Счетоводен и данъчен справочник

Народното събрание ратифицира два международни договора за надграждане и модернизиране на Военноморските сили.

Първият е международен договор за лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система "Linux", версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване".

Вторият е договор с Кралство Нидерландия за доставка на два кораба за нуждите на Военноморските сили - минен ловец „„Мааслуис” и минен ловец „Хелевутслайс“. Придобиването на минните ловци е част от реализирането на проект за доразвиване на способности.

Ратификацията на договорите беше подкрепена от народни представители от всички парламентарни групи.

Под звуците на традиционния японски инструмент кото и с представяне на изкуството за подреждане на цветя икебана в Народното събрание беше отбелязана 110-ата годишнина от установяването на контакти между България и Япония. По инициатива на председателя на Групата за приятелство България – Япония Станислав Иванов в парламента гостува известната изпълнителка на японския инструмент кото Фуюки Енокидо, която направи всички присъстващи съпричастни с красотата на японската музика.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева посочи, че през 2019 г. България и Япония отбелязват три важни за своите взаимоотношения годишнини – 110 години от установяване на контакти между България и Япония, 80 години от установяване на дипломатически контакти и 60 години от възстановяването им. Нашите двустранни отношения датират много назад във времето, но хубавото е, че те се проектират много напред в бъдещето, подчерта председателят на парламента. Цвета Караянчева изрази благодарност за топлото гостоприемство, с което в Япония са били посрещнати миналата година български парламентаристи. Там ние успяхме да почувстваме голямото уважение и обич, които японският народ изпитва към България и мога да Ви уверя, че нашите чувства са също толкова топли и сърдечни, обърна се тя към посланика на Япония у нас Максато Ватанабе, който присъства на събитието. Аудиенцията при Негово величество император Акихито остави незаличим спомен за цялата ни делегация, добави Цвета Караянчева.

Групите за приятелство между Народното събрание и двете камари на японския парламент създават, подобряват и насърчават развитието на взаимоотношенията между двете страни, подчерта при представянето председателят на Групата за приятелство с Япония Станислав Иванов.

Радвам се, че имахме възможност да организираме днешното събитие в Народното събрание, отбеляза посланикът на Япония у нас Максато Ватанабе. Той посочи, че то е част от многото инициативи, посветени на юбилейните чествания в България и в Япония.

Красивите композиции икебана, които бяха показани в Народното събрание, са дело на три различни групи от България.

Физическите лица,  регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година, напомнят от Национална агенция за приходите /НАП/.

Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване на нова декларация. При облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски стопани физически лица  не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа, който е предвиден в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Новорегистрираните  през 2019 г. земеделски производители, могат да изберат за същата година да се облагат с данък върху годишната данъчна основа по реда, предвиден за едноличните търговци /чл. 28 от ЗДДФЛ/, като изборът се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. В случай, че желаят да продължат с този ред на облагане през 2020 г. и следващите четири години, е необходимо да подадат декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември 2019 г.  Образецът на декларацията  за избор на реда за облагането на доходите на земеделските стопани може да бъде намерен на сайта на приходната агенция www.nra.bgр, рубриката „За гражданите“, в Документи - данъци.

Декларацията се подава лично от земеделския стопанин или негов упълномощен представител в офиса на НАП по постоянен адрес на физическото лице. Декларацията може да се подаде по електронен път и по пощата.

Повече информация за избор на реда за облагането на доходите, попълване на декларацията и за плащане на дължимите данъци, земеделските стопани могат да получат на телефона на НАП  0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/.

 

Хранителни продукти и суровини без документи за произход са установени в различни обекти на територията на страната, собственост на фирма за производство на млечни продукти, занимавала се с вноса и износа им за Европейския съюз и за трети страни. Действията са осъществени на 3 декември при съвместна операция на служители от Икономическа полиция, ГДНП, СДВР и областните дирекции на МВР във Варна, Пазарджик, Стара Загора, Силистра, В. Търново, Бургас, Шумен, Хасково и Разград, НАП, БАБХ и съответните РИОСВ в 10-те области.

В хода на операцията са проверени складове на големи дистрибутори на стоката на фирмата в градовете София, Варна, Пазарджик, Русе, В. Търново, Стара Загора, Бургас, Хасково, Пловдив, Шумен, Разград и Силистра, както и производствената й база на територията на област Силистра. На територията на област Варна е установен и запечатан нерегламентиран склад, в който е открита стока без документи, удостоверяващи произхода й. Липсвали са и счетоводни документи. На територията на Бургаска област също е установен и запечатан склад за съхранение на продукти без документи, удостоверяващи произхода им. Подобни пропуски са констатирани и в други обекти на територията на останалите области. При инспекцията е засечена практика за разплащане на стока в пари в брой, а не по установения законов ред – по банков път.

Работата по изясняване на случая продължава. Иззети са проби от предлаганата продукция и от производствената база.

 

От 1 юли догодина всички пенсии се увеличават с 6,7 на сто, минималната работна заплата става 610 лева. От 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г. вкл., се увеличават с 6,7 на сто, записа парламентът, който прие бюджета на ДОО за догодина.

НС разпореди в едномесечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник" Министерският съвет съвместно с НОИ и НЗОК да направи анализ и разработи мерки за ограничаване на злоупотребите при получаване на краткосрочни парични обезщетения по Кодекса за социално осигуряване. При превишение над предвидените разходи по бюджета на ДОО МС може да одобри допълнителен трансфер по реда на Закона за публичните финанси.

Възрожденският дух на Боженци, Копривщица, Мелник и Банско и неподправената красота на българската природа са част от сюжетите в изложбата „С България в сърцето“ на художника Данаил Игнатов. Експозицията беше открита на 4 декември 2019 г. от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

Днес откриваме изложбата на Данаил Игнатов, който с годините се превърна в лирик на българската земя, на българската природа, на възрожденските градове и на прекрасната наша средновековна архитектура, посочи пред присъстващите Цвета Караянчева. Тя подчерта, че това негово място никой не може да оспори и го определи като възрожденски художник, който се уповава на традицията и я развива в прекрасните си платна. Данаил Игнатов печели признанието на публиката, той е истински свободен артист, живеещ от труда на своето изкуство, допълни председателят на Народното събрание.

Макар да съм софиянец, аз истински обичам и ценя красотата на българското село, вдъхновява ме изумителната ни природа и всички красиви кътчета на нашата Родина, отбеляза при откриването художникът Данаил Игнатов.

В изложбата „С България в сърцето“ са представени 30 платна на колоритния художник. Негови творби са притежание на частни колекции в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Русия, САЩ, Канада и др.

04/12/2019 - 06/12/2019
1. Второ гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г. Приет на първо гласуване на 12.11.2019 г.) - продължение.
2. Второ гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г. Приет на първо гласуване на 13.11.2019 г.).
3. Законопроект за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-B-UCA „Лицензи и техническа поддръжка на системата за конструктивни симулации JCATS (Joint Conflict & Tactical Simulation), включващи лицензи за операционна система „Linux“, версия Red Hat Enterprise Linux (RHEL) и обучение за усвояване на новото оборудване“ (Вносител: Министерски съвет, 22.11.2019 г.) – точка първа за петък, 6 декември 2019 г.
4. Законопроект за ратифициране на Договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис”, клас „Трипарти“, с бордови № М 856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти”, с бордови № М 859 (Вносител: Министерски съвет, 22.11.2019 г.) – точка втора за петък, 6 декември 2019 г.
5. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България, като Гарант, и Европейската инвестиционна банка, като Бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция-България“ (Вносител: Министерски съвет, 21.11.2019 г.) – точка трета за петък, 6 декември 2019 г.
6. Парламентарен контрол, включващ: 6.1. Разисквания по питане от народния представител Антон Кутев към министъра на културата Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България; 6.2. Отговори на въпроси и питания.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Станислав Иванов и Филип Попов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, добър ден! (Звъни.) Има кворум, откривам заседанието. Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание за днешното заседание следната допълнителна точка: Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България с вносител министър-председателят на Република България на 3 декември 2019 г., като предлагам да стане първа точка за днешното пленарно заседание – 3 декември, а досегашните точки първа и втора да станат съответно точка втора и трета за днешното пленарно заседание. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Как ще гласуваме? (Шум и реплики.) Има предложения по дневния ред! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще Ви дам думата. МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Има предложения! Първо, предложенията се обсъждат! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нали едно по едно гласуваме предложенията, господин Карадайъ? МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Първо, предложенията се обсъждат! (Шум и реплики.) Предложенията се обсъждат и тогава се гласува. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакваме, колеги. Гласували 200 народни представители: за 122, против 27, въздържали се 51. Предложението е прието. Колеги, има постъпило Решение № 1694-НС за обявяване на Росен Малинов Малинов за народен представител от Двадесет и четвърти изборен район – София. С входящ № НС-02-25 от 27 ноември 2019 г. в Централната избирателна комисия е получено писмо от Народното събрание, с което се уведомява, че на 27 ноември 2019 г. е починал народният представител Стефан Ламбов Данаилов, избран от листата на Коалиция „БСП за България“ в Двадесет и четвърти изборен район – София, на изборите за народни представители в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България е обективирана молба в Централната избирателна комисия да обяви за народен представител следващия кандидат от листата на Коалиция „БСП за България“ в Двадесет и четвърти изборен район – София. Предвид горното: „На основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, ал. 1, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс и във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Централната избирателна комисия РЕШИ: Обявява Росен Малинов Малинов, ЕГН…, за народен представител от Четиридесет и четвъртото народно събрание от листата на Коалиция „БСП за България“ в Двадесет и четвърти изборен район – София.“ Моля, поканете кандидата за народен представител. Заповядайте, господин Малинов, повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.) РОСЕН МАЛИНОВ МАЛИНОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Поздравления! Добре дошли! Благодаря, колеги! Процедура, господин Зарков – заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! На 30 ноември 2019 г. ни напусна професор Любен Андонов Корнезов. Напусна ни стожер на парламентаризма, един от създателите на Конституцията на Република България, достойна и уважавана политическа личност. Любен Корнезов беше народен представител в Седмото Велико народно събрание и в Четиридесет и първото народно събрание. Беше заместник-председател на Тридесет и осмия, Тридесет и деветия и Четиридесетия парламент, беше съдия и председател на Ямболския и Търговищкия окръжен съд, преподавател по Граждански процес, заместник-министър на правосъдието, конституционен съдия. Той бе един от радетелите и основоположник на триинстанционното гражданско производство в демократична България. Неведнъж професор Корнезов е озарявал тази трибуна с неповторимия си ораторски стил. Притежаваше блестяща юридическа мисъл, която неотклонно се стараеше да претворява в закони, което му даде голям авторитет като висококвалифициран правист и принципен народен представител. Професор Корнезов си отиде, но вярваме, че поведението му завинаги ще остане модел на подражание за нас и за тези след нас. Затова, уважаема госпожо Председател, моля Ви с минута мълчание да почетем паметта на професор Корнезов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги, да се изправим и да отдадем почит на нашия колега професор Корнезов. (Всички стават. Едноминутно мълчание.) Поклон пред паметта му! Благодаря Ви. Съобщение: Заместник министър-председателят по обществен ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж на Въздушно-космическите сили на Руската федерация с цел превоз на военна продукция от Русия в Сърбия. Разрешението е в сила за прелитане от Русия до Сърбия и обратно в периода от 1 до 8 декември 2019 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 29 ноември 2019 г. с вх. № 903 09-78 и е предоставено на Комисията по отбрана. Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител е министър-председателят на Република България, 3 декември 2019 г. Първо, моля за процедура по допуск в залата на предложения за министър на труда и социалната политика госпожа Деница Сачева. Гласували 206 народни представители: за 151, против 25, въздържали се 30. Предложението е прието. Моля, поканете госпожа Сачева в залата. Давам думата на заместник министър-председателя господин Дончев да ни представи госпожа Сачева. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков подаде оставка пред министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и поиска да бъде освободен като член на правителството. Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и от името на министър председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаване на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков и за избирането на госпожа Деница Сачева като министър на труда и социалната политика. Деница Сачева има бакалавърска степен по социална педагогика и две магистърски степени – съответно по здравен мениджмънт и връзки с обществеността. Започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика, където заема различни позиции – от специалист до ръководител – сектор в Националния център за социално подпомагане. Тя е един от първите десет служители на Националната здравноосигурителна каса, където работи като началник на дирекция „Международно сътрудничество, европейска интеграция и проекти“. В периода 1999 – 2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, където отговаря за връзките с международните институции, Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия. От 2016 г. до 2017 г. е била заместник-министър на труда и социалната политика. Като заместник-министър на образованието и науката госпожа Сачева отговаряше пряко за една от най-успешните политики в дейността на правителството, а именно връщането обратно в клас на над 40 хиляди деца. Владее свободно английски, ползва немски и руски език. На основание на гореизложеното и фактът, че в годините госпожа Деница Сачева се е утвърдила като експерт и ръководител в областта на социалната политика предлагам на Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на госпожа Деница Сачева за министър на труда и социалната политика. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев. Колеги, откривам разискванията. Заповядайте. Първо, господин Чуколов. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми министри! Сега разбрах, че тази сутрин е имало някакъв така наречен Коалиционен съвет, на който са се събрали ГЕРБ и „Обединени патриоти“, където е обсъждана кандидатурата на госпожа Сачева. Дали е била тук в стаята на парламента – ей такива неща чух. Това, което снощи видях в информационния поток, е, че вече има прессъобщение: в 12,00 ч. госпожа Сачева ще приеме поста в Социалното министерство. Такива бутафорни съвети е хубаво да се правят, естествено, да се виждат хората, но само Нокиа ги свързва тях – не нещо друго. Такъв коалиционен съвет например не беше направен, когато беше сменен председателят на групата на „Обединени патриоти“ господин Сидеров. Все пак да поговорим за кандидатурата на госпожа Сачева. Това представяне, което беше направено от заместник министър председателя, беше биографично, но все пак ние тук избираме човек, който трябва да знаем зад какво застава, за какво се бори. Не чухме какво ще бъде отношението на госпожа Сачева за отмяна на Закона за социалните услуги; какво ще бъде отношението на госпожа Сачева като социален министър по отношение на Истанбулската конвенция – приема ли я, отхвърля ли я?! Знаете, от миналата седмица е въпросът, който беше повдигнат от Европейския парламент, спрямо България. Позицията на „Атака“ е ясна: ние настояваме Законът за социалните услуги да бъде отхвърлен. Който има времето, който посвети няколко минути от живота си просто да прочете аргументите срещу Закона за социалните услуги, ще си даде ясна сметка, че това е Закон, който не трябва да се променя. Тук, с този закон, за съжаление, приет от нашето Народно събрание, превръщаме социалната сфера в поредната търгашка далавера. А не трябва да допускаме това, трябва да се борим с това. Социалните услуги би трябвало да бъдат социални грижи. С този закон, който беше приет в началото на тази година, нещата се промениха по един много радикален и неправилен начин. Затова както знаете, информирали сме Ви – направихме необходимото и журналистите да го отразят – преди две седмици внесохме искане този Закон за социални услуги да бъде отменен, да седнем пак като хора, да си кажем приказката, да си обсъдим нещата, но да не пришпорваме по този начин тази изключително чувствителна сфера. Знаете, че хората са много чувствителни за това. Това е позицията на „Атака“ по Закона за социалните услуги – ние искаме неговата отмяна. Искам да чуя и позицията на госпожа Сачева. Същото така за Истанбулската конвенция. Не може по такъв неправилен начин да се натрапва на нашата държава: „Приемете тази конвенция – както каза министър Захариева – защото, ако не я приемем, виждате ли, тя няма да бъде приета в Европа“. Е, хубаво бе, хора, ние имаме решение на Конституционния съд и Конституционният съд казва, че това противоречи на нашата Конституция. Искам да зная какво е мнението на госпожа Сачева – ясно и категорично. Това отправям към Министерския съвет и към госпожа Сачева – излезте и кажете: да/не! Предвид Вашата биография – прочетох я, чух и министъра, който Ви представи, и единственото, което ми направи впечатление, е че сте родена в град Добрич – много хубав град. Това, което има като бекграунд, това, което си мислим ние и анализираме, че Вашата позиция е по-скоро: не! Тук не отваряме дума за това, знаете, че съществуват и тези снимки в интернет – със сирийски граждани сте се снимали, които сирийски граждани после са изгонени от ДАНС. Ако трябва, ще отворим и въпроса: социален министър за бежанците ли ще бъдете, или социален министър за българите? Моля Ви, излезте на трибуната и кажете за Истанбулската конвенция и за отмяната на Закона за социалните услуги. Ние от „Атака“ ще гласуваме „против“. Ако Вие кажете, че ще отмените тези закони, тогава ще променим мнението си. Умните хора могат да мислят и могат да размислят. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов. Реплики? Не виждам. Изказване? (Реплики.) Процедура? Заповядайте по процедура. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Моето изказване е по процедурата и по хода на процедурата, в която се намираме. Вицепремиерът докладва, че министър Петков е бил помолен да бъде освободен от екипа и е подал оставка. По официалната информация, с която разполагаме, министър-председателят е поискал оставката на господин Петков, той я е подал и този път му е била приета. В този смисъл на нас ни трябват не само мотивите, господин Вицепремиер, затова защо предлагате нов министър, а бихме искали да чуем защо Министерският съвет, министър-председателят е поискал оставката на господин Петков. Това е в хода на процедурата, в която се намираме, и е различно от това, което Вие ни съобщихте. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов. Продължаваме с разискванията. Господин Стойнев, заповядайте. После – господин Гьоков. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес обсъждаме отстраняването на един и назначаването на друг социален министър. Поредната рокада във властта за Вас е традиция, но за нас е много сериозен симптом за блокаж на управленските системи. Смяната на министъра е признание за провал в сектора; знак за управленска безизходица в справянето с определен проблем или поредица от проблеми – всички знаем кои са проблемите в социалната сфера: разбита система за социално подпомагане; огромни социални неравенства; милион и половина пенсии под прага на бедността; изкуствено създаденият проблем с болничните на трудещите се и провалът на деинституционализацията. Смяната на министър подсказва криза в управленския екип на всеки премиер и държи отворена вратата към политическа криза. Смяната на социален министър е категорично доказателство, че в държавата не работят много повече от една системи. Социалната политика е онази невралгична точка, която събира в едно: финансовата стабилност, икономическата жизненост, демографската политика, състоянието на образованието и здравеопазването, малцинствените проблеми, нивото на бедност, социалното и пенсионното осигуряване в една държава. Смяната на министъра сега означава и признание, че всички тези теми в България буксуват. Имаме, колеги, системен проблем – за три мандата, вярно все непълни, ГЕРБ не проведе нито една успешна реформа! Нещо повече, Вие от ГЕРБ разбихте цели системи. Административната система, разбира се, я напълнихте с партийно лоялни некадърници, но също така се провалихте и в електронното правителство. Изхарчихте близо 2 млрд. лв. и няма все още електронно правителство. След като това не се получи, вицепремиерът Томислав Дончев прехвърли горещия картоф към Мариана Николова. Образователната система. Ние раждаме функционално неграмотни деца, неконкурентно висше образование (шум и реплики), просеща за милостиня наука. Нещо повече, стигнахме дотам, уважаеми дами и господа народни представители, че започнахме да превеждаме и „Под игото“. В крайна сметка, тук ще изберем министър, уважаеми Патриоти, обръщам се към Вас, за които не е имало турско робство. За него е имало, цитирам: „Османско присъствие“. Тоест, Вие сте съгласни с подобна характеристика, уважаеми Патриоти. Здравната ни система. Липсата на кадри е вече факт и неслучайно заради едно отделение, как беше, господин Министър, с четири легла, ние не можахме да осигурим нужните кадри. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, обсъждаме социалния министър! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да, но това засяга цялото правителство – една промяна засяга цялото правителство. Няма да се връщам на тези откраднати средства от българските граждани, които Вие от ГЕРБ в първия си мандат отклонихте от Здравната каса, защото те бяха предназначени за реформа, но явно е по-важно да се източат парите на Касата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: „Стандарт енд Пуърс“ ни повиши рейтинга, но защо сме на последно място по брутен вътрешен продукт и потребление на глава от населението?! (Шум и реплики.) Даже и Хърватия – новата членка, ни задмина. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, това е политическа декларация. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: От името на групата, така виждам? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ама, изчакайте! Тук, разбира се, говорим – когато се сменя един пост, зависи и цялото правителство. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разискваме смяната на един министър. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако този пост не бъде приет, правителството може да падне, така че ме оставете да довърша своето изказване. (Шум и реплики.) Тъй като сме на последно място по този толкова важен икономически показател, с който се хвалят финансовият министър и премиерът, въпреки новото членство на Хърватия, може би затова толкова много държим Северна Македония и Албания бързо да станат членки на Европейския съюз, за да не сме на последно място по този толкова важен за страната ни показател. (Шум.) За три мандата не бе променено остарялото и безплодно разбиране, че всичко добро идва отвън, че ние трябва да вземем готови демократични в кавички модели, които ще ни оправят, че снимките със силните на деня външни фактори ще ни донесат просперитет. Загубихме характер, загубихме авторитет, загубихме нашия български потенциал да проведем реформи, които са ни нужни; превърнахме се в територия за привнесени експерименти и готови пари. За съжаление, социалната система е сред най-пострадалите от това. Бисер Петков бе едно от най-диалогичните лица на ГЕРБ, опитващи се да сторят нещо дори с вързани ръце. Беше по-диалогичен обаче с хората, отколкото с факторите от системата. Вероятно, колеги, това бе неговата системна грешка. Не отричаме, че Деница Сачева има богата експертна, гражданска, консултантска, пиарска, партийна и административна кариера. Виждаме го от официалната ѝ биография, започваща от тъмносиньото на Иван Костов и стигаща до европейското синьо на ГЕРБ. Кариерата ѝ обаче е белязана с няколко скандални казуса с прекарването на така наречените джендъри дей в средното образование. Няма да влизам в подробности. Дали сега, в качеството си на социален министър, няма да продължи да го прави чрез инструментите за социално включване, подплатени с много средства?! И кой ще контролира това, след като мнозинството в парламента няма характер и смелост?! Джендър идеологията отново се завръща на политическото поле и ми е много интересно колегите Патриоти как ще гласуват именно за този министър?! Ще завърша с това: липсата на управленска стратегия за реформи, замираща държавност, изчезващите отговорни личности в политиката водят до кризи и бедност, но отварят множество вратички за експерименти, интереси и проби, които са вредни за нас и за нашите деца. Докога ще продължавате да сте съгласни с това, колеги от мнозинството, зависи единствено и само от Вас. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Реплики? Няма. Господин Вицепремиер, заповядайте. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо исках да опровергая редица неточности или откровени заблуждения в изказването на господин Стойнев в този широк периметър, защото ние изпуснахме само темата с илюстрациите на кориците на Хари Потър. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, по отношение на министъра. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Всъщност искам да кажа друго – не толкова политиката, колкото животът ме е научил, че някой говори силно или вика, когато няма какво да каже. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Лично обяснение. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Разбира се, че имам право на лично обяснение и, разбира се, когато един политик изживява несправедливости; когато се вижда, че е безпомощен да смени мнението или да се опита да обясни на своите колеги, че това, което се прави, е в грешната посока, понякога прибягва до повишаване на тона. Разбира се, че в тази зала е имало много страсти, но това е част от демокрацията. Имало е такива, когато се е създавала българската демокрация, и на тази трибуна е имало велики оратори. В същото време най ме дразни в политиката това да бъдеш празнодумец – когато се захващаш с проблеми и не можеш да ги доведеш до края; когато изхарчиш 2 млрд. лв., без да постигнеш абсолютно нищо, и след това да избягаш от тези свои задължения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев. Заповядайте, господин Гьоков, за изказване. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз ще говоря тихо. (Шум и оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Министър-председателят поиска и прие оставката на социалния министър Бисер Петков с аргументи, натрупани във времето основания, забавяне на темповете в социалната сфера, каквото и да означава това, и така нататък. Впрочем, за оставката на социалния министър винаги има поводи и достатъчно критична маса недоволни, така че не ме изненадва оставката на министъра на труда и социалната политика, изненадва ме, че цялото правителство не си подава оставката, защото икономическата и особено социалната политика на това правителство е катастрофална за държавата. Икономиката е в криза и се завладява от все по-малко, но близки до властта хора. Социалната политика на кабинета е нестабилна, неравенствата достигат до все по-високи прагове, бедността се увеличава и чука на прага на все повече български семейства и те изпадат под официалния праг на бедността. Бисер Петков е професионалист. Друг е въпросът, че политиката, която се води в социалната сфера, не се чертае от него като министър, а зависи от споразумение в управляващата коалиция, която не се отличава с особена стабилност, формира се от финансовия министър, който дава пари за какво ли не, но не и за социална политика и най-вече от настроенията на министър-председателя – дали това, което вижда от прозореца на джипката, му харесва или не. В момента управляващото мнозинство няма визия за социалната сфера и не само че не може да решава социалните проблеми, но ги и задълбочава. Заради това в страната ни има протести на социалните работници, на здравните работници, на неодобряващите политиките за децата, на пенсионерите, на синдикатите, на работодателите и на кой ли още не. Аз нямам сантименти към вече бившия министър Петков, защото, въпреки че е професионалист, се е съгласил да стане министър в едно правителство, което няма ясна визия за развитие на социалната политика. Като страна в Европа се очаква България да е с високо ниво на социална защита и да предлага добър стандарт на живот. Това обаче не е така. Далече сме от европейските стандарти, а това води до евроскептицизъм – нещо, което съвсем не ни е нужно на общия фон на развитие на обединена Европа. От десетина години насам при управлението на ГЕРБ се натрупаха много проблеми в социалната сфера, свързани с гигантски неравенства, с липсата на перспективи пред голяма част от българите, в това число и пред част от младите хора, свързани с изолацията на хората в тежко материално положение, обречени на лишения и глад. Българинът има много проблеми, но над всичко се открояват: недопустимо високата степен на бедност и неравенство; ниските доходи; демографският проблем с бързо застаряващото население; комерсиализирано здравеопазване; забатачена пенсионноосигурителна система; неадекватно образование; несправедлива социална система; сериозни регионални различия; липсата на интеграция в българското общество на етнически малцинства – особено на ромското; липса на работна ръка и какво ли още не. Забелязвате ли, че по-голямата част от изброеното са проблеми в социалната сфера и няма визия за решаването им? Това е така, защото в момента социалната политика е, деликатно казано, доведеното дете на това правителство, не е ефикасна, тя е инерционна и неефективно управлявана, свързана с увеличаващи се разходи, но не и с постигане на устойчиви резултати. Политиките в социалната сфера не са достатъчно ориентирани към тези, които наистина се нуждаят от подкрепа, и затова не успяват да доведат до ефективност и резултати. Според Евростат България е страната, която дава най-малко пари за пенсии и помощи, и се нареждаме сред седемте страни от Европейския съюз с най-ниски социални разходи. Тези разходи у нас са само 17% от брутния вътрешен продукт. За сравнение – средно за Европейския съюз делът е 27,9%. В България на практика, ако погледнем от гледна точка на заделените средства, можем спокойно да заявим, че липсва социална политика. След тази оставка става ясно, че Бисер Петков не е имал истинска подкрепа нито от премиера, нито от финансовия министър, а без такава подкрепа на всеки министър на труда би му било невъзможно да решава сериозните социални проблеми. Той явно погрешно е разбрал задачата си в Социалното министерство. Трябвало е не да провежда, а да имитира социална политика. Сега министър-председателят очаква от новия министър да е по-опитен манипулатор и редовно да отчита сериозни успехи в социалната сфера. Така стигаме до това: кой ще избираме днес за министър на труда и социалната политика? Искам да се обърна към госпожа Сачева, че това са само факти и нищо лично, госпожо Сачева. Не за първи път ще се назначава за министър човек, чиято визия и компетенции за сферата, която ще ръководи и формира политика, са неясни. Премиерът казва: „Само мое право е да назначавам министрите“. Така назначението на госпожа Сачева става негов проблем. Обаче провалите ѝ няма да са само на премиера и правителството, а за всички българи и най-много – за нуждаещите се от подкрепа на държавата. Въпреки че е била за кратко в близкото минало заместник-министър на труда и социалната политика, едва ли госпожа Сачева задълбочено познава проблемите в социалната сфера и има изградена визия за решаването им. Това ме кара да мисля, че правителството няма намерение да прави реформа в социалната сфера, а само да закърпи някак си положението до края на мандата. Във впечатляващата биография на госпожа Сачева има и някои любопитни детайли. Сещам се за скандала с анкетата, организирана от неправителствената организация Фондация ,,Джендър образование, изследвания и технологии“, която разви мащабна дейност в българското образование и която взриви обществото. Скандалът се разви със сериозното участие на госпожа Сачева като заместник-министър на образованието. Трябва да спомена и факта, че тя е върл защитник на Истанбулската конвенция – нищо, че тя вече е отхвърлена от българския Конституционен съд. Всичко това, наред с други детайли от кариерата ѝ, кара хората да подозират, че чрез нея ще бъде направен нов опит да се прокарат всичките джендър идеологии в България. Тук обръщам специално внимание на народните представители от малкия партньор в коалицията – „Обединени патриоти“. Имайте предвид, че ако гласувате за избора на госпожа Сачева, няма да имате право да се представяте като борци за българщината и като борци против джендър идеологията, защото подкрепяте един от най-ревностните ѝ привърженици. Предложението на госпожа Деница Сачева за социален министър – човек, навярно, умен, образован и начетен, човек, който сигурно е близо до социалната проблематика, не е изненада, но тази ясно изразена неолиберална политика, която водите, включително и в социалната сфера, далеч няма да ѝ е полезна за решаване или поне за смекчаване на проблемите в социалната сфера. Проблемът едва ли е в личността на министъра. По-скоро е изцяло в политиката, която водите, защото Бисер Петков е шестият министър, който от 2017 г. насам по една или друга причина си отива от този кабинет, а нещата вместо към подобрение, отиват към влошаване. Ако се задържите на власт, този министър ще трябва да решава редица проблеми и, за да са наясно всички, които днес ще я подкрепят, зад какви политики застава тя, трябва ясно, категорично и еднозначно да отговори на няколко въпроса: да очакваме ли размразяване на социалните плащания? На дневен ред е бюджетът за 2020 г. и има много предложения в тази посока, и то не само от БСП. Да очакваме ли промяна във визията за доходите на пенсионерите и така дълго чаканото от тях преизчисляване на пенсиите като единствена възможност за преодоляване на разликите между старите и новите пенсии и въобще за повишаване на мизерно ниските пенсии? Какви конкретни действия ще предприемете за решаване на проблемите с демографската криза? Какви политики ще предприеме по отношение плащането на пенсиите на хората от Втория стълб на пенсионната система – допълнителното задължително пенсионно осигуряване? Какви ще са действията за намаляване на структурната безработица и за повишаване на доходите на хората? Каква ще е позицията ѝ по все по-засилващите се атаки за отнемане на синдикални и трудови права от трудещите се – пример е изплащането на обезщетенията за временна нетрудоспособност? Какви ще са решенията за трудовата експертиза в полза на хората с увреждания или с посока на орязване на правата им? Какви ще са решенията за подобряване на условията на труд и заплащането на социалните работници? И нещо много важно: какви ще са действията ѝ за сваляне на общественото напрежение и протестите срещу Закона за социалните услуги? Това са много належащи въпроси и, разбира се, не са само това. Ние, от парламентарната група на „БСП за България“, бяхме предвидили едно изслушване по тези въпроси, и специално по Закона за социалните услуги, на вече бившия министър Петков. Сега от тази трибуна отново отправям покана, ако бъде избрана госпожа Сачева за министър на труда и социалната политика, да направим едно такова обсъждане на тези повдигнати от нас въпроси. Отказът от среща ще бъде абдикация от задълженията ѝ като социален министър. Няма да подкрепим, ясно е, промяната – не заради предлаганата личност, а заради убедеността ни, че и най-големият експерт да сложите за социален министър, при тази политика, която водите, няма бъдеще за българския народ. Няма да подкрепим промяната, защото сме принципни и сме за друг тип истинска социална политика. Няма да подкрепим промяната, защото с всеки изминат ден от Вашето управление, уважаеми господа, България потъва и фатално се отдалечава от представите за съвременна социална и правова държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Реплики? ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Може ли да удължим времето? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групите. Не виждам. Господин Адемов, заповядайте. След това е госпожа Анастасова. После господин Симеонов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Аз ще се опитам, за разлика от колегите, да говоря по-тихо с надеждата да кажа нещо по-съществено. Първото нещо, което искам да кажа, е, че ние от нашата парламентарна група категорично не сме съгласни с процедурата по включване на точката от дневния ред. Защо? Защото в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в чл. 48, ал. 3, е казано, че за извънредни заседания дневният ред се гласува предварително. Дневният ред за днешното заседание е гласуван миналата седмица и той включва две точки. Нищо извънредно, нищо черезвичайно, както е записано в нашия Правилник, не налага включването на други точки. Досегашният министър на труда и социалната политика изпълнява задълженията си до избора на нов министър. Така че няма никаква причина за това тази точка да бъде включена в дневния ред на днешното заседание. Затова нашата парламентарна група категорично не сме съгласни с процедурата по включване на тази точка в дневния ред на днешното заседание. И сега няколко думи по същество – смяната на един министър с друг. Кой от проблемите в социалната политика решава тази кадрова промяна? Има две неща, които в публичната дискусия от петък досега са абсолютно безспорни. Първото нещо, е, че министър-председателят е този, който има право да поиска и да получи оставката на всеки един от министрите в кабинета. Второ безспорно нещо, е, че Бисер Петков е човек с изключително сериозна експертиза и никой не оспорва експертните и професионалните качества на министъра, който е предложен да бъде освободен. Това са двете тези, които са абсолютно безспорни в дискусията от петък досега. Сега няколко думи за мотивите, с които се предлага смяната на министъра на труда и социалната политика: забавен темпо ритъм на реформите в социалната сфера. Аз ще Ви дам няколко примера, с които да Ви онагледя, че това не е по причина на министъра на труда и социалната политика. На първо място, в началото на мандата Бисер Петков и неговият екип предложиха концепция за реформа в ТЕЛК, като тяхното предложение беше да се раздели експертизата на работоспособността от медицинската експертиза. Това беше предложение на екипа на министър Бисер Петков. Тази концепция беше отхвърлена по предложение на Министерския съвет, беше замразена по право. Ако тази реформа беше приета, ако всичко това, което беше записано в тази концепция, беше реализирано, нямаше сега да говорим за това, че реформата в ТЕЛК е запазена. На второ място, по отношение на уреждането на фазата на изплащане от частните пенсионни стълбове. Миналата година през месец август работна група на министъра на труда и социалната политика оповести и предложи окончателните текстове за решаване на този проблем. Нещо повече, през 2015 г. – от началото на 2016 г., се даде възможността всички осигурени лица да могат да прехвърлят от индивидуалните си партиди средствата в Националния осигурителен институт, беше разгърната широка мащабна кампания и сега да се твърди, че има някаква изненада, затова че хората не са информирани, е абсолютно некоректно. Тази концепция, тези промени в Законопроекта в Кодекса за социално осигуряване бяха приети още миналата година от работната група, само че колегите от Министерството на финансите имаха възражения по тези текстове. Така или иначе тези текстове не видяха бял свят и затова се наложи преди две-три седмици, понеже сакралната година 2021 г., когато започва изплащането на първата кохорта пенсии от втория стълб, Министерството на труда и социалната политика представи Проекта, срещу който имаше определени възражения. Не може по тези проекти да има пълно съгласие, трябва да се търси съгласие. Министър Петков е човекът, който беше абсолютно диалогичен с неправителствените организации, със Сдружението на майките, със социалните партньори. За голямо съжаление, не намери подкрепа от своите колеги в Министерския съвет. Защо казвам това? Защото политиките, които реализира който и да е министър на труда и социалната политика, са мултидисциплинарни политики. Не може един министър, който и да е той, да реши всичките тези проблеми, ако няма подкрепата на министъра на здравеопазването, на министъра на образованието, отварям една скоба – връзките с пазара на труда, на останалите министри, да не изпусна министъра на финансите. Това е изключително важно, за да могат да бъдат решени проблемите в социалната сфера. Ако новият министър няма подкрепата на своите колеги, ако новият министър няма подкрепата на парламентарната група и на мнозинството, каквито и мерки да предложи, те ще увиснат във въздуха и ще бъдат реализирани по начина, по който се опита да ги реализира министър Петков. За голямо съжаление, един министър, когато е избран, трябва в неговия профил да има няколко качества. Задължително той трябва да има експертиза в дейността, за която е избран министър. Защо казах „за голямо съжаление“? Защото много рядко се намират такива хора, които да уплътнят експертните си качества с комуникативни възможности. Това е изключително важно, дори е задължително, за да може политиките в отделния сектор да бъдат обяснение. Аз го казвам това, защото съм убеден, че министър Петков говореше на по-различен език. Министър Петков говореше на експертен език и неслучайно, както каза господин премиерът, неговите колеги не са искали да работят с него. Най-вероятно не са разбирали неговия език. Така предполагам аз. (Оживление. Реплики.) Това е изключително важно, за да може по-нататък комуникацията между отделните министри, комуникацията вътре в кабинета, комуникацията между Министерския съвет, отделните министри, управляващото мнозинство, Народното събрание, обществото като цяло да бъде на ниво, за да могат да бъдат решени проблемите в социалната сфера. Иначе, смяната на министъра на принципа „Стани да седна“ няма да реши нито един от въпросите в социалната сфера. Няма да реши нито един от въпросите в социалната сфера, защото министър Сачева ще завари същите проблеми, които ги има в Министерството. Нещо повече, съвсем скоро към тези проблеми ще бъдат добавени и още други тежки проблеми в тази сфера, защото социалното разслоение в обществото е това, което дразни всички български граждани, това, което тежи на всички български граждани. Скоро Евростат излезе с едно съобщение, съгласно което България е в топ седмѝцата на страните, които отделят най-малко средства за социално осигуряване, подпомагане и грижи в Европейския съюз. Докато в Европейския съюз средно от брутния вътрешен продукт се заделят 27,9%, в България този процент е 17. Надеждата ни е не да се наливат повече пари в тази система. Опазил ме Господ от такова предложение! Надеждата ми е парите, които ги има за социалната сфера, да се изразходват ефективно. С тези аргументи нашата парламентарна няма да подкрепи предложения Проект за решение на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов. Заповядайте, господин Симеонов, за реплика. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, в моите представи до момента Вие сте бил човек, който минава за специалист, за човек, който поставя винаги акцент върху същностните неща, върху професионализма, бих казал. В случая направихте едно изказване, което беше чисто политическо. Мога да го определя като повърхностно и дребнаво. (Шум и реплики.) Да, аз мога да направя тази оценка. Точно така! Защото в него имаше доста неверни твърдения, имаше препратки, имаше внушения и в крайна сметка всичко това – по повод на избирането на нов министър, смяната на един министър от правителството с друг. Аз си мисля, че не трябва да се влага чак толкова енергия, истерия, чак такава значимост да се придава на една съвсем естествена смяна на един министър с друг. Може би единственото, което мога да приема от Вашето изказване, да го одобря, това са няколкото добри думи за господин Бисер Петков. Аз също бих се съгласил, бих подкрепил една такава добра оценка за усилията, които е полагал този човек. От друга страна ме учудва Вашата неосведоменост по отношение на движението на законопроекти, на нормативни актове в Министерския съвет и в изпълнителната власт, ако претендирате да сте специалист в социалното дело не само да се занимавате с документите в Народното събрание, но да погледнете какво става всъщност и в изпълнителната власт. Изговорихте едни глупости, които не знам откъде сте ги чули, че едва ли не правителството било спряло и замразило движението на подготовката на документи за медицинска експертиза, от една страна, и трудова експертиза. Ами, няма такова нещо! Няма такова нещо! Второто, че това било едва ли не инициатива на Бисер Петков. Също не е вярно. Ето, тук е министър Ананиев, с когото сме работили. Това беше резултат на една съвместна, продължителна работа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Просто не отговаря на истината. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Господин Петров се отказа от реплика. Дуплика няма да имате, господин Адемов. За изказване – заповядайте, госпожа Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги! Извън изказването – очаквах в кратката реплика на господин Дончев, след изказването на господин Стойнев, да се опита да го опровергае, а не просто да прави забележки като класен ръководител. Оставете го това на мен. Все пак имам някакви професионални изкривявания за толкова години в училище. По-важно е с аргументи. Биографията на госпожа Сачева наистина е впечатляваща. Аз мога да споделя впечатления от работата ѝ като заместник-министър на образованието, но наистина, когато човек, някъде бях чела, че четейки биографията, започва да се задъхва. Това за 20 години професионален път наистина е впечатляващо. Като заместник-министър на образованието госпожа Сачева отговаряше, в ресора ѝ бяха проблемите на приобщаващото образование. Това е много тежък проблем за българското училище – проблем, който е добре разработен в новия Закон за средното образование. Въпреки забележките ми към Закона, тази част и според мен е разработена добре. Лошото е, че за три години от действието на Закона на практика ние нямаме почти никакви резултати. Нямам време тук да се обосновавам, но учителите най-добре знаят каква тежест имат на гърба си и как всъщност това, което поне като начало трябваше да бъде сложено, защото това е реформа, това наистина е реформа в образованието, и в началото трябваше да има основа да тръгне тази реформа, всъщност го няма. И затова е пряко отговорен ресорният заместник-министър. Имаме липса на ресурсни учители, имаме липса на психолози, нямаме подходящи кабинети в училищата, изобщо нямаме такива кабинети на много места, нямаме подходящо оборудване там, където има такива кабинети. Отделно от това, в рамките на приобщаващото образование и на политиките за приобщаващо образование беше разработен и механизмът за обхват на децата и за задържането им в училище, за което също отговаряше госпожа Сачева. Като изключим пиар акциите на Министерството, от биографията разбираме, че тя също е много наясно с пиар прийомите, та като ги изключим, в този механизъм ще видим, че отново учителите и училищата бяха оставени в 90% от случаите сами. Ако сега госпожа Сачева бъде избрана за социален министър, може би пък ще накара да се задействат социалните служби, за да може наистина да са в помощ на учителите и наистина този проблем да бъде решен. Немаловажен е и въпросът с така нашумялата през 2018 г. анкета сред 9-годишни деца, това са второкласници, за да Ви стане по-ясно, на тема, която ние наричаме с общите думи „джендър проблематика“. Това го казвам не, за да вдигам някакви пушилки в момента. Казвам го, защото тази анкета в българските училища беше разпространена, след като ратификацията на Истанбулската конвенция беше спряна, не преди това. Тоест, когато един човек е заместник-министър и отговаря за даден проблем, той би трябвало да е наясно с нормативната база, би трябвало да е наясно с действията си като човек, който трябва да спазва тази база и да не допуска такива явления в българското училище. Знаете, че тогава и притесненията на родителите бяха в национален мащаб. След това, разбира се, имаше и други подобни анкети, по друг начин бяха изтекли от Министерството на здравеопазването и така нататък. Казвам всичко това, защото когато един човек решава, че може да поеме този много сериозен пост, наистина в потвърждение и на думите на господин Адемов, той трябва да е диалогичен с всички останали министерства и министри. И не само диалогичен, той трябва да защитава законовите норми в страната и да си дава сметка за това, че работи предимно с хора. Аз лично няма да гласувам за госпожа Сачева като министър на социалните грижи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова. Реплики? Не виждам желаещи. Господин Симеонов, заповядайте за изказване. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам чувството, че присъстваме не на избор на министър, а на избор на папа! (Оживление.) Защо, пак питам, е тази истерия? Защо е този негативизъм? Защо е това отрицание? В края на краищата министърът е представител, в случая е представител на една от управляващите партии и той е длъжен да изпълнява Програмата за управление. Нищо повече, нищо по-малко! Не му вменявайте чак такива възможности да извършва мащабни, вселенски злодейства като Дарт Вейдър. Не така! (Шум и реплики.) Стъпете на земята! В края на краищата каква е ситуацията? В момента България се управлява от коалиционно управление, от две политически сили – ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Тази позиция на министър на труда и социалната политика е на Политическа партия ГЕРБ. Нормално е те да си предложат представител, нормално е той да бъде одобрен. Ние по тази причина сме го одобрили, след като сме направили съответните консултации и разговори с нея. Не виждам защо трябва предварително да сме толкова убедени, че този човек, че тази госпожа няма да си свърши работата. Защо, аз не мога да разбера. Акцентувате върху отделни моменти в нейната биография, нейни изказвания, които аз не съм проверил, тъй като не съм следил нейните изказвания, изявления и прочее, но тя ще бъде министър и ще спазва задължителните изисквания, които са заложени в Програмата на това Министерство. Нищо повече, нищо по-малко! Тя ще изпълнява решенията, които се вземат точно от тази политическа коалиция, която представляваме и ние. И от тази гледна точка искам да успокоя и колегите от БСП, и колегите от ДПС, че никакви залитания няма да има! Можете да бъдете сигурни в това. (Реплики от народния представител Хамид Хамид.) Най-малкото, поради тази история на „Обединени патриоти“, в която фигурират две партии – едната с история повече от сто години, но ние като коалиция променяме действителността, защото както българите са държавотворен народ, господин Хамид, така Патриотите са държавотворна политическа сила. Държавотворна! На първо място – интересът на държавата! Когато в края на 90-те години никой не говореше за патриотизъм, никой не говореше за ценностна система на българския народ, за традиции, за фолклор, ние в същото време водехме непрекъснато своята трудна, неблагодарна битка и към настоящия момент, доколкото забелязвам, всички партии тук, в този парламент са патриоти, включително и ДПС. И това доживяхме! Така ли е? Така е! Следователно, Патриотите променят реалността в България! Умеят да наложат това, което трябва да наложат! Същото се отнася, естествено, и с моите уважения към нашия по-голям партньор ГЕРБ. Приказваха се какви ли не глупотевини, например и за другите членове на правителството. Някой може ли сега, в този момент, да отрече, че господин Томислав Дончев е един истински патриот? Може ли някой да го отрече? Не може! (Шум и реплики.) Това се отнася за всички министри. Така ще бъде и с госпожа Сачева. Още повече искам да Ви обърна внимание на един малък детайл от нейната биография. Тя е израснала в семейството на един истински патриот, който е положил неимоверни усилия да събере всички исторически сведения от най-дълбока древност и да напише тази книга – „Българите са в основата на човешката цивилизация“. (Показва книгата.) Прочетете я! Такъв баща няма как да не възпита в патриотизъм своите деца! Благодаря Ви. Да дадем малко повече доверие и шанс на новия министър! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Реплики? Господин Зарков, заповядайте. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа – членове на Министерския съвет, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симеонов, първо, започвам с това, че Вие два пъти вземате думата и два пъти говорите за глупости, глупотевини и всякакви други неща, които въобще не са достойни за този дебат. Второ, искам да Ви обърна внимание, че Вие съвсем не сте разбрали институцията, в която се намирате и която избира членовете на Министерския съвет. Няма никакво значение какво сте се разбрали коалиционните партньори, какво е мислил един или друг. Тук парламентът, Народното събрание казва: този може да бъде министър, този не може да бъде, и обяснява защо. Това е идеята на парламентаризма и на висшата ни институция. И ако казвате, че няма никакво значение кой е министър и кой не, то тогава защо седят тези хора тук? Защо не ги сменим с някои други? Защо не изберете произволно някой и да кажете: ето тук, няма значение кой е. Разбира се, че има значение кой е. Искам да Ви направя реплика и за друго. В тази зала никой няма монопол върху патриотизма. Това, че сте го сложили в заглавието на коалицията, партията или нещо такова, не значи, че сте по-голям патриот от мен, от тях или от когото и да е тук, нито от хората, които са отвън. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Всички ние сме българи и работим за България! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това, че имаме различни виждания за това как трябва да се работи, не ни прави по-малко или повече българи. Искам да Ви кажа, понеже казвате, че променяте реалността, променяте я наистина. За съжаление, според нас не за добро, защото за сектора, за който говорим, ние говорим пред народа, в който милион и половина души живеят под прага на бедността, народа, в който огромна част гледа към Социалното министерство като единствен източник на надежда, и не е без значение кой ще оглави това министерство, и не е без значение каква е политиката с него. Аз лично ще гласувам „против“ министър Сачева не за друго… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Зарков! КРУМ ЗАРКОВ: …а поради простата причина, че в това министерство няма никаква идея за това какво трябва да се случи утре. Следваща точка, госпожо Председател, ще трябва да се гласува Законът за държавното осигуряване, и там ще видите, че каквото и да се говори, става дума просто за поредното местене на пионки. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков. Втора реплика? Господин Мирчев, заповядайте. СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, тук в момента говорим за избирането на протежето на Иван Костов, който беше пуснал една така наречена полова анкета относно поведението към деветгодишните деца в българските училища, която докара до скандал. (Шум и реплики от ОП.) Една анкета, финансирана от неправителствена организация, наричаща се „Джендър образование, изследвания и технологии“. Това става през месец януари 2018 г. Говорим за един кандидат за министър, който отрича османското робство и говори за османско присъствие, който вади пасажи от българската история, който намери начин да се вкарват бежанци в България, като заобикалят охраната по българската граница. Това е министър на идеологии, отречени от Конституционния съд – говорим за Истанбулската конвенция, и това е министър, отричащ българското. Това, че използвате думичката „патриот“, от Вашата уста, че се зовете за патриот, единствено обижда патриотизма. Защото Вие не сте никакъв патриот, и Ботев го е казал. Вие, прикрити под Вашия патриотизъм, сте готови да продадете всичко българско, и това ще го докажете като гласувате и подкрепите тази кандидатка за министър. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев. Трета реплика не виждам. Дуплика – господин Симеонов, заповядайте. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По реда на репликите на господин Зарков – пак има някакво неразбиране, че няма значение кой е и какъв е. Единственото, което подчертах, е, че този министър изпълнява Програмата на правителството, и ако не я изпълнява, той ще бъде сменен. Програмата е пред Вас, може да се запознаете с нея и да търсите всякакви подводни камъни, каквито вадите тук без основание според мен. Познавам госпожа Сачева като човек с характер, с много добри познания в областта, за която отговаря, и с нейната последователност. Това са качества, които мисля, че са положителни. Единственото, което апелирах към всички Вас, е да дадете възможност на госпожа Сачева да започне и да работи като министър, пък след 100 дена, ако искате, дайте, пак ще направим един анализ. Иначе необяснима е тази истерия – чисто политическа. Зад тази истерия даже няма и фигури, няма личност. Фактически Вие не протестирате срещу госпожа Сачева, а по принцип. Ето, това не одобрявам в случая. Дали съм по-голям патриот от другите или не, това е въпрос, който можем да обсъдим и насаме. Аз само ще Ви питам: какво от своите лични средства сте дали за България, за каквото и да било? Една стотинка?! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Аз мога да Ви кажа, въпреки че… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Да, мога да Ви дам, мога да Ви дам примери… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …на лично спонсорство, на последователно поведение десетилетия наред, в същото време докато Вашата партия се луташе между интернационализма, либерализма и не знам още какво. Мога да Ви припомня отделните етапи на развитието на БКП и на БСП, включително и македонската нация на територията на България, която предшествениците на Вашата партия прокарваха, така че по този въпрос толкова. Дайте възможност на човека да се реализира, след това можете отново вече да искате и оставка, и анализ, и преглед на неговото поведение. По отношение на господин Мирчев – за протеже на Иван Костов да не говорим, защото правилно се обадиха колегите, за такава може да бъде определена и госпожа Корнелия Нинова. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Не можах да разбера за какво заобикаляне на оградата говорите и как то е свързано с госпожа Сачева?! Не можах да разбера за какво насърчаване на миграцията говорите?! Не знам просто каква информация и откъде. И пак накрая силни думи, обидни думи, няма да ги коментирам, унизително е. Аз никога не бих Ви упрекнал в това, че сте продали България. Мисля, че Вие нямате никакво основание да говорите за каквато и да било продажба от човек, който с толкова не е посегнал на държавата и не се е облагодетелствал. Ако имате факти, излезте и ги кажете. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Симеонов. Благодаря Ви. Господин Сираков, заповядайте за изказване. НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо и господин вицепремиери, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Последният един час явно го прекарахме в загрявка за дебата по бюджета. Разбира се, че е изключително отговорно изборът на това кой ще бъде министър, особено на ресор, какъвто е социалният ресор. Но мисля, че през този един час разширихме много кръга на дебата и засегнахме теми, които ще намерят своето обсъждане в следващите дни. Първо, като член на Комисията по труда, социалната и демографската политика бих искал да изразя своята благодарност и уважение към труда, който министър Петков вложи до момента. Наистина един изключителен професионалист и експерт. Имах възможността да бъда част от процеса, през който минахме, до приемането на трите закона, които бяха изключително важни за хората с увреждания, за децата с увреждания и техните семейства, преговорите, които той води през последните месеци във връзка с допълнителната пенсия, и ред други казуси, на които няма да се спирам в момента. Мисля, че господин Петков направи достатъчно, за което аз лично му благодаря. В същото време виждаме, че се отвориха няколко разнопосочни теми, които са част от политиките, които се водят от Социалното министерство. За съжаление, тези теми се решават обаче емоционално, и се заявяват емоционално на улицата. Ето това на мен лично не ми харесва. Когато говорим за министър като длъжност, като позиция, той наистина трябва да съчетава, освен експертиза, и възможността да може да чува гласовете на улицата, различните мнения и да обяснява политиките, които правителството възнамерява да реализира, така че те да бъдат най-добрата пресечна точка между желанията на хората и изпълнението на програмата на правителството. В случая считам, че сме в нова ситуация и имаме нужда от министър, който да работи с екип, имайки възможността, първо, да чува достатъчно добре, да може трезво да взема решения и да бъде в постоянен диалог и комуникация с всички онези засегнати страни, които в момента емоционално изказват своите проблеми. Когато умът е заслепен от емоцията, той много често приема навитото въже на земята за змия, и обратно – много често пропускаме да оценим риска и някои змии ги приемаме просто за навити въжета. Затова трябва да бъдем изключително емоционално стабилни, да имаме стабилен ум и да имаме добра комуникация между заинтересованите страни. Аз лично смятам, че госпожа Сачева би могла да се справи с това предизвикателство в новата ситуация, като по никакъв начин не омаловажавам свършеното до момента, а напротив, аз го приемам като надграждане с други умения. Не по-добри, не по-лоши, а други умения в ситуацията, в която се намираме сега, защото ако трябва да припомня, имахме един проблем, който емоционално се заявяваше на улицата, докато се приеха трите закона. След като се приеха трите закона, никой нищо не каза за Закона за социалните услуги. След това емоционалният проблем се прехвърли върху Стратегията за детето. Когато Стратегията за детето се оттегли, същият този емоционален проблем се прехвърли върху Закона за социалните услуги, за който никой не казваше, че има някакви проблеми. В момента се опитваме да прехвърлим един емоционален проблем в тази зала на човек, който все още не е встъпил в длъжност и ние не знаем какво ще направи. Затова аз лично ще дам своето доверие, предполагам, че голяма част от залата ще дадат своето доверие на госпожа Сачева и ще я подкрепим в предстоящото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сираков. Други изказвания, колеги? Господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, дами и господа вицепремиери, министри, уважаеми колеги! Макар че специалист като доктор Адемов – председател на ресорната комисия в парламента, ресорната на Министерството, чийто титуляр днес се сменя, каза всичко по темата, което бихме искали да кажем от нашата парламентарна група, вземам думата, за да разсея казани от тази трибуна неща относно дебата днес. Няма да казвам кой ги е казал, защото няма никакъв смисъл. Вече по тази тема се изказаха колегите от БСП. Дебатът за смяна на министри е като дебата за избиране и сваляне на кабинет – да го кажа на тези, които изобщо не са в час, и няма как да влязат в час. Дебатът е политически, преди всичко е политически дебатът при смяната на министри, и става въпрос не само за личности, дори не толкова за личности. Става въпрос за политика, става въпрос за програма, става въпрос за реформи, става въпрос за натрупани проблеми в съответния сектор. Това е дебатът. Такъв е бил той в българския парламент 30 години, такъв е във всички парламенти, такъв, надявам се, ще продължи да бъде, ако намалим недоразуменията в този парламент. (Реплики.) Защото кога, ако не при тази тема, трябва да се дискутират политики?! И какво имаме ние насреща, и защо всички колеги държат да се дискутира политика в този сектор? Прави ли Ви впечатление, че в този мандат най-много са протестите по различни теми в този сектор? Прави Ви, но го премълчавате. Защо? Защо са най-много проблемите там? Не че няма проблеми и в други сектори. Първо, защото е най-обществено чувствителен, заедно със здравеопазването и образованието, второ, защото няма фокус на реформите, уважаеми колеги. Няма фокус! Реформите са на принципа: има протест – приемаме, когато стане неизбежно, и правим нещо. Реформите са като „тука има – тука няма“ – една игра, улична. А трябваше да има ясна представа какво се прави; какво се прави с децата с увреждания – майките, какво се прави с болничните, какво се прави с… Толкова много неща са, няма смисъл професионално да ги изреждам, още повече че аз се изказвам по-скоро политически за дебата – какъв трябва да бъде, и защо той е политически. „Избираме тук една личност – казва човекът преди това – и Вие сега, какво? Ами дайте ѝ шанс на тази личност“. Ами, да кажем две три думи защо се налага да избираме друга личност. Защо се налага? (Народният представител Валери Симеонов влиза в залата.) ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това не е кафене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Влиза с кафе и вода! Тук не е кафене! (Шум в залата, размяна на реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Запазете спокойствие, господин Стойнев. Господин Цонев, продължете. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Все пак смятам, че темата е важна за българското общество и оттам трябва да е много важна за парламента, затова от нашата парламентарна група протестирахме и по процедурата, госпожо Председател. Сега разбрахте ли, защо тази точка не може да е извънредна точка в извънредно заседание? Тя е изключително важна. Тя засяга социалната тъкан на българското общество, засяга политическата тъкан на този парламент. Имаме ли ние ясното съзнание, че трябва да се води този дебат? Управляващите имат ли съзнанието, че при смяна на министри в два от секторите с най-голямо текучество – там проблемите са натрупани, че е добре да чуят опозицията поне в тези два сектора – социалния и здравния? Или ще става малкият коалиционен партньор тук и ще ни говори – да не използвам терминологията, която чухме от тяхната уста – че не ни отива да говорим такива неща. Ние от „Движението за права и свободи“ още веднъж акцентираме върху това: кои са реформите? Как ще изглежда този сектор в края на мандата, как ще изглежда след два мандата според визията на управляващите, според визията на опозицията? Какво се е случило, за да се иска смяната на този министър – основателните причини? Има такива, убеден съм. Убеден съм, че министър-председателят не е поискал тази оставка хей така. Е, къде освен тук, е мястото това да се чуе и да се дебатира? От името на нашата парламентарна група Ви моля за по-сериозно отношение към тези политики. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. (Ръкопляскания от ДПС.) Реплики? Не виждам реплики. Госпожо Нинова, заповядайте за изказване. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, господа министри, дами министри, дами и господа народни представители! Господин Симеонов, само да кажа, че за подобна реплика за Иван Костов осъдих Бойко Борисов и имам съдебно решение. Моля да се съобразявате с това – че никога и по никакъв повод не съм била там, близо до този човек и в СДС! Сега по същество. Уважаеми колеги, какво се случи от вчера до днес, откакто беше обявена смяната в кабинета? Първо, вчера се появи прессъобщение, че днес в 12,00 ч. новият министър ще приема. 12,00 ч. мина. Променете си прессъобщението. Това обаче е дребен детайл към голямото. Какво показва тази арогантност на кабинета Борисов? Че за пореден път правителството казва на нас, дано да Ви е неудобно от това, но и на българските граждани: парламентът е нищо. Аз решавам, аз назначавам, аз въвеждам в 12,00 ч. Няма никакво значение, че няма такава точка в дневния ред на парламента и че този министър все още не е гласуван. Системно, в три правителства по ред господин Борисов руши институциите в България, унижава парламента в парламентарна република. Това е първият ни извод. Второ, колеги, Вие дали прочетохте решението за смяната на министри? Някъде да сте видели мотиви? Тук няма нито една дума „мотиви“ защо се прави това. Единствените думи на премиера за смяната са, че никой министър от кабинета не иска да работи с Бисер Петков. Уважаеми господин Дончев, по-страшно нещо от високия тон в политиката е мълчанието в политиката. Вашата група мълчи вече час и половина, Вие – също. Госпожо Председател, искаме всеки един от присъстващите министри да ни запознае с мотивите си защо не може и не иска да работи с Бисер Петков. (Шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.) Цитирам господин Борисов, че това са единствените мотиви. Моля да ги поканите един по един и да кажат, да осветлят Народното събрание и обществото какво се случва и защо се налага тази промяна? Третото ни заключение. Уважаеми колеги, броили ли сте колко промени имате в Министерския съвет от началото на този кабинет, някой от ГЕРБ може ли да каже? Едва ли. Осмата! От 19 министри, осем. Почти половината кабинет за три години се превъртя. Осем промени. В предишните имаше мотиви – или за корупция, или поради некомпетентност. Какво означава това? Половин Министерски съвет сменен за три години поради съмнение за корупция или поради некомпетентност означава едно: некадърност на този екип, която поражда нестабилност в държавата. Вие сменяте тези министри като носни кърпи. Защо, се питаме? Защото по този начин се опитвате да отпушите напрежението, да горите бушони, за да не стигне въпросът до първия. Първият обаче винаги носи отговорност за екипа, който той си избира и сменя постоянно, когато стане горещо в обществото, за да отбие топката и да успокои страстите. Проблемът не е в кадрите. Проблемът е системен, той е в това, че цели системи са в колапс в България. Питам Ви, уважаеми управляващи: като Кирил Ананиев смени Николай Петров, какво се промени в здравеопазването към по-добро, освен че в последния месец започнаха да затварят болници? Здравната реформа я няма никаква, става все по-скъпо да се лекуваш, все по-недостъпно е здравеопазването. Какво се промени? Става по-лошо. Какво стана, когато Росен Желязков смени господин Московски? Тол системата е в пълен провал и постоянно я отлагате, а тези дни научихме, че за да строите магистрала „Хемус“, копаете река Вит незаконно. Какво стана, когато госпожа Аврамова смени господин Нанков? Ами 320 хиляди българи останаха на воден режим. Какво значение имат кадровите промени, когато е сбъркан моделът на управление, когато системите се рушат? Какво решавате с това? Смятате, че просто отпушвате поредното напрежение. И сега за новия министър. Казвате – управляващите коалиционни партньори Патриоти, че тя ще изпълнява Програмата на правителството. Тогава е излишно да Ви питам: ще има ли преизчисляване на пенсиите? Няма да има, защото правителството на Борисов ги няма в Програмата си. Ще се направи ли минималната пенсия 300 лв., както искат Патриотите, които днес горещо я защитават? Не, няма, защото в Програмата няма такова нещо. Ще се промени ли социалното подпомагане? Не, няма. Питам Ви обаче: пише ли в Програмата на ГЕРБ, че ще въвеждате противоконституционната джендър идеология? Не, нали?! Но тя я въвеждаше като заместник-министър на образованието. Пише ли в Програмата на ГЕРБ, че ще подменяте историята на България в учебниците? Не, не пише, но това се случва в Министерството на образованието. Пише ли в Програмата на ГЕРБ, че ще прехвърляте част от грижите за нашите деца на неправителствени организации срещу тлъсто заплащане? Не, не пише! В Конституцията пише, че това е грижа на държавата. И във Вашата Програма не го пише, но тя го правеше. Е, питам Ви тогава: коя точно програма ще изпълнява? Въпросът е риторичен, отговорът ще си го дадете сами. За нас поредната кадрова промяна не решава нито един проблем за системите, които са в колапс. Кадровата промяна се прави, само за да се доизкара мандатът криво-ляво. Кадровата промяна е агония за правителството, но по-лошо – тя е несигурност за страната, колапс на цели системи, агония на българския народ. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Реплики? Господин Иванов, заповядайте. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми господин Вицепремиер! Моята реплика е към госпожа Нинова. Тъй като ние чухме нейните критики, бих искал да ѝ задам следния въпрос: когато през 2013 г. Вие бяхте председател на Социалната комисия, какви предложения направихте и с какво всъщност оставихте диря, след като бяхте председател на Социалната комисия? Това е първият ми въпрос. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Вторият ми въпрос: понеже говорихте за корупция и обяснение, искам да Ви задам следния въпрос: когато през 2007 г. Ви отстраниха, никой не излезе да обясни от тази трибуна защо Ви отстраниха за корупция. Така че, мисля, че точно Вие днес да задавате тези въпроси към хората, които помним и знаем историята, е некоректно. През 2007 г. господин Станишев не дойде да обясни защо поиска Вашето отстраняване за корупция и после не разбрахме точно какво се случи. Още един въпрос имам към Вас: тъй като в днешния ден Вие превърнахте тази оставка в политическа кампания, като една социална партия някак не Ви отива, тъй като през всичките тези три мандата, в които Политическа партия ГЕРБ управлява, с всеки изминат ден подобрява своята социална политика и днес гражданите на България имат много по-големи социални придобивки, и майките – да не изброявам всичко, тъй като тук има специалисти, които могат да отразят това нещо. В заключение, бих искал да кажа и още нещо. Правителството на партия ГЕРБ и на господин Борисов се стреми с кадри, които променя, с поставянето на нови министри, да подобри своето управление, за да може да имаме и четвърти мандат, госпожо Нинова. Така че опресняването и съживяването на интензитета на всички тези промени е изключително важно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател, дайте ми още 30 секунди, за да се обърна към Политическа партия ГЕРБ (шум и реплики от „БСП за България“) и да честитя нейния рожден ден! Днес правим 13 години от управлението на партията и, бих искал да кажа, че (ръкопляскания от ГЕРБ) от тази трибуна преди толкова години бях първият депутат, който обяви Политическа партия ГЕРБ, и казах, че ще управляваме. И не само четири мандата, още много мандати, госпожо Нинова, докато успеете да създадете мостове, да има диалог. Съвременната политика се гради на мостове и диалогизъм. Запомнете го! Лично Вие, във Ваше качество – аз Ви уважавам изключително много, но да се обръщате и да давате съвети, при положение че Вие нищо не допринесохте и Вие самата бяхте отстранена, е най-малкото нередно. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Извинявам се за просроченото време, колеги. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Втора реплика – заповядайте, господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, права сте, че парламентът избира министрите, но премиерът ги предлага и това го пише в Конституцията. Не виждам нищо нередно в това, защото премиерът носи отговорност за изпълнителната власт. Вицепремиерът е тук. Предложението е на господин Борисов и в това няма нищо странно – така се правят промени в правителството. За кадровия въпрос. Преди два месеца тук гласувахме поне 30, 40 промени в комисиите, които бяха направени от Вас. Ние ги подкрепихме, защото Вие носите отговорност за Вашите кадри. С какво се промени работата на Комисията по гражданско общество, след като вече начело не е господин Кутев, а е господин Гьоков? – мога да Ви питам аз. Може би тя е започнала да работи много по-добре?! Но поне аз не съм забелязал някаква кой знае каква промяна, защото вероятно и господин Гьоков изпълнява програмата на БСП. Това Ви каза и господин Симеонов преди малко. Това е отговорност на правителството. Разбира се, Вие имате право да гласувате „против“, както ние имаме право да гласуваме „за“, и така и ще направим. И в това също няма нищо странно. За джендър идеологията. На един пленум дванадесет часа спорихте дали да е госпожа Йончева, или господин Станишев по отношение на джендър идеологията, защото господин Станишев бил привърженик на джендър идеологията, а пък госпожа Йончева била противник. Накрая и двамата отидоха в Европейския парламент и гласуваха по един и същи начин за Истанбулската конвенция с „въздържал се“, но там не е като в нашия парламент – там „въздържал се“ означава „за“. Така че, когато така пламенно защитавате една или друга теза, си давайте сметка, че и Вие невинаги сте последователни като партия. Да, Вие сте последователна (обръща се към народния представител Корнелия Нинова) в отношенията си по определени въпроси, но като тръгнат някои Ваши хора по различни посоки, не може да се разбере кой за какво се бори. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Биков. ТОМА БИКОВ: При нас е ясно кой за какво се бори – ние се борим за това България да върви напред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Госпожо Дамянова – трета реплика. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, за пореден път днес, от тази трибуна, ставаме свидетели как манипулирате или се опитвате да манипулирате българските граждани, и то по изключително чувствителни теми, касаещи образованието, децата и други въпроси, по които Вие също неведнъж сте взимали отношение. Ще припомня, че не парламентарната група на ГЕРБ задаваше въпроси на госпожа Цачева като министър за Истанбулската конвенция и не ние събирахме подписи за подписването и ратифицирането на тази конвенция. Сега по темите за образованието, понеже споменахте учебните програми. Господин Иванов Ви зададе няколко въпроса и аз ще Ви задам един: знаете ли как се изработва и как се приема учебна програма по даден учебен предмет? Аз веднага ще Ви отговоря на този въпрос, защото знам, че ще се затрудните, а колегите, които са от сферата, са на задните редове, за да могат да Ви подскажат. Учебната програма, госпожо Нинова, се изработва от преподаватели от висши училища, учители, експерти – те участват в работните групи. След това, тази учебна програма се публикува за обществено обсъждане – бива публикувана на сайта на Министерството, обсъжда се отново на дискусии в страната с много учители. В този смисъл, няма как госпожа Сачева, сама да е променила някоя учебна програма тихомълком, на тъмно, без в процеса да бъде взето вниманието на учителите и те без да участват в това. Аз за такива промени в учебните програми, за които Вие говорите – не знам, госпожо Нинова, ако пък Вие знаете, сигурна съм, че някой Ви е подвел. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова. Заповядайте за дуплика, госпожо Нинова. КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): На господин Лъчезар Иванов ще кажа същото като на господин Симеонов: четете ги тези съдебни решения, бе колеги, имам и такова, че не съм уволнявана за корупция – ще Ви го предоставя лично, за да спрете да повтаряте тези мантри постоянно. Имам решение на съда, че не съм извършила никакво престъпление и съм невинна по този казус (шум и реплики), така че с това затварям темата. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Така каза Станишев като Ви уволни! КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Що се отнася обаче по сериозния въпрос: какво сме направили като управляващи и аз, като председател на Социалната комисия. Много Ви е къса паметта! Не помня дали бяхте в онзи парламент (реплики от „БСП за България“: „Беше!“), но: за много кратко време увеличихме минималната заплата; броят на семействата, които получават енергийни помощи; обезщетението за отглеждане на дете между една и две години; средствата за ученици от първи клас и нагоре (реплики); средствата за обезщетение за деца на майките – студентки; обезщетения за безработица; и мога да продължавам още. Това направихме! Замразихме стажа и възрастта за пенсиониране – обратно на Вашата политика, където сега млади хора не могат да се пенсионират и така нататък, но няма да продължавам. Просто Ви казвам, че сме си вършили работата така, както сме я разбирали. Вие не само, че не събирахте подписи за Истанбулската конвенция, Вие просто я приехте в Министерския съвет. (Реплика от ГЕРБ: „Вие ги събирахте.“) Има решение на Министерския съвет, че сте я приели и я внасяте в парламента. Това не е достатъчно ясен акт, че правителството на Борисов прие Истанбулската конвенция? И, когато видя обществения отзвук, тогава я оттеглихте. Не съм казвала, че програмите са правени на тъмно. Казах, че е подменяно съдържание на българската история в учебниците. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вместо да ми обяснявате процедурата, как се е случвало това с обществено обсъждане и така нататък, идете при онези родители, които протестират, идете при онези директори на училища, които Вие много добре знаете, че идваха и тук и ни предоставиха джендър анкетата в училищата, предоставиха ни учебниците, в които български класици, автори, големи имена, отпадат. На тези хора го кажете! И разберете – спорът в тази зала не е само между нас и Вас. Той е отзвук на обществените отношения, той трябва да е отговор на тези хора отвън, които ни гледат тук. Кажете сега на тези хора, които протестират, това, което казвате на мен тук – да видим как ще Ви разберат те и дали ще Ви разберат! МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Кой доведе тези хора? КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Никой не ги е довел! Идете и им кажете, че някой ги е довел и ги е организирал! Абе хора, престанете да обиждате интелигентния български народ. Щом някой е против правителството, значи някой го е довел?! Щом някой има различно мнение, значи трябва да ходи в затвора?! Ама тази пълзяща, вече пълна диктатура в държавата дотук ни дойде. Никой няма право на протест, защото някой го бил организирал. Отнемате правото на хората свободно да изразяват различно мнение. Докато нас тук не ни е страх, те имат страх от това! Просто спрете да ги мачкате. Оставете ги да бъдат свободни и да изразяват мнение, различно от Вашето – най-вече по време на избори го направете, защото големият проблем на България е честността на изборите, ако изборите бяха честни, нямаше да е тази политическа конфигурация в този парламент. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова. Давам думата на господин Веселинов. Заповядайте за изказване. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Трудно се говори след такава апокалиптична риторика и призракът на това апокалиптично мислене е нещо лошо, когато се разиграва в тази зала. Говорейки за рушене на институциите, всъщност всеки трябва да се загледа в себе си и да си помисли, чрез своето политическо поведение, дали не допринася точно за това. От началото на мандата се наслушахме на една и съща грамофонна плоча, независимо по какъв въпрос се поставя тя. В случая май беше изтървана само опорната точка – „България умира, изчезва…“, и така нататък. Едно и също се говори, независимо за какъв въпрос става дума в залата. Аз мисля, че въпросът е доста обикновен, да го кажем. Става дума за подмяна на член на Министерския съвет, след подадена оставка от неговия предшественик. Всеки има право да си задава въпроси и да търси отговори какви са причините за тази оставка. Предполагам, че журналистите извън тази зала, ще си свършат по-добре работата, отколкото колегите тук да се правят на разследващи журналисти. По отношение на позицията на групата на „Обединени патриоти“, която неколкократно беше намесвана в изказванията, мога да кажа, че тя е абсолютно осъзната и взета след проверка на определени обстоятелства и факти, и след среща с кандидата за министър, на която бяха поставени основните проблеми, които ни вълнуват нас, които смятам до голяма част от тях вълнуват и българското общество. Тези въпроси бяха поставени може би без този патос, който се разиграва, когато стане дума за залата, но във всеки случай достатъчно отговорно и достатъчно безкомпромисно, нека да го кажем. Факт е, че в социалната система има натрупани напрежения и тези напрежения продължават да тлеят от доста време – повече от година. Решаването на едни проблеми не води до решаването като цяло на всички проблеми. Може би основният проблем в това отношение е липсата на активен диалог с гражданското общество и ясното усещане за посока, за цел на политиките, които се предлагат. Безспорно, в момента основен проблем е Законът за социалните услуги, който създава двусмислия. Тези двусмислия могат да доведат до тълкувания, а, не дай боже, и до практики, които са против българските семейни традиции, против ценностите, които ние всички изповядваме. В това отношение ние, „Обединени патриоти“, не спираме да изразяваме своята загриженост. Трябва да заявя, че госпожа Сачева се вслуша в нашите притеснения. Нашето виждане е, че влизането в сила на този закон трябва да бъде отложено. Трябва да се случи този дебат с противниците на Закона, трябва да се изяснят текстовете и в края на краищата този закон, преди да започне да функционира, трябва да бъде ремонтиран. Предполагам, че е въпрос на дни да внесем предложения за отсрочване влизането в сила на Закона и в това отношение ще разчитаме на подкрепата и на колеги от всички други парламентарни групи, най-вече, разбира се, на колегите от ГЕРБ. В това отношение, мисля, че ние имахме разбирателство с бъдещия министър, защото няма съмнение, че тя ще бъде избрана. (Шум и реплики.) За съжаление, друга изключително важна тема е тази сбъркана пирамида на социалното подпомагане, която води до етнически привилегии, до привилегии на маргинализацията и до едни бъдещи социални рискове за нашето общество. Концепцията срещу циганизацията трябва да бъде приета. Това казвам аз и смятам, че в това отношение може би в следващите месеци ще започне истинският дебат. Въпреки че ние трябва да отбележим – имаме първите позитивни стъпки в това отношение с подкрепата на колегите от ГЕРБ, трябва да го заявя ясно – в Закона за социалното подпомагане и в ред други закони, където намалихме интензитета на подпомагане или изобщо го премахваме, когато има неявяване на училище и ред други случаи – примерно липса на социализация, липса на явяване в програми за заетост, програми за образование и ограмотяване и така нататък. На нас не ни трябват решения на парче. Трябва ни цялостна промяна на политиката, защото тази политика ражда маргиналност, ражда циганизация, а тази циганизация е опасна за държавата. Законът за възрастните хора и най-вече грижата за възрастните хора е третият стълб, на който държим в политиката на Министерството да има сериозни промени и чуваемост на нашите тези. Надяваме се и в тази посока диалогът да е ползотворен – не за нас като „Обединени патриоти“, а за всички онези български граждани, които разчитат на по-адекватна държавна политика. Тук за пореден път се вади дъвката за Истанбулската конвенция, която, държа да отбележа, беше разобличена от нас –Патриотите от ВМРО, в тази битка се включиха след това много политически сили и тя вече е доведена до успешен край. Не мога да си представя и не мога да си обясня по друг начин, освен като политическа неграмотност, опитът да се предпостави това, че някой ще промени решението на Конституционния съд или пък ще настоява, въпреки това решение, да бъде приета Истанбулската конвенция – не, категорично ние, Патриотите в тази зала, сме гаранция, че това нещо няма да се случи. Говорят се преразкази по картинки, на тема „Учебно съдържание в учебниците по история“. Нека да напомня, че преди малко повече от година, благодарение именно на наша инициатива, на наши колеги в Комисията по образование, бяха създадени работни групи, които изчистват, за съжаление, десетилетните соросоидни идеологеми, с които са задръстени учебниците. Мисля че османското присъствие вече е преодолян проблем, поне в новите учебници и учебни програми, а ако има останали някъде подобни остатъци на догми, които са изповядвани именно от тези джендър среди, трябва да продължим да ги чистим. И за джендър идеологията – извинявайте, ама сега, в края на краищата, основният, флагманът на джендър идеологията, е европейската социалдемокрация. Партията майка, както казват европейските социалисти, са тези, които под път и над път прокарват тази идеология. За съжаление, това не е само тяхна територия, има прекалено много заразени от този тип поведение, но, колеги, нека всички заедно да се противопоставим на тази идеология. Не е въпросът да правим повече фойерверки, а да опазим това, което наистина е ценно – семейните християнски ценности. В това отношение аз смятам, че не трябва да има по- и по-малко антиджендър настроени депутати, трябва всички да стоим на позициите на българщината. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Заповядайте за реплика, господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа вицепремиери и министри! Господин Веселинов, имам два въпроса към Вас. Единият е: редно ли е, тъй като ние сме държава на разделение на властите, шефът на изпълнителната власт, в лицето на министър-председателя, да си определя екипа? Това е първият ми въпрос. Вторият въпрос: редно ли е, тъй като ние сме парламентарна република, вижте конституционните задължения, ние, когато не сме доволни от даден министър или от цялото правителство, да искаме вот на недоверие? Задавам Ви чисто риторични въпроси. Тъй като в момента тази Истанбулска конвенция я дъвчем като дъвка и за мен е невероятно защо я споменаваме, при положение че гласуваме министър по социалната политика, ще Ви кажа, че би трябвало изобщо да няма дебат в тази насока, тъй като тя вече е в небитието, тя вече е прах. Конституционният съд категорично я отхвърли. Да Ви припомня само, че първите, които се обявиха срещу тази джендър идеология, така наречената Истанбулска конвенция, беше Георги Марков от ГЕРБ, беше Славчо Атанасов от „Обединени патриоти“… (Силен шум и реплики.) Вземете и прочетете интервютата, приятели. Третият беше Ангел Джамбазки от Европейския парламент. (Шум и реплики.) В същото време под влиянието на господин Симеонов в Министерски съвет убеди половината министри да си променят мнението по въпроса за Истанбулската конвенция и това е факт. Така че толкова за Истанбулската конвенция. Спрете да говорите за нея, защото тя е в небитието. Говорите за нещо, което вече в България не съществува. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Втора реплика? (Реплика от народния представител Валери Симеонов.) Господин Симеонов, нямате време. За дуплика, заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Безспорно, господин Атанасов, право на министър-председателя е да предложи промени в своя екип. Той това и прави. Дебатът, който се получи – аз затова и казах, че прекалено мрачни, прекалено всеобхватни са краските на този дебат – е като за вот на недоверие за цялостната политика на правителството. Разбира се, опозицията има право да внесе такъв вот и ще чуем горе-долу същото, което чухме и сега, въпреки че темата е различна. По отношение на Истанбулската конвенция. Да, няма някой, който да може да оспори, че „Обединени патриоти“ започнаха тази разяснителна кампания. Включиха се БСП, за което сме им благодарни, включиха се и други политически сили, но „Обединени патриоти“ сме тези, които… (Шум и реплики.) Да припомня изказването, ако щете, и на вицепремиера Каракачанов в залата на Министерския съвет. Мисля, че тогава шестима от министрите се въздържаха по приемането на тази конвенция, но това е свършен факт. След решението на Конституционния съд не само Европейският парламент, но и римският папа не може да ни задължи да променим отношението си към тази конвенция. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Процедура. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаема госпожо Председател, тъй като кандидат министърката, госпожа Сачева е тук в залата, моля да я приканите тук на тази трибуна да дойде да отговори на въпросите, които зададохме и от парламентарната група, както и на още няколко въпроса. Тя твърди през 2013 г. следното: „ГЕРБ управлява със страх и репресии. Директорите на общински държавни фирми по места са принуждавани да стават членове на ГЕРБ, за да запазят работата си. Фирмите са мачкани и рекетирани като никога досега. (Силен шум и реплики.) Така наречената подкрепа за ГЕРБ се основава на страх от репресия. В кабинета на един човек имаше снимка на Бойко Борисов, а той ми каза…“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, това не е процедура. Вие приканвате. Може би трябва да вземете изказване, за да зададете въпроси на госпожа Сачева. (Народният представител Филип Попов говори при изключени микрофони.) Това е изказване. Запишете, изказване. ФИЛИП ПОПОВ: В кабинета на един човек имаше снимка на Бойко Борисов, а той ми каза: „Ще помагам. Помагам Ви с всичко, с което мога“. „А защо е тази снимка на бюрото ти?“ – попитах аз, в случая кандидат-министърката. „За камуфлаж – да ме оставят на мира“ – каза ми той. Възрастен мъж ми каза: „Не искам да загубя и сина си, дъщеря ми вече е емигрант“. Уважаема госпожо Сачева, държите ли още на тези думи, и ако не, защо е тази метаморфоза? Уважаеми господин Дончев, как ще си говорите с госпожа Сачева като бъдещ министър? Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Да информирам залата, че много преди господин Попов да поиска тази процедура, госпожа Сачева поиска да направи изказване и да отговори на всички въпроси. Нека да продължим с изказванията, за да могат да се съберат всички въпроси и тогава ще дам думата на госпожа Сачева. Заповядайте, господин Дончев, за изказване. АНДОН ДОНЧЕВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа вицепремиери, госпожи министри, господа министри! Уважаеми колеги, изразявам позицията на ВОЛЯ по повод номинирането на госпожа Деница Сачева за министър на труда и социалната политика. Ние няма да подкрепим тази кандидатура. (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! Изчакайте, господин Дончев. АНДОН ДОНЧЕВ: Решението ни е резултат от нашата последователна, отговорна позиция по повод опитите за налагане на джендър идеологията в българските училища от добре финансирани неправителствени организации и от ключови държавни служители. Още преди година повдигнахме въпроса за подписаната заповед от заместник-министъра на образованието Сачева до училищата в област Стара Загора. В тази заповед беше спусната инструкция да бъде проведена анкета сред учениците, в която те да се определят дали са момчета, или момичета. В отговор на парламентарно питане ни беше обяснено, че това било инициатива на НПО и едва ли не Министерството играе ролята само на пощенска кутия без да носи отговорност какви безумни анкети и какви идеологии прокарват те сред българските деца. Предполагаме, че подобни анкети са били разпространявани и в други области в страната. ВОЛЯ е била винаги против Истанбулската конвенция, за съхраняване на семейството и семейните ценности. ВОЛЯ е против насилственото налагане на провалените вече либерални идеи. Смятаме, че с работата си до момента госпожа Сачева е показала, че подкрепя тази политика и няма как да гласуваме за нея. Ще продължа изказването си като кажа, че ненапълно съм съгласен с изказването на госпожа Нинова, свързано със социалното напрежение и че смяната на един министър в социалната политика с друг ще бъде отдушник. Лично аз не усещам особено напрежение, насочено към досегашния министър на социалната политика. Деноминацията от поста на заместник-министър на госпожа Сачева – от позицията ѝ заместник-министър на образованието, напълно подкрепям, но не мисля, че трябва да я издигаме по-нависоко, назначавайки я на пост „министър“, още повече министър на социалните услуги с нейните възгледи и идеи, на които сме свидетели. Също така не видях никакви мотиви в позицията ѝ за назначаването. След като не виждаме мотиви, за мен възниква въпросът: защо се извършва тази промяна? Обвързвайки тази промяна със Закона, който очакваме да влезе в сила, а именно Законът за социалните услуги от 1 януари 2020 г., изпитвам сериозни притеснения, че се сменя един достатъчно социално ориентиран министър с достатъчно антисоциално ориентиран такъв. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Колеги, не виждам други изказвания. Закривам разискванията. Давам думата на госпожа Сачева. Заповядайте, госпожо. ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри и госпожи министри! Благодаря, първо, за доверието и благодаря на хората, които ме подкрепиха днес. Разбира се, също благодаря и за критиките, които получих. Те също са ценни и полезни за мен. Много добре съзнавам мащаба, отговорността и трудностите, които са свързани със социалната политика. Както беше споменато вече в изказванията на народните представители, това е комплексна политика, която включва и задължително трябва да ангажира познания както в областта на здравеопазването, така и в областта на образованието, така и в областта на финансите. В значителна част от тези сектори аз имам личен опит – практически, управленски и административен. Така че смятам, че в това отношение бих могла да бъда наистина полезна за търсенето на балансирани решения. Макар че на Министерството на труда и на социалната политика често се казва „Социалното министерство“, това е министерството, което се занимава и с пазара на труда, и с индустриалните отношения, които пък имат пряка връзка също и с Министерството на образованието. Така че както и досега, така и за в бъдеще, връзката между двете министерства трябва да бъде търсена както по отношение на връщането на децата обратно в училище, така и по отношение на кадрите, които трябва да намерят своята реализация на пазара на труда. Що се отнася до политиките, които ще изпълнявам – защото да си министър на труда и социалната политика означава да си част от изпълнителната власт, а изпълнителната власт затова изпълнява, е ясно, че управленските приоритети на това коалиционно правителство са вече разписани, ясни са и са факт в управленската програма, така че не би следвало да има изненади в това отношение. Ще отговоря конкретно на критиките, които получих, и на мащабната дезинформационна кампания, която, признавам, ме изненада, че е организирана в моя част. Изненадана съм от задълбочените познания на моята биография, но, разбира се, изтъкнатите тук информации основно са събирани в интернет търсачки. Анкетата, за която се споменава толкова широко, е анкета, която е въведена пет години преди аз да бъда заместник-министър на образованието и науката. Анкетата е въведена по времето на министър от БСП, който беше и кандидат за кмет. Всъщност истината е, че правителството на ГЕРБ отмени тази анкета, докато тази анкета беше въведена по времето на професор Анелия Клисарова. Тъй като Вие изпозвате интернет търсачки, аз Ви предлагам сега да вземете Вашите мобилни телефони, да напишете „Сексуално образование“ и да напишете „Задължително сексуално образование“, и тогава ще видите името на друг кандидат за кмет, подкрепен от Българската социалистическа партия. Така че моля да не вменявате това, което не се е случвало на хора, които нямат нищо общо с това. Джендър идеологията не е въвеждана в българското образование, не е подкрепяна от нито един член на политическия екип на Министерството на образованието и това го твърдя категорично. Понеже искахте от мен категорични отговори – твърдо вярвам, че полът се определя биологично. Защото, държа да подчертая, че освен заместник-министър на образованието все пак съм и на науката, нали? Така че няма за какво да има притеснение в тази област. По отношение на Истанбулската конвенция. За нея вече има решение от Конституционния съд, така че няма какво да се коментира. Пак казвам, изпълнителната власт изпълнява решение. Разбира се, важно е да се подчертае това, че съм против насилието, особено насилието срещу жени и деца, и съм за традиционното семейство между мъж и жена. Ако това са отговорите, които искате да чуете, давам ги днес ясно и категорично. По отношение на интервюто, което споменахте, и за което съм също впечатлена от Вашата архивна дейност, която сте развили. Интервюто е част от предизборна кампания, в която участвах през 2013 г., отнася се до конкретни казуси, които са възникнали по време на предизборната кампания и няма отношение към това, което се случва днес. (Смях в „БСП за България“ и ДПС.) Самият факт… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! ДЕНИЦА САЧЕВА: Самият факт, че днес аз работя заедно с Политическа партия ГЕРБ означава, че приемам политиките, които партията прави и провежда и означава, че всеки има право на мнение, което мнение може да се развива във времето. Ако Вие отричате възможността на човек да се развива, аз не бих се учудила, защото Вие дори отричате възможността да се прави политика, основана на факти. Така че в това отношение нямам притеснения. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! ДЕНИЦА САЧЕВА: По отношение на Закона за социалните услуги гарантирам, че ще провеждам диалог с всички заинтересовани страни, защото социалната политика трябва да обединява, а не трябва да разединява. Именно заради това смятам, че е важно да се слушат всички гледни точки, да се отчитат притесненията на хората, но същевременно използвам възможността, тъй като днес е и Международният ден на хората с увреждания, да отбележа, че няма да отстъпя от това, което вече е постигнато по отношение на услугите и на ангажиментите, поети към хората с увреждания. Така че в заключение мога да кажа, че думите, които ме характеризират, са: диалогичност, баланс и добронамереност и аз това мога да обещая. Разбира се, фалшивите новини нека да ги оборваме с факти. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сачева. Колеги, ще гласуваме. Моля, квесторите поканете народните представители в залата. Ще представя на Вашето внимание: „Проект! РЕШЕНИЕ за персонални промени в Министерски съвет на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерски съвет на Република България на 4 май 2017 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 10 ноември 2017 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 септември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 21 ноември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 декември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България на 5 април 2019 г. и Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 15 май 2019 г. РЕШИ: 1. Освобождава Бисер Христов Петков като министър на труда и социалната политика. 2. Избира Деница Евгениева Сачева-Атанасова за министър на труда и социалната политика.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 223 народни представители: за 114, против 106, въздържали се 3. Предложението е прието. Отрицателен вот по групи. Първи отрицателен вот – господин Ерменков, втори – господин Янков, трети – господин Недялков. Заповядайте. Колеги, изчакайте, министър Сачева ще положи клетва след отрицателния вот. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерски съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото днес, на 3 декември – Международния ден на хората с увреждания, аз очаквах тук, в залата, да се проведе дискусия, в която да разберем дали старият министър се е провалил в социалните си политики, в това число за хората с увреждания, и по какъв начин новият ще го направи. Но не разбрахме това нещо! Не разбрахме, защото този диалог тук не се състоя. Не се състоя диалогът по отношение на това какво се е случило в областта на социалната политика. И понеже тук ни обвиняват, че ние политизираме нещата, аз ще Ви прочета още една от причините, поради които гласувах „против“ и тя е изразена от госпожа Вера Иванова от „Системата ни убива“, която, когато разбра, че ще се правят смени в Министерски съвет, каза: „Това е удар върху децата с увреждания“. Да, колеги, днес, на 3 декември – Международния ден на хората с увреждания, Вие им направихте този подарък. И тя освен това продължи: „Не приемаме мотива, че нещо се е забавило, напротив, забавянето е отпреди десет години“. Напомням: отпреди десет години управлявате Вие и Вие ще продължавате да управлявате по същия начин и аз силно се надявам, че мандатът на новия Ви министър ще бъде много кратък! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. Господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, членове на Министерски съвет, уважаеми народни представители! Гласувам „против“ предложената промяна в Министерския съвет, така както гласувах против първото предложение на кабинета Борисов, гласувам срещу предложенията на Бойко Борисов, гласувам против Бойко Борисов! Не съм изненадан. Първата промяна в Министерския съвет, още при структуриране на кабинета 2009 г., е само седем месеца след избора на Министерски съвет. Борисов сменя министри постоянно, той няма екип, има хора, които слушат. Той има началници и иска да е обграден с хора, които слушат началника. Мотивите, които бяха изнесени в публичното пространство чрез съобщението в Министерския съвет, са показателни: кадрово решение на премиера въз основа на натрупани във времето основания. Само в това министерство и към този министър ли има натрупани основания господин премиерът Борисов? Реторичен въпрос. Чух по време на дебата, че смяната е да се подобри работата на правителството и че министрите се сменят, когато не изпълняват Програмата на правителството. Тоест признахте, че работата на правителството се нуждае от подобряване и че до този момент по Ваши думи не се изпълнява Програмата на правителството. Смяната на министър не е достатъчна, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство. Да, за всички е ясно, че в социалната сфера при управлението на Борисов е мрачно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Янков! КРАСИМИР ЯНКОВ: И става все по-мрачно. Но знаете ли кога е най-тъмно през нощта? Точно преди да съмне и аз вярвам, че предстои светло бъдеще на българския народ, но след управлението на Борисов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков. Господин Недялков, заповядайте – трети отрицателен вот. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми народни представители, дами и господа! Ще бъда малко по-емоционален и дано не съм краен. Искам да Ви кажа, че днес с този дебат, а така също с поведението на бъдещия, на вече избрания министър, беше още веднъж доказано, че годишнината от преобразуването на ГЕРБ е по-важна от Международния ден на хората с увреждания. И тя забрави, и Вие го забравихте. Както са казали навремето: днешният ден беше поредният ден, когато прогресивните сили победиха здравия разум и това се случи днес. Притиснати от обстоятелствата, управляващите не можеха да вземат друго решение. Доколко или как ще бъде изпуснато напрежението, е въпрос на бъдеще, но бъдещето е такова, че всеки един от членовете на Министерския съвет, които са вдясно на Вас, вляво от мен, може да има такава съдба. Това е тъжното на днешния дебат. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Колеги, моля да се изправим. Госпожо Сачева, заповядайте да положите клетва, повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.) ДЕНИЦА ЕВГЕНИЕВА САЧЕВА-АТАНАСОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.) Честито! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може да заемете вече мястото си при министрите. Благодаря Ви, уважаеми министри. Колеги, заемете местата си. Продължаваме с втора точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г. Приет е на първо гласуване на 12 ноември 2019 г. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура по допуск по точка първа в залата да бъде допусната госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск. Гласували 90 народни представители: за 87, против 2, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Стоянова. Поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г. „Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вече няколко пъти в залата прозвучаха мненията, които смятам за сериозни и отговорни, че по принцип дискусиите в българския парламент, особено по отношение на Закона за бюджета и законите на бюджета, които са най-важните инструменти за управлението на държавата през следващата календарна година, представляват един от най-ярките политически дебати. Така че ние трябва в този дебат да посочим своето отношение към инструмента, който предлага Министерският съвет, респективно министърът на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса за управление на над 90% от публичните ресурси за здравеопазване през следващата година. В този аспект искам да се обърна към Вас, господин Министър, и да Ви попитам: след като… ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това по заглавието? ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, по заглавието, и ще Ви кажа накрая защо по него. След като преди две години Вие се явихте пред нас и съвсем откровено заявихте, че системата не функционира нормално – искам да Ви цитирам точно, то беше, че „системата е болна“, и през тези две години, господин Министър, всеки следващ бюджет, който ние приемаме със Закона за Националната здравноосигурителна каса, няма никаква съществена промяна в своята структура – не искам да влизам в детайлите, аз ще вляза в детайли, и моите колеги също, и сигурно колегите от другите политически сили, при разсъждаването върху точките на бюджета. Няма съществена промяна в структурата на този бюджет! Понеже тук един от Вашите колеги си позволи според мен съвсем неуместно да заяви, че не бива да се говори на висок глас, защото, видите ли, който говори на висок глас, няма какво да каже, аз ще се принудя да Ви пошепна, че тази политика, която се води от Министерския съвет в областта на здравеопазването, не е одобрена генерално, драстично от Доклада на Европейската комисия, който излезе само преди броени дни. В този смисъл по-скоро заглавието на този закон, не бих си позволил да го предложа, но на практика би могло да звучи така: закон за прекопиране на разходите на Националната здравноосигурителна каса и наливането на нови средства без промяна във философията на управлението на здравеопазването в Република България! Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Господин Михайлов, това не е редакционна поправка – нали, просто е изказване? ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните): Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Колеги, реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 87 народни представители: за 74, против 12, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2020 г. по приходи и трансфери – всичко на обща сума 4 744 704,9 хил. лв., както следва: съгласно таблица. (2) Приема бюджета на НЗОК за 2020 г. по разходи и трансфери – всичко на обща сума 4 744 704,9 хил. лв., както следва: съгласно таблица. (3) Приема бюджета на НЗОК за 2020 г. с балансирано бюджетно салдо.“ Има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ, Нигяр Джафер и Джевдет Чакъров: „1. В чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.1 здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ числото „244 000,00 лв.“ се заменя с числото „249 000,0 лв.“. 2. В чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2 здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) числото „264 700,00 лв.“ се заменя с числото „274 700,0 лв.“. 3. В чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.4 здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност числото „94 300,0 лв.“ се заменя с числото „104 300,00 лв.“. 4. В чл. 1, ал. 2, ред 1.3 резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи числото „139 222,0 лв.“ се заменя с числото „114 222,00 лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в уводното изречение числото „4 744 704,9“ се заменя с „4 959 304,9“; б) в таблицата се правят следните изменения и допълнения: - на ред I. „Приходи и трансфери – всичко“ числото „4 744 704,9“ се заменя с „4 959 304,9“; - на ред 1 „Здравноосигурителни приходи“ числото „4 640 733,7“ се заменя с „4 855 333,7“; - на ред 1.1 „Здравноосигурителни вноски“ числото „3 107 134,2“ се заменя с „3 321 734,2“. 2. В ал. 2: а) в уводното изречение числото „4 744 704,9“ се заменя с „4 959 304,9“; б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред II. „Разходи и трансфери – всичко“ числото „4 744 704,9“ се заменя с „4 959 304,9“; - на ред I. „Разходи“ числото „4 739 172,7“ се заменя с „4 953 772,7“; - на ред 1.1 „Текущи разходи“ числото „4 594 950,7“ се заменя с „4 809 550,7“; - на ред 1.1.3 „здравноосигурителни плащания“ числото „4 453 976,8“ се заменя с „4 668 576,8“; - на ред 1.1.3.1 „здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ“ числото „244 000,0“ се заменя с „250 000,0“; - на ред 1.1.3.2 „здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) числото „264 700,0“ се заменя с „270 700,0“; - на ред 1.1.3.3 „здравноосигурителни плащания за дентална помощ“ числото „179 800,0“ се заменя със „189 800,0“; - на ред 1.1.3.5 „здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната“, за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, в условията на болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги“: - след думата „вродени“ се добавя „и придобити“; - числото „ 1 243 800,0“ се заменя с „ 1 410 800,0“; - на ред 1.1.3.5.1 „в това число за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната“ числото „677 300,0“ се заменя е „834 300,0“; - на ред 1.1.3.5.1.1 „в това число лекарствени продукти, назначени с протокол, за които се извърша експертиза“ числото „365 156,0“ се заменя с „392 156,0“. Създава се ред 1.1.3.5.1.3: „1.1.3.5.1.3 в това число лекарствени продукти за децата до 14 години 130 000,0.“ На ред 1.1.3.5.3 „в това число за лекарствени продукти по списък за базова терапия на онкологични и онкохематологични заболявания, коагулопатии и други редки заболявания с разнородни характеристики“: - пред думата „коагулопатии“ се поставят думите „вродени и придобити“; - числото „99 900,0“ се заменя със „109 900,0“; - на ред 1.1.3.6 „здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ“ числото „110 000,0“ се заменя със „120 000,0“; - на ред 1.1.3.8 „други здравноосигурителни плащания“ числото „70 094,2“ се заменя с „85 694,2“; - на ред 1.1.3.8.1 „в това число за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност“ числото „70 094,2“ се заменя с „85 694,2“.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 2, ред 1.1.3.1 и ред 1.1.3.2 и не го подкрепя в останалата му част. Предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като в ал. 2: „1. В ред 1.1.3.5.3 думите „по списък“ се заличават. 2. След ред 1.3 се създадат редове 1.3.1, 1.3.2 и 1.3.3: съгласно таблица.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Заповядайте, господин Михайлов, после госпожа Джафер. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Твърде много са въпросите, които биха могли да се коментират, в така изчетените точки. Моята идея и желание е да се спра на проблемите, които касаят лекарствената политика. Понеже Вие дойдохте лично при мен да ме попитате защо и ние предлагаме увеличение на средствата в една система, която е нереформирана, аз ще Ви отговоря тук пред цялата зала: защото, като цяло, господин Министър, публичните средства, които се отделят за здравеопазване в България, отстъпват значимо на тези, които се отделят в целия Европейския съюз. Това вчера го каза и Вашият управител на Националната здравноосигурителна каса, че едно е да се казва, че се дават пари, а друго е да се казва, че се дават достатъчно пари. Сега конкретно вече към нашите предложения – те касаят т. 1.1.3, това е за „Лекарствени средства“. Вие много добре си спомняте колко пъти сме дискутирали в Здравната комисия късата реимбурсна листа на българските граждани, по която те могат да бъдат компенсирани със средства, поети от държавата, за провеждане на тяхното лечение. Нашето генерално предложение в случая и затова предлагаме тази цифра от 130 милиона, тя е включена в тази голяма цифра, която ние сме предложили, всички български деца до 14-годишна възраст да бъдат освободени от заплащане на лекарствата, които се прилагат при тях в извънболничната помощ, тъй като се приема, че в болничната помощ те се заплащат от държавата. Това е едно не само социално предложение, а е предложение, което има отношение и към големия демографски проблем в България и ние много държим то да бъде обсъдено в залата, да бъде дискутирано и да бъде прието от уважаемите колеги от всички парламентарни групи. На следващо място, тук си позволих да Ви споделя, споделих и на доктор Дариткова, въпреки че тя се аргументира, че това не е влязло в Закона за здравното осигуряване, допусната е една техническа, правописна грешка – няма онкохематологични коагулопатии и те не са съществените, съществените са вродени и придобити коагулопатии. И дори това по някакъв начин да не е защитено в Закона за здравното осигуряване, може би това нещо сега е в процес на проверка, то излизането навън на придобитите коагулопатии ще постави тази група пациенти. Тя е ограничена с огромни разходи. Не сте длъжен да го знаете, но това са пациенти, които изпадат в критично състояние и разходите за тях възлизат на милиони. Обади ми се председателят на Асоциацията на пациентите с коагулопатии и ме помоли най-горещо това да бъде променено и затова сме го внесли като промяна в текста. На следващо място, това е по отношение, и Ви го споделих, в т. 1.1.3.5.3 „Базова терапия, онкологични, онкохематологични – с допуснатата грешка – и други редки заболявания“. Тук нашето предложение за увеличение, господин Министър, е затова, че аз Ви споделих още на първо четене в триетапната комисия, която беше по Здравеопазване, Финанси и Социална комисия. Не е възможно средства, които са толкова различни по обем, толкова различни по значимост да бъдат обединени в една група. Средствата за лечение на редки болести са изключително финансоемки. Ние сме поели ангажимент към тази кохорта от пациенти – 75% от тях са деца, господин Министър, те не доживяват възрастния период от своя живот. Затова нашата молба е: обърнете се към тях. Ние сме поели ангажименти по Лисабонския договор, от който изтекоха пет-десет години вече и тази цифра трябва да се промени. Освен това нашето генерално предложение, за което Ви казахме в личен разговор, е, че средствата за лечение на редки болести трябва да се върнат към Министерството на здравеопазването. Това е социално значимо направление в здравеопазването, както е туберкулозата, както е синдромът на придобитата имунна недостатъчност, в този смисъл са мотивирани нашите предложения. И на последно място, тъй като още много колеги ще се изказват по всички тези точки, по отношение на Правилата за координация на системи за социална сигурност, а там бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е намален драстично. Всички обяснения, че това е направено, видите ли, с цел да се осигурят плащанията, които до момента са възникнали към чужди здравноосигурителни заведения, не издържат на критиката, тъй като се вижда в годините, че тези плащания нарастват. Сега това съкращаване, това сваляне на този бюджет ще доведе до едно напрежение, което няма смисъл да бъде поемано от Националната здравноосигурителна каса и да създава непрекъснати конфликти между близките на тези пациенти, които се нуждаят наистина от такова лечение извън територията на страната и институциите на Националната здравноосигурителна каса. Дотук ще спра и ще оставя колегите да продължат по останалите проблеми на точка 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Джафер. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! При първото четене на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса ние се обединихме около становището, че трябва да се отделят повече средства за превенция, скрининг, ранна диагностика, защото това е европейската практика, защото така правят модерните здравни системи, защото е прекалено скъпо да се лекуват в късен стадий заболявания, които струват много пари и са без съществен ефект. В този смисъл Вие надхвърлихте нашите очаквания, признавам, защото ние предложихме по т. 1.1.3.1. повече средства за първична извънболнична помощ – предложихме да има пет милиона повече, а това, което Вие предлагате, е да бъдат гласувани шест милиона. Ще се опитам да аргументирам обаче нашите предложения, свързани с предложението ни за повече средства за специализираната извънболнична помощ, както и за медико-диагностична дейност в извънболничната помощ. Уважаеми господин Министър, все повече се задълбочава тенденцията българските пациенти да могат да влизат много по лесно за лечение в болниците, което увеличава броя на хоспитализациите, а трудно да намират направления и трудно да извършват своите изследвания в извънболничната помощ. В този смисъл ние предлагаме и ще подкрепим всички усилия на Вашия екип и на управляващото мнозинство, насочени към извеждане на дейности в извънболничната помощ, а не за изпълняване на социална функция в болниците. Смятаме, че превенцията има за обект много дейности от обществено-икономическия живот, защото чистотата на въздуха, храната, начина на живот, влияят върху превенцията по отношение особено на социалнозначимите заболявания, но има дейности, свързани с профилактиката, като скрининга, които са пряко в обсега на Министерството на здравеопазването. В този смисъл, ако няма достатъчно отделени средства по този член, касаещ бюджета на Здравната каса, ние ще търсим средства за скрининг тогава в държавния бюджет. България остава единствената страна в Европейския съюз, която няма национална скринингова програма. Все повече специалисти настояват за Национална програма за борба с рака. Тук провеждаме ежеседмично кръгли маси, обещаваме национални програми за какво ли не, за диабет, имаме отношение по редките болести, за които професор Михайлов преди малко говори, защото те струват все повече и по скъпо на обществото. Ето защо смятаме, че скринингът трябва да бъде акцент в работата на Министерството и това е логично. В този смисъл Ви благодарим за това, че давате сигнал, че насочвате вниманието си в тази посока, но има още много какво да се направи. Ние смятаме, че има нужда от още средства, например за специалистите в извънболничната помощ, за да се преодолее този проблем с регулативните стандарти, както и за това пациентите да могат по-лесно да правят своите изследвания в извънболничната помощ, за да не влизат за хоспитализация. Това са съображенията ни. Благодарим за подкрепата Ви и за декларираната теза, че подкрепяте тези усилия на първо четене, като очакваме още усилия от Ваша страна. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Джафер. Реплики? Не виждам. За изказване – господин Йорданов, заповядайте. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! С една алинея ние фактически изчерпваме цялата числова част на бюджета за Здравноосигурителната каса, а може би трябваше на направим както в другите части на този бюджет. Парламентарната група на ГЕРБ направи предложение да обхваща три години, защото наистина с последните промени фактически ние правим един бюджет, който в основната си част ще касае следващите три години, а не само следващата 2020 г. Искам да се мотивирам за някои от нашите предложения. На първо място, още в ал. 1 „Приходи и трансфери“ ние предлагаме едно увеличение от 214 млн. 600 хил. лв. Защо? Считаме, че събираемостта на здравноосигурителните вноски, както и на данъчните приходи са подценени и фактически ще има повече средства, които не са отразени като разпределение. С това мисля, че са съгласни и вносителите на бюджета от Надзорния съвет, и тук обаче е нашата разлика с тях. Още в § 1 на Преходните разпоредби те предлагат тези средства, които са в плюс, които са събрани над споменатите в ал. 1, да бъдат разпределени с решение на Надзорния съвет. Ние считаме, че тези средства трябва да бъдат разпределени в тази зала, тоест те трябва да бъдат отразени в бюджета на Здравната каса и да станат закон. Защото това са пари, за които законодателят е казал в Закона за здравното осигуряване трябва да бъдат включени в бюджета на Здравната каса. По нашите изчисления, пак повтарям, се касае за 214 млн. 600 хил. лв., разпределението на които ние сме го отразили в следващите графи на бюджета. Мисля, че ще се съгласите в качеството Ви на народни представители. На второ място, нещо, което е много важно в светлината на последните дискусии в обществото – педиатричната помощ. Уважаеми колеги, ние сме длъжници на децата в България. Ние предлагаме децата до 14-годишна възраст, които са в ученическа възраст, да имат право на безплатно лекарствоснабдяване. Парите, които касаят това нещо, не са много, а това са само 130 млн. лв. – при един бюджет на Касата, знаете, около 4 млрд. 700 млн. лв. и още пари на Министерството – над 5 млрд. лв. Ние трябва да направим първата стъпка и да покажем, че ние наистина се грижим за децата, за бъдещето на България, за преодоляване на демографската криза и, пак повтарям, парите не са толкова много, но стъпката е важна. Тя ще покаже нашето отношение, че наистина сме заинтересовани към проблемите на децата, а тези, които имат щастието да имат деца в тази възраст, знаят, че в последно време цените на детските лекарства, започнаха да се увеличават по различни причини, които не им е тук мястото да ги дискутираме, защото ще вземем цялото време. Поскъпнаха и простите сиропчета за кашлица, антибиотиците, витамините и други. (Реплика от ГЕРБ: „Те не се плащат от Здравната каса.“) Нашето предложение, което Ви призовавам да го подкрепите, е да направим безплатно лекарствоснабдяването на децата до 14 години. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов. Реплики? Изказване – заповядайте, господин Чакъров. ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С оглед на направените от нас предложения по време на първо четене, споделяйки изцяло това, което каза доктор Джафер, и това, което каза доктор Адемов като наша позиция, аз бих добавил, че наистина е добре, че се взима под съображение това, което ние направихме като предложение за превенция и за доболнична помощ. Само ще добавя, че в Съединените американски щати напоследък е изчислено, че за всеки един долар, който е заложен в доболничната помощ и за превенция, в болничната помощ се спестяват, подчертавам, 10 долара, тоест пропорцията е едно към десет. Господин Министър, Вие сте много добър финансист и можем да направим едни приблизителни изчисления всичко това до какво би могло да доведе и колко още средства могат да бъдат пренасочени както за доболничната помощ, така и за специализираната болнична помощ. В това отношение обаче трябва да бъдем коректни и да кажем, че всичко това, което казваме, не се е случило през последните години и през Вашия мандат, господин Министър, а е натрупано. Макар и да сме на второ четене, уважаема госпожо Председател, аз ще си позволя да кажа, че основно управляващото мнозинство трябва да даде предложение за сериозни стъпки – така, както Вие господин Министър, по време на първо четене казахте, че се предвиждат сериозни законодателни промени през настоящата година, с които най-после да започне и да се ускори тази реформа, защото всички политици сме длъжни, а естествено основната отговорност е на управляващите. В това отношение мога да кажа, че от ДПС нееднократно сме посочвали, че ние бихме имали изключително конструктивна позиция с оглед на това, което трябва да се реализира в системата на здравеопазването и нейното функциониране, с оглед на това да има по-голяма ефективност и по добро качество. Това е една много важна, чувствителна сфера. Професор Михайлов, Вие казвате, че има увеличение от 4,5% на брутния вътрешен продукт, но реално разходите, които се реализират, са около средните европейски – над 8%. За съжаление, в нашата страна има най-високия процент на доплащане. Това няма как да не ни притеснява, в това отношение наистина има над какво да се замислим и какво трябва да бъде подобрено. Но това, което ни притеснява, е отново пропорцията между доболнична и болнична помощ. В нормалните страни в Европейския съюз болничната помощ се движи от 18 до 27%, а при нас е към 50% и като се има предвид изключително високият процент, който се отделя за лекарства, а той е около 30%, тоест 50% за болничната помощ плюс 30% за лекарствата и прави 80% от настоящия ресурс, за който в момента дискутираме и дебатираме, за всички останали пера остават само 20%, а тези пропорции наистина би следвало да бъдат подобрени. Има над какво да се замислим. Нашата позиция е конструктивна и ние осъзнаваме нашите отговорности. Освен това трябва да се види информационната система – ред неща, за които имате готовност, господин Министър, но Вие трябва да имате подкрепата на всички управляващи и в диалогичност и консенсус всички тези процеси трябва да бъдат реализирани, пак повтарям, с оглед подобряване функционирането на системата на здравеопазването. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Тимчев. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес подлагаме на гласуване бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Отново близо половин милиард за здраве – вече трета година, тоест за три години средствата са се увеличи с повече от 50% от заварените през 2017 г. В същото време – да изброявам ли броя на закритите болници и на застрашените от фалит областни болници, да говорим ли въобще за качествено и достъпно здравеопазване, станало като обикновена фраза, пускаща се от трибуната на Народното събрание? И в същото време – едно неадекватно отношение към пациентите и даже смърт на деца. Трябва ли да ни кажат от Европа какво е състоянието и нивото на здравеопазването в България, за да се сетим, че трябва да вземем мерки?! Последният доклад на Европейската комисия е унищожителен за България: първенци по парите, които пациентите трябва да платят от джоба си; допълнителни пари, които от благодарност да дадат на лекаря си. Констатирани са: най-ниската продължителност на живот, слаба превенция, силен риск от инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белите дробове, изключително слаба превенция и висок дял на предотвратимите смъртни случаи. Ние като опозиция твърдим и коментираме тези констатации години наред. Проведохме безброй дебати в тази зала, ама сигурно ние с Европейската комисия сме коментирали някоя друга държава и някое друго здравеопазване. И както казва българският народ: като ми баеш, бабо, кой ли ми те слуша? Липсата на реформа и контрол на изразходването на публичните средства са основната причина, поради която ние няма да подкрепим този бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Една система, която генерира постоянно напрежение и разделя съсловието, сатанизират се лекари, не може да бъде подкрепена. Знаете ли какво си говорят хората по улиците: дано да не се разболея в тази държава?! А знаете ли какво си коментират лекарите, когато се случи такъв инцидент, какъвто се случи с това дете: дано на мен не ми се случва, защото няма кой да ме защити?! По отношение на точката с извънболнична помощ. Да, донякъде се съгласявате с нашето предложение. Ние предлагаме шест милиона повече от Вашето първоначално предложение. Много ми е интересно да отговорите, господин Министър, за какво ще заделите тези по три милиона от този бюджет – дали ще накарате общопрактикуващите лекари да направят групи да осигурят неотложната помощ, дали ще ги насочите само за детско здравеопазване? Ако въобще мандатът на Вашето управление е под девиза на детското здравеопазване насочете ги там, но искайте и контрол за изразходването на тези средства. За какво ще се дават повече пари на специализираната помощ – за повече направления ли, за повече изследвания ли, за какво ще им ги дадете? Дайте отговор на обществото! За тези неща не се говори от тази трибуна. Така че в общи линии искам отново да заявя, че ние този нереформиран бюджет няма да го подкрепим. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев. Има ли реплики? Не виждам. Господин Тасков, заповядайте за изказване. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Започваме да дискутираме, но, първо, не трябва да забравяме, че това е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, а пък по-точно това са парите именно на изрядните здравноосигурени български граждани. Предвид Доклада от преди няколко дни, който демонстрира основно големите нива на доплащане в сектора и големият брой на хоспитализации, всяка възможност да коригираме именно някои от тези пера, смятам, че трябва да е най-малкото – да не кажа адмирирана, но когато е добре обоснована, защо да не е и приета? Имам предвид следното: нашето предложение по т. 1.1.3.6. „здравноосигурителни плащания за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ“, е от 110 мил. лв. сумата да стане 120 млн. лв. Обосновавам се най-просто – това е основната тежест. Медицинските консумативи, които се налагат в болничната помощ са основната тежест към хората, която пада като допълнително и извънредно доплащане. Това е нещо, за което наистина може да се помисли, защото обикновено, освен плановите оперативни интервенции, това са главно травматизма, особено при пътно-транспортни произшествия, където сумите след това в неврохирургична манипулация са най-големи. Хубаво е това, че се вкарват допълнително титаниевите производни, пироните и така нататък, но смятам, че още може, защото наистина има резон в това питане. Второ, когато говорим за намаляване броя на хоспитализациите, смятам, че всяко увеличение на здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична помощ е коректно. Нашето предложение е именно да станат на 270 от 264. Предложение, което наистина има възможност за извеждане на част от хоспитализациите в извън болничния сектор. Отделно въпросът ми е: това означава ли увеличаване броя на направленията или увеличаване най-вече цената на направлението, защото силното демотивиране за работа в доболничната специализирана медицинска помощ е именно цената на направлението. Много добре знаете, че голяма част от лекарите са наематели на кабинети и повече от половината от прихода им с цената на направлението реално не отива при тях. Тоест имаме парадокса лекарският преглед да е около 7 лв., което наистина не е сериозно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тасков. Реплики? Не виждам. Господин Поповски, заповядайте за изказване. КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи бюджета на Националната здравноосигурителна каса не само от коалиционна култура, но и от това, че виждаме едно добро повишение на абсолютните стойности и на основните пунктове, по които се увеличава плащането за следващата година. В резюме няколко неща. От тези над 400 милиона увеличение, около 200 и над 200 ще отидат в болничната медицинска помощ. Колегите от опозицията коментират, че наистина процентът, който отива там е много висок, но аз смело мога да кажа, че там няколко години да увеличаваме процента пак има да достигаме реалните стойности на клиничните пътеки, което открито пожелавам да продължи в диалога между Здравноосигурителната каса и Българския лекарски съюз и да се достигнат някога тези нива на реалните стойности, особено на хирургичните клинични пътеки. Казвам това, може би за втори или трети път от трибуната на Народното събрание, защото там е големият проблем. Големият проблем – свръх хоспитализациите, се прави във вътрешните отделения, защото ние сепарирахме тази специалност – „обща специалност на вътрешни болести“q на пет подспециалности и един пациент излиза от ендокринологията днес, а след 30 дни се хоспитализира в кардиология, в нефрология, в пулмология и къде ли не още. Това е големият проблем и е един от сигналите на Световната здравна организация, че ние наистина прекаляваме с големия проблем хоспитализации, който наблюдаваме в последните години. Примерът е доволно ясен – през 2000 г., когато стартира системата, в осеммилионна България има един милион хоспитализации. Миналата година в седеммилионна България и през изтеклата година има около три милиона хоспитализации. Тоест поне половината са ненужни. От това, че се източва Здравната каса в тази посока не може реално да се остойностят цените на хирургичните клинични пътеки, където не може да стане измама, защото нито една болница в България няма да напише, че колегите са направили Цезарово сечение, без жената да е родила или, че са махнали апендикса на пациента, без той да е опериран. Тоест ние знаем къде е измамата, само че за това не е виновен нито министърът, нито ние тук, нито съответният бюджет. Разговорът продължава на друго ниво – между Лекарския съюз и Националната здравноосигурителна каса. По тези пера, както ги виждаме, разпределението основно е направено прилично и в доболничната специализирана медицинска помощ, и при джипитата, и в денталната медицина, и при лекарствата сумите са завишени, колкото са възможностите от тези пари, които събираме ние и от 8% здравна вноска. Затова да слушаме спекулации как е в Германия… Само припомням, че в Германия не се доплащат лекарства, но вноската е 15%. Тоест, ако ние решим да правим немски модел на здравеопазване, трябва да започнем първо оттам – дали е съгласен народът да вдигне вноската на 15%. Естествено, че няма да бъде съгласен. Ние работим по друг модел на организация на здравеопазването и на разплащането, затова в настоящия момент и настоящите суми, които разпределяме днес с това гласуване, смятам, че са адекватни и ще дадат по-добро здравеопазване в следващата година. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски. Първа реплика – господин Михайлов, после господин Тасков. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми колега Поповски! Аз дълбоко уважавам Вашата позиция като специалист в здравеопазването – искам да кажа като лекар, но нека да Ви кажа, че спорът тук не е затова колко добре е балансиран сегашният бюджет според нашата политическа сила по отношение на болнична и доболнична помощ. Доктор Поповски, не Ви ли е ясно, че каквото и да говорим – да противопоставяме сега хирургичните пътеки на вътрешните, пък на други пътеки… Пътеките са алгоритъм за работа, доктор Поповски. Това Ви го казаха и специалистите във всички области на здравеопазването – те не са алгоритми за плащане. Ние вече години наред стоим в едно странно положение да наливаме пари в една система, която не знаем колко струва, доктор Поповски. Тези пътеки, колкото и да коментираме как ще направим по-голям контрол на вътрешните пътеки, на ендокринологичните пътеки с това няма да се приключи проблемът. Проблемът ще се приключи тогава, когато се прекрати този модел на финансиране на здравната система, чрез клинични пътеки и търговски дружества. Затова от самото конституиране на 44-ото народно събрание БСП твърдо е застанала срещу този модел. Ние смятаме, че този модел е неефективен за България. Няма нужда да говорим за Германия. Кажете ми освен в Германия къде в Европа, къде в Европейския съюз плащането е структурирано чрез клинични пътеки? Плаща се за дейности. Тъй като споменахте, че не можело да се говори за хирургичните пътеки, понеже жена е родила със секцио или не, не си ли спомняте дискусията в Здравната комисия – колко е броят на секциото като процент в България – в едни или други болници (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и колко е сериозен този въпрос?! Така че това е основният въпрос – начинът на финансиране на здравната система. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов. Господин Тасков, заповядайте за втора реплика. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колега Поповски и като хирург! За остойностяването на клиничните хирургични пътеки. Общо взето, докато не бъде остойностен и лекарският труд, и на хирурга, и на екипа – не говорим. Подкрепям това, което и преди малко каза професор Михайлов. Докато ние продължаваме на коментираме финансиране по клинични пътеки нещата се получават по този начин, без пълно остойностяване на дейността. Много добре знаем, че клиничните пътеки се изродиха в лобизъм, натиск и развитие на отделни сектори, а не бива да противопоставяме интернистите на хирургичните специалности, защото и за инвазивните манипулации можем също да говорим много. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тасков. Следваща реплика? Няма. Господин Поповски, заповядайте за дуплика. КАЛИП ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз смятам, че бях разбран много добре като дадох този пример. Останалите примери, които даваме, излизат наистина извън рамките на дневния ред на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ако минем на диагностично свързаните групи, както професор Михайлов цитира преди малко, и преминем от диагностични пътеки към диагностично свързани групи това е проблем на друг разговор, който не е на дневен ред днес. За цените на пътеките специално мога да кажа това, че наистина при хирургичните пътеки няма как да стане разминаване в бройката, докато при интерната, Вие много добре знаете това, което казах преди малко, е възможно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски. Господин Ибришимов, заповядайте за изказване. ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги, господин Министър! Увеличаването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или публичния ресурс за здраве, и тази година е над 400 млн. лв. Над 400 млн. лв. на базата на повишаване приходите от здравни осигуровки и от данъци. Съпоставено с други бюджетни разходи обаче това увеличение остава на същите нива на увеличавания, както в годините назад. Това ме навява на мисълта, че това увеличение няма да повлияе на високите нива на доплащане от страна на българските пациенти. Всички ние знаем – за да се получи качествена медицинска услуга, се плащат и солидни пари от джоба на българския пациент. За съжаление, не винаги тази услуга е и качествена. Проблем е и разходната част на бюджета на НЗОК. Отново над 50% от това увеличение отиват за болнична помощ – близо 230 млн. лв. Всички ние в тази зала и в медиите говорим, че болниците в България са много, че парите за болниците са много, че трябват повече средства за профилактика, за ранна диагностика на заболяванията. Всички сме убедени в това, че колкото по-рано се хване едно заболяване и се вложат пари за профилактика да не се стига до това заболяване, толкова по-евтино е и за пациента, и за здравната система. За съжаление, и тази година парите за доболнична помощ, за ранна диагностика и за профилактика са твърде малко в сравнение с парите, които се отделят за болнична помощ. Около 50% пари от увеличението в нашия бюджет е в полза на болниците в сравнение с развитите здравни системи в Европа – до 30%. При това по нищо не личи, че тези средства, с които ще бъдат увеличени приходите на болниците, ще увеличат приходите за заплати на медицинските специалисти, които работят в болничните заведения. Какво предлагаме в денталния сектор? Като лекар по дентална медицина искам да кажа, че да, похвално е, има увеличение на парите за сектора. И тези пари са най-вече за плащане на протезите на възрастните хора, тъй като с решение на съда възрастовата граница до 69 години падна и са необходими повече средства. Въпросът тук е: добре, но защо трябваше пак съдът да го реши? Защо това нещо не се чу миналата година тук, в тази зала? Какво предлагаме ние? Тъй като тази възрастова група – над 65 години, пак има лека дискриминация, защото децата и хората на средна възраст няма да усетят от това увеличение. Затова ние предлагаме с още 10 млн. лв. увеличаване на парите в сектор дентална помощ, които да отидат за ортодонтски апарати на децата. Знаете, че все по-чести са зъбно-челюстните деформации при деца. Много от родителите полагат акуратни грижи към тях, водят ги рано на специалист, рано се диагностицира, но често пъти тези семейства нямат пари да си заплатят лечението. Пак на този принцип – колкото по-рано, толкова по-добре и по-леко за джоба и на българския пациент, и на здравната система по принцип. Тъй като съм взел думата, господин Министър, трябва да бъдат най-сетне заплатени на болниците надлимитните средства, изработени в годините назад. Не е вярно, че няма как. Всичко е в наши ръце – във Ваши, в надзора на Здравната осигурителна каса. С решение на надзора на Здравноосигурителната каса може да се направи предложение за актуализиране на бюджета и в ръцете на нас – народните представители е да решим този проблем. Това са най-скъпите пари на болниците, защото това са изработени пари. Това са пари, за които са направени разходи. Разходи, защото те нямат право и не са имали право да върнат пациент, който е здравноосигурен. По Конституцията те нямат право да го върнат и са го лекували, направили са разходи за тези пациенти. Затова, моля Ви, вземете под внимание тези наши предложения и ни подкрепете. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ибришимов. Реплики? Не виждам. Госпожо Найденова, заповядайте за изказване. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. представлява – забележете – 82,45% от предвидения финансов ресурс за функция „Здравеопазване“. Кой управлява този огромен финансов ресурс? Досега и за 2020 г. Министерският съвет, който определя политиките в здравеопазването, е оставил скромни пълномощия на министъра на здравеопазването – да управлява лично само 11,5% от общия финансов ресурс на функция „Здравеопазване“. За съжаление този принцип на управление се запазва и в Бюджет 2020 и аз мисля, че и следващата година често ще чуваме от министъра на здравеопазването, че някои неща не зависят от него. Второ, смущаващо се запазват разходите за персонал на Националната здравноосигурителна каса. И през 2019 г., и в бюджета за 2020 г. числото – забележете, колеги – е едно и също. Ще кажете, че съм сбъркала. Не! То е 45 млн. 430 хил. 900 лв. на фона на възлагането ѝ на нови функции, а това значи допълнително натоварване, персоналът ѝ да има застой в трудовите възнаграждения, намаляване на компетентността на Касата. Тези и други неща водят до фалит на Националната здравноосигурителна каса. Трето, по отношение на специализацията и специализираната извънболнична медицинска помощ. Тук ние предлагаме увеличение на разходите с 5 млн. 300 хил. лв. спрямо предложението на Министерския съвет, което Комисията приема. Има определени заболявания, лечението и диспансеризацията на които се извършва в домашни условия, каквито са, например, психичните заболявания. Безспорно е необходим повече финансов ресурс, за да може част от него да отиде и за по-доброто диспансерно наблюдение на пациентите с такива заболявания – нещо, което е изключително държавна политика. И тук ние като народни представители свършваме своята работа, но проблемите възникват после, защото не може с наредба, господин Министър, или по национален рамков договор на двама психично болни да се полагат три прегледа в годината. Следователно, необходимо е такова преразпределение на разходите след приемане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, изключващо всякакъв лобизъм и почиващо на принципите на професионализма и потребностите на пациентите. Забележете – потребностите на пациентите! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Заповядайте, госпожо Славова. АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Радвам се, че между първо и второ четене успяхте поне едно от нашите предложения да чуете. Успяхте да се съгласите, че доболничната помощ е нещо, на което трябва да се обърне внимание, защото, както и Европейската комисия каза в Доклада си, който всички колеги цитираха, приблизително една пета от болничните процедури биха могли да се осъществят в рамките на извънболничната помощ, а една десета от хоспитализациите биха могли да се избегнат напълно, ако е налице по-добра извънболнична помощ. За съжаление обаче, за останалите наши предложения оставате глухи. След като с непремерени изказвания на Вашето правителство и лично на министър-председателя Вие затворихте един от малкото спешни детски кабинети в София и за страната; след като със същите тези изказвания напускат специалисти, които са кът – като педиатри и като анестезиолози; след като рискувате работата на единствената педиатрична болница в България; след като, господин Министър, нито една нова скринингова програма за деца не предлагате с настоящия бюджет; след като отказахте да ми предоставите доклада за техническо обследване и с процедурни хватки дори заключенията не ми предоставихте, в една скоба ще отворя, че със специалисти ще дойдем и ще се запознаем на място, както сте ми предоставили тази възможност, защото очевидно не желаете този доклад да види широко обществено обсъждане; след като напоследък граждански и професионални среди все повече негодуват за процедурата, която сте отворили за детската болница и решението на съда от последните дни; след като недофинансирахте и не предложихте пари за медицинските сестри, които работят в градините, яслите и училищата поне, господин Министър, трябва да подкрепите предложението на Българската социалистическа партия децата до 14 години да използват безплатни лекарства, защото с всичко, което казах до момента, Вие сте в голям дълг към нашите деца. И понеже винаги питате: откъде? Ще Ви кажа: една част от парите можете да ги намерите оттам – крайно време е да се спре тази порочна практика Министерството на здравеопазването, единствена държавна структура, да заплаща такса, като банкова такса, на Националната агенция за приходите. Така че можете едни 5,5 млн. лв. да вземете от тези пари. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Славова. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Гласували 183 народни представители: за 81, против 38, въздържали се 64. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 186 народни представители: за 85, против 69, въздържали се 32. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 1 със съответните промени, подкрепени от Комисията. Гласували 181 народни представители: за 109, против 71, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „2020 г.“ се заменят с „2020 – 2023 г.“, и в ал. 4 думите „2020 г.“ се заменят с „2020 – 2023 г.“. Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като в ал. 1 в текста преди т. 1 думите „2020 г.“ се заменят с „2020 – 2023 г.“, и в ал. 5 думите „2020 г.“ се заменят с „2020 – 2023 г.“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за чл. 3 със съответните промени, подкрепени от Комисията, и текста на вносителя за чл. 4 със съответните промени, подкрепени от Комисията. Гласували 179 народни представители: за 104, против 63, въздържали се 12. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Даниела Анастасова Дариткова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Александър Койчев Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 5 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате думата за изказване. Заповядайте, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние смятаме, че отмяната на този член поставя една категория лекарствени средства в много особена ситуация и аз съм изключително учуден, че Комисията внезапно е отхвърлила този член напълно, тъй като става дума за медикаменти за базова онкотерапия и онкохематологична терапия. Става дума за медикаменти за други типове заболявания. Искам да Ви кажа, госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги, че ако Вие погледнете листата на отпадащите в момента от пазара медикаменти, то това е по причина, че дистрибуторите са изключително неудовлетворени от начина, по който се манипулират от държавата техните влизания и тяхното оставане на българския пазар. Всички тези базови средства за онкотерапия и за онкохематологичната терапия се стоварват върху лечебните заведения – да ги купуват по една друга наредба със средства на лечебните заведения. Приехме освен това една поправка в Закона, която не беше в интерес на държавата, при нашето абсолютно противостоене срещу тази поправка в Закона – да могат да не се съставят обществени поръчки при подобен тип закупувания. Всичко това ще постави отново все повече и повече във тежко състояние лечебните заведения. А е възможно, както до момента – Вие много добре знаете каква е листата на лекарствените средства, които отпадат всяка година от регистрация, да се прехвърля само на дистрибуторите и на притежателите за разрешение на употреба това отпадане е съвсем непрофесионално и недържавнически. Затова смятам, че тази група медикаменти трябва действително да останат, както е предложението на вносителя, а то не е подкрепено от Комисията. Изложихме своите аргументи и държим това да се случи. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов. Реплика и после изказване. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Професор Михайлов, понеже не съм с медицинско образование, бих искала да ми кажете кои са тези медикаменти, за които Вие пледирате? Доколкото чета текста на вносителя, те тепърва ще се утвърждават по предложение на управителя от Надзорния съвет – някакви критерии, които този Надзорен съвет да приеме, ще прави критерии. За какво пледираме?! Всъщност, ние слагаме един бланкетен текст и оставяме в ръцете на Надзорния съвет на НЗОК да прави критерии, въз основа на тези критерии да избере кои лекарства и оттам нататък да прави списък. Защо не го направиха тук?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Следваща реплика? Не виждам. Заповядайте, господин Михайлов, за дуплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Стоянова, то вярно не е грях да нямаш медицинско образование, но е грешно да заставаш на позиция тогава, когато не си наясно със същността на промяната, която е предложена. Става дума за цяла редица – да ги наречем условно, както ги нарекохме преди години, молекули, които отдавна са въведени на българския пазар. И с условията на създаването на цени тези медикаменти излизат експлозивно година след година от регистрация, излизат от пазара. Създават се условия за вкарването им по други наредби на Министерството чрез закупуване. Създават се условия – аз мога да Ви кажа, но тук не е мястото да занимаваме уважаемата зала. Имайте предвид, че отделни антитуморни препарати се продават в България на фантастично високи цени, именно поради тази причина, че са отпаднали от регистрация, че дистрибуторите нямат интерес. Определен тип дистрибутори, които са получили разрешение да вкарват тези медикаменти на пазара, ги продават на невъзможни и за лечебните заведения, и за българските пациенти цени – принуждават българските пациенти да излизат извън територията на страната, за да си ги закупуват. Между тях има базови средства за антитуморна терапия, каквато е например винкристин. Не искам да споменавам много други молекули, които са отпаднали от регистрация от българския пазар. Всичко това не е далновидна лекарствена политика. По тази причина смятам, че е било внесено това предложение. Не знам каква е причината то да отпадне. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов. За изказване, госпожо Дариткова, заповядайте. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Оттеглям своето предложение, с което целях да дефинирам по-точно начина, по който ще се определя списъкът с лекарства, които ще отпадат от механизма, който гарантира устойчивост на бюджета, защото именно това се предлага в този текст. Този механизъм ще бъде приет в Закона за здравното осигуряване и ще касае възможността да се сложи някаква рамка на разходите за лекарствени продукти така, както се слага рамка на разходите за болнична помощ. В този член се предлага да има изключение от тази рамка. Кое ме притеснява и защо съм склонна да оттегля своето предложение? Този списък ще се определя по критерии, приети от Надзорния съвет, без да знаем кои ще са медикаментите, които се включват в него. Това не са медикаменти, които са извън позитивния списък, това са медикаменти, които фигурират в него и за които ние търсихме ясно определение на термина „базова терапия“. Той не фигурира даже и в фармакотерапевтичните ръководства! Така определен, текстът крие риск да се запишат и да се направи реверанс към определени фармацевтични фирми и ние тук – Народното събрание, да подпишем празен чек за около 100 милиона на Надзорния съвет на Касата. Смятам, че отговорността ни е именно да държим за прозрачно харчене на средствата на Касата. Механизмът, който предполага утвърждаване от Националната здравноосигурителна каса на критериите, по които ще се реализира, е записан в Закона за здравното осигуряване и ако има някакви изключения от него, те трябва отново да се разпишат в специалния закон. Ние тук в Закона за бюджета за тази година правим само изключение за медикаменти, които в изброения параграф са широк кръг – те така или иначе попадат и в другите графи, тоест медикаменти за онкологично лечение, за лекарства по протоколи, за лекарства за домашно лечение. Извеждането на приоритетно финансиране на определени медикаменти само с решение на Надзорния съвет на Касата според мен не може да бъде допуснато. Затова смятам, че този член трябва да отпадне. Също така оттеглям своето предложение, защото това гарантира равнопоставеност на всички представители на фармацевтичната индустрия. Даваме възможност за коректно и прозрачно поведение на Надзорния съвет на Касата по отношение на рамката на бюджета, която ще се определи в договорите на всяка една фармацевтична компания. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Реплики? Господин Михайлов, заповядайте за реплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, Вие казвате половината от истината в изказването си. Да, вярно е за момента – и Ви го казвам като онкохематолог и онколог, че тези медикаменти са в позитивния списък, но поставяйки ги в тези условия, които поставят и другите две подгрупи, има сериозна опасност – казвам Ви го от дългогодишния си опит, тези медикаменти да отпаднат от Позитивния списък. Пак повтарям, да натоварят пациентите, да натоварят лечебните заведения! Разберете го това! Много пъти през последните години става дискусия – и много добре я знае и доктор Дечев, и госпожа Начева, че нашият механизъм за формиране на цени в базови терапии, в социално значими заболявания, търпи много големи критики. Не е далновиден! Той изтласква от пазара много дистрибутори и много притежатели на разрешения за употреба. Имайки това предложение, действително съм се съгласил с Вас, че Вие си давате сметка за това, че могат да бъдат изтласкани от Позитивния списък – не да бъдат изтласкани, те ще напуснат Позитивния списък! Това е проблемът, който се създава с отпадането на тази подгрупа медикаменти и чл. 5. Това е много сериозен проблем, защото товари бюджета на лечебните заведения или товари лично бюджета на един човек, който е болен от едно или друго социално значимо, да не говорим за редки заболявания, и така нататък. Това е опасността! Не бива всичко в лекарствената политика да се слага под един знаменател, защото по този начин решаваме. Така вървеше и с ДДС – тук часове наред ни убеждавахте колко е лошо да се намали ДДС за лекарствата, като то е намалено в цяла Европа. Ние сме единствената държава, която търпи това да е все за лекарства. Същото се получава и сега. Повярвайте ми, създаваме допълнителни проблеми. Не става дума за никакъв лобизъм. Става дума за недалновидност. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Втора реплика? Не виждам. Госпожо Дариткова, заповядайте за дуплика. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, механизмът за ценообразуване е коренно различно нещо и той няма отношение нито към Закона за здравното осигуряване, нито към Закона за бюджета. Това става през Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и там се определя какви са цените на медикаментите, като се сравняват с определен брой държави в Европа. Това е причина да се търси механизъм, който да не намалява постоянно цените на лекарствата, за да може за такива лекарства, които са застрашени от напускане на пазара, да се търси друго решение. Темата тук в Закона е съвсем различна – тук става въпрос за това, че ние въвеждаме изискване за всички фармацевтични представители те все пак да поддържат и да подписват договори за някаква рамка на разходите за лекарства. Защото всички твърдите, че разходите за лекарства в този бюджет са повече като процентно отношение, отколкото тези за медицински дейности. Именно затова, допускайки някакво изключение от този механизъм, ние смятаме, че това изключение ще се реализира по непрозрачен начин. Всяка фармацевтична фирма разполага с голямо портфолио от медикаменти. Предполагам, че във възможностите на Касата е да регулира по такъв начин да се правят гъвкави отстъпки, че да може в рамките на това портфолио на медикаментите, които са с ниски цени, да не им се слагат ограничения и обратно – да се компенсира разликата от тези, които са скъпоструващи. Смятам, че не бива да има изключения от този механизъм, защото списъкът, който ще се определя, не е известен и на базата на това определение не може да бъде прозрачно определен. Смятам, че механизмът за отстъпки трябва да важи за всички по еднакъв начин. И тук вече ангажиментът на Надзорния съвет на Касата и на ръководството ѝ е оперативно да се въведе механизмът по начин, по който да не допуска дефицити на медикаменти за българските пациенти. (Реплика от народния представител Нигяр Джафер.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване, тъй като госпожа Дариткова оттегли своето неподкрепено предложение. Подлагам на гласуване отхвърлянето на чл. 5. (Шум и реплики.) Тя го оттегли, но сега гласуваме отхвърлянето на чл. 5 като цяло. (Шум и реплики.) Предложението на Александър Иванов – отхвърлянето на чл. 5. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Гласували 172 народни представители: за 100, против 72, въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, 30 минути почивка. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си – продължаваме с работата по бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Господин Иванов, имате процедура. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Правя процедура, госпожо Председател, във връзка с отменения чл. 5 – на основание чл. 84, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И във връзка с приетото в Комисията предложение, както казах, и отпадането му сега, прието в залата – на чл. 5, и свързаната с това промяна в чл. 1, ал. 2 предлагам редакционна поправка, съгласно която ред 1.1.3.5.3. в ал. 2 да се заличи и да се направи компенсирана промяна, като средствата от този ред се преразпределят към лекарствените продукти за домашно лечение, назначени с протокол, и към лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ. По този начин през 2020 г., колеги, няма да се прави изключение за определени лекарствени продукти от механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които се въвеждат в промените в Закона за здравното осигуряване – средствата по този начин се разпределят пропорционално и съобразно очакваните разходи за съответните продукти, както е през 2019 г. В това число конкретните промени, госпожо Председател, уважаеми колеги – предлагам в чл. 1, ал. 2, както следва: 1. в ред 1.1.3.5.1. числото „677 хил. 300“ да се замени със „745 хил. 300“; 2. в ред 1.1.3.5.1.1. числото „365 хил. 156“ да се замени с „433 хил. 156“; 3. в ред 1.1.3.5.2. след думата „заболявания“ да се добави „и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии“ и числото „466 хил. 600“ да се замени с „498 хил. 500“. И последно, госпожо Председател, уважаеми колеги: в ред 1.1.3.5.3. се заличава. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Първо, разбира се, ще подложа на гласуване процедурата, която Вие направихте. Моля, режим на гласуване по направената процедура от господин Иванов. (Реплики.) За да прегласуваме чл. 1 във връзка с оттегленото в чл. 5 – трябва да се нанесат корекциите. Това беше процедурата, нали така, господин Иванов? АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Да, да. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Понеже сумата отпадна, сега трябва да отворим чл. 1, за да нанесем съответните корекции, а корекциите са тези, които господин Иванов направи. (Шум и реплики.) Първо – процедурата за това дали да отворим… Гласували 132 народни представители: за 92, против 37, въздържали се 3. Предложението е прието. Имате думата за изказвания, ако иска някой, по предложението на господин Иванов. Заповядайте, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това предложение, както беше представено сега внезапно от колегата Иванов, поставя редица въпроси по отношение на лекарствената политика на бюджета на НЗОК. За първи път тази година в отделна подгрупа бяха изведени с оглед оптимизацията според мен на разходите и техния контрол една група медикаменти за базова терапия плюс медикамента за коагулопатии, плюс медикаментите за редки заболявания. Ние имахме своите забележки към обема на тази графа, но сега с това, как да го нарека, внезапно разхвърляне на картите – на парите, тези 99 милиона изчезват – те отиват в други графи. Остава съвсем неясен въпросът: колко от тях ще отидат за редки заболявания, господин Министър? Колко от тях ще отидат за базова онкотерапия? Колко от тях ще отидат за онкотерапия изобщо? Това всичкото, направено с магическа пръчка в 16,00 или в 15,15 ч., по никакъв начин не може да удовлетвори парламентарната група на „БСП за България“. И аз ще помоля вносителят на това предложение съвсем точно да се аргументира с цифри и да ни обясни: как внезапно средствата, които са за редки заболявания, които за първи път бяха разделени в отделна подгрупа, отиват на друго място и не е ясно какъв ще бъде приоритетът в тази нова подгрупа, в която попадат – те да бъдат харчени? Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Реплики? Не виждам. Господин Иванов, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Мисля, че бях пределно ясен – съжалявам, че колегата е изтървал преждеговорившия, началото на моето изказване. Със сигурност колегите имат бюджета за второ четене, който е пред тях. Затова повтарям, колеги: това преразпределение за изключените от механизма – така или иначе тези лекарствени продукти, които няма да имат отстъпка, излизат по общия механизъм. Няма изключване, ами е съвсем точното преразпределение на този ред, колеги, който приехме да отпадне. Иначе тогава тези средства въобще няма да могат да бъдат разходвани за лекарствени продукти в съответната година от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И аз, колеги, съвсем прозрачно пред Вас, понеже преждеговорившият колега се поинтересува, пак ще повторя редовете, на които правим корекцията, колега, които предлагам за редакция. В ред 1.1.3.5.1. който е в ал. 2: „в това число за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение от територията на страната“. Там, колеги, увеличението 68 млн. лв. И съответно, колеги, пак в ал. 2 ред 1.1.3.5.1.1., където е сборът, просто се прилага чисто аритметично сборът, колеги, там не е трети отделен ред. В ред 1.1.3.5.2., колеги, „в това число лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги“ – и там е и допълнението, което през чл. 5 отпадна – „и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии“. Ето там се увеличава, колеги, с 31,9 млн. лв. бюджетът. Така че това наистина компесаторно разпределение, което правя като предложение, съответства изцяло при приетото вече отпадане на чл. 5. Аз мисля, че съм пределно ясен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е чл. 1. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви за поправката, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Иванов, Вие направихте нещо, което според мен няма аналог. Разпределението в тези редове на бюджета за Здравната каса е на база здравна статистика: брой болни, стойност на лечението и всичко. Вие ги разхвърлихте без да отчитате това нещо. Вие просто искате да ги компенсирате от падането на чл. 5 и ги разхвърляте. Вие не знаехте с колко болни – и колко пари отделяте за лечението на тези болни. По моя информация са над 10 хил. човека, но може да са и повече. Вие разпределихте само едни пари и задължихте Националната здравноосигурителна каса да се ограничава в рамките на тези пари, без да отчита брой болни и обема на тяхното лечение. Това според мен е недопустимо. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов. Втора реплика? Заповядайте, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Много пъти съм споделял от тази трибуна, че погледът върху бюджета на НЗОК трябва да бъде изключително професионален и той да отчита зависимости на отделните групи от пациенти при необходимостта от реализиране при тях на една ефективна, в случая говорим, да речем, антитуморна терапия. И беше наистина позитивно това, че във Вашето първоначално предложение на първо четене Вие бяхте отделили тази група медикаменти, въпреки че казахме тогава, че в нея са сложени в един кош групи от лекарства, които са много различни по своето взаимодействие в различните области на клиничната медицина. Сега, само и само да се отхвърли чл. 5, механично се прехвърлят тези пари в едни много по-обемни групи от лекарства, пак повтарям, без да се знае, какъв е начинът, механизмът, по който те ще бъдат харчени – кои ще получат приоритет, кои няма да получат приоритет. И най-важното тук за мен е, че проблемът за лечението на редки болести, господин Иванов – позволявам си да Ви го кажа – този проблем по никой начин няма да се реши с тази внезапна промяна, която сега Вие предлагате. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Трета реплика? Господин Ерменков, заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Парите, които разпределяте – 99 млн. 900 хил. лв., доколкото разбирам от това, което казвате, са предвидени по списък за базова терапия, ако правилно съм разбрал. Преди това отпадна чл. 5 по Ваше предложение. Предложението на доктор Дариткова бе отчетено с основание – че този списък ще бъде уточнен по-нататък в Закона за здравното осигуряване… Нали така? (Шум и реплики.) Така казахте. Там ще бъдат изключения – ама, така казахте, аз така го разбрах поне. Та, питам аз: когато този списък, под каквато и форма да бъде направен, да бъде готов, откъде ще вземем пари за него? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. За дуплика – господин Иванов, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги репликиращи! За съжаление, пак явно остана неразбрана моята процедура и желание. Наистина, колеги, ние с отменянето на чл. 5 – този ред, който преди това споменахме, касаещ него, не отменяме и не закриваме никакви терапии. Напротив, преразпределяме ги, защото те преди това бяха извадени от тези редове, колеги, до достигане на нивото, което сега, със сегашното ми предложение ще се достигне. Просто, за да може законово тези средства да бъдат разходвани по съответните видове терапии – съответно за лекарствени продукти, изписвани с протоколи, и по други заболявания, и естествено, както споменах вече, лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни, и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии. Така че, колеги, няма друго преразпределение, няма липсване на механизъм. Напротив, ето с това предложение, което направих, мисля, че ще е най-прозрачно, и по механизма за финансова устойчивост на бюджета на Националната здравноосигурителната каса тези средства ще могат да достигнат за терапиите на пациентите в България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Колеги, други изказвания? Заповядайте, госпожо Дариткова за изказване. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам още веднъж да обясня какъв е смисълът на предложението да отпадне този ред „за лекарства, които са изключение от общия механизъм за даване на отстъпки“. Защото това беше смисълът на този заложен ред в таблицата за бюджета на Касата. За първи път тази година механизмът за отстъпки, за да имаме предвидимост и устойчивост на бюджета за лекарствени продукти на Националната здравноосигурителна каса, се разписва в Закона за здравното осигуряване. Досега той се регламентираше в наредба и са предложили да има изключение от този механизъм за определен списък лекарства. Средствата за това изключение от механизма за отстъпки бяха изведени от всичките три основни групи, за които се плащат медикаменти: от лекарства за домашно лечение, от лекарства по протокол и от лекарства за лечение на онкологични заболявания. За да възстановим в отделните редове тези средства, защото смятаме, че не трябва да има изключения от механизма за даване на отстъпки от притежателите на разрешителните за употреба, ние достигнахме стойностите, които са били миналата година за съответните разходи. И затова смятаме, че това е справедливо, защото, когато се прави бюджет, се отчитат разходите, които са били за 2019 г. за съответните групи лекарствени продукти. Смисълът на отпадането на този член е не да се лишат пациентите от достъп до определени лекарствени продукти, а да има еднакви условия за всички притежатели на разрешителни за употреба, те да дават отстъпки на Националната здравноосигурителна каса, за да може да имаме устойчивост и предвидимост на бюджета. По механизма, както беше определен този списък, щеше да се окаже, че един медикамент за рядко заболяване може да се счете и за такъв, който е извън изключението и за него да се плащат отстъпки, а друг медикамент да бъде по изключение. И на нас не ни са ясни критериите, по които това ще се случва. И за да може да избегнем тази непрозрачност, предлагаме на този етап без ясна дефиниция да не предприемаме такива изключения, а да търсим, ако има необходимост, определени медикаменти да имат приоритетно оставане на пазара, това да става чрез гъвкави механизми за отстъпки в съответните договори за цялото портфолио на притежателите на разрешителните за употреба или по други механизми, които после могат да се обсъдят в Закона за здравното осигуряване. Но текст за механизъм за даване на отстъпки, закрепен в Закона за здравното осигуряване – специалния закон, който получава изключение в Закона за бюджета на Касата, изглежда некоректно от правно-техническа гледна точка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Реплика, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаема доктор Дариткова! Аз разбирам Вашата теза, която обаче се е появила внезапно между първо и второ четене, защото този закон за НЗОК е обмислян месеци наред, и поставянето на т. 1.1.3.5.3 не вярвам да е било хрумване на някого за вкарването на бюджета на НЗОК. Той има следният смисъл – и за сетен път се мъча да Ви го обясня като професионалист в областта и на редките болести, и на онкозаболяванията, и на онкохематологичните – да, изглежда много справедливо според Вас, както Вие сега тук го представяте пред уважаемата зала, всички медикаменти да имат отстъпки. Но аз се опитах да Ви обясня, че има медикаменти за базова терапия, има медикаменти за редки болести, които са от десетилетия на пазара. Ако влезем в нишата на редките болести трябва да Ви кажа с голяма горчивина, че ние имаме да качваме толкова много дан към българските пациенти, че за съжаление, в тази област съществува неприятното понятие „медицинска емиграция“. И мога да Ви кажа конкретни нозологични единици, при които семейства са принудени да напуснат България, тъй като и досега – пет, десет, петнадесет години по-късно, не са допуснати на българския пазар, не са реимбурсирани от Касата подобни медикаменти. А за базова терапия, които, както си позволих да Ви споделя няколко пъти, изчезват от пазара, да ги вкарате в общия кюп отново обратно, както сте ги извадили според мен съвсем разумно от отстъпки, това е една справедливост, но не в интерес на нацията, не в интерес на болните и ще създаде допълнителни трудности при формирането на цялата палитра от терапия при тези толкова сложни болести и толкова успешна през последните десетилетия терапия. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов. Втора реплика? Заповядайте, господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема доктор Дариткова! Аз разбирам идеята всички производители на лекарствени продукти, които имат разрешение за употреба, в България да бъдат поставена пред едни и същи условия. Само че не мога да разбера друго и ще Ви кажа кое не мога да разбера. Това е проект на Министерския съвет, който е минал на съгласувателни процедури през Министерството на финансите, минал е през Министерството на здравеопазването, предлага се в този вид. Изведнъж ние имаме някакви съмнения, които съмнения ни карат да обвиняваме едва ли не в лобизъм управителя на Националната здравноосигурителна каса, представителите на Надзорния съвет на Касата, че този списък ще бъде непрозрачен. Действително ли ги обвиняваме в това, че те са безотговорни хора? Те ли са хората, които ще лишат българските пациенти от необходимите лекарствени продукти, или ще направят така, че преразходът за лекарства – както и да го наречем, ще бъде такъв, че да събори бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Ето това не мога да разбера от цялата тази дискусия. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов. Господин Иванов – трета реплика, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема доктор Дариткова! Именно в контрапункт на това, което казват многократно колегите, се вижда, че Народното събрание и народните представители със своята воля взимат решения по направени такива законодателни предложения, дори и в Министерския съвет, и търсейки наистина прозрачното разходване на средства на Националната здравноосигурителна каса, мисля, че запазваме в момента най-добрия механизъм, при който се закупуват лекарствени продукти и вносителите на разрешителните за употреба на тези лекарствени продукти да бъдат поставени на една равна конкурентна среда, където да се преценява цена, качество и терапевтичен ефект върху българските пациенти. Затова, още веднъж – аз мисля, че Вие, оттегляйки своето предложение, което беше внесено преди това, постъпихте отговорно и затова разпределението, което правим в момента по моето предложение, мисля, че още веднъж затвърждава и връща тези средства, които бяха заделени по този параграф, в средствата, които са били и предходни години за лекуването на тези терапии и тези заболявания. Затова благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. За дуплика – госпожо Дариткова, заповядайте. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че наистина отделянето на отделен параграф със средства, които са извън механизма за даване на отстъпки, не е в интерес на българските пациенти, а в интерес на фармацевтичната индустрия, защото там фармацевтичната индустрия ще има възможност да предлага своите продукти, без да имаме яснота и прозрачност за това кои препарати ще бъдат включени в тези изключения. Също така смятам, че отговорността е на Народното събрание, защото ние сме хората, избрани от хората, за да определим параметрите на бюджета в интерес на хората. Затова смятам, че нашето предложение е абсолютно логично и трябва да бъде подкрепено, защото механизмът за даване на отстъпки слага рамки и стабилизира бюджета на Касата по отношение на разходите за лекарства. Този механизъм не трябва да има изключения, които са направени по начин, за който ние, Народното събрание, впоследствие няма да може да имаме необходимия контрол, тъй като списъкът ще се изработва от Надзорния съвет на Касата. Смятаме че, ако този списък беше приложен към бюджета, можеше да имаме яснота и по някакъв начин да подкрепим подобно предложение. Но сега, в тази ситуация, тогава, когато възлагаме да се преговаря с всяка една фармацевтична компания за отстъпки, за да имаме устойчивост на рамките на разходите за лекарства, в рамките на тези преговори те могат да бъдат с достатъчно гъвкави условия, че да се даде възможност за ръст на определени медикаменти и за достатъчно количество налични такива, които са за така наречената базова терапия. Иначе – ясна дефиниция, по която може да се изведе списък и за базова терапия, и за редки заболявания, и да се направят изключения – няма. А сумите, които сме разпределили, отново повтарям, че достигат параметрите на бюджета за миналата година. Ако сравните разпределението на средствата във всички минали години досега в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, било е по един и същи начин и никога не са се допускали изключения за медикаменти, които да не връщат отстъпки при определянето на параметрите на бюджета за лекарствени продукти. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Други изказвания, колеги? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Александър Иванов за направените редакционни поправки по същество. Гласували 172 народни представители: за 108, против 64, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване целия чл. 1 с поправката в ал. 2 плюс редакционните поправки, които току-що гласувахме – предложенията на господин Иванов, подкрепени от Комисията. Гласували 176 народни представители: за 108, против 67, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя наименованието на подразделението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова за § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в ал. 2 думите „осигуряване на необходимото финансиране съгласно“ се заменят с „осигуряване на финансирането по“. По § 2 има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 3 думата „одобряване“ се заменя с „одобрение“. В ал. 5 думите „при условия и по ред, утвърдени по реда на“ се заменя със „съгласно“, а в ал. 6 думата „одобряване“ се заменя с „одобрение“. Параграфи 3 и 4 са по вносител. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Имате думата, госпожо Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър и колеги народни представители! Искам да взема отношение по § 1, ал. 2, който касае неусвоените средства до 30 септември 2020 г. за здравноосигурителни плащания и който касае плащания, определени съвместно с Надзорния съвет на Касата и Управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз. В случая мисля, че имаме нарушение на три закона. Първо, това е Законът за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, тъй като в този закон изрично са упоменати функциите на съответните съсловни организации – никъде там не пише, че те ще определят съвместно с Надзорния съвет на Касата тези плащания. Второ – втори закон, който считам че се нарушава, е Законът за здравното осигуряване. Там изрично е упоменато какво извършва Касата – тя договоря с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и закупува медицински дейности от договорни партньори. Никъде обаче в Закона за здравното осигуряване не е вметната тази функция на Касата, тоест съвместно с Управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз, тя да извършва неусвоените средства. И последен закон – считам, че текстът на § 1, ал. 2 на „Преходни и заключителни разпоредби“ е в нарушения на Закона за публичните финанси. Ето защо правя следното предложение: след думите „дентални дейности по същите редове“ да се добави точка и остатъкът от изречението да бъде отменен; „при условия и по ред определени съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския лекарски съюз, съответно Българския зъболекарски съюз“ да отпадне. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова. Може ли текста на предложението – нека да го имам при мен. (Народният представител Валентина Найденова подава текста на предложението на председателя.) Реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Прекратявам разискванията. Ще подложа на гласуване предложението за добавяне в § 1, направено от народния представител Валентина Найденова. Гласували 172 народни представители: за 75, против 73, въздържали се 24. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване следните текстове: наименованието на подразделението по вносител; текста на вносителя за § 1 с текста за заместване, предложен от Комисията; текста на вносителя за § 2 с предложенията за заместване, направени от Комисията, и текстовете на вносителя за параграфи 3 и 4, подкрепени от Комисията. Гласували 169 народни представители: за 104, против 65, въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в ал. 2 думите „ал. 10 и 21“ се заменят с „ал. 29“. Параграфи 6, 7 и 8 са по вносител. По § 9 – предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като думите „с изключение на случаите по § 10“ се заменят с „освен за изплащане на сумите по § 10“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с промените в чл. 1, ал. 2 предлагам редакционна поправка, като в § 5, ал. 1 думите „1.1.3.5.2 и 1.1.3.5.3“ – това касае редовете от § 1, господин Председател, се заменят с „и 1.1.3.5.2“, тоест този, който заличихме – 1.1.3.5.3, да отпадне текстът. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Други изказвания? Няма. Прекратявам разискванията. Първо ще подложа на гласуване предложената редакционна поправка от народния представител Александър Иванов. Гласували 162 народни представители: за 101, против 61, въздържали се няма. Предложението е прието. Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 5 с приетата току-що редакционна поправка, която направи господин Иванов, и текста на вносителя за параграфи 6, 7 и 8, подкрепени от Комисията; текста на вносителя за § 9 с предложението за заместване, предложено от Комисията. Гласували 166 народни представители: за 101, против 63, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като думите „всички дължими“ се заменят с „дължимите“. По § 11 има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. (1) Лечебните заведения, които от 1 януари 2020 г. са регистрирани за първи път или са получили за първи път разрешение за дейност по реда на Закона за лечебните заведения, не може през 2020 г. да сключват договори с НЗОК за оказване на болнична помощ. (2) Лечебните заведения, сключили договор през 2019 г. при условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и анексите към него, не може през 2020 г. да сключват с НЗОК договори или допълнителни споразумения за дейности по нови клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури, спрямо договореното от съответното лечебно заведение през 2019 г., освен когато: 1. тези клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК; 2. с дейностите по новите клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не се надхвърлят утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ за съответния изпълнител на болнична медицинска помощ - по решение на Надзорния съвет на НЗОК. (3) Сключването на договори и/или допълнителни споразумения по реда на ал. 2 е в рамките на утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ и не може да ограничава достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ, спрямо осигурената медицинска помощ през 2019 г. за съответната РЗОК.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Заповядайте – имате думата, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В § 11 и предложените от него изменения ние отново попадаме, както редица години, в един цугцванг, който поставя на изпитание планирането на дейности в лечебни заведения за следващата година и тяхното реализиране. В този § 1 клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК. Вие си спомняте, а може би не си спомняте, господин Министър, как минали години ние говорехме при тези предложения за проблема и този проблем на някои места даже експлодира при закриването от Вас на отделни лечебни заведения, намиращи се в сърцето на областни болници, независимо какви са те – по някакви причини, които бяха основателни, да не може, видите ли, през следващата година, при готовност да се разкрие такава дейност, тя да не бъде разкривана. На второ място, може да бъде разкривана, ако определеният вече обем от дейност не бъде надхвърлян. Това означава тази картина, колкото и да искаме да съкратим броя на лечебните заведения, така изглежда по това, което се предлага, но на практика не се получава така. Примерът е съвсем скорошен – в Габрово, където изведнъж се разкри една болница, която сигурно сега ще получи разрешение за дейност и договор с НЗОК, поради причина да оставим тази замръзнала картина със сега съществуващите взаимоотношения на различните типове лечебни заведения в съответните районни здравни осигурителни каси, без изобщо да гледаме динамично на здравната карта, без да отчитаме особености на промяна – демографска, заболеваемост. Всичко това се повтаря, мисля, вече трета година. За трета година тези текстове се вкарват вътре и по този начин за едни става абсолютно невъзможно, а за други изведнъж се оказва някой ден в годината, че е абсолютно възможно да разкрият ново лечебно заведение. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Реплика? Не виждам. Изказвания? Имате думата, госпожо Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложението, което съм направила, за първи път, разширявам възможността през годината да се сключват договори от лечебни заведения за дейности, които те са покрили като изисквания за апаратура, персонал и съответните медицински стандарти. Досега наистина това не беше възможно и съм абсолютно съгласна с преждеговорившия, че това ограничаваше възможността за развитие на съществуващите лечебни заведения. Бяхме допуснали такова изключение само за дейностите, които не са представени на територията на съответната районна здравноосигурителна каса. Сега с това предложение даваме възможност по отделни медицински специалности, за които болниците вече имат разрешителни за дейност, да сключват договори за нови клинични пътеки и процедури. Разбира се, трябва да гарантираме бюджетната рамка и затова сме заложили изискването това да стане в рамките на предвидените прогнозни бюджети на лечебните заведения за болнична помощ. Смятам, че това предложение може да бъде подкрепено и от Вас, защото то е стъпка напред и дава възможност за развитие на съществуващите лечебни заведения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова. Реплика – господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Доктор Дариткова, ние влизаме в един параграф 22. От една страна, за да бъде бюджетът прогнозен и за да няма проблеми с изпълнението на бюджета на Здравната каса, Вие правите и изпълнявате мерки, които задържат бюджета на определено ниво – окей. От друга страна обаче, ние имаме едно увеличение на бюджета за болнична помощ, в резултат на което увеличаваме цените на определени клинични пътеки. Изведнъж се оказва, че ние намаляваме достъпа на броя пациенти, които могат да бъдат лекувани в съответните заведения, защото при по-скъпа пътека, за да се вместят в бюджета, трябва да е по-малък броят на пациентите, ние плащаме повече на лечебните заведения, но намаляваме броя на пациентите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Втора реплика – господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Уважаема доктор Дариткова, не искам да Ви прочитам дословно предложението, което, предполагам, че добре сте изчели, но пак повтарям и ще Ви дам един елементарен пример, господин Министър: закриването на спешната дейност на Националната педиатрична болница, ако тя сега – 2020 г., реши да я открие, но в РЗОК – София, има Спешна дейност, как ще стане това, как ще се възстанови тази дейност? Помислено ли е за това? Не е. Сега тя е закрита, пък не е закрита… Няма да водим диалог в момента в рамките на уважаемата дискусия в уважаемата зала. Просто начинът, по който е написано всичко това, предполага отново стагниране, а не обмисляне. Тъй като си спомням този пример с отделението „Уши, нос и гърло“ във Велико Търново, и в Оряхово – и с Вас лично съм го дискутирал, доктор Дариткова. Има отделение „Уши, нос, гърло“ в Оряхово, Търново иска да открие отделение „Уши, нос, гърло“. Не може, защото такава дейност има в Районната здравноосигурителна каса. Ето, това е смисълът на неправилно поставеното предложение. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Има ли друга реплика? Не виждам. Дуплика – имате думата, госпожо Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, използвате всяко изказване, за да спекулирате със закриване на някакво спешно отделение в педиатрична болница. За съжаление, няма Спешно приемно отделение в Педиатричната болница, има Интензивно отделение с четири легла, което поради напускане на анестезиолози, временно е прекратило своята дейност. Нека да бъде ясно и по този начин да не се мъчим да експлоатираме страховете на хората. Създадена е организация и ще има помощ във всички спешни приемни отделения на останалите болници, в които има организирани такива. А предложението, което сме направили, е именно в посока на разширяване на възможността лечебни заведения със съответните разрешителни за дейност да могат да сключват договори по клинични пътеки и такива, които се изпълняват на територията на съответната районна здравноосигурителна каса, но все пак, при условие че се спазва рамката на бюджета – нещо, което е задължително, за да сме гарантирали, че бюджетът ще стигне за всички здравноосигурени български граждани във всички региони, в рамките на бюджетната година, ние даваме шанс на лечебните заведения за болнична помощ да разширяват дейността си при наличните условия и ресурси, които те трябва да спазят за съответната дейност. Смятам, че това е стъпка напред в разширяване възможностите за обогатяване дейността на лечебните заведения и за подобряване достъпа на българските граждани до болнична медицинска помощ. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Други изказвания има ли? Не виждам други желаещи. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Ще подложа на гласуване два текста: текста на вносителя за § 10 с предложенията за замествания, направени от Комисията, и редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 11. Гласували 167 народни представители: за 94, против 71, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Има предложение на народния представител Симеон Найденов и група народни представители: „1. Създава се нов § 11а със следното съдържание: „§ 11а. Търговци на дребно на лекарствени продукти, които след 1 януари 2020 г. са получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина не могат през 2020 г. да сключват договори с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Симеон Найденов и група народни представители. Виждам, че има затруднение, колеги, ще изчакам. (Реплики.) Моля, отменете гласуването – явно е, че има проблеми със системата, ще гласуваме още веднъж. Режим на гласуване, моля. (Шум и реплики.) Отменете гласуването. Започваме отново. Сега гласуваме. (Шум и реплики.) Гласували 166 народни представители: за 4, против 109, въздържали се 53. Предложението не се приема. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 12 има предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. (1) До приключването на процедурата по реда на наредбата по чл. 30а от Закона за медицинските изделия за определяне на стойността, до която НЗОК заплаща помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, но не по-късно от 30 юни 2020 г., а за помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, изработени по поръчка, не по-късно от 31 октомври 2020 г., НЗОК заплаща тяхната стойност при досегашните условия и ред до размерите, определени към 31 декември 2019 г. (2) До сключването на индивидуалните договори с лицата по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, но не по-късно от 30 юни 2020 г., а за помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, изработени по поръчка, не по-късно от 31 октомври 2020 г., НЗОК заплаща средствата за предоставените на хората с увреждания помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия или за техния ремонт при досегашните условия и ред. (3) Плащанията по ал. 2 се извършват чрез Агенцията за социално подпомагане, като НЗОК превежда необходимите средства за заплащане на заявените суми. Сумите се заявяват от лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, пред Агенцията за социално подпомагане, която ги заплаща при досегашните условия и ред. (4) В случаите по ал. 2 предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществява при досегашните условия и ред.“ По § 13 има предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 15, ал. 1 се създава т. 4а: „4а. приема механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК по чл. 45, ал. 29;“. 2. В чл. 19, ал. 7, т. 18 накрая се добавя „и механизма по чл. 45, ал. 29“. 3. В чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „в“ думите „едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване“ се заменят с „в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване“. 4. В чл. 45: а) в ал. 10, изречение второ думите „както и механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК“ се заличават; б) в ал. 21, изречение второ думите „както и механизмите, гарантиращи предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК“ се заличават; в) в ал. 23 думите „след отчитане“ се заменят с „въз основа“ и се създава изречение второ: „При липса на резултат заплатените от НЗОК средства може да се възстановят на НЗОК от притежателите на разрешения за употреба/техни упълномощени представители при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 9.“; г) създават се ал. 29, 30, 31 и 32: „(29) За лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, се прилага механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, който ежегодно се приема с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно средствата за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Механизмът се приема след обнародване в „Държавен вестник“ на закона за бюджета на НЗОК за съответната година, но не по-късно от 31 януари на годината, за която се прилага. Механизмът се обнародва в „Държавен вестник“ от управителя на НЗОК. (30) Механизмът по ал. 29 се прилага: 1. за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение на територията на страната, и за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и заплащани от НЗОК в болничната медицинска помощ извън стойността на оказваните медицински услуги, с изключение на лекарствените продукти, които са изключени от обхвата на механизма със закона за бюджета на НЗОК за съответната година, и 2. за притежателите на разрешение за употреба/техните упълномощени представители на лекарствените продукти по т. 1, за които механизмът е приложим при наличие на основанията и условията, установени в него, и 3. за календарната година, за която е приет. (31) За прилагането на механизма по ал. 29 НЗОК и притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители ежегодно сключват договори до 1 март на съответната година, които влизат в сила от 1 януари на годината. Лекарствените продукти по ал. 30, т. 1, за които не са сключени договори до 1 март на съответната година, не се заплащат от НЗОК. (32) Притежателите на разрешения за употреба на лекарствените продукти по ал. 30, т. 1 възстановяват превишените средства, установени при прилагане на механизма, при условията и по реда на наредбата по ал. 9. Възстановяването е в пълен размер на разходите на НЗОК за лекарствени продукти над определените целеви средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се отчита и делът на резерва при решение на надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7. 5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 29: „29. „Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК“ е компенсаторна мярка, прилагана при наличие на превишаване на съответните средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, с цел осигуряване на достъп на здравноосигурените лица до лечение с лекарствени продукти.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Имате думата за изказване, госпожо Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 84, ал. 2 от Правилника правя следното предложение за правно-техническа редакция в текста по Доклада на Комисията във връзка с отхвърлянето на чл. 5 от Законопроекта: „В § 13, т. 4, буква „г“ в ал. 30 думите „с изключение на лекарствените продукти, които са изключени от обхвата на механизма със закона за бюджета на НЗОК за съответната година“ се заличават.“ Ние потвърждаваме нашето виждане, че не трябва да има изключения от механизма за даване на отстъпки за лекарствените продукти с цел осигуряване на предвидимост на бюджета на Националната здравноосигурителна каса и гарантиране на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствени продукти. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Първо, ще подложа на гласуване редакционните поправки, предложени от народния представител Даниела Дариткова. Моля, гласувайте. Гласували 162 народни представители: за 91, против 67, въздържали се 4. Предложението е прието. Сега ще подложа на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 12, редакцията, предложена от Комисията за текста на § 13 с приетите вече редакционни поправки, предложени от народния представител Даниела Дариткова. Моля, гласувайте. Гласували 155 народни представители: за 90, против 65, въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. (обн., ДВ, бр. ...) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 1, ал. 2 след думите „дентални дейности“ се добавя „след осигуряване на финансирането по § 1а, ал. 1“. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. (1) За изплащане на дължимите суми по влезли в сила съдебни решения срещу НЗОК във връзка със здравноосигурителни плащания Надзорният съвет на НЗОК по предложение на управителя на НЗОК своевременно одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета на НЗОК в частта разходи и трансфери. (2) Надзорният съвет на НЗОК взема решения за разпределяне на средствата по чл. 1, ал. 2, ред 1.3 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ за здравноосигурителни плащания от 1 април 2019 г., освен за изплащане на сумите по ал. 1.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението, като т. 2 е отразена на систематичното й място в § 16. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. …) в чл. 82, ал. 3 се създава изречение второ: „Лечението за онкологични и онкохематологични заболявания, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението.“ По § 14 има предложение от народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 16: „§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14 и 15, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Господин Михайлов, имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по предложението от народния представител госпожа Менда Кирилова Стоянова за създаването на § 15. Не знам дали тя е в залата в момента. (Реплики.) Искам да Ви споделя, че параграфът, поднесен по този начин, от чисто правна гледна точка създава възрастова сегрегация и ще Ви кажа защо това е нещо изключително сериозно. И Ви моля внимателно да погледнете параграфа, да го премислите добре. Ако се разболеете на 17 години и шест месеца, не дай си боже, на 16 години от онкологично заболяване, трябва да знаете, уважаеми народни представители, че за лечението на голяма група онкологични заболявания се използват иновативни и други медикаменти за антитуморно лечение, които нито са в Позитивния списък, нито подлежат на разпространение в Република България. И това беше цел, господин Министър, Вие знаете, на Фонда за лечение в чужбина, който се прехвърли след това към Агенцията за медицински надзор. Сега се предлага на възрастов принцип – ако си се разболял на 17 години 364 дни, лечението започва съобразно съвременната необходимост, която е добре представена от нашите добри специалисти по онкология и онкохематология и продължава след 18-годишна възраст да се изплаща изцяло от държавата. Но ако ти си се разболял на 18 години и един месец и даже на 18 години и един ден, то всички тези възможности, които имаше Фонда за лечение в чужбина да подпомага българските деца, всички тези възможности, които досега имаше Агенцията за медицински надзор и след серията проблеми, които възникнаха, много добре се уредиха да не участват българските родители в проблемите по изписването на медикаменти, искането на медикаменти. Това ще остане само за тези пациенти в България, които са се разболели преди 18-годишна възраст. Това е сегрегационен механизъм, абсолютно неуместен от правна гледна точка и аз смятам, че ние трябва сериозно да го преразгледаме и да не се допуска такова разделение на възможностите между пациенти, които са заболели под 18 години, навършили са ги и продължава. Това е изключително сериозен въпрос. Казвам Ви го с цялата си отговорност като лекар. Ще се появят прецеденти на пациенти, които са се разболели над 18-годишна възраст, които за своите близки са наистина още деца. Те не са завършили и гимназия и такова едно разделение ще създаде изключителни проблеми, господин Министър. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Реплики? Изказване – заповядайте, госпожо Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина съм учудена. Вие сте решили да бъдете твърда опозиция, даже за това предложение, което аз считам, че е абсолютно позитивно и е в интерес на пациентите с онкохематологични заболявания, лекувани в детските такива онкохематологични отделения. Поне това ще подкрепите. Това предложение го правим по искане на детските онкохематолози, защото има редица заболявания, Вие по-добре от мен знаете, професор Михайлов, които започват именно в тази възраст, и на 18 години лечението трябва да продължи в отделенията, които са за пациенти над 18 години. Ние даваме правна възможност на тези пациенти да продължат да се лекуват в детските отделения по онкохематология – в местата, където са запознати с този вид специфични онкохематологични заболявания, като се проследява и осигурява цялото лечение за тези пациенти. Досега принципът беше: при навършване на 18 години те трябваше да прехвърлят тези пациенти към отделенията, които лекуват пациенти над 18 години. Това създаваше изключителен стрес, нарушаваше терапевтичната схема и възможността Фондът за лечение, който е към Националната здравноосигурителна каса, да осигурява определени медикаменти за тези пациенти. Имаше медийно оповестени подобни случаи. Колеги, това е изключително позитивно предложение, в интерес на тежко болните пациенти с онкохематологични заболявания, които са заболели преди 18-ата си година, но лечението е продължително и трябва да се осигурява в условия, които са най добри и най-сигурни за тях, с най-подходящите медикаменти. В този смисъл е направено това предложение и аз очаквам всички в тази зала да го подкрепят. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Реплика – господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, прочетете си внимателно предложението. В него никъде не пише, че болните ще продължават да се лекуват в същите детски онкохематологични заведения. Вие задълбочавате кашата. Задълбочавате кашата! Тук не става дума за това – за нещо, което е позитивно. Нямам нищо против, и никой лекар не би имал нещо против, пациент, който е започнал своето лечение преди 18-годишна възраст… Хайде на мен да не ми обяснявате колко продължава това лечение, какви медикаменти се използват, какви възможности има да го продължи и след 18 годишна възраст напълно безплатно, но пак Ви повтарям, от правна гледна точка никъде не пише във Вашето предложение: „в същото лечебно заведение“. Пише ли го? Не го пише. Пише: да продължи безплатно да се лекува. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Не, не, моля Ви се! Аз Ви питам като лекар, понеже това е много позитивно предложение: ако някое момче или момиче се разболее на 18 години и един месец, какво ще стане с него? Когато преди 18 години Агенцията за медицински надзор му е осигурявала възможности, които не са налице, и това много добре го знаете, знае го и господин министърът. Аз си спомням навремето, и Ви казвам съвсем сериозно… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Тук не става дума с Вас да спорим, става дума за прецедент. Навремето, когато въведохме тирозин-киназните инхибитори за лечението на пациенти с хронична миелогенна левкемия, в Република Полша здравният министър беше предложил те да се използват за пациенти до определена възраст. Беше експлозия в Международния съд в Хага, в Страсбург. Недейте сегрегира пациентите на възраст по принцип. Казвам Ви го като лекар, който е дал 20 години от живота си за болни деца. Това е несериозно! Не казвам, че Вие си го мислите, че е позитивно, казвам Ви, че излиза несериозно. Това мога да Ви кажа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Втора реплика? Не виждам. Дуплика – госпожо Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, това предложение ми е дадено от детски онкохематолози, които продължават да лекуват тези деца, защото те не могат да си изоставят пациентите, но не получават заплащане от Националната здравноосигурителна каса. Затова сме написали в предложението: „плащат същите дейности“. Тоест те ще могат да получат плащане за клинични пътеки, които са разделени иначе в описа на клиничните пътеки до 18 и над 18-годишна възраст. Ние даваме позитивна опция на детските отделения по онкохематология да си довършат лечението на пациентите. Те и сега го правят, но нямат финансиране за тази дейност. Това наистина затруднява колегите. Това е направено именно по искане на лекарите от тези отделения и е съгласувано с други онкохематолози. Смятам, че Народното събрание трябва да го възприеме точно по този смисъл. Когато си навършил 18 години, така или иначе започваш лечението си на друго място, не в детските онкохематологични отделения. Стресът е огромен именно за тези тежко болни пациенти, които са започнали да се лекуват преди 18-ата си година, и ще продължат да се лекуват на същото място, защото изключително важен е и психологическият комфорт, и доверието, което имат към лекарите, които са открили заболяването. Няма защо да го обяснявам на Вас. Не съм очаквала, че и този параграф ще предизвика такава полемика и такова тежко неразбиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Процедура – господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, че предложението в своята същност е позитивно, но прави проблеми… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Не, предлагаме 10 минути почивка за консултация по отношение на този параграф, след което наистина да изготвим предложение, което да съответства на интересите на всички граждани, а не само на определена група. Нека да направим една почивка. Нека спокойно да обсъдим този параграф. Нека да намерим едно редакционно предложение, което ще бъде легално, което ще удовлетвори интересите на нацията, и тогава да го направим. Безспорно това предложение е позитивно, но има в него елемент, който в никакъв случай не може да бъде приет – възрастовото разделение. Това ме разберете, това искам да кажа. Затова предлагам тази почивка – това да се изчисти. Във Вашето предложение никъде няма визирани лечебни заведения. Пише само „плащане“. Това е предложението ми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Михайлов, разбрах Ви. От името на парламентарната група искате 10 минути прекъсване. Десет минути прекъсване. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля народните представители да заемат местата си, продължаваме работа. Продължаваме с разискванията. Да напомня, че разглеждаме параграфи 14, 15 и 16. Господин Тасков. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Абсолютно и категорично приветстваме предложението, и това е за добро на децата. Най-доброто от всичко това е, че няма да се налага да местят лечебните заведения и да ходят да се лекуват на друго място, и най-важното, че лечението ще им се заплаща. Предлагаме: „Лечението за онкологични и онкохематологични заболявания, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението в специализирано педиатрично лечебно заведение“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли други изказвания? Прекратявам разискванията. Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислав Тасков за допълнение на новосъздавания § 15. Гласували 162 народни представители: за 74, против 19, въздържали се 69. Предложението не се приема. Процедура. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. След като не се прие предложението, моля за разделно гласуване на § 15 от останалите параграфи, които ще гласуваме. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 171 народни представители: за 98, против 66, въздържали се 7. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 15 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 172 народни представители: за 171, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Прегласуване. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Моля за процедура по прегласуване. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прегласуване на § 15. Гласували 175 народни представители: за 174, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за текста на § 14, който става § 16 по доклада на Комисията. Гласували 172 народни представители: за 99, против 68, въздържали се 5. Предложението е прието. С това завършихме този законопроект за бюджета. Господин Министър, беше казано достатъчно за бюджета на НЗОК за 2020 г. Благодаря Ви за участието. Продължаваме с: ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ПО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 Г. Имате думата, уважаема госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател. Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Ивайло Иванов – управител на Националния осигурителен институт; госпожа Весела Караиванова – подуправител, и господин Драгомир Драганов и Снежана Малакова – директори дирекции в Националния осигурителен институт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението за допуск в залата. Гласували 141 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 2. Моля, поканете допуснатите в залата. Заповядайте, госпожо Министър. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 133 народни представители: за 118, против 8, въздържали се 7. Наименованието на Закона е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „1. В чл. 1, ал. 1 числото „12 455 690,4 хил. лв.“ да се замени с числото „12 555 690,4 хил.лв.“. 2. В чл. 1, в I. 1.1 числото „8054656,1 хил. лв.“ да се замени с числото „8 154 656,1 хил. лв.“. 3. В чл. 1, ал. 2 числото „12 455 690,4 хил. лв.“ да се замени с числото „12455690,4 хил. лв.“. 4. В чл. 1, ал. 2 1.1.1 числото „10 399 353,3 хил. лв.“ да се замени с числото „10 499 353,3 хил. лв.“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в уводното изречение числото „12 455 690,4“ се заменя с „14 280 690,4“. б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред І. „Приходи и трансфери – всичко“, числото „12 455 690,4“ се заменя с „14 280 690,4“. - на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „8 054 656,1“ се заменя с „9 286 795,97“. - на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „8 054 656,1“ се заменя с „9 286 795,97“. - на ред 5. „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „4 134 267,0“ се заменя с „4 727 127,13“. 2. В ал. 2: а) в уводното изречение числото „12 455 690,4“ се заменя с „14 280 690,4“. б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред І. „Разходи и трансфери – всичко“, числото „12 455 690,4“ се заменя с „14 280 690,4“. - на ред 1. „Разходи“ числото „12 448 290,4“ се заменя с „14 273 290,4“. - на ред 1.1. „Пенсии“ числото „10 577 667,6“ се заменя с „12 327 667,6“. - на ред 1.1.1. „Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване“ числото „10 399 353,3“ се заменя с „12 089 353,3“. - на ред 1.2. „Социални помощи и обезщетения“ числото „1 739 340,4“ се заменя с „1 814 340,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Имате думата, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, радвам се, че сте тук, за да чуете какво е мнението на опозицията за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Тъй като тук са представители на Националния осигурителен институт, които са изготвили бюджета, искам да ги поздравя за професионалното му изготвяне. Като казвам, че бюджетът е професионално изготвен, искам да обърна внимание, че те следват зададена политическа рамка и в тази рамка са направили бюджета както изискват всички атрибути на един бюджет. Друг е въпросът добра ли е зададената политическа рамка, или търпи критики. Излишно е да казвам, че в чл. 1 се уреждат всички приходи, трансфери, разходи и дефицити в бюджета на държавното обществено осигуряване. Всички парламентарни групи, които са направили някакви промени в бюджета на държавното обществено осигуряване, с което показват политиките, които ще следват в социалното осигуряване, са направили предложения в този чл. 1. Несериозно е, ако са направили предложения само по-нататък, а не са направили предложения в чл. 1 или пък в съответните фондове по пера. Няма да се изказвам по всички фондове, но ще кажа защо не подкрепяме приходната и разходната част в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ще кажа, че приходите в бюджета отново са подценени и, ако има някакво увеличение, то е механично увеличаване, без да се цели финансиране на някакви политики. Няма нищо по-различно от предходните години и приходната част на този бюджет не дава никаква възможност да се провеждат политики, различни от досега провежданите. Госпожо Министър, Вие току-що ставате министър на труда и социалната политика, предполагам, че имате някакъв поглед на бюджета за държавното обществено осигуряване. Ако Вие смятате, че трябва да правите някаква политика, различна от досегашната, а трябва да я правите, защото затова си отиде министърът – защото не правеше нищо различно две, три години, Вие трябва да имате критики към приходната част на бюджета, защото той няма да Ви разрешава да правите политики, различни от тези, които са били досега. Това си личи оттам нататък в бюджета – всички социални плащания са общо взето замразени. Нищо ново няма и в пенсиите, и така нататък. И в приходната, и в разходната част на бюджета забелязвам стремеж от финансова гледна точка да се намалява трансферът от държавния бюджет към държавното обществено осигуряване отново механично, без да се мисли, че този подход няма да даде възможност да се провеждат нови политики, отново казвам, по-различни от досегашните. Ще кажа няколко думи по различните фондове, за да не взимам по-нататък думата, и няколко думи за нашето предложение. Предложението ни за приходи, разходи и трансфери по чл. 1 отразява нашата философия и нашите политики в социалната сфера, по които сме принципни и следваме от дълго време. Те не са прищявка, не сме ги измислили сега. Направихме изцяло алтернативен бюджет, защото, казвам, че това е сериозното – да кажеш откъде ще дойдат приходите, ако искаш да правиш разходи. Естествено, нашето предложение ми харесва повече от всички останали, защото наистина то отразява нашите политики в социалната сфера. От приходната част идват нещата – от увеличаване на максималния осигурителен доход. В разходната част ние искаме да финансираме в повече при изчисляването на пенсиите, което искат всички пенсионери. Искаме да финансираме по-голям размер на майчинството за втората година, обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, минималните размери на пенсиите и така нататък. Тъй като няма време, няма да мотивирам всяка политика поотделно, но когато стигнем до съответните наши предложения, ще направя изказване, за да ги мотивирам. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, и казвам, че няма защо да се притесняваме от това, че можем да приемем частта, предложена от… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Само да довърша изречението. Да приемем предложението на вносителите, а да приемем някоя от политиките, които предлагаме ние, защото можем да се върнем на чл. 1 и да променим нещата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Господин Адемов, имате думата. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Нашата парламентарна група предлага в приходната част увеличение на приходите със 100 милиона. Отразили сме ги като увеличение на осигурителни вноски, респективно, увеличение на разходите. Защо предлагаме това увеличение? По-нататък, в частта „разходи“, ще се опитам да аргументирам за какви политики предлагаме тези средства. Първо, защото към края на месец октомври, ако не се лъжа, преизпълнението в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. е със 146 милиона, което означава, че към края на годината тези пари вече ще бъдат значителна сума. Това означава, че няма никакъв проблем увеличението на приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване да бъде прието още тук. Нещо повече, по-нататък ще видите – в разходната част, че са приети политики, които, по предложение на управляващите, не са обвързани с приходи, точно с 80 милиона. Ето една възможност да подкрепите това предложение, за да може да балансирате бюджета. Иначе, да разчитате, че в хода на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване ще има излишъци, с които да покриете този разход, противоречи, както добре знаете, на Закона за публични финанси. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов. Реплики има ли? Не виждам. Продължаваме с изказванията. Госпожо Клисурска, заповядайте. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, използвам Вашето присъствие тук, за да можем в края на разглеждането на Бюджета на държавното обществено осигуряване, да чуем отговорите на много въпроси, които възникнаха на първо четене, и на които не получихме отговор. Това, което в момента разглеждаме в чл. 1, е приходната и разходната част по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Какво виждаме в този чл. 1? Намаляване на приходната част, за да не могат да се поемат нормално разходите, които да отворят адекватно на нуждите на пенсионерите, нуждите на безработните, нуждите на майките, които отглеждат децата си между първата и втората година. Бюджетът е инструмент, с който трябва да се реализира една догонваща политика на средноевропейските нива. Какво виждаме в момента от това, което Вие предлагате по чл. 1? Първо, изключително занижен брой на средномесечно осигурените лица. Изключително завишен брой на пенсионерите в разходната част. След като тази година те са по-малко със 17 хиляди души, защо залагаме такъв разход при пенсиониране? Уважаеми господа управляващи, Комисията приема предложението в чл. 9 на една част от Вас – госпожа Дариткова и други народни представители, за увеличение на минималната пенсия на 250 лв. от 1 юли. Къде в разходната част по чл. 1 виждаме отразено това прието предложение на Комисията? Няма го! Какво предлагаме ние? Ние предлагаме и разглеждаме бюджета такъв, какъвто го виждаме в отчета за тази година – реален брой на средноосигурените лица за следващата година, което увеличава приходната част. Предлагаме наистина реалния размер на пенсионерите, които ще получават пенсии. Предлагаме едно значително увеличаване на минималната работна заплата. В случая не говорим за минимална работна заплата, а говорим за минимален размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, което е едно и също, но ние предлагаме тя да бъде 650 лв. Предлагаме увеличение на максималния осигурителен доход, защото пенсионната, осигурителната, данъчната система в България трябва да предлагат една равнопоставеност, една солидарност, една справедливост. Какво правим? Високодоходните групи – ще се върна на таблицата от миналата седмица в отговор на министъра на финансите и там ще видим, че хората, които получават доходи над 3000 лв., не са никак малко. Защо не увеличаваме максималния осигурителен доход? Какво предлагаме ние? Отново увеличение на приходната част на 3900 лв. максималния осигурителен доход, за да отговорим на потребностите на майките, които отглеждат децата си между първата и втората година, за да отговорим на потребностите на българските пенсионери, които живеят под прага на бедността – над 70% от българските пенсионери. Предлагаме в разходната част увеличаване на разходната част за така наложителното преизчисление на пенсиите. Това, което искам да Ви кажа, уважаеми господа управляващи – отворете си Управленската програма и вижте какво сте написали в нея: „Преизчисление на пенсиите.“ Вие самите го имате във Вашата Управленска програма, а сега отричате това наше предложение. Мисля, че чл. 1 в предлагания Бюджет на държавното обществено осигуряване е основополагащ. Той залага рамката на бюджета и смятам, че всички тези политики (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), всички тези въпроси, на които не получихме отговор (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), дават наистина яснота какво трябва да правим с доходите на хората. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска. Пет минути беше времето. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Заповядайте, имате още една минута, това беше моя грешка. (Реплика от народния представител Надя Клисурска.) Извинете ме, госпожо Клисурска. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, от място): Следващият път – шест минути. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви компенсирам на следващото Ви изказване. Реплики има ли? Няма. Други изказвания? Не виждам други изказвания. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Гласували 176 народни представители: за 88, против 41, въздържали се 47. Предложението не е прието. Заповядайте за прегласуване. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за прегласуване, тъй като колеги не успяха да гласуват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прегласуване. Гласували 190 народни представители: за 90, против 66, въздържали се 34. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 190 народни представители: за 91, против 73, въздържали се 26. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 1, подкрепен от Комисията. Гласували 192 народни представители: за 106, против 86, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 2 има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители: „1. В чл. 2, ал. 1 числото „5 577 684 хил. лв.“ да се замени с числото „5 677 684 хил. лв.“. 2. В чл. 2, ал. 1 в I и 1.1. числото „5 519 033,9 хил. лв.“ да се замени с числото „5 619 033,9 хил. лв.“. 3. В чл. 2, ал. 2 в I, 1, 1.1. числото „9 496 094,4 хил. лв.“ да се замени с числото „9 596 094,4 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 2 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в уводното изречение числото „5 577 684“ се заменя със „6 574 168,7“. б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред І. „Приходи и трансфери – всичко“ числото „5 577 684“ се заменя със „6 574 168,7“. - на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „5 519 033,9“ се заменя със „6 515 518,6“. - на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „5 519 033,9“ се заменя със „6 515 518,6“. 2. В ал. 2: а) в уводното изречение числото „9 496 094,4“ се заменя с „11 245 527,5“. б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред І. „Разходи и трансфери – всичко“ числото „9 496 094,4“ се заменя с „11 246 094,4“. - на ред 1. „Разходи“ числото „9 496 094,4“ се заменя с „11 245 527,5“. - на ред 1.1. „Пенсии“ числото „9 495 527,5“ се заменя с „11 245 527,5“. - на ред 1.1.1. „Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване“ числото „9 494 427,5“ се заменя с „11 244 427,5“. 3. В ал. 3 числото „-3 918 410,4“ се заменя с „-4 671 925,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Госпожо Желева, имате думата. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Днес разглеждаме Проектозакона за бюджета на държавното обществено осигуряване, чрез който се формират политики към родители и работещи пенсионери. В това изказване ще взема отношение по чл. 2 и съответно фонд „Пенсии“. В него разглеждаме приходната и разходната част на фонд „Пенсии“, а именно нашето предложение е това, че ние, за разлика от Вас, завишаваме приходната част. Моите колеги преди това в чл. 1 коментираха, че Вие умишлено занижавате приходите в приходната част, за да може след това, когато е необходимо, да се изпълни преизчислението на пенсиите и да кажете, че средства за това няма. Коментирам сега тази тема, защото е много важно да приемем предложението, за да може да се осъществи нашето предложение за преизчисляване на пенсиите, за което се борим години наред. Много пъти сме коментирали тази тема и този път искам да ме разберете по-добре. Не знам дали ще ме разберете, но все пак да вникнете в темата, защото изключително важно е, или по-скоро жизненоважно е за пенсионерите, защото не е нормално в една държава 50% от пенсионерите, милиони пенсионери да получават под необходимия жизнен стандарт. През последните години управляващите предпочитат да мълчат по тази тема или да не коментират, отколкото да решават проблемите. Сега тепърва се заговори за проблема, който е с вторите пенсии. В социалната сфера и в пенсионната система се е натрупало много мълчание. Но, дами и господа управляващи, тези проблеми ще избухнат с пълна сила, и то съвсем скоро, и това няма да се реши с бушоните на министър-председателя. Какво имам предвид? Когато не можем да се справим с един проблем или с предстоящи протести, с предстоящо гражданско недоволство, ние се опитваме по някакъв начин да неглижираме проблема или да хвърляме, както се казва, прах в очите на хората. Или, пак кратко и ясно, за да ме разберете, предлагате на пенсионерите минималната пенсия да бъде 250 лв. С това проблемът не се решава. Съотношението на стари и нови пенсии е едно към две и повече. Минималните и максималните пенсии са 55% на хората, които са се пенсионирали – към датата на пенсиониране това са 55% от дохода им, а на другите 30 – 32%. Това е несправедливост! Много пъти в тази зала сме говорили за принципите на равнопоставеност в социалната и в пенсионната система. Какво правим обаче с тази несправедливост? Предлагате увеличение на едни с 6,7%, а на други пенсионери с двойно повече – близо 14%. Подпомагането на хората с минимален осигурителен принос трябва да се реши чрез друг инструмент. Това е тема, над която трябва да дебатираме сериозно. Това ще се случи може би чрез социалното подпомагане, но тук проблемът, който стои пред нашите граждани, нашите възрастни хора не е с повишаването на минималната пенсия от 250 лв. Какво искам да кажа с това и ясно да Ви подчертая още веднъж? Двеста и петдесет лева на месец, разделено на 30 дни, това е 8,33 лв. на ден. Повтарям, 8,33 лв. на ден за възрастните хора! Какво решавате с това? Как могат да доживеят възрастните хора? Аз не мога да си го представя. Вие сигурно можете да сметнете това сами, но аз още веднъж повтарям: 8,33 лв. на ден за българските пенсионери! Дано сега и след това при обсъждане на другите проблеми, свързани с пенсиите, да Ви светне синя лампа, защото на Вас червена не Ви действа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България.“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева. Реплики? Продължаваме с изказванията. Госпожо Ангелова, заповядайте. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Правя това изказване, провокирана от преждеговорившата, защото беше казано, че сме мълчали по отношение дебата за преизчисляване на пенсиите. Не е вярно! Този дебат сме го водили много пъти тук в пленарната зала и на заседание на Комисията по труда и социалната политика. Винаги дебатът за преизчисляване на пенсиите заслужава голямо внимание, но според мен този дебат не трябва автоматично да се прехвърля в Народното събрание – тук, в пленарната зала. Той трябва да се води навън заедно с експертите от Националния осигурителния институт, заедно със синдикатите, с работодателите, защото този дебат трябва да бъде подкрепен с реални актюерски разчети. Защото основният въпрос по отношение на преизчисляването на пенсиите е: откъде ще се вземат тези пари? Ние сме казвали многократно, че това преизчисление на пенсиите, което Вие искате за следващата година, възлиза на 1 млрд. 700 млн. лв. Основният въпрос е: откъде ще дойдат тези пари? Един милиард и 700 млн. лв. са само за следващата 2020 г., а какво правим пред следващите години – 2021, 2022? Тази сума ще расте главоломно. Какво означава, ако приемем това предложение? Ние автоматично нарушаваме финансовата стабилност на пенсионната система. Допреди няколко седмици на първо четене ние водихме този дебат и казахме, когато разглеждахме бюджета за държавното обществено осигуряване, че продължава положителната тенденция да се намалява дефицитът на държавното обществено осигуряване. Преди десет години, когато ние поехме управлението, ние поехме държавното обществено осигуряване с голям дефицит – две трети от парите за пенсиите се плащаха от държавата, от нашите данъци. А сега през 2019 г., по-малко от една трета от парите за пенсиите ще се плащат от държавния бюджет. Това е едно постижение на това правителство и на предходните правителства. Смятам, че това заслужава внимание. Ако приемем Вашето предложение, това значи, че ние с 1 млрд. и 700 млн. лв. автоматично през следващата година увеличаваме дефицита на държавното обществено осигуряване. Така че този дебат заслужава внимание, но не и по този начин, който Вие предлагате. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Реплики? Господин Гьоков, госпожо Желева. Заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, аз съм много силно изненадан от това как дебатът трябва да се води навън, защото не виждам как може да водим дебат навън, а пък да вземаме решения в Народното събрание. Ние чакаме да се сетите да водите този дебат за преизчисляването на пенсиите навън – аз поне си спомням от 5 – 6 години, а хората го очакват от 2007 г. насам от първото преизчисляване да се проведе този дебат навън. Не знам какво имате предвид да се води дебатът навън. Може би премиерът Борисов да каже „да“ или „не“, защото не виждам какъв друг дебат навън може да се води. Говорите ми за експертите от НОИ. Експертите на НОИ ще Ви кажат, че може да се случи преизчисление, ще Ви кажат, че може да не се случи преизчисление, защото зависи какво задание ще им зададат управляващите, защото хората са длъжни да следват политиките, които провеждат управляващите. Аз Ви казвам обаче, че рано или късно ще Ви се наложи да преизчислите пенсиите, защото няма как тези хора да продължават да карат на полусъединител. Нали знаете колко човека от пенсионерите са на минималната пенсия? Нали знаете колко човека са под прага на бедност? Около милион и триста, милион и петстотин хиляди ще станат, които са под прага на бедност, 363 лв. Ако продължавате да карате тези хора да живеят с тези пари, аз не знам докъде ще стигнете. Сигурно можеш да плащаш, да купуваш избори, но не може до безкрай, защото по-силен от телевизора и от парите по изборите е хладилникът, дето казват хората. Като си отвори хладилника и види, че няма нищо вътре, ще се принудите да ги преизчислите. Аз няма да продължавам да обосновавам нашето искане за преизчисляване на пенсиите поради липса на време, а ще го направя като дойде § 3, допълнителната точка 22а, която сме предложили. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще обясня на госпожа министърката за какво става въпрос. Тогава ще Ви връча и призива на протестиращите пенсионери, там пише колко подписа има. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така че забравете за тези дебати извън парламента, защото те не Ви интересуват, Вас Ви интересува да отбиете номера сега. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Желева, заповядайте. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, първо, искам да заявя, че ще се съглася едно с Вас, че този проблем може да се реши само навън. Да, защото години наред Вие не можете да го решите. Явно чрез протести навън този проблем може да се реши, като хората със своето гражданско недоволство свалят Вашето управление, защото Вие ясно и категорично поредна година казвате, че преизчислението на пенсиите няма да се случи. Второ, казвате, че ние не казваме откъде ще се вземат парите. Нищо подобно, не сте чели Доклада. Прочетете го и вижте! Там предлагаме нашите изчисления и нашия алтернативен бюджет. Ако не можете да го направите, изпълнете предложението от нашия алтернативен бюджет. Ако Вие не може да се справите, приемете нашето предложение. Трето, мълчите, да. Мълчите, защото сега искате да замажете пак темата, пак да минем в друга посока – ние да си мълчим, и така докога? Пенсионерите ще кажат, сигурна съм. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Клисурска, трета реплика. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, първо, ще Ви задам въпроса: какво правим с Вашата управленска програма, в която обещавате на българските пенсионери, че ще преизчислите пенсиите? Второ, каква адекватност има във Вашето предложение, уважаема госпожо Ангелова, само за увеличаване на размера на минималната пенсия, след което увеличение само на минималната пенсия, уважаема госпожо Ангелова, увеличавате минималните размери с 14%, на останалите пенсионери с 6,7%? Така че в момента с Вашето предложение осигурявате възможност на около 200 хиляди пенсионери да получат увеличение на пенсиите, а останалите 2 милиона български пенсионери да излязат извън обхвата на това Ваше предложение. Е, нашето е много по-справедливо, много по-солидарно и ще отговори наистина на това, което е заложено в Кодекса за социално осигуряване. Откъде ще дойдат парите? Аз го казах, буферите Вие си ги слагате. Вижте отговора на Националния осигурителен институт от месец юни, когато той посочва колко са българските пенсионери в момента. Отворете си отговора, Вие сте в Комисията по труда и социалната политика. В отговора на НОИ пише, че българските пенсионери са 2 млн. 100 хиляди. Вижте колко залагаме следващата година в бюджета, какво е увеличението. Смятате ли, че този буфер не е един от буферите, с който ние може да осигурим това наше предложение? Ако четете внимателно, защото в момента това, което Вие говорите е за цялата година, нашето предложение не е за цялата година, а за последните четири месеца на годината и то възлиза на около 500 млн. лв. разход, които държавата трябва да задели. А точно тези 500 млн. лв. разход, които държавата ще задели, ще дойдат точно от нормалния брой осигурени лица, които ще внасят в осигурителната система от нормалното увеличение на минималната работна заплата, от увеличението на максималния осигурителен доход, защото 100 хиляди души получават доходи над 3 хил. лв. и трябва да внасят солидарно в тази осигурителна система, но не го правят, и много, много други възможности, които ние сме посочили в алтернативния бюджет. Така че отговорете на всички тези въпроси, за да бъде адекватна залата как да гласува. Аз смятам, че нашето предложение е адекватно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Дуплика – госпожо Ангелова, имате думата. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми репликиращи, аз смятам, че Вашето предложение не е толкова коректно и когато сте казали „а“, трябва да кажете и „б“ – защо? Защото това преизчисляване на пенсиите няма да доведе до преизчисляване на размера на пенсиите на всички пенсионери. Преизчисление няма да получат тези, които имат минимална пенсия, преизчисление няма да получат тези, които са на максимална пенсия, преизчисление няма да получат тези, които имат пенсия, която не е свързана с трудова дейност. (Реплики от „БСП за България“ и ДПС.) Така че да, точно така. Такова преизчисление на пенсиите имаше през 2007 г., когато министър на труда и социалната политика беше госпожа Масларова. Тогава много добре си спомням колко пари получиха над пенсиите хората от третата възраст и как в плик връщаха стотинките на госпожа Масларова. Така че Вашето предложение е един чист популистки ход, което няма да доведе до увеличаване реално размера на всички пенсии за всички пенсионери. Напротив, това единствено ще доведе до увеличаване дефицита на държавното обществено осигуряване, което ще бъде пагубно за пенсионната система. Вие искате отново да ни върнете в начална точка – през 2009 г., когато поехме управлението с висок дефицит в държавното обществено осигуряване. (Шум и реплики.) Това няма да позволим да стане за сметка на българските граждани – защото кой ще плати тази висока цена, кой? Всички работещи. (Реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова. Изказване – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! В момента се води един изключително важен дебат, който касае не само тези един милион и половина бедни български пенсионери, а касае и младите българи, работещите в България. Защото при тези нива на пенсията те нямат вяра, нямат сигурност в осигурителната система в България, съответно не се и осигуряват. Казвате, че тук не следва да се води този дебат. А къде да се води, кой приема бюджета на Република България? Не е ли тук в Народното събрание? Навън ли да се води, по магистралите? Там, ако перифразираме министър-председателя, когато пита човека: „Здрасти, наборе, караш ли трактора?“, човекът му казва „да“, ама, ако го пита: „Осигуряват ли те, осигуряваш ли се?“, не знам какъв ще бъде отговорът. Тук дебатира и новият министър – госпожа Сачева, на която ми е интересно да чуя и нейното мнение по този дебат за пенсиите, защото той не се води от днес или от вчера. Както в парламента, така и извън парламента се е водил и продължава очевидно да се води с алогични доводи от Ваша страна. Тук гузно мълчат и „Обединени патриоти“. Какво е тяхното мнение? Искахме увеличаване и преизчисляване на всички видове пенсии. Как сега ще гласувате? Тук се говори за приходната част на бюджета и за разходната. От съществено значение е това за след това в чл. 10 – нашето предложение за 300 лв. пенсия. Ще подкрепите ли тук това предложение – нашето, или няма да го подкрепите от „Обединени патриоти“? И госпожа министърката е хубаво тук на дебюта да каже и своето мнение дали ще изпълнява само политиките на ГЕРБ, както беше обявено тук, или на някакви коалиционни политики, които все още не е ясно на никой какви са и що са? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов. Има ли реплики? Не виждам реплики. Изказвания? Господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз мисля, че този въпрос наистина е много актуален и докато не бъде решен, независимо кой е на власт в България, винаги ще стои. Защо? Защото сериозният дебат води до това, и това са го казали специалисти, че в пенсионната система съществува напрежение между така наречените стари и така наречените нови пенсии. Това, което ние предлагаме, разрешава този въпрос. Той не разрешава да се дават пари на калпак. Той разрешава да бъде отчетен приносът на всеки един, но към друга база и то е заложено именно тук в този член – увеличението на средствата. Спекулация е, че системата на общественото осигуряване ще се върне години назад. Тя е тръгнала със съдействието на всички да се движи в посока да бъде самостоятелна система. Това, което ние предлагаме сега – от цифрите 66 на 33 да се мине към 60 на 40. Това е истината като числа, това са числата, които са, като направим съотношението на вноска и на самостоятелни приходи в осигурителната система. Този проблем беше отдавна забелязан и в Актюерския доклад на Националния осигурителен институт, че той ще се задълбочава с времето и хората с право искат преизчисляване на пенсията. Те не искат социални помощи, те искат да получават средства, с които да живеят и да знаят, че самите са ги заработили, защото иначе не се чувстват свободни, не могат да се придвижват, не могат да избират нещата, не могат да чакат всяка Коледа и Великден, за да получат малко средства, с които да се реши този въпрос от пропагандна и от друга страна. Това са сериозните мотиви, останалото е по-скоро спречкване и този въпрос няма да бъде снет, и той няма да бъде снет не от Българската социалистическа партия, няма да бъде снет от обществото, докато не намери своето решение. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Реплики? Господин Адемов, имате думата. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Нека да припомня, че вече сме приели чл. 1, в който са приети приходите и разходите, което означава, че ако следващите предложения бъдат приети, трябва да се върнем обратно, за да променим числата, а не цифрите, господин Недялков, в чл. 1. Предложението, което правим по чл. 2, е свързано с един много важен проблем. Всички Вие, които се срещате с избиратели, в пенсионна възраст, задават един и същи въпрос, не толкова въпросът за преизчисляването на пенсиите, колкото един друг въпрос – защо осъвременяването на пенсиите е от 1 юли, а не от 1 януари? Затова ние предлагаме – поне минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде увеличена, осъвременена, не от 1 юли, а от 1 януари. Предложенията, които сме направили в този член, са точно в тази връзка. А що се отнася до преизчисляването на пенсиите, в „Преходните разпоредби“ има един § 3, в който ще обсъдим допълнително тази много важна и много интересна тема, ще чуете и много интересни числа, които ще се опитам да Ви ги цитирам тогава. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Нямаме. Закривам разискванията. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Гласували 191 народни представители: за 87, против 55, въздържали се 49. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 197 народни представители: за 89, против 59, въздържали се 49. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, подкрепен от Комисията. Гласували 191 народни представители: за 107, против 83, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 3, 4 и 5, подкрепени от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Много накратко по чл. 3, защото той е свързан с един друг член, когато става въпрос за минималните осигурителни доходи на земеделски производители и тютюнопроизводители. Уважаеми колеги, с цялото ми уважение към тези, които се осигуряват по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, сектор „Сигурност“, там осигурителната вноска е 60,8% и е изцяло за сметка на държавния бюджет. И вижте за какво става въпрос. Приема бюджета на фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69, както следва: минус 147 млн. 542 хиляди, от една страна, 60,8% осигурителни вноски, от друга страна, 147 милиона дефицит в този фонд. Тоест когато говорим за справедливост, когато говорим за това балансиране на отделните фондове на бюджета на държавното обществено осигуряване, трябва да се замислим кога сме откровени и искрени – когато приемаме дефицит 147 милиона или когато става въпрос за 14 милиона, когато говорим за земеделски производители и тютюнопроизводители. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов. Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване съответно членове 3, 4 и 5 по вносител, подкрепени от Комисията. Гласували 176 народни представители: за 114, против 60, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 6 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 6 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 навсякъде в текста (уводното изречение и редове I., 1. и 1.1. на таблицата) числото „1 240 543,4“ се заменя с „1 476 199,57“.“ (Шум и оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви по-тихо, колеги! ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „2. В ал. 2 се правят следните изменения: а) в уводното изречение числото „1 290 438,5“ се заменя с „1 365 438,5“; б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред I. „Разходи и трансфери – всичко“ числото „1 290 438,5“ се заменя с „1 365 438,5“; - на ред 1 „Разходи“ числото „1 287 638,5“ се заменя с „1 362 638,5“;“ (Шум и оживление.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата! ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „- на ред 1.2 „Социални помощи и обезщетения“ числото „1 287 638,5“ се заменя с „1 362 638,5“. 3. В ал. 3 числото „-49 895,1“ се заменя със „110 761,07“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, госпожо Клисурска. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, по чл. 6 предлагаме разходите да се увеличат, за да може да има по-подобаващо обезщетение на майките за отглеждане на децата им от една до две години. Тук ще цитирам една справка: за 2013 г. обезщетението беше 240 лв., следващата 2014 г. – 340 лв., обвързано с минималната работна заплата, 2015 г. – пак триста и четиридесет, 2016 г. – пак триста и четиридесет, 2017 г. – триста и четиридесет, и едно минимално увеличение 2018 г. За втора-трета поредна година не правим никакво предложение за увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година – замразяваме го на 380 лв. Ами, уважаеми дами и господа, това всеки път ще го казвам, се равнява на 1,33 лв. дневно разход, който майката трябва да осигури и на своето дете, и за себе си. В този фонд „Общо заболяване и майчинство“, знаете, че всички внасяме през целия си трудов път, през целия си осигурителен път, и бащата – също. Знаете ли, ще Ви прочета едно изречение на управителя на НОИ преди две години, когато увеличавахме размера на това обезщетение от 340 на 380 лв. Когато те го предложиха в мотивите си – виждам го тук в дъното на залата, знаете ли какво каза той – подчертавам – „Политики правим“! Това увеличение с 40 лв. е политика за насърчаване на раждаемостта и съвместяване на личния и семейния живот. И какво правим, уважаеми дами и господа управляващи, три години по-късно със същия размер на това обезщетение? Искам да върна назад годините, когато обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година беше равно поне на минималната работна заплата, за да може адекватно в крайна сметка майката нормално да поеме отглеждането на детето. И Вие, уважаеми господа управляващи, отсреща, знам какво ще ми отговорите: ами, това е възможност да насърчим майките по-рано да се върнат на работа! Ами, как да се върнат на работа, уважаеми дами и господа управляващи, когато в големите градове няма достатъчен брой места в детските градини и майките са принудени да си седят вкъщи? Когато осигурите възможност на всички български деца, достъп до детски градини, и ги направите безплатни, тогава смятам, че можем да търсим други мерки, но и смятам, че трябва да подкрепите това наше предложение за увеличаване на разходната част именно свързано с обезщетението за отглеждане на дете между първата и втората година. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 174 народни представители: за 82, против 49, въздържали се 43. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 6, подкрепен от Комисията. Гласували 176 народни представители: за 100, против 67, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 7, подкрепен от Комисията. Гласували 167 народни представители: за 103, против 62, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 8 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в уводното изречение числото „4 164 769,9“ се заменя с „4 757 630,03“; б) в таблицата се правят следните изменения: - на ред I. „Приходи и трансфери – всичко“ числото „4 164 769,9“ се заменя с „4 757 630,03“; - на ред 5 „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „4 134 267,0“ се заменя с „4 727 127,13“. 2. В ал. 3: - на ред „Дефицит (-), излишък“ числото „4 033 237,5“ се заменя с „4 626 097,63“; - на ред „Раздел IV – Финансиране“ числото „-4 033 237,5“ се заменя с „-4 626 097,63“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 171 народни представители: за 80, против 69, въздържали се 22. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 8, подкрепен от Комисията. Гласували 179 народни представители: за 104, против 66, въздържали се 9. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 9 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В чл. 9, т. 3 числото „610 лв.“ да се замени с числото „400 лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В т. 2 числото „610“ се заменя със „650“. 2. В т. 3 числото „610“ се заменя с „450“. 3. В т. 4 числото „3000“ се заменя с „3900“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ирена Димова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 9, т. 3 числото „610“ се заменя с „420“. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2020 г.: 1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1; 2. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица – 610 лв.; 3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв.; 4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 3000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Господин Иванов, заповядайте. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз ще взема отношение по предложението ни за увеличение на максималния осигурителен доход и минималната работна заплата. Първо, ще започна с това, разбира се, че поставям под съмнение, че настоящият Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. отговаря на очакванията ни и нуждите на българските граждани. От 2000 г., откогато е въведен максималният осигурителен доход, той расте ежегодно, с изключение на периодите, в които управлявате Вие, уважаеми дами и господа от управляващата партия. През 2009 г. е замразен на 2000 лв. – на нивото от 2008 г., и така до 2013 г., когато става 2200 лв. Последва увеличение на 2400 лв. при правителството с премиер Орешарски и отново, когато Вие управлявате, замразяване на ниво 2600 лв. до 2018 г., като първоначалната Ви идея съгласно управленската Ви програма е да остане такъв до края на мандата. Разбира се, с миналогодишния бюджет се решихте на увеличение на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 3000 лв., което е крачка, макар и недостатъчна, в правилната посока. Макар че узряхте трудно за тази стъпка, това пак беше немотивирано и необосновано, защото беше взето без сериозни дебати по него със социалните партньори. Трудно бихте възразили, че самото изоставане на максималния осигурителен доход води до несправедливо ограничение на достъпа на осигурените лица до обезщетение. Считаме, че е справедливо максималният осигурителен доход да бъде увеличен, каквото е и нашето предложение, поне на 3900 лв. С това чувствително увеличение ще се премахне една традиционна за нашето общество несправедливост, а именно високо доходните групи да се облагодетелстват за сметка на ниско доходните. По отношение на минималната работна заплата предлагаме модел за нейното изчисляване, базиран на темпа на нарастване на средната работна заплата и брутната добавена стойност – един отработен човекочас, коригирани с коефициент, отчитащ и регионалните дисбаланси в развитието на икономиката ни. На база на този модел предлагаме минималната работна заплата през 2020 г. да бъде 650 лв. Увеличението ѝ, както и увеличението на максималния осигурителен доход, ще увеличи допълнително приходите в бюджета на ДОО, с което ще можем да предприемем по сериозна крачка в реформите в социалния сектор в частта „Пенсии“, за което говорим от доста време днес. Тези наши предложения са добре обосновани и наистина необходими. Ако ги отхвърлите само заради това, че са предложени от опозицията, няма да бъде състоятелно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики? Не виждам. Господин Гьоков, за изказване, заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Сега с чл. 9 управляващите показват осигурителните политики, които ще следват през следващата година, а това са минималните осигурителни прагове, минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималният месечен осигурителен доход. По отношение на увеличението на минималния осигурителен доход за земеделските производители, както беше предложено първоначално – от 300 лв. на 610 лв., си мисля, че няма как да се съгласим с него. Ползвам повода, че е прието едно разумно предложение на 420 лв., да оттегля предложението на парламентарната група на „БСП за България“ и на всички подписали се. Нашето предложение беше за 450 лв., но 420 лв. е по-удачно. Мотивите на вносителите са ясни за увеличаването на минималния осигурителен праг за тези хора с минимална работна заплата. Тази година предложението не е съпроводено нито с разчети, нито с анализ за това как се отрази, от една страна, миналогодишното увеличение на фондовете, а от друга страна, на земеделските производители, пък и надали увеличението ще доведе до целта им – като се пенсионират, да получават малко по-нормални заплати. По-подробно искам да се спра на т. 3 и за това, че вдигате размера на максималния осигурителен доход, търпите сериозна критика. Нямам логично обяснение защо го правите това на инат и с какви цели преследвате това замразяване. Оценявам го като реверанс към високодоходните групи от българи и натиск към нискодоходните. Справедливостта, солидарността и грижата за хората с ниски доходи около прага на бедността изискват да се вдигне максималният осигурителен доход – дори увеличението да не е в размер на 10 минимални работни заплати, както са препоръките на Международната организация на труда, то поне да е с ръста на минималната работна заплата за страна, която става от 560 лв. на 610 лв. или увеличението да е с 8,93%. Госпожо Министър, само се обръщам към Вас: следете процеса с максималния осигурителен доход, защото рано или късно, ако искате да правите политика в социалната сфера, ще Ви се наложи да вдигнете този осигурителен доход, в смисъл, че не е нормално да се правят реверанси към хората, които получават много високи заплати за сметка на ниските пенсии. Ще се постарая да Ви кажа няколко факта за максималния осигурителен доход и малко сравнения, дано да ми стигне времето. Минималната работна заплата от 2008 г. до 2020 г. нараства от 240 лв. на 610 лв., тоест с 370 лв. или с 154,17%. Това е за минималната работна заплата. Средният осигурителен доход от 2008 г. до 2020 г. нараства от 464,52 лв. на 1063 лв., тоест с 598,48 лв. или със 128,84%. Стигаме до това да си зададем въпроса: защо тогава максималният осигурителен доход от 2008 г. до 2020 г. нараства от 2000 лв. на 3000 лв., тоест само с 1000 лв. или само с 50%? За 2008 г. максималният осигурителен доход е бил 8,33 пъти по-голям от минималната работна заплата и 4,3 пъти по-голям от средния осигурителен доход. За 2020 г. максималният осигурителен доход е само 4,92 пъти по-голям от минималната работна заплата и 2,82 пъти по-голям от средния осигурителен доход – нищо общо със заложените в началото на модела числа максималният осигурителен доход да е десет минимални работни заплати. Тогава таванът на пенсиите е определен на 35% от максималния осигурителен доход, а днес е 40%, но за сметка на това тихомълком бе изоставено правилото, с което ограничението за максимална пенсия да отпадне за пенсиите, отпуснати след края 2009 г., и след това да отпадне за новоотпуснатите пенсии, но миналата година стана ясно, че този таван ще остане завинаги. В случая нашето предложение е увеличението на максималния осигурителен доход да стане от 3000 лв. на 3900 лв. Това, разбира се, не е достатъчно увеличение, но е крачка към справедливост и към постепенното му отпадане. Това ще предизвика увеличение на максималния размер на пенсиите на 1560 лв., в което няма нищо страшно. Има средства да се изплатят пенсиите, казали сме от къде ще дойдат тези средства. Ще Ви кажа, госпожо Министър, че рано или късно, задържайки по този начин максималния осигурителен доход на ниски нива – разбрах, че ще е само около три пъти по голям от средния осигурителен доход, ще Ви се наложи изведнъж да го увеличите много сериозно и тогава ще ги боли много хората. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Клисурска, а после е господин Ерменков. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Коментарът ми е по чл. 9, първо, и ще бъде свързан с т. 1 от така предложения ни бюджет. В т. 1 се предлага минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи и професии, съгласно Приложение 1. Уважаема госпожо Министър, това е един универсален инструмент – дефицитът на бюджета на Държавното обществено осигуряване да не е толкова голям, защото във Вашите ръце е… (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, за тишина в залата! НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …договарянето точно на тези минимални размери по основни икономически дейности. Ако погледнем какво се случва сега с Приложение 1, ще видим, че увеличението е близко само до минималната работна заплата или 741 позиции остават на тези нива. Увеличението е с 5,4%, при положение че в момента говорим за много по-високи увеличения. Това показва нерешителността в лицето на Министерството на труда и социалната политика за повече приходи и е механизъм за изсветляване на доходите. Едно изречение ще кажа и за максималния осигурителен доход. Международната организация на труда е приела един универсален инструмент – расте ли минималната работна заплата, расте и максималният осигурителен доход, за да имат принос всички в осигурителната система на базата на това, което получават. Това е справедливото. Усещането за справедливост ще се усети само и единствено тогава, когато се приеме нашето предложение, а то е свързано с увеличение на максималния осигурителен доход на 3900 лв. Ще повторя, че над 110 хиляди лица в България получават доходи над 3000 лв. Справедливо ли е те да не внасят в осигурителната система, или да внасят само до 3000 лв.? В лицето на Министерството на труда и социалната политика е да решава тези въпроси адекватно и спрямо европейските стандарти. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Колеги, много е шумно в залата. Моля Ви разговорите, които водите, да са по-тихи! Реплики има ли? Не виждам. Заповядайте, господин Ерменков, за изказване. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всеки Закон за бюджета –независимо дали е за Националната здравноосигурителна каса, дали е за Държавното обществено осигуряване, или е за големия бюджет, е инструмент за правене на политики. Той осигурява средствата за тези политики и в числата, написани вътре в тези бюджети, прозира ясно политиката и стремежът, и обгрижването на отделните слоеве на населението. Именно в тези числа са нашите разлики. Когато ние предлагаме 650 лв. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, това е свързано с нашето предложение, и то, естествено, за минимална заплата от 650 лв. – нещо, което Вие някак си не може да приемете, защото за Вас бедните са бедни и трябва да си останат такива. Няма смисъл да търсим някакъв начин за увеличаване на техните доходи, няма смисъл да търсим как хората – работещите бедни, да станат нормално живеещи европейски граждани, и това е естествено Вашата политика. Когато ние говорим за максимален месечен размер на осигурителния доход от 3900 лв., за нас това е първа стъпка за възстановяване на справедливостта. Ще изкажа едно мое лично мнение: нормалното развитие в едни нормални и социални държави, ако ги погледнете, ще видите, че няма таван на максималния осигурителен доход. Да кажем, че постепенно трябва да стигнем дотам, а не да стоим на едно място и да тъпчем с 3000 лв. Гласувайки този път за тази точка, не забравяйте, че всички сте в конфликт на интереси, защото получавате повече от 3000 лв. и в крайна сметка гласувате за това да плащате по-малко осигурителни вноски, така че все пак нека да бъдете малко по-социално ориентирани. Ние предлагаме начинът, по който да се увеличат доходите в общественото осигуряване, за да можем да покрием онези наши предложения, които по-нататък ще видите и за майчински, и за детски, и за безработица, и така нататък, защото когато има повече доходи, естествено, има повече възможност за разпределение, повече социална чуваемост и социална чувствителност – нещо, за което Вие сте глухи и нечувствителни, за съжаление. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Стойнев, заповядайте. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Колеги, тук може би е най-важното разделение между лявото и дясното. Хубаво е да го осмислим и да чуя Вашите доводи защо не желаете да се увеличава максималния осигурителен доход. В край сметка стават все повече и повече хората, които получават над 3000 лв. или всъщност те са 100 хиляди човека. Направо тези хора ги пазим и не желаем по никакъв начин да увеличаваме тяхната осигурителна тежест в кавички, защото това е техният осигурителен принос за сметка на другите приблизително 2 млн. 900 хиляди човека. Съвсем нормално е един човек, когато получава по-голям доход, наистина да се осигурява на по-голяма сума. Мисля, че само веднъж през последните 10 години ГЕРБ се осмелиха да вдигнат максималния осигурителен доход с 200 лв. и виждате, че няма никакъв проблем. Ето това е един пример, с който се показва как може да има допълнителен приход и в бюджета на държавното обществено осигуряване. В крайна сметка тук също сме такива хора, които получаваме заплати и доходи над тези, които се облагат, и не разбирам защо да не се облагаме спрямо това, което получаваме. Големият въпрос е: защо не го правим? Защо хората бягат от това нещо? Колеги, те просто нямат доверие в пенсионно-осигурителния модел. Това е причината. Ако ние гарантираме, че този човек в бъдеще ще има висока пенсия, която да отговаря на неговия осигурителен принос, тогава хората ще кажат: добре нека наистина да бъдем чисти, изрядни и нека да се осигуряваме на една по-голяма сума. Само че в момента ние казваме: не, не – този, който взима 5000 лв., се осигурява на 3000 лв., а този, който взима 3200 лв., също да е на 300, но този, който е на 2900 лв., трябва на всяка цена наистина да се осигурява на максималния осигурителен доход. Наистина смятам, че мисленето Ви вече поостарява и е хубаво, ако искаме да имаме някакъв принос и да покажем на хората да бъдат коректни към осигурителната система, ние също трябва да покажем, че държавата, а също така и самата система трябва да бъде коректна към тези хора. Само че Вие казвате: не, оставаме на 3000 лв. Защо? Кой пазим? Пак казвам, че едните са 100 хиляди души, а другите са 2 милиона и 900 хиляди. Кои са тези 100 хиляди и кои са тези 2 милиона и 900 хиляди? Дайте наистина да дадем нашия принос към осигурителната система и да увеличим този осигурителен принос. Да, разбира се, че това ще бъде вързано и с максималната пенсия. Смятам, че има хора, които от своя страна са били коректни към осигурителната система и очакват да имат по-голяма пенсия. Нека към тези хора парламентът да бъде съпричастен и не само към тези, които не са били коректни към осигурителната система, но виждаме големия вой – как пък точно на тях трябва да се вдигне пенсията. Няма нищо лошо, разбира се, че тук нямаме спор, че пенсиите са ниски, че трябва да получават по-голям размер, но в същото време нека да гледаме и осигурителния принос на тези хора. Така че, ако наистина искаме да има повече приходи в държавното обществено осигуряване, лично за нас от левицата по голяма справедливост, още повече тази справедливост е за самите осигуряващи се, то тогава наистина е необходимо да вдигнем максималния осигурителен доход. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Реплика, господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, тази дискусия действително е интересна от гледна точка на това, че всяка година, когато приемаме бюджета на държавното обществено осигуряване, Вие предлагате все по-високи и по-високи нива на максималния осигурителен доход. Действително, че това е сблъсък между леви и десни либерални политики. Разликата между единия, другия и третия подход категорично е различна. Какво предлагате Вие в момента? Вие предлагате увеличаване с колко? С 900 лв. Като умножиш 900 лв. за един човек по 31,8%, колкото е осигурителната тежест? Означава 27 лв. С 27 лв. ще увеличите осигурителната тежест – на кого? На високодоходните групи? Кои са високодоходните групи, уважаеми дами и господа народни представители? Тези, които имат по-висока квалификация, IТ специалистите, лекарите и така нататък, да не изброявам всички категории. Те са положили усилия за своята квалификация. Те са положили усилия за своето образование и изведнъж ние ги задължаваме с Вашето предложение да бъдат не само солидарни, а да бъдат свръхсолидарни. Аз не съм убеден, че със 110 хиляди души ще решим проблемите на държавното обществено осигуряване. Тези 110 хиляди, за които Вие говорите, че получават над 3 хил. лв., какво им казваме: ние на Вас Ви увеличаваме осигурителната тежест, затова че Вие сте висококвалифицирани, затова че сте високообразовани и така нататък. А какво казваме на останалите: Вие не се осигурявайте върху реалните доходи, крийте, защото в България сивият сектор е над 30%. С това предложение ще увеличим задължително сивия сектор. Какво ще се случи? Ще се случи така, че със спестените уж пари от максималния осигурителен доход ние ще стимулираме тези, които крият осигурителни доходи. Е такава свръхсправедливост дразни усещането за свръхчувствителност. Хората са много чувствителни на тази тема. Ако подходим балансирано към този проблем, ще видим, че тежестта в осигурителната система трябва да е балансирана, трябва да бъде разпределена както върху високодоходните, така и върху средните доходи, така и върху минималните доходи. Всеки трябва да има своя осигурителен принос. А иначе формулата за изчисляване на максималния размер, която беше приета при едни странни обстоятелства – 35%, а сега 40% от максималния осигурителен доход, е измислена формула и няма нищо общо с принципите на социалното осигуряване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов. Друга реплика? Не виждам. Господин Стойнев, заповядайте за дуплика. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми доктор Адемов, когато се приемаше този осигурителен модел през 2000 г. със съдействието на Световната банка, доколкото си спомням, максималният осигурителен доход трябваше да бъде равен на 10 минимални работни заплати и за да бъде устойчив този модел. Именно това беше предложението. В момента ние виждаме, че има един недостиг и притискаме тежестта да пада върху нискодоходните групи. В никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че ние натоварваме по-заможните хора – тези, образованите. Те де факто дават своя принос, защото в бъдеще ще получават един заместващ доход на сегашния. Така че в никакъв случай тези пари от тях не отиват като подарък за някой друг. Тези пари се връщат при тях в момента, в който се пенсионират. В това няма абсолютно нищо лошо, но в същото време тези 100 хиляди души не са солидарни, както останалите 2900 милиона българи. Просто ние от левицата казваме, че за нас това не е справедливо. Вие търсите решение на проблемите и търсите приходи, ето как тези приходи могат да влязат в системата и в същото време хората в бъдеще да знаят, че благодарение на техния принос ще получават и по-високи пенсии. Иначе в момента, пак казвам, доверието е ключовото за една система да просъществува. Когато хората не вярват, че ще получават в бъдеще високи пенсии, те нямат и стимул да се осигуряват, съгласете се. Ако решаваме да отиваме към третия стълб, тук трябва дебат. Виждаме, че имаме проблем с втория стълб. Мълчим, мълчим, но знаем, че това е една бомба със закъснител, която рано или късно, госпожо Министър, надявам се да не е при Вас или да се отложи, но това е голям проблем. Вторият стълб, колеги, е ключов. Хората започват да взимат втора пенсия по 35 лв., но в крайна сметка няма как, пак казвам, тези хора, затова, че са образовани, инвестирали са в своето образование – няма нищо лошо в това, но в бъдеще тези хора е нормално да получават и високи пенсии. По този начин, който правите в момента, Вие им казвате така: крийте доходи, не се осигурявайте, в бъдеще ще си имате ниски пенсии, затова оправяйте се сами. Ние искаме просто един изчистен модел. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Други изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Гласували 203 народни представители: за 97, против 55, въздържали се 51. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 202 народни представители: за 80, против 72, въздържали се 50. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 9 по Доклада на Комисията. Гласували 204 народни представители: за 106, против 78, въздържали се 20. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 10 има предложение на народния представител Кръстина Таскова: „§ 1. Чл. 10 се изменя по следния начин: „Чл. 10. Определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2020 г. – 300 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В чл. 10 да се направят следните изменения: 1. От 1 януари до 31 декември – 250 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители: „В чл. 10, т. 2 числото „234,13“ се заменя с числото „250,00“.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милко Недялков: „В чл. 10 се правят следните изменения: 1. В т. 1 числото „219,43“ се заменя с „250,0“.“ 2. В т. 2 числото „234,14“ се заменя с „300,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. Определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2020 г.: 1. от 1 януари до 30 юни – 219,43 лв.; 2. от 1 юли до 31 декември – 250 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, заповядайте за изказване. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! С чл. 10 вносителите на бюджета се опитват да вдигнат минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за следващата 2020 г. Аз, първо, ще декларирам, че ще подкрепя и двете предложенията – и 250 лв., и 300 лв. ще подкрепя като увеличаване на минималната пенсия, само ще обясня защо БСП не направи в своето предложение такова увеличаване на минималната пенсия. Защото смятаме, че увеличаването само на минималната пенсия, без последваща диференциация с останалите пенсии, не допринася за подобряване на равнището на изплащаните пенсии, а само до допълнителна загуба на доверие в пенсионноосигурителната система. Аз искам да попитам вносителите и тези, които после се съгласиха, след коалиционни разговори и договорки, да вдигнат минималната пенсия на 250 лв. Първият ми въпрос е: направихте ли анализ как се отрази на пенсионната система предходното вдигане на пенсиите, само на минималната пенсия, как направихте това вдигане, когато всички се съгласихте, а не променихте приходно-разходната част на бюджета? Мислите ли, че тези 250 лв. отговарят на първоначалните Ви обещания от 300 лв. пенсия? Може би колегите, които са направили предложенията за 300 лв. пенсия – Милко Недялков и Кръстина Таскова, имат предвид точно това, че Вие обещахте 300 лв. и да го изпълните. Това обещание ще Ви тежи като камък до края на мандата, така че помислете дали да не подкрепите нашето предложение за 300 лв., което сме направили. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.) Аз не знам от какво трябва да се срамувам, като Ви говоря истината и от това, че казах, че ще подкрепя вдигането на минималната пенсия с единствения мотив, че не може да държим толкова много българи, те са близо 700 – 800 хиляди, на прага на минималната пенсия, която е 230 – 240 лв., при праг на бедност в България, установен на 363 лв. Само че въпросът ми към Вас е: да, ние ще Ви подкрепим за 250 лв., но защо Вие не подкрепяте последващата диференциация на всички пенсии? Аз дори не говоря за преизчисляване на пенсиите. Аз давам например, че Вие механично увеличавате с по-голям процент минималната пенсия, отколкото всички останали пенсии. Защо не увеличим всички пенсии с този процент, който предлагате Вие? Тъкмо ще дадете глътка въздух на останалите пенсионери, а не само на тези, които получават минималната пенсия, и ще Ви се радват хората. Затова става въпрос. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Реплики? Госпожо Таскова, заповядайте за реплика. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Господин Гьоков, надявам се, че като казахте: „Аз лично ще подкрепя предложението за 300 лв. пенсия“, го казахте от името на цялата парламентарна група на БСП. Искам да Ви уверя, че не сме направили предложението само, за да тежи като воденичен камък на групата на „Обединени патриоти“. Направихме го едно към едно като тяхното обещание, защото сме убедени, че само така можем да ги накараме да гласуват за собственото си обещание. Иначе си даваме сметка напълно и осъзнато, че това са нищожни пари като минимална пенсия за българските пенсионери. Така че в момента, уважаеми колеги Патриоти, все още продължавате да се наричате Патриоти, въпреки тоталния Ви разпад, Ви призовавам да подкрепите собственото си предложение. (Реплики от ОП.) ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Това не е реплика, това е изказване! КРЪСТИНА ТАСКОВА: Ние от „ВОЛЯ“ ще подкрепим нашето внасяне на Вашето предложение… (Реплики от ОП.) БСП ще подкрепят предложението и в момента има реален шанс да останете в историята като изпълнено обещание. Иначе става така, че обещавате пенсии, а хората… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Таскова, нека репликата е към господин Гьоков. КРЪСТИНА ТАСКОВА: …получават платени самолети. Така че, господин Гьоков, репликата ми е към Вас – благодаря Ви, че ще подкрепите нашето предложение. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам. Заповядайте, за дуплика, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Таскова, като казах „Аз лично ще подкрепя“, цялата парламентарна група ще подкрепи Вашето предложение. Аз се радвам, че направихте предложението. Същото предложение направи и колегата Милко Недялков, така че не се съмнявайте, че ще го подкрепим. Само че искам да уточним нещо. Вие казахте, че аз съм казал да тежи на „Обединени патриоти“. Аз казах, че ще приветствам Вашето предложение и на Милко Недялков, за да не тежи на Патриотите тяхното обещание, просто да го изпълним. Това наистина са нищожни пари за увеличаването на пенсиите, но пак е някакъв жест към тези хора. Само че всички, които сега подкрепят увеличаване на минималната пенсия на 250 лв. или на 300 лв., включително се обръщам и към „Обединени патриоти“, които подкрепяте предложението за 250 лв. (реплики от ОП) хубаво е да се замислите... ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Не гледай към нас. Групата ти е там! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви! Господин Ангелов, моля Ви! (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.) Моля Ви! Продължавайте, господин Гьоков. Господин Ангелов, моля Ви! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Като не можете да му направите забележка, да го накажете поне. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Никого няма да наказвам днес. (Реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Продължавам. Обръщам се към Вас, госпожо Таскова, и към цялата Ви парламентарна група. Обръщам се и към „Обединени патриоти“… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И към цялата зала, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Към цялата зала и към всички тези, които подкрепят минималната пенсия от 250 лв. или от 300 лв. Обръщам се към тях: да подкрепите и преизчисляване на пенсиите, или поне да увеличим всички пенсии със същия процент, с колкото увеличавате минималната пенсия, а не само с 6,7%. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Господин Шопов има думата. ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Кога друг път, освен сега? И защо сега? Защото гласуваме третия бюджет в мандата на това Народно събрание. Остава четвъртият, но той ще се отнася за два, три, четири месеца от мандата на следващото събрание. Крайно време е да изпълним обещанието, което дадохме от „Обединени патриоти“, за да влезем във властта. И това обещание беше артикулирано, беше уточнено на 300 лв. – нито повече, нито по-малко в края на мандата. И сега правим бюджет за към края на мандата. Съвсем логично е ние от „Атака“ да искаме минималната пенсия да стане 300 лв. От 2005 г., откакто „Атака“ е на политическата сцена, ние говорим непрекъснато: доходите, доходите, доходите и пак доходите на българските граждани. Вдигането на минималната пенсия означава вдигането на всички доходи на българските граждани, не само на пенсиите. Защото се вдига базата за пенсиите, а оттам и всички доходи на българските граждани, което е съдбоносно, което е най-важно за нашето бъдещо развитие. И казвам: защо не сега? Нали сме отличници? Нали събираме много държавни вземания? Нали в хазната постъпват едни милиарди от това, че преравяме кофите боклук и сме се преборили почти с бандеролите по цигарите? Нали сме отличници по НАТО с висок процент, отделян за военни разходи? Даже сме на второ място. Получихме похвала за това от президента Тръмп. Има пари, колеги. Имаме пари да се дадат тези по-високи пенсии. И ние като управляващи, виждате, не подкрепяме сляпо кабинета. С това наше предложение ние го подкрепяме, защото за управляващите, за Борисов, за Вас, колеги от ГЕРБ, ако ни послушате, това ще Ви донесе подкрепа сред българския народ. Няма да Ви донесе подкрепа да поддържате нивото на потребление и начина на живот на това мизерно ниво, на което се намира днес. Колеги, днес се опитахме да Ви коригираме по отношение на госпожа министърката на труда и социалните грижи. Не ни послушахте. Бяхме принципни и се погрижихме отново за управлението, защото преценихме и защото ние Ви предупредихме, че ще имате проблеми. Е, ще си ги носите, ще си ги теглите! И сега Ви предупреждаваме, че ако не сторите това, ако не приемете това предложение за 300 лв., Вие няма да оправдаете доверието на българските граждани. Това е то. Такава е логиката. Оттук нататък ще се съди по това, което ще направим последните една-две години, с последните един-два бюджета. Да, досега беше направено нещо в тази насока, но то е абсолютно недостатъчно. Аз ще призова и опозицията, а и тези от управляващите, които се вслушат в тези наши думи, да направят това действие, да направят всичко възможно и в този дебат, защото всъщност този чл. 10 е ключът на днешния дебат… Каквото и да правим, колкото и пари от девет реки да донесем в бюджета за социалното осигуряване, но не вдигнем драстично размера на пенсиите, ние нищо няма да направим. Затова дебатът по чл. 10 е живецът на днешното заседание, на разглеждането на днешния въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, госпожо Председател, напомняте ми, че времето изтече. За съжаление, не мога да говоря повече. Има още много аспекти, но така направихте Вие от ГЕРБ, мога да говоря в качеството на независим народен представител само до пет минути. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. ПАВЕЛ ШОПОВ: Новото, дълбоките аспекти… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Ще имате възможност в дупликата да развиете тезата си. Заповядайте, господин Генов, за реплика. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Шопов, бяхте много прав във Вашето изказване. Прав сте, че това е наистина последното гласуване в този мандат на пълен бюджет на това правителство. И с онова обещание за 300 лв., с което господа управляващите отново направиха няколко лупинга и превъртяха българския народ, може би ще вдигнете размера догодина, когато се гласува бюджета за първите три месеца. Господин Шопов, да Ви напомня, че увеличението е от 1 юли и е само 250 лв. Призовавам Ви, дайте да продължим борбата, да не разочароваме избирателите, които гласуваха не за нас, а за тези, които им обещаха 300 лв., и със своите действия и със своето гласуване в тази зала да не позволим техните избиратели да бъдат разочаровани. Мога да прогнозирам следващия ход: в бюджета догодина може би ще е 300 лв., за да видят тези хора, че ние сме отговорни, че ние дължим… Ама остава да им дадем една план-сметка към бюджета как да си изхарчат тези пари – дали да си платят тока, дали да си платят лекарствата, дали да си платят водата. Така че, господин Шопов, вземете си бележка от тези неща, които Ви казах, и недейте да бъдете толкова голям оптимист. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов. Госпожо Таскова, заповядайте за втора реплика. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Шопов, тъй като направихте уточнението, че с подкрепянето на 300 лв. пенсия всъщност подкрепяте управляващите, а не нашето предложение – на „ВОЛЯ“, аз пък искам да направя уточнението към Вас, че всъщност ние се опитваме да подкрепим наистина мизерстващите пенсионери, защото при нас всеки ден пристигат някакви фишове за по 210 – 220 лв. Това е безумие! Ако повечето дами тук – в Народното събрание, си направят сметка, може би толкова харчат за прически на месец. Благодаря Ви за подкрепата към нашето предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Таскова. И сега господин Гьоков – за трета реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз Ви правя реплика само да уточним нещо. Вие казахте, че ще вдигнат евентуално минималната пенсия на 300 лв. от следващата година и ще я плащат само първите два-три месеца, а следващото мнозинство и следващото правителство… Няма да е така, господин Шопов, защото Вие сега, ако забелязвате в предложението – 250 лв. минимална работна заплата, или 300 лв. е от 1 юли! Тоест те обещават на хората и продължават да ги лъжат, че ще вдигнат на 300 лв., но няма те да ги вдигнат, защото няма те да ги плащат, а ще ги плаща някой друг. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Господин Шопов, също така им кажете на тези хора, че колкото и да подвикват сега от залата, да излязат да обяснят защо няма да подкрепят собственото си предложение за 300 лв. Това да обяснят. Ще остане да виси във въздуха предложението им и викането няма да го направи по-малко лъжа. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Господин Шопов, заповядайте за дуплика. ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги! Господин Генов, ние тази борба, тази битка сме я започнали през 2005 г. за увеличаване на пенсиите, за увеличаване на доходите на българските граждани. Аз Ви призовавах на този етап да водим битката всички заедно, включително и от ГЕРБ, и от управляващите, за да имаме лице след година и половина, като излезем от този парламент, да кажем, че сме направили за първи път нещо много, много значимо за българите. Госпожо Таскова, да, Ваше е, признаваме, прави Ви чест това предложение, което направихте. Ние в момента за него пледираме, за това се борим. Но нека да припомня, че това предложение щеше да влезе в пленарната зала на съвсем друга база. То щеше да влезе подкрепено от Бюджетно-финансовата комисия. Знаете защо – защото два гласа на нашите представители от „Атака“ в Бюджетно-финансовата комисия не бяха зачетени. Флагрантно нарушение на Правилника, за което Вие, колеги от БСП, някак си си премълчахте. Друго щеше да бъде, ако това предложение на ВОЛЯ, за което госпожа Таскова говори, беше подкрепено с полагаемия се брой гласове, което означаваше мнозинство в Бюджетно-финансовата комисия. Така че това, за което ние тук в момента се борим и пледираме, се надявам да предизвика един много сериозен дебат. Да излязат тези от ГЕРБ да кажат не са ли съгласни да стане пенсията 300 лв.? Кога ще стане това?! Тук има хора, които имат експертизата, имат нивото, имат политическото ниво в йерархията на своята партия да отговарят на тези въпроси. Всичко е въпрос на политическа воля, колеги. Желаем ли доходите на българските граждани драстично да бъдат увеличени, което е в противоречие, разбира се, с либералстващите в България, за които едно такова драстично увеличение е било винаги табу и те винаги са се борили това да не се случва?! Не е това въпросът тук, както говориха наляво и надясно, а е въпрос, който има други координати, други измерения. Той е далеч по идеологически и от всеки – от гласуването, което предстои в залата след малко, ще си проличи от коя страна на барикадата стои. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов. Заповядайте за изказване, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Искам само да поясня моето предложение, като логика и като заявка за по-нататъшно мислене относно един от тези прагове, които имаме в пенсионната система – прагът за минимална пенсия за стаж и възраст по чл. 68. Предлагам от 1 януари 2020 г. минималната пенсия за прослужено време и стаж да бъде 250 лв., от 1 юни 2020 г. тя да стане 300 лв., и следващата година минималната пенсия в България да гони минималния праг на бедността за предходната година. Ако сте забелязали, това добре сме го премислили в Българската социалистическа партия. Самостоятелно направих това предложение, което да бъде долната база, откъдето да има преизчисляване на пенсиите, като долната база бъде обвързана с прага на бедност за предходната година. Тук, във Вашите изказвания, много от Вас казаха – преждеговорившите, че това е една от формулите за борба с бедността. По този начин това ще бъде свързано с прага на бедност и ще даде реалната представа за това, че оттук нататък хората, които са се трудили, които имат години трудов стаж, не могат да падат по-ниско в пенсионната система. Подкрепете това предложение. Благодаря Ви предварително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Недялков. Реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С известно веселие наблюдаваме истерията, която се въдворява всеки път в залата от нашите опоненти, когато става дума за минималната пенсия. Да, в тази зала има една политическа сила, която последователно се опитва да отстоява интересите на българските пенсионери и тази политическа сила са казва „Обединени патриоти“ (Възгласи и частични ръкопляскания от ОП). Ние по принцип сме единствената политическа сила, която последователно се опита и успя да промени отношението към доходите в страната изобщо. Вие виждате, че за трета година между 10% и 12% растат доходите в страната, расте минималната работна заплата и всичко това вади голяма част от аргументите Ви в този спор. И стигаме до минималната пенсия. Знам, че сред Вас няма бавноразвиващи се, затова знам, че го правите по една-единствена причина – с цел да се изкривят фактите и да се генерира една злостна пропаганда. Темата с тристата лева я вдигнахме като коалиция „Обединени патриоти“, за съжаление обаче, нито ние, нито Вие, дами и господа от БСП, не спечелихме изборите. Ако си бяхте свършили работата, ако бяхте спечелили изборите, може би с Вас щяхме да се договорим не на 300 лв., а на 500 лв. минимална пенсия, само че се съмнявам, защото няколко месеца преди изборите Вие технически бламирахте подобно предложение. Единственият възможен управленски вариант беше между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и ние държим на тези договори, които направихме с нашите колеги от ГЕРБ. Те бяха 200 лв. минимална пенсия и преизчисляване на старите пенсии със средния осигурителен доход за 2019 г. Днес постигнахме нещо извънредно, благодарение именно на добрите приходи. Постигнахме не 234 лв., а постигнахме 250 лв., след един много тежък разговор с ГЕРБ, както впрочем беше тежък разговорът още при създаването на коалицията, защото по всички други политики успяхме да се разберем. Всъщност, нашата грижа за бедстващите пенсионери, за пенсионерската бедност, беше нещо, което отне най-много време поради факта, че ние изхождаме идейно от различни позиции. Осигурителният принос е това, което е важно за ГЕРБ, за нас е важен социалният елемент. Но тогава помня, че господин Волен Сидеров беше съгласен на 180 лв. минимална пенсия – казвам го, понеже бях в преговорния екип: „Ама, къде ще се занимавате? Дайте, ще загубим управлението. Дайте 180 лв. Достатъчно е!“ Не, ние не се съгласихме на 180 лв. Воювахме, доколкото можахме. Толкова ни стигнаха силите и нашите избиратели ще ни съдят по-добре от Вас, уважаеми дами и господа от БСП, от Политическа партия ВОЛЯ, Политическа партия „Атака“, която никога не направи нито едно предложение в тази посока. Ние от ВМРО и от НФСБ сме тези, които поставяме въпросите и се мъчим да ги решаваме. Може би не сме най-добрите в тези си усилия, но аз наистина вярвам, че до края на мандата, именно благодарение на добрия икономически растеж и на забогатяването на българите, ще успеем да постигнем този резултат от 300 лв. За това обаче ние ще се надяваме на партньорското разбиране от страна на колегите от ГЕРБ, а не да им извиваме ръцете, да ги изнудваме и да ги поставяме пред свършен факт, гласувайки предложения от други политически сили. Така че мога да кажа: гласуваме за 250 лв. минимална пенсия с едно голямо удовлетворение, защото тази ценност – борбата с пенсионерската бедност, смятам, че започва да се споделя и от други политически сили. Впрочем, надявам се всички тези, които сега са толкова пламенни, да ни подкрепят в Закона за защита правата и интересите на възрастните хора, където приемаме именно подхода, който ГЕРБ смятат за допустим – това, че „Социалното подпомагане“ трябва да заличи разликата между минималната пенсия и между линията на бедност. Ако бъде приет този закон, тогава всеки пенсионер, черпейки вече не от фондовете на „Социалното осигуряване“, където искаме да имаме някаква съизмеримост, а от социалната система, ще може да гарантира достойните си старини. Благодаря Ви за вниманието. (Възгласи и ръкопляскания от ОП. Реплики от народния представител Десислав Чуколов.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Първа реплика, втора реплика – много станаха! Има реплики, дуплики и чак след това по начина на водене, господин Чуколов. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Веселинов, много жалко е от тази висока трибуна да наречете „истерия“ грижата за най-бедната част, както казахте във Вашето изказване преди малко, от българския народ. Грозно е да произнесете тази дума – „истерия“, когато няколко политически сили поставят въпроса голяма част от българския народ да изпълзи малко от мизерията, в която се намира. Съгласявайки се с тези 250 лв., Вие кои избиратели обслужвате?! Ние не сме били спечелили изборите и не ни били повярвали хората! Ами, нека да ни повярват сега с тези 250 лв., пък да видим какво ще стане догодина, месец март по-догодина! (Реплики от ОП.) Точно така – по-догодина. И да Ви напомня: обещанията се дават лесно. Един човек беше казал: „Мъжко е да обещаеш, човешко е да излъжеш“. Но за да изпълниш обещанието в нашия случай тук, в тази зала, и при тези гласувания се казва политическа воля. Явно на някои това нещо им липсва. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Госпожо Таскова. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, може би няма разумен човек в залата, който не иска да дойде на тази трибуна и да изрази емоцията си от чутото от господин Веселинов, но тъй като репликите са само три, ще се опитам да олицетворя това, което ние от ВОЛЯ искаме да кажем: господин Веселинов, наистина не мога да разбера как е възможно да наречете бавноразвиващи се хора, които смеят и твърдят, че българските пенсионери в България трябва да взимат минимум 300 лв. пенсия?! И, ако Вие продължите оттук нататък да се наричате патриоти, определено никога, по никакъв начин аз не искам да бъда свързана с тази дума. Именно за това се принудихме да се кръстим „родолюбци“. (Възгласи от ОП.) Как е възможно да твърдите, че сте единствените, които защитават интересите на българските пенсионери?! С уважение към институцията, с уважение към Вас – всички колеги, с уважение към всички български избиратели, не мога да повторя думите, които чух от него. Това обаче е едно истинско политическо лицемерие! Няма как да твърдиш за себе си, че имаш грижата за българския пенсионер и да не подкрепяш собственото си обещание, заради което днес имаш комфорта да стоиш на това столче там. Съжалявам, господин Веселинов, засрамете се! И в дупликата – извинете се! (Ръкопляскания от ВОЛЯ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Трета реплика, господин Шопов – Вие вдигахте ръка? Отказвате се. Господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Веселинов, можете ли да ми кажете каква част от тези 250 лв. са като осигурителен принос и каква част са като субсидия? Този размер – 250 лв., се субсидира за сметка на увеличен дълг на бюджета на Държавното обществено осигуряване. В момента трансферът от бюджета на държавата към бюджета на Държавното обществено осигуряване за следващата година се увеличава с 200 милиона. С 200 милиона се увеличава! И част от увеличението на този трансфер е именно увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нещо повече, може ли да ми кажете тази разлика от 80 милиона – между 234 лв., предложение на Министерския съвет, и 250 лв., предложение на Комисията и Ваше предложение, тези 80 милиона къде ги има като приходи в бюджета?! Има Закон за публичните финанси, в който ясно и категорично е казано, че не можем да приемаме предложения, които не са обвързани с приходи. Това е действащ текст от Закона за публичните финанси. Може ли Народното събрание да приеме един текст – по нататък го има в предложенията, ще го видите, който текст казва нещо абсолютно езуитско? Какво имам в предвид? Този текст казва, че в хода на изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване ще се намерят тези пари! Как така?! Аз нямам нищо против, защото това е политическо решение. Това е решение на Вашето мнозинство. Двеста и петдесет лева! Винаги минималният и максималният размер на пенсията са политическо решение. Така пише и в Закона за бюджета. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов. ХАСАН АДЕМОВ: Приключвам, приключвам! Така че помислете по това – с това предложение нарушавате ли Закона за публичните финанси? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Дуплика – господин Веселинов, имате думата. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна с отговор към господин Генов. Господин Генов, не се съгласяваме – ние успяхме да извоюваме това увеличение. Не да хвърлим обещания за много, да раздуем пореден балон – ние успяхме да направим и ще успеем да направим, и с Вашите гласове впрочем, минималната пенсия 250 лв. Нека да напомним, че когато започна мандатът на това управление, тя беше 160 и че сега не би била и 200 лв., ако минималната трябваше да върви по линията на обичайната индексация. Направихме го именно защото ни е грижа за българските пенсионери. Защото ако имахте политическата воля, за която говорите, през 2016 г. щяхме да го решим – когато си отиваше парламентът и когато обаче Вие очаквахте, че ще управлявате. Тогава не искахте да има такава минимална пенсия, защото трябваше да я плаща Ваше управление. Напомням също, че по времето на Орешарски можеше да направите тези революционни стъпки в пенсионната система, но не ги направихте. По отношение на госпожа Таскова – аз казах, че не вярвам в това, че сте бавноразвиващи се. След дупликата обаче се съмнявам дали не бъркам (оживление), но във всеки случай смятам, че това, което Вие имате като теза, изхожда единствено от желанието да си правите евтин политически пиар и пропаганда срещу политическата сила, която представляваме. За отношението между принос и субсидия – смея да отбележа, че щеше да бъде много по-лесно да се изчисли, ако Вие не бранехте земеделските производители за поредна година. ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Там са 14 милиона! ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За поредна година не изкривявате пенсионния модел. Нека да отбележа, господин Адемов, че всъщност ние облагодетелстваме и Вашите избиратели. Само че ние не ги делим, защото мизерията не се дели. Няма избиратели на ДПС и на „Обединени патриоти“ – опитваме се да се грижим за всички български пенсионери. Това искам да Ви кажа. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Господин Чуколов – изказване. Господин Аталай, ще Ви дам думата след това на Вас. Извинете ме, така записах. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци, от място): По начина на водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай. Изказване, господин Зарков – след господин Александров. Заповядайте, господин Чуколов. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател. Първо, да не правя процедура за друг път – не е хубаво да се лъже от тази трибуна. Току-що господин Веселинов излъга като представител – Искрене, знаеш тази махала в Русе – „Селеметя“ се казва, където живее едно специфично население – лъжат по един безобразен начин. Точно това направи, мой човек. Не трябва да се лъже така. Не 180 лв. – ние настоявахме 500 лв. да бъде минималната пенсия! (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) И винаги сме настоявали за това! Такива дребни, нещастни лъжи просто не ги употребявай от тази трибуна, защото ставаш смешен, и ти го знаеш. И ти го знаеш! И ти го знаеш, и ти го пише на челото. (Шум и реплики от ОП.) Така, да Ви кажа следното. Да излизаш тук на трибуната, след като си обещал и си направил колко кампании, и казваш, че пенсията ще стане 300 лв., и да кажеш тук, че това да стане пенсията 300 лв. е истерия – това е кощунствено! Ти не се отричаш от кампанията си (реплики от ОП) – ти просто се отричаш от политическия живот. Нямаш право да го правиш това. Нямаш право да го правиш това, Искрене и „уважаеми“ колеги от „Обединени патриоти“, разединени, каквито щете бъдете, но не сте патриоти. Ако си патриот, ще излезеш на тази трибуна и ще кажеш: да, искам пенсията да е 300 лв. – ще подкрепя тази пенсия да бъде 300 лв. За това ще се борим, за това сме обещали на избирателите, затова от тази трибуна… И ще убедим колегите си по този начин. (Реплика от ОП.) Това, което правите, просто е нечестно, бе, това е предателство, което правите. Дотам Ви стига и наглостта, за да излъжете и да кажете, че някой бил намалял искането за пенсия. Това е недопустимо и не трябва да го правите по този начин. Нашето предложение – предложението, което всъщност ние подкрепихме, на колегите от ВОЛЯ е пенсията да бъде минимум 300 лв. Хайде, подкрепете го. Хайде. Нали това обещавахме? Валери, не ми се смей. Нали това обещавахме, а? (Смях от ОП.) Валери, не ми се смей. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Чуколов, продължете изказването по темата. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Смешно ли е? Смешно ли е? На хората, които нямат 300 лв. пенсия, не им е смешно. Хайде, защо ми се смееш? Подкрепете сега пенсията да стане 300 лв. Хайде, хайде. Ще си проличи. Давай, Валери, хайде. (Оживление.) Знаеш ли, всъщност няма да мръдна от тази трибуна, докато не подкрепите пенсията да бъде 300 лв.? (Оживление, смях.) Давай. Валери… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, продължете изказването, моля Ви – имате още две минути. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Знам, че имам още две минути – стоя и чакам реакцията на „Обединени патриоти“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дайте им възможност да се изкажат, да Ви направят реплика. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Сега им гледам личицата, виж какви са хубави. Ще подкрепите ли пенсията да стане 300 лв., уважаеми колеги от „Обединени патриоти“? – Да, не, какво? Да, не? (Шум, реплики и смях от ОП.) Имам му името – чакам отговор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате още малко време. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Искрене, Искрене, ще подкрепим ли? (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.) Да, не? (Оживление в залата.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви, запазете тишина. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Чакам колегите от „Обединени патриоти“ да кажат – народните представители: 300 лв. пенсия искаме ли, не искаме ли? (Реплика от народния представител Валери Симеонов.) Моля? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, моля Ви, използвайте времето съобразно Правилника, защото времето Ви изтича. ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Чакайте, имам си минути. Кимни – нещо… (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Господин Председател, виждам, че колегите от „Обединени патриоти“ не искат да подкрепят 300 лв. да бъде пенсията. Не искате, нали? (Неразбираем израз.) Няма такъв момент. Господин Председател, ще направя това искане – гласуването точно по тази точка да бъде поименно със ставане от място. Всеки с красното си име да излезе и да каже: аз съм „за“, аз съм „против“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Макар че за мен е ясно, че „Обединени патриоти“… (Смях.) Валери, последен шанс – чакай, имам 20 секунди, Валери. Кажи, Искрене! – Да кимне барем, бе. Няма, няма. Добре. Благодаря Ви за вниманието, уважаеми колеги. Надявам се разбрахте какво имам да Ви кажа. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? По начина на водене – заповядайте. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, не лично от уважение към мен – няма и как да се уважаваме всички тук, но в крайна сметка сме длъжни да спазваме Правилника на Народното събрание, за да не унижаваме постоянно тази институция. Аз лично се почувствах засегната при дупликата на господин Веселинов – няма да объркам умишлено името му, защото не е на нивото ми да падам толкова ниско. (Възгласи от ОП. Реплика от народния представител Красимир Богданов.) Така че щом след моята реплика той е разбрал, че всъщност аз съм – не мога да използвам тези думи… (Реплики от ОП.) Как точно ме нарекохте? (Реплика от ОП.) А, бавноразвиваща се, защото искам 300 лв. пенсия. Смятам, че Вие трябваше да му наложите съответната санкция. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Господин Александров. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): По начина на водене! Изчакайте, господин Александров. Заповядайте. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, обръщам се към Вас – гледам, че Ви прекъсват – по начина на водене. Имаме един призив от групата на „Обединени патриоти“ – моля Ви днес, утре и вдругиден да забраните продажбата на алкохолни напитки на независими народни представители в българския парламент! (Ръкопляскания от ОП.) Не може да допуснем и смятам, че ръководството на Народното събрание не може да допуска… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах какво ми казвате, господин Ангелов. Благодаря Ви. Можем да продължим. Имате думата, господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, макар и на моята скромна възраст, смея да твърдя, че в тази зала съм от 2013 г. – участвал съм в няколко типа разговори от 2013-а, винаги по темата „Пенсии“. Винаги темата „Пенсии“, независимо кое правителство е на власт, е била много апетитна и винаги е имало бурни дебати в тази пленарна зала. Независимо от размера, това не е пазар – няма как да наддаваме, като за килограм домати, но трябва да се замислим върху едно много просто нещо – това е сигнал към цялото ни общество, че в системата има проблем. Господин Адемов на няколко пъти през всичките години се е опитвал да обръща внимание и съвсем резонно задава въпроса: знаете ли, знаете ли, знаете ли? За да Ви го онагледя – проблемът в тази система е, че тя е като менгеме. Ние сме заключили пода, вдигаме пода, държим тавана – всичко по средата бива сплеснато. Практическото недофинансиране е половината от системата, 49% от системата идва от ДДС, от други данъци и постъпления от централния бюджет. Очевидно е, че в тази система проблем има. Моето изказване е насочено не към това кой ще си припише по-големите заслуги, ще се удари в гърдите и ще каже: ние вляво, ние вдясно, ние Патриотите или ние не-Патриотите, или който и да е, имаме по-големи заслуги. Трябва да разберем едно – като български народни представители имаме проблем в пенсионната система и този проблем ще се взриви. Рано или късно той ще се взриви. Всички трябва да се замислим как преодоляваме този взрив вътре в системата. Говорим за система от 12 милиарда, което представлява почти 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Говорим за система, в която 2,3 милиона души са ползватели в момента, която е на кантар и се издържа от тези, които работят. Трябва да престанем с това политическо говорене, защото ние се оказваме изключително добри тактици да оцеляваме ден за ден. Въпросът тук е: как ще оцелее държавата в следващите 10 години, а не как ще оцелява една или друга партия или един или друг политик в следващите година, две, три, четири? Трябва да имаме по-дълъг хоризонт – държавата и народът ни не заслужават ние да го мислим от година до две, до три. Може би е дошло времето, когато всички да се съберем, заедно с народа, и да се опитаме да проведем този разговор за промяна в тази система, и да се опитаме да достигнем до консенсус. Защото, повярвайте ми, това ще дойде един ден и то ще гръмне. Ще гръмне в нашите лица, ще гръмне на хората, на които ние държим, ние обичаме, които всеки ден са с нас – тези, заради които тук сме родени, заради техните гробове и заради люлките на следващите след нас. Какво ще правим тогава – ще обявяваме лявото, дясното, националистите, не-националистите за проблем? Не, проблемът е вътре в нас и ние го виждаме всеки ден в огледалото. Проблемът сме ние, докато не осъзнаем, че има проблем и докато не решим, че трябва и е дошло времето да вземем кардинално решение. А не да го използваме като тема за нападки от едната и от другата страна на залата. Все пак силата е в нас самите. Независимо от гласуването днес, аз Ви призовавам – нека намерим общ език всички, и не само в парламента, защото това е дебат за цялото общество, да седнем и да го решим. Иначе ще си продължаваме по същия начин до момента, в който това не ни се взриви. Пак Ви казвам: тогава кой ще бъде виновен, кой ще бере последиците? Ние. Ние сме ползватели на тази система. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров. Реплики? Имате думата за реплика, уважаеми господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Александров, аз съм съгласен с този миротворчески тон, който се опитахте да въведете тук, от тази трибуна. Само че истината е съвсем, съвсем друга. Вие казахте: да седнем и да помислим. Ние мислим повече от три години – четири, пет години назад във времето. Повече, вече четири години колегите от „Обединени патриоти“ дават едни обещания – после не ги изпълняват, с различни словесни еквилибристики тук. Така че времето не е за мислене – времето тук е за действие. С други думи, математически имаме в момента мнозинство българските граждани да получават 300 лв. минимална пенсия. И може тук и сега, буквално след минути, това нещо да стане факт и цялата тази работа зависи от колегите от „Обединени патриоти“, които дадоха такова обещание. Да, вярно е, те не са спечелили изборите, това го слушахме миналата година, и по-миналата година, едно дежа вю: до края на мандата минималната пенсията ще стане 300 лв. То дойде и краят на мандата, пенсията така и няма да достигне този размер – минимална пенсия от 300 лв. Така че е времето за действие, не е вече за мислене. Мисленето премина доста назад във времето. Сега или никога можем да направим пенсията 300 лв., защото българските граждани – тези, които са дали живота си за развитието на България, нашите отци, нашите майки и бащи, баби и дядовци заслужават да могат да оцеляват. Колеги от „Обединени патриоти“, Вие казахте, че не сте имали друг избор. Не, имахте друг избор! И сега го имате. Когато договаряте с партньорите си от ГЕРБ, можете ясно и категорично да кажете: или 300 лв. минимална пенсия – това, което сме обещавали на българските граждани, или няма да участваме в това управление. И все още го имате този избор. Благодаря. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. (Шум и реплики.) Ще Ви дам думата, когато може. Реплики? Няма втори реплики. Дуплика – господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател. Господин Попов, аз съм сядал и съм говорил това нещо с госпожа Корнелия Нинова, когато беше председател на Комисията по труда и социалната политика, а господин Гьоков беше заместник-председател 2013 г. През 2016 г. в зала „Запад“ съм бил също на такава среща пак с ръководството на БСП, включително през 2013 и с господин Михов съм говорил като председател на парламента тогава. (Реплики: „Михов или Миков?”) Така че разберете, аз се опитвам да изляза от това политическо говорене. Аз казвам, че времето на политическото говорене – да, няма как да се изкараме извън него, защото ние сме политици. Тази зала е политическо място, тук е мястото и сблъсъкът на тезите. Но аз Ви казвам, че този проблем е отвъд нас, отвъд политическото. Този проблем е проблем за цялото общество. И ние, за да го преодолеем по максимално най-добрия начин, трябва да обединим поне по-голямата част от обществото, защото, когато решаваме този проблем, той трябва да бъде решен с консенсус и ще има хора, които ще бъдат недоволни, защото са отстъпили, малко или много. Ние не можем да го решим само сега с 300 лв. Аз затова Ви оприличих системата на менгеме: вдигането на пода, задържането на тавана е типично менгеме. Ние трябва може би да излезем извън това – не ме разбирайте погрешно, от 2013 г. насам аз също съм смятал като Вас, че ние трябва да дадем по-достойни доходи на хората, които са ползватели на тази система – на майките и бащите ни. Но с времето осъзнах, и с разговорите ми тук, в залата с представители на различните парламентарни групи осъзнах, че проблемът ни е доста по-сериозен от числата, които ние имаме в бюджета за държавното обществено осигуряване и че този бюджет на държавното обществено осигуряване не може да излекува проблема. Той може да ни даде някакво временно решение, но това временно решение рано или късно ще се взриви. И ако ние желаем да постигнем трайно решение, което да се ползва от всички бъдещи поколения, ако искаме да върнем доверието в системата, то няма да стане на парче, няма да е тук, няма да е днес. Най-вероятно то ще е тук, но няма да е днес. Това беше моят призив. Нищо повече, нищо по-малко. Аз затова се опитах да се дистанцирам максимално от абсолютно всичко. Аз можеше да проведа прекрасен дебат политически, обвинявайки едната или другата страна, но пак Ви казвам, ние сме хора, правим го за хора и ще бъде винаги за хората. Въпросът е да го измислим така, че да бъде максимално работещо в следващите десетилетия, а не в следващите година – две. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров. Господин Шопов – по начина на водене. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателю, тогава, когато ние от „Атака“ излизаме и говорим, Вие сте особено ревностен, много често ни спирате, правите ни забележки. Преди малко ми беше спрян и микрофонът от госпожа председателката, не можах да се доизкажа. Когато обаче от ВМРО и НФСБ говорят глупости, откровени лъжи, когато са цинични, когато фалшифицират събития, които са се случили и се опитват да ни уязвят, Вие мълчите и им давате възможността да се изкажат пространно, да се излеят докрай. И преди малко Искрен Веселинов каза една опашата, жестока, емблематична лъжа, черна лъжа… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Внимавайте, господин Шопов, моля Ви. ПАВЕЛ ШОПОВ: …че Сидеров, когато се е правила Програмата, е пледирал… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е неприсъщо за народен представител. ПАВЕЛ ШОПОВ: …спомняте си – 180 лв. Ето, виждате, прекъсвате ме – това, което винаги сте правили, тогава, когато съм се изказвал. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Когато говорите с език, неприсъщ на народния представител. ПАВЕЛ ШОПОВ: Защото, когато ни видят на тази трибуна и когато говорим истини, те пощръкляват, те побесняват и се чудят как да ни уязвят, как да лъжат, как да продължат да тровят. И видяхте: тези пари, които ние искаме в момента, тристата лева, аз бях свидетел на много от преговорите: с триста зора Сидеров ги наложи в Програмата. Това е истината и всички трябва да знаят това. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов. Без коментар. Заповядайте. Имате думата, господин Аталай – изказване. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, че най-после дойде и моят ред. Уважаеми колеги, опитах се няколко пъти да взема думата, да успокоя нажежената обстановка в залата, тъй като не ми е тема, не се занимавам с бюджета на НОИ, занимавам се с тези 23 години и нещо в парламента в съвсем друга насока. Но днес съм свидетел на онези събития, които се случваха през тези години в тази зала и не знам дали има малоумни, но има много бързо забравящи народни представители, и то цели политически формации. Проблемът, който разглеждаме днес, е нито за алкохола да не продавате Вие, господин Председател, нито за онези, които са посещавали често селямета… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не продавам алкохол и цигари. РАМАДАН АТАЛАЙ: …нито за онези, които по една или друга причина днес са в обща коалиция и управляват държавата. Проблемът е на управлението. Проблемът, господин Александров, е политически и този проблем с пенсиите, с бюджета на пенсионерите и минималните пенсии, включително и минималните осигуровки, и максималният таван, тук трябва да се реши, господин Александров. Това му е мястото и днес е времето. Защото за тези десет години аргументът, когато излизат управляващите и казват: „ние вдигнахме пенсиите със сто и не знам колко лева”, когато управлявахме и ние от 60 лв. достигнахме до 160 лв., също ги увеличихме със 100 лв., колеги. Системата обаче, недостигът в системата все още продължава, и ако не намерим баланса, и ако продължаваме да искаме на пенсионерите толкова средства, колкото не е произведена съответната продукция и тези хора не са дали своя дан в осигурителната система, този недостиг ще върви още дълги години. Първи аргумент. Вторият аргумент е: няма как да имате държавни предприятия, на които се субсидират по 400, по 500 милиона всяка година, за да не фалират, а същевременно да ми казвате, че 100 милиона – това, което иска ДПС в приходната част, да не могат да бъдат приети, защото в разходната част в момента са необходими тези 100 милиона. А Вие за да скалъпите, за да се обедините и да направите едно управление, оставяте пенсионерите пак с 219,43 лв. и искате от юли месец да бъдат 250 лв. Колеги, аз помня от тази трибуна, когато тъй наречените „патриоти” искаха 500 лв. пенсия, обаче имаше избори следващата година. Нали тази година, следващата година вече няма избори, може и да не искате 500 лв. Ако имаше избори следващата година, сигурен съм че днес исканията Ви щяха да бъдат съвсем различни. Щяхте да извивате ръцете на премиера господин Бойко Борисов и той от немай къде, за да не изпусне управлението на тази държава, щеше да се съгласи. Колеги, не само пенсионната система, и енергетиката е в същото положение – дотиращо се, икономиката ни е в същата система – дотираща се. Всичко, колеги, е взимане ДДС от нашите пенсионери и ДДС от другите, събиране в един кюп, откъдето господин Горанов и господин премиерът ги разпределят, удряйки по гърдите си казват: „Ние ги раздаваме.” Уважаеми колеги, нещата са много сериозни. Днес към 19,25 ч., ако ние все още се съмняваме някои от нас дали са трезви, обществото разсъждава трезво. Днес няма протестиращи, защото денят е такъв, че пак помага на тези, необединените – заваля сняг и затова ги няма отвън. Затова не са тук! Затова, колеги, молбата ми е, когато правите бюджет, особено когато се отнася за нашите родители, които са построили един обществен строй по една или друга причина, изхождайки от СДС до ГЕРБ… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, приключвам. …ги оставихме в едно състояние, което не им стигат – дори не ги доближаваме до прага на бедност, ние да спорим днес… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ: ...пенсията да бъде 250 лв.… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай! РАМАДАН АТАЛАЙ: Само едно предложение. Затова, колеги, аз ще предложа в чл. 10, т. 1 от 1 януари до 30 юни, ако искате да върви популизмът още по-напред, числото 219 да бъде 500 лв. от 1 януари 2020 г. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Какво предлагате? Предложение за заместване ли предлагате, господин Аталай? (Шум и реплики.) РАМАДАН АТАЛАЙ: От 1 януари 2020 г. да бъде 500 лв. Мисля, че ще бъда в унисон с „Патриотите”… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По същество! РАМАДАН АТАЛАЙ: …и всички онези популисти, които днес искат това. Да, по същество, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Момент да обясня. РАМАДАН АТАЛАЙ: В чл. 10 определя се следният минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за 2020 г.: т. 1 – от 1 януари 2020 г. да бъде 500 лв., т. 2 да отпадне. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, на второ гласуване предложения за допълнения не се поставят на гласуване. РАМАДАН АТАЛАЙ: Ще си позволя да заместим тогава… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По същество правите предложение за заместване. РАМАДАН АТАЛАЙ: … от 1 януари числото… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ама, съгласно Правилника не можем да подложим на гласуване предложение за заместване в текста. (Шум и реплики.) Проверете, колеги! РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз предлагам само 219,43 лв. да бъде заменено с 500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ама, това е предложение за заместване, пак Ви казвам. Добре, разбрах Ви. (Шум и реплики.) Изказване? Господин Янков, изказване. КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Понеже дебатът продължи изключително дълго, многословни бяха ораторите, разглеждайки текстовете за бъдещите пенсии, използвам възможността да припомня факти. В момента минималната пенсия за възраст и стаж е 219,43 лв. За Коледа и нова година над милион и 300 хиляди български пенсионери ще получат с решение на Министерския съвет коледна добавка от 40 лв., защото те получават пенсии, които са под прага на бедност. Уважаеми дами и господа народни представители, предложи се в първия вариант на бюджета от Министерството на финансите и е разгледан от Министерския съвет минималната пенсия да бъде 234,13 лв. – увеличение с 6,7%. Припомням Ви, това беше първото предложение, и то от 1 юли – седем месеца преди да изтече мандатът на това Народно събрание, на правителството на Борисов с всички ангажименти. След това, при срещата с Бойко Борисов в коалиционния формат, се стигна до предложението 250 лв. Предложението на Бойко Борисов, уважаеми дами и господа – 250 лв. минимална пенсия за възраст и стаж! Колкото и да ни обясняват колеги народни представители от малкия партньор в управлението на Борисов, че те са извоювали увеличението от 234,13 лв., повтарям го, за да го знаете, а не да се опитвате да излъжете през парламентарната трибуна българските граждани, се стигна до 250 лв. от министър председателя. Обещанието за 300 лв. остава имагинерно или като решение за следващ мандат. Дали българските граждани ще решат следващ мандат на има Борисов с коалиционни партньори?! Разбирам и колегите от „Националния фронт за спасение на България“ и ВМРО. (Реплики.) Ако изпълните ангажимента за 300 лв. пенсия, край – изпълнили сте ангажимент. Ако не се съобразите с Бойко Борисов, край – разпада се коалицията. Това, което предлагате и ще гласувате, е демагогия, лъжа към българския избирател. Предлагате седем месеца преди да изтече мандатът Ви да не сте изпълнили ангажимента си, който е опаковка, основание за това да има такава коалиция и да сте на власт, на гърба на българските граждани. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков. Има ли реплики? Не виждам. Господин Свиленски, имате думата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да използвам думи като лъжа, демагогия, неизпълнени обещания. Ще се опитам да бъда спокоен, да говоря тихо, както днес каза вицепремиерът, и да се опитам, ако мога, малко да променя на някои от Вас мненията, позицията, защото наистина до днес, до преди този дебат, досега, това бяха политически ангажименти на „Обединени патриоти“, на ВОЛЯ, на БСП, на ДПС, на ГЕРБ – всяка политическа сила има своите ангажименти. От дебата, който произлезе днес, вече на всички ни е ясно, че проблемът излиза извън обхвата на тази зала, извън политиканстването ни, извън това чие предложение ще бъде прието – дали на БСП, или на „Обединени патриоти“. Всички сме наясно – няма човек в тази зала, който да не е наясно, че 250 и 300 лв. са нищо, но все пак е някакъв знак. Те не са толкова пари и за бюджета – 500 млн. лв. Мисля, че, ако се обединим всички заедно, може да ги намерим тези пари в бюджета. (Шум и реплики.) Мисля, че правителството ще се справи, ако получи необходимата подкрепа. (Шум и реплики.) Призовавам Ви, колеги, наистина да забравим обидите, да забравим кой какво говори допреди малко и да подкрепим предложението. Така и „Обединени патриоти“ ще си изпълнят обещанието, защото аз знам, че те искат да го изпълнят, но се притесняват от коалиционното споразумение. Колеги от ГЕРБ, бъдете благосклонни, простете им това, че те ще подкрепят това предложение, подкрепете го и Вие – част от Вас, не всички. Няма да сгрешите, ще направите едно добро дело десетина дни преди Нова година, преди Коледа – един милион и 100 – 200 хиляди български пенсионери ще Ви благодарят. Няма по-важно, няма по-ценно нещо от благодарността на хората – да Ви благодарят за това, че сте направили нещо добро. Ще останете и в историята. Госпожо Сачева, и молбата, и апелът ми е към Вас. Вие днес имате исторически шанс да станете два пъти герой – веднъж, когато сутринта бяхте избрана за министър, и втори път сега, ако подкрепите предложението за 300 лв. пенсия. (Шум и реплики.) Знам, че е трудно, знам, че трябва да се проведат вероятно някакви преговори, но излезте и подкрепете това предложение. Успокойте колегите, които се притесняват, че това би сринало някаква финансова система, и наистина да направим едно добро дело преди Коледните, преди Новогодишните празници – милион и двеста хиляди български граждани ще ни бъдат благодарни на всички, повярвайте ми, уважаеми колеги. Госпожо Сачева, още веднъж, ако трябва, направете консултации с министър Горанов, ако трябва, чуйте се с премиера. Наистина, ако трябва, да спрем за десетина минути заседанието и да направим едно добро дело тази вечер. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Реплики? Няма реплики. Други изказвания? Заповядайте. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на друг аспект от темата, който според мен е силно подценяван – адресатът на пенсиите не са само самите пенсионери, напротив, младите, икономически активните хора също са адресат на тази политика, защото се касае за доверието в системата. Когато един човек работи, иска да знае, че неговите доходи се инвестират разумно и той някой ден ще получи един добър доход. Тогава е склонен да има високо доверие в тази система, да работи за тази система. В момента е зададен обратният тон, а тонът го задава държавата. В тези отношения силният субект, както между родител и дете, задават тона на общуване. В момента държавата задава този тон на общуване – младите, икономически активните хора виждат, че работейки, някой ден ги чака това – унизителен доход. Това ражда недоверие в системата, а от това страда цялата държава. Затова адресат не са само българските пенсионери, напротив, младите хора, и трябва да се замислим какъв сигнал изпращаме към тях. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков. Реплики? Няма. Прекратявам разискванията. Господин Аталай, може ли?! Бих искал да се консултирам с Вас. (Уточнения между народния представител Рамадан Аталай и председателя.) Колеги, преминаваме към гласуване. (Реплики от народните представители Христо Проданов, Филип Попов, Георги Свиленски към председателя.) Извинявайте, колеги, няма да го направя, защото съм ограничен от чл. 67 на Правилника – моля, направете справка. Имам основание и продължаваме. (Народният представител Христо Проданов иска думата.) Подлагам на гласуване... Господин Проданов, вече произнесох думите „подлагам на гласуване“. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Подлагам на гласуване неподкрепеното... (Народни представители от „БСП за България“ искат думата.) Колеги, няма да отстъпя. Когато съм прав, няма да отстъпя. ...неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Кръстина Таскова. (Шум и реплики.) Гласували 208 народни представители: за 95, против 13, въздържали се 100. Предложението не е прието. Господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, правя процедура за прегласуване и на основание чл. 67 от името на нашата парламентарна група начинът на гласуване да бъде със ставане от място и поименно изразяване начина на вота, на гласуване – за да се види кой как е гласувал. Съгласно чл. 67 от името на група може да се поиска това, като се постави на гласуване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, изчакайте. По същество сме в процедура на гласуване. Вие можете да предложите да прегласуваме гласуван текст, но не съм убеден, че имате право да промените в процедура на гласуване начина на гласуване. (Реплики от народния представител Филип Попов. Шум и реплики.) Затова продължаваме да гласуваме по начина, по който гласуваме. (Реплики от народните представители Христо Проданов, Филип Попов, Георги Свиленски.) Процедура? Не, не съм съгласен с Вас. Само по начина на водене, но извинете ме, господин Проданов, вече имаме процедура на гласуване. Нямам основание да Ви дам думата в процедура на гласуване. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам правото да се изкажете, след като завърши гласуването. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Нашето предложение е гласуването да е поименно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не можахме да се разберем. Ще подложа на прегласуване – ще завършим целия процес на гласуване. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Прегласуването според нашето предложение трябва да е поименно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не може по време на гласуване да смените процедурата на гласуване. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Господин Председател... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласуването ще бъде по начина, по който е започнало. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Господин Председател, тогава процедурата ми е по начина на водене. Може ли? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не! Можете да направите процедура по начина на водене, след като завърши процедурата по гласуване. (Силен шум и реплики.) Моля Ви, оставете ме да завърша гласуването. (Шум и реплики.) Слезте, след това можете да обсъждате. Прегласуване! Прегласуваме предложението на народния представител Кръстина Таскова. Гласували 210 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 109. Предложението не е прието. (Шум и реплики.) Всички процедурни въпроси ще дам след края на гласуването. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Не сте прави, господа! Продължавам. (Шум, реплики, възгласи.) Подлагам на гласуване предложението на народния представил Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. (Реплики.) Колеги, моля Ви! (Група народни представители от „БСП за България“ застават около трибуната.) Не, не! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Спазвай Правилника, моля ти се! Това са отделни гласувания… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не са отделни. Това са гласувания… (Реплики от народния представител Георги Свиленски.) Ние гласуваме… Няма да обяснявам. Моля, режим на гласуване. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Това е друго предложение. Нарушаваш Правилника, нарушаваш Правилника, и то във важен момент. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не го нарушавам. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Защо те е страх? Защо те е страх, кажи? Защо те е страх? Кажи защо те е страх?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: В режим на гласуване сме, колеги. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Обясни защо те е страх? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще взема отношение. Съгласно Правилника трябваше… ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Добре, изгони ни! Съгласно Правилника изгони ни! (Шум и реплики). ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Добре, преди следващото гласуване. Преди следващото! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не, не! (Реплики.) ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Кога да я направим тази процедура тогава? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Кога да я направим процедурата? Кажи в кой момент да направим процедурата!? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще обясня след това. Моля, седнете си на мястото! Не сте прави! (Шум и реплики.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): То е опорочено вече това гласуване. Това вече е опорочено! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Успяха ли да гласуват всички народни представители? (Шум и реплики.) Това е предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. (Около трибуната са се събрали народни представители от „БСП за България“ и нечленуващи в парламентарна група.) Успяха ли да гласуват всички? (Шум и реплики.) Моля, прекратете гласуването. Благодаря. (Реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Господин Председател, процедура! Всяко гласуване може да се проведе с поименно гласуване. Не се правете, че не чувате! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 173 народни представители: за 43, против 38, въздържали се 92. Колеги… (Много силен шум и реплики.) В процес на гласуване сме, колеги. ПАВЕЛ ШОПОВ (нечленуващ в ПГ, встрани от микрофоните): Имаше искане за поименно гласуване. (Реплика встрани от микрофоните: „Няма такива работи! Слезте от трибуната, някой друг да води!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Поименно гласуване трябваше да направим преди да започнем разискванията. (Реплика: „Процедура!“.) Не можете, защото в момента гласуваме. (Силен шум и реплики, народни представители от „БСП за България“ и нечленуващи в ПГ продължават да стоят около трибуната.) Ние гласуваме предложенията към момента и вече сме гласували две. (Реплики от „БСП за България“: „Процедура, процедура!“) Всеки разбира процедурата по различен начин. В Правилника е ясно. (Шум и реплики.) В Правилника нещата са ясно изписани. Не сте прави! Не! (Силен шум и реплики.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Има правилник. Нарушаваш Правилника! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не го нарушавам! В случая Вие го нарушавате. (Силен шум и реплики.) В момента Вие нарушавате Правилника, колеги. (Шум и реплики.) Вие възпрепятствате… (реплики). ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Ако обичате, процедура! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие възпрепятствате в момента нормалната работа на Народното събрание. (Шум и реплики.) Моля Ви, не го правете! (Шум и реплики.) ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Нормалната работа е заложена във Вашето водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не го правете! В момента обсъждаме чл. 10 и сме в процедура на гласуване на чл. 10. (Шум и реплики.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Господин Председател, процедура по начина на водене! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата, след като завършим гласуването на чл. 10. (Шум и реплики.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Няма такова нещо! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, тук не мога да се съглася с Вас! Определено сме в процедура на гласуване. (Силен шум и реплики.) Не, не! По време на гласуване не съм го правил. (Шум и реплики.) Не, по време на гласуване не е правено! По време на гласуване това не е правено! (Шум и реплики, разговори между народни представители от различни парламентарни групи и председателят Цвета Караянчева.) ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Не мога да дам почивка, защото е без десет. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, наистина сме в процедура на гласуване. (Силен шум и реплики, народни представители от „БСП за България и нечленуващи в ПГ продължават да стоят около трибуната.) Наистина, не! Наистина нямате основание, не сме! (Силен шум и реплики.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, встрани от микрофоните): Процедура за прегласуване! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не сте прави! (Шум и реплики.) ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Утре продължаваме в 9,00 ч. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не сте прави! Добре, прекъсваме! (Силен шум и реплики.) Добре, после ще говорим! (Шум и реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Как прекъсваш по време на гласуване? Как не можеш да пуснеш процедура, а прекъсваш по време на гласуване? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, ще направим предложение! (Шум и реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Хайде, обясни как прекъсваш по време на гласуване! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, седнете си на местата (шум и реплики) и ще завършим! (Силен шум и реплики.) Вижте, колеги, не сте прави! В случая… ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Значи можеш да прекъснеш заседанието по време на гласуване, а не можеш да дадеш процедура?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Знам, но не сте прави! (Шум и реплики.) Не, нямате основание! ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Продължаваме да гласуваме тази процедура. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Какво продължаваме? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с гласуването. (Шум и реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Имаме процедура на гласуване! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с гласуването. Не, тук нямате основание! (Спас Гърневски и други народни представители скандират: „Чер-ве-ни бо-клу-ци! Чер-ве-ни бо-клу-ци“!) Ще накажа някого! (Скандирания от „БСП за България“: „Оставка! Оставка!“) Ще накажа някого! (Силен шум, реплики и викове.) Ще накажа някого! Колеги! (Много силен шум и реплики.) Колеги, добре, разбрах Ви! Имам една молба и Ви моля да ме разберете лично: успокойте се, ще прекратим към момента. Нека да дадем възможност да обсъдим спокойно, напрегнат беше денят. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Искам наказание – викат „червени боклуци“ от залата! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, затова направих забележка. (Шум и реплики.) Затова направих забележка! ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): На кого я направи? (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Забележка направих! (Шум, възгласи и реплики около трибуната, разговори между Цвета Караянчева и народни представители от различни парламентарни групи.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Направете забележка на Гърневски да напусне залата! ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): На момента Гърневски да излезе от залата! Сега веднага! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не сега веднага. Знаете отношението ми… (Шум и реплики.) ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Гърневски да излезе от залата! Веднага да излезе от залата! Гърневски да излезе от залата! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре. Господин Гърневски, моля, изчакайте навън, докато завършим… (Шум, реплики и възгласи.) ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Какво значи да изчака навън? Това по коя точка от Правилника е – да изчака? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дайте възможност да обсъдим и двете положения. Утре ще продължим. (Шум и реплики.) Приключвам. (Реплики.) ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не, не, не! Въобще не ни обяснявайте! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършваме за днес. ИВАН ЧЕНЧЕВ: (БСП за България, встрани от микрофоните): Господин Председател, защо завършваме? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следващото редовно пленарно заседание е утре в 9,00 ч., разбрах Ви, господин Ченчев, съгласно Програмата, която е предложена. (Силен шум, реплики и възгласи.) За днес закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 19,51 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Станислав Иванов Филип Попов
Председателят на парламента Цвета Караянчева присъства на благотворителния Коледен бал на Фондация „Мечта за дете“.

За мен е чест да бъда патрон на това благотворително събитие, отбеляза Цвета Караянчева пред гостите. Тя допълни, че това е една мечта за най-съкровеното, най-благородното и най-значимото, мечтата на всеки да има дете – желано, обичано и защитено. Има много двойки, които в живота си чуват горчивата диагноза, че трябва да изминат дълъг път, да преживеят много страдания, болка и понякога отчаяние, но когато детската усмивка озари дома, тогава си казваме, че това си е заслужавало, добави още председателят на Народното събрание.

Цвета Караянчева благодари на Фондация „Мечта за дете“ за това, че днес е събрала институции, общественици и известни личности, за да осъществят една мечта – семейства да станат родители. Тя призова да помогнем и да дадем частица от себе си, от вярата си, куража си и да ги споменем в молитвите си на Коледа.

Председателят на парламента получи почетен знак от фондацията с благодарност за нейната подкрепа към каузата на организацията. „За нас е чест, че имаме във Ваше лице съмишленик и приятел”, е посланието към Цвета Караянчева. Почетният знак беше връчен на председателя на Народното събрание от основателя на фондацията Ивелина Рускова.

Фондация „Мечта за дете“ подкрепя и подпомага семейства и двойки с репродуктивни проблеми, защитава техните интереси и работи за промяна на обществените нагласи към хората с репродуктивни проблеми. Организаторите се надяват със средствата от Коледния бал да се сбъднат мечтите за рожба на няколко семейства.

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основното трудово правоотношение, ако искат чрез тях да ползват данъчните облекчения за деца. Две са декларациите за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

От миналата година не се изисква писмена декларация от другия родител, че той няма да ползва облекчението. Дадена е възможност двете облекчения – за деца и за деца с увреждания, да се ползват от двамата родители, когато доходите на единия не са достатъчни, за да ползва облекченията в пълен размер. В тези случаи разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Данъчните облекчения не могат да се ползват чрез работодателя, ако родителят не е декларирал, че няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, или че ще подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Най-лесният начин да се проверят дълговете към бюджета е като се направи справка на интернет страницата на НАП с безплатен персонален идентификационен код – ПИК, който може да се получи във всеки офис на НАП. Чрез работодател могат да се ползват и други видове данъчни облекчения.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2019 г. могат да се ползват по два начина.

Първият начин е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2020 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2019 г.

Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2019 г. – до 30 април 2020 г.

Делегация на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) участва в 62-рото пленарно заседание на  Конференцията на Комисиите по европейските въпроси на националните парламенти на страните-членки на ЕС (КОСАК). С форума, който се проведе от 1 до 3 декември 2019 г. в Хелзинки, се отбеляза краят на Парламентарното измерение на Финландското председателство на Съвета на Европейския съюз.

В Конференцията участваха членовете на КЕВКЕФ Полина Цанкова-Христова и Албена Найденова.

На форума бяха обсъдени теми, свързани с направеното по време на Финландското председателство на Съвета на ЕС, бъдещите отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство след Брекзит, достиженията в правото на ЕС, свързани със срещата от Тампере и Хартата на основните права на ЕС. Беше подчертана ролята на националните парламенти и на гражданското общество в процесите на вземане на решения в ЕС.

Парламентаристи от цяла Европа обсъждаха и важните процеси по разширяването на ЕС, предизвикателствата в Европа в следствие на миграцията, както и значението на солидарността на европейските държави по тези въпроси. Разгледана беше и темата за изработване на печеливша климатична стратегия за Европа, като беше подчертано значението на активното участие на всички страни в този процес.

В края на форума бяха приети Приносът и Заключенията на 62-рия Пленарен КОСАК, които ще бъдат изпратени до националните парламенти, Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Следващата среща на КОСАК, която ще бъде в Хърватия в периода 19 – 20 януари 2020 г., като по този начин ще се отбележи началото на ротационното председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2020 г. Пленарното заседание на КОСАК ще се проведе в Загреб в периода 24 – 26 май 2020 г.