Счетоводен и данъчен справочник

Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика изслуша кандидатите за председател на КПКОНПИ. Предстои парламентарната комисия да изготви доклад, който да представи в Пленарна зала.

Главният прокурор Сотир Цацаров и народният представител Симеон Найденов представиха своите концепции за работата на комисията, а след това членовете на парламентарната комисия и организации им зададоха въпроси по тях.

Със 114 гласа „за“ /ПГ на ПП ГЕРБ и ПГ „Обединени патриоти“/ Народното събрание гласува оставката на Бисер Петков като министър на труда и социалната политика и избра на негово място Деница Сачева.

"Против" бяха 106 депутати от ПГ на „БСП за България“, ПГ на ДПС, нечленуващи в парламентарна група. Трима се въздържаха – ПГ "Воля – Българските родолюбци".

03/12/2019 - 03/12/2019
1. Второ гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г. Приет на първо гласуване на 12.11.2019 г.).
2. Второ гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. (Вносител: Министерски съвет, 31.10.2019 г. Приет на първо гласуване на 12.11.2019 г.).

priemna 2Изплащането на пенсиите за месец декември от Националния осигурителен институт (НОИ) ще започне на 9 декември (понеделник) и ще приключи на 20 декември (петък).

Остават броени дни, в които участниците в Лотарията на НАП могат да регистрират касови бележки и да се състезават за наградата от 50 000 лв. Големият късметлия ще бъде изтеглен на 9 декември в ефира на bTV. Потребителите могат да регистрират касови бележки на сайта https://.kasovbon.bg до 11,59 ч. на 8 декември 2019 г.

От началото на трети сезон на инициативата за участие са регистрирани над 20 милиона касови бележки на обща стойност 270 милиона лева. Като над 2 милиона от тях са въведени през мобилното приложение на НАП чрез сканиране на нововъведения QR код на бележките. Касовият бон с най-висока сума, който участва в Лотарията, е за близо 10 хиляди лева.

Лотарията с касови бележки доби популярност и в социалната мрежа Фейсбук. Там страницата на играта - https://www.facebook.com/kasovbon, има над 7000 последователи.

В данъчната лотария участват всички български граждани, които са навършили 14 години и регистрират фискалните си бонове в интернет, на специално създадения за целта сайт – www.kasovbon.bg. Както и през предходните сезони, данните, които се въвеждат, са стойността на покупката, датата и часа, в който е издадена касовата бележка. Няма ограничения за минимална или максимална стойност на покупките, допълват от НАП.

На база на предварителни данни и оценки към ноември 2019 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде в размер на 1 072,2 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП). Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 39 821,6 млн. лв., което е 90,8 % от годишния разчет. Спрямо ноември 2018 г. приходите по КФП нарастват с 4 012,0 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2 737,6 млн. лв., неданъчните приходи нарастват с 1 014,1 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – с 260,2 млн. лева. В частта на неданъчните приходи основно се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2019 г. са в размер на 38 749,4 млн. лв., което е 83,7 % от годишния разчет[1]. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2018 г. бяха в размер на 32 913,1 млн. лева. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други.   Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.11.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 135,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към ноември 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2019 г.   [1] Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019  г.)
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по КФП на касова основа към месец октомври 2019 г. е положително в размер на 1 082,5 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 216,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 134,4 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към октомври 2019 г. са в размер на 36 318,5 млн. лв. или 82,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 705,6 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 421,5 млн. лв. (11,0 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 284,1 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 091,7 млн. лв., което представлява 84,2 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 5 171,9 млн. лв. или 78,8 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 14 222,2 млн. лв., което е 86,5 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 9 349,8 млн. лв. или 86,3 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 637,4 млн. лв. (87,0 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194,7 млн. лв. или 82,2 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 026,6 млн. лв. или 87,8 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 671,1 млн. лв., което представлява 83,5 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 5 442,9 млн. лв., което представлява 82,1 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към октомври 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 783,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2019 г. възлизат на 35 236,0 млн. лв., което е 76,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 33 558,8 млн. лв., което представлява 76,1 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към октомври 2019 г. са в размер на 28 365,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 162,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,2 млн. лв. или 87,6 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 090,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 31.10.2019 г. е 10,0 млрд. лв., в т.ч. 9,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 октомври 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на октомври 2019 г. възлиза на 11 981,4 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 973,4 млн. евро, а външните  9 008,0 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 19,8 %, като делът на вътрешния дълг е 4,9 %, а на външния дълг – 14,9 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 24,8 %, а външните – от 75,2 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 октомври  2019 г. е в размер на 70,8 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,9 млн. евро, а външните – 36,9 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“ / БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на октомври 2019 г. достига до 11 209,4 млн. евро или 18,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 801,6 млн. евро, а външните – в размер на 8 407,8 млн. евро.  Държавногарантираният дълг през октомври 2019 г. възлиза на 898,1 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,9 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,5 %. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси (в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г., ДВ бр.91 от 14.11.2017 г.), считано от м. юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг (поет по реда на ЗДД), публикувана до м. май 2016 г. в бюлетин „Държавен дълг“, се съдържа в новото издание в приложението на стр. 12.    [1] Дълг на подсектор „Централно управление" е дългът на подсектор „Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор „Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК).   [2] По прогнозни данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2019 г.
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Кристиан Вигенин Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. (Оживление. Шум и реплики.) Ще има гласуване, колеги, ще успеете да се регистрирате. Съобщение: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолети от Въздушно-космическите сили на Руската федерация с цел визита на делегация на Министерството на отбраната на Руската федерация в Република Сърбия в периода от 25 до 28 ноември 2019 г. включително. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 25 октомври 2019 г. с входящ номер 903-09-77 и е предоставено на Комисията по отбрана. Преминаваме към първа точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Внесен е от Министерския съвет на 18 септември 2019 г. Господин Нунев, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на старши комисар Асен Игнатов – заместник-директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи, Биляна Стайкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“, и Ирена Дамянова – началник-отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 180 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Нунев. ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на вътрешните работи: Младен Маринов – министър, Милко Бернер – заместник-министър, Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“, Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“, Биляна Стайкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“, и Христо Христов – председател на работещите по трудов договор в МВР към КНСБ. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Младен Маринов. В изложението си той отбеляза, че основна цел на Законопроекта е извършване на реформи, целящи подобряване ефективността в дейността на МВР, прецизиране на текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби в Закона за Министерството на вътрешните работи, както и изменения и допълнения в други закони, свързани с функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи. С Проекта се предлага подобряване на организацията на структурите в МВР, които осъществяват дейности, свързани с предотвратяване и пресичане на терористични действия, освобождаване на заложници, задържане или обезвреждане на особено опасни престъпници, неутрализиране на взривни вещества и устройства, опазване на обществения ред, осъществяване охрана на специални товари. В тази връзка е предвидено създаването на нова Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, която да бъде юридическо лице. В състава ѝ следва да се включат досегашните Специализиран отряд за борба с тероризма и дирекция „Жандармерия“. С това ще се постигне по-добро управление на ресурсите и материално обезпечаване при спазване на принципите на йерархичност и субординация. Отчетено е, че криминалистичните доказателства са от съществена значимост в борбата с престъпността. Предвидени са разпоредби, свързани с осъществяването на експертно-криминалистичната дейност, внедряване на нови методики, основани на модерни научни методи и подходи, повишаване качеството на експертизите и анализите, извършвани от Научноизследователския институт по криминалистика. Предвижда се служебните правоотношения на част от служителите, осъществяващи експертно-криминалистичната дейност, да бъдат уредени със Закона за Министерството на вътрешните работи, а не със Закона за държавния служител. Това е и предложението за служителите от Института по психология. Предвидени са изисквания за специализирана техника, съоръжения и лични предпазни средства, използвани от органите за пожарна безопасност и защита на населението, и е създадено изрично правно основание за издаване на подзаконов акт, който да предвиди специфични стандарти за използването на техника и средства. Регламентира се и Центърът за професионално обучение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, като по този начин ще се изпълнят изискванията по Закона за професионалното образование и обучение и ще се създаде възможност за получаване на необходимите акредитации. Предвидено е и правоотношенията със служителите от дирекция „Инспекторат“ да бъдат уредени със Закона за държавния служител, което съответства на упражняваната от тях дейност. Друга цел на Законопроекта е недопускане назначаването на лица на държавна служба при установена зависимост или злоупотреба с наркотични вещества и аналози, както и при отказ да бъдат изследвани. Предвидена е и разпоредба за временно отстраняване на служител, който се яви на работа в състояние, за което може да се предположи, че е след употреба на наркотично вещество. В Съвета за социално партньорство е предвидено да бъдат включени сериозни и представителни синдикални организации с възможност да гарантират изпълнението на консенсусните решения и устойчивост на договореностите. С изменението на Закона за Министерството на вътрешните работи ще се създаде правна уредба за издаване на заместващи документи в случаите на налагане или потвърждаване на мярка за процесуална принуда – забрана за напускане пределите на страната. Със Законопроекта са прецизирани и норми в други закони. Предвижда се изменение в Закона за защита при бедствия, с което ще се постигне създаването на ефективна система за документиране на въздействието на бедствията и по-добро проследяване на Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай, както и на Националната стратегия за намаляване риска от бедствия 2018 – 2030, приета с Решение № 505 на Министерския съвет от 2018 г. Измененията в Закона за устройство на територията ще създадат необходимите предпоставки за реализиране на административнонаказателна отговорност за извършени нарушения. Приемането на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи и промените в други закони не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства. От името на работещите по трудов договор служители в МВР към КНСБ отношение взе Христо Христов, който постави на вниманието някои проблеми, свързани с безплатната храна, невъзможността служителите по трудов договор да заместват отсъстващ държавен служител и други. В обсъждането взеха отношение народните представители Иван Иванов, Красимир Янков, Маноил Манев и Красимир Ципов. Повдигнати бяха въпроси, свързани с целесъобразността и ефективността от създаването на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с тълкуване на употребения израз „зависимост и злоупотреба на наркотични вещества“ и други. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев. Господин Адемов, заповядайте да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика. ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. На заседанието присъстваха: Младен Маринов – министър на вътрешните работи, Михаил Златанов – началник на политическия кабинет, Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“, и други експерти от Министерството на вътрешните работи. Законопроектът беше представен от министър Младен Маринов. Със Законопроекта се предлагат реформи, чрез които ще се подобри ефективността в дейността на Министерството на вътрешните работи. Във връзка с променените дейности и структури е предложено служебните правоотношения на част от служителите в Националния институт по криминалистика (предишен Научноизследователски институт по криминалистика), Института по психология и Центъра за професионално обучение в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да бъдат уредени по реда и условията на Закона за Министерството на вътрешните работи, вместо както е досега – по реда на Закона за държавния служител. Предвидено е статутът на служителите от дирекция „Инспекторат“ на Министерството на вътрешните работи да бъде уреден със Закона за държавния служител, а не по реда и условията на Закона за Министерството на вътрешните работи. Такива промени ще бъдат извършени и по отношение правоотношенията на служителите в новосъздадената Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, правоприемник на Специализирания отряд за борба с тероризма и дирекция „Жандармерия“. Според вносителите социалните права и придобивки на служителите в Министерството на вътрешните работи се запазват. Така например запазва се присъденият ранг по Закона за държавния служител, не тече нов срок за изпитване, а изтеклият към преобразуването на структурите се зачита. Също така неизползваните отпуски по Закона за държавния служител се запазват. Видно от предложенията правата на служителите по съществувалите служебни правоотношения по реда на Министерството на вътрешните работи са гарантирани. Създадени са гаранции и за заварените служебни и трудови правоотношения по Закона за Министерството на вътрешните работи, като служителите в Националния институт по криминалистика и Института по психология, чиито правоотношения не се преобразуват в служебни правоотношения по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи, запазват правоотношенията си по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, а тези, работили в Специализирания отряд за борба с тероризма и дирекция „Жандармерия“, се уреждат съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда като служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Със Законопроекта детайлно е уредено преобразуването на служебните правоотношения на държавните служители в дирекция „Инспекторат“ на Министерството на вътрешните работи в служебни правоотношения по Закона за държавния служител. Предвидено е да се определя индивидуално възнаграждение, не по ниско от определеното към датата на влизане в сила на разглеждания законопроект, да не се подава заявление за назначаване на държавна служба, да не се провеждат конкурс и задължително обучение, преназначаването да е без срок за изпитване, съответно да се признава изтеклият до назначаването срок за изпитване, да се зачита служебният стаж при един и същ орган на назначаване и за работа в същата администрация по смисъла на Закона за държавния служител, да се запазят неизползваните отпуски и правото на обезщетение при прекратяване на служебните правоотношения и други. На държавните служители от МВР, чийто статут се урежда по Закона за държавния служител, се предостави право на безплатна медицинска помощ в Медицинския институт на МВР и право на ползване на почивните бази на МВР при идентични условия с другите служители на МВР. В мотивите към Законопроекта вносителите са записали, че е налице необходимост от създаване на условия за пропорционалност и баланс на участниците в социалния диалог. В тази връзка в Съвета за социално партньорство в Министерството на вътрешните работи ще бъдат включени сериозни и представителни синдикални организации с възможности да гарантират изпълнение на постигнати с консенсус решения и устойчивост на договореностите, предвид което следва да бъдат предвидени законови изисквания към синдикалните организации, за да участват в този Съвет. Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. Приложена е справка от Министерството на правосъдието съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Според справката предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ. Също така е приложена справка за отразяване на становищата, получени след общественото обсъждане на Законопроекта. В Комисията беше получено становището на Министерството на труда и социалната политика. В него се изразява подкрепа на Законопроекта. В проведената дискусия взеха участие народните представители Надя Клисурска, Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Калин Поповски и Хасан Адемов. Народните представители акцентираха основно върху запазване правата и придобивките на работещите в системата на Министерството. Бяха зададени въпроси, свързани с финансовите ресурси, които ще бъдат необходими за провеждането на тази реформа, с гаранциите, които законовите текстове дават за спазване на правата на работещите в системата и възможността им за сдружаване и участието им в социалния диалог и партньорство. В отговор министър Младенов изрази убеждението си, че макар и работейки по три вида правоотношения, служителите в структурите на Министерството ще запазят професионализма и експертността си. Най-важното според него е това, че ще се преобразуват правоотношения, а няма да се прекратяват, както и това, че запазването на правата на служителите са гарантирани. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 13 „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов. Третото становище е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Веселинов. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. Уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г. В заседанието на Комисията взеха участие господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи, и представители на Министерството. От името на вносителя Законопроектът бе представен от министър Маринов, който постави акцент в частта на промените, направени с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта в Закона за защита при бедствия и в Закона за устройство на територията. В Закона за защита при бедствия няма нормативно регламентиран ред за събиране, съхраняване и споделяне на данни за щетите и загубите от бедствия. Наличните данни за щети и загуби са разпръснати, ограничени и трудно могат да бъдат сравнявани, тъй като се използват различни критерии, като например брой на жертвите, размер на щетите, брой на събитията, случващи се в даден период, и други. Липсата на систематизирани данни за загуби от бедствия не дава възможност да се оценява въздействието от бедствията върху живота и здравето на гражданите, както и върху управлението на държавата. Същевременно поради тази липса на данни не е възможно да се оцени и резултатът от направените инвестиции за намаляване на риска от бедствия. Това обосновава необходимостта от изменение в Закона за защита при бедствия. Налице са проблеми в контролната дейност и налагане на санкции по Закона за устройство на територията (ЗУТ) спрямо строители за спазване на изискванията по отношение на установяване и наказване на нарушение – изпълнение на строеж в несъответствие с правила и норми за пожарна безопасност. Приложимата санкционна норма по досега действащите разпоредби на ЗУТ от органите за пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол, по отношение на строителя се отнася само до строители – физически лица. От практическа страна хипотезата на извършване на строеж от строител – физическо лице, е рядка, особено при по-големи и сложни строежи, поради което се налага да се направи допълнение в Закона, с което да се регламентира и налагането на имуществена санкция на строители – юридически лица и еднолични търговци. Необходимо е и прецизиране на разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ с оглед на преодоляване на противоречия в практиката по прилагането, свързани със сроковете за образуване на административнонаказателни производства преди издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. По време на дискусията бяха поставени въпроси от страна на членове на Комисията, на които отговориха представителите на Министерството на вътрешните работи. Въз основа на обсъжданията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес за пореден път разглеждаме промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. В мотивите е записано, че изготвянето на настоящия проект е продиктувано от желанието за извършване на реформи. За съжаление, и в този законопроект реформа не виждаме. В този законопроект виждаме опит за решаване на натрупали се през годините проблеми в Министерството на вътрешните работи на парче. Само да припомня на колегите – министърът най-добре знае, освен тези, които са в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, че само преди година, когато имаше сериозни протести по отношение на заплащане и други социални придобивки, които служителите искаха, бяха поставили едно основно изискване: нов Закон за Министерството на вътрешните работи, а не решаване на проблема на парче, не решаване на отделни казуси, които след себе си е твърде вероятно да доведат повече проблеми, отколкото решаване на други такива. Тук виждаме, че се прави опит да се създаде сериозна дирекция – Главна дирекция „Жандармерия“, която ще обединява „Жандармерия“, „Борба с тероризма“ и така нататък. В същото време обаче не виждаме точни и ясни разчети какво ще се случи там – дали ще се намали администрацията, дали ще се увеличи тази администрация, какви разходи са необходими, какво произтича от целия този процес. Това може да е полезно, но може да се окаже, че не е полезно. Тоест ние сами по себе си не останахме вътрешно убедени, че това ще доведе до необходимия резултат. Със сигурност са направени някакви разчети, но в крайна сметка нашето виждане – и ще продължаваме да отстояваме тази теза, това е една от причините, поради която се въздържаме от този законопроект, е, че ни трябва изцяло нова концепция и изцяло ново виждане за реформи в Министерството на вътрешните работи, и то съобразено с тенденциите, които трябва да се следват: с исканията, които имат служителите на Министерството, с тези, които осъществяват реално дейността на терен, с тези, които извършват и огледите, тези, които извършват и патрулно-постовата дейност и така нататък. Не считаме, че този законопроект решава тези проблеми. Не считаме, че се стига до някакъв краен резултат. Не ни е ясно защо и по каква причина в този законопроект се правят такива изменения, които биха могли да доведат и до нарушаване на социалния баланс в Министерството, ако мога да се изразя така. Виждаме, че се предлага да се въведе един процент за съществуването на синдикални организации, което навежда на мисълта, че едни синдикални организации биха могли да бъдат облагодетелствани за сметка на други. Това е въпросът: какво ще произлезе от това, дали действително ще бъдат засегнати синдикални права на служители на Министерството на вътрешните работи? Така че този законопроект, по наша преценка, поражда повече въпроси, отколкото отговори и ще настояваме в обозримо бъдеще тук да ни бъде предоставен един цял нов Закон за Министерството на вътрешните работи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Байчев. ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Подкрепям казаното от колегата Иван Иванов и няма да се впускам да повтарям неговите тези и да ги доразвивам. Бих искал да обърна обаче внимание на други неща, на които, като че ли не се е обърнало достатъчно внимание от практическа гледна точка и последиците, които биха могли да бъдат предизвикани. Бих казал, че е стъпка в правилна посока да се предложи законодателен текст, който да пази физическата неприкосновеност на полицая, или: „който наруши физическата неприкосновеност на полицейски орган или орган на „Пожарна безопасност и защита на населението“ чрез употреба на физическа сила или предмет“… и така нататък, се наказва с глоба от 2 хил. лв. За съжаление обаче, тази стъпка в правилната посока се извършва на бос крак. Не се обръща внимание на последиците, които ще възникнат, а именно: всеки един от тези, които са наказани със съответния акт, ще тръгне да обжалва. От своя страна, това ще доведе до задължение на полицейския орган да докаже как е извършено спрямо него някакво насилие. Това, от друга страна, ще води всеки един полицай, който е бил докоснат, а не органът, който е съставил акта, да присъства поне на две съдебни заседания и ще отсъства от работа. Мисля, че това е недомислено, още повече, че в средствата за масова информация – най-много информация спрямо насилие, упражнено върху полицай и полицейски органи, обикновено това става по време на някакви масови прояви, които се охраняват от тези органи, доказването ще бъде трудно. Също така искам да обърна внимание и на премахването на принципа на случайното разпределение на досъдебните производства, тъй като прокурорите ще имат право да изземват делата от съответния разследващ полицай и да възлагат досъдебното производство на друг разследващ полицай. Считам, че това също е погрешно виждане на Министерството на вътрешните работи, още повече, че това ще снижи качеството на работата и ще доведе до натоварване на определени разследващи полицаи за сметка на други техни колеги. Мисля, че добрите и съвестните разследващи полицаи и към настоящия момент са достатъчно натоварени и едно допълнително натоварване от страна на прокуратурата само ще снижи качеството на тяхната работа и ще има едно неравномерно разпределение на работата в МВР, което ще води до демотивация спрямо тези хора. Не се обръща внимание в настоящия законопроект и върху това, което се говори от доста време, а именно териториалната разпределеност на Министерството на вътрешните работи. Трябва да обърнем внимание на доклада на Световната банка, която предлага едно радикално преформатиране на ведомството. Едно от предложенията на Световната банка е четворно свиване на областните дирекции на МВР. Този анализ, между другото, се подкрепи и от анализа на Българската академия на науките, който беше възложен от колегата Валентин Радев, когато беше министър. Или казано с други думи: настоящите предложения за промени няма да породят някакви последици, които ще бъдат благоприятни за обществото, напротив ще има последици, които ще бъдат неблагоприятни за самото ведомство. Поради това ние ще се въздържим от подкрепа. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев. Имаме ли реплики? Не. Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи настоящия законопроект. Той действително създава един допълнителен респект по отношение на служителите на органите на реда, който ние отдавна искаме да бъде създаден. От друга страна, води до едно вътрешно преструктуриране с МВР, с оглед по-адекватното функциониране. Вземам думата обаче да се изкажа не само заради тази подкрепа – заради още един проблем, който ние смятаме, че трябва да намери решението си в настоящия законопроект и който ние ще разработим между първо и второ четене и ще го предложим на Вашето внимание, тъй като един от проблемите, за който сме говорили и договорили на практика с Политическа партия ГЕРБ преди създаване на настоящото управление беше възстановяването на доброволните отряди, тоест отряди от доброволци, които да подпомагат опазването на обществения ред, разбира се, в синхрон и под ръководството на органите на МВР. Настоящият законопроект започва с текстове за доброволците, но само за тези, които и до момента съществуват, уредени са със закон, става дума за свързани с овладяването на бедствия и на пожари. Смятаме, че тази материя трябва да бъде доразработена. Имаме нужда от регламентация на доброволните отряди, които да дадат правомощия на избрани, разбира се, граждани със съответния образователен ценз, с чисто съдебно минало, които преминавайки съответното обучение в МВР, да имат правомощията по патрулна и охранителна дейност, които да противодействат на битовата престъпност, най-вече в малките населени места, и да създават респект и да налагат Закона там, където има дефицит от представители на МВР. Така че в това отношение ние ще разработим нашите предложения и ще ги предложим между първо и второ четене. Надяваме се на подкрепа, защото това в края на краищата е част от общите приоритети, които са ни събрали в управлението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Манев. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз се обръщам с един апел към Вас: хайде да погледнем реално към духа на този закон, на първо четене сме все пак и да видим, че всъщност изразът на цялостния облик на Законопроекта е реализация на визията на ръководството в подобряване на структурната работа и на оперативната работа, и оперативното ръководство на службите в МВР – голямата му част. Хайде да си направим един точен анализ на това, което четем като законови предложения и да видим, че там вътре всъщност се изразява желанието на ръководството на Министерството, структурите на Министерството да работят по-добре – да се повиши или да се направи по-добър подборът на кадри на вход, да се завиши, да се направи реален контролът към качествата на работещите в структурите служители и да се намерят варианти, мерки и пътища – административни и служебни, които да дават възможност на ръководството на Министерството да осъществява своята политика в кадровата и оперативната работа. Това всъщност е изразът на този закон като дух. Като текстове и промени в Закона ние ще имаме възможност да го дебатираме подробно на второ четене. Няма никакъв проблем всеки от Вас, който има желание, да прояви своето знание, умение, можене по темата, да го дебатираме, да го приемем или да го отхвърлим в залата, в комисиите. Нямаме в този законопроект празни думи, това е много важно за един законопроект, особено когато говорим за Законопроект, свързан с Министерството на вътрешните работи. В него има реални стъпки, реални цели и реални, предвидими резултати, които ще настъпят след неговото приемане. Чух колегите да говорят тук за засягане на права на професионалните организации в МВР. Няма такова нещо! Всеки, който е запознат с темата, знае какво е всъщност представителност и защо се цели да има представителност в една професионална организация в Министерството. Не може двама човека да имат професионална представителност в Министерството и да участват в съветите – така мисля аз. Оттук насетне аз искам само да поздравя Министерството, че най-накрая взе решение по един текст, много полезен, според мен, и това е контролът за употреба на наркотични вещества още на входа, още при кандидатстване – тази напаст на нашето общество. В момента трябва да бъде контролиран достъпът на млади хора, или на хора изобщо в системата на Министерството на вътрешните работи още на входа. В Законопроекта в тази връзка се предлагат ясни и точни решения да може още там да бъде спрян достъпът. Да, това е правилна стъпка според мен, колеги. Ако някой не е съгласен да има такъв контрол, това е друга тема. Така че аз се обръщам отново с един апел към Вас, както започнах, така и ще завърша: вижте духа на предлаганите промени. Вижте точно какво се цели с тях и го подкрепете Законопроекта, а по работата по текстовете в комисиите смятам, че имаме и достатъчно време, имаме и достатъчно експертиза и в лявата, и в дясната част на залата, за да можем да извадим оттук всичко максимално добро за работата на Министерството на вътрешните работи. Министерството, което всъщност наистина се нуждае от обществена подкрепа, ние можем да му я дадем, когато приемаме неговите законови инициативи с дебат и със съгласие. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев. Реплики? Не виждам. Виждам господин Янков – заповядайте. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, може ли да включите времето? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без карта е може би господин Янков, затова отчетете времето. КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Едва ли има нужда от задълбочен коментар за трансформациите в Министерството на вътрешните работи, защото това не е система от промени, а това са перманентни промени, сега. Честите структурни промени водят до системна дезорганизация. Видима е липсата на подхождаща концепция за същинското функционално предназначение на отделните звена в системата и разграничаването на изпълняваните от тях задачи. Все повече се занижава ролята на полицията, а с това и цялостната превантивна дейност по борбата с битовата престъпност, личната сигурност на гражданите и опазването на обществения ред. Вместо полицията да е близо до хората като гарант за сигурност и ред, ние виждаме все по-нарастващата роля на звена, чието предназначение по същество са акционни действия. Нарастващият капацитет на жандармерията не е обоснован само като част от мерките за гарантиране на националната сигурност с функцията да охранява национални и стратегически обекти и при нужда да е част от отбранителната мощ на страната, а ѝ се добавят и чисто полицейски функции. Заедно с борбата с терора върнатите отново в структурния състав на МВР специалисти от Националния институт по криминалистика и Института по психология доказват, че и слабо съвместими звена могат да са под единно ръководство, ако са част от визията на ГЕРБ за Министерството на вътрешните работи. Вече 10 години ни се демонстрира точно това. Затова и се налагат тези чести промени, защото не подпомагат нормалното функциониране на системата. Странно е и това, че дори министър, произхождащ кариерно от тази система, също както и предишните – Цветан Цветанов, Валентин Радев, професор Вучков, Румяна Бъчварова, предприема мерки за все по-пълното обезличаване на полицията. Явно, след ГЕРБ ще е нужна истинска реформа на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Господин Ципов, заповядайте. КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи внесения Законопроект за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Този законопроект бе подготвян повече от една година и стъпва на един сериозен анализ, от една страна, свързан с изпълнението на Програмата за управление на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, а от друга страна, на анализ и на криминогенната обстановка в страната и на необходимостите от прецизиране на конкретни основни положения, залегнали в действащия Закон за Министерството на вътрешните работи. Искам да обърна внимание на няколко важни неща. Преждеговорившите поставиха въпроса: какво поражда необходимостта от тези структурни промени и защо те се правят към днешна дата? Нека да обърнем внимание, че ние сме последователни в изпълнението на поетите ангажименти, залегнали в Програмата за управление на коалиционното правителство, където съвсем ясно и недвусмислено беше поет ангажиментът за противодействие на така наречената конвенционална престъпност. Първите стъпки бяха направени до настоящия момент с увеличаване на полицейското присъствие в малките населени места. Назначиха се повече от 2500 полицаи. Това беше основният ангажимент. Анализът впоследствие показа, че трябва да се засили мобилността на тези звена, които противодействат на така наречената битова престъпност именно в посока и за превенция, и за охрана на обществения ред. Какво по-логично от това е да бъде преструктурирано звено като Дирекция „Жандармерия“ към Главна дирекция „Национална полиция“ и на нея да ѝ се придадат правомощия, освен за охрана на обществения ред, и охрана на стратегически обекти?! Едно такова правомощие е свързано с противодействие на конвенционалната престъпност. Друго такова правомощие е свързано с подпомагане органите на полицията при осъществяване на контролните им функции по Закона за движението по пътищата извън населените места. След като през последните две години, слава богу, постигаме, според мен, достатъчно сериозни успехи в това да бъдат намалени и пътнотранспортните произшествия, и пострадалите от тях, защо да не включим и тази структура, за да бъдат постигнати още по-добри резултати?! Защо да не се поздравим през 2021 г. със занижения на броя пътнотранспортни произшествия и броя пострадали с повече от 20%?! По отношение на въпросите, които бяха повдигнати и в заседанието на Вътрешната комисия, за звеното за противодействие на тероризма. Уважаеми народни представители, това е нормална европейска практика. Тези звена се намират или в националната полиция на държавите – членки на Европейския съюз, или в Жандармерията. Разбира се, че трябва да мислим в такава посока – звеното на подчинение на главния секретар на Министерството на вътрешните работи да бъде ангажирано и в други специализирани полицейски операции, например за залавяне на особено опасни престъпници. На следващо място, нека да обърна внимание, че основна част от Законопроекта беше разработен в сътрудничество и със синдикалните организации на Министерството на вътрешните работи, с които се проведоха може би повече от 10 срещи – важни въпроси, свързани с преминаването на службата, с дисциплинарната практика, с възможностите служителите от състава на Полицията и Пожарната да могат да работят по проекти, свързани с европейските фондове, и да получават допълнителни възнаграждения. Към настоящия момент такава възможност имаше само в един много ограничен брой случаи. В заключение, за да не отнемам повече от времето Ви, искам да обърна внимание на една промяна от Преходните и заключителните разпоредби, свързана с въвеждането на един нов образец документ за самоличност, а именно временна карта за самоличност. Смятаме, че с въвеждането на този документ ще успеем да постигнем известно ограничаване на случаите за отклоняване от правосъдие. На какво станахме свидетели през последните 15 години?! Много осъдени лица в момента не излежават наказание „лишаване от свобода“. Това предложение ще даде възможност на органите на полицията да упражняват контрол върху тези лица преди да бъде произнесена присъдата на последна инстанция. Тази карта за самоличност дава абсолютно всичките права, каквито има всеки един български граждани. Тъй като по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс на това лице е било определена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, в тези случаи след решение на съда редовната лична карта ще бъде отнемана за времетраенето на тази мярка за процесуална принуда и лицето ще получи абсолютно същия валиден документ, наречен „временна карта за самоличност“. Анализът ни показа, че бихме могли по този начин да успеем и да ограничим случаите на отклоняване от правосъдие. Отново да повторя призива към пленарната зала в заключение: нека да подкрепим този законопроект – полезен е, готови сме да обсъждаме всяко разумно предложение. По отношение на това, което беше казано от преждеговорившите, че отдавна се говори за нов Закон за Министерството на вътрешните работи. Да Ви припомня, че сега действащият закон бе приет, обнародван и влезе в сила преди пет години. Мисля, че е време да осъзнаем необходимостта да оставим определени разпоредби, без значение по кое време са били приети, да действат и да видим по какъв начин може да ги прецизираме в полза и на обществото, и на служителите, а не всяко едно ново управление да мисли за изцяло ново законодателство. Ето, виждате, че сегашното управление се съобрази и не промени приетия по време на правителството Орешарски изцяло нов закон. Даже не искам и да коментирам каква беше тогава необходимостта от приемането на този нов закон. Нека подходим отговорно в интерес както на обществото, така и на служителите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов. Реплики? Реплика – господин Янков, после – господин Иванов. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, разбираме призива Ви да бъде подкрепена отново структурната промяна в Министерството на вътрешните работи. Сигурно сте се запознали и с мотивите, приложени към така направените предложения за промяна. Във всички Ваши предложения за промени в Закона за МВР неизменно присъства мотивът за повишаване ефективността на Министерството на вътрешните работи – над 10 промени от 2009 г., и четири изцяло нови закона! Разбирам Вашето желание отново да моделирате Министерството на вътрешните работи по случайното Ви хрумване. Само че, когато говорите за повишаване на ефективност на звената в МВР, нееднократно сме Ви обръщали внимание за работата на районните инспектори. И ако тези промени бяха свързани с повишаване точно на ефективността на работата на районните инспектори, а не с изземване на функции, намаляване на възможностите на Националната полиция там, където са звената, свързани с превенцията – пресичането на престъпност, дублирането на дейност, създаването на възможност за ударен юмрук в лицето на ръководството на Министерството на вътрешните работи чрез нова главна дирекция, защото твърдя, че дори и при това преструктуриране Жандармерията ще остане звено, в което се прилага пряка сила, въпреки вменените нови функции, то няма да има възможността, тъй като ще дублира дейността на Националната полиция. Така направихте с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, дублирайки дейността на Икономическа полиция. (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“) Сега отново предизвиквате хаос в Министерството на вътрешните работи. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Янков! Благодаря Ви. Втора реплика – господин Иванов, заповядайте. Трета реплика – господин Манев. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Ципов, уважаеми колеги! Нашето твърдение, че трябва изцяло нов Закон за Министерството на вътрешните работи не е приумица на тази парламентарната група, моя лична приумица или на някой друг от нашата парламентарна група. Това са исканията на служителите на Министерството на вътрешните работи. Може да погледнете, ако искате медии, ако искате Вие да си прегледате Вашите записки като заместник-министър, защото те са идвали лично, персонално при Вас да заявят това нещо. Изразявам тяхното становище. Колегата Янков Ви каза – вече над 10 пъти е променян този закон. От предложения на народни представители от ГЕРБ този закон, който беше приет през 2014 г., беше изцяло променен. Изцяло! Не виждам нищо, което е в полза на служителите на Министерството. И аз лично не мога да се убедя, че това преструктуриране на Жандармерията в главна дирекция ще допринесе за по-добри условия на труд на работещите например в Жандармерията или в Главна дирекция „Национална полиция“ и това ще се отрази на спокойствието на гражданите. Защото говорихме, и в Комисия е говорено, че Жандармерията трябва да има малко по-широки функции, тоест да охранява населените места, където има засилено криминогенно проявление на някои групи граждани. Дали това ще се осъществи, не мога да кажа. Вие говорихте – синдикатите. Да, но едни синдикати идваха тук. Не отричам правото и на други да защитават интересите на тези, които членуват. Нали разбирате? Затова за нас е, меко казано, невъзприемлив този закон. Ние ще се въздържим, няма да сме против. Ще се въздържим, ще направим своите предложения между първо и второ четене, но няма да отстъпим от това свое искане, което е искане на служителите на Министерството на вътрешните работи, да има нов закон. Господин Министър, и Вие сте ги чували тези неща – идват и при Вас Вашите колеги. Вие идвате от тези среди и по-добре от нас знаете за какво иде реч. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Господин Манев – трета реплика. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Господин Ципов, имам една молба към Вас с тази реплика. Моля Ви, обяснете на колегите за краткото време, което имате в дупликата, че всъщност това, което иска господин Иванов, е едно, а това, което иска господин Янков, е друго. Това, което се случва, е всъщност необходимото да се случи, да се получи влизането на една структура на МВР в нормалната ѝ функция. Това Вие ще го обясните, затова Ви моля Вие да го направите. Последно, преди да си седна, искам да Ви успокоя. Скоро нов Закон за МВР няма да има, защото скоро нови управляващи няма как да има. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев. Господин Ципов, за дуплика. (Реплики.) КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Янков, говорите за хаос – хаос имаше в едни други времена. Нека все пак да Ви припомня, че Жандармерията, като основна структура на Министерството на вътрешните работи, е съществувала винаги. По никакъв начин обаче не може да говорим за обезкървяване на Главната дирекция „Национална полиция“, нито на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи с това, че се придават определени функции на тази нова структура. Нека да Ви напомня отново, че и по Закона до 2008 г. – по тогавашния закон, приет през 2005 г., имаше Национална служба „Жандармерия“ с абсолютно идентични по своя характер функции. Нека да напомня, че и реформата със сегашния нов Закон за Министерството на вътрешните работи предвиждаше именно необходимостта от създаване на структура за този приоритет – противодействие на конвенционалната престъпност и противодействие на тероризма. Това е в момента променената среда за сигурност, това са необходимостите. Господин Иванов, нов Закон за Министерството на вътрешните работи има отпреди пет години. Същите тези синдикални служители на Министерството на вътрешните работи – членове на синдикати в Министерството, акламираха приемането на този нов закон. Искам да Ви уверя, че промените, сериозните промени в него са само две: от 2015 г. и от 2017 г., но тези промени по никакъв начин не са променили главите и текстовете по отношение на статута на служителите, техните права, нито една привилегия, нито едно допълнително възнаграждение не е било променено, а през последните години това правителство постигна сериозни успехи именно по отношение на увеличението на основните и допълнителните възнаграждения на всички служители на Министерството на вътрешните работи. Ще дам следния пример – само за последните две години минималната заплата на новоназначен служител полицай и пожарникар от 1 януари следващата година ще нарасне в сравнение с 1 януари 2017 г. с повече от 25%, за което положихме максимални усилия да убедим и правителството, и министъра на финансите, и това е факт, защото Министерството и служителите дават своя дан, за да бъде повишена събираемостта на приходите в държавата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Процедурата ми е по начина на водене. Още вчера поискахме на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев. Министърът много добре знае, че когато има извънредна и спешна ситуация дали има ден, час или кой час от денонощието сме, няма абсолютно никакво значение. Няма също така никакво значение и това, когато един родител води детето си в спешно отделение, за да му се помогне, независимо дали има ден и час, а той не трябва да си записва и час, защото за един родител е ключово детето му да бъде прегледано. Детската болница спира спешния си прием и ние от опозицията сме изключително притеснени и искахме най-колегиално министърът да дойде и да отговори на тези въпроси. Желанието ни беше от всички политически сили да му зададем този въпрос. Оказа се, уважаеми дами и господа, уважаеми зрители, български граждани, че за политиците от ГЕРБ е важно да е ясен денят и часът за този спешен случай – още повече, когато става въпрос за деца, за деца, които трябва да бъдат прегледани, не трябва да бъдат разкарвани и трябва да им се даде спешна помощ. Вие, де факто пазите министъра да дойде тук и да отговори не само на въпросите на опозицията, но и на управляващите. Считаме този подход за недопустим, считаме го за изцяло неконструктивен, още повече, госпожо Председател, че съобразихме, че министърът идва днес тук, но да отговаря на едни други въпроси. Вие де факто с този отказ може би чисто административно сте права, но тези хора, които ги е страх и които са притеснени – показва наистина Вашата немощ, защото здравеопазването от ГЕРБ го докарахте дотам, че няма двама доктори в страната да ги намерите, за да не закривате спешния прием в детската болница. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ето това е Вашето здравеопазване. Ето по този начин, този подход, по който го правите, за нас е изцяло неприемлив. Неслучайно днес Европейската комисия излезе с доклад, който казва за България… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, времето! Няма време. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …че живеем нездравословно, имаме неефективно здравеопазване и умираме най-рано в Европейския съюз. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, благодаря Ви. Времето изтече. (Народният представител Драгомир Стойнев говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.) Само да Ви кажа, господин Стойнев, очаквах, че ще направите предложение за гласуване тази точка да влезе в дневния ред – такъв е Правилникът. Понеже нямате написан час и дата кога да влезе и очаквах Вие… (Шум и реплики.) Аз Ви изслушах, сега искам и Вие да ме изслушате. И очаквах, че Вие ще излезете днес и ще кажете, че искате да гласуваме, за да влезе тази точка в дневния ред. Ще подложа Вашето предложение, ако направите такова, на гласуване в залата. (Реплики.) Правите процедура, за да гласуваме. Заповядайте, госпожо Дариткова. Правилникът е такъв, господин Стойнев, и ние сме го приели. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз смятам, че емоциите са излишни и наистина Правилникът за дейността на Народното събрание трябва да се спазва. Да, Вие направихте предложение за изслушване, но формално не сте посочили час и дата за изслушването. (Реплики и провиквания.) Сутринта очаквахме да направите предложение за включване на тази точка в дневния ред. Вие не го направихте. Уважаема госпожо Председател, не позволявайте колегите след три години функциониране на това Народно събрание да не познават… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина, господин Стойнев. Моля Ви! (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев от място.) ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: …три години функциониране на това Народно събрание да не познават Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Реплики от „БСП за България“. Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви! Изслушайте госпожа Дариткова, моля Ви! ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Не мисля, че Министерството на здравеопазването чакаше Вие да се сетите да го изслушвате, за да създаде ред и организация за приемане на децата. Това се случи и единственото, което е факт, е, че е затворило Интензивното отделение на Педиатричната болница и децата се приемат в останалите звена, където може да се окаже помощ при спешни ситуации и необходимост от реанимация – това са Пирогов, Александровска болница и Трета градска болница. Редът е създаден и не бива да се безпокоите излишно, а изслушването се провежда по начин, по който е указано в Правилника, и Вие все пак като народни представители, които сте отговорни за спазването на реда и законността, трябва да спазвате процедурите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Стойнев, за лично обяснение. На начина на водене няма лично обяснение. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): По начина на водене. Не бе, когато става въпрос за спешен прием и за деца… (Председателят изключва микрофоните.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, господин Стойнев, успокойте се! Господин Стойнев, моля Ви, по-спокойно! (Народният представител Драгомир Стойнев говори при изключени микрофони.) С мен ли сте се разбрали нещо? За каква процедура? Втори път вземате по начина на водене. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Точно така, втори път вземам думата по начина на водене. Защото, уважаема госпожо Председател, вчера имахме принципно съгласие, че наистина днес ще дойде министърът в 11,00 ч. да отговаря. Днес Вие по един нагъл начин си измисляте, че, видите ли, трябвало да има ден и час. Обяснете го на тези родители, когато ходят в спешното отделение, че не са си записали ден и час и че те не могат да дойдат в детската болница, а трябвало да отидат в Трета градска, в Пирогов. Тези болници имат съвсем различен профил и друг профил, госпожо Дариткова, срамота е това, което говорите… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие лекар ли сте, господин Стойнев? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Искаме министърът да дойде в 11,00 ч.… (Народният представител Драгомир Стойнев говори при изключени микрофони, тропа по трибуната.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не ми потропвайте по трибуната! Имате възможност да направите процедура. Много Ви моля! Направили ли сте процедура, за да повикаме министъра? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: В 11,00 ч. да дойде – по чл. 113, на всички политически сили да отговаря по два въпроса… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, обърнете се да Ви кажа каква процедура трябва да направите. Обърнете се, пийнете водичка и се обърнете да Ви кажа процедурата. (Шум и реплики в залата. Народният представител Драгомир Стойнев говори при изключени микрофони. Разговор между председателя Цвета Караянчева и народния представител Драгомир Стойнев.) Коя точка предлагате да бъде в дневния ред тази процедура? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: В точката преди парламентарния контрол. Кога правим изслушване? Вие като водещ трябва да знаете кога правим по чл. 113? Разбира се, че трябва да бъде преди парламентарния контрол, защото министърът идва тук. Точно тогава трябва да бъде. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаме дневен ред, господин Стойнев. Нали все пак ползваме някакъв правилник!? Нали спазваме някакъв правилник все пак?! (Шум и реплики.) Заповядайте, господин Свиленски, може би Вие сте разбрали как точно да го направим. Кажете коя точка в дневния ред, нека да спазваме Правилника. (Шум и реплики от залата.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, ако има някой в тази зала, който трябва да знае как да се направи, това сте Вие! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами аз Ви подсказвам няколко пъти. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Хайде да ме изслушате две минути и след това говорете след мен колкото искате, защото това, което направихте с господин Стойнев – той да говори, Вие да го спирате, а Вие да говорите на микрофона и да се чувате, не е коректно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Давам му, давам му думата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: А тази трибуна не е Ваша, за да казвате: „Не ми потропвай по трибуната!“ Както и да е. Госпожо Караянчева, вчера парламентарната група внесе по надлежния ред предложение за изслушване по чл. 113 с право на парламентарните групи да задават по два въпроса. Единствено Вие имате право като народен представител в деня да подложите на гласуване тази точка от народните представители и да убедите мнозинството. По-важното, което е – не само да я подложите, а да го приемете, тъй като случаят е важен, случаят е спешен, случаят няма нужда от дата, час и минута и няма нужда да се крием зад административните прегради на Правилник, на правила и така нататък. Българските граждани са неспокойни, българските граждани се притесняват и това е трибуната за българските граждани, от която те трябва да чуят от човека, от който зависи, от министъра на здравеопазването, при положение, че ще бъде тук след един час, и Вие го криете – необяснимо защо. Сутринта колеги от ГЕРБ дойдоха и казаха: не сте посочили дата и час, подигравателно. Още вчера, ето казах, още вчера! (Реплики от залата.) Не Ви ли е срам, колеги, да се криете зад административен пропуск, че не е посочено? Няма как, няма как парламентарната група да посочи дата и час, защото това е право на председателя, прочетете Правилника! Четири мандата стоите на тези банки и не научихте кой кога може да предлага! Молбата ми, госпожо Председател, е към Вас вече, не към ръководството на ГЕРБ. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Подложете на гласуване, апелирайте народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят това предложение и когато дойде министърът на здравеопазването да проведем процедурата по чл. 113, да успокоим българските граждани, да успокоим народните представители и да продължим нататък по дневния ред. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете ми точка, която искате да влезе в дневния ред. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Изслушване на министъра. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора или трета? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Сега на коя точка сме? Втора ли? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега сме на първа точка. (Шум и реплики от залата.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие, кажете кога да е – преди парламентарния контрол. Точка трета, ако искате. Ваше право е, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски. Благодаря Ви. Ще подложа на гласуване предложението на господин Свиленски, но няма как да убеждавам никой как да гласува. Народните представители имат свободна воля, ще ги призова да гласуват. Когато съм председател, съм председател на всички, господин Мирчев. (Шум и реплики от залата.) Колеги, подлагам на гласуване предложението за изслушване на министър Ананиев по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което господин Свиленски предложи преди малко – да стане точка трета от днешния дневен ред. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) Добре, дори и преди парламентарния контрол. Гласували 140 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 68. Предложението не е прието. (Силен шум, реплики и провиквания.) Моля, прегласуване. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми колеги, срам и позор! Срам и позор! С това мога да обобщя гласуването и дискусията до момента. Не Ви ли е срам?! Детска болница се закрива в съвременна България… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека по процедурата, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …и Вие безучастно гледате – „въздържали се“ и „против“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете предложение за процедурата, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, наистина Вие сте първа сред равни. Молбата ми към Вас е: окажете някакво въздействие върху тези хора и нека да подкрепят предложението да дойде министърът. Наистина проявете се като авторитет в това Народно събрание и дайте този знак да гласуват „за“, защото те чакат, те не знаят какво да правят. Призовете ги! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не така, господин Свиленски. Моля да не обиждате народните представители! Колеги, процедура по прегласуване, която току-що господин Свиленски направи, за включване на точка в дневния ред за изслушване на министър Ананиев. Гласували 151 народни представители: за 72, против 5, въздържали се 74. Предложението не е прието. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Продължаваме с разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г. Гласували 150 народни представители: за 102, против 19, въздържали се 29. Предложението е прието. Процедура – господин Нунев, заповядайте. ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение – срокът между първо и второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи да бъде удължен с три седмици. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев. Подлагам на гласуване процедурата, която току-що направи господин Нунев. Гласували 136 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Благодаря, господин Министър. Преминаваме към точка втора: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ПО КАСЕТЪЧНИТЕ БОЕПРИПАСИ И КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАБРАНАТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО, СКЛАДИРАНЕТО, ПРОИЗВОДСТВОТО И ТРАНСФЕРА НА ПРОТИВОПЕХОТНИ МИНИ И ЗА ТЯХНОТО УНИЩОЖАВАНЕ. Заповядайте, господин Тошев, да представите Доклада на Комисията по отбрана. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Моля, преди да започна да чета Доклада, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам господин Атанас Запрянов – заместник министър на отбраната, да бъде допуснат до участие в заседанието по точка втора. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск на заместник-министъра. Гласували 92 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Моля, поканете заместник-министъра в залата. Заповядайте, господин Тошев. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от група народни представители на 12 ноември 2019 г. На редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по отбрана към Четиридесет и четвъртото народно събрание разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от група народни представители на 12 ноември 2019 г., разпределен с Разпореждане № 950-01-265/13.11.2019 г. на председателя на Народното събрание. В заседанието участваха: господин Атанасов Запрянов – заместник-министър на отбраната, госпожа Елена Маркова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ към Министерството на отбраната, и бригаден генерал Митко Григоров – директор на дирекция „Логистика“ към Министерството на отбраната. Председателят на Комисията по отбрана запозна членовете на Комисията с разпореждането на председателя на Народното събрание относно разпределянето на Законопроекта между постоянните комисии. Разглежданият закон за изменение и допълнение беше представен от името на вносителите от народния представител Валентин Радев. Господин Радев направи кратко резюме на предлаганите изменения и допълнения. Той посочи, че с предлагания проект на закон се цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейностите по издаването на някои разрешения за унищожаването и транспортирането на територията на Република България на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Заместник-министър Запрянов запозна членовете на Комисията по отбрана със становище, с което Министерството на отбраната подкрепя предложените изменения и допълнения. Той посочи, че унищожаването на касетъчните боеприпаси е в съответствие с Конвенцията по касетъчните боеприпаси, която е ратифицирана със закон, приет от Четиридесет и първото народно събрание на 10 февруари 2011 г. (ДВ, бр. 16 от 2011 г.) Към настоящия момент е в ход проект за унищожаване на касетъчните боеприпаси на Българската армия чрез финансиране от американска страна и избор на изпълнител чрез Агенцията за поддръжка на НАТО (NSPA). Предлаганият законопроект ще позволи реализацията на цитирания проект. В последвалото обсъждане народният представител Кольо Милев заяви, че ще подкрепи предлагания законопроект и зададе въпрос: какви количества противопехотни мини са останали за унищожаване? Заместник-министър Запрянов и бригаден генерал Григоров отговориха, че България е изпълнила задълженията си по Конвенцията за противопехотните мини. В последвалото гласуване участваха 17 народни представители. Със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от група народни представители на 12 ноември 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев. Вторият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте, господин Димитров. ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната за използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 12 ноември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната за използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от Милен Михов и група народни представители на 12 ноември 2019 г. На заседанието присъстваха от страна на Министерството на отбраната: Митко Григоров – директор на дирекция „Логистика“, и Елена Маркова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“; от страна на Министерството на вътрешните работи: Красимир Петров – главен експерт, сектор КОС при Главна дирекция „Национална полиция“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Валентин Радев. В изложението си той отбеляза, че Законопроектът цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейността по унищожаването на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини. При отпадане на необходимостта за въоръжените сили да използват останалите на съхранение за специални цели противопехотни мини ще се наложи и тяхното унищожаване. Възможно е унищожаването да се извърши извън пределите на България. В тази връзка е предвидено допълнение, по силата на което разпоредбите за касетъчните боеприпаси да се отнасят и за противопехотните мини. Предвидено е при унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини извън пределите на страната разрешението за унищожаване да се издава от компетентните органи по националното законодателство на държавата – страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини. В настоящия закон единствено е регламентирана възможността транспортирането на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини с цел унищожаване да се извършва от лицата, които са получили разрешение за унищожаване. С настоящия законопроект се отчита, че унищожаването и транспортирането са две различни дейности, особено в случаите, когато унищожаването се извършва извън територията на страната, разрешението за транспортиране да се издава на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, на които е възложено с договор транспортирането на територията на Република България. Министерството на отбраната изрази становище за подкрепа на Законопроекта. Становището на МВР е, че Главна дирекция „Национална полиция“ не е в състояние да предвижда риска и предложението да бъде определена в Законопроекта като компетентен орган за издаването на разрешения е необосновано. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие, с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната за използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от Милен Василев Михов и група народни представители на 12 ноември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Димитров. Откривам разискванията, колеги. Господин Милев, заповядайте за изказване. КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър Запрянов! Нашата парламентарна група „БСП за България“ ще подкрепи внесените промени в Законопроекта за унищожаване на касетъчните боеприпаси и също така към него и на противопехотните мини. Вие всички знаете, че България се присъедини към ратифицирането на Отавската конвенция. Още през 1998 г. Тридесет и осмото народно събрание прие и след това беше обнародван в „Държавен вестник“ Законопроектът за ратифицирането. Министерството на отбраната пристъпи към унищожаване на противопехотните мини, които основно се унищожаваха в заводите на фирма „Терем“, и най-вече в завод „Цар Самуил“ в Костенец. Но така или иначе по чл. 3, ал. 1 има оставен процент от противопехотни мини, които в момента се съхраняват в складовете на Министерството на обраната. Те най-вече са за обучение във военноучебните заведения, също така за ползването им от наши фирми и институти за създаването на минотърсачни и ликвидиращи устройства, с които да стане откриването и разминирането, а също и производството на такива апарати. Вярно е, че в момента военноучебните заведения нямат специална нужда от обучението по тези мини, но така или иначе в света съществуват много противопехотни минни полета, които все още не са разминирани. Става въпрос и в Африка, става въпрос и в Западните Балкани – Босна и Херцеговина, Косово, където в момента тези минни полета се пазят, има само проходи през тях, и това унищожаване ще продължи и в бъдеще. Знаете също, че и много жертви са дадени, много осакатени хора има от противопехотните мини. Именно затова ние подкрепяме включването на противопехотните мини на базата на Конвенцията за забраната за използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, която сме ратифицирали. Това да стане едновременно с Договора, който се сключва по Проекта за ликвидиране на касетъчните боеприпаси, който е по Конвенцията от 2011 г. С тези предложения се решават два проблема най-вече по разрешенията за унищожаване и разрешенията за транспортиране. Разрешението за унищожаване става от Министерството на отбраната, а пък транспортирането – от Главна дирекция „Национална полиция“. Освен това се решава и друг въпрос – за материалите, които се получават от унищожаването на мините, и най-вече при тяхното разкомплектоване както за използването на взривните вещества, така и за опаковките и материалите, които се получават от тях. Сега се дава възможност наистина фирмите, които ще извършат унищожаването, да носят отговорност и за пълното употребяване и използване на взривните вещества и материалите, които се получават от тях. Дава се възможност това да не става в България, а да става в чужбина със страните, подписали тези конвенции, които са страна по конвенциите на базата на Договора с Агенцията за поддръжка на НАТО. Считам, че този въпрос няма да се реши веднага, тъй като противопехотните мини не може да се унищожат веднага, тъй като има около 4 хиляди в момента – не ми отговориха в Комисията, но са толкова, които се съхраняват. Всяка година дори Институтът по металознание и учебни заведения, ако има такива, които ползват, има приемен отпад, който трябва да се унищожава и този процес ще бъде продължителен, перманентен. Въпросът е да се решава по подходящия начин. Ние ще го подкрепим. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от група народни представители на 12 ноември 2019 г. Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Тошев, за процедура. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 954-01-79, внесен от група народни представители на 12 ноември 2029 г., да бъде подложен на второ гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме направената процедура. Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „Закон за изменение…“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без да четете заглавието, вече го четохме няколко пъти. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „§ 1. В чл. 6, ал. 2 след думите „касетъчни боеприпаси“ се добавя „или противопехотни мини“, а думите „по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „извършващо унищожаването“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване“. Гласуваме заглавието, което прекъснах господин Тошев да прочете. Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Подлагам на гласуване и § 1, подкрепен от Комисията. Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо Председател, предлагам две редакционни поправки на § 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първо го изчетете както е, после ще направим поправките. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „§ 2. В глава втора се създава чл. 27а: „Чл. 27а. (1) Касетъчните боеприпаси и противопехотните мини се унищожават от физически и юридически лица, извън територията на Република България, въз основа на разрешение за унищожаване или аналогичен документ, издадено от компетентните органи по националното законодателство на държава – страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини, където ще се извърши унищожаването. В тези случаи разрешение за унищожаване по чл. 8, ал. 1 не се издава. (2) В случаите по ал. 1 транспортирането на територията на Република България с цел унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини извън нея се издава на лицата по ал. 1 или на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, на които лицата по ал. 1 са възложили с договор транспортирането. Разрешението за транспортиране се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ или упълномощено от него длъжностно лице. (3) За получаване на разрешение за транспортиране лицата по ал. 2 подават до директора на ГДНП заявление, като освен документите по чл. 19, т. 2 и 3 прилагат: 1. разрешение за унищожаване или аналогичен документ, издадено от компетентните органи по националното законодателство на държава – страна по Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини, където ще се извърши унищожаването; 2. копие от договор с физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец на територията на държава членка, за транспортирането на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини на територията на Република България с цел унищожаване, когато лицето, извършващо унищожаването, не извършва лично транспортирането. Заключителна разпоредба § 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тошев. Подлагам на гласуване направените редакционни поправки: Думите „създава се чл. 27а“ се заменят с „в глава втора се създава чл. 27а“ и в чл. 27а, ал. 2 след думите „в случаите по ал. 1“ думата „транспортирането“ да се замени с „разрешението за транспортиране“. Гласуваме така направените редакционни поправки. Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 2, „Заключителна разпоредба“ и § 3, предложени от Комисията, с направените редакционни поправки. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. Колеги, ще продължим в 11,05 ч. с парламентарен контрол. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, господин Министър. Колеги, продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Новопостъпили питания за периода от 22 ноември 2019 г. до 28 ноември 2019 г.: Постъпило е питане от народния представител Десислав Чуколов и Павел Шопов към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната относно българските военни контингенти зад граница. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември 2019 г. Писмени отговори от: - министъра на финансите Владислав Горанов на шест въпроса от народния представител Лало Кирилов; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Лало Кирилов; - министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Теодора Халачева; - министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Анна Славова; - заместник министър-председателя по правосъдната реформа и външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Красимир Богданов; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Михаил Христов; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Кристина Сидорова; - министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Христо Проданов и Иван Валентинов Иванов; - министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стефан Бурджев; - министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Десислав Тасков, Георги Михайлов, Илиян Тимчев и Георги Йорданов. Декларация от името на група. Господин Тасков, заповядайте. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Вчера излезе Докладът на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването у нас за 2019 г. Изводите от този доклад са стряскащи и смятаме, че е необходимо по него да се вземе отношение още сега, а именно: България има най-висок дял на директните плащания от пациенти почти три пъти по-висок от средните за Европейския съюз. Българите имат най-ниска средна продължителност на живота в Европейския съюз и висок процент на предотвратима смъртност, господин Министър. Тоест, живеем нездравословно, имаме неефективно здравеопазване и умираме най-рано в Европейския съюз. Разходите за здравеопазване растат и натоварват все повече джоба на българите, като правят здравеопазването недостъпно за хората с ниски доходи. Освен това те потъват в неефективно структурирана система. Отлагането на реформа в сектора не позволява балансирането на тези диспропорции. На фона на всичко това броят на хоспитализациите в България е значително по-голям от този в Европейския съюз. Частните болници са се увеличили шест пъти, а хоспитализациите именно в тях – 78 пъти. Същевременно високите нива на задлъжнялост на публичните болници са един траен проблем, към който се подхожда, казано на наш език, само палиативно, а именно не се решава дълготрайно проблемът. Уважаеми дами и господа, тазгодишният доклад на практика не се отличава по нищо от предходния. Три години очакваме от Вас ефективни мерки и три години ни предлагате една и съща структура на бюджета за здраве, без изобщо да се вслушате не само в нашите препоръки, а и в констатациите на европейските институции. Ще вметна, че колкото и повече да увеличаваме парите за здравеопазване, те ще потънат отново. Наливаме от пусто в празно, реален резултат няма да има, само ще спечелим още малко време без реформа. Ярък пример за разпада на системата са продължаващите вече десет месеца протести на специалистите по здравни грижи и обявеното преди няколко дни закриване на спешния прием в Националната педиатрична болница, което знаете е нормативно недопустимо за нейното съществуване. Станахме свидетели как едно непремерено изказване и действие водят до оставки на лекари. Уважаеми, Вие сте некомпетентни да управлявате системата на здравеопазването. Това е не само нашата оценка, но и на европейските институции. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тасков. Преминаваме към парламентарния контрол. (Народният представител Георги Свиленски иска думата за процедура.) Господин Свиленски, заповядайте за процедура. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, преди десетина минути тази зала отхвърли предложението на парламентарната група на „БСП за България“ да бъде изслушан министърът на здравеопазването. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Днес? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Днес, сега, в този момент – да, тъй като проблемът е спешен, спешната болница за деца не работи, госпожо Дариткова, и министърът е тук. ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Няма спешна болница за деца. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие се опитахте да го скриете, но министърът на здравеопазването е тук. Призивът ми към Вас, господин Министър, и към Вас, госпожо Председател, е да дадете възможност, въпреки отказа на управляващите от ГЕРБ – защото всички други парламентарни групи подкрепиха предложението, въпреки отказа на управляващите от ГЕРБ, да бъде изслушан министърът, да бъде запознато българското общество с това какво се случва в Детската педиатрична болница, защото, господин Министър, недопустимо е в XXI век болниците да се затварят и специалистите да ги няма и Вие да стоите така безмълвно и да гледате в тази зала какво се случва. (Реплика от министър Кирил Ананиев.) Кажете го това на българските граждани: защо се стигна до този случай? Защо Вие вчера пред медиите казвате, че сега сте разбрал, че болницата се закрива и че няма специалисти, а преди три месеца имаше протести и стачки точно в тази болница, точно по този повод? Ето на тези въпроси Вие трябва да дадете отговор и се надявам председателят на българския парламент да Ви даде тази възможност, за да може българските граждани да знаят в каква държава живеят, кой се грижи за тяхното здравеопазване и дали сте компетентни или не, сега е възможността да докажете, господин Министър. Разбирам, че може би е извън някакви правила, извън някакви норми, извън Правилника за работа на Народното събрание, но по-важно от живота и здравето на българските граждани, по-важно от живота и здравето на българските деца, госпожо Председател, и господин Министър, няма! Имате право и елате на тази трибуна да направим дискусията, да направим дебата пред камерите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), пред българските граждани да знаят какво се случва в държавата, на която плащат данъци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски. Няма как да дам процедура по изслушване, но мога да дам думата на министъра да даде информация по темата, която Вие зададохте. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Има думата, когато иска. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, да, да. Аз му предлагам да вземе думата, да даде информация. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Процедурата беше гласувана, господин Стойнев, и беше отхвърлена. Процедура – заповядайте. Господин Министър, Вие ще се възползвате ли от правото си? ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, формалните процедури на Народното събрание не бива да стават мотив за застрашаване на живота на много български деца. Уважаеми господин Министър, доколкото знам „министър“ означава слуга на народа, нали така? Бъдете слуга на тези деца! Не се крийте зад процедурите на Народното събрание! Призоваваме Ви: елате тук да дебатираме! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Министър, да изложите информация по случая. Процедурата беше отхвърлена в залата. Министърът ще даде информация по темата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да се обърна към лявата страна от залата: когато идвам друг път на парламентарен контрол след тези думи, които отправихте към мен, никога не казвайте: „уважаеми господин министър“! Не се обръщайте просто така, защото това не е вярно или така не го чувствате! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Какво лошо сме казали? МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Веднъж казвате, че съм уважаеми господин министър, в следващия момент казвате, че нищо не правя, зарязал съм, закривам болници, закривам отделения… ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Искаме дебат. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви! МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Моля Ви, господин Стойнев. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, моля Ви, не влизайте в разговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Аз помолих само да не се обръщате с „уважаеми господин министър“. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Съвсем нормално е да се иска дебат! Можете и да не идвате! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви! Заповядайте, господин Министър, да дадете информация по случая. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не, аз ще идвам, защото съм задължен да идвам – няма как. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Министър, нека да минем към темата. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Първо, искам да започна с това, че нито болницата се закрива, нито интензивното отделение се закрива – спешният център. Този, така наречен Спешен център, той е интензивно отделение, а не е спешен център. Знаете ли колко легла има вътре? Четири легла и три медицински специалисти. Нима една държава като нашата не може да се справи с един такъв проблем в един такъв критичен период? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Разбира се, че може! Създадена е пълна организация, създаден е алгоритъм на действие, комуникация между определените лечебни заведения. Всички тези лечебни заведения имат спешни отделения. Вътре имат необходимия човешки капацитет и персонал. Вътре имат необходимата апаратура. Използвам тук, от тази трибуна, да се обърна към всички родители и да им кажа: няма да остане нито едно българско дете, което да бъде лишено от необходимите медицински грижи! Ние имаме прекрасни лекари, прекрасни медицински лечебни заведения, които ще осигурят необходимото лечение на децата. Този въпрос не трябва да се политизира. Изпратил съм специална комисия, която ще направи пълен анализ на капацитета на това интензивно отделение и ще бъдат предприети всички необходими действия. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Моля Ви, господин Стойнев, имам чувството, че не реагирате съвсем правилно! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Министър, продължете. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Искам да Ви кажа, че още през месец май направихме среща при премиера Борисов. Дойдоха представителите на цялата болница – не само на това интензивно отделение, и премиерът ги попита: какво Ви трябва, за да може да има спокойствие в болницата, да работите професионално и всичко, което имате и е възможно да дадете на нашите деца, за да бъдат лекувани? Те казаха: искаме да получим необходимия ресурс, за да покрием началните заплати по Колективния трудов договор. Колко Ви трябват, уважаеми дами и господа? Милион и седемстотин! На следващото заседание правителството гласува милион и седемстотин и по този начин се постигнаха заплатите. На второ място, Вие знаете, че изменихме някои клинични пътеки, като с най-голямо увеличение бяха детските пътеки. Това е допълнителен приход, който се осигурява за нормалното функциониране на детските лечебни заведения, включително и на Педиатричната болница. Трето, какъв друг проблем имате? С леглата – лимитирате леглата. Освободихме лимитирането на леглата в детските отделения и клиники. Всичко, което е било необходимо, беше направено. Само преди няколко дни, и то свързано с един друг случай, може би точно този случай се използва, за да се ескалира напрежението в това интензивно отделение. Аз вчера направих среща с трите болници, които ще поемат лечението на децата. На тази среща беше и представител на Детската болница. Създадохме необходимата организация и можете да бъдете сигурни и спокойни, че с помощта на Спешната помощ, където сме направили съответните маршрути и действия, няма да има абсолютно никакъв проблем. Това не означава, че ние няма да работим за изчистване на проблемите, които стоят в момента пред това интензивно отделение. Моля Ви, не политизирайте въпроса. Правим всичко възможно, за да се реши проблемът. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър. По начина на водене. Заповядайте, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, развълнуван съм, защото току-що министърът на здравеопазването – и Вие го слушахте, каза, че е организирал спешното лечение на децата, които изпадат и имат нужда от интензивни грижи в една болница. Точно по тази пътека мина детето, което, за съжаление, почина. Това дете, което се нуждае от реанимация – извинявайте, че говоря с този тон, ние трябва да го установим, да извикаме линейката и да го закараме в Пирогов, но то вече няма да има нужда от тези грижи. Това не е пътят. Тук искам да Ви попитам, господин Министър, чл. 19: може ли болница да съществува без интензивно и спешно отделение? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Йорданов. Към мен. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Да, това е по начина на водене. Това не е пътят, господин Министър. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов. По начина на водене ли, господин Михайлов? Заповядайте. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Взимам процедура по начина на водене като педиатър с почти 40 годишен стаж. Моля Ви, господин Ананиев, с Вас се познаваме почти от 20 години, не използвайте тук тази лексика – актуализация, синхронизация, модернизация, оптимизация. Вие като човек интелигентен не виждате ли, че има много сериозни проблеми в здравната помощ на децата? Днес сутринта инженер-строител направи процедурата по строежа на детската болница, която се реализира в момента и се замита от една година, на пух и прах пред всички медии. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по начина на водене, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Процедурата е следната: уважавам Вашето желание да защитите Вашите тези, но тези тези са незащитими в момента при състоянието, в което се намираме. Наистина не е така. Това са мерки на парче, мерки пожарни, не решават основните въпроси на здравеопазването. И Ви моля като българин, като човек, който е преживял съдбите на много деца в моя живот – аз много добре знам откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал като лекар и какво съм видял, наистина се обърнете към тези деца, към българската нация, опитайте се да решите тези проблеми. Останалото, да не казвам един израз, са само думи, които нищо не решават. Благодаря Ви, госпожо Председател, че ме изслушахте. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов. По начина на водене. Господин Проданов беше, после господин Тимчев. Само нека да е по начина на водене. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Да, уважаема госпожо Председател, изцяло по начина водене. Виждате ли, госпожо Председател, когато отхвърлихте процедурата за изслушване… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не съм отхвърлила процедурата, господин Проданов. ХРИСТО ПРОДАНОВ: Вие и Вашата партия, нали с гласовете видяхме групите как са гласували. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отложена е процедурата, може да се прегласува другата седмица. ХРИСТО ПРОДАНОВ: И вместо, госпожо Председател, да беше приета тази процедура и тук да обсъждаме този въпрос, защото наистина е важен, министърът излезе да обяснява, че не иска да се обръщаме към него с „уважаеми господин министър“. Уважаеми господин Министър… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен е процедурата обаче. ХРИСТО ПРОДАНОВ: …ние сме се събрали тук, за да дебатираме, да спорим и да решаваме проблеми. А това, че трябва да се уважаваме един друг е задължително и ние го спазваме. Но за да се уважаваме и да се подкрепяме, трябва да дебатираме, за да може да решаваме проблемите, защото криенето от проблемите ги задълбочава и вкарва България в тези класации, които чухте в началото на нашата декларация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Проданов, но за да дебатираме, трябва да спазваме и Правилника. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Така е, да. Аз просто допълних, че трябва да спазваме Правилника. Господин Мирчев, заповядайте – по начина на водене. СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Уважаема госпожо Председател, по начина на водене. Министърът излезе и каза, че тук не е мястото за политизиране на проблемите. Редно е да му обясните, че това е най-политическият орган и тук се правят политиките, които разрешават проблемите. Ако един министър не знае това, а си мисли, че идва просто да разговаря на експертно равнище, много е сгрешил. Какво говоря, госпожо Председател, за сгрешаване на политиките? Интензивно отделение на Национална педиатрична болница с четири легла – какви политики имаме, когато интензивното в София има четири легла?! Същият този министър говори не за политики, а за раздаване на пари. Това са политиките на сегашния Министерски съвет и на сегашния министър, но раздаването на пари и наливането им в кофа без дъно не разрешава никакви проблеми. Спомняме си и как обещаваха на медицинските сестри, но те продължават да протестират… (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен процедурата каква е, господин Мирчев? СТОЯН МИРЧЕВ: Да, госпожо Председател, към Вас е, че позволявате тук един министър да се сърди, да говори, че това не е мястото за политики, да казва, че отново ще налива пари в кофа без дъно, но той трябва да стане и не да се оправдава и да се сърди, а Вие да го призовете от тази трибуна да каже чрез политики как ще реши най-накрая проблемите в българското здравеопазване и българските деца да не се разкарват нагоре-надолу по болниците, защото той не си е свършил работата. Ако не може да отговори на този въпрос, да си подава оставката на излизане от тази зала. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Мирчев, трибуната е отворена за всички народни представители и министри. Господин Тимчев, заповядайте – по начина на водене. ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Ананиев, уважаеми колеги! Каквато е организацията на работата на Народното събрание, такава е и организацията на нашето здравеопазване. Това е един хроничен проблем и не е само с Националната педиатрична болница. Много болници съществуват, защото имат по две легла, кръстени като интензивни отделения. Не е смешно, доктор Дариткова. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Трябваше да се случи това с детето, за да лъснат проблемите в здравеопазването в България, защото предишните деца, които са се нуждаели от реанимация в Националната клиника по педиатрия, въобще не са приемани, а са натоварвали Пирогов и другите болници, които действително имат реанимация. (Реплика от ГЕРБ: „Чувате ли се?!“) Чувам се, да. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тимчев, към мен. Каква е процедурата към мен? ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Защото там само на документи е съществувало това отделение. И сега, когато нямат и двамата реаниматори, които са напуснали, те не отговарят и на условията за базата за болница първо ниво. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие дебатирате по същество, господин Тимчев. Имате процедура към мен. ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Това е процедурата – организацията. Едно общество се развива, когато има организация. От толкова години говорим за реформа в това здравеопазване на фалшиво и безсмислено съществуващи отделения, за да се регламентират болници, а в крайна сметка се източват парите на данъкоплатците на България. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тимчев, моля Ви процедурата към мен. ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Вземете отношение по това. Не може да я кръстите Национална болница по педиатрия, а в същото време да не отговаря реално на условията, а само на документи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Тимчев. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Госпожо Найденова, и Вие ли по начина на водене? Нека да е по начина на водене, а не по същество на темата, която беше. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Залата гласува да бъде отложено предложението, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Вие го отхвърлихте. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина в залата! Заповядайте, госпожо Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Взимам думата по начина на водене, защото мисля, че това е редно да го направим всички ние, всеки един от нас, който е тук в тази зала. Правя допълнение към това, с което се обърна моят колега Тимчев – и аз с гордост към него ще се обръщам с думата „колега“. Не само организацията, имаме ли техниката – да, господин Министър, имаме я; имаме ли специалисти – да, имаме ги. Нямаме организацията! Разрушени са връзки, разрушени са взаимодействия между отделните лечебни заведения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Найденова, Вие правите изказване от трибуната. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Кой трябва да ги създаде? Това е наша работа, заедно с Ваша – на изпълнителната власт. Това е третото стъпало, докога да го чакаме? Каква ни е ползата, че имаме мъртва техника, каква ни е ползата, че имаме недохранени медицински специалисти? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Найденова, много Ви моля, нека да е по начина на водене. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Господин Божанков, и Вие? Първо, господин Ченчев, той е по-напред. Господин Божанков седи отзад, затова сте Вие сега. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Понякога, госпожо Председател, редовете нямат значение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е, господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Процедура по начина на водене. Уважаема госпожо Председател, вкарвате пленарната зала в заблуда. Не залата гласува отхвърлянето на процедурата, а Вашата парламентарна група го направи. Сега се обръщам към Вас, и го приемете и като човешки акт: това, което направи Вашата парламентарна група с гласуването, с отхвърлянето, въпреки че аз видях недоумяващите погледи на повечето от нашите колеги тук, защо го правят – по команда. Напомня ми това гласуване – казвам Ви, като човешки акт… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, аз затова слушам. ИВАН ЧЕНЧЕВ: …на онова гласуване за молекулата, която трябваше да бъде гласувана за онкоболните в миналогодишния бюджет, за да имат повече шанс. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека тази процедура да е засега, нека да не връщаме назад. (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) ИВАН ЧЕНЧЕВ: Аз затова казах: човешки акт. (Силен шум.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Стига сте коментирали, оставете го да отговори. (Силен шум и реплики.) ИВАН ЧЕНЧЕВ: Аз се обръщам точно към председателя на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Ченчев. Просто в залата много шумят. Заповядайте. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, благодаря. Нещо много важно. Сега след малко започва парламентарният контрол. Какво ще контролираме тук с министрите по този начин и с този министър? Какво ще контролираме?! Четирите легла в спешното отделение?! Как ги контролираме? Като ги затваряме. Нещо друго, което ми направи силно впечатление. Госпожо Председател, говорете с всичките си министри до един и им обяснете, защото този преди малко каза: „Срещнахме се с болницата, с всичките хора…“ Така ли беше? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не „този“, а господин министърът. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да, да – този министър, за който става дума сега. „Премиерът попита от какво имате нужда?“ Министърът не знае ли от какво имат нужда, защо премиерът трябва да пита?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Ето на тези неща обърнете внимание и не въвеждайте залата в заблуда. Парламентарната група на ГЕРБ отхвърли това нещо. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев. Господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е насочена към Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Естествено, щом е по начина на водене. ЯВОР БОЖАНКОВ: Тъй като допуснахте неточност, водейки заседанието, казахте, че процедурата е отложена днес. Не е отложена, тя е отхвърлена. Защото въпросът, който дискутираме, не търпи отлагане. Спешното състояние на българските деца, които търсят помощ именно там, не търпи отлагане. Въпросът ми е към Вас: имате ли очи да кажете на тези родители, че въпросът е отложен? Аз съм родител, много от нас в тази зала също. Имате ли очи да погледнете тези родители и да кажете: „Отлагаме въпроса, а спешното състояние на Вашите деца може да изчака.“ Защото някой път се касае за часове, които могат да бъдат фатални за едно българско дете. Търпи ли отлагане този въпрос? И питам, доволна ли сте от това заседание, в което колегите от ГЕРБ ги няма, те не са в залата, този дебат за тях не е важен... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как да ги няма колегите от ГЕРБ? ЯВОР БОЖАНКОВ: Може би 10% от колегите от ГЕРБ са тук. Останалите ги няма. Как изглеждаме пред българските граждани, когато министърът на здравеопазването е физически тук в залата, но процедурно той няма да отговаря на тези въпроси и се налага да ползваме други процедури, за да поставим този важен за българските граждани и за нашите деца въпрос? Изглеждаме нелепо, защото самият министър е тук, какво биха си казали всички, които ни гледат? Ето, той е тук, в залата, но процедурно отказва да отговаря. Процедурно той не е длъжен, защото мнозинството е решило, че… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах. ЯВОР БОЖАНКОВ: …отлага въпроса. Трябва да погледнем хората в очите и в прав текст да им кажем: здравето на нашите деца е отложено за някой друг път, когато на министъра и управлението им дойде кеф, им дойде морал,… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Божанков! ЯВОР БОЖАНКОВ: …им дойде съвест и решат, че са в комфортно настроение да обсъждат здравето на нашите деца. Ето това трябва да кажем в прав текст и Вие носите отговорност за това, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков. Господин министърът информира залата за състоянието на болницата в момента. Виждам, че желанието на опозицията е да правим политически дебат, за да политизираме темата. (Реплики от „БСП за България“.) Заповядайте, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние нямаме друг вариант освен с политически мотиви в най-висшия политически орган на държавата по Конституция да дебатираме. Моля да прекъснете моето изказване, ако не говоря по начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов. АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ето защо няма и да взема отношение пряко и няма да задавам въпроси на министъра, тъй като не съм и специалист. Уважаема госпожо Председател, Вие имате много по-сериозни качества от това, което демонстрирахте като начин на водене и решение в последния един час. Уважаема госпожо Председател, не се подценявайте! Правилата на Народното събрание са следствие и от Конституцията, и от разбирането ни за свобода и демокрация, а те зад себе си имат едни много по-висши ценности – морала, волята, свободната човешка воля, доброто на хората. Няма никакъв начин, госпожо Председател, след като сте на това място, след като направите по-широкото разсъждение, че няма възможност правилата да застанат срещу хората, да бъдат във вреда на хората, да бъдат използвани затова да не оценяваме човешките проблеми, Вие сте длъжна и това е моята реплика към Вас по начина на водене да ги съобразявате тези неща и да не съобразявате и използвате процедурните правила, защото зад тях стоят едни човешки ценности, в които, за съжаление, нашите колеги може би не вникнаха докрай. Призовавам Ви не само на база на правилата, и с това завършвам, а на базата на принципите на свободата, свободната човешка воля, грижата за хората да четете този правилник. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов. Уверявам Ви, че чета Правилника и днес строго го спазих. Трябваше да се направи процедура, за да влезе изслушването в дневния ред. Това предложение беше подложено на гласуване и беше отложено, отхвърлено, може другата седмица да се повтори отново. (Реплики от „БСП за България“.) С какво съм нарушила Правилника? Правилника го спазвам много стриктно. Да бяхте написали, че искате… Колко пъти Ви молих да напишете в коя точка искате да бъде разгледано това предложение днес? Вие не го направихте, аз трябваше да го направя. Колеги, нека да спазваме винаги Правилника. Всичко останало е въпрос на разбирания. Заповядайте. Не може да спазваме Правилника, само когато ни отърва. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. За съжаление, наистина точно така се прави от управляващото мнозинство – спазва се Правилникът, когато Ви отърва. Защото в чл. 113 никъде не е записано, че трябва да се посочи точен ден, час, минута и секунда кога да се проведе съответното изслушване на министъра. Описана е процедурата – коя парламентарна група по колко минути има право на въпроси, отговорите на министрите и така нататък. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така. ФИЛИП ПОПОВ: Въпреки това, Вие подложихте тук на гласуване процедурата, която беше отхвърлена от Вас, от ГЕРБ. Явно не знаете откъде идва думата парламент? Да Ви кажа: тя е старофренска и означава разговор, съвещание. Вие бягате от този разговор. Вие скрихте министъра от този разговор с гласуване, всички целокупно. Не на 10%, както са сега тук, цялата група на ГЕРБ гласува „против“ да бъде изслушан министърът. Уважаеми господин Министър, по отношение на „уважаеми“, обърнете се към колегите от ГЕРБ, защото те Ви насадиха тук на този стол в момента. Те са виновни по този начин да се случва този дебат в парламента, който не е парламентарен и не е политически издържан така, както би следвало да бъде, ако се беше спазила процедурата. Затова спазвайте процедурите! Спазвайте процедурите! И, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател, Парламентът е политически орган и престанете с това да не политизираме! Ако не в парламента, къде ще се разискват политики?! Тук се разискват политики, а не даване на калпак на съответните болници или отделения от министър-председателя през стъклото на джипа. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! Процедурата ми е по начина на водене и тя е към Вас, госпожо Председател. Стоя, слушам и не мога да разбера защо допуснахте всичко това. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защото такъв е Правилникът, господин Бойчев. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Не, може да има само две причини да стигнем до тази абсурдна ситуация в момента. Първата е на Вас и на народните представители от ГЕРБ да не Ви пука за съдбата на българските деца. (Шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Е, не, не. Моля Ви, господин Бойчев, моля Ви, господин Бойчев! ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тази причина я изключвам, защото… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да бъдем колегиални. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: …защото не мисля, че в тази зала има народни представители, които не са съпричастни към здравето на българските деца. Остава втората причина, за да стигнем до тази абсурдна ситуация. Вие нямате политическо доверие на министър Ананиев. За да стигнем до тази абсурдна ситуация той да стои в тази зала и да не бъде допускан до трибуната да даде разяснение за този случай, това означава, че Вие му нямате доверие за неговите качества, за действията, които има като министър, и за работата, която изпълнява. Нямате доверие на собствения министър за това, че може да застане тук и да защити тези действия, да защити и да каже ясно, че знае какво прави. Това е изводът, който аз си правя, а Вие, господин Министър, си направете извода за Вас кой Ви постави в тази неудобна ситуация. Защото Вие не сте в началото на мандата си, Вие вече достатъчно дълго време управлявате тази система. Тук не един или два пъти сме обсъждали проблеми на българското здравеопазване, обикновено липсата на здравни грижи за цели региони от страната. Но в момента сме в абсурдната ситуация да обсъждаме закриване на Националната педиатрична болница в София – отделението за спешна медицина, в София! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Бойчев, процедурата беше към мен. Разбрах процедурата Ви. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Вече имаме проблем с осигуряване на здравните грижи в София. Какво повече трябва да се случи? (Ръкопляскания от „БСП на България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Бойчев. Благодаря Ви. Времето изтече. Разбрах Вашата забележка, но ще продължа да работя така, както пише в Правилника. Господин Свиленски. (Реплики от ГЕРБ.) ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Колеги, може по два и три пъти по начина водене, защото това го направихте Вие. Ако бяхте приели предложението, щеше да има по два въпроса от група. (Реплики.) Не, това е процедура по начина на водене. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете, господин Свиленски? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: От един час сме в тази процедура по начина на водене. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Да, точно госпожо Председател, групата, към която Вие принадлежите, е виновна за протичането по този начин на днешното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма виновни. Така са решили колегите и така са гласували. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Има виновни и те трябва да станат ясни, защото Вие няколко пъти казвате, че дебатът е отложен, че изслушването е отложено. Не, то е отхвърлено два пъти с гласовете на ГЕРБ – два пъти, повтарям. Единият път с 69 гласа, вторият път със 74 гласа. Господин Министър, тези хора, тези депутати… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Сливенски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …нямат доверие към Вас. Чухте изказванията по процедури по начина на водене, принудени от Правилника, госпожо Председател, който в този момент не трябва въобще да го спазваме, когато говорим за децата на България. Господин Министър, с тази подкрепа, която виждате, нито един човек от парламентарната група на ГЕРБ не излезе да Ви защити. С това, което казахте, че нищо не е направено, че предстои, че чакате министър-председателят да даде милион и 700 хил. лв.… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нали спазваме Правилника, господин Свиленски? ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Единственото нещо, което може да направите, господин Министър, е да подадете своята оставка сега и повече да не преминаваме към парламентарен контрол, защото няма нужда, господин Министър. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски… ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Нито от отговори на въпроси, нито задаване на въпроси. Въпросът вече наистина е много по-голям. Той касае Вашето бъдеще като министър, бъдещето на здравеопазването, защото тази част на залата нямат доверие на тази част на залата. Вие трябва сега, след мен, да излезете от тази трибуна и достойно, като мъж, какъвто сте бил винаги… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това, че Ви наричаме „уважаеми“, не е защото не Ви уважаваме или защото така пише в учебниците… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не се обръщайте към министъра, а се обръщайте към мен! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …а защото наистина Ви уважаваме и сте… (Народният представител Георги Свиленски продължава да говори при изключени микрофони.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече. Благодаря Ви, господин Свиленски. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Продължаваме с парламентарния контрол. Първият въпрос е от народните представители Георги Михайлов и Десислав Тасков относно дарителски платформи за закупуването на медицинска апаратура. Заповядайте, господин Тасков. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Относно дарителски платформи за закупуването на медицинска апаратура. Господин Министър, през последните месеци обществото става свидетел на широко разпространени дарителски платформи с различни таргетни направления. Някои от тях са насочени към закупуването на кувьози за различни отделения в страната. Считаме, че това е една базова апаратура, която не следва по никой начин да разчита на дарителски инициативи. Фактът, че се е стигнало дотам, е тревожен. Какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването, за да осигури нормално функциониране на неонатологичните отделения в страната? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Министър. Благодаря, господин Тасков. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов и доктор Тасков, детското здраве е основен приоритет в сектор „Здравеопазване“ съгласно Националната здравна стратегия 2020. Важен акцент и стъпка напред в цялостната политика по отношение на грижите за детското здраве е и приетата от Министерския съвет Национална програма за подобряване на майчиното и детското здраве 2014 – 2020 г. Отчитайки факта, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, усилията за подобряване на здравните услуги следва да са насочени към осигуряване на по добър и навременен достъп на всички бременни жени и новородени деца до високотехнологична специализирана апаратура и здравни услуги. С оглед осигуряване оптимална послеродова адаптация на новородените деца и лечение на всички патологични състояния, възникващи в неонаталния период, в Наредба № 13 от 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Неонатология“ са въведени изисквания към лечебните заведения, извършващи дейности по неонатология от съответното ниво на компетентност, отнасящи се до кадровата и материалната осигуреност, включително задължително оборудване с транспортни инкубатори, организацията на транспорт в неонатологичните отделения с по-високо ниво на компетентност или в специализираните детски клиники. В тази връзка Министерството на здравеопазването в качеството на конкретен бенефициент изпълни предварително Дефиниран проект № 4 „Подобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи“, финансирани по Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“, финансирани от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия механизъм. Основна цел на Проекта бе намаляване броя на деца с вродени заболявания и намаляване на детската смъртност в страната. С изпълнение на Проекта бе подобрено качеството на пренаталната диагностика и неонаталните грижи във всяка от 28-те области в страната. Модернизирани бяха отделенията по неонатология в 33 лечебни заведения в страната чрез закупуване и доставка на 436 високотехнологични медицински апаратури. Повишена бе и квалификацията на медицинските специалисти, работещи в тях. Обучени бяха в областта на феталната морфология – 124 специалисти по акушерство и гинекология. С Постановление на Министерския съвет № 121 от 2019 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. бяха одобрени допълнителни разходи в размер на 1 млн. 250 хил. лв. за закупуване на медицинска апаратура за нуждите на детското здравеопазване в страната. Със средствата ще бъдат закупени и апарати за дихателна реанимация и кувьози. С моя заповед № РД-11-219 от 2019 г.… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще продължа след това. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Заповядайте за реплика, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние неслучайно Ви зададохме този въпрос. Сега съм принуден да кажа в зала няколко факта в детското здравеопазване, които са много сериозни. Не сте длъжен може би да знаете, но 10 – 11% от всички новородени деца са недоносени. Това прави 6 хиляди новородени деца годишно в България. Първото, което е много тревожно, е, че в България няма регистър на недоносените деца. Единствено има статистика, уважаеми господин Министър, че за 2017 г. 279 деца са мъртвородени, които са оценени като недоносени. Оттам нататък на тези, които са родени недоносени, каква е тяхната съдба – конкретно за всяко дете, е дело на всяко Министерство на здравеопазването в Европейския съюз, тук не е свършено. Освен че не е свършено, цялата тази започнала инициатива изключително говори за качествата на българина – колко той е готов да помага на ближния си, това е една похвална инициатива, но тя не може да се ориентира, господин Министър, към купуването на кувьози, което е базова технологична характеристика на всички неонатологични отделения. Отворете да видите, че в България има кувьози, които са на 20 години, на 40 години! Всичко това се свежда до една цифра, която е много тревожна. Отворете Вашите данни на Вашия подчинен център – Национален център за обществено здраве, за да видите каква е перинаталната смъртност в България и колко се отличава тя от Европа! Всичко това, господин Министър, говори, че Министерството на здравеопазването трябва да се обърне към този проблем, да не го оставя на благотворителни инициативи, да се заеме с него и да го реши в полза на българските деца. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Заповядайте за отговор, господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Михайлов! Всичко това, което казахте, ние сме убедени, че трябва да го имаме като статистика и като регистър и това ще бъде част от Националната здравна информационна система, по която текат отделните обществени поръчки. Можете да бъдете сигурни, че преследваме тази цел. На втория Ви въпрос по отношение на кувьозите и правителството да си поеме своите ангажименти, аз преди мъничко споменах, че Министерският съвет през месец май тази година прие с постановление за 1 млн. 250 хил. лв., в момента тече обществената поръчка за доставка на апарати за дихателна реанимация и кувьози по две обособени позиции – доставка неинвазивни неонатални и назални респиратори за нуждите на доносени и недоносени новородени деца – 15 броя, и доставка на инкубатори за специални грижи за новородени деца – 40 броя. Тези бройки не са случайни. Ние се допитахме до всички лечебни заведения, които имат нужда от тази апаратура и даже сме предвидили резерв, ако нещо се случи или има някакви проблеми със самата доставка с отделните апарати. Можете да бъдете сигурни, че сме отговорили на всички изисквания, които в момента имат лечебните заведения. Обществената поръчка е на етап отваряне на оферти и в края на месец ноември 2019 г. се надявам този процес да приключи. Закупената медицинска апаратура ще бъде предоставена на лечебните заведения за болнична помощ и на общини и съм убеден, уважаеми госпожи и господа народни представители, че ще допринесе за намаляване на детската смъртност в страната и за подобряване на качеството на неонаталните грижи чрез модернизация на отделенията по неонатология. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Преминаваме към втория въпрос от Георги Михайлов и Десислав Тасков относно състоянието на интензивно отделение при Многопрофилна болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София“ ЕАД. Заповядайте, господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Повод за този въпрос е написано писмо, което беше изпратено до всички членове на Здравната комисия, за състоянието на Интензивното отделение в Болницата за активно лечение на белодробни заболявания. Там се е стигнало до тежък кадрови дефицит, който се е превърнал в кадрови кошмар и всички кадрови решения в тази болница по отношение решаването на този проблем, за съжаление, не довеждат до неговото разрешаване. Но този проблем в тази болница е само част от огромния пъзел от проблеми, които се появяват вече лавинообразно в тежкия кадрови дефицит със специалистите по здравни грижи, както обичат някои да ги наричат, аз ги наричам по най-нормалния начин „медицински сестри“. Бих искал да чуя, а и всички ние: какви са Вашите мерки за решаването на тези проблеми не само на територията на Болницата, както Ви е поставен въпросът, а и изобщо в Република България? Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов и доктор Тасков! Многопрофилната болница за активно лечение по белодробни болести „Св. София“ – град София, е лечебно заведение – търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването. Като търговско дружество по смисъла на Търговския закон и на § 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения същото се управлява и представлява от ръководните си органи. Дружеството е самостоятелно юридическо лице и неговото управление е въпрос на мениджърски подход и умения на избраните ръководни органи, които са длъжни с грижата на добър търговец да управляват повереното им дружество и във всички свои действия да се ръководят в най-голяма степен от защитата на неговите интереси. Органите на управление на лечебните заведения осъществяват и политиката по управление на човешките ресурси. От компетентността на Съвета на директорите на дружеството е определянето на организационната структура и утвърждаването на вътрешнонормативната уредба на лечебното заведение относно управлението на човешките ресурси в съответствие с действащото законодателство и Раздел IV от Наредба № 5 от 2019 г. за утвърждаването на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, в това число и по отношение на обезпечаване на клиниките с необходимия брой медицински специалисти. Във връзка с поставения от Вас въпрос бе изискана информация от Болницата и по данни от лечебното заведение Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, структурно звено към Болницата, в което функционират две отделения – Отделение по интензивно лечение и Отделение по анестезиология и интензивно лечение. Съгласно щатното разписание на лечебното заведение в Отделението по анестезиология и интензивно лечение са предвидени 10 длъжности за медицински сестри. Реално заети са седем, от които две анестезиологични медицински сестри. Отделението е изпитало временно затруднение, вследствие на непредвидено заболяване на две от медицинските сестри поради отпуск по болест в периода от 23 октомври 2019 г. до 8 ноември 2019 г. От страна на ръководството на лечебното заведение ни информират, че са предприети своевременни действия по осигуряване на четири щатни медицински специалисти, като такива са назначени, както следва: от 1 ноември, от 18 ноември, от 25 ноември и последната бройка, последният медицински специалист ще бъде назначен на 1 декември, с което кадровият проблем в Болницата вече е решен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. За реплика – господин Михайлов, заповядайте. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Като лекар с дългогодишна практика смея да Ви споделя, че независимо от цитираните от Вас заповеди за назначение, проблемът с кадровия дефицит на медицинските сестри в България е изключително тежък. Аз съвсем коректно не Ви цитирах какъв е възрастовият състав на сестрите, които подробно и съвестно са описани в писмо. На 74 години, господин Министър, е една от тях. Този проблем е, както многото други, в здравеопазването. Хубаво е, че след като сте се обадили като принципал на това лечебно заведение, независимо от това какво е било състоянието, когато написахме към Вас това писмо, проблемите там частично са решени, но проблемите в България не са решени. Проблемите в България няма да се решат и сега чрез този Национален рамков договор с начина, по който той се конструира, а те ще се задълбочат. Много от болниците, особено общинските, не могат да отговорят със своите възможности, както сега е конструирано тяхното финансиране, на увеличението на заплатите, господин Министър, и то на медицинските сестри. Затова Ви призовавам да помислите сериозно, да потърсите политическия консенсус в парламента, да се обмислят всички възможности, защото начинът, по който сега функционира системата, ще доведе рано, а не късно, до много, много по-сериозни грижи, отколкото имаме и имате в момента. Благодаря Ви, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов. Господин Министър? Няма да ползвате дуплика. Благодаря. Въпрос от народния представител Валентина Найденова относно освободени доставки съгласно чл. 39, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, свързани със здравеопазването. Заповядайте, госпожо Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. И все пак, уважаеми господин Министър, заедно с професор Гечев през тази година в парламентарен контрол поставихме два въпроса към Министерството на финансите, свързани с плащания, данък добавена стойност от функция „Здравеопазване“. На първия въпрос от Министерството на финансите ни бе отговорено, цитирам: „Исканата информация не може да бъде предоставена от Националната агенция за приходите“. На втория въпрос от същото Министерство отговорът гласи, цитирам: „През 2016 г. от търговските дружества, реализирали и икономическа дейност по КИД 86 – Хуманно здравеопазване, е платен ДДС в размер на 13 млн. 460 хил. 874 лв., съответно за 2017 г. – 17 млн. 776 хил. 937 лв., и за 2018 г. – 18 млн. 202 хил. 566 лв.“ Но съгласно чл. 39 т. 1 от Закона за данък добавена стойност „извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, представляват освободена доставка“. Господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какво е включено в обхвата на чл. 39, т. 1 от Закона за данък добавена стойност, касаещ освободените сделки, свързани със здравеопазването и включени ли са в тях лекарствените продукти, медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с публични финансови ресурси, и каква е възможността те да бъдат изцяло освободени от облагане с данък добавена стойност и този данък да остане в лечебните заведения, за да могат те да го ползват, включително за повишаване на заплатите на лекарите, медицинските сестри и други медицински специалисти, намиращи професионална реализация в сектор „Здравеопазване“? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, сигурно въпросът Ви е важен. Сигурно очаквате отговорът да бъде конкретен, но според мен е сбъркан адресатът на въпроса и ще Ви кажа защо. Бих желал да Ви информирам, че въпросите, свързани с данъчната политика на правителството, включително и Вашия въпрос: какво е включено в обхвата на чл. 39, ал. 1 от Закона за ДДС, касаещ освободени сделки, свързани със здравеопазването и включени ли са в тях лекарствените продукти, медицинските изделия, помощните средства, приспособленията и съоръженията за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с публични финансови ресурси, и каква е възможността те да бъдат изцяло освободени от облагане с ДДС и с него да бъдат завишени заплатите на лекарите, лекарите по дентална медицина, медицинските сестри и другите медицински специалисти, намиращи се в професионална реализация в сектор „Здравеопазване“, са извън правата, компетенциите и правомощията на министъра на здравеопазването. Поставеният от Вас въпрос може да бъде разглеждан само и единствено от министерствата и ведомствата, в чиито прерогатив е тълкуването на данъчните закони, включително и на Закона за ДДС. Поради горното не бих могъл да коментирам поставения от Вас въпрос. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Госпожо Найденова, за реплика. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, аз очаквах този отговор, но искам да Ви кажа следното. Той е насочен към Вас, за да Ви напомни, че при едно добро преглеждане на закона – специално Закона за данък добавена стойност, и точно в този член, който касае медицинските услуги, биха могли да се намерят резерви, които да бъдат използвани и от Министерството, респективно от държавния бюджет, и от бюджета на НЗОК индиректно, за да може ние да намерим необходимия финансов ресурс и да посрещнем необходимостите на здравеопазването. Просто въпросът е насочващ към Вашето внимание и аз смятам, че с Вашата компетенция ще намерите прекия път към Министерството на финансите и бихте се замислили дали и ние като народни представители не можем нещо да помогнем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова. Продължаваме към следващия въпрос, последен за министър Ананиев. Въпрос от народните представители Десислав Тасков, Георги Йорданов и Георги Михайлов относно преместването на Метадоновата програма от територията на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна“ в София. Заповядайте, господин Тасков. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След преместването на Центъра за лечение на наркозависими и Метадоновата програма към Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм на територията на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Св. Анна“ в София, Вие се срещнахте с протестиращи жители от квартал „Младост“ и им обяснихте, че ситуацията е временна. Моля за Вашето обяснение три месеца по-късно: ще бъде ли преместен Центърът за лечение на наркозависими, кога и къде? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тасков. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, доцент Йорданов и доктор Тасков, Програмата за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, е първата държавна програма в България за поддържаща терапия с метадон, която стартира през далечната 1995 г. като единствената ефективна алтернатива за лечение на хероиновата зависимост. През годините – и до настоящия момент, по Програмата са лекувани над 900 пациенти. Обучавани са и много специалисти – психиатри, нарколози, психолози, медицински сестри и социални работници, които към момента работят в програми за лечение на зависими лица в София и в цялата страна. В момента на лечение с лекарствения продукт метадон са 194 хероиново зависими пациенти. Повечето от пациентите при постъпването им в Програмата са с много хронични и нелекувани соматични и психически заболявания – в допълнение, към тях в обществото е наслоено отхвърлящо отношение. Уважаеми госпожи и господа народни представители, хероиновата зависимост е заболяване и то трябва да се третира и лекува при същите медицински условия, при които се лекуват и останалите болни хора. За преместването на така наречената Метадонова програма към Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм от страна на Министерството на здравеопазването е осигурена подходяща сграда. Същата е с много добра комуникационна достъпност до обществения транспорт, далеч е от жилищни сгради, детски градини, училища и детски площадки. В момента се извършва ремонт на помещенията с цел адаптирането им за такъв вид лечебна дейност и създаването на добри условия за работа. Ремонтните работи ще приключат на 16 декември 2019 г. и преместването ще се извърши в срок до 25 декември 2019 г. в навечерието на коледните празници. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Господин Тасков, заповядайте за реплика. ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Смятам, че и като лекар съм задължен да кажа на фона на това, което казахте, вярвам, че освен да се опитаме да помогнем на хората, които реално се борят да възстановят живота си, ние трябва да бъдем и толерантни, дори, бих казал, да възпитаваме в толерантност. Но това не бива да става чрез противопоставяне, от една страна, на страховете на хората за сигурността на децата им, на имуществото, на собствеността, а, от друга страна, на хората, които реално имат нужда не само от помощ, но и от разбиране, бих казал, дори да върнат личното си достойнство – затова, благодаря. Във Ваше интервю на 24 октомври казахте, че е предвидена съответната сума не само за едно подходящо място – макар че не чух къде е, но и да се подготви сграда, която, цитирам: „да отговаря на всички изисквания, да бъде специално пригодена за Метадоновата програма“, за която съм убеден, че наистина дава резултат, това е така. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тасков. Благодаря на министър Ананиев за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпроси към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Любомир Бонев относно водната криза в община Перник. Заповядайте, господин Бонев. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Аврамова – министър, уважаеми народни представители! Моят въпрос е относно водната криза в община Перник, като изрично ще назова и населените места, които също са на воден режим: град Бàтановци, село Дивотино, село Люлин, Мещица, Черна гора, Богдàнов дол, Бучино, Лесковец. Това са населени места на територията на Пернишка община. Госпожо Министър, към настоящия момент всички вече сме наясно с настъпилата водна криза и режима в община Перник. Общината е изправена пред безпрецедентен воден режим за последните 25 години, предишният е 1993 – 1995 г. Преди повече от два месеца – на 20 септември, именно от тази трибуна Ви поставихме въпроса за скрития, а и към онзи момент явен воден режим на община Перник. От Вашия отговор тогава ставаше ясно, че това е един нормален процес вследствие на засушаване през сезона, липсата на валежи и други факти и обстоятелства, независещи от ВиК дружеството и от областния управител, който се явява председател на Асоциацията по ВиК в град Перник. От тогава до сега наяве излязоха достатъчно много факти, които показват по един или друг начин, че нито ВиК – Перник, нито вече бившият кмет на общината, нито областният управител са взели адекватни мерки да информират жителите на община Перник за предстоящия воден режим. В тази връзка и в качеството Ви на министър на регионалното развитие и принципал на ВиК дружеството в Перник, моля да ми отговорите на въпроса: какви мерки предвиждате за предотвратяване на водния режим в община Перник и как ще протече стопанисването на водните обеми в язовир „Студена“? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев. Имате думата за отговор, госпожо Аврамова, в рамките на три минути. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бонев, уважаеми дами и господа народни представители! Язовир „Студена“ с общ обем 25,2 млн. куб. м е проектиран като едногодишен изравнител, което означава, че язовирът събира водите, постъпващи от водосборната област в рамките на една година, за който период язовирът обезпечава водоподаването в обслужвания район в град Перник, град Батановци и околните села. Язовир „Студена“ е в списъка на комплексните и значими язовири, за които разходването на водните количества се извършва съгласно одобрен от министъра на околната среда и водите месечен график, съставен в съответствие с чл. 53 от Закона за водите. Месечният график се изготвя, като се взимат предвид актуалната информация за състоянието на язовира през предходния месец, определената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток, хидрометеорологичната обстановка и преценката на исканията в месечната заявка от титулярите на разрешителните за водовземане. Месечните графици се публикуват на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите и са публично достъпни. С моя заповед от 12 ноември беше сформиран екип от експерти с различни компетенции за извършване на проверка във „Водоснабдяване и канализация“ – град Перник, във връзка с експлоатацията на язовира и Водноелектрическата централа към него за периода от 1 януари до датата на проверката. В хода на проверката се установи, че ВиК операторът е действал в изпълнение на разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите, като при пресъхване или силно намаляване на дебита на водоизточниците, операторите уведомяват териториалните органи на изпълнителната власт и предлагат да се предприемат действия за въвеждане на режим на водоползване и/или лимити на водопотребление, или ограничение на водоползването, като забрана на ползване на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, моторни превозни средства и други. Тук можем да отчетем забавяне в действията на ВиК оператора, въпреки че от негова страна към общината и към областния управител има писма от месец април, август, октомври. Така че такава информация е постъпила по надлежния ред. Към настоящия момент Министерството проучва всички възможности за решаване на проблема с въведения режим. На 18 ноември в краткосрочен план се разглеждат възможностите за оптимално използване на наличните водоизточници, захранващи язовир „Студена“. Министерството поиска информация относно наличие на свободни водни количества от водоснабдителната система, експлоатирана от „Софийска вода“ АД, разположена на територията на Природен парк „Витоша“, които биха могли да се прехвърлят към град Перник. За обсъждане на темата се проведоха срещи с участието на представители на МРРБ, „Софийска вода“, ВиК ООД – Перник, като са набелязани стъпки за оказване на експертна помощ от страна на „Софийска вода“ – организирани са работни срещи, анализират се възможни технически решения, провеждат се обследвания на терена. Тук искам да благодаря на експертите на „Софийска вода“ за оказаната помощ, набелязаните мерки, които ВиК в следващите няколко дни ще изпълни и ще има допълнителни количества вода от Владайския канал, които ще бъдат насочени към язовир „Студена“. Ще допълня своя отговор в дупликата. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова. Имате думата за реплика, господин Бонев. ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, хронологията е следната: месец април ВиК дружеството уведомява кмета на община Перник и областния управител в качеството му на председател на Водната асоциация. На 20 септември зададохме въпрос от трибуната на Народното събрание, адресиран до Вас, за скрития или вече явен воден режим в град Перник. Сто хиляди души са потърпевши от този воден режим! На 9 октомври 2019 г. управителят на ВиК дружеството уведомява областния управител – в качеството му на председател на Водната асоциация, кмета на община Перник, действащ към настоящия момент заради предизборната кампания, и председателя на Общинския съвет, че предстои воден режим на град Перник и населените места около града. Аз Ви питам, госпожо Министър: тази кореспонденция и този микс от безхаберие, безотговорност – най-отговорно го казвам, доведе ли до водна криза Перник? Да се прехвърля отговорността между министерствата – Регионалното и МОСВ, най-малкото не е редно. Да, похвално е, че се взимат мерки. Похвално е, че се правят опити през „Софийска вода“. И премиерът отпусна средства за град Перник в такъв критичен момент, и Държавният резерв отпусна, но защо се стигна дотук? Кой, как и защо допусна това да се случи? Това е основата на нашия въпрос. Да, необходимо е да се направи ремонт на стената, необходимо е и ще се радваме да има воден цикъл в град Перник, защото град Перник е единственият областен град без такъв воден цикъл. Пак Ви питам и искам ясно да кажете: в рамките на правомощията на коя институция – управителят на ВиК – Перник, кметът на община Перник към онзи момент на уведомлението, областният управител (председателят дава знак, че времето е изтекло), въпросите относно допуснатата хуманитарна и социална катастрофа, всичките ѝ аспекти трябва да се знаят точно и ясно, къде е отговорността? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев. Имате думата за дуплика, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Надявам се да ми дадете малко повече време, защото темата е актуална, а жителите на Перник трябва да знаят какви мерки се предприемат. Господин Бонев зададе един актуален въпрос, който бих искала да довърша като отговор. Друга мярка, която е набелязана като краткосрочна и спешна за прилагане, която аз смятам за наложителна, е да има по ефективен режим на водоподаване към потребителите в рамките на едно денонощие, с който да се регулира ползването на вода в града с цел намаляване на загубите и авариите по водопроводната мрежа. На 22 ноември от управителя на ВиК – Перник, е изпратено писмо до кмета на община Перник с предложение за водоподаване към потребителите в часовия диапазон от 15,00 до 22,00 ч., тоест въвеждане на еднократен режим за водоползване. С въвеждането на този режим на водоподаване ще намалее броят на авариите, възникващи от хидравличните удари по амортизираната водопроводна мрежа, и загубите на водата, което ще доведе до акумулиране на водни количества в резервоарите на града. Кметът на община Перник е издал по-щадяща заповед, с която режимът е два пъти в денонощието. Аз се надявам той да преосмисли своето решение, така че да имаме възможност да съхраним водата, която се намира към момента в язовира. Във връзка с изпълнение на спешните мерки, както и Вие споменахте, миналата седмица на среща между кмета на община Перник и премиера се взе решение да бъдат отпуснати 2,7 млн. лв. на община Перник, за което ВиК – Перник, има изготвен проект. Проектът е свързан с реконструкция на утаителите на пречиствателната станция за питейни води, която обслужва Перник и околните села. С това би се гарантирало качеството на питейната вода, включително и в случая с намаления обем на язовира. В процеса на срещи и разговори с експерти беше съобщено, че се взеха и проби, за да бъде направено изследване на язовир „Долна Диканя“ и язовир „Осломе“, така че ако имаме възможност, да направим технически мерки, с които да имаме и резервен вариант. За язовир „Долна Диканя“ още нямаме окончателните резултати от второто вземане на проби. Основната причина за големите загуби на вода, както и Вие споменахте, е лошото експлоатационно и техническо състояние на водопреносната система. Поради липсата на средства, дълго време не са извършвани никакви значими ремонти и реконструкции на съществуващата водопроводна мрежа. За съжаление, такива дейности не са реализирани с европейски средства и през предния програмен период – 2007 – 2013 г., което значително задълбочава влошаването на състоянието на водопроводната мрежа. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството се проведоха редица срещи с експерти, геолози, хидролози, ВиК-инженери, спалеолози, обсъдиха се няколко варианта за осигуряване на допълнително количество вода. Предстои изготвяне и представяне на официални предложения от експертите, с които сме разговаряли, като тези предложения ще ги подложа на обсъждане на експертно ниво. Ще бъде взето решение кои от тях са възможни за изпълнение и в краткосрочен план кои биха довели до действия, които могат да доведат до снабдяване с допълнителни количества вода. В по-дългосрочен план основната мярка е именно намаляване на загубите във водопроводната мрежа. Знаете, че ВиК – Перник, вече има изготвен проект, с който е кандидатствал, и има договор за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“, като най големите инвестиции са за водоснабдяване. За община Перник те са 22 млн. лв. и включват: реконструкция на главните водопроводи Изток – Запад; водопроводите за квартал „Изток“; изграждане на три броя нови водоеми и прилежащите им водопроводи; реконструкция на два броя помпени станции – Самоков и Могилче. Това са ключови обекти, с реализацията на които загубата на вода ще се намали драстично, така че да има възможност язовирът да поеме потреблението. ВиК – Перник, ни информира, че се провежда организация за прилагане на режима за водоподаване. Предприето е спиране на водоподаването от язовир „Студена“ за населените места, които имат алтернативни водоизточници, като това е направено първо в квартал „Църква“. В съответствие с очакваните характеристики на обработваната вода при по-ниски нива в язовира, по-висока мътност, по-високо съдържание на желязо, съоръженията на пречиствателната станция са подготвени за тези технологични спомагателни процеси. Ще завърша с това, че водният режим беше наложителен и беше въведен от кмета на Перник. Апелирам за отговорното ползване от потребителите, дори при това нарушено водоподаване, за отговорното ползване на водата от цялата общественост. Всички сме съпричастни към начина, по който се ползва питейната вода. Трябва да проявим разбиране към момента, в който се налагат тези ефективни мерки на режим на водоподаване, така че в язовира да има вода до пролетното снеготопене. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова. Към следващите въпроси ще трябва да съм малко по-стриктен. Следва въпрос от народния представител Николай Иванов относно напредъка по разработване на Оперативна програма за регионално развитие и други програми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Заповядайте, господин Иванов. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! През първите два програмни периода Оперативната програма за регионите беше достъпен и много важен финансов инструмент за общините. С този ресурс беше променена жизнената среда, обнови се пътната инфраструктура, подпомогна се развитието на туризма, на социалните услуги, модернизира се образователната инфраструктура. През всеки от периодите критерият за достъп до този финансов инструмент беше различен. Разбира се, имаше ограничения и пропуски в планирането, които или ограничаваха териториалния обхват – такъв е примерът с така наречените бели петна в градските райони, или не осигуряваха достатъчно балансиран подход спрямо различията в социално-икономическото развитие на районите за развитие. Започва новият мандат в местното самоуправление и от огромно значение за продължаващото развитие на общините и регионите е този финансов инструмент да бъде използван максимално през следващите четири години. В тази връзка моят въпрос към Вас е: на какъв етап е планирането и програмирането на новите финансови инструменти за регионално развитие за следващия програмен период 2021 – 2027 г., финансиран със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Имате думата за отговор, госпожо Аврамова, в рамките на три минути. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Основната цел на политиката за регионално развитие в България, която ще намери отражение в новата Оперативна програма за развитие на регионите 2021 – 2027 г., е да създаде жизнени, силни и устойчиви региони като отговор на неблагоприятните демографски тенденции и задълбочаване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия. Отчита се необходимостта от прилагане на интегриран териториален подход, насочен към създаване на модел за полицентрично развитие, който работи за устойчив и балансиран растеж на българските региони, като по този начин в близко бъдеще ще се достигне средното ниво за Европейския съюз. В хода на подготовката за новия програмен период е изготвен Доклад за социално-икономическия анализ на районите в България, който ще послужи за подготовка на новата Оперативна програма „Региони в растеж“ и на другите оперативни програми. Определен е поименният състав на тематичната работна група за разработване на Оперативната програма за развитие на регионите за периода 2021 – 2027 г. Първото заседание на Тематичната работна група е проведено на 15 ноември. На заседанието е представен подход за структуриране на новата оперативна програма, съгласно който Програмата ще се фокусира върху два основни приоритета за устойчиво градско развитие на големите градове, както и за развитие на територията на регионално ниво. Разработен проект на Програмата се очаква в края на месец март 2020 г. В хода на подготовката за новия програмен период е изготвен Доклад за социално-икономическия анализ на районите в България, който ще послужи за подготовка на новата оперативна програма. Възложено е разработването на регионалните схеми за пространствено развитие на регионите от ниво 2, които ще изпълнят ролята на стратегия за изпълнение на Инструмента „Интегриране и териториални инвестиции на регионално ниво“. В края на 2019 г. Министерството ще разполага с готов проект на регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2, които ще бъдат подложени на широко обществено обсъждане и консултиране. Паралелно се изготвя актуализация на Националната концепция за пространствено развитие, която също ще бъде използвана в процеса на програмиране на новата оперативна програма. Очаква се Проектът на програмата да бъде финализиран през 2020 г. и да бъде внесен за обсъждане от Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз. Програмата трябва да бъде одобрена от Министерския съвет, преди да бъде изпратена за одобрение в Европейската комисия. Относно програмите за европейско териториално сътрудничество – в изпълнение на Постановление № 142 от 7 юни 2019 г. на Министерския съвет за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България, със заповеди на министъра на регионалното развитие и благоустройството от месеците юни и октомври 2019 г. бяха определени представителите на Република България в поименния състав на Тематичната работна група за разработване на съвместни програми с Република Румъния, Република Северна Македония, Република Турция, Република Сърбия за периода 2021 – 2027 г. По изброените програми процесът на програмиране беше открит с първите заседания на тематичните работни групи. По програмите са обсъдени и одобрени правила, план-график за разработване на проектните документи и съвместни концепции за програмиране, които отразяват визията на държавите участници в програмите за периода. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова. Имате думата за реплика, господин Иванов. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. В него казахте, че основният фокус на бъдещата програма „Региони в растеж“ ще бъде интегрираното териториално разпределение на инвестициите съгласно нуждите на съответния район и ще се търси интегриран ефект. Разбира се, от значение е какъв ще е икономическият принос на всеки един проект и ползата му за гражданите от съответния регион или община. Приветствам това, това е добър подход. Аз съм притеснен от друго. Знаете добре, че съм народен представител от Врачански избирателен район – от най-слабо развития регион, Северозападния. За хората в него и за общините е от изключително значение най-сетне да се отлепят от дъното, да се намали негативният ефект от тежката демографска криза, огромните социално-икономически различия вътре в района между малките и големите населени места с останалите райони в страната и в Европа да започнат да се стопяват. Затова от изключително значение е как ще се постигне това с новата програма за регионите. Казахте, че предстои да се разработват нови интегрирани териториални стратегии с широко гражданско участие, имаше и медийна информация за резултата от първото заседание на работната група, а току-що споменахте, че предстои и актуализация на Националната концепция за пространствено развитие. Този процес на планиране заедно с обсъждането на новата визия на Програмата в работната група и целия дълъг път до одобрението от Министерския съвет и Европейската комисия не създават ли риск от забавяне и лишаване на общините и регионите от този ресурс през една сериозна част от новия мандат на местната власт? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Имате думата за дуплика, госпожо Аврамова. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Иванов, в допълнение на казаното от мен дотук, ще допълня, че при разработване на новата оперативна програма ще се търси фокус точно върху специфичните географски характеристики и ресурсите на територията, за да се постигне по добър резултат, като се имат предвид местните потенциали. Това би довело до намаляване на дисбалансите и забавяне на процеса на миграция. В частност искам да кажа, че разпределението на средствата по регионите също ще бъде балансирано, така че да търсим развитие на по-слабо развитите региони, какъвто е Северозападният. Новият подход, който ще приложим при изпълнението на Оперативната програма, ще даде възможност да инвестираме не само в градовете, а на цялата територия и да изпълним мерки, които са съвкупност от дейности, които могат да бъдат финансирани от няколко програми, включително и меки мерки като комплексен проект, чиято цел трябва да бъде развитие на региона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова. Следва въпрос от народния представител Дора Янкова относно зимното поддържане на държавните пътища. Имате думата, госпожо Янкова – две минути да развиете въпроса си. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър на културата! Моят въпрос, госпожо Министър, всяка година е относно зимното поддържане на държавните пътища. В зимен период сме. В Родопите миналата седмица поваля малко сняг, но по прогноза се очаква през следващата седмица снегът да бъде в цялата страна. Българските граждани, фирми и институции имат желание тук, от трибуната на парламента, министърът на регионалното развитие като принципал на тази политика да сподели готова ли е държавата да функционира в зимни условия и какво е направило ръководеното от Вас Министерство? Паралелно с това стои въпросът: междуинституционално проведени ли са всички разговори? Преди малко е приключил Областният щаб на Смолян. Дали това е направено като стиковка и координация във всички области? Има ли достатъчен капацитет във фирмите, които сте избрали? Особено за район като Смолянския задължително е необходимо да имат на разположение ротори и грейдери. Има ли достатъчно материал за опесъчаване? Миналата седмица, когато се заледиха пътищата, се оказаха доста проблеми и катастрофи, а това е част също от тази политика. Поради тази причина поставих на Вашето внимание въпроса ми и днес очаквам отговор. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова. Имате думата за отговор, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Янкова, госпожи и господа народни представители! Със заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ считано от 20 ноември е въведено зимното поддържане на републиканската пътна мрежа. По предварителни разчети в поддържането на 20 хил. км републикански пътища през зимните месеци ще бъдат мобилизирани около три хиляди снегопочистващи машини, снегорини, техника за разпръскване на пясък и други. Всички подготвителни, административни и организационни дейности, свързани с обезпечаването на зимното поддържане, са изпълнени. С оглед предприетите действия от страна на държавните структури, отговорни за осигуряване на нормална проходимост на превозните средства при зимни условия, можем да кажем, че към днешна дата необходимата организация е създадена. Изготвен е План за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ за осигуряване на зимното поддържане на републиканската пътна мрежа за сезона 2019 – 2020. Всички областни пътни управления са изготвили своите планове за зимно поддържане, които са съгласувани и одобрени. Разработени са планове за действия при утежнени зимни условия. Те са предоставени на пътноподдържащите фирми за изготвяне на оперативни планове за зимно поддържане. Ясно са разписани и уточнени ангажиментите на всички институции: Агенция „Пътна инфраструктура“, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Създаден е Междуведомствен щаб за подобряване координацията между структурите. Изготвена е и съответната заповед за това, като отговорните лица са запознати с нея. Актуализиран е и съставът на ведомствения щаб на Агенцията. Проведени са регионални срещи, на които, освен областните пътни управления и представители на Агенция „Пътна инфраструктура“, са присъствали служители на Министерството на вътрешните работи и Дирекция „Национална система 112“. На 4 октомври всички областни пътни управления в страната извършиха проверка на наличната техника, инертни материали в опорните пунктове. На 31 октомври бе извършена втора проверка на пътноподдържащите фирми с представителите на областните пътни управления, Столична дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на МВР. Осигурени са над 83 хил. тона сол, 112 хил. тона пясък, 3340 тона химически материали за обработване на пътната настилка, за да се осигури безопасното пътуване на шофьорите. Към момента над 1800 машини са в готовност да обработват пътните настилки. В периода 25 – 29 ноември се извърши трета проверка на пътноподдържащите фирми от страна на областните пътни управления за наличие на изискуемите количества инертни материали и машини. На 19 ноември със заповед на председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ е регламентиран редът за събиране и обработване на информация за състоянието на републиканските пътища по време на зимното поддържане с цел предоставянето ѝ актуално и навременно на гражданите. Предстои сключване и на договор с Националния институт по метеорология и хидрология за предоставяне на данни за метеорологичната обстановка. На директорите на 27-те областни пътни управления е разпоредено да следят със завишено внимание прогнозите по райони и да предприемат необходимите действия за обработка на настилките във високопланинските райони и проходите, където има предпоставки, както и Вие отбелязахте, за хлъзгавост и заледявания по усойните места. Същевременно се създаде и Национален координационен център за безопасно движение по пътищата, който ще осъществява връзката и взаимодействието между структурите на изпълнителната власт. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова. Имате думата за реплика, госпожо Янкова, в рамките на две минути. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, искам да привлека вниманието Ви. Вие казвате: техниката е проверена неколкократно. В момента договорите, които са сключили Агенция „Пътна инфраструктура“ с пътноподдържащите фирми, тъй като знаете, имате разместване, те тепърва ги придвижват към районите. Искам да се обърна към Вас с това: да, пишат Ви справки, но бъдете изключително строга, защото много често строителните фирми, които избирате да поддържат пътища, в това време те и строят. Получават се едни луфтове, в които хората виждат възможности да не се поддържат достатъчно пътищата. Това – първо. Второ, искам да се обърна към Вас, защото миналата година за първи път в Смолянския регион бяха затворени и трите прохода. Непременно проверете има ли ротори и грейдери, защото преди малко коментирах: няма информация по списъка за функциониране на Смолянска област фирмата, която е спечелила поддържането, дали тази техника е закарана. И нещо, което се коментира в моя избирателен район. Новата фирма, която е сключила договор – дружеството „Пътно поддържане област Смолян“, за пет години с 18,1 млн. лв., е от две дружества. Едното дружество „Роуг 1“ ЕООД, което ще получава 2% за превантивна дейност по зимната пътна поддръжка, и другите 98%, които ще получи „Грома Холд“ ЕООД. Всички знаем, че това е „Агромах“. „Агромах“ е строителна фирма, но смолянчани недоумяват за фирмата, която е с 2%, с капитал 10 лв. и търгува с цигари, има и ресторантьорство, и хотелиерство, и строителство. Тук започват да си задават въпроса: тези 2% какви са? Гледайте ги тези неща, искайте да Ви информират и е добре от трибуната да разсеете, ако има съмнение за натоварване с тези 2% за друго, да споделите те за какво са точно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. Заповядайте за дуплика, госпожо Аврамова. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Янкова, аз разбирам Вашия въпрос и загриженост за пътното поддържане, специално във Вашия район. Искам да Ви успокоя, че има договор – да, нов договор от 20 ноември 2019 г. Новият изпълнител на поддръжката и на зимното поддържане е внесъл оперативен план в Областно пътно управление, има издадена заповед за зимно поддържане, така че ще бъде обезпечена зимната поддръжка. Аз не мога да коментирам консорциума и как фирмите, които са в него, са си разпределили дейността и работата. Факт е, че този консорциум като такъв има ангажименти по договор с Агенция „Пътна инфраструктура“ и трябва да ги спазва стриктно. Аз лично се ангажирам да следя за изпълнението на договора в област Смолян. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова. Следва въпрос от народния представител Васил Антонов относно воден режим в област Плевен. Заповядайте, господин Антонов, да развиете въпроса си. ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Въпросът, който ще поставя, е от изключителна важност за всеки един от гражданите на Плевен и Плевенска област, а това е за режима на водата, госпожо Министър. През последните няколко месеца населението на Плевен и Плевенска област, а същевременно и това в Ловеч и Ловешка област, са поставени на остър режим. В Плевен и Плевенска област режимът е от 0,00 ч. до 5,00 ч., а много често и от 22,00 ч. до 6,00 ч. Това е в продължение вече на три месеца и въпреки дъждовете през последните дни промяна в този режим не е настъпила. Знаем, че водоснабдяването за Плевен и Плевенска област е от реките Черни Осъм и Краевица, а също и водните полета, които са около река Вит. Видяхме как се стопанисва и как се вади от устието на река Вит чакъла и баластрата през последните няколко дни и седмици. Резултатът от всичко това, което виждаме, е един остър режим, един геноцид спрямо населението на Плевен и Ловешка област. Моля Ви, госпожо Министър, като министър, но и като човек да отговорите: как ще излезем от това положение? Докога и как ще преустановим режима на водата – на некачествената вода, за която населението на Плевен и Плевенска област заплаща висока и скъпа цена? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Антонов. Имате думата за отговор, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Антонов, административна област Плевен включва десет общини – Белене, Червен бряг, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Гулянци, Искър, Левски, Никопол, Плевен и Пордим с обща площ 4338 кв. км и население 240 380 жители по данни на Националния статистически институт. Водоснабдяването за питейни цели се извършва от подземни водоизточници в терасите на реките Искър, Вит и Осъм и техните притоци, както и от горните течения на притоците на река Черни Осъм и река Златна Панега в област Ловеч. Най-важната водоснабдителна система Черни Осъм водоснабдява градовете Плевен, Долна Митрополия и Тръстеник и няколко села на територията на област Плевен, градовете Ловеч и Троян и няколко села на територията на област Ловеч. Капацитетът на водоизточник „Черни Осъм“ се изменя в границите от 900 – 1000 литра в секунда до 200 – 300 литра в секунда. Водните количества се разпределят от ВиК – Ловеч, към „Водоснабдяване и канализация“ – Плевен, и „ВиК-Стенето“ – град Троян. При достатъчен дебит на водоизточника приблизително половината от водното количество се подава към населените места в област Плевен, а останалото се разпределя между градовете Ловеч и Троян. Посочваме, че за осигуряване на непрекъснатост на водоподаването за населените места от област Плевен от водоснабдителна система „Черни Осъм“ са необходими минимум 200 литра в секунда. Обикновено периодът, в който капацитетът на водоизточника е намален, продължава не по-малко от три месеца през годината, като може да достигне и до шест месеца през сухи години. През текущата година поради продължително засушаване дебитът на водоизточника за питейно-битово водоснабдяване намалява до стойности, близки до минималните. ВиК операторът е реагирал своевременно, подал е информация до заинтересованите страни и считано от 15 септември 2019 г. е въведен режим на водоподаване, за да има възможност да издържат водоизточниците, така че да има вода по-продължителен период от време – навременна реакция на ВиК оператора. Вследствие на валежите през последните дни дебитът на водоизточник „Черни Осъм“ се е увеличил и считано от 25 ноември 2019 г. водният режим в засегнатите населени места от област Плевен, както и в самия град, е отменен. Мерките за подобряване на водоснабдяването и постигане на устойчивост при предоставяне на ВиК услугите на територията на административна област Плевен са определени в разработените прединвестиционни проучвания и регионалните генерални планове, като след промяна на границата на обособената територия обслужвана от ВиК – Плевен, към която от 1 януари 2019 г. се присъединяват и населените места от община Кнежа, стана възможно финансирането на проекти със средства от Оперативна програма „Околна среда“. В тази връзка Министерството на регионалното развитие и благоустройството подписа вече с Управляващия орган на Оперативната програма договор за финансиране на изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания за шест административни области. Включително Плевенска област е в това число. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова. Имате думата за реплика, господин Антонов. ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, всичко това, което казахте, е така, известно е. Към него може да се добавят още някои неща – примерно и големите загуби на водопровода поради старите тръби, спиранията на водата, промяната в налягането, честите аварии. Но истината е това, което Вие казахте – от три до шест месеца всяка година населението на Плевенска област и Ловешка област са в режим. Ако смятате, че това е нормално, аз не мисля, че е нормално. Няма как да убедим хората, че високите цени, които заплащат, и лошото качество на водата, която получават, е нормално, и то не само в тези шест месеца, когато има режим, това е и през другите. Има и един друг факт, който не бива да оставяме настрани – въпроса за водоснабдяването на тези две области е изключително тежък и той не е по силите на двете ВиК дружества. Разликата с Перник – там беше въпрос на стопанисване, на управление на водния ресурс, тук просто водата я няма. За да има вода, трябва да се изгради язовирът. Трябва да се построи този язовир. Не е по силите на хората да поемат този голям разход, който е за язовира. Още един аргумент е, че ако държим на развитието на Северна и Централна България няма как това да се получи при липсата на водоснабдяване в Плевенска и Ловешка област. Дори и да стане магистрала „Хемус“, тя няма да бъде притегателна в тази част за фирмите и инвеститорите, които очакваме, за населението, защото няма вода. Никой няма да дойде където няма вода. Това е факт. Няколко пъти се поставя въпросът за изграждането на язовир „Черни Осъм“. Деликатна тема е – веднъж спря 1989 – 1990 г., вторият път около 2000 г. се раздвижи въпросът, но се спря. Не е по силите на двата региона да решат този въпрос. Това е въпрос, който трябва да бъде решен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и то да активизира по посока на проектиране, защото има някакви стари проекти, да видим колко е необходимо, но да се активизира по отношение на Министерския съвет и министър-председателя. Темата е много деликатна за населението, защото то трябва да бъде компенсирано по достоен начин и по законен начин, така че да бъде в интерес на целия район, да бъде в интерес на цяла България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Антонов. Имате думата за дуплика, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Антонов, абсолютно съм съгласна с Вас, че мерките трябва да бъдат дългосрочни и проблемът с недостига на вода в сухите месеци на годината трябва да бъде решен. Това, което споменах в края на моя отговор, беше за регионалните прединвестиционни проучвания. Това е пътят, по който ще дадем възможност да се кандидатства от ВиК операторите и да се привлекат средства от Европейския съюз, така че да можем да изпълним мерки както за водопроводната мрежа, която е амортизирана, така и други дейности, които са необходими, за да гарантираме качествата на питейната вода и да предотвратим нейното разхищение. Абсолютно сте прав и за реализацията на проекта за язовир „Черни Осъм“. Министерството има ангажимент и работи по такива проекти. Това са: язовир „Студена“, където ремонтирахме язовирната стена и други дейности, необходими за неговата експлоатация; язовир „Луда Яна“, който дори и с проблеми при изпълнението на самото строителство, все пак е ангажимент, който е поет и ще бъде изграден; язовир „Пловдивци“, който вече е пуснат в експлоатация. Така че Министерството и правителството са предприели мерки като дългосрочна програма, в която да строят язовири, каквито, знаете, не са строени в последните сигурно повече от 30 години, така че да осигури и гарантира водоснабдяването на населените места. След реализацията на тези язовири ще пристъпим и към други територии в България, където това е необходимо да бъде изпълнено. Язовир „Черни Осъм“ е един от язовирите, който е във фокуса на Министерството. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова. Следва въпрос от народния представител Георги Гьоков относно основен ремонт на второкласен републикански път II-66 на територията на област Стара Загора и конкретно в частта му от км 70,9 (село Богомилово) до км 92,3 (връзка с автомагистрала „Тракия“ – пътен възел Чирпан-изток). Заповядайте, господин Гьоков, да развиете въпроса си. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, моят въпрос е относно един път. Аз избягвам да задавам въпроси за състоянието на пътища и така нататък, защото в общи линии знам какъв е отговорът и разбирам, че посоката може да бъде само такава, но в случая става въпрос за един изключително важен за старозагорци път – това е републикански път II-66, второкласен път, част от републиканската пътна мрежа. Той преминава на територията на областите Сливен, Стара Загора и Пловдив, дълъг 127 км. Важно е да се каже, че е част от европейски път Е-773. В Старозагорска област влиза при км 37,1 и преминава през село Подслон и достига до източната част на град Стара Загора. Заобикаля от югоизток и юг града и южно от село Богомилово, минава през село Ракитница, заобикаля от югоизток, юг и югозапад град Чирпан, минава през село Плодовитово и село Мирово, след което продължава в западна посока. Частта от този второкласен републикански път, която минава през област Стара Загора, е в лошо експлоатационно състояние, особено от км 70 до км 92,3, което е от село Богомилово до връзката на автомагистрала „Тракия“ – пътен възел Чирпан-изток, или „Свобода“, както искате да го наречем. Защо е толкова много важен този път? Защото Стара Загора е лишена от втори „подход“ към магистрала „Тракия“ и старозагорци го ползват като такъв втори изход. Пътят стана много актуален, когато беше затворен единственият надлез над жп линията в Стара Загора и потокът се пренасочи към този път. В момента той е в изключително лошо състояние, въпреки интензивния поток, въпреки временните или частичните ремонти на пътя, които се провеждат. Имайки предвид, че пътищата имат пряко отношение както към активната, така и към пасивната безопасност на преден план излиза въпросът: предвижда ли Агенция „Пътна инфраструктура“ основен ремонт на второкласен републикански път II-66 на територията на Стара Загора, включително с изграждане на пътни съоръжения като например кръгови движения и така нататък, и в какви срокове може да се случи това? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Имате думата за отговор, госпожо Аврамова. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Действително жителите на град Стара Загора използват републикански път II-66 – Сливен – Hова Загора – Стара Загора – Чирпан – Поповица до пътен възел „Чирпан-изток“ на автомагистрала „Тракия“ като втори подход към магистралата. Отсечката е с дължина 18,5 км и е в незадоволително транспортно състояние. На пътя не е правен основен ремонт от 1994 г., а трафикът по този участък е изключително натоварен. През 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи изработване на технологичен проект за превантивен ремонт на 18,4 км от второкласния път в участъка от км 72+624 при село Богомилово до км 91+093 пътен възел „Чирпан-изток“. В проекта са предвидени: ремонт на пътната настилка, отводнителни мероприятия, ландшафтно оформяне, полагане на нова хоризонтална маркировка, пътни знаци и ограничителни системи за пътища. Съгласно Наредба от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата превантивното поддържане на пътищата включва комплекс от планирани и икономически ефективни дейности и строителни и монтажни работи за съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и износването на материалите. С оглед на това, Ви информирам, че строително-монтажните работи, които ще бъдат изпълнени като част от превантивния ремонт на път II-66, ще се извършат само на съществуващото трасе, като изграждане на нови съоръжения, включително и кръгови кръстовища не се предвижда, тъй като за изпълнението на такива трябва, първо, да се прецени необходимостта, след това да се възложи изготвянето на технически проект, да се изпълнят отчуждителни процедури и да бъде възложено тяхното изпълнение. С изпълнението на посочените ремонтни дейности значително ще се подобри експлоатационното състояние на пътния участък и ще бъдат осигурени безопасни условия за движение по трасето. Към настоящия момент проектът е изготвен и съгласуван с Института по пътища и мостове. Количествените сметки за изпълнение на строително-монтажните работи са в Областно пътно управление – Стара Загора, като се работи по тяхното остойностяване и подготовка на задание. Индикативната стойност за реализиране на проекта е приблизително 12 млн. лв. с ДДС. За обекта се разглеждат възможности за осигуряване на целеви средства от държавния бюджет и реализирането му през 2020 г. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова. Имате думата за реплика, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за отговора. Тъй като колегите тук ме провокираха, като седнах на мястото си, според Агенция „Пътна инфраструктура“ Стара Загора има четири връзки с автомагистрала „Тракия“ – при 174-ия км Чирпан-запад, при 184-ия км Чирпан-изток или „Свобода“, при 208-ия км Стара Загора – според мен това е единствената пътна връзка с магистралата, и при 240-ия км Нова Загора – Раднево. Няма да споря това връзки ли са с автомагистрала „Тракия“ – само ще кажа, че този път беше изключително важен, преди да се направи връзката на магистралата със Стара Загора или пък Оризово, където беше стигнала, до морето. Той загуби това си предназначение като основен път за придвижване от София към морето, след като се изгради магистралата. Но остава изключително важен за 150 – 200 хиляди старозагорци и още толкова, че и повече гости на Стара Загора, които много интензивно ползват този път като връзка с магистралата – всички, които пътуват на запад, към София и към Европа, да речем. Трябва да му обърнем повече внимание. Сигурно са направени разчети, сигурно 12 млн. лв. не са малко за един такъв път, но очакванията на старозагорци са малко по-различни. Те чакат вече десетина години да бъде направена другата, истинската връзка към автомагистрала „Тракия“, въпреки хилядите обещания. Очакванията на старозагорци за този път, за който говорим в момента, са да бъде направен ако не скоростен път, то много добре функциониращ и в добро експлоатационно състояние път, който да им осигурява връзката с магистралата. Мисля, че и очакванията на местната власт са по-различни за този път. Когато говоря за пътни съоръжения, като кръгови движения и други такива, наистина са наложителни, защото той ще бъде алтернативен път на автомагистралата, още повече че знаете в какво състояние е участъкът Чирпан – Стара Загора, и малко по-нататък. Хората предпочитат, вместо да се движат при странното ограничение от 90 км, да минават по този път. Така че той е изключително важен и очакванията са големи. Не мисля, че онова, което предлага Агенция „Пътна инфраструктура“, а и Вие в момента, ще удовлетворява старозагорци, включително и местната власт. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. Не желаете дуплика. Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Манол Генов, относно необходимост от разширение на околовръстен път на град Пловдив, включващ път III-805, участък от път I-8 Пазарджик – Пловдив – пътен възел Царацово – Съединение (км 0+000 до км 4+120) и път II-86, участък път I-8 Пазарджик – Пловдив – Асеновград – Смолян (км 0+000 до км 14+750). Заповядайте, господин Генов – имате две минути да развиете Вашия въпрос. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господа министри! Председателят правилно изброи тук всички участъци. Моят въпрос е свързан с проектирането и изграждането на този изключително важен участък от републиканската пътна мрежа, защото той е един от най-натоварените в страната. Които от колегите и гражданите са пътували по него, много добре знаят колко крещяща е необходимостта от неговото разширение. Основен ремонт в годините не си спомням да е правен – много скоро, правят се някакви текущи ремонти, изкърпват се определени участъци, задръстванията по него са ежедневие. Много често има пътнотранспортни произшествия с големи материални щети, ранени, убити. Наскоро разбрах от медиите, че е обявена процедура за проектиране, която включва всички необходими действия по започване строителството на този участък. Моят въпрос е да прогнозирате: кога ще завършат тези процедури с проектирането, с одобрението на техническите проекти и кога ще започне строителството на този така важен участък от републиканската пътна мрежа? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов. Имате думата за отговор, госпожо Аврамова. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Генов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Реализирането на околовръстния път на град Пловдив е от съществено значение за района и е важен за развитието на индустриалната зона и връзката ѝ с града. През годините Агенция „Пътна инфраструктура“ работи за намиране на решения за модернизиране на пътните артерии, които образуват околовръстния път (път III-805 и път II-86), с което да се намали времето за пътуване и да се повиши безопасността на движение. През октомври тази година Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за изработване на технически проект и подробен устройствен план – парцеларен план за обект „Околовръстен път на град Пловдив – привеждане към габарит Г 23,5 с обща дължина на обходното трасе 18,7 км“. Индикативната стойност на поръчката е 3 млн. 750 хил. лв. без ДДС и се финансира от бюджета на Агенцията. Поръчката е в три обособени позиции. Срокът за подаване на оферти е до 9 декември 2019 г., а тяхното отваряне ще бъде на 10 декември 2019 г. Посочените срокове в поръчката включват само времето за извършване на проектно-проучвателни работи. В отговор на предишно Ваше питане Ви информирах, че сключеният през 2012 г. договор за изработване на идеен и технически проект за околовръстен път на град Пловдив с „ТРАФИК ХОЛДИНГ“ ЕООД бе прекратен поради промяна на цялостната концепция на проекта, свързана с обслужването на прилежащите урбанизирани територии. В периода 2013 – 2017 г. бе изпълнена процедура по реда на Закона за опазване на околната среда и за инвестиционното намерение на Агенция „Пътна инфраструктура“ влезе в законова сила Решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от 2017 г. През месец юни тази година бе проведена работна среща с представители на Агенцията, областната администрация на област Пловдив, общините Пловдив, Марица и Родопи, както и други заинтересовани страни, с които се обсъдиха инвестиционните намерения за изграждане на околовръстен път на Пловдив. На база получената информация и залегналите проблеми бе изработено задание за изготвяне на технически проект и изработване на подробен устройствен план – парцеларен план за околовръстния път. За Обособена позиция № 1 – необходимостта участъците от км 0+000 до км 1+460 на път ІІІ-805 и от км 0+000 до км 0+640 на път ІІ-86 да бъдат отделени в отделна обособена позиция е обоснована от интензивния трафик, който преминава по кръгово кръстовище, което се образува от пресичането на път I-8, път III-805 и път II-86, както и от незадоволителното състояние на моста над река Марица при км 0+311 на път II-86. Това е един от най-големите транспортни проблеми на гражданите, използващи този участък. Заданието предвижда проектиране на двустранно разположени локални платна, разработване на две сложни пътни съоръжения с обща дължина над 700 м – естакада над кръгово кръстовище при пресичане с път I-8, продължаваща в мост над река Марица. За Обособена позиция № 2 – заданието предвижда рехабилитация на съществуващия пътен възел „Царацово“ и реконструкция на две от кръстовищата му за гарантиране на неосигурените към момента посоки и реализиране на двустранно разположени локални платна. За Обособена позиция № 3 – заданието предвижда двустранно разположени локални платна, изграждане на големи съоръжения при пресичанията на трасето с пресичащи пътища: изграждане на 7 броя пътни възли, 4 броя мостови съоръжения, както и 5 броя пътни надлези и подлези. Съгласно влязлото в сила решение по ОВОС за кръстовището при км 6+945, с цел запазване в максимална степен на жилищните постройки в квартал „Коматево“, е одобрен вариант, при който е необходимо проектната ос на трасето да се измести в западна посока с около 300 м. Междувременно за същата територия, разположена на запад от съществуващото трасе, е издадено разрешение за строеж на чуждестранен инвеститор. Община Родопи изрази мнение, че е необходимо да се представи ново вариантно решение, за да не се засегне територията на инвеститора, което прави невъзможен за реализиране одобрения вариант и налага да се търси ново проектно решение, което да бъде предоставено за преценка от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В случай че МОСВ потвърди съществуващото решение по ОВОС за изпълнение на одобрения вече вариант, същият трябва да бъде разработен в техническия проект. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова. Имате думата за реплика, господин Генов. МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря Ви за изчерпателния и изключително подробен отговор, госпожо Министър. Но аз зададох един въпрос – да ми дадете някаква прогноза все пак. Ясно ми е, че трябва допълнение да мине към оценката за въздействие върху околната среда с това ново трасе. Ясно ми е, че за проектиране има някакви срокове. Може да има обжалване на тези резултати, които ще бъдат обявени при приключване на процедурата за избор на изпълнител. Но все пак и аз, и гражданите, всички хора, които ползват този път – Вие посочихте особената необходимост от неговата реконструкция и от неговото привеждане в нормално състояние за съществуващото движение, потоци от автомобили по него – да имат някаква искрица надежда. Да кажете как прогнозирате: кога ще завършат тези процедури и кога някой си премиер може да отреже лентичката при издаване на строителното разрешение на този път? ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Генов, Вие самият изброихте част от процедурите, които трябва да бъдат извървени, за да се стигне до финалната права и да започне строежът. Само да допълня, че важна точка от техническия проект в обособената позиция, за която последно говорих, е изместване на ведомствена жп линия на „КЦМ 2000“ АД, тъй като в непосредствена близост до съществуващия жп прелез има стълбове с високо напрежение. Предвид факта, че очакваме да бъде започната нова процедура по Закона за опазване на околната среда за Обособена позиция № 3, както и предстоящи отчуждителни процедури на този много сериозен проект и в трите обособени позиции, на този етап не бих могла да се ангажирам с конкретен срок – конкретна дата, в който ще имаме пълна проектна готовност за стартиране на реалното строителство. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова. Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол. Преминаваме към въпроси към министъра на културата Боил Банов. Първо, питане от народния представител Антон Кутев относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България. Имате думата, господин Кутев, да развиете Вашето питане в рамките на три минути. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Министър, аз зададох това питане с ясното съзнание – питане към Вас, че регулирането на медийните услуги и на свободата на медиите, изобщо на медийния пазар, в много малка степен всъщност е част от възможностите на Министерството на културата. В този контекст самото ми питане е насочено към политиките на правителството, по простата причина че бях на сто процента убеден, че ако пусна този въпрос към Бойко Борисов той ще ми бъде върнат, защото той не обича да отговаря на такива въпроси. Имам многократен опит в това. Тъй като в рамките на държавата няма към кого другиго да бъде зададен този въпрос, аз го задавам към Вас. Пак казвам, с ясното съзнание, че възможностите на Министерството на културата по отношение на регулиране на медийния пазар са доста малки. В същото време обаче няма коя друга институция в България, по някакъв начин, разполагаща все пак с достатъчно възможности по отношение на експертиза и по отношение на хора, които да го свършат, няма коя друга институция да се заеме на практика с това да въведе ред в медийните регулации, тъй като всичките са направени така, че са независими. Аз няма как да подам питане към Съвета за електронни медии, по логиката на Правилника на Народното събрание, и в същото време Съветът за електронни медии би трябвало в една част да реши, ние с Вас – в друга. Започвам питането си с ясното съзнание, че само част от регулацията би могла да бъде сметната за работа на Вашето Министерство. Тя обаче в много голяма част е работа на правителството, тъй като този проблем според мен е абсолютно ключов в момента. Ключов е не само заради това, което видяхме, че се случи в Националното радио, където очевидно се оказа, че въздействията са най-малкото често срещани и често пъти доста скандални, и то опити за въздействие върху обществена медия. За мен дефектите в системата са много повече от проблемите на обществените медии. Доколкото разбирам, в момента само задълженията на Българската национална телевизия са над 70 милиона, а увеличената им субсидия в бюджета, който ще гледаме следващата седмица на второ четене – цялата им увеличена субсидия, е 70 милиона, а това, между другото, е незаконно, защото те по закон не могат да дължат повече от 10 милиона, тоест ние самите – държавата, вкарваме Националната телевизия в ситуация, в която тя нарушава закона със самото приемане на бюджета. Те нямат друг избор освен да го правят, защото това не е въпрос на мениджмънт, това е въпрос на обем пари, които получават. При цялата сложност на ситуацията, за която ми се иска да говорим с Вас, моето питане към Вас е: какви са политиките на правителството – забележете, изразени чрез Министерството на културата, за гарантиране на свободата на словото в България? Досега се спрях по-скоро на финансирането. Но сами знаете, че България, която е член на Европейския съюз и по всички общо взето показатели – по голяма част от показателите, става дума по икономически и други показатели, винаги участва примерно в топ 50 на някакви класации. По отношение на свободата на словото сме на 111-то място. Не само че не сме в топ 28, колкото е Европа, не сме в топ 50, колкото са развитите държави, отиваме на 111-то място. Този проблем е изключително сериозен и на мен би ми се искало това не просто да е един разговор – той, разговорът тук ще го проведем, но на мен ми се иска това да е начало на много по-дълъг разговор в обществото, който да доведе до решения в тази област. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кутев. Имате възможността да отговорите, министър Банов – пет минути за отговора Ви. Заповядайте. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кутев, уважаеми народни представители! Свободата на изразяване е основен елемент на демократичните системи и България като правова и демократична държава гарантира това с чл. 39, ал. 1 от Конституцията на страната. Дейността на медиите и работата на обществените радио и телевизия са уредени в Закона за радиото и телевизията, въвеждащ в българското право стандартите на правото на Европейския съюз и международноправни актове като Конвенцията на Съвета на Европа за правата и основните свободи. Свободата на словото е гарантирана с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1 и в чл. 11 от Закона за радиото и телевизията. Чрез чл. 5 от Закона за радиото и телевизията се въвежда принцип, с който се гарантира независимост на доставчиците на медийните услуги и на тяхната дейност от политическа и икономическа намеса и не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма. В чл. 20, ал 2 на Закона за радиото и телевизия ясно е записано, че „Съветът за електронни медии като независим специализиран орган, който регулира медийните услуги, при осъществяване на дейността си се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото, информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги“. Гаранциите за независимост, предвидени от Закона, са: квотният принцип на формиране, ротационният принцип, предвиден с цел непрекъснато обновяване на състава. Изискването към членовете на Съвета са изискванията, забраняващи конфликт на интереси и обвързаност, прозрачността и публичността на вземане на решения на регулатора, съдебният контрол върху всички решения на Съвета за електронни медии, изискването за мотивираност на актовете и така нататък, и така нататък. Гражданската ангажираност, информираното гражданство и основното право на свобода на изразяване на мнение в една демократична система могат да се гарантират само чрез свободата на медиите и плурализъм. Хартата на основните права на Европейския съюз, както и разпоредбите на Договора за Европейския съюз гарантират спазването на тези принципи. България като страна – член на Европейския съюз, следва тези принципи и ги прилага в българското законодателство. Министерството на културата подкрепя политиките, гарантиращи независимостта на специализирания орган в тази сфера в баланс с другите основни свободи, както и всяка политика в подкрепа на качествената журналистика и на осигуряване на необходимите условия за дейност и независимост на доставчиците на медийни услуги. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за два уточняващи въпроса, господин Кутев, в рамките на две минути. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос неслучайно е обърнат към политиките, тоест към това, какво ще правим оттук нататък в България по този въпрос? Това, което Вие ми изброихте, всъщност е ситуацията на нещата – законодателно. Аз много добре я знам. Това не пречи България от 65-о, преди седем-осем години, да падне на 111-о място по свобода на медиите според „Репортери без граница“. Очевидно ние имаме проблем в тази част и това, което е направено до момента, очевидно не върши работа. Започнах този разговор с Вас по простата причина, че съм напълно убеден, че нови регулации на медийния пазар са абсолютно необходими. Кои са проблемите като минимум, които аз виждам на първо четене, без да задълбочаваме, защото няма да има време сега да задълбочим този разговор? Виждаме общо недофинансиране на медиите. Резултатът е, че един куп медии се закриват, и то медии стойностни. Доколкото разбрах от 1 януари вестник „Сега“ примерно ще започне да излиза седмично. И той не е единственият пример. Имаме сериозни проблеми в независимостта според мен или поне в опитите за въздействие върху обществените медии и случаят с бившия вече директор на Националното радио недвусмислено го показва. Имаме сериозни проблеми с начина, по който се финансират обществените медии, защото знаем, че от 1998 г. е предвиден така нареченият Фонд „Радио и телевизия“, който до момента не работи и който трябваше да е сработил отдавна, ако искаме да изпълним един от най-светлите примери за финансиране на обществените медии, именно Великобритания и техните обществени медии, които се финансират всъщност по може би най-правилния принцип. Това са само част от проблемите. Аз бих могъл да изброя още 10 – 15 проблема, с констатиране, че ние си имаме едно законодателство, което е европейско. Няма да стане, защото ние, за съжаление, имаме свобода на медиите, която не е достатъчна. Освен цензурата, която често пъти се появява по различни начини, ние имаме тежка автоцензура в самите журналисти, която също има своите причини. Всичко това е въпрос на държавна политика. Аз не казвам, че държавата трябва да се намесва в политиката на медиите, напротив точно това не бива да прави, но държавата трябва да регламентира условия, които да гарантират свободното изразяване, защото медиите, особено в сегашната обстановка, са много важни. Та въпросите ми към Вас са тези, те са няколко: какво правим с финансиране на обществените медии? Как гарантираме свободата и ненамесата в работата в редакционната политика на обществените медии, особено имайки предвид скандала в Националното радио? Какво правим с недофинансирането на частните медии? Как гарантираме, защото частните медии сами по себе си също имат обществена функция, обществената функция на частните медии, как гарантираме, че те също ще участват в нещо, което е полезно за нас? Защото те казват: „Ние култура и детски предавания не пускаме, защото те не ни се изплащат“. Значи ние трябва да вземем някакви мерки. Изобщо много са въпросите и затова Ви моля следващите думи да бъдат обърнати на това как ги решаваме, а не каква е ситуацията на законодателството в момента. Повярвайте ми, аз го знам по-добре от Вас. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кутев. Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър. Три минути, мога и малко повече да Ви дам, тъй като и на господин Кутев дадох малко повече време. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кутев, уважаеми народни представители! Темата, която поставяте, има много гледни точки и много решения, включително по много голяма част от нещата, за които Вие говорите, мога спокойно да се съглася с Вас. Кои са причините страната да е на негативно място в такива класации, при положение че изцяло спазва законодателството на Европейския съюз и принципите на всякакви харти, свързани със свободата на медиите, която всъщност е в крайна сметка нашата свобода, свободата на личността?. Свободата на медиите означава в крайна сметка демокрация. Демокрация – думата, има много значения, много смислено би могла да бъде охарактеризирана и дори само с това значение свобода на медиите. Към момента аз мога единствено да потвърдя две неща. Първото е, че, повтарям, Министерството на културата подкрепя политиките, гарантиращи независимостта на специализирания орган в тази сфера. Такива са изискванията на Европа, спазваме ги и най-доброто, което можем да правим, да продължаваме да правим, всички, от своите си позиции, за да не нагнетяваме и без това сериозните проблеми около българската свободна журналистика, е да спазваме тази ненамеса. Това е най-важното, което можем да правим и трябва да го правим с много ясна съвест. Затова не си позволявам да влизам… Аз не знам дали познавате законодателството по-добре от мен, със сигурност и аз, и като гражданин, мога да изразя много впечатления, позиции в тази посока. Истината е, че в рамките на тези две-три минути, освен да нахвърляме някакви тези, готов съм във всякакви формати, дебати, като министър на културата, макар и не пряко отговорен, но е нормално да бъда ангажиран, да участвам и да взимам сериозно отношение, в дълбочина. Това мога да кажа. В момента всичко друго би било, с цялото ми уважение към Вас и към високата аудитория, несериозно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Банов. Имате думата да изразите становище, господин Кутев, в рамките на две минути. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Банов, зададох този въпрос без никакво съмнение във Вашите и своите намерения, тоест нямам съмнения, че Вие и аз сме хора, които имат демократично мислене и които се стремят към това, така че аз нямам колебания в това отношение. Това, което обаче искам да Ви кажа е, че не е достатъчно, и в това съм абсолютно убеден да спазваме досегашното законодателство. Вече го казахме – то очевидно не работи в момента в тази сфера или работи не добре. Най-малките решения, които можем да вземем. Знаем, че в Закона за радиото и телевизията от 1998 г. стои така нареченият Фонд „Радио и телевизия“ и оттогава той не може да заработи, и това е работа на правителствата. Да, съгласен съм, че той не може да заработи с усилията на министъра на културата, а с усилията на министъра на финансите. Но той не заработва. Има някакви причини. Тези причини могат да се избегнат. Само че някой трябва да седне, да помисли какви са причините и да разпише законодателството. И аз не изключвам този някой да е Министерството на културата. Вярно, по-добре е да бъде Комисията по културата и медиите в Народното събрание. Аз не съм убеден, че пък Комисията по културата и медиите има достатъчно персонал, за да го направи, докато в Министерството на културата го има. Така че някой трябва да седне и да ги разпише тези правила, да ги обсъдим по начин, по който това да стане наистина гарантиран обществен ангажимент не само на управляващите, а на опозицията, на самите медии, защото въпросът е сложен. Той е и опасен за управляващите, защото в момента, в който Вие вкарате някакви решения, вероятността да се сблъскате с недоволство от медията е много сериозна. Именно затова поставям въпроса за пореден път от името на опозицията, защото въпросът е да намерим верните пътища заедно с медиите. Това в момента е ключов въпрос за българското общество. Ако ние не преодолеем всичко, което е свързано като негативи – говоря за автоцензурата, но лично познавам няколко случая, в които бизнесмени уволняват журналисти. (Реплики от министър Боил Банов.) Не в своите медии, а в чужди. Това се случва пред очите ни и всички го знаем, а е абсолютно недопустимо, ако искаме да отговаряме на европейския критерий. Тоест имаме проблеми с финансирането, имаме проблеми с цензурата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), имаме проблеми с автоцензурата – приключвам, господин Председател, имаме проблеми с регулацията на обществените медии, имаме проблеми с регулацията на обществената функция на частните медии. Радвам се, че Вие сте готов да продължите разговора и тъй като съм убеден, че сега не свършихме работа, внасям едно искане за дебат по темата за следващата седмица с 61 подписа, за да имаме възможност да продължим темата. Най-важното в този случай е да не се включвате само Вие, а и колегите, особено от Комисията по културата и медиите, защото съм убеден, че разговорът е важен. (Народният представител Антон Кутев подава папка с документи на председателя.) Заповядайте, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. В тази връзка трябва да направя съобщение по предходното питане. „С писмо № 954-00-91 от 29 ноември 2019 г., внесено днес в 13,31 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 954-05-39 от 17 септември 2019 г. и Проект за решение по питането, зададено от народния представител Антон Кутев към министъра на културата Боил Банов относно политиките на правителството за гарантиране свободата на словото в България. Предложението за разискване и Проектът за решение са подписани от 61 народни представители – изпълнено е искането на чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разискванията по питането. На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуването на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.“ Преминаваме към следващия въпрос към министъра на културата от народните представители Иван Ченчев, Александър Симов, Чавдар Велинов, Нона Йотова, Анастас Попдимитров относно извеждането на знаковата книжарница „Хеликон“ от сградата на Министерството на културата на булевард „Александър Стамболийски“ № 117. Виждам, че госпожа Йотова ще развие въпроса. Заповядайте, имате думата за две минути да развиете Вашия въпрос. НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър Банов, преди 20 години в сградата на Министерството на културата на булевард „Александър Стамболийски“ бе открита най-знаковата книжарница в центъра на София – „Хеликон“, която през годините се превърна в притегателен културен център, а нейната витрина носеше информация за най-актуалните издания, които излизат на български език. Още по-фрапиращо е, че това извеждане на книжарница „Хеликон“ стана в Деня на българските будители с цел превръщането на един културен институт в канцелария на друг културен институт – на Националния институт за недвижимо културно наследство. Ще припомним, че Националният институт за недвижимо културно наследство се намира в нова сграда, проектирана и строена специално за дейността на Националния институт за паметниците на културата, чиято проектна площ дори още не е разгъната в пълния обем на проекта. Нашият въпрос е: кое наложи това внезапно ново разместване, като се има предвид, че Националният институт за недвижимо културно наследство е с огромен масив архиви, отразяващ моментното състояние на хиляди национални, регионални недвижими паметници на културното наследство на България? Има ли одобрен проектен план за преустройството на помещенията, в които се предвижда преместването на Националния институт за недвижимо културно наследство, на каква стойност е, тези средства има ли ги предвидени в бюджет 2020? По какъв начин е избран изпълнител за тази обществена поръчка? Какъв е срокът, в който този проект ще бъде изпълнен? Не можеше ли тези средства да бъдат използвани за привеждане в изпълнение на приетите още през 2016 г. промени на Закона за културното наследство в чл. 17, ал. 3? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йотова. Имате думата за отговор, господин Министър, в рамките на три минути. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с Ваш въпрос Ви информирам следното: През месец юли 2013 г. Министерството на културата сключва договор за наем с Lira.BG ООД при условията и по реда на Закона за държавната собственост, съгласно който на Дружеството е предоставено под наем самостоятелно помещение с обща площ 55 кв. м, в което се помещава книжарница „Хеликон“. Във връзка с изтичане на срока на договора за наем Министерството на културата уведомява Lira.BG ООД, че следва да освободи помещението в едномесечен срок от получаване на писмото. Със заявление от месец септември 2019 г. наемателят изразява готовност да предаде наетия от него имот по надлежния ред на 16 октомври 2019 г., което се и случва. Към настоящия момент предвиждаме преместването на Националния институт за недвижимо културно наследство в сградата на Министерството на културата. За целта помещението, ползвано досега като търговски обект от Lira.BG ООД, ще бъде предоставено за нуждите на Националния институт за недвижимо културно наследство. С посоченото целим имотът да се управлява в съответствие с неговото предназначение и да задоволи нуждите на Института като второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на културата. Дейността на Института е пряко свързана с подпомагане на министъра на култура при упражняване на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазване на културното наследство и е в пряка зависимост от доброто администриране на Националния документален архивен фонд. Една от основните функции на Института е да издава становища в съгласувателна процедура по чл. 84, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство. Дейностите по издаване на тези становища налагат тясно взаимодействие между Института и съответната дирекция от специализираната администрация към Министерството. Двете структури са пряко свързани в процеса на приемане, разглеждане, съгласуване на огромен обем проектна документация, свързана с опазването на културното и архитектурното наследство. С цел намаляване на административната тежест за гражданите и съкращаване на времето за изпълнение на административните процедури са предприети действия по преустройство и адаптиране на част от налични самостоятелни свободни помещения към административната сграда на Министерството на културата, в които да бъде поместен и съхраняван архивът на Националния институт за недвижимо културно наследство. В тази връзка с договор от месец ноември 2017 г. е възложено изготвяне на технически проект за изпълнение на обект „Смяна на предназначението и ремонт на самостоятелния обект“, намиращ се в сградата на Министерството на културата за Национален документален архив на НИНКН и количествено-стойностната сметка към него е на стойност 15 хил. 235 лв. с ДДС. Въз основа на одобрената проектна документация на 24 април 2018 г. е издадено и разрешение за строеж. След проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, открита с решение от месец юни 2018 г., на 11 октомври 2018 г. е сключен договор с предмет „Извършване ремонт на самостоятелния обект в сградата на Министерството на културата и промяна на неговото предназначение“, чиято стойност е 285 хил. 491 лв. с ДДС. Обектът е въведен в експлоатация с удостоверение на 16 октомври 2019 г. С решение от 5 август 2019 г. е обявена и процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Доставка и монтаж на подвижни стелажи и обзавеждане на помещения в сутерена на административната сграда на Министерството на културата“ с прогнозна стойност 288 хил. лв. с ДДС. Към настоящия момент работата на Оценителната комисия не е приключила, поради което не е избран и изпълнител. Предстои Министерството на културата да предприеме строително-ремонти дейности по преустройството на самостоятелен обект, деловоден офис и читалня за нуждите на Института. С това ще бъде задоволена възникналата необходимост от свободни помещения за по ефективно провеждане на административните процедури. В дупликата ще отговоря на последния въпрос, че ми свърши времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Банов. Желаете ли реплика, госпожо Йотова? Заповядайте, господин Ченчев, Вие ли ще направите репликата? (Реплики.) Извинете, не Ви видях. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Чухме цялата технология на всичко, което се е случило. Ще ми се тук да не говорим, както преди един час от тази трибуна говори един друг министър, за реорганизации, за модернизации. Ще ми се да поговорим малко за традиции – все пак това е културна дейност. Нашият въпрос е поставен по отношение на едно културно средище с дългогодишна традиция. Министерството на културата трябва да има, ако щете, една такава императивна комуникация с „Хеликон“. За това ми се ще да поговорим съвсем добронамерено. В условията на всякаква криза в България, хайде, да кажем обществена, комуникационна между отделни групи в страната, не е ли по-добре да си спазваме традициите?! Тук се замислям, че съвсем скоро и парламентът ще се премести, което ме навежда на мисълта, че да говорим за традиции май е излишно. Хората дори и един стадион не местят, какво остава за такова културно средище?! Всякакви други разговори – алгебра на реорганизацията и тем подобни, са напълно излишни. Преди малко при здравния министър стана ясно това нещо. По тази логика, тъй като имаме свободно място, можем ли да преместим Националната библиотека в Ловно-рибарското дружество? Защото им изтича договорът примерно?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Сравнението е неуместно. ИВАН ЧЕНЧЕВ: Така че съвсем добронамерено – просто ме боли за традициите в България. Мисля, че това трябва да го разберем. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ченчев. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще си позволя, първо, да допълня отговора, защото бяха три въпроса в един и не ми стигна времето. По третия въпрос. Цитираните от Вас промени в чл. 17, ал. 3 от Закона за културното наследство са свързани със създаването на звена в рамките на утвърдената численост на общинската администрация, а не на държавната, така че въпросът е несъстоятелен. Няма да продължавам по него, да не губя още време. Той не касае нас. Във всеки случай преместването на Института в административната сграда на Министерството и създаването на архивохранилище на Националния архив ще създаде предпоставки за по-добра организация от страна на дейността и на тези общински звена, и на безпрепятственост по тяхното създаване. Много благодаря за въпроса и отношението – така трябва да реагират хора на най-високи постове в държавата. Закриването на всяка една книжарница е болезнен акт. Така трябва да бъде. То е болезнен акт и за мен. Въпросът е, че Министерството на културата в крайна сметка трябва да подсигури своите дейности, да подсигури въпросите по културното наследство и да даде възможност след доста проблемни години на граждани на тази държава да не изпитват страх от Института по културно наследство и от решенията на Министерството на културата, а респект. Това е целта. Единственият начин, уважаеми народни представители, е този – трябва да съберем Института с Министерството на културата в една сграда. Толкова е еднаква дейността, че това дори през една пресечка да бъдат – администрацията на Института и администрацията на Министерството на културата, затруднява и прави тези безкрайни чакания, размяна на документации, което в крайна сметка се отразява на опазването на културното наследство и на гражданите на България. Нямаме избор, трябва да въведем Института заедно с неговия цял архив. В момента един бивш ресторант долу, който години беше празен ресторант, сме го направили по всички съвременни стандарти на едно наистина сериозно архивохранилище. С проекта, който имаме за дигитализация, в рамките на дигитализацията ще се подреди целият архив, ще спре това търсене и ровене по едни кашони и торби на архива. Отгоре, на първия етаж ще бъде целият Институт, разположен със собствен етаж. Отпред ще бъде приемната, която е задължителна, защото гражданинът трябва да има право да влиза, да се запознава с документи и така нататък. Тоест действието е много навременно, много закъсняло, бих казал. То е позитивно за развитието и опазването на културното наследство в страната. За съжаление, имахме избор – или трябваше да изведем киното, или книжарницата да изведем, или галерията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Все пак „Хеликон“ е доказана група, която се занимава с книжарници – имат вече много в София. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Приключвайте, господин Министър. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Това – с болка на сърцето го казвам, беше най-безболезненият вариант. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Днешният контрол ще приключи с двата въпроса към министър Димов. Първият е от народния представител Михаил Христов относно дейност на зоопаркове с отнети лицензии. Заповядайте, господин Христов. Призовавам по-стегнато да минем последните два въпроса. Имате думата. МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Разбира се, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да вметна нещо. За мен посещението на български зоопарк, и държа да подчертая, български зоопарк не e нито забавно, нито образователно, защото то е все едно да обикаляш в един затвор и да гледаш престъпници, които не са направили нищо. Господин Министър, има девет минимални изисквания, които трябва да покрие всеки зоопарк, за да има лиценз. Те са толкова минимални, че един човек, който гледа домашно куче, да кажем, ги покрива абсолютно. В България има около 20 зоопарка, като половината от тях са с отнет лиценз и предписания за затваряне. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: какви мерки ще предприеме Министерството по този казус? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов. Господин Димов, имате думата да отговорите в рамките на три минути. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, към настоящия момент на територията на страната има 19 обекта, които изпълняват критериите за задължително лицензиране като зоологически градини. От тях към момента 14 са с валиден лиценз, два са в процедура на лицензиране, два са затворени за посещения и един е с отнет лиценз. Тази година е лицензирана една нова зоологическа градина и това е в Бургас, и са преиздадени седем лиценза за дейност за зоологическа градина в градовете: Добрич, Плевен, Кнежа, Димитровград, Хасково, Ловеч и Варна, като лицензиите са под условие. Двете зоологически градини в процедура по лицензиране са в Горни Чифлик и в Разград, като на тази в Горни Чифлик е направена проверка на място от назначена Междуведомствена комисия от Министерството на околната среда и водите. Към момента Комисията изготвя доклада за лицензиране. В Разград лицензирането ще продължи при приключване на ремонтните дейности в зоологическата градина. Двете затворени за посещения зоологически градини са в Габрово и Стара Загора. В Габрово е затворена поради липса на валиден лиценз, а в Стара Загора поради започване на ремонтни дейности, за което сме уведомени от общината. Едната зоологическа градина, която е с отнет лиценз, е в Кюстендил. Лицензиите са със срок на валидност от пет или десет години в зависимост от това дали зоологическата градина отговаря частично или напълно на минималните изисквания, посочени в Наредба № 6. На местата, където тези изисквания са частично изпълнени, лицензът се издава със задължителни изпълнени условия и срокът в тези случаи е до пет години, ако отговарят на всички – е до десет години. Към този момент, предвид състоянието на обектите, всички издадени лицензии на зоологически градини са за срок от пет години на валидност. При неизпълнение на поставените условия в лиценза зоологическите градини може да бъдат затворени частично или изцяло. В процеса на лицензирането се извършват щателни проверки на зоологическите градини, с които се установява и оценява изпълнението на нормативните изисквания. Лицензионният режим се прилага от 2007 г. При извършените през последните две години проверки е установено, че в по-голямата част от зоологическите градини в страната минималните изисквания са покрити. За видовете, за които това не е изпълнено в рамките на лицензиите, в новите лицензии е поставено ограничение за отглеждането на съответните видове. Такива са лицензиите в Кнежа и Ловеч. През 2018 г. по мое разпореждане бяха направени инспекции в най-проблемните зоологически градини за установяване на тяхното състояние и срещи със съответните кметове. Въпреки това през 2019 г. в Кюстендил беше констатирана дейност при отнет лиценз. Във връзка с това нарушение на 23 август тази година директорът на РИОС – Перник, е издал наказателно постановление за налагане на имуществена санкция на община Кюстендил, което в момента се обжалва. Междувременно в Министерството се разглеждат внесени от общината планове за реконструкция на зоологическата градина с цел да се дадат методически указания, което, между другото, не е в нормативните задължения на Министерството. Към този момент проверяваме и възможността за извеждането на животните от зоологическата градина и настаняването им при подходящи условия. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димов. Имате дума за реплика, господин Христов. МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Вижте, тук става въпрос за животни. Въпреки че те са най-голямото мнозинство в нашето общество, те нямат право на глас. Ще Ви дам един конкретен пример с лъва Любчо от Кюстендил, който живее на 35 квадрата, а в Наредбата сте заложили минимални изисквания от 70 квадрата и за мен лично не е нормално едно подобно животно да се гледа в 70 квадрата. Така че наистина Ви моля нека да помисли Министерството, ето, и колегите, предстои гледането на бюджета, да се отделят средства, за да могат тези животни да се почувстват малко по-добре. Нашите зоопаркове в момента са наследство от комунизма и нищо не е променено при тях – и това е най-големият проблем. Лично съм виждал как тези животни имат стереотипни движения. Какво е стереотипно движение? Когато животното не се чувства комфортно или се чувства застрашено. Примерът с Ловешкия зоопарк, който дадохте. Знаете, че преди две години беше убит, мисля, че ягуар, и предписанието от Министерството беше да си купят пушка. Наистина трябва да се обърне малко повече внимание на зоопарковете, защото, пак ще повторя, в тези, които са в България, за мен не е нито забавно да се ходи, нито е образователно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов. Заповядайте за дуплика, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Христов! Напълно споделям Вашата загриженост. Единият пример, който дадохте с Кюстендил, там е ясно, че няма лиценз, тоест не отговаря, а, за съжаление, това не е прекратило дейността им и затова наложихме принудителна административна мярка и санкция, която все пак се обжалва, и докато не излезе решението на съда, трябва да изчакаме. Но от гледна точка на финансирането в края на краищата това е работа на собственика, независимо дали е частен, или местна власт, така че от тази гледна точка те трябва да предприемат необходимите мерки за модернизация, както се прави в някои общини. Така че лицензиите неслучайно са издадени с условие и за по-краткия срок, защото няма нито една, която напълно да отговаря, за да получи 10-годишния лиценз. Напълно споделям Вашата загриженост и ще продължим да следим този проблем. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. И последният въпрос от днешния контрол е от народния представител Милко Недялков относно незаконосъобразни действия по почистването на коритото на река Вит. Имате думата, уважаеми господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Вече почти два месеца пътуващите по главен път I-4 установяват от моста на река Вит, при пътен възел „Боаза“, че цялото корито на река Вит от двете страни, в близост до строежа на магистрала „Хемус“, представлява лунен пейзаж, разоран от тежка строителна механизация и транспортна техника. На 18 ноември РИОСВ – Плевен, и Басейнова дирекция „Дунавски район“ нарекоха случващото се „дейности по почистването на река Вит“. Двете институции изпратиха писма на областния управител на Ловеч, с които се дава предписание за спиране на всякакви дейности по реката. Басейнова дирекция изрично посочва, че за извършването на такива дейности се изисква разрешително по Закона за водите, каквото не е издадено. Според РИОСВ мястото на дейностите попада в защитена зона за опазване на дивите птици от мрежата на „Натура 2000“ и тези зони не са съгласувани. Последвалите объркващи изявления на отговорните институции, дори на министър-председателя, създадоха повече напрежение около случващото се с една от най-красивите и уникални реки в България, защото остават неизяснени много въпроси. Времето, откакто зададох своя въпрос, досега е 10 дни. На някои от тях беше даден отговор или частичен отговор, но аз съм длъжен отново да ги повторя: кой и защо е възложил дейностите по почистване на коритото на река Вит в кавички, на колко участъка по течението на реката? Те съвпадат ли изцяло с трасето на автомагистрала „Хемус“? Направено ли е предварително геоложко проучване? Направени ли са технически проект за изземването, а така също и сравнителна оценка на ползите от дейността и на вредите за околната среда? Кой е изпълнител на проекта и на каква стойност е възлагателният договор? Къде са депонирани хилядите кубически метра наноси и баластра, добити чрез дейностите по почистването на река Вит досега? Кой ще оцени щетите, нанесени на природата, чрез тези дейности – особено, също така на водната система в този регион, защото река Вит е уникална и тя е вързана и с река Златна Панега? Кой досега е извършвал контрол по така нареченото почистване на коритото? Благодаря предварително. Оставям Ви, господин Министър, снимки от 10 ноември, далеч преди шума по медиите по този въпрос. (Оставя на трибуната снимки.) ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Недялков. Имате думата за отговор, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, една малка част от въпросите не са от компетентността на МОСВ, но оттам нататък, за по-голямата част ще се опитам да Ви дам конкретните отговори. Според информация, предоставена от Басейнова дирекция „Дунавски район“, Областна администрация – Ловеч, с договор от 28 октомври 2019 г. възлага на „Хидрострой“ АД изпълнението на дейности по: почистване речното корито на река Вит в района на автомагистрала „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150, включително пътните възли „Боаза“ и „Дерманци“, съгласно утвърдената Програма за планово почистване на речни участъци в извън урбанизираните територии на област Ловеч за 2019 г. Съгласно предоставената от Областна администрация – Ловеч, информация договорът е сключен между „Хидрострой“ АД и Областната управа на Ловеч в размер на 1150 лв. Изпълнителят е длъжен да депонира количествата наноси и баластра на посочено от кмета място. Съгласно сключения договор възложителят Областна администрация – Ловеч, определя лице, което осъществява контрол по изпълнение на предвидените дейности. Участъкът от река Вит, предмет на договора, е в непосредствена близост до трасето на магистралата. Съгласно договора преди да започнат работите, изпълнителят е следвало да се обърне към Районната инспекция по околна среда и води – Плевен, и Басейнова дирекция „Дунавски район“ за съгласуване на дейността съобразно екологичното законодателство. Това съгласуване по Закона за опазване на околната среда и Закона за водите не е направено от изпълнителя. В Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен, не е подавано уведомление за инвестиционно предложение, план или програма за почистване на наносни отложения на река Вит, където би следвало да бъдат посочени количествата наносни отложения, къде отиват материалите и прочие. След получаване на информацията от Областната управа – Ловеч, за започване на дейности по почистване наносните отложения от река Вит, с писмо от 18 ноември 2019 г. Басейнова дирекция „Дунавски район“ уведомява областния управител на Ловеч, че не са спазени изискванията по процедура на Закона за водите. В резултат Областна управа – Ловеч, разпорежда на „Хидрострой“ АД да преустанови изпълнението на дейностите по договора. За установеното извършване на дейности по почистване на река Вит, включително изземване на наносни отложения, без за това да е издадено разрешително по реда на Закона за водите, Басейнова дирекция „Дунавски район“ е съставила акт за установяване на административно нарушение на изпълнителя „Хидрострой“ АД. От Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен, е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка по Закона за биологичното разнообразие на областния управител на област Ловеч за спиране на всякакви дейности по почистване на наносните отложения, премахване на дървесната растителност, добив на баласт и сеч в района на участъка, който район попада в защитената зона от мрежа „Натура“. Дадени са предписания на областния управител – област Ловеч, за изготвяне на проект за възстановяване на речното легло и проект за възстановяване на терена, попадащ в границите на защитената зона на река Вит в срок от един месец. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Имате думата за реплика, господин Недялков, в рамките на две минути. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз мисля, че вече оценката на случилото се там беше дадена от министър-председателя, който я характеризира с думите: „Вие тук сте попрекалили“. Аз мисля, че първото „попрекаляване“ е, че дейностите по добиване на инертни материали от коритото на река Вит са започнали далеч преди сключването на така наречения договор между областния управител и фирмата, на която е възложено това нещо. Тук, господин Министър, ще Ви предам и още снимки от 27 октомври 2019 г., а така също и от 13 октомври 2019 г., на които ясно личат багерите, които изгребват баластра от коритото на река Вит и я товарят на същия онзи син камион, който заснеха и еколозите, и който Вие сте виждали, въртеше се по интернет. Второто „попрекалили“ – действията на управляващите по казуса са панически и безотговорни, замазващи грубото нарушение на законите. Те дори са смехотворни. Цената на договора е 958,33 лв. без ДДС, което е далеч по-ниско от таксите, които трябва да се платят за дадените разрешения, а така също и за изготвянето на цялата документация за получаването на тези разрешения. Цената за целия участък по трасето на автомагистрала „Хемус“, а само трасето е 15,35 км, е 62,43 лв. на километър. С тази цена, уважаеми дами и господа народни представители, може да се почистят коритата на Осъм и на Вит, които са на територията на областта, от която съм аз – Ловешка област, за 30 хил. лв. Това също е „попрекаляване“. И третото – непоправими са щетите за екосистемата около река Вит. Там съществуват такива карстови понори, оттам водата се просмуква, филтрира и отива в Глава Златна Панега. Оттам се пие вода, както на територията на Ловешка област, така и на територията на Плевенска област, затова Ви съветвам, господин Министър, цялата документация, която сте събрали по случая, да я комплектувате и да я предадете на компетентните органи за търсене на наказателна отговорност. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Имате право на дуплика в рамките на две минути, господин Министър. МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, първо, въобще не мога да се съглася, че не е имало координирани действия в правителството и че някой е действал под паника. Не виждам подобно нещо. Факт е, че изпълнителят, който е сключил договора, не коментирам цената, това в края на краищата са договорености между възложител и изпълнител, не мога да коментирам цената, но е факт, че изпълнителят трябва да извърши определени съгласувания и не ги е съгласувал и поради тази причина, първо, е спряно действието и, второ, е наложена съответната санкция, защото когато се нарушава Законът, както е в случая, трябва да се действа така, както е предвидено в Закона, а именно да бъдат прекратени действията и да бъдат наложени съответните санкции. Освен това е възложено да бъде направен и проект за възстановяване и на реката в участъка в предишния ѝ вид и доколкото това е възможно, защото е очевидно, че не може да стане едно към едно, както и в зоната „Натура“. Действията на различните органи на правителството са били до голяма степен в синхрон. Тук може да се каже, че областният управител е трябвало, първо, да изиска от изпълнителя, но в края на краищата изпълнителят е този, който носи отговорността, да съгласува дейностите си в Басейнова дирекция и в Районната инспекция по околна среда. Пак казах, аз ще се огранича в сферата, в която са отговорностите на Министерството на околната среда и водите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър, за участието в парламентарния контрол. Благодаря и на колегите за въпросите, за присъствието. Сигурен съм, че и зрителите забелязват по-сериозното присъствие на народни представители, особено вдясно, на парламентарен контрол. Следващо – извънредно заседание, на 3 декември 2019 г., вторник, от 11,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,13 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Кристиан Вигенин Секретари: Станислав Иванов Николай Александров
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Стоян Мирчев и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Колеги, на Председателския съвет решихме, че във вторник ще има извънредно заседание за приемане на малките бюджети, така че ще предложа на Вашето внимание решение за гласуване. Предлагам да се приеме решение на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва: „Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 3 декември 2019 г., вторник, от 11,00 ч. до 20,00 ч. при следния дневен ред: 1. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 12 ноември 2019 г. 2. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 12 ноември 2019 г.“ Моля, гласувайте. Гласували 172 народни представители: за 165, против 3, въздържали се 4. Предложението е прието. Колеги, искам да представя на Вашето внимание още едно предложение. На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител е Министерският съвет на 7 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 14 ноември 2019 г., като предлагам да стане точка първа за днешното пленарно заседание, 28 ноември 2019 г., като досегашната точка първа – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, вносител е Министерският съвет на 26 август 2019 г., да стане съответно точка втора за днешното пленарно заседание, 28 ноември 2019 г. Моля, гласувайте. Гласували 167 народни представители: за 150, против 3, въздържали се 14. Предложението е прието. Две съобщения: Уважаеми колеги, на основание чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бе проведено общо събрание на народните представители, избрани от многомандатните избирателни райони с регистрация на Политическа партия ГЕРБ на проведените парламентарни избори на 26 март 2017 г., което „РЕШИ: Избира Красимир Георгиев Ципов за заместник-председател на парламентарната група на политическа партия ГЕРБ. Моля да бъдат извършени необходимите действия съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Председател на парламентарната група: Даниела Дариткова.“ В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 октомври 2019 г. – 21 ноември 2019 г. и Протокол № 42 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 25 ноември 2019 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, преминаваме към гласуваната първа точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ. Заповядайте, госпожо Димова, да ни запознаете с Доклада. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за лицата: Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите; Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте така направеното предложение за допуск. Гласували 143 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2019 г., приет на първо гласуване на 14 ноември 2019 г., за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 128 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 26. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2 В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 5 и 6 се изменят така: „(5) Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1. (6) Любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата, в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.“ 2. Създава се ал. 9: „(9) Редът, условията и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията, и създадения нов § 2. Гласували 133 народни представители: за 104, против 21, въздържали се 8. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3.В чл. 66, ал. 3 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 5, 6 и 9“.“ Предложение от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 48 думата „средствата“ се заменя с „белезници и палки“. 2. Създава се точка 53: „53. „Тъмна част на денонощието“ е периодът: а) от 18,30 часа до 06,30 часа – за месеците ноември, декември и януари; б) от 20,30 часа до 06,00 часа – за месеците февруари, март и април; в) от 22,00 часа до 05,00 часа – за месеците май, юни и юли; г) от 21,00 часа до 06,00 часа – за месеците август, септември и октомври.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 5. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване новите параграфи 3 и 4; наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 2, който става § 5, всичките подкрепени и предложени от Комисията. Гласували 128 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 29. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9а, т. 2 думите „букви „а“ и“ се заменят с „буква“. 2. В чл. 9б, т. 1 думите „букви „а“ и“ се заменят с „буква“. 3. В § 12 от преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) се създават ал. 3 и 4: „(3) За започналите и недовършени производства по ал. 1, при които се извършва подбор на заявления по мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.: 1. не се извършва плащане на ползватели и получатели на помощта, за които са налице обстоятелства за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ; 2. не се извършва плащане на ползватели и получатели на помощта – общини или местни поделения на вероизповеданията, за които са налице обстоятелства за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 от Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ; основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от Закона за обществените поръчки се отнасят за представляващия общината или представляващия местното поделение на вероизповеданията; 3. не се извършва плащане на ползвател и получател на помощта – местна инициативна група, на която членове на управителен съвет или контролен орган са общини, по отношение на които са налице обстоятелствата за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 от Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ; основанията по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от Закона за обществените поръчки се отнасят за представляващия общината; 4. не се прилагат нормативните изисквания към ползватели и получатели на безвъзмездна финансова помощ, свързани с прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (OB, L 298/1, 26 октомври 2012 г.), включително изискванията за прилагане на документи. (4) Министърът на земеделието, храните и горите може да определи в наредбата по чл. 9а, т. 3 условия и ред за предоставяне и плащане на помощта в производствата по ал. 1: 1. при промяна в Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.; 2. при промяна в нормативен акт, свързан с програмата по т. 1; 3. за изпълнение на влезли в сила съдебни решения; 4. във връзка с резултатите от проведени одитни проверки.“ Предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 7: „§ 7. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. …) в чл. 74, ал. 1 думите „чл. 63, 64 и 73“ се заменят с „чл. 63, 64, 73 и 73а“.“ По § 3 има предложение от народния представител Мария Белова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 8. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване създадения нов § 6, подкрепен от Комисията; новия § 7, отново подкрепен от Комисията; и текста на вносителя за § 3, който става § 8, също подкрепен от Комисията. Гласували 130 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 25. Предложението е прието, с това и Законопроектът на второ четене. Преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА. С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае госпожа Савеклиева. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 ноември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. Законопроектът беше представен от министъра на туризма Николина Ангелкова. Със Законопроекта се цели осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в областта на туризма; оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги. Детайлизира се правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. Националните курорти ще се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. За лицата, които ще извършват дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения на територията на националните курорти, се предвиждат двойно по-кратки срокове за извършване на административните услуги. С наредба за националните курорти ще се уредят: критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални; редът за обявяване на национален курорт; организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти. Предвижда се в националните курорти да се извършва така нареченото продуктово зониране – обособяване на функционални зони. Продуктовото зониране и условията за осъществяване на туристически дейности в обособените зони следва да бъдат определени в наредба, приета от съответния общински съвет. Със Законопроекта се въвежда изискване общинският съвет да определя политиката за развитие на туризма на територията на общината, като в програмата за реализация на общинския план за развитие се включи самостоятелен раздел, съдържащ програма за развитие на туризма. Засилва се ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма, в това число обсъждане и одобряване на проекта на общинската програма за развитие на туризма. Туристическите сдружения, чрез които представителите на туристическия бизнес имат възможност да участват в работата на органите за управление на туризма, ще се вписват в Националния туристически регистър, при условие че сдружението е осъществявало дейност не по-малко от 3 години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Прецизират се понятията „местно“, „регионално“, „продуктово“ и „професионално“ туристическо сдружение. Съществуващата към момента Експертна комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти се разделя на две отделни комисии: Експертна комисия по категоризация на туристически обекти и Експертна комисия по сертификация на туристически обекти. Промяната отчита спецификата на двата режима и необходимостта от своевременното приключване на отделните процедури по категоризация и по сертификация на туристически обекти. Оптимизира се и работата на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. След проведени разговори с вписаните в Националния туристически регистър сдружения в областта на зимните спортове се установява необходимостта от прецизиране на правилата за извършване на дейност. Подробно са регламентирани правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на плувните басейни – самостоятелни или прилежащи към места за настаняване. Със Законопроекта се предвижда да се определя уникален идентификационен код на категоризираните места за настаняване, който ще се генерира от Националния туристически регистър и ще съдържа данни за категоризирания туристически обект. Създава се Национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития, който да включва двата съществуващи регистъра – Регистъра на туристическите атракции и Регистъра на туристическите фестивали и събития. Допълват се разпоредбите, уреждащи административнонаказателната отговорност при повторно извършено нарушение. В свое писмено становище от Министерството на вътрешните работи настояват за отмяната на чл. 28, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, тъй като систематичното място на правната норма е в Закона за туризма. Председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов изрази подкрепа по Законопроекта и изказа мнение, че с предвидените разпоредби се оптимизира санкционният режим и се създават условия за по-добра координация между КЗП и Министерството на туризма. От сдружение „Българско ски училище“ настояват, по отношение на професионалната правоспособност и квалификацията на ски учителите, да не се препраща към наредбата по чл. 97, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта. От Българска туристическа камара изразиха притеснение, че с текстове от Законопроекта се ограничава участието им в експертните комисии. Със Законопроекта се предвижда браншовите туристически сдружения да са отделни – за хотелиерство и ресторантьорство и за туроператорска и туристическа агентска дейност, а Камарата е регистрирана като професионално туристическо сдружение. Ето защо те настояват за прецизиране на чл. 55, с което да е ясно, че браншово туристическо сдружение може да включва лица и от двата сектора. Настояват и за промяна в определението за „професионално туристическо сдружение“, от което да се заличат юридическите лица, предоставящи допълнителни туристически услуги, свързани със съответната професия. Според тях те не трябва да бъдат включени в професионалните сдружения, тъй като са търговски дружества. От Асоциация на българските туроператори и туристически агенти се обявиха против отмяната на чл. 98, ал. 3, с която е въведено задължение на интернет страницата на Министерството на туризма да се публикува информация относно договор за задължителна застраховка „Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани туристически услуги“. Настояват да не се подкрепи създаването на нова т. 13 в чл. 50, с която се предвижда поддържане на публичен списък на лицата, изключени поради нарушаване на етичния кодекс на дадено туристическо сдружение. С мотива дублиране и несъразмерност на санкциите искат отпадане или намаляване на някои от тях. В хода на дискусията народният представител Валери Симеонов изрази съмнение относно целесъобразността на текста обявяването на национални курорти да се извършва по предложение на министъра на туризма с решение на Министерския съвет. Членовете на Комисията се обединиха около мнението, че текстът на чл. 56в относно продуктовото зониране, което може да се извършва на територията на националните курорти, и условията за осъществяване на туристически дейности в обособените зони, определени с наредба на общинските съвети, трябва да бъде внимателно прецизиран. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, без „против“ и „въздържал се“ – 8 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева. Следва Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 октомври 2019 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, госпожа Сабина Кръстанова – директор „Правно административно обслужване“ в Министерството на младежта и спорта, госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, и госпожа Лиляна Арсова – директор „Туристическа политика“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма. С този законопроект се прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сферата на туризма. Законопроектът залага три основни цели: осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в туризма, оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги. Нормативните разпоредби от Законопроекта, които са в рамките на компетенцията на Комисията, са новата Глава 9а „Ски училища“. Текстовете в тази глава определят, че обучението на туристи по зимни спортове се извършва само от ски училища, вписани в Националния туристически регистър, а професионална правоспособност и квалификация за обучение по снежни спортове имат лицата, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 97, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта. Регламентират се изискванията, на които трябва да отговарят ски училищата, за да бъдат вписани в Националния туристически регистър, както и случаите, в които се прекратява регистрацията. За целите на процедурата по регистрация се предвижда създаването на нова експертна комисия, която извършва преценка дали са изпълнени изискванията за вписване от заявителя. В състава на Комисията участват представители на Министерството на младежта и спорта. Регистрацията на ски училищата е безсрочна. Предвид важността на материята относно ски пистите и ски зоните и тяхното обезопасяване, вносителят предвижда създаване на комисия, която да определя степента на сложност на ски пистите, както и тяхната безопасност. Разширява се обхватът с включването на детските ски зони и снежните паркове и се прецизират видовете ски писти и ползването им. В състава на Комисията влизат представители на Министерството на младежта и спорта, на Българска федерация „Ски“ и на туристически сдружения в сферата на снежните спортове. Комисията може да извършва и текущи проверки за обезопасеност и информационна обезпеченост на ски пистите, на детските ски зони и снежните паркове, на ски пътищата и маршрутите, представляващи връзка между ски пистите и участъци за придвижване на туристите, както и предоставянето на туристически услуги на територията им. Проверките се извършват в периода на експлоатацията им. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 9 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми Динев. Госпожо Стоянова, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазване. ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г. На заседанието присъстваха: госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“ към Министерството на здравеопазването, госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Георгиева. С този законопроект следва да се прецизира и усъвършенства нормативната уредба в сферата на туризма. За целта се поставя постигането на три основни цели: осигуряване на допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавната политика в туризма, оптимизиране на процедурите по предоставяне на административни услуги и гарантиране качеството на туристическите дейности и услуги. Предлаганите промени в Закона за туризма са от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и съответно за повишаване качеството на туристическите услуги. Със Законопроекта се детайлизира правната уредба по отношение на приложимите критерии и изискванията към дейността на територията на националните курорти. С това се цели изпълнението на „Мярка 790: Създаване на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти“, която е част от Програмата на Правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. В представянето на Законопроекта се акцентира и върху това, че с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря националният курорт, се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитие на националните курорти като туристическа дестинация. Новата глава в Законопроекта – четвърта „а“ „Национални курорти“, регламентира, че националните курорти се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Съгласно изменената дефиниция в Закона за туризма, „национален курорт“ e урбанизирана територия по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, обявена по реда на чл. 76, ал. 2 от Закона за здравето за курорт, който може да е разположен на територията на една или повече общини и за който е прието решение по чл. 56а, ал. 1. Националните курорти са курорти от значение за устойчивото развитие на туризма, в които е изградена необходимата туристическа инфраструктура на национален курорт и които са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически ресурси за осигуряване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни, делови, развлекателни или други услуги и имат основно предназначение да привличат туристи. Със Законопроекта се предвижда министърът на туризма съвместно с министъра на здравеопазването да разработят и внесат за приемане в Министерския съвет проект на наредба за националните курорти, с която да се уреждат: критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални курорти; редът на заявяване за обявяване за национален курорт; организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти и други. Предвидена е възможност на територията на националните курорти да се извършва така нареченото продуктово зониране – обособяване на функционални зони. В Комисията по здравеопазването е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), с което се изразява подкрепа по разглеждания Законопроект. Националното сдружение на общините в Република България изразява специална подкрепа относно: предвидената възможност за продуктово зониране на територията на националните курорти, с което ще се даде възможност за адекватно развитие на туристическия продукт съобразно местните условия и специфики; измененията в чл. 11, с които се предвижда програмата за развитие на туризма да стане част от програмата за изпълнение на общинския план за развитие; въведеното изискване за незабавно вписване на нощувките в регистъра за настаняване, което представлява предпоставка за осъществяване на реален контрол от страна на общините; създаването на Национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития – нова глава петнадесета „а“, с което ще се създаде възможност за по-широко разгласяване и реклама на събитията от общинските културни календари и местните туристически забележителности. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет на 26 август 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Колеги, откривам разискванията. Заповядайте, госпожо Савеклиева, за изказване. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да обърна внимание към един основен момент в така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма и той касае уреждане статута на курортите. Макар и в действащия Закон за туризма да съществува дефиниция за национален курорт с предложената конкретна уредба на изискванията, на които трябва да отговаря национален курорт, с новите изменения се създава по-добра възможност за осъществяване на държавната политика за развитие на националните курорти като туристическа дестинация. Към настоящия момент е ясно, че са налице проблеми, свързани с управлението на националните курорти. От доста време се обсъжда и механизъм за управлението им и липсва детайлна уредба на статута. С така представения Законопроект се правят стъпки в правилната посока за решаване на констатираните проблеми. Постига се устойчивост на провежданите политики за извеждане на туризма като приоритет и в изпълнение на Програмата на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. и по-конкретно „Мярка 790: Създаване на съвременна правна регулация за статута и управлението на националните курорти“, се постига и устойчивост. Определението за национален курорт в Закона за туризма се различава по смисъл и има по-широк обхват от понятието курорт от национално значение и селищно образувание с национално значение за задоволяване на курортни нужди, предвидени съответно в Закона за здравето и Закона за административното и териториалното устройство на Република България. С конкретните разпоредби се осигурява и възможност за устойчиво развитие на националните ни курорти, устойчиво развитие на туризма и конкурентоспособен национален туристически продукт. Със създаването на Глава четвърта „а“ „Национални курорти“ се дава правната възможност курортите след изпълнението на определени условия, основно свързани с изграждане на необходимата туристическа инфраструктура, да получат статут на национален курорт. Този специален статут ще се отрази положително на развитието на икономиката им и ще доведе до повишаване на качеството на предлагания туристически продукт. Това от своя страна ще доведе до по-добрата регулация на туристическия сектор и повишаване качеството на туристическите услуги. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма се предлага Министерският съвет с решение да определя за национален курорт курорт, обявен в списъка на курортите по реда на Закона за здравето. Предложението да се прави от министъра на туризма след кандидатстване от местната власт. Предвижда се и възможността националният курорт да бъде разположен на територията на една или повече общини. Тук е мястото и да се отбележи, че процедурата по обявяване на един курорт за национален включва всички членове на Министерския съвет, но тъй като те са курорти с национално значение за развитието на туризма, предложението за тяхното обявяване като такива следва да идва и от министъра на туризма. Националните курорти са курорти, които имат значение за устойчивото развитие на туризма, в които е изградена необходимата туристическа инфраструктура, които са общодостъпни и разполагат с природни, антропогенни и културно-исторически ресурси за задоволяване на рекреативни, лечебни, възстановителни, познавателни, делови, развлекателни или други потребности и имат основно предназначение да привличат туристи. Насърчителна мярка по отношение на лицата, които ще извършват дейност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение на територията на националните курорти, да получават административни услуги по Закона за туризма в срокове, по-кратки от предвидените. Предстои да бъде изготвена и наредба съвместно от министъра на туризма и министъра на здравеопазването за националните курорти, с която да се уреждат критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални, редът за заявяване и обявяване на национален курорт, организацията и управлението на туристическите дейности на територията на националните курорти. В Комисията бяха чути много мнения, различни от браншовите организации, от засегнатите от Закона лица и аз смятам, че това беше правилният начин – чрез диалог да постигнем по-добро прецизиране и това може да стане между първо и второ четене съответно. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Савеклиева. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Проданов. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, парламентарната група на БСП на първо гласуване ще се въздържи при гласуването си. Причините са следните: в Закона има някои положителни неща, но по-голямата част от предложенията за нас са, меко казано, съмнителни и доста спорни. Ще дам няколко примера от това, което се предлага в Закона. Първо, същината на предложението в Закона е създаването на национални курорти, както казаха и преди мен изказалите се, а така също и от докладите на комисиите стана ясно, че национален курорт съществува и към момента и той е по смисъла на § 1, т. 13 от Закона за здравето. Според нас не са необходими допълнителни утежняващи определения и правомощия в този смисъл. Както казах, ще дам няколко примера за положителните и отрицателните предложения в този законопроект. Първо, предложението за създаване на националните курорти. Положителното в това е, че се предлагат почти два пъти съкратени срокове за административно обслужване на икономическите оператори, които оперират в националните курорти. Дотук с добрите новини за националните курорти. Отрицателното – предлага се продуктово зониране в националните курорти, тоест определят се зони, в които може да има шум примерно до 1 и 2 часа през нощта, защото, да не се лъжем, това е основният замисъл на това продуктово зониране. Колеги, представяте ли си, правата за решаване на правилата в тези национални курорти се дават на общинските съвети? Първо, ако даваме на общинските съвети тези права, защо тогава тези курорти ги наричаме национални? Ако са национални, те би трябвало да се регулират на национално ниво, а не на ниво общински съвети. Второ, току-що приключиха местните избори. Всички ние сме свидетели как в общинските съвети в много общини влязоха чисто местни структури, сдружения, които са изцяло икономически групи – групи по интереси. На тези групи не бива да им се дава право да определят кой в коя зона попада в националния курорт, защото по тази логика, ако Вие имате заведение някъде в националния курорт, ще попаднете в правилната зона, като си платите. Като имаме предвид, че общинските съвети в националните курорти в голямата си степен са малки – с численост от 10 – 15 общински съветници, то няма да бъде скъпо да си платите, за да попаднете в правилната зона, тоест създава се среда за корупция. Относно въпроса с експертните комисии. Разделянето на Експертна комисия по категоризирането и Експертна комисия по сертифицирането е положително, защото към момента имаме доста сериозно забавяне в прекатегоризирането и пресертифицирането на обектите, което подкрепяме. В същото време не подкрепяме създаване на Експертна комисия за регистрация на ски училища, защото това по-скоро е от компетенциите на Министерството на младежта и спорта. Другото предложение – за създаване на друга Експертна комисия за определяне на сложността на ски пистите, това също според нас е от компетенциите на Министерството на младежта и спорта, защото Министерството на младежта и спорта се занимава с професионалисти, със спортисти, докато Министерството на туризма се занимава по-скоро с туристи. Относно предложението за ски училищата. Положителното в това предложение е, че професията се упражнява само чрез ски училища. Отпада възможността свободно да се упражнява професията „ски учител“, което е положително, защото по този начин се избягва възможността случаен турист да си наеме случайно попаднал ски учител със спорни компетенции, така че ски училището носи някаква отговорност и дава някаква гаранция за това, че ски учителят има необходимите компетенции. Това го подкрепяме. Относно отрицателното въздействие – предложенията за приравняването на професията „ски учител“, с професията „ски треньор“ е ясно, че ски треньорът се занимава с професионални спортисти, които възпитава във високо спортно майсторство и ги подготвя за състезания, докато работата на ски учителя е да се занимава с туристи любители, които са отишли да се опитват да се учат на този спорт, така че за тях не е необходима такава компетенция, каквато е на ски треньорите. Това предложение също не го подкрепяме. Колегите ще кажат и за някои други предложения, които също не подкрепяме. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов. Реплики има ли? Не виждам. Господин Янков искаше, господин Бойчев също искаше изказване, после господин Симеонов и госпожа Алексиева. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! По отношение на така направените предложения за изменение и допълнение на Закона за туризма. Първо, това, което предлагате, е скелет. Скелет, който тепърва ще изграждате чрез подзаконови нормативни актове; празна кутия, черна кутия, в която не е ясно какво точно ще има и по какъв начин ще се извършва цялостната регулация, която според мен след като предлагате чрез подзаконови нормативни актове – наредби, тя ще бъде утежняваща в правенето на бизнес в този сектор, защото прекалената регулация пречи на устойчивото развитие на туризма и провеждането в същото време на държавна политика в сектора. Реторичен е въпросът: защо криете какво точно ще направите по отношение на този сектор? Вторият реторичен въпрос е какво направихте за три години като министър, като министерство и администрация, за да подпомогнете сектора, след като към днешна дата сте стигнали до това, че секторът се нуждае от допълнителна регулация. Не решавате проблеми, свързани с оптимизиране на процесите по регистриране на туроператори, туристически агенти, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене. Разделянето на две на Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти е административна мярка, която не компенсира липсата на капацитет. Или прикривате, или не знаете затрудненията, които се създават от тази експертна комисия към този момент, или не чувате препоръките на бранша? Съкращаването на сроковете така, както сте записали, не е императивно. Отново е оставена възможността и се предвижда издаването на временно удостоверение. И задавам въпроса: знаете ли какви затруднения предизвикват тези временни удостоверения заради неспазването на сроковете и невъзможността – липсата на капацитет на Министерството на туризма, и по-конкретно на тази експертна комисия? Тези, които са заети в бранша, знаят какви са проблемите и в същото време Вие какво казвате с така направените предложения: всичко си остава постарому – пожелателен характер, чрез разделянето на тази експертна комисия да се очаква нещо да се подобри. Репресията на държавата – това, което е задължителен елемент в управлението на правителството на Бойко Борисов от първия кабинет 2009 г., отново се увеличава. Само че давате ли си сметка, че чрез репресията на държавата се пречи на свободната инициатива за правене на бизнес, развитието на туризма? Увеличаването на размера на санкциите и техния обхват, подчертавам, сте записали, че: „при първо нарушение глоба или имуществена санкция. При второ нарушение и двете – и глоба, и имуществена санкция.“ До какво ще доведе? До подпомагане на тези, които са ангажирани в сектора, предоставят услугата, изграждат образа на България като туристическа дестинация и имат съществен принос при осигуряването на бюджета на Република България. Какво точно ще постигнете? Вие пречите на този сектор. Въпреки че сте записали в мотивите, аз твърдя, че чрез така направените предложения не осигурявате допълнителни условия за устойчиво развитие на туризма и успешно провеждане на държавна политика, не оптимизирате процедурите по предоставяне на административни услуги, които са в компетентността на Министерството на туризма и зависещите органи под Ваше ръководство и не гарантирате качеството на туристическата дейност и услуги. Пречите с така направените предложения на целия сектор. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков. Реплики? Не виждам. Заповядайте, госпожо Алексиева. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Аз ще взема отношение по темата за намаляване на административната тежест в Закона за туризма, което е обратно твърдение на колегата, който се изказа преди мен. Не знам кой Закон за туризма е прочел и кои промени. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Къде видяхте това облекчение? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате възможност за реплика. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Ние не предлагаме прекалена регулация, а с настоящия законопроект реализираме поредната стъпка по изпълнението на мерките за намаляване на административната тежест на гражданите и бизнеса и развитието на електронното управление. Това са приоритети, които са заложени в Програмата за управлението на господин Борисов и на правителството. Отчетена бе необходимостта от оптимизиране на съответните експертни комисии, както и за намиране на механизъм за постигане на индивидуализация на туристическите обекти, като се оптимизират три от процедурите в Закона за туризма: по регистриране на туроператори и туристически агенти, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене, както и сертифициране на прилежащите към местата за настаняване и самостоятелни центрове в курортна и градска среда за балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги. Документите във връзка със заявената регистрация, категоризиране или сертифициране ще бъдат разглеждани в рамките на 14-дневен срок от постъпването им от определени от министъра на туризма длъжностни лица относно съответствието им с изискването на Закона за туризма. Едва след преценката на редовността на документите от длъжностните лица те се представят пред съответната експертна комисия за разглеждане и произнасяне. Така че смятам, че с тези промени се оптимизират административните услуги и се гарантира качеството на предоставяните услуги. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева. Реплики? Господин Проданов, заповядайте. ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Алексиева! Във Вашето изказване твърдите, че с този законопроект се намалява административната тежест – нищо подобно. Напротив, увеличава се административната тежест и се създава корупционна среда. Тук в тази зала много си говорим и за корупция, и за борба с корупцията. Даването в ръцете на общинските съветници и на общинските съвети да решават и да управляват националните курорти, сертифициране и категоризиране на местните обекти е точно това – създаване на корупционна среда. Така че не съм съгласен с Вашето твърдение. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов. Друга реплика ще има ли? Заповядайте, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Многоуважаема госпожо Алексиева, това че подготвено изказване трябва да прочетете от парламентарната трибуна, не значи, че то е изпълнено със съдържание и аргументи. Вие знаете ли какво представлява намаляване на административната тежест – не облекчаване на режима, а намаляване на административната тежест? Не знаете. Затова говорите откровени лъжи, прийом, който прилагате при всяко предложение, което трябва да мине като гласуване… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, моля Ви! КРАСИМИР ЯНКОВ: …от мнозинството, без да чуете аргументи. Това, което се предлага, е възможността държавата да упражнява репресия над цял бранш и намаляване на административната тежест няма. Има създаване на условия за корупция, увеличаване на корупционната среда, но Вие явно това не го разбирате. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков. Трета реплика ще има ли? Не виждам. Госпожо Алексиева, дуплика. ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Господин Проданов в изказването си, което направи преди мен, също призна, че намаляването на административната тежест и съкращаването на сроковете на разглеждане на молбите, които се подават от браншовите организации, също е положително в този законопроект. Така че мисля, че по тази тема трябва да се съгласите с мен. Също искам да кажа, че този закон беше широко обсъждан и това, което и в Комисията сме коментирали в присъствието на всички браншови организации на заинтересованите лица и организации в този бранш, е, че наистина ще има прецизиране на част от текстовете между първо и второ четене. Мисля, че това са много добри предложения, които са направени – особено в тази сфера, и няма как да говорим за корупционни практики и за репресия или за увеличаване на административната тежест. Напротив, говорим за обратното. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Алексиева. За изказване – господин Бойчев, заповядайте. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние категорично ще подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, защото той отговаря на съвременните нужди на бранша, на този динамично развиващ се бранш и попълва празноти в Закона. Акцентът на Закона са националните курорти, и бих казал, запълване със съдържание функционирането на тези национални курорти, които са много важни за развитието на нашия туризъм. Само бих обърнал внимание на Министерството, че при създаването на наредбата, която е делегирана като права на министъра на туризма и на министъра на здравеопазването, да има малко повече комуникация със Сдружението на общините и с кметовете, защото при контакти с кметовете, имаха доста въпроси при ситуирането и регламентирането на тези национални курорти и съответно определянето им с решение на Министерския съвет. За мен всичките разпоредби са положителни и ще дадат добра регламентация на този бизнес. Категоричен съм, че има и намаляване на административната тежест в разпоредбите, но бих искал да обърна внимание, че и на мен ми се искаше да видя текстове, които да регламентират реинвестирането на средства в тези национални курорти. Какво имам предвид? Национални са курортите, които се намират на територията на общините и те формират, бих казал, една доста голяма част от бюджетите на съответните общини. Ще дам пример конкретно със Слънчев бряг. Той все пак е една от емблемите на нашите национални курорти и емблема на летния ни туризъм само по себе си и като бранд. Той, условно казано, може би формира около 30% от бюджета на община Несебър, но съответно, понеже в тези национални курорти няма постоянно живеещи жители, от тази гледна точка не са толкова атрактивни като избиратели на дадени избори за съответната община и за съответния кмет. При добронамереност на кмета се реинвестира в инфраструктурата. Бих казал, че вече Слънчев бряг е на един критичен минимум с поддържането на базовата си инфраструктура, на алеите, на озеленяването, на осветлението, което зависи от общината и е пожелателно. Да, и в сега действащите разпоредби на Закона бюджетът, който се формира от туристическа дейност, като: туристическия данък, като част от концесиите на плажовете, 40% от които влизат в бюджетите на общините, трябва да се разходват за дейности, свързани с развитието на туризма, но уви, това на практика не го виждаме и е пожелателно. Искаше ми се да има регламентиране – част от тези данъци, които формират националните курорти, да се реинвестират в инфраструктури. Според мен и за в бъдеще трябва да помислим в тази посока. Между първо и второ четене също бих искал да обърна внимание – трябва да помислим заедно с Министерството, и в работната група, за продуктовото зониране. Аз също съм скептичен, че тези разпоредби могат да сработят от гледна точка на това, че вече има изграден сграден фонд и не мисля, че практически могат да се създадат някакви зони, които да са извън регламентирането, ако става въпрос за нощни заведения, извън обхвата на Закона за шума, който действа. Ако говорим за новосъздавани такива и новостроящи се национални курорти, да, но не мисля, че тази разпоредба би сработила и между първо и второ четене трябва да се помисли в тази посока. Има доста други положителна неща, както казаха и колегите. Намаляването на административната тежест според мен е много добро обединяване на Националния регистър за туристически забележителности, което ще даде по-ясна регламентация на тези забележителности, които се намират в съответните региони, и възможността за тяхното развитие. В разпоредбите, които са ни предложени, има и регламентация за поддържането на инфраструктурата, което е положително. Както казах, ние на първо четене ще подкрепим Закона и той отговоря според нас на изискванията на бранша. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев. Има ли реплики? Заповядайте, госпожо Янкова, за първа реплика. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колега Петров, с голям интерес слушам въпросите, с които постоянно казвате: „национални курорти“ и „курорти с национално значение“. Искам да задам следния въпрос. С Постановление на Министерския съвет през 2005 г. са определени осем курорта с национално значение – два планински и шест морски. По-късно с Постановление на Министерския съвет през 2012 г. по Закона за здравето, и тук е моята тревога, предполагам, че Вие ще го развитие, защото сте човек, който е избран от район, който е морски, с това постановление № 153 климатичните морски курорти с национално значение са 18, и във Вашия избирателен район са записани: Ахтопол – община Царево; Бургас – град Бургас; ваканционно селище „Дюни“; след това – град Китен; Приморско; Несебър; Обзор; курортен комплекс Слънчев бряг – той е записан в първите; Созопол и Царево. И сега разширяването на този статут?! Първото е по Закона за административно-териториалното устройство. Второ, сега в Закона е записано, че Министерството на туризма с Министерството на здравеопазването ще правят предложения в Министерския съвет. Е, от 18 колко ще ги направим? Дайте да обявим цялото Черноморие за национален курорт с този закон. Просто бих искала да чуя Вашия коментар: от два на колко във Вашия избирателен район, на над осем във Вашия избирателен район и това как го виждате в следващия Законопроект, какво ще се случи в този, който сега разглеждаме? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова. Втора реплика? Не виждам. Дуплика – господин Бойчев, заповядайте. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, аз не мисля, че тези разпоредби в Закона са за създаване на повече национални курорти. Напротив, според мен разпоредбите дават по-детайлно разписани възможности за ситуирането на такива курорти, когато се ситуират, да има възможност тези курорти да действат като национални курорти и да действат като емблема за развитието на нашия туризъм. Въпросът Ви беше: колко повече курорти ще създадем? Не мисля, че това е целта на Законопроекта. Напротив, целта на Законопроекта е точно обратно – да се дадат по-детайлно разписани разпоредби със създаването на такива национални курорти и съответно след създаването им те да бъдат емблема на нашия туризъм и да функционират наистина като такива. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев. Господин Симеонов, заповядайте за изказване. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма по редица съображения, но най-вече по принципни различия и схващания, свързани с философията, по която е изготвен този текст. На първо място, в него се залага едно капсулиране, основно по темата „Национални курорти“, която е една от основните предложени промени, капсулиране само в рамките на Министерството на туризма. Променен е текстът на т. 5 в чл. 6, който е доста по-разширен и досега предвиждаше националните курорти да бъдат определяни с решение на Министерския съвет, но по предложение на Министерството на туризма, съвместно с други държавни органи, организации и така нататък, и така нататък. С други думи, прехвърлянето на правото за предлагане кои да бъдат и кои не национални курорти в Министерството на туризма всъщност представлява една своеобразна форма на туристическа диктатура, диктат. Аз не мога да приема и не само аз, а и моите колеги не можем да приемем, че курорт, който има рехабилитационно предназначение, свързан с възстановяване на здравето и така нататък, може да бъде компетентно определен от специалисти на Министерството на туризма, което, както знаем, няма и 100 човека, няма и такива специалисти. Същото се отнася и по отношение на необходимостта от ангажираност на Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите и така нататък, и така нататък. Всички тези институции, министерства, държавни органи са изключени с новия текст и правото за предлагане на Министерския съвет кои да бъдат национални курорти е само на Министерството на туризма. Заложено е в чл. 6, както и в чл. 56а и чл. 56б, където се определя и Наредбата за националните курорти и пак се предлага само по предложение от министъра на туризма, като са изключени Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие, Министерството на околната среда и водите. Това, според мен, не е в полза на професионалната туристическа организация в Република България по никакъв начин. Второто, с което изразяваме категорично несъгласие, това е пак в чл. 6, т. 5 – новото предложение за нова точка 37. Тя заслужава да бъде прочетена и върху нея да поразсъждаваме малко. Тя гласи следното: „Министерството на туризма обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейността на Министерството на туризма и структурите на пряко подчинение на министъра на туризма.“ Разбирате ли? Става въпрос за въвеждане на пълно информационно затъмнение, а липсата на информация е най добрата среда за пораждане и развитие на корупцията. Такъв текст в ХХI век, в 2019 г., аз мисля, че не само не е европейски, той е недопустим. Недопустим! Искам да Ви припомня, че с гласовете на болшинството в тази зала, след неколкократни неуспешни опита, най-сетне – преди няколко месеца, бяха приети промени в Закона за концесиите, като концесионирането на плажовете беше прехвърлено в правомощията на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Там имаше един много важен детайл, че в Закона за концесиите пълната документация по провеждането на конкурси за концесии беше публична и достъпна в интернет. По Закона за устройство на Черноморското крайбрежие обаче, свързан с концесиите на плажовете, тази информация е определена като конфиденциална, поверителна и всеки участник във всеки конкурс се подписва, че няма право да разпространява и изнася тази информация. Ето, с т. 37 сега, с новите предложения за промени в Закона за туризма, се разширява възможността, не става въпрос вече само плажовете, а и за всякаква информация, която Министерството на туризма прецени, че трябва да остане тайна. Значи, имаме двете необходими условия за пълна диктатура – съсредоточаване на предложения и на инициативата в ръцете на Министерството, в ръководството на Министерството, от една страна, и, от друга страна, въвеждане на информационна завеса. Напомня ми за едни други времена, както казах в Комисията, няма да повтарям, да не се политизираме чак толкова. Оттук нататък има и редица други, по-дребни такива необясними предложения, неогледани текстове, които, вероятно, надявам се, да бъдат преосмислени и поправени, като например, че в Експертната комисия за категоризация на туристически обекти с равен брой гласове трябва да влизат представители на Министерството на туризма и представители на браншовите организации, хотелиери и ресторантьори, но са вкарани и продуктови туристически сдружения – но, да речем, това подлежи на промяна. Следващото, върху което ще насоча Вашето внимание, е това, което колегите, които се изказаха преди мен, подробно анализираха, съвсем основателно – текстът, който прехвърля така нареченото продуктово зониране за осъществяване на туристически дейности, да се определя с наредба на общинския съвет. Недопустимо! Национална собственост, особено национални курорти, наредбата за тяхното зониране и условията за осъществяване на дейността да се извършват от общински съвети. Това, което ще се получи, отсега мога да Ви го кажа, тъй като и аз съм от област, в която има развит туризъм – един от най големите курорти е там, може би най-големият – мога да Ви кажа, че ще се стигне до, както има една приказка народна: „бой на негри в тъмна нощ“. Няма да има никаква информираност, общинските съвети ще решават коя част от курорта да бъде зона шумна и зона тиха и питам какво ще стане с този собственик на хотел, който е предназначил неговия хотел, примерно за семейна почивка, и попадне в шумна зона? (Реплики.) Ще започне едно боричкане, както казваше Чърчил, на булдози под килима, за пренасочване на зоните към тези туристически обекти, на които им е изгодно това да бъде така и във всички случаи ще има засегнати интереси. Това ще предизвика, пак повтарям, една война на хотелиери, туроператори и участниците в туристическия процес. С това държавата по никакъв начин не допринася за развитието на туризма, повярвайте ми. Хората – собственици, инвеститори, са изградили своите заведения, своите хотели, места за настаняване. Насочвате ги към определена категория и сега, при съществуващата инфраструктура, разпределение в близост до море или пък до писти и така нататък, да се прави ново разпределение е просто безумие според мен. Не знам кому е нужно това. Естествено, нямам нищо против този текст да остане, но за новите курорти, които тепърва ще бъдат изграждани, защото, когато е изграждан Слънчев бряг, когато е изграждан Свети Константин и Елена, когато са изграждани Златни пясъци и така нататък, те са проектирани и изграждани като едни монолитни комплекси, те не са създадени с различно предназначение на отделните зони и райони в тях. Също така разчитам, че други текстове, които са свързани, например със ски училищата, с издигането им в една категория, едва ли не на елемент от общото образование и към Министерството на образованието и науката, едва ли не трябва да бъдат прехвърлени, за разлика от останалите спортове, мисля, че това може да бъде коригирано и трябва да бъде коригирано. Но, в заключение, озадачава ме например в § 38, чл. 129, ал. 1, където в правомощията на Министерството на туризма са вменени следните задължения, забележете: „номер, дата, орган за издаване на разрешение за ползване или документ за въвеждане в експлоатация на обект, когато такъв се изисква, съгласно Закона за устройство на територията или номер, дата, издадено разрешение за ползване на повърхностен воден обект и на свидетелства за годност на заведенията за хранене или развлечения, разположени върху понтони и други закотвени близо до брега плавателни съдове“ – всичко това не е в правомощията на Министерството на туризма. Няма място такива текстове да бъдат оставени, защото пак допълнително въвеждат правото на некомпетентни, по отношение на стопанисването на водни обекти, чиновници да определят правото за категоризация – става въпрос за правото на категоризация. Това са основанията, а най-вече несъгласието с философията на предложения закон, поради които парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи този законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Реплики? Не виждам. Следва изказване на госпожа Дора Янкова. Заповядайте. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Гледам изключително сериозно на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, тъй като си направих една справка. От януари до август тази година по данни на БНБ от международен туризъм около 2 млрд. 800 млн. евро са били в оборот в България, тоест това е един от отраслите, който е жив и който е необходимо ние, като членове на парламента, да дадем възможност той, дестинацията България, дали национални, дали локални или други курорти или зони, да може да бъдат стимулирани и развивани. Очаквах от министъра на туризма по-смел подход по отношение на политиката, свързана с националните курорти и ще кажа защо. Тъй като си давам сметка, че за мен лично е в сила Постановлението на Министерския съвет, според което в страната има осем национални курорта, които са селищни образувания, и които по Закона за административно-териториалното устройство на България имат такъв статут и се процедират по този начин. И това, което ме тревожи – в новия раздел, който се предлага от министъра или от министър-председателя, тъй като Законът е внесен от него, ние ще чакаме, дотук ни се декларира, че ще има графа „национални курорти“. Декларира се, че те се обявяват с решение на Министерския съвет. И досега е било така и е редно тук да стои по този начин. По-нататък, че министърът на туризма и министърът на здравеопазването ще напишат наредба за националните курорти. И прав е Валери Симеонов, който казва, че тук се изключват много институции. Колеги, архитектите процедират на територията на националните курорти. Когато беше бумът, правителството на Сакскобургготски прибра тази дейност в Министерството на регионалното развитие и всеки главен архитект, упълномощен от Националния експертен съвет, процедира на територията на националните курорти, и сега продължава да е така. Дори устройствените планове на националните курорти минават на дискусия в общинските съвети, но те задължително са на санкция от Националния експертен съвет като политика. И аз имам голямото безпокойство, не ми се иска тук да подозирам война между министерства, но не мога да разбера занапред как ще бъде. Ще остане ли този статут, или и двамата министри – със здравеопазването тук задължително трябва да бъде и министърът на регионалното развитие? Тревогата ми е по отношение на това, че неслучайно направих реплика на колегата Петров от Бургас, защото след това, със следващото решение, подписано от заместник министър-председател Дянков и Росен Желязков, има навлизане и определяне на курорти с национално значение, както споделих, планински – 5, и с национално значение морски – 18. И моята тревога по отношение на това как ще се развива и как ще бъде устройството и функционирането, задължително по Закона за административно териториалното устройство – да, макар че те са много различни. Аз следя внимателно изявленията на министъра, скоро даде подобно интервю, различна е Албена, различни са Златни пясъци, Пампорово, Боровец, Слънчев бряг. Но ако ние ще обявяваме курорти с национално значение, моето очакване към министъра беше да се формира и политиката на държавата към тези национални курорти. А ние с политиката по отношение на функционирането на националните курорти, защото инфраструктурата там е много тежка и много скъпа, ние какво казваме: общините да си направят планове и с таксата за туризъм нещо да се направи там. Необходимо е, госпожо Министър, може би между първо и второ четене и ние ще направим малко по-смело предложение, да има един, не Консултативен съвет само към Вас и това да е голяма гордост – да, то е важно да се допитвате, но паралелно с това междуинституционален правителствен съвет за националните курорти. Необходими са пари, за да могат те да станат още по-добри, необходима е политика, свързана с функциониращата инфраструктура – водоснабдяване и пречистване на водата, необходима е политика, свързана с елзахранването. Помните, миналата зима, блокирането на Пампорово поради липса на ток и елементарното спиране на водата поради липса на агрегат, за да може да го има на Мугла. Необходима е политика, цялостна политика в комплекса „Публични държавни инфраструктурни политики“, държавата да заделя в бюджета пари и да надгражда, и да развива, защото, колкото и да са богати, каквито и да са общините, те това не могат да го направят. Ето, тази тревога! Аз очаквах тук една по-голяма стъпка. И в този бюджет ние нямаме пари за политика в инфраструктурата за националните курорти, камо ли за развитие на нови туристически дестинации, и в този законопроект я няма тази смела стъпка. Аз не разбирам защо Вие се свивате само във Вашето Министерство? Напротив, Вие трябва да отваряте интересите и на другите министерства – партньорство и с Министерството на енергетиката, и с Министерството на регионалното развитие, и с Министерството на здравеопазването по отношение именно на националните курорти. Много силно ме смути нещо, което колегите изказаха като голяма радост, че когато ще си на територията на националния курорт, ще получиш административна услуга по този закон в срокове, по-кратки с една втора от предвидените. Това може ли някой да обясни какво е? Тоест ние искаме да провокираме и малките да заживеят, искаме да развием България като туристическа дестинация, националните курорти почти са институционализирани и изградени. И сега вместо всички да кажем, че през този закон ще създадем условия за по-бързо административно обслужване, може би по сертифицирането и категоризирането, когато касае Министерството, ние казваме: за националните. Тук за мен е неразбираемо, може би министърът ще каже: в срокове, по-кратки с една втора от предвидените. Тоест, ако е за 14 дни, за седем дни ще бъде може би за национални. Ето тази тревога, тъй като на територията на моя избирателен район има национален курорт, е голяма. По отношение на общините. Аз нямам притеснение, че общините по отношение на продуктовото зониране ще направят нещо, но не е тяхна работа. Ако ние спазваме Закона, че това са селищни образувания от национално значение, трябва в териториално-устройствената схема двамата министри – на туризма и на регионалното развитие, с двамата кметове, или с единия кмет, да определят тези зони. Министърът не бива тук да бяга от тази отговорност, и това трябва да е ясно като политика. Прави са колегите, че кметовете няма как да се набъркат в националните курорти по този начин, с изключение да правят две заповеди – заповед за спиране на строителството по отношение на зимното и лятното време. Вторият въпрос, който насочвате през този закон. Видите ли, през Плана за развитие на общината да има програма „Туризъм“ – да, винаги има Раздел „Туризъм“, и повечето пари от туристическата такса да отиват едва ли не за националните курорти. Това са малко пари, колеги! Има места, където са много, където не се събират, но тук аз очаквах, ако е селищно образувание от национално значение и оттам се събира туристическата такса, тогава да има борд, който да стимулира тези пари да се съберат и съответно там да се инвестират. Но на територията на една община тези парички отиват, те са малко, да направят информационни центрове и да предизвикат нови локализации. Още два въпроса, които искам да поставя по отношение на въпросите, които са развити в Законопроекта. Четох внимателно голямото обществено обсъждане, което е приложено към Законопроекта. Няма да решим въпросите със ски зони и със ски пистите с този законопроект. Необходима е по-смела стъпка. С възстановяването на земите и горите, по отношение на ски пистите ние имаме нужда от много по-смела държавническа писта, и още един въпрос по отношение на ски училищата. Накрая, искам да се обърна към председателя на парламента. Госпожо Председател, ако погледнете този законопроект и останалите законопроекти, искам да Ви кажа, че това е един микс от наредби и правилници. Ако ние гледаме закони, нека те да бъдат регулация на обществените отношения, а министрите да си правят наредбите и правилниците отделно. Опитайте се да намерите начин да проведете разговор с Министерския съвет, да не ни се предлага в част от Закона микс от наредби и правилници. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Реплики? Не виждам. Господин Кърчев – изказване. БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Искам да взема отношение по един проблем, който може да се отчете като недостатък в сегашния Закон за туризма. И това е активната роля на консултативните съвети по туризъм към общините при определяне на политиките в сектора на местно ниво. С предложените промени в сегашния законопроект се засилва ролята на консултативните съвети по въпросите на туризма. Въвеждат се допълнителни възможности за обсъждане и одобряване на проекта на общинската програма за развитие на туризма, в това число и отчета за изпълнение на програмата за предходната година. Създава се възможност за отправяне на предложения към кмета на общината и становища по въпроси, свързани с развитието на туризма на територията на общината. Също така се създава възможност представители на местната власт и общност да бъдат активно ангажирани в прилагането на националната политика за развитие и стимулиране на туризма и създаване на по-добри условия; възможност за консултативните съвети да подготвят предложения и становища относно размера на туристическия данък и неговото разходване; членството на общината в организациите за управление на туристически райони; приоритетното разделяне и решаване на въпросите, свързани с изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура на територията на общината, и привличането на инвестиции в сферата на туризма; подобряване състоянието на транспортното обслужване; опазване, поддържане и развитие на зелените площи на територията на общината, свързани с туризма; както и кадровото обезпечаване в развитието на туризма на територията на общината и необходимостта от обучение. Важно е да се отбележи, че когато на територията на общината има национален курорт, съответният консултативен съвет може да бъде ангажиран да проучва, обсъжда и прави предложения пред общинския съвет за предприемане на необходимите мерки за устойчиво развитие на националните курорти като туристическа дестинация. В тази връзка мисля, че тези промени са изключително полезни и трябва да подкрепим Закона на първо четене. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кърчев. Реплики? Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията. Имате думата, уважаема госпожо Министър. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, бих искала да благодаря на всички за направените коментари, направените предложения, както и критики във връзка с някои от текстовете във внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Искам да припомня, че повече от три години се обсъжда този законопроект в частта за статута на националните курорти, която глава е и основна в този ЗИД. Разбирам Вашите забележки, но нека да припомня, че самостоятелно Министерство на туризма бе създадено на 7 ноември 2014 г. Именно като фокус и приоритизиране на туристическия отрасъл като един от основните и ключовите за българската икономика е важно това министерство да се фокусира върху основните дейности, свързани с туризма. Несъмнено националните курорти са лицето на българския туризъм и в рамките на това дълго обществено обсъждане, и в рамките на всички съгласувателни процедури с всички други ведомства се стигна до тези предложения, защото е изключително важно да има ясен правен статут що е то национален курорт и какви са правата и задълженията, свързани както с неговия облик, така и с инфраструктурата, така и с рекламата, така и с предлагането на конкретните туристически продукти, изобщо всички елементи от дейността на националните курорти. Не приемам тезите, че няма как Министерството на туризма да отговаряло. Министерството на туризма затова е създадено, за да може да бъде основен двигател в сектор „Туризъм“. Искате да ми кажете, че Министерството, или което и да е друго министерство, сяда и си пише наредбите, без да има обществено обсъждане, без да съгласува с колегите министри, без да съгласува с туристическите организации?! Извинявайте, но това е абсолютна манипулация. Всички Вие сте запознати пределно добре как се изготвя един законов и подзаконов нормативен акт. Абсолютно всички реквизити – както на общественото обсъждане, така и на съгласуването с колегите министри, които в рамките на това съгласуване дават предложения, дават коментари, съответно дават предложения както за приемане на текстове, така и за отхвърляне на конкретни текстове, които по някакъв начин имат връзка с техните конкретни секторни правомощия. От тази гледна точка смятам, че този ред е изключително ясен и показва кой носи отговорност. Вие как си представяте четири, пет, шест или десет министерства да разработват една наредба?! Кога това ще се случи и какви текстове ще се появят и накрая кой носи конкретна отговорност?! Да, ресорният министър, когато вече има създадено такова ресорно министерство, защото всички постановления, които Вие цитирахте за националните курорти, са били приети във време, когато Министерство на туризма не е съществувало. Нормално е, особено когато секторът има необходимост от това, да има ясни правила за статута на националните курорти. Съгласна съм, че по някои от предложенията, например с продуктовото зониране, е необходимо между първо и второ четене да се прецизира текстът, разбира се, и с други, които предлагате, за да може текстовете, които приемаме, да бъдат работещи. Сигурна съм, че в срока, който Вие ще определите, ще се създаде работна група и ще се изчистят всички конкретни предложения за това, но в крайна сметка е изключително ключово както за сектора, така и за българската икономика да има статут на националните курорти. От една страна, чух аргументи защо Законът прилича едва ли не на текстове за правилници и наредби, от друга страна, защо правите този закон, като после ще правите наредби? Вижте, целта е да се създаде максимално балансирана законодателна база, за да създаде рамката. Това по никакъв начин не е свързано с утежняване на положението, а със създаване на ясни правила, ясни права и задължения за националните курорти, които са имиджът на българския туризъм. Да припомня, Министерството на туризма беше първото, което въведе електронни услуги 24/7 за всички такива, които се предлагат по Закона за туризма. Продължаваме и с този законопроект да намаляваме и да облекчаваме административната тежест за гражданите и бизнеса. В предишното му изменение 19 документа отпаднаха, в момента продължаваме и със съкращаването на сроковете. Не мога да приема, без никакви аргументи, а само с крилати фрази и внушения, че това било създаване на корупционна среда, че това било липса на капацитет и така нататък. Много е лесно да се говори по този начин, но нека да си припомним фактите и цифрите. Откакто е създадено Министерството на туризма, има 31% ръст на международните туристи, които са посетили нашата страна. И тази година, независимо от всички предизвикателства в сектора, към момента за първите девет месеца имаме над 7 млн. 800 хил. чуждестранни туристи. Откакто е създадено Министерството на туризма, има 34% ръст на приходите от международен туризъм. Всички тези факти и това, че България се позиционира ясно на туристическата сцена показва, че – да, може би не със скоростта и стъпките, които всички ние желаем, но нещата се случват. Наистина разчитам в рамките между първо и второ четене предложенията, които Вие направите, да ги изчистим, за да можем да намерим баланса в сектора както по отношение на продуктовото зониране, така и по отношение на ски учителите, ски пистите, ски училищата, за да може да има работещ сектор. Вярвам, че всички в тази зала искате България да бъде предпочитана целогодишна туристическа дестинация с качествен туристически продукт. Благодаря за всички направени конструктувни предложения и, повтарям за трети път, в рамките между първо и второ четене това, което предложите, ще бъде изчистено и може да разчитате както на моето съдействие, така и на всички експерти от Министерството на туризма. Благодаря на всички за подкрепата и за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. (Народният представител Дора Янкова иска думата.) Госпожо Янкова, нямате право нито на реплика, нито на изказване. Процедура по начина на водене – заповядайте. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, искам да се обърна към Вас. Народните представители много добре знаем кой е министърът на туризма. Паралелно с това е редно пък и Вие, когато се правят такъв тип изявления, да правите корекция. Да, министърът на туризма ръководи такова министерство, но по отношение на Закона за устройство на територията има друг министър, който ръководи строителството и съответно собствеността е регулирана с друг закон. Така че внушенията, които се опитаха да ни се направят преди малко… Тук има осъзнати членове на парламента, които си знаят мястото. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. По начина на водене – заповядайте, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Христов, дами и господа народни представители! Към Вас, господин Христов, е процедурата ми по начина на водене. Вие закрихте дебата и след това давате думата на министъра на туризма. След като се изказа министърът на туризма, Вие на практика по никакъв начин не давате възможност за реакция от страна на народните представители към думите, които се изричат от парламентарната трибуна, при условие че по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е изчерпано времето на отделните парламентарни групи. Моля Ви, господин Председател, не налагайте цензура с прийом за закриване на дебата и след това предоставяне думата на присъстващ министър, който и да е той, и да няма възможност да бъде уличен в лъжа, манипулация или неистини. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков. Мисля, че малко са Ви напразни ръкоплясканията, колеги. Ще се въздържа от отговор, само ще препоръчам на господин Янков още веднъж да види процедурите в Правилника. Няма нарушение и са съобразени с утвърдилата се към момента добра парламентарна практика. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 902-01-44, внесен от Министерския съвет. Гласували 185 народни представители: за 104, против 13, въздържали се 68. Предложението е прието. Процедура – заповядайте, госпожо Савеклиева. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожо Министър! Правя процедура срокът между първо и второ четене за така приетия законопроект да бъде максималният – 21 дни. Чуха се много предложения, имаше коментари, така че да има достатъчно време между първо и второ четене да бъдат обмислени по-обстойно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 174 народни представители: за 168, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. Продължаваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ – продължение. Заповядайте, госпожо Шевкед, имате думата за представянето на Законопроекта. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров: „Създава се чл. 117а: „Защита срещу незаконосъобразна регистрация на марка в производството по нарушение Чл. 117а (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен иск, с който да поиска заличаване на регистрацията на марката, предмет на основния иск, когато регистрацията е извършена в нарушение на изискванията на чл. 2, чл. 11 или чл. 12, или използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно право по чл. 36, ал. 3, т. 2. (2) По искане на ответника съдът информира Патентно ведомство за предявения иск, като му изпраща препис от исковата молба с всички последващи уточнения по нейния предмет. За образуваното производство по насрещния иск се прави вписване в Държавния регистър на марките, което съдържа данни за ищеца по насрещния иск, номер на делото и съда, пред който е предявен искът и основанието за заличаване, което се претендира, като се извършва и публикация в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. (3) Когато регистрацията на марката, предмет на основния иск, е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2, чл. 11 или чл. 12, или използването на марката може да бъде забранено на основание по-ранно право по чл. 36, ал. 3, т. 2, съдът с решението си заличава регистрацията, като същевременно отхвърля иска за нарушение. (4) По искане на всяка от страните по делото или по свой почин, първоинстанционният съд изпраща на Патентно ведомство заверен препис от влязлото в сила решение за заличаване на марката или за отхвърляне на иска за нейното заличаване, което се вписва в Държавния регистър на марките. За извършеното вписване на всяка от страните се издава удостоверение като се извършва и публикация в Официалния бюлетин на Патентно ведомство.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев – предложението е оттеглено. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Гласували 102 народни представители: за 32, против 25, въздържали се 45. Предложението не се приема. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Определяне на обезщетението – чл. 118“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118. „Особени случаи на обезщетение – чл. 119“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119. „Изземване на вещи – предмет на нарушение – чл. 120“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120. „Носене на отговорност – чл. 121“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121. „Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства – чл. 122“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за членове 118, 119, 120, 121 и 122, подкрепени от Комисията. Гласували 101 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 24. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение – чл. 123“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 123: „Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение Чл. 123. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото. (2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което: 1. държи стоки или вещи – предмет на нарушение, или 2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или 3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или 4. е посочено от лице по т. 1 – 3, като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги. (3) Данните по ал. 1 могат да включват: 1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите, предмет на нарушението или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени; 2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и за приходите, получени от въпросните стоките, вещи или услугите, предмет на нарушението. (4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението ѝ може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон. (5) Алинеи 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода. „Член 124 – Привременни мерки“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 124 като в ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че неправомерно носят нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;“ Господин Председател, заличават се думите „неправомерно носят“, тъй като това е техническа корекция. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е редакционна поправка. Ще я подложа на гласуване. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Член 125 – Подсъдност“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 125. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 123, и текста на вносителя за чл. 124 с редакционните поправки, предложени от Комисията в ал. 1, т. 2, и текста на вносителя за чл. 125. Гласували 103 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 22. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Раздел II – Мерки за защита от страна на митническите органи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126, като: „1. В ал. 1 текста след думите „Регламент (ЕС) № 608/2013“ се заличава. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ „Раздел III – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. „Административни нарушения и наказания“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 127: „Административни нарушения и наказания Чл. 127. (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв. (2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка: 1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали; 2. предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали, за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2. (3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което: 1. въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка; 2. използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение; 3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател. (4) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 – 5, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв. (5) Предметът на нарушението по ал. 1 – 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването. (6) Когато знакът по ал. 1 е използван за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне. (7) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца. (8) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България. (9) Алинеи 1 – 8 се прилагат независимо дали е налице някое от обстоятелствата по чл. 37. “ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на Раздел II; текста на вносителя за чл. 126 с редакционните поправки, предложени от Комисията; текста на вносителя за наименованието на Раздел III; и редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 127. Гласували 108 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 24. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Проверка за нарушения – чл. 128“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 128: „Проверка за нарушения Чл. 128. (1) Проверка за установяване на нарушенията по чл. 127 се извършва по: 1. инициатива на Патентното ведомство; 2. искане на прокурор или на органите на МВР; 3. сигнал на притежателя на правото върху марка или на вписания ползвател на регистрирано географско означение; 4. сигнал на съпритежателя на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели; 5. сигнал на лицензополучателя на изключителна лицензия; 6. сигнал на лицензополучателя на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора; 7. сигнал на лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател. (2) Сигналът за проверка трябва да съдържа: 1. идентификационни данни за лицето, което го е подало – име, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива; 2. идентификационни данни за марката или географското означение, правата, за които се твърди, че са нарушени; 3. идентификационни данни за притежателя на марката или ползвателя на географското означение; 4. идентификационни данни за предполагаемия нарушител; 5. точен адрес и вид на обекта, където се извършва предполагаемото нарушение. (3) Към сигнала за проверка се прилагат: 1. пълномощно, когато сигналът е подаден чрез представител по индустриална собственост; 2. доказателства, установяващи обстоятелствата за лицата по ал. 1, т. 5 – 7. (4) Проверка не се извършва, когато сигналът не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 и след дадени указания нередовностите не са отстранени. (5) След произнасяне по административнонаказателната преписка, наказващият орган уведомява лицата по ал. 1, т. 2 – 7 за резултатите от извършената проверка.“ „Член 129 – Установяване на нарушенията и връчване на акт за установяване на административно нарушение“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, като в ал. 1 думата „съобразно“ се заменя със „съгласно“. „Член 130 – Правомощия на длъжностното лице“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено на систематичното му място в чл. 128. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението и то е отразено на систематичното му място в чл. 128. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 130: „Правомощия на длъжностното лице Чл. 130. (1) Длъжностното лице по чл. 129 има право да: 1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти; 2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка; 3. изготвя фотоснимки от подлежащите на контрол обекти. (2) Длъжностното лице е длъжно да: 1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение; 2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки; 3. не разгласява данни от проверките, освен в случаите по чл. 128, ал. 5; 4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.“ „Член 131 – Протокол за изземване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 131. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 128; текстът на вносителя за чл. 129 с предложените от Комисията в ал. 1 текстове за заместване; редакцията, предложена от Комисията за текста на чл. 130 по вносител; и текстът на вносителя за чл. 131 по вносител. Гласували 109 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 21. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Задължение за съдействие – чл. 132“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 132, като в т. 3 думата „стоки“ се заменя с „вещи“. Предложение на народните представители Жельо Бойчев, Димитър Данчев и Станислав Владимиров. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 128. Предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 128. „Налагане на административните наказания – чл. 133“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 133, като в ал. 2 думите „могат да се обжалват“ се заменят с „подлежат на обжалване“. „Изпълнение на административните наказания – чл. 134“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134. като в ал. 3 думата „стоките“ се замени с „вещите“. „Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания – чл. 135“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 135. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: текст на вносителя за чл. 132 с предложения текст за заместване от Комисията; текст на вносителя за чл. 133 с предложения текст за заместване, направен от Комисията; текст на вносителя за чл. 134 с предложения текст за заместване, направен от Комисията; и текста на вносителя за чл. 135, подкрепен от Комисията. Гласували 112 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 25. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Вътрешноведомствени документи“ са документите, създадени от председателя, заместник-председателите или от длъжностно лице от администрацията на Патентното ведомство в хода на производствата по този закон, както и документи на ведомството и/или администрацията, свързани с оперативната дейност, като заповеди, становища, доклади, докладни записки, и други подобни. 2. „Представител по индустриална собственост“ е лице, вписано в регистъра на представителите по индустриална собственост на Патентното ведомство, или лице с право да упражнява същата дейност в друга държава – членка на Европейския съюз. 3. „Представяне на марката“ е формата ѝ на обективиране, която позволява чрез използването на общодостъпна технология да бъде възпроизведена по ясен, точен, автономен, лесно достъпен, разбираем, устойчив и осезаем начин. 4. „Общоизвестна марка“ е марка по смисъла на чл. 6, второ от Парижката конвенция. 5. „Официална или официално призната изложба“ е изложба по смисъла на Конвенцията от 22 ноември 1928 г. за международните изложения, организирани в държавите – членки на Парижката конвенция, с нейните изменения и допълнения. 6. „Внос или износ на стоки“ е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим. 7. „Агент или представител“ е лице, което действа или трябва да действа в интерес на действителния притежател на марка въз основа на правна или фактическа връзка с него по отношение на стоките или услугите, означени с марката. 8. „Държавен експерт“ е експерт по смисъла на чл. 83, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели. 9. „Фирма“ за целите на чл. 12, ал. 7 не включва вида на търговеца.“ Комисията подкрепя текста на вносителя на § 2, като думата „държави от“ се заменя с „държави – страни по Споразумението за“. Комисията подкрепя текста на вносителя на § 3, като думата „разпоредбите“ се заменя с „изискванията“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма. Преди да подложа на гласуване текстовете, да изчистя текста – една редакционна поправка в т. 4, § 1: „Общоизвестна марка“ е марка по смисъла на чл. 6, второ от Парижката конвенция.“ Това, което и Вие отбелязахте по време на представянето – без „второ“. Има ли нещо „второ“ там? (Реплика: „Така трябва да се запише.“) Така ли трябва да бъде? (Реплика.) Добре, разбрах. Значи текстът е съгласно представянето. Подлагам на гласуване следните текстове: текст на вносителя за наименованието на подразделението; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1; текст на вносителя, подкрепен от Комисията за § 2 с предложения за заместване текст от Комисията; текстът на вносителя за § 3, с предложения текст за заместване от Комисията. Гласували 106 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 24. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение на народния представител Румен Георгиев: „В § 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 на края след думата „решение“ се добавя „на Патентното ведомство на Република България, извън случаите, предвидени в Глава четвърта и Глава пета от този закон.“ 2. В ал. 3 се създава изречение второ: „Не се прекратяват регистрациите, които са във връзка със започнала или завършила процедура по гГлава четвърта или Глава пета от този закон.“ 3. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: а) след думата „решение“ се добавя „на Патентното ведомство на Република България“. б) създава се изречение второ: „Не се прекратяват производствата, които са във връзка със започнала или завършила процедура по Глава четвърта или Глава пета от този закон.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Процедура, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение текстовете по § 4 да бъдат обсъждани и гласувани поотделно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Всеки един от текстовете по § 4? Ние не сме стигнали до § 4, той не е представен. Други изказвания има ли, колеги? Не виждам. Ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 94 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Георгиев, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 97 народни представители: за 26, против 5, въздържали се 66. Предложението не е прието. Ще помоля след прочитането на текста, уважаеми господин Сабанов, да представите Вашето предложение. А сега едно съобщение. Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба, която е посветена на 100-годишнината от Ньойския договор. Авторът на изложбата е Димитър Шалапатов, който представя фотоси на българските християнски храмове в Беломорска Тракия, останали извън пределите на родината. Всички народни представители са поканени на откриването. Тридесет минути прекъсване. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете с представянето на редакцията на § 4, госпожо Шевкед. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 4. (1) Този закон се прилага за заявките за регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. (2) Този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. (3) Регистрациите на географските означения по отменения Закон за марките и географските означения за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, § 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, се прекратяват от деня на влизането в сила на този закон. (4) Производствата по заявките за регистрация на географско означение за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, § 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014, или по заявките за вписване на ползвател на такова географско означение, по които до влизането в сила на този закон няма влязло в сила решение, се прекратяват. (5) Производствата за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, по които няма влязло в сила решение до влизането в сила на този закон, се прекратяват. (6) Притежател на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не може да предявява иск за нарушение, извършено до влизането в сила на този закон. (7) Не се образуват административнонаказателни производства, а образуваните се прекратяват, за нарушения на права върху регистрирани географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, извършени до влизането в сила на този закон. (8) В тридневен срок от влизането в сила на този закон, Патентното ведомство уведомява Международното бюро за прекратяването на националните регистрации на географски означения, въз основа на които са направени международни регистрации. (9) До 6 месеца от влизането в сила на този закон всички обстоятелства, подлежащи на вписване в Държавните регистри на марките и на географските означения, се публикуват и в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Изказвания? Сега вече имате думата, господин Сабанов. АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение текстовете по този параграф да се обсъждат и да се гласуват поотделно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това са девет алинеи. Бихме ли могли да групираме или държите девет алинеи една по една? АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм в Комисията по икономическа политика и туризъм, направих предложение пета и шеста да отпаднат, така че до пета и шеста нямаме проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще гласуваме алинея по алинея текстовете от § 4. Има ли други изказвания? Сега ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 110 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 10. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на ал. 1 от § 4 от предложената редакция от Комисията. Гласували 115 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване ал. 2 от предложената редакция на § 4 в редакция от Комисията. Гласували 121 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 21. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на ал. 3 от § 4 съгласно предложената редакция. Гласували 121 народни представители: за 96, против 5, въздържали се 20. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване текста на ал. 4 от § 4. Гласували 116 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 16. Предложението се приема. Подлагам на гласуване предложения текст за ал. 5. Гласували 118 народни представители: за 19, против 27, въздържали се 72. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване предложения текст за ал. 6. Гласували 120 народни представители: за 6, против 24, въздържали се 90. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване предложения текст за ал. 7. Гласували 114 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 11. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложения текст за ал. 8. Гласували 113 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 8. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на ал. 9. Гласували 121 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 15. Предложението е прието. Моля, продължете с представянето на текста. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: „§ 5. Законът за марките и географските означения“ (обн., ДВ, бр. ...) ...“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4. „§ 6. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр…) …“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 изречение първо думата „местен“ се заличава. 2. В Глава първа се създава чл. 5б: „Досие Чл. 5б. (1) Патентното ведомство поддържа за всяко изобретение, полезен модел и сертификат за допълнителна закрила досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. В случаите на чл. 67, чл. 72а, чл. 72б, ал. 2 и чл. 72в досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон. (2) Право на достъп до досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила имат заявителят, притежателят, представителят по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях. (4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на изобретението, полезния модел и сертификата за допълнителна закрила, които подлежат на вписване. (5) След публикацията по чл. 51 всяко лице има право да получи достъп до заявката за издаден патент, така както е подадена. (6) След публикацията по чл. 77, ал. 1 всяко лице има право да получи достъп до заявката за регистрация на полезния модел, така както е подадена, и по доклада по чл. 75е, ал. 3. (7) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (8) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения. (9) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистрите се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.” 3. Членове 51а и 77а се отменят. 4. Наименованието на Глава осма „а“ се изменя така:„Мерки за защита от страна на митническите органи”. 5. Член 83а се изменя така: „Основания и приложно поле Чл. 83а. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават патент, сертификат за допълнителна закрила или регистриран полезен модел, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.). (2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България. (3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размери, определени от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ 6. Член 83б се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Ще Ви прекъсна за момент, уважаема госпожо Шевкед. Колеги, едно съобщение. Гости на парламента днес са депутати от комисиите по външна политика на Сената и на Камарата на депутатите на Румъния и на Великото национално събрание на Турция. Те са в България за участие в тристранна среща на народните представители от парламентарните комисии по външна политика на България, Румъния и Турция по покана на председателя на парламентарната Комисия по външна политика Джема Грозданова. Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!“. (Всички стават. Ръкопляскания.) Моля, продължете с представянето на § 7. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Параграф 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 5 навсякъде думата „местен“ се заличава. 2. Член 7 се изменя така: „Досие Чл. 7. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки промишлен дизайн досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. В случаите по чл. 50 – 53 досието включва цялата документация във връзка с действията, предвидени в този закон. (2) Право на достъп до досието на промишления дизайн имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя, притежателя на промишления дизайн или искателя, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя на промишлен дизайн или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от тях. (4) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на промишления дизайн, които подлежат на вписване. (5) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (6) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения. (7) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от Държавния регистър на промишлените дизайни се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.” 3. Наименованието на Глава шеста се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“. 4. Член 62 се изменя така: „Приложно поле Чл. 62. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху промишлен дизайн, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.). (2) Мерките за защита се прилагат за всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит. (3) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България. (4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ 5. Членове 63, 63а, 64 и 64а се отменят. 6. В член 66 ал.2 се отменя. 7. В § 1 от Допълнителните разпоредби: а) в т. 4 думата „местен“ се заличава, а думите „Закона за патентите“ се заменят със „Закона за патентите и регистрацията на полезните модели“; б) в т. 5 думите „Закона за патентите“ се заменят със „Закона за патентите и регистрацията на полезните модели“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване – ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 5, който става § 4; редакцията, предложена от Комисията за § 6; и редакцията, предложена от Комисията за § 7. Извинете, но не се ли преномерират? (Реплика: „Не, само се разменят.“) Само размяната на местата, добре. Моля, режим на гласуване. Гласували 113 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 1 думата „местен“ се заличава. 2. Създават се чл. 5а, 5б и 5в: „Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни Чл. 5а. (1) Патентното ведомство поддържа Регистър на сертификатите за нови сортове растения и породи животни. (2) Регистърът по ал. 1 съдържа: 1. номер и дата на подаване на заявката; 2. номер на издадения сертификат; 3. AXON код; 4. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация на заявката; 5. номер на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и дата на публикация за издадения сертификат; 6. наименование на сорта растения/породата животни; 7. латинско наименование на сорта растения/породата животни; 8. име и адрес на заявителя; 9. име на автора; 10. начало на действие на сертификата; 11. заплатени годишни такси за поддържане действието на сертификата – дата на плащането и поредната година, за която се отнася; 12. актуален статус на сертификата; 13. име и адрес на представителя по интелектуална собственост, когато е упълномощен такъв. Достъп до регистъра Чл. 5б. (1) Регистърът по чл. 5а е електронен и публичен. Той се публикува на интернет страницата на Патентното ведомство. (2) Патентното ведомство събира, организира, оповестява публично и съхранява данните, подлежащи на вписване, включително всички лични данни, необходими за целите на поддържане на регистъра и изпълнение на дейностите си по този закон. (3) Всяко лице може да иска справка или извлечение от съдържанието на регистъра. Досие Чл. 5в. (1) Патентното ведомство поддържа за всеки нов сорт растения и порода животни досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по издаването на защитния документ и последващите вписвания. (2) Право на достъп до досиетата на новите сортове растения и породи животни имат заявителят, притежателят, представителят им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) Право на достъп до административната преписка по образувано производство по спорове имат страните, участващи в тях, представителите им по интелектуална собственост, юрисконсулт от администрацията им, адвокат, писмено упълномощен от заявителя, притежателя или искателя, както и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя, притежателя или искателя. (4) След публикацията по чл. 41 всяко лице има право да получи достъп до заявката за нов сорт растения или порода животни, така както е подадена. (5) Всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на сорта растения или породата животни, които подлежат на вписване. (6) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (7) Правото на достъп до досие на нов сорт растения или порода животни включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения. (8) Редът за предоставяне на достъп до досиетата на сортовете растения или породите животни и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В Закона за топологията на интегралните схеми (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 4 навсякъде думата „местен“ се заличава. 2. Член 6 се изменя така: „Досие Чл. 6. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка топология досие на хартиен и електронен носител, което включва цялата документация по регистрацията и последващите вписвания. (2) Право на достъп до досието на топологията имат заявителят, притежателят, представителят им по индустриална собственост, юрисконсулт от администрацията на заявителя или притежателя, както и адвокат, писмено упълномощен от заявителя или притежателя. Достъп до досието има и лице, което е изрично упълномощено с нотариално заверено пълномощно от заявителя или притежателя. (3) След публикацията по чл. 29 всяко лице има право на информация за данните, съдържащи се в досието на топологията, които подлежат на вписване. (4) Трети лица, по отношение на които са вписани допустими от закона обстоятелства, имат право на достъп само до документацията, въз основа на която е извършено вписването. (5) Патентното ведомство не предоставя достъп на трети лица до материала, идентифициращ топологията, или до частите от него, определени от нейния притежател като търговска тайна, освен по разпореждане на съда, когато тези лица са страни в съдебен процес по заличаване на регистрацията или нарушаване на изключителното право. (6) Правото на достъп до досие включва правото на оправомощените по този закон лица да се запознаят и да получат копия от всички материали и документи, които се съхраняват в съответното досие, с изключение на тези по ал. 5 и на вътрешноведомствените документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за марките и географските означения. (7) Редът за предоставяне на достъп до досиетата и за получаване на справки или извлечения от регистъра се определя с инструкция на председателя на Патентното ведомство. 3. В § 1 т. 3 от допълнителните разпоредби се изменя така: „3. „Представител по индустриална собственост“ е лице, което е представител по смисъла на чл. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 10: „§ 10. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 …) се правят следните изменения: 1. В чл. 94с, ал. 2 думите „чл. 95д, 95е, 96б и 96г“ се заменят с „чл. 95д, 95е и 96б“. 2. Наименованието на глава дванадесета „а“ се изменя така: „Мерки за защита от страна на митническите органи“. 3. Член 96б се изменя така: „Основания и приложно поле Чл. 96б. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават закриляно от този закон право, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (OB, L 181/15 от 29 юни 2013 г.). (2) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществявана от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България. (3) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.“ 4. Членове 96в, 96г и 96д се отменят.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията, за § 8, предложената от Комисията редакция на § 9, и предложената от Комисията редакция за § 10 Гласували 125 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 29. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 11 и 12: „§ 11. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 518а, ал. 6 думите „чл. 21“ се заменят с „чл. 23“. § 12. В Закона за транслитерацията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3, ал. 3 думите „чл. 51“ се заменят с „чл. 85“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става §13: „§ 13. Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона приема подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. До приемането им се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за марките и географските означения, доколкото не противоречат на закона.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа – 11 и 12, с текст съгласно Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за § 11, който става § 13; и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за § 12, който става § 14. Гласували 116 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 27. Предложенията са приети. Благодаря Ви, госпожо Шевкед, за представянето на дългите текстове. Колеги, продължаваме със следващата точка от програмата за работа: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ. Вносител е Министерският съвет. Започваме с Доклада на Комисията по енергетика. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, поканете господин Пеев в залата. Моля, продължете с представянето на Доклада. ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: господин Станимир Пеев – председател, и госпожа Койна Харбова – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване“. Господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представи мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Предложеният законопроект въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1581 на Европейската комисия от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. С предложените изменения и допълнения се акцентира върху актуализиране на позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор. От съществено значение е въвеждането на определение за „нефтени продукти“, нова редакция на определението за „брутни вътрешни доставки“, и по-детайлното идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси. Възприета е и представената промяна на Приложение 1 на Директивата, като методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите са представени по-ясно, а сумата на нетния внос на първичните компоненти се намалява с най-голямата от съответно представените три възможни величини. Преразгледани и прецизирани са текстовете, които се отнасят до изчисляване на нивата на запасите по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които задължените лица трябва да създават и поддържат. При изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешно-общностни пристигания са включени видовете енергийни продукти, които се вземат предвид при изчисляване и определяне на нивата на запасите, като са включени всички енергийни продукти. Предложена е промяна в периода, в който задължените лица трябва да създават и поддържат индивидуално определените им нива на запаси така, както е посочено в Директивата за изменение; чрез тази промяна се осигурява по-дълго технологично време за задължените лица за организиране на изпълнението на задълженията им по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Предложена е възможност за по-гъвкава промяна от вид запас в друг вид запас по Закона, с което се счита, че се създава по-рационална възможност за изпълнение на задълженията. В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Валентин Николов, Димитър Бойчев и Рамадан Аталай. От страна на гостите се включиха представители на петролната и газова асоциация. В хода на дискусията беше решено в срока между двете гласувания на Законопроекта да се проведе работна група с представители на вносителите на Законопроекта, представители на заинтересованите асоциации и народни представители от Комисията по енергетика, която да прецизира текстовете в Законопроекта, така че да бъде създаден механизъм, работещ за всички заинтересовани страни. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов. Следващият Доклад е на Комисията по икономическа политика и туризъм. Заповядайте, госпожо Димитрова. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Законопроектът, представен от Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, е изготвен с цел въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. Предвижда се автоматично изчисляваният нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, чрез софтуерния продукт на Европейската комисия, да бъде представян на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от Националния статистически институт. При изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания са включени видовете енергийни продукти, които се вземат предвид при изчисляване и определяне на нивата на запасите, като са включени всички енергийни продукти, посочени в Приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г., и тежки горива при изчисляване по метода на нетния внос, при спазване изискванията на Директивата. С цел предоставяне на технологично време на задължените лица за изпълнение на задълженията им по Закона, е предложена промяна в периода, в който трябва да създават и поддържат индивидуално определените им нива на запаси. Дава се възможност за по-гъвкава промяна от вид запас в друг, с което се цели по-голяма рационалност при изпълнение на задълженията. С допълнителните разпоредби на Законопроекта се актуализират позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор и по-детайлно се разписват различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси. От Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти изразиха становище, че изпълнението на предвиденото със Законопроекта задължение за съхранение за всяко лице, което внася или произвежда битум, ще доведе до допълнително оскъпяване на продукта, съответно и на изграждането на всички национални инфраструктурни обекти. Те възразиха и срещу предвижданото поддържане на запаси за произведените и внесени количества битум за 2019 г., което на практика означава „влизане в сила на Закона със „задна дата“ и настояха за изключване на този продукт от обхвата на Законопроекта като се позоваха на практика от държава – членка на Европейския съюз. Председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Станимир Пеев заяви, че от 2017 г. битумът е включен като продукт с акт на Европейския съюз и допълни, че с изменение между двете гласувания на Законопроекта ще се предложи поддържане на запаси в размер на 100% от друг вид нефтопродукт. В хода на дискусията народният представител Христо Проданов попита: „Има ли капацитет за съхраняването на такива количества запаси и как ще се отрази това на цената на битума?“ Народният представител Стоян Мирчев попита: „Защо, ако държавата няма възможност да инвестира в изграждането на складове, изисква това от задължените лица?“ Народният представител Димитър Бойчев зададе въпрос: „Защо в хода на съгласувателната процедура не е взето предвид мнението на всички заинтересовани страни, за да бъде решен този проблем с бизнеса преди внасянето на Законопроекта?“ След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 10, „против“ 7, без „въздържал се“ народен представител. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димитрова. Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Николов. ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. На свое редовно заседание, проведено на 14 ноември 2019г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. На заседанието присъстваха от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ господин Станимир Пеев – председател, и госпожа Койна Харбова – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване“. Законопроектът беше представен от господин Пеев. Той запозна народните представители с внесения Проектозакон, който транспонира изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите, наричана по-нататък „Директива за изпълнение“. Адресати по нея са държавите членки, които трябва да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за хармонизирането на националното им законодателство с изискванията ѝ. С оглед на изпълнение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като отговорна институция за прилагането на този европейски нормативен акт, предприе съответните мерки и действия за изготвяне на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, с който да бъдат въведени в националното законодателство разпоредбите на Директивата за изпълнение. Поставен е акцент върху актуализирането на позоваванията на Регламент (ЕО) № 1099/2008 относно статистиката за енергийния сектор. От съществено значение е въвеждането на определението за „нефтени продукти“, нова редакция на определението за „брутни вътрешни доставки“ и по-детайлното идентифициране на различните петролни продукти, които се включват при изчисляване на задължението за поддържане на запасите и при отчитане изпълнението на вече създадените запаси. Възприета е и представената промяна на Приложение 1 на Директивата като методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите са представени по-ясно, а сумата на нетния внос на първичните компоненти се намалява с най-голямата от съответно представените три възможни величини. Прецизирани са текстовете, които се отнасят до изчисляване на нивата на запасите по Закон, които задължените лица трябва да създават и поддържат: - предвидено е автоматично изчисляваният нетен внос и вътрешно общностни пристигания чрез софтуерния продукт на ЕК за докладване на Генерална дирекция „Евростат“ към Европейската комисия относно достигнатите нива на запаси от нефт и/или петролни продукти да бъде представян на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от Националния статистически институт; чрез промяната ще се избегнат отчетени различия между изчисленията, правени до момента от Агенцията, и тези на европейския софтуерен продукт; ще се постигне пълно съответствие по отношение на методите за изчисляване, които следва да се прилагат от държавите членки; - при изчисляване на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания са включени видовете енергийни продукти, които се вземат предвид при изчисляване и определяне на нивата на запасите, с включени всички енергийни продукти, посочени в Приложение А, Глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008г., и тежки горива при изчисляване по метода на нетния внос, съгласно изискванията на Директивата; чрез тази промяна се постига пълно съответствие с методите за изчисляване, представени в Директивата за изпълнение; - променя се периодът, в който задължените лица трябва да създават и поддържат индивидуално определените им нива на запаси, така, както е посочено в Директивата за изменение, като се осигурява по-дълго технологично време за задължените лица за организиране на изпълнението на задълженията им; - след общественото обсъждане и проведени обществени консултации със заинтересовани лица е предложена възможност за по-гъвкава промяна от един вид запас в друг вид запас по Закона, с което се счита, че се създава по-рационална възможност за изпълнение на задълженията. Предложените промени ще доведат до изпълнение на задълженията на страната ни като пълноправен член на Европейския съюз, в областта на създаването и поддържането на запаси от нефт и нефтопродукти за минимум 90 дни, за случаите на затруднения и/или значителни прекъсвания на снабдяването, в контекста на сигурността на доставките, попадащи в приоритетите на енергийните политики на Европейския съюз и спазване на изискванията на правото на Европейския съюз. При проведеното обсъждане се дискутира и предложи създаването на нов чл. 21а, регламентиращ случаите на форсмажорни обстоятелства и необходимост от избягване и/или снижаване на риска от прекъсване на производствения процес, при които задължените лица да могат да извършват замяна, без разрешение по предложения в Законопроекта чл. 21, ал. 16, само ако са възникнали в неработен ден, за срок не повече от 10 календарни дни. В рамките на деня, в който е извършена замяната задълженото лице уведомява писмено председателя на Агенцията и прилага всички изискуеми документи. Предложено беше и създаването на ал. 3 в чл. 68, където се определят размерите на глобата и имуществените санкции при нарушение на чл. 21а. Господин Емил Димитров заяви, че подкрепя направените предложения на заседанието и пое ангажимент да ги внесе между първо и второ гласуване на Законопроекта. В дискусията взеха участие и народните представители Стефан Бурджев, Кольо Милев и Христиан Митев. След обсъждането и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Последният доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Имате думата, уважаема госпожо Мехмедова. ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание представям Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, внесен от Министерския съвет. Законопроектът представиха господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, и госпожа Койна Харбова – началник- сектор „Правно-нормативно обслужване“ в същата агенция. Предложеният законопроект, въвежда в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1581 на Европейската комисия от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите. Срокът за нейното транспониране е 19 октомври 2019 г. Вносителите посочват, че Законопроектът има за цел да прецизира и детайлизира определени разпоредби в сега действащата законова уредба, които пораждат редица административни и правни проблеми, от една страна, към субектите на Закона, а от друга, към контролните органи. Като такива проблеми вносителите посочват: неизпълнението от страна на задължените лица по чл. 17 ал. 1 и 2 от Закона за създаване и съхраняване на определените им с административен акт запаси; несъразмерността на налаганите санкции за неизпълнение на Закона за запасите на нефт и нефтопродукти, както и самото неизпълнение на административните актове, постановени от председателя на агенцията, поради удължената процедура по обжалване, която в повечето случаи надхвърля периода за изпълнение на решението. В провелата се дискусия бяха обсъдени съдържателни несъответствия между оценката на въздействието, прилежаща към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, и мотивите към същия Законопроект, която се изразява в позоваване на погрешната директива. От страна на вносителите бе поет ангажимент за разглеждане на конкретния случай и отстраняване на несъответствията. В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 2 гласа „за“, 2 гласа „против“, и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.“ Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Мехмедова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Не виждам. Закривам разискванията. (Шум и реплики.) Вдигнахте ръка след като бях закрил разискванията. (Шум и реплики.) Господин Аталай, ще наруша Правилника заради Вас. Заповядайте. (Шум и реплики.) Аз поемам тази отговорност. Имате право да протестирате, господин Ченчев. Надявам се, че няма да съжалявам за това. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател. Извинявам се, че нарушавате Правилника за един много сериозен Законопроект. Имайки предвид спора, който се водеше в Комисията, мислех, че от ГЕРБ ще бъдат активни и ще вземат думата, но все пак, да кажем няколко изречения, защото чухте три доклада. В единия от трите доклада се оказа, че не приемат Законопроекта, което е смущаващо. Смущаващо е, че Директивата, която трябваше да бъде транспонирана чрез този законопроект, трябваше да е приключила през октомври месец. Затова, колеги, молбата ми е да приемем този законопроект на първо четене, за да нямаме съответните санкции, които вече са тръгнали от Европейската комисия. Това обаче не означава, че не трябва да кажем за притесненията, които имаме по този законопроект. Един законопроект, който наистина е съставен, но има ред безсмислици. От този законопроект са недоволни както вносителите, така и тези, които по една или друга причина трябва да създадат онези 90 дневни запаси, които са необходими при тежки извънредни ситуации за България. Притеснително е нововъведението, с което трябва веднага от Министерския съвет или от Министерството да се изисква дерогация за битума, иначе магистралите, които ще строим, ще се окажат двойно по-скъпи, отколкото са сега. Особено изискванията и предложенията за замяна на запаса на един вид гориво с друг вид – онова, което предлагаме в момента на производителите, и производителите имат определени претенции в тази насока. Затова взех думата, господин Председател, не толкова да оплюя самия законопроект, а да изразя загриженост, че трябва да сме в крак със законодателството, за да нямаме санкции от Европейския съюз. Същевременно не трябва да бъдем принудени да приемем такива недомислици, чрез които да повишим цената и на горивата, и на дериватите. Все още в нашия законопроект има запаси за корабно гориво, което в момента в България никъде не се използва. Затова моята молба, господин Председател, е да удължим срока между първо и второ четене за даване на съответните предложения, за да може Народното събрание, създавайки една работна група начело с председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, да предложи след Нова година Законопроект, който е необходим за България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. Аз предполагам, че след като мине гласуването ще направите официално предложение за това, което току-що казахте. Ще подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтени продукти, с № 902-01-53, внесен от Министерския съвет. Гласували 113 народни представители: за 87, против 10, въздържали се 16. Предложението е прието. Имате право на процедура, господин Бойчев. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам процедура по начина на водене, господин Председател, и се обръщам към Вас. Извинявайте, но имахме заявено желание за изказване. Дадохте възможност на колеги да се изкажат, а съответно не дадохте възможност на нас. Имахме да кажем нещо съществено, което касае Законопроекта, предложения, с които щяхме да убедим колегите, които акцентираха в своето изказване какви са проблемите на Законопроекта, предложения, които да направим между първо и второ четене. Затова мисля, че не е правилно да давате възможност на едни колеги да се изказват, а други да ги ограничавате. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Бойчев. Да, имате основание. Наруших Правилника. Господин Аталай, съжалявам! Това беше заради изключението, което направих. Няма да го позволя втори път. За свое оправдание само – аз действително изчаках достатъчно дълго всички, които са в залата. Господин Аталай влезе след това. Заповядайте, господин Стоянов. СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за удължаване на срока между първо и второ четене на три седмици, за да може работната група да изчисти всички спорни въпроси. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов. Подлагам на гласуване направеното предложение. (Реплики.) Отменете гласуването. Заповядайте, господин Стоянов. СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ (ГЕРБ): Извинявам се, господин Председател. Да поясня за колегите – общо три седмици. Срокът да стане три седмици. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Продължаваме със следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕГЛЕД НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР), ОТ ДРУГА СТРАНА. Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм. Имате думата, уважаема госпожо Савеклиева. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна. Законопроектът беше представен от Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. Извършването на преглед на инвестиционната политика на страната ни е задължително условие за членството ни в ОИСР и необходимо условие за присъединяване към Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, което предшества присъединяването ни. Целта на прегледа е да се привлекат повече чуждестранни инвестиции, които да доведат до икономически растеж и устойчиво развитие на страната ни. Етапите на прегледа са: организационен, създаване на работна група, която ще предоставя информация по въпросници, предложени от ОИСР и предоставяне на въпросниците на контактните лица от българска страна, за да се подпомогне Секретариатът на ОИСР при извършване на прегледа. Споразумението съдържа клаузи, регламентиращи финансови задължения за Република България – в размер на 300 000 евро и уреждане на евентуални спорове между България и ОИСР в Постоянен арбитражен съд в Париж. Това налага ратифицирането му със закон. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси. Госпожо Илиева, заповядайте. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. На редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката. Извършването на Преглед на инвестиционната политика на страната ни е една от задължителните стъпки по пътя на членството на България в ОИСР и е необходимо условие за присъединяване на България към Декларацията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, което предшества присъединяването. Целта на прегледа е да мобилизира повече частни инвестиции, които да подпомогнат икономическия растеж и устойчивото развитие на страната и да допринесат за икономическото и социално благоденствие. Прегледите на инвестиционната политика, извършвани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представляват анализ на инвестиционните тенденции и политики, с цел да се установи дали дадена държава спазва принципите, споделяни от държавите – членки на ОИСР. Освен това ще даде и възможност страната ни да почерпи опит от държавите с най-добри икономики в света, което, от своя страна, ще подпомогне реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на България и ще изпрати позитивно послание към инвеститорите за стабилността на икономиката и финансовата система. Извършването на прегледа е на стойност 300 000 евро и ще се финансира чрез средства, осигурени от бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. Споразумението като международен договор съдържа клаузи, регламентиращи финансови задължения за България и уреждане на евентуални спорове между България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Постоянен арбитражен съд в Париж, Франция, което налага след сключването му Споразумението да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията. След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: Със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева. Доклад на Комисията по правни въпроси. Госпожо Иванова, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет нa 12 ноември 2019 г. На свое заседание, проведено на 20 ноември 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет нa 12 ноември 2019 г. На заседанието присъства от Министерство на икономиката госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция ,,Насърчителни мерки и проекти“. Законопроектът беше представен от госпожа Пищовколева, която посочи, че на 2 октомври 2019 г. е получено потвърждение за постигнато споразумение между Република България и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, с което ОИСР приема да извърши Преглед на инвестиционната политика и бизнес климат в страната ни, като целта на прегледа е създаването на условия за членството на Република България в Организацията за икономическо сътрудничество и оценка. Тя добави, че след ратифициране на Споразумението ще бъде създадена работна група в Министерството на икономиката, която да подпомогне процесите и да разпредели работата по изготвянето на оценката от екипа на Организацията за икономическо сътрудничество и оценка. Госпожа Пищовколева уточни, че прегледът на инвестиционната политика, представлява доклад за инвестиционните тенденции и политики, въпроси от публичното управление и други отрасли, като след изготвянето му страната ни ще почерпи опит от държавите с развити икономики и ще изпрати позитивно послание към потенциалните инвеститори. Споразумението предвижда изготвянето на експертен анализ и ангажираността на различни ведомства, като финансовите задължения за Република България са на стойност 300 000 евро, осигурени по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. Предвидена е и арбитражна клауза при евентуални спорове между страните. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет нa 12 ноември 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова. Откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Има ли изказвания, колеги? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Изчаквам, господин Лазаров, за да не се получи отново недоразумение. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27. Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Процедура. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроекта за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга, № 902-02-27, внесен от Министерския съвет на 12 ноември 2019 г. да бъде приет и на второ гласуване, тъй като и по време на обсъждането на първо гласуване не бяха направени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното предложение. Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, представете за второ гласуване. ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна Член единствен. Ратифицира Споразумението за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, сключено чрез размяна на писма, подписани на 18 септември 2019 г. в София и на 2 октомври 2019 г. в Париж. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване следните текстове: първи –наименованието на Закона, втори – съдържанието на член единствен, трети – наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, и четвърти – съдържанието на параграф единствен. Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. Съобщения за парламентарен контрол на 29 ноември 2019 г., петък: 1. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Михайлов и Десислав Тасков – два въпроса; Валентина Найденова и Десислав Тасков; Георги Йорданов и Георги Михайлов. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на шест въпроса от народните представители Любомир Бонев, Николай Иванов, Дора Янкова, Васил Антонов, Георги Гьоков и Манол Генов. 3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров. 4. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Ченчев, Александър Симов, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Анастас Попдимитров; и Кристина Сидорова и Александър Симов; и на едно питане от народния представител Антон Кутев. 5. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Христов и Милко Недялков. 6. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Йорданов. 7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова, Георги Гьоков и Славчо Атанасов; и на едно питане от народния представител Дора Янкова. 8. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на един въпрос от народния представител Антон Кутев. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристиан Вигенин; - министърът на вътрешните работи Младен Маринов на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин; - министърът на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса с писмен отговор от народните представители Валентина Найденова; Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; и Николай Иванов и Лало Кирилов; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на един въпрос от народния представител Георги Гьоков; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса с писмен отговор от народния представител Лало Кирилов; и на едно питане от народните представители Корнелия Нинова, Манол Генов, Атанас Костадинов, Любомир Бонев, Милко Недялков, Васил Антонов, Иван Валентинов Иванов и Таско Ерменков; - министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Елена Пешева; - министърът на икономиката Емил Караниколов на два въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева; и Димитър Данчев; - министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на един въпрос от народните представители Никола Динков и Виолета Желева; - министърът на културата Боил Банов на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Лало Кирилов. Следващо редовно пленарно заседание на 29 ноември 2019 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,44 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Стоян Мирчев Слави Нецов

Председателят на Комисията по културата и медиите Вежди Рашидов присъства на тържествения концерт в Берлин, с който беше отбелязана 140-ата годишнина от установяване на дипломатически отношения между България и Германия. Концертът беше под патронажа на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева и на министъра на външните работи на Германия Хайко Маас.

Културата заема важно място в отношенията между двете държави, подчерта председателят на парламентарната Комисия по културата и медиите Вежди Рашидов по време на разговора си с Екатерина Захариева и Хайко Маас.

Концертът беше на Камерния оркестър на Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров.