Счетоводен и данъчен справочник

Професионалното обучение е ориентирано към бъдещето и на него се гледа като на инвестиция в бъдещето. Тази тема обсъдиха в Баварския Ландтаг Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката, Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и Хасан Адсемов, председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Тримата народни представители са на посещение в Мюнхен по покана на баварския парламент и баварското министерство на икономиката. В делегацията беше д-р Митко Василев, главен управител на ГБИТК и представител на Бавария в България и от Веселин Горнишки от Службата по търговско-икономическите въпроси в Генералното консулство на България в Мюнхен.

Българските парламентаристи се срещнаха с Томас Геринг, заместник-председател на баварския парламент и проф. д-р Герхард Вашлер, член на Комисията по образованието. По време на работната среща беше обсъден българският опит при въвеждането на германския модел на дуално професионално обучение.

Миналата година по инициатива на тримата председатели и депутатите от комисиите бяха направени промени, които позволяват прилагането на системата в национален мащаб. В момента дуално обучение има в 117 паралелки и по него се обучават 3 884 ученици. За сравнение през 2016 г. имаше 16 паралелки и 353 ученици. „През 2010 г. бе реализиран първият проект „Подобряване качеството на практическото обучение в България” на Германското дружество за техническо сътрудничество GTZ, българското министерство на образованието и Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), в партньорство с три водещи фирми в България, членове на ГБИТК, и три професионални гимназии“, напомни по време на срещата Милена Дамянова, председател на Комисията по образованието и науката.

Българските народни представители разговаряха и с Роланд Вайгерт, държавен секретар на баварското министерство на икономиката, регионалното развитие и енергетиката. Опитът на Германия и България беше споделен  на работно заседание в Индустриално-търговската камара за Мюнхен и Горна Бавария и в Занаятчийската камара. „Стиковката между различните институции за развитието на дуалното обучение и на професионалното образование беше първият акцент, който за мен беше важен по време на тези срещи на високо равнище“, каза Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

Друг акцент по време на разговорите е бил развитието на двустранните  икономически отношения, възможностите за инвестиции и туризъм. „Споделеният опит на Бавария за намаляване на младежката безработица чрез дуалното обучение беше много важен и ще бъде много добре, ако можем да го използваме у нас“, коментира Хасан Адемов, председател на Комисията по труда, социална и демографска политика.

В края на работното посещение, народните представители договориха с колегите си от Бавария да продължат съвместната работа за развитие на дуалното професионално обучение у нас. „Поканих колегите от Баварския парламент от Комисията по образование на съвместна кръгла маса по темата в Народното събрание“, каза Милена Дамянова. Най-характерните черти на системата за професионално образование и обучение в Германия са нейната отвореност, проходимост и високо качество, стана ясно по време на срещите. Системата се осъществява при гарантирано финансиране на професионалното обучение от страна на всички участници в него. Две трети от разходите, възлизащи общо на около 23 милиарда евро, се поемат от предприятията. Останалата част поемат провинциите (като разходи за професионалните училища), Федералното правителство (като програми за подкрепа на професионалното обучение), както и Федералната агенция по заетостта (специално по отношение на стимулиране на ощетените младежи).

Председателят на Комисията по културата и медиите Вежди Рашидов връчи днес почетен плакет на Народното събрание на арх. Фикрие Булунмаз, която ръководеше екипа реставратори за възстановяването на Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.
 
„Благодаря от сърце за отличието, много исках преди да си замина от София да се срещна с г-н Рашидов, защото двамата с него години наред – от първия до последния ден на процеса, полагахме усилия, за да се случи реставрацията на уникалната Желязна църква“, каза г-жа Фикрие Булунмаз.
 
„Щастлив съм, че в центъра на Истанбул грее в пълния си блясък перлата на нашето православие – храмът „Свети Стефан“. Заслуга за възстановяването му имат премиерът Бойко Борисов и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, нашите две държави и реставраторският екип“, каза Вежди Рашидов. Желязната църква е един от най-ценните паметници на културното ни наследство. Реставрацията й е образец за опазването на българските светини. Арх. Фикрие Булунмаз уточни, че е сниман и специален филм, който показва детайлно целия процес на възстановяването на храма. 
  
Документалната изложба, посветена на 140 години от Учредителното събрание, приело Търновската конституция, беше представена в Плевен. Експозицията, която е подготвена от Народното събрание със съдействието на Държавна агенция „Архиви“, беше открита от областния управител на Плевен Мирослав Петров. На събитието присъстваха народни представители от Плевен, заместник-областният управител Татяна Божинова, ръководители на държавни институции и представители на културната общественост.

Жителите и гостите на Плевен ще могат да разгледат изложбата до 14 февруари 2019 г. в Художествената галерия „Илия Бешков”.

Търновската конституция осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят, отбеляза при откриването на изложбата областният управител Мирослав Петров. Той посочи, че посетителите ще имат възможност да проследят хронологията на събитията посредством документи, снимки и дневници от заседанията, проследяващи работата на Учредителното събрание.

Приемането на първата българска конституция на 16 април 1879 година е събитие, което макар и оставащо встрани от фокуса на общественото внимание, бележи първата важна историческа стъпка на свободна и демократична България, посочи пред присъстващите народният представител Владислав Николов. По думите му тази дата заслужава да бъде чествана редом с Освобождението, Съединението и Независимостта. Владислав Николов определи като щастливо съвпадение фактът, че изложбата гостува в Плевен на 11 февруари, само ден по-късно от провеждането на първото заседание на Учредителното събрание, което започва своята работа на 10-ти февруари 1879 година. Уверен съм, че експонатите ще привлекат интереса на широк кръг от хора, добави народният представител.

В изложбата може да се види протоколът за откриването на Учредителното събрание с подписите на народните представители, встъпителното слово на княз Дондуков-Корсаков, тостът, който той произнася на български език. Значително място е отделено на участието на народните представители в дискусиите и обсъжданията на конституционния проект.

„Приносът на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) в евроинтеграционните процеси на региона на Западните Балкани – синергия и перспективи“ е темата, която обсъждат на заседание в София парламентаристи от Генералния комитет по политически въпроси и вътрешен ред на Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива (ПИЦЕИ).

Темата за интеграционните процеси в района на Западните Балкани е актуална и важна, тя успешно се вписва в акцентите на дейността на ЦЕИ, отбеляза при откриването на заседанието заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев. Той подчерта, че засилването на икономическия напредък, социалното сближаване, поощряването на помирението и на добросъседските отношения на Балканите са фактори от ключово значение за постигане на трайна сигурност не само в региона, но и в Европа като цяло. Милиони млади хора живеят в района на Западните Балкани и те трябва да имат възможност да се развиват и да градят бъдещето си в своите страни, заяви Явор Нотев. Той изрази надежда заседанието на парламентаристите от ЦЕИ да стимулира обмяната на опит и идеи и да допринесе за подобряване на условията на живот в страните от Западните Балкани, укрепването на демократичното управление и насърчаването на усилията на държавите от региона за европейска интеграция.

В приветствието си към парламентаристите председателят на Комисията по външна политика на Народното събрание Джема Грозданова отбеляза, че първото българско председателство в голяма степен е определяно като успешно и заради това, че България подаде ръка на Западните Балкани и допринесе за поставянето на темата за интеграцията им високо в европейския дневен ред. Предстоящите избори за Европейски парламент и Брекзит правят още по-важна ролята на регионалните организации, каквато е и ЦЕИ, посочи Джема Грозданова. По думите й една от най-важните задачи на парламентаристите е да наблюдават развитието на демократичния процес, да работят за сигурността и стабилността на Европа. Тази цел е постижима, но е необходимо утвърждаване на сътрудничеството с държавите от Западните Балкани както на регионално ниво, така и на многостранно ниво, подчерта Джема Грозданова. За разширяването на ЕС парламентарната подкрепа към националните правителства е много важна, добави тя.

Ръководителят на италианската делегация в ПИЦЕИ и председател на ПИЦЕИ Марко Маджони подчерта, че разширяването на ЕС е непрекъснат и динамичен процес. ЦЕИ е здрава котва за европейската перспектива на страните от Западните Балкани и това определя нейната ключова роля в подкрепа на усилията на държавите, желаещи да се присъединят към ЕС, посочи той.

Приоритетните цели на ЦЕИ са развитието на сътрудничеството между страните от Централна, Югоизточна и Източна Европа, подпомагането  на европейската интеграция и подготовката на страните – членки за присъединяване към ЕС. ЦЕИ насърчава и подкрепя преходните процеси в страните-членки чрез развитието на регионалното сътрудничество на гъвкава и прагматична основа по въпроси от взаимен интерес. Участието на България в ЦЕИ е насочено към укрепване на стабилността и сигурността и към утвърждаване на европейски стандарти в отношенията между държавите от региона.

Повече от 9 000 граждани посетиха Народното събрание в Деня на отворени врати на институцията. По повод 140-ата годишнина от първото заседание на Учредителното събрание на 10 февруари 2019 г. в парламента бяха показани оригиналите на Търновската конституция и на Сребърната конституция, както и тематична експозиция за дейността на Учредителното събрание.

Най-голям интерес сред посетителите предизвика възможността да заемат председателското място в пленарната зала и да ударят парламентарния звънец. Много от гостите разговаряха и се снимаха с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и с народни представители.

Между 10 и 15 минути изчакваха желаещите да влязат в сградата на Народното събрание. Повече време беше необходимо да отделят, за да оглавят днешното „пленарно заседание“ или да заемат местата на членовете на Министерския съвет в пленарна зала. Голям интерес гражданите проявиха и към показаните оригинали на Търновската и Сребърната конституция, масата, която Петко Славейков донася от дома си, за да бъде подписана на нея Търновската конституция, както и негови лични вещи.

Децата са нашето бъдеще и се радвам да видя днес толкова много млади хора в Народното събрание, коментира председателят на парламента Цвета Караянчева. Смятам, че големият интерес към инициативата Ден на отворени врати и от младите, а и от по-възрастните българи показва отношение към историята, към Конституцията, към парламентаризма в България, добави тя.

В Народното събрание гражданите можеха да разгледат и пътуващата експозиция „140 години от Учредителното събрание и подписването на Търновската конституция“. На 40 пана тя проследява събитията от свикването на Учредителното събрание, неговата дейност и подписването на Търновската конституция, както и промените в нея до обявяването на Независимостта на България. В рамките на честванията на 140-ата годишнина от Учредителното събрание изложбата ще бъде представена във всички областни градове.

Денят на отворени врати на Народното събрание е част от инициативите, с които през 2019 г. ще бъде отбелязана 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

Около 500 граждани влязоха в Народното събрание още в първите минути от Деня на отворени врати на институцията. Те бяха посрещнати от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, която им разказа интересни факти за дейността на Учредителното събрание, провело първото си заседание на 10 февруари 1879 г.

Сред най-нетърпеливите посетители бяха ученици от столичните 101-во СУ „Бачо Киро“ и 39-то СУ „Петър Динеков“, както и студенти по право от Софийския университет и от Университета за национално и световно стопанство. Те получиха книги и брошури, разказващи за работата на Учредителното събрание и дискусиите, които предшестват приемането на Търновската конституция.

С голямо удоволствие Ви посрещам с „добре дошли“ в българския парламент на тази важна за всеки един от нас дата, обърна се Цвета Караянчева към първите посетители. Председателят на Народното събрание посочи, че 10 февруари е ден, който трябва да бъде помнен и почитан, защото на него се поставя началото на парламентаризма в България. От дискусиите, проведени на заседанията на Учредителното събрание във Велико Търново, няма стенограми, те са били написани като разкази, които са били четени и одобрявани на следващия ден от работата на представителите на българския народ, обясни Цвета Караянчева. Тя показа на посетителите експозицията „140 години от Учредителното събрание и подписването на Търновската конституция“, в която са представени много интересни факти за времето, когато е бил изработен първият български основен закон.

Оригиналите на Търновската конституция и на Сребърната конституция са част от експонатите, които гражданите могат да видят в Деня на отворени врати на Народното събрание. В парламента е и масата, която Петко Славейков донася от дома си, за да бъде подписана на нея Търновската конституция, както и негови лични вещи.

В пленарната зала председателят на Народното събрание обясни на най-любознателните гости каква е работата на народните представители, как те се разделят на парламентарни групи, кой води пленарното заседание и показа как се откриват и закриват заседанията на парламента. 9-годишната Дария от 39-то СУ първа се престраши да влезе в ролята и символично да открие днешното пленарно заседание.

До 12.00 часа около 4 000 граждани посетиха парламента.  Денят на отворени врати ще продължи до 16.00 часа.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приветства участниците в конференцията "Естествено в България – 2019 година на вътрешния туризъм", организирана от Министерството на туризма.

Тя ги поздрави за това, че насочват вниманието към българските граждани и си поставят амбициозната цел – 2019 година да бъде година на вътрешния туризъм. През последните години българинът се отвори към света, хиляди наши съграждани пътуват до съседните страни и до по-далечни дестинации, за да видят забележителности, да опознаят други обичаи и култури, отбеляза Цвета Караянчева. Тя подчерта, че в същото време българинът трябва да преоткрие живописната родна природа, да се вгледа в очарованието на всяко кътче, да види разнообразието и богатството на България.

Той трябва да се убеди, че и тук може да получи качествено обслужване, да се радва на пълноценен отдих, да посети културни обекти и природни феномени и да знае, че си заслужава да прекара ваканцията у дома, допълни още председателят на Народното събрание. Тя призова да си припомним думите на дядо Вазов, че у нас погледът открива „все нови, по-нови красоти“.

Ние притежаваме неповторимо и безценно богатство – природните забележителности на България и нейната хилядолетна култура, а това е предпоставка за развитието на различни видове туризъм – културен, селски, екотуризъм, балнеолечебен, освен традиционните морски и зимен туризъм, заяви още Цвета Караянчева.

От всички нас, от общата ни воля и усилия – на законодателната, изпълнителната и местна власт, на заетите в сектора и на гражданите, зависи развитието на този перспективен и приоритетен за България отрасъл, отрасъл, който прави Родината ни разпознаваема, предпочитана и  обичана дестинация от чуждите туристи, посочи председателят на парламента.

Тя подчерта, че запознаването с красотата на Родината е особено важно не само за развитието на този сектор от икономиката на страната, но и за възпитанието на младите хора. Нека така да ги възпитаваме, че те да искат да живеят, да работят и да почиват в България, призова председателят на Народното събрание.

Целта на конференцията е да бъдат набелязани мерки и инициативи за насърчаване на пътуванията във вътрешността на страната и споделяне на добри практики за популяризиране на по-малко известни туристически обекти в България.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Съобщение: От Сметната палата в Народното събрание е постъпила Актуализирана програма за одитната дейност на Сметната палата за 2019 г. Програмата е внесена с писмо, вх. № 924-00-1, от председателя на Сметната палата. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси. На разположение е на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Продължаваме с първа точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ. Първият доклад е на Комисията по земеделието и храните. Заповядайте, господин Мацурев. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 25 януари 2019 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 30 януари 2019 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, и Юлиян Марков – директор на дирекция „Морско дело и рибарство“; от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури: Галин Николов – изпълнителен директор. Присъстваха също представители на браншови организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Андриан Райков, който обясни, че предложенията са направени във връзка с настоятелните искания на браншовите организации в сектора. Със Законопроекта се предлага да не се заплаща такса за замърсяване от дифузни източници за аквакултури в съоръжения, включително при биологично отглеждане, както и такса за водовземане от воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Съответно се предлага да отпадне задължението за монтиране на измервателни устройства, които отчитат обема на отнетата вода при водовземане от повърхностен воден обект с цел аквакултури и свързаните с тях дейности, когато водите се връщат в първоначалния водоизточник или в неговия водосбор. За отнет при водовземането обем на водата ще се счита обемът, посочен в издаденото разрешително. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип Законопроекта. Счита, че направените предложения са обосновани, че тяхното приемане ще позволи по-ефективно провеждане на политиката в областта на аквакултурите и ще премахне една сериозна финансова и административна тежест върху малките рибопроизводители, които са около 80 процента от общо регистрираните. От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури отбелязват, че в редица европейски и съседни държави не се заплаща за използването на вода за аквакултурна дейност. По Законопроекта е постъпило становище на Сдружение „Балканка“, в което се възразява срещу приемането на промените, тъй като по начина, по който са предложени, те противоречат на националното и на европейското законодателство. Според тях таксите за замърсяване следва да бъдат диференцирани в зависимост от нивото на замърсяване при различните видове производство на риба, тъй като е недопустимо всички производители да бъдат освободени от тяхното заплащане. Считат, че освобождаването на рибопроизводителите от такса за водовземане и отпадането на тяхното задължение да монтират измервателни устройства би довело до неограничено и безконтролно ползване на водата, несъобразено с разполагаемите водни ресурси. Напомнят, че водите на реките са публична държавна собственост и за тяхното ползване следва да се плаща. Освен това по този начин един кръг стопански субекти ще бъдат поставени в привилегировано положение спрямо останалите ползватели на водни ресурси, което представлява нерегламентирана държавна помощ. По Законопроекта са постъпили становища от Асоциацията на индустриалния капитал, от Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България, от Националната асоциация на рибопроизводителите и от Национално признатата организация на производителите на рибни продукти – БГ ФИШ, които подкрепят Законопроекта и настояват за неговото приемане. Според представените аргументи, предложението за отпадане на таксите е свързано със съществуващата неравнопоставеност между рибопроизводителите с разрешителни за ползване на воден обект по чл. 46, използващи плаващи съоръжения в язовири, от които не се изисква заплащане на такси, и тези с разрешителни за водовземане по чл. 44, които следва да заплащат такси, въпреки че и двата вида разрешителни са за един и същ вид дейности. Освен това за разлика от отглеждането в плаващи съоръжения в язовири, при проточното рибопроизводство не просто липсва замърсяване, но и дори се наблюдава положителен екологичен ефект. В този смисъл е несправедливо тези стопанства да заплащат такса за замърсяване. Същевременно с предложенията не е изключена възможността за осъществяване на контрол от компетентните органи за наличие на евентуално замърсяване и за предприемане на действия както за неговото предотвратяване, така и за санкциониране на водоползватели, причинили такова, включително чрез отнемане на разрешителното. Мотивите на бранша по отношение измервателните устройства, които определят обема на отнетата при водовземането вода, са свързани основно с липсата на техническа възможност за тяхното монтиране при повечето рибни стопанства. Разположението на стопанствата и честото изместване на точката на водовземане при промяна на коритото и дълбочината на реките в зависимост от климатичните условия допълнително възпрепятстват правилното монтиране, функциониране и отчитане на устройствата, особено при липсата на нормативна уредба за вида и изискванията към тях и за начина, по който се монтират и отчитат. Освен това, в условията на проточност измерената вода многократно би надвишила използвания обем, който всъщност е равен на вместимостта на басейните, тъй като водата преминава през тях и през съоръженията на стопанствата и се връща обратно във водоизточника в същия обем, като оказва минимално въздействие на водните тела. В последвалата дискусия от парламентарната група на „Обединени патриоти“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта и ще направят предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта. От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изразиха съгласие с мотивите на вносителите и принципна подкрепа за Законопроекта, предвид необходимостта да бъдат защитени рибопроизводителите. Същевременно настояха внимателно да бъдат преценени екологичните аспекти от прилагането на предложените промени. Отбелязаха, че не бива да се допуска неравнопоставено положение както между отделните производители на риба в зависимост от начина на производство, така и спрямо останалите ползватели на вода от водни обекти. Настояха за ясен финансов разчет за икономическия ефект от прилагането на Законопроекта. От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха принципна подкрепа за Законопроекта, като настояха за прецизиране на текстовете. По отношение на таксата за замърсяване отбелязаха, че от научна гледна точка производството на риба по принцип не замърсява водните източници и препоръчаха при обсъждането да бъде взето предвид становището на Селскостопанската академия и на другите висши училища, в които има необходимите специалисти. Заявиха, че са напълно съгласни при установено от контролните органи замърсяване отговорните да бъдат санкционирани. По отношение на измервателните устройства отбелязаха, че независимо дали по разрешително или по отчетени количества производителите винаги заплащат за използваната вода и е въпрос на преценка какъв да бъде механизмът. В заключение, след проведената дискусия, Комисията по земеделието и храните със 17 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 25 януари 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Мацурев. Следва Доклад на Комисията по околната среда и водите. Заповядайте, госпожо Василева. ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 25 януари 2019 г. На заседание, проведено на 7 февруари 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 25 януари 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър, Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“; от Министерството на земеделието, храните и горите: Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“; от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури: Галин Николов – изпълнителен директор; представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и на браншови организации на рибопроизводителите. Законопроектът и мотивите за неговото приемане бяха представени от народния представител Андриан Райков. Със Законопроекта се предлага отпадане на задължението за монтиране на измервателни устройства, които определят обема на отнетия при водовземането обем вода за аквакултури и свързаните с тях дейности. За отнет при водовземането обем на водата ще се счита обемът, посочен в издаденото разрешително. Предлага се премахване на таксата за замърсяване от дифузни източници за аквакултури и на таксата, която се дължи в случаите на водовземане от воден обект за аквакултури. Заместник-министър Красимир Живков представи позицията на Министерството на околната среда и водите, заявявайки, че предлаганите промени в чл. 194 и чл. 194а от Закона за водите не се подкрепят с оглед изискванията на Рамковата директива за водите, европейското и българското законодателство. По думите му не се осигуряват еднакви правни рамки за всички икономически сектори при използването на водите за стопански цели и равнопоставеност между водоползвателите като гаранция за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност. Господин Галин Николов от ИАРА заяви, че Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип предложения законопроект. По думите му с предлаганите промени се цели по-прецизно и ефективно провеждане на политиките в областта на аквакултурите. Той заяви, че промените са обосновани и мотивирани и ще окажат благоприятно въздействие върху сектора. Отношение по внесения законопроект взе народният представител Румен Георгиев, според когото секторът трябва да бъде подкрепян и предлаганите промени са в тази посока. По думите му съседни на България държави не заплащат такса и стимулират този сектор. Той изрази мнение, че рибопроизводителите не могат да се съпоставят с производителите на енергия от водноелектрически централи. Народният представител Атанас Костадинов изрази подкрепа за становището на Министерството на околната среда и водите, като отбеляза, че с предложението се нарушава Рамковата директива за водите и се предлага да отпадне основополагащият принцип „замърсителят плаща“. Той заяви, че ще се въздържи от гласуване и изрази мнение, че до второ четене текстовете могат да се прецизират. По думите му може да се мисли за облекчаване, но не и за отпадане на таксите. Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева изрази позиция, че становището на Министерството на околната среда и водите е основано на принципите „замърсителят плаща“ и за възстановяване на разходите за водните услуги. Тя изрази мнение, че Законопроектът може да бъде подкрепен на първо четене, но има въпроси, които трябва да бъдат решени и текстове, които трябва се прецизират, което е видно и от получените становища. Госпожа Василева изрази готовност за внасяне на предложения между първо и второ четене на Законопроекта и предложи да бъде създадена експертна работна група. По думите ѝ ако е необходимо, могат да се осъществят консултации с Европейската комисия, така че да се разработят справедливи текстове за решаване на всички въпроси. От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране изразиха позиция, че хората от бранша трябва да бъдат подпомагани, но не като се освободят от всички такси. Представители на рибопроизводителите заявиха, че тежест за бранша представлява не само таксата за водовземане, но и необходимостта от монтиране на измервателни устройства и тяхната периодична смяна. Те отбелязаха, че в момента съществува неравнопоставеност между производителите на риба в плаващи съоръжения в язовирите и тези, които осъществяват проточно рибопроизводство. Те не възразиха срещу запазване на принципа „замърсителят плаща“ в случай на установяване на замърсяване. След приключване на дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от народния представител Иван Вълков и група народни представители на 25 януари 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Няма други постъпили доклади. Откривам разискванията по разглеждания законопроект. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Стоилов. ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Според вносителя предлаганите промени имат за основна цел да облекчат и подпомогнат сектора „Аквакултури“. Това ще стане по два начина. Първият е с премахване на заложеното досега в Закона за водите задължение за монтиране на измервателни устройства, определящи обема на отнетата и отклонена вода от повърхностните водни обекти. С този текст имаме сериозно противоречие и предпоставка за неравнопоставеност на останалите ползватели на водни ресурси и услуги в страната, които са задължени да монтират уреди и да измерват водните количества, които използват. Вторият начин – премахваме изискуемите такси и водовземания за замърсяване за бранша, занимаващ се с рибарство и аквакултури. Наистина при производството на аквакултури в проточни рибарници и в садки на язовирите има разлика в нивото на замърсяване, но за това ще Ви кажа след малко. С премахване на задължението за монтиране на измервателни устройства се отваря широко вратата за абсолютно неконтролирано и неограничено използване на водните ресурси, а според мотивите на вносителя, целта е да се увеличи производството на аквакултури, което ще доведе до още по-голямо и безконтролно използване на вода. Как с това безконтролно и неконтролируемо използване на вода се спазва Рамковата директива на водите на Европейския съюз, в която е записан следният текст: ал. 11. Според чл. 174 от Договора за функциониране на Европейския съюз „политиката на Общността за околна среда трябва да допринася за постигнати цели на предпазване, опазване и подобряване на околната среда посредством внимателно и рационално използване на природните ресурси, както и следва да се основава на принципа за предпазни и превантивни мерки, на принципа за приоритетно коригиране на екологичните щети при източника, както и на принципа „замърсителят плаща“.“ Къде в предложенията на вносителя намираме „внимателно и рационално използване на водите“, след като няма да се измерват водните количества и да се заплащат? Къде е стимулът за рационално използване на количествата вода? Това ще доведе и до създаването на множество басейни и корита за аквакултури покрай реките, които няма да се съобразяват с условията за оцеляване на речните и крайречните екосистеми. Ще кажа и за един проблем с използването на вода с цел производство на аквакултури. В Комисията се каза, че няма нужда от измервателни устройства понеже водата се връща в повърхностните обекти, веднага след като мине през рибарника. Единствено се използва кислородът. Да Ви кажа, същото е и с ВЕЦ-овете. И при тях водата преминава и се връща в обектите, и там се използва само енергията. При ВЕЦ-овете водата се заплаща, а тук искаме да премахнем това. Това също е неравнопоставеност. Няколко думи за принципа „замърсителят плаща“. Казах, че има разлика в нивата на замърсяване в различните сектори в рибния бранш, но отпадането изобщо на такса, не смятам за решение. Може би проблемът трябва да се разреши с тарифата за таксите на водовземане, за ползване, а не в Закона. Принципът „замърсителят плаща“ да се спази, но справедливо и в зависимост от нивото на замърсяване. Напомням, че с предлаганите изменения се нарушават няколко законови акта: чл. 191 от Договора за функциониране на Европейския съюз; ДЕО 20 „Околна среда“ – няма да Ви го изчитам целия в момента. Второ, в Рамковата директива за водите, която Ви прочетох преди малко, и в Закона за водите – чл. 2, ал. 1, т. 10, която гласи: „замърсителят плаща разходите за мерките за предотвратяване, ограничаване и намаляване на замърсяването, както и за възстановяване на вредите“. С предложеното изменение искате да освободите от задължението определени производители да заплащат, а в същото време да увеличат производството си, което води до още повече замърсяване. Колеги, рибопроизводството в нашата страна наистина е в изключително трудно състояние – нито е конкурентно, нито е с високи нива на усвояваемост на евросредства. Напротив, то е в едно от най-ниските нива. Трябва да се създаде равнопоставеност на секторите в бранша. Агенцията за рибарство и аквакултури трябва да се справи с огромните нива на бракониерския улов, чрез който се влияе и ниската цена на рибните продукти. От „БСП за България“ ще се въздържим по така направените предложения и се надявам между първо и второ четене те да са съобразени с реалната ситуация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Василева, имате думата за изказване. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение на Закона за водите, предложен от колегите, както стана ясно, разглежда въпроси, свързани с развъждането и отглеждането на риба и свързаните с това дейности – важен въпрос, сектор, който поставя проблемите си на разглеждане пред народните представители. Проблемите, с които секторът се среща, от една страна, са свързани с техническите трудности, които има при монтиране на необходимите устройства за измерване на количеството ползвана вода. От друга страна, са свързани с приложимата по смисъла на Закона за водите такса „водоползване“ и такса за дифузно замърсяване. В Комисията по околната среда и водите, както стана ясно и от Доклада, имахме задълбочено и пространно обсъждане на тези въпроси. Чухме мнението и становището и на отговорните ведомства, и на представители на сектора. Това, което се формулира като позиция, е подкрепа на Законопроекта на първо четене от гледна точка на това, че – да, явно има необходимост от прецизиране и от ясна регламентация в сектора, така че да не се получава различен подход спрямо различните типове производители – тези, които отглеждат риба в затворени водни обекти, респективно тези, които се занимават с проточно рибопроизводство. От друга страна, няма как да не се вслушаме и в разумните аргументи, които бяха изложени в становището на Министерството на околната среда и водите, които ние подкрепяме, и са свързани с основополагащите принципи, заложени в Рамковата директива за водите и в Закона за водите, които предпоставят, от една страна, прилагането на принципите „замърсителят плаща“ и възстановяване на разходите за водните услуги, от друга страна, предполагат и равнопоставен подход спрямо всички видове ползватели на природния ресурс – водата, която е изключителна държавна собственост. В този смисъл моето предложение е да подкрепим на първо четене Законопроекта, за да може да се даде възможност за по-детайлно обследване и анализиране на казуса, и намиране на най-прецизните и разумни текстове, които, от една страна, да гарантират подкрепа на сектора, от друга страна – да гарантират и това, че се прилагат принципите, че не се поставя в привилегировано положение един сектор спрямо останалите сектори. В този смисъл ние ще предложим и алтернативните текстове, които бяха предложени от Министерството на околната среда и водите в тяхното становище. Надявам се експертната работна група, която ще бъде създадена между първо и второ четене, да анализира ситуацията в бранша, да намери, още веднъж казвам, най-разумното решение и при необходимост да се проведат консултации и с европейските ни партньори, да се проучи и опитът на други държави. В този смисъл имам ангажимента да внеса и текстове между първо и второ четене, за да може да продължи работата и да доведем този законодателен акт до финала, отново казвам, с намирането на най-доброто решение. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Абазов. БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложеният законопроект е хубав, полезен за нашето рибопроизводство, за производителите на аквакултури, но, за съжаление, с това хубавите неща в този законопроект свършват. Хубаво е да се подкрепи секторът. Секторът е в трудно положение. Нашите производители на риба са в неравнопоставено положение спрямо съседните страни, спрямо Европа – внос на риба и рибни продукти, неконкурентоспособен е секторът, в трудно положение е, с висока себестойност и не на последно място – Оперативна програма „Рибарство и аквакултури“ е една от програмите с най-ниска усвояемост на европейски средства от порядъка на няколко процента. По принцип идеята е хубава, но имам няколко забележки към вносителите с молба между първо и второ четене да вземат предвид тези забележки, да вземат предвид забележките на Комисията по околната среда и водите, на браншовите организации, така че да стане хубав текст, който наистина да е полезен за нашите производители, но в същото време и да спазва Директивата за водите на Европейската комисия. Колеги, първата ми забележка е по начина на внасяне. Законопроектът е внесен от група народни представители, поради което поражда няколко въпроса, които досега не са намерили отговор. Първо, защо една група от производителите на риба са влезли във връзка с колегите и са предложили такъв текст и, второ, защо не се върви по пътя – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Министерството на земеделието и Народното събрание? Ако бяха минали по този път, щеше да има съгласувателна процедура и много от въпросите, които днес витаят в залата, щяха да намерят отговор. Следващата ми забележка по предложения законопроект е въвеждането на неравнопоставеност между отделните субекти, водоползватели както между тези, които произвеждат риба, така и за тези, които ползват водата за други цели. Тези, които произвеждат риба, я произвеждат по три начина: по проточни рибарници, които ползват вода и отново я връщат в реката; садки, които са във водоемите, и тези, които зарибяват целия водоем. Сами разбирате, че даването на преимущество, на предимство на група от тези рибопроизводители поставя в неравнопоставено положение самите производители на риба, които отглеждат по различен начин рибата. Това автоматично води до изкривяване на пазара, до неконкурентоспособност на останалите рибопроизводители и по този начин се поставя една нерегламентирана държавна помощ към отделна група от рибопроизводителите. Няма да се спирам на замърсяването на водите. Този въпрос ще го оставя на колегите еколози, тъй като не се чувствам компетентен. Има редица изследвания, които са направени в страната, резултатите от които са противоречиви. Едните казват: рибата не замърсява водата, дори я очиства, но това е въпрос, който също трябва да бъде изяснен. Отпада таксата „Водовземане“. Колеги, водата е публична държавна собственост. Не знам как ще отпадне таксата „Ползване на вода“, при условие че всичко, което е държавна публична собственост, и който ползва, по някакъв начин плаща. Отпада монтирането на водовземни съоръжения. Това няма ли да доведе до неконтролирано и неограничено ползване на водния ресурс и как ще се определят лимитите, които са дадени в разрешението за водоползване? Това също са въпроси, които би трябвало да намерят отговор в допълнителни предложения между първо и второ четене. Не на последно място е забележката ми за финансовото изражение, за което вносителите казват, че, ако това се приеме, държавата ще се лиши от едни 250 хил. лв., които се събираха досега по тези такси. Не знам колко е вярна тази цифра, но цифрата колко регистрирани обекти за производство на риба има в България по данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) са 3700 броя. Три хиляди и седемстотин броя регистрирани обекти, ако са плащали 250 хил. лв., ако тази цифра е вярна, колеги, става въпрос за средно по 67 лв. на обект, което, ако е 67 лв., не си струва упражнението. Ако половината от тях по този начин произвеждат риба, цифрата ще е 130 лв. на обект. Струва ми се, че също не си струва упражнението, ако говорим за 130 лв. на обект. Не мога да се съглася с тази цифра, защото имам лични познати, които казват, че плащат от порядъка на 100 хил. лв. само единият от тях. Моля вносителите до второ четене да уточнят цифрата с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – толкова ли е финансовото изражение или не е толкова, защото на мен ми се струва, че разчетите не са точни. Колеги, само за 2018 г. този закон се е променял четири пъти досега. Само за 2018 г.! Като заключение, искам да направя едно предложение към вносителите: не е ли по-добре за пореден път, вместо да се променя Закона за пети път, да променим Тарифата за таксите за водоползване, където чрез промяна на числовите изражения на водоползване и на замърсяване да въведем така желаната от нас справедливост при плащането на отделните субекти, които ползват вода по един или друг начин? Колеги, вносители, моля, имайте предвид тези забележки, забележките на отделните комисии, така че между първо и второ четене всички тези забележки да се изчистят и да се вкарат едни текстове, които са достатъчно работещи, за да можем наистина да решим въпроса с трудното положение на нашите производители на риба. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Абазов. Има ли реплики? Няма заявки за реплики. Заповядайте за изказване, господин Райков. АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите се правят промени в две основни насоки. Едната промяна е свързана с отпадането на задължението за монтиране на измервателни устройства, които определят обема на отнетия при водовземането обем вода за аквакултури и свързаните с тях дейности. При повечето действащи рибни стопанства няма предвидени условия и техническа възможност за монтиране на измервателни устройства, които да определят обема на отнетата при водовземането вода съгласно изискванията на действащия Закон за водите. Зоните, в които е възможно монтирането на такива устройства, са често извън територията на стопанствата, съответно опазването и достъпът до тях са силно затруднени и често невъзможни. Между точките на водовземане и водоползване има възможност за нерегламентирано ползване на вода от трети лица, което води до финансови загуби за водоползвателя. От друга страна, топографското разположение на стопанствата в ниски равнинни части, в близост до реки или високопланински терени, честото изместване на точката на водовземане от реки, поради промяна на коритото и дълбочината след наводнение или други природни бедствия, възпрепятстват правилното монтиране, функциониране и отчитане на измервателните устройства. Освен това при наводнения и други природни бедствия през рибните стопанства протича вода, която е технологично нежелана и не може да бъде спряна или отклонена от каналната мрежа и продължава да бъде измервана и отчитана от устройствата като използвана. Следва да се има предвид, че част от басейновите стопанства в периоди на наводнения се използват като резервоари за събиране на вода с цел предпазване от вредното въздействие на водите, но и в тези случаи събраната вода ще бъде измерена и отчетена от измервателните устройства като използвана и съответно ще подлежи на заплащане. Следва да се има предвид, че в условията на проточност през басейните водата, отнета от водоизточника, се възвръща в рамките на часове или дни, което означава, че реално използваният обем вода във всеки един момент е равен на вместимостта на басейните, а евентуално измерената вода би била в пъти повече, независимо че е възстановена. От друга страна, голяма част от рибните стопанства използват многоводието през пролетния сезон за напълване на басейните и изпускат обратно във водоизточника водата с цел улов на рибата през есенния период на маловодие, с което на практика спомагат за баланса на речния отток през сезоните. Независимо от въведеното със Закона за водите изискване за монтиране на измервателни устройства липсва еднозначна нормативна уредба за вида и изискванията към тях и за начина, по който те се монтират и отчитат. Монтирането на измервателни устройства от малките рибопроизводители представлява сериозна финансова и административна тежест за тях и е сред основните мотиви за преустановяване на дейността им. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури малките рибопроизводители са около 80% от регистрираните, тоест процентът на засегнатите е много висок. Невъзможността малките производители да прилагат разпоредбите на Закона за водите относно измервателните устройства създава предпоставки за намаляване на интереса към производството на аквакултури и свързаните с тях дейности, както и до намаляване на инвестициите в тях. Това от своя страна води до неизпълнение на мерките и индикаторите, приети от Министерския съвет в Националния многогодишен стратегически план за развитие на аквакултурата 2014 – 2020, както и на Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 по отношение на инвестициите в аквакултури. Другата основна промяна в Проекта е свързана с премахването на таксата за замърсяване от дифузни източници за аквакултури в съоръжения и на таксата, която се дължи в случаите на водовземане от воден обект за аквакултури. Действащата разпоредба на чл. 194, ал. 11, т. 4 се тълкува от басейновите дирекции като основание за освобождаване от такси на производители, които имат разрешителни, издадени само по реда на чл. 46, тоест производители, които използват плаващи съоръжения за аквакултури. В същото време, независимо че извършват същите дейности, лицата, които имат издадени разрешителни по чл. 44, не са освободени от заплащането на такса. По този начин действащите разпоредби на Закона за водите в частта аквакултури и свързаните с тях дейности създават неравнопоставеност между субектите, извършващи дейност в сектора, и поставят част от производителите на аквакултури в по-благоприятна конкурентна среда. Предлаганото изменение в чл. 194, ал. 11, т. 4 цели да бъде премахнато съществуващото противоречие и правната норма да бъде съобразена с един от основните принципи, залегнали в чл. 8, ал. 2 от Закона за водите – за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Съгласно статистическите данни на ИАРА производството на риба в Република България значително намалява и се увеличава броят на неработещите стопанства, като една от основните причини е увеличената административна и финансова тежест за производителите, която води до оскъпяване на произвеждания продукт и до неговата неконкурентоспособност. От друга страна, съществуващата в момента негативна тенденция за намаляване на производството на риба от аквакултура като цяло увеличава натиска върху популациите включително и от бракониерска дейност, което се отразява негативно върху биологичното разнообразие. Аквакултурната дейност може да се смята като екологична дейност. Една част от стопанствата отглеждат биологично застрашени в различна степен видове, част от които се разселват обратно в природата, което при спиране на тяхната дейност ще се отрази негативно на биологичното разнообразие и популацията на видовете. В заключение, считам, че предлаганите законодателни промени ще се отразят благоприятно върху производството на риба от аквакултура и на свързаните с него дейности, и ще се увеличи консумацията на прясна риба, произведена в България, което ще се отрази благоприятно на здравния статус на населението. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Райков. Има ли реплики? Няма заявки за реплики. Други изказвания? Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина вчера имахме сериозна дискусия в Комисията, но преди това искам да кажа няколко по-общи съображения. Лично аз подхождам консервативно и не смятам, че с това, което законодателят е предвидил да обсъждаме на първо четене, ще постигнем консенсус на второ, ако сега има принципни различия между нас. Какво искам да кажа? Както вчера говорихме, прекрасно е това достойнство на демокрацията, дори хора от една парламентарна група да са на различни мнения. Това много помага за законодателството, за законотворчеството и за добрите закони. Обаче помага ли това да искаме да създаваме конкурентни предимства, когато отнемаме регулации, тоест да развиваме нещо, без то да се развива като регулация в публичен интерес? Категорично не! Помага ли ни това, че една общност от производители или ползватели сега казват, 12 години по-късно след 2007 г.: ами на нас Рамковата директива ни пречи. На нас европейското законодателство ни пречи? Как ще реагираме, когато се оказва, че при 3750 издадени разрешителни за водоползване, половината ако са активни и действащи, се оказва, че един рибопроизводител плаща по-малко от едно българско семейство или около 150 лв. на средна база цена за водно ползване? Ясно е как трябва да реагираме. Искам да Ви кажа съвсем официално, че за първи път виждам чрез законодателни промени, казах го и в Комисията, да се иска нарушаване на европейското законодателство и двете внесени предложения от колегите нарушават Рамковата директива за водите, нарушават поне три принципа: принципът за справедливост, принципът на „замърсителят плаща“ и принципът за равнопоставеност на икономическите субекти. Не е възможно да искаме отмяна на контрола на замерването и не е възможно да искаме отмяна на таксата за замърсяване. Нещо повече, години наред чакаме колегите от Министерството на земеделието, храните и горите да направят тази Единна такса за замърсяване по определени критерии, която да въведем. Няма я тази такса! Нещо повече, сега се иска отмяна за един определен сектор. Мога да Ви прочета съвсем накратко, за да бъда по-достоверен, не само чл. 164 на Директивата, но и разпоредбата на чл. 9: „Държавите членки се съобразяват с принципа за възстановяване на разходите за водни услуги, включително ресурсните разходи и разходите за околна среда, като се вземе предвид икономическия анализ, проведен съгласно Приложение № 3 и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.“ Ако се запознаете с приложените становища към този законопроект, ще видите изключително симпатични и сладки неща. Твърдение от група бизнес организации: след като ние сме заплатили водно разрешително, означава, че водата е наша и след като ние я връщаме в първоначалния водоем, кой ще ни плати за тази вода? Второ разсъждение: след като сме платили водоползване и вече ние сме собственици на тази вода, може ли да я продаваме на трети лица? Колеги, 2019 г. е. Не знам какви експерти и какви капацитети пишат тези неща?! Водата е публична държавна собственост, а Рамковата директива за водите урежда какво прави замърсителят, кой какво ползва и в какво състояние се намира. В заключение, искам да Ви кажа следното: имайте предвид, че състоянието на водните тела в България е в състояние, което не можем да кажем, че е добро. Липсата на воден ресурс и липсата на ограничаването на водния ресурс много скоро ще ни накарат големи питейни съоръжения, които са за енергийни, за напоителни или, ако щете, за рибовъдни цели да започнем да ги изсветляваме и да ги пригаждаме към такива за питейна значимост. Това очаква не само България, това очаква Европа, това очаква и света. Немислимо е да нарушаваме принципите на Директивата. Ако можем да се обединим около някакви текстове – подкрепих текстовете на колегите от Министерството на околната среда и водите. Лично аз ще се въздържа да гласувам и се надявам на второ четене всичко това, за което говорихме, да проявим разум, да проявим устойчивост и да помогнем на рибопроизводителите, но не извън европейското законодателство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов. Има ли реплики? Господин Георгиев, заповядайте – имате думата за реплика. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Искам само да уточним нещо, за да не подвеждаме аудиторията. Пред мен е Аграрният доклад за 2017 – 2018 г. На страница 204 – „Производство на риба и други водни организми“, е записано, че по данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури общият брой на активните рибовъдни стопанства към края на 2016 г. е 683 броя. От тях 650 са за сладководни аквакултури, а 33 за морски аквакултури – сигурно са регистрирани към 3800, но това са активните. Само това исках да уточня. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Има ли други реплики? Не виждам. Господин Костадинов, това беше реплика към Вашето изказване. Заповядайте, за дуплика. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Колегата е прав, че има различни данни, различни източници и различна статистика. Моето говорене е за друго. Статистиката няма да ни даде правилните изводи, а спазването на принципите. Да, устойчиво развитие и подкрепа за определен икономически интерес може да има, ако се спазват екологичните и социалните императиви. Така че дори да не са 680, само 200 и 300 да са, ние не можем да излезем извън рамките на Европейското законодателство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз. Има ли други изказвания? Заповядайте. ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Основен принцип, залегнал в Рамковата директива за водите, е, че замърсителят плаща, като таксата следва да се определя в зависимост от нанесените щети на водите, а не от използваното количество вода, както е отразено в българското законодателство. Съществуват множество данни, включително научни, че рибите и тяхното развъждане и отглеждане не следва да бъдат възприемани като замърсители, а точно обратното – като естествени, точни и постоянни индикатори за качеството на чистотата на водата във водоема, който обитават. Развъждането и отглеждането на риба, други водни организми и аквакултури е една екологична дейност за производство на риба и рибни продукти. Всяко замърсяване на водата, която е естествена среда за живот на рибите, пропорционално оказва отрицателно въздействие върху добива и качеството на произведената риба. В Приложение VIII в списъка на замърсилите от Рамковата директива за водите са изброени основните вещества, които трябва да се измерват за определяне качеството на водата. Основните вещества, които се получават в резултат на аквакултурната дейност, са фосфати и азот. Същите са посочени на 11 място от общо 12 места в Приложението. Основната цел на Рамковата директива за водите е опазване и подобряване качеството на водите до ниво „добро“, съгласно приетата класификационна система. В случай че това ниво не е постигнато, не може да се твърди, че аквакултурата е причина за това. Въпреки че в България Директивата е транспонирана с допълнителни утежнения, състоянието на водните тела и обекти, използвани за аквакултурата в България, отговаря на изискването за постигнати цели на Рамковата директива за водите, а до момента няма констатирано влошаване на състоянието на водите от аквакултурната дейност. Напротив, изследването на проекта FISHFARMING на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, целящ установяването на Механизма за замърсяване от аквакултурната дейност, констатира минимално въздействие на водните тела от подобна дейност. Също така с него е установено, че във водни обекти, в които се извършва рибовъдство, екологичният потенциал и химичното състояние на водите са по-добри. Освен това в съображение 13 от преамбюла на Рамковата директива за водите изрично е посочено, че държавите членки изготвят и приемат програми от мерки в съответствие с регионалните и местните условия за подобряване състоянието на водите. В предложените изменения по никакъв начин не се изключва възможността за упражняване на контрол от страна на контролните органи и не отпада задължението при установено замърсяване на нарушителите да се налагат съответните санкции. Напротив, контролните органи разполагат с достатъчно механизми за въздействие върху нарушителите чрез отнемане или прекратяване действието на разрешителното, издадено по реда на Закона за водите, или с отказ от издаване на такова. Аквакултурата сама по себе си не може да бъде определена като замърсител. Затова с предвижданите промени се цели ползвателите на вода, които са извършили замърсяването, да заплащат за отстраняване на щетите, а не всички ползватели да заплащат тази такса, включително когато такъв замърсител липсва. Нещо повече. Заплащането на замърсяването следва да бъде пропорционално на степента на установеното замърсяване. По този начин, като се наказва конкретният нарушител, се постига и друга основна цел на Рамковата директива за водите – прекъсването на замърсяването при самия източник. Това би довело до подобряване качеството на водите в много по-голяма степен, отколкото да се заплаща такса замърсяване, която някои биха тълкували като право на замърсяване. Има и друг аспект на въпроса. Аквакултурата е ключов фактор при задоволяване на търсенето на риба. Почти половината от световната консумация на риба вече идва от аквакултури, а не от риболов, който дълго време беше водещ източник на рибни продукти. Аквакултурата е сектор, който общо произвежда почти 1,5 млн. тона продукция. Освен това следва да се има предвид, че секторът осигурява работни места, които за Европейския съюз са повече от 65 000 души, а в България заетите са около 5000 души. В този смисъл е изключително важен както в крайбрежните, така и в селските райони. Предложенията за промени в Закона за водите ще допринесат за устойчиво развитие на сектор „Аквакултури“ и ще се отразят благоприятно на около 80% от регистрираните в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури малки рибопроизводители. По последни данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури производството на риба в България значително намалява, като се увеличава броят на неактивните рибовъдни стопанства. Една от основните причини е увеличената финансова и административна тежест за производителите, която води до оскъпяване на произвеждания продукт и до неговата неконкурентоспособност. Друг важен момент е, че с предложените изменения ще се създадат еднакви условия за лицата, които извършват аквакултурна дейност. Съгласно действащата Разпоредба на чл. 194, ал. 11, т. 4 такса за правото на използване на водите не се заплаща, в случай на ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Тази разпоредба се тълкува от басейновите дирекции като основание за освобождаване от такса на производители с разрешителни за ползване на воден обект, издадени само по реда на чл. 46, тоест от производители, които използват плаващи съоръжения за аквакултура. Това създава неравнопоставеност между рибопроизводителите с разрешение по чл. 46, използващи плаващи съоръжения в язовири, от които не се изисква плащане на такси, и тези – с разрешителни за водовземане по чл. 44, които следва да заплащат такси, въпреки че и двата вида разрешителни са за един и същи вид дейности. По този начин разпоредбите на Закона за водите в частта „Аквакултури и свързани с тях дейности“ третират по различен начин субектите, извършващи дейност в сектора, и поставят част от производителите на аквакултурата в по-благоприятна конкурентна среда. Предлаганото изменение в чл. 194, ал. 11, т. 4 цели да бъде премахнато съществуващото противоречие и правната норма да бъде съобразена с един от основните принципи, залегнал в чл. 8, ал. 2 от Закона за водите, за създаване на еднакви правни условия за стопанската дейност на всички граждани и юридически лица. В Европейския съюз съществуват практики на незаплащане на използваната вода с цел аквакултура от държави членки, както и съседни на България държави, нечленуващи в Съюза, но експортиращи риба и рибни продукти на българския пазар. В заключение, искам да кажа, че по данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в редица европейски държави, като Хърватска, Чехия, Естония, Малта, Полша, Румъния, Гърция и Турция не се изискват такси за използване на вода за аквакултурна дейност. Затова, колеги, моля да подкрепите предложения законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Димова. Има ли реплики? Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Димова, имаше доста подобни доводи в Комисията – не пипайте водата на рибите, защото е естествена жизнена среда за тях. Ако въздухът е естествена жизнена среда за хората, означава ли, че не трябва да се грижим за качеството му? Не знам какво казват данните на Агенцията на твърдението, но според мен то е от XIX век, че рибата подобрява качеството на водата. Това твърдение в екологичната наука е за периода XIX – XX век. В световен мащаб световното производство на аквакултури и рибопроизводство оказва изключително сериозен натиск върху биотата и цялостния екологичен комплекс. За да завърша моята реплика, ще Ви прочета част от работещ документ на Европейската комисия: „Интензивните и полуинтензивни рибни ферми от басейнов тип в никакъв случай не са екологични, не намаляват бракониерския натиск върху речните популации, могат да влияят негативно върху качеството на водите поради режима на интензивно хранене и вторично натрупване на органика и биогени в басейните, частично обезводняват речни участъци.“ Точка по въпроса. Доводите за това, че рибата подобрява водата се числят към един друг период от развитието на човечеството, а сегашната ситуация е коренно различна. Подкрепям становищата на колегите Бюрхан Абазов, на Георги Стоилов. Аз се въздържам да гласувам в този вид предложението. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов. Има ли други реплики? Не виждам. Госпожо Димова, ще ползвате ли правото си на дуплика? Заповядайте. ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Костадинов, уважаеми колеги! Предложените промени по този законопроект не отменят нашата грижа за чистота и за основанието – замърсителят плаща. Това, което искам да подчертая, е, че направеното ми изказване също е на база на научен доклад. Аз цитирах изследване по проекта FISHFARMING на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, който цели този механизъм. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Димова. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Вълков. Господин Вълков, имате думата за изказване. ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател! Уважаеми колеги народни представители! Изказването ми е в посока на дебата, който се разви в залата, пък и в комисиите, където беше разглеждан Законопроектът. Според мен се спекулира с някои неща. Първо, с това, че няма да се плаща за ползването на водата. Така или иначе към настоящия момент се издава разрешително за водоползване и водата може да се ползва съгласно това разрешително. Не е нужно да има такъв уред, с който да се замерва водата, който се поставя в много случаи на много труднодостъпни места и с който се регистрират значително по-високи количества вода, които се ползват от производителите на риба и на рибни ресурси. Така че тук не стои въпросът да се дава безвъзмездно тази вода. Спекулира се с така нареченото „замърсяване“, защото има много статистически данни. От една страна, колежката преди малко цитира Доклада, който е за Средиземноморския басейн, а колегата също цитира данни, които са от Европейската комисия, но аз не знам за нито един такъв доклад или нарушение на едно от тези дружества, които произвеждат риба. Към настоящия момент поне няма такива регистрирани. За мен е неправилно да се плаща такса за замърсяване, след като не е констатирано такова. Ние не сме против принципа да плаща този, който замърсява. Това е правилно и ние също го отстояваме, но всички да плащат такса, без да е извършено някакво замърсяване – смятаме, че това не е правилно. Основната причина обаче за внасянето на този законопроект с колегите народни представители е поставянето, първо, на неравнопоставеност между самите производители на риба и аквакултури, тези, които са издадени по един ред, който е свързан с водоплаващи съоръжения или в езера и язовири, и тези, които са на реките. Не може едните да плащат едната такса, а за другите да няма. Това поставя самия сектор в неконкурентоспособност. По същата логика ще кажа и за самия бранш, тъй като редица страни в Европейския съюз, които също трябва да приведат своето законодателство с европейското, са намерили начин и техните производители на риба и аквакултури не плащат такива такси! Става дума за Чехия, Хърватия, Турция… Турция, да кажем, не е член на Европейския съюз, но за Гърция, Румъния, Полша, латвийските републики… Голяма част от тези производители на риба вече са на нашия пазар и те заемат част от него. Така че мисля, че ние като народни представители трябва да помислим в тази посока как можем да защитим нашия бранш. Затова Ви призовавам да гласувате за Законопроекта, така както сте направили по-голямата част от народните представители в двете комисии. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вълков. Реплики? Няма желаещи за реплики народни представители. Има ли други изказвания? Заповядайте, госпожо Танева, за изказване ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя това изказване в потвърждение на думите, казани от колежката Ивелина Василева за това, че между първо и второ четене ще бъде направена работна група с цел да се прецизират текстовете. Но общият принцип и философия, заложена в този законопроект, е да бъде подкрепена, а именно да направим равнопоставени отделните рибопроизводители, производители на аквакултура по различни начини на пазара. В момента предложения текст прави точно това! Не поставя никого от производителите на аквакултури в привилегировано положение, напротив, точно обратното. И принципът „замърсителят плаща“ остава. Той не се променя. Променя се единствено с един от предложените текстове това да се плаща – такса замърсяване, един вид като право за замърсяване на проточните стопанства, без значение дали са замърсили или не. В това именно е неравнопоставеността с останалите производители на аквакултури. Законопроектът прави точно това. Искам да Ви дам пример, че само за последните шест месеца са затворили около шест стопанства, поименно изредени в Югозападна България. В хода на заседанието на Комисията по земеделие бяха дадени примери, може да се запознаете от стенограмата на заседанието. Аз благодаря на колегите в Земеделската комисия, там всички единодушно подкрепихме Закона. По никакъв начин той не противоречи на Рамковата директива за водите. Това са го казали експерти. Както виждате и законодателството в останалите осем страни – членки на Европейския съюз, е по сходен начин. Аз не знам защо ние смятаме в България, че всичко трябва да го направим най-утежнено, за да възпрепятства максимално бизнес операторите. Напротив, ние трябва да доказваме как с предприети мерки, които дават добра среда за работа, в България си изпълняваме и всичко по европейското законодателство. Разбира се, ако това е така. Така че искам да уверя всички: правилото „замърсителят плаща“ остава и плаща този, който наистина замърсява, и плаща на обем – такъв, какъвто е измерен. Ако няма измервателен уред, както е предложената поправка, когато няма възможност такъв да се сложи, се плаща по дадения обем на производството, тоест възможно най-големия, най-оптималния. Така че не смятам, че в това някой би имал против. Аз апелирам към това… Да, има затворени стопанства за аквакултури, това е поминък в определени региони. Във връзка с всичко, което се каза тук, призовавам колегите да подкрепят Законопроекта, работната група между двете четения ще изчисти текстовете, но посоката и на нас като законодатели трябва да е една – в обхвата, и доказвайки, че изпълняваме европейските си ангажименти, да направим среда, нормална за работа и за генериране доход на работещите и на държавата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Танева. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите, предстои гласуване. Закривам разискванията по разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от Иван Вълков, Десислава Танева, Андриан Райков и Станислава Стоянова на 25 януари 2019 г. Гласували 127 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 37. Предложението е прието, а с това и на първо разглеждане Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-3, внесен от Иван Вълков, Десислава Танева, Андриан Райков и Станислава Стоянова на 25 януари 2019 г. Уважаеми народни представители, от 10,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита експозиция по повод на 140-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на първата българска Конституция. Изложени са оригиналите на Търновската конституция, Сребърната конституция и лични вещи на Петко Славейков. След това ще бъде валидиран и юбилеен пощенски блок с марка, първодневен плик и печат, посветени на годишнината. Информирам Ви, че на 10 февруари, неделя – датата, на която е открито Учредителното събрание, организираме ден на „Отворени врати“ на парламента, така че всички граждани могат да видят изложбата. А сега, всички народни представители са поканени да присъстват на откриването на днешното събитие. В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, започваме с ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Съобщение за новопостъпилите питания за периода от 1 – 7 февруари 2019 г.: - от народния представител Милена Дамянова към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, относно оценяване на учениците в училищното образование. Следва да се отговори писмено до 20 февруари 2019 г.; - от народния представител Георги Гьоков към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно политиките, които ще бъдат следвани за развиване и подобряване на медицинската експертиза в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2019 г.; - от народните представители Драгомир Стойнев и Димитър Данчев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно политиката на Министерството на финансите за осигуряване на стабилност в отношенията по регистрацията, отчитането и софтуерното управление на извършените доставки и продажби. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 февруари 2019 г.; - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Георги Свиленски; - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на четири въпроса от народните представители Любомир Бонев и Николай Цонков; - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на пет въпроса от народния представител Любомир Бонев; - писмен отговор от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев; - писмен отговор от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Станислав Владимиров; - писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Нигяр Джафер; - писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Пенчо Милков; - писмен отговор от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Борис Борисов; - писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова; - писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народните представители Георги Гьоков и Донка Симеонова; - писмен отговор от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова на въпрос от народния представител Георги Гьоков; - писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Манол Генов; - писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Михаил Христов; - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков; - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Лало Кирилов; - писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Лало Кирилов, Иван Ченчев и Радослав Стойчев; - писмен отговор от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Спас Панчев. Започваме с въпросите към заместник министър председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева. Първият въпрос е от народния представител Кристиан Вигенин относно изпълнение на Приоритетната програма от София, приета на Срещата на върха на ЕС за Западните Балкани. Заповядайте, господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Интеграцията на страните от Западните Балкани в Европейския съюз беше един от ключовите приоритети на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. По време на Срещата на върха за Западните Балкани беше приета Програма с мерки за развитие, включително за свързаността на региона – всъщност едно от малкото по-конкретни неща, които произтекоха от тази среща извън благопожеланията за интегриране на тези страни в Европейския съюз. Тези мерки обаче следва да бъдат следени и реализирани. В тази връзка близо година по-късно бих желал да Ви попитам, госпожо Вицепремиер и Министър на външните работи: на какъв етап е изпълнението на ангажиментите, поети от европейските лидери и премиерите на страните от Западните Балкани на така наречената „приоритетна програма“ от София? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин. Госпожо Вицепремиер, заповядайте – имате думата. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми господин Вигенин, уважаеми дами и господа народни представители! Една от външнополитическите цели на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз беше темата за Западните Балкани. По мнението на всички анализатори това ще бъде темата, с която Българското председателство ще остане в историята и ще бъде запомнено. В този смисъл, поставяйки тази тема, Българското председателство беше наречено дори и Балканското председателство. На Срещата на върха на Европейския съюз и Западните Балкани след наистина сериозна подготовка и дипломатически усилия към Софийската декларация – анекс към нея, беше и така наречения „Софийски дневен ред“. Той очерта приоритетни области и съответно посочи – ангажирана, разбира се, беше и Комисията, с която беше изготвен този дневен ред, а именно Софийски дневен ред. Даде конкретни приоритетни области на сътрудничество, съответно Комисията тук обяви финансиране по този дневен ред. В изпълнение на Софийския дневен ред по отношение на една от тези теми, както Вие споменахте, е свързаността. По отношение на железопътната и пристанищната инфраструктура Европейската комисия задели допълнително 190 млн. евро. Средствата са предназначени за реализирането на 11 нови проекта. С тях ще бъдат модернизирани повече от 300 км железопътни линии, които ще осъществяват по-бързи и по-сигурни връзки, включително между столиците на региона. Изпълнението им ще позволи разстоянието с влак между София и Белград само за няколко години да се изминава за по-малко от два часа, а между Сараево и Загреб и Прищина и Скопие за по-малко от един час. Сред тези проекти са и тъй наречената „синя магистрала“ по Адриатическото и Йонийското крайбрежие, на Магистралата на мира между Ниш и Прищина. Планирано е изграждане или реновиране на общо 400 км пътна инфраструктура. В това отношение приоритети за българската държава е Коридор 8, който ще свърже Черно с Адриатическо море. До края на годината ще бъде приета и Стратегия за развитие на железопътната мрежа в региона. Успоредно с това се проучват възможностите за модернизация или откриване на нови гранични контролно-пропускателни пунктове между страните от Западните Балкани, както и между тях и съседните държави членки. Като пример ще спомена постигнатата договореност между премиерите на България и на Република Македония за разширяване на ГКПП Станке Лисичково – Делчево. Продължава работата за повишаване и на енергийната свързаност – един от другите приоритети по Софийската декларация, най-вече чрез създаване на устойчив и конкурентен енергиен пазар. Постигнат е напредък и по Пакета за енергийна ефективност в Западните Балкани, за който на този етап са предвидени 30 млн. евро от бюджета на Европейската комисия. Във връзка с прилагането на Третия енергиен пакет на Европейския съюз през април 2018 г. бе подписан Меморандум за свързване между електроенергийните пазари на България и Република Македония. Сходна инициатива се разработва между Италия, Албания и Черна гора. В изпълнение на заложените приоритети от Софийската програма българската държава предприе необходимите стъпки за подобряване на енергийната свързаност, подписвайки съвместна декларация относно изграждането на газов интерконектор България – Сърбия. В допълнение на сътрудничеството и по Софийския дневен ред между Европейския съюз и Западните Балкани – това е така нареченият Дигитален дневен ред, бяха отпуснати 30 млн. евро по линия на Фонда за инвестиции на Западните Балкани за оказване на техническа помощ за изграждане на инфраструктура на широколентов интернет. Друг успех в реализацията на приоритетната програма е подписаният на 5 октомври 2018 г. в Тирана съвместен план за действие за борбата с тероризма в Западните Балкани. Планът очертава рамка за противодействие на тероризма и конкретните действия за постигане на някои набелязани цели – превенции и противодействие на радикализацията, ефективен момент за обмяна на информация и така нататък. Друг елемент са добросъседските отношения – един ключов елемент за стабилността и сигурността в региона. В тази връзка по време на срещата в Лондон в рамките на Берлинския процес бяха подписани редица декларации, предвиждащи и позоваващи се и така рефериращи към Софийския дневен ред, по-активна работа за решаване на откритите двустранни въпроси в Западните Балкани. Много важна част от Софийския дневен ред бяха младите хора, образованието и мобилността. Много е важно, че за Програмата „Еразъм+“ е предвидено удвояване на финансирането до края на 2020 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Господин Вигенин, заповядайте за реплика. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря за отговора, госпожо Вицепремиер. Той не е и неочакван, тъй като все пак за тези месеци, които изминаха от Софийската среща, не може да се постигне кой знае колко. Задавам този въпрос обаче, защото искам да обърна внимание на факта, че все пак ангажиментите, които се поемат, трябва да бъдат реализирани, за да бъдем солидни. Не може като страна, председателстваща Съвета, да постигнем нещо, с което наистина – съгласен съм, България беше запомнена. Но ние ще постигнем нашите цели, само ако всички тези ангажименти, особено конкретните от тях в тази декларация, бъдат реализирани. Аз съм доволен, че на този етап са гарантирани средства, отпуснати са, подписани са споразумения, но като че ли сме далече от етапа, в който можем да покажем конкретни резултати от всичко това. Моят уточняващ въпрос е: има ли някакъв конкретен координационен механизъм или структура тук, в България, която да следи за изпълнението на тези ангажименти, която да бъде в контакт както тук, в рамките на междуведомственото съгласуване, така и по отношение на партньорите от Западните Балкани, а и с европейските партньори. Ще напомня, че реализацията на тези приоритети, на тези проекти, би следвало да бъде част от нашата балканска политика, и то съществена част, за да изглеждаме, пак казвам, солидно както в очите на нашите партньори тук, така и по отношение на нашата тежест в рамките на Европейския съюз като страна, която гони ангажиментите, поети от всички. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин. Госпожо Вицепремиер, заповядайте за дуплика. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: То не е точно дуплика, защото с всичко, което каза господин Вигенин, съм съгласна. Така е, много е важно поетите ангажименти от името на 28 държави по Софийския дневен ред да бъдат изпълнявани, да бъдат наблюдавани и да не бъде забавяно темпото на тяхното изпълнение. Наистина е добре, че има отпуснати средства за тези проекти. Това, към което всъщност наистина се стремим когато има необходимост, е да подпомагаме усвояването на средствата. Тоест много пъти комисарят Хан е призовавал нашите приятели от Западните Балкани – парите са налични, релокирани са, но, моля Ви, имайте по-сериозна проектна готовност. Така или иначе, програмният период е към края си, а 2020 г. наближава и чука на врата. Има отпуснати средства, включително за подготовка на проекти. Знаете, че един голям железопътен или магистрален проект е сложен, скъп за проектиране, така че наистина се наблюдават. Предишните проекти са в различна готовност, разбира се, в зависимост от държавите. Но така или иначе това е и продължава да бъде наш основен приоритет. Ние следим чрез всичките представители, които имат всичките министерства в Комисията и в Брюксел, а и чрез основен фокус на всяко едно от министерствата в България по отношение на тези приоритетни и важни проекти. Дали има някакъв отделен координационен механизъм по Софийския дневен ред, изрично създаден от хората, които са в Брюксел и съответно в Министерството на външните работи – в Европейската дирекция, които наблюдават всеки един от тези проекти, няма. Не съм убедена обаче, че той се налага, защото темите са от „Дигитален дневен ред“ до „Тероризъм“, до „Млади хора и образование“, тъй като това е основен фокус на българското правителство, така че чрез координацията, която има, Министерството на външните работи следи за изпълнението и изпълнението на тези проекти. Повярвайте ми, една от темите при обсъждането, например на следващия бюджет, на който ние много държим, освен, разбира се, запазването на кохезионната политика, е и достатъчно средства за разширяване за страните от Западните Балкани, за да може да се изпълни този наистина дългосрочен дневен ред. Защото никой, както Вие казахте, не очаква и не е възможно всичко това да се случи в рамките на една година. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Следващият въпрос е зададен също от народния представител Кристиан Вигенин и той е относно управление на недвижимата собственост на българската държава в чужбина. Заповядайте, господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги народни представители! Управлението на имотите на Република България в чужбина е един от въпросите, около които има малко публичност, и съответно често предизвиква подозрения за неефективно ползване и разпродажба на занижени цени без достатъчен анализ за дългосрочните интереси на страната. В продължение на години основната цел е била допълване на дефицитите в бюджета на МВнР и евентуално набавяне на средства за капиталови разходи, каквито обикновено липсват в бюджета на Министерството или са крайно ограничени. В тази връзка бих желал да Ви попитам: какви имоти и на каква стойност са продадени от началото на Вашия мандат? Кои имоти и на каква индикативна стойност са планирани за продажба през тази година? Каква е общата сума, която Министерството на външните работи получава годишно от отдаването под наем на недвижимата си собственост в чужбина? Има ли Министерството на външните работи – може би е най-важният въпрос – концепция за ефективно управление на своите имоти зад граница? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин. Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Заместник-председател, господин Вигенин, дами и господа народни представители! Безспорно господин Вигенин като бивш министър на външните работи, мисля, че е запознат с факта, че България наистина има немалък сграден фонд зад граница. За съжаление, дълги години той не бих казала, че е управляван добре. С учудване разбрах, че всъщност Министерството дори нямаше електронна програма, по която да следи и да управлява имотите. Такава вече има, но нямаше! По отношение управлението и стопанисването, разбира се, доста често е правен анализ при предишни министри. Направихме отново и този анализ трябва да бъде свързан със средносрочния и дългосрочния план на Министерството – и на българската държава като цяло, не само на Министерството, за развитие на международните отношения и за това къде има фокус и къде има намерение в средносрочен или дългосрочен план да разкрива представителства. Не е тайна, че през годините редица български представителства зад граница са закрити, а някои от тях са с намален състав. Това е довело до факта, че редица имоти не се стопанисват. Сами разбирате, че там, където зад граница нямаме никакво представителство, е много трудно да се опазва и стопанисва един имот. Не приемам, че се продават на занижени цени, защото всички имоти, които изобщо са продавани – той е един за миналата година, за да отговоря конкретно на въпроса Ви, в Хага и е извършен след оценка на експерти в съответната държава и след продажба през, така да се каже, агенции – местни, подчертавам, които се занимават с това, по най-висока цена. В Хага става въпрос за имот, почти изоставена сграда, бивша търговско-икономическа служба – бивша ТИС, за сумата от 1 млн. 165 хил. 165 евро. От 2010 г. този имот е неизползван, състоянието му се е влошавало през годините, калкулира разходи, различни такси, застраховане. На всичкото отгоре не стоим добре, когато България има пустеещи имоти, които нито се стопанисват, нито се управляват. Извършен е задълбочен анализ със становищата на абсолютно всички политически дирекции, включително там, където имаме представителства, и със становища от посланиците. Разбира се, имаме планиране за продажба за тази година, няколко имота са – Аржентина, Белгия, Гърция, Канада, Колумбия, Никарагуа, САЩ, Уругвай и Финландия. Факторите са отпаднала необходимост, закрито задгранично представителство. Някои от тези сгради, между другото, са бивши ТИС-ове или генерални консулства, генерират големи разходи и бих казала представят България в неблагоприятна светлина, когато имотът наистина е в лошо състояние – получавали сме такива писма неведнъж. Не мога да Ви цитирам на каква стойност тепърва ще се извършват анализи, но винаги ще бъде по най-високата цена и само чрез най-реномираните местни агенции, занимаващи се с такива имоти. По отношение разходите за 2018 г. за имоти, давани под наем, са 6 млн. 39 хил. лв. Целта е в максимална степен на запазване на държавната собственост на държавата извън граница и ефективно управление обаче на тези имоти, които имаме, а не да ги оставяме да се рушат и да плащаме глоби затова в някои държави. Оптимизиране на сградния фонд, така че да отговаря в достатъчна степен на българската дипломация. Имаме ситуации, в които имаме имоти, пустеещи от по 20 години, а в други държави например все още плащаме наем, и то немалък – там, където имаме посолства, а не сме имали сграден фонд. Така че целта е ефективното управление, освобождаване на тези, които или са огромни и никога няма да бъдат използвани, за да може там, където нямаме, да се снабдим с такива, които да освободят българската държава от наем за представителни имоти. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Господин Вигенин, заповядайте, имате думата. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, струва ми се, че не ми отговорихте на основния въпрос, но аз отговора го знам. За съжаление, продължаваме да се движим по инерция и все още няма ясна концепция за това какво и как правим с имотите в чужбина. Тези пожелания и мерки, които се предприемат, от край време горе-долу са едни и същи, естествено винаги има обяснение кое, как и защо е направено. Искам само да уточня: не съм казал, че се продават по занижени цени, но има подозрения, когато това се прави, защото има малко информация и прозрачност. Факт е, че безстопанствеността е продължавала доста дълго. През 2013 г. започнахме да правим такъв електронен регистър и даже намерихме имоти, които не знаехме, че са на българската държава. Това само по себе си също показва, че Министерството в този си капацитет, по начина по който сега функционира, не е в състояние достатъчно ефективно да използва тези имоти. Вие знаете, че един от основните проблеми е, че каквито и приходи да постъпят в Министерството от продажбата на такива имоти, те трябва да бъдат изхарчени до края на годината, което прави невъзможно планирането, използването на тези средства за капиталови разходи. Така че аз наистина Ви призовавам вместо да продължаваме да се движим по инерция, да се опитате във времето, което Ви остава, все пак да се помисли: един от вариантите, които сме обсъждали, е да се създаде агенция за дипломатическите имоти извън страната по подобие на Агенцията за дипломатическите имоти в страната. Една такава агенция може много по-лесно да управлява, да планира разходи, да генерира резерв, който след това да бъде използван, включително за ремонт на българските посолства, които определено имат нужда на много места. Най-малкото от по-добър външен вид и интериор също така. Не чух, може би да кажа като уточняващ въпрос: доста бяха обсъждани възможностите, така както го правят някои европейски страни, някои от тези големи сгради на българските посолства да бъдат използвани или за съвместни посолства с други държави, включително от нашия регион, или да бъдат ползвани от Европейската служба за външна дейност. Има ли такива разговори към момента – имаше такива опити, включително мога да кажа преди няколко години с Република Македония, днес вече Северна Македония? Това би била интересна и важна стъпка. Помислете и по тези въпроси. Би било продължение на нашата балканска политика и създаването на условия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за мир и стабилност в региона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Госпожо Вицепремиер, заповядайте. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, има такива идеи – например за свободното бивше посолство в Брюксел. Имаме разговори евентуално с хърватското правителство да наеме сградата за тяхното председателство, тъй като им е необходима. В Адис Абеба например има огромен имот – 18 хил. квадратни метра, с посолство от двама човека. Сами разбирате, че нито има средства, нито тези хора имат физическа възможност. Каквито и средства да се отпускат, това ще бъде една бездънна яма. Имаше разговори с Международната агенция по храните към ООН дългосрочно да наемат сградата. За съжаление, тогава, когато е с дипломатически статут, понякога се изисква разрешение от съответната държава. В случая самото правителство там не одобри такава идея. Така че направен е анализ, обсъждано е, да. Обсъждано е, колегите ми са писали редица доклади за различни форми и управление на тези имоти. Там обаче, където те се ползват и с дипломатически статут, няма как да бъдат… примерът пак с Адис Абеба е добър, няма как да бъдат извадени от държавна собственост и вкарани като собственост – дали ще бъде търговско дружество или под някаква друга форма – например като АДИС. Единственият начин да се учредят в някакво търговско дружество е да се извадят само тези имоти, които са около 19, ако не се лъжа, които не се ползват за дипломатически нужди. За съжаление, там, където са огромни сгради с много по-малък състав от нуждата, по-скоро идеята е или, ако може, да се обособи отделен имот, който да се ползва, но много често те са огромни сгради, да се ползват за посолства. Останалата част – там, където цените са доста високи в момента, българската държава да се опита да ги продаде на най-добра цена и с тези пари да ремонтира или да купи посолства, или представителства, където нямаме, а да ремонтира там, където има нужда. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Продължаваме с въпрос от народния представител Иван Иванов относно позицията на Министерството на външните работи на Република България за появилите се в последните месеци данни и статии в средствата за масова информация за неравнопоставено положение и третиране на български граждани – родители на деца в Норвегия, както и за предприети действия от страна на Министерството за осигуряване на адекватна защита и съдействие на същите тези граждани в отстояване на техните права и законни интереси. Господин Иванов, заповядайте. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В средата на 2018 г., включително и в началото на 2019 г., се появиха данни и статии в средствата за масова информация за неравнопоставено положение и третиране на български граждани – родители на деца в Норвегия. Органите и институциите в тази страна съгласно същите тези информации, български граждани са поставени в неравнопоставено, в някои случаи унизително положение, при уреждане на въпроса с предоставяне и упражняване на родителски права. Разбирам, че в едни такива отношения между хора от различни държави, националности, култури, религии, правни системи и други такива е невъзможно да се вземат предвид и защитят само и единствено правата и интересите на една от страните, в същото време обаче считам, че отстояването, защитата на достойнството и правата на нашите сънародници – особено в отношения, свързани с права и интереси на деца, е приоритет на държавата, нейните органи, институции, както и на обществото като цяло. Още повече че Република България е пълноправен член на Европейския съюз и е нормално българската държава и европейските институции да защитават правата и интересите на своите граждани. В тази връзка моля да ми отговорите: какви действия са предприети и осъществени от Министерството на външните работи за запазване и съдействие за защита правата и законните интереси на българските граждани – родители на деца в Норвегия? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Госпожо Вицепремиер, заповядайте, имате думата за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, закрилата на детето безспорно е един от най-важните приоритети на българската държава, на Министерството на външните работи и на Министерството на правосъдието, изобщо на всички институции, които имат отговорност и компетентност по този случай. Казусите, за които официално сме уведомени и български граждани са потърсили нашето съдействие, са два. Третият, за който знаем, всъщност сме разбрали от медиите, но няма поискана официална подкрепа от страна на родителите. Това е въпрос на избор на българските граждани. Разбираме, че всяка държава има право на собствено законодателство – например като Норвегия, но все пак има основни харти, международни документи и договори, които са приети и към които всички ние сме се присъединили. Специално по казуса с Норвегия поискахме консултации, които се осъществиха на експертно ниво в Министерството на външните работи на Норвегия. България имаше представители от Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и норвежките им колеги от съответните служби. Обсъдихме въпроси, свързани със: достъпа на информация; задължително участие на представителите ни – ние поискахме да бъдем осведомявани, независимо дали родителят се е свързал с нас или не; участие на наши представители в съдебните заседания; уведомяване на консулските ни служби за всички неотложни и наложени мерки в предварителен порядък; начините за достъп, за комуникация за децата и техните родители; мерките за запазване на родния език на детето и редица други неща, съответно кампания за повишаване на информираността на съответните родители, които живеят в Норвегия. Също така служителите в Осло вече работят активно по осъществяване и на директната консулска защита във връзка с редица неправителствени организации. Имайте предвид, че по-скоро на фона на процента на децата, на гражданите, които живеят там, и процента на отнетите деца България по-скоро е на най-ниско място. По-високо са норвежците, родени в Норвегия. Направили сме връзка с адвокати, специалисти в тази област, имаме списък от тях, с неправителствени организации в самата Норвегия, които се занимават и също така са критици на съответната служба в Норвегия, начинът, по който тя действа, това са норвежки организации, и с държави, които имат сходни и подобни казуси. Знаете, че досега в Европейския съд по правата на човека досега има три дела срещу Норвегия от различни държави, които, за съжаление, приключват все в полза на Норвегия. Третото още не е приключило. Там ние сме общо с пет държави, ако не се лъжа, които сме завели това дело. Това е най-сигурният начин с решение на Европейския съд по правата на човека на Норвегия да бъде препоръчано да подобри законодателството си в тази сфера. Постоянно следим тези казуси, имаме постоянно срещи и оказваме пълната консулска защита. Повярвайте, това е изключително чувствителна за нас тема, свързана с човешки съдби, с деца и в никакъв случай нито намаляваме, нито забавяме следеното на всеки един от тези казуси. Най-трайното решение ще бъде намерено, ако успеем да постигнем това общо решение. Ако не се лъжа, пет – шест държави вече сме се присъединили към Европейския съд по правата на човека. Там е водещо Министерството на правосъдието и ако искате повече подробности за хода, може тях да попитате. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер. Господин Иванов, заповядайте, за реплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Доколкото разбрах от Вашия отговор, а и не съм учуден, защото именно поради тази цел го зададох, очевидно е, че Министерството на външните работи на принципа „пощенска кутия“ и събира информация от медиите, защото лично си направих труда да се срещна с тези хора и затова задавам този въпрос. Вярно е, че информацията излезе от медиите, но аз се срещнах с тези хора и действително разбрах каква е тяхната съдба, и какви тревоги изпитват. Не знам дали Вие сте се срещали с тези хора, дали сте разговаряли, дали сте разбрали какъв е случаят. Още повече че част от тези хора, които имат такъв казус, в момента децата им са на територията на България. Защото в противен случай знаете какво се случва там – тези деца ще бъдат отнети и дадени на други семейства, включително ще настъпи и отчуждаване, и те няма да имат никаква връзка помежду си. Аз не разбрах от Вас направени ли са по-сериозни дипломатически действия от вида на ноти, от вида на викане на посланик, защото тук говорим и става въпрос за български граждани, за гражданите на Република България – и децата са български граждани, и родителите са български граждани. Защото от разговорите с тези хора и от това, което чухме от Вас, оставам с впечатлението, че българската държава, и в частност Министерството на външните работи, остава един пасивен наблюдател в тази ситуация – без да взема конкретни мерки. Събирате информация, която не знам за какво ще послужи. Да ми отговорите: има ли конкретни действия? А нашите консулски служби – Вие казахте, че има пълна консулска защита – какво правят? Изискват ли постоянно информация от социалните служби на тази държава за други такива казуси, за които може би Вие не сте уведомени? Какви конкретни действия сте предприели, за да се защитят правата на тези български граждани, защото тук пак става въпрос за българските граждани? Очевидно страната – Норвегия, е взела всички необходими мерки, за да защити правата на своите граждани. Въпросът ми е: какво ние правим тук, за да защитим правата и интересите на нашите български граждани? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Госпожо Вицепремиер, заповядайте. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Може би не сте ме слушали внимателно, господин Иванов, и ми се ще вместо да се нападаме, да вземем да се обединим заедно. Наричат се „де-марши“, а не „ноти“ и такива са връчвани, и лично съм се срещала с посланика. Отделно от това не съм се срещала с всички, но например с госпожа Уанд съм се срещала лично, и в българското консулство десетки пъти с нея – с препоръки, със срещи с адвокати, с пълното консулско съдействие, което може да окажем. По същия начин, когато става въпрос и децата вече са в България, компетентното министерство е Министерството на правосъдието. Така че със сигурност този казус се следи, има срещи с хората на всички нива и не е просто като пасивни наблюдатели, а правим всичко, което можем, та и повече, по Виенската конвенция за консулска защита, включително и на политическо ниво – чрез разговори със съответните министри, чрез разговори с посланика, тоест с извикване на посланика в Министерството на външните работи, чрез съответните консултации, за които Ви казах и с ясно поставените искания от наша страна. Така че мисля, че е добре поне по такива казуси да се опитаме да работим заедно, а не само да се нападаме политически. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите. Той ще отговори на въпрос от народните представители Станислав Владимиров и Любомир Бонев относно мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух в град Перник. Заповядайте да отправите своето виждане. Имате думата, господин Владимиров. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е за мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух в град Перник. През декември 2018 г. Министерството на околната среда и водите обяви процедура по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, чрез която директно предоставя безвъзмездна финансова помощ за мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух на обща стойност 111 млн. 442 хил. 101 лв. 58 ст. – по информация на Вашето министерство. Отчитайки значимите нужди в сектора, финансовият ресурс по Програмата се фокусира в ограничен брой общини – конкретни бенефициенти по процедурата. Това са: Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян и Столична община. Перник, който е сред градовете с най-замърсен въздух в България, липсва в този списък. В последните месеци неколкократно е отчетено завишаване на фините прахови частици в атмосферния въздух на град Перник с пет и повече пъти над нормата. Това предразполага към редица респираторни заболявания и влошаване на симптомите на други при жителите на града и на общината. Освен това в общинската администрация в Перник има постъпили инвестиционни предложения за горене на RDF отпадъци, което допълнително ще замърси въздуха на града. Въпреки всички тези факти, от страна на местната администрация и компетентните органи на града не се вземат почти никакви мерки за проверяване на качеството на въздуха. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: кандидатства ли община Перник по цитираната процедура и кога? Какви конкретни мерки ще предприеме Министерството за подобряване на качеството на атмосферния въздух в страната? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Владимиров. Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Владимиров и Бонев! На 5 декември 2018 г. Министерството на околната среда и водите обяви процедура – „Мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух“. Община Перник не е кандидатствала по цитираната процедура и не се очаква да подаде проектно предложение, тъй като не е допустим кандидат. Общината не отговаря на основното изискване за допустимост по процедурата, а именно да има одобрена от общинския съвет актуална общинска програма за качеството на атмосферния въздух. Към момента такава програма е в процес на разработване с финансиране отново по Оперативна програма „Околна среда“. За адресиране на най-сериозните проблеми по отношение на качеството на въздуха и наднорменото замърсяване с фини прахови частици, което е основен проблем, основната роля, както и Вие самият отбелязахте, е към общинските власти. Те трябва да вземат тези мерки. Кметовете на общините, в които е регистрирано наднормено замърсяване, са длъжни да разработят и да изпълняват програмите за подобряване на качеството на въздуха съгласно чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Между другото, в края на миналата година от Вас беше приет с голям консенсус, а в началото на тази година бе публикуван Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, в който вече се гледа не просто да има такава програма и да се изпълняват мерките, а се търси конкретен резултат от тези мерки и конкретни санкции, ако такъв тип резултати не бъдат постигнати. Общините планират и изпълняват мерки с цел достигане на установените норми. От своя страна Министерството на околната среда и водите предприема допълнителни действия на национално ниво за намаляване на емисиите от двата сектора с най-голямо замърсяване – битовото отопление и автомобилния транспорт. Някои от по-сериозните мерки, на които ще се спра тук и пак са със Закона, който цитирах преди малко и който е публикуван в „Държавен вестник“ № 1 от 3 януари тази година, се въвеждат разпоредби за ограничаване на употребата на нискокачествени въглища и брикети за битово отопление. Създадено е законово основание за приемане на Наредба за качеството на тези твърди горива. Допълнително е създадена и възможност за изготвяне на Наредба за изискванията за дървесината за битово отопление. Направен е и Проект на национална програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. Програмата е изработена от Световната банка и предвижда мерки към тези два основни сектора – битовото отопление и транспорта. Предвижда се по-ранното въвеждане на изискванията на Регламента, на Директивата за екодизайн с цел подпомагане на процеса на подмяна на уредите за твърдо гориво с такива, които са с по-ниски емисии на вредни вещества, като за тези пари, за които говорихте по Оперативната програма, изискването, за да отговарят на този екодизайн, ще бъде от самото начало. То е изискване и към днешния момент, въпреки че Регламентът не е влязъл официално. По отношение на емисиите от транспорта се приемат мерки. Това е вторият по големина и по значимост замърсител на въздуха с фини прахови частици, както и от съответните компетентни органи. Има промяна на нормативните изисквания за повишаване качеството и ефективността на периодичните технически прегледи, тъй като голяма част от автомобилите са с неизправни изпусквателни системи, което има директен ефект върху качеството на въздуха. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.) Въведени са допълнителни ограничения при изкупуването на катализатори от моторни превозни средства в пунктовете за приемането на такива. Приети са и промени в Закона за местните данъци и такси, които целят стимулирането и употребата на автомобили, водещи до по-ниски емисии в замърсяването на въздуха. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Димов. Господин Владимиров, заповядайте. Имате отново думата за реплика. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, целта на моя въпрос беше да Ви насоча вниманието към общини, какъвто е случаят с град Перник, които, споменах, и са едни от най-замърсените общини в страната поради редица причини. Надявах се в отговора Ви да ми дадете малко повече разяснения защо липсва този синхрон между местната администрация, както е случаят в Перник, и Министерството на околната среда и водите, защото когато ние имаме град с такава замърсеност, с толкова завишени фини прахови частици, защо Вашата експертиза, на Вашето министерство не е направила така, че да има общини като Перник, които имат нужда да ползват средства, с които да подобрят качеството на въздуха. Аз не обвинявам Вашето министерство, а в случая вината е в административния капацитет и в подготвеността на кметския екип в Перник, но се надявах все пак Министерството да положи усилия и да подпомогне администрация като пернишката, да може да се възползва от тези огромни средства, които се предоставят по това перо, и качеството на въздуха в град Перник да се подобри. Ако може, в дупликата все пак да ми разясните: какви са били причините Перник и Министерството да не подпомогне община Перник за кандидатстване по тази оперативна програма? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Владимиров. Уважаеми господин Министър, заповядайте за дуплика и разяснение. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Владимиров, аз съм имал възможност в тази зала да отговарям на подобен въпрос. Аз съм казал шестте основни критерия, по които бяха определени директните бенефициенти. За съжаление, на пръв поглед това, което Вие казвате – че става дума за огромни пари, всъщност изобщо не са достатъчни и може би ще трябват няколко пъти по толкова в следващите години – от 2024 г., за тази програма, за да може да бъде решен проблемът. Не само в Перник, но тук говорим и за Русе, за Горна Оряховица и всъщност 23 са градовете, в които трябва да бъдат предприети такива мерки. При всички положения с тази програма в момента се търси да се види какъв ресурс е необходим, защото в следващата оперативна програма със сигурност ще има такива, но те също няма да са достатъчно, а трябва да се търси ресурс и от бюджета. Мисля, че и премиерът – на отговор на подобен въпрос, каза, че в рамките на следващата тригодишна бюджетна прогноза ще се търси такъв ресурс. Не говорим за липсата на синхрон и на практика да имаш действаща програма е задължително условие. Защото, ако нямаш Програма, какво изпълняваш? Ние трябва да знаем какво се изпълнява. Община Перник е кандидатствала и е получила финансиране, за да изработи такава. След като я има, тази програма ще бъде допустима. В интерес на истината буквално тази седмица имахме среща на експертно ниво с Комисията и за ресурса, който се очаква да бъде освободен от други пера на Оперативната програма, имаме разговори да се опитаме да го прехвърлим, за да могат и други общини да бъдат бенефициенти още в рамките на тази оперативна програма. В момента е рано да Ви кажа какъв ще бъде този ресурс, но всичко, което освободим и може да бъде прехвърлено към въздух, ще се опитаме да го направим, защото си даваме сметка за размера на проблема, а и необходимостта другите общини да имат достъп до този ресурс. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Кутев пожела думата за процедура. Заповядайте, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата е по начина на водене. Вече я правя може би за десети път. Тя е свързана с един законопроект, който беше гледан преди повече от година и приет с пълно единодушие на първо четене от залата. Оттогава вече повече от година той не влиза в комисии да се гледа, а именно в Комисията по бюджет и финанси на Менда Стоянова. Става дума за така неречените „лихвоточки“ и за гражданите с жилищно-спестовни влогове. Моята процедура е настоятелна молба към Вас да направите всичко възможно като председател на Народното събрание този законопроект да влезе в Комисията по бюджет и финанси. Това зависи лично от госпожа Менда Стоянова и от колегите от ГЕРБ. С невлизането на този законопроект гражданите, които имат да получават от държавата 180 млн. лв., няма да ги получат. Използвам повода да се обърна и към гражданите, които ни гледат, и да ги уверя, че парламентарната група на ГЕРБ очевидно няма никакво желание да придвижи този въпрос, тъй като вече повече от година той не влиза в Комисията, за да може да се гледа на второ четене. Ако мине и 2019 г., защото вече мина година и половина, откакто работим по този законопроект, и той не се приеме, приключва въпросът с жилищно-спестовните влогове. Всички граждани, които има да получават, пак казвам, 180 милиона, повече от това, което ще получат през тази година, с което приключват нещата по стария законопроект, оттук нататък никога няма да си вземат парите. Пак подчертавам, Законопроектът беше приет с пълно единодушие преди повече от година и оттогава не влиза в Комисията. Ако той влезе в Комисията на Менда Стоянова и излезе оттам с каквото и да било решение, поемам ангажимента да го вкарам в залата след това под някаква процедура. Без да е минал през водещата комисия, където трябва да се обработи и да стигне до някакъв приемлив вариант, той не може да продължи нататък. Затова Ви моля да направите всичко възможно Законопроектът да влезе при Менда Стоянова, който въпрос според мен е договорка на Председателския съвет и на решение на мнозинството, веднъж. Втори път се обръщам към всички граждани, които имат да си получават парите, очевидно драги граждани, без да си вземете нещата в ръце и без да вземете съответните мерки, няма да стане. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев. Уверявам Ви, че процедурното Ви предложение ще бъде предложено за обсъждане на Председателски съвет. Продължаваме, уважаеми народни представители, с въпроса на народния представител Ивелина Василева относно предприети действия по сигнали за нарушения, свързани с унищожаването на дюни и строителни дейности по Черноморското крайбрежие. Заповядайте, уважаема госпожо Василева. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димов, през последния месец зачестиха сигналите, оповестени широко и в медиите, свързани с унищожаване на дюни и строителни дейности по Черноморското крайбрежие. Това е силно обезпокояващо и естествено предизвика бурна обществена реакция. Първият сигнал беше за брутално и шокиращо посегателство върху природата. Стана ясно, че собственик на каравана е ангажирал багерист, който да заравни дюната в къмпинг „Смокиня“. Беше унищожена част от защитената територия, природна забележителност, пясъчни дюни, местност Каваци. Последваха сигнали и за строителни дейности в района на Варна, в местността Алепу край Созопол, къмпинг „Градина“, местността Арапя, излезе и решение на съда за потвърждаване на валидността на разрешение за строеж в района на „Корал“. Безпокойството на хората във връзка с тези казуси ясно изразява волята да се съхранят природните дадености и да се защитят останалите по Черноморското крайбрежие девствени места. Известно ни е, че Законът за устройството на Черноморското крайбрежие предвижда забрани и ограничения на строителните дейности в зона А и Б по крайбрежието. Затова заедно с колегите от област Бургас отправихме въпроси за предприетите действия и към министрите на туризма и на регионалното развитие и благоустройството, които имат компетенции по този закон. Имайки предвид правомощията и компетенциите на Министерството на околната среда и водите по смисъла на Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии, отправям към Вас следния въпрос: какви действия са предприети от Министерството на околната среда и водите и неговите подразделения, РИОСВ – Бургас, и РИОСВ – Варна, във връзка с цитираните случаи? Какви проверки са извършени? Какви са резултатите от тях? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева. Министър Димов, заповядайте за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, регионалните инспекции в Бургас и Варна извършиха проверки на обектите, посочени в постъпилите сигнали, свързани с прилагането и спазването на екологичното законодателство. Относно разрушените пясъчни дюни в района на къмпинг „Смокиня“ установихме, че теренът попада в природна забележителност пясъчни дюни в местност Каваците. Констатираното увреждане на пясъчните дюни е в нарушение на режимите на защитените територии, определени със Закона за защитените територии и заповед за обявяването им. За точното определяне на вида и площта на засегнатите дюни е извършено геодезично замерване на терена. При проверката не е установен извършителят на нарушението. Районната прокуратура в Бургас е самосезирана. В тази връзка Районната инспекция следва да приложи своите правомощия за налагане на административно наказание след приключване на наказателното производство, в случай че нарушението не представлява престъпление по Наказателния кодекс. За инвестиционното предложение в района на къмпинг „Градина“ е проведена процедура по реда на Закона за биологичното разнообразие, приключила с решение от март 2018 г. на директора на Районната инспекция в Бургас, с което същото е съгласувано. Решението не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. Имотът – предмет на инвестиционното предложение, попада в устройствената зона на курортни и допълващи дейности съгласно Общия устройствен план на община Созопол. При проверката е констатирано депониране на земни маси извън границите на имота, което е неизпълнение на условията на решението на директора на РИОСВ – Бургас. За установеното нарушение е съставен акт за административно нарушение по реда на Закона за биологичното разнообразие. В местност Алепу строителството се извършва в частни имоти, които попадат в устройствената зона за курортни и допълнителни дейности, според Общия устройствен план на община Созопол. За обекта е проведена процедура по Закона за биологичното разнообразие, приключила с решение през декември 2017 г., с което инвестиционното предложение е съгласувано. Същата не е обжалвана и е влязла в сила. При проверката на място е установено, че върху плажната ивица е депонирана земна маса вследствие срутване от строителни дейности. В тази връзка РИОСВ – Бургас, е издала предписание за отстраняване от плажната ивица на земните маси и предписание за мерки за недопускане на ново свличане. За установеното нарушение е състав акт за административно нарушение съгласно Закона за биологичното разнообразие. От извършената проверка на обекта на местност Арапя е констатирано, че е налице одобрен устройствен план за ваканционно селище, за който през 2005 г. РИОСВ – Бургас, се е произнесъл с разрешение да не се извършва ОВОС. В хода на процедурата е представено становище на териториално предприятие Държавно горско стопанство „Царево“, съгласно което имотът не попада в горска територия. Същият не попада в защитена територия, както и в защитена зона по Натура 2000. На терена няма регистрирани вековни и забележителни дървета по реда на Закона за биологичното разнообразие. Инвестиционното намерение е подложено на процедура по оценка за въздействие на околната среда и Регионалната инспекция се е произнесла с решение от май 2018 г. да не се извършва такова. Самите дейности по премахване на дълготрайна дървесна растителност не са в правомощията на регионалните инспекции. Поддържането на зелената система и премахването на растителност е в правомощията на общинската администрация, на чиято територия се намира обектът, както и прилагането на Закона за устройство на територията и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Сигналите за строителни дейности в района на община Варна, извършване на строителни дейности в близост до брега на курорта Свети Свети Константин и Елена, землището на Варна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинете, разбирам, че просрочвам, но бяха много обектите. Извършена е проверка на терен и по документи. Територията – предмет на извършеното строителство, не попада в границите на защитени зони на екологичната мрежа „Натура“. Установено е строителство, изграждане на хотел, съгласувано по реда на екологичното законодателство. Не са установени нарушения. Последно, поставянето на метална конструкция върху плажната ивица в землището на село Шкорпиловци, община Долни чифлик. Извършена е проверка на терен и по документи. Установено е, че в северната част на морския плаж Шкорпиловци има поставена метална конструкция с излети бетонни стъпки, част от които са вкопани в пясъка. На терена не са установени следи от изливане на бетон на място. За морския плаж Шкорпиловци юг е налична схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, одобрена от Министерството на туризма. Изискана е информация от Министерството на туризма, след получаването на която ще установим необходимостта от предприемане на административни действия по реда на екологичното законодателство. Благодаря. Извинете, че просрочих. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Димов. Госпожо Василева, заповядайте. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодаря за представената информация. От отговора е видно, че Министерството на околната среда и водите и в частност регионалните му подразделения са се ангажирали с получените сигнали и са извършили проверки съгласно своите компетенции. Във връзка с унищожаването на дюната на къмпинг „Смокиня“ всички очакваме резултат от започналото наказателно производство срещу виновните лица. Надявам се, че Законът ще бъде приложен в цялата му строгост. Това трябва да служи и като предупреждение към всеки, който помисля да извършва подобни действия, които нанасят безвъзвратни щети върху природата. Мисля, че е важно, тъй като споменах и случая „Корал“, включих го във въпроса си на този етап, тъй като към момента, когато официално зададох парламентарния си въпрос, това не беше станало обществено достояние, но мисля, че е важно хората да знаят, че към момента не е възможно да се строи в района на „Корал“. Съгласно действащата, потвърдена от съда, заповед на министъра на околната среда и водите от 2014 г. е наложена пълна забрана за извършване на строителни дейности в района на „Корал“ до провеждане на всички изискуеми и екологични процедури. Така или иначе най-важно е да не се допускат нарушения и да има превантивност на дейностите и действията. Смятам, че контролът, както превантивният, така и текущият, трябва да бъде засилен. С цел повишаване на ефективността му трябва да бъде създаден координационен механизъм между институциите: Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма, и да бъдат извършвани не отделни, а съвместни, системни и цялостни проверки. В заключение, бих искала да призова също така във взаимодействие с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на туризма да бъдат анализирани всички обстоятелства и детайли по случаите, които цитирах, както и нормативната уредба. При установяване на пропуски да се предложат адекватни промени и да се предприемат действия, които да имат възпиращ ефект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева. Позволете ми да благодаря на господин Нено Димов – министър на околната среда и водите, за неговото участие в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори на питане от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев относно политиката на Министерството по въвеждането в действие на електронните винетки. Господин Данчев, заповядайте, имате думата. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Началото на електронните винетки в страната беше поставено преди около месец с гръм и трясък. Системата блокира. Терминалите отказаха. Хората нямаше къде да се снабдят с винетки. Системата за конвертирането на старите хартиени винетки в електронни се оказа пробита и беше спряна за неопределено време. Ръководството на Пътната агенция беше сменено, директорът на тол управление – променен, а мястото му остана и до момента незаето. Всъщност последното само доказва многократно обясняваното от БСП, а именно, че когато системата е порочна, смяната на един или друг служител не решава проблемите. Премиерът се извини на гражданите за създаденото неудобство, но какво от това? Водачите на МПС получиха бонус – без контрол за наличие на винетка до 15 януари, с цел се даде още време на Агенция „Пътна инфраструктура“ да отстрани проблемите. Оказа се обаче, че и това време не е достатъчно за отстраняване на проблемите. По-лошото е, че проблемите от старта на системата не само че не свършват, а и не намаляват. На много места терминалите по бензиностанциите не се обслужват редовно. Валидирането на винетка, закупена от сайта bgtoll.bg и платена по банков път, отнема по няколко дни. Проверката за издаване на електронен стикер на определено превозно средство често не работи. Проблеми има и с административното обслужване при заявяването на електронни винетки за хората с увреждания. При грешно въведени данни на превозно средство при закупуване на електронни винетки няма възможност за коригиране, а платените вече суми не се възстановяват и затова е необходимо заявката да се повтори. Така на практика се изисква и двойно заплащане за едно и също превозно средство. За проблемите в системата за десетки милиони левове, където се оказва, че не са предвидени елементарни проверки за допустимост на въвежданите данни, поради което е провален процесът на конвертиране на хартиените винетки в електронни, бяха обвинени, цитирам: „недобросъвестните граждани“. Бих могъл да изброявам още дълго за споделените ни от множество граждани и фирми проблеми, но тъй като съм сигурен, че Вие сте запозната с тях, ще премина към нашето питане, а то е: каква е политиката на ръководеното от Вас Министерство по въвеждане в действие на електронните винетки от началото на 2019 г.? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Данчев. Следва отговор. Заповядайте, госпожо Министър. Разполагате с пет минути. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Данчев, уважаеми господин Свиленски, уважаеми дами и господа народни представители! Политиките за въвеждане на електронната винетка са елемент от процеса на въвеждане на електронно таксуване за използване на републиканската мрежа, като за територията на Република България се въвежда смесена система, а именно: за пътни превозни средства с обща маса, по-малка или равна на 3,5 тона – електронно таксуване на база време или така наречената „електронна винетка“, и за пътни превозни средства над 3,5 тона – електронно таксуване на база изминато разстояние, или тол. С избора на изпълнител – консорциум „Капш Трафик“, и сключване на договора на 15 януари 2018 г. процесът за въвеждане на електронното таксуване за използване на републиканската мрежа на територията на България беше фактически стартиран с първи приоритет: въвеждане на електронната винетка. При реализация на дейностите за въвеждане на електронната винетка бяха планирани и изпълнени комплекс от технически и организационни мерки, законодателни промени, които да осигурят към 1 януари 2019 г. реално въвеждане на ефективно електронно таксуване на база време. Провеждането на политиките по въвеждане на електронна винетка постави пред екипа на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване нови и комплексни задачи, за които в национален мащаб по естествени причини няма развита специфична експертиза и възможност за пренасяне на добри практики от други проекти поради спецификата на самия процес на електронно таксуване. В този контекст беше потърсена консултантска подкрепа на Световната банка, чиито експерти вече бяха взели участие в по-ранните подготвителни фази на Проекта и по този начин се осигури приемственост и непрекъснатост на процеса на трансфер на знания, добри практики при въвеждане на системата за електронно таксуване. Паралелно с този процес, по линия на възникващата необходимост от адаптиране на законодателството към новия модел на таксуване, беше проведена процедура и избрани консултанти с опит в тази област. По този начин на екипа за управление на Проекта беше осигурена необходимата допълнителна експертиза и бяха създадени условия за успешното изпълнение на дейностите. На 18 август, седем месеца след началото на изпълнение на проекта, изпълнителят представи пред екипа за управление на проекта и международните консултанти на Световната банка прототип на система с възможност за провеждане на функционални тестове и изпитания от край до край на всяка една от заложените функционалности по елементи електронна винетка. В периода август-ноември 2018 г. по предварително предложена от изпълнителя и съгласувана с възложителя и консултанта програма се проведоха тестове на основните структурни елементи – два огледални центрове за данни, които обслужват централната компонента на системата, с възможност за пълно взаимно резервиране на ресурсите и висока степен на непрекъснатост при предоставяне на услугата; канали за продажба на електронни винетки; подсистема за контрол и правоприлагане; подсистема за управление на плащанията, включваща изграждане на собствена инфраструктура за картови плащания без участие на обслужваща банка, което в първите три години от експлоатацията на системата ще осигури не по-малко от 17 млн. лв. спестени като такси за банково обслужване. Въвеждането на този елемент постави началото и на адаптирането на законодателната рамка с промени, направени през месец април в Закона за ограничаване на плащанията в брой. С приемането на промените в Закона за пътищата в края на месец септември 2018 г. се очерта организационна рамка за институционална идентификация на така нареченото „лице за събиране на пътни такси“ като самостоятелно структурно звено в Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално тол управление. Приетият с изменение и допълнение на Закона за пътищата модел за осигуряване на системата за електронно таксуване съсредоточи две функции в националното тол управление – лице за събиране на пътни такси и оператор на системата за електронно таксуване. Този модел е специфичен и беше продиктуван от сравнително скъсените срокове за изграждане на система с такъв обхват на таксуване – повече от 10 хил. км пътна мрежа. В началото на месец ноември до средата на месец декември, наред с дейностите по изграждане на новата администрация на Националното тол управление, беше проведена от страна на изпълнителя и първата фаза на обучение на екипите по търговско и техническо опериране на системата за електронно таксуване в частта електронна винетка. Завършващ етап в адаптирането на законодателната рамка за въвеждане на електронната винетка беше приемането на промените в Закона за движение по пътищата в частта за регулиране на процеса на установяване на нарушения при ползване на републиканската пътна мрежа в среда на въведена система за електронно таксуване на база време и организацията на процеса по правоприлагане, органи и компетентност. Законовите промени породиха и необходимост от актуализация на редица поднормативни актове, като разработване и приемане на изцяло нова наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време, на база изминато разстояние, актуализация на Наредба Н-19 за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако нямат нищо против господин Свиленски и господин Данчев, може да продължите. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Времето изтече. Благодаря Ви, ще продължа с още информация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за два уточняващи въпроса, господин Данчев. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател, че прекъснахте навреме госпожа Аврамова, защото това, което ни се представя, е един хронологичен разказ, но, за съжаление, тази хронология не дава отговор на нашето питане. Освен това ми се струва, че хронологията, дори да я бяхме изслушали докрая, нямаше да е пълна. Затова съм длъжен да отбележа, че БСП многократно предупреждаваше, че водената от Министерството на регионалното развитие и благоустройството политика по въвеждане на електронната система за пътни такси е дълбоко погрешна. Първо, лично аз от тази трибуна предупредих колегите от ГЕРБ, че през месец ноември 2018 г., само дни преди старта на системата за електронни винетки и тол такси, внасят законови промени, които имат за цел да узаконят вече практически изработената електронна система за издаване на винетки и събиране на тол такси. Това означаваше, че системата е изработена без ясен нормативен регламент и резултатите от това, разбира се, не закъсняха. За тях стана въпрос преди малко в моето изложение. Освен това БСП многократно напомняше и направи и своето законодателно предложение да се следва предписаното в препоръчания и платен консултантски доклад от Световната банка, за който ни разказа госпожа Аврамова, на база на който е приета и Стратегия на Министерския съвет за въвеждане на тази електронна система, и където пише, че тази система трябва да се управлява от държавно предприятие. И това не бе чуто от нито един представител на ГЕРБ. В тази връзка сега всички очакваме да чуем, госпожо Аврамова, от Вас поне отговорите на още няколко важни въпроса. Първо, вярно ли е, че е имало натиск към изпълнителя на поръчката при изграждане на системата да използва конкретни подизпълнители? Вярно ли е, че малко преди коледните и новогодишни празници на 2018 г. АПИ е разпоредила спиране на монтажните терминали, тоест сама е саботирала пускането на услугата и е предизвикала хаоса със закупуването на винетки в началото на годината? Колко рамки ще бъдат използвани за тол системата и колко са узаконените от тях по Закона за устройство на територията? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Данчев, уважаеми господин Свиленски, Вашето питане е за общата политика за винетките, макар че Вие в своето изложение направихте почти декларация, в която изнесохте данни, с голямата част от които няма да се съглася. Бих приела всякакви експертни мнения и оценки, както и съвети за надграждане на предлаганата услуга, защото смятам, че тя е важна за България, важна е за всички хора, които ползват републиканската пътна мрежа, които искат добри пътища, защото всеки петък Вие ме питате за пътища. Тези средства от въвеждането на електронната винетка не, но от въвеждането на тол системата като увеличаване на приходите в Агенция „Пътна инфраструктура“ са необходими и Вие го знаете, както и всички в тази зала. Очаквам от всички парламентарни групи да имаме конструктивно говорене по темата и да се обединим, ако Вие имате конкретни предложения за това как можем да надградим системата и тя да стане по-добра. Не съм съгласна, че системата не работи, защото проблемите бяха технически, Вие знаете – от 2 до 4 януари. Те бяха отстранени със съвместните усилия както на фирмата, изпълнила самата система за електронна винетка, така и от екипите на Националното тол управление. Направеният анализ сочи, че в момента има над 5 хиляди точки за закупуване на електронни винетки, които са много повече от точките, съществували преди това за купуване на хартиени винетки. Начините за купуване са много по-лесни и много по-достъпни за хората, а това, че в отделни случаи, както всяка една електронна система, има моменти на излизане от строя на даден терминал или някакъв друг технически проблем, те се отстраняват своевременно, за което смятам, че се полагат усилия от Националното тол управление. Знаете, че и работата на банкоматите невинаги е стопроцентова. Всеки банкомат може да излезе от строя и своевременно да бъде отстранена повредата. По допълнителните въпроси, които ми зададохте, аз не знам за никакъв натиск. Чета жълта преса, но не знам за никакъв натиск, който да е оказван на изпълнителя за наемане на подизпълнители. Вероятно този въпрос трябва да го зададете на изпълнителя на системата, а това е „Капш“. Не знам какво целите с допълнителните си въпроси. Аз се опитах в своя отговор да бъда максимално изчерпателна. До края на януари са продадени над 440 хиляди винетки повече, отколкото за същия период на миналата година. Ако е имало смущение, за което Ви казах, че беше от 2 до 4 януари, всички, които в периода, в който имаше смущение и проблем на връзката между системата и „Борика“, на всички са върнати средствата, направен е съответният регламент, по който те да бъдат върнати и са върнати средствата от грешно вземане на два или три пъти повече, имаше проблем до четири, надвзети средства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не искам от тази трибуна българските граждани да останат с впечатлението, че системата не работи. Напротив – системата работи. Осигурени са повече точки за закупуване на винетки. Вече работят и колегите, които са на пътя с тол автомобилите. Има извършване на проверки, има плащане на компенсаторни такси, така че и системата за правоприлагане е в действие. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. За отношение – господин Свиленски, заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Министър, хубаво е като заставате на тази трибуна, да отговаряте на въпросите – такива, каквито Ви бъдат задавани, а не да коментирате дали ние правим декларации, или някакви други констатации, защото имаше конкретен въпрос: първо, каква е политиката, и второ, няколко изредени въпроса, на които Вие не отговорихте. Това, че четете жълтата преса само в жълтата ѝ част, не знам доколко е добро, но е хубаво, когато четете пресата и когато в тази преса са се изказвали именно представители на фирмата, най-малкото, което трябваше да направите Вие, а сега ще го направим ние, е да сезирате прокуратурата. (Реплики от народния представител Анна Александрова.) Ще поставя въпросите отново пред Вас тук: изнудвана ли е фирмата да бъдат използвани подизпълнители от загубилите участници, класирани на второ и трето място? (Реплики от народния представител Анна Александрова.) Госпожо Председател, моля тази колежка, която е много активна напоследък по Изборния кодекс, да дойде на трибуната и да се изкаже, а не да ме прекъсва. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете си отношението, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Министър, очаквахме отговорите на няколко въпроса: рамките, на които трябва да бъдат монтирани кабелите, законни ли са, или не са и ако са законни, колко от тях са законни? И го кажете – законни са 20%, 30%. Не давате отговор. Попитайте фирмата, попитайте прокуратурата – да направи проверка. Пак Ви казвам, ние ще го направим. Имало ли е заповед за спиране монтажа на тези терминали, за които Вие говорите, че е нормално да правят грешки 10 дни преди края на годината – нареждане, писмо от АПИ към фирмата изпълнител да бъде преустановено монтирането на терминали? Имало ли е, или е нямало? Ясен, точен въпрос – не виждам какво трудно има да отговорите. И не можете да кажете, че банкоматите е нормално да правят грешки, защото там точно толкова нормално отиват хора и ги поправят своевременно и няма проблеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Искате от тази трибуна хората да останат с впечатление, че системата работи. Хората остават с впечатление от това, което виждат на терен, това, което виждат на пътя, а не от онова, което Вие говорите или ние от тази трибуна. Ясно е, че с въвеждането на тази система се провалихте и трябва да го кажете. И не да уволните двама членове на АПИ и един директор на тол управление и това тол управление да стои един месец без управление. Питам аз: кой управлява тол управлението в момента? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И не казахте какви мерки ще предприемете в тази връзка. Говорите, че поради естествени причини нямате капацитет – той не е по естествени причини, просто толкова си може правителството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И сте наели Световната банка, на която дадохме няколко милиона, за да станат тези проблеми в момента. Приключвам. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте вече. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И наехте този консултант да Ви направи такива препоръки, от които българските граждани сега да страдат. (Реплика от народния представител Анна Александрова.) Хайде да не се репликираме пак от място. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключихте ли, господин Свиленски? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаема госпожо Председател, във връзка с направеното питане на основание чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание 59 народни представители внасяме искане за разискване по темата – относно въвеждане на електронната система в Пътната агенция. Благодаря Ви. (Народният представител Георги Свиленски подава папката на председателя Цвета Караянчева.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски. Предложението е прилежно оформено. Във връзка с предходното питане с писмо № 954-00-4 от 8 февруари 2019 г., внесено днес в 12,11 ч., е постъпило искане за провеждане на разискване по питане № 954-05-4 от 16 януари 2019 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно политиката на Министерството по въвеждането в действие на електронните винетки. Предложението и Проектът за решение са подписани от 59 народни представители. Изпълнено е изискването по чл. 105, ал. 1 от Правилника – повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането. На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол. Преминаваме към следващия въпрос към министър Аврамова. Той е от народния представител Пенчо Милков – относно необходим ремонт на Дъгов мост над река Русенски лом, град Русе. Заповядайте, господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема министър Аврамова, това е поредният ми въпрос по отношение на Дъговия мост над река Русенски лом в Русе. Видно от отговора от 3 октомври 2017 г. на тогавашния министър на моя актуален въпрос за така наречения „Дъгов мост“ над река Русенски лом в град Русе същият се нуждае от спешен ремонт. Съоръжението ежедневно е подложено на сериозен трафик – свързва централната част на града с промишлената зона в западна посока и с изхода на града към град София. Това е много натоварен мост. Още през 2016 г. е извършена инспекция и е установено, че мостът следва да се ремонтира незабавно – през 2016-а! В отговора на министъра на предходния мой актуален въпрос през 2017-а бе обещано ремонтът да се изпълни през 2018 г.! До момента – повече от година и три месеца от обещанието, обаче ремонтът не е извършен. През 2018, по направени от мен проверки, е обявена обществена поръчка за изработване на техническия проект с прогнозна стойност 80 хил. лв. Няма яснота за действията след това. Какво трябва да стане, за да се извърши ремонт на такова съществено за град Русе съоръжение в нормален срок, при положение че през 2016-а е констатирана необходимост от спешен ремонт? Моите въпроси са: изготвен ли е техническият проект за ремонт на Дъговия мост в град Русе; на каква стойност ще е ремонтът; какво ще представлява; кога ще се пристъпи към реално изпълнение на строителните работи и най-важното – гарантирате ли безопасността на хората при използване на съоръжението в момента? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков. За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Аврамова. Заповядайте. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Милков, уважаеми дами и господа народни представители! В плановете на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2018 г. действително е било включено изработването на технически проект за основен ремонт на мост на път І-5 Русе – Велико Търново над река Русенски лом при километър 2+654, така наречения „Дъгов мост“. За изготвянето на проектната документация е осигурено финансиране. На 9 март 2018 г. Агенцията е стартирала обществена поръчка, за която Вие току-що споменахте, по реда на Закона за обществените поръчки с предмет – изработване на технически проекти за извършване на ремонтно-възстановителни работи на пътни съоръжения по седем обособени позиции. Обособена позиция 1 е касаела изработването на технически проект за извършване на ремонтно-възстановителни работи на Дъговия мост. По тази позиция е подадена оферта само от един участник – „Мостконсулт“ ООД. При разглеждане на техническото предложение на участника комисията е установила несъответствие между изискванията на възложителя по поръчката и предоставеното от участника техническо предложение. По тази причина ценовата оферта на участника не е отворена. През 2019 г. АПИ ще стартира нова обществена поръчка за избор на изпълнител, който да изработи необходимия за ремонта на съоръжението технически проект. В случай че процедурата не бъде обжалвана ще бъде сключен и договор с избрана фирма, която ще има срок 150 календарни дни да изработи и представи в Агенцията проектна документация за съоръжението. Видовете работи, които ще бъдат включени в проекта, както и стойността на строително-монтажните дейности, ще станат ясни след окончателното приемане на проекта от експертен съвет. След изготвянето на техническия проект ще стартира и процедура по ЗОП за избор на изпълнител на строително-монтажните работи на строителния надзор. Разбирам Вашето притеснение за състоянието на моста и поемам ангажимента да стартираме незабавно тази поръчка за избор на изпълнител за проектирането, така че да можем да ускорим и дейностите, свързани със самия ремонт на моста. За обезопасяване на моста е осигурено текущо поддържане, като следва да се отбележи, че участъкът от път І-5 Русе – Велико Търново, който се намира в границите на урбанизираната територия на Русе, включително съоръжението, са обект на споразумителен протокол между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Русе за съвместно финансиране на дейностите по поддържане, в това число и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно условията на споразумението е ангажимент на Община Русе да възлага работи по поддържане на съоръжението, а Агенцията участва дялово във финансиране на мероприятието. Поддържането и през изминалата 2018 г. също е било обект на споразумение и в изпълнение на ангажиментите си през 2018-а Община Русе е възложила изкърпване на настилката на съоръжението основно в частта около фугите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Господин Милков, заповядайте за реплика. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Не съм удовлетворен от този отговор. 150 работни дни за изработването на технически проект, при положение че процедурата един път се е провалила и тепърва ще отпочваме нова процедура и ако бъде успешна – трябва да чуят хората, след 150 работни дни ще има проект! Евентуално след това – аз вярвам във Вашето уверение, че след този проект в спешен порядък щял да се намери строител. Това означава поне година и половина реално да не започнат укрепителни работи. От 2016 г. е становището и това споразумение с Община Русе – не може върху общините отново да се прехвърлят товари за съществено конструктивно ремонтиране на този мост. Това че Общината го кърпи не означава, че мостът не е опасен. Последният ми въпрос беше: гарантирате ли безопасността на пътуващите по него, при положение че 2016-а Вашето ведомство се е произнесло за спешен ремонт – 2016 г.! Мостът е стар и гарантира все още трафика в западна посока от град Русе. Затова не можем да бъдем удовлетворени от този отговор. Разбирам, че действа Законът за обществените поръчки, но отговорът не ме удовлетворява. Процедурата може да бъде за инженеринг, едновременно проектиране и строителство. При положение че от март месец 2018-а, вече повече от година е предходната процедура, можеше да се започне следващата, след като парите са били предвидени през 2018-а. Повтарям, вече три години след констатирана от Вас необходимост за спешен ремонт – това е мост, не е път. Питам Ви отново: гарантирате ли безопасността на хората, които шофират по моста? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Милков. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Милков, разбирам Вашето притеснение – то е и мое притеснение. Благодаря Ви за този въпрос. Поемам ангажимент да направя това, което е необходимо, за да ускоря процедурите. Иначе искам да Ви успокоя, че всички мостови съоръжения се контролират, инспектират – в Агенция „Пътна инфраструктура“ има анализ на състоянието на всички мостови съоръжения в България. Поемам ангажимента за ускоряване на процедурите, така че да се пристъпи към реалния ремонт на съоръжението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Любомир Бонев, относно републикански път III-637: град Трън – село Вукан – село Пенкьовци. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е относно републикански път III-637: град Трън – село Вукан – село Пенкьовци. Това е участъкът на пътя, находящ се изцяло на територията на Пернишка област. Преминаването по пътя е силно затруднено. Не може да се осъществи преминаването между две общини на територията на Пернишка област, а именно Трън и Земен, чиято единствена директна връзка е той и където хората от осем населени места не могат да отидат на лекар или да купят лекарства или хранителни продукти. Поради окаяното състояние на пътя достъпът до обществен транспорт, полиция, бърза помощ и пожарна е силно затруднен, а забавянето в спешни ситуации създава рискове за живота и здравето на жителите на тези населени места. В тази връзка, госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: какви адекватни действия ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно рехабилитацията на републикански път III-637: град Трън – град Земен в обхвата на Пернишка област? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бонев. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Бонев, уважаеми дами и господа народни представители! По данни от Агенция „Пътна инфраструктура“ след направена детайлна проверка на състоянието на републиканките пътища в цялата страна се установи, че от общо 574,354 км в област Перник едва 250,456 км са в добро експлоатационно състояние. Останалата част са с проблеми от различно естество, но най-вече свързани със състоянието на настилката поради големия експлоатационен период без ремонт, нарушено отводняване и необходимост от реконструкция на пътния участък. Сред пътища с влошени транспортни качества се открояват: път 3.627, с дължина на лошото състояние над 10 км; път 3.637 – това е пътят, за който е Вашето питане, дължина на лошото състояние на участъка – 4 км; път 3.802, с дължина на лошо състояние на участъка – 7 км; път 3.8114, дължина на участъка в лошо състояние – 15 км. Общо 37,6 км, за които са необходими индикативно около 15 млн. лв. Път 3.637 – Вулкан – Пенкьовски – Трекляно, за който отправяте въпрос, е сред приоритетните обекти за област Перник. Третокласният път е с дължина 38 км. Габаритът на пътя е променлив, като на места е силно стеснен. Само за този участък необходимите средства за ремонт са 1 млн. 640 хил. лв. За пътя се полагат грижи съобразно разполагаемите средства за поддържане и през 2017 г., и през 2018 г. по Програмата „Текущ ремонт и поддържане“ са извършвани дейности: асфалтови, озеленяване и ландшафтно оформяне, демонтаж, доставка, монтаж на ограничителни системи, попълване на банкети, доставка и полагане на бетонни бордюри и други. За път 3.637 в участъците с незадоволително състояние, които са преобладаващата част от пътя, както Вие току-що отбелязахте, към момента няма наличен технически проект. Информацията за актуалното състояние на републиканската пътна мрежа в страната се обработва и съобразно финансовата рамка на ремонтната програма за 2019 г. ще бъде извършено приоритизиране на обектите от инвестиционната програма на Агенцията. Важен финансов източник, който очакваме с генериране на средства от въвеждането на тол системата, ще ни даде малко по голяма свобода да можем да включим тези участъци от републиканската пътна мрежа, които са в състоянието, в което е и път 3.637, в приоритетните обекти, за които е необходим основен ремонт. В останалото време със средствата, които са в бюджета на Агенцията от „Текущ ремонт и поддържане“, ще поддържаме пътищата, включително и този, за който Вие отправяте въпрос. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. За реплика – заповядайте, господин Бонев. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, от Ваш писмен отговор разбираме, че път ІІІ-637 – Вулкан – Пенкьовци – Тръклино – Гюешево – Драговищица е с обща дължина 38 км, като 24,95 км са в лошо състояние. Да разясня какво е „лошо състояние на пътя“. Съгласно методиката за измерване на оценка на повредите на пътните настилки лошо състояние на пътя, е: път с повреди на настилката повече от 30%. Към настоящия момент има участъци, в които пътя го няма, физически го няма или до такава степен, че асфалтът е рядкост. Обяснението за електронната винетка и за тол системата от миналата година – от предишния министър го чувахме непрекъснато като някакъв вид извинение, към настоящия момент не е актуално. В репликата ми, госпожо Министър, искам да поемете точни и ясни ангажименти кога този път, забравен от всички, път в крайно тежко състояние, който свързва две общини, ще бъде рехабилитиран, за да може да има комуникация между двете общини и хората да се обслужват нормално? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев. За дуплика – заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Бонев, в програмата на Агенцията за 2019 г. ще бъдат заложени всички приоритетни пътища. Все още не е готова и не е окончателно приключена тази програма. Повярвайте ми, моето огромно желание, а сигурна съм, че и Вашето е, в цялата държава всички пътища от републиканската и общинската пътна мрежа да бъдат рехабилитирани незабавно. Опитваме се със средствата, с които разполагаме, действително във всяка една област, във всяка една община, там, където има пътища в незадоволително и лошо състояние, да ги предвиждаме, да изготвяме проекти и да ги възлагаме за изпълнение. Аз много искам сега да Ви кажа „да“ – преди да е готова програмата – този път ще бъде включен в програмата. Дайте ми време! Нека да разгледаме приоритетните отсечки в България с най тежко състояние и ще Ви информирам лично за резултатите от това приоритизиране – дали това е възможно да влезе в програмата за 2019 г. като основен ремонт, защото пътят има нужда от основен ремонт, или той ще бъде с текущ ремонт. Лично ще Ви информирам за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. (Шум и реплики.) Заповядайте. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Една бърза процедура по начина на водене. Преди повече от 20 дни, госпожо Председател, чрез Вас се обърнах към Министерството на регионалното развитие да изпълнява чл. 141 от Правилника на Народното събрание, който гласи следното: „Държавни и местни органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му. Народният представител има право на достъп до държавните и местни организации.“ И никъде в този Правилник не пише, че народният представител трябва да ходи в държавните фирми, пък били то и „Автомагистрали“, да се запознава с документи. В писмото преди 20 дни поисках от Министерството на регионалното развитие, което е принципал на държавната фирма „Автомагистрали“, да предостави сключените рамкови споразумения. В тези 20 дни, госпожо Председател, с едно писмо ми беше отговорено, че няма рамкови споразумения, с второ писмо ми беше отговорено, че има две рамкови споразумения, на пресконференция се каза, че са изтекли през месец декември, сега, в поредния отговор, са изброени поне двадесетина такива, или повече, рамкови споразумения, но пише: „Господин Свиленски, заповядайте в „Автомагистрали“ да се запознаете!“. Моля, госпожо Председател, като представляващ институцията, да защитите авторитета на Народното събрание, ако може, и на народните представители, и да разпоредите на Министъра на регионалното развитие да предостави исканите документи по надлежния ред в българското Народно събрание. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски. Ще дам възможност на министъра на регионалното развитие да Ви даде пояснение и отговор. Ето, в момента тя е тук, тя ще Ви отговори. Но писмото не е отправено към мен, за да търсите помощ от мен, Вие сте го изпратили директно към институцията, така че – ето, имате възможност министър Аврамова да Ви отговори. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря госпожо Председател. Уважаеми господин Свиленски, в първото писмо Вие визирате: „Във връзка със сключен договор между „Автомагистрали“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ – така започва Вашето писмо – „моля да ми бъдат предоставени договори и рамкови споразумения с конкретни фирми!“. Затова отговорът на това Ваше първо писмо е, че във връзка със сключения договор за изграждане на „Хемус“ няма такива рамкови споразумения. Във второто, уточняващо Ваше писмо, Вие поискахте да Ви бъдат предоставени изобщо рамковите споразумения на посочените фирми с „Автомагистрали“ ЕАД. Затова сме Ви отговорили и сме Ви дали отговор кои от тези пет фирми имат договори или рамкови споразумения с „Автомагистрали“ – тъй като „Автомагистрали“ е еднолично акционерно дружество, което е съсобственост на капитал от държавата чрез Министерството, министъра на регионалното развитие, но то е самостоятелно юридическо лице, което участва в гражданския оборот като равноправен търговски субект. Участва в гражданско правни отношения при спазване на нормативната уредба, сключва сделки като всяко друго търговско дружество с частен капитал и се подчинява на същите правила. Съгласно сключените договори между „Автомагистрали“ и дружествата, доставчици на услуги, за страните е уговорено задължение за спазване на конфиденциалност и опазване на търговска тайна. Това означава задължение за неразгласяване на всякаква информация, свързана с изпълнение на договора – техническа, икономическа, финансова. В случай, че „Автомагистрали“ позволи разгласяване на подобен вид информация, срещу Дружеството могат да бъдат предявени претенции за претърпени вреди, включително под формата на неустойки. Съгласно чл. 20 от Закона за задълженията и договорите, договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, и разгласяването на търговска информация на следващо място може да доведе до нарушаване на принципа на конкуренцията. В тази връзка „Автомагистрали“ изпълнява стриктно законовите и договорните си задължения, като предоставя исканата информация както на народни представители, така и по реда на Закона за достъп до обществена информация при спазване на всички приложими нормативни уредби. Предвид посоченото от мен, господин Свиленски, Вие сте поканен в удобно за Вас време – никой не е отказвал информация, напротив, поканени сте в удобно за Вас време в „Автомагистрали“, където ще Ви бъдат предоставени всички договори и рамкови споразумения, които Вие сте поискали с двете писма, на които ние сме отговорили. В писмото сме Ви дали списък на наличните и изтекли 2018 г. и към 2019 г., към настоящия момент, така, както Вие сте го поискали, номер на споразумение или договор, срок – изтичане. Така че, заповядайте, никой – нито в Министерството на регионалното развитие, нито в „Автомагистрали“ ЕАД, ще Ви попречи да имате достъп до всички рамкови споразумения и договори. Преценката на юристите е, че те не бива да бъдат изнасяни, предвид клаузите в сключените договори, извън Дружеството. Заповядайте, отворени сме. Както виждате на всички въпроси, които народните представители задават и във връзка с пътна инфраструктура, на всички – има въпроси дори с по 17 листа отговори, мъчим се и се стараем да бъдем безкрайно изчерпателни в отговорите си и да Ви дадем цялата информация, която искате да имате. В момента имаме около 70 въпроса, на които Министерството и Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя отговори. Моето нареждане е те да бъдат максимално изчерпателни. Заповядайте, ще имате достъп до всички договори и рамкови споразумения, визирани във Вашето питане. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Както виждате, информация не Ви е отказана, просто има надлежен ред, по който трябва да се запознаете с нея. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Процедура – както решите, госпожо Председател, с риск да наруша Правилника. Госпожо Министър, първо, това, което казахте, че е „във връзка със…“, не е така. Прочетете още веднъж или, който Ви го е написал това нещо: „В контекста на сключения договор за изграждане на магистрала „Хемус“…“ – и така е нормално да бъде зададен въпросът, защото няма как да има рамкови споразумения след сключване на договора, те обикновено са преди сключване на договора. Въпреки всичко съм длъжен да кажа – госпожо Председател, аз очаквах Вие да реагирате, това е Народно събрание, тук, тази сграда. България е парламентарна република. И недейте да спекулирате със законодателството! Закон за търговската тайна няма, той просто още не е приет. Мисля, че тази седмица го обсъждахме. Единственото, на което можете да се позовете, е Търговския закон, но там са изредени хипотезите, при които нещо е търговска тайна. В случая това, което искаме, го няма в тези хипотези. И това, че Вашите юристи са решили, че нещо е търговска тайна, това не значи – има закони в тази държава, пак казвам. След като нещо можете да ми го дадете в „Автомагистрали“, аз съм точно толкова народен представител – колкото в „Автомагистрали“, толкова и в тази сграда, и моля да ми ги предоставите тук. Какъв е проблемът? Значи, нещо е търговска тайна – там мога да го видя, но тук не можете да ми го дадете, защото Вашите юристи така решили?! Госпожо Председател, наистина това е прецедент, се надявам, да не се уважават искания, питания и да не се спазва законът в държавата – ето този, който сме го приели всички ние, който казва, че са длъжни да предоставят информация, а не да заобикалят закона с различни мотиви! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нали разбирате, че утре няма да може нито едно търговско дружество, нито една държавна институция да се контролира, защото основното ми задължение освен да пиша закони, е да упражнявам контрол върху изпълнителната власт – второто, а за нас първото, като опозиция. И Вие искате това нещо да го ликвидирате! Хайде да бъдем така добри, да изпълняваме законите в държавата, Конституцията и в рамките на понеделник да получа всичките рамкови споразумения така, както съм ги поискал, а не да четем запетайките в исканията! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Освен, че създаваме закони, ние също трябва да ги спазваме, господин Свиленски. И щом предписанието на юристите на Министерството е такова – мисля, че те не са Ви отказали достъп до информация, а са Ви поканили в удобно за Вас време да се запознаете с тази информация! Благодаря Ви. (Народният представител Георги Свиленски говори встрани от микрофоните.) Ние ги контролираме. Благодаря. Добре, ще проверя. Продължаваме нататък с въпрос от народния представител Дора Янкова относно работата на фирмите, наети да поддържат държавните пътища в Смолянска област. Заповядайте, госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-председател на Министерския съвет! Уважаема министър Аврамова, моят въпрос е относно работата на фирмите, наети за поддръжка на държавните пътища в Смолянска област и по-конкретно съм развила въпроса пред Вас, че моля да ме информирате кои фирми са избрани да поддържат държавните пътища през тази зима, с каква техника и с какъв човешки ресурс разполагат на базата на избора на обществените поръчки или търгове и каква е Вашата оценка като министър за тяхната работа? Задавам този въпрос, защото има голям обществен интерес. Госпожо Министър, всяка зима при тежък, при голям сняг ние, родопчани, изпадаме в бедствие, което не е било. Паралелно с това – това са държавни пътища. Родопска област, Смолянска област е само на колела и тук стои съмнението и въпросът: фирмите, които се явяват, са строителни, да. Целогодишен е строителният процес. Дали техниката, с която те се явяват пред АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура“) или на търговете, не е някъде по строителните обекти и паралелно с това да се наемат подизпълнители – на един камион, едно гребло отпред, и да няма нормална техника, която да поддържа проходите. Преди две седмици се получи такова чудо, в последната история на Родопите не е имало: Предела – затворен, Рожен – затворен, самият национален курорт Пампорово – също. Трябваше ли да идва ръководството? Трябва ли при всеки голям сняг да идва ръководството на АПИ и ръководителят на „Бедствия и аварии“ и да поемат случая? Това повдига и други въпроси относно функционирането на областта и тъй като въпросът е с голямо обществено звучене, моля да отговорите по начина, по който съм го задала. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Янкова, уважаеми дами и господа народни представители! Агенция „Пътна инфраструктура“ има сключен договор от 1 декември 2014 г. с ДЗЗД „Смолян-юг“, град София, за поддържане превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на област Смолян. В състава на дружеството влизат „Трейс груп холд“, гр. София, „ИСА 2000“ ЕООД, гр. София, и „Трейс – пътно строителство“ АД, универсален правоприемник чрез вливане на „Родопа Трейс“ АД. Договорът е сключен за срок от 48 месеца или четири години – от 1 декември 2014 г. до 30 ноември 2018 г. Поради изтичане срока на договора на 30 ноември 2018 г. е сключено Допълнително споразумение между страните, съгласно което срокът на изпълнение на дейностите по договора се удължава до сключване на договор с участник, определен за изпълнител в резултат на проведена процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Това от своя страна означава, че през зимния период 2018 – 2019 г. изпълнител на поддържането в област Смолян е същото ДЗЗД „Смолян-юг“. Съгласно оперативния план за зимно поддържане, изготвен от фирмата изпълнител и утвърден от Агенция „Пътна инфраструктура“, минималният брой на машините и автомобилите, които обслужват област Смолян, е 114, разположени в 13 опорни пункта за зимно поддържане. В началото на всеки месец се прави проверка на наличните количества инертни материали, сол, пясък и химически вещества за областта. Към 8 януари 2019 г. тяхното количество е: 12 тона пясък, 2 тона сол, 8 тона химически вещества – сухи. Материалите се използват постоянно и се зареждат непрекъснато по пунктовете. Относно оценката, която искате да дадем на пътно-поддържащата фирма, искам да отбележа, че обстановката в област Смолян в края на януари беше изключително усложнена поради продължителен и обилен снеговалеж и допълнително затруднена в резултат на това. Със заповед на областния управител на област Смолян от 26 януари 2019 г. бе въведено бедствено положение на основание паднали множество дървета, прекъснати електропроводи, спряно ел. захранване, стеснена и намалена проводимост на републиканската и общинската пътна мрежа. Заповедта е издадена с цел провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, както и ликвидиране на последствията от снеговалежа. Освен падналите дървета, които блокираха работата на почистващата техника, сериозно затруднение за осигуряване на проходимост създадоха и нерегламентирано паркирали пътни превозни средства на платното за движение на републикански път ІІІ-864 Проглед – Пампорово – Стойките и път ІІІ-8641 Пампорово – Смолян, обслужващи курортния комплекс Пампорово, както и неподготвени за движение в зимни условия моторни превозни средства. Ограничено бе движението за всички превозни средства през прохода Превала, а преминаването през прохода Пампорово се извърши чрез регулиране от страна на органите на Пътна полиция. Част от републиканската пътна мрежа в областта беше отворена за преминаване, а някои участъци бяха затворени за движение като път ІІІ-861 и път ІІІ-8631. В тази извънредна за цялата област обстановка пътно-поддържащата фирма беше мобилизирала над 50 броя снегопочистваща техника, като бяха осигурени допълнително три броя роторни снегорина, две комбинирани машини и автогрейдер, с които да се обслужат критичните точки. От районите, в които нямаше толкова обилен снеговалеж, са насочени допълнителни десет единици специализирана техника в участъците, водещи до Рожен и Пампорово. Още в първия ден ръководителят на Агенция „Пътна инфраструктура“ пристигна на място, за да координира лично работата на екипите. За преодоляване на бедственото положение Областно пътно управление – Смолян, и фирмата изпълнител работеха в непрекъсната координация, заедно с останалите институции, областна администрация, Областна дирекция на МВР, екипи на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и общините на територията на областта и Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Независимо от изложеното дотук като обстоятелства, към пътноподдържащата фирма ще бъдат направени следните препоръки за по-добра организация на работата: човешкият ресурс на фирмата трябва да бъде увеличен, защото Смолян е една от най-критичните области през зимата, а опорните пунктове са с голяма отдалеченост един от друг; осигуряване на технически ръководител за всеки опорен пункт на дружеството е от изключително важно значение за добрата организация на дейностите по зимно поддържане; по-добра координация на изпълнителя с териториалните структури в областта, с техническите ръководители на опорните пунктове и с Управителния съвет на Агенцията с цел повишаване ефективността на работата. И, трето, при изготвяне на оперативния план за зимно поддържане на републиканските пътища на територията на област Смолян за следващия зимен сезон ще бъдат завишени изискванията към изпълнителя за осигуряване на специализирана техника, ротори, грейдери и автовлекач. По този начин ще можем да реагираме по-адекватно и ще се минимизират случаите за блокиране на движението, както се случи в последната ситуация. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Госпожо Янкова, заповядайте за реплика. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Министър Аврамова, може би беше добре, че Ви зададох въпроса, за да привлечете вниманието на изводите, които са особено важни, но не правете това за следващата година. Когато се чистят Родопите и трите прохода, задължително трябва да има поне две роторни машини. Национален курорт с добавена стойност със страхотна антиреклама беше! В случая – затворен, да! Синоптиците предупреждават и това означава максимална мобилизация. Аз съм убедена, искам да Ви поканя и ако днес тръгнем с Вас за Смолян и поискате да се подредят колите, с които се кандидатства, Вие няма да ги видите тези коли! Поради тази причина се обръщам към Вас, ако приемете моето предложение – на сайта на АПИ, на сайта на Областна управа, на сайта на Районното пътно управление да бъдат качени номерата на всички фирми. Измислете на колите да има стикери и на стикера да пише: „Машина, поддържаща път еди-кой си“. Това са малко пари, но тогава ще има доверие, граждански контрол, хората ще виждат машините и не е нужно ръководителят на АПИ да го клонираме или да го изпращаме на място. Това означава, че и в държавността има проблем. След като има жълт код, че ще има силен снеговалеж, какво правят колите по пътя? После, че са глобени, това е постфактум. Тоест, моето предложение към Вас е: Вие сте направили изводите, коментирали сте ги, коментирали сте ги и междуинституционално. Вчера видях, че областният управител може би поради питането е събирал институциите и са правили изводи. Затегнете контрола, искайте, настоявайте да не Ви лъжат! Искайте по-голяма публичност! Това е полезно за самото управление, за доверието към институциите. Аз не искам да бъда един от хората, които са деструктивни, но искам в страната да има повече доверие и родопчани да живеят по-спокойно. Затова отново Ви привличам вниманието – нека ръководителят на Пътно управление направи преглед, ако трябват повече пари за региона, но и сега да има ротори, грейдери, за да могат проходите да се чистят и нашата икономика там да бъде във възможност да функционира и при зимни условия. Още повече, че има страшно много горска техника и когато има едно такова бедствие, бедствено положение, могат да бъдат мобилизирани и самите тези фирми. Дръжте по-накъсо институциите и не позволявайте на каквато и да е цена те да Ви лъжат, защото да не изгаряме доверието на хората. Отново се обръщам към Вас: въведете публичността с имената, с номерата на фирмите, с номерата на машините и залепете стикери и хората да контролират, така както пътните работници имат на гърба си номерче и фирмата, нека на машината да се вижда това. Това ще бъде полезно за гражданския контрол. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Янкова, абсолютно съм съгласна с изводите, които направихте, с препоръките и предложенията Ви. Абсолютно съм съгласна, че Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството харчат обществени средства и трябва да има прозрачност и контрол при тяхното изразходване. Приемам Вашето предложение да има прозрачност и в това кои пътноподдържащи фирми имат съответните машини и те да бъдат отбелязани със стикери, така че хората сами да могат да виждат и да контролират. А иначе, в оперативния план са включени три роторни снегорина. Това е, което е трябвало да има на място в действие – един автогрейдер, да не ги изброявам всичките машини и автомобили, общо 114 единици и 89 броя снегопочистващи, така че Ви благодаря за предложението. То е конструктивно и аз го приемам. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. И последният въпрос към министър Аврамова е от народния представител Кристина Сидорова относно ремонт на пътя в района на кариера за инертни материали в близост до село Скалско, община Дряново. Колеги, само да Ви съобщя, че парламентарният контрол ще приключи с участието на министър Бисер Петков, към който има два въпроса, така че колегите, които очакват министър Цачева и министър Красимир Вълчев, няма да могат да получат отговор на въпросите си. Заповядайте, госпожо Сидорова. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Пътят от село Скалско, община Дряново до град Габрово е част от републикански път ІІІ-5002. Пътят преминава покрай кариера за инертни материали, а състоянието му е повече от лошо – асфалтовата настилка на места е напълно разрушена, на места липсва, ограничаващи видимостта храсти и дървета, липса на сигнализация. Преминаването по този път е наистина истинско приключение, защото много смело е да се каже, че всъщност това е път. Районът е част от „Натура 2000“ и е активен туристически маршрут, а постоянният трафик на тежкотоварни автомобили, които карат инертни материали до областния център или до други населени места представлява сериозна опасност за преминаващите. Въпреки подписките на жителите на близките населени места преди година и половина, които са входирани до областен управител – Габрово, до Агенция „Пътна инфраструктура“, към момента няма предприети никакви действия. Жителите на няколко села пътуват всеки ден по този път и срещат неимоверни трудности. За съжаление, към момента, година и половина по-късно след техния протест, след техните подписи и апели към управляващите, пътят продължава да бъде в трагично състояние. В тази връзка въпросът ми към Вас е: ще бъде ли извършен и кога ремонт на компрометирания участък? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова. Госпожо Министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, под формата на писмен отговор на поставен от Вас въпрос за състоянието на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на община Дряново, област Габрово, имах възможност да Ви предоставя подробна информация за всички пътища в общината, включително за път III-5002 Дряново – Габрово – Донино – Велковци – Скалско – Славейково – Гостилица, с изходящ номер от 31 януари 2019 г. Не само посоченият в това питане пътен участък в област Габрово се нуждае от ремонт. За съжаление, около 8000 км третокласни пътища в страната са с нарушени транспортно-експлоатационни качества в резултат на дълги междуремонтни срокове, поради ограничен бюджет на ремонтните програми на Агенция „Пътна инфраструктура“. Дължината на път III-5002 в област Габрово е 16 км, като участъкът, попадащ в община Дряново, е 8,6 км. Пътят преминава покрай Асфалтова база и кариера „Чириковец“. От информация от Областно пътно управление – Габрово, преди повече от 40 години в района след базата е установено свлачище с дължина около 150 м. В миналото са правени геоложки проучвания и на голяма дълбочина не е достигната здрава почва. През 2017 г. е направен оглед от представители на Областно пътно управление – Габрово, и Районно управление „Полиция“ за налична сигнализация, за което е съставен констативен протокол, монтирани са знаци, които указват стеснение на пътя, ограничаване на скоростта и наличие на неравности. Становището на експертите е, че основна причина за влошеното състояние на третокласния път е ежедневното преминаване на тежкотоварни автомобили, извозващи материали от кариерата. Пътят е построен много отдавна и не е оразмерен за подобно натоварване, нито за нарастващата интензивност на движението през годините. От друга страна, по републиканския път в обхвата на самата кариера се вдига непрекъснато прах, изпадат камъни и строителни материали от камионите и се нанасят трайни щети, които нарушават експлоатационните качества на участъка. По-голямата част от пътя е в лошо състояние – наблюдават се надлъжни, напречни, мрежовидни пукнатини, неравности и коловози. Път III-5002 на територията на община Дряново има едно мостово съоръжение при км 12+325, с дефекти по настилката и ниски парапети. През 2017 г. в малък участък са извършени локални ремонти на повредени площи и деформации на настилката. През 2018 г. по път III-5002 на територията на област Габрово са изпълнени частично дейности по текущ ремонт и поддържане, асфалтови работи, земни работи и други. Становището на експертите от Агенцията е, че с методите на текущо поддържане не може да се постигне това трайно възстановяване на техническите характеристики на третокласния път, което е необходимо. Трябва да се направи реконструкция и рехабилитация на пътя. Към настоящия момент програмата за 2019 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е налична и не е окончателно приоритизирана и оформена, така че ще Ви дам лично информация дали пътят попада в Програмата за проектиране и изпълнение през 2019 г., но със сигурност на фаза проектиране трябва да започнем действия, така че да имаме проект, който да възложим за цялостен ремонт на пътя. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Госпожо Сидорова, заповядайте за реплика. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми дами и господа министри! Благодаря за отговора. Надявам се пътят да попадне, защото преминаването през него е повече от страшно – истински лунен пейзаж. Ако случайно пътят не попадне в Програмата за проектиране, нека да бъде извършен частичен ремонт, защото има един участък от около 200 м, който е почти непроходим – всеки ден оттам минават хора. Ясно е, че една от основните причини за състоянието на пътя е тежкотоварната техника и кариерата, но по някакъв начин вярвам, че и с диалог със собствениците на кариерата ще може да стигнете до решение за ремонта на този път, защото хората от съседните села ежедневно сигнализират колко е трудно преминаването оттам. Ще следя и ще чакам да ми дадете отговор дали пътят попада в Програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“, и дали наистина ще бъде ремонтиран, за да бъде възможно преминаването през него. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова. Няма да има дуплика. Да благодарим на министър Аврамова за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Следва въпрос към Марияна Николова – заместник министър председател по икономическата и демографската политика. Въпросът е от народния представител Георги Гьоков относно тиражирани в медийното пространство искания на работодателските организации, които на практика биха отнели права и придобивки на работниците и служителите в България. Заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър и господа министри! Госпожо Вицепремиер, в медийното пространство за пореден път открито се заговори от страна на работодателски организации за отнемане на права и придобивки на работниците и служителите в България. Това стана под предлог стартиране на обществен дебат за съществени промени в Кодекса на труда. Мотивите са, цитирам: „Трудовото законодателство е остаряло, свръхвзискателно, противоречиво и неадекватно. Действащият у нас Кодекс на труда е в сила от 1987 г., приет е в условията на командно-планова икономика при коренно различни обществени условия.“ Според тях следва да се пристъпи към изготвяне и приемане на нов Кодекс на труда. Само дето пропускат, че законодателството, свързано с труда и осигуряването, е с най-много промени в Кодекса на труда – от 2011 г. досега са поне 37, включително и като са се вземали предвид предложенията на работодателските организации. Това би трябвало да го е направил адекватен за коренно различните обществени условия, установени след 1989 г. Сегашните искания, които аз определям като провокативни, а те определят като проблемни, са: първо, да се разширят правата на работодателите така, че едностранно да прекратяват трудовите договори по своя инициатива срещу евентуално обезщетение. Да не се плащат обезщетения при прекратяване на договора на служител при излизане в пенсия. Рестриктивни промени при закрила от уволнение на хора с увреждания, наскоро приетите квоти за назначаване на трудоустроени хора и хора с увреждания също да се променят. Премахване на защитата от сключване на няколко поредни срочни договора, като се даде възможност за серийно сключване на такива, и то до срок от пет години. Въвеждане на почасов договор от типа „договор с нулеви часове“ и да се облекчат условията за сключване на договори за надомна работа и работа от разстояние, а земеделските договори да станат не само еднодневни, а и почасови. Да се премахне правото за натрупване на отпуск върху отпуск, включително и при майчинство и отглеждане на дете. Да отпадне забраната за извънреден труд. Сега той се позволява само по изключение, а максималният брой часове извънреден труд в рамките на една календарна година да се увеличи от 150 на 300 часа. Повече права и възможности за въвеждане на непълно работно време по икономически причини от три на шест месеца. И не на последно място, осигурителните вноски, които в момента се делят в съотношение 60 на 40 съответно за работодателя и работника, да се промени съотношението на 50 на 50 и в трудовите договори основната заплата да бъде заменена от чиста или нетна заплата, зад което е скрито старото искане за отпадане на клас „прослужено време“. Не знам с това изчерпвам ли работодателските искания, но спирам дотук. Категорично заявявам, че всичко това, което се предлага, не е в интерес на работниците и служителите, а е отнемане на извоюваните с борба социални права. Мога да обясня какви извоювани социални права отнема всяко от тези искания на работодателите, но в рамките на парламентарния контрол това е невъзможно. Затова, госпожо Вицепремиер, въпросът е: каква ще бъде позицията, която ще заемете по тези предложения – по повдигнатите искания, в качеството Ви на заместник министър-председател по икономическата и демографската политика и като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. За отговор – заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова. Заповядайте, госпожо Вицепремиер. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, по повод Вашия въпрос за тиражираните в медийното пространство искания на работодателските организации, които на практика биха отнели права и придобивки на работниците и служителите в България, Ви отговарям следното: национално представителните работодателски организации са равнопоставен партньор в тристранния диалог на национално равнище съгласно Кодекса на труда. В чл. 2 от Кодекса на труда се казва, че държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултация и диалог с работниците и служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка една от страните. Бих искала да Ви уверя, че държавата полага много усилия за създаване на условия за действително равнопоставено участие на организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите в социалния диалог, който е част от европейския социален модел. Ще се спра накратко на посочените от Вас три искания на работодателските организации. Във връзка с исканата промяна в съотношението на осигурителните вноски между осигурител и осигурен, която касае промени в осигурителното законодателство, със създаването на Кодекса за задължително социално осигуряване през 1999 г., който влиза в сила от 1 януари 2000 г., законодателят е заложил стъпки в промяната на съотношението в осигурителните вноски между работодателя и работника, според които за 2007 г. и след това разпределението да бъде 50 на 50 между двете страни. През 2006 г. се правят промени, които влизат в сила от месец януари 2007 г., и се записва съотношението 60 на 40, което е валидно и в момента. Очевидно е необходим дебат в обществото и между социалните партньори и съответно консенсус, за да може да се осъществят нормативни промени. Тук е важна ролята на експертите от двете страни и внимателното проучване на законодателството в Европейския съюз. Във връзка с предложението за отпадане на общата забрана за полагане на извънреден труд, според Кодекса на труда има допустимост по изключение на извънредния труд, когато е във връзка с отбраната на страната, работата на служителите на МВР, при бедствия, при неотложни обществено необходими дейности, за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. Както знаем, положеният извънреден труд се заплаща с увеличено възнаграждение, възлизащо на 50% до 100% от трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Да се договори друго, както при първия случай, е въпрос на социален диалог, особено двустранен между организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите. Във връзка с третото предложение, времето, през което не е полаган труд, да не се вземе предвид отпуск при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащането на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателите смятат за неправилно отпуските за отглеждане на дете да се считат за период на действително полагане на труд, който да дава право за начисляване на платен годишен отпуск. Неотдавна имаше решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург, което се отнася до периодите, които не се включват при изчисляване на размера на платения годишен отпуск във връзка с Директива 2003/88/ЕО. Конкретният казус обаче е свързан с отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст според румънското законодателство. В българското законодателство се предвиждат по-благоприятни разпоредби за работниците и служителите от минимално предвидените стандарти в законодателството на Европейския съюз, като времето, през което се ползва отпуска поради бременност, раждане и отглеждане на дете, се отчита при изчисляване на размера на платения годишен отпуск. Решението на Съда на Европейския съюз може да бъде повод за ново обсъждане на този въпрос в обществото и със социалните партньори. Също така следва да Ви информирам, че до момента официално искане от страна на национално представителните организации на работодателите за включване на техните предложения в дневния ред на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество не е постъпвало. Като следваме философията на Закона относно социалния диалог, бе създадена работна група в Министерството на труда и социалната политика, която обсъжда предложения за промени в трудовото законодателство и търси съответния консенсус. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер. Господин Гьоков, заповядайте за реплика. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожо Заместник министър-председател и господин Министър, народни представители! Госпожо Заместник министър-председател, Вие сте част от един десен кабинет, който, както показва практиката, е склонен да прави реверанси към едрия бизнес. Големият въпрос в случая е дали Вие, министърът на труда и социалната политика и правителството ще се вслушате в тези искания на работодателите, или ще заемете страната на справедливостта, тоест на работниците и на служителите? Госпожо Министър, нямате ли чувството, че под предлог осъвременяване на нормативната уредба, в случая на Кодекса на труда и евентуално на Кодекса за социално осигуряване, не се крият други намерения – например осигуряване на несъразмерно големи права за работодателите за сметка на правата на работниците и служителите? Вие, министърът на труда и социалната политика и правителството имате ли визия за развитие на трудовоправните отношения в България или правите каквото искат от Вас работодателските организации, защото те са силните на деня, ако мога така да се изразя. Вие казахте, че нямате до момента официални искания от страна на работодателите за каквото и да било, пък сформирате работна група, която да разглежда нещо, които не искат от Вас. По-голяма част от така наречените „искания на работодателите“ като например нулеви трудови договори, премахване на защита при уволнения, съотношение на осигуровки и така нататък, поради това че са в противоречия с принципа „придобити права не се отнемат“, е недопустимо дори да бъдат коментирани, а камо ли да стигат до обсъждане в работна група за промени на Кодекса на труда или пък на Кодекса за социално осигуряване и въобще да влизат в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Ако сега отстъпите и се съгласите дори и на едно от тези искания, а аз смятам, че дори и обсъждането им ще е знак за подкрепа на отнемането на права и ще бъде начало на премахване и на последните бариери в защита на трудещите се българи. Вместо да се започне диалог за доходите, за заплащането на труда, за адекватни и нормални работни заплати, за да бъдат задържани българите и българската работна ръка в България и дори да се върне тази, която все още е склонна да се завръща в България, не смятате ли, че така ще изгоним и малкото останало тук като квалифицирана работна ръка? Благодаря Ви за отговора, но аз съм изключително притеснен от това, че Вие не заявихте отношение по този въпрос. Искам да Ви заявя от мое име и от името на Българската социалистическа партия, от парламентарната група на „БСП за България“ категорично, че няма да подкрепим нито едно предложение, което отнема социални права или е в ущърб на българския работодател. Между другото, темата е изключително сериозна и голяма и не се побира в рамките на един въпрос в парламентарния контрол. Сигурно ще продължим дебатите по нея. Надявам се, да си давате сметка, че това е изключително сериозна стъпка в посока на отнемане на права. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор. ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Гьоков, искам да Ви уверя, че за правителството е важен диалогът и въобще не става въпрос за отнемане на социални права. Бих искала отново да подчертая, че изрично в работната група за промени в трудовото законодателство, където касаят комплекс от предложения, които възникват и се предлагат за промени в Кодекса на труда и подзаконовата нормативна база, не е постъпвало предложение от работодателите за промяна на съотношението на осигурителните вноски между работодател и работник от 60 на 40, на 50 и 50, какъвто е основният въпрос на тази промяна. Тя касае, пак подчертавам, осигурителното законодателство. В работната група не е постъпвало и предложение от работодателите за отпадане на правото на платен годишен отпуск, който да се начислява върху отпуски за отглеждане на дете. Предложението за промени в допустимия брой часове извънреден труд се обсъжда в работната група. По всичко личи, че ще се търси консенсус за увеличаване на допустимия брой часове извънреден труд чрез механизмите на колективното трудово договаряне. Всяка друга информация, която е придобита от общественото пространство, има възможност да се окаже неточна и непълна. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер. Да благодарим на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Мариана Николова за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Преминаваме с въпроси към министър Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите. Той ще отговори на първия въпрос от народния представител Румен Георгиев относно стартирането на процедура „Развитие на услуги и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 на Държавен фонд „Земеделие“. Заповядайте, господин Георгиев. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Министър! В края на миналата година с мен се свързаха дребни земеделски производители от Северозападна България, които в едно от специализираните агросписания – няма да цитирам името, за да не правя реклама – са прочели следната информация: „Лекари-стоматолози и фармацевти ще получават подпомагане по подмярка 6.4.1“. Проекти на лекари, стоматолози и фармацевти, както и предложения, свързани със социални грижи за възрастни хора и малки деца в селските райони, ще бъдат подпомогнати при кандидатстване за финансиране по процедура „Развитие на услуги и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1. Общият бюджет, с който ще бъдат финансирани проекти за инвестиции в неземеделски дейности, е 35 млн. евро, като 20 на сто от тези средства – левовата равностойност на 7 милиона – са предвидени за създаване на социални домове за настаняване на възрастни хора и отваряване на заведения за дневни грижи за малки деца. Максималният размер на допустимите разходи за един проект е 600 хил. евро. Аз разговарях с мои колеги от Комисията по здравеопазване и по социални дейности. За съжаление, част от тях не знаеха за тази схема за подпомагане. Уважаеми господин Министър, на 7 декември 2018 г. приключи приемът по процедура „Развитие на услуги и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 на Държавен фонд „Земеделие“. В тази връзка – какъв е социално-икономическият анализ на Министерството на земеделието, храните и горите за ефективността от тази схема за подпомагане преди нейното стартиране? Колко на брой са постъпилите предложения? От кои региони са и кога ще приключи оценката и подписването на договорите с одобрените кандидати? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев. За отговор – министър Румен Порожанов, заповядайте. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, интересен преамбюл направихте към въпроса. Първо, малко информация, след това коментар по допълнителните неща. Програмата за „Развитие на селските райони“ за настоящия програмен период е изготвена въз основа на социално-икономически и екологичен анализ. Той определя основните потребности и формулира поставените цели на Програмата и е неразделна част от нея. Подмярка 6.4.1, а именно „Инвестиции и подкрепа на неземеделски дейности“, допринася за постигане ефекта в рамките на Приоритет № 6, а именно насърчаване на социалното приобщаване, намаляване на бедността и икономическото развитие на селските райони. Подмярката е насочена към инвестиции, свързани с улесняване на разнообразието на икономиката, създаването и развитието на малки предприятия, както и разкриването на работни места в селските райони. Във връзка със заложените приоритети в Програмата са предвидените и съответните целеви показатели за периода на изпълнението, а именно създаване на 4270 работни места чрез подкрепа на 1600 проекти предложения, или средно по 2,7 работни места за един проект. В периода 5 септември – 7 декември 2018 г. се проведе прием по три процедури за подбор на проектни предложения по подмярка 6.4.1, за които Комитетът по наблюдение на Програмата е одобрил критерии за оценка на предложените дейности. Съгласно данните в ИСУН в рамките на трите процедури са постъпили общо 826 проектни предложения на обща стойност 456 млн. лв. за три лота, както следва: По първия лот – инвестиции, насочени към развитие на занаяти – 29 проектни предложения на обща стойност 12 млн. 200 хил. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ над 6 млн. лв. Най-много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Благоевград и София – по 5 броя. Във всички останали области на страната подадените предложения варират между един и три броя. По втория лот – процедура за подбор, а именно „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ – 507 проектни предложения на обща стойност 276 млн. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ около 133 млн. лв. Най-много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Благоевград – 77; следват Пловдив – 55; София – 42. Най-малко проектни предложения са подадени от предприятия на територията на областите Видин и Търговище – по две; в област Разград – 3 и така нататък. По третия лот – производство на продукти, които не са земеделски, имаме 290 проектни предложения на обща стойност 168 млн. лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ – това вече е субсидията – 81 млн. лв. Най-много проектни предложения са подадени от предприятия на територията на област Пловдив – 43; област Благоевград – 42. Най-малко проектни предложения са подадени от предприятия на територията на областите Разград, Силистра, Шумен и Ямбол. Оценката на проектните предложения се извършва при спазване на реда, определен със Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за управление на средствата на европейските структурни инвестиционни фондове и ПМС № 162 на Министерския съвет за приложимото европейско законодателство. Към настоящия момент със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е сформирана оценителна комисия, която да извърши предварителна оценка на подадените проектни предложения. След приключване на предварителната оценка, публикуването на списъците с получения брой точки на всеки проект по всеки критерий, кандидатите могат да подават възражения до ръководителя на управляващия орган в 14-дневен срок, а произнасянето по жалбите е в 60-дневен срок. Следващият етап от оценката е проверката за административно съответствие и допустимост, като преминалите успешно този етап проектни предложения подлежат на техническа и финансова оценка. Продължителността на разглеждането е три месеца. Оценката приключва с издаването на оценителен доклад, с който се пристъпва към покана за сключване на договори с административен договор по одобрените кандидати. В рамките на одобренията ще се види окончателното разпределение на териториален принцип. По отношение на това, че е направило впечатление на едно агросписание, че се финансират подобни услуги – да, това са допустими услуги: отваряне на лекарски кабинети, включително зъболекарски кабинети, тъй като това са неземеделски дейности. В раздела на услугите са разписани десетки други видове услуги, които са допустими – както по Програмата, така и по Регламента. По отношение на социалните домове сме имали индикатор. Искам само да Ви обърна внимание, че субсидията по тези проекти е не повече от 200 хил. евро. Тази програма е аналогична на старите програми за неземеделски дейности по стария програмен период, които тогава се прочуха с фотоволтаиците и с къщите за гости. В момента не сме отворили за туризъм, тъй като има доста неща, които трябва да уточним с Комисията. Тук темата е много по-дълга, за да я разглеждаме. Затова сме сложили определен лимит за социални домове, защото тези домове много бързо могат да бъдат трансформирани след изтичане на мониторинговия период в други – не домове, а примерно малки хотели или нещо друго. Затова там трябва да има наблюдение. Нарочно сме сложили малък бюджет, именно по тази подмярка за социалните домове. Тя не може да бъде игнорирана въобще и ще подлежи на допълнителен мониторинг. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Георгиев, заповядайте за реплика. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, интересно започнах въпроса, както казвате, тъй като тези дребни земеделски производители от Северозападна България почти не се подпомагат и Вие, много добре знаете, че за дребните – и животновъди, и производители на плодове и зеленчуци, почти няма никаква помощ. На следващо място, Вие казвате: „Това са неземеделски дейности“. Да, аз много добре знам, но когато бях във Видин преди три месеца, там видях три стадиона – това съм го казвал два пъти от тази трибуна – единият в Ново село, където хората нямат отбор, нямат деца, пък по неземеделските дейности е изграден стадион. Аз затова задавам въпроса, тъй като според мен липсва връзка между отделните министерства и програми. Логично беше преди да стартира тази схема, най-малкото да се изиска и да се види отговарят ли, съвместими ли са със Стратегията по здравеопазване, Стратегията за социална политика. Ние всички знаем, че здравеопазването във Видин е на последно място. Програмата трябва така да бъде разписана, че тези лекарски и зъболекарски кабинети да бъдат изградени в Северозападна България, защото в бонусите за проектите е записано, че три точки ще получат проекти, реализирани в областите Видин, Ловеч, Монтана, Плевен, Разград и Силистра, две точки – за Враца, Велико Търново, Габрово и Русе. Зададохме Ви въпрос: защо във Враца са две точки, а в Плевен са три точки? Каква е разликата, след като икономическите показатели сочат, че показателите за селата във Враца са по-лоши. На какъв принцип е направено това? След това се дават бонус точки за зелена икономика и иновации. Интересно, в тези дейности за каква точно зелена икономика и за какви иновации става въпрос? Това е вратичка, която администрацията може да използва при оценката на проектите. Само ще кажа, че по данни на Евростат България е на дъното в Европейския съюз по лични лекари на глава от населението. Това може би трябваше да бъде преценено в насоките за кандидатстване, за да могат да бъдат с тези средства, тези милиони не са малко, да бъдат изградени тези лекарски кабинети, зъболекарски или подвижни лекарски кабинети в Северозападна България. На 100 хил. жители се падат 64 общопрактикуващи лекари, като в Португалия са 253, в една Македония са 100, която не е член на Европейския съюз, при нас са 64. На следващо място, не знам дали Вие знаете, но дали има връзка между Програмата за трансгранично сътрудничество? Много добре знаете, че с Румъния има отпуснати по 1,5 милиона за подвижни кабинети, ехограф, дигитален рентген. Има ли връзка между двете схеми за подпомагане? Това нещо никъде не е отразено. И от това, което цитирахте за подпомагането, излиза, че ние подхождаме чисто административно, без да имаме политическа визия за развитието на селските райони. Отново казвам, липсва връзка с институциите. По тези програми се взимат решения – чисто административно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам и Ви благодаря за даденото време. Затова, господин Министър, последно се обръщам към Вас: надявам се Националният стратегически план да бъде разгледан във връзка с новата Обща селскостопанска политика, именно тук, в Народното събрание, за да може да вземем политически решения и да не допускаме такива грешки от чисто административен характер. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев. Заповядайте за дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря за възможността. Уважаеми господин Георгиев, Вие много добре знаете, че малкият бизнес, земеделието, получава по десетки схеми подпомагане и че това, което казах в началото, не само не е така. Не говоря за директните плащания, не говоря за всичко, което се получава по тези схеми. Много добре знаете за това, което и в момента нотифицираме и вече имаме стартирали нотификации за малки кланици, за малки мандри, другата седмица ще обсъдим за малки организации – производители на плодове и зеленчуци, за хладилни инсталации, които да са до 200 хил. лв. с 50% подпомагане, за което вече сме в комуникация с Комисията. Правят се много, много неща. По отношение на тези критерии, които цитирахте. Разбира се, нямам ги пред мен, за да мога да ги дебатирам в детайли. Всички тези критерии съответстват на Програмата и на приоритетите, които се залагат в регламентите, включително и в регламента от гледна точка на поощряването на зелените фактори във всяка една инвестиция. Комитетът по наблюдение, както и така наречените „работни групи“, в които участват абсолютно всички заинтересовани лица, включително и получателите на помощта са вътре, и, разбира се, Мониторинговият комитет, всички критерии минават през обсъждане и се приемат на тези мониторингови комитети. Искам да Ви кажа, че по никакъв начин администрацията не налага. Да, ние предлагаме, но в рамките на дебат винаги може да се направи една или друга корекция в една посока. За точките на Плевен и Враца трябва да проверя. Наистина няма логика едното да бъде в 2 или другото в 3. Разбира се, абсолютно съгласен съм с Вас, че има неща, които трябва да подобрим в новия програмен период. Вие отделихте време на медицинската част на тези проекти, в частта на медицинските услуги. Тук обаче говорим, ако някой желае, например в Карлово, както имаше репортаж онзи ден, частнопрактикуващ лекар да направи кабинет или зъболекар да направи кабинет. Ние не правим инвестиции на общинска или на държавна здравна инфраструктура. В конкретния случай не смятам, че е правилно да кажем: разпределяме бюджета за здравни услуги по области, разпределяме… Това би следвало да направим обаче в следващия програмен период, когато правим инфраструктурните проекти, които се финансират отново по Програмата за развитие на селските райони, които ще бъдат част от Стратегическия план и в които трябва да има симбиоза, да има единно управление и ясни цели и резултати в контекста какво се финансира по Програмата за регионално развитие – проектите, които ще минат по развитие на селски райони, и наистина може би трябва да имаме бюджет и по области. За това нещо съм съгласен, но по-скоро в инфраструктурните проекти – много трудно. Другото, което е, ако направим бюджети в Стратегическия план, предлагам и Вие да помислите, за да го направим заедно, да бъдат животновъдство, плодове, зеленчуци, но не можем да кажем: „плодове, зеленчуци във Видин, плодове, зеленчуци във всяка една област“ и така да ги разпишем по целеви бюджети. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Преминаваме към втория въпрос към министър Порожанов, който е от народния представител Кристиан Вигенин относно мерки на Българската агенция по безопасност на храните по отношение на стадата с установено наличие на сероположителни животни за чума по дребните преживни животни. Заповядайте, господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, колкото сте останали! На 25 октомври 2018 г. Българската агенция по безопасност на храните съобщи, че в 20-километровите надзорни зони, около констатираните през юни – юли месец миналата година огнища на чума по дребните преживни животни са потвърдени сероположителни животни в 103 стада от 59 населени места. В резултат на потвърдените проби, на 8 октомври 2018 г. Европейската комисия прие решение за нови санкции и разшири зоната под рестрикции – вместо 7 погранични общини, санкциите обхванаха Бургаска, Ямболска и Хасковска области, които включват 29 общини. В края на месец декември 2018 г. изтече срокът за прилагане на разширените мерки за контрол на болестта и в резултат, според Българската агенция по безопасност на храните на проведени многократни срещи и дискусии между Българската агенция по безопасност на храните и Европейската комисия, е решено рестриктивните мерки да бъдат облекчени, което стана със заповед на изпълнителния директор от 9 януари 2019 г. В тази връзка, бих желал да Ви попитам какви мерки бяха предприети по отношение на обявените през месец октомври 2018 г. стада със сероположителни животни? В рамките на осъществявания контрол бяха ли установени нови стада и населени места със сероположителни животни през месец ноември и месец декември, тъй като информация няма за това? С какви основни аргументи Европейската комисия беше убедена да приеме облекчаване до степен на почти пълно отпадане на рестриктивните мерки за областите Бургас, Ямбол и Хасково? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, а именно чл. 117, ал. 1, т. 7 са предприети мерки да не се допускат животни, които са серологично положителни, а именно това са животните с антитела, както знаете, за чума по дребни преживни животни да напускат обектите за отглеждане към други животновъдни обекти. В т. 11 от същия член на Закона са предприети мерки такива животни да се отстраняват от стадата чрез санитарно клане. Транспортирането на тези животни да се осъществява след преглед и издаване на ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване. В рамките на серологичния надзор, извършен през периода месец ноември и месец декември 2018 г., бяха потвърдени шест серологични положителни проби на дребни преживни животни в пет животновъдни обекта, в пет населени места, а именно: в община Средец на две овце; в община Малко Търново на една коза; община Болярово, област Ямбол на три овце. След това мога да Ви кажа и селата. Мерките, наложени от Българската агенция по безопасност на храните, които съответстват на стандартите на OIE и на европейското и българското законодателството, както и стратегията и резултатите от надзора, са комуникирани регулярно с Европейската комисия и държавите членки в рамките на ежемесечните заседания на Постоянния комитет за растения, животни, храни и фуражи към Европейската комисия, както и чрез официална кореспонденция. В резултат на развитието на ситуацията през 2018 г., както и Вие споменахте, разбира се, бяха гласувани Решения за изпълнение на Комисията 954 от 2018 г., респективно 1499 от същата година за установяване на определени защитни мерки, с оглед предотвратяване на разпространението на чумата по дребни преживни животни в България – първо, по отношение на засегнатите общини, след това по отношение на трите области, които споменахте. Мерките, произтичащи от решенията на Комисията, бяха със срок 28 декември миналата година. В резултат на усиления надзор през периода ноември-декември бяха изследвани 23 800 проби от дребни преживни животни от трите области. След изтичане на Решение за изпълнение на Комисията, на Постоянния комитет за растения, животни, храни и фуражи през месец януари 2019 г. бяха обсъдени предвидените национални мерки, а именно това са мерките в заповедта от 9 януари тази година на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Тези мерки ще продължат да се прилагат като ангажимент на страната ни пред Комисията и другите държави членки за гарантиране на здравния статус на животните, ограничаване на евентуалното последващо разпространение на болестта, както и за ранно откриване на нови огнища. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Благодаря за отговора, господин Министър. Всичко щеше да е прекрасно, ако междувременно, след като бях задал този въпрос, не излезе нова заповед на господин Дамян Илиев. Понякога се чувствам доста безсилен тук на парламентарен контрол, защото в края на краищата въпросите ми са преди всичко към Дамян Илиев. Разбирам, че на част от тях Вие просто не можете да ми отговорите. Дамян Илиев е назначен от министър-председателя Бойко Борисов. Него не мога да го попитам, тъй като госпожа Караянчева връща въпросите, може би разбираемо, тъй като това е много конкретен въпрос, който вероятно не засяга самия министър-председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така, господин Вигенин. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, но в края на краищата аз какъв контрол осъществявам? Питам Томислав Дончев като вицепремиер, който пък е толкова далече от тази тематика, че няма никакъв смисъл да го питам. Изобщо тук си играем на въпроси и отговори, а проблемите остават. В какво се състои по същество? И моя уточняващ въпрос преди да кажа и другите неща, господин Министър, е: защо към стадото на Ани Петрова се прилага друг модел на отношение, а не този, който е приложен към новите положителни проби, и стадата с положителни проби, които бяха установени през миналата година? Какво казва в своята заповед Дамян Илиев? – Да се направи изследване на всяко едно животно в нейното стадо. Тези, които са с положителни проби, ако има такива, да бъдат принудително убити по хуманен начин, а всички останали да бъдат санитарно изклани. Това ми прилича почти като Катон. Постоянно, Дамян Илиев е решил да убие това стадо и каквото и да се прави, каквото и да се случва, това стадо трябва да умре. Картаген трябва да бъде разрушен. Това е такъв абсурд и не мога да разбера защо търпите ината на този човек да се отнася по този начин към тези хора, на които в края на краищата 191 са овцете, вече имат 85 агнета и сега какво, и тях трябва да убием – новите агнета, които са на месец-два? Искам да уточня още две неща. Първо, правителството пише, че е задействало План за съкращаване на държавната администрация. „Това, което е казал вицепремиера Томислав Дончев, го привеждайте в необходимия вид“, казва Бойко Борисов на първото заседание на кабинета. Според вицепремиера Дончев реформата ще засегне първо държавни служители, които вече са упражнили правото си на пенсия, но все още работят в администрацията. Е, господин Илиев другия месец ще стане на 70 години. С какво е толкова ценен и защо продължава да бъде крепен на тази позиция при проблемите, които създава на Вас самите? Искам да кажа още един цитат – Бойко Борисов пред актива на ГЕРБ: „Към всеки един човек трябва да сме човеци. Ние всяка душа, всеки човек трябва да го чуем и да му помогнем, защото имаме ресурса да му помогнем. Някъде има грешка, трябва да си я поправи на мига“. Направо ще се разплача! Обаче как това се съотнася и колко струват тези думи по отношение на Дамян Илиев? Смятам, че този човек трябва да бъде освободен, бих казал, Вие да се освободите от него и нас да освободите от тази фигура. Използвам случая да кажа, че според мен, отново го казвам от трибуната, главният прокурор трябва да се заеме с Българската агенция по безопасност на храните. Да провери цялата сага с чумата по дребните преживни животни, да провери какво става с екарисажите, да провери как стои въпросът с дезинфекцията по границите, да провери къде отиват парите за ваксинации и ред други въпроси, които или няма желание да направи, или явно ще трябва да влезе един нов човек в тази агенция, да разрови и да се пренаредят нещата, защото накрая ще ме принудите да пиша на Европейската комисия и на ОЛАФ, за да видим докога ще бъдат толерирани тези безобразия и дали пък няма една организирана корупция, чиито следи стигат чак до Брюксел и Монпелие? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин. Ще вземете ли дуплика? Няма да има дуплика от страна на Министъра. Да благодарим на министър Порожанов за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Въпросът е от народния представител Красимир Янков относно работни места в сектор „Енергетика“. Господин Янков, заповядайте да развиете въпроса си. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм внесъл към Вас въпрос относно работните места в сектор „Енергетика“. И по-конкретно: за работните места и бъдещето на тези работни места в един много голям въглищен район Мини „Маришки басейн“, където се заети десетки хиляди от Старозагорска, Хасковска, Сливенска и Ямболска област. Госпожо Министър, какви мерки се предприемат от Министерството на енергетиката за гарантирано запазване на хилядите работни места в сектор „Енергетика“ в района на Мини „Маришки басейн“? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков. За отговор – министърът на енергетиката, госпожа Петкова. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, въпросът, който поставяте, е изключително важен и всички ние знаем това, защото отговорността по отношение управлението на енергетиката я носим заедно – както Народното събрание, така и Министерският съвет, тъй като парламентът е този, който приема Енергийната стратегия, разработена съответно от правителството, и правителството работи в изпълнение на тази Енергийна стратегия. Затова смятам, че въпросът е наистина изключително важен и е въпрос, по който ние многократно сме имали възможност да водим дискусии, да водим разговори и да постигнем обединение по определени теми – обединение, което, между другото, успяхме да постигнем именно в Стара Загора. Ако си спомняте, там присъстваха представители от всички парламентарно представени политически партии в парламента, премиерът Борисов беше там, господин Станишев беше там в качеството си на председател на ПЕС. Така че всички ние се обединихме около това, че трябва заедно да работим за гарантиране, на първо място, на енергийната сигурност на страната и съответно запазване, както Вие споменахте, на хилядите работни места в този регион. Министърът на енергетиката има едно основно задължение по закон и то е да гарантира енергийната сигурност на страната. Безспорно Маришкият басейн е такова място в нашата страна, което е сърцето на българската енергетика. Тази част от България е изключително важна от енергийна гледна точка за това, защото тя ни дава възможност, на първо място, да имаме един местен ресурс, именно лигнитните въглища, които пък гарантират нашата енергийна сигурност и се явяват един вид най-голямата диверсификация на един от източниците за производство на електрическа енергия. Този ресурс, който притежаваме в Маришкия басейн, е достатъчен, за да осигури производството на електрическа енергия от въглища в следващите 60 години. Централите, които се намират в Маришкия басейн, са изключително важни от гледна точка на енергийната сигурност на страната. Аз ще си позволя да споделя с Вас само няколко данни. Четиридесет и шест процента от електрическата енергия на България се произвежда от въглищни централи. През зимата този процент достига шестдесет. Всички знаем каква е трайната политика на Европейския съюз в тази посока – тя е насочена към това с определени мерки, с определени действия от енергийния микс на държавите членки постепенно да излизат от микса точно този тип производители на електрическа енергия. Това, разбира се, е една тенденция, която представлява проблем не само за България, но и за други държави членки – като Полша например, където пък 80% от електрическата енергия се произвежда от въглища. И ние тук имаме, така да се каже, една обща цел, а именно да гарантираме енергийната си сигурност, като запазим този тип централи, но в същото време изпълняваме и своите ангажименти по отношение опазването на околната среда. Мерките, които българското правителство предприе през тези може би вече две години, свързани със запазването на Маришкия басейн, свързани с гарантиране на енергийната сигурност, са в няколко аспекта. На първо място, веднага след приемането на Референтния документ от страна на Европейската комисия през месец април 2017 г. – знаете, че Европейската комисия прие нови много по-високи норми по отношение на изискванията към този тип производители на електрическа енергия, но изменението в Директивата, което прие Европейската комисия, предвижда възможност за искане на дерогация от тези завишени норми, ако са налице, ако са изпълнени определени критерии за това. Веднага след приемането на този документ – след месец юни 2017 г., в Министерството на енергетиката беше създадено координационно звено, което да подпомага всяка една от централите, които произвеждат електрическа енергия от въглища, при разработването на тези документи, които трябва да бъдат внесени за искане на дерогация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За радост, това координационно звено работи изключително добре. Всяка една от централите, работещи на въглища, разработи своите документи и своите анализи, представи ги в Министерството на околната среда и водите и преди броени седмици Министерството на околната среда и водите излезе с първо свое решение по отношение даването на дерогация на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Това решение е за даване на безсрочна дерогация на ТЕЦ „Марица-изток 2“. За съжаление, в последния ден, в който изтичаше срокът за обжалване, беше подадена жалба пред Административния съд и сега това решение на Министерството на околната среда и водите се обжалва. Но аз съм сигурна, че всички мотиви, които са изложени в това решение, са абсолютно основателни и съдът ще се произнесе справедливо и се надявам този въпрос да бъде решен. От друга страна, Министерството на енергетиката, заедно с БЕХ, предприе поредица от мерки, свързани с дейността на ТЕЦ „Марица-изток 2“ като ангажимент, който трябваше да изпълни ТЕЦ „Марица-изток 2“, по отношение закупуването на въглеродни емисии, които са условие, за да може да работи централата. Беше осъществено и до 21 декември всички емисии, които са на стойност малко над 360 млн. лв. са закупени, така че работата на централата е гарантирана. Оттук нататък ние сме в комуникация с Европейската комисия, тъй като сега ще нотифицираме Европейската комисия с искане за увеличаване на капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ – също една много важна стъпка, която отново е пряко свързана с дейността на централата и с работата на хората, които работят в Маришкия басейн. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Господин Янков, заповядайте за реплика. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, мислите ли, че хората само това очакват от Вас?! Фактите, които изложихте, Ви гарантирам, че работещите и свързаните с тях – семействата им, знаят по-добре и от Вас, тъй като това касае тяхното бъдеще. Вие утре, вдругиден няма да сте министър и проблемът ще остане. След непосилните екологични норми за въглищните централи, направените стрес тестове и увеличените цени за въглеродни емисии, Европейската комисия обяви изследване на възможностите и предизвикателствата пред въглищните райони в Европейския съюз. То дава информация за състоянието на въглищния сектор, прогнозира ефектите от затварянето на мини и на електрически централи и предлага нови варианти за развитие на тези въглищни райони. Според авторите до 2030 г., и не е толкова далеч, в Република България ще се закрият близо 4000 мегавата мощности, а след 2030 г. – още 670 мегавата, на два етапа – от 2020 г. до 2025 г., и от 2025 г. до 2030 г. В изследването има данни колко енергетици ще останат без работа. Да, има предложени алтернативи, сигурно сте се запознали, всички знаем за тях. Всички сме информирани за тези факти, но Вие сте отговорна за предприемане на конкретни действия за недопускане унищожаването на сектора в България и, разбира се, не само Вие, а и цялото правителство, да обезпечите сигурното бъдеще за хората, заети в тези енергийни дружества. Мандатът Ви не е дълъг. Бъдете национално отговорни! Започнахте отговора с общата отговорност за Енергийната стратегия. Какво точно предложихте Вие, авторите на тази Енергийна стратегия, да се промени конкретно за спасяването на този сектор?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Говорите, че Вие имате като ангажимент да гарантирате енергийната сигурност. Всички знаем, че близо 50% от електричеството, произвеждано в България, е именно от термичните централи. И не Ви питам само за ТЕЦ „Марица-изток 2“, уважаема госпожо Министър, питам Ви за всички енергийни дружества! Знаете ли колко хора, заети в тези енергийни дружества, се притесняват и следят Вашия отговор? Какво им казахте? Казахте им, че сте осигурили в рамките на две години… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Уважаема госпожо Председател, ще Ви помоля да бъдете толкова толерантна и с мен в репликата, колкото бяхте към министъра при даване на отговор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изключително съм толерантна, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване. КРАСИМИР ЯНКОВ: Знаете ли, че тези хора се притесняват и не знаят как да прогнозират бъдещето си? А Вие за две години осигурихте документално подаване на искане за дерогация и сега съобщихте, че в последния ден е подадена жалба. Правителството има възможности – безгранични възможности, да ангажира и Външно министерство! Това че присъствието на председателя на Партията на европейските социалисти при обсъждането в Стара Загора е факт, то той трябва да Ви подскаже, че Вие сте част от управление от едно голямо политическо семейство, което е мнозинство и взема решения за такива директиви. Наясно ли сте?! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря и аз, господин Янков. За дуплика, госпожо Министър, заповядайте. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Янков, аз съм впечатлена от патоса, с който говорите. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Хората ще Ви говорят по-патетично… МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Разбирам, но в същото време, господин Янков, искам да Ви успокоя, защото правителството си е свършило работата. Не знам дали сте запознат с Регламента за управление на Европейския съюз, който предвижда до края на 2018 г. (реплика от народния представител Красимир Янков: „2019-а…“) да бъде разработен Проект на национален интегриран план „Климат – енергетика“. Сигурно сте запознат с този документ, няма как да не сте запознат. В изпълнение на този документ ние сме разработили Интегриран план „Климат – енергетика“, който включва работата не само на Министерството на енергетиката, но и на всички министерства, които имат отношение към един такъв процес – околна среда, регионално развитие, икономика и така нататък. Този документ се намира на сайта на Министерството на енергетиката, изпратен е на Европейската комисия. Ако си направите труда да видите какво пише в него, ще видите какво сме заложили по отношение на въглищните централи. Този документ сме го обсъдили с колегите от синдикатите на мините, с колегите, които работят там. Така че ние сме казали много ясно на хората каква е нашата визия. Нашата визия е, че тези централи трябва да ги има и ще ги има. До 2030 г. България е заложила в този план работата на тези централи на пълната им мощност и впоследствие – до 2050 г., защото този план е с такава прогноза, с такъв хоризонт – до 2050 г., се вижда какво се случва със сектора. Тези централи ще останат и до 2050 г., защото България няма друга базова мощност, която да ѝ гарантира работата на електроенергийната система. Смятате ли, че правителството не знае какво точно се случва и ще чакаме опозицията да ни подсети за нашите ангажименти и за това кое е важно да се направи за България?! Недейте да ни обвинявате в неща, които не сме направили. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): В бездействие. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Няма никакво бездействие. Напротив, правителството не е спряло да работи и колегите в Маришкия басейн знаят това. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Граничи с престъпно бездействие. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, моля Ви! МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Не знам дали Вие го знаете, но колегите го знаят. Така че ние сме направили това, което трябва. Нещо повече, правителството прие позиция, която предоставихме на президента, който водеше българската делегация в Катовице, за да защити нашата позиция, да защити позицията на правителството и интересите на българския въгледобив. Така че правителството е на своето място. Ние сме изпълнили нашите ангажименти, хората знаят това и са спокойни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Да благодарим на министър Петкова за участието ѝ в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите към министър Ангелкова – министър на туризма. Първият въпрос е от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев и Диана Саватева относно действия по компетентност на Министерството на туризма във връзка със сигнали за нарушения по Черноморското крайбрежие. Заповядайте, господин Бойчев. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи министри, господин Министър, уважаеми колеги! Напоследък зачестиха сигналите в медиите за нарушения по Черноморското ни крайбрежие, свързани със строителни дейности по плажната ивица, както и с унищожаване на природни забележителности. Сред тях са заравняване на дюни в къмпинг „Смокиня“, сигнали за строителни действия в местността Алепу, край Созопол, в Шкорпиловци край Варна, както и при къмпинг „Градина“ и последния случай на Корала. Искам да разграничим тези случаи от гледна точка на това, че заравняването на дюната на къмпинг „Смокиня“ е абсолютно криминален акт. Вече тази ситуация е в съда. Надявам се да има налагане на Закона в цялата му строгост, за да бъде това един вид превантивна мярка за такива нарушения впоследствие. Другите сигнали са със строителства. Това е една много чувствителна тема за цялото ни общество. Моят въпрос към Вас е в тази връзка да посочите какви действия са предприети от Министерството на туризма по тези сигнали? Какви проверки са извършени? Какви са резултатите от тях? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. За отговор – министърът на туризма госпожа Ангелкова. Заповядайте, госпожо Министър. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Василева, уважаеми господин Бойчев, уважаема госпожо Саватева! Устойчивото развитие на туризма е приоритет в Програмата за управление на правителството, като базовата стъпка в тази посока бе положена още през мандата на Кабинета Борисов 2 с решение за структуриране на самостоятелно министерство. Убедена съм, че това устойчиво развитие се постига чрез съблюдаване нормите на екологичното законодателство в контекста на ролята на природните ресурси на страната за оптимално оползотворяване на туристическия потенциал на дестинацията. В тази връзка Ви уверявам, че реагираме незабавно на всеки един сигнал, спазвайки рамките на правомощията, вменени от действащото законодателство, а именно, съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие министърът на туризма има правомощия, ограничени в рамките на територията на морските плажове, свързани със съставяне на актове за установяване на нарушения по отношения на ограничаване на свободния и безплатен достъп до морския плаж, ограничаване на зоната за активна плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности, надвишаване на допустимата площ на преместваемите обекти или допълнителната търговска площ, добив на пясък от морските плажове и пясъчните дюни, и забранените дейности на територията на морските плажове за природосъобразен туризъм. Устройството на Черноморското крайбрежие се извършва въз основа на концепциите и схемите за пространствено развитие по Закона за регионалното развитие, общите устройствени планове и подробните устройствени планове на общините за съществуващи урбанизирани територии, нови урбанизирани територии, предвидени по съответния общ устройствен план, включващ територии от зони А и Б. Горецитираните планове се съобразяват с правилата и нормативите на Закона за устройството на територията. Одобряването на общите и подробните устройствени планове се извършва след провеждане на процедурите за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда. В тази връзка предвид законовата рамка на Закона за устройство на територията и Закона за опазване на околната среда министърът на туризма е извън състава на органите, контролиращи устройството и строителството на териториите. Използвам възможността да Ви информирам още веднъж, че Министерството на туризма извършва постоянни проверки чрез мобилни екипи, както и да апелирам към гражданите и местните власти да подават сигнали при всяко съмнение за нарушение, за да се реагира превантивно. По отношение на конкретните сигнали с оглед спецификата на всеки един от тях Ви информирам, както следва: по отношение на сигнала за заравняване на пясъчно образувание дюна на територията на къмпинг „Смокиня“ проверката установи, че е нарушена повърхността и е заравнена част от пясъчните дюни към морски плаж „Смокини – север“, община Созопол, област Бургас. Извършеното замерване показва, че общата площ на засегнатия участък е 1295 квадратни метра, от който 1205 дюни образувание от различен вид, като 133 квадратни метра от площта на дюните са на морския плаж „Смокини – север“, предмет на концесия, от която останалата част попада в частни имоти. Законът е категоричен, че дюните следва да се опазват независимо от собствеността на имота, в който се намират. След незабавната реакция на институциите и координираната такава в лицето не само на Министерството на туризма, но и на Регионалните инспекции по околната среда и водите, МВР и Прокуратурата, и вследствие на проведените оперативно-издирвателни действия са повдигнати обвинения на две лица за това, че са унищожили противозаконно природна забележителност. Законът предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба в размер от 2 до 10 хил. лв. на всеки от обвиняемите. По отношение на сигнала относно плаж „Шкорпиловци – юг“ – извършена бе проверка, че се изгражда заведение в близост до брега. Констатирано бе, че обектът е преместваем и отговаря на одобрената от ведомството схема за стопанисване на ивицата. Концесионерът на ивицата е представил в Министерството на туризма разрешително за поставяне на обекта, издаден от община Долни Чифлик. В одобрената схема за концесия има точки за разполагане на преместваеми обекти. Това е една от тях. Относно сигнала за къмпинг „Градина“. Проверката по сигнал за строителни дейности до плажа на къмпинг „Градина“ показва, че се касае за изкопни работи в частен имот. Строителните дейности са преустановени. В компетенциите на Дирекцията за национален строителен контрол е оповестената, продължаваща проверка относно цялостната документация по акта за издаване на разрешително за строеж, както и резултатите от нея. Относно извършените строителни дейности в местността Алепу, край Созопол. Отново след извършена проверка от компетентния орган ДНСК и съгласно резултатите от тази проверка е издадена заповед за прекратяване на строителните дейности, поради етапността по изпълнение на инвестиционния проект. Самият имот попада в частна собственост, урбанизирана територия, извън територията на морския плаж. Мога да Ви уверя, че когато имаме съмнение по отношение на границите – дали попада дадено строителство в територията на морския плаж или извън нея, ние извършваме координирани действия с всички ведомства, които в рамките на своята компетентност по Закон могат да бъдат засегнати по някакъв начин – незабавно. Смятам, че по този начин ще продължим, за да можем максимално да предотвратим такива строителства, за които имаме съмнения, че не се извършват съобразно изискванията на Закона. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. За реплика – господин Бойчев, заповядайте. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за подробния отговор. Наясно сме с моите колеги, че компетентността по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е на няколко министерства. Предвид Вашите правомощия Вие сте си свършили работата. Наистина това е много важна тема. Ние с моите колеги сме задали подобни въпроси и към другите министерства – на околната среда, съответно на Министерството на регионалното развитие, за тази ситуация, защото, както казах, това е много чувствителна тема за обществото. Трябва да наложим Закона, за да видим, каква е ситуацията. Знам, че и това е наследен порок с тези подробни устройствени планове, които са били приети 2005 г., 2006 г. и 2007 г., преди действието на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и съответно издадените разрешителни за строителство. Пак казвам, много чувствителна тема за обществото. Трябва да направим всичко възможно тези ситуации за в бъдеще да бъдат ограничени. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин Бойчев, госпожо Василева, госпожо Саватева! Благодаря наистина за коментара. Мога да Ви уверя, че още един път координирано с всички мои колеги, които съобразно компетенциите по закон са свързани с това, както казах, максимално да бъдат предотвратени такива нарушения, ще действаме и сме на мястото си да го направим незабавно. Затова още веднъж апелирам към всеки, който има някакъв сигнал или съмнение за нарушения, да ги отправя, за да може компетентните органи, всички координирано да реагираме на място. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Вторият въпрос е от народния представител Дора Янкова относно дейността на националните зимни курорти през тази зима. Заповядайте, госпожо Янкова. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо и господин Министър, уважаеми членове на българския парламент! Моят въпрос е относно, госпожо Министър на туризма, дейността на националните зимни курорти през тази зима. Преди три седмици не бяха добри новините за Пампорово и Банско. Тъй като една голяма част от един процент, не малък, от икономическото развитие и добавената стойност и в националното стопанство, и за Смолянска област конкретно, откъдето съм, идва действително от туризма, зимните курорти сега са актуални, и обществената дискусия около тях е сериозно активна. Вие знаете, че националните курорти са принципал. Принципалът е Министерството на регионалното развитие като градоустройство, а в работата на Министерския съвет Вие извеждате тази политика. Поради тази причина представлява изключително голям интерес като министър на туризма какви мерки е взело ръководеното от Вас Министерство и лично Вие, за да може да бъде подсигурен успешен зимен сезон в националните курорти. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. За отговор – министърът на туризма госпожа Ангелкова, заповядайте. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Гарантирането на успешното протичане на всеки един туристически сезон е комплексна задача с хоризонтален характер, която не би могла да бъде изпълнена без интегрираните усилия и ангажираност на държавата. Именно с цел максимално ниво на координация и стриктно изпълнение на законово вменените правомощия на всяка ангажирана страна в периода на предсезонна подготовка Министерството на туризма проведе редица координационни срещи с контролните органи и туристическия бизнес, общинските власти и областните управи, заинтересовани страни за обсъждане готовността на сезона на територията на националните зимни курорти – на 19 ноември в Боровец, на 23 ноември в Банско, на 26 в Чепеларе. На работните срещи бе обсъдена готовността на зимния сезон, на компетентните органи – Комисия за защита на потребители, регионални здравни инспекции, Българска агенция по безопасност на храните, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, „Планинска спасителна служба“, Агенция „Пътна инфраструктура“. С оглед гарантиране безопасността на туристите, посещаващи курортните комплекси в страната, ежегодно се изготвя и утвърждава план за дейността на МВР по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарната безопасност в туристическите комплекси. След мотивираните предложения от директорите на областните дирекции на МВР се създава организация за командироване на държавни служители с полицейски правомощия от други структури на ведомството. Докладвани са областните планове за защита при бедствия и аварии с цел гарантиране на сигурността на туристите. Съгласно действащото законодателство обект на контрол от страна на Комисията за защита на потребителите е качеството на туристическия продукт във връзка с наличието на категоризация на обектите и съответствието на предоставените в тях услуги, с притежаваната категория. Информирани сме, че колегите регулярно извършват необходимите проверки в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, разположени на територията на зимните ни курорти, както и мониторинг върху съответствието на рекламите и офертите на туроператорите. Министерството на туризма реагира незабавно на всеки подаден сигнал в рамките на своите правомощия, въпреки липсата на туристически инспекторат, извършваме постоянни проверки като се стараем да ангажираме максимално колегите от Комисията за защита на потребителите с ключовия за нас приоритет за гарантиране на качеството на туристическия продукт. Правим включително и съвместни проверки. Агенцията за безопасност на храните и регионалните здравни инспекции са изключително активни, като личат усилията за по отговорна и самодисциплинирана работа от страна на бранша, което е предпоставка за повишено качество на крайния продукт. В посока утвърждаване на постигнатите рекордни резултати от 2018 г. над 9 милиона 200 хиляди чуждестранни туристи, което е ръст от 4,4%, и приходи от над 7,2 млрд. лв., или ръст от 6,6%, и превръщането им в устойчива възходяща тенденция като дългосрочна стратегическа цел в развитието на отрасъла, Министерството на туризма полага огромни усилия за оптимално пазарно позициониране на България на нашите основни целеви, генериращи и перспективни пазари. През 2018 г. са стартирани и ще продължат и през 2019 г. интегрирани комуникационни кампании на 16 целеви и перспективни пазари – Германия, Великобритания, Франция, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Турция, Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Те ще достигнат близо 50 милиона души чрез дигитални канали и близо 80 милиона души чрез външна реклама и над 5 милиона души чрез печатна реклама. Те са насочени към всичките ни национални курорти, както зимни, така и летни. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Госпожо Янкова – заповядайте, за реплика. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и госпожи министри, Министър Ангелкова! Да, и старата традиция, и имидж на националните курорти и сигурно това, което правите, има много туристи тази година. Има хубав сняг, но има лоша организация на държавните институции да функционират курортите. Започвам да Ви казвам, тъй като Вие не споделихте. От три години няма генератор на Мугла на помпата, за да може да се подава вода за Пампорово. При обилния сняг спира водата и си представете как се чувстват туристите? Трябваше ли с някой това да го обсъдите и да Ви кажат? Вие не знаете? Паралелно с това пътищата, тук е министърът на вътрешните работи, постфактум директорът на дирекцията е глобил... На държавен път стоят колите, тоест след като с регионалния министър Вие комуникирате, дайте догодина или сега да започне да се мисли собствениците на хотели да могат да приберат всички коли. Ако, трябва рент а кар, ако трябва да придвижват туристите до пистите. Блокира се Пампорово и била виновна кола, която карала газ или били виновни колите. Знаете ли, че на Пампорово няма ротори и грейдер? Няма. Вижте, институционално Вие сте стояли на Пампорово, дебатирали сте и кметовете са Ви се хвалили, а другите колеги междуинституционално са говорили, но нямам представа как се чувства сега Здравната инспекция, когато се получиха всички тези проблеми, а нямаше и накъде да се тръгне – проходът Превала затворен, Пампорово – също затворено! Моето настояване като член на парламента от този регион е: вижте всички тези неща по функционирането на държавата и държавността там. Тъй като това не са селищни образувания, специално Пампорово е на две селища, хайде Банско има поне кмет, областният управител да встъпва с правомощията си под Вас, след като Вие направите този преглед, или някакво упълномощено лице! Струва си заместник-министър да командировате, но да е овластен, а не да мънка! Искам и настоявам пред Вас да видите всички тези проблеми в комплекс, за да може действително – хляб, поминък, добавена стойност към икономиката и туризма, да не правим лош имидж, а напротив туристите да идват все повече и все повече всяка година. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. Госпожо Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, уверявам Ви, че съм запозната с проблема в „Мугла“ и веднага, след като това се случи, сме били в непрекъснат контакт и с представители от курорта „Пампорово“ АД и с областния управител и сме сигнализирали регионалните структури на ВиК и EVN, така че да може да се намери решение за изграждането на този 6-километров кабел, специално за този случай. Отделно от това, с промените в Закона за туризма, които предстои да входираме в Народното събрание, сме предвидили специален статут на националните курорти, именно за това, което Вие казвате – че националните курорти трябва да бъдат извадени напред, защото те формират имиджа на българския туризъм. Там сме предложили различни механизми, свързани с организацията на движението, включително създаване на буферни паркинги, включително, ако трябва, лятото с голф колички да се движат само на територията на курорта, а да се паркира настрани, а когато се очаква бедствие, да има възможност къде да се изтегли и да се направи организация на движението. Всичко това сме го мислили координирано с колегите от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В момента, в който внесем Законопроекта – там цяла глава е свързана със статута на националните курорти, и се надявам с Вашата подкрепа да постигнем съгласие по текстове, които наистина да бъдат в полза на функционирането на курортите, да увеличат имиджа на страната и да привлекат повече чуждестранни туристи. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър. Да благодарим на госпожа Ангелкова – министър на туризма, за участието в днешния парламентарен контрол. Следва въпрос към министъра на вътрешните работи Младен Маринов от народния представител Георги Гьоков относно възникнало напрежение около действия на служители на СДВР при гражданска инициатива, проведена в и пред посолството на Боливарска Република Венецуела. Заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Господин Министър, да, за това ми е въпросът, аз доста подробно съм го описал – не знам дали ще се вместя във времето, но ще кажа в общи линии за какво става въпрос. На 27 януари 2019 г., неделя, от 13,30 ч. граждански организации чрез Фейсбук предизвикват посещение в посолството на Боливарска Република Венецуела в подкрепа на новоизбрания президент Николас Мадуро Морос. Според твърдение на организаторите те са информирали посолството по телефона. На 27 януари в 13,30 ч. пред посолството се събират около 30 човека и изказват подкрепата си за президента на Венецуела. Посланик Нейно превъзходителство Ориета Капоне е приела връчения ѝ писмен документ за подкрепата и около 14,00 ч. изявата е приключила. Междувременно към този час е пристигнал патрул, вероятно от СДВР. Полицаите вземат за проверка личната карта на един от организаторите и заявяват, че ще му напишат протокол с предупреждение да не извършва престъпления от общ характер, да спазва законите и обществения ред. Това действие кара участниците в проявата да останат още близо половин час на улицата, а на въпросите на какво основание се предприема подобно действие, им се отговаря, че имат право да събират лични карти на всички участници. В резултат на тези действия всички остават на улицата, на мястото и напрежението се повишава. Доколкото това се случва на самият бул. „Патриарх Евтимий“, където е паркирана полицейската кола, се създават условия за пътнотранспортно произшествие и нарушаване на обществения ред. Проявата вместо половин час се удължава повече от час. За щастие, няма данни за реално нарушаване на обществения ред, пострадали хора или реакция от Посолството по някакъв повод, но това можеше и да се случи. В тази връзка, господин Министър, моля за Вашия отговор на въпроса и отношение по следното: на какво основание и с каква цел е съставен протокол за предупреждение на един от организаторите на посещението в Посолството на Венецуела? Какви са указанията за действията на полицията в подобни случаи и дали е осъществен контакт от страна на органите на Министерството с Посолството на Венецуела? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. За отговор – министърът на вътрешните работи господин Маринов. Заповядайте, господин Министър! МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, на 27 януари 2019 г., около 14,05 ч. автопатрул на отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на обществения ред“ при Столична дирекция на вътрешните работи, назначен в наряд по изпълнение на служебни задължения по обезпечаване сигурността на дипломатически обекти на територията на столицата, при обход на Посолството на Боливарска Република Венецуела, намиращо се в град София, булевард „Патриарх Евтимий“ № 27, служителите забелязват група от около 10 – 15 лица, според техния доклад. След проведен разговор с тях едно от лицата се представя за организатор на протестното мероприятие, свързано с настъпили събития в Република Венецуела и съобщават, че мероприятието не е заявено и съгласувано в Столична община. На основание чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи полицейските служители са съставили проект за предупреждение на заявилия се за организатор, каквато е практиката и задължението им в такива случаи, във връзка с неспазване реда за уведомяване на Столична община, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите. Издадено е устно полицейско разпореждане, вследствие на което провеждането на мероприятието е преустановено, поради което не са предприети и административнонаказателни мерки. Самото събиране на хората, без да е уведомена Столичната община, представлява нарушаване на обществения ред. Полицейските патрули са приложили стандартна процедура при установяване на такива нарушения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. За реплика – господин Гьоков, заповядайте. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Министър на вътрешните работи, ще Ви кажа защо поставям този въпрос. Аз съм заместник-председател на Групата за приятелство с Боливарска Република Венецуела и доколкото в момента няма председател на групата, хората се обърнаха към мен. Защото те разглеждат този случай – може би полицаите са си вършили работата, ако е наистина това, което казвате, че това било обход в района и случайно са попаднали на събирането на толкова хора. Те не са били кой знае колко много, те са били 30-ина до 50 човека максимум. Ако това е било случайно, аз напълно го разбирам. Но ако целенасочено е изпратена патрулна кола там в контекста на случващото се във Венецуела и в международен план, включително и по решението на българското правителство, аз съм силно притеснен от това. Ще приема Вашето твърдение, че това е случайно и само ще обърна внимание на нещо, което според организаторите е факт. Те са информирали посолството на Венецуела и са решили, че могат да си позволят да приемат една такава подкрепа от българска гражданска организация или от спонтанно събрали се хора от Фейсбук. Освен това те твърдят, че са поискали и са информирали Столичната община на 25 януари 2019 г., петък, след обяд, но от деловодството на общината са отказали да приемат уведомлението поради късния час – в 17,10 ч. Може би по телефона не става такова уведомление, може би става само писмено. Но самият факт, че има такова уведомяване, лесно може да се провери дали има такова обаждане – от джиесем или от телефон, който е заявен, и показва доброто желание на тези хора да бъде всичко наред. Също може би трябва да помислите по въпроса с уведомяванията на Столичната община, когато едни – било то протести, било такива демонстрации в подкрепа на някого, се организират по Фейсбук, как да стават тези уведомявания на Столичната община. Благодаря Ви за отговора и отново за пореден път ще повторя, че силно се надявам – повтарям това, защото не искам да политизираме нещата и да ги обръщаме в посока на „за“ и „против“ позицията на правителството по този въпрос – силно се надявам това да е било случайно и те да са си свършили професионално работата, както пише в книгите на МВР. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Дуплика ще има ли, господин Министър? Заповядайте за дуплика! МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, ще уточня – не е случайно попадането на патрула там, а вследствие на изпълнение на служебни задължения, разписани по график, и те имат точно такава задача да охраняват територията, на която са разположени посолства и резиденции. Именно така се натъкват, и то не за първи път, на случаи, които не са регламентирани в Столична община, но се случват на територията и пред посолствата. Така че колегите абсолютно професионално и, естествено, в рамките на техните задължения и правомощия са предприели тези действия. По отношение на случаите, когато дадени мероприятия се организират по Фейсбук, те са ежедневни. Виждате, че все по-често се смята, че когато мероприятието е организирано във Фейсбук, то е съгласно закона. Знаете, че Законът за събранията, митингите и манифестациите ясно е разписал процедурите, така че именно и в тази посока полицейските служители първо предприемат действия за предупреждение. Сам по себе си този протокол не носи правни последствия, ако не бъде нарушен впоследствие обществения ред. Издават устни разпореждания и в случая гражданите са взели предвид това разпореждане и това не е довело до административнонаказателни санкции и случаят е приключил съобразно закона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Да благодарим на министъра на вътрешните работи за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към последните два въпроса. Те са към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Първо е питането от Виолета Желева и Надя Клисурска относно визия на Министерство на труда и социалната политика по отношение на промени в трудовото законодателство. Заповядайте, госпожо Желева. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В края на миналата година, когато се коментираше увеличаване на добавката за нощния труд по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, Вие се ангажирахте за иницииране на обществен диалог за реформа на трудовото законодателство и този въпрос да попадне в това обсъждане, макар че Наредбата, която регламентира нощния труд, не касае Кодекса на труда. По същество, по-скоро се отваря вратичка за предложения на работодателите, които са в посока либерализация на пазара на труда или повече несигурност за работниците. През месец септември 2018 г. Българската стопанска камара оповести, че започва да пише нов Кодекс на труда, защото настоящият е архаичен и не отговаря на сегашните икономически реалности. От страна на работодателските организации се заявиха намерения за обсъждане на цялостен нов проект, който да наложи по-гъвкави форми на заетост. Ще споделя някои от исканията, за да се разбере по-нататък в питането ни за какво иде реч: искания за въвеждане на нови модели на заетост и повишаване на гъвкавостта на трудовото законодателство по отношение на извънредния труд и той да бъде променен от 150 часа на 300 часа годишно; ревизиране на съществуващите ограничения за гъвкави форми на заетост – да се предвиди като самостоятелен договор почасовият, така наречен „трудов договор с нулеви часове“; увеличаване от три на шест месеца на периода, през който работодателят може да въведе непълно работно време по икономически причини в рамките на календарната година; да се прецизира отпускът по майчинство и родителският отпуск за отглеждане на дете. И още ред промени, завоалирани като гъвкав пазар на труда или по-скоро пускаме духа от бутилката и ще въведем може би съмнителни, но уж добри, намерения. Кодексът на труда е основен нормативен акт в трудовото законодателство и в трудовото право и на практика засяга пряко значителни социални групи и основни части на обществото. Предстоящите промени са важни за гражданите и ето защо ние задаваме и отправяме това питане към Вас с надеждата да ни отговорите на въпроса: Каква е визията на Министерството на труда и социалната политика и планира ли мащабна реформа в трудовото законодателство? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева. За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Петков, заповядайте. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, най-напред бих искал да отбележа, че българското трудово законодателство, включително Кодексът на труда, зачитат основните социални права, определени в Европейската социална харта и в Хартата на общността за основните социални права на работниците. Законодателството ни е приведено в съответствие с европейското законодателство в областта на труда и конвенциите на Международната организация на труда. Регулярното му актуализиране е продиктувано от потребности, очертани в практиката, и от промените в международното право в областта на труда. В Министерството на труда и социалната политика е създадена работна група с участието на представители на всички признати на национално равнище социални партньори, която разработва промени в Кодекса на труда. Промените са инициирани от Министерството с оглед изпълнение на приоритетите, заложени в Управленската програма на правителството, както и на ангажименти, свързани с решение на Министерския съвет, а също и с цел да се отговори на въпроси, породени в практиката по прилагането на Кодекса на труда. На проведените две срещи с ръководствата на работодателските организации по тази тема през месец януари бяха поставени за обсъждане и други въпроси. Освен инициираните от Министерството на труда промени, със социалните партньори се обсъждат голям обем и с различен характер техни предложения. Целта, която сме си поставили, е да се идентифицират взаимно приемливи решения, които – ако има съгласие, да бъдат включени в мандата на работната група. Затова предстои такава среща през следващата седмица. Основните предложения на Министерството на труда и социалната политика за изменения в Кодекса на труда, които са поставени на вниманието на работната група, са насочени към: 1. усъвършенстване на социалния диалог; 2. гарантиране на правото на работещите по трудови правоотношения в държавната администрация на представително облекло; 3. усъвършенстване на регламентацията на сумираното изчисляване на работното време; 4. регламентиране на възможност за социалните партньори да договарят по-голяма продължителност на извънредния труд до 300 часа в рамките на една календарна година, като се запазва общо приложимото и досега ограничение до 150 часа годишно. Запазва се също така и общата забрана за полагане на извънреден труд; 5. регламентиране на срок за съхранение на документите в трудовото досие на работниците и служителите; 6. усъвършенстване на административнонаказателните разпоредби в областта на трудовото законодателство въз основа на извършен преди това анализ. Тъй като ме питате за визията на Министерството за промени в Кодекса на труда, това, което изброих дотук, по-скоро са краткосрочните промени, които са на дневен ред, но за да погледнем по-напред, бих искал да Ви уведомя, че в рамките на бъдещето на труда по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ Министерството на труда и социалната политика подготвя анализ за съответствието на нормативната уредба с потребностите от промени в организацията на труда, който ще бъде основа за законодателни промени, гарантиращи адекватна бизнес среда и защита на фундаменталните права на работниците и служителите при регламентиране на новите форми на труд. Освен това предстои работа по транспонирането на две нови директиви в областта на трудовото право: Директивата относно баланса между професионалния и личния живот на родителите и полагащите грижи и Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд. За да бъдем съвсем прецизни, това са все още проектодирективи, които са на финална фаза на обсъждане в рамките на приключващи триалози. Това според нас, тоест приемането на тези директиви, ще наложи нов дебат и промяна на законодателството, за да бъдат уредени всички нови въпроси, в това число: родителски отпуск, гъвкавите форми на работа, промените в условията на труд и други, но това е нещо предстоящо, с хоризонт през следващата или по-следващата година. В заключение е важно да отбележа, че дискусиите, които се провеждат към момента за промени в законодателството, не предвиждат разработването на нов Кодекс на труда. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За два уточняващи въпроса – заповядайте, госпожо Клисурска. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, слушам и не вярвам на ушите си! Неясно ми е, защо Вие в качеството Ви на министър на труда и социалната политика давате възможност за кардинална ревизия на Кодекса на труда? Слушайки по-скоро работодателите в момента, които трябва да дадат, за да получат, това го виждаме и от излизащите на терминалите стотици млади хора в работоспособна възраст, смятам, че именно Вие сте отговорният човек, който трябва да търси начини за защита, за гарантиране, за устойчивост на трудовите права на българските трудещи се чрез българското законодателство и чрез Вашите политики. Няма как да си затворим очите за крещящо ниските доходи на голям процент от българското население, няма как да пренебрегнем устойчивия процент на хората, които са трайно безработни, икономически неактивни, големият брой безработни, които нямат право на обезщетения, изострящият се дефицит на работна сила за кадри с висока и средна квалификация. В момента в Кодекса на труда определено има текстове, които са дискриминационни и се разминават с европейските директиви, които още утре като министър Вие трябва да внесете. За съжаление обаче, с това, което посочихте като отговор на нашия въпрос в първата му част, а и писмото, което сте изпратили до национално представителните организации, остават редица въпроси и те говорят точно за обратното. Какво имам предвид? Не предлагате наложителните промени за ограничаване ползването на нощен труд и по-високи часови ставки. От 2007 г. ставката за нощен труд не е ревизирана. Ние направихме такива предложения за изменения в Кодекса на труда, но това не влиза във визията на Министерството на труда и социалната политика по отношение на нощния труд. Говорите само и единствено за възможността за ползване на безплатна храна, която е регламентирана и в момента. Отдавна сме в нарушение на европейското законодателство на Директива 2003/88, в която пределният срок за сумираното изчисление на работното време е четири месеца. В нашия Кодекс на труда е шест месеца, а в писмото си Вие визирате възможност за удължаване до 12 месеца, което е едно от исканията на работодателите. Говорите и за запазване на регламентираното в Кодекса на труда „ограничение за продължителността на извънредния труд до 150 часа за една година“, но възможността за по-голяма продължителност на 300 часа чрез колективното трудово договаряне вместо да говорим за намаляване. Уважаеми господин Министър, допълващите ми два въпроса са: защо тези дискриминационни предложения не са внесени до момента и защо дискусията, която провеждате в момента, не е на по-високо експертно ниво, не включвате в работната група народни представители и други експерти, които смятам, че ще допълнят по-добре това, което искате да направите като ревизия на трудовото законодателство? Другото е свързано с първата част на въпроса на колежката Желева, която коментираше предложенията на работодателите – все пак искаме Вашето становище за всички техни предложения, свързани с правото на отпуск след майчинство, свързаните с договорите с нулеви ставки часове и другите предложения? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Господин Министър, заповядайте, да дадете отговор на поставените въпроси. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, въпросите, които ми зададохте, ми дават възможност да се спра по-обстойно на нашите предложения. Разбира се, в същото време да се опитам да отговоря на поставените въпроси. По отношение на въпроса Ви за нощния труд. Тук искам да уточня, че допълнителното възнаграждение за нощен труд е определено в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ние разглеждаме промени в Кодекса на труда. Така че няма как да направим предложение за увеличаване на допълнителното възнаграждение, когато говорим за промени в Кодекса на труда. По отношение на нощния труд. От страна на социалните партньори, на една от синдикалните организации, има предложение по отношение на продължителността на нощния труд, което, както Ви казах, всички предложения ще бъдат обсъдени и ако има съгласие по тях, съответно ние ще ги припознаем и работната група ще ги включи в своя мандат за работа. По отношение на референтния срок за сумирано изчисляване на работното време. Министерството на труда и социалната политика е предложило срокът да бъде от един до четири месеца в съответствие с Директивата. Категорично подчертавам това, тъй като досега в законодателството бяхме се възползвали от един период, който се даваше от Директивата за по-дълъг срок. Сега предложението ни е категорично този референтен период да бъде от един до четири часа, но пак в съответствие с Директивата за аспектите на работното време сме предложили с цел разширяване на полето на колективното трудово договаряне, ако бъде договорено между социалните партньори, референтният период да може да бъде до 12 часа. По същия начин е по отношение на извънредния труд. Неговата продължителност – съответно запазвайки всички забрани и лимити в Кодекса на труда, отново предложението е неговата максимална годишна продължителност да може да се удължава само чрез колективен трудов договор отново с участието на социалните партньори. Това са предложенията, отново подчертавам, които са в съответствие със заявеното в управленската ни програма намерение за развитие на трудовото законодателство в посока на укрепване на социалния диалог, неговото насърчаване – има и такива предложени текстове в това, което се обсъжда от работната група, и същевременно – усъвършенстване на уредбата на работното време, почивките и отпуските. Мисля, че отговорих на първия Ви въпрос, допълвайки това, което е внесено на вниманието на работната група, в която са включени представители на Министерството на труда и социалната политика и заявените участници от страна на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Така че работната група е експертен, трипартитен формат, а мандатът ѝ се определя от срещи и обсъждания, които се водят между ръководствата на национално представителните организации и Министерството на труда и социалната политика. Две такива срещи бяха проведени, предстои следваща през започващата вдругиден седмица. Мисля, че на този етап, когато има една експертна работа, не е необходимо включването на други участници в работната група. Разбира се, максимално прозрачни сме в това, което се дискутира, което се обсъжда в работната група. Социалните партньори са представени с експертите, които те са предложили. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За отношение – заповядайте, госпожо Желева. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, първо, ще започна с коментара, който Вие направихте по първия наш въпрос – за нощния труд. По отношение на нощния труд ние бяхме задали и такъв въпрос към Вас. Вие отговорихте писмено, като заявихте, че е добре добавката за нощния труд да бъде регламентирана в трудовото законодателство, това е от Ваш писмен отговор, след което ние имахме законодателна инициатива при разглеждане на държавния бюджет. Имахме предложение точно така да бъде направено, както Вие заявихте във Вашия писмен отговор. Затова тук не мога да се съглася, че сега избягвате от този отговор и не отговаряте категорично дали ще има промяна. Надявам се, по-нататък при разглеждане в работните групи, проблемът да намери отговор. След това ще коментирам Вашите предложения, защото Вие отговорихте, че на този етап предложенията са само за изменение на Кодекса на труда и те ще бъдат направени до 31 март. Безспорните са тези, които са свързани с придобивките за държавните служители за безплатната храна по време на нощни смени, за представителното облекло, за напитките и за храните, но не е приемливо социалният министър да застава зад идеята на работодателите и да приеме идеята да се увеличи възможността за извънреден труд от 150 на 300 часа, та дори, както и Вие заявявате, „само при колективно трудово договаряне“. Защото според мен това пак е една възможност за избягване на този вариант, избягване на това колективно трудово договаряне и да има случаи, в които, без съгласието, мога да кажа, защото ще бъдат принудени, но няма да бъде официално, работниците да изработят повече допълнителни часове извънреден труд. И другото, което не е приемливо, е възможността за увеличаване на сумарното работно време до 12 месеца. Смятам, че не бива да се допуска да заставате зад тези идеи, пак казвам, това е и заявлението на нашата парламентарна група от трибуната – спорни неща са, които ще държим да не бъдат приети в така обсъждания законопроект за изменение на Кодекса на труда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че темата е важна и ще ми позволите, ще ми добавите още минута-две. Споменахте за Проекта „Бъдеще на труда“. Той е сключен месец февруари 2018 г. и приключва 2020 г., и понеже го споменахте, искам само едно изречение да цитирам от него: „Моделите на заетост са се променили значително през последното десетилетие и работните места, основани на стабилни трудови правоотношения, ще представляват все по-малка част от общия брой работни места през следващите години.“ Ето тук, в този проект, Министерството приема като напълно неоспоримо твърдението, че устойчивата заетост ще намалява. Това е от анализа и от дейностите на Проекта. Такива нови форми на труд, определени според изискването на Юрофаунд, са споделянето на служители и временни договори за управление – това, което искат и работодателските организации. Казахте, че ще има консенсус, но може би този консенсус вече го има предварително, съдейки от това, което е заявено в този европроект на стойност от 1 млн. лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Желева. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Не искам да мисля, че заради един проект и заради средствата, които биха се усвоили, ние ще отворим вратата за предложения, които ще ощетят голяма част от работниците. Тук искам да завърша с едно: ние ще наблюдаваме това при промените в Законопроекта, който предлагате, всъщност изменението на Кодекса на труда, защото сме свидетели как между първо и второ четене се предлагат и съмнителни предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Желева – две минути отгоре върху времето. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Съмнявам се доколко един Трудов кодекс, написан от работодателите, ще защитава правата на работниците. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви много. Следващият въпрос е последен за днешния парламентарен контрол и последен за министъра на труда и социалната политика. Той е въпрос от народния представител Светлана Ангелова относно Проекта на Националната стратегия за детето 2019 – 2030 г. Заповядайте, госпожо Ангелова. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Проектът на Национална стратегия за детето 2019 – 2030 г. е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Държавната агенция за закрила на детето. Интересът към този документ е голям и това е напълно разбираемо. Ние всички имаме отговорност към бъдещите поколения – да ги подготвим за предизвикателствата на живота, да растат в сигурна и здрава среда, да бъдат образовани и отговорни, да развиват непрестанно своите умения и знания, да придобият компетенции за пълноценно включване в обществото. Създаването на новия стратегически документ е сложен процес и в тази връзка моят въпрос към Вас е: как е организирана работата по подготовката му, отчетени ли са мненията на родителите, на специалистите от практиката и от академичните среди, и най-важното, с какво този документ ще допринесе за развитието и бъдещето на нашите деца, каква е визията и мисията му? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, Националната стратегия за детето е рамков политически документ, който отразява цялостната визия на българската държава и гражданското общество за развитието на следващите поколения граждани на страната. Подходът при изработването на този стратегически документ следва международните ангажименти, поети от Република България в областта на правата на детето, като реализира националните приоритети за преодоляване на демографската криза и на социалната фрагментация чрез гарантиране на правата на детето, и чрез повишаване на качеството му на живот. Визията на новия стратегически документ се изразява в това всяко дете в България, на всеки етап от детството си, да живее и да развива своя потенциал в интегрирана, здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижи за децата. Мисията на Стратегията е мобилизирането, финансовото обезпечаване, интегрирането и насочването на усилията на държавните институции и на гражданското общество към подобряване на средата, към повишаване на жизнените шансове на всяко дете за реализация на неговите възможности. След поредица от консултации с представители на академичните среди, специалисти от системата за закрила на детето и експерти от различните сфери, бе избран подход за планиране на дейности и мерки, който следва жизнения цикъл на детето от 0 до 18 години. Този подход позволява подкрепата от страна на държавата да бъде насочена към децата и семействата в точния момент, в който те се нуждаят от нея, в съответствие с възрастовите особености на детето. По този начин се отговаря по-адекватно на нуждите му в различните периоди на детството. Формулирането на основните сфери на въздействие е в резултат на широк консултативен процес с всички заинтересовани страни и интензивна работа на междуведомствената работна група към Националния съвет за закрила на детето в периода май-декември на миналата година, и въз основа на изводите от последващата оценка на предишната Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г. Разработването на Новата стратегия се извърши чрез прилагането на комплексен подход в съответствие с добрите административни практики за изготвяне на национални стратегически документи, предварителен консултативен процес с професионални организации, академични среди, родителски организации, неправителствени организации и деца. За целта беше създадена работна група към Националния съвет за закрила на детето, който включва представители на държавни институции и 12 юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност закрила на децата. Планираните мерки са включени в пет основни ключови сфери на въздействие, а именно: здраве и здравословен начин на живот; семейна среда – алтернативни грижи и стандарт на живот; качествено образование за всички деца; сигурна среда и достъп до правосъдие; и последната сфера – отдих и свободно време, тоест детското всекидневие. Те са дефинирани в резултат на получените предложения от заинтересованите страни и на задълбочен анализ на националните приоритети и сфери на въздействие, и от ангажиментите, произтичащи от международните документи. Стратегията се основава на дете-центрирания подход, който поставя детето и неговите най-добри интереси в центъра на политиките, програмите и услугите за децата и семействата. Този подход разглежда детето като носител на права, а не като пасивен обект на въздействие от страна на възрастните. Една от основните отправни точки е разбирането, че развитието и подкрепата към децата следва да бъдат насочени към развитие на компетентностите, необходими за живот през XXI век. Ключово за развитие на детето е изграждането на умения за учене, за правилно изразяване на български език, за общуване на чужди езици, за изразяване чрез творчество, за развитие на инициативността и предприемачеството, природните науки, математиката и информационните технологии, социалните и гражданските компетентности. Развитието им се свързва и с оказване на подкрепа за устойчиво развитие, за здравословен начин на живот и спорт. Считам, че процесът по създаване на документа бе прозрачен, с желание да се отчете мнението на колкото е възможно повече заинтересовани страни. Бих искал да подчертая, че в този процес бе чуто и мнението на децата чрез включването на Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето, както и чрез съобразяване с резултатите от проведените социологически проучвания. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За реплика, госпожо Ангелова, заповядайте. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за компетентния отговор. Зададох този въпрос, защото през последната седмица в публичното пространство забелязах, че определени асоциации на родители се противопоставиха и изразиха несъгласие с някои от предвидените дейности в документа. Как си обяснявате тази реакция и какво послание бихте отправили към тези родители? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, отнасяме се с внимание и уважение към всички мнения и към всички постъпили предложения в рамките на изтичащото днес обществено обсъждане на Проекта на стратегия. Разбира се, че след като изтече срокът, всички постъпили предложения, мнения по Проектостратегията ще бъдат съответно разгледани с необходимото внимание. Наистина Проектостратегията предизвика голям обществен интерес, голям брой са постъпилите становища, като аз обяснявам това с общественото разбиране, че детето е една висша ценност в обществото и е нормално, когато начертаваме Стратегия за политиките към детето в хоризонт от 13 години, да има интерес към този документ. Но в същото време бих искал да подчертая, че ние не сме безкритични към много твърдения по отношение на Проектодокумента, част от които считам, че са произволни и манипулативни. В тази връзка, това, което искам да подчертая, е, че Стратегията по никакъв начин не противопоставя детето и семейството и Стратегията няма как да отнеме родителските права. Напротив, тя си поставя за цел да подпомогне родителите при отглеждането на децата, като развива именно тяхната родителска компетентност. Стратегията разглежда благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите. Аз съм убеден, че дискусията по този документ ще продължи и преди следващите етапи в неговото развитие нормално е да предизвика интерес. Ние сме отворени към отчитане на всички мнения и становища, които излизат в рамките на общественото обсъждане, като искам да подчертая още веднъж, че при изготвянето на Проектодокумента, което продължи повече от половин година, стремежът беше максимално да бъдат привлечени всички заинтересовани страни, които да представят своето виждане за визията как родителите, държавата и съответно неправителственият сектор ще обединят усилията си за едно по-добро бъдеще на децата в България. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Това беше последният въпрос към министър Петков. Да благодарим на министъра за участието в днешния парламентарен контрол. Поради изчерпване на парламентарния контрол закривам днешното заседание. Следващото редовно пленарно заседание е на 13 февруари, сряда, от 9,00 ч. (Закрито в 15,02 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Станислав Иванов Сергей Кичиков

Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, в сила след 28 февруари 2019 г. е достъпно За бизнеса/Програмни продукти/Трудови договори.

Цялостната информация ще се събира и анализира в Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари към ГДБОП

Работно съвещание, ръководено от министър-председателя на България Бойко Борисов, се проведе в сградата на ГДБОП. На него присъстваха министрите на вътрешните работи, финансите, икономиката, на транспорта, информационните и технологии и съобщенията, главният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Иван Гешев, председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова в НС, председателят на Парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата Емил Димитров, директорът на Агенция „Митници“ Георги Костов, главният секретар на МВР, директори на главни дирекции в МВР, областни директори на МВР във Варна, Бургас и Русе, представители на НАП и други структури, ангажирани с контрола и противодействието на контрабандата на горива.

На съвещанието бяха подробно презентирани възможностите на изградената система, етапите на движението и проследяването от входа до изхода на горивата. Осигурява се 24-часово видеонаблюдение на всички процеси, информацията ще бъде запазвана в сървъри, за да може да се извършва проверка на движението на горивото при желание. 

На практика с въвеждането на новата система се постига събирането на едно място на общия информационен ресурс, прецизен анализ на риска за подпомагане на институциите и за осъществяване на взаимен контрол. Поставено е началото на видеосистема, което ще се надгражда във времето.  Въвеждането й доказва волята на държавата в борбата й с контрабандата на горива.

Презентация "Пътят на горивото" 

В Народното събрание беше валидиран юбилеен пощенски блок с марка, първодневен плик и печат, посветени на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев и кметът на Велико Търново Даниел Панов заедно валидираха пощенската марка.

От днес марката ще започне своя живот, за да напомня за това знаменателно събитие, коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения Росен Желязков. Той посочи, че марката пресъздава духа на Велико Търново заедно с фрагменти от Конституцията. Неин автор е Ивелина Велинова.

В Народното събрание беше открита изложба, която представя оригиналите на Търновската конституция и на Сребърната конституция, както и лични вещи на един от най-ярките участници в Учредителното събрание – Петко Славейков. Експозицията, която беше открита от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, е част от събитията, посветени на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на първата българска конституция.

Днес в Народното събрание представяме уникална експозиция – пътуващата изложба „140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция“, отбеляза при откриването Цвета Караянчева. Председателят на парламента уточни, че експозицията вече е била представена в 8 областни града и предстои да гостува във всички останали. Така нашите съграждани могат да научат исторически и биографични данни за народните представители от Учредителното събрание, да видят портрети и документи за тяхната дейност, добави Цвета Караянчева.

На изложбата в Народното събрание са показани и две от най-ценните реликви на българската държавност – оригиналите на Търновската конституция и Сребърната конституция, приета през 1911 г., посочи председателят на парламента. Цвета Караянчева добави, че експозицията дава възможност да се видят лични вещи на големия български възрожденец, поет и фолклорист, борец за църковна независимост, един от строителите на Съвременна България – Петко Славейков. Сред изложените вещи на Петко Славейков са първата библия на говорим български език, издадена с негово участие в Цариград през 1871 г., позлатеният му часовник, мастилница, перо, с което е писал, сребърна кутия и броеница, както и масата, която той донася от дома си, за да бъде подписана на нея Търновската конституция.

Щастлива съм, че в неделя – на 10 февруари, денят, в който преди 140 години е било първото заседание на Учредителното събрание, парламентът организира Ден на отворени врати. Така гражданите ще могат да видят тези светини на българската държавност, заяви председателят на Народното събрание. Цвета Караянчева изрази благодарност на Държавна агенция „Архиви“, на Националния литературен музей и на музея „Петко и Пенчо Славейкови“ за тяхното съдействие при организирането на експозицията.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов отбеляза, че най-важният държавнически момент, който се е случил в старопрестолния град Търново, е именно приемането на Търновската конституция, защото тогава българите са имали възможност да начертаят бъдещето на съвременна България. Всички представители в Учредителното събрание са били убедени, че България трябва да тръгне напред – да бъде свободна и независима европейска държава, посочи той.

Председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев отбеляза, че представената изложба е събрала усилията на първостроителите на българската държавност в опитите им да изградят една модерна, демократична и просперираща България. Днес – 140 години по-късно, ние можем да кажем, че всеки един от нас по свой начин се опитва да следва тези идеали, подчерта той и разказа интересни факти за оригиналите на Търновската конституция и на Сребърната конституция.