Счетоводен и данъчен справочник

Предложените изменения и допълнения с проекта на акт имат за цел подобряване на правната уредба, отстраняване несъвършенства и непълноти в съществуващата към момента нормативна уредба, прецизиране разпоредбите с оглед практическото им прилагане. Актуализират се текстове, като предложенията са съобразени с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове.
 

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 19.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 19.5.2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Колеги, добро утро! Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, постъпили са предложения за промени в постоянните комисии. Предлагам на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде включена в седмичната Програма следната допълнителна точка, която да стане точка трета за днешното пленарно заседание: Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител е народният представител Даниела Дариткова на 19 април 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Съобщения: На 17 април 2019 г. на Народното събрание е предоставена разработена и приета от Икономическия и социален съвет резолюция на тема: „Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз 2021 – 2027 г.“. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическа политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ. Вносител e народният представител Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г. Приет е на първо гласуване на 4 април 2019 г. Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене? Заповядайте, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Позволете ми най-напред да направя процедурно предложение за допуск в залата на господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Петя Малакова – началник-отдел в Министерството на труда и социалната политика; госпожа Снежана Малакова и господин Драгомир Драганов – директори на дирекции в Националния осигурителен институт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата. Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно приетия на първо гласуване на 4 април 2019 г. Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 954-01-17, внесен от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за допълнение на Кодекса за социално осигуряване“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона със съответната редакция, подкрепен от Комисията. Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По Параграф единствен има предложение от народните представители Светлана Ангелова, Хасан Адемов и Калин Поповски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Параграф единствен: „Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 22ц: „§ 22ц. (1) До 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на този закон, може да упражнят еднократно правото си на избор по ал. 1, като в тези случаи пенсията се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, госпожо Ангелова за изказване. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заедно с колегите народни представители доктор Хасан Адемов и доктор Калин Поповски сме направили допълнение в Законопроекта, с което се гарантира правото на лицата да получат по благоприятния, по-високия размер на пенсията в случаите, когато са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г., в случаите, в които им предстои пенсиониране до 1 януари 2023 г., направили са избор размерът на пенсията им да бъде изчислен с индивидуалния пенсионен коефициент по действащата нормативна уредба до 31 декември 2018 г. и са представили документи за три последователни благоприятни и избрани от тях най-добри години преди 1997 г. Едновременно с това служителите от Националния осигурителен институт ще изчислят и размера на пенсията с индивидуалния пенсионен коефициент на база осигурителния доход от 2000 г. до датата на пенсиониране на лицето. Двата размера ще бъдат съпоставени и служебно ще бъде определен по благоприятният, по-високият размер на пенсията, така че да бъде в полза на лицето, което ще се пенсионира. Също така с настоящия законопроект искам да напомня за една важна разпоредба, че след влизането в сила на това допълнение в Кодекса за социално осигуряване лицата, които са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г. или на които им е отпусната пенсия, ще имат право да направят избор и да подадат заявление в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, като новият размер на пенсията им ще бъде отпуснат от същата начална дата. Това могат да го направят до 6 месечен срок от влизане в сила на тази нова разпоредба. Този законопроект, който след малко се надявам, че ще бъде подкрепен от народните представители, има положителен ефект за всички заинтересовани лица, за тези, които са подали заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г. и им предстои пенсиониране. С промяната, която правим, лицата ще имат право на избор, което ще гарантира в максимална степен справедливост и защита на техните осигурителни права. Искам още веднъж да подчертая и да стане ясно, че нито едно лице, което е подало заявление за пенсиониране след 31 декември 2018 г. и на което му предстои да се пенсионира, няма да бъде ощетено с нито една стотинка. Българските граждани могат да бъдат спокойни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Реплики? Няма. Заповядайте за изказване, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което правим с колегите, и Законопроектът, който е предложен на Вашето внимание, на практика тушира напрежението, което беше създадено след Нова година във връзка с новия начин на изчисляване на индивидуалния коефициент, при който влизаха единствено и само годините след 1 януари 2000 г. до датата на пенсиониране. На практика никой няма да бъде ощетен при изчисляването на размера на пенсията. Всички български граждани, на които им предстои да бъдат пенсионирани през тази и през следващите години, трябва да бъдат спокойни, че няма да им се намали размерът на пенсията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на Параграф единствен по Доклада на Комисията. Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма. Предложението е прието, а с това и съответната промяна. Преминаване към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2019 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители, 6 март 2019 г.; Цветан Цветанов и група народни представители, 19 март 2019 г. Заповядайте, господин Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Позволете ми да направя предложение за допускане в залата на господин Людмил Димитров – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Тонислава Сотирова – началник-отдел в дирекция „Социално включване“ на Министерството. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, доктор Адемов. Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск. Гласували 101 народни представители: за 99, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2019 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-13, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 6 март 2019 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 954-01-15, внесен от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който Комисията подкрепя. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 1 в два варианта. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2 ал. 4 се изменя така: „(4) Получаването на месечни социални помощи се обвързва със: 1. полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в дирекция „Бюро по труда“, и участието им в обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията, освен в случаите на майчинство или когато здравословното състояние на лицето не позволява това; 2. редовното посещаване на детска градина или училище от детето или ученика в задължителна предучилищна или съответно училищна възраст съобразно формата на организация или на обучение, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Колеги, искам само да напомня – това, което приемаме в Закона: в момента възлагаме на Агенцията за социално подпомагане, защото този Закон за социално подпомагане се администрира от Министерството на труда и социалната политика, че АСП никога не е извършвала обучение за ограмотяване. Това се прави от структурите на Министерството на образованието и науката. Никога Министерството на труда и социалната политика не е провеждало каквито и да са форми на ограмотяване! Така че това, което сме записали тук, в никакъв случай не означава, че може да бъде изпълнено, тъй като те нямат административния капацитет да извършват онова, което сме записали в текста. Иначе трябва да отбележим, че през последните пет години с 40% са намалени месечните социални помощи. Социално подпомагане по Закона за социално подпомагане в България получават по-малко от 30 хиляди човека средногодишно, като за 2019 г. са предвидени около 32 милиона. Тоест тази група български граждани, които самостоятелно не могат да задоволят основните си жизнени потребности, в никакъв случай не са тези, които източват по какъвто и да е начин осигурителната система. На следващо място, искам да запозная народните представители с едно публикувано решение на Европейския комитет по социални права на 27 март 2019 г. Става въпрос за следното. На 27 март 2019 г. беше публикувано решение на Европейския комитет по социални права по жалба срещу България, с което Комитетът установява, че прекратяването на месечните помощи за деца, които не посещават училище, противоречи на Европейската социална харта на Съвета на Европа. С решението си Комитетът намира нарушение на чл. 16 от Хартата, гарантиращ правото на семействата на социална, правна и икономическа закрила. Той посочва, че мярката по спиране за срок от една година и евентуалното прекратяване на семейните помощи за деца поради отсъствие от училище има наказателен характер и увеличава икономическата и социална уязвимост на засегнатите деца. По тази причина Комитетът единодушно приема, че съответната законова мярка не е пропорционална на иначе легитимната цел, която преследва борбата с отпадането от училище. Искам да заявя ясно: никой от „Движението за права и свободи“ не е против това децата да посещават училище от най-ранна детска възраст. Ясно е, че това трябва да бъде направено с търсене на баланс между санкциониращите и подкрепящите мерки. Според нас такъв баланс не е направен в тези текстове. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов. Реплики? Заповядайте, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, не съм съгласна с една част от Вашето изказване, а именно, че АСП не изпълнява програми за обучение и ограмотяване. В текста, който разглеждаме и който е на нашето внимание – чл. 2, ал. 4, става въпрос, че получаването на социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд от безработните лица в трудоспособна възраст, регистрирани в Бюрото по труда, и участието им в обучение за ограмотяване или повишаване на квалификацията. Никъде в текста не е визирано, че Агенцията за социално подпомагане извършва тези обучения за ограмотяване или повишаване на квалификацията. Този текст се отнася само по отношение на критерии за изплащане на месечни помощи от АСП. Агенцията за социално подпомагане само насочва тези лица към бюрата по труда за включване в програми за обучение, за повишаване на квалификацията и за ограмотяване. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Няма такива програми и никога не е имало. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Тези програми могат да бъдат по Оперативната програма, има такива схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, в Националния план за действие по заетостта, но това не се прави от Агенцията за социално подпомагане. Никъде в текста не е визирано. Това се прави от Агенцията по заетостта. Текстът касае само изплащането, критерии за изплащането на месечните социални помощи. Смятам, че текстът е коректен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова. Други реплики? Втора реплика – госпожа Дамянова. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми доктор Адемов, моята реплика ще е по втората част от Вашето изказване. Хубаво е, че цитирате това решение, но е хубаво също така да кажем, че то трябва да се прегледа изключително задълбочено от юристи и да се прецени дали всъщност става въпрос за нарушаване на социални права и за чл. 16 от Хартата – да прегледаме много внимателно чл. 16. Освен това, когато се дават становища – разбира се, този процес вече е приключил, към подобни институции, комитети, те трябва да се дават изключително аргументирано и обективно, защото тук нямаме – в предложенията, които правим, Вие казвате, че не е намерен балансът. Не мога да се съглася, че не е намерен балансът, защото него не трябва да го търсим само в този закон. Балансът е свързан и със Закона за предучилищното и училищното образование. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Сега приемаме този закон. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Да, но нали говорим за интегрирани политики, доктор Адемов?! Мерките за подкрепа за децата са разписани много ясно в Закона за предучилищното и училищното образование. Подкрепяме ги с учебници, със закуска, с плод, зеленчук, мляко, транспорт, стипендии, награди – всичко, което се сетите. В крайна сметка обаче децата имат и задължението, но и правото да посещават училище и детска градина. Нещо повече, какво правим, включително и с предложението, което сме направили с колегите между първо и второ четене и което е малко по-нататък в Законопроекта? На практика ние казваме, че не отнемаме пари, много ясно сме го казали. Тези пари остават при детето и се използват за конкретните му нужди. Те могат да бъдат използвани за дрехи, за обувки, за транспорт, могат да бъдат използвани дори за… ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: В междучасието учителите отиват и купуват обувки. МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Те и сега купуват обувки, доктор Адемов, но със собствените си пари. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Докато в същото време родителите какво правят – с тези пари си купуват алкохол, така ли е? (Оживление, реплики.) Така че това е балансът. Ние искаме парите, които държавата отпуска като помощи за децата и за тяхното образование, да отиват и да бъдат при децата – да се използват ясно за техните нужди. Когато е доказано, че родителите са безотговорни и не могат да използват тези средства за нуждите на децата, ние прехвърляме тези пари към училището и към детската градина, за да гарантираме правата на децата, повтарям. Благодаря. Извинявам се за просрочването. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова. Трета реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. По отношение на първата реплика – искам да Ви благодаря за тези реплики преди това, никога Министерството на труда и социалната политика в нито една програма не е извършвало обучение за ограмотяване – едно е ограмотяване, друго е квалификация и преквалификация! Никъде, в нито една програма на Министерството на труда и социалната политика – било то на Агенцията по заетостта или на която и да е структура, няма програма за ограмотяване! Вярно е – ако искате, мога да Ви го докажа. На следващо място, по отношение на това, което каза госпожа Дамянова – просто цитирам решението на Комитета, който се е произнесъл по текстовете от българското законодателство. Дали е коректно или не – има си хора, които преценяват. Не сме ние тези, които преценяваме дали тези текстове са коректни или не. На следващо място, Вие казвате, че парите не ги спираме, а те отиват за конкретните нужди на детето. Кажете ми механизма, който е разписан – в кой закон, как тези пари стигат до детето? В момента парите стигат до училището и никой не знае – няма механизъм, по който да е ясно тези пари дали се използват за заплати, дали се използват за парно, за водоснабдяване! Къде е разписан такъв механизъм? Има ли разписан механизъм тези 40 лв. как ще стигнат до конкретните потребности на детето? В кой закон са разписани конкретните потребности на детето? Можете ли да ми кажете? Няма такъв закон или такъв нормативен акт! Вие казвате в момента – това, за което Ви ръкопляскаха колегите: учителката в междучасието преценява, че детето има нужда от маратонки, отива до най-близкия магазин и за 40 лв. купува маратонки, пергел или тетрадка. Това ли ми казвате в момента?! Не сте го разписали по конкретния начин! Тази дискусия е проведена в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Колегите от Тристранния съвет искат да има ясно разписан механизъм в законодателството, който да казва как тези пари ще достигнат до детето, а не да се влеят в общия бюджет на системата на образованието, на конкретното училище. (Единични ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Адемов. Други изказвания? Заповядайте, господин Сиди. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми колеги, интересен дебат си отворихме с този закон. Първо, да кажа по повод на това, което казахте, господин Адемов: ами, ако няма такива програми за ограмотяване, да ги създадем! Защото е ясно, че когато някой не е завършил IV клас, или не е ходил въобще на училище, колкото и социални помощи да му плащаме, той няма да влезе на пазара на труда. Това всъщност е идеята на текста, който ние внесохме, на който направихме редакция, знаете, между първо и второ четене, с идеята да се опитаме да направим така, щото социалните плащания да бъдат до едно време и след това тези хора да ги върнем обратно на пазара на труда, където съответно да продължат пък те да плащат своите социални осигуровки и да има плащане за другите хора. Това е идеята на този текст и това беше и причината още преди няколко седмици ние да го внесем с колегата Искрен Веселинов, за да се опитаме да решим проблема с така наречения социален паразитизъм, с това, че има едни хора, които дълго време стоят изцяло и само на социални помощи, без да се опитват да се ограмотят, без да се опитат да направят някаква своя квалификация или да повишат тази квалификация и да се върнат обратно на пазара на труда. Това беше целият смисъл на този закон. Направихме корекциите в текста според това, което говорихме и с Вас, и с всички други колеги, с идеята да бъде един работещ текст, който аз се надявам, че в крайна сметка, гласувайки този закон, този текст ще намери начин да бъде работещ. Пак казвам: ако няма програми – и да, може би не е мястото им в Министерството на труда и социалната политика, този тест не задължава категорично който и да било орган да го прави, но това не пречи да създадем, ако трябва през Министерството на образованието, такива системи, за да може тези хора да се ограмотят, да се научат най-малкото да четат, да пишат и да говорят правилен български език, за да могат да се впишат обратно на пазара на труда. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди. Реплика? Господин Адемов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Сиди, аз не искам по никакъв начин да оставя впечатлението, че някой от тази пленарна зала и от българското общество е против това всички деца да бъдат обхванати в системата на образованието от ранна детска възраст. Защо казвам това? Защото аз продължавам да смятам, че децата трябва да бъдат подкрепяни. Добре, има подкрепящи мерки. Защо обаче казвам, че Министерството на труда и социалната политика не може да изпълнява ангажиментите си по ограмотяване? Защото няма административния капацитет – няма нито учители, нито може да ги наемем, ще кажете. Но този закон се администрира от Агенцията за социално подпомагане, от Министерството на труда и социалната политика. Оттам се администрира, оттам е финансирането на този закон! Нещо повече, Вие казвате, че сега полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в бюрата по труда и участието им в обучение и така нататък, е условие за получаване на месечни социални помощи. Кое е новото? В действащото законодателство има ангажимент на всички, които са в трудоспособна възраст, да упражняват общественополезен труд в рамките на 14 дни, 4 часа дневно. Това го има в действащото законодателство! В действащото законодателство, в Закона за насърчаване на заетостта, има текст, че който откаже повторно или който откаже предложен му курс за квалификация, за преквалификация, за включване в мерки, в програми на Агенцията по заетостта, му се отнема регистрацията. Когато му се отнеме регистрацията, за една година – при повторно нарушение дори и за две години, той няма право да получава месечни помощи, защото условието да получиш месечни социални помощи е да имаш регистрация в Бюрото по труда. Тоест – действащото законодателство казва: за да получаваш месечни социални помощи, трябва да полагаш общественополезен труд – изключвам тук изключенията, които са казани в Закона. И второто нещо, което е казано, е, че не трябва да отказваш програми и мерки за квалификация, преквалификация и обучение. Тези неща ги има в действащото законодателство! Какво променяме? Някаква генерална промяна има ли за тези текстове? Няма такова нещо! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Адемов. Втора реплика? Заповядайте, господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги! Уважаеми колега Сиди, във Вашето изказване ми направи впечатление, когато засегнахте това българските деца после да пораснат, да получат образованието, специализацията, от която имат нужда и която им е дадена по право. И задължения обаче има в контекста, който коментираме днес – техните родители да им осигурят такова образование. Защото засегнахте темата – да се върна първоначално, защо взех тази реплика към Вас – именно да станат интегрирани граждани в българското общество, да се влеят в пазара на труда и съответно със своята дейност, работа и инициативи да подпомагат социалната и здравната система в бъдеще. Защото не трябва да произвеждаме, макар и в този демографски момент, в който наистина българската икономика има нужда от работна сила, не може да си позволим да загубим дори едно дете от образователната система и да произведем български гражданин, който няма да има принос за цялото общество. Абсолютно мисля, че всички заради това сме задължени да подкрепим този законопроект и тази инициатива. Благодаря. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ (от място): Който нищо не казва! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Дуплика? Заповядайте, господин Сиди. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви за репликите. Доктор Адемов, аз дълбоко уважавам Вашата експертиза. Това обаче, за което спорим и водим разговор, по темата, продължавам да смятам, че за точка втора – аз говорих по-скоро за точка първа, това и към колегата Иванов – за тези, които вече сме загубили от системата на образованието, говоря за тези, които е трябвало да бъдат в училище преди време, не са ходили и днес единственото, което получават, са социалните помощи. Тези, които, така или иначе, днес не са обхванати от пазара на труда. Втората точка говори за бъдещето – за тези, които не трябва да изпускаме днес. Първата точка обаче говори за тези, които вече са изпуснати, които са на 18 – 20 и нагоре години, които получават социални помощи, и ги получават години наред, защото просто не могат да се впишат на пазара на труда по най-различни причини: било то това, че не могат да говорят и четат правилно, или това, че пък не могат и съответно нямат трудовите навици. Така че за това говорих и това казах аз, че проектът, който внесохме от ВМРО, беше с идеята да спрем именно този социален паразитизъм днес. За другото, за бъдещето, за децата – смятам, че там наистина също няма никакъв спор. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди. Друго изказване? Господин Шопов, заповядайте. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, когато трите законопроекта почти като пакет, почти едновременно влязоха в Народното събрание за разглеждане, аз много се надявах, че ще минат с консенсус, че този дебат „за“ и „против“, който в момента тече, няма да се състои. Всъщност нека да направим едно отграничение и да видим кой е „за“ и кой е „против“. Радостното за мен е, че всички български партии в Народното събрание са, под една или друга форма, за това, което правим, което въвеждаме или което достигнахме между двете четения. И Законопроектът на колегите от БСП е в подобна насока. Той дори беше най-радикален и мисля, че, за голямо съжаление, ще бъде приет без тяхно участие. Но те губят! Те трябваше да бъдат в залата, за да участват в приемането на нещо, към което ние, „Патриотите“, отдавна се стремим. Когато преди 14 години от „Атака“ заявявахме подобни намерения, правихме внушения, правихме законопроекти в тази насока, бивахме обвинявани в най-черни грехове и ни се прикачваха най-ужасните съществителни и прилагателни. Дойде време в българското Народно събрание против подобни законопроекти и идеи да бъде само ДПС. И не е учудващо, не е изненада за мен. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Не е вярно, че сме против! Не е вярно това! ПАВЕЛ ШОПОВ: „Движението за права и свободи“ в момента се опитва да мине за защитник на този електорат, на тези части от българския народ, които разчитат безрезервно, както и досега е било, на социални помощи. Всичко тук като опониране става – включително и в медиите, включително и в обществения дебат навън, под знака на това, че се посягало на права на български граждани, че това било дискриминация. Празни приказки, разбира се, без да се вникне в същността на всичко това! От началото на промените и в настоящото либерално време съществуват едни внушения, едни заблуди относно правата на човека, на хората, на общностите и тук сме пред един типичен пример в това отношение. Правата на хората, на общностите, на отделните граждани се определят и по Конституция, разбира се, но и със закон. Законът решава техния обем! Законът решава границите, в които са тези права! Иначе, ако водим едностранно и спекулативно този дебат, как ще обясним и нещо друго? Уважаеми колеги, за деца, чиито родители имат доход, по-голям от една установена граница, всички знаем, не се дават детски надбавки. В такъв случай може ли да говорим за засягане на права на хората, на гражданите, на децата? Ами, това не е по-малък дебат, това е даже по-важният, по-големият дебат. Защото в България вече са повече, съобразно тази граница, която е определена, онези деца, за които не се дават детски надбавки предвид доходите на родителите им! В тази връзка обаче опонентите на това, което правим в момента, на това правило, което възприемаме, не казват дума. Те мълчат! За мен това е големият дебат, по-големият дебат! И тук, в тази зала, има родители, които не получават за децата си детски надбавки по тази причина. Няма засягане на права на граждани, на отделни хора, на общности тогава, когато законът е в определени граници (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), когато законът ги засяга, както е в случая. Тук става въпрос отново за намигване към един електорат, към едни хора и опит на една политическа сила в България да заяви защита за нея и да я приобщи към себе си като гласоподавател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 87 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен от Комисията. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева и Венка Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 12, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думите „и учебната“ се заличават. 2. Създава се нова т. 6: „6. включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование;“. 3. Досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 7 и 8.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията. Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 4. Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 5. Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Създава се нов § 4: „§ 4. В чл. 15, ал. 1 думите „т. 1 – 7“ се заменят с „т. 1 – 8“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 15, ал. 1 думите „т. 1 – 7“ се заменят с „т. 1 – 8“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване създаването на нов § 4. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народния представител Калин Поповски, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5: „§ 5. В § 1 от допълнителната разпоредба се създава т. 14: „14. „Недобросъвестно получени средства от социални помощи“ са налице, когато за получаването им не са изпълнени или са нарушени изискванията на този закон или други норми на действащото законодателство, които имат отношение към определяне на правото на подпомагане, включително, когато получателят притежава имущество, или прави разходи, които не съответстват на заявените от него доходи, което е установено с влязъл в сила акт на съответните компетентни органи.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Сиди. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми колеги! Създадохме този текст с колегата Искрен Веселинов, с колегите от ВМРО и „Обединени патриоти“, за да можем да направим най-накрая легална дефиниция на това какво са недобросъвестно получени средства. Мисля, че между първо и второ четене коригирахме текста и вече е по-добър и работещ. Това всъщност е част от цялата онази стратегия, за която ние говорим от месеци и години насам – че трябва да се опитаме да спрем изтичането на социалната система към недобросъвестни граждани. Конкретно в този случай, което сме направили като текст, беше предизвикано от шумни сватби на различни хора, които ги правят, и се събират в най-различни места в държавата – сватба от 300, 400, 500 човека, които обаче са на социални помощи, или случаят с онези – мисля, че бяха в Плевен, български граждани, които са на социални помощи, но карат изключително скъпи автомобили и така нататък. По този начин с разпоредбата най-после правим една легална дефиниция на проблема и съответно хората, които демонстрират стандарт на живот по-различен от този, който им позволяват доходите, ще могат най-после да бъдат спирани да получават тези помощи и съответно ще трябва да намерят друг начин за легализация на своите доходи. Затова се надявам да подкрепите текста. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди. Заповядайте, доктор Адемов, за реплика. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Сиди, действително предложеният текст между първо и второ четене е по-коректният текст – да се надяваме, че той ще работи. Но и сега преди да се отпусне месечна социална помощ, съответните служители от Агенцията за социално подпомагане проверяват доходи, имущество и всичко останало, за което Вие говорите. Ако Вие предлагате този текст, това означава, че се съмнявате в това, което и сега правят служителите на Агенцията за социално подпомагане. Ако те не си изпълняват задълженията, това е въпрос на административни мерки, а не на законодателни промени. И сега има условия за получаване на социални помощи – или отговаряш на тези условия, за да получиш, или някой си позволява да напише нещо друго в заповедта за отпускане на месечна социална помощ – това твърдите в момента. Как така този човек, който има скъпи коли и прави пищни сватби и така нататък, ще бъде на месечни социални помощи? Къде са социалните работници, които правят социалната анкета? Обвинявате Вашите служители, колега. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов. Втора реплика? Не виждам. Дуплика ще има ли? Не. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 5 по Доклада на Комисията. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме по § 7. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева и Венка Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Хасан Адемов: „В § 7 се правят следните изменения: „l. B т. 1, букви „а“ и „в“ цифрата „5“ се заменя с числото „10“. 2. В т. 2, буква „б“ цифрата „5“ се заменя с числото „10“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6: „§ 6. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 7: а) в ал. 11 т. 2 се изменя така: „2. когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование, и от 5 учебни часа от ученик, за които няма уважителни причини; б) в ал. 12 след думата „прекратяването“ се поставя точка и текстът до края се заличава. в) в ал. 13 изречение второ се изменя така: „Помощта не се отпуска, ако ученикът е допуснал в рамките на един месен от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. г) в ал. 14 думите „спиране и/или“ се заличават; д) в ал. 17 думите „или спряна“ се заличават, а накрая се поставя запетая и се добавя „както и/или за осигуряване на достъпа до образование на съответното дете или ученик според конкретните му нужди.“ 2. В чл. 10а: а) създава се нова ал. 6: „(6) Помощта по ал. 1 се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането ѝ, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.“ б) досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Помощта се възстановява, ако: 1. детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 2. ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на първи клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. 3. В чл. 14, ал. 3 думите „чл. 10, ал. 6“ се заменят с „чл. 10а, ал. 7“ 4. В допълнителните разпоредби се създават т. 10 и 11: „10. „Уважителни причини за допуснати отсъствия от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование“ са налице, ако: а) за отсъствията е представена медицинска бележка, документ от спортния клуб, в който детето членува, документ от ръководител на танцова, музикална или друг вид художествено-артистична формация/група, в която детето участва; б) отсъствията са до 10 дни за периода 15 септември – 31 май с уведомление от родителя; в) отсъствията са за периода 1 юни – 14 септември. 11. „Уважителни причини за допуснати отсъствия от ученик“ са определените по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Изказвания? Заповядайте, доктор Адемов, за изказване. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Предложението, което съм направил, е съгласувано с Националната мрежа за децата, но след като чухме аргументите в Комисията по труда и социалната политика, аз оттеглям това предложение. Идеята беше да смекчим малко санкционния режим, който се предлага с този законопроект. Искам обаче да обърна внимание на нещо друго. Колеги от ГЕРБ, какво правите с предложението за пет учебни часа в рамките на един месец? Това означава, че с четири учебни часа няма санкциониращ режим. Ако пресметнем, че в рамките на една учебна година имаме осем или девет месеца, това означава, че Вие позволявате неизвинени отсъствия между 30 и 40 учебни часа. Това е, което предлагате. Ако така сте го замислили, значи текстът е коректен. В противен случай трябваше да има промяна и в този текст, защото идеята децата да посещават училище по никакъв начин не се връзва с това, което казвате. Едно е пет учебни часа в рамките на един календарен месец, друго е като сборуваш часовете се получават между 30 и 40. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Адемов. Реплика? Госпожо Дамянова, заповядайте. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, благодаря, че оттегляте предложението след аргументите, които са изложили колегите в Комисията. Опитваме се наистина на всеки един кворум и при всяка една възможност да изразяваме тези аргументи. Прав сте обаче и за това, което казвате, че на практика един ученик може да прави всеки месец по четири отсъствия, но тук пак ще се върна на нашия Закон за предучилищното и училищното образование. Аз го казах и в нашата комисия, ще го повторя и тук, в залата. Двата закона, в случая тези конкретни мерки трябва да се разглеждат в цялост и заедно, защото в нашия закон много ясно е записано, че когато едно дете е в риск, а тук става въпрос за деца в риск, веднага трябва да сработи екипът за подкрепа за личностно развитие. В тях са разписани ясните механизми, по които това да се случи – как се сформира екипът, в него участват психолози, участват специалисти, участват социалните служби и така нататък. Този екип има много ясна задача – да определи план за подкрепа за това дете. Когато имаме риск и видим, че има такъв риск от отсъствия, много важна е превенцията. Ето това е превенцията – екипът за подкрепа в училището и в детската градина, заедно с родителите, това са мерки, които, разбира се, че трябва да се обсъждат с тях, план за подкрепа за детето, така че да не се допускат тези отсъствия, за които Вие казвате с право, че ще се получат с натрупване. Това не трябва да се допуска. Има много ясно разписани механизми в Закона за предучилищното и училищното образование и в Наредбата за приобщаващо образование как да се случи. Остава, разбира се, системата да изпълнява тези мерки, които са разписани. Сигурно ще ѝ трябва време за това, но това е пътят. В крайна сметка трябва да наблягаме на превенцията основно, а не на санкциите, които са вече крайната мярка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова. Втора реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, доктор Адемов. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Дамянова, аз разбирам, че интегрираните мерки, интегрираният подход е този, който може да доведе до връщането обратно на децата в училище и до задържането им. Неслучайно тези 1100 екипа, които Вие изградихте, върнаха 40 хиляди деца, но искам да отбележа, че, ако не се лъжа, около 5 хиляди деца отново са напуснали училище, което означава, че санкциониращите мерки и тяхното превалиране – защото тук става въпрос точно за това, над подкрепящите мерки, в никакъв случай не може да доведе до резултат. Надяваме се ние да не сме прави, но не съм убеден в това, че тези мерки са мерките, които ще върнат децата в училище. Защото същите деца, които в България отказват да ходят на училище, отивайки в страните от Европейския съюз, ходят на училище, техните родители ходят и на работа, получават доходи от труд. Ето това е големият проблем – защо има такава разлика? Защо в България не искат да посещават системата на образование и не ходят на работа, а същите хора, като отидат в Европа, са тези, които са най-редовни на училище и ходят на работа, като получават доходи от труд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов. Имаме ли други изказвания, колеги? Доктор Дариткова, заповядайте за изказване. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето дълбоко убеждение е, че именно с комплексни мерки и усилия ще постигнем връщането в училище и образоването на децата, защото само това е гаранцията за една добре образована нация, която пък да бъде гарант на една просперираща държава. Тук се появи темата за медицинските бележки и декларирайки конфликт на интереси в контекста на това, че аз работя, практикувам и издавам такива бележки, искам да отразя един друг аспект на решението на проблема, който търсим с посещението на децата в училище и в задължителна предучилищна подготовка. Смятам, че съществува риск да се оказва натиск върху издаващите медицински бележки с оглед на това да се оправдаят неизвинени отсъствия и затова бих апелирала, за да можем да постигнем по-голяма ефективност на мерките, които сега тук залагаме в този закон, да се потърси решение, да се постави някакво ограничение и за броя неизвинени отсъствия, които децата могат да имат. Разбирам, че съществува риска някои наистина болни деца да се поставят в положение, в което да бъдат затруднени да представят бележка за отсъствие от училище за по-дълъг период от време, но пък съществуват медицински комисии, които могат да се произнесат в тези случаи. Смятам, че наистина Комисията по образование може да предложи адекватно място на тези мерки. Може би те трябва да бъдат в някакъв подзаконов нормативен акт, например в наредба, защото е разумно наистина, от една страна, да дадем възможност на действително болните деца да могат да запазят правата и за социално подпомагане на своите родители, и да получат адекватна помощ и образование в училище, а от друга страна, да минимизираме риска за натиск върху лекарите, които издават медицински бележки за удостоверение на здравословното състояние на децата. Балансът в търсенето на добри решения е гаранция за реализирането на нашите намерения да образоваме по-добре подрастващите, децата и учениците. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариктова. Реплики? Заповядайте, госпожо Дамянова. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема доктор Дариткова, първо, бих искала да изразя уверението си в това, че лекарите наистина винаги са обективни, но пък от друга страна, ще Ви подкрепя във Вашето предложение за ограничаване на броя на отсъствията, които имат право да правят учениците и децата с медицинска бележка. Лично аз винаги съм смятала, между другото, това е практика в много държави, практика е например и тук, в България – в Американския колеж, че отсъствията не трябва да се делят на извинени и неизвинени, защото отсъствието си е отсъствие. Детето отсъства, то губи учебен материал, губи от това, което трябва да получи и което му се полага по право в училище и в детската градина, но това е една друга тема, която може би тепърва трябва отново да започнем да дискутираме и с колегите от Министерството на образованието и науката, и с цялата гилдия, тя не е нова. Дори преди няколко години имаше консенсус по тази тема. Ние с колегите от Комисията по образованието и науката ще предложим промени на министъра на образованието в Наредбата за приобщаващо образование, където са регламентирани всички тези възможности за отсъствия. В заключение бих искала да кажа, по-скоро това не е към Вас, а е в продължение на това, което каза доктор Адемов, че най-голямото предизвикателство пред всички нас е задържането на децата в училище и мерките, които трябва да приложим. Да, връщаме ги, някои от тях механично, но това е първата и по-лесната стъпка. По-трудната и тази, която изисква време и наистина усилия от всички, е задържането им и мотивацията на децата за учене, защото те няма как да бъдат успешни, ако не са мотивирани да се образоват и да получат знания, които след това да им гарантират добра реализация на пазара на труда. Пак ще се върна на Закона за предучилищното и училищното образование, на Плана за подкрепа на тези деца. Предстои аз да направя едно запитване към Министерството как се изпълняват тези текстове от Закона, защото това е изключително важно. Когато те са приемани и когато са записани там, това е с определена визия и философия. Ако планът за подкрепа на личностно развитие се изпълнява, с времето наистина и мотивацията на тези деца, които са в риск от отпадане, ще бъде по-добра и не само тяхната, но включително и на техните родители. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова. Друга реплика? Не виждам. Дуплика няма да има. Други изказвания? Не виждам. Колеги, преминаваме към гласуване. Първо, подлагам на гласуване наименованието на подразделението и след като доктор Адемов оттегли своето предложение, което не е прието, подлагам на гласуване и редакцията на § 7, който става § 6 по Доклада на Комисията. Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема необходимите промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 8, който става § 7, по Доклада на Комисията и текста на вносителя за § 9, който става § 8. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към трета точка от днешния дневен ред: ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ. „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Пламен Дулчев Нунев за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.“ Вносител е народният представител Даниела Дариткова, председател на парламентарната група на ГЕРБ. Моля, гласувайте. Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Вторият „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по правни въпроси Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Анна Василева Александрова за председател на Комисията по правни въпроси. 2. Избира Александър Койчев Иванов за член на Комисията по правни въпроси.“ Вносител е народният представител Даниела Дариткова. Моля, гласувайте. Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Красимир Митков Събев и Запрян Василев Янков като членове на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите. 2. Избира Анна Василева Александрова за член на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.“ Вносител е народният представител Даниела Дариткова. Моля, гласувайте. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за попълване състава и ръководството на Комисията по енергетика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Избира Валентин Алексиев Николов за председател на Комисията по енергетика. 2. Избира Димитър Бойчев Петров за заместник-председател на Комисията по енергетика. 3. Избира Станислав Иванов Стоянов и Васил Цветков Цветков за членове на Комисията по енергетика.“ Вносител е народният представител Даниела Дариткова. Моля, гласувайте. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по здравеопазването Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Александър Койчев Иванов като член на Комисията по здравеопазването. 2. Избира Красимир Митков Събев за член на Комисията по здравеопазването.“ Вносител – Даниела Дариткова. Моля, режим на гласуване. Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по икономическа политика и туризъм Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Анна Василева Александрова като член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“ Вносител – доктор Даниела Дариткова. Моля, режим на гласуване. Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Последното проекторешение за промяна в комисиите: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Пламен Дулчев Нунев като член на Комисията по отбрана. 2. Избира Запрян Василев Янков за член на Комисията по отбрана.“ Вносител – доктор Дариткова. Моля, режим на гласуване. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, с това изчерпахме дневния ред на пленарното заседание. Продължаваме с Парламентарен контрол в 11,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, започваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 12 до 18 април 2019 г. няма. Писмени отговори от: - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Христо Грудев; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева, Светлана Найденова и Венка Стоянова. Заявена е декларация от името на група. Заповядайте, имате думата. МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес най голямата християнска църква в света чества своята Пасха. В навечерието на най-светлия християнски празник католическата общност в България е обзета от особен трепет и вълнение в очакване на събитието, което ще озари нашето ежедневие с особен заряд и емоция – събитие, което ще остави трайна следа в живота на всички нас, миряните, имали щастието да се докоснат до харизмата и жизнената енергия на Светия отец. Така, както нашите предци са носители на изконния завет, напомнящ на света, че има един героичен народ, жадуващ за своята свещена свобода, така Негово Светейшество папа Франциск ще напомни на българския народ, че свободата и мирът са изначални човешки ценности за цялото цивилизовано общество. Посланието „мир на земята“, което съпровожда Светия отец в неговия апостолически път, е ясен знак и оценка за мирното съжителство на хора от различни етноси и религии на територията на нашата родина, оценка за старанието ни да споделяме доброто с нашите съседи. Доброто, което сме получили в наследство, е плод на усилията на много хора – усилия, пренесени към нашите две ръце, както ясно може да се види от логото на посещението. Папа Франциск ще посети страната ни в светлината на спомена от пребиваването на папския легат монсеньор Анджело Ронкали от 1925 г. до 1934 г. в България. По това време бъдещият папа се среща с неколцина не-католици и не-християни и работи с всички общности в страната еднакво усърдно. По-късно като духовен водач на Католическата църква българският папа свиква Втория ватикански събор, който отваря Католическата църква за диалог с другите християни и с другите религии. В наши дни българите католици живеят в мир с всички. Славят се с пословичното си трудолюбие и жизненост, не пестят енергия и сили, раздавайки цялата си обич за напредъка на родината. Завършвайки, ще цитирам думите на Светия отец, които са част от неговото традиционно обръщение към християнския свят Urbi et Orbi, което в превод означава „Към града и към света“. Исус е предсказал смъртта и възкресението си, използвайки образа на житното зърно. Той каза: „Ако житото не падне на земята и не умре, то остава самò, но ако умре, то дава много плод.“ И точно това се случи: Исус – житното зърно, засято от Бога в браздите на земята, умря убит от греха на света. Той остава два дни в гроба, но смъртта му съдържаше божията любов с цялата си сила, освободена и проявена на третия ден – деня, в който днес празнуваме Великден на Христос. Също така умоляваме плодовете на мъдростта за онези, които имат политически отговорности в нашия свят, че винаги могат да уважават човешкото достойнство, да се посветят активно на преследването на общото благо и да гарантират развитието и сигурността на собствените си граждани. Честит празник! Благодаря. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков. Честити светли празници и на Вас! Започваме парламентарния контрол с отговорите на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. Първо ще отговори на въпрос от народния представител Джема Грозданова относно защита на правата на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство на територията на Украйна. Госпожо Грозданова, заповядайте. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Знаем, че на територията на Украйна живее една от най-големите исторически общности от етнически българи зад граница. По неофициални данни тя наброява повече от 250 хиляди души, по голямата част от които населяват Одеска област, и по-специално Болградския район. Общността на нашите сънародници е сравнително добре интегрирана в социалния и икономическия живот на Украйна, но динамично протичащите политически процеси в страната неминуемо оказват влияние върху нейните малцинствени права. Във връзка с това бих искала да Ви попитам: по какъв начин се отразява приетият неотдавна Закон за образованието в Украйна, който цели утвърждаването на украинския език в образователната система, както и протичащата административно-териториална реформа, която застрашава единството на българската общност в Болградския район? Това всъщност са два различни въпроса. С оглед на това моля да ни информирате за предприетите до момента от страна на Министерството на външните работи действия в защита на правото на етническите българи в Украйна да изучават своя майчин език в украинските държавни училища. Знаем, че някои държави имат сериозни притеснения заради този закон. Съветът на Европа в лицето на Венецианската комисия, след като украинската страна го даде за консултации, препоръча отлагане на прилагането на този закон, но всъщност ние знаем, че той вече се прилага. Моля също така и за информация относно това дали са били предприети мерки за съхраняване на Болградския район в настоящите му административно-функционални граници. Тъй като казах, че това са два обширни въпроса, няма да взимам реплика. Може да използвате и времето за дуплика, с което разполагате, за да отговорите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова. Това уточняваме ние. Ако, разбира се, заместник министър-председателят е съгласен, бихме могли да обединим времето. Заповядайте, госпожо Захариева. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Заместник-председател. Уважаема госпожо Грозданова, дами и господа народни представители! Искам да започна с благодарност към българския парламент, който активно следи тази политика и подкрепя усилията на българското правителство за това да гарантира правата на една от историческите български общности зад граница. Както Вие, госпожо Грозданова, във Вашия въпрос казахте, българската общност там наброява по неофициални данни около 250 хиляди души, които са наистина добре интегрирани в обществения и икономическия живот на Украйна. Едно от доказателствата за това е, че децата от български етнически произход традиционно показват най-добри резултати на зрелостните изпити по знания на държавния украински език в сравнение с останалите малцинствени групи. Ще започна първо с отговор на въпроса за изучаването на майчин език. След приемането на новия закон, всъщност още преди това, ние сме изразявали нашите притеснения и настояване новият закон да не попречи на изучаването на майчин език в украинската държавна система на образование. Припомням, че има разлика между начина, по който се изучава български език в тези училища и училищата, например в Унгария. Тя е една от държавите, която изразява най-сериозни притеснения от начина, по който се изучава унгарски език в Украйна. В Украйна българският език като майчин език, тоест втори език, се изучава към момента в 42 украински държавни учебни заведения. В същото време ние имаме изключително добре развита система от неделни училища в Украйна, които са 75, към български организации. С приемането на новия закон анализът и на посолството, и нашия, и на Министерството на образованието и науката на Република България, показва, че той всъщност дава повече възможности за изучаване на повече предмети освен българския език в украинската образователна система. Въпреки това ние настояваме и съвсем скоро – в началото на месеца, се проведоха консултации на ниво заместник-министри на външните работи в Украйна, където се направи преглед на въпросите, които са важни за България, единият от които е изучаването на майчин език. Миналата година, както знаете, между министерствата на образованието се подписа и една Декларация, с която украинската държава гарантира, че новият закон няма да промени и няма да попречи на изучаването на майчин език. След тази Декларация обаче трябва да се подпише и предстои подписването на протокол към нея. По покана на българския заместник-министър на образованието в началото на май се очаква заместник-министър на образованието на Украйна. Надявам се това да се случи и да се финализират преговорите по въпросния протокол. Моята лична оценка е, че подписването на протокола се забавя не от българска страна, а от страна на украинската държава. Към момента е гарантирано изучаването. Предстои откриването на ново училище, както се договориха президентът на Украйна и българският министър-председател в Одеса. Имаме предоставени няколко сгради, но все още не са удовлетворителни за нас. Изцяло ново българско училище в Одеса е договорено между българския министър-председател и украинския президент, като предстои уточняване дали това училище ще бъде част от украинско училище с много засилено изучаване на български език, българска литература, българска история и други предмети, или ще бъде частно българско училище. Гарантирано е изучаването на майчин език. Разбира се, ние постоянно повдигаме този въпрос и го следим. Сигурна съм, че то ще се гарантира в още по-пълна степен след подписването на протокола към Декларацията между министерствата на образованието на двете държави. По отношение на административно-териториалната реформа мога да Ви уверя, че абсолютно на всяка среща, включително и на срещата, която се състоя между българския министър-председател и украинския президент, между българския президент и украинския президент, както и аз на всяка среща с министъра на външните работи, темата е повдигана. И то не само на двустранни срещи, а във всичките международни форуми ние повдигаме въпроса и настояваме административно-териториалната реформа да не засяга и да не разпокъсва българската общност в Украйна. Имаме устни гаранции, че това няма да се случи, но аз считам, че ние трябва много внимателно да продължим да наблюдаваме този въпрос. Разбира се, всяка държава има право да извърши административно териториална реформа, но тя не бива да бъде насочвана така, че да се разпокъсват регионите, в които е концентрирано българското малцинство там. Още веднъж благодаря за активната дейност на всички парламентарни групи и се надявам с общи усилия да предотвратим бъдещата административно-териториална реформа да намали представителността на българската общност в регионалните и в централния парламент на Украйна. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Декларация от името на група – господин Сиди. Заповядайте, имате думата. АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми дами и господа! Репресии, уволнения, заплахи, изключване на студенти, несъгласие с мнението на ръководството. Не, това не е университет в Северна Корея. Това е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 2019 г.! Един самозабравил се ректор, с покровителството на една управляваща партия и една етническа такава, грубо гази законите на страната и всички правила на академичната и студентската автономия. Гази утвърдените норми и правила, вкопчил се в своето его и жажда за власт. Този ректор управлява Великотърновския университет един мандат, но това управление е управление, белязано с уволнения и репресии. Уволнен заместник-ректор по кариерно развитие – настоящ заместник-министър на правосъдието, а по късно уволнен и като преподавател. След съдебно дело e възстановен на работа. Уволнен помощник-ректор, който е народен представител и като такъв е в неплатен отпуск – възстановен от съда. Заплаха с дисциплинарно уволнение на декана на най-големия факултет – Педагогическия, който е и основен кандидат-опонент на сегашното ръководство. Промени в правилниците на университета и Общото събрание, които касаят процедурата по избор на ръководство, приети неприсъствено, на подпис, в абсолютен разрез със законите в страната. Поредица от незаконни отстранявания на студенти и докторанти, членове на Академическия и Студентския съвет, част от които водят дела, по които адвокатите на университета не се явяват, за да бавят процедурата. Академическият съвет заседава без студентско представителство, в абсолютен разрез със закона. Членовете на Студентския съвет са официално заплашени, че ще бъдат отстранени, в писмо, подписано от ректора. Ръководството на Университета неправомерно изразходва средства от бюджета на Студентския съвет, без разрешение на ръководството на Съвета, в разрез с чл. 72, ал. 5 от Закона за висшето образование. Но въпреки това ректорът не одобрява разходи на Студентския съвет за произвеждане на избори във филиала и колежа в Плевен и Враца. Вчера по разпореждане на ректора беше осуетено произвеждането на избори за представители на студентите в Общо събрание в разрез с чл. 72, ал. 2 от Закона за висшето образование. Беше направен опит за запечатване на Студентския съвет, а представители на Съвета отново бяха заплашени с изключване. Срещу студентите беше изпратена охрана. Отбелязваме факта, че Софийската районна прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпление по чл. 316 и във връзка с чл. 309, ал. 1 от Наказателния кодекс, а именно за документна измама. Затова настояваме министърът на образованието да дойде в Народното събрание и даде обяснение – какво може да направи Министерството за запазване на студентската автономия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше декларация от името на група. Адмирал Манушев дали е тук? Не. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, уважаема госпожо Вицепремиер. Продължаваме с въпросите към господин Владислав Горанов – министър на финансите. Министър Горанов ще отговори на питане от народния представител Александър Иванов относно резултатите от дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция – изпълнението на правомощията за защита на финансовите интереси на Република България, произтичащи от Закона за държавната финансова инспекция при осъществяването на последващия контрол по спазване на законодателството в областта на обществените поръчки. Господин Иванов, очакваме да зададете Вашето питане. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, моето питане е: какви са резултатите от осъществяване дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция и какъв е резултатът от последващия контрол, а именно в проверките, осъществени по законодателството в областта на обществените поръчки? Каква е защитата на финансовия интерес и ресурса на Република България? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Горанов, заповядайте, имате възможност да отговорите на питането. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Иванов, засилването на контрола, осъществяващ се от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция върху възлагането на обществени поръчки и изпълнението на договорите, е една от целите на правителството за защита на финансовите интереси. Приоритет за Агенцията за финансова инспекция е осъществяването на последващ контрол по спазване законодателството в областта на обществените поръчки. След промените в закона от 2012 г. този контрол се извършва въз основа на утвърден годишен план. Периодичността за извършване на финансовите инспекции и конкретните възложители, подлежащи на контрол през годината, се определят на базата на анализ на информацията за дейността по възлагане изпълнението на обществените поръчки, оценката на рискови фактори и съобразно административния капацитет на Агенцията. При планирането се използва информация, получена от Министерството на финансите, Агенцията за обществени поръчки и други държавни органи и управляващите органи на оперативните програми, Търговския регистър, информация от регистрите на Държавната финансова инспекция и други. В този мандат в Годишния план на Агенция за държавна финансова инспекция за 2017 г. са включени 175 финансови инспекции, а за 2018 г. – 183, или общо 358 инспекции и проверки по спазване на Закона за обществените поръчки. Освен в изпълнение на утвърдения годишен план за инспекции, в това число и относно законосъобразността на възлагане на обществени поръчки, се извършват и по искане от Министерския съвет и министъра на финансите, от органите на прокуратурата, по сигнали от дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ към Министерството на вътрешните работи, по молби, жалби, сигнали и искания от други държавни органи, физически и юридически лица. За визирания период Агенцията за държавна финансова инспекция е извършила общо 926 финансови инспекции, от които 541 са свързани с проверки на възлагането и изпълнението на обществени поръчки или 58% от общо извършените инспекции. От органите на Агенцията за държавна финансова инспекция през 2017 г. и 2018 г. са проверени общо 2342 обществени поръчки, при които са разходвани средства на стойност над 2,6 млрд. лв. Обект на проверка са приблизително 10% от средногодишния брой на откритите от възложителите обществени поръчки. От проверените обществени поръчки нарушения са установени при 743 от тях. Установените нарушения са относно неспазване на принципите за публичност и прозрачност, свободна конкуренция и равнопоставеност. Установени са и нарушения, свързани с поставяне на условия или изисквания към участниците, които дават предимство или необосновано ограничават участниците в обществените поръчки, както и нарушения, свързани с незаконосъобразно изменение на сключени договори за възлагането на поръчки. При проверките са констатирани 169 случая на непроведени процедури за възлагане на обществени поръчки при наличие на всички законови основания за това. При извършените инспекции през 2017 г. и 2018 г. са съставени общо 1607 акта за установяване на административни нарушения, от които 849 са във връзка с възлагане на обществени поръчки. За установените нарушения са предприети последващи мерки в рамките на компетентните органи на Агенцията за държавна финансова инспекция. От проверките може да се направи изводът, че при 3% от средногодишния брой открити от възложителите обществени поръчки са установени нарушения. Резултатите от инспекционната дейност на Агенцията за държавна финансова инспекция показват, че последващият контрол по спазване на законодателството в областта на поръчките следва да продължи и да бъде приоритетен. На този етап смятам, че Агенцията за държавна финансова инспекция успешно и ефективно изпълнява възложените ѝ от закона функции и играе важна роля при осъществяването на контрола по възлагането на обществени поръчки и изпълнението на сключените договори. Агенцията системно работи и в посока на разширяване на сътрудничеството и взаимодействието с другите държавни институции, отговорни за защита на публичните финансови интереси, с което се подобряват координацията и обменът на информация, опитът и добрите практики. Министерството на финансите играе важна роля за укрепване на административния капацитет на контролните органи и за оптимизиране структурата на Агенцията. В тази посока са и последните изменения и допълнения на Устройствения правилник на Агенцията, предложени от моя страна и приети от Министерския съвет. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Два уточняващи въпроса – заповядайте, господин Иванов, имате думата. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Удовлетворени сме от изложените от Вас данни, показващи успешното изпълнение от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция на задачите и правомощията, които тя има, възложени ѝ по закон. Оценявам това, че Агенцията за държавна финансова инспекция се ползва с доверието на обществото предвид обстоятелството, че изпълнява основната си функция, а именно защитата на публичния финансов ресурс. Правят впечатление докладваните от Вас резултати от контрола по отношение спазването на законодателството в областта на обществените поръчки. Посочихте също, че резултатите от инспекционната дейност показват, че контролът по отношение на възлагането и изпълнението на обществените поръчки следва да продължи и занапред да бъде приоритет на Агенцията за държавна финансова инспекция. Съгласен съм също, че трябва да се укрепва административният капацитет на Агенцията във връзка с осъществявания контрол и правомощията на Агенцията. В изложеното от Вас посочихте, че Агенцията за държавна финансова инспекция ще има промяна в Устройствения правилник, произтичаща именно от решение на Вашето Министерство. В тази връзка е и моето допълнително питане към Вас: в каква насока са предложените изменения по отношение на Агенцията за държавна финансова инспекция и ще се отразят ли те на държавния бюджет? Въпросът ми е: ще доведе ли това до нови разходи в издръжката на държавната администрация? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Иванов. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор на поставения уточняващ въпрос. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Иванов, предложените и вече приети изменения в Устройствения правилник на Агенцията за държавна финансова инспекция предвиждат увеличаване на числеността на специализираната администрация за сметка на общата администрация. С основните контролни функции на Агенцията след промяната, която вече е в сила, ще бъдат ангажирани 86% от служителите, като се намалява относителният дял на общата администрация до 11%. С оптимизирането на структурата се цели да се подобри управлението и дейността на Агенцията, като се повиши ефективността при осъществяване на контролните дейности. Няма влияние върху държавния бюджет дотолкова, доколкото всички изменения са вътрешно компенсирани в рамките на бюджета на Агенцията, без да се засяга дори и бюджетът на първостепенния разпоредител – министърът на финансите. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов. Отношение ще изразите ли, господин Иванов? Заповядайте – имате думата. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви, господин Министър, за отговора и на допълнителния ми въпрос. И в първия отговор Вие споменахте увеличаващата се бройка на финансовите инспекции – от 175 през 2017 г. по отношение на Закона за обществените поръчки, през 2018 г. – 183. Смятам, че именно намаляването на общата администрация в процеса на осъществяване на дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция в сферата на проверяващите колеги ще доведе до още по-положителен резултат при провеждането на дейността на Агенцията. Благодаря Ви още веднъж. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, господин Иванов. Продължаваме с питане от народния представител Ирена Димова относно въвеждане на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки. Заповядайте, уважаема госпожо Димова. ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както всички знаем, от 1 ноември 2019 г. в Закона за обществени поръчки се въвежда и се предвижда процесът по възлагане на обществени поръчки да се осъществява изцяло с електронни средства чрез използване на електронната платформа. Това задължение се отнася до всички държави членки и произтича от европейските директиви в областта на обществените поръчки. Във връзка с това моето питане към Вас, уважаеми господин Министър, е следното: каква е готовността на страната ни по изпълнение на посочения ангажимент и по-конкретно – какво е направено до момента, какво предстои във връзка с въвеждането на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Димова, Законът за обществените поръчки въвежда изискване след 1 ноември 2019 г. всички поръчки да бъдат възлагани чрез електронни средства посредством използване на централизирана платформа. Ангажиментът е на Агенцията по обществени поръчки. Централизираната платформа е разработена по Проект „Разработване, внедряване и поддръжка на единна национална електронна уеб-базирана платформа“, който е финансиран по Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския социален фонд. С реализирането на електронната платформа за възлагане на обществени поръчки се отговаря на изискванията на директива, съгласно която страната ни следва да осигури електронно обявяване, изцяло електронна комуникация в процеса на възлагане и възможност за подаване на електронна оферта като минимално ниво на услугата. В допълнение, Европейската директива за електронно фактуриране при обществените поръчки регламентира задължение за възложителите да приемат електронна фактура, ако тя отговаря на приетия европейски стандарт и е изпратена в съгласие с одобрения електронен формат. Системата се изгражда на модулен принцип, като в пълната си функционалност ще съдържа 32 модула. Първият етап от разработване на системата включва 16 модула, част от които са служебни, а друга част включват основните функционалности, необходими в процеса на възлагане. До края на 2020 г. ще бъдат разработени, тествани и пуснати в експлоатация още 16 модула, с което ще се електронизира целият процес на възлагане. Тези модули ще се включат в продукционната система постепенно, като се осигурява необходимата информация за потребителите. Работата в новата среда ще изисква използване на квалифициран електронен подпис за всички действия с правно значение, като решение за откриване на обществени поръчки, за удължаване на срокове, за прекратяване и други действия, описани в Закона. Системата е вградена услуга за удостоверяване с времеви печат на важни действия, като изпращане или оттегляне на оферта, публикуване, разяснение и други. Времевият печат гарантира точното контролиране на сроковете. От особена важност е осигуряването конфиденциалността на офертите и предложенията на кандидатите преди настъпване на срока за отваряне на офертите. Реализирани са високи степени на защита по отношение на сигурността на информацията. Системата не позволява неправомерно манипулиране на документите от страна на възложителите и участниците. Заявленията за участие и офертите на стопанските субекти в системата са максимално защитени и преди да изтече срокът за тяхното отваряне се съдържат в базите данни само в криптиран вид. Те ще бъдат двойно криптирани с уникални ключове, генерирани автоматично от Системата. Те от своя страна ще се криптират чрез ключ, генериран в интернет браузъра на потребителя. Този ключ ще бъде известен само на участника. Технически е невъзможно да се отвори заявление или оферта в Системата без изрично допълнително действие по предоставяне на ключа за декриптиране от страна на стопанския субект, участник в процедурата. Платформата е преминала през оценка на информационна сигурност и са взети всички необходими мерки за ограничаване рисковете от злонамерени атаки или загуба на информация. Данните се архивират периодично като са предвидени и процедури за тяхното възстановяване при необходимост. Системата е налична в режим 24/7 и линкът към нея е на портала за обществени поръчки. Предоставянето на експертна техническа помощ за потребителите се осъществява от създадения Център за обслужване на крайни потребители. Осигурени са и електронни ръководства за възложителите и стопанските субекти. Участниците в пазара на обществените поръчки в страната включват повече от 6500 възложители и над 29 хиляди изпълнители и всички те следва да бъдат обучени за работа със Системата. Това е огромно предизвикателство, което следва да бъде преодоляно с провеждане на разяснителни кампании, подходящи обучения, издаване на указания и други подходящи действия. Тя е разработена от консорциум, като консорциумът включва няколко компании. Изпълнителят предоставя експертизи в областта на електронното възлагане чрез участието на българския клон на холандската компания „Матрикс“, която е утвърден доставчик на услуги по провеждане на обществените поръчки по електронен път в Европа и в света. Софтуерните решения на фирмата вече се използват от възложители в Холандия, Белгия и Германия, а извън рамките на общия европейски пазар – в САЩ, Австралия и Македония. Пред екипа на Агенцията по обществени поръчки стоят редица предизвикателства, свързани с развитието на Системата, реализиране на обмен на данни с други регистри и системи, както и осъществяване на оперативна съвместимост при съществуващи софтуерни решения, използвани от централните органи за обществени поръчки в Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Горанов. Госпожо Димова, заповядайте – имате възможност да зададете уточняващи въпроси. ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви. Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Преди да използвам възможността да взема отношение по питането ми, бих искала да задам следния уточняващ въпрос. От отговора Ви става ясно, че има потенциал на повече от 35 хиляди организации, възложители и стопански субекти, в рамките на които има още повече крайни потребители на Системата. Във връзка с това бих искала да Ви попитам: смятате ли, че тези лица ще имат готовност да използват разработените функционалности към 1 ноември 2019 г., когато влиза в сила законовото задължение за електронното възлагане на поръчки? Дали това няма да затрудни по някакъв начин възложителите и бизнеса и да блокира поръчките в страната? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Димова – съществен въпрос. Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Към момента са разработени и приети първите 16 функционалности, както коментирах. Те са достатъчни за електронно обявяване на поръчки и покриване на всички необходими действия до получаване и отваряне на електронна оферта. Агенцията вече е предоставила свободен електронен достъп до платформата чрез портала за обществени поръчки за тестване. Тази мярка е предприета седем месеца по-рано именно защото се отчита сериозността и мащабът на промяната, както и предизвикателствата, които тя поставя пред всички участници в процеса на възлагане. За периода до месец ноември 2019 г. Системата ще е на разположение за тестване на всички възложители, стопански субекти и други крайни потребители. Те ще имат възможност да направят своята регистрация, да създадат екипи за подготовка и провеждане на поръчките. През този период те следва да обновят своите вътрешни правила и да ги адаптират към новия начин за възлагане. Потребителите на платформата ще получат достъп до разработените модули и ще се запознаят детайлно с наличните функционалности. Те ще имат възможност да дават препоръки и предложения за подобрение, като крайната цел е за 7-месечния период всички участници да придобият опит и знания за практическото ѝ прилагане с оглед осигуряване на плавен преход към електронно възлагане. Този период ще продължи и ще послужи за тестване на натоварването на Системата, така че да се генерират достатъчно заявки, за да проверим нейната стабилност и надеждност. Имаме уверение от техническите изпълнители, а и работата в тестовия период досега показва, че Системата е достатъчно надеждна и може да понесе значително натоварване. През годините Агенцията полага последователни и постоянни усилия за електронизиране на процесите. Понастоящем обявяването на поръчките е изцяло електронно, с използването на цифров подпис. Може да се каже, че в известна степен възложителите вече са подготвени за промяната, както и част от стопанските субекти, които участват в поръчките на централните органи за възлагане. В този контекст специално внимание ще бъде отделено на бизнеса, за който са предвидени и вече се провеждат отделни обучителни мероприятия. Успехът на Информационната система зависи до голяма степен и от доверието на крайните потребители, затова се надяваме чрез своевременно предприети действия да ги убедим в стабилността на платформата, в предимствата на електронното възлагане и като цяло да се постигне подобряване на бизнес средата, конкуренцията и публичността. Липсата на възможност за намеса на човешкия фактор допълнително гарантира справедливо състезание, което е висшата цел на възлагането на обществените поръчки за достигане на максимална защита на обществения интерес при разходването на публични средства. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Госпожо Димова, заповядайте да изразите отношението си към този отговор. ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор на тази толкова важна тема за обществото. Както всички знаем, електронното възлагане е част от по-дългия път към електронното правителство, което обаче се случва на много стъпки – някои по-големи, други – по-малки. Факт е, че кореспонденцията на хартия трябва да остане в миналото и в рамките на годината да бъде на база на изцяло електронна свързаност. Процесът за въвеждане на електронната платформа за възлагането на обществените поръчки, както чухме всички ние, е сложен и дълъг. От отговора Ви разбрахме, че има повече от 35 хиляди реални участници и още много потенциални потребители. Затова Ви приветствам, че са отчетени сериозността и мащабът на реализираната промяна и е дадена възможност седем месеца по-рано заинтересованите лица да тестват първите приети 16 функционални модула на платформата. Според мен, и Вие го казахте, това ще осигури спокойствие, опит и сигурност на всички участници в процеса и плавния преход към електронното възлагане. От изключителна важност също така е осигуряването на конфиденциалността на офертите и предложенията на кандидатите преди настъпване на крайния срок за отваряне на офертите, затова бях удовлетворена да чуя, че и в тази посока са реализирани високи защити, които ще защитят сигурността на информацията, и това отново ще осигури нужното спокойствие и вяра на крайните потребители. Приветствам и възможността, която е дадена на потребителите, в рамките на 7-месечния тестови период да имат възможността да дадат препоръки и предложения за подобрение на електронната платформа. Удовлетворена съм да чуя и факта, че Агенцията по обществени поръчки полага последователни и постоянни усилия да отдели специално внимание на бизнеса, с което да убеди крайните потребители в стабилността на платформата и в предимствата на електронното възлагане. Затова вярвам, че всички своевременно предприети действия от Агенцията ще допринесат за успешното въвеждане на централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Вярвам, че чрез нея ще се постигне подобряване на бизнес средата, публичността, прозрачността и, както Вие казахте, свободната конкуренция. Още веднъж Ви благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Димова. Позволете ми да благодаря на господин Владислав Горанов – министър на финансите, за участието му в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпроси към министър Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Даниела Савеклиева относно нивата на безработица на територията на област Благоевград и мерките за преодоляването ѝ. Заповядайте, уважаема госпожо Савеклиева. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с нивата на безработица на територията на област Благоевград и мерките за преодоляването ѝ. Уважаеми господин Министър, по данни на НСИ за 2017 г. област Благоевград заема шесто място сред 28-те области в страната, като средногодишният брой наети лица по трудово и служебно правоотношение е 89 746, което представлява 3,9 от общия брой на наетите в страната. Най-голям е броят на наетите в област София – конкретно в столицата – 739 хиляди, а най-малък е в област Видин – малко над 16 хиляди. Във връзка с това Ви моля да ми отговорите: каква е актуалната информация за нивата на безработица за 2018 г. в област Благоевград като цяло и за всяка от общините в частност и какво показва сравнителният анализ за последните години? Какви мерки и програми предлагат регионалните структури на Министерството за намаляване на безработицата? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева. Уважаеми министър Петков, заповядайте да отговорите на поставения въпрос – имате думата. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, в условията на икономическо оживление Министерството на труда и социалната политика реализира политика по заетостта за повишаване качеството на работната сила в регионите, от една страна, и от друга – за намаляване на регионалните различия и безработицата сред неравнопоставените групи на местните трудови пазари. Конкретно по Вашия въпрос. В област Благоевград безработицата е ниска – 4,7% за 2018 г. по данни на Националния статистически институт, и е под средното равнище за страната, което е 5,2% за миналата година. Следва да се отбележи, че е налице благоприятна тенденция. От 2014 г. досега равнището на безработица в областта е намаляло с 9,4 процентни пункта. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта за 2018 г. показват, че в област Благоевград регистрираните безработни лица са 14 474, като от всички безработни в страната 7,4% са в тази област. Равнището на безработица по общини силно варира, като най-ниско през месец март тази година е в общините с развит туризъм – Банско, Сандански, Разлог, и в по-големите градове – Благоевград, Петрич, Гоце Делчев. Най-високо е равнището на безработица в община Белица – 39,8%, и община Якоруда – 30,2%, като и там се наблюдава тенденция за намаление. Средствата за активна политика се разпределят по области в зависимост от равнището на безработица и броя на безработните. За област Благоевград за тази година са осигурени от държавния бюджет 4 млн. 786 хил. 458 лв., с които ще се осигури заетост на 885 безработни лица и обучение на 1095 лица. Към месец март вече са заети 310 безработни лица. По-конкретно – по Програма „Старт на кариерата“, 73 безработни младежи работят в областната и общинските администрации; 72 лица с увреждания са включени в заетост по съответната програма от Националния план за действие по заетостта; 39 продължително безработни лица са назначени по Програмата за продължително безработните, а по Програма „Помощ за пенсиониране“ 36 лица на възраст над 58 години ще получат недостигащия им стаж. По проектите на социалните партньори ще бъдат обучени 1043 безработни и вече започна обучението на 111 от тях. По Програмата за активиране на неактивните лица работят двама ромски медиатори, четирима младежки медиатори, кейс-мениджър, психолог и 16 организатори на общественополезен труд. В насърчителни мерки за заетост до края на месец март са включени 209 безработни от планирани 300. Обучават се 24 безработни лица, като до края на годината ще бъдат включени още 22 лица. През месец май ще бъде утвърдена и Регионалната програма за заетост на област Благоевград, по която с 569 хил. 797 лв. ще се осигури заетост на около 130 безработни в различни дейности на общините. Областта ползва средства не само от държавния бюджет, но и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Реализират се девет проекта, като е осигурена заетост на 4527 безработни, от които 649 са хора с трайни увреждания; 1003 са младежи до 29 години; 311 лица са включени в обучение, а 3062 заети лица са получили ваучери за професионално обучение. В заключение, след многото данни, които приведох в отговор на Вашия въпрос, бих желал да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да реализира и развива политика за насърчаване на заетостта за всички безработни лица, в това число и за област Благоевград. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Госпожо Савеклиева, заповядайте, имате думата за реплика. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът ми беше свързан най-вече с появили се твърдения, че нашата област – Благоевград, в частност и община Благоевград, едва ли не е в колапс именно заради това, че хората не могат да си намерят работа – безработицата е висока. От Вашия отговор се вижда, че това съвсем не отговаря на истината, напротив, областта като цяло е под средното равнище за страната като безработица. Моите наблюдения също показват, че много от работещите фирми изпитват по-скоро трудности да намерят работна ръка и това всъщност ги възпрепятства да разширяват своята дейност. Благодаря Ви за отговора, удовлетворена съм. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева. Желаете ли дуплика, господин Министър? Няма да се възползвате от това право. Позволете ми да благодаря на министър Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за участието му в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Александър Мацурев, относно Програма DESIREE Gas. Господин Мацурев, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Госпожо Министър, Програма DESIREE Gas е насочена към насърчаване подмяната на нискоефективните енергоизточници, използвани в българските домове, в това число електроенергията, дървата и въглищата, с по-ефективната екологично чиста енергия от природен газ. Програмата има за цел да осигури финансиране, безвъзмездна помощ и техническа помощ за проекти за преход от въглеродно-интензивната електроенергия към природен газ в българските домакинства. В тази връзка моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: как се развива изпълнението на Програмата към днешна дата и какъв е срокът, в който българските потребители ще могат да се възползват от нея? Като народен представител от област Благоевград бих искал да получа повече информация за изпълнението на Програмата на територията на област Благоевград. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, Програма DESIREE Gas се финансира от Международен фонд „Козлодуй“, администрирано от Европейската банка за възстановяване и развитие, и се изпълнява от Министерството на енергетиката. Програмата подпомага преминаването от въглеродно-интензивни източници към по-благоприятния природен газ. Поради това важен ефект от Програмата е намаляването на потреблението на енергии и мисии на въглероден диоксид в жилищния сектор. Очакваното намаляване на емисиите на парникови газове е 70 хиляди тона въглероден диоксид. Чрез Програмата гражданите могат да получат безвъзмездна помощ за газифициране на своя дом, като общият размер на средствата е 10 млн. евро, които ще бъдат достатъчни за газифицирането на около 10 хиляди домакинства. Програмата стартира през 2016 г., като в началото размерът на безвъзмездната помощ беше определен от финансиращата институция на 20% от допустимите разходи без данък добавена стойност. Също така, част от необходимите разходи не се считаха за допустими, поради което не бяха обхванати от тези 20% грант. По тази причина Програмата спестяваше на собствениците реално около 16% от всички разходи по газифицирането на дома. Средният размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ през този период беше между 350 и 400 евро. Наблюдавайки темпа на изпълнение през първата година, Министерството на енергетиката анализира пречките пред по-активното включване на гражданите и предприе действия за предоговаряне на условията с финансиращата институция и Европейската комисия, която е основен донор на Международен фонд „Козлодуй“. Благодарение на това от лятото на 2018 г. Програма DESIREE Gas се изпълнява при по-атрактивни условия, предоставяне на 100% от цената за присъединяване без данък добавена стойност, като допустим разход за безвъзмездна помощ, тоест пълна субсидия, и увеличаване нивото на безвъзмездната помощ на 30% от останалите допустими разходи. По този начин собствениците получават над 30% от всички разходи по газификацията, като повечето бенефициенти към момента стигат до максималния допустим размер на гранта от 1200 евро. Важен момент тук е, че за собствениците, които са се включили при старите условия, е осигурен механизъм за компенсиране на месечните сметки, така че и те да се възползват от увеличения размер на гранта. Допустим бенефициент по Програмата са собственици – физически лица, които искат да преминат от дърва, въглища, ток или нафта на природен газ. Всеки потребител може да кандидатства индивидуално, не е необходимо сдружаване. Административната процедура по кандидатстването е изключително улеснена и при максимално кратки срокове за одобряване. Срокът на Програмата е до месец юни 2020 г., като заявления за газификация ще се одобряват до изразходване на финансовия ресурс, като принципът е „първи по ред, първи по право“. От 7 юли 2016 г., когато беше отворена Програмата, до момента са подадени 6753 заявления – 4637 са изцяло завършени, тоест жилищата са газифицирани и вече се възползват от екологично чисто гориво. По отношение на Вашия въпрос за област Благоевград, по Програмата са подадени 117 заявления, тоест 117 домакинства, от тях 72 домакинства вече използват природен газ, останалите са в процес на изпълнение. Тридесет и девет заявления са подадени от град Благоевград, като всичките 39 домакинства са одобрени, а в 21 от домакинствата дейностите вече са приключили. Седемдесет и едно са подадените заявления от Петрич, шест от Банско и едно от Сандански. Както вече споменах, Програмата е отворена до средата на следващата година, така че всички желаещи биха могли да кандидатстват и да се възползват от предоставянето на тази безвъзмездна финансова помощ. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Господин Мацурев, заповядайте, имате възможност за реплика. АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, изключително съм възхитен от справката, която получих в момента. Това е една много добра Програма, от която гражданите на страната ни могат да се възползват. Впечатлен съм, че от област Благоевград има толкова много заявления, а също от Банско и региона. От изнесената тук информация става ясно, че все повече хора имат интерес към тази програма. Имам един доуточняващ въпрос към Вас: в случай че наличният финансов ресурс бъде изчерпан, има ли опция за увеличаване на средствата по Програмата? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мацурев. Уважаема министър Петкова, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мацурев, много актуален въпрос. Имайки предвид предимствата, които дава природният газ като една екологично чиста суровина, която осигурява необходимата енергия за бита, за промишлеността, това наистина е изключително важно по отношение на Програмата DESIREE. Това, което със сигурност мога да кажа, че съществува опция, ако този ресурс бъде изчерпан, ние да заявим допълнително към донорите искане за увеличаване на ресурса. Ако ресурсът бъде изчерпан – дано да се стигне до там, защото това означава, че повече домакинства ще бъдат газифицирани, съществува възможност ние да поискаме допълнително финансиране от страна на донорите. Така че няма да има проблем. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема министър Петкова. Продължаваме с въпрос от народния представител Димитър Бойчев относно Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“. Заповядайте, уважаеми господин Бойчев, да поставите въпроса. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“ беше насочена към повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници за отопление на сгради, производство на горива от биомаса, както и дейности за обучение и популяризиране на мерките в областта на енергийната ефективност и възобновяемата енергия. През изминалия програмен период в град Бургас беше реализиран най-големият проект по така наречената Норвежка програма. В рамките на Програмата беше финансиран проект на стойност 835 хил. лв. за цялостна модернизация на Районната отоплителна централа в бургаския квартал „Меден рудник“. Новото съоръжение е с голяма мощност за изгаряне на биомаса и благодарение на него днес се отопляват две детски градини и едно училище. Ползите от Програмата са безспорни. Близо 28 млн. лв. е финансовият ресурс, който беше вложен на територията на цялата страна за различни мерки за енергийна ефективност, в това число за използването на ВЕИ за отопление на сгради, производство на горива от биомаса и други такива. Във връзка с това моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: в какви срокове се очаква стартирането на новата програма за енергийна ефективност и ясни ли са нейните параметри; какъв ще бъде нейният финансов ресурс и кои ще бъдат потенциалните бенефициенти; ще могат ли българските общини отново да се възползват от възможностите на тази програма? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, както Вие правилно отбелязахте, положителният ефект от предходната програма за енергийна ефективност беше наистина много сериозен, беше значителен. Факт е, че близо 28 млн. лв. бяха разходвани за различни мерки за енергийна ефективност и бенефициент на тези мерки бяха именно българските общини. Бяха сключени и изпълнени 52 договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като бяха изпълнени енергоефективни дейности в 115 сгради общинска собственост, от които 40 училища, 55 детски градини, 8 медицински центрове, 12 социални институции и административни сгради. Друг важен резултат от Програмата са, разбира се, спестените емисии от въглероден диоксид в размер на 71 809 тона. Спестената енергия на годишна база е около 5605 мегават часа и съответно увеличеното производство на енергия от възобновяеми източници е с 43 280 мегават часа. Министерството на енергетиката е програмен оператор и на новата Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 г. Програмата е с бюджет от близо 33 млн. евро, от които 28 млн. евро, или 85% е безвъзмездна финансова помощ, и около 5 млн. евро, или 15% национално съфинансиране, тоест това е два пъти повече в сравнение с бюджета в предходния програмен период. По-конкретно на Вашия въпрос за бенефициентите по Програмата. Да, българските общини ще бъдат отново бенефициенти и по новата програма, като предвиденият финансов ресурс на процедурите, които ще бъдат отворени за общините, е близо 27 млн. евро, като 3,5 млн. евро от този ресурс е заделен за ВиК дружествата, които са също част от общинската инфраструктура, така че ще има възможност и върху този сектор, който е изключително важен, да бъде оказана такава финансова подкрепа. Ще бъдат финансирани дейности за улично осветление, оползотворяване на геотермалната и водната енергия, повишаване на енергийната ефективност на сградите, с цел постигане на енергиен клас „А“ или сгради с близко до нулевото потребление на енергията. Всичко това са мерки за българските общини и те единствени могат да бъдат бенефициенти по тези процедури. В този програмен период има обособена процедура и за бизнеса, който също ще бъде бенефициент по Програмата. Това, което е предвидено, е подкрепа за внедряване на мерки за подобряване на енергийната ефективност в индустрията. Смятам, че това е един нов момент спрямо предходния период. Това ще даде много добри резултати от гледна точка на енергоинтензивността на българската индустрия. Това означава, че колкото по-малка е тя, по-малки разходи ще бъдат правени за този тип ресурси и съответно ще могат да бъдат заделени по-големи ресурси за инвестиции. Това е една нова и много добра стъпка напред. Други бенефициенти по Програмата ще бъдат и обучителните организации, за които са предвидени малки грантови схеми за различни обучения, свързани с тематичните области на Програмата. Така че и по отношение на такъв тип дейности, свързани с обучение, с това да се разясни и какъв е ефектът от съответните мерки, те също ще могат да бъдат бенефициенти. Така че сме се постарали в този втори програмен период да може да бъде обхванат целият процес и да има максимално голям ефект от тази програма. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Господин Бойчев, заповядайте за реплика. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Радвам се, че финансовите възможности на тази програма са увеличени, защото това е една много важна програма, а както разбирам сега, увеличени са възможностите и бенефициентите, които могат да кандидатстват по нея. Това е много важно за бизнеса. Енергийната ефективност е бъдещето ни и всички трябва да се стремим да правим много повече усилия в тази посока. Знаем каква е стойността и на емисиите, които плащаме, така че Програмата е много важна. Вече общините натрупаха административен капацитет и интересът към Програмата е голям, а и възможностите им с летящ старт да влязат в този нов програмен период също е голям. Поздравления за по-големите възможности, които давате в този програмен период. Моят конкретен въпрос е: кога ще дадете официален старт на Програмата, за да могат все пак да се подготвят предварително различните бенефициенти, за да може да се кандидатства веднага след старта на Програмата? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, да, много важен въпрос, който е свързан с реалния старт на Програмата. Реалният старт на Програмата ще бъде даден на 22 май 2019 г., като очакваме непосредствено след това – в първата половина на месец юни, да бъде даден стартът и на първия лот от Програмата, който е свързан с изпълнение на мерки по отношение на уличното осветление. Така че на 22 май 2019 г. ще бъде даден официалният старт. Може би е важно да кажа и това, че в рамките на събитието ще присъстват и нашите норвежки партньори. Ще има компании от Норвегия, които могат да влязат в партньорство с българските общини и с българските компании. Така че ще има и такава възможност, защото смятам, че едно такова партньорство е изключително важно и поне в предходния програмен период то даде изключително добри резултати. Поради тази причина смятаме, че и сега е изключително удачно да бъде продължена тази политика по отношение на мерките и дейностите, които трябва да бъдат извършени съвместно с норвежките партньори. На събитието на 22 май ще има възможност за осигуряване на непосредствена възможност за контакти и за съвместна дейност. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. С това завършихме с въпросите към министър Петкова. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес. Продължаваме с министъра на икономиката – Емил Караниколов. Той ще отговори на въпрос от народния представител Даниела Савеклиева относно преките чуждестранни инвестиции на територията на област Благоевград. Имате думата, уважаема госпожо Савеклиева. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с преките чуждестранни инвестиции на територията на област Благоевград като цяло и за общините в частност. Уважаеми господин Министър, в последните месеци много се коментира делът на инвестициите в България. Това бе тема и на последното Ви изслушване в Народното събрание. Област Благоевград, откъдето съм народен представител, е една от големите области в България и тази тема е особено актуална. С напредване изграждането на автомагистрала „Струма“ очакванията на хората са свързани именно с увеличаване на инвестициите. Във връзка с това моите въпроси към Вас са: разполагате ли с актуална информация за нивата на инвестициите в област Благоевград, която да ни предоставите? Какво показва сравнителният анализ за последните години? Каква е структурата на тези инвестиции? Има ли планирани инвестиции по сертифицираните проекти в област Благоевград? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, първо, искам да Ви благодаря за въпроса. Ще отговоря на поставения от Вас въпрос, както и ще предоставя последните данни на БНБ за размера на преките чуждестранни инвестиции. Мисля, че ще бъде интересно. Още веднъж Ви благодаря за въпроса. Искам да подчертая, че преодоляването на регионалните различия в икономическото развитие и насърчаване на икономическия растеж във всички региони е един от ключовите приоритети на политиката, провеждана от правителството и от Министерството на икономиката. В това отношение важни за инвестиционната активност са проектите, финансирани със средства от Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“. От началото на програмния период от 2014 г. по ОПИК на територията на област Благоевград се реализират проекти на обща стойност над 31 млн. лв., от които близо 15 млн. лв. са безвъзмездно финансиране и 16 млн. лв. – собствени инвестиции на дружествата. Това са общо 32 бенефициента по Оперативната програма от всички общини в областта. Изплатената безвъзмездна финансова помощ към настоящия момент възлиза на над 6 млн. лв. На второ място, искам да очертая общата картина по отношение на инвестициите. Отчитаме положителна тенденция за увеличаване на броя и размера на проектите, осъществявани в България както от чуждестранни, така и от местни компании. Това положително развитие намира изражение и в макроикономическите показатели, измерващи инвестициите – преки чуждестранни инвестиции, отчитани от Българската народна банка, бруто капиталообразуване на основен капитал в размер на ДМА, отчитани от Националния статистически институт. Искам да обърна внимание, че преди около 20 дни излезе една от първите прогнози на Българската народна банка, която показваше, че преките чуждестранни инвестициите за 2018 г. възлизат на 1 млрд. 532 млн. евро. Преди няколко дни излезе новата прогноза, която показва, че инвестициите за 2018 г. към момента възлизат на 1 млрд. 740 млн. евро, което още един път показва ръст. Разбира се, длъжен съм да отбележа, че това е предварителна 15-месечна прогноза. Това обаче, на което искам да обърна внимание, е информацията, която излезе за 2017 г. – тук вече са минали почти 15 месеца и считам, че това са окончателни прогнози. Допреди 20 дни преките чуждестранни инвестиции в България за 2017 г. се отчитаха на 1 млрд. 390 млн. евро. По последна информация от Българска народна банка инвестициите в България за 2017 г. са над 2 млрд. 300 млн. евро., което е с около 1 млрд. евро повече от средната за последните 10 години. Обръщам внимание, че и Народното събрание, и правителството са от средата на 2017 г., тоест този положителен ръст го направихме за малко повече от шест месеца. В област Благоевград се наблюдава положителна тенденция за привличане на преки чуждестранни инвестиции в реалния сектор. Националният статистически институт отчита удвояване на техния размер за периода 2010 – 2017 г. от 252 млн. евро през 2010 г. на 474 млн. евро за 2017 г. По размер на чуждестранните инвестиции област Благоевград заема осмо място от общо 28 области в страната. През 2017 г. най-голяма е стойността на направените чуждестранни инвестиции в сектора на услугите – 245 млн. евро. В предприятията от сектор „Индустрия“, с изключение на строителството – обръщам внимание, в областта са вложени 135 млн. евро преки чуждестранни инвестиции. В областта общо двата сектора формират над 80% от всички преки чуждестранни инвестиции – най-много те са направени в предприятията на територията на община Петрич. Друг показател, който измерва инвестициите, са разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. За 2017 г. в област Благоевград те са 487 млн. лв. С изграждането на магистрала „Струма“ се увеличава потенциалът на региона да привлича инвестиции не само в туризма. В това отношение и местните инициативи спомагат за по-пълно използване на възможностите за развитие на областта. Тук искам да направя само няколко коментара. Първо, в момента като председател на тази комисия със съдействието на правителството разработваме план за индустриални зони в България, които тепърва ще се развиват, и Благоевград също влиза в този проект. Надявам се, че до няколко месеца ще бъдем готови. Имам също и един апел към местното самоуправление – да предоставят информация за терени, които са предназначени за инвестиции, за да може Агенцията за насърчаване на инвестициите и „Национална компания индустриални зони“ да правят презентация на тези терени и все повече, тъй като в момента изключително много се забелязва интерес към инвестиции в България, българската държава да ги презентира. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаема госпожо Савеклиева. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, удовлетворена съм от отговора. Той е във връзка и с предишния ми въпрос към министъра на труда и социалните грижи за реалната ситуация в областта, от която съм народен представител, а именно област Благоевград. Цифрите говорят най-добре. Именно тези твърдения, които показват, че едва ли не инвестиции не се случват и областта ни е в много тежко положение, същото важи и за град Благоевград като община, но цифрите, които казахте, наистина са фрапиращи. Радвам се, че Вашата работа е целенасочена и продължавате да мислите именно в тази посока – за увеличаване на инвестициите. Още повече че област Благоевград, както и Вие казахте, е на осмо място от 28-те области като преки и чуждестранни инвестиции, от които 245 млн. евро са инвестирани в услугите, 135 млн. евро – в строителството, 487 млн. лв. – за придобиване на дълготрайни материални активи за 2017 г. Така че, когато цифрите говорят, мисля, че всякакви други инсинуации и фалшиви твърдения се обезсмислят. Още веднъж Ви благодаря за отговора. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева. Господин Министър – дуплика? Няма да има. Продължаваме със следващия въпрос към министър Караниколов от народния представител Кръстина Таскова относно изразходвани средства от капитала на Българската банка за развитие. Уважаема госпожо Таскова, заповядайте – имате думата да зададете въпроса. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, на 26 юли 2017 г. парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ даде своята подкрепа за приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, с която управляващ на капитала на Българската банка за развитие вече ще е министърът на икономиката, а не министърът на финансите. Доводите ни за това бяха, че с оглед на целите и дейностите, за които е създадена Българската банка за развитие и компетенциите, които има министърът на икономиката, по този начин ще се подобрят координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средни предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло. В тази връзка поставям два въпроса пред Вас, единият от които е: как използвахте тези ресурси до момента и как се развива българският бизнес? И вторият въпрос е: колко фирми са финансирани към днешна дата и с какъв предмет на дейност? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Таскова, уважаеми гости на Народното събрание на Република България! При осъществяване на своята дейност Българската банка за развитие последователно изпълнява поставените със Закона за Българската банка за развитие цели и задачи, които допълват държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и допринасят за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Бизнес моделът на Българската банка за развитие като банка за развитие е специфичен. Банката прилага политики за развитие, които спазват пазарни и финансови дисциплини, без да се стремим да максимализираме печалбата си. Българската банка за развитие не ползва държавни гаранции нито върху формирания от нея кредитен портфейл, нито върху ресурса, който привлича по пасива си, с изключение на мандата в Национална програма за енергийна ефективност. През периода Българската банка за развитие разумно управлява капитала, с който разполага, и поддържа стабилен дългосрочния си инвестиционен кредитен рейтинг – най-високия за опериращите в България банки „BBB“, със стабилна, перспективна, равна на суверенния. В дейността си Българската банка за развитие поставя специален фокус върху кредитирането на малки и средни предприятия, микро- и стартиращи компании. Със своите заеми, микрокредити, микролизинг и портфейлни гаранции – както директно, така и индиректно, чрез дъщерните дружества от Групата на Българската банка за развитие – Националния гаранционен фонд, Микрофинансиращата институция „Джобс“ и търговски банки-партньори, Групата осигурява финансови ресурси, необходими за развитие на малкия и среден бизнес. Чрез двата си основни подхода, към края на 2018 г. делът на малките и средни предприятия надвишава 95% от общия брой на кредитополучателите, получили финансиране, предоставено пряко или индиректно от и чрез Групата на Българската банка за развитие. Размерът на активите на Банката към 31 декември 2018 г. достига 3 млрд. 24 млн. лв. в сравнение с края на 2017 г. – 2 млрд. 472 млн. лв. По он-лендинг програмите на Българската банка за развитие са подписани 23 договора с 14 финансови институции, с пет банки и девет небанкови институции с обща стойност на усвоения ресурс 244 млн. лв. и остатъчен дълг от 157 млн. лв. Със средствата от тези програми са финансирани 1574 кредитни и лизингови продукти за малки и средни предприятия. Това са: Програма „Напред“, Програма за микрофинансиране „Прогрес“, Програма за лизинг „Уайн“, Програма KfW, както и програмата на Европейския инвестиционен фонд – Програма за целево финансиране на земеделските производители; Продуктова линия за оперативен лизинг. Българската банка за развитие осигурява финансов ресурс от Европейския фонд за стратегически инвестиции по Плана за инвестиции за Европа, популярен като Планът „Юнкер“, в помощ на българския бизнес като банка партньор. През третото тримесечие на 2018 г. Българската банка за развитие сключи първия договор за индиректно финансиране с банка партньор, включващ поемане на гаранции до 100% с лимит на плащания до 30%. Програмата е насочена към микро-, малки и междинни предприятия. Българската банка за развитие допринася за реализация на мащабната инвестиционна програма „Национална програма за енергийна ефективност“ за обновяване на жилищния фонд в съответствие на ангажимента на България за намаляване на вредните емисии, загуби на енергия и енергийните разходи на домакинствата. Програмата се прилага в 265 общини от цялата страна. От стартиране на Програмата до края на 2018 г. Българската банка за развитие е сключила споразумения на обща сума 1 млрд. 843 млн. лв., включително ангажимент по одобрено, но неусвоено все още финансиране в размер на 110 млн. лв. и е отпуснала 1973 кредита. Към края на месец декември 2018 г. са погасени общо 1 млрд. 259 млн. лв., като погасяването на кредита по Програмата се извършва съгласно реда на отпускането им. Към 31 декември 2018 г. действащите кредити са 717, с което е формиран портфейл в размер на 472 млн. лв. Към края на месец декември 2018 г. брутният размер на портфейла от директно предоставени кредити към нефинансови клиенти се увеличава номинално с 334 млн. лв. спрямо 2017 г., достигайки 1 млрд. 121 млн. лв., или ръст от 42%. През изминалия период Българската банка за развитие подкрепи и финансира проекти на иновативни фирми от различни сектори на икономиката, между които: въздухоплаване и транспортни услуги; аквакултури; консервна промишленост; информационни услуги и микроелектроника; земеделско производство; мебели; полиграфска промишленост; производство на целулоза и хартия. Българската банка за развитие инвестира в третата по ред облигационна емисия на Българския енергиен холдинг, с което подкрепи инициативата му за секторни реформи и постигане на по-висока финансова устойчивост на дружеството. В изпълнение на Закона за Българската банка за развитие през 2018 г. бе създаден Фонд за капиталови инвестиции с първоначален капитал от 65 млн. лв. В началото на 2019 г. Групата на Българската банка за развитие бе разширена и с дружествата „Българска банка за развитие Лизинг“ и „Българска банка за развитие Факторинг“. Нова насока в развитие на дъщерното дружество – инструментът „Джобс“, е концентрирането в нишата на най-малките кредити в размер до 100 хил. лв. От началото на дейността си то е предоставило финансиране в размер на почти 35 млн. лв. на общо 679 микро- и малки предприятия. В момента Националният гаранционен фонд има три действащи гаранционни програми, по които са планирани общо 17 финансиращи институции. Към 31 декември 2018 г. Националният гаранционен фонд има издадени гаранционни ангажименти в общ размер на 469 млн. лв. – към края на 2017 г. те са били 394 млн. лв. Със създаването на Фонда за капиталови инвестиции Българската банка за развитие изпълнява стратегическата си задача за подкрепа на българския бизнес в заложени от законодателя с приемане на Стратегия 2017 – 2020. Следва графа с разбивка на всичко това, което казах. Благодаря Ви за въпроса – беше изключително важен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, уважаема госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Аз също Ви благодаря, уважаеми господин Министър, за изчерпателния Ви отговор и предоставената ни информация, защото Министерството, което Вие оглавявате, изключително много засяга важни въпроси въобще за конкурентоспособността на българската икономика. От отговора, който предоставихте, по-скоро оставам с впечатление, че подкрепата, която сме дали за Законопроекта и преминаването на Българската банка за развитие към Министерството на икономиката, е била изключително обективна и правилна и Ви пожелавам успех. Нека всички български предприятия да се усещат по-конкурентоспособни и да се развива икономиката в България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова. Дуплика? Няма. Благодаря Ви за участието днес в парламентарния контрол, уважаеми господин Министър. Следващото редовно пленарно заседание – от 9,00 ч. на 24 април 2019 г. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 12,25 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Юлиан Ангелов

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева разговаря с министъра на пътищата и градоустройството на Иран Мохаммад Еслами. Гостът е на посещение в България за провеждане на 19-та сесия на Смесената българо-иранска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

България отдава голямо значение на развитието на традиционно добрите си отношения с Иран, подчерта на срещата председателят на българския парламент. Цвета Караянчева изрази надежда съвместните усилия на правителствата и парламентите на България и Иран да подпомогнат пълноценното използване на потенциала за търговско-икономическото сътрудничество между двете страни и взаимодействието в областите от взаимен интерес.

Министърът на пътищата и градоустройството на Иран Мохаммад Еслами изрази задоволство от извършената работа от експертите в Смесената българо-иранска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Надяваме се, че подписаните осем документа ще допринесат за оползотворяване на съществуващите възможности за по-успешно развитие на отношенията между България и Иран в редица области, подчерта той.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева посочи, че България отдава приоритетно значение на задълбочаване на двустранните връзки в областите на транспорта, туризма, младежта и спорта, селското стопанство, енергетиката и др. Тя изрази задоволство от възходящото развитие на сътрудничеството в областта на културата, науката и образованието, сфери, които спомагат за взаимното опознаване на нашите два народа.

Значима роля за успешното развитие на двустранните отношения имат народните представители от групите за приятелство, които функционират в нашите законодателни институции, подчерта Цвета Караянчева. Тя поднови поканата към председателя на иранския парламент д-р Али Лариджани да направи официално посещение в България в удобно за двете страни време.

В разговора в Народното събрание участваха председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Халил Летифов, председателят и заместник-председателят на Групата за приятелство България – Иран Красимир Събев и проф. Станислав Станилов.

Парламентът прие на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване, които дават възможност на хората до 1 януари 2023 г. да могат да избират по старата или по новата методика да бъде изчисляван индивидуалният коефициент при отпускане на пенсията им. Промените са предложени от Светлана Ангелова от ГЕРБ и група народни представители.

В преходните и заключителните разпоредби беше създаден нов текст, според който до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на старата методика, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г. Трябва да се приложат и документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително.

В 6-месечен срок от влизането в сила на промените лицата с подадени заявления за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., както и тези, на които е отпусната такава пенсия до влизането в сила на тези промени, може да упражнят еднократно правото си на избор. В тези случаи пенсията ще се отпуска в новия размер от същата начална дата, ако това е по-благоприятно за съответното лице.

Така се гарантира правото на пенсионерите да получат по-благоприятния размер, каза зам.-председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика Светлана Ангелова. Нито един човек няма да бъде ощетено с нито една стотинка, българските граждани могат да бъдат спокойни, подчерта Ангелова.

С промените на практика се тушира напрежението, което възникна с новия начин за изчисляване на пенсиите, каза и председателят на социалната комисия Хасан Адемов от ДПС и допълни, че никой няма да бъде ощетен.

Парламентът избра Анна Александрова от ГЕРБ за председател на Комисията по правни въпроси, след като Данаил Кирилов стана министър на правосъдието. След овакантяването на поста комисията беше без председател около две седмици.

Проект на Решение за изменение на Решение №872 на МС от 2016 г. за приемане на Секторна стратегия за развитие на електронното управление в АМ–е-Митници 2016-2020 г. и на Пътна карта за изпълнение на Секторната стратегия за развитие на електронното управление в АМ–е-Митници 2016-2020 г., и за изменение и допълнение на Решение №245 на МС от  2016 г. за приемане на Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016-2020 г.

 

Отговорна дирекция: "Информационни системи"
E-mail: is@minfin.bg

 


Дата на откриване: 18.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 18.5.2019 г.

От 01.01.2019 г. влезе в сила нов Закон за хората с увреждания (ЗХУ), а от  02.04.2019 г. Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ). Съгласно чл.10, ал.3, т.7  от ЗХУ Агенцията за хората с увреждания (АХУ) разработва програми и финансира мерки за стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания.

 

На основание чл.36, ал.1 от ППЗХУ Изпълнителния директор на АХУ утвърждава проекти и  програми за започване  и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания, заедно с Методика за тяхното финансиране.  

 

В тази връзка е разработен  проект на  Методика за финансиране на проекти за започване  и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания, в съответствие с новата правна рамка.

 

лице за контакт:

Теодора Спасова - ст. експерт в Дирекция "ИХУ", Агенция за хората с увреждания

e-mail: ahu@mlsp.government.bg

тел. за контакти: +359 2 9318095

+ 359 2 8329073


Дата на откриване: 18.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 17.5.2019 г.

От 01.01.2019 г. влезе в сила нов Закон за хората с увреждания (ЗХУ), а от  02.04.2019 г. Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ).

 

Една от дейностите разпоредени на АХУ в чл. 10, ал.1, т. 7 от ЗХУ е да разработва програми и да финансира мерки за стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания. В тази връзка чл. 49 от Закона дава възможност Агенцията да финансира целеви проекти на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания по утвърдени програми от Изпълнителния ѝ директор. На основание чл.37, ал.1 от ППЗХУ Изпълнителния директор на АХУ утвърждава Методика за финансиране на целеви проекти.  

 

Предвид изложеното по-горе е разработен  Проект на Методика за финансиране на проекти на специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, в съответствие с новата правна рамка.

 

лице за контакт:

Жасмина Петкова - гл. експерт в Дирекция "ИХУ", Агенция за хората с увреждания

e-mail: ahu@mlsp.government.bg

тел. за контакти: +359 2 9318095

+ 359 2 8329073

 

 


Дата на откриване: 18.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 17.5.2019 г.

 

От 01.01.2019 г. влезе в сила нов Закон за хората с увреждания (ЗХУ), а от 02.04.2019 г. Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ). Съгласно чл.10, ал.3, т.8 от ЗХУ Агенцията за хората с увреждания (АХУ) разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания. На основание чл.21, ал.1 от ППЗХУ АХУ разработва програми и финансира проекти за рехабилитация и интетрация на хората с увреждания, а на основание ал.2 Изпълнителният директор на АХУ утвърждава Методика, на база на която се извършва финансиране на цитираните проекти за хората с увреждания. 

 

В тази връзка е създаден проект на Методика за финансиране на проекти за рехабилитация и интеграция на хората с увреждания, който е разработен в съответствие с новата правна рамка.

 

 

лице за контакт:

Ива Ангелова - ст. експерт в Дирекция "ИХУ", Агенция за хората с увреждания

e-mail: ahu@mlsp.government.bg

тел. за контакти: +359 2 9318095

+ 359 2 8329073


Дата на откриване: 18.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 17.5.2019 г.

Агенцията за хората с увреждания /АХУ/ изпълнява програма за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания.  Кандидатстването по тази програма се разписва в Методика за финансиране на проекти за изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически, спортни обекти /Методиката/, на основание чл. 10, ал.3, т.8 от Закона за хората с увреждания и във връзка с чл. 64, ал.1  от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания.

 

С предложения проект на Методика се определят:

1.  Общите условия на които трябва да отговарят кандидатите за да получат финансиране.

 

2. Предназначението на отпуснатите средства за финансиране.

 

3. Процедурата за  оценявани и класиране на конкурсните предложения.

 

4. Начина на наблюдение и отчетност на финансираните предложения.

 

5. Отчетността по реализацията на конкурсното предложение, получило финансиране, съгласно действащото  законодателство, като се изготвят отчети за изпълнението и приключването на дейностите.

 

 

за контакт:

Тони Николова - гл. експерт в Дирекция "ИХУ", Агенция за хората с увреждания

e-mail: ahu@mlsp.government.bg

тел. за контакти: +359 2 9318095

+ 359 2 8329073

 


Дата на откриване: 18.4.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 17.5.2019 г.

nssi118Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец февруари 2019 г. е 952,98 лв.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, вносител: Министерският съвет на 10 април 2019 г., която да стане точка втора за днешното пленарно заседание. Моля, режим на гласуване. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, още проекти за включване в дневния ред на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да бъдат включени в Програмата за работа на Народното събрание следните допълнителни точки: Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, вносители: Светлана Ангелова и група народни представители на 27 март 2019 г., приет на първо гласуване на 4 април 2019 г. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика, въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2019 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 6 март 2019 г.; Цветан Цветанов и група народни представители на 19 март 2019 г. Предлагам те да бъдат включени съответно като точка първа и втора за пленарното заседание в петък, 19 април 2019 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2018 Г. Вносител: Омбудсманът на Република България на 29 март 2019 г. Имате процедура? Заповядайте, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката да бъде удължен срокът за предложения с още четири дни, до понеделник включително. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Николов. Подлагам на гласуване направената процедура от господин Николов. Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Давам думата на господин Велчев, за да изчете Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с Доклада, искам да направя процедура по чл. 49, ал. 2 – в пленарната зала да бъдат допуснати: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт при омбудсмана. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля допуснатите лица да бъдат поканени в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата! Колеги, моля да укротим емоциите! Моля за тишина! Ако обичате, заповядайте по местата си! ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „ДОКЛАД относно дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-03, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, проведено на 10 април 2019 г., беше обсъден Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България, и експерти на институцията. Докладът за дейността на омбудсмана през 2018 г. беше представен от омбудсмана госпожа Мая Манолова. Тя заяви, че в сравнение с 2015 г., когато е встъпила в длъжност, два пъти е нараснал и броят на жалбите, и броят на посещенията в приемната, което е доказателство за повишеното доверие към институцията. Общият брой жалби и сигнали, които са постъпили през 2018 г. е 12 890, което е с 2% повече в сравнение с 2017 г. Броят на приключилите жалби и сигнали през 2018 г. е 12 258. Населените места в страната, в които омбудсманът се е срещнал с гражданите, са 139, организирани са 54 изнесени приемни, както и 4 мобилни приемни. Броят на гражданите, консултирани в приемната на институцията, е 24 634, като общо получилите непосредствено съдействие от омбудсмана граждани са 36 892, което е с 5,8% повече в сравнение с предходната година. (Силен шум и реплики.) И през 2018 г. най-голям е броят на жалбите и сигналите от потребителите на обществени услуги – 3009, който представлява 23,34% от всички оплаквания, следват жалбите, свързани с нарушени или засегнати социални права с 15,43%, а третото място заемат проблемите на собствеността с 10,05%.“ Може ли да напуснете залата? Госпожо Председател, извинявайте, че вместо Вас аз ги… Тук сте като на пазар. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това са представители предимно на Образователната комисия, не знам защо. ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Отчете се увеличение на жалбите срещу ВиК операторите, което поставя тези оплаквания на първо място сред останалите обществени услуги. Следват значителен брой сигнали, свързани с електронните съобщителни услуги, електроснабдителните и топлофикационните услуги. Госпожа Манолова изтъкна, че продължава практиката монополни дружества, които извършват обществени услуги, а също и банки, да прехвърлят свои задължения на колекторски фирми и счита, че са необходими законодателни промени. Акцентира се и върху нарастването на броя на жалбите, свързани с екологичните права на гражданите. През 2018 г. тенденцията за увеличаване на броя на жалбите срещу съдебни изпълнители намалява, като за цялата година има постъпили 832 жалби, тоест с 41% по-малко в сравнение с 2017 г., в края на която е изменен – по инициатива на омбудсмана – Гражданският процесуален кодекс. Госпожа Манолова отбеляза, че значима тема в работата на омбудсмана през 2018 г. е защитата на една от най-уязвимите групи в обществото – хората с увреждания, която се нуждае най-много от подкрепа при реализирането на правата си. Тя посочи като най-важен резултат от съвместните действия на омбудсмана, представителите на хората с увреждания и институциите е приемането на Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ и Закона за социалните услуги. С това се отбелязва важна стъпка в реформата на политиката за хората с увреждания. Едно от основните направления в дейността на институцията през изминалата година е свързано с проблемите на децата. Най-висок е броят на жалбите по отношение на защитата на правата на децата в семейна среда – 101, като в тях влизат оплаквания от действия на органи за закрила, родителски конфликти, алтернативни грижи, семейни проблеми и други. Специален акцент в дейността са и проблемите на децата с увреждания, както и тези, свързани с насилие в семейството, на улицата и в училище. Госпожа Манолова отбеляза, че социалните права на гражданите са били на преден план в работата на институцията през изминалата година. През 2018 г. се търси съдействие основно за изплащане на дължими трудови възнаграждения, оказване на социална подкрепа и получаване на финансови средства, намиране на работа. През 2017 г. и 2018 г. има значително увеличение на броя на жалбите спрямо 2015 г. и 2016 г. Госпожа Манолова посочи, че в резултат на доброто сътрудничество и взаимодействие с Народното събрание, с приетите законови промени редица проблеми намират разрешение по отношение на миньорския труд и пенсионирането на миньорите, получаването на наследствена пенсия от деца, останали без един или двамата си родители, некоректните работодатели и други. Наред с другите инициативи, омбудсманът изтъкна изключително важната кампания, превърнала се в кауза – европейската кампания срещу двойния стандарт на храните. Тя предстои да бъде успешно финализирана и ще бъде доказателство, че европейските институции работят в интерес на гражданите. Сериозно място в Доклада е отделено на дейността на омбудсмана като Национален превантивен механизъм – посещенията в местата за лишаване от свобода – затворите и следствените арести, психиатриите, социалните институции за възрастни хора и деца, бежанските центрове. През 2018 г. Националният превантивен механизъм отчита напредък в подобряване на битовите условия на лишените от свобода в местата за задържане, разположени в Южна България. В резултат на дейността си по конкретни проблеми омбудсманът е упражнил правото си на косвена законодателна инициатива – внесени са 11 законопроекта и 2 искания до Конституционния съд. Годишният доклад на омбудсмана за 2018 г. включва и специална част, свързана с наблюдението на изпълнението на международните актове в областта на правата на човека, и информация относно изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, както и за тези в процедура по засилено наблюдение от страна на Комитета на министрите на Съвета на Европа. В хода на дискусията народните представители Красимир Велчев и Павел Шопов изразиха мнения по Доклада – относно дейността и статута на институцията, понятието „косвена“ законодателна инициатива на омбудсмана и се подчерта, че както Народното събрание, така и омбудсманът е необходимо да работят в интерес и за защита на правата на българските граждани. След проведените дебати Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно, с 9 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“ Комисията предлага и Проект за решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание: „Проект РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана РЕШИ: Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.“ Благодаря Ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Велчев. Следва Доклад от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте, господин Атанасов, имате думата да го представите. ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, госпожа Нуртен Патраклъ – главен експерт в дирекция „Права на детето“, и госпожа Атанаска Мутафчиева – главен експерт, отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“. От името на вносителя Докладът в частта, която попада в компетенциите на Комисията, беше представен от госпожа Мая Манолова. Омбудсманът отбеляза, че дейността на институцията за 2018 г. по отношение на правата на децата е преминала под знака на две национални кампании. Национална кампания за децата сираци и защита на правото им на наследствени или персонални пенсии, в резултат на която се правят промени в Закона за семейните помощи, с които се въвежда нов вид месечна помощ за деца с един или двама починали родители без подоходен критерий. Национална кампания за отпадане на таксите в детските градини, която си поставя за цел да осигури равен достъп до качествено предучилищно образование на децата в България чрез отпадане на таксите за детските градини. В Доклада са разгледани и систематизирани проблеми, свързани с правата на децата, тяхната специална закрила, родителските конфликти, семейната среда, както и очакванията от институциите. Жалбите и сигналите са свързани с насилие и агресия в детски заведения и училища, блудство с деца, защита на правата на децата, жертви на престъпления. В Доклада се акцентира върху проблемите по отношение на защитата на правата на децата, въвлечени в родителски конфликт. Госпожа Манолова подчерта необходимостта за промяна в Семейния кодекс, която да регламентира съвместно упражняване на родителската отговорност след развод или раздяла на родителите освен ако това не е в интерес на детето. Вносителят обърна сериозно внимание на необходимостта медиацията да бъде регламентирана като вид социална услуга, с която ще се даде възможност на социалните работници да насочват родителите за разрешаване на споровете между тях. Омбудсманът обърна внимание на факта, че правосъдната система не е напълно адаптирана по отношение на правата и нуждите на децата от подкрепа и закрила. В хода на изложението си госпожа Манолова подчерта, че е от съществено значение присъединяването на страната ни към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който предоставя възможност за подаване на индивидуална жалба в случай на нарушени основни права. В обсъждането на Доклада участие взеха народните представители Славчо Атанасов, Светлана Ангелова и Севим Али. Те изразиха задоволството си от представения доклад и добрата работа на институцията. Във връзка с констатацията в Доклада на омбудсмана относно защитата на правата на децата, въвлечени в родителски конфликт, господин Атанасов подчерта, че Комисията е свършила сериозна работа. Сформирала е работна група, в която са се включили представителите на всички, подчертавам – всички парламентарно представени политически сили, представители на шест министерства и 32 неправителствени организации. Тази работна група по същество е анализирала нормативната уредба, свързана с родителската отговорност при раздяла на родителите, споделеното родителство, задължителната медиация при разводи, залагането на санкции за родители, които системно нарушават предписанията на органите за закрила на детето и изпълнението на съдебни решения. Направени са сериозни проучвания, като е анализиран европейският опит. Обобщени са писмени предложения за изменение на законодателството в тази област и са подготвени законопроекти за изменения и допълнения на законодателната уредба. Предстои тяхното внасяне в съответните ресорни министерства и в Народното събрание. Господин Атанасов се съгласи с препоръките на омбудсмана относно присъединяването на страната ни към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който е влязъл в сила от 2014 г. и в тази връзка той подчерта, че Комисията ще вземе решение на някое от следващите заседания да изслуша представители на Министерството на външните работи и Държавната агенция за закрила на детето относно действията за присъединяване на България към Третия факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на децата, тъй като нашата държава е една от малкото неприсъединили се към този протокол. Госпожа Светлана Ангелова изрази подкрепата си за Доклада на омбудсмана и подчерта добрата екипна работа, която са имали с институцията. Господин Севим Али също изрази положителна оценка по отношение на Доклада, като зададе уточняващи въпроси относно националната кампания за отпадане на таксите в детските градини. Заместник-председателят на Държавната агенция за закрила на детето госпожа Личева изрази подкрепа по Доклада, като отчете трудностите по отношение на синхронизиране на усилията на всички партньори за изграждане и сформиране на политиките за деца. Приветства усилията и подкрепата на омбудсмана по отношение на комуникационната кампания във връзка с проекта на новата Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 12 гласа за, против и въздържали се – няма, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 839-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“ Благодаря Ви, госпожо Председател и колеги, че ме изслушахте внимателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов. Следва Докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Доктор Адемов, заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2018 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, доцент Диана Ковачева – заместник-омбудсман, Хюсеин Исмаил – началник отдел „Права на хората с увреждания и дискриминация“, експерти от администрацията на омбудсмана, представители на неправителствени организации. Докладът беше представен от госпожа Мая Манолова. Тя започна отчитането на дейността си с представяне на приоритетите, които омбудсманът и неговата администрацията са имали през 2018 г., а именно: защита на правата на хората с увреждания, защита на трудовите права на работници и служители, защита правата гражданите от злоупотребите на монополите, защита на правата на децата. Госпожа Манолова представи изчерпателно всички кампании, които са били организирани и проведени през изминалата година. Докладът съдържа информация за постъпилите жалби и сигнали, които са 12 890, както и за броя граждани, потърсили помощта и получили съдействие от омбудсмана – 36 892, приетите и консултирани граждани в приемна на омбудсмана са 6935, дадени консултации и направени справки по телефона – 12 001. Организирани са 54 изнесени приемни, направени са 4 мобилни приемни във влакове. Броят на финализираните жалби е 12 700. Посетени са 139 населени места, направени са 30 кръгли маси. В Доклада се изтъква, че в годините омбудсманът се утвърждава като важен фактор за защита правата на човека и основните свободи на гражданите в България. В раздела „Права на хората с увреждания“ през 2018 г. са постъпили 1989 жалби и сигнали, свързани с нарушаване на социални права. Най-голям е делът на тези, свързани със социални услуги и лична мобилност, както и със социално-икономическата защита на гражданите. Има увеличение на броя на жалбите по нарушение на политически и граждански права, правото на достъпна среда и правото на заетост. 2018 г. е изключително бурна година за хората с увреждания в България, белязана от протестните действия на хората с увреждания, техните организации и семейства. Считайки, че каузата на майките на децата/лицата с увреждания е справедлива, омбудсманът през цялата година подкрепя протестиращите и поставя изпълнението на техните искания в приоритет на институцията. Резултатите от съвместните действия на омбудсмана и представителите на хората с увреждания са приемането на Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. Не по-маловажен за цялостната реформа на политиките за хората с увреждания е и приетият Закон за социалните услуги. Препоръките на омбудсмана в тази област са: да се осигури механизъм, чрез който да се гарантира, че месечната финансова подкрепа ще се изплаща вече в рамките на месеца, за който се отпуска; да бъде гарантирано правилното тълкуване и прилагане на § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хората с увреждания от социалните служби, като новата финансова подкрепа се отпуска служебно, без подаване на заявление-декларация на всички граждани с увреждания, които са подпомагани с месечни добавки за социална интеграция по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания и/или със социални пенсии за инвалидност по § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване; да бъдат взети мерки за информиране на общините относно изискванията на § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за личната помощ, като хората с увреждания продължават да получават необходимата им асистентска подкрепа до 1 септември 2019 г., когато ще започне предоставянето и финансирането на личната помощ. В раздела „Социални права“ – през 2018 г. в защита на своите социални права гражданите търсят съдействие основно за изплащане на дължими трудови възнаграждения, оказване на социална подкрепа и получаване на финансови средства, намиране на работа. В тази връзка са постъпили 1989 жалби. Най-голям е делът на жалбите и сигналите за нарушения в областта на трудовите права и заетостта, следван от оплаквания за нарушени права в областта на социалното осигуряване и обезщетения. Към тази група са жалбите за: неизпълнения на постановени съдебни решения за изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения от работодатели; невнасяне на осигуровки в ДОО след възстановяване на работа при неправомерно уволнение; некоректно отношение от служители в звена на Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Агенцията за социално подпомагане, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Агенцията по заетостта. В областта на трудовата заетост гражданите поставят въпроси, свързани със: затруднения в трудовата им реализация; откази от работодателите да наемат на работа хора с експертно решение на ТЕЛК, хора в предпенсионна възраст или с липса на опит. Особено притеснителни са жалбите на граждани в пенсионна възраст, които нямат необходимия осигурителен стаж за получаване на пенсия и срещат затруднения при намиране на работа. Срещат откази от страна на работодателите да ги наемат на работа освен заради възрастта, но и поради здравословните им проблеми. Тези хора остават без доходи и здравноосигурителни права. През изминалата 2018 г. в областта на социалното осигуряване и обезщетенията постъпват 559 жалби, като търсеното съдействие е за: признаване на осигурителни права за периоди, в които не са осигурявани от техни бивши или настоящи работодатели, или не е декларирана дължимост на осигурителни вноски; получени откази за отпускане на парични обезщетения за безработица; отказано или неправилно изчислено обезщетение за бременност, раждане или отглеждане на дете до 2-годишна възраст. По отношение на правото на пенсия, като част от правото на социално осигуряване, през 2018 г. в институцията на Омбудсмана са постъпили 486 жалби и сигнали, като голяма част от тях са свързани основно с ниския размер на пенсиите, ограничаване на пенсиите с максимален праг, преизчисляване размера на пенсиите, осъвременяване на пенсиите във всички области на материалния и духовен живот на средноевропейско ниво и други. Докладът сочи, че е необходимо продължаване на реформата в пенсионното законодателство след широко обществено обсъждане. Докладът съдържа препоръки на омбудсмана за: да се разгледа възможността за отпадане тавана на пенсиите с отмяна на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, да се разгледа възможността за приемане на Закон за възрастните хора, да се потърсят механизми за ускоряване на процедурата при изплащане парично обезщетение за безработица на хора, работили в чужбина, и други. В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Калин Поповски, Хасан Адемов. Те изразиха задоволството си от представения доклад и поздравиха омбудсмана за добре свършената работа през годината, за доброто взаимодействие с Комисията по труда, социалната и демографската политика, за добрите решения, свързани с пакета закони за хората с увреждания. Беше направена препоръка от Хасан Адемов към госпожа Манолова при възникване на колосални въпроси в сферата на социалната политика, преди внасяне на предложение до председателя на Народното събрание, да се премине към неформални заседания, които да изчистят поставените проблеми. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов. Следва Доклад на Комисията по правни въпроси. Очакваме представител на Комисията. Имате думата, госпожо Събева. ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Омбудсман на Република България, уважаема госпожо заместник-омбудсман на Република България! Представям на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, господин Димитър Бонгалов – директор на дирекция „Национален превантивен механизъм“ в администрацията на омбудсмана, и госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“. Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. беше представен от госпожа Мая Манолова, която посочи, че се запазва тенденцията за увеличаване на жалбите и сигналите от граждани и представители на организации, като техният брой за 2018 г. е 12 890, което е с 2% повече в сравнение с 2017 г. Госпожа Манолова добави, че най-много жалби и сигнали са подадени срещу действия на монополистите, както и в сектора на обществените услуги, като техният дял е 23,34% от общия брой жалби и сигнали, следвани от жалбите, свързани със засегнати или нарушени социални права, които са 15,43%, и жалбите относно нарушено право на собственост, които представляват 10,05% от общия брой жалби за 2018 г. Сред основните проблеми са нарушения на социални права, права на хората с увреждания, както и на правото на образование, здравеопазване и чиста околна среда. Приключените производства по жалби и сигнали през 2018 г. са 12 258 броя, като намалява тенденцията граждани и организации да се обръщат към омбудсмана с искания за намеса и съдействие по проблеми, които са извън правомощията му. Общият размер на бюджета на институцията на Омбудсмана на Република България за 2018 г. е 3 029 434 лв., като отчетените разходи са в размер на 3 001 025 лв. Госпожа Манолова отдели специално внимание върху правото на защита на гражданите в изпълнителното производство, като посочи, че през 2018 г. се наблюдава тенденция към намаляване на броя на жалбите, и добави, че това е резултат от приетите от Народното събрание положителни промени в Гражданския процесуален кодекс през 2017 г., с които правата на гражданите в изпълнителното производство са защитени в по-голяма степен. Общественият защитник отчете като успех подготвения и внесен в Народното събрание Законопроект за личната помощ и акцентира върху становищата и предложенията за изменения на редица закони – Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Изборния кодекс, Закона за семейни помощи за деца, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. През 2018 г. омбудсманът е сезирал Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби в Закона за енергетиката и в Административнопроцесуалния кодекс, с които се нарушават права и свободи на гражданите, както и Върховния касационен съд с искане за образуване на тълкувателни дела за противоречива съдебна практика. Госпожа Манолова отбеляза, че е осъществявала наблюдение върху прилагането на конвенциите за защита на правата на човека, по които Република България е страна. Докладът съдържа констатации за изпълнението на осъдителните решения срещу България, както и препоръки към отговорните институции за предприемане на конкретни действия. Госпожа Манолова обърна внимание на необходимостта от прецизиране на уредбата в Закона за международния търговски арбитраж и създаването на механизъм за контрол на постановените арбитражни решения, когато страна са държавата и общините. В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Десислава Атанасова, Димитър Лазаров, Хамид Хамид и Христиан Митев. Народните представители приветстваха резултатите от работата на омбудсмана през 2018 г., като обсъдиха възможността за увеличаване на правомощията на омбудсмана за сезиране на Конституционния съд и Върховния касационен съд. Те се обединиха около необходимостта от търсене на правна възможност за контрол на постановените арбитражни решения, когато страна в производството са държавата и общините. Госпожа Атанасова поздрави омбудсмана за работата ѝ през 2018 г. и осъществените хуманитарни инициативи. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“ Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Събева. Следва Доклад на Комисията по образованието и науката. Кой от Комисията ще ни запознае? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК АСЯ ПЕЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., Комисията по образованието и науката разгледа Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. В заседанието взеха участие госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, госпожа Ева Жечева – директор на дирекция „Права на детето“, госпожа Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Вержиния Цанкова – главен секретар на Националния център за информация и документация, представители на неправителствени организации и медии. Докладът за дейността на омбудсмана бе представен от омбудсмана Мая Манолова. Тя отбеляза, че продължава нарастването на броя на жалбите от граждани, които търсят съдействието на институцията. Мотото на институцията за изминалата година е: „Няма не може!“. Най-успешните кампании са: законодателството, посветено на хората с увреждания; битката за двойните стандарти при храните; справедливост в пенсионната система; кампанията за подкрепа на деца, останали с един или изобщо без родители. През изминалата година са подадени общо 12 890 жалби, препоръки и предложения. Осъществено е посредничество и добро взаимодействие с институциите, което е и условието правата на гражданите да бъдат защитени ефективно. Госпожа Манолова благодари на госпожа Дамянова и на Комисията по образованието и науката за доброто сътрудничество във връзка с различни каузи: с Технологично училище „Електронни системи“; българите зад граница; функционирането на неделните училища и правата на учителите в тези училища. Добрата съвместна работа дава възможност да бъдат защитени правата на хората в сферата на образованието и свързаните с тях права на децата. Основен проблем в предучилищното образование са местата в детските заведения в София. В отделни квартали, например „Манастирски ливади“ и „Овча купел“, недостигът на детски заведения е голям проблем за родителите. От провинцията оплакванията са за високи такси и допълнително събиране на средства от родителите. Омбудсманът изказа подкрепа за действията на парламентарното мнозинство и правителството за обявяването на образованието за национален приоритет, приветства инвестирането в педагогически кадри, но отбеляза безпокойство от продължаващата тенденция за закриване на училища и детски заведения, от съществуващи проблеми с приобщаващото образование на децата със специални образователни потребности. В областта на висшето образование институцията на Омбудсмана най-често е сезирана във връзка с прилагането на промените в Закона за развитието на академичния състав в Република България. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Милена Дамянова, Станислав Станилов, Таня Петрова. Народният представител Милена Дамянова отбеляза, че във връзка с решаване казуса с технологичното училище „Електронни системи“ няма пропуск в Закона за предучилищното и училищното образование. Този закон не урежда трудови взаимоотношения и взаимоотношения между ректорите и училища, които са средни, но са създадени към висшите училища. Народният представител Таня Петрова изрази мнение, че Годишният доклад на омбудсмана е добре структуриран в частта „Образование“, но смята, че всяка област на образованието трябва да бъде последвана от препоръки. Госпожа Петрова предложи да има образователен омбудсман в някои региони на страната. Народният представител Станислав Станилов изказа мнение, че събирането на допълнителни средства от родителите не е редно, но е процес, който не може да бъде контролиран. След проведено гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 950-01-67, внесен от Омбудсмана на Република България на 1 април 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Пеева. Следва Доклад на Комисията по здравеопазването. Заповядайте – имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо Диана Ковачева: „ДОКЛАД относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – доктор Бойко Пенков, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Годишният доклад за дейността на омбудсмана през 2018 г. беше представен от госпожа Мая Манолова. Съгласно данните от Доклада, постъпилите през 2018 г. жалби и сигнали от граждани и организации са 12 890, като броят на приключените е 12 258. Най голям е делът на жалбите и сигналите 23,34%, свързани с права на потребители на обществени услуги, след тях се нареждат жалбите по повод на социалните права – 15,43%. По отношение на правата на гражданите в сферата на здравеопазването, през 2018 г. данните от Доклада сочат, че са постъпили общо 607 жалби/сигнали, като е отчетено завишение спрямо предходната година с 23%. Най голям е броят на жалбите по повод на медицинската експертиза – 120 броя, качеството на медицинската помощ – 90 броя, нарушен достъп до медицинска помощ – 69 броя, достъп до лекарствени продукти и медицински изделия – 47 броя, здравноосигурителни права – 64 броя и други. Съгласно информацията от разглеждания документ, във връзка с жалбите, са извършени проверки като по повод на 388 жалби са отправени препоръки към отговорните за решаването на проблемите органи и институции, от които повече от половината са изпълнени. Няма данни за причините, поради които останалата половина от препоръките не са изпълнени или се очаква изпълнение в дългосрочен план – в съответствие с чл. 22, ал. 2, т. З от Закона за омбудсмана. Данните от Доклада не сочат ясно дали препоръките, които са дадени обхващат всичките постъпили 607 жалби или засягат част от тях. Гражданите са консултирани и съветвани за възможностите и подхода за намиране на решение на поставените от тях проблеми, оказвано е посредничество за решаването им, в съответствие с Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. В Доклада са описани проблемите от сферата на правата на гражданите в сектор здравеопазване и са посочени дадените препоръки към органите на изпълнителната власт и Националната здравноосигурителна каса, които препоръки, от една страна, се отнасят към разглежданите конкретни проблеми, а от друга страна, се съотнасят по същността си към концептуални предложения за промени в организацията и структурата на здравноосигурителната система, включително и на Националната система за здравеопазване. Следва да бъде отбелязано, че институцията на Омбудсмана, съгласно прокламираното в Конституцията – чл. 91а, се застъпва за правата и свободите на гражданите, като правомощията и дейността му се уреждат със закон. В този ред на мисли, Законът за омбудсмана ясно е посочил правомощията на институцията, както и нормативно определеното съдържание на Годишния доклад за дейността по чл. 22, ал. 2. Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона, в Доклада следва да се съдържа ясна и разбираема информация за случаите, когато намесата на омбудсмана е имала резултат и за случаите, когато намесата му е останала без резултат, и причините за това. Важно е да бъде отбелязано успешното финализиране на посочената част от дадените препоръки от страна на Институцията на омбудсмана и отговорното запознаване с проблема на всеки отделен гражданин, група от граждани или организации. При обсъждането на документа, неведнъж се очерта, че ролята на институцията е да сигнализира за всяко до нея оплакване, като решаването на проблемите много често е в резултат на комуникация и обща дейност с органите на централната изпълнителна власт и съответните компетентни органи, и институции. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г., № 939-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 29 март 2019 г.“ Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доцент Иванов. Мисля, че се вместихме във времето. Благодаря Ви. Това беше Докладът на Комисията по здравеопазването. С това чухме всички постъпили доклади по разглеждания проект. Откривам разискванията по обсъждания Проект за решение. В тези разисквания, госпожо Манолова, можете да участвате и при Ваше желание предварително да вземете отношение и да допълните информацията, която получихме с цел избягване на очаквани въпроси или по-точно своевременен отговор. Госпожа Манолова е тук, очакваме да ни запознаете – моля, заповядайте. ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е Докладът за работата на институцията Омбудсман през 2018 г. – триста и седемдесет страници, е резултат от усилията на близо 60 души, които работят в нея. Има една голяма несправедливост, давам си сметка за това, че Докладът и постигнатите резултати са следствие от усилията на всички тези 60 души – ежедневните им усилия от сутрин до вечер, работа често седем дни в седмицата, а накрая постигнатите успехи и резултати се пишат в моя актив и някакви хора мерят моя рейтинг, което не е справедливо. Би следвало резултатите да се разделят поне на 60 – толкова, колкото е моят екип, а също така към тях да се добавят усилията и приносът на редица други органи, като на първо място те са тук, в парламента – няколко парламентарни комисии, с които работим по основните проблеми на българските граждани, всички парламентарни групи, министри, кметове, областни управители. Благодарение на всички тези институции проблемите, които буквално се изливат в институцията, намират своето решение и това трябва да бъде отбелязано. Хубаво е и носи огромно удовлетворение да решаваш проблеми на големи групи хора. Свикнала съм да се радвам на това още от времето, когато седях до Вас, от другата страна на тези банки. Това обаче, на което се научих за тези вече четири години като омбудсман, е да се радвам на малките победи, на решаването на конкретните проблеми на отделния човек и наистина се чувствам щастлива. Чувствам се много често, както и моите колеги, уморена и, за съжаление, напоследък заподозряна в кариерни цели. Истината е, че си обичам работата, че я върша с енергия и с целия потенциал, с който разполагам. Със сигурност би могло да се работи по-добре, да има повече резултати, но днес съм тук, за да Ви благодаря. Може би не персонално на Вас, защото доверието да бъда омбудсман ми даде един предишен парламент, но привилегията да работя за българските граждани наистина е огромна привилегия. Възможността да съм на място, на терен, там, където са техните проблеми, буквално да ги пресрещам. Само човек, който ежедневно е сред хората, още повече когато такава му е работата – там долу на терен при хората, може да прецени колко далеч понякога са институциите тук, в центъра. Благодаря Ви за тази възможност. Вчера, готвейки се за представянето на моя доклад за работата през миналата година, за пореден път си зададох въпроса: какво означава да си обществен защитник? Какво означава да защитаваш гражданите? Предполага се, че когато защитаваш някого, има някой друг, който го напада, а това не е така. Всъщност, това, което правим с моя екип, е да изглаждаме луфтовете там, където законодателството скърца или да проправяме пътеки там, където администрацията е напълно непроходима. Така през миналата година, заедно с усилията на моя екип, успяхме да прокараме 12 890 пътеки по случаите и жалбите на 12 890 граждани и се надявам, че в по-голямата част от тях сме се справили добре. Числата, които илюстрират нашата работа, са доста красноречиви. Работили сме по 12 890 случая – това са жалбите и сигналите, които конкретно са подадени към институцията; 36 892 граждани са получили съдействие от институцията. Всъщност това са 36 892 случая, защото в една голяма част от проблемите става дума за много хора, за големи групи хора, които стоят зад един сигнал или една жалба. Посетили сме 139 населени места по конкретни проблеми на граждани, като в 56 от тях сме открили приемни и сме слушали проблемите на хората от съответните населени места; 30 кръгли маси и обществени дискусии по теми, които засягат пряко българските граждани. Имаме 11 законодателни предложения, свързани с човешки права, с граждански права; две сезирания на Конституционния съд и 13 национални кампании на институцията на Омбудсмана. Всички тези числа, които погледнати на този слайд, показват ръст в сравнение с 2015 г., когато встъпих в длъжност омбудсман – два пъти и повече от два пъти, показват две неща, че българските граждани имат много проблеми, наистина огромни проблеми и, от друга страна, че българските граждани имат много и огромни очаквания от институцията на Омбудсмана. При това ние си даваме сметка с моите колеги, те нямат просто очакването да ги изслушаме, да ги утешим, да ги подкрепим, да им съчувстваме. Те нямат очакване, че ние само и единствено ще критикуваме работата на институциите. Това, което гражданите очакват от нас и ние си даваме сметка за това, е да предлагаме решения, при това не лековати решения, а сериозни, смислени, експертни решения за решаването на всеки един конкретен проблем на един или на по-голяма група граждани. За изработването на такива решения ние разчитаме на потенциала и на капацитета на институцията, но също така и на гражданския потенциал, на гражданското общество в България. Работим с близо може би вече над 300 неправителствени организации, които разполагат с необходимата експертиза, и които са наши партньори. Благодарение на тях, благодарение на гражданските експерти, благодарение на Консултативния конституционен съвет, в който са включени големи имена на юристи, ние успяваме да изработим решения, които са далеч от популизма, и които реално и експертно дават идеи и предложения за решаване на проблемите на българските граждани. Затова искам днес да благодаря на неправителствените организации, на гражданските експерти, на именитите юристи, които работят и допринасят за експертизата на институцията. Това, към което се стремим, във всеки един от тези случаи, с които сме сезирани, е постигане на резултат – решение на проблема, успешен финал на справедлива кауза, зад която стоят много български граждани или даже решаването на един конкретен проблем на един конкретен човек. Това, уважаеми дами и господа, е възможно – решаването на тези проблеми единствено и само благодарение на взаимодействието на омбудсмана с институциите. Тук искам за втори път да Ви благодаря. Искам да благодаря на Комисията по труда и социалната политика – персонално на господин Адемов и на госпожа Ангелова, с които работихме десетки часове през миналата година по изключително важни каузи. Искам също така да благодаря на ресорната комисия на омбудсмана в парламента – това е Комисията за правата на човека, под ръководството на господин Велчев; Комисията за правата на децата; Правната комисия – традиционно, където се обсъждат голяма част от нашите законодателни предложения; Комисията по образованието и науката и Комисията за взаимодействие с гражданските организации. Благодаря за доброто взаимодействие във всеки конкретен случай и с останалите комисии, но с хората, с експертите, с депутатите от тези комисии, сме работили по много казуси и сме работили добре, за което искам да им благодаря. Използвам случая да благодаря от тази трибуна и на един представител на институция, който не е тук, но мисля, че е честно, предвид работата, за която ще разкажа, да започна и с тази благодарност. Искам да благодаря на социалния министър, за който от кошмар, смятам, че след работата ни през миналата година се превърнах в приятел. Наистина прекарахме стотици часове в работата по реформата за хората с увреждания, по изработването на законите и това, което свършихме, ако не идеално, е доста добро. Надявам се, по същия начин да се развият отношенията на институцията със Здравното министерство и със здравния министър – от кошмар да се превърнем в партньор и в приятел за решаването на многото проблеми, които в момента се идентифицират в сектор „Здравеопазване“ и които, забележете, са пряко свързани с правата на българските граждани в сферата на здравеопазването. Конституционно закрепените права на българските граждани, чието решаване, чиято защита, чието застъпничество е мой конкретен ангажимент. По начина, по който сме подредили представянето на Доклада – следващият слайд е за националните кампании, които бяха развити от институцията през миналата година. Освен законодателството за хората с увреждания, всъщност това беше най-голямата кауза на институцията – подкрепата и за протестиращите майки на деца с увреждания, но и за всички хора с увреждания в България, които са най-уязвимата група на българското общество, хората, които имат най-голяма нужда от подкрепа. Това беше каузата на институцията, която заедно завършихме успешно, по която продължаваме да работим, защото истинските предизвикателства тепърва предстоят и по прилагането на трите закона, и по промените в медицинската експертиза, и по промените, които трябва да се случат в предоставянето на медицинските изделия и помощните средства, и по реалното въвеждане на индивидуалния подход, индивидуалната оценка на потребностите, от подкрепа на всеки конкретен човек с увреждане. Имаме много работа, която се надявам, че ще свършим заедно през тази година. Тъй като отбелязах на първо място Социалната комисия, то не е случайно, а благодарение на добрата ни работа през миналата година, бяха решени и други важни каузи на институцията. Кампанията за подкрепа на децата сираци, която започнахме в края на 2017 г. с адвокат Златина Хаджипанайотова – майка на три деца сираци, и която финализирахме тук в пленарната зала, но с активното участие на Социалната комисия. По един справедлив начин държавата даде подкрепа на тези деца, които са наказани от съдбата, при това като напълно изключи подоходния критерий – нещо, което се случва за първи път в социалното законодателство. Възстановяването на отнетите пенсионни права на миньорите през миналата година, което също стана възможно благодарение на експертизата на Националния осигурителен институт, на Социалното министерство и най-вече на Социалната комисия. Няма как днес – ден, след вчерашното Решение на Европейския парламент, да не отбележа Европейската кампания на омбудсмана, каузата на институцията вече трета година, за премахване на двойните стандарти при храните – тази обидна, унизителна за българските граждани практика. Всъщност това е обидна практика, надявам се, вече да мога да говоря в минало време, че това беше обидна практика и за българските граждани, и за гражданите от Източна Европа и за Прибалтийските страни. Няма да сбъркам, ако кажа, че това беше обидна практика за всички европейски граждани, защото разделението да предлагаш храни под една и съща марка, но с по-евтини съставки, с по-ниско качество, не беше разделение между гражданите на Източна Европа и гражданите на Западна Европа. Това беше противостояние и битка между гражданите на Европа и интересите на големите мултинационални компании. В тази битка на гражданите срещу огромните икономически интереси е изключително важно да се отбележи, че европейските институции застанаха на страната на своите граждани. Бих казала – достоен финал за този Европейски парламент с вчерашното гласуване на забраната за двойните стандарти при храните. Важно е да отбележа приноса на България. Факт е, че преди три години, когато започнахме тази битка, сезирана от български майки, които се притесняваха, че пюретата, детските храни, бебешките млека, бебешките продукти в България са с по-лоши съставки и с по-ниско качество, а се продават на по-високи цени. Когато започнахме преди три години заедно тази битка, тогава даже българските институции не вярваха, че е възможно да се преборим. Първо, отричаха изобщо съществуването на този проблем, и то отговорни институции, които би следвало да следят за него, а след това просто вдигаха ръце и казваха: ами, няма как да се преборим. Това са национални вкусове, това е по-нисък стандарт, това са хиляди други обективни причини. Е, факт е, че го направихме и го направихме, защото до гражданите и до омбудсмана постепенно застанаха институциите, събрахме се всички заедно – евродепутати от всички цветове, депутати от всички цветове. Тук е госпожа Танева, която също беше един от активните хора, които работиха по тази кауза срещу двойните стандарти. Изпратихме декларации до европейските институции. Изпратихме писма, организирахме форум в парламента, подготвих петиция заедно с авторитети, с именити българи, която внесохме в Европейския парламент и по отношение на която бяхме изслушани и там, наистина изпитах гордост от това, че съм представител на България, защото на моето изслушване в Комисията по петиции, дойдоха всички български евродепутати в Европейския парламент, с много малки изключения, всички се изказаха и всички подкрепиха. Тази петиция срещу двойните стандарти беше приета от Комисията по петиции за абсолютно основателна. Важно е също така да се каже, защото този успех с двойните стандарти е успех и на България, това е успех на Българското председателство. Форумът, който институцията на Омбудсмана организира в рамките на Българското председателство преди една година – на 30 април, беше посветен на двойните стандарти. Именно от този форум еврокомисарят за защита на потребителите госпожа Йоурова обяви, че ще предприеме законодателни промени за забраната на двойните стандарти. Това се случи в Българското председателство и прозвуча тук – от София. Това е победа на България, с която трябва да се гордеем и показахме, че малка България може да има големи победи и на европейската сцена, когато сме заедно, когато сме зад справедлива кауза, когато започнем навреме, когато заедно вървим дълъг път, подчинен на националния интерес и на достойнството на българските граждани. Да се върнем към статистиката на жалбите и малко да сваля тона. Това е една графика, която показва как са нараствали жалбите на гражданите във времето и може да се види, че в сравнение с 2005 г., когато встъпих, са два пъти повече, а в сравнение с 2009 г., откогато фигурира тази статистика, са шест пъти повече, което наистина говори, че хората имат проблеми. Да, гражданите имат проблеми с администрацията, с начина, по който работят институциите, имат нужда от една институция, която да бъде сто процента на тяхна страна при всеки отделен казус. Следващият слайд показва начина, по който гражданите се обръщат към нас. Факт е, че жалбите по интернет са вече равни на тези, които пристигат с писма по пощата, но лично подадените след изслушване в приемна „Жалби“ са вече близо три хиляди. Тук трябва да отбележа и другите преки канали за комуникация. Все повече хора ми пишат в официалните мрежи, пишат ми във Фейсбук, звънят ми по телефона, който е публично известен. Редовно откриваме горещи телефонни линии, когато възникне някакъв проблем, който се отнася до по-големи групи граждани. Така че хората имат възможности за пряка комуникация и пряка връзка с институцията на Омбудсмана. Следващият слайд показва разпределението на жалбите по вид нарушение. И през тази година най-голям е броят на жалбите на граждани срещу монополистите, срещу доставчиците на обществени услуги, който брой обикновено заема близо една трета от жалбите до институцията. На второ място са жалбите по социални права предвид и активното поведение на институцията на Омбудсмана за решаване на социални и трудови проблеми на българските граждани. На трето място са жалбите за нарушено право на собственост, свързани с устройството на територията, с екологични проблеми, които все повече вълнуват българските граждани. Следващият слайд показва колко от жалбите, които са подадени в институцията, са своевременно финализирани. Важно е да се каже, че освен че сме получатели на жалби, балансът между получени подадени жалби и приключени жалби е около 100%. Тоест всичко, което пристига в институцията, с което гражданите се обръщат към нас, опитваме се в рамките максимално на двумесечния или тримесечния срок, ако става дума за по-сложен казус, да бъде решено. Слайдът на 13 страница показва освен приключените проверки и преписки на граждани през миналата година, които, зебележете, са 12 258 срещу 12 790 общо получени жалби, тоест сме успели в рамките на една година да приключим всичко, което е подадено до нас. Също така се вижда и нарастването на броя на гражданите, които са приети и консултирани в приемната в София и в изнесените приемни – те са близо 7000 души. Съветите и консултациите, които сме направили по телефона, са над 12 хиляди. Дванадесет хиляди са се обадили по телефона – този в приемната или на моя, или на някой от телефоните на моите колеги, и са получили съвет. Лично приетите от мен граждани през миналата година са вече над три хиляди – в София, но също така и във всички тези 137 населени места, в които сме били по конкретен проблем или с изнесена приемна. Близо две хиляди души е приел заместник-омбудсманът госпожа Ковачева, която всяка сряда лично приема граждани в София. Тук се включват шефът на кабинета, а също и главният секретар на институцията, които един ден от седмицата имат лична приемна за гражданите. Хората очакват освен висока експертиза, но да ги приеме и някой от ръководството на институцията, да чуе техния проблем. Не че действията са различни в зависимост от това дали ще се оплачат на мен или на експерт. Понякога експертизата и даже най-често на експерта е по-висока от моята собствена по многобройните теми, с които се занимава институцията, но така или иначе личният контакт с ръководството на институцията е важен за гражданите. Приготвили сме статистика как се променя динамиката на жалбите, подадени от гражданите по региони от различни области. Мисля, че тези числа ще бъдат полезни за всеки народен представител, защото показват ситуацията за проблемите на хората в неговия регион. Има подробности по тази тема в Доклада. През миналата година в резултат на близо 13-те хиляди жалби и сигнали, които са постъпили в институцията, сме отправили 1425 препоръки, дали сме 7379 становища по конкретни казуси и жалби, дали сме съвети в 1385 от случаите или сме осъществили посредничество в 450 случая. И тъй като ми бяха зададени въпроси по време на обсъжданията в някои от комисиите – защо препоръките са 1500 срещу близо 13 хиляди жалби, използвам случая да поясня, че когато става дума за еднотипни жалби, когато ние вече сме реагирали по първите жалби по даден често срещащ се проблем на гражданите, след това е безпредметно по всяка следваща жалба да пишем нови и нови препоръки. Ако става дума за нормативни промени или нормативни неуредици, които ощетяват гражданите, давайки конкретни предложения на съответния орган или институция, с всяка следваща жалба просто информираме гражданина, че вече сме взели необходимите мерки. Например такъв е случаят с промените в медицинската експертиза през лятото на миналата година. В резултат на новите правила бяха ощетени много хора, които получиха при освидетелстване по-нисък процент за вид и степен на увреждане и по-нисък процент намалена работоспособност. Така че препоръките, които изпратихме по първите случаи, бяха в пълна сила за всеки следващ случай, който постъпи в институцията. Когато хората от даден квартал протестират например срещу застрояването на парк, изграждането на небостъргач или в някой регион случаите на замърсяването на въздуха или изграждането на кариера, там след първоначалните действия от първоначалните жалби след това не се налага да повтаряме същата препоръка. Но което е важно: анализът показва, че вече две трети от препоръките, които омбудсманът изпраща на институциите, се удовлетворяват, се решават, се изпълняват, което спрямо миналата година е крачка напред, защото тогава отчетохме и анализът показа, че половината от препоръките на омбудсмана се изпълняват изцяло. Сега има развитие в тази посока. В приемната на омбудсмана – вече разказах за нея, но наистина е факт, че хората търсят личен контакт, предпочитат да дойдат и на място да изложат своя проблем, затова са и изнесените приемни, за да улесним хората да дойдат, лично да разкажат за своите неволи, а иначе приемната на институцията работи всеки ден от 9,00 до 17,30 ч. и във всеки един от тези дни представител на ръководството на институцията е лично в нея. Моят ден е четвъртък, денят на Диана е сряда, така че ако има граждани от Вашите региони, които искат да посетят приемната на институцията, това е информацията, която може да им предадете. Стигнахме до различните теми. Аз не попитах предварително господин Нотев с какво време разполагам, но… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Омбудсман, в началото неслучайно открих разискванията, като имах предвид, че десет минути няма да са достатъчни за представянето, което сте подготвила. Отдавна изтекоха тези 10 минути. Приемаме, че сте поискали думата, имате думата, участвате в разискванията. Заповядайте, довършете изложението. ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря. Всъщност благодаря за доброто отношение. По същия начин се отнесоха към доклада ми и председателите в предните години, така че аз имам настройка, че ще говоря до момента, до който съвсем не видя, че залата се е отегчила. (Оживление и смях в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не чакайте този момент, все пак. ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Както вече отбелязах, основният приоритет, главната кауза на омбудсмана за миналата година беше борбата за правата на хората с увреждания. Това наистина беше една изключително бурна година за хората с увреждания – не само с протеста на майките на деца с увреждания, но и на всички хора с увреждания. Благодарение на общите действия с институциите бяха приети два изключително важни закона през миналата година – Законът за хората с увреждания, Законът за личната помощ, а през тази година реформата продължи с обсъждането и приемането на Закона за социалните услуги. Освен с изработването на тези закони – знаете, че Законът за личната помощ беше основно подготвен в първоначалния му вариант от протестиращите майки и от моя екип, след това беше доработван и с участието на Социалната комисия, – работата по които наистина беше огромна, през миналото лято през август месец нито аз, нито социалния министър излизахме в отпуск. Прекарахме целия месец август в доработване на тези закони и в постигането на компромис, така че, от една страна, да се вместим във възможностите на бюджета, а от друга страна, да няма отстъпление от основни аспекти, основни права на хората с увреждания. Мисля, че на законодателно ниво решението на проблемите беше удовлетворително. Сега сме пред предизвикателството за прилагането на тези закони. Освен това ще отбележа и ръста на жалбите на хора с увреждания през миналата година, който ръст е 20% спрямо 2017 г. и при който тези жалби не са свързани единствено и само със законодателните промени, в които с моя екип участвахме активно. Всъщност най-голям брой жалби от хора с увреждания през миналата година са подадени по проблеми на социалните услуги, на тяхната достъпност и качество, и по отношение на личната мобилност. Тук достъпността на средата също е изключително важна за нормалния живот на хората с увреждания и е една област, една сфера, в която ние сме им длъжници. Социално-икономическата защита също беше много сериозно застъпена в жалбите до институцията. Факт е, че индивидуалната финансова подкрепа не достига – това са най-уязвимите хора в българското общество, за които във всеки следващ бюджет трябва да се търсят още и още източници на средства, така че да им се осигури достоен живот. Това са теми, свързани с медицинските изделия. Не успяхме да запушим тази дупка на изтичане на ресурс от публичните пари, които държавата отделя за хората с увреждания, но това е предстоящо. За помощните средства и медицинските изделия – едни икономически интереси са удовлетворени, едни фирми печелят, за съжаление, често на гърба на хората, които имат нужда от тази подкрепа. Проблеми, свързани с административното обслужване, със статистиката и събирането на данни. В резултат на вниманието, което привлякохме към Регистъра за хората с увреждания, бяха направени сериозни стъпки за неговото по-добро функциониране. Сега реално сме изправени пред предизвикателството за прилагането на тези изключително важни закони. Тук няма как да не споделя своята тревога от начина, по който започна прилагането им в началото на тази година. Вместо очакваните повече пари и повече финансова подкрепа, решаване на проблемите в резултат на това, че през януари и февруари системата не успя да се напасне към новите правила в Закона за хората с увреждания, имаше големи разочарования. Например социалната подкрепа за януари се получи през февруари, а не както хората я очакваха – през месец януари. Някои от тях бяха накарани да подават отново и отново заявления за получаване на финансова подкрепа. Липсваше надлежна и изчерпателна информация какви са правата на хората с увреждания спрямо новото законодателство. В тази връзка ние открихме гореща телефонна линия, на която за три месеца има над четири хиляди обаждания. Успяхме и лично да обясним на над четири хиляди души какви са промените в тези закони, които регламентират повече права, повече подкрепа за хората с увреждания. Имаше и проблеми при подготовката на подзаконовата нормативна база. Например ние продължаваме да настояваме, че предоставянето на цялата подкрепа за хората с увреждания единствено и само по настоящ адрес е проблем, който ги ощетява. Разпределението на финансовите средства – това са наистина проблеми, които тепърва ще се решават. Аз много се надявам, че от 1 септември, когато ще влезе в сила Законът за личната помощ, ще успеем да оправдаем огромните очаквания, които хората имат към влизането в сила на този закон, към подкрепата, която ще получат тези, които имат нужда от личен асистент. Използвам случая да Ви разкажа за един пример, свързан с работата и на местната управа в един областен град. Там една жена инвалид, човек с увреждане, на инвалидна количка, която доскоро беше подкрепяна от своя съпруг, остана буквално в безпомощно състояние, тъй като съпругът й почина и се оказа, че тази жена, която не може да стане от леглото сама, е някъде в списъка на чакащите за личен асистент, за да получи асистент поне за един, за два часа, за да може да продължи да живее. Разбира се, отидохме на място с моя екип и се наложи много дълго да обясняваме на въпросния кмет, че проблемите не само на хората с увреждания, изобщо проблемите, които се решават през законодателството, през наредбите на общинските съвети, тези проблеми са за конкретния човек. И някак си, когато има бедстващ човек, който не може да мръдне от леглото, чийто живот е застрашен, защото не може да се обслужи сам, да кажеш: „Има правила, има хора пред нея, има листа на чакащи, нищо не мога да направя!“, наистина е неразбиране изобщо на същността, смисъла, целите на публичната работа. През неправителствени организации, през Министерство на отбраната, тъй като ставаше дума за военноинвалид в лицето на нейния починал съпруг, намерихме възможности да подкрепим тази жена, но въпросът, който тя зададе, беше, и всъщност от него тръгнах, за да разкажа този случай: „Какво да правя аз до 1 септември? Във фризер ли ще ме сложите?“ Очакването и на тази жена е, че от 1 септември, когато влезе в сила Законът за личната помощ, проблемите на такива хора ще бъдат решени. Това беше целта на Закона. И ние сме длъжни да го направим. Не просто да оставим сами Социалното министерство, Агенцията за социално подпомагане и различните институции, представители на изпълнителната власт, а и парламента, особено Социалната комисия – господин Адемов, госпожа Ангелова, всички, които са в тази комисия, а да направим всичко възможно този закон наистина да заработи в интерес на хората, за да не се окаже, че ние заедно сме ги излъгали. Искате ли да се изкажете, господин Адемов? (Оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Аз виждам знаците от залата, но Вие поехте ангажимент, че залата ще е критерий. Не Ви прекъсвам… ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ами залата ме слуша, обаче господин Адемов трябва да излиза, тъй като наистина има сериозен ангажимент и сигурно иска да отправи може би критични бележки към работата на институцията? Ако е възможно… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ваша е преценката. Ако приключите в момента, впоследствие отново бих могъл да Ви дам думата, за да отговорите на въпроси след разискванията. Наистина, Ваша е преценката, госпожо Омбудсман. ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам възможност на господин Адемов, това е основният партньор на омбудсмана – Социалната комисия в парламента, така че за мен е важно какви препоръки и критики ще се отправят към институцията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за това разбиране, както и от името на господин Адемов. Господин Адемов, да приемем, че поискахте думата и с помощта на омбудсмана я получавате. (Оживление, шум и реплики.) Имате думата, господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря и за разбирането. Искам първо да започна с това, че ще се опитам да бъда максимално кратък, защото тези 400 страници Отчет на омбудсмана за 2018 г. могат да бъдат охарактеризирани и представени, както много накратко, така и много подробно. Аз ще се опитам да избера краткия вариант и затова започвам с благодарност за работата през 2018 г. на институцията на Омбудсмана с Комисията по труда, социалната и демографска политика. Както вече беше казано, голяма част от проблемите, които са в предметния обхват на дейността на Комисията по труда, социалната и демографската политика, са и част от проблемите, които институцията на Омбудсмана се опитва да реши през всичките тези години. Искам първо да кажа няколко общи думи по отношение на профила на омбудсмана, както той е разписан в Закона за омбудсмана на Република България. Ясно е, че, съгласно този закон, омбудсманът е винаги на страната на гражданите, изслушва гражданите, формулира техните искания, идентифицира проблемите, опитва се чрез публични дискусии и чрез натиск към институциите да реши поставените конкретни проблеми. Препоръката, която аз си позволих да направя в Комисията по труда, социалната и демографската политика, е по отношение на това, когато възникнат такива казуси, които са от предметния обхват на дейността на Социалната комисия, след като проблемите бъдат идентифицирани, след като са излезли предложения от работни групи, от публично обсъждане, преди омбудсманът да се възползва от правото, което е записано в Закона за омбудсмана, да представи проект при председателя на Народното събрание, да организира неформални срещи в съответните ресорни комисии, които да се почувстват ангажирани с проблематиката, която се поставя, и те да бъдат естествения мост между проблемите на гражданите и законодателните решения, за да не изпадаме в деликатната ситуация и в блудкавото усещане на конкурентност между правата на омбудсмана и правата на народните представители за законодателна инициатива. Това, което може да направи омбудсманът, е да подготви съответни законодателни предложения и съгласно Закона за омбудсмана да ги внесе при председателя на Народното събрание. Това според мен може да бъде опосредствено и да бъде улеснено чрез дискусии в съответните ресорни комисии и там народните представители да се почувстват ангажирани да внесат, съответно да припознаят тези предложения. Сега няколко думи по отношение на това – дразни ли рейтингът на омбудсмана всички институции в България, в това число и народните представители? Уважаеми колеги, самият факт, че институцията на Омбудсмана се ангажира с решаването на наболели обществени проблеми е поставена в привилегировано състояние, защото – ето, тя каза, че две трети от предложенията към институциите са завършили с положителен край и това я поставя в по-благоприятна ситуация. Няма нищо лошо в това и няма никой да загуби, защото и институцията на Омбудсмана, и всички останали институции в България работят в интерес на българските граждани, затова аз мисля, че такъв проблем по-скоро е преекспониран, отколкото реален като такъв. Искам да кажа няколко думи по тези идеи и темите, които бяха обсъдени през 2018 г. в Социалната комисия. На първо място е темата за така нареченото модерно робство. Вие знаете, че беше изградена, конструирана една временна анкетна комисия за проучване на всички обстоятелства около, общо казано, така наречените неизплатени работни заплати. В резултат от дейността си тази комисия излезе с предложение за промени в шест закона, изключително претенциозни предложения, защото ставаше въпрос за намеса на Социалната комисия например в търговското право, изключително претенциозна цел. След много консултации и след обсъждане с експерти, с преподаватели от Софийския университет – от Юридическия факултет, от неправителствени организации стигнахме до решения, които позволиха на близо пет хиляди човека, които не бяха си получили заплатите от фалирали предприятия, да получат своите неплатени заплати – тези 8 млн. лв., ако не бъркам числото, не от Социалното министерство, а от Фонда за гарантиране на вземания при несъстоятелност на работодателя към Националния осигурителен институт. Това е един успех, който дава надежда, че когато всички тези казуси се обсъждат в един сериозен обхват, решенията са винаги в интерес на българските граждани. Много дискутирана беше проблематиката за даване на възможност на Главна инспекция по труда да открива процедура по несъстоятелност. Това е едно революционно предложение, което по-скоро има превантивен характер и изпълни своето предназначение, защото благодарение на този текст в Закона, вече голяма част от предприятията и работодателите решават да изплатят работните заплати вместо да останат длъжници към своите работници и служители. На следващо място, много накратко искам да засегна и проблема, който възникна в началото на миналата година с пенсионирането на миньорите в предприятия, които подлежат на закриване, са в процедура на закриване или са закрити. Въпреки огромните спорове, въпреки усещането за противопоставяне между отделните категории миньори приехме решение, което е изцяло в интерес на миньорите и аз смятам, че това беше решение в правилна посока. И няколко думи по темата, която разбуни духовете, мина през страдания, през протести – темата за хората с увреждания. Изключително бурна беше 2018 г. по отношение на политиките за хората с увреждания. Знаете, че благодарение на всички тези дискусии, благодарение на обществения натиск, натиска на омбудсмана и на всички институции Народното събрание с помощта на ресорната комисия и с помощта на всички народни представители приехме двата закона – Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. В началото на тази година приехме третия от пакета закони – Закона за социалните услуги. Надявам се заедно – Народното събрание, както беше казано и преди малко от омбудсмана, и изпълнителната власт, да контролираме изпълнението по приложението на законодателството, защото това е второто, много по-важно от това да има законодателство. На следващо място, искам да кажа и няколко думи по отношение на това, което върви в момента – дискусията по отношение на промени в Наредбата за експертизата на работоспособността, по-точно на медицинската експертиза, е изключително важна. Аз съм изключително удовлетворен от факта, че Министерството на здравеопазването и екипът на министър Ананиев са добронамерени, заедно с организациите на и за хората с увреждания, да решат проблема, който възникна след като беше приета Наредбата за медицинската експертиза през месец август миналата година. Изключително важно е, уважаеми колеги, да споменем, че тази наредба вместо да реши проблемите с медицинската експертиза, вместо да реши проблемите с така наречените фалшиви ТЕЛК-ове, какво направи – с новата наредба бяха ощетени една голяма част от българските граждани? Категорично трябва да заявим: тези, които нарушават и се възползват от фалшиви ТЕЛК-ови решения, трябва да бъдат санкционирани по съответния начин, с цялата строгост на закона, но това означава, че законодателството, в това число и подзаконовата уредба, не трябва по никакъв начин да лишават гражданите, които имат действителна нужда от подкрепа на осигурителната система по отношение на техните права. Това е изключително важно, защото в крайна сметка законодателството трябва да работи в интерес на гражданите, от една страна, и от друга страна – да санкционира тези, които се опитват или пък го нарушават на практика. На следващо място, искам да кажа няколко думи по темата, която разбуни общественото мнение, и това е темата за правата на децата – сираци, без право на наследствена пенсия. Изключително важна дискусия и аз искам да благодаря и на народните представители, искам да благодаря и на финансовия министър, на социалния министър, които заедно с народните представители от пленарната зала, в последния момент решихме: без подоходен критерий децата сираци да могат да получат подкрепа от държавата. Става въпрос за тези, които нямат право на наследствена пенсия, да получат подкрепа от държавата по линия на Закона за семейни помощи за деца. Изключително важно е това решение на българското Народно събрание, макар че тези 7 млн. лв., които бяха предмет на спора, доведоха до дискусии, които в крайна сметка, за наша радост, доведоха до това децата сираци, да получат подкрепа от държавата, размерът на която подкрепа всяка година се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване. Искам да завърша с изключителния успех на инициативата по отношение на двойния стандарт за храните, която дискусия беше финализирана вчера, буквално в последното заседание на Европейския парламент за настоящия му мандат. Надявам се, че Народното събрание ще направи всичко възможно, за да приеме текстове и законодателни инициативи, които да реализират тази идея, защото тази идея, уважаема госпожо Омбудсман – обръщам се към Вас и към госпожа Ковачева, има така наречените уловки. Тази уловка е в смисъл на това, че в законодателната инициатива е заявено, че става въпрос и за възможни компромиси, които никой не може да оцени към днешна дата. Това е изключително важно за българското законодателство – да преодолеем това, което Европейският парламент предложи доста гъвкаво, както в интерес на европейските индустриалци, така и в интерес на европейските граждани. Благодаря Ви още веднъж за доброто сътрудничество. Надявам се, че и през настоящата и през следващите години доверието в институцията на Омбудсмана, доверието във всички останали институции, ще доведе до решения, които да бъдат в полза на българските граждани. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов. Има ли реплики към неговото изказване? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Тошев. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Омбудсман, уважаема госпожо Заместник-омбудсман! Аз искам да върна малко темата. За пореден път се възхищавам на госпожа Манолова и за колегите, които не са имали честта да работят в Събранието, да Ви кажа, че в бюджет 2010 – 2011 г. госпожа Манолова говори девет часа и седем минути, така че това е кратко изложение на 400 страници доклад. В действителност искам да кажа на колегите, включително и на доктор Адемов, че тук се подведоха – затова съм възхитен от госпожа Манолова – по проблемите на обществото и проблемите на защитите на гражданите в различните слоеве, прослойки, етноси и така нататък, че точката на дневния ни ред е: Доклад за дейността на омбудсмана, а не за проблемите на обществото. Госпожо Омбудсман, имам, първо, една молба към Вас. Вижте сайта, имате достойни предшественици – човекът институция, мир на праха му, господин Гиньо Ганев, както и господин Константин Пенчев, които са достойни омбудсмани. Няма нищо в официалния сайт на омбудсмана за историята на институцията, или поне аз не можах да го видя. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.) Ако го има някъде, е скритичко, а би трябвало да бъде малко по-явно. Следващото нещо. Вашата дейност е такава – това е моя лична оценка, каквото беше и изложението Ви тук по защитата и представянето на Доклада Ви – страстна, хиперактивна и свръхчувствителна. Това е прекрасно, само че Вие сте достатъчно опитен юрист, както и госпожа заместник-омбудсманът, знаете, че в определени моменти това може да доведе до подвеждане. Искам лично да Ви кажа, че специално за избирателния район, в който аз съм избран – няма да споменавам имена, както и Вие избегнахте да споменавате и да персонифицирате проблеми, има двама човека, които Вас специално Ви подвеждат, когато сте в региона – единият е председател на НПО, другият е кмет на кметство, което не е добре по принцип, защото хората Ви познават, познават и дейността на институцията, както познават и тях. Когато се извеждат и се обобщават тези проблеми на базата на недостоверни източници, се получават проблеми за самата институция. Другото, което е в тази връзка. Разбира се, законът си е закон, Конституцията е Конституция, но персоната, която ръководи тази институция, дава нагласа на всички останали 60 човека, казахте. Има ги между другото в сайта, видях ги и поименно, и по длъжности. Достига се до един момент, в който персоната, която ръководи институцията, може да наруши много тънката граница между изключително доброто Ваше ръководство на институцията и преминаването в границата на популизма – и Вие го споменахте, набеждаването за някакви други амбиции извън сферата на дейността, която заемате в момента. Нещо друго. Внимателно Ви слушах и Вас. Признавам си, че не всичко съм прочел от Доклада, все пак са страшно много страници, но това, което ми направи впечатление в аналитичната част, е една тенденция, която според мен би трябвало да я прегледате малко по-внимателно. Омбудсманът, институцията на Омбудсмана не е единствената, която защитава хората, правата на гражданите, на групи от граждани и индивидуалните права. Отделно от това, няма го директно като внушение, но като нагласа и като усещане е, че едва ли не другите институции са виновни по презумпция, и само омбудсманът се бори и защитава с гърди, с рамене, с ръце, с колене и с каквото се сетим там (оживление, смях) бедните граждани и онеправданите групи от граждани. Не е вярно това. Вие много добре го знаете, защото сте били и на други постове, на други места сте работили пак по същия начин и пак в същия интерес, както всички ние тук се кълнем и, надявам се, болшинството от нас да работят така. Бих искал в следващия доклад, надявам се, ще Ви бъде последен за мандата, но не и последен за Вас като омбудсман (оживление, шум и реплики), да има малко повече аналитичност, защото тук видяхме, а и на слайдовете – ако искате го прелистете да видите, да има повече факти. Разбира се, трудно е, ще стане тогава сигурно 600 страници, но от тези числа и факти трябва да има някакъв анализ, който да ни води към подобряване на дейността на всички институции, а не само на Събранието и на омбудсмана Тук идвам към следващото нещо, което Ви го казвам, мисля, че Вашата институция, която водите в момента, трябва да бъде като лекарската – колкото по-малко болни, толкова по-добре сте си свършили работата, тоест процентът на увеличение на жалбите според мен не е добър критерий за обществото ни. Той е добър критерий като доверие към институциите – може би затова сте го подчертали, подчертахте го и сега, като увеличаване на интереса към институцията и към дейността, която тя върши, но не е добър критерий за обществото като цяло и за дейността в дълго време. Все още няма такава история институцията Омбудсман, защото тогава, когато намалеят до минимум жалбите, означава, че сме си свършили всички работата, начело с омбудсмана. Бих искал да прочета и малко самокритика – не толкова като недостатъци на системата и на институциите, а и нещо, което не сте успели да свършите, защото едва ли сте успели да свършите всичко. Това, което Вие и доктор Адемов казахте, че имало онеправдани – да, знаем го. Опитваме се ситото на социалната мрежа непрекъснато да го стесняваме, за да станат по-малки отворите, да може да се обхване и да се засегне все по-голяма част от хората, които държавата защитава, от една страна, а, от друга страна, да може техният брой да намалява, като им се дава възможност сами да се грижат за себе си, а не институциите. Тук искам да кажа и нещо, с което може би трябва да приключа изказването си. Не бива да внушаваме на хората, начело с Вас, че Вие, с Вашите 60 човека, Социалната комисия на доктор Адемов, Социалното министерство и агенциите са тези, които трябва да се грижат. Дадохте пример с жената на починалия военен. Най-вероятно, ако нямат семейства, ако нямат деца, ако нямат наследници, трябва да се грижим за тях изцяло, но тогава, когато тези хора са отгледали деца и внуци и да се оплакват, че не могат да отидат да си вземат хляб днес, защото омбудсманът или „Социално подпомагане“ не са им изпратили помощник, не е съвсем справедливо и не е нормално. Благодаря Ви и успех! ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тошев. Има ли реплики към неговото изказване? Господин Биков, заповядайте – първа реплика. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тошев, една съвсем кратка реплика. Първо, пропуснахте две неща – едното е да отбележим, че на госпожа Манолова много ѝ отива да стои на това място и ние се надяваме някой ден да я видим там. (Оживление. Шум и реплики.) Второ, ние познаваме и тук в парламента имаме 78 български граждани, които са жертва на модерно робство – не ги допускат до заседанията и не могат да упражняват професията си, така че може да се заемете и с тази част… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Все пак да си депутат не е професия, господин Биков! Малко пояснение, съжалявам. ТОМА БИКОВ: Задълженията си, да. Там има добри знаци, разбира се. Имаше Априлски пленум, следва развенчаване на култа, така че се надяваме да участвате в тези процеси активно, иначе Ви желаем все така енергично да изпълнявате Вашите задължения. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Тошев. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря за репликата на господин Тома Биков. Много добре видях къде седи госпожа Манолова, но не исках да се закачам на тази тема, за да не ѝ отворим още някой фронт, тя и без това има достатъчно фронтове, на които воюва. Може би, ако тя седеше на тази скамейка, нямаше да се намираме сега в това дередже на парламента – да си работим спокойно, кротичко и да си приемаме законите. Тези млади и по-възрастни хора, които са горе на балкона, да виждат, че парламентът може да работи възпитано и културно, а не да се държим като някакви хора, хванати от случайни места. Специално за това, което Вие казахте по отношение на дейността на омбудсмана, аз мисля, че госпожа Манолова вдигна стандарта. За колегите, които не са чели достатъчно внимателно Закона за омбудсмана – парламентът, Народното събрание с тайно гласуване, искам да подчертая – тайно гласуване, избира омбудсмана и неговия заместник. (Реплика от омбудсмана Мая Манолова.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Явно. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Така ли? А жалко! Беше готино, когато е с тайно гласуване, защото тогава е сигурно, че сме предпочели госпожа Мая Манолова, а примерно не някой друг господин или госпожа. Съжалявам за това, но е мой пропуск. Другото, което е, петгодишен е мандатът и догодина – аз одеве го казах доста завоалирано, но догодина ще бъде последният доклад в този мандат на госпожа Мая Манолова като омбудсман. Така че, колеги, важна е дейността. Във Видин се опитахме да изберем омбудсман, обаче не се получи. В общинския съвет имаше несъгласие. Явно все още не сме успели да убедим хората от необходимостта и от коректива на дейността на омбудсмана. Надявам се да успеем през следващия мандат на кметовете. Не са толкова финансовите разходи и загубите, колкото са ползите от такъв обществен защитник. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тошев. Заявено е изказване от господин Петров, след което доцент Лъчезар Иванов. Заповядайте, имате думата. ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги, изслушах внимателно частта от Доклада, която беше поднесена от госпожа Мая Манолова, и трябва да кажа, че не само от Доклада, а и от работата ѝ става ясно, че тя направи пробив в тази институция, като я направи много по-динамична, много по-диалогична и трябва да ѝ се отдаде заслуженото за това, което тя прави. Друг е въпросът, че в много отношения се поставя в услуга на партията БСП, и оттам нещата получават понякога не толкова убедителен характер за това, което тя прави. Определено смятам, че нейната дейност трябва да бъде пренесена и в областните, и в другите структури на омбудсмана, и трябва да помислим като народни представители да фиксираме срок – след избирането на главния омбудсман да бъдат избрани и съответните регионални представители. Това, което в момента става, подозирам, е организирано нежелание да има омбудсмани по места. Общинският съвет може да гласува пет години подред, че не иска да избира омбудсман, защото омбудсманът ще започне да му се меси в работата. Това, което искам да кажа, обаче е свързано с един проблем, който, за съжаление, покрай всички тези постановки – неслучайно използвам този израз, който се правеше от някои от представителките на майките на деца с увреждания, защото това бяха постановки и аз имах възможността да ги наблюдавам всеки ден през прозореца на нашата стая. В онзи случай може би щеше да е справедливо в някакъв момент да се беше намесил представител на омбудсмана – когато майките държаха децата в неравностойно положение наистина изложени на слънце, изложени на студ и изобщо не им пукаше за тях, защото това бяха всъщност майки – казвам някои от тях – които бяха приели професията отглеждане на дете като нещо свое свято и по-скоро защитаваха тази своя професия, отколкото децата с увреждания. Тогава направих изказване и един председател на парламентарна група се извини от мое име, без да ме е питал дали искам да се извинявам. Искам да поставя сега, госпожо Манолова, точно този случай на Вашето внимание, защото той е фрапиращ. В България се провежда една европейска политика за извеждането на деца от домове, от сиропиталища – това е добре – и настаняването им в нормални домове. От 15 години аз работя по международни проекти с деца с увреждания, работя с няколко центъра в Бургас и много активно им помагам. Затова и изказването ми, което направих, искам сега да го подчертая в този момент пред Вас, е много важно, защото познавам проблема, а не ей така просто да се пишем за интересни. Става въпрос за тези майки, които отглеждат деца с увреждания, майки, които са с добри професии, наложили се и изведнъж раждането на деца с тежки увреждания променя техния живот, понякога безвъзвратно. Ще кажете: дневни центрове. Дневни центрове в България има много малко… (Народните представители Халил Летифов и Хасан Адемов застават пред Мая Манолова). Ще изчакам, защото и те искат вниманието на госпожа Манолова, и аз също. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължавайте все пак, господин Петров, времето тече. ПЕТЪР ПЕТРОВ: Какво да направя? Искам тя да ме изслуша, защото искам да ѝ кажа нещо много важно. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Манолова, господин Петров очаква Вашето специално внимание. Продължете все пак! (Шум и реплики. Народният представител Халил Летифов застава пред Мая Манолова. ) ПЕТЪР ПЕТРОВ: Сега пък този господин ни пречи да имаме визуален контакт. Говоря, че пречите, не може да ме види госпожа Манолова. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Осигурете визуален контакт на господин Петров. Продължете! ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да обърна внимание за тези хиляди майки… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви, за тишина! ПЕТЪР ПЕТРОВ: …които нямат достъп до дневните центрове за деца с увреждания. Те живеят включително и в по-големи градове, в които няма такива дневни центрове. В някои има по три, по четири, а в други няма по един. От 265 общини едва ли в повече от 30 – 40 общини има дневни центрове, хайде да ги кажем 50, а в останалите 200 общини няма дневни центрове. Майките са затворнички, майките са превърнати в нещо, което е недопустимо в нашето общество – те самите вече са в неравностойно положение, още повече в случаите, когато много храбрите български мъже избягат, разведат се с тях и ги оставят, ей така, на произвола на съдбата с това дете, което са родили – едно или две. Когато стана тази кампания, на мен ми се обаждаха родители, които имат по две деца и които казаха: „Господин Петров, те са ненормални, но не е възприето така да се говори в обществото. Защо го казахте така?“ Децата наистина имат нужда от обгрижване, но родителите им с професии остават в неравностойно положение – нещо, което е неразрешим проблем. Той може да бъде решен по начина, който аз предложих в моето изказване и заради което господин Цветанов се извини, защото аз съм го предложил. Предложих за тези хиляди майки, които нямат никаква перспектива да получат дневни центрове наблизо, да бъдат организирани домове – повтарям, домове, не центрове, защото центърът е нещо друго, а българската дума е „дом“, където те могат да оставят за определен срок децата си. Не да им ги вземат, както една доста повърхностна журналистка от bTV каза, че трябвало да се вземат децата им. Не, те трябва да бъдат давани в тези домове, за да могат да бъдат обгрижвани, и то от първия момент. В онази кампания аз получих писмо от един Дом за майка и дете, така се нарича – Дом за майки и деца, ние ги наричаме домове, а не центрове, които ме подкрепиха и казаха: „Господин Петров, тук е пълно с изоставени циганчета, а пък българите, които имат такива деца, не могат да ги оставят, а нуждите са за тези деца да започнат да се грижат още от първия ден специалисти.“ Това нещо много внимателно го… Като започна да говори включително и заместник-министър Русинова: „Ама, чакайте бе, Петров, Вие искате да създавате домове, а ние ги унищожаваме.“ Става въпрос за съвсем различни институции, в случая – институции, които имат за цел да направят майките на тези деца отново икономически активни, защото България губи хиляди специалистки точно затова, че няма къде да си оставят децата, а тези деца изискват ежедневна, ежечасна, ежеминутна, денонощна грижа. Трябва да помислим много сериозно за това. Примерно ще Ви дам една цяла група деца – не деца, всякакви възрастни със синдрома на Даун. България е единствената европейска страна от Европейския съюз, която няма такъв център. Ние нямаме център за деца със синдрома на Даун – тези деца, които ги виждате по улицата, имат характерно излъчване, поглед и така нататък. Няма! Това нещо е срамно за България – член на Европейския съюз. Затова повтарям отново: не бива махалото, което отива в единия край, да бъде оставено така. Трябва да има и специализирани домове за обгрижване на деца с увреждания от първия момент на тяхното раждане. Другото е, че тези деца, които сега извеждаме и ги пращаме при приемни родители, които в повечето случаи, в болшинството от случаите са хора, които нямат необходимото образование и умение да се справят с такива деца, ние ги излагаме на голяма опасност, защото самите деца имат нужда от деца като тях. От 15 години имам такива международни проекти – те имат нужда от деца като тях, имат нужда да бъдат с деца, а не да бъдат обгрижвани от семейства сами и да идва по един консултант от общината веднъж на седмицата. Така че трябва да помислим за създаването на центрове, където тези деца с увреждания да могат да контактуват и да имат социална среда. Това е изключително важно, което не го правим за България. Последното, на което искам да се спра, е за жените от малцинствата. Жените от малцинствата, госпожо Манолова, циганките, например от 10 циганки 9 няма да могат да произнесат думата „омбудсман“, а какво остава да дойдат и да напишат или пък да поискат от Вас помощ. Те имат нужда от голяма помощ. Не виждам кой друг освен Вие и Вашите поделения да се заемете с тях, защото тези жени наистина са в неравностойно положение. Сега мога, депутатите от ДПС имат работа и излязоха, обаче да кажа и за тях – за младите туркини, момичета и млади жени. Имам сведения от лекари, при които идват техните свекърви или майки, които са от средното ниво на възраст, и те им превеждат, защото не знаят добре езика. Представяте ли си? Стигна се дотам нашите турски момичета да не знаят добре българския език и да не могат да се оплачат. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Петров, какво общо има това с Отчета на омбудсмана? ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това, че трябва да се обърне внимание на това, че са дискриминирани наши етнически малцинства и по специално женската част от тях и те не са в състояние да отправят, а ги е и страх, каквато и да е молба до омбудсмана, това е обществен проблем. Вие, госпожо Манолова, може да се намесите в решаването на този проблем, той е много важен, за да имаме равнопоставено отношение. В това отношение мисля, че може да направите твърде много за тези онеправдани момичета и жени. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики към това изказване? Не виждам. Има ли други изказвания? Заповядайте, доцент Иванов, имате думата. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам да взема отношение по Доклада. Първо, искам да благодаря на омбудсмана госпожа Манолова, защото след 2004 г., когато тази институция беше узаконена в нашата страна, може да кажем, че госпожа Манолова напълно изпълни със съдържание тази своя функция. Нещо повече, като един добър юрист и адвокат тя всъщност се превърна в адвокат на всички хора, които имат проблеми в нашата държава. Смятам, че през изминалата година не можем да не отбележим това, че тя активно се включи и имаше своя принос за хората с увреждания и трите законопроекта, които бяха станали факт. Тук също искам да спомена активното участие за това и финализирането във вчерашния ден в Европейския парламент – за двойните стандарти в храните. И не на последно място – нейната активна позиция за миньорския труд. Дотук мисля, че хвалебствените думи днес звучат в тази зала, но искам да отправя и някои критични бележки, тъй като, когато човек работи, допуска и грешки. По Конституция омбудсманът е застъпник на правата и свободите на гражданите. Това е записано в чл. 91. Всички хора, които са правно-юридически грамотни, знаят, че институцията не е правоприлагаща и съответно правораздаващ орган. Колеги, искам да акцентирам, че в повечето от случаите, когато аргументите не са достигали до Омбудсмана на България, са се прехвърляли тези граници. И нещо повече, често пъти сме ставали свидетели, бих казал, и на правораздаване от страна на институцията, което считам, че колкото и да е инициативна, колкото и да се старае да помогне на гражданите, прехвърля обязаностите на закона, който ѝ дава това право. Освен това бих искал да кажа, че тази институция няма и законодателна инициатива, а много често бяхме свидетели на това, че, включително и в кулоарите на Народното събрание, се говореше: „аз внесох своя законопроект“. Само това искам да акцентирам, че тази институция няма такава функция. Не могат да бъдат възстановявани права и нарушения от тази институция, тя може да бъде само посредник и застъпник. Нещо много важно, което искам да кажа, беше подчертано от госпожа Манолова, че ако няма сътрудничество, ако няма диалог между законодателната и изпълнителната власт, всичките усилия на тази институция биха останали във въздуха. Затова аз искам да отправя една молба – в следващия доклад да можем да видим една по-голяма диалогичност, един по-голям диалог между нея, Народното събрание и съответно изпълнителната власт. Диалогът е изключително важен и този диалог трябва да продължи както с гражданите, така и с Народното събрание. Нещо, което също считам, че е важно. Що се отнася до здравеопазването, това е една изключително тежка тема и мисля, че и госпожа Манолова като член на Комисията по здравеопазване в един от парламентите, е била свидетел на това колко трудно и отговорно се взимат решения, когато става въпрос за човешки живот и за решаване на човешки съдби. В нейните 607 жалби, които тя е отразила в своя доклад – няма да правя разбор на жалбите, а само ще кажа и ще обърна внимание на Вас, колеги, и на всички, които слушат, че в България са извършени над два милиона и половина хоспитализации и над десет милиона прегледи. Разберете, че здравеопазването е сектор, който се променя, той е динамичен и винаги ще има хора, които в една или в друга степен не са удовлетворени, те не са могли да получат компетентната помощ или правилната експертиза. Затова обръщам внимание в частта за здравеопазване, че в повечето от случаите проблемите на гражданите са били не толкова по вина на даден лекар или дадено лечебно заведение, колкото на организацията. Така че аз единствено пледирам за това – в един следващ доклад, що се отнася до темата „здравеопазване“, да бъдем по критични и в същото време да виждаме онова, което се прави, и в годините колко неща са били пропуснати. В заключение ще кажа, че действително ролята на омбудсмана като застъпник на гражданите е изключително важна и това, че госпожа Манолова работи добре с всички неправителствени организации, дава още по-голяма сила да бъде един коректор, но, пак казвам, коректор на обществото съвместно с Народното събрание и изпълнителната власт. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли реплики? Няма реплики. Има ли други изказвания? Няма. Уважаеми колеги, предлагам да направим почивка, след което да дадем дума за изложение на госпожа Манолова. Позволете ми да направя едно съобщение: на балкона на пленарната зала е китайска делегация, водена от заместник председателя на Националния съвет на Политическия консултативен съвет на китайския народ господин Джан Цин Ли. (Ръкопляскания.) Нека приветстваме гостите с „Добре дошли в България!“ и да им пожелаем ползотворна работа! (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Традицията на чипровските килими“. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването. Следва почивка. Ще продължим нашата работа в 12,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Продължаваме с разискванията по обсъждания доклад на Омбудсмана на Република България за 2018 г. Има ли изказвания? Не виждам заявки от народни представители за изказване по Доклада. Госпожо Омбудсман, поех ангажимента да Ви предоставя отново думата – Вашето изложение беше прекъснато. Заповядайте, имате думата. ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се възползвам от предоставената ми възможност от господин председателя Нотев в абсолютно сбит вид да приключа прегледа върху Доклада за работата на институцията през миналата година. Знам, че повечето от Вас са прочели Доклада или поне резюмето, но така или иначе, тъй като имам огромното уважение към парламентарната работа, към тези, които след години ще следят стенограмите на парламента, нека да е ясно за стенограмите, че омбудсманът е представил Доклада си, и че освен социалните каузи е посветил своите усилия и на правата, на всички права на българските граждани. Така че само ще маркирам. Важна част от работата през миналата година беше защитата на правата на децата. Тук бих откроила две национални кампании, едната успешна – за децата сираци и подкрепата, която трябва да получат от българската държава, а другата – в развитие – това е кампанията за отпадане на таксите в детските градини. Няма как да не свържа тази кампания и с част от проблемите, които бяха поставени от тази трибуна, а именно, че детските заведения, детските градини, обхващането на децата от най-ранна – четири- и петгодишна възраст, е най-сигурният начин както да научат български език за тези, които са от националните малцинства, така и да не отпаднат от училище и да продължат да се образоват, така че всяка инвестиция, независимо дали става дума за 30 или за 60 млн. лв., има своята огромна възвръщаемост, когато се прави за предучилищните забавачки. Тази кампания много се надявам да има успех през тази година. Ще я представим на финансовия министър на старта на бюджетната процедура за следващата 2019 г. Жалбите според типа нарушения, свързани с правата на децата, без да се разпростирам, на първо място са тези, които са свързани със семейната среда, родителски конфликти, домашно насилие. Обръщам внимание на институцията на Омбудсмана и по специално искам да отбележа усилията на Комисията за правата на децата в парламента по изработването на законодателни предложения в Семейния кодекс, регламентиращи отговорното родителство и споделеното родителство. Надявам се, че парламентът ще има волята да се заеме с тази изключително важна тема, която се отнася до българските деца. Тук са включени проблеми, свързани с детската бедност, с мерките за специална закрила, приобщаващото образование за децата със специални образователни потребности, каузи, на които е посветена и работата на Комисията по образование в българския парламент. Препоръките на омбудсмана са дадени подробно. Давам един пример, тъй като тук прозвучаха критики в двете посоки: че няма конкретна информация за подадени конкретни жалби от граждани или от групи граждани, от една страна, от друга страна критиката, че няма достатъчно анализ. Всеки от Вас може да прочете например частта, която се отнася до правата на децата и да се убеди, че освен детайлния анализ на жалбите, свързани с детски права, има и много сериозен анализ за проблемите в законодателството, за неговото прилагане, системата за закрила, мерките, които трябва да бъдат предприети и дългосрочната визия, която трябва да сложи в центъра на вниманието си българската държава, включително със Стратегията за детето. Правата на потребителите традиционно са голяма част от усилията на моя екип. Искам само да отбележа един факт. За първа година, на първо място са оплакванията на гражданите от ВиК дружествата. Мисля, че като народни представители за Вас е важно да го знаете. И това е така заради нечестната спрямо българските граждани реформа във ВиК сектора, която беше извършена, и особено по отношение на въвеждането на единната цена на водата в рамките на определени територии. Когато се видя как действа тази реформа, мисля, че всеки ще направи извода, че наистина е несправедливо, особено спрямо хората от малките населени места, в отдалечени райони от София, там където става дума за гравитачно водоснабдяване, което изисква минимални инвестиции, минимални разходи – да плащат хората от шуменските села, тъй като там съм била многократно, цена на питейната вода, която е по-висока от тази, която се плаща на жълтите павета в центъра на София – наистина е несправедливо, 3,60 срещу 2,20, наистина е несправедливо. Аз съм подала конституционна жалба в началото на тази година срещу единната цена, но остава възможността като правите преглед на законодателството, да помислите дали не е възможно в рамките на приетата реформа да бъде отменена тази постановка за единната цена на водата в рамките на една територия. Има огромно недоволство, много жалби, цели населени места, цели села протестират не само в Шуменско, в Плевенско, в Пернишко – тема, която е важна за Вашите избиратели и за българските граждани. Няма да разказвам за жалбите срещу топлофикации, енергоразпределителни дружества, срещу мобилни оператори, тъй като ситуацията не се е променила особено съществено спрямо доклада от миналата година. Имаме и своите постижения, например намаляват съдебните дела, които Топлофикация завежда срещу свои клиенти, най-вече защото се осъзнава, че когато става дума за малки суми, по-добрият вариант е да бъдат информирани клиентите, вместо да бъдат натоварени с допълнителни юрисконсултски възнаграждения, експертизи, съдебни такси. Имаме своите успехи и по отношение на промени в общите условия на електроснабдителните дружества. Направихме своите предложения по Наредбата, която се отнася за така нареченото общо разпределение в етажна собственост по отношение на снабдяването с питейна вода и заплащането на нейната цена. Това предстои да бъде развивано и да се случи в подзаконови актове през тази година. Използвам да отбележа, че разчитам на Правната комисия – работата по внесените от мен предложения, които бяха припознати от депутати от различни цветове от Правната комисия – за ограничаване на свръхправомощията на банките, да бъдат сложени на масата в най-скоро време и да изработим текстове, които да дисциплинират от една страна банките, да направим опит да ги превъзпитаме по отношение на тяхното високомерно отношение към клиентите и към българските граждани, от друга страна, да дадем глътка въздух на хората, които изнемогват от финансовото робство, в което са се оказали. Тук трябва да спомена и бързите кредити, които са следващата ми кауза – злоупотреби, заобикаляне на закона, което води до съсипване на живота и бъдещето на десетки хиляди български семейства. И тук, естествено, е свързана предстоящата работа на парламента по Закона за частния фалит, надявам се. Изчаквам предложенията, насочени срещу ограничаване на свръхправомощията на банките, да бъдат финализирани и ще представя на депутатите от Правната комисия предложенията си по гражданската несъстоятелност. Надявам се, че има какво още да направим – добро, за българските граждани по най-невралгичните за тях теми през следващите месеци. Частта „социални права“ беше чудесно презентирана от председателя на Социалната комисия. Аз осъзнавам объркването, което настъпи в част от Вас, че, видите ли, председателят на Социалната комисия прави анализ на проблемите на българските граждани в сектора „социални права – пенсионни, трудови, осигурителни, обезщетения“, но всъщност това е анализ на общата ни работа, на институцията на омбудсмана и на Социалната комисия в парламента. Това са нашите каузи от миналата година, които господин Адемов перфектно анализира, и каузата за справедливост при пенсионирането на миньорите, и децата сираци, и модерното робство с кампанията срещу наглите работодатели, което даде своите резултати. Пет хиляди души са получили своите възнаграждения в размер на 8 млн. лв. Не се оправдаха страховете, че ще фалираме Фонда за гарантиране на вземанията. Там слава богу има над 150 млн. лв. От друга страна, 5000 българи получиха справедливост за това, че честно заработените пари от трудови възнаграждения им бяха изплатени от Фонда за гарантиране на вземанията. Благодаря на Главната инспекция по труда и на Националния осигурителен институт, които също са много надеждни партньори на омбудсмана, и което е по-важно, в резултат на тези промени, на даденото правомощие, което направихме заедно, на Главната инспекция по труда да започва процедура по несъстоятелност на фирми, които не са си издължили заплатите на работниците, над 100 фирми, по данни на Инспекцията по труда, са си платили забавените заплати на работниците. Идеята не беше някой да покрива дълговете на нагли работодатели, а да бъдат дисциплинирани и накарани, първо, да си платят на работниците, а след това да инвестират или да харчат средства за всякакви други неща. Няма да говоря за каузите, свързани със социалното осигуряване, с пенсиите. В края на миналата година предупредихме, че промяната във формулата ще доведе до напрежение сред българските граждани. За съжаление, се оказахме прави. Разбрах от господин Адемов, че ще коригирате това в рамките на следващите седмици. Наистина има притеснения сред хората, на които им предстои да се пенсионират и решението, което се предлага… ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Още утре! ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: А, още утре – чудесно! То наистина е добро и ще внесе успокоение. Право на образование. Подробно обсъдихме тези проблеми в Комисията по образование. Чух експертното мнение и препоръките на колегите от тази комисия, така че няма да я представям на вниманието на пленарната зала. Почти същото се отнася и за проблемите в здравеопазването. Искам да внеса едно уточнение. Опитах се да го обясня и по време на заседанието на Здравната комисия. Шестстотин и седем жалби в сектор „Здравеопазване“ не е малко! Зад тези 607 жалби не стоят 607 души на фона на седем милиона българи, които са пациенти на здравната система, тези 607 жалби се отнасят до десетки хиляди български граждани. Мога да дам десетки примери: болницата във Враца – една жалба, зад която стоят стотина медицински специалисти и лекари, десетки хиляди граждани на област Враца, които разчитат на тази болница, или жалбите на пациентски организации за липсата на някое лекарство за редки болести, или проблемите на диализата във Видин, или проблемите на медицинските специалисти с ниските възнаграждения – една жалба, зад която стоят хиляди хора! И е добре, когато наистина има взаимодействие, когато проблемите се решават така, че това основно конституционно право на българските граждани на достъпно, качествено и своевременно здравеопазване да бъде реализирано. По отношение на жалбите в област „Право на собственост и икономическа свобода“ ще си позволя само да обърна Вашето внимание на високата активност на гражданите, свързана с екологични проблеми. Хората все повече се вълнуват от това в каква среда живеят те и техните деца. Затова са жалбите срещу кариери, рудници, замърсяване на околната среда, на почвите, замърсяване на водата, мръсния въздух, фините прахови частици във въздуха в София и другите големи градове, презастрояването, застрояването на тревни площи, небостъргачите. Това са все повече теми, които вълнуват българските граждани, и те отправят своите петиции, подписки. Само през миналата седмица съм била в няколко невралгични пункта: в Пловдив – опитът да се застрои един парк, опитът да се строи на едно от тепетата в Пловдив. Хората реагират и имат нужда от някой, който ще отиде на място и ще подкрепи техните усилия със съответни препоръки и становища до институциите. Няма да злоупотребявам повече с Вашето търпение. (Шум, реплики, смях.) Разбира се, имаме своите ангажименти за защита на гражданите от дискриминация и езика на омразата. Защитаваме лишените от свобода в местата за лишаване от свобода. Има Национален превантивен механизъм. Правим своите предложения до Конституционния съд и до върховните съдилища за тълкувателни решения. От няколко години имаме специален раздел за наблюдение изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека, подробен анализ, който би представлявал интерес за Правната комисия. Наблюдаваме прилагането на международни актове и на трите конвенции на ООН, по които България е страна. Имаме своята международна дейност. Вече разказах за каузата на омбудсмана за двойните стандарти. Другото, което трябва да отбележа, и с това приключвам, е създаването на балканска мрежа на омбудсманите на форум в София в края на миналата година, на който поканих и присъстваха колегите от балканските страни. Беше изградена мрежа на омбудсманите – един канал за бърза комуникация и взаимодействие при решаването на трансгранични проблеми или на проблеми на български граждани, възникнали на територията на друга държава. Това е представянето на моя доклад. Искам да благодаря в края на Доклада, тъй като няколко пъти отправих благодарности към различни институции и към гражданското общество, да отправя и своята благодарност към медиите, защото нито една кауза на омбудсмана нямаше да бъде успешна и реализирана изцяло без подкрепата и помощта на медиите, които също, както и омбудсманът, имат своите ангажименти да отразяват битките на гражданите в защита на техните права, и тук сме съмишленици. Няма как да не отговоря на поставените въпроси – много накратко. (Шум и реплики.) Благодаря за казаните добри думи! Обичам да чувам похвали, няма да го крия, но в същото време търпя критика и съм благодарна за изказаните препоръки към работата на институцията, една част от които имат своите основания. Да, факт е, че – вероятно на институциите, може би и на партиите, в някакъв момент работата на омбудсмана и на неговия екип изглежда субективна. Изглежда като че ли в различните ситуации ние предварително сме взели страна. Това много често е така, защото по дефиниция омбудсманът е на страната на гражданите и има един основен ангажимент – да защитава гражданите. Омбудсманът няма ангажимент да хвали властта. Омбудсманът има ангажимент да защитава гражданите! От друга страна, смятам, че за институциите е добре, когато има една институция, която изцяло е посветена единствено и само седем дни в седмицата на българските граждани. Това създава някаква надежда, че все пак има една последна инстанция, към която могат да се обърнат. Апелирам към Вас да не се дразните на одобрението, на доверието на гражданите, защото то е залегнало в Конституцията! То е залегнало в Закона! Аз съм на страната на гражданите, работя максимално и с енергия за защита на техните интереси и е ясно, че резултатите, които институцията провокира и осъществяваме с другите институции, са позитив и капитал на тази институция. Аз мога да приема много критики, но има няколко обвинения, които не мога да подмина, и на които категорично ще реагирам. Отричам и отказвам да приема всякакви намеци, направени от тази парламентарна трибуна, или от всяка друга публична трибуна, че има даже и намек за партийност в работата на институцията. Мисля, че сме показали със своята работа – и аз, и моят екип, че сме абсолютно безпристрастни, работили сме по каузи, които са представени пред институцията на хора от абсолютно различни цветове – от най дясната част на спектъра, до най-лявата. За нас, за мен, за госпожа Ковачева, за хората, които работят в институцията, проблемите на гражданите нямат цвят. И мисля, че това е честното отношение. Мисля, че от този принцип на абсолютна прозрачност, безпристрастност и надпартийност никога не сме отстъпили, така че няма как да се съглася с подобни подозрения. Смятам също така, по отношение изказването на господин Христов, и съм длъжна да реагирам, че подобни изказвания от парламентарната трибуна са недопустими! Стоя – и е ясно за цялото българско общество, че стоях с майките на деца с увреждания от първия ден на тяхната кауза за реформа в системата. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кой Христов? ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Петър Христов Петров. (Шум и реплики: „Петър Петров.“) Извинявайте. Уважаеми колеги, смятам, че подобни квалификации и подобни твърдения от парламентарната трибуна не трябва да бъдат подминавани, без да бъдат критикувани. Недопустимо е да се говори по такъв начин за деца с увреждания и за техните проблеми. Като омбудсман аз отговарям за най-уязвимите. Не приемам също така и този начин на изразяване по отношение на националните малцинства – нито на ромското малцинство, нито на турското малцинство. (Шум и реплики.) В мое лице малцинствата в България имат своя защитник, своя адвокат, така че няма как да не реагирам срещу подобни изказвания. Още веднъж – благодаря Ви, за вниманието, за добронамереността, за критиките! Те бяха полезни за мен и за моя екип. (Ръкопляскания.) Благодаря, че ми дадохте възможност в рамките на един час да си спомня как изглеждат нещата от тази парламентарна трибуна. Наистина Ви благодаря! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова. Има ли други изказвания? Господин Ангелов и господин Искрен Веселинов. Господин Ангелов беше пръв. (Шум и реплики.) Ние сме във фазата на разискванията. Заповядайте. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): По начина на водене, господин Председател. Обръщам се към Вас, когато се изказват и народни представители, и омбудсманът включително, да правите забележки, когато не се използват термини, свързани с българската Конституция. С цялото ми уважение към госпожа Манолова и дейността, която прави през последните години, не мога да се съглася, а мисля, че и Вие като председател на Народното събрание трябва да кажете, че малцинства в България няма по Конституция. Има общности, а няма малцинства. Не е нормално човек, който е омбудсман на Република България, да използва термини, които противоречат на българската Конституция, защото по този начин се дава повод на различни и чужди, и български неправителствени организации да твърдят, че в България има малцинства, и да искат признаването на такива. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Забележката Ви е основателна, господин Ангелов, що се отнася до термина и неговото легално основание. Господин Веселинов, имате ли желание? Не. Изказвания? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите. Предстои гласуване по точка четвърта от седмичната ни програма – Решение по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. Ще Ви запозная с: „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана РЕШИ: Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г.“ Преминаваме към гласуване на прочетения Проект за решение. Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3. Предложеното решение е прието. Господин Веселинов, заповядайте. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да подложите на гласуване процедура за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие с една седмица. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да приемем, че по предходната точка сме приключили. Поздравления, госпожо Манолова, за гласуването и подкрепата, която получихте от залата. Благодаря Ви. Подлагам на гласуване предложението на господин Веселинов за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет на първо гласуване. Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма. Предложението за удължаване на срока между двете четения е прието. Преминаваме към следващата точка от Програмата: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ВИСШЕ ВОЕННО УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ „ВИСШЕ ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“. Вносител – Министерският съвет на 10 април 2019 г. Моля господин Попов – председател на Комисията по отбрана, да ни запознае с Доклада на Комисията. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, моля процедура за допуск до залата на началника на отбраната генерал Андрей Боцев и на командира на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме предложението за допуск до залата. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Моля, квесторите, поканете гостите в залата. Господин Генерал, в началото на Вашето изложение предлагам да ни запознаете с Проекта за решение, след което – с Доклада на водената от Вас Комисия. Така за всички в залата ще бъде ясно какво обсъждаме и какво предстои да гласуваме. Имате думата. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „Проект! РЕШЕНИЕ за откриване на висше военно училище c наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование и чл. 16, т. 8, чл. 93, ал. 1 и 2 и чл. 94, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България РЕШИ: 1. Открива висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. 2. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – държавно висше военно училище, със седалище в град Долна Митрополия, и има свое знаме, печат и празник – 25 май. 3. Предметът на дейност на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ включва: а) обучение на курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ от област на висшето образование „Сигурност и отбрана“ по специалности от регулираната професия „Офицер за тактическо ниво на управление“, както и по специалности от областите на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“, „Технически науки“ и „Сигурност и отбрана“; б) обучение на студенти за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по акредитирани професионални направления от областите на висшето образование „Социални, стопански и правни науки“ и „Технически науки“; в) обучение за придобиване на висше образование на образователна и научна степен „доктор“ по акредитирани докторски програми; г) обучение за повишаване на квалификацията; д) специализирано обучение, придобиване на квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и на граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната; е) извършване на научноизследователска и иновационна дейност и на приложни изследвания; ж) развитие на научно-производствена, издателска, спортна, културна и стопанска дейност, свързани с основната дейност на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост; з) други дейности, предвидени в закон, в акт на Министерския съвет или възложени от министъра на отбраната. 4. Недвижимите имоти и движимите вещи за осигуряване на дейността на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се предоставят при условията и по реда на Закона за държавната собственост. 5. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ съставя, приема, променя, изпълнява и отчита бюджет. 6. В приходната част на бюджета на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ постъпват: а) трансфери от държавния бюджет; б) финансова помощ от общините; в) дарения, завещания, наследства, спонсорство; г) собствени приходи съгласно чл. 90, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование; д) приходи съгласно чл. 90, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование. 7. Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ включва в структурата си: командване, основни, обслужващи и административни звена. 8. Органи на управление на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ са Общото събрание, Академичният съвет и началникът. 9. Правилникът за устройството и дейността на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се издава от министъра на отбраната. 10. Академичният съвет предлага на министъра на отбраната чрез началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за утвърждаване: а) длъжностното разписание на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“; б) спомагателното длъжностно разписание на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за цивилни служители за сметка на собствените приходи; в) решенията за откриване, преобразуване и закриване на департаменти, катедри, научни секции, административни и обслужващи звена; г) учебните планове по специалностите от професионално направление „Военно дело“, съгласувано с министъра на образованието и науката; д) квалификационните характеристики по специалностите от професионално направление „Военно дело“. 11. Началникът на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице. Той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на Общото събрание. 12. Началникът на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ упражнява правомощията на ректор по Закона за висшето образование. 13. Министърът на отбраната представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет на предложението за утвърждаване с акт на Министерския съвет съобразно неговата компетентност на броя на приеманите за обучение във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираната професия „Офицер за тактическо ниво на управление“. 14. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване на: а) броя на приеманите за обучение във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6 от Закона за висшето образование; б) размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите по буква „а“. 15. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, открива процедури за заемане от военнослужещи на: а) свободни академични длъжности във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като допълнителните изисквания за заемането им се определят в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; б) свободни длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната. 16. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“: а) назначава на академични длъжности във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ военнослужещи при условията и по реда на действащото законодателство; б) назначава военнослужещи на длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната; в) освобождава военнослужещи от академични длъжности във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в случаите при условията и по реда, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование. 17. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“: а) утвърждава теми за редовна и задочна докторантура във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“; б) открива процедури за прием на редовни и задочни докторанти във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в рамките на утвърдения с акт на Министерския съвет брой при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на Правилника за устройството и дейността на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“; в) зачислява за обучение лицата, приети за редовни и задочни докторанти по буква „б“; г) зачислява военнослужещи и цивилни служители във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ за докторанти в самостоятелна подготовка. 18. Закрива факултет „Авиационен“ в структурата на Националния военен университет „Васил Левски“, като дейността му преминава във факултет „Авиационен“ в структурата на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. 19. Трудовите правоотношения с цивилните служители от факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ преминават във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ при условията на чл. 123 от Кодекса на труда. 20. Военнослужещите от факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ преминават на служба във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ на изпълняваните от тях длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“. 21. Курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите, които се обучават във факултет „Авиационен“ на Националния военен университет „Васил Левски“ към момента на влизането в сила на решението, продължават обучението си във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ по специалностите при условията и реда, по които са приети. 22. Документацията, свързана с обучението на лицата по т. 21 във факултет „Авиационен“ от Националния военен университет „Васил Левски“, се прехвърля във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. 23. Решението влиза в сила на 1 януари 2020 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал. Това беше Проектът на решение. Той е разпределен на две комисии – Комисията по отбрана и Комисията по образованието и науката. И от двете комисии са постъпили доклади. Вие ли ще ни запознаете с доклада на Комисията, която водите? Ще чуем Доклада на Комисията по отбрана. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г. На заседание на Комисията по отбрана, проведено на 17 април 2019 г., беше обсъден Проект на решение на Народното събрание за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г. В заседанието от Министерството на отбраната взеха участие заместник-министър Атанас Запрянов, командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков и Ваня Деневска – парламентарен секретар. От Министерство на образованието и науката участваха Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, и Йорданка Петрова – парламентарен секретар. Председателят на Комисията по отбрана народният представител Константин Попов отбеляза, че Проектът на решение е внесен от Министерския съвет и е разпределен на Комисията по отбрана и на Комисия по образованието и науката, подчерта, че Висшето военновъздушно училище ще подготвя висококвалифицирани и конкурентоспособни специалисти за нуждите на гражданската авиация и на военновъздушните сили в национален, регионален и международен план. Възстановяването на военновъздушното училище е особено важно сега, когато предстои да бъде приет на въоръжение нов тип боен самолет. Проектът на решение беше представен от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов. Предложението се прави въз основа на проект, представен от Министерството на отбраната и Министерството на образованието и науката, който е оценен положително от Националната агенция за оценяване и акредитация. Проектът предвижда Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ да е държавно висше военно училище, което се създава на базата на факултет „Авиационен“ от структурата на Националния военен университет „Васил Левски“. Основен мотив за откриване на самостоятелно висше военновъздушно училище е нарастващата необходимост от промяна на модела за подготовка на специализирани кадри, отговарящи на съвременните изисквания. Ще се отговори на изискванията за усвояване на нови системи въоръжение и бойна техника и ще се решат редица проблеми за получаване на качествено авиационно образование. Пилотите ще получават сертификат и за гражданската авиация и ще се извършва обучение за гражданската авиация у нас и за чужди потребители. Ще се създадат условия за финансиране на обучението и от национални и чужди потребители. Ще се преодолее разделението на висшето авиационно образование и професионалното обучение. Създаването на Висшето военновъздушно училище е в съответствие с националните и съюзни изисквания и с него ще се изпълни заложеното в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020. Госпожа Ангелина Ламбрева допълни, че Министерството на образованието и науката подкрепя Проекта, с който се открива едно ново държавно висше училище, което ще отговори на повишените изисквания в три области на висше образование и четири професионални направления. Предвижда се и обучение по седем докторски програми. Уредена е възможността обучаемите да се прехвърлят от Националния военен университет и да продължат образованието си по същите учебни програми. Важно е, че преподавателският състав ще отговаря на изискванията на Закона за висшето образование и ще бъде спазен срокът от три години за получаване и на институционална акредитация. В последвалите обсъждания народният представител Владимир Тошев поздрави ВВС с възстановяването на една традиция в богатата история на българската авиация и препоръча да се използва богатият опит на Висшето военноморско училище. Изрази готовност за подкрепа при формирането на бюджета и политиките на новото военно учебно заведение. Народният представител Емил Христов подкрепи Проекта и постави въпроса дали залегналите в Проекта на решение постановки са достатъчни, за да се защитят интересите на обучаемите и преподавателския състав, както и дали е достатъчен броят хабилитирани лица и бюджет. Народният представител Пламен Манушев подчерта, че прилагането на положителния опит от Висшето военноморско училище ще изисква сериозни усилия и продължителен период от време. Подкрепя Проекта и смята, че летците трябва да се обучават в авиационна среда. Народният представител Валентин Радев сподели, че се е оказало грешка закриването на Висшето военновъздушно училище през 2002 година. Подкрепя мотивите за възстановяването му. В отговор на поставените въпроси госпожа Ламбрева увери, че предвиденото в § 21 е достатъчно да се защитят интересите на обучаемите. В Решението е предвидено да бъдат защитени интересите и на преподавателския състав. По отношение на хабилитираните лица, Проектът отговаря на изискванията на Закона за висшето образование. Заместник-министър Запрянов допълни, че е предвидено издръжката на новото Висше военновъздушно училище да бъде около 4,5 млн. лв. Вече са отпуснати 16 млн. лв. за развитие на материалната база на Националния военен университет, част от които и за факултет „Авиационен“. Въз основа на проведеното обсъждане и направеното предложение с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин генерал Попов. Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по образованието и науката. Имате думата, госпожо Дамянова – заповядайте. ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 април 2019 г., Комисията по образованието и науката обсъди горепосочения проект. На заседанието присъстваха: доцент Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, професор Петя Кабакчиева – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация, и генерал-майор Цанко Стойков – командир на Военновъздушните сили на Република България. От името на вносителите Проектът бе представен от генерал Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната. Новото висше училище се създава на базата на факултет „Авиационен“ в структурата на Националния военен университет „Васил Левски“. То е наследник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, съществувало до 2002, когато е преобразувано поради организационно-структурни реформи в Българската армия. Основен мотив за откриване на самостоятелно висше военновъздушно училище е нарастващата необходимост от промяна на модела за подготовка на специализирани кадри, отговарящи на съвременните изисквания на Военновъздушните сили и авиацията. Проектът на решение за откриване на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ предвижда структурата му да включва две основни звена – факултет „Авиационен“, и департамент „Природни и хуманитарни науки“, както и три центъра: Център за образователни и иновационни проекти, Център за международно сътрудничество и Център за следдипломна квалификация. Предвижда се в двете основни звена на висшето училище да преподават 45 хабилитирани и 35 нехабилитирани лица, с което се осигурява съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 26а от Закона за висшето образование. Определеният от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет включва 770 места в образователно квалификационна степен „бакалавър“ и 140 – в образователно квалификационна степен „магистър“. С решението на Народното събрание за откриване на Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ се уреждат условията и редът, при които курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите на настоящия факултет „Авиационен“ на Национален военен университет „Васил Левски“ ще продължат и ще довършат обучението си в новото висше училище по същите учебни планове и специалности. Заместник-министърът на образованието и науката, председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация и командирът на Военновъздушните сили на Република България изразиха становища в подкрепа на Проекта за решение. В дискусията се включиха народните представители Милена Дамянова, Милен Михов, Сергей Кичиков, Станислав Станилов и Таня Петрова. Те отбелязаха, че с решението се възстановява една добра образователна традиция за успешната подготовка на висококвалифицирани кадри за военната и гражданската авиация и пожелаха постигане на най-високо качество на обучението. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за“ – 13 гласа, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова. Откривам разискванията по разглеждания Проект на решение за откриване на висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Попов. (Оживление.) Има старшинство, въпросът е военен, но още един генерал дава знак. Всички ще имате възможност. (Оживление.) Господин Попов, имате думата. КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, уважаеми господа генерали! Знаете, може би не всички, но поне тези, които участваха в дискусиите, че в Комисията по отбрана неколкократно поставяхме въпроса, имахме питания към министъра, следяхме работата по възстановяване на военновъздушното училище и мисля, че там имахме съгласие. Искам да използвам възможността тук да благодаря на всички, които участваха в този процес. Много хора дълго време обмисляха, претегляха и наистина се стигна до този момент, когато разглеждаме Проекта, внесен от Министерския съвет в залата. Искам да им благодаря за работата, да благодаря на министъра на образованието, на министъра на отбраната и, разбира се, искам да благодаря и на премиера Борисов, който наистина прозря необходимостта от възстановяване на Военновъздушното училище и с неговата решителност успяхме да достигнем до този момент. Защо България заслужава да има военновъздушно училище? Може би малко емоционално, но тук е мястото да кажа, че в българския ген има нещо заложено, има нещо заложено, което е видно от нашата история. Българската авиация има наистина славна история, славни традиции. Ние първи сме използвали самолета като бойно средство на европейския театър на бойните действия, ние сме създавали школи, училища, минавали сме през трудни моменти, закривали сме ги и пак сме ги откривали – намирали сме сили. Двамата наши космонавти са завършили Висшето военновъздушно училище. Там е създавана наука, която свързва нашата родина с космонавтиката, но най-важното – там се обучаваха и се възпитаваха хиляди хора, които свързаха съдбата си с българската авиация. С възстановяването на Военновъздушното училище даваме знак за бъдещето, за бъдещето на българската авиация. То е свързано, разбира се, най-вече с придобиването на нов тип боен самолет, но и с подготовката на кадри, които ще обслужват не само новия тип боен самолет, а и техниката, която я има във Военновъздушните сили. Това означава повече грамотност, сигурност и по-висока безопасност на полетите. С възстановяването на Военновъздушното училище откриваме вратата и за подготовка на кадри за гражданската авиация, а знаем, че и в световен план, и в региона, и в България има страхотен глад за авиационни кадри, които са за гражданската авиация. Аз мисля, че имаме и по-далечна цел: имаме и сме доказали, че сме марка, че сме обучавали и възпитавали хора, които са от други държави – и курсанти, и цивилни, и настина по-далечната цел е свързана и с обучението на граждани от чужди държави, които могат да придобият и висока класна специалност, за да бъдат реализирани в бъдеще. Всичко това, разбира се, има и финансови измерения и аз смятам, че по модела на Военноморското училище наистина Военновъздушното училище освен че ще дава перспектива, освен че ще дава бъдеще, освен че ще дава висока подготовка, освен че ще се занимава с високи технологии, ще бъде и икономически обосновано. Бих продължил още дълго време, просто искам да завърша накратичко – това е едно стратегическо решение! Това е стратегическо решение, което предстои да вземем, защото авиацията – това са високите технологии. Високите технологии са бъдещето и във високите технологии е принадената стойност, а високи технологии без образование, е немислимо да постигнем. Точно затова искаме и ще подкрепим едно такова решение – да създадем Висше военновъздушно училище, което да възпитава и да образова, което да е свързано с високите технологии, което да гледа към бъдещето. Ще подкрепим това решение! Разбира се, желаем успех на Министерството на отбраната, на Щаба на отбраната, на Военновъздушните сили и на Военновъздушното училище. Не се съмняваме, че те ще направят всичко възможно тази първа стъпка да се окаже успешна, защото в тази област е необходим успех – той е стратегически. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин генерал Попов. Има ли реплики? Не виждам. За изказване – подаде сигнал господин Тошев. Записал съм заявките на адмирал Манушев, на генерал Симеонов и на господин Панчев. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господа генерали! Един много добър ден за българския парламент! Ще продължа с това, с което завърши генерал Попов – днес правим един стратегически ход, който е в реакция на една стратегическа грешка, която бяхме извършили – по-точно нашите предшественици, когато през 2002 г. закриват Военновъздушното училище. Защо в дългосрочен план е правилно това, което вършим днес? Има доста исторически причини – ясни са, ще ги спомена след малко, има военнополитически, има и чисто емоционални. В исторически аспект – тясно специализиран за военните, искам да припомня за колегите, които са извън сферата, че още през 1914 г. се създава Авиационна школа, която обучава летци за бойната ни авиация. Тази школа през 1915 г. е трансформирана в Авиационно, по-точно, в Аеропланно училище, след това, през 1928 г., в София се създава Военновъздушно училище, което през 1948 г. се премества в Долна Митрополия и съществува до 2002 г. под името „Георги Бенковски“ с изключително богата биография, с изключително добри специалисти. Наши колеги тук са двама четиризвездни генерали – те едва ли ще го споменат, но аз искам да го кажа, това са двама командващи Военновъздушните ни сили – генерал Симеонов и генерал Попов, а също така и президентът Румен Радев е командващ на Военновъздушните ни сили. (Реплики.) Аз споменавам, че и двамата са били началници на Генералния щаб. Така че и в емоционално отношение нямаме причини да имаме съмнение относно правилността на този ход. Генерал Попов преди мен спомена за първото използване на авиацията в боен аспект. Това става, само да припомня малко по-подробно, на 15 октомври 1912 г. в Балканската война, когато на авиацията е поставена задача да извърши разузнаване над Одринска околия – двамата летци хвърлят бомби от самолета, с който разузнават над жп гарата Караагач. Дотук с историята. Искам да продължа дебата или тезите, които вчера коментирахме в Комисията по отбрана. Военновъздушното училище, което сега създаваме и което трябва да стартира от есента, няма време. Вчера говорихме и с генерал Стойков, че вицеадмирал Манушев спомена, че дълго време трябва, за да се стигнат стандартите на Военноморското училище. Защо стандартите на Военноморското? Защото, дами и господа, колеги, искам да Ви припомня – тогава, когато елитни български училища месец октомври набират в пета или 15-а кампания, за да си попълнят бройките, за миналата година във Военноморското училище за едно място има седем кандидати. Седем човека! Така че това е стандарт, който трябва бързо да бъде достигнат от Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ и може да стане, защото опитът го имаме, добрата практика я имаме, просто трябва да се ползват добрите практики, които са въведени там – и като стандарт, и като база, и като практики, и като отношение с натовски и ненатовски държави. Второто нещо, което искам да спомена, е, че трябва да се развиват финансите, за да оцелее икономически и да се развива икономически, което е важно за всичко, което става днес в съвременния свят. Военновъздушното училище трябва да набира не само от България, и не само военни, трябва да набира и цивилни студенти от околните държави, трябва да станем център за обучение на новите самолети F-16. Не е трудно – имаме опита, имаме специалистите. Тук искам да кажа и още нещо, което е много важно: господа генерали, господин Министър, хабилитирайте собствени преподаватели. Една от големите болки на висшето ни образование по принцип – не говоря за военното – е това, че всяко висше учебно заведение няма собствени хабилитирани кадри. Хабилитирайте ги бързо, подгответе ги, защото наред със студентите, трябва да се готвят и преподавателите. За да има добри студенти, трябва да има изключително добри преподаватели. Аз искам да отправя и една молба – вчера я казах в Комисията, ще я кажа и сега, за да влезе в протокола – развивайте собствената база на базата на традициите, на базата на необходимостите, не посягайте на Противовъздушната отбрана, Радиотехническите войски и Автоматизираните системи за управление, които се обучават в Шумен. Няма нужда да се вземат чужди специалисти, за да се развие собствената база – няма да се получи нищо. Аз съм възпитаник на Шуменското училище. Историята и традициите показват, че може да се развие една прекрасна база, да се изграждат едни прекрасни специалисти и за цивилната, и за бойната ни авиация на собствена основа. Не посягайте на Шуменското училища, защото няма да се получат добри резултати. Накрая искам да спомена, че в момента, в който гласуваме, даваме повод за гордост на Военновъздушните ни сили, на Българската армия, на въоръжените сили и на цяла България! Нека всички да бъдем горди с този ход, който ще извършим след малко. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. Има ли реплики? Не виждам. Следващото изказване е на господин Поповски. Заповядайте, господин Поповски. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Днес правим един ход, с който изправяме една несправедливост, нанесена 2002 г. на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, град Долна Митрополия, Плевенска област. Освен че тогава му беше отнет статутът на самостоятелно висше заведение, се превърна в един Факултет с отмиращи функции. Гражданската авиация беше отнета като обучение и останаха само военните летци и наземните инженери. Това, което правим днес в рамките на този мандат на парламента под директивата на вицепремиера Каракачанов и колегите от Военната комисия, е, че връщаме статута на Висшето военновъздушно училище и се надяваме в перспектива да стане стратегически център за обучение и на Балканския полуостров, към което се стремим. Знаете, че ние сме една от важните държави в Югоизточния фланг на НАТО, и си спомням годините от моето детство, когато в Плевен се обучаваха и доста чуждестранни студенти за военни летци от онези – тогава приятелски държави – Сирия, Йемен, Либия и къде ли не. Надявам се в перспектива също да има освен български и чуждестранни студенти, да се развие в един интернационален мащаб статутът на това висше учебно заведение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Поповски. Има ли реплики? Ако няма, думата има генерал Симеонов – заповядайте, господин Генерал. СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Генерал и господин Генерал-лейтенант! Много неща се казаха от преждеговорившите. Аз ще се постарая да кажа само някои допълнителни, защото съм абсолютно съгласен с всичко това, което се каза до момента. Наистина в действието, което беше направено през 2002 г., на практика имаше някаква цел, имало е някаква цел, но не е постигнат резултатът, който е бил заложен, защото идеята е била за Национален военен университет. Сега университетът във Велико Търново носи наименование „Национален военен университет“, но той не е национален. Той е Университет на Сухопътни войски, на Военновъздушните сили – това е истината, и Военноморското училище остава като самостоятелна единица, в което няма нищо лошо. Но до това половинчато решение се е достигнало благодарение на различни настроения, лобита и конюнктура в българското общество. Разбира се, опитът от изминалите 17 години показва, че при добър мениджмънт и желание за развитие резултатите не закъсняват и конкретният пример е с Военноморското училище. Знаем в какво състояние е и когато има желание за развитие и, разбира се, целеустременост на целия състав и, разбира се, от ръководещия състав, нещата се случват. В този период бяха пропуснати много възможности за развитието на авиацията. Беше казано, че се загуби и гражданската авиация – обучението на гражданската авиация, загуби се също една много важна специалност „Военно ръководство на въздушното движение“. Уважаеми колеги, с възвръщането и създаването отново на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, разбира се, пред господа генералите и всички отговорни хора в това направление трябва да е ясно, че ще трябва една изключително сериозна тежка и усърдна работа, за да се върнат старите неща, за да може да се преодолее изоставането и догонващо да стигнем целите, които сме пропуснали през тези периоди. Наистина Военновъздушното училище обучаваше пилоти и авиационни специалисти, ръководители на военно ръководство на въздушното движение в много континенти, не само в Европа – в Азия, Африка, Централна Америка. Има нещо много интересно и важно, което през годините и аз като командващ ВВС и впоследствие като началник на отбраната, предполагам и генерал Попов ги е имал същите проблеми – не за първи път става този процес за възстановяване на военно училище, но досега винаги е имало противоборстващи страни и все се е намирала определена група хора или определен човек да торпилира нещата. Сега усилията на много хора се увенчават вследствие на този опит от 17 години. Както беше казано, благодарение и на премиера на страната, на неговата решителност, ще има Военновъздушно училище, за което като бивш възпитаник на Военновъздушното училище и като пилот му благодаря. Ще дам допълнително няколко плюса, които България може да извлече, възстановявайки тези подготовки. Имахме идея да създадем център за подготовка на пилоти от НАТО, тъй като, знаете, подготовката на един пилот минава през различни етапи. Идеята беше да използваме нашите битови самолети като етап за обучение на битов самолет. Самолетът „Пилатус“ е изключително модерен и съответства дори на новите типове самолети, които са на въоръжение в НАТО, за по-бързо адаптиране на пилота към всички навигационни системи в самолета и въобще цялото оборудване на самолета. Давам Ви пример, защото Република Полша следва една по-твърда, по-независима позиция и отстоява своите цели и задачи. Във Военновъздушното училище в град Демблен успяха с учебни и реактивни самолети, които те имат достатъчно на брой, да завоюват и да водят подготовката на летателния състав в НАТО при първоначално обучение с учебно-реактивни самолети. Това, уважаеми колеги и приятели, ще донесе много позитиви. Освен позитиви – възстановяване името и възможностите на българската авиация и Българската армия, връщане на кадрите към Българската армия и българската авиация, но ще допринесе и за повишаване авторитета на България и на Българската армия. Не на последно място, ще донесе и финансови успехи на Министерството на отбраната. Това, господин Министър, трябва да го отчитате Вие, като едно допълнително перо, ако достатъчно добре се развиват нещата, да може да ползвате тези неща. Възстановяването на Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ е най-верният и правилен път за осигуряване на пилоти и авиационни специалисти. В момента правя едно отклонение – не само от армията, но и в гражданската авиация гладът е изключително голям и стои въпросът за наемане на чуждестранни пилоти. Защо? Ето, говорим непрекъснато за демографския срив и как нашите български младежи и граждани заминават в чужбина. Е, защо ние не подготвяме наши пилоти, за да могат да си останат тук и да изпълняват своята трудова и професионална дейност? По този начин ще запазим повече работни места на територията на страната за българи и ще спрем текучеството към чужбина. В Комисията ние подкрепихме и в пленарната зала ще подкрепим предложението за възстановяване на Военновъздушното училище „Георги Бенковски“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генерал. Има ли реплики? Няма. Господин адмирал Манушев, заповядайте – имате думата. ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, господин Генерал – началник на отбраната, господин Генерал – командир на Военновъздушните сили! Първо, заявявам – нямам конфликт на интереси, защото двама генерали отвътре бяха много засегнати с това, което се случва. Наистина 17 години Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ го нямаше на картата, а имаше един авиационен факултет към Националния военен университет. Правилно ли е било, неправилно ли е било – по-скоро според мен е неправилно това решение, но по-добре късно, отколкото още по-късно. Седемнадесет години са доста, в които може да се загуби не само от подготовката, а може да се загуби духа на летеца, защото летците за мен са специални хора. Има две сини стихии, които са много близки и затова винаги сме уважавали авиацията, макар че уважаваме и доблестните Сухопътни войски, но „синьо е морето и синьо е небето“, затова моряците и военновъздушните сили – летците, се чувстваме толкова близки. Мотивите бяха добре казани – наистина примерът на Висшето военноморско училище е много добър. Ако в тези 17 години съществуваше Висшето военновъздушно училище, аз съм сигурен, че щеше да бъде нещо подобно на Висшето военноморско училище. В тази институция щяха да се обучават всички, които имат нещо общо с летенето, или всичко, което хвърчи и се готви за това, щеше да се готви в това училище. Аз съм убеден, че щяха да се дават и подготовка, и сертификати, и за малки самолети, и за стюардеси и за всичко, което прави Висшето военноморско училище, а сигурно щеше да има и доста чужди курсанти и студенти в това училище. Искам да кажа и затова взех думата, че няма да е лесно изобщо това да се постигне. Примерът на Висшето военноморско училище ще изисква огромни усилия и затова призовавам командването, военното ръководство на нашата армия, командира на Военновъздушните сили да подберат правилния човек. Изключително важно е кой ще застане начело на тази институция, за да я направи такава, а да не остане само на книга Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Ще изисква огромен труд и години труд от всички, които работят там, за да се направи всичко това, за което тук говорим, и Военновъздушното училище да започне да готви кадри за военновъздушните ни сили, за армията ни, за стопанския живот и за чужденци. Ще се изисква наистина огромен труд! Аз най-искрено пожелавам на летците това нещо и искам да им пожелая попътен вятър, да няма много подводни камъни. Дълги години в нашата история най-голямото военновъздушно формирование е било във флота – хидропланната станция в Чайка. Има години, когато е имало най-много самолети, числящи се към флота. Изключително сме заинтересовани това нещо да го има, да има Висше военновъздушно училище, да се подобри подготовката на нашите летци. Знаете, в морето разчитаме само на авиацията да ни защитава, защото корабите, колкото и големи да са, са беззащитни, когато са далеч във морето, ако няма военновъздушно прикритие. Затова попътен вятър на Висшето военновъздушно училище! Напред и нагоре! (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адмирал. Има ли желаещи да вземат отношение към изказването? Давам думата на господин Панчев – депутат, нечислящ се към парламентарни групи. Заповядайте, господин Панчев. СПАС ПАНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, господа генерали, драги колеги! Едно недалновидно решение през 2002 г., може би повлияно, ако следвам казаното от адмирал Манушев – синьо е морето, синьо е небето. Синият полъх най-вероятно повлия на НДСВ и в 2002 г. взеха това решение – да закрият едно от добрите училища в България, едно от училищата с добра перспектива. Доказателство за това е Военноморското училище, което е гордост за нашето образование, гордост за хората, които са минали през него и работят по света. В това училище в момента има над 2500 студенти, една пета от които са чужденци и сред тях 135 курсанти; 70 кадети – хора, които се обучават и са добре приети на работа не само в България, а навсякъде по света. Така беше и с българските пилоти, които учеха в Долна Митрополия и носеха славата на българските военни пилоти, на българските граждански пилоти и на обслужващия персонал. Ниша е – има необходимост както от Българската армия, така и от гражданската ни авиация да подготвя наши собствени кадри, да предаваме нашия опит. Имаме добро име в Африка, в Латинска Америка, в арабския свят, в Азия. Това училище при един добър мениджмънт, за което и аз искам да кажа на министъра, на ръководството на Военновъздушните сили, е добре да бъде от човек, който с ентусиазъм ще работи за развитие на училището, а не един висш началник, който да командва и да чака изпълнение на неговите команди. Ще бъде трудно – времето, което си поставя Министерството за работа на училището, е доста кратко. Хубаво е да се намерят добри специалисти, хабилитирани специалисти, да се разчита не само на военните, а и на цивилните преподаватели, за да имаме едно перспективно Висше военно училище. От сърце желая успех на бъдещото ръководство, на хората, които ще работят там, и на тези, които ще се обучават! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Панчев. Има ли реплики? Не виждам. Сега ще чуем изказването на народния представител Валентин Радев. Господин Радев, имате думата – заповядайте. ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми генерали! Достатъчно говорихме по темата – нещо важно правим в момента. Ще обърна внимание на няколко неща. В началото ще кажа, че образованието във военновъздушната област въобще датира още от 1914 година. Започва в София – Божурище, в аеропланната школа и стига до факултета, за който говорим в момента, като част от Националния военен университет. Дали това от 2002 г. е грешка, синя вълна или друга (реплики)... Това в Комисията не съм го казал. Казах, че не знам, но вероятно се оказва, че е било грешка. Ще Ви дам две числа. През 1990 г. в България има 30 университета, сега са може би 54, а сме два милиона по-малко. Направих проверка и се оказа, че в другите държави университетите са почти толкова, колкото у нас – в Гърция, Румъния, Белгия – тоест те не намаляват. Даже ако караме по стандарта на Дания, трябва да имаме 95 университета. В този смисъл ние, военните, господин Министър, така се е случило, че винаги сме били дисциплинирани. Когато НДСВ са дошли, след това БСП, тройна коалиция, никой нищо не е направил. Ние първи намалихме университетите – нашите висши училища, и сме казали, че от три остава едно – в Шумен, а във Велико Търново става университет и въздушното отива към него. Тоест май сме прекалили с дисциплината, нещо като с махалото. Сега като че ли правим обратното и отиваме в другата крайност. Правителството на ГЕРБ прави голямо усилие в момента, заедно с „Обединените патриоти“. Ние вземаме решенията, защото чухме хората. Много други преди нас правиха такива кръгли маси, какво ли не. ГЕРБ – идваме на власт, продължаваме да сме на власт и с „Обединените патриоти“ вземаме решение и възстановяваме училището. Смело е решението – тук се казаха някои неща. Ще спомена, че са доста подводните камъни, нещо се загуби през тези години – опит, традиции, хабилитирани лица няма – все пак това е Долна Митрополия, не е София. Възстановяването е голяма грижа на правителството и лично на министъра, който ръководи Министерството на отбраната. Браво на тези, които взеха това решение и направиха тази стъпка заедно с премиера! Видях, че той сърцато откликна на тази идея. Ще останат усилията да възстановим онова, ако тогава – 2002 г., е направена такава грешка. Призовавам всички колеги, които сме в залата – и опозицията в лицето на ДПС, не виждам колегите на Марешки, да подкрепим изцяло и единодушно както в Комисията по отбрана решението за възстановяването на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Радев. Има ли реплики? Не виждам. Има ли заявки за други изказвания? Няма. В залата са командирът на Военновъздушните сили и началникът на отбраната. Господин Министър, ако имате желание… (Заместник министър председателят Красимир Каракачанов дава знак, че ще се изкаже след гласуването.) Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители. Предстои наистина важно гласуване. Уважаеми народни представители, ще гласуваме Проект на решение с текста, с който бяхте запознати от председателя на Комисията по отбрана в началото на неговото изявление. Няма да пресъздавам целия текст – той е пренесен в стенограмата на днешното заседание. Гласуваме Проект на решение за откриване на Висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“, № 902-03-7, внесен от Министерския съвет на 10 април 2019 г. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.) Решението за откриване на Висше военно училище с наименование „Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е прието. Господин Министър, заповядайте – имате думата. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, уважаеми колеги. Уважаеми генерал Боцев – началник на отбраната, уважаеми генерал Стойков – командир на Военновъздушните сили! Днес наистина е един хубав ден за славната Българска армия – една допусната грешка преди 17 години беше възстановена с днешното решение на българския парламент. Ако се замислим, ще видите, че тези 17 години още веднъж се повтарят в историята на нашата авиация. След Ньойския договор, когато България е наказана от силите-победителки да няма авиация, тя закрива своята Авиационна школа. Точно 17 години по-късно – през 1936 г., я възстановява, и през 1940 г. тя прераства във Военновъздушно училище. Разбира се, много дълго можем да говорим по темата, макар че няма смисъл – днес е хубав ден. Как така се случи, че без да бъдем победени, сами унищожихме нашето Военновъздушно училище?! Днес наистина няма смисъл да говорим за това! Факт е, че това е изправено с днешното решение на парламента. Факт е, че отново даваме възможност да се възроди едно от висшите ни военни училища, което има своята традиция, което е възпитало стотици, бих казал, хиляди кадри, които бяха добри пилоти – тук ще спомена и двамата космонавти, включително и не малко хора в тази зала. Даваме възможност на онези млади българи, които искат да се посветят на авиационната професия – било в редовете на бойната авиация, било в редовете на гражданската авиация, да получат образованието си тук, в България, защото тези, които искаха да станат пилоти, трябваше да търсят други възможности – някои ходеха да се обучават и в чужбина. Сега даваме възможност на всички българи, които желаят да изучат авиационната професия, която е изключително престижна и с униформата на Българската армия, и в гражданския сектор, да могат тук да получат това достойно образование. Много правилно беше отбелязано: в областта на висшето военно образование ние имаме един изключително добър пример и този пример е Военноморското ни училище. От тази трибуна искам да благодаря – винаги съм го правил публично – на флотилен адмирал Медникаров, който е изключително добър ръководител на едно престижно учебно заведение в Европа, в което се обучават чужди студенти от десетки страни, а не само за рамките на тези 54 учебни заведения в България, както спомена господин Радев. Имайки предвид престижа на авиационната професия, аз смятам, че при едно подходящо ръководство на бъдещото Военновъздушно училище ние можем да повторим този светъл пример, имайки и практиката във Варна, това нещо можем да го развием. Действително днес е добър ден за българската авиация, буквално няколко дни, след като отбелязахме 40 години от първия български космонавт. В този ред на мисли искам да успокоя някои от колегите, тъй като ние българите по стар навик, дори когато се случва нещо хубаво, се чудим къде е лошото, искам да успокоя всички, че възстановяването на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и смяната на статута на Факултета във висшето училище няма да бъде за сметка на Военния университет в Търново и на неговия факултет в Шумен. По никакъв начин! Напротив, имаме идеи за Факултета. Не само че нямаме намерение по някакъв начин да местим хора или да им вземаме преподаватели, а да подпомогнем тяхното развитие, така че тези съмнения или опасения – в някои случаи и политически спекулации от хора, които предпочитат да говорят пред медиите, а не да стоят в залата и да дебатират, са безпочвени. Такова намерение нямаме! Напротив, аз винаги съм бил сторожник за това да се възстанови наборната военна служба и когато това се случи в скоро време, защото такъв е вече примерът в Европа, ще се наложи да възстановим и Висшето артилерийско училище в Шумен. Това също е неизбежно! Но всяко нещо с времето си – стъпка по стъпка. Затова, ако ми разрешите, искам да благодаря на парламента, който утвърди това решение, искам да благодаря и на министър председателя. Това е тема, по която, както беше казано от някого от преждеговорившите, поне от 10 години се правят усилия – кръгли маси, форуми, коментира се, настоява се, но по една или друга причина това не се случи. Ако не беше решителната намеса на министър-председателя, който да застане на тази правилна и национално отговорна позиция, може би щяхме да продължим да работим още и щяхме да изтървем и тази учебна година, така че в този случай неговата заслуга е ясна. Благодаря също така на Министерството на образованието. Не мога да не отбележа и помощта на Комисията по отбрана в лицето на нейния председател генерал Попов и на всички останали членове, защото, когато е ставало дума за този въпрос, в Комисията по отбрана е имало различни мнения дали и как може да се случи по-добре, но никога не е имало мнение да не се случва дори от партии, които бяха против това да отделяме средства за превъоръжаване на Българската армия. Днес сме свидетели на един хубав момент, в който държавата показва, че не само отделяме необходимите средства за модернизация на нашата армия, но мислим и за перспективата за обучение на качествени кадри за нашата бойна авиация. Уважаеми дами и господа народни представители, дълбоко благодаря и пожелавам на всички Вас приятна работа! (Бурни ръкопляскания в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Поздравления за гостите – командира на Военновъздушните сили, началника на отбраната, министъра, членовете на Комисията по отбраната и народните представители, които подкрепихме това решение. Уважаеми колеги, ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол в утрешния ден: 1. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на три въпроса от народните представители Полина Цанкова-Христова; Пламен Манушев; и Джема Грозданова. 2. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на две питания от народните представители Ирена Димова; и Александър Иванов. 3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Даниела Савеклиева. 4. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Кръстина Таскова и Даниела Савеклиева. 5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Бойчев и Александър Мацурев. На основание чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на питане със седем дни е поискал министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на едно питане от народните представители Атанас Ташков, Запрян Янков и Кирил Калфин. Поради отсъствие на народен представител по уважителни причини се отлагат отговорите на: - два въпроса от народния представител Даниела Димитрова към министъра на околната среда и водите Нено Димов; - един въпрос от народния представител Христо Гаджев към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева. Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Поради здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев. С това изчерпахме дневния ред за днешното заседание. Следващото редовно заседание – на 19 април 2019 г., петък, от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 13,37 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Нигяр Джафер Явор Нотев Секретари: Станислав Иванов Николай Александров