Счетоводен и данъчен справочник

Национална агенция за приходите участва в акция на отдел "Киберсигурност" към ГДБОП, с логистичната подкрепа на Европол и Комисията за регулиране на съобщенията, за укрити печалби, неплатени данъци и авторски права от кабелните оператори. В най-масовия случай става въпрос за нерегистрирани абонати и инкасиране на суми без фискални бонове. По време на проверките софтуерите в някои обекти са били изключени, с цел проверяващите да нямат достъп до информацията. Иззети са документи и компютърни конфигурации.

Осъществени са контролни действия върху дейността на бургаски кабелен оператор и телевизия. Извършени са също проверки на други оператори в Бургас, Пловдив и София. 35 екипа на НАП провериха обекти в тези области. Установени са над 30 нарушения на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, за които ще бъде наложена принудителна административна мярка „Запечатване на обект“. Предприети са действия за обезпечаване на доказателства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

„Проверките продължават и контролните действия на НАП ще обхванат и други оператори, за които има индикации, че не отчитат в пълен размер приходите от предоставяните услуги.“, каза по повод проведената акция заместник-изпълнителния директор на НАП Пламен Димитров.

Депутатите приеха промените в Закона за политическите партии, с които партиите се задължават да върнат надвзетите субсидии. Текстовете бяха приети на второ четене в пленарната зала.

С промените надвзетите субсидии за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на този закон се преизчисляват, като намалението е за сметка на следващите траншове от държавния бюджет. Общата сума, която партиите трябва да върнат, е 14,6 млн. лв. При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година ще бъде намален с 6,5 млн. лева.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Здравейте, господин министър. Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Преди да преминем към дневния ред ще Ви запозная с две съобщения: Вчера, на 12 юни 2019 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, приети на първо гласуване на 6 юни 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на самолети на Въздушно-космическите сили на Руската Федерация с цел доставка на личен състав и военна техника за участие в съвместно учение „Славянское братство 2019“ на територията на Република Сърбия в периода от 13 до 30 юни 2019 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни държавни органи. Уведомлението е постъпило на 12 юни 2019 г. с вх. № 903-09-31 и е предоставено на Комисията по отбрана. Господин Нунев, заповядайте за процедура. ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, срокът за писмени предложения по изработения Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи да бъде удължен с 14 дни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 165 народни представители: за 163, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка за днес: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Вносители: Милена Дамянова и Галя Захариева. Госпожо Дамянова, заповядайте да ни запознаете с темата на изслушването и в рамките на пет минути да направите своето изложение. МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Българското образование е национален приоритет и за първи път регламентирахме това в Закона за предучилищното и училищното образование тук в тази зала. Поводът за днешното изслушване са националните програми, които Вие, господин Министър, и Вашият екип реализирате в сектора на образованието. Всеки от нас в тази зала знае, че чрез националните програми, които са сериозен финансов инструмент, се реализират различни политики в областта на образованието, формират се политики, задават се модели и се променя средата като изисквания към новите поколения. С други думи, детските градини и училищата получават възможности да предоставят допълнителни дейности на своите възпитаници, като започнем от целодневната организация на учебния ден, допълнителни занимания по различните учебни предмети, достъпна среда и така нататък. През тази година бюджетът по националните програми е 70 млн. лв. Една от новите програми е наречена „Иновации в действие“. Другите са: „Заедно в грижата за ученика“ и „Успяваме заедно“, които надграждат Програмата „С грижа за всеки ученик“. Имаме също така нови модули в програмите „Осигуряване на съвременна образователна среда“ и „Модернизация в системата на професионалното образование“. Ще чуем, надявам се, от министър Вълчев каква е визията на Министерството за целите и задачите на тези програми през 2020 г. Тук ще отворя една скоба и ще кажа, господин Министър, че по предложение на родителите на децата с аутизъм апелирам, а мисля, че и миналата седмица постигнахме съгласие по този въпрос в Комисията по образованието и науката, за нова национална програма или за модул към съществуваща вече такава, по която да се финансират иновативни проекти или програми за работа с деца със специални образователни потребности, да могат да кандидатстват във всички детски градини и училища, независимо от собствеността, която имат. Това е важно, защото всички ние сме длъжници на децата със специални образователни потребности, длъжници сме на техните родители, длъжници сме и на учителите, които искаме да работят с тях. Това е важно, защото според философията и на Закона за предучилищното и училищното образование всяко дете има талант и системата на образованието е тази, която трябва да го открие и да го развие. Тази програма е важна и защото приобщаващото образование може би е най-същностната част от образователната реформа. Първата от програмите, които споменах – „Иновации в действие“, е изключително важна. Тук ще напомня, че възможността за развитие на иновативните училища беше решена отново тук в залата с новия закон. Моля никой да не си представя, че, когато говорим за иновация, става въпрос за безплатен интернет в училищата, таблети или липса на черни дъски. Тук става въпрос за възможност на предприемчивите директори и учителски екипи да създават и да развиват такова място в училище, в което да могат да прилагат съвременни методи на преподаване, където учениците да могат да получават ключови компетентности по модели за и от бъдещето, да развиват интердисциплинарни връзки, които далеч надхвърлят ограниченията по отделните учебни предмети. Защо са важни иновациите? Според Доклада „Индекс иновации“ на Европейската комисия за 2018 г. България се намира в групата на скромните иноватори заедно с Румъния. Така например по индикатора „Интелектуални активи“ България работи на ниво близко до средното за Европейския съюз, като в сравнение с 2010 г. имаме 40% увеличение на изпълнението. Същият процент за Естония е 43,5%. По индикатор „Въздействие върху заетостта“ ние показваме силни показатели – над средното ниво за Европейския съюз, като тук силните иноватори са Австрия, Словения, Белгия и Франция. В сравнение с Хърватска и Унгария по индикатор „Човешки ресурси“ България се справя доста по-добре. Ние сме преди Гърция, Хърватска и Кипър по индикатор за предоставяне на благоприятна за иновации среда и изпреварваме Румъния и Малта по финансиране и подкрепа. Да напомня, че това е в сравнение с 2010 г. в Доклада на Европейската комисия за 2018 г. Казвам го, за да подчертая значението на образователната среда за формирането на икономическите показатели на страната ни. Факт е, че 33% от децата изживяват стрес при прехода между IV и V клас. Ще кажете, че такъв има и за детската градина, за предучилищните групи и за гимназията, и че такъв сигурно сме преживявали всички ние, които сме били в училище. Това обяснение обаче категорично не е достатъчно, защото училището не може да бъде стрес. Училището не може да възпроизвежда стрес и в същото време да искаме то да бъде привлекателно. Затова са важни програмите „Заедно в грижа за ученика“ и „Успяваме заедно“, които функционират и работят от тази година. В заключение ще кажа, че програмите в образованието са изключително много и разнообразни. Важни са анализите и отчетите по тези програми, за да видим какво е направено, какво работи и какво да променим. Целта на програмите е една – високообразовани млади хора – образование на младите хора, което да бъде съобразено с тяхното личностно развитие. Затова, господин Министър, за нас като народни представители наистина е важно да чуем не само отчет по националните програми, но и анализа, въз основа на който планирате следващите стъпки за развитие в системата на предучилищното и училищното образование. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова. Колеги, давам думата на министъра на образованието да ни информира за въпросите, които касаят изслушването. Заповядайте. Колеги, ще Ви помоля да заемете местата си в залата и да запазите тишина. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поставената тема на изслушването. Средствата по националните програми за развитие на предучилищното и училищното образование са относително малък дял от общия обем на средства за системата – 76 млн. лв. за тази година, което е малко повече от 2% от общия обем средства. В същото време с тях реализираме много по-голям процент от политиките, които са в сектора. Това е така, защото тези национални програми могат да бъдат много по-гъвкав и насочен инструмент. Останалите средства се предоставят институционално, в общия случай се планират по бюджетите на общините или по бюджетите на министерствата, които финансират образователни институции, и се предоставят на самите образователни институции. С националните програми се администрират тези средства, за които не може предварително да се определи в кое училище, в коя детска градина ще се реализира проектът, а е необходимо това да стане по време на изпълнението на учебната година. С националните програми се реализират дейности, които не биха се реализирали със същия обем и със същата цел, ако се планират по бюджетите на образователните институции. Миналата година, въпреки че предвидените средства бяха по-малко, Министерството на образованието дофинансира и в крайна сметка 80 млн. лв. бяха изразходвани за националните програми. Тази година вероятно също ще бъдат допълнени тези средства – една възможност, с която разполагаме, но в случая акцентът на днешното изслушване би следвало да бъде върху политиките. Това, което е важно да се каже е, че националните програми като инструмент се допълват с всички останали инструменти, които имаме на политиката. Ако погледнем една национална програма, не винаги ще разберем цялата политика. Тя може да бъде част от една политика, да допълва други инструменти, а ние реализираме политики с институционалното финансиране, което, както знаете, е в три стълба. От една страна, средствата за издръжка на процеса за подготовка и обучение, от друга страна – средствата за личностна подкрепа, от трета страна – средствата за подпомагане и развитието на училищата, където са средствата за материална база, средствата за учители. Имаме средства по оперативните програми – най-вече по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, където се реализират голяма част от мерките. С националните програми, ако погледнем назад ретроспективно, ще видим, че са пилотирани много политики и дейности в системата. Някои от дейностите, които в момента се финансират институционално, е започнало да се финансират с национални програми. И тук ще дам пример с диференцираното заплащане, с кариерното развитие, предоставянето на закуски на учениците, финансирането на неделните училища – все неща, които ние в момента не финансираме чрез националните програми, а сме ги прехвърлили на бюджетно финансиране. Госпожа Дамянова започна с Националната програма „Иновации в действие“. Тя е една от новите програми, която е заложена в тазгодишния пакет. Очакваме близо 580 училища и над 4000 ученици да се включат в тази програма. Целта е да се насърчи разпространяването, взаимното провокиране на културата на иновации. Целта е всяко едно училище да припознае тази политика за насърчаване на иновациите, за насърчаване на креативния учител. Ако погледнем дизайна на Програмата, той е близък до това, което имаме като дизайн по Програмата „Еразъм“ – взаимно обмен на практики, взаимно насърчаване, взаимно провокиране. В основата на този дизайн е разбирането, че системата в много по-голяма степен следва да се развива от енергията, която имат училищата и детските градини отдолу нагоре. Енергията, която може да се разпростре като политика и като култура, ако те самите се насърчават взаимно. Това е целта на тази програма. Понеже бях помолен да изкажа и визия за развитие, във всички случаи тази програма и подобен дизайн на програмите трябва да се разширяват в бъдеще. Тази програма трябва да се разширява, като включва повече училища. Да, имаме иновативни училища по Закона за предучилищното и училищното образование, но целта на политиката е всяко едно училище да бъде иновативно, всяко едно училище да има стремеж към образователни иновации. Образователна иновация като подход, като търсене на специфичните методи за подобряване на образователните резултати, организацията на работа, търсене на подход към всяко едно дете във всяка една класна стая. Другата програма е „Мотивирани учители“, тя е с бюджет близо 1 млн. 700 хил. лв. Насочена е към потребността от обезпечаване на системата с педагогически специалисти. Три модула има по Програмата. Единият е за създаването на своеобразен корпус от учители, които са най-добре подбрани и подготвени за работа в най-трудните училища. Вторият е за придобиване на педагогическа квалификация от специалисти, които имат висше образование, но нямат такава педагогическа квалификация. И третият модул е за придобиване на допълнителна педагогическа квалификация от хора, които имат такава. Нова програма е „IТ бизнесът преподава“. Правим опит за взаимодействие между образователните институции и IТ бизнеса. Голяма част от специалистите в IТ бизнеса са склонни да влязат в училище и това ще се реализира по Програмата. По този начин ще се разшири образователната среда на учениците. Респективно пък учители ще могат да отидат на обучение в IТ компаниите. Пак като политика тук основното е да разширим възможностите за взаимодействие, да разширим образователната среда – нещо, което трябва да се случи и по отношение на всички останали сектори. Днешните училища, бъдещите училища трябва да са по-отворени и по-взаимодействащи както с бизнеса, така и с всички останали институции и заинтересовани страни. Националната програма „Квалификация“ не е нова. Имаше я и в предходните години. Тази година в по-голяма степен може да се види фокус върху уменията за креативност, иновативност, новаторство, лидерство в училищата, също така и дигиталните технологии. Националната програма „Заедно в грижата за ученика“ също беше спомената в изложението от госпожа Дамянова. Тя е насочена към осигуряването на плавен преход между детска градина и първи клас, и между началния и прогимназиалния етап. По Програмата ще се подпомага екипната работа по планиране и провеждане на съвместни уроци между начални и прогимназиални учители, както и подготовка на материали, подпомагащи по-плавния преход от четвърти към пети клас. Ще се подкрепи и провеждането на работни срещи и посещения на начални учители в детска градина за запознаване с индивидуалните особености на децата, които предстои да постъпят в първи клас, и гостуване на учителите от детските градини в часовете в началото на учебната година. Националната програма „Десегрегация“ също е нова. Тя е с бюджет 1 млн. лв. и има за цел да помогне реализирането на общински политики за десегрегация. Десегрегацията не може да се направи на училищно ниво. Едно училище само по себе си не може да направи десегрегация. Не може да се направи и на национално ниво. Всяка една община, която има повече училища и училища, застрашени от вторична сегрегация най-вече, трябва да предприеме своевременни действия за провеждане на политика за десегрегация. Това е разговор, който водим с общините. Тези общини, които в общия случай имат повече от три училища, най-вече в големите общини, където, за съжаление, и в последните години можем да видим процеси на вторична сегрегация, когато се увеличи броят на децата от ромски произход в едно училище, се получава много бързо изтегляне на останалите деца. И затова е необходимо да се реагира своевременно. Затова общината обаче трябва да бъде активна, да предприеме действия, заедно със съответното регионално управление, за осигуряване на възможности за транспорт до други училища, разпределение на тези ученици с оглед недопускане на нежелана концентрация и вторична сегрегация. Другата програма е „Развитие на системата на предучилищното образование“. Също съществуваше през предходните години, но ще бъде с изцяло нови мерки, насочени към подкрепа на плавния преход на детето от семейна среда при постъпването му в детска градина, усъвършенстване взаимодействието на учителите с представители на семейната общност в детската градина. През предходните години се финансираше допълнително обучение по български език. Това обучение сега ще се финансира по проект от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Увеличен е бюджетът на Национална програма „Ученически олимпиади и състезания“, с която се финансират тези олимпиади и състезания. Ще се финансира ново състезание по финансова математика. По две от програмите ще се осигури подкрепа за разработване или адаптиране на учебни помагала за обучение по професии. Разширява се обхватът на Национална програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. По нея се финансира провеждането на експериментална работа по природни науки и профилирана подготовка, като допълнителното е модулът за профилирана подготовка. Увеличен е също така бюджетът по модула „Културните институции като образователна среда“, която дава възможност за разширяването на образователната среда на учениците. Миналата година бяха включени само музеите, тази година са включени всички културни институции, в това число художествени галерии, театри. Разширяваме Споразумението между Министерството на образованието и Министерството на културата за включване на училищните библиотеки. Един милион и 600 хил. лв. са заложени за закупуване на специализирани уреди, дидактически средства за терапевтична рехабилитационна дейност на децата в центровете за специална образователна подкрепа. Центровете са общо 42 в страната – 34 държавни и 8 общински. Това оборудване е необходимо за тяхната ефективна дейност и за осигуряването на тази подкрепа. По модул „Подкрепа на целодневното обучение“ се създават условия те да не пребивават през целия ден в традиционната класна стая, а в по-атрактивна, реновирана и уютна обстановка, в която се провеждат занимания по интереси, като им се предоставят съвременни материали, книги, игри, стимулиращи личностното им развитие. Дава се възможност за разгръщане на потенциалните творчески заложби на учениците с часовете по занимания по интереси. В Програмата „Заедно за всяко дете“ са предвидени средства за проекти, свързани с обмяна на добри практики в работата с родители по механизма за обхват на деца и ученици. Национална програма „Оптимизация на вътрешната структура на персонала“ е с най-голям бюджет. По нея се финансират обезщетенията при освобождаване, най-вече при пенсиониране на педагогическите специалисти. Миналата година за тази цел са платени 49 млн. лв. С 1 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната програма „Информационни и комуникационни технологии“. Ще продължи осигуряването на съвременни информационни комуникационни средства. Ще се кандидатства за закупуване на интерактивно мултимедийно оборудване и иновативен хардуер за институции от системата на предучилищното и училищното образование, за внедряването на електронни образователни ресурси, електронни платформи. За първи път тази година ще финансираме всички училища, които желаем да закупят електронни дневници. Ще има средства за осигуряването на свързаност на всички училища и за развитие на поддръжката на опорната мрежа. Миналата година финансирахме изграждането на Wi-Fi мрежи във всички училища. Това, което можем да кажем, е, че вече имаме изградени Wi-Fi мрежи във всички училища. В една малка част от училищата тези мрежи не отговарят на изискванията, които бяха заложени, нямат необходимите защитни стени. Тази година с малка част от средствата ще дофинансираме надграждане на тези Wi-Fi мрежи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. Започваме с въпросите на народните представители. Първа ще зададе въпрос народният представител госпожа Стоянова от парламентарната група на ГЕРБ. Госпожо Стоянова, заповядайте. СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, в изложението си споменахте, че към познатите ни национални програми, които реализирахте досега, модулите са разширени и насочени към финансиране и на нови дейности. Бихте ли ни изяснили какви са те? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Действително в изложението нямах възможност подробно да изложа всички нови програми и модули, всички модули, които са разширени. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега вече имате време, господин Министър. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Дванадесет от 17-те програми продължават действието си, като в някои от тях се изпълняват нови модули, а някои дейности се надграждат и разширяват. Промените са в следните програми и модули. Националната програма „Ученически олимпиади и състезания“, която споменах, в модула „Осигуряване обучението за талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади“ са ангажирани външни лектори за подготовка на учениците за участие във всички олимпиади по преценка на директорите на училищата-бенефициенти, а не само за олимпиадите по астрономия и математическа лингвистика, както е през 2018 г. С разширяването на дейността се цели по-добра подготовка и конкурентност при изявите на учениците. След като осигурихме ученически шкафчета за всички ученици от първи до четвърти клас, от Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ отпада този модул, като на негово място се реализира нов – „Осигуряване на съвременна специализирана среда в центровете за специална образователна подкрепа“ чрез модернизиране на материалната база за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, по който могат да кандидатстват държавни и общински училища за специална образователна подкрепа с проекти за предоставяне на средства за закупуване на специализирани уреди, апаратура, техника, устройства, пособия и софтуерни продукти. Модул на музеите като образователна среда е променен модул „Културните институции като образователна среда“. Вече споменах, че новото при него е, че се разширяват институциите, които са партньори. В модула „Модернизиране на системата за професионалното образование“ има нова дейност – разработване или адаптиране на учебни помагала, която е разработена, поради завишения интерес от страна на бизнеса за подпомагане на учебния процес с модерни учебни материали. Факт е, че ние имаме проблем с осигуряването на учебници и учебни помагала за дисциплините в професионалното образование и този модул е насочен към разрешаването на този проблем. В модула „Подобряване условията за експериментална работа по природни науки“, както казах, се реализират две дейности, като имаме по-голям акцент върху училищата, които ще осигуряват профилирана подготовка за това. Това са преди всичко природо-математическите гимназии, но и тези, които избират като трети и четвърти профилиращ предмет природните науки. Това могат да бъдат други профилирани гимназии. В модула „Подкрепа на целодневното обучение на учениците“ като бенефициент са включени центровете за специална образователна подкрепа. Националната програма „Обучение за IT кариера“, която пропуснах да отбележа, е насочена към това да увеличим броя на учениците с квалификация в областта на информатиката и програмирането. По нея се финансира придобиването на професионална квалификация „Приложен програмист“ от ученици, които са от други професионални направления, и има за цел да разшири базата от софтуерни специалисти. В нея има две дейности – възможност за включване в обучението на учители от цялото направление компютърни науки и организиране и провеждане на валидиране и удостоверяване на професионални знания, умения и компетентности за придобиване както на професионална квалификация по професията „Приложен програмист“, така и на част от същата професия на база придобитите умения в неформална среда. В Националната програма „Квалификация“ новите направления за обучение на директори и учители са свързани с компетентностния подход и образователните резултати, комуникация и взаимодействие в образованието, образование и ценности, креативност, иновативност, новаторство, мотивация на педагогическите специалисти, лидерство в образованието, образование и цифрови технологии, образователни изследвания и форуми, международно сътрудничество в областта на квалификацията на педагогически специалисти в хуманитарни и природни науки. В Националната програма „Създаване на достъпна архитектурна среда и сигурност в училище“ е включена нова дейност Модул „Сигурност в училище“ – системи за контрол на достъпа. В Националната програма „Без свободен час“ се разширява обхватът на Програмата – ще се заместват учители, които са в отпуск за текущата година, а не само когато ползват отпуск за предходни години. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. От групата на „БСП за България“? Заповядайте. ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Пред нас бяха представени националните програми като инструмент за реализиране на политиките в сферата на образованието. Няма да спестя похвалното си отношение към грижата Ви за образованието. Днес то се изразява в запълване на парламентарното време в Програмата на Народното събрание, защото, каквито и програми да се представят, не трябва да спестяваме истината, а тя е: в периода 2001 – 2011 г. България пада от 4-о на 22-ро място в Международното изследване на уменията за четене на четвъртокласниците, като е едва между четирите държави, показващи нетен спад в резултатите през десетилетието. Въпреки че резултатите на българските ученици се подобряват през последното изследване през 2016 г., когато страната се изкачва до 14-о място, все още не могат да бъдат достигнати постиженията от началото на века. В програмите голяма част от приетите и утвърдените учебни програми по всеки предмет на практика не са нови. Вече не се говори за знания и умения, а за компетентности. Съдържанието не е обвързано между различните степени на средното образование. Програмите на I клас повтарят съдържанието от детските градини, без да го надграждат. Фрапиращ е фактът, че за V клас те бяха изготвени, без да са налице за II, III и IV клас. Липсват междупредметните връзки, тоест връзка между учебното съдържание на учебните предмети в една образователна степен. Едно от педагогическите изисквания беше в новите учебни програми да се включва учебно съдържание, съобразено с възрастовите и психологическите особености на децата. Това не се случи. Станахме свидетели на откровена подмяна на българската история от неясни съставители на учебни програми, на неглижиране и дори игнориране на безспорни исторически факти за сметка на други такива, на включване на съдържание в учебниците, налагащо чужди за нацията ни морални и семейни ценности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Маркирам факта, че се отпускат средства за организиране и провеждане на процедури по оценяване и одобряване на проекти за познавателни книжки, учебници и учебни комплекти. Само за Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“ общият бюджет по Програмата е 7 млн. 380 хил. лв. Господин Министър, въпросът ми към Вас е: как оценявате резултатите от реализиране на средства чрез националните програми като инструмент за реализиране на политики в сферата на образованието? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ненчева. Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: В системата на предучилищното и училищното образование има много дълъг, много голям списък от мерки, дейности, политики, програми, които се провеждат едновременно, инструменти на политиката, които действат едновременно. Много трудно можем да отсеем добавената стойност само на един инструмент. Както Ви казах, националните програми са сравнително малък процент от общия финансов ресурс – малко над 2%, но в същото време те позволяват да се правят много по-целенасочени политики, много по-гъвкаво да се провокират училищните политики и да се насърчи инициативността на училищата в една или друга област. Една част от мерките в системата, които се правят, не изискват финансов ресурс – например част от политиките, които бяха стартирани с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, в това число и новите учебни програми. Аз, разбира се, не съм съгласен с голяма част от нещата, които казахте. Да, по отношение на резултатите ние много добре знаем какви са резултатите, много добре знаем каква е динамиката им, но също така знаем, че те са продукт на едни предходни години. Кой е основният фактор в системата на образованието, кой е основният ресурс и респективно кой е най големият разход? Това са учителите. Учителят е бил, е и ще остане основният фактор в системата на образованието. Близо 2 милиарда се предоставят за учители – 76 милиона са средствата по национални програми, от които половината са за обезщетения, тоест пак за учители. За първи път тази година от близо 20 години средната заплата на учителите е над средната за страната. Този политически и бюджетен избор от предходните десетилетия да се пести от учители днес е една от основните причини за ниските образователни резултати. Единствената година от последните седем, в която нямаше планирани средства за увеличение на заплата и не е имало такова, е 2014 г. Ако ние искаме да имаме добро образование, разбира се, то зависи от учебните програми, разбира се, че зависи и от методите на преподаване, методите на преподаване пък зависят от учителите, зависят и от учебно-изпитните материали, зависят и от учебниците, но учебникът все по-малко ще бъде единственият ресурс, затова говорим за допълнителни ресурси – електронно образователния ресурс, говорим да провокираме и учителите да бъдат по иновативни, говорим и за компетентностен подход. Трудно мога да Ви кажа какъв е ефектът общо от програмите. Това, което мога да кажа е, че те по ефективен начин допълват този микс от дейности, политики и инструменти, които имаме в системата и за всяка програма може да се говори различно. Потребностите в системата са много. Факт е, че през последните години всяка година добавяме в списъка от дейности нови. Възстановихме финансирането на целодневната организация – само това са 170 милиона годишно, все неща, които в 90-те години на миналия век и първото десетилетие на този век бяха минимизирани като бюджетен разход. Тази година възстановихме финансирането на дейностите по интереси с 25 милиона от бюджета. Това са по-големите неща, за които споменавам, но пак казвам, че цялото това нещо, при условие че е планиран един много голям обем от средства за увеличаване на възнагражденията на учителите. Това са 1 милиард 380 милиона, които ще бъдат предоставени в повече за 2021 г., спрямо 2017 г. Можете да си представите колко е алтернативната цена на 1 милиард 380 милиона. Колко много други политики и дейности могат да се реализират с тези средства, но това, което ние казахме, е, че учителите са най-важни и в най-голяма степен можем да разчитаме на тях за подобряване на образователните резултати. Системите с най-добри образователни резултати са тези, които са заложили на учителите и в които средните заплати на учителите са по-високи от средните за страната. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. От групата на „Обединените патриоти“? Заповядайте. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с Националната програма „Осигуряване на съвременно образователна среда“ и по конкретно Модул „Подобряване условията за експериментална работа по природни науки“. Този модул е насочен както към общообразователната, така и към профилираната подготовка. Как смятате, ще се отрази ли работата по този модул на политиката на Министерството за увеличаване на интереса, респективно на броя на профилираните паралелки в това направление? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, факт е, че днес образователната система – въобще образователните системи, по-трудно провокират интереса за учене на децата и учениците. Като че ли това най-силно се чувства в областта на математиката и природните науки. Там можем да видим и най-осезаем спад на образователните резултати. От друга страна, изследванията показват, че материалната база и съвременните методи за обучение, които тя предоставя, имат най голямо значение. Тоест именно в кабинетите по природни науки и математика в най-голяма степен приоритетно трябва да се инвестира с цел подобряване на условията, но и провокиране интереса за учене на децата, промяна в методите на обучение. Ние насърчаваме обучението по интереси в областта на математиката и природните науки по няколко начина, не само с тази национална програма, а с разпоредбите, които бяха записани за разпределение на средствата и организиране на дейностите по интереси. Беше заложено изискването минимум 40% от средствата да бъдат в областта на математиката, техниката и природните науки, това, което съкратено наричаме STEM. На етап изпълнение е това, което видяхме – 60% от дейностите в тази област. Също така в политиката на приема формулирахме и политика за приема след VII клас, политика за преструктуриране на приема от профили и професии, несвързани с математиката и природните науки към такива, които са свързани с математиката и природните науки. Това не е защото останалите не са важни и не са необходими, а точно, за да компенсираме изоставането и тази невъзможност да осигурим специалисти за техническите професионални направления в професионалното образование и в инженерно-техническите, в природо-математическите, в системата на висшето образование, въобще всички профили и професии, които изискват по-задълбочено изучаване на математика и природни науки. Националната програма не е нова. Тя действа от няколко години – аз вече имах възможност да кажа за нея, и също така допринася за увеличаване на паралелките в STEM направленията. Това, което наблюдаваме, е, че все повече профилирани гимназии избират паралелки в областта на STEM направленията, по-конкретно природни науки, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, като по този начин се създават предпоставки за обезпечаване с кандидат студенти на професионалните направления, които изискват по-задълбочено изучаване на математика и природни науки, и най-вече медицинските и инженерно-техническите професионални направления. От тази година ще се финансират практически дейности по интереси в областта на природните науки и в центровете за подкрепа на личностното развитие. Повишаването на дела на експеримента в задължителните учебни часове ще мотивира учениците при избора на тези учебни предмети като профилиращи във втори гимназиален етап. Вторият модул цели да мотивира да се подпомогнат училищните ръководства, за да се мобилизират за изграждане, осъвременяване и оборудване на кабинети и лаборатории за съвременно обучение на учениците, които са избрали да изучават биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда като профилиращи учебни предмети във втори гимназиален етап, със собствени средства и средства по тази програма Също така обмисляме за следващата година, разбира се, при благоприятна бюджетна рамка, да разширим било тази програма, било с модул в друга програма, финансиране на оборудване – и не само на оборудване, а и увеличаване на дейностите по интереси в тези направления в центровете за подкрепа на личностното развитие. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. От групата на „Движението за права и свободи“ – заповядайте, господин Мехмед. ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Разбира се, че днес ще се възползваме от това изслушване по зададената тема, но мога предварително да кажа, че ние можем да предложим и други теми, които са проблем за образованието. Като първо предложение можете да си запишете, господин Министър, политизиране на българското образование; втора тема – качество на образователния процес; трета тема – финансиране на образованието като цяло, и така нататък. Към националните програми ще повдигна една тема, която сме обсъждали – тя е достатъчно важна, приемайки образованието за приоритет. Става въпрос за Програмата „Заедно за всяко дете“ и разработения механизъм за обхват на учениците. Вие ме провокирахте да си перифразирам въпроса и да го пренасоча малко към финансиране. Информацията, която имаме и която вече съм изказал в заседание на Комисията – че екипите по места не работят. Това се доказва и със средствата, които са заделени по тази национална програма – те са само 300 хил. лв. по двата модула. Защо толкова малко средства, господин Министър, и защо по първия модул за подпомагане дейността на екипите сумата е само 100 хил. лв. за цялата страна? За да не съм голословен, а да внеса малко конкретика, въпросът ми е: защо в област Кърджали на нито един учител не са изплатени никакви средства за последните две години? Подадени ли са заявки от началника на Регионалното управление? Участват ли в тези екипи служители на Министерството на вътрешните работи? Да продължим в този смисъл за недостига на финансовите средства, предвид на това, че общо отговорността не е само по Конституция, а и на цялото общество, всяко едно дете да бъде обхванато в българското училище. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Мехмед. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Мехмед, от началото на 2018 г. влезе в сила допълнителното финансиране за училища и детски градини с концентрация на деца от уязвими групи. Тази година ще бъдат предоставени 26 милиона. Механизмът се финансира основно от тези 26 милиона – Програмата по-скоро има за цел да финансира дейностите, които са свързани с работа с родителите, не че цялата работа с родители минава по Програмата, както и част от командировъчните разходи. За да бъде устойчив механизмът, той не трябва да се финансира с програма – по принцип перманентните, постоянни политики трябва да се финансират институционално. Програмното финансиране е адхок финансиране, то невинаги гарантира устойчивост на резултатите. Пак Ви казвам, националните програми са инструмент, с който се финансират дейности, които не могат да бъдат предварително планирани по бюджетите на общините. С тези 26 милиона основно три неща се финансират – допълнително възнаграждение на членовете на екипите, наетите допълнителни специалисти, най-вече медиатори – над 200 медиатори са наети в страната, и допълнителни възнаграждения на учителите, които могат да работят по приобщаването на децата, извън работата по екипите. Механизмът в първоначалния си вид беше замислен за идентифициране и записване на тези деца, които са в образователната система. Това е еднократен акт. Много по-трудната дейност е осигуряването на ежедневната посещаемост. Това вече изисква ежедневна работа на екипите. Ние в момента променяме акта на Министерския съвет – Постановление № 100 от миналата година, въз основа на което функционира механизмът, и ще направим това префокусиране на дейността върху ежедневната посещаемост. Не всички училища имат нужда от постоянно действащи екипи, не всеки ден там, където пък има нужда от постоянно действащи екипи, могат целият екип, в това число служителят на Регионалното управление, полицаят, социалният работник и общинският служител, да бъдат на терен. Но трябва всеки ден да има екип. Тоест това, което ние ще възприемем като концепция, е в основата на тези екипи да бъдат учителите, училищата и детските градини да имат район на обхват, в този смисъл и териториална отговорност, да имат отговорност към учениците, които действат, и всеки ден да реагират, когато някой ученик не ходи на училище. Има графици по отношение на включването на служителите от другите структури. Те не всеки ден се включват, но примерно два пъти в седмицата съобразно тези графици се включват. Имаме политическия ангажимент на ръководствата на тези институции, имаме ясен сигнал към регионалните структури на всяка една институция. Да, тук става въпрос за 1100 екипа с 11 000 души – може би някъде някой екип в някакъв момент не се е събрал в целия състав, но когато сме получили сигнал, ние винаги сме реагирали и това е ставало с реакция през съответния министър или политическо ръководство на Министерството към регионалната структура. Мога да кажа, че имаме добро взаимодействие и добра ангажираност на останалите институции, въпреки че вероятно има пропуски по места. Устойчивият механизъм, повтарям, предполага всеки ден в проблемните училища – там, където имаме ниска посещаемост, за съжаление, имаме много училища, в които средната посещаемост е 50% дори, екипът да работи. По Националната програма се финансират много малка част от разходите. Ние обмисляме да ги направим институционални в един момент, но тук по-скоро Програмата има за цел да ги провокира да взаимодействат по-интензивно с родителите. Пак Ви казвам, много дейности, които се финансираха по национални програми, станаха институционални – закуските, диференцираното заплащане, кариерното развитие, не е точната дума „пилотираме“, а по-скоро трасираме политиката с националните програми и след това прехвърляме на институционално финансиране. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. От парламентарната група на партия „ВОЛЯ – БЪЛГАРСКИТЕ РОДОЛЮБЦИ“ – заповядайте, господин Нецов. СЛАВИ НЕЦОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие споменахте за националните програми, една от тях е най-новата – „Мотивирани учители“, с бюджет от 1 млн. 700 хил. лв. Бихте ли ни запознали по-детайлно какво представлява тази програма? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нецов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви. В системата на предучилищното и училищното образование – 99% публична, ние имаме много точна информация колко педагогически специалисти предстои да навлязат в пенсионна възраст през всяка от следващите години, респективно какви са потребностите на системата за обезпечаване с педагогически специалисти. Най-важната задача е тази да обезпечим, особено в следващите между 10 и 15 години, системата с учители. Възрастовата структура не само на учителската професия, но и на работната ни сила е такава, че през следващите години много по-малко млади хора – в най-добрия случай до 65%, ще навлязат на пазара на труда – от тези, които ще се пенсионират. Не само трябва да имаме достатъчно учители, трябва да имаме добри и мотивирани учители, трябва да имаме добри и мотивирани учители във всички училища и детски градини, в това число в най-малките, най-отдалечените и най-трудните за работа. Трябва да имаме специалисти, които да обезпечат подкрепата, дори и в най-малките и най-отдалечените населени места. Именно към това е насочена Програмата. Тя, както казах, съдържа три дейности: едната е за създаването на този своеобразен корпус от най-добре мотивирани и най-добре подготвени учители, с доказан професионален опит за работа в най-проблемните училища – тези с ниски образователни резултати, където при равни други условия трябва да се полагат най-много усилия. Обикновено това са училищата в обособените квартали. Днес можем да кажем, че там е най-трудно, системата най-трудно се справя именно в обособените квартали. Имаме голям брой училища, класифицирани като такива, с ученици от уязвими групи в селата. Селата като цяло се справят по-добре. В обособените квартали е най-трудното – именно там трябва да се включи този своеобразен специален отряд по-добре мотивирани учители. Предвижда се допълнително заплащане от 300 лв. месечно на тези учители, които се включат в този модул. Първоначалните ни данни показват, че тези средства не са достатъчни и със сигурност ще помислим за това да бъдат увеличени, въпреки че като цяло тези училища са и в добро финансово състояние – имат по-високи възнаграждения. Очевидно трябва още по-добра мотивация. Ще поемат и средствата за наем, разбира се. На второ място, мотивирани специалисти без педагогическа квалификация да навлязат в учителската професия. Имаме дисциплини, по които имаме най-голям очакван недостиг, разрив между местата, които очакваме да се освободят, от една страна, и, от друга страна, броя на студентите, които учат в съответните професионални направления с придобиване на педагогическа квалификация. Това са предметите математика, физика, астрономия, информатика и информационни технологии, чужди езици – традиционно имаме такъв недостиг, но най-притеснително е като че ли по математика и физика. Хиляди учители имаме по математика, стотици по физика, които ще се пенсионират в следващите години, а в същото време студентите, които се обучават, са много малко. Това, което виждаме от факултетите, е, че има много по-висока склонност за придобиване на педагогическа квалификация и включване в учителската професия по тези дисциплини от хора, които са завършили висше образование, със задълбочено изучаване на математика или на физика, най-често инженерно такова образование, но, разбира се, може да е статистик или нещо друго – такива хора, желаещи да бъдат финансирани по този модул, за придобиване на педагогическа квалификация. Тази възможност винаги е съществувала – за включване в учителската професия чрез придобиване на педагогическа квалификация. Това не е нещо ново. Новото е, че ще се финансира от Програмата. И третият модул е за обучение на действащи учители по различна от притежаваната специалност, да придобият допълнителна професионална квалификация – пак учител по математика, учител по физика и астрономия, учител по информатика, по информационни технологии, чужд език, учител по религия, биология и здравно образование, химия, опазване на околната среда и ресурсен учител. Това са дисциплини, от които има недостиг, от една страна; от друга страна, в малките училища невинаги може да се направи норма и трябва да се съчетаят квалификации. А когато говорим за ресурсния учител с оглед осигуряване на подкрепата, няма училище, в което да не е осигурена подкрепата, но в малките училища тя най-често се осигурява от регионалния център. Ресурсният учител от регионалния център ходи за половин или един ден, а детето има нужда от всекидневна, ежечасова подкрепа и тогава е много важно да имаме обучен учител. В момента имаме голям брой ресурсни учители, които са назначени в училищата, но все пак не може за всяко едно дете във всяко едно училище да има ресурсен учител. Много често в малките училища те са по едно, две или три деца. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър! Преминаваме към втория кръг въпроси. От групата на ГЕРБ – заповядайте, госпожо Пеева. АСЯ ПЕЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Програмите „Заедно в грижа за ученика“ и „Успяваме заедно“ са национални програми, в които е заложена работата с деца и ученици в прехода от семейна среда към училище, към детска градина, от детска градина към училище и от начален към прогимназиален етап. Какви са конкретните цели, които поставяте с тези нови програми и как смятаме да развиете процеса за работа с деца и ученици, за да се чувстват удовлетворени? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Пеева. Уважаеми господин Министър, заповядайте. Имате думата за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Целта на предложените дейности по Национална програма „Успяваме заедно“ е осигуряването на цялостно развитие на децата чрез прилагането на ефективни мерки за плавен преход на детето от семейна среда към детска градина и чрез овладяване и усъвършенстване взаимодействието на учителите с представители на семейната общност в детската градина. Дейностите по Програмата са приложими само за деца, които постъпват за първи път в детска градина, и към техните родители. По Програмата е допустимо изпълнението на следните дейности: изграждането на подкрепяща приемна безопасна мултикултурна и интерактивна среда; създаване на условия за работа със семейната общност в рамките на детската градина; изработване и прилагане на ефективни мерки за осигуряване на плавен преход на детето от семейна среда към детска градина; организиране и събиране на споделяне на опит в рамките на детската градина, в това число със семейната общност. Предучилищната възраст е един от най-интензивните периоди за развитие и е свързан с превръщането на съдържанието на натрупания първоначален собствен опит и впечатление в диференцирани и елементарни базисни знания и умения – двигателни, речеви, познавателни, социални и други. Създаването на механизъм за плавен преход от семейна среда към детска градина означава да се прояви активност от страна на заинтересованите страни – детска градина и представители на семейната общност, а не да се остави детето на влиянието на времето като единствен фактор, което може да доведе до редукция и преодоляване на интензитета на негативните преживявания при постъпване в детска градина. От психологическа и педагогическа гледна точка е възможно постъпването в детската градина да породи първоначален вътрешен конфликт у детето, а именно: травма от раздялата с майката или с отглеждащия го възрастен. Силата на този конфликт има характера на емоционален шок и децата с неуравновесен и лабилен темперамент реагират на този срив отново чрез тревожност и агресивни прояви. Ето защо от ключово значение за развитието на детската градина е да бъде приложен ефективен модел на успешна адаптация и плавен преход на детето от семейна среда към детска градина. Програмата дава възможност на детските градини да изработят или да договорят със семействата най-подходящите модели за успешна адаптация. Важно е още от първото постъпване на детето в детска градина родителите да бъдат активни участници в конкретната дейност в този преходен период, като това ще допринесе и за повишаване на доверието към детската градина и учителите. Националната програма „Заедно в грижата за ученика“ е предназначена за осигуряване на условия за проследяване личния напредък на ученика в образователния процес и за преодоляване на проблемите в развитието му по време на кризисни периоди при прехода от един образователен етап в друг. Програмата е с два модула: осигуряването на условия за системно проследяване на личните постижения на учениците и създаване на индивидуално портфолио. Първият модул е насочен към осигуряване на възможност за системно проследяване на личните постижения на учениците от паралелката чрез създаването на такова портфолио, съдържащо информация за успеха на ученика по всички учебни предмети. То допринася за прилагането на индивидуалния подход в обучението, основан на системно проследяване на постиженията на учениците и отчитане на техния напредък в подготвителна група до завършване на основното образование. Макар че по-голямата част от бюджета на модула е предназначен за закупуване на необходимите материали за създаване на портфолиото, ефектът му надхвърля поставените цели, защото в процеса на работа с портфолиото ученикът е активен участник, който предлага и обсъжда критериите за оценяване – самооценява се, подбира материали, чрез които се изявяват силните му страни в обучението и, в крайна сметка, е удовлетворен от резултатите си в процеса на учене. По другия модул – „Осигуряване на условия за екипна работа на учителите в началния етап за детски учители и за учители по учебните предмети от прогимназиален етап“, се цели да се улесни екипната работа между учителите, свързана с подкрепа на учениците при прехода от детска градина в училище и от началния етап към прогимназиалния етап на основното образование. Различията в изискванията на учителите, макар и ефективно обусловени от различията на комплексния характер на обучението в началния етап и предметно ориентираното обучение в прогимназиален етап, оказват негативно влияние върху развитието им. Ето защо Програмата стимулира съвместна работа на учителите, насочена към оптимизирани психолого-педагогически взаимодействия в класната стая чрез прилагането на индивидуален и диференциран подход на обучение. Ефектите на Програмата търсим в личностното ориентирано обучение, което поставя потребностите на ученика в основата на успешния модел за задържане на учениците в училището, чрез адекватна психологическа подкрепа и повишена мотивация за успешен преход в следващия образователен етап. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Вълчев. Следва въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. Професор Клисарова, заповядайте – имате думата. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Това, което чухме досега, показва, че всички единодушно искаме качествено образование, с равен достъп до образованието, което е прекрасно. Единодушни сме, че учителят е ключът към това качествено образование и затова искам да се върна на Националната програма „Квалификация“, за която и Вие говорехте. За съжаление, Националната програма „Квалификация“, която не е нова, все още не е ефективна и не изпълнява своята роля. И защо ще кажа това? Проблемите по регистъра на програмите, по който се извършва квалификацията, са неясни, няма точно регламентиране как и кой извършва тази квалификация на нашия учител. Механизмите по организирането на тези курсове за квалификация, както и провеждането им, създават възможност за корупционни практики. И ще дам един пример: 16 хиляди учители са обучени за една година. Това при 400 дни в годината, слагам така, са по 40 на ден. Добре, че можем да го правим! Дано да е било и достатъчно ефективно. Много пъти самите учители споделят, че, вижте: обучителите знаят по-малко от нас и имат по-малък педагогически опит от самите нас. Много често тези курсове завършват – ще кажа модерната дума „тиймбилдинг“, по нашему казано, с банкет, на който пък раздаваме дипломи на килограм. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е моят въпрос в тази връзка: как ще се промени така, че квалификацията на учителите, курсовете, които се провеждат, да бъдат ефективни, да не създават възможност за корупционни практики и да доведат до очакваните резултати? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова. Министър Вълчев, заповядайте. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Постоянната квалификация на учителите е необходима. Учителите, педагогическите специалисти са 90 хиляди души. Имаме нови моменти, нови политики, има необходимост от такава постоянна квалификация дори и да няма нови моменти и нови политики. Това, което се финансира чрез Националната програма, е една много малка част от квалификациите, които се предоставят в системата. Вие споменахте 16 хиляди педагогически специалисти – това е броят на педагогическите специалисти, обучени миналата година по Проекта, финансиран по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, а тези, които са финансирани по Националната програма, са малко над 3 хиляди педагогически специалисти. Ако ги преизчислим през броя на дните, сигурно пак ще кажем, че са много, но не всички се обучават по едно и също време и на едно и също място. Целта на Програмата е да обхване тези теми, които при децентрализираната квалификация… Това, което пропуснах да спомена, е, че най-голяма част от квалификационните дейности се финансират за сметка на бюджетите на училищата и детските градини. Един процент от тази година с колективния трудов договор – 1,2%, но дори и да е 1%, от близо 2 милиарда средства за възнаграждения за персонал в системата, това са 20 милиона. Двадесет милиона ежегодно. Самата програма е 700 – 800 хиляди в последните години – можете да направите сметка. Става въпрос за 30 пъти разлика, тоест Програмата е само една тридесета от това, което се финансира от училищните бюджети, но с тази една тридесета се насочват средствата точно към тези най-важни политики и дейности. Иначе за проблемите с квалификацията – да, ние имаме относително широк пазар на квалификационни услуги, отворен пазар на квалификационни услуги. Включването на една програма в Регистъра, макар и да е форма на предварителен контрол, той не може да бъде ефективен – ако една програма, един доставчик на квалификационна услуга отговаря на условията, той бива включен в Регистъра, ние нямаме право да му откажем. Най-ефективният контрол – ние сме говорили това и в Комисията, не можем да направим повсеместен, тотален контрол на всички квалификационни дейности, те са много. Това, което можем да направим обаче, е потребителски контрол. Затова – може би от началото на следващата учебна година, надявам се и по-рано, направихме информационна система, която всеки един, който участва в квалификационни услуги, ще получава анкетна форма, максимално улеснена за попълване. Тя може да се попълни в порядъка на 20 секунди: удовлетворен ли е от обучението, от обучителя, от програмата – три въпроса с четири или петстепенна скала за удовлетвореност. По този начин ще имаме потребителска оценка. Прави сте – голяма част от обучителите сигурно не са достатъчно интересни, съдържанието на обучителните материали не е достатъчно, добро, адекватно, не е полезно. Това обаче могат най-добре да го оценят самите обучаеми. С Националната програма, както казах, се опитваме да се насочим към новите политики. През предходните години и през тази тя е била насочена към новите учебни програми. Опитваме се да дадем по-голям акцент върху иновациите, компетентностния подход – все неща, които трябва да променят системата. В тази връзка, това, което водим като разговор, и това, което ще увеличим като брой програми с подобен дизайн през следващите години, е – подобно на програмата „Иновации в действие“, да има по-голямо стимулиране и взаимно обучение между училищата. Нещо като вътрешни програми „Еразъм“ – това, което Ви казах, защото учителите в най-голяма степен могат да се научат едни от други, а не от някои обучители, които са от някоя компания. В този смисъл ние ще стимулираме подобни квалификации, ще стимулираме обмен на практики. Това има за цел не само да се научат, но и взаимно да се провокират, да се вдъхновят, да разширят училищните политики. Това го водим като разговори със социалните партньори, включително и по отношение на средствата за квалификация, които са заложени в училищните бюджети, да стимулираме една такава квалификация. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Вълчев. Следва въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Заповядайте, господин Михов. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е по-скоро в областта на висшето образование, където имаме и лични пристрастия. Мисля, че и за обществото е ясно, че проблемите във висшето образование са една изключително голяма тема, за което може би се налага един отделен, специален дебат на високо професионално ниво. Част от тези проблеми, мисля, че намират добро решение в Проекта за промени на Закона за висше образование, което сте подготвили от Вашето Министерство и което е на етап обществено обсъждане. Не искам да използвам думата „реформи“, но все пак мисля, че са наложителни доста промени в тази система с положителна насоченост. С оглед темата на днешния дебат, на днешното изслушване, бих искал да Ви задам въпроса: има ли нови национални програми в областта на висшето образование, които подготвяте, или които планирате да подготвите и да представите за реализация? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михов! В Закона за предучилищното и училищното образование имаме основание за предоставяне на средства въз основа на национални програми за развитие на предучилищното и училищното образование, в Закона за висшето образование обаче нямаме такова основание. Да, така е и в тази връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който в момента сме предложили за обществено обсъждане, сме предложили и това – възможност за финансиране на национални програми за развитие на висшето образование. Факт е, че в момента не можем да стимулираме висшите училища да правят политики в една или друга област – имаме ограничени инструменти, може би само по Оперативната програма. Финансирането е предимно институционално и то по формула. Тази формула, колкото и елементи да има, не е достатъчно гъвкав инструмент. От друга страна, виждаме, че такава потребност е налице. Висшите училища – една част от тях имат много добри политики, много добри инициативи, други – можем да кажем, че липсва инициативност, липсва ориентираност към дългосрочното развитие – говоря предимно за държавните висши училища. Частните висши училища имат частен собственик, който държи отговорно ръководството да провежда политики, насочени към дългосрочното развитие на висшето училище. При държавното висше училище собственик, условно казано, е обществото, но това общество съгласно действащия Закон за висшето образование се представлява единствено и само от избраното академично ръководство. Да, но това академично ръководство не е задължено да мисли за развитието. Много често можем да видим примери, че политики за развитието на висшите училища са заложници на статуквото в различните му форми и варианти. Финансовият инструмент е един от начините ние да ги провокираме да осъществяват определени политики и това е причината да предложим такава допълнителна точка като възможност – чл. 91 в Закона за висшето образование. Какви трябва да бъдат тези национални програми? Те трябва да бъдат по-различни от тези в системата на училищното образование не само, разбира се, като дейности, но и като дизайн. По-скоро трябва да насърчат държавните висши училища да разработват собствени политики, а не толкова да финансират дейности в тях. Ние имаме нужда от това държавните висши училища да са по-свързани. Те ще бъдат по-добри и по-развиващи се, по-разпознаваеми на национален, международен, европейски образователен пазар след 20 години, ако днес полагат повече усилия да са по-свързани в европейски университетски мрежи. „Еразъм“ ще насърчава свързването в европейски университетски мрежи, но за това трябва да бъдат и по-инициативни, да могат да разработят повече общи програми, повече чуждоезикови програми, да има по-високо ниво, повече енергия за развитие и повече инициативност в тях. По същия начин трябва да интензифицират научната дейност – в тази връзка, пропуснах да кажа, че утвърдихме национални научни програми, трябва повече да инвестират в младите преподаватели. Това, което съм имал възможност да кажа, е, че наблюденията ни върху системите на заплащане са такива, че в общия случай са насочени към утвърждаване на моделите, базирани на годините, на длъжността, на старшинството, но не и на това да насърчат младите преподаватели, а предвид възрастовата структура, която споменахме не само в системата на образованието, но и във всички сектори, това ще бъде решаващо за тяхното развитие. След 20 години висшите училища ще имат силни професионални направления там, където днес инвестират в млади преподаватели, но това не го виждаме като достатъчна инициативност от тяхна страна. По същия начин висшите училища трябва да дегитализират не само административните процеси, трябва да дегитализират обучението, но по-важно от дегитализирането на обучението е да бъдат иновативни в методите на преподаване, да провокират интереса за учене на студентите. Това, което виждаме днес, в общия случай е слаба средна посещаемост на семинарните занятия във висшите училища. Има различни видове иновации: в организацията на работата, но основното е в методите на преподаване. Те трябва да бъдат по-иновативни, тоест това, което правим в системата на училищното образование – да насърчаваме образователните иновации, трябва да се случва и в системата на висшето образование. Не че не се случва, но трябва да се случва в още по-голяма степен и нашето задължение е, ако можем да ги провокираме с такива национални програми, да се случват в още по-голяма степен. Ние няма да им направим иновациите. Това, което можем да направим, е да ги накараме да разработват и стимулират такива вътрешни политики, но не формално, защото, ако ги погледнем формално, те имат много документи. Имат стратегии, планове, вътрешни системи за управление на качеството, но невинаги те водят до ефективни политики. Ако бъде приет Законът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование в тази му точка, нашата трудна задача е да разработим ефективни програми в системата на висшето образование. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следва въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“. Заповядайте, господин Мехмед, имате думата. ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В първоначалното си изложение Вие наблегнахте на новата Национална програма „Иновации в действие“ и с това си извоювахте втория въпрос от името на ДПС. Не смятате ли, че е нужен по-добър регламент и малко по-завишени изисквания при обявяване на училищата за иновативни? И пак, за да не съм голословен, защото Вие казахте, че има общ стремеж училищата да бъдат иновативни, но това че една учителка, която е добър специалист, е разработила иновативни методи, има добър творчески подход за работа с децата, означава ли, че цялото училище трябва да бъде обявено за иновативно? Това че дадено училище е организирало екскурзия с родители, значи ли че това училище е иновативно? Или, тъй като добре звучи и наистина е съвременно, поне веднъж и ние да сме в крак с времето, в зависимост от това каква политическа принадлежност има директорът това училище да бъде обявено за иновативно? В интерес на истината мисля, че ако завишим изискванията, това ще се отрази на качеството на образованието. В този смисъл въпросът ми е: ще има ли по-добри изисквания, ще бъдат ли завишени при обявяването на училища за иновативни? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мехмед. Уважаеми господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Действително одобряването на проект за иновации води до придобиването на статут за иновативно училище. Така е съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, но тази иновация може да обхваща два, пет или 50% от дейността на училището. Това не значи, че цялото училище е иновативно. Този регламент обаче е възможност ние да стимулираме иновациите, този регламент е и възможност да се направят изключения от общите норми, които са в нормативната уредба, и този регламент е необходим – дали ще го казваме „иновативно училище“, или „училище с одобрен проект за иновации“ няма толкова голямо значение. Да, факт е, че някои училища сигурно са били мотивирани от това да си сложат табелата. Някои са били мотивирани от това, че през 2016 г. неформално някой беше дал сигнал, че ще има допълнително финансиране. Да, но политиката не е да насърчим самоцелните иновации, политиката е да насърчим културата на иновации във всички училища, всички учители, всеки един час. Иновация означава: всеки един учител, всеки един час е иновативен, когато търси специфичен метод към едно или две деца, дори само към едно или две деца. Целта на Програмата е именно тази – не да финансираме проектите за иновации, а да насърчим разпространяването на тази култура, да насърчим обмяната на практики. Тя обаче няма да бъде единственият инструмент. Ние трябва да го направим и с други инструменти, трябва да го направят регионалните управления с методическата си подкрепа, когато ходят в училищата и когато оказват подкрепа на учителите; трябва постоянно да дават сигнал, че е важно цялата система, най-вече директорите да подкрепят иновативните учители, които търсят начин да провокират интереса на децата за учене, да постигнат по-добри резултати. Изискванията за проектите за иновации не са толкова ниски. Не смея да твърдя, че съм запознат с всички, но с тези, с които съм запознат – видях, че имаме доста амбициозни проекти, има показатели, които да гарантират, че този проект води до подобряване на резултатите. Това обаче невинаги може да е точен измерител, защото, както Ви казах, резултатите в образователната система са продукт на въздействието на много фактори едновременно. Въпреки това има разработени такива проекти, а групата, която ги одобрява и която ги наблюдава – една трета или една четвърт само са служители на Министерството – са външни лица, които не са в правоотношение с министъра или Министерството, така че не можем да говорим за политизиране. Няма и логика да говорим за политизиране, още повече че този инструмент, както Ви казах, дори не носи допълнителни финансови средства. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Следва въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“. Заповядайте, госпожо Аксиева. ЕЛЕНА АКСИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предвиждате нова дейност в Модул „Модернизиране в системата на професионално образование“, която е свързана с разработване и адаптиране на учебни помагала за професионални гимназии. Какви са очакваните резултати по тази дейност? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Аксиева. Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Както Ви казах, имаме проблем да осигурим достатъчно учебници и учебни помагала за всички дисциплини от системата на професионалното образование. Това е, от една страна, защото учениците, които се обучават във всяко едно направление, всяка една специалност, са относително малко, което прави нерентабилно за издателствата изготвянето на такива учебници. От друга страна, учебното съдържание, пък и учебните програми са динамични. Само в последната година и половина ние променихме близо пет хиляди програми. Самото професионално образование предполага такава динамика. Както говорихме, учебникът все по-малко ще бъде единственият източник на информация. Ние стартираме, подали сме за оценка Проектопредложение по Оперативна програма „Наука, образование за интелигентен растеж“, по която ще се финансира създаването на платформа със споделени образователни ресурси, които в основната си част ще бъдат разработени от учителите, като Министерството на образованието ще заплаща за това. Предвид обаче проблемът, който имаме с недостига на актуални учебни помагала, беше стартиран този модул в модернизиране на системата в професионалното образование, който е на обща стойност 100 хил. лв., а максималното финансиране на един проект е 20 хил. лв. Целта е в Проекта за разработването на такива помагала да участват екипи от висшите училища, професионални гимназии, представители на бизнеса в съответния сектор. Със сигурност той ще бъде разширен и може би ще бъде оформен като самостоятелна програма през следващата година. Ще направим и платформа, която да улеснява сформирането на такива екипи. Най-трудното е да се сформира екип от хора, които да изготвят съответното учебно помагало. Също така там, където е уместно, ще се финансира и превод, разбира се, не трябва да се превеждат механично, но има някои случаи, в които преведени учебни помагала могат да се ползват ефективно, като по този начин ще се надяваме да се преодолее този недостиг. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Пристъпваме към следващата част от процедурата по изслушване – отношение към отговорите. Започваме с парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, госпожо Захариева, имате думата. ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Дълги години продължи говоренето на тема „Промяна в българската образователна система“. За новата образователна структура се заговаря още в далечната 2002 г. По-късно през 2006 г. тук, в Народното събрание, се приема и Национална програма за развитие на училищното и предучилищното образование. Днес обаче не само се говори. Днес образованието е реален национален приоритет на правителството, след реална реформа с новия закон за средното образование и с финансова подкрепа за всички мерки, заложени в него, целящи повишаване качеството на образование на всяко българско дете, защото в крайна сметка осигуряването на правото на качествено образование е гаранция, че всяко дете и всеки ученик ще има шанс за успешна професионална реализация и качествен живот. Един от успешните финансови инструменти за реализацията на този основен принцип в образователната система, както днес много често се каза от тази трибуна, всъщност са националните програми на Министерството на образованието и науката. Те следва да продължават да се развиват като допълващи мерки при изпълнението на политиките за равен достъп до качествено образование. Всяка година да се изпълняват различни или да се допълват досега съществуващи в зависимост от текущите нужди и предизвикателствата на системата. Днешното изслушване показа настоящата ангажираност на Вас, господин Министър, и на Вашия екип за преодоляване на актуалните предизвикателства, за силната подкрепа на колегите и родителите в изпълнение на най-важната ни цел като общество – образовано и конкурентоспособно бъдещо поколение. Да обобщим: 17 национални програми подпомагат процеса на модернизиране на българското образование през тази година, като за изпълнението им са заделени близо 76 млн. лв. от държавния бюджет. Четири изцяло нови: „Заедно в грижата за ученика“, „Мотивирани учители“ – над 1 млн. 700 хил. лв., насочени към кадрово осигуряване с педагогически специалисти, „IT бизнесът преподава“ – 1 млн. лв. за изграждане на връзка с IT бизнеса в сектора, „Иновации в действие“ – 1 млн. 600 хил. лв. за обмен на иновативни практики. В други програми модулите са разширени и насочени към финансиране и на нови дейности. По нова програма ще се подпомагат общините за реализиране на дейности за образователна десегрегация. Повече средства са предвидени за ученически олимпиади и състезания. Увеличен е бюджетът на Националната програма по информационни и комуникационни технологии. Увеличен е обхватът и бюджетът на модул „Културните институции като образователна среда“. За центровете за специална образователна подкрепа са предвидени 1 млн. 600 хил. лв. за закупуване на специализирани уреди и средства. Детските градини също ще имат възможност да кандидатстват по Програма „Успяваме заедно“. По Програма „Заедно“ за всяко дете са предвидени средства за проекти, свързани с обмяна на добри практики, и работа с родители по механизма за обхват на деца и ученици. Продължава финансирането и по останалите национални програми от предишни години: „Система за национално стандартизирано външно оценяване“, „Роден език и култура зад граница“, „Без свободен час“ и други, и други. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Националните програми отразяват допълнителната грижа на държавата към важните предизвикателства в системата днес. И днес отново се потвърждава отговорността в ангажимента на правителството и Министерството на образованието и науката, поет пред цялата образователна система, пред бизнеса, пред цялото общество, за приоритизиране на образованието. Наред с увеличените учителски заплати, увеличените средства за основна и допълнителна подкрепа на всяко дете и ученик, тази година е факт и увеличението на възможността българските образователни институции да привлекат още средства и подкрепа за идеите си чрез националните програми. И ако за колегите вляво е губене на парламентарно време да говорим за образование (шум и реплики от „БСП за България“), още по-малко споделено от тази трибуна от български учител, то Вие всъщност, колеги, можехте и да не участвате, както го правихте през последните три месеца. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Следва отношение от името на парламентарната група на БСП. Заповядайте, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За последните 10 години в сферата на образованието са приети 11 стратегии. Към тях са добавени програми, планове, стандарти, инициативи, разработени са, както чухме, 17 национални програми и какво ли още не. По документи – огромен труд. След всичко това следва логичният въпрос: какъв е резултатът? Какъв е резултатът от вложените средства, които, ако се върнем 12 години назад, когато стартираха програмите, сигурно ще надхвърли милиард лева? Какъв е резултатът от вложените, видимо сериозни, усилия от експертния състав на Министерството в разработването на този внушителен брой документи? Защото можем да говорим или слушаме много красиви и дори наукообразни думи и понятия, но все пак как беше онзи израз: „По плодове им ще ги познаете.“ Всъщност националните програми, освен средство за реализиране на политики, са и средство за разпределяне на голям финансов ресурс. Все пак считам, че акцентът трябва да е не в разказването колко много национални програми стартират и с колко много пари, а какво постигаме с това в крайна сметка. В противен случай просто ще бъдат преразпределени едни големи суми, изхарчени едни пари без резултат – явление, което е доста познато не само в сферата на образованието. Чухме позицията Ви, господин Министър, чухме и отговорите на зададените въпроси, касаещи темата на днешното изслушване. И за да акцентирам именно върху резултатите, и за да не ме обвините в политиканстване, ще цитирам оценки за резултатите от реализираните политики в образованието според Анализ на социално-икономическото развитие на България 2007 – 2017 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 196 от 11 април тази година: „Всяко десето дете не е обхванато в иначе задължителното начално образование. Още по-нисък е обхватът в прогимназиалното и средното. Динамиката на стойността на индикатора показва ниска ефективност на осъществяваните мерки. Продължават да са налице тревожни сигнали за качеството на образованието на всички нива. През последните години се правят опити за навлизане на модерните технологии в учебния процес, но опитът е твърде противоречив. Самите електронни учебници представляват сканирани копия на хартиените такива и са безплатни, но четимите варианти на учебниците, където има интерактивни игри, остават платени“ и така нататък. Изводите са много. Разбира се, цитирам малка част поради времето, което е ограничено, но изводи, които имат отношение и към националните програми. От гледна точка на резултати, за които очаквах, че ще си говорим, искам да обърна внимание и на проблема с приобщаващото образование. Не виждам по-добър извод от този, който прави един ресурсен учител. Цитирам, казва следното: „За жалост, в много учебни заведения няма създадени условия за работа с децата, независимо дали става въпрос за обща или допълнителна подкрепа. В едно от учебните заведения, в които работя, стаичката е с размер 1,50 на 2 метра. В нея има малка масичка, няколко стола и разпадаща се секция. Детето, с което работя там, е със затруднена обща моторика, което автоматично предполага двигателни упражнения, сядане на земята и така нататък, но това няма как да се случи, защото подът е с теракот. В други училища работя в учителската стая или в библиотеката. За дидактически материали и за оборудване не става и дума. Всичко носим ние, ресурсните учители, пътувайки с торбите си.“ Господин Министър, считам, че Министерството на образованието и науката все още е далеч от анализ на резултатите от приложението на националните програми и съответно от повишаване на ефективността от влаганите средства, както и от качествен контрол върху начините за изразходване на тези средства. Публичните отчети за изпълнението на програмите с всяка следваща година стават все по-кратки, фрагментарни и много правилно – от 2016 г. насам дори графата с резултати е прекръстена просто на отчет. Казвам: правилно, защото няма и намек за реални резултати. Не колко курсове са проведени например, а какво следва от това, че са проведени? Не колко средства са усвоени, а с какво усвояването им допринесе за повишаване качеството на образованието? Тук обяснението, че това са проблеми, наслагвани с години, не върши работа. Представяте ли си, че и този след Вас може да ни отговаря по този начин? А Вие, колеги, представяте ли си, че задавайки въпросите: какво означава една национална програма, и молите министъра тук да ни обясни, изглеждаме много лековато?! Можете да се справите с материала, както се казва, ако става дума за разказване на съчинение по картинка и чрез сайта на Министерството на образованието. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, госпожо Анастасова. ИРЕНА АНАСТАСОВА: И понеже времето изтече, искам да завърша така: докога ще продължаваме така, господин Министър? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова. Отношение от парламентарната група на „Обединени патриоти“. Доцент Михов, заповядайте, имате думата. МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ще започна точно така, както преждеговорившият, само че не последните 10 години, а последните две години. Последните две години в областта на образованието се свършиха много неща, които не бяха свършени в последните 20 години. Днес разискваме въпроса за националните програми. Трябва да кажем, че те са един помощен инструмент за провеждане на политики. Политиката се реализира в областта на образованието чрез законите, чрез разпоредбите, чрез финансирането. Казвайки това, трябва да кажем поне няколко думи за тези последни две години, в които Министерството на образованието и науката се водеше от този министър и от това правителство на „Обединените патриоти“ и ГЕРБ. За първи път, министърът го каза, средната заплата в образованието надхвърля средната заплата в страната в последните 20 години. Това върна авторитета на българския учител там, където му е мястото. На второ място, образованието се връща към своите корени, традиции и задачи. За първи път това Министерство предлага програма за възпитателната роля на образованието. Нещо, което либералните идеолози тотално отхвърлят – че образованието трябва да налива само знания и да формира компетентности. Нещо, което дидактиката, педагогиката, образователните науки отдавна са отхвърлили – че няма образователен процес без възпитателен процес. За тези две години родолюбието се връща в българското училище. Да, има много проблеми. Да, има много неща в българските учебници, в българските програми, в българските училища, които трябва да бъдат променени. Затова, пак ще завърша както преждеговорившия, така ще продължава поне следващите години. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Отношение от парламентарната група на ДПС. Господин Мехмед, заповядайте. ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Рядко се говори в пленарната зала за образование. Днес имаме тази възможност и ми се щеше залата да е пълна, и всички ние да проявим едно по-сериозно отношение, независимо каква е точно тематиката. Когато обявяваме образованието за приоритет, си носим своята отговорност това да не е само на думи. Когато обаче отбелязваме и единствено се хвалим само с увеличение на учителските заплати, това не е отговор на всички проблеми и не е решение. Увеличението на учителските заплати не гарантира качеството, господин Министър. Нашата препоръка към Вас ще бъде да засилите контрола. Когато увеличавате заплатите на учителите, би трябвало да увеличим и изискването към тях. Би трябвало наистина всички да се постараем да достигнем онова ниво на образованост, съпоставимо с европейските мащаби. Успяваме ли засега? Мисля, че все още не. Когато говорим за национални програми, е хубаво да проследим реализацията им. Те наистина са добре написани – като цели и като очаквани резултати. Има какво да се осмисли и да се оцени като държавническа мисъл, заложена в тях. Всяка една национална програма си има своите отговорници, но пак препоръката ми е – контролирайте процеса, изисквайте да Ви дават достоверна информация, защото, те най-често докладват за свършената работа, но никога не Ви докладват за несвършената, а този процес трябва и да изисква обратна информация от долу до София. Още нещо – образованието има много специфики и много проблеми имат различни разклонения. Не е задължително да се спрем само на финансирането и непрекъснато да се хвалим с това финансиране, когато основната ни цел е знанието, което да отговаря на изискванията на времето. С това завършвам и се надявам темата „Образование“ в пленарната зала да продължи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Мехмед. Отношение от името на парламентарната група „ВОЛЯ – Българските родолюбци“? Няма да има. С това приключваме процедурата по изслушване съгласно чл. 113. Позволете ми да благодаря на министър Вълчев за неговото участие в днешния парламентарен контрол на практика и изслушване. Продължаваме със следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ. Господин Веселинов, очакваме Ви. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 1 има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Димитър Бойчев и група народни представители: „В § 1, т. 1 в ал. 5 изречение четвърто се изменя така: „Условията на търга за отдаване под наем на морски плаж се публикуват не по-късно от 15 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 7 се правят следните допълнения: 1. В ал. 5 в изречение трето накрая се поставя запетая и се добавя „доколкото с този закон не е предвидено друго“ и се създава изречение четвърто: „Условията на търга за отдаване под наем на морски плаж се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма, а в случаите по ал. 6 – на интернет страницата на съответната областна администрация, най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие.“ 2. В ал. 9 се създава изречение второ: „Не може да се възлагат на концесия или да се отдават под наем и морски плажове, които граничат със защитени територии по изречение първо и до тях не е осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път, както и морски плажове, независимо от местоположението им, за които няма възможност за осигуряване на енергоснабдяване и водоснабдяване, както и за отвеждане или съхранение на отпадъчните води.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания? Господин Ненков, заповядайте имате думата. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, бих искал да направя редакционна поправка в § 1, т. 2, а именно: „В ал. 9 се създава изречение второ „не може да се възлагат на концесия или да се отдават под наем и морски плажове, които граничат със защитени територии по изречение първо, до тях няма възможност да бъде осигурен свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път и за които няма възможност за осигуряване на електричество и вода, както и за отвеждане или съхранение, или пречистване на отпадъчните води.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ненков. Моля да оставите текста, ако го имате оформен. (Народният представител подава текста на председателя.) Има ли реплики? Няма. Заповядайте за процедура, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, моля да гласуваме разделно т. 1 и т. 2 по текста на Комисията. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Направено е процедурно предложение. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Симеонов – имате думата. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих желал малко да разтълкуваме смисъла на ал. 5, т. 2, като първо ще направя един малък коментар по изказването на колегата Ненков и неговото предложение. Когато се въведе един текст „има възможност да бъде изграден път и съответно инфраструктура“, този текст не означава абсолютно нищо. Нищо не означава! След 20 години, след като приключи поредната концесия на съответния плаж, пак може да има тази възможност, която няма да бъде реализирана. А смисълът на предложението е следният: до всеки плаж, който граничи със защитена територия, задължително трябва да има път – достъп за превозни средства до плажа, за да може да бъде обезпечено нормалното, безаварийно и опазващо живота на хората обслужване на този плаж. Смисълът на това предложение е много сериозен. Стъпваме върху практиката от отдаването на плажове, до които няма път, а има осигурен само пешеходен достъп през някаква пътека. През 2017 г. нашумя случаят с плаж „Делфин“, до който плаж нямаше изграден път, но беше отдаден на концесия с единствената цел да се приберат едни пари, а може би и комисионни – не знам. След като беше отдаден този плаж на концесия, тъй като нямаше път, концесионерът изсече една просека – няколко стотин метра от асфалтирания път към Царево – до плажа, за да може да си осигури съответното изграждане на преместваем обект, от който да печели, за да може да си закара металните стойки за чадъри, за да може да си закара съответните спасителни вишки и така нататък, неща които трудно могат да бъдат пренесени на ръка. Той изсече този път, след което стана скандал, съответно еколози и така нататък, бяха наложени санкции, но необходимостта от такъв път никой не може да я отрече. В случая концесионерът е приложил самоуправство, за да може да упражни концесията на плажа. Като се абстрахираме от този случай, защо трябва до всеки плаж да има пътен достъп, да има път? Може да е черен път, може да е чакълиран, може да е какъвто и да е, но в случай, че нямаме осигурена пътна връзка, в случай на някаква злополука, нещастие – удавяне, сърдечен удар, инфаркт, линейката не може да стигне до плажа. Това е крайно необходимо! Ако в заведението, което примерно предоставя храна, услуги, напитки на плажа, има някакъв пожар, пожарната не може да отиде. Ако имаме, не дай боже, случай с някакви обществени безредици, смисъл сбиване между две групи полицията също не може да отиде дотам. Понякога минутите решават въпроса за живота или смъртта на хората, така че път до всеки плаж трябва да има. Да не говорим, че най-елементарното – едно сметоизвозване, също се нуждае от достъп до плажа, в противен случай плажовете се зариват с тонове боклуци, какъвто беше случаят с разни нудистки и прочее плажове. Друга причина, също немаловажна, е тази, че тези плажове се взимат на концесия, за да може да се поставят някакви преместваеми съоръжения и обекти, от които да се печели и оттам печалбата на концесионера е много по-голяма, отколкото от чадърите. Тези заведения задължително генерират някакви отпадъци, тези отпадъци се съхраняват в помийни ями. Питам: как и по какъв начин ще бъде изнесен боклукът, ще бъдат изнесени отпадъците от тази дейност на съответния обект за хранене? По никакъв начин! С други думи, когато няма път до плажа, той е обречен на необслужване и на зариване с боклуци, и на риск от смърт, и от увреждане на човешкия живот и така нататък. Това са аргументите да направим това предложение. Направихме си труда да обследваме всъщност колко са тези плажове, граничещи със защитени територии и няма път до тях? Те са десетина и всичките са на юг от Царево, господин Кънев – там са тези плажове. На север във равнинната част на Добруджанското крайбрежие, прилежащо към Черно море, има достъп, тъй като няма проблеми за изграждането на такива пътища – има землени пътища, но на юг няма. Става въпрос за десетина от общо 200 плажа. Между другото, пак статистиката показва, че неохраняемите плажове към настоящия момент са някъде към 85. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Говорим за 10 от тях. Така че, аз предлагам да подкрепите това предложение и да наложим задължително наличие на път, който трябва да бъде изграден от държавата или съответно от общината със съответните процедури по отчуждаване, ако държавата иска да печели от тази концесия. Това не е по силите на концесионера. Това са аргументите. Призовавам Ви да подкрепите нашето предложение. Благодаря. Извинявайте. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Симеонов? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Бойчев – имате думата. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Министър! Аз искам да взема отношение по нашето предложение, което сме направили в § 1, т. 1 и което касае условията на търга за отдаване под наем на морски плажове да се публикуват не по-късно от 15 дни преди крайния срок за подаване на заявления. Това е във връзка с приетия на първо четене параграф, който регламентираше условията на търга за отдаване под наем на морски плаж да се публикуват до 30 дни, което даваше според нас малко субективизъм при публикуването на условията. Нашите колеги от „Обединените патриоти“ имат идентично предложение, което е със увеличен срок и той е най-малко 30 дни преди подаване на заявленията, затова ние ще оттеглим нашето предложение и ще подкрепим предложението на „Обединените патриоти“. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Оттегляте Вашето предложение, което е неподкрепено от Комисията? Добре, благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Бойчев? Няма. Други изказвания? Няма. Пристъпваме към гласуване. Току-що беше оттеглено предложението по Доклада на Комисията, което не е подкрепено от Комисията, затова няма да го подлагам на гласуване... (Шум и реплики.) Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Божанков за разделно гласуване на двете точки от § 1. Гласували 140 народни представители: за 62, против 4, въздържали се 74. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на господин Ненков, което беше изчетено от него. Гласували 135 народни представители: за 82, против 18, въздържали се 35. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста в редакция на Комисията за § 1 с гласуваното редакционно предложение на господин Ненков. Гласували 139 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 44. Предложението и параграфът са приети. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев за създаване на нов § 1а. Комисията подкрепя предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението в останалата му част. Ще прочета неподкрепеното: „2. В ал. 4, т. 2, буква „б“ думите „заведения за бързо обслужване“ се заменят със „заведения за хранене“: коктейл-бар или кафе-бар. 3. Алинея 6 се изменя така: „Зоните на активната плажна площ по ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите са равностойни като площ и като достъп до тила на плажа и до морето със зоните с разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности, които той предоставя възмездно на посетителите на морския плаж. Зоните по изречение първо са в равностойна последователност и се обозначават на морския плаж и на указателните табели, поставяни от концесионера или от наемателя на съответния морски плаж.“ 4. В ал. 7 след „до 2 на сто от“ се добавя думите „активната плажна площ“, а думата „площта“ се заличава. 5. В ал. 8 думите „обектите за бързо обслужване“ се заменят със „заведенията за хранене“, а след „до 2 на сто от“ се добавят думите „активната плажна площ“, а думата „площта“ се заличава.“ Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 10, ал. 2, т. 3 думата „пешеходен“ се заличава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам изказвания. Преминаваме към гласуване. Поотделно ще гласуваме текстовете, доколкото те са с различен прочит от страна на Комисията – едни от тях са подкрепени, други не. Гласуваме неподкрепената част от предложението на народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Предложението е неподкрепено от Комисията, освен т. 1, която е подкрепена. Гласували 131 народни представители: за 33, против 3, въздържали се 95. Предложението не е прието. Гласуваме § 2 в редакцията на Комисията, предложена в Доклада. Гласували 136 народни представители: за 21, против 6, въздържали се 109. Предложението не е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. Член 10а се изменя така: „Чл. 10а (1) Извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. (2) Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за устройство на територията. (3) Условията и редът за определяне на местата по ал. 1, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието, храните и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на туризма. (4) Местата по ал. 1 не могат да попадат в границите на защитени територии от категориите по чл. 5, т. 1, 3, 4 и 6 от Закона за защитените територии.“ Ако разрешите, господин Председател, с оглед еднозначното тълкуване на текста предлагам малка редакционна промяна преди началото на текста, който е одобрила Комисията, и в ал. 1 да добавим: „В зона „А“ и в зона „Б“…“ и оттам насетне текстът тече по начина, по който го прочетох: „…извън териториите на морските плажове…“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Към прочетения от Вас текст началото на изречението на ал. 1 започва с: „В зона „А“ и в зона „Б…“ – това е допълнението, което правите. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С уточнението, че голяма част от предложенията на колегата Веселинов са адекватни и в посока на защита на природата ние ще подкрепим част от тях, но това предложение намираме за малко крайно. Да, ред трябва да има, но не можем да приравним кемпери, каравани и в същото число да сложим палатки. Това на практика означава не ограничаване, а забраняване на свободното къмпингуване – една тенденция, която в Европа върви на обратно. Много добър пример в тази посока е Швеция, където свободното къмпингуване, естествено, с подходящи регулации и гаранции за опазване на околната среда е тренд, който носи голяма печалба на държавата и я превръща в много предпочитана дестинация. Ние правим точно обратното, с което ще отблъснем един поток от туристи може би към Гърция и други дестинации. Струва ми се, че тук наистина е крайно и няма да подкрепим с колегите това предложение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Божанков. Има ли реплики към изказването? Заповядайте, господин Веселинов. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Божанков, уважаеми колеги! Преди да направим това предложение, ние сме проучили европейския опит. Режимът за палатките не е по-различен от режима за другите къмпинг възможности с каравани. Нещо повече. Минималните глоби в Европейския съюз за разпъването на палатка или съответно за паркиране на кемпери и прочее започват от 500 евро и стигат до 1500 евро. Уточнявам го, разбира се, Вие имате право да формирате воля, каквато желаете. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Други реплики? Не виждам. Господин Божанков, ще ползвате ли правото на дуплика? Не. Други изказвания? Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Във връзка с изказването на колегата Божанков правя една редакционна поправка: в § 3, чл. 10а думата „палатки“ да отпадне от изречението. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики към изказването? Няма. Други изказвания? Заповядайте, господин Ненков. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, безспорно през последните дни темата предизвика интерес както в Народното събрание, така и извън него. Тук виждам даже представители на различни неправителствени организации и вчера на заседание на Комисията имахме възможност да изслушаме техните притеснения. Безспорно, темата със свободното къмпингуване е важна и задачата на Комисията на Народното събрание беше да намери необходимия баланс – баланс между това какви хора и как искат да си прекарат свободното време, дали по конвенционален начин с традиционните хотели и така нататък, или по малко по-нетрадиционния начин, въпреки че все повече набира инерция – така нареченото свободно къмпингуване, където хората могат да отидат и свободно да разположат своите палатки, кемпери, каравани и така нататък. Само че ние не трябва да бягаме и от един друг проблем. Колкото повече се заражда този вид туризъм, толкова, разбира се, той създава проблеми както за околната среда, така и за общините от гледна точка на това след сезона какво остава след тези хора, които са били на местата, където са разположили своите палатки, кемпери и каравани и ресурсът, който всяка една община – говорим за Черноморската, да отдели, за да може да почисти и опази околната среда. В тази връзка искаме да направим и не искам да подвеждаме обществото – даже преждеговорившият колега Божанков малко подведе в тази насока, едва ли не че искаме да забраним свободното къмпингуване. Не, тук искам категорично за заявя, че ние не искаме да го направим. Това, което сме възприели като подход, даже сме дали и по-голям срок – дори колегата Веселинов вследствие вчера от разговорите ще предложи по-дълъг срок за тези санкции, за хората, които разполагат не на определените места своите палатки, кемпери и каравани. Искаме да определим места, където най-малкото да има елементарни хигиенни изисквания, ако щете, да се знае кой носи отговорност след края на сезона, кой почиства и, разбира се, ако някой не е изпълнил своите ангажименти, каква ще бъде неговата санкция. А за това, разбира се, е предвиден и конкретен срок. Аз мисля, че не трябва да бягаме от този дебат, даже вчера на комисия го изразих най-категорично – самите неправителствени организации да проучат и да дадат своите предложения, така че наистина в бъдеще да се направят определени места, както е в много други държави. Швеция е най-малко удачен пример, предвид факта – аз лично не мога да знам и по-скоро не знам какъв туризъм развива точно за плажове и свободно къмпингуване. Ще Ви дам пример с Гърция, където няма как да отидете някъде, на неопределено место, да си поставите палатката, кемпера или каквото и да било друго, без да носите тази санкция. Мисля, че трябва да се обръщаме към такива държави, където наистина имат толкова развит бизнес, особено насочеността за свободно къмпингуване. Така че нашата задача и цел през следващите месеци и министерствата, които ще ангажираме да се занимават с това, включително и на неправителствените организации, е по този начин да намерим елементарните изисквания, на които да отговаря всеки един. Ние не може да разглеждаме туристите поотделно. Всеки все пак има не само права, а трябва да има и своите задължения. Аз мисля, че не трябва да подвеждаме хората, че едва ли не ние искаме да забраним свободното къмпингуване. Напротив, имам много приятели и познати, които прекарват своето време по този начин и с ясното съзнание и с чиста съвест смятам, че това е правилният подход. Трябва да се носи отговорност и всеки да спазва едни най-малкото елементарни правила. Има много случаи, в които такива свободни къмпингуващи – без някой да се обижда, разбира се, след себе си оставят, и аз не знам как да се изразя, но със сигурност не изглежда много по-екологично и не е много по-екологично и много по-чисто, отколкото преди да отидат на съответните места. Надявам се да подкрепите нашето предложение. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ненков. Има ли реплики? Господин Попов, заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Ненков, аз съм съгласен с Вас, че трябва да има правила, по които да се действа в този случай. Само че съгласете се, че тук е въпрос на култура преди всичко и на възпитание, а не с това дали си с палатка, с тента, или изобщо без палатка, за да оставиш боклук след себе си. В същото време в много развити демокрации, като Америка да речем – знаете, че в центъра на Вашингтон навсякъде човек може да опъне своята палатка и дори да къмпингува там. Тук не говорим за кемпери и каравани – те категорично унищожават природата и не бива. Но не е проблемът в разпъването на някакви палатки. Който реши да остави боклук, винаги ще го остави след себе си – пак повтарям, независимо дали е с палатка, или без палатка. Но да лишите българските граждани от възможност да отидат сред природата, което е богатството на България – това е въпрос на лична култура и хигиена да съхранят това богатство, и да си опъне палатка, ми се струва наистина несериозно. Затова, моля Ви, подкрепете моето предложение – мисля, че е разумно. Пак повтарям, не говоря за кемпери, за каравани или за други такива неща, които наистина унищожават в крайна сметка българската природа. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Има ли други реплики? Заповядайте, господин Божанков. ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, аз не съм къмпингар и всъщност не ние подвеждаме някого, а самите къмпингуващи и неправителствени организации ни потърсиха, за да изразят това опасение, че всъщност след тези промени не говорим за свободно къмпингуване, а за тежко регулирано къмпингуване. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Трета реплика има ли към изказването? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Ненков. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Отзад напред ще започна – господин Божанков, не само с Вас са се свързали неправителствените организации. Разбирам тяхното притеснение, но най-категорично заявявам: никой не иска да забранява свободното прекарване и къмпингуване на хората, които по този начин да си прекарат своите почивни дни. Това, което господин Филип Попов също спомена – единствено, където забраняваме да се поставят такива палатки, са върху дюните. Нали всъщност това беше целта? Даже, ако прочетете Законопроекта в целия му вид, а не само конкретния параграф, който сега обсъждаме примерно, ще видите, че всъщност мотивът за написване на Законопроекта е именно по-голямата защита на тези дюни, всички видове дюни. Това, което сме възприели, че може да се случи върху тези дюни – естествено, човек може да отиде със своите плажни принадлежност и да ги разположи на съответните дюни, но от палатка до палатка има много голяма разлика. В крайна сметка пак някой ще трябва да носи отговорност какво ще се случва след това. Така че не мисля и категорично мога да заявя, че никой не иска да накара хората да попаднат в една тежкорегулируема среда, а точно обратното – трябва да се създаде някакъв режим, да се определят места, където хората да могат по същия начин да изкарат своята почивка, но просто да има яснота кой носи отговорност, има ли санкция, ако примерно Вие след това си оставите боклука. По този начин примерно да подпомогнем и общините, защото ето, вчера четох едно интервю, че между 150 – 200 хил. лв. на година община Шабла отделя само затова, че след така нареченото свободно къмпингуване хората си тръгват, оставят след себе си едни боклуци и общината трябва да ги изчисти. Същевременно тези хора не плащат местни данъци и такси, не плащат такса смет, следователно общината не е предвидила тези пари в своите бюджети в своята план-сметка. Така че няма как да възприемем модела, в който всеки да си прави каквото си поиска, без да носи никаква отговорност. Недейте да плашите хората! Напротив, неслучайно казах преди малко – не бързаме да го възприемем и утре да започнем да налагаме санкции. С колкото е необходимо срокът трябва да бъде удължен и с помощта на неправителствения сектор да се изработят такива елементарни правила. Никой не говори за някакви тежки процедури, които трябва да бъдат спазени. Но елементарни правила, които най-малкото от чисто хигиенна гледна точка трябва да се изпълняват от всеки. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Други изказвания? Господин Веселинов, заповядайте. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Текстът на чл. 10а е изцяло позитивен. Всъщност колегите, говорили с неправителствените организации, не са разбрали, че те също подкрепят този текст. Това създава възможност и не се налага санкция. Всъщност, създавайки тези зони, съответно палатки, за кемпери, за каравани, ние отваряме възможността за легалното къмпингуване организирано. Предполагам, че техният замисъл е друг и ги призовавам да оттеглят това редакционно предложение, а да го направят съответно в чл. 24в, където са санкционните разпоредби. Иначе самият текст на чл. 10а е подкрепен от всички. Включително вчера имаше доста сериозно присъствие на неправителствени организации, които се солидаризираха с него, като казаха, че създава необходимите възможности и всъщност отваря вратата за легалното свободно къмпингуване съобразно природата. Така че моят апел е, ако колегите решат, да оттеглят предложението си и да го направят малко по-късно. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли реплики? Не виждам Други изказвания? Няма заявки за други изказвания. Преминаваме към гласуване. Първо гласуваме редакционното предложение на господин Искрен Веселинов за добавяне на думите „зона „А“ и „зона „Б“ в чл. 10а, ал. 1, изречение първо, преди първата дума „извън територията на морските плажове“ – добавя се „зона „А“ и „зона „Б“. Моля, режим на гласуване. Гласували 129 народни представители: за 90, против 6, въздържали се 33. Предложението е прието. Следващото предложение за редакционна поправка е от господин Филип Попов – в изречение последно на чл. 10а, ал. 1 думата „палатки“ да отпадне. Моля, режим на гласуване. Гласували 128 народни представители: за 37, против 33, въздържали се 58. Предложението не е прието. Преминаваме към предложението на Комисията за създаване на нов § 3, който става § 2, тъй като § 2 отпадна, като всички параграфи ще се преномерират – в текста с редакционна корекция, предложена от господин Веселинов, която приехме. Моля, режим на гласуване. Гласували 131 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 30. Предложението е прието. С оглед напредналото време – почивка. Заседанието ще продължи в 12,00 ч. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Продължаваме със следващите текстове. Заповядайте, господин Веселинов. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 2 има предложение на народния представител Искрен Веселинов: „Параграф 2 да отпадне.“ Предложението е оттеглено. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев: „В § 2 предложеният от вносителя текст става т. 2 и се създава т. 1: „1. В чл.13 ал. 3 се изменя така: „(3) Поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на територията на морските плажове, включително ползваната допълнителна търговска площ по чл. 10, ал. 8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината въз основа на схема. Схемата определя преместваемите обекти и съоръжения, допълнителната търговска площ и зоните по чл. 10, ал. 6. Схемата се изработва от общинската администрация за сметка на съответната община по искане на министъра на туризма, в което се посочва отдаденият под наем или на концесия морски плаж, за който се отнася. При изработване на схемата се спазват изискванията на чл. 5б – чл. 57а от Закона за устройство на територията и на наредбата на общинския съвет по чл. 56, ал. 2 от същия закон, както и предвижданията на устройствените планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура. Одобряването на схемата, както и нейните изменения, се извършват със заповед на главния архитект на общината.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 13, ал. 3 се създава изречение второ: „Одобряването на схемата, както и нейното изменение се извършват от министъра на туризма въз основа на мотивирано становище от главния архитект на общината.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4: „§ 4. В чл. 13 се създава ал. 8: „(8) Главният архитект на съответната община разрешава или отказва издаването на разрешението по ал. 3 в 30-дневен срок от постъпване на искането.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Симеонов – имате думата за изказване. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смисълът на нашето предложение е главният архитект да участва в процеса на определяне на местоположението на преместваемите обекти на плажа, тъй като към настоящия момент той изцяло e изолиран. На него му е предоставено правото и задължението да разпише разрешителното за поставянето на обекта, той обаче практически няма как да се намеси върху разположението на отделните обекти върху територията на плажа, което вече е утвърдено от министъра. Това създава фактически предпоставки за обслужването на интересите и нуждите единствено на концесионера, но не и на обществото, тъй като практиката до момента е следната: концесионерът изготвя схемата за разположение на преместваемите обекти. Изпраща я в Министерството на туризма. То я одобрява и съответно с подписа на министъра тази схема отива при главния архитект, който трябва да разреши поставянето на всеки отделен обект. Повече от ясно е, че Министерството на туризма няма необходимия капацитет, за да определи местоположението на съответните преместваеми обекти, така че те да бъдат съобразени с инфраструктурата, прилежаща към плажа. Много често обекти за хранене примерно, за търговия са разположени точно на входа – на единствения достъп, на единствения път към плажа, и това е съвсем естествено. В сферата на интересите на концесионера е, тъй като по този начин целият пътникопоток минава край съответното заведение за хранене или търговски обект. От друга страна, това създава затруднение при евентуално обслужване на някакъв достъп – примерно на пожарна, на линейка или група хора, просто затруднява придвижването. Има също случаи, когато разполагането на съответните преместваеми обекти, особено в големите курорти, е направено така, че в известна степен обезсмисля съществуването на прилежащите към крайбрежната алея ресторанти, заведения за хранене и каквото и да било друго. Всичко това е в правомощията и в капацитета единствено на главния архитект, който може да определи местата на преместваемите обекти, така че те да не са в никакъв конфликт с общата инфраструктура. Понякога става въпрос например и за разположение на някакви обекти близо или по-далеч съобразно пречиствателна станция, до помпена станция за канализация и така нататък. Тези неща единствено главният архитект може да ги съобрази. От тази гледна точка ние правим предложението: предварителното разположение на преместваемите обекти, първо, да бъде определено от главния архитект, след това съгласувано от министъра и съответно на база на вече одобрената крайна схема да бъдат издадени разрешенията за поставянето на преместваемите обекти. По този начин ние даваме възможност на този, който има капацитет, който поема отговорността, той съответно да определи местата на тези обекти, тъй като определянето им трябва да бъде съобразено освен с производствени инфраструктури, и най-елементарното даже със самата география или топографията на плажа – някъде има примерно дерета, дъждовна канализация и така нататък, и така нататък. Това му е работата на главния архитект – за това е учил, има диплома и може да поеме тази отговорност. Докато аз не виждам какви са специалистите от Министерството на туризма, които могат да определят местоположението, така че да бъде в услуга на обществото, а не на конкретния концесионер. Това са мотивите на нашето предложение, поради което Ви призовавам да го подкрепите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов. Има ли реплики? Няма. Други изказвания по обсъждания текст? Няма заявки. Преминаваме към гласуване. Първо гласуваме предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители за включване на нова т. 1 към чл. 13, ал. 3. Гласували 106 народни представители: за 19, против няма, въздържали се 87. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, неподкрепено от Комисията. Гласували 108 народни представители: за 16, против 1, въздържали се 91. Предложението не е прието. Гласуваме редакцията на Комисията за предложения в Доклада текст на § 2, който става § 4. Гласували 119 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 21. Предложението е прието. Обръщам внимание и моля Комисията да въведе корекция в номерирането. Ще следваме номерацията по Доклада, за да не настъпят обърквания. Моля Ви за тази грижа след приключване на Доклада. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 3 има предложение от народния представител Димитър Бойчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) Забраната за преминаване, паркиране и престой на превозни средства, ремаркета и полуремаркета по ал. 2 не се отнася до случаите на извършване на аварийно-спасителна дейност на територията на морския плаж.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението по вносител в редакцията на Комисията за текст на § 3, който става § 5. Гласували 115 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6: „§ 6. Член 22е се изменя така: „Чл. 22е (1) Който в нарушение на закона ограничава правото на гражданите на свободен и безплатен достъп до морските плажове или определя такси за това, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението по вносител за редакцията на § 4, който става § 6, предложена от Комисията. Гласували 110 народни представители: за 6, против 1, въздържали се 13. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 5 има направено предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7: „§ 7. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Който в нарушение на закона поставя заграждения, ограничаващи свободния достъп до обектите по чл. 6, ал. 4 и 5, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 4000 до 8000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Не виждам желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване на предложението по вносител за редакция на § 5, който става § 7, предложена от Комисията. Гласували 115 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 17. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя за параграфи 6 и 7, които стават съответно параграфи 8 и 9, в редакция на Комисията. Гласували 110 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 8 има направено предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията § 8 да бъде отхвърлен. Гласували 111 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 20. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. Създава се чл. 24в: „Чл. 24в. (1) Който постави палатка, шатра, или паркира кемпер или каравана в чужд имот извън местата, определени по реда на чл. 10а, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 1500 до 3000 лв. (2) Който устройва места за разполагане на палатки, кемпери или каравани в нарушение на разпоредбите на чл. 10а се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Когато нарушението е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, разрешете да направя редакционно предложение в ал. 1 на новия чл. 24: след думите „в чужд“ да добавим „неурегулиран поземлен имот“, а след „имот“ – „в зона „А“ или в зона „Б“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли други изказвания или предложения? Няма. Първо гласуваме предложението за редакционна поправка, постъпило току-що от господин Веселинов, в ал. 1 на чл. 24в след думата „чужд“ да се добави „неурегулиран поземлен имот в зона „А“ или зона „Б“. Гласували 116 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 20. Предложението е прието. Сега гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 10 с предложения от Комисията текст и току-що приетата редакционна поправка. Гласували 111 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 18. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението по вносител за § 9, който става § 11. Гласували 111 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 23. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 10 има направено предложение от народния представител Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. Създават се чл. 26 – 37: „Чл. 26. (1) Който постави преместваем обект или съоръжение на територията на неохраняем морски плаж, на морски плаж за природосъобразен туризъм или прилежащата им акватория, без да има право на това, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 6000 до 12 000 лв. или имуществена санкция от 12 000 до 60 000 лв. Чл. 27. (1) Който в нарушение на чл. 10, ал. 6 не изпълни изискването за осигуряване на равностоен достъп до морето по отношение на зоната на активната плажна площ по чл. 10, ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 6000 до 12 000 лв. Чл. 28. Който в нарушение на чл. 10, ал. 6 не обозначи зоната на активната плажна площ по чл. 10, ал. 4, т. 1 за свободно разполагане на плажни принадлежности с указателна табела, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв. или с имуществена санкция от 700 до 1400 лв. Чл. 29. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 10, ал. 7 или 8, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 2000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв. Чл. 30. (1) Който в нарушение на закона постави преместваеми обекти и съоръжения върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. (2) Който в нарушение на закона постави шатра, палатка, навес, заслон или друг вид съоръжение върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. (3) Който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. (4) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 3000 до 6000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. (5) Когато нарушението по ал. 2 и 3 е извършено повторно, наказанието е глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 31. (1) Който, без да има право на това, разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба от 2000 до 6000 лв. или с имуществена санкция от 4000 до 20 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв. Чл. 32. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 22е, 24, 24а, 25, 26, 27, 28, 29, чл. 30, ал. 1 и 2 и чл. 31 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма. (2) В случаите по чл. 7, ал. 6 актовете за установяване на нарушенията по чл. 24, 25, 27, 28, 29, чл. 30, ал. 1 и 2 и чл. 31 се съставят от длъжностни лица, определени от областните управители. (3) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 12 и на чл. 17а, ал. 1 – извън случаите по чл. 30, се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава двадесет и трета от Закона за устройството на територията. (4) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 23, 23а и 24в се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината. (5) В случай че министърът на туризма е сезиран за извършването на нарушение по чл. 23 и 24в и не е започнато административно-наказателно производство по реда на ал. 4, актовете за установяване на нарушение се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на туризма или от областните управители. (6) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 4 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава шеста от Закона за подземните богатства. (7) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 11, ал. 2, т. 2 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава дванадесета от Закона за водите. (8) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 6 и чл. 11, ал. 2, т. 1 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава шеста, раздел II от Закона за управление на отпадъците. (9) Актовете за установяване на нарушения на чл. 10, ал. 2, т. 7 и чл. 11, ал. 2, т. 3 се съставят от длъжностни лица, определени по реда на глава осма от Закона за защита на растенията. (10) Актовете за установяване на нарушения по чл. 31, извършени на неохраняем морски плаж и на морски плаж за природосъобразен туризъм, се съставят и от длъжностни лица, определени от областните управители. (11) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Чл. 33. Наказателните постановления се издават: 1. от министъра на туризма или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 1 и 5; 2. от областните управители или оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 2, 5 и 10; 3. от компетентните органи, определени по реда на глава двадесет и трета от Закона за устройството на територията – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 3; 4. от кмета на общината или оправомощени от него длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 4; 5. от компетентните органи, определени по реда на глава шеста от Закона за подземните богатства – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 6; 6. от компетентните органи, определени по реда на глава дванадесета от Закона за водите – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 7; 7. от компетентните органи, определени по реда на глава шеста, раздел I от Закона за управление на отпадъците – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 8; 8. от компетентните органи, определени по реда на глава осма от Закона за защита на растенията – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 9; 9. от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица – за нарушенията, установени по реда на чл. 32, ал. 11. Чл. 34. За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилагат принудителни административни мерки. Чл. 35. (1) За преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 1 и 5, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице: 1. издава задължителни предписания за отстраняване на нарушението за сметка на нарушителя; 2. издава задължителни предписания до нарушителя за отстраняване на плажните принадлежности, с чиято площ се нарушава процентното съотношение по чл. 10, ал. 4, т. 1; нарушителят изпълнява задължителното предписание по изречение първо за собствена сметка; 3. издава задължителни предписания до нарушителя за отстраняване на преместваемите обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, с чиято площ се надвишава допустимата площ на преместваемите обекти и/или на допълнителната търговска площ от площта на морския плаж; нарушителят изпълнява задължителното предписание по изречение първо за собствена сметка; 4. спира дейността на разположените от нарушителя преместваеми обекти по чл. 10, ал. 4, т. 2, както и достъпа до тях, включително чрез пломбиране и запечатване, до отстраняване на нарушението; 5. отстранява нарушението за сметка на концесионера или наемателя. (2) За преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 4, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава задължителни предписания за отстраняване на нарушението за сметка на нарушителя. (3) Прилагането на принудителните административни мерки се извършва с мотивирана заповед на министъра на туризма, съответно – на кмета на общината, или на оправомощени от тях длъжностни лица. (4) Заповедта за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение. (5) Заповедта по ал. 3 може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението ѝ. Чл. 36. (1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 3, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за устройството на територията. (2) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 7, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за водите. (3) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, установени по реда на чл. 32, ал. 8, се прилагат принудителни административни мерки по вид, компетентни органи, които ги прилагат, и начин за тяхното прилагане, определени със Закона за управление на отпадъците. Чл. 37. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов. Има ли изказвания по предложението на вносителя и редакцията, предложена от вносителя за § 10, който става § 12? Не виждам заявки за изказване. Гласуваме предложението на вносителя за § 10, който става § 12, в редакцията по Доклада на Комисията. Гласували 124 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 34. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 11 има предложение от народните представители Валери Симеонов, Христиан Митев и Георги Колев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Комисията за § 11, който става § 13. Гласували 114 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 27. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: „Заключителна разпоредба“. Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за наименованието на подразделението. Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Има предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. Наредбите по чл. 10а, ал. 3 и по чл. 21, ал. 1, т. 7 се издават в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 14 с текст, предложен в Доклада на Комисията. Гласували 119 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Има предложение от народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Гергана Стефанова, Пламен Христов и Боряна Георгиева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В Приложение № 3 към § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби след текста „НР 14 „Токсични за околната среда“: отпадъци, които представляват или могат да представляват непосредствени или проявяващи се след време рискове за един или повече компоненти на околната среда.“ се добавя „Отпадъци, които отговарят на някое от следните условия, се класифицират като опасни със свойство HP 14: 1.1. Отпадъци, които съдържат вещество, класифицирано като озоноразрушаващо с код на предупреждение за опасност Н420 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB, L 353/1 от 31 декември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1272/2008“, като концентрацията на това вещество е равна или по-висока от пределната концентрация от 0,1%. [с(Н420)>0,1%]. 1.2. Отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи остра опасност за водната среда с код на предупреждение за опасност Н400 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като концентрацията на тези вещества е равна или по-висока от пределната концентрация от 25%. За такива вещества се прилага гранична стойност от 0,1%. Щ с (Н400) > 25 %]. 1.3. Отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категории 1, 2 или 3 с код на предупреждение за опасност Н410, Н411 или Н412 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът от всички концентрации на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категория 1 (Н410), умножен по 100 и прибавен към сбора от концентрациите на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категория 2 (Н411), умножен по 10 и прибавен към сбора от концентрациите на всички вещества, представляващи хронична опасност за водната среда от категория 3 (Н412), е равен или по-висок от пределната концентрация от 25%. За вещества, класифицирани като Н410, се прилага гранична стойност от 0,1%, а за вещества, класифицирани като Н411 или Н412, се прилага граничната стойност от 1%. [100 х Ес (Н410) + 10 х Ес (Н411) + Ес (Н412) > 25 %] 1.4. Отпадъци, които съдържат едно или повече вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда от категории 1, 2, 3 или 4 с код(ове) на предупреждение за опасност Н410, Н411, Н412 или Н413 в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, като сборът на концентрациите на всички вещества, класифицирани като представляващи хронична опасност за водната среда, е равен или по-висок от пределната концентрация от 25%. За вещества, класифицирани като Н410, се прилага гранична стойност от 0,1%, а за вещества, класифицирани като Н411, Н412 или Н413, се прилага граничната стойност от 1%. [Е с Н410 + Е с Н411 +Е с Н412 + Е с Н413 > 25 %] където: Е = сбор, а с = концентрации на веществата. 2. Забележката под таблица 9: „Присъждането HP 14 за опасно свойство се извършва въз основа на критериите, определени в приложение VI към Директива 67/548/ЕО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества“, се заличава.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков. Има ли изказвания към предложения текст за § 15? Не виждам желаещи. Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 15 с текст, включен в Доклада на Комисията. Гласували 116 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Параграф 12 – предложение от народните представители Симеонов, Митев и Колев: „В § 12 накрая се добавя „с изключение на § 2, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2020 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 16: „§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 10 относно чл. 24в, който влиза в сила в едногодишен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Има ли изказвания? ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, разрешете ми да направя редакционно предложение, свързано с диалога с неправителствените организации, проведен в нашата комисия вчера – вместо думите „от обнародването на закона в „Държавен вестник“, да стане „от влизане в сила на Наредбата по чл. 10а, ал. 3“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване на неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Симеонов, Митев и Колев. Гласували 108 народни представители: за 43, против 1, въздържали се 64. Предложението не е прието. Сега гласуваме току-що предложената редакционна поправка от господин Веселинов – в предложения в Доклада на Комисията текст „от деня на обнародването“ да се чете „след влизане в сила на Наредбата по чл. 10а, ал. 3“. Правилно ли го възпроизведох, господин Веселинов? ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме редакционното предложение. Гласували 113 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 23. Предложението е прието. Сега гласуваме предложението на Комисията по текста на вносителя в редакция, предложена в Доклада, с току-що включената редакционна поправка. Гласували 113 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 23. Предложението е прието. Думата поиска министър Ангелкова. Госпожо Министър, заповядайте. МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да използвам възможността да благодаря на всички Вас за подкрепата и за конструктивния диалог във връзка с приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, който е изключително важен за управлението и стопанисването на морските плажове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ. Вносители: народният представител Мария Белова и група народни представители, приет на първо гласуване на 5 юни 2019 г. Заповядайте, уважаема госпожо Белова – имате думата. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за лицата: госпожа Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и госпожа Марияна Стойчева – юрисконсулт в Държавен фонд „Земеделие“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата. Гласували 103 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, поканете допуснатите в залата. Моля, продължете, уважаема госпожо Белова. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 954-01-36, внесен от народния представител Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г., приет на първо гласуване на 5 юни 2019 г., проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона. Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, продължете. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „Преди § 1 се създава нов параграф: „§. … В чл. 9в се правят следните изменения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) В 60-дневен срок от постъпването им Ръководителят на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. разглежда възраженията по ал. 4 и потвърждава или изменя оценката по ал. 3. Заповедта за потвърждаване или изменение на оценката подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. 2. В ал. 6 в уводното изречение думите „Въз основа на извършената предварителна оценка, съответно на уведомлението по ал. 5“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Заповядайте, професор Бъчварова – имате думата. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е за възможността да бъде обжалвана предварителната оценка на ранкинга на проектите, които се приемат по Програмата за развитие на селските райони. В Комисията вчера беше проведен един много сериозен дебат, за който аз благодаря, и затова ще оттегля това предложение. Но много ми се ще между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ да има съгласуване, защото Държавен фонд „Земеделие“ твърди, че предварителната преценка ще забави целия процес на обработка на проектите и с това ще затрудни кандидатстващите. В същото време в официалното становище на Министерството на земеделието, храните и горите се подчертава, че и сега е възможно обжалване на този акт, но не е препоръчително. Когато има две такива коренно различни становища писмено и в дебатите се дадат достатъчно аргументи в полза на предложението, ми се струва редно да оттегля предложението. Но все пак, ако се върви в тази посока – непрекъснато да има противопоставяне между двете институции, смятам, че никой няма полза от такава конфронтация, най-малко тези, които определяме със законите какво трябва да се случи и как трябва да бъде управлявана Програмата за развитие на селските райони. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема професор Бъчварова. Оттегляте предложението – да, благодаря Ви. Продължаваме със Законопроекта. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: По § 1 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 12 ал. 7 се изменя така: „(7) Отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове.“ По § 2 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 20а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: „Изпълнителният директор:“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за издаване на административни договори и/или за сключване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“ 3. В ал. 4 след думата „законодателство“ се добавя „както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2“, а думите „съобразно териториалната им компетентност“ се заличават. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.“ 5. Създава се ал. 6: „(6) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване два текста. Първият е предложената редакция от Комисията за текста на § 1, и втори текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2. Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2. Предложенията са приети. Моля, продължете, уважаема госпожо Белова. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля за техническа редакция: „2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или сключване на административни актове…“. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, прочетете го ясно. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „(3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, ще подложа на гласуване предложението за редакционната поправка на вече гласувания текст, след това ще гласуваме текста отново. (Шум и реплики.) Редакционната поправка Ви беше току-що представена. Ще подложа на гласуване предложението. Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1. Редакционната поправка е приета. Подлагам на прегласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 2, с гласуваната вече редакционна поправка. Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: По § 3 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „В § 3, т. 3 се правят следните изменения: 1. Създаваната ал. 8 – отпада. 2. Създаваната ал. 9 става ал. 8, като в нея думите „Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове“ се заменят с „Министъра на земеделието, храните и горите“, а думите „и по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Ирена Димова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 след думата „фондове“ се добавя „и/или от държавния бюджет“, а числото „100“ се заменя с „250“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ 3. Създават се ал. 6 – 9: „(6) Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. (7) Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (8) Обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. (9) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Професор Бъчварова, имате думата – заповядайте. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че редакцията на § 3 съществено се различава от тази на вносителя. Становището ми е, че текстовете много по-добре звучат и са доста по-ясни от първоначалния вариант. Но все пак оставяме на мнение, че методиката преди, а сега правилата, на базата на които ще се изискват или ще се изплащат субсидии, за които има финансови корекции, следва да бъдат съгласувани с министъра на земеделието и храните. В Становището на Министерството на земеделието, храните и горите много ясно се казва, че изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е този, който налага санкциите и осъществява цялата процедура по тяхното вземане. Но тук не става въпрос кое налага санкции. Тук става въпрос едни правила – преди методика, сега правила, да бъдат съгласувани между двете институции. Това ми се струва, че е по разумното предвид факта, че Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“ са като скачени съдове и би следвало да работят в унисон и да са наясно за това какво се случва – това ни е предложението, а не Министерството на земеделието, храните и горите да бъде водещата институция по отношение на санкциите. Затова държим на нашето мнение, че министърът на земеделието, респективно Министерството на земеделието, храните и горите, трябва да има също своето участие в координацията по отношение на прилагането на финансови корекции. В заключение, искам да споделя, че дебатите във връзка с предлагането на Закона остават в мен впечатлението, че има доста сериозни разминавания между Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за управление на средствата от европейските фондове. Все още нестиковането между двата закона създават проблеми не само от гледна точка на прилагане на законодателството, но също така и на прилагащите органи. Усилията на Министерството на земеделието, храните и горите наистина е да отстранят тези казуси, защото в противен случай ще продължаваме за всеки казус, който се е получил в резултат на това, че даден бенефициент оспорва един или друг акт на Държавен фонд „Земеделие“, ще трябва да променяме Закона. Това е принципна постановка, която според мен е важно да бъде разгледана обстойно и то на сериозно юридическо ниво, за да могат проблемите, които в момента съществуват, да се решат. Все пак знаете, че близо 100 хиляди земеделски стопани кандидатстват по директни плащания за всяка една от мерките по Програмата за развитие на селските райони, които са между шест седем осем хиляди. Също кандидатстват! Те могат да оспорват, имат своите права и ако няма яснота в Закона, се създават именно такива предпоставки – да променяме Закона заради един или друг казус, възникнал в правосъдието. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова. Реплики? Не. Други изказвания? Не виждам. Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител професор Бъчварова и група народни представители. Гласували 107 народни представители: за 21, против 43, въздържали се 43. Предложението не се приема. Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 3 по вносител. Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 28а ал. 3 се отменя.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 4 с текст съгласно предложението на Комисията. Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не. Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението. Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: По § 4 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5: „§ 5. Разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон.“ По § 5 има предложение от народния представител Димитър Гечев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване два текста: първият е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 4, който става § 5, и вторият – текстът на вносителя за § 5, който става § 6. Гласували 101 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 3. Предложенията са приети. Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова. Съобщения за парламентарен контрол на 14 юни 2019 г., петък: 1. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на два въпроса от народните представители Антон Кутев и Стоян Мирчев; и Михаил Христов. 2. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народния представител Крум Зарков. 3. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на три въпроса от народните представители Таня Петрова; Иван Валентинов Иванов; и Стоян Мирчев и Антон Кутев. На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали: - заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – на три въпроса от народните представители Георги Вергиев; Иван Валентинов Иванов; и Десислав Чуколов; - министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Любомир Бонев; - министърът на културата Боил Банов – на един въпрос от народния представител Диана Саватева; - министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Тишев; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на четиринадесет въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов (два въпроса); Георги Гьоков (единадесет въпроса); и Стефан Бурджев (един въпрос). Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлага отговорът на един въпрос от народния представител Стефан Бурджев към министъра на културата Боил Банов. Поради предварително поет ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева и министърът на младежта и спорта Красен Кралев. Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова; министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Следващо редовно пленарно заседание – 14 юни 2019 г., 9,00 ч., съгласно приетата програма за работа. Закривам заседанието. (Закрито в 13,29 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков Джейхан Ибрямов

Уважаеми клиенти,

Информираме ви, че на 21 юни от 9.00 ч. до 13.00 ч. и на 28 юни от 9.00 ч. до 16.00 ч. ще бъде преустановено електрозахранването в офис на НАП „Витоша“, поради планирани дейности на електроразпределителното дружество.

В тези периоди обслужването ще бъде затруднено. При необходимост можете да използвате електронните услуги на НАП.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 12 – 14 юни 2019 г.: „1. Доклади на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност за 2017 – 2018 г. Вносител е Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 31 май 2018 г. и на 30 май 2019 г. 2. Годишни доклади за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните на Закона за електронните съобщения през 2017 и 2018 г. Вносител е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на 8 юни 2018 г. и 30 май 2019 г. 3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г. 4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г. Вносител е Министерският съвет на 16 май 2019 г. 5. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представяне и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по културата и медиите на 10 юни 2019 г. 6. Изслушване на министъра на образованието и науката на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно Националните програми като инструмент за реализиране на политики в сферата на образованието. Вносители са Милена Дамянова и Галя Захариева на 11 юни 2019 г. – първа точка за четвъртък, 13 юни 2019 г. 7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вносител е Министерският съвет на 26 февруари 2019 г., приет на първо гласуване на 28 март 2019 г. – точка втора за четвъртък, 13 юни 2019 г. 8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители са Мария Белова и група народни представители на 31 май 2019 г., приет на първо гласуване на 5 юни 2019 г. – точка трета за четвъртък, 13 юни 2019 г. 9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител е Министерският съвет на 28 май 2019 г., приет на първо гласуване на 6 юни 2019 г. – точка първа за петък, 14 юни 2019 г. 10. Парламентарен контрол.“ Колеги, моля режим на гласуване по така прочетения Проект за дневен ред. Гласували 191 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 38. Предложението е прието. Постъпили законопроекти и проекторешения: Законопроект за публичните предприятия с вносител Министерският съвет. Водеща комисия е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по бюджет и финанси. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност с вносители Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването. Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси. Законопроект за марките и географските означения. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по икономика, политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и храните и Комисията по бюджет и финанси. Доклад относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представяне и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по културата и медиите. Съобщения: На 6 юни 2019 г., с вх. № 902-00-13, в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е постъпил консолидиран Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Подкомисията по отчетност в публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. На 6 юни 2019 г., с вх. № 902-00-14, в Народното събрание е постъпил Отчет за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. От Националния статистически институт е постъпила информация за: индекси на цените за производител в промишлеността през април 2019 г.; стопанска конюнктура май 2019 г.; брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2019 г. – предварителни данни; производителност на труда заети лица и отработено време за първото тримесечие на 2019 г.; индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно“ без търговията с автомобили и мотоциклети през април 2019 г.; индекси на промишленото производство през април 2019 г.; индекси на строителната продукция през април 2019 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ДОКЛАД НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ИЗВЪРШЕНАТА ДЕЙНОСТ ПРЕЗ 2017 г. и 2018 г. С Доклада ще ни запознае господин Лазаров – председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специализираните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Заповядайте, господин Лазаров. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, преди да Ви запозная с Доклада на Комисията, моля да подложите на гласуване за допуск в залата на господин Пламен Колев – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Илко Желязков – заместник-председател, и членовете: господин Илия Ганов, господин Огнян Янакиев и господин Огнян Атанасов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, гласуваме предложението за допуск в залата, направено от господин Лазаров. Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите в залата. Господин Лазаров, слушаме Ви. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „ДОКЛАД относно Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г., № 809-00-1, внесен на 31 май 2018 г., и Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г., № 909-00-1, внесен на 30 май 2019 г. На заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения изслуша доклади на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. и 2018 г. На заседанието присъстваха: господин Пламен Колев – председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет; господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България; господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и господин Цветан Китов – председател на Държавна агенция „Технически операции“, както и господин Желязков – заместник-председател, и членовете на Бюрото господин Ганев, господин Янакиев и господин Атанасов. От името на вносителя докладите на Националното бюро за извършената дейност през 2017 г. и 2018 г. се представиха от господин Пламен Колев. В изпълнение на чл. 34б, ал. 7 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) докладите са внесени за изслушване и приемане от Народното събрание. В тях се съдържат обобщени данни за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства (СРС). I. При осъществяването на дейността си през 2017 г. Националното бюро е провело 46 заседания и е взело 780 решения. Извършило е 323 проверки на органите по чл. 13, 34н, 15 и 20 от ЗСРС за спазване процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС. Извършило е 128 проверки на дейността на ДАТО и 95 на СДТО – ДАНС. През 2017 г. са осъществени процедури със СРС по отношение на 2748 лица, а през 2016 г. на 2749 лица, като е отчетена трайна тенденция към намаляване на броя на лицата, контролирани със СРС, спрямо предходни години. Поисканите за прилагане оперативни способи са общо 17 714 броя, като през 2016 г. те са били 14 382 броя. В Доклада е отразен броят на поисканите видове оперативни способи. В 261 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС. За 640 лица прилагането на СРС е започнало по реда и условията на чл. 17 от ЗСРС и за 28 лица по чл. 18 от ЗСРС. През 2016 г. лицата са били съответно 685 и 49. През 2017 г. исканията за използване на СРС са 5939, по които са постановени 1315 отказа и 4624 разрешения. Най-често СРС са използвани за разкриване на престъпления по чл. 321 от НК – организирана престъпна група, чл. 354а от НК – наркотични вещества, чл. 234 от НК – акцизни стоки, чл. 209 от НК – измама, чл. 195 от НК – кражби, и чл. 301 от НК – подкуп. Относителният дял на заявителите към общия брой инициирани процедури е най-висок при МВР, Прокуратура, ДАНС и Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната. Националното бюро е констатирало, че през 2017 г. съдебният контрол върху използването и прилагането на СРС е значително завишен, за което свидетелства по-големият брой и добре мотивирани откази. По отношение на информацията, непослужила за изготвяне на веществени доказателствени средства, е направен извод, че същата се унищожава в законоустановения срок, в резултат на своевременно упражняван контрол от ръководителите на органите по чл. 13 и чл. 20 от ЗСРС. В резултат на прилагане на СРС са изготвени 1670 броя веществени доказателствени средства, при 1431 броя през 2016 г. В Доклада са посочени още данни за постъпилите сигнали за незаконосъобразно прилагане на СРС и за съдебните дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, заведени от граждани за претърпени от тях неимуществени вреди. Изложени са и съответните предложения за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на СРС. II. В Доклада за извършената дейност през 2018 г. се отбелязва, че Националното бюро е провело 32 заседания, взело е 468 решения и е извършило 133 проверки за спазване процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез СРС. Извършило е 80 проверки на дейността на ДАТО и 73 на СДТО – ДАНС. През 2018 г. са използвани СРС по отношение на 3046 лица. Поисканите за прилагане оперативни способи са общо 16 002 броя. В Доклада е отразен броят на поисканите видове оперативни способи. В 279 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС, чийто анализ на данни показва относителна стабилност на тези специфични процедури. За 607 лица прилагането на СРС е започнало по реда и условията на чл. 17 от ЗСРС и за 7 лица по чл. 18 от ЗСРС. През 2018 г. исканията за използване на СРС са 6099, по които са постановени 771 отказа и 5328 разрешения. Запазва се тенденцията СРС да се използват най-често за разкриване на престъпления по чл. 321 от НК – организирана престъпна група, чл. 354а от НК – наркотични вещества, чл. 234 от НК – акцизни стоки, чл. 209 от НК – измама, чл. 195 от НК – кражби, и чл. 301 от НК – подкуп. Запазва се относителният дял на заявителите към общия брой инициирани процедури – МВР, Прокуратура, ДАНС и Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната. Информацията, непослужила за изготвяне на веществени доказателствени средства, се унищожава в законоустановения срок, а изготвените веществени доказателствени средства са 1714 броя, което увеличение свидетелства за ефективността на прилаганите СРС. В Доклада се съдържат още данни за образуваните преписки по постъпили сигнали за незаконосъобразно прилагане на СРС, за съдебните дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и за изводите и предложенията за усъвършенстване на правната уредба на процедурите, свързани с използването на СРС. Посочени са и основните стратегически цели на Националното бюро за периода 2019 г. – 2024 г. В рамките на дискусията членовете на Комисията изразиха пълната си подкрепа за докладите, които съдържат достатъчно данни и постигат основната си цел за обективна информираност на Народното събрание и обществото, за резултатите от упражнения контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията с 4 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решения Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г., № 809-00-1, внесен на 31 май 2018 г., и Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г., № 909-00-1, внесен на 30 май 2019 г.“ Позволете ми, господин Председател, да прочета и проектите на решения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, ще Ви помоля да ни запознаете с проектите за двете решения. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г.“ И вторият Проект на решение. „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. Отривам разискванията. Има ли изказвания? Уважаеми народни представители, запознахме се с Доклада за работата на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за 2017 г. и 2018 г. Не виждам желаещи за изказване. Закривам разискванията. Някой от гостите има ли желание? Думата има господин Пламен Колев – председател на Бюрото. Заповядайте, господин Колев, слушаме Ви внимателно. ПЛАМЕН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Международните и европейските стандарти, както и решенията на Европейския съд по правата на човека изискват и насърчават прозрачност по отношение на процедурите при прилагане на специални разузнавателни средства с цел регулиране на предпазни механизми срещу произволни действия на държавните структури. За обезпечаване на дейността си по осъществяване наблюдение на процедурите по искане, разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразно използване на СРС Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства изготвя годишен доклад, който е обществено достояние, и съдържа подробни прегледи на системите за контрол. Публикуването на годишните доклади повишава прозрачността чрез редовно информиране на парламента и обществото относно работата на Националното бюро за осъществяване на контрол и предоставя статистически данни относно броя на лицата, които са били под наблюдение през отчетния период. Няма да се спирам подробно на всички данни, които са изложени в докладите за 2017 и 2018 г., а ще Ви представя само тези, които считам, че ще дадат възможност да придобиете представа за това как се развиват процедурите със специални разузнавателни средства и дейността на органите, имащи отношение по прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства. Както спомена и господин Лазаров, през 2018 г. специални разузнавателни средства са използвани по отношение на 3046 лица при 2748 през 2017 г. През 2018 г. заявителите са поискали прилагане на общо 16 002 броя оперативни способи и са приложени 8607. Забелязва се тенденция от периода 2011 – 2015 г. към намаляване броя на лицата, контролирани със специални разузнавателни средства. Само за информация за 2018 г. те са около 43 на 100 хиляди. Това според нас е следствие на повишените изисквания и контрол на ръководителите на органите, които имат право да искат използване на специални разузнавателни средства, съгласно чл. 13 от ЗСРС, за целесъобразното им използване, както и изискванията на съдиите заявителят да предоставя всички материали, на които се основава искането. Наложени са и завишени критерии и стандарти от страна на съдиите, което също води до намаляване броя на лицата, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства. Немаловажна роля е извършването на наблюдение и контрол на процедурите, осъществявани от Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства и ресорната парламентарна комисия. През 2018 г. относителният дял на заявителите към общия брой инициирани процедури е следният: МВР – 60,78%, Прокуратурата – 34,27%, ДАНС – 4,82%, Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната – 0,13%, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – 0,53%. И през 2018 г. Служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната и Държавна агенция „Разузнаване“ не са искали и съответно няма данни да са прилагали специални разузнавателни средства. Тук сравнителният анализ показва, че през последните няколко години се вижда голямо намаление в дела на процедурите по искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ – от 31,5% през 2014 г. към 4,82% през 2018 г. Като обективни причини, които е откроило Бюрото, са промените в сроковете по чл. 21, ал. 1, т. 2, в които за предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от особената част и защита на националната сигурност, използването на СРС е допустимо до 2 години, може да бъде продължено до 3 години общо, както и прехвърляне на правомощия във връзка с влезлия в сила Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. През 2018 г. в 3325-те процедури по отношение на лица и обекти са били изготвени 6099 искания. За сравнение през 2017 г. те са 5939. Следва да направя уточнение, тъй като имаше различни информации в медиите, че исканията за използване на специални разузнавателни средства надвишават значително броя на лицата, спрямо които е прилагано специално разузнавателно средство. Това е така, защото за едно лице са изготвени повече от едно искания за прилагане на специални разузнавателни средства – или във връзка с прилагането на допълнителен способ, или установен нов комуникатор, или искане за продължаване на срока за прилагане на специални разузнавателни средства. Бюрото подкрепя и приема за правилна тази практика, която се прилага през последните години, тъй като считаме, че всички действия спрямо лицата, които се извършват със специални разузнавателни средства, следва да бъдат поискани и разрешени от съда съгласно разпоредбите на Закона с цел упражняване на контрол и недопускане на произволни действия от страна на заявителите. Както спомена господин Лазаров, най-голям брой специални разузнавателни средства са използвани за разкриване на престъпления по чл. 321, чл. 354, чл. 209 и чл. 242. Данните недвусмислено сочат, че през 2018 г. използването на СРС по чл. 321 от Наказателния кодекс се е увеличило с около 25% в сравнение с предходните години. През 2018 г. съдиите от общо 6099 искания са дали разрешения по 5328, като 3909 са по първоначални искания и 1419 за продължаване на срока. Данните показват, че 68,1% от разрешенията са дадени от Специализирания наказателен съд, Окръжен съд – Пловдив, и Окръжен съд – Стара Загора. И през 2018 г. Специализираният наказателен съд се е произнесъл по най-много искания – 52,91% от всички постъпили в съдилищата. В докладите е констатирано, че предвид на това, че Специализираният наказателен съд се произнася по най-много искания, а материално-техническото и кадрово обезпечение на дейността му не отговаря на натовареността, следва да бъдат предприети съответните действия. В тази връзка съобразно правомощията си Бюрото е уведомило Висшия съдебен съвет и председателя на Върховния касационен съд за констатираните проблеми и към 2018 г. са предприети съответните мерки. В докладите за 2017 и 2018 г. Бюрото е извършило задълбочен анализ на постановените откази и мотивите, с които съдиите отказват прилагане на специални разузнавателни средства, и са установени няколко групи системни пропуски и недостатъци в исканията на заявителите. Няма да се спирам подробно на тях, само ще кажа, че към настоящия момент Бюрото констатира, че тази информация е анализирана от структурите, които искат използване на специални разузнавателни средства, и са предприети конкретни действия. В тази връзка по инициатива на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата са организирани семинари, работни срещи и обучения, чиято цел е повишаване на капацитета на служителите и отстраняване на лошите практики. Бюрото, от своя страна, има намерение да продължи работата в тази насока и при осъществяване на наблюдение на процедурите своевременно да информира ръководителите на съответните структури при констатиране на пропуски и дефицити в дейността по прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства. По отношение на оперативните способи – общият брой разрешени за прилагане оперативни способи е 16 002, като реално са приложени 8000 броя. Разпределението е по видове, както следва: - чл. 5 – наблюдение: разрешени са 4622 броя, а са приложени 1669 броя; - чл. 6 – подслушване: разрешени са 5154 броя, като са приложени 5124; - чл. 7 – проследяване: разрешени са 4609 броя, като са приложени 1638; - чл. 8 – проникване: разрешени са 712 броя, като са приложени 60 броя; - чл. 9 – белязване: разрешени са 231 броя, като са приложени 29 броя; - чл. 10 – проверка на кореспонденцията: разрешени – 615 броя, приложени са 47; - чл. 10а – контролирана доставка: разрешени са 7 броя, приложени са 2; - чл. 10б – доверителна сделка: разрешени са 25 броя, приложени са 16; и - чл. 10в – служител под прикритие: разрешени са 27 броя, като са приложени 22 броя. През 2018 г. са приложени 53,72% от разрешените оперативни способи. За сравнение: през 2017 г. те са 58,78%; през 2016 – 55,67%. Анализът на приложените оперативни способи показва, че продължава практиката най-често използваният способ да е подслушването съгласно чл. 6 от ЗСРС, но същевременно през последната година се наблюдава увеличаване при прилагането на оперативните способи доверителна сделка и служител под прикритие. Това са два от най-сложните за подготовка и трудни за изпълнение оперативни способи, но пък за сметка на това ефективността при тях е най-голяма и резултатите са неоспорими. Показател, който показва, че службите се стремят да развиват своя капацитет, умения и уменията на служителите си и чрез по-активни действия да работят за разкриване и предотвратяване на престъпни деяния. През 2017 и 2018 г. органите по чл. 20 от ЗСРС – тези, които прилагат специални разузнавателни средства, са приложили хипотезата на чл. 22, ал. 3, т. 1 – когато прилагането на СРС не започва или се прекратява, в три случая: по едно искане за разкриване на престъпление извън посочените от Закона, а по две – за допуснати явни фактически грешки. По отношение на резултатите – в резултат на прилагане на СРС през 2018 г. са изготвени 1714 броя веществени доказателствени средства, което е с 2,63% повече от 2017 г. Съотношението между броя изготвени ВДС и броя на лицата с временно ограничение на правата със специални разузнавателни средства е 56,27%. За сравнение: през 2017 г. това съотношение е 55,52%. Анализът показва, че ефективността по този относителен критерий е над 50%. В заключение, искам да Ви представя дейността на Бюрото, свързана с работа по сигнали на граждани. През 2018 г. в Бюрото са образувани 115 преписки за проверки на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства. От тях 106 са по сигнали на граждани. В пет случая Бюрото се е самосезирало, а от други институции – ресорна парламентарна комисия, прокуратура и Окръжен съд – София, са препратени по компетентност четири сигнала. За сравнение: през 2014 г. са образувани 29 преписки, през 2015 г. – 123, през 2016 г. – 88, през 2017 г. – 146. Към 31 декември 2018 г. са решени 104 преписки и съответните граждани са уведомени за резултата. През 2018 г. Бюрото не е констатирало случаи на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства. Това в известна степен се дължи на факта, че през периода 2014 – 2017 г. гражданите са уведомявани за неправомерни действия спрямо тях, които са извършени преди създаването на Бюрото. С повишаване на контрола върху процедурите намалява и рискът от възможни нарушения на Закона. През 2018 г. две дела са завършили по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, които са заведени от граждани, по преписки на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. По първото Върховният касационен съд е присъдил на гражданина да заплати сумата от 4 хил. лв., а по второто дело Софийски градски съд осъжда орган по чл. 13 да заплати сумата от 5 хил. лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства. Основни стратегически цели на Националното бюро за периода 2019 – 2024 г. Те ще бъдат насочени главно към: - активно наблюдение на процедурите по искане, разрешаване и прилагане на специални разузнавателни средства и организацията по съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, чрез промяна на формата и честотата на извършваните проверки на структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС; - активна работа по сигнали, получавани от граждани и неправителствени организации, с оглед на това, че подаването на сигнали за нередности е съществен източник на информация с цел установяване на неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства; - подобряване на комуникацията и съвместната работа с неправителствени организации с цел формулиране и анализиране на констатирани пропуски, нарушения и несъответствия при използване на специалните разузнавателни средства, и търсене на решения, които да водят до повишаване защитата на конституционните права на гражданите; - изучаване и анализиране на международен опит, законодателни решения и добри практики в други държави, свързани със защита правата и свободите на гражданите, с цел усъвършенстване на националното законодателство и процедури, свързани с прилагане на СРС; и - въвеждане на електронен регистър в структурите по чл. 13, чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев. Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на решенията, с които да изразим оценката си за изнесените доклади. Гласуваме Проект на решение по Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. Ще повторя текста, с който ни запозна господин Лазаров: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г.“ Квесторите, поканете народните представители от кулоарите. Моля, режим на гласуване. Гласували 112 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 4. Докладът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2017 г. е приет. Преминаваме към гласуване на Проект на решение по Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г. Проектът гласи: „Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6. Докладът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2018 г. е приет. Поздравления, господин Колев! Поздравления и за членовете на Бюрото! Благодаря Ви. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2017 Г. И 2018 Г. С докладите ще ни запознае председателят на Комисията господин Димитър Лазаров. Заповядате, господин Лазаров. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „ДОКЛАД относно прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) през 2017 г. Настоящият доклад обхваща периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г. и е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на 44-то Народно събрание, чл. 34з, ал. 1 от ЗСРС и чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС. Констатациите, оценките и изводите, съдържащи се в Доклада, са направени въз основата на обсъжданията и гласуванията по време на заседанията на Комисията, касаещи проблематиката, резултатите от извършените проверки на органите, имащи отношение към прилагането и спазването на законовите разпоредби, както и от предоставената информация от Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Държавната агенция „Технически операции“, Министерството на отбраната, Комисията за защита на личните данни, както и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. 1. Анализ на данните относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства. През 2017 г. по данни на Висшия съдебен съвет в съдилищата са постъпили 6012 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени общо 4619 разрешения – първоначалните разрешения са 3597 и 1022 са за продължаване на срока. Отказите са 1362. За сравнение, през 2016 г. разрешенията са 4885, като от тях 3772 са по първоначални искания и 1113 са за продължаване на срока. Постановените откази са 1061. В 389 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност – чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС. По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 447 лица. По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 27 лица. През 2017 г. изготвените веществени доказателствени средства (ВДС) са общо 1538, от които 582 са приложени в наказателните производства. По данни на Върховна касационна прокуратура през 2017 г. са изготвени 2211 искания за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти. Дадени са общо 1769 разрешения – първоначалните разрешения са 1414 и 355 са за продължаване на срока. Постановени са 441 отказа. В 75 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС. По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 288 лица. По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 10 лица. В резултат на използваните специални разузнавателни средства през 2017 г. са изготвени 754 веществени доказателствени средства, като от тях 750 са приложени в наказателните производства. По данни на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2017 г. са изготвени 5939 искания за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти. Дадени са общо 4624 разрешения – първоначалните разрешения са 3640 и 984 са за продължаване на срока. Постановените откази са 1315. За сравнение, през 2016 г. разрешенията са 4885, като от тях 3772 са по първоначални искания и 1113 са за продължаване на срока. Постановените откази са 1061. Разпределението на процедурите между органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС е в следното съотношение: 72,40% от Министерството на вътрешните работи, 27,20% от Прокуратурата, 0,40% от Държавната агенция „Национална сигурност“. През 2017 г. са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 2748 лица. Сравнението показва, че през 2016 г. броят на лицата е 2749. В 261 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност, или по реда на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС. По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 640 лица, в сравнение с 2016 г. са 685. По чл. 18 от Закона в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 28 лица, като през 2016 г. са 49. В резултат на използваните специални разузнавателни средства през 2017 г. са изготвени 1670 веществени доказателствени средства, в сравнение с 2016 г. са 1431. От общия брой разрешения за използване на специални разузнавателни средства 2040 броя са за престъпления по чл. 321 – организирана престъпна група, 684 са за престъпления по чл. 354 – разпространение и притежаване на наркотици, и за престъпления по чл. 234 от НК са 114. Това е по справка Приложение 1. По данни на Държавната агенция „Технически операции“ за 2017 г. постъпилите в Агенцията разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 4410, от които първоначалните разрешения са 3477 и 933 са за продължаване на срока. За сравнение, през 2016 г. разрешенията са общо 4683, като за продължаване на срока са 1043. В 277 случая специални разузнавателни средства са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС, като от тях първоначалните разрешения са 261 и 16 са за продължаване на срока. По чл. 17 от ЗСРС в неотложни случаи са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 640 лица. По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 21 лица. През 2017 г. в резултат на използваните специални разузнавателни средства са изготвени 1599 веществени доказателствени средства, като през 2016 г. техният брой е 1401. По данни на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2017 г. от Агенцията са направени 388 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени общо 278 разрешения – първоначалните разрешения са 196 и 82 са за продължаване на срока. Отказите са 110. За сравнение, през 2016 г. исканията са 566, разрешенията са общо 391 и 173 са отказите. Няма използвани специални разузнавателни средства по отношение на обекти за установяване самоличността на лица по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС и по чл. 17 от същия закон. По чл. 18 от ЗСРС в случаите на непосредствена опасност са използвани специални разузнавателни средства по отношение на 7 лица. В резултат на използваните специални разузнавателни средства са изготвени 71 веществени доказателствени средства, като от тях 26 са приложени в наказателните производства. Следва да се направи уточнението, че разликата в посочените данни от органите по чл. 15 и чл. 20 от ЗСРС идва от различието на времето на регистриране на искането, респективно на разпореждането и прилагането на специалните разузнавателни средства. От посочените данни може да се направи изводът, че през отчетната година в сравнение с 2016 г. се наблюдава спад в броя на исканията за използване на специални разузнавателни средства и увеличение в броя на постановените откази. Тези обстоятелства сочат за завишен съдебен контрол по отношение на даването на разрешения за използване на СРС. 2. Анализ на данните и констатациите от проверките по отношение на спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения. Анализ на данните по Закона за електронните съобщения. По данни на Висшия съдебен съвет през 2017 г. във всички нива на съдилищата – районни и окръжни, включително Специализираният наказателен съд, постъпилите искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС по реда на чл. 251г, ал. 7 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК от наблюдаващи досъдебните производства прокурори за предоставяне на трафични данни от предприятията са 25 252 броя. Дадени са 23 895 броя разрешения и са постановени 1449 броя отказа. За сравнение, през 2016 г. броят на постъпилите искания е 24 758, като от тях разрешенията са 23 352 броя и 1395 са отказите. През 2017 г. във всички нива на съдилищата – районни и окръжни, включително Специализираният наказателен съд, постъпилите искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС са общо 13 233 броя. Дадени са 14 597 броя разрешения и 1313 отказа. За сравнение, през 2016 г. исканията са били 15 805 броя, като от тях разрешенията са 16 638 броя и 2084 броя са отказите. През 2017 г. исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са общо 36 516 броя, от които 31 211 броя са явни и 5302 броя са класифицирани. Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други случаи разпорежда частично разрешение или отказ. Справка Приложение 2. По данни на Върховната касационна прокуратура през 2017 г. от прокуратури на всички нива в страната – районни и окръжни, включително Специализираната прокуратура, са изготвени общо 25 444 броя искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори за достъп до трафични данни по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК. Дадени са 24 018 броя разрешения и 1394 броя са откази. За сравнение, през 2016 г. исканията са 26 187 броя, от които 24 833 броя са разрешения и 1403 броя са откази. Следва да се направи уточнението, че разликата в посочения от Висшия съдебен съвет и Върховна касационна прокуратура брой на исканията за достъп до трафични данни по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс идва от различието във времето на изпращане и постъпване от и в органите на съдебната власт. По данни на Комисията за защита на личните данни като наблюдаващ орган относно сигурността на данните, съхранявани съгласно чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС, същата е получила информация през 2017 г. от 93 предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За отчетния период в предприятията са постъпили 65 420 броя искания и разпореждания за достъп до трафични данни, като в 65 073 случая е предоставена, а в 347 случая е отказано предоставянето на такава. По данни на Министерството на вътрешните работи през 2017 г. са изготвени общо 18 650 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. От всички структури на МВР са направени 8639 броя искания за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронни съобщения по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС. От тях 7778 броя са разрешения и 861 броя са откази. За сравнение, през 2016 г. исканията са били 8452 броя, от които 7953 броя са разрешенията и 863 броя са отказите. През 2017 г. общо предложенията от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал.1 от НПК и исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС са 27 193 броя, от които 24 559 броя са явни и 2720 броя са класифицирани. В Главна дирекция „Национална полиция“ за 2017 г. са изготвени общо 352 предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и искания по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС. По внесените искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори са дадени 290 броя разрешения и 62 броя са откази. За сравнение, през 2016 г. предложенията от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания са общо 297 броя, от които по внесените искания са дадени 248 броя разрешения и 61 броя отказа. В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и териториалните сектори са изготвени 1306 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 1205 разрешения и 152 отказа. За сравнение, през 2016 г. исканията са 1384 броя, по които са дадени 1174 разрешения и 210 отказа. По реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са изготвени 96 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания, от които по внесени искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори са дадени 95 броя разрешения и 1 брой отказ. За сравнение, през 2016 г. предложенията от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания са били 73 броя, от които по внесени искания от наблюдаващи досъдебните производства прокурори са дадени 72 броя разрешения и 1 брой отказ. В Главна дирекция „Гранична полиция“ за 2017 г. са изготвени общо 349 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 465 броя разрешения и 22 броя са откази. За сравнение, през 2016 г. исканията за достъп до данни са 73 броя, по които са дадени 72 броя разрешения и 1 брой отказ. По реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са изготвени 51 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания, по които са дадени 50 броя разрешения и 1 брой отказ. В Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във връзка със случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия по отношение на данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 от ЗЕС за 2017 г. по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС са изготвени 10 броя искания, по които са дадени 11 броя разрешения. В Дирекция „Вътрешна сигурност“ за 2017 г. са изготвени 90 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 229 броя разрешения и 14 броя са откази. За сравнение, през 2016 г. исканията са 111 броя, по които са дадени 239 броя разрешения и 28 броя са откази. По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ през 2017 г. са изготвени 2462 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 3321 броя разрешения и 215 броя са откази. За сравнение, през 2016 г. исканията са 2616, по които са дадени 3907 броя разрешения и 348 броя са откази. По данни на Министерството на отбраната за Служба „Военна полиция“ през 2017 г. са изготвени 31 броя искания за достъп до данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, по които са дадени 84 броя разрешения и 4 броя са отказите. За сравнение, през 2016 г. исканията са били 111 броя, по които са дадени 239 броя разрешения и 28 са отказите. По данни на Министерството на финансите за Агенция „Митници“ през 2017 г. са изготвени 47 броя предложения от разследващите органи до наблюдаващи досъдебните производства прокурори за отправяне на искания по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК, по които са дадени 50 броя разрешения и 1 брой отказ. По данни от мобилните оператори – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД и „БТК“ ЕАД през 2017 г. са постъпили общо 66 582 броя съдебни разпореждания и искания за достъп до трафични данни по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 7 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК. В 371 случая мобилните оператори са отказали да предоставят трафични данни, с оглед неспазени процедури и изисквания на ЗЕС и НПК. За сравнение, през 2016 г. постъпилите разпореждания и искания са 65 839, като в 681 случая мобилните оператори са отказали да предоставят достъп до трафични данни, с оглед неспазени процедури и изисквания на ЗЕС и НПК. От посочените данни може да се направи изводът, че през отчетната година в сравнение с 2016 г. се наблюдава спад в броя на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК. 2.2. Констатации от проверките по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС. В изпълнение Решения № 1/08.06.2017 г., № 2/02.11.2017 г. и № 3/01.02.2018 г. на Комисията към Четиридесет и четвъртото народно събрание, в съответствие с чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС експертният състав, подпомагащ работата на Комисията, е извършил проверки по спазване на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл.159а, ал. 1 от НПК. Проверките са извършени в общо 302 структури за обществен ред и сигурност и органи на съдебната власт, попадащи на територията на град София и 17 области в страната: Бургас, Варна, Добрич, Разград, Русе, Шумен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Търговище, Перник, Благоевград, Ямбол, Смолян, Кърджали, Пазарджик и Плевен. Предметът на проверките касае различни периоди от време на 2017 г. и посоченият брой данни по направените констатации е към момента на извършването им. 2.2.1. При извършените проверки на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните са констатирани следните постановени откази от съда, мотивирани: - с липса на изискуемите се реквизити по чл. 159а, ал. 2 – 5 случая от подадените искания: 1. Липсват данни за разследване на тежко умишлено престъпление съгласно чл. 159а, ал. 2 от НПК – 42 броя; 2. Липса на информация за престъплението, за разследването на което се налага използването на данни за трафика съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 1 от НПК – 42 броя; 3. Липса на описание на обстоятелствата, на които се основава искането, съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 2 от НПК – 59 броя; 4. Липса на данни за лицата, за които се изискват данни за трафика – всички входящи и изходящи повиквания и текстови съобщения на клетки на посочена територия/адрес съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК – 59 броя; 5. Периодът от време, който да обхваща справката съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2 от НПК – липсва начален и краен момент, като същият остава определяем от страна на мобилните оператори – „до момента на изготвяне на справката“, „до датата на получаване на настоящото запитване“, „до момента на изготвяне на справката от оператора, но не повече от шест месеца“, „до шест месеца преди момента на изготвяне на справката“ – 64 броя; 6. Липса на разследващ орган, на който да се предоставят данните, съгласно чл. 159а, ал. 3, т. 5 от НПК – 16 броя; 7. Период от време, който не може да бъде по-дълъг от шест месеца, съгласно чл. 159, ал. 5 от НПК – 71 броя. 8. С липса на изискуемите се реквизити с чл. 251в, ал. 3, т. 1 – 5 от ЗЕС в подадените искания – общо 154 броя. Констатиран е случай, в който съдия от Районен съд – Благоевград, поставя резолюции върху исканията, подадени от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС, които имат характер на разпореждане. В същите се дава 3-дневен срок за отстраняване на нередностите и исканията се оставят без движение. Мотивите за това са, че в исканите данни се съдържат и такива по смисъла на чл. 251а от ЗЕС (обявен за противоконституционен от Конституционния съд на Република България – ДВ, бр. 23 от 2015 г.) – 10 броя. Исканията на органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС са по образец, приложение към Задължителните указания по чл. 261а, ал. 3, т. 2 от ЗЕС на Комисията за защита на личните данни. При проверките са констатирани случаи на разнородна съдебна практика в органите на съдебната власт по отношение прилагането на разпоредбите на: - чл. 251б, ал. 1, т. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 251и, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕС; - чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК; - чл. 251в, ал. 3, т. 4 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 3, т. 4 от НПК. Констатирано е, че наблюдаващите досъдебни производства прокурори не изготвят предложения за унищожаване на справките, съдържащи данни, които не са свързани с обстоятелствата по делото и не допринасят за тяхното изясняване, съгласно чл. 159а, ал. 6 от НПК. Констатирано е, че липсват данни при разследващите органи относно изготвените от тях предложения до наблюдаващите досъдебни производства прокурори за отправяне на искания за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК, респективно данни за дадените разрешения и постановените откази на съда, както и за постъпилите справки от предприятията. (Справка Приложение 3.) 2.2.2. Констатирани са съдебни разрешения, постановени при формално неспазване на изискванията на ЗЕС и НПК, както следва: 1. по административни дела – 1 брой; 2. по граждански дела – 12 броя; 3. без изискуемите реквизити по чл. 159а, ал. 4, т. 1 – 3 от НПК – 2 броя; 4. при липса на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – 3 броя; 5. за достъп до трафични данни за период, извън 6-месечния срок за съхранение – 19 броя; 6. Съдебно разпореждане за бъдещ период – 1 брой. (Справка Приложение 4.) 2.2.3. Констатирани са случаи на поискани справки за трафични данни от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС и от органите по досъдебни производства без постановен съдебен акт по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС и по реда на чл. 251г, ал. 7 във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги –75 броя (Софийска градска прокуратура, Следствен отдел – 4 броя, Специализирана прокуратура, Следствен отдел – 2 броя, окръжни прокуратури, Следствен отдел – 6 броя, Военно-окръжна прокуратура – София, 1 брой, Държавна агенция „Национална сигурност“ – 1 брой, ГДБОП – 3 броя, Териториална служба БОП Благоевград – 1 брой, ОДМВР – 12 броя, РУ – ОДМВР, 18 броя, СДВР – 10 броя, РУ – СДВР 17 броя). (Справка Приложение 5.) В предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД и „БТК“ ЕАД, е създадена организация и вътрешни правила за реда, условията за водене и достъп до регистрите съгласно разпоредбите на Закона за електронните съобщения. Констатирани са случаи, в които предприятията, спазвайки изискванията на ЗЕС и НПК, са отказали да предоставят справки за трафични данни по искания, без съдебни разпореждания. В други случай предприятията са отказали да предоставят справки за трафични данни по разпореждания на съда, в които: - срокът е извън установения 6-месечен за съхранение; - липсват реквизити по чл. 159а, ал. 4, т. 1 – 3 от НПК; - липсват данни за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; - периодът е следващ датата на разпореждането; - данните са за нуждите на граждански и административни дела. При локалните интернет доставчици е констатирано, че не се водят специални регистри съгласно изискването на чл. 251е, ал. 1 от ЗСРС, като разпорежданията се регистрират в общата деловодна система на предприятията или изобщо не се регистрират. Установени са случаи на постъпили искания от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС и от органите по досъдебни производства без съдебно разпореждане, както следва: 8 броя – от структурите на МВР – Велико Търново; 1 брой – от Окръжна прокуратура, Велико Търново, Следствен отдел; 3 броя от ТС БОП – Велико Търново; 1 брой – от Окръжна прокуратура, Габрово, Следствен отдел; 1 брой – от ТС БОП – Благоевград; 1 брой от ТД на НАП – София; 5 броя – от районни управления на МВР, Ямбол; 1 брой от ГДБОП; 13 броя – от СДВР на МВР; 1 брой от ОДМВР – Пловдив, и 1 брой от РУ – Ботевград. 3. Предложения за усъвършенстване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС. В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки: 1. В прокуратурите и съдилищата да се въведе единна практика относно броя на изготвяните искания и на постановяваните съдебни разпореждания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за реда на изпращане на дадените разрешения до предприятията. 2. Необходимо е да се упражнява по-ефективен контрол над органите, наблюдаващи и водещи досъдебните производства, по които е получен достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК относно спазване на задължението за унищожаване на справките, съдържащи данни, които не са свързани с обстоятелствата по делото и не допринасят за тяхното изясняване, съгласно чл. 159а, ал. 6 от НПК. 3. В Министерството на вътрешните работи да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на изготвените и изпратени до прокуратурата предложения за искания по чл. 159а, ал. 3 от НПК на дадените разрешения и постановените откази на съда, както и на постъпилите справки от предприятията. Следва да се отбележи, че в Доклада за дейността на Комисията през 2016 г. са направени същите препоръки за подобряване на работата в посочените органи и структури, които не са били взети предвид от съответните адресати. По повод приетите Задължителни указания по чл. 261а, ал. 3, т. 2 от ЗЕС с решение по Протокол № 5/2016 г. на Комисията за защита на личните данни и след проведена среща между председателите на Комисията и Комисията за защита на личните данни е взето решение за тяхното изменение и допълнение в частта, касаеща предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и отмяната им в останалата част. 4. Жалби и сигнали от граждани и организации. Съгласно Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Комисията разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на служителите на службите за сигурност и във връзка с използването на специалните разузнавателни средства и трафични данни. За периода на 2017 г. в Комисията са постъпили 7 броя жалби и сигнали от физически лица срещу неправомерно използване на специалните разузнавателни средства и трафичните данни. От осъществения парламентарен контрол не е констатиран незаконосъобразен достъп до данните по ЗЕС, както и неправомерно прилагани специални разузнавателни средства. 5. Законодателни промени и предложения за подобряване на дейността по Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения. През периода на 2017 г. не са постъпвали предложения за подобряване на дейността по ЗСРС и ЗЕС, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба. Като водеща Комисията е разгледала и гласувала внесени предложения за законодателни промени в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за защита на класифицираната информация. Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, 754-01-55, от 13 септември 2017 г. е въведен срок за заемане на длъжността „председател“ на Държавна агенция „Технически операции“. Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, 754-01-88, от 15 декември 2017 г. е създаден механизъм за предоставяне и обмен на класифицирана информация с други държави или международни организации и без наличието на влязъл в сила международен договор за защита на информацията. Комисията е приела и становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност. Регулярно е изисквала тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност.“ И следват, господин Председател, пет приложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И Проекта за решение, ако обичате, прочетете. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Проект! РЕШЕНИЕ по Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г. с приложения № 1 – 5.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. Предстои да чуем Доклада за 2018 г. Вие ли ще ни го докладвате, или член от Комисията? ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще го докладвам. „ДОКЛАД за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. Годишният доклад е изготвен в изпълнение изискванията на чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и четвъртото народно събрание и чл. 17, т. 10 от Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията във връзка с компетентността на Комисията по чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В Доклада са обобщени и анализирани данните за периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г., предоставени от Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура, Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Разузнаване“, Държавната агенция „Технически операции“, Министерството на отбраната, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Констатациите, изводите и препоръките, съдържащи се в Доклада по отношение достъпа на данните по ЗЕС, са направени въз основа на резултатите от извършените проверки от специализираното звено в рамките на специализираната администрация на Народното събрание, подпомагащо работата на Комисията. 1. Обобщена и анализирана информация относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства. По данни на Висшия съдебен съвет в съдилищата от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС и от наблюдаващите прокурори са постъпили общо 6096 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 5333 разрешения и 752 отказа. Разрешенията по първоначалните искания са 3575, а тези за продължаване на срока са 1758. В сравнение с 2017 г. исканията за използване на специални разузнавателни средства са 6012, по които са дадени 4619 разрешения и 1362 отказа. Разрешенията по първоначалните искания са 3597, а тези за продължаване на срока са 1022. Исканията за използване на специални разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са 3799, по които са дадени общо 3299 разрешения и 489 отказа. Разрешенията по първоначалните искания са 1659, а тези за продължаване на срока са 1640. Исканията от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС за използване на специални разузнавателни средства по чл. 13, ал. 3 от ЗСРС за престъпления, осъществени от съдия, прокурор или следовател, са 43, по които са дадени 33 разрешения и 10 отказа. За предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 – чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗСРС исканията на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са 54, по които са дадени 45 разрешения и 9 отказа. В 7 случая на непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС е разрешено на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС използване на специални разузнавателни средства. Получените веществени доказателствени средства са 1395. Докладите за унищожаване на събраната информация чрез специални разузнавателни средства са 4305. Органите по чл. 13, ал. 1 – 4 от ЗСРС са изпратили до орган от друг съдебен район 136 искания, по които са дадени 127 разрешения и 9 отказа. Сравняването на данните от 2018 г. с тези от 2017 г. показва, че исканията за използване на специални разузнавателни средства от органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС и от наблюдаващите прокурори са се увеличили с 84, разрешенията са се увеличили със 714, а отказите са намалели с 610. От направения анализ се налага изводът, че увеличението на броя на разрешенията и намалението на броя на отказите се дължи на прецизната работа на органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС и на наблюдаващите прокурори при изготвянето и мотивирането на исканията за използването и прилагането на специалните разузнавателни средства. По данни на Върховната касационна прокуратура от наблюдаващите прокурори са изготвени 2325 искания за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти, по които са дадени 2054 разрешения и 271 отказа. Първоначалните искания са 1765, а тези за продължаване на срока са 560. В сравнение с 2017 г. исканията са 2211, по които са дадени 1769 разрешения и 441 отказа. Първоначалните искания са 1414, а тези за продължаване на срока са 355. Изготвените искания за използване на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от съдии, прокурори и следователи по чл. 174, ал. 5 от НПК, са 7. Исканията за използване на специални разузнавателни средства по чл. 173, ал. 2, т. 3 от НПК са спрямо 1293 лица и 57 обекта. Спрямо 45 свидетели по наказателни производства, дали съгласието си за установяване на престъпна дейност на други лица, по чл. 173, ал. 5 от НПК и за опазване на живота или имуществото на 44 лица, дали писмено съгласие за това, по чл. 173, ал. 6 по НПК са използвани специални разузнавателни средства. В 245 неотложни случая по чл. 17 от ЗСРС са използвани специални разузнавателни средства. В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 776 веществени доказателствени средства, като през 2017 г. те са 754. Докладите от прокуратурата по чл. 175, ал. 7 от НПК са 642. Разпорежданията на съда за унищожаване на събраната информация от използването на специални разузнавателни средства са 625. Молбите за правна помощ от чужда държава по чл. 34н, ал. 1 от ЗСРС са три, по които са изготвени пет искания и съответно толкова са разрешени. Сравняването на данните с предходната година показва, че исканията за използване на специални разузнавателни средства са със 114 повече, разрешенията са с 285 повече, а отказите са със 170 по-малко. От направения анализ на данните се налага изводът, че увеличението на броя на исканията се дължи на работата на Специализираната прокуратура, тъй като тя обуславя повече от половината от общия им брой. По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ като орган по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са изготвени общо 283 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 232 разрешения и 53 отказа. Първоначалните искания са 205, а тези за продължаване на срока са 78. В сравнение с 2017 г. исканията са 388, по които са дадени 278 разрешения и 110 отказа. Първоначалните искания са 196, а тези за продължаване на срока са 82. Исканията по чл. 13, ал. 4 от ЗСРС за предотвратяване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 – чл. 320, ал. 2 от Наказателния кодекс са 35, по които са дадени 30 разрешения и 5 отказа. По отношение на 182 лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗСРС, и по отношение на 2 обекта за установяване самоличността на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС са използвани специални разузнавателни средства. За опазване на живота или имуществото на едно лице, дало писмено съгласие за това по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС. В 5 неотложни случая по чл. 17 от ЗСРС са използвани специални разузнавателни средства. В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 43 веществени доказателствени средства, като 22 от тях са приобщени към наказателни производства. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 3 и чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени 107 протокола за унищожаване на справки и са изпратени до съда 121 доклада. Сравняването на данните с предходната година показва, че исканията за използване на специални разузнавателни средства са намалели със 105, разрешенията – с 46, а отказите – с 57. По данни на Служба „Военна полиция“ са изготвени 9 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 8 разрешения и 1 отказ. Първоначалните искания са 4 и толкова са за продължаване на срока. Исканията за използване на специални разузнавателни средства по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, са 5. В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 2 веществени доказателствени средства, които са приобщени към наказателните производства. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени и изпратени до съда 4 доклада. По данни на Министерството на вътрешните работи от структурите са изготвени общо 3318 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 2830 разрешения и 443 отказа. Първоначалните искания са 2066, а исканията за продължаване на срока са 764. Използваните специални разузнавателни средства по отношение на лица и обекти, са както следва: - 2163 лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС; - 2 лица по чл. 12, ал. 1, т. 2, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от лицата по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС; - 9 лица, които са дали писмено съгласие за опазване на живота или имуществото по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС. Неотложните случаи по чл. 17 от ЗСРС са 340, а тези в непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС са 7 случая. В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 739 веществени доказателствени средства и са получени 729. Приобщени към наказателното производство са 460. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 3 и чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени 2211 протокола за унищожаване на справки и са изпратени до съда 1978 доклада. Спрямо предходната година се наблюдава увеличение на броя на исканията, което се дължи на работата на ГДБОП, тъй като тя обуславя приблизително половината от общия им брой. По данни на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са изготвени 43 искания за използване на специални разузнавателни средства, по които са дадени 34 разрешения и 9 отказа. Първоначалните искания са 28 и за продължаване на срока са 15. По отношение на 24 лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗСРС и за опазване на живота или имуществото на 2 лица, дали писмено съгласие за това по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС, са използвани специални разузнавателни средства. В резултат на използваните специални разузнавателни средства са поискани 8 веществени доказателствени средства. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 29, ал. 7 от ЗСРС са изготвени и изпратени до съда 3 доклада. По данни на Държавна агенция „Технически операции“ постъпилите по ЗСРС и Наказателно-процесуалния кодекс разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 4966, от които първоначалните разрешения са 3674 и за продължаване на срока са 1292. В сравнение с 2017 г. постъпилите разрешения са общо 4401, от които първоначалните разрешения са 3468 и за продължаване на срока са 933. От органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са постъпили общо 3090 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 2318 и за продължаване на срока са 772. Общ брой незапочнато или прекратено прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 22, ал. 3 от ЗСРС, както следва: - по т. 1, когато е дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства за разкриване на престъпления, извън посочените в чл. 3, ал. 1 – 1 случай; - по т. 2 при явни фактически грешки в искането на органа по чл. 13 или в разрешението на органа по чл. 15 е 1 случай; - по т. 4, когато е невъзможно тяхното прилагане са 6 случая. По отношение на 1717 лица по чл. 12, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 3 от ЗСРС и по отношение на 207 обекта за установяване самоличността на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства. В 607 неотложни случая по чл. 17 от ЗСРС и в 7 случая на непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства. В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са поискани 837 веществени доказателствени средства и са изготвени 818. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 4 от ЗСРС са изготвени 4040 протокола за унищожаване на справки. От наблюдаващите прокурори са постъпили общо 1876 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 1356 и за продължаване на срока са 520. По отношение на 1115 лица и 68 обекта са прилагани специални разузнавателни средства. Общ брой незапочнати или прекратени по чл. 22, ал. 3 от ЗСРС, са както следва: - по т. 2 при явни фактически грешки в искането или в разрешението е 1 случай; - по т. 4, когато е невъзможно тяхното прилагане са 5 случая. В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са поискани 802 веществени доказателствени средства и са изготвени 777. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 4 от ЗСРС са изготвени 1370 протокола за унищожаване на справки. По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ като орган по чл. 20 от ЗСРС постъпилите по ЗСРС и Наказателно-процесуалния кодекс разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 362, от които първоначалните разрешения са 235 и за продължаване на срока са 127. От органите по чл. 13, ал. 1 от ЗСРС са постъпили общо 218 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 133 и за продължаване на срока са 85. Незапочнатите или прекратени оперативни способи за прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗСРС са 182. По отношение на 120 лица по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3, ал. 2 и 3 от ЗСРС и по отношение на 4 обекта за установяване самоличността на лицата по чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства. В неотложни случаи по чл. 17 от ЗСРС и в случаите на непосредствена опасност по чл. 18 от ЗСРС няма искания. В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са изготвени 48 веществени доказателствени средства. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 31, ал. 4 от ЗСРС са изготвени 208 протокола за унищожаване. От наблюдаващи прокурори са постъпили общо 144 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 102 и за продължаване на срока са 42. Незапочнатите или прекратени оперативни способи по прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 22, ал. 3, т. 4 от ЗСРС са 132. По отношение на 94 лица по чл. 173, ал. 2, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс са прилагани специални разузнавателни средства. В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са изготвени 50 веществени доказателствени средства. При преустановяване прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 175, ал. 7 от Наказателно-процесуалния кодекс са изготвени 86 протокола за унищожаване. По данни на Министерството на вътрешните работи като орган по чл. 20 от ЗСРС постъпилите по ЗСРС и Наказателно-процесуалния кодекс разрешения за използване на специални разузнавателни средства са общо 41, от които първоначалните разрешения са 27 и за продължаване на срока са 14. По ЗСРС разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 31, от които първоначалните разрешения са 19 и за продължаване на срока са 12. По отношение на 19 лица по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗСРС са прилагани специални разузнавателни средства. В резултат на прилаганите специални разузнавателни средства са изготвени 21 веществени доказателствени средства. От наблюдаващите прокурори са постъпили общо 10 разрешения за използване на специални разузнавателни средства, от които първоначалните разрешения са 8 и за продължаване на срока са 2. По отношение на 7 лица по чл. 173, ал. 2, т. 3 от НПК са прилагани специални разузнавателни средства. Органите по чл. 20 от ЗСРС реализират функциите и задачите си при спазване на нормативната уредба и при добра организация за взаимодействие с органите по чл. 13, ал. 1 – 4 от ЗСРС, в резултат на което успешно са предотвратени и разкрити тежки умишлени престъпления и посегателства срещу националната сигурност. 2. Обобщена информация и констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения. 2.1 Обобщена информация на данните по Закона за електронните съобщения. По данни на Висшия съдебен съвет във всички нива на съдилищата – районни, окръжни, военни и Специализирания наказателен съд, исканията за достъп до данните по Закона за електронните съобщения и Наказателно-процесуалния кодекс са общо 33 166, по които са дадени 33 835 разрешения и 2287 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията за достъп до данните са общо 35 796, по които са дадени 38 492 разрешения и 2769 отказа. През 2018 г. исканията за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронните съобщения са 10 603, по които са дадени 12 420 разрешения и 1124 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията за достъп до данните са 13 233, по които са дадени 14 597 разрешения и 1313 отказа. Исканията за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК са 22 563, по които са дадени 21 415 разрешения и 1163 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 25 252, по които са дадени 23 895 разрешения и 1449 отказа. Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други – разпорежда частично разрешение или отказ. По данни на Върховната касационна прокуратура от прокуратурите на всички нива в страната – районни, окръжни, военни и Специализираната прокуратура, са изготвени от прокурори, наблюдаващи досъдебни производства, 22 620 искания за достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, по които са дадени 21 441 разрешения, от които 34 частични и 1202 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 25 444, по които са дадени 24 018 разрешения и 1394 отказа. През 2018 г. са направени 405 предложения за унищожаване на справки по чл. 159а, ал. 6 от НПК, от които 361 са разрешени и са изготвени 386 протокола за унищожаване. По данни на Министерството на вътрешните работи исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 9376, по които са дадени 9492 разрешения и 951 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 8639, по които са дадени 7778 разрешения и 861 отказа. В Главна дирекция „Национална полиция“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 364, по които са дадени 842 разрешения и 41 отказа. В сравнение с 2017 г. искания за достъп до данните са 352, по които са дадени 290 разрешения и 62 отказа. В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и териториалните сектори исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 1528, по които са дадени 1362 разрешения и 166 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 1306, по които са дадени 1205 разрешения и 152 отказа. В Главна дирекция „Гранична полиция“ и териториалните структури исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 406, по които са дадени 381 разрешения и 29 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 349, по които са дадени 465 разрешения и 22 отказа. В Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ във връзка със случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 5, като по 3 от тях е отпаднала необходимостта и са дадени 2 разрешения. В сравнение с 2017 г. исканията са 10, по които са дадени 11 разрешения. В Дирекция „Вътрешна сигурност“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 87, по които са дадени 218 разрешения и 13 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 90, по които са дадени 229 разрешения и 14 отказа. По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 2180, по които са дадени 2960 разрешения и 231 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 2462, по които са дадени 3321 разрешения и 215 отказа. По данни на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество исканията за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронни съобщения са 9, по които са дадени 8 разрешения и 1 отказ. По данни на Министерството на отбраната за Служба „Военна полиция“ исканията за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 24, по които са дадени 64 разрешения и 2 отказа. В сравнение с 2017 г. исканията са 31, по които са дадени 84 разрешения и 4 отказа. По данни на Министерството на финансите за Агенция „Митници“ предложенията за исканията за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК от разследващите органи до прокурорите, наблюдаващи досъдебните производства, са 56, по които са дадени 55 разрешения и 2 отказа. В сравнение с 2017 г. предложенията са 47, по които са дадени 50 разрешения и 1 отказ. По данни от мобилните оператори – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД и „БТК“ ЕАД в предприятията са постъпили общо 54 085 съдебни разпореждания за достъп до данни, като от тях 18 472 са по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и 35 613 са по чл. 159а, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. През 2017 г. съдебните разпореждания са общо 66 582 броя. В 261 случая мобилните оператори са отказали да предоставят трафични данни с оглед неспазени процедури и изисквания на Закона за електронните съобщения и Наказателно-процесуалния кодекс. 2.2. Констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения. В изпълнение Решения № 3/01.02.2018 г., № 4/14.06.2018 г. и № 5/01.11.2018 г. на Комисията към Четиридесет и четвъртото народно събрание, в съответствие с чл. 261б, ал. 1 от ЗЕС, специализираното звено в рамките на специализираната администрация на Народното събрание, подпомагащо работата на Комисията, е извършило проверки по спазване на процедурите по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл.159а, ал.1 от НПК. 2.2.1. Проверките са извършени в общо 229 структури за обществен ред и сигурност и органи на съдебната власт на територията на следните области в страната: София, Силистра, Хасково, Стара Загора, Видин, Враца, Монтана, Пловдив, Хасково, Кюстендил, София – област, Пазарджик, Търговище, Ловеч, Смолян, Кърджали и Разград. При проверките е констатирано, че продължава разнородната практика в съдилищата и прокуратурите по отношение прилагането на разпоредбите на чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК – данни за лицата, за които се изискват данни за трафика, и по отношение на чл. 159а, ал. 3, т. 4 от НПК – период от време, който да обхваща справката. В съдилищата продължава практиката относно броя на образуването на дела, респективно на постановените разпореждания по постъпилите искания за достъп до данните. В едни случаи по едно искане се образува едно дело и се постановява едно разпореждане до трите предприятия. В други случаи по едно искане се образуват три дела и съответно постановяват три разпореждания до всяко едно предприятие. В трети случаи при постъпили три идентични искания същите се разпределят до три състава на съда. В прокуратурите са констатирани искания, които не отговарят на изискванията на чл. 159а, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс и не се правят предложения за унищожаване на справките с мотива, че макар и да не съдържат данни във връзка с установените до момента обстоятелства, то те биха могли да допринесат за тяхното изясняване в бъдеще. При разследващите органи не е въведен способ, посредством който да се правят справки за това кога е получено разрешението за достъп до данни, съответно кога то е изпратено до предприятието, кога са получени данните и броя на постъпилите справки. 2.2.2. Проверки са извършени и в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги – „Теленор“ ЕАД, „А1“ ЕАД, „БТК“ ЕАД и локалните интернет доставчици. При проверките е констатирано, че в предприятията продължават да постъпват съдебни разпореждания и искания за достъп до данни при неспазване изискванията на Закона за електронните съобщения и НПК. В тези случаи предприятията мотивирано са отказвали да предоставят исканите справки. Констатирани са общо 261 случая, при които не са спазени разпоредбите, регламентиращи достъпа до данни, и могат да се обобщят по следните видове и органи: 1. Съдебни разпореждания за достъп до данните по граждански и административни дела – общо в 26 случая. В сравнение с 2017 г. случаите са 12. 2. Постановени съдебни разрешения за достъп до данни, чийто 6-месечен срок за съхранение е изтекъл – общо 45 случая. В сравнение през 2017 г. случаите са 19. 3. Изпратени до предприятията съдебни разрешения за достъп до данни от прокуратура, следствени и разследващи органи и от органите по чл. 251 в, ал. 1 от ЗЕС след изтичане на 6-месечния срок за съхранение – общо 53 случая. В сравнение с 2017 г. такива случаи не са констатирани. 4. Изпратени до предприятията искания за достъп до данни от прокуратура, следствени и разследващи органи и от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС без съдебни разпореждания – общо 137 случая. В сравнение с 2017 г. случаите са 75. От прокуратура – 8, следствени отдели в прокуратурите – 14, ДАНС – 8, Служба „Военна полиция“ – 1, Главна дирекция „Национална полиция“ – 6, ГДБОП – 4, Гранична полиция – 1, СДВР и РУ – 32, ОДМВР и РУ – 63. 5. Констатирани са случаи, в които Районен съд – Благоевград, по искане на ОДМВР Благоевград е разрешил достъп до данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС, чийто обем от данни е прекомерен съобразно целта. 6. Констатирани са случаи, в които с разпореждането на съда се възлага на предприятието да извършва анализ на данните и при конкретно установени данни от анализа да се даде и допълнителна информация. 3. Предложения за усъвършенстване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по ЗЕС. В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки: 1. В прокуратурите и съдилищата да се въведе единна практика относно броя на изготвяните искания и на постановяваните съдебни разпореждания, касаещи едно или повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за реда на изпращане на дадените разрешения до предприятията. 2. В Министерството на вътрешните работи при разследващите органи да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на това кога е получено разрешението за достъп до данни, съответно кога то е изпратено до предприятието, кога са получени данните, респективно да се установи броят на постъпилите справки от предприятията. 3. Текущо обучение с цел надграждане на професионални знания, необходими за точното прилагане на Закона за електронни съобщения и НПК по отношение на достъпа до данни. 4. Жалби и сигнали от граждани и организации. Съгласно Вътрешните правила Комисията има правомощия да разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на служителите на службите за сигурност и във връзка с използването и прилагането на СРС и ЗЕС. В Комисията са постъпили осем броя жалби и сигнали от физически лица. От тях четири броя са относно неправомерно използване на СРС, два броя са препратени по компетентност до Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, един брой е относно Закона за изменение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и един брой е относно гражданско-правен спор. От осъществения парламентарен контрол по Закона за специалните разузнавателни средства не са констатирани неправомерно прилагани специални разузнавателни средства. 5. Законодателни промени и предложения за подобряване на дейността по ЗСРС и ЗЕС. През периода на 2018 г. не са постъпвали предложения за подобряване на дейността по Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба. През посочения период Комисията е провела 23 заседания. Комисията е разгледала и гласувала внесени предложения за законодателни промени, както следва: - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ от 19 март 2018 г. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, от 29 март 2018 г. - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи – 3 май 2018 г. Законопроект за киберсигурност от 30 май 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни от 18 юли 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация от 27 август 2018 г. Законопроект за държавния бюджет на Република България от 29 октомври 2018 г. Комисията е приела и становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност. Регулярно е изисквала тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност.“ Приложения към Доклада от едно до три. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: И Проекта за решение. ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. с Приложения от 1 до 3.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря на господин Лазаров, който ни запозна с Годишните доклади за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения за 2017 г. и 2018 г. Откривам разискванията. Има ли изказвания? Не виждам народни представители, желаещи изказване. Закривам разискванията. Гласуваме първия Проект на решение, който се отнася до Доклада за 2017 г. „Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с член 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2017 г. с Приложения от 1 до 5.“ Гласували 138 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 24. Докладът за 2017 г. е приет. Предстои още едно гласуване, което се отнася до Доклада за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. „Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б, ал. 1 от Закона за електронните съобщения РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения през 2018 г. с Приложения от 1 до 3.“ Гласували 143 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 35. С този резултат Докладът за работата на Комисията през 2018 г. е приет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г. Вносител е Министерският съвет на 6 юни 2019 г. С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. На заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. Причината за приемането на Законопроекта е желанието на правителството да отговори на обществените очаквания. Годишната държавна субсидия за политическите партии и коалиции за 2019 г. ще се преизчисли на базата на действителните гласове, получени от съответната партия или коалиция, умножен по размер от 11 лв. за един получен действителен глас за периода от 1 януари до 30 юни 2019 г. и размер от 1 лв. за периода от 1 юли до 31 декември 2019 г. С намаляването на партийните субсидии от 11 лв. на 1 лв. на действително получен глас ще се реализират по-малко разходи от държавния бюджет за финансиране на дейността на политическите партии и коалиции. Бюджетната икономия за второто полугодие на 2019 г. би възлязла в размер на 14,6 млн. лв. За изпълнението на Законопроекта няма да бъдат необходими допълнителни бюджетни средства. Фиксирането на субсидиите в размер 1 лв. за действително получения от партията или коалицията глас в годишен размер, считано от 1 юли 2019 г. ще намали разходите по държавния бюджет и редуцираният разход на бюджета за второто полугодие ще бъде само 1 млн. 460 хил. 402 лв. При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции за една година при Четиридесет и четвъртото народно събрание би възлязла за последните две тримесечия на 2019 г. в размер на 1 млн. 460 хил. 402 лв. Проведоха се дебати. Господин Йордан Цонев от името на парламентарната група на ДПС заяви, че позицията им по този въпрос е неизменна от 2001 г., когато е въведено бюджетното финансиране на партиите. Партиите или се финансират от бюджета, или от олигарси, или от „инициативни бизнесмени“. Третият вариант са лъжите пред обществото – членски внос и друго. Процесът е скъп, като например в Германия субсидията е в пъти по-голяма, тъй като гласуват 50 милиона, а не 3,5 милиона души. Въпреки това приветстват идеята, че спестените пари ще се използват за строителството на детски градини и за премахване на таксата за тях. Категорично са „против“ популизма за намаляване на субсидията за партиите, защото не може една грешка в методиката да бъде причината да се случи и партиите да изпаднат в зависимост. Господин Румен Гечев от името на парламентарната група „БСП за България“ каза, че след заседанието на групата в събота ще излязат с официално становище по Законопроекта и затова няма да гласуват днес. Допълни, че ставало дума за кризисен пиар. Народният представител Николай Александров подкрепи Законопроекта, като изтъкна, че ако парламентът приеме държавната субсидия за издръжка на политическа партия за действителен глас да стане един лев, то е редно да приеме и свобода за идеите, които съответните партии се опитват да предоставят на обществото. Господин Йордан Апостолов подкрепи изказването на господин Йордан Цонев, като допълни, че в Германия през фондациите политическите партии получават още около 17 евро на глас, но с ясни и точни критерии и механизми. В този смисъл счита, че трябва да се каже как ще се финансират партиите, ще има ли прозрачност, или ще има пълно задкулисие. Госпожа Менда Стоянова заяви, че за нея има техническа грешка в методиката, която правилно е била прилагана досега. Тя касае единствено и само квадратчето „не подкрепям никого“, а броят на гласовете в това квадратче не трябва да бъде включено в общия брой на действителните гласове. Противно на господин Апостолов, госпожа Стоянова изтъкна, че законодателната инициатива на Министерския съвет произлиза от народа, а не е инспирирана от външни сили. Освен това за намаляване на субсидията всяка година е имало предложения: през 2014 г. и 2015 г. – от представители на БСП; през 2016 г. – от „Реформаторския блок“, а през 2018 г. – от ВОЛЯ. Всяка година партия ГЕРБ, и в частност Комисията по бюджет и финанси, са изразявали становището, че субсидията е нужна, ако искаме да има достатъчно политически партии, които са форма, чрез която се проявява демокрацията. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 10 гласа „за“, 1 глас „против“, 1 глас „въздържал се“ и 7 неучастващи в гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Темата за субсидирането на политическите партии не е от вчера, а е отпреди 2001 г. Искам да припомня, тъй като съм участник в процеса, че субсидирането на политическите партии от бюджета се случи след една много дълга и задълбочена обществена дискусия, която се проведе, включително и в медиите, в която участваха политолози, социолози, журналисти, неправителствени организации, политически партии и така нататък. Това се случи в далечната 2001 г. Всеобщият извод, който беше направен от тази дискусия тогава, беше, че трябва да се прекъсне зависимостта на политическите партии от сивата икономика, а и от светлата икономика, трябва да се прекъснат връзките, които пречат за изсветляването на икономиката, връзките, които пречат за борбата с корупцията и така нататък. Спомнете си как изглеждаше не само обществено-политическия, но и икономическия живот на страната през 90-те години. Тогава се започна с един лев на глас, но се оставиха възможности за финансиране извън бюджета. Постепенно, в течение на годините – 2004 г., е следващата поправка, когато се прие 1% от минималната работна заплата, което беше някакво увеличение спрямо предходното финансиране. След това, когато се случи добрият растеж в икономиката през годините 2004 – 2008 г., бяха направени още две стъпки, за да се стигне до 12 лв., което беше финансирането, когато ГЕРБ дойде на власт. Смея да твърдя, и едва ли някой може да обори това твърдение, че ефектът от публичното финансиране е многопосочен. Първо, постепенно бяха затворени почти всички легални врати към бизнеса, беше забранено финансирането от юридически лица. И към днешна дата е така. Така че на въпроса, който поставят основателно медиите, а и хората: скъсани ли са връзките? Да, скъсани са. Официално тези връзки са скъсани, защото политическите партии от много години не получават никакви дарения от юридически лица. Ако някой осъществява други връзки с юридически лица, имам предвид стопански субекти, те със сигурност са нерегламентирани, те са извън закона, те са наказуеми и те вероятно са корупция. Така че публичното финансиране свърши своята работа в тази част. А в другата част, да осигури нормално финансиране на целия политически процес и на политическите партии, смятам, че няма изобщо защо да го говорим това поне в тази зала, но заради медиите, заради зрителите и заради дълга, който ние не изпълнихме към обществото – ние, политическите партии, може би трябва да кажем няколко думи. Второ, как се харчат парите, които получават партиите от държавния бюджет? Те се харчат прозрачно, първо – за зрителите, за гражданите и за медиите, абсолютно прозрачно. Нивото на контрол, което се осъществява върху разходите на политическите партии относно парите, получени от финансиране, е възможно най-високото в държавата и възможно най-високото в Европейския съюз. В много от държавите националните им данъчни органи не контролират политическите партии като икономически субекти, а при нас има такъв механизъм. Това е най-тежкият контролен данъчен механизъм в България. Първо, проверява Сметната палата относно целесъобразността на похарчените средства, защото в Закона е казано за какво те могат да бъдат харчени. Това ние трябваше да го обясним на обществото и на медиите, че парите се харчат прозрачно и по закон, че затова проверява Сметната палата. Там, където тя прецени, че парите на данъкоплатците не са изхарчени по предназначение, не ги признава като разход. Това никой не го каза на данъкоплатците. Когато се прецени и се констатира нередност, влиза Националната агенция по приходите и прави ревизия като на стопански субект. Това е най-тежката ревизионна контролна процедура в държавата. Това също никой не го каза, за да се стигне до върха на популизма в оня референдум, в който политическите партии, с изключение на „Движението за права и свободи“, абсолютно абдикираха от задължението си да информират българските граждани за какво се харчат парите, какво обслужват тези пари, как способстват за скъсване на връзката с бизнеса, как способстват за борбата с корупцията, как способстват за подготовка на политически кадри – от студентската скамейка и така нататък, как способстват за повишаване квалификацията на политиците по отношение на европейските програми, по отношение на европейските директиви, по отношение на европейските документи. Ние от 2007 г. сме член на Европейския съюз. Нивото и обемът на информация е изключително висок. Това не може да стане без специализирани обучителни процедури. Навсякъде в Европа това върви. Това беше втората грешка на всички политически партии, че не обясниха на хората, не обясниха на медиите за какво става въпрос. Третата грешка, която беше допусната, е, че не обяснихме как се финансира политическият процес и политическите партии в Европа. Ние сме страна – член на Европейския съюз, а не на Евразийския и много често го забравяме. В Европа финансирането е публично от бюджета. И това не го обяснихме. Напротив, там започнаха да се говорят неистини, полуистини и откровени лъжи. Най-ярката от тях е с давания пример за Германия. Непрекъснато се повтаряше от студио в студио лъжата, че в Германия политическите партии получават едно евро на глас. Лъжа е, защото е само една част от истината, не е цялата истина. Не, не получават едно евро. Едно евро получават и тази субсидия расте, в зависимост от броя гласове, но има още два стълба на финансиране на политическите партии и политическия процес. Това са трите фондации – „Аденауер“, „Еберт“ и „Науман“, ако не греша, които, знаете ли, какъв бюджет имат? Общо бюджетът им е над половин милиард евро. Да, една част от него отива за финансиране на дейности в чужбина, включително и на българските политически партии от съответните семейства, но една част остава за политическите партии в Германия. Третият стълб е, че директно от бюджета се финансират програми и планове, включително и строителството на сгради, офиси и така нататък, за нуждите на политическите партии и сумарно изобщо не е едно евро. Много над 10 евро е на глас, ако сметнем всички разходи. Холандия – смесено финансиране. Колкото съберат политическите партии от бюджет и от дарения, точно толкова получават и от бюджета. Това кой го обясни на гражданите? Никой. Така че онова, което ни се случва днес, е функция единствено от нашето бездействие и от нашите грешки – на парламентарно представените и на извънпарламентарно представените партии, които получават субсидии, които смятат себе си за сериозни партии и искат да имат нормално финансиране. Не може да се осъществява този процес без финансиране, няма как да стане. Сега стигаме до конкретиката на тези предложения – един лев, после гледаме на боб и стават четири лева, пет лева, три и шестдесет, осем лева. Къде са разчетите?! Кога проведохме ние консултации между политическите партии, всеки да си извади разходите и да каже кой е минимумът, за да може една национално представена парламентарна партия, която има дейност във всички общини в страната, да функционира. Никой не го направи. Как тогава стигнахме до извода за единия лев или за петте лева, които вероятно ще ни се предложат тези дни и ние трябва да ги приемем, защото хем щели да получат пари партии, пък хем щели сме да удовлетворим общественото очакване за намаляване на субсидиите? Общественото очакване за намаляване на субсидиите има своите две основания. Първото е ниският стандарт, ниските доходи и недоволството от нашата работа – и това е обективно, не е субективно, но второто е абсолютно субективно. Ние не информирахме българските граждани, ние не информирахме неправителствения сектор, ние не информирахме медиите за какво става въпрос. Затова „Движението за права и свободи“ не приема този подход – намаляване на субсидията, защото такова било очакването. Ако ще има намаляване или увеличаване на субсидията, ако ще има промяна на модела, това трябва да се случи след дискусия, след доказателства, след аргументи. Иначе това е откровен, много див популизъм, който ще има много тежки последици за българския политически живот. Уверявам Ви, че още в края на годината ще се четем в докладите и по тази тема, добавяме нова тема към докладите – да не се учудите и да гледате учудено, тази тема ще я има в докладите на всички институции в Европейския съюз, които разглеждат темата по занятие. Нашето предложение – на „Движението за права и свободи“, понеже това не се случва, между първо и второ четене е субсидията да бъде нула лева. Нула, защото едно, две, три, пет и така нататък означава същото – недофинансиране на политическите парти и търсене на финансиране извън регламентирането, връщане на зависимостите на политическите партии и от сенчестия, и от легалния бизнес, и редица други неща, които ще се случат. Ако някой иска да прави дискусия по тази тема, ние сме отворени за дискусията, но нашето предложение ще бъде такова. Щом има обществено недоволство от това, че партиите получават финансиране, щом всички Вие смятате, че да кажем истината на хората е непопулярно… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, да увеличим ли времето? Моля, увеличете времето! ЙОРДАН ЦОНЕВ: …и трябва да си пазим имиджа, окей – нямате проблем с ДПС, но ние тогава ще предложим да отпаднат всички ограничения, да се разреши на политическите партии да набират дарения, прозрачно да ги набират, под обществен контрол да ги набират, под граждански контрол да ги набират и да харчат, да не могат да получават от държавни органи, да не могат да получават от чуждестранни граждани и юридически лица и всичкия набор от контролни механизми, но да могат да получават, да ползват дарение и да си формират бюджет, след като обществото не иска този бюджет да е формиран от бюджета на държавата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. Реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте за изказване, господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние в Бюджетната комисия не успяхме да сътворим дебат по същество. Там обаче ние подкрепихме действително едно очакване на нашето общество – партийната субсидия да бъде редуцирана на 1 лев. Подкрепихме с аргумента обаче, че редуцирането на партийната субсидия трябва да има друг механизъм, който да я замени. В най-голяма степен това може да кажем, че е изразено в нашата Конституция, където чл. 11, ал. 3 казва, че партиите помагат за формирането на политическите възгледи на обществото. Ако ние не заменим този модел или няма модел, то следователно няма да има политически партии – няма такива, които да формират политики в обществото ни. Ние сме предложили една такава промяна в Закона за политическите партии, която гласи, че Централната избирателна комисия ще поема разходите за медийни участия на партиите по време на предизборните кампании, защото смятаме, че в тази ситуация, в която ние отговаряме на това обществено очакване, трябва да кажем и как ще бъде продължен моделът на политическите партии в България. Затова на комисия ние подкрепихме предложението, ще го подкрепим и днес. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров. Господин Стойнев, заповядайте за изказване. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ сме „за“ намаляване размера на праговете и таваните на партийната субсидия, но това да не застрашава функционирането на политическите партии. Считаме, че това, което чухме досега – предложението от страна на Политическа партия ГЕРБ, предложението на „Движението за права и свободи“ и подкрепата, която се получава от „Атака“, ще доведе именно до изчезване на политическите партии. Това е вече промяна на модела и считаме, че по този начин се застрашава демокрацията. Ние като партия, която винаги е бранила демокрацията, ще се противопоставим на това Ваше желание именно по един популистки начин да заличите основни политически сили, да заличите българските гласоподаватели да имат свои представители в българския парламент. Това е висша форма на демокрация тук – ние винаги сме били „за“ нея от началото на прехода, като основна политическа сила сме се борили за всеки един опит, когато се застрашава демокрацията. В момента това предложение, първо, направено на крак, без да има оценка на въздействието, без да се консултират политическите сили, показва стила Ви на работа, че никога досега във Вашите политики не сте търсили наистина дългосрочното, устойчивото решение на проблема. За Вас проблемът винаги трябва да бъде решен сега, днес, а утре съответно, ако задуха друг вятър, ще променим това свое решение. Така се случва, за съжаление, и с цялото законодателство, на което ние сме свидетели. Неслучайно и хората се противопоставят и са недоволни от работата на българския парламент, защото ние постоянно променяме едни и същи закони, защото така ни скимне, защото все нещо сме недогледали и все нещо бързаме. Сега искаме да унищожим политическите партии – Вие го искате, ние от БСП ще се противопоставим! Нормално е да има намаляване на партийната субсидия, защото има партии, които дори не могат да я изхарчат. РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Вие Вашите изхарчихте! ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това ясно показва, че трябва да се намери нужното решение на този проблем. Така че ние ще предложим на всички политически сили диалог. РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вярно ли? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Предлагаме да не се бърза. Ще поканим всички политически сили между първо и второ четене да седнем и да обсъдим, да предприемем нужните действия – дано да имаме силата да намерим правилните решения, така че да не застрашим политическия живот в страната. Иначе, за съжаление, отиваме на един съвсем друг политически живот, който надали отговаря на една европейска държава, която се бори да защитава определени ценности. За съжаление, сме една от младите членки и може би ще сме първата, която ще въведе модел, който да унищожава устоите на демокрацията. Само че това го въвеждате Вие – от център/дясно. Ние от БСП искаме диалог, искаме да седнем и да обсъдим това, което се предлага, така че да се намери най-правилното решение. В противен случай Вие обричате партиите не само да не бъдат независими, но и да изчезнат. Тоест може да останат един или два субекта. Надали за това са се борили нашите предци, надали това са основните ценности на Европейския съюз. Неслучайно, уважаеми дами и господа, няма друга държава, в която да се търси подобен начин на финансиране, който Вие предлагате тук. Жалко е, но в крайна сметка считам, че между първо и второ четене ще се намери правилното решение. Ние няма да подкрепим този законопроект, ще направим свои предложения за актуализация на бюджета. По този начин, по който Вие работите, политика не се прави, така не се взимат правилните решения. Жалко наистина, че подхождате по този доста детински начин, но в крайна сметка това си е Ваше право, Вие затова сте избрани тук. Ние ще се противопоставяме докрай, ако Вие желаете да сложите край на тази политическа система. Защото всичко друго води до диктатура! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Реплики към изказването на господин Стойнев? Не виждам. Други изказвания? Господин Биков, заповядайте. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със сигурност позитивът от това наше предложение е този дебат, който се води днес тук. През последните няколко години дебатът за партийните субсидии се водеше в телевизионни студия, в шоу програми, на места, където не му беше мястото. Мястото на този дебат е тук, в парламента. Нашето предложение субсидията да падне на 1 лев е направено с преценка на всички рискове на това и ние го казахме. Естествено когато бюджетът не финансира партиите, те ще се финансират по други начини. Ние го знаем и винаги сме го знаели. Ние не го разбрахме днес. Имаше моменти, в които ние се оказвахме или поне публичните внушения към нас бяха, че сме тези пазители на партийната субсидия, тези, които раздават парите, тези, които не позволяват партийната субсидия да падне. На нас започна да ни омръзва тази роля – на виновника за партийните субсидии. Аз се радвам, че днес чухме какъв е позитивът на тези субсидии и го чухме от останалите политически сили, най-вече от опозиционните формации, най-вече от БСП. Защото през последните години, ако щете и миналата седмица, бяхме онези, които раздават субсидиите, онези, които дори дават насила по 2 лв. отгоре на БСП и тя, незнаейки, че ги получава, се оказва омърсена от нас. Нямаме намерение повече да играем тази роля. Затова направихме това предложение. Затова днес ще гласуваме „за“, защото сме предложили нещо. Преди три години на референдум 2,5 млн. души гласуваха за падане на субсидията на 1 лв. – не им беше обяснено достатъчно ясно, и тук носим вина всички, защо се дава партийна субсидия. Позволихме това мнение да бъде формирано в обществото, то беше формирано – хората излязоха и гласуваха. Вероятно този избор не е бил достатъчно информиран, но той е факт и резултатите от референдума се превърнаха в политически факт, който, ако помните, беше формулиран като един анти-ГЕРБ вот. Този референдум беше проведен заедно с президентските избори, в които кандидатът на БСП спечели и след това се говореше, че това е протестен вот срещу ГЕРБ. А внушението е, че ГЕРБ са тези, които раздават субсидиите, ГЕРБ пазят субсидиите. Днес ние искаме да кажем, че това не е така. Субсидиите са за всички партии. Факт е, че вероятно се обяснява трудно защо са 11 лв., много ли са тези пари за една партия и ако се съпостави със стандарта на живот, може да изглеждат много, колко бихме спестили, ако субсидиите паднат. Всички тези въпроси аз се надявам да намерят отговор през този дебат и този отговор да бъде от всички нас, а не само едната част на парламента да бъде обвинявана в някакво чорбаджийство, а другата да е „за“ падането на субсидиите, но да не е ясно на колко да паднат, трета да е за премахването им, обаче без да казва какво ще се случи след това. Затова ние едновременно с нашето предложение казахме и какви са рисковете пред българското общество и пред българската политическа система. Да, споделяме Вашите опасения, но се нуждаем от подкрепа, когато тези субсидии се дават. Защото е много лесно да кажем: „Дайте да паднат субсидиите“, „ГЕРБ са тези, които раздават субсидии, харчат“, и така нататък. Разбира се, към този дебат трябва да се включи и темата за това как се харчат субсидиите. Господин Цонев каза – по закон, Сметната палата проверява и така нататък. Аз не съм убеден и смятам, че и това е една от причините за недоверието в политическите партии, че субсидиите се харчат целево за политическа дейност. Разбира се, всеки случай е различен. Тук чухме за спестявания на партии. Това са партии, в които има ред. Има други случаи, в които се оказва, че субсидията я няма и това е по-лошият вариант. Защото спестяванията поне са видими, а липсата на пари е невидима. Тогава хората започват да се питат: „Защо даваме тези пари, след като те са изчезнали?“. Това не е само въпрос на конкретната политическа сила, това е обществен въпрос, защото това е публичен ресурс и той се дава за политическа дейност, за партийна дейност, за обучения и не на последно място – за предизборни кампании, където отива и основният ресурс. Българските граждани трябва да знаят това. Огромната част от тези субсидии на всички политически сили без изключение отива за предизборни кампании, респективно за медийни пакети. Отиват в медиите. Нищо че от ефира на една от тези медии този въпрос се повдига непрестанно, но те отиват и в тази медия. Тези пари не се делят между партийните членове, те не отиват в депутатите да им се плащат на ръка. Тези пари се харчат за кампании. Но повтарям, не ГЕРБ е партията, която дава тези субсидии. Истината е, мисля, че по време на второто правителство на Борисов, субсидиите паднаха от 12 на 11 лв. Сигурно не е голям спад, но това е единственият момент, в който са падали. Вярвам, че след дебата, и той няма да свърши тук с това гласуване, той вероятно ще продължи и между първо и второ четене, а и след това, ние всички заедно ще се опитаме да информираме хората затова какви са рисковете, какви са ползите – всеки модел е различен. Съществува модел на такива демокрации без субсидии – в Съединените щати е така. Той е друг модел и носи своите рискове. Там, разбира се, има серия от други закони, които разрешават лобизъм, разрешават регламентиране на контактите между бизнеса и политиката, друг казус е, но той съществува. Никой от нас – става въпрос от групата на ГЕРБ, няма желание българската демокрация да се олигархизира. Напротив, стояли сме и сме защитавали понякога сами подобни непопулярни мерки, докато Вие сте стояли и сте се подхилквали отстрани, радвали сте се на това как нас ни критикуват меко, да кажа, в някои шоу програми, и сте си правили тънките сметки, когато ние оберем негатива на това, как Вие ще оберете позитива. Тези тънки сметки са опасни. Не е опасно това, че някой предлага нещо – това е работата на парламента, да има предложения и да има дебати. Ние ще подкрепим на първо четене този законопроект и ще го направим с убеждението, че българските граждани трябва да бъдат наясно и добре информирани по тази тема. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков. Реплика ли? Реплика – заповядайте, господин Манев. Колеги, ще изчерпим тази процедура и ще дам 30 минути почивка. МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги! Господин Биков, няма как да не Ви направя реплика. Според мен трябваше от тази трибуна тук Вие да подчертаете факта, че с раздирането на пердето, зад което се криеха толкова популисти, говорейки години наред как едва ли не сме единствените, които пазим субсидията, пазим парите, Министерският съвет и премиерът Борисов успяха и днес в тази зала да изкарат едни твърдения, които Вие трябваше да разобличите от тази трибуна, как предците на БСП са защитавали многопартийността и демокрацията. Как и кога? Кажете им го оттук, че с чл. 1 предците им това не са го правили. Благодаря Ви. (Шум, оживление и реплики от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев. Господин Иванов – втора реплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега Биков, обширно беше Вашето изказване и засегна тематиката, която наистина е поставена на дневен ред – и е поставена от ГЕРБ, а именно за 1 лев партийна субсидия на изборен глас. Но в цялото си изказване Вие засегнахте също и една друга тема – за наличността по партийните сметки и каси. Аз ще си позволя да направя тук аналогия с един цитат на Алберт Айнщайн: „Лудост е да правиш едно и също нещо няколко пъти и да очакваш различен резултат“. Явно това можем да го направим като аналог как едни хора се отнасят към техния бюджет и тяхната партийна каса, колегите от БСП, и фалита на държавата, който те постигнаха два пъти. Затова гражданите все още и, надявам се, никога да не им дават право на мнозинство и да управляват държавния бюджет, както те управляват лошо собствения си личен партиен бюджет. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов. Трета реплика – господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Биков, понеже засегнахте и други политически сили относно начина, по който си изразходват средствата, държа да кажа, че за това има контролни органи и Сметната палата проверява именно как се изразходват средствата, така че не можем да говорим за липсващи пари. Това са някакви медийни спекулации, но затова са контролните органи. Моята реплика към Вас е, когато говорите за парите на партиите: бихте ли ми казали за последните години колко са лихвите от банката, които Вие печелите – Политическа партия ГЕРБ, затова че държите парите си на депозит? Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Дуплика – заповядайте, господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Господин Стойнев, аз не мога да Ви дам веднага тази информация, но, за съжаление, тръгваме пак в тази посока. Пак Ви казвам – нашите пари могат да бъдат видени, Вашите не могат да се видят. От Вас излизат притеснения, че пак са изчезнали някакви пари. (Реплики от „БСП за България“.) Не ние издържаме цяла телевизия. Затова нашите пари са в банката, защото нямаме телевизия. Ако имахме телевизия, вероятно и нашите щяха да са изчезнали някъде. Не е в това въпросът. Смятам, че дебатът тръгна добре. Ние направихме така, че той да започне. Мисля, че днес това е позитивното от тази ситуация. Нека да го продължим по същество. Извън него всеки може да каже нещо за другия. Към колегите. Господин Манев, аз мисля, че не е днес денят, в който трябваше да припомня миналото на Българската социалистическа партия. В крайна сметка тя се отказа от своите идеи за налагане на комунистическия режим и възприе идеите на буржоазната демокрация, за което ги поздравяваме, разбира се! Надявам се, все пак в заключение дебатът да продължи в един конструктивен дух, така че наистина хората да разберат за какво става въпрос, а не да даваме възможност на хора, които пък изобщо не разбират от това, да изкарват пари на гърба на тази тема – защото има и такива. Те не са в тази зала, а в някои телевизионни студия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков. Колеги, обявявам 30 минути почивка. В Северното фоайе ще бъде открита изложба, организирана от Общинския съвет по наркомании към Столичната община. Експозицията представя детски рисунки, изработени по време на занятия с художника авангардист Иван Яхнаджиев. Моля, заповядайте. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме с разискванията по Законопроекта за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България. Имате думата за изказвания. Господин Иванов, заповядайте за изказване. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Да обобщя накратко казаното дотук. Засегната беше предисторията на държавното финансиране на политическите партии. Това наистина е пряка заслуга на демокрацията, но не си задавам въпроса преди 2001 г. какво е финансирането. Няма да навлизам в тази тема, защото тогава не съм бил участник в политическия живот, а и Политическа партия ГЕРБ не е съществувала. Да се върнем на сега действащия Закон за политическите партии и да разискваме малко повече за сега съществуващата възможност за финансирането им. В чл. 21 на Глава трета „Имущество, финансиране и разходване на средства“ именно в Закона за политическите партии и сега е упоменато, че политическите партии се финансират освен от държавната субсидия, и със собствени приходи. И по-надолу в чл. 23 са изброени възможностите на собствено финансиране и приходи на политическите партии. Едно от тези пера е членският внос, събраният членски внос. Така че това пряко действа наистина на сегашната уредба – как чрез една партийна работа една партия чрез членски внос може да събира собствени приходи. Друга такава възможност са собствени приходи от управление на собствени недвижими имоти. И третата възможност в сега действащата законова уредба – именно в Закона за политическите партии, който е действащ в момента, е приходите от дарения и завещания на физически лица. Това беше във връзка с преждеговорившите изказвания за възможността за финансиране на политическите партии – било то парламентарно представени или такива със събрана обществена подкрепа, изразена чрез парламентарни избори, над 1%. Но да се върнем и към възможността, която сега обсъждаме и предложението на Министерския съвет. Защото ГЕРБ за пореден път постъпи най-отговорно и повдигна дебата и общественото мнение, в който да бъде разискван именно в тази зала, после между първо и второ четене, за финансирането на политическите партии със средствата от държавния бюджет, а именно размерът на субсидията. Преждеговорившите колеги споменаха тук, че има политически партии, които добре управляват бюджета си, имат спестявания и по най-прозрачен начин те са отразени в техните отчети, които са публични и са одитирани от Сметната палата, качени са на сайта ѝ и може да бъде проследено как тази политическа партия развива своята дейност, как е разходвала своите средства и защо едни политически партии са отговорни към публичния ресурс, към обществените средства, които са били дадени от държавата под формата на тази субсидия и, както споменах, от възможността, която е дадена в Закона, да бъдат и от собствени приходи – да не ги изброявам отново. Така че, колеги, важен е тук и въпросът, който да си зададем наистина: доброто управление на наличните средства как може да постави едни партии във финансов нокаут, а други политически партии да имат отговорност към тези публични средства, да ги изразходват за своите политически кампании и поддържане на структури, и офиси, ако искате, на тези политически партии; да се явяват на избори, да купуват медийни пакети, а други, които имат желание да поддържат апарат, така да кажем, като телевизии, като медии, като вестници, списания, ако искате и социолози, и други такива проучвания да заплащат, после да не разполагат със средства по техни сметки. И понеже един преждеговоривш засегна какви средства и колко приходи са получени от Политическа партия ГЕРБ назад в годините от лихви по приходи, направих си труда да погледна наистина в качените отчети на сайта на Сметната палата и да видя, че за приходите, които нашата политическа партия има на влогове, получава лихви, близки по размер до нула. Така че, пак казвам, важна е отговорността на политическите партии да върнат доверието на гражданите в тях. Тук може да дебатираме за размера на субсидията за един брой действителен глас, но най-важното е да върнем доверието на обществото и да не се заиграваме с популизма. Именно да върнем доверието на обществото, за да гласуват все повече граждани, за да може наистина да говорим тогава за политически плурализъм и доверие в партиите, което се измерва чрез избори – парламентарни, местни, ако искате и избори за Европейски парламент. В това обобщение искам да кажа, че ГЕРБ беше политически отговорна и отвори този дебат, за да отговори на обществения интерес към темата. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам. Други изказвания? Професор Гечев, заповядайте. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като страна – членка на Европейския съюз, ние би следвало и съм сигурен, че ще следваме европейските практики. През последните четири-пет десетилетия в Европа категорично се премина на почти 100-процентово финансиране на партиите от страна на държавата. Отначало финансирането – от края на 50-те години – започва с по-малък дял на държавата и по-голям дял на частни плащания, а през последните 10 – 15 години, особено след 2001-а и 2002 г., е обратният процес – делът на държавните субсидии е почти 90%, между 80 и 90%, и 5 – 10% от финансирането в болшинството от страните – членки на Европейския съюз, идва от членки внос. Делът на членския внос, уважаеми колеги, намалява под 5%, тъй като под 5% от гласувалите за партиите в Европа плащат членски внос. Ето, например колегите от партия ГЕРБ – членският им внос е символичен, около 100 хил. лв. годишно, докато БСП събира над 1 млн. лв., но такава е европейската тенденция. Решението на политическите системи на Европа е, че партиите трябва да бъдат финансирани от държавата и тези решения са: Федерална република Германия – 1959 г.; Швеция, Финландия – 60 те години; Франция – 1988 г.; Белгия – 1989 г.; Холандия – 1999 г.; Великобритания – 2000 г. Уважаеми колеги, в Европа има само една държава, където държавата не участва във финансирането на партиите – Швейцария, но това е една страна, която не е особено бедна и в която банките изпълняват някои особени функции. Второ, уважаеми колеги, как се финансира от държавата, как се финансират партиите в Европейския съюз? Единият принцип в европейски страни – Андора, Латвия, Русия и Украйна, но само Латвия е член на Европейския съюз: средствата се разпределят равномерно между всички партии, които са стигнали до парламента. Но в огромното болшинство от страни финансирането става по два начина: първо, единият стълб – около 25 – 30% от средствата, се разпределят равномерно между всички партии – членки на парламента; и между 70 и 80% – има нюанси, се разпределят в зависимост от броя депутати или броя общински съветници, които имат съответните партии. Следователно финансирането на партиите в България до момента напълно съответства на европейските практики. Длъжни сме да обясним на българските данъкоплатци каква е системата в България, отговаря ли на европейските практики и в коя посока ние се движим. Освен това, в повечето страни – членки на Европейския съюз, субсидиите за партиите се коригират ежегодно с индекса на инфлация – автоматично се индексират тези субсидии. От прегледа, който направихме на страните – членки на Европейския съюз, досега те не са предприемали мерки за намаляване на техните субсидии, което не значи, че този въпрос не може да бъде обсъждан и България не би обсъждала този въпрос. Уважаеми колеги, прави сте, че е добре да има дебат върху субсидиите, но ние не сме съгласни с начина, по който това се предлага. Първо, не е мястото в парламента да се обсъждат проектозакони, които са внесени сутринта в 9,01 ч., на бегом се организират, в нарушение на Правилника на парламента, Бюджетната и други комисии. Без никакви разчети, без никакво време за обсъждания с експерти, без никакво време за разработка на алтернативни варианти, същия следобед този проектозакон се предлага за обсъждане в комисии и неговото приемане в пленарната зала. Процесът е обратен съгласно българската Конституция и българските закони. Проектозаконът трябваше няколко месеца поне да бъде обсъждан в българската общественост от парламентарно и непарламентарно представените политически субекти в България и когато се изяснят позициите и имаме точни разчети, той да влезе за обсъждане. Защото, уважаеми колеги, да си сложим ръка на сърцето – вижте мотивите, там няма никакви числа. Законът ни задължава да видим какви ще бъдат ефектите – икономически и политически, върху политическите партии. И за мен, и за моите колеги няма съмнение, че цялата тази вакханалия е направена с две цели: първо, да се притисне до стената основната опозиционна партия – Българската социалистическа партия, и заедно с нея, всички възможни други партии с различно мнение от управляващите. И, второ, по същество се връща чл. 1 от старата Конституция на България – закриваме другите партии, остава само една партия и нейните сателити на власт, която има достатъчно средства, за да управлява и без държавни субсидии. Колеги, тук стана въпрос за депозитите. Ние предлагаме всички партии, които имат депозити към 3 юни, тоест след провеждането на изборите – средствата, които са останали, да бъдат преведени в бюджета. (Смях от ГЕРБ. Реплика: „Как не те е срам?“) Уважаеми колеги, Вие се смеете, но такива са законите на страните – членки на Европейския съюз. (Реплики от ГЕРБ.) Отворете законите на Испания, на Португалия, на Франция. (Продължаващи реплики от ГЕРБ.) В законите на европейските страни пише категорично: средствата, които партиите не са изразходвали от субсидии – пише в законите на Европа, се връщат в бюджета. (Продължаващи реплики от ГЕРБ.) Така че всички партии, които имат депозити към 3 юни и не са похарчили средствата, да бъдат така добри да ги върнат в бюджета. (Оживление в ГЕРБ.) СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие имате ли депозити? РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото е много странно, ако една партия държи на депозити милиони левове, а има членки внос колкото за бог да прости – няколко хиляди лева. Възниква логичният въпрос: тази партия как финансира своята дейност? Тя присъства денонощно по телевизиите и радиото, тя извира от всяка радиоточка в България! (Шум и реплики от ГЕРБ.) С какви средства става това? ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Коя телевизия?! РУМЕН ГЕЧЕВ: И ще завърша, уважаеми колеги, с нещо, на което не може да възразите. Не може да възразите, тъй като това го казва вносителят на Проектозакона – господин премиерът Борисов. Какво казва той на 9 ноември 2016 г., между двата тура на президентските избори? Цитирам господин Борисов: „ГЕРБ ще работи за това субсидията да бъде лев на глас. Аз съм убеден – казва господин Борисов, че това ще доведе олигархията в управлението, но щом три милиона и половина искат това, глас народен, глас Божи. Аз по-умен ли съм от тези три и половина милиона?“ И по-нататък господин Борисов казва: „Цецко Чоков може да стане депутат – който има пари по регионите, ще си поръчва.“ Наскоро господин Борисов, премиерът, пред Вас, в парламента, каза следното: „Накрая ще стане като в Чехия и други страни – милиардери и олигарси ще станат премиери.“ Казва господин Борисов! Той казва: „Не след дълго време партиите ще станат собственост на бизнесмените.“ Казва Вашият премиер. Добър ден и приятна работа! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден! Благодаря, уважаеми господин Гечев. Първа реплика – господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, аз ще се възползвам от Вашето изказване, за да Ви направя реплика и в същото време да информирам по отношение на депозитите, за които се говори – 0,05 е лихвата по нашия депозит и практически тази лихва покрива банковите такси. Второ, ние, за разлика от Вас, сме открили, че в България има банково дело и банки, и си държим там парите (ръкопляскания от ГЕРБ), а не ги държим по разни каси и чекмеджета – после да се чудим къде са изчезнали. (Смях.) Най-нормалното нещо е една партия, като получава пари, да ги внася в банка, където тези пари могат да бъдат контролирани и да бъдат съхранявани, така че партията след това да не прави пленуми, на които да пита: къде ни отидоха парите? Ние сме достатъчно финансово дисциплинирани, за да имаме излишъци и да не се оплакваме от недостиг на пари. Това, че Вие не знаете как да харчите собствените си пари – и 11 лв. очевидно са Ви малко, е Ваш проблем. Просто се дисциплинирайте финансово и си издържайте партията нормално. И по банков път, по банков път, за да може да се проверява къде са парите и да не се чудите – това е и за Ваше улеснение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков. Господин Иванов – втора реплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Гечев, явно Вие, като член на Бюджетната комисия, наистина не сте се запознали с мотивите, които са внесени, защото многократно във Вашето изказване казвахте, че няма финансови разчети, няма една цифра или число, упоменати в тях. Напротив, има много ясно изразени мотиви, където пише: „За изпълнение на Законопроекта няма да бъдат необходими допълнителни бюджетни средства. В съответствие с обществените нагласи Законопроектът ще доведе до икономия на държавни средства.“ По-надолу: „Считано, намаляването на партийната субсидия от 1 юли 2019 г. ще намали разходите по държавния бюджет и редуцираният разход на бюджета за второто полугодие ще бъде 1 млн. 460 хил. лв. Очаквани резултати от прилагането, включително финансово. При така предложената законова уредба общият размер на държавната субсидия за политически партии и коалиции за една година, при 44-тото Народно събрание, за последните две тримесечия на 2019 г. би възлязъл на 14 млн. лв. спестени средства.“ Така че го има упоменато, колега, в мотивите и моля, не злоупотребявайте, че няма разчети. Другото, което казахте Вие – именно за връщането на парите, които са налични по банки, на политическите партии в момента. Колегата Биков също го каза – доброто управление не трябва да бъде санкционирано, напротив – трябва да бъде поощрявано. Това са публични средства, които са разходвани по най-прозрачен начин. Политическа партия ГЕРБ най-отговорно мога да заявя, че е една от малкото партии, които разходват и за социални дейности, и за издръжка на храмове, и градеж на нови, и не само християнски храмове. Така че това Ваше изказване е свързано и граничи с див популизъм за пореден път. Вие тълкувате така или иначе спестените средства – искате да дадете повече пари на тези, които не могат финансово да се ограничават и да разходват разумно, а да накажем онези, които наистина са управлявали добре своя бюджет, с което абсолютно не съм съгласен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Трета реплика? Не виждам. Професор Гечев, заповядайте за дуплика. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, благодаря Ви за репликите, но те по никакъв начин не противоречат на онова, което казах. А това, което казах, не е лично мнение, а е законодателството на европейските страни. Факт е, че в законите на Европа – страните, които Ви цитирах, неизразходваните средства в съответния период се връщат в бюджета, както всяко министерство и държавна агенция. Такава е практиката и в България. Това, че парите се управляват добре, се преценява от Сметната палата. Аз никъде не казах, че някоя партия ги управлява зле. Но ако една партия има много милиони на депозит, това наистина поражда въпроса: дали субсидиите не са твърде много? Това е въпрос на дискусия. (Реплики от ГЕРБ.) Просто казвам, че е огромна загадка как една партия има десетки милиони понякога на депозит – тук не става дума за лихвата, в България и без това е близо до нула, по депозита, но отново Вашият премиер каза, че той има проблем да изразходва средствата. Нищо лошо не сме казали – казали сме европейската практика. 3 юни – внасяме предложение – депозитите от неизразходвани субсидии да бъдат върнати при данъкоплатците! Второ, по отношение на икономиите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги. РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, това, което сте написали в мотивите към Проектозакона – колко милиона ще бъдат върнати в държавата, е точно число. Така е. Само че оттук възникват въпросите: да кажем на българите, че субсидиите на политическите партии годишно са 50 млн. лв. – това е три пъти по-малко от парите за къщичките на управляващите. Толкова ли е голяма сумата? СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А Йончева, Йончева?! РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е десетки пъти по-малко от провалени инвестиционни проекти за България! (Шум и реплики в ГЕРБ.) И накрая, по тази логика – това ли ще спестим ние за България? Казвате – 14 млн. лв. Толкова ли струва политическата система на Република България? Вие по тази странна логика закрийте отбраната и ще спестите 1 милиард! Закрийте образованието – ще спестите няколко милиарда! И ще останете само Вие на власт – на какво: на една държава, която е със съсипана политическа система! По същество искате да върнете чл. 1 от старата Конституция – Вие да бъдете финансирани от бизнеса, от частни дарения, а всички останали политически партии в България да отидат в небитието. Колеги, нека не се поддаваме на емоции. Вие казвате – да има пълна прозрачност, да минем на частни дарения за партиите. То това е най-страшното: кои ще бъдат тези български фирми, които много прозрачно ще отидат да се разпишат… (Шум от ГЕРБ. Реплика от народния представител Маноил Манев.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! РУМЕН ГЕЧЕВ: …че ще дават дарения на опозицията?! Нали тези фирми ще бъдат смазани първо с малката бухалка и след това с голямата бухалка?! „Не“ на бухалките, „не“ на рисковете за политическата система на България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев. За изказване – господин Веселинов, заповядайте. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Намираме се във финала на един сюжет, който започна преди около десетина дни с темата за наддадените субсидии, в който всеки от участниците в тази пиеса, може да се каже, даде своя принос за разгаряне на популистката вълна. Първо, някои заявиха, че не знаят какво са взимали и не трябвало да го взимат, виновни са други. След това други казаха: „Не, тогава щом тези смятат, че ние сме виновни, ние пък ще направим така, че да се взема по 1 лв. на глас.“ Тук чух нула лева, наддаването продължи с конфискуване влоговете от субсидии на първите, и в тази логическа последователност вероятно трябва да предложим Законът за политическите партии да бъде заменен със Закона за обществените поръчки и да се наддава за политическа длъжност в парламента, в Министерския съвет и така нататък, което би изчистило прекрасно нещата и би ги довело до абсолютно ясна икономическа логика при разпределението на властта. Очевидно, трябва да излезем от дебата, в който се обвиняваме и в който всеки се опитва да прехвърли някаква вина на другиго, и да потърсим решението, започвайки от формулиране на задачата. Може би въпросът, който колегите от ГЕРБ поставят, е дали партиите вземат много пари – повече отколкото хората очакват, че им се полагат? Нашето мнение във ВМРО е, че – да, партиите вземат повече пари, отколкото би следвало да вземат. Между 40 и 50 млн. е сериозна сума и фактът, че не всички партии могат да си изхарчат парите, доказва тезата, че тези пари могат да бъдат редуцирани, да бъдат намалени – въпросът е с колко и на каква цена? Преди всичко, разбира се, голямото отсъствие в Законопроекта, който разглеждаме, е концепцията какво се случва с финансирането на партиите изобщо? Ясно е, че 1 лв. на глас е недостатъчен за всяка от партиите, като изключим може би Политическа партия ГЕРБ, така че: кой ще финансира партиите? Отговорното поведение би следвало да изисква този отговор да бъде даден от Законопроекта. Чуваме, че дебатът ще се случи между първо и второ четене и ние с удоволствие ще участваме в този дебат, не пазарейки се за два, три, пет лева или отрицателни стойности, както тръгват нещата, а опитвайки се да защитим тезата, че Законът трябва да даде ясно, легитимно, нормално основание на партиите да се финансират и да съществуват, като при това са отговорни пред своите избиратели, че не правят недопустими компромиси със стопанските субекти. В това отношение има много начини да бъде решена задачата и тези 40 милиона да станат 20 или 10 милиона, така че в края на краищата да се гарантира икономия, от една страна, и същевременно съществуване на политическите партии по един нормален начин. Между първо и второ четене ние ще предложим нашите идеи и се надяваме да бъдат дискутирани в конструктивен дух и да намерим решение, полезно за държавата и за обществото като цяло. Ще подкрепим Законопроекта на първо четене, защото смятаме, че субсидията трябва да бъде намалена и силно се надяваме това да е последният дебат, в който популизмът доминира, и оттук насетне да доминира конструктивизмът. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Реплики към изказването на господин Веселинов? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Търновалийски. ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все пак да се върнем на темата. Това, което трябва да разискваме днес, е Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет 2019 г. Предложението, направено от вносителя – това, което разбрахме от медиите, като отговор на популизма от някои вносители на определени предложения – смятам, че е огромна грешка на популизъм да се отговаря с популизъм, още повече от толкова високоотговорно място, каквото е премиерът, финансовият министър и, разбира се, управляващите. С този законопроект ни се предлага субсидията за политическите партии да бъде намалена на 1 лв. Тук чухме от някои колеги, че може да бъде и нула лева и те се мотивираха защо. За мен дали ще бъде нула лева, или един лев – разлика няма, същото е. Разликата, колеги, е, че когато днес говорим за промяна на начина на субсидиране на политическите партии за тяхната дейност, ако приемем тези предложения, тогава същите трябва да ги има и в Закона за политическите партии, за да бъде променен начинът на набиране на средства за политическите партии. Това не е направено и освен че е популизъм, това предложение е направено набързо и не знам дали заради кризисен пиар, или от друга необмислена атака, но това не е добро нито за българския парламентаризъм, нито за българската демокрация, нито е акт, който показва много високи държавнически умения и добро управление, каквото тук многократно се представяше от преждеговорившите. Така внесен Законопроектът може да бъде разглеждан в два аспекта. Първо, той е в абсолютно нарушение и на парламентарните правила, и на законодателството. Много от нещата бяха казани, аз няма да ги повтарям в детайли, но смятам, че е абсолютно недопустимо Министерският съвет да внася тези толкова важни текстове без обществено обсъждане, без оценка на въздействието. Тук може би някой ще каже: как така няма обществено обсъждане? Та нали преди три години то беше изразено – българските граждани се подписаха, че искат намаляване на субсидията на 1 лв. Уважаеми колеги, къде бяха управляващите през тези три години да направят тези предложения в бюджета за 2017-а, 2018-а, 2019 г.? И защо с актуализация на бюджета днес правим това? Това е иновация в българския политически живот и в бюджетната процедура. Да, има нужда от актуализация на бюджета, то е видно. Причините са много и те са поредни години – говорили сме много пъти за това как се формира българският бюджет, как се приема, как се изпълнява и това, че той се отчита, но ние не знаем какво отчитат всъщност. Този законопроект беше внесен в нарушение на правилата, които сме приели, на нашия правилник. Смятам, госпожо Председател, че и Вие го допускате в залата също в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ако ние нарушаваме правилата, законите, какво очакваме от българските граждани? И защо тогава сме толкова учудени какво е отношението към българския парламент? Ето това е една от причините, а това са случва многократно. Истината е, че с това предложение се цели затрудняване работата на политическите партии и, разбира се, поставя се под риск тяхната независимост. Силно популисткият заряд на предложенията поставя всички нас – политическите партии, както представените в парламента и тези, които са извън парламента, да изглежда, че защитаваме собствения си интерес, собственото си благосъстояние, което не е така, а всъщност днес ние искаме да защитим възможността българските партии да функционират и да защитим българската политическа система по начина, по който тя се финансира още от 2001-а или 2005 г., защото там има промени и това е единственият правилен начин да се финансират политическите организации. С направените промени се прави сигурна крачка назад в този аспект и ние от БСП няма как и няма да подкрепим тези предложения. Заявяваме, че сме категорично против срещу това посегателство върху свободата на политическия живот в страната, който тласка политическите партии в ръцете на сивата икономика и на неясните контакти и процедури. Няма да подкрепим Законопроекта и смятам, че не само дебатът днес в залата, нужни са сериозни дискусии между всички политически партии не само представените в парламента, и трябва да направим това като сериозни, отговорни политици и държавници. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски. Реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Нашата позиция е ясна. Ние ще подкрепим на първо четене предложения законопроект, защото винаги сме били за това партийните субсидии да бъдат оптимизирани и наистина да има реална сметка на това колко средства са нужни на всяка партия, за да може да покрива нуждите си и по време на кампания, и по време на организационния ѝ живот, който води през годината. В дебата се изпускат два важни момента. Тази седмица последната точка от дневния ред ще бъде за промените в Закона за политическите партии. Приемайки този закон на първо четене днес и след това, приемайки го евентуално на второ четене с размер от 1 лв. на субсидията и с приемането на т. 9 от седмичния дневен ред на Програмата на Народното събрание, всъщност какво ще направим? От 1 юли лишаваме партиите от субсидии, от 1 юли те ще дължат пари, които трябва да върнат на Финансовото министерство, защото някой чиновник тълкувал Закона по различен начин. Тоест идеята на това, което ще приемем днес и след това на второ четене, каква е? Да може да оптимизираме наистина разходите на политическите партии или да фалираме политическите партии? Важното е да се намери правилният подход, важното е да се прецени от коя дата да бъдат намалени партийните субсидии, какъв да бъде размерът на партийните субсидии, защото все пак партиите трябва да направят организация на своите разходи и то няма да стане за един ден. Срокът, който е предвиден в този законопроект – от 1 юли, също трябва да се помисли. В крайна сметка, когато се променят неща, които години наред са работили по този начин, трябва да се даде възможност на всяка една от политическите партии да може да направи и реорганизация, да може да направи и сметка на това как да върне тези средства, които ще гласуваме по т. 9 от дневния ред на парламента тази седмица. Наистина е важно да има дебат, наистина е важно всички политически партии и парламентарни групи да участват в подобен дебат и да се направи ясна и точна сметка какви средства са необходими на всяка една политическа партия в България, за да може да води нормално съществуване. Докато си играем на игрички помежду си, накрая може да загубим и крехката демокрация, която е в България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов. Реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания. Закривам разискванията. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 902-01-28, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 г. Гласували 207 народни представители: за 117, против 90, въздържали се няма. Предложението е прието. Отрицателен вот – заповядайте, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах „против“ този законопроект по три основни причини. Първата – тя е по начина, по който беше внесен Законопроектът, защото това бе унижаване на парламента на Република България и доказване, че думите на Бойко Борисов за магаретата и начина им за избиране на депутати … ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков! ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …е неговото разбиране за парламентаризъм, за съжаление. (Шум.) Второ, гласувах „против“ по начина, по който ни беше поднесен този законопроект от управляващото мнозинство… (Част от народните представители от различните парламентарни групи напускат пленарната зала.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, заемете местата си! ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …много приличащ на заглавието на онзи филм „Да разлаем кучетата“. Само че, колеги, ние не се намираме на снимачната площадка и не сме призвани да развличаме хората с филми и сценарии, а сме длъжни да показваме сериозност към законодателството и сериозност към политическата система в България. И трето – най-важното – гласувах „против“ опита да се унищожат 30 години от историята на България. Тридесет години, в които ние въвеждахме многопартийна система. Тридесет години, в които се опитваме да изградим демокрация. Тридесет години, които Вие искате с лека ръка да унищожите и да превърнете днешната многопартийна система в една олигархично-диктаторска система на управление на държавата. Струва ми се, че това беше Вашият последен опит за политически преврат в държавата и ние няма да позволим той да мине! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ: „Еее!“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа, уважаеми колеги: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО НА 8 АПРИЛ 2019 Г. Вносител е Министерският съвет. Заповядайте, уважаеми господин Веселинов, за представяне на Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г. На редовно заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. е подписан на 1 септември 2015 г. Подписаното Споразумение между МРРБ и МБВР е в изпълнение на подписания Меморандум. Проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги е одобрен с Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет на 27 март 2019 г., като министърът на регионалното развитие и благоустройството е упълномощен да води преговори и да го подпише при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 8 април 2019 г. след съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет. Целта на настоящия законопроект е да се осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие чрез възмездна консултантска помощ в областта на регионалната политика за новия програмен период с продължителност до края на декември 2020 г. и подготовка чрез намиране на добри и работещи решения за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Резултатите от изпълнението на Споразумението ще допринесат и за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012 – 2022 г., както и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г. В хода на проведената дискусия госпожа Деница Николова отговори на поставените въпроси и народните представители се обединиха около необходимостта от предложения проект на Споразумението. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г., да бъде приет на първо гласуване.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси. Имате думата, уважаема госпожо Ангелова. ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г. На редовно заседание, проведено на 30 май 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Правителството на Република България е декларирало ясно намеренията си за засилено сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), като на 1 септември 2015 г. е подписан Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Подписаното споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е в изпълнение на подписания Меморандум. Целта на настоящия законопроект е да се осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие в областта на регионалната политика и за подкрепа в процеса на програмиране на новата оперативна програма за регионално развитие за следващия програмен период 2021 – 2027 г. с цел използване на опита и експертизата на Банката в страните от Европейския съюз и намиране на добри и работещи решения, които да бъдат приложени занапред. Споразумението предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да окаже възмездна консултантска помощ в подкрепа на процеса на програмиране на новия програмен период. То е с продължителност до 31 декември 2020 г. Клиентът ще заплати на Банката фиксирана сума в размер на един милион деветстотин и тринадесет хиляди лева (1 913 000.00 лв.) в съответствие с предвидения график на плащания. Споразумението следва да бъде ратифицирано от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“. Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г., № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. Следва Докладът на Комисията по правни въпроси. Имате думата, уважаема госпожо Александрова. ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет нa 16 май 2019 г. На свое заседание, проведено на 4 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет нa 16 май 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – господин Валентин Йовев – заместник-министър, и госпожа Цветелина Атанасова – началник на отдел „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“. Господин Йовев представи Законопроекта, като подчерта, че подписаното на 8 април 2019 г. Споразумение продължава линията на засилено сътрудничество между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в контекста на подписания на 1 септември 2015 г. Меморандум за разбирателство за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. Беше отбелязано, че предвид новите предизвикателства пред регионалната политика, проектът с Международната банка за възстановяване и развитие ще се съсредоточи върху подкрепа на административния капацитет и подпомагане на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в структурирането и функционирането на основните звена, отговорни за изпълнението на регионалната политика за следващия програмен период, включително и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет нa 16 май 2019 г.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова. И Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Имате думата за представяне на Доклада, уважаеми господин Вигенин. ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 юни 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано на 8 април 2019 г. Вносителите посочват, че проектът на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет на 27 март 2019 г., като министърът на регионалното развитие и благоустройството е упълномощен да води преговори и да го подпише при условие за последваща ратификация. Споразумението е подписано на 8 април 2019 г. В мотивите по Законопроекта се посочва, че целта му е да осигури основа за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие в областта на регионалната политика и за подкрепа в процеса на програмиране на новата оперативна програма за регионално развитие за следващия програмен период с цел използване на опита и експертизата на банката в страните от Европейския съюз и намиране на добри работещи решения, които да бъдат приложени занапред. Очаква се чрез подкрепата от Международната банка за възстановяване и развитие Министерството на регионалното развитие и благоустройството да бъде по-добре подготвено за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Споразумението предвижда Международната банка за възстановяване и развитие да окаже възмездна консултантска помощ в подкрепа на процеса на програмиране на новия програмен период с продължителност до края на месец декември 2020 г. Обхватът на Проекта с Международната банка за възстановяване и развитие следва да се съсредоточи върху подпомагането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в структурирането и функционирането на основните звена, отговорни за изпълнението на регионалната политика за следващия програмен период, както и да подкрепи техния административен капацитет. Очакваните резултати от изпълнението на Споразумението следва да допринесат и за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012 – 2022 г., както и за подготовката на новия национален документ за стратегическо и териториално планиране за периода 2021 – 2030 г. В последвалата дискусия господин Петър Петров, заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изрази своята подкрепа за Законопроекта и поздрави вносителите. Господин Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, подчерта, че според него администрацията в Министерството на регионалното развитие има достатъчен капацитет и би се справила без консултантските услуги от страна на Международната банка за възстановяване и развитие в процеса на програмиране на оперативната програма в следващия програмен период. Той изрази своите резерви по отношение на Споразумението и подчерта, че се въздържа от приемането му, тъй като подобен разход за консултантски услуги не е оправдан. Госпожа Николова обясни, че Споразумението е стъпка в процеса на децентрализация, към която държавата се стреми от доста години, и ще допринесе за постигането на по-добри резултати на местно и регионално ниво. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 902-02-13, внесен от Министерския съвет на 16 май 2019 г.“ Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Не виждам. Закривам разискванията. Преди да пристъпим към гласуване, ще Ви прочета: „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Моля народните представители да заемат местата си. Моля квесторите да помолят народните представители да влязат в пленарната зала. Моля, гласувайте. Гласували 93 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 20. Предложението е прието. Имате думата за процедура, уважаеми господин Веселинов. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поради факта, че не бяха направени предложения за изменение и допълнение на току-що гласувания закон, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде разгледан на второ гласуване в това заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Искрен Веселинов. Гласували 96 народни представители: за 75, против 8, въздържали се 13. Предложението е прието. Моля, уважаеми господин Веселинов, продължете. ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 април 2019 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Ще подложа на гласуване следните текстове: наименованието на Закона, съдържанието на Член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и съдържанието на Параграф единствен от Заключителната разпоредба, както Ви бяха представени. Моля, режим на гласуване. Гласували 104 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 24. Предложението е прието. Продължаваме със следващата точка от Програмата за работа: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Вносител е Комисията по културата и медиите. За представяне на Доклада на Комисията по културата и медиите – имате думата, уважаема госпожо Чеканска. ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание На редовно заседание, проведено на 6 юни 2019 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание. Изготвянето и приемането на процедурните правила е в изпълнение на чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с изтичащия мандат на един от членовете на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание Иво Атанасов и необходимостта от избор на нов член. След проведеното обсъждане и гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание: I. Предлагане на кандидати за член на Съвета за електронни медии и представяне на документите им. 1. Предложения за кандидати за член на Съвета за електронни медии може да се правят от народни представители и от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по културата и медиите в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. Към предложенията се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1 към решението; б) декларация по чл. 25 от Закона за радиото и телевизията за притежаване на българско гражданство съгласно приложение № 2 към Решението; в) подробна автобиография; г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование; д) документи, удостоверяващи, че кандидатът има опит в следните области: електронни медии, електронни съобщения, журналистика, право или икономика; е) документи (информация), удостоверяващи, че предложеният кандидат има обществен авторитет и професионално признание съгласно чл. 25 от Закона за радиото и телевизията; ж) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 3 към решението. 2. Обстоятелствата по чл. 26, т. 1 от Закона за радиото и телевизията се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на Комисията по културата и медиите становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масова информация може да изпращат в Комисията по културата и медиите въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени по време на изслушването. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София – 1169, площад „Княз Александър I“ № 1, Комисия по културата и медиите, или по електронен път на e-mail: kkm@parliament.bg. 6. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Ш. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по културата и медиите. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите. 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по културата и медиите проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по културата и медиите, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Комисията по културата и медиите изслушва допуснатите кандидати по списък на кандидатите за член на Съвета за електронни медии, които отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията, изготвен по азбучен ред на собствените им имена. 4. Вносителят на предложението представя кандидата в изложение до 7 минути. 5. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да изложи мотивацията си за заемане на длъжността в изложение до 5 минути. 6. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители, членове на Комисията, в рамките до две минути може да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили по реда на раздел II. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря до 3 минути. 7. Председателят на Комисията по културата и медиите представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор, до 2 минути всяко. 8. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 5 минути. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията по културата и медиите на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Към него се прилага списъкът на кандидатите, подреден по азбучен ред според собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за член на Съвета за електронни медии. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира цялата процедура по избора на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. V. Избор на член на Съвета за електронни медии от квотата на Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват предложените кандидати. 2. Комисията по културата и медиите представя доклада от проведеното изслушване. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по поредността им в списъка, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути. 4. Разискванията се провеждат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. Когато има няколко кандидати за член на Съвета за електронни медии, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 8. В случай че двама или повече кандидати имат равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях при същите условия. 9. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 10. Когато при повторното гласуване по т. 8 и т. 9 никой от кандидатите не получи необходимите гласове, или когато някой от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, а той е единствен кандидат, както и в случаите, когато няма кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на член на Съвета за електронни медии. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният член на Съвета за електронни медии подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 26, т. 2 от Закона за радиото и телевизията по образец съгласно Приложение № 4 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 членът на Съвета за електронни медии подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 5 към решението.“ Към решението има четири приложения, които са декларациите, които трябва да попълнят кандидатите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И Приложение № 5, което току-що цитирахте. Всъщност приложенията са пет. ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Да. Пет приложения са към Проекта на решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Чеканска. Откривам разискванията. Уважаеми господин Ченчев, имате думата за изказване. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата, първо, за да благодаря за работата в Комисията, която бе свършена, по правилата. С някои адекватни технически редакции се получиха едни правила, в които, уверявам Ви, колеги, няма нищо притеснително и трябва да ги приемем, за да стартира тази процедура. В правилата мен лично ме притесняваше фактът, който беше изчистен като въпрос, че кандидат, който е подал документи за участие, ако не се яви на изслушването в Комисията, процедурата продължава, не спира ходът ѝ. Разбира се, това е логично. В началото текстът звучеше малко двусмислено, но после беше изчистен. Озадачава ме фактът, че искаш да участваш в едно състезание, пък после не се явяваш на неговия старт. Така или иначе обаче, правилата са добри, бяха гласувани почти единодушно от цялата Комисия. Предлагам да ги приемем и да стартира процедурата. И накрая се надявам Народното събрание да направи мъдър избор и да изберем най-достойния кандидат, най-работоспособния кандидат, най-опитния кандидат, а не – едно притеснение, което имам – най-удобния кандидат. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Има ли реплики към изказването на господин Ченчев? Други изказвания, колеги? Имате думата за изказвания. Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Проекта на представеното Ви решение за приемане на Процедурни правила, така както беше представен от народния представител Радослава Чеканска, по Доклада на Комисията със съответните предложения № 1 – 5 включително. Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Ще Ви прочета едно съобщение: Днес, 12 юни 2019 г., е постъпил и ще бъде изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, приети на първо гласуване на 6 юни 2019 г. Проектът е изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. С това завършваме работата си за днес. Следващото редовно пленарно заседание – 13 юни 2019 г., от 9,00 ч. съгласно приетата програма за работа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,29 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Секретари: Стоян Мирчев Юлиан Ангелов