Счетоводен и данъчен справочник

От 1 декември 2018 г. в Портала за електронни услуги на НАП са достъпни две нови електронни услуги:

1. Декларация за съответствие и информация за софтуер за управление на продажбите в търговски обект съгласно Наредба Н-18/2006г., подавана от производител/разпространител

Услугата е в портала за е-услуги, достъпни с квалифициран електронен подпис. Предназначена е за производители/разпространители на софтуер за управление на продажбите в търговски обект, които съгласно чл. 118, ал. 14 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 52б и чл. 52в  от Наредба №Н-18/2006 г. следва да подадат декларации за съответствие на разработваните/разпространяваните от тях софтуери с изискванията на наредбата.

2. Публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС

Услугата е в портала с е-услуги със свободен достъп. Предназначена е за търговци, които извършват продажби в търговски обекти – за справка за кои софтуери е декларирано съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и съответно могат да бъдат използвани за управление на продажбите в тези обекти.

На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към ноември 2018 г. да бъде положително в размер на 2 811,9 млн. лв. (2,6 % от прогнозния БВП). На месечна база се очаква дефицит за месец ноември в размер на 32,4 млн. лева. В структурно отношение салдото по националния бюджет е положително, докато салдото по сметките за средства от ЕС е отрицателно, основно поради по-високите разходи през настоящата година по Оперативните програми, съфинансирани от ЕС. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към ноември 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 35 801,8 млн. лв. (93,7 % от годишния разчет), като спрямо същия период на 2017 г. се отбелязва ръст от 3 898,4 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3 451,4 млн. лв. (11,3 %). Увеличение в размер на 447,0 млн. лв. се отчита и при постъпленията от помощи. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2018 г. са в размер на 32 989,9 млн. лв., което е 83,9 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 29 517,6 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.11.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 994,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към ноември 2018 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2018 година.

Направените в проекта предложения са във връзка с въведените в закона изменения, относно определяне мястото на изпълнение при осъществяване на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, в случаите когато доставчикът избере да определя мястото на изпълнение да е там където е установено данъчно незадълженото лице получател.
За целите на определяне на данъчната основа в особени случаи е направено пояснение за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона.

 

Отговорна дирекция: „Данъчна политика”
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 30.11.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 30.12.2018 г.
 По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец октомври 2018 г. е положително в размер на 2 844,3 млн. лв. (2,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 3 220,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 376,6 млн. лева. „ Постъпилите приходи и помощи по КФП към октомври 2018 г. са в размер на 32 612,8 млн. лв. или 85,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3 066,5 млн. лв. (10,9 %), а постъпленията от помощи нарастват с 379,7 млн. лв. (63,3 %). Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 760,9 млн. лв., което представлява 85,9 % от планираните за годината данъчни приходи. Съпоставено с данните към месец октомври 2017 г. данъчните постъпления нарастват номинално с 9,4 % (2 292,0 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 4 800,4 млн. лв. или 83,4 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 402,2 млн. лева (9,1 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 13 192,1 млн. лв., което е 87,0 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към октомври 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 895,8 млн. лв. (7,3 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 8 586,8 млн. лв. или 87,8 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.10.2018 г. е 67,4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4 373,9 млн. лв. (84,9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 198,3 млн. лв. или 104,3 % от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 981,2 млн. лв. или 89,4 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 787,3 млн. лв., което представлява 85,3 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,4 % (918,6 млн. лева).   Неданъчните приходи са в размер на 4 352,3 млн. лв., което представлява 92,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 1 499,6 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2018 г. възлизат на 29 768,6 млн. лв., което е 75,7 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 26 673,3 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.   Нелихвените разходи са в размер на 28 228,6 млн. лв., което представлява 75,7 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към октомври 2018 г. са в размер на 25 692,5 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2 492,5 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 43,5 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 630,4 млн. лв. или 87,3 % от планираните за 2018 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 909,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв[1] към 31.10.2018 г. е 11,1 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 октомври 2018 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.         [1] Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

С проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове се цели създаване на нови териториални структури – териториални дирекции в Агенция „Митници“, както и доразвиване на законовата възможност в Централно митническо управление на агенцията да бъдат създадени главни дирекции в съответствие с чл. 4, ал. 2 от Закона за администрацията, с оглед по-добра координация, ръководство и контрол при осъществяване на приоритетни функции и задачи на агенцията във връзка с осигуряване защита на икономическите и финансовите интереси, както и във връзка със засилване на митническия контрол в областта на митническите, акцизните и валутните нарушения и престъпления и разработването на стратегията, приоритетите, планове и програми за развитие в областта на информационните технологии в Агенция „Митници“, засилване на процесите по намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и развитие на електронното управление в системата на Агенция „Митници“ чрез прилагане на най-нови технологични решения.

 

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 30.11.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 30.12.2018 г.
Дългът на подсектор „Централно управление“{1} към края на октомври 2018 г. възлиза на 12 220,3 млн. евро, като се запазва тенденцията за намаляване на дълга. Вътрешните задължения са 3 127,9 млн. евро, а външните  9 092,4 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП){2} възлиза на 22,1 %, като делът на вътрешния дълг е 5,7 %, а на външния дълг – 16,4 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 25,6 %, а външните – от 74,4 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 октомври 2018 г. е в размер на  92,7 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,2 млн. евро, а външните – 57,6 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,2 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на октомври 2018 г. достига до 11 280,6 млн. евро или 20,4 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 788,8 млн. евро, а външните – в размер на 8 491,9 млн. евро.  Държавногарантираният дълг през октомври 2018 г. възлиза на 960,4 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,2 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,7 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 13.    {1}Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК   {2}По отчетни данни за БВП на НСИ за 2017 г. и прогнозни  данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2018 г.

pension 1Изплащането на пенсиите за месец декември от Националния осигурителен институт (НОИ) ще започне на 7 декември (петък) и ще приключи на 19 декември (сряда).

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев, Нигяр Джафер и Веселин Марешки Секретари: Николай Александров и Слави Нецов ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден на всички колеги! (Звъни.) Има кворум – откривам заседанието. Уважаеми колеги, първа точка за днес е: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 г. Вносител е Министерският съвет на 23 ноември 2018 г. С Доклада на Комисията по енергетика ще ни запознае господин Тинчев. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Преди това, моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата следните лица: господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, и госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на енергетиката. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допускане на посочените лица. Гласували 176 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. Заповядайте, господин Тинчев. ДОКЛАДЧИК МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по енергетика относно Проект на решение за приемане на изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г. На свое извънредно заседание, проведено на 27 ноември 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Проект на решение за приемане на изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802 03 13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г. На заседанието присъстваха от Министерство на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“; от БЕХ ЕАД – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, господин Северин Въртигов – заместник изпълнителен директор; от „Булгартрансгаз“ ЕАД – господин Владимир Малинов – изпълнителен директор, господин Делян Димитров – член на Управителния съвет, господин Димитър Тойчев и господин Ивайло Мойнов – експерти. Мотивите за необходимостта от изменението на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. бяха представени от госпожа Теменужка Петкова, която изтъкна, че след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в маршрутите на доставка на газ през територията на България от Север-Юг на Юг-Север, както и възможен риск от значително намаляване на транзитираните през страната количества, а оттам и приходите от тях. Това е обусловено от следните два факта: предстоящо изграждане на ключови проекти в региона, които ще променят основната посока и маршрути на потоците – „Турски поток“, проектите от „Южен газов коридор“, TANAP, TAP, междусистемна връзка Гърция – България (IGB), проект за нов терминал за втечнен газ в град Александруполис (Гърция), газопровода East Med (с източници на газ от Средиземно море), както и позицията на ООО “Газпром експорт”, съгласно която след 1 януари 2020 г. същите нямат интерес от ползване на настоящата инфраструктура, осигуряваща входен капацитет от Румъния и изходен капацитет към Турция. Към момента основната част от приходите на „Булгартрансгаз“ ЕАД са от осъществявания транзитен пренос, на база дългосрочен договор за трансграничен пренос с входен капацитет 17,8 млрд.м³/г и входна точка от Румъния и изходни точки към Турция (капацитет 14,0 млрд.м³/г), Гърция (капацитет 3,0 млрд.м³/г) и Република Македония (капацитет 0,8 млрд.м³/г ). Концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България е основана на идеята в района на град Варна да постъпват от различни източници значителни количества природен газ за по-нататъшно транспортиране, като в същото време в тази точка се организира и място за търговия с газ (хъб), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. В контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, реализирането на концепцията за газов хъб е в синхрон с проектите за развитие на Южния газов коридор и в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа, в посока подобряване сигурността на доставките и диверсификацията на източниците на доставка на природен газ. Проектът за газов хъб „Балкан“ се ползва с политическата и финансова подкрепа на Европейската комисия, като финансовата подкрепа намери и реално изражение в осигуреното от ЕК безвъзмездно съфинансиране на предпроектно проучване за проекта газов хъб „Балкан“. Вследствие от Междинния доклад на проучването, на 12 юни 2018 г. в сградата на Европейската комисия в Брюксел, бяха представени междинните резултати, в това число предпочитаният вариант за трасе, подкрепен и от експертите, като предвидената нова инфраструктура в рамките на първата фаза на избрания вариант на трасе има пълно съвпадение с планираната нова инфраструктура за реализация в рамките на проект „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница“. В тази връзка, проектът „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница“, в резултат от проведените от „Булгартрансгаз“ ЕАД две неангажиращи фази на процедурата „Open Season“ и проведените предпроектни проучвания, се явява задължително необходима и неразделна част от концепцията за газов хъб Балкан по отношение на инфраструктурата за изграждане. Като основни източници за захранване на хъба се разглеждат руският природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от Южния газов коридор (ТАП и ТАНАП). Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други. В качеството си на комбиниран оператор, осъществяващ лицензионните дейности по пренос и съхранение, „Булгартрансгаз“ ЕАД оперира и развива газопреносната инфраструктура в страната. В тази връзка и с оглед на оценка на пазарния интерес от допълнително развитие на съществуващата газопреносна инфраструктура към всички съседни пазарни зони, в това число с трети страни, „Булгартрансгаз” ЕАД стартира Процедура по оценка на търсенето и разпределение на добавен капацитет – „Open Season“. Процедура по оценка на търсенето и разпределение на добавен капацитет – Open Season се състои от три фази, две от които са необвързващи. Фаза 3 от процедурата е планирана за периода 3 декември – 31 декември 2018 г, като при положителен резултат предстои подписването на ангажиращи договори за пренос и взимане на окончателно инвестиционно решение. В резултат от проведените неангажиращи фази от процедурата, проведените предпроектни проучвания и разговори с акционерите на проектните компании, които се очаква да изградят съседните газопреносни инфраструктури (PAO “Gazprom”, BOTAS, Srbijagas, Gastrans) е идентифицирана и определена нуждата от реализирането на нов проект за добавен капацитет „Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница“. С оглед на текущото положение и макро среда, свързани с дейностите по трансграничен пренос на природен газ, реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура в България в резултат от заявките в процедурата „Open Season“ и проведените предпроектни проучвания, както и изразената позиция на ООО „Газпром експорт“ относно промяна на потоците след 1 януари 2020 г., е необходимо изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България, за да има възможност до края на 2018 г. в оперативен порядък да бъдат стартирани дейностите, които да доведат до изграждане на необходимата инфраструктура до края на 2019 г. Осигуряването на инфраструктурата до 1 януари 2020 г. ще запази ролята на България на картата на Европа като основна транзитна държава, а не само като получаваща газ страна, ще осигури сигурност на доставките за страната и региона и ще обезпечи сериозни финансови приходи от дейността по трансграничен пренос. От ключово значение за изграждането на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура в участъка от турско-българската граница до българо-сръбската граница, съставна част от подкрепяната от българското правителство и ЕК концепция за Газов хъб „Балкан“ като място за организирана търговия на пазарен принцип е както недопускане възможността един или няколко доминантни доставчика-вносители да възпрепятстват конкуренцията и свободната търговия на пазара в страната и в региона по прозрачен и недискриминационен начин, така и осигуряването на съвременен търговски хъб, с наличието на високо ниво на ликвидност и краткосрочна търговия на значителни обеми газ. В тази връзка е необходимо създаването на поне една лицензирана газова борса в страната, на която да се осъществяват физическите и финансови сделки с природен газ. Също така, газова борса със сегмент за организирана двустранна търговия ще осигури изпълнението на изискванията на Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26 март 2014 година за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи (ОВ, L 91/15 от 27 март 2014 г.), задължение, което следва да бъде изпълнено до 15 април 2019 г. Българското участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки. Проектът ще осигури нови количества газ за снабдяване на гръцкия и регионалните пазари в Югоизточна Европа, допринасяйки същевременно за увеличаване на източниците за доставка на газ и трасетата, насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти, сигурността на доставките в Гърция и балканските страни, както и подобряване на надеждността и гъвкавостта на Националната мрежа за природен газ, както и регионалните и трансевропейски мрежи. Ключовият очакван източник на газ чрез този терминал е с произход от САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ, като това ще доведе до допълнителни източници на природен газ за газов хъб „Балкан“. ООО „Газпром Експорт“ е представил позиция, съгласно която в контекста на развитието на проекта Турски поток е необходимо преструктуриране на действащия договор, тъй като е възможно да заплащат два пъти за ползване на инфраструктурата, която е изградена към момента, но ще бъде използвана при пренос на природен газ през новите газопроводи. От страна на ГПЕ е изразена позиция за отпадане задължението за плащане на тези участъци, като те бъдат извадени от действащия Договор за транзитен пренос, и за освобождаване на резервирания капацитет, чиято стойност е основната част от приходите по действащия договор. Изразената позиция включва твърдението, че ако ООО „Газпром експорт“ продължи плащането на разходите по съществуващия дългосрочен договор в пълен размер, участието им в ангажиращата фаза на процедурата Open Season по отношение точките на границите Турция/България и България/Сърбия може да бъде оценено като икономически нецелесъобразно. В контекста на новата външна среда и съществуващите договорни взаимоотношения са анализирани перспективите за развитие на газопреносната система на Република България и на трансграничния пренос от гледна точка на очакваните бъдещи приходи и разходи за оператора на газопреносна система „Булгартрансгаз“ ЕАД. Направен е финансов анализ на три варианта за действие, както следва: - Вариант 1 – Реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура между Турция и Сърбия, прекратяване на действащия договор и предлагане на освободените капацитети на търговци на природен газ на RBP и резервирането им от тяхна страна при условията на регулирана цена; - Вариант 2 – Продължаване на действащия договор до 2030 г. (включително продължаване на заплащането на таксите за капацитет към Турция от 14,0 млрд.м³/г ), но без реално пренесени количества; - Вариант 3 – Реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура между Турция и Сърбия и преструктуриране на действащия договор чрез освобождаване от ООО „Газпром експорт“ на капацитет в участъка Негру вода – Малкочлар. След преглед на анализираните варианти от стратегическа гледна точка, се открояват следните предимства на Вариант 3: - Запазване ролята на България на газовата карта на Европа за най-дълъг период (минимум до 2040 г.); - Запазване ролята на България като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ, както и трансграничен пренос за региона и ЕС минимум до 2040 г.; - Обезпечаване на сигурността на доставките на природен газ, не само за България, а и за Европа и региона за по-дълъг период; - Развитие на пазара на природен газ в България и региона; - Осигуряване на подходяща пазарна среда за организирана търговия на природен газ на пазарен принцип, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор; - Създаване на ликвиден, конкурентен пазар на природен газ като място за свободна търговия и сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор; - Осигуряване на възможност за краткосрочна търговия на значителни обеми газ сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин, чрез които да се достигне високо ниво на ликвидност на пазара на природен газ, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор; - Диверсификация на доставките на природен газ чрез осигуряване на допълнителни маршрути и източници на доставка; - Създаване на условия за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти, в това число след освобождаване на капацитети в резултат от преструктуриране на действащия дългосрочен договор. От стратегическа гледна точка, както и от финансова, реализацията на проекта за разширение на газопреносната система в участъка от българо-турската граница до българо-сръбската граница и продължаване изпълнението на съществуващия договор, с предложеното изменение съгласно Вариант 3, не само отговарят в по-пълна степен на настоящата геополитическа конюнктура, а и ще предоставят възможност на „Булгартрансгаз“ ЕАД да запази в дългосрочен план ключовата си роля на регионалния газов пазар, ще допринесат за развитието на дейността му и ще гарантират приходите от трансграничен пренос на природен газ през България и след 2030 г. (минимум до 2040 г.) в полза както на дружеството, така и на държавата и обществото. След представянето на инициираните изменения и допълнения в Енергийната стратегия на Република България народният представител Валентин Николов направи две предложения за промени в така предложените текстове. Предложение на народния представител Валентин Николов: „В Раздел VІІ „Обезпечаване сигурността на доставките, осигуряване на ликвиден и конкурентен пазар на природен газ и развитие на газопреносната инфраструктура“ се правят следните допълнения: 1. В т. 1 накрая на изречението се добавя „включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация с прогнозна стойност 2 286 000 000 лв. без ДДС“ и се създава изречение второ: „Договорът за изпълнение на обществената поръчка с цитираното по-горе наименование да влезе в сила при наличие на следните условия: взето окончателно инвестиционно решение за реализация на проекта в резултат резервиран капацитет, осигуряващ необходимата доходност на проекта (успешен икономически тест в рамките на ангажиращата фаза от процедурата „Open Season“ и съответното сключване на обвързващ/и договор/и за резервиране на капацитет).“. 2. В т. 4 след думите „дългосрочен договор“ се добавя „за пренос № 643/00157629/210215 от 27 април 1998 г., на основание подписано допълнително споразумение“, след думата „Малкочлар“ се добавя „съответно да бъде освободен от задължението за заплащане на договорената тарифа за този участък“, а след думата „нов“ се добавя „дългосрочен“.“ След приключване на дискусията председателят на Комисията по енергетика господин Делян Добрев подложи на отделни гласувания направените предложения за редакция. Резултатите от гласуванията и за двете поправки са 9 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.: „Проект! РЕШЕНИЕ за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (ДВ, бр. 43 от 2011 г.) Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема изменения и допълнения на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (ДВ, бр. 43 от 2011 г.), както следва: 1. Във встъпителната част на Стратегията „Поглед към 2020 г.“ след изречението: „България трябва да се позиционира стабилно на регионалната енергийна карта и да реализира възможностите за износ на електрическа енергия за страните от региона, включително Турция, Гърция, Италия и други“ се създават следните изречения: „За развитие на конкурентен пазар на природен газ, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски газов пазар, ще бъдат предприети действия за реализиране на концепция за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България, която е в синхрон с проектите за развитие на Южния газов коридор и в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа, в посока подобряване сигурността на доставките и диверсификацията на източниците и маршрутите на доставка на природен газ. Освен разширение на съществуващата газова инфраструктура, с цел осигуряване на необходимата пазарна среда за осъществяването на газов хъб в страната, ще бъде създадена ликвидна и функционираща газова борса.“ 2. Създава се нов Раздел VІІ: „VІІ. Обезпечаване сигурността на доставките, осигуряване на ликвиден и конкурентен пазар на природен газ и развитие на газопреносната инфраструктура Концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята от различни входни точки на газопреносната система да постъпват значителни количества природен газ от различни източници, с цел търгуването им на Хъба, както и за по-нататъшно транспортиране, като в същото време в тази точка се организира и пазарно място за търговия с газ (газова борса), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. Тази концепция ще се реализира чрез изпълнение на проект за изграждане на газов хъб „Балкан“, който е в съответствие с нуждите на региона, идентифицирани от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. Създаването на газов хъб цели чрез изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните членки в региона – България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, и през тях пазарите на страните – членки от Централна и Западна Европа, както и на договарящите се страни от Енергийната общност – Сърбия, Украйна, Република Македония, Босна и Херцеговина и други, като по този начин допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика. Реализацията на концепцията ще допринесе за достигане на следните стратегически цели: - Запазване ролята на България на газовата карта на Европа; - Запазване ролята на България като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ, както и трансграничен пренос за региона и Европейския съюз; - Обезпечаване на сигурността на доставките на природен газ, не само за България, а и за Европа и региона; - Развитие на пазара на природен газ в България и региона; - Осигуряване на подходяща пазарна среда за организирана търговия на природен газ на пазарен принцип; - Създаване на ликвиден, конкурентен пазар на природен газ, като място за свободна търговия и сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин; - Осигуряване на възможност за краткосрочна търговия на значителни обеми газ сключване на сделки по прозрачен и недискриминационен начин, чрез които да се достигне високо ниво на ликвидност на пазара на природен газ; - Диверсификация на доставките на природен газ, чрез осигуряване на допълнителни маршрути и източници на доставка; - Създаване на условия за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти; - Получаване на дългосрочни икономически ползи от развитието на пазара и конкурентната търговия с природен газ. За достигането на идентифицираните стратегически цели за развитие на конкурентен пазар на природен газ в България, както и за обезпечаване на сигурността на доставките за страната и региона и обезпечаване получаването на дългосрочни икономически ползи, в отговор на изразените нужди и планове за развитие на участниците на регионалния газов пазар, от страна на българския газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД да бъдат предприети следните основни дейности: 1. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия, при спазване на приложимото българско и общностно законодателство, за реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо сръбската граница“, в това число от „Булгартрансгаз“ ЕАД по реда на Закона за обществените поръчки да бъдат стартирани обществени поръчки с цел изграждане до края на 2019 г. на допълнителна линейна газопреносна инфраструктура на територията на Република България за обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница, включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация с прогнозна стойност 2 286 000 000 лв. без ДДС. Договорът за изпълнение на обществената поръчка с цитираното по горе наименование да влезе в сила при наличие на следните условия: взето окончателно инвестиционно решение за реализация на проекта в резултат резервиран капацитет, осигуряващ необходимата доходност на проекта (успешен икономически тест в рамките на ангажиращата фаза от процедурата „Open Season“ и съответното сключване на обвързващ/и договор/и за резервиране на капацитет). 2. До края на 2018 г. „Булгартрангсаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия за създаване на газова борса за осигуряване на подходяща пазарна среда за осъществяване на газов хъб „Балкан“ чрез учредяване на дъщерно дружество. 3. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме необходимите действия за започване на процедура за придобиване на акционерно участие в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция. 4. До края на 2018 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме необходимите действия за преструктуриране на действащия дългосрочен договор за пренос № 643/00157629/210215 от 27 април 1998 г., на основание подписано допълнително споразумение с ООО „Газпром експорт“, в съответствие с което ООО „Газпром експорт“ да освободи резервирания капацитет от входна точка Негру вода до изходна точка Малкочлар, съответно да бъде освободен от задължението за заплащане на договорената тарифа за този участък, считано от пуска в експлоатация на проекта за допълнителен капацитет на границата България/Турция и България/Сърбия, само и единствено в случай, че този допълнителен капацитет бъде дългосрочно резервиран (15/20 г.) в рамките на прозрачна процедура и заплащан от ООО „Газпром експорт“, при сключване на нов дългосрочен договор за пренос. 5. „Булгартрансгаз“ ЕАД да предприеме всички необходими действия, при спазване на приложимото българско и общностно законодателство, за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на проект за „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо-сръбската граница“, за създаване на ликвидна и функционираща газова борса и за осигуряване на акционерно участие на „Булгартрансгаз“ ЕАД в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.“ 3. Досегашният Раздел VІІ става Раздел VІІІ.“ Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Тинчев. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Имате думата, уважаеми господин Ерменков. (Реплики от „БСП за България“.) Вече имаме утвърдени и приети от всички, надявам се, правила. Министър Петкова след това ще вземе думата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! За разведряване малко на атмосферата в петък сутринта, да кажа, че видимо ни давате възможността като най-национално отговорна партия ние да започнем диспута по един такъв важен проект. Благодаря Ви. Това, което искам да Ви кажа като първо изречение, за да нямате притеснения и да чакате кулминацията на моето изказване, е, че ние като парламентарна група, като хора, които винаги сме отстоявали интересите на България (шум и реплики), като национално отговорни политици, като хора, които още от самото начало на този мандат сме заявили, че ще подкрепяме всяко решение, което е в полза на националната сигурност… (Шум и реплики.) Господин Председател, може ли да помолите… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля всички – и от ляво, и от дясно, запазете тишина… ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Решаваме важни проблеми. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: …не само защото господин Ерменков е интересен като оратор, а и защото казва важни неща. (Шум и реплики от ГЕРБ.) ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря. Господин Председател, виждам, че не Ви чуват особено. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз ще изчакам. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Времето тече. Чакай! ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма страшно! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Ерменков. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря за тишината. Като национално отговорна партия от самото начало заявихме, че ще подкрепяме всякакви решения на управляващите, които са свързани с гарантиране на националната сигурност, а днес обсъждаме един проблем, който е свързан с тази национална сигурност в частта ѝ енергийна сигурност, и по-скоро сигурност на газовите доставки. Ние ще подкрепим тези промени в Стратегията. Ще ги подкрепим с ясното съзнание, че се намираме в ситуация, в която се намира пътникът, който дълго време е стоял в чакалнята на гарата, чакайки влака да мине през нея. Изведнъж се оказало, че влакът не минавал оттам, той трябва да го гони и е хванал последния влак, последния вагон, последната врата. Ще го подкрепим с ясното съзнание, че при така стеклите се обстоятелства ние нямаме друг избор, ако искаме да останем държава, която е с ключова роля в газоразпределителните функции в Европа, като входна точка на газ за Европа. Вие знаете много добре, че другата алтернатива е, ако не се съгласим с това нещо, ако не приемем тези промени, ако не започнем действия по продължаване на втората тръба – така нареченият „Турски поток“ да мине през България, от газоразпределителен възел в Европа ще се превърнем в един газов апендицит със своето минимално вътрешно потребление на газ. Високо ценя това, което каза министър Петкова по време на дискусиите в Комисията по енергетика, че управляващи и опозиция винаги сме намирали общите решения в областта на енергетиката, когато става въпрос за важни проблеми. Няма да се връщам в миналото, когато сега управляващите бяха опозиция и тогава това единство някак си го нямаше, но се надявам, че в бъдеще, когато станат опозиция, ще следват нашия пример. Става въпрос наистина за важни проблеми и не можем да политиканстваме, не можем да си правим упражнения на гърба на България, в това число и да тичаме до Брюксел, и да се опитваме да правим обструкции на управляващите, защото само и единствено трябва да покажем някаква опозиционност. Ние ще подкрепим Проекта за промяна на енергийната стратегия и с ясното съзнание, че до голяма степен написаното в него по-скоро съответства на едно решение на Министерския съвет, отколкото на промяна в стратегия, но на нас ни е ясно, че това се случва по две причини. Първата причина е опит за прехвърляне на отговорност от страна на Министерския съвет върху гърба на парламента, както това е обикновено в нашия парламент,. И утре, ако недай боже бъдат зададени въпроси: „Вие защо взехте това решение?“, Министерският съвет да каже: „Парламентът ни възложи това“. Вторият въпрос, който е по-важен и според мен по-тревожен, и от него трябва да се поучим в бъдеще да не се случва това нещо, е, че до такава степен сме загубили доверието в международните партньори като изпълнителна власт, а се налага парламентът като най-висша степен на държавно управление в България да гарантира решения, които биха могли да бъдат взети от изпълнителната власт. Пак казвам: ще подкрепим тези изменения и ще направим всичко възможно да се случи това, което е записано в тях. Разбира се, ще следим много внимателно начина, по който се реализират нещата. Няма да допуснем разхищаване на обществен ресурс, няма да допуснем забавяне на процесите. Искам да допълня и да попитам – ако след моето изказване министър Петкова вземе отношение, може да ми отговори – защо, след като говорим за хъб, като говорим за неща, свързани с газоразпределение, не сме включили в тези изменения и изграждането на второ газохранилище? – нещо, което няколко пъти повтаряме и по време на обсъждането на Доклада за националната сигурност, и в Комисията, когато сме говорили по темата за транзит на газ. Госпожо Министър, ще продължавам да задавам този въпрос, защото на Вас и на всички, които се занимават с енергетика, им е ясно, че хъб „Балкан“ няма как да се случи без второ газохранилище. Сега е моментът да го включим в тези промени като задължение, иначе се създава впечатлението, че реагираме само на актуалната обстановка. Крайно необходимо е да го направим в момента и все пак да предприемем и някои предварителни стъпки, за да може да се реализират тези проекти. Накрая, пак повтарям, може би вече за четвърти път го казвам, ние ще подкрепим Проекта за изменение на стратегията и се надявам това, което се случи в годините с Проекта за транзит на газ през България, започвайки с „Южен поток“ и не знам какви други вариации, да ни бъде обеца на ухото, за да можем следващия път, когато вземаме решения, те да бъдат оптималните решения за България с максимална печалба за нея, а не спасяване на положението, какъвто е случаят с това, което ни се предлага сега. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков. Има ли реплики? Не виждам реплики. Продължаваме с изказванията. Господин Николов, имате думата. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Искам да подчертая, че, ако не ме лъже паметта, през 2015 г. беше обявено, че стремежът на България е да изгради Газов хъб „Балкан“ като стане Регионален център в Югоизточна Европа, да използваме изградената и подновена инфраструктура в България. Това предизвикваше доста усмивки. Имаше доста критици, имаше и, как да кажа, много скептично отношение към тази идея. Тук искам да дам дължимото на господин Георги Гегов, който беше един от инициаторите, Бог да го прости, на тази идея. Убеди премиера и премиерът я обяви не само в България, беше създадена работна група, обявена от господин Борхард, господин Канете и вицепремиера Томислав Дончев. Разбира се, министър Петкова я поде изцяло, вложи енергия в това и виждаме, че това вече е залегнало за промяна на Стратегията до 2020 г. Предпроектните проучвания показаха, че Газов хъб „Балкан“ няма как да съществува без руска газ, защото не може да осигури достатъчно ликвидност. Именно това ни даде и основания да търсим варианти по какъв начин да осигурим тази руска газ, при условие че руснаците заявиха твърдо и окончателно, че ще изграждат руски поток по дъното на Черно море и ще захранят Турция и впоследствие, с втора тръба, ще търсят вариант да захранят Европа. Беше възложено предпроектно проучване с европейски средства. То показа търговските принципи. Направени са вече два кръга търговски проучвания, предстои третото, което ще бъде обвързващо. Всичко това показва пазарния принцип и дори, бих казал, устойчивостта на така наречения Газов хъб „Балкан“ и транзитът до Европа, използвайки нашата инфраструктура и построявайки, разбира се, нова, защото нашата не може да поеме тези количества и като направление. Мисля, че това, което днес се случва, е много показателно и много правилно ще постъпим, залагайки това в енергийната Стратегия, защото тя наистина беше изработена през 2010 г., но тогава по никакъв начин не предполагаше геополитически, геостратегически положения – нови, които съществуват вече в нашия регион, както и в света. Това показва, че ние вече сме актуални по темата и именно на пазарен принцип това ще проличи във всички случаи, когато търсим и привлечем средства за изграждане на новата структура към посока Сърбия, защото съм сигурен, че ще има много желаещи да дадат средства на „Булгартрансгаз“ за изграждането на тази инфраструктура, защото се вижда, че тя ще има голяма възвръщаемост именно на база таксите, които ще се формират при транзита на газ към Европа. Мисля, че намерихме модел да не нарушаваме европейското законодателство в духа на третия либерализационен пакет, да направим всичко възможно газът да не заобикаля България, а да минава през България. Слава Богу, това намерение беше чуто в Европа. Руските партньори този път повярваха на нас и руската газ ще мине през България. Слава Богу, ние не разчитаме само на един източник. Още от кризата, породена в 2009 г. със спирането на газта през Украйна, ние изградихме интерконекторна връзка с Румъния, направихме тръба към Турция, реверсивна връзка с Гърция и в момента, знаете, има процедура както към Гърция, така и продължава проектът за свързаност със Сърбия. Слава Богу, и в Стратегията е заложено, че трябва да имаме и други източници. Това не е само азербайджанският газ, който минава на юг от нас, но също и миноритарното участие в Ел Ен Джи терминала в Александруполис, което ще даде възможност на допълнителни източници като САЩ, Катар и много други да могат да доставят своята газ към Европа. Виждаме, че в Холандия находищата вече се изчерпват, тоест от северното направление, сигурен съм, ще идва все по-малко газ. Мисля, че България може да стане много интересна и много важна за транзит на газ от южното направление към Европа. Виждаме, че се намериха находища между Кипър и Израел – какво голямо количество показаха проучванията. Тази газ, разбира се, естествено, трябва да тръгне към Европа, защото най-големият потребител са европейските държави. Естественото направление на тази газ е през България. Вече има подписано споразумение между Италия, Гърция, Израел и Кипър в тази връзка. Влагайки всеки един лев в газовата инфраструктура, е всеки лев, вложен в бъдещето за сигурност – както енергийната, така и националната. Разбира се, приветствам това изменение на Стратегията, макар че тя ще бъде две години, докато приемем съвсем новата, но то показва нашите обвързаност и усилия, които влагаме именно в нашето бъдеще. Така че това, бих казал, е една много добра и положителна новина от серията новини, които не винаги се отразяват, бих казал, и медиите виждат, че това е важно. Надявам се единодушно да подкрепим тези усилия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Има ли реплики? Не виждам. Следващото изказване беше заявено от господин Стойнев. Заповядайте. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър! От БСП сме настоявали за конкретни инвестиции в сферата на енергетиката и през всичките тези години сме заявявали нашето притеснение, че, за съжаление, не се реализират големи инфраструктурни проекти – дали са големи, или малки, въобще инфраструктурни проекти, защото оставаме като държава, изолирана в региона. Още когато се появи идеята на бял свят за Газов хъб „Балкан“, ние заявихме, че ще подкрепим този проект и изказахме нашите притеснения, че без наличието на руска газ този проект трудно ще бъде реализиран, въпреки усилията ни в Черно море, но така или иначе, за да бъде ефективен газовият хъб „Балкан“, без руска газ трудно може да бъде реализиран. Няма как да не подкрепим предложение, което ще ни позволи отново да имаме достъп до руска газ и наистина по този начин страната ни няма да бъде заобиколена, което е стъпка в правилната посока. Само че проблемите ни в енергетиката, по-скоро предизвикателствата, които имаме, надали ще се заличат с това решение на парламента. Знаете, вчера имаше протести и синдикатите се вълнуват от цената на въглеродните емисии, нещо, което наистина е скандално, колеги, което заплашва бъдещето на производството на електроенергия от въглища, защото ако преди една годината цената бе 5 евро на тон, сега е приблизително 25 евро. Разбира се, някой може да каже, че едва ли не това са пазарни механизми. Не, това не са пазарни механизми, защото това, което направиха от страна на Европейската комисия, е нещо скандално – да се изтеглят емисии, за да се увеличи тази цена, без да се замислят какъв е ефектът в останалите държави членки. Силно се надявам, че тук наистина можем да бъдем единни и да имаме обща позиция да защитаваме българския национален интерес, защото само така ние можем да отговорим на очакванията не само на избирателите, но и на бъдещите поколения, защото инвестициите в енергетиката са наистина дългосрочни. Разбира се, няма как нас да не ни вълнуват и предприетите действия от страна на правителството за изграждане интерконекторната връзка с Гърция – нещо изключително важно, защото ние от левицата ще продължим да настояваме и за изграждането на тази връзка в най-кратки срокове. Ние не трябва да спираме единствено и само с разклонението на Турски поток, но считаме, че интерконекторната връзка е приоритетна за България и ще помоля министър Петкова да вземе отношение по този въпрос. Радвам се, че най-накрая след толкова години, може би от 2005 г., идеята да имаме миноритарен дял в LNG терминал ще види скоро бял свят, защото, колеги, от далечната 2005 – 2006 г. се говори за евентуално българско участие. Само да обясня на колегите, които се чудят защо в Гърция, а не в България. Ние на Черно море няма как да направим, невъзможно е поради решението на Турция да не допуска през Босфора кораби, които да прекарват втечнен газ. Считам, че когато има общи усилия, нещата могат да се случат и призовавам и в бъдеще да бъдем единни, защото предстоят наистина важни решения и от страна на Брюксел по конкретни наказателни процедури. Трябва да бъдем спокойни, трябва да бъдем единни и трябва да защитаваме българския национален интерес, защото само по този начин ние можем да имаме успех и да не бъдем разединени с нашите чуждестранни партньори. През годините се направиха доста грешки, но е изключително важно чуждестранните партньори да имат доверие в българските институции, в българската държава и това може да бъде постигнато единствено и само, ако имаме конкретни и единни решения. Госпожо Министър, молбата ми е да дадете повече яснота не само за евентуалното разклонение на Турски поток, но също така и за интерконекторната връзка с Гърция и за LNG терминала. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Имате думата за изказване, уважаеми господин Бойчев. ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Обсъждаме един значително важен въпрос, касаещ националните интереси и съхранението на България на газовата карта в Европа. В Стратегията са записани някои неща и всички ги говорим. Аз мога да цитирам: в Стратегията говорим за запазване ролята на България, като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ и пренос за Европейския съюз и за региона. Всички ние и Вие, госпожо Министър, говорите често, че България трябва да запази стратегическото място на газовата карта на Европа. На мен ми се струва, че е добре преди да пристъпим към гласуване на актуализацията на Стратегията, да си припомним няколко неща. От това говорене как България запазва своето стратегическо място на газовата карта на Европа, до момента всичко, което се построи, госпожо Министър, ни заобиколи. Всичко, което се построи като газова инфраструктура, ни заобиколи! Ние си говорихме така, че България не може да бъде заобиколена в доставките на газ за Турция. Знаете, че тя е най-големият потребител в региона, най-растящият потребител на газ – вече над 54 милиарда кубика. Така, както не можеха да ни заобиколят, така се построи „Син поток“. След това тук, в тази зала и навън се обясняваха колко е нерентабилен „Южен поток“. Обяснявахме как няма друга алтернатива на „Южен поток“ и как България стратегически ще реализира своето географско положение. Онзи ден „Турски поток“ излезе вече на турската територия. Много говорихме и за един друг проект – „Набуко“, който минаваше пак през България, пак щяхме да диверсифицираме трасетата. Буквално преди няколко дни Трансанадолския с Трансадриатическия се свързаха и това трасе минава южно от България. Така че от трите големи газови инфраструктурни проекти около нашата територия към момента, говорейки за националния интерес на България, говорейки за стратегическото място на България, в момента сме нула. Всички ни заобиколиха. Затова е толкова важно да се проведе този разговор тук и да се види как и по какъв начин от всички тези думи, които правим, ние успяваме да реализираме да защитим националния интерес. Госпожо Министър, имах възможност и в Комисията казах няколко думи към Вас, ще ги повторя и тук, в залата. Това, което ме притеснява, е, че реализирането на така наречения „газов хъб Балкан“ и това място на България, може да стане, само ако ние имаме тези междусистемни газови връзки. Там се говори също много, но фактите са следните. Към момента този интерконектор с Гърция, който е важен, защото е различно трасе за доставки и е важно България да го има, защото имате договор за доставка на азерски газ и знаете, че няма откъде другаде да стане транспортирането му към България. Към момента ние продължаваме да бъдем на фаза избор на изпълнител на доставчик на тръби, на надзор и на строител, но сме доникъде с този избор, на шорт листа сме. Това трябва да влезе в експроатация буквално след години. Връзката със Сърбия я започваме… Вие сега сте подписали един меморандум, който е за 2022 г., но всеки министър преди Вас отива, подписва едни споразумения, но досега знаете, че няма нищо реализирано. С Румъния връзката се реализира под река Дунав, но тя дори не е реверсивна, от другата страна няма компресорна станция и по същество тя не ни върши необходимата работа, за която сме изправени. За мен има смисъл воденето на тази дискусия, ако тя само бъде подкрепена с много активни действия от страна на изпълнителната власт за реализиране на този потенциал и възможност, които има България. Вие знаете и колегите го потвърдиха – БСП винаги е подкрепяла реализирането на големите инфраструктурни проекти в енергетиката, в това число и газовите проекти. Винаги сме били против пропиляването на нашите шансове и възможности, и срещу това възразяваме. Сега сте избрали една нетрадиционна техника – с промяна в Стратегията да дадем мандат на правителството по същество и на газовите дружества да си свършат работата. Ако това Ви е необходимо – хубаво, ще го направим и това, въпреки че не му е мястото в Стратегията и Вие добре го знаете. Като израз на национален консенсус и подкрепа за защита на националните интереси, ще направим и това в момента. Голямата отговорност е на правителството и на ръководството на газовите дружества – в момента този потенциал за пореден път да не бъде пропилян. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Симеонов, имате думата за изказване. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук става въпрос за търговска дейност. Тук става въпрос за приходи и разходи. Аз няма да подкрепя една такава Стратегия, докато не бъда убеден, че България ще печели от нейното реализиране. Достатъчно години, може би вече десетилетия слушаме за полезни за България енергийни проекти, които в крайна сметка се оказват полезни за друга държава и за хората, които ги разпространяват сред обществото и пред медиите ги представят като изключително полезни действия на българската държава. Така беше с онзи безумен проект „Бургас – Александруполис“. Слава богу, че не се реализира. Така беше с „Южен поток“, от който трябваше да чакаме 22 години, за да получим един лев транзитна такса и цената, на който нарасна четири пъти, докато все още се водеше обработка на общественото мнение. Не по-различно беше положението и с АЕЦ „Белене“ във варианта, който ни се предлагаше от групата около тогавашния президент. Още плащаме старите сметки на едни проекти, които не са били полезни за България от гледна точка на това, че не са били обвързани с приходи за България. В тази връзка, въпреки че тук колегите отляво заявяват, че не трябва да има политическо говорене, продължават да твърдят, че преминаването на газопровод през България било изключително от интересите на България, на българския народ. Не, в неин интерес, в наш интерес ще бъде, само ако такъв газопровод носи приходи на България, и не е единственият изход за бъдещия просперитет на държавата. В никакъв случай. Аз искам да бъда убеден, да бъде доказано, че преминаването на този газопровод през България ще носи ползи, първо. Второ, аз искам да бъда убеден, някой да ми докаже, че този газопровод, който трябва да го изгради българската държава на стойност – витае една цифра сега, тя не е дадена в Стратегията – около два милиарда, да речем, когато бъде изграден, той ще носи полза на държавата от гледна точка на газовите количества, които ще преминават към Западна Европа. Искам да бъда убеден, защото тези два милиарда вероятно ще бъдат теглени като кредит и след това ще трябва да бъдат връщани. А ако няма запълняемост? Ако по някакви други съображения – чисто политически, Русия спре подаването на газ, така както ще стане с Украйна, какво става? Още два милиарда ще тегнат на българския данъкоплатец, както тези три милиарда до момента за АЕЦ „Белене“, както парите, които са изхарчени също без смисъл за „Южен Поток“ и така нататък. Аз не желая тук да се говори политически. Трябва да говорим от гледна точка на приходите, на търговската сметка на България от прокарването на този газопровод. Някак си с лекота ние приемаме една Стратегия, с която възлагаме изграждането на нови газови връзки, газовите връзки са нужни на нов газопровод, на някакъв газов хъб, който обаче няма хранилище. С други думи ние тук, в парламента, ще приемем решения, с които ще задължим правителството да извърши действия, от които не е сигурно дали България ще има полза. Да направиш газоразпледелителен център, наричан „хъб“ без хранилище, означава да си купиш автомобил без резервоар, това означава! Вместо да продължаваме да облъчваме общественото мнение с мантри, с шаблони, че на всяка цена трябва, понеже сме на геостратегическо място, всичко да минава през нас без да докажем, че има полза от това. Аз мисля, че това е безотговорно поведение. Не съм чул да минава някакъв газопровод през Швейцария или през Монако. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Там е много стръмно. Знаете ли какви баири има там? ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, стръмно е и скалите са твърди. Да, прав сте, господин Жаблянов. Стига с тези шаблони, наша отговорност е, ние ще гласуваме, ние ще възложим на правителството, ние ще трябва да отговаряме за нашето поведение, за нашите гласове след години, ако не дай си боже, цялата тази Стратегия гръмне като един балон. Затова нека отговорно да обсъждаме тези въпроси, а не с едни шаблонни твърдения, че мине ли газопровод през България, и тук ще стане райска градина. Мисля, че много по-перспективно е и това бих подкрепил частично в Стратегията – изграждането на LNG терминал в Александруполис с оглед на големите количества в екваториалните води на Израел, Кипър, спорно там е и Турция, защото действително има големи количества, които могат да бъдат използвани, и защото там има някаква диверсификация, някакво разпределяне на доставките. Изграждането на газопровод даже да идва от Турция, през който ще тече само руска газ, никаква друга газ няма да дойде там – нали ви е ясно? Няма откъде да дойде. Турция няма газ. Скептичен съм по отношение на това дали Европейската комисия няма да види тук нарушение на Трети енергиен пакет също, защото ще има само един доставчик. Пак повтарям: бих подкрепил в тази посока Стратегията от гледна точка на изграждането на LNG терминал в Александруполис и също така ускоряването, ако искате бих използвал едни нетърговски термин – притискането на фирмите, които се занимават с проучване за евентуален добив на газ и нефт от български териториални води от Черно море. Това също трябва да настояваме да се реализира час по-скоро. Това за мен са перспективите, защото от едно такова прибързано решение от Народното събрание, естествено че следва изграждането на една скъпа газопреносна мрежа, но никой не може да гарантира, че самият пренос на газ ще носи приходи на България. Нуждите на България от газ не са кой знае колко големи. Някъде около 6-7% се движи покриването на енергийните нужди на България от газ. Това е! Нека да бъдем отговорни при изказванията си и все пак да не забравяме, че хората изграждат мнението си по тази тема, която им е чужда, и от нашите изказвания. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов. Реплики? Няма. Имате думата за изказване, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, Вие донякъде знаете какво ще кажа, дълго време сме говорили. Поздравявам БСП за позицията сутринта, защото в Комисията малко се бяха пообъркали дали да защитават интереса на БСП или на България. Видях в момента, че когато си поставен да вземеш едно такова решение, при което да защитаваш партийния интерес, е много по-лошо, отколкото да защитаваш енергетиката в България. В същата позиция ни оставихте и нас, разбира се, затова сега ще се опитам с няколко думи да се аргументираме от Движението за права и свободи по първия въпрос – защо е безпредметно да разглеждаме изменение и допълнение на Стратегията. Не че такова решение, което Вие предлагате, не е необходимо, но ние смятаме, че мястото му не е в Стратегията. Не му е мястото в нея, защото едно допълнение и изменение на Стратегията за един инвестиционен проект някак звучи като прехвърляне на отговорност от Министерския съвет върху парламента, та ако не се случи този инвестиционен проект, отговорността да понесе онази комисия, която бяхме създали навремето – нали, създай комисия и колективната отговорност е безотговорност, така звучи. А енергетиката днес, след дълги години Ваше управление, след един стабилизационен процес, който заедно с Народното събрание бяхме постигнали, от една година насам Ви сигнализирам, че състоянието в енергетиката се влошава и вече сме стигнали критичната точка, но откъдето и да спрем загубата, все е кяр. Ако днес вземем решение, което ще е в интерес на енергетиката, няма как ние от Движението за права и свободи да не го приветстваме. Даже се сещам за още един такъв израз – чух колегите, коалиционните Ви партньори, като имате такива коалиционни партньори, не Ви е необходимо да имате опозиция. Абсолютно! (Оживление в „БСП за България“.) Но халал да са Ви, на чисто български. Избрахте си ги, пожелавам Ви колкото се може по-дълго да работите с тях, за да усетите безпринципността. А и начинът, по който сега прехвърлят върху парламента като отговорност цялата тази дейност, няма да е полезно за Вас. Преди това искам да кажа още няколко думи. Защо е необходимо да се приеме едно решение на Министерския съвет във връзка с прокарването на нова тръба до западната ни граница? Защо е необходимо да направим газов хъб? Защо е необходимо да участваме в строителството на газовия терминал? Колеги, да не се връщам много назад, имаше едни демократични времена, сега от тях имате поне един-двама народни представители, които са останали от 1990 г. – сещат се за избори до дупка, но не се сещат за отклоняването на „Син поток“ от Русия, който щеше да дойде до границите на България. Тогава не бяхме в Европейския съюз, не беше необходимо да спазим всички тези изисквания на големия брат и днес за този „Син поток“ нямаше да говорим притеснено, нямаше набързо с действия като на пожарникари да утвърждаваме изменение и допълнение на Стратегията, за да си осигурим доставка на газ. Дами и господа, аз този проект го разглеждам като възможност за доставка на газ в границите на България със следния аргумент – ситуацията в Азовско море. Допускам, че и спирането на газа през Украйна в близко време вече ще е факт, и 2009 г. ще ни се види като бял ден. В 2009 г. Ви оставихме една програма за строителство и изграждане на интерконекторите и сега, ако може да ни кажете докъде сте стигнали, защото Вие управлявате от 2009 г. досега. Няма да можете да се похвалите с големи резултати, но все пак имате напредък. Поздравления! Усилията, които правите, са поне в правилна насока. Усилията в това, което правите и в момента – да мине поне „Турски поток“ в България, също заслужава адмирации. Но няма как да Ви адмирираме за „Южен поток“, който щом дойдохте и спряхте. Тук ще отворя само една скоба, за да поздравя Драгомир Стойнев и нека БСП да приемат, като че го хвали само ДПС – те бяха взели едно решение по онова време на онова управление – „Южен поток“ или всъщност да имаме пак достъп на газ директно за България. Не искаме тази стратегия да бъде тук. Искам да задам въпрос тогава: добре, сега във връзка с доставка и транзитиране на газа променяте Стратегия, а кога ще промените Енергийната стратегия, с която имате решение да строите паро-газова централа на Белене? Онзи ден взехте решение, че ще строите „Белене“, а преди няколко години спряхте Проекта „Белене“. В Стратегията имате решение да строите един блок на ядрена централа. Кога ще го предложите на Народното събрание? Значи, възникват ред въпроси, много въпроси, които не би трябвало да предизвиквате днес, за да може да се съсредоточим как и по какъв начин да направим така, че този проект да се осъществи. Следващият ми аргумент. Защо го вкарвате като промяна на Стратегията, когато 10-годишният план за развитие на „Булгартрансгаз“ от 2012 г. досега е минал през КЕВР и е потвърдено, и е утвърдено, че България трябва да има от 2015 г. тъй наречения „газов хъб“. За него наистина не са необходими големи хранилища, защото светът се развива и виртуалната търговия трябва да се осъществи. Тези неща би трябвало да се обясняват надълго и нашироко, но не днес и тук. Ако и този път – ако и този път! – смесим решение на Министерския съвет с прехвърляне на Стратегията и премиерът да не носи отговорността за развитието на енергетиката, Министерството на енергетиката да не взема решение как и по какъв начин ще развиваме не само газовите тръби, които ще минават от тук, как и по какъв начин ще намалим емисиите, как и по какъв начин да не се съюзите със синдикатите да излезете заедно на протестите да защитите нещо, което би трябвало да сте приключили предварително и да сте взели решение как ще закриваме онези производства с големи количества на вредни емисии, а да минем на нови и иновативни, някак си за енергетиката не виждам развитие и бъдеще, в интерес на енергетиката на България и в интерес на България. Колеги, това е последното купе на последния вагон на последния влак,… ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): На вратата, на вратата! РАМАДАН АТАЛАЙ: …който ни дава възможност по някакъв начин да се наредим, да си доставим… ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): На вратата! РАМАДАН АТАЛАЙ: …газ за България. На кой как и по какъв начин му изнася, е отделен въпрос. Трябва да направим всичко възможно, щом Костов затвори „Син поток“, щом премиерът затвори „Южен поток“, щом господин Николов казва, че руските ни партньори вече ни имат доверие, поне да ни доставят газ през „Турски поток“. Ако не беше жалко, щеше да е смешно! Трябва да се включим, колеги – колкото се може по-бързо да се завърши връзката с доставката от „Турски поток 2“ и колкото се може по-бързо да направим така, че да чуем и Българския енергиен форум, който предлага още едно трасе. Може и да е по-евтин или по-скъп – това не е работа на народните представители, откъде ще мине, как и по какъв начин, да се свържем с Австрия, защото ние трябва да участваме и в австрийския хъб за доставка на газ, ако искаме диверсификация, нищо че ще е един и същи газ. Ако говорим за диверсификация, колеги, на нас, народните представители, трябва да ни е ясно, че близо седем-осем години закъсняхме – премиерът да вземе решение, за да участваме с определен процент в изграждането на терминала за втечнен газ. Закъснение също, пак пожарникарски решения! Защото ако не участваме в изграждането на този терминал, диверсификация никога няма да имаме. Дали ще дойде газ от Израел, дали от Алжир, дали от Америка, това е диверсификацията за доставката на газа. И другото – това, което ще минава през Гърция от „TANAP“, от Азербайджан. Сега съмнението е реалност, но ние няма да се съмняваме какъв ще е този газ – още един поток, откъдето ние трябва да получаваме газ. Госпожо Министър, днес щяхте да звучите много по-сериозно, ако бяхте представили пред народните представители решение на Министерския съвет с проект, който сте приели с данни и с цифри за 2 млрд. 814 млн. лв. – изграждане на тръба, и всички щяхме да се съсредоточим как, по какъв начин и защо струва толкова тази тръба. А сега ние Ви натоварваме! Представете си, че не намерите инвеститори за 2 млрд. 814 млн.лв., а е за 19 или за 3 млрд.лв.! Някак си правите такива действия, впоследствие да изпаднете в ситуация на отговарящи, в ситуация на нещо положително, което искате да правите, но още в началото сипвате лъжичка катран в кацата с мед. Помолихме Ви преди да започнете това, помолихме всички, че със смяна на Стратегията този процес ще бъде много по-тежък, отколкото с едно решение на Министерския съвет, на един силен министър-председател, но в последно време силовият му характер надделява, и това… (Реплики.) Удължавате времето? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Удължаваме времето, това исках да попитам. РАМАДАН АТАЛАЙ: Удължавате времето, аз не вярвам толкова дълго да съм говорил, но все пак още няколко изречения. Загубите, които сте писали като цифри, очаквате след спирането на газа през Украйна и печалбите от транзитирането, за които пишете, че ще получите, някак си са несъвместими нито в сравнението с годините, нито с количествата, които ще бъдат транзитирани. А и не знам как и по какъв начин след един договор, сключен с арбитраж в Москва, ще накарате руснаците да се съгласят с т. 4, която сте писали тук, ако те не се съгласят с транзитирането. Макар че нямате реални сключени договори откъде ще купите газа, макар че нямаме още икономически и финансов анализ, който да е направен за този тръбопровод, който ще мине от тук и дали е финансово рентабилен, ние ще подкрепим това, което предлагате. Ще го подкрепим не защото Вашите коалиционни партньори и в момента не са в час, а защото това, което ни представяте, е необходимо за България. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. Реплика? Имате думата за реплика, господин Николов. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Аталай, има много логика в това, което казвате и като постройка, но искам да Ви кажа следното нещо: изграждайки тръбата през Сърбия, Унгария, Австрия дори потокът да е насочен само на север – на западна страна, така да го кажем, северозападна, ние можем да ползваме виртуални потоци, тоест без никакъв проблем може да ползваме този хъб в Баумгартен. На това отгоре делото, което приключи със Споразумение – Европейската комисия срещу „Газпром“, дадe възможност и руснаците се съгласиха, именно на такива търговии. Тоест ние ще ползваме руска газ, но ще плащаме цени в хъба, който е в Австрия. Искам задължително да уточним – това е важно условие. Трансбалканският газопровод, който в един момент може наистина да стане сух, недай си боже, макар че руската страна каза, че няма да приключат с транзита през Украйна, но предвид събитията не бих казал, че сме склонни да вярваме, той може да се ползва в северно направление, така че има много възможности. Слава богу, всичките възможности минават през България поне към настоящия момент, и ние трябва да се възползваме. Трябва да се възползваме от един от малкото случаи напоследък, не само за газа, но от географското положение на България. Приветствам, че Вие ще подкрепите изменението на Стратегията, слава богу. Надявам се, да е почти единодушно – виждам, че господин Свиленски няма да го подкрепи, но да дадем гръб на правителството, за да може да изиграе тези важни карти. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Втора реплика? Не виждам. Дуплика, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър! Господин Николов, Това, което разяснявате, е полезно, за да разберат и другите колеги, но в основата на това, което казахте, на България ѝ е необходима енергия, и то чиста енергия, защото, не облазявам никой, който ще бъде на власт на 1 юли. Тогава министър Петкова, колкото и да я притискат работодателите, колкото и със синдикатите да се прегръща, колкото и президентът да отправя послания, че ще защитава социалните им въпроси и конкурентоспособността, докато не спрем да говорим за чиста енергия с висока производителност, всякаква енергия – нова, иновативна, дори и от Турция, ще приемем. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Аталай. Изказване – господин Шопов. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми колеги! Господин Аталай, не е вярно, че коалиционните партньори на ГЕРБ не са в час. Коалиционните партньори на ГЕРБ са абсолютно в час с всичко, включително и по този въпрос. Няма партия в България, която като „Атака“ години наред, откакто е на политическата сцена, да отстоява така твърдо, неумолимо и последователно тези интереси на България. Нашата позиция е през България да минат газопроводите, защото няма страна в света, през която са минали газопроводите, това да не е полза за техния национален интерес и за тях. Защото преминаването на един газопровод прави една страна значима. Ако тя няма газ, то поне газопроводът има стратегическо значение. Той никога не е губещ. Всички тези приказки за губещ газопровод са хвърляне на прах в очите, за да не мине един газопровод през една държава, когато това е в полза на чужди агенти, на чужди интереси, както стана в България. Противниците на „Обединени патриоти“ спекулират с твърденията за междуличностни, едва ли не чисто междучовешки отношения тогава, когато се касае до противоречия в „Обединени патриоти“. Уважаеми колеги, аз на всички българи ще кажа: става въпрос не за междуличностни отношения между лидери в „Обединени патриоти“, а за принципни различния по отношение на политики. Няма да говоря за други принципни различия, а за коренно различно отношение по стратегическия за България въпрос: за газопровода, който в момента щеше да бъде факт. В момента четири тръби по 15 милиарда кубически метра щяха да спират – да идват до Варна и да бичат газ за цяла Южна Европа с всичките ползи за това. Четири тръби, които щяха да бъдат финансирани от „Газпром“. Четири тръби! Голяма част от тръбите бяха доставени и мисля, че още са на пристанище Варна, с отчуждените терени, с готовите екооценки – това щеше да бъде факт. България щеше да бъде, ако щете само с това, силна и значима страна в Югоизточна Европа. Уважаеми колеги, преди две седмици за мен беше не тъжно, беше трагично – не знам дали Ви направи впечатление, когато макар и доста пестеливо бяха показани репортажи по българските телевизии и видяхме как Путин и Ердоган посрещат морската част на брега в Турция. За мен това беше поредното национално крушение, беше резултатът от онзи отказ. Ердоган и подопечните му трябва да носят цветя и венци на гроба на сенатора Маккейн, който дойде по време на управлението на Орешарски, нареди и беше изпълнено неговото нареждане – да не мине газопроводът през България. В момента вижте колко странно става – турската националистическа партия в ДПС… (Реплики от ДПС: „Млъквай бе!“.) Тук ще Ви похваля, е за строежа на този газопровод с едната му тръба, не с четирите, които бяха замислени. Разбира се, от ДПС това не е грижа за българския национален интерес, пак е грижа за турския национален интерес и това е, защото… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Шопов, моля Ви да останете в рамките на приемливото политическо говорене. ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се притеснявайте – политическо говорене е. Няма да Ви санкционират, недейте да бъдете толкова страхлив. За това няма да Ви поискат оставката, както се случи на предишния председател на Народното събрание. Спокойно бе, господин заместник-председател, не се бойте! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мога да Ви отговоря, че не се страхувам, но след това. ПАВЕЛ ШОПОВ: Тук ДПС се грижи за продължението на една от тръбите на „Турски поток“. Тя трябва да мине отнякъде. Откъде да мине? През любимата на Турция и на ДПС Гърция ли? Малко трудно. Може да мине през България. Представете си, това съвпада с нашия интерес в момента, което е много добре. Можем да продължим в този ред на мисли до безкрайност, но хайде да се грижим и да обслужим нашия български национален интерес. Не украинския, за което се чуха и думи. Не да се гордеем с това, че сме отказали четирите тръби на „Южен поток“. Българска представителка доскоро в Съединените щати, беше посланичка, по една от телевизиите обясни каква огромна полза е имала България от това, че е отказала „Южен поток“ – представете си – защото е изпълнила, България е била адекватна с някакви енергийни стратегии в Европа, които ѝ били поръчани, или от Съединените щати. Може ли да си представите какво политическо слабоумие и какво обслужване на чужди интереси, и послушничество! Минава „Северен поток“ – ясно е. Минават газопроводите и от юг – те ще захранват Европа. Такава е геостратегическата логика – преместват се трасетата. Хайде да се възползваме и да не си говорим глупости, да не се правим по-католици от евроатлантиците. Не може да бъде това индулгенция, един вид: аз съм националист, мисля за българския национален интерес, но аз съм добър евроатлантик, русофоб. Хайде да бъдем бългорофили и всички в тази зала днес да гласуваме еднозначно това, което ни се предлага. Мисля, че за пореден път сме пред консенсус, защото аз съм щастлив винаги, когато излизаме от тази зала с решение, прието с консенсус. А колкото до „Обединените патриоти“, оставате ни, ние ще се оправим. За да решим проблемите си, имаме опита, мъдростта и много години политически опит зад себе си,. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов. Реплика от господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Шопов, щяхме да имаме няколко тръби, които да докарват руски газ в България, от което България да печели. Щяхме да имаме и АЕЦ „Белене“. Щяхме да имаме нормално здравеопазване и добро образование, което пък да помага за цялостното развитие на България. Щяхме да имаме и достатъчно лекарства за всички българи. Щяхме да имаме много хубави неща. Щяхме да имаме и 300 лв. пенсия, минимална пенсия в България. Само че имаме продажба на българско гражданство, повдигане на наши лични приятели за най-високи звания в България – орден „Стара планина“, нахлувания в летищата със заредени оръжия и куп други неща, които не са били част от нашите предизборни обещания, когато сме се явявали пред българските граждани. Нека всеки сам да застане пред себе си, пред огледалото, да си припомни какво е говорил, какво предизборно е обещавал, малко повече съвест и да наблегнем на тези неща, които са добри за България и за българския народ, а не които са добри само за партиите ни, за нашите най-близки обкръжения – роднински и приятелски. За нас е чудно примерно защо вчера Вие се отрекохте от основното си обещание за 300 лв. пенсия? (Реплики от „Обединени патриоти“: „Къде е репликата?“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Марешки, моля Ви, завършете. Завършете, господин Марешки! Запазете тишина! ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Господин Симеонов, ако сте свикнали така в Министерския съвет, тук имаме Правила и се дръжте малко по-възпитано. Когато ме чуете така да Ви репликирам просташки от залата, тогава си позволявайте това да правите. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате думата за реплика, уважаеми господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Шопов, аз не можах да разбера Вие обединени ли сте или сте разединени? Не можах да разбера как от тази…(Реплики от „Обединени патриоти“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, ще Ви помоля за репликата към изказването. РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, ако една реплика няма аргументация, тя няма как да стане реплика. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам. РАМАДАН АТАЛАЙ: Не се опитвайте да влизате в тона на господин Шопов. Това, което той каза: обвини Движението за права и свободи в една поредна безсмислица, че защитаваме турския интерес, защитавайки, че тръбата, която е необходима за България, където живеем всички, ще минава през България. Поздравявам Ви, че за пръв път ще защитите турския интерес като защитавате тръбата да минава през България! Поздравявам Ви! Всеки ден единственият Ви аргумент е да излезете, да изкарате, че от „Движение за права и свободи“ едва ли не ядат деца. Погледнете Вие с какво се храните, вижте, откакто сте на власт. Не искам да се повтарям – вчера горски от Силистра, след обяд нападжии в центъра на София, преди това някои, които водеха как да минават емигрантите през България, а други се наредиха паспорти да им давате… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отново Ви напомням, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ: …и ако всичко това е защита на националния интерес, нас не ни търсете в това. Бъдете сериозни! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Трета реплика има ли? Не виждам. Уважаеми господин Шопов, имате думата за дуплика. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Абе, разединени ли сме, съединени ли сме – оставете това, не го мислете. Ние се нагледахме през годините, през десетилетията и на Гюнер Тахир, и на Касим Дал, и на Лютви Местан, който съвсем доскоро Ви беше лидер и се спаси в турското посолство. Но що се касае до турския и българския национален интерес, аз нямам нищо против и турския национален интерес, въпросът е там, че той е за сметка и всъщност успява за сметка на българския национален интерес. Защото турския газ, на турския бряг и „Турски поток“ изобщо означава липсата на България и непреминаването през България на четирите тръби на „Южен поток“. Това е за нас въпросът, мен това ме интересува. Видяхте какво тържество беше в Турция за това, че българският „Южен поток“ не се състоя, а се състоя за сметка на това „Турски поток“, с който сега ние се мъчим. Борисов ходи, прави метани, тръшка се, моли се – видяхме всичко това, прави всичко възможно човекът, за да се преведе, да мине една тръба през България. Господин Марешки много хубаво започна – щяхме, щяхме, щяхме, и можеше да продължи да изрежда колко неща ние, българите, щяхме досега. Но в контекста на този разговор, господин Марешки, оставете другите твърдения, другите подхвърляния, те са излишни и да не нагнетяваме, да не усложняваме отношенията, след като виждаме, че цялата зала и всички политически сили вървим към консенсус, с изключение само на една част от „Обединени патриоти“, за много голямо мое съжаление. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Имате думата, господин Летифов – по начина на водене. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Процедурата ми по начина на водене е изцяло към Вас. Да Ви успокоя, не се притеснявайте, няма да Ви искаме оставката, ако спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаемият господин Шопов си направи изказването, изцяло базирано на ДПС, и след това, когато реагира господин Аталай на това, което каза, Вие отново настръхнахте какво ще каже господин Аталай. Не се притеснявайте, а просто си спомнете, че националистите не са в средата, те са в оня край! Спазвайки Правилника, няма да има притеснение за Вашето място. Благодаря Ви. (Реплики от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Не мога да разбера защо допускате по време на изказване на даден народен представител реплекиращият да не реплекира него, а да реплекира вицепремиер, който не присъства тук? Молбата ми към Вас е: когато господин Марешки прави реплика, да следите дали прави реплика към изказващия се, или си говори от името на групата, или някакви си други негови неща, които го вълнуват. Да, на нас ни е известно, че господин Марешки и Партия „Воля“ са патеричка на властта, но все пак има Правилник на Народното събрание и трябва да се спазва. Отделно, когато е взел думата, хубаво е да си прочете Правилника и освен това, когато участва в обсъждане, той трябва да седне в залата след това, а не да стои там горе. Така че, господин Председател, моля Ви, въпреки че господин Марешки е патеричка на властта, все пак да вземете – по Правилника, стриктно отношение към неговите изказвания. (Председателят дава знак, че ще отговори и слиза на трибуната. Председателското място се заема от господин Веселин Марешки.) ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Имам право не да се изказвам по темата, а по отношение на казаното дотук. За една година, откакто съм на тази позиция, се изредиха много хора – освен да ми искат оставката, да ми обясняват как се води заседание. Водя заседанията така, както ми диктува не само Правилникът, а и личното ми разбиране за отношение в залата, личното ми разбиране за отношение между народните представители. Стремя се, доколкото ми е възможно, да успокоявам обстановката, защото смятам, че председателят или този, който води заседанията, не е бетонна стена, а трябва да бъде достатъчно гъвкав и да дава възможност освен да се казват истините, да не се предизвикват конфликти. Много Ви моля, запомнете, че мястото, на което се намирам, не е най-важното нещо за мен! За мен важните неща не се намират в тази зала. Аз ще остана на това място и ще продължа да ръководя заседанията така, както ги разбирам и както е написано в Правилника, разчитайки на разбиране от Ваша страна, на помощ, на съдействие, защото конфликтите в тази зала не само противоречат на нашите отношения, но и на това, което сме обещали на хората. Понякога се налага да вляза в конфликт със самия себе си, допускайки изказвания, реплики и отношения, които считам за недопустими за народните представители. Второ, аз ще остана на това място докато аз реша или докато тази сила, която стои зад мен и която подкрепи моята кандидатура, не счете, че аз не съм на своето място. Моля Ви, не поставяйте повече въпроси, които за мен не са от особена важност. Стремя се да дам възможност на всеки един от Вас да каже това, което мисли, но Ви моля да бъде в рамките на приемливите отношения между народните представители. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Господин Емил Христов отново заема председателското място.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Във връзка с изказването ми, имам право да го направя. Аз не участвам в дебата по темата и затова ще продължа да ръководя заседанието. Заповядайте, господин Добрев – процедура. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, понеже видях, че има и други желаещи да се изкажат, правя процедурно предложение за удължаване на времето по тази точка – до гласуването на точка седма. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Добрев. Обратно мнение – господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, освен удължаване на времето до приемане на Доклада, предлагам със същото това време да се удължи и парламентарният контрол. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви. Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Делян Добрев. Гласували 141 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 6. Предложението е прието. Продължаваме с изказванията. След изказването на господин Шопов, думата ще има господин Жаблянов, за да спазим Правилника и за редуване. Господин Жаблянов, заповядайте. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Както казаха и моите колеги, Българската социалистическа партия ще подкрепи предложения Проект за решение, но във връзка с това и доколкото Проектът за решение е свързан с изменение в енергийната стратегия, струва ми се, че трябва да се кажат няколко думи. Първо, моментите като днешния в Народното събрание са особено ценни, не за друго, а защото представляват един повод за много сериозен размисъл и равносметка на това, какво правят и изпълнителната власт в България, и политическите партии, и парламентът относно цялостното виждане, и както обичаме да казваме – стратегията за развитието ни, защото енергийната стратегия има отношение към това. Какво може да се каже за днешното предложение? То е продиктувано от това, че енергийните трасета за транзит и разпределение на природен газ се построиха извън нашата стратегия. Ние сега се адаптираме към реалностите, които бяха създадени в последните – даже не става въпрос само за последния газопровод, който в момента се открива, а за предишния транзитен газопровод, който също беше построен през Черно море (реплика от ГЕРБ), който също отне част от транзита, който минаваше през България. Въпросът за мястото на България като газоразпределителен център на Балканите стои не от вчера, а той стои от 1996 г. – още с първия проект „Топенерджи“. Връщам нещата до „Топенерджи“, за да покажа и да илюстрирам, че цялото ни развитие оттогава насам в областта на газоразпределението, като подотрасъл на енергетиката, е изградено върху гнила основа. Няма правителство, няма законодателен орган, който да е успял да създаде наистина стратегия, защото, ако ние имахме стратегия, нямаше да правим днешното изменение в стратегията. Това показва, че нямаме стратегия! Това показва, че имаме допълнителни документи, които ги приемаме и гласуваме в резултат на създалите се обстоятелства. Каква стратегия е необходима в това отношение на България днес? Първо, азбучна истина е, че във всички договори, които са водени с „Газекспорт“ и с Руската федерация през годините, въпросът за цените винаги е бил обвързан. Въпросът за транзита и въпросът за цената на вътрешния пазар така, както са договаряни, винаги са били свързани в разговорите. Транзитната тръба няма отношение само към транзита, а има отношение и към развитието на вътрешния газов пазар в България. Ако се отвори сегашната Енергийна стратегия, не е трудно да се види какъв скромен дял в нея има темата за развитието на вътрешния газов пазар, и по-специално за битовата газификация в България. Крайно време е да се разбере, че без развитието на вътрешния газов пазар, на битовата газификация и заемането на един поне среден процент като дял от продажбите на газ на вътрешния пазар, България не може да се превърне в развита европейска държава. Има пряка връзка в този начин на структуриране на газовия пазар. Сигурността на газовите доставки – и тук е ключовият въпрос, когато се разглежда една такава стратегия, струва ми се, че не може да се акцентира само върху транзита. Транзитът – да, това е дейност, която може да даде печалби, да гарантира някакво по-специфично геополитическо място на България, да увеличи сигурността, но без развитието на вътрешния газов пазар ние не можем да представляваме интерес за когото и да било. В такъв случай България е само територия. Ако се погледне динамиката на развитието на пазара на природен газ в Европа за последните 15 – 20 години, тенденцията е съвършено ясна – това е тенденция на нарастване. Аз смятам, че тук се крие и отговорът на въпроса дали е икономически изгоден и ефективен такъв проект? Да, той е икономически изгоден и ефективен, защото без осигуряването на евтини и сигурни доставки на енергия, в случая на природен газ, европейската икономика ще продължи да стагнира и да изостава в сравнение с другите центрове на световната икономика, които се намират в Югоизточна Азия и в Съединените щати. Следователно въпросът не е просто български, въпросът не е свързан с това тръбата дали е дошла на турската граница или на Исакчà, а въпросът е къде е мястото на България в цялото това развитие на енергийните трасета на европейския континент и осигуряването на доставки на природен газ за икономиката на европейските държави. Очевидно е, че се развива също пазарът на втечнения газ, за разлика от газа, който се доставя по тръби. Очевидно е, че потреблението в Европа не може да се изчерпва само с големите потребители в Централна Европа, които се явяват Германия и Австрия, за Франция случаят е по-особен, защото тя има доставки от Северна Африка. В такъв случай, първо, какви са изводите, които трябва да направим днес? Поправките ще ги направим. БСП ще подкрепи предложения Проект за решение. Какво е необходимо? Необходимо е Енергийната стратегия на България да бъде пренаписана и с това трябва да бъдем наясно. Не за друго, а защото тази Енергийна стратегия е писана с поглед към реалностите от средата на 90-те години, най-много началото на сегашния век. Това, което предстои. Очевидно е разкриването и включването на нови находища. Очевидна е нарастващата роля на газа от Каспийския район. Очевидно е, че всичко това е свързано с цените на природния газ. Очевидно е, че цената на природния газ не се формира на борсата като другите въглеводороди, а е в резултат на пряко договаряне между производителите и доставчиците. Поне към момента нещата са така. Тук искам косвено да засегна въпроса за хъба, който беше споменат. Някой спомена – мисля, че беше господин Аталай, който обърна внимание, че може да се осъществи такъв проект и без допълнителни вместимости, или както там се наричат. Ами сигурно може да се осъществи, но тогава това няма да е хъб, а ще бъде някакъв вид борса, нали така, където ще се търгуват някакви фючърсни количества? Е, в такъв случай нека да си поставим това за цел, тоест да има, да се изгради такава борса в България. Защото е очевидно, че в бъдеще ще се върви към други механизми за формиране на цените, а не само на базата на пряко договаряне с производителите и доставчиците. И в крайна сметка, що се отнася до непосредствения българския интерес, който, струва ми се, вече трудно може да бъде отстояван в сегашните реалности, съм убеден, че българският непосредствен интерес диктува България да получава газ по най-прекия път от производителя, на възможно най-изгодната цена за българската икономика и за българските битови производители. За съжаление, този проект не можа да се осъществи поради редица причини. Сега е необходимо в това, което е изградено като транзитни трасета, договорите, които са сключени, инвеститорите, които са влезли в този отрасъл, да се намери мястото на българския интерес за развитието на българския газов пазар. Спекулира се многократно с цените и за битово потребление, и за индустриално потребление. Едно обаче трябва да бъде ясно: цените на природния газ и за битово, и за индустриално потребление, се определят на първо място от обемите, които се потребяват. На първо място от обемите! Затова българският национален интерес налага увеличаване на обемите на потребление на природен газ, който е пряко свързан с равнището на цените. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов. Реплики? Няма. Декларация от името на група. Заповядайте, господин Марешки. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! По адрес на нашата политическа формация „Воля“ са се изказвали доста идиоти, за съжаление, и примитиви такива. Според степента на идиотизирането или на примитивизма им те са стигали до такива величини като патерички или даже бастуни, но това го оставяме на тяхната съвест. Нас от Политическа партия „Воля“ и лично мен ме интересува единствено и само оценката на българския народ, която ние ежедневно и аз лично я получавам и като човек, и като бизнесмен, и като политик. Смея да твърдя, че се гордея със своята дейност в тези си качества. На уважавания от мен господин Шопов искам да му кажа нещо и като се обръщам и към всички Вас: ние не знаем коалиционният партньор дали са „Обединени патриоти“, разединени патриоти, корупционни патриоти или въоръжени патриоти. Това си е техен проблем. Със сигурност знаем обаче, че част от тях не са български патриоти. Защото българският патриотизъм, българският патриот не може да се занимава с продажба на българско гражданство. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, моля Ви. ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Нищо не съм казал. Казвам с какво не може да се занимава българският патриот. Той не може да ходи въоръжен сред българските граждани, със заредено оръжие. Той никога не би стигнал дотам да предложи свой приятел без заслуги, естествено, за най-високото отличие орден „Стара планина“. Всъщност исках да кажа нещо по-важно. Господин Шопов, Вие казахте: „Нека да бъдем българофили“. Това е всъщност основното, върху което исках да говоря в тази декларация. Няма как ние да бъдем българофили. Българофили могат да бъдат руснаци, албанци, американци, немци. Тези хора, които симпатизират на България, могат да бъдат българофили. Българин, който обича своята родина, се нарича родолюбец. Той не може да бъде българофил. Той се нарича родолюбец. Може да използваме и думата „патриот“, ако не беше толкова очернена. Затова аз пък ще Ви призова: нека да не бъдем българофили, тоест като някакви чужденци да си гледаме държавата, а да бъдем истински български родолюбци и когато защитаваме определени каузи, включително и това, което разглеждаме в момента, да разсъждаваме точно като такива. Когато единственото обяснение на малкото „против“ за това да защитят българския национален интерес е, че защитавайки българския национален интерес, и на някои други държави щял да бъде защитен и техният интерес, естествено, че във всяка сделка няма как да има такава, ако всички участващи в сделката не са доволни в различни степени. Трябва максимално да се вслушаме още веднъж в съвестта си, да се опитаме да бъдем не българофили, а български родолюбци, не обединени, разединени или всякакви други патриоти, а български патриоти. И само водейки се от това, да натискаме всеки пред себе си това копченце, с което изразяваме волята и на хората, които са ни изпратили тук. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „Воля“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки. Уважаеми професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми колеги! Нека да зададем първо един риторичен въпрос. (Шум и реплики от ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Спазвам Правилника и реда на постъпване на заявките, уверявам Ви в това! Не правя никакво нарушение, спазвам Правилника, реда за постъпване на заявките. Процедура по начина на водене. РУМЕН ГЕЧЕВ: Колега, отстъпвам Ви, заповядайте. Няма никакъв проблем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, процедурата ми по начина на водене не е във връзка с изказването на колегата от БСП, а във връзка с изказването на господин Марешки, който Вие не прекъснахте, когато започна да взема отношение по точка от дневния ред. Господин Марешки има слаби познания на тема „патриотизъм“. Отскоро се опитва да се представи за такъв, затова жонглира с думи, които не разбира, но това е само част от нещата. Основният проблем – аз се радвам, че той най-после си взе бележка и след като участва в дискусията, си седна на мястото. Това беше забележката на колегата Ангелов – така е по Правилник: народен представител, в смисъл заместник-председател или председателят, ако вземе участие в дискусията, трябва да стои долу при своите колеги, а не да ги гледа отгоре и да им внушава някаква позиция благодарение на пиедестала си. В това отношение искам да Ви направя забележка – по отношение на реда на изказванията. Живот и здраве, ще изчакам колегата Гечев и ще се изкажа след него. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Това беше процедура. Заповядайте, професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Първият риторичен въпрос е как приемаме промени в Енергийната стратегия, при положение че България няма Икономическа стратегия за развитие. Не е ли логично ние да имаме Стратегия за икономическо развитие, за да преценим какви енергийни източници, в какви количества, в какви срокове? Въпросът е логичен. Ние правим сега поправки в Енергийна стратегия, без да знаем какво прави българската икономика през следващите 5, 10 или 15 години. Така че това ни е първият сериозен проблем. Вторият проблем е с промените, които правим след приблизително 10-годишен период. Уважаеми колеги, за десет години ние замразихме три стратегически проекта. Кой ги замрази? За да Ви припомня, ще цитирам. На 12 октомври 2015 г. господин Борисов пред Българо-американската търговска камара казва: „Спрели сме три големи руски проекта. Това, ако не е партньорство, какво е?“ Ами това е загуба на милиарди за периода от започването на проектите досега. И какво правим днес? Връщаме се на изходна база и казваме, че гьолът вече не е гьол – правилно, че тръбите от Русия са правилни тръби и трябва да дойдат до България, само че не казваме защо трябваше да чакаме десет години и да загубим милиарди. Защо в период, когато Германия започна инсталация на две допълнителни тръби, ние трябваше да изпълняваме препоръките на Германия, на Франция и на Съединените щати? Защо когато „Росатом“ строи в Турция нова атомна централа, разширява в Унгария, във Финландия, в Чехия, ние трябваше да изпълняваме и да проваляме тези проекти? И затова ще отговоря така: уважаеми колеги, ние, разбира се, ще подкрепим, защото е по-добре късно, отколкото никога! Но на въпроса на господин премиера Борисов: „Спрели сме три големи руски проекти. И това ако не е партньорство, какво е?“, аз му казвам какво е: това е национално предателство в милиарди лева. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Гечев. Реплика? Господин Шопов, имате думата. ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Гечев, абсолютно вярно. Съгласен съм. Няма да Ви опровергая с нищо, но идете по-нататък, стигнете докрай и кажете: кой ни накара да ги спрем, каква беше причината да не строим и да загробим тези проекти? Кой дойде? Визирам госпожа Хилъри Клинтън, която в качеството си на външен министър, дойде и нареди. Покойният сенатор Маккейн с двама свои колеги сенатори, дойдоха и наредиха. Това кажете и всички да сме наясно, а не да си бием тук шамари, да се мразим и да се обвиняваме един друг. Хайде, като започнем да си казваме истините, да стигнем докрай и да ги назовем. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. Господин Николов, имате думата за реплика. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Гечев, няма акт на Министерския съвет, няма документ, който да е приет и да се казва, че спираме „Южен поток“. Напротив, това го има в Стратегията на Република България, а Стратегията трябва да се изпълнява. Мога да Ви кажа, че още по времето, когато господин Добрев беше министър, дадохме окончателно инвестиционно решение във връзка с „Южен поток“. Всичко, каквото сме могли, сме направили. „Южен поток“ не е спрян от българската страна. Беше обявен, доколкото си спомням, в Истанбул или в Анкара, няма значение, в Турция, когато господин Путин беше там. Не искам да припомням, когато дойдоха едни конгресмени при господин Орешарски, какво решение се взе. Никога, по никакъв начин „Южен поток“ не е бил спиран от българското правителство. Няма такъв документ и няма смисъл да слушаме излишни внушения. Във връзка с АЕЦ „Белене“. Помните ли защо беше спрян проектът? Поради факта, че няма инвеститор. Ако трябва да загробиш страната с 20% от брутния вътрешен продукт, да го вложиш в една централа, е, според мен това не е най-доброто решение. Не знам, Вие сте професор по икономика. Вие трябва да кажете, но ако вложите 20% от брутния вътрешен продукт в проект, който е рисков… Няма да напомням в Китай „Уестингхаус“ колко време не можаха да пуснат проекта и след това, може би не само заради това, но и поради това – фалираха. Така че не знам кой би взел такова решение. За Бургас-Александропулис, ако имам още време, господин Председател? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате, 20 секунди. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако пък беше реализиран този проект, доколкото се сещам – 14% от брутния вътрешен продукт, се формира от туризма. Щяхме ли да формираме толкова при условие че за България нямаше да остава никаква печалба от този проект? Това беше доказано икономически. Да не продължавам. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов. Трета реплика? Имате думата, уважаеми господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. Тъй като не бях в залата и чух, че се споменават имена, мога да заявя на професор Гечев, че на прословутата визита, която е била тогава от сенатори, никога не е ставало дума за Проекта „Южен поток“. Никога не е ставало дума! Тогава бях в Китай и заявих, че този проект е необратим. Може би просто трябваше да се огледаме в нашите така наречени европейски партньори. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Имате думата за дуплика, уважаеми професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, най важното: кой е крив и кой е прав, българските граждани отлично знаят, тъй като те следят новините и аз цитирах изказвания на българския премиер. Той казва, че е спрял проектите – господин Борисов. Вашият вицепремиер госпожа Бъчварова – тя каза, цитирам: „че се гордее с това, че нейният премиер Борисов е спрял точно тези проекти“. Такива са фактите и ги четем. Това ни струва много, защото каквото и да говорим, уважаеми колеги, какво правим сега през 2019 г.?! Правилно се връщаме на проектите. „Белене“ беше чудесен проект според господин Борисов – изказване в „Панорама“, след това стана гьол. Сега – „Олеле не е гьол – хубав проект е“. „Южен поток“ беше спрян. Вие сте прав – няма решение. Като няма и решение на Европейската комисия, какво се размотавате 10 години с „Южен поток“? От ляво, от дясно – този не иска, онзи не иска. Вие не виждате ли, че госпожа Меркел започна стартирането на вторите две тръби през всичките тези години? Вие не виждате ли в международните анализи какво става в Украйна? Това какво ще стане, го пише от пет години. Сега ще се окаже, че в България ще имаме хъб. Какъв хъб ще имате Вие, дами и господа, като няма газ? Ще стоят отворени шест тръби на хъб-а и с какво ще го пълните? Ще се надбягват таралежи по тръбите ли? (Смях.) Срам и позор! Вие казвате: „Вашето правителство, сте спрели проектите и сега се връщаме“, ама някой трябва да плати политическата цена. Затова когато имаше посещение в Москва, Ви направи впечатление, че делегацията ни се прибра много бързо. Защо? Единият вариант – защото се е разболял готвачът в Кремъл, а вторият вариант е, че нещата отиват на зле, и те май отиват. За съжаление, ние плащаме цената. Няма значение какви сенатори са идвали – важното е, че се слугува, не само сега. Винаги сме казвали: „Срам и позор, за които и да са български политици, които слугуват на чужди интереси. Губим милиарди за нашия народ и накрая нямаме природен газ, нямаме химическа промишленост“. Откъде ще имаме, като наши политици слугуват само и само да останат на власт?! Срам и позор! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми професор Гечев. Други изказвания? Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз също ще се присъединя към тази, как да кажа, знаменита фраза: „Срам и позор за български политици, които слугуват на чужди интереси!“. За съжаление, нашата посттоталитарна история е богата на такива политици. Те са буквално във всички формации, които са управлявали до настоящото правителство. Мисля, че поне в настоящия формат на управление имаме една умерена и следваща националните интереси политика. Народните представители от ВМРО ще подкрепят Проекта за решение. Трябва да отбележа, че в заседанието на Комисията по енергетика аз се въздържах по причини, сходни на тези, които господин Симеонов изтъкна. Материалът е доста постен. От нас се иска, всъщност чрез Стратегията да решим едно управленско действие, търсейки национален консенсус. Готови сме да дадем своя дан, разбира се, този национален консенсус. Трябва обаче да има необходимата информация. Тук е моята критика към Министерството на енергетиката, което според мен трябваше да бъде малко по-обстоятелствено в работата си с народните представители и групите народни представители, защото проектът е наистина изключително важен и е стратегически за държавата. Ние не трябва да го пропуснем. Не трябва да пропуснем да реализираме тази полза – българска икономическа полза за страната ни. Да не говорим, че той до голяма степен е спасителен и за настоящите доставки, и за възможността нашата икономика да функционира нормално. Аз не бих търсил конкретно в изказванията в залата нещо друго, освен търсене на националния интерес. Специално при нас, Патриотите, той е издигнат в най-висок култ. Този национален интерес се следва обаче и на базата на една точна аритметика – държавата да има полза, а не просто да развяваме гръмки лозунги. Пак казвам, народните представители от ВМРО ще гласуват за настоящия проект. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте. Имате думата, уважаеми господин Добрев. ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъдат кратък. Слушах внимателно всички изказвания. Искам да започна с това, че ние днес в парламента не вземаме решение, за да възложим на Министерския съвет или на независимия пренос-оператор да направи нещо. Много е важно да уточним това! Ние днес вземаме решение, както е записано в Закона за енергетиката, да одобрим предложение за промяна в Енергийната стратегия. Преносният оператор в България е независим. Той взема независимо своите решения. Имаме министър на енергетиката, който е предложил в Министерския съвет промяна на Енергийната стратегия, и това, което днес правим тук, е не да вземем решение по отношение в кой поток ще се включваме, няма да се включваме, каква ни е изгодата, каква ни е загубата. Вземаме решение единствено съобразно нашата компетентност – защото останалото е извън нашата компетентност – да променим Енергийната стратегия на България. Това е важно с оглед на евентуални съмнения за нарушения или за уронване на независимостта на независимия оператор. Тоест ние не вземаме решение – правителството си е взело решението, всъщност независимият оператор е предложил на правителството, то е взело своето решение, ние единствено изпълняваме Закона – да одобрим промяната в Енергийната стратегия. На второ място, в повечето от изказванията стана въпрос за големите енергийни проекти, за милиардите, които сме пропуснали да спечелим, но всъщност истината е, че от тези големи проекти, милиардите са само в минус. Досега милиардите са само в минус – само сме плащали, а нищо не сме получили. Няма да се впускам в този дебат и в този спор: кой бил спрял един проект и кой бил спрял друг проект – според мен господин Николов достатъчно добре изложи фактите. Пропусна единствено да отбележи, че по отношение на Бургас-Александруполис имаше и местни референдуми, доколкото си спомняте. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Три броя. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На тези местни референдуми, три броя ми подсказва господин Симеонов, този проект беше отхвърлен от местното население. Няма да се спирам и няма да споря с Вас кой е спрял, или кой не е спрял – фактите са такива, че ние единствено сме били на минус от всичко, което сме правили по тези проекти досега. Няма да споря по тази тема, защото не това е най-важното. Не тази част, според мен, в Енергийната стратегия е най-важното, на което ние трябва да обърнем внимание и да се концентрираме. Дали ще има допълнителна газова инфраструктура, изградена на територията от страна на „Булгартрансгаз“, или няма да има, това е с почти нулево значение за потребителите, защото то няма да се отрази пряко на крайната цена на газа в България, тъй като няма нищо общо с търговския договор, по който ние купуваме газ от един или от друг доставчик. Става въпрос за евентуални приходи от транзитни такси, които ще изплатят инвестицията и ще осигурят печалба на едно държавно дружество. Тоест цялата тази работа няма нищо общо нито с битовите потребители, нито с битовата газификация в България, нито с индустриалните консуматори или с който и да е друг. Много по-важното, за което никой не спомена, с изключение на господин Симеонов, от него го чух, е, че в тази Енергийна стратегия е записано участие на българския независим оператор в изграждането на терминал за втечнен газ в Александруполис. Това е важно. Това е важното, всъщност, въпреки че не струва милиарди, както развитието на преносната инфраструктура, а струва милиони. Вероятно акционерното участие на България ще бъде между 10 и 20 млн. евро., тоест стотици пъти по-малко от милиардите, за които говорим, но с много по-голяма важност за потребителите в България. Това решение може реално да има отражение върху крайните цени на битовите абонати, на индустрията в България, на всички потребители и на развитието на газоразпределителната мрежа, за да имат повече хора достъп до този газ. Колкото по-конкурентна е цената, толкова по-искано и по-търсено ще бъде това гориво и повече ще се развие мрежата му в страната. За мен в промяната на Енергийната стратегия ключовото днес е участието. Както каза и господин Стойнев: идея от 2005 г. и 2006 г., която отново започна да се работи през 2015 г. Българското акционерно участие в този терминал е със скромна сума, както вече Ви казах. Изграждането и функционирането на този терминал ще гарантира, че България ще има алтернатива да закупува втечнен газ от всички износители на втечнен газ в света. На този терминал всеки износител на втечнен газ в света ще може да регазифицира този газ, тоест ние ще имаме не един, двама или трима доставчици – ние ще имаме достъп до втечнения газ на целия свят. Важното в случая е, че българският достъп, достъпът на българските потребители до втечнения газ на целия свят ще сложи таван на цената на газа в България, защото ще гарантира, че тази цена при никакви обстоятелства, без значение дали петролът е евтин или е скъп – защото знаете, че сегашният ни договор е обвързан на 100 % с петролните деривати – без значение каква е цената на петрола, ние ще имаме таван на цената на газа, защото той никога няма да бъде по-скъп отколкото реално струва на борсите на свободния пазар в света. За мен това е ключовото решение. Второ важно решение, за което също никой не спомена, е това, че в Стратегията е записано, че независимият пренос на оператор ще създаде газова борса в България. Енергийна борса имаме от 5 – 6 години. Тя доказа своите ползи – 75 до 80% от електроенергийния пазар на енергия в България е либерализиран. Същото трябва да направим и с пазара на газ в страната. Тоест това е също друго важно ключово решение, което го има в Стратегията и се надявам да бъде изпълнено още следващата година. С това Ви благодаря за вниманието. Надявам се, че ще гласуваме, за да не разводняваме прекалено много дебата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Министър Петкова ще вземе отношение по въпроса. Заповядайте. МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, много внимателно слушах дебата, много внимателно слушах всеки един от колегите, който взе отношение по тази изключително важна тема и въпросите, които поставихте. Искам да Ви благодаря за това, че с такова желание и с отговорност подходихте към всеки един от аспектите в актуализацията на Енергийната стратегия, която предлагаме. Това са теми, които са изключително важни. Всички ние знаем, че енергетиката е специфичен отрасъл. Този отрасъл е свързан не само с енергийната сигурност на страната, той е свързан с националната ни сигурност. И понеже няколко пъти стана дума за това дали точно по този начин трябва да се случи актуализацията на стратегията и да се пристъпи към тези стъпки, които предлагаме, моето лично мнение и мнението на правителството е, че мястото на дебата по тази тема е тук, в парламента. Какво представлява Стратегията? Най-общо казано, Стратегията е план на най-висше ниво за това как да постигнем определени цели – с какви ресурси, с какви мерки, с какви стъпки. Господин Добрев отбеляза и Законът за енергетиката предвижда, че държавната политика в областта на енергетиката се определя от Народното събрание и Министерския съвет. Народното събрание приема Стратегията, която е разработена и предложена от Министерския съвет, и Министерският съвет изпълнява тази стратегия, приета от Народното събрание. Затова смятам, че мястото на този дебат е именно тук и сега. Благодаря Ви още веднъж за изключително конструктивния диалог, за дискусията, която се получи. В хода на дискусията се поставиха важни теми. Беше поставена темата, свързана с междусистемните връзки и концепцията за газоразпределителен център, която е в основата на актуализацията на Стратегията. Разбира се, колеги, че няма как да говорим за газоразпределителен център на територията на България, ако трябва инфраструктура, която всъщност не е налице. Ние можем само да си говорим, можем да имаме чудесни планове, но за да се случи това, за да имаме доставка на природен газ от различни източници, както предвиждат поне три европейски правила, ние трябва да имаме необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме тези количества природен газ и съответно да се извършва търговия на природен газ. Междусистемните връзки на България със съседните страни са основният акцент в тази концепция за газоразпределителен център. Безспорният топ приоритетен проект е интерконекторът Гърция – България. Без тази междусистемна връзка ние на практика няма как да говорим за реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Неслучайно и този проект е включен в седемте топ приоритета на Европейския съюз. Тези седем топ приоритета включват важни структуроопределящи проекти за целия Европейски съюз, за енергийната сигурност и за либерализацията на пазара на природен газ. Интерконекторът Гърция – България, уважаеми дами и господа, е проект, който е в необратима фаза на своята реализация. На финалната права са резултатите от обществените поръчки, които са обявени и които в момента се финализират, така че проектът да може да стартира своето строителство в началото на следващата година. Това, което ние сме поели като ангажимент и което е заложено в пътната карта, която сме представили и заедно с Европейската комисия сме съгласували, предвижда 2020 г. проектът да бъде въведен в търговска експлоатация. Това е ангажимент, който е безалтернативен пред нас и ние ще го изпълним. Вие знаете, че правителството за четвърта поредна година в бюджета потвърждава държавна гаранция за този проект, тя е 110 млн. евро. Предстои подписването на междуправителствено споразумение с гръцката държава, за да можем да дадем устойчивост на проекта за годините, в които той ще се развива. Беше взето много важно решение от регулаторите на двете страни – на Гърция и на България, по отношение освобождаването на проекта от изискванията за достъп съгласно Третия либерализационен пакет. Това са все стъпки, които са изключително важни, решаващи и които правят проекта абсолютно необратим. Интерконекторът със Сърбия – също изключително важен проект. В контекста на реализацията на конектора Гърция – България, този проект придобива все по-голямо значение. Както беше отбелязано тук, ние подписахме споразумение със сръбския колега и този проект ще бъде факт до месец май 2022 г. Това е по отношение на междусистемните връзки, без които реализацията на концепцията за газоразпределенителен център е на практика немислима. Тази концепция, освен интерконекторните връзки на България със съседните страни, включва и разширяване на газопреносната инфраструктура на територията на страната. Реализацията на тези проекти ще ни гарантира запазване на стратегическото място на България на газовата карта на Европа, ще гарантира сигурност и конкурентни цени не само на пазара в България, но и в целия регион. И понеже тук стана дума за друга много важна тема, свързана с икономическите параметри на проекта, аз съм абсолютно съгласна с господин Симеонов, че няма как да говорим за един проект сам по себе си. Да, тези проекти са изключително важни, но те, освен чисто стратегическо значение от гледна тока на сигурността на доставките, трябва да имат и своята икономическа и финансова жизнеспособност. Към анализа, който сме представили, и доклада, който сме внесли в Народното събрание, сме разработили няколко варианта, свързани именно с икономическите и финансови показатели на този проект. От тях по безспорен начин става ясно, че реализацията на един такъв проект би гарантирала печалба на „Булгартрансгаз“, респективно на българската държава, която надхвърля 4 млрд. 350 млн. лв. за периода от 2020 до 2040 г. По отношение на още един много важен аспект, който беше споменат тук, свързан с така нареченото „преструктуриране“ на историческия договор, съответно с колегите от „Газпром“, искам да отбележа следното. Вие сте видели в нашия анализ какво е условието за преструктуриране на този договор. Това е преструктуриране, което ще се извърши единствено и само, при условие че в рамките на пазарния тест, чиято трета, последна решаваща фаза предстои да бъде стартирана в началото на месец декември тази година, ще бъде резервиран капацитет, който ще бъде от порядъка на 15 – 20 години, така че да се гарантира жизнеспособността на един такъв проект. Няма енергиен проект в областта на природния газ, който да се реализира, без да има ясна визия и ясна гаранция за неговата икономическа обоснованост. Това са изискванията на европейските правила, на европейските регламенти, които България стриктно следва. Както господин Добрев отбеляза, другият изключително важен акцент в актуализацията на енергийната стратегия е участието на България в изграждането на терминала за втечнен природен газ на Александруполис. Тази опция ни дава възможност да говорим за реална диверсификация. По този начин ще имаме възможност да доставяме втечнен природен газ от Съединените американски щати, от Алжир, от Катар и това вече ще бъде истинска диверсификация и либерализация на пазара, от която ще се възползват и българските потребители, и българският бизнес. В заключение, уважаеми дами и господа, искам да благодаря на всички Вас за това, че ще подкрепите актуализацията на енергийната стратегия на страната и по този начин още веднъж доказваме пред българските граждани, че когато става дума за важни въпроси, които са свързани с нашите национални интереси, с енергийната ни сигурност, с националната ни сигурност, всички ние имаме сили и съумяваме да обединим усилията си, така че да работим в интерес на България. Благодаря още веднъж от сърце на всички. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър! Уважаеми народни представители, моля заемете местата си, предстои да гласуваме по разглежданата точка от дневния ред. Квесторите, поканете народните представители от кулоарите. Преминаваме към гласуване на решение на изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2011 г.). Гласували 172 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. Уважаеми народни представители, преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Започваме в 11,30 ч. Съобразно взетото днес решение, парламентарният контрол ще продължи до 14,30 ч. Удължаваме времето за парламентарен контрол. Новопостъпили питания: Постъпило е питане от народния представител Любомир Бойков Бонев, Николай Цонков, Николай Иванов, Манол Генов към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката в областта на кадастъра – създаване и поддържане, обслужване на граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 декември 2018 г. Писмени отговори за връчване: - от министър на финансите Владислав Горанов на въпрос на народния представител Станислав Владимиров; - от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос на народния представител Стоян Мирчев; - от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Филип Попов; - от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Филип Попов; - от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на четири въпроса от народните представители Николай Цонков и Любомир Бонев; - от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народните представители Йордан Младенов и Анелия Клисарова; - от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Крум Зарков; - от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Пенчо Милков; - от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Салим Али; - от министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Надя Клисурска-Жекова; - от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Бюрхан Абазов и Имрен Мехмедова. Продължаваме с въпроси. Първият въпрос е към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която ще отговори на въпрос от народните представители Кольо Милев и Таско Михайлов Ерменков относно пречиствателна станция за питейни води – гр. Сливен, подновяване на изграждането на обекта. Господин Милев, заповядайте, имате думата да развиете въпроса. КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! През месец септември 2008 г. е сключен договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и консорциума „Главбулгарстрой – ДЗЗД“ и започва изграждане на пречиствателна станция за питейни води за град Сливен. Общата стойност на строително-монтажните работи по договора е 34 млн. 271 хил. 400 лв., като към 8 септември 2009 г. стойността на изпълнението и разплатени работи е 30 млн. 52 хил. 376 лв. Малко след това – по време на първото правителство на Бойко Борисов и при министър Росен Плевнелиев, проектът беше спрян и замразен. Оттогава до днес са правени няколко опита от община Сливен за възстановяването му, като едновременно с това, включително и днес, продължават да се плащат не малко средства за охрана на същия. Уважаема госпожо Министър, пречиствателната станция за питейни води е не само важен, а наложителен и необходим проект за град Сливен. Молим за Вашия отговор: кога планирате размразяване на обекта и подновяване на строителството за завършване на пречиствателната станция за питейни води за град Сливен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Милев. Госпожо Министър, заповядайте за отговор. Имате думата. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Милев, уважаеми господин Ерменков, дами и господа народни представители! Град Сливен се водоснабдява от повърхностен водоизточник – язовир „Асеновец“, и водите се използват за питейно-битово водоснабдяване в мрежата след обеззаразяване. Наличната материално-техническа база осигурява надеждното обеззаразяване на подаваната в деривацията питейна вода. Водата се характеризира с показатели, които са в нормите от изискуемия минимум, съгласно стандарта. Пречиствателната станция за питейна вода за град Сливен е предназначена да пречиства водата от язовир „Асеновец“ и съгласно първия работен проект от 1987 г. Станцията е оразмерена за 1150 литра в секунда. Тъй като населението в района намалява, през 1998 г. има разработен друг проект с намалено оразмерително водно количество от 850 литра в секунда, което значително е снижило както необходимите инвестиции, така и последващите експлоатационни разходи. Както вече казахте, през 2008 г. е сключен договор за довършване на Пречиствателна станция за питейна вода – Сливен. Към момента строително-монтажните работи са завършени на 90%. През 2009 г. строителството е замразено, като една от главните причини всъщност е, че не са изградени довеждащите водопроводи до пречиствателната станция за питейна вода, както и тези от пречиствателната станция за питейна вода до града. Проектирането и изграждането на водопроводите ще се осъществи с финансиране на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2015 г.“. Тези водопроводи са част от обектите, дефинирани в разработения регионален прединвестиционен проект за обособената територия, обслужвана от ВиК – Сливен. Общата стойност на всички обекти за водоснабдителната система на Сливен са на стойност около 40 млн. лв. В тях се включват: доизграждане на напорен водоем с обем 10 000 кубични метра и изграждане на преливна система от резервоара до съществуващата шахта; изграждане на довеждащи водопроводи от разпределителната шахта до пречиствателната станция за питейна вода и от пречиствателната станция за питейна вода до напорен водоем 10 000 кубични метра; от напорен водоем до резервоари за висока зона на град Сливен; от напорен водоем до резервоари средна зона град Сливен; реконструкция на довеждащи водопроводи от язовира до разпределителна шахта на град Сливен; от резервоар 2500 кубични метра до вътрешна водопроводна мрежа от система „Мечкарево“; подмяна на тръбните връзки в сухите камери на напорен водоем „Хамам баир“, средна зона, и напорен водоем 5000 кубика висока зона; подмяна на помпени агрегати, реконструкция на главните клонове с доказани чести аварии. Броят жители, които ще ползват услугата към проектната 2023 г., се предвижда да е 81 333. Крайната дата за подаване на проектите от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“, към управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ за кандидатстване за финансиране е 23 април 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Ерменков, Вие ли ще вземете отношение към отговора? Заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, на Вас се пада тежката задача да отговаряте на въпроси по отношение на инфраструктурни проекти в Сливен с дълъг срок на неизпълнение. Защото това, което и сега чухме, е нещо, което е започнало от 2008 г. и се очаква евентуално да свърши през 2023 г. Струва ми се, че 15 г. за пречиствателна станция са твърде много. И ако България се движи с такива демографски темпове, може да се окаже, че към 2023 г. пречиствателната станция ще бъде пак препроектирана, защото рязко е паднал броят на населението в региона на Сливен, а то няма как да не пада, ако няма добро качество на живот. Няма как да има добро качество на живот, ако най-малкото няма елементарни условия за него, в това число и възможността да се ползва вода, която е минала през пречиствателна станция. Госпожо Министър, много Ви моля в дупликата, която ще направите, да ни отговорите: какви са възможностите срокът за довършване на работата да бъде доста по-съкратен, още повече, че самата Вие казахте, че пречиствателната станция почти е привършена и остава само да бъдат направени довеждащи и отвеждащи водопроводи? И нека не даваме на населението в Сливен перспективи за развитие на инфараструктурни проекти, които да преминават зад рубежа на Вашия мандат, при условие че бъде пълен. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър. Имате думата. МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ерменков, господин Милев, успоредно с изграждането на водопроводите, които, както вече казах, ще бъдат финансирани от Оперативна програма „Околна среда“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще възложи с финансиране от държавния бюджет завършването на Пречиствателна станция за питейни води – град Сливен. Предстои стартиране на обществена поръчка за обследване на изпълненото строителство, проектиране и строително-монтажни работи за завършване на пречиствателната станция, като прогнозният срок за реализиране на всички дейности е 2020 г. Средствата за завършване на Пречиствателната станция за питейни води – град Сливен, са предвидени в бюджетната програма на Министерството за 2018 – 2020 г. и са в порядъка малко над 3 млн. лв., като през времето, в което ще се довършва пречиствателната станция и ще се изграждат водопроводите, Министерството ще продължи да охранява обекта. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за участието, уважаема госпожо Министър. Това беше единственият въпрос към Вас. Преди да пристъпим към въпроси към министъра на вътрешните работи, думата за процедура има народният представител Антон Кутев. Заповядайте, господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е свързана с факта, че вече втора седмица очаквам вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева да дойде на парламентарен контрол, а нея я няма. Доколкото разбирам, обяснението е, че за втори път е извън страната. Сигурно е нормално външният министър да е извън страната, но едно от задълженията, изрично записани в Правилника, е да се явява на контрол. Би трябвало да съобразява пътуванията си, така че поне веднъж месечно да се явява. Защо обаче повдигам въпроса? Въпросът, който съм задал към нея, не търпи отлагане. По информация, която ми е дала, става дума за 16 български граждани, които са невинни по българското законодателство, но са осъдени по гръцкото. Това са граждани, някои от които вече имат 17-годишна присъда. Невинни по българското законодателство граждани имат 17-годишна присъда! И само след няколко дни, в началото на декември, би трябвало последната инстанция на гръцкия съд да потвърди присъдите. По думите на Екатерина Захариева единственото, което Българското външно министерство и българската държава е направило, е, че им е дало правна консултация и им е осигурило адвокати, които говорят български език. За мен това е недопустимо! Слава богу, че Гърция все пак е европейска държава, но това е проблем, който е абсолютно сравним и може да се превърне в проблема с медицинските сестри в Либия, защото някои си изтеглиха навреме докторите от Либия, а нашите останаха 10 години да лежат там. Тогава външната министърка беше друга, но ни обясняваше, че това е по тяхното законодателство, ние какво да направим. Въпросът е много важен и във връзка с това Ви моля да приложите чл. 106, ал. 5 от Правилника, който гласи: „министър председателят, заместник министър-председателят и министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10 дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.“ Моля да приложим чл. 106 от Правилника и да извикаме Екатерина Захариева. Дано най-накрая се окаже, че може да направи нещо. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев. Бяхте настоятелен, а така също и коректен в обяснението на причината. Имам писмените обяснения за неявяването на министри. Министър Захариева наистина е в чужбина. Тя е в Мароко заедно с министър-председателя, но Вашето предложение ще бъде предадено за спешен отговор по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Господин Ченчев, заповядайте за процедура. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости на балкона, уважаеми господин Министър! Искам да добавя колегата Кутев, който обърна внимание на отсъствието на външния министър и вицепремиер госпожа Захариева. Присъединявам се към това, което каза той и Ви обръщам внимание, че вече трета седмица вицепремиерът не отговаря на поставени въпроси. Аз също съм поставил един, който смятам за изключително важен и дори вече по него има направена петиция от страна на български граждани, които се намират на територията на страната. Другата седмица ще стане един месец, откакто сме поставили въпроса, а за тези хора срокът от месец е твърде много време, защото проблемът им е много сериозен и тежък. Колегата цитира Закона и това какво трябва да направи министърът – 10-дневен срок, в който трябва да отговаря пред Народното събрание. Благодаря Ви, че ми дадохте възможност за процедура и Ви обръщам внимание да извикате вицепремиера госпожа Захариева в парламента. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз. Господин Кутев предложи процедурата, по която това да стане. Ще изпълним Вашите искания. Продължаваме с парламентарния контрол. Първият въпрос към министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов, е от народния представител Георги Михайлов. Той се отнася до пореден инцидент с нахапан човек от домашно куче. Заповядайте, професор Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, преди две седмици – този въпрос се отложи във времето поради Ваше отсъствие – за пореден път станахме свидетели на инцидент, то е и прецедент, защото през тази година вече няколко пъти ставаме свидетели на много печални инциденти с нахапвания от кучета на български граждани. Имаше и случай, който завърши с фатален изход, и то на дете. Този въпрос сме го дискутирали с Вашия предшественик. На нас ни е известно обяснението, че правилата за обществения ред се определят от Столична община, че специално за кучетата отговаря Българска агенция по безопасност на храните, но те абсолютно не удовлетворяват обществеността, която става свидетел буквално на беззаконие от страна на собствениците на така наречените „домашни любимци“, независимо че беше създадена зоополиция – това беше едно от обясненията на господин Радев преди Вас. МВР е призвано да съблюдава изпълнението на всички разпоредби на закона, респективно и тяхното нарушение, и да ги превентира или да участва в тяхното разрешаване, но това не се вижда от нашата общественост. Моят въпрос към Вас конкретно, тъй като вероятно сте запознат с всички тези случаи: какво е отношението като принципал на Министерството към този сериозен за обществеността проблем? Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно чл. 178 от Закона за ветеринарномедицинската дейност кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване на изискванията към собствениците на домашни любимци, свързан с опазване на чистотата и осигуряване на безопасност за хората или за други животни. Съгласно чл. 472, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност нарушенията, свързани с неупражняване на контрол спрямо домашни животни, когато не се касае за престъпление, се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите. Наказателните постановления се издават от съответните кметове. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни, домашни любимци – кучета и котки, на територията на Столична община контролни органи по смисъла на Наредбата са кметът на Столична община или упълномощени от него длъжностни лица. Член 20 от същата наредба: при регистриран подаден писмен сигнал за случай на нападение от куче – домашен любимец, с известен собственик или адрес на отглеждане срещу човек или друго животно се извършва проверка на място от представители на мобилна група по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, които процедират съгласно изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните. Мобилната група е комисия, сформирана със заповед на кмета на съответния район, в която участват представители на района, Столичния инспекторат, Областната дирекция по безопасност на храните, Общинската полиция и представител на неправителствените организации. Съгласно чл. 21 от същата наредба при подаден писмен сигнал за нападение и причинени телесни повреди от домашно куче с неизвестен собственик или с неизвестен адрес на отглеждане районната администрация се обръща за съдействие за установяване на адреса и собственика към Областната дирекция по безопасност на храните и съответното Районно управление на Полицията. След установяване на адреса и собственика се процедира по реда на чл. 20 от Наредбата. Проявата на особена жестокост към животните, както и неупражняването на контрол над животни, са общественоопасни деяния и като такива с промени в Наказателния кодекс от 27 май 2011 г. са обявени за престъпления. Съгласно чл. 325в, ал. 1 от Наказателния кодекс който не положи достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, в резултат на което то причини средна или тежка телесна повреда на човек, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация и глоба до 5 хил. лв. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, професор Михайлов, за реплика. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Практически същия отговор получихме при предишната дискусия с Вашия предшественик, но той по никакъв начин не удовлетворява българските граждани, тъй като на всеки, който се разхожда из столичния град, всички градове и селищни места в страната, му е ясно, че Наредбата за обществения ред, която Вие цитирахте, изобщо не се спазва от собствениците на кучета – те се разхождат и без намордници, и без каишки, което безспорно създава предпоставка за това, което Вие накрая цитирахте като част от Наказателния кодекс. Моят въпрос към Вас е: като вътрешен министър не смятате ли, че МВР трябва да упражни своето влияние върху Столична община и всички останали общини на страната най-накрая този правилник да започне да се спазва? Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Господин Министър, ще допълните ли отговора? Имате думата за дуплика. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на определените в чл. 6, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи дейности са предприети следните мерки за противодействие на този тип престъпления: Първо, с министерска заповед от 2014 г. е утвърдена процедура за незабавно реагиране от органите на МВР при получаване на сигнал за организиране или участие в провеждане на боеве с животни, проява на жестокост към гръбначни животни и неполагане на грижи за гръбначно животно, в резултат на което е причинена телесна повреда или смърт на човек. Второ, за извършване на проверки и разследване на постъпили сигнали за извършени престъпления по посочените състави от НК в изпълнение на министерска заповед от 2015 г. от СДВР и областните дирекции на МВР са определени общо 433 служители с оперативни функции и разследващи полицаи. На трето място, с писмо от 2015 г. е разпоредено на директорите на СДВР и ОДМВР да създадат необходимата организация за провеждане на съвместни обучения между разследващи органи и полицейските органи с оперативни функции от МВР, представители на прокуратурата и областните дирекции по безопасност на храните. Целта е осигуряване на необходимата координация и своевременна работа до приемане на нова наредба за реда и начина за взаимодействие между органите на Българска агенция по безопасност на храните и МВР. Със същото писмо е разпоредено на директорите на областни дирекции на МВР – Бургас, Велико Търново, Габрово, Перник, Разград, Русе, Търговище и Шумен, да инициират срещи с представители на областните дирекции по безопасност на храните, на които да бъдат обсъдени възможностите за вписване на ветеринарни лекари като вещи лица в списъците по Наредба № 2 от 29 юли 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. В изпълнение на разпореденото по места са организирани и проведени срещи и обучения с представители на прокуратурата и областните дирекции по безопасност на храните и е решен проблемът с вещи лица – ветеринарни лекари. През месец юли 2018 г. двама служители от Министерството на вътрешните работи преминаха петдневно обучение в Холандия, тъй като се оказа, че това е държавата, която най-добре е развила този тип полицейска дейност, с цел обмен на опит и добри практики, като предмет на обучението беше организацията на работа на холандската зоополиция. На пето място, по инициатива на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, със съдействието на Тракийския университет в град Стара Загора през 2019 г. се планира обучение за разследващите органи от МВР, които са ангажирани с разследване на престъпления по чл. 325а и 325в от Наказателния кодекс. Като статистика – от началото на 2017 г. до момента в структурите на МВР са образувани общо 100 досъдебни производства за престъпления по чл. 325в от Наказателния кодекс. По отношение на инцидента в град София, квартал „Овча купел“ от 18 ноември 2018 г., при който куче – домашен любимец, от породата „Питбул“ е ухапало мъж, в Шесто районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи около 12,30 ч. е приет сигнал от потърпевшия. В хода на извършената проверка по случая е установен собственикът на питбула, като от същия са снети сведения и му е съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от Закона за МВР. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Изготвено е уведомление до кмета на район „Овча купел“ към Столична община. Работата по случая продължава в Шесто районно управление на СДВР. След приключване на проверката материалите ще бъдат изпратени по компетентност до Софийска районна прокуратура. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е от народния представител Васил Антонов. Господин Антонов задава въпрос относно осигуряване на средства за възстановяване на пътно съоръжение от път PVN 1188, свързващ град Червен бряг със село Горник, област Плевен. Заповядайте, господин Антонов. ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министър Маринов! Обръщам се към Вас и като председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. На 23 октомври 2018 г. в община Червен бряг бе обявено частично бедствено положение поради авариране на мост на общински път 1188, свързващ Червен бряг със село Горник и други населени места. Това в момента е единствената пътна връзка на общинския център с населените места от другата страна на река Искър поради това, че се продължава рехабилитацията на републикански път ІІІ-306 със строеж на ново мостово съоръжение при село Чомаковци. Общественозначим бе проблемът, той беше даден и по редица телевизии – сутрешните вълнения, с картина как се преминава през моста, мъчителните преминавания на учители, ученици, деца и болни. Ако не беше този проблем, нямаше, предполагам, да се обърне голямо внимание. Основният ми въпрос към Вас в тази връзка е: в какви срокове могат да бъдат осигурени финансови средства за възстановяване на пътното съоръжение на път 1188, свързващ Червен бряг със село Горник? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов. Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Антонов, дами и господа народни представители! На 16 ноември тази година кметът на община Червен бряг е внесъл в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет искане за финансиране за сума в размер 1 млн. 300 хил. 930 лв. за следните обекти: първо, изграждане на подходи към временен мост в село Чомаковци; второ, авариен временен обход през землищата на село Реселец и село Горник; трето, изграждане на временен обход през землищата на село Койнаре и село Девенци; четвърто, авариен ремонт и укрепване на пътно съоръжение мост над река Искър на път 1188 град Червен бряг – село Горник. В тази връзка на заседание, проведено на 29 ноември 2018 г., Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет прие решение, с което ще предложи за одобрение от Министерския съвет цялостно финансиране на временните строежи и частично финансиране за етапно възстановяване на моста. При ускорено протичане на процедурата за одобряване на предложенията на Комисията от Министерския съвет средствата могат да бъдат предоставени на община Червен бряг още през тази година. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Господин Антонов има думата за реплика. ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министър Маринов, благодаря Ви за бързия и компетентен отговор. Разбира се, че ситуацията е много критична и в това се убедихме сами – всички, цялата страна, какво се случва. Не бива да се изпада в друга ситуация или да се достига до подобни ситуации. Все пак разчитаме на бързо съдействие и бързо осигуряване на средствата, още повече в разговорите с министър Горанов той пое ангажимента при необходимост от дофинансиране в определената ситуация да може да подпомогне и самата комисия при липса на възможности за финансиране до края на годината от Ваша страна. Това, което чувам, удовлетворява. За всички в община Червен бряг, също и в област Плевен, пътят, разбира се, е много важен, защото той е връзка с преминаващите от магистрала „Хемус“ към Северозапада, към ферибота, към моста Видин, към другите населени места, но основно бедстващо е населението, което живее, което всеки ден се придвижва за работа и осигурява поминъка си в този район. Още веднъж – благодаря Ви за компетентността и бързата намеса. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов. Следващият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов – относно действията на МВР по време на гражданските протести на територията на страната през месец ноември 2018 г. Така е формулиран въпросът. Ще го конкретизира народният представител Иван Иванов. Заповядайте. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всички бяхме свидетели на изразеното недоволството през месец ноември от страна на българските граждани по отношение както на различни политики, така и на високите цени на горивата, ниските доходи, увеличаването на данъците, които се провеждаха на територията на цялата страна. Моят въпрос е: какви са действията, които предприе МВР по време и преди, и след провеждането на тези протести? Дали всички действия, които предприе Министерството на вътрешните работи, са в рамките на Закона, в рамките на порядките и правилата, които са учредени с вътрешноведомствени актове? Дали служители на Министерството на вътрешните работи не са превишавали своите права или всичко е било в рамките на Закона? Въпросът ми е продиктуван, защото имаше десетки сигнали, които дойдоха до мен като народен представител. Също така от медиите изтекоха редица информации за сблъсъци между представители на Министерството на вътрешните работи и протестиращи граждани. Въпросът е изключително важен, защото това не са първите такива случаи в страната, но за първи път получаваме информация, че е имало сблъсъци между служители и протестиращи граждани. Господин Министър, моля да ни отговорите дали всичко, което се случи по време на тези протести, е било в рамките на Закона? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Уважаеми господин Министър, имате възможност, за да отговорите на въпроса – имате думата. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! През месец ноември по повод протеста на майките на деца с увреждания и възникналите впоследствие граждански протести срещу високите цени на горивата започна провеждането на регламентирани и нерегламентирани протестни действия на територията на цялата страна. В тази връзка от страна на Министерството на вътрешните работи се създаде организация по обезпечаване на сигурността и опазване на обществения ред в хода на провежданите протестни действия. Дейността по обезпечаване на масовите мероприятия от полицейски органи е регламентирано в Инструкция № 8-121-З-988 от 12 декември 2014 г., касаеща осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, обнародвана в Държавен вестник, бр. 106 от 23 декември 2014 г., изменена и допълнена в Държавен вестник, бр. 63 от 18 август 2015 г. При постъпване на информация за предстоящо провеждане на организирано мероприятие се предприемат следните действия: определяне мащаба и степента на опасност на мероприятието, като се направи оценка на риска – с нисък или с висок риск, като включва комплекс от мероприятия по набиране, обобщаване и анализиране на информация, имаща отношение към провеждането на масовото мероприятие. Опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия, се осъществява от структурите на Охранителна полиция в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи при получаване на информация за провеждането им или по писмено искане на организатора. Общото ръководство на силите и средствата, участващи в дейността по осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, се осъществява от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия се провежда мероприятието. С цел опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на мероприятия с висока степен на опасност се провежда специализирана полицейска операция, като се изготвя план, който се утвърждава от директора на областната дирекция на МВР или директора на Столична дирекция на вътрешните работи, на чиято територия се провежда мероприятието. При провеждане на масови мероприятия, за които има риск от правонарушения, се осъществява ефективен информационен обмен между структурите на МВР, като получената информация незабавно се предоставя на съответните областни дирекции на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция „Национална полиция“ за предприемане на мерки с цел недопускане на правонарушения в обслужваната от тях територия. За същите протести – там, където полицейските органи са констатирали нарушения на обществения ред, съответно е взето и законното отношение, като са съставени административни преписки за допуснатите нарушения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, заповядайте за реплика и отношение към отговора. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм народен представител от 2013 г. и имам спомени за други масови протести, които се провеждаха. Вие тогава бяхте директор на СДВР. Доколкото си спомням, тогава по време на тези масови протести нямаше такива случаи и не бяха задавани въпроси дали има упражнено насилие върху протестиращи граждани – нямам спомен. Вие ще кажете дали тогава се пишеха актове, предупреждения, имаше ли директни сблъсъци с полицията с физическо насилие –нещо, което днес изпъква на преден план. Въпросът ми е дали това не е специфична реакция на властта за репресия срещу протестиращите, защото имаме данни от медиите и от фейсбук страниците – публикувани кадри, видеозаписи как се упражнява насилие върху протестиращите в центъра на София – на Орлов мост и на границата, където бяха направени блокади, и върху протестиращи в Перник. Тук притежавам фиш на протестиращ с глоба (показва фиш), където пише, че е: „участник в движението, който създава пречки за движението, като с пътно средство прегради пътя с цел да попречи на нормалното движение по него“. Нямам спомени в предишни периоди при протести да се е случвало такова нещо. Моля да ни отговорите в крайна сметка дали апаратът на МВР не се ползва с цел да бъде потушено гражданското недоволство? Защото това в голяма степен нарушава и доверието на гражданите към тази институция, която Вие представлявате в момента? Вие идвате от средите на МВР, професионално сте ръководили това ведомство и кажете каква е разликата между 2014 г., когато беше характерно да се прегръщат полицаите с протестиращите, и сега –2018 г., когато полицаите упражняват насилие и пишат актове с предупреждение и фишове затова, че те изразяват своето виждане, своите граждански права на протест. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Министър, във времето за дуплика може да допълните отговора си и да дадете допълнителни обяснения. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, господин Иванов, дами и господа народни представители! Искам да ви уверя, че навсякъде, където е взето отношение по административен път, а и не само това, има и образувани досъдебни производства, е направено само и единствено в рамките на Закона и правомощията на органите на Министерството на вътрешните работи. Като факт ще кажа, че там, където мероприятията бяха регламентирани, съгласно Закона няма допуснати нарушения и съответно не са взимани отношения. Напротив, полицейските сили направиха всичко възможно тези мероприятия да преминат при добър обществен ред и да не се допускат провокации, защото имаше и такива. По отношение на въпроса, който касае минал период от дейността на Министерството на вътрешните работи, касае лично и мен, тъй като тогава съм бил на такава длъжност, която ме е ангажирала пряко с охраната на тези масови мероприятия. Мога да Ви потвърдя и това е видно от документите, че при груби нарушения на обществения ред винаги е взимано съответното отношение съгласно правомощията на Министерството на вътрешните работи, като са съставени съответните административни и наказателни преписки. Уверявам Ви, че където се спазва Законът, МВР не превишава правомощията си спрямо гражданите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Пристъпваме към следващия въпрос, който е зададен отново от народния представител Иван Валентинов Иванов, относно полицейско присъствие на мероприятията на парламентарната група на „БСП за България“ в област Ямбол. Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес продължаваме с темата за полицейското присъствие, само че тук в друг аспект. Уважаеми господин Министър, нашата парламентарна група прави срещи с граждани в страната. На 21 ноември 2018 г. такива бяха проведени на територията на област Ямбол, където и аз лично присъствах, така че в голяма степен желая в лично качество да получа отговор защо се случи това нещо? Когато наш представител, включително и председателят на нашата партия и парламентарната група посети няколко населени места – Малко Шарково, Голямо Шарково, Болярово, Ямбол, и аз бях свидетел, беше посрещната от полицейски патрули. Хората на места също бяха изненадани, защото никога не бяха виждали на практика толкова полицаи на едно място, и то не във връзка с подавани от тях сигнали за грабежи, кражби и така нататък, а заради присъствието на представители на политическа сила. Въпросът ни е: кой орган, на какво основание е решил всички тези срещи на народните представители от „БСП за България“ да бъдат с интензивно полицейско присъствие, включително и на срещата в град Ямбол? Аз бях и в Елхово, и там също имаше полицейско присъствие. Информацията, която получихме от гражданите, е, че вътре в театъра, където се провеждаше срещата, са влизали полицаи да ги питат защо са там, какво се прави? Искам да ни отговорите на какво основание беше това полицейско присъствие? Кой го е заявил? Знаете, че по Закона за събранията, митингите и манифестациите, организаторите на такива подават искане към полицията. В случая ние нямаме информация да са подадени такива заявления – да присъстват служители на МВР… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Иванов! ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ:… и да бъдат охранявани тези събития, така че моля за Вашия отговор. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Министър Маринов, заповядайте. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Дейността по обезпечаване на сигурността и опазване на обществения ред при провеждане на масови мероприятия от полицейските органи на територията на Република България, както и в предишния отговор казах, е регламентирано в Инструкция за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. При постъпване на информация за предстоящо провеждане на организирано мероприятие се предприемат действия по определяне мащаба и степента на опасност на мероприятието, като се прави оценка на риска – ниска или висока. В процеса по оценка на риска се включват комплекс от мероприятия по набиране, обобщаване и анализиране на информация, имаща отношение към провеждането на масовото мероприятие. Дейността по опазване на обществения ред при провеждане на мероприятия се организира от структурите на Охранителна полиция в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и СДВР при получаване на информация от различни източници за провеждането им или по писмено искане на организатора. Общото ръководство на силите и средствата, участващи в дейността по осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия, се осъществява от директора на съответната областна дирекция на МВР, на чиято територия се провежда мероприятието. С разпоредителни писма на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е указано на директорите на СДВР и ОДВР на МВР в страната ежедневно да подават информация за предстоящи масови мероприятия с цел систематизиране и създаване на организация и координация за подобряване на дейността по опазване на обществения ред и сигурността при провеждане на масови мероприятия от различен характер. В Главна дирекция „Национална полиция“ е получена справка относно проведени охранителни мероприятия от служители на Областна дирекция на МВР – Ямбол, на 21 ноември 2018 г. за обезпечаване на обществения ред на територията, обслужвана от Районно управление – Ямбол, и Районно управление – Елхово. В нея е посочено, че от поставените съобщения на обществено достъпни места в различни селища на област Ямбол е получена информация за планирани срещи на народни представители с обществеността. На основание на горепосочената инструкция началникът на Районно управление – Елхово, е предприел действия по обезпечаване сигурността и опазване на обществения ред, съобразно получената информация. Аналогични действия са предприети и от началника на Районно управление – Ямбол. Обезпечаването на сигурността и опазването на обществения ред се изразява в полицейско присъствие от страна на служители от Териториална полиция и служители от Патрулно постова дейност – това са полицаи, които носят, в скоби да кажа, службата в униформи, без да бъдат привличани допълнителни сили и средства от други районни управления или структури на Министерството на вътрешните работи. В хода на обезпечаване на сигурността на мероприятията не са искани съдействия от страна на полицейските органи, както и не са констатирани нарушения на обществения ред. (Председателя дава сигнал, че времето е изтекло.) По отношение на изненадата на гражданите от полицейско присъствие – вече може би две години правим всичко възможно да засилим полицейското присъствие. От много места получаваме сигнали от граждани, че виждат, че има полицейско присъствие. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Иванов, заповядайте – имате възможност да направите реплика. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Честно казано, потресен съм от чутото. Не знам дали разбирате какво ни изнесохте като информация току-що. На първо място, останах с впечатлението, че Вие третирате срещите на БСП със своите избиратели като масови мероприятия с граждански безредици. На второ място, това се случва без знанието и заявление от организаторите на тези събития. Така не стана ясно кой е заявителят, кой е дал нареждане на служителите на Областна дирекция МВР – Ямбол, да присъстват на тези събития. Какво правят те в домовете на хората, какво правят по време на събитията, които ние организираме? Господин Маринов, аз съм обиколил десетки градове в страната в различни области – говоря за Перник, говоря за Пазарджик, Пловдивско, Силистренско и къде ли не другаде в страната, такова нещо ние не сме виждали. БСП със своите народни представители вече представлява пряка заплаха за обществения ред ли – така ли трябва да го тълкуваме? Моля да ни обясните, защото в противен случай сме свидетели на едно драстично погазване на граждански права. Ние вече ще бъдем следени ли? Има заповед да бъдат проследявани ли народните представители? Председателят на парламентарната група ли да бъде следен? Откъде научихте информацията къде ще бъдат срещите? Кой Ви даде тази информация и защо там ние бяхме под наблюдение? Това занапред ще се случва ли? Да Ви кажа отсега: в понеделник ще бъде срещата в Шумен, може би там да очакваме по-сериозно полицейско присъствие? След това следват Ловеч и Плевен – там може би още по-голямо полицейско присъствие?! Наистина съм изненадан от информацията, която изнесохте тук. В крайна сметка това вече практика ли ще бъде на МВР – където ние ходим като народни представители, да се чувстваме защитени или преследвани? Това искам да ни обясните, защото притесненията ни са изключително сериозни. Такова нещо за първи път се случва, за първи път! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Министър, заповядайте, имате думата за дуплика. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност информацията, която изнесох, показва, че не се е случило нищо по-различно от ежедневната дейност на полицейските служители там, тъй като посочих, че там не са придавани допълнителни сили. Полицейските служители са изпълнявали своята дейност на обществено място, не са били в закрити помещения и са били видими за цялото общество. Преценено е, че няма нужда от изготвяне на план за специализирана операция, тъй като няма рисково мероприятие. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Кой даде информация къде ще бъдем? МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Това са районните инспектори, които обслужват тези територии ежедневно, и това че са на площада, на публично място, не означава че са предприети допълнителни мерки. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Продължаваме със следващия въпрос. Той е от народните представители Красимир Янков и Димитър Стоянов относно състоянието на инженерното възпрепятстващо съоръжение по границата с Република Турция. Заповядайте, господин Янков, да зададете въпроса. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! На основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с господин Димитър Стоянов сме внесли въпрос относно състоянието на инженерно възпрепятстващото съоръжение по границата с Турция. На първо място, искам да отбележа, че граничните полицаи работят в много специфична среда. Охраната на държавната граница от нарушаващите закона лица, освен специфично, е и опасно. Държавната ни граница с Република Турция е с труден достъп до определени места, теренът е сложен, а метеорологичните условия в много от случаите затрудняват действията на служителите от Главна дирекция „Гранична полиция“. За изпълнение на своите задължения и недопускане на контрабандисти и нелегални емигранти най-вече на територията на Република България служителите са подпомогнати от инженерно възпрепятстващо съоръжение, обезпечено с необходимите прилежащи пътища. В тази връзка конкретният въпрос към Вас, господин Министър, е: какво е състоянието на инженерно възпрепятстващото съоръжение по границата с Република Турция и прилежащите пътища? Каква организация е създадена за установяване и отстраняване на нарушената цялост на съоръжението и пътищата? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков. Министър Маринов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Янков, дами и господа народни представители! През 2017 г. е изградено временно възпрепятстващо съоръжение по цялото протежение на българо-турската граница с обща дължина над 235 км. Близо 30 км от съоръжението, но без прилежащ път, са изградени от Българската армия. Останалите над 205 километра са изградени от областните управители на областите Хасково, Ямбол и Бургас, на които са възложени дейностите по гаранционното поддържане. Министерството на вътрешните работи, респективно Главна дирекция „Гранична полиция“, няма задължение по поддръжка на временното възпрепятстващо съоръжение и осъществяването на контрол върху тази дейност. В рамките на своите задължения, изпълнявани в непосредствена близост до временното възпрепятстващо съоръжение, служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ осъществяват контрол по отношение на неговата цялост и докладват незабавно за всеки установен случай на нанесена щета върху конструкцията и прилежащия път. Главна дирекция „Гранична полиция“ уведомява официално областния управител, на чиято територия са установени щети за предприемане на мерки с цел отстраняване на констатираните щети в определения порядък. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Стоянов, заповядайте, имате възможност да направите реплика и да зададете конкретни въпроси. ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Моята реплика е свързана със следното. Поводът да зададем този въпрос е множеството сигнали от хора, които живеят в граничния район, за паднали дървета върху самата ограда вследствие на бури и така нататък, за свлачища, които са разрушили част от прилежащите пътища, вследствие на което граничарите не могат да обхождат това препятстващо съоръжение, нека го наречем „ограда“. В случая ние се интересуваме повече от това: каква организация създават граничарите за охрана на тези места, които вследствие на подобни природни катаклизми са станали проходими евентуално за емигранти и за други? Това представлява по-голям интерес. Как се охранява тази част, в която препятстващото съоръжение е нарушено? ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Стоянов, дами и господа народни представители! Информацията изнесох в отговора. Ще допълня, че многократно, вследствие на природни бедствия и аварии целостта на съоръжението е нарушавана и съответно възстановявана. До момента, в който тя бъде възстановена, съобразно нанесената щета, Главна дирекция „Гранична полиция“ предприема действия за обезпечаване на района, който включва използването, ако не е възможно на мобилни екипи, и на пеши гранични патрули, и използването на съответните технически средства за термо- и видеонаблюдение на засегнатия район, така че да не се допусне слабост в цялата гранична зона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следва въпрос от народния представител Красимир Янков относно Интегрирана система за охрана на границата с Република Турция. Заповядайте, господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър на вътрешните работи! Съгласно чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съм внесъл въпрос относно интегрираната система за охрана на границата с Република Турция. Държавната граница по протежението на Република Турция е изключително критична и може да бъде наблюдавано от разстояние. Това е постигнато още през 2012 г. с изграждането на 58 км от българо-турската граница, които се охраняват от модерни технологии – интегрирана система за наблюдение. Самата интегрирана система включва съоръженията: локален координационен център, регионален координационен център, стационарни постове за техническо наблюдение, периметрова сигнално-охранителна система, мобилни постове за техническо наблюдение, комуникационна мрежа, софтуер за управление и контрол. Само с няколко оператори, работещи на смени в координационните центрове, се наблюдава и контролира в реално време голям участък от българо-турската граница, разбира се, там, където е изградена интегрираната система. В тази връзка по цялата граница както е предвидено, не само пилотно за първите 58 километра и осигурените средства от Европейския съюз, изградена и функционираща ли е интегрираната система за охрана на границата с Република Турция? Каква е организацията на работата на Главна дирекция „Гранична полиция“ за районите, в които няма или не работи? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков. Уважаеми господин Министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос. МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Янков, дами и господа народни представители! За повишаване ефективността в пограничното наблюдение по границата с Република Турция е изградена и активно се използва интегрирана система за наблюдение. Системата е изградена в две фази, към момента се изгражда трета фаза. Първата фаза е разположена в участъка от държавната граница между Граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево и ГКПП „Лесово“ и граничното наблюдение е въведено през 2013 г. Със средства от Фонд „Вътрешна сигурност“ е възстановена работоспособността на тази част от интегрираната система за наблюдение, като към момента същата функционира с пълния си капацитет. Осигурени са средства в рамките на Фонд „Вътрешна сигурност“ за извънгаранционна поддръжка на частта от интегрираната система за наблюдение от ГКПП „Капитан Андреево“ до ГКПП „Лесово“. Предстои провеждане на обществена поръчка. Втората фаза е разположена в зоната между ГКПП „Лесово“ до устието на Резовска на отделни участъци и направления от държавната граница. Тази част е в работно състояние и се използва активно в граничното наблюдение. За следгаранционното поддържане на тази част от интегрираната система за наблюдение са осигурени средства от Фонд „Вътрешна сигурност“, като предстои провеждане на обществена поръчка. Към момента се изпълнява договор за разширение на интегрираната система за наблюдение по българо-турската граница – третата фаза на системата. Тази трета фаза включва изграждането на сензорни линии по българо-турската граница в участъците, непокрити от вече съществуващи периметрови сигнално-охранителни системи от изградената система за наблюдение – първа и втора фаза. Този проект ще се реализира със средства по Фонд „Вътрешна сигурност“, като ще бъде осигурено наблюдението на нови 59 км от държавната граница. Към интегрираната система за наблюдение по границата с Република Турция допълнително ще бъдат интегрирани нови пет стационарни поста за техническо наблюдение, които са изградени по други проекти. Що се касае до организацията на работа за районите, непокрити от елементи на интегрираната система за наблюдение или такива, в които е установена повреда в оборудването, за обезпечаване на граничното наблюдение се използват мобилни системи за наблюдение. По протежение на държавната граница в дълбочина на граничната зона се осъществяват полети с хеликоптерите на Специализирания отряд за въздушно наблюдение към Главна дирекция „Гранична полиция“, които са оборудвани със системи за наблюдение. Излъчват се гранично-полицейски наряди, осигурени с ръчни термовизионни камери, преносими системи за наблюдение и прибори за нощно виждане. Активна подкрепа в граничното наблюдение на българо-турската граница оказва и Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“ в условията на съвместни операции, гъвкави и оперативни дейности по югоизточните граници, където се командироват сили и средства от други държави – членки на Европейския съюз. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Господин Янков, имате думата за реплика. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, тежко наследство имате от предшественика си. На него също съм задал този въпрос, а той е кратък и се нуждае от коректен конкретен отговор: кога ще бъде изградена тази интегрирана система за охрана? Предимствата на тази система са, първо, повишаване на продуктивност; наблюдаване на голяма част от границата чрез операторите в контролните центрове; надеждност, възможност за припокриване на отделните функционални звена, така че да няма и метър, който да не се наблюдава; ефективност – седем дни в седмицата 24-часово наблюдение със сензори и камери, които позволяват откриване и разпознаване на обекта още преди изпращането на патрула, което води до ефективно използване на ресурсите на Гранична полиция и оптимизиране на този човешки ресурс; цялостен поглед върху ситуацията на границата на един екран; статистическа база данни за бърз и своевременен анализ на риска; запис на информацията за всички инциденти и събития в наблюдаваната зона; възможности за надграждане. Това е изключително необходимо, защото Интегрираната система за наблюдение предоставя на граничните полицаи необходимите съвременни технически средства за изпълнение на своите задължения, давайки им възможност за наблюдение и контрол в реално време, при всякакви метеорологични условия, на изградения участък. Господин Министър, поставете си срок, в който тази интегрирана система ще заработи, за да е спокойно и българското общество, че при евентуална заплаха за нарушаване на целостта на съоръжението е изградена възможност, с която своевременно да реагирате, оптимизирайки и числения състав, и да няма повече въпроси, с които да предизвикваме отношение от страна на гражданите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков. Министър Маринов? Не желаете дуплика. Позволете ми да благодаря на господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи, за неговото участие в днешния парламентарен контрол. Продължаваме с въпросите към господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите. Той ще отговори първо на въпрос от народния представител Румен Георгиев относно развитието на сектор „Свиневъдство“ в България. Заповядайте, господин Георгиев. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с развитието на сектор „Свиневъдство“ в България. Съгласно Аграрния доклад за 2017 г. на Министерството на земеделието, храните и горите в раздел „Свиневъдство“ се казва, че свиневъдният сектор в страната е добре структуриран и специализиран, което е предпоставка за устойчиво и стабилно развитие. През 2016 г. продължава тенденцията на концентриране на отглежданите в страната свине в по-малко на брой – с 25%, уедрени стопанства, допринасящо за постигане на по-висока ефективност на производството, тоест имаме едно концентриране на производството. Към края на годината в страната се отглеждат общо 616 000 броя свине. Значително намаление на годишна база е регистрирано при малките стопанства с едно до девет животни – с 25% по отношение на броя на стопанствата; с 18,9% при броя на свинете, отглеждани в тях. Тези стопанства произвеждат месо предимно за собствена консумация и са най-сериозно засегнати от постепенното влошаване на възрастовата структура на населението в селските райони. Ще дам тук един пример в съседна Румъния каква политика имат по отношение на развитието на селата. Там държавата финансира за всяко семейство по едно прасе и затова селата в Румъния са живи, в тях има живот, развива се аграрна дейност. Затова дадох за пример хората от Видинския регион, които отиват да живеят в Румъния и казват, че в пъти се живее по-добре. Даже се натъкваме на много места в България – сега, като обикаляме, представяйки „Визия за България“, че има села, в които няма дори едно прасе или крава. Близо 92% от всички свине в страната се отглеждат в стопанства с 1000 и повече животни – при 90% през 2015 г., тоест концентрация. През 2016 г. свиневъдството продължава да е съсредоточено основно в три района на страната: това са Северен централен, Североизточен и Югоизточен. След малко колегите от Шумен и от Силистра ще зададат въпрос именно за Североизточния регион. „Африканската чума“ навлиза в страната. Знаете преди около месец какво стана в района на Каварна с унищожаването. Това, което се цитира в доклада за концентрацията, представете си, че трябва да унищожим в целия Североизточен район тази концентрация на прасета. За какво говорим? За какъв устойчив и стабилно развит сектор? През 2016 г. производството… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето отдавна изтече, господин Георгиев. РУМЕН ГЕОРГИЕВ: …на свинско месо е в размер на 73 хил. тона. В тази връзка, господин Министър: каква е тенденцията и политиката на развитие на сектор „Свиневъдство“ в България спрямо страните от Балканите и страните от Европейския съюз? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Министър Порожанов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, малко противоречащи неща от гледна точка на домашния двор и „африканската чума“ по свинете. Това няма да го дебатираме от трибуната, може би отделно. Малко информация за свиневъдството. Той е отрасъл с традиции, при който през последните няколко години се наблюдава устойчиво развитие. През последните три години икономическите показатели за свиневъдството показват стабилност с тенденция за ръст на създадената от него крайна продукция. По предварителни данни на Националния статистически институт за 2017 г. стойността на крайната продукция от сектора възлиза на 293 млн. лв., като спрямо 2016 г. нараства с 1%, а спрямо 2015 г. – с 6%. Основен отличителен белег за сектора е неговият индустриален характер. Процесите на окрупняване на стопанствата са застъпени в най-голяма степен именно в него. Показателен е фактът, че в 61 промишлени свинеферми се отглеждат 92,7% от общия брой на свинете в страната. По данни на отдел „Агростатистика“ към 1 ноември 2017 г. броят на свинефермите, в които се отглеждат 200 и повече женски свине за разплод, които представляват основната производствена единица, се е увеличил с 11%. В тези обекти се отглеждат 89% от женските свине за разплод в страната. Географски свиневъдството е съсредоточено в три региона на страната – Северен централен, Североизточен и Югоизточен, като предпоставка за това е наличието на много добра суровинна база и големи обработваеми площи, гарантиращи изхранването на животните. Повечето от големите свиневъдни ферми имат затворен цикъл на производство, като разполагат със собствени съоръжения за производство и съхранение на фуража. Доказателство за провежданата политика в сектора и възходящия тренд в неговото развитие са данните за нарастващия брой на угоените и заклани в кланиците и стопанствата свине в България. По данни на Евростат те ежегодно се увеличават, като закланите свине общо през 2017 г. са с 5,8% повече спрямо 2015 г. За първите седем месеца на 2018 г. закланите свине у нас са със 7,8% повече спрямо същия период на 2017 г. От 2010 г. се наблюдава ясно изразена тенденция за увеличаване на добитото свинско месо в кланици, като за миналата година то е със 17,6% повече спрямо 2015 г., и респективно 9% повече спрямо 2016 г. В страната ни се извършва и класификация на кланични трупове от свине по скалата на Общността (S)EUROP. През 2017 г. класифицираните кланични трупове са с 14% повече в сравнение с 2016 г. По данни на Европейската обсерватория на пазара на месо средната цена на този клас българско свинско трупно месо за месец септември 2017 г. е била 208 евро на 100 кг и е с 25% по-висока спрямо средната цена от 1165 евро за страните от Общността. Имам още доста дълго като изказване. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: В дупликата може би ще допълните отговора. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В допълнение, знаете, че върви Програма за подпомагане. Подпомагането на индустриалните животновъдни сектори на птицевъдство и свиневъдство е чрез хуманно отношение към животните. За тази година 30 млн. лв. са представени и предоставени в зависимост от нотификацията на помощта и показателите, които трябва те да изпълнят като помощ към свиневъдния сектор. Ще дам допълнения в дупликата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Заповядайте, господин Георгиев, за реплика. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Съжалявам, господин Министър, че не бяхте, докато обсъждахме бюджета на Министерството на земеделието по тези въпроси. Можеше да обсъдим някои от политиките, тъй като аз твърдя, че България има грешна аграрна политика. Специално в сектор „Свиневъдство“ също е грешна политиката. Животновъдството е стар традиционен поминък на българското население. В свиневъдството в България значителен превес имат хибридните породи с определена насоченост за месо и мас. Ние си имаме една много добра порода – „бяла българска свиня“. Дадох за пример френските държавници, когато обсъждахме бюджета. Те заявяват, че когато посетят магазините и констатират наличие на повече от 10 – 20% вносни хранителни продукти, започват да се тревожат и предприемат спешни мерки за увеличаването на националното производство. За последните години България е загубила над 10 млрд. евро именно от липса на добавена стойност и 500 000 работни места. Ние сме се превърнали в един донор на първична продукция – основно зърнени храни. Тази тема сме я коментирали с Вас. Понеже говорим за сектор „Свиневъдство“ в България, спокойно мога да цитирам доцент Въто Христов, който говори за реквием за свиневъдството в България. От 1990 г. до днес производството в сектора е върнато на равнището на 40-те години на миналия век. Такава разруха няма аналог в нито една от бившите социалистически страни. Свинското месо в света е нараствало средногодишно с по 2,8%, а в България намалява с по 26,8%. А какво свиневъдство имахме преди 1989 г.?! Върхът е в края на 1989 г. – 4 392 000 свине, а днес – 616 000; 413 000 т свинско месо, кланично тегло, без субпродуктите, а днес са 73 000 т – 7,5 пъти по-малко. На всеки човек от почти 9-милионното население тогава сме произвеждали почти 47 кг месо, от което сме консумирали 46 кг. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Още две изречения, господин Председател. Днес, за съжаление, внасяме над 100 000 т свинско месо. Между другото, миналата седмица бях в Загреб и тогава Фил Хоган – еврокомисарят по земеделие, даде една, бих казал, препоръка към страните членки във връзка с националните стратегически планове: всяка държава да определи своята аграрна политика. Тук считам, че в новия Национален стратегически план сектор „Свиневъдство“ трябва да залегне и да има солидно място в развитието на аграрния сектор. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Георгиев. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Съвсем кратко допълнение. Бъдещето на свиневъдството в световен мащаб е в индустриалното свиневъдство. Няма как да върнем масовото гледане на животни в селата. Седемдесет и пет процента от свинете в домашни дворове се гледат в Румъния. Да, Румъния е пример за това, но Румъния в момента масово страда именно заради африканската чума по свинете, тъй като в домашните дворове няма биосигурност, няма възможност те да бъдат опазени от разпространението на болестта. Неслучайно покрай тази болест има призив особено в рисковите райони и в районите около индустриалните ферми – 10 и 20 километрова зона, да не се гледат домашни прасета, за да няма рискове за индустриалните ферми. Ние ще говорим и в следващия въпрос за това. Няма да отварям темата, която ще бъде по втория въпрос, макар че той е идентичен със същия, на който отговорих и миналата седмица, но ако трябва, пак ще го коментираме. Не се притеснявайте! В стратегическия план ще залегнат всички приоритети и ще бъдат обвързани с дебат с целия бранш. Няма как да върнем свиневъдството, както казах, индустриалното ще продължи да бъде такова и като такова то има бъдеще. Навсякъде е така. Няма да коментирам как наши граждани или селяни отивали да живеят в Румъния, за да могат да си гледат прасе. Доста сърцераздирателно ми звучи това нещо. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Стоян Михайлов Мирчев относно политиката за превенция при преодоляване на африканската чума и други болести, пренасяни от диви животни. Заповядайте, господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Очевидно днес сме на темата за заболяванията по животните, особено по свинете – било то питомни или диви. Останах с впечатлението, че сякаш Министерството на земеделието, храните и горите не знае, че в момента има такова заболяване в България или че то не съществува на територията ни. Уважаеми господин Министър, направих си труда и се разрових, тъй като не съм специалист по тази тема, не съм завършил за ветеринарен лекар – имам докторска дисертация на друга тема, но все пак си направих труда, най-малкото от научно любопитство. Според един обучителен материал на Българската агенция по безопасност на храните, който се разпространява сред българските ловци, има няколко вида заболявания, които се разпространяват по дивеча или по дивите животни. Това са „класическа чума по свинете“, „африканска чума по свинете“, „трихинелоза“, „антракс“, „бяс“, „инфлуенца“ и с това се изчерпват. Основните причинители особено на болестта, която в момента най-много ни интересува и искаме да акцентираме върху нея нашето питане – африканската чума по свинете, основни източници на вируса са кръв, тъкани, секрети от болни и мъртви животни, животни, които са оцелели и се възстановяват от инфекцията, и косвено – чрез хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо и месни продукти. Изрично е отбелязано, че вирусът на африканската чума по свинете е резистентен от три до шест месеца в сурови местни продукти; биологични вектори като кърлежи, околна среда – говоря за контаминирани с вируса материали и повърхности. Това означава колко сериозно е това заболяване. Не правя някаква вметка, че другите не са толкова сериозни, но специално това е изключително сериозно. В случая нас ни интересува каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за превенция и преодоляване на болестта африканска чума по свинете и други болести, които споменах вече. Ако съм пропуснал някоя, ще ме поправите. Особено ни интересува каква е превенцията и евентуално какви действия ще предприемете, ако стане епидемия от такава болест, защото в нашата страна, след Румъния, а и в други страни, съседни на Румъния, е минало това заболяване. Последствията са изключително тежки, а доколкото си спомням, на територията на България вече има регистрирани няколко такива случая. Притеснението е както от производителите на свинско месо, както колегата Георгиев преди мен говорѝ, така и от ловците, които би трябвало да имат решаваща роля по време на изпълнението на мерките, които трябва да предотвратят такава проява, също и тези, които би трябвало да се занимават после с обеззаразяването на тези терени. Неслучайно Ви прочетох какви са преносителите и по какъв начин може да се заразят останалите здрави животни. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Иванов. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Мирчев! Учудвам се, че изразявате констатации, че Министерството не работи по въпроса или че не знаете какво прави, че ние не сме открили тази болест. Ако се бяхте интересували малко повече във времето, както Ви казах и на предишния парламентарен контрол – едно към едно имах абсолютно същия въпрос. Темата е много сериозна! Болестта е много сериозна! Ние много добре го знаем. Източниците са много. По всякакъв начин болестта може да достигне, включително чрез заразени животни, чрез продукти от заразени животни. Един от случаите в Браила, когато гръмнаха 160 хиляди индустриални животни, отглеждани в три съседни ферми с един собственик, в един ден, това е било от един източник. И източникът явно е бил вода, заразена вода. Неслучайно стартирахме още в момента… В Румъния болестта стоеше на унгарско-румънската граница миналата година, нямаше движение насам. Молдова, Украйна, Русия, всички северни съседи нагоре, за Полша не говоря, Чехия – частично, са заразени, балтийските държави. В момента, в който тръгна туристическият поток на молдовци и украинци с коли, разбира се, и камионите, които преминават през границата, Румъния пламна. Пламна, защото делтата на река Дунав около Тунджа – там е резерват, нямаха право да извършват никакви действия и докато се наканят, че трябва да правят нещо, тя пламна из цялата страна. Пламна, защото там, както каза господин Георгиев, когото изключително много уважавам, почти всяко семейство си гледа домашни животни. В момента в Румъния имаме над 400 хиляди унищожени животни както в индустриалните ферми, така и домашни животни, така и диви животни. Доскоро беше над 40%, не съм гледал последни справки, но предполагам, че вече половината Румъния е заразена от болестта. Неслучайно първи доклад вкарахме на оперативно заседание още в края на месец май, в който представихме цялостната картина с икономическите загуби, които биха се допуснали. Болестта не е зооноза, болестта носи икономически загуби. Като казвам зооноза, пояснявам само за зрителите, тя не може да донесе болести за хората дори и да се яде непреработено сурово месо, обаче суровото месо може да разпространява болестта. В контекста на сериозния проблем ние предприехме всички превантивни действия, които се правят и от останалите страни, като се започне от действията по границата. Знаете, че по всички ГКПП беше възстановено обеззаразяването и с помощта на нашите служители от „Гранична полиция“ бяха иззети всякакви продукти от свинско месо, които туристите, които обичат да са по домове, по квартири, обичат да носят, за да могат да се хранят с тях. Иззети бяха продукти във фризери и бяха унищожавани по съответния ред. Бяха направени абсолютно всички огледи на тези 61, 62 индустриални ферми от гледна точка на техните мерки за биосигурност. Да, те са много притеснени. Лично аз съм имал три срещи – две от тях в Силистра, едната в София, други срещи са правени непрекъснато в Агенцията по храните с предписания там, където има проблем, да бъде отстранен. Неслучайно направихме и оградата. Ако не беше направена оградата, движението на селскостопански животни, на заразени животни, които са диви прасета, щеше да бъде свободно и те щяха да навлязат свободно. Самата ограда, разбирам, че сте скептици, но самата ограда беше направена точно преди да дойде първия случай до Силистра на 600 метра в едно село. И в момента имаме два случая по дивите прасета – единият, както знаете е до Кайнарджа, веднага беше обявен. Там бяха намерени две прасета. Направихме огледи на цялата двадесеткилометрова зона с горски и с ловци, за да се види дали има други животни, но до този момент няма констатирани. Вторият случай по дивите прасета беше в една ограда около Каварна и Балчик. Прасетата бяха повече от двадесет, там са избити прасетата от гледна точка да не се разпространява болестта. Първата, която беше по домашните животни, три случая имаме в Тутраканци. Няма да се връщам на нея, дебатирали сме я многократно. Там бяха унищожени 87 животни в домашните дворове, като от там, откъдето тръгна заболяването, самият стопанин беше с три свине майки, с общо 9 животни, без да са регистрирани, без нищо, абсолютно забранено по закона, особено когато гледа животни за продажба и за разплод. Законът позволява в домашни дворове да се гледат животни, които се отглеждат за консумация. Разбира се, бяха взети мерки, свързани с обучение на ловните дружинки как да се взимат пробите, да се изграждат ями. В момента от всяко отстреляно животно се изпращат проби за проверка на африканска чума по свинете. Бъдете сигурни, че в контекста на превантивните действия, които сме направили – няма да Ви казвам, че има щаб към Министерството с многократни събирания; няма да казвам, че към Българската агенция по безопасност на храните има друг щаб, който също е кризисен, по темата с африканската чума по свинете. Неслучайно сме направили и няколко областни заседания на тези щабове, които са на областно ниво, знаете, и в Добрич, и в Силистра, и във Варна сме правили, когато се появи в Тутраканци. Много добре осъзнаваме тежестта и опасността от африканската чума по свинете и Ви уверявам, че това, което е можело да се направи като превенция, е направено. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър. Господин Мирчев заповядайте за до два уточняващи въпроса. СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като народен представител от Силистра, първо, искам да кажа, че оградата наистина имаше своето положително действие. Вие сам казахте, че един от преносителите на заразата са дивите животни, които могат да влязат от Румъния – дивите прасета. Според мен обаче политиката, която налага Министерството, е сгрешена и ще Ви кажа защо. Предвид, че има територия за лов с пълна карантина в община Кайнарджа това предразполага за увеличаване на популацията на диви прасета. В момента е периодът, в който те сватбуват, и най-вероятно тяхната популация, поради факта че няма лов, ще се удвои около месец март. Самият факт, че имаме много голяма популация, ако се появи и влезе това заболяване през границата, ще увеличи риска да пламне епидемия и в цялата област. В Силистра само един от производителите на индустриални свине има над 50 хиляди глави. Това ще е пагубно за целия регион, тъй като свиневъдството е широко разпространено. От друга страна, индивидуалният и груповият лов, първо, извършват някакъв тип регулация в самата гора и в самото място, където живеят дивите прасета, и позволяват да се извършва и дълбочинно наблюдение. В момента в зоните с карантина не може да се извърши пълно наблюдение има ли я тази зараза или не. От друга гледна точка, в съседните райони са убити над 200 прасета и там болест не е намерена. Взети са седем проби от самата засегната територия в Кайнарджа след 23 октомври, когато беше намерено болното прасе от африканска чума по свинете, и също не са намерени наличия на тази болест. Тоест самата карантинна политика, която налагате, според мен е сгрешена и начинът тази болест да не се прехвърля е чрез намаляване на популацията. Затова искам да Ви задам въпрос: първо, изтича 40-дневният срок на карантина и тази карантина ще отпадне ли? Вторият ми въпрос е: как ще бъдат компенсирани ловците, на които им пропадна ловният сезон, защото те си плащат членския внос и таксите, но заради забрана от Министерството не могат да ходя реално на лов? Последният ми въпрос е: ако възникне масова епидемия на територията на Силистренска област или въобще някъде другаде из страната, какви обезщетения предвиждате за свиневъдите? Какво ще правите въобще с труповете, каква е политиката при евентуална епидемия, когато трябва да бъдат избити всички животни? Какво ще правите с това голямо количество трупове, как държавата ще се предпази и ще се отнесе към тях? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Мирчев. Господин Министър, за дуплика, ако желаете. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Има определени изисквания за ограничаване на лова там, където има установени заболявания. В пограничния район ловът е разрешен с гонка без кучета. В другата 5-километрова зона, топ граничния район до другия с гонка без кучета. Няма как да вдигнем забраната, при положение че точно от другата страна на границата, целият район, вече до Свищов е с разпространена болест. Компенсация на ловците, казвам Ви: не предвиждаме. В края на краищата ловът не е някаква задължителна дейност. Предполагам, че тези дни ще вдигнем забраната за лов около Тутраканци, тъй като там минаха вече три месеца. Там също продължават пробите, нямаме проби, които да са установили положителни резултати. По отношение на това, ако настъпи болестта – да, това е нещо доста сериозно. Затова правим цялостна превенция, да не настъпи тази болест. Индустриалните ферми, те са от 10 – 20 – 30, както казахте има и до 50 000 животни. Не знаех, че има с 50 000, но явно има с до 50 000 животни. Това е изключителен проблем, защото в момента, в който една ферма заболее, това означава, че животните едно по едно си отиват и те трябва да бъдат унищожени. Обезпеченията са заложени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, като това е пазарната стойност на самите животни. Благодаря Ви. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: С труповете какво ще правите? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Заповядайте за отношение, уважаеми господин Иванов. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Порожанов, надявам се, че освен към колегата Георгиев и към нас имате уважение или неуважение – не мога да разбера, как беше репликата. Само да вметна, Вие казахте, че тази болест африканска чума по свинете не е зооноза, тя е зооноза, не е антропозооноза. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Зооноза е, не е антропозооноза. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Тук има здравен министър, имаме колеги лекари, консултирах се с тях. Както и да е. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Проверете пак. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: На второ място, крайно сме неудовлетворени от това, което чухме, изобщо от начина, по който се развива политиката на държавата в тази посока. Само да Ви припомня, че преди няколко месеца по Ваше искане – на Министерството и на колеги от управляващото мнозинство, беше променен Законът за лова и опазване на дивеча, в който разрешихме Вие, като министър, и който и да е след Вас, да може извънредно да дава възможност да се променят сроковете за ловуване, и то с една-единствена цел – да се ограничи това разпространение на африканска чува по свинете. Вместо това, да тръгнат ловците и да могат да ограничат популацията на дивите животни, които в тази инструкция, която Ви прочетох, тя е издадена от Българската агенция за безопасност на храните за ловците, че трябва да се избиват тези животни, се случва обратното – неясно защо променихме Закона, като нищо в тази посока не се случва. Напротив, забранява се ловът в момента. Може би е намерен друг източник, въпреки че в тази инструкция пише: „Не е разработена ваксина за африканска чума по свинете. Африканска чума по свинете не се лекува. Профилактиката и контролът на потенциални огнища, хигиенни мерки, строги карантинни мерки, унищожаване все още са най-добрите мерки за профилактика и борба. Няма работеща програма за контрол и изкореняване на болестта.“ Аз цитирам. Може би трябва да проследите какво се случва в Министерството. Второ, ние не получихме от Вас категоричен отговор какво се случва при масово измиране на животни при епидемия. Агенция за безопасност на храните затвори всички екарисажи, осъществяват административен рекет върху тях, мачка ги и ние с професор Бъчварова Ви зададохме въпрос и Вие ни отговорихте, че има мобилни инсенератори. Вие представяте ли си при едно масово измиране на свине, не дай боже, както каза колегата – само 50 000 в Силистренско, тези мобилни инсенератори какво ще правят? Как ще изгорят тези животни? Аз не мога да се начудя. При случаите, които бяха установени, Вашите служители, на Министерството загробиха тези животни, изкопаха дупки и ги заровиха, а в същото време тук пише, че тази болест се разпространява от заразена почва. Аз си направих труда в Провадийско, Вие пропуснахте Бозвелийско, там беше първият случай, не знам по каква причина беше, така и не стана ясно, но животните, които избиха, ги заровиха. Те бяха заровени супер плитко. Само хищниците, които… МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: В Тутраканци беше първият случай. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: В Провадийско беше първият случай на африканска чума. Не знам каква беше причината. И в Тутракан, и в района на Бозвелийско, в целия район бяха избити. МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не лъжете. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, не, не лъжем, господин Министър, недейте обвинява. Аз затова Ви питах само към колегата Георгиев ли имате уважение или към другите нямате уважение? Така прозвуча поне. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Казвам Ви, че по този начин, не дай си боже, да се случи, не знам какво ще правите. Тук ще превърнем страната в масово гробище. Най-вероятно това се очаква. Вземете мерки, преразгледайте решенията на Вашите служби, отворете тези екарисажи, с цел най малкото превенция в бъдеще на такива случаи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Искам да помоля колегите, все пак уважение към следващите след тях, да спазваме времето. По молба на министър Цачева, със съгласието на министър Ананиев, само един въпрос има към нея, ще сменим реда във връзка с нейни служебни ангажименти. Извинявам се на всички. Заповядайте, въпрос към Вас от Иглика Иванова Иванова-Събева. ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми присъстващи министри! Уважаема госпожо Цачева, представям на Вашето внимание въпрос относно Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца“. Общоизвестен факт е, че много малолетни и непълнолетни лица, по един или друг повод, се налага да влизат в контакт със съдебната система. Предвид специфичните им възрастови особености и уязвимостта им при провеждането на изслушвания, разпити и други подобни, е необходимо да бъде създадена подходяща атмосфера, която да осигури процедури, отговарящи на техните потребности. Нужно е да бъдат положени повече усилия в насока защита техните права и законни интереси, както и охрана на крехката им психика. По мои наблюдения Министерството на правосъдието на Република България полага много сериозни усилия в тази посока. Едно от тези проявления е реализирането на Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца“, финансиран от Българо швейцарската програма за сътрудничество. Във връзка с реализирането на този Проект е и моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър на правосъдието, а именно: какви са постигнатите резултати във връзка с изпълнението на Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на правосъдието за деца“, осъществен с финансиране от Българо-швейцарската програма за сътрудничество? Моля също така да обясните на аудиторията – каква функция изпълняват така наречените „сини стаи“ и какво е тяхното предназначение? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Събева. Заповядайте за отговор, госпожо Министър. МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Събева, уважаеми народни представители, господин Министър! На 30 септември тази година приключи изпълнението на Проект „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на младежкото правосъдие“ по тематичен фонд „Сигурност“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, както Вие казахте, развивайки Вашия въпрос. Във връзка с изпълнението на този проект бяха осъществени няколко цели: изготвен е анализ на „Системата на правосъдие за деца“ в съответствие с европейските и международните стандарти; направена е и оценка на потребностите на „Системата за младежко правосъдие“ в съответствие отново с европейските и международни норми. Дейността е осъществена съвместно от представители на неправителствените организации, академичните среди и основно Международния институт за правата на детето в Сион, Швейцария. Съвместно с експерти на УНИЦЕФ България са реализирани анализ и оценка на разходите по въвеждане на реформирана система за младежко правосъдие в България. Докладът представлява предварителна оценка на ефекта от предвижданите основни промени в системата за детско правосъдие върху разходите на засегнатите от реформата институции и социални групи. Какво конкретно е изпълнено в рамките на този проект? Подобрен е капацитетът на ангажиране в сферата на детското правосъдие. Сто и седем са съдебните служители, съдии, прокурори, полицейски експерти, социални работници, психолози от страната, които са преминали през нарочен курс на обучение за работа с непълнолетни – пилотни проекти в три районни съдилища. Това са Варна, Пловдив и Козлодуй, заедно със съответните окръжни съдилища във Варна и в Пловдив. През септември тази година се проведе и обучение на специалисти в изслушването на деца. Двадесет магистрати, социални работници, полицейски служители от градовете Добрич, Разград, Смолян, Хасково, Ловеч, Търговище, Силистра и Кърджали бяха обучени по отношение на начина за работа с деца и използването на така наречените „сини стаи“. По Проекта те са общо 12, изградени и оборудвани, като целта на тези помещения е именно да се провежда в тях едно щадящо изслушване, бих казала допустимо, с оглед възрастовата граница на децата, във взаимодействие със съдебната система. Тук става въпрос не само за деца, които по някакъв начин попадат в конфликт със Закона, но и в случаи по граждански дела в резултат на прекратен брак на родителите, дела за упражняване родителските права върху децата в една близка до домашната атмосфера обстановка, каквато е уредбата на една такава „синя стая“, където се провежда това щадящо изслушване на децата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Времето свърши, в дупликата евентуално ще продължа отговора си. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Заповядайте за реплика, госпожо Събева. ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Цачева, аз благодаря за изчерпателния отговор. Определено стана ясно, че Министерството на правосъдието полага сериозни усилия и последователно работи в насока защита правата и законните интереси на тези лица, малолетни и непълнолетни, които са влезли в контакт по един или по друг повод със съдебната система, като от казаното от Вас стана ясно, че е осигурена адекватна защита във връзка с възрастовите им особености и крехката им психика. Изразявам задоволството си и адмирирам усилията на Министерството на правосъдието в тази насока. Считам, че това ще доведе до подобряване на правната рамка и до осигуряване надлежна защита на правата и законните интереси на малолетните и непълнолетните лица, които са им признати от Закона и гарантирани от последния. Благодаря Ви още веднъж за изчерпателния отговор. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Събева. Ще имате ли дуплика? Заповядайте МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, госпожо Събева, министър Ананиев! Действително използването на тези 12 вече функциониращи „сини стаи“ показва правилната насока, по която следва и занапред да се осъществяват контактите на едно дете със съдебната система. Всички разбираме, че на фона на районните и други административни структури по отношение на съдилищата, броят на тези 12 стаи е крайно недостатъчен. Това е изпълнено по този финансов българо-швейцарски механизъм, конкретно на тази програма, остава обаче голямото предизвикателство и в останалите райони държавата да провежда последователна политика за изграждане на такива помещения в диалог и с административни ръководители на съдебни палати съм, заедно със съдействието на Висшия съдебен съвет, така че да бъде преустроено помещение в тези палати. На първо място там, където това е възможно, но голямата цел е опитът, който натрупахме в изпълнението на този проект и водени от резултатите, които се получават в резултат на използването на тези помещения, това да го превърнем в една всеобща ситуация за цялата страна. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева. Няма повече въпроси към Вас. Приятна работа. Уважаеми колеги, имаме пет въпроса към господин Ананиев. Ще Ви помоля, ако спазваме максимално стриктно регламентите, ще успеем да приключим с него. Първият въпрос е от народния представител Александър Александров относно отчета за контролната дейност на НЗОК за деветмесечието на 2018 г. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Осъществяването на ефективен контрол от страна на Националната здравноосигурителна каса има пряко отношение към изпълнението на заложените приоритети. В изказване пред медии управителят на Националната здравноосигурителна каса заяви, че ще обърне сериозно внимание на контролната дейност и обезпечаване функциите на контролиращите. В тази връзка бих искал да Ви попитам: бихте ли ни информирали какъв е отчетът за контролната дейност на НЗОК за деветмесечието на 2018 година? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Александров. Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Александров! Националната здравноосигурителна каса осъществява контролна дейност по отношение сключени договори с изпълнители на медицинска помощ в съответствие с изискванията на Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор и методическите указания, регламентиращи контролната дейност. Контролът се осъществява в три направления: болнична медицинска помощ, извънболнична медицинска и дентална помощ и предписване и отпускане на лекарствени продукти. Контролът в болничната медицинска помощ. През 9-месечието на 2018 г. са извършени общо 5101 броя проверки на договорни партньори за болнична медицинска помощ при осъществени 3891 броя проверки за същия период на 2017 г. или ръст от 31,1%. Проверени са 24 452 клинични пътеки, 9195 клинични процедури и 38 218 амбулаторни процедури. Процентът на проверките, завършили с установени нарушения, е 24,3% от общо извършените проверки. Прави впечатление, че броят на проверките с установени нарушения през 2018 г. е по-малък с около 5% в сравнение с 2017 г. Има намаление и на проверките с установени суми за възстановяване. Като цяло общо санкциите и сумите за възстановяване от лечебните заведения са в размер на 10 млн. 68 хил. лв. при 7 млн. 964 хил. лв. за същия период на 2017 г. Най-често констатираните нарушения при осъществяване на проверките в лечебните заведения за болнична помощ са свързани с неизпълнение на диагностични или терапевтични процедури, непроследени показатели с патологични отклонения, нелекуване на придружаващи заболявания, неспазени критерии за дехоспитализация и некоректно попълване на медицинска документация. За отчетния период частично са прекратени или отказани договори по 51 клинични пътеки. Контрол в извънболнична медицинска и дентална помощ. За периода от 1 януари до 30 септември 2018 г. са извършени 9973 проверки на изпълнители на извънболнична медицинска и дентална помощ. Констатирани са нарушения при 888 проверки. Проверки са извършени в 280 лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ с 287 лекари. При проверките са констатирани нарушения при 251 лекари, което представлява над 87% от общо проверените. За констатираните нарушения са предвидени санкции в размер на 52 хил. 200 лв. до 155 хил. 650 лв. За 9-месечието на 2018 г. извършените проверки, отнесени към броя на сключените договори на изпълнителите на дентална помощ, са 68,6% средно за страната. При 6111 са установени нарушения, а при 4522 от проверките има установени суми за възстановяване. За същия период на 2017 г. при 6105 са установени нарушения, а при 4861 от проверките има суми за възстановяване, които са установени със съответните документи. За отчетния период са прекратени 20 броя договори с изпълнители на медицинска и дентална помощ поради влязла в сила санкция за прекратяване. Ако трябва, ще продължа при дупликата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да. Заповядайте за реплика, господин Александров. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, след изнесените подробни данни, считам, че даденият от Вас отговор е точен и адекватен, за което Ви благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви и аз, отговорът наистина беше доста изчерпателен. Ако искате, довършете с числата, господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател, за възможността да продължа. Контролна дейност по предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение. За 9-месечието са извършени общо 1266 брой проверки по предписване на лекарствени продукти за домашно лечение от контролните органи на районните здравноосигурителни каси или съвместно с НЗОК, като при голяма част от тях са констатирани нарушения и съответно са наложени санкции. Контролните органи в РЗОК и НЗОК са извършили общо 2831 проверки по отпускане на лекарствени продукти в аптеки, като при 1681 проверки са открити нарушения. Извършени са 25 проверки по договори за ветерани и военноинвалиди и военнопострадали по Закона за ветераните от войните, при които са констатирани 12 нарушения на индивидуалните договори. Регулярните проверки по предписване и отпускане на лекарства и налагане на санкции са довели до общо намаляване на броя на нарушения, което е основната цел на контролната дейност. Най-често срещаните нарушения по предписване на лекарства са неспазване на посочените ограничения в предписването при различни индикации на Приложение № 1 от Позитивния лекарствен списък, дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствените продукти за едно МКБ – международна класификация на болестите, изписване на повече от 3 лекарства на едно МКБ, предписване на количества над регламентираните в Лекарствения списък, неспазване на критериите и програмите за лечение на хронично болни. В заключение Ви информирам, че при интерес от Ваша страна ще Ви бъде предоставен цялостният отчет за контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса за 9-месечието на 2018 г. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Ананиев. Само да направя обявление – Парламентарният контрол ще продължи до 14,30 ч. Вторият Въпрос към Вас е от народния представител Венка Стоянова относно политики за интервенции в ранно детско развитие. Заповядайте! ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Сега ще направим завой и ще поставя на вниманието Ви въпрос, който касае политиките за интервенции в ранно детско развитие. Уважаеми господин Министър, основното споразумение за сътрудничеството, подписано между правителството на Република България и УНИЦЕФ през месец ноември на 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между нашето правителство и УНИЦЕФ. Планът за действие по програмата за страната, който обхваща периода от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2022 г., следва да се тълкува и изпълнява в съответствие с това основно споразумение за сътрудничество. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви политики води Министерството на здравеопазването в тази посока, а именно за ранното детско развитие? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Заповядайте, господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организация на обединените нации – УНИЦЕФ, подписано на 8 ноември 2004 г., поставя основата на взаимоотношенията между правителството на Република България и УНИЦЕФ. С решение на Министерския съвет е одобрен и План за действие по програмата за страната. Министерството на здравеопазването е един от партньорите за неговото изпълнение. Програмни приоритети в Плана за действие са ранното детско развитие и системата за публична грижа за деца. Политиката на Министерството на здравеопазването в подкрепата на този приоритет включва: 1. Подобряване на качеството на перинаталните грижи в родителните отделения. 2. Осигуряване на висококачествени медицински грижи в подкрепа на ранното детско развитие и промоция на здравето. 3. Гарантиране на здравословно хранене и физическа активност за осигуряване на оптимален растеж и развитие на децата. 4. Осигуряване на комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване за деца с хронични заболявания, увреждания и специфични потребности. 5. Деинституционализация на грижите за деца до 3-годишна възраст. 6. Развитие на здравни и интегрирани здравно-социални услуги на мястото на услугите, предоставени от домовете за медико-социални грижи за деца. Действащата нормативна уредба в Република България урежда прилагането на горепосочените политики. В областта на здравното осигуряване е гарантирано правото на всяко дете да получава медицинска помощ в обхвата на пакета „Здравни дейности“, заплащани от бюджета на НЗОК. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване Министерството на здравеопазването реализира следните дейности: Осигурява финансови ресурси за предоставяне на услуги за деца от 0 до 18-годишна възраст по следните бюджетни програми – „Промоция и превенция на незаразни болести“, „Профилактика и надзор на заразните болести“, „Осигуряване на медицинска помощ на специфични групи от населението“, „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение“, „Майчино и детско здравеопазване“. Гарантира предоставянето на акушерска помощ на здравно неосигурените жени и извършването на изследвания на деца и бременни жени. Субсидира дейности за осигуряване на диагностика, лечение и специализирани грижи за деца с висок медицински риск. По Национална програма за подобряване на майчиното детско здравеопазване 2014 – 2020 г. Министерството финансира над 100 лечебни заведения за дейности, свързани с ранната диагностика и комплексното лечение на определени заболявания. По същата програма са разкрити 31 здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве във всичките областни градове и в някои университетски болници. Изпълнява дългосрочните цели за замяна на институционалната грижа с нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за подкрепа на семействата на малки деца. В резултат на тази политика броят на домовете за медико социални грижи за деца е намалял от 32 на 14, а броят на децата, отглеждани в тях, намалява петкратно. В 14-те домове за медико-социални грижи за деца, в които има дневни центрове за деца с увреждания, към 31 юли 2018 г. 832 деца с увреждания от общността ползват дневни, седмични и почасови грижи. Създават се услуги за превенция на настаняването на деца до 3 годишна възраст извън семействата им и развиване на алтернативни семейни грижи за децата. Видимо намалява броят на преминалите през домовете деца. През 2009 г. на резидентска грижа са преминали 4351 деца, а през 2017 г. – само 916 деца. Изпълняваме политиката чрез проекти в подкрепа на ранното детско развитие. Чрез външно финансиране успешно бяха изпълнени проектите по одобрено качество на пренаталната диагностика и неонаталните грижи, преструктуриране на домовете за медико-социални грижи за деца до 3 години и в посока семейство. Постигнат резултат: закрити осем домове за медико-социални грижи за деца на територията на общините Габрово, Монтана, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, София и Търговище. Създадени са условия за предоставяне на интегрирани здравно-социални услуги за подпомагане на отглеждането на децата в семейна среда. В заключение, предстои изпълнение на два проекта по Европейския фонд за регионално развитие, чрез които ще се изгради и осигури инфраструктура, оборудване и обзавеждане, необходими за функциониране на 26 центъра, предлагащи резиденстки здравно-социални услуги за деца с увреждания и високо рисково поведение. Очаква се проектите да приключат през 2020 г. Извинявайте за бързото четене, но нямаше да ми стигне времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, аз Ви отпуснах доста, но важното е, че се справихте. Заповядайте за реплика, госпожо Стоянова. ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър – няма да Ви задавам доуточняващ въпрос. Отговорът Ви беше много изчерпателен. Благодаря Ви и в качеството си на народен представител, и в качеството си на лекар със специалност „Хигиена на детско юношеската възраст“, а и като човек, който дълги години се занимава с осъществяване на Националната здравна политика на регионално ниво. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви и аз. Преминаваме към следващия въпрос към министър Ананиев и той е от народния представител Георги Михайлов относно построяването на Национална педиатрична болница. Заповядайте, уважаеми господин Михайлов. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Проблемът за създаването на национална педиатрична болница се дискутира в общественото пространство от цялата нация вече много години. Той беше поставен съвсем конкретно от нас като политическа сила на Вашия предшественик. През последните дни излезе информация за решение на Министерския съвет за закриването на Болница Лозенец и създаване на нейна територия и в нейния сграден фонд на национална педиатрична болница. При липсата на досегашни решения, решението е в правилна посока, но то поставя изключително много въпроси. Конкретният ми въпрос към Вас е: като принципал в реални срокове как виждате конструирането на болницата и започването й на дейност? В репликата си аз ще доразвия част от нашата визия. Благодаря Ви, господин председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Господин Министър, заповядайте. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, детското здраве е основен приоритет в сектор „Здравеопазване“, определен в редица национални и европейски стратегически документи. Отчитайки факта, че грижите за здравето на децата са инвестиция в бъдещи здрави поколения, усилията за подобряване на здравните услуги следва да се насочат към осигуряване на по-добър достъп и на временно насочване към необходимия вид диагностика и лечение, както и комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване за деца с хронични заболявания, увреждания и специфични потребности, в това число: профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и утвърждаване на модел за предоставяне на продължителна здравна грижа за деца. България е единствената европейска държава, която няма аналогична болница. Единствената специализирана държавна детска болница в страната е СБАЛ „Професор Иван Митев“ – София, но тя е само терапевтична. Това може да се преодолее чрез създаване на национална многопрофилна педиатрична болница, в която на едно място да бъдат услугите по: спешна и високо специализирана консултативна педиатрична помощ; интензивно лечение на деца, включително с възможности за продължителна дихателна реанимация; неонатологична помощ с възможности за обслужване на деца, родени с висока степен на недоносеност и изключително ниско тегло при раждане; комплексно терапевтично и оперативно обслужване на деца с вродени аномалии, хронични заболявания, увреждания, други тежки заболявания и услуги по продължително лечение, рехабилитация и палеативни грижи. Чрез изграждане на многопрофилна детска болница ще се постигнат следните резултати: осигурено комплексно обслужване на децата на едно място, гарантиране на най-добра медицинска грижа за децата, стимулиране специализацията на младите лекари в областта на педиатрията. Във връзка с изложените факти и здравните приоритети на правителството, на заседанието на Министерския съвет беше прието решение за преструктуриране на Болница Лозенец с цел превръщането й в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца. Имам подробен План за действие по дни и седмици, който е одобрен от Министерския съвет. Ще споделя с Вас най-важните неща, които ще се реализират за срок до шест месеца от решението на Народното събрание: Първо, в изпълнение на т. 3 от Решение № 834 на Министерския съвет ще предложа на Народното събрание промяна на Закона за лечебните заведения с цел преструктуриране на Болница Лозенец в многопрофилно лечебно заведение, осигуряващо комплексно лечение на деца. Статутът на лечебното заведение ще е по чл. 5 от Закона за лечебните заведения като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването. Второ, ще създам експертна група с директорите на редица лечебни заведения за болнична медицинска помощ на територията на град София, в това число: МБАЛ „Александровска“, „Света Екатерина“, Националната кардиологична болница, „Пирогов“, ИСУЛ, ВМА, Майчин дом, Болницата по педиатрични грижи „Иван Митев“ и други, за изготвяне на подробен план за действие с цел преструктуриране на наличните болнични структури в МБАЛ „Лозенец“, които не са свързани с лечението на деца. Към работната група ще се включат и експерти по педиатрия и детски грижи с доказан професионален опит. Трето, ще създам правно-икономическа експертна група, която да изготви план за действие за всички правно-икономически и финансови промени в преструктурираните болници, от които ще излязат детските клиники и отделения, включително чрез промяна в статута и в капитала на дружеството. Четвърто, ще се направи одит на финансовото състояние на Болница Лозенец. В хода на реализиране на горните дейности поетапно ще се преструктурира настоящото лечебно заведение от многопрофилно лечебно заведение в лечебно заведение само за лечение и грижи за деца. Това ще се постигне, без да се създава социално напрежение и да се създаде риск както за лечението на пациентите в Болница Лозенец, професионалната реализация на персонала в нея, така и за обучението на студентите на територията на лечебното заведение. Накрая е важно да подчертая, че имам пълната политическа подкрепа от правителството, като по този начин управляващите се отказват от една своя привилегия в името на здравето на българските деца. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Министър. Уважаеми господин Михайлов, реплика, ако желаете. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Задачата, която предстои да бъде решена от Министерството, е изключително отговорна, същевременно – изключително сложна. Само ще си позволя да кажа, че няма болница, която да не е терапевтична, нека да го изясним, освен това всички болници, които се занимават с лечението на деца по принцип са многопрофилни. Това обаче, което ми прави впечатление във Вашия отговор и представлява посока на „разпукване“ най-накрая на този порочен модел на управление на здравеопазването, е, че тази болница отива по чл. 5. Това е много интересен факт, от който, предполагам, че ще се възползват в своите желания много болници в страната със стратегическо значение. Тъй като съм разговарял с директорите на едни от най-големите лечебни заведения, всеки от тях мечтае за Вашето решение, което тук сте предприели – да стане болница по чл. 5. Какво ще стане тогава с модела, който в момента върви – клинични пътеки-търговски дружества, аз не съм наясно. Надявам се, следващата година да се изясни, защото също е стъпка в посока, която ние ратуваме повече от година и половина. От моя опит като педиатър – повече от 20 години съм работил с деца преди да отида в „Дървеница“, искам да Ви кажа, че това, което сте си поставили като задача, което казах преди няколко секунди, е нещо много, много сложно, тъй като става дума за пребазиране. Сега си направих елементарна сметка: на хирургически и терапевтични отделения в повече от 10 специалности във всяко от двете основни направления на клиничната медицина, тоест сумиране на материална и леглова база, което не знам дали Болница Лозенец може да го понесе в този момент с нейния леглови фонд, архитектурна структура, функционална структура и така нататък? Срокът от шест месеца ми се вижда изключително оптимистичен и той едва ли ще може да бъде спазен, защото са много – Вие споменахте, че трябва да се направи оценка на всяко едно лечебно заведение, което ще бъде пребазирано, респективно клиника, трябва да се направи одит на самата болница, която ще поеме тези структури. Вие ще получите пълното съдействие на парламента – това е най-малкото, което можем да направим за нашите деца, но действително задачата трябва да бъде решена, защото от нея се нуждаят както българските майки и деца, така и цялата нация. Благодаря Ви, господин Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов. Господин Министър, имате право на дуплика. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, наистина това е изключително тежка задача, която изисква много работа. Направили сме си график – неслучайно казах, че имаме план за действие по дни и по седмици и от понеделник определени групи от Министерството заедно с директорите и екипите на болниците ще направим пълен оглед, преценка на човешки ресурси, леглова база, апаратура и съответно възможности за релокиране на всичко това в новата болница. Лично аз с моя екип в понеделник ще отидем в Болница Лозенец и ще потърсим отговор точно на тези въпроси, които Вие зададохте. Затова Ви казвам, че сме създали много спешен план за действие. Надяваме се, да го направим за шест месеца. Предполагам, че няма да ни се разсърдите, ако го направим и за седем. Важното е да стане, защото хората наистина го искат. По другия въпрос – за чл. 5, наистина не трябва да бъде търговско дружество такава национална детска многопрофилна болница и ние сме убедени в това, но не означава, че болницата няма да има договор с Националната здравноосигурителна каса и ще работи по тези пътеки, които финансира Касата, отделно държавата ще има своя инструмент да я подпомага при постигане на определени национални цели за децата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следва въпрос към Вас от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев относно продължаващото нарастване на дълговете на българските болници. Заповядайте. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Поводът за нашия въпрос е продължаване на нарастването на дълговете на българските болници. По справка от Търговския регистър през 2015 г. задълженията на болниците са били 780 млн. лв., през 2016 г. са нараснали на 820 млн. лв. и през 2017 г. – последната, за която имаме верифицирани сведения, са станали 909 млн. лв. По наша оценка дълговете на 198-те държавни и общински болници през миналата година са били 545 млн. лв., а на 130-те частни – 364 млн. лв. Запазва се стабилната тенденция за нарастването на задълженията на болниците и към днешна дата те вероятно са около 1 млрд. лв. Лошото финансово състояние на българските болници, независимо от тяхната собственост, е една от основните пречки за осъществяването на реформата в този сектор. Нашият въпрос към Вас е: какво е Вашето виждане и как ще бъде овладяна негативната тенденция относно финансовото състояние на болниците в страната, планирате ли промени и какви? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Йорданов. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов и доктор Тимчев, през последните години финансовото състояние на държавните и общинските болници, и по-конкретно задълженията, показват тенденция за увеличение и са повод през 2018 г. за предприемане на последователни системни действия от страна на Министерството на здравеопазването в посока на тяхното задържане и намаляване. Ръководството на Министерството на здравеопазването е съсредоточило усилията си към намиране на законосъобразен вариант за преодоляване на общата задлъжнялост на държавните и общинските лечебни заведения. В изпълнение на решение на Народното събрание Министерството на здравеопазването разработи и въведе от 3 май 2018 г. Единен стандарт за финансово управление на лечебните заведения-търговски дружества с цел стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения, унифициране на отчетността и практиките на управление чрез въвеждане на единни правила, общи финансови принципи и политики при управление на лечебните заведения, наблюдение на ключови индикатори и текущо наблюдение и отчитане. Министерството на здравеопазването осъществява текущо наблюдение и анализ на показателите, включени в Единната електронна отчетна форма към стандарта с фокус върху размера на просрочените задължения на лечебните заведения и изменението на този показател спрямо предходния отчетен период. След въвеждане на Единния стандарт се наблюдава тенденция на намаляване на просрочените задължения. При сравнение на отчетените просрочени задължения на лечебните заведения към 30 септември 2018 г. спрямо същия период на предходната година, се отчита намаление от 15%, като от 161 млн. 7 хил. лв. просрочията намаляват с повече от 24 млн. лв. и достигат до 136 млн. 846 хил. лв. За всички лечебни заведения в топ 10 с просрочени задължения – МБАЛ „Киркович“, „Пирогов“, „Александровска“, „Свети Георги“, „Христо Ботев“ – да не изброявам всички, които са в топ 10, намалението на просрочените задължения към 30 септември 2018 г. е с 13 млн. 318 хил. лв. или 10,7% намаление спрямо същия период на 2017 г. Следва да се отбележи, че към 30 септември 2018 г. от всички 62 броя лечебни заведения за болнична помощ с над 50 на сто държавно участие в капитала, просрочени задължения нямат 20 лечебни заведения, които представляват близо 32% от всички лечебни заведения с над 50% държавно участие в капитала. Задълженията на общинските лечебни заведения са отговорност на собственика им, тоест общините, но при тях е налице тенденция за намаляване на просрочията, като от 46 млн. 110 хил. лв. към 30 септември 2017 г. отчитат 38 млн. 524 хил. лв. към 30 септември 2018 г. или 16,5% намаление. Изпратено е писмо до кметовете на общините, в които има лечебни заведения за болнична помощ, с препоръка да организират прилагането на единния стандарт за финансово управление в общинските лечебни заведения и търговски дружества, като считаме, че това ще има положителен ефект върху работата на общинските болници с цел подобряване на тяхната финансова устойчивост и ефективност. С приемането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и държавния бюджет на Република България за 2019 г. лечебните заведения, независимо от формата на собственост, ще имат достъп до по-голям финансов ресурс, което също ще доведе и ще даде отражение върху размера на техните задължения. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Йорданов. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Министър, безспорно това, което казахте, е стъпка в правилната насока, но Вие знаете, че основният проблем, който води до нарастване не на просрочените, а на общите задължения на търговското дружество „българска болница“, е лимитирането на дейността, липсата на кадри и средства за капиталови инвестиции в областта на общинските болници. Аз се радвам, имайки предвид Вашия предишен въпрос, че това е стъпка в правилната насока и че приемате нашето предложение българските болници да бъдат със статут по чл. 5, с възможност за работа със Здравната каса, за което Ви благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов. Уважаеми господин Министър, ще имате ли дуплика? Не. Въпрос от народния представител Станислав Иванов Владимиров относно състоянието на центровете за спешна помощ в общините от област Перник. Заповядайте, господин Владимиров. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев! На територията на област Перник работят пет центъра за спешна помощ, в общините Перник, Радомир, Трън, Земен и Брезник. Те разполагат с остаряла апаратура, която е крайно недостатъчна, има недостиг на линейки и специалисти. Вече съм излагал пред Вас проблемите на спешните центрове в малките общини. Те не са се променили, а с времето дори са се задълбочили. Въпреки недостигът на линейки и специалисти, лекарите работят съвестно и изпълняват задълженията си. В спешните центрове в Трън, Земен, Брезник и Радомир има лекари, които не са мобилни, когато линейката е на адрес, поради това достъпът не само до болнична, но и до спешна помощ на жителите на малките общини е изключително затруднен. Често се налага болните да се извозват с личните автомобили на повече от 50 километра до областната болница. Единственото предимство на ЦСМП в Перник е, че се намира в сградата на единствената многопрофилна болница в областта и пациентите могат да бъдат диагностицирани бързо. В него обаче има недостиг на кадри и техника. Въпреки всичките заявки за подобряване на нивото на спешната помощ в област Перник и въпреки Програмата за управление на директора на Центъра за спешна медицинска помощ, хората често не могат да получат адекватна помощ. Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: какви конкретни мерки ще предприемете за решаване на изключително тежките проблеми на спешната медицинска помощ в област Перник, за да бъде гарантирано адекватно здравно обслужване на жителите от областта? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, спешната медицинска помощ на територията на област Перник се осигурява от Центъра за спешна медицинска помощ – Перник, създаден с ПМС № 195 от 11 октомври 1995 г. Центърът за спешна медицинска помощ – Перник, е структуриран с пет филиала за спешна медицинска помощ, а те са в самия Перник, Радомир, Земен, Брезник и Трън. Основната цел на спешната медицинска помощ е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето болести. В обхвата на спешната медицина се организират и провеждат планови медицински дейности като профилактични прегледи и транспорт на пациенти за планови медицински прегледи. За изпълнение на основната цел – оказване на спешна медицинска помощ, към всеки един спешен медицински център в Перник и филиалите са структурирани мобилни стационарни спешни медицински екипи. Мобилните спешни медицински екипи в Центъра са разпределени по следния начин: четири във филиала за спешна медицинска помощ – Перник, и един във всички останали филиали. Мобилните спешни медицински екипи изпълняват спешните повиквания и осъществяват спешна диагностика и терапия на пациенти с остро настъпили нарушения на жизненоважни функции на мястото на инцидента и по време на транспорта до хоспитализация в лечебното заведение за болнична помощ. Стационарни спешни медицински екипи се създават съгласно Правилника за устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ – във филиалите за спешна медицинска помощ, на чиято територия няма разкрити спешни отделения. Такива стационарни екипи са структурирани в Радомир, Земен, Брезник, Трън, а такъв няма в Перник поради наличието на спешно отделение в структурата, както и Вие казахте, на МБАЛ „Рахила Ангелова“. Центърът за спешна медицинска помощ – Перник, осъществява дейността си със 17 броя санитарни автомобила, разпределени по следния начин: 9 броя във филиала в Перник и два броя във всички останали филиали. Специализираните санитарни автомобили и стационарните екипи са оборудвани с достатъчно медицинска апаратура, която се оказва навременна и качествена спешна медицинска помощ. Ежегодно се увеличават с 10% средствата за работна заплата в системата на спешната медицинска помощ. Изпълнението на големия инвестиционен проект в подкрепа на развитието на системата на спешната медицинска помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ ще позволи да се обнови и преструктурира сградният фонд, да се обнови медицинското оборудване в системата и да се закупят нови санитарни автомобили. На територията на област Перник, в рамките на Проекта се предвижда, а може би това е най-важното, което очаквате да чуете – в Центъра за спешна медицинска помощ в Перник нов обект с площ 400 кв. м; във филиала в Радомир – преустройство на съществуващи помещения в част от първия етаж в сградата на местната болница с площ 172 кв. м; във филиала в Земен – преустройство на помещение от първия етап на съществуващата поликлиника в град Земен, използвана за нуждите на спешната медицинска помощ – 145 квадрата; във филиала в Брезник – преустройство на помещение на част от първия етаж от сграда на съществуващата поликлиника, използвани за нуждите на спешната медицинска помощ от 143 квадрата, а в Трън – преустройство на помещения от първия етап от сградата на съществуващата общинска болница „Доктор Стамен Григоров“, използвани за нуждите на спешната медицинска с помощ от 161 квадрата. При разпределението на новите линейки ще се осигурят необходимите за Центъра за спешна медицинска помощ в Перник линейки. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър. Право на реплика – заповядайте. СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ананиев, и преди няколко месеца Ви зададох същия въпрос, и Вие ми отговаряте почти по същия начин. (Реплика на министър Кирил Ананиев: „Не е точно така“.) Надявам се, че този дългоочакван проект най-накрая да се случи. Молбата ми към Вас е: ако може малко по-точно – кога ще се случи? Преди около шест месеца пак ми отговорихте, че по проекта, който Вие цитирахте, всички спешни центрове на територията на област Перник ще бъдат ремонтирани, пригодени в услуга, което всички ние очакваме. За съжаление, споменахте преди малко, че имаме добре оборудвани линейки, а това не е така. По-малките общини изпитват изключителен недостиг на адекватна спешна помощ, защото екипите са само в по-малките общини, линейките не са достатъчно добре оборудвани, а линейките са на доста години, доста често влизат в ремонтен режим. Има голям проблем с ръководството на спешния център. И предния път Ви насочих вниманието натам, а Вие временно го освободихте, а след това го върнахте този безценен партиен кадър. Постоянно има сигнали към него от различни оплаквания от синдикални организации, от служители, разбира се, те се притесняват и не искат да застанат с лицата си, но и преди Ви насочих вниманието към ръководството на спешния център. Споменах Ви за честите ремонти на линейките – има съмнение, че доста често влизат за ремонт, за извънредния труд на служителите и лекарите в спешния център, а от дълго време не са им правени профилактични прегледи. Това е информация от съвсем от скоро. Молбата ми е: ако може, да проверите всички тези неща и в дупликата си, малко по-конкретно – кога във всяка една община действително ще имаме спешен център такъв, какъвто всички ние искаме да имаме? Ако позволите, едно изречение извън темата. Нарушавам малко Правилника, но преди малко насочих вниманието Ви към още един огромен проблем, който цъка в момента в Перник с общинската ни болница за долекуване и рехабилитация. Предоставих Ви документите. В момента НАП са обявили за публична продан общинската болница в Перник, а Вие поехте ангажимент още този следобяд да ни дадете отговор. Надявам се да получа този отговор за спешните мерки, които ще предприемете, за да излезем от тази идиотска ситуация с общинската болница в Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По двата въпроса, които поставихте, след като се върна в Министерството, аз ще се свържа с НАП. Видях писъмцето и се вижда, че НАП е активният, тоест предполагам, че са им блокирали някакви задължения и са тръгнали по тази процедура. Ще го проверя още следобяд и ще направя връзка с Вас, за да Ви уведомя. По въпроса за сроковете. Аз и миналия път, когато ми зададохте въпроси, Ви го казах: ако зависеше само от мен, Проектът щеше да завърши на 31 декември 2019 г. и от 1 януари, ако влезе новият модел, това ще е един от инструментите, които ще използвам за преструктуриране на болничната помощ. Тоест до края на годината трябваше да бъде готова. Обаче си имаме много „големи приятели“, които обжалват всяка една обществена поръчка, губим седмици и месеци. Това не е само за този проект, като това е и за Националната здравна информационна система – за всичко се съдим по няколко пъти и затова не мога да Ви кажа конкретната дата. Ако всичко вървеше наред, до края на следващата година този проект щеше да бъде изпълнен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев. С това въпросите към Вас са изчерпани. Приятна работа. Преминаваме с въпроси към министъра на образованието и науката – господин Вълчев. Въпрос от народните представители Радостин Танев и Галя Желязкова относно насърчаване дигитализацията в българските училища. Заповядайте, господин Танев. РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, един от приоритетите, за които често говорите, е развитието и навлизането на дигиталното образование в българските училища, а от голяма важност е формирането на дигитални умения при учениците и използването на технологиите в процеса на обучение. В тази връзка въпросът ми към Вас е: какви мерки предприема МОН за насърчаването на дигитализацията в системата на образованието? Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Танев. Заповядайте, господин Министър, за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Танев, когато говорим за дигитализация на българското образование, не трябва да говорим единствено и толкова за обучение чрез информационни технологии, а за обучение за придобиването на дигитални умения. Факт е, че дигиталните компетентности са една от деветте ключови компетентности. Те бяха допълнени в реализираната препоръка за ключовите компетентности, която приехме по време на Българското председателство през месец май 2018 г. По отношение на придобиването на дигитални умения, днес в системата на училищното образование се обучават деца, които ще бъдат на пазара на труда през 2050 – 2060 г., когато светът ще е претърпял мащабни дигитални трансформации и когато много по-голяма част от работните позиции ще бъдат свързани с управление на машини, базирани на изкуствен интелект или други технологии, които днес все още развиваме или не съществуват. Това предполага да подготвим утрешните поколения за това не просто да бъдат само дигитални ползватели, но да бъдат и дигитални създатели, да имат по-задълбочени дигитални компетентности, да управляват машини, да създават машини, да създават софтуер. Затова извеждаме уменията, свързани с дигиталната креативност, като ключови. Това дали утре ще бъдем развита страна, дали ще минем успешно и ефективно през периода на предстоящите мащабни дигитални трансформации, особено с достигането на определено ниво на развитие на изкуствения интелект, този преход ще бъде ускорен, зависи в много голяма степен дали днес ще подготвим повече деца, които да имат задълбочени софтуерни умения и умения в областта на дигиталната креативност. Затова от тази учебна година въведохме дисциплината „Компютърно моделиране“ от трети клас; затова стартирахме програмата „Старт за IT кариера“, която е за ученици в гимназиален етап, които не се обучават в профили и професии, свързани с информационните технологии и с компютърните системи, за придобиване на професионална квалификация приложен програмист. Това е допълнително обучение, при което те могат да придобият софтуерни умения. Отделно от това в политиката за утвърждаване на план-приема след седми клас сме заложили увеличаване на паралелките в областта на информационните технологии и компютърните системи, от една страна; от друга страна, профилите, свързани с информационните технологии. Ще насърчим повече училища сега във втори гимназиален етап да изберат профили, свързани с информационните технологии. Това са все дейности в посока да разширим броя на децата с по-задълбочени умения. По отношение дела на децата с по-задълбочени умения в областта на софтуерните и хардуерните науки това, което трябва да отбележа, е, че ще разширяваме тези умения по линия на дейности по интереси. В проекта на разпоредби, които сме предложили за регламентиране, организиране и финансиране на дейности по интереси следващата година, сме заложили 40% от тях да бъдат в областта на СТЕМ (STEM – Science, Тechnology, Еngineering, Mathematics), а отделно от това с проект, който ще стартираме догодина по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, ще финансираме дейности в областта на компютърното моделиране и кодирането още от първи клас. Това е по отношение на обучението за дигитални умения. Що се отнася до обучението чрез информационни технологии, е факт, че днес децата са от дигитално поколение. Те от много по-малки работят с дигитални устройства, мислят по-бързо, правят едновременно няколко неща и това изисква да подходим по различен начин към тяхното обучение. Има училища, които са пробвали единия и другия вариант: от една страна, да обучават без всякакви технологии; от друга страна, да обучават чрез използването на информационни технологии. В почти всички случаи вторият вариант показва по-добри резултати. Това, което правим, е да разширим достъпа до мрежи. Първо, Държавната агенция за електронно управление инвестира в така наречената „опорна мрежа“. До края, до средата, или до пролетта на следващата година, ако го кажа по-амбициозно, трябва да имаме и WF мрежи във всички училища, които да покриват поне 80% от училищната площ. Това е условният ни критерий. В момента има финансирани, изградени такива мрежи в близо 1800 училища. Остават още малко над 500 училища. Трябва да разширяваме възможностите за фронтално обучение. Това правим по Национална програма „Информационни и комуникационни технологии“. Отделно от това финансираме закупуването на техника, обзавеждането на кабинети за електронно обучение, центрове в областта на СТЕМ и така нататък. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Бяхте доста изчерпателен. Надявам се, че няма да има реплики и дуплики. Благодаря Ви още веднъж. Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Станислава Стоянова и Таня Петрова относно промени в Наредбата за приобщаващо образование. Заповядайте, госпожо Петрова. ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господа министри! В момента за обществено обсъждане е качен проект на министерско постановление за изменение и допълнение на нормативни актове, който предвижда промяна в Наредбата за приобщаващото образование. Част от промените касаят промени в приоритетни тематични направления за заниманията по интереси. Въпросът ми към Вас е: как ще стимулирате обучението по природни науки, по математика, по информационни технологии и гражданско образование? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Петрова. Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, благодаря за въпроса. Той е важен не само за нашата образователна система, а за всички образователни системи или поне тези в Европейския съюз, тъй като във формата на Съвета на министрите по образование водим формални и неформални дискусии пред общите предизвикателства, пред които сме изправени. Това е едно от тях – да мотивираме днешното поколение деца и ученици за по-задълбочено изучаване на математика, природни науки, развитие на интересите в областта на техниката – това, което съкратено наричаме СТЕМ по англоезичната абревиатура. Факт е, че днес правим по-трудно това с днешното поколение деца и ученици. В България в тези области и по отношение тези компетентности и дисциплини отчитаме в най-голяма степен спад в образователните резултати. В системата на професионалното образование пък съответно трудно мотивираме включването на повече ученици в технически професионални направления, за които пазарът на труда ни казва, че са най-важните, че ще има най-голям очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, че ще има най-голям ръст на възнагражденията в позициите, които изискват техническо професионално образование. По същия начин в системата на висшето образование през последните пет години отчитаме най-голямо намаление на търсенето от страна на кандидат-студентите в инженерно-техническите професионални направления и тези, свързани с природните науки и математиката. От друга страна, там очакваме най-големия недостиг. Рейтинговата система, която имаме, ни показва, че това са позициите, които имат добра реализация и най-висок ръст на възнагражденията. Затова трябва да използваме всички инструменти на политиката да насърчим повече деца да се включат и да развият компетентности в областта на СТЕМ, да развият интереси в областта на математиката, природните науки и техниката. Дълги години не бяха финансирани дейности по интереси в българската система на образование. Нямаше целево финансиране. Те се провеждаха само в някои училища. Впоследствие бяха финансирани по проект „Успех“, а през последните две години – по проекта „Твоя час“. Добрата новина е, че с бюджета, който приехте за 2019 г., има заложени 25 млн. лв. за дейности по интереси в училищата. Тези средства са малко повече, отколкото се предоставяха последните години ежегодно за всяка учебна година по проекта „Твоя час“. Какво ще направим ние? Ще запазим като основен принцип това, което сме предложили с промените в нормативните документи – тези дейности да бъдат насочени в съответствие с интересите и способностите на децата. От друга страна, се опитваме да направим няколко целенасочени политики. Една от тях е да развием интересите в областта на математиката, техниката и природните науки. Заложили сме изискване минимум 40% от часовете, които се провеждат на училищно ниво като дейности по интереси, да бъдат в тези области. Това сме предложили. Убеден съм, че училищата ще реализират това. С разпоредбите, които сме предложили за дейностите по интереси, се опитваме да направим също така училищата по-отворени и взаимодействащи. Заложили сме минимален процент часове, които да се провеждат от външни изпълнители; заложили сме политика да има съвместни дейности между училищата, междуучилищни дейности, междуучилищни изяви, да има участие на общината заедно с нейните структури и звена, в това число и центрове за подкрепа на личностното развитие. Всичко това трябва да разшири достъпа на децата до различни специалисти, до различна образователна среда. Заложили сме включително и отваряне към родителите, тъй като немалка част от родителите могат ефективно да се включат в дейностите по интереси. Това правят и останалите страни – членки на Европейския съюз, което споделяме с останалите колеги, министри на образованието. Трябва да използваме този периметър в максимална степен да развием ключовите компетентности на децата. Факт е, че при дейностите по интереси има по-малка стандартизация. Няма учебен план, който трябва да изпълняваме. Понякога е много по-трудно да направим някои политики чрез часовете по учебния план, отколкото чрез часовете за дейности по интереси. Ние трябва да използваме тези часове за развитие способностите на децата, да ги мотивираме, да ги вдъхновим в по-голяма степен чрез дейностите по интереси и да допълним това, което усвояват по линия на учебния план, по ефективен начин. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Заповядайте за реплика, госпожо Петрова. ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Министър. Последните два въпроса имат една обща дума, която Вие няколко пъти използвахте, това е думата „промяна“, а именно превръщането на училището от поточна линия в гъвкав инкубатор на идеи, знания и умения за реализация на учениците в професии, които още не съществуват и не са познати, така наречените професии на бъдещето; за използването на технологии, които още не са измислени; и за решаването на проблеми, чийто характер трудно може да се предвиди. Те изискват ясна визия, изискват промени, които виждам от това, което прави ръководеното от Вас Министерство, и от отговора, който дадохте, виждам визия, визионерство за бъдещето, свързано с дигитализацията и изучаването на математика в особено висока степен в българското училище. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви. Оставам с впечатлението, че сте доволни от отговора и не очаквате дуплика? ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Изключително съм доволна. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви много. Уважаеми господин Министър, въпросите към вас завършиха. Приятна работа! Колеги, продължаваме с въпросите, първият от които е от народния представител Стоян Мирчев, към министъра на културата Боил Банов. Заповядайте, господин Мирчев. СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно Национален археологически резерват „Античен и средновековен град Дуросторум-Дръстър“. Около 80% от територията на град Силистра влиза в границите на Националния археологически резерват, както го представих в началото. Според Закона за културното наследство в границите на града при строителство и инвестиционни намерения задължително се извършват археологични проучвания, спасителни разкопки в границите на резервата и легионния лагер и наблюдаване на границите на римския некропол. След края на археологичните проучвания комисия със заповед на министъра или упълномощен от него заместник-министър на културата назначава комисия от Инспектората, която приема проучванията, изготвя и протокол. На базата на този протокол НИНКН (Националният институт за недвижимото културно наследство) съгласува строителните намерения, визи за проектиране и археологически проекти. С мен се свързваха няколко пъти различни инвеститори и граждани, които искат да извършат съответна ремонтна дейност с оплакване, че процедурите се бавят прекалено много. Същевременно в по-второстепенната зона на резервата и охранителната зона за наблюдение, където в повечето случаи се правят само ивични основи, НИНКН съгласува само визите, но не и проектите. Проектите там се съгласуват след археологично проучване. Въпросите ми към Вас са следните. Има ли точно определен срок за съгласуване на визи, респективно проекти с инвеститорски намерения, след изготвяне протокола на Комисията от Инспектората към Министерството на културата и депозирането му в Министерството на културата? Член 84 от Закона за културното наследство, където са посочени четиримесечни срокове, въобще спазва ли се, защото оплакванията, които получавам някой път, са за осем месеца, за една година, включително до две години? Има ли случаи в резервата в Силистра, когато инвеститори са чакали съгласувателен проект седем, осем месеца, една, две години? До Вас стигали ли са оплаквания от граждани и инвеститори за такива наистина големи забавяния? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Мирчев. Заповядайте, господин Министър. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мирчев, със заповед от 11 май 2015 г. на Министерството на културата на „Античен и средновековен град Дуросторум-Дръстър“ – град Силистра, е предоставен статут на археологически резерват с категория на национално значение, определени са граници и режими на недвижимата културна ценност. След обнародване на заповедта, резерватът е включен в списъка на археологическите резервати, приложен към чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство. Освен посочения археологически резерват със заповед от 5 октомври 2016 г. на Министерството на културата на Римския легионен лагер и цивилно селище – град Силистра, е предоставен статут на групова археологическа недвижима културна ценност. Във връзка с Ваш въпрос относно проблеми със съгласувателния режим на Националния археологически резерват „Античен и средновековен град Дуросторум-Дръстър“, област Силистра, Ви уведомявам следното. Посоченият от Вас 4-месечен срок за процедиране на инвестиционни намерения, касаещи намеси в недвижими културни ценности и техните охранителни зони, е в сила от месец юли 2016 г. За периода от месец юли 2016 г. до настоящия момент Министерството на културата за съгласуване по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство за територията на „Античен и средновековен град Дуросторум-Дръстър“ – град Силистра, са внесени пет инвестиционни инициативи, две от тях са процедирани в рамките на изискания 4-месечен срок, две са изготвени със забавяне по-малко от месец и една е в процес на изготвяне. Процесът от стартиране на инвестиционното намерение до неговото реализиране минава през различни етапи. В него попадат дейности, които са в правомощията както на Министерството на културата, така и на други институции, като в определени случаи процедурите могат да надхвърлят период от две години. Наличието на данни за археология налага извършване на дейности по проучване, документиране, съхраняване, което в много от случаите удължава срока за реализиране на цялото инвестиционно намерение. Всяко инвестиционно намерение се извършва по реда на Закона за устройство на територията, но в случаите, касаещи недвижима културна ценност, процедурите са съобразени с изискванията на Закона за културното наследство. Всяка фаза на инвестиционния процес, регламентиран в Закона за устройство на територията, касаеща защитена територия за опазване на недвижими културно наследство, подлежи на съгласувателна процедура съгласно изискванията на Закона за културното наследство. За всяка една от фазите при внасяне на документи за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство по реда на чл. 83 и чл. 84 тече регламентиран по Закона 4-месечен срок. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър. Имате ли реплика? Заповядайте. СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз съм бил канен редица пъти на различни строителни проекти, за да ми покажат наистина, че има големи забавяния. Не знам информацията Ви по случая доколко е обстойна, но са ми показвали документи, където има забавяния над нормалния срок. Главният проблем е, първо, че Силистра е един от най-изостаналите икономически райони на страната. Там всяко инвестиционно намерение трябва да бъде подпомагано от държавата, за да може все пак да се развива и регионът. Основният проблем е, че при чакането за съгласуване на визи и проекти – забавянията са по над половин година и повече, изкопите се обрушват. Това конкретно означава, че те на практика се разпадат, тоест веднъж са направени изкопите, започва процедурата, тя се забавя – идва зимата, изкопът се разрушава и догодина той трябва да се прави отново. Тоест самият човек, включително когато се правят и ивични изкопи, трябва отново да инвестира абсолютно същата сума, за да може повторно да направи зоната за полагане на различен вид основи. Понеже тези проблеми ескалират в последната година и половина, имате ли идея как да стимулирате Националния исторически музей, Инспектората и ресорния заместник-министър процедурите да бъдат поне малко ускорени? Тук говорим не да се нарушава културното наследство, ако има такова в съответния инвестиционен проект, но да се оптимизират сроковете и крайният срок да се спази, тоест когато човек тръгне да прави нещо, да знае кога започва и кога ще завърши цялата процедура. Защото надхвърлянето на тези срокове и отрицателните практики, за които Ви казвам, наистина водят до правене на една и съща инвестиционна процедура по два пъти, което е излишен разход за всички. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев. Господин Министър, заповядайте за дуплика. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мирчев, извадил съм пред мен – близо 30 на брой са преписките за Силистра, а не само за тези два резервата. Има една, която за наш срам е в рамките на седем месеца, но всичко друго е в рамките на срока. Има някои, които са пет месеца, има много, които са в рамките на месец, в рамките на два-два и половина месеца, тоест това е процес. Нашият стремеж и моите указания и действия, които извършвам, са изцяло такива, само че може би е предмет на по-широк разговор да ги обясня. Сега не е моментът, нямам достатъчно време. Ние се опитваме се да спазваме всички срокове, дори сме си поставили за наша вътрешна цел да работим на половината срок, който ни дава Законът, да не чакаме целия четиримесечен срок. Има много пъти – имайте предвид, в които се пращат документи, които са непълни. Институтът ги разглежда, връща на инвеститора и съответно на неговия архитект за поправка, те се поправят, връщат се, тоест невинаги нещата са само в забавяне на Института. Има процес, има процедура вътре. Институтът работи с инвеститорите, опитва се не да им връща отрицателно становище, а по време на разглеждане на самото становище да даде необходимите препоръки и да бъдат внесени необходимите корекции. Уверявам Ви, че стремежът ни е – и това се надявам с гордост да го кажа след известно време, независимо от 4-месечния срок на Закона да работим в срок от два месеца. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Следващият въпрос е от народните представители Александър Симов и Нона Йотова относно скандален пърформанс в Националната художествена галерия. Заповядайте, госпожо Йотова. НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съвсем наскоро българското общество беше скандализирано от един пърформанс на художничката Михаела Дановска, с псевдоним Ода Жон. Аз се постарах да прочета някои неща за нея, нейни интервюта. Оказа се, че Ода на старонемски означавало „съкровище“ или „богат наследник“ – не знам точно какво е, защото нямам познания по старонемски, а Жон е на френски – жълто или златно. Въпросният пърформанс беше проведен в Националната художествена галерия. Особено остра реакция предизвикаха видеата от събитието, които показваха едно голямо пиршество на маси, отрупани с месо, оформени в различни женски фигури. Чухме всякакви оправдания за събитието – от най-високопарни, че художничката визуализирала жените като обекти за употреба, до най-банални, че Националната художествена галерия имала право да разрешава подобни събития. Може би действително, когато се плаща за едно нещо, може да се прави абсолютно всичко. Аз поне така го разбирам в случая. Въпреки това обаче общественият шум и възмущение не стихват, а и виновниците за събитието побързаха да изтрият видеата в социалните мрежи, демонстрирайки неочаквано чувство за вина, особено ако това е било пърформанс, който настойчиво иска да събуди скандал. Този пърформанс успя много успешно да събуди скандал – много по-успешно. Спомням си преди месеци за една чалга певица, която си позволи върху най-долнопробни ритми да казва стихотворението на Вапцаров „Прощално“. Тук според мен операцията е много по-мащабна. Месеци преди това излизаха корици на списания със Ода Жон – никой не я знаеше коя е. Аз също. Бях си купила едно списание и защото не познавах човека, за когото е материалът, обърнах внимание на този материал чак сега, когато стана скандалът. Така че действително никой не знаеше коя е Ода Жон, а сега всички знаят коя е тя, но, за съжаление, не чрез изкуството ѝ, а според мен чрез един такъв умишлено подготвен скандал. В тази връзка въпросът ни е: подкрепяте ли провеждането на такива пърформанси в Националната художествена галерия, считате ли всичко това за нормално и правилно? Ще има ли санкции за управата на Галерията, които са позволили подобно извращение в паметник на културата – първата сграда по европейски модел в София? ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йотова. Господин Министър, заповядайте за отговор. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Симов! На 22 ноември тази година в залите на първия етаж на Двореца под патронажа на Френския институт – България, и със съдействието на галерия „Темплон“ – Париж, е открита голяма ретроспективна изложба „Сърцевина“ на Ода Жон, артистичен псевдоним на Михаела Дановска. Експозицията е събрана от музеи и частни колекции и включва над 50 произведения – живопис, скулптура, акварел от ранните ѝ творби до днес. Според договора между Галерията и авторката същата вечер в Балната зала, в която няма експозиция, е организиран коктейл, назован от художничката „Вечеря натюрморт“. Проектът – всички компоненти, е изцяло финансиран от галерия „Темплон“ – Париж. Присъстващите са лично поканени от авторката – художници, куратори, галеристи, колекционери, журналисти или просто приятели от България, Германия, Франция, Белгия, Великобритания и Швейцария. Визията, сценографията, както и скулптурните елементи в аранжирането на масите и менюто са по идея на художничката и илюстрират индивидуалния ѝ стил и концепцията на изложбата. Пърформансът „Вечеря натюрморт“ е замислен и изпълнен в синхрон със стилистиката на творбите на Ода Жон. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Симов, за реплика. АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, отговорът Ви в този случай е всичко друго, но не и задоволителен. Ние не искаме от Вас технически детайли за провеждането на това събитие. Не се интересувам дори и от това кой е дал парите, тъй като обвинението не е кой е финансирал този пърформанс. Става въпрос за нещо друго. Искам от Вас отношението Ви към това събитие, тъй като смятам, че това отношение е изключително важно. Знаете ли, в този парламент ние много често се занимаваме с технически детайли на управлението, с една или друга подробност, но ми се струва, че воденото от Вас министерство е едно от най-важните по принцип във всяка държава и особено в България, тъй като то е призвано освен технически детайли и въпроси за заплащания да задава смисъла на културния дух на българския народ. В този смисъл искам от Вас да чуя дали приемате, или не подобно нещо да се случва в Националната художествена галерия, място, което можем да определим като една от светините на българския дух, тъй като в крайна сметка ние не сме чак толкова богати на други такива места. Големият въпрос е: какво точно прави Министерството на културата? Ще толерираме култура за 500 души жълтопаветници, културни сноби в София, които преживяват всичко, стига да е европейско и световно, дори и да е най-големият полуфабрикат, или ще търсим начин да правим автентична българска култура, която уважава нашите ценности? Това за мен е големият смисъл на въпроса, който Ви задаваме. А има и друг технически детайл – какво означава платено от друга асоциация? Примерно в случая – от галерията в Париж. Означава ли, че всеки, който иска да плати нещо като събитие в Националната художествена галерия, трябва да бъде допускан? Ами ако утре някой каже: ще направим голямо пиене в Националната художествена галерия или чалга-парти ще направим там? Фактът, че се плаща, означава ли, че трябва да бъде позволено? Второ, Вие виждате ли в това някакво изкуство? Позволих си да прочета няколко интервюта на шефката на галерията, или изпълняваща длъжността – Яра Бубнова. Ами извинявайте, в тези интервюта се говореше най-вече за това дали карфиолът е подходяща храна за вегани и че швейцарците, които били вегетарианци, пощипвали от гроздето, защото не е ясно дали са яли филето. Според Вас това разговор за изкуство ли е? Дотам ли деградира идеята за изкуство в България – да тръгваме да търсим едно меню, да видим дали е било свинско филето и къде точно е била разположена сьомгата по тези плата? Пак само да кажа: четох и видях Ваши интервюта. Вие казахте: „Това е акт на изкуство“. Приемам, че е акт на изкуство, но този акт на изкуство можеше да бъде направен в произволна друга сграда. Ако беше направен в „Червената къща“ или в някоя произволна друга галерия, никога нямаше да има скандал. Тук обаче целенасочено е избрана Националната художествена галерия, за да може госпожа Ода Жон или Михаела Дановска да трупа популярност. Опасявам се, че разрешавайки на Ода Жон да прави пърформансите си там, държавата съучаства в изграждането на нейната популярност – на творец, който по никакъв начин не можем да кажем, че е световно значим и известен. Ето защо ми се иска да чуя от Вас отношение, за да разбера дали схващате, че Министерството на културата в крайна сметка трябва да поведе онзи разговор, който е най-важен и който е отвъд цялата политика тук – разговорът за нашето национално изкуство, за това какво развиваме, кои са светините на българското национално изкуство и ще толерираме ли всякакви бездария, които са решили да станат известни чрез свинско филе? Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симов. Уважаеми господин Министър – за дуплика. МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Симов! Всеки гражданин има право да хареса или да не хареса акт на изкуството. Това е негово изконно право. Мога много неща да кажа в този момент. Вие говорите много качествено, много смислено, много образно. Имам претенцията, че бих могъл и аз да уплътня две минути в тази посока, но ще кажа само едно: преди около 30 години приключи цензурата на изкуството в България. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Колеги, следващото заседание – сряда, 5 декември 2018 г. от 9,00 ч. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 14,34 ч.) Председател: Цвета Караянчева Заместник-председатели: Емил Христов Явор Нотев Нигяр Джафер Веселин Марешки Секретари: Николай Александров Слави Нецов

НАП започна кампания, с която напомня на лицата - лицензирани по реда на Закона за автомобилните превози, извършващи обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и/или на Общността, които не са заплатили декларираните от тях задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, че срокът за доброволното им плащане е изтекъл, и че наличието на задължения в размер над 5 000 лв. е основание НАП да изпрати уведомление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за налагане на принудителна административна мярка – временно или окончателно отнемане на лиценз за извършване на съответната  дейност.

Приходната агенция уведомява своите клиенти за просрочените им задължения чрез унифицирано електронно съобщение

Детайлни справки за просрочените публични задължения, клиентите на НАП могат да направят чрез e-портала на НАП с електронен подпис или с ПИК.“

Парламентът актуализира енергийната стратегия на Република България до 2020 г. От гласувалите 172 народни представители 162 бяха "за", а 10 се въздържаха .

Мотив за промените е това, че след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в маршрутите на доставка на газ през територията на България от Север-Юг на Юг-Север, както и възможен риск от значително намаляване на транзитираните през страната количества, а оттам и приходите от тях. Това е обусловено от следните факти: предстоящо изграждане на ключови проекти в региона, които ще променят основната посока и маршрути на потоците - "Турски поток", проектите от "Южен газов коридор", TANAP, TAP, междусистемна връзка Гърция-България (IGB), проект за нов терминал за втечнен газ в Александруполис (Гърция), газопровода East Med (с източници на газ от Средиземно море), както и позицията на ООО "Газпром експорт", съгласно която след 1 януари 2020 г. същите нямат интерес от ползване на настоящата инфраструктура, осигуряваща входен капацитет от Румъния и изходен капацитет към Турция.

В актуализацията на стратегията беше записано, че концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята от различни входни точки на газопреносната система да постъпват значителни количества природен газ от различни източници, с цел търгуването им на Хъба, както и за по-нататъшно транспортиране. В същото време в тази точка ще се организира и пазарно място за търговия с газ (газова борса), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. Тази концепция ще се реализира чрез изпълнение на проект за изграждане на газов хъб "Балкан". Целта е да се свържат пазарите на природен газ на страните-членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях пазарите на страните - членки от Централна и Западна Европа, както и на договарящите се страни от Енергийната общност - Сърбия, Украйна, Република Македония, Босна и Херцеговина и др.

Реализирането на концепцията за газов хъб цели запазване ролята на България на газовата карта на Европа, както и като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ и трансграничен пренос за региона и ЕС. Целта е да се обезпечи и сигурността на доставките на природен газ не само за България, а и за Европа и региона.

Народните представители от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове изслушаха министъра на правосъдието Цецка Цачева относно Доклада на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на дискусията беше подчертана националната значимост на темата, както и желанието на изпълнителната власт процедурите по Механизма за сътрудничество и проверка за страната ни да бъдат приключени до края на мандата на настоящата ЕК през есента на следващата година.

Председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин посочи, че напредъкът по три от показателите – независимост на съдебната система, правна рамка и организирана престъпност, задължава да се предприемат още по-сериозни действия по останалите незавършени теми механизма. По думите му Народното събрание трябва да води по-активен диалог по взаимодействието си с другите комисии по европейски въпроси в националните парламенти на страните от ЕС.

Докладът е положителен, обективен и потвърждава необратимостта на предприетите реформи, отбеляза министърът на правосъдието Цецка Цачева. Тя постави акцент и върху работата на законодателната институция по отношение на нормотворчеството в частност на Гражданско-процесуалния кодекс и законопроекти, свързани със съдебната реформа. Министърът на правосъдието допълни, че докладът по Механизма за сътрудничество и проверка амбицира всички институции да работят още по-интензивно и с максимално сгъстени темпове за изпълнение на посочените препоръки.

Заместник-председателят на КЕВКЕФ Ивелина Василева подчерта положителните тенденции към страната ни в редица доклади на ЕК. Според нея усилията и желанието на българските институции да преодолеят поставените предизвикателства намират оценка и подкрепа.

Народният представител Петър Петров изрази увереността си, че България ще защити направеното, като зададе въпрос за прозрачността и достъпността на всеки гражданин до електронно правосъдие.

Цецка Цачева отговори, че неговото постигане, като част от актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, се корени в принципите за прозрачност и информираност. Тя уточни, че е необходима пълна свързаност между различните органи на съдебната власт, като в момента са налице много добре изградени функционалности на ниво апелативни райони.

В рамките на заседанието на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове беше представен напредъкът и текущото състояние на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова  отчете, че до момента по програмата са подписани над 520 договора за безвъзмездна финансова помощ. Те засягат проекти с фокус върху градската среда, инвестициите в спортната, културната инфраструктура, както и в градския транспорт. Деница Николова подчерта, че ОП „Региони в растеж“ е една от най-успешно изпълняваните и реализиращите се програми не само у нас, но и в целия Европейски съюз.

Кристиан Вигенин постави въпрос за експертизата на качеството на българските магистрали, както и нуждата от рехабилитация на 8000 километра от третокласната пътна мрежа. Заместник-министър Николова каза, че в момента Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява 26 договора за безвъзмездна финансова помощ и до голяма степен се изпълнява методиката за приоритизация на пътните отсечки. По думите й с въвеждането на ТОЛ системата ще бъдат осигурени допълнителни средства за ремонти на редица участъци по републиканската пътна мрежа. Беше отчетен напредъкът в процедурите за обществени поръчки, но също и ефективното финализиране на плащания по ОП „Региони в растеж“.
Народните представители се обединиха около тезата, че програмата напредва с добри темпове и партньорството с нейните бенефициенти от общините осигурява по-добро и устойчиво регионално развитие.

Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, ще направя едно съобщение: На основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям участието си като вносител на Проект на решение за обявяване на град Стара Загора за град на българската бойна слава, № 854-02-65, внесен на 23 ноември 2018 г. от Джейхан Ибрямов. Продължаваме с второто четене – член 25. Заповядайте, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 25, който Комисията подкрепя. Гласували 156 народни представители: за 113, против 40, въздържали се 3. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 26 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ ХІ. В чл. 26 се правят следните изменения. „1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „РАЗХОДИ“: - на ред ІІ. „РАЗХОДИ“ числото „115 689,4“ се заменя със „120 691,0“. - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „108 889,4“ се заменя със „120 691,0“. - на ред 1.1. „Персонал“ числото „101 721,9“ се заменя със „104 677,5“. - на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „6 800,0“ се заменя с „8 800,0“. - на ред 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „6 800,0“ се заменя с „8 800,0“. б) в раздел ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“, - на ред ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“ числото „115 489,4“ се заменя със „120 491,0“. 2. В ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на защитата на националната сигурност“ числото „115 689,4“ се заменя със „120 691,0“. б) на ред „Всичко“ числото „115 689,4“ се заменя със „120 691,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 160 народни представители: за 34, против 88, въздържали се 38. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 26, който е подкрепен от Комисията. Гласували 154 народни представители: за 113, против 37, въздържали се 4. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Членове от 27 до 29 включително са по вносител – няма предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване текстовете на вносителя на членове – 27, 28 и 29, подкрепени от Комисията. Гласували 161 народни представители: за 117, против 40, въздържали се 4. Предложенията са прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Членове от 30 до 36 са по вносител – няма предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направо до чл. 41 може, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: До чл. 41 включително няма предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване от чл. 30 до чл. 41 включително с текстове на вносител, подкрепени от Комисията. Гласували 160 народни представители: за 120, против 38, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 42 е по вносител – няма предложения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по чл. 42? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 42. Гласували 159 народни представители: за 118, против 41, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 43 има предложение на Корнелия Нинова и група народни представители. „В чл. 43 се правят следните изменения: „1. В ал. 1: а) в раздел ІІ. „РАЗХОДИ“: - на ред ІІ. „РАЗХОДИ“ числото „4 993,0“ се заменя с „54 993,0“. - на ред 1. „Текущи разходи“ числото „4 793,0“ се заменя с „4 793,0“.“ Тук нещо са объркали колегите! „- на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „200,0“ се заменя с „50 200,0“. б) в раздел ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“: - на ред ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“ числото „4 993,0“ се заменя с „54 993,0. - на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „4 993,0“ се заменя с „54 993,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за изказвания, колеги, по чл.43. Заповядайте, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Разбира се, тук става въпрос за нещо изключително важно. Става въпрос за допълнителни 50 милиона за осигуряване на финансови средства за закупуване на нови машини. В крайна сметка по нашето законодателство ние трябва да осигурим тези средства и трябва да се закупят нови машини с оглед машинното гласуване. Господин министърът на финансите многократно е заявявал, че ще осигури тези пари, когато машинното гласуване бъде вече ясно и категорично заявено в Закона. Това вече е факт. Тези 50 милиона са необходими за закупуването на машини. Ако сега ние не ги осигурим, това означава, че ние за пореден път – българският парламент, няма да спази законодателството и съответно ние се отказваме от машинното гласуване. Считам, че това е изключително важна тема и призовавам също така и народните представители от ГЕРБ да излязат на трибуната и да заявят своето ясно и категорично мнение дали са „за“ машинното гласуване, или не? Защото, ако сега ние не гласуваме тези допълнителни 50 милиона за машини, това означава, уважаеми дами и господа, че ние не чуваме българските избиратели, които ясно и категорично заявяват, че искат машинно гласуване. Още повече че машинното гласуване ще избегне всякакви манипулации или интерпретации на вота. Знаем много добре какво се случва в конкретни секции, знаем, че има съмнения – затова е необходимо единствено чрез машинното гласуване ние да изчистим тези съмнения. Не знам дали ще има някой в тази зала, който да е против машинното гласуване лека-полека да влезе в секциите, но за да стане това факт са необходими средства. Тези средства трябва да ги гласуваме сега. Ако от ГЕРБ обаче откажат, както се опитват да прокарат едно законодателство, да променят и да са против волята на българските граждани – това ясно показва, че те за пореден път се готвят да манипулират изборите. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.) Ако Вие не манипулирате избори, колеги, тогава Вие трябва да осигурите тези средства, така че ние от опозицията да сме спокойни, че няма манипулация, и да се ползва машинното гласуване. Няма нищо лошо в това да има машинно гласуване – нещо, което се случва в почти всички развити европейски държави и ние, ако имаме претенция да бъдем такава държава, машините трябва най-накрая да започнем една по една, не казвам във всички секции. Но наистина ние трябва да започнем да ги внедряваме. Защото в мобилните секции факт е, че няма как да има машина, няма как в дадена секция в чужбина примерно да я осигурим. Но тук ние вече трябва да покажем воля и затова ние трябва да осигурим тези средства със сигурност да бъдат в бюджета, за да покаже и ясната воля на ГЕРБ, че са за прозрачни избори. Ако Вие, колеги, сте против това, вече няма как да ни спрете ние да не интерпретираме тази Ваша негативна воля отново да има някаква манипулация на изборите, може би (реплики: „Може би!“ от ГЕРБ) или по някакъв начин Вие да позволите на опозицията или да се опитвате да създадете хаос. Затова най-нормалното нещо е сега да се гласуват тези допълнителни средства. Още повече че министърът на финансите многократно е заявявал, че тези пари ще бъдат осигурени в момента, в който дойдат избори, когато имаме изборна година – тази година, следващата, пардон, колеги, е изборна година. Този бюджет ще бъде бюджет за изборна година. Дали ще бъдат два избора или три, по-скоро ще бъдат три. (Смях и оживление в ГЕРБ.) Затова следователно е хубаво още отсега да имаме нужните средства, така че хората и българските избиратели да бъдат спокойни и да минимизираме политическите страсти и наистина да навлезем в XXI в. Крайно време е наистина и ние да навлезем в XXI в. Тук, колеги, не става въпрос за електронното гласуване. Тук става въпрос за машинно гласуване и считам, че няма някой в тази зала, който да иска ние да останем в XX в. или в XIX в. Съвсем нормално е машинното гласуване, както във всяка една европейска държава, и ние да бъдем този парламент, който вече прави нужните усилия то наистина да види бял свят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев. Реплика – да! ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Стойнев, Вие говорите тук за волята на народа и това, което той изрази на референдума за машинното гласуване. Аз бих Ви допълнил, че освен волята на народа, това е волята на закона и според този закон последните избори трябваше да се проведат чрез машинно гласуване. И когато институцията, която кове законите и е най-отговорна да ги спазва, ги погазва – ето, срещу тази система, колеги, протестират хората. Точно срещу тази система, която гази законите и не се съобразява с волята на народа. И точно заради това тези Ваши действия ще Ви изиграят лоша шега и съвсем скоро хората с машини или без машини ще Ви изпратят там, където Ви е мястото. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Благодаря за пожеланията. Втора реплика? Не виждам. Дуплика, господин Стойнев. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Проданов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, надявам се, че ще вземете отношение, защото това наистина е изключително важно. Тук става въпрос за запазване на българската демокрация и дали ние сме готови да я браним. (Оживление.) Казвам го, защото по този начин Вие ще изчистите съмненията на опозицията и го казвам най-добронамерено. В крайна сметка днес започваме деня със скандал – ГЕРБ отказват да осигурят нужните средства за машинно гласуване, а по закон ние следващата година трябва да имаме осигурени машини. И тук вече Вие трябва да ни убедите, че или средства няма, за което се съмняваме, или Вие просто не желаете машините и искате да откъснете българските граждани от това тяхно желание, от тяхното демократично право в ХХІ век да започнат да гласуват машинно. Аз не мога да разбера от какво се плашим или Вие от какво се страхувате? В крайна сметка гражданите ще имат право и на избор. Никой не е казал, че ще бъде изцяло машинно, но нека да им осигурим това право във всяка една секция да има машини. ГЕРБ днес, силно се надявам патриотите да не ги последват, но като гледам – те винаги са заедно в тези антидемократични действия, силно се надявам Вие наистина да преосмислите това Ваше решение и да подкрепите предложението на БСП. Ако е толкова трудно да подкрепите опозицията, повярвайте ми, че това е мнението на голяма част от българските граждани, но тези средства трябва да бъдат осигурени. Не виждам нищо лошо в това да бъдат осигурени средствата. Има ги тези средства. Нека не започваме деня наистина с такъв огромен антидемократичен скандал! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Господин Кирилов, заповядайте за изказване. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Тъй като сме свидетели на опит да се политизира разпоредбата, която обсъждаме, затова ще дам много данни и обстоятелства, които са известни на колегите, но те предпочитат да не ги споменават, за да можем да усетим полъха на умната красота, реформаторската красота, за която слушахме в миналия парламент. (Оживление.) Започвам с анализа на ЦИК. Ние възложихме, и колегите от опозицията трябва да си спомнят, че възложихме на ЦИК две групи дейности. Тези две групи дейности са разписани подробно в Преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс. Едните касаят дистанционното електронно гласуване, другите касаят машинното гласуване. В резултат на възложената дейност, ЦИК, който не е назначен от този парламент, не е назначен и от миналия парламент, назначен е от Четиридесет и второто народно събрание, от Комисия, която беше предвождана от колегата, който сега е омбудсман на Република България. Та, този състав на ЦИК направи два анализа и изпрати анализите на парламента. Аз съм убеден също така, че Вие сте ги получили, защото те бяха разпределени на всяка една парламентарна група. Вие сте видели заключенията на Централната избирателна комисия. ЦИК освен това поиска от председателя – госпожа Караянчева, и инициира две срещи с представителите на всички парламентарни групи. Аз присъствах на тези срещи. Предполагам, че и представители на опозицията са откликнали на тази покана. В тези срещи участваха и вицепремиерът Томислав Дончев, участваха и представители на „Информационно обслужване“ ЕАД. Това, което беше безспорно в дебата – професионалният дебат, не политическият дебат, при тези обсъждания от Централната избирателна комисия, беше следното: ЦИК не може, не трябва, не бива, няма смисъл да организира изпращане на машини във всяка една секция, дори тези секции, които са за гласуване извън България, секциите в чужбина. Няма как да изпрати машина във всеки кораб, където има секционна избирателна комисия. Няма смисъл подвижните секционни избирателни комисии също да бъдат оборудвани с машини. Това е изключително нецелесъобразно и по никакъв начин не подпомага удостоверяемостта истината на вота. Отваряйки дума за истината на вота, ще кажа следното: по времето, когато госпожа Манолова разработваше този режим в Изборния кодекс и возеше кметовете на публични мероприятия „да налегат“ по машините… (Шум и реплики.) „Налегат“. „Налегане“ по един югозападен диалект означава да натискат съответната маркировка на тъчскрийн. (Оживление. Смях.) И аз не знаех, но тогава българският народ се обучи в това. Та, налегайки по машините, не се съобрази следното: времето за обработка на резултатите при машинното гласуване е повече от времето за обработката на нормалните протоколи от гласуване. Защо? Защото има двойно преброяване, така че нито спестяваме време, нито премахваме рисковия период, който да отграничи възможността за манипулации. По тази причина ние сме предложили, виждам, че времето ми изтича, затова бързам, ние сме предложили да обсъдим отпадането на машинното гласуване само за тази критична категория секции. В другите – нека да има, но ще видите, че това не се предпочита като способ за гласуване от избирателите, но нека го има. Освен това, предвидили сме и конкретно по темата, предвидили сме пряко възлагане, както Манолова възложи печатането на бюлетините на печатницата на БНБ, така сме възложили на „Информационно обслужване“ асамблирането на машините, за да няма манипулация с пари! За да нямаме 50 млн. лв. излишно изразходени за хиляда машини. За да може „Информационно обслужване“ на цената на един компютър да изработи машините. Затова няма нищо вярно в това, което казахте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. Реплики? Господин Митев, заповядайте за реплика. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Кирилов, всичко, което казахте, беше вярно с едно изключение. Направихте пропуск да разсеете една манипулация на колегите от БСП и тя е, че българските граждани са се произнасяли на референдум по отношение на въвеждането на машинно гласуване. Българските граждани се произнесоха на референдум по отношение на електронно дистанционно гласуване и доколкото си спомням, той нямаше задължителна сила, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Да не говорим, че специално по отношение на електронното дистанционно гласуване се оказа, че то е ненадежден способ. Спомнете си само това, което се случи в Холандия и как Холандия се отказа от него. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев. Втора реплика – заповядайте. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Кирилов, Вие досега ни обяснявахте как нещо не може да стане. И на ЦИК какво е мнението, на другите какво им е мнението, на специалистите какво е мнението. Имаме закон. Законът трябва да се спазва. Тази година ще имаме избори. По закон трябва да имаме осигурени машини. Аз също съм съгласен и това го казах в изказването си, че в дадени секции е невъзможно да има машини, но на територията на България, без тези, които са подвижните, е задължително във всяка една секция да има машини. Пари, осигурени за машини, има ли? Няма. Ако има, нека министърът да излезе и да успокои опозицията, защото съвсем нормално е ние да имаме съмнения. Сега вече – дали този състав, или друг, ще изпълни законодателството, това вече е работа на ЦИК, това не е наша работа. Ако те не могат да се справят, тогава нека да предприемем някакви действия, но те са длъжни да се справят. Не, не говоря за състава. Те са длъжни да се справят. И тук затова ние реагираме, че за пореден път българското законодателство се нарушава и се нарушава от българския парламент, но министърът трябва да излезе и да каже ще има ли нужните, необходимите средства. Затова ние предлагаме тези допълнителни 50 млн. лв. за капиталови разходи, така че да могат да се закупят машините. Това е. Това е дебатът. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев. Господин Ненков, за трета реплика, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще започна оттам, откъдето свърши преждеговорившият, макар и в репликата си, че това е дебатът. Не! Господин Кирилов, това не е дебатът. Вие се опитахте, избягвайки чисто политическото говорене, да вникнете в тематиката изобщо и по принцип за въвеждането на системата за машинно гласуване, за това къде са реалните проблеми, за това как държавата не трябва да допуска да изхарчи едни 50 милиона на вятъра, но в същината на изказването на преждеговорившия, всъщност не беше това дебатът, а беше един опит. Даже поздравявам колегите отляво, тъй като с тяхното политическо късогледство днес ме опровергаха, защото то не завършва само до евентуално някой следващ протест след един или два дни, а тяхното политическо късогледство е станало по-широкоспектърно. Те отсега се готвят за това да кажат как, когато загубят изборите, ще имат някакво оправдание. Иначе са много смели, големи радетели за нови избори, но отсега си търсят оправдание за това защо са загубили изборите. И понеже са големи радетели на демократичните способи, можем много лесно да си спомним, господин Кирилов, да се върнете отпреди няколко години на аферата Костинброд, за това как същите тези хора подлъгаха обществото, как манипулираха вота на хората, защото това беше абсолютна антидемократична манипулация на общественото доверие, на обществения вот. И да не ми говорят за някакви демократични стойности, защото същината на техния дебат, на изказването беше именно това – да си гарантират, че когато загубят изборите, ще имат някакво, поне минимално, оправдание. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков. Господин Кирилов, заповядайте за дуплика. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, колеги, които направихте реплики! Може би ще започна отзад напред. Господин Ненков, не искам да си спомням аферата „Костинброд“, не искам да си спомням как завърши псевдопроцесът в тази връзка. Искам обаче да Ви припомня, че Вие оспорвахте способа на електронното дистанционно гласуване и подписите на мнозина от Вас могат да се открият под искането до Конституционния съд за обявяване противоконституционност на способа „електронно дистанционно гласуване“. Определено Вие варирате в тезите си съгласно интереса. Ще кажа и следното: петдесет милиона са много, дори да обезпечим двойно всяка една избирателна секция за гласуване с машина. Досега Централната избирателна комисия – последните две години, беше обезпечена финансово, бюджетно, с достатъчно средства да проведе и експериментите по електронното дистанционно гласуване, и процедурите, които касаеха машинното гласуване. Дейността на ЦИК е обезпечена. По репликата на колегата Стойнев ще кажа: господин Стойнев, ние им приехме това правило. Ние задължихме ЦИК във всяка секция да има. Законодателят в Закона записа: да има във всяка секция. Не го каза толкова експлицитно, но се тълкува така от колегите, които сега не са в парламента. ЦИК затова направи този анализ, затова поиска тези срещи, затова уведоми председателя на парламента и парламентарните групи, защото каза: ние не можем да го изпълним в обем 100%, можем да го изпълним в обем примерно 80%. Пак казвам, ако възприемете нашето предложение, което би се обсъждало днес следобед на Комисия по правни въпроси, да възложим тази работа на „Информационно обслужване“. Тези машини няма да бъдат безкрайно скъпи. Наемът им няма да бъде от порядъка на 3000 до 5000 лв. Те ще бъдат на една нормална цена, приемлива цена и допълнителните разходи ще покрият сервизирането и поддръжката. Защото тук проблемът не е само в закупуването на машини, които предлагаме да бъдат собственост на българската държава, а проблемът е, както и ДАНС каза: трябва да имате верифициран софтуер, който да е надлежно сервизиран. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Господин Милков имаше изказване, господин Цонев, след това господин Зарков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът за машинното гласуване е нормативно определен в чл. 206 от Изборния кодекс и в параграфи 10 и 11. Ние трябва да превърнем машинното гласуване от някакво изключение, от някаква странност в принцип. Това е описано в Закона. В мотивите на Законопроекта, който ще обсъждаме днес – Вашия, в Правната комисия, Вие сте записали статистика през последните три избора как се използват машините. И знаете ли, от Вашия законопроект научаваме, че без да е принцип, без да е специална политика на държавата, без да ги има във всички секции, машините се използват по следния начин: първия път – 7%, втория път – 23% от предоставените машини, третия път – 33% от машините са използвани. Това означава, че без държавата да е провела необходимата политика да запознае в пълна степен гражданите, без машините да присъстват във всяка секция, виждате как се увеличава тяхното използване от самото им присъствие в секциите. Това е първото, което трябва да се каже: че гражданите имат готовност и нагласа да използват машинното гласуване. Анализът на ЦИК, за който говори колегата Кирилов, е от месец февруари 2018 г. Каквото и да сме говорили през февруари миналата година за готовност, през август тази година ЦИК вече започва проучване за закупуването на тези 12 500 машини. Е, какво да мислят гражданите, какво да мислим ние, когато в закон е записано, че ще бъде въведено? В работата на ЦИК – август тя прави проучване за закупуване на 12 500 машини, и съвсем нормално е всичко това нещо да се отрази с тази сума в бюджета за закупуването. На следващо място – личен опит, въпреки че съм казвал, че предходен опит невинаги може да бъде правен аргумент. Като член много пъти на секционни комисии, на районна комисия и като наблюдател на избори в други държави ще Ви заявя: машинното гласуване съм го виждал въведено и прилагано. То облекчава работата на хората от изборната администрация и гарантира до голяма степен актуалността и верността на вота. Още повече, ако бъде съпроводено и с предлаганото от колегите в техния законопроект видеонаблюдение в секционните избирателни комисии, за да може всеки гражданин свободно, от всяка точка на страната и на света да наблюдава изборния процес. Говорим за сума, която не е за самолетоносач или нещо огромно, говорим за от 30 до 50 млн. лв. ЦИК проучва вече закупуването на тези машини, има желание да бъде въведено. При това положение Вашето упорство остава необяснимо. ЦИК го иска, пише го в закон, хората го искат. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков. Реплика – заповядайте, господин Кирилов. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър, доктор Милков! Под формата на реплика ще започна всъщност с процедура. Моята молба е следната: ще гледаме следобеда, живот и здраве, Законопроект за изменение на Изборния кодекс. Нека да не обръщаме дебата за бюджета в дебат по законопроект, който официално не гледаме в момента, защото вече реферираме към бъдещ законопроект и законодателна процедура. Господин Милков, следобед, ако имаме Комисия, ЦИК ще бъде на Комисията. Ще ги чуете, явно сте пропуснали тяхното становище. Явно сте пропуснали и становището на „Информационно обслужване“ за ефективността при гласуването с машини. По отношение на видеонаблюдението, което е предложено в Законопроекта на народни представители от „Воля“, аз ще си запазя аргументите. Нека да го коментираме тогава, когато му дойде времето. Но пак повтарям: и сега ЦИК имаше и беше обезпечена с финансиране, и ще продължи да бъде обезпечена. Ако приемем Информационно обслужване, което Ви препоръчваме, е категорично обезпечена – и със средства на „Информационно обслужване“, и със средства, предвидени в бюджета на ЦИК, и със средства от държавния бюджет. Моля Ви, да не разпростираме дебата, да не се опитваме да правим два пъти дебат за едно и също нещо, само и само за да въведем в заблуждение нашите избиратели. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Втора реплика? Заповядайте за дуплика, господин Милков. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, Вие, когато приемахте Закона и когато беше установен принципът, че ще има машинно гласуване и ще има един предходен период, в който то ще се въвежда с ограничено прилагане, тогава питахте ли предварително ЦИК за становище? Апропо, той е колегиален орган. Хората тогава го възприеха правилно, с одобрение. И аз Ви казвам: ще го възприемат с одобрение, защото машина във всяка секция гарантира по-бърза работа на секционната избирателна комисия, точно и безпротиворечиво преброяване и удостоверяване на вота в момента, в който се изпълнява. Виждал съм го на живо в държави, много по-големи от България, във всяка секция. Становището на ЦИК е на орган, който трябва да приложи разпоредба, която би довела до усилие, многократно повече работа и, разбира се, срещане на трудности. Но ние сме политически орган, ние сме орган, определящ кое е добро за хората и за държавата. Добре за хората е да има машинно гласуване. Затова, да, ще създадем повече работа на ЦИК, ще създадем на изборната администрация повече работа и в крайна сметка се надявам във всяка секция да има машина, това да удовлетвори хората и да доведе до честни и справедливи избори. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков. Други изказвания? Господин Цонев заяви изказване. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз също ще апелирам дебатът за бюджета на ЦИК да не се превръща в дебат „за“ и „против“ машинното гласуване. Смятам, че в тази зала вече има консенсус по въпроса, че машинното гласуване трябва да бъде въведено в пълен обем и обхват, разбира се, със съответните изключения – за подвижни секции, за секции с много малък брой избиратели и така нататък. Но това е въпрос, който, ако имаме следобед Правна комисия, ще започнем да разглеждаме. Въпросът обаче е за бюджета. Господин Министър, 5 милиона не стигат, няма обезпечение за машини – факт. Но и цифри от порядъка на 50 и 30 милиона също са нереални. Защо? Колеги, ние в ДПС имаме много добра експертиза по тази тема. Нашият председател е бил дълги години в ЦИК, това му е образованието, това е работил. Искам да Ви кажа, че не е нужно нито да бъдат наемани, нито да бъдат купувани такива машини. Такива машини трябва да бъдат просто направени. И ако сме съгласни с колегите от ГЕРБ, визирайки „Информационно обслужване“, то е, защото там наистина има прекрасни специалисти и капацитет това да се случи. Въпрос на пазарно мислене е дали да го заковем в закона, или да използваме някакви други способи. За какво става въпрос? Първо, какво ще закупим, ако купим машини, както ни предлагаха досега, на някакви баснословни цени? Едни кутии с хардуер, нищо повече. Защото софтуерът, на която и машина да купим или наемем, трябва да се прави тук. Той се прави отделно за всеки вид избор, и за всеки следващ избор е нов софтуерът, както и защитата му трябва да се осъвременява. Така че един тъчскрийн екран ни струва много пари. Мисля, че около 300 евро са добрите екрани, при това единична цена, и съответното устройство под него. Останалото е софтуер и защита на софтуера. Няма нищо повече от това. Както и да го погледнете, дори с едно щедро заплащане на хората, които ще направят софтуера, това няма как да излезе повече от 700 – 800 евро на машина. 12 000 машини, с обезпечения още няколко хиляди, сметнете ги, така че въпросът е някъде по средата. Машинно гласуване трябва да има, трябва да бъде обезпечено, но тези неща трябва да се случат тук, по възможно най-икономичния и най-директния път към това. С това приключвам, искам да задам въпрос към господин министъра: как предпочитате да бъде обезпечен ЦИК с пари за направата на такива машини: като променим сега в бюджета тази цифра или като кажете как ще им ги дадете от резерва и поемете този ангажимент? Знаем, че техниката да има резерв, е предпочитана техника на бюджетиране на сегашното управление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. Реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам. Други изказвания? Господин Марков, заповядайте за изказване. ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Доживях да се изкажа и аз един път в живота си по въпроса за държавния бюджет. Никога не съм го правил, включително и във Великото народно събрание, тъй като не се считам бюджетист, не съм достатъчно компетентен. Но тъй като отворихме темата за изборното законодателство и много претенциозно се каза какво искат българските граждани, си дойдохме на думата. Това, което искат два милиона и половина български граждани, и това е големият проблем, е мажоритарен вот. Първият законопроект, който Политическа партия ГЕРБ внесе, влизайки в това Народно събрание, беше да се изпълни волята на тези хора. Вие всички и особено Вашата парламентарна група не приехте. Сега говорите за предсрочни парламентарни избори. Възможно е да има – дали ще са предсрочни, дали редовни, но въпросът е ще правим ли избори по Избирателен закон, за който са гласували само 500 хиляди души от българските избиратели?! Когато водихме този дебат Вие, и това беше Ваше право, направихте едно разумно предложение – да се търси компромис, и тук, в тази зала, поехте ангажимент към всички нас, че ще внесете закон за смесена избирателна система, даже казахте „немска“. Аз тогава се обадих и викам: дайте да си правим българската, тази, по която гласуваха 92% от българските избиратели за Велико народно събрание. Моето предложение е: изпълнете ангажимента, внесете закон за смесена избирателна система и тогава ще говорим за всички останали неща около изборното законодателство. Благодаря за вниманието, но това е гласът народен и божий – мажоритарни избори, а не машинно и други второстепенни въпроси. Благодаря, че дадохте шанса да се изкажа и аз един път по Закона за бюджета. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков. Реплики към изказването на господин Марков? Не виждам. Заповядайте за изказване, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, този дебат за машинното гласуване го водихме тук, в тази зала, и той вече е минал. Затова аз ще се огранича. Не виждам смисъл да говорим „за“ или „против“ машинното гласуване. Очевидно е, че Народното събрание заедно с Вас, управляващото мнозинство в момента, специално ГЕРБ, гласувахте този закон. И това вече е факт. Преди колко години гласувахте за въвеждане на машинното гласуване? Колко време дадохте? Не е ли то достатъчно да се въведе машинното гласуване и на ЦИК, и на „Информационно обслужване“, и изобщо на държавата, за да може да осигури необходимия ресурс? Какво се промени оттогава досега – от гласуването на тази промяна до настоящия момент? Промени се политическата обстановка и ГЕРБ очевидно се страхуват от опосредяването на изборите от една машина, която не може да бъде корумпирана. Предлагам да се прекрати този дебат по отношение „за“ или „против“ машинното гласуване. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): С удоволствие. Постави го на гласуване! ФИЛИП ПОПОВ: Ясно е, че трябва да бъде въведено и то е в закон. Вие го минирате в момента на няколко пъти. Сега тук в бюджета, ако не бъде осигурен бюджет за въвеждане и купуване на тези машини, които – както разбрахме правилно от колегата Йордан Цонев – няма да струват толкова много, но има проблем със софтуера, който за тези машини е различен за всеки вид избори и Вие трябваше да го осигурите, защото Вие управлявате държавата от въвеждането на машинното гласуване до настоящия момент – Министерският съвет, ЦИК в частност… СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): ЦИК е Ваш, по Ваше време… ФИЛИП ПОПОВ: Не, не е наш ЦИК. ЦИК е независим орган, моля Ви се! Така че имахте достатъчно време да си изпълните закона, който Вие приехте. Не го правите към настоящия момент. Отговорът е този, който Ви казах – защо не го правите? Защо сега в последния момент през бюджета и през промени в Изборния кодекс, където има много по-големи проблеми по отношение на избирателни списъци, по отношение на възможност за различни манипулации на изборния резултат, на изборния процес, Вие решихте точно този вид гарант, именно машината, която, както казах, не може да бъде подкупена или корумпирана, да бъде премахната и да не бъде въведена като възможност?! Тя остава възможност, защото остават и хартиените бюлетини, но възможност за всеки един български гражданин, за да е сигурен, че като е избрал съответната партия или листа, гласът му ще бъде отчетен правилно, а не после от секционната избирателна комисия. Членовете знаят – тук бяхме свидетели на това какво правихте наскоро в Галиче и така нататък. Затова призовавам: спрете дебата „за“ или „против“ машинното гласуване. Гласувайте нашето предложение и да вървим напред, защото Вие приехте този закон с машинното гласуване. Вие го приехте и сега се опитвате да се измъкнете, като на практика да не въведете машинното гласуване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика на господин Лазаров. Заповядайте, господин Лазаров. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Дебат реално „за“ или „против“ машинно гласуване няма. Всички в тази зала, включително ние, в първия Кодекс сме го правили това. Вие подменяте темата. Няма такъв дебат. Вие нарочно искате да вдигате дебата, а то няма такъв дебат – това първо. Второ, става въпрос за осигуряване на машинно гласуване хардуер-софтуер – 13 500 машини. Господин Цонев каза още 1000 – сложете ги 15 000 машини. Защо решихте, че точно 50 милиона трябват, за да бъдат закупени? Може би знаете на каква цена ще бъдат закупени? Може би знаете кои ще са доставчиците? СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ха така! Знаете ли ги, колеги? Знаете ги! ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Трето, на което искам да обърна внимание. Какво каза преждеговорившият? – „Вие осигурете софтуера“. Уважаеми колеги, какво значи „Ние сме управляващи – това бяха думите – да осигурим софтуера“?! (Реплики.) В Германия Конституционният съд отмени машинното гласуване именно заради съмнение… (Реплики от „БСП за България“.) Машинното гласуване 10 години… Вземете и прочетете Решението на Конституционния съд на Германия – именно поради съмнение, че може да има манипулация в софтуера… Вие сега казвате: „Ама Вие, управляващите, направете софтуера“, за да ни обвинявате след това може би, че манипулираме изборите. Да Ви припомня ли, колеги, сливенската афера в едни местни избори, когато Ваши представители в Сливен си говореха как ще загубят изборите, ако не променят софтуера. Това ли искате сега? ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): И за Пловдив важи! ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И да приключа, тъй като правя реплика: защо решихте, че трябват точно 50 милиона? Значи Вие знаете на каква цена трябва да бъде закупена една машина. Може би ще кажете кой ще предложи и от коя фирма?! Истината е – да, машинно гласуване ще има, но дали ЦИК ще възложи или със закон ще възложи на „Информационно обслужване“ да изработи или да закупи хардуера и да изработи софтуера, е друга тема. Да, пари има осигурени и ако Вие знаете фирмата, която ще достави машините, кажете го и да не си губим времето. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров. Втора реплика? Няма. Дуплика – господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми колега Лазаров, ами Вие бяхте мнозинство бе, Вие заложихте кой ще изпълнява това. То си го пише в Закона и ако не Ви устройват 50 милиона, излезте и кажете колко! Излезте и кажете колко! Вие заложихте в Закона кой да изработи софтуер, машини и всичко. И то е записано. Вие бяхте мнозинство, заложихте го. И сега на мене ми казвате: „Ние сме знаели“. Вие го заложихте преди четири години – 2014 г. Четири години имахте възможност да изпълните заложеното в Закона. Имахте го заложено в Закона и нищо не направихте. Сега идва моментът, когато Законът следва да се изпълни, защото имаше отлагане в Закона – от 2019 г. да влезе машинното гласуване, но изведнъж не става. Какво правихте четири години, та не разбрахте?! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. Заповядайте за изказване, господин Аталай. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз с удовлетворение слушам дебатите за машинното гласуване – то наистина от дебат за бюджет се превърна в дебат за машинно гласуване, но господин Цветанов, ако налягате господин Кирилов и онези с начин на мислене на милиционери, да обвиняват колегите в съмнение, че някой ще краде пари, тогава дебатът ще бъде много сериозен. Налягайте ги, налягайте ги, защото това, за което в момента става въпрос, е да се опитаме да осигурим онези средства, които са необходими, за да се въведе едно гласуване заради това, защото сме приели такъв закон. Никой от нас не знае колко ще струва, ами министърът… къде остана тука… тогава министърът откъде знае, че е 4 милиона, което е заложено? Чухте, че ние от ДПС Ви предложихме, че ако евентуално се заемат наши експерти и специалисти, може в бюджета тези 4 милиона да не са 54, но въпреки това излиза около 4 милиона и 500 хил. евро по това, което преди малко колегата ни каза. Колеги, идеята е да осигурим онези средства, чрез които да направим така, че да няма съмнение не в това кой колко пари ще открадне, а да няма съмнение в края на изборния процес. Е, за това става въпрос. За това е дебатът. Аз даже се зарадвах, че колегата Марков ще вземе отношение по бюджета, но той изобщо не говори за него. Мисля, че оттук нататък ще е безсмислено да продължаваме този дебат, ако ще продължаваме да се налягаме и да се съмняваме. Не искам да предложа прекратяване, но все пак нека да бъдем разумни. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай. Реплики има ли? Няма. Изказвания – господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, народни представители, уважаеми господин Министър, когото не виждам! Аз се учудвам, че вече повече от 40 минути спорим по това дали трябва да има машинно гласуване, или не трябва. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всички се съгласиха, че вече това не е тема. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Така е, след като всички се съгласиха, че това не е тема, как точно това нещо ще се случи, без да са осигурени пари? Защото ГЕРБ винаги така предлага нещата. Ние сме „за“, обаче когато трябва да се изпълни, го няма. Ние подаваме оставки, но когато трябва да ги приемем, някак си тези оставки се изпаряват. Ние поемаме отговорност, обаче някак си полуотговорност. Господин Цветанов, имам директен въпрос към Вас: Вие готов ли сте като председател на предизборния щаб на ГЕРБ да изведете ГЕРБ на избори с машинно гласуване? Или можете да правите избори само с бюлетини, само с писане на протоколи и само със случая „Арена Армеец 2015 г.“?! Защото Вие знаете в „Арена Армеец“ какво направихте (ръкопляскания от „БСП за България“) – 15 часа държахте членовете на СИК, на ЦИК и на РИК – всички вътре да припадат, да умират от глад, от жажда… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЕЧВА: Господин Свиленски, да говорим по темата! ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Това е по темата, госпожо Председател. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изобщо не е по темата. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ако имаше машини в 2015 г., изборният процес щеше да приключи в 20,15 ч. и нямаше господин Цветанов да брои десетата победа на ГЕРБ, а щеше да види първата загуба тогава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли реплики? Заповядайте, господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но господин Свиленски искаше да взема отношение. Господин Свиленски, за цялата демократична българска общност не е забравен случаят „Констинброд“, който го направихте по начин, за да може да говорите цяла вечер в събота – в деня за размисъл, в деня, в който опорочихте изборния процес, за да говорите за държавен преврат. Вие къде бяхте тогава бе, господин Свиленски? Не бяхте ли част от този сценарий на Мая Манолова, която сега е омбудсман на държавата? Къде беше Мая Манолова тогава, когато говореше за всичко онова, което се случва в държавата – за двойните дъна на микробусите? Къде бяха тези дъна бе, господин Свиленски? Всичко това е измама и е единственият начин, по който може да го правите. За да постигнете някаква победа – това е с фалшиви новини. И го доказахте в 2016 г. с позициите, които заемаше тогавашният кандидат за президент господин Радев, и това, което говореше като позиция, която ще заеме, когато вече бъде избран като президент. Какво каза господин Радев по време на кампанията си за президентските избори, господин Свиленски? Говореше ли за… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Цветанов. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Каква тема тогава е това, което говореше в момента Свиленски. Единственото, което мога да кажа на господин Свиленски, е, че това ще бъде първата му загуба, която ще понесе като председател на предизборния щаб на БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ще бъде и поредната загуба, която Вие ще понесете. Господин Свиленски, когато отивате да представяте „Визия за България“, я представяте пред 10 човека. (Възгласи и реплики от „БСП за България“.) Когато ние се срещаме с нашите предприемачи от цялата страна, залите са препълнени. Само преди няколко дни правихме благотворителност в Бургас – „Доброто в Бургас“, имаше над 800 човека в операта. Когато съберете толкова хора на Ваше мероприятие във време между изборите, тогава може да излезете и да говорите. Никой няма да Ви даде това доверие, господин Свиленски, дори и да правите всякакви внушения в публичното пространство, защото Вие сте неспособни и никой няма да повярва Вие да управлявате, защото знаем какво остава след Ваше управление. Дайте да се върнем по темата за бюджета, моля Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – господин Биков. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, преди шест-седем години, между другото, бях твърд привърженик на машинното гласуване. На електронното никога не съм бил, няма и да бъда. Понеже съм добър в прогнозите… (Реплики от „БСП за България“.) Знаете ли защо си промених мнението? Защото имаме други реалности. Трябва да се направи много внимателно това машинно гласуване, защото имаме и кибератаки, имаме съвсем друга ситуация. Това, което обаче ще прогнозирам, е, че след като се въведе машинното гласуване, Вие ще излезете на тази трибуна и ще обвините машинното гласуване за Вашата загуба. В това съм абсолютно сигурен и това е големият проблем! Големият проблем на българските избори са ниското доверие в тях, което се поражда от различните политически сили, които търсят, особено тези, които губят, търсят причините за своята загуба в изборния процес, а не в себе си. Това е големият проблем. Когато доверието в изборния процес е ниско, оттам идва и ниското доверие в институциите. И ние тук трябва поне да имаме някакви червени линии, в които да пазим все пак това доверие в изборите, защото то е основополагащо за цялата демократична система. Разруши ли се това доверие, използваме ли след време машинното гласуване, за да кажем, че господин Цветанов е фалшифицирал софтуера, дайте да видим сега къде са бюлетините! И това ще направите, имате такъв потенциал. След това ние ще обясняваме, че машините не сме ги пипали, както сега обяснявате как сме пипали в Галиче. Навсякъде пипаме. Вие правите прекрасни кампании, перфектни сте и в един момент губите изборите, защото ние сме лоши. Не е добра тази логика за никого! Ако ще правим машинно гласуване, нека да го направим разумно. Не юруш на маслините, не с емоционални изказвания. Лош е дебатът до момента. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика? Господин Попов. (Реплики.) Спокойно, колеги! Аз гледам, наблюдавам. Заповядайте, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Свиленски, тук Ви репликираха, във Вашето изказване казахте какви са проблемите. Знаете ли кой е основният проблем и до какво дъно достигнахме днес благодарение на ГЕРБ, че тук, в пленарната зала на Народното събрание, дискутираме дали да се спази законът, или да не се спази? Това е основният проблем – дали да се изпълни законът, или да не се изпълни, а имаха достатъчно време да бъдат подготвени да изпълнят закона. В момента това се дебатира в пленарната зала на една правова държава, като претендират в България да има върховенство на закона. Ето това е върховенството на закона на ГЕРБ – в пленарната зала да се дебатира дали да се спази законът, или да не се спази, дали да има пари в изпълнителната власт през бюджета, за да бъде спазен законът, който те са заложили да не бъде спазен. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. За дуплика – господин Свиленски. След това процедура на господин Цонев. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, свикнах вече последните две години в тази зала да не се спазва законът. Свикнах в тази зала да се нарушава законът, да не се спазват правила, да се приемат закони на три четения, да се приемат закони, които не са гледани в комисии, така че няма да е прецедент и това нещо – че няма да се спази поредният закон. Господин Биков, позволете ми да не Ви отговарям на репликата, защото след шест години не знам каква ще Ви е позицията. Преди шест години твърдяхте, че Борисов трябва да бъде на друго място, а не министър-председател. Аз не съм съгласен, но Вие го твърдяхте. След това си сменихте мнението. Не знам след шест години какво ще Ви е мнението по машинното гласуване. Господин Цветанов, зададох Ви един въпрос, Вие ми отговорихте за Мая Манолова. Вземете се вижте с Мая Манолова и се разберете кой я избра за омбудсман! Аз Ви попитах: Вие готов ли сте като председател на предизборния щаб да организирате работата на Вашата партия така, че да спечелите избори без манипулации, да ги спечелите честно с машинно гласуване? Вие започнахте да ми говорите за Костинброд и за Мая Манолова. Дадох Ви пример: Арена „Армеец“ – 75% сгрешени протоколи! Истина ли е това? Истина е! Къде е, нерде Мая Манолова, нерде зала „Армеец“?! Говорим за машинно гласуване. Щяло да ми бъде първа загуба, но може да е и първа победа. То няма да е моя, то ще е на цялата партия, която ще застане зад тези кандидати. Недейте да всявате някакви тежки неща, които ще се случат, защото може да се случи нещо съвсем друго. Пак Ви казвам, не отговорихте на важното нещо: готов ли сте да правите избори без манипулации? Дори и на световното първенство – ето тук съдията ще каже, колегата Апостолов – въведоха машина, когато дузпата не може да се види, да каже машината има ли дузпа, или няма дузпа. Вас обаче Ви е страх от това нещо! Вие искате само Вие да определяте правилата. Е, няма да стане! Няма как вече! Народът не го иска това нещо. Хората искат демокрация. Господин Марков тук е носител на демокрацията през тези 30 години, дано да Ви промени и Вас като партия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски. Процедура – господин Цонев. ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене, но ще направя и едно процедурно предложение в края на процедурата. Госпожо Караянчева, доколкото Вие водихте досега, позволихте дебатът не да излезе от рамките на бюджета и на обсъжданата тема, а да започне по същество една предизборна кампания тук, в залата. И после се сърдите, като казваме, че ще има предсрочни избори. Ами председателите на двата предизборни щаба на двете най-големи партии вече започнаха предизборната кампания. (Оживление.) ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): За европейските избори. ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е за европейските. Там е целият въпрос (смее се, оживление), че е за предсрочните парламентарни избори! И това Ваше усещане, никак не Ви лъже интуицията, да Ви кажа. (Оживление, смях.) Такива избори ще има! Да се върнем на темата, да обсъждаме бюджета, защото имаме още твърде много работа по него, още повече че стана ясно какви са позициите по тази точка. Ще има машинно гласуване, трябва да бъде обезпечено закупуването или направата на машините. Моето процедурно предложение, което моля да го поставите на гласуване, е след изказването на господин Зарков, тъй като той вече го заяви... (Реплики: Има и други.) Моля, моля! Аз чух кой какво заяви. Правя процедурно предложение за прекратяване на дебатите. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонев. Обратно мнение – господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заявил съм изказване и е записано от председателя на Народното събрание госпожа Караянчева – може да проверите. Ако се поддадете да се ръководи заседанието от господин Цонев, то моля подкрепете неговото. Аз обаче мисля, че трябва да се изчерпи този дебат и да се чуят всички аргументи – правя обратно предложение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Йордан Цонев. Гласували 158 народни представители: за 100, против 55, въздържали се 3. Предложението е прието. Заповядайте, господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да злоупотребявам и ще бъда съвсем кратък. Искам да кажа две неща и те са изцяло по бюджета. Напълно нормално е дебатът да тръгне към избори, когато говорим за бюджета на постоянната изборна администрация. Само едно нещо е. Защо сме направили предложение за далеч по-голям бюджет? Не са само машините. Справка с миналата година – тази година нямаше избори, имаше само частични на някои малки места и бюджетът на ЦИК беше 4 млн. 380 хил., от които капиталовите разходи – 200 хиляди, за които ни казват, че имало пари вече за машини, уж. В следващата 2019 г. ни предстоят две сигурни кампании и една много вероятна. В същото време бюджетът на ЦИК се увеличава само с около 400 хил. лв., а капиталовите разходи остават на същото ниво, каквито са заложени за предишната година. Няма никаква логика в това нещо. Очевидно е, че изборният процес, който предстои през 2019 г., не е обезпечен. Машините обезпечават честността на изборния процес. Затова поставяме акцента на този въпрос, който ще обсъждаме и в Правната комисия. Още веднъж, все пак да подчертая и за ефективността на българското законодателство, този закон и тези машини са записани в законодателството от 2014 г. Всякакви аргументи, че не е възможно, че има някакви технически причини, са абсолютно неадекватни. А пък нашата, уважаеми господин Кирилов, дискусия следобед и утре по Вашия проект ще се обезсмисли, ако той е практически невъзможен, тъй като не са заложени необходимите средства. Господин Цонев подложи на съмнение не принципа, а сумата. Да отложим, ако искате гласуването, да помислим каква сума трябва да заложим, но да направим така, че честността на изборния процес да бъде обезпечена поне с необходимите средства. Ако ми позволите да перифразирам една реклама: да осигуриш достатъчно средства за ЦИК плюс-минус 50 милиона; да осигуриш честността на изборния процес е безценно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. Реплики? Имате думата за реплика, уважаеми господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Господин Зарков, днес на няколко пъти чухме от Вашата парламентарна група как вотът в България се манипулира, защото няма машинно гласуване изцяло или електронно, или каквото и да е друго. Говорите също, че догодина освен редовните избори, които ще се проведат, най-вероятно ще има и трети. Аз Ви предлагам тогава да има и четвърти, ако ще въведем изцяло машинно гласуване, защото може и президентският вот да е бил манипулиран, защото не беше с машинно гласуване. Ако трябва да направим честни и обективни избори, нека тогава да направим четири избора догодина в България – и за президент, и за парламент, и за Европарламент, и за местни избори с машинно гласуване, с електронно гласуване. Ами ако и президентските избори са били манипулирани, какво правим тогава?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Реплика, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Зарков, ще Ви направя реплика само във финансовата част, тъй като все пак искам да припомня на залата, че гледаме Закона за държавния бюджет, а не Изборния кодекс или следизборния кодекс, или предизборния кодекс. Трябва да Ви кажа съвсем отговорно, че 50 милиона са заделени и ги има в държавния бюджет в чл. 1 в Централния бюджет. Такава е избраната техника за финансиране на тези капиталови разходи тогава, когато те трябва да бъдат изразходвани, тези пари, след проведени поръчки, след всички процедури за закупуване. ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кажете това нещо отначало! ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ето казвам го – 50 млн. лв. са предвидени. Те се намират като перо в централния бюджет и ще бъдат насочени за плащане тогава, когато имаме условия за плащане. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Един час дебати! Защо не го казахте по-рано? ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Трета реплика – заповядайте за трета реплика, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не виждам министъра. Уважаеми господин Зарков, процесът на бюджетирането е точен, когато в него се посочват по повече пера точните суми и целите, за които те ще бъдат изразходени. От вчера в Народното събрание ние сме свидетели на много интересен начин на дебатиране, на много интересен начин на бюджетиране и аз ще помоля за Вашия коментар по него. Това, че сумите, които са изразходени, са записани някъде в общата част на бюджета, в така наречения чл. 1, а те излизат наяве само когато се породи към тях обществено недоволство, когато се попита за тях. Това е начинът, по който в чл. 1 се залагат суми, които след това се разходват без санкцията на Народното събрание, дори по една такава прозрачна процедура, каквато трябва да бъдат изборите в Република България. Чакам Вашия коментар. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Преди да дам думата за дуплика на господин Зарков, едно съобщение. Уважаеми колеги, гост на парламента днес е госпожа Нава Бокер – заместник-председател на Кнесета на Израел, която е на посещение в страната. Моля да я приветстваме с „Добре дошла!“ в българския парламент. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.) Имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков. КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и на репликиращите. Уважаеми господин Ангелов, между другото, през 2016 г. изборите за президент са изборите, на които най-много е било използвано машинното гласуване – по справката от ЦИК, която ни предложиха, първо. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Второ, когато резултатът е два милиона на един милион, колко да има манипулация?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Уважаема госпожо Стоянова, казвате 50 милиона са заделени и ги има в чл. 1 – това е важна информация и Ви благодаря за нея. Това е второто такова недоразумение с този бюджет след случилото се вчера, когато едни 70 милиона се оказа, че ги има, пък никой не ги е видял. Това, което исках да Ви дупликирам, е друго, уважаема госпожо председател на Бюджетната комисия. Вие казвате, че са заделени тези пари и ще ги дадете, ако има условия за закупуване, но депутатите от Вашата група в същото време вкарват закон, с който да ограничат машинното гласуване, и то много сериозно. Тоест, с едната ръка Вие казвате: имаме уж пари, те не са там, където трябва да са, но ги има, ако се наложи, а с другата ръка правите така, че да не се наложи никога. Уважаеми господин Недялков, единственото, което мога да направя, е да се съглася с Вас и да припомня още веднъж, че бюджетът не е достатъчно прозрачен и затова има причина. Причината е, че зад него няма истинска политика, а какво точно искат да правят, мисля, че и те не знаят. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков. С това приключихме с разискванията и преминаваме към гласуване. Първо, ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 179 народни представители: за 71, против 89, въздържали се 19. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 43, който се подкрепя от Комисията. Гласували 181 народни представители: за 109, против 70, въздържали се 2. Предложението е прието. Отрицателен вот – имате думата, уважаеми господин Янков. КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Против бюджета на ЦИК съм, защото в него не са предвидени средства – не е предвидено Централната избирателна комисия да осигури машинно гласуване за следващите избори. Няма измислено по-коректно отчитане на изборен резултат и може да проверите в много от страните с развити демокрации, към които се стремим. Не предвиждате средства, за да изпълните Закона и да се закупят машини за гласуване по време на избори. Защо? Не предвиждате елиминиране на човешкия фактор. Не искате отчитане чрез техника! Двойно засичане на резултата – веднъж, машината, на която се гласува, и веднъж на носител, който може да бъде преброен. В същото време, уважаеми дами и господа народни представители от управляващото мнозинство, да Ви припомня, че елиминирате човешкия фактор при осъществяване контрол по Закона за движение по пътищата. Отнемате възможността хората, работещи в КАТ, да осъществяват този контрол, да налагат санкции, чрез въвеждане на електронно отчитане чрез камери. Всъщност по този начин ще бъде елиминирана възможността човек да може да бъде притискан, манипулиран, шантажиран. Вие явно това можете! Вие явно това искате! Затова изборният резултат ще бъде подложен на съмнение при липсата на машинно гласуване. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От чл. 44 до чл. 47 по вносител няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за тези членове. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Изказвания? Господин Георгиев. РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, съвсем накратко искам да взема отношение по чл. 44 за бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ и отново по отношение на капиталовите разходи. Миналата година те бяха 9 милиона и мисля, че и по-миналата година. Сега са записали 16 милиона. Записваме една голяма сума – за съжаление тя не се изразходва по предназначение. Преди една седмица в Загреб еврокомисарят Фил Хоган каза, че трябва в новата обща селскостопанска политика да бъде намален административният капацитет, административната тежест, тоест за сграден фонд – предполагам, че няма да има ново строителство. Или може би тук тези средства се ползват като скрит резерв, ако станат някакви форсмажорни обстоятелства, каквито станаха тази година с розопроизводителите, които искаха средства по „де минимис“. Аз отново не виждам министъра. Ненапразно, когато късно снощи приемахме бюджета на Министерството на земеделието, аз отново поисках мнението на министъра на земеделието и казах, че политиката е грешна. Тоест, такава липсва. По-добре е, да кажем: отделяме средства за пчелари, за зеленчукопроизводители, а не така, някак си през капиталовите разходи да имаме един скрит резерв и ако се наложи след това да ги прехвърляме по „де минимис“. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. Реплики? Други изказвания? Не виждам. Прекратявам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване текстовете на чл. 44 до чл. 47 включително по вносител, които се подкрепят от Комисията. Гласували 137 народни представители: за 97, против 38, въздържали се 2. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 48 има предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители: „В чл. 48, т. 1 и 2 на таблицата, се правят следните промени: 1. В т. 1. Българско национално радио сумата се увеличава с 5000 хил. лв. – числото „44 294,0“ се заменя с „49 294,0“; 2. В т. 2. Българска национална телевизия сумата се увеличава с 5000 хил. лв. – числото „67 730,0“ се заменя с „72 730,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова. Изказвания има ли? Господин Симов, заповядайте. АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правим едно предложение, което направихме миналата година, а това е бюджетите на БНТ и на БНР да бъдат увеличени с по 5 млн. лв. Разбира се, мотивировката на това предложение може да бъде безкрайно дълга или безкрайно кратка. Аз затова ще се задоволя да поставя само един акцент в нашето предложение. Виждам, че тук като една тревожна нотка, особено в риториката на ГЕРБ напоследък минава тревожността от фалшивите новини, опасността и деградацията, на която са подложени от тях, то смятам, че с добре финансирани обществени медии, опасността от фалшиви новини най-малкото ще бъде намалена, тъй като при добре функциониращи обществени медии (реплика от народния представител Десислава Атанасова), госпожо Атанасова, чакам да подкрепите това предложение. Когато имаме добре функциониращи обществени медии, фалшивите новини няма да бъдат чак такъв проблем, защото ще имаме нормален коректив в журналистиката. Ще гледам Вашия глас и се надявам да получа поне Вашата подкрепа. Благодаря Ви много. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симов. Реплики? Госпожо Атанасова, заповядайте. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Симов, хубаво е, че ще наблюдавате как ще гласувам за това предложение, но ми се струва доста цинично един журналист като Вас, а вероятно и други журналисти от Вашата парламентарна група, да подхождат различно към фалшивите новини, които се разпространяват от Вас самите. Вие, господин Симов, както и останалите колеги, как успявате да оценявате дали една новина е фалшива, или една новина е истина? Бих искала в дупликата да ми отговорите. Знам, че има много други колеги, пострадали от фалшиви новини. Тяхното разпространяване е порочна практика, с която трябва да се борим всички ние. Вече има идеи как да се случи това, вероятно не през Закона за бюджета на държавата и не с предложението, което Вие правите, а чрез едно друго предложение, което смятам, че ще обедини хората, които държат на истината, например в Закона за електронните съобщения, за което господин Рашидов като председател на Медийната комисия говори вече два дни, и това е сериозният дебат. Надявам се, че в такъв сериозен дебат компетентно и експертно ще защитите тезата за истината, защото аз ценя Вашето мнение – тезата, че на лъжата краката са къси, без значение кой я поръчва, и заедно ще се противопоставим на фалшивите новини. Благодаря за възможността за реплика. Надявам се и с интерес ще слушам дупликата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова. Втора реплика? Имате думата, уважаеми господин Рашидов. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Господин Симов, позволявам си да Ви кажа, че проблемът с фалшивите новини не е само за това, че един сайт може да напише, че новините са фалшиви. Проблемът е, че след това тиражирането от хора, които няма как да напишат, че новината им е фалшива, защото точно от тази зала Вие, ползвайки сайтове, които изписват, че е фалшива новината, разпространихте още по-фалшиво това, което четете, и то от трибуната на Народното събрание. Сайтовете са едно, но това място е много свещено място. Така че битката с фалшивите новини не е битка с пари. Както викаше баща ми: „С пари всеки може, дайте без пари да се борим срещу това“. Не защото не защитавам бюджета за културата и за медиите, но едното няма нищо общо с другото. Защото, вижте, утре ще бъде проблем и на Вас. Всички заедно трябва да се борим срещу фалшивите новини – както Вие го ползвате като оръжие днес срещу ГЕРБ, утре и срещу Вас ще се използва. Така че парите не знам дали ще свършат тази работа, по-добре да говорим само за пари и за бюджет за медиите, отколкото да даваме лоши примери. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Рашидов. Трета реплика. Заповядайте, госпожо Николова. МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Прав сте господин Рашидов, че не всичко се определя само с пари и че фалшивите новини не се определят само от парите, които получават медиите. Искам да припомня един факт, който колегите отляво забравят и имат услужливо къса памет. Само да припомня кога беше намален бюджетът на Българската национална телевизия – точно 2013 – 2014 г., и да кажа защо беше намален, защото колегите отляво знаят много добре поговорката за моркова и тоягата. Тогава те извадиха тоягата, защото Националната телевизия отразяваше протестите, които бяха пред тази сграда. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова. Имате думата за дуплика, господин Симов. АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Николова, ще започна отзад напред. Имам чувството, че живеем в едно есе на Георги Марков, което описва как в една и съща литературна редакция, в две различни години, вижда един и същи разговор. Тази реплика направихте миналата година, когато предложихме същото. Тогава Ви обясних нещо, което ще повторя, че чукате на грешната врата с това обвинение. Още тогава написах няколко статии, че съм против намаляването на бюджета на Българската национална телевизия, защото смятам, че журналистиката трябва да стои встрани от подобни политически драми. Нямам причини да сменям мнението си и продължавам да Ви казвам същото. Не съм бил човекът, който е определял това решение и продължавам да смятам, че финансирането на Българската национална телевизия и на Българското национално радио с по-добри средства показва и дава много ясно отношение към обществените медии у нас, защото много трудно ще поставим границата коя новина е фалшива и коя не, кой сайт да спрем и кой не. Единственото истинско противодействие на епидемията от фалшиви новини е създаването на успешна, качествена, добра журналистика, а това става с по-добро финансиране. Съжалявам, но всичко останало ни вкарва в един много неприятен и досаден дебат – кой прави фалшиви новини, кой ги произвежда, кой се замерва с тях и кой не. Най-накрая само да кажа нещо. Да, може да сте недоволни от това, че даден сигнал е по сигнал на медиите. Проблемът е, че този закон си го гласувахте самите Вие. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Симов. Изказване – господин Кутев, имате думата. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен тази точка е много важна, защото ни отвежда към един много сериозен проблем на нашето общество, част от който е това, доколкото схващам в момента, което се готвим да приемем – бих казал дори, че е незаконно, защото в Закона за радиото и телевизията още отпреди повече от 10 години – мисля, че това е от 2006 г., влиза така нареченият Фонд „Радио и телевизия“. Този фонд там е разписан по какъв начин трябва да се набира и как постепенно трябва да започне изплащането на тези суми, които ние в момента гласуваме. По този закон от 1 януари 2019 г., тоест от момента, в който тези суми тук трябва да влязат в сила, вече трябваше да бъдат поети изцяло, на сто процента от Фонд „Радио и телевизия“. За повече от 12 години нито едно правителство – нито на БСП, нито на ГЕРБ, не посмя да въведе в действие Фонд „Радио и телевизия“. Той в момента съществува в Закона, но няма управителен съвет, не набира средства и респективно не изразходва средства. Къде е проблемът в това, че финансирането на обществените така наречени „медии“ – казвам „така наречени“, защото всъщност това е проблемът, че докато те се финансират пряко от държавата и докато всяка година директорите на медиите трябва да отидат, за да коленичат пред финансовия министър или пред министър-председателя, за да пише съответно в графата с пет хиляди повече или по-малко – докато това се случва, те не са обществени, а на практика през цялото това време са държавни медии, защото се управляват от държавата, защото техните бюджети и тяхното финансиране пряко зависи от това кое правителство, какво ще поиска и какво те ще му дадат. Това е големият проблем на обществените медии в България в момента. Друг е въпросът, че ние имаме един още по-голям проблем и той е проблемът на обществената функция на медиите, защото, надявам се, всички, които се занимават с медии, ще се съгласят с мен, обществена функция имат не само обществените медии, имат всички медии. Аз бих искал да си помечтая, когато заработи някой ден този фонд, защото се надявам, че няма да го отменяме, а някой най-накрая ще дръзне да го създаде, да го задвижи и да реализира това, което е заложено преди повече от десет години в Закона. Когато той заработи, той би трябвало да се грижи не само за обществените медии, а в него да има една част финансиране за обществените функции и на частните медии, защото иначе няма какво да създават тези обществени функции, ако не е държавното съдействие – не става дума за принуда, а за съдействие и за мотивиране през фондовете. Връщайки се на това, което говорим сега, конкретно по тези текстове – ние ще ги приемем, но за пореден път ще отхвърлим на практика реалното функциониране на обществените медии. Между другото, в нашия закон с Фонд „Радио и телевизия“ е заложен общо-взето английският вариант, по който се финансира Би Би Си, тоест през такси. Именно заради таксите никой не смее да го задвижи, защото трябва един вид да наложи нови такси на гражданите. Въпреки това, дали ще го правим през такси, дали ще пълним този фонд по друг начин, мисля, че на всички нас като законодатели в момента – независимо кое правителство ще е на власт и чие ще е мнозинството, ние трябва да стигнем до ясното съзнание, че обществената функция на медиите, особено на обществените медии е изключително важна и че ние трябва по някакъв начин да дадем своя дял и принос в това да я гарантираме. Господин Рашидов, обръщам се конкретно към Вас, защото сте председател на Медийната комисия. Това е важно и е нещо, което всички ние трябва да се разберем и да свършим. Това е нещо, което не бива да минава и да се прехвърля от едното правителство на другото. Ние трябва да изработим механизми, които да бъдат устойчиви и които да гарантират обществото ни в това отношение. С тези текстове, които ще гласуваме сега, ние нищо не правим, освен че нарушаваме Закона. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Реплики? Не виждам. Изказвания? Госпожо Николова, имате думата за изказване. МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря Ви, господин Председател. Искам да кажа, че за разлика от някои, които не си спомнят какво са правили, когато са имали възможност да взимат решение, и това, че някой е написал две или три есета, не е помогнало за бюджета на Националната телевизия – нито са се увеличили заплатите, нито са успели да закупят техника с тях, но аз съм гласувала и 2013 г. „против“ това нещо, когато БСП намали бюджета, гласувала съм и миналата година „против“, ще гласувам и тази година „против“, за разлика от другите Ваши колеги, господин Симов. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова. Реплика? Имате думата, господин Ерменков. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Николова, аз уважавам личното мнение на гласуващите и че понякога те гласуват в несъответствие с това, което прави парламентарната им група, но само да напомня, че едни от най-големите радетели за намаляване на бюджета на обществените медии, в това число и на Българската национална телевизия, са – няма да им правя реклама като имена – собственици на едни частни телевизии, които имат представители в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Друга реплика? Господин Кутев. АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Николова, ние в тази зала като че ли си говорим, без да се слушаме, защото някак си от Вашето изказване – все едно, че не бях правил предишното. С предишното си изказване се опитах да Ви обясня – не на Вас конкретно, разбира се, а на залата и на гражданите, че въздействието върху обществените медии и върху всички медии може да става както със спиране на пари, така и с даване на пари. Извинявам се, но ние с Вас сме депутати и като депутати би трябвало да имаме височината на мисълта на депутатите, а не да опростяваме нещата до квартален разговор. Защото да твърдите, че с намаляването се контролират медиите, а с увеличаването – не, е ниво на квартална кръчма – нито е журналистическо, нито е депутатско. Моля Ви, вдигнете се по-високо, седнете на стола, на който седите, малко по-изправена, за да имате по-висок поглед върху нещата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Николова. Господин Рашидов, реплика на госпожа Николова, нали? Добре, изчакайте моля Ви, госпожо Николова. ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Госпожо Николова, вижте проблемът не е само в… Ясно, финансиране би трябвало да има, но едва когато ние много сериозно обсъдим информирането на обществените медии и медийната среда. Само ще питам колегите: може ли на шест милиона държава ние да имаме обществени медии, те са няколко – три, с по един генерален директор, с по три заместник-директори и за една новина в Министерския съвет седят седем журналисти? Ние говорим сега за финансиране. А на всичкото отгоре забъркахме фалшивите новини, които нямат нищо общо с темата. Смятам, че е време да се помисли много сериозно за обществените медии, каква реформа да се направи в тях. Много отдавна там нищо не е правено. Разбира се, важни са. Аз много често съм задавал въпроса – или обществените медии и телевизии са търговско дружество, или са обществени медии, финансирани с бюджет. Много въпроси има. Или всички тези медии са обществени, когато много лесно се финансират отвън и изпълняват други функции?! Мога да дам и примери, но не е мястото днес и тук. Говорим за пари. Сигурно ще има нужда да помислим за бюджети на обществените медии, но след като… Аз ще направя всичко възможно като председател на Комисията за много широк дебат, както направихме, и дебат с всички медии за правилата и за бъдещето на обществените медии. Едва след реформа може да говорим само за увеличаване на пари, защото парите не винаги служат на обществото. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Николова. МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател. Изцяло съм съгласна с Вас, господин Рашидов. Аз не съм изказвала някакво различно мнение от трибуната. Господин Кутев, достатъчно съм си повдигнала главата. Знам къде се намирам, но е хубаво и Вие да не забравяте къде сте, какво сте направили и как сте гласували преди няколко години. Тук има достатъчно архиви – в тази сграда, за да е ясно кой какво мнение е изказал и как е гласувал. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова. Имате думата за изказване, уважаеми господин Ченчев. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, би ми било интересно хора, които са работили в медии и не са членове например на Комисията по въпросите на културата и медиите, да присъстват поне на едно заседание и да видят. Аз и вчера отбелязах добрата работа на Комисията, днес ще го повторя и винаги ще го казвам, но там, в Комисията, идват хората, за които говорим в момента. Силно се надявам да ги чуем, когато решаваме да правим нещо, което наистина е необходимо, а именно да помислим за сериозен дебат, широка дискусия за обществените медии и за тяхното функциониране. По принцип госпожа Николова каза, че няма да подкрепи нашето предложение и каза, че е гласувала три пъти „против“, третият път ще бъде днес. Това е всъщност това, за което казвате, че не трябва да се прави – орязване на парите за обществените медии. В Комисията аз и моите колеги останахме с впечатление, че директорите не са доволни. Ще Ви дам един пример, защото тук се говореше и за фалшиви новини. БТА към момента, не че цъфти и прелива от средства, но може да покрива своите дейности и се явява, казвали сме го и преди всички тук, като оазис на липсата на фалшиви новини. Затова е хубаво, когато говорим за медии, първо този дебат да се състои, те самите имат такова желание – за обществени медии става дума. Да, всички медии имат обществен характер, но ние имаме обществени такива. Аз бих се радвал това да се случи, но някак ми се струва и опасно, и държа да го подчертая, ако не е достатъчно добре регламентирано, всичко това, да мине в една структура. За обществените медии говоря. Опасно е и Вие сами може да се сетите защо. Ще се радвам много да чуем първо тях. Въпросът е изключително сериозен и аз благодаря, че в Комисията вече се загатна за подобен дебат и че господин Рашидов го подкрепя. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Реплики има ли? Имате думата за реплика. ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Ченчев, уважаеми колеги! Към Вас и изобщо към патоса от Вашата парламентарна група. Ние тук вкарахме и фалшивите новини, а всъщност се иска едно по-голямо увеличение на бюджета на обществените медии. Със сигурност има недофинансиране и в този сектор. Ние вчера цял ден тук говорихме за увеличаване и на пенсии, и на заплати, и на всичко, защото Вашите предложения са свързани с увеличаване на всички разходи. Не бива обаче да създаваме илюзията, че по-голямото финансиране ще реши въпроса с фалшивите новини. Този въпрос според мен дори не е медиен. Това е въпрос на националната сигурност. Защото фалшивите новини се правят целенасочено, те имат за цел да създадат хаос, притеснение сред гражданите, в определени ситуации да провокират напрежение. Този въпрос е много сериозен, той не е вероятно и за този дебат, но този дебат трябва да се води и в рамките на националната сигурност, и в рамките на медиите. Обществените медии според мен с всички критики към тях изпълняват своя ангажимент и дори са едно от местата, в които можем да говорим за истинска свобода на словото. Ние като управляващи това го усещаме на гърба си често. Тук още веднъж, понеже знам, че колегите от БНР се радват на такива неща, ще кажа, че БНР е една от най-критичните медии по отношение на управлението, въпреки че получава финансирането си от бюджета, което показва, че там няма политическа намеса. Но фалшивите новини няма да се преборят с по-голямо финансиране за обществените медии. Може да има по-голямо финансиране за обществените медии, за да има по-добре финансирани обществени медии. Но автоматично това няма да реши проблема. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. Да, ще Ви дам думата, господин Недялков, за трета реплика. Втората е на госпожа Николова. МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател. То е ясно – в спора се ражда истината. Исках да уточня само на господин Ченчев, че съм гласувала „против“ през 2013 г. за намаляване на бюджета. Миналата година подкрепих господин Симов за увеличаване, както и сега ще гласувам против приетото от Комисията намаляване – това имах предвид, а не за намаляване на бюджета. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова. Трета реплика. Имате думата, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Ченчев! Моят въпрос към Вас е продиктуван от следното: не смятате ли, че наистина националните медии, обществените медии, които се нуждаят от повече финансиране, отварям една скоба – част от тези медии са институти, имат в себе си освен богат фонд, те също издържат и някои от най-интересните и бих казал с най-голям авторитет състави, които има, дали те не трябва още отсега да бъдат финансирани и това финансиране да бъде предвидено с приемането на бюджета. Радвам се, че и други хора ще подкрепят нашето предложение за увеличаване на техния бюджет, защото да не стане така, че из един път, когато отново музиканти или други излязат на протест, отново да се отупа чл. 1, който се оказа много широк член на нашия бюджет, с много големи възможности. Понеже тук имаше лични обяснения, искам да заявя от трибуната на Народното събрание, че аз като журналист съм изключително благодарен на позицията на националните медии по един казус още от 1999 г., когато върху мен се изсипа цялата строгост на държавата, и ако не беше Българското национално радио – така е, господин Биков, още оттогава – нямаше да имам подкрепата на другите журналисти в страната. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Дуплика – господин Ченчев, имате думата. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Биков! Аз се радвам, че Вие се съгласявате с мен и че регистрираме тази недофинансираност. Именно поради тази причина – ето, имате време за размисъл. Чухте дебата, подкрепете нашето предложение. Същото ми е и обръщението към госпожа Николова. След като е радетел не само за обществените, въобще за медиите като цяло, нека и тя да подкрепи нашето предложение. Знаете всички, няма съмнение в тази зала, че обществените медии са недофинансирани. Няма такова съмнение. Що се отнася до репликата на моя колега, ще кажа така: абсолютно прав е, съгласявам се с всичко, но трябва да добавим, че в тези пари, които сега са предвидени според Вашите предложения, изобщо не става дума и не може и да се мисли не само за доброто съхранение, а въобще и за категоризирането на архива на Българска национална телевизия да кажем. Проблем, който е изключително сериозен и не беше поставен. Но за пари там, тъй като трябва наистина много сериозно да се помисли, това е история, това е златен архив на българската държава и той се руши в момента. Мисля, че трябва наистина много сериозно да погледнем на тези неща, защото губим много от паметта си по този начин. Затова сме направили предложенията в този дух. Затова, ако използвам реториката на един колега по-рано през деня, въпреки че ще внимавам за конструкта, трябва да Ви кажа, че по този начин като ги недофинансираме, се страхувам, че ги налягаме, както каза колегата. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Стефан Данаилов и група народни представители. Гласували 134 народни представители: за 31, против 78, въздържали се 25. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 48. Гласували 130 народни представители: за 98, против 31, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 49 има предложение на народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „В чл. 49, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения – Приема субсидиите и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2019 г., както следва: 1.1. на ред I. „Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел“ числото 12 373,0 се заменя с числото 12 393,0 (+ 20,0); 1.2. създава се ред 32 „Българско сдружение на родовете от Македония“, числото 20,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Йордан Цонев и група народни представители: „В чл. 49, ал.1 и ал. 2 се правят следните промени: - в ал. 1 ред II. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия“ числото „173 000,0“ се заменя с числото „200 000,0“; - в ал. 1 Раздел II ред 2 числото „18 500,0“ се заменя с числото „23 500,0“; - в ал. 1 Раздел II ред 3 числото „145 000,0“ се заменя с числото „167 000,0“; - в ред „Всичко“ числото „185 373,0“ се заменя с числото „212 373,0“; - в ал. 2 раздел II. „Капиталови трансфери за нефинансовите предприятия“ числото 380 000,0 се заменя с числото 404 000,0; - в ал. 2 Раздел II ред 2 числото „120 000,0“ се заменя с числото „137 000,0“; - в ал. 2 Раздел II ред 3 числото „39 000,0“ се заменя с числото „46 000,0“; - в ред „Всичко“ числото „381 000,0“ се заменя с числото „405 000,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Изказвания? Не виждам. Преминаваме към гласуване. Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители. Гласували 127 народни представители: за 18, против 31, въздържали се 78. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Гласували 123 народни представители: за 9, против 81, въздържали се 33. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 49, подкрепен от Комисията. Гласували 125 народни представители: за 97, против 27, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 50 има предложение на народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков: „В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Ловеч се правят следните изменения: 1. на ред Априлци числото „2 514,7“ в колона 2 се заменя с „4 195,7“, а числото „256,3“ в колона 6 се заменя с „1 937,3“. 2. на ред Троян числото „15 649,5“ в колона 2 се заменя със „17 330,5“, а числото „1 079,3“ в колона 6 се заменя с „2 760,3“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милко Недялков: „В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Ловеч се правят следните изменения: - на ред Угърчин числото „4 920,7“ в колона 2 се заменя с „5 120,8“, а числото „555,9“ в колона 6 се заменя с „756,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Милко Недялков: „В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Ловеч се правят следните изменения: - на ред Ябланица числото „5 389,4“ в колона 2 се заменя с „6 058,6“, а числото „408,7“ в колона 6 се заменя с „1 077,9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кристина Сидорова: „В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Габрово, на ред Севлиево числото „15 652,9“ в колона 3 се заменя с „17 652,9“, а числото „1 644,7“ в колона 6 се заменя с „3 644,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Иванов: „І. В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Шумен се правят следните изменения: 1. на ред Шумен числото „1 339,9“ в колона 6 се заменя с „16 339,9“ за завършване летния театър – /има проектна готовност/ с озвучаване, общинска собственост – 3 млн. лв., изграждане на парк в кв. Гривица терен 32 дка – общинска собственост/покрит басейн, спортни и детски площадки, велоалеи/ – 4 млн. лв., подземен паркинг в централната част на Шумен и довършване на тунела към паркинга за 250 автомобила – 2 млн. лв. и ремонт на улици в 28 села в община Шумен – 5 млн. лв.; 2. на ред Нови Пазар числото „528,4“ в колона 6 се заменя с „3 528,4“ за ремонт на улици и тротоари – 3 млн. лв.; 3. на ред Каспичан числото „323,8“ в колона 6 се заменя с „6 823,8“ за реконструкция на водопроводна мрежа – 2 млн. 500 хил. и ремонт на улици и тротоари – 4 млн. лв.; 4. на ред Велики Преслав числото „421,8“ в колона 6 се заменя с „2 421,8“ за подмяна на съществуващ и изграждане на нов довеждащ водопровод от Велики Преслав МФОС до група села – с. Драгоево, с. Миланово, с. Мокреш, с. Суха река, и с. Златар – 2 млн. лв.; 5. на ред Смядово числото „305,5“ в колона 6 се заменя с „1 305,5“ за построяване на нов медицински център – 1 млн. лв.; 6. на ред Венец числото „434,0“ в колона 6 се заменя с „464,0“ за изграждане на детска площадка в с. Ясенково – 30 хил. лв.; 7. на ред Каолиново числото „496,0“ в колона 6 се заменя с „37 396,0“ за основен ремонт на улици в населени места – 400 хил. лв., обновяване и реконструкция на парк и площад в с. Тодор Икономово – 900 хил. лв., изграждане на канализационна мрежа и реконструкция на ВиК в с. Тодор Икономово – 35 млн. лв. и изграждане на сграда за тържествени мероприятия – 600 хил. лв.; 8. на ред Никола Козлево числото „335,0“ в колона 6 се заменя с „635,0“ за построяване на стадион в с. Вълнаре – 300 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Николай Иванов и Иван Генов: „І. В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Враца се правят следните изменения: 1. на ред Криводол числото „427,1“ в колона 6 се заменя с „927,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов: „І. В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Видин се правят следните изменения: 1. на ред Белоградчик числото „435,2“ в колона 6 се заменя с „473,2“; 2. на ред Бойница числото „204,9“ в колона 6 се заменя с „225,39“; 3. на ред Брегово числото „320,1“ в колона 6 се заменя с „420,1“. В колона 5 числото 56,0 се заменя с числото „70,0“. В колона 4 числото „552,5“ се заменя с числото „792,5“. В колона 3 числото „4141,5“ се заменя с числото „4478,5“; 4. на ред Видин числото „1 158,1“ в колона 6 се заменя с „1 273,91“; 5. на ред Грамада числото „242,2“ в колона 6 се заменя с „266,42“; 6. на ред Димово числото „626,8“ в колона 6 се заменя с „689,48“; 7. на ред Кула числото „331,4“ в колона 6 се заменя с „364,54“; 8. на ред Макреш числото „202,4“ в колона 6 се заменя с „222,64“; 9. на ред Ново село числото „161,1“ в колона 6 се заменя с „177,21“; 10. на ред Ружинци числото „310,6“ в колона 6 се заменя с „341,66“; 11. на ред Чупрене числото „264,2“ в колона 6 се заменя с „290,62“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Надя Клисурска и Виолета Желева: „І. В чл. 50 в таблицата в раздел Област Пазарджик се правят следните изменения: 1. на ред Стрелча в колона 6 числото „185,3“ се заменя с 1 185,3“. Увеличението е за рехабилитация на общински път ІІІ-8003 Блатница – Смилец – Дюлево от 23+764 до км 38+700. 2. на ред Пазарджик в колона 6 числото „1 532,1“ се заменя с „6 532,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков: „В чл. 50 в таблицата в раздел Област Стара Загора се правят следните изменения: 1. на ред Гълъбово в колона 4 се поставя числото „340,0“. 2. на ред Николаево числото „3 483,2“ в колона 3 се заменя с „3 833,2“, а числото „37,2“ в колона 5 се заменя с „40,92“. 3. на ред Чирпан числото „10 564,1“ в колона 3 се заменя с „11 621,1“, а числото „143,4“ в колона 5 се заменя с „158,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Иван Ченчев и група народни представители: „В чл. 50 в таблицата, в раздел Област Софийска се правят следните изменения: 1. на ред Ботевград числото „310,3“ в колона 5 се заменя с „360,3, а числото „932,3“ в колона 6 се заменя с „985,0”. 2. на ред Горна Малина числото „119,0“ в колона 5 се заменя с „130,0, а числото „440,4“ в колона 6 се заменя с „500,0”. 3. на ред Елин Пелин числото „0“ в колона 4 се заменя с „540,0”. 4. на ред Златица числото „0“ в колона 4 се заменя с „310,0, числото „36,8“ в колона 5 се заменя с „40,0”, а числото „148,0“ в колона 6 се заменя с „170,0”. 5. на ред Копривщица числото „131,0“ в колона 4 се заменя с „160,0, числото „37,3“ в колона 5 се заменя с „40,0”. 6. на ред Костенец числото „814,0“ в колона 4 се заменя с „850,0, числото „135,4“ в колона 5 се заменя с „150,0”, а числото „360,2“ в колона 6 се заменя с „385,0”. 7. на ред Пирдоп числото „405,9“ в колона 4 се заменя с „450,0, числото „68,2“ в колона 5 се заменя с „80,0”, а числото „161,6“ в колона 6 се заменя с „170,0”. 8. на ред Правец числото „333,3“ в колона 5 се заменя с „350,0. 9. на ред Самоков числото „1 048,5“ в колона 4 се заменя с „1 100,0, числото „202,7“ в колона 5 се заменя с „250,0”, а числото „940,3“ в колона 6 се заменя с „1 000,0”. 10. на ред Чавдар числото „105,6“ в колона 4 се заменя с „110,0, а числото „30,1“ в колона 5 се заменя с „35,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Крум Зарков и група представители: „В чл. 50, за Област Русе, сумите в колона шеста за целева субсидия за капиталови разходи да се увеличат със средства за ремонт и рехабилитация на общински пътища, както следва: - Ред 1 – Борово – цифрата „290,6“ да стане „300,0“; - Ред 2 – Бяла – цифрата „423,4“ да стане „440,0“; - Ред 3 – Ветово – цифрата „355,9“ да стане „365,9“; - Ред 4 – Две могили – цифрата „454,1“да стане „465,0“; - Ред 5 – Иваново – цифрата „585,2“ да стане „600,0“; - Ред 6 – Русе – цифрата „1 497,2“ да стане „2 000,0“; - Ред 7 – Сливо поле – цифрата „425,4“ да стане „436,0“; - Ред 8 – Ценово – цифрата „325,1“ да стане „335,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Веска Маринова Ненчева: „І. В чл. 50 в таблицата, в раздел област Пловдив се правят следните изменения: 1. на ред Карлово числото „1 158,2“ в колона 6 се заменя с „2 821,8“. Средствата са за: 1. Град Калофер: ремонт на път от края на града до мост на Бяла река с дължина 7000 м, ширина 6 м, стойност 1 260 000 лв. 2. Град Баня: ремонт на детска площадка на Детска градина „Вяра, надежда и любов“, подмяна на настилката, стойност 40 000 лв. 3. Град Клисура: по повод 140 г. от Освобождението на България – ремонт, почистване и консервиране на паметник „Априлци“ в местността Зли дол, стойност 260 000 лв. 4. Село Розино: изграждане на спортна площадка, стойност 70 000 лв. 5. Село Богдан: ремонт на производни на улица 1-ва, дължина 900 м, ширина 6 м, стойност 50 000 лв. 6. Село Бегуници: ремонт на ул. 4-та, дължина 200 м, ширина 6 м – стойност 80 000 лв. 7. Село Васил Левски: ремонт на ул. 46-та, дължина 300 м, ширина 6 м, стойност 50 000 лв. 8. Село Ведраре: изграждане на спортна площадка (футболно игрище с изкуствена трева), стойност 60 000 лв. 9. Село Войнягово: ремонт и подновяване на спортен терен: трибуни, седалки – 60 000 лв., ремонт съблекални – 8 000 лв., 2 броя бойлери – 800 лв., доизграждане на ограда с мрежа – 15 000 лв., поливане ПВЦ тръби, 300 м маркучи, 2 броя пръскала – 3 500 лв., 3 броя скамейки, арка – 9 000 лв., валиране на терена – 1 500 лв., стойност 97 800 лв. 10. Село Горни Домлян: ремонт на ул. „Т. Генков“ -1, дължина 22 м, ширина 5 м, стойност 53 000 лв.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Стоянова, дали е необходимо да се чете всичко – това са обяснителни бележки към промяната на ред Карлово? Вие дадохте промяната, която се предлага за ред Карлово. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това са предложенията на народните представители и мисля, че точно както са написани, трябва да бъдат изчетени в залата. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „11. Село Домлян: ремонт на ул. 4-та, дължина 200 м, ширина 5 м, стойност 40 000 лв. 12. Село Дъбене: ремонт на ул. 2-ра, дължина 1 000 м, ширина 8 м, от осова точка 106 до осова точка 94, стойност 64 000 лв. 13. Село Иганово: ремонт на ул. 2-ра, дължина 260 м, ширина 5 м, стойност 60 000 лв. 14. Село Каравелово: ремонт на ул. „Владимир Ленин“, дължина 1 000 м, дължина 6 м, стойност 80 000 лв. 15. Село Климент: ремонт на ул. 13-та, от осова точка 9 до осова точка 83, дължина 460 м, ширина 6 м, стойност 77 000 лв. 16. Село Куртово: ремонт на ул. 8-ма, дължина 800 м, ширина 6 м, стойност 35 000 лв. 17. Село Кърнаре: ремонт на ул. 17-та, дължина 150 м, ширина 6 м, стойност 60 000 лв. 18. Село Московец: ремонт на ул. 7-ма, дължина 150 м, ширина 6 м, стойност 30 000 лв. 19. Село Певците: ремонт на ул. 3-та, дължина 160, ширина 6 м и ул. 15-та, дължина 180 м, ширина 6м, стойност 50 000 лв. 20. Село Пролом: ремонт на читалищна сграда на Народно читалище „Наука“, стойност 60 000 лв. 21. Село Слатина: ремонт на ул. 10-та, дължина 100 м, ширина 6 м, стойност 60 000 лв. 22. Село Соколица: ремонт на ул. 13-та, дължина 400 м, ширина 6 м, стойност 70 000 лв. 23. Село Христо Даново: ремонт на ул. 2-ра, дължина 800 м, ширина 6 м, стойност 70 000 лв. 24. Село Мраченик: ремонт на клубна сграда, стойност 15 000 лв. 25. Кв. Сушица: ремонт на сградата на водоема, стойност 30 000 лв. 2. На ред Хисар числото „370,1“ в колона 6 се заменя с „439,7“. Увеличението е за: Село Михилци: ремонт на част от ул. 2-ра, от осова точка 96 до осова точка 107, дължина 353 м, стойност 69 600 лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Дора Илиева Янкова: „І. В чл. 50 в таблицата, в раздел област Смолян се правят следните изменения: 1. на ред Баните числото „555,2“ в колона 6 се заменя с „2 555,2“ – за общински пътища и улици в населените места Давидково, Гълъбово, Баните, Дрянка, Оряховец, Малка Арда, Вишнево, Босилково и др. 2. на ред Борино числото „233,2“ в колона 6 се заменя с „2 233,2“ – за общински пътища и улици 3. на ред Девин числото „547,8“ в колона 6 се заменя с „2 547,8“ - 1 млн. лв. за междуселищен път Триград – Кестен; - 500 хил. лв. за междуселищен път Михалково – Чуреково; - 500 хил. лв. за капиталови разходи за МБАЛ „Девин“ ЕАД. 4. на ред Доспат числото „302,8“ в колона 6 се заменя с „2 302,8“ – за ремонт и реконструкция на общински път Доспат – село Късак 5. на ред Златоград числото „397,4“ в колона 6 се заменя с „10 397,4“ – за изграждане на геотермална отоплителна система на град Златоград – втори етап – 10 млн. лв. 6. на ред Мадан числото „1 008,5“ в колона 6 се заменя с „3 008,5“ – за изграждане на общински пътища Върбина – Боровина и до село Купен, Гарабина, Касап 7. на ред Неделино числото „673,7“ в колона 6 се заменя с „4 173,2“ - 1,5 млн. лв. за доизграждане на междуобщинския път Крайна – Долен; - 2 млн. лв. за общински пътища и улици; 8. на ред Рудозем числото „532,2“ в колона 6 се заменя с „2 532,2“ – за общинските пътища в Рудозем, Елховец, Витина, Поляна 9. на ред Смолян числото „1 921,4“ в колона 6 се заменя с „11 921,4“ - 5 млн. лв. за улици и общински пътища в населените места в община Смолян ; - 1 млн. лв. за построяването на приют за бездомните кучета; - 4 млн. лв. за доизграждането на улиците в град Смолян – „проф. Асен Василев“, „Екзарх Йосиф“, „Студенец“, „Червена скала“, „Атанас Стайков“, „Панорама“, „Дельо Войвода“, „Георги Сава Раковски“. 10. на ред Чепеларе числото „450,5“ в колона 6 се заменя с „2 450,5“ – за улици и общински пътища в селата Павелско, Зорница, Хвойна, Малево и Орехово.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Петрова Нинова и група народни представители: „ХІІI. В чл. 50 в уводното изречение се правят следните изменения: 1. Числото „3 234 390,2“ се заменя с „3 294 390,2“. 2. Числото „294 022,0“ се заменя с „316 022,0“. 3. Числото „38 228,1“ се заменя с „41 228,1“. 4. Числото „179 110,2“ се заменя с „284 110,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Асенов Тишев: „В чл. 50 в таблицата, в раздел област Бургас се правят следните изменения: „На ред Бургас числото „103 475,3“ в колона 2 се заменя с „104 675,3“, а числото „1 677,1“ в колона 6 се заменя с „2 877,1“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Илиев Богданов и група народни представители: „В чл. 50 цифрата 3 234 390,2 се заменя с цифрата 3 235 536,8 (+1 146,6).“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Весела Николаева Лечева и група народни представители: „І. В чл. 50 в таблицата, в раздел област Велико Търново, колона 6, се правят следните промени: „1. Община Павликени – числото „736,4“ се заменя с „4 236,4“ – за стартиране доизграждането на околовръстния (обходен) път на град Павликени. Мотиви: Проектното трасе на околовръстния път пресича АМ „Хемус“ и е целесъобразно този участък от път ІІІ-3 да се свърже именно в зоната на пресичането им. 2. Община Сухиндол – числото „202,9“ се заменя с „8 557,0“ от които: - 1 341,0 – за реконструкция и рехабилитация на част от уличната мрежа в гр. Сухиндол; - 4 853,1 – рехабилитация на водопроводи в населени места от общината; - 1200,0 – за саниране на административни сгради на детска градина и детска ясла; - 960,0 – за рехабилитация на водопровода на с. Бяла река.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Колеги, обявявам 30 минути прекъсване на работата на Народното събрание, преди да продължим с дебатите. (След почивката.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. Продължаваме заседанието, часът е 12,00. Заседанието продължава с обсъждане на чл. 50 от Закона за бюджета. Господин Недялков, преди почивката заявихте желание за изказване. Господин Иванов е след него. Отбелязвам желаещите, ще има много изказвания. Заповядайте, господин Недялков, имате думата. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Излизам по предложенията, които са направени от мен в допълнение на чл. 50 от Закона за държавния бюджет – това са три предложения на територията на Ловешка област. Преди това искам да кажа, че в областта се забелязва трайна тенденция през последните няколко години за липса на повишаване както на изравнителната субсидия, така и на субсидията за капиталови разходи на общините в Ловешка област. Тази тенденция е особено забележима примерно за една от добрите общини на нашата територия, каквато е община Троян, която не е получила задоволително обяснение от Министерството на финансите – защо от няколко години няма нарастване на тази част от държавното финансиране. Затова ние с колежката Валентина Александрова правим предложение тази година на територията на община Троян да започне финансирането на доизграждането на третата следваща нова клетка на Регионалното депо за твърди битови отпадъци, което обслужва освен територията на община Троян, също така и община Априлци. Ние сме разделили субсидията за капиталови разходи, както на община Троян – нашето предложение е такова, така и на община Априлци. Нека да се знае, че в скоро време депото ще бъде запълнено и необходимостта от изграждането на трета клетка е изключително наложително. Второто предложение, което е направено от мен, е за повишаване на капиталовите разходи на община Ябланица, която също страда от дефицит както на изравнителна субсидия, така и на субсидия за капиталови разходи. Това е за реконструкцията на едно селско училище в село Брестница, проектът за което е готов. Направена е цялата проектосметна документация и мисля, че в едно живо село, каквото е село Брестница, трябва да бъде реновирана сградата на училището. Последното предупреждение – третото, е отново за училище, и то също както в Брестница се казва „Христо Ботев“. Това е за довършването на една реконструкция на едно училище в село Кирчево – училище „Христо Ботев“. Реконструкцията е започнала още през 2001 г. и така недозавършена, а там учителският колектив е един много боен колектив. Децата са готови да продължат образованието си, трябва да се подпомогне общината само с 200 хил. лв., за да завърши ремонтът на училището. Вярвам, че Вие ще подкрепите тези мои предложения. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Недялков. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Господин Иванов има думата за изказване. ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Учудващо е, че днес тук, когато обсъждаме именно този важен момент, а именно финансирането на общините в Република България, няма нито един представител на Министерския съвет. Да направя една прелюдия към своето изказване, моите предложения. Знаете, уважаеми колеги, и още вчера Ви го припомних, че ние направихме едно предложение в Закона за публичните финанси, в което този режим на отпускане на средства на общините да минава през Народното събрание, през органа, който определя разходите на държавата, органът, който приема държавния бюджет. Направихме предложение да се спре тази порочна практика, в която на калпак, без ясни критерии министър-председателят с решение на Министерския съвет раздава пари на общини, и то само на свои общини. А именно по тази причина днес не само аз, но и моите колеги сме направили своите предложения за общините в своите области, за конкретни обекти, които са необходими и изключително важни за местната инфраструктура и за подобряването на качеството на живот на гражданите и живущите в тези големи и малки населени места. Област Шумен не прави своето изключение. Да припомня, че миналата година с решение на Министерския съвет се отпуснаха средства в района, и то по доста, пак казвам, неясни критерии. Не се знае кой и кога трябва да кандидатства, не се знае кой с какъв обект да кандидатства. Една сутрин се събужда господин премиерът и решава, че тези пари трябва да се дадат. Аз си направих труда, уважаеми колеги, да разговарям с гражданите на тези общини и да разбера какви са техните конкретни нужди, от какво се нуждаят да бъде подобрено в тяхното населено място, за да могат те да имат един нормален живот, и то да бъдат средства, които са гарантирани в Закона за държавния бюджет. Крайно съм изненадан защо Комисията не подкрепя подобни предложения, защо народните представители, които представляват своите региони, не могат да защитават интересите на своите граждани? Например за град Шумен, конкретно за град Шумен предлагам да се отпуснат средства за завършване на Летния театър, да се завърши изграждането на парка в квартал Гривица, където общината се опитва сега да го подари, да го хариже на частен собственик, на един господин, който да направи незнайно какво съоръжение, с незнайно каква потребност и кой ще го ползва, а в същото време искам тук от името на своите граждани да се отпуснат конкретно средства този парк да бъде направен и да се ползва от гражданите. Това е един освободен военен имот, който наистина е идеален за парк, а в този район няма такъв парк. Записал съм, че трябва да се отпуснат средства за спортни детски площадки, за велоалеи, подземен паркинг в централната част на град Шумен, довършване на тунел, ремонт на улици в 28 села, защото кметът на община Шумен, който е от ГЕРБ, очевидно не го интересува. Вече трета година е кмет на община Шумен – не отпуска никакви средства за селата в община Шумен. Сега е моментът тук да бъде подкрепено, за да може тези села да бъдат с ремонтирана инфраструктура. За Нови пазар – също: да се отпуснат 3 милиона лева за ремонт на улици и тротоари, защото след управлението на кмета на ГЕРБ там е като паднала бомба от война. Мина един воден цикъл и няма кой да асфалтира улиците, а хората си трошат колите. В крайна сметка Народното събрание е органът, който може да направи това нещо. В Каспичан – да се отпуснат пари за реконструкция на водопроводната мрежа. Да не се стига до парадокси, в които ВиК-то да ходи да събира средства от джоба на гражданите, за да може да ремонтират водопровода. Едно безумие и заради това в момента е на Прокуратура. Във Велики Преслав – подмяна на съществуващ водопровод с изграждане на обединен водопровод на няколко села, които от години чакат да се отпуснат пари и са постоянно на воден режим. Драгоево, Новано, Микре, Суха река, за Смядово, за построяване на медицински център в Завенея, за построяване на детска площадка в Ясенко, за Каолиново, за основен ремонт на улици в населени места, за Никола Козлево, построяване на стадион, където липсва в едно село Вълнаре, въпреки че кметът е Ваш. Виждате ли, че ние от БСП не делим гражданите от коя политическа сила е избран кметът. Важно е на тези хора да им се даде възможност да водят нормален живот, и то по начин и ред, който е установен от закона – именно през държавния бюджет, а не с феодални владения, където единствено падишахът – господин Борисов – премиерът, решава как да отпусне парите и неясно на какви основания. Днес е моментът да се промени тази практика. Затова Ви умолявам, колеги народни представители, да гласувате, да подкрепите тези предложения, защото, пак ще се повторя, те излизат именно от гражданите и излизат от тези, които са избиратели – и Ваши, и наши, и на всеки един тук в тази зала, и те имат конкретни нужди. Те са отбелязани в тези предложения. Не да караме по един ред, който ще продължи с години наред, с години наред и ще бъдат ощетявани много, десетки граждани. Благодаря. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Моля народните представители да заемат местата си! Трудно се говори от трибуната. Много Ви моля за тишина в залата! Има ли реплики? Няма. Следващи изказвания? Има още трима или четирима, петима и повече. Всички ще имате възможност да се изкажете. Заповядайте, госпожо Лечева, имате думата за изказване. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми дами и господа, колеги народни представители! За съжаление, трябва да повторя думите на колегата от ляво, който преди малко каза за един сериозен проблем, който касае начина, по който се разпределят средствата на българските данъкоплатци. За съжаление, през последните години се затвърди изкуствената практика умишлено да се занижава приходната част на бюджета, за да може абсолютно непрозрачно пред българските граждани да се харчат техните средства. Абсолютно субективен да бъде подходът по начина, по който се разпределят те по определените общини и населени места. Това, което, разбира се, ни се представя през годината Борисов да вади като фокусник от джоба си пари за хората с увреждания, пък обещания от рода: едно стадионче за 100 млн. лв., разбира се не е в европейската практика и това като народно представителство трябва да го променим. Моите въпроси са свързани например със средства, които са необходими за инфраструктура, за ВиК мрежа, водопроводна мрежа, и, разбира се, най-вече със саниране във Великотърновска област – в общините Павликени и Сухиндол. Нарочно списъкът е много скромен, защото пък във Великотърновска област се носи слухът, че не Борисов, а Цветанов е определял как се разпределят средствата и от него зависи дали един проект ще успее и дали един проект ще се финансира. Затова ние бяхме скромни в нашите искания, защото по-добре е да отидем да се разберем с господин Цветанов, а не тук, когато се обсъжда бюджетът. Въпросът ми е свързан с министъра на финансите, за съжаление, него го няма и може би някой от управляващите, които са правили този бюджет и които са участвали във формирането на бюджета, да ни кажат по-подробно: как виждат програмата за енергийна ефективност или за санирането? Една изключително несправедлива програма. По начина, по който беше реализирана, несправедлива към българските граждани, каква е Вашата визия по отношение на Програмата за енергийна ефективност? Защото Вие от това че предизборно направихте и реализирахте част от тази програма, изхарчихте чисто предизборно едни 2 милиарда – огромен обществен финансов ресурс, но това остана с лошото усещане на българските граждани, че една част безплатно се възползват, а друга ще трябва да плащат. Така че искам да чуя някакъв отговор и някакъв аргумент за това, което преди малко казах. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Лечева. Има ли реплики? Няма. Следващо изказване? Господин Николай Иванов има думата за изказване. Заповядайте. НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за увеличаване на средствата за капиталови разходи на община Криводол в област Враца с 500 хил. лв. Общината е с такова географско положение, че когато възникнат тежки ситуации по главен път Е79, целият трафик в посока Видин и Дунав мост 2 и обратно – в посока София и Варна, се пренасочва през тази малка община, чиято лична мрежа не е проектирана да поеме такова интензивно движение. През лятото и до края на месец октомври това се случи вследствие на един ремонт на главен път Е79, преди няколко дни отново вследствие на тежката зимна обстановка се наложи пренасочване на цялото движение през уличната мрежа на общинския център и част от републиканската мрежа на територията на общината. Изключително тежки деформации има по уличната мрежа, които Министерството на регионалното развитие пое ангажимента аварийно да ремонтира, но това няма да е достатъчно, особено при бъдещи такива ситуации. Затова моля да бъде подкрепено моето предложение за достатъчно средства, които самата община не може да осигури за ремонт на уличната мрежа, още повече че самата община е в изключително тежко финансово състояние. Надявам се, че ще получим подкрепа за това и предварително Ви благодаря. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Има ли реплики? Няма. Желаещи за изказване? Поглеждам и към другите групи. Заповядайте, господин Али, имате думата. След това господин Кирилов, за да не са от една и съща група изказващите се депутати. ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Съжалявам, че министърът на финансите го няма, но предполагам наблюдава процесите по медиите, за да чуе това, което народните избраници, народните представители предлагат тук относно Бюджета на Република България за 2019 г. Много грозно изглежда между другото – снощи и по новините гледах, когато народни представители се изказват – няма реплики, няма дуплики, всичко е окей в страната, България цъфти! В един момент да не се окаже, че това да Ви изиграе, обръщам се към управляващите, една много лоша шега. Тук сме народни представители, за да има дебати, казуси и диспути, за да се намери най-доброто решение за всички общини в България, и като цяло за всички живущи в страната, за да не продължи тази емиграция, която вече е може би над три милиона. Уважаеми колеги, в Законопроекта са отчетени редица дългосрочни предложения на общините за подкрепа на финансово по-слабите общини. Разбира се, има и положителни неща в самия законопроект, включително предложеното увеличение на субсидиите за делегираните от държавата дейности за 2019 г. Същевременно обаче трябва да отбележим, че положителните промени по отношение на финансирането на повечето делегирани от държавата дейности ще осигурят предимно, забележете, догонване на ръста на минималната работна заплата, отколкото достойното заплащане на труда в бюджетната сфера. Важните трансфери за местни дейности, общата изравнителна субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи и за зимно поддържане и снегопочистване остават далеч под нивата, които биха осигурили ефективно качество на публичните услуги и адекватен ресурс за поддържане на общинската пътна мрежа. От години общините чрез Националното сдружение на общините в република България предлагат да се осигури относително равнопоставено финансиране на републиканската и общинската пътна мрежа с цел осигуряване на еднакво качество за гражданите, които живеят в тези населени места. Следва да се отчете, че общата дължина на общинската пътна мрежа в Република България е 19 500 км. Това сме го коментирали, когато обсъждахме и Закона за тол системата, когато с министъра имахме спорове и казвахме, че общинската пътна мрежа е толкова, колкото е и републиканската, включая и магистралите в Република България, тоест 20 хил. на 20 хил. километра. Имайки предвид, че улиците по населените места са още 57 хил. км, от които колеги, 65%, са в крайно лошо състояние, ние трябва да помислим добре и да намерим точния механизъм когато разпределяме финансовите средства. Приема се бюджет, за да има равнопоставеност между живущите и тези, които пътуват през тези републикански пътни мрежи и инфраструктури като магистрали не само български, но и чуждестранни граждани. Уважаеми колеги, Националното сдружение, когато обсъждаше чл. 54, ал. 3 от Закона за публичните финанси, в резултат на тези промени и механизма, между другото, без да се обсъди с кметовете на общини, остави 19 общини без да получат финансиране, без тази изравнителна субсидия за 2019 г. Имам предвид, че тези общини са добре финансово – общини като Пловдив, като София, като крайбрежните общини, които са в Република България, но това не е начинът да спираме тази общини от финансиране. Завършвам, господин Председател. Ние от „Движението за права и свободи“ сме подготвили такъв механизъм за разпределение и може би в следващо управление на страната, което очакваме да се случи, ще предложим по-адекватно разпределение на тези средства. Уважаеми колеги, нека това, което общините в Република България желаят и понеже сме зимен период, през този зимен период да заложим – това е мое предложение и на групата „Движение за права и свободи“, допълнителни средства от 3 млн. лв. за зимно поддържане и за снегопочистване, които да са като резерв в Министерството на финансите, а при необходимост или бедствено положение определените общини да бъдат финансирани именно от тези средства. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Али. Има ли реплики? Заповядайте – за реплика. СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танер Али, много внимателно изслушах Вашето изказване относно Законопроекта за бюджета на Република България за 2019 г. Какво точно имахте предвид, когато казахте, че изравнителната субсидия, целевата субсидия за капиталови разходи, и най-вече за зимна поддръжка и за снегопочистване, остава далеч под нивата, които биха осигурили едни по-качествени публични средства, като се има предвид, че в бюджета за 2019 г. точно за тези услуги са заложени 10 милиона повече, отколкото в бюджета за 2018 г.? Точната сума е 294 милиона. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Али. Заповядайте, имате възможност за дуплика. ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Али, имах предвид това, че увеличение с 10 милиона на бюджета е крайно недостатъчно за всички общини в Република България поради простия факт, че има различни общини и различни територии в страната. Ако започнем от Родопите, където са най-трудно достъпните региони и където за километър се правят почти двойно по-големи разходи за зимно поддържане и преконструиране на свлачища, тези средства спрямо другите – в Северна България, в Североизточна България или Южна България, са съвсем различни. Имайки предвид отчетите от миналата година на Националното сдружение на общините и на всички кметове на общини, е изчислено, че тази година, ако имаме и сурова зима – дано да не е такава, да се молим на Всевишния това да не се случи, но ако се случи, тези средства, които са заложени допълнително, както и всяка година, ще има неразплатени разходи от страна на общините към фирмите, като задължения. Именно затова беше моето предложение – за допълнителни 3 млн. лв. в бюджета на страната, като резервен ресурс за зимно поддържане през 2019 г. Уважаеми колеги, уважаеми господин Али, аз се надявам, че този бюджет, който е увеличен от общия бюджет за страната с близо 456 млн. 100 хил. лв., ще бъде почти на нивото на средствата, които бяха миналата година. Защо? Защото в тези средства е включено увеличение на заплатите, увеличение на средствата, които допълнително ще се изплащат като разходи спрямо местните дейности. Това е отговорът ми. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Други изказвания? Господин Кирилов отдавна имаше желание да вземе думата. Заповядайте, господин Кирилов. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С колегите ми от София-област сме направили предложения за повече средства в бюджета за общините. Не вярвам, че това ще бъде подкрепено, но все пак искам да кажа и няколко думи по механизма за финансиране на общините и за една крачка в правилната посока – за ограничение на изравнителните субсидии на общините с повече средства. За пръв път в бюджета има такъв механизъм, с който се изчислява как общините, които имат повече средства, да не получават изравнителна субсидия. Това е инструмент, който спомага или трябва да бъде използван за една вътрешна кохезия в страната и за изравняване на стандартите между равнищата в различните общини. Хубаво е, че се прави тази крачка, но лошото е, че част от показателите при изчислението – кои общини да имат изравнителна субсидия и кои да нямат, не са достатъчно обективни. Смятам, че не може да се гледат само постоянните данъчни постъпления, а трябва да се гледат и другите постоянни постъпления в местния бюджет. Става така, че общините, които имат прекалено големи местни приходи, ще получат изравнителни субсидии, а в същото време общините, които нямат достатъчно бюджет да извършват собствените си дейности – защото имат добра събираемост, няма да получат изравнителна субсидия. Радвам се, че се върви в тази посока и голяма част от тези общини, като София и Пловдив, които имат достатъчен бюджет, не получават изравнителни субсидии. Смятам, че проблемът трябва да бъде решен с една по-голяма финансова децентрализация – част от приходите от данък общ доход и от корпоративния данък да остават в общините, където са регистрирани хората или фирмите, които работят на територията на тези общини. Това е предложение, за което е говорено от доста дълго време. Надявам се, че в следващите бюджети ще продължим тази хубава крачка и ще го направим реалност. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов. Има ли реплики? Заповядайте, господин Иванов – реплика. АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега Кирилов, аз се радвам, че подкрепяте политиката на Министерството на финансите. Това предложение беше дискутирано и в Бюджетната комисия, а именно как изравнителната субсидия и тази за капиталовите разходи да бъде още по-справедливо разпределена по общините, които не само, както Вие казахте, имат санкция поради това, че недобре формират приходната си част, а и с това, че някои нямат големи фирми, големи данъкоплатци на територията си, и затова под една или друга форма републиканският бюджет да бъде по-справедлив към тях, за да помогне на българските граждани дори и в тези по-малки общини. Всъщност не са малко общините, които няма да имат изравнителна субсидия за тази година, няма да получат една финансова инжекция, която да достигне до гражданите и населението в територията на тези общини. Това предложение за по-голяма децентрализация, за което Вие казахте, е обсъждано от много години. Мисля, че не е толкова много и наистина има своите нови нюанси и мисля, че добрата практика, която започваме, можем да доразвием в следващите години. Благодаря Ви все пак за подкрепата, която изразихте към политиката за тази година и по изравнителната субсидия. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов. Дуплика ще вземете ли, господин Кирилов? Има ли други реплики? Няма. Заповядайте. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Това е добра крачка, но лошото е, че пътят към ада е постлан с добри пожелания и намерения. Пак казвам: не може в тази формула да участват само постоянните данъчни приходи, не може една община, която има достатъчно много други местни приходи, да получи изравнителна субсидия, а такива общини, които нямат никакви местни, допълнителни приходи, да получават някаква минимална субсидия. Да, правилната крачка е. Надявам се, че този проблем ще бъде решен в следващия бюджет. Надявам се, че тази финансова децентрализация ще бъде направена. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов. Следващо изказване. Заповядайте. ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Трябва да споделя с Вас, че ситуацията, в която се намираме, е ситуация на дежавю. Миналата година по това време имахме предложения, свързани с финансовото разпределение на помощи за общини или конкретни програми – ние предлагахме, Вие нехаехте, не приемахте, разбира се. За съжаление, имам усещането, че този път нещата са в ситуация на дежавю. Ние отново предлагаме, Вие няма да ги приемете вероятно, но ми се иска да отворите малко повече сетивността си и социалната си чувствителност към съвсем обикновените проблеми на хората, жители на град Карлово. След разговори с тях и с кметовете на населени места още от миналата година, аз ще си позволя тази година да предложа онова, към което те се стремят, да бъде подобрено в техните селища. Това обикновено е свързано с малките улици, а не с големите пътища и магистрали. Предлагам в чл. 50 в таблица, Раздел „област Пловдив“, да се направят следните изменения: „1. На ред Карлово числото „1 158,2 млн.“ в колона 6 се замени с „2 821, 8 млн.“. Средства за ремонт на улиците в град Калофер, град Баня, град Клисура, село Богдан, село Бегунци, село Васил Левски, село Ведраре, село Войнягово, село Горни Домлян, село Домлян, село Дъбене, село Иганово, село Каравелово, село Климент, село Куртово, село Кърнаре и още няколко селища, в които имаме предложения за ремонт на детски площадки. Завършвам с призива колегите от област Пловдив, включително и председателят на Комисията, да отворят наистина своята чувствителност към проблемите на хората в малките населени места и да подкрепят предложението. Само допълвам предложението – на ред Хисаря числото „371,1“ в колона 6 да се замени с „439,7“. Още веднъж призовавам за Вашата социална чувствителност към проблемите на малките населени места и хората в тях. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ненчева. Има ли реплики? Няма реплики. Господин Попов, имате думата за изказване – заповядайте. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С различни законопроекти, които впоследствие стават закони, разбира се, Вие вменявате все повече задължения и отговорности на общините, без обаче да им бъде осигурен съответният ресурс, за да изпълняват тези вменени им от Вас задължения. Като такъв фрапантен пример бих могъл да посоча, ето едно писмо до директора на Областна дирекция по безопасност на храните: „Относно: във връзка с постъпили множество сигнали в Българска агенция по безопасност на храните“. Какво според това писмо се вменява като задължения на общинските съвети и на съответните общини: „Според изискванията, посочени в чл. 40, ал. 3 от Закона за защита на животните, общинските съвети приемат Програма за изпълнение на Национална програма и План за действие на съответната община, които отговарят на изискванията в наредбата по ал. 2. Преброяването на безстопанствените кучета и котки е пряка компетентност на общините. В тази връзка е необходимо да се обърнете за официално съдействие към съответните общини с искане за предоставяне на наличните данни за популацията на безстопанствените котки и за динамиката ѝ през последните три години“. Ето, кметовете трябва да броят безстопанствените котки и динамиката им през последните три години – това вменявате като задължение на кметовете и на общините. Това е фрапантен пример. В Проекта за държавния бюджет за 2019 г. на практика не са възприети предложенията на общините, обобщено направени през Министерството на финансите от Сдружението на общините. В тези предложения увеличението на делегираните от държавата дейности – администрация, образование, здравеопазване, култура, спрямо 2018 г. е за 139,7 млн. лв., а в Проекта на бюджет са предвидени 92,7 или с 47 млн. лв. по-малко. Още по-драстично е положението при трансферите за местни дейности – изравнителна субсидия, зимно поддържане, субсидия „капиталови разходи“. Предложението на общините е за увеличаване на 146 млн. лв. спрямо 2018 г., а в бюджета за 2019 г. държавата е предвидила увеличение само 23,3 млн. лв. Нещо повече, в свое изявление от 28 октомври 2018 г. премиерът Борисов казва: „В бюджета за следващата година има над половин милиард лева повече за общините, предимно в Северна България. Ръстът на изравнителната субсидия за Северозападна България е над 114%“. Цифрите обаче категорично показват нещо друго. Ръстът на изравнителната субсидия за общините от областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч е под 20% – близо пет пъти по-малко от обявеното от премиера. Той твърди още, че приоритетно има средства за развитие на уличната мрежа и общинските пътища. Тази инфраструктура общините финансират основно със средства от целева субсидия за капиталови разходи и собствени приходи. В Проекта за бюджет през 2019 г. нейното увеличение за общините спрямо 2018 г., е само 6% – от 164 на 174 милиона. Дали това може да се определи като приоритет, уважаеми народни представители? На практика обявеното голямо увеличение на бюджета за общините покрива увеличението на заплатите, на делегираните от държавата дейности и ръст на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г, както и тези безумия, които преди малко прочетох, вменени на общините. Всъщност тях даже не може да ги покрие. За разлика от Министерския съвет, който чрез постановления, без ясни правила, без прозрачност раздава на калпак на свои общини и приближени, на 99% на свои общини, държавни пари, за Видинска област има 11 общини. Ние сме предложили за всичките 11 общини, без оглед на това коя община, образно казано, според управляващите е наша, ваша, защото във всички общини живеят достойни български граждани, увеличаване на капиталовите разходи с около 10%, защото в Северозападна България и във Видин основният работодател са общините. Там няма работа, там няма, за съжаление, вече останали и хора в работоспособна възраст, защото всички са или в чужбина, или по големите градове. Основен работодател, пак повтарям, остават общините, които всяка година губят свой капацитет изобщо да изработят или да защитят, пък и да изпълнят някакъв проект с евросредства, от друга страна. Тези общини разчитат на помощта на държавата. В този бюджет обаче няма такава помощ и Северозападът, въпреки призивите тук и това, което Ви прочетох от господин премиера, отново не е на картата. Отново за Северозападна България, и в частност за Видин, за всичките 11 общини, не са предвидени във фокуса на държавата, не е предвиден целеви и диференциран подход, защото не може да сравните дори областният център Видин със София или Брегово с Пловдив, за да има един и същи подход. За тези общини трябва целева помощ от държавата, за да могат да догонят останалата част от България, защото в момента те са извън България. В момента като стандарт на живот, като възможности, те наистина са извън останалата част на България. Не че в останалата част на България са цъфнали и вързали, но в Северозападна България, и в частност във Видинска област, положението наистина е трагично. Там все повече се обособяваме като един резерват, като територия без хора, без възможности за икономически растеж, с изнесени администрации на централната власт, които отиват в съседните области или се връщат тук, в София. Няма възможност за развитие на бизнес. Инфраструктурата към Северозапада също я забравихте и я отменихте. Благодаря Ви. (Шум и реплики.) Приключвам, уважаеми господин Председател. Надявам се да приемете това наше предложение и наистина да се обърне специално внимание на Северозапада. Поне всички твърдите, че искате да бъде обърнато внимание, но друго виждаме тук, в Проекта за бюджет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Има ли реплики? Не виждам. Ще дам думата за изказване на господин Тошев, за да прекъснем малко изказванията все от едната страна на залата. Господин Тошев, имате думата. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вчера не станах да опонирам срещу това, което казаха моите колеги, само искам да им кажа за статистиката. Има Държавен статистически институт, има и евростатистика – отворете тях и когато показвате тези листа, поне вземете верни числа. Грешката Ви беше повече от двойна, повече от двойна беше грешката, отворете си интернет и ще видите. Второ, чест и почитания за тези предложения, които ги правите. Ето го, финансовият министър е тук, една груба сметка, не съм я правил с точност до хиляди левове, но до милиони горе-долу е вярна. Кажете на финансовия министър и на председателя на Финансовата комисия към парламента откъде да вземат тези 140 и повече милиона лева, за да ги добавят към субсидиите на общините? Как да ги вземат? И другото, не е ли малко нагло – има колежка в Централна България, която е предложила 11 пъти увеличение на това, което предлага правителството – 11 пъти! Дотук. Специално за Видин – защо е на това дередже и какво наследяваме? Кметът до 2015 г. е на БСП, 21 милиона лева задължения при 36 милиона бюджет. (Шум и реплики.) Седем милиона просрочени, блокирани сметки, блокирана каса, блокирани вода, ток, светофарите не работеха във Видин – при кмет на БСП. Да, да, тук е колегата Попов, той ще Ви каже същите факти. (Шум и реплики.) Сега управлява кмет на ГЕРБ. Наследихме над 80 делà от контрагенти на общината за принудително изплащане на задължения. Провален проект за над 5 млн. лв. Спасен е и в момента е готов. Епиграфски център – изцяло провален. В момента работи. Структурата на безработица, за която толкова много говорите в момента, във Видинска област безработицата е колкото средната за страната. Само че благодарение на Вашето управление безработните, които и в момента са безработни, нямат никаква квалификация, никаква и колкото и да се мъчим сега да ги квалифицираме, някои от тях нямат и диплома за средно образование. При кмета на БСП – ето го финансовия министър тук, събираемост на местни данъци и такси 47%. Сега при средна за страната около 70%, във Видин е 75%. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Много красив регион за живеене е Видин, изключително красив регион за живеене е. Видин през тези три години, откакто управлява ГЕРБ общината, стана академичен център. (Смях и реплики: „Ооо!“ от „БСП за България“.) Във Видин това лято… Да, колкото и да Ви е смешно. Госпожата, която най-много се смее, видната спортистка, едва успяхме да си откупим гребната база. Гребната база ни беше взела, стрелбището на крайдунавския парк, един комплекс – хранителен и търговски. Както и да е. В момента задълженията на общината са намалели повече от двойно, като просрочените са под 1 милион и се изплащат редовно и нямаме запорирани сметки, и нямаме дела. Ако погледнем Видин по отношение на инвестициите, без Дунав мост 2, Видин е на едно от челните места в страната по инвестиции на човек от населението. Ако включим и Дунав мост 2, ще бием София, защото София си включва метрото, ние не включваме Дунав мост 2. Който може да смята, може да го види. Другото, за Е-79, колеги от Северозапада и от цяла България, защо нямаме път? Защото съдиха доклада по ОВОС за Е-79, за изграждането на новото трасе, за село Костичовци, че имало гнездене на скорци и нямало къде да гнездят скорците, затова нямаме още път. Четири години се забави проектът. Сега има над 8000 отчуждителни процедури, за да може да се придвижи. Все пак ГЕРБ спазва законите и трябва да спазваме законите. Изработват се парцеларните планове и се променят ПУП-овете, ако някой не знае. В момента във Видин по „Региони в растеж“ и по линия на Министерството на околната среда и водите се изпълняват проекти за над 70 млн. лв. Ако не беше сменено управлението на БСП във Видин с ГЕРБ, сега Видинска община при четиридесет и няколко милиона бюджет щеше да връща 75 милиона за водния цикъл заради провалена пречиствателна станция. В момента тя се довършва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тошев. Това беше изказване. Реплики има ли? Господин Попов иска реплика. Госпожа Лечева – също реплика. Имате думата, господин Попов. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Тошев, това, което казахте за спрените светофари, е абсолютно вярно, само че това беше след управлението на господин Видов – кандидат-кмет и кмет от ГЕРБ, който в момента е осъден на последна инстанция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) На последна инстанция е осъден. Когато застъпи кметът на БСП във Видин, в общината нямаха химикалки, химикалки, с които да пишат. Светофарите бяха спрени. Двадесет и два милиона лева задължения – 22 милиона лева задължения! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това, което казахте, е вярно, но се отнася за местното управление на ГЕРБ. Казахте, че безработицата във Видин е била намаляла. Сигурно е така към настоящия момент и аз ще Ви кажа защо. Защото БСП осигури финанси, които бяха отпуснати за Видин по времето на Орешарски. Сега с тези пари – над 12 млн. лв., Вие ще правите площад във Видин. Разбивате мрамора и както в София, ще слагате някакви павета и пясък. Е, не може да го разбиете, още не може, защото това е градено с години, наистина хубав площад имаше във Видин. От Камарата на архитектите казаха, че е необходима съвсем малка реконструкция, но трябваше да се изхарчат 12 млн. лв. и фирмите във Видин просто не могат да смогнат да наемат хора и разбият площада. И затова в момента безработицата може да е по-малка. Втори фактор за по-малката безработицата във Видин е, защото не отиват в Бюрото по труда. Хората живеят по лична карта във Видин, но са някъде из страната или в Румъния и си работят там. Затова безработицата е намаляла. Защо нямаме път? Ами, защото по времето на правителството на Орешарски пътя Е-79, високоскоростен, четирилентов, беше вкаран в Оперативна програма „Транспорт 2014 – 2020“, като приоритет. Дойдохте Вие, дойде Близнашки и го изкара от Оперативна програма „Транспорт“. Ето затова няма път. Сега имахме няколко въпроса към регионалните министри – всичките от ГЕРБ – ами, като въведем тол таксите, евентуално след 2020 г., след 2030 г. и така нататък. Това е истината за Видин и всички хора от Видин… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, уважаеми господин Председател. …уважаеми господин Тошев, и Вие я знаете, и аз знам, ние сме си от Видин, видинлии. Аз наистина се надявам Вие да подкрепите нашите предложения, защото, когато завършиха последните парламентарни избори, ние с колегата Топчиев предложихме една декларация на всички депутати от Видинския регион, с приоритети. За съжаление, само ние двамата я подписахме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Има ли друга реплика? Заповядайте, госпожо Лечева. (Шум и реплики.) Госпожо Лечева, извинете. Моля за ред в залата! Господин Аталай, моля, заемете мястото си, не е удобно в гръб да Ви наблюдавам вече толкова време. Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Лечева, ще отчетем времето. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители! Моята реплика към господин Тошев е именно от нашата загриженост срещу безпринципното разпределение на средствата за общините. Във Вашето изказване отново делите на общините на ГЕРБ и на БСП. Ние искаме ясно да бъдат разписани финансовите средства, с които ще се подкрепят българските общини, а не за определени общини да ги вадите като фокусници от ръкава. Ето, ще Ви кажа: защо например в община Варна се отпуснаха 140 милиона държавни средства? Защо не се отпуснаха например за Великотърновска, за Видинска, както Вие казвате? Защо сте против например да се увеличат средствата за Видин? Аз бях в Макреш – изглеждаше като евакуирано селище. Обезлюдени са, защото няма никакви инвестиции в тези селища. Ние сме срещу безпринципното разпределение по начина, по който го правите. Миналата година чрез Постановление на Министерския съвет разпределихте близо милиард и половина, и тази година ще разпределите – ето срещу това сме и срещу деленето на общините на БСП и на ГЕРБ. А за това, което си позволихте да кажете – нямам нищо общо с гребната база. Ако намерите, че е моя собственост, аз ще връча на Вас тази собственост. (Реплики от ГЕРБ.) Ама, тя не е била никога моя, разбирате ли? Никога не съм претендирала за каквото и да е било. Моля Ви! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Лечева. Друга реплика? Заповядайте, госпожо Атанасова. Това е трета реплика към изказването на господин Тошев. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Тошев, в изказването си пропуснахте да отбележите: репликиращият Ви господин Филип Попов, който от вчера прави подобни изказвания, свързани с бюджета на община Видин, колко пъти е бил народен представител от тази област (реплики от „БСП за България“) и в кое правителство колко средства са отпуснати не само за областния център Видин и за общинските такива, защото на мен ми омръзна да слушам фалшиви новини от тази трибуна (реплики от „БСП за България“), и конкретно от господин Филип Попов през последните няколко дни. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Дуплика на господин Тошев, след това лично обяснение на господин Филип Попов. ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. По отношение на числата, четете бюджета, който е представен от Министерския съвет в Народното събрание, а не този на „Позитано“, защото се обърквате. Другото е официална информация – при Румен Видов задълженията на община Видин са осем милиона и половина, при Герго Гергов са над 21 милиона – 2011 – 2015 г. (Реплики от „БСП за България“.) Осъден е заради това, че си е позволил да прави неща, които законите преценяват, че не са правилни, и прокуратурата го съди. Това показва, че и депутати, и кметове на ГЕРБ нямат чадър – който сбърка си понася наказанието. Второто е по отношение на финансирането на общини на ГЕРБ и на БКП. Глупости на търкалета. (Възгласи от „БСП за България“.) В Макреш управлява БКП. Не бъркам! В Макреш управлява БКП. Партизанска община е от 1943 г. – никой друг не е управлявал там. (Реплики от „БСП за България“.) И сега си отворете § 50 и вижте – за Видинска община увеличението за изравнителната субсидия за година е 14,2%, а за Макрешка община е 17,3%. Така че недейте да говорите такива неща! По отношение на… (Реплики от „БСП за България“.) Добре управлявате, да! Супер добре управлявате! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Тошев, не влизайте в диалог. ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Затова сигурно сте ходили с джипове и не може да стигнете до Макреш. (Реплики от „БСП за България“.) Уважаеми колеги, все пак Видин е прекрасен и е най-близо до Европа. Сега използвам времето, което остава – една минута, и искам да призова всички: да знаете, че на 1 декември 2018 г. се навършват 130 години от кончината на първия председател на Учредителното събрание и на първия председател на Първото Велико народно събрание Екзарх Антим I, погребан във Видин. Ще го честваме там. Заповядайте! Там живеят достойни хора, не всички са от ГЕРБ и от БСП. Така че заповядайте да отдадем заслужена почит на един велик българин – Екзарх Антим I. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев. Заповядайте, господин Попов. Само за колегите – репликата и дупликата са видове изказвания. Аз вече съм споделил последователното си разбиране, че споменаването на име на народен представител, по време на този вид изказване… ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Да, така е. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, така е. Казвам го на други колеги. Благодаря Ви, госпожо Атанасова, че споделяте това. ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Аз съм на същото мнение. Това е вид изказване, независимо дали е реплика, или дуплика. Обръщам се към госпожа Атанасова с лично обяснение, и то е следното: депутат съм от Четиридесет и второ, Четиридесет и трето и Четиридесет и четвърто народно събрание, отколкото сте депутат и Вие, мисля. На последните парламентарни избори бях водач на листата във Видин, уважаема госпожо Атанасова, и бихме ГЕРБ с 12% разлика – първи в страната. (Ръкопляскания, възгласи от „БСП за България“.) Очевидно е, че съм направил нещо за областта, за града, за да получим това доверие там. Не знам Вие какво сте получили в избирателния си регион? От всичките тези години съм бил една година като управляваща партия. Вие колко години бяхте и сте управляващи? Какво направихте Вие за региона, за да получите тази огромна подкрепа в регионите си? Това е моят отговор. А по отношение на фалшивите новини – никога не съм си позволявал да разпространявам фалшиви новини за когото и да било. ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Така ли? ФИЛИП ПОПОВ: Ако визирате сигнала в съответните медии, сайтове, национални медии, с който ние сезирахме Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – такъв е законът. Вие сте приели този закон, който в чл. 47, ако не се лъжа, визира, че сигнал по съществото си представлява публикация в медиите. Ние сме изискали от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да види фалшив ли е този сигнал, не е ли фалшив – това е цялата истина. Аз не съм сигнализирал, не съм разпространявал този сигнал (реплики от ГЕРБ) в средствата за масова информация, или където и да било. По никакъв начин срещу когото и да е било от колегите или министър Горанов, който в момента не е тук, който, между другото, по отношение на сигнала, даден срещу него, сам призна. Така че никога не съм разпространявал фалшив сигнал, а и няма да разпространявам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. Приключихме с Видинския регион. Да преминем към Родопите. Вероятно Смолян? Госпожо Янкова, имате думата. ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, ще се спра на нашето предложение, като група народни представители, по отношение увеличаване на средствата за общините комплексно. Колегата Танер Али от „Движение за права и свободи“ се спря на тях. Със Законопроекта, който се внася, винаги се внася и протокол за разногласия с общините. Смятаме, че това, което е направено дотук, като увеличение на средствата за общините – да, увеличени са, но преди всичко се покриват увеличенията от 10% за администрацията и парите за учителите. Много малко е увеличението на средствата за дейностите в общините и затова подкрепяме последното заседание на Сдружението на общините в България с обръщение към правителството да се увеличат със 110 милиона капиталовите разходи и правителството да ги разпредели. Неслучайно е такава инициативата от отделните области. На второ място, действително подкрепяме средствата за зимно поддържане да бъдат увеличени и ще следим как ще протече то през зимата. Видяхте, още на първото мое питане към министъра готова ли е държавата за зимата – предупредихме за обледяването и точно в Стойките се обърна бус, заради това, че пътят беше заледен – държавен път. Не се шегувайте със зимата и подкрепете дори малкото пари, които искат общините. Паралелно с това, поддържаме предложението на общините да се дадат още пари за общинската администрация. Предложили сме 12 милиона за кметовете на малките села и 46 милиона за общинската администрация. Има големи контрасти вътре в самите общини и затова групата народни представители правим общо предложение в чл. 50 за отношение към българските общини. Тъй като по чл. 1 споделихте, че приехте рамката, приехте и парите на общините – нашето увеличение не го приехте, днес имате възможност да пререшите този въпрос. Не е толкова сложно. В края на деня ще увеличим парите по общата рамка в чл. 1. Сега по избирателния ми район – област Смолян. Искам да споделя и Вие знаете, че това е една изключително голяма област в Централните Родопи, където всичко е на колела, с много население. Може би е единствената област след Кърджалийска и Търговищка, с най-много населени места – повече от 246. Хората навсякъде искат да имат достойнство и да пътуват по добри пътища. В общините Баните, Борино и Девин съм поискала увеличаване на парите за общински пътища и съм ги конкретизирала: за Баните, Давидково, Гълъбово, Дрянка, Оряховец, Малка Арда, Вишнево и Бодилково – една селска община, която живее по този начин; за Борино като цяло за общински пътища и улици; за Девин за пътя Триград – Кестен, за пътя Михалково – Чуреково и за капиталови разходи за общинската болница; за Доспат за пътя от Доспат до село Късак – най-голямото селище, което е с най-разбит път; за Златоград – хайде да подкрепим кмета на Златоград за геотермалната вода. Правителствата на левицата изградихме геотермалната централа в центъра, дадохме възможност да се извади водата при село Ерма река – дайте да дадем възможност на Златоград да се развие като геотермален център. Дотук всички министри на околната среда и водите казват, че няма възможности. Паралелно с това има как Златоград да си развие облика и като балнеоцентър; за Мадан – няма как да не кажа, че кметът работи, но има още пътища – Върбина, Боровина до Купен, Гъръбина и Касап. Да бъдат направени и тези пътища, защото парите по Програмата за развитие на селските райони вече са определени. Има необходимост и това да се направи; за Неделино – да доизградим пътя Крайна – Долен и за вътрешните улици това са нови проблеми, които възникват със свлачищните процеси; за Рудозем, Елховец, Цветино и ще дойда на Смолян. Смолянска община е от общините, където са събрани пет селски общини, добавени към града, със 76 населени места. Тук предлагам за общински пътища и за улици, защото като региони в растеж няма възможност за средства в селската периферия. Това го казвам многократно. Предлагам, заедно с това, да може… (Реплика от ГЕРБ.) Да, и времето – сигурно председателят ще каже. Има ги на вниманието Ви – за бездомните кучета, за самия град Смолян за вътрешните улици. Това са три селища, събрани преди 58 години… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Госпожо Янкова, времето! ДОРА ЯНКОВА: …и за град Чепеларе предлагам в Долен Рупчос – селата Павелско, Зорница и Хвойна. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Времето! ДОРА ЯНКОВА: Аз се обръщам към всички Вас: подкрепете предложението за общините и за родопските общини. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря. Има ли реплики към изказването? Няма. Господин Аталай, заповядайте за изказване. РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, дебатът за общините в този бюджет, в този раздел е основната характеристика как и по какъв начин правителството дава възможност на общините за по-нататъшно развитие. Дълги години във всеки бюджет стремежът на общините да направят така, че да се децентрализират и да получат самостоятелност, с която да могат да съберат онези парични средства, чрез които да инвестират в собствените си общини, някак си не се случва. Това не се случи и в нашето управление, но Вие дойдохте с идеята, че ще го направите, като дойдете на власт и вече десет години не го правите. Сдружението на общините изисква 110 млн. лв. като капиталови, а не за да вземат тези пари и да направят така, че да не могат да бъдат вложени в инфраструктурата, или пък в снегопочистването. Само погледнете пътищата в Силистренска област, погледнете пътищата в Русенска област, погледнете пътищата в която и област да вземете. Ако погледнете пътищата в Разградска област, също ще стигнете до извода, че тези 110 млн. лв. капиталови са много малка част от това, което искат общините. Разбрах, че само в община Видин всичко цъфти, в община Видин има толкова много инвестиции, че чак от София хората започнаха да се преселват във Видин. Ще се отзовем на поканата и ще отидем на отбелязване кончината на Антим I, но предлагам и цялото Народно събрание да отидем да видим как и по какъв начин се инвестират там средствата, че се е развила толкова тази община. Колеги, за снегопочистванията по Дунава, по Североизточна България като завеят виелиците, по 3 – 4 дена хората не могат да се придвижат и отидат да си вземат хляб. Това увеличение, което го има в момента в бюджета, не е достатъчно. Предложението на ДПС от страна на господин Танер Али е: нека да има 3 млн. лв., които да са в резерв и когато има такива чрезвичайни ситуации, да има средства, с които да се почистват пътищата. Защо да не дадем 110 млн. лв. – това, което е предложено в момента, разпределени във всяка община и за свлачищни, и за екстрени ситуации? За къде държите тези пари? Сигурно пак в чл. 1. Между другото, като чуят чл. 1, БСП веднага настръхват, но този път става дума за чл. 1 в бюджета, колеги, където има определени средства, които ще бъдат изхарчени само през погледа и през портфейла на министър-председателя. Идеята е, колеги, да се съсредоточим и да направим така, че поне да дадем възможност на общините за инфраструктурата на България, защото онези средства, които ще съберете от тол системата, няма да отидат към тези общински пътища. Затова ни е молбата. Молбата ми е да подкрепим това предложение, за да има всяка област онези средства, с които да могат нормално да направят така, че да бъдат развити като област Видин. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай. Има ли реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Госпожо Клисурска, заповядайте. Имате думата за изказване. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Децентрализацията на българските общини, за която всички говорят, е само на хартия, само химера. Реално тя не се случва. В момента над 120 закона вменяват задължения на общините, без да има необходимата финансова обезпеченост за това. Още повече с този бюджет по чл. 40, който ни се предлага, в момента виждаме увеличение на средствата, но това увеличение е основно и единствено от увеличението на минималната работна заплата – за заплати, но за капиталови инвестиции няма средства. Българските общини бяха доведени до декапитализация точно поради тези вменени задължения от всички закони. И в тази връзка основателно е искането на Националното сдружение на общините 110 млн. лв. да бъдат заделени за всички български общини, 110 млн. лв. да бъдат заделени за капиталови инвестиции. Уважаема госпожо Стоянова, виждам Ви отпред, много Ви е забавно, но на българските общини никак не им е забавно. По начина, по който сутринта взехте решение за тези 50 млн. лв., извадихте ги от ръкава като фокусник, и променихте чл. 1, по същия начин призовавам, уважаеми дами и господа народни представители, да приемете предложението на Националното сдружение на общините и да удовлетворите исканията за капиталовите инвестиции в размер на 110 млн. лв. Сега конкретно по направеното предложение за област Пазарджик. Голямо е моето съжаление, че в момента виждам само един колега от област Пазарджик, защото ще си говорим за инфраструктурата в област Пазарджик. (Реплики от народния представител Халил Летифов.) Двама, извинете за което. Направих питане миналия месец към регионалния министър за състоянието на пътната инфраструктура в област Пазарджик. И знаете ли какво ми посочва тя? Посочва ми, че в момента над 50% от пътната инфраструктура е в незадоволително и лошо състояние. Нима в тази област не живеят хора? Най-вероятно правителството фокусира ресурса по политически причини. Точно това доведе до големите социални и регионални различия. Точно това обезлюди нашите региони, защото няма справедливо разпределение на капиталовия ресурс за съответните общини. Ще спомена двете предложения, които правя в чл. 50. Едното предложение е свързано със западния околовръстен път на Пазарджик, който в момента минава през централната част на града. Министърът в отговор на питане признава, че това е недопустимо и че е изключително важно този западен околовръстен път да се реализира, но, за съжаление, Агенция „Пътна инфраструктура“ не разполага с определения финансов ресурс. Знаете ли, че през централната част на града, където минава целият този трафик, който ще прочета: Етрополе – Пирдоп – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Батак – Доспат, потоците от Северна към Южна България минават през нашия град и през моста на река Марица, който в момента регионалният министър признава, че е в изключително тежко инфраструктурно състояние, че трябва неотложен ремонт, но, забележете, средства и за моста на река Марица не са осигурени, както и за западния околовръстен път. Очакваме да се случи инцидент, подобен на този в Италия, за да се събудят управляващите и да разберат, че инфраструктурата не се случва само в тези градове, в които имаме наши кметове, а трябва да се случва равнопоставено. Другото предложение, което правя, е свързано с пътя от Пазарджик към Стрелча. Това е забравена българска община, която е курорт, а пътят от Пазарджик към Стрелча вече е неизползваем. Всеки ден училищен автобус се налага да извозва учениците от Блатница, Дюлево и Смилец към Стрелча. С този автобус не знам кога ще се случи инцидент, за да се сетят, че и този път се използва от хора. Миналата година регионалният министър обеща, че през 2018 г. ще бъдат заделени средства за Стрелча и за този път, но, за съжаление, и в този бюджет нито една стотинка не е отделена за него. Това, което аз правя като предложение, е не да се реализира цялата пътна отсечка, а да се реализира частично отсечката. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, госпожо Клисурска. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Да се реализира частично отсечката, защото в тези населени места живеят хора и в тях, независимо от това, че няма кметове на ГЕРБ, трябва да има отношение. Призовавам, госпожо Стоянова, да преразгледате решението по чл. 1 и 110 млн. лв. за капиталови инвестиции на общините да влязат още сега на гласуване. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Клисурска. Има ли реплики? Няма. Продължаваме с изказванията. Уважаема госпожо Сидорова, заповядайте, имате думата. КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Моето предложение е за увеличаване на капиталовите разходи за община Севлиево. Години наред там живеят хора, които по месец и отгоре нямат водоснабдяване и питейна вода. Принудени са в 21 век – 2018 г., да ползват вода от водоноски. Възрастни хора, малки деца, бебета – водата е от водоноски. Тридесет и пет дена тази година – септември и октомври, там нямаше вода. Средствата, които аз предлагам, са за смяна на етернитов водопровод. От 1962 г. водопроводът не е подменян. Там в момента, в който се пусне вода, след един месец водопроводът гърми и водата отново трябва да бъде спряна. 1962 г.! Сещате ли се за какво качество на водата става дума? Сигурно не се сещате, защото не можете да си представите какво е 30 дни да нямаш капка вода и от чешмата да не тече нищо. (Шум в залата.) Сигурно не Ви е интересна тази тема, но когато гласувате след малко си представете, че това са Вашите родители или Вашите деца, и че те няма… ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Стойнев, не разсейвайте госпожа Менда Стоянова. Тя трябва да слуша внимателно дебата. КРИСТИНА СИДОРОВА: …че това са Вашите родители и Вашите близки, които повече от 30 дена нямат вода. Община Севлиево е икономически център, но от години проблемът с водата е пословичен и стана национален проблем. За съжаление обаче не е проблем и на сегашните управляващи. Отново Ви призовавам: подкрепете моето предложение и нека да започне рехабилитация на водопровода там, защото едно от правата, които имаме, е достъпът до качествена питейна вода. За съжаление, това право на жителите на община Севлиево е отнето. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова. Има ли реплики? Няма. Господин Стоилов, заповядайте. ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Състоянието на общинските пътища в област Русе е трагично. Многократно и предишният, и сегашният министър на регионалното развитие отговаряха на поставяните от нас въпроси и ни обясняваха и обещаваха, но така и нищо не се случи. Всички тези обещания и обяснения за пореден път доведоха до плачевно състояние. Бъдещите ремонти така и не се случиха. Няма достатъчно средства за тези пътища, което е видно и в бюджета. Хората многократно изразяваха своето недоволство – излязоха на протести, затваряха пътища. Общинският съвет на една от общините два пъти излиза на открито заседание на пътищата и ги затваряше, но все още нищо! Тези наши предложения за повече средства за ремонт и рехабилитация на общинските пътища са продиктувани от всички тези обстоятелства. Липсва реална връзка, реално отражение на обещанията от управляващите в отразените средства в бюджета. Не бъдете силни само на обещания, а подкрепете предложенията ни. Покажете, че можете да изпълнявате и отстоявате думите си. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоилов. Има ли реплики? Няма. Има ли други изказвания? Заповядайте. НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, е за ремонта на отсечка от път в община Бургас, който сме коментирали може би вече 10 години. Основният му ремонт започва през 2008 г. по европроект и трябва да завърши след 2 години – след края на ремонтните дейности. Част от отсечката остава нерехабилитирана. Оттам нататък през 2010 – 2015 г. пътят е замразен. Със скромни средства на община Бургас са направени два участъка от по 400 метра, след което обаче през последните две години отново не са отпуснати такива. Поставил съм въпроса и на новия министър на регионалното развитие… (реплика от „Обединени патриоти“) …Банево – Изворище, отделно е свързваща отсечка между магистрала „Тракия“ и Слънчев бряг, но отново глас в пустиня. Ясно ми е, че община Бургас няма такива средства, за да отремонтира този път, ясно е, че основните средства от капиталовите разходи отиват за централната градска част, но и в малките населени места живеят хора, които плащат данъци. Затова призовавам, особено народните представители от Бургаска област, и всички в залата, подкрепете нашето предложение, за да свърши тази сага, която продължава вече 10 години. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев. Има ли реплики? Няма. Процедура. Заповядайте. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, искам да направя процедура за удължаване на работното време днес до приемане на Бюджета на Република България за 2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. Процедура. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Госпожо Председател, това, което каза госпожа Стоянова, е изключително важно. С оглед на предстоящото важно гласуване, моля за поименна проверка. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за списъците. Адлен Шукри Шевкед - тук Албена Владимирова Найденова - тук Александър Димитров Паунов - отсъства Александър Иванов Мацурев - тук Александър Койчев Иванов - тук Александър Маиров Сиди - отсъства Александър Николаев Сабанов - тук Александър Петров Александров - тук Александър Руменов Ненков - отсъства Александър Тихомиров Симов - тук Алтимир Емилов Адамов - тук Ангел Илиев Исаев - отсъства Андон Димов Дончев - тук Андриан Иванов Райков - тук Анелия Димитрова Клисарова - тук Анна Василева Александрова - тук Антон Константинов Кутев - тук Ася Атанасова Пеева - тук Атанас Иванов Ташков - отсъства Атанас Петров Костадинов - тук Атанас Славчев Стоянов - тук Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства Богдан Емилов Боцев - тук Борис Вангелов Борисов - тук Борис Петков Кърчев - тук Борис Янков Ячев - тук Борислав Иванов Борисов - тук Боряна Любенова Георгиева - тук Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства Валентин Алексиев Николов - тук Валентин Георгиев Ламбев - тук Валентин Иванов Радев - отсъства Валентин Кирилов Касабов - тук Валентин Мирчов Милушев - тук Валентина Александрова Найденова - тук Валери Мирчев Жаблянов - отсъства Валери Симеонов Симеонов - тук Васил Миланов Антонов - отсъства Васил Цветков Цветков - тук Вежди Летиф Рашидов - отсъства Велислава Иванова Кръстева - отсъства Венка Костадинова Стоянова - тук Весела Николаева Лечева - тук Веселин Найденов Марешки - отсъства Веска Маринова Ненчева - тук Виолета Русева Желева - тук Владимир Славчев Вълев - тук Владимир Цветанов Тошев - отсъства Владислав Тошков Николов - тук Волен Николов Сидеров - отсъства Галя Енева Захариева - тук Галя Стоянова Желязкова - тук Георги Георгиев Михайлов - тук Георги Георгиев Стоилов - тук Георги Димитров Андреев - отсъства Георги Евдокиев Марков - тук Георги Запрев Динев - тук Георги Йорданов Йорданов - тук Георги Колев Колев - тук Георги Страхилов Свиленски - тук Георги Тенев Станков - тук Георги Ченков Търновалийски - отсъства Георги Янчев Гьоков - тук Гергана Желязкова Стефанова - отсъства Данаил Димитров Кирилов - тук Даниел Петков Йорданов - отсъства Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук Даниела Владимирова Савеклиева - тук Даниела Димитрова Малешкова - тук Даниела Добрева Димитрова - тук Делян Александров Добрев - тук Делян Славчев Пеевски - отсъства Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства Десислав Славов Чуколов - отсъства Десислава Ангелова Тодорова - тук Десислава Вълчева Атанасова - тук Десислава Жекова Танева - тук Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства Джема Маринова Грозданова - тук Диана Димова Саватева - тук Дилян Станимиров Димитров - тук Димитър Бойчев Петров - тук Димитър Борисов Главчев - тук Димитър Величков Георгиев - отсъства Димитър Иванов Аврамов - отсъства Димитър Иванов Гечев - тук Димитър Иванов Данчев - отсъства Димитър Крумов Александров - тук Димитър Николов Лазаров - тук Димитър Стоянов Стоянов - тук Донка Димова Симеонова - тук Дора Илиева Янкова - тук Дора Стоянова Христова - тук Драгомир Велков Стойнев - тук Евгени Генчев Будинов - отсъства Евгения Бисерова Алексиева - тук Евгения Даниелова Ангелова - тук Елена Николова Йончева - тук Елена Стефанова Аксиева - тук Елхан Мехмедов Кълков - тук Емил Димитров Симеонов - тук Емил Маринов Христов - тук Емил Серафимов Тончев - тук Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук Ерджан Себайтин Ебатин - тук Ерол Осман Мехмед - тук Жельо Иванов Бойчев - отсъства Запрян Василев Янков - тук Ивайло Ангелов Московски - отсъства Иван Валентинов Иванов - тук Иван Димов Иванов - тук Иван Ивайлов Ченчев - тук Иван Киров Генов - тук Иван Николов Миховски - отсъства Иван Стефанов Вълков - тук Иван Тодоров Ибришимов - отсъства Ивелина Веселинова Василева - тук Иво Ангелов Христов - тук Иглика Иванова Иванова-Събева - тук Илиян Ангелов Тимчев - тук Имрен Исметова Мехмедова - тук Ирена Методиева Димова - тук Ирена Тодорова Анастасова - тук Искрен Василев Веселинов - отсъства Ихсан Халил Хаккъ - отсъства Йордан Апостолов Апостолов - тук Йордан Илиев Йорданов - тук Йордан Кирилов Цонев - отсъства Йордан Стоянов Младенов - тук Калин Димитров Василев - тук Калин Николов Поповски - тук Кирил Боянов Калфин - тук Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук Кольо Йорданов Милев - тук Константин Веселинов Попов - тук Корнелия Петрова Нинова - отсъства Красен Георгиев Кръстев - тук Красимир Илиев Богданов - тук Красимир Любомиров Велчев - тук Красимир Митков Събев - тук Красимир Христов Янков - отсъства Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Кристина Максимова Сидорова - тук Крум Костадинов Зарков - тук Кръстина Николова Таскова - тук Лало Георгиев Кирилов - тук Лъчезар Богомилов Иванов - тук Любомир Бойков Бонев - тук Маноил Минчев Манев - тук Манол Трифонов Генов - тук Маргарита Николаева Николова - тук Мария Йорданова Илиева - отсъства Мартин Владимиров Тинчев - тук Менда Кирилова Стоянова - тук Милен Василев Михов - тук Милена Цветанова Дамянова - тук Милко Недялков Недялков - тук Михаил Ивайлов Христов - отсъства Младен Николов Шишков - тук Мустафа Сали Карадайъ - отсъства Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук Нели Рускова Петрова - тук Нигяр Сахлим Джафер - тук Никола Илиев Динков - тук Николай Асенов Тишев - тук Николай Веселинов Александров - тук Николай Георгиев Иванов - тук Николай Димитров Пенев - тук Николай Иванов Цонков - тук Николай Кръстев Бошкилов - тук Николай Цветанов Сираков - тук Нона Кръстева Йотова - тук Павел Алексеев Христов - тук Павел Димитров Шопов - тук Пенчо Пламенов Милков - отсъства Петър Бойков Витанов - тук Петър Георгиев Кънев - тук Петър Христов Петров - отсъства Пламен Дулчев Нунев - тук Пламен Иванов Манушев - тук Тук са и Даниел Йорданов, Валентин Радев, Александър Ненков, Владимир Тошев, Александър Сиди, Бюрхан Абазов, Иван Миховски, Джейхан Ибрямов и Денчо Бояджиев. Присъстват 139 народни представители. Имаме кворум. Продължаваме заседанието. Има ли изказвания? Уважаеми колеги, продължаваме с гласуване във връзка с направената процедура за удължаване на работното време. Моля, режим на гласуване. Гласували 152 народни представители: за 102, против 32, въздържали се 18. Предложението е прието. Уважаеми колеги, продължаваме с гласуването на чл. 50. Следват множество неподкрепени предложения. Моля, настройте се търпеливо за дълго гласуване. Подлагам на гласуване предложението на Валентина Найденова и Милко Недялков, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 153 народни представители: за 54, против 72, въздържали се 27. Предложението не е прието. Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Милко Недялков, неподкрепено от Комисията. Гласували 163 народни представители: за 57, против 71, въздържали се 35. Предложението не е прието. Следва отново предложение на Милко Недялков, което не е подкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 162 народни представители: за 58, против 72, въздържали се 32. Предложението не е прието. Следва предложение на Кристина Сидорова, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 59, против 71, въздържали се 37. Предложението не е прието. Гласуваме следващото предложение – на народния представител Иван Валентинов Иванов, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 167 народни представители: за 59, против 81, въздържали се 27. Предложението не е прието. Следва предложение на Николай Иванов и Иван Генов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 165 народни представители: за 64, против 72, въздържали се 29. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Цветан Топчиев и Филип Попов, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 167 народни представители: за 62, против 69, въздържали се 36. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надя Клисурска и Виолета Желева, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 170 народни представители: за 63, против 71, въздържали се 36. Предложението не е прието. Гласуваме предложението на народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 162 народни представители: за 63, против 64, въздържали се 35. Предложението не е прието. Пристъпваме към гласуване на следващото предложение – от народните представители Иван Ченчев, Лало Кирилов и Радослав Стойчев, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 162 народни представители: за 61, против 64, въздържали се 37. Предложението не е прието. Следващото предложение е на Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков, което не е подкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 169 народни представители: за 64, против 68, въздържали се 37. Предложението не е прието. Следва гласуване по предложението на народния представител Веска Ненчева, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 169 народни представители: за 65, против 65, въздържали се 39. Предложението не е прието. Следва предложение на народния представител Дора Янкова, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 173 народни представители: за 65, против 69, въздържали се 39. Предложението не е прието. Гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 165 народни представители: за 60, против 71, въздържали се 34. Предложението не е прието. Следва предложение на народния представител Николай Тишев, което не е подкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 169 народни представители: за 73, против 66, въздържали се 30. Предложението не е прието. Предложение от народния представител Красимир Богданов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 158 народни представители: за 56, против 46, въздържали се 56. Предложението не е прието. Гласуваме предложението на народните представители Весела Лечева, Явор Божанков и Валентин Ламбев, неподкрепено от Комисията. Гласували 169 народни представители: за 66, против 61, въздържали се 42. Предложението не е прието. След тази поредица от предложения, които не са приети, гласуваме текста на вносителя за чл. 50. Гласували 172 народни представители: за 113, против 57, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 51 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 51 в края на таблицата на ред „ВСИЧКО“… (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Един момент! Заповядайте, господин Ченчев. Процедура по прегласуване, най-вероятно? ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, искам процедура по прегласуване. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към прегласуване на току-що гласувания текст за чл. 50. Гласували 164 народни представители: за 106, против 57, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 51 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 51 в края на таблицата на ред „ВСИЧКО“ се правят следните изменения: 1. числото „3 234 390,2“ в колона 1 се заменя с „3 294 390,2“. 2. числото „301 766,2“ в колона 2 се заменя с „361 766,2“. 3. числото „62 947,7“ в колона 2а се заменя със „75 463,6“. 4. числото „238 818,5“ в колона 2б се заменя с „286 302,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Богданов и група народни представители: „В чл. 51, в приложената таблица на последния ред „Всичко“ в колона „Разходи за делегирани от държавата дейности“ цифрата 3 234 390,2 се заменя с цифрата 3 235 536,8 и цифрата в колона „Култура“ 122 891,3 се заменя с цифрата 124 037,9. “ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания по чл. 51? Няма. Пристъпваме към гласуване. Първо, гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Гласували 152 народни представители: за 46, против 73, въздържали се 33. Предложението не е прието. Гласуваме следващото предложение на народния представител Красимир Богданов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 139 народни представители: за 50, против 52, въздържали се 37. Предложението не е прието. Гласуваме текста на вносителя за чл. 51. Гласували 138 народни представители: за 95, против 43, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „Чл. 52 – да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма. Гласуваме, първо, предложението на народния представител Йордан Цонев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 136 народни представители: за 44, против 67, въздържали се 25. Предложението не е прието. Гласуваме текста на вносителя за чл. 52. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 132 народни представители: за 93, против 39, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „Чл. 53, ал. 2 – да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Гласували 140 народни представители: за 44, против 51, въздържали се 45. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 53. Гласували 133 народни представители: за 94, против 39, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на чл. 54 до чл. 57 включително, по вносител. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, доктор Найденова. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че при амбицията, която си поставя министърът на здравеопазването – господин Кирил Ананиев, най-сетне да бъде изградена Национална здравно-информационна система с една много според мен скромна сума от 7 млн. 760 хил. лв., е просто неприемлива. Трябва парите да бъдат много повече. Мисля, че с тази скромна сума той няма да се справи с тази задача. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Найденова. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя от чл. 54 до чл. 57 включително. Гласували 131 народни представители: за 92, против 39, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 58 на Корнелия Нинова и група народни представители: „ХV. В чл. 58 числото „320“ се заменя с „360“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): (Оживление и ръкопляскания.) Благодаря Ви за посрещането, но въпросът е важен и можехме да го пропуснем ей така, но явно за Вас няма значение. Разбира се, че е важно, защото ваучерите за храна са може би най-предпочитаният използван метод от работодателите и фирмите в България за предоставяне на допълнителни месечни доходи на служителите. Може би тук интересите на социалните партньори съвпадат – на синдикатите и на работодателските организации, защото те са съществена част от социалната политика на една фирма, на компания и са много добър инструмент за мотивация за задържане на персонала. В България ваучерите не са придобили нужната популярност, както в останалия свят, в останалата част от Европа. Може би единствено заради ниските квоти в бюджета от тях се възползват в момента в България както български фирми, така и много чужди фирми, международни компании, работещи на територията на България. Всички те са единодушни от редицата срещи, които сме правили с парламентарната група не по този бюджет, но от предишните бюджети, дори и с операторите, които са лицензирани за издаване на ваучери за храна, че ваучерите за храна са неизменна част от социалните пакети, които те предоставят на техните служители. Сега действащата нормативна уредба дава редица възможности на работодателите да представят различни по своя вид социални придобивки. Основополагащи норми са тези на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда и според тези разпоредби начинът на използване на средствата за социално-битово и културно обслужване се определя с решение на Общото събрание на работниците и служителите и тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Работодателят може самостоятелно и съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите такива възможности. Аз продължавам да мисля, че в момента с държавния бюджет ние можехме да определим доста по-висока сума отколкото предложената в момента. Нашата парламентарна група предлага увеличаването на тази сума. Мисля, че е нормално да бъде подкрепена тази сума, защото тя беше вдигната леко не миналата, а по-миналата година и оттогава отново е замразена на тези нива, които предлагате и за тази година. В същото време интересът към този начин, метод за допълнително стимулиране на работниците и служителите в една фирма се разширява. Подкрепете нашето предложение, защото то е удачно и няма да коства кой знае колко пари на държавния бюджет. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. Реплики? Няма. Преминаваме към гласуване. Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 110 народни представители: за 29, против 54, въздържали се 27. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 58. Гласували 114 народни представители: за 74, против 38, въздържали се 2. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 60 на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ХVІ. В чл. 60 числото „560“ се заменя с „640“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. (Уточнения между председателя и докладчика.) Нека да гласуваме чл. 60 и ще се върнем на чл. 59 – техническа грешка. Сега ще гласуваме чл. 60, защото госпожа Стоянова прочете чл. 60, пропускайки чл. 59. Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е неподкрепено. Гласували 109 народни представители: за 27, против 58, въздържали се 24. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 60. Гласували 113 народни представители: за 77, против 36, въздържали се няма. Предложението е прието. Сега чл. 59, госпожо Стоянова. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 59 на народния представител Йордан Цонев и група народни представители: „В чл. 59 числото „84 млн.“ да се замени с числото „94 млн.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители. Гласували 114 народни представители: за 41, против 57, въздържали се 16. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 59. Гласували 121 народни представители: за 82, против 39, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 61 на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ХVІІ. В чл. 61 числото „380“ се заменя с „510“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 115 народни представители: за 39, против 60, въздържали се 16. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 61, подкрепен от Комисията. Гласували 113 народни представители: за 80, против 33, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение по чл. 62 на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „ХVІІІ. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1.създава се нова ал. 10: (Шум и реплики.) „(10) Размерът на еднократната помощ при раждане на живородено второ и/или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е 6400 лв. за всяко дете.” 2. ал. 10 – 13 стават съответно ал. 11 – 14. 3. ал. 14 става ал. 15, като в нея числото „2880” се заменя със ,,6400”. 4. ал. 15 – 18 стават съответно ал. 16 – 19.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте – първо госпожа Желева, после господин Гьоков ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги, нашето предложение е размерът на еднократната помощ за новородено да бъде в размер на 6400 лв. – това да бъде за второ и за трето дете, но забележете: „на родители, които са работещи, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждането“. Също така размерът за родителите майки студентки също да бъде в такъв размер – не по-малко от десетократния размер на минималната работна заплата. Преди няколко години беше поставена… (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: …парламентарна задача Българската академия на науките да осъвремени съществуващата Национална стратегия за демографско развитие на България, след като стана ясно, че Стратегията не работи и е безполезна. През последните десет години нашата страна изпадна чак на двеста и десето място в света по раждаемост и се качи на шесто по смъртност. Съчетанието на тези два факта направи България шампион по всички тези лоши показатели. Намаляването на населението е следното: 80 хиляди на година, 220 души на ден, девет души на всеки час. Всяка година се приемат и се прилагат плановете за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на България и няколко организирани национални такива конференции, свързани с тази проблематика. (Шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: С това темата се изчерпва. Аз лично реални мерки не виждам за подобряване на здравословното състояние, за професионалната реализация, за образоваността. Примиряваме се с тези страшни констатации, а това е нашата национална стратегия – примирението. Отговорността на управляващите се изчерпва с това, че ни предлагат едно примирение и ни убеждават, че трудно може да се поправи. В България реформи трудно се правят, но пък стратегии си имаме всякакви, и планове към тях също, дори имаме отчети за изпълнение на тези планове. Грозната истина е, че демографската политика у нас се изразява в това, че правим констатации под формата на статистики и една огромна бумащина, изпразнена от съдържание. Затова нашето предложение е конкретно. В политиките в областта на жизненото равнище и демографското развитие, колеги, много често говорим за финансови средства, затова ще Ви направя едно сравнение. Преди няколко дни разбрахме, че от 2019 г. ще влезе в сила промяна на два нормативни акта – единият, от които е Наредба за заплатите в държавната администрация. С тази Наредба ще се позволи да се увеличат заплатите на кметове, заместник-кметове, областни управители и директори на изпълнителни агенции. Сравнения и приоритети – замразени са една голяма част от еднократните помощи и помощите за деца, детските надбавки. Преди разискването в дебата разбрахме кои са – няма да ги споменавам пак. Вижте и направете сами оценката или по-скоро оставям на гражданите да я направят. Реалните предложения – това, което може да се направи, и това, което предлагат управляващите – безотговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева. Заповядайте за реплика, господин Ангелов. ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Госпожо Желева, Вие сте права, че трябва да се помага на българските семейства и на българските деца, но начинът, по който Вие предлагате, аз и вчера засегнах тази тема, не е удачният, защото ние знаем точно кои групи в България веднага ще предприемат действия да имат второ и трето дете, за да вземат едни 12 – 13 хил. лв. Това не решава демографския проблем в България. Напротив, той ще го задълбочи. Това, което казах вчера – от всички парламентарни групи да се направи един съвет, който да предлага различни неща и да напипаме точно проблемите, които са свързани с демографията и какво да предложим. Не е ли по-добре да предложим детските градини и яслите да нямат такси, а държавата да ги поема. Не е ли по-добре учебниците от 1 до 12 клас и помагалата да са безплатни. Това не е ли по-важно? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Нека да го предложим всички заедно, защото Вие предлагате това, което правихме и по комунизма. На тези, които имаха 3 – 4 – 5 деца, им даваха апартаменти и ги заселваха, и така определена етническа група в България – от 9 септември, която беше 80 хиляди, с тази политика на 10 ноември стана 600 хиляди. Тази политика няма да помогне на демографския проблем. Затова Ви предлагам такива неща и предложения – нека да седнем, да ги обсъдим и да направим точно така, че да помогнем наистина на тези хора, които ще изграждат бъдещето на държавата, които работят за държавата, които ще възпитат децата си, а не просто да ги раждат. Ще Ви дам пример с Русия, които отделиха средства и дават по 10 хил. долара на дете, но не ги дават в брой, а за определени неща. Може да ги използваш да доплатиш за жилище, за конкретни неща, свързани с детето, и така нататък, не в брой, за да няма злоупотреби. Трябва да напипваме проблемите и да предлагаме решенията, а не просто да кажем: ето, ние намерихме решението, това е, въпреки че проблемът ще стане по-голям. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов. Втора реплика – господин Генов. РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Желева, ние разгледахме и Вашите предложения. Сега ще Ви цитирам точно какво е за новата ал. 10, която предлагате да се създаде. Размерът на еднократна помощ при раждане на живородено второ или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. да е 6400 за всяко дете. Член 6, ал. 3 се отнася за близнаците… ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Не е вярно! Не сте разбрали точно! РУМЕН ГЕНОВ: Как да не е вярно? Напротив, разбрали сме. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Генов, не се влияйте от залата. РУМЕН ГЕНОВ: Тук става дума само за близнаците. Моля Ви, проверете си Закона за семейните помощи за децата, защото в чл. 6, ал. 3 е за близнаци, както за близнаците се касае и целият чл. 6а. В бюджета, който се предлага в момента, за отглеждане на близнаци има също предвидена еднократна помощ – това е по 1200 лева на дете, като се приложи и 600 лева на всяко дете, от двете деца, което ще бъде родено, се получават около 3600 лева. Вашето предложение, ако е така: Вие предлагате семейството да получи една сума около 15 хиляди за това, че се е сдобило с близнаци. Да, наистина бихме желали всички да имат такива възможности, но как ще го съотнесем към семейство, при което има второ дете, което ще получи само 600 лв. – 15 хиляди срещу 600?! Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Генов. Господин Симеонов, заповядайте за трета реплика. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да се ползвам от правото на реплика, за да изразя несъгласието си с предложението на колежката от БСП. В случая ще изразя едно общо мнение за предложенията, които чувам в тази посока от представителите на БСП, които с тези предложения всъщност насаждат в обществото едно погрешно становище, една погрешна позиция, че чрез материално стимулиране ние можем да оправим демографията. Това е абсолютно невярно! Абсолютно невярно! Върху демографските процеси влияят доста сложни фактори. Може да се обърнете към Вашата колежка Дора Янкова, която имам чувството, че единствено и само тя от Вашата група е наясно с това какви са факторите, които влияят, и те по никакъв начин не могат да бъдат компенсирани с еднократни, многократни и какви ли не други помощи. Можете да се обърнете и да видите какви са резултатите в държави, които предлагат доста сериозно стимулиране при раждане на дете – първо, второ, трето и така нататък. Резултатите въобще не са такива, каквито са очаквали, така че тук сте на погрешна пътека. По никакъв начин не съм съгласен с продължаващото внушаване, че с помощи за деца, с материално стимулиране ще се увеличи раждаемостта. Уважаемата колежка госпожа Желева е млада, но нека да попита майка си и баща си техните баби и дядовци по колко деца са имали, какви материални стимули са получавали и оттам ще разбере, че е абсолютно погрешно да се смята, че с материално стимулиране ще подобрим раждаемостта. Млади сте, почетете малко повече, поговорете с Вашата колежка Дора Янкова, за да напипате какви са истинските причини за увеличаването на раждаемостта и те са свързани с общата икономика на държавата и са свързани също така и с определени фактори в народопсихологията на всяка нация. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Симеонов. Заповядайте, госпожо Желева, за дуплика. ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Ще започна от репликата на господин Симеонов. Ще се съглася с Вас с две от нещата, които Вие споделихте. Първо, че съм млада – да, така е. Второ, че тази наша мярка не е единствена и само чрез нея няма да се реши демографският проблем, но ще го отчета с това, че Вие в началото не сте ме слушали внимателно. Аз казах какво още трябва да се направи, но това е част от мерките, това е първа стъпка. Друго от казаното от Вас няма да коментирам – мисля, че е излишно. Хората извън този парламент много знаят и са чували Вашите изявление, затова повече няма да ги коментирам. На втората реплика, за това че има грешка – не е така, защото може би не сте прочели или не сте видели бюджета в последните му страници „Преходни и заключителни разпоредби“, където ние предлагаме – сега ще Ви зачета, за да Ви стане ясно: „В Закона за семейни помощи за деца се правят следните изменения: създава се нова ал. 3 и затова…“ ние там сме написали „нова ал. 3“ и в тази нова ал. 3, чрез изменение на Закона за семейните помощи за деца в „Преходни и заключителни разпоредби“, затова сме написали тази „нова ал. 3“. Това, което казахте не е редакционна грешка, просто не сте си прочели до края документа. Това е по втората реплика. По първата реплика, господин Ангелов, не казвам, че с това се изчерпват всички мерки, както казах и преди малко за предходната реплика. Проблемът е наистина комплексен, но аз започнах така изказването си, че от години ние правим кръгли маси, конференции, създаваме документи, но всъщност реално виждаме България накъде върви. Върви натам, че към 2030 г. значително, и то застрашително ще намалее нашето население, а ние продължаваме да създаваме документи и продължаваме да искаме с кръгли маси да решим проблема. Моля, подкрепете това наше предложение, защото е наистина една крачка напред, а кръглите маси, стратегиите и конференциите пак може да си ги правим, за да може заедно напред да изчистим проблема и все пак да направим нещо България да я има. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България.“) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Желева. Заповядайте, господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз благодаря на господин Гьоков, че ме остави да се изкажа преди него, защото може би ще може да коментира това, което ще кажа, и това, което имаха предвид колегите и колегата от ГЕРБ, както и господин Симеонов. Хубаво е, да погледнете Вашето предложение, защото аз мога да Ви го прочета. Това, което Вие предлагате, е: „размерът на еднократната помощ при раждане на живо родено второ и/или трето дете по чл. 6, ал. 3 от Закона за семейните помощи за деца за 2019 г. да бъде 6400“. (Реплики от народния представител Виолета Желева.) Сега, като прочетете Закона към момента, това което е в ал. 3 действително се говори за близнаци, така че няма как да го възприемем, че е абсолютно вярно, защото по начина, по който е съставено, именно се говори за близнаци. Това, което пише отпред в предложението, когато се отвори, е: „по чл. 6, ал. 1“. Оттам може би идва… или ние се объркваме, или по начина, по който е написано не кореспондира точно с предните… (Реплики от народния представител Виолета Желева.) Аз Ви казвам какво са написали. Това, което не мога да разбера, е защо са го написали така? Очаквам от Вас да излезете и да ни обясните защо така е написано, защото има Закон. Като отворя и погледна Закона, изобщо не кореспондира с това, което съществува при Вас като текст. Моля, това ми обяснете. От друга гледна точка – действително насърчаването на раждаемостта и борбата с демографията и с демографската криза, в която ние се намираме, защото ние сме в криза, ние сме даже в катастрофа, може би е точното определение. Не знам дали финансовият механизъм е точният механизъм, който се търси, защото ако чисто на някой по финансови причини му се налага да ражда деца или ние му кажем: „раждай деца на базата на финансови стимули“, това не представлява за мен пълното определение на думите „отговорно родителство“. Разберете, че в съвременните условия, колкото и добре електорално да звучи, колкото и добре да звучи навън и да можете да го представите пред електората, може би то не е най-правилният механизъм. Сборът от всички механизми е по-правдив и акцентът може би трябва да пада действително на други механизми, а не на финансовите такива. Финансовите идват постфактум. Финансовите винаги трябва да бъдат прибавени постфактум, а не да бъдат основополагащи в това. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров. Госпожо Клисурска, заповядайте. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров, видно от Вашите реакции вече десет минути, през които дебатираме по този член, че явно никой не се е запознал изцяло с доклада, представен ни по бюджета за 2019 г. Ако си го отворите и внимателно си прочетете стр. 198, Преходни и заключителни разпоредби, които въвеждаме за изменение на Закона за семейни помощи за деца, е видно, правим нова ал. 3, като тази, в момента действащата ал. 3, става ал. 9. Отворете си, прочетете си, но аз ще прочета от трибуната това, което правим с ал. 3: „Размерът на помощта по ал. 1 за второ и/или трето дете на родители, осигурени 24 месеца преди и в момента на раждането на детето, не може да бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете и се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България“. Алинея 3 по действащия сега Закон за семейни помощи за деца става ал. 9 по нашето предложение в Преходни и заключителни разпоредби и това, което Вие говорите за универсалните инструменти за подпомагане на младите семейства – не си дръжте в джоба Вашите предложения, защото в крайна сметка през политиките, през бюджета, който е универсалният инструмент за правене на политики, се решават проблемите на младите български семейства, които са избрали да живеят и работят в България. Нашето предложение е изключително конструктивно, защото в момента отглеждането на деца в България в тези икономически условия, но с Вашите икономически инструменти през данъчната и осигурителната система, не дава хоризонт те да останат и да живеят тук. В тази връзка е нашето предложение и се надявам всички Вие да го подкрепите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. Втора реплика – заповядайте, господин Митев. ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Александров, аз не съм съгласен с Вашето изказване, защото то беше неясно и непълно. Явно, трябва да обяснявате по-добре на колегите от лявата част на залата, че всъщност тяхното предложение не е съобразено със Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и няма как да се записват текстове, които не съществуват към този момент в закона в този вид, в който те смятат, че съществуват. Това, че има предложен текст за изменение, това, че има предложен друг текст на ал. 3 на чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца в никакъв случай не означава, че този текст ще бъде приет. Може след малко залата да не го гласува. Няма да има промяна в чл. 6, ал. 3 и какво става с Вашето предложение? Става един абсурд, каквито са и повечето предложения по Закона за държавния бюджет за 2019 г. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев. За трета реплика – заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Извинявайте, но говорите ей тъй… Това, че не сте се запознали с предложенията по целия законопроект не Ви извинява, че говорите неверни неща от трибуната. На стр. 198 наистина пише това, което Ви каза госпожа Клисурска. Сега това, което аз Ви казвам, е, че няма как да се позоваваме на отминали неща. Аз тогава ще Ви попитам Вас, господин Александров, и Вас – господин Митев: Вие, като приехте вчера бюджета на Здравната каса, като приехте на държавното обществено осигуряване, като приехте днес редица бюджети на министерствата и така нататък, защо чак в чл. 60 определяте минимална работна заплата 560 лв.? Как? Ами, ако не се приеме? Ако се приеме нещо друго, какво Ви става с бюджета? Защо ми говорите на мен, че аз правя някакви промени на 198 страница, в 162-ра, а пък Вие го правите от два закона, в третия чак! Значи, малко логика! Така е при бюджетната процедура и така върви. Ако Вие смятате, че ще направите нещо революционно, ние неслучайно вчера Ви направихме предложение чл. 1 да се приема, след като се преминат всички предложения по Закона, но по тази логика Вие всички предложения, които правите в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, ако някое не беше прието, първите членове – член 1 и 2, как щяха да вървят? Нали трябваше да се връщате да ги оправяте? Тези работи, дето ги говорите, си ги запазете за себе си. И, господин Александров, надявам се, че много внимателно вникнахте, защото за всичко останало, което казахте, съм абсолютно съгласен с Вас. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков. За дуплика – заповядайте, господин Александров. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Скъпи колеги, разбирате погрешно, особено, госпожо Жекова, погрешно разбирате моите думи и твърде много се впускате в опорните точки, които сте си изготвили. (Оживление. Шум и реплики от „БСП за България“.) И ще Ви кажа защо. Аз излязох с колегиално отношение и бях добронамерен, за да мога да Ви го обясня. Вие като юрист трябва да знаете, че не можете да се позовавате на хипотеза, която не се е случила. И непознаването на един законодателен акт, какъвто е Законът за нормативните актове, както и неговото прилагане, не означава, че Вие можете да го нарушавате. Аз пак Ви казах, че не е редно всеки път на излизане на парламентарната трибуна да трябва да се учим как се извършва законодателството, как даден текст става закон. Има специални закони. Седнете, прочетете! Разбирам Ви, че искате да крещите от място, но елате, заповядайте тук! Водете дебат, не разрушавайте диалога! Това е нашият призив. Ние можем да бъдем силни като правителство тогава, когато имаме силна опозиция! Когато Вие седите и крещите от място, ние се чувстваме слаби! Накарайте ни да бъдем силни! Дайте тази сила, която ние притежаваме, да можем да си я покажем тук действително в дебат, в диалог! Относно колегата Гьоков – пак акцентирам върху това. Нито аз моето дете, нито на моите приятели децата – не знам нито един, който да си е направил детето поради финансови или икономически причини! (Оживление.) И нито един от тях надали ще си направи по тези причини следващите… (Смях.) Пак Ви казвам, това е може би и към госпожа Жекова, защото тя акцентира на това, че, виждате ли, ние колко сме лоши, искаме да изгоним българите оттук, искаме да оставим една пустиня, в която нищо да не се развива, нищо да не се случва и ние сме някакви много големи мазохисти, които искат да убият българските деца! Госпожо Жекова, много грешите! Много сте сбъркали! Напротив! Аз Ви казвах и предишния път – слушайте внимателно, защото моята идея беше да Ви помогна. Ако не желаете да Ви помогнат, както е казано: „Помогни си сам, за да ти помогнат и другите!“, няма как! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров. Изказване – господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, преди да говоря по чл. 62, който е интересен и стана спор по него вече тук, трябва да Ви кажа, че поради това, че госпожа Менда Стоянова един член прочете, пък после се върнахме на друг, пропуснахме един много важен момент: чл. 60, за минималната работна заплата и дебатите по него, които трябваше да се проведат тук, защото това е един много важен момент. Вие предлагате 560 лв., ние предлагаме 640 лв. и на тези 640 лв. са базирани всичките ни по-нататъшни предложения, а някак си го претупахме, но аз само ще Ви кажа, че тази гордост... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз попитах дали има изказвания, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Така е, но госпожа Менда Стоянова прочете първо чл. 59, после – чл. 60, но няма да споря по това. Само казвам, че твърдите, че 560 лв. е добро вдигане на минималната работна заплата, а аз твърдя, че това е едно посредствено вдигане, въпреки че е крачка в добра посока. И само в подкрепа ще Ви кажа, че румънците вдигат от 1 януари 2019 г. минималната си работна… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ама нека да говорим по чл. 62! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Госпожо, аз ще си дръпна картата, защото имам какво да говоря по члена, но трябва да обоснова моето предложение, нашето предложение, което се базира на тази минимална работна заплата, затова трябва да кажа това, което ще кажа сега. (Силен шум и реплики.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Хайде, казвайте! Казвайте, казвайте! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Продължавам нататък. Румънците ще вдигнат минималната работна заплата от 1 януари на левовата равностойност на 850 лв., и втора минимална работна заплата – за хората с висше образование – на близо 900 лв. Дотук за минималната работна заплата. Стигам до чл. 62, в който Вие замразявате всички социални плащания, защото се отнася за Закона за семейните помощи за деца. Единствената дума, която може да се каже тук – и за бюджета като цяло, и за чл. 62, е замразяване. Няма обективен критерий и механизъм за определяне на подоходния критерий, който трябва да установим с бюджета, и той е задължение по Закона за семейните помощи за деца. Той е 450. Аз смятам, че е относително добър, висок критерий, но защо 450? Защо не 500? Защо не 600? Аз смятам, че поне леко трябва да се вдига всяка година нагоре, за да не изпадат все повече хора под нивото и да не могат да вземат помощи. И стигам до нашето предложение – 6400 лв. за всяко второ и трето новородено дете, когато работят родителите, когато се осигуряват родителите, за работещи родители. Тук в цялата зала има почитатели на Унгария и на Виктор Орбан. Господин Георги Марков не го виждам в залата, но ако чува отнякъде, нека да дойде и да повтори това, което каза веднъж от тази трибуна, като говорихме за демографската криза за Виктор Орбан и за неговата програма – за това колко хиляди се дават на дете, на семейство за родено дете и така нататък. Тогава всички му ръкопляскахте. Сега обаче идва едно предложение от БСП – съвсем ново, разумно, по аналогия на унгарската програма. Ето, за всяко новородено българско дете – и, забележете, дори не за първо дете, щото ние разчитаме на това, че любовта на българина към децата ще ги кара да правят първото дете, но второто и третото дете са под въпрос, щото в България семействата не се възпроизвеждат. Средният коефициент на възпроизвеждане е под 2, което значи, че ние дори не задържаме сегашния състав на българите. Затова ние предлагаме за второ и трето дете да се дават по 6400 лв. До тези 6400 лв. ние не сме достигнали ей така, гледайки в тавана и сме ги измислили. Затова Ви казах, че ние предлагаме минимална заплата 640 лв., а тази семейна помощ при раждане на второ и трето дете е 10 минимални работни заплати. И така ще я запишем, когато дойдем на власт и управляваме държавата, така ще я запишем в семейните помощи за деца! (Силен шум, реплики, провиквания.) Хайде, бе! Тъй ли?... ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Неее! Не, не, господин Гьоков, не така! Моля Ви! (Силен шум.) Колеги, ама и Вие така – не! Не така! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ама и аз – така, щото каквото повикало, такова се обадило! За пети път ще го казвам… Помощта е това, което предлагаме и е добро. Искам само отново да призова господин Георги Марков да дойде да Ви обясни защо в Унгария такъв начин на действие може да има и с бюджета, а пък в България не може да има и Вие няма да го подкрепите. А пък иначе се радвате и пляскате на демографската и социалната политика на Унгария. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков. Реплики? Няма. Други изказвания, колеги? Господин Милков, заповядайте. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Нямах идея да се изказвам. Ако има въпрос в бюджета, който трябва да ни обедини, особено с Вашата част от залата, това е въпросът как да решим два проблема – как да се раждат повече българчета, и как тези повече българчета да обичат България, защото може би някъде там, в обичта, те ще направят чудеса за нея или най-малкото ще останат тук. Ние в момента Ви предлагаме една от нашите мерки – една от мерките, за решаване на първия въпрос. Аз личния си въпрос съм го решил на три пъти. За първото дете се получаваха 600 лв. Незнайно защо за второто и третото получих по 200. Не познавам като Вас хора, които да заявят, че правят второ и трето дете, за да получат пари, но за жалост познавам хора, които ми казват, че не правят второ и трето дете, защото нямат пари! И Вие познавате такива! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Да получиш десет минимални работни заплати в старта на един живот е много по-важно от това да получиш десет заплати в края на една работна кариера, когато си възрастен, когато те ти помагат да оправиш живота си в началото на старостта, в началото на пенсията, но се съгласете, че в момента, в който стартира този живот е по-важно. Аз получих за старта на втория и третия живот, които съм създал, по 200 лв. Мислите ли, че едно семейство може да реши стартовите въпроси на едно дете с тези суми? И пак казвам, че това е част от мерките, които предлагаме. И за финал – моля да станете и в реплика да ми посочите текста от Закона за нормативните актове, които сме нарушили. Няма такива актове. Законопроектът като законопроект до момента, в който не се извърши сложният фактически състав за неговото създаване, гласуване, обнародване и влизане в сила, е материал и в него има редица бланкетни норми, препращащи от една към друга, и – да, след като той влезе в сила, става реален факт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Милков. Реплики? Заповядайте за реплика. (Шум и реплики.) Аз не съм ограничила правата Ви на реплика. Заповядайте, имате думата. ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се зачудите защо правя реплика на моя колега. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Уважаеми господин Милков, Вие сте изключително добър и подготвен юрист, както има и много в тази зала, които дълбоко уважавам, но не мога да не направя реплика за това, че пропускате нещо, което е много важно, а това е, че законодателството е много сложен процес. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) И едва ли аз съм го измислила. Когато има един проблем, който касае много закони, може би този проблем е в началото на един закон, в друг е по средата, в трети е на края, и тогава за решаването на този проблем всеки държи от неговата гледна точка, със своите предложения. Затова е и Народното събрание – тук, в тази зала, да бъдат чути всички мнения. Вярно, сложно е, но казусът от това сложно кълбо, при решаването на дадения проблем става с диалог. Аз искам този диалог да се върне в тази зала. А проблемът, който е сега, се нуждае от диалог, защото, както казват и колегите тук, е много сложен и едва ли само с едно решение – пари, финанси, ще се реши. Затова правя тази реплика, по-скоро може би и реплика, и допълнение към това, което господин Милков казва – нека да възстановим диалога в тази зала. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Найденова. Друга реплика ще има ли? Господин Александров, заповядайте за втора реплика. НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Милков, трудно, ще ми отнеме време, може би Вие го познавате по-добре от мен, но Законът за нормативните актове казва нещо много просто – че всички актове и закони трябва да са съобразени спрямо Конституцията, която отнася следователно и към Правилника. В Правилника на Народното събрание пише едно много просто нещо – че всеки текст се гласува текст по текст и всеки един закон става закон, когато премине на две четения. Ако това нещо е достатъчно правилно, но възпроизвеждам текста. Следователно, когато разглеждаме този текст по начина, по който е предложен, ние можем да бъдем преспокойно заблудени, че препратката не е достатъчно вярна. Именно затова беше моето изказване, което обаче породи в господин Гьоков правилно обяснение, но не и от госпожа Жекова. Именно на това аз възразих. Хвала за Вашите деца, да са Ви живи и здрави! Дано всички да можем да се похвалим с толкова, че и с повече. Аз също не искам да виждам хора, които нямат второ и трето дете поради икономически причини. Не мога да си изкривя душата да кажа, че няма такива. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров. Трета реплика – заповядайте, господин Гьоков. (Шум и реплики.) ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Милков, може би… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-спокойно! ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Мисля, че повече няма нужда да се обяснява това дали сме прави, какво спазваме или какво не спазваме. Трябваше да обясните на всички народни представители, то няма грешка, но дори да има някаква грешка, въпросът е принципен и ние искаме ли да направим нещо добро за демографията в България, или не. Не казвам, че ще решим проблема с демографията с тези 6400 лв. Не казвам и че от утре ще започнат да се раждат деца заради тези 6400 лв. (Шум и реплики. Оживление.) Тук, цялата зала, трябва да помислим – трябва ли да правим нещо в тази посока? (Реплики.) Искам да попитате тези хора в дупликата си, които Ви репликират, и най-вече, които подвикват от залата, няма да определям как, какво правят те за демографията? Как се възхищават на Виктор Орбан, за пети път го казвам, и го прославят дори от трибуната на Народното събрание, а изведнъж, когато ти предлагаш нещо подобно, само защото си от опозицията, го отхвърлят. Това ги питайте. Друго, какво да говорим?! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков. Заповядайте, господин Милков, за дуплика. ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Искам да Ви кажа, че аз съм щастлив, защото настоящият дебат накара залата да замълчи. Действително въпросът е изключително важен. Аз съм абсолютно уверен, че ние търсим заедно решение, защото наистина навременно и правилно правителството възложи на БАН, това е нашият научен потенциал – в БАН, анализ на въпроса: къде сме стигнали надолу по пистата и как може българската нация да се съхрани и да се възроди? Мои колеги се позоваха на изследването, което правителството възложи и поръча. Ние го приемаме за вярно, защото там данните са дадени от професори, които уважаваме. Но кажете: защо процедурата, нашият спор какво постановява Законът за нормативните актове, спорът дали не сме сбъркали 6 или 6а, е причината да не ни подкрепите? Защо? Бидейки в управление вече втори бюджет, това е само втори мой държавен бюджет, на който присъствам, Вие също сте тук, предложете Вашите мерки в тази насока – решителни и радикални, различни, иновативни. Не е само Унгария. Ами Полша какво прави? Формално дясно управление. Ние бяхме там, аз съм си записвал закони, които да Ви предложа. Те са от дясно правителство, но по същество с нашата философия – за жилища за младите семейства, за пари, когато се родят деца, за кредити. Така че нашето предложение е част от много. Не може Вашето тълкуване, неправилно апропо, на Закона за нормативните актове да е основание да не ни подкрепяте. Още един път Ви приканвам, подкрепете това предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков. Ще има ли изказване, госпожо Лечева? Последно госпожа Лечева и се ориентираме към гласуване. ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че само тези мерки няма как да преодолеят демографската криза и демографската катастрофа. За вицепремиера, който отговаряше за демографската политика, който вече е в Народното събрание, видяхме успеха, който той постигна – върна се в Народното събрание и вече не е отговарящ. И майките дадоха своя знак. Разбира се, че тя е всеобхватна, последователна политика и зависи най-вече от икономическото състояние на страната. Но, както виждате, за последните 10 години най-вече са влошаващи резултатите по отношение на доходите, на социалното неравенство и това, че България е най-бедната страна. Това, което Вие казахте – какво навремето е карало нашите родители да имат повече деца, умря онова време, когато се раждаха деца и когато хората работеха и живееха само заради каузи. Времето вече е различно, уважаеми господин Симеонов. Хората вече не работят за каузи, работят за просперитет, и комерсиализмът, който е в днешното общество, ги заставя да работят и да мислят и за доходите. Но, оставяйки ги на последното място по доходи, няма как да не предизвикаме и дебата по отношение на помощите за деца, на помощите за майчинството, на помощите, свързани със здравеопазването, с майчинското здравеопазване и така нататък. И понеже Вие се хванахте точно за тези две конкретни мерки, една допълнителна мярка, която предлагаме за студентките майки, за онези майки, които получават днес 2800 лв., и актуализираме тази мярка с 6400 лв. Вие явно не се запознахте с цялостното наше предложение за алтернативен бюджет, не само по отношение на социалните помощи, а алтернативният бюджет, който показваше нова политика и друго отношение към начина, по който се разпределят средствата, свързани и с икономическото развитие на държавата. Не ги гледайте само по отношение на социалните ангажименти, които имаме и искаме да приложим и реализираме, а по отношение на икономическото развитие, защото икономическият растеж, който ни предлагате, е крайно недостатъчен, за да реализираме политиката, за да задържим младите хора в България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева. Преминаваме към гласуване. Изказване – господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за особеното внимание към моята особа. Виждам, че не е останала незабелязана на поста вицепремиер. Не виждам нищо лошо в това вицепремиер да стане народен представител, за какъвто е избран от своите избиратели. Нищо срамно! Стигам до извода, като че ли изпитвате някакви комплекси от това, но по същество. Отново повтарям, не е добре да се захващате с една тема спонтанно, епизодично и повърхностно. Въпросът, свързан с раждаемостта и демографията, е много сериозен, дълбок. Единственото рационално, което чух в изказванията от Ваша страна до момента, беше, че сте съгласни да се създаде една група за обсъждане на този въпрос, в която да участват представители на всички парламентарни групи, защото въпросът е сериозен, сложен и изисква много сериозно единение и единни решения, които да доведат до резултати. Но в никакъв случай въпросът с раждаемостта не се решава с подхвърляне в бюджета на суми – десет пъти, двадесет пъти. Защо трябва да е точно десет пъти, надали ще можете да ми отговорите. След като цитирате примера на други държави – в Унгария е 30 хил. евро, 10 хил. долара е в Русия, 250 евро месечно за всяко дете е в Полша, но никъде тези мерки не са дали категорични, ясни резултати, за съжаление. (Реплики.) Не са дали! Ще ме извинявате, но не съм съгласен с това, че има резултати в Унгария. За Полша да не говорим, защото голяма част от обществото на Полша не приема тези мерки, заедно със заемите за наемане на жилища, строежа на безплатни жилища за сметка на държавата. Всичко това голяма част от полското общество приема като форма на разрушаване, и на държавата даже. Но това е съвсем друга, отделна тема, да си се оправят те. С Русия не е по-различно положението, въпреки че тази мярка се прилага вече доста години, за насърчаване с по 10 хил. долара. Така че подхвърлянето на такива мерки за мен няма никакъв друг смисъл освен популистка демонстрация на загриженост към раждаемостта, от една страна, и от втора страна, опит за проваляне на бюджета, за саботиране на бюджета – това е. Това е в момента, което правите. Ако имате сериозно отношение към темата, дайте да седнем, да обсъдим тези неща. Няма резон в това, което предлагате, защото, пак повтарям, няма пряка връзка. И Вие го заявихте, господин Милков също, че няма пряка връзка със сумата, която се определя за дете, и пряката раждаемост. На госпожа Желева. Трябва да Ви кажа: аз съм състоятелен човек и съм леко случайно в политиката, собственик съм на няколко фирми от 1992 г. – успешни, много успешни, но няма като един друг народен представител тук да си правя реклама на всяко изказване. Лично аз поемам сериозен ангажимент – 20 хил. 400 лв. ще Ви ги дам за три поредни раждания на деца. Хайде да видим за колко време ще усвоите тези пари. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ И ОП.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Реплики? Хайде да гласуваме. Господин Стойнев, имаме ли реплики? Заповядайте, господин Гьоков. ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симеонов, аз също съм впечатлен от някои неща, които направихте като вицепремиер. Също съм разочарован от доста неща, но аз не съм Ви съдник, не мога да Ви съдя. Нека хората да преценят колко добър вицепремиер сте били и колко не, но Ви казвам, че наистина съм впечатлен от някои инициативи, които Вие приехте, включително и в демографската политика, защото съм Ви задал няколко въпроса – как смятате и как вървим? Ако забелязахте, още вчера, когато господин Ангелов поде тук инициативата за единение или за единодействие по въпросите с демографската политика, аз от името на парламентарната група на „БСП за България“ изразих изключително съгласие с това и заявих, че трябва веднъж завинаги да се реши проблемът как ще вървим в демографската политика, за да не се лута един натам и да предлага финансови стимули, друг – морални стимули, трети – еди-какво си. Аз и вчера споменах, и сега ще Ви кажа на Вас. Не смятайте за ирония това, което ще Ви кажа. Във „Визия за България“ последният Девети раздел е посветен на демографската политика. Там сме предложили нашите първоначални виждания и събираме още идеи, за да можем да тръгнем напред. Нека Вашата парламентарна група, защото виждам, че Ви более за тази демографска катастрофа, да се запознае с тази визия. Не го смятайте за ирония. Дайте да вървим напред. Колкото до последното Ви предложение към госпожа Желева, ако можете да го предложите на повече български жени, сигурно ще има кой да се възползва от това предложение, иначе индивидуално не върви. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков. Заповядайте, госпожо Клисурска, за втора реплика. НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, сега като Ви помете улицата, когато ние утре управляваме (шум и възгласи от ГЕРБ и ОП), да знаете, че това ще е една от нашите 39 мерки, които сме посочили във визията за борба с демографската катастрофа. А сега репликата – господин Симеонов, просто посочете Вашите алтернативни мерки и не отлагайте нещата за кръгли маси, просто ги кажете. (Възгласи „Браво!“, ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Клисурска. Господин Свиленски – трета реплика. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Симеонов, аз имам чувството, че Вие не може да изкарате една седмица, без направите някое скандално изказване. Някак си няма да сте Вие, ако не хвърлите някакво противоречиво и скандално изказване. Как не Ви беше срам да направите това предложение към който и да е колега народен представител?! Защо точно избрахте колежката, защо точно 20 хил. лв.? Задавате ли си въпроса: какво направихте с това предложение? Не, нали? И не го разбирате даже. Жалко. (Шум и възгласи в ОП.) Господин Симеонов, проблемът на Вашето управление е, че всичко във Вашите глави е пари – пари, власт и постове. (Шум и възгласи в ГЕРБ и ОП, частични ръкопляскания от „БСП за България“.) Защо 6 хил. лв., защо не 10 хил. долара, защо не 20 хил. долара? Ама дайте 2 хил. лв. Хората искат да видят, че държавата застава зад тази политика, че държавата подкрепя младите, че държавата подкрепя тази борба с демографията. На Вас всичко Ви е пари в главите, без значение каква е сумата. Кажете 6500, няма и 400, ще бъдат 3200 лв., ама да видят тези млади хора в България, че някой мисли за тях. Вие подигравателно тук раздавате по 20 хил. лв. Дали ще можете да смогнете на всички българи, които имат нужда от тези 20 хил. лв.?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски. Заповядайте за дуплика, господин Симеонов. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Господин Свиленски, ако всичко ми беше пари в главата, нямаше да съм тук. Аз съм оставил собствен бизнес, оставил съм си фирмите, за да дойда тук и да се опитвам да направя нещо (възгласи: „Еее!“от „БСП за България“) в посока на моите убеждения. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, тишина. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само че това за пари, власт и постове го чувам за втори път на трибуната от представител на Вашата партия. Предното такова изказване не съм го забравил, беше пак по повод на някаква дискусия, беше от председател на Вашата парламентарна група. Грозно, гадно! Ние не мислим като Вас. Направете си справка със самия себе си – кое за Вас е важно? Ще обединя дупликата си по репликите. Някой беше казал, че щяло да ме помете улицата. Трудно ще ме пометат 50 кресльовци, много трудно. Няма как да стане, няма как да стане! (Шум и реплики в „БСП за България“.) Освен това нямам никакви притеснения, доказах, че нямам никакви притеснения по отношение на това дали ще заемам някакъв пост, или няма да заемам, дали ще бъда в Народното събрание, или няма да бъда. За мен е много по-важно аз да бъда такъв, какъвто се харесвам – прям и честен. Дали на Вас Ви харесва, си е Ваш проблем. Имаше, не мога да си спомня, Вие ли, госпожице, или господин Гьоков, няма значение, но – какво съм направил? Да, ще Ви кажа. Реалните мерки в посока на демографията, които съм извършил в качеството си на ресорен вицепремиер, бяха, че още на първия месец след встъпването ми в длъжност успяхме с работата на няколко министерства да променим Наредбата по Правилника за трудовата миграция и мобилност и отворихме българския пазар за достъп на българи от трети страни. Може би не сте го разбрали тук, улисани в своята законодателна дейност. За втора година… (Шум и смях в „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Защо има смях, ако Ви интересува този въпрос? Той е важен, той е свързан с демографията. Тази година 7800 хиляди българи дойдоха да работят и спасиха за втора поредна година туристическия сезон през лятото, зимата – също. Да, това е същото. Отварянето и освобождаването, облекчаването на режима за получаване на „синя карта“ беше в резултат на работата на шест министерства в продължение на четири-пет месеца. Тези промени също са направени и са подготвени в моя кабинет. (Шум и реплики в „БСП за България“.) Това също е демография. И ако Вие не разбирате това – недейте вика – мога да Ви обърна внимание, че положителните резултати на Унгария, на Полша се дължат точно на привличането на граждани на трети страни, на други страни – един милион в Полша, малко по-малко от един милион в Унгария. Така, по най-бързия начин се решава демографският проблем, защото той е свързан и с липса на работна ръка за българската икономика. Тези два въпроса трябва да ги свържем и да ги решаваме съвместно. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов. Колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители. Гласували 148 народни представители: за 55, против 67, въздържали се 26. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 62, който Комисията подкрепя. Гласували 151 народни представители: за 94, против 57, въздържали се няма. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От чл. 63 до чл. 86 няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за членовете от 63 до 86 включително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за членове от 63 до 86 включително, подкрепени от Комисията. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 146 народни представители: за 97, против 46, въздържали се 3. Предложенията са приети. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 87 има предложение на народните представители Ивелина Василева и Атанас Стоянов. Комисията подкрепя текста. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87: „Чл. 87. За финансиране на проекти на общините за рекултивация на общински депа, неотговарящи на нормативните изисквания и обект на изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015 г. по дело С-145/14 във връзка с нарушение на чл. 14 от Директива 1993/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, въз основа на решение на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), може да се предостави финансиране на база на фактически извършени разходи на общините от бюджета на ПУДООС в общ размер до 70 млн. лв. за сметка на преходния остатък на предприятието, съгласувано с министъра на финансите, без да се нарушава салдото по консолидираната фискална програма.“ ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на чл. 87, предложена от Комисията. Гласували 140 народни представители: за 97, против 42, въздържал се 1. Предложението е прието. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От чл. 88 до чл. 95 няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 88 до 95 включително. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. Подлагам на гласуване текстовете по вносител на членове от 88 до 95 включително, подкрепени от Комисията. Гласували 135 народни представители: за 96, против 39, въздържали се няма. Предложенията се приемат. ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 96 има предложение на народния представител Йордан Цонев и група народни представители – член 96 да придобие следната редакция: „Чл. 96 (1) Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост. (2) Част от получените средства от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост, се изразходват както следва: 1. „Холдинг БДЖ“ ЕАД за погасяване на временна финансова помощ общо в размер на 196 657,8 хил. лв. 2. За погасяване на задължения на „Холдинг БДЖ“ ЕАД към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ общо в размер на 89 008,7 хил. лв. 3. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – погасяване на временна финансова помощ общо в размер на 213 000,0 хил. лв. (3) Средствата по ал. 2 са планирани в централния бюджет. (4) Средствата по ал. 2 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията до размера на планираните.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Заповядайте, господин Данчев. ДИМИТЪP ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, за пореден път разглеждаме предложение, което касае концесионирането на летище София. Както знаете, БСП винаги е била срещу и е изразявала своята категорична позиция срещу концесионирането на летището. Ние няма да подкрепим това предложение на колегите с ясното съзнание, че това е поредният опит да се заобиколи по някакъв начин Законът за приватизация и следприватизационен контрол, който съвсем наскоро коментирахме, и още веднъж да се манипулират приходите от тази концесия, ако тя се случи. Няма как да подкрепим това предложение, още повече че е в ущърб на държавното обществено осигуряване и в никакъв случай не може да бъде подкрепено от нас в тази му част. Категорично и за пореден път се противопоставяме на концесионирането на летище София и конкретно на предложението, направено по чл. 96. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Данчев. Има ли реплики? Имате думата за реплика, уважаеми господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател. В интерес на истината предложението, което сме направили, съществуваше като предложение в бюджета и миналата година. Ще репликирам господин Данчев. Разбирам неговите мотиви и мотивите на парламентарната група на „БСП за България“, само че и тогава не се съгласихме, и сега няма да се съгласим с първото внушение, че думата „концесия“ е лошо понятие или този инструмент, който се използва, успяхме да го напълним от парламентарната трибуна с толкова негативно съдържание, колкото не заслужава самото понятие. Неведнъж съм казвал, че дали една концесия е добра, или не, зависи от това колко е защитен общественият интерес. Когато не е защитен общественият интерес, концесията не е добра като инструмент, не е добре като поведение. Когато имаме примери, че една концесия е развила съответни обекти, ако щете услуги, каквито са летищата в Бургас и Варна, които също са концесионирани, и се доказа, че работят добре, да вменяваме априори преди да се е случило нещо, че то е лошо, без да сме видели показателите, без да сме оценили, че това, което се случва, е положително, е некоректно. Няма да е добра една концесия, ако не е запазен общественият интерес – ние трябва да кажем това. Да, когато една процедура е извървяна по целия този път, когато са запазени всички параметри и те са в интерес на обществото и националният интерес е запазен, кое е лошото в случая? Второто нещо, което се прави от тази история. Така или иначе тази процедура върви – дали ще се случи, или не само времето ще покаже. Но ако тя се случи, ние искаме да кажем: ще има приходи и първоначалните приходи да отидат пак за сектор „Транспорт“, да отидат там, където всички говорим, че трябва да се инвестира и трябва да се работи, а именно държавните железници. Предложенията, които бяха преди това, не получиха подкрепа. Казахме, че това така или иначе ще фалира като политика. Ние трябва да намерим начина как да решим този въпрос, но с противопоставяне тук, това няма как да се случи. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов. Друга реплика? Дуплика – имате думата, уважаеми господин Данчев. ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Летифов, не знам защо сте решили, че БСП твърди, че концесията като цяло е нещо лошо. Ние твърдим, че там, където се прави такъв тип публично-частно партньорство, това трябва да се случва по изгоден за държавата начин. Когато имаме печелившо за държавата предприятие, не е логично да го отдаваме на концесия. Да, защо не се направи на концесия, някой може ли да отговори на въпроса защо не се направи на концесия ново летище? Някъде другаде, на друго място, частен оператор да го построи, да го ползва определен брой години и да го прехвърли на държавата. Това е форма на концесия и тя работи успешно на много места по света. Така че ние се противопоставяме на този тип концесиониране, което практически е разграбване на държавно имущество, на печелившо държавно имущество. Още повече, приходите, за които говорите Вие, не се съгласяваме по никакъв начин те да бъдат дадени и да се противопоставят на развитието на държавните железници. Безспорно е, че държавните железници имат нужда от модернизация, от нов подвижен състав, но в никакъв случай това не бива да става за сметка на летище София. Още повече, ние сме на мнение, че Българските държавни железници се управляват некомпетентно и наливането на още пари в тази нереформирана система са пари на вятъра, загубени за държавата пари за пореден път. Срещу това сме против и заради това няма да подкрепим това предложение. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев. Господин Ченчев, имате думата за изказване. ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не ние, а хората ни питат, първо, кое налага летището да се отдава на концесия и този въпрос сме го повдигали от трибуната, при положение че летище София е печелившо предприятие. За 2016 г. има два милиона пътници, а за 2017 г. – 6 милиона, което е ръст от 4 милиона. Очевидно то си функционира много добре. Ние неведнъж питахме кое налага летището да се отдава на концесия и то за близо 50 години. Това също е наше притеснение, което сме изразили оттук, и моля да се има предвид. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев. Реплики? Не виждам реплики. Господин Кирилов – изказване. ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Вчерашния ден се питахме откъде ще дойдат парите за пенсии. Обръщам се към дясната част: а защо днес ще гласуваме тези пари за пенсии да отидат по друго предназначение? Вие как ще гласувате? Какво правим в чл. 96? Искаме да извадим парите за пенсии, да не влязат в Сребърния фонд и да отидат в Министерството на транспорта, което от своя страна да покрие едни заеми на обща стойност около 400 милиона. Тоест от Министерството ще отидат в националния бюджет и след това как ще бъдат похарчени никой не знае – дали с постановление на Министерския съвет, или с нещо друго. Колеги, обръщам се главно към Вас, от дясната страна. Искам да ми отговорите как ще гласувате сега „за“ и как ще отговорите на Вашите избиратели за 300 лв. пенсия, как ще им обяснявате, че няма пари? Парите са тук. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. Реплики? Няма реплики. Имате думата за изказване, уважаеми господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги, разбира се, че БСП не е против концесионирането, но не на всичко, което е държавно, печелившо. Колегата Данчев правилно каза: има достатъчно неща, които трябва да се развиват, които налагат инвестиции. Тук се предлага концесиониране – дебата сме го водили вече десетки пъти може би – на нещо, което е печелившо, на нещо, което е развито, на нещо, което не може да се обясни на нормалните български граждани защо се прави, освен единственото обяснение едни 500 милиона да се прехвърлят в БДЖ. Само че тези пари, този ресурс – летище София, не е на БДЖ. Не е на министъра на транспорта, не е на правителството, то е на цяла България, то е на всички български граждани. И няма как ние с Вас, господин Летифов, или който и да било, да кажем, че взимаме тези 500 милиона от летище София и ги даваме на БДЖ, защото в БДЖ имат проблеми. Не сме ние хората, които ще го направим. Законодателите преди нас са казали: парите от концесии отиват в Сребърния фонд за пенсии. Кое дава право на всеки от нас да лишим занапред българските пенсионери от тези пари? Има Управленска програма, има управление, има мнозинство, което да управлява държавата така, че да намерят пари дружествата, които са закъсали, да бъдат финансирани. Какво общо има летище София с БДЖ? Ако някой ми даде отговор на този въпрос, може би ще преосмисля и аз моите позиции. И още веднъж използвам ясно да заявя позицията на БСП по този въпрос. Ние не сме против концесионирането по принцип, но сме категорично против концесионирането на летище София. И ще правим всичко възможно това нещо да не се случи. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Свиленски. Реплика – господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Сливенски, разбирам Вашата позиция и в някаква степен тя е отговорна. Едно нещо обаче разсеяхме от дебата дотук, че концесия априори не е нещо негативно. Трябва да се извърви цялата процедура, за да видим дали то е печелившо и дали е запазен общественият интерес. Това нещо в някаква степен го разсеяхме и смятам, че така е коректно да бъде. Второ, ние казваме, че тази процедура върви. Тя и в момента е отворена. Удължен е срокът за участие на кандидати да подават документи и така нататък. По този процес освен да сме наблюдатели и да контролираме, друго няма. Но казваме, ако това се случи, средствата, които ще дойдат, да се насочат в сфера, където да се решат проблеми и да казваме: да, този транспорт, железопътният, е приоритет. Ние не казваме това. В същото време реагираме популистки като казваме на хората: не подкрепяйте това нещо, лошото, концесията, защото ще останете без пенсии. Вие казвате ли, че ако влязат тези 550 милиона, които, забележете, са авансова, еднократна вноска, пенсиите ще се вдигнат на 300 лв. Това е манипулация. Няма да се случи. Това не е така. Ако с тази еднократна вноска ще решим всички проблеми на пенсионната система, с дефицитна система от няколко милиарда, бих се съгласил с Вас. Но това, което се прави, е популизъм. Насаждаме няколко негативни внушения, които няма да свършат това, което имаме като добро желание. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов. Господин Ерменков, имате думата. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Свиленски, репликата ми е към Вас, защото Вие видимо не можахте да обясните за какво става въпрос, затова и беше репликата на колегата от ДПС. В момента ние не обсъждаме дали трябва да има концесия, защото това е тема на друг разговор. Тук обсъждаме къде да отидат парите, ако има концесия. Важното в дадения случай е, че тези пари трябва да влязат в Сребърния фонд, защото принципът е такъв. Това летище е строено и когато тези активи трябваше да влязат в Сребърния фонд, е признание към всички онези поколения преди нас, които са ги строили, които са създавали тези активи и сега цената на тези активи трябва да бъде някаква гаранция за техните пенсии. Това трябваше да обясните, за да стане ясно на хората, защото в момента с решението, което се предлага в бюджета, означава, че ние ще вземем едни пари, които биха могли да бъдат за пенсии и които са елемент от нашата политика и за преизчисляване на пенсиите, и за повишаването на минималната пенсия, а това е част от комплекса. Тези пари ще отидат, за да покрият кражбите, да покрият една лоша политика в БДЖ на цената на всички онези, които могат да си получат и да имат пенсии от тях. Това трябваше да обясните, не нещо друго. На практика дали има кражби, или не, самият факт – освобождаване ръководството на БДЖ, спиране на поръчки, които трябваше да бъдат направени за подвижен състав, всичко това ние ще трябва да го платим с едни пари, които можеха да отидат за социални нужди. Ето това трябваше да обясните, затова ние сме против. Предполагам, че ще успеете да го направите. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за дуплика, уважаеми господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Летифов, така е, прав сте, с 500 милиона няма да решим проблема на пенсионерите. Абсолютно сте прав! Но отваряме врата оттук нататък нито един лев от приватизационни и концесионни сделки да не влиза в този фонд. Защото тук винаги ще се намерят народни представители, които било от сектор „Енергетика“, „Транспорт“ или нещо друго ще намерят необходимите лобисти в парламента, които да запишат в Закона за бюджета, че тези пари ще отидат за него, и то да бъде подкрепено, защото трябва да се изхарчат парите за нещо друго. Затова преди нас хората са решили за какво трябва да бъдат. Те няма да решат. Въпросът тук е защо само първите 50 милиона? Защото другите може би няма да постъпят след това. Кой ще гарантира? Вие казвате: „Да видим какво ще стане“, ама ние като загубим летището какво да гледаме, то е приключило. Ще видим, че няма да платят или ще видим, че няма да направят трета писта. Хубаво, ще прекратим съгласно договора, но е много трудно – с неустойки, и влизаме в съвсем друг разговор. Но въпросът е: защо пристъпваме до тези мерки, до тези начини на управление на държавната собственост? Аз се радвам, че дойде и господин Горанов. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Нека да каже господин Горанов: каква е връзката между БДЖ и летище София? Каква е връзката? (Реплики.) Да, прав е господин Ерменков – има некадърно управление в БДЖ. Сега цялата държава ли ще стане заложник на този борд, който подаде оставка и който вече три седмици няма кой да му приеме оставката? Защото е ясно, че доведе дружеството до фалит. Защото е ясно, че доведе дружеството до това да няма локомотиви и вагоните да стоят на гарата. Защото е ясно, че доведе дружеството до това да се палят локомотивите и да няма с какво да се изтеглят оставащите действащи вагони. Това цяла България ли трябва да го плати? Летище София ли трябва да плати некадърното управление, вместо да се съберат и да си сменят управлението? (Шум и реплики.) Още ги държат и стоят?! Много ми е интересна позицията на Патриотите. Защото, уважаеми Патриоти, Вие твърдяхте във Вашите изказвания преди две, три, четири години, че сте против концесията на летище София. Сега ще видим… (Реплики от народния представител Искрен Веселинов.) На вас Ви е много удобно, когато има конкретен повод: кои Патриоти? Ами лявата част на Патриотичния фронт, погледната от дясната страна. (Шум и реплики от ОП.) Кои Патриоти?! Вие сте Патриоти, Вие сте „Обединени патриоти“, нали така? Ако не сте обединени да говорим само за Патриотите? Така че един от Вас да излезе и да каже какво наложи промяната на Вашето мнение по концесията на летище София? Хайде за пенсиите разбрахме – защото не сте самостоятелно управляващи, ама за летище София какво Ви пречи да бъдете „против“? Кой Ви кара да си променяте мнението в движение? Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Имате думата, уважаеми господин Летифов, за лично обяснение. (Народните представители Георги Свиленски и Халил Летифов се ръкуват.) След ръкостискането следва ли лично обяснение? ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Господин Свиленски ми се извини. Приемам отношението на господин Свиленски като извинение. Но благодаря, че грижата, която има парламентарната група на „Движението за права и свободи“ към държавната железница, а и към всички сектори, които са важни и са част от националната икономика, приемате като лобизъм. Да, ние лобираме, но по същия начин и с грижа лобираме и за пенсионната система, и за пенсионерите в страната. В това отношение – за грижата към хората, да, наистина сме лобисти, господин Свиленски. Благодаря Ви за оценката. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов. Вече имате думата, уважаеми господин Жаблянов. (Народният представител Искрен Веселинов иска думата по начина на водене.) По начина на водене?! Заповядайте, господин Веселинов. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Председател, много Ви моля, когато се изричат очевидни неистини от трибуната на Народното събрание, да правите забележки. Колегата многократно обяснява за някаква позиция на Патриотите против концесиите. Никога не сме изявявали такава претенция. За концесиите, които сме атакували, е имало конкретни причини да се атакуват и мисля, че там промяна няма. По отношение на това, ако някоя конкретна политическа партия в своята политическа биография е имала подобни глобални виждания, моля Ви споменавайте конкретната партия, колеги. Недейте да говорите на ангро и не се опитвайте да глобализирате да… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз как да реагирам, господин Веселинов? ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Правете им забележка, господин Председател! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Според силите си правя това. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Защото лъжите на БСП станаха много груби, повтарят се непрекъснато и общо-взето този Гьобелсов принцип за хилядократното повтаряне на една лъжа вече започва да нагарча. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Веселинов, моля Ви! Заповядайте, господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Почти всичко беше казано – аргументите в едната и другата посока. Единственото, което искам да добавя в моето изказване, доколкото може, разбира се, е известна яснота по въпроса за обществения интерес. Тъй като крайъгълен аргумент в изказването на господин Летифов беше, че когато концесията е в полза на обществения интерес, то няма и не може да има никакви аргументи срещу подобни икономически инструменти. (Шум и реплики.) Общественият интерес не е да се развива дейността. Дейността може да се развива в резултат на концесията и едно предприятие да стане процъфтяващо. Няма никакво съмнение в тази работа. Да не забравяме, че тези стопански структури – предприятия, фирми, холдинги и така нататък, формират печалба, която се разпределя в зависимост от дяловете на собствениците, а в случая с концесиите – от концесионния договор. Няма никаква гаранция за постъпление от тези концесии в бъдеще, както показва, за съжаление, негативната икономическа практика на нашата република от последните десетилетия. Проблемът не е дали има концесии, или няма концесии, проблемът е, че постъпленията от концесионни такси в българската държава могат ясно да бъдат видени какви са в различни области не само в сферата на транспорта, а в добивната промишленост и така нататък. След като дотук ние имаме основно негативен опит, кои са онези аргументи, които могат да ни накарат да смятаме, че тази концесия ще бъде защитима от гледна точка на обществения интерес, когато ние дори не дефинираме в момента кой е общественият интерес? Ако общественият интерес е с едно държавно дружество и концесионните такси от него да се финансират в друго, което е доведено до фалит, както казаха моите колеги, това не е обществен интерес. Това е насърчаване на други действия, които си имат конкретни названия и които мисля, че държавата не трябва да насърчава. Затова в никакъв случай в една концесия това дали си е развила дейността не може да бъде наречено „обществен интерес“ . Общественият интерес налага държавата да печели, да заделя във фондове, за да може да преразпределя чрез тези фондове за онези дейности, за които държавата или нейните институции, които са натоварени с тази дейност, преценят. Това е общественият интерес. А иначе това летище може да функционира чудесно в следващите години, в които ще бъде по концесия, нито един лев да не влезе в държавата и всички знаем как става това нещо. Това защитен обществен интерес ли е? Не, разбира се. А що се отнася до позицията на други политически партии, аз съм убеден, че председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ е последователен в позицията си по отношение на концесиите. Тук всички други аргументи също нямат особена стойност, защото той ни напомни само преди една седмица от тази трибуна с един сериозен труд, както той го нарече, позицията на „Атака“ по основни действия на нашата икономическа политика. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Моля, помогнете на господин Иванов да си намери правилното място в залата! В този смисъл предложението на Движението за права и свободи не е защита на обществения интерес в никакъв случай. Това е продължаване на една друга практика. Няма смисъл ние да продължаваме по този път. И министърът на финансите е в залата, слуша внимателно за какво става дума. Ако той продължава така да се отличава със своето разумно отношение към държавните финанси и с отговорна стопанска политика – няма как да се подкрепят подобни предложения. И правителството не може да гарантира какво става в БДЖ, както видяхме. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. Три реплики има. Първа – господин Иванов, втора – господин Кирилов, и трета – господин Летифов. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, 10% или 15 милиона е гарантираният приход на държавата годишно от тази концесия. Какви бяха тези приказки? Чели ли сте въобще Вие този договор, че да се изказвате по него? Явно не сте. Първо прочетете договора, след това говорете и заблуждавайте залата, ако обичате, господин Жаблянов. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Господин Кирилов, имате думата. ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Жаблянов, искам да Ви прочета откъс от вестник „Капитал“ с молба да го коментирате. Откъсът е следният: „През 2005 г. конкурсната комисия начело с тогавашния вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев избра за концесионер датската „Копенхаген Еърпортс“. Другите два участника, сред които и консорциумът между германския летищен оператор „Фрапорт“ и българската „Бе Ем Стар“, обжалваха и Върховният административен съд върна процедурата на етап избор на концесионер. Междувременно се смени правителството и транспортен министър стана Петър Мутафчиев. След няколко месеца на бавене на избора победител стана „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“.“ Въпросът ми е следният. Вие казахте, че: „това е изцяло негативна практика“, „концесионирането е провал“. Молбата ми е за коментар на концесията на тези две летища. Само ще подскажа, че по-нататъшният анализ на „Капитал“ е изцяло в полза на тази концесия, като се сравнява печалбата на концесионерите, която само ако се обложи с данък печалба, ще е равна на печалбата на летище София. (Шум и реплики.) Не е ли странно това? И отричате ли се от Вашия транспортен министър, който е сключил тези два концесионни договора – да знае човекът? Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Да, да говорим за други големи летища, които са били концесионирани в пакет – летище Варна и летище София. Извинявайте, ако не съм бил ясен. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. Имате думата за реплика, уважаеми господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Жаблянов! Благодаря за репликите на колегите преди мен, защото работата на управляващите е да защитят предложението за концесия или процедурата, която върви. Но не мога да се съглася с внушенията, които направихте, уважаеми господин Жаблянов. (Реплики.) Първо, да, ако ще има такъв договор, трябва да се види какво пише в него като показатели и какво ще бъде постигнато, а априори ние да даваме оценката, че това е негативно, няма как да се съглася с Вас. Презумпцията, че когато наливаме едни средства в сектор, който действително не е реформиран – говорим за железопътния транспорт, че ние пращаме тези милиони там и те априори ще бъдат откраднати, не това е целта на това, което дебатираме днес. А какво ще се случи, има други органи, които трябва да се залавят за работа и трябва да кажат има ли там нарушение и кой е виновен. Има си институции, на които работата им е това, господин Жаблянов – да следят. Ние не преразпределяме обществения интерес, постъпленията от данъци с презумпцията, че след това някой ще ги открадне. Ако това е идеята, това е жалко! Много е погрешно за разсъждение, за съжаление. Не приемам начина, по който поставихте нещата – те са внушение. Идеята да се защити едно дружество със 130-годишна история, и то да бъде развито, ние подкрепяме искрено. Но как ще се направи това? Неведнъж сме повтаряли, че всички сектори трябва да се реформират, че наливането на средства в нереформирани сектори е риск, но в случая да казваме априори, че те ще бъдат откраднати – има си институции, те да влизат и да казват кой е виновен и за какво. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов. Имате думата за дуплика, уважаеми господин Жаблянов. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Очевидно е, че истината на тази дискусия ще бъде сложена в годините на експлоатация на летището, които предстоят. Днес тук няма да стигнем до окончателния отговор. Аз се надявам да можем този разговор да го проведем пак. Дано нещата да са такива, каквито ги очакват вносителите на тези промени. По въпросът за гарантираните приходи от концесията, господин Иванов. Приходите не може да бъдат гарантирани от нито един концесионен договор, те се получават от печалбата на други. Вие може да имате десет концесионни договора, които да Ви гарантират приходите и когато печалбата на дружеството не ги обезпечава, нищо няма да получите. СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Прекратяваме договора. ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: А, прекратяваме договора – да, добре. Това очаквах да чуем. Въпросът, който повдигна господин Летифов, за нереформираните дружества. Ако това е така, аз още повече се озадачавам от Вашето предложение, след като ясно осъзнавате, че става въпрос за нереформирани дружества. Въпросът, който беше поставен от господин Кирилов. Вижте, когато БСП участва в изпълнителната власт с министри, е понесла и политическа и друга отговорност за действията, които е предприемала в изпълнителната власт, като партия, като икономическа и друга философия. Едва ли можем да се отричаме или да подкрепяме бивши министри от тази трибуна. Аз не смятам, че това е предназначението на днешния разговор. Дали работят концесиите във Варна и Бургас? Аз не съм тесен специалист в този сектор, но това което може да каже всеки, който все пак е имал някакъв контакт, ще Ви каже, че там не бяха изградени нови съоръжения, когато бяха концесионирани. Летище София беше изградено – Терминал 2 по-специално, от българската държава. Не виждам смисъл от тази концесия, сигурно няма и десет години след като беше завършено съоръжението. Що се отнася до досегашната практика. Всеки, който се е докоснал до тази тема – тук не мога да бъда по-компетентен от господин Сидеров, ще Ви обясни каква е практиката на българската държава, успехите в концесионирането и приходите за последните десетилетия. Това не е въпрос тук на мое лично чувство, а е на сметки. Като се отвори, ще се види за какво става дума. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. Изказвания? Имате думата за изказване, уважаеми господин Гърневски. СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, темата за концесията на летище София. С тази тема повече от една година Българската социалистическа партия спекулира, плаши българския народ и насажда страхове, че едва ли не България ще загуби чрез летище София, своя суверенитет и ще се лиши от приходи. Говорим не политически, а конкретно по темата. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) От три години, каза господин Свиленски, насаждат тези страхове. Благодаря, господин Свиленски. Когато говорим за концесията, първо, и проследим всичките 30 години на прехода, трябва да сме наясно, че тогава раздържавяването ставаше в началото – в първите 20 години, основно чрез така наречената „криминална приватизация“ и чрез публично-частни партньорства. Всички наблюдатели единодушно написаха, заявиха в сериозни материали, че тези две форми на раздържавяване всъщност са ощетили и държавния, и общинските интереси. Никъде в онези форми – нито държавата, нито общините спечелиха. Мога да дам примери, но не искам да политизирам. Единствената форма на раздържавяване в цял свят, която дава гаранция на държавата, носи приходи и те са заложени в конкретните договори, с които се явяват хората на конкурс, е концесията. Веднага трябва да Ви кажа, че 75% от европейските и световни летища се управляват чрез концесия – говоря за световните, за европейските, за големите летища. В много малко случаи имаме смесено управление между държава и концесионер и в много малко случаи по-малки летища, общини, конгломерат от общини или държава. Тук беше изнесен великолепен доклад от бившия министър – господин Московски. Явно не сте го чули или не искате да го чуете, или не Ви е удобно да го чуете. Всичко е заложено в самия проектодоговор, според който ще се явят хората на конкурс за тази концесия. Кандидатстват едни от най-сериозните европейски фирми. Категорично, когато говорим в частта за националната сигурност, трябва да е ясно на всички – тук има хора, които работят в тази област, че националната сигурност е безкрайно защитена. Никой не може да кацне на полосата, тя е абсолютно публична държавна собственост. Без решение на РВД никой не може да кацне и да излети, тоест няма как ние да загубим този си контрол. Пропускателният режим като митници, като гранична полиция и всички служби, които работят сега и в бъдеще, си остават по местата и гарантират контрола на държавата. Концесионерът печели единствено от летищните такси и от наземното обслужване и не е свързано с този контрол и гаранцията на националната сигурност. По въпроса за това ще има ли приходи? В конкурсния договор беше посочено ясно и категорично. Ние в момента имаме около шест милиона пътникопоток годишно. Чистата печалба на държавата, обложена с данъци, тоест на дружеството, в момента е около 10 милиона годишно. Това са числа, които всеки може да провери. Концесията предвижда следното. Първо, 700 – 800 милиона е еднократната такса, която се плаща на държавата, след което имате годишната печалба 15 милиона – гарантирана, или процент от таксите, ако те надхвърлят тези 15 милиона, тоест по-голямата печалба за държавата ще бъде получена според този процент. Сигурно 15 милиона най-малко, или ако летищните такси се развият и станат повече от тези 15 милиона, ще бъдат в прихода на дружеството, респективно на държавата. От там нататък в договора – знаете, че тези големи кандидати за концесионери ще дойдат тук със своите партньори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Значи, граждански полети, оттам нататък като минем през карго полетите – те ще имат сметка да се развият така, че да могат да печелят от тези такси. При това положение е гарантиран приходът на държавата… ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гърневски. СПАС ГЪРНЕВСКИ: …плюс няколко милиарда в инфраструктура, над 10 млн. пътници – трябва втора писта, трябват нови терминали. След 30 години ние ще имаме едно европейско развито летище. И не забравяйте, че само на няколко часа път от другата страна на Черно море беше построено едно от най-големите летища в света. Ако ние не развием софийското летище, този пътникооборот ще отиде да каца от другата страна на Черно море. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че националната и финансовата сигурност са защитени. Спрете да плашите хората, разчитайки, че те нямат тази информация! ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики към господин Гърневски? Заповядайте, господин Свиленски. ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гърневски, малко по числата и по печалбите, за които говорите, защото от Вашето изказване стана ясно, че Вие въобще не сте наясно нито със заплахата за националната сигурност от отдаване на концесия, нито от финансовите резултати. Въпросът не е дали ще влязат, както в момента влизат някакви си двадесет непроверени пътници, защото това може да се случи и при концесионер, както Вие казахте, въпросът е за обекта такъв, какъвто е летище София, и е ли той обект от националната сигурност? Нали Вие не отричате, че е обект от националната сигурност? (Реплика от народния представител Спас Гърневски.) Тук не говорим дали е застрашена, или не. Между другото, темата в момента е бюджетът и въобще не е мястото сега да го говорим. Ние затова искахме по тази тема да се произнесе парламентът и този дебат да се случи тук, преди да бъде взето решението, но тогава не ни послушахте. Печалбата на летище София в момента е 13 милиона, а не е десет. Това, което сте предвидили, е минимум петнадесет, само че освен тези 13 милиона, до миналата година летище София изплащаше по загубено дело – мисля, че около 7 милиона на година, тоест тези 13 милиона не са тринадесет, а са двадесет, защото от тази година вече няма да ги плащат. Като сложим и некомпетентното управление на летище София през последните години, когато купихте една пожарна втора употреба за един милион и тя още не се знае къде е и не се използва, от такова ръководство печалбата може да стане и 5 милиона, може да стане и 3 милиона. Тук говорим за управление, което да е отговорно, да е професионално, което да защитава българския интерес. Ако защитава интереса на някакви части от българското общество – няма да се случи, то е ясно това, но тогава ние трябва да дадем държавата на концесия, правителството трябва да дадем на концесия, за да бъдем сигурни, че няма да има кражби. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски. Втора реплика? Няма. Господин Гърневски – дуплика? Отказвате. Господин Ерменков – изказване. Заповядайте. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на преждеговорившия, че за първи път говори по същество и не се опитва да намесва комунизма и миналото на България в една такава тема. Наистина благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сериозно го казвам, искрено го казвам. Не го казвам със закачка. Така да се говори, ще бъде наистина добре. Сега искам да Ви върна към темата. Темата днес не е дали да се дава на концесия летище София, или да не се дава на концесия. Да Ви прочета какво гласуваме, за да знаем какво обсъждаме. Гласуваме чл. 96 от Закона за държавния бюджет, в който е написано: „Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага за приходите от първоначално концесионно възнаграждение по договора за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ – публична държавна собственост.“ Това гласуваме. Ако трябва да преведем какво означава чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона, който цитирах, това е, че приходите трябва да влизат в този фонд от концесии. Това означава и това обсъждаме в момента. Обсъждаме дали, ако това летище бъде дадено на концесия, парите няма да влязат в Сребърния фонд. Обсъждаме дали с този текст ще разрешим да бъдат откраднати 500 милиона от българските пенсионери. Това обсъждаме в момента, нищо друго. Дали 500 милиона ще бъдат откраднати от българските пенсионери, а после ще им обясняваме, че няма пари за коледни надбавки за всички, че няма пари за актуализиране, че няма пари за преизчисляване, защото сме решили 500 милиона да не влязат в този фонд, а да отидат някъде другаде. Може би следващата стъпка ще бъде, понеже българските пенсионери са много търпеливи, да вземем в следващия бюджет едно решение – да намалим Фонда наполовина и парите да отидат за нещо друго. Този път не само да няма пари, които да влизат в Сребърния фонд, а да вземем пари вече от Сребърния фонд, когато имаме недостиг за други финанси. И ако смятате, че това е нормално отношение към една немалка част от българското население, чиито пенсии трябва да бъдат гарантирани именно чрез този фонд, той неслучайно се нарича „Фонд за устойчивост на пенсионната система“, и че 500 милиона лева са малко пари, които могат ей така просто да бъдат откраднати, да не влязат в този фонд, гласувайте в полза на този текст от държавния бюджет! Ние ще гласуваме против! Ние ще гласуваме против по две причини: първата причина я знаете, нашето отношение към това да се концесионира специално летище София, но няма да се спирам на тази тема, защото, както казах, това не е темата на днешния дебат. Ние сме против, защото тези пари, които трябва да дойдат или ще дойдат от една концесия, ако тя бъде разрешена и тръгне да се реализира и бъде реализирана успешно и не последва пътя на концесията на летище Пловдив, да влязат в Сребърния фонд – там, където им е мястото, там където те ще гарантират пенсии, там където те ще гарантират устойчивост на една пенсионна система, за която Вие, управляващите, твърдите, че няма достатъчно пари. Ето затова ще гласуваме против, за да не допуснем кражбата на 500 милиона лева от българските пенсионери! Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков. Реплики има ли? Имате думата за реплика, господин Недялков. МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! Мога да се съглася с голяма част от Вашето изказване, но с един фрагмент не мога да се съглася. Това не е че взимаме, ние правим нещо още по-лошо: нарушаваме принципи, законодателство, устойчивост на държавната система. И ще Ви преведа нещата със съвсем прост пример. Един път умните хора на държавата, наши колеги народни представители, цялата държава, е решила, че всички приходи от концесии в държавата влизат в един Сребърен фонд, който гарантира устойчивостта на тази система, на системата, която може да получи сътресение не само от повишението, актуализирането на пенсиите или тъй нататък. И тук ние правим отново едно изключение. Почнем ли с тези изключения, да знаете, че не само първите пари, които ще дойдат от концесиите, няма да влизат там, може би оттук нататък много пари няма да могат да влизат в Сребърния фонд. Благодаря Ви за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. Друга реплика? Няма. Господин Ерменков, имате думата за дуплика. ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, абсолютно сте прав, че това е противо-, хайде няма да използвам думата конституционно, защото не съм аз този, който дава характеристиките за конституционност на едно решение, но не е нормално в една вече утвърдена система със закони да се правят изключения. Но ми се струва, че това не е първото изключение, за съжаление, имало е и други до този момент за пари, които не са влизали в Сребърния фонд да не кажем, че имаше пари, които се взеха от Сребърния фонд в миналото. И затова пак призовавам: дайте да спрем тази порочна практика, дайте да се върнем към законността! В Закона е написано изрично: парите отиват от концесии в Сребърния фонд, Фонда за гарантиране устойчивост на пенсионната система! Всяко друго решение, което ние ще вземем сега, ще противоречи на здравия разум, защото, още един път напомням, този фонд е създаден, защото навремето, когато всичко беше държавна собственост и се правеше с труда на хората и принадлежеше на хората, със смяната на системата, за да може да бъде признат този труд на хората, трябваше парите от продажбата и концесиите на тази държавна собственост да влизат в този фонд, за да гарантират на тези хора тяхната пенсия! А ние сега сме на път да откраднем, пак казвам, повтарям думата „да откраднем“, 500 милиона от тези хора! Ако Ви дава сърце да го направите, подкрепете този член, ние ще гласуваме против. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Други изказвания? Заповядайте, професор Гечев. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Пред нас е бюджетът на Министерството на транспорта. От бюджета на Министерството на транспорта на страница 32 е видно, че задълженията, които има БДЖ, са разплатени за кредиторите с постановление на Министерския съвет и средства от бюджета за 2018 година. Ето ги! Тези 500 милиона лева, които ще отидат след концесията евентуално в Министерството на транспорта, ще останат за разпореждане, ще се върнат обратно в бюджета на Министерството на финансите и на правителството. Тоест какво е ясно тук? Че ще се получи един сравнителен излишък, който ще бъде разпределен как – както винаги преди Коледа „Мама, татко и аз“. За това става дума – първо. Второ, няма как да не кажем стратегически как стоят нещата. Уважаеми колеги, въпросът не е политически от ляво или дясно. Вярно ли е, че банковата система на България 75% е под чужд контрол, активите? Вярно ли е, че електричество, включая, разбира се, вода и други дейности, подземните изкопаеми на България са под чий контрол – чужд? Всяка държава, която дава нещо на концесия, прави общ баланс на активите си, какво контролира държавата. На нас са ни останали след двете летища основното летище София. Ние ще останем чужденци в собствената си страна, давайки всички възможни активи на концесии! В това е проблемът, а не че концесията не може да бъде ефективна. Тези форми, използвани в различни страни, разбира се, са доказани, че в много страни са ефективни, но не само в това е въпросът. Тук става дума за стратегически избор и за бюджета – дали да направим 500 милиона подарък на бюджета на правителството да разполага свободно през следващата година! Такъв подход е абсолютно неприемлив. И ще завърша с друго: вземете пример от съседните ни страни. Обикновено даването на стратегически обекти на концесия, уважаеми колеги, не се предоставя на съседни страни или на страни под риск, особено на съседни страни! Вие мислите ли, че примерно Турция би си дала ЖП системата на концесия на Гърция или Гърция да си даде летището на турска фирма? Възможно ли е? Сигурно не е. На френска фирма – да, на английска – да, но няма такива случаи. Браво на турската държава, дала е на концесия новото летище, което нашият премиер отиде да открие – много добре, по добросъседски. Само че кой изпълнява концесията – 7 турски фирми в концесия. Браво на господин Ердоган, запазил си е стратегическите активи в Турция! Имало е чужди кандидати, ама така, малко случайно, са отсети. Съвсем правилно, и аз бих постъпил по същия начин. Така че отваряйте си очите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев. За реплика – господин Летифов. ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Гечев! Останах с впечатление, че Вие знаете кой ще концесионира летище София. Кажете на колегите, че и те да знаят. Аз представа нямам като председател и не съм информиран. Ако Вие, знаете кажете на колегите да знаят коя ще е фирмата-концесионер или кой ще е концесионерът, защото това не е ясно към момента. И как в процедурата се оказва дали да е комшия ли да не е, да е съсед? И от втора страна, Вие потвърдихте, че да, едно от най-големите летища в региона, а може би и в Европа, това в Истанбул, е на концесия и се оперира от чужди оператори. И не на последно място, дълговете в БДЖ стоят и те са неконкурентоспособни, защото имат задължения и не могат да участват по Оперативна програма „Транспорт“, примерно, с тези си задължения. Това, че с решение на Министерския съвет са изплатени всички дългове – не е вярно, господин Гечев. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов. Има ли други реплики? Не виждам. Дуплика. РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви. Колега, почти изцяло съм съгласен с Вашите бележки, че ние няма как да знаем кои са кандидатите. Но като кажеш „а“, казваш и „б“. Въпросът е дали ще бъдем в състояние да управляваме процеса, както други съседни страни сполучливо са го управлявали и аз им се възхищавам. Даже се възхищавам на това, че канят от съседни страни да откриват най-голямото летище, докато ние кого ще поканим? Ще поканим да открият най-голямата отсечка – три километра, в село Люляче, на това можем да поканим в момента, това е разликата. И аз също искам големи летища да от