 г. са получени множество сигнали за миризми в района на град Перник. В тази връзка от контролния орган РИОСВ – Перник, са извършени проверки с цел установяване източниците на миризми. С изключение на сигнал, получен през месец юли, за който не е установен източникът на миризми, останалите постъпили сигнали са свързани с дейността на ТЕЦ „Република“. Във връзка с това от контролния орган са предприети следните действия: първо – на 17 април 2019 г. е наложена принудителна административна мярка на парогенератор № 4 чрез запечатване и пломбиране до окончателно и качествено приключване на всички необходими ремонтни дейности по котела и обслужващите елементи на съоръжението. На 23 юли 2019 г. РИОСВ – Перник, е уведомена за завършени ремонтни дейности и след направен оглед е извършено премахване на пломбите. На 15 май 2019 г. е наложена принудителна административна мярка на „Хийт Енерджи“ ЕООД – спиране на дейността на инсталация за сушене на твърди горива, намираща се на територията на ТЕЦ „Република“. През 2019 г. на „Топлофикация – Перник“ са наложени санкции, както следва: Наказателно постановление от 17.01.2019 г. в размер на 35 000 лв., за съжаление, намалено от Районен съд –Перник, на 10 000 лв., и потвърдено от Административен съд – Перник; Наказателно постановление от 05.07.2019 г., с което са наложени две имуществени санкции – за 30 хил. лв. и 20 хил. лв., тоест общо 50 хил. лв. На 4 септември 2019 г. при проверка на ТЕЦ „Република“ е констатирано използването на неразрешен вид гориво – биомаса, в нарушение на издаденото комплексно разрешително. От директора на РИОСВ – Перник, е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка – спиране на дейността на парогенератори 4 и 5. Дадено е задължително за изпълнение предписание със срок до 13 септември 2019 г. да се отстранят от площадката на ТЕЦ „Република“ всичките налични горива, които не са разрешени, съгласно условията в комплексното разрешително. На 11 септември 2019 г. е извършена проверка на място и е установено, че дружеството е изпълнило даденото предписание – площадката е почистена и на нея се съхраняват само горива, разрешени по комплексното разрешително. Във връзка с това от директора на РИОСВ е издадена Заповед за преустановяване на принудителната административна мярка и на 12 септември 2019 г. парогенераторите са разпломбирани. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Владимиров. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, проблемът за качеството на въздуха в Перник и за институциите, които са под Ваш контрол, е, че някак си те вървят след събитията. Вие казахте, че – да, има санкционирания. Останах с впечатлението, че „Топлофикация – Перник“ е единственият замърсител на територията на община Перник, но винаги това се случва след граждански протести, реакции и журналистически разследвания. Никога това не е превантивно. И тук вече е огромният проблем, защото това поражда липса на доверие от страна на обществото към институциите, че те могат и имат силата да се справят със стопански единици, които нарушават законите в България. Аз Ви казах – да, Вие сте установили за „Топлофикация – Перник“, но аз съм сигурен, че и други предприятия си позволяват, виждайки безсилието на държавата. Ние сме в ситуация на безсилие. Аз Ви казах – реакция от местното РИОСВ винаги има, когато има някакви протести или журналистически разследващия. Защото аз съм Ви задавал редица въпроси за качеството на въздуха в Перник и, за съжаление, отговорите, които ми давате Вие, не ми вдъхват надежда, че от местната структура на РИОСВ могат да се справят с този огромен проблем, който е пред перничани. И за станцията, която ми цитирате Вие – тази станция беше на едно от най-натоварените кръстовища в Перник и Вашата структура я премести почти до градския парк. Извинявайте, но в градския парк е нормално показалите да са далеч по-добри, отколкото ако той е в индустриалната зона. И затова конкретният ми въпрос към Вас: имате ли сили Вие да накажете ръководството на местното РИОСВ, защото се вижда, че огромният проблем по контрола на качеството на въздуха, на водите – следващ въпрос, другата седмица ще е, и за това, на което бяхме свидетели за язовир „Пчелина“, за река Струма, която за пореден ден – и днес тече в различни цветове, проблемът е в контролния орган? Конкретният ми въпрос към Вас: имате ли сили Вие да накажете местната структура на РИОСВ, за да не изпадаме в тези ситуации и да ходим винаги след събитията? Само една вметка, госпожо Председател. Господин Министър, Вие маркирахте за проблема, който всички видяхме в „Топлофикация – Перник“. Вижда се, че едва ли не тук всеки може да си позволява да нарушава и на принципа „Ако ме хванат“. Директорът на ТЕЦ-а каза, че близо година са си горили боклук или „биомаса“, както той го нарича, че близо година те съхраняват на площадката си биомаса или боклуци. Е, извинявайте, но къде е бил контролният орган през цялото това време? Това е моят въпрос към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, в две части е отговорът ми. Първата част – най-тежката санкция, която на практика може да се наложи, това е спиране от работа. Ние имаме спиране на парогенератор № 4 на 17 април – запечатан, пломбиран. Имаме спиране с принудителна административна мярка на „Хийт Енерджи“ ЕООД, имаме спиране и на целия ТЕЦ с парогенератори 4 и 5, което беше буквално преди седмица. Не бих казал, че Районната инспекция не върши работа, но това, което съм разпоредил на 27 август 2019 г., може да бъркам датата, но беше в края на месец август, не е просто свързано с ТЕЦ „Перник“, а е свързано с една проверка по всичките структури в рамките на Министерството на околната среда и водите. Днес е крайният срок на проверката. Предполагам, че другата или по-другата седмица ще имам съответните резултати, на база на което ще мога да дам по-конкретен отговор на другата, на основната част от допълнителното Ви питане. Ще получите този допълнителен отговор. Просто Вашият въпрос днес съвпадна с крайния срок на проверката. Не искам да избързвам да отговарям, преди тя да е дала своите резултати. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Да благодарим на министър Димов за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроса на Иван Ченчев и Георги Гьоков относно стадион „Българска армия“. Той е към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев. Господин Ченчев, заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, от тази трибуна често един уважаван български политик казва в много от речите си, че неговата синя душа, неговото синьо сърце се вълнува и от съдбата на българския спорт. Моята червена душа и моето армейско сърце се вълнуват вече 30 години на преход в Република България за съдбата на съоръженията в България и, разбира се, на стадиона на един от флагманите в българския спорт, гордостта на българския спорт – ЦСКА. Знаем за дългогодишните проблеми, но е важно сега, когато е един огромен проблем, да се реши и ЦСКА да има стадион – такъв, какъвто клубът и милионите му привърженици искат, е това, че най-накрая има желание от съответните институции и от Вас, господин Министър, което е похвално, проблемът да бъде решен и българските привърженици на ЦСКА, а и на „Левски“, защото знаем, че и там стадионът не е довършен, липсва козирка, да получи такова отношение от институциите в България, което тези клубове заслужават, а и не само тези! Съгласете се, че бяхме свидетели на какво ли не в последните години, включително и на помощ към други клубове, за които нито един от нас няма против, който и да е български клуб, но все пак си спомняме как едни хеликоптери летяха, как шестима министри бяха на откриването на една трибуна. Сега сме свидетели и на друг един проект, за който държавата отново, през устата на българския премиер, обеща помощ. Тук се питаме и най-вече Вас – да се ангажирате и Вие, тъй като сме наясно с Вашето положително отношение, с конкретни срокове: как Вие виждате стадиона на ЦСКА да бъде приведен във вид, какъвто клубът иска? В уточняващата ми реплика ще довършим темата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. За отговор – министъра на младежта и спорта, господин Красен Кралев. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ченчев, уважаеми господин Гьоков! Стадион „Българска армия“ е важен спортен обект, който, както посочвате във Вашия въпрос, се нуждае от сериозни инвестиции с цел постигане на европейски облик и достигане на стандарти, отговарящи на изискванията на УЕФА, още повече че стадионът се използва от футболен клуб като ЦСКА, който е един от водещите футболни клубове в страната ни с амбиции за международната сцена и с многобройни привърженици, които заслужават да гледат любимия си отбор на модерно спортно съоръжение. Министерството на младежта и спорта винаги се е стремяло да намери най-удачния начин за експлоатация на спортното съоръжение, съобразявайки се с българското законодателство. В периода преди 2017 г. стадион „Българска армия“ беше предоставен за ползване от Министерството на ПФК ЦСКА АД за дълъг период, но тази правна форма на управление не гарантира интересите на футболния клуб за провеждане на сериозна инвестиционна политика. В края на 2017 г. имотът бе апортиран в капитала на търговското дружество „Сердика спортни имоти“ с едноличен собственик Министерството на младежта и спорта с цел търсене на по-гъвкави решения за ползването му. „Сердика спортни имоти“ проведе конкурс за отдаване под наем на стадион „Българска армия“ на Спортно-тренировъчен комплекс „Панчарево“, в който бяха заложени условия, подкрепящи извършването на инвестиции и реновиране на комплекса. Провеждането на инвестиционна политика беше генерално условие за спечелване на конкурса. В рамките на проведената процедура бе избран за наемател ПФК ЦСКА – София ЕАД. Въпреки съществуващото положение Министерството на младежта и спорта не спира да търси работещи решения за подобряване състоянието на съоръжението в дългосрочен план. Изграждането на стабилно сътрудничество с ПФК ЦСКА – София ЕАД, е процес, който не зависи само от стремежите на спортното ведомство, а е процедура, в която са замесени интересите на държава, община, частен инвеститор и тази част от българската общественост, която симпатизира на червения отбор. Фактическата обстановка към момента е следната. В Министерството на младежта и спорта на 28 август постъпи предложение от ПФК ЦСКА – София ЕАД, за учредяване на съвместно търговско дружество, в което ще участва футболният клуб заедно с дъщерното търговско дружество с държавно участие, собственик на имота. „Сердика спортни имоти“ ЕАД апортира в смесеното търговско дружество стадион „Българска армия“ и Спортно-тренировъчния комплекс „Панчарево“, а футболният клуб да предостави еквивалента им в парична вноска. Беше проведена среща с главния архитект на София Здравко Здравков, в продължение на която на 9 септември, понеделник, „Сердика спортни имоти“ ЕАД подаде в Столична община заявление за издаване на виза за проектиране на основен ремонт и реконструкция на стадион „Българска армия“. За първи път го съобщавам от парламентарната трибуна: тази сутрин ръководството на „Сердика спортни имоти“ ЕАД ме информира, че главният архитект на Столична община вече е издал виза за инвестиционно проектиране на основен ремонт и реконструкция на стадион „Българска армия“. Това е първата важна стъпка към създаване на съвместно дружество и съответно сключване на дългосрочно сътрудничество между държавата и ЦСКА – София. Конкретните срокове за реализиране на това сътрудничество зависят и от инвеститора в лицето на футболния клуб. Първо е необходимо да бъде изготвен подробен инвестиционен проект и план в какъв обем може да бъде извършен ремонтът и реконструкцията на обекта. Инвеститорът вече може да започне изготвянето на този проект след получаването на виза. Впоследствие трябва да бъдат представени ясни и неоспорими гаранции от страна на инвеститора, че може да осигури необходимата инвестиция за осъществяване на Проекта. Дългосрочното сътрудничество трябва да бъде изградено и на основата на ясна процедура, опираща се на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. От името на Министерството на младежта и спорта мога да уверя както Вас, така и феновете на клуба, че работим активно с всички институции, с ПФК ЦСКА – София ЕАД, за постигането на това сътрудничество. Заедно с футболния клуб сме започнали работа по учредяването на съвместно дружество. В досегашните си действия Министерството на младежта и спорта е доказало, че провежда последователна политика по отношение на стадион „Българска армия“. Както виждате, само в рамките на две седмици от предоставянето на писмо за инвестиционни намерения от страна на ПФК ЦСКА – София ЕАД, Министерството на младежта и спорта е задействало процедурата за издаване на виза и вече може да се пристъпи към проектиране. Гарантирам Ви, че държавата в лицето на Министерството на младежта и спорта има интерес от това любителите на спорта в България да се радват на модерни, нови стадиони и зали. Вярвам, че ще постигнем това и за стадион „Българска армия“, а българските фенове ще се радват на всички удобства на един европейски стадион в най-скоро време. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Умишлено не Ви прекъснах, за да може да завършите изложението си. Новината, която съобщихте, е хубава. Надявам се господин Ченчев да е доволен. Заповядайте, господин Ченчев, за реплика. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, няма как да не съм доволен, но се надявам не само тази новина, но да има и много други като нея. И не само тази стъпка, а всички заедно да извървим всички стъпки, за да имаме такива стадиони, каквито искаме. Разбира се, пак казвам, флагманът на българския спорт, гордостта на българския спорт да има съоръжение, на което да домакинства, надявам се, в следващи велики европейски мачове. Съвсем честно да Ви кажа, след като реконструкцията на този стадион, който може да се нарече и като меката на българския футбол, аз съм наясно, че чашата, сега находящата се чаша на стадиона, няма да бъде нарушена и при една реконструкция всичко ще бъде в рамките на тази чаша, така че всякакви притеснения на различни организации според мен са абсолютно неоснователни. От БСП подкрепяме българския спорт, така че такава новина само би ни зарадвала. Разбира се, тук, от парламентарната трибуна, и пред българските граждани, и пред привържениците на ЦСКА, и не само – на всички клубове в България, на спорта като цяло, заявяваме, че не правим нищо повече от това да настояваме да имаме необходимите съоръжения за качествен български спорт, но и нищо по-малко. Няма да спрем да настояваме да се случват тези неща, особено когато става въпрос за помощ от държавата, от държавните институции, която бе осигурена на други клубове, а и на някои проекти. ЦСКА не е проект. И нека да го знаят всички. Аз още от дете си мечтая на Борисовата градина да има съоръжение, което да дава повод за гордост на всички българи. Сигурен съм, че един ден това ще се случи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. Господин Министър, дуплика? Няма да имате. Да благодарим на господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, за участието му в днешния парламентарен контрол. Колеги, благодаря и на Вас. Закривам днешното заседание. На 18 септември от 9,00 ч. ще се проведе следващото редовно пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 13,18 ч.) Председател: Цвета Краянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Филип Попов Слави Нецов

Борбата с климатичните промени е с висок приоритет за новата Европейска комисия и потвърждава лидерската позиция на Европейския съюз по темата. Това заяви председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева по време на дискусия с участието на генералния директор на Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия Мауро Петричоне. Срещата се проведе във връзка с дългосрочната стратегия на Европейския съюз за неутрална, просперираща, модерна и конкурентноспособна икономика по отношение на климата. В разговора участваха още представители на ръководствата и членове на комисиите по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, по енергетика, по икономическа политика и туризъм и по бюджет и финанси.

Ивелина Василева припомни  промените в българското законодателство от 2015 г. и по-конкретно приемането Закона за ограничаване изменението на климата. Председателят на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание отчете постигнатия напредък по въпроса в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Българското правителство разработи Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие за периода до 2030 г., която предстои да бъде приета в Министерски съвет, подчерта Ивелина Василева. По думите й от особена значимост за България е гарантирането на справедлив и плавен преход за всички държави, както и запазването на социалната поносимост на цената на енергията за крайните потребители. Ивелина Василева добави, че следва да се запази подобрената правна рамка и приетите договорености при отчитане на националните специфики, както и правото всяка страна сама да определя енергийния си микс.

Председателят на Комисията по околната среда и водите посочи още, че целта вредните емисии да намалеят с 40 на сто до 2030 г. е и възможният лимит за България. Необходимо е принципът за солидарност да бъде прилаган и да бъде призната по-високата цена за прехода, която ще заплатят страните с по-нисък брутен вътрешен продукт, каза Ивелина Василева. Тя потвърди, че страната ни следва своите ангажименти и работи съвместно с всички останали държави-членки на ЕС за намаляването на вредното въздействие от изменението на климата.

Генералният директор на Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия Мауро Петричоне уточни, че политиката на ЕС за климата и околната среда е с по-дългосрочна визия. По думите му не съществува възможност енергийните източници да бъдат сменени изведнъж и затова е необходимо да има процес на трансформация и стратегия. Някои страни правят повече, други по-малко от това, което се изисква, но европейската икономика трябва да бъде по-просперираща и неутрална по отношение на климата, отбеляза Мауро Петричоне.

Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Драгомир Стойнев подчерта, че темата е от изключителна важност за обществото. Според него е дошъл моментът за промяна в глобален мащаб. ЕС трябва да бъде пример при внедряването на нови технологии в борбата срещу климатичните промени, добави той.

Отдавна климатът е свързан с енергетиката и Европа има уникален шанс да бъде водеща сила в тези процеси, заяви председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов.

Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев каза, че засегнатият проблем е изключително актуален както за българската, така и за световната икономика. По думите му сред приоритетите на Обединена Европа следва да бъдат запазването на вече утвърдената правната рамка, енергийният микс и постигането на по-добра социална поносимост на прехода към нови енергийни източници. В заключение, Петър Кънев призова новото ръководство на Европейската комисия да заема по-твърда позиция по отношение на политиките за справяне с климатичните изменения.

Народният представител Искрен Веселинов призова за един по-комплексен подход, като прекалено амбициозните цели са в състояние да доведат до сериозни икономически и социални последици особено за страни като България.

Проектът за изменение и допълнение на Наредба № Н-3 от 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредбата/ се издава на основание чл. 7, ал. 4, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Необходимостта за извършване на изменение и допълнение към наредбата е продиктувано от  публикуваните през декември 2018 г. от Европейската комисия ревизирани Насоки за държавите членки относно оттеглени суми, събрани суми, подлежащи на събиране суми и неподлежащи на събиране суми, Насоки за държавите членки относно изготвянето, проверката и приемането на отчети, Насоки за държавите членки относно одита на отчетите и др. Необходимост от прецизиране на текстовете в Наредбата възникна и след приемането на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. В допълнение, въз основа на натрупания опит, направена констатация от дирекция „Вътрешен одит“ в МФ, възникнали въпроси по време на проведени в края на 2018 г. и началото на 2019 г. обучения и срещи на служители на Управляващите органи по Наредбата, както и представени казуси бяха прецизирани текстове с цел по-голяма яснота и коректност.

 

Отговорна дирекция:  „Национален фонд”
E-mail:  natfund@minfin.bg

 


Дата на откриване: 12.9.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 14.10.2019 г.
Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум. Откривам заседанието. Ще започна с едно съобщение: Министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 63, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет е приел решение за разрешаване изпращането и използването на военнослужещи от въоръжените сили на Република България за развръщане на национална разузнавателна клетка в състава на българския военен контингент, участващ в операцията на стабилизиращите сили на НАТО в Косово. Това ще позволи ефективно и в пълна степен да се изпълняват поставени задачи от национален интерес. Уведомлението, заедно с приложеното решение на Министерския съвет, е постъпило на 5 септември 2019 г. с входящ № 902-00-30 и е предоставено на Комисията по отбрана. Продължаваме с първа точка от Програмата за работа за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА. Вносител: народният представител Александър Сабанов. Заповядайте, уважаема госпожо Белова, да представите Законопроекта. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание на господин Атанас Добрев – заместник-министър на земеделието, храните и горите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата. Гласували 156 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, поканете заместник-министър Добрев в залата. Моля, продължете с представянето на Доклада. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 954-01-59, внесен от народния представител Александър Сабанов на 6 август 2019 г., приет на първо гласуване на 5 септември 2019 г. – Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: По § 1 има предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ се заличава. 2. Създава се нова ал. 5: „(5) При усложнена епизоотична обстановка по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност, като част от мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните, министърът на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните и/или на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след съгласуване с министъра на околната среда и водите, със заповед може да: 1. ограничава или забранява лова на някои видове дивеч; 2. прилага санитарен отстрел на диви животни; 3. променя сроковете за ловуване на дива свиня; 4. разрешава групово ловуване на дива свиня в не повече от три дни, включително събота и неделя, от 7 последователни дни за един ловностопански район, като ловуването се извършва по график, утвърден от директора на съответното държавно горско или ловно стопанство.“ 3. Алинея 12 се изменя така: „(12) При свръхпопулация на хищници министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за регулиране на числеността им по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и след съгласуване с министъра на околната среда и водите.“ 4. Създава се ал. 13: „(13) Обжалването на заповедта по ал. 5 и 12 не спира изпълнението ѝ.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1. Гласували 148 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 3. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Моят въпрос е към § 2, който гласи, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му, тоест веднага. Създава се някакво усещане за бърза реакция, за пожароопасност – веднага трябва да влезе Законът в сила, дори не могат да се изчакат тези три дни съгласно Закона за нормативните актове, така нареченият вокацио легис, за да се запознае обществото със Закона и той да влезе в сила нормално. Защо се прави това бързане? Защо, след като веднъж това Народно събрание прие Закон, с който възложи на министъра подобни правомощия, той се отказа от тях, влезе африканската чума в България и сега постфактум бързаме този закон да влезе веднага в сила? Ние го подкрепяме. Той принципно е добър като текстове, но не е навременен. Отново не се знае дали министърът и този път ще издаде тази заповед. Но дори и да издаде, вече всичко е, както се казва, след дъжд качулка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Има ли реплики? Други изказвания? Имате думата. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, нека да е ясно на всички, че гледаме Законопроект, който не е внесен от Министерския съвет. Тоест Министерският съвет отново прехвърля топката към Народното събрание, а Народното събрание няма абсолютно никаква вина за разразилата се африканска чума. Това е изцяло вина на Министерството на земеделието, защото наистина преди две или три години то проспа този момент. Какво имам предвид? В продължение на три-четири години се знаеше, че тази африканска чума настъпва към страната. Ние не предприехме абсолютно никакви мерки, освен да построим една телена ограда. Нито предупредихме стопаните в Северна България, нито им забранихме да отглеждат свине, нито предприехме някакви мерки да има нужните екарисажи, нито подготвихме страната за тази африканска чума и когато се създаде хаосът, правителството, както винаги, тича в парламента и чрез народни представители се опитва да реши проблема. Този хаос е създаден, тази криза… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Стойнев, моля Ви, придържайте се към обсъжданите в момента текстове! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Точно така. Именно тази криза е създадена от Политическа партия ГЕРБ, хората трябва да го знаят, и те не могат да намерят решение на този въпрос. Сега се предлагат по 300 лв. на… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Стойнев, Вие се отклонявате. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент, не ме прекъсвайте, след това можете да ми направите забележка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, съгласно чл. 58 съм длъжен да прекъсна изказването Ви. (Шум и реплики.) ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Защо? Откъде накъде ще ми прекъснете изказването?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, направете усилия, за да се включите… ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ама как ще ми прекъсвате изказването? След това ми направете забележка. Аз тук говоря от името на тези хора… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не Ви правя забележка, връщам Ви към темата. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …които Вие проспахте, които ги оставихте да избият животните си, защото в страната има напрежение. Това напрежение е именно заради некомпетентността на правителството и на това Народно събрание и хората трябва да го знаят. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Кажете ми какво Вие предприехте именно тази чума… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Приключете изказването си, Вие не сте по темата. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …да бъде така и да настъпи в страната? (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, извинете ме, но Вие се отклонихте значително от обсъжданите текстове. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Разбирам Ви. Господин Стойнев, моля Ви! Ще Ви дам думата. (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Господин Стойнев, моля Ви! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Разбирам Ви, но Вие се отклонявате значително. Направете, колеги, справка с Правилника. Ако аз действително спазвам Правилника, съм длъжен да отнема думата. (Шум и реплики от „БСП за България“.) И то не е съгласно наказателната част, а съгласно чл. 57. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Не може да му вземате думата! ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Създава се излишно напрежение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви! Господин Стойнев, можете да продължите. Обърнете ми внимание. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Аз имам право да се изкажа и ще се изкажа по Законопроекта, който касае именно този основен проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но Ви моля по текстовете. Добре, продължете. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: По текстовете. Защо? Защото, когато вече кризата е факт, ние правим едно законодателство – бързаме, на крак, бързаме Законопроектът да влезе в сила. Ние сме съгласни и ще го подкрепим, но тези мерки не са навременни. Тези мерки трябваше да бъдат взети преди две години. Защо се стига до това бързане? Защото няма последователна стратегия, защото държавата се управлява по начин, че всеки един проблем в държавата се превръща в криза и тази криза наистина се дължи на Политическа партия ГЕРБ. Това е! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. А сега моля всички, включително и Вие, които протестирате – прочетете първа алинея на чл. 57, защото оттук нататък аз наистина много твърдо ще спазвам точно това. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Ама го прилагайте върху всички! (Оживление в „БСП за България“. Реплики от народния представител Иван Ченчев.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Седнете на мястото си. Има ли други изказвания? Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и редакцията, която Комисията предлага за § 2. Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 4. Предложенията са приети. Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова. Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ с вносител – Министерския съвет. Доклад на Комисията по околната среда и водите. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, доктор Грудев. ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Председател, позволете ми най-напред на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да предложа в пленарната зала да бъде допусната госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Георги Михайлов – държавен експерт в дирекция „Опазване чистотата на въздуха“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Гласуваме процедурното предложение за допуск в залата. Гласували 115 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят допуснатите лица в залата. Продължете с Доклада. ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. На редовно заседание, проведено на 5 септември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – госпожа Атанаска Николова, заместник-министър, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“. От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Атанаска Николова. Тя поясни, че Законопроектът има за цел изпълнение на одобрени мерки за промяна на модела на административно обслужване в България в законодателството по опазване чистотата на въздуха. Част от мерките са свързани с опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Чрез промените се въвеждат правила за издаване на решение за освобождаване от задължението за спазване на норми за неорганизирани емисии и определяне на нови норми за неорганизирани емисии. Операторите на инсталации могат да се освобождават от прилагането на съответните норми само при условие, че това няма да доведе до значително увеличаване на риска за човешкото здраве или околната среда. Със Законопроекта се предвижда по-дълъг срок за оправомощаване от Българския институт по метрология (БИМ) на лица за проверка на ефективността при улавяне на бензиновите пари. Регламентира се осигуряването по служебен път на документ за калибриране на еталони и средства за измерване, свързани с процедурата за оправомощаване на лица, в случаите, когато свидетелството за калибриране е издадено от БИМ. Урежда се срок за извършване на проверката за оправомощаване. Прецизират се и разпоредби, свързани с два европейски регламента, относно веществата, които нарушават озоновия слой и флуорсъдържащите парникови газове, като ясно се разграничава терминът „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти. Очакваните резултати от прилагането на Законопроекта са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса и постигане на правна яснота чрез прецизиране на разпоредби, свързани с прилагане на законодателството в областта на опазване на чистотата на атмосферния въздух. Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева изрази подкрепа на основните цели, залегнали в Законопроекта. По отношение на въпроса: има ли представени искания от страна на оператори за промяна на изискванията за нормите за неорганизирани емисии и има ли давани разрешения до този момент госпожа Атанаска Николова поясни, че тези разпоредби са свързани с транспониране на европейското законодателство и към момента са установени в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации. До този момент не са постъпвали искания от страна на оператори и съответно не са издавани разрешения за промяна на нормите за неорганизирани емисии. След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържали се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Грудев. Следва Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм. Заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ИВАН МИХОВСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 11 септември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната страна и водите – Атанаска Николова, заместник-министър, и Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“; Паун Илчев – и.д. председател на Българския институт по метрология. Законопроектът бе представен от заместник-министър Николова. Според вносителя целите на предложения законопроект са: приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване в законодателството по опазване чистотата на атмосферния въздух; уреждане на по-дълъг срок за оправомощаване от Българския институт по метрология на лица за проверка на ефективността на улавяне на бензинови пари на бензиностанциите; прецизиране на разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция за прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или на Регламент (ЕС) № 517/2014. Според вносителя за изпълнението на дейностите по Законопроекта не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджетите на Министерството на икономиката и на Министерството на околната среда и водите. Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 15 гласа, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Миховски. Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заповядайте, господин Председател на Комисията. ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Законопроектът беше представен от госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите. На заседанието присъства и господин Георги Михайлов – държавен експерт в дирекция „Опазване на околната среда“ в Министерството на околната среда и водите. Съгласно мотивите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух си поставя редица цели. В частта, засягаща дейността на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, се предвижда чрез § 2 от Законопроекта да се транспонира чл. 59, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността. В тази връзка вносителите посочват, че изискванията и особените правила за издаването на решение за освобождаване от задължение за спазване на норми за неорганизирани емисии (ННЕ) за летливи органични съединения и определяне на нови ННЕ, които в момента са установени в подзаконов нормативен акт – Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух, в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, следва да се администрират в Закона за чистотата на атмосферния въздух. С Проекта на закон се предвижда и прецизиране на разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция за прилагането на Регламент (ЕО) № 1005/2009 или на Регламент (ЕС) № 517/2014. Промяната на дефиницията се налага поради необходимостта за ясно разграничаване на термина „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти, от една страна, и по отношение на твърдите горива, от друга страна. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 5 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев. Ще има ли становище на вносител? Няма заявено желание. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Има ли изказвания по представения законопроект? Няма. Моля квесторите да поканят народните представители в залата за гласуване. Пристъпваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 118 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 28. Законопроектът е приет. Продължаваме нашата работа със следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Господин Летифов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател. Правя процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2, моля да бъде допуснат заместник-министърът на транспорта – госпожа Андреана Атанасова. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Направено е процедурно предложение за допуск в залата. Моля, режим на гласуване. Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят заместник-министъра в залата. Продължаваме с Доклада. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по § 1? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението и параграфа са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в т. 1 относно ал. 3, т. 2 думите „непредоставяне на информация на потребителите по“ се заменят с „нарушение на“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за § 2 с току-що изчетеното предложение за промяна. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Заключителна разпоредба“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлено. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за неподкрепа на текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 3 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 3. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Благодаря Ви, господин Летифов. Уважаеми народни представители, продължаваме с докладите по точката, която остана от вчера: ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г. – продължение. Продължаваме с Доклада на Комисията по отбрана. Заповядайте, господин Тошев. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На редовно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по отбрана обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. В заседанието участваха 17 народни представители. Присъстваха: секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов. Годишният доклад беше представен от секретаря на Съвета по сигурността Георги Кръстев, който представи целта, основното съдържание и технологията на изготвянето. Заместник-министър Атанас Запрянов представи становището на Министерството на отбраната, според което Докладът отразява обективно състоянието, проблемите и начините за решаването им по отношение на отбраната и отбранителната политика. Основното съдържание на Годишния доклад отразява анализи и оценки за рисковете, опасностите и заплахите за Република България в процеса на реализиране на държавната политика в защита на националната сигурност. Направен е анализ на основните процеси от вътрешен и външен характер, оказващи съществено влияние върху нейното състояние. Чрез оценката на рисковете и заплахите е изведено влиянието им върху стабилността на цялостната финансова и икономическа система, енергийната сигурност, образованието, правосъдието и вътрешния ред, отбраната, киберсигурността, противодействието на корупцията, както и заплахата по отношение на миграционните процеси и бежанските потоци. Представени са дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Отчетени са националната политика за борба с тероризма, както и реалните резултати от противодействието и сътрудничеството с партньорските служби в Европейския съюз и НАТО. Подробно е представена и анализирана цялостната дейност на Министерството на вътрешните работи за опазването на вътрешния ред и сигурност. Отбраната е отразена и в трите раздела на Доклада. Направен е изводът, че състоянието на отбранителните способности позволява на българските въоръжени сили да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, но при съществуването на известни ограничения. Показани са основните направления на работа, резултатите и проблемите при реализиране на отбранителната политика през 2018 г. Не са скрити сериозните затруднения по отношение на окомплектоването на формированията, мотивацията на личния състав, финансовият и материален недостиг по отношение на сертифицираните декларирани формирования в изпълнение на приетите от България цели за способностите за НАТО, намаления летателен ресурс на ВВС, занижените основни технически параметри на Радиолокационните комплекси поради постоянно възникващи неизправности, водещи до съществени проблеми с формираното радарно покритие, незавидното състояние на част от зенитно-ракетната техника, експлоатираща се в условия на остър недостиг на резервни части. В Доклада са описани и предприеманите усилия до края на 2019 г., основните от които са: • Провеждане на преглед на отбраната като част от процеса на „Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност и на стратегически преглед на отбраната“, в резултат на който да бъде разработена дългосрочна, всеобхватна и финансово осигурена Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г.; - Изпълнение на финансовата рамка на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. при ефективно и ефикасно изразходване по предназначение на предвидените средства; - Реализация на трите основни модернизационни проекта за Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили съгласно одобрените от Народното събрание проекти за инвестиционни разходи; - Изпълнение на дейностите по пакет „Цели за способности 2017“ на НАТО; - Реализация на ефективен пакет от мерки за задържане на служба на подготвен и мотивиран личен състав и за повишаване на интереса към военната професия; - Изграждане на способности за киберотбрана и разработване на концептуалната и доктриналната база в областта на киберотбраната. По време на дискусията се изказаха народните представители Таско Ерменков, Николай Цонков, Борис Вангелов и Валентин Радев. В изказванията си първите двама народни представители изразиха несъгласие с изводите и оценките в Доклада, като посочиха, че що се отнася до сектора за отбрана проблемите са много, основани са на недофинансиране и грешна политика, която е довела до огромен некомплект, лошо състояние на въоръжението и техниката и ниска мотивация на личния състав. Беше поставен и въпросът за реалната оценка на състоянието на отбраната, като основа на националната сигурност, която на практика отсъства в Доклада. Народните представители Борис Вангелов и Валентин Радев изразиха несъгласие с изразената оценка, като посочиха, че националната сигурност следва да се оценява комплексно, държавата е стабилна по отношение на икономика и финанси и се отчита реален ръст на доходите. Те отбелязаха, че страната стои стабилно на международната сцена. Според тях Докладът убедително показва реалното състояние, не замита проблемите и посочва предизвикателствата, по които се работи отговорно и усилено. Народният представител Владимир Тошев като председателстващ заседанието в заключение отбеляза значението на Доклада за националната сигурност, даващ обстойна картина за успехите, проблемите и предизвикателствата. Той посочи, че предвид винаги проявяваната отговорност от Комисията при разглеждането на въпросите на отбраната и националната сигурност е редно Докладът да бъде оценен по достойнство и призова за подкрепа от всички членове на Комисията. При проведеното гласуване с 11 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев. Продължаваме с Доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност. Имате думата, уважаеми господин Лазаров. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На свое закрито заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Годишния доклад за състоянието на националната сигурност в Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет; господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; господин Димитър Гърков – директор на дирекция в ДАНС, господин Атанас Атанасов – председател на Държавна агенция „Разузнаване“; полковник Велко Атанасов, изпълняващ длъжността Директор на Служба „Военна информация“; и господин Иван Павлов – заместник-председател на Държавна агенция за сигурността на информацията. Докладът бе представен от господин Георги Кръстев. Правното основание за неговото внасяне в Народното събрание е чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и на т. 185 от Актуализираната стратегия за националната сигурност на Република България. Докладът за 2018 г. е систематизиран в три основни раздела, увод и заключение. Той обхваща основните проблеми и решения в сферата на националната сигурност през 2018 г., изпълнението на част от които се наблюдава в началото на настоящата година. В него са представени основните резултати от дейността на службите за сигурност. Като основна цел на Доклада се сочи представянето на оценките на изпълнителната и законодателната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност, за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период. В Раздел I от Доклада е дадена оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България. С оглед ресора на Комисията следва да се отбележат няколко групи заплахи относно киберсигурността, защита на класифицираната информация, системата за защита на националната сигурност и дейността на чужди специални служби. През 2018 г. са се увеличили честотата, обхватът и разнообразието на киберпрестъпленията в Република България. Актуални остават деянията, свързани с нерегламентиран достъп и хакерски атаки към интернет сайтове на лица, държавни и частни организации, потребителски профили в различни социални мрежи и нерегламентиран достъп до пощенски кутии. Като основни заплахи се сочат вирусите и шпионските програми и зловредни кодове. Запазена е тенденцията към нарастване на киберизмамите, в това число посегателствата от типа „социално инженерство“ и phishing, чрез които се цели придобиване на неоторизиран достъп до системи или информация, чрез които се предоставя възможност за опериране с чужди банкови сметки, кредитни карти и други. Сривът на Търговския регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел през 2018 г. е пример за реализиран риск в информационната сфера. В резултат на неправомерния достъп бяха блокирани важни за обществото системи. Докладът анализира основните аспекти на дейността по защита на класифицираната информация. Отбелязва се, че през изминалата година сигурността на класифицираната информация се обуславя от непрекъснати промени в средата за сигурност. Констатира се, че Националната система за защита на класифицираната информация е ефективна и способна да минимализира рисковете и вредните последици от тях за националната сигурност. Предприетите действия от компетентните органи са постигнали високо ниво на защита на класифицираната информация по отделните видове сигурност. Разгледано е и състоянието на системата за защита на националната сигурност. Във връзка с финансовото осигуряване на сектор „Сигурност“ се отчита, че той е останал недофинансиран по някои от съществените направления на законовоопределените функции, задачи и дейности. Констатира се, че наличното финансово осигуряване не позволява изпълнението в пълен обем на законовите функции, решаването на проблемите с кадровия дефицит, кадровото израстване и професионалната квалификация на служителите, както и материално-техническото обезпечаване. Що се отнася до дейностите на чужди специални служби се отбелязва, че през 2018 г. разузнавателната активност спрямо Република България е свързана с протичащите в региона процеси и членството на страната в НАТО и Европейския съюз, с акцент върху ротационното Представителство на Съвета на Европейския съюз през първото тримесечие на годината. Обърнато е внимание на основните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион, които се характеризират с изостряне на конфронтацията в Източна Украйна. Рисковете за евроатлантическата сигурност се засилват в резултат на продължаващото неизпълнение и избирателно прилагане от Руската федерация на международни договори в областта на контрола на въоръженията. Нападението на семейство Скрипал е прецедент за употреба на отровно вещество, разработвано като химическо оръжие в Европа след Втората световна война. Друг вид заплахи за сигурността са свързани с миграционния натиск към Република България. През 2018 г. тенденцията за неговото намаляване се запазва. Заявените трансфери са 424, а реално осъществените са 85. В Раздел II на Доклада е направен обзор на политиките за защита на националната сигурност на Република България през 2018 г. В контекста на вътрешния ред и сигурност се сочи противодействието на чуждите специални служби. За тази цел се прилага широк инструментариум в непосредствено сътрудничество със съюзническите и партньорските служби. Те са в непрекъснат режим на уведомяване и провеждане на съвместни операции. В Доклада е отделено внимание на противодействието на екстремистката дейност, където водещ е превантивният подход. Чрез него компетентните органи, в това число ДАНС, планират и провеждат мероприятия за предотвратяване на екстремистки действия. Отбелязана е превенцията на риска от тероризъм. Създадени са механизми за междуведомствена координация с цел проверка на всеки сигнал, съдържащ признаци на терористична дейност. В тази връзка от изключителна важност е дейността на Националния контратерористичен център в ДАНС. Чрез него се осъществява непрекъснат обмен на информацията с компетентните органи на други държани от Европейския съюз и НАТО. През 2018 г. със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки на 15 лица, съпричастни към терористична дейност. От края на 2017 г. в ДАНС функционира Националното звено за получаване и обработка на резервационни данни на пътниците по въздух (PNR). Неговата цел е да се предотвратяват, разкриват, разследват и наказателно преследват лица, свързани с тероризъм и други тежки престъпления. Противодействието на тероризма се осъществява и чрез ефективното прилагане на влезлия в сила през март 2018 г. Закон за мерките срещу изпирането на пари, с който се правят изменения и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. В края на 2018 г. е приет Закон за киберсигурност, който регламентира задълженията на отделните институции, в това число и на ДАНС. Приемането на този нормативен акт ясно изразява желанието на държавата за противодействие на киберпрестъпността и за изпълнение на поетите ангажименти по линия на членството в Европейския съюз. ДАНС оказва съдействие в процеса на идентифициране и възстановяване на компютърно-информационните системи на държавните ведомства, засегнати от кибератаки. Господин Кръстев обърна внимание на дейностите на държавните институции по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, чиято сигурност и охрана са осигурени от Националната служба за охрана. Подчерта и важната роля на ДАНС и Служба „Военна информация“ за информационната осигуреност на Председателството. Отбелязано е, че през 2018 г. системата за защита на националната сигурност е осъществявала своята дейност в съответствие с нормативната уредба. Съветът по сигурността е провел общо пет заседания – две редовни и три извънредни. На заседанието, проведено на 21 юни 2018 г., е взето решение да предложи на Министерския съвет провеждането на Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност, който да продължи до 30 април 2020 г. През 2018 г. в Република България функционират научно-изследователски звена, осъществяващи научна дейност в областта на националната сигурност. На практика обаче няма достатъчно ясна и координирана държавна политика за стимулиране на научните изследвания в областта на националната сигурност. В Доклада са очертани перспективите за укрепване на сигурността на страната в национален и международен контекст, произтичащи от Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Отчита се, че променената среда за сигурност изисква подобряване на механизмите за взаимодействие между институциите от сектор „Сигурност“ и разработване на координирани политики и стратегическа концептуална рамка за противодействие на съвременните заплахи. Що се отнася до борбата с тероризма, то там несъмнено е необходимо сътрудничество на международно ниво. Прегледът на системата за защита на националната сигурност показва, че е необходимо да се разработи нова Стратегия за национална сигурност. Тя следва да формира стратегическата рамка за усъвършенстване на нормативната уредба и за изграждане на Национална система за управление при кризи. В тази връзка е необходимо и щатно осигуряване на Национален ситуационен център за управление при кризи, както и разработването на проект за усъвършенстване на комуникационно-информационната инфраструктура на всички институции от Системата за защита на националната сигурност. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 4 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., ведно с Проект на решение, № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Лазаров. С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще ни запознае господин Адемов. Заповядайте, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 24 юли 2019 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На заседанието присъства господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г. В изложението си господин Кръстев отбеляза, че внасянето в Народното събрание на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и на т. 185 от актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание. Основна цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2018 г., за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период. Беше отбелязано, че Годишният доклад има съществено значение за информирането на публични институции и граждански организации в други държави, както и на структури на НАТО и Европейския съюз, на международни организации относно политиката за сигурност на Република България. Съществено място в Доклада е отделено на проблемите в сферата на демографията и на някои особено важни аспекти от социалната сигурност като политиката за връщане в училище на деца, които по една или друга причина са отпаднали от образователната система. В Доклада подробно са представени дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Направен е извод, че поставените цели са успешно постигнати. Отбелязано е, че по общо признание на съюзническите и партньорските страни активната политика на нашата страна за добросъседство, разбирателство, междудържавен диалог със страните от Западните Балкани са създали авторитет на Република България като уважаван и търсен фактор в региона за трайно решаване на дългосрочни проблеми и за формиране на стратегически перспективи за двустранни и многостранни отношения. В първия Раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България“ се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност. През 2018 г. населението в България продължава да намалява. По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0,7%. Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 21,3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта. Към 31 декември 2018 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 55,5%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2017 г. този коефициент е бил 54,5%. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 43,8 години в края на 2018 г. Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 години), показва тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. Към 31 декември 2018 г. това съотношение е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Броят на починалите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност – 15,4%. Спрямо предходната година броят на умиранията намалява с 1265, или с 1,2%. Равнището на обща смъртност на населението в Република България е най-високо сред държавите – членки на ЕС. Във втория Раздел „Политики за защита на националната сигурност“ се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2018 г. През 2018 г. активната политиката на пазара на труда приоритетно е насочвана към целевата група на безработни младежи на възраст до 29 години с подгрупа до 25 години, младежи, които нито се обучават, нито са заети, безработни на възраст над 50 години, продължително безработни лица, безработни с ниска квалификация и недостиг на ключови компетентности, хора с увреждания, неактивни лица, желаещи да работят, в това число обезкуражени лица. В резултат от цялостната дейност на Агенцията по заетостта близо 230 хиляди безработни започват работа, от които на първичния пазар – над 196 хиляди. Общо по програми и мерки за обучение и заетост, и обучение на възрастни по Националния план за действие по заетостта към 31 декември 2018 г. е осигурена заетостта на 21 297 лица, от тях в нова заетост са включени 14 730 лица и в обучение – 10 533 безработни. По проектите, финансирани по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, през 2018 г. 12 206 безработни лица са включени в заетост, а 9342 са включени в обучение. В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие“ в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките. Особено внимание е отделено на необходимостта от постигането на дългосрочно политическо съгласие за изпълнение на набелязаните мерки, смекчаващи негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот и съдействащи за адекватно посрещане на демографските промени през настоящия век. Поради силно инерционния и трудно обратим характер на демографските промени и тенденции в Република България, подобно на много други страни от ЕС, официалните прогнози на развитие на населението в следващите десетилетия са неблагоприятни. И предвид процесите на засилено развитие на икономиката и създаване на нови работни места е важно да се наблегне както върху краткосрочното намиране на работна сила от трети държави, така и на мерки за дългосрочно задържане на собствена работна сила и привличането ѝ обратно от чужбина. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов, Весела Лечева, Георги Гьоков, Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева. От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че няма да подкрепят Доклада и отбелязаха, че той изглежда формален и не са отчетени препоръките от предишните години. В заключение Георги Кръстев отбеляза, че отправените препоръки ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите доклади. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 9 гласа „за“, 1 глас „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов. Продължаваме със следващия доклад – на Комисията по здравеопазване. Заповядате, имате думата, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предоставям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На извънредно заседание, проведено на 11 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – госпожа Светлана Йорданова, и господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Годишният доклад за състоянието на националната сигурност се внася в Народното събрание на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Докладът има съществено значение за информирането на публични институции и граждански организации в други държави, на структури на НАТО и ЕС, както и на международни организации относно политиката за сигурност на Република България. Основна цел на Доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите; за ефективността и ефикасността на политиката за националната сигурност; за действията, които държавните институциите планират да предприемат през следващия период. Господин Кръстев представи Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на основание Решение № 401 от 11 юли 2019 г. на Министерския съвет. В своето изложение той акцентира основно върху проблемите, приоритетите и постигнатото в сферата на здравеопазването като част от политиката за националната сигурност на страната. Усилията на правителството за изпълнението на програмите и стратегическите документи, законодателните промени и инициативи, свързани с развитието на системата на здравеопазването през 2018 г., са насочени към опазване на здравето на гражданите, устойчиво развитие на дейностите в лечебните и здравните заведения, осигуряване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, трансплантация, медицинска експертиза, държавен здравен контрол, стационарна психиатрична помощ. В Доклада се констатира, че наслагването на отрицателни тенденции в здравеопазването налага предприемането на спешни и целенасочени усилия за мобилизиране на всички ресурси, които държавата и обществото могат да предоставят, за преустановяването им в системата на здравеопазването и да се подобри здравното състояние на населението. В подраздел „Политики по здравеопазването“ обстойно се обръща внимание на предприетите през 2018 г. нормативни промени в здравната сфера и на различните видове здравни политики. В Доклада се акцентира и върху положителната тенденция, която се наблюдава през 2018 г., свързана с намаляване на броя на атакуваните по съдебен ред подзаконови нормативни актове в системата на здравеопазването, както и намаляване броя на отменените от Върховния административен съд нормативни актове, издадени от министъра на здравеопазването, и съответно нарастване броя на влезлите в сила съдебни решения, с които се отхвърлят жалбите, подадени срещу нормативни актове в сферата на здравеопазването. Това води до установяването на състояние на относителна стабилност и елиминиране на някои от рисковете за националната сигурност. През 2018 г. не са регистрирани значими епидемични взривове на територията на страната. Не е допуснат внос на заболявания, представляващи опасност за общественото здраве, съгласно критериите на Международните здравни правила. За разлика от миналогодишния Доклад за състоянието на националната сигурност в Доклада за изминалата 2018 г. е засегнат проблемът с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване с безопасна и съответстваща на нормативните изисквания питейна вода; разгледан е държавният здравно-радиационен контрол; обърнато е внимание на бъдещите приоритети в областта на трансфузионната хематология, както и на проблемите на психиатричната помощ в страната. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902 00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. И последният от докладите е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви „ДОКЛАД Относно: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., съвместно с Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; господин Стефан Балабанов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Наска Алипиева – директор на дирекция „Анализ и политики“ към Министерството на вътрешните работи; господин Николай Ненков и господин Борислав Гърков от Държавна агенция „Национална сигурност“. Докладът беше представен от господин Кръстев. В него се съдържа информация относно работата на приходните агенции, мерките срещу сивата икономика и контрабандата като част от вътрешната сигурност, щетите на държавния бюджет от престъпленията против митническия режим, данъчната, паричната и осигурителната система, оказващи пряко въздействие върху стабилността на фискалната система. Прилагането от страна на специализираните органи на решението за ограничаване на незаконния пазар на тютюневи изделия в страната е довело до рекорден спад в потреблението на тютюневи изделия без платен акциз. С това Република България се нарежда сред страните в ЕС с най-малък пазарен дял на цигари без акцизен бандерол. През годината разпространяваните на територията на страната тютюневи изделия без акцизен бандерол са предимно незаконно произведени цигари. Република България продължава да бъде транзитна държава за контрабанда на цигари, предназначени за страни от ЕС, като произходът на повечето тютюневи изделия без бандерол, преминаващи през страната, е от трети държави. При алкохолните продукти проблем остава неотчитането през дебитомер на произведения спирт и дестилат. Незаконното производство се осъществява чрез манипулиране на „точката за контрол“ в данъчния склад и използване на „байпасни връзки“ за заобикаляне на контролните уреди. Незаконното потребление на гориво води до най-съществени загуби на приходи от акциз и данък върху добавената стойност за държавния бюджет. Запазва се тенденцията по-голямата част от лицата, занимаващи се с производство и търговия с енергийни продукти, да извършват реална търговска дейност и паралелно с това да прилагат различни престъпни схеми, свързани с избягване заплащането на пълния размер на дължимия акциз и ДДС. Един от основните приоритети на правителството на Република България е повишаване на бюджетните приходи чрез ефективна превенция и борба с митническите, данъчните и осигурителните измами, отклонението от данъчно облагане и намаляване дела на сивата икономика. За изпълнение на правителствения приоритет през 2018 г. са предприети както действия за законови промени, така и действия на приходните администрации в областта на събирането и контрола. Направени са промени в данъчните нормативни актове, свързани с оптимизиране на контролната дейност на приходната администрация, с оглед предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане. В Закона за акцизите и данъчните складове е приета разпоредба, която въвежда солидарна отговорност за събиране на задълженията за акциз, в случаите на потребление на енергийни продукти извън условията за освобождаване от заплащане на акциз. Целта е да се избегне възстановяването на акциз при неизпълнение на условие по отношение на крайното предназначение и в случаите на доставката на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства. Направено е изменение с цел създаване на законова регламентация относно условието за заплащане на пълното задължение за акциз при надвишаване на годишното допустимо производство от 200 000 хектолитра бира от лице, което е получило удостоверение за независима малка пивоварна. Прецизирани са текстове в Закона за акцизите и данъчните складове относно забраната за публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн. Забраната не се отнася за търговци, предлагащи алкохолни напитки чрез електронен магазин, когато стоките са с бандерол, когато такъв е задължителен, или дължимият акциз е заплатен. Продължава изпълнението на доказалите ефективността си за повишаване на приходите от данъци постоянни мерки на данъчната политика, като: Осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Списъкът на стоките с висок фискален риск се определя със заповед на министъра на финансите, която се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите; Прилагане на механизъм, насочен към предотвратяване на възможностите за злоупотреби и данъчни измами с ДДС при търговията с течни горива. В периода след 2011 г. е въведен цялостен контрол върху процеса, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на данни между информационните системи на двете приходни агенции. Предвид съществуващите рискове и заплахи, произтичащи от контрабандата на акцизни стоки и данъчните престъпления на национално и европейско ниво, дейността на МВР по тяхното противодействие е хармонизирана с политиката и приоритетните цели на българското правителство и с тези на Европейския съюз. Усилията са насочени в посока прилагане на стратегически, тактически и оперативни мерки за ограничаване на криминалните пазари и за разбиване на престъпните мрежи и механизми за контрабанда, митнически измами и измами с ДДС, нанасящи значителни щети на републиканския бюджет и бюджета на Европейския съюз. През 2018 г. дейността на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари на ГДБОП е насочена към осигуряване на ефективно оперативно взаимодействие между структури на МВР и представените в Центъра външни служби, с цел противодействие на нарушенията и престъпленията в сферата на данъчното и митническото законодателство, оказващи неблагоприятно влияние върху фискалната политика на държавата. Осъществен е контрол при търговията и разпространението на течни горива, като са координирани 12 специализирани операции за противодействие на нарушения и престъпления в сектора, извършен е комплексен контрол на 130 обекта (бензиностанции, газстанции, данъчни складове) и 580 автоцистерни. Наложени са 303 обезпечения на 129 задължени лица, опериращи с енергийни продукти, на обща стойност 739 985 лева. Извършени са 79 планови входящи контроли на плавателни средства при въвеждане на енергийни продукти на територията на пристанищата в Бургас, Варна и Русе. През 2018 г. се наблюдава значителен спад на контрабандата на цигари, което е в резултат от засилени мерки по границите и във вътрешността на страната от МВР и Агенция „Митници“. При съвместните им действия и самостоятелно са иззети 81 818 011 къса цигари и 78 965 тона нарязан тютюн – над 60% повече от 2017 г. и за двете категории акцизни стоки. На територията на Република България са разкрити четири нелегални фабрики за производство на цигари и един нелегален цех за рязане на тютюн. Пресечени са два канала за контрабанда на цигари. Продължава осъществяваният от началото на 2018 г. от страна на държавните органи засилен физически контрол във фабриките за производство на тютюневи изделия в страната. Всички тези мерки създават условия за завишаване на пазарния дял за легалните цигари, което води и до повишаване на постъпленията от платения за тях акциз. В края на 2018 г. са предприети законодателни мерки за решаването на въпроса с източниците на контрабандни цигари и алкохол, като с извършени промени в Наказателния кодекс са криминализирани нелегалното производство на акцизни стоки. Криминализира се също така укриването на тютюн, машини и материали за производство на акцизни стоки и са увеличени наказанията за разпространение на цигари и алкохол без бандерол. Полагат се усилия за налагане на общ контрол от МВР, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ спрямо данъчните складове с цел преодоляване на проблема с незаконното производство на алкохол. Създадена е координация между отделните институции, ангажирани да обслужват финансовите и данъчните отношения и възможността своевременно чрез терминални връзки и единна информационна система да се проверява актуалното състояние и статус на икономическите субекти при търговията с горива. От февруари 2019 г. е осигурен достъп на Междуведомствения координационен център до Интегрираната система за видеонаблюдение на морските пространства „Синя граница“ на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, която позволява извършването на контрол със съвременни технически средства в реално време на цялостната надводна обстановка. Тези действия от приходната администрация и правоохранителните институции ограничават значително щетите от престъпна дейност в сферата на търговията с горива и резултатът е ръст на акцизните и ДДС приходи. След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Тинчев. Това беше последният доклад, преминаваме към обсъждане. Откривам разискванията. Господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Просто съм принуден с това, че очевидно интересът към националната сигурност на Република България не е особено висок и полупразната зала, мисля, не отговаря на важността на темата, която ще се опитаме да обсъдим днес, но може би има логика и в това. Да започнем със самия доклад. Самият факт, че в средата на септември обсъждаме Доклад за националната сигурност през 2018 г. само по себе си показва, че в голяма степен това е и безсмислено упражнение, тъй като, ако близо година по-късно обсъждаме минали събития, актуалността на темата отдавна е загубена. Затова една от основните ни препоръки към съставителите на Доклада и респективно към правителството е да се опитат в Доклада за 2019 г., ако трябва всъщност да направим едно специално изискване от страна на парламента, да се изготвя и изнася още в първото тримесечие на следващата година, за да има смисъл не само да обсъждаме какво пише в Доклада, а да обсъдим и възможните препоръки за това какво да се прави в страната във връзка с този доклад през настоящата година. По самата структура също смятаме, че качеството на един доклад се измерва не с неговата обширност, 220 страници е един много сериозен труд, но в него няма изведени акценти, няма изведени политики, които да са ключови по отношение на националната сигурност – там, където и рисковете са най-сериозни, и в този поток от информация, която съдържа този доклад, малко се губят и самите изводи, а липсват и препоръки. Този доклад е и небалансиран, защото в него има теми, по които има ненужни детайли, а други теми са с най-общи констатации, а това са теми, които имат пряко отношение към националната сигурност. Сравнете статистиката и информацията, която е дадена примерно за програмите за пазара на труда и хората, които са получили в рамките на 2018 г. работно място във връзка с тези програми, и в същото време най-общи пожелания в сфери като отбрана и външна политика. Смятаме, че тези дисбаланси трябва да бъдат коригирани в следващия доклад. Липсата на акценти всъщност показва, че самият доклад е най-общо отчетничество – можем да го наречем, в което има много информация, но липсата на акценти и препоръки го прави в голяма степен безсмислен. Смятам, че трябва да променим и начина, по който изобщо тук, в парламента, обсъждаме и приемаме тези доклади. Всъщност ролята на парламента в какво се изчерпва? – В едно обсъждане в комисиите, в едно обсъждане в парламента и накрая едно приемане на доклад, в който ние не можем да направим никакви промени. Тоест от нашата дискусия не остава никакъв реален документ, никаква реална възможност ние като народни представители и като парламент да отправим препоръки към правителството. Затова този тип доклади, защото има и други от този характер, които разглеждаме тук, трябва да видим дали не можем да ги приемаме с решение резолюция, декларация – да помислим върху формата, по която това да стане, в която ние като парламент можем да отправим своите реални препоръки към правителството. Иначе се превръщаме просто в една говорилня и един гумен печат за един доклад, който е изготвен от правителството и в него не можем да внесем никаква промяна. Ние искаме Народното събрание да може да дава своя принос не само чрез дискусията. Ще маркирам няколко теми, които смятам, че са убягнали от съставителите на Доклада – работната група, която сама по себе си се е постарала да обобщи наистина това, което е дошло от министерствата, но, пак казвам, аналитичната страна малко липсва и препоръките към политиката отсъстват. Струва ни се, че един от ключовите въпроси, които застрашават националната сигурност на България, е подминат и най-малкото не е осветен достатъчно ясно, а именно задълбочаващото се социално разделение в страната, задълбочаващата се социална пропаст, която вместо да се затваря в годините на членство в Европейския съюз, в годините, в които самият Европейски съюз има специални политики в тази посока за затваряне на тези различия, в България тези различия растат. Разликата в доходите и в благосъстоянието на най-бедните и най-богатите в България продължава да нараства и е най-голяма в процентно отношение в сравнение с всяка една друга страна – членка на Европейския съюз. Заедно с това продължават да растат и регионалните различия и дисбаланси. Въпреки вече приближаващият край на Втори програмен период, който специално е насочен, особено в регионалната политика, към затваряне на тези дисбаланси, те се увеличават. Това не е получило своето подобаващо място в този доклад, но има други доклади на правителството, където това специално е отбелязано и аз бих препоръчал, когато се приемат такива доклади от правителството, нека да има известно синхронизиране. През пролетта на тази година Министерският съвет е приел анализ на социално-икономическото развитие на България за 2007 – 2017 г., който е имал за цел чрез него да се определят националните приоритети за периода и там тези неща са отбелязани. Аз смятам, че трябва да бъдем по-честни в своя подход и отново подчертавам – тези различия между регионите са определено риск за националната сигурност на страната, особено пък там, където става дума за обезлюдяването на пограничните райони. Нищо няма за функционирането на институциите. Темата за електронното управление на практика отсъства от Доклада за националната сигурност. Това се превърна в тема през тази година още по-сериозно, но проблемите бяха идентифицирани още през 2018 г. Не знам защо не е анализирана темата например със срива в Търговския регистър миналата година и целият кръг проблеми, които бяха осветени около тази ситуация? Струва ни се, че това е един ключов въпрос – ключов и за националната сигурност, а вниманието към него е близък до нулата. Тук включвам и темата за киберсигурността, която е маркирана в Доклада, но в същото време няма почти нищо свързано с евентуалните препоръки и действия на правителството оттук нататък, които да гарантират тази сигурност. Колегите ще коментират въпросите, свързани със земеделието, но от гледна точка и на моя личен интерес като народен представител от Ямболския регион се учудвам, че темата за епидемиите, които възникнаха през миналата година и бяха адресирани по доста неадекватен начин от страна на Българската агенция по безопасност на храните, не са намерили почти никакво място в този доклад. А това е свързано не само с въпроса за земеделието, но и с въпроса за обезлюдяването, с нуждата от специфична подкрепа за пограничните райони – все теми, които са убягнали от този доклад също. Колегите ще коментират по-специално и въпроса за демографската политика – политика, която е намерила място в този доклад, но преди всичко с едни статистики, графики и сравнения, но твърде малко по отношение на възможната политика, която трябва да се води в тази посока от правителството. За БСП тази тема е ключова, нормално е да е така и за Вас. Уж имаме съгласие по въпроса, че демографските въпроси, демографската политика трябва да бъде център на вниманието на правителството, на парламента, но от действията на правителството, от решенията, които взимаме тук, а и от Доклада за националната сигурност не можем да направим този извод. Накрая ще кажа, че почти отсъства темата Брекзит. Ясно е, че това е тема, която постоянно е в развитие и е много трудно да бъдат адресирани детайлите по нея, но ни се струва, че и през 2018 г., и през 2019 г. темата за правата на българите – има различни оценки по този въпрос, но са десетки, а може би и стотици хиляди във Великобритания и са свързани пък с още повече български граждани тук в България, трябва да получи по-особено внимание. Тук искам да кажа, че не виждам основание в Доклада за националната сигурност през 2018 г. на Българското председателство да бъдат посветени 30 страници. Не омаловажавам темата, разбира се, но честно казано, не виждаме пряката връзка между Българското председателство и проблемите на националната сигурност на България още повече че част от темите, които бяха обсъждани по време на Българското председателство, не са намерили сериозен анализ в съответните части, да кажем, във външната политика – отношенията със съседите просто са маркирани. Считаме, че там трябва да има отделено по-голямо внимание – и в Доклада за 2019 г. трябва да има малко повече не по принципи, общи приказки за външните заплахи за сигурността, но като ключов въпрос за националната сигурност отношенията и приоритетите в политиката към тези съседи. Да спомена, че от Европейския съюз е посветено много по отношение на Българското председателство, но липсва анализ за това дали всъщност постигаме нашите приоритети и цели, които са дългосрочни и сме ги поставили още преди присъединяването ни към Европейския съюз. Непосредствено след това Механизмът за сътрудничество и оценка е споменат в едно изречение, но какво следва от това не става ясно. Много внимателно четох дали ще видя нещо за Шенген. Може би съм пропуснал, но наистина не виждам някакви по-специфични усилия, защото за членството в Шенген, макар и да беше свалено като приоритет от министър-председателя преди няколко дни, смятаме, че е ключово за България, за българските граждани и в момента няма да се спирам защо. Тази тема трябва да продължи да бъде на вниманието на институциите, включително и на Народното събрание, и трябва да намери по-сериозно място в Доклада. Приключвам с това, че по отношение на един много важен за националната сигурност въпрос – както вътрешна, така и външна, за България – корупцията, му е посветено твърде малко внимание. Не знаем защо това е така. Едно от обясненията беше, че по тази тема ще има отделен доклад на друга комисия. Но доколкото въпросът за борбата с корупцията, включително по високите етажи, е ключов въпрос за отношението към България и в рамките на Европейския съюз, той е ключов и по отношение на перспективите за икономическото развитие на страната и инвестициите. Тази тема трябва да присъства по-осезателно в Доклада. С това мога да кажа, че парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи този доклад, но се надяваме въз основа на препоръките, които отправяме и които ще отправят колегите в следващите изказвания, те да бъдат съобразени, когато се изготвя следващия доклад, да го има предвид и мнозинството в парламента, когато го внася за обсъждане следващия път през 2020 г. – докладът за 2019 г., да се опитаме да направим една възможност народните представители да участват по-съдържателно в определянето на препоръките по отношение на националната сигурност и тогава можем да търсим и по-широк консенсус по тези теми. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин. Има ли реплики? Не виждам. Господин Гьков, имате думата за изказване. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е изключително важен за държавата ни документ – както е важна националната ни сигурност, така и Докладът по проблемите на националната сигурност е важен. Първо, ще изразя учудването си, че този доклад не беше разпределен на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Още в мотивите ни се съобщава, че основната цел на Доклада е по-скоро да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите за ефективността и ефикасността на политиките за национална сигурност и за действията, които институциите на държавата планират да предприемат за следващия период, че той има съществено значение за информирането на публичните институции и, забележете, на гражданските организации, включително и в други държави относно политиката за сигурност на Република България, а не намираме за добре Докладът да бъде обсъден в Комисията, която осъществява връзка с тези граждански неправителствени организации. Едва ли някой в тази зала има съмнение, че развитието на гражданското общество в България и значението на това развитие за националната ни сигурност, както и всички свързани с това рискове, заслужават вниманието на българския парламент. За мен не по-малко значение има в тази зала да се чуе становището на това гражданско общество в лицето на неправителствените организации от Обществения съвет към Комисията както по отношение на Доклада за националната сигурност, така и по отношение на самата национална сигурност и рисковете и заплахите, които стоят пред нея. Ще си позволя да направя препоръка към председателя на Народното събрание да разпределя такива важни за страната ни документи към Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да може народните представители да чуят гласа на гражданското общество по повод на тези документи. Ще си позволя и втора препоръка към съставителите на Доклада: въпреки огромния му обем и огромната информация, която съдържа, да отделят малко място и за националната сигурност в аспекта на развитие на гражданското общество, защото е важно. Докладът съдържа изключително много информация, в това число и социална, а така събрана на едно място няма къде другаде да се намери. Той обективно показва тежки проблеми, които действително са заплаха за националната сигурност, но прави впечатление, че тези проблеми присъстват в по-малка или по-голяма степен във всички доклади от години наред назад във времето във всяка една сфера – здравеопазването, социалната политика, вътрешната сигурност, отбраната и така нататък. Тоест това правителство, което управлява повече от десет години страната ни, вижда проблемите, но трудно намира решение по тези проблеми и в голяма степен се опитва да ги представи в розова светлина. Въпреки че съм си формирал мнение по всички направления на Доклада, ще си позволя да коментирам само още една сфера – там, където се чувствам по-компетентен, а именно националната сигурност в чисто социален аспект. Правилно е отчетено, че демографският проблем е заплаха за социалните и осигурителните ни системи, а оттам е заплаха за националната сигурност, защото намалява потенциала ни като нация в социален, научен и културен аспект. На държавата липсват адекватни политики за насърчаване на раждаемостта. Да оставим настрана факта, че нямаме ясно формулирана демографска политика, а имаме стратегии, имаме мерки, имаме екшън планове, имаме отчети, но нямаме резултати. Струва ми се обаче, че при оценка на рисковете опасностите и заплахите за националната сигурност, когато говорим за социална сигурност и наред с демографските, образователните, здравните, миграционните и бежанските аспекти, трябва да се отдели място на безпрецедентно високите равнища на неравенство, бедност и социално изключване. България е изправена пред значителни социални проблеми и предизвикателства. Поляризацията в обществото, значителната младежка и дългосрочна безработица, бедността остават сериозни и нерешими към момента проблеми и не бива да ги подминаваме с лека ръка. Липсват констатации и политики по отношение на социалните баланси и социалната политика, въпреки че е видна сериозна тенденция за нарастване на броя на социално изключените. Липсва стратегия за намаляване на риска от разширяване на маргинализиращи се групи, към които се присъединяват все повече представители на средната класа – млади хора, самотни майки, възрастни хора, наркозависими, работещи в сивата икономика, хора с увреждания, енергийно бедни, хора, които са във физически личен фалит. Не ми се ще да мисля, че тези липси в Доклада са плод на ниската степен на осъзнатост от страна на правителството на рисковете за националната сигурност, породени от засилващата се маргинализация, но нямам отговор на въпроса: защо управляващите избягват какъвто ѝ да е бил дебат по темите, свързани с бедност, неравенства, обедняване, междуетническо противопоставяне, маргинализиране и така нататък? Тези болезнени за българското общество въпроси няма да се решат от само себе си, ако не говорим за тях, те няма да изчезнат. Хубаво е поне по тези теми управляващите да се вслушат в опозицията в лицето на БСП, защото ние имаме решения по тези въпроси. Политиките за решаване на тези проблеми, които управляващите прилагат, са недостатъчно развити, недостатъчно финансово подкрепени, съсредоточени са единствено и само в Министерството на труда и социалната политика, изчерпват се почти само с програми за временна заетост, квалификационни и преквалификационни програми с нисък ефект и социални помощи за социално слаби хора, семейства и хора с увреждания. С това се изчерпват насоките, в които са насочени социалните политики. Само заради липсата на време няма да се спра на сериозните проблеми за националната сигурност от липсата на квалифицирана работна ръка. Това директно ни лишава от потенциал за растеж и благосъстояние. Спирам дотук, въпреки че заплахите и рисковете за националната сигурност в аспекта на социалната сигурност не могат да се изчерпват в парламентарни дебати по един доклад. Необходим е консенсусен и комплексен подход към проблемите, рисковете и опасностите пред националната сигурност. Ще се въздържа да подкрепя Доклада. Предполагам, че групата на „БСП за България“ ще направи същото. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Господин Гьоков, ще си позволя от името на ръководството – понеже имаше въпрос към нас за разпределението, можехте да използвате Разпоредбата на чл. 77. Убеден съм, че щяхме да погледнем с разбиране. Има ли реплики? Не виждам. Продължаваме със следващите изказвания. Господин Ерменков, заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по Доклада. Първо, искам да обърна внимание и да попитам: дали някой от Вас, след като прочете този доклад, който се нарича „Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България“, разбра какво е състоянието на националната сигурност като оценка? Някъде в Доклада видяхте ли да има оценка на националната сигурност – дали е удовлетворителна, дали не е удовлетворителна, дали отговаря на съвременните изисквания, или има тепърва много неща, които да се желаят? Вчера това го казах и в Комисията по отбрана. Ще прочета няколко извода, които Вие сте направили в заключенията, които са внесени тук. Те звучат така, чета от Доклада: „Финансовата стабилност и темповете на икономическо развитие са в основата на оправданите очаквания и непосредствена перспектива страната ни да се присъедини към Европейския валутен механизъм. Предприетите през 2018 г. мерки в насока за развитие на стратегическите проекти в сферата на енергетиката направиха възможно през първата половина на 2019 г. да започне осъществяване на дълго отлагани енергийни и инфраструктурни проекти. Успехите в сферата на образованието и социалната политика са в основата на формиращите се тенденции и повишаване на качеството“ и все такива дитирамби в това какви успехи сме постигнали. Задавам един въпрос: когато приемат Доклад за националната сигурност, дали в Министерския съвет са прочели преди това техния си доклад, техния си документ, който се нарича „Социално и икономическо развитие на България 2007 – 2017 г.“? Защото, ако го бяха прочели, тези дитирамби в Доклада, който разглеждаме днес, сигурно нямаше да ги има. Аз ще си позволя да прочета мнение не на опозицията, а мнение на Министерския съвет какво пише по отношение на социално-икономическото развитие, което е елемент от националната сигурност. Първо, текущата демографска картина в страната и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план като цяло ще компрометира възможността на икономическата система да генерира високия устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика. Следващата констатация от този доклад: образователната система не осигурява в адекватна степен необходимите умения, а мерките, насочени към отстраняване недостига на тези умения, са с ограничен обхват и ефективност. По-нататък, от същото: социално-икономическо състояние и развитие на България публичните разходи за здравеопазване остават ниски, а преките плащания на потребителите са най-високи в Европейския съюз със значителни импликации върху достъпа до здравни услуги. По-нататък говорим вече за социална сигурност: Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в Европейския съюз, като нараства допълнително в годините след кризата. Значително по-голям е рискът от бедност при някои от най-уязвимите групи от населението – безработните и пенсионерите. Неравенството в доходите продължава да се увеличава. По-нататък в Доклада сте написали колко добре се развиваме по отношение на научно-изследователската и развойната дейност. За състоянието, което самият Министерски съвет отчита за развитието на България през 2007 – 2017 г., е написано: ако в началото на века България е сред водещите страни в Централна и Източна Европа по показателя „дял от държавни разходи, предназначени за научно-изследователска и развойна дейност“, то сега се нарежда на 27-мо място в Европейския съюз, успявайки да изпревари само Малта. По-нататък: България изостава спрямо другите страни – членки на Европейския съюз, по отношение на цифровизация на икономиката, въпреки че имахме комисар, който отговаряше за това в Европейския съюз. По-нататък, понеже говорим колко помагаме на бизнеса и как се развива икономически, пише: правенето на бизнес в страната продължава да бъде възпрепятствано от регулаторната рамка в области, като издаване на разрешително за строеж, свързване с електричество, уредба на несъстоятелността и така нататък. Качеството на публичните инвестиции продължава да е лимитиращ фактор пред конкурентоспособността на икономиката. Не искам да продължавам. Тук има и за селското стопанство, което продължава да намалява дела си в брутната добавена стойност на страната. Свиват се заетите там, продукцията се свива, поради ниската производителност на труда допълнително нараства изоставането. Да не говорим за лошата политика, довела до унищожаването на една четвърт от прасетата в България. За туризма – същата трагична картина. По отношение на енергетиката, където пишем колко сме напред, в изводите на същия този доклад от месец април пише: България продължава да е най-въглеродно интензивната държава членка. Ниската ресурсна и в частност енергийна ефективност остава водещо препятствие пред конкурентоспособността на икономиката. Прехвалената Ви политика в областта на магистралите е оценена в същия доклад: структурата на пътната мрежа остава почти непроменена при незначително нарастване дела на автомагистралите, което е недостатъчно за преодоляване на същественото изоставане по отношение на покритието за скоростни пътища спрямо Европейския съюз. България изостава в процеса по трансформиране на икономиката си от линейна към кръгова и така нататък. Господин Председател, ако е необходимо, удължете времето на групата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, удължете времето на групата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма да продължавам да чета това. Вие си го прочетете, защото Вашето правителство го е приемало. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Коя година? ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, аз го чета, оценката не е моя. Това е оценка на Вашето правителство. В тази връзка през месец април 2019 г. е приет този доклад. Малко по-съвременен е отколкото този, който гледаме в момента. Както господин Вигенин Ви обърна внимание, в края на годината разглеждаме националната сигурност за 2018 г. Накрая, да се спра малко и на отбраната. В Доклада е написано, че Българската армия, българските въоръжени сили могат частично да изпълняват своите конституционни задължения, което, естествено, поражда въпроса: а частично кое не могат да изпълняват? След като изпълняват нещо частично, видимо не могат да изпълняват нещо друго. В тази връзка много моля, когато следващия път пишете доклади, освен констатации, които до голяма степен са верни като фактология, в Доклада да правите онези изводи, които пак са правени преди това от това правителство на заседание на Министерския съвет, а не да се опитвате да променяте картината, за да ни я представите по-розова. За съжаление, криенето на истината е политиката на щрауса, който, като си зарови главата, мисли, че нищо друго не се вижда. За съжаление, то лъсва още повече в този си вид. По тази причина ние няма да подкрепим този доклад. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Реплики? Продължаваме с изказванията. Заповядайте, госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече разбрахте от моите колеги, ние няма да подкрепим предложения Проект за доклад за националната сигурност. Има нещо позитивно в този доклад. То е, че за първи път темата за корупцията е разгледана на институционално ниво. Отделено ѝ е, макар и малко, някакво място в този доклад. И тук приключва всичко положително в него, свързано с борбата с корупцията. Ще си позволя да Ви припомня, че корупцията е най значителният негативен фактор във всяка страна от гледна точка на икономическия растеж, политическата легитимност и човешката сигурност. Корупцията въздейства по няколко начина на националната сигурност, а именно: ликвидация на правовата държава, разпад на административните институции, криминализация на обществото, разхищение на обществен ресурс. Факт е, че основният риск за националната сигурност е неразкритата и ненаказаната корупция и то по високите етажи на властта. Какво става ясно от Доклада и от това, което четем в него? Има ли корупция в България? Има. Има ли корупция по високите етажи на властта? Има. Ще Ви зачета само няколко факта, които са изнесени по ясен и категоричен начин в представения доклад: корупцията е в големи размери и то в държавните институции; има корупция при провеждането на обществени поръчки, дори и при малките обществени поръчки; има корупция при предоставяне на услуги от обществените институции; има корупция в Националната агенция за приходите; има корупция в гранично-пропускателните пунктове; има корупция в болничните заведения. Корупцията е навсякъде и тя е ненаказана. Ефективна ли е борбата с корупцията? Според Доклада не е ефективна. Според Доклада има специално отделено внимание на антикорупционните планове в Държавен фонд „Земеделие“ и в Министерството на земеделието, храните и горите. Уважаеми дами и господа, тези две институции в последните месеци станаха известни с корупционните си скандали. Какви антикорупционни планове и каква ефективна борба?! Няма я. Скоро няма и да я има. Какъв е единственият механизъм, който е посочен за борба с корупцията в този доклад, който ни предлагат управляващите? Увеличаване на щата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и нито дума за превенция, и нито дума как функционира новоприетият Закон за борба с корупцията. Още по-малко за Комисията за борба с корупцията, която заработи и много бързо остана без ръководство, тъй като знаете какво стана с шефа на тази комисия. Работи ли ефективно? Не работи. Пише ли нещо за нея в Доклада? Няма и дума. Уважаеми господа управляващи, мисля, че Вашата гордост не сработи. Продължават схеми за лично облагодетелстване, това го пише вътре. Продължават големите корупционни скандали, а за това нито дума. Устойчиви тенденции – това се казва в Доклада относно корупцията в България. Устойчиви тенденции?! Как Ви звучи? Като повсеместна корупция и корупция, която никой няма желание да пребори. Уважаеми дами и господа, в този доклад Вие ясно заявявате на нашата общественост и на всички нас, че има корупция в огромни размери и че Вие нито знаете как, нито искате да я преборите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова. Има ли реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Заповядайте, уважаеми господин Цонков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бих искал и аз да взема отношение по обсъждания доклад за състоянието на националната сигурност за 2018 г. Това, между другото, е може би един от най-важните документи, които би трябвало да обсъждаме тук, в Народното събрание, защото националната сигурност и нейната защита и опазване са от особено значение за функционирането на държавата и на всички нейни системи за нормалното протичане на социално-икономическите процеси в България. Какво ми прави впечатление вече за трети път, откакто обсъждаме Доклада? На практика, ако сравним трите доклада за изминалите години, ще видим, че между тях няма съществена разлика. Още повече че Доклад в обем над 220 страници трудно може да бъде прочетен толкова внимателно, да се вникне в него и да се откроят най-важните моменти, които наистина касаят рисковете, заплахите и предизвикателствата пред държавата и нейната национална сигурност. В този смисъл съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност Министерският съвет приема и внася в Народното събрание Годишен доклад. В зададената рамка от Закона има основни реквизити, на които трябва да отговаря този доклад. Виждаме, че съгласно Закона нямаме тази съгласуваност и Докладът не кореспондира със съдържанието на Закона и изискванията, които трябва да има. Този доклад по-скоро наподобява един отчет на Министерския съвет за свършена работа и данните, които се изнасят в него, са доста логически несвързани, хаотично поднесени, за да може четящият Доклада очевидно да се обърка в данните, които вижда в различните сфери на държавата. Няма яснота каква всъщност е целта на Доклада, а именно: оценка на Системата за национална сигурност, кои са наистина основните заплахи, как ги решаваме за следващата година. Вече беше казано, че ние късно обсъждаме Доклада за състоянието на националната сигурност за 2018 г., при положение че това трябваше да стане в началото на тази година, да се вземат своевременно мерки и да се предприемат политики за решаването на проблемите, които са посочени там. За съжаление, виждаме в Доклада само констатации на базата на фактологията, която е дадена. Наистина липсва сериозна аналитичност, на която да стъпи и да се дадат правилните адекватни решения. Затова виждаме всъщност, че националната сигурност е на критично ниво – мога да Ви приведа много примери. Тук мога да Ви кажа за киберсигурността. Ние от две години говорим, че изграждаме органи, изграждаме способности, трябва да привлечем висококвалифицирани експерти. И какво виждаме миналата година? Срив на Търговския регистър, касаещ цялото функциониране на държавата и на икономиката. Тази година виждаме един сериозен пробив в Националната агенция за приходите. Доверието в институциите е на най-ниско равнище. Миналата година имаше протести на служителите на затворите и на полицаите. Всъщност каква национална сигурност имаме ние, уважаеми господа управляващи? Виждам, че сте и особено заинтересовани от Доклада, който днес обсъждаме, при положение че нито един от управляващото мнозинство не изказа мнение, за да обори нашите аргументи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече, уважаеми господин Цонков. Моля, завършете мисълта си. Благодаря Ви. Има ли реплики? Няма. Продължаваме с изказвания. Господин Радев, имате думата. ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Кръстев и гости, които са тук! Ще започна с това, с което завърши колегата – управляващите, или поне ние, представителите на управляващите тук, не сме вземали думата. Ние сме взели думата с Доклада. Какво очаквате от нас? Досега слушах много внимателно всички забележки на 5 – 6 души от БСП, които се изказахте, и ще взема отношение по тях. Това е нашето отношение – Докладът. Ние сме написали Доклад, трети пореден, както стана въпрос, и според нас той е добър. Нямало интерес към националната сигурност даже и залата не беше достатъчно пълна – няма, защото нямаме усещане, че я няма тази национална сигурност. Има национална сигурност, държавата е спокойна и хората не се вълнуват чак толкова от това, което Вие се опитвате да намерите в страниците на Доклада. В началото още искам да благодаря на екипа, който се е занимавал с изготвянето на Доклада. Той, разбира се, е на основата на Доклада за състоянието на отбраната, който до края на всеки месец март се представя на вниманието на народните представители съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодарност на всички онези, които са се занимавали, отново казвам, не само на ръководителите – господин Кръстев от Министерския съвет и заместник-министър Запрянов от Министерството на отбраната, за събраните данни и събрания материал. Много е, тук съм съгласен със забележката на опозицията – близо 230 страници са много. Излишни подробности има – съгласен съм и с това. И на мен ми правеха впечатление неща, които няма смисъл да бъдат там, а по-скоро да има някакъв анализ на тези данни. По-сбито ще бъде по-добре за Доклада, но тези препоръки бяха дадени и доколкото разбрах господин Кръстев е получил такива и от представителите на президентството, и се съобразява с тях. (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“) Това той докладва в Комисията по отбрана. Предполагам, че след като го казва, е вярно. Не съм съгласен, и в Комисията го казах – колегите от БСП казват: да, но ние няма да приемем Доклада за националната сигурност. Аз и тогава, и сега ще го повторя пред Вас, им казах: добре де, ама ако Вие бяхте на наше място и сте управляващи, какъв доклад мислите, че щяхте да напишете? Някакъв по-различен ли? Кое толкова глобално е различно, че вътре дори изводите да бъдат различни? Няма как. Администрацията или тези, които професионално се занимават с националната сигурност, са едни и същи, само променяме нюансите – едните на власт, другите на власт. Нюансите – да, но Докладът горе-долу 90% щеше да бъде същият. Така че аз не приемам повечето от Вашите забележки дори само по тази проста аналогия. Тези експерти, тези специалисти, които в отделните области са по-добри от всеки един от нас, те са едни и същи. Те дори са непартийно оцветени, особено в Министерството на отбраната по закон. Какви са фактите? Казвате, че се хвалим. Да де, ама националната сигурност се опира на някакви фундаментални неща и ние трябва да ги знаем. Това, което говори господин Ерменков, в този доклад от 2007 до 2017 г., да де, ама там са фактите от 2007 г. Имаше криза след това в 2008 г. и постепенно нещата са нараствали. Фактите сега какви са? Брутният вътрешен продукт в последните три години е увеличен почти три пъти. Извадил съм си числата: 107 975 млн. лв. Икономически растеж – 3,1%. „Стандарт енд Пуърс“ виждате, че в средата на 2018 г. казаха: нова степен плюс положителна ни дадоха. Инфлацията е 2,6%. Безработицата е под 5,2% – исторически нива, близки до тези през 2008 г. преди кризата. Кой от всички тези глобални фактори не Ви харесва и не са свързани пряко с националната сигурност, за да кажете с лека ръка: да, ама ние няма да го подкрепим? Няма да го подкрепите, ако беше Законът за бюджета – той е политически документ, може би най-политическият документ. И там съм съгласен. И ние така реагираме: не сме съгласни, защото нашата политика няма да бъде такава в много от сферите и парите няма да ги дадем там. Но тук става въпрос за националната сигурност, за онова, което Вие сами казахте: малко хора се интересуват от нея. Аз подчертавам: не се интересуват, защото я има тази национална сигурност. Това са фактите, уважаеми дами и господа. И още нещо – националната сигурност не е само Министерството на отбраната, където, разбира се, и през 2018 г., заедно с нашите партньори от ВМРО, положихме усилия, модернизация, за първи път, в големи мащаби, за първи път закупуване на бойни средства и така нататък, няма да влизам в подробности. Тя е и друго нещо – тя е и вътрешна сигурност, тя е и миграция. Европа най-много се интересува в момента и се притеснява от тези преселнически процеси – миграцията. Там България през 2018 г., това в Доклада е посочено и в предишните години, но и в 2018 г., и по време на Председателството. Аз не съм съгласен, че няма пряко връзка между успешното Председателство на Република България и националната сигурност. Има. Там ние ударихме много силно камбаната и за първи път държавата ни се чувства толкова добре на Балканите, сред толкова добре приятелски настроени държави. Помислете назад през годините дали е било това – 10, 20, 50. Не е имало друг случай. Това не е ли национална сигурност? Какви са отношенията на България с Македония, със Сърбия, с Косово, на север, на юг, Гърция, Турция, ако искате? Никога ние не сме били в такава добра среда. Дори с Турция. Защо в България няма миграция? Знаете ли, че капацитетът от тези 5160 човека на Държавната агенция по бежанците в момента е попълнен над 1100 човека. Тя е пред закриване буквално в кавички, защото има потенциална опасност и тези мигранти стоят в Турция. Знаете ли, че на Лесбос, тези дни излязоха данните, 5000 души е лагерът само на остров Лесбос – в момента са над 10 000 и гърците се чудят какво да правят, къде да отиват тези мигранти в Гърция. В България такова нещо да сте чули? А аз много добре си спомням силните викове от опозицията за Постановление № 208 – да го няма, че как да го има, какво да го ревизираме, служебно правителство. Не забравяйте тези неща – това също е елемент на националната сигурност. И там ГЕРБ се справи. И още един акцент, с който ще завърша – корупцията. Тук говорихте, някои колеги от Вас се спираха за корупцията, и особено една от дамите. Абе Вие много бързо забравяте някои неща и аз ще Ви ги припомням постоянно. ГЕРБ идва на власт и прави законодателство обикновено там, където има слаби места. И казвам веднага: националната сигурност е свързана обикновено със службите. В службите четирите закона и единия устройствен го прие ГЕРБ в първото правителство още. Сега говорите за корупция. Кой прие Закона за борба с корупцията и отнемане на незаконното имущество в 2017 г.? ГЕРБ бе, уважаеми колеги! Кой създаде комисиите? Колко успешно работят – те оттук натам ще показват качество. (Реплики от „БСП за България“.) ГЕРБ бе, уважаеми колеги! Подкрепени от нашите коалиционни партньори, разбира се. Това го правим ние. Колко успешно се борим и има ли корупция в България? Естествено, че има. И къде няма корупция? Въпросът е какви са нивата и това също е посочено в Доклада. Не мога да не се съглася тук с това, че и на мен ми се искаше, но аз също съм участвал в писане на такива доклади, много е трудно да се направят кратко, с ясни изводи, даже казвате – препоръки. Трудна работа, но може да се каже и нещо такова в тази посока. И тук съм съгласен – да, трябва да се подобри сбиването на материала и малко по-синтезирано представяне на това какво си мислим за състоянието за националната сигурност за миналата година. Не съм съгласен с една друга Ваша теза, че Народното събрание, видите ли, не може само да приема доклади и да слага – мисля, че господин Вигенин го каза – гумения печат на Доклада. Ако ние правехме обратното и не правехме това, което правим сега – комисиите, коментари във всички комисии, обсъждаме го, след това го обсъждаме тук, правим си изводи, може да променяме законодателството сами или да притискаме правителството те да ги правят, а започваме да се намесваме, ние тогава няма да сме контролиращ орган, ще станем част от процеса. Всяко правителство ще каже: да, ама Вие променихте там някои неща, Вие ги променихте, сега какво се оплаквате от новия доклад, като нещата станаха каквито Вие казахте. Не, ние само контролираме и им казваме с кое не сме съгласни, но по-дълбоко не бива да влизаме в този процес. Ние контролираме изпълнителната власт и България е парламентарна република. Колегите ми от ГЕРБ и аз лично ще подкрепим Доклада на правителството с тези бележки, някои от които приемаме. И оставам аз лично с недоумението за това, че една от големите политически сили така безпардонно ще отхвърли Доклада за националната сигурност на държавата ни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Радев. Реплики? ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Реплика! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика ли? Но Вие нямате време в групата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лично обяснение? Вие не бяхте споменати в някакъв негативен контекст. (Реплики от „БСП за България“.) Заповядайте, господин Ерменков, но не излизайте, моля Ви, извън рамките на личното обяснение. Имате думата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Съвсем добронамерено. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам лично отношение по това, че господин Радев ме обвини, че аз съм говорил критично за състоянието на България. Само напомням – не съм говорил аз. Цитирах Ваш документ, на Вашето правителство, така че недейте да ме обвинявате в неща, които не съм направил. Аз, ако трябваше да бъда критичен, щях да бъда много по-критичен, много по-обстоятелствен с всички онези неща, които бих могъл да кажа, и по отношение на това защо няма емигранти в България. Може би това е единственият принос на ГЕРБ за това, че нямаме емигранти, че такова ни е икономическото развитие, че и емигрантите не искат да живеят у нас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Излизате вече извън… ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Но това няма да го казвам. Затова много Ви моля, господин Радев, следващия път, когато говоря, недейте да ми вкарвате в устата чужди мисли. Аз цитирах не мое мнение. Цитирах дословно какво беше написано в онзи доклад за социално-икономическото състояние на България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков. Продължаваме с изказванията. Имате думата, уважаеми господин Ципов. КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Този доклад се писа в продължение на няколко месеца от работна група с представители на всички институции, свързани с националната сигурност, и той дава много ясна и реалистична оценка на постигнатото през изминалата година и на състоянието на националната сигурност. Да, чуха се много критики от тази трибуна по една или друга тема, свързана с националната сигурност, но следва да отбележим няколко изключително важни и сериозни постижения, които са факт от 2017 г. нататък. След сформирането на настоящото правителство, бе приета една много ясна и конкретна управленска програма, свързана с темата „Сигурност“, свързана и с темата „Национална сигурност“. През 2018 г. трябва да се отбележат значителните успехи по отношение на противодействието на контрабандата. Нека да напомним, че всички мерки и действия, които бяха предприети от 2015 г. насам, дават своя изключително сериозен резултат. Ние постигаме нива, които не са характерни за старите демокрации и държави – членки на Европейския съюз. Започнахме от нива от порядъка на 25 и 30% само преди четири години, а сега вече се наблюдават резултати и тези резултати не ги дава това правителство. Тези резултати се дават от независими органи, които правят своите проучвания. И тези резултати показват, че нивото на контрабандата на цигари в България вече е около 5%. Пак отбелязвам, че само преди четири години нивата бяха 5, до 6, до 7 пъти по-големи. Изключително важно е да се обърне внимание, че благодарение на мерките, които предприе българското правителство и по отношение на укрепване капацитета на Министерството на вътрешните работи, дадоха своя съвсем ясен резултат. Имаме много сериозно увеличение на разкриваемостта на престъпността, особено по отношение на престъпленията срещу личността. В заключение, искам да обърна внимание на този раздел в Доклада, който дава много ясна, конкретна и детайлна картина на състоянието на пътната безопасност – тема, която е на дневен ред от години насам. През 2018 г. следва да се отбележи, че инцидентите, пострадалите и жертвите след пътнотранспортни произшествия са намалели средно с 15%. Жертвите от 710 през 2017 г. са 612, а знаете, че точно тези пътнотранспортни произшествия предизвикват изключително сериозни проблеми и засягат много български семейства. Нека да завърша с това: Докладът е реалистичен, аналитичен и дава наистина реална оценка на състоянието на националната сигурност, а не, както казаха преждеговорившите колеги, че ние не виждаме абсолютно никаква аналитична оценка или не знаем какво е състоянието на националната сигурност. Ще Ви призова в заключение да подкрепим решението за приемане на Годишния доклад и тази практика трябва да продължи, тъй като само по този начин ние можем да си дадем реална сметка и за състоянието на държавата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ципов. Има ли реплики? Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми господин Кръстев, имате думата. ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за задълбочените обсъждания в постоянните комисии и тук в залата. Бих искал да изразя благодарност за внимателния прочит, за изразената подкрепа, а също и за отправените препоръки към Доклада. Необходимо е да направя някои уточнения. Първото от тях е, че Докладът е в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и бе разгледан в Съвета по сигурността, където представителите на Президентството на Републиката ни направиха някои предложения, отразени в последващата работа по Доклада. Първото Председателство на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България беше основанието да разширим Доклада с дейността на нашата страна в рамките на Европейския съюз именно от гледна точка на това председателство. Ние нямаше как да го пренебрегнем и то има пряка връзка с националната сигурност. По отношение на текстовете за корупцията. При подготовката на Доклада бяха направени консултации – лично направих няколко, относно включването на текстове, касаещи изпълнението на Закона, от специално избраната за него комисия. Стигна се до извода, че изпълнителната власт няма как или би било неправилно в свой доклад да включва информация, оценки за дейност на независим орган от изпълнителната власт. Определено мога да се съглася с тезата, че няма никакъв нюанс, никакъв стремеж за скриване на какъвто и да е проблем в нашата страна. Във всеки раздел – първия и основен, касаещ състоянието на националната сигурност, има проблем и той е дефиниран. При подготовката на Доклада се стремим той да е готов в рамките на първото полугодие и на 11 юли беше внесен в Народното събрание. Практиката показва, че от самото начало на изготвяне на този тип документ няма Годишен доклад за състоянието на националната сигурност, който да е внесен преди месец юли. На Вас най-добре Ви е известно, че необходимостта да се приемат приоритетно някои закони през месец юли отложи на практика обсъждането на този доклад. Но тук трябва да се има предвид следното: дебатите по него са важни, не само за оценка на конкретната политика, но и за оценка и даване на препоръки относно тенденции, които касаят не просто следващия едногодишен, а по-продължителен период. Каза се, че няма ясна оценка за това какво е състоянието – в някои от комисиите това също беше отбелязано. Бих се съгласил с тезата, че е много трудно да се каже просто с едно изречение какво е състоянието – добро, стабилно, нестабилно. През последните няколко години и тук сме направили опит да бъде дадена такава оценка в мотото на Доклада – в уводната и в заключителната част. Мотото тук е: „Република България през 2018 г. – икономическа и финансова стабилност, социално ориентирана политика, успешно лидерство в ЕС, преодоляване на геополитически предизвикателства“. Смятам, че с него изразяваме оценката за състоянието на националната сигурност. Накрая ще завърша с това, че дебатите в постоянните комисии и в пленарната зала са изключително важни за процеса на подготовка на Доклада, защото те са ориентир за работната група, която ще подготви Доклада за 2019 г. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кръстев. Ще Ви запозная с Проекта на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2018 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.“ Подлагам на гласуване прочетения Проект на решение. Гласували 154 народни представители: за 97, против 47, въздържали се 10. Предложението е прието. С това завършваме Програмата. Съобщения: В Клуба на народния представител нашият колега – депутатът Георги Марков, ще представи книгата си „Феноменът Виктор Орбан“ по повод навършването на 30 години от официалното отваряне на границата на Унгария с Австрия. Всички народни представители за поканени за представянето на книгата. Парламентарен контрол – 13 септември, петък: 1. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Павел Шопов; и Иван Валентинов Иванов. 2. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Виолета Желева. 3. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народните представители Иван Ченчев, Чавдар Велинов и Александър Симов. 4. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на четири въпроса от народните представители Манол Генов; Десислав Чуколов; Виолета Желева и Никола Динков; и Станислав Владимиров; и на едно питане от народните представители Атанас Стоянов, Александър Сиди и Калин Поповски. 5. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народните представители Иван Ченчев и Георги Гьоков. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народния представител Станислав Станилов; - министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Теодора Халачева; - министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Станислав Станилов; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на четири въпроса от народните представители Павел Шопов; Даниел Йорданов и Красимир Янков; Станислав Владимиров и Любомир Бонев; и Николай Тишев; и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Христо Грудев; Кристина Сидорова; и Георги Свиленски, Димитър Данчев и Любомир Бонев; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Николай Александров; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на пет въпроса от народните представители Валентина Найденова; Теодора Георгиева; Георги Михайлов – два въпроса; и Джевдет Чакъров; - министърът на околна среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народния представител Станислав Владимиров; и на четири въпроса с писмен отговор от народните представители Христо Грудев; Кристина Сидорова; Пенчо Милков; и Станислав Владимиров и Любомир Бонев. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев; - един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на вътрешните работи Младен Маринов; - три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова; - един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нено Димов; - един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Поради предварително планиран ангажимент от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Следващото редовно пленарно заседание е на 13 септември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 11,25 ч.) Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов Сергей Кичиков

За четвърта поредна година НАП се включва като партньор на Министерство на вътрешните работи в европейския проекта „Европейски ден без загинали на пътя – EDWARD” (European Day Without A Road Death). Тази година инициативата ще се проведе на 26  септември под мотото "Обичам семейството си! Да го пазим на пътя" и е част от европейската седмица на мобилността.

Идеята на EDWARD е да насърчи всички участници в движението по пътищата, да се замислят за опасностите, с които се сблъскват, и за това как сами могат да допринесат за намаляването на рисковете на пътя. Крайната цел е в дните преди 26 септември, а и след това,  в България да няма загинали при пътни инциденти.

Повече информация за  EDWARD може да намерите на  https://mvr.bg/opp/edward    

 

Председателят на Комисията по отбрана ген. Константин Попов участва в 17-ото издание на „Лятната конференция по отбрана“, която се провежда във военновъздушната база "Аборд" в Бурж, Франция.

Участието е по покана на председателя на Комисията по отбраната и въоръжените сили във френското Национално събрание Жан-Жак Бриди и от Кристиан Камбон, председател на Комисията по външни работи, отбраната и въоръжените сили на френския Сенат.

Конференцията беше открита на 11 септември 2019 г. от министъра на френските въоръжени сили Франсоаз Парли. Основната тема на форума е бъдещето на Европейската отбрана в променящата се среда, как тя да бъде единна и ефикасна, мерките за прилагане на глобалната стратегия и единство на европейската отбранителна индустрия.

Конференцията дава възможност за провеждане на неформални срещи и разговори и засилване на диалога между френски и европейски парламентаристи и политици.

Всяка година форумът събира повече от 400 национални френски и европейски висши политически служители заедно с ключови представители на администрацията и на индустрията.

На снимката
С ген. Жан-Пол Паломерос, председател на Комитета за стратегическо ориентиране и бивш стратегически командващ на НАТО по трансформацията.

В Народното събрание беше представена книгата на народния представител Георги Марков "Феноменът Виктор Орбан", която описва политическата дейност на унгарския премиер Виктор Орбан от 1989 г. до 20 август 2019 г. Представянето на книгата в парламента е по повод 30-ата годишнина от официалното отваряне на границата на Унгария с Австрия и на него присъстваха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, председатели на парламентарни групи в 44-ото Народно събрание и народни представители от всички политически сили.

Книгата се отнася за един действащ министър-председател на страна-член на ЕС и приятелска страна, обясни при представянето й авторът. По думите му българският парламент е може би единственият в Европа, който отбелязва трийсетгодишнината от падането на първата тухла от Берлинската стена, която се навърши вчера. Това беше 11 септември, когато Унгария широко отвори границата си, хиляди източногерманци с трабанти, с деца, с писъци и радост минаха желязната завеса, където ги чакаха техните роднини от Западна Германия, припомни историческите факти Георги Марков.

Озаглавих книгата си "Феноменът Виктор Орбан", защото е феноменално да участваш в дисидентските години в антикомунистическото движение 1988-1989 г. и 30 години неизменно да си избиран за народен представител, 30 години, в които четири пъти си избиран за премиер, подчерта Георги Марков. Той направи обзор на социалната и икономическа политика, провеждана от Виктор Орбан, както и на позицията му по отношение на мигрантите.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева отбеляза, че е много развълнувана от разказаното за случилото се преди 30 години. Георги Марков е една енциклопедия не само от знания, но и от емоции, подчерта тя и пожела на автора да бъде здрав и да продължава да записва историята на Прехода.