Счетоводен и данъчен справочник

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Кристиан Вигенин и Явор Нотев Секретари: Филип Попов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Предлагам да бъде включена като точка четвърта за днешното пленарно заседание – 25 юли 2019 г., като останалите точки съответно се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 191 народни представители: за 179, против 1, въздържали се 11. Предложението е прието. Колеги, едно съобщение: Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух с вносител Министерският съвет е разпределен на Комисията по околната среда и водите, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Заповядайте за процедура, професор Бъчварова. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с изключително критичната ситуация с разпространението на африканска чума по свинете правя процедурното предложение по чл. 113 от Правилника да бъдат изслушани вицепремиерът Томислав Дончев, който е шеф на Националния епизоотичен щаб по разпространение на чумата, и министърът на земеделието, храните и горите с информация не само за мерките, които се предприемат, но и как се реализира политиката по овладяването на тази критична ситуация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова. Ще информираме вицепремиера и министъра на земеделието. Преминаваме към първа точка от дневния ред… ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това е предложение за точка от дневния ред! (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го подложим на гласуване, но нека да говоря с вицепремиера и министъра и ще Ви кажа кога е възможно да включим точката. ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ. Кой ще ни запознае с Доклада за второ четене? Господин Летифов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Ако ми позволите, най-напред процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника на господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Мария Калева – началник на отдел в дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата. Гласували 175 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 12. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Летифов. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви. „Закон за изменение на Закона за железопътния транспорт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 174 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 46. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи от 1 до 5 включително, подкрепени от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 154 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 49. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 153 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 49. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6: „§ 6. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 16б, ал. 1, т. 7 думите „специализираното звено“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 2. В чл. 16ж: а) алинея 1 се отменя; б) в ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт:“; в) алинея 3 се отменя; г) в ал. 4 думите „Специализираното звено по ал. 1“ се заменят с „Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“; д) в ал. 5 думите „специализираното звено по ал. 1“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 3. В чл. 139, ал. 1, т. 4 думите „специализираното звено“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 4. В чл. 142 се правят следните изменения: а) в ал. 2 думите „комисия, определена със заповед на ръководителя на звеното за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „инспектори в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“; б) алинея 3 се отменя; в) в ал. 5 думите „ръководителят на звеното за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „управителният орган на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“. 5. В § 3, т. 67 от допълнителните разпоредби думите „специализираното звено по чл. 16ж, ал. 1“ се заменят с „Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 6. Гласували 156 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 41. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като т. 2 се изменя така: „2. В ал. 5 думите „ръководителят на специализираното звено по ал. 1“ се заменят с „управителният орган на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“ и думата „звеното“ се заменя с „борда“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 с редакционните поправки, предложени от Комисията. Гласували 142 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 31. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 10. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 8 по вносител. Гласували 139 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 33. Предложението се приема. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8, като в ал. 1 думата „самостоятелно“ са заличава. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 8, с редакционната поправка, предложена от Комисията. Гласували 143 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 37. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, който става § 9. Гласували 138 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 36. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Росен Живков, Павел Христов и Клавдия Ганчева по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§10. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 137 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 37. Предложението е прието, с това приемаме и Закона. Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2019 г. Законът е разпределен на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, правя предложение за допускане в залата на Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Светослав Белемезов – парламентарен секретар на Министерството на вътрешните работи, от ДАНС: Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Цветелина Стоянова – Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, Росица Велкова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, и Росица Петкова – експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много сериозно присъствие. Надявам се да им намерим място в залата. Моля да обявите гласуване за допуск до залата. Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7. Моля, поканете гостите. Може да продължите, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Национална сигурност“ Георги Попиванов – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, и Таня Каракаш – дирекция „Специализирана административна дирекция – правно-нормативна дейност“; от Министерството на вътрешните работи: главен инспектор Явор Серафимов – началник на сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, и Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова. В изложението си тя посочи, че с приемането на нов Закон за мерките срещу изпиране на пари и изменения и допълнения на други релевантни нормативни актове се постигна съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета, като слабостите на сега действащото законодателство бяха отстранени. Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари е обнародван в брой 27 на „Държавен вестник“ от 27 март 2018 г. Същевременно беше приета Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849, която съдържа нови изисквания, които следва да бъдат въведени в българското законодателство. Липсата на национални правни норми, които въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз в тази област и до намаляване възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и Банковия съюз. Законопроектът предвижда следните основни изменения: - в чл. 4 от действащия ЗМИП ще бъдат включени нови категории задължени лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката и на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги; - със Законопроекта се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сметки, сейфове или банкови сейфове на фиктивно име; - предвижда се въвеждане на по-ниски прагове за прилагане на мерките за комплексна проверка от издателите на електронни пари и техните представители; - ще бъде създаден нов чл. 36а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности и уведомяване на Европейската комисия за същия. Предвидено е държавните и местни органи, както и за институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, да предоставят информация на дирекция „Финансово разузнаване на ДАНС за включване в списък и предоставянето му на ЕК; - за идентифициране на клиента и проверка на идентификационните данни да се извършват чрез средствата за електронна идентификация; - въвежда се изискването на Директивата да бъде формулирано изрично задължение за действителните собственици – физически лица да предоставят цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията си за вписване на своите действителни собственици; - изискването на Директивата за наличието на по-широки възможности за международен обмен на информация от националните компетентни органи се транспонира чрез предвидените промени в Закона за платежните услуги и платежните системи; - чрез предвидените изменения и допълнения в Закона за кредитните институции се разширяват данните, вписване в поддържания регистър на банковите сметки и сейфове съобразно изискванията на Директивата; - въвежда се изискване в Закона за регистър БУЛСТАТ за осигуряване на оперативна съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образования. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност често се извършват в международен план и са проблем не само от национално ниво, но и на равнището на Европейския съюз и в международен план. Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовия сектор, да застрашат националната сигурност и вътрешния пазар на Съюза и международното развитие. Динамично развиващите се обществени отношения, терористичните атаки през последните години в Европа показват още по-силна необходимост от актуализиране на международните стандарти и търсене на по-висока ефективност при прилагането им. Правоприложението на нормите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари следва да доведат до намаляване риска финансовите институции в страната да бъдат използвани за прикриване и интегриране на финансови средства с неустановен произход, за намаляване нивото на престъпленията, генериращи финансов резултат, в това число корупция, за повишаване доверието в институциите, за повишаване нивото на взаимодействие между националните институции и международните им партньори в страните – членки на Европейския съюз. Проведено е обсъждане с изразилите готовност за това организации. Със Законопроекта са прецизирани и норми в други относими нормативни актове. В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов и Красимир Ципов. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Нунев. Следва Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Господин Лазаров, заповядайте да го представите. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На него присъстваха: госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция в ДАНС, господин Георги Попиванов – директор на дирекция в ДАНС, госпожа Райна Янева – началник на отдел в ДАНС; госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, госпожа Росица Петкова – експерт, и господин Калоян Симеонов – държавен експерт. Законопроектът бе представен от госпожа Цветанка Михайлова, която подчерта, че с предложените промени се цели да се въведат изискванията на така наречената Пета директива, а именно Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕС и 2013/36/ЕС. Госпожа Михайлова представи основните моменти в Законопроекта: разширяване на категориите задължени лица; въвеждане на забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име; създаването на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и други. Беше подчертано, че с приемането на предложените законови изменения и допълнения се цели да се повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията ни за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз и приетото в тази връзка Решение № 611 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. Наред с това ще се постигне по-голяма яснота по отношение на задължените субекти. От името на ДАНС становище взе господин Георги Попиванов, който изрази подкрепа за направените предложения за законодателни промени и заяви готовност за обсъждане на възникналите въпроси в рамките на междуведомствената работна група. В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Лазаров. Следва Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции за борба със сивата икономика и контрабандата. Заповядайте да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2019 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902 01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник министър, и главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Димитър Георгиев – председател, господин Георги Стойнев, госпожа Таня Каракаш и господин Георги Попиванов. Законопроектът беше представен от господин Ципов, госпожа Петрова и господин Георгиев, които подчертаха, че с Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се цели в националното законодателство да бъдат въведени изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма или така наречената Пета директива за мерките срещу изпиране на пари. Законопроектът е изготвен от Междуведомствена работна група с участието на Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавната комисия по хазарта, Прокуратурата на Република България и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Проектозаконът е в отговор на ангажиментите, които е поела българската държава към европейските партньори, както и в изпълнение на Плана за действие относно намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз, одобрен от Министерския съвет. Законопроектът предвижда в чл. 4 да се включват нови категории задължени лица – лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се предвижда лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, да се вписват в публичен регистър към Националната агенция за приходите за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма при условия и по ред, които да бъдат уредени в наредба на министъра на финансите. Проектозаконът въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Изменението на чл. 24 е с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл. 12 на Директива (ЕС) 2015/849, изменена с Директива (ЕС) 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари, в това число въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 евро на 150 евро или тяхната равностойност в друга валута, както и допълване на случаите и условията, при които предвидените изключения не се прилагат. Създава се чл. 36а, регламентиращ съставянето на списък с длъжностите, заемани от политически личности, и уведомяване на Европейската комисия за съдържанието му. За тази цел се предвижда задължение за държавните и местните органи, както и за институциите и ведомствата, в които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта срок на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ необходимата информация за включването им в списъка. Аналогично задължение се въвежда и по отношение на международните организации със седалище на територията на Република България, при които се заемат длъжности, попадащи в обхвата на чл. 36, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. По-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се предвижда изменение и допълнение на чл. 46 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, както и създаването на чл. 46а. Чрез изменения в чл. 63 се въвежда изискването на Директива (ЕС) 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване. Въвеждането на подобно задължение е насочено към създаване на допълнителни гаранции за способността на юридическите лица и други правни образувания да изпълнят задълженията си за заявяване за вписване в предвидените в Закона за мерките срещу изпиране на пари случаи на информация за своите действителни собственици. Новите изисквания на Директива (ЕС) 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, се транспонират чрез създаването на нови точки в ал. 2 на чл. 71 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Изискването за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи се транспонира чрез промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Чрез предвидените изменения и допълнения на Закона за кредитните институции се разширяват данните, вписвани в поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. Чрез създаването на чл. 35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване на оперативна съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания. Привеждането на българското законодателство в съответствие с последните изменения на законодателството на Европейския съюз чрез приемането на горепосочените законови изменения и допълнения има за цел и да повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията ни за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз и приетото в тази връзка Решение № 611 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на План за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II и към Банковия съюз. От повишаването на крайната ефективност при прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма следва да бъдат положително повлияни не само държавните органи и институции, но и представителите на частния сектор. С оглед изискванията на Директива (ЕС) 2018/843 се доразвиват част от мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които включват комплексна проверка на клиентите, събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на Закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмена на информация. Със Законопроекта се разписват и механизми за предоставяне на определени категории информация на Европейската комисия, както и механизми за събирането и обобщаването ѝ на национално ниво. При проведените дебати взеха участие народните представители: госпожа Дора Христова, господин Христиан Митев и господин Емил Димитров. След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Тинчев. Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Господин Стойнев, Вие ли ще представите Доклада? Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. На заседанието присъстваха и госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, както и госпожа Росица Петкова и господин Калоян Симеонов, експерти в същата дирекция. От Държавната агенция „Национална сигурност“ присъстваха господин Николай Ненков – заместник-председател, госпожа Таня Каракаш – директор на Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Георги Попиванов – директор на Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“, и госпожа Райна Янева – началник отдел в същата дирекция. От Министерството на вътрешните работи участие взе главен инспектор Явор Серафимов – началник сектор „Изпиране на пари“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Основната цел, която си поставя Законопроектът, е привеждането на Закона за мерките срещу изпирането на пари в съответствие с изискванията на европейското законодателство. Именно липсата на национални правни норми, които да въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/843, би довело до непълно съответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз в тази област и до намаляване на възможностите за превенция и за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, което ще се отрази негативно на процеса по присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз. В Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари се предвиждат следните промени: В чл. 4 от действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари ще бъдат включени нови категории задължени лица, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро; лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути и признати валути без златно покритие; доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Също така със Законопроекта се въвежда забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име. Вносителите посочват, че с цел точно транспониране и постигане на пълно съответствие с разпоредбите на чл. 12 на Директива ЕС 2015/849, изменена с Директива ЕС 2018/843, относно изключенията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронните пари се предвижда изменение на чл. 24 от сега действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, в това число въвеждане на новите по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията с платежен инструмент, както и на максималната електронно съхранявана сума на електронните пари – от 250 на 150 евро. Предвижда се и създаването на нов чл. З6а, отнасящ се до съставянето на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, и уведомяване на Европейската комисия за същия, като за целта се предвижда задължение за държавните и местни органи, както и за институциите и ведомствата, при които се заемат такива длъжности, да предоставят в предвидения срок в Законопроекта на дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС необходимата информация за включването им в списъка. В Законопроекта е залегнало и разписването на по-конкретни мерки за разширена комплексна проверка по отношение на лица от държави, които не прилагат международните стандарти в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, като се предвижда изменение и допълнение на чл. 46 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, както и създаването на чл. 46а. Предвиждат се допълнения в членове 53 и 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари относно изричното разписване на възможността идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни да се извършват и чрез средства за електронна идентификация, съответни удостоверителни услуги, предвидени в Регламент ЕС 910/2014. Посредством изменения в чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се въвежда изискването на Директива ЕС 2018/843 за формулиране на изрично задължение за действителните собственици – физически лица, да предоставят на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и на физическите лица за контакт цялата информация, която е необходима, за изпълнение на задълженията им по заявяване на вписване. Създават се нови точки в ал. 2 на чл. 71 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които транспонират новите изисквания на Директива ЕС 2018/843 за обхвата на данните, които националните компетентни органи следва да поддържат за целите на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Друго изискване на Директива ЕС 2018/843 е за наличие на по-широки възможности за международен обмен на информация от страна на националните компетентни органи, като се транспонира чрез предвиждане на съответните промени в Закона за платежните услуги и платежните системи. Съобразно изискванията на Директива ЕС 2018/843 се предвиждат изменения и допълнения на Закона за кредитните институции, като се разширяват данните, вписвани с поддържания регистър на банковите сметки и сейфове. За транспонирането на изричното изискване на Директива ЕС 2018/843 чрез създаването на чл. 35а в Закона за регистър БУЛСТАТ се въвежда изискване за осигуряване съвместимост на регистрите, съдържащи данни за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“ и 2 гласа „против“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 902-01-35, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Стойнев. Доклад не е постъпил от Комисията по бюджет и финанси. Да попитам вносителя желае ли да вземе думата? Не виждам. Преминаване към обсъждане на Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Както знаем борбата срещу изпирането на пари е едно от най-сериозните предизвикателства, една от най-сериозните части изобщо като цяло в борбата срещу организираната престъпност. Ще се опитам да Ви дам легално понятие за изпиране на пари от едно решение на ВКС от 2018 г., където се казва, че: „изпирането на пари е престъпна дейност за легализиране на придобити по престъпен начин средства и имущество, предназначено и водещо до осуетяване или поне до затрудняване на органите на властта да установят незаконния произход на престъпно придобитото, като е безспорно, че това нещо е вторична престъпна дейност, винаги предшествана от друга такава, която е довела до престъпния произход на средствата“. Какво гледаме днес? Гледаме едно предложение за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, така наречената Пета директива, където се предвиждат нови санкции и разширяване на кръга на лицата, които попадат в обхвата на Закона. Разбира се, ще се налагат глоби до 10 млн. лв. на фирми, банки и кредитни институции, ако не докладват пред ДАНС за съмнителни сделки, като важно условие е да се каже, че тези мерки са изискване и са част от ангажимента на България за покриване на критериите за членство в Еврозоната, за която всички се борим. Според този закон всяка съмнителна сделка трябва да се докладва на ДАНС, която ще има право да отказва регистрация на фирмите, за които има подозрение, че финансират тероризъм, че средствата са им от изпиране на пари, както и да отказва регистрация на фирми, идващи от офшорни зони. Санкциите, които могат да се налагат, са както имуществени, така и неимуществени. Имуществените например при първо нарушение започват от 1000 лв. и стигат до 10 млн. лв. – може да стигнат до 10% от приходите на продажби при определени нарушения. В тази връзка, уважаеми колеги, искам да кажа, че и досега нотариусите, банките, финансовите посредници, служителите бяха задължени да докладват на ДАНС при съмнителни сделки. В сегашното предложение за изменение на Закона виждаме известно разширяване на правомощията на проверяващите институции и прехвърлянето на една категория в друга. Разбира се, в Комисията направих забележка, че има опасност да изпаднем в ситуацията, за която представители на адвокатската гилдия протестираха, че искаха да бъдат „доносници“ срещу своите клиенти. Същата ситуация я има и в момента. Опасявам се, че може да възникне и със счетоводителите. Основното тук е, и което сме дискутирали и със специалистите в тази тематика, е, че основният проблем е в разминаването, в приложението на Закона. Например ще дам една констатация, която е направена в Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България, която беше в парламента, където се казва, че от получения отговор от ДАНС по време на проверка на тези обстоятелства са установени съществени пропуски по отношение на прилагането на Закона. Това е основното, което ни притеснява и като парламентарна група, че се приема Закон, наистина важен, но до голяма степен съществува опасност той да не бъде прилаган адекватно. Тоест всички тези мерки, които се предлагат, които се засилват като санкции, няма да доведат до необходимия ефект. Същата констатация фигурира и в една препоръка на Съвета на Европа относно Националната програма за реформи на България за 2019 г., съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2019 г., като там, разбира се, се отбелязва, че България е приела съответните законодателни изменения през 2018 г. и работи за пълното транспониране на Директива 2015/849, така наречената Четвърта директива. Следва да се обърне внимание на ефективното прилагане на всички тези мерки, като се отбелязва, че органите все още не са приключили, не са уведомили за националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на доклад на национални политики в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Там също е отбелязано, че на риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни, крайни резултати, демонстрирани чрез окончателното решение по дела за корупция по високите етажи на властта. Най-общо нашите притеснения са, че с прилаганите законодателни изменения не се върви в правилната посока. Надяваме се между първо и второ четене – нещо, което беше коментирано и по време на Вътрешната комисия, ще бъдат направени необходимите промени, за да се стигне в тази посока, още повече че имаме постъпили становища и от Асоциацията на сдруженията с нестопанска цел, които казват също, че има известни слабости в Закона. Именно по тази причина ние ще се въздържим като парламентарна група в подкрепата на този закон. Ще следим внимателно какви предложения има и съответно ще направим своите между първо и второ четене, за да може Законът да стане максимално ефективен и съответните органи и институции да бъдат максимално ефективни в работата срещу изпирането на пари. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Също не виждам. Вносителите дали искат да споделят нещо с народните представители? От тях желание също не виждам. Закривам дебата. Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител е Министерският съвет на 3 юли 2019 г. Гласували 110 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 32. Законопроектът е приет на първо четене. Преминаваме към следваща точка. ДЕЛЯН ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Процедура. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Процедура – заповядайте, господин Димитров. ДЕЛЯН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за допълнителни писмени предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари да бъде удължен с 14 дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Димитров. Обратно становище? Не виждам. Моля да гласуваме направеното предложение. Гласували 106 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. С това приключваме по тази точка. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА. Има Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте, господин Атанасов, да го представите. ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, преди да прочета Доклада, правя предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на младежта и спорта Николай Павлов. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да гласуваме предложението за допуск в залата. Гласували 89 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Заповядайте, господин Атанасов, да представите Доклада. ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 24 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-27, внесен от Стефан Апостолов и група народни представители на 19 април 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Стоян Андонов – заместник-министър на младежта и спорта, и госпожа Антоанета Боева – директор дирекция „Спорт за високи постижения“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител господин Стефан Апостолов, който посочи, че предлаганите промени целят да бъдат отстранени някои констатирани непълноти, които засягат режима по лицензиране на спортните федерации, награждаването на спортисти, постигнали високи спортни резултати и правото на децата на починали олимпийски медалисти да получават месечна парична помощ от Министерството на младежта и спорта. Вносителят направи уточнението, че нито един от предложените текстове не въвежда коренно нова постановка в Закона. Допълнението в чл. 22 се налага, тъй като при някои международни спортни организации правото за организиране на спортните дейности по съответния вид спорт не е свързано пряко с членството на националната спортна организация. Текстът регламентира случаите, в които при конкуренция на повече от една или един кандидат за получаване на лиценз по определен вид спорт, предимство да има кандидатът, които е член на международната спортна организация или е получил права за организиране на съответните спортни дейности. Целта на допълнението в чл. 24 се налага, тъй като при някои международни спортни организации правото за организиране на спортните дейности по съответния вид спорт не е свързано пряко с членството на националната спортна организация. Целта на допълнението в чл. 24 е да бъдат обхванати всички хипотези, при които са отнети спортните права на националната организация. С изменението в чл. 134 се разширява кръгът на спортистите, които получават награди за постигнати високи спортни резултати. Това се налага, тъй като призово класиране, дори когато спортистът не е спечелил медал, представлява значим успех за българските спортисти. В чл. 135 е налице непълнота и несъответствие с чл. 134 от Закона, които настоящото предложение цели да отстрани, като допълва треньорите и длъжностните лица, които са посочени в чл. 134. Според чл. 137 само децата на починалите олимпийски медалисти, които са придобили право на пожизнена месечна премия по Закона за физическото възпитание и спорта, влязъл в сила след 18 януари 2019 г., имат право на месечна парична помощ в размера, получаван от починалия медалист. С предложения текст в Преходните и заключителните разпоредби на Закона ще бъдат изравнени правата на децата на починалите олимпийски медалисти да получат месечна парична помощ, независимо от приложимата по време законова уредба, при която техните родители са придобили правото на пожизнена месечна премия. Министерството на младежта и спорта в лицето на заместник министър Стоян Андонов изрази пълната си подкрепа по предложените изменения и допълнения към Закона за физическото възпитание и спорт. Той уточни, че те не създават съществено нови положения в Закона, но прецизират разпоредбите му, отстраняват констатираните непълноти и ще бъдат от полза в практическата работа със спортните организации. В хода на дискусията беше предоставена думата на представители на Спортната федерация по автомобилен спорт, които изразиха своето възражение относно промените в чл. 22 и 24 от Закона. Народните представители обърнаха внимание на тяхното възражение и изразиха готовност да разгледат техните предложения за изменение и допълнение, в случай че бъдат представени такива между първо и второ четене на Законопроекта. В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 8 гласа – „за“, без „против“ и „въздържал се“ – 3 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-27 , внесен от Стефан Апостолов и група народни представители на 19 април 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов. Не е постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси, на която също е бил разпределен Законопроектът, така че преминаваме към обсъждане. Заповядайте за становище на вносител, господин Апостолов. СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал съвсем накратко да Ви запозная с мотивите за внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Законопроектът има за цел да отстрани празноти или несъвършенства с действащия закон, който влезе в сила на 18 януари 2019 г. в няколко аспекта: режима по отнемане на лиценз на спортни федерации, награждаването на спортисти, постигнали високи спортни резултати и правото на децата на починалите олимпийски медалисти от олимпийски и параолимпийски игри да получават месечна парична помощ от Министерството на младежта и спорта при условията, записани в чл. 137 от Закона. Още в самото начало бих искал да направя уточнението, че нито един от предложените текстове не въвежда коренно нова постановка в Закона, те допълват единствено вече приетите законови предложения. Параграфи 1 и 2 се отнасят до случаите с отнемане на спортни права на дадена федерация от международна такава при част от международните спортни организации и правото на националните спортни организации да организират спортна дейност в международен аспект, невъзникнал от директно членство на националните организации в международните организации, опосредствано от различни форми на предоставяне на така наречените спортни права. Такива са случаите в автомобилизма, спортовете, които се администрират от Международната федерация по гимнастика, спортна гимнастика, художествена гимнастика, аеробика, скокове на батут, акробатика, делегирането на права за спортовете, администрирани от Международния съвет за военни спортове и други. Тъй като регулаторните актове на международните спортни организации са различни и нямат унификация в режимите за предоставяне на тези права в националното законодателство, следва да се разпише оптимално обща формулировка, която да покрие възможните хипотези, при които конкретна национална спортна организация може да се окаже лишена от тези права, а във всички такива случаи спортният лиценз по Закона за физическото възпитание и спорта трябва да бъде отнет, тъй като Българската спортна федерация няма да може пълноценно да осъществява функциите си в международен аспект, да представлява страната ни и да изпраща спортисти на международни състезания, както и да организира такива у нас. В параграфи 3 и 4 се предлага правото на получаване на парична награда за постигналите призови класирания на европейски, световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства за хора с увреждания да се разпростре върху по-широк кръг спортисти, постигнали високи спортни резултати. Постигането на призово класиране до осмо място, дори когато спортистът не е спечелил медал в определени спортове, представлява значим успех за българските спортисти. Усилията и положеният труд за постигнатия спортен резултат следва да бъдат поощрени и насърчени. Възможността за възнаграждаване на призьори, които не са медалисти, беше предвидена и в стария закон. Това е близо 40-годишна практика на Министерството на спорта. Параграф 5 от Законопроекта се отнася до децата на починалите олимпийски медалисти. Първо, искам да подчертая, че и по отменения и по новия, вече действащ от 18 януари 2019 г. Закон олимпийските медалисти придобиват право на пожизнена месечна премия след прекратяване на активната си спортна дейност. За пръв път сега с новия закон въведохме правото на децата на починалите олимпийски медалисти, които са имали право на пожизнена премия да наследяват тази премия, при условия, посочени в Закона. Според чл. 137, алинеи 1 и 2 от новия закон само децата, които са придобили това право след 18 януари 2019 г., могат да наследят пожизнената месечна премия в размера, получаван от починалия медалист. Редно е децата, които отговарят на изискванията по новия Закон за физическото възпитание и спорта да имат правото да наследяват пожизнената месечна премия на починалите си родители-медалисти, които те са получават по отменения вече закон. В този смисъл е и § 5 от „Преходните и заключителните разпоредби“. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Апостолов. Преминаваме към обсъждане. Заповядайте. СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Още в самото начало на своето изказване искам да заявя, че от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, макар че имаме известни резерви по отношение на първото предложение в Законопроекта, което се отнася за реда и начина на лицензиране на федерациите по автомобилен спорт. Уважаеми колеги, тук от парламентарната група на ДПС си запазваме правото между първо и второ четене да внесем предложение за промени в Закона. По отношение на второто предложение в Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, което се отнася за чл. 134, т. 2 и чл. 135, ал. 1, което гласи: спортисти, медалисти и призьори от европейски и световни първенства, олимпийски игри и аналогични първенства и игри за хора с увреждания, както и треньорите и длъжностните лица, пряко свързани с тяхната подготовка, може да бъдат наградени от министъра на младежта и спорта с еднократна парична помощ, награди по чл. 134, т. 2 за постигнати от тях спортни резултати и класиране. От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изцяло подкрепяме това предложение, като считаме, че по този начин те ще бъдат допълнително мотивирани, както спортистите, така и техните треньори, като се има предвид, че в олимпийските дисциплини има много голяма международна конкуренция. По отношение на третото предложение в „Преходни и заключителни разпоредби“ в Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, в § 5, ал. 1: лицата, чиито родители са починали олимпийски медалисти, получавали пожизнена месечна премия по чл. 59б, ал. 2, т. 5 от отменения Закон за физическото възпитание и спорта, имат право да получат месечна парична помощ по чл. 134, т. 4, ако отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 1 или 2. Уважаеми колеги, това беше предложението на „Движението за права и свободи“, което беше направено още миналата година в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Впоследствие едно предложение, което беше припознато и надградено от колегите народни представители, мога да кажа от всички парламентарно представени групи, което нас от ДПС ни радва. Останахме с убеждението, тъй като този закон, това предложение от миналата година се отлага в продължение на една година с аргумента, че в края на годината ще се приеме изцяло нов закон, в който закон точно тези изменения, тези предложения щяха да бъдат залегнали. Оказа се, че седем-осем месеца, откакто ние сме приели Законопроекта, тези изменения не са залегнали в новия законопроект. Уважаеми колеги, тук няма как да не си зададем въпроса за това, че някой някъде не си е свършил работата, както трябва. Отговорността се носи от тези онеправдани деца на нашите починали олимпийски медалисти. Затова питам: кой носи отговорност за това, че първо миналата година в продължение на цяла година отлагахме приемането на това предложение, пак казвам, с мотива, че ще има приет изцяло нов закон, и тази година, седем месеца по-късно, защото този закон е факт от 18 януари, се оказва, че тези деца, за които ставаше въпрос, децата на олимпийските медалисти не са в обхвата на новия закон? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Али. Реплики? Не виждам. За изказвания? Заповядайте, госпожо Лечева. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Днес разглеждаме предложение за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта – няколко параграфа, които касаят различни материи от обществените отношения в областта на спорта; параграфи, които нямат никаква взаимна връзка помежду си, единият от които касае реда, по който се лицензират, и реда, по който се отнемат лицензии на спортните организации; и параграфи, които касаят политиката на министъра на спорта, която му дава право и възможност да разшири обсега на възможности за награждаване и поощряване на таланти и спортисти, постигнали високи спортни постижения на европейски и световни първенства. Има и параграф, който касае предложение на колегите от „Движението за права и свободи“, за унаследяване на пожизнената премия на деца на починали спортисти – медалисти от олимпийски игри. Това предложение беше свързано с приемането на новия закон за спорта и касаеше деца на починали медалисти, което всъщност изпускаше възможността на заварените случаи да се възползват от тази тяхна поправка. Ние, разбира се, не сме против тази благородна цел и кауза, която касае мотивацията на спортисти, доказали високи спортни постижения, на таланти, които имат възможности за участие на европейски първенства и на световни олимпийски игри, да бъдат поощрявани, да бъдат награждавани от бюджета на Министерството на младежта и спорта, стига да има възможност, и министърът да се възползва от това си право. Разбира се, няма как да сме за и остро се противопоставяме на практика, която, бих казала, вреди на имиджа и на престижа на Народното събрание. Много пъти сме казвали от тази трибуна, че лобистките закони не внасят нищо по отношение на доверието в институциите в България. Народното събрание, знаете всички, е с един от най-ниските проценти на одобрение именно поради тази порочна практика, която беше вкарана в последните години – създаването на лобистки закони, а понякога, както казват, познаваме и човека, за когото се правят и пишат законите. Това допринася освен за лош имидж, бих казала, и за разрушаване на доверието в тези институции, за огорчението на десетки, в дадения случай и казус, спортисти, организации, които имат опит и са допринесли за престижа на даден вид спорт; случаят, който касае отнемането и възможностите за отнемане на лицензии и касае точно частно-правен спор между две организации, една от които, Вие знаете, е Българската федерация за автомобилен спорт, на която абсолютно противозаконно беше отнет лицензия за упражняване на спортната дейност, предоставен за един ден на друга, новосформирана спортна организация. Тъй като Законът и процедурата днес ни дават право да говорим само по принцип, аз казвам, че ние ще се въздържим по този законопроект не заради включените параграфи, които касаят – преди малко споделихме, възнаграждаването и поощряването на медалисти, спортисти и така нататък, които трябва да бъдат мотивирани, а заради порочната практика, която Народното събрание продължава – вкарването и възможността за разрешаването на чисто частно-правни спорове между спортни организации през поправки в Закона и в законодателната дейност. По този начин няма как да делегираме права или да отнемаме права с промени в Закона за спорта на всеки изникнал казус в спортната общественост. Ние ще се въздържим, между първо и второ четене ще направим нашите промени и на второ четене, разбира се, ще сме категорично против Закона в частта му за лицензиите – да се променя по този изключително субективен начин. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Лечева. Реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Ченчев, за изказване. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще допълня моята колежка Весела Лечева. Ще Ви зачета началото на мотивите: „Законопроектът има за цел да усъвършенства и отстрани някои констатирани непълноти във влезлия в сила на 18 януари 2019 г. Закон за физическото възпитание и спорта в няколко аспекта: режима по лицензиране на спортните федерации; награждаването на спортисти, постигнали високи спортни резултати и правото на децата на починали олимпийски медалисти да получават месечна парична помощ от Министерството на младежта и спорта“. Това е нов закон, който Вие правихте, и вижте кога правим поправки, констатираме непълноти. В този закон, между другото, и по този въпрос, по тези непълноти, в парламентарния контрол аз зададох въпроси към министъра на младежта и спорта и благодарение на председателя, който ми предостави доста време, разисквахме надълго и нашироко казуса, особено по отношение на отнетия лиценз на Българската федерация по автомобилен спорт. Какво всъщност се получи? Тази поправка е внесена на 19 април тази година. Само че лицензът на Българската федерация по автомобилен спорт е отнет преди това и то в момента, в който тази федерация е в режим на официално искане за получаване на международен сертификат. Отделно от това федерациите имаха гратисен период от една година да си получат всичките необходими документи, за да съществуват като такива, който гратисен период също не беше спазен – лицензът се отнема далеч преди изтичането на тази една година. Беше казано тук, че има и дело. Така е, има дело. Федерацията на автомобилистите е завела дело, само че окончателното решение по това дело ще бъде може би през месец ноември. Сега, като реши Народното събрание това нещо, тази лобистка поправка, която се вкара, какво според Вас ще реши съдът? Ето затова и колежката Лечева каза, че ние сме против такава практика и няма как да подкрепим тази част. Между другото, това не касае само автомобилистите, това касае всички федерации. За унаследяването на паричните помощи или така наречените пожизнени награди от деца на починали олимпийски медалисти с двете ръце сме „за“ и на второ четене ще подкрепим тези предложения, разбира се, както и за призьорите не само за медалистите от европейските първенства – това го имаше и в предишния закон. (Реплики от ГЕРБ.) Имаше го! Виждате, че новият закон не е констатирал доброто от стария и го няма в сега действащия, който влезе в сила на 18 януари тази година. Аз питах и министъра: вторият ми въпрос към него на скорошен парламентарен контрол беше какви са констатираните непълноти, какво е състоянието на федерациите, освен, разбира се, за отнетия лиценз на автомобилистите? Във връзка с това не е лошо в Народното събрание всички ние като народни представители да помислим, след като България показва завиден икономически растеж, има бюджетен излишък, вероятно догодина ще има пак, в този смисъл не е ли дошло времето да помислим за едно завишаване на бюджета за спорта в България? Всички знаете какво е мнението на федерациите и състоянието на базата, плюс това ние не развиваме в този бюджет само що се касае до професионалния, елитния спорт. Заради лошите резултати, които имат българските деца, и статистиката, която е катастрофална за тяхното физическо състояние и годност, ние трябва да повишим бюджета, за да можем да осигурим не само през програми развитието на широко прокламирания от всички нас масов спорт – такъв, какъвто беше, който ще доведе до по-здрава нация, и това е безспорно, и всички го знаем. Сега ние ще се въздържим. Ще направим нашите предложения между първо и второ четене, разбира се, ще подкрепим частта за медалистите, за пожизнените премии на деца на починали олимпийски медалисти, но частта за лицензирането няма да я подкрепим. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ченчев. Реплики? За изказване – господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес се обръщам с молба към всички в тази зала и ще се опитам да дам пример в тази посока – да не политизираме спорта. Ще взема отношение само по първата точка, за която говорите, в този закон за изменение и допълнение. Ще се опитам да Ви дам няколко примера, които да докажат, че всъщност наистина не става въпрос за никоя конкретна федерация, а става въпрос за много федерации и много случаи. Чисто международно спортно-правен е този казус. Към момента има много международни федерации, международни спортни организации, които поставят в § 22 наши спортни организации. Задължението да бъдеш член на международна спортна организация и след това да кандидатстваш за лиценз, или поне да посочиш такава спортна организация, на която ще бъдеш член, за да получиш лиценз, е едната част от предложението. Вие пропускате чл. 22 от Закона. Ако беше само в чл. 24, аз щях да Ви подкрепя, колеги. Ако поправката беше вкарана само в чл. 24 – там, където се говори за отнемането на лиценз, аз щях да Ви подкрепя на сто процента, че сте прави. Но тъй като в Законопроекта е визиран и чл. 22, между другото, ще кажа, че единствената забележка към текста е тази, че може би трябваше и в още един член – в чл. 21, ясно и точно да фиксираме кой ще преотстъпва тези права, в контекста на това, че в чл. 22 ясно и точно става въпрос за международна спортна организация и там дебатираме преотстъпването на права, мисля, че не е юридически проблем, а и между първо и второ четене това може да се реши. За какво става дума, казано на обикновен език? Имаме нова федерация, която иска да получи лиценз. Тя не може да членува в Международната федерация, защото все още не е получила лиценз и е в процедура, и същевременно с това пък не може да получи лиценз, защото пък не е член на Международната федерация. Във всичкото това време – година, колкото е предвидено по Закона, този спорт по закон не може и не би трябвало да се развива по никакъв начин – спортно-тренировъчна, учебно-тренировъчна, състезателна, никаква дейност. Ето тази промяна в момента дава възможност Международната спортна организация, без да се ангажира с членство, да предостави права за развитие на този спорт до приключване на административния процес по лицензиране, защото от момента, в който влезем в процеса на лицензиране, вече правата, за които говорим, ги държат само два субекта – министърът на спорта, докато присъди лиценза, и носителят на лиценза, след като го получи. Същото се отнася и ако в този период Международната федерация не осъществи реално приемане на една федерация. Нали се сещате, че има много международни спортни федерации, които имат приемане на членове на четири години, примерно по време на Олимпиадата, или по време на световно първенство, тогава правят конгреса и тогава приемат членове. Представете си казуса: при нас е получен лиценз, който обаче задължава да станеш член на Международната спортна организация. Ти обаче не можеш да получиш членство от Международната спортна организация, защото конгресът ѝ ще е след две години. През тези две години се случва така, че на тази спортна организация, която е в проблем, трябва да ѝ бъде отнет лицензът затова, че е извършила нарушения, обективно трябва да ѝ бъде отнет лицензът, но ние нямаме процедура, по която да отнемем лиценз, ако тя е само с преотстъпени права от Международната организация. С този текст просто се изчиства тази ситуация. Що се отнася, накрая да кажа, за изказаните мнения по темата с Автомобилната федерация. Уважаеми колеги, и двамата, които се изказахте тук, знаете много добре, че административният процес по този казус приключи. Сега сме в съдебна фаза на този процес. Как можем да говорим, че се намесва някой в този процес, при условие че дори да стане факт тази поправка, тя няма да има действие назад във времето, защото административната процедура приключи. Имаме федерация с лиценз, имаме федерация с отнет лиценз. Те са в съда, оспорвайки административно това дали има някой право, дали няма право да им го отнема. Решението на съда вече ще определи как ще завърши целият казус. С какво тази поправка, която сега предлагаме, ще повлияе точно на този казус? Аз виждам тук едни от най-добрите юристи на БСП и не смятам, че не можем да си говорим реални неща. С какво ще повлияем на този процес, че да казваме, че това се отнася до тази спортна федерация? Аз мога да изброя от тази трибуна спортни федерации, които са в този казус, които според уставите на международните организации не могат да бъдат членове на тези организации, без да са получили лиценз. Същевременно обаче, ако има две такива спорещи организации в страната, и двете посочват една и съща международна организация. (Шум и реплики.) Как решаваме този проблем? Решаваме го с решението на Международната организация да даде правата на едната и тя да стане легитимна за нашия административен процес за издаване на лиценз. Колеги, това е. Няма да навлизам в никакви други дебати. Мисля, че по този казус съвсем спокойно можем да имаме единогласие и единомислие, защото той решава проблеми. Тук не създаваме никакво напрежение, дори в конкретния казус с автомобилизма. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Манев. За реплика – госпожа Лечева. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега Манев, аз мисля, че Вие не сте достатъчно наясно за реда и условията, по които функционират международните федерации и спортните организации в България. В България има изграден много ясен ред, по който се дават и отнемат лицензи, който Вие се опитвате днес да допълните заради един специфичен казус, възникнал между две спортни организации, а даже не между две спортни организации, а междуличностен спор между две организации, едната от които е спортна организация, получила лиценз по стария и по новия закон. Условията и редът, които ние сме предприели, критериите, по които се дават и отнемат лицензи, са много ясно разписани. Днес вече се опитвате да узаконите онова свое действие за отнемането на лиценз, давайки възможност в утрешния ден на съда да се позове вече на новата разпоредба, която Вие сте приели в Събранието. Това е чисто лобистко законодателство, което Вие се опитвате да приложите и да приемете, срещу което ние реагираме и срещу което ние сме априори в Народното събрание. Тъй като спорът и процедурата днес ни позволяват да говорим само по принцип, а не по същество, затова казвам, че ние сме срещу начина, по който се предлагат и приемат законодателни инициативи, обслужвайки лични, частни интереси, предопределяйки съдбата на спортни организации, имали опит десетки години, и спортисти, които са отдали своите усилия за функционирането на даден спорт в България, ограничавайки тези права, дирижирайки тези процеси през приемането на нови промени. Ние сме срещу тази практика и затова ще гласуваме „въздържал се“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На второ четене много ясно ще изложим вижданията си по отношение на този определен казус. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Лечева. Втора реплика – господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манев, аз благодаря за това, че Вие казахте, че не бива да политизираме в спорта. Радвам се, че в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта това нещо не е правено. Поне аз не съм забелязал такова нещо, за което благодаря на всички – не само членове на Комисията, а и на работните групи, които сме правили по различните закони, които сме разглеждали. Ако говорим за автомобилистите, тук става въпрос за нещо много просто, а то е именно следното: имаме една федерация, която развива дейност – Българската федерация по автомобилен спорт. Двадесет и седем години състезателите защитават честта и цветовете на България на вътрешни и на международни състезания с абсолютно удостоверен правен характер как точно да го правят. В един момент, в който те подават заявка за международен сертификат, какъвто се изисква, имат една година гратисен период, лицензът в този момент им е отнет. Дава се на нова федерация, забележете, на следващия ден, която до този момент, едва ли не, не е съществувала в правния мир. След това вече, тъй като е ясно, че това е незаконно, се прави тази поправка. Тя се прави след този случай. Знаете, че това нещо и отнемането на лиценза изкара автомобилистите на протест пред Министерския съвет. Направи се тази поправка, неслучайно сме питали: защо? Има съдебни дела. Всичко това е резултат от неправомерното отнемане на лиценза на Българската федерация по автомобилен спорт. Точно поради тази причина ние Ви казахме: така, практикувайки поправките за изменение и допълнение – ако така ще правим корекция на непълнотите, като го правим за грешни наши действия преди това – резултатът е да изкараме хората или федерациите на улицата, а и не само тези федерации, разбира се. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Ченчев. Други реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Манев, за дуплика. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Колеги, ще разделя отговора си на две части. Ще се опитам да го кажа още веднъж съвсем колегиално и съвсем приятелски. Виждам колегата Попов в залата, а и други юристи. Моля Ви, обяснете, че не можем да въздействаме върху съдебния процес с това, което ще решим днес в тази зала. Това е основното. По отношение на първата реплика. В изказването си аз нито веднъж, а преди това председателят на Спортната комисия, колегата заместник-председател на Спортната комисия не си позволихме да вземем страна по спор, който е в съда, а Вие ни обвинявате в лобизъм. Хайде сега честно, почтено да си кажем кой е лобист – този, който застава на трибуната, за да определи, че едната федерация 27 години, а пък другата федерация не знам какво, пък третата – или тези, които казваме, че този текст решава проблеми?! И дотам – ни точка, ни думичка, ни звук по темата: коя от двете федерации? Кой от нас в тази зала може да се наеме с това да стане и да каже от трибуната на Народното събрание, че едната спортна федерация е по-добра от другата, едните спортисти са по-добри от другите?! На първата реплика за лицензирането. Аз съм убеден и сигурен, знам от опит, че раздаването на лицензи в едно по-старо време, когато беше Комисията за спорт, беше по-различно, но сега има Закон. (Силен шум и реплики.) Знам Закона, научил съм го наизуст, участвал съм в лицензионни политики и мога да Ви кажа, че те се различават коренно оттогава, когато не беше министерство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Манев. За изказване – господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Като председател на тази комисия не може да не съм горд от високото ниво на този дебат. Няма политизиране, няма Вие сте лоши, Вие сте хубави, няма какво направихте преди 10 години, какво направихте преди 20 години. Изказаха се изключително добре подготвени хора в сферата на спорта – Манев, Лечева, Ченчев, Али. Така че сега ще чуете и моето мнение. Нашата парламентарна група на първо четене ще подкрепи предложенията на колегите от ГЕРБ, защото те са разумни. Особено за сираците на олимпийските шампиони. За първи път в Комисията го предложи господин Али, а после беше подкрепено от всички политически партии. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) За първи път официално го предложи господин Али. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Добре, да не спорим, госпожо Дариткова. И Вие бяхте твърдо на това становище, за което Ви поздравявам. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Направете реплика после, госпожо Дариткова. СЛАВЧО АТАНАСОВ: После направете реплика, госпожо Дариткова. Аз се радвам, че всички политически партии безспорно заставаме зад този справедлив модел. Второто предложение на ГЕРБ също е изключително точно – съответно призовите места също да получават премии, защото знаете, че има спортове в България, например белите спортове, за които шесто място на световно първенство или на олимпийски игри е един изключително сериозен успех за България, а досега те бяха изхвърлени от Закона. Това предложение на колегите от ГЕРБ също е добро. Единствено спорно е първото предложение. Аз се надявам между първо и второ четене, въпреки че тук се казаха верни неща и те са вкарани в съда, нашата комисия винаги е била доста толерантна и смятам, че между първо и второ четене може би ще е хубаво да чуем становищата и на двете страни. Мисля, че това ще се получи. Така че ние на първо четене ще подкрепим Законопроекта. Надявам се на второ четене спорните моменти да бъдат изчистени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов. Реплики? Заповядайте, госпожо Дариткова, за реплика. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз наистина нямам претенции за авторството на това предложение, но за да бъдем коректни и за да уточним наистина последователността на това предложение, което успя да обедини всички парламентарни групи, ще посоча, че още на 19 септември 2017 г. парламентарната група на ГЕРБ направи предложение за изменение на Закона за физическото възпитание и спорта, именно в посока на това да има възможност да се унаследяват получените премии на медалистите от състезания от олимпийски и национален характер. Аз смятам, че сега е моментът да приемем и тези предложения, които ще дадат възможност да има ретроактивно действие на Закона, защото наистина поради технически пропуск все още няма възможност да се отпуснат премии на тези, които вече са починали олимпийски медалисти, и техните наследници. Надявам се, че ще бъде подкрепен този законопроект на първо четене, а между първо и второ четене всички народни представители имат възможност да нанесат своите корекции със съответните законодателни предложения, защото наистина по темите, които ни обединяват, трябва да търсим решения, които са в интерес на българските граждани, особено по такава чувствителна тема. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Дариткова. Втора реплика – господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, кажете във Вашата дуплика на госпожа Дариткова, първо, защото аз ще Ви кажа като свидетел, а Вие също бяхте свидетел, че не ГЕРБ предложи това, което всъщност Вие предложихте – първо, в Комисията и след два дена беше входирано от Политическа партия ГЕРБ. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Това е самата истина, казвам Ви го като свидетел – 2017 г., за която Вие… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Казвам Ви го съвсем сериозно (реплики), защото Вие казахте, ако трябва да бъдем коректни – коректни сме в момента. Второто нещо, господин Атанасов, опазил ни господ от това, ние да влияем на съда с някакви наши решения. Не вярвам Народното събрание да се намеси в работата на съда, то и няма как да го направи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ченчев. Трета реплика? Не виждам. За дуплика – господин Атанасов, заповядайте. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Много се радвам, че за едно наистина свещено и свято дело, което след малко ще гласуваме… Появиха се спорове – кой за бащинство, кой първи, кой втори, за мен това няма значение. Важното е, че Бог вижда и вършим нещо добро и угодно Богу. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Атанасов. Други изказвания? Не виждам. Закривам дебата и преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Гласували 156 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 62. Законопроектът е приет на първо четене. Заповядайте за процедура. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение срокът между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта да бъде три дни. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов. Обратно предложение – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, не чухме мотиви защо три дни. Аз правя обратно предложение – срокът да е максимален, защото нищо не налага този съкратен срок. Нещо повече, тук господин Атанасов каза, че по част от Законопроекта е хубаво да се чуе спорът и на двете страни. За това е необходимо време. След като се чуят и двете страни, съответно народните представители, парламентарните групи, могат да направят своите предложения по този законопроект. Затова нека срокът да е максимален, няма по никакъв начин да се увредят интересите, Вие казахте, че има обратно действие на Закона, което сте предложили по отношение на тези, които следва да получат помощи съгласно този закон. Така че нищо не пречи да е максималният срок. Затова Ви призовавам: нека да е максималният срок. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Попов. Моля сега да гласуваме предложението на господин Иванов срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни. Гласували 163 народни представители: за 85, против 73, въздържали се 5. Предложението е прието, но има процедурно предложение за прегласуване. Заповядайте, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по прегласуване, тъй като колежката Ненчева, а и друг колега, току-що влязоха в залата и не успяха да гласуват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ченчев. Моля, обявете гласуване отново по предложението на господин Иванов, прегласуване. Гласували 168 народни представители: за 83, против 80, въздържали се 5. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Предложението не е прието. Струва ми се, че сега трябва да гласуваме предложението на господин Попов срокът да бъде максимален между първо и второ четене – 14 дни. Моля, обявете гласуване. Гласували 163 народни представители: за 79, против 79, въздържали се 5. И това предложение не е прието, така че остава стандартният седемдневен срок. С това приключваме и тази точка. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка, която приехме с решението си в началото от днешното заседание: ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО СЛУЧАЯ С ИЗТОЧВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ЕЛЕКТРОННАТА БАЗА ДАННИ НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ. Предоставен е проект за решение, който гласи: „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите Народното събрание на основание чл. 79, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. 2. Комисията следва да извърши необходимите действия по изясняване на всички факти и обстоятелства в срок до три месеца и да представи доклад. 3. Комисията се състои от 15 народни представители на паритетен принцип, по трима народни представители от всяка парламентарна група. Избира председател на Комисията, заместник-председател и членове както следва.“ Преминаваме към обсъждане на Проекта за решение и предложение за попълване състава на Комисията. Има ли изказвания? Заповядайте, доктор Дариткова. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните няколко седмици в общественото и медийното пространство се дискутира темата с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Компетентните органи са предприели действия в посока на изясняване на фактите и обстоятелствата как се е стигнало до нерегламентиран достъп до базата данни на НАП, в която се съхраняват лични данни и информация за няколко милиона български граждани. Назначени са проверки от Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Комисията за защита на личните данни в рамките на техните правомощия и се следи, по този начин се извършват и оперативно-издирвателни действия от страна на МВР и ДАНС под ръководството на прокуратурата. Стигна се до задържане на лица, образуване на досъдебно производство и повдигане на обвинение. Тъй като темата е от сериозен обществен интерес, за съжаление, се използва невинаги съвсем коректно от всички политици, смятам, че именно тук, в Народното събрание, е мястото, където ние трябва да създадем анкетна комисия с временно действие, която да позволи да се изяснят всички факти и обстоятелства, за да има достатъчно информация и за народните представители, и за българските граждани с цел да се извлекат поуки и да се вземат мерки за подобряване на киберсигурността, без да се създава напрежение и паника, и в същото време да може да се изясни цялата картина около кибератаката срещу масивите на НАП. Нашето предложение е тази комисия да се изгради на паритетен принцип с 15 члена и предлагаме от парламентарната група на ГЕРБ това да бъдат: Красимир Ципов, Александър Иванов и Маноил Манев, като предлагаме за председател на Комисията Красимир Ципов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Дариткова. Това беше и становище на вносител, а също така съдържаше и предложение на парламентарната група на ГЕРБ за попълване на състава на Комисията. Има ли други изказвания? Очакваме предложения за членове на Комисията от другите парламентарни групи. Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че ще подкрепим създаването на подобна анкетна комисия, още повече общественият интерес и нагласи са наистина да разберем точно какво се е случило, и подобни проблеми в бъдеще дано да не се повтарят. Ние от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме Румен Гечев, Явор Божанков и Иван Валентинов Иванов, като за заместник-председател предлагаме Румен Гечев. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Хамид. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател. От парламентарната група на ДПС ще предложим за членове на Комисията народните представители Ахмед Ахмедов, Сергей Кичиков и Халил Летифов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хамид. Имате ли предложение за председател? ХАМИД ХАМИД: Не. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: От другите парламентарни групи? От ВОЛЯ ще предложите ли членове? Заповядайте. БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ предлагаме за членове на временната анкетна комисия Кръстина Николова Таскова, Дора Стоянова Христова и Боряна Любенова Георгиева. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми колеги от „Обединени патриоти“, ще чуем ли предложенията на парламентарната група? Заповядайте, господин Ячев. БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми колеги, предлагам от името на парламентарна група „Обединени патриоти“ за членове на Комисията Валентин Касабов, Маргарита Николова и Йордан Йорданов. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, има ли изказвания, съображения по повод на предстоящия избор? Ще преминем към гласуване. При избор на временни анкетни комисии се прилагат правилата за постоянните комисии на парламента. Съобразно тях изборът е анблок, предложените за членове на комисиите депутати се гласуват заедно, освен ако няма съображения конкретно срещу предложение за някоя кандидатура. Не виждам реакция по повод на предложенията. Заповядайте за процедура, господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, една малка процедура – предлагаме в нашето предложение вместо господин Йордан Йорданов, който е възпрепятстван по ред обстоятелства, да бъде заменен с господин Емил Димитров. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Михов, това е становище на групата, от името на групата? МИЛЕН МИХОВ: Да. (Реплики от ПГ на ОП: „Няма проблем“. Реплики от „БСП за България“ и от ДПС: „То няма група.“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Преминаваме към гласуване. Гласуваме предложението за членове на Временната комисия, постъпили от парламентарната група на партия ГЕРБ, повтарям: Красимир Ципов – за председател, Александър Иванов, Емануил Манев – за членове. Моля, режим на гласуване. (Реплики от ГЕРБ: „Анблок.“) Отменете гласуването. Правят ми бележка колегите, и то съвсем основателно – би трябвало да прочетем всички имена, след като няма възражения, и да гласуваме. Има ли възражения от залата срещу този начин? Не. Прочетох вече имената на предложените от ГЕРБ. От „БСП за България“ – професор Румен Гечев, Явор Божанков и Иван Валентинов Иванов. Професор Гечев е предложен за председател. (Реплики от „БСП за България“: „За заместник-председател.“) ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): За заместник-председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: За заместник-председател. Избора на ръководство на Временната комисия ще проведем обаче отделно. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): То няма конфликт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: То няма конфликт, да. Изчитам: Заместник-председател Румен Гечев, Явор Божанков и Иван Валентинов Иванов – за членове. От парламентарната група на ДПС: Сергей Кичиков, Халил Летифов и… РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ахмед Ахмедов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И Ахмед Ахмедов. Кристина Таскова, Дора Христова и Боряна Георгиева са предложенията за членове от групата от партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Коригираният списък от „Обединени патриоти“: Валентин Касабов, Маргарита Николова и Емил Димитров. РЕПЛИКА ОТ ДПС: От групата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за корекцията – от групата на „Обединени патриоти“. Моля, режим на гласуване за предложенията, току-що докладвани в пленарната зала. Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма. Решението е прието, сформирахме Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация на електронната база данни на Националната агенция за приходите в състав, излъчен в днешното заседание на Народното събрание. Комисията има за председател народния представител Красимир Ципов и заместник-председател професор Румен Гечев. Срокът на действие, срокът на нейната работа, съобразно решението, е до 3 месеца. С това изчерпахме извънредната точка, допълнително приета като точка четвърта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме със следващата точка: РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕ ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ, ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА, ИЛИЯН ТИМЧЕВ, ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА, ИВАН ИБРИШИМОВ И ГЕОРГИ ГЬОКОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КИРИЛ АНАНИЕВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА КАДРОВОТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ С МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ. На питането на народните представители Георги Йорданов и група народни представители е отговорено на заседанието на 5 юли 2019 г. На същото заседание 62 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 5 юли 2019 г. Внесен е втори проект за решение от 5 народни представители от парламентарната група на Политическа партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ на 17 юли 2019 г., който проект е изпратен в същия ден на народните представители в електронен вид. Внесен е и трети проект за решение от 8 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и парламентарната група на „Обединени патриоти“ на 18 юли 2019 г., също изпратен на народните представители в електронен вид. Имаме три проекта за решение. Давам думата на вносителите. Заповядайте, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Какви са основните причини, за които поискахме дебати в залата? Първо, основна функция на Министерството на здравеопазването е проучване и анализ на потребностите от медицински специалисти и осигуряването им за здравната мрежа. За съжаление, през последните години тази функция не се изпълнява в пълен обем, а мога да кажа, че на моменти и въобще не се изпълнява. Това доведе до тежки проблеми с осигуряването на медицински кадри в различните географски райони на страната. На второ място, ние сме абсолютно добронамерени и бихме искали амбицията на министъра на здравеопазването и неговият екип за реформа в здравеопазването да започне с ясното съзнание, че тя няма да бъде едномоментна, но трябва да започне с малки стъпки. Тук необходимостта от подготовка на системата на здравеопазването за реформата ѝ по отношение на кадрите е особено важно, защото системата на здравеопазването има три основни стълба. Това са гражданите – потенциални пациенти, мрежата от здравни и лечебни заведения и финансирането. Най-важното е подготовката на гражданите за нова система на здравеопазване, дали техният обществено-икономически и демографски статус позволява въвеждането на нова система на здравеопазването. Но и подготовката на самата система на здравеопазването за реформата е изключително важна, защото без такава подготовка просто нищо не може да се получи. На трето място, изработването на Национална здравна карта. Ние считаме, че изработването на Националната здравна карта в частта за проучване и анализ на потребностите от медицински специалисти се извършва проформа от районните здравни инспекции по простата причина, че те нямат компетентността да я направят. Защото тук трябва да има научнообосновани критерии на национално равнище, които да подпомогнат тази дейност. В крайна сметка в момента Националната здравна карта представлява снимка на съществуващото положение като минимални изисквания, но въобще не казва когато не достигат медицинските специалисти в даден район или те са повече, какво става с тях. Необходимостта от приемане на методика за формиране на работната заплата в системата на здравеопазването, касаеща работещите от всички нива – без това нещо ние не можем да осигурим привлекателни места за работа на българските медици, ние не можем да ги откажем да пътуват в чужбина и не можем да мотивираме младите български медици да работят в страната срещу съответното заплащане. Особено важно е приемането на оптимална наредба за следдипломна специализация. Буквално преди часове беше обнародван вариант на наредба. Радваме се, че тук министърът на здравеопазването се вслуша в нашето предложение, че е необходимо да се върне договорното начало в медицинската специализация, а ние считаме, че не само в обема на медицинската специализация, а също и в получаването на медицинското образование. Има редица неразрешени въпроси, защото създаването на взаимоотношения между желаещ да специализира, между медицински университет и лечебно заведение, където да се осъществява тази специализация, би трябвало да има точни критерии, по които ще се водят съответните договорености, а не те да бъдат свободни, волунтаристични. И накрая нещо особено важно. Мисля, че преди около месец ние с наше решение приехме създаването на седми Медицински факултет в Бургас. Защо? Ние в момента имаме медицински факултети в страната за по-малко от 1 милион български граждани. При тази демографска характеристика е явно, че няма нужда държавата да харчи толкова пари за производство на медици. Просто пътят трябва да е различен. Седми медицински факултет! Тук не мога да не цитирам едно становище на българския премиер господин Борисов, който преди години каза, че, видите ли, германците произвеждали мерцедеси, а ние ще произвеждаме доктори. Да, но ние плащаме за мерцедесите на германците, а те получават нашите лекари безплатно, за съжаление. Какво е състоянието на кадрите по отношение на основните медицински специалисти? Ние никога не сме имали толкова лекари в нашата страна – почти 31 хиляди души. След няколко дни при промоциите на медицинските факултети ще се влеят още между 500 – 700 млади български медици в редиците на българските лекари и ще станат членове на Българския лекарски съюз. Значи, не е въпросът в количеството на българските лекари, а въпросът е в тяхното качество и тяхната специализация. Въпросът е ние да направим българското здравеопазване примамливо, за да могат те да искат да се трудят в нашата страна. Това наистина може да стане с договорното начало, когато те знаят още с постъпването си в Медицинския факултет, че ще имат възможност да не плащат никаква такса за своето обучение и биха могли да ползват на съвсем малки цени или безплатно общежития или изхранване в студентските столове и срещу това три години след завършването си поемат ангажимента да работят на място, посочено от държавата в лицето на Министерството на здравеопазването. Въпросът при лекарите е с необходимостта от наличие на достатъчно тесни специалисти, поне по основните медицински специалности. Тук в Наредбата за следдипломна специализация не са обосновани тези специалности, които са особено критични. Знаем ли ги? Да, всички ги знаем. Това са анестезиолози, патоанатоми, „Детски болести“ и други. Трябва да създадем тези стимули българските лекари да искат да специализират, особено в тези специалности. Тук, за да не считаме, че ние хвърляме вина на сегашния екип на министъра на здравеопазването, искам да кажа, че в цяла Европа и в целия свят тези специалности са дефицитни, но все пак ние трябва да се грижим за осигуряване потребностите от такива специалности в България. Лекари по дентална медицина – почти 9000 души, предстои още 300 – 400 да се влеят. Отново никога не сме имали толкова български зъболекари в страната. Но както лекарите, и те не са разположени нормално, тоест пропорционално в отделните региони в страната. Те са в големите центрове – София, Пловдив и Варна. А в периферните райони, в демографски слабите райони на страната ние просто нямаме нито лекари, нито зъболекари. Парадокс! При положение че се създадоха толкова факултети по фармация, ние нямаме достатъчно фармацевти! Системата изпитва недостиг от магистри-фармацевти, и то при положение че както при лекарите, така и при лекарите по дентална медицина, те се произвеждат не само в медицинските университети в България. Немалка част от българските младежи получават своето медицинско образование в други страни и след това идват да практикуват в България. Особено важен обаче е въпросът с истинската криза по отношение на осигуреността със специалисти по здравни грижи – основно медицински сестри, фелдшери, лаборанти и акушерки. В България специалистите по здравни грижи в момента са около 50 хиляди човека, от тях медицинските сестри са около 29 хиляди, акушерки – три-четири хиляди. В годините преди демокрацията, в България имаше почти 100 хиляди специалисти по здравни грижи. Ние имаме 31 хиляди лекари, 9 хиляди лекари по дентална медицина – 40 хиляди, критерият е две към едно. Тоест трябва да имаме 80 хиляди медицински сестри, за да отговорим на основния критерий две към едно. Даже и в развитите страни този критерий вече е три към едно, а ние имаме само 29 хиляди медицински сестри, и то, забележете, в една възраст, в която не може да се прогнозира тяхното професионално дълголетие. Една част от тях са около петдесет и повече години, една немалка част за България са над 60 години – в пенсионна възраст са и продължават да се трудят. Затова считаме, че тук ни очаква истинската катастрофа и тя няма да е толкова далече. Подкрепяме справедливите протести на медицинските сестри и на фелдшерите за увеличаване на тяхното заплащане, което не е толкова голямо, като имаме предвид заплатите в другите сектори на икономиката, те искат две минимални работни заплати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Във връзка с всичко това и тъй като трябва да приключвам, искам да Ви представя нашия „Проект! РЕШЕНИЕ 1. Възлага на министъра на здравеопазването да изготви подробен анализ и посочи причините за съществуващите проблеми с медицинските кадри в страната. 2. До 30 септември 2019 г. министърът на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазване мерките за преодоляване на недостига и диспропорциите, и за повишаване на възнагражденията на медицинските кадри. Тези мерки да бъдат свързани и да залегнат в бюджета за 2020 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов. От ВОЛЯ – заповядайте, имате думата да представите Вашия Проект на решение. КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, във връзка с разискването по питането от колегите от БСП ние предлагаме Проект за решение, с което искаме всъщност да Ви възложим малко по-конкретни задачи, които биха били една стъпка, върху която може да изградите този анализ, който и колегите от БСП, и от ГЕРБ очакват от Вас. Най-вероятно един от двата проекта така или иначе ще бъде приет. Нашата идея е да си говорим в конкретика вече, защото всички сме наясно, че проблемите са или по-скоро демографски, или по-скоро икономически. Затова сме си позволили да изискаме от Вас да проучите в икономическата част с какво заплащане – като средно заплащане, на територията на страната, но по общини и области, защото не всички райони в България са засегнати от криза и липса на кадри? Другото, което знаем, че е много трудно, и ако намерим подкрепа от останалите парламентарни групи, ще променим дори срока, за да може да е по-разширен. Смятаме, че е крайно време този регистър на заболяванията, за който говорим многократно, да бъде въобще в плана за развитието на здравеопазването в България. Така че сме склонни да променим дори срока – да не е до края на тази година, но се надявам пък колегите да се съгласят и да изготвим този наистина нужен и важен документ, за да може и в бъдеще дори бюджетът за лекарства, бюджетът за заплати, аз не знам как се прави без регистър на заболяванията в България, а и съответно нуждата от обезпечаване с медицински кадри и лекари. „Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питането Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на министъра на здравеопазването да представи до 31 декември 2019 г. информация за броя на практикуващите лекари по специалности и за медицинските специалисти по области и по общини. 2. Да ни запознае каква е средната работна заплата на медицинските специалисти и лекари по специалности. 3. Да представи в същия срок регистър за всички заболявания на територията на страната и броя на заболелите по видове заболявания отново по области и общини.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова. Заповядайте, доктор Дариткова, за представяне на становището на вносител. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Проектът на решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И Проекта за решение, да. Вносител на Проект за решение. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавайки темата за кадровото обезпечаване на системата на здравеопазване като тема от изключително значение за сектора, ние също искаме да предложим наш Проект за решение, защото трябва да се обединим около възможностите за намиране на реални решения за преодоляването на съществуващата кадрова криза, а тя е многоаспектна – касае всички нива на медицинското обслужване и дефицит не само на лекари, но и на медицински сестри, лаборанти и всички останали специалности. Искам да кажа, че наистина винаги сме държали на разумния диалог и нашият Проект за решение повтаря до голяма степен логиката на останалите проекти на решение, но използва коректни дефиниции и легални термини. Затова молим наистина да го подкрепите, защото той е в синхрон с направените вече такива проекти на решения. Смятаме, че има вече и реални стъпки в посока на това да се подобри възможността за достъп до специализация на младите лекари. Надявам се, министърът на здравеопазването да има възможност да Ви запознае с новостите в Наредбата за специализация. Смятам, че трябва да се отчетат и стъпките в посока на това да се подобри заплащането на медицинските специалисти по здравни грижи, нещо, което също е важно условие да се задържат специалистите в България. Разбира се, има голям регионален дисбаланс в осигуреността с медицински кадри и трябва да се търсят възможните решения не само чрез действия на Министерството на здравеопазването, но и с обединените усилия на местната власт. Има добри примери и в това отношение за заплащане на стипендии за дефицитни медицински специалности или поемане на финансиране на обучението на медицински сестри от общините, в които се наблюдава съответният дефицит. Предлагаме на Вашето внимание нашия Проект на решение, който ще прочета след малко, но искам все пак да се обърна към колегите отляво и да ги помоля: да променят практиката си, защото смятам, че е признак на лош политически вкус да използват авторитета и името на премиера Борисов, да се възползват от неговия висок рейтинг и да го прикачват към всяка проблемна тема, защото това по никакъв начин не им носи дивиденти. Предлагам на Вашето внимание „Проект! РЕШЕНИЕ 1. Възлага на министъра на здравеопазването да изготви подробен анализ на осигуреността на системата на здравеопазването с медицински специалисти на територията на Република България и на съществуващите проблеми при осигуряването на медицински специалисти на територията на страната. 2. В срок до 30 септември 2019 г. министърът на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазването на Народното събрание конкретни мерки за преодоляване на съществуващите проблеми при осигуряването на медицински специалисти на територията на Република България.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова. Колеги, ще Ви запозная с разпределението на времето. Времето е един час, определено в специалния текст на чл. 105, ал. 2. По отношение на него не се прилага чл. 58, ал. 2 от Глава седма за искане от парламентарна група за удължаване на предварително определено време. Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – 19 минути, „БСП за България“ – 16 минути, „Обединени патриоти“ – 8 минути, „Движение за права и свободи“ – 7 минути, парламентарна група „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 минути, и Нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути. Уважаеми господин Министър, имате думата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поисках да взема думата в самото начало, за да Ви предоставя актуална информация по отношение на кадровото обезпечаване с медицински специалисти, което, надявам се, да подпомогне разискването, което предстои в рамките на този час. Какво е състоянието на човешките ресурси в здравеопазването в България? Човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави: застаряващо население и, съответно, застаряваща работна сила в здравния сектор; недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии – най-вече професията „медицинска сестра“; неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места; миграция на здравни работници в Европейския съюз и извън него. Въпреки посочените предизвикателства осигуреността с лекари в България е традиционно висока. По данни на Националния статистически институт осигуреността с лекари към 31 декември 2018 г. е 42,4 на 10 хиляди, а в Европейския съюз средното равнище е 35,1 на 10 хиляди. През последните 13 години е налице устойчива тенденция за увеличаване на осигуреността с лекари в страната. Съгласно данните, предоставени от Българския лекарски съюз за възрастовата структура на вписаните лекари в националния регистър на съсловните организации, налице е сериозно увеличение – почти 2,7 пъти в броя на лекарите до 30-годишна възраст – от 1156 към 31 декември 2014 г. на 3100 към 31 декември 2017 г. Налице е обаче неравномерно разпределение на лекарите в страната, регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти. През последните 10 години се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на броя на завършилите студенти по медицина в България. За учебната 2019 – 2020 г. са утвърдени общо 840 места за студенти по медицина, а за учебната 2018 – 2019 г. общо 850 места за студенти по медицина. Утвърждаваният брой студенти годишно около 800 – 850, е достатъчен за нуждите на системата на здравеопазването в страната и не е необходимо допълнително увеличение. Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави членки, като дори е сред най-високите в Европа. Броят на лекарите по дентална медицина в страната се увеличава през последните 16 години, като от 6475 през 2003 г., достига до 7240 през 2018 г. по данни на НСИ, което е увеличение с близо 12%. Следва да се отбележи и нарастването с близо две цяло и половина пъти на абсолютния брой лекари по дентална медицина до 30 години, вписани в Националния регистър на Българския зъболекарски съюз – от 608 към 31 декември 2011 г. на 1462 към 31 декември 2017 г. При магистър-фармацевтите също се наблюдават положителни тенденции. През последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 години. По данни на Българския фармацевтичен съюз броят на магистър фармацевтите, вписан в националния регистър на съсловната организация, за периода 2013 – 2017 г. нараства, като към 31 декември 2017 г. достига 6399 души. Броят на магистър-фармацевтите до 30 години, вписани в Националния регистър на Българския фармацевтичен съюз, нараства – от 209 към 31 декември 2013 г. на 1044 към 31 декември 2017 г. Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години с изключение на професията „медицинска сестра“. Най-същественият проблем за човешките ресурси и здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си. В сравнение с държавите – членки на Европейския съюз, осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в Европейския съюз по този показател. Рязък спад в броя на работещите медицински сестри в България се наблюдава през 2000 г., когато броят им намалява с повече от 30% – от 45 252 през 1999 г. на 31 479 през 2000 г. През 2002 г. този показател отбеляза най-ниската си стойност, когато упражняващите професията медицински сестри в страната са 28 508. През следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на НСИ към 31 декември 2018 г. броят им е 30 589. Обективните причини за недостига на медицински сестри са застаряващото население и увеличаването на хроничните заболявания, които изискват повече здравни грижи, от една страна, и застаряването на самите медицински сестри, аналогично на населението, което обслужват, от друга страна. Обобщените изводи, потвърдени в Доклада на Европейската комисия за 2019 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, са следните: в България е налице недостиг на медицински сестри, лекарите са неравномерно разпределени, като процентът на общопрактикуващите лекари е нисък – 15%, в сравнение със средноевропейската стойност, която е 23%. Важно е да се отбележи, че регионалните диспропорции на лекарите и на останалите медицински специалисти са проблем не само в нашата страна, но и за всички останали държави, включително и най-развитите. След анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужване на населението на едно населено място или община, а и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонахождение, обслужват населението на цялата страна. Процесите на вътрешна миграция на медицински специалисти, включително лекари, от малките към по-големите населени места следват общата тенденция в страната. Определено значение за това има и почти пълното оттегляне на местната власт от създаване на по-добри финансови условия, допълнително заплащане, особено в системата на първичната медицинска помощ. Това е една от причините част от общинските болници да нямат достатъчно специалисти, да не покриват изискванията за нивата на компетентност и да не могат да сключат договори по определени клинични пътеки с Националната здравноосигурителна каса, което пък се явява допълнителен фактор за стимулиране на вътрешната и външната миграция. За разлика от финансовите и материалните ресурси човешките ресурси не подлежат на механично или задължително териториално разпределение. За оптималното им преразпределение е необходимо създаване на благоприятна среда, предоставяща възможност и стимули, които да произведат в самите медицински специалисти желание за промяна на работното и населеното място. Такива стимули могат да бъдат създаването на привлекателни условия на труд и подходящо възнаграждение, добри условия за професионално развитие, благоприятни условия за обучение и развитие на децата на медицинските специалисти и за работа на останалите членове на семейството. Мерки за справяне с очертаните проблеми на човешките ресурси в здравеопазването. Отчитаме, че е изключително важно обучените в България медицински специалисти да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в нашата страна. По тази причина създаването на благоприятни възможности за професионално развитие на медицинските специалисти е приоритетна мярка на Министерството на здравеопазването. След широко обществено обсъждане приключи работата по Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се отстраняват идентифицираните проблеми и празноти в обучението за придобиване на специалност. Наредбата вече е публикувана в „Държавен вестник“. Министерството на здравеопазването в рамките на своята компетентност е предвидило мерки за справяне с регионалните диспропорции при медицинските специалисти. С изменението и допълнението на Наредба № 1 се въвежда ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти в съответствие с установените потребности в отделните лечебни заведения на територията на страната. С промените в Наредбата е предвидено Министерството на здравеопазването да субсидира базите за обучение, за местата, финансирани от държавата, по клиничните специалности. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда активно и с финансиране от държавния бюджет, и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност, специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебни заведения, области или общини, определени от министъра на здравеопазването, в които е установен недостиг на специалисти, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години. Целта е да бъдат задоволени потребностите на населението в регионите с установен недостиг на специалисти. Посоченият ред е много по-гъвкав и дава възможност, от една страна, на придобилия специалност, за когото е изплащана субсидия, да има по-голяма свобода на избор къде да упражнява правото си на труд, а, от друга – работодателят да има право да извършва преценка на личните и професионалните качества на придобилия специалност. При наличието на възможности за избор от страна на специалиста, ще може сам да избере своя работодател съобразно условията, които му се предлагат, или да разкрие своя амбулатория за специализирана или първична медицинска помощ. В случай че специализант, за когото е изплащана субсидия, не изпълни задължението си, ще дължи обезщетение на Министерството на здравеопазването. През следващите три години Министерството на здравеопазването предвижда да утвърждава около 150 – 250 места годишно, за които да субсидира базите за обучение, в зависимост от предложенията и възможностите на базите за обучение и от интереса, който ще проявят кандидат-специализантите към обучението на такива места. Освен посочените мерки, предприети от Министерството на здравеопазването, биха могли да бъдат предприети и мерки за въздействие от страна на други органи и институции – най-вече органите на местната власт. В тази връзка, с изменението на Наредба № 1 от 2015 г., е създадена нормативна възможност общините също да могат да участват във финансирането и обучението на необходимите за общинските болници специалисти. Вече са налице добри практики от страна на определени общини, които са предвидили с общински средства да бъдат подпомагани млади лекари и други медицински специалисти, като им се предоставя жилище и им се възстановяват такси за участие в курсове за обучение за придобиване на специалност, месечни такси в общински детски градини и ясли, пътни разходи от и до работното място, ако живеят извън общината, и други. Считаме, че популяризирането на подобни добри практики в голяма степен би допринесло за преодоляване на териториалните диспропорции сред медицинските специалисти. Важно е да се има предвид, че изборът на един лекар или друг медицински специалист да работи на определено място зависи от няколко фактора: възможностите за професионално развитие в лечебното заведение; наличната апаратура и базата на лечебното заведение; самото населено място, което следва да осигури добри условия на живот и възможности за развитие на членовете на семейството на медицинския специалист. С цел стимулиране на интереса към придобиване на специалност „Обща медицина“, която е от съществено значение за здравната система, е осъществена промяна в условията за специализация по „Обща медицина“ в контекста на създадената възможност за субсидиране на базите на обучение. Специализацията по „Обща медицина“ ще се осъществява по общия ред за клинични специалности – въз основа на срочен трудов договор на длъжност за специализант, а не въз основа на заповед на ректора, с което ще бъде разрешен основният проблем с липсата на доходи по време на специализацията. За да бъде повишен интересът към специализация по обща медицина обаче, е необходимо не само подобряване на условията за обучение, а и наличието на добра професионална реализация след завършване на обучението. Стимулирането на интереса на младите хора към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочено въздействие върху отстранимите причини за отлива от професията. Усилията следва да са насочени към: подобряване на работната среда и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри; създаване на възможности за реално професионално развитие, утвърждаване на статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип; достойно представяне на професията в обществото от институциите и от медиите. Посочените мерки излизат извън компетентността на Министерството на здравеопазването, а затова привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем, който изисква съвместни усилия на различни институции. В рамките на своята компетентност Министерството на здравеопазването предлага ежегодно на Министерството на образованието и науката максимално увеличение на броя на местата за студенти по специалността „Медицинска сестра“, съобразно капацитета на висшите училища, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация. За учебната 2019 – 2020 г. Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалността „Медицинска сестра“. В Проекта на решение на Министерския съвет бяха заложени само 618 броя. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища, в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри, тоест увеличение от 96 броя. За учебната 2018 – 2019 г. предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130. В резултат за учебната 2018 – 2020 г. броят на местата за студенти по специалността „Медицинска сестра“ бе увеличен с 47 броя. Министерството на здравеопазването планира ежегодно да предлага на Министерството на образованието и науката да се утвърждават около 1000 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“. Следва да се отбележи, че за оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицинска сестра – лекар да е поне две към едно. Към 31 декември 2018 г. по данни на НСИ съотношението на медицински сестри – лекар е 1,03 към 1, или 30 589 медицински сестри срещу 29 667 лекари. За да се постигне минималното необходимо съотношение между завършилите медицински специалисти, следва броят на студентите по специалност „Медицинска сестра“ да надвишава поне два пъти броя на студентите по „Медицина“. През последните 18 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „Медицина“, отколкото за студенти по специалност „Медицинска сестра“. Съответно всяка година след 2000 г. броят на завършилите лекари е по-голям от броя на завършилите медицински сестри. Крайната цел: да бъде достигнато съотношение между студентите по специалност „Медицинска сестра“ и „Медицина“ две към едно, съответно годишният брой студенти по специалността „Медицинска сестра“ да е около или над 1500. Това съотношение не може да бъде постигнато отведнъж, разбира се, а по-реалистична краткосрочна цел е постигане на съотношението 1,2 към 1 на студентите по специалностите „Медицинска сестра“ и „Медицина“. Това означава, че при утвърждаване на около 800 – 850 места годишно за студенти по „Медицина“ ще е необходимо да се утвърждават поне 960 – 1020 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“. С Министерството на образованието и науката се обсъжда въвеждането на възможност за заплащане на преддипломния стаж и на учебните практики чрез предоставяне на стипендии или назначаване на длъжност „стажант – медицинска сестра“ в акредитирани лечебни заведения след втори курс. Тази длъжност следва да бъде нормативно регламентирана, което ще бъде основание за въвеждането ѝ в Националната класификация на професиите и длъжностите – 2011 г. В допълнение, съвместно с Министерството на образованието и науката и с висшите училища се обсъждат възможности за оптимизиране на учебния план с цел да се осъвременят учебните програми на студентите по специалност „Медицинска сестра“, чрез което да се повиши качеството на предлаганото образование. Ролята на работодателите е ключова за привличане и задържане на медицинските сестри в професията, тъй като те следва да осигурят: адекватно възнаграждение – компетентността по формирането на работните заплати е в правомощията на органите за управление на лечебните заведения; по-добри условия на труд – подобряването на работната среда повишава не само удовлетвореността на самите професионалисти, но така също качеството на здравните грижи и удовлетвореността на пациента; подкрепа на професионалното развитие на медицинските сестри през цялата им кариера. Ролята на Министерството на здравеопазването е да включва активно медицинските сестри в процеса на взимане на решения, които ги касаят, както и да създава привлекателни условия за придобиване на специалност. Към момента Министерството на здравеопазването е предприело мерки за насърчаване на работодателите да се възползват от възможността да назначават болногледачи и здравни асистенти, които предоставят базови здравни грижи: хранене, общ тоалет, придружаване и транспортиране на болен и други. Така ще се намали свръхнатоварването на медицинските сестри и те ще имат възможност да се фокусират върху специфичните за професионалната им квалификация дейности. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Професор Михайлов, заповядайте – имате думата. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми министър Ананиев, в началото на моето изказване трябва да Ви кажа, че с това 20-минутно изказване почти туширахте възможността да отреагираме след големия поток от цифри, с който ни заляхте. Но статистиката затова е статистика, за да може да служи на всички. Ще започна своето изказване малко по-различно от начина, по който го бях конструирал в началото, за да Ви доведа при нас на земята, както казваме ние лекарите. Тези радостни картини, които начертахте, за положителните тенденции по отношение насищаемостта с лекари например, ще започна от тях, след това с фармацевти и единственият проблем, видите ли, това са специалистите по здравни грижи, като проблемът при денталните лекари вече е много, много добър, всъщност са точно както сега ще Ви ги цитирам: от общия брой на лекарите над 55% са над 55 годишна възраст, само 9% са под 30 години и едва 25% са под 45 години. Знаете приказката на световноизвестната разузнавателна служба МИ-6, че когато липсва средното поколение, а точно това показват тези данни, се създава вакуум във всяка служба и тя не може да изпълнява своите функции. Това Ви споделям като професор, като лекар, който се опитва да възпитава млади лекари, че ние действително, поради буквалното изтичане на професионална кръв от България, сме в много сериозна кадрова криза, която ще се задълбочи, ако не се вземат мерки. Още в началото на моето изказване искам да споделя, че хубавите думи за Наредбата… Вярно в тази наредба след много усилия, и тук специално искам да поздравя професор Клисарова, която Ви обърна внимание на Здравна комисия, бяха променени някои от параметрите, които действително създаваха проблеми. В хода на моето изказване ще се опитам да се аргументирам, че с една наредба проблемите на кадровата криза няма в никой случай да се решат. Искам да Ви обърна внимание, разчертавайки накратко картината и влизайки в проблема за специалистите по здравни грижи, че на територията на Република България в момента има над 10 000 свободни места. Освен това, ако отидете в нашите болници, а Вие често ги посещавате и вероятно Ви е направило впечатление, а това са данни на НСИ, че над 90% от работещите сестри в България са в пенсионна възраст. Акцентирахте върху проблема за студентското образование на сестрите, за студентското образование на магистрите по медицина. Искам да Ви кажа, че не там е разковничето, защото, когато търсим сестри, ние се свързваме с всички сестрински университети в страната. Знаете ли какво ми отговарят, господин Министър? Че сключват договор още преди тяхното промотиране като специалисти, като бакалаври по здравни грижи и над 90% напускат територията на страната и се отправят към други страни от Европейския съюз, а даже и извън него. Тоест всичко това няма да се реши нито с една наредба, нито с увеличаването на броя на студентите магистри по медицина и специалисти по здравни грижи. Колкото до фармацевтите, независимо от статистическите данни, които Ви представихме, сега виждам Вашите усилия. В 90% от областните градове на страната, а това е проблем и в столичния град, ако тръгнете нощно време да търсите дежурна аптека, с голяма болка ще разберете, че почти не можете да намерите. Над 10 000 населени места изобщо нямат аптечно обслужване. Това че броят на аптеките в София може би е малко по-малък от броя на тото пунктовете, изобщо не означава, че проблемът с аптечното обслужване в страната е решен. Не искам да влизам във вътрешната структура на дефицита – Вие казахте някои неща, аз само ще спомена най-тежките проблеми по отношение на чисто кадровия дефицит в страната. Примерно броят на детските хирурзи в Република България е едва 28, а броят на неонатолозите е малко над 40. Нали си давате сметка, независимо от Вашето изявление, че в България има свободен достъп до здравна помощ, но когато се наложи този достъп да е спешен, то нещата стават много трагични за семейството, което търси съответния специалист. Ще Ви дам пример с проблема с болницата във Враца – закриването на неонатологичното отделение поради кадрови дефицит доведе до изместване на целия потенциал раждаемост в друг регион на страната, което изобщо не е в полза на врачанските граждани, и няма да бъде решен по никакъв начин с увеличаване на броя на студентите по медицина, а ще трябва да се реши с други средства, за които след малко ще си позволя да говоря. Мога да Ви цитирам каква е наситеността с лекари, колко е ощетен Разград с броя на общопрактикуващите лекари, които са на половината на тези в страната – 4 на 10 000 души население. Трябва да Ви кажа, че това корелира също така с всички показатели за здраве, със смъртността. Няколко пъти Ви споделям, че в някои региони в страната тя е като при военни действия и като при масови бедствия, което е абсолютно недопустимо за една държава на Европейския съюз. Ще се опитам, в съществената част на моето изказване, да обърна Вашето внимание като специалист, като клиницист върху това кои са проблемите, които довеждат до този сериозен кадрови дефицит, за най-голямо съжаление там, където упорството на Министерството е най-голямо да запази тази система на финансиране и на управление. Казвам: не на дофинансиране, което Вие предлагате вече две години, а на финансиране чрез търговски дружества. Спомням си Вашето изявление само преди месец и половина. Вие споделихте от Ваша гледна точка като икономист, че, видите ли, болниците в Северозападна България не могат да получат възнаграждения, защото не могат да изработят, не могат да имат оборот тези лечебни заведения. Тази философия, за мен като лекар и за цялата гилдия, Вие знаете, че ние с Вас говорим на този дебат в условията на сериозни протестни действия в цялата страна. Тя не се приема от цялата професионална гилдия, господин Министър. Хората искат промяна не от дофинансирането на системата, казвам го съвсем добронамерено, както каза и колегата преди мен, а искат промяна на управлението на тази система. Цитирах Ви тогава – на срещата в Здравната комисия по проблемите на акушеро гинекологичната помощ за цезарово сечение, тук са идвали специалисти от Великобритания, от Кралство Испания и всички те са споделяли, че във всяка от тези европейски държави има национална система за оценка на труда на медицинските специалисти. Те не зависят от това в какво лечебно заведение работят и какъв оборот има това лечебно заведение. Това е един много сериозен проблем за България. Той демотивира огромна част от младите лекари и каквото и да говорим, че тенденцията е да намалява броят на напускащите, той намалява, защото клиниките в Западна Европа се засищат с лекари и от Румъния, и от други източни държави. Проблемът в Източна Европа е много сериозен с кадровия дефицит, но той няма да се реши при тази система на управление на здравеопазването. На второ място, което може би някои от колегите са обърнали внимание – говорихме си с професор Клисарова – това е въпросът, че търговските дружества смесват възможността за пенсиониране с Търговския закон. Познавам библейски ръководители, които са над 75 години, над 80 години. В момента има ръководител на отделение, който е на 88 години. Това са абсолютни аномалии, които също демотивират младите кадри. Запушва се кариерната стълбица, няма израстване в едно или друго лечебно заведение и възможността тези хора да не бъдат пенсионирани, защото, видите ли, така се спасявал кадровият дефицит, създава у всички млади специалисти по медицина невъзможността те да израстват. Това е една от най основните причини, освен заплащането, те да напускат страната. На следващо място, искам да Ви споделя една реалност, която беше избегната в една-единствена болница в страната. Това е болница „Света Марина“, която стана собственост на Медицинския университет – Варна. Всички други университети на практика, това ми го сподели и ректорът на Софийския медицински университет, когото дълбоко уважавам и се познаваме от десетки години, той казва: ние не притежаваме нищо, освен студентите. Вие правилно казахте: всички университети се мъчат да увеличат броя на студентите. Защо?! Защото получават финансиране на базата на броя на студентите, но те не управляват клиничните бази. Стигнахме до парадокса: в „Свети Георги“ – най-голямата болница на Балканите, е построена изключителна база за доклинично обучение, но разходили ли сте се из клиничната база на „Свети Георги“? Да Ви заведа ли в Александровска болница, която е майката на всички болници?! Мен ме е срам да отида – аз всяка седмица чета там лекции и ме е срам да отида в тази дупка в центъра, с рушащите се сгради и с този екарисаж, който пуши в центъра, кой знае защо стоварен в центъра на Александровска болница. Това са аномалии – тези болници да бъдат търговски дружества. Няма да отварям раната, че имаме над 79 университетски болници, което е такъв анахронизъм. Сподели ни го и доцент Йорданов. Кой знае защо сега разкрихме още един медицински факултет – на шест и половина милионна България?! Собствеността на университетите, връзката им с клиничните бази, възможността им да управляват своите кадри е един изключително сериозен въпрос, на който политическият елит на България трябва да обърне внимание. Това не може да бъде решение на Министерството. Трябва да има промяна в Закона, която да дава правото университетите да управляват и да притежават своите болници. На следващо място. Това, което искам да кажа, е: споделихте, че има желание да бъде направена оценка на всички лечебни заведения в страната и да се види къде какви кадри липсват. Трябва да Ви кажа, че с този начин на финансиране на лечебните заведения, ако той не се промени, няма как да накарате, който и да е медицински специалист… Тук ще отворя скоба и ще Ви кажа: когато водихме предизборната борба с доктор Дариткова и си спомням, че бяхме в едно студио и ставаше дума за специализацията и възможността за задължаване на кадрите да работят след това там, откъдето са изпратени, тогава ние от БСП бяхме обвинени, че искаме да закрепостим тези специалисти. Сега се стигна, видите ли, след две години и половина до идеята, че това е правилно и трябва да се случи, но не е вярно това, че едно лечебно заведение може да обслужва цялата страна. Това е вярно статистически, но когато навремето се събирахме на поредния си Конгрес по трансплантология в Цюрих, председателят на федерацията каза: не може всички бензиностанции в Швейцария да бъдат в Цюрих. Така и всички високотехнологични лечебни заведения не могат да бъдат само в София и във Варна, а това на практика е така за много региони в страната. Докато не се промени заплащането на тези медицински кадри, защото нека да говорим сериозно – с две минимални работни заплати за нашите прекрасни медицински сестри, смятате ли, че за този високоотговорен и високопрофесионален труд ще ги удовлетворите? Те отиват с 3000 евро заплата в Италия. Няма да стане това, господин Министър! Трябва да се намери ресурс и Народното събрание трябва сериозно да помисли за кадровото осигуряване чрез финансово обезпечаване на кадрите в медицината, и не само в медицината, разбира се, защото иначе този дефицит, тази криза ще се задълбочи, ще продължи и няма скоро да приключи. На следващо място – това, което изтъкнаха колегите преди мен, аз само ще го повторя: необходима е методика за оценка на труда на всички медицински специалисти. Ако тя не бъде въведена, да се разчита на това, че болницата чрез своя оборот, чрез своя паричен поток ще може да осигурява тяхното възнаграждение, в никой случай няма да се случи и няма да доведе до добри практики. И не на последно място, неща, които говорихте миналата година – това беше въпросът за стандартите и за добрата медицинска практика. Сега виждаме, че отново се удължава срокът за приемане на стандартите – отива в 2020 г., тоест нови стандарти няма да има. Ще има, но в 2020 г.! Тогава как, по какъв начин ние ще можем да осигурим спокойствието на тези медицински кадри, за да могат да упражняват своята професия?! Всичко това, завършвам тук, рефлектира върху основните показатели за здраве в България – върху смъртността, върху детската смъртност, върху ранната предотвратима смърт. Ако ние не променим проблема с кадровия дефицит, никога тези показатели няма да могат да бъдат променени. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Реплики има ли? Няма. Доктор Джафер, имате думата за изказване. НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, признавам, успяхте да омаломощите залата, но ние слушахме внимателно – поне част от присъстващите тук. Факт е, че има един основен проблем в здравеопазването – проблемът с човешкия ресурс, с човешките кадри, с кадрите в системата и този проблем се очертава като много по-съществен от проблема с финансирането и проблема с оборудването например. Ние можем да осигурим най-съвременната техника, може да се приложат най-новите молекули за терапия, ако обаче няма кой да работи с тази техника и кой да изписва тези терапии, всичко това е безсмислено. Слушах внимателно Вашето изложение, позовахте се на доклад на Европейската комисия. Това, което очакваме от Вас, е да кажете колко е очакваният недостиг на кадри в следващите пет, десет години за България. Европейската комисия в своя анализ прави прогноза, че очакваният недостиг на медицински кадри за 2020 г. – съвсем скоро, след няколко месеца, ще бъде 970 хиляди медицински специалисти за следващата година, от които 250 хиляди лекари и около 500 медицински сестри. Вие сте наясно, че кадрите в здравеопазването като в другите сектори се движат по посока на заплащането. Колеги от Източна Европа отиват да работят във Франция и в Германия. Колеги от Франция и Германия се придвижват да работят в Скандинавските страни, където имат по-високо заплащане, отколкото в техните страни. От Скандинавските страни отиват отвъд Океана – в Канада и в Щатите, където получават още по-високо заплащане. И това е тенденция, която не може да бъде преодоляна. Въпреки всичко, очакваме от държавата да каже какво ще предприеме като реални стъпки. Ще Ви дам няколко примера, с които да онагледим на колегите, които не са медицински специалисти, за какъв дефицит става въпрос в България. Да започна с област Шумен. В една община Върбица, в село Бяла река работи колега джипи на 84 години. Повярвайте ми, и мюсюлмани, и християни се молят да е жив и здрав, за да продължава да ги лекува – ясно е защо. В Западна България, в Кюстендил – от 480 лекари в областта, едва 12 колеги са под 35 години. В София „Спешна помощ“ – София, не може да окомплектова своите екипи, защото са необходими 30 екипа, за да обслужват нормално населението на София, а успява да работи с 18 – 19 екипа максимум. Да Ви дам ли примерите отново с така наречения бърнаут синдром, на който синдром е жертва акушерката, която малтретира новороденото, защото беше принудена да работи на три места, за да може да си докара нормално заплащане. Бърнаут синромът или синдромът на професионалното прегаряне в системата днес е ежедневие за много голяма група от медицинските специалисти. Да Ви дам пример и с Александровска болница – една университетска болница, за да не кажем, че проблемът е само в Западна България или е в Североизточна, или в Северозападна България. В Александровска болница се оказва, че има клиники, в които всяка седмица напускат по две сестри примерно и отиват да работят на Запад. И ръководителите на клиники не могат да си вържат графика за следващия месец, за да осигурят нормален цикъл на работния процес, на обслужване на пациентите. Ето, това са конкретни примери, които доказват, че проблемът е много, много сериозен. Ясно е, че заплащането обаче не е основната тема, по която трябва да се работи. Присъствахме заедно с Вас на една дискусия във връзка с кампания на „24 часа“ „Лекарите, на които българите вярват“ и там младите колеги казаха много категорично: „Финансирането е част от проблема, обаче отношението на обществото към нас, работата в екипите, липсата на достатъчно добронамерени ментори и обучители, липсата на възможност за професионална реализация се оказва по-големият проблем, който кара хората да отиват в други страни“. Не е нормално в България да се специализира по-трудно, отколкото в Германия – това също е факт. В този смисъл ние приветстваме усилията Ви за промяна в Наредбата за специализации. Многократно на блиц контрол задавахме въпроса: какво става с тази наредба? Бяхме леко обезкуражени от това, че на последния блиц контрол Вие заявихте, че правите анализ на анализа как ще въздействат мерките евентуално върху процеса на специализация. Хубаво е, че тази наредба вече е публикувана. Ние не смятаме, че намесата на държавата тогава, когато трябва да се намеси, за да преодолее дисбалансите в системата, е нещо лошо. Напротив, и в най-развити страни има държавна регулация, но има и баланс на тази регулация с пазарните взаимоотношения и със свободното движение на хора, на средства и на услуги. Помислете обаче как реализирате парамедиците например в системата. Университети ги обучиха вече, както и лекарските асистенти, а след това може би трябва да се помисли върху стажант-сестри и други мерки, които да въздействат на системата. Благодаря Ви за вниманието. Очакваме с интерес отговора на въпросите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Джафер. Реплики има ли? Продължаваме с изказванията, колеги. Има ли други изказвания? Заповядайте, професор Клисарова – имате около три минути. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, благодаря за задълбоченото сериозно изказване, което ни показа, че се полагат грижи и се мисли как да осигурим системата с медицински кадри. Нещо, което не чух, а исках да чуя – за ролята и мястото на парамедиците. Нямаше време може би – и на лекарските асистенти и фелдшерите, за тяхната роля в малки населени места и в спешната помощ. Може би ще имаме и допълнителни разисквания за това, за което Ви благодаря. Благодаря на колегите, които много точно и ясно дефинираха проблемите и виждаме, че сме единодушни. Човешкият фактор е решаващият фактор, за да има реформа в здравеопазването и за да получим по-добро и качествено образование. Не на последно място е образованието и затова искам да призова всички колеги, тъй като сме единомислещи, както беше казано и от доктор Дариткова, че нашите предложения за решения са много близки и единни, то нека да подкрепим нашето предложение и да вървим напред. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Клисарова. Реплики има ли? Няма. Продължаваме с изказванията. Има ли други изказвания? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Проекта за решение, който беше представен от вносителите от парламентарната група на „БСП за България“. Гласували 159 народни представители: за 66, против 9, въздържали се 84. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване Проекта за решение от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, който Ви беше представен от народния представител Кръстина Таскова. Гласували 162 народни представители: за 8, против 2, въздържали се 152. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Проекта за решение на парламентарната група на ГЕРБ – представен ни беше от народния представител Даниела Дариткова. Гласували 159 народни представители: за 101, против 16, въздържали се 42. Предложението е прието. Процедура – господин Апостолов. СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за намаляване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта на четири дни. Колеги, много е важно да приемем преди почивката на второ четене Законопроекта, тъй като е много важно децата на починалите медалисти да си получат премиите. Благодаря. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов. Господин Министър, благодаря Ви за участието днес. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, това нещо е прегласувано два пъти. (Реплики от ГЕРБ.) Два пъти, така че… СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е ново. ФИЛИП ПОПОВ: Абсолютно не е ново. Същото е. По аналогия, уважаеми господин Председател, спомняте си миналата седмица аз направих такова предложение. Вие ми отказахте категорично да бъде гласувано. Затова не допускайте и сега такова предложение. Взимайте пример от Вашата практика тук от миналата седмица. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. Това е предложение по процедурен въпрос, а не в разискванията, така че съм длъжен да го подложа на гласуване. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Моля, режим на гласуване по направеното процедурно предложение. Гласували 155 народни представители: за 92, против 59, въздържали се 4. Предложението е прието. Процедура – господин Попов. Моля, колеги, останете по местата си, защото... ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, абсолютно погазвате Правилника! Аз сега мога да направя предложение за пет дни, колега – за шест дни, и така до откат. До 20 дни можем да правим предложение едно след друго, едно след друго. Това нормално ли е според Вас? Прочетете си Правилника. Спазвайте Правилника на Народното събрание, защото то има силата на закон. Не допускайте тук, в Народното събрание, по този начин да се погазва законът. Вие, като председател, това го правите постоянно вече системно – повече от три-четири пъти в рамките на няколко пленарни дни. Моля, отменете това гласуване. В противен случай още сега ние започваме да правим предложения. Ето, аз сега правя предложение да се удължи срокът на 6 дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Моля, подложете го на гласуване. (Народни представители от „БСП за България“ отиват към трибуната.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, останете на местата си. Налага се да гласуваме в цялост един текст, който е пропуснат. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Направих предложение за гласуване за шест дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е предложение след гласувано предложение. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Защо допуснахте тогава предишното гласуване? На какво основание го допуснахте? (Народни представители от „БСП за България“ стоят около трибуната.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължавам да Ви чета Проекта на решение за създаване на Временна анкетна комисия (силен шум и реплики от „БСП за България“, реплики от народните представители около трибуната) за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване… Ако не си седнете на мястото… (Силен шум и реплики.) ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не се прави така. На какво основание допуснахте предишното гласуване? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, в момента Вие подбуждате народните представители към нарушаване на реда в залата. Вие лично водите народните представители... (Реплики от народния представител Филип Попов, встрани от трибуната.) Ще извадя Правилника, но Ви моля... ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не се прави така. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Съгласен съм. Готов съм да обсъдим на Председателски съвет… (Реплики от народните представители пред трибуната: „Няма на Председателски съвет.“) Готов съм да обсъдим с Вас… ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): То вече мина гласуването! Какъв Председателски съвет? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, чуйте ме! Ще дам прекъсване след гласуването. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Моля за почивка от 10 минути, за да се определи дали това гласуване да бъде отменено или не. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прекъсвам работата на Народното събрание за 30 минути. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, заемете местата си. Продължаваме. Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата. Ще продължим с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Вносител – Министерският съвет. Госпожо Саватева, Вие ли ще продължите с представянето на текстовете? Заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Продължаваме с § 8 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. Създават се чл. 177а – 177е: „Чл. 177а. (1) За издаване на разрешение по чл. 177, ал. 2 се подава заявление до министъра на културата, писмено или по електронен път, по образец съгласно наредбата по чл. 178. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. историческа справка за културната ценност; 2. писмено съгласие на собственика, съответно на директора, на музея; 3. специализирано заснемане на недвижимата културна ценност, подробна фотодокументация и проект за изработване на нейно копие или реплика; 4. описание на технологичния процес на изработването и начина на изпълнението на копието или репликата на културната ценност. Чл. 177б. (1) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение и национално богатство в копия или реплики. (2) Структурата и организацията на работа на съвета се определят с правилник, утвърден от министъра на културата. Чл. 177в. (1) Заявлението по чл. 177а, ал. 1 с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му от Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1. (2) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено. (3) Срокът по ал. 1 започва да тече след отстраняване на нередовностите или непълнотите. (4) При неотстраняване на нередовностите или непълнотите в срока по ал. 2 производството по подаденото заявление се прекратява. (5) След разглеждането на представените документи Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение. (6) В едномесечен срок от подаването на заявлението министърът на културата издава разрешение или с мотивирана заповед отказва издаването му. (7) Разрешението се издава със срок на действие една година. (8) В случаите, когато преди започване на изработването е необходима процедура за съгласуване по този закон и одобряване на устройствен план и/или на инвестиционен проект по Закона за устройство на територията, срокът за изработване започва да тече от датата на издаването на разрешението за строеж и съответства на срока по чл. 153 от същия закон. Чл. 177г. Министърът на културата отказва издаването на разрешение в случаите, когато: 1. искането на заявителя е в противоречие с целите на този закон; 2. искането на заявителя за изработване на копие не отговаря на условията на чл. 174, ал. 2; 3. искането на заявителя за изработване на реплика не отговаря на условията на чл. 175, ал. 3; 4. вече съществува допустимият брой копия на съответната културна ценност – при искане на разрешение за изработване на копие; 5. изработването на копие или реплика ще наруши условията за поддържане на оптималния режим за опазване на културната ценност и/или може да доведе до нейното физическо увреждане. Чл. 177д. Издадено разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на този закон по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство. Чл. 177е. Актовете по чл. 177в, ал. 6 и чл. 177д подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева. Има ли изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8, който става § 9. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Вежди Рашидов и Стефан Данаилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите т. 1 се добавя „за недвижима културна ценност с категория „национално значение“ или „местно значение“, както и за декларираните недвижими обекти по чл. 59, ал. 4“, думите „1000 до 3000“ се заменят с „5000 до 10 000“, а думите „1500 до 3500“ се заменят с „15 000 до 30 000“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Който не изпълни задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 за недвижима културна ценност, включена в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България или за недвижима културна ценност с категория „световно значение“, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 30 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1, 2 и 3“ се заменят с „ал. 3 и 4“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Вежди Рашидов и Стефан Данаилов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 11 и § 12: „§ 11. В чл. 200а, ал. 1 думите „2000 до 6000“ се заменят с „15 000 до 30 000“, а думите „5000 до 15 000“ се заменят с „25 000 до 50 000“. § 12. В чл. 200б думите „800 до 2000“ се заменят с „3000 до 6000“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 9, който става § 13. Предложение от народния представител Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В § 4 от Допълнителните разпоредби се създава т. 7а: „7а. „Събитие“ е случка, инцидент, премеждие, епизод, свързани с точно определено време и място, и с документирано историческо значение.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Ще подложа на гласуване: предложение на Комисията за създаване на нови параграфи 11 и 12 с текст съгласно Доклада на Комисията; текст на вносителя за § 9, който става § 13; предложението на Комисията за създаване на нов § 14 с текст съгласно Доклада на Комисията. Гласували 126 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 3. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 10, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 12, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 13, който става § 18. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване: текст на вносителя за наименованието на подразделението; текст на вносителя за § 10, който става § 15; текст на вносителя за § 11, който става § 16; текст на вносителя за § 12, който става § 17, и текст на вносителя за § 13, който става § 18. Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 151, ал. 2 се създава изречение второ: „В 10-дневен срок възложителят предоставя копие от съгласуваната проектна документация в съответната общинска администрация“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 19 с текст съгласно Доклада на Комисията и текст на вносителя за § 14, който става § 20. Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1. Предложенията са приети. Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева. Уважаеми народни представители, ще Ви предложа за гласуване текст, който е свързан със създадената от нас Временна анкетна комисия. Представям Ви текста за гласуване: „Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция по приходите.“ Вносители са народният представител Даниела Дариткова и група народни представители заедно с нейния персонален състав, уточнен чрез гласуване в пленарната зала. Гласували 132 народни представители: за 128, без против, въздържали се 4. Предложението е прието. Продължаваме с: ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ЗА 2018 Г. Уважаеми господин Кънев, имате думата да представите Становището на Комисията по икономическа политика и туризъм. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, бих искал, първо, допуск в залата, за да поканим Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията, и Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за направеното предложение за допуск. Госпожа Ненкова пътува и всеки момент ще бъде в залата, така че ще помоля квесторите да я поканят, когато дойде в кулоарите. Гласували 120 народни представители: за 117, без против, въздържали се 3. Предложението е прието. Господин Кънев, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви. Колеги, имам едно предложение: тъй като имам проблеми с гласа – просто с тази субсидия трудно се издържа вече (шум, смях) и тъй като показах кой е шеф на Комисията и кой кара джипа при нас – в нашата комисия, ще помоля колежката Савеклиева да продължи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кънев. Страхотна реклама си направихте. (Шум и реплики.) ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, многоуважаеми господин Кънев. Уважаема госпожо Председател, колеги, на Вашето внимание представям: „СТАНОВИЩЕ по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г., № 920-00-14, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 17 юли 2019 г., разгледа и обсъди Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. На заседанието присъства госпожа Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която представи Годишния доклад за 2018 г., и господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на КЗК. Настоящият доклад е внесен в Народното събрание в изпълнение на изискванията на чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). В него са отразени постигнатите резултати, основните констатации, изводи и оценки за работата на КЗК през отчетния период, както и поставените пред нея цели за следващата година. Като цяло КЗК разполага с необходимите ресурси и експертен капацитет, за да защитава ефективно конкуренцията чрез разрешаването на възникналите пазарни проблеми. По този начин се постига защита и на интересите на гражданите, на участниците на пазарите и на обществото като цяло. В Годишния доклад на КЗК за 2018 г. са посочени приоритетите и целите в дейността на Комисията за 2018 г. Основен приоритет в работата на КЗК през 2018 г. е да предотвратява прилагането на антиконкурентни практики и да разрешава проблемите при функционирането на пазарната икономика. Чрез отговорния подход при осъществяване на своята дейност Комисията доказва, че има необходимия опит и капацитет за това. В областта на производствата по антитръст основните приоритети бяха насочени към това КЗК да осигури стимулиране на свободната инициатива в стопанската дейност, разширяване на усилията за конкуренция с оглед повишаване благосъстоянието на потребителите и обществото като цяло. КЗК осъществи наблюдение на значими и чувствителни за потребителите и бизнеса сектори на икономиката, като основният фокус беше поставен върху електронната търговия. През 2018 г. Комисията постанови три определения, с които предяви твърдения за извършени нарушения под формата на тръжни манипулации, с което продължи борбата си с този вид антиконкурентни практики. През 2018 г. КЗК имаше специален фокус и върху производствата по секторни анализи като най-задълбочен и ефективен инструмент в правомощията на Комисията при анализиране на конкурентната среда в даден икономически сектор. Като резултат бяха образувани четири производства за извършване на секторен анализ на конкурентната среда на електроенергийния пазар, медийния пазар, пазара на предоставяне на банкови услуги и пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. През 2018 г. най-честите установени нарушения в областта на нелоялната конкуренция са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция, следвани от нарушения за имитация и заблуждаваща реклама. Статистически дейността на КЗК е следната: През 2018 г. КЗК образува общо 1120 производства, от които 132 по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), 981 по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и 7 по Закона за концесиите (ЗК). В периода, който обхваща отчетът, приетите от Комисията определения и решения са общо 1423, тоест с около 300 повече от 2016 г. и предходните. През отчетния период Комисията е приключила съответните производства по ЗЗК, ЗОП или ЗК, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушение по ЗЗК или за непредоставяне на информация, а останалите са актовете, с които КЗК се е произнесла по други въпроси от нейната компетентност. През 2018 г. Комисията подобри изключително много събираемостта на наложените с нейни решения имуществени санкции и глоби. Събраните суми са в размер на 4 млн. 398 хил. лв., което е с над пет пъти повече събрани парични вземания спрямо предходната 2017 г. През 2018 г. в Комисията са образувани четири производства, които имат за предмет установяване наличието или липсата на нарушение по Глава трета Забранени споразумения, решения и съгласувани практики от ЗЗК, като 2 от тях са образувани по решения на Комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (по собствена инициатива), а останалите – по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК. През 2018 г. КЗК извърши общо две проверки на място по производство от същата година. През 2018 г. Комисията постанови пет решения във връзка с прилагането на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията по производства, образувани в периода 2013 – 2017 г. През 2018 г. броят на решенията е по-малък спрямо 2017 г., което се дължи основно на големия брой образувани производства през предходните години. През 2018 г. определенията за предявяване на твърдения за извършени нарушения по същата причина бележат спад, в сравнение с 2017 г. През 2018 г. във връзка с извършена проверка на място Комисията наложи санкция за неизпълнение на задължението за съдействие в размер на 30 хил. лв. През 2018 г. са образувани четири производства с предмет установяване наличието или липсата на извършени нарушения във връзка със злоупотреба с монополно или господстващо положение, образувани по искане на лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК. Постановени са девет решения. Наложени са имуществени санкции и глоби по едно решение за близо 57 хил. лв. През 2018 г. КЗК образува общо 33 производства по уведомления и мотивирани искания за разрешаване на концентрация между предприятия. Комисията постанови общо 32 решения по Глава пета от ЗЗК, като по 21 решения Комисията разрешава концентрация между предприятия, забранява концентрация по две решения, постановява по три решения, че сделката не представлява концентрация. През отчетния период КЗК е постановила две определения за спиране на производството на основание чл. 40, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията. През 2018 г. КЗК не е наложила глоби по чл. 102 от ЗЗК за извършени нарушения по Глава пета от ЗЗК. Комисията е оценила и постановила решения за разрешаване на концентрация между предприятия в различни икономически сектори. КЗК е компетентна да осъществява контрол върху концентрациите с национално измерение, а тези, които достигат праговете по чл. 1 от Регламент № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятията попадат под изключителната юрисдикция на Европейската комисия. В тази връзка за изтеклата 2018 г. КЗК извърши анализ на информацията, съдържаща се в общо 415 постъпили по горепосочения ред уведомления и мотивирани искания за концентрация между предприятия. През 2018 г. с две свои решения Комисията прие секторни анализи на конкурентната среда на медийния пазар в Република България и на пазарите на търговия с храни и бързооборотни стоки. През 2018 г. в Комисията са образувани общо 73 производства, имащи за цел установяване наличието или липсата на нарушения по Глава седма от Закона за защита на конкуренцията – Нелоялна конкуренция – 70 производства, и по Глава седма „а“ Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне – три производства. От тях 70 са образувани по искане на лица, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на ЗЗК, едно на основание самосезиране въз основа на подадени сигнали от граждани и в резултат на собствени наблюдения върху пазара, и две – върнати от ВАС преписки за ново произнасяне. С 29 постановени решения Комисията е установила 44 извършени нарушения, представляващи нелоялна конкуренция, като в тази връзка е наложила имуществени санкции и/или глоби по Глава седма и Глава седма „а“ от ЗЗК общо в размер над 2,6 млн. лв. Най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени през 2018 г., са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията, следвани от недобросъвестно поведение в противоречие със забраната за имитация по чл. 35 от ЗЗК и заблуждаваща реклама по чл. 32, във връзка с чл. 33 от ЗЗК. През 2018 г. КЗК е постановила общо 26 решения, което е с 15 решения повече в сравнение с 2017 г. С тези актове са приети становища по проекти или действащи нормативни, или административни актове и установяващи наличието или липсата на противоречие с правилата на конкуренция. През 2018 г. в КЗК са депозирани 1420 жалби, с 98 повече в сравнение с 2017 г. По 418 жалби е издадено разпореждане на председателя на КЗК, с което е отказано образуване на производство на основание чл. 201, ал. 1 от ЗОП. Заради невнесена държавна такса е издадено разпореждане за отказ по 223 броя жалби, а по 54 броя жалби са оттеглени. Общо постановените актове по ЗОП са 1251 броя. През 2018 г. са подадени общо 93 жалби до ВАС срещу постановените от КЗК решения и определения. ВАС е постановил общо 45 съдебни акта по жалби, като 37 акта остават в сила, четири акта на КЗК са отменени частично, четири акта са отменени окончателно на тричленен състав. ВАС се е произнесъл окончателно с 39 решения и определения, като с 28 оставя в сила актовете на КЗК, отменя частично 6 акта и отменя изцяло 5 акта на КЗК. Народните представители Жельо Бойчев и Петър Кънев поставиха въпроси във връзка с липсата на препоръки в постановените от КЗК решения; отсъствието на информация за ефекта от производствата и анализите на КЗК; за различната бързина при отделните производства; за защитата на интересите на дребните производители в отношенията с търговските вериги. Народният представител Димитър Бойчев постави въпроса за сроковете на извършване на секторните анализи. На поставените въпроси отговориха Юлия Ненкова и Димитър Кюмюрджиев. След гласуване с резултати: „за“ – 10 гласа, 8 гласа „въздържал се“ и без „против“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да вземе следното решение: „Проект! РЕШЕНИЕ: по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Имате думата за изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване, колеги. Подлагам на гласуване Проекта за решение, който току-що госпожа Савеклиева прочете, за приемане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. Гласували 120 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието. Съобщения за парламентарен контрол: 1. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на 14 въпроса от народните представители Ахмед Ахмедов, Любомир Бонев, Севим Али, Георги Йорданов, Кольо Милев, Александър Ненков и Александър Иванов – два въпроса; Кристиан Вигенин – два въпроса; Милен Михов, Даниел Йорданов и Красимир Янков, Павел Шопов, Димитър Георгиев и Иван Валентинов Иванов. 3. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова; 4. Министър на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на девет въпроса от народните представители Георги Михайлов, Джевдет Чакъров – два въпроса, Кольо Милев, Иван Ибришимов, Атанас Костадинов и Илиян Тимчев; Валентина Найденова – два въпроса, и Георги Гьоков. 5. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на седем въпроса от народните представители Светла Бъчварова – два въпроса; Васил Антонов, Румен Георгиев, Георги Стоилов и Иван Димов Иванов, Георги Стоилов и Светла Бъчварова, и Кристина Сидорова, и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин. 6. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Никола Динков. 7. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Борис Ячев. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на едно питане от народния представител Антон Кутев; - министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Емил Димитров; - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на едно питане от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева; - министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова. Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на: - три въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова; - един въпрос от народния представител Иван Вълков към министъра на туризма Николина Ангелкова. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Младен Маринов и министърът на културата Боил Банов. Поради ползване на платен годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на околната среда и водите Нено Димов и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. По повод предварително планиран ангажимент – участие в тържествен ритуал по връчване на свидетелства в Националния военен университет „Васил Левски“ – град Велико Търново, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят Томислав Дончев и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. С това приключи днешният пленарен ден. Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,34 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Кристиан Вигенин Явор Нотев Секретари: Филип Попов Слави Нецов

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере дали негови лични данни са станали обект на неоторизиран достъп. Справка в приложението може да се направи на https://check.nra.bg/ след въвеждане на ЕГН и номер на мобилен телефон.

Резултат дали има неправомерно разпространени лични данни ще бъде изпратен на въведения от Вас мобилен номер.    

Вече е достъпно приложението, чрез което всеки гражданин може да разбере дали негови лични данни са станали обект на неоторизиран достъп. Справка в приложението може да се направи на https://check.nra.bg/ след въвеждане на ЕГН и номер на мобилен телефон.

Резултат дали има неправомерно разпространени лични данни ще бъде изпратен на въведения от Вас мобилен номер.    

Делегация на Групата за приятелство Португалия – България в Събранието на Португалската република, водена от Уго Коща, се срещна с депутати от Групата за приятелство България – Португалия и с ръководствата на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм и по образованието и науката.
По време на срещата с Групата за приятелство България – Португалия бяха отчетени отличните двустранни отношения, както и многото сходства и общи интереси в сферата на туризма, селското стопанство и икономиката.

Председателят на Групата за приятелство България – Португалия в Народното събрание Борис Ячев подчерта ползотворното сътрудничество между двете държави и на парламентарно равнище. Той изрази и задоволството си от факта, че чуждестранната делегация ще се запознае с това как функционира българската законодателна институция.

Българо-португалските връзки се развиват отлично и са на много високо държавно ниво, отбеляза народният представител Валери Жаблянов. Той допълни, че е налице голяма емоционална близост между двата народа. По думите му България и Португалия са изправени пред едни и същи предизвикателства и в европейската политика. Валери Жаблянов постави акцент върху активната работа на България за приемането й в Шенгенската зона и общите усилия на всички политически партии у нас за постигането на тази цел.

Народният представител Петър Петров посочи близкия характер на българската и португалската икономика. Според него двете страни са естествени съюзници и между тях съществува потенциал за още по-задълбочено партньорство в Обединена Европа.

Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм Петър Кънев запозна португалските парламентаристи с актуалната дейност на Народното събрание и на ръководената от него комисия. В разговора участваха и заместник-председателите на комисията Даниела Савеклиева и Адлен Шевкед.

Смятаме, че България трябва да влезе колкото се може по-бързо в еврозоната, отбеляза Петър Кънев и допълни, че страната ни вече от 6 години е изпълнила всички технически критерии за членство в Шенген. Той отбеляза, че е налице добър темп на развитие на българската икономика.

Председателят на Комисията по икономическа политика посочи, че нивото на стокообмена между България и Португалия е много нисък – под 200 милиона годишно. Той добави, че трябва да се работи за насърчаване на директните контакти между българския и португалския бизнес, като отбеляза, че в законодателен план са подписани всички необходими споразумения за развитие на тези контакти. Петър Кънев подчерта също, че българският туризъм дава над 12 % от Брутния вътрешен продукт на страната.

Народният представител от Групата за приятелство Португалия – България в Събранието на Португалската република Уго Коща отбеляза, че за Португалия двустранните икономическите отношения са изключително важни. По думите му те не са на необходимото ниво и призова двете страни да работят в тази насока.

Уго Коща отбеляза, че през последните години в Португалия са навлезли много чуждестранни инвестиции и е налице нарастване на броя на туристите. Той сподели мнението на Петър Кънев, че трябва да се работи за задълбочаване на бизнес контактите и икономическите отношенията между двете страни.

Депутатът от португалския парламент Карлош Пейшото посочи, че туризмът представлява 14 % от БВП на неговата страна. По думите му България  има всички предпоставки да влезе в еврозоната, като посочи, че за Португалия това е бил много труден процес.

Заместник-председателят на Комисията по икономическа политика Даниела Савеклиева отбеляза, че страната ни  има развит зимен и летен туризъм, но разполага също с много нови спа комплекси, богати на минерални извори. Тя допълни, че развиваме нови туристически дестинации и нови видове туризъм – исторически, винен и културен.

Делегацията на Групата за приятелство Португалия – България в Събранието на Португалската република се срещна и с председателя на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова. На разговора тя представи някои от основните приоритети на управляващото мнозинство в областта на образованието и посочи, че по тях има консенсус в комисията. Целта ни е до края на нашия мандат, който приключва през 2021 г., двойно да увеличим възнаграждението на учителите в България, посочи Милена Дамянова и допълни, че вече е постигнато почти 50 процента увеличение. Искаме да привлечем повече млади хора към учителската професия, подчерта тя. По думите й изключително много се инвестира и в квалификацията на учителите. Вторият приоритет, който Милена Дамянова отбеляза, е свързан с функционалната грамотност на учениците и усвояване на уменията на 21 век, а третият – с въвеждането на дуално обучение в системата за професионално образование.

Депутатът Уго Коща благодари от името на Групата за приятелство за топлия прием. Той запозна Милена Дамянова с образователната система в Португалия и посочи, че професионално образование в неговата страна е добре развито. Смятаме, че е изключително важно да има добри и квалифицирани преподаватели и студенти, подчерта Карлош Пейшото от Групата за приятелство. Той отбеляза, че образователните системи в България и Португалия са сходни. Гостите се интересуваха какви са предизвикателствата пред България в областта на образованието и науката, къде се намират големите университети на страната, до кой клас у нас образованието е задължително.

По време на визитата си португалската делегация ще посети Карлово и Пловдив.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов, Кристиан Вигенин и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Николай Александров ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работа на Народното събрание за 24 – 26 юли 2019 г.: „1. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 167 от 16 юли 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. 2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Изборния кодекс. Вносители – Даниела Дариткова и група народни представители на 9 юли 2019 г. Приет на първо гласуване на 16 юли 2019 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г. Приет на първо гласуване на 3 юли 2019 г. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство. Вносител – Министерският съвет на 3 юни 2019 г. Приет на първо гласуване на 19 юни 2019 г. 5. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2018 г. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2019 г. 6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет на 25 юни 2019 г. Приет на първо гласуване на 16 юли 2019 г. – първа точка за четвъртък, 25 юли 2019 г. 7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Вносител – Министерският съвет на 3 юли 2019 г. – точка втора за четвъртък, 25 юли 2019 г. 8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители – Стефан Апостолов и група народни представители – точка трета за четвъртък, 25 юли 2019 г. 9. Разисквания по питане от народните представители Георги Йорданов и група народни представители към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти – точка четвърта за четвъртък, 25 юли 2019 г. 10. Ново обсъждане на Закона за ратифициране на Международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), Международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Munitions in support of the F-16), Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и Международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от Народното събрание на 19 юли 2019 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 173 от 23 юли 2019 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България – точка първа за петък, 26 юли 2019 г. 11. Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор. Вносител – Министерският съвет на 28 юни 2019 г.) – точка втора за петък, 26 юли 2019 г. 12. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за военното разузнаване. Вносители – Милен Михов и група народни представители на 16 юли 2019 г. Приет на първо гласуване на 19 юли 2019 г.) – точка трета за петък, 26 юли 2019 г. 13. Парламентарен контрол.“ ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Процедура! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само да гласуваме и след това ще Ви дам думата. Моля, режим на гласуване. Гласували 210 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 56. Предложението е прието. Процедура – господин Попов, заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за разместване на точките в така приетия дневен ред, а именно точка 12 да стане точка 11, а точка 11 – точка 12. Правя го, защото по второто гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за военното разузнаване има предложения, ще има и някакви разисквания, докато Законопроектът за ратифициране на Споразумението е относително безспорен. В тази връзка мисля, че е разумно това предложение. Моля да го подложите на гласуване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Моля, колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Попов за разместване на точки 12 и 11. Гласували 204 народни представители: за 72, против 70, въздържали се 62. Предложението не е прието. Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 24 юли 2019 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Милен Михов и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси. Проект на решение във връзка с разисквания по питане № 954 05 26 от 26 юни 2019 г. от народните представители доцент Георги Йорданов и група народни представители към министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровите обезпечения с медицински специалисти. Вносител: Кръстина Таскова и група народни представители. Проект на решение във връзка с разискванията по питане № 954-05-26 от 26 юни 2019 г. от народния представител доцент Георги Йорданов и група народни представители към министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровите обезпечения с медицински специалисти. Вносител: Даниела Дариткова и група народни представители. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2018 г. – 20 юли 2019 г. Вносител: Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Шести годишен доклад на министъра на правосъдието за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дело срещу България за 2018 г. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболните мачове и други спортни мероприятия. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по външна политика. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител – Министерският съвет. Предстои разпределение. Съобщения: На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители че на 23 юли 2019 г. е постъпил Указ № 173 от Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 19 юли 2019 г. Закон за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Munitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация – Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Rad Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), е върнат за ново обсъждане. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 26 юли до 11 август 2019 г. включително в Грузия ще се проведе Многонационално учение. В учението ще вземат участие военнослужещи от въоръжените сили на Република България. Учението се провежда в изпълнение на План за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина през 2019 г. и постигнатите договорености със силите на САЩ в Европа и не е свързано с провеждането на военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други на друга държава или организация въоръжени сили. В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж военнослужещи от състава на Военновъздушните сили на Република България за осигуряване на въздушен транспорт за транспортиране на официални лица, водени от министъра на отбраната на Република България по маршрут от летище София, район „Враждебна“ до летище Охрид, Република Северна Македония и обратно до летище София, район Враждебна за времето от 22 до 24 юли 2019 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни държавни органи. Уведомленията са постъпили съответно на 17 и 19 юли 2019 г. с вх. № 903-09-37 и вх. № 903-09-38 и са предоставени на Комисията по отбрана. В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че на основание чл. 63, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Министерският съвет е приел Решение № 432 от 2019 г. за разрешаване изпращането на военнослужещи и военни кораби от въоръжените сили на Република България за участие в постоянните военноморски групи на НАТО в съответствие с графиците за оперативното им използване в мисията, утвърждавани от Северноатлантическия съвет на НАТО. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за решението е уведомен и Президентът на Република България. Уведомлението е постъпило на 22 юли 2019 г. с вх. № 902 00 21 и е предоставено на Комисията по отбрана. Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 4 ЮЛИ 2019 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 167 ОТ 16 ЮЛИ 2019 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Давам думата на заместник-председателя на Комисията по бюджет и финанси да ни запознае с Доклада. Госпожо Ангелова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Указ № 167 на Президента на Република България, постъпил на 16 юли 2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. и мотивите към указа. На заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения указ. На заседанието присъства професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси към администрацията на Президента на Република България, която представи Указа и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание § 2, т. 2, 3 и 9, както и § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква „а“ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. В началото на мотивите си президентът посочва, че народният суверенитет, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно управление. В тази връзка чл. 11, ал. 3 от Конституцията дефинира същността и предназначението на политическите партии като посредник при практическото осъществяване на народовластието. Ето защо, конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа – суверен. Според президента с § 2, т. 2, буква „а“ и т. 3 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет, които предвиждат финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно изискване не е изпълнено. Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба. Затова и тяхната воля да даряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще бъде детерминирана от икономическите им интереси. Неслучайно чл. 11, ал. 3 от Конституцията изрично посочва само гражданите като субекти, чиято воля формират и изразяват политическите партии. В този смисъл според президента възможността юридически лица и еднолични търговци да правят дарения в полза на политически партии трудно може да намери опора в Конституцията. Президентът отбелязва, че преди изменението с § 2, т. 2, 3 и 9 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., на чл. 23 от Закона за политическите партии в полза на партиите са позволени само дарения от физически лица, и то – с определен максимален размер, докато с настоящите промени не се предвиждат максимални размери за даренията, независимо дали са направени от физически или юридически лица. Даренията от търговски дружества и еднолични търговци несъмнено са акумулирани от стопанска дейност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава дейност. Така президентът достига до извода, че политическите партии, вместо да изпълняват конституционно отредената им роля да работят за управление на държавата според волята на народа, закономерно се обвързват с печалбата на определени търговци, част от която ще се връща обратно под формата на дарения. По този начин се подменя интересът, в името на който политическите партии осъществяват дейността си, вследствие на което се накърняват конституционните основи на българската политическа система. На следващо място, в мотивите президентът изтъква, че претворената в Закона концепция на „широко отворени врати“ за дарения не е съчетана с достатъчно механизми за прозрачност и контрол, които да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители, което създава среда за корупция. Становището на президента е, че на практика се създава опасност конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 – нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна – да бъде преодоляна. Политическият плурализъм, а и задължението на държавата по чл. 4, ал. 2 от Конституцията, изисква да има законова възможност различни партии да посредничат в изразяването на идеите от целия спектър на обществото. Това изискване не може да се изпълни чрез даването на превес на финансиране от нелегитимни дарения. Тези дарения няма да бъдат насочени пропорционално към всички партии, а само към тези, за които дарителите са преценили. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси. По този начин сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията. Президентът отбелязва в мотивите си, че съгласно § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, буква „а“ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с които се променя Изборният кодекс, юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в избори, като по този начин отпада ограничението до 10 000 лв. за дарения от физически лица и свързаната с това административнонаказателна отговорност. Ограниченията във финансирането на партиите имат призната полезност и тя е да не се допуска превръщането на икономическата власт в политическа и партийна. И тъй като политическите партии са основен участник в изборния процес, правилата за тяхното финансиране са важен регулатор и гарант за честни избори, а чрез тях – за вярното формиране и изразяване на волята на народа – суверен. На последно място президентът посочва, че липсват гаранции за публичност на направените от юридически лица дарения за предизборните кампании, тъй като на вписване в единния публичен регистър подлежат само имената на дарителите. Според него финансирането на партиите и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъде част от цялостна рамка за почтеност, каквато приетите изменения не са. За да допринасят за провеждането на честни избори, партиите трябва да действат почтено, като формират политическата воля адекватно на действителните мнения и идеи у народа без зависимости от икономически или друг характер. След проведеното обсъждане на Указа се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Ще започна с това, че ние подкрепяме ветото на Президента. Въпреки това мисля, че двата въпроса са взаимно свързани, а именно въпросът за размера на държавната субсидия и начина на финансирането на партиите. Те се намират в причинно-следствена връзка, тоест било е решено партиите да се финансират от държавата, за да се избегне тяхната зависимост от частни, фирмени, олигархични и чужди интереси. На първо място, с така приетия Закон на практика се узаконява корупцията, официално връщате държавата в онези тъмни, мутренски времена, в които имаше държава в държавата. Официално го правите. Тези промени противоречат както на самия Закон за политическите партии, така и на цитираните във ветото от президента европейски норми. Съгласно чл. 12 на Закона за политическите партии политическа партия се образува на учредително събрание, което се провежда на територията на Република България и е от български граждани – хора с избирателни права съгласно нашето законодателство, но те вече могат да се финансират неограничено от чуждестранни юридически и физически лица. Е, след като се финансират от чужденци, които незнайно как ще се грижат за българския интерес, защо да не могат да се образуват и в чужбина не от българи?! С тази промяна Вие произвеждате партия, търгуваща с политика, и я продавате в чужбина. На следващо място – съгласно чл. 22 от Закона за политическите партии, политическите партии не могат да извършват стопанска дейност и нямат право да учредяват и участват в търговски дружества и кооперации, което на практика се явява мъртъв текст, вече напълно излишен. Защото в надпреварата за субсидиране за дарения политическите партии на практика ще станат деен играч в търговските взаимоотношения – нещо повече, ще определят тези взаимоотношения. Държавната субсидия представлява около 80% от приходите на партиите. Вие казвате, че тези 80% ще се набират извън държавната хазна и ще искате след това независима политика, суверенитет. Е, няма как да се получи това уравнение! Политическите партии ще бъдат зависими и ще обслужват корпоративни бизнес интереси, интереси на чужди държави, чужди служби, защото тук старата поговорка ще е в пълна сила, а именно който плаща, той поръчва и музиката. Политическите партии са част от демократичния процес, част от правовата държава и са политически инструмент, чрез който се управлява държавата. В този смисъл те и тяхната защита и независимост са част и от националната ни сигурност. При това положение министър-председателят да излезе и да заяви: аз внасям закон за промяна на финансирането им или по-точно на практика за отмяна на държавното финансиране и че оттук нататък хвърляме партиите на олигарсите. Това го заявява министър-председателят на България с ясното съзнание за тежките последици за сигурността на страната, което е най-малкото безотговорно, абсурдно. Това е гротеска на държавническо поведение и подход, говори, че той – министър-председателят на България, явно е знаел какви промени ще бъдат внесени от ДПС, но предложението им е такова. Вие ще носите отговорност за последиците, а не ДПС. Носенето на отговорност, уважаеми управляващи от ГЕРБ, няма да се изчерпи със създаването на етична комисия, което само по себе си на този фон е най-малкото смехотворно. От една страна, отстранявате министъра на правосъдието, отстранявате господин Цветан Цветанов заради морална отговорност, създавате комисия в рамките на партията, а от друга, на практика узаконявате тези постъпки през закон. Защото сега една строителна фирма може да реши да дари на ГЕРБ блок или цял комплекс не със замяна на други жилища или на по ниски цени, а да дари, защото например е спечелила обществена поръчка за милиони евро. И може би на моралистите на господин Борисов и на Вашата етична комисия ще остане само да раздадат ключовете от апартаментите и да направят график за ползването на асансьора. Обръщам се към официалните коалиционни партньори на ГЕРБ и към ВОЛЯ, които като че ли ги няма тук в залата: без Вас, уважаеми колеги, ГЕРБ и ДПС не могат да преодолеят ветото – те нямат 121 гласа. Вие от „Обединени патриоти“ твърдите, че сте част от тази коалиция, за да бъдете коректив на ГЕРБ. Е, сега имате тази възможност, имате шанса да покажете, че нещо зависи и от Вас, а не само да обирате негативите. ГЕРБ имат свойството да абсорбират, сдъвкат и изплюят партньорите си – последното действие Ви предстои. За справка вижте какво стана с АБВ, с така наречените реформатори и пионери в новата политическа стойка – пионерът, управляващият в опозиция господин Радан Кънев. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, каква е връзката с обсъжданата в момента тема? ФИЛИП ПОПОВ: Да, има и се касае за подкрепата на този закон. Мисля, че част от Вас бяха в този парламент – аз също, и слушах същите приказки от тях. Резултатите ги видяхме всички. Покажете, че сте „Обединени патриоти“, че сте ОП, а не ЦОП, покажете, че не сте само притурка и че няма да цопнете в канала като политическо ехо на ГЕРБ. (Реплики от ОП.) Вие от ВОЛЯ влязохте в този парламент с гръмкото искане за промяна, но уважаеми колеги от ВОЛЯ, промяна не значи връщане на стари правила, на стари практики с тежки последици за свободата, бизнеса и демокрацията. Какво ще кажете, господин Марешки, ако чужда фармацевтична мощна компания – Ваш конкурент, финансира някоя партия или си създаде партия, която ще законодателства в полза на тази чужда компания срещу българската фармацевтична индустрия и бизнес, за да овладее българския пазар, защото това е напълно възможно? Това обръщение към колегите от „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ не го правя, за да ги уязвя по някакъв начин, а го правя единствено със загриженост за плурализма в България, защото той е полезен, той е достижение. Нека да има избор на идеи, на политики, на тези. Не обслужвайте ГЕРБ! Обслужвайки ГЕРБ, Вие се стопявате и като доказателство си вижте резултатите от последните европейски избори. Обезличаването е отрова за всяка партия, за плурализма и демокрацията. Не го допускайте! Не подкрепяйте тази безумица! Ние от „БСП за България“ сме последователни в позицията си, имаме аргументи и ги отстояваме. Това е отговорно, държавническо и демократично поведение. ГЕРБ ще се финансират щедро от бизнеса, защото бизнесът е зависим от държавата, а държавната администрация, завладяна от ГЕРБ, ще служи като инструмент срещу „непослушния бизнес“. Това е тежък удар срещу плурализма, демокрацията и свободния, независим бизнес в България. Такъв модел на финансиране няма никъде в Европа и си има причини за това. Уважаеми народни представители, Вие, колеги от „Обединени патриоти“, от ВОЛЯ – за нас от „БСП за България“ е ясно, затова се обръщам към Вас: свалете от тезгяха националната сигурност на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Реплики? Не виждам. Господин Кутев, заповядайте за изказване. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Ще се включа в този дебат без надеждата, че ще получа резултат от залата, но с идеята, че това, което ще кажа сега, трябва да остане все пак за другите, които след години ще четат, когато започнат да променят същите тези закони. Колеги, едни от най-старите противоречия в съвременните общества, най-драматичните и най-кървавите са били противоречията между богатите и бедните в различните им конфигурации – дали са били между работници и собственици на капитал, или това е било формулирано по друг начин, дори няма голямо значение. Това са големите противоречия, които в съвременния свят, в последните 105 години са коствали на обществата милиони жертви. И въпреки това политическата система е намирала по някакъв начин възможности за закрила на тези, които не владеят капитала. В днешно време на практика има два механизма, които могат да защитят ниските слоеве на обществото от абсолютно произволния капитал. Това са профсъюзите, доколкото те работят, защото често пъти могат да бъдат направени така, че да не работят, и евентуално някакви форми на политически формации, които имат съответните цели и възможности да го правят в политическата система. В момента, в който направиш политическата система зависима от капитала, така че всъщност именно бизнесът да определя това коя партия ще бъде по-богата или по-бедна, коя ще съществува или няма да съществува – в момента с тези текстове Вие правите точно това, казвате, че бизнесът оттук нататък ще определя кой политически субект е интересен и кой не е. Аз искам всеки от Вас да си даде сметка, защото голямата част от Вас не са богати хора – те са работили нещо преди това, и, уверявам Ви, голяма част от Вас, от дългия ми политически опит, само след една-две години ще се окажете на същия онзи пазар на труда. Искам да Ви попитам: когато корпорациите, бизнесът плаща на партиите, кой защитава в тази държава бедните и онези, които няма да имат възможност да продължат нататък – Вашите братя, сестри, братовчеди, лели, чичовци и деца? Кой ще го направи след Вашето пръстче, което сега ще натисне нещо, защото така са му казали? В залата има някъде около 40 човека от Вас, други 130 – 140 се разхождат отвън, даже няма да ме чуят – ще изкарат депутатския си мандат и ще си мислят, че те са почтени хора, които са си свършили работата, само че поколения след Вас след това ще страдат от онова, което Вие правите в момента. Защото когато бизнесът плаща на партиите, няма кой да създаде каквато и да била форма на политическа защита на бедните и онеправданите в обществото – няма кой. Партии, платени от бизнеса, няма да регулират отношенията в полза на работниците, в полза на бедните, в полза на онеправданите – те ще ги регулират в полза на богатите. Това е нещото, което се случва в момента. Случва се това, че три пъти в последните 30 години се е увеличила ножицата между бедни и богати. В момента печалбите на бизнеса са с пъти по-високи, отколкото нарастването на брутния вътрешен продукт, с пъти повече нарастват печалбите на бизнеса. Затова ножицата се увеличава навсякъде – не само в България. И Вие в момента на тези – богатите и силните, им давате, освен цялата друга власт, която имат, защото те имат финансовата власт, раздават работните места, управляват медиите, колеги, и Вие в момента ги пускате в партиите! Кой ще Ви защити децата после?! Това, което правим в момента, е гадна мръсотия относно собствения ни народ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Биков, заповядайте. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изслушах с интерес двете изказвания на колегите от БСП, но останах с впечатлението, че те повтарят това, което казаха и когато гласувахме Закона. Всъщност ветото е по-особено от Закона – президентът казва своето мнение за това законодателство, което ние приехме. Неговото мнение е следното според мотивите и според политическото действие, което той е предприел. Президентът казва, че един лев е абсолютно достатъчна субсидия за партиите – това го казва президентът, не го казваме ние, със своето вето, защото президентът не налага вето върху този текст. В този смисъл аз не виждам Вие какво подкрепяте в това вето. То е точно обратното на онова, което говорехте по време на дебата по приемането на Закона. То е обратното на онова, което говорите и днес. В същото време произвеждате действие, което е в подкрепа на това действие на президента. Второ, президентът казва не само че един лев е достатъчна субсидия от държавата – тя е абсолютно достатъчна една партия да се издържа и затова партиите не трябва да получават дарения от частни дарители. Това вече е в противоречие и с нашата теза, но то е в противоречие и с Вашата. Ние ще отхвърлим ветото, защото твърдим, че един лев на глас не е достатъчна субсидия, и то най-вече за по-малките партии. Партиите трябва да имат възможност да се финансират и от частни дарители, като правят това по прозрачен начин, а не като вземат дарения нелегално и незаконно, защото в крайна сметка ще се стигне до това при определени партии. Когато една партия е голяма, един лев на глас все пак дава някакъв финансов ресурс. Освен това, големите партии могат да съберат и членски внос от своите членове, които са повече. Малката партия обаче няма да може да издържи с този един лев на глас. Затова и тезата на президента, че субсидията трябва да бъде един лев, но да бъде забранено да се приемат дарения от юридически лица, е малко лицемерна. Президентът много ясно трябваше да каже, по-скоро много откровено трябваше да се държи по отношение на българските граждани. Ние тук, в парламента, трябва да им обясним, че партиите имат разходи и е по-добре приходите им да бъдат регламентирани, да бъдат ясни, ако се отклонят от Закона, да бъдат санкционирани, отколкото да бъдем лицемерни и да кажем, че партиите могат с един лев на глас държавна субсидия и нямат никаква нужда от това, нямат допълнителни разходи, затова да им бъде забранено да получават и дарения. За мен това е лицемерна позиция на президента. Да, той се е съобразил с волята на голяма част от българските граждани, които също казват, че тази субсидия трябва да бъде един лев на глас. Аз приемам – ще го повторя, казах го и докато приемахме Закона, че това създава определени рискове и затова ние се опитваме да ги предотвратим, като регламентираме получаването на дарения. А президентът не желае да бъдат регламентирани тези дарения. Той не желае. (Реплика от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата, имате възможност за реплика. ТОМА БИКОВ: Той налага, повтарям, вето върху даренията, а не върху единия лев. Затова ми е интересно да чуя Вашето мнение по тази позиция на президента! Още веднъж ще повторя, президентът подкрепя един лев на глас! Това прави президентът с ветото и го прави много ясно и много категорично, в абсолютно противоречие с Вашата позиция и с всички Ваши аргументи! Затова ще призова колегите – нека да регламентираме вземането на дарения, да има регламент в това отношение, да бъдем искрени с гражданите, да им кажем, че ако държавата не финансира партиите, те трябва да се финансират от частни субекти. Има такива практики в различни демократични държави. Не това е основата на партийната дейност, важна част е, но не заради субсидиите и не заради приходите съществуват партиите – те съществуват поради други причини, вследствие на обществени процеси, а не вследствие на някакво законодателство. Законодателството се е появило след това. Нека да отхвърлим ветото, защото в противен случай ще направим така, че ще принудим някои от партиите, повтарям – по-малките, действително да се превърнат във функция на определени бизнесмени. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. Реплики – господин Зарков, госпожа Клисурска, господин Найденов. Има ли реплики от другите парламентарни групи? Няма, само от „БСП за България“. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, многократно говорите за единия лев и какво казал президентът по този въпрос. В мотивите за върнатия закон няма нито дума за размера на партийната субсидия! Нито казва дали един лев е достатъчно, нито се произнася дали не е недостатъчно – този въпрос не е обект на това вето! Защо Вие обаче дърпате към този въпрос? Защото не искате да погледнете истинския обект на това вето. И за да не преразказвате Вие и да споря аз, ще Ви прочета какво пише в документа, който би трябвало да имате пред Вас, за да гласувате, съзнавайки какво правите. Чрез Закона, който сега обсъждаме повторно, президентът твърди и е прав, че се подменя не друго, а политическата система на България като демократична парламентарна република! Защо – обяснява президентът по-надолу: „защото конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа“! И обяснява президентът, че търговските дружества и едноличните търговци служат на интереса печалба и когато Ви дадат пари, Вие ще служите на техния интерес – печалба, а не на интересите на народа! Това пише във ветото. Във ветото пише още, че се създава опасност на практика да бъде преодоляна конституционната забрана нито една политическа сила да не се утвърждава като държавна, тоест да не се слива партия и държава – това, което последователно Вие правите в последните седмици. И накрая: „Финансирането на партиите – според президента – и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъдат част на цялостна рамка за почтеност, каквато приетите изменения не са“. Всъщност разликата между това, което говори президентът, и онова, което говорите Вие, е, че президентът е ясен и точен, а Вие бълбукате, за да прикриете от българските граждани елементарния факт, че продавате политическата ни система! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Зарков. Госпожо Клисурска, заповядайте. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Биков, от нашата парламентарна група много добре сме си прочели ветото на президента, а онова, което Вие в момента говорите по отношение на това, което казва президентът – вслушайте се в него. Защото от начина, по който той говори за финансирането на политическите партии от юридически лица, всички Вие трябва да сте наясно, че това е заплаха за политическата система. Във Вашето изказване, ако всички внимателно са слушали, и колегите Ви от ГЕРБ, точно Вие посочвате тази заплаха, защото в предложението, което направихме – за финансиране от юридически лица, не въведохме ограничения, не въведохме някакви граници, не въведохме някакви изисквания. В един момент Вие, с Вашето изказване, пак искате да сложите каруцата пред коня, защото когато ние правихме предложенията за изменение на Изборния кодекс в тази им част – за финансиране на партиите от юридически лица, точно това Ви казахме, че този дебат не трябва да го правим някъде назад във времето, а първо да регламентираме как ще се случва и тогава да направим изменението. Тази непоследователност и това отваряне на Изборния кодекс, или Закона за политическите партии през два месеца, през три месеца води до срив в политическата система и заплаха за сигурността. Точно това е. Задавам въпрос: какво правим с онези, които изпълняват обществени поръчки на публични институции? Те даряват ли? Къде го регламентирахме това? Какво правим, когато една салафитска организация или фондация, защото тя е юридическо лице, в един момент финансира политическа партия? Къде даваме гаранции на българските граждани, че не е срив в политическата система, когато не въведохме ограничение юридическите лица да финансират политическите партии? Така че, вслушайте се във ветото на Президента! Приемете ветото на Президента! Да направим дискусията в този закон наистина конструктивна, защото това, което правим, срива политическата система. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Клисурска. Заповядайте, господин Недялков. Да увеличим ли времето на групата? Удължете времето. Заповядайте. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Биков, съвсем кратки уточняващи въпроси: считате ли ветото на Президента, което много пъти повтаряте, че не засяга въпроса за размера за субсидията за политическите партии, за въпрос от конституционна гледна точка? Моята теза е: не. Това е право на Народното събрание така, както е записано в Закона за политическите партии – всяка година да определят размера на субсидията за политическите партии. Ето това е съществената разлика за незасягането на въпроса дори от юридическа гледна точка. И плюс това помните първоначалното предложение, което отприщи цялата тази лавина от предложения, които отидоха в промените на Закона за политическите партии. Извинявайте, ние днес гледаме Закона за държавния бюджет, а реално промените са в Закона за политическите партии – това е първата забележка. Втората е много по-съществена. Уважаеми господин Биков, бихте ли ми изброили кои текстове в Закона за политическите партии регламентират финансирането на тези партии от юридически обекти, еднолични търговци и граждани, които да правят процеса прозрачен? Няма такива. Каква е връзката с обществените поръчки? Каква е връзката с концесиите? Каква е връзката на тези юридически субекти и еднолични търговци с цялата система на държавата, за да се върнат отново парите при политическите партии? Мога да Ви посоча много примери дори от моя избирателен район. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков. Дуплика – господин Биков, заповядайте. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, и трите реплики бяха в една посока. Аз ще направя две уточнения. Първо, ние дебатираме в момента ветото, а не толкова Закона, Закона го дебатирахме на две четения. Ветото. Президентът имаше всички конституционни правомощия да наложи вето върху субсидията от един лев, за която Вие говорите. Той не го е направил! Той не го е направил – това казвам, а какво е казал, е съвсем друг въпрос. Важното е какво е направил. Той казва, пак ще повторя: един лев е предостатъчна субсидия… (Реплики от БСП за България.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изслушайте отговора на господин Биков! ТОМА БИКОВ: …с действието си го казва, колеги. Той казва, че е достатъчно. Ако не беше съгласен с това, щеше да наложи вето и върху единия лев и тогава да стигнем до дебат и да казваме: достатъчно ли е, или не е достатъчно? Той казва: такава трябва да бъде държавната субсидия – оттам нататък забраняваме, не трябва да има дарения на партиите. Това Ви казва. За мен това е лицемерна позиция, защото, пак ще повторя: партиите имат нужда от тези пари. Очевидно всички го казваме и трябва да има някакъв регламент. Какво ще се случи, ако приемем Вашето предложение да подкрепим ветото на президента – оставаме със субсидия един лев и забрана за частно финансиране?! Това се случва. (Реплики от „БСП за България“.) Ние предлагаме да отхвърлим това вето и да разрешим на партиите по един регламентиран и прозрачен начин да получават финансиране. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков. За изказване – господин Цонев, после господин Янков. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, парламентарната група „Движение за права и свободи“ ще подкрепи Закона и по този начин ще гласува срещу ветото със следните аргументи: не сме съгласни с мотивите на президента – по-точно с по-голямата част от мотивите на президента. Аз ще цитирам някои от тези мотиви: „Конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа суверен. В § 2, т. 2б, буква „а“ и т. 3 от Закона за изменение на държавния бюджет, които предвиждат финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно изискване не е изпълнено“. Сериозно ли? Значи юридическият екип на президента, ако обича, да не го подвежда, защото това звучи ужасно смешно. До 2009 г., тук са законите за политическите партии, от 1990 г. до 2009 г. е разрешено на политическите партии да се финансират от еднолични търговци и от юридически лица. От аргументите на юридическия съвет на екипа на президента излиза, че дотогава Конституцията е била нарушавана, погазвана и политическите партии въобще не са изпълнявали конституционната си роля. Хайде малко по-сериозно, когато боравим с такава сериозна правна материя! Може да се намерят други основания, други предположения, които и ние изказвахме, когато бяхме против референдума, когато бяхме против заигравката с популизма на всички политически партии. Обаче че е противоконституционно?! Разбира се, че не е противоконституционно. Следващият аргумент. Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба, затова тяхната воля да даряват на политическите партии не може да се основава на убеждение, а ще е детерминирано от икономическите им интереси. Значи, всяко дарение е детерминирано от икономически интерес, така ли? Това че в дарението през юридически лица се съдържа опасност те да оказват влияние върху политиката на политическите партии е факт, който никой от нас не отрича. Ние сме го казвали много пъти: по-добре държавна субсидия в достатъчен размер, а не в размер, какъвто предложи някое шоу, и всички, за да се харесаме на хората, вкупом се втурваме да казваме: трябва да се намали субсидията. А защо трябва? Защо трябва?! Къде са аргументите защо трябва да се намали и с колко трябва да се намали? В това, че юридическите лица правят дарение не се съдържа имплицитно твърдението, че ще оказват влияние, защото те правят дарения на болни, на църквата. И там ли важи това? Задължително ли важи това? Такива твърдения в мотиви ние няма как да приемем. Можем да приемем, и за пореден път от името на парламентарната група на ДПС заявявам, че сме готови да приемем дебат за публично финансиране на политическите партии, когато политическите партии се откажат от популизма, когато сложат аргументите на масата, когато обяснят на българските граждани, както ние от ДПС обясняваме непрекъснато и в медиите, и при срещите ни с хората, за какво са нужни обществените средства на политическите партии, колко средства са нужни и за какво се харчат, а не измислици как някой взимал заплати, как централните ръководства на партиите взимали заплати и така нататък. Това са несериозни работи. Някой от двете големи партии постара ли се да обясни, че всъщност основният дефект на това финансиране е, че двете големи партии, да кажем, когато имат над един милион или около един милион избиратели, получават финансиране, което е доста над нуждите им, но тези партии, основната част от които са малки или средни, както искате да ги квалифицираме, те получават финансиране по досегашния модел, който отменихме. Там няма един излишен лев – то покрива най-належащите им нужди. Първо, ние не сме съгласни с тези мотиви и смятаме, че юридическият екип на президента трябва да се отнася по-сериозно и към Конституцията, към констатациите за нарушаване на Конституцията, нарушаване ролята на партиите, и така нататък. Това, че има такава опасност не означава, че се нарушава Конституцията – така да го напишат, а не, че е противоконституционно. Нищо от това, което приехме, не е противоконституционно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. Реплики? Реплика – господин Зарков, господин Попов и господин Кутев. Заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, именно защото правният екип на президента е достатъчно добре подготвен, те са подбирали много внимателно думите си. Както при господин Биков, така и с репликата си към Вас ще използвам техните думи – тези от ветото: конституционните изисквания не са изпълнени по отношение на конституционната роля на партиите според президента. Те не твърдят, че това е противоконституционно – ако твърдят такова нещо, ще се обърнат към Конституционния съд. Какво казват и защо е много важно да се отбележи, че до 2009 г. действително е било така. Нека се замислим защо е променено? Променено е поради няколко причини. Какво се променя от 2009 г. нататък? Между другото, това е един дебат, в който Вашата партия и Вие лично сте участвали много активно, застъпвайки тезата, че партиите трябва да бъдат откъснати от различни бизнес зависимости. Друго нещо, което се случва след 2009 г., е, че ние влизаме в Европейския съюз като пълноправен член и започваме да спазваме техните изисквания, подробно описани в много доклади, които също са във ветото. За да Ви улесня и да не губя времето на залата – сигурен съм, че сте се запознали с тях – на страница втора. И накрая. Да, не се съдържа имплицитно фактът, че когато даряваш на някой, налагаш волята си. Позволете ми да мисля обаче, че не са едни и същи причините, с които се дарява на църква и на политическа партия. Не е една и съща благотворителността, оказана от бизнесмен за лечението на някого, и тази, която той оказва за политическа сила. И накрая. Българските реалности са такива, че тези дарения понякога съвсем не са доброволни. Партиите на власт търсят отчитания, които обективират след това. Досега ги криеха, сега легално ще ги правят на дарения. Тези дарения имат и друго име – нарича се рекет. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков. Втора реплика – господин Попов, трета – господин Кутев. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега, ще започна с това, с което завърши моят колега Крум Зарков. Няма как да сравните даренията към политически партии, които са част от управлението на държавата, които трябва да бъдат част от властта в държавата, от които този бизнес впоследствие ще бъде зависим, с даренията към църква или към физически лица, нуждаещи се от помощ. Те не са нито във властта, нито управляват, нито поставят в някаква зависимост от себе си тези юридически лица, които ги даряват, за разлика обаче от политическите партии. По отношение на бизнеса – Вие казахте до 2009 г. Спомняте си, наш колега предшественик, който говореше за едни обръчи от фирми около партиите. Ето затова се направиха тези промени в Закона за политическите партии, за да ги няма тези обръчи от фирми или те поне да не са така официални, защото сега пирамидата като че ли ще се обърне – ще има обръчи от партии около фирмите. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов! Трета реплика – господин Кутев, заповядайте. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, има едно нещо, в което съм съгласен с Вас, и то е, че ние проспахме тогава дебата за единия лев и изобщо за финансирането на политическите партии – тогава, когато трябваше да го проведем. Защо го направихме и кои бяхме тези, които го направихме, защото горе-долу цялата зала участваше в това, е друг въпрос? И тук сте прав. В това обаче, в което не сте според мен категорично е въпросната имплицитна зависимост – дали я има, или я няма. Всеки от нас тук, както и всеки министър и всеки, който заема публична държавна длъжност, се кълне, заемайки я, в това, че защитава обществен интерес. Обратно – нито един бизнес не се кълне, че защитава обществен интерес, и нито Конституцията, нито законите на страната по някакъв начин предвиждат бизнесът да защитава обществен интерес. Ние просто в съвременната си политическа система нямаме такова изискване към бизнеса и той няма такива задължения, а отгоре на всичкото няма и подобни идеи. И сега – оттук нататък, има ли връзка между даренията, които ще прави бизнесът и политиката, която той ще изисква? Ами, естествено, че има. И съжалявам, че се връщам всеки път на една и съща тема, обаче тази тема, за съжаление, и Вие, и Вашата партия я превърнахте в ключова за България, защото, когато във Вашите редици стои един човек на име Делян Пеевски и той финансирана голяма част от партията – вероятно, но когато години наред партията и бизнесът са пряко свързани и когато години наред партията прехвърля към Делян Пеевски, тоест политиката към бизнеса и обратно – бизнесът прехвърля към политиката, това не знам дали е противоконституционно, но е против основите на държавата, в която живеем и против народа, който по някакъв начин този човек от Вашата партия управлява, защото той има много повече влияние върху съвременна България от министър-председателя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев! Заповядайте, господин Цонев, за дуплика. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. И трите реплики на колегите от левицата всъщност потвърждават нашата основна теза, че проспахте дебата, че бяхте увлечени в популизма, когато се предлагаше референдумът, че не направихте нищо – абсолютно нищо, да обясните на хората да не гласуват за един лев, защото е недостатъчен за развитието на демократичния процес, че тогава оставихте впечатление, че не знаете, че ако референдумът мине, ще останете без средства за финансиране, както и ние, както и всички политически партии, и че ще трябва да се обърнем за финансиране от другаде. Защото политическите партии, нали сте съгласни, че няма да останат така – с изключен ток, с неплатена вода, без интернет, без рекламни материали и така нататък, и така нататък. Наясно сте и със състоянието на членския внос в бедна България, където непрекъснато се лъже, че се вземат някакви членски вноски и се пишат декларации, и така нататък. Не знам защо сега Ви дойде този акъл? Не е лошо. Сега вече сте готови за истинския дебат. Трябва ли да има публично финансиране на политическите партии? И сега да Ви напомня – то беше въведено по предложение на „Движението за права и свободи“, аз лично го направих. Увеличаването на субсидията – нямам време да чета, показах Ви, че съм ги извадил, за да знаете, че Ви цитирам неща, които не си измислям. Увеличаването на субсидията от един процент от минималната работна заплата на един лев, на шест лева, на дванадесет лева, беше съпроводено със съответни рестрикции в отвореното финансиране – постепенно, за да дойде 2009 г., когато не заради Европейския съюз, а заради дванадесет лева на глас, които бяха напълно достатъчни за всички политически партии, ние да отменим изцяло финансирането от юридически лица и еднолични търговци – ние, казвам, Народното събрание, пак по предложение на „Движението за права и свободи“ в тройната коалиция. Така че сега да обвинявате тук „Движението за права и свободи“ и народния представител господин Пеевски. Господин Кутев, аз Ви разбирам, че това Ви е като краставицата на Мирча Кришан, но да ни обвинявате, че ние го правим, защото получаваме пари от господин Пеевски – това, първо, е абсолютна неистина, да не употребя другата дума от тази трибуна, по-тежката. Очевидно е, че ние се финансирахме от бюджета до този момент, допреди две седмици. Очевидно е, че е по-добре да се финансираме от бюджета и очевидно е, че един и пет лева малките партии не ни устройват. И затова Ви затворихме дебата с гласуването си, да не ни плъзгате… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Цонев! ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защо към мен толкова стриктно? Към никого не сте толкова стриктна. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: 22 секунди – отгоре. ЙОРДАН ЦОНЕВ: …да не ни плъзгате по тази плоскост, че сте подкрепили единия лев. А какво трябваше да подкрепим – 5,60? И Вие да сте окей с 1 милион гласа, а всички останали партии какво да правим? Няма как да стане това. Това в ДПС – не. (Народният представител Петър Петров ръкопляска от място: „Браво!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. Стриктна съм за времето към всички народни представители. Господин Янков, заповядайте. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Обсъждаме върнатия закон за бюджета на Република България, на който Президентът на Република България наложи вето, и то в частта финансиране – безконтролно финансиране на политическите партии. Какво всъщност мнозинството гласува и какво днес декларирате, че отново ще потвърдите с Вашия глас? Финансиране от физически и юридически лица, без да се предвижда максимален размер, дарения от търговски дружества и еднолични търговци без прозрачна процедура за произхода на средствата. Всъщност Вие ще позволите безконтролно финансиране, което ще задълбочи зависимостта между политическите партии и техните дарители. Вашата логика отклонява погледа от отделния човек. Политическите партии и когато политиците работят за каузи и идеи, свързани със стремежа към справедлив свят, в който всеки да има достоен живот, шанс за реализация и развитие на неговите талант, знания и умения, не може да са зависими от корпоративен интерес – интересът на малцина срещу интереса на народа. Нашата партия е партия с разгънати структури и много дейности и членове, искащи социална справедливост под форма, на която е положена основата на партията ни. Спомена се възможността за финансиране от членски внос. Да, и нашият опонент, основният стълб в управлението – ГЕРБ, по указание на Бойко Борисов вече създава правила, с които да се финансира дейността на партията от членски внос, но тази партия е на власт от 10 години. Когато основните членове са извън властта, не може да търсите максимален фонд, реализиран от членски внос. Затова аз лично съм за публични средства от бюджета на Република България, за финансиране на дейността на политическите партии. Какъв е размерът, е въпрос и на обществена подкрепа след проведена задълбочена дискусия с аргументи и факти. Ще завърша, перефразирайки една мисъл – аз не се тревожа дали народът е на наша страна, най-голямата ми тревога е дали ние сме на страната на народа, защото народът винаги е прав. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков. Реплики? Не виждам. За изказване – господин Вигенин, заповядайте. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, давам си сметка, че това в известна степен е една обречена дискусия. Но това, което трябва да се каже, ще остане в историята на Народното събрание, защото смятам, че промените, които бяха направени, е гласуването днес на ветото на президента, е един вододел за българската демокрация. Солидаризирам се с мнението, изказано от колегите. Ще се опитам да акцентирам върху някои елементи. Но да подчертая, че опитът да се фокусира дискусията само и единствено върху мотивите на президента е опит, да отклоним дискусията от същината, тъй като днес дискусията не е само по мотивите на президента, а дискусията е по това в каква посока тръгва българската демокрация и политическият процес в България. Защо сме в тази ситуация сега? Промените в бюджета показаха нагледно порочния законодателен процес, който се прилага системно в Народното събрание. Първо, едно ненужно бързане с подобни промени. Второ, през Преходни и заключителни разпоредби да се правят съществени изменения в други закони, без никаква дискусия. Трето, без оценка на въздействието от гледна точка на ефекта върху държавата и обществото се правят такива съществени промени. Прави се законодателство на инат – без никакъв диалог между партиите, без търсене на консенсус по такива ключови въпроси, които пряко засягат всяка една от партиите, представени тук в парламента и не само, а и цялото общество. Позовавайки се на референдума отпреди три години, сякаш сега сте се сетили, че е имало такъв референдум, който обаче не си спомням да се е произнасял по това как трябва да бъдат финансирани партиите, освен по темата за субсидията от един лев. Нарушават се всички международни стандарти по отношение на промени в законодателството, което засяга изборния процес, тъй като с измененията в Закона за държавния бюджет Вие изменяте и Изборния кодекс, изменяте и Закона за политическите партии. Аз все пак да Ви припомня, че става дума за едно изискване такива промени да не бъдат правени по-малко от шест месеца преди избори, но тези промени всъщност засягат пряко изборния процес. В своята съвкупност промените, които направихте, първо, преди европейските избори; промените, които направихте в Изборния кодекс и в Закона за политическите партии чрез Закона за държавния бюджет, и промените, които предстои да направим тази седмица отново, за трети път, в Изборния кодекс, са в една посока – те създават по-благоприятна среда за управляващата партия. Особено, когато засягаме фундаментални принципи на финансиране на партиите в средата на годината, когато бюджетите са планирани, и се готвим за предизборна кампания – излизаме от една национална кампания и вървим към друга – за местните избори. Това вече е достатъчно сериозен повод и ние го направихме – да се сезират и международните институции, защото това пряко противоречие с добрите практики в тази сфера са нещо, което не виждаме дори в прохождащи демокрации, които в много по-голяма степен се съобразяват с тези правила. Ще Ви кажа, че групата държави срещу корупцията, на която впрочем България е учредител се занимава пряко и с въпроса на финансирането на партиите, и има поредица доклади за страни – например Австрия, за която има няколко доклада, които в продължение на години се опитват да променят финансирането на партиите в Австрия в посока, в която ние вече сме стигнали там и сега се връщаме обратно с тези промени, които днес се оспорват от президента. С тези промени, колегите го казаха, ние узаконяваме рекета, корупцията и лобизма в управлението както на държавата, така и на общините. И всякакви опити да се омаловажи този проблем е в грешната посока. Ние сме наясно, че ГЕРБ провежда систематична политика за оттегляне на държавата, бих казал, даже унижаване на държавата от редица сфери на обществения живот, и създаване на все по-голямо пространство на частния интерес. Ние сме против тази политика, но разбираме в някаква степен, че ГЕРБ е дясна партия и това е част от посоката, в която те искат да водят страната ни, но концесионирането на партиите отива твърде далеч – това е пряка заплаха за националната сигурност, първо, защото липсват тавани на финансиране; никакви ограничения по отношение на характера, предмета на дейност на юридическите лица, които предоставят подобно финансиране на партиите, с изключение на офшорните компании, но никъде няма ограничение, ако една офшорна компания регистрира дъщерно дружество в България, също да финансира политическа партия и, разбира се, финансирането от чуждестранни юридически лица. Наистина се чудя как е възможно да допуснете подобна свобода на финансирането от всевъзможни източници на политическите партии?! Тази всеядност, както казах, е пряка заплаха за националната сигурност. Ние сме призвани да пазим обществения интерес. Популизмът може да носи, някои краткосрочни дивиденти, но когато се упражнява от управляващата партия, това вече е пряка загуба за обществото и за държавата. Даже не Ви донесе и краткосрочни дивиденти това, което направихте – и за единия лев субсидия, и сега за финансирането на партиите, защото както се вижда от социологическите проучвания нито правителството стана по популярно, нито премиерът. Накрая ще Ви кажа, че ветото на президента е шанс да спрем и да се огледаме малко. Предлагам Ви да подкрепите това вето, да замразите тези промени, да инициирате временна работна група с участието на всички парламентарни партии, която да започне работа по промени в Закона за политическите партии, в Изборния кодекс, без това бързане, на което сме свидетели в момента, и, разбира се, по аспекта на финансиране за следващия бюджет – Бюджет 2020. Това са теми, по които може и трябва да се търси консенсус, още повече стана ясно, че има и допирни точки. Вие самите разбирате дефектите на това, което гласувахте и приехте, въпреки това продължавате в същата посока. Ето, имате шанса да спрете. Предлагам в една такава дискусия да се потърси международна експертиза, съгласуване със Съвета на Европа, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Европейската комисия, тъй като това е ключов въпрос. Струва ми се, че това е единственият начин да подходите отговорно към тази наистина много важна тема, за което, надявам се, си давате сметка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Реплики? За реплика – заповядайте, господин Цонев. Господин Атанасов – втора реплика. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Много кратка реплика, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вигенин, в действащия Закон има забрана за финансирането от чуждестранни юридически лица. Като четем Закона за изменение и допълнение на Закона, добре е да четем и действащия към момента закон. Там има редица забрани: „политическите партии не могат да се финансират...“ и така нататък. И в Закона за политическите партии има, и в другите нормативни актове, които касаят тази дейност – няма такава опция за финансиране от чуждестранните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. Втора реплика – господин Атанасов, трета – господин Попов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, с огромното ми уважение към Вас ще кажа обаче, забележете, какво е ветото на господин президента. Значи, господин президентът категорично е против юридически лица да финансират партии, но не продължи, което е изключително важно, с прословутия въпрос за единния лев. Тук съм категорично съгласен с господин Цонев, защото слушах много внимателно неговите аргументи. Всъщност какво се получава? Получава се така, че това ще касае най-вече малките партии, които, като нямат финансиране и като се спира и това, тотално ще изчезват. В бъдещия парламент ще останат две партии, под въпрос са даже и ДПС. В парламента ще останете две големи партии – БСП и ГЕРБ. Защото нормално е бизнесът, да, ние ги наричаме възпитано „юридически лица“, нормално е бизнесът да финансира големите партии. Това е нещо напълно логично и нормално. В същото време обаче президентът мълчи за прословутия един лев. По този начин неговото вето на практика наистина усмъртява малките партии. Това се получава в момента. Ще кажете: „Ама в Америка било така“, само че в Америка има Закон за лобизма, където много ясно са разписани правилата. Там всяка корпорация – дали ще е Дюпон, Морган, Рокфелер или Дженерал Електрик, когато подкрепя дадена партия, подписва много ясен договор какво този бизнес или групировка иска от съответната партия, всичко е ясно и точно казано. Там, не дай боже, да финансираш нелегално – знаете, това се смята там като тежко криминално престъпление, равносилно на убийство. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Така че никой в Америка не си позволява под масата да дава пари на партиите. Нека да не сравняваме държави, където наистина функционират по този начин. Швейцарският модел е съвсем различен. Там на практика почти всички важни решения в държавата се взимат с референдум, който е изключително скъп, но Швейцария е изключително богата държава и може да си го позволи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Изтече ми времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да. СЛАВЧО АТАНАСОВ: Тук аз напълно се солидаризирам с много аргументираното изказване на господин Цонев. Всъщност ще останете две партии – ГЕРБ и БСП. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов. Господин Попов, ще имате ли реплика? Не. Господин Вигенин, дуплика? Изказване заявиха господин Веселинов и госпожа Стоянова. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Както започнах в моето изказване, аз съм наясно, че тази дискусия в този момент е обречена. Убеден съм, че някои от Вас разбират колко фундаментален е проблемът с начина, по който рязко се промени финансирането на политическите партии. Все още смятам, че е възможно ние да спрем този процес. Дали това ще стане днес – съмнявам се, но не прехвърляйте отговорността за това, което се случва, на президента. Той се опитва да покаже един жълт картон, да ни предпази от посоката, в която тръгваме. Убеден съм, че Вие ще отхвърлите ветото днес, но и дискусиите при приемането на промените, и дискусиите днес се надявам да оставят нещо в съзнанието Ви и все пак да намерим възможността, волята и Ви предлагам в кратко време да направим опит за един консенсусен подход по тези теми, който ще отговаря както на българския интерес, на интересите на българските граждани, така и ще се впише в европейските тенденции – нещо, което при приемането на този законопроект, при поредицата от действия, свързани с това, беше напълно пренебрегнато. В края на краищата ние имаме своите международни ангажименти, имаме своето участие в международните институции, имаме един тежък мониторинг от страна на Европейската комисия, който искаме да отпадне. Това, което правим в момента, е стъпка в обратната посока. Надявам се, си давате сметка за това. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин. За изказване, господин Веселинов, заповядайте. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Повече от час дебатираме, чуваме различни аспекти и различни мнения по ветото на президента. Мога да обобщя, че всички са прави: каквото е ветото – такъв е и Законът. Точна кореспонденция има между едното и другото. Всъщност три са основните отличителни черти както на ветото, така и на Закона: популизъм, повърхностност и липса на устойчиво решение. Популизъм, защото и законът, и ветото се плъзгат по линията на общественото одобрение и отказват да влязат по-надълбоко. В единия случай се размаха фетишът за единия лев и за богатите партии, които трябва да бъдат наказани с безпаричие. В другия случай се дават доводи за това колко е вредно да бъдат финансирани партиите от икономически кръгове, обаче не се казва как да се финансират изобщо. Затова и ветото, както и Законът, са изключително повърхностни. Те създават проблеми, те не решават проблеми. Те са палиативни действия, които са сами за себе си и са в противоречие на каквито и да е принципи за държавническо мислене. Ние от ВМРО сме против смяната на системата за финансиране на политическите партии и замяната ѝ със системата „ГЕРБ, ДПС, „Атака“, която на практика беше наложена тук, без дебат, без вслушване в обществените организации, много от които доста авторитетно развиха тезите си писмено до всички нас, като народни представители. Тази система е единствено изгодна може би за ДПС и за част от олигархията в България, която може да си създаде политически проекти, за да си ги финансира легално. Както беше казано и от други колеги, както след футболните отбори пише името на спонсора, може да докараме до там политическата система, че след политическата партия да пише името на спонсора. Един основен белег има поведението на всички участници в този дебат и това е лицемерие без всякаква задръжка. БСП вземаха неправомерно пари и казаха след това: „Ама трябва финансовият министър да подаде оставка“. ГЕРБ знаят, че един лев не стига, но го предложиха, за да накажат БСП. ДПС уж бяха против единия лев, обаче всъщност бетонират два пъти този начин на финансиране. В това отношение смятам, че ВМРО беше встрани от политическата вакханалия и плъзгане по популизма. Стояхме на принципна позиция, която е в полза на националния интерес и изобщо в полза на политическата система, в полза на това гражданите да са работодатели на политиците и на политическите партии. Затова на настоящия дебат ще гласуваме както гласувахме при предишното гласуване на Закона, а именно „против“. Трудно ми е да кажа, че ще бъдем „за“ ветото, но със сигурност ще бъдем „против“ Закона и нашият глас ще бъде упражнен по този начин. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Реплики? Няма. Продължаваме с изказване. Госпожо Стоянова, имате думата. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Вече около два часа дебатираме ветото на президента. Ако се върнем на дебата, който проведохме по самия закон миналата седмица – той също продължи доста време. Тук, от тази трибуна, се чуха многократно мнения на всички представени партии в парламента. Мнението на хората обаче няма как да се чуе тук. Мнението на хората се чу преди три години на референдума, а съвсем наскоро уважавана агенция направи социологическо проучване, което казва, че 67% от всички анкетирани, а те са представителна извадка, подкрепят единия лев, като държавна субсидия за финансиране на партиите. Нещо повече, само 11% от тях са против, останалите просто нямат мнение, защото не се интересуват от политика. Аз мисля, че за ветото президентът се е съобразил с продължаващата воля на хората държавната субсидия за партиите да бъде един лев. Затова неслучайно президентът върна Закона, но по никакъв начин не се противопостави на размера на гласуваната в този закон субсидия, защото за него волята на народа е важна. Това звучи по-нататък в неговите мотиви, когато той атакува финансирането на политическите партии чрез дарения от юридически и физически лица, като казва, че „по този начин би се променила волята на народа за представителността на политическите партии във властта и в публичното пространство въобще; би застрашило политическия плурализъм“. Само че президентът не казва, след като единият лев е достатъчна според него субсидия за държавно финансиране, как ще се запази политическият плурализъм, ако се забрани, както той пледира, ограничи, както той пледира в мотивите на ветото си, финансиране от физически и юридически лица и еднолични търговци. Трябва да кажа, че когато се каже „а“, трябва да се каже и „б“. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не обвинявам президента – той не е законодателен орган, няма законодателна инициатива. Целта на неговото вето е да каже с какво не е съгласен, но той по Конституция не е задължен да ни дава алтернативни предложения. Голяма част от преждеговорившите от тази трибуна се обявиха за президентското вето. Голяма част от тях казаха, че това да се финансира с държавна субсидия от един лев е неправилно, както е и неправилно да има финансиране чрез дарения от юридически лица и еднолични търговци, но нито един от преждеговорившите, с малки изключения, не каза как трябва да се финансират политическите партии. Не само че не казаха от тази трибуна, но когато дълго разисквахме Закона, не постъпи нито едно смислено предложение – да не кажа нито едно предложение, особено от лявата част на залата, в което те да предложат метод за финансиране, сума за държавна субсидия. Нищо! Защото всички се боят да застанат срещу волята на народа, защото всеки иска да експлоатира популизма на максимална степен. Да се върнем на ветото на президента. Президентът казва, че не бива юридически лица и еднолични търговци да финансират политически партии, защото това би направило партиите зависими от тяхната воля, от волята им за печалба. От тази трибуна Вие разширихте квалификациите и казахте, че по този начин ще се разреши рекетът, корупцията, че по този начин ще се узакони лобизмът, без да има закон за лобизъм. Да, наистина в България няма закон за лобизма и това не е добре, защото лобизъм има. Голяма част от Вас го знаят, практикуват го в този парламент и в предходните такива. Но лобизмът, уважаеми колеги, всъщност означава да афишираш пред цялото общество кого финансираш и защо го финансираш. Всъщност основният гарант за това, че няма да има корупция, че няма да има скрито финансиране, което да търси скрити интереси, е публичността на тези дарения, публичността, която законът гарантира. В ерата на интернет всеки един човек, който има достъп до социалната мрежа, може да се информира кое юридическо и физическо лице е финансирало партия. Не само да се информира, но и да направи сравнение това юридическо или физическо лице в миналото, в настоящото или в бъдещето, облагодетелствало ли се е от определени решения на тази партия. По-прозрачно от това – да направиш дарение, и да се афишираш в публичното пространство, аз не виждам какво може да се направи? А фактът, че политическите партии следва да имат финансиране, за да съществуват, никой не го отрича, а и Вие не го отрекохте от тази трибуна. Пак се обръщам към Вас, уважаеми колеги от ляво – най-вече от ляво и част от дясно: къде са Вашите предложения, какво направихте Вие, за да се състои дебатът тук, в тази зала, между първо и второ четене на този закон? Нищо не направихте, защото не искате да поемете отговорност за публичната си позиция. Това може да се направи единствено и само като извод от Вашето поведение. Политическа партия ГЕРБ твърдо стои зад предложението, което беше направено в Закона, а именно за ограничаване на държавната субсидия до размер такъв, какъвто над 70% от българските граждани одобряват. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Реплики? Господин Атанасов – първа реплика, втора реплика – господин Веселинов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, никога не се говори от името на целия народ. Това си го позволяват единствено и само – исторически, ако се върна назад, диктаторите, да говорят от името на целия народ. Госпожо Стоянова, елементарни цифри. Два милиона и половина души, които подкрепиха референдума, а Вие казвате, че това е целият народ, от името на народа. Само че четири милиона души не подкрепиха този референдум. Какво правим с тези четири милиона души, първо? Второ, не е вярно, че не са правени предложения. Групата на Патриотите предложи да има таван на тези дарения, Вие го отхвърлихте. Факт ли беше? Факт беше. Госпожо Стоянова, не си позволявайте никога да говорите от името на целия народ. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов. Господин Веселинов, заповядайте за втора реплика. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, аз също вземам думата, за да опровергая казаното от Вас, защото то не беше истина. Предложения между първо и второ четене имаше, ние направихме такива. Дадохме си труда да предложим начин за финансиране, който смятаме за правилен. Вие избягахте от дебата не за друго, а избягахте от дебата, защото той е неизгоден за ГЕРБ, тъй като хората не желаят, смятат, че партиите вземат много пари именно заради партиите ГЕРБ и БСП, именно заради милионите по сметка, именно заради всякакви фриволни финансирания с пари от субсидията, която получавате от държавата на различни благотворителни инициативи, тъй като идеята на законодателя е била да подпомага партиите за осъществяване на тяхната специфична дейност. Точно такова предложение формулирахме ние – минимум средства, които да гарантират най-малко парламентарната дейност на политическите партии, от гледна точка на издръжка на клубове, от гледна точка на възможност за поддържане на приемни, на срещи с гражданите и прочее по областните градове. Това нещо беше възможно за дебат, но такъв дебат не се случи, беше отхвърлено. В това отношение смятам, че ГЕРБ наистина са големи длъжници на обществото именно на темата дебат. Затова се мятаме сега от една идея към друга – едната да поправи малко другата, но обърква нещо повече. След това пък ветото – ще го преодолеете, добре, но въпросът остава открит. Това не е устойчива система, която създавате. Тази система не може да работи. Рано или късно трябва да я променим, защото тя ще гръмне като бомба и ще помете политическата система именно на базата на нечистоплътни връзки между политическите партии и между бизнеса. Пак казвам, ние не сме за ветото в този вид и с тези мотиви, но сме против Закона, който създадохте, защото той само вреди на политическата система. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. За дуплика, госпожо Стоянова? Заповядайте. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Първо, тук ми беше направена забележка, че си позволявам диктаторски маниер – да говоря от името на хората. Ние тук сме представители на хората и говорим от тяхно име. Когато говорим за хората – аз именно подплатих своята позиция с броя на хората, подкрепящи този модел на финансиране от един лев от държавата. Така че не смятам, че народни представители, чиито партии получиха гласове по-малко от подсъдимата Иванчева (шум и реплики), имат по-голямо право от мен да говорят от името на хората. (Шум и реплики.) Колкото до начина на финансиране, аз съм съгласна с Вас, господин Веселинов, че трябва има начин на финансиране. Казвам, че не е задължително това да бъде само държавна субсидия, но такъв, че да могат всички партии да осъществяват своята дейност и да има наистина политически плурализъм. Колкото до нечистоплътните връзки, за които Вие говорите, аз мисля, че сега и в предходните години има повече нечистоплътни връзки между бизнес и политически партии, които по никакъв начин не стават достояние на хората, на разследващите журналисти, на всички нас, а и по никакъв начин няма да станат достояние, а държавната субсидия беше алибито за тези нечистоплътни връзки. Сега с тази държавна субсидия и с публичността на даренията просто няма как да има такива нечистоплътни връзки. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Процедура беше заявил господин Попов. Заповядайте – за процедура. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Затова, че по никакъв начин не направихте забележка на госпожа Стоянова, която излизаше абсолютно извън рамките на наложеното вето. Тя говореше за съвсем други процеси, проекти, един лев и така нататък. Второ, следваше да припомните на госпожа Стоянова каква беше процедурата по този законопроект. Господин Борисов дойде, каза, че ще хвърли политическите партии на олигарсите, плеснахте с ръце, гласувахте, приключиха дебатите. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това не е по темата, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ: Сега да обвинявате и да ревете, че не е имало дебати, когато Вие ги гласувахте за два-три дни, това наистина е наглост! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата по начина на водене беше към мен. Дадох възможност на всички изказали се до момента да развият темата във всякакъв аспект, какъвто искат. На никого не съм направила забележка дали излиза или не излиза извън темата. Била съм достатъчно демократична. Така че, колеги, моля Ви, без излишни забележки. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. Гласували 214 народни представители: за 129, против 84, въздържал се 1. Законът за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. е повторно приет. Уважаеми колеги, Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията. Отрицателен вот – заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Гласувах „против“ Законопроекта, защото считам, че по никакъв начин не трябва да допускаме българските политически партии да са зависими от българските олигарси, от бизнесмени, от чуждестранни фирми и всякакви други намеси, които ще повлияят изцяло на нагласите на всяка политическа партия по всеки един закон, по всяко едно предложение. Това, което и днес се препотвърди в българското Народно събрание, за съжаление, е крачка назад от демократичността на България. Не е нормално ние, като народни представители, без значение от кои политически партии сме, да допуснем българските партии да бъдат зависими от различни фактори. Да, на мен ми е ясно, че някои от партиите в парламента са доволни от това – някои имат кръгове от фирми, други са бизнесмени и ще си финансират директно партията. Досега може би са го правили задкулисно, сега вече ще го правят явно. Големите партии – също. Те ще намерят хора, които ще ги финансират, но като ги финансират, какво ще направят за тях след това? Трябва да им се отблагодарят. Това ли е демокрацията, това ли е начинът на управление на държавата – да зависят българските партии от бизнеса и бизнесът да решава вместо избраните хора в тази зала, или тези, които са в Министерския съвет?! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Не виждам друг отрицателен вот. Преминаваме към следващата точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС. С доклада ще ни запознае госпожа Александрова. Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 954-01-48, внесен от Даниела Дариткова-Проданова и група народни представители на 9 юли 2019 г., приет на първо гласуване на 16 юли 2019 г. „Закон за изменение на Изборния кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По наименованието на Закона има ли изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 163 народни представители: за 120, против 12, въздържали се 31. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Александрова, за процедура. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам процедура. Бих искала да докладвам предложение на народния представител Александър Сабанов за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Хамид Хамид и група народни представители за изменение и допълнение на чл. 213 от Изборния кодекс. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Колеги, бих искала да докладвам тук и следващите предложения, които са извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Спас Панчев и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект. Правя процедура, уважаема госпожо Председател. Моля да подложите на гласуване така докладваните от мен текстове. Становището на Комисията е да не се разглеждат направените предложения на основание чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова. Подлагам на гласуване процедурата, която направи току-що… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Обратна процедура? Госпожо Янкова, заповядайте за обратна процедура. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че в много законопроекти досега си позволявахте, колеги от управляващата коалиция, да се възползвате от правото – може би няма да ги посочвам – да се променят закони с Преходни и заключителни разпоредби на определен закон. Ако си спомняте, тук четири часа водихме дискусия за това как искахте да промените Закона за концесиите, за Черноморското крайбрежие през Закона за устройство на територията и много други практики. И сега, видите ли, когато всички български граждани дебатират, че ще се проведат местни избори, и когато искаме да възстановим едно право на хората – през 2015 г. се избраха 3406 кмета на населени места. (Реплики отдясно.) Да, правя мотиви за обратно гласуване, за да може да вземете информирано решение за себе си. Сега ще се лишат около 1500, близо 1496 жители на населени места да гласуват. И, колеги, осъзнато си вижте избирателните райони. В тези избирателни райони има населени места, в които нямат никаква публична услуга. И редно ли е в демократична България да се оставим, да не се ползваме от гражданската инициатива хората да си избират кмет? Дори вижте френската практика, дори вижте европейски и други практики. И да, ако кметовете на общини бяха активни поне да назначат кметове на кметства, кметски наместници, това щеше да е добре. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма време, госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА: Сега пак ще дам един малък пример. Три секунди имам още, госпожо Председател. Благодаря, че ме предупредихте. Дори в тригодишната прогноза на министъра на финансите и за това има средства. Полицаи няма, лекар няма, нищо няма. Дайте да гласуваме… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето! ДОРА ЯНКОВА: …в момента това предложение чрез Изборния кодекс. Ако Вие го отхвърлите, ние отново ще го предложим, но нали сте „Граждани за европейско развитие“?... Нали търсите гражданската инициатива? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Янкова! ДОРА ЯНКОВА: Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура… (Шум и реплики.) Има две процедури. Какво да гласувате? АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Всяка точка, която е предложена от всеки народен представител да бъде разделно гласувана, отделно. Моята точка – отделно, на господин Панчев – отделно. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сабанов. Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Александрова, което направи преди малко. (Шум и реплики в залата.) Гласували 161 народни представители: за 89, против 72, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 1 – текст на вносител. Предложение на народния представител Хамид Хамид и група народни представители: § 1 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс в § 39 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „се произвежда в най-малко 6000 избирателни секции“ се заменят с „не се произвежда“. 2. В ал. 3 думите „На всички избори след общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. се произвежда само машинно гласуване и“ се заменят със „След общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България и на тези избори“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Заповядайте, доктор Дариткова, за изказване. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавайки отговорността, която имаме като най-голяма парламентарно представена политическа сила и като мандатоносител за провеждането на легитимни местни избори, допуснахме отстъпление от първоначалното предложение, което гласеше, че предлагаме машинно гласуване да не се произвежда в райони с многомандатен избор – многомандатни изборни райони. Това е така, защото наистина търсим съгласие и го търсим по начин, по който може да се постигне най-максимално и прозрачно провеждане на изборния процес. Няма да повтарям всички аргументи, които вече изтъкнахме тук при първо гласуване на този законопроект за това, че с оглед на констатациите от проведените европейски избори, машинното гласуване ще създаде редица затруднения и може да опорочи протичането на изборния процес и местните избори, при които се налага да гласуваме в сложна процедура за 265 кмета, 265 вида различни листи за общински съветници, 3187 листи за кметове на малки населени места, и мисля, още 35 кмета за райони в тези градове, в които има такива. Всичко това като аргументи смятам, че беше съвсем обективно изложено пред Вас, но искам и да подчертая, че ние наистина търсим съгласие и заявяваме тук, че ще направим всичко възможно заедно с Вас отново да отворим Изборния кодекс след протичането на местните избори и да търсим тези решения, които да гарантират прозрачен изборен процес, коректно отчитане на резултатите и ще преодолеят всички несъвършенства, които като технически проблем са отчетени при машинното гласуване и като проблем в изборния процес в България. Примерно големият процент недействителни бюлетини. Може да обсъдим темата за машинно преброяване или за друг вид коректно отчитане на изборните резултати. Ще отстраним всички проблеми, които във времето са се създали в Изборния кодекс, защото той многократно е бил поправян и буквално кърпен, за да се получи нещо, което в момента наистина трябва да преосмислим, преразгледаме, но в рамките на спокойна процедура след проведени местни избори, за които ние трябва да гарантираме протичане по начин, който да не доведе до безкрайно оспорване на резултата и до съмнения за тяхната легитимност. Призовавам всички национално отговорни политически сили наистина да поемат нашата протегната ръка за консенсусно преразглеждане на Изборния кодекс след провеждането на местните избори и сега да подкрепят отхвърлянето на употребата на машини в гласуването за избори за местни представители през тази година. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова. Има ли реплики? Реплика – заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Дариткова, приемаме Вашата отворена ръка. Ще се опитам да бъда достатъчно отговорен и аз, защото Вашата отговорност не се изчерпва с организирането на предстоящите избори, Вашата отговорност като най-голяма политическа сила, като крепител на управлението. Вашата лична като председател на тази група е да има някаква устойчивост и предвидимост в българското законодателство, особено в чувствителни материи като Изборния кодекс. За съжаление, и сегашното отстъпление, което правите, показва точно обратното и ще Ви кажа най-нормално защо. Само преди две седмици Вие тук ни убеждавахте, че машинно гласуване не трябва да има: не трябва, защото е много скъпо; не трябва, защото го няма никъде в Европа; не трябва, защото е неефективно; не трябва, защото е опасно. Не трябва да има! Днес казвате, че трябва да има за всички избори, но не и за местните! Или искате машинно гласуване, или не искате. Можем да спорим по въпроса, но заемете най-накрая една позиция и дайте да спорим по нея. Народът накрая чрез гласуване – машинно или не, ще отсъди кой крив, кой прав. Може, казвате да се опорочи процесът. Проблемът е, че той до голяма степен вече е опорочен. Проблемът е, че непрекъснато сгрешените протоколи, репортажите, които излизат по телевизията, всеки местен вот, и особено местен вот, е опорочен с най-различни брутални практики на измама. Ще реши ли машината всички тези проблеми? Не! Крачка в правилната посока ли е? Да! Защо тогава се противопоставяте? И накрая, защо мисля, че заявката Ви за отговорност не съответства на казаното. Сега ще гласуваме поредното изменение на един параграф, променен преди три месеца по един начин и Вие заявявате, че след тези избори ще отворим Изборния кодекс и ще го гледаме наново. Какъв е смисълът от това, което пишем в Закона? Това е Закон, не книга-игра. Не може да се връщаш на него всеки ден, според различните си констатации. Добре, да говорим за Изборния кодекс, да говорим за начина на гласуване, машинно преброяване и всички техники – налице сме и ще го правим явно след следващите избори, следващите сесии. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Зарков! КРУМ ЗАРКОВ: Но нека да разберем веднъж завинаги, че Законът трябва да има елементарна устойчивост, иначе просто не бива да е прилаган. Извинявам се, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков. Има ли втора реплика? Втора реплика, заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо председател. Съвсем кратка реплика. Аз бих повярвал, уважаема госпожо Дариткова, че сте искрени в това, което казахте, ако машинното гласуване се беше въвело преди два или три месеца, а сега констатирате тези проблеми. Близо шест години се опитваме да въведем това машинно гласуване, а Вие точно сега – преди местните избори, се сетихте, че не можете да го въведете. Сега! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Попов. Трета реплика – господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, призовавате за единомислие и да приемем подадената от Вас ръка, за отговорно поведение, но е много плаха тази ръка, тя е много разколебана. Когато предлагате такова нещо, трябва да се върнете поне седем-осем месеца назад, не повече, когато от тази трибуна и госпожа Менда Стоянова, и Вие, ни гарантирахте, когато приемахме бюджета за 2019 г., че машинно гласуване ще има. Гарантирахте ни, че в бюджета има 50 млн. лв. за машинно гласуване. Тогава водихме същия дебат, тогава пак искахте да отпадне, и тогава казах, че важното е парламентът да реши иска ли да има машинно гласуване, или не иска. Тогава между първо и второ четене, когато парите бяха осигурени, пак така между кулоарите, незнайно откъде, всички се обединихме, че трябва да има машинно гласуване и го въведохме. След това, малко преди европейските избори, когато променяхме Изборния кодекс, по предложение на колегите от „Движението за права и свободи“ направихте и времеви график – 3000, 6000, 12 000. И това го приехме, и казахме: всички работим в тази посока. Само че Вашите представители в Централната избирателна комисия саботираха от първия ден въвеждането на машинното гласуване. Затова казваме, че не сте последователни и че е плаха тази ръка. Нека да чуем наистина гаранцията и защо сега бягате от това нещо? Централната избирателна комисия в момента не казва: отменете гласуването. Те казват: направете първо, второ, трето, променете законодателството и няма проблем. Има достатъчно време, но пак не искате. Когато нямате аргументи, а искате само съгласие, искате само да работим заедно – на базата на какво? Има законодателство, има пари, има обединение от всички – и от ляво, и от дясно, и от центъра, че трябва да има машинно гласуване, и никой не оспорва към днешна дата, както и Вие казахте, машинното гласуване и сега обаче – дайте, точно за тези избори да го няма. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, приключвайте с репликата! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря Ви, извинявайте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Дариткова – дуплика, заповядайте. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми репликиращи! Да, трябва да има устойчивост на законодателния процес, но в това отношение всички имаме своите лоши примери, защото приетият от нас през 2011 г. Изборен кодекс още 2015 г. беше основно прекроен от Ваши представители, така че ние трябва да се учим от грешките си и ние сме готови… (реплики от ГЕРБ: „2014 година“)… извинявайте, доста по-рано – 2014 г., обърках годината. Благодаря за коректната бележка от залата. Освен това искам да подчертая, че ние сме готови да се учим от грешките си, за разлика от Вас. Нека да кажем, че ние въведохме машинното гласуване, тоест ние сме били последователни в изпълнението на Закона и в това свое решение. Ние въведохме три хиляди машини за евро изборите, похарчихме 7,5 млн. лв., осигурихме гласуване чрез машини, но отчетохме и редица дефекти в това гласуване. Аз няма да повтарям отново аргументите, защото Вие ги чухте и срещу тях не можахте да изложите свои аргументи, освен че това ще гарантира по някакъв начин премахването на недействителните бюлетини и ще махне контролирането на вота, ако се гласува чрез машини. Това, че машините не позволяват бърз достъп на избирателите, че не позволяват коректно броене, защото ние разчитаме на ръчно сумиране на резултатите, това че не позволяват наистина да бъдем сигурни в това, че машината не може да бъде манипулирана, защото по някакъв начин софтуерът трябва да бъде защитен, ние го отчитаме като проблем и искаме дебатът да бъде сериозен, отговорен, да не бъде в рамките на някакви срокове, които ни притискат в момента, при обявена дата за местните избори. Затова аз гарантирам, че са абсолютно коректни и сериозни намеренията ни да водим сериозен, отговорен разговор в Народното събрание за това кое ще гарантира прозрачност на вота, без това обаче да ни освобождава от отговорност – ние, като политици, да гарантираме чрез поведението си наистина честна игра в предстоящите избори. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. Изказване – заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз разбирам основния мотив на ГЕРБ за отмяна на машинното гласуване, а именно: рискът от провал на местните избори. Нали така, колеги? Нека се върнем към предишните – тези през 2015 г., които не бяха провал за ГЕРБ. Как дойде успехът и как бе предотвратен именно провалът? Припомням безспорни факти. Според Асоциация „Прозрачност без граници“ на вота през 2015 г. е имало една четвърт повече нарушения, свързани с работата на изборната администрация, в сравнение с предишните местни избори през 2011 г. Според данни на организацията контролираният и купеният вот представляват над 15% от всички нарушения. Истерията и чувалите в софийската зала „Арена Армеец“ през октомври 2015 г., когато обработката на секционните протоколи в ЦИК приключи след повече от 60 часа, повтарям, повече от 60 часа след края на изборния ден, а хората припадаха от изтощение, в МВР и прокуратурата във Видин имаше сигнал, че част от Комисията има химикалки с изчезващо мастило. После се оказа, че това не е само във Видин, а е характерно за цялата страна. Огромен брой технически сгрешени протоколи, пренаписани протоколи – от такова успешно провеждане на изборите ние от опозицията се страхуваме и искаме да предложим алтернатива на чувалите, и на драсканите протоколи, а именно въвеждането на машини. Било скъпо, колеги! Не, колеги, не е скъпо, защото има една невидима зависимост и това е зависимостта на кметовете и на общинските съветници – когато печелят изборите, след това те трябва да направят нужната услуга и това струва на българския данъкоплатец милиони, милиони левове, така че тази Ваша теза, че това струвало много скъпо, а хартиената бюлетина струва стотинки, не издържа. Друга теза – не сме били готови за машинно гласуване. Не е вярно! Властта умишлено бойкотира машинното гласуване и това го виждаме изцяло в начина, по който гласувате тук, и в постоянната смяна на мнението Ви. Щом като не сме подготвени за машините, аз питам дали сме подготвени и за тол системата. В същото време обаче в бензиностанциите, почти във всички вериги, виждаме машини. Тоест за електронната винетка може да има машини, а когато става въпрос за демократичния вот на българския гражданин, не може да има машини, защото, виждате ли, струвало скъпо и било много сложно. Уважаеми дами и господа, считаме, че Вашата основна цел е именно служебна победа на местните избори. Започнахте с единия лев, сега отиваме и към машинното гласуване – това е Вашата същност. Вие в момента преразпределяте властта и искате чрез местната власт да гарантирате след това и победата си на предстоящите парламентарни избори. Просто бъдете откровени, искрени и кажете каква именно е причината за машинното гласуване, защото там, където няма химикалка, наистина вотът може изцяло да отговаря на всеки един гласоподавател за гласа, който е дал. За съжаление, най-жалкото е наистина за демократичния граждански сектор в страната, който стои настрани от този дебат. Ние от левицата ще продължаваме да защитаваме демокрацията и считам, че рано или късно и Вие ще се съгласите с нас. Проблемът е, че когато Вие започнете да гласувате с нас, а понякога е прекалено късно, затова чуйте ни сега: моментът е подходящ, машинното гласуване е необходимо на страната. Наистина е срамота, когато виждаме чувалите, когато виждаме какво се случва в „Арена Армеец“, когато виждаме надрасканите протоколи и най важното от всичко е, че в една демократична България ние не уважаваме гласът на суверена! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Реплики? Не виждам. (Народният представител Александър Паунов иска думата.) Има записани за изказване, господин Паунов. Вие не сте в този списък. Реплика ли искате, или изказване? Заповядайте. АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители! Според мен над дясната половина се стели страх от предстоящите избори и ще Ви кажа защо е така. Анализирайки европейските избори, независимо, че Вие ги спечелихте, се вижда една тенденция за електорален спад в ГЕРБ и за повишаване на гласовете за левицата, а поради това се разиграва едни сценарий в момента в Народното събрание. Първо, удряте опозицията с един лев и ги сваляте в партер на предстоящата борба за местните избори. Второ, посягате на машинното гласуване, защото трябваше шест хиляди машини да вземат участие в предстоящия вот и това, което променяте – от шест хиляди машини, отиваме на нула. След това обещавате, че на следващите избори ще отворите отново Избирателния кодекс и ще направите промени. Предполагам, че отново ще отмените машинното гласуване. Какъв е проблемът с машинното гласуване? Къде Ви спъва? Основно проблемите и фалшификациите са в секционните избирателни комисии. Там се произвеждат недействителни бюлетини, които са 7 – 8%, а за този интелигентен български народ това е изключително много. Там се поправят протоколите. Докато при машините, когато в 19,00 ч. се удари тоталът, се получава готовият протокол, който отчита точния резултат – няма фалшиви бюлетини, няма драскане, няма промяна. Тогава на самата секционна комисия се променя характерът, защото тя има само регистративна функция. Ако се мине изцяло на машинно гласуване, тогава няма да има тази комбинация между хартията и машинното гласуване, няма да има пренасяне на резултата от машинното гласуване в протокола, откъдето стават отново проблеми и фалшификации. Затова според мен бъдещето на България е изключително в машинното гласуване, защото то гарантира точност на вота. Не се съмнявайте в интелигентността на българския народ, че не може да гласува машинно, след като може да си купуваме винетки чрез тези машини и освен това вече се плащат данъци и по електронен път. Считам, че днес ние трябва да вземем решение да си останат шест хиляди машини и на следващото гласуване – предполагам, парламентарните избори, да бъде изцяло на машинно гласуване. Гласувайте в тази посока и няма да сгрешите! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Паунов. Реплики ще има ли? Не виждам. Госпожо Нитова, заповядайте за изказване. След изказването на госпожа Нитова ще дам почивка. СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от БСП сме изразили своето становище по отношение предлаганата промяна в Изборния кодекс, в частта „Отмяна на машинното гласуване в предстоящите избори за местна власт“ както в залата, така и в Правната комисия. То не е променено. Но Вие дължите отговор на следните въпроси: защо сега така бързо, само три месеца преди провеждането на изборите за местна власт, правите тази промяна в Изборния кодекс при препоръките на Венецианската комисия да не се променя изборното законодателство поне от шест до 12 месеца преди провеждането на изборите? Защо сега искате да лишите граждани от демократичното им право да гласуват машинно, при положение че една трета от гласувалите за членове на европейския парламент са гласували машинно? Защо сега, при положение че машинният вот не може да се манипулира и при него не се отчитат недействителни бюлетини? Защо сега, при положение че вече имаме опит в провеждането на машинно гласуване при това над 20 хиляди члена на секционни избирателни комисии вече имат опит в провеждането на това гласуване? Защо сега, когато Централната избирателна комисия е заявила готовност, че може да проведе предстоящите избори с машинно гласуване? Може би отговорът е един: така подготвяте служебната си победа в следващите избори за местна власт. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нитова. Уважаеми колеги, ще дам 30 минути почивка. В Северното фоайе ще бъде открита изложбата „Щрихи от близостта между две далечни страни – 70 години от установяване на дипломатическите отношения между Република България и Китайската народна република“ със съдействието на Държавна агенция „Архиви“ и Националната архивна администрация на Китай. Експозицията разкрива дълбоките корени на приятелските връзки между нашите две страни. Всички народни представители са поканени във фоайето. Давам почивка от половин час. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, а ние ще започнем с изказване, заявено от господин Пенчо Милков. (Реплика от „БСП за България“: „Няма го.“) РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Следващият. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Данчев, заповядайте. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Струва ми се, че в този дебат трябва да припомним някои от аргументите, с които бяха приети последните промени, защото те са важни. Струва ми се, че е важно да кажем, че машинното гласуване е гаранция манипулирането на изборите да бъде сведено до нула. Машинното гласуване практически елиминира недействителните бюлетини. Между другото, това са същите тези бюлетини, които са 4 – 5 пъти повече от другите европейски страни. Въпросът тук е в какво искат да ни убедят управляващите с тези бюлетини? Може би, че българският избирател е неграмотен, не може да осъществи правилния избор и да се определи или просто схемата за обявяване на неудобните и неправилни бюлетини за недействителни такива, трябва да гарантира векуването във властта! Машинното гласуване гарантира преференциалния вот, който в най-голяма степен изразява волята на самите избиратели. Машинното гласуване елиминира подправените, или да кажем директно – доправените, протоколи. Машинното гласуване свежда до минимум работата в грешките на членовете на секционните избирателни комисии. Сами разбирате, че след всички тези аргументи, които припомних, ако имаше желание за честен, прозрачен и обективен изборен процес, всички ние в тази зала трябваше да подкрепим машинното гласуване сега, повсеместно и за всички видове избори. Но очевидно явните и неявни гласове, които са против него, са продиктувани от страха, че именно това ще се случи – че изборите ще станат честни, прозрачни и обективни и няма да могат да бъдат манипулирани. Днес вече всички български граждани ще разберат окончателно защо управляващите отказват да въведат повсеместното машинно гласуване за всички видове избори. Причините за това очевидно не са нито технически, нито финансови, както преди няколко дни се опита да ни убеди председателят на парламентарната група на ГЕРБ госпожа Дариткова. Причината е само една и това е Вашият страх, господа управляващи! Страх Ви е от светлината, страх Ви е от точността на компютрите и машинното гласуване. Страх Ви е, че всички добре отработени хватки и инструменти за манипулиране вече няма да Ви спасят и да Ви гарантират несменяемост. Занимавате ни наистина с някакви третостепенни технически въпроси. Всъщност напоследък виждаме, че някакви специалисти по всичко се упражняват именно и по темата: „Защо да ограничим или направо да премахнем машинното гласуване за някои видове избори?“ Истината е съвсем проста. Просто управляващите се уплашиха, че при машинното гласуване няма да сработи машината за манипулации. Затова минаха към изпитаната хватка и за пореден път в самото навечерие, между другото, на изборите да променят Изборния кодекс. Това е страх, това е антидемократично, антиевропейско и несъмнено нарушава принципите на правовата държава. Затова ние от БСП не вярваме на поредния законодателен абсурд, чрез който властта се опитва и иска да си гарантира несменяемост засега само в местната власт; не вярваме, че само след няколко месеца в навечерието вече на парламентарните избори няма да се предприеме следващата промяна в Изборния кодекс, с която да се ограничи възможността на българските граждани да гласуват, само и само, за да си запази мястото във властта. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев. Има ли реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Господин Хамид, имате думата. ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, имах възможност по време на заседанието на Правната комисия да се изкажа по въпроса, затова съвсем накратко. Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи предложението на господин Ципов. Смятаме, че това е крачка напред – вярно, не е пълна победа, но е голяма крачка напред, като машинното гласуване се запазва при парламентарни избори. Няма да приемем обаче пълното премахване на машинното гласуване за местни избори и ще приемем поканата на госпожа Дариткова веднага след изборите да отворим Изборния кодекс и ще настояваме машинно гласуване и на местни избори след тези, които предстоят. Наясно сме, че с тази организация и този ред, който видяхме на европейските избори, машинни избори след два месеца ще доведат до същата, а може би и до по-голяма катастрофа. Всички писма, които Централната избирателна комисия писа до редица държавни институции, останаха без отговор – на кой му трябваше по-дълъг срок, на кой му беше извън компетентността, но оставиха Централната избирателна комисия сама. Нямаше кой да сертифицира машините, нямаше кой да одитира, нямаше кой да ги тества, нямаше кой да пише софтуера. Някои машини бяха тествани половин час преди започване на изборния ден! Затова още от месец септември 2018 г. ние настояхме държавата да си закупи машините и съвсем детайлно в Кодекса да бъдат уредени всички въпроси, свързани със собствеността на машините, с това кой да сертифицира, кой да тества и кой да извърши последващ одит на машините за гласуване. Смятаме също, че в Кодекса трябва да бъде записано кой да изготвя софтуера и кой да е преброителят на изборите. Ще внесем тези предложения веднага след местния вот. Наред с това ще предложим и алтернативни решения на машинното гласуване. В случай че бъде оставено гласуване с хартиени бюлетини, ще настояваме да бъде въведено машинно отчитане на хартиеното гласуване. Ще внесем също всички онези наши предложения, които смятаме, че нарушават правата на човека, нарушават правото на избор, както и всички онези текстове, които не работят по Кодекса. Смятаме, че предложението на господин Ципов е приемливо и още веднъж заявявам нашата подкрепа за него. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид. Има ли реплики? Няма. Госпожо Клисурска, заявили сте изказване – имате думата. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека бъдем честни и в тази зала днес да си признаем едно – пет години си подхвърляме най-различни аргументи, с които да не приемем машинното гласуване, такова каквото е регламентирано в Изборния кодекс. Тези аргументи не само са несъстоятелни, те показват Вашата цел. Защото точно когато Вие говорите, че искате да отложим дебата след местния вот, най-вероятно когато отложим дебата след местния вот, отново ще вкарате предложение да няма машини. Аз казвам отговорно от тази трибуна, и миналата седмица, когато разглеждахме въпроса за машинното гласуване го казах, умишлено държавата и ЦИК стопираха машинното гласуване на миналите европейски избори, умишлено самата обществена поръчка – това, което в момента господин Хамид каза, че държавните институции не са отговорили на писмата на ЦИК, показват отношението на управлението към машинното гласуване. Машинното гласуване дава гаранция срещу недобронамерените действия на изборната администрация, а премахването му води до манипулации и изборни грешки. Това е истината. Протоколите го доказват. Отворете страницата на Централната избирателна комисия и погледнете протоколите – поправени, драскани, сменени резултати. Погледнете процента недействителни бюлетини – 7% недействителни бюлетини, това показва, че точно обратна трябва да бъде нашата нагласа към машинното гласуване. Защото машинното гласуване е много по-лесно – можем да проверим резултата си как гласуваме, вотът ни не може да бъде манипулиран и да бъде отчетен. Това е изключително важно. Когато говорим за отчитане на гласове, нека видим доклада и препоръките на Обществения съвет към ЦИК след приключването на евроизборите. Те дават препоръка да няма прехвърляне на резултатите от флаш паметите в протоколите. Нищо не пречи да бъде изработена такава процедура, която да не прехвърля резултатите от флаш паметите в официалния протокол, а в отделен протокол. В крайна сметка работата на секционните избирателни комисии, такава каквато е регламентирана в Изборния кодекс, ги задължава да извеждат тези резултати, но те могат да бъдат отделно, могат да бъдат нагледно и огледално на това, което излиза от флаш паметите. Грешките ги допусна ЦИК, грешките ги допуснаха членовете на секционните избирателни комисии. В крайна сметка аз съм убедена, че ако има воля в управлението, ако има воля в Централната избирателна комисия, смятам, че този процес може да бъде подобрен само с едни изменени процедурни правила. Ще кажа няколко думи по това, което госпожа Дариткова спомена по отношение сложността на избора. Точно сложността на избора, точно това, че ще гласуваме за кметове в 265 общини, ще гласуваме за кметове на населени места, ще гласуваме за кметове на райони, ще гласуваме за общински съветници и точно, защото листите ще бъдат безкрайно дълги, точно машинното гласуване ще даде възможност на всеки, когато гласува, да провери този вот и той да бъде отчетен. Така че променете своята позиция. Подкрепете това връщане отново на желанието на всички, а аз смятам – на всички, които са използвали машината, защото те знаят, че това е най-добрият вариант да бъде отчетен вотът на хората, така че преразгледайте Вашата позиция. Надявам се на днешната воля на народните представители да не премахваме възможността да гласуваме с машини и тези 6000 машини да останат, за да може в крайна сметка обективността на резултата да бъде по-добра. Защото обратното говори за това, че Вие целите служебна победа, целите да не си създавате достатъчно трудности, целите да манипулирате вота, така както сте го правили и досега. Благодаря. (Реплика на докладчика Анна Александрова: „Вие сте специалисти по това!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска. Има ли реплики? Заповядайте за процедура, уважаеми господин Ципов. КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за прекратяване на разискванията след изказването на последния записал се народен представител в списъка, който е предоставен на Вашето внимание, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов. Последният записал се за изказване е господин Александър Иванов. (Реплики.) Добре, не сте Вие. Обратно предложение – имате думата. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Може ли да изчетете кои са записани? Изчетете ги! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще ги прочета. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, преди процедурата, направена от господин Ципов, аз оставих на председателя на Народното събрание списък с желаещите да се изкажат – моля, нека те да имат тази възможност да се изкажат. (Реплика от ДПС: „Да, да, да“.) ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, това каза. ФИЛИП ПОПОВ: Прочетете списъка, моля, за да се знае кои хора имат изказване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще прочета, нека да направя гласуването, ще Ви запозная със списъка. Той е предаден от Вас. Поставям на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Красимир Ципов. Гласували 164 народни представители: за 108, против 55, въздържал се 1. Предложението се приема. Ще Ви прочета списъка със заявилите изказване до този момент: народните представители господин Милков, господин Свиленски, госпожа Янкова, госпожа Лечева, господин Стоилов, господин Ченчев. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И Александър Иванов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, и Александър Иванов беше, аз го съобщих. Продължаваме с господин Милков – имате думата. Ами няма да се изказва тогава. Господин Свиленски, заповядайте. И господин Свиленски отказва да се изкаже. Госпожо Янкова? И Вие ли се отказвате? ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Реално според мен в момента това, което се води като дискусия пред българските граждани, допринася до известна степен тежестта на Народното събрание да бъде оспорима и ще кажа защо, колеги. В изказването си по Законопроекта и вчера, и днес, нашият колега Крум Зарков сподели това, и аз стоя на неговото мнение, и цялата парламентарна група: ние не можем да си обясним защо машинното право е право за президентски избори, право за парламентарни избори, право за членове на Европейския парламент, а е трудно право, по-затруднено право за провеждане на избори за местна власт? Аз не мога да си обясня това като двоен стандарт, и като законотворчество, което трябва да тежи, което трябва да убеждава българските граждани в тежестта, в честността и в справедливостта на вота. Много са дебатите относно това справедлив ли е вотът? Именно ние сме хората, които трябва да регулираме така и законопроектите, така и Изборния кодекс, че и в обществото да има по-голямо доверие. Да, самите избори, които предстоят, и с правилата, които сега създаваме, и с възможността да се гласува машинно, се дава възможност, един път, да имат доверие в хората, които избират и, второ, процедурата дали ще бъде с бюлетина или машинно, да успокоява обществото, че хората, които се избират, са именно техните честни и справедливо избрани от тях. Във времето на електрониката, във времето на динамиката, във времето на развиването на тези отношения някак си в съвременна България, във века, в който всичко динамично се променя, да водим дебат дали машината може да се настрои, дали това е скъпо – демокрацията по принцип е скъпо нещо, защото това именно е доверието на хората. Затова в момента категорично държим машинното право да бъде право за гласуване и по време на местни избори. Колегата от Пазарджик, преди малко изказала се, сподели – колеги, Вие го виждате, и ако трябва да вникнем в дълбочината на изборния процес, нали знаете, че след една седмица може би трябва да бъде и вотът за книжното гласуване? Защото, когато в „Информационно обслужване“ не се засекат паролите – всички знаете и гузно се мълчи за това, че когато не се засекат паролите, трябва да се отиде с торбичката в секционната комисия, да се отвори торбата, да броят наново, и да донесат чист и ясен протокол. В момента какво се прави? Именно тези чертички, тези задрасквания през нощта, при незасечена парола, при цифрите, които дава „Информационно обслужване“ в момента се променя дори и вотът. Искам някой да излезе и да сподели, че има такова чисто гласуване след проверката в „Информационно“, и да дадете поне един пример, когато хората са взели бюлетините и са се върнали, и са броили. В случая, отивайки към машинното гласуване в най-близкия вот до гражданите – за кметове на кметства, общински съветници, кметове на общини, районни кметове според мен сме длъжни да дадем гаранции на гражданите, че те ще имат възможности и в двата варианта, да не подценяваме хората, да не подценяваме секционните комисии, българския народ – от него произтича и нашето доверие, и съответно да дадем възможност това право да го има. Така че твърдо стоим за това предложение: машинното гласуване да го има и сега на този вот, и след като то е право в Изборния кодекс за другите избори, в момента няма как за това право да кажем: то пò не е право, когато е за местните избори. Ето това исках да споделя с членовете на парламента, господин Председател. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова. Госпожо Лечева? ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в дневния ред на Народното събрание пред народните представители за дискусия бяха представени два изключително важни законопроекта. В единия, който касаеше нормалното демократично функциониране на политическата система, разбира се, управляващите заедно с присъдружните им партньори зачеркнаха тази възможна демократична процедура, по която да съществува политическата система в България, предлагайки американския модел. Вие се опитахте с едно гласуване, натискане на едно зелено копче, да внушите на българските граждани, че от утре ще станат американци. Няма да ги стигнем по този начин американците. Опитвате се да изместите и дебата по отношение, както стана въпрос и на предишната дискусия, за единия лев субсидия, като заобиколите възможната зависимост от корпорации, бизнес и така нататък. Но въпросът тук днес във втора точка и във втория Законопроект, който трябва да обсъждаме, е как да бъде отчетен гласът на българските избиратели? Това, което въведоха гражданите за европейско развитие като тяхна запазена марка – фалшифицирането на протоколите, чувалите, недействителните бюлетини, една запазена марка за Вашето управление, която обаче българките граждани възнегодуват и смятаме, че като отговорни народни представител, това, което каза и госпожа Дариткова в началото – призова ни за отговорност на всички политици тук днес в Народното събрание, как да дадем възможност на един честен, открит избор и свобода на правото на избор на българските граждани? Защото не е тайна, че машинното гласуване е възможност да заобиколим субективния фактор, това е единствената възможност, която можем да предложим днес на българските граждани. Днес Вие казвате: да, ама за парламентарните избори! Но така, препускайки през законодателството като слон в стъкларски магазин, няма да се учудя, ако няколко месеца преди парламентарните избори отново промените Изборния кодекс и отмените машинното гласуване, защото това редовно го правите във Вашата практика. Днес гласуваме едно, утре гласувате на 360 градуса, различно от това, което сте гласували вчера и то с точно обратните аргументи. Днес въпросът е за машинното гласуване, който Вие отхвърляте като възможност в утрешния ден българските граждани да изразят свободно своя глас, и то пред най-важните избори – когато става въпрос за местни избори, за кметове, за общински съветници, и то с никакви аргументи. Един единствен сериозен аргумент, който чувам, е, че машините са били скъпи. Извинявайте, Вие се опитвате по един много евтин и популистки начин да покажете, че уж сте на страната на гражданите, защитавайки уж 2,5 милиона граждани като въведете един лев субсидия и сега, като отмените машинното гласуване, пак спестявайки от парите на българските данъкоплатци. Но за тях вече е смешно това, което Вие предлагате, защото трагичното положение, в което се намират българските граждани, благодарение на евтиния популизъм, който всеки ден предлагате със зеленото копче… Нали те виждат трайното затвърждаване на последното ни място в Европа. Така че няма как и Вашите аргументи да бъдат чути от българските граждани, защото 70% не искат да Ви чуват, не искат да ни слушат – и всички нас. Това е наша отговорност, госпожо Дариткова, на всички нас с гласуването, което днес предлагаме на българските граждани. С евтин популизъм и с евтини решения няма как да напреднем и няма как да станем част от онова европейско общество, което мечтаеха хиляди, десетки млади хора през 1990 година, уважаеми господа от управляващата коалиция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева. Има ли реплики? Няма. Продължаваме. Господин Милков? Няма повече да търся господин Милков. Господин Свиленски, заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Обсъждаме отмяната на машинното гласуване. Колегите от ГЕРБ и госпожа Дариткова призоваха за дебат, призоваха за това да проведем наистина професионален експертен дебат за това трябва ли, не трябва ли да има машинно гласуване, кога да го въведем, за кои избори, с колко машини? Ето дебата, госпожо Дариткова. От ГЕРБ защо мълчите? Ето го, дебатът върви – говорят само от БСП, говорят колегите от ДПС, и всички други мълчат. Така дебат няма как да проведем, ако Вие чакате само ние да говорим, а Вие да ни слушате и накрая да натиснете бутона. Няма да стане дебат. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): От Вас не можем да вземем думата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Този разговор се опитваме да го водим вече една година. Казах Ви, и по време на бюджета, и по време на приемане на Изборния кодекс преди европейските избори, и преди една седмица – отново, когато говорихме по тези параграфи. Сега вече съм сигурен, че и според Вас машинното гласуване е нужно. Нали тази тема няма вече да я отваряме? В смисъл – единодушни сме за това, че машинното гласуване е нужно. Сега да видим какви бяха проблемите и защо не може да се случат сега или ако не сте убедени, станете и кажете: не, не е нужно. Но доколкото разбирам и от Вашия призив за протегната ръка за работа в една посока, разбирам, че… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Вие представлявате групата в момента и от името на групата говорихте. Разбирам, че искате да има машинно гласуване. Критиките бяха, затова че едва ли не един глас струвал скъпо. Ами, няма как да се изчисли дали е скъпо или евтино, при положение че не е задължително. Българските граждани, обучавайки се, или експериментирайки, както е въведено експериментално, могат да избират дали машинно или по стария начин да гласуват. Да, 30% от тях, или да бъда по-точен – 27%, избраха правото да гласуват машинно, на следващите избори ще бъдат – 60%. Ама ние сме дали възможност в 20% от секциите да има машини, нали така? Три хиляди секции са 25%. Нека да видим в шест хиляди, нека да видим в дванадесет хиляди секции какво ще се случи! Сега говорим за по една машина, вероятно ще се наложи по две машини да има, но това нещо трябва да започне. Тук само с приказки в тази зала и на тази трибуна няма как да стане. Няма кой да сертифицира машините – как да няма кой, толкова държавни органи има, че даже и Централната избирателна комисия Ви е казала кой трябва да го сертифицира! Казала Ви е и къде трябва да се съхраняват машините. Проблемът беше между първи и втори тур как да се направи така, че да бъде сменен софтуерът и за това нещо има предложения. Просто вторият тур на изборите ще бъде след две седмици, а не след една. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кой го е предложил този закон? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Централната избирателна комисия, господин Лазаров, в становището. И Вие стъпвате на базата на това становище, което е експертно, от Централната избирателна комисия, която ни казва на всички нас какво да направим, в мотивите цитирате само това становище и накрая казвате – отменяме машинното гласуване. След една седмица поразмислихте малко и казахте: ама само за местните избори. Но местните избори са най-интересни, тук трябва да се тестват. На местни избори може и с хартийка, няма проблем. Машината е за да облекчи трудния, сложния вот, където има кмет, общински съветници, кмет на кметство – четири избора. Нали това е целта – да облекчим българските граждани. Има ли някой съмнения в тази зала, а и извън тази зала, че машинният вот предотвратява недействителните бюлетини? Аз не вярвам да има български гражданин, който да мисли обратното – че машината ще предотврати невалидните бюлетини. 350 хиляди недействителни бюлетини, уважаеми колеги! Това малко ли са според Вас? Явно трябва да направим нещо. Няма да говоря за това кой използва в дадени моменти изборните администрации да манипулира или не изборите – това го оставям настрани. Говорим безпристрастно – трябва ли да има машини, не трябва ли да има, какви са плюсовете, какви са минусите. Е няма минуси, разберете. Единственият минус, който е, е, че не искате да ги въведете, защото Ви е страх. От какво Ви е страх? Хайде да се обясним от какво Ви е страх! Защото така сте свикнали десет години да печелите избори. (Реплики от ГЕРБ.) Можете да ги спечелите и по друг начин. Аз вярвам, че управляващото мнозинство все още има някаква подкрепа в обществото и сигурно ще спечелите необходим брой, ама защо Ви е страх и отричате? Дайте сега тези избори да минат, пък след това ще му мислим. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Кога след това? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си, уважаеми господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предложението ми е да отхвърлим Вашето предложение за отпадане на машинното гласуване и още на тези избори да вървим по плана, който приехме за три хиляди, шест хиляди, дванадесет хиляди машини, за да имат българските граждани свободата да избират и вотът им да бъде оценен правилно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски. За изказване – господин Стоилов. Няма го господин Стоилов, съжалявам. Продължаваме с последния записан от групата на БСП – господин Ченчев. Колеги, заявили сте изказване. Имате думата, уважаеми господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, благодаря! Уважаеми дами и господа народни представители! По-рано днес от тази трибуна, ще цитирам, се чу: „Ще направим всичко възможно да отворим отново Изборния кодекс след местните избори и да търсим решенията, гарантиращи прозрачен изборен процес, преодоляващи несъвършенствата“. Уважаеми управляващи, Вие досега какво правихте? (Реплики от ГЕРБ.) Не е от опозицията, от управляващите е изказването. И като правите всичко възможно да търсите несъвършенствата, досега не ги ли търсихте? Нали вече няколко пъти пипаме Изборния кодекс, нали заради него имаше спорове? Тези три хиляди машини, дори и тях махнахте – имало технически грешки... Специалистите казаха, че тези грешки са отстраними. Защо поне тези три хиляди машини не останаха в секциите, в които секционните избирателни комисии вече имат опит да боравят и да работят с тях? Защо поне тях не оставихте? Последователни сте в едно – да си променяте решенията постоянно, защото те идват, може би всички тук, в тази зала, знаем откъде – от Банкя, оттам идват Вашите решения и оттам ги променяте непрекъснато. И нещо друго, скъпи били машините – ами, разбира се, че ще излизат скъпо на българския данъкоплатец, защото се вземат под наем, а цялата им цена, цялата стойност на машините, ако бъдат закупени, е с 20% повече от наема, който плащаме до момента. Защо се прави това? Това не е ли показателно, че машините са в разрез с Вашите разбирания за правене на избори? Според нас е така. Един път завинаги трябваше да се закупят машините и още повече в тази зала Вие казахте в предишните месеци, че има 50 милиона, осигурени за закупуването на машините. Но всеки път, във всеки дебат и сега пак наново ще отваряме Изборния кодекс – правите каквото Ви е удобно и каквото Ви заповядат от Банкя. Само че хората вече не се връзват на тези приказки. Като сте такива спестовници на бюджета, пак питам защо наемате машините, а не ги закупихте, след като има решение на парламента и със съответната градация – три хиляди, шест хиляди, дванадесет хиляди? Нали спестявате от бюджета? Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Реплики? Не виждам. Господин Стоилов, дойде ли? Считам, че отсъствието му е отказ от изказване. Продължаваме със следващото – господин Иванов. (Реплики от ГЕРБ.) След господин Иванов закривам разискванията и преминаваме към гласуване. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, днес се възбуди интересен дебат и съжденията, които колегите от опозицията изказаха от тази трибуна, щяха да срещнат подкрепата в мое лице, ако тези техни желания и твърдения ги бяха осъществили още 2015 г., когато въведоха експериментално 50 секции за машинно гласуване – тоест 7% от секциите даже в София, ме поправят от залата, затова сега изведнъж, видите ли, те припознаха своята нова кауза – да защитават машинното гласуване, впоследствие, след няколко години, когато те вече нямат отговорност по провеждане на изборите, когато нямат отговорност по, естествено, формулирането, така да кажа, на секционните избирателни комисии и, естествено, приключване на изборите без възможности да има опасения от касиране на местния избор. Колеги, аз ще Ви задам следния въпрос: в София, Варна и Пловдив на местните избори има гласуване за районен кмет, за кмет на населено място, за кмет на община, за общински съвет и за преференции на общински съветници. Вие, колеги, можете ли да дадете, с чисто сърце да заявите, че ще протекат нормално тези избори и за избирателите, и за членовете на секционните избирателни комисии? Това гласуване ще протече в рамките, както знаете, на един ден – неделя, 27 октомври, и в срока, който е даден на следващата дата за евентуален втори тур на местните избори, 3-ти ноември, дали в този срок Вие се ангажирате, че това ще може да протече нормално, ще може да бъде сертифицирана машината, ще може да бъде отчетено демократичното право на глас на българските граждани? Вие не се ангажирате с това, колеги, а не го направихте и 2015 г., когато експериментално наистина само в 50 секции беше проведено такова гласуване от Вас. И пак ще попитам: Вие казвате, че 27% са гласували на машините от тези, които имат право да осъществят този вот на предходните избори за Европарламент. Ами да, колеги, обаче 75% не отидоха до машините, имаха възможност и предпочетоха хартиената бюлетина, защо не говорите за тях – говорите за малцинството? Вие затова имахте и такова представителство в парламента от 12 години насам. Колеги, много е важно да се вслушаме освен в самия избирател, от който 75% казва: „Искаме хартиено гласуване с бюлетина и химикалка“, също не се вслушвате в членовете на секционните избирателни комисии, които казаха, че това не е улеснило протичането на изборния ден, не е улеснило отчитането на резултатите на гласа на гражданите и има реална опасност, както казват Централната избирателна комисия, Венецианската комисия и други изборни експерти, че има реална заплаха да не се отчете правилно преференциалният вот за общински листи, особено при тези местни избори, където на всички колеги в тази зала е ясно, че наистина е сложен процесът по гласуването. Затова, колеги, Вие, не поемайки никаква отговорност, излизате днес, пак казвам, без нито едно предложение между първо и второ четене, колеги, без нито едно предложение как да се улесни, как да бъде проведено това машинно гласуване? Не, Вие излизате само с едни добри пожелания – имате законодателна инициатива, колеги, и това вече Ви става навик и на всяко вето, и на всяко второ гласуване Вие да излизате да се биете в гърдите, да сте радетели за нещо как да се случи, но без реално да имате идея как да бъде осъществено! Затова тези, които имат отговорност по провеждане на изборите – това са управляващата коалиция, казваме, че не премахваме машинното гласуване! Колеги, не го премахваме! Спрете да говорите това нещо от тази трибуна, защото най-малкото не е вярно. Казваме, че за предстоящите местни избори това гласуване би застрашило провеждането ми в два тура в период от една седмица. Това е, и това не е наша констатация само – пак Ви казвам, попитайте членовете на секционните избирателни комисии и спрете да ги обиждате, защото Вие имате квота в тези секционни избирателни комисии – това са Ваши членове, колеги, това са хора, отишли за средствата, които ще им бъдат изплатени от държавата за участие в секционните избирателни комисии или заради идеята, която изповядват – политическа. Отишли са да помогнат да се проведат избори. Затова не ги упреквайте, а напротив, благодарете им. Трябва всички български граждани да благодарим на членовете на секционните избирателни комисии, които се ангажират, знаете, изборният процес в България благодарение и в голяма степен на всички в тази зала става по-сложен, вместо да се улесни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вашето предложение предния път беше да се премахне вторият протокол, с което Вие се ангажирате и казахте, че едва ли не са фалшифицирани изборите… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си, уважаеми господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Само да си довърша изречението. Идеята е, колеги, че и тогава Вие пак загубихте изборите. Не търсете индулгенция в машините за загубата Ви на предстоящите местни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. (Реплики от „БСП за България“: „Реплики!“) Реплика ли? Заповядайте, господин Свиленски. После господин Ченчев и госпожа Клисурска. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря господин Председател. Уважаеми господин Иванов, казвате, че носите отговорност, че от Вас зависи, Вие сте отговорни и затова го правите. Ама Вие как си мислите, че се носи отговорност? Като отменяте закони? Миналата седмица понесохте отговорност за тол системата, като я отложихте за шест месеца. Сега поемате отговорност за машинното гласуване като го отлагате за следващите избори. Така не се носи отговорност! Отговорност се носи с действия, а не с бездействия. Казвате – не отменяме машинното гласуване, ами вижте текста, който сте предложили: „не се провежда машинно гласуване“. Думата „не“ значи отмяна, ако махнете сричката „не“ и остане „се провеждат“, тогава наистина поемате отговорност. Казвате българските граждани – другите 75%, ами точно така, 27% първия път при три хиляди машини са употребили правото на глас. Дайте възможност и на другите! Пак, казвам, какво по-нормално има в сложни избори да се използва машината? Тя именно това ще направи – ще облекчи. София не ми я давайте за пример! София Ви е емблема на това, как не се правят избори. Местните избори – емблема как не се правят избори. В 2014 г. ни връщате, ама сега сме 2019 г. Вие, управлявате напред, не управлявате назад! Няма да се връщаме на 3555 машини, а ще вървим напред към 6 хиляди, 12 хиляди машини! Казвате, че не сме направили предложения? Ама то го има в Закона, законът е действащ. Кой закон да променяме? Законът казва: 6 хиляди машини. И Вие го променяте. Ние какво да направим, да предложим 7 хиляди? Не, просто ние сме против това да отмените тези 6 хиляди машини. И за това говорим вече 2 часа и никой не ни чува в тази зала, никой не става да отговори. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Господин Ченчев, заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, Венецианската комисия казва и да не се пипа изборен кодекс шест месеца преди избори, ама Вие пипате и то не за първи път. Отделно от това – неискрени сте в това, което говорите, най-малкото защото Вашата партия до последния момент отказваше да избере нова централна избирателна комисия, Вашата партия! И поради тази причина закъсня и сертифицирането на машините. Така ли беше? Така беше. И това показва неистинността Ви във Вашите твърдения и, разбира се, лутанията и залитанията, които се случват непрекъснато по указания от Банкя да променяте Вашите решения – нещо, в което сте последователни и не може да Ви се отрече. Това е. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Клисурска – отстъпвате реда си. Заповядайте. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа депутати! Уважаеми господин Иванов, говорите за честност на местния вот. Как го гарантирахте 2015 г. – с невалидни бюлетини, с поправени протоколи, с отворени чували, с 80 дела във ВАС? Това ли е гаранцията? Говорите, че машинният вот няма да гарантира честен избор? Не – ще гарантира! Защото няма невалидни протоколи! Там или гласуваш, или не гласуваш. А за да гласуваш, трябва да прочетеш, да можеш да прочетеш за кого гласуваш. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: (ГЕРБ, от място): А който не може да чете? КРИСТИНА СИДОРОВА: Ами, няма да гласува, който не може да чете! И тук вече няма как да гласуваме с номерцата на ръцете, няма как да дадеш 50 лв., няма как да отидеш и да кажеш: „Гласувай за този, за да ти излезе вотът“. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така че машинният вот гарантира – гарантира честен избор, защото… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Как ще си снимаш бюлетината пред Комисията? Няма как да стане! Страх Ви е от честен вот ли? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Страх Ви е да гласувате честно и да проведете избори честно, за да няма невалидни бюлетини, за да няма поправени протоколи? (Шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Сидорова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Господин Иванов, имате думата за дуплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите! По ред на номерата. Господин Свиленски, Политическа партия ГЕРБ носи своята отговорност с оставки, които не изтегля обратно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Също така най-голямото доверие го дават българските граждани и те го дават на Политическа партия ГЕРБ от 12 години насам! Съжалявам, че Вие не може да се класирате да биете на избори, но с идеи и с последователни политики Политическа партия ГЕРБ е първа политическа сила. Съжалявам! Това, явно, много Ви огорчава. Господин Ченчев, три месеца преди изборите 2014 г. кой смени Изборния кодекс – ама, изцяло? Изцяло! Вашата Политическа партия и Вашата политическа сила. Бъдете Вие откровени и честни, когато сте на тази трибуна! МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място.): И омбудсмана Мая Манолова! АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: И настоящият омбудсман – да. Благодаря Ви, че ми напомнихте от залата, ама, да го кажа. Госпожо Сидерова, пак обиждате членовете на секционните избирателни комисии, които – потретвам, са и членове, излъчени от Вашата Политическа партия! Вие какви обучения сте им провели, как сте ги убедили, с какви манипулации, явно, се стараете да ги убедите във вота или да провалят изборите си, е Ваша работа. На мен обаче ми направи друго впечатление, че сте много запозната тясно и в детайл, как се опорочават избори. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Значи, трябва наистина Централната избирателна комисия да Ви слуша как да не се опорочават изборите, да взима пример от Вас. Защото Вие всички мръсни практики ги изразихте от тази трибуна. Затова, ако имате такива сигнали, аз Ви призовавам да ги давате на прокуратурата, защото това е задължение на всеки един народен представител в българския парламент! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Пак да Ви кажа, колеги. Пак да Ви кажа! Не търсете индулгенция за загубата на предстоящите местни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. С това завършихме изказванията. Закривам разискванията този път. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Процедура – господин Кутев, добре. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече няколко пъти се говори за това, могат ли в Народното събрание да се прекратяват разискванията на второ четене? Според мен не могат по простата причина, че чл. 84, ал. 3 казва, че „народният представител може да обосновава направени предложения в рамките на пет минути на всяко предложение“. Това е мое право! Когато прекратите разискванията по този начин, това мое право се губи, тоест Правилникът в този случай според мен е нарушен. Освен това имаме разпореждането на чл. 62, който говори за това как се правят процедурни предложения. Казва се, че те се гласуват веднага освен в случаи – в ал. 2 се казва, че те не накърняват правата на парламентарните групи по чл. 58, което е същото. За мен чисто юридически имаме поне два проблема в Правилника с прекратяването на разискванията по време на второ четене, докато има желаещи да се изкажат. Във връзка с това искам да кажа, че това е нарушаване и на парламентарната практика. Парламентът съществува, за да дебатира. И това, че някой – Вие сте мнозинство, Вие може да направите предложението и преди началото на дебатите! Самият факт, че спирате дебата вече е нарушение на парламентарната практика. Разбира се, Вие може и да го направите, защото сте мнозинство. Това обаче няма да доведе нито до по-добро управление, нито до по-добър парламент. Във връзка с което, господин Председател, Ви призовавам от тук нататък да не го правим. Да не нарушаваме Правилника и правата на народните представители, защото дори да Ви е досадно да чуете още половин час някакви разсъждения на клети депутати от опозицията, това е част от устройството на държавата и на парламента! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кутев. Вие правилно, коректно цитирахте членовете на Правилника. Искам да Ви кажа обаче, че не Ви се отнема правото за изказване и за правене на предложения, защото списъкът за изказвания от Вашата парламентарна група е при мен. Вашето име го няма там. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Затова считам, че след като не сте заявили пред ръководството на групата желание за изказване, Вие нямате желание да се изказвате. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Разбирам и ще се съобразя. С това завършваме. Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народния представител Хамид Хамид и група народни представители. Гласували 198 народни представители: за 83, против 62, въздържали се 53. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1. Гласували 199 народни представители: за 129, против 69, въздържал се 1. Предложението е прието. Отрицателен вот – заповядайте, имате думата, господин Недялков. Втори отрицателен вот – госпожа Клисурска. Вие се изказвахте, госпожо Клисурска. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не мога да не взема процедурата на отрицателен вот, защото след това гласуване не ми става ясно как ще обясним едно явление. Тук има и колега, който много добре е запознат с факта, който ще изрека. В една от секциите в град Луковит – не е София, не е Варна, не е еди-къде си, е имало машина. Машината – там са го отхвърлили машинното гласуване, няма нито един гласувал на машината. Резултатите са чудни! Резултатите са изключителни! Искам обаче да засегна в тях само някои. Осемнадесет процента невалидни бюлетини в секцията. А на местния вот 2015 г., когато отново е нямало машини и когато вотът е много добре изразен, невалидните са 25% – една четвърт от бюлетините са невалидни. Една четвърт! Ако се стремим към това – да, това е пътят. Искам да Ви кажа, че там всичко е програмирано. На последните европейски избори има един кандидат, който взима най много преференции. Това е за отчитане. Е, затова ние сме за машинното гласуване! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики.) Господин Попов, заповядайте за реплика. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, гласувах „против“ този законопроект. Не искам тук отново да повтарям хилядите мотиви и доводи за това. Ще Ви кажа какво току-що Вие гласувахте – тези, които гласувахте „за“, и ще Ви прочета текста: „След общите избори за общински съветници и кметове през 2019 г. машинното гласуване се произвежда само на избори за народни представители, на избори за Президент и вицепрезидент на Републиката и на избори за членове на Европейския парламент от Република България, и на тези избори“. Кои са бе, уважаеми госпожи и господа от управляващите „и на тези избори“? Кои са „и на тези избори“? Това може ли да е текст от закон, от Изборен кодекс? Току-що го гласувахте! Факт е, че не знаете какво сте гласували, но просто, ей така, сте го гласували. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме, госпожо Александрова. (Народният представител Иван Валентинов Иванов застава на трибуната.) Господин Иванов, вземате си сам думата. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Отрицателен вот. (Шум и реплики.) Третият отрицателен вот е мой. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Чухте ли си името от мен? ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не мога да разбера какво искате да кажете? Три отрицателни вота има групата. Няма… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Правилно, не го отричам. Чухте ли си името от мен, че получавате думата? Искахте ли ми думата? Получихте ли я? ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Разбира се, подадох ръка, сигнал, че искам думата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Сега Ви давам думата. Обяснете отрицателния вот. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от „БСП за България“: „Еее!“) ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, изненадан съм от Вашето притеснение, че ще взема думата, но все пак ще я взема. (Шум и реплики.) Днес не съм се изказвал, но това ще ми даде допълнителен стимул да бъда по-активен до края, очевидно. Уважаеми господин Председател, гласувах „против“, защото представители на Вашата парламентарна група, именно групата на ГЕРБ, не знам кога са искрени – когато сутринта госпожа Дариткова тук излезе и поиска консенсус по темата, или когато Вие в момента смачкахте окончателно машинното гласуване? (Шум и реплики.) Гласувах „против“, защото целенасочено от месеци насам движите процеса законодателно в тази посока. Първо, направихте така че Централната избирателна комисия да създаде максималния хаос при употребата на машините за гласуване, да отблъсне българските граждани да ги използват – именно затова са 27%. До последно членовете на секционните комисии не знаеха за какво служат и как да ги ползват именно поради Вашето упорство. Използвате към днешна дата това нещо за мотив и да го отхвърлите тотално! Уважаеми дами и господа управляващи, не е това начинът да спечелите доверието на българските граждани. Разбирам, че искате на всяка цена да спечелите местните избори, но не е това начинът. Вие по-добре излезте и кажете кои Ваши кметове ще паднат и няма да се кандидатират и за кои се (шум и реплики) опитахте да вкарате фалшифицирани бюлетини, за да ги няма тези машини. Да чуем тук – етичната Ви комисия кои ще удари, вместо да ни обяснявате как тези машини били безполезни и как нямали да допринесат нищо за коректността на вота на българските граждани! Напротив, тези машини щяха да бъдат полезни, но за Вас не са, очевидно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 2. Гласували 183 народни представители: за 124, против 59, въздържали се няма. Предложенията са приети. Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ. Внесен е от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. Заповядайте, госпожо Василева, да ни запознаете с Доклада на Комисията. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и господин Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“ към Министерството на икономиката. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване за допуск в залата. Гласували 133 народни представители: за 25, против 2, въздържали се 6. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Василева. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954 01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов на 21 юни 2019 г., приет на първо гласуване на 3 юли 2019 г. – проект за второ гласуване.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за водите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията. Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 13 се създава нова ал. 2: „(2) Публична държавна собственост са и язовирите, прехвърлени безвъзмездно от общините на държавата по реда на този закон.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: По § 2 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създават се чл. 19а и 19б: „Чл. 19а. (1) Правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, може да се прехвърля безвъзмездно на държавата при условията и по реда на този закон след решение на общинския съвет. (2) Не се прехвърля правото на собственост върху язовир – публична общинска собственост, отдаден на концесия. (3) Решението по ал. 1 се приема от общинския съвет по мотивирано предложение на кмета на общината. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината внася до областния управител мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовира. Към предложението се прилага решението на общинския съвет и акт за общинска собственост за язовира, предмет на решението. Копие от документите се изпраща и до министъра на икономиката. Чл. 196. (1) Областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и министъра на икономиката. (2) Прехвърлянето на собствеността се извършва чрез договор за дарение, сключен между кмета на общината, чиято собственост е язовирът, и областния управител. Договорът между областния управител и кмета на общината се сключва в 14-дневен срок от уведомяването по ал. 1. Препис от вписания договор се предоставя на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. (3) За язовир, безвъзмездно прехвърлен на държавата, областният управител съставя акт за публична държавна собственост с предоставени права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. (4) След вписване на акта областният управител предоставя преписи съгласно чл. 70 , ал. 1 от Закона за държавната собственост. (5) Областният управител отказва със заповед да приеме дарението и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, когато: 1.заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от допълнителните разпоредби, или 2. предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или 3. липсва акт за общинска собственост. (6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на заинтересованите лица.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията. Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 138а ал. 5 се изменя така: „(5) Лицата по ал. 4 трябва да притежават необходимата за извършване на дейностите по ал. 3 професионална квалификация, като най-малко едно от тях трябва да има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по някоя от специалностите от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, свързана с проектиране, изграждане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията. Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Закона за изменение и допълнение на Закона за водите в § 33 от заключителните разпоредби след думата „язовирите“ се поставя тире и се добавя „публична общинска собственост.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 4 и 5, подкрепени от Комисията, и създаването на нов § 6. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката предоставя на съответния областен управител внесените до влизането му в сила в Министерството на икономиката предложения на кметовете на общини за промяна на собствеността на язовирите след прието решение на съответния общински съвет за прехвърляне собствеността безвъзмездно на държавата. (2) За предложенията по ал. 1 областният управител прилага чл. 196.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и редакцията на § 6 по Доклада на Комисията, който става § 7. Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение на народния представител Манол Генов и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 6а: „§ 6а. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Агенцията по геодезия, картография и кадастър извършва проверка и служебно предприема необходимото по привеждане на кадастралните карти и кадастралните регистри за язовирите публична държавна и публична общинска собственост в актуално състояние.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Нашето предложение касае: в рамките на една календарна година Агенцията по кадастър е длъжна да направи проверки на кадастралните карти и кадастралните регистри относно водните обекти – визираме в частност язовирите. Ще започна от това, че до настоящия момент подкрепяме в по голямата част концепцията на Закона – идеята и духа му. Всички знаем, че в Устройствения правилник на Агенцията по кадастър е вменено – ще визирам чл. 15, т. 11: „преобразуваната карта на възстановената собственост и кадастралните регистри се контролират изцяло от Агенцията“. Тоест идеята е следната: всички знаем как се възстановяват земеделските земи през годините в началото на прехода, а именно че в по голямата си част, да не кажа над 80% от картата на възстановената собственост или тъй наречените КДС-та, са грешни. Оттук идва проблемът, че геопространствената форма на водните обекти, именно размерите и всичките други параметри, мултиплицирайки грешката през годините, всичко, което ще извършим, тоест прехвърлянето на собствеността, начинът на прехвърлянето, площите, няма да бъдат коректни. Няма да бъдат коректни и всичките тези водни обекти ще бъдат грешно апортирани и заприходени в новото дружество, което се образува. Това е само едната част от въпроса. Необходимо е Агенцията по кадастър да направи проверка на тези кадастрални карти. Между другото, 81% от територията на страната вече е покрита от кадастрални карти – можете да си представите за каква грешка говорим. Така че най-малкото заради водните обекти, поради факта, без да съм негативно настроен, че непрекъснато виждаме трагедиите със скъсани язовирни стени и липсата на адекватно отразяване на речни корита. Необходимо е да ни подкрепите. Може би ще се наложи срокът да се удължи, но като идея, като концепция мисля, че е редно да ни подкрепите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев. Реплики? Изказване има – заповядайте, господин Шишков. МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! С няколко думи бих искал да мотивирам становището на Комисията, което беше отрицателно по отношение на това предложение. Искам да изразя ясно, че до голяма степен става въпрос за техническо становище, а не толкова политическо. Тоест ние сме съгласни с идеята, която колегите от БСП предлагат, но има редица технически недомислици, бих ги нарекъл, които ще възпрепятстват прилагането на тази разпоредба. На първо място, бих искал да обясня, че кадастралната карта се поддържа от Агенцията по кадастър, но данните, които се вписват в нея, са по инициатива на собственика или на лице, което е упълномощено по закон – така е записано в Закона за кадастъра и имотния регистър. Тоест Агенцията по кадастър няма нито пълномощия, нито има възможността буквално да обикаля по язовирите – да прави проверка, което пък е още едно задължение, което се опитваме да вменяваме с този текст, да прави служебно заснемане и нанасяне в кадастралните карти. Това би следвало да се извърши от собственика, като в случая вече влизаме в една дискусия – кой точно собственик. Тъй като знаем, че идеята е язовирите да бъдат прехвърлени на държавата, респективно държавата може да бъде представлявана от няколко лица. Затова нашата идея е да отложим приемането на този текст с ясното съзнание, че ще трябва да се направи разширена работна група, в която да влизат както експертите на няколко министерства, така и представителите на всички държавни органи, които се занимават в момента с проблема с язовирите, за да може да се направи смислен, работещ текст, който да бъде прилаган ефективно. Иначе сме категорично „за“, съгласни сме с това, че язовирите трябва да влязат в кадастралната карта – това е безспорно. Знаем, че кадастралната карта дава много повече информация от така наречената карта на възстановената собственост. Информация, която обаче трябва да бъде набавена по експертен път, а не от служителите в Агенцията по кадастър, защото, освен цифрова информация, там се съдържа и текстова информация, която дава техническите параметри на съоръженията, които технически параметри няма как да бъдат описани от служителите на Агенцията. Това се извършва от правоспособни лица, които заснемат, които правят така нареченото юридическо заснемане и отделно от експертите по хидромелиорации, които могат да дадат техническите параметри, дори, ако щете, и физическите граници на язовирите, тъй като знаете, че те са променливи. Нашето предложение е да отхвърлим този текст с ясната нагласа, че с колегите и от БСП, и от министерствата ще седнем заедно и ще измислим един разумен текст, който да бъде внесен последващо – било то промени в Закона за кадастъра, било в някой друг закон. Най-малкото няма проблеми със сроковете, тъй като това подлежи на отлагане – тепърва започват процедурите по прехвърляне. Ще имаме достатъчно време да обмислим текста и да го приемем, така че да работи. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков. Реплики? Заповядайте, господин Бонев. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Господин Шишков, абсолютно съгласен съм за кадастралните карти – пак се връщам, кадастралната карта отразява собствеността и графичната форма на собствеността. Това са две от основните части на кадастралната карта. Дотук нямаме спор. Спорът ни е следният. Абсолютно съгласен съм, че собственикът трябва да направи исканото изменение. Идеята е общината, прехвърляйки на областния управител, и последващите прехвърляния да стават с проверка от Агенцията по кадастър. Несъответствията никой не казва, че няма да се извършват от собствениците. Така наречените процедури за явна фактическа грешка – всички знаем как в язовирите са възстановявани имоти, всички знаем, че има язовири, които са на границата на три области. Тежки, сложни процедури, които трябва да се направят – мисля, че сега е моментът. Хубаво е, че се ангажирате със срок, да се направи работна група. Надявам се, че всичко, което казахте, и това, че отхвърляте нашето предложение, не е на инат. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бонев. Господин Генов – втора реплика. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Шишков, виждам позитивизма, с който поставяте въпроса. Изредихте много технически проблеми, но този „горещ картоф“ отново остава да виси във въздуха. Всеки бяга от отговорност и не иска да свърши наистина немалка по обем техническа работа, за да бъдат отстранени във времето всички тези несъответствия, за които стана дума тук преди малко. Наистина проблемът от технически става политически, защото едно такова решение иска политическа воля да се свърши. Както виждаме, в годините никой е нямал смелостта и волята това нещо да стане. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов. Професор Бъчварова – трета реплика. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шишков, аз си спомням предходния парламент, когато беше променен Законът за кадастъра и имотния регистър и съответно там цялата информация от картата на възстановената собственост се прехвърли в кадастъра с ясното съзнание, че има изключително много грешки. Те са факт, при условие че към настоящия момент имате около 3700 кадастрални карти на базата на картата на възстановената собственост с грешки от 60 до 70%. До края на годината този процес ще приключи, защото ние ускоряваме темповете, с които го правим. Тоест Вие със съзнанието, че има грешки, които отиват в новия собственик – те трябва да се борят с последиците от тези грешки. Съжалявам да го кажа, но това, че в Закона беше допусната тогава процедура по възстановяване на грешките, доведе до отрицателните последици, че тези грешки трябва да бъдат под някаква форма редуцирани или намалени. Какъв е смисълът от това бързане да се прехвърлят язовирите в това предприятие, при условие че ние ще отделим още една, две или три години, за да можем да коригираме тези грешки и това предприятие да знае активите, с които разполага?! Това не мога да разбера – точно какво правим, при условие че грешката се мултиплицира по-нататък? Много ми се ще все пак да обърна внимание, че Агенцията по кадастър е държавна структура. Какво значи „няма капацитет“, какво значи „няма финансиране, няма възможности“? Това някак си ми се струва изключително нелогично – от община да отиде в държавна собственост и да не може да се реализира по начин, по който да бъдат коректно предложени тези кадастрални карти. Затова нашето предложение е един вариант – да бъдат решени въпросите преди самото физическо прехвърляне на тази собственост към дружеството, което се създава. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, професор Бъчварова. Дуплика – господин Шишков, заповядайте. МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Доста въпроси поставихте, те са наистина интересни и са актуални – не знам дали ще успея в рамките на дупликата да отговоря. Професор Бъчварова, бързането не е толкова до това, че има проблеми в КВС (картата на възстановената собственост) и кадастралната карта. Бързането – всички знаем каква е причината за него – е от проблемите с поддръжката, тъй като станахме свидетели на доста инциденти през последните няколко години. Неслучайно Законът за водите беше променен именно в тази посока – за да може общините, които нямат възможност да поддържат и да експлоатират адекватно своите водни съоръжения, да ги предоставят на държавата, която ще определи някакъв финансов ресурс за поддръжка и за експлоатация. Да, съгласен съм, че има мултиплициране на грешки. Затова неслучайно казах, че ние сме абсолютно съгласни, че трябва да бъдат направени актуални заснемания на водните съоръжения и да бъдат нанесени в кадастралната карта с всички технически показатели и параметри, които са необходими за това. Затова сме открити за дебат и за нови предложения за промяна на Закона, но не с това, което Вие предлагате. Господин Бонев, да, Агенцията може да проверява, но тя може да направи само документална проверка, за съжаление. Теренната проверка се прави от други експерти – това мисля, че Ви е много ясно, както и на професор Бъчварова. Това, че е държавна агенция, не означава, че може да се грижи за всички проблеми, които се случват в държавата. Тя има точно определени правомощия и задължения – те са изписани в Закона. Оттам нататък има още три институции, даже стават четири с областните управители, които касаят управлението и стопанисването на язовирите. Така че въпрос на дебат е на коя точно от тези институции трябва да се вменят такива задължения. Но има нещо много по-важно, което беше пропуснато – че този текст беше предложен между първо и второ гласуване и не му беше направен достатъчно добър икономически анализ. За всички е ясно, че една такава промяна ще доведе до много повече средства, които трябва да бъдат отпуснати в държавата – самото заснемане струва някакви пари, и то немалко. Тези средства трябва да бъдат предвидени в бюджета, да бъдат прехвърлени – в зависимост кой орган преценим, за да може той да разполага с тях и да възлага на компетентни лица да правят тези замервания. Така че е добре да обмислим текстовете и да получим становища както от заинтересованата страна, така и от Финансовото министерство по този въпрос. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков. Други изказвания, колеги? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Манол Генов и група народни представители. Гласували 112 народни представители: за 38, против 40, въздържали се 34. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. …) в чл. 15 се създава ал. 7: „(7) Имоти-публична държавна собственост по чл. 13, ал. 2 от Закона за водите, предоставени за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири” може да се предоставят безвъзмездно за управление от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите на сдружения за напояване, регистрирани по реда на Закона за сдруженията за напояване, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9, който става § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 6, който влиза в сила от 7 юли 2018 г. “ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7 и 8, които стават съответно 8 и 9, създаването на нов § 10 и редакцията на § 9, който става § 11 по Доклада на Комисията. Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма. Предложението е прието, а с това и Законът. Преминаваме към следваща точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. Заповядайте, госпожо Саватева. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля Ви в залата да бъде допусната госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата. Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова: Създава се нов §...: „§... В чл. 12, ал. 4, т. 1 думите „до 10 години“ се заменят с „до 20 години“.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме предложението да бъде подкрепено без изменения. В момента има два вида правно основание община да стопанисва археологически резерват и традиционно с документи по стария закон, който е отменен. Предоставянето на общините за стопанисване е ограничено във времето до 10 години. Планирането в Плана за опазване и управление не може да бъде ограничено в толкова кратък период. Правата и задълженията на общините спрямо предоставените им резервати са прецизирани в договор. По същество имаме концесия от страна на собственика – държавата към публична държавна институция – общината. При такъв тип отдаване общината няма никакви правомощия за дългосрочно планиране. Други общини държат археологическите резервати с документация по стария закон, защото в новия тези проблеми не са уредени. Те нямат никакви правомощия, защото пък голяма част от тези документи по новия вече са противоправни. Изработката и изпълнението на археологическите резервати като изключителна държавна собственост би следвало да се извършва от собственика чрез Министерството на културата. Министерството обаче няма нито финансиране, нито структури, нито кадрово обезпечение за това. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Иван Ченчев и госпожа Дора Янкова. Гласували 87 народни представители: за 27, против 41, въздържали се 19. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 4 се изменя така: „4. документи, удостоверяващи наличието на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 4: а) план на сградата за музеи с обозначени пространства за експозиция, фондохранилища, санитарни помещения за персонала и за посетители, работни помещения и лаборатория; б) наличие на сигнално-охранителна техника, система за пожароизвестяване и средства за пожарна безопасност; в) проект на бюджет за издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни ценности и природни образци; г) списък на музейните длъжности с необходимата квалификация съгласно класификатора по чл. 37, ал. 2. 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Документите по ал. 2, т. 4, удостоверяващи изискването по чл. 25, ал. 1, т. 1 се проверяват служебно, като в заявлението се посочва наименованието на музея, извършил идентификацията на културните ценности и номера и датата на удостоверението по чл. 98, ал. 3. (4) При установяване на нередовности или непълноти в документите заявителят се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за отстраняване на нередовностите или непълнотите с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думата „тримесечен“ се заменя с „двумесечен“, а думата „мотивирано“ се заменя със „с мотивирана заповед“. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „отнето от“ се заменят с „отнето с мотивирана заповед на“. 5. Създава се ал. 7: „(7) Актовете по ал. 5 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте. КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Приветствам идеята в новия законопроект да бъдат поставени по ясни регламенти за сертифициране на нови музеи. Както беше споменато от Доклада, това са план на сградата на музея, наличие на сигнално-охранителна техника, система за безопасност – противопожарна, проект за бюджета и за персонала, списък на музейните длъжности и необходимата квалификация за това. Лично аз обаче съм изненадан от съкратените срокове, в които трябва да се отстранят нередовностите при липсата на такива в документацията. Смятам, че срокът от 10 работни дни е прекалено кратък, за да могат да бъдат отстранени такива. Все пак говорим за документация, за разрешителни, да не споменавам пък и това, че квалифицираните длъжности на музейните работници не са толкова разпространени в България. Представете си хипотетично една ситуация, при която си намерил такъв човек, който има необходимата квалификация, но в последния момент по някаква причина или поради неговото наемане от твои конкуренти, този човек не заема тази позиция. Не смятам, че 10 работни дни са достатъчни ти да намериш достоен заместник на човек, който предварително си определил за това. Според мен нормалният срок за отстраняване на тези нередовности в документацията трябва да бъде поне едномесечен. Мисля, че тогава ще удовлетворим, или по-скоро ще бъдем справедливи по отношение и на хората, които се наемат с отговорната задача да съхраняват културно-историческо наследство и да откриват такива музеи. България е една от трите страни в Европа с най-богато културно антично наследство и смятам, че наистина би била добра насока на Народното събрание, на дейността ѝ в този закон, ако бъде удължен този срок. Ние, тъй като виждаме и в следващите параграфи – още два пъти се споменава този 10-дневен срок, това явно е някакъв модел на философия на Министерството на културата, с който се стреми да съкрати сроковете, в които да се издават съответните разрешителни. Това обаче не бива да бъде по никакъв начин за сметка на възможността да бъдат изпълнени изискванията или да създадем по-скоро трудности на хората, които се занимават с културно наследство, да могат да отговорят на изискванията според този закон. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Богданов. Реплики? Не виждам. Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията. Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Предложение от народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова: „Създава се нов §...: „§... В чл. 72, ал. 3 след думите „аварийно-временно укрепване“ се добавя „и/или консервационни работи.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е консултирано и с Камарата на архитектите в България. Те дадоха положително становище в тази насока, отделно присъстваха и на Комисията по културата и медиите, където препотвърдиха експертизата си, а именно един от основните проблеми на архитектурните недвижими културни ценности са неподдържаните и рушащи се фасади. Всички ние знаем за този проблем в страната. Действащата разпоредба по чл. 72, ал. 3 не позволява кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство да дават предписания за временни консервационни мерки за съхраняване на фасадите до изпълнение на основните реставрационни работи. Текстът „аварийно, временно укрепване“ се подразбира като намеса по конструкцията на сградите. Предложението цели да се прецизира обхватът на указанията за аварийна намеса по реда на чл. 72 и да позволи на общинската администрация активно да участва при опазване на архитектурното наследство. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. Имаме ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Иван Ченчев и Дора Янкова. Гласували 97 народни представители: за 41, против 44, въздържали се 12. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Предложение от народния представител Иван Ченчев и народния представител Дора Янкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 83а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение трето съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и на съответната общинска администрация“. 2. Създава се ал. 7: „(7) Възложителят на дейностите по ал. 1 е длъжен да уведоми писмено общината по местонахождението на обекта, Министерството на културата и НИНКН за: 1. започване на изпълнението; 2. завършване на изпълнението – в 10-дневен срок от завършването му.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 2 и 3, подкрепени от Комисията и създаването на нов § 4. Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: § 7. Създават се чл. 167а – 167д: „Чл. 167а. (1) За издаване на разрешение по чл. 167, ал. 1 се подава заявление до министъра на културата, писмено или по електронен път, по образец съгласно наредбата по чл. 168. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. проект на договор за извършване на дейности по консервация и реставрация на движимата културна ценност; 2. предавателно-приемателен протокол; 3. констативен протокол, придружен с подробна фотодокументация за състоянието на културната ценност при приемането й; 4. проект за консервационно-реставрационна намеса; 5. план-сметка за дейностите; 6. информация, доказваща необходимите условия за извършване на дейността в лаборатория или ателие. Чл. 167б. (1) Заявлението по чл. 167а, ал. 1 с приложените към него документи се разглежда в 14-дневен срок от постъпването му от Специализирания експертен съвет по чл. 177б, ал. 1. (2) Когато заявлението и приложените към него документи не отговарят на изискванията, заявителят се уведомява писмено да отстрани нередовностите или непълнотите в срок 10 работни дни от съобщението с указание, че при неотстраняването им производството ще бъде прекратено. (3) Срокът по чл. 167, ал. 2 започва да тече след отстраняването на нередовностите или непълнотите. (4) При неотстраняване на нередовностите или непълнотите в срока по ал. 2 производството по подаденото заявление се прекратява. (5) След разглеждането на представените документи Специализираният експертен съвет по чл. 177б, ал. 1 изготвя мотивирано становище с предложение до министъра на културата за издаване или отказ за издаване на разрешение. Чл. 167в. Министърът на културата с мотивирана заповед отказва издаването на разрешение в случаите, когато: 1. искането на заявителя е в противоречие с целите на този закон; 2. извършването на консервационно-реставрационни дейности ще наруши условията за поддържане на оптималния режим за опазване на културната ценност и/или може да доведе до нейното физическо увреждане. Чл. 167г. Издаденото разрешение се отнема с мотивирана заповед от министъра на културата при констатирани нарушения на този закон по предложение на Инспектората за опазване на културното наследство. Чл. 167д. Актовете по чл. 167в и 167г подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.” ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И § 7 за последно. ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за изказване. Господин Ченчев – заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, моето изказване е по § 5. Наличието на лаборатория не означава, че музеят има капацитет да извършва всички видове реставрационни и консервационни дейности, и то на вещи от всички видове материали. Доколкото липсва щатно разписание за състава и капацитета на лабораториите, те обикновено нямат пълен набор от експерти. Процесът на вземане на решение за това кои движими културни ценности се консервират и реставрират и дали това става в лабораторията на музея, или от външен изпълнител е управленско решение на директора на музея. Следва да се прецизират процедурите и функциите на директора при извършване на тази дейност, като се допълни действащата до този момент Наредба за работата на музеите в страната, издадена от министъра на културата. Това може да стане и с разширението на § 5 в подготвения нов, пълен вариант на Закона за културното наследство. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. Други изказвания, колеги? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 5 и е подкрепен от Комисията; текста на вносителя за § 5, който става § 6, също подкрепен от Комисията; редакцията на § 6, който става § 7 по Доклада на Комисията и текста на вносителя за § 7, който става § 8, подкрепен от Комисията. Гласували 101 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 27. Предложенията са приети. Колеги, следващият параграф е доста дълъг за четене и ще влезем много след 14,00 ч., така че поради изчерпване на времето закривам днешното заседание. Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Кристиан Вигенин Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Николай Александров

Специалисти от НАП, нотариуси и финансисти дадоха отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с неоторизирания достъп до данни на НАП.

Обобщените въпроси, отговорите им и експертните препоръки са публикувани в рубриката „Разпространени данни от НАП“: https://nap.bg/document?id=18822

Най-много информация е разкрита за 189 души, от приходната агенция ще се свържат с тях лично

Няма необходимост близо 4 млн. българи, чиито данни бяха противозаконно огласени, да сменят личните си карти. Практически съвети за тях ще бъдат публикувани в сайта на НАП до края деня на 24.07.2019 г.

След допълнителни проверки се установи, че данните на 189 души от незаконно разпространените през миналата седмица, включват комбинация от имена, ЕГН, адрес, номер, валидност и издател на валидна лична карта. За тези граждани съществува по-голям риск от потенциални злоупотреби и те ще бъдат персонално уведомени от Националната агенция за приходите веднага по телефон или имейл.  

От НАП съобщават, че приложението за проверка за незаконно разпространени лични данни ще работи с ЕГН, като ще изпраща резултатите от обработката на въведен от потребителя мобилен номер. Проверката ще е еднократна - само за един човек и ще дава отговор единствено дали има незаконно разкрита информация. Това е необходимо, за да се гарантира, че няма да се злоупотребява с чужди лични данни, допълват от НАП. 

В момента в агенцията съпоставят незаконно разпространената данъчно-осигурителна информация с тази в реалните си бази данни, за да се провери дали няма дописване или манипулация, съобщиха от приходното ведомство. След приключване на проверките, агенцията ще може да предостави на лицата и информация за конкретния тип данни, които са били разпространени.