Счетоводен и данъчен справочник

Време е да издигнем отношенията между България и Китай на по-високо ниво. Това каза заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов на срещата си с делегация на Националния комитет на Китайската народна политическа консултативна конференция, водена от неговия заместник-председател Джан Цинли. По време на разговора бяха обсъдени още възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между двете страни в туризма, земеделието и културата.

Заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов подчерта уважението на българския народ към това, което азиатската държава постига днес. Китай се превръща в световна сила и това е резултат от постоянството, настойчивостта и умното изпълнение на стратегията ви за постигането на тази цел, отбеляза той. Емил Христов добави още, че контактите в търговската сфера са впечатляващи, но България може да се възползва от опита на Китай в области като екологията, управлението на финансовите рискове, регионалното развитие и здравеопазването.

Заместник-председателят на Националния комитет на КНПКК Джан Цинли определи България и Китай като верни приятели, между които съществува братска дружба. По думите му прекрасните двустранни отношения допринасят за динамичното развитие на търговско-икономическото сътрудничество, като стокооборотът между България и Китай за миналата година надвишава 2 млрд. долара. Убеден съм, че инициативата „Един пояс – един път“, както и форматът „16+1“, ще дадат още по-солидна база за увеличаване на взаимното доверие и за постигане на реални резултати в редица сфери от взаимен интерес, каза Джан Цинли. Той посочи, че през 2019 г. се навършват 70 години от установяването на дипломатически отношения между двете държави и за китайската страна България е най-верният партньор в Европейския съюз.

След това чуждестранните гости се срещнаха с народните представители от Групата за приятелство България – Китай в Народното събрание. Основна тема на разговора бе 70-ата годишнина на двустранните дипломатически контакти. Това е чудесен повод, който можем да използваме за надграждане на нашите отношения, които винаги са се развивали във възходяща посока, заяви председателят на Групата за приятелство България – Китай Димитър Бойчев. Според него съществува огромен потенциал за бъдещи проекти в областта на икономиката и туризма, като една от предпоставките за това е установяване на пряка авиолиния между български и китайски градове.

Народният представител Диана Саватева подчерта, че  най-лесният начин да се създадат приятелски връзки между две общности са възможностите, които предоставят изкуството и културата.

По повод 70-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Китай ще бъдат организирани две изложби в партньорство с Китайския културен център в София. Първата експозиция ще проследи контактите между двете страни във времето чрез архивни документи. Втората ще бъде свързана с популяризирането на български и китайски художествени произведения.


Красотата, традициите и багрите, втъкани в чипровските килими, са показани в Народното събрание изложба от колекцията на историческия музей в града. Експозицията беше открита на 18 април 2019 г. от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

Вече е традиция в Народното събрание да се представят произведения на изкуството и се радвам, че днес в парламента се показват образци на изключително красивите чипровски килими, отбеляза Цвета Караянчева. Тя посочи, че в представените експонати от „Цветето на България“, както наричат Чипровци, са втъкани багрите на природата и уменията на българките да ценят красивото. Председателят на парламента припомни, че не случайно през 2014 г. чипровските килими са включени в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Тези произведения на изкуството са част от нашите традиции и са поредно доказателство, че като българи имаме с какво да се гордеем и имаме какво да покажем на света, добави Цвета Караянчева.

В експозицията, представена в Народното събрание, са включени експонати от колекцията на историческия музей в Чипровци и фирмите, производители на килими в града, отбеляза при откриването на изложбата майсторката на килими Велика Стоева. Тя посочи, че чипровските килими се тъкат на вертикален стан по древна технология, те са гладки двулицеви и за създаването им се използват само естествени материали – вълна и памук. Съхранено е съхранено умението за багрене с естествени багрила, а килимарството в Чипровци не е само препитание, то е съдба, добави Велика Стоева.

Народният представител Ирена Димова, по чиято инициатива изложбата гостува в парламента, покани всички народни представители и гости да посетят на 27 и 28 април Фестивала на чипровския килим и на място да се запознаят с красотата и многообразието на този красив и традиционен местен занаят.

На откриването на изложбата присъстваха много народни представители, журналисти и гости на парламента, сред които ученици от Ихтиман и от Стара Загора.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов Секретари: Джейхан Ибрямов и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програмата за работата на Народното събрание за 17 април от 13,00 ч. и 18 – 19 април 2019 г.: „1. Проекти на решения за промени в постоянните комисии. Вносител – Даниела Дариткова, на 10 април 2019 г. и 12 април 2019 г. 2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Министерският съвет, на 29 март 2019 г. 3. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносител – Александър Иванов и група народни представители, на 4 април 2019 г. 4. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2018 г. Вносител – Омбудсманът на Република България, на 29 март 2019 г. – точка първа за четвъртък, 18 април 2019 г. 5. Парламентарен контрол.“ Подлагам на гласуване така прочетения Проект за програма. Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Постъпили законопроекти и проекторешения от 10 април 2019 г. до 16 април 2019 г.: Проект на решение за откриване на Висше военно училище с наименование Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана и на Комисията по образованието и науката. Проект на решение за попълване състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Вносител е Даниела Дариткова. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по бюджет и финанси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Вносител е Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и на Комисията по земеделието и храните. Законопроект за допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вносител е Иглика Събева и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси. Проект на решение за попълване на състава на Комисията по икономическа политика и туризъм. Вносител е Даниела Дариткова. Проект на решение за промяна на състава на Комисията по политиките за българите в чужбина. Вносител е Даниела Дариткова. Проект на решение за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Вносител е Даниела Дариткова. Законопроект за ратифициране на Споразумението за извършване на икономически преглед на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга страна. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2018 г. – секретно, и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Законопроект за маслодайната роза. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните, Комисията по здравеопазването, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Съвета на министрите на Босна и Херцеговина и правителствата на другите страни – членки на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (правителствата на Република България, Република Хърватия, Република Македония, Черна гора, Република Словения, Република Сърбия, Република Турция, Република Албания и Румъния), относно договореностите със страната домакин за Секретариата на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа, подписано на 4 април 2018 г. в Анкара – Република Турция. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на допълнителна Комисия по външна политика. Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост. Вносител е Александър Ненков. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, като водеща, и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Съобщения: На 10 април 2019 г. е постъпил Доклад относно резултати от изследване на тема „140 години Конституция на Република България, обществени нагласи и очакване в контекста на предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България 2019 г.“, проведено от Националния център за парламентарни изследвания в периода 13 – 25 март 2019 г. Докладът и приложенията към него са публикувани на сайта на Националния център за парламентарни изследвания. От Националния статистически институт е постъпила Информация за: ключови показатели за България към 5 април 2019 г., индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно“ без търговия с автомобили и мотоциклети през февруари 2019 г.; индекси за промишлено производство през февруари 2019 г.; индекси на строителната продукция през февруари 2019 г.; инфлация и индекси на потребителски цени за март 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред: ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Вносител е Даниела Дариткова – председател на парламентарната група на ГЕРБ. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Ралица Трилкова Добрева за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.“ Подлагам на гласуване Проекта за решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Следващото предложение за решение е за попълване състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Лиляна Друмева Радева за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“ Подлагам на гласуване Проекта за решение. Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Следващото предложение на госпожа Дариткова е за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Освобождава Красен Георгиев Кръстев като член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“ Подлагам на гласуване Проекта за решение. Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Следващият Проект за решение с вносител госпожа Дариткова е Решение за попълване състава на Комисията по икономическа политика и туризъм. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Избира Красен Георгиев Кръстев за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“ Подлагам на гласуване Проекта за решение. Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Продължаваме с втора точка от Програмата за работа на Народното събрание: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ. Вносител е Министерският съвет. Имате думата за представяне на Доклада на Комисията по правни въпроси, уважаема госпожо Атанасова. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Преди това правя процедура за допуск в залата на госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2. Предложението се приема. Моля, поканете заместник-министъра. Продължете, уважаема госпожо Атанасова. ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г. На свое заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Ахладова, която посочи, че с него се предвижда заявленията за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици да се разглеждат по реда на постъпването им, отделно от другите заявления. Целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността в работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява принципът на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията. Госпожа Ахладова посочи, че Законопроектът няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет и добави, че разходите по изпълнението на нормативния акт ще са в рамките на утвърдения за съответното ведомство бюджет. В дискусията взе участие народният представител Христиан Митев, който изрази подкрепата си за Законопроекта, като посочи, че той е навременен и неговото приемане ще допринесе за избягване блокирането на дейността на търговския оборот. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 902-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 март 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова. Уважаема госпожо Ахладова, имате думата да представите пред народните представители Законопроекта. Заповядайте. ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на Вашето внимание за разглеждане Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда изрична уредба относно срока за разглеждане от длъжностните лица по вписванията на заявленията за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължението за публикуване на годишните си финансови отчети, консолидираните финансови отчети и годишния доклад за дейността си. Законопроектът освен това урежда и срока за разглеждане на заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици. Декларацията, чрез която предприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период, се освобождават от задължение за публикуване на годишния финансов отчет за дейността си, се публикува в Търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Лицата, задължени да подават заявления за действителни собственици, трябва да направят това в срок от четири месеца, считано от 31 януари 2019 г. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда кратки срокове за разглеждане на заявленията за вписване, заличаване и обявяване на длъжностните лица по регистрация – да се произнасят незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им. При първоначална регистрация на търговеца произнасянето е до края на следващия работен ден по постъпване на заявлението. Съвместното разглеждане на всички изброени по-горе заявления е в състояние да създаде претовареност и неефективност в работата на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Спешната промяна се налага и от факта, че по данни на Националния статистически институт броят на неактивните предприятия към настоящия момент е от около 150 000 до 200 000. В случай че не бъдат предприети законодателни мерки за уреждане на изискванията и сроковете за разглеждане на заявления за обявяване на декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, може да се очаква всички тези дружества да обявят декларациите си в информационната система на Търговския регистър. Като последица от очакваното обявяване на голям брой декларации, има опасност да настъпи натрупване на огромен брой заявления в Агенцията по вписванията за разглеждане в началото на 2019 г. Аналогично стои и въпросът с броя на заявленията за вписване на обстоятелства относно действителните собственици. Целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността на работа на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява принципът на бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахладова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам да кажа защо в този спешен порядък се налага да се приеме такова изменение и в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – в чл. 19 да се създаде нова алинея. Разбира се, това е свързано и с промяна в предната алинея на същия чл. 19, в която се заличава изречение второ. Трябва да го обясним, за да разбере всеки в тази зала за какво след малко би гласувал. Знаете, че един от приоритетите на правителството на ГЕРБ през този мандат е намаляване на административната тежест. Знаете, че министерствата работиха усилено по тази тема, и ние в това Народно събрание приехме немалко промени в законите с цел да облекчим административната тежест на фирмите и гражданите. В тази връзка именно от 1 януари 2019 г. действа изменение на Закона за счетоводството, с което дадохме възможност на всички юридически лица, които следва да подават годишни данъчни декларации и доклади към тях и да ги публикуват в Търговския регистър, ако нямат дейност, тоест те биха попълнили формуляри с едни нули вътре, да не попълват тези формуляри, да не ги подават в Търговския регистър. Да не плащат такса на Търговския регистър за това, че ще направи вписване по тяхната партида, а еднократно за годината да подадат декларация, че не осъществяват дейност. Разбира се, в Закона за счетоводството е записано, че тази декларация следва да се оповести публично, в случая да се публикува в Търговския регистър до 31 март на следващата година. Тоест в рамките на срока, в който те приемат своите годишни отчети, попълват данъчните си декларации, към които прилагат тези отчети. В същия този срок не попълват данъчна декларация, тъй като нямат дейност, и подават само една декларация, че нямат дейност. Естествено, спестяват си и такси, не само административни усилия. Разбирате обаче, че, подавайки тези декларации, има срок по Закона за счетоводството, в който те трябва да бъдат вписани в Търговския регистър. Всички знаем за натовареността на Търговския регистър. Всички знаем, че ние също тук, в тази зала, преди време приехме изменение в Търговския регистър, с което задължихме, когато едно лице за първи път регистрира своята фирма, неговото заявление да се разглежда до три работни дни и да се произнасят незабавно, за да стане максимално бързо вписването на една нова фирма в Търговския регистър. В същия този чл. 19, в който правим сега промените, са записани тези неща. И сега, когато имаме изискване за съкратени срокове при вписване, имаме изискване за срок за вписване на тази декларация, едновременно с това имаме изискване за публикуване и на отчетите на предприятията, разбира се, ще добавя и още едно изискване, което миналата година приехме тук в Закона за мерките срещу изпирането на пари, а именно подаването на декларация за действителен собственик, която също се подава в Търговския регистър. Между другото, срокът за първоначалната декларация за действителен собственик е 31 май тази година, която също трябва да бъде публикувана в Търговския регистър. Разбира се, че всичкото това, като се струпа в Търговския регистър, няма как да се спазят сроковете за бърза регистрация на фирми, които сме поставили в Закона. Затова е необходимо с изричен текст да кажем, че когато става дума за обявяване на годишните финансови отчети и докладите – това, което ежегодно всички фирми правят и което е огромен обем, когато става дума за подаване на заявление по Закона за счетоводството за липса на дейност, което също става ежегодно, и когато става дума за вписване на декларациите за действителен собственик, което за 2019 г. ще е в доста сериозен обем – именно тези обстоятелства да се вписват съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да се разглеждат по реда на постъпването им и да се вписват отделно от другите заявления. Казвайки, че ние ще ги вписваме отделно от другите заявления, освобождаваме Търговския регистър, на първо място, приоритетно той да разглежда и вписва заявленията за регистрация на фирма, така че трябва да разглеждаме тази промяна отново в контекста на намаляване на административната тежест и обезпечаване на Закона за счетоводството, на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за икономическите и финансови отношения на дружествата, тоест текстовете и сроковете, записани в тези закони, да бъдат спазвани. Призовавам Ви да подкрепим това, което колегите са предложили, защото то е изцяло в подкрепа на бизнеса, изцяло е в посока намаляване на административната тежест и в крайна сметка на законово основание Агенцията за вписванията да изпълнява приоритетно онези срокове и онези вписвания, които именно ние като законодател сме ѝ вменили. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Има ли реплики? Не би трябвало да има – всичко беше обяснено изключително подробно. Други изказвания, колеги? Имате думата за изказване, уважаеми господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Ще Ви представя малко по-различна гледна точка по отношение на тези промени. Присъединявам се към казаното от госпожа Стоянова и Ви призовавам да подкрепите Законопроекта. Да, той действително решава един наболял проблем, който може да се превърне в много сериозна не само спирачка, но и в сериозна, бих казал, заплаха за нормалното протичане на търговския оборот, за нормалното извършване на вписвания, заличавания, обявявания от търговци на обстоятелства, които са задължени и по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и от разпоредбите на Търговския закон, които няма как да не са свързани с този регистърен закон, да бъдат обявявани. Ще Ви върна към целите и философията на Закона за търговския регистър. Законът за търговския регистър всъщност е част от реформата в правосъдната система и, бих казал, че можем да го определим като един от първите закони, в които започва да се провежда идеята и философията на електронното правосъдие в специалност и в частност в регистърните производства. Както знаете, електронното правосъдие има за цел да осигури основно бързина на производствата и на процеса в регистърните производства. Мисля, че безспорно, това беше постигнато с приемането на Закона за търговския регистър. С промените, които направихме миналия мандат, припомням, че тогава към Търговския регистър и към търговците задължения да извършват вписвания, заличавания и обявяване бяха създадени по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. Това са сдруженията в обществена и в частна полза и фондациите. От Търговския регистър тогава ни информираха, че те имат съответната и материална, и човешка обезпеченост да се справят с това. Беше даден достатъчно дълъг срок от законодателя за пререгистрация, по-точно казано, на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища, където се извършваше регистърното производство до този момент, в Агенцията по вписванията, вече в търговския регистър и не само в Търговския регистър, но и регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Без да изключваме, напротив като съобразяваме, че имаме и специални правила по специални закони, каквито в случая се явяват изискванията на Закона за счетоводството за съответно обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2, което беше подробно развито от госпожа Стоянова – аз няма да се спирам на това, заявленията за вписване на обстоятелства относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и отново същите обстоятелства по реда на чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици да се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления. Всъщност всички тези задължения, които целят да осигурят публичност и прозрачност, изпълнение на съответни изисквания, включително на европейски директиви, на европейско законодателство, особено когато говорим за Закона за мерките срещу изпирането на пари, който, както си спомняте, имплементираше съответната директива в тази област, всички тези специални изисквания се оказва, че могат да доведат на практика до бламиране на основната дейност, която беше поставена с приемането навремето още на Закона за търговския регистър и с неговото изменение от предходния състав на Народното събрание, с което към него бяха добавени юридическите лица с нестопанска цел. Неслучайно в Закона един от основните принципи е бързината и процесуалната икономия – бързина и процесуална икономия, които са присъщи именно на електронното управление и в частност на електронното правораздаване, включително електронизацията на регистърните производства. Има опасност обаче и тя е абсолютно реална, ако не бъдат приети тези изменения, на практика тази бързина и процесуална икономия, която е основно достойнство на регистърните производства пред търговския регистър, да бъде загубена и да обезсмисли усилията, които години наред се полагат и от Агенцията по вписванията, от Министерството на правосъдието, от различни състави на Народното събрание, да бъде не само създадена, но и да бъде развита системата на регистърното производство по отношение на търговците и на Търговския регистър в частност. Смятам, че е правилно даването на предимство на заявленията за вписване, заличаване и обявяване на търговци. Тук ще допълня госпожа Стоянова – не само на регистрацията на нови търговски дружества и на еднолични търговци, но и вписването на различни обстоятелства, свързани с развиваната от тях дейност – вписване на увеличаване на капитала, вписване на промени в управителните и контролните органи на търговското дружество, което може много сериозно, ако не бъдат направени тези промени и не бъде дадено предимство на тези вписвания, не само да затруднят, а буквално да блокират търговския оборот, от една страна. За мен обаче косвените вреди, които ще настъпят от такива неблагоприятни процеси, са сриване на доверието и на търговците, и на гражданите в по-широк смисъл, и на юридическите лица, тоест на всички правни субекти в дейността на търговския регистър, съответно в електронното правосъдие в един по-широк аспект. Не осигурим ли бързина при регистърните производства в Търговския регистър по отношение на търговците, няма как да убедим утре някой, че когато електронизацията в правосъдната сфера набере скорост, когато въведем примерно и влязат в сила правилата на Административнопроцесуалния кодекс за електронно призоваване, електронните запори в изпълнителното производство по Гражданския процесуален кодекс, че тази електронизация ще доведе до бързина. Ако тук и сега се провалим в усилията си да решим този проблем и ако не приемем тези промени, ние не просто ще създадем проблем на търговците и на оборота, но и ще компрометираме доверието в един дългосрочен план, което е изградено, бих казал, дори крехкото доверие на гражданите, на обществото в електронизацията на правораздаването и в промените, които приехме в процесуалните закони, стъпките, които сме направили до този момент, а това не бива да го допускаме. Затова още веднъж Ви призовавам да подкрепите този законопроект, не само за да позволим да нямаме срив в търговския оборот, но и да укрепим доверието в електронизацията на правораздаването и в производствата, които съвсем скоро следва да влязат в сила в процесуалните закони, в административния и гражданския процес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев. Има ли реплики? Няма. Други изказвания, колеги? Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова, имате думата. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Напълно съм съгласна с мотивите, споделени в изказванията на колегите Митев и Стоянова. Аз също бих искала да обективирам защо е необходимо да бъде подкрепен този закон. Освен че целта на Законопроекта е подобряване на организацията и ефективността в работата на Търговския регистър и Регистъра на лица с нестопанска цел, както и преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване, чрез което се съобразява и принципът на бързина, процесуална икономия на дейността по регистрацията, но не на последно място и принципът за прозрачност. Споделям казаното от господин Митев по отношение на това, че всички промени, които са правени с актове и на това Народно събрание, и на предходния му състав, са в посока подкрепа на съдебната реформа. Това е част от провежданата съдебна реформа на правителствата на Борисов 2 и 3. Сега очакваният резултат от прилагането на новото правило за отделно разглеждане на заявленията за обявяване на декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и на заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и по чл. 6 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим или така наречените офшорни зони, както и контролираните от тях лица и техните действителни собственици, е с цел предотвратяване и ограничаване на случаите на просрочено обявяване на други актове, които се отнасят до търговците, до клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел, за които е предвидено със Закон, че подлежат на обявяване. Така ще се осигурят предпоставки за нормалното функциониране на бизнеса, за своевременно вписване на новите търговски обекти и субекти, постъпилите промени по партиди на вече вписаните търговски субекти, обявяването на покани за свикване на общи събрания на акционерите за извършване на справки чрез портала на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които са необходими за икономическите оператори и всички останали субекти, използващи ежедневно информационната система. Също така е важно да се спомене, че този законопроект е изключително навременен с оглед и на това, че съгласно данните на Националния статистически институт броят на неактивните предприятия е между 150 и 200 хиляди. В случай че тези законодателни промени не бъдат предприети, промените, които уреждат изискванията и сроковете за разглеждане на заявления за обявяване на декларацията по чл. 38 от Закона за счетоводството, може да се очаква, че посоченият брой субекти, които не са осъществявали дейност през финансовата 2018 г., да предприемат действия за обявяване на декларации в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Като последица от очакваното обявяване на голям брой декларации отново ще настъпи натрупване на много заявления в Агенцията по вписванията – за това вече говориха колегите. Считам, че трябва да бъде подкрепен Законопроектът. В този смисъл са и мотивите, които бяха представени от заместник министър Ахладова, и се надявам, че колегите ще проявят разбиране. Ще подкрепим този законопроект и, ако няма предложения за редакции, ще предложа да бъде съкратен срокът между първо и второ четене, така че в сроковете, предвидени в Закона, да могат да бъдат обявени съответните актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова. Реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Колеги, има ли други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Ще подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с № 902-01-15, внесен от Министерския съвет. Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, уважаема госпожо Атанасова. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател! Колеги, благодаря за подкрепата. Както заявих, ще направя процедурно предложение срокът между първо и второ четене по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да бъде намален на три дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Обратно предложение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно предложение – заповядайте. МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, аз ще направя обратно процедурно предложение срокът да бъде шест дни, а не три, защото вижте какво се получава: днес е сряда, ако броим три дни, това означава четвъртък петък, събота… понеделник. Нека да имат народните представители… Още повече че по този законопроект ние нямахме постъпили становища. Може междувременно да постъпят такива и да се наложи народните представители, съобразявайки се с тях, да направят промени в текстовете. Струва ми се, че трябва да дадем възможния срок, който те да използват, така че предлагам не три, а шест дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах. Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Десислава Атанасова за три дни. Гласували 87 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 10. Предложението е прието и срокът е три дни. Ще продължим със следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА. Вносители са народният представител Александър Иванов и група народни представители. Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта ще представи господин Апостолов – заповядайте, имате думата. ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: „ДОКЛАД за първо гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 10 април 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г. На заседанието присъстваха господин Асен Марков – главен секретар в Министерството на младежта и спорта, и госпожа Силвана Перозова – директор дирекция „Финанси“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Стефан Апостолов. В своето изложение господин Апостолов информира народните представители, че предложеният Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта има за цел да създаде механизъм, по който отчисляваните постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ да могат да бъдат прехвърляни в бюджета на Министерството на младежта и спорта и изразходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта, за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Съгласно чл. 125, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта тези средства постъпват и се съхраняват по сметка за чужди средства и не могат да бъдат предварително определени, тъй като имат прогнозен характер и се предоставят в хода на бюджетната година. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията се плануват като неданъчни приходи и се изразходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Господин Асен Марков уточни, че с предвиденото допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта ще се регламентира прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на Закона средства от постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по сметката по Министерството на младежта и спорта, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, като се предвижда за целта да бъде приложим редът на § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, а именно – чрез извършване от министъра на финансите на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта, доколкото тези приходи и разходи не са били предвидени по бюджета на Министерството. В Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта е постъпило становище на Министерството на финансите, с което се изразява съгласие с предложените промени. Приемането на Законопроекта за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта не налага промени в други нормативни актове. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов. Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Уважаема госпожо Ангелова, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по бюджет финанси. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от народния представител Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г. На заседание, проведено на 11 април 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от народния представител Александър Койчев Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г. Законопроектът беше представен от народния представител Александър Койчев Иванов. Предложеният Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта има за цел да се създаде механизъм, по който отчисляваните постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта по сметка за чужди средства на Министерството на младежта и спорта да могат да бъдат прехвърляни в бюджета и разходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. С предвиденото допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта ще се регламентира прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на Закона средства от постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по сметката по Министерството на младежта и спорта, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, като се предвижда за целта да бъде приложим редът на § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, а именно – чрез извършване от министъра на финансите на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичните финанси, доколкото тези приходи и разходи не са били предвидени по бюджета на Министерството. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ са регламентирани в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, съгласно който тези постъпления се плануват като неданъчни приходи, постъпват по сметката за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси реферира към чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта, поради което се налага да бъде осъществена приемственост в бюджетните отношения, свързани с разходването на средствата за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища, и регулирани с отменения и новия Закон за физическото възпитание и спорта. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: С 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 954-01-20, внесен от народния представител Александър Иванов и група народни представители на 4 април 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. От името на вносителите? Няма да има представяне. Откривам разискванията. Давам думата за изказвания. Заповядайте, уважаеми господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! С колегите народни представители, които сме вносители на този законопроект, искаме да отбележим, че той е по отношение на администриране на приходите, които влизат от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ в Министерството на младежта и спорта. От 18 януари 2019 г. е в сила новият Закон за физическото възпитание и спорта, с който беше отменен действащият до момента Закон за физическото възпитание и спорта. Новият закон отговаря в пълна степен на държавната политика в областта на развитието и управлението на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в Република България. Сред основните цели на Закона са осигуряване на организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, създаване на условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност и осигуряване на възможност за развитие на спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения. Основен механизъм за постигане на горепосочените цели е финансирането на дейностите в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, със средства, осигурени в изпълнение на международни договори, програми и от други източници. Съгласно чл. 125, ал. 1 по бюджета на Министерството на младежта и спорта се администрират средства от субсидия, определена със Закона за държавния бюджет за съответната година, постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, национални програми, свързани с дейността на Министерството на младежта и спорта, и други. Основна част от администрираните от Министерството средства са от постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, създадено по отменения Закон за хазарта и продължило дейността си по силата на новия Закон за хазарта, чиято последна редакция е от 2017 г. Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ има за цел да набира парични средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно възстановяване или създаване на спортни обекти и бази или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Набраните от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ парични средства ежегодно постъпват в бюджета на Министерството на младежта и спорта, като постъпленията от дейности на Държавното предприятие се разходват чрез бюджета на Министерството по реда на Закона за публичните финанси. Съгласно чл. 125, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта средствата от постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ постъпват и се съхраняват по сметката за чужди средства в бюджета на Министерството на младежта и спорта. Поради факта, че средствата, формирани по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, не могат да бъдат предварително определени, имат прогнозен характер и се предоставят в хода на бюджетната година. Сами можете да си отговорите, че никой не знае със сигурност дали може да се предвиди предходната година какви ще бъдат средствата от играещите в Българския спортен тотализатор. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ са регламентирани в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, съгласно който тези постъпления се плануват като неданъчни приходи, постъпват по сметката за чужди средства и се разходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси реферира към чл. 59б от отменения вече, колеги, Закон за физическото възпитание и спорта, поради което се налага да бъде осъществена приемственост в бюджетните отношения, свързани с разходването на средствата за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и спортни съоръжения в държавните и общинските училища, и регулирани в отменения вече Закон за физическото възпитание и спорта. Предложеният законопроект за допълнение на сегашния Закон за физическото възпитание и спорта има за цел да се създаде механизъм, както казах още в началото при излагането на мотивите, да се оформи администрирането и механизмът, по който отчисленията, постъпили от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта по сметката за чужди средства на Министерството на младежта и спорта, да могат да бъдат прехвърлени в бюджета и да бъдат разходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта – както изброих вече, за поддържането, ремонта, изграждането, реконструкция и цялостно обновяване на спортни съоръжения и в държавните, и в общинските училища. С предвиденото допълнение в Закона за физическото възпитание и спорта се регламентира прехвърлянето и разходването към наличните на датата на влизане в сила на Закона средства от постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по сметката на Министерството на младежта и спорта, както и за постъпващите след тази дата, които са вследствие на чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта, средства, като се предвижда за целта да бъде приложим редът в § 15, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, а именно чрез извършване от министъра на финансите на промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта по реда на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичните финанси, доколкото тези приходи и разходи не са предвидени по бюджета на Министерството. Отново Ви призовавам, колеги – от разглеждането в двете комисии, като вносител и с колегите вносители мислим, че трябва да подкрепим този законопроект най-малкото заради факта, че набраните в момента средства по сметката за чужди приходи на Министерството на младежта и спорта не могат да бъдат разходвани по предназначение. Както виждате, в последните години политиката на управлението на ГЕРБ и на Министерството на младежта и спорта вече показва резултати. Бяхме свидетели съвсем наскоро как нашите грации завоюваха поредните златни медали за съчетанията по художествена гимнастика, младите фехтовачи, плувци на България, биатлонът. Мисля, че не трябва да се забавяме. Понеже в разискванията и в двете комисии – по въпросите на децата, младежта и спорта и по бюджет и финанси, нямаше предложения, ако подкрепите този законопроект на първо четене, да го предложим с вносителите и от комисиите да бъде гласуван и на второ, за да подкрепим българския спорт – освен за високо спортно майсторство, и масовия спорт, който за мен е още по-важен, защото това е спортът за децата в училище и на спортните площадки, където се изгражда духът и здравето на нацията. Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Има ли реплики? Няма. Други изказвания, колеги? Имате думата, уважаема госпожо Димова. ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! В допълнение на преждеговорившия колега искам само да Ви поясня кои са основанията за законодателната инициатива – настоящия законопроект. Както всички разбрахме, на 18 януари тази година беше отменен действащият до този момент Закон за физическото възпитание и спорта и приет новият Закон за физическото възпитание и спорта. Какви са основните цели на този закон? Организацията на системата на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, създаване на условия за развитие на физическа активност, физическото възпитание, спортния потенциал на нацията чрез създаване на условия за практикуване на спорт за високи постижения. Какъв е механизмът, с който се постигат целите на този закон? Финансирането на дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност със средства, администрирани по бюджета на Министерството на младежта и спорта. Основната част, както разбрахте преди малко, от администрираните от Министерството на младежта и спорта средства са от постъпления от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“. Българският спортен тотализатор има за цел да набира парични средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и по този начин да поддържа, ремонтира, реконструира, цялостно обновява или създава нови спортни обекти или нови съоръжения в държавните и общинските училища. Набраните от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ средства ежегодно постъпват в бюджета на Министерството на младежта и спорта, като постъпленията от дейността на Държавното предприятие се изразходват чрез бюджета на Министерството по реда на Закона за публичните финанси. Бюджетните отношения по администрирането на постъпленията от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ са регламентирани, както разбрахме, в § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси, съгласно който тези постъпления се плануват като неданъчни приходи, постъпват по сметката за чужди средства и се изразходват чрез бюджета на Министерството на младежта и спорта. Параграф 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси реферира към чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта, поради което се налага да бъде осъществена приемственост в бюджетните отношения, свързани с изразходването на средствата за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция и цялостно обновяване или създаване на нови обекти или спортни съоръжения в държавните и общинските училища, и регулирани с отменения и новия Закон за физическото възпитание и спорта. Предложеният законопроект има за цел да се създаде механизъм, по който отчисляваните постъпления от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта по сметка за чужди средства на Министерството на младежта и спорта, да могат да бъдат прехвърляни в бюджета и разходвани за нуждите на физическото възпитание и спорта и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти, или спортни съоръжения в държавните и общинските училища. Кои са заинтересованите групи от този законопроект? Това са всички граждани на Република България, занимаващи се с физическа активност и спорт, и държавни и общински училища. Какъв е анализът за разходите и ползите от този законопроект? А именно, че приемането на допълнението на настоящото изменение на Закона за физическото възпитание и спорта ще има положителен ефект върху всички заинтересовани групи. Приемането на Законопроекта ще осигури механизъм и ред, по които постъпленията от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ да бъдат разходвани за подпомагане на физическото възпитание и спорта в Република България и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти, или спортни съоръжения в държавните и общинските предприятия и училища. Не се очаква възникване на допълнителни разходи по прилагането на Законопроекта. С настоящата промяна няма да се наложат административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси. С предложения законопроект също не се предвиждат структурни промени – няма ефект върху регулаторната среда. Настоящото предложение за промяна в Законопроекта не налага промени в други нормативни актове. Затова аз Ви призовавам да подкрепим настоящата промяна. Благодаря Ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, уважаеми господин Атанасов СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В основната Комисия, и като неин председател, много внимателно проучихме предложението. Както се очакваше с пълно единодушие, без всякакви спорове, това предложение беше прието. След като колежката надълго и нашироко обясни за какво става въпрос, аз като председател на Комисията само ще кажа, че промяната е абсолютно безспорна. Разбира се, всеки има право да излезе и да говори, но моето мнение, е, че не виждам защо трябва да има толкова много обсъждане при такава безспорна точка. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Има ли реплики? Заповядайте за реплика, уважаеми господин Иванов. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Вземам думата да направя кратка реплика на уважавания от мен председател на Комисията по младежта и спорта именно за това, че е безспорно. Ще призова него, неговата група и всички колеги в залата, ако приемем на първо четене, да направим необходимото и на второ четене да го приемем днес, защото средствата, които седят по тази сметка, са важни да бъдат разходвани от Министерството – именно за целите и политиките на Министерството относно младежкия спорт и спорта за високо спортно майсторство. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Дуплика, уважаеми господин Атанасов. СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нямаше смисъл да взимам дуплика на колегата, само че забравих да Ви кажа най-важното – може би е хубаво да приемем този закон едновременно на две четения. Просто няма за какво и затова според мен даже господин Апостолов – моят заместник, може да излезе и да предложи да го гласуваме сега едновременно на две четения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов. Други изказвания, колеги? Няма. Закривам разискванията. Ще подложа на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносители – народният представител Александър Иванов и група народни представители. Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма. Законопроектът се приема на първо гласуване. За процедура – заповядайте, уважаеми господин Апостолов. СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече чухме от вносителите, Законопроектът за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, приет току-що на първо гласуване, е само един текст, който е безспорен и няма предложение или допълнение в залата. Затова предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да мине на второ гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов. Не виждам друго мнение. Ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към представянето на Законопроекта на второ гласуване. Уважаеми господин Апостолов – имате думата. ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: „Закон за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания за наименованието на Закона? Няма. Ще подложа на гласуване наименованието на Закона по текста на вносителя. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението се приема. Моля, продължете с параграф единствен. ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: „Параграф единствен. В § 2 от Преходните и заключителните разпоредби се създават ал. 3 и 4: „(3) За прилагането на чл. 125, ал. 3 се използва досегашната сметка за чужди средства по чл. 59б от отменения Закон за физическото възпитание и спорта. (4) За прехвърлянето и разходването на наличните към датата на влизане в сила на закона средства по сметката по ал. 3, както и за постъпващи след тази дата средства по чл. 14, ал. 3 от Закона за хазарта се прилага § 15, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на параграф единствен по вносител. Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, продължаваме със заседанията на комисиите, планирани за днес. Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 18 април 2019 г. съгласно приетата Програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,27 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председател: Емил Христов Секретари: Джейхан Ибрямов Слави Нецов
С пълно единодушие народните представители от Комисията по отбрана приеха проект за решение за откриване на висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. Предложението е внесено от Министерски съвет и е на основание чл. 26 т.15 от Закона за отбраната и военновъздушните сили на Република България и чл. 10 ал.2 т.1 във връзка с чл. 9 ал.3 т.2 от Закона за висшето образование. Целта е висшето училище да подготвя висококвалифицирани и конкурентноспособни специалисти за нуждите на гражданската авиация и най-вече за военновъздушните сили в национален, регионален и международен план. 
 
Днес възстановяваме едно училище, което е свързано с редица достижения в авиационната ни култура, отбеляза председателят на парламентарната Комисия по отбрана ген. Константин Попов. Той допълни, че военновъздушното училище „Георги Бенковски“ има потенциал да отговори на новите изисквания пред ВВС и това е особено важно с оглед на предстоящата реализация на проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание подчерта, че с тази стъпка страната ни ще има необходимия капацитет да развива училището и да привлича за обучение и чужденци. Това е прекрасна стъпка, която отваря широко вратите за модернизацията на военновъздушните сили, завърши ген. Константин Попов.
 
Народният представител Владимир Тошев посочи, че с решението си Комисията по отбрана възобновява една традиция. Той заяви още, че висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ ще бъде една прекрасна придобивка. 
 
Заместник-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов подчерта, че висшето военно въздушно училище трябва да отговори на европейските изисквания за качествено висше авиационно образование, както и да реши редица проблеми и недостатъци на съществуващата в момента система за обучение. По думите му по този начин ще се създадат и възможности за по-добра професионална подготовка, следдипломна квалификация и кариерно развитие на кадрите.  

Близо 95 000 ученици се включиха в инициативата на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева за организиране на Урок по Конституция, посветен на 140-ата годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. Общо в 1425 училища от всички области на страната на децата бяха представени исторически факти, съпътстващи работата на Учредителното събрание и изготвянето на първия български основен закон.

Урокът по Конституция беше иницииран от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и се осъществи със съдействието на Министерството на образованието и науката. На сайта на законодателната институция бяха публикувани допълнителна информация за събитията от 1879 г., мултимедийна презентация по повод годишнината, както и документален филм, посветен на Търновската конституция.

Сред младежите, които се включиха в инициативата, бяха ученици от 9-и и 10-и клас на столичното 101-во средно училище „Бачо Киро“. В актовата зала на училището те научиха повече за изграждането на съвременната българска държава, което започва със свикването на Учредителното събрание на 10 февруари 1879 година. В рамките на урока те се запознаха с основните разпоредби на Търновската конституция, приета на 16 април преди 140 години. Учениците наблюдаваха и подготвената за урока мултимедийна презентация.

Учители и ученици от 157-а гимназия с изучаване на чужд език „Сесар Вайехо“ също се включиха в инициативата на председателя на парламента Цвета Караянчева. В Урока по Конституция се участваха всички дванадесетокласници от училището. В рамките на специалния час учениците имаха възможност да изгледат документалния филм, посветен на Търновската конституция, направен от Народното събрание в партньорство с Българската национална телевизия.

Урокът по Конституция в Основно училище „Васил Левски“ в Ловеч се проведе в кабинет „Васил Левски“, който учениците наричат „Стаята на Левски“. Учителят по „История и цивилизация“ Марияна Варчева изнесе Урока но Конституция пред шестокласниците в училището. Заедно с тях документалния филм за Търновската конституция изгледа и заместник-областният управител на града Илиян Тодоров. През целия ден на мониторите в коридорите на училището се излъчваше мултимедийната презентация за работата на Учредителното събрание и приемането на първия български основен закон.