Счетоводен и данъчен справочник

noi 12Националният осигурителен институт (НОИ) ще изплати дължимите обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за месец юли 2019 г. на 1 август тази година.

Активният политически диалог и задълбочаване на сътрудничеството в сферата на туризма бяха сред основните теми на срещата на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и председателя на Камарата на представителите на Република Кипър Димитрис Силурис. Кипърска парламентарна делегация е на посещение у нас по покана на председателя на българския парламент.

Общо бе мнението, че България и Кипър могат да предлагат съвместен туристически продукт на трети страни. На разговора двамата председатели оцениха отношенията между България и Кипър като отлични във всички сфери от двустранен интерес, за което допринася и активният политически диалог на най-високо ниво. Цвета Караянчева припомни, че Кипър беше сред първите държави членки, ратифицирали Договора за присъединяване на България към Европейския съюз и благодари за подкрепата. Гостът подчерта, че в страната му работят 30 хиляди българи и те са едни от най-добрите работници.

Председателят на Народното събрание отбеляза отличните отношения в областта на образованието и културата и посочи, че българската общност в Кипър и кипърските студенти, които се обучават в България, са мост между двете страни. Ценим доброто взаимодействие, което имаме по важни теми и сътрудничеството и взаимната подкрепа в различни международни организации, посочи Цвета Караянчева.

Човешките контакти, в т.ч. и в културата и образованието, са важен аспект на двустранните ни отношения, заяви по време на разговора председателят на кипърския парламент. Той допълни, че те са основани на историческата и културна близост между двата народа и следва да се задълбочават. От кипърска страна увериха, че се отделя сериозно внимание на работата с българската общност в Кипър.

Председателят на Камарата на представителите на Република Кипър Димитрис Силурис отбеляза, че трябва традиционните отлични отношения между Кипър и България да бъдат реализирани на практика и приложени в полза на двата народа. Ние изпитваме голяма благодарност към България за времето след турската инвазия, когато България даде работа и хляб на хиляди кипърски граждани, изгубили домовете си, посочи той. Това, което Кипър днес предоставя като възможност за трудова заетост на български граждани, е най-малката отплата, която бихме могли да дадем, добави Димитрис Силурис.

Председателят на Народното събрание подчерта, че пример за отличните ни двустранни отношения на секторно ниво са и подписаните през последните години пет двустранни споразумения – в областта на земеделието, туризма, енергетиката, културата, образованието и науката. Говорихме за активното парламентарно сътрудничество и за това, че можем още повече да го задълбочим, посочи Цвета Караянчева. Парламентаристите на двете държави са добри професионалисти, представители на различни региони и можем да си бъдем полезни за обмен на различни политики, смята тя.

След разговора председателят на българския парламент показа пленарната зала на своя кипърски гост. По-късно кипърските парламентаристи ще разговарят с Групата за приятелство България - Кипър в Народното събрание.

Посещението на кипърската парламентарна делегация започна с церемония по полагане на венец на Паметника на незнайния воин.

На 29 юли 2019 г. Министерството на финансите преотвори емисия 10,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, пусната в обращение на 21.06.2019 г., с падеж 21.12.2029 г. Емисията е референтна по отношение на хармонизирания дългосрочен лихвен процент за оценка степента на конвергенция, който е един от Маастрихтските критерии. На проведения аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 200 млн. лв. съвкупна номинална стойност при постигната среднопретеглена доходност в размер на 0,32 %. Отчетената доходност е рекордно ниска на първичен пазар за този матуритетен сегмент. Общият размер на подадените поръчки достигна 305,75 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,53. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 73 базисни точки. От страна на участниците беше отчетен висок интерес, като най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 73 %, следвани от застрахователните дружества с 18 %, пенсионни и гаранционни фондове – 8 %, и други инвеститори – 1 %.
Месечният обзор за развитието на българската икономика към юни 2019 г. е публикуван. Представена е динамиката на основните макроикономически показатели. Целия анализ можете да видите тук.

Предвид крайният срок (31.07.2019 г.) на производителите/вносителите на електронни системи с фискална памет (ЕСФП) да одобряват ЕСФП, отговарящи на изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., е осигурен сигурен канал за връзка между Българския институт по метрология и НАП. Това ще позволи на производителите на фискални системи за бензиностанции да ги тестват съобразно изискванията на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Каналът ще създаде необходимите условия за достъп на служителите на Българския институт по метрология (БИМ), ангажирани с изпитването на фискални устройства/ИАСУТД. Чрез използването на тази сигурна връзка служителите на БИМ могат да достъпват до необходимите за целите на изпитанията в лабораторни/реални условия електронни услуги, в т. число и „Тестово подаване на данни от фискални устройства към сървър на НАП“.

Уведомяваме Ви, че към настоящият момент всички производители/вносители на ФУ/ИАСУТД могат да подават данни към тестовия сървър на НАП, но извършване на преглед чрез използване на електронната услуга не е възможен. Само и единствено служителите на БИМ достъпват електронната услуга „Тестово подаване на данни от фискални устройства към сървър на НАП".

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, ще Ви запозная с едно съобщение. На основание чл. 14, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е представен протокол от парламентарната група на „Обединени патриоти“, в който с Решение от заседание на парламентарната група на „Обединени патриоти“ на 25 юли 2019 г. за промяна в състава на парламентарната група изключва от парламентарната група Волен Николов Сидеров, Десислав Славов Чуколов и Павел Димитров Шопов. Следват подписите на народните представители от „Обединени патриоти“. Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно критичната обстановка с африканската чума по свинете в страната. Вносители са Драгомир Стойнев и Светла Бъчварова на 25 юли 2019 г., като предлагам да бъде включена като точка втора за днешното пленарно заседание – 29 юли 2019 г., останалите точки съответно се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 192 народни представители: за 188, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка от дневния ред: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР (LOA) BU-D-SAB „САМОЛЕТИ F-16 BLOCK 70 И СВЪРЗАНА С ТЯХ ПОДДРЪЖКА“ (F-16 BLOCK 70 AIRCRAFT AND ASSOCIATED SUPPORT), МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР (LOA) BU-D-AAA „БОЕПРИПАСИ В ПОДКРЕПА НА F-16“ (MUNITIONS IN SUPPORT OF THE F-16), МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР (LOA) BU-P-AAD „SIDEWINDER AIM 9X БЛОК II РАКЕТИ, СВЪРЗАНИ МАТЕРИАЛИ И УСЛУГИ“ (SIDEWINDER AIM 9X BLOCK II MISSILES, ASSOCIATED MATERIAL AND SERVICES) И МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР (LOA) BU-P-LAR „МНОГОФУНКЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯ – СЪВМЕСТНА ТАКТИЧЕСКА РАДИОСИСТЕМА (MIDS JTRS) (5) И СВЪРЗАНА С НЕЯ ПОДДРЪЖКА И ОБОРУДВАНЕ“ (MULTIFUNCTIONAL INFORMATION DISTRIBUTION SYSTEM JOINT TACTICAL RADIO SYSTEM (MIDS JTRS) (5) AND RELATED SUPPORT AND EQUIPMENT), ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 19 ЮЛИ 2019 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 173 ОТ 23 ЮЛИ 2019 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Давам думата на председателя на Комисията по отбрана да ни запознае с Доклада. Заповядайте, господин Председател. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Указ № 173 на Президента на Република България от 23 юли 2019 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за ратифициране на Международен договор BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“, Международен договор BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“, Международен договор BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ и Международен договор BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема и свързана с нея поддръжка и оборудване“, приет от Народното събрание на 19 юли 2019 г. На заседание, проведено на 24 юли 2019 г., Комисията по отбрана разгледа посочения указ. Присъстваха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, секретарят на президента по правните въпроси Емилия Друмева, секретарят по сигурността и отбраната Стефан Янев, заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков, съветникът по сигурността и отбраната на президента Илия Милушев. Указът и мотивите към него бяха представени от професор Емилия Друмева. В своето изложение тя отбеляза, че Законът е върнат във възможно най-краткия срок, а изложените мотиви са фокусирани преди всичко върху правните аспекти на акта на ратификацията. В подкрепа на тезата беше посочено тълкувателно решение на Конституционния съд на Република България № 9/1999 г. по Конституционно дело № 8 от същата година, с което съдът разглежда ратификационния закон и инкорпорирания в него международен договор като единен акт, което е и логическото основание на президента да изтъкне в мотивите си необходимостта от ратификация на Закона на две отделни заседания на Народното събрание въпреки конституционната възможност процедурата да се извършва и на едно заседание. В мотивите се отбелязва и становището на държавния глава, че при вземането на стратегически решения от такъв характер е необходимо не само да са осигурени финансовите параметри на договора, но и да бъде осигурен широк консенсус и подкрепа. Според него това не е постигнато и липсва обществено съгласие. В изказването си вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази несъгласие с мотивите на Указа, като посочи, че възприетият подход не само не допринася за изграждането на по-голямо обществено съгласие, а напротив – вкарва нова, вредна разделителна линия в обществото. Народните представители Христо Гаджев и Емил Христов изразиха категорично несъгласие както с мотивите за връщане за повторно обсъждане на Закона, така и с начина на представянето им на заседанието. Беше посочено, че процедурата за приемане на Закона с две гласувания в едно заседание по никакъв начин не е възпрепятствала обсъжданията по същество и изразяването на мнения и убеждения на народните представители от парламентарно представените в Комисията политически сили. Достатъчно дългото и неограничено обсъждане в пленарна зала и в Комисията по отбрана, както и липсата на конкретни предложения за второ гласуване, е основната причина за преминаване на Закона по възприетата процедура. В подкрепа беше посочено, че в практиката на Народното събрание досега са гледани на едно заседание с две гласувания 58 закона за ратификация. Народният представител Милен Михов изрази несъгласие с връщането на Закона, като посочи, че в мотивите липсват сериозните основания за това. Според него дадената от президента оценка на процедурата по самата ратификация, при това с елемент на назидание, не е достатъчен аргумент, а е показател за безучастност на президента, когато след огромни усилия и повече от десетилетие най-после се пристъпва към решаването на стратегически за бъдещето на държавата въпроси. В изказването си народният представител Джейхан Ибрямов изрази несъгласие с Указа и мотивите към него. Той изтъкна наличието на широк плурализъм по време на задълбочените обсъждания по време на заседанията в пленарна зала и Комисията. Според него при такъв плурализъм на мнения консенсус е невъзможен, защото в основата на това понятие е разбирането за пълно съгласие по всякакъв въпрос – нещо, което на практика е невъзможно и не е необходимо. В своето изказване народният представител Валентин Радев приведе редица примери в противовес на изказаните в мотивите към Указа твърдения за липсата на търсено съгласие в обществото, отсъствието на категоричен отговор дали такова съгласие реално се постига със сключените договори, както и по твърдението, че ратифицирането на такъв особено значим договор е извършено по „бързата писта“. Народният представител изтъкна и необходимостта от държавническо разбиране на значението на Договора като доверие към България от страна на такъв стратегически партньор като САЩ и значението му на пълната оперативна съвместимост в рамките на колективната отбрана. По време на дискусиите бяха зададени въпроси от народните представители Георги Андреев и Николай Цонков относно клаузите за прекратяване на договорите и вероятността за едностранни действия от страна на САЩ при евентуално неизпълнение от България на други съвместни договори, както и за орязване на предварително заявения пакет способности на самолетите, с което значително се намаляват оперативните им възможности. В отговор заместник-министър Атанас Запрянов посочи, че клаузата за прекратяване съществува, отнася се и за двете страни и е гаранция срещу сериозни промени по отношение на отбранителната политика. Тя по никакъв начин не касае други споразумения между двете страни. Клаузата може да бъде приведена в действие единствено при наличие на сериозни мотиви, застрашаващи същността на взаимните договорености и стратегическото партньорство. Командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков изчерпателно и убедително отхвърли всякакви съмнения за орязване на способностите на придобиваните самолети F-16 Block 70,като приведе конкретни данни по отношение на изпълнението на оборудването, въоръжението, способностите за водене и целеуказване, обучението на личния състав, инфраструктурата и др. По отношение на изразени съмнения за доверието на САЩ към България като съюзник, имащи пряко отношение към финансовите условия по Договора и необходимостта от плащане на цялата сума, беше категорично изразена от ръководството на Министерството на отбраната несъстоятелността на подобни внушения. Напротив, Съединените американски щати неведнъж, а и по време на целия преговорен цикъл, са заявявали признанието си за страната като истински съюзник, имат пълно доверие в способностите ни за самостоятелни решения и неизменно потвърждават високата си оценка за Българската армия и въоръжените ни сили. Единствено липсата на кредитна история и свързаните с това национални законодателни правила са причина за сключването на Договора по този начин. В заключение председателят на Комисията по отбрана Константин Попов благодари на всички участници в дискусията. Посочвайки огромното значение на Договора, той призова без оглед на партийната принадлежност, да бъде оценен ефектът от възможното забавяне на Ратификацията. Отбелязвайки, че народните представители са длъжни да предвидят ефекта върху модернизацията на ВС на България, ако ветото не бъде отхвърлено, той наблегна и на необходимостта да се отчита ефектът на дебата върху хората във ВВС – дали той им дава сигурност, или ги разделя. След приключването на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 20 народни представители. С 13 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за ратифициране на Международен договор BU-D-SAB „Самолети F 16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“, Международен договор BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“, Международен договор BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ и Международен договор BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема и свързана с нея поддръжка и оборудване“, приет от Народното събрание на 19 юли 2019 г.“ Уважаема госпожо Председател, моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов и заместник-началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 163 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте за изказвания, колеги. Господин Гечев, заповядайте. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обсъждаме един изключително важен въпрос както от финансово-икономическа, така и от политическа и геостратегическа същност. Затова предлагам с аргументи и факти спокойно да обсъдим нашата позиция, която е да подкрепим ветото на Президента на Републиката, поради следните причини: В първата минута искам да припомня заключенията на работния екип на българските военновъздушни сили. Първо, тяхното заключение е, че възможните правни спорове между продавача и купувача се решават само по правото на Съединените американски щати, като всички възможни юридически разноски за в бъдеще ще бъдат за сметка на българската държава, вместо това да става по международното право, както е практиката на сключването на такива междудържавни договори. Второ, гаранционните условия и условията по рекламации са формулирани преимуществено за американската страна. Третата констатация беше, че стандартните условия по договорите са определени едностранно и не подлежат на промяна по искане на българската страна. Четвърто, че правителството на Щатите може едностранно да променя условията по договора. Пето, собствеността на самолетите и въоръжението се прехвърлят на мястото на тяхното производство – Съединените щати, и ние поемаме всички разходи по тестването и тяхното доставяне в Република България. Шесто, доставчикът – Съединените щати, се освобождава от всякаква юридическа отговорност, в това число неустойки по неизпълнение на клаузите от договорите. Сега конкретни факти към това, което Ви казах от работната група. Първо, по отношение на цената и условията на плащане. Цената, уважаеми колеги, е твърде висока поради две групи критерии. Първи критерий. В сравнение с аналогични сделки през последните две години – Словакия закупува 14 самолета от същата модификация – F-16 Block 70, с единична цена на пълния комплект въоръжение – 128 млн. 571 хил. долара. Цената на българския самолет – неокомплектован е 162 млн. 500 хил. долара, което ще рече, че неокомплектованият български самолет струва с 34 млн. щатски долара повече от самолета, доставен от същата фирма, по същия тип договори на Словакия. Като пресметнем според разчетите и на американската страна и цените на отделните артикули в четирите договора, които разглеждаме, пълният комплект въоръжение на самолета – неговата цена отива с пълния комплект към 200 млн. щатски долара. Ако сравним пълния комплект на Словакия и България съответно 128 млн. 571 хил. щатски долара с 200 млн. щатски долара, самолетът на Словакия с пълното въоръжение, обучение на летците и технически персонал, уважаеми колеги, е по-евтин със 72 млн. щатски долара. Или общо, ако пресметнем за осем изтребителя многоцелеви, цената на България е с 576 млн. щатски долара по-висока от тази на партньорите в Словакия. По втория критерий, ако сравним същата доставка, същия тип самолети, същата модификация за страна нечлен на НАТО, втората сделка с Бахрейн от 2017 г., цената на един самолет е 146 млн. 578 хил. щатски долара, тоест България – страна членка на НАТО, лоялен партньор на Съединените американски щати, плаща 53 млн. щатски долара повече за същия самолет и същия комплект, сравнено с Бахрейн. Вторият критерий. В сравнение с по-модерния F-35 от Пето поколение, в сравнение с F-16 – направих проучване, в това число тук е списанието на „Дифенс нюз“, издадено в Съединените американски щати, и информацията от Пентагона и американското правителство – F-35 в момента се подготвя за серийно производство при цени за закупуване от военновъздушните сили на Съединените американски щати, те са три модификации между 97 и 122 млн. щатски долара. Тоест, ние плащаме за самолет, развит базово от 70-те години, 200 млн. щатски долара за пакета Четвърто поколение. Пето поколение самолетът – между 79 и 122 млн. щатски долара, предстои да бъде пуснат в производство и по тези цени да бъде закупен от Военновъздушните сили на Съединените американски щати. В сравнение с третия критерий, в сравнение с конкурентен модел от същия клас при конкурса, който беше закрит – не само според нас, неправомерно от българското правителство, беше предложено от единия от конкурентите на американската фирма за 800 млн. щатски долара – 10 изтребителя, което ще рече, че като преизчислите цената на изтребител се получава, че ние бихме получили 20 изтребителя вместо 8 на същата цена от конкурент, произвеждащ същия клас изтребители в Европейския съюз. На следващо място, преговарящият екип не е постигнал абсолютно никакви ценови отстъпки въпреки следните факти: Първи факт е, че този самолет не е наличен, той не е произведен – той е в конструкторска фаза, тоест купувачът – Република България, поема риск с огромна бюджетна инвестиция, тъй като, уважаеми колеги, военната продукция в това число и авиониката са скъпи продукти, високо технологични, става дума за високо технологична фирма. Тези продукти работят на границите на технологичните възможности. Рискът при военната продукция е много по-голям, отколкото при гражданската. Нашата страна финансира развойната дейност на „Локхийд Мартин“, която има годишен оборот, знаете ли, колко? Проверих – малко над 50 млрд. щатски долара, а четирите основни доставчика общо имат оборот, който два пъти превишава брутния вътрешен продукт на Република България. Но, не – за нас няма отстъпки заради това, че участваме в развойната дейност, която е рискова. Освен това – втора причина, казах, че Бахрейн не е член на НАТО, но въпреки това цената за нас е значително по-висока. На следващо място, България, в сравнение с друга страна – Словакия, е предоставила четири военни бази за съвместно ползване на двустранни договори не с НАТО, а със Съединените американски щати. Ние сме единствената страна в света, която безвъзмездно предоставя бази за ползване от друга държава. Някаква благодарност? Не! Ние плащаме по-висока цена, отколкото Словакия и Бахрейн. Така че никакви отстъпки не са направени, въпреки че България заедно с нашите партньори – Съединените американски щати, наши военни подразделения участваха и участват в Ирак, в Афганистан, за разлика от другата страна, но няма ценови отстъпки за Република България. Икономически неизгодно за България е еднократното плащане – в момента към 2 млрд. 300 млн. лв., а всъщност с доокомплектоването на самолета – само това, към 3 млрд. лв. Предварителното изплащане на такава огромна сума е проблем за страна като България, която е най-бедната страна в Европейския съюз. Проблем е, защото ние еднократно – правителството, трябваше да предложи актуализация на бюджета. Второ, правителството трябваше да блокира – това е и военностратегически въпрос, модернизацията на военноморските сили и сухопътните сили на Република България. Нямайте никакви съмнения, че при тези огромни разходи, които предстоят при изграждането на инфраструктурата за нови самолети, фактически не виждам как финансово ще бъде осигурена модернизацията на българските сухопътни сили и българските военноморски сили. Освен това цената не е окончателна, уважаеми колеги! При втория няколкочасов прочит на договорите – отидох втори път, отделих няколко часа да чета, защото възникнаха въпроси, които исках и за себе си, а и заради Вас, колеги, да споделя и които съм счел, че са важни. Първо, цената не е окончателна, защото в договора пише:„прогнозна цена“. „Прогнозна цена“ означава, че цената, която сега е заявена, не е последна, и в клаузите на договора много ясно, много коректно доставчикът е посочил, че той може, без предупреждение да промени с 10% цените, считайте автоматично, колко са към момента – 230 млн. лв., без да се замисли. Няма доставчик, който няма да използва тази възможност. Второ, в договора пише, че само с уведомяване, без съгласието на българската страна, може да се промени цената с повече от 10%. В договора под прогнозна цена пише нещо интересно, което в началото не забелязах, но там пише: „начален депозит“. Обърнете внимание, че двете числа – началният депозит и прогнозната цена, са равни, което ще рече, че това е начален депозит и на нас, българите, ни предстоят тежки времена. Този начален депозит ще бъде допълван с допълнителни средства. Договорите са изцяло в интерес на купувача, уважаеми колеги! Цитирам договорите: „Договорите не са секретни, те не са строго секретни – те са класифицирани и не могат да бъдат публикувани в „Държавен вестник“.“ Правя Ви тази услуга – само ще Ви цитирам две-три клаузи от договора, които са смразяващи не само според мен. Слушайте: „Купувачът се задължава да освободи от отговорност за вреди правителството на Съединените американски щати, неговите агенти, служители и работници за всякакъв вид загуби или задължения както при закононарушения, така и по договор, които могат да възникнат във връзка с настоящето споразумение, поради нараняване или смърт на персонал на купувача или трети лица, имуществото или изделията, закупени от купувача по силата на настоящето LOA споразумение“. Второ, 4.4. Купувачът се съгласява на следното: „4.4.1. Да заплати на правителството на Съединените американски щати общата стойност на изделията, дори ако цената надхвърля прогнозните суми по настоящето LOA“, пише го в договора. Гаранции – шеста точка и в четирите договора. „6.1. Правителството на Съединените американски щати не обезпечава и не предоставя гаранция, за което и да е от изделията, продадени по-силата на настоящето споразумение, освен предвиденото в подточка 6.1.1., което е гарантиране на правата на собственост.“ Никакви гаранции за никакво изделие, никакви самолети, никакви двигатели, никакви ракети, никакви авиобомби! Уреждане на спорове, цитирам: „7.1. Този LOA се подчинява на законодателството и нормативната уредба на САЩ, включително законодателството в частта на обществените поръчки на Съединените американски щати“. Да отворя една скоба. Тук някой се опитваше да внушава и да лъже, че военната продукция не се продава по обществени поръчки. Дами и господа, и за най-богатите страни по света, особено за Съединените американски щати, игла не се купува от Пентагона без обществена поръчка, за разлика от България. „7.2. Правителството на Съединените американски щати и купувачът се съгласяват да уреждат всяко разногласие, възникнало във връзка с настоящото LOA“, обърнете внимание, „чрез консултации между правителството на САЩ и купувача и не могат да отнасят за уреждане такива спорове до международен трибунал“. Тук има грешка в превода, проверих и с прависти – това не е международният трибунал, а е международен арбитраж. Тоест ние тук сме се подписали, че ако възникват различия, нямаме право никъде да се оплакваме. Не са споменали само за арменския поп, там ние бихме могли да се обърнем за помощ. Освен това гаранцията, като казах, че не поемат никакви гаранции, погледнете отговорите на Министерството на отбраната на мотивите на господин президента. И на последната страница, едно от последните изречения, внимавайте, колеги, пише, че гаранцията, която я няма в договора, но на „Локхийд Мартин“ към американското правителство за самолетите, които купуваме, е шест месеца. Дами и господа, по закон в България българският държавен стандарт, погледнах вкъщи – кафеварка, като си купиш, гаранцията е 12 месеца, компютър – 24 – 36 месеца, самолет за 200 млн. щатски долара, платени от българския народ, е с шест месеца гаранция, на „Локхийд Мартин“ към американското правителство. Ами, дами и господа, нали българските летци отиват и получаваме собствеността в Съединените щати?! Целият период на тренировки на летците, на обучение на персонала, летенето на самолетите, ще влиза в гаранцията от шест месеца. Тук на практика ще кацнат самолети без никаква гаранция. Гаранцията ще отлети като щъркелите наесен към египетските пирамиди и ние оставаме с платени 2 млрд. 300 млн. лв., със самолети за по 200 млн. щатски долара, които нямат никаква гаранция като кафеварка даже. Това са подписали нашите представители! Обърнете внимание, Споразумението за индустриално сътрудничество е силно развеселяващо, ако се прочете. Там има един дълъг списък какво може да направи продавачът, как да ни помогне да продаваме оръжия, но къде, как, какви оръжия – няма никакви ангажименти. Цитирам договора: „Ограничаване на отговорността“. Първо, 5.3.1. цитирам: „Министерството на икономиката…“ (шум и реплики) – това е може би най-важната част на нашето заседание, моля Ви за една минута да изслушаме какво пише в този договор: „Министерството на икономиката безвъзвратно се отказва от всякакви претенции или защита, основани на суверенния имунитет или държавни действия и няма да предявява претенции или защита в арбитраж, или производство за принудително изпълнение на арбитражно решение“. Това е изумително?! Три пъти го четох, не можах да повярвам. Български министър, представител на българското правителство тук се е отказал от национален суверенитет?! Тук пише, че ние се отказваме от национален суверенитет и нямаме право да гъкнем по този договор. (Реплики.) Договорът е за индустриално сътрудничество – петият договор. РЕПЛИКИ: Не е по темата! РУМЕН ГЕЧЕВ: Накрая възниква въпросът... По темата е! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е по темата, защото тук говорим за договорите. РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще Ви обясня защо е по темата – защото е условие на сделката. Другите страни и народи, когато купуват изтребители, те сключват договори за offset – или за реално индустриално сътрудничество, а тук сътрудничеството не е реално. Накрая, кой е подписал договорите? Това беше нещо, което също е изумително. От българска страна договорите са подписани, както следва, на най-високо ниво – двама министри – министър на отбраната и вицепремиер и министър на икономиката. И знаете ли кой е подписал договора от другата страна – двата основни договора по доставки? Подписал го е Дуейн Лонг, началник на отдел в Агенцията за чуждестранна военна помощ. Началник на отдел! Не е шефът на Агенцията, не е заместник-шефът на Агенцията?! Началник на отделче е подписал с българския вицепремиер договорите! (Шум и реплики.) В тях пише! Какъв междуправителствен договор? Няма го министъра на отбраната на Съединените щати или на финансите, или на каквото и да било; няма заместник-министър; няма шеф на управление. Тук няма никой! Вие питахте ли тези хора дали имат официално пълномощно от правителството на Съединените американски щати? (Шум и реплики.) Редно ли е една държава да подписва договори, нашият вицепремиер – с кого, с шофьора на рейса на Пентагона?! Приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев. Реплика – господин Гаджев, после – господин Радев. (Шум, оживление.) Развесели ни много господин Гечев. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев или все пак агент Икономов от Първо главно управление на Държавна сигурност по американско управление! (Шум и възгласи.) Искам сега да Ви запитам: как се казва човек, който изопачава фактите, за да създаде алтернативна реалност и фалшиви новини? Първо, договорът е напълно стандартен. Договорът не само за България е такъв. (Показва документ.) Ето го, между другото, ето ги условията! Свалят се свободно от интернет страницата на същата агенция, която ни казахте – шест странички, те са бланкетни и са за абсолютно всички държави. Условията на договора… (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Ето, ще Ви ги оставя да си ги прочетете условията на договора, които цитирахте тук, едно по едно. Ето ги тук, точка по точка: 4.1.1, 6.4, всичко е тук. Те се свалят свободно от интернет, защото за американската страна те са бланкетни и се дават на всяка една страна, която купува въоръжение от американците. Сто седемдесет и девет страни и организации са се съгласили на тези условия от 40 години насам. Само този месец на Германия и Гърция са им предоставени същите условия. И германското, и гръцкото правителство ли са некадърни и не са успели да си защитят националния интерес? И те ли, господин Гечев? Всичките неща, които цитирахте по договора, са абсолютно несъстоятелни, да не кажа, че са неистина, тъй като условията са еднакви за всички държави – нито повече, нито по-малко, както за България, така за Германия, за Канада и за всяка една друга държава. (Реплики.) Вътре има и гаранции, има и неустойки, има всичко. А цената, между другото, тъй като аз също съм чел договорите, цената не е това, което казвате, защото цената на самолета е задължение много под 100 млн. долара за България. Всичко останало е оборудване допълнително, екипировка, обучение. Нека да разделим нещата. Прочетете пак внимателно параграфите. Отпред, както знаете, има едни таблички, където пише кое колко струва. Нека да не заблуждаваме хората тук – цената въобще не е такава! Така че да се внушава по някакъв начин, че българското правителство не е защитило в цялост националния интерес и не е постигнало добри договорки или пък че американското правителство целесъобразно е било некоректно и непочтено към България и ни е извивало ръцете – нищо повече от абсолютна и долна лъжа. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гаджев. Втора реплика, господин Радев? Господин Радев, заповядайте. ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Народният представител Христо Гаджев разговаря с народния представител Румен Гечев.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гаджев, заповядайте на мястото си. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Гечев, успяхте да направите това, което се очакваше от началото – да ни вкарате в детайлите и да продължите това, което пише в мотивите на президента. Говорим си не за голямата картина, а: „Дайте да видим подробности, които много лесно се манипулират“. Аз не знаех какво ще говорите. По всички тези неща, които казахте, има обратни доводи вероятно, най-малкото от колегите, които са работили. Но аз ще Ви кажа нещо друго, с което Вие миналия път манипулирахте залата. Да, признавам Ви, много добър оратор сте, университетски преподавател, имате опит. Като Ви слуша човек с отворени очи и уши, си казва: „Да бе, аз даже се чудех защо Вас не са Ви взели в държавата да направите това, което прави този голям екип, може би щяхме да купим на половин цена тези самолети?!“ (Реплики.) Но какво направихте миналия път? Предполагам, че всичко, което казахте сега, е горе-долу в същата схема. Вие казахте следното: „Защо България инвестира в американската икономика, военнопромишления комплекс, там една фирма, на която ние даваме много пари?“ Тук виждам господин Цонев и той обясни защо. Но Вие казахте половината от истината – така се манипулира по принцип, става много красиво. Забравихте да кажете друго – че България е дала повече от тези 2,2 млрд. лв. в европейската икономика. Аз няколко пъти го казвам, сега ще Ви ги изброя набързо, защото няма да имам време сигурно. Ние сме инвестирали във военнопромишления комплекс, както се казва, или в отбранителната промишленост на Франция с кугъри – 12 плюс 3. Бяха шест, нашето правителство ги намали с три. От Италия купихме спартани, и там инвестирахме – в тяхната военна промишленост. Купихме спартани, това е едно. От тях купихме ПКИС – тук има военни, знаят какво значи това, за над 100 милиона. Все онези три правителства преди първото правителство на ГЕРБ. Купихме от Германия над 700 заявени, може би 300 – 400 автомобила – бронирани джипове, мерцедеси, всичко сме купили оттам. Над 217, ако не бъркам числото, пожарни „Рено“ от Франция – и там инвестирахме. Само преди време сега купихме над 400 автомобила за полицията. Инвестираме все в тази икономика. Да се върна на военната промишленост. Ще Ви кажа, че ние купихме почти от всяка държава от Европа по нещо. Числото през годините – от 2000 г. насам, е повече от тази сделка, за която говорим сега. Вие това забравихте да кажете и като кажете само първото, да, всички ахват и казват: „Да бе, как можахме там да инвестираме?“, независимо че само и първото да бяхме направили – само в американската икономика, пак има оправдание на основание на това, което каза миналия път господин Цонев. Така че изкусно манипулирате, но като цитирате, казвайте едната и другата истина... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Радев. Времето! ВАЛЕНТИН РАДЕВ: …и всички останали ще си направим добре изводите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, заповядайте за трета реплика. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, „някой тук лъга миналия път“ – така казахте Вие – относно обществените поръчки, покупка на самолети и други държави, ползвали способа конкурс, търг и така нататък. Ако цялото Ви слово е построено върху фалшиви твърдения и оттам, разбира се, фалшиви изводи, това е друг въпрос, но тук никой не е лъгал. Тезата не беше, че други държави купуват без поръчки или с поръчки, защото няма как да знаем, ако специално не сме проверили на коя държава законите позволяват без търг и конкурс и на коя – не. Тезата бе друга: българското законодателство позволява покупка на такава мащабна техника без търг и конкурс в директни преговори с продавача и това е чл. 13 от Закона за обществените поръчки, където са изключенията: „може да се купува, може да се правят поръчки без търг и конкурс“. А т. 13 в този чл. 13 засяга въпросната материя, така че тук никой не е твърдял, че други страни и народи правят това. Ние твърдим друго – че българското законодателство позволява това и че за далеч по не толкова важни за българската национална сигурност случаи са ползвани тези възможности. Нашето твърдение е, че за покупка на такава военна техника, касаеща националната сигурност, трябва да се ползват тези възможности на законодателството, защото тук става въпрос не само за пари, не само за условия, а става въпрос за сигурност, става въпрос за партньорство, става въпрос за това какъв е нашият стратегически избор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев. За дуплика, професор Гечев, заповядайте. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите. Те на 100% потвърдиха, че това, което казвам, е вярно, тъй като аз цитирам договорите. Това, че не съм разказвал за Европейския съюз, не е мое задължение. Понеже поставихте въпроса, ще Ви кажа. Да, никога не сме твърдели, че ние не инвестираме и в Европейския съюз. Естествено, правилно инвестираме. Никога не сме твърдели, че не трябва да инвестираме в Съединените щати. Трябва да инвестираме! Съединените щати са високотехнологична нация. Това е водеща пазарна икономика, водеща страна в НАТО. Това, което ние оспорваме, са условията на договорите. В случая ние инвестираме в Съединените американски щати рисково. Ние инвестираме в рисков проект! А Вашите примери, колега Цонев, са за неща, които можеш да ги пипнеш. Вие казахте, че ние сме купили камиони. Къде са камионите? Ние сме купили кораби. Къде са корабите? Те на чертеж ли са? (Реплики.) Купили сме неща, които са произведени в Европа. В Европа не сме инвестирали в рискови проекти. Ако инвестираме в рискови проекти, може, но тогава трябва да има отстъпка в цената. След това, обществените поръчки по ЗОП. Вие казвате, че законите разрешават, добре, това ще решат последващите действия – дали можем, или не можем. Но институциите в българската държава от това управление направиха голяма грешка. Те организираха конкурс, който Вие критикувате (шум и реплики), отмениха конкурса и не исках да споменавам – всички сега да стискаме палци шведската фирма, ако заведе дело за спечелен конкурс, отменен от българската държава, не казвам дали е правомерно или не, но ако се отиде на международен арбитраж, нашите разходи ще бъдат значително по-големи. По тази точка Вие сте прави. Така че кой носи отговорност? Правителството на ГЕРБ, което отмени законен международен конкурс за обществена поръчка и вкарва нашата държава в нови приключения! Как купуват другите страни и народи? (Реплики.) Ами постарах се, това ми е работата като народен представител. Влязох и проверих: в момента се довършва обществената поръчка за превъоръжаване с нови и многоцелеви изтребители на една красива, демократична, високоразвита европейска натовска страна – Финландия. Във Финландия преговорите ще завършат в края на втората година с конкурс за обществена поръчка, докато тук – за няколко седмици, и сега препускаме да сключим договор за 2 млрд. 300 млн. лв. И във финландския конкурс кой участва? Участват две американски фирми. „Локхийд Мартин“ участва с F-35. Финландците не искат да купуват модел, който не купува и американската армия. Впрочем, не Ви казах миналия път – американската армия не го купува от 2005 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Гечев! РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че финландците – две американски фирми, завършвам, „Юрофайтър“, „Грипен“ и френския „Рафал“. Така се правят конкурси! Учете се от Финландия, не сключвайте унизителни договори за безусловна капитулация. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване? Доцент Михов, заповядайте. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще започна с едно разсъждение, тъй като и днес, и предишния път се говори за инвестиции – къде инвестираме, когато плащаме за въоръжение. Не приемам тезата, че в момента ние инвестираме в американската икономика. Не приемам тезата, че сме инвестирали в европейската икономика. Не приемам тезата, че сме инвестирали някога в съветската икономика, тъй като разходите за въоръжение и способности на Българската армия са инвестиция в националната сигурност. И днес цялата тази наша армия служи с оръжие и въоръжение от държави, които вече ги няма, но те продължават да бъдат силата на Българската армия. И по този въпрос нека да не изпадаме в това: къде отиват нашите пари? Нашите пари отиват там, където трябва, за да могат българските мъже и жени под пагони да бъдат надеждни защитници на нашето Отечество и да заплащаме своята свобода с по-малко човешка кръв, разполагайки с по-съвременни средства. Но бих искал да върнем дебата към днешния дневен ред. Днес ние обсъждаме на второ четене върнатия от президента закон за ратификация на четири договора, на четири междудържавни договора между Република България и правителството на Съединените щати. Не е между министъра на отбраната и някакъв чиновник или автобусен шофьор. Така го е написал и президентът. Аз вярвам на президента, че той връща междудържавни договори, заглавията на които са изписани на 12 реда, и чета мотивите, които са изписани на 37 реда: за четири договора – 37 реда, една стандартна машинописна страница. Ние миналия път спорехме тук в парламента между опозицията и управляващите „за“ тази сделка и тези договори и „против“. Сега спорът е между нас като институция и президента. Аз затова чета мотивите на президента, тези кратки 38 реда, тази една страничка, която оспорва Закон, засягащ четири международни договора. Съгласно Конституцията – чл. 1, президентът има право мотивирано да върне за повторно гласуване един закон. Четем внимателно и виждаме какво има под думичката „Мотиви“. Имаме една декларация, че президентът не може да бъде безучастен към процесите на модернизация на Българската армия. Да, това е вярно, само че в чл. 105 на Конституцията ясно е разписано, че външната и вътрешната политика се ръководят и осъществяват от Министерския съвет и по-нататък – под надзора на Народното събрание. Имаме едно пожелание: по този въпрос да има широк консенсус и подкрепа. Много добре, това го пише на нашата сграда, това е нашият национален девиз: „Съединението прави силата“. Но в парламента постигането на пълен консенсус е исторически факт. Той е бил между 1949 г. и 1989 г., когато всички решения – от Закона за отмяна на всички закони преди 9 септември 1944 г. до свалянето на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет, са вземани абсолютно единодушно. Но аз мисля, че този период на абсолютно единодушие, по силата на чл. 1 от Конституцията, отдавна е отречен в нашето общество. Едно опасение: че липсата на такова съгласие е изключително тревожно – чета думичките от мотивите. Аз мисля, че различията и консенсусът са двете страни на ценности, които са в диалектическа свързаност, че единството не отрича различията. И фактът, че днес опозицията има възможност отново да повтори своите тези, е белег на тези различия. На следващо място – една оценка, оценка за работата на Народното събрание, че по изключение ние сме приели по бърза писта и сме ратифицирали тези много важни четири международни договора, позовавайки се на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Конституцията, която определя начина на приемане на законодателни решения, на закони от Народното събрание. Но юристите на президента са пропуснали, че в Конституцията има един чл. 85, който е специален текст и който определя начина на ратифициране на международни договори. (Реплики.) Ами не са го написали тук. На следващо място виждаме едно наставление, почти назидание към Народното събрание: не е допустимо при решаването на такива стратегически за България въпроси, като гарантиране на националната сигурност, да се използва процедурата „по изключение“. Аз няма да цитирам парламентарната практика, само ще дам два примера. На 11 май 2005 г. по същата тази процедура „по изключение“ Народното събрание ратифицира Договор за присъединяване към Европейския съюз. На 18 март 2004 г. Народното събрание пак по тази „изключителна разпоредба“ ратифицира Договора за присъединяване към НАТО. Това са договори, които определят съдбата на Българи с поколения напред. Парламентарната практика показва, че международни договори обикновено, стандартно, рутинно се ратифицират на две четения в едно заседание. И това не е поради някакво разминаване, а поради конституционния текст, който определя, че при ратифицирането на един международен договор Народното събрание може да го изменя – той може да бъде изменян, единствено и само по силата на този договор или по правилата на международното право. С други думи: между първо и второ четене Народното събрание няма правомощия по Конституция да променя тези договори. И накрая има едно твърдение: в пленарната зала на Народното събрание бяха изказани възражения и предложения, които не можаха да бъдат развити и обсъдени поради приложената съкратена законодателна процедура. Аз лично не мога да се съглася с това твърдение. Дебатът по тези въпроси беше много широк, публично отразен и опозицията не е била и никой не е бил ограничаван в своите изказвания. От всичко това можем да направим едно заключение: че в тези мотиви няма нито един аргумент за връщането на повторното гласуване. Имаме декларация, пожелания, опасения, оценки, твърдения, наставления, но нямаме аргумент. А щом няма аргумент, не е изпълнено конституционното условие връщането да бъде мотивирано. Защото чл. 101 ясно посочва: мотивирано да бъде върнат законът. В този случай президентът не е изпълнил конституционна разпоредба, връщайки за повторно ратифициране тези четири важни договора. Значи Конституцията много ясно декларира, че президентът е неотговорен фактор, той не подлежи на парламентарен контрол. И в този случай ние можем да изкажем само едно съжаление, че президентът не е изпълнил конституционните си задължения. Ето защо ние не приемаме тези мотиви и няма да подкрепим ветото. Накрая ще завърша с едни исторически думички. Георги Стойков Раковски преди 200 години казва една фраза: „Мечом са българите своята свобода загубили, мечом ще я добият.“ Днес можем да продължим тази мисъл, че ние мечом трябва да защитаваме своята свобода. Няма силна армия – няма просперираща България! Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания отдясно.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Михов. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания? Заповядайте, господин Ерменков. Вие и от самолети ли разбирате? (Оживление. Смях.) ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Може ли по начина на водене преди процедура? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Извинявам се за това, че казах тази реплика. Заповядайте, изкажете се. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: А може ли още един път по-отчетливо да го кажете: извинявам се, че Ви поставям под съмнение експертизата на народен представител? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, извинявам се. Заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си взема пример от преждеговорившия по повод мотивите на президента, като само искам да обърна едно внимание на факта, че странно ми изглежда как представители на парламентарната група на „Обединени“ – вече разединени „патриоти“ защитава като Матросов на амбразурата факта на управляващото мнозинство ГЕРБ и ДПС, но това е друга тема, не е тема на днешната ни дискусия. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така! ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Чета! Чета Ви мотивите на президента, част от тях: „На България ѝ е необходим самолет с многофункционални способности, което се постига не само с качествата му, а и с пълен пакет въоръжение, съпътстващо оборудване и обучение на личния състав.“ За какво ни връщат за разглеждане тази ратификация? Защото, както каза президентът, на обществото се дължи категоричен отговор дали това реално се постига със сключените договори. Аз няма да Ви казвам моето мнение по въпроса, но ще Ви цитирам мнението на военната експертиза по повод този самолет. Цитирам: „В своята цялост параметрите на предложението в количествен аспект не отговарят на исканите, заявените количества от българската страна. Несъответствията се изразяват в намаляване на определени количества от доставките и услугите, като това е продиктувано от желанието на българската страна да постигне зададена приемлива цена. Важно е да бъде отбелязано, че подобно редуциране на пакета за придобиване неминуемо ще доведе до намаляване или ограничаване на определени способности на самолета за изпълнение на различни роли, тоест на многофункционалността му. Последното е фраза с декларираните изисквания в Концепцията за изграждане на бойни способности и по-точно придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка.“ Продължавам да цитирам: „Такъв подход при реализация на проекта ще доведе до необходимост от допълнителен финансов ресурс, освен сумарния по четирите писма за предложение и приемане, които вече станаха ратифицирани договори, на по-късен етап, но в рамките на периода преди физическото доставяне на самолетите на територията на Република България за придобиване на липсващите способности“. Американската страна също, забележете, много коректно е обърнала внимание на риска по отношение на изпълнението на този подход при получаване на пълния комплект въоръжение и способности за самолета, като казва, че ако редуцираните доставки не бъдат финансирани непосредствено след евентуалното въвеждане в сила на тези писма, имаме риск за оперативната способност на този самолет да изпълнява своята многофункционалност. По отношение на изграждането на съпътстващата проекта инфраструктура, продължавам да цитирам: „От предложенията е видно, че тя ще е за сметка на Република България, в частност Министерството на отбраната. Американската страна си запазва правото определени части от тази инфраструктура, които САЩ определя като критични за ефективното и безопасно експлоатиране на самолета, да бъдат инспектирани, оценени и сертифицирани от представителите на американските ВВС. Уточнено е, че евентуално неудовлетворение на критериите може да доведе до компрометиране на проекта и в най-лошия вариант – прекратяването му.“. Прекратяването му, ама ние сме платили вече, нали? Дали сме 2 млрд. 200 млн. лв. за това нещо. Финансовите средства, необходими за изграждането на необходимата инфраструктура в България, които са за сметка на българската страна са все още неясни предвид предстоящия оглед на авиобаза „Граф Игнатиево“ от представители на американската страна. Е, питам аз: при това мнение на военната експертиза считате ли, че ще се ограничим само с 2 млрд. 200 млн. лв. или ни чакат, хайде, ако не поне още толкова, но поне още един милиард, които трябва да доплатим преди самолетът да дойде в България, за да може да изпълнява своите функции? Президентът също някак си изявява своите притеснения по повод гаранциите, по повод условията на Договора. За мен наистина представлява също интерес – как Вие тук, в тази зала, ще гласувате нещо, което в момента по нашето законодателство ще бъде закон, но по американското законодателство и по това, което подписваме, за американците ще бъде пожелание? Пожелание, защото ние имаме една цена, която е прогнозна, с възможности, както е записано в Договора, тя да бъде увеличавана, ако се наложи, като, ако надхвърли с 10%, ще бъдем уведомени за това нещо. Не обвинявам никого от нашите партньори, с които сме водили разговори. Те защитават своите интереси последователно и наистина са успели да го постигнат. Лошото е, че ние не защитихме нашите. Това, което е най-важното, което искам да Ви кажа накрая, е, че президентът наистина изпълнява функциите си на главнокомандващ и загрижен за българските въоръжени сили. (Шум и реплики.) Поради тази причина той ни дава възможност още един път да обсъдим възможностите тези договори да не бъдат ратифицирани, защото, колеги, от Вас в момента зависи и от това кое копче ще натиснете, дали ще бъде по заповед, по съвест, по разбиране или защото е напук, какво ще бъде бъдещето на българските въоръжени сили, и в частност на българските Военновъздушни сили. Иначе, говорейки за това, че купуваме най-модерния самолет, ние не купуваме най-модерния самолет в момента. Ние купуваме най модерния чертеж на самолет в момента. И това, което е по важното, можем да казваме, че този самолет ще бъде най добрият, но при условие че той бъде наистина с пълните си бойни възможности, в това число и боеприпаси, които са необходими за точкови удари при изпълняване на операции по поддръжка на операции на Сухопътни войски – имам предвид боеприпаси с лазерно насочване, а не свободно падащи бомби. Колеги, накрая, за да сте наясно за какво става въпрос, ако отворите официалната страница на Martin Global INC, ще видите, че системата, която е за бомбоокачване и бомбохвърляне, е подходяща и е приспособена за хвърляне, в това число на свободно падащи бомби от ядрен тип. Питам Ви – ако този самолет потенциално е носител на ядрено оръжие, с това повишаваме ли сигурността в България, или се опитваме да я превърнем в мишена за изпреварващ удар? От Вас зависи, от Вашето гласуване, какъв ще бъде резултатът. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков. Реплики? Господин Биков, заповядайте. (Реплика от „БСП за България“: „Разбирате ли от самолети?“) ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Малко повече от Вас. Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Ерменков, аз от самолети не разбирам, но разбирам от политически тези и тук коментираме ветото на президента. Това е може би най-глупавото вето в последните 30 години, налагано от президент, с абсолютно смешни мотиви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Толкова смешно вето не е имало. Затова Вие не коментирате мотивите на ветото, а повтаряте това, което говорихме и преди една седмица. Аз ще Ви попитам: какъв обществен дебат имаше, когато служебното правителство на президента Радев посочи „Грипен“ за печеливш в конкурса? Тогава Вие бяхте ли запознати с предложенията на „Грипен“? Тук, в тази зала, случайно имаше ли някакъв дебат, когато президентът, няколко дни преди изтичането на мандата на служебния кабинет, принуди премиера Герджиков, по негови признания, да вземе това решение? Имаше ли консенсус за „Грипен“? Какви бяха параметрите на въоръжението на „Грипен“? Откъде щеше да бъде купено това въоръжение, да Ви попитам, след като „Грипен“ не произвежда такова? Какво щеше да бъде то – може би американско? Защото самите защитници и лобисти на „Грипен“ твърдяха, че ние ще купим американско въоръжение, което щеше да струва, повярвайте ми, много повече, отколкото това въоръжение на самолетите, и трябва да бъдем откровени с хората. Трябва да отговорите, и то не Вие, а президентът на тези въпроси, защото президентът направи най-непрозрачното нещо в цялата тази история. Той взе решение без парламента, без обществен дебат, без консенсус, без да се допита до хората. И не на последно място, кой цяла предизборна кампания за президентските избори говореше, че авиацията ще бъде свалена на земята, че няма самолети и че иска нов самолет? Кой, в името на консенсуса, се съгласи да бъде нов самолет, защото, ако помните, имаше по-евтини оферти за самолети втора употреба F-16? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Биков. ТОМА БИКОВ: В името на това да има консенсус ние се съгласихме да е нов самолетът и същият този човек, който обаче очевидно има и други цели, не само политически, но и финансови, сега е решил да спъне модернизацията на Българската армия и да я провали практически, защото, ако приемем това вето, модернизацията спира за следващите 10 години. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Биков. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Втора реплика? Не виждам. Дуплика – господин Ерменков, заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, хубаво е, когато правя изказване и искате да ми правите реплика, да ме чувате от началото. В началото прочетох мотивите на президента и дадох отговор на военната експертиза на тези мотиви, на това дали този самолет е функционален или не. Както виждате, самата военна експертиза, която е оценила способностите на този самолет, казва не, не е функционален във вида, в който е, и трябва да се докупуват различни допълнителни въоръжения. Това струва пари на българския данъкоплатец, отнема от системите за социална сигурност, от системата за енергийна сигурност, от системите за образование и здравеопазване допълнителен ресурс, за да може този самолет да го превърнем в многофункционален, ако въобще това някога се случи и той се появи в небето. Много Ви моля, недейте да ме обвинявате, че не съм споменал мотивите на президента, напротив – придържах се точно към тях. Колкото до това дали грипените или F-16 са самолетите, които трябва да бъдат купени, не е работа на Народното събрание да дава оценка на отделни видове самолети. Нашата работа е да имаме такива договори, които да защитават суверенитета на България, националната сигурност и най-вече достойнството ни на държава – най-вече достойнството ни на държава! – а не да бъде нещо, което намирисва на диктат, подписани под палката на диригент, неизвестно защо, намиращ се зад океана. Поради тази причина още един път казвам: президентът ни е дал възможност ето сега, този път да поразмислим допълнително и да си вземем своето отговорно решение – дали ще подкрепим един такъв договор, който ни задължава, но не ни дава права, или ще се вразумим и ще поискаме някаква корекция на тези договори?! И понеже ми говорите за грипените, аз пък да попитам: поради каква причина тогава вече назначеният премиер Бойко Борисов заяви официално на шведската страна: идваме и подписваме Договора за грипените? Може би той също е бил подведен от президента? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков. Господин Христов, заповядайте за изказване. ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Господин Биков, благодаря Ви, че върнахте дебата там, където му е мястото. Аз не съм чел договорите на Словакия и на Бахрейн и едва ли някой в тази зала ще успее някога да ги прочете. Но когато се сравняват една известна и една неизвестна величина, резултатът какъв е? Неверен резултат във всички случаи, а неверният резултат може да се използва единствено и само за манипулиране. И така, нека да разгледаме ветото като част от един процес с две измерения – политическо или стратегическо, и това беше отбелязано вече, и парламентарно, ако искате, конституционно. На 26 юни 2013 г. министърът на отбраната Ангел Найденов подписа Заповед № ОХ-440, а на 19 юли същата година – пътна карта за изпълнение на основните действия, като в картата е даден един срок – проектът да бъде внесен до 10 октомври в Министерския съвет. Неслучайно Ви връщам там, защото тази заповед е ключова. Тя се явява логично следствие на два документа. Единият документ е Концепцията за изграждане на отбранителна способност, и тя е от октомври месец 2012 г., като в нея цитирам един-единствен извод: „Употребяваният боен самолет в пакета, предложен от Португалия и САЩ, има изразено най-добри комплексни показатели и най-пълно отговоря на утвърдените изисквания.“ Употребяваният самолет е по добър от новия „Грипен“! Прочетете тази концепция. И вторият документ е Доклад за реализация на Проекта от 12 март 2013 г. Неизпълнението, колеги, на тази заповед на министъра на отбраната, тогава Ангел Найденов – и не мога да твърдя, че е било умишлено – спира работата по Проекта и по-късно дава нова посока в неговата реализация. До този момент в обществото, сред политиците и главно сред специалистите, които работят, съществува увереност, че работата по Проекта върви в правилна посока, че ръководството на Министерството на отбраната, ръководството на Проекта и екипът от специалисти са единни, тоест бихме могли да кажем, че съществува, ако не широк, то поне добър консенсус и обществена подкрепа. Неслучайно споменавам това. С други думи, ако не обществено съгласие, то съществува спокойствие и доверие към екипа, който работи по Проекта, до 2014 г., когато се появява „Грипен“. Оттогава и досега в обществото съществува разлом, сред политиците – непреодолими противоречия. С годините тези противоречия ставаха все по-дълбоки и все по-непреодолими. Поставиха се под съмнение, обърнете внимание, компетентността на политическото ръководство на Министерството на отбраната, решенията на правителството, дейността на Народното събрание, и колкото и да звучи невероятно – професионализмът на офицерите от Военновъздушните сили, работили по Проекта и участвали в преговорите. Справка: мотивите. Всички тези действия водеха до съмнение и внушават недоверие, първо, към работата на Народното събрание и правото му да се произнася по този изключително важен и нетърпящ отлагане въпрос, към решенията на правителството, като се оспорваха неговите действия. Начинът, по който те се представяха в публичното пространство, водеше до формиране на усещане в хората, че правителството не защитава националния интерес. Поставяха се под съмнение действията на ръководството на Министерството на отбраната, като се отричаше всичко, постигнато от него в процеса на работата по Проекта и воденето на преговорите от преговорния екип. Поставят се под съмнение компетентността на офицерите и генералите от Военновъздушните сили, някои от които работят по Проекта от самото начало. Вместо да получат признание и благодарност, пред цялата нация се твърди, че изборът на изтребител и постигнатите условия по договорите не отговарят на националния интерес. Всички тези хора заслужват признание, а не порицание. Ако всички тези действия са целели разделение, отчуждение, недоверие, успели са. Те са успели и в друго – да представят България пред съюзници, партньори и съседи като нестабилен и ненадежден партньор, който вече 15 години не може да приеме своето членство в евроатлантическата структура, или поне една част от политиците не могат да приемат това. Един договор се сключва между две страни и всяка от тях се стреми да защити своите интереси и да постигне по-изгодни условия. Ако едната от тях счита условията за неизгодни, няма договор. Обсъждането на договор, като се разглеждат само ползите за другата страна, без да се представя постигнатото от своя преговорен екип, цели единствено да се представи договорът едностранно като неизгоден и преследва целите, които изброих вече. Затова, когато се обсъжда договорът, той трябва да се разглежда от двете страни в неговата цялост. Разглеждането на договорите, защото в мотивите е записан един договор, а не на отговорите на подбрани въпроси, целящи да създадат невярно впечатление. След като договорите не могат да бъдат публикувани, за да могат всички да ги сравняват, развиването на тези, че националният интерес не е защитен, като се използват само внимателно подбрани въпроси, цели единствено манипулация на общественото мнение и представлява опит за поредно отклонение от модернизацията на Военновъздушните сили и създаване на негативно отношение към тях и към хората, работили за реализирането на Проекта. Внимателен анализ от политиците на всичко, случило се досега, е необходим, колеги, а и не само – на всичко казано дотук. По второто измерение – присъединявам се към мнението, че това е първото вето, наложено от президент, чиито мотиви не се основават на резерви, съмнения или категорично несъгласие с разпоредбите на законовата уредба, а единствено и само на процедурата по приемане на Закона от Народното събрание. Неотменното право съгласно чл. 101, ал. 1 от Конституцията се използва, за да се постави под въпрос правото на народните представители сами да решават реда, по който да приемат законите, и да се отрече в случая възможността, която им дава чл. 88, ал. 1 от Конституцията: „Единствено и само народните представители могат да решават дали да приемат един закон на две четения и как да бъде гласуван той“. Тези права са отразени и в нашия Правилник – чл. 80, ал. 2. Умишлено оставям без внимание мотиви, като широк консенсус и подкрепа – там измерение няма; липса на обществено съгласие – избирателното цитиране обаче на Решение № 9 от 1999 г. на Конституционния съд цели единствено да се оправдае намесата в работата на Народното събрание. В същото това решение обаче Конституционният съд изрично казва, че дали да се проведат по изключение двете гласувания в едно заседание, цитирам: въпросът е предоставен изключително на преценката на Народното събрание. Също така, по-нататък по въпроса за правилността на съображенията, довели до това двете гласувания да се проведат в едно заседание – Съдът отново изрично казва, че не може да се произнася, тоест решението в този случай се взима по целесъобразност от Народното събрание. В мотивите пише още, че не е допустимо при решаването на такъв стратегически въпрос за България да се използва процедура „по изключение“. Вече беше даден пример на действително сериозни и важни за България решения, гласувани в едно заседание. Народното събрание има инструментариума, има и опита да коригира грешки, ако бъдат допуснати, и то ги използва. Пример от вчера – да, допуснах грешка, извинявам се! Бях коригиран. Така че някой отстрани да се намесва в работата на Народното събрание, да го поучава как да работи е недопустимо. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги. Господин Вангелов беше заявил изказване – заповядайте. БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще се опитам да не повтарям преждеговорившите и да се придържам към мотивите. Първо, което ясно трябва да кажем на нашия народ, е, че ако до десет години не модернизираме Военновъздушните си сили, България няма да има военновъздушни сили; ако до десет години не модернизираме Флота, няма да имаме и боен флот. Ако целта на опозицията е да нямаме боен флот и военновъздушни сили, нека да го кажат. Защото ако сега спрем тази процедура, ако договорите не се сключат и започнем всичко отначало, ще стигнем дотам, че след десет години нашата армия може би вече трябва да е въоръжена с тояги, лъкове и стрели, тъй като действащата техника ще е изчерпала своя жизнен цикъл. Във ветото се казва, че е необходимо да бъдат осигурени постижими за държавата финансови параметри. България не е нито в икономическа, нито във финансова криза – за тази година се очаква 115 милиарда брутен вътрешен продукт, и не виждам никаква пречка тази сделка да бъде осъществена. Освен това става въпрос за еднократно плащане, за еднократно събитие, което няма да натовари, дори няма да доведе до промяна на фискалните цели на държавата. И в тази връзка 2% са нищо, защото според споразумението ни с НАТО ние трябва да достигнем тези 2%, а тази година ние ще ги надхвърлим. Пак казвам, еднократно, което Вие трябва да аплодирате, а не да го изтъквате като минус, ако сте загрижени за съдбата на Българската армия. Между другото, това очевидно не Ви интересува, защото: кой служи в Българската армия? Българският народ – синовете и дъщерите на българския народ. Затова не мога да разбера защо в обръщението на президента се казва, че договорите били за сметка на интересите на българските граждани? Че вътре служат синовете и дъщерите на българския народ. Армията е на българския народ. Парите ги дава българският народ. Модернизацията ще устройва 40 години напред Българската армия и ще брани суверенитета на България, така че какви интереси са нарушени на българските граждани, не знам. По отношение на цената искам да кажа само едно: всички, които се изказват, трябва да заявят по-ниска цена ли ще платим, ако сега не сключим тези договори, а сключим договори за доставка на самолети след една, две, три или четири години? По-ниска цена ли ще имат F-16, „Грипен“ и „Юрофайтър“ след една, две, три или четири години? Ежегодно растат цените на военния пазар в света, така че, ако наистина сте загрижени за цената, защото постоянно я изтъквате, би трябвало да кажете по-ниски цени ли очаквате на военната продукция в световен мащаб? По мотивите няма какво друго да говоря и да повтарям само още нещо: не е вярно, че последните самолети ще дойдат след пет години. Първите самолети ще започнат да пристигат в България още след две години, а последните ще дойдат в началото на 2024 г. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Колеги, за мен поведението на колегите от БСП е неразбираемо, немотивирано и аз бих го окачествил като опит за саботиране модернизацията на Българската армия. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вангелов. Реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Нецов, за изказване. СЛАВИ НЕЦОВ (ВОЛЯ – Българските родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Потвърждавам последователната позиция на партия ВОЛЯ и на нашата парламентарна група против грабителската сделка за скъпи самолети, които са абсолютно излишен разход при сегашния стандарт на живот на българските граждани. Когато се прави такава крупна сделка, трябва да има голям политически и обществен консенсус. Абсолютно вярно се оказа това, за което предупреждаваме вече две години – с тези 3 млрд. лв. няма да се сложи точка на разходите, а напротив, те ще продължават да се увеличават. От гласуването в залата се вижда, че съотношението е 130 срещу 110, ако гледаме представителството на партиите. Повече от странна за целия български народ се оказа коалицията ВМРО – ДПС. В същото време две от така наречените патриотични формации, които са в управлението – „Атака“ и НФСБ, подкрепиха позицията на ВОЛЯ и се обявиха срещу сделката. Излиза, че малката коалиция в правителството е против купуването на тези изтребители. Ако парламентарната група на министър Каракачанов си припомни, че също се обявява за патриотична и защити националния интерес, тогава гласовете в тази зала ще бъдат 120 срещу 120. Това отново потвърждава тезата, че консенсус по това важно за държавата решение няма. Още повече че мажоритарно избраният политик – единствено президентът, също промени позицията си и застана зад ВОЛЯ, налагайки вето (оживление, смях) върху сделката и обявявайки я за неразумна от гледна точка на финансиране и икономически последствия за страната, което на практика означава, че тя не е от значение за националната сигурност към този момент. Мнението на президента по тази сделка има особена тежест, тъй като той е генерал и доскорошен ръководител на Военновъздушните сили. Поздравяваме президента, че намери смелост сам да отмени принципа си за радиомълчание по сделката! От ВОЛЯ винаги сме работили да има широк политически консенсус по важни за народа теми и смятаме, че сме свършили добре работата, когато и други политици започват да използват нашите послания. В случая дори сме обнадеждени, защото фактът, че някои припознаха тезите на ВОЛЯ, говори, че държавническото мислене не е изчезнало. Както знаете, в края на миналата седмица нашият лидер Веселин Марешки изпрати писмо до президента Тръмп. В него той му зададе няколко важни въпроса, сред които и този: защо богатата Америка толкова притиска политиците на бедна България да изхарчат такава огромна сума, за да купят самолетите им? Ние смятаме, че позицията на България в тези преговори не е била равноправна, а на подчинена държава, а това е недопустимо! Ето защо ние отново ще гласуваме „против“ закупуването на бойните самолети. Искаме проверка на работата на преговорния екип, защото смятаме, че е действал некомпетентно и в ущърб на България. Призоваваме Ви да подкрепите ветото, за да спрем тази грабителска сделка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нецов. Реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Радев. ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Президент, обръщам се към Вас, всъщност ще си говоря с Вас, защото Вие така поискахте с ветото. Признавам, че ме изненадахте, дори се бях хванал на бас с колегите, че няма да сложите вето като летец и човек, който винаги е стоял зад модернизацията и толкова години се е занимавал… (Реплика от „БСП за България“: „Ще го загубиш.“) Е, дано да не загубя и другия – за бюджета. Недейте пък и Вие сега. (Оживление.) През 2012 г., Вие, господин Президент, ни убедихте – мен и политическото ръководство, че F-16 е най-хубавият самолет втора ръка – ще повтарям това, докато получа отговор защо не е така. Ние убедихме правителството и бяхме пред сключване на сделката. Пет години по-късно, по време на служебното правителство – месец януари – май 2017 г., Вие казахте изведнъж: „Не! Променям си мнението: „Грипен“ е най-хубавият самолет.“ Добре! Две години по-късно, сега Вие отново казвате: „Мисля друго – F-16 е най-хубавият самолет за нашите въоръжени сили“. Приемаме го. Вие, вече като президент, може да си променяте мнението, въпреки че опозицията постоянно и много обвиняваше премиера за това: сутрин едно мнение, вечер – друго. Ето че и президентът си го сменя. Аз не го обвинявам за това. Правилно е. Това е признак, както казва Айнщайн, на интелигентност – да си сменяш мнението, да не си твърдоглав. Подчертавах тези факти, за да стигна логично до Вашите мотиви, господин Президент. Накратко казано, за мен те звучат така – накратко, за да не отивам в подробности: Вие казвате, че дяволът се крие в детайлите, това ни казвате с ветото. За F-16 разбрахме, за посоката вероятно не сте разбрали. Вгледайте се, моля Ви – това казвате – в детайлите. Да, ама не, както казваше един известен наш журналист. Господин Президент, Вие ни карате да забравим общата глобална картина, посоката, това какво правим в момента за националната си сигурност и това, че има една партия и тя се нарича Политическа партия ГЕРБ, разбира се, с нейните коалиционни партньори, и една опозиционна сила, които ни подкрепят в едно може би от най-важните решения за модернизацията на Българската армия – да купим платформата F-16. За първи път се прави такава инвестиция за бойно средство; за първи път модернизацията на Българската армия не е някаква химера, а нещо, което можем да го пипнем, да го видим, и се случва пред очите ни; за първи път САЩ видяха предвидим партньор, на когото могат да имат доверие, проследявайки работата на правителствата – първо, второ, третото на ГЕРБ, и казаха: „Да, с Вас сме готови да сключим такъв договор“. Точно затова съм убеден, че в случая дяволът въобще не се крие в детайлите, а в глобалните неща, в голямата картина – това, че сме направили много правилен избор за националната ни сигурност – на държавата, и това е истината. Затова Вие, господин Президент, ни хвърляте в детайлите и тук много добре беше поето от опозицията и всички се забихме да говорим за договори. Не ние, разбира се, опозицията ни занимава с неща, които са решени по принцип и не са работа на Народното събрание. Според мен ние трябва да контролираме правителството, да внимаваме то какво прави и да гледаме посоката. Ето мотивите. Вие в мотивите, които са на една страничка – да ме извини колегата Михов, аз все пак ще си позволя да кажа, че има два мотива, той казва, че няма, но първият и най-важният, че няма консенсус, няма достатъчно обсъждане, обществото не е наясно за какво става дума и Вие там малко на тъмно ги вършите тези работи. Не е така, господин Президент, и аз ще изцитирам някои числа. Това е първият според мен, който аз приемам за мотив. Числата са такива: от 1 до 24 юли – за 24 дни, 84 печатни материала, 250 електронни публикации в 134 електронни сайта. Общо 384 или 14 публикации на ден за по-малко от един месец – за грипените, за F-овете, за самолетите. Тук колегата Биков обърна внимание, аз съм си извадил даже и числа. За трите месеца на служебния кабинет, когато Вие толкова бързо променихте мнението си и избрахте „Грипен“, печатните публикации са 20 и 14 в електронните, делено на три, защото са три месеца – по 0,6 публикации на ден. Двадесет и три пъти по-малко публикации за избора Ви за „Грипен“. Е, моля Ви се, не ни обвинявайте с този мотив, който аз все пак приемам от уважение към Вас, че сега няма обществен дебат, няма консенсус и едва ли не никой не знае какво правим и ние го правим на тъмно. Вторият Ви мотив е за тази бърза писта, която сте написали в кавички. Предполагам, че Вие сте редактирали мотивите на юристите и сте добавили вместо „процедура“ – „писта“, по разбираеми причини. Дали е бърза пистата обаче и правилно ли сме го направили ние? Аз, като колегите, ще цитирам. Написали сте така: „Предвид това Законът за ратифициране на договора за закупуване на самолетите F-16 Block 70, това е в мотивите, следваше да измине цялостния път по чл. 88 от Конституцията – приемане на две гласувания в отделни заседания на Народното събрание“. Две гласувания в отделни заседания! „Вместо това Законът, с който се ратифицира такъв особено значим договор, бе приет по „бързата писта“.“ Това е цитатът от мотивите. Чета един друг цитат: „Ратификационният закон, с който всъщност се извършва едно утвърждаване на сключен договор, е класически пример за категорията „закон във формален смисъл“. В практиката на Народното събрание е обичайно точно ратификационните законопроекти да се приемат на първо и второ четене в едно и също пленарно заседание.“ Това, уважаеми господин Президент, го казва Вашият секретар по правните въпроси. Професор Друмева и при нас много работи казваше, но тук тя го е написала в Учебника по конституционно право – 2008 г., тоест Вас Ви е въвела в заблуждение, опитва се и нас да ни заблуди, че това е „бърза писта“. Тя самата казва, че това е класика – бързата писта за такива договори. Така че няма как да приема и Вашия втори аргумент. За детайлите, все пак да уважа и това, защото Вие питате за детайли. Вие получихте 19 отговора от Министерството на отбраната. Аз ги прочетох, а и всички прочетохме отговорите на колегите. Аз се обръщам към Вас и Ви моля – не е мъжко, не е достойно да не вярвате на Вашите колеги. Извинявайте, но аз да не съм бил заблуден с всичко, когато ги поверявахме на Вас. Вие бяхте експертът и ние Ви повярвахме тогава. Защо сега Вие не вярвате на същите тези хора, които са по-компетентни от Вас, или най-малкото по-добре информирани, днес са в кухнята, знаят детайлите, а посявате всички Ваши колеги с едно такова съмнение? Аз това не мога да го приема. Накрая ще завърша с това, че Вие дума не обелвате за това колко ще струва – ако отидем в тези детайли, ако бяхме отишли на платформата „Грипен“ – тук колегите намекнаха за това, без въоръжение, без комуникации, от трети страни. През годините говорите за 2 милиарда, може би още един, може би още. Да, но ако бяхме направили другия избор, кой ще направи тази оценка? Няма такъв. Наслушах се тук отляво на лозунги. Започвам да си мисля, че губейки голямата картина, на нас ще ни се налага да почваме да обясняваме на колегите, че България не е троянски кон на една столица, която се намира на изток от нас, в НАТО. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев. Реплики? Не виждам. Думата има господин Симеонов. Заповядайте. Да удължим времето на групата. (Народният представител Валери Симеонов целува ръка на председателката Цвета Караянчева, която излиза от залата. Смях. Възгласи: „Еее!“ Ръкопляскания.) ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема напускаща госпожо Председател, уважаеми присъстващ господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Приемаме настоящото обсъждане на ветото, наложено от президента, като етюд от поредната сценка на политическия театър. Подкрепям всички колеги, и аз самият съм убеден, след като се запознах с мотивите, че същите са лишени от същество. Мотивите са чисто политически, бих казал популистки. Според мен представляват намеса в работата на Народното събрание, което е в противоречие с принципа за разделението на властите. Той има право да наложи вето, но трябва да има аргументи и мотиви по същество, а не свързани с работата на Народното събрание, която, още повече в случая, не търпи никакъв укор. Нещо повече. Аз смятам, че господин президентът е наложил това вето по чисто политически подбуди и бих казал неискрено и лицемерно. Ако господин Радев искаше да възпрепятства тази сделка, защото е убеден, че тя не трябва да бъде реализирана, тъй като не е в интерес на Република България, той спокойно можеше да наложи ветото на 31 юли 2019 г., защото тогава е крайният срок за заплащането, което трябва да извърши българската държава. Тогава сделката нямаше да може да бъде реализирана, защото нямаше да има ратификация на Народното събрание. Тя щеше да бъде отхвърлена. Той не го направи, което означава, че действието му е политическо, проформа и само за да спечели определени публични дивиденти, да не кажа, популистки дивиденти. Ние от „Националния фронт за спасение на България“ няма да подкрепим ветото (ръкопляскания), но ще гласуваме против Закона (силен шум и реплики), пак по същите съображения. Сега по същество, тъй като според мен по-голямата част от досегашните изказвания не бяха по същество, те влизаха в детайли, които не бяха коментирани от ветото – технически, финансови и прочее. Аз не съм специалист, не съм юрист, не съм авиатор, за да мога да вляза по същество и да претендирам, че ще бъда изчерпателен и компетентен, но още веднъж ще изложа мотивите, поради които ние от „Националния фронт за спасение на България“ ще гласуваме „против“ Закона, а те са, че българското Народно събрание беше унизено двукратно – един път от правителството на Република България, което прехвърли топката за вземането на Решение на Народното събрание, което не беше необходимо, както основателно се аргументира господин Цонев. Не беше необходимо! Можеше с директно решение да се реши въпросът със закупуването на F-16. От друга страна, ние по никакъв начин не можем да приемем, че ще трябва да променяме условията на един предварително обявен конкурс, на който са се явили редица участници – с второ Решение на Народното събрание да променим Решението в „Държавен вестник“, брой 51, и да променим условията на конкурса, конкретно цена, срокове, офсет и така нататък. Редица промени, които по никакъв начин аз не мога да приема, че те не ощетяват независимостта, суверенитета на българското Народно събрание, а оттам и на българската държава. Това беше унизително! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Последно изречение. От бизнес гледна точка искам всички да Ви информирам, че по този начин, променяйки условията, ние ударихме шамар, унизихме и още две държави – това са Италия и Швеция, които към настоящия момент са осигурили в България над 61 хиляди работни места. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Реплики към изказването на господин Симеонов? Не виждам. Колеги, ще предложа една процедура. Подлагам на гласуване удължаване на законодателната част на заседанието до приключване на дневния ред. След това ще продължим с парламентарен контрол. Гласували 146 народни представители: за 126, против 7, въздържали се 13. Предложението е прието. Думата има господин Ибрямов. Заповядайте. ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, колеги! „Движението за права и свободи“ ще подкрепи Закона за ратификация на Международния договор за закупуването на самолети F-16. Още в дебата миналата седмица ние ясно и категорично заявихме, че тази ратификация е въпрос на преднамерена, ясна целенасочена политика на България като член на НАТО, каквато тя е от 2004 г. В Комисията по отбраната изслушахме представените мотиви на президентското вето от професор Емилия Друмева. Основното, което направи впечатление, е, че ветото е наложено на база чл. 88, ал. 1 от Конституцията на Република България, че законите се обсъждат и приемат на две гласувания в две отделни заседания и по изключение тези две гласувания могат да станат на едно заседание, че ние сме нарушили Конституцията, защото това е било правило, а изключенията се прилагали в много, много важни закони, касаещи България. Разбира се, ратификацията на такъв договор, касаеща националната сигурност, сигурността на България, именно налагаше това нещо. Оставям тези мотиви на една страна. В Народното събрание гледахме преди година, дори и в скоро време – преди пет-шест месеца, много важни закони, касаещи гражданите на Република България и тяхното право, но не чухме президентът да изложи тези същите мотиви и да наложи вето по така гласуваните тогава закони. (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата, много е шумно. ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Уважаеми колеги, тъй като в изказванията се изложиха много аргументи и най-вече аргументът, че, видите ли, това е един вид икономически неизгодна сделка, въпросът за подкрепата или неподкрепата на тази ратификация дори не е икономически проблем. Основната част от въоръжението на НАТО всички ние знаем, че е произведено от САЩ. Това е неоспорим факт. Ние не купуваме само самолети, уважаеми колеги, ще се повторя, ние си купуваме спокойствие и национална сигурност. Около нас има страни, които са членки на НАТО, има такива, които са заявили, че искат да станат членове на НАТО, и тези, които заявяват, че нямат такива намерения. Именно с тези страни, които са около нас и са членки на НАТО, ние осигуряваме и гарантираме националната си сигурност не толкова от Българската армия, а от страна на НАТО и на САЩ. В този смисъл дискусията около икономическите параметри на сделката се обезсмислят, защото националната сигурност, уважаеми колеги, не струва повече или по-малко от която и да е друга сума. Така че този дебат аз намирам за безпредметен. Искам да подчертая и да напомня, че първата партия, която постави въпроса за членството на България в НАТО чрез тогавашния си председател Ахмен Доган, е именно „Движението за права и свободи“. Ние сме в тази позиция сега и ще бъдем последователни. Всички в тази зала сме за членството ни в НАТО или поне така твърдим. Ерго следва да си купуваме такава техника и такива оръжия, с каквито разполага именно НАТО. Въртенето на дебата в един кръг около това дали щяло да бъде с един милион, или с пет милиона по-малко, или по-надолу, или по-нагоре, дали ще бъде с допълнителните всички екстри е безпредметен. Ние си купуваме, пак повтарям, нашата национална сигурност. Това е нашата позиция и тя няма да се промени. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов. Реплики? Не виждам. За изказване, господин Милев, заповядайте. Времето е удължено на всички групи. КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Адмирал! Тук много колеги се постараха да намалят значението на мотивите на ветото на президента, но ние от „БСП за България“ считаме, че най малкото това вето доведе до този дебат, който водим в момента. Защото, уважаеми колеги, не е сериозно да говорим, че за такава голяма сума ние си купуваме сигурност, било то и национална сигурност. Това не е вярно. Не е вярно също, че с шест или осем самолета решаваме проблема на Военновъздушните сили или решаваме модернизацията на Българската армия. Тук се казаха много неистини кога щели да дойдат първите самолети. Явно, че наистина не са четени договорите. Първите самолети остават там. Те са за обучение на нашите летци и идват накрая – 2024 г. Искам да кажа, че с шест или осем самолета ние не решаваме проблема на Военновъздушните сили. Вярно е, че купуваме една платформа, няма да спорим доколко тя е удачна, но ние не купуваме многоцелеви, многофункционален самолет, тъй като и на Комисията по отбрана се разбра, че нашите логистични бази не отговарят на изискванията за съхранение на ракетите „въздух-земя“. Именно поради тази причина ние не сме ги заявили и най-малкото да ги платим. Считаме, че за тази голяма сума, която ние плащаме, тези ракети може да бъдат платени, пък нека да стоят в Съединените щати и да ги купим тогава или да ги докараме тогава, когато сме готови с логистичната база. Но не може да кажем, че си купуваме национална сигурност на всяка цена и на висока цена, и да се лишаваме от някои придобивки или от въоръжението. Защото тук, в тази зала, има много хора, които разбират и конкретно за какво става въпрос. Защото самолетът не е многоцелеви, колкото и да е модерен, ако не може да се използва веднага след пристигането му при нас. Даже е смешно да говорим, че ще го ползваме за еър полисинг и за патрулиране. Това е несериозно – един такъв мощен самолет да го ползваме за такива елементарни цели. Той трябва да осигурява бойните действия, да не говоря за Сухопътните войски. Другото е, че ние наистина загърбваме останалите два проекта, защото влизаме в една дългова и финансова спирала след години. В момента не можем да решим окомплектоването на самолета, било то и осем самолета, да не говорим в бъдеще за цялата ескадрила или пък за останалите проекти на другите видове въоръжени сили. Пак повтарям, тук да не се злоупотребява – „БСП за България“ е за модернизацията на Българската армия и на въоръжените сили, но с осем самолета на такава висока цена ние не може да говорим, да не кажа какво, че решаваме проблемите на националната сигурност, решаваме проблемите на Българската армия. Ние ще подкрепим ветото на президента. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Милев. Реплики? Няма. Заповядайте, генерал Симеонов. СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник министър и господин Вицеадмирал! До този момент се чуха и доста конструктивни изказвания, но преобладаваха и популистките изказвания. Искам да дам едно разяснение, че Народното събрание с основание се занимава с този въпрос, защото съгласно Закона за отбраната проекти за над 100 млн. лв. трябва да ги утвърди Народното събрание. Без санкция на Народното събрание няма как да бъде решен този въпрос. Второто, искам да Ви кажа, няколко думи и като пилот, и то от опита си като командващ ВВС. От 2005 г. станах командващ и от моя предшественик тръгна този процес за нови многоцелеви изтребители. Трябва да Ви кажа, че почти, аха да достигнем избора, представиха се същите типове самолети, но в последния момент беше заявено: „Няма пари“, и проектите отпадаха. Искам да Ви открия една подробност. Всеки следващ нов път, цените на самолетите бяха много по-високи. Това означава, че ако този проект не се случи сега, България след това ще трябва да плаща много, много повече пари. Така че това трябва да го имате предвид. Следващото нещо, което искам да Ви кажа. Тук някои хора казаха: „Вижте колко е опасно, самолетът може да носи атомно оръжие“. Питам се с един риторичен въпрос: кой от новите многоцелеви самолети не носи атомно оръжие? Може да носи, но дали ще го носи и ще го използва, това е друг въпрос. Вие знаете, че България не е атомна държава. На практика до този момент не е имало атомно оръжие в България. Уважаемите колеги, които задават тези въпроси, трябва да знаят и че в предишните години Българската армия имаше самолети, които можеха да носят такова оръжие и пилотите от българските ВВС се тренираха. Така че нищо ново под слънцето няма. Това, което се каза, че този самолет не е многоцелеви, защото нямало определени типове въоръжение, не е истина. Самият самолет, самата платформа има абсолютно всички системи, които позволяват да изпълнява пълния обхват на бойни мисии, за които е предназначен. Това, че няма високоточни оръжия на първия етап на закупуване… Уважаеми колеги, задайте си въпрос: ако бъде закупено това високоточно оръжие сега и гаранционните му срокове отминават, докато дойде периодът да дойде самолетът, гаранцията ще бъде изтекла. Защо трябва да се купува още сега? Така че и в бъдеще, когато ще се закупува и вторият транш самолети – осем самолета, за да бъде изпълнено това, което е предначертано като необходимата бройка самолети за Военновъздушните сили, всички тези неща ще се предвидят и във втория пакет на практика. Другото, което искам да разясня пред Вас, че едва ли не осем самолета няма да решат проблемите на България. Разбира се, хайде осем, след това, живот и здраве, още осем – шестнадесет самолета, но имайте предвид, че този самолет е напълно съвместим с всички други самолети в НАТО. Има една, по-простичко ще го кажа, по обикновено, радиолиния Линк-16, с която са спрегнати, и бъдещите наши самолети ще имат възможност да бъдат управлявани от AWACS не само от наземни командни пунктове, а и от въздушни командни пунктове и да получават такава информация от други натовски самолети. Така че това, което е на въоръжение в нашите съседи, включвайки Гърция, Турция, Румъния, по-близките съседи, също така и Полша, те разполагат с F-16, както и Италия има F-16, тази система ще работи в пълен обхват на всички направления, където е необходимо да действат тези изтребители. Завършвайки моето слово, ще кажа следното нещо и апел към Вас. На практика не трябва да бъдем само консуматор на сигурност, а трябва да генерираме сигурност. Закупувайки тези нови многоцелеви изтребители, ние ще станем генератор на сигурност и авторитетът на Република България, на Българската армия и на военновъздушните сили ще бъде многократно по-голям. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин генерал Симеонов. Реплика? Реплика ли, господин Попов? Заповядайте, за реплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега, Вие говорихте за характера на този договор, че той е бил международен и следвало да бъде ратифициран със закон, както е наистина в нашата Конституция и в нашия Правилник. Сигурен ли сте обаче, предвид самия договор, че той има тези характеристики на международен и следва ли да бъде ратифициран, ако ги няма? На второ място, ако този договор има тези характеристики на международен, чисто в правен аспект ми е репликата, мислите ли, че той не следва да бъде заедно публикуван със самия акт за ратификация, със Закона за ратификация и обнародван в „Държавен вестник“? Защото непубликуването му, отделянето му от Закона, има и решение на Конституционния съд, това, уважаеми колега, говори за скрита дипломация, тайна дипломация, която знаем в миналото до какви катастрофи е довела България. И е забранено. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. Друга реплика? Не виждам. Дуплика ще има ли, господин генерал? За дуплика – генерал Симеонов. СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега Попов, уважаеми колеги! Първо, аз не съм юрист. Като пилот Ви казах някои неща. Така че да влизам в юридическа тема ще бъде грешка. Нямам никакви претенции да бъда. По отношение на Вашия въпрос само мога да кажа, че едва ли останалите държави, които са купили F-16, са имали подобни проблеми, както Вие ги казвате, отчитайки, че такова многобройно количество самолети са произведени общо около 4500 и 3000 все още са на въоръжение в страните от НАТО. Така че тук вече правната страна е на тези, които трябва да контролират. Дотук ще завърша с Вашия въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Симеонов. Други изказвания – господин Гаджев, заповядайте. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглежданото в момента вето на Закона за ратификация е абсолютен прецедент в новата история на България. Впрочем най-странното е, че от 58 ратификации, които в мандата на президента са се случили, 58 са гледани на две четения по тази процедура и са подписани от президента. Петдесет и деветото – за самолетите, не е! Дали е случайност, не знам. Колкото до самите мотиви, от уважение към госпожа Друмева няма да се спирам на тях. Само ще прочета чл. 87 от Правилника на Народното събрание, който би трябвало да го знае: „По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят, само когато те са допустими от самия договор.“ По двустранните договори не се допускат резерви. Колкото до тезата, че едва ли не договорът трябвало да бъде публикуван, извинявайте, но даже и в това Народно събрание, във всеки един от мандатите на Народното събрание има различни договори, които имат класифицирана част, които не се публикуват. Включително и разглеждани на затворени врати в Народното събрание. Има такива примери, в които и БСП, и Вие, господин Попов, сте гласували. Мога да Ви ги извадя. Така че по тази тема – достатъчно. Дали самолетът е многоцелеви и неговите способности, аз не съм експерт по ВВС, а и не твърдя да бъда, затова слушам това, което казват експертите. Експертите в този парламент, между другото има много подготвени хора, с дългогодишен опит и като пилоти, и като командири, казват: самолета е многоцелеви и изпълнява всичко, което трябва на България. Нека чуем техните доводи и се вслушаме в техните аргументи! В крайна сметка те знаят за какво говорят. Колкото до някои от нещата, които се споменаха по време на дебатите и за скрити разходи, и за промени в договора пак казвам: ето ги условията на договора. Те са публични, те са явни и те са идентични за всички държави, които купуват оръжие от Съединените щати. Нищо повече, нищо по-малко за България, както и за всички останали други страни – членки на НАТО. Видите ли, въоръженията щели да бъдат в помещения, които американците щели да контролират и да охраняват. Да, в крайна сметка те ни предоставят най-съвременната си технология. Логично е да искат да са сигурни, че ще можем да опазим тайните в нея. Нали се сещате и тук споменавам отново, защото все пак има хора в този парламент, които са били разузнавачи, от момента, в който ги получим, те ще са обект на интерес от други държави. Естествено, че трябва да можем да ги опазим. Ние като страна трябва да гарантираме, че можем да ги опазим. Инфраструктурата. Инфраструктурата, уважаеми дами и господа, никога не е била част от проекта за инвестиционен разход, за придобиване на нов самолет. Хангарите и надземната инфраструктура никога не са били част, винаги са допълнителни. Като казваме колко ще струва F-16, ами толкова е цената и за „Грипен“, тя не е по-различна. Когато се цитират впрочем цифри от Словашкия доклад колко на тях ще им излезе строителството – дали хангарите, или наземната им инфраструктура, хубаво е да знаем, че те са изчислили, че и при тях е една цената и на „Грипен“, и на F-16. Но нека да не сравняваме техните цифри, защото все пак работят в евро и цените са малко по-различни, отколкото тук. Колкото за високоточното въоръжение „въздух-повърхност“, редно е да се каже, че то е свалено от изискванията по Проекта още 2016 г. от предния екип, не сега. Високоточното въоръжение не е било част, никога не е било въобще въоръжение „въздух-повърхност“. Прави чест и почитание на преговорния екип, че всъщност е договорило подобно въоръжение. А и както каза генерал Стойков, ако закупим в момента високоточно въоръжение, то, първо, няма къде да се съхранява, второ, няма полигон, на който може да тренират нашите пилоти и всъщност ще имаме само допълнителни разходи, от които бягаме – точно там са скритите разходи. Веднага ще дам пример с ракетите „Евросеть“ на флота, които бяха закупени. Да, високоточни, далекобойни, много хубави, но понеже не можеха да ги използват, накрая се плати допълнително да бъдат нарязани, а не да бъдат изстреляни в учение. Нека да внимаваме малко с опита, който е имала България вече в подобни сделки. Колкото до самото вето – тук се опасявам, за съжаление, че по този начин Българската армия с това вето се взима в заложник. От президѐнтството питат защо се бърза със сроковете? Ами, да, имаме до 31-ви да ратифицираме и до 3 – 4 септември да преведем парите, но това не става за един ден. Има технически срокове, които трябва да се извършат. Но какво ще стане, ако се забави този процес чрез различни други процедури – Вето на Закона за бюджета или на другата ратификация за индустриалното сътрудничество – ние рискуваме да пропуснем сроковете и веднага след това да минем на преговори и да ни изпратят нова оферта, ние вече сме назад в опашката, последни в опашката, чакаме следващите 66 самолета, които са поръчани и чак тогава идва нашата страна. Тогава вече няма да говорим за 2023 или 2024 г. Впрочем тези, които са за обучение, се произвеждат даже много по-рано и много по-рано ще се доставят, но в крайна сметка да обучаваш на собствения си самолет, то първо трябва да се включи да пилотира този самолет, което става на американски. Последно нещо, което искам да кажа: оставяйки назад на опашката – и това, което е рискът от ветото и въобще от позицията на Президентството, е точно да се забави процесът, да се раздалечи във времето, което ще доведе единствено и само до нецелесъобразност за закупуването на подобни самолети и преминаване на преговори с други държави. Може би това е истинският мотив на ветото. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев. Реплика – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Пак аз, за съжаление. Колегата Гаджев, понеже започна да разбира и от право, да Ви прочета нещо, колега: „При необнародване или при липса на някое от останалите изисквания – международните договори, за тях говорим – не стават съставна част от вътрешното право и правните субекти не са длъжни да се съобразяват с тях и да ги спазват.“ Малко по надолу: „От изложеното следва изводът, че международните договори, приети, ратифицирани и влезли в сила за Република България при действието на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, но необнародвани, не са част от вътрешното законодателство – самите договори.“ Това може да го прочетете, уважаеми колега, в Решение № 7 от 2 юли 1992 г. по Конституционно дело № 6 от 1992 г. Запознайте се, вижте го и тогава излезте на тази трибуна да говорите тези неща. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. Втора реплика? Не виждам. Дуплика ще има ли, господин Гаджев? Заповядайте. ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, както казах, да, не съм юрист. Изучавал съм право достатъчно. В крайна сметка все пак съм и възпитаник на Правния факултет на Софийския университет. В тази връзка бих искал само да Ви цитирам да проверите в регистратурата на Народното събрание Законопроект № 702-02-10 – отворете го, затворен Законопроект със секретна информация, секретно е разгледан на затворени врата в пленарната зала, ратифициран така, и последиците… И неслучайно неведнъж е имало подобни договори. Или искате да подцените работата на всички юристи, десетки юристи, които са се занимавали с подготовката на междудържавни договори, на цялата Правна дирекция на Външното министерство, че не разбират от международно право? Съмнявам се! Предполагам, че тези хора все пак имат капацитет да знаят какво правят. И отново – пак ще кажа, самолетите според военната експертиза, и тук, и на Министерството на отбраната, и въобще пакетът, който придобиваме, е напълно достатъчен за българските нужди, така че да пазим нашето въздушно пространство. Нека да не подхождаме към разговори и темата, свързана с националната сигурност, и въобще с охраната на българското въздушно пространство, като просто една търговска сделка. Тя не е такава! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев. Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Има? Прощавайте, генерал Попов. (Реплики от „БСП за България“.) Не е окончателно. И на Вас съм давала шанс така. Моля Ви, колеги! (Реплики от ГЕРБ.) Аз непрекъснато гледам към колегите, за да не ги обидя и заради това пропускам колегите от дясната част от залата. Заповядайте, господин Генерал. КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Когато стана въпрос за мотивите, очевидно се доказа между другото, че те са абсолютно несъстоятелни. Според мен това наистина е един добър ход на президента и на неговата администрация – да напишеш едни такива несъстоятелни мотиви, за да може разговорът да отиде по същество, което беше направено. Поздравления за това! Става въпрос за договорите. Договорите, както стана ясно, са типови, ясни, едни за всички, много – десетки и десетки държави са ги подписали, при общо взето една рамка, едни условия – гаранции, как се плащат неустойки, еднотипни. Тук въпросът е защо нашият президент и Българската социалистическа партия не са съгласни с този начин на работа (реплики от „БСП за България“) и не са съгласни да водят преговори с американското правителство? Добре, не са съгласни, нормално е. Но когато не си съгласен с нещо, за да стоиш добре, трябва да дадеш някакви варианти, нещо добро да предложиш – иначе изглежда много несъстоятелно цялото Ваше твърдение. Ще Ви предложа няколко варианта и съвсем накратко ще Ви ги изложа. Първи вариант: тогава да започнем дебат, така както иска президентът, да обсъждаме дълго, „за“, „против“ и, ако стигнем до някакъв извод, да започнем отначало, ако това е правилното решение – с концепция за изграждане на отбранителни способности, анализи, доклади, проекти за инвестиционни разходи и така нататък. Само да припомня, че това на нас ни отне девет години. Да приемем, че този път сме си понаучили урока и ще бъде по-кратко. След сключването на договорите, време за доставка и така нататък – отиваме към края на следващото десетилетие. Вариант № 2: след задълбочени доклади, анализи, търси се консенсус, разбира се, стигаме до извода, че правителството дотук е работило добре и продължаваме с другите две оферти –„Еурофайтер“ – натовски самолет, втора ръка; „Грипен“ – неутрална държава, нов самолет. Отиваме към сключване на договори, разбира се, след като изберем един от двата типа. Надяваме се, че тези договори ще бъдат абсолютно безусловни и съответните държави ще са приели абсолютно всички наши изисквания. Само една лека бележка: ако изберем „Грипен“ от една неутрална държава, разбира се, трябва да наложим изискването тя да може да ни оказва и политическа, и икономическа, и военнотехническа подкрепа тогава, когато на нас ни се наложи, в трудни моменти да използваме това оръжие. Между другото, питано е – и други държави са питали, отговорите са доста уклончиви и затова не са избирани грипени, защото може да се окаже, че точно когато ти трябва, нямаш необходимата поддръжка, а имаш няколко милиарда, които охраняваш в укритие, за да не ги ограби някой, а не защото някой ще ги атакува. Никой няма да си хаби боеприпасите да атакува желязо, с което не може да си изпълняваш функциите. Да приемем, че и всичко това върви добре. Оттам нататък пак отиваме към американското правителство с нашето малко пакетче – да го направим един голям пакет и да му вземем всичкото необходимо оборудване, защото само Щатите го дават. Тогава казваме: добър ден, ние пак сме тук! Но този път искаме да приемете пак нашите условия и Конгресът пак да гласува, ама така, както ние го искаме. Трети вариант – най-бърз и най-прост: продължаваме с МиГ-29 дорде издъхнат, докато летците напуснат авиацията, защото никой не гради светлото си бъдеще върху една умираща система, и отиваме при съседни държави – Румъния, Гърция ли ще е, Турция ли ще е, друга ли ще е да ни охраняват въздушното пространство при една разумна цена. Така. Това са възможни варианти. Сигурно има и други разумни варианти. Аз за тези други разумни варианти питах: дайте ни ги, дайте ни ги да ги обсъдим, дайте да намерим консенсус! Нищо. Затова Ви моля, имате още време, предложете ни разумния вариант, за да знаем как да гласуваме сега. Ако не го предложите този разумен вариант, гласувайте против това абсолютно, излишно и неразумно вето. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми генерал Попов. Реплики? Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генерал, обръщам се към Вас като офицер от запаса, който не разбира от Вашата материя. Правя Ви реплика относно следното: по никакъв начин не може да приемем внушенията, позовавайки се на Вашите думи, че опозицията или БСП са против закупуването на американско въоръжение – цитирам Ви думите. По никакъв начин няма как в такава позиция да бъде обвинена БСП. Ние акцентираме върху нарушаването на процедурите – безобразния и безогледен начин, по който е постигнато някакво търговско споразумение и по това, за съжаление, че сме отишли – преговарящият екип, по бели гащи да преговаря и да отстоява нашия интерес. Нямаме съмнение в стратегическото си партньорство и със Съюза НАТО, и със САЩ, камо ли пък някакви други претенции, но това не означава, че ще пропуснем всички тези недъзи на начина, по който е постигнато това споразумение. Кажете основния проблем: никакво доверие какво ще се случи на следващия ден по отношение на правителството на ГЕРБ. За съжаление, никакво доверие и в България от поне 10 години насам като предвидим партньор. Резултатът е това, което сте постигнали като сделка. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Втора реплика – господин Цонков, заповядайте. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, господин Адмирал! Правя репликата, провокиран от думите на генерал Попов. Господин Генерал, ще се обърна по този начин – мисля, че Вие знаете какво означава чест, достойнство, да служите на Родината. Мисля, че не сте го забравили. Хубаво е, че поемате отговорност за решението, което ще вземете днес, защото оттук нататък на Вашите плещи и на новата управляваща коалиция ГЕРБ – ДПС, Ваша ще бъде отговорността за това, което ще се случи в следващите години в Българската армия и как ще изглежда тя. Повярвайте ми, няма да бъде много добро това състояние. Още веднъж Ви казвам: говорим само за авиация последните години, но не забравяйте другите модернизационни проекти. Времето ще покаже кой е бил прав, но ще Ви попитам: как ще подобрите условията на военнослужещите? Вие знаете как от няколко човека трябва да се окомплектова един военнослужещ. Още не се е подобрило това състояние. Вие знаете колко е недокомплектът – почти шест хиляди души, а да не говорим за постоянния резерв и да ни обвинявате, че ние сме против Българската армия и против модернизацията – това са пълни лъжи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонков. Трета реплика? Няма. Заповядайте, генерал Попов – за дуплика. КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Костадинов! Усетих искрени съмнения в това какво е свършила като работа работната група, работните екипи, хората, които са преговаряли. Вие ги обвинявате в некомпетентност или в по-тежкия случай – в продажност. Нека да напомня, че в работните групи в Министерството на отбраната основно се работи от военнослужещи – висококвалифицирани, честни и достойни хора. Видяхте командира на Военновъздушните сили тук. Нима аз мога да се съмнявам в него и в неговата почтеност? Мисля, че това е абсолютно нередно и не смятам, че от трибуната на Народното събрание може да се засяга честта на българския офицер и на българския военнослужещ. Уважаеми господин Цонков, аз мисля, извинявайте, няма от какво да се срамувам. Мисля, че цялата ми кариера е била подчинена на идеята да работя за Българската армия във всичките ѝ компоненти. Вие много добре си спомняте, когато бях началник на отбраната и обсъждахме два проекта за инвестиционни разходи на ВВС и на Военноморските сили, аз бях поканил и командира на Сухопътни войски, защото пак държа да подчертая, че ние искаме да развиваме и трите вида въоръжени сили. Това беше потвърдено от вицепремиера, от министъра на финансите. От кой да бъде потвърдено още? Не знам. Що се отнася до условията на българските военнослужещи – това правителство, това управляващо мнозинство за първи път може би в последните 30 години вдигна възнагражденията с 20% за две години. Мисля, че това е достойно за уважение и смятам, че тук работим в една посока. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Попов. По начина на водене – господин Жаблянов, заповядайте. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Това, което ще кажа, надявам се да не Ви прозвучи хумористично, но в залата освен генерали има и други войнски чинове. Ако приемем протокола да се обръщаме към тях по този начин, мисля, че ние ще придобием вида на един много специфичен орган. Всички тук сме народни представители, има хора с научни титли и звания. Освен генерали, има полковници (реплики: майор, лейтенант), подполковници, майори от запаса и старши лейтенанти, и такива, които не са служили и със сигурност се чувстват дискриминирани. (Смях, оживление.) Така че, много Ви моля да отстраните поне милитаристичната лексика от обръщението към народните представители, да обсъждаме въпросното вето на президента в духа на правото, Конституцията и законите, и да свалим оня патос, характерен за нашето Народно събрание от други исторически времена, които не са ни довели до големи исторически успехи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. Приемам забележката, но все пак обсъждаме такава военна тема и малко се поблазних от възможността да титулувам генералите. Ще си взема бележка. Колеги, имаме ли други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Генерал Запрянов, заповядайте. (Смях и реплики.) Колеги, все пак той не е народен представител. Това ще е последният генерал, а в парламента ще говоря на „господин“. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Като представител на Министерството на отбраната искам да кажа, че предложените договори, които са предложени за ратификации, се разглеждат и дебатират, и включват пакет от способности за многоцелеви самолет, съответстващ на гласувания Проект за инвестиционен разход от това Народно събрание. Много моля това да се има предвид, защото напоследък се говори за пълен пакет, за някакви други способности. Ние сме дисциплинирана институция – Министерството на отбраната, получили сме задача от Народното събрание да Ви предложим договори, които да удовлетворят способностите в Проекта за инвестиционен разход. Така че, това, което сме дали като разяснение за тези договори, осигурява тези способности, които Вие сте ни задължили да осигурим в Проекта за инвестиционен разход. По процедурата за изготвяне на проектодоговорите Решението на Народното събрание да се работи по правилата на договора – правителство с правителство, неизбежно налага да работим с правителството на Съединените щати по правилата на международните военни продажби на тази държава, няма как. Казано бе, че над 100 държави работят по тези правила и в договорите сме записали Рамковото споразумение по правилата… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Бяха зададени въпроси и конкретика, на която аз не мога да отговоря, тъй като не е редно да разкриваме отстъпките, които са направени от Съединените американски щати в рамките на тези договори, но сега чакаме колегите от Конгреса да одобрят 60 млн. долара по ФМС за този проект в рамките на тези способности. Там се задават същите въпроси, каквито Вие задавате тук. Нека да бъдем коректни и да уважаваме правилата на държавата, с която работим. Ако ние не ги приемем, тогава ще изпаднем в положението, в което се намираме. България е единствената държава в НАТО, която няма договори по ФМС. Затова и не можем да се възползваме от някои привилегии по разсрочването. Да, това е факт, но такова е законодателството на Съединените щати. Беше казано, че е унизително министър на отбраната – вицепремиер, да подпише от българска страна договор, а от американска страна да е подписан от Агенцията за международните продажби на САЩ. Те си спазват техните правила. Те нямат ратификация, а ние имаме ратификация и затова сме при Вас. Двете страни действат в рамките на националните си законодателства. Нека да уважаваме и другата страна и да не правим от това проблем. За американската държава превеждането на сумата по българската сметка в американското Министерство на отбраната значи, че договорът е влязъл в сила. Дълбоко погрешно е, уважаеми госпожи и господа народни представители, да сравняваме договорите между държави, на които не знаем параметрите. Повярвайте ми, най деликатната част на преговорите е да поставим в различно качество съюзниците на Съединените американски щати. Това е много неправилно и ще кажа: повярвайте ми, тълкуването от нашия партньор на подобни твърдения е много разочароващо. Словакия е достойна държава, членка на НАТО е точно толкова, колкото и България, и мога да Ви кажа, че сравнителните цени, по които се доставя оборудването, няма как да бъдат различни. Те са същите, по които американските въоръжени сили закупуват. В преговорния екип от американската страна участва ВВС на САЩ. Те са нашият, така да се каже, агент, който се грижи за тези договори и те са същите хора, които работят с ВВС на Словакия и с Министерството на отбраната. Още един въпрос – въпросът за инфраструктурата. Уважаеми госпожи и господа народни представители, казах, че Вие сте ни заложили в Проекта за инвестиционния разход с Ваше решение какви да бъдат способностите и в този пакет няма инфраструктура. Няма как сега да дебатираме нероден Петко. Ние тепърва започваме най-сложното – да работим по тези въпроси с нашите колеги в хода на изпълнението на договорите. Нека да не добавяме разходи, които Вие не сте ни включили като пакет. Няма как! Това би било нарушение от министъра на отбраната и от Министерството на отбраната – да разширяват пакета и да увеличават цената извън това, което Вие сте ни поставили като задача. По отношение на сроковете. Досега има заявени за производство 62 самолета, с нашите осем – 70 самолета F-16. Водят се преговори с още две държави за още 90 самолета и знаете, че Гърция ще модернизира още 84, мисля, самолета, тоест говорим за бойна платформа, която до догодина може би ще надхвърли 250 самолета. Така че сроковете за сключване на договора и доставката са важни, за да се включим в гласувания от Вас срок, а пет години след договора да имаме пълни оперативни способности. Така че, тези договори, които Ви предлагаме да бъдат ратифицирани, дават възможност към 2024 г. да имаме пълни оперативни способности. Накрая, според мотивите на Министерския съвет и предвид необходимостта от конфиденциалност, която американското правителство изисква, е предложено на Народното събрание договорите да не се обнародват съобразно чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България. Така не е обнародван такъв договор и в Словакия. Затова Ви казах, че няма как да видим детайлите в тези договори, за да ги сравняваме. Аз мисля, че направеното предложение за пакетни способности за многоцелеви самолет е един от компромисите на американската страна. Независимо, че не закупуваме пълния набор от въоръжение на борда, в системите за управление на оръжията на самолет са заложени цялото програмно осигуряване и кодове, които са отключени, така че само да си закупим оръжието, да подкачим и можем да го управляваме. Това също струва пари, защото, ако не закупувате противокорабни ракети, американската страна не е длъжна да Ви инсталира в системите за управление на борда тези софтуерни решения и кодове, а след това, когато си купите ракети, ще си платите и бордовите инсталации, които са много скъпи, повярвайте ми. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Запрянов. Колеги, продължаваме. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, докато изчета заглавието на Ратификацията. Подлагам на повторно гласуване Законопроекта за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 Aircraft and Associated Support), Международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Munitions in Ssupport of the F-16), Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, Associated Material and Services), и Международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and Related Support and Equipment), приет от Народното събрание на 19 юли 2019 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 173 от 23 юли 2019 г. на Президента на Републиката, по чл. 101 от Конституцията на Република България. Гласували 204 народни представители: за 128, против 73, въздържали се 3. С това Законът за ратифициране на международните договори, който прочетох преди малко, е повторно приет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Законът ще бъде изпратен на Президента на Република България за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията на Република България. Колеги, преминаваме към следваща точка от днешния дневен ред: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО КРИТИЧНАТА ОБСТАНОВКА С АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ В СТРАНАТА. Вносители – Драгомир Стойнев и Светла Бъчварова на 25 юли 2019 г. Господин Ненков, заповядайте за процедура. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предвид важността на темата, която ще се разисква в следващите минути, и възможността народните представители да се запознаят и да зададат своите въпроси към министър Танева относно африканската чума, правя процедура на основание чл. 51, ал. 2 следващата точка да бъде излъчвана пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков. Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля, включете камерите. Заповядайте, госпожо Бъчварова, в рамките на пет минути да направите своето изложение. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, навлизането и разпространението на африканската чума по свинете през последната седмица създаде рискове и задълбочи кризата в страната по отношение разпространението на заболяването. Вероятно Вие ще ни информирате за актуалната ситуация, но 21 ли вече са огнищата, или са повече, дали са 60 000, или са съответно повече животните, които трябва да бъдат евтаназирани? Едва ли мога да бъда достатъчно коректна и точна затова какво се случва в страната, тъй като процесът е динамичен – в три области е обявено кризисно положение, а доколкото разбирам, на границата за цялата Гърция е обявено извънредно положение за разпространението на чума. На карта е поставен един цял сектор. Този сектор касае работни места, добавена стойност в брутния вътрешен продукт, а също и осигуряване на една продоволствена стабилност в страната, която обезпечава над 50% от потреблението. На път е всичко това да се срине и индустриалното производство на прасета да бъде унищожено. Разбира се, това не е наше твърдение, а констатация на еврокомисаря по здравеопазване и безопасност на храните. Неговите упреци са в две посоки: първо, липса на ефективни действия – разбирайте на институциите; и второ, недостатъчно ефективна работа по запознаване на населението как да се предпази от чумата. Според него това е един брилянтен пример за това как някой е бил небрежен, не си е свършил работата и не е внимавал достатъчно. Нека да припомним малко история. През месец януари 2018 г. със заповед на министъра се приема Стратегия за борба с африканската чума. В тази стратегия – в обем само на четири страници, липсват много неща, включително и координация между институциите по справянето с чумата, с което се разбира, че не е достатъчно само едно министерство да бъде включено в него. Две трети от дейностите в тази стратегия водят и акцентират върху ликвидацията на огнищата със заболяване, но не и върху превенцията. Освен това, тогава не се е взела предвид и възможността за дерогация съгласно Директива от 2002 г. при индустриални обекти, в които има обособени обекти, да не се избиват и унищожават всички животни, а само тези, които са засегнати. Защото свинекомплексите не са една сграда – те са големи комплекси, които съответно могат да направят, най-малкото, необходимото да ограничат това заболяване. Ако тогава в тази стратегия бяха предвидени такава мярка и такава възможност, вероятно много по-лесно щеше да бъде сега да се управлява целият процес по ликвидирането на животните. Освен това, на 31 август 2018 г. беше регистрирано първото огнище на чума в Тутраканци, но тази червена лампичка, която трябваше да покаже, че рискът вече е опасен за страната, също не беше оценена достатъчно ефективно, освен ликвидирането и загробването на животните. Предприеха се мерки и повечето бяха свързани с това да обясняваме, че работим, че създаваме предпоставки чумата да не се разпространи, но всичко това беше на хартия без достатъчно действия от страна на институциите. Тези институции – различните ведомства, освен да констатират наближаването на заболяването, трябваше да координират всичките си действия и да излязат с един много строг план какво се прави във всеки един момент при възникване на огнища на чума. Само за една мярка се сещам – оградата. Много е популярна – как спира дивите прасета, но други реални действия не бяха предприети. Имаше някакво финансиране в края на годината, което даже не беше усвоено от Българската агенция по безопасност на храните, защото от пет милиона, предвидени за справяне с чумата, три милиона и половина се върнаха в бюджета затова, че не бяха усвоени под никаква форма. Аз съм с разбирането, че Министерството на земеделието, храните и горите не може да се справи самó с този проблем, затова има и Националния епизоотичен съвет, който вицепремиерът Дончев оглавява. Миналата година му задавахме въпроси с моя колега за сложната епизоотична обстановка. Ще кажа, че той малко подигравателно отговори на въпросите ни с тезата, че има камара документи, че не ни трябва стратегия за превенция от каквито и да било болести, достатъчно е да знаем как да се справяме със ситуацията, която възниква. Да, ама не! Ако няма превенция, ако няма стратегия и планове за всяко от събитията, които могат да настъпят, ние не можем да се справим в последния момент. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Затова се надявам да имаме възможността да чуем от Вас: наистина тази червена лампа, вече изключително силно светеща, как ще бъде управлявана оттук нататък? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор на въпроса. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо професор Бъчварова, колеги народни представители! Първо, и преди всичко, искам да благодаря за отправената покана да бъде изслушана, тъй като обстановката е много динамична и това е възможност да представя пред законодателния орган на страната ни актуалната ситуация и мерките за борба с африканската чума по свинете, а чрез телевизионния екран – на населението, каква е актуалната обстановка към днес. Към днешна дата имаме регистрирани 21 огнища при домашни свине в шест области – Плевен, Бургас, Враца, Русе, Търговище и Велико Търново. Седем от тези огнища са установени в рамките на активния надзор на Българската агенция по безопасност на храните и взетите проби. Две индустриални ферми са засегнати с малко над 57 000 свине: в село Николово – 17 590; и в село Бръшлян – 40 000 свине; и една фамилна ферма – тип А, в Русе с 20 свине. Всички останали обекти с огнища са нерегистрирани лични стопанства. При дивите свине имаме 20 случая на установена африканска чума по свинете в областите Силистра, Добрич, Плевен, Варна, Враца, Русе, Търговище и Монтана. В процес на изследване са още няколко намерени такива вчера. Очакваме, разбира се, пробите от още два случая при домашните свине. Предприетите мерки са: трикилометрова предпазна зона; провежда се принудително убиване по хуманен начин на всички домашни свине, отглеждани в животновъдни обекти за лични нужди; вземат се лабораторни проби от умъртвени свине, както и добито от заклани свине месо с оглед анализ на разпространението на вируса сред популацията животни; забрана за пазар и изложби от засегнатите области; десеткилометрова надзорна зона; клинични прегледи и вземане на проби за лабораторен контрол; контрол на движението на домашни свине – допуска се само от индустриални фамилни ферми, намиращи се извън три десеткилометрови зони; в зоните на рестрикции са създадени пропускателни пунктове на основните пътни артерии с пунктове за дезинфекция на преминаващи моторни превозни средства; проверка за нелегални движения и търговия на живи свине и продукти от тях от и към зоните на ограничение; мерки за биологична безопасност по отношение на фуражи и храненето на животните; три ежеседмични областни и общински епизоотични комисии във високорискови зони – цяла Северна България, за предприемане на мерки за контрол на заболяванията и проследяване на изпълнението им; дезинфекция на влизащи транспортни средства на граничните входове и изходи на страната – гранични пунктове, летища; контрол на движението на хора, животни и продукти, включително и личен багаж от страни, в които има африканска чума по свинете; конфискуване на местни продукти; тестване и унищожаване на отпадъци от транспортни средства, самолети, кораби, фериботи от страни, в които има африканска чума по свинете; проверки за наличие и спазване на мерки за биосигурност в индустриални свиневъдни обекти; разработване на индивидуални планове за спешни действия в индустриалните свиневъдни стопанства в случай на огнище или в случай, че попаднат в зона на ограничение. В обхвата на тези мерки искам да потвърдя, че, да, днес гръцкото Министерство на земеделието въведе допълнителни ограничителни мерки, за да предпази разпространението на африканската чума по свинете, касаещо и всички служби по контрол на храните – да следят с повишено внимание и мониторинг всички гранични контролно-пропускателни пунктове по повод възможността на пренос на храна, подсилен контрол за районите в близост до границата с България. Абсолютно забранено е внасянето на свинско месо от България към Гърция. Проверките на потока от туристи или хора, които преминават, ще бъдат постоянни. От Аграрното министерство в Атина ни информират, че: „С българските власти съвместно с екипа за спешно действие на Европейската комисия прилагаме всички мерки за локализиране на огнищата от чума.“ Какъв е основният риск и опасност от разпространение на чумата? Това са личните стопанства, нерегистрирани обекти за свине, когато се укриват и няма мерки за биосигурност. Там, където се умъртвяват животните, се използват два метода, одобрени в Европейския съюз и законодателството на OIE – чрез електричество или електрически клещи, чрез използване на висока концентрация въглероден диоксид под формата на сух лед. Пяната се поставя отгоре, за да запечата и подпомага дезинфекцията. Методът е напълно хуманен. Загробването, което се извършва след умъртвяването, се прави по Наредба № 22 за условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти, посочени са условията. За целта се обезвреждат на определен терен от комисия, съставена от местната власт, общината, ОДБХ, Регионална инспекция по опазване – РИОКОС, РИОСВ и „Басейнова дирекция за управление на водите“. Комисията е постоянно действаща и се назначава със заповед на кмета на съответната община. При определянето на териториите се вземат предвид всички изисквания, ясно разписани в Наредбата и действащото законодателство в областта на екологията, с цел да се избегне фундаментиране на околната среда. Искам да кажа, че площадките за загробване трябваше да бъдат определени и са определени с плановете, които трябваше да има на всички обекти. Там, където процедурата за определянето им не е по съответния ред – одобрена от всички служби, се извършва сега както на площадката в село Бръшлен, където сутринта бях информирана, че е намерено решение, което да отговаря на всички законодателни и законови изисквания, за да не допуснем какъвто и да било риск. По отношение на финансирането. Искам да кажа, че от отпуснатите средства на правителството за 2018 г. с постановление на Министерския съвет в размер на 4 млн. 476 хил. 870 лв., професор Бъчварова, са похарчени в дейности – над 12 на брой, подробно описани по повод вземане на превенционни мерки срещу африканската чума по свинете, включително информационна кампания, засилен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, закупуване на дезинфектанти за тези пунктове, фризери и логистична подкрепа на областните дирекции по безопасност на храните по отношение на пробовземането, съхранението, преноса до лабораториите. Разбира се, в тази сума е и част от сумата за изграждането и на преградното съоръжение, което бе изградено на границата. За 2019 г. – преди близо три заседания, правителството допълнително отпусна 3,7 млн. лв. за подробно описани мерки в тази посока. За подкрепата от Европейския съюз и съфинансирането. Това се определя с грант решение на Европейската комисия. Процентът на съфинансиране е между 50% и 100%, а според вида на приложените мерки одобрението на прилагането е и според брутния вътрешен продукт на държавата членка. Ако той е по-малък от средния, обикновено се прилага 75%. За практиката. През 2015 г., когато имахме заразен модуларен дерматит, се справихме изключително успешно – нещо повече, тогава ветеринарните власти създадоха Европейска карта за борба с това заболяване. Бяха съфинансирани от 75% до 100% от представените разходи за рефинансиране. В заключение, искам да кажа – мислех, че съм ограничена във времето, после ще отговоря на останалите въпроси, нещо, което е изключително важно да знаем – това заболяване е изключително бързо разпространяващо се, силно заразно. Това, което поставихте във Вашето питане за искане на дерогация за умъртвяване само на засегнатите животни във фермите, е абсолютно неприложимо за африканската чума по свинете. Мога да Ви дам пример и със село Бръшлен, където всяка вечер по няколко десетки прасета умират от заболяването, без възможност за разделение по халетата. Такава дерогация е недопустима за африканската чума по свинете. Но за потребителя това заболяване не може да навреди на безопасността на храната – на това, което консумира от магазинната мрежа. Контролът върху движението на месото до обектите за продажба е засилен още от кланицата и партидата на животните, които отиват за клане. Има абсолютен контрол! Тази болест не е опасна за потребителя – това трябва да го кажем. Тя е икономическа болест с наистина огромни икономически рискове и загуби за сектора. Да, в България имаме изключително добре развит свиневъден сектор. По статистика за 2018 г. брутната вътрешна продукция на сектора е около 250 млн. лв., годишните продажби са малко под 600 млн. лв. с ДДС, а общият брой на свинете – пак по статистика, е близо 600 хиляди свине в регистрираните обекти. В икономически аспект рискът е изключително тежък и за фермите, които имат развито индустриално производство. За потребителя този риск не съществува особено, предвид и че достъпът до храна трябва да е под контрол от съответните обекти или регистрирани обекти. Извън това, дори и с вирус, при съответната термична обработка – минимум 30 минути на 70 градуса, консумацията е абсолютно безопасна. По отношение на другите мерки искам да кажа също няколко данни. Да, африканска чума по свинете има в 23 страни на три континента. Концентрацията на огнища и разпространението на болестта е най-силно в Румъния. Всички методи и мерки, които България прилага, са мерки, които са съгласувани и подлежат на контрол от Европейската комисия съгласно Пътната карта за борба с това заболяване, и се извършва по начин, по който се е извършвало и в страни с подобна концентрация на болестта. Мога да кажа, че в страни, като Литва, Полша, Румъния, Унгария – при нея само при дивите свине методът след умъртвяване също е загробване. Тоест това е стандартна процедура, прилагана най-масово и в останалите засегнати страни – членки на Европейския съюз, а те са 13 към настоящия момент. Някои райони като Сардиния са обявени за ендемични за африканска чума по свинете. Мисля, че това бяха основните въпроси, които поставихте във Вашето изложение. Мога да дам и допълнителна информация, която може да ми поискате с въпросите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Колеги, преминаваме към въпроси. Въпрос от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Имате думата, уважаема госпожо Белова. МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, както споменахте, заболяването африканска чума по свинете е разпространена в 23 държави на територията на три континента. Обяснихте, че голяма част от мерките, които са предприели другите страни за намаляване на щетите от африканска чума, са предприети и в нашата страна. Моля за по-голяма конкретика: откакто Вие сте министър, какви мерки сте предприели за ограничаване на заболяването и предстоят ли други? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Белова. Имате думата за отговор, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Уважаема госпожо Белова, както вече стана ясно от изложението, сме регистрирали горе-долу по равен брой огнища на домашни свине и случаи на диви свине. Към момента мерките, които вече представих в трикилометрова и десеткилометрова зона, се координират от областните зоотични комисии, които се председателстват от областните управители или по възлагане от ресорен заместник областен управител. В него влизат представители на няколко министерства, като най-голямата логистична подкрепа получаваме от Министерството на вътрешните работи. Използвам случая да благодаря на министър Маринов, че спешността е изключително важна при такива заболявания – времето, с което се справяме от последиците. От МВР винаги сме получавали това, което е било нужно на властите в съответните региони – техен представител също участва, горските стопанства. Преди две седмици включихме Военна полиция с цел подкрепление и най-вече ограничаване на контрола между инфектирани зони и чисти зони. Основният проблем, с който в началото се сблъскахме, тъй като ситуацията е динамична и търпи развитие, е първоначалното неразбиране на хората какво представлява африканска чума по свинете и какви могат да бъдат последиците от нея. За тази цел преди три седмици сформирахме екипи от Центъра за оценка на риска. Помолих университети с ветеринарни факултети, включително и ветеринарния към Тракийския университет, за помощ от техни профилирани специалисти, научни работници в тази сфера. Сформирахме екипи, всички в различни области на Северна България с цел подкрепа на прилагането на всички мерки, най-вече в посока на разяснения на болестта. Мога да кажа, че в голямата си част в най-рисковите зони – на практика в областите, в които има вече огнища, вече срещаме по-голямо разбиране, отколкото в началото. Същото направихме и с горските стопанства, с директорите на държавните горски предприятия и председателите на ловни сдружения. Тук дебатът претърпя различно развитие предвид етапа на заболяването, на което сме. Поискахме от Европейската комисия и при нас бяха на посещение двама експерти: единият – специалист по домашна свиня, другият – специалист по дива свиня. Ние сме се съобразили с всички техни препоръки, които направиха след двудневен обход в Русе, Плевен, горе в Северна България – в най-интензивните райони с огнища. По отношение на домашните свине, свинекомплексите, мерките и прилагането получихме потвърждение за всичко това, което правим. По отношение на дивата свиня имаха различни препоръки за нови мерки и промени на съществуващите, по повод на което, тъй като снощи приключи тази комуникация с тях, днес сутринта поканих на среща отново председателите на ловните сдружения за информиране – това, което трябва да направим. Във всички държави, в които съществува АЧС (африканска чума по свинете), които се борят с огнища, обикновено проблемите са много сходни. Едно от най-важните неща е разбирането и съзнанието на всеки, който е част от тези обществени отношения, за болестта, начините на разпространението ѝ и начините на ликвидирането ѝ. По отношение на дивата свиня това можем да го направим само и заедно с ловните местни дружинки – те са имали среща на място и с тях. Към настоящия момент по отношение на вече регистрираните случаи първа и най-важна мярка трябва да стане претърсването за умрели диви свине и след това за драстичното им депопулиране в зоните извън инфектираните зони, определени като 200 квадратни километра територия, в случаите на намерена умряла дива свиня. Това го комуникирахме в последните два дни, снощи изпратихме и съответния проект за промени в указанията, които ще представим. Продължаваме там, предвид динамичната обстановка, и с информирането и обучението на ловните дружинки по отношение на пробовземането. Изключително тежка е ситуацията, но разбирането на обществото, на хората за това какво трябва да направим съзнателно, а не да отчетем, че сме го направили, е изключително важно за успеха в тази битка. Различните страни имат различен успех. Най-добрият пример в Европейския съюз е Чехия, най-лошият пример към момента е (реплика от „БСП за България“) Румъния. Ако знаете размерите, не бихте го казали дори, защото в много други страни има много повече огнища, отколкото са в България в момента. На практика ние сме на второ или трето място по брой огнища. За Румъния вече са близо 1600 огнищата. Само за миналата година официалните данни са за 300 000 умъртвени свине, за тази няма изнесени такива официални данни. Аз казах страните с огнища, мога да Ви ги повторя. Ето, за да отговоря на репликите от лявата страна на залата, мога да кажа бройките огнища при домашните свине. Румъния – 1645, към 25 юли в България са 21 – за такава разлика говорим! Когато говорим, трябва да говорим с цифри и данни. Полша – 241 огнища само при домашните свине. Литва – 131 огнища само при домашните свине. Латвия – 64 огнища само при домашните свине. В този смисъл трябва да проявим разбиране какво представлява болестта и как може да се спре. Аз съм много благодарна на научната общност за това, че, осъзнавайки обществената отговорност, те ни подкрепиха в разяснителната кампания – от три седмици са на терен за обяснения, без да поискат дори възнаграждение. Ние сме осигурили логистиката по отношение на пребиваването им в различните места. Битката продължава – това заболяване продължава много дълго. Единствено адекватността на мерките, и най-вече прилагането им със съзнанието за това как трябва да бъдат приложени, е ключът към успеха за справянето с болестта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, не искам да навлизам в темата за начина на умъртвяване на животни, въпреки че това е доста притеснително относно хуманната гледна точка. Ще обърна внимание на темата със загробването. Вие споменахте преди малко част от тази тема, но въпросът е много притеснителен и неразяснен до момента. Във връзка със загробването и местата за загробване на тези животни все още има доста спекулации. Какво имам предвид? На територията на Бръшлен до момента се изнесоха няколко теории във връзка с терена. Бяха терени на територията на свинекомплекса, бяха терени извън територията, бяха терени, които не са одобрени от Басейнова дирекция. От днес се чува за нов терен, може би бивш развъдник или рибарник – дали е вярно или не, все още не е посочено конкретно. Точно там е въпросът: как Българската агенция по безопасност на храните ще гарантира, ако терените наистина са извън свинекомплекса, че при транспортирането няма да се разпространи тази зараза от умъртвените животни? Дали е предвидена невъзможността да бъде разпространена след загробването на тези животни от разравянето от хищници, грабливи птици и други гризачи? Все пак говорим за стотици, хиляди тонове месо. Говорим, че загробване в такъв мащаб няма, освен в България или в Румъния, както цитирахте за други страни. Според данните, изнесени от Центъра за оценка на риска, вирусът може да остане в колбасите 50 дни, в замразеното месо – 1000 дни, 300 дни в изсушеното месо, 160 дни в почвата и 180 дни във водоемите. Как гарантира Българската агенция по безопасност на храните, че заразата няма да има възможност да достигне чрез подпочвените води (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), да се върне при нас чрез тези води? – Приключвам, господин Председател. Бръшлен, както знаем, е в защитена територия и е във вододайна зона. В района на тези свинекомплекси, изобщо на територията около Дунав подпочвените води са на доста високо ниво. В продължение на казаното, последно изречение, от изключителна важност е и обезщетението. Вие споменахте едни суми, които ни е ясно, че са напълно недостатъчни. Засегнатите лица заради умъртвените животни – вече животните възлизат на над 50 – 60 хиляди. Тук, освен двата свинекомплекса… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов. ГЕОРГИ СТОИЛОВ: …вече има данни за трети голям в Русенско и четвърти… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете изказването. ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Какви ще бъдат обезщетенията на тези лица? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! По отношение на първата част от въпроса за загробването. Не е вярно, че в България са най-големите количества към момента. Вече изредих няколко страни, които са с интензитет на огнищата – домашните свине, не само Румъния, използвали същия метод – Полша, Литва. Тоест това е обичайният метод при огнищата тип „домашни свине“ заради обема. В този смисъл ние прилагаме: едно, че това е разрешен метод съгласно EFSA (Европейския орган за безопасност на храните) – безопасен; второ, такава е практиката на останалите страни – членки на Европейския съюз, където са били интензивни и са огнищата при домашни свине. Второ, по отношение на безопасността на терена – изрично казах, че теренът се определя съгласно наредба, с комисия, с всички органи – РИОСВ, РИОКОЗ, Басейнова дирекция. Не можем в никакъв случай да говорим за терени, които са във вододайни зони, които биха били последващ риск. Това беше причината и за забавянето на определянето на терена в Бръшлен – точно поради различните зони, които има там. Този, който, преди да вляза в Народното събрание, ми докладваха, че е определен, е със съгласуване с всички служби по околна среда, така че да не допуснем такъв риск. Как гарантира БАБХ? С начина, по който става това загробване, с дезинфекцията, с дезинфекцията отгоре, със засипването, с изолирането за известен период на мястото, което е отгоре, и последващата му нова дезинфекция. Това са правила, мерки, които се прилагат не от вчера, не само у нас, а и в останалите страни членки, при които заболяването от африканска чума по свинете е няколко години преди нас. Това е практика, която вече е изпробвана – това каза, между другото, и експертът – на двудневното посещение. Да се върна и към професор Бъчварова – ако днес е слушала комисаря Андрюкайтис, той изрично посочи, че животните следва да се умъртвяват. По отношение на дерогацията – такава дерогация в тази ситуация на АЧС в индустриалните свинекомплекси е невъзможна на практика. Просто се сетих сега и се връщам към отговора на въпроса. По отношение на обезщетенията – обезщетения, разбира се, че ще получат българските свинекомплекси, в които в момента се умъртвяват техните животни по абсолютно хуманен начин. Обясних изрично в първите си отговори, че това става или с електрически клещи – в зависимост от обема на свинекомплекса, или с въглероден диоксид. Вариантът с въглероден диоксид, запечатването, за да не изтича тази газ, е или с брезенти в коли, или в помещенията с пяната. Резултатът е един и същ, като този с пяната е пό безрисков, тъй като няма риск за хората, които извършват този процес. Но умъртвяването е с въглеродния диоксид – това изрично го повторих. Да се върна на обезщетенията. За всяко регистрирано животно – свинекомплекс, изпълнил всички мерки за биосигурност, ще бъде обезщетен в съответния срок по Европейския регламент след приключването на процеса по умъртвяването на заразените животни, по пазарна цена, по действаща наредба за определянето на тази пазарна цена и в съответните срокове. Както казах, за тези мерки – тук беше и експертът по домашни свине, на Комисията, всичко е одобрено. Ние сме имали такава практика, включително в предходния си мандат, и Комисията в много кратък срок ни възстанови между 75 и 100% от платената сума според вида на съответната мярка. Тема в тази посока няма, за това са информирани и го знаят от самите свинекомплекси. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, когато се обърне колата, пътищата са много. Ако не успеем ние да ликвидираме тази зараза, тя ще успее да ликвидира целия свиневъден бранш. Тъй като колегите отляво много се упражняваха какво значи тази болест и какво не значи, и виждали ли са въобще как се унищожават стотици хиляди тонове месо, бих искал в един друг аспект да Ви попитам: ще поискате ли допълнителни средства в бюджета на Министерството, за да можем да подпомогнем дейността на Българската агенция по безопасност на храните, да подпомогнем и самото министерство, защото ликвидирането на тази болест не трае няколко дни или месеци, а това ще отнеме години, ако, не дай си боже, ние допуснем да тръгне надолу и да премине на юг от Стара планина? Уважаеми колеги, ние всички в залата сме виновни за тази ситуация – погледнете колко пари бяха отделени за Българската агенция по безопасност на храните за проби, когато се гласува бюджетът на Министерството на земеделието. Там за цялата страна няма повече от 18 хил. лв. на месец за проби. И не можем сега да искаме от тези хора да вършат качествено своята работа, защото върху тях се упражняваха и продължават да се упражняват всички – върху труда на обикновените ветеринарни лекари, които в момента са вътре в това огнище! Никой от Вас не е виждал за какво става въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз съм имал възможността да присъствам неволно на такива „събития“ и трябва да Ви кажа, че това е умопомрачителна картина! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Апостолов, за въпроса. Уважаеми колеги, както казах, до момента със специално Постановление на Министерския съвет за африканската чума по свинете и за мерките за борба с АЧС правителството отпусна 3,7 млн. лв. Преди да дойда в Народното събрание бях при премиера и финансовия министър. Секторът има цялата подкрепа от кабинета, от министър-председателя и финансовия министър за осигуряване на необходимите средства за обезщетенията и за борба с чумата. Аз не бих си позволила да го кажа, ако не е така, от тази трибуна и пред всички български граждани. И до момента финансирането по отношение на необходимостите на Българската агенция за безопасност на храните са били осигурени от правителството. Истината е, че това е много тежка работа, както каза господин Апостолов – има сменници долу, от Южна България, от ветеринарните власти, много е трудоемко, особено и със съпротивата на хората по населените места. Хората наистина се чувстват уморени. Информирах Ви – там сме пратили съответните представители на научната общност, трета седмица по районите, с цел разяснителна кампания. Да, много е тежък процесът. Да, болестта стои дълго и ние трябва да се подготвим за това, като знаем достатъчно за тази болест и като осъзнаваме много ясно как всеки, в обхвата на всички мерки, трябва да изпълни своите задължения като обществена отговорност към обществото, хората и държавата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Абазов, имате думата – въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, Уважаема госпожо Министър! Ще започна с перифраза на нещо, което от лявата страна го знаят много добре – един призрак броди из Европа. Това е призракът на африканската чума. И докато този призрак бродеше две години в Европа и ние много добре знаехме, че ще дойде в България, така или иначе, не помогна нито бутафорната ограда на сухоземната граница между България и Румъния, не помогнаха и „крутите мерки“ по границата с контрола по движението на хора, меса, товари, животни и така нататък. За съжаление, епидемията, заразата в България е факт. Само за две седмици огнищата са двадесет и едно. Решенията, които наблюдаваме от страна на правителството тези дни, са ненавременни, хаотични, некоординирани, неправилни – в малкото от тях правилни решения на високото ниво, на ниското ниво, на ниво областни епизоотични комисии до такава степен се изкривяват, че нямат никакъв ефект. Институциите в страната не сработиха в кризисна ситуация. Упрекът не е само към Министерството на земеделието – тук е към Министерството на отбраната, на Вътрешните работи и въобще към цялата държава. Госпожо Министър, не бива да прехвърляме отговорностите на държавата към поведението на хората – едва ли не и комарите, и кърлежите да са ни виновни за разпространението на заразата. Моят въпрос към Вас е следният (председателят дава сигнал, че времето е изтекло): щом има пълното съдействие на Министерството на финансите, българското правителство ще поеме ли отговорността да обезщети всички избити прасета от заден двор? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ: Личното ми мнение е, че болестта се разпространява чрез прасетата от заден двор, които не се обезщетяват, и нашите животновъди ги разнасят от едното село в другото. Тазсутрешните огнища са вторични от първите в Плевен и в Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Господин Абазов, в никакъв случай не прехвърлям отговорността на когото и да е. Отговорността за това доколко е информирано обществото, как е информирано е също на държавата, така че няма как да говорим за прехвърляне на отговорност и усилията в тази посока продължават много интензивно – аз на няколко пъти съобщих, с подкрепата на научната общност, за което благодаря. По отношение на обезщетенията и въпроса, който повдигате, за тип „лични стопанства“ – нерегистрирани. Нещо повече! Даже в началото, когато се установиха такива случаи на тип „домашни свине“ в „лично стопанство“ – нерегистрирани, имаме и принципно решение, гласувано на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, за подкрепа. Както казах обаче, процесът по разпространение на това заболяване, е много активен. Между другото, юли, август и донякъде септември е пикът по принцип на това заболяване като проявление в крайна фаза. Да, нормално е да очакваме, че ще има нови огнища в настоящия момент, към днешна дата. Очакваме пробите на още две такива. За добро, към момента едното е тип „заден двор“ – когато те излязат, ще ги обявим официално и ще се издадат съответните заповеди. С експертите от Комисията коментирахме този въпрос в аспекта на това, че същата тема – за личните стопанства, се поставя във всички страни от Източна Европа. Към момента една такава подкрепа няма как да бъде финансирана и одобрена от европейските власти по повод на това, че са нерегистрирани стопанствата – тъй като тече комуникация за това заболяване на ниво Европейски съюз, те казаха, че ще поставят темата в Комисията по отношение на пътната карта на Европейски съюз за това заболяване – ако има, според решението в коя посока е, ние ще обявим съответен вариант за подкрепа. Истината е, че нерегистрираното лично стопанство – то не е регистрирано, защото няма съответните мерки за биосигурност, е един от основните източници на разпространение на заразата. И в двата големи свинекомплекса, в които се откри заразата – тъй като водим активна комуникация, дори персоналът им, живеещ в тези села, казаха, че поне от две години са го мотивирали да нямат домашни свине в личните си дворове, за да изключат тази хипотеза като вероятна за заразяване на свинекомплексите. Въпреки всичко, за съжаление, заболяването влезе в тези големи комплекси, но това е много остро вирусно заболяване, то стъпва доста отдавна в Европейския съюз, следва една линия и сега е при нас. В момента, в който има яснота за отношението на Комисията по тази тема, ние ще обявим и нашето решение. Ясно осъзнаваме, че това е основен проблем за разпространението. Хората трябва да разберат това и за известен период да нямат домашни свине в личните стопанства. А това, което е възможно, разбира се, отговарящо и на съответните европейски правила, ние ще го направим. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Имате думата, госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Както вече всички колеги, а и Вие самата казахте, това е бедствие, с което България трябва да се пребори. Обществото наистина е чувствително по тази тема – не само обществото, но и бизнесът ни. Предполагам, че няма някой, който по-добре от Вас да осъзнава сложността на ситуацията. Може би над 10% от прасетата, отглеждани в българските свинекомплекси, са поразени. Вече в няколко области е обявено и бедствено положение. Европейската комисия дори вкара България в по-опасната трета зона от четири възможни заради разпространението на АЧС. Знаем, че Испания от много години се бори със заразата и не може да се справи. Колегите Ви зададоха достатъчно въпроси какви мерки предприемате в момента и какво трябва да очакваме оттук нататък. Аз по-скоро ще наблегна на въпроса, който Вие вчера сама коментирахте по медиите, че според Вас е допусната небрежност и не са предприети достатъчно мерки за превенция за разпространяването на АЧС в България. Явно е неглижиран по някакъв начин проблемът и не е осъзната цялата сложност на ситуацията. Моят въпрос към Вас е: ако наистина смятате, че е допусната небрежност, кого държите отговорен за това и каква отговорност ще понесе той? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Таскова. Имате думата, госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Таскова, народни представители! Какво имам предвид? Аз казах – мерки са взети съгласно документите, които професор Бъчварова цитира още от 2018 г. Изрично споменах всички дейности, които правителството извънредно е финансирало за тези превенционни мерки, като обучителни кампании, контрол на граничните контролно пропускателни пунктове, допълнително оборудване на ветеринарните служби. Всички подобни мерки са взимани със сигурност и в други страни – членки на Европейския съюз – те са едни и същи, те не могат да бъдат коренно различни в отделните държави, и АЧС, болестта, пак е влязла при тях. Когато едни мерки се прилагат като комплекс от мерки с много служби, както сме в момента – през областните епизоотични комисии, винаги понякога, пак казвам, има и доза преумора. Ситуацията е изключително тежка за хората на терен. Понякога някой може да допусне небрежност. Мога да дам пример със случая в Зидарово – добре че беше само едно там, засега, по отношение начина на изпълнение на всички функции. Това беше и повод, а и като превенция от други подобни, заедно с Министерството на вътрешните работи създаваме тук централна, контролна такава комисия, която ще посещава на терен при възникване на огнище и прилагане на мерките след възникването на огнищата, как се изпълняват мерките по правила. Това съм имала предвид. Трябва да бъдем изключително стриктни и със самосъзнание, което сами да ни мотивира как трябва да изпълним тези мерки. Пак казвам, затова за тази болест една от основните превенционни мерки са обучителните кампании – какво е АЧС и как можем да се предпазваме от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, от Вашето изявление стана ясно, че към днешна дата има обявени 21 огнища на африканска чума по свинете – домашни и диви свине, включително и в две индустриални ферми и една фамилна ферма в област Русе. С обособяването на всяко едно огнище Българската агенция по безопасност на храните съвместно с местната и държавната власт работят за овладяване на ситуацията. В тази връзка е моят въпрос към Вас. Бихте ли ни запознали как държавата ще овладее ситуацията и ще ограничи разпространението на заболяването на африканска чума по свинете? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Райков. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Райков, колеги народни представители! Аз вече изброих всички мерки, които прилагаме във връзка с африканската чума по свинете в България. Там, където има възникнали огнища, продължаваме с превенцията. Ние нямаме друг изход, освен максимално да положим усилия, да имаме обществена отговорност към всички, да приложим мерките с цялата им строгост, за да спрем заболяването и ограничим щетите. Ние нямаме друг изход. Извън мерките, които обявих подробно, на какво нормативно основание произхождат, как се прилагат като практики мога в допълнение на кажа, че ще продължим много по-засилено превенционните мерки в зони, които в момента не са обявени за рискови и не са инфектирани заради това, че няма обявен случай – било то за дива свиня или домашна свиня. Какво ще включва тази превенция освен, както вече казах, и засилената обучителна кампания? Ще направим организация за регистрирани свинекомплекси, които са извън тези зони, за едни буферни зони, при които някои мерки ще ги вземем по-рано с цел превенция. Ще се опитаме да убедим хората, че те не трябва да имат лични стопанства, които не са регистрирани в службите, защото нерегистрирането означава, че не отговаря на условията на Закона, тоест нямат мерки за биосигурност. Ще вземем по-рано тези превенционни мерки в опит да изпреварим разпространението на вируса. И пак казвам, преди всичко обучението на самите хора в тези райони – какво представлява африканската чума по свинете. Разчитаме много на местната власт, независимо че на нея ѝ предстоят избори през есента и това със сигурност не е най-приятното задължение на кмета на населеното място, за да описва личните стопанства без мерки за биосигурност и нерегистрирани в селото. Това е нашата обществена отговорност и ние не трябва да отстъпим от това. По отношение на дивата свиня, както вече обясних след препоръките, които получихме от Комисията, ще тръгнем на интензивно претърсване в рискови зони на умрели диви свине – това още от днес, след обучението на дружинките, сме ги информирали и за драстична депопулация с изграждане в спешен порядък на капани за дивата свиня. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, преди да задам въпрос, нека все пак да Ви обърна внимание и да насоча Вашето внимание към Директива 60 от 2002 г. за дерогациите – чл. 6. Ето ще Ви го оставя. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Знам я. ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Все пак, обърнете внимание. Уважаема госпожо Министър, бързото развитие и разпространение през последните седмици на заболяването африканска чума по свинете в почти всички области на Северна България налага следния извод, че това е така не само от естеството на самото заболяване, но и от съществуването на организационни структурни недостатъци. В потвърждение на това мога да дам пример за бързото разпространение и обхващане на цялата страна преди няколко години на заболяванията „син език“ при преживните и нодуларен дерматит при говедата, слава богу, там има ваксина и заболяването се локализира и ограничи, но, тук, при африканската чума, такава възможност няма. Считаме, че премахването на ветеринарните участъци, недостатъчната обезпеченост с ветеринарни лекари и специалисти в областните структури на Агенцията по храните, разделението на държавни и частни практикуващи ветеринарни лекари, утежнени административни и бюрократични процедури, ниското заплащане на труда на ветеринарните лекари и специалисти – държавно и частно практикуващи, състоянието и броят на лабораториите, са част от проблема, довели до това състояние на здравеопазването при животните. В близкото минало обемът и мащаба на животновъдството в България беше в пъти повече от това, което е в момента. Тогава съществуваше много добра структура и организация на ветеринарномедицинската дейност с точно такава цел – за недопускане и разпространение на заразни заболявания на територията на Република България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И беше еталон за много европейски държави. В тази връзка искаме да Ви зададем следния въпрос: смятате ли да предприемете структурни, организационни промени с цел недопускане в бъдеще проникването и така бързото разпространение на заболявания по животните на територията на Република България? Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев. Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще бъда кратка в отговора си. Господин Председател, колеги народни представители! Да, в годините назад времето е такова, географското ни положение е такова, че епизоотичната обстановка е много тежка. В различно време сме страдали от различен вид недостиг – на човешки ресурс, на други ресурси, така или иначе в досегашната практика е доказано, че ветеринарните служби на България, независимо кое правителство е управлявало, са се справяли със ситуацията. Дадох пример от предходния мандат за заразния нодуларен дерматит. За съжаление, при африканската чума за свинете до момента няма открита нито ваксина, нито каквото ѝ да е лечение. Науката продължава да работи в тази посока. В интерес на истината следва да отбележим, че включително и българи работят в световен план по темата за откриване на ваксина за африканската чума по свинете, но към момента няма и ние трябва да продължим с тези мерки. Безспорно след приключване на ежедневието ще направим съответния анализ къде са пропуските и как можем да подобрим координацията, дейностите и действията, за да бъдем по-бързи при прилагането на мерки, при вземането на мерки и при превенция. Навсякъде, където е необходимо, Ви гарантирам, че ще предприемем организационни и кадрови промени. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Друг въпрос – господин Сабанов от името на „Обединени патриоти“. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз щях да задам въпрос относно мобилните инсинератори и сумите, които получават. Но в крайна сметка 30 милиона са за дейност. Мобилни инсинератори могат да бъдат преместени в районите и би трябвало да се обърне внимание и да бъдат насочени към тези бедстващи райони, в които в момента се чудим как да загробим труповете. Въпросът ми ще бъде друг и той е свързан със започналите спекулации относно африканската чума по свинете към зърнопроизводителите. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това са глупости. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Знам, че са глупости. Хубаво е тук от тази трибуна да кажете, че няма как да бъде забранен износът, или никаква зараза не може да бъде пренесена от пшеница, слънчоглед или царевица, които са ожънати в такива райони. Трябва категорично да се заяви – може би между 20 и 30 човека земеделци, които са зърнопроизводители, се обадиха, че ходят прекупвачи при тях и им казват: „Продавайте сега, за да не бъде след това забранен износът заради африканската чума“. Затова държа да го кажете от тази трибуна, за да … ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сабанов. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Сабанов, народни представители! Първо, в първата част на въпроса относно инсинераторите, ние със свиневъдството – индустриалният сектор, те са организирани в две асоциации и мисля така или иначе са екип от хора, с които сме в постоянна комуникация. Ветеринарните български власти, европейските експерти – всички са категорични, че какъвто и да е друг начинът на унищожаване на свинете с африканска чума, би бил риск от разпространение на заразата. В този смисъл единственият вариант, който би ограничил последващите рискове е настоящият метод, който е прилаган. Това е категоричното становище на всички страни. Искам да го заявя най-отговорно, тъй като тази тема е предмет, разбира се, на обществена дискусия. По отношение на поставената тема за зърното. Вчера – снощи късно вечерта ми попадна някакво изказване от някой, щял да става кмет сега. Колеги, просто всяко упражнение на тази тема, непочиващо върху знания, използвайки моментната ситуация, трябва ясно да осъзнаваме рисковете за това. Това не почива на каквато и да е логика, реална ситуация, законодателство, риск от зараза, каквото и да било. Това е едно манипулативно говорене и този, който говори в този смисъл предвид характеристиката на нашето земеделие, повярвайте – това е национално предателство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) В Русе има от 12 години африканска чума по свинете. Основна страна, която определя цените на зърнените пазари – Украйна, е с африканска чума по свинете, основен зърнен износител. Е, как само за нас някой реши, че може да има значение? Това е недопустимо говорене. Съжалявам, че вече производители задават този въпрос. Не, няма никаква опасност. Страни с много по-висок интензитет на африканска чума по свинете са основни зърноизносителки в Европа и света – много по-големи от нас. Това е истината извън всички, разбира се, ветеринарни правила, че опасност от това няма, включително и от зърната, които се ожънват в тези региони. Има изисквания за отлежаване и влага на зърното. Има наука, която е казала този вирус в какви условия и колко време живее, и тези дни са при съответна влажност, при влажност на зърното, която е стандартна, говорим за часове, дори при най-големия риск. Категорично заявявам: няма такава опасност, няма на какво да почива, няма такава практика, няма такъв случай, за която ѝ да е страна с африканска чума по свинете, отпреди 12 години още, които не са го изкоренили – няма такава забрана. Напротив едни от страните с африканска чума по свинете са едни от най-големите зърнотърговци в света. Това трябва да е ясно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Следващият въпрос е от парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Имате думата, господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, вторият ми въпрос ще бъде по-конкретен. Той е свързан с втория мощно действащ фактор за разпространение на заразата, освен прасетата в заден двор, това са дивите прасета в горите. Методът, който Вие сте избрали за намаляване на популацията на дивите прасета в засегнатия периметър чрез ловните дружинки, няма да сработи. Ловните дружинки не могат да намалят популацията поради няколко причини. Първо, няма разумно мислещ ловец, който да влезе в това време на годината да ловува в гората. Второ, не можем да задължим ловните дружинки с едната си ръка да ходят с пушка и патрони, в другата си ръка с кирка, лопата и един чувал хлорна вар да ловуват. Трето, ловните дружинки няма как да ги контролираме с какви обувки влизат, как се дезинфекцират, как излизат и въобще дали повече пренасят заразата, или намаляват популацията. В този ред на мисли, има ли предвид правителството идея – намаляването на популацията на дивите прасете в горите да става чрез ангажиране на армията и жандармерията, така както е направено това в Чехия и в Испания. Няма нужда да откриваме топлата вода, просто да се поучим от техния опит, където те са били на нашето положение и към днешна дата заразата е овладяна. Благодаря. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, господин Абазов, народни представители! Да, другият основен източник на заразата е дивата свиня. Обясних, че след посещението на експерта от Комисията, който е специалист по дивата свиня, днес с ловните сдружения и директорите на горските стопанства обсъждаме определени промени в мерките. Както вече съобщих, първото и най-важно ще бъде претърсването за умрели диви свине в зони от 200 кв. км около огнища, които са направени към момента. Това е Пътната карта на EFSA, между другото. Това претърсване ще стане с горски и с ловни дружинки. Няма да има никакъв лов – само претърсване. Прави се поне два или три пъти седмично и минимум един месец не трябва да се намери умряла дива свиня, за да кажем, че зоната не е инфектирана. Тук лов не е разрешен, достъп до който и да е с кучета не е разрешен. Пак казвам: това е Пътна карта на EFSA. Защо ще поканим само местните ловни дружинки? Това е препоръка на Комисията. От практиката, която има с АЧС – вече няколко години откакто е влязла в Европейския съюз, местните дружинки най-добре познават терена и смятат, че претърсването би станало най-ефективно съвместно с ловните дружинки, като безспорно трябва да ги стимулираме за намиране на умряла дива свиня. Това е препоръка. В хода на изпълнението на мерките самите ние, заедно с Вас и местното общество, виждаме къде не се изпълняват или не се получава ефектът на съответните мерки и съответно правим промени. Бяха категорични, че ловците, ловните дружинки трябва да бъдат обучени. От всяка местна ловна дружинка трябва да има между двама и трима обучени пробовземачи от труп на дива свиня. Има направени такива обучения, защото те вземат проби. Тук всички сте ловци и аз да говоря за лов, малко сигурно бихте подценили говоренето на тема „лов в детайл“, но като мярка на това в момента трябва спешно и веднага да наблегнем. След освобождаването на зоната – капан и подборен лов, с цел драстична депопулация. Извън тези 200 кв. км зони, сега имаме 20 огнища на дива свиня. Всяка ще бъде направена, заобиколена от тази 200 кв. км зона. Извън тази зона се водят неинфектирани за дива свиня. Там в спешен порядък трябва да сложим капани, да се изградят горски капани, към настоящия момент депопулацията да я направим с капани и подборен лов, който в момента, макар и разрешен, безспорно има много ниска успеваемост. Това са първите мерки. Оттам насетне след претърсването, след актуалната епизоотична обстановка относно огнища с дива свиня, ще вземем последващи решения. Това е по Пътна карта на EFSA. Практиката на досегашните държави е била най-успешна с местните ловни дружинки за депопулацията и за намиране на умрели свине, което трябва да направим, за да обявим съответните зони за чисти. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските родолюбци“. Имате думата, госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, всички народни представители си даваме сметка, че това изслушване не е само, за да разберем какви мерки предприемате, за да ограничите тежките икономически последствия в резултат на АЧС, но и да разберем какви мерки предприемате, за да се предотврати една екологична катастрофа. Затова според нас трябва да ни уведомите за мерките и действията, които явно Министерството на земеделието не е предприело в момента на първия случай на АЧС в България. Сега в момента развивате ли такива? Какво имам предвид? Първата индикация на АЧС у нас е била миналата година в Северна България. Тогава не са определени съгласувани места за загробване с Басейнова дирекция към Министерството на околната среда и водите. Както казах, това не се е случвало. Към днешна дата вече при наличието на толкова много неща и бързо разрастване на болестта всички се надяваме да може да бъде ограничена, но факт е, че всеки ден излиза ново огнище. Има ли определени такива терени? Всъщност работите ли по посока на обща работа с Министерството по околната среда и водите именно за предотвратяване на екологична катастрофа в България – замърсяване на водите и почвите? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Таскова. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Таскова, народни представители! Да, Вие сте права, а и аз го обявих в предходни изложения, че всеки регистриран обект трябваше от година и половина, има и контингент с планове с цел превенция на АЧС, в който план трябва да бъде определена и площадка за загробване при случаи на АЧС. Такива планове имат всички обекти. Те трябва да се контролират от БАБХ и трябва да има площадки. Какво се оказва в случаите сега? Да, има определена площадка, тази площадка е определена по Наредба № 22 с кмета на населеното място, но се оказа например в Бръшлен, че не е съгласувана по съответния ред с РИОКОЗ, РИОСВ и Басейнова дирекция, което забави процеса с два дни. В този смисъл в директен план – да, това е било пропуск по отношение на начина на определяне на площадката. Както виждате, в прилагането на мерките няма никакъв компромис и без това съгласуване не се преминава. На колегите, разбира се, които е трябвало да установят това доста по-рано, пак казах – ние ще вземем съответни организационни мерки, но тези площадки трябва да са предварително определени по този ред, по тази наредба с местната власт и с всички служби на Министерството на околната среда, най-подходящият терен в този случай. Тези терени са контингент с плановете. Те ги имат, само че в конкретния случай се оказа, че не са били съгласувани със службите по околна среда, затова се избра друг терен. В този смисъл, пак казвам, ние ще продължим с по-силни и засилени превантивни мерки в чистите зони. Всичко ще бъде проверено в детайл. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Отношение от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – имате думата, уважаема госпожо Белова. МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! От днешното изслушване на Министъра на земеделието, храните и горите стана ясно едно, че всички опорни точки, разпространявани по медиите в последните няколко дни, са напълно безпредметни. Започнахме първо на тема „загробване“. Е, стана ясно и еврокомисарят по здравеопазването ни го каза, че загробването е единственият възможен способ в нашата ситуация. После, преминахме през хуманното отношение и начин на умъртвяване на животните. Пак стана ясно, че се спазват всички европейски и национални изисквания и няма друг възможен начин. Направиха се опити в тази ситуация да се въвлекат индустриалните производители. След като те не предприеха действията на хората, опитващи се да ги изкарат, да обяснят как не се взимат адекватни мерки, се насочихме към зърнопроизводителите. Прав е колегата Сабанов, че от вчера сред зърнопроизводителите се нагнетяват съмнения, че това ще рефлектира и на пазара на зърно, ще рефлектира на износа, цената ще се срине и това ще доведе до национална катастрофа. Е, стана ясно, че и това не е така. Друга опорна точка, която, госпожо Министър, Вие и господин Сабанов пропуснахте, е, че не бяха спасени и комбинираните фуражи. Не съм технолог, но от разговори с технолозите разбирам, че при комбинирания фураж няма начин да бъде разпространявана тази зараза, защото при гранулирането температурата е около 70 градуса – пак безсмислена опорна точка. Благодаря Ви, госпожо Министър, за конкретните отговори и се надявам, че след приключване на днешното заседание няма да се появят никакви други опорни точки; няма да се стремим да насадим още по-голям страх сред населението; още по-големи притеснения сред индустриалните производители, а всички ще се обединим и ще работим така, че този вирус, това заболяване – африканска чума по свинете, да не доведе до национална катастрофа и унищожаване напълно на свиневъдния сектор. Призовавам Ви да продължите много активно с информационните кампании, които стартирахте преди няколко седмици. Личното ми наблюдение е, че има много голям ефект. Смятам, че тук, както и Вие казахте, следва да се включат много по-активно кметовете на населените места, където се отглеждат животни в така наречените задни дворове, и наистина да се ходи от къща на къща и да се обяснява на тези стопани за опасността, която има, и че следва да предприемат всички действия, които Вие сте указали, за да престане това разпространение на африканската чума. Към колегите от опозицията. Като член на Комисията по земеделието и храните, призовавам, тъй като и в опозицията има страхотни специалисти, които са много по-добре запознати – и теоретично, и практически, наистина да се обединим и да помагаме на изпълнителната власт и по региони, и от тази трибуна, така че да избегнем пълното унищожаване на свиневъдния сектор. Смятам, че все още не сме закъснели. Министерството не завоалира отговорите и каза, че има допуснати пропуски, но имаме шанс да наваксаме допуснатите пропуски и да предотвратим една национална катастрофа. Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова. Отношение от парламентарната група на БСП – имате думата, уважаеми господин Мирчев. ВАСИЛ МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Танева, във въпросите, които Ви бяха зададени, и в отговорите, които дадохте, аз видях висока доза спекулация с информацията и някои откровени неистини. Но това, което най-много ме плаши, е, че имам чувството, че се събуждате от някакъв сън, тъй като говорите за превенция. Преди две-три години ловците в България започнахме да следим как се приближава тази чума към нашата граница и с колегите нееднократно сме алармирали през парламентарен контрол и в Комисията за това, че идва тази болест към нас – африканската чума по свинете. Тогава беше времето за превенция! Да говорите за превенция в момента е напълно смешно! Да кажете, че от три седмици оценявате рисковете е абсурдно! Рисковете сме оценили преди две години. В момента трябва да се правят съвсем други неща. Правителството на господин Борисов, и то не само това правителство, създаде системна криза, която в момента води към екологична и икономическа катастрофа за Северна България, а най-вероятно ще обхване и цялата страна предвид неадекватните Ви действия. За какво говоря? В месообработването и отглеждането на свине са инвестирани над 2 млрд. лв., които в момента са заплашени. Заетостта е към 20 000 човека, които са заплашени пък да останат на улицата. От тези 57 хиляди глави прасета, които в момента трябва да бъдат умъртвени, говорим за 4 млн. кг месо. За да си го представите – около 200 тира са това, които Вие казвате, че ще загробите. Тази криза не е моментна, пак го казвам, тази криза е от години и ние алармираме. И ще Ви дам няколко цитата от Вашия предшественик – десети месец, миналата година, на наши въпроси: „неблагоприятна картина на разпространение има пред нас на болестта“ – никаква реакция; на друг въпрос той отговаря, че има опасност България да се превърне в масово гробище, единадесети месец, миналата година, Вашият предшественик – никаква реакция. Как се стигна дотук? Затворихте участъковите ветеринари и в момента държавата няма никаква картина какво се случва в селото, в двора на българските граждани. Вие говорите за 21 огнища, но огнищата може да са много повече. Закрихте екарисажите, за да можете да откраднете едни 30 милиона през двете фирми, с тези инсинератори, които имат между седем-осем пъти… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Мирчев, обръщам Ви внимание, не използвайте подобни изрази. СТОЯН МИРЧЕВ: …по-малък капацитет за изгаряне на животните. Вие също излъгахте, че площадките са готови. Басейнова дирекция не беше съгласувала никакви площадки и в момента избирате площадки във време на пожар, и не е ясно какво ще се случи с подпочвените води, заразата дали ще може да бъде ограничена и така нататък. Ловните дружинки, защото говорихте и за депопулация. Аз съм от Силистра. По сухопътната граница, откъдето влезе чумата по дивите свине, вместо да беше разрешено миналата година на ловците да влезнат и да направят депопулация, беше забранено изцяло ловуването в тези зони. И тук не говорим за разпространение само чрез дивите свине, тук говорим за популацията на лисици, на чакали, на врани. По този начин също се разпространява болестта и на ловците пак им е забранено да се грижат за ловните си територии, да се опитат да противодействат за допълнителното разпространяване на болестта. Още нещо. В Португалия и в Испания доказаха, че кръвопиещи насекоми също могат да разпространяват болестта. Ама Вие знаете ли в Северна България какво се случва с комарите, пак от бездействието на ръководството на ГЕРБ, което управлява държавата? Изяждат хората там, а пък да не говорим за такъв тип разпространяване на болестите. Не правите никаква профилактика и превенция, само замазвате очите на българските граждани. Създадохте системна криза, екологическа и икономическа катастрофа, защото разглобихте държавата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Какво трябва да се направи? Трябва да се почерпи от положителните практики на Чехия, трябва държавата да има отговорно поведение за справяне с тази чума. Ние в редица въпроси и в Комисията, и тук от трибуната, сме давали възможни решения на част от проблемите – нито веднъж не бяхме чути. Също хората трябва да бъдат обезщетени на пълна цена, защото Вие в момента говорите за обезщетение, но съм сигурен, че накрая хората няма да вземат и половината от парите, които очакват. Политическата отговорност – едно изречение и завършвам. Дончев, който като ръководител на националния епизоотичен съвет нищо не направи, трябва да си подаде оставката веднага! (Удря с ръка по трибуната.) Директорът на БАБХ (Българска агенция по безопасност на храните) трябва да бъде освободен от премиера Борисов веднага! (Удря с ръка по трибуната.) И тъй като Вие говорите неистини и Еврокомисията дойде… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев. СТОЯН МИРЧЕВ: …и с дипломатичен тон Ви каза, че сте се провалили и Вашата оставка трябваше… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев, завършете. СТОЯН МИРЧЕВ: …преди това изслушване да бъде депозирана тук! (Удря с ръка по трибуната. Ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи: „Браво!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Накрая ще Ви дам думата, госпожо Министър, имате това право. Заповядайте, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз с усмивка посрещнах патоса на колегата Мирчев. Наистина комарите в Силистра са много, но отскоро е ловец. Всички в тази зала разбраха или поне част от тях разбраха за африканската чума по свинете 2017 г., когато внесохме Законопроекта за депопулация, всъщност 2017 г., когато дойде господин Тома Белев на заседание на Земеделската комисия и колегите от мнозинството се разколебаха и Законът тогава не мина. Тогава му беше времето за превенция. Тогава трябваше да се направи това, което наричаме превенция и масов лов, и депопулация на дивите прасета, които, между другото, тези, които не са запознати, са около пет броя на квадратен километър. При кризисна ситуация трябва да са 0,3, така че депопулация наистина е необходима. Дали Министерството прави достатъчно? Не знам дали Министерството вече може да направи нещо за депопулацията? С индивидуалния лов намаляването на популацията на дива свиня е изключително трудно, видя се миналата година. Това беше изпитано – не проработи. Разбира се, че в заразени райони не трябва да има лов с гонка. Това е ясно на всички, включително и на опозицията, но там, където няма, извън тези зони, извън 20 километровата зона, трябва, според мен. Госпожа Танева като министър има достъп до повече информация, може би може и да ме опровергае, но там, където има голям ареал, тези диви прасета пренасят зараза. За да спре тази зараза, тяхната популация трябва да бъде намалена. Тя може да тлее, всички сме се интересували и видели, че вирусът може да стои до хиляди дни. Това са доста месеци, това са три години всъщност, така че проблемът наистина е много сериозен. Дали Министерството ще има проблеми? Разбира се, че ще има проблеми. Госпожа Танева сигурно след днешната среща ще подпише трета заповед, не една, не две, трета заповед. Динамичен е процесът и този процес трябва да се ъпгрейдва, така да се каже, постоянно. Не може с едно махване на пръчката тази болест да изчезне. Когато тук болшинството от колегите 2018 г. приеха Закона, тогава предшественикът на госпожа Танева забрани лова, отмени Заповедта за почване на масов лов по някакви други причини и предтекстове. От цялото това нещо вече няма нужда, и както каза колегата – само в тази му част мога да се съглася – че превенцията вече е изтървана. Сега трябват действия, решителни действия, нелицеприятни действия. Колеги, смъртта винаги е грозна, и всеки който иска да обвини някой в нещо лошо, ще покаже тази грозна смърт. Това не трябва да плаши нито Министерството, нито Агенцията по храните, напротив, трябва да мотивира да се изкорени тази болест и да се унищожат тези прасета. За съжаление, стопаните наистина и по мое мнение трябва да бъдат обезщетени, дори и тези, които не са толкова много, предполагам. А дали има възможност държавата – Министерският съвет ще каже. Но това, което се случи и което може да се случи, наистина е страшно – между 600 – 800 милиона като пари, ще загубят самите свинепроизводители. От индустриалния капитал преди две седмици се обадиха, поканих ги лично в Комисията, госпожа Танева присъства, отговори им на голяма част от въпросите. За съжаление, част от тези хора в момента са в тези критични ситуации. Точно част от тях попаднаха и под ударите на африканската чума и те самите казват, че трябва моментално да бъдат евтаназирани болните животни, за да може веднага след това да започне така нареченият период – има период, в който трябва да се обеззаразява, да мине 40 дневната карантина, едва ли ще е само 40-дневна. Оттам насетне, за да могат да почнат наново – от заплождането на свинята майка до изкарването на готов продукт 100-килограмово прасе, минават девет месеца. Сами разбирате, че това е доста дълго време. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов. От „Движението за права и свободи“ отношение ще изрази господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Признавам, че моите въпроси днес бяха подготвени към вицепремиера господин Дончев, не толкова към Вас, защото личното ми мнение е, че слабото звено в борбата с африканската чума не са толкова отговорностите на Министерството на земеделието, в лицето на ветеринарните дейности, които са извършват в огнищата, а по-скоро съпътстващите дейности, които са извън приоритетите на Министерството на земеделието. Имам предвид междуинституционалната координация с Министерството на отбраната, с Министерството на вътрешните работи и други силови структури, които също участват в този процес. Едно е ясно, че ветеринарите си вършат работата. Това е необходимо, но не е достатъчно условие. Към тази дейност много усилено трябва да се включат и силовите министерства, които да осигурят това заграждане на първоначално появилото се огнище, които физически да осигурят охрана на пътеки, пътища, входове, изходи с дезинфекция, да забранят всякакво движение на стоки, товари, животни, меса и всичко, по което върви заразата. Затова моята молба е в този национален епизоотичен щаб да обърнете внимание на това, защото вицепремиерът го няма днес, активно да участват органите на силовите министерства, които да подпомагат дейността на нашите ветеринари. Много е важна тази междуинституционална координация. Докато тази координация куца, колеги, каквито и усилия да полагат нашите ветеринари, ние няма да овладеем заразата, просто няма да я овладеем. Това не е единствен ангажимент само и единствено на Министерството на земеделието. Много ми се искаше да присъства вицепремиерът тук днес. Моите въпроси бяха изцяло към него в тази насока, защото слабата брънка в тази верига, която се бори с африканската чума, са силовите министерства, които осигуряват физическата отцепка на заразените райони, на заразените огнища. Това ми беше единият акцент. Вторият акцент, госпожо Министър, това което не можах да кажа в първите два въпроса. Другото слабо звено, другата слаба брънка във Вашата дейност, това е комуникационната кампания. Моля, наблегнете на комуникационната кампания, говорете с хората, говорете с животновъдите на нормален език, на техен език, защото към днешна дата все още животновъдите не са убедени в действията на нашите ветеринари. Това диплянки, това брошури, виждаме, че не работи. По голямо внимание, повече разговори на техен език, всички животновъди да са убедени, че действията на правителството са правилни, защото иначе остава неразбирането, чувството, убеждението на хората, че това не са най-правилните действия. Молбата ми е да наблегнете и на комуникационната кампания, и на отношенията с хората. Третата ми молба – да обърнете внимание на областните епизоотични комисии. Аз лично присъствах на една – две срещи в такива комисии. Трябва да Ви кажа, че там е пълна говорилня. Там е едно пълно прехвърляне на отговорността от ветеринарите към горските, от горските към кметовете, от кметовете към не знам си кого, оправдание, че им пречи Правилникът, оправдание, че им пречи Наредбата, оправдание, че им пречи някаква нормативна база. Най-краткият срок за промяната на нормативната база е три месеца. Уважаеми колеги, при тази критична ситуация ние нямаме право не на три месеца, ние нямаме право на три часа отлагане, решенията трябва да се вземат сега и веднага, и на следващия ден да се прилагат – като в армията, господин Адмирал, прави едно, прави две, прави три. Докато ние, нашите щабове не узреят до тази идея, че положението е военно, ние няма да се справим с чумата. Така че, госпожо Министър, с тези няколко молби, като препоръка към Вас, и не само към Вас, а и към Националния щаб и към вицепремиера Дончев, приключвам. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Абазов. С това приключваме процедурата за вземане на отношение към отговорите. Не виждам заявка от парламентарната група на ВОЛЯ. Уважаема госпожо Министър, Вие имате думата. МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съжалявам, че ще Ви ангажирам още малко, но аз съм преди всичко човек на фактологията и не бих могла да остана безучастна към това, което чух. Първо, за отношението и препоръките – благодаря, господин Абазов. Бяхте достатъчно конкретен и ги приемам изцяло, тъй като и част от нещата, които аз казах, като теми, които предстоят, наистина важни са, както и това, което и Вие ми казахте, като препоръка. Повярвайте, ще направя и ще положа всички лични усилия това да го направим. Аз също съм с впечатление, че личният контакт с хората по места е най-ефективен и това го разбрах, когато преди три седмици, на терен, помолих да отидат представители на научната общност по темата. Тъй като аз с колеги от БСП работя в много добър конструктивен диалог не отсега, като министър, но и като председател на Комисията, не искам никого да засегна. Но, когато от тази трибуна аплодираме неграмотността и незнанието, не може да искаме такова от обществото. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. (Шум и реплики.) Продължаваме. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас. Тук са народните представители от областите, които първо бяха засегнати от болестта. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене, не по темата. ПЕНЧО МИЛКОВ: Не може министър или друг колега непрекъснато във всяко изказване да поставя под съмнение познанията на народния представител.(Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.) Народният представител е човек, който е длъжен… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Милков, към мен! ПЕНЧО МИЛКОВ: Момент, искам да ме изслушате. Към Вас говоря. Вие трябваше да направите забележка, защото това се случва във всяко изказване – днес два пъти и на парламентарен контрол няколко пъти. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Милков, не направих забележка и на господин… (Шум и реплики.) ПЕНЧО МИЛКОВ: Искам да ме изслушате, защото се обръщам към Вас. Обръщам се към Вас! Първия път Вие го подминахте, втория път го подминахте. Народният представител е длъжен, и го прави, да говори с експерти, а тук въпросът е свързан с националната сигурност. Не знам, министърът, който липсва – Дончев, може би щеше да вземе отношение по въпросите за националната сигурност. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Поставянето непрекъснато под съмнение на познанията и ангажираността на народните представители трябва да се санкционира от водещия заседанието. Вие не го направихте втори пореден път. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ МЕЖДУ КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РЕГУЛАТОРНО РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР. Започваме с Доклад на Комисията по енергетика. Заповядайте да представите Доклада – господин Николов, имате думата. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на база Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за достъп до залата на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме предложението за допуск в залата на господин Иванов. Гласували 92 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят господин Иванов в залата. Продължете, господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха от Комисията за енергийно и водно регулиране: госпожа Светла Тодорова – член. Тя посочи, че в изпълнение на решение на Министерския съвет е подписано Споразумение между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие. Целта на Споразумението е създаването и осъществяването на услуги за техническо сътрудничество, като следва да бъдат разработени проекти на наредба, методики, инструкции и правила, свързани с мониторинга на пазара, както и вътрешни правила за разследващия експерт на Комисията за енергийно и водно регулиране. Също така се предвижда разработването на проекти на правила за водене на единна регулаторна отчетност за електроразпределителните оператори, методика за оценка стойността на капиталовите и оперативни разходи на електроразпределителните предприятия, методика за обвързване на регулираните приходи на електроразпределителни предприятия с показателите за ефективност и качество на услугите. Очаква се развитие на капацитета на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с изпълнение на правомощията ѝ по прилагането на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, свързани с провеждане на проверки, изземване на електронни доказателства и снемане на устни обяснения и налагане на наказания, уреждане на спорове и начини за обжалване от страна на дружествата и други. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Следва Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Господин Иванов, заповядайте. Имате думата да представите и този доклад. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание е: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На редовно заседание, проведено на 25 юли 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Законопроектът беше представен от господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Целта на Споразумението е създаването и осъществяването на услуги за техническо сътрудничество и изпълнение на проекти от Европейската банка за възстановяване и развитие, в качеството ѝ на организация, притежаваща особен опит и експертни знания в развитието на енергийната политика и регулирането на енергийния сектор. Споразумението предвижда осъществяване на редица дейности, които Европейската банка за възстановяване и развитие ще извърши с оглед постигане на посочените цели. В рамките на Споразумението следва да бъдат разработени проекти на наредба, методики, инструкции и правила, свързани с мониторинга на пазара, както и вътрешни правила за разследващия експерт на Комисията за енергийно и водно регулиране. На следващо място в Споразумението е предвидено разработването на проекти на правила за водене на единна регулаторна отчетност за електроразпределителните оператори, методика за оценка стойността на капиталовите и оперативните разходи на електроразпределителните предприятия, методика за обвързване на регулираните приходи на електроразпределителните предприятия с показателите за ефективност и качество на услугите. Предвижда се развитие на капацитета на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с изпълнение на правомощията ѝ по прилагането на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, свързани с провеждане на проверки, изземване на електронни доказателства и снемане на устни обяснения и налагане на наказания, уреждане на спорове и начини за обжалване от страна на дружествата и други процедурни и правни въпроси с оглед на тяхната ефективност, прозрачност и предсказуемост. Споразумението е подписано при условията за последваща ратификация и съдържа клаузи, които налагат Народното събрание да го ратифицира със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Следва Доклад на Комисията по правни въпроси. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое заседание, проведено на 10 юли 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха от Комисията за енергийно и водно регулиране: госпожа Евгения Харитонова – член на Комисията, и госпожа Радостина Методиева – главен юрисконсулт. Госпожа Харитонова представи Законопроекта, като посочи, че на 30 януари 2019 г. в изпълнение на решение на Министерския съвет е подписано Споразумение между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие, което цели предоставянето на услуги по техническо сътрудничество и подпомагане изпълнението на проекти. Тя посочи, че със Споразумението се предвижда разработването на нормативни актове, регулиращи мониторинга на пазара, и изготвянето на вътрешни правила за работа на Комисията за енергийно и водно регулиране. Предмет на Споразумението е изработването на проект на правила за водене на единна регулаторна отчетност за електроразпределителните оператори и създаването на методика за оценка на приходите и разходите от тяхната дейност. С изпълнение на дейностите по Споразумението ще се повиши компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране и ще се прецизират правомощията на експертите в изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. В обсъждането взе участие народният представител Пенчо Милков, който изрази становище, че предоставяните услуги по техническо сътрудничество и подпомагане на проекти могат да бъдат извършвани от български органи и специалисти, а не от чужди институции. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Иванова. Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заповядайте, имате думата, господин Стойнев. ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Законопроектът представи госпожа Евгения Харитонова – член на Комисията за енергийно и водно регулиране. На заседанието присъства и госпожа Радостина Методиева – главен експерт в дирекция „Правна“ в същата комисия. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно: със 7 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Гласували 133 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 22. Предложението е прието. Процедура – заповядайте, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура обсъжданият Законопроект да бъде гласуван на второ четене поради липса на предложения за изменение. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов. Подлагам на гласуване процедурното предложение за второ гласуване. Гласували 133 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 16. Предложението е прието. Имате думата, господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор. Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, подписано на 30 януари 2019 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма. Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението. Гласували 135 народни представители: за 111, против 2, въздържали се 22. Предложението е прието. Продължаваме със следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ. Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Преди да дам думата на господин Лазаров, искам да Ви направя едно съобщение: днес няма да има парламентарен контрол, но ще бъдат връчени писмените отговори на министрите. Господин Лазаров, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, моля преди да започнем, да подложите на допуск в залата господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и полковник Антон Гечев – временно изпълняващ длъжността на служба „Военна информация“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров. Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск до залата. Гласували 130 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Моля допуснатите лица да бъдат поканени в залата. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за военното разузнаване, № 954-01-49, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 16 юли 2019 г., приет на първо гласуване на 19 юли 2019 г.“ „Закон за допълнение на Закона за военното разузнаване“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Попов. Няма да има изказване от господин Попов. Има ли други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя с направената редакция за наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване“. Гласували 124 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Параграф единствен – предложение на народните представители Филип Попов и Таско Ерменков. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Между първо и второ четене от парламентарната група на „БСП за България“ направихме предложение, гласящо следното: ако по време на назначението си директорът на Служба „Военна информация“ навърши пределна възраст за съответното военно звание, той довършва назначението си като цивилен служител и може да бъде преназначен на същата длъжност за срок от още пет години. На същото това предложение след това беше направена и редакционна поправка от председателя на Комисията и народни представители – различно като съдържание, но като посока на Закона почти аналогично. Нашето предложение обаче беше направено, защото ние твърдим и считаме, че с него на практика ще се разреши проблемът в Службата и че тази служба по съществото си следва да бъде и да остане военна. Ръководителят на същата служба също така би следвало да бъде военен, затова сме направили това предложение. Аз обаче от трибуната оттеглям нашето предложение, защото, както казах, то се съдържа по-надолу в предложението на господин Лазаров. В същото време обаче по т. 1, в ал. 3 накрая са добавили „цивилен служител“. Това ние няма как да го подкрепим, затова правя предложение за разделно гласуване на т. 1 от предложението на Комисията и останалия текст надолу. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Искате гласуване на т. 1 отделно от останалата част на текста. Подлагам на гласуване предложението на господин Филип Попов за разделно гласуване – приемаме оттеглянето на тяхното предложение. Гласуваме разделно, ако залата подкрепи това предложение, т. 1 от другия текст. Гласували 130 народни представители: за 127, против 2, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народните представители Милен Михов, Борис Борисов и Димитър Лазаров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Димитър Лазаров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен: Параграф единствен. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думите „на действителна военна служба“ се заличават и накрая се добавя „или цивилен служител“. 2. В ал. 4 се създава изречение второ: „Предложението се внася в Министерския съвет от министъра на отбраната.“ 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Когато в срока по ал. 1 директорът на Службата навърши пределната възраст за съответното военно звание, се освобождава от военна служба и продължава да изпълнява длъжността до изтичането на срока, за който е назначен“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея т. 3 се изменя така: „3. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване;“. 5. Досегашната ал. 6 става ал 7. 6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Господин Ерменков, заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по т. 1, където се добавя „цивилен“. Това мое изказване е насочено към онази част от народните представители, които не са изкушени във военното дело, защото съм убеден, че военните тук са наясно с проблематиката. Колеги, военното разузнаване е област от военното дело, съкратено се нарича Служба „Военна информация“, натоварена с водене на този вид разузнаване. Тази служба използва редица средства и методи на разузнаването за събиране и анализ на информация с цел да предостави възможно по-надеждна и по-точна информация както на съответното военно командване, така и на военно-политическото ръководство на държавата за обекта на проучване или така наречения обект на разузнаване, неговите възможности, намерения и така нататък. По своя обхват то бива стратегическо, оперативно, тактическо, а според средствата, които използва – техническо, специално, агентурно, а даже вече имаме и космическо разузнаване. Целите, които има военно-разузнавателната дейност, са подчинени преди всичко на насоките на военната стратегия на страната и имат основно три групи задачи – информационно осигуряване на военната политика, непосредствено въздействие върху обектите в разузнаваната държава и върху обекти, имащи роля и значение за нейните въоръжени сили и външни военно-политически връзки, създаване на разузнавателни позиции за осъществяване на разузнавателната дейност. Задачите могат да бъдат най-различни, но преди всичко са свързани с оценка на военния потенциал, със създаване на предпоставки за събиране на информация преди всичко от военен характер и, не на последно място, информационно обезпечаване на държавното ръководство и външнополитическите органи при вземане на текущи политически решения, най-изгодни за разузнаващата държава, забележете, в областта на военната политика на държавата. Обектите биват най-различни – военен потенциал, международни и военно-политически отношения, специални обекти, обекти на разузнавателно проникване, все сложни категории. Няма да Ви занимавам с това, има достатъчно дълги курсове за обучение, висше образование и магистърски степени. Подчертавам, това са сложни действия. Те изискват досконално познаване на военното дело, тоест най-малкото, което трябва да имаш, е стабилно висше военно образование със съответните специални курсове, за да можеш да разбереш естеството на военното разузнаване, да изпълняваш тези действия, да не говоря, да ги ръководиш. Казано по друг начин, военното разузнаване е сложна специфична дейност. Тя е специфична и затова се казва „Военно разузнаване“, затова самата семантика на думата предполага този, който го оглавява, да бъде военен. Нещо повече, този ръководител се среща със свои колеги, служители, ръководители на военни разузнавания на страните партньорки от НАТО и, забележете, всичките са военни. (Шум и реплики.) Всичките! Питам Ви: как един цивилен, който не знае, най-малкото не е минал съответното обучение, не е завършил съответната академия, няма висше военно образование със стратегическа насоченост, а то е задължително, за да можеш да изпълняваш тази дейност, ще може да защитава, ще може да докладва и ще може, най-малкото професионално да се изразява на тези срещи, не само ползвайки, но и разбирайки специализираната военна терминология. Разбирам, че има проблем с кадровото обезпечаване на ръководните органи на военното разузнаване, че доста често се налага да пенсионираш висш военен поради навършване на пределна възраст за званието, което притежава. Това е причината за нашето предложение, което оттеглихме, което Вие сте направили редакционно и ние ще подкрепим – в този случай този висш офицер да довърши мандата си на директор като цивилен служител, но подчертавам, само в този случай. Отварянето на вратата изначално цивилен да заема тази длъжност е отваряне на кутията на Пандора. Изхождайки от многото спекулации, които излязоха в средствата за масово осведомяване, нищо чудно, ако го приемем това днес, тази поправка да влезе с определеното име – поправката еди-кой си, и това е началото на принизяването на „Военно разузнаване“ като служба и изпълняване на нейните задължения. Призовавам Ви да се придържате към семантиката на думата „военно“ разузнаване и да разберете, че цивилен може да бъде само онзи, който е бил един път военно назначен, а след това да си продължи длъжността, а не изначално да бъде назначен такъв човек. Благодаря Ви, че през 2015 г. – тези хора тук, това мнозинство, подкрепихте, директорът на Служба „Военна информация“ да бъде военен. Надявам се и сега да го направите, защото наистина историята е доста парадоксална – миналия път с министър от Реформаторския блок въведоха опита да бъде цивилен служител, сега го правят, не знам защо, Обединените патриоти с министър от тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правите предложение за допълнение на Закона за военно разузнаване с параграф единствен. В този параграф единствен отваряте възможността директорът на Служба „Военна информация“ да бъде и цивилен служител. Обръщам Ви внимание каква поправка правите – заличават се думите „на действителна военна служба“ и се заменят с „или цивилен служител“. В същото време се създава нова ал. 5 в чл. 24, който регламентира назначаването на директор на Служба „Военна информация“: „…директорът на Службата, навършил пределната възраст за съответното военно звание, се освобождава от военна служба…“ Какво точно правите? Вие давате възможност с поредния хаос за политическо овладяване на Служба „Военна информация“, на военното разузнаване. Каква е реалността, каква е действителността по отношение на тази служба към днешна дата? Служба „Военна информация“ има доверието на партньорските служби. Никой не може да обори това и никой до този момент няма доказателство за липсата на това. Сега Вие рискувате това доверие с промяната на Закона и последващите действия. Няколко въпроса към вносителите и тези, които ще подкрепят поправката. Според Вас няма ли военнослужещ, който да отговаря на високите изисквания за заемане на длъжността „директор“? (Шум и реплика: „Има.“) Отговаряте, че има, а в същото време сте готови да позволите цивилен, който не е израснал в тази строго йерархична система и е натрупал съответните знания и опит да ръководи, да бъде назначен на тази отговорна позиция. Какво правите?! Обръщам се особено към тези, които са служили в Българската армия и след малко ще подкрепят тази поправка. Обиждате действащите военнослужещи или уронвате авторитета на службата, респективно на военнослужещите. Уронвате престижа на тези, които утре искате да кандидатстват и да работят в Българската армия. Сигурно ще кажете, че е пресилено. Замислете се! Питам Ви пак: кариерното израстване не е ли според Вас естествен път за формиране качества на висш ръководител в една строго йерархична система и натрупването на тези знания и качества кого притесняват? Аз мисля, че подготвяте възможността единствената служба за сигурност извън обхвата на премиера, извън прякото наблюдение и подчинение на премиера, да зависи единствено и само от него и тъй като той няма поглед сред военнослужещите чрез министъра на отбраната да бъде назначен цивилен. Разбирате какво правите, нали? Преди няколко години чухте аргументите ни. Какво се случи, че изведнъж променихте мнението си?! Имате готов за назначаване, който е цивилен, нали? Затова и правите предложението като народни представители. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Господин Цонков, заповядайте. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Дами и господа народни представители, взимам думата да се присъединя към изказалите се мои колеги и да Ви приканя особено тази част от управляващите, които са минали през военните структури и са бивши военни, да помислят за Българската армия и че тази промяна, която правите, не е адекватна и правилна, още повече, говорейки за Служба „Военна информация“ – военното разузнаване. Тази промяна ще доведе до понижаване на авторитета на Службата, първо. Второ, не забравяйте: в тази Служба винаги качеството е било във военнослужещите. Какво означава цивилен да заема длъжността „директор“ на Военното разузнаване? Да Ви припомня ли как са посрещали партньорските служби Бакалов като директор и как той е снижавал авторитета на тази служба? Да не казвам за други негови действия, които беше предприел. Вие, господа, веднъж подкрепихте с чистото съзнание, че трябва да бъде военнослужещ, военен директорът на тази Служба. Ние от „БСП за България“ Ви приканваме още веднъж – помислете, това е важно решение. Тази Служба е една от най-уважаваните партньорски служби във всички натовски държави. По този начин, отваряйки тази врата, Вие създавате условия, естествено, да овладеете тази Служба. Добре, разбираме го, но каква е ползата, ако унищожите тази Служба? Нещо, което имаме работещо – малко останало работещо, и Вие да го унищожите! Стига с тези поправки за определени хора, бъдете принципни поне веднъж. Да не назовавам отново поправката, която се гласите са направите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонков. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще направя едно кратко изложение и ще отговоря защо внушението, че поправката се прави за човек, е политически и партийно мотивирана и в никакъв случай не е аргументирана. Всъщност поправката е само по отношение на едно от условията – професионалист да заеме длъжността „ръководител“ на Военното ни разузнаване. Процедурата обаче, по която става назначението, елиминира всякакви внушения и всякакви тези, че тя се прави за един човек, защото процедурата е бариера за политическо назначение. И ще я кажа много простичко. Кой може да твърди, че министърът на отбраната ще предложи точно един човек за този пост? Кой може да твърди, че същият човек ще бъде утвърден от Министерския съвет? Кой може да твърди, че този ще бъде утвърден от президента с указ, ако тази кандидатура и този човек не отговарят на всички изисквания, на всички неща, които опозицията тук казаха, че трябва да притежава ръководителят на Военното разузнаване? По друг начин простичко задавам риторичния въпрос. Ако този човек, който е определен от управляващите, ще бъде ли назначен от Президента на Републиката? Очевидно няма да бъде назначен, ако не е спазена процедурата по съгласуване. В тези условия тази поправка е съобразена с реалния живот. Този закон е от 2015 г. и тогава имаше дебат по това дали ръководителят на Военното разузнаване трябва да бъде задължително и единствено военен, военнослужещ или може и цивилен да бъде назначен. Отговорът на този въпрос тогава беше в този текст, който имаме. Животът обаче ни показва други реалности. Самото предложение на БСП, което казва, че може да бъде след пенсионирането си цивилен, потвърждава, че има нужда от подобряване, от промяна в този текст. В момента във „Военно разузнаване“ служат три категории служители – военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили, държавни служители и хора по трудови правоотношения по Кодекса на труда. Военнослужещите по естеството на спецификата на работа пак са различни. Може да ги разделим на две – кадрови военни, завършили военно обучение във военни училища, и граждански специалисти, които имат граждански специалности, необходими за разузнавателната дейност на службата, които по късно са получили звание в армията. Питам: трябва ли да кажем, че военнослужещите са също две различни категории и да ги делим? В този случай, който ние предлагаме, даваме възможност да се използва капацитетът на цялата наша разузнавателна гилдия, използвам този термин, да се използва… (Реплики.) А в цивилното разузнаване няма ли военни разузнавачи, да задам риторичния въпрос? Един военен разузнавач може ли да стане шеф на ДАНС или на Разузнавателната служба? (Реплики от „БСП за България“: „Не.“) Сигурен ли сте? (Реплики от „БСП за България“: „Да.“) Добре, щом сте сигурни, аз не съм сигурен в това. Затова апелирам да подкрепим предложенията на Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Михов. Заповядайте за реплика, господин Цонков. Втора реплика – господин Ерменков. НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Съжалявам Ви, господин Михов. Не вярвах, че сте човек за мокри поръчки. (Шум, възгласи и реплики отдясно: „Еее!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Цонков! НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: За един конкретен човек да правите такова геройство. Но нещо друго искам да Ви питам: свършиха ли се професионалните военни и професионалистите в системата на отбраната и сигурността, та стигнахме до държавните служители? Само да Ви кажа: то и чистачката сигурно е държавен служител в тази служба. И тя ли ще стане директор след 10 години работа? (Реплики.) Господин Михов, мотивацията се загубва в тази система и в тази служба, ако позволим и цивилен, още повече от друга служба, да дойде и да оглави Военното разузнаване. В момента има проблем – ако не знаете, ето тук може да кажат и адмирал Манушев, и господин Радев, той достатъчно е работил в системата, че и в момента трудно се набират кадри, има малко желаещи да започнат да работят в служба „Военна информация“. А тя е очите на българската държава, не само на Министерството на отбраната, извън България. Тя трябва своевременно да дава информация, за да може да се формира най-добрата политика по национална сигурност. Помислете Вие какво правите! Не е това начинът да уреждате един човек. Спрете да се занимавате със службите за сигурност и да унищожавате държавността в България! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Втора реплика – господин Таско Ерменков. Трета реплика – господин Лазаров. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, първо искам да Ви кажа, че това, което Вие внасяте, наистина отваря вратата на Пандора, защото когато напишете и цивилен вътре, и преминем към другите изисквания, само искам да Ви кажа, че въз основа на така наречената Концепция за национална сигурност, приета с Решение на Народното събрание от 16 април 1998 г., в системата за национална сигурност, където е трябвало да служат 10 години, за да може да станеш директор, началник на служба „Информация“, влиза поддържането на въоръжени сили, повишаването степента на гражданската защита, защитата на поверителната информация. Означава ли, че по този начин, ако някой е служил 10 години в „Гражданска защита“ или е бил началник-отдел на „Защита на класифицирана информация“ 10 години и след като сте му разрешили и цивилен да заема длъжността директор на служба „Военна информация“, той може да се кандидатира за нея и да заема тази длъжност? Тогава питам аз къде ще стигне онова, за което Ви говорих в продължение на пет минути като специфика на работата, терминология, познания – неща, които не се учат от учебника, а се учат в живия живот и се учат по начина, по който се казва: „По-добре един път да пипнеш, отколкото пет пъти да видиш. Един път да го изживееш, отколкото 10 пъти да го прочетеш“. Последното нещо, аз разбрах тук накрая – ние ще приемем това да бъде цивилен служител, но в крайна сметка горещия картоф ще го хвърлим в Министерския съвет и на президента. Те да решават в крайна сметка това, дето сме им го предложили, дали е добро, или не е добро. Затова още един път настояваме да бъде военнослужещ при първоначалното си назначение и само ако навърши пределната си възраст за званието си, тогава да може да бъде цивилен. Другото е от Лукавия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков. Господин Лазаров – трета реплика, заповядайте, имате думата и Вие. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): За да не правя изказване, госпожо Председател. Господин Михов, пропуснахте да кажете, ние не променяме реда за назначаване в тази Служба. Той си остава такъв, какъвто през 2015 г. всички тук гласувахме, макар че имаше несъгласни тогава, назначаването и в тази, и във всички останали служби да става с указ на президента. Ние не променяме реда да бъде назначаван както преди от министъра на отбраната, от Министерския съвет или да бъде избиран от друг орган, какъвто опит е имало. Това пропуснахте да кажете. Това, първо. Второ, по отношение на петата алинея тук имаше изказвания. Не го виждам колегата. Петата алинея е редакцията на предложението на колегите от БСП?! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Лазаров, реплика е към господин Михов все пак. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, да, пропусна да го каже господин Михов. Трето, пропуснахте, господин Михов, да кажете и в момента, ако някой си е направил труда да прочете този закон, който изменяме, той ще види, че в чл. 25 се казва, че директорите, заместник-директорите на службата могат да бъдат и цивилни служители. Също гласувано в 2015 г. от цялата зала. За да се правят инсинуации, че, видите ли, чистачката щяла да бъде държавен служител. Е, то ако е така, тежко и горко на тази служба! (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров. Дуплика, господин Михов, заповядайте. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Господин Цонков, Вие като че ли ми направихте комплимент, защото в нашата организация в историята най-храбрите са изпълнявали най-рискованите операции. (Оживление.) Не ми е ясно кой според Вас е възложителят – президентът на републиката, министър-председателят или военният министър? Съгласен съм, господин Лазаров, че не разказах толкова правно аргументирано процедурата, но се опитах да бъда дидактичен, да сведа на един по-разговорен език, че процедурата не се променя и ако някой мисли, че назначават някого предварително, той трябва да се обърне към президентството. Тезата, че поправката се прави за един човек, означава, че се игнорира волята на президента, а ние видяхме, че той има сериозна воля. На второ място, когато се говори, че задължително шефът на „Военното разузнаване“ трябва да бъде военен, то тогава трябва да стигнем до логичното разсъждение, че главнокомандващият в мирно и военно време задължително трябва да бъде действащ военен. И тогава да го поставим като условие – за президент могат да се кандидатират само военнослужещи на действителна военна служба. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доцент Михов. Има ли други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване. Съгласно гласуваната процедура за разделно гласуване подлагам на гласуване т. 1 от параграф Единствен в настоящия законопроект. Гласували 137 народни представители: за 115, против 21, въздържал се 1. Предложението е прието. Пристъпваме към гласуване на точки от две до шест, съгласно направеното процедурно предложение от господин Филип Попов. Гласуваме точки две, три, четири, пет и шест. Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма. Гласуваме в цялост редакцията на параграф Единствен. Гласували 135 народни представители: за 115, против 20, въздържали се няма. Предложението и Законопроектът са приети. Писмени отговори от: - заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров; - министъра на енергетиката Теменужка Петкова на два въпроса от народния представител Жельо Бойчев. Моля народните представители да получат своите писмени отговори. Писмени отговори от: - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Вергиев; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Светла Бъчварова; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Стефан Бурджев; - министъра земеделието, храните и горите Десислава Атанасова на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Светла Бъчварова; - заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Мариана Николова на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Михаил Христов; - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Андон Дончев; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стефан Бурджев; - министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Димитър Данчев; - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Димитър Данчев; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Лало Кирилов; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Надя Клисурска и Виолета Желева; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на два въпроса от народния представител Надя Клисурска; - министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Надя Клисурска и Даниел Йорданов; - министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Веска Ненчева и Кристина Сидорова; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Петър Кънев; - министъра Владислав Горанов на въпрос от народния представител Филип Попов; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Тишев; - министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Иван Ченчев; - министър Горанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова; - министъра от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Николай Иванов и Иван Генов; - министъра Петя Аврамова на въпрос от народния представител Николай Иванов; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов; - министъра Аврамова на въпрос от народния представител Иван Иванов; - министъра на земеделието, храните и горите Танева на въпрос от народния представител Николай Пенев; - министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Емил Димитров; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на два въпроса от народния представител Спас Панчев. С това приключваме днешното заседание. Следващото редовно заседание – 9,00 ч. на 31 юли 2019 г. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,18 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов Сергей Кичиков

Уважаеми клиенти,

Ако сте направили справка и тя сочи, че за Вас има неправомерно разкрити лични данни е важно да знаете, че не е необходимо да предприемате извънредни действия.

Не се налага да сменяте документите си за самоличност.

Няма непосредствен риск някой да се разпореди с имуществото Ви или да поеме задължения от Ваше име, заради неправомерно разпространените данни. Това потвърдиха от Нотариалната камара, банките, дружествата за бързи кредити и лизинг и Агенцията по вписванията.

Съветваме Ви да бъдете предпазливи, когато някой контактува с Вас по телефон или имейл и да не давате на никого финансова информация.

За допълнителна сигурност можете да смените паролата на електронната си поща и ПИК кода от НАП.

Какви конкретни данни за мен са разпространени?

Важно е да се знае, че неправомерно разпространените данни са частични и не позволяват някой да се ориентира в цялостното Ви имуществено състояние.    

В момента съпоставяме незаконно разпространената данъчно-осигурителна информация с тази в реалните си бази данни, за да се проверим дали няма дописване или манипулация на публикуваните данни.

Когато приключим със съпоставката ще можем да предоставим и информация за конкретния тип данни, които са били разпространени.

Дотогава е достатъчно да се запознаете с препоръките на НАП във връзка с личните данни.

Уважаеми клиенти,

Ако сте направили справка и тя сочи, че за Вас има неправомерно разкрити лични данни е важно да знаете, че не е необходимо да предприемате извънредни действия.

Не се налага да сменяте документите си за самоличност.

Няма непосредствен риск някой да се разпореди с имуществото Ви или да поеме задължения от Ваше име, заради неправомерно разпространените данни. Това потвърдиха от Нотариалната камара, банките, дружествата за бързи кредити и лизинг и Агенцията по вписванията.

Съветваме Ви да бъдете предпазливи, когато някой контактува с Вас по телефон или имейл и да не давате на никого финансова информация.

За допълнителна сигурност можете да смените паролата на електронната си поща и ПИК кода от НАП.

Какви конкретни данни за мен са разпространени?

Важно е да се знае, че неправомерно разпространените данни са частични и не позволяват някой да се ориентира в цялостното Ви имуществено състояние.    

В момента съпоставяме незаконно разпространената данъчно-осигурителна информация с тази в реалните си бази данни, за да се проверим дали няма дописване или манипулация на публикуваните данни.

Когато приключим със съпоставката ще можем да предоставим и информация за конкретния тип данни, които са били разпространени.

Дотогава е достатъчно да се запознаете с препоръките на НАП във връзка с личните данни.

Депутатите обсъждат наложеното от президента Румен Радев вето върху договорите за покупка на самолети F-16 Block 70.

В дневния ред е и второто гласуване на промени в Закона за военното разузнаване. В редовния парламентарен контрол на въпроси ще отговарят министрите Владислав Горанов, Петя Аврамова, Данаил Кирилов, Кирил Ананиев, Десислава Танева, Емил Караниколов и Николина Ангелкова.